Енциклопедичен речник на античната митология и класическата древност - Гислън М., Палаци Р.

Author: Гислън М. Палаци Р.

Tags: речник гръцка митология културология речник на гръцката митология митове и легенди на древна гърция издательство рива издательство колибри

ISBN: 954-529-421-3

Year: 2005

Similar

Българска митология - енциклопедичен речник

Речник на гръцката и римската митология

Речник по антична митология

Енциклопедия на персонажите в българската митология

Text

МЕРИ ГИСЛЪН
РОЗЕТА ПАЛАЦИ
*
I
ЕНЦИКЛОПЕДИЧЕН
РЕЧНИК
НА АНТИЧНАТА
митология

МЕРИ ГИСЛЪН
РОЗЕТА ПАЛАЦИ
ЕНЦИКЛОПЕДИЧЕН
РЕЧНИК
НА АНТИЧ НАТА
митология
И КЛАСИЧЕСКАТА
ЛРЕВНОСТ
ПреЙеш от ипимиански
Ния филипоВа
120000019428
ИК „Колибри"
2005
DIZIONARIO DI MITOLOGIA
E DELL ANTICHITA CLASSICA
di Mary Gislon c Rosetta Palazzi
1 Zamchclli editorc SpA. via Irncroi. 34-40126 Bologna
1 Нич Фи шпона. препод. 2005
1 Стефан Kacbptm. художник на корниага. 2005
' ИК ..Колибри". 2005
ISBN 954-529-421-3
ВъВедение
СI <ipoipi.UK.il а лума mythos о тачана .лума, noi опорка. реч". а с мио и ..и i-
мис леи р.нказ" Но как всьитност с ролен мшът? Наи-лссното обяснснис
на неговня ирон зчод е. че ton е он опоры, конго лревнигс жиге ш на «смя-
та са дали на псичките си въпроси и на страховсте си. евързани с природ-
ного ян 1сния В цент ьра на споите пзмислени paiKam тренинге иоставя пт
ст. тсс тиа сьс снръхестественн способности, конто притежана ли човешки
обрат и чувства ( течение на времсто тети митовс. преланани oi ycia на
ycia. би nt полети и oooraieiui от фантазията на поение, коню им при la-
in хуложестнеиа форма и ги lom. uui ш с иоучигс.1нн. патриотично и ре-
1ИГИ03НИ елементи. а не само с разв 1скатслни Сьщо и июбраппс iiniie
искуства. от жинописта ло ску шту рага и Вазовата живопис. се и и.хновя-
вали от мито (отнята и създали идеала за хармоиичнитс форми Дорн
фрснският историк Пиер Русс т твърлял. че ipi.iiK.ua мню логия е ci.ii.i-
ie iK.1 не само на красиво истории, но и на ..красиво форми"
llpci III в пр Хр старогрыткият iiiicaic 11-номер поп.реи i та ш.рви пы
логически тюкование на митовете. иыатайкн iei.ua, че лревногрытки1е
боговс били древни парс и in обожсствени icpoii. деиетвително живо hi в
мина Лою Прет вековсгс след I номер антропо юти. филологи. сонно юш
и психолози предо i.ши ли много по-сернозни и июни изстелнания но гема-
la Никои смягали. чс митовете пронзппат от ритуалите на ку па. koi.ho
и моменнпе на религиозен транс иримитивните хора били насочнаин ia
11p111111cB.il си ia и ноля на всяка прояна на прнролага и на нсолутпеиените
прелмети Фрснският социолог Емил Дюркснм пождал в мша е icmciii на
нръзка между прнролага и културата в далеко общество Карол Ксрени.
уигарски <|>и.10.101. твърдял. че митологията е „био лот нчна" прояна. снър-
i.ih.i с елна фаза от ..биологнчното" развитие на чонска ()i своя справа
Кар । Гус I ан Юнг с мят ал, че мин.) с символно предоганяне на тейспзия и
вариация, съзлалснп от колею пиною 6eici.iH.iie то
Исторический! момент, в коню се сю лава одни миг. не може та бьде
опрело ICH С ЮЧНОС1 Чссто 1СГСНЛИТС IIM.iI но-лренен проилчол. OIKO 1КО-
ю се с смятию и>.рвоначално. и са лостигиали Гт.рцня опте с пресс ш пне
се I.IM наро in Тона би moi io за обисии и срситането на ана ioihbhii miiio-
ве в Ин шя Ma ia Азия и в I iniiei З.нона слип и сыпи мш нма ра< шчии
версии споре i Mcciaia. обичаитс и сиецифичните ку ноне, в кореиа на ко-
ню се с iapoли । I тин мш се е формирал и по р.п шчен начин в i.iiiiicit-
moci oi различите xiecia. п.ржавн и пароли, коню ю Hi.iiipiieMa.iu (на-
пример на мша ia I рос и Псиче ci.шесту н.п око ю триста версии) В
настоящата енпик лопедии e възприет критерии! да cc прсдстаня най-дос-
юверната и срещаша се в иовечс от един нзвор версия
За да бъдс по-ггьлно познаването на античния свят, в енииклопсдията с
отделено голимо мисто и на исюрията Бича вк печени статин, евързани с
най-важнитс исторически събития. с обичаитс. гаконитс. културата и фило-
софската мисм. конто чарактери nipai тези общества На никои места са до-
бавени и анскдоти за общественна и частнии живот на никои личности, кон-
то дават възможност те да бъдат видсни в ио-човешка светлина. Надивамс сс.
че всичко това ще направо ио-приятно чстснето и ще помогне на ученицнте
и студентитс да научат с лскота и с удоволетние иовечс за античния свит
От авпюрите
Март 1947
Ськращени.ч, тпо.иаани в енцик.юпеди.чта:
арх арчитсктура
ахтр астрономия
юр юридически термин
геогр географии
стер старогръики стик
.шт латински стик
тт литература
xium митология
in г музика
uim история
Пренратките към никоя друга стагия са означенн със знака (» или само -♦
абак (лат abacus) 1. Дъсчипа. пок-
рита с пясък. ньрху която сс смя-
тало или рисувало По-късно била
разделена на квадрати за улссне-
нис при аритмстичнитс действия
Наричала сс още tavola pitagorica
(Питагорова таблица) 2. Маса за
игра на зарове 3. Поставка на три
крака за элатни и сребърни съдо-
вс 4. арх Квадратна плоча. която
завършва капитела и поддържа ар-
хитрава.
Абант (лат Я/><н) Храбър цар на
Аргос, син на Линксй и Хипсрмнс-
стра, баша на Прег и Акризий. Ос-
новал град Абе вън Фокида
Абарис (лат 4/хпм) (VII в пр Хр )
Легендарен жрец на Аполон. скит,
прочут със своите предсказания
Лстял на знатна стрела, подарена
му от бога, и бил способен да из-
лекува бодните само с одна дума
Спорсд легендата огишъл от А ти-
па до най-ссвсрнитс части на све-
та, без да докосне храна.
Абдера (лат Abdera) геогр. Коло-
ния. създадсна от град Клазомсна
проз VII в пр Хр на южния бряг
на Тракия Спорен легендата оспо-
ватслят й бил Херакъл. Родина на
Демокрит и Протагор
Абеона (лат АЬеопа) шип Боже-
ство, косто римляните иризовава-
лн ла ги закриля. когато им пред-
стояло иътуване. То надело и деца-
та. когато за иърви път излизали
от дома Името произлиза от гла-
гола abeo ..отдалечавам сс" -♦ съ-
що Адеона.
Абидос (лат Abvdus) геогр Град в
Мизия, в Мала Азия, разположен
на най-тясното място на Хелсс-
понта. срсщу Сестос. конто се на-
мирал на европейский бряг Про-
чут с легендата за Херо и Лсандър
(^) и с моста от лодки, направен
от Ксеркс в 4X0 г.пр Хр.. за да пре-
веде по него войската си и да нах-
лус в Гърция.
абии (стгр Abioi) Номадско плсме
от Скития. Абиите живсели в кару-
цитс. с конто се нридвижвали от сд-
но място на друго Храпели се с
мляко и били миролюбив!!. За тях
говори Омир и твърди. че били наи-
с праве дли вият народ на земята
Абила (лат Abda) si ит и геогр
Планина в Мавритания при прото-
ка Гибралтар, която заедно с пла-
нината Калпа (•*). разположена
точно срещу Иберийским полуост-
ров. образувала промутите Херку-
лесови стълбоне
аборигени (лат Aborigines) Мно-
го древно пталийско плсме. което
Сатурн довел от Африка в Лаци-
ум Потомцитс им се наричали та-
тнни
Авгий (стгр Augeias) \itun Цар на
Елида. син на Хетиос или на По-
сейдон Неговите огромно обори
били почистени само за един ден
авгур
от Херакъ । като отк тонн i реката
\ |фси и in Пенен Царят се би i
договори । e героя. че те му та те
одна лесета част от юбнтъка си.
но не изпктннт тона обещание и
тори накарал Мо нюни ине. Енрнт
и Ктеат. ла го унищожат. Хсракъл
обаче убит диамата брат и. а след
тона пронизал царя сьс смърто-
носните си стрслн
авгур ( т.н <шт;иП Древен жрец,
наричан и < (пншегадате 11.
конто но ictchcio на iiiiiiiinc
предсказнал бьдещето Освеи но
тстенето им и звуцигс. коню тс
издавали. ажурите наблюданали и
как се хранят свсшениге пи тета
Гадае.ти и ио небссните явления,
като падането на мътниитс Из-
глежда. че Ромул ирьи въне.т жре-
чески колегия с такава иел Пт.рво-
начално авгурите били грима, а
после стана ли шестима. Имали
итк тючнтс то голямо в тинние. за-
щото от отговорите им i.iBiiceю
сникваисто на коминии. обявява-
нето на воина, сключвансто на сь-
юзи и др
август ( лат lugusius) Титла, кри-
ста от Октавиан. ia да утвърдтт
сакралността на снояга пласт
(«ицим/гк означана ..снят". ..лосто-
сн започит") Тя слана.i.i офтнтиал-
на тит ia на почти всички нмиера-
тори
августали ( лат 4ugustales) Жре-
чески ко лстия. конто се трижела <а
ку.тта на Ю шевия род (ge/п lului)
и в частност на Авт уст. Била ос-
нована от Тиберии, конто hi.hci и
игрите Ашусталии iLudi Augusta-
les и in Palatini). hociictchii на Ав-
густ
Августа Претория ( гат littpis-
ta Piuetona) Колония, основана от
Автуст в Отсама тниска Галия,
лисе Аоста
Августа Тауринорум (лат
4u^it\ta Taitrinortim) Римска ко-
тонин. основана но желание на
Август в тернгорията на таури-
ните (♦). лисе Торино
Авентин (лат As entmuni) геогр
Един от хт.(монете на Рим, разно-
ложен на тения бряг на р Тибър.
къдсто спорен една легенда Хс-
ракъл убил разбойника Как Там
Рем ни (я । шест летонла. прсдвс-
стниии на царската му в ласт, дока-
то на Палатинским хълм за Ромул
се иоявили днанайсет В 294 i
пр Хр плсбсите се оттеглили на
Анентии. за да нротестират срсщу
патрипиитс. -♦ Агрипа. Менений.
Авернско езеро i таз Avenins) ге-
огр Езеро в Кампания, образувано
в един вулканичен кратер на Флсг-
рейскитс полета Ссрните «паре-
ния. коню in 11)3X111 от него, карали
хората ia мне iht. че гона е входы
на подземною царство. Имею на
езерото ндва от старогръцкага ду-
ма aoinos. те. „без птици". зашото
се числело. че н иарсгвото на
мьртвитс няма птици.
авзони (стгр. lusonioi. тит. Auso-
пех) Наи-с lapnrc жители на С ред-
ка и Южна Италия, конто нассля-
ва пт тсмитс изньн ирсделитс на
Вс тика I т.рния
Авзоний Децим Магн (лат
Ausonius. Decimu.s Muj^nus) (около
3111 392 г с.т.Хр ) Римски поет, ро-
лен в Бурднгала. ссга Бордо, къдс-
го преподана л сгарогръцки и латин-
ски. Заел се с обученного на бъде-
щия император Грациан, конто
след нт. (качнането си на трона го
нанр.нш । консул и префект на Га-
1ия ( лсд смьртта на императора
Авзоний се оттегли.т от полити-
ческий живот Писат спиграми и
или лип 11аи-значителното му про-
Н И1С теине е малката поема „Мозе-
-7 -
Агамед
ла" (Mosella). и конто описка пъ-
тувансто си по р Мозсла (ссга
Мозел).
Авзония (лат Ansonia) геогр и
ист Облает, населявана от авзо-
нитс С гона имс ио-късно сс озна-
чавала пяла Италия В най-древни
времена така сс нарычала край-
брежната облает от Вале дел Селе
в Кампания до Синусса в Лациум,
а впослсдствие и по па юг, и във
нътрсшността до Беневенто.
Авлида (лат Auhs) Морски град в
Беотия Спорен легендата от това
пристанище отплавали корабитс
за Троянската война, след като
Ифигения била принесена в жерт-
ва, за да умилостиви гнева на Ар-
темида.
Аврелиан, Луций Домиций (лат
Aurelianus, Lucius Domitius) (око-
ю 215 275 г сл Хр ) Римски импе-
ратор, родсн в Илприя в бедно се-
мейство Сражавал се в рнмската
войска и се издигнал във военната
иерархия В 270 г. бил избран за
император от дунавскитс легиони
Защитил гранипите на импсрията
от нашсствията на вандалнте, але-
манитс и всстготитс На изток по-
тушил нъстанисто в Палмира и
пленил царицата Зенобия (-♦).
Впослсдствпе покорил отново Га-
лия В Рим сс засл да укрепи
властта. възстановил дисциплина-
та на нойската. въвел мерки срсщу
разточителството и разпуснатост-
та и укрепил финанситс Така си
спечелил пт глата reslitutor („вьз-
становитсл". „спасител"). Укрепил
града с високи стенп, конто носят
неговото имс Бил убит при заго-
вор в Хераклея, вероятно от осво-
бодсп роб.
Аврелий (лат Aurelius) Имс на
плебейски род. от конто произлез-
ли I. Аврелий Кота. Ган (лат.
Aurelius Cotta, Gums) (III в пр
Хр ) Римски пълководец. конто за-
почнал строежа на пътя. водеш от
Рим до Ливорно, наречен на него
Виа Аурелия (via Aurelia). 2. Ав-
релий Кота Луций (лат Aurelius
Cotta Lucius) (1 в.пр.Хр.) Римски
претор, конто внссъл закона lex
Aurelia tudiciaria. Този закон сс
отнасял до устройство™ на съда и
давал право на конницитс и и. тебе -
итс да участват в управление™ на
сз>дсбния процсс. Станал консул в
65 г.ир.Хр. и цензор в слсдващата
Бил приятсл на Цицерон, после
премннал на страната на Цезар
Аврора (лат Aurora) -♦ Еос
Автолик (лат Autolycus) мит
Син на Хсрмсс и Филонида или
Хиона Бил голям краден, но вина-
ги успянал да сс измъкне и да не
бъдс зал овен, като променял вьн-
1ПНИЯ си вид и вида на откраднато-
то Сърсвнонавал се със Сизиф по
хитрост. но после диамата станалн
приятели Тогава Автолик дал на
Сизиф дъщеря си Антик лея. която
родила Одисеп
Автомедон (лат. Aulontedon)
мит. Колар на Ахнл и после на си-
па му Пир Бил прочут с умениего
си да унравлява колесница г а
авптохптони (стгр autochthones)
Гърцитс наричалн така мсстннте.
коренниге жители на дадена об-
лает Рим тяните ги наричалн або-
ригени (Aborigines).
Агава (стгр. Agaue, лат .Igtne)
мит. Дъщеря на Кадъм. майка на
Пентен (-♦). когото разкъсала в
скстаза си на вакханка
Агамед ( таг Agamedes) мит. Ар-
хитскт. построил заодно с брат си
Трофоний храма на Аполон в Де т-
фи За рабогата си братята поис-
кали от бога подходящо възна-
Агамемнон
- 8 -
граждение Тон им отговори i чре!
устата на Пития та изчакат селем
дни На седмия лен обаче братята
би in намерени Mi.piни в icriaia
си Друга легенда разками. че тс
построй in на богатия първенсп
Хирией снгурно скрина пине за
огромного му богатство Двамага
архитсктн завършилн работ ата.
но остави ш открит един гаси ко-
ридор. позво 1явлш им да в лизат в
помешенисто и да си приснояват
вески път по мал ко от тона богат-
ство Хирией обаче забслязал.
че съкроннщето му намаляна и
поставн । капав. га да залови lic-
it звсстнитс крадии В примката
попаднал Агамсд, а брат му. не-
способен да ю освободи, му от-
рязал г tana га и я отнесъл, за да
не бъдат разкрити
Агамемнон ttar Iganieniiion)
uunt Цар на Миксна и Артос, син
на Атрси и Асропа и брат на Ме-
не tan Tueci. с лсд като убил Ат-
реи. ее възкачил на трона на Аргос
и изгони л Агамемнон и Менелаи
Диамата браги след странстванни
в различии царства сс поделонили
в Спарта, в дворсца на нар Тинда-
рси и сс ожени ш за дыцсритс му
Клитемнестра и Елена. Тин дарси
помог на л на Агамемнон да си
възвърнс иарството. а Мене дан
остана.1 в Спарта и станал пени
пар От Клитемнестра Агамемнон
itM.it три aeti.i Ифигения. Е гскт-
ра и Орест Прсвърнал се в нан-
могъшия ipi.UKii владетс I Загона,
когато с 1сд отвличансто на Елена
шоу хна ла Троянската воина, било
сънссм естсствсно начело на иохо-
la да бьде иоставен парят на Ар-
гос I рънкият флот, събран и Ди-
нгла. остана t ia.ii. iro блокиран от
безветрие. изпр.нено от Артсми-
ia. ia ла попрели на корабнте ла
окну ват Прорицатслят Калхас
казал, че за да умилостивят боги-
нята. трябва Агамемнон да прине-
сс в жертва собсгнснага си дыне-
ря Ифигения. Царят, принудсн от
остан.пиге предводители да прие-
ме това ужасно условие, накарат
дъщеря си да пристигнс в Анаида
За m.icnie тя била спасена в пос-
ледним момент от самата богиня
(-» Ифигения). Така гърците потсг-
|нли и заполняли дългата и изто-
щителна война срсщу Троя, възпя-
а прекрасно от Омир в „Илиада".
По време на нойната Агамемнон и
Ахи t се скарали кой да притежава
пленницата Бризсида и това изло-
жило на риск благоприятния изход
на начннанието. Независимо от
всичко водачът на гърците проя-
вил голямо мъжсство във нойната
и след падансто на Троя сс завър-
нал в родината. нодейкн със себе
си каю трофей красивата дъщеря
на Приам Касандра. Тя му пред-
сказала. макар и той да нс обърнал
внимание на това. че ще бьде убит
от Клитемнестра И наистнна,всд-
иага игом сс върнал в Миксна. бил
убит о! Клитемнестра и нейння
любим Егист, на koioto Агамем-
нон бил поверил царсгвото си. до-
като отсъстна По-късно нсгоният
син Орест огмъстил за смъртта
му Ми। кг за Агамемнон и нсгови-
ге леца с вдт.хновил много автори
Аганипа ( лат Aganippe) .aunt. Из-
вор в Беотия, и подножисто на
Хсликон.посвстсн на музитс Во-
дите му се нлинат в рската Пер-
мес Едва легенда разказва, че из-
ворът б ликнал на това място. къ-
тсто коняг Пегас ритнал силно с
кони rata си
агатирси (стгр Agalhvrxoi, лат
Agathx! м I С'китско плсме. нассля-
наю дссния бряг на Дунав в дол-
- 9 - Агесилай
ното му течение Агатирентс оби-
чали до такам степей тукса. че ук-
расянали дрсхите си със златнн
иан телки
Агатокъл (лат. (около
360 2X9 г пр Хр ) Тиран на Сира-
куза. Син на беден грънчар. той
постъпил във койската на Сираку-
за и сс сражавал против режима на
аристократитс. Успял да нземе
властта и дори станал тиран (306 г.
пр Хр.) След като бил нападнат от
картагснпнтс. конто го победили
при Химера, прннесъл войната в
Африка, иревзел част от Картаген
и обсадил града Тогава кар гат си-
пите предпочели да сс договорят с
него и му отстъпили заиадната
част на Сицилия Впослсдствие сс
сътозил с град Тарент. за да
отблъснс римлянитс от Велика
Гърпия Омъжил лъшеря си пьрво
за Пир, а после за Деметрии 11оли-
оркет. Направил я царица на Кер-
кира. след като изгонил от там ма-
кедонската войска Докато сс при-
готвял да воюва отново с Карта-
ген, умрял и картагснннтс си
възвърнали властта над Сицилия.
Агатон (лат. Agathon) (V в пр.
Хр ) Старогрънки трагически по-
ст, родсн в Атина. приятсл и съ-
перник на Еврипид Той с един от
събсседницитс в диалога на Пла-
тон „Пир" Писал трагедии с исто-
рически и митолот ически сюжсти.
от конто са достигналн само ня-
колко заглавия и малко фрагмента
(„Тисст"... Разрушавансто на Троя
и др.). Пръв обаче творил и по из-
мислсни от него теми, както н дра-
мата си „Цвстсто". за съжалснис
напьлно загубена
Агезандър (стгр Agesandros. лат
4t,'i’v<T«</er) (I в пр Хр ?) Ваятсл от
Родос, който. таедно с Полидор и
Атснодор. създал прочутата скулп-
турна трупа „Лаокоон" (ссга в му-
зеите на Ватикана).
agema тат (а.тиа) Отбран отряд в
макс.тонската войска, конто пред-
стапливал парската гвардия и бил
съставсн от конники
Агенор ( лат 4genor) \tuin 1. Фи-
никийски пар. баша на Кадъм. Фе-
нике и Европа Нсговитс погомпи
основали Картаген. който вероят-
но затова сс наричал и Agenoris
ш/>.г(градът на Агенор) 2. Храбър
троянски герой, син на Антснор.
споменат от Омир в „Илиада"
agger лат.(</?<’/>) При римлянитс на-
спи от пръет, издиган за зашита на
ноенния лагер или около обсажда-
ните от гях гралове. за да улссни
изкачваисго по градската стена
ager publicus лат .(агер тппнт)
В Рим така сс наричала държавна-
та земи. Обикновено тя представ-
лявала завладяна тсритория от по-
бедснитс народи, която постепен-
но сс пренръшала в частна соб-
стнсност. т е. била отстъпвана от
държавата на частни лица, за да
бъдс обработана Държавата
нмала право да палата данък вър-
ху рсколтата idecuntana) или вър-
ху добитъка (.v<77/>/wr«). Земята
можсла да бъдс разпредсляна
между войнииитс или евентуа ти-
те колонисти (adsignutio) или да
бъдс давана под аренда (w»<//7/o)
срсшу заилащанс на някакъв
данък (гесГ/уп/).
Агесилай <лат Agesdaits) Имс на
няколко спартански паре, между
конто Агесилай II (около 440
360 глтр.Хр.). син на Архндам II.
наследник на брат си Агид II Сра-
жавал се храбро грешу иерситс.
прсдвожданн от Артаксеркс II
Бил повнкан в родината си. за да
окажс съиротива на коалииията.
Агесиполид
- 10 -
образу вана срсщу Ciiapia от Атн-
на, Тина. Коринт и Аргос Разби т
съюзнниитс при Коронен (394 i
up Хр ) После обаче му се нало-
жило аа запинана Лакония от ата-
кнтс на Епаминонд. конто го раз-
громил при Ман т инея (362 г.
нр Хр ) Вече на оссмдесст го ли-
ни. той се отнрани i в Египет, за ла
помогнс на страната срсщу перси-
тс Там съюзнниитс остана ли учу-
лени, кот а то то ни тс ит та сс храни
с нойнипите си без шапка, седнал
на земята На връшанс от гози по-
ход загинал и буря Макар и дре-
бсн и грозен, сс с тане i с храбро-
сти си Ксенофонт. Корне ши Ho-
nor и Плутарх възхналянат нсго-
вото мъжество
Агесиполид (лат Igetipolit) Име-
на трнма спартански паре I. Аге-
сиполид I (? ЗХ(1 г.пр Хр ) Син на
Павзанин. заел неговото мисто пред
394 г. Провел поход срсщу Манттт-
нся (3X5 гпр.Хр.). посте срсщу
О шнт. където умри i Наследи i го
брат му К.теомброт 2. Агесиполид
II (IV в пр Хр.) Син на Клеомброт
и внук на предходния. царувал само
една година 3. Агесиполид III (111 в
пр Хр I Възкачн.т сс на трона съв-
ссм млад в 219 । пр Хр и би т сва-
лен от Ликург
Azug ( таг Igiv) Име на няколко
спартански паре от тати династия
I. Агнд I (XI влтр Хр .’) Митичен
основатса на династията. син на
Евристен 2. Агнд II (’-401 г
пр Хр ) Брат на Агссилай. стана а
пар в 426 г. Многократно се опит-
вал да нах тус в Африка по врсмс
на Пелопонсската воина подтик-
ван и от Алкивнад В 4IX г побе-
дил при Мантинся. а след тона
(405 г.пр.Хр ) обсади л Атина. кон-
то паднала в ръистс на нстовия
пт. тководеп Лизанльр 3. Агнд III
( .’ 330 г.пр.Хр.) Царувал от ЗЗХ г.
н се съюзил с псрситс срсщу
Апсксандър Велики Умрял в бит-
ката при Мсгалопол. сражавайкн
се срсщу Антипатър. 4. Агид IV
(.’ 240 । пр Хр ) Царувал от 245 г.,
като се опитал да възстанови тако-
ните на Ликург и да извърши со-
циална реформа, но бил отстранен
от сфоритс.
Аглавра ( таг Aglauros или 4g-
raulos) uttin I. Съпруга на паря на
Атина Кскропс, майка на Еризих-
гон. Аглавра. Херза и Пандроза 2.
Дъщеря на предхолната. За ней сс
разказнат две легендн С пород
първата Аглавра била обещала на
Хсрмсс да му помогнс в любовта
му към сестра и Херза срсщу въз-
награждснис в злато Но обндсната
Атина прелизвикала у нея толкова
голима завист към щастливата лю-
бое на сестра си. чс тя започнаи
да и пречи Хсрмсс, разгневен от
тона, я превърнал в камък. Според
друга легенда Атина поверила на
Аглавра и ссстритс й. Херза и
Пандроза. една кутия. в конто била
затворила малкия Ерихтоний (или
Ерихтсй) Забранила им да я отва-
рят. но любопитната Аглавра нс сс
подчинила на заионедта и Атина я
наказала Аглавра обезумила и сс
хвърлила в една пропаст.
Аглая ( iar 4#/<1ш) чпт Една от
трите Харити или Грации
agmen тат («г.тм'/т) Римляните на-
ричаш войската. когато била в по-
ходна колона, agmen, а когато би-
ла строена за битка acies.
agnatio шт. (агницио) При римля-
нитс роднинска връзка по бащина
линия, по рождение или чрез оси-
новяванс
agon стгр(агон) Старогръпка ду-
ма. конто означава състсзанис.
- 11 -
Агрипа
сражение, но съшо гака съдебна
надпревара. пронес.
Агоналии (лат. Agonaha) Римски
празннк и мест на ooi Янус, нари-
чан сьщо и A gon t us ,.този, конго
ръководи начинанийга" По всяка
вероятное! нразникы бил устано-
вок от Нума Помпилий.
агора (стгр В Гъриия така
се с наричало народного сьбра-
ние. а съшо и мястото. къдсто то
сс провеждало. Агора га предсга-
влявала обществен площад. Там.
ос вен пространство™ за събра-
нин. имало и сгради за съднлища.
храмове. пазарн. шатра и построй-
ки за нродавачите. Била украсена
с дървета и статуи на известии
личности Agoranonios сс наричал
магистраты, конто имал задължс-
нието да надзнрава пазара В Атн-
на и в Пирея ежегодно се избира-
ли по петима гакива магистрали
аграрии закони (чат agrunae.
leges) Закони. конто се отнасяли до
разпрсдслснисто на обществените
земи Те били предложени в края на
II в.пр.Хр с пел да оживят зсмсде-
листо То сс намирало в тежка кри-
за норади притока на сслски маси в
Рим след опустошаването на обра-
ботнасмите земи по врсме на Вто-
рата пуничсска война Прсз 133 г.
пр.Хр. Тиберий Гракх въвсл закона
lex Senipronia. С него, за да сс
възстанови дребната собствсност.
се забранявало никой да притежава
повече от 500 югера земя. Тсрсни-
тс. отнети от сдрите земевладелни.
трябвало да сс разпрсделят между
бодните гражданн. Както Тиберий,
така и брат му Гаи Гракх (-♦) срсщ-
иал сьнротивата на най-влиятелин-
те и богати граждан», коего довело
до убийството и на диамата
Агригент (лат. Hgryjen/i/wi) .чт»г/л
Град в Южна Сицилия, основан в
VI в.пр.Хр от колонист!! от Гела,
конто го нарекли Akragas. Бил уп-
рав ляпан or тираните Фаларид и
Терон, при конто досттнал най-
гоЛемин си разинет При Терон би-
1и построена нажни общесгвенн
постройки и великолепии храмове.
като храма, посвстсн на Юпитер
Олимпийски По-късно Агригент
започнал воина с каргагснцитс. ко-
нто в V в пр Хр го плячкосали.
След това бил подчинен от Сира-
куза и Агатокьл. а в III в.пр.Хр
наднал под власг га на Рим
Агрикола, Гней Юлий (лаг Agri-
cola, Gnaeus lulius) (40-93 r.c.i
Хр ) Римски пълконодси. конто
завершил нокорявансто на Брита-
ния. Домициан, обзет от завис!
към успехите му. го извикал в Рим
и го принудил да влезе в града
прсз нощта. лишавайки го гака от
триумф. Toiana Агрикола се оттег-
лил в усамотсние и отказвал да по-
ема каквато и ла била друга длъж-
ноет. Бил гъст на Тацит, койго на-
писал неговата биография (..Жи-
воты на Юлии Агрикола").
Агрипа ( лат. Agrippa) Римско фа-
милно име I. Агрипа. Мененнй
(лат. Agrippa. Menem us) (VI-V в
up Хр ) Римски консул. Той успя I
да върне плебса в Рим. койго се
бил оттеглил на Авентннския
хълм в знак на протест срсщу
патрициитс (494 г.пр.Хр). Според
лсгсидата Мененнй Агрипа убе-
дил плебеи гс, като им разка за л
притчата за стомаха и човешките
органа, за да им докажс необхо-
димости от сотрудничество меж-
ду тях и iiarpiiiiMine 2. Aipiuia.
Марк Випсаннй (лат Agrippa.
Marcus I'ipsanius) (63 12 i пр
Хр.) Римски пьлководен и поли-
тик. приягсл на Август, с когото
се сражавал в битката при Акин-
Агрипина
- 12 -
ум С гсд като он । нзпратен н Мн-
гн нгн. Август го поникал обратно
и му народил да се ожени га дъ-
шсря му Юлия, за да си осигури
така нас юдник Аг рнпа и ма л два-
ма сина. Ган и Лунин Цезар. но
Август надживя.г както тях. гака
и него Трстият му син. Агрипа
Постум, би I убит по поръчка на
Тиберии Би г баша и на Агрипи-
на. и на Випсания Агрипина (—* i
Посветил се на градоустроиство
и построил в Рим нсгпкогении
сградн. сред конго и Пантеона
Агрипина i шт Имс на
няко гко римски матрони. евърза-
ни с Юлисво-К лавдиевага дина-
стия I. Агрипина Старата (лаг
I ipsunia tgrippinu) (около 14 г.
пр.Хр 33 т ел Хр > Дъшсря на
Випсаннй Агрипа. омъжила се та
братовчед си Германик Обвинила
Гнси Питон, управител на Сирия,
че с отроки । съпруга и Питон бил
грину дсн да се самоубис. но Тибе-
рии. понеже завижда.1 за го лямата
популярност на таги добродстслна
жена, я извратил в изгнание в
Пандатерии (ссга Вентотснс). къ-
дсто умри ла от I гад 2. Агрипина
Младата ( гаг luhu Ignppina)
(16 59 rc i Хр » Дъшсря на прсд-
ходната и па Германик Нсин съп-
руг бил Домипии Ахенобарб. ог
когото родила Нерон По-късно сс
омъжила за император Клавдий
Била амбициозна и жестока жена.
Ha.iaia.ia се на сина си и го ожени-
га за Октавия Лишила Британии,
сина на К гавани от възможността
та настели властта В последе т вис
Нерон, понеже не понасял повечс
авторитарния и характер, поръча л
да я убият
Aga (сир !</«>( 1\ клтр Хр (Цари-
ца на Карин, сестра на Артемизня
и Манго т Остави та едка част от
своего царство на Алсксандър Ве-
шки (341 г.пр.Хр.). когото бита
приела като свой син.
adversaria лат. (адверзариа) При
римлянитс сметководна книга със
записки или рсгисгър. в конто сеот-
белязвали финансовите операции
advocatus (лат шЗвокатгс) В Рич
сксперт, който подпомагал със съ-
нети своя клиент в съда. но за раз-
ит ка от patronus нс можсл да взи-
ма думата в съда.
адейа (стгр adeia) В Гъриия раз-
решение за извършванс на дейст-
вие и за говорено, давано от на-
родного събранис и гарантирашо
безнаказаност.
Адеона (лат. Adeona) мит Римско
божество, косто покровитслстило
завръшащнтс сс от пътсшсствнс
(от adeo - „нристнгам"). съшо
Abeona.
adynatoi (стгр адюнатой) В Ати-
на така се наричалн гражданин ни-
налили, издържани от държавата
adytum (лат. adumv.it) Най-вът-
решната и тайна част на храма В
нея били допускани само жрсиите
и тс оттам. чссто в състоянне на
транс, произнасяли предсказания-
та си.
adlecti, senatores (лат. адлекти.
сенаторес) В Рим така сс нарича-
гн гражданнтс от конническото
съсловис. конто били избирани да
изггълняваг сснаторска длъжност
Адмет (лат Admetus) мит Син на
Фсрсс и Климсна. иар на Фера в
Тесалия Когаю Аполон бил изго-
йен от Олимп. Адмет го приел я
му дал своитс стада да ги пасс. Ус-
тава богът решил да го възнатра-
ди Получил уверение от Монри-
те. че когато наегыги смъртният
час на Адмет, той щс бъдс спасен,
ако никои друг човек сс съгааси Я
- 13
Адран
умрс вместо него Адмет участвал
в лова на калидонския тиган, в
експсдииията на аргонантите и в
Троянската война Оженил се за
Алкестида. дъщерята на Пслий.
Когато Адмет сс разболял. Алкее -
тида пожелала да умрс вместо не-
го. Херакъл. трогнат от тази
постъпка. локазателство за голя-
мата й любов. слязъл в подземно-
го царство и върнал обратно Ал-
кестида на съпруга и. Смъртта на
Алкестида с сюжет на една траге-
дия на Еврипид.
Адонии (стгр Adonta) Празнипи в
мест на Адонис във Финикия, Гър-
ция и Египет Провсждали сс по
врсмс на пролетного равноден-
ствие и трасли от два до оссм дни
Прсз първия ден сс припомнила
смъртта на младежа с плачове и
погребални ритуали. а прсз втория
сс празнувало истового възражда-
нс с разцъфването на природата
Времсто, в косто се извършвали
тези чсствания. обикновено било
смятано за злокобно. Неусисхът
на експсдииията на Никин в Сици-
лия сс обсснявал с факта, че
атииският флот отплувал точно в
един от тези дни
adoptio (лат адопцио) В Рим юри-
дичсска институция с голимо зна-
чение. Чрез нея този. който бил
обскт на осиновяване. прекъевал
вс я как на връзка с сстсствсното си
семейство, но получавал всички
права в нового семейство Така
един плебей можсл да станс патри-
ций и обратно. Тази възможност
била използвана много от импера-
торитс, за да си осигурят наслед-
ник В случай, че осиновсното ли-
це било пълнолстно. те М/1 IUHS.
и слсдоватслно независимо вече
от patria poteslas, осиновяването
се наричало admgatio.
Адран (лаг. Hadranux) мит Сици-
лийско божество Нсгови свещени
животни били кучстата и то било
АДОНИС (лат. Adon или Adonis) мот Роден след кровосмешение от връз-
ката на Кинир. царя на Кипър. и жрицата на Афродита и сьщевременно
негова дъщеря Мира (♦). Тя била влюбена в баща си и го накарала с хит-
рост да я приеме като една от неговите сьпруги Когато баща й разкрил
измамата. Мира била принддена да избяга Боговете, за да я спасят. я
превърнали в смолисто растение с горчив аромат, което носи нейното
име През пролетта кората на растението се отворила по нудноват на-
чин и оттам излязъл малкият Адонис. Афродита взела новороденото.
поставила го в една кутия и го поверила на Персефона. царицата на
Ереб. да го отгледа. Детето пораснало борзо и станало прекрасен мла-
деж. Тогава Афродита се отправила ком Ереб. за да го вземе обратно, но
Персефона не пожелала да й го ворне. Зевс, с цел да помири богините,
влюбени и двете в младежа. решил, че Адонис ще прекарва половината
от годината в Ереб при Персефона. а другата половина на земята с Аф-
родита. В края на едно лято. докато очарователният момок ловувал в
планината Ливан, един огромен глиган, изпратен от ревнивия бог Арес,
нападнал Адонис и го убил. Афродита се втурнала да го спасява. но не
стигнала навреме Митът за Адонис символизира природата, която се
пробужда през пролетта и изпада в летаргия в края на лятото. В мест
на красивия младеж, убит преждевременно, са и празниците Адонии.(•♦)
Адранум
- 14 -
почитано в града със същото имс.
Храмът му се паэел от холила ку-
чега. Гърците го отъждсствявали с
Хсфест
Адранум {лат. Hadranum} геогр
Град в Сицилия, расположен на ре-
ка със същото имс (днсс Адсрно).
Agpacm (лат Adraxtus] .шип. Цар
на Аргос, син на Талай и Лизима-
ха. Оплавил прочутия поход на се-
дейте срещу Тина (-♦ Етеокы.
По.шнейк}. за да изгони Етсокъл и
да възстанони на трона зет си По-
линейк. От седмината герои умрс-
п1 шестима. спасил сс само Ад-
раст, който успял да избяга на
бързия си кон Арион, подарен му
от Хсракъл Десст години по-къс-
но царят на Аргос организирал
нов поход, наречен походып на
епигоните. защото в него участ-
вали синовете на шсстимата ге-
рои. запинали при нървия опит.
Този път Тива била прензета и
властта била дадсна на Тсрсандър,
сина на Полинсйк Адраст обаче
загубил сина си Егиалей и умрил
от скръб.
Адрастея (стгр Adraxteia. лат.
Adraslea} мит. I. Една от нимфи-
те. конто отгледали в пещерата на
Крит малкия Зевс. Баща му Кро-
нос. от страх, че ще му отнемат
властта, изяждал всичкитс си деца,
щом се родят Майка му Рея (или
Кибела), за да го спаси, го дала на
нимфитс 2. Прякор на Немезида,
гьй като на старогръики имсто оэ-
начава ..необорима".
Адриан, Публий Елий (лат Hud-
nanus. Publius Aelius) (76 - 138 г.
сл.Хр.) Римски император, родсн в
Испания. Осиповен от братовчед
си Траян, когото наследил в I! 7 г.
Положенного в импсрията било
твърдс критично поради въетание-
то на евреите. натиска на варвари-
ге по граниинте и нсстабилното
икономичсско съетояние. Адриан
пътувал много, за да си създаде
лично прсдстава за проблемитс на
държавата. Сключил мир с парти-
те. като се отказал да превземе те-
риторията им. Подсилил границите
при р. Ефрат и владейията в Дакия.
Накарал да сс построй защитна
стена в Британия срещу набезитс
на каледоните, наречена Vallum
Hadrtani (Адрианов нал). За да по-
добри финансового съетояние на
импсрията. отнел административ-
нитс функции на сената и въвсл
дирсктното събиране на данъците.
Благоприятствал развитисто на зе-
мсдслисто. като насърчавал обра-
ботването на незасститс и изоста-
нените теми. Бил високообразован
човск. поет и философ. Оставил
внушителни постройки като Адриа-
новата крепост и Ваната на Ад-
риан в град Тибур (днсс Тиволи)
За да си осигури достоен наслед-
ник. осиновил Антонин, бъдещия
император Антонин Пий.
Адрианопол (лат. Hadrianopolis}
геогр Град в Тракии на р. Хсбър
(днсс Марина). Адриан го постро-
ил върху руините на прсдишно
старо сслищс и го превърнал във
важен център.
Адрия (лат. Hadna} геогр I. Град
в Пицснум. откъдсто сс смята, чс
произлизат предцитс на импера-
тор Адриан 2. Град, разположен
между реки тс Адиджс и По. Няко-
га сс намирал на морсто, косто по-
лучило имсто си Адриатическо от
него. Днсс градът с изтеплен с три-
дссст километра навътрс в сушата
поради наносите на рскитс. Озна-
чало коринтска колония, по-късно
той бил превзет от римлянитс, ко-
нто го превърнали във важно
пристанище.
- 15 -
Азиний Полион, Гай
аду ату ци (лат. Aduatucy) Плсме в
Белгийска Галия. След като били
покорени от Цеэар в 57 г.пр.Хр..
адуатуцитс били продадсНи като
роби.
adfinitas лат. [адфинитас) В Рим
думата означивала тясна роднин-
ска връзка чрез брак.
Адхербал (лат. Adherha!) (II в
пр.Хр.) Син на Миципса, брат на
Хиемпсал и внук на Масиниса.
Трябвало да подели иарството с
брат си и с братовчед си Югурта.
Но Югурта. след като убил Хи-
емпсал, принудил с подкупи много
римски сенатори да не оказват на
Адхербал помошта. за която ги
бил помелил. След това нахлул в
земите на братовчед си и когато
след дълга обсада най-накрая
превзел град Цирта, убил Адхер-
бал (112 г.пр.Хр.).
аед (стгр. aoidos) В древна Гърция
поети-певци, конто възпявали ге-
ройски постъпки. Изпълнявали
или известии на публиката песни,
или композирани от тях за кон-
крстния случай, със съпровод на
цитра или лира.
Аедона (лат. Aedon) мит. Съпруга
на тиванския цар Зет. от когото
имала един-сдинствсн син. Завиж-
дала на родственицата си Ниоба.
чиято челяд била многобройна.
Опитала сс да убие най-големия и
син. но сбъркала и убила собстве-
ния си. Зевс, трогнат от нейната
скръб, я превърнал в славсй.
Аело (лат. Aeilo) мит. Една от хар-
пиите.
Аеропа (стгр. Аегоре, лат. Аеюра)
мит. Съпруга на А трей (-♦) и май-
ка на Агамемнон и Менелай. Из-
неверила на съпруга си с Тиест,
нейн зет, и затова Атрей я хвър-
лил в морето.
asylum лат. (ажти). (стгр. asylon)
Свешено място. В най-древни вре-
мена този, който, макар и невинен,
бил прсслсдван от някой враг, мо-
жел да се укрие в такива свещени
места (храмове, горички, нарочно
оградсни за това пространства).
Пред тях преследвачът сс спирал,
страхувайки се да не си навлече
гнева на божесгвото. ако влезе в
осветеното място. Този обичай
бил много разпространсн в Гър-
ция. докато в Рим само един храм
на Диана на Авентинския хълм и
одна дъбова горичка на Капито-
лийский хълм давали право на
прибежище.
Азиний Полион, Гай (лат Asinius
Pollio. Gaius) (76 г.пр.Хр. -4 г. сл.
Хр.) Римски политик и писатсл.
Произхождал от плсбсйско семей-
ство от Театес (сега Кисти). В
гражданската война бил на страна-
та на Цсзар и се сражавал с него
при Фарсал. а после в Африка и
Испания. След убийството на Цс-
зар (44 г.пр.Хр ). когато Антоний
и Октавиан образували триумви-
рата, той им извратил в подкрспа
войската си Когато заполнили
раэногласията между тях. положил
много усилия да ги помири. После
бил назначен за легат на провин-
ция в Отвъдпаданска Галия. Там
раздал земи на ветеранитс и спо-
ред някой се погрижил Вергилий
да запази чифлика си. В Далмация,
къдсто бил проконсул, потушил
въстанис на илиритс и плячкосал
град Салона (39 г.пр.Хр.). След то-
ва се оттеглил от политиката и се
отдал на историята и литература-
та. Написал история за граждан-
ската война (Historiuc) и няколко
трагедии, от който до нас са дос-
тигнали само фрагменти. Прочул
се много като оратор, бил приятсл
Азия
- 16 -
на Меценат и Верги пш Вьвсл
обичая един кры принте ш да че-
тат произнсденията си и поезия.
и проза, предн да ги публнкуват
(recitationes) Основа i иървата
обшествена библиотека в Рим
Азия i дат 1ми1 ниш. I. Нимфа, ве-
роятно съшата. която е известна
като К (имена. дъшеря на Океан и
Тетида Омъжила се за Япет. един
от титаните От него имала много
деиа. между конто били Атлант.
Прометей. Епимегей. Менетин 2
Съпруга на Прометей, за която се
казна, чс с да ia името на конти-
нента Азия 3. геогр Континент,
«а коню ।ьриите и римжните зна-
ет. че с много го.жм, но познава-
III само западната му част. Едва
след похода на Александър Вели-
ки и след проучвання1а на Неарх
по устията на р Ин I. дошли иьрви-
те снедения за наи-близкнте из-
точни области Познатата западни
част била прпблизително в грани-
ните между Tunai' (р Дон). Palm
Maeoli* (Азовско море), Pontu*
Euxinux (Черно морс) и Helles-
ponlus (Дарлане ипс) Египет би i
гранииата между ней и Африка.
Познатата Азия, люлка на велики
пиви ли зации (рим жните я нарича-
1и Ялты Minor, за разлнка от Asia
\lator. докъдсто ото нс били сти-
ra.ni). била разделена на много
държани. провинции и империи
Наи-прочутите монархии били на
асиринкитс. мидииииге и псрситс.
докато по западнитс брегом се на-
мирили многобрачны грыжи коло-
нии Римлинитс били разнрострс-
ли своите в 1адсния върху Троя.
Мизия. Лилия. Карин и др Когато
в 133 । пр Хр парят на Псргам
Атал III им остави л в нас леденю
каретного си. тс обе.тинили придо-
бититс територии в една провин-
ция. Тя се управляпала от пропре-
тор. подпомаган от трима легати и
прсз 129 г.пр.Хр. била наречена
провинция Азия
Азоп (лат Ялорпд) мит. I. Син на
Оксан и Тетида. баша на Егина и
Евадна Когато Зевс отвлякъл дъ-
щеря му Егина. той го подгонил.
но бил превърнат в река 2. геогр
Име на няколко гръцки реки
Aug -♦ Хадес.
Айгимий (стгр Aigtmios. лат
Aegimius) num. Легендарен родо-
началннк на дорнйците, конто с
помощта на Хсракъл победил ла-
пититс От двамата му сина. Пан-
фил и Димант, произлезли дорий-
ските племена на памфилитс и ди-
маните, а от сина на Хсракъл, Хил.
когото Айгимий осиновил, произ-
лязло трет ото дорийско племс на
х илеите.
Aius Loquens и ш Aius Locutius
лат. (Яйгс Локвенс или Яйг< Лот-
|(гпг ) лит». Глас-божество (на ла-
тински aiebat. ..казвашс"). косто
спорен римляните предсказало от
храма на Веста нахлувансто на га-
лите. но не било чуто. След побе-
дита Камил наредил да сс издигие
храм на мистсриоэното божество
Академ (лат Academus) мит Ге-
рой от Атика Разкрил на Касторп
Полукс. синовсте на Леда и паря
на Спарта Тиндар. мястото. къдс-
го била скрита сестра им. отвлече-
на от Тсзси От него дошло името
Академия
Академия (лат. Accademia) I.
Мисто близо до град Ксфиз. на се-
вер от Атина. къдсто Платон осно-
вал своя । а философски школа и
държал лскцинтс си, като сс раз-
хождал между редиците чинарик
мае лини. Името произлиза от Ака-
дем (-♦). герой, на когото било
- 17 -
Aquae
посвстсно тона мисто Учсниииге
на Плаюн сс нарича ш академики
(сир. Akadenukoi). По примера на
Атинската Академия выникнаш и
други, като Алсксандрийската,
проиьфгяващ иснтър на с шнека га
цивилизация. 2. Гимна шя на Ци-
церон н Тускулум
Ака Ларенция (дат Acta Lanntiu)
мшп Жената на Фаустул, овчар на
цар Нумитор, кояго отглсдала Ро-
мул и Рем Имала дванайсст сина, с
конто веднъж в годината нзвър-
шкала свсщснодсйст вис за плодо-
родисто на нивите (<нш| Затона
дванайссттс браги били нарсчсии
арвали [fnittvs Analcx) -» А/та ш
Диамант (лаг Асатах) мши С ин
на Тсзсй и Федра. Заодно с Диомед
отишъл к Троя, за да иска Елена да
бьдс въриата на Менелаи Тогава
сс влюбил в дъщерята на Приам
Лаодика, от която имал сии Взсл
участие нъв воината срсщу Троя и
бил един от тези. коню влезли и
града, скритн в прочутия дьрвен
кон По време на илячкосвансто и
опожаряването на Троя геронт
спасил малкия си сии. след като
Етра, робинята на Елена, му но-
могнала да го разпозиае
Акант (лат. Acanthus) мши. Ним-
фа. обичана от Анолов. който я
прет.риал в цвстсто акант.
акант (лат. acanthus) 1. Тревисто
растение, разпространснов срсди-
зсмноморските райони. 2. арх Де-
коративен слсмснт на коринтския
капитсл. а после и на смсссния ка-
пп tea в романская стил.
Акарнан (лат. Ataman) шип. Син
на Алкмеон и Калироя. Майката
поискала от Зевс Акарнан и брат
му Амфотср да възмьжеят бързо.
за да могат да огмьстяг за cMi.pt i а
на баща си (-♦ A.ik.woii). убит от
Фаси и iieioiiine синовс. С tea ка-
то изп1> дни ли lain задача, сс от-
правили кз.м Епир и там колони III-
рали областта. която би ла нарече-
на на Акарнан Акарнания
Акарнания (лаг. It шпата) .-сагр
Облает в С еверна I ьрция. на Йо-
нийско морс Пре» Пслопонсската
война ipaaoBCTc на Акарнания се
С1ЛОН1.1Н с Аиша Обласпа била
завладииа от рнмлянитс пред 197 i
ир Хр и станала част от провин-
ции Ахся.
Акает ( лат teaxfus) мшп С ин на
Пслии. пари на Полк в Теса дни
Участка i в експедицията на арго-
нантше Псговата жена Асшда-
мии (или Крстида) се к ноби ia в
Пелен, царя на Фтия. Ядосана от
тона, че гой не отговорил на
чувствата и. го как леве шла пред
съируга си. че я с iioxiiuii Акает
пожелал да си отмыли. без обачс
да пару шана такова на госюирие-
мството. Затова по време на лов
изоставнл Пелен на и ланината Пе-
лион. като го завз.рзал за едно
дърво сред звсроветс. По ксн-
тавърт.1 Хирон го освободи i. по-
неже тиаел. че м ла лежит ше стане
баща на героя Ахи i
aquarii мт. lataiapuu) Общсственн
роб и. подчиненн на цензорше и
еди ппс (по-кьсио при Ahi yet на
надзирателя на водите < tuatat
шршпап). Те назели нзворнге и
водопроводите
Aquarius лат. (Asauptm ) астр
Во долей, зодиака дно сыне мне.
коею сс намира между Kouipoi и
Риби. Говорено се, че там е посла-
вен Ганимед. iiiiiioHepiieui.i на бо-
говею.
Aquae iai < (к«< ) Рим ihhiiic лава-
лн тона име на iрадонеte. к коню
нмало минсрални и звори. напри-
aquila
- 18 -
мер Акне Сестие (.4ipiae Scxliac,
сега Екс ан Прованс)
aquila лат (икнили) I. uum. Орел,
посвстсн на Зене По нарежданс
на бога грабн.11 смъртнитс от зс-
мята. 2. т«ти Орелът. символ на
сила и мош, бит нзползван като
ноенен знак or персите и сгиптя-
ните Ган Марий го въвс i н Рим
като знак на легиониге
Аквила, Луций Понтий ( iar
4</п//</. Luciux Ропних) (.’-43 г up
Хр.) Един от убиииите на Цезар
Анвилея (лат tcpitleia} геогр
Римска колония, основана в 1X1 i
ир Хр Тя имала голимо значение,
зашото прсз ней минавали пъги-
шата на консулите към Балканитс
Била разрушена от Атн ia в 452 г
ел Хр
Aquilia, lex лат (4к«1пм.ч. /<ч< )
Закон, внесен от трибуна Аквилий
Гал. с който сс налагаю нарочно
наказание за щети. нанессни на
собствеността. и за измама при
договорите за покупко-продажба.
Аквилий (лат Ayuiliux) Имс на
римски род (ge/o h/uiliu), от кон-
то произхождали Аквилий Ма-
ний (Atpuluix. \lanttix) (II I в
ир Хр ) Бил легат с Гаи Марий и
консул заедно с него в 101 г пр
Хр . а по-късно управитсл на Ма-
ла Азия Би । убит с голима жссто-
кост от Митридат IV Евпатор.
конто го принудил да ггзпие разто-
исно злато
Анвинум ( iar Atpitntim) геогр
Град в Лациум, означало на пот-
еките. а по-късно. с лед пои н.п а
със самнитите. запладин от Рим
Там бил ролей Ювенал
Аквитания ( лат Atpttlanui) геогр
Една от най-обширнигс галеки
провинции по врсмето на Рнмска-
та империи На запал границела с
Испании и Гасконский залив, на
север с Лугдунска Галия, а на юг с
Нарбонска Галии. Била завладина
в 5б inpXp. от Лициний Крас
след упори га съпротнва.
Акест или Егест (стгр Aigexiex.
лат Acextex) xtitm. Цар на Сици-
лия. но произход от Троя Приел
Еней по шля му към Италии, а ко-
гато старият Анхиз умрял. Акест
го погребал тържсствено на пла-
нинага Ерике.
Акидалия (лат. Acidalui) Един от
епитсгнтс на Венера, произлизащ
от имею на извора Акидалия в Бе-
отия. в конто богинята сс къпела с
Харититс.
Аконтий ( лат Acontiux) хшт Кра-
син младеж. който отишъл на ост-
ров Делос, за да прснссс жертва на
Артемида Там видял една пре-
красна знатна денойка на име Кн-
аппа. Влюбил сс в ней. но понеже
бил беден и не можсл да поиска
ръката и. прибягнал до хитрост.
Написал върху една ябълка думи-
те: „Кълна сс. че щс сс омъжа са-
мо за Аконтий" и след това под-
хвърлил плода на момичсто. като
го помолил да прочете на глас на-
писаного. Кидипа направила това.
но нс пожелала да изпълни клства-
та и Аконтий безутешен напускал
Делос Думитс обачс. произнссс-
ни и имею на Артемида, били све-
шени и нс би ю възможно да сс
пренебрег нат. Вески път. когато
Кидипа се каисла ла сс омъжи за
никой друг, сс разболянала тежко
Тогава баша и потърсил Аконтий
и разрешил на младежите да сс
евържат в брак.
Акризий (лат. Acrixius) мит. Цар
на Аргос, баша на Даная (-»), убит
от внука си Персеи, както му било
предсказано от оракула.
- 19 -
акцензи
acroama лат (нк/хтшш) Тош ста-
рогръики термин означавал слу-
шано на поезия или мушка. както
и мимнчсско или танцово пред-
ставление по врсмс на банкет Та-
ка се наричало и л и исто. което сс
изявявало. т е. разказвачът. музи-
кантът. а нонякога и комикът
Акрокеравния (лат .4</о<е/ин-
та) геогр. Скалист нос в Епир на
брега на Йонийско море
акропол (стгр ciknipolis) Крспост.
извиеяваща сс над града, чисто
имс нроизлиза от старогръцкитс
думи акт*. ..висок" и polis, ..град".
Акрополът сс издигал. за да служи
за защита и убежище в случай на
опасност. но впослсдствис сс
превърнал н религиозен и култу-
рсн иентър Прочутн били акро-
полът в Тика, наречен Кадмея. те-
зи в Аргос и Миксна. Най-извсс-
тен бил Атиискичт акропол. пос-
встсн на бот инята Атина. По на-
режданс на Пизистраттам постро-
или красней храмонс, но през 4X0 г
пр.Хр персите го опустошили.
По времсто на Псрикъл бил въз-
становен и покрит отново с прс-
красни сградн. Превърнал сс в ре-
лигиозен иентър на Атина Пс-
рикъл поверил работата на най-из-
всстнитс архитскти от онова врс-
мс. като Иктин. Каликраз. Мне-
зикъ.т. Достойни за възхищснис на
Атинския акропол са Пропилеи-
те, през конто сс мннавало, за да
сс изкачиш на него; Пиртеионът.
храмът посвстсн на Атина Parthe-
non, смитан за най-красивата гръц-
ка постройка, н който се намирала
огромна статуя на богинята. дело
на Фидий (-»). Ерехтейоиът, све-
тилнщс. чисто име идва от пар
Ерехтей. почитан като бог; храмът
на Nike Apteros (на гръцки означа-
ла „безкрилата победа**). посвстсн
в 426 t пр Хр на бо! инята на по-
бедита.
acta diurna лаг (акта Рихриа)
Един вид официален вестник на
римлянитс. който сс издавал по
нарежданс на Цезар от 59 г.нр Хр
нататък От него гражданигс мо-
жсли да разберат послсдните по-
литически и свстовнн новини
acta senatus лат (оклн/ сепатхс )
Така се наричалн протоке, line от
зассданията на сената, написанн
па стснографски стил от ас пип и
(бързописци). Започнали да се из-
дават но нарежданс на Цезар от 59 т
пр.Хр нататък.
Актеон (стгр Iklaton, таг Ac-
taeon) иит Син на Арнстсй и Ав-
тоноя. внук на Кадъм. възнитан от
кентавъра Хирон Ьил мною
добър ловец Котаю се намирад на
планината Китерон. нзнснадат
Артемида, конто с нимфитс се къ-
псла юла в реката. Разгневенага
богиня го нревърнала в слен и не-
говите кучета нс го разпозналн.
хвърлилн се вьрху него и то раз-
късали.
actor лат (актор) I. Тош. коню
завеждал с ъдсбен пронес 2. Обик-
новено роб. натонарен с управ те-
нисто на семейното имущество
(ac tor summartini). 3. В импсраюр-
ската сноха (actor public"*) би т
управитсл на държанната хазна
У incus).
actuarius тат (а кипарисе) В Рим
гака се наричалн секретарите на
магистрат и ге Те би ли същсврс-
менно и счстоводнтслн, и стеио-
графи. конто записвали ada Прет
императорската сноха във нойска-
та сс грижели за доставката и
р.гтпрсделснието на храната
акцензи (лат aclcensi и ли accensi)
I. Запасни войницн. опреде тени да
Акциум
- 20 -
заместят убититс и in рансните от
югнона Ьн in нзбирани от граж-
данитс с по-нисък ценз и били
постаняни на петата бонна редина
след triarti и roiant Наричали ги
accenxi vclati. зашото били об ле-
чени, но нямали оръжис. докато не
взсмат тона на убититс 2. Млад-
ши началниии във войската 3.
Слуги на рнмскитс магистрат
auctio iar (<лаш«»1 В Рим така се
наричала продажбата на търг. как-
то и предметы на гърга Близо до
мястото. къдсто сс организирал.
се забивала една върлина в зсмята.
вероятно за да напомни за обичая
да сс продана! на тьрг военнигс
трофеи
Акциум (стгр Aklion. лат ktiain)
геогр. Нос н Акарнания и град със
същото имс. Там станала рсшнтсл-
ната морска битка, н която на 2 ссп-
гемнри 31 г.пр.Хр. Октавиан побе-
дил Антонии и Клеопатра В града
сс намнрал извсстният храм на
Аполон. който след победита си
Октавиан разшнри i и украсил
ala iar [а.ш прен „крило. фланг")
В римската поиска така сс нарича-
ла коннипата. която обграждала
легиона от цвете му страни [ala
dextera. „дясно криво" и ala lacva.
„ляво крило"). за да го пази В им-
псраторската сноха крилата били
състаняни само от помошни и съ-
юзннчески поиски и носсли имсто
на войницнте. конто нлизали в тях
и сс заииснали доброволно (наир
ala Gallormn)
Алабанда ( iai Alabanda) геогр
Град в Кария В околноститс му
имало залежи на минера ia а 1абан-
дин. конго сс използнал за произ-
полезного на стъкло
алани (лат Пат) Номалско плсме
от ирански проигход Означало
аланите нассляпали земитс между
Кавказ и Урал, после сс изтеглили
в Мала Азия, откъдсто били нзго-
нени от император Проб (около
280 г сл.Хр ) Виослсдствис сс
разпръенали. слинайки сс с други
варварски племена и отчасти прс-
минаванкн н служба на римлянитс
Аларих ( чат llaricux) (около 370
410 г с । Хр ) Цар на всстготитс.
Прешел Тракия. Тесания, Македо-
ния и Илирия и плячкосал Рим
Умрял. докато подготвял поход
срещу Сицилия или .Африка.
Аластор (лат Alaxtor) \iiiin I.
Елин от колете на Халсе 2. Боже-
ство на отмъшснисто. Появява сс
н грагсдиитс на Есхил.
Алба Лонга (лат Alba Longa) Дре-
вен латински । рад. близо до днеш-
ния Кается Гандолфо. основан
спорен 1С1ендата от сина на Енсй
Асканий Градът бил противник на
Рим Туя Хостилий го разрушил
след дну боя между Хорациитс.
грима брагя римляни. и Курилин-
итс. грима братя албани.
Албансиа планина ( лат Albamo
топх) геогр. Хълм в Лациум. на
юг от Рим. в полите на който сс
намнрал градът Алба Лонга, Там с
жертвоприношение на бял бик сс
честная иразникът на Латинским
съюз [Fenac Lalotae).
Алба фуценция (.iar. Alba Fti-
cenita) геогр Град на плсмето
марен близо до сзсрото Фуцин
Станал римски колония в IV в.
пр Хр Там имало крепост, която
сс изио гзвала за държанен затвор
Албин, Децим Клодий Септи-
мий (лат. Albinux. Decimal Clo-
dias Seplumus) (около 150-197 г
сл.Хр.| Римски пълководси. упра-
вится на Британия при Комод.
След смъртта на Пертинакс бил
- 21
Александрия
провъзглассн за император от бри-
танските легиони Потази причина
влязъл в конфликт със Септимий
Север, провъзглассн и той за импе-
ратор от легионите в Пановой
След провала на едно споразумс-
ние за раздслинсто на импсрията
сс срещнали в Галия Победил Сеп-
тимий Север и наредил да сс отсс-
чс глава!а на Албин и да сс хвърли
в река Родан (сета Рона).
Албион (лат, Albion} I. пит. Ги-
гант, син на Нептун, който сс ус-
тановил в Британия Щял да бъдс
убит от Юпитер, защото попречил
на Херкулес да прсминс реката Ро-
лан 2. геогр Старого имс на Ве-
ликобритания
Албис (лат Albis) геогр Река в
Германия, ссга Елба.
album iar (а/бг.тт) При римлянитс
бслосана с гипс дъечипа, поставя-
на на общест вено място. нърху ко-
ято пишели новинитс. Върху
album pontificis пърховният жрец
записная събитията проз годинага
(annale.s). а на album piueforis се
записвали сдиктитс на претора
alea лат. (a.iea) При римлянитс ха-
зартиа шра със зарове. Прочути
са думигс на Цезар. когато прсми-
нал река Рубикон Aiea iacta eat.
(„Зарът с хвърлен"), прсдизвик-
вайки така сената и съдбата.
александрийци (лат. Alexandrmi)
Така наричали учснитс. живели в
Музейона в Александрия на дър-
жанни разноски по времсто на
Птолемей -♦ Александрия.
Александрия (стгр Alexundreia.
лат, Alexandrea или Alexandria)
геогр. Имс на около седсмдсссг
града, основани от Алсксандър
Велики, на конто дал имсто си.
Най-прочут бил този в Египет, ос-
нован прел 332 г.пр.Хр. от македон-
ская цар на мястото на малко ри-
барско селище Александрия ста-
нала столица на нарезного на Пто-
лемситс и достнгнала небивал
разинет В града имало дне прис-
танища и сс пренърнал в цент ьр
на търговията между Изтока и За-
пада. Бил многолюден: изчислява
се. че в периода на най-голямото
си развитие наброявал до един ми-
лион жители стиптяии. гърци.
евреи и роби. За времсто си прсд-
ставлявал удивителен пример за
урбанистика, косто с красивия
дворец на Птолемеи. Серанейона
и многого слсгантни сгради се
дължало най-вечс на архитскта
Динокраг Построй на него на про-
чутия Фар. внушителна куда, ни-
сока над сто метра, започнало при
Птолемей I Сотир и продьлжило
при Птолемей II Филадслф между
2X4 и 245 г.пр.Хр Фарът. смятии
за едно от ссдсмте чудеса на света,
сс намнрал на остров Фарос в за-
лива на Александрия Птолемей I
Сотир искал да напрани от своя!а
столица голям културсн ценгър.
възползнайки сс и от упадъка на
Атина. С тази цел създал прочута-
та библиотека, разположена в
Алексаидрийския музейон (храм,
поснстен на музите). Той прел-
станлявал огромна страда, в която
се помещавалн академия и универ-
ситет и къдсто на държавнн раз-
носки живее ли стотици пости, фи-
лософн и учсни. В Александрия са
били Килимах. Аристарх. Евклид.
Архимед. Аполоний Родоски, Те-
окрит и много други пости, фило-
софи, учени. матсматици. лекари
При Птолемей II Филадслф запой-
ная преподы от еврейски на грън-
ки на Библинта, наречена загона
александрииска Прет 4Х 47 i пр
Хр Александрия паднала под
Александър
- 22 -
пласт та на Центр Гона пре цини-
ка ю ожесточена съпротива При
размирниитс нъзннкнал oi ромеи
пожар и изгори ia толяма част от
библиотека!.) Цезар поставил на
трона на Египет К iconarpa. сссз-
paia на Птолемеи XIII След
смъртта на К icoiiaipa и Антонии
Октавиан в )яп. i в Александрии и
в 30 г сл.Хр постани । край на не-
зависимост та на парството и на
династията на Птолсмеитс Така
Египет се прент.рна.1 в рнмска
провинция
Александър (сир 1А'нтя</лн|
мит Име. дадено на Парис, коего
откачана „юти. конто raiuniaiia
мъжетс”
Александър Велики (сир 1/<л-
andms. лат Alexander \1ацпи\)
(356 323 г.пр.Хр I Цар на Маке-
донии. син на Фи лип II и Олимпии,
ролен в Пела Получил блестите
образование, иегов учител бил
Аристотел. Оше oi лете проянява i
не само изключигелна смелост и
интелигентност. но и невероятна
амбиция Неюн пример за подра-
жание би । Ахи । и иска । ла станс
каю митичния ахейскн герой За
полни пне му би । чел в ..И ina.ia"-
та. конто mac i нанзуст Освси с
учение сс таннманал и с физичес-
ки упражнении, за да у крени ih ю-
тосн С поред (егендата. сдинстнс-
но тон би । в състояние ла укроти
и да Hint буйния кон Ьуиефа i
Разказна сс. че когато разбрал за
го.земиге завоевании на баша си.
избухнал в плач и казал: ..Ваша ми
ме с надмина i вън нс и ч ко и няма
да ми остани никакно вс шко лс ю.
коею ia niBi.piiia" На лвайсет го-
лини станал пар на Македония
Зан шля । pa iKi.canai.i от нътрешнп
борон I ьрния с 1>с снеiкавнчно на-
падение Разруши । Тина, като но-
ша inл само храмонстс и лома на
поста Пиндар, и продал почти
непчкнте и жители каю роби.
Приел капнтулаиияга на Атина и
заставал начело на сыоза на rpi.ii-
ките градовс (Коринтскнн съюз).
След тона сс заел с превземането
на Персия Поверил упранлението
на парез вою на Антнпатър. Bih-
тъл в битка с псрсийската войска,
мною ио-голима на брой от нсго-
вата. и и разгромил при брега на
река I ролик(334 г > Занзсл голима
час ! от Мала Азия и по тозн начин
лиши, i псрсийския флот от мною
морски баш Пре карал зимата въи
Фригия, в 1рад Гордиум. къдсто сс
развил и спидолы с Гордисвия въ-
зс.| Един оракул предсказал, чс
в lacrra на Азия щс притежава To-
ut. конто развържс възела Тогава
A icKcaiiлт.р го разсягъл с меча си
Всдната с ica юна се разболял
тежко и бил иринудсн да сс сире
Дарии III сс възползвал и събрал
огромна войска Когато Алек-
сан.п.р разбрал юва. атакуна i не-
rtin.na тежковъоръжена пехота
със свояia фаланга и при град Иса
( 333 I > ратбил псрсптс. като нака-
рал Дарий позорно да избяга. Пле-
ни । маиката и съпругата на паря
НО СС ОГНСС1.Л с тих изключително
благородно. Пос ле продължил своя
поход на юг. нрензел Сирия и Фи-
никия и след дт.лга обсада град
Тир Селншсто било разно, южено
на остров, но Александър изгра-
ЛИ.1 наспи и го евързал така със
cyiiiaia Подчини । Газа, отправил
се към Iа инет и там. на запад от
лслтага на Пил. основал Алексан-
дрия (. лед юва влязь.т в Месо-
потамия. къдсто междуврсмснио
Дарии бил събрал нона голяма
войска Премила л рскитс Тигър и
Ефрат и на изток от тях сс срсш-
- 23 -
Алкивиад
нал с псрсите. конто имали около
един МИЛИОН войниии Блнзо ЦО
Арбела, в долината на Гавгамсла, с
много по*малка на брой войска
Александър разгромил врага
(331г ). Превзел всички голсми
градовс на Изтока: Вавилон, Пср-
сеполнс. Екбатана. Суза, от конто
заграбил огромны богатства. Пос-
ле занладял източнитс царства
Избягалияг Дарий бил убит от
един от споите сатрапи и Алек-
сандър наследил властта в Азия
Нахлул в Индия, нреминал реката
Инд и след като победил царя Пор.
възнамерявал да достигнс до река-
та Ганг. Но войската, изтощена от
дългитс походи, отказала да
продължи и тогава Александър
дал нарсжданс да сс върнат обрат-
но. В Индия умрял любимият му
кон Буцефал и македонский г цар
основал в нсгова мест на брега на
река Хидасп град Буцефала Пос-
ле сс засл да организпра своята
империя и избрал за нейна столи-
па Вавилон Искал да създадс с г.-
юз между източнитс и западнитс
народи, подхождайки еднакво към
тях, без значение дали са гърци
или варвари За та ги цел насърчнл
браковстс на дссст хидяди свои
войницн с азиатки и самияг гой се
оженил за една переписка принцс-
са. Тази политика срсщнала съп-
ротивата на гръикия наииона-
лизъм. подхранван от Демостен. и
станала причина за заговори сре-
щу него. Александър, чийто здрав
организъм бил подложен на сери-
озно изпитанис от толкова напрсг-
натия живот, конто нодсл, сс раз-
белял тежко от треска, която след
дссст дни го сломила. Птолемей
му организирал тържествсно по-
гребение. Тялото му било положе-
но означало в Мемфис, а после
във великолепна гробница в Алек-
сандрия След смъртта му започ-
нали ожссточени борби за престо-
ла между истопите днадохн
Але к пт о (лат Alecto) мит Една от
Ерининтс
Алектрион (стгр Alcktryon) мит
Младсж. когото Арсс по време на
любовнитс си срснги с Афродита
накарал да пази пред врат а га и да
му съобщава за нзгрсва на слънце-
то. Всднъж момчето заспало и Хе-
фест изнснадал диамата влюбени
Тогава Арсс, за да го накаже. го
превърнал в петел, конто на висок
глас да изнсстява илвансто на ценя.
Алия (лат Alha} геогр Река в Ла-
циум. известна с пораженного. на-
несено от Брен на римляиитс в
390 г,ир Хр
Алкатоа (лат Alcathoe) Акро-
полът на град Мег ара -» МинииАи.
Алкей I. (еггр. Alkuuic. лат. Я/сеш)
мит Син на Персей и Андромеда,
дядо на Хсракъл. Самият Хсракъл
имал прякор Алкей (от гр alke
„сила") 2. (лат. Alcaeus) (630
около 550 г.пр.Хр.) ист Гръпки
лирически пост, ролен в Мити лип,
на остров Лесбос, съвременник на
Сафо От неговата посзия. в конто
сс редуваг любовно и военни сги-
ховс, са останалн само фрагменты
Сражавал се срсщу тираните Ме-
лаикър и Питак и бил изиратсн в
изгнание После получил амнис-
тия и успял да сс върне на остров
Лесбос, къдсто умрял в напрсдиа-
ла въ траст. Създал наречената на
истово име алкеева строфа.
Алкеста (спр.Я/Аегпл. лат l/<cwe)
мит Съпруга на Адмет (-»)
Алкивиад (лаг Alcibiacles) (450
404 г.пр.Хр.) Атпнекп политик и
пълководеп, ролей в Атина. прия-
тсл и ученик на Сократ. Пронз-
Алкид
- 24 -
хож ia I or тнатния и в iiimic леи po.i
на A ikxicohtuhtc Бил внук на lle-
рикъл. който cc засл c истового
нъиттанне Неспокоен и амбици-
озен човек. същенрсменно поби-
те । на разгулння живот. гои
вля п.а в по нинката к 4 |Ч i пр Хр
на страната на дсмократнтс. при-
добил голяма пласт и свече ли л
любо в та на споите съгражданн
Отказа л се от поражснчсската но-
итика на Никни и нодтикнал ати-
няннте та обявят воина на Спарта
Станал инициатор на атннската
скспсдипия в ( инн him и я oi.iainui
заедно с Никни Таш експедиция
завършила с пт. юн провал Манко
вреди заминавансго го обвини ли в
свстотатство. затцото оскверни i
статуте на бот Хермес Все пак му
нарсдили ла замине. тъй като нс-
нриятс line му сс надянази в негово
отсъствис да настроя! общсствено-
то мнение срсщу нею Но когато
след Сицилия му заповя lain да се
нт.рне в Атина. Алкиниал се изпна-
шил и избягал в Спарта С юл тази
измяна iioiniKiiai cii.ipiaiiiiinc ла
се сражават срсщу Атина. като iii-
ползват трудная момент Но тс би-
нт нодозрителни към нею и той сс
отправит в Персия при Тпсаферн
Внос leлезвие успя । да се помири с
атинянитс. бил обявен за стратег и
свече ли I нажни побели при Аби-
дос и Кизик срсщу спартаншис
Въпреки тона едно незначитетно
поражение на нет опте воинипи
нредизникало огстранявансю му в
406 г пр Хр Избя1.п вт.в Фригия
при сатрапа Фарнаба i. коню обачс
по настоянане на спартанская in. i-
ководеи Лизаильр нарелн i да го
убиит Днама роби подпали ли къ-
щата. в конто сс намнр.п. и го об-
ciiiia.ni със cipc.ni. Koiaio се ощи-
пал да избяга от и ламините
Алкид (дат 4lcides) мнт Прякор
на Хсракъл. понеже бил потом ък
на Алкеи (-»>
Алкидамангп (лат Лк ultima*) (V
IV в пр.Хр.I I ръикн ретор. ученик
на Горгий
Алкиной ( дат .1/< глоил) .кж Цар
на феакнге. баща на Нанзикая. уп-
рашивал с голима мъдрост своя
остров Царе того му било прочу-
ТО С II юлородннтс си теми и цве-
тущн гралини Подслонил Одиссй.
коню прет т.рпя । корабокрушенне
до неговше Орегоне, и му ттомог-
нал ла се върне в Итака
Алкиона ( тат Пионе) мчт 1.
Дъщсря на Гол. омъжила се за Ке-
йк. пар на Трахни във Фтнотида
Докато сънругът и сс прыщи към
лома, след като ходил ла сс допита
до жрината на Аполон. Алкиона
сминала. че любнмият й сс с уда-
ви л Тогава се отправила към бре-
га на морсто и когато виляла тру-
па на мъжа си. изхпърлен от въл-
ните. отчаяна сс хнърлила във во-
дата Боговстс. трогнати. превър-
iia.in и диамата в морски птици.
наречсни алкионн. Според друга
легенда Алкиона и Кейк имали та-
кана съдба тарани своята дързост.
т ъй каю сс сравнивали със Зевс и
Хера 2. Дынсри на Атлас, одна от
II. 1СЯДИТС
Алкионей (лат tlcvoneus) мит
Гшант. конто сс сражава.1 срсщу
Зевс. Ьил убит от Хсракъл
Алкман (лат ,41сн1чп) (VII в.пр
Хр ) С тарогрьики лирически поет,
родом от ( ар.нт в Лидия. Живял в
Спарта, кь.тею спорен neieiiHaia
бнл (ретиран като роб Писал пар-
генин химии на дорийски диа-
icKi. и 111ьлнявап11 от девически
хор по врсмс на пропесните До нас
са спина ли само мат ко <|ipai менти
25 -
Алфей
Алкмена (стгр. Иктепе. ват Пе-
тена) мат Жена на Амфитрион,
царя на TiipiiHi.ii манка на Хсракъл
Докато съпругът и отсъствал. за да
погона в Етолия. Зевс. който я оби-
чал, и сс представил, преобразен ка-
то Амфитрион Измамсната Алкме-
на забрсмсняла и родила днама
близнаки Хсркулес. син на Зеве, и
Ификъл, син на Амфитрион.
Алкмеон (стгр Alkmaion. лат. Ale-
таеоп) ант Син на Амфиарай и
(рифила Майка му принудила
съпруга си да участка във войната
срсщу Тина, къдсто Амфиарай
знасл. че шс умрс. Затона, ирсди
да заминс. накарал сина си Алкме-
он да обещас. че шс отмъсти за не-
говата смърт и те убис майка си.
Така и станало. но заради прсстъи-
леннего млалежът бил прсслсдван
от Ериниитс. конто го довели до
лудост. Оженил се за Алфезибея и
и подари л огърлииата на Хармо-
ния Тя носсла нсщастис и принад-
лежала на майка му. ирсди да я
убис (-» Амфиарай}. По-късно
Алкмеон възвърнал разума си.
Изостанил Алфезибея. за да сс
евърже с Калнроя. и подарил на
нся прочутата or ърлица. но братя-
та на Алфезибея го убили
Алкмеониди (стгр. Alkmeonulat)
Аристократичен род от Атина. or
който ироизхождали Пернкъл и
Алкиниад
Алоброги (лат. Allobroge.s} Кслт-
ско плсмс в Отвъдалпийска Галия.
Впослсдствпе тази облает станала
чает от Нарбонска Галия, а по-къс-
но била наречена Saputtdia. откъ-
дсто произлязло името Савоя
Алоброгитс помогнали на Хани-
бал и римляните г и наказали, като
разрушили градовстс им. От ссли-
щат а им с най-голямо значение би-
ла Генина (сета Женева)
Алоей (лат. Alaeus) мат Гигант,
син на Посейдон Бил баща на
диамата близнацн Отое и I финн,
нарсчени Алоиди. Вероятно Ало-
ей само г и отгледал. след като му
били новерени от Посейдон, гсх-
ния истински баша
Алоиди или Алоади (стгр Aloadat
или Aloeidai. лат. Aloidae} аит Та-
ка сс наричалн гигантитс Отое и
Ефиалт. синовс на Алоей или на
Посейдон Растели с около г риисе i
сантиметра на мсеси и на денет го-
диии участвали заодно с лругигс
гиганти в заговора срсщу боговете
altar шт. (а/тар. „олтар. жертве-
ник“). Преле та вл я вал маса. пред-
назначена за жертвоприношения
за висшите богове Излигал сс по-
нисоко нал земята и ио това се
различена от ага. коню би г ни-
сък олтар и се нзползвал за нис-
шите богове
Алтея (стгр. Althaia. лат. Althaea)
нит Съпруга на Ойней и манка
на Дейанира и Мслсагър. Обзета
от гнив към Мслсагър. който убил
двамата и братя. и жадна за отмъ-
щснис. тя хвърлила в огъня глав-
нята. от конто зависел живот г.г на
сина й, и я оставила да изгори,
ирсди шикн.тки така смъртта мх
•+ Меаеагър
Алт и с (стгр litis) (. вещена юра
близо до храма на Зевс в Олимпия.
Алфезибея (стгр llphestbota. лат
Alphesiboeu) нит Дъщсря на реч-
ния бог Флегей. Омъжи ла се за A ik-
меон. който и подарил гибелнага
огърлипа на Хармония Когато съп-
ругът и я изостанил. за да се ожени
за Калнроя. брагята на Алфезибея
го убили, но in на свои ред убила
тях. за да отмъсти за съпруга си.
Алфей (сир Alphetos. iar Alphe-
us) l. мит Млад ловец, и побей в
alcyonei dies
- 26 -
27 -
Амимона
нимфата Apen u от свитага на
Артемида Момнчето. та да и збяга
от тати неже дана побои, отшило и
Сицилия В Ортигия. остров б 11130
до Сиракуза, бита превърната в
извор. Алфей, на свои рсд превър-
нат в река, сс промъкна) под земя-
та. 11рекзн.и । морсто и се едят с и i-
вора Арстуза Така дрсвнитс си
обленивали тащо чает от реката
Алфеи минава под земита С води-
те на рскнтс А к|)си и Пеней Хер-
кулес успял да почисти обороте на
Авгии един от неговитс дванай*
сет подвига 2. .ч'о.у» Река в Псло-
ионсс. която сс влнва в Понивеко
морс, като голима чает от ней ми-
нава под земита
alcyonei dies iar. («/ /цианеи ihiec)
На латински така наричали дни тс
на безветрие Тс били ссдсм вреди
И ССДСМ С 1СД ЗИМИОТО СЛЪНПССТОС-
нс. когато морскитс нтипи сини
рнбарчста (ale vanes) правели
гнездата си По традиция в тези
дни римлянитс ирскратянали вси-
какви спорове и кант и
Амазис (лат Imuwv) Латинската
форма на египетского имс Almunus
(VI в пр Хр ) Цар на Египет от
XXVI династии От обикновен
нойник станал пълкоподси и пос те
от войската си би i провъзглассн
за нар Намнрал сс в прскрасни от-
ношения с гърците. на конго пове-
рил наи-високитс военни длъж-
ности. Сьюзи л сс с паря на Лилия
Крез, но не сс намесил, когато Кир
нахлул в Лидия Умрял малко пре-
ли Камбиз да навлезе в Египет
Амазия < лат Атама) геогр Пон-
тийски град, къдсто били родени
Митридат и Страбон
Амазонки (лат lma:ones) мит
Легендарни войнствсни жени, кон-
то обнтавали бреговетс на р Тер-
модой в Канадский. Те пренрьша-
1И в роби всички мъжс. конго за-
дави ли Изгаряли си дясната гър-
да. за да могат по-добре да си слу-
жат с п.ка и стрслитс. Били побс-
денн от Хсркулсс. когато гръцкият
repoii. иодпомогнат от Тезей и Бе-
лерофонт. успял да вземс пояса на
гяхната царица Хиполнта. Ама-
зонките участвалн в Троянската
воина, прсдвождани от Пентези-
лея. която била убита после от
Ахил. Изградили красиви г радоне
като Темискира и Ефес, както и
прскрасни храмове на Арсе и Ар-
темида
Амалтея (стгр. Amaltheia, лат
Amalthea) чат. 1. Козата. която
откърмила Зеве. Веднъж тя си
счупила единия рог. Малкият бог
го подарил на Мелиса и Адрастея.
като им казн, че вески път, когато
пожслаят. Toil ще сс изпълва с
всички земни блага. Този рог бил
наречен cornucopia - „рог на изо-
билието". Когато козата умряла.
била превърната в съэвсздис 2.
Другого имс на Сибила от Кума
Амастрида (стгр Amastris) 1. (IV в
пр Хр ) Переписка принцсса. внуч-
ка на Дарий III н съпруга на тира-
на на Хераклся Дионисий. Осно-
вала град, който носсл нейното
имс 2. геогр Град в Пафлагония.
основан от псрсийската принцсса
Амастрида
Амата (лат. Amata) мит. Съпруга
на пар Латин Обещала дъщеря си
Ланиння за жена на Турн. царя на
рутулитс. Когато разбрала, че той
с загинал от ръката на Еней, сс
обссила от мъка.
Аматунпз (лат. Amathus) геогр
Град на остров Кипър. прочут с
култа кт.м Афродита.
Амбарвалии (лаг. Amharvaliu)
Римски празници в чсст на Цере-
ра На тях около изораните пиви
миновала процесия («»•/>-, части-
ца. конто означава „наоколо" и
апит, „нива") Празнували сс два
пъти в годината, пред април и юли.
като били заколвани овца, свиня и
вол. нарсчсни hostiae ambarvales.
Амбиани (лат. Ambiani) Белгнйско
плсме в Галия, чисто главно сели-
ще било Ambianum.
Амбиорикс (лат. Ambiorix) (I в.пр
Хр.) Предводнтсл на галското пле-
мс ебурони, яростен противник на
римлянитс Д1.лго врсмс оказнал
съпротива, докато в 54 г. пр Хр.
бил победен от Цезар и кървава
битка, която струвала живота на
60 000 от неговитс хора. Амбио-
рикс избягал в Арденнгс. кз.дсго
иэчезнал безеледно
ambitus лат (ачоитге ) В Рим така
се наричала изборната измама. ма-
шинацията Срещу това преет ви-
дение били издавани различии за-
кони, между конто lex Tullia de
arnbitu по врсмс на консулата на
Цицерон.
Амбрация (лат Ambracia) геогр.
Град в Епир, разположен на едно-
именння залив, седалище на Пир
амброзия (лат. ambrosia) Храпа
на боговстс, която даривала мла-
дост и безсмъртис (ambrosias на
старогръцки означала „беземър-
тсн"). Тя била много ароматна и
по-сладка от мед.
amburbium iai. (ачбурбиу.ч) В Рим
пропссня. при която сс обикаляло
около града с жертвеното животно.
След тона се извършвало жертво-
приношение. Този ритуал имал за
пел умилосгивянане, за да бъдс от-
клонена надвисваша опасное!.
Амиан Марцелин (лат Ammianus
Marcellintts) (около 330—400 г.сл.
Хр.) Римски историк, ролей в Ан-
тиохия. по произход грък Сража-
ла. । сс за римскитс импсратори
Констанц. Юлиан. Валентиниан и
Теодосий Изморен от военния жи-
вот. сс оттеснил в Рим. къдсто на-
писал своя исторически труд „Де-
ла" (Rerum gestarum libri XXXI). В
него разказва събитията. станали в
Рим от смъртга на Домициан до
378 г.сл.Хр. Като автор бил обск-
тивен и правдив, макар и да нямал
елегантен стил Част от нроизпсдс-
нисто му с иэгубена. останали са
последимте осемнайсст киши. Те.
със своята изключителна досто-
всрност, са най-важнитс. тъи като
се отнасят до събитията, в конго
авторы с бил пряк участник.
Амик (лат Л/нгсил) чти I. Син на
Посейдон и нимфата Мслия. Бил
цар на бсбрицитс. азиатско плсме
с гракииски произход. Много си-
лен и умел в юмручния бой, Амик
принуждавал чужденците. конто
прсминавали през парството му.
да се бинт с него и побеждава!
всички Но Полидевк, който
участва.1 в скспсдицията на арго-
навтитс, приел прсдизвнкател-
ството и го убил 2. Име на прия-
тен на Еней. който загинд! при бу-
ря близо до бреговетс на Африка
Амикла (лат Ann clue) геогр Дре-
вен град в Лакония, който сс нами-
рал недалеч от Спарта. Той бил
прочут с храма, наречен А чикаей
и iiocBcicii на Анолом. В Амикла
живил Тиндар. Там Леда родила
Диоскурнге, Кастор и Полукс, на-
речени още Amvclaei /ratres
Амиклей (лаг Annclaeus) мит
Епитст на Апо юн -♦ Амик ia
Амимона (лат. Amvmoue) чит
Една от Даиаидитс. В нейна чсст
Посейдон направил така, че в Ар-
голида да бликне вечен извор.
Аминт
- 28 -
- 29 -
Амфиса
Аминт I i.n 1т\п1а\) Име на ма-
кедонски царе Сред тя\ Лмшп III
(V IV к up \р ). баша на Фи uni II.
\минт l\ IIV в up Хр I. снн на
Пердикд II. uapyna i под опска-
та на своя чичо Фиши II. койго
ю отстрани! и засл нсговото
място.
Амитаон ( .шт limthuoii] мит
Цар на Мессния. баша на Me 1амп.
Създал иравианика на О.шмпнйс-
ките игрн
Амитернум ( шт Imueruum) ге-
огр Сабински ip.n. роано място
на Спустив
Амон ( шт Immoii и ш Hammon)
мит Ливийски и египстско боже-
ство. отъждсствявано от тьриитс
със Зевс Първопач.ино култът
към него възникиаi в Тина, н Го-
рен Египет, и би । почитан като
Амон Ра и ан Амон Слыщсто.
Спореа сана 1егснда Дионисий,
много жаден. бродеi проз либий-
ската пустиня и притопал Зевс да
му помогнс Богы му сс явил нън
вид на овен и му посочил един из-
вор На тона място би i нзднгнат
храм, посветсн на Зевс Амон,
откъдето богы известявал своитс
прсдскашния
Амоний Санас ( шт Аттотич
Sana) (около 175 242 г.сл.Хр )
Старогръики фи юс оф. конто пре-
подана.) в Александрия и би i един
от оснонагснне на нсоплатони-
чсската философия Нрякоръг си
Сакас получил на м laauiui. когато
би । хамазин (на старогръики
\aUai\ I
Ампелос мит Другар на Дионис.
Името на старо|ръики означава
„лоза". растеннето. на коею Ам-
нс юс с персонификация Умрял.
като ладна I от слип клон, докаю
беря । грозде
Амудий ( лат. Amalias) Легендарен
пар на Алба, който отнел трона на
брат си Нумитор и принудил пле-
менницата си Реа Силвия да станс
весталка. После дал нарсжданс да
убият синовсте и. близнацитс Ро-
мул и Рем. по щастлива случай-
ност спассни от Фаустул.
Амфиарай (лат. Amphianms) мит
Снн на Оикъл и Хиисрмнсстра
Бил прочут прорицатсл. Участки
в лона на калидонския глиган и н
похода на аргонавтитс. Оженил сс
за Ерифила. ссстрата на паря нд
Аргос Адраст. от която имал два-
ма сина, Алкмсон и Амфилох. Ко-
гато Адраст организирал похода
срсщу Тива. Амфиарай се скрил.
понеже знаел. че щс намеря тая
смъртта си Но Ерифила разкрии
на Полинейк къдс сс намнра
мъжът и. като получила срещу
предатслството гибелната огърлн-
па на Хармония. Амфиарай зами-
нал. но предн това поръчал на си-
на си Алкмсон да отмъсти за него,
ако бъдс убит. Аргоспитс били но-
бедени, Амфиарай бил погынат
от земята заедно с колссницап
докато се опитвал да нзбига. Вед-
нага щом като разбрал за смърто
му. Алкмсон изпълнил обещание-
то си и убил майка си (Ч Лим-
он). На Амфисрай били окатаии
почести като на божество Издиг-
нат му бил храм и прорицалище
блнзо до което сс намирал свешен
извор. Там сс къпели тези. конто
били получили съвст от него или
били излекувани от тежка болеет
От благодарност хвърляли нън во-
дите на извора парчста злато н
сребро.
Амфидромии (стгр Amphuln-
пиа) Ссмссн празннк в Атика На
истин и ссдмия дсн от раждането
на детего жената, конто била по-
магала при раждането. го занасяла
до ссмсйното огнище. Вратата на
къщата сс украсявала с гирлянди и
сс правело празнично угощение
Така дстето било присмано в сс-
мсйството и му сс давало име.
Близкитс му донасяли много по-
даръци.
амфиктиони (стгр Amphiktyonia
или Amphiktionia) Рслигиозно-по-
литичсски съюзи на представите-
ли на съссдни гръцки полиен, обс-
динсни от общия култ към божсст-
вата. От тях сс родили и полити-
ческитс съюзи Най-нажният бил
Пилаико-Дслфийският. който сс
събирал два пъти в годината.
веднъж при Тсрмопилитс, до Ати-
на. и веднъж в Делфи. В него
участнали дванайсст области, като
Тссалия. Атика. Беотия и др. Смя-
тало сс. чс амфиктионитс били ос-
новано от Амфиктион, митнчсн
брат на Елен. Предстанитслигс на
полнейте иърноначално отгонаря-
ли за храма в Делфи и за органи-
зирансто на Питийските игрн По-
късно сънетът на амфиктиона ста-
нал и арбитър при конфликта
между полнейте, като имал право-
те. ако една от двстс страни в
конфликта нс сс съобразяла с рс-
шението на амфиктиона. да и обя-
вява война, наричана „свешена**.
амфиктиони (стгр. Amphikfyo-
ncs или Ainphiktioncs) Прсдстаии-
тслитс на гръцкитс полиен в един
религиозно-политически съюз или
конфедерация
Амфилох (лат. Amphilochus) мит
Син на Амфиарай и Ерифила, брат
на Алкмсон. Участвал в похода на
спигоните срсщу Тина и в Троян-
ската война, като сс отличил със
своята сила Умрял в бой с Мопс.
Амфион (лат Amphion) мит Син
на Зене и Антиопа. Имал брат
блнзнак. Зет Родили сс на нлани-
ната Китсрон Всднага след юна
деиата били изоставснн в гората
Един овчар ги спасил и отглодал
Когато Амфион и Зет разбрани за
божсстнсния си произход, пожела-
ли да освободят майка си Тя била
окована от тнванския цар Лик и
Дирка, за която сс оженил, след
като нзгонил Антиопа Диамата
братя обсадили и превзели Тива.
убили Лик и завързали Дирка за
опашката на един див бик. който я
влачел по екали и пропасти, дока-
то тя умряла Така Амфион стана.)
цар на Тива Бил много музикален
и свиреп прекрасно на цитрата,
подарена му от Хсрмсс. който бил
и нсгон учитсл. Славата му на му-
зыкант била изключително голяма
Вярвало се. чс неговата цитра мо-
жсла да прсмсства и да постаня
камъните един върху друг и чс с
нся Амфион издигнал стенте на
Тива, Тази легенда се обясняна и с
красноречисто на Амфион. който
усиял да убеди един груб и необ-
разован народ да обсдини силите
си, за да си построй градски степи
за своята сигурност. Царят на Ти-
на сс оженил после за Кноба, oi
която имал много дена, но умрял
от скръб по тях след смъртта им
-♦ Ниоиа
Амфипод (лат. Amphtpolts) сеогр
Град в Македония блнзо до рската
Стримон (ссга Струма), атинска ко-
лония Бил эавладян в 424 г.пр. Хр
от спаргансиа Брасид Зарази това
Тукидид бил осъдсн на изгнание,
тый каю нс усиял да го защити
Амфиса (лат Amphissu} геогр
Град в Локрида. Негонитс жители
обработвалн тсриторията на хра-
ма и Делфи като зсмсделска 1емя
За та in неблагочестива иостъика в
339 г.пр.Хр. Филип II Македонски
амфитеатър
- 30 -
- 31 -
Анаксимен
им обнви свешена hoiih.i. прсвзс i
града и го нзравни л със земша
амфитеатър < i.ii amphitheat-
гит) Римска постройка с овален
и iaii. обикновено о i крига. заоби-
ко юна от слагала та зрите.тите В
средата се намира ла арена ia. къ-
дсто ставали преастантснинта. т е
биткитс между г за. (нагорите и на
гладкаторите срсщу .шише шеро-
не (।enationes) Наи-прочутият ам-
фптсатър с Ф гависвинт. наречен
по-късно Колизей. Строителство-
то му бию заночнато от Веспаси-
ан и завършено ог Тит и КО г сл.
\р Вероятно името му идва от ко-
юса. шата статуя на Нерон, конто
сс и i лигада к близост
Амфитрион (стгр Amphitryon.
лат Imphitruo) мит Тиваискп
пар. син на Алкеи Негоната сес-
тра била омъжена та паря на Микс-
на Елсктрион. Той поискал от Ам-
фитрион ла отмъсти та убититс му
от телсбоитс синоне. като и ламина
му обешал дъшсря си Алкмена По
врсмс на отсъстписто на Амфит-
рион Зене, преобразен като него,
итмами 1 младата жена и се нмък-
нал в лег лото и Така Алкмена за-
бремсняла и роди ia дне цепа
Ификъл. син на Амфитрион, и
Херкулсс. син на Зевс Впослст-
ствис Амфитрион случайно убил
тъета си Елсктрион и нзбягал и
Тина Там сганал пар и обявил
война на Итере (ан Итере iaii има i
на глава га си един златсн косъм.
който му осигурина.л живота и
каретного Дъщсря му сс в побила
в Амфитрион, отрязала златния
косъм на баща си и гака подарила
победага на побимня си. Амфит-
рион обаче я наказал със смърт
Амфитрита (iar Amphitrite)
мит Морско божество. вероятно
дъшсря на Нерен Тя искала ла ос-
тане девица и затона избягала, кога-
то разброда. че Посейдон я жслае
Ио един дс (фин я намерил и я ответ
обратно при бога Той сс оженил за
нея и Амфитрита станала царица на
морсто и майка на Тритон
амфора (лат. amphora) Съд за
съхраненис на вино, но и мирка за
точности, равна на 20 литра. Ос-
вой това била и мерна единица при
опрсдсляне на колнчеството то-
вар. който можсл да носи един ко-
раб, Една амфора отговаря.ча на
ХО шири (около 32Х гр).
Анабазис (стгр. Anabasis) Запи-
вке на произведение на Ксено-
фонт. На старогръцки думала оз-
начава „поход към нътрсшността
на страната". В книгата си Ксено-
фонт разказва за похода на Кир
Млади срсщу брат си Артаксеркс,
в който с у частвал и самнит той
Разказва и за оттсглянсто на яе-
сстте хиляди наемни гръики вой-
ниии. съюзсни с псрситс. след по-
раженного при Кунакса.
anagnostes стгр. {анагноста) В
Гърцня така сс нарнчал този. кой-
то чете. „четсцъГ*. Той бил роб и
имал задължснисто да развлича
господаря си. като му чете на глас.
Анадиомена (лат Anadyomene)
мит Епитст на Афродита, свьр-
зан с ценного ражданс от морска-
та инна. Името идва от старогрък-
ката дума anadvomai. конто озна-
чава „изплувам". Афродита Ани-
диомена била наречена една изве-
стна картина на Анслес.
Анакреон (лат. Anacreon) (VI в
пр.Хр.) Старогръцки лирически
пост, родсн в град Тсос в Йоння.
наречен поради тона „Тсоскшгт
бард". Писал слсгии. химии.один
спиграми. От негоната лирика, в
конто гой с мскота. слсгантност и
изящество възпявал радостнее от
ниното и любовта. до нас с достиг-
нало малко Ощс в алсксандрийс-
ката епоха имал много подражате-
ли както в мстриката, гака и в
съдържанисто (така нарсчснитс
Анакреонтики) Живял в двора на
самоския тиран Поликрат. после
бил покансн в Атина от Хипарх.
Умрял в Абдсра. къдсто сс оттсг-
лил след смъртта на Хипарх.
Анаксагор (лат -Бшдоуогш) (око-
ло 5(М)-428 г.пр Хр .) Старогръцки
философ, родсн в Клазомена в
Мала Азия Ощс много млад се ус-
тановил в Атина. къдсто открил
философски школа. Учсннци в нся.
освен много други, били и Пс-
рикъл и Еврипид. Анаксагор твър-
дял, че един космически интслскт.
Nous, с дал начало на хаоса, обра-
зуван от безкраен брой невидимо
частник. Този интслскт свьрзал
еднороднитс от тях помежду им,
за да обраэува различнитс вещест-
ва. и отделил разнороднитс. Обви-
нен в нсблагочсстис заради рсли-
гиознитс си възглсди. Анаксагор
бил осъдсн на смърт. но бил защи-
тен от Пернкъл и успял да избяга в
Лампсак. къдсто останал до края
на живота си
Анаксарх (лат. Anaxarchus) (IV в.
пр.Хр.) Старогръцки философ,
родсн в Абдсра. последовател на
Демокрит. Бил много близък с
Алсксандър Велики Разказва се.
чс когато царят пострадал в една
битка. Анаксарх. посочвайки кър-
вящата му рана, възкликнал: „Но
това с човешка. нс с божсствсна
крив!" Нсговият горд и независим
характер му създал много враговс
Един от тях бил и тиранът на
Кинър Никокреонт. който след
смъртта на Алсксандър накарал да
го бият с мсталнн чуковс. Фило-
софы издържал с достоинство из-
гезанията и казал: „Ти поразяваиг
тялото на Анаксарх. защото не мо-
жет да поразит душата му". При
тези негови думи тиранът го за-
платил. чс шс му отрежс сзика
Тогава философы го изпрсварил.
като отхапал сзика си и го и шлю л
в лицсто на своя мъчитсл.
Анаксилай (стгр А пахilas или
Anaxilaos, лат Anaxilaus) (? 476 i
пр.Хр.) Тиран на Рсгиум с мссан-
ски произход. Завладял Занкла три
години след като била превзета от
самосиитс. и и дал името Месана.
за да напомня за нсговото родно
място. Бил обичан много от пода-
ницитс си Разказва сс. чс ирсди да
умрс. поверил децата си. ощс съв-
ссм малки, на своитс роби Тогава
житслитс на Рсгиум предпочели да
бъдат подчинен» на един роб. но
да изпълнят желанието на своя
владстсл.
Анаксимандър (стгр. Anasiman-
droi. лат Anaximander) (около
610-546 г.пр.Хр.) Старогръцки
философ, родсн в Милет. Смятал.
чс природата с съставена от без-
крайна материя, от която сс ражда
всичко и в коя io всичко сс връща
Твърдял, чс земята сс върти около
слънисто Смята сс. чс с открива-
тсл на гсографските карти
Анаксимен (лат Anaximenes) Име
на днама старогръцки учени I.
(около 5X5 -528 г пр .Хр ) Фило-
соф. ролей в Милет Смятал земя-
та за равна плоскост. а нсбсто за
вдлъбната сфера, на която са зака-
ченн знсздигс. 2. (IV в.пр Хр ) Ре-
тор и историк, ролей в Лампсак
Бил ученик на Диоген и наставник
на Алсксандър Вешки Написал
биография на него и на баша му.
Филип II. както и една история на
Гърцня. Успял с хитрост да спаси
анали
- 32 -
родния си град Ламнсак. който би i
съюзсн с Дарии, ii.ii като Алек-
сандр рении да накажс всичките
му жители със смьрт. Анаксимен
отиты при него ы иска ми юст
Но царят, том го вилял. се так ie I.
че никога няма да удовлетвори
модбата. която сс канн да му от-
ирани Тогава хитрият .Анаксимен
го помо ди л да унищожи Ламнсак и
неговитс граждан» н но юти на-
чин спаси । и(рада, и жителите му
анали < дат unnalex lihri) Пьрвона-
ча дно би ди регнетритс. в конто
понтифнцитс записва in събигнята
пред годнната (unntilex max uni)
Впоследствие с този термин га-
почна in ла означапат историчес-
ки тс прошве.гения. в конго сьби-
гияга би ди разказвани но годин))
Анахарсид < )ат •brac/nirwHVII в
пр Хр ) Скитски нърйенен н фи-
лософ. конто живя л и учил в Ати-
на Там станал прият ел и ночнта-
тсл на Солон, лори поиска i да за-
весе неювнтс закон» и своята ро-
дина Но тати идея нс била въз-
приста от брат му. нар на Скития.
който убил Анахарсид с една стре-
ла От нсговата проза и ттоезни нс
с стигнало до нас много Вид изк-
лючително остроумен Раэказва
сс. че на един атннянин. конто сс
отнссъл нрезрително към него та
това. чс с скит, отговорил „Вярно
с. чс мояга страна опозоряна мен.
но ти пък онозорявант твоя та
страна**.
Ангерона (дат Angeruna) хтт
Рнмско божество Чсствало сс на
21 декември Ангерона била боги-
ня на мълчанисто и я изобразяна-
ди със затворена уста или с пръет
върху устнитс
Ангиция ( тат. Angilia или АпцшПи)
мит. Римска богиня, почитана от
марситс в една гора близо до сзе-
рото Фуцин Свешено животно на
Ангиция била тмията (<ш,т.’им на
латински означат) ..змия'*).
англи ( iar Anglii) Гсрманско плс-
ме. населянало земитс на днешна
Дания, откъдето в V н.сл.Хр се
иремссгнло в Британия
angusticlavius iar [анг\стип hi-
нтл<) Тупика, украссна с тясиа
пурпурна iciua. която or тчавала
посините трибу ни от коннипитс
•+ < /<Л7К
Анди ( лат I/k/cv) Се mine близо до
Маигуа. родного място иа Верги-
лий.
Андонид ( iar l/x/oi ulex) (около
440 390 ) up Хр ) Старо) ръцки
оратор, ролей в Атина Принте i на
Алкивнад. с когото участвал в из-
иочу иваисто на статунтс на Хсрмес
и затона и той бил обвинен н небла-
гочсстне И попили го от Атина.
не.тнъж в 415 । пр Хр и нтори път
от Трплссеттс тиранн Най-значи-
телната от неговитс речи с озагла-
вена „За мистериитс’*, в коя го за-
нтитава себе си от обвинения та.
Андриск ( шт hulnxntx) (II и пр
Хр.) Македонски авантюрист, из-
вестен като Льже-Фнлип. Напра-
вил гака, че да бьде избран за цар
на Македония с имсто Филип IV.
вреде гавяйки сс за Филип, сина иа
Персеи, на когото ириличал мною.
Подтикнал Македония срещу рим-
лянитс, но бил победен от Цецилий
Метел (I4X г пр Хр ) и закаран в
Рим. ia ла краси триум<|>а на побе-
дителя Виоследствие бил убит
Андроген ( лат Aiuhogeux) иши
Син на Минос и Пасифая Мною
силен в борбата. гой побежлана.)
пески противник Котаю участва)
в състсзания в Атина. вина)и из-
лизал иобсдитсл. Тогава Егеи. по-
неже завиждал за славата на мла-
— 33 — Анк Марции
дежа, накарал да ю убняз Минск,
за да отмъстн за сипа си. обявил
война на Атина и поставил като
условие за мира ужасяващ данък
всяка година ссдсм момчста и сс-
дсм момичста трябва ю да бъдат
изнращани в Крит за храпа на Ми-
нозавъра Една Тесси сложил край
на тати жестокост
Андромаха (стгр Andromache.
лат Andromachu) мит. Дъщеря на
Естион. пар на град Тина в Кили-
кия Омъжила се за Хектор. сина
на Приам Когато Троя иаднала в
ръцетс на ахсйиитс. Неон голем
заве । Андромаха в Еиир като но-
сина кличка Живяла със сина на
Ахил и родила три цена. После
Нсоптолсм я отстънил на брата на
Хектор. Елен, на когото оставил
част от земитс си Там той нарувал
с Андромаха
Андромеда (стгр Andromede.
лат. Andromeda) мит. Дъщеря на
етионския нар Ксфезз и Касиопея
Касиопся сс осмслила да сс по-
хвали. чс с по-красина от Хера и
Перейдите Тогава Посейдон, за
да я накажс. извратил едно чудо-
вище. косто опустошило страна*
та Повиканият оракул разясннл.
че за да сс сложи край на нсщас-
тисто. трябва да оковат Андроме-
да на една скала и да я оставят на
произвола на чудовнщето. За
щастис ззристнгнал Персей, който
освободил дсвойката и вкамснил
чудовищею. каю му показал ма-
ната на Медуза. След тона се оже-
нил за Андромеда, която но-къе-
ззо била превърната от Атина в
сывездис.
Андроник (лат. Andnmuus) (I в
пр Хр ) Старогрънки философ, ро-
лей в Родос. Принадлежал към
шко.лата на нерипатетпиите и бил
нървият. който издал и рснизира ।
произвсдснинта на Арменией и
Теофраст.
Андроник, Луций Ливий (лат
Andnmu its. Lucius Livius) (около
290-204 г.пр .Хр > Римски пост от
гръики произход. родсн в Тарснз
Бил заведен в Рим като роб и про-
ладен на едно семейство от Юлие-
вия род. от косто после би л Осипо-
вен. Ирене। на латински език
„Однсея '-га. писал зраз един и ко-
медии и има голима заслуга за вна-
сянсто в Рим на жанроветс на ста-
рогръпкия театър.
Аней (лат Innaetis) Имс на римски
род (gem Ьтаеа). от който ирон з-
хожлал зз Сенека.
Аниен ( заз. Атен) геогр Приз ок
на р Тибър. който и звира от \пс-
нинз1ГС и образува возонадпзе при
Тиволи Имсто на рсказа ио всяка
вероятносз произлиза от един нар
на Етрурззя. Азпзо (лаз Into зз hi
Апшо). който се удавил в ней
Аний ( заз Antas) чит Син на
Айолой. пар на Делос Григе му
дъщерзз получили от Дионис сила
да пренръщат неззчко. коего ззонс-
кат. зз о 1310. жито и вино. Агамем-
нон пожелал да ги в теме със себе
си. когато заминавал на война в
Троя, за за осигуряваз храназа на
ззойската му. Но т т.н каю тс нс по-
желали да заминат. Дионис зи
ззреззърнал в з ълъби
Анит (лат Anitas) (V IV вир Хр.)
Атиззекзз рстор. зз съюзс Тра избу з.
допринссъл за св.сзянего на режи-
ма на Трийссттс тиранн По-късно
заставал на страната зза теш. кон-
то обвинили Сократ зз то осътили
на смърт
Анк Марций ( заз Imus Manins)
(? 616 зпр Хр ) Чсзвъртияз нар
на Рим Дошъл на и ласт след Ту i
Xoctii’iuh. Води л х енешни ноини с

Анней
- 34 -
гатини. волски. веиенти и сабини
Раз шири । града, прнсъсдинявайки
към него хълмовстс Анентин и
Янику тум. построй । моста Cy6.ni-
пии и пристанището Остия
Анней iciip lukaios. lai Ьпчет)
мит 1. Цар на Самос, снн на По-
сейдон. участвал н похода на арго-
навтите и управ, говал кораба Арго
Един прорицатсл. конто го видя i
да сади лота, му пре гсказал, че ня-
ма да живее достатъчно дълго. за
да пис от виното на тати лоза. Ко-
гато това грозде било обрано и ви-
ното било готово. Апксй напь uni л
една чаша с него и накарал да по-
никат гадателя, за да му докажс. чс
предсказанного му не с вярно Но
прорнцателят отвърнал: ..От чаша-
та до устнитс разстоянисто с нее
Оше дълго" В тозн момент съоб-
шили на иаря. чесани глнган опус-
тошава лозята му Анкей хвърлил
чашата и сс втурнал срешу звяра.
но в опита си да го убис. загинал
самнит той 2. Син на Ликург,
участвал в похода на аргонаптнтси
в лова на калндонския глнган. къ-
дето намерил смъртта си
Анна Перена i iai bimi Репина)
мит Римска богиня, чествана на
мартенскнте иди с пиршества Тя
била богиня на годината. конго
нспрскъснато сс възражда Рим го-
ните и принасяли жертви. за да по-
лучат дъ.тъг и щасттив живот Ни-
кои я отъжлсствявали с Анна,
ссстрата на Диана, която избягала
от Картагсн, за да послсдва Еией н
Италия. Зарадн ровное! га на Ла-
виния тя се хвър.чила във водите
на река Нумик и сс превърнала в
богиня
аплопа лат. (анона) С тази дума в
Рим наричали колнчсството на го-
дишния добив Впослсдствис тер-
мины аппопа започиал да означа-
ва администранията. 1анимаваща
сс с обшественою изхранване. Oi
края на II в.пр.Хр. 1Я имала задъл-
женисто да разпрсдсли безплатно
зърното на бсднитс граждани
Анона (лат (нпона) мит Римска
богиня на нзобилието и добива
Изебра гована би ia с житни класо-
вс в дяснага си ръка.
Анталкид (спр Aiilalkidas) (II к
пр Хр » Спартански пълководси и
ио штик Отнрави i се в Персия, за
а договори мир с пар Артаксеркс
и ia попрсчи ла се затвърди хегс-
монпята на Лиша Тозн мир. наре-
чен мирът на luma ikik) или цар-
скичт мир. прелин ждал г рыгкптс
полиен от Мала Азия да станат
ланъкоп laruii на Персия (3X6 г.
пр Хр ). и навлякъл на Анталкид
неуважение го и прсзрсннсто както
на спартанцитс. гака и на ApiaK-
серкс Изгтсжда. чс от срам Антал-
кид сс оставил да умрс от глад,
Антей (сир Яп/шо.т) мит Ги-
гант. сип на Посейдон и Гея. който
владеел Либийската пустиня.
Майка му Гея. т е Зсмята. му дава-
ла сила, когато с в контакт с нея
Хсракъл. за ла го убис. сс наложи-
ло ла ю иондигне от зсмята и чак
тогава усиял да го удуши
Антела|спр biihelo) геогр Град
и Тесания блнзо до Тсрмопилитс.
къдсто се събирал Делфийският
амфиктион.
Антенор (лат Antenor) мит
Троянски иървснси. родстнсник
на Приам С завел сс като много
мъдър и прозор ши човек Зарали
тези си качества ставал сънстник
на паря на Троя Бил обвинен
обачс. че тайно с поддържал
връзки с Описей и го с убедил да
заднгне Па иллиума, статуя га на
Атина. и да построй прочутия
- 35 -
Антигон
дървен кон След pa tpyuiaiMHCTo
на Троя Антснор опины в Ита-
лия и спорен icieii i.ii.i основа )
там град Папуа.
антепилани шт bmiepilaiu} В
римската войска гака се нарнчали
пърнитс два реда воиниии (huxtati
и prinetpex}. конто сс сражавалп
пред триариите иди пи.шиите.
Антерос (лат Inlentx) \utrn Брат
на Ерос. бог. конго отмъщавал на
любовта и покровитслстнал хомо-
ссксуалната любой.
антесигнан ( тат anlexijpuinus) В
римската войска така бил нарнчан
войникъг от пърпата линия, който
вървял пред друг иге и бранен по-
сините знаци.
Антестерии (стгр btthesteria}
Празниии в мест на Дионне, конто
ставали в Атина прел мссси аитсс-
тсрион (-♦). Те продължанали три
дни с мною пиене на вино и прсз
тона време роботе били свободой
и се веселели заедно с другитс.
антестерион (сир .-(лт/нч/ег/-
оп) Осмият мессп в Атина. който
ироды жанал от 15 фенруари до 15
март
Антесфории (спр. Anthexphono)
Празннк на ивстята. органнзираи в
мест на Псрссфоиа в Сицилия. къ-
дсто дсвойката била грабната от
Хадсс.
Антея (стгр. Ил/еш) мит Съпруга
на Пройт. наречена още Стснсбоя.
антибакхей (спр. anttbukcheiox,
лат. antilwcchiux) или палимбак-
хей В латинската и старогрънка-
та метрика стъпка, състанена от
две дълги и една кратка сричка.
обратного на бакхсй(-*>
Антигон (лат. Аппцопих) 1. Име
на родоначалннка на максдонските
паре и на никои техно наследнипи
Антигон Монофталм (стгр Мо-
nophlalmox. т е. ЕлноокиятИ около
3X1 301 г.пр.Хр. > 111.лководеп на
Александър Велики След негона-
та смьрг, при разделяпсю на нро-
вннииитс между диадохите, той
по лучи л Памфилии. Никни и Фри-
гия Съюзил сс заедно със сина си
Деметрии Полноркст с Птолемей
и с Антнпатър срсщу Портика и
Евмсн Слеп като първият умрял. а
вторият бил пленен, принудил Сс-
левк да се оттсгли от Сирия, нало-
жил своята пласт над I крийя. оби-
вил воина на Касанлър и Птоле-
меи и в 307 г. приел тит лата пар на
Азия. Власт га му била толкова го-
лима. че срешу него се съюзили
Птолемеи. Интимах. Сслевк и Ка-
сандър и при Ппсос Антитон бил
разгромен и убит Антигон I Го-
нят (стгр Gonatus, т е ролен в
ip Гони, в Тесания) (около 320 23‘/
г. пр Хр ) Цар на Македония и
внук на предходния. снн на Демет-
рий Полноркст Когато баща му
заминал в Азия. Toil остана л в I кр-
ийя. Съюзил сс с Кир. изгони । га-
лите от Македония и се обяви i ш
пар По после Кир го изгони i и
завладя i нарезного ( лсд смъртта
му Антиох си възвърнат Македо-
ния. но наира то се стремя) ла
възстанони македонеката хегсмо-
н и я в Гърпия Антигон II До юн
(спр Doson, т е „тоin. който обе-
щана". наречен гака, защото обста-
вал много, ио цапал малко) ( ’ 220
। пр Хр ) Внук на предходния и
настойник на племенника си Фи-
лин. на когото отнел властта Заси-
нил нарезного сн и обявил воина на
Спарта, като победил паря К icomch
III и превзел града Малко слет то-
на се pa loo ля.) и умрял 2. Ли i in он
( ’ 37 г пр \р ) Цлр на Юдея На-
калил се на трона с помоптта на
партите и пион ил Пркан II и сн-
Антигона
- 36 -
на му, бъдсшня Ирод Велики, кон-
то нзбягал в Рим Рим 1ИНИТС приз-
нали Ирод за пар на Юдея и му ио-
могнали да си възвърис в. тает га
Антигон бил пленен и наказан със
смърт
Антигона (стгр Intigonc. iar
Antigunu) .мит I. Дъшсря на Един
и Покаста. сестра на Етсокъл и По-
iiiHCHK. Когато баща и. вече с тян.
напуснал Тина и сс оттсглил н из-
гнание. Антигона го придружила
до Колон, къдсто Един умри л Ко-
гато братнта и загиналн в сраже-
ние. тя погребала тялото на Поли-
нейк. въпрски забраната на Крс-
онт. който стана! пар след смъртта
на младежитс. Крсонт заповядат
Антигона да бъдс зазидана жива,
но тя отнела живота си. ирсди да се
изпълни присъдата. Тогава синит
на Креонт. Хсмон. конто обичат
Антигона, сс самое бил от скръб до
нейнии труп Историям на Антиго-
на станата сюжет на ттрочутата тра-
гедия на Софокъл 2 Дъшсря на
Лаомсдонт и сестра на Приам Тъй
като сс осмслила да се сравняла с
Хера ио красота, била иренърната
от бо!иняга в шърксл.
антиграфе (стгр anligruphe)
Писмсн отговор или выражение,
контраобвннсние. В Атина съдеб-
ните действия сс извършватн пис-
мсно и обвиняемият можсл да вы-
рази с untigruphe по три начина
I отричайки обвинителиня акт.
2. доказнайки. чс провесит с неп-
равнлно възбуден. 3 обвннявайки
на свой рсд обвинителя
antidosis стгр (антидопк. ) „Замя-
на. смяна на имущсстната" Агни-
ски закон, създаден от Солон, кой-
то разрешанал на един гражданин,
натоварсн да поеме нсиосилнн за
него обшсстнсни разходи. да поис-
ка това задължснис да бъдс низло-
жено на друг ио-богат от него. То-
лп. от своя страна, бил принужда-
нан от трибунала да поеме разнос-
имте или. ако откажс. да смени
собствсното си имущество с това
на подалия молбата
Антиклея (стгр Antikleiu. лат
Anlu leu и пт bitulta) мит Майка-
га на Одисей. която спорол една
слсдомирона легенда го била заче-
ната о! Сизиф, прели да се ожени
за Лаерт
Антилох (лат Aniilochus) мит
С ин на Нестор и Евридика. ттрид-
ружнл баща си в Троянската вой-
на. къдсто се отличил с голямата
си храброст. Пъргав и бърз. тон
участпал в погрсбалнитс игри в
чест на Пагрокю и спсчслил мно-
го награди Ьил убит от Мемнон
После Ахи I отмъсти т за него
Антимах (лат. AnttnuuhusHV-\V в.
пр.Хр.) Старогръцки пост, музи-
каттт и писател. родсн в Колофон, в
Мата Азия Автор на одна спичсс-
ка поема за войната в Тина, на ед-
на сгсгнчсска поема и на един
трактат върху хронологията на
Омир Император Адриан харес-
ва.1 толкова много негоната пос-
зия. че го предпочитал пред Омир
Антиной (лат. Зл/глопл) I. мит
Един от дриткитс кандидат за ръ-
ката на Пенелопа Когато Одисей
сс i.iiii.pii.Li в Итака и влязъл в
собсгвения си творен. Антиной го
помпе ли л та просяк и сс огнссъл
тошо с нею После той бил първи-
ят. убит от бсзпогрешнитс стрели
на паря на Итака 2. ист (II в сл
Хр ) М тадеж от Витиния. любим
на император Адриан Удавил сс в
Нил. принасяйки сс спорсд никои
и жертва в мест на императора
Адриан бил много опечален от
смъртта му Издигнал му храм и
основал град Аптинопол. б.тито до
- 37 -
Антиох
мястото. къдсто загинал. Вирная,
чс прекрасннят младеж се с
превърнал и съзвсздис
Антиопа (стгр .Antiope, лат. Anti-
ори) stunt I. Спорсд някои дъщсря
на иаря на Типа Никтой. Била оби-
чана от Зсвс. Родила от него днама
близнапи. Амфион и Зет. конто
изоставила и тс били отглсдани от
овчари После сс омъжила за Лик.
но той я изгонял. за да сс ожени за
Дирка. Дирка била ревнива и жес-
тока жена и накарала Лик да
измъчва нсшастната Антиопа.
Накрая била освободсна от диама-
та си сина. конто отмъстнли за нся
(-♦ Амфион) 2- Царица на Ама-
зонкитс. известна ощс като Хипо-
лита. Спорсд други била тяхна
сестра
Антиох (лат. Antiochus) I.Hmc на
тринайсст царе на Сирия от динас-
гията на Сслсвкидитс. Антиох I
Сотнр (стгр Soler, т е. „победи-
тел") (325 261 г.пр.Хр.) Син на
Сслсвк Никатор, който го приоб-
щил към властта. Младият пар сс
влюбил до такава степей в маще-
хата си Стратоника. чс сс разбе-
лял тежко. Тогава бащата, разби-
райки за тази иегова отчаяна лю-
бой. отеплил собствсната си съп-
руга на сина си. След смъртта на
баща си Ангиох сганал единствен
пар и обявил война на Египет и
Пергам. но бил победен при Сардн
от Евмен, царя на Пергам Умрял
малко след това Антиох II Теос
(около 2X7-246 г.пр.Хр.) Син на
предходния Прякорът (на ста-
рогръцки „бог") му бил ладен от
житслитс на Милет, конто освобо-
дил от тирана Тимарх Прекратил
восннитс действия с Египет и за да
подсиди мира, сс оженил за дъщс-
рята на цар Птолемей Филадслф
Бсреника. Но първата му жена Лс-
одика го отровила На истово мяс-
то дошъл синът му от първия брак
Сслсвк II Калиник. Бсреника и
нсйнитс привържениии били
отстрансни. Антиох III Велики
(около 242 1X7 г.пр.Хр.) Брат и
наследник на Сслсвк III Постарал
сс да засили властта си над раз-
бунтувалитс сс сатрапи Водил во-
енни действия срсщу Египет, за да
си възвърнс южннтс части на Си-
рия. но бил победен от Птолемей
Филопатър. После завладя i голя-
ма част от Азия и отнел от Египет
Палестина и Кслссирия. окупнра л
Ефес и брсговетс на Хелсспонт.
осигурявайки си хегсмония над
моретата Приел в двора си Хани-
бал. който го съветвал срсщу рим-
лянитс, но в 1ХЧ г.пр.Хр. бил побе-
ден от Сиипион при Термопилите
и Магнезия Наложило се ла сс от-
кажс от много от споите тернто-
рии и най-вече почти навсякъдс от
излаза си на морс, къдсто пкитата
хегсмония проминала в ръцстс на
римлянитс. Антиох IV Епнфан
(стгр Eptphancs. т с „бележнт")
(около 215-163 г.пр Хр ) Син на
предходния Наследил брат си Сс-
левк IV В побей в гръпката култу-
ра. той прсслсдвал с голима жесто-
кост свреитс, конто огказвали да я
нрисмат, и плячкосал Ерусалнм
Дори в библейската книга на Ма-
кавситс с спомснат с горчива иро-
ния с името Епиман. „Дудин",
вместо Епнфан. Умрял. като над-
нал от кон От другнте царе на Си-
рия с това имс с и послсдният от
Сслсвкидитс. Антиох XIII А тиа-
тик (I в пр.Хр.). Поставок на тро-
на от Лукул в 69 г.пр.Хр.. бил сва-
лен пет години по-късно от Пом-
пей. кой io в 64 г.пр Хр направил
Сирии римска провинция 2. Ан-
тиох (? около 69 i.пр.Хр.) Ста-
Антиохия
- 38
ротръпки фи шсоф. ролен в Аска-
ioh Би । в ръконодството на нова-
та АкаОсинч и сс стремил да по-
мири платонизма с идеи те на пс-
рнпатстнката и стоицизма Би i
учится на известии iiihhociii като
Луку I. Цицерон и Брут.
Антиохия (crip Intioihcia iai
Aninnhia н nt Anlioi hen) геогр
Имс на много граловс от античная
снят, сред конто наи-ирочута била
столниага на Сирия Тя би ла осно-
вана около 3<И1 т пр Хр от Селсвк
Никатор. конто я нарекь i така в
чсст на собстнения си баша Анти-
ох. Градът сс развил като търгон-
ски нснтьр и при.тобина.। нее ко-
го зимо значение. По времсто на
Римската империя бил наречен до-
ри ..коромата на Ориента" Около
него възннкнали други три трала,
конто после били погълнагн от
нспрекъснато разраствашата се
Антиохия, така че Страбон я нарп-
чал Tclrupoh'»
Антипатър (стгр. Aniipafm*. лат
Antipaler) I. (около 390 319 тир
Хр.) Пълконодец на Алексанлт.р
Велики, конто го направи i управи-
тся на Македония, докато бил тает
с покорянането на Азия Успял да
отблъенс гърците. конго нъзнамс-
рявали да се възиолзват от поло-
жснисто. като победил паря на
Спарта Агид III Интригитс на
Олимпия го представили в лота
светлина и Алсксандьр му нарсди i
да сс яни пред него във Вани юн
Тъй като тогава македонским! пар
умрял, някой смятати. че Анти-
патър или синит му Касандър са
причина за смъртта му. След това
отново поел управлснисто на Ма-
кедония и Гърпия. но му се наложи-
ло да сс сблъска с коалипията на
гръцкитс градове. ръконодсни от
Атина Антипатър бил обсален н
тр. Ламия.нънФтиотила(тази вои-
на била наречена Лалшйска). Тон
успял ia ii.iHiiie обсадата и после
победи л воиската на коалниията
при Краном в Тесал и я. като прину-
дил Атина да приеме мира и да
държн един македонски гарнизон в
града Освси гона поиска! ла му
прела iai всички. иодкрспящн съи-
ротивата против него Между тих
би । и ораторш Дсмостсн, конто сс
отроим । Па мястогона Антипатър
дошил Полиперхонт. 2. ('.’ 2X7 г.
пр Хр.) С ин на Касандър. Троим
му би । оспорен от браг му Алск-
сандър. подкрспян от майка си. ко-
нто Антипатър накарал да убият.
Намеси л се Лнзимах. тъет иа Ан-
П1па1ър. ia да помири двамага
братя 3. ( ’ 43 I up Хр ) Гврсйски
нирненси. конто бил на страната
на I (с тар но врсмс на гражданската
война Получил в ламина нажни
длъжности та себе си и тит лата уп-
равите । на Галилея та сина си
Прол, быешия Ирод Велики
Антистен ( iar. Япгмг/ютч) (око-
10 444 370 г пр Хр ) Агинскн фи-
лософ, основатсл на киничсската
школа Откачало бил ученик на
lopiini. а мосле на Сократ След
като слушал Сократ, закрил шко-
лата си и казал на споите учсницн:
..Намерете си учится, аз вече си
намерих**. Кииицитс презирали
ботатствою и почеститс и афиши-
ра.nt беднии и прост живот. Ан-
тистсн продал всичкитс си пмотп.
каю заначил само одно наметало,
ня юто такърпсно. То привлякло
вниманисто на Сократ, който му
направил забележка с думите
„Антистснс. виждам суетата през
дупкитс на твоею наметало**.
Антифонт ( iar Antiphon) (около
4X0 411 Г.пр.Хр.) Атичсскн ора-
тор. ролен в Рамнунт. учи тел на
- 39 -
Антоний, Марк
Тукндид. Нсговите речи (ло нас са
доститнали нетнаисет. но само три
от тях произнесены и дсйствитсл-
ноет) сс ограничилат в областта на
правосъдисто. Антифонт бил от
олигархичсската партия След нс-
успсшната експсдиния в Сицилия
втел участие в държавен прсврат.
който довел на власт в Атина пра-
витслството на Чстиристотинтс.
То било състансно от знатни и бо-
гати граждани. но сс задържало
само няколко мссеца. След юна
Антифонт бил осъдсн на смърг.
нъпрекн чс произнссъл великолеп-
на реч в своя защита.
антология (стгр antholitgia) На
гръцки означала „събиранс на
Цветове” и в прсноссн смисьл
сборник от отбрани откъси от
гнорбитс на различии автори.
Гръцката антология, наречена опте
Палатинска от манускрипта, бла-
годарение на който с стигнала до
нас. била съставсна от византий-
ским учен Константин Ксфалас Тя
с сбор от пстнайсет книги с епи-
грами и манки стихотворения, меж-
ду конго има съчинения на Архи-
лох. Солон. Симонид. Анакреонт,
Телемах. Тсокрнт и други по-къс-
ни автори Друг значителен сбор-
ник сниграми бил съставен в XIV'
век от монаха Максим Планудии.
antomosia стгр (инлишшич) В
Атина взаимна клетва в съдебен
пропсе, на обвинясмия и на обви-
нителя. за ла се докаже основатсл-
ността на жалбата. предела вена
прели начало!о на дслото.
Антоний, Марк (лат Anlonius.
Marcus} (около ХЗ 30 г.пр.Хр )
Римски политик Проитхождал от
знатна и влиятелна фамилия. Сра-
жавал ее в Галия под командвансю
на Юлий I (езар. Като народен три-
бун в 50 г.пр.Хр. активно му поми-
гал и то подкрепил в похода му кт.м
Рим. след като прссякъл Рубикон
Командна) лсвия фланг на ноиска-
та в бигката при Фарсал срещу
Помпей Когато Цезар бил убит,
спорен традицията проитнесъл
блестяща надгробии реч Подтнк-
нал народа срещу един от убнйните
на Цезар. Ьрут. и другите заговор-
ници и така ги принудил да нзбягат
от Рим Докато сс намнрал в Отсам-
атийска Галии, за да се сражала с
Девий Ьрут. сенатз,1 извратил сре-
щу него войска и в 43 г.пр.Хр бил
победен при Мутнна (сета Моле-
на) Влязъл в съюз с Октавиан,
наследника на Цезар. и с Лепил и
така образу на hi втория триумви-
рат. Започнала жестока разправа с
противниконата на Цезар рспубли-
канска партия Били изньтнсни
много смъртни присъдн без съде-
бен пронес, никои от конто по лич-
ин причини. Сред жсртвитс бил и
Цицерон Антоний и Октавиан се
отправили в Гърпия. къдсто при
гр Фнлипи разбили нонскнте на
Брут и Касин (42 г.пр.Хр I След
юна гриумниритс си разпреде ли ли
сферите на влияние и Антонии по-
лучил I ърция и Азия Влюбил се до
такавастепей в Клсонатра. че изос-
танил войската и я последнал в
Александрия Между временно в
Италия Октавиан, за да получи но-
нече власт. се разправил с привър-
женипите на Антоний Той бърю
прист hi нал и Рим и ск ночи i мир с
Октавиан Оженил се за сестра му
след смьрт га на съпругата си Фу -
вия. Но псе още плюбен и Клеопат-
ра. сс върнал в Египет, къдсто жи-
вссл в луке и спокойствие като
ориснталски владетсл. Подарил на
царицата и на децата й никои oi н i-
точннтс римски тернтории Тона
прсдизвикало нсдоволство в Рим,
Антонин, Тит Аврелий
- 40 -
от коего сс възпо нна.1 Октавиан,
та да обянн воина на Клеопатра
Антонин влязы в сражение с рим-
ским флот при Акииум и би । раз-
бит <31 г пр Хр). Върнал сс в Еги-
пет и осынаваикн. чс е изоставен
от нсички и че нмма никакна надеж-
да за помирение с Октавиан, се са-
моу бил.
Антонин, Тит Аврелий наречен
Пий < iar -intoniiiitx Рш>. 1irit\
Aurelius (Х6 I6l тс I Хр.) Римски
император. Произхожлал от богато
семейство, би проконсул к А шя и
мною ценен iapa.ui мъдрото си уп-
равление. Осиновен от Адриан, той
го нас тсди । и IЗХ г Макар и ла му
сс налагало да потока срсщу варвар-
ските племена, сс иостар.и да оси-
гури колкою се можс повече мир
на Империнта 3 крепил римските
владения в Британия, като издиг-
nai креп ОСТ. наречена nilliint Illin-
ium 1(е сс стремил към носина сла-
ва и на тези. коню го питали lauio.
отговари । ..Ирсдпочитам спасяна-
нсто на един римски гражданин
пред смъртта на croiiiiui iienpitHie-
ли". Уиравлина! с голима почте-
носл и внимание.увеличил дьржан-
ното богатство и работе л съвмсст-
но със сената Го.диктата му човеч-
ноет го карала вина) и да нзелушна
моабите и оплакванията на нсички
Получил прякора Пни (Благочес-
тив). датою бил един от послсднн-
тс. конто с вирноет и набожност
изпълняна.111 древнитс купоне на
римската традиция От дсиата му.
конто имал от съпругата си Фаус-
тина. оживило само едно момичсн-
це. бъдешата жена на Марк Авре-
лий.
Антония (лат Antonia) Имс на
двстс дъщери на Марк Антонии I.
Литония Старата (около 39 г пр
Хр ?) Дъщери на Марк Антонии
и Октавия, омъжила се за Луции
Домниип Ахенобарб и била баба
на Нерон 2. Литония Млалата
(около 36 г.пр.Хр.-ЗХ г.сл. Хр I
По-ма жата сестра на предходна-
та. Омъжила сс за Друз, била май-
ка на Германик. осиновен после от
Тиберии, на Ливия и на Клавдий
С лед смъртта на Германик станала
доверена и мъдра съвстничка на
Тиберии Когато Калигула бил
провъзглассн за император, отни-
мало се огнасил почин сию към
пси. но нос ле я опозорил и предиз-
викал смъртта и
Анубис । iar -Iniilnx) мит Египет-
ски бог на залгробния живот, спо-
рсд никои син на Озирис П зобра-
зяван би । с глава на куче или ма-
кал Ръководел ритуалнага подго-
товка на гялото на поминания и
иретстля । сърието му. за да опре-
дели добригс и лошитс дела.
ii3iii.piucHii на земига спорен кано-
Hiiie на справедливой га.
Анхиз (стгр Anchixex, лат. Апс/иха}
шип. Троянски иървснси. син на
Какие и на дъшерята на Ил. Теми-
да. и затова роднина на Приам За-
ради хубоегта си бил обичан от
Афродита, от която имал син
Енси Когато Троя била нревзета
от ахеииитс. Еней спасил баща си.
изиасяики го на рънс от иламъин-
тс чак до корабитс Анхиз послед-
вал сина си в изпълненото с пре-
пятствии пътсшсствис към Ита-
лия Умрял в С ииилия и бил погре-
бав под нланнната Ерик
ancile лаг |шн(11«')( нещеният щит.
паднат в Рим от исбсто по врсмс на
парунапето на Пума Помпилии
Тъй като нимфата Егсрия била
предсказала. чс от този щит записи
съдбата и бъдешата мощ на града,
той трябвало ла бъдс пазен мною
грижлино. Тогава Пума поръчал да
- 41
Anuc
направят ощс сдннансст щита,
напъ то сднаквн по <|юрма и ю.тс-
мииа на нею. та да бъдс трудно да
се ра шотнае истинският После ца-
рят на Рим основал жреческа коле*
гия от дванансет патриции, нарече-
на салии. конто нагели свещените
щиюве На мартснските калении ги
посели на происсия и изиълнявали
химии в мест на Марс
Анциум (лат. Annum} геогр Град в
Лайнум на Тиренско морс, днсс
Анино. Спорен легендата би л ос-
нован от Асканий или от сина на
Одисей и Кирка Първоначално
град на волскитс. после бил завла-
дян от Камил
Аон (лат Aon} мит Син на Посей-
дон Владсел областта Аония. коя-
то откачало носс.ла истового имс.
после била наречена Беотия.
аонщлат tones} мит Имс на пър-
ннтс жители на Беотия
Аониди (.лат. Aonides} мит. Пря-
кор на музитс. понеже се смятало.
чс обитават планината Хсликон.
конто е в Аония пли Беотия
Anamypuu (стгр. Apatouria} Атин-
ски семесн празник прсз мсссц ни-
анепснон (-»). конго граел три
дни. Тогава родоните прсз година*
та момчста били вписвани в
списъцитс на фратриитс.
алела I (ародното събрание в Спар-
та. (-♦) Спарта.
Апелес (лат Apelles} (IV в пр Хр )
Най-извсстният гръики живопи-
сец. родсн в Ефес. в Иония, в Ма-
ла Азия Бил дворцов художник на
македонского царство и нарисувал
портрети на Филип II и Алек*
сандър Велики От нсговитс про-
изведении най-изнестни били
„Алсксандър. който хваща мълни-
ята*‘ и „Афродита Анадиомена".
Спорсд Плиний портрет ът на
Алсксандър бил толкова жив. чс
ръката на паря сякаш излизала от
нлагното. Сред многого анекдот
за художника му сс принисва и
прочу гага фраза: Л'с suioi ultra
crepulam („Обущарят да не дана
оценка, освен за сандала**). Toil и
произнес к.I. когато един обушар
заночнал ла критикува сандала, на-
рисуван на една от картинитс му
Художникът смирено поправил не-
точной ia. но занаятчията сс въз-
гордя । и заночнал да дана съвсти и
за други детайли. изнг.н негоната
компетентное г Тогава Апелес то
апострофирал с тезн думи
Апиан ( лат. Appianus} (I II вел
Хр.) Старогръцки историк, ролен в
Александрия, но живил в Рим по
врсмс на Антонинитс. Папнсат на
старогръцки сзик „Римска исто-
рия**. която занършвала със смърт-
та на Траян Част от нея е зат убена
Алий (лат Appius) Рнмско лично
имс на Клавдиевия рол ()»слл
Claudia) -♦ К ит<)ий. Атт.
Алия, Виа ( лат Appta. eta} Римски
ттът. който волел от Рим до Капуа.
Бил започнат в IV в.пр.Хр. от цен-
зора Алий Клавдий Нек. откъдсто
идва и имею му Виа Апия или
Аписв ттът.
Апис (лат Apis} мит С вещей бик.
почитан в Египет. Вярвалн. чс
Озирис сс прсобра тява в това жи-
вотно Патели го в храма на Мем-
фис и то чсствали всяка юдина
Избраният бик трябвало ла ирите*
жава определени качества да бт.де
черен с едно бяло петно на че лото
и едно лрую във вид на по.думесси
на дес ни я хълбок. да нма едно въ-
зелче под сзика и едно петно във
вид на орел на гърба. С лсд
смъртта на tout бик жрецнте то
6a.icaMiipii.i iii и потребна.пт с ю-
.1СМИ почести.
Апиций
- 42 -
Апиций < тат Ipuiin » Име на грима
рим лини. всичкитс промути гастро-
ном»». Най-изпсстсн бил Апиций
Марк Гавий (лат Jpuius. Мигсчх
Сами*) (I в.сл.Хр ). живя i но врс-
мето на Август и Тиберий И »•
глежда. че се самоуби I. с лед като
си дал сметка, че е ирахосал ня ло-
то си богатство в банкет»». До нас с
достигни, i един ист он трактат по
гастрономия „За готварското из-
куство" (/><• ге пн/шпана) преиз-
дадсн в IV в.сл.Хр
Аполинар Млади (дат. Apo/linu-
ria) (IV в.сл.Хр.) Старогръики ре-
тор и филолог, ролен в Лаодикия
Стана । епископ на роднив си град.
Написал заедно с баща си. Аполи-
АПОЛОН (стгр Apollon, лат Apollo) мит Син на Зевс и Латона. Родил се
с близначката си Артемида в Делос, малък плаЙащ остров, един от Цик-
ладските. който се носел от вълните на бурното море Там Латона се
скрила. за да избяга от преследването на ужасния змей Питон След
раждането на близнаците Зевс закрепил острова за дъното на морето
и го направил неподвижен Името Делос (от старогръцката дума delos,
която означава „светъл. ясен') било дадено на остров Астерид след раж-
дането на Аполон. идентифициран понянога с бога на слънцето Хелиос
Всъщност Аполон бил бог на светлината и имал и име Феб (Phoibos, т.е.
„блестящ"). Бил и бог на изкуството и на музиката Със своята лира
акомпанирал на песните на музите С тях бродел по планината Хеликон
и затова го наричали и Музагет, „този. който води музите" Същевре-
менно бил горделив и жесток бог Когато сатирът Марсий с флейтата
си дръзнал да го покани да се състезават в музиката. Аполон го победил
и после го вързал за едно дърво и го одрал жив Бил и бог на поезията,
вдъхновяващ поетите. и бог на красноречието. и на медицината Предал
на сина си Ескулап тайната да лекува всички болести.
Аполон умеел безпогрешно да стреля с лък и отмъстил на Питон за то-
ва. че преследвал майка му Убил чудовището в неговата пещера, в под-
ножието на планината Парнас, във фокида. като го пробол с облак от
стрели Пещерата, освободена от страшния змей, станала седалището
на оракула на Делфи Богът. надарен от Зевс да предвижда бъдещето.
гадаел чрез устата на жрицата Пития На всеки четири години в иего-
ва мест в Делфи се праэнували Питииските игри. за да напомнят за по-
бедата му над чудовището За да изкупи греха си след убийството на
Питона и да умилостиви майката на чудовището Гея. Аполон отишъл в
изгнание за девет години в Тесалия Там служил при цар Адмет като
обикновен смъртен. а после помогнал на Посейдон да издигне стените
на Троя Влюбил се отчаяно в красивата нимфа Дафне, като я изненадал.
донато беряла цветя в подножие то на Парнас Приближил се до нея. но
девойката, изплашена от вниманието на бога, избегала. Боговете. за да
я спасят от неговото преследване. я превьрнали в лавър Оттогава
лавърът е посветен на Аполон
Аполон бил почитан навсякъде в Гърция, в Египет и в Италия Издигали
му храмове и му посвещавали статуи. Изобраэявали го като прекрасен
младеж с лира и със слънчеви лъчи около главата В Италия неговият
култ се развил най-вече при управлението на Август.
- 43 -
Апулей, Луций
нар Стари, дидактичсска прота с
християнски характер, ia да заме-
ни класическитс сзичсски произве-
дения Живил по врсмсто на Юли-
ан Апостат и основал срстпчсска
секта, наречена чпп.ичшризьм
Аполинарии (лаг l/xillinans lutli)
Прочутм игри и чес г на Аполон.
празнунани ежегодно и Рим на Cir-
cus Muxintus около юлскитс нони
Аполодор ।лат J/w/An/ohm) I. (IV в
пр Хр.) Поет, ролен н Каристос,
и Евбся. представится на ноната
комедия. До нас са достигнали
малко фрагмент и заглавия. Ни-
кои нсгони произведения били из-
ползнани и преработсни or Терен-
ций и „Свскъриа" и „Формион" 2.
(IV в.пр.Хр ) Трагически пост, ро-
лен и Таре.автор на трагедии.сред
конто ..Описей" и „Тпсст". До нас
са достигнали само малко фраг-
мента 3. (II н пр Хр ) Атински фи-
лолог. ученик на Аристарх Автор
на история, об х на таща периода от
падансто на Троя до истово време.
От всичкитс му произведения са
останалн само три книги от един
миголо! ическн сборник, озаглансн
„Библиотека". 4. (I II в.сл.Хр.)
Архитскт от Дамаск, проектирал и
ръководил много значнтелни
постройки за император Траян, ка-
то колоната на Траян н прочутия
мост над р Дунан
Аполоний (лаг slputlonius) I.
(около 262 1X0 г.пр.Хр.) Ста-
рогръцкн математик, ролен в Пер-
ге в Памфилия Бил автор на зна-
чителен трактат по геометрия „Ко-
нически сечения" 2. (Ill в.пр.Хр.)
Старогръики граматик и поет, ро-
лен в Александрия Напускал гра-
да поради нсразбирателстного сн с
Калимах. чнйто ученик бил прели
тона. Прсмсстил сс в Родос, къдс-
то преподавал реторика и откъде-
то ндва прикорм му Р<н)оски
С (ел cMi.pi та на Калимах се вър-
нал в Александрия и сыпал дирек-
тор на Библиотека га. От иеговитс
произведения с стш нала до нас са-
мо спичсската поема „Ар1онавти-
ката" 3. (I и ел Хр .) Старогръики
философ, ролей в Тиана, в Капа-
докия Послсдонатсл на Питагор
Под закрилата на Веспасиан пъгу-
вал много, каю нодел суров жи-
вот, отказвайки се от нсякакви
удово 1СТНИИи удобства След като
бил обвинен, че е заюнорничи i
срсщу Домициан, се orreriiii в
Ефес, къдсто умрял
апотеоз (стгр apotheosis} Дума,
дошла от старогръики сзик. коню
означана приемане сред божест ва-
та на герои или парс Тати тради-
ция, разпространена най-нече и
Изтока. по-късно прсминала и в
Рим. каю била ni.nc.iCHa свешена
церемония та обожествив.ihc на
почина шя император Негоно
изображение от слонова кост се
излагаю за публично оплакванс в
процълженис на седсм дни. после
било занасяно на Марсово поле и
ноставяно нърху куп от лссноза-
палнми матсриали Новият импе-
ратор подналвал кладата и пускал
от кафез един орел. Смятало сс. чс
roil щс отнесе душата на ночина-
лия на небсто.
Апулей, Луций (лат. tpulctus,
Lucius} (II в.сл.Хр ) Римски писа-
тел. ролей в Ма.таур, в Африка.
Учил в Картаген, Атина и Рим От
иеговитс произведения, оснсн ня-
колкото философски трактата и
един сборник с декламации „Ан-
тология". до нас са достиг наш ро-
манът му „Метаморфоз!!" или
„Златното магарс" и една „Аполо-
гия" в собетена защита. Всъщ-
ност, понеже се оженил за една
Апулей Сатурнин, Луций
- 44 -
богата вдовица. по-възрастна or
него, он । обвинен, че с магия я с
тласнал към брак Нсговата за-
щитна съдебна реч е сдинствсниит
такъв текст от този период, дос-
тигал до нас Апулей прскарал
иослсдната част от живота си в
Картаген. къдсто умри л.
Апулей Сатурнин, Луций ( лат
Apuleius Saturnino*. Luctus) Ca-
nn рнии. Луций Anv.teii.
Апулия l iar tpulia) геогр Обдаст
н Южна Италия, съвиадаща нри-
б.тизително с днешна Пулин. На
юг от Апулия сс нампрали важни
гръики колонии, сред конто Та-
рент Била зав.гадина от римляни-
тс н 317 г.пр Хр Участвала във
Втората пуничсска воина Там ста-
нала прочутата битка при Кана и
много селища в областта били на-
казаны после от римлянитс. обви-
нсни, чс са помагали на Ханибал.
ага лат (ара) Малък и нисък олтар,
постанян в храмоветс или в дворо-
встс на римскитс къщи. на който
сс извършвали жертвопрнношенн-
ята за нисшитс боговс
Арабия (лат Arabia) геогр Полу-
остров в Азия между Чернено морс
и Псрсийския залив. Била разде-
лена на три части Arabia Petraea.
Arabia Deserlu. Arabia Felix. В
Arabia Felix проиъфтявали много
монархии, конто я направили бо-
гата. но после станала сатрапия на
псрсите. В ссверната част, която
имала връзки с римлянитс. се на-
мирало Набатейского царство,
присъсдинсно към Римската импе-
рия от Траян, и нарезного на Пал-
мира. косто имало голям, но
кратък разцвет през III в.сл.Хр.
Арат (лат. A rant *) I. (около
320-240 г.пр.Хр.) Старозръики
пост и филолог, родсн в Соли в
Киликия Живя л в двора на Анти-
юн Гонат и бил автор на дидакти-
чсска поема „Явления" на астро-
номически и метеорологически те-
ми 2. (около 271 213 г.пр.Хр.)
Старогръцки нълководси от Сики-
он Освободил града от тиранията
и оглавил Ахенский съюз срещу
Македониите. Бил победен от
спартансиа Клсомсн Тогава сс съ-
юзил с Антигон Дозой и върнал
макс топните в Гърпия Бил отро-
нен от Филип V Македонски
Арахна ci.it Arachne) мит Девой-
ка от Колофон, толкова умела в
тъкансто. че лори Атина не може-
ла да се състсзава с нея Когато
богиинта виляла покривката. в ко-
нто Арахна съвършсно би ла втъ-
кала спсни от побоннитс истории
на боговстс. сс нбесила и я разкъ-
сала. Тогава ужассната Арахна сс
обссила на една треда. Атина я
превърнала в пайк. а нишката в па-
яжина. Арахна сс закалила на нея
и се спасила.
Арбела (лат. Arbela) геогр. Град в
Асирня. близо до конто спорсд
традипията Александьр Велики
победил Дарии (331 г.пр.Хр ).
Всъщност сраженного ста надо в
близката равнина на Гавгамета
Арбускула (лат Arhuxcula) (I в
пр Хр ) Актриса, конто играсла в
Рим по времсто на Цицерон
арверни (лат Arverni) Войнстве-
но и силно кечтско плсме от Цен-
тралка Галия. Дълго врсмс арвср-
нитс потопали с римлянитс и били
иобсдени за първи път чак в 121 г
пр Хр В 52 г пр Хр Цезар обса-
дил и прсвтсл трала им Алезия, не-
зависимо от блсстящитс първона-
чални успехи на техния прсдводи-
тсл Всрцингеторикс. Така тс окон-
чателно проминали под римска
власт. Най-важният град на Ар-
- 45 -
Аргос
всрнззя бил Гсрговия. наричан ощс
Claras Моих, ссга Клермон Феран
Аргеи (лат Ягует) Имс на 27 па-
раклиса п Рим. къдсто сс извър-
шналн спеинални жертвоприноше-
ния. въведензз от Нума Помззилий.
Така сс наричали и 27 кукли от ра-
кита. конто по врсмс на майските
иди вссталкнтс хвърляли в р. Тн-
бър като припомнянс та дрсвнитс
човешки жертвоприношения
Аргея (стгр Argeia) мит Дъщеря
на Адраст и съпруга на Полиненк.
Заедно с Антигона от и шла да тър-
си трупа на мъжа си и на Етсокъл
Така тя нс сс подчинила на запо-
ведта на Крсонт. който после на-
карал да я убия г
Аргилетум (лат .Ir^ileium) Квар-
тал в Рим. близо до форума, къдс-
то сс намирали магазинитс на тър-
говцитс.
Аргин (лат Агцуппиь) мит Мла-
дсж. ролей в Беотия, обичан от
Агамемнон, който след нсговата
смьрт основа.) свстнлищс на Афро-
дита Аргинила б лито до р. Кефнз.
Аргинуски острови (стгр. Aiyt-
поила/ или Arg/поихми. лат. A/yi/iu-
хае) геогр. и ист Острови в Егсйс-
ко морс, къдсто в морска битка
атиняннтс победили спартанците в
Пелопонсската война (406 г.пр.
Хр.) Пе.итонеска война
argyraspides стгр (аргираспи-
Осс) Отбран отряд в македонската
войска Имсто означала буквално
„юзи. който има срсбърсн щит *.
Този щи) бил oiличителният беле)
на тети войннпи.
Арго (ла). Ari>o) мит Кораны на
аргонавтигс (-*).
Арголида (лат frjco/iv) геогр
Гръцка облает в Пелононсс. цен-
тър на ахсйската цивилизация
Там процъфтяналн зрадонстс Ар-
гос и Миксна През XII вззр.Хр.
Арголида била превзета от дорий-
пите, конто я разделили на множе-
ство малки градовс без позитичсс-
ко влияние. Все пак релнгиознизе
нейтроне Епидавър. Немея запали-
ли своею значение През Пслопо-
нсската война Арголида била съ-
зозник на Атина срещу Спар а
Участвала в Ахсиския съюз. а в
146 г.пр.Хр. прсминала под власт-
та на Рим. ставайки част оз про-
винция Ахся
аргонавти (стгр. Argonautai. iai
Argonautae) мит Така сс нарича-
ли геронте, конто, предвождани от
Язон, сс отправили с кораба Арго
в Колхида, за да вземат злазното
руно. Чичото на Язон. Пенни. ста-
нал пар на Полк, след като нзго-
нил брат си Еэон. законник на-
следник Когато Язон нораснал.
настоял да получи това. косто по
право му принадлежало. За да го
отстрани. Пслий поискал ла му до-
несс прели това знатного руно, ко-
сто пар Ест крист в една юра
Язон се сьгласил и за юзи поход
събрал около себе си пай- лнчнзие
гръпките младежн. С ред геронте
били Кастор. Полукс. Тезен. Хе-
ракъл. Нелей. Мелеагър Качили
се на кораба Арго и след много
прсмеждия достигнали до Колхи-
да. Там с помощта на Медея Язозз
получил златното руно, косто би-
ло пазено от един ужасен дракон
Язон
Аргос (лат A/jfox и in 1/у.ч) геогр
Главен град на Арголида в Пелопо-
нес. важен ахеззеки цент ър. прочу з
с култа към Хера Аргоска По кре-
ме на Не зопонесказа война Аргос
бил на страната на Атина срещу
Спарта Биз участник в Ахейския
съюз зз в 146 г. пр Хр прсмизза i
под властта на римлянитс.
аргосци
- 46 -
аргосци (стгр Ьуеии тат 4/у»п/)
Житслнтс на rpj.i Аргос. Имею с
нзповвано ошс от Омнр като си-
ноним на гърии
Аргус ( лаг Бутм) мит I. Гигант
със сто очи. конто, за ла спи. си
затнаря i само .те от тях Хера го
направила пазам на Ио. коню
предизпиквала ревността и. поне-
же Зеве бил влюбе и н ней Но
Зевс извратил Хсрмсс ла убис ги-
ганта Хсрмсс със ме юдичните
звуии на пирата си ю прислал и
го накара । ла сн затвори и стоге
очи Само така усиял ла му отрс-
жс маната После Хера постави га
очите му на опашката на пауна.
който би । иосвстен на ней Тозн
мит вероятно произлита от египет-
ский миг за Аргус, брат на Ози-
рис. напранен от бога пазам на
И шла Той си избрал сто донос-
HHuii ла му пом.наг. конто били
наричани стотс очи на Арг\х 2.
Строители! на кораба на аргонан-
гитс 3. Кучею на Олисси Котаю
герият се ньрнал в Итака, то вед-
нага го разпозна.то. но малко след
това умрию
Apgea (лат. Ardeal геогр I (alien
град на рутулите. До него но ле I
път. наречен Виа Ардсатина (гш
Ardeattnu). който бил отклонение
от Виа Апин
Ардеиска, гора (лат Arduenna.
зЦуа)геогр Гориста облает в Бсл-
гийска Галия, която сс простора от
р. Рейн до р Моза, сета Маас.
Арейон (стгр Arion. лат. Anol
мит. Чудотворен кон. ролен от
удара на тризъбена на Посейдон
или от нръзката на Посейдон и Де-
метра За него сс грижелн Перей-
дите Той тептсл колсснииата на
морским бог и имал дарбата ла го-
вори Посейдон го подарил на Хе-
ракъл, той пък го дал на Адраст С
Арейон Адраст участвал в Не-
мейските игрн и победил.
арекомици (лат lieiomuij Пле-
мс в Нарбонска Галия, чийго tда-
вен град бил Xemauxus. сега Пим
арена I лат arena или каппа) Пра-
вом ьлно. крыло или слипсовид-
но пространство, покрито с нясък.
в средата на амфитеатъра. на кос-
то ставали гладнаторскитс игри
Затона мадиаторът се наричал
ошс aicnartu.s
ареопаг (спр Aretox рицох. „хъ im
на Арсс") Наи-лрсвният гръцки
с ьдебен орт ан. наречен така, taino-
то там бил съдсн бог Арсс (-»|.
след като убил Халироций (♦)
Арсопагьт се намирал н Атина на
един хълм. раэположен на югоза-
пад от Акропола 11ърноначалио в
него били съдени извършителите
на умишлено убийство. В края на
VI в.пр.Хр. Солон направил Члено-
ве на ареопага веники бивши ар-
хонти и увеличил влиянисто на
арсопигитите (члсновстс на съ-
ла). като им дат пласт да разелед-
ват час гния живот и дсйността на
ражданше Впослсдствие Пе-
рикъл лиши । ареопага от много не-
юни прав.) и така намалит прести-
жа и нлиянисто му. Ияма сведении
за точния брой на арсопагитигс
Арес (спр Ares) мит Син на Зевс
и Хера, бог на нойната. обичан от
Афродита С него тя изневерявала
на Хефест и от него родила детгата
си Хармония. Phobos (Страх).
Deimos (Ужас) и вероятно Ерос и
Антерос. За да сн осигури близост
с богинята на красотата. Арсс пос-
тавил на с тража младежа Алсктри-
он (-♦). конто трябнало ла и шести-
на на в иобените за идваието на
дени Но веднъж пазачът се ycna i
и ра пневеният бот го ирсв1>рнал и
петел Арес обичал размирипитс.
- 47 -
Ариобарэан
кърванитс конфликта и ожесточс-
нисто на битката. Затона бил и
на й-мал ко обичаният от гърцитс.
конто предпочитали здравия ра-
зум пред насн.тнсто. За убнйсгво-
то на Халироиий го изникали пред
атинския съд. коню тогава бил на-
речен ареопаг (♦) („хълм на
Арсс "). По време на войната меж-
ду Зене и гигантитс. Отое и Ефи-
алт оковали Арес и н продълженис
на петнайсст мссспа го държали
затворен н една де тиа. дока) о Хср-
мсс не го освободил. По време на
Троииска)а война застанал на
страната на трояниитс. но бич ра-
нен от Диомед и бързо се нърнал
на Олимп Римлянитс отъждсствя-
на.чи този бот с Марс и му оказва-
ли по-големи почести от гърцитс.
Смятали го за покропител на Рим.
гъй като бил баша на Ромул, иър-
вия римски пар За култа на Марс
отговаряли жреииге cautii
Арету за ( iar. .4п*гЛн\о) мит
Нимфа от снитата на Артемида, в
конто се влюбил Алфей (-♦ > За ла
избяга от него, поискала помощ
от богиияга. Тя я иревърнала н
извор с нейното име, койго сс на-
мира на остров Ортнгия. близо до
Сиракуза.
Ариадна (сир Ariadne. лат
Ariadna) мит Дъшеря на царя на
Криг Минос и на Пасифая Влю-
била се в Тезей (-♦) и като му дала
едно кълбо ттрежда. за да не сс из-
губи. му помотала да нзлезе от
лабиринта и да убис Мннотанъра
Ариадна послетвата гръцкия ге-
рой. но той я изосгавил на остров
Наксос, покато сияла Спорсд ни-
кои. Koiaio депойката разбрала. че
сн с тръгнал. сс обссила Спорен
друга версия Дионне и намерил и и
направит своя жрвиа. а после и
съпруга
Ариан, флабий (лат Arrianus.
Flaviux) (около 95 175 г.сд.Хр )
Старогръики учен и историограф,
родсн в Никомидия. ученик на
Епиктст. на когото редактора л ни-
кои тскстовс Имал римско граж-
данство и Адриан му възлагал
нажни задачи Много от иеговитс
исторически и гсографски с вчине-
ния са сс загубили С най-голямо
значение с нроизведението му
..Походит на Александър”. с при-
ложение. в косто ирави сравните -
но точно описание на Индия
Apugeu (стгр. Arrtdauni. iai Irrlu-
daeus или Andueux) -♦ Финт III
Aries лат (A/iuec )Онен.едно oi ю-
диакалнитс съзвезлия
aries лат. (ариес) Онен. военно с во-
рожение. изпопвано за разруша-
ванс стеките на обсаждания град
или крепост. като нраве то пробив
в )ях Предстанлянало грсда. сди-
ният край на конто занършвал с
жслязо. често нън вид на онен
Ариман (сир Iremumuix) мит
Дух на злого. Гъриите го възприс-
ли от псрсиискага митологин
(Ahriman).
аримаспи (стгр Arimaspoi) иит
Легендарно скитско племс. косто
населявало земи тс близо до Ри-
фсйските планини. на брегонете
на една златоносна река Аримас-
питс сн оспорвали златого с ipn-
фонитс. И мал и само едно око по
средата на чслото. (Спорсд Херо-
дот името им на скитски стик озна-
чивало „едноок").
Ариминум ( iai himinimil .то.р
Древен нта 1ИИСКН град на Адрна-
1ПЧССКО море, на юг от р Рубикон,
сега Римини.
Ариобарзан i iai lnohtir:am \)
Име на никои царе на Каиалокия.
сред конто Ариобарэан III (I в
Ариовист
- 48 -
пр.Хр.). Поставен на трона or
римляннте. тоГг пару вал от 52 до
42 г пр.Хр К'ато съюзник на Пом-
нен сс сражавал на иегова страна
срсщу Цезар в битката при Фар-
сал Бил близък на Цицерон, кон-
то му спаси.) живота и парството.
Ариовист (чат. bn>mtto)(l B lip
Хр.) Първснси на сведите (*)
Съюэил сс със секванитс. конто
били във война с хсдуитс След ка-
то гн победил, гн задължил да да-
дат заложннии и да и лишат данък
При пристигансто на Цезар в Га-
тя хедуите поискали помоги от
него и в битката при Всзонпион
Ариовист бил побелен (5К г
пр.Хр.»
Арион (лат. Arum) (VII в.ир.Хр .)
turn Старогръцки лирически ноет
и музикант. родсн на остров Лес-
бос. на когото се принисва усъвър-
шенствансто на дитирамба. Разказ-
ва сс. чс когато плавал към Ко-
ринт. моряцитс решили да го хвър-
лят в морсто. за ла му вземат пари-
те и цснноститс Арион гн помочил
да му разрешат да изпсс една от
своите песни в съпровод на гира
Седнал на кърмата и занял, а мсло-
дичният му глас сгигнат до дслфи-
нитс Когато се хвърлил във йода-
та. един от тях го качил на гърба си
и го завел до брега Там срешна
моряцитс и тс. ужасени. признали
вината си пред тиранина Псри-
андър. който ги наказал със смърт
Аристарх (лат. Aristarchus) I.
(около 310-230 г.пр.Хр.) Прочут
старогръцки астроном и матема-
тик. родсн в Самос Той първн
твърдял. чс земята сс върти около
слънисто и поради това бил обви-
нен в нсблагочсстис и принудсн от
Клсарх да отндс в изгнание Напи-
сал трактата „За големнната на
разстоянията на слънисто и на лу-
ната". основании! се на нсговите
наб по.гении и гриюномстрични
извне гения 2.(217 145 г.пр.Хр.)
Старогръцки филолог и критик,
родсн в Самотраки и известен ка-
то Аристарх от Самотраки. Жи-
вя । в Александрия, къдсто ръко-
ноди г нрочутата библиотека и се
грижел га итданнита на Омир и
други гръпки ностн
Apucmeu (стгр Anslaios, лат
Aristaeus) мит Син на Апо юн и
Кирсна. отг гелан от нимфите Под
иегова закрыла били стадата и
жътвата Научил хората как да
отглеждат мае шпата, да подквас -
ват млякото. да събират меда.
Влюбил сс в Евридика. жената на
Орфеи (-») Докаго бягала от него,
тя била укапана от змия и умряла
За да го накажат. Апо юн и ним-
фите, нриятелки на Евридика. уни-
итожили кошсрнтс му. По стают на
манка си. а после и на Протей.
Аристси нрннссъл в жертва на
еннката на Евридика чстири бика и
чет при юниии и получил отново
рояк пчели. За него говори Верги-
лий в„1соргики"
Apucmug (стгр Arisieules. тат
ЬшнА» ((около 540 46Х г пр Хр I
1. Атински политик, наречен
Справедливо Син на Лизнмах.
гои бил една от наи-важннте фигу-
ры в Атина прсз V1-V в Като
стратег сс отличил със своите по-
сини умения при Маратон (490 г.
пр.Хр ). Като архонт се засл с уи-
равлението на Атина. но поради
съперничествого си с Темпетокъл
бил нзгонсн с остракизъм. След
каю получил амнистия в 4X0 г., сс
сражавал в битките при Саламин и
II.шея и пнослсдствис положи i
изключително голсми усилия за
създаването на Атинско-Делоским
морски съюз. като определил и
- 49 -
Аристофан
задължсннята на союзнически г с
градонс. 2. (II н пр.Хр.) Ста-
рогръцки прозаик от Милет. На-
писал сборник с любовнн попели
„Милетски истории". от конто са
останали малко фрагмент и С мя-
тал сс за родоначачник на ста-
рогръцкия и латинскии роман
Apuemun(лат..4т»///игг)(435 366 г
пр.Хр.) Старогръпки философ от
Кирсна. ученик на Сократ. Создал
кирснсйската или хсдонистичсска-
та школа, основана върху крите-
рии на живот, насочсна ком т ьрсс-
нс на удоволствис
Аристогейтон (стгр Aristogc-
iton, лат. Aristogiton) + Хармодий.
Аристодем (лаг. Aristodenitts) I.
Митичен представите.! на семсй-
ството на Хсраклндите (-♦). Заодно
с братята си Темен и Крсз<|юнт
нахлул в Пел оно нее и го покорил
2. (VIII в.ир.Хр.) Цар на Месена
За да победи спартанпите. при-
нссъл в жертва дъщсря си. както то
посънетвал ннкакъв лъжлив ора-
кул. После сс самоубил на гроба й
Аристотел (лат. Arixtofelex)
(3X4 322 г.пр.Хр.) Велик ста-
рогръцки философ. родсн в Стаги-
ра на Халкидичсския полуостров
Баща му Пикомах бил лскар при
двора на македонский пар Амин г II
Ссдсмнайсстгодишсн, Аристотел
иостъпил в Акадсмията в Атина.
къдсто останал лвайсет години
като ученик на Платон В 342 г.
бил извикан от Филип Македонс-
ки в Пела, за да се заеме с образо-
ванного на сина му Алсксандър.
тогава на четиринайсег години. В
336 г Аристотел сс върнал в Ати-
на и основал собствсна фнлософ-
ска школа. Ликейон (“♦). Там напи-
сал голяма част от споите произве-
дения. След смъртта на Алск-
сандър се върнал в Халкида. къдс-
то на следнащата година умри л
Той бил първияг философ, конто
и зеле дна i в летай ли една форма на
разсъждсннс. наречена силоптзъм
(дедуктивна аргументация, която
се съсгои от дне предвари гелио
поставсни условия и едно заклю-
чение). и иг.рвияг. който сс танп-
манал с нсички днсиинлини. не са-
мо с фи лософскнте. а и с нсички
области на знанието. известии по
истово врсмс От Apiicroie говим
corpus до нас са доспи пали само
тези произведения, конто нс са би-
III предназначенн ia нуб шкага. 4(>
на брои Те са разделен!! така
трак гати по логика („Органон*');
ио физика или натурфилософия
(..Фишка"). „Метафизика" в 14
киши; политически трактат и
(„Политика" и ..Конституции "), по
есгетика („I 1оегика". „Регорика").
стичсски („Никомахона стика" и
„Евдемона стика"); по психология
(„За душата") Аристотел с и ос-
новател налигерагурнага критика
Той установил трите прочути
единства на трагедии га Неговитс
идеи, конто с нснъзможно да бъ-
даг с I.брани в нм кол ко реда пора ш
дълбочпната и обширността на
разглежланигс теми, са основа на
историята на по-къснага фтт.юсо-
фим. ирсди всичко благодарение
на комсн гариге на Аверосс и Тома
Аквински. Виоелсдствие се сип -
нало дорн до кранност. гака чс ге
сс |1рснърнали в догма и еппрали
вески изслсдонатслеки пропсе.
Аристофан (лат Aristophanes) I.
(около 445 3X5 г.пр.Хр.) Ста-
рогръцки комедиограф, наи-io ie-
мият ирелставигег на ангичнага
комедия, успял да нщигне смеха
до най-висока форма на тику ст во
Бри тянт ни те дна ю ш. ос г роу мни-
те CIICIIH4IIII находки, прсоб птча-
Ариция
- 50 -
нията. правдоподобността на ха-
рактеритему създават невероятии
комични ситуации. но съшсврс-
мснно са дътбоко снързани с еже-
дневието Тс засягат теми като ми-
ра. нойната. кору пинита, пороци-
те и нзкривянанията на общество-
то. близки нс само на нсговата
сноха, но и на всички времена
Написал петдссст и чстири коме-
дии. от конто до нас са достигни ли
сдинаисет. Най-нзвсстннтс са
„Облаци", сатира срещу софисти-
тс и Сократ; „Оси", в която осми-
ва страстта на атинянитс към съ-
дсбнитс пронеси; „Жаби". литера-
турна сатира, в която взима на
прицел Еврипид; „Лизистрата". в
която жените, изморена от вепре-
къснатитс вомни на мъжстс си.
правит стачка за мир. като им от-
казнат любонта си; „Плутос". в
конто с.тепият бог на богатството
възнръша зренистоси 2. Аристо-
фан Византийски (около 257
1X0 г.пр.Хр I Старо! ръцкн фило-
лог. родсн във Византион Голим
ерудит. ръководил Алсксандрии-
ската библиотека и сс погрнжил
за издавансто на много автори.
между конто Омнр. Хезиод, Пин-
дар. Еврипид и Аристофан В ра-
ботать си на издател използвал
нови днакритични знапн
Ариция 1стгр Анкет. лат Ан<т)
1. мит. Нимфа, женена за Хино-
лит (^). който бил заведен в Ита-
лия от Артемида и царупал в Ла-
циум 2. геогр Град в Лапиум.
построен спорсд легендата от Хи-
П0.1ИТ. сина на Тсзей
Аркад (лат. Я rear) мит Син на
Зевс и нимфата Калисто Царувал
в Аркадия, облает, наречена на не-
го Научил подчинснитс си да об-
работват земита и да тъкат нълна-
та Когато умрял. Зевс ю поставил
в съзвездисго Малката мечка. бли-
зо до майка му.
Аркадий, флавий ( лат Arcudius.
Fluents) (377-4ОХ г сл.Хр ) Пър-
hiihi император на Източната
римска империи, на конто заставал
пачело в 395 г. Бил син на Теодо-
спи Вслики и брат на Хонорий
Оставн । сс да бъ те ръковолен от
министрите си Руфин и Евтропип
и от съпругата си Евдокия По ис-
тово врсмс всстготитс н хуните
разори in империи та
Аркадия ( лат Arcadia) геогр. Об-
лает в I ьрпни. и иснтралната част
на Пелопонес. къдсто сс намират
мною известимте планинн. като
Тайгст и Л аксон. Гланнитс градоне
в Аркадия били Мантинся. Сгим-
фал и Метанол. Представлявали
малки независима държави. обе-
динеин в IV в.пр Хр в конфедера-
ция със столица Метанол. Арка-
ши нзе.та участие в Ахсиския съ-
юз и в 146 г. нр Хр. минала под
властта на Рим
аркадци (лат Arcades} Население-
го на областта Аркадия Занимава-
ю се прслимно със скотоводство
Аркесил ( лат Arcesdas и ш Я«е-
silaus) (около 315 241 г. пр.Хр.1
Старогръцки философ. Родил се в
Питана, в Еолия, после сс прсмес-
гнл в Атина. къдсто основал вто-
рата Академия Философията му
сс изразявала в мск сксптииизъм.
наречен „пробамилизьм*’. Твър-
дял. че не може да сс достигне сн-
гурноет. че мненнята могат да бъ-
лат само вероятии. На неговитс
идеи сс опирал после Карнсад.
агх iar (<//>ki) В римскитс |радовс
така се наричали наи-високата
част, крспостта. цитадслата. която
давала убежище на жнтслитс на
града и око шоститс в случаи на
- 51 -
Арсакиди
опасност В Рим ти сс намирала на
Капитолийским хт.лм
Арктин (лат .br/глмл) (VIII и пр
Хр.) Старогръцки поет, ролен н
Милет, автор на космата ..Егиопи-
да" и вероятно на „Титаномахия"
arktos стгр (аркпик ) Ду мат а бук-
нално откачана „мелка" и с нея сс
обозначают цвете съзвсздия бли-
зо до ссвсрния полюс - Голямата
мсчка и Малката мсчка.
arcus лат. (и/ткгс) Лък. дренно оръ-
жие, направено от тънкава пръчка
сьс закрспсна в дна та и края нръв.
за да я опыта и да изхвърля стрс-
литс. Изполэвано било от текла
пехота Най-добри стрелпн били
крит мните и перси те
армени (лат. Armenti) Жители на
Армения Били подчинени най-
напред от псрснтс Ахимсниди,
после от Александър Велики
След тона били уиранлявани от
местни династии и най-накраи мн-
нали под властта на Рим
Армения (лат Jrmenia) геогр
Облает в Запаяна Азия между ро-
ките Ефрат. Тигър и Араке. Ос-
новната планинска верига с Тавър.
но в облает та има и вулканични
планини. една от конто Арарат
След смъртта на Александър Ве-
лики Армения била разделена на
две сатрапии Римлянитс раз чина-
пали една Armenta Motor и една
Armenia Motor, разделена от река
Ефрат. Най-голсмнтс градовс в
тях били Артаксата, Тигранокер-
та и Арсамосата.
armilia лат. (apou.ia) Гривна, която
била цапана на римскитс войницн.
отличили сс във посините дейст-
вия. Обикновсно била от злато
или сребро
Армилуструм (лат. Armilustnon
или Armiliisittom) Място на Авсн-
тинския хълм На него се извьр-
шнало прсчистнане на оръжието
(наричано също армилуструм) с
тържсствсни жертвоприношения
и с шествие, огласяно от тука на
трьби. на косто били носенн наоко-
ло щи гоне те ancilia.
Арминий I гат Irmotius) (око ю IX
г.ир Хр 19или21 । сл.Хр ) Прсд-
водител на хсрусиитс Отначало
служсл в римската войска, както
много германи по врсмс на кампа-
ииитс на Тиберии Получил рим-
ско гражданство и станал конник
Добрите отношения между мест-
ного нассление и разположенигс в
Германия тегиони били прсуста-
нонени. когато начело на войската
бил иоставен Квинтилий Вар
груб, безочлив и алчен пълконо-
дец. Арминий убеди i гсрманските
предводители та сс обединят и
след като иоамамил Вар в една
блатиста мсстност в Тсвтобург-
ската гора, го разгромил и избил
войницитс му После Арминии пак
сс сражанал. но без успех, срещу
римлянитс и срещу част от своего
семейство, която го подкрепила
Бил прсдалси и убит, явно от вой-
ницитсси.
Armorica iai (Арморика) Обтает
в Северна Галия. о поварята на
днсшнитс Брстанпи и Нормандия
Арсан (лат 1гл</ссл) (III в пр Хр )
Цар на партите и основател на ди-
настията иа Арсакидите. Като за-
мсстник-управнтсл на сирийскага
провинции на Парши, той и завла-
дял и я отпел от Селенкиднтс Съз-
дал едно малко царство, коего се
разрасиало при неговии пас ледник
Арсак II
Арсакиди (лат Агмии/ае) Парт-
ска династия, основана от Арсак
(Ч). I (ару нала до 224 г с т Хр ко-
гато на неино мисто тощ нт (. аса-
Арсиноя - 52 -
нидитс с най-известен представи-
те» Митридат (—♦ >
Арсиноя ( i.iT l/ v/Hoi ) лшт I Ба-
вачката на Орссг Тя го спаси за от
Клитемнестра, която. уннщожа-
вайкн него, искала да унншожи
нас лсдницитс на трона на Аргос
2. Другого име на Алфезибея.
съпругата на Алкмсон. 3 «<»».
Име на няколко източнн принцссгг.
сред конто известна бита Арсиноя
(IV—III в пр.Хр ). дыцерята на
Птолемей Сотир. паря на Египет,
и на Бсрсника Омъжи.та се за па-
ря на Тракия Лизимах, после за
доведения си брат Птолемей Кс-
равън. конто убит децата и Тогава
тя избягата в Египет и сс омъжи.та
за другим си брат Птолемей II Фи-
ладслф. върху когото имала голя-
мо влияние. 4. (’ 41 г пр.Хр.) Еги-
пстска прнниеса. сестра на Клео-
патра Слсдвала колсснииата на
триумфатора Цсзар като пленни-
ца Била убита от Антоний
Артабан (лат Artuhunux} (Ув.пр
Хр.) Началник на личната охрана
на Ксеркс Когато той сс върна i
победен от войната срсщу Гърния.
Артабан го убил
Артавасд (лат Arla\aides) (I в.
пр.Хр ) I. Цар на Велика Арме-
ния. дошъл на пласт след баша си
Тигран. Бил съюзник на римтяни-
те по време на кампанията. про-
веждана от Крас в Месопотамия,
но ги изоставил и сс присъсдинил
към паря на партите Ород Впо-
слсдствие с войската си отишъл на
помощ на Антоний, но нс изпъл-
нил задължсиисто си и Антонии
му обявил война След като му би-
ла поставсиа кнопка. бил заловен
и влачен на триумфа в Александ-
рия След битката при Акциум
Клеопатра накара га да го убият 2.
(I в пр.Хр.) Цар на Мидия, совре-
менник на Артавасд от Армения
Сражавал се срсщу Антонии във
войната с партите, но после сс съ-
юзил с него и с помощта му ги по-
бедил След битката при Акциум
обаче ге го заловили и затворили
Артавасд усиял да ггзбяга и
отишъл при Август, който го при-
с । благосклонно и го направил цар
на Малка Армения
Артаксеркс (таг Artaxerxes)
Име на грима переписки царе I.
Артаксеркс I Дългоръкгг (стгр
\lakmdicu) ( ’ 424 г.пр.Хр.) Син и
наследник на Ксеркс, победил и
убил брат си Хистасп. който орга-
ннзирал бунт в Бактра. Сражавал
сс срсщу Египет и Атина 2. Ар-
таксеркс II Мнемои (стгр
тпепюп. „помнещ") (?-35К г. пр
Хр.) Син н наследник на Дарий II
Сражавал сс срсщу малкня си брат
Кир Младн (^). който. подкрспян
от майка си Паризатида. искал да
вземе в ластта. и го убил при Ку-
накса в 401 г. пр.Хр Води i битки
и с пъстана гите сатрапи. сгиггтянн
и спартанци. Със спартанский
ггълководеи Анталкид сключил мир
в 3X6 г.пр.Хр. 3. Артаксеркс III
Охос (стгр Ochos) ( ’ ЗЗХ I. ир
Хр ) Син и наследник на предход-
ния. подчинит Египет и Финикия с
помощта на г рыжи наемницн
Жесток и кръвожадсн, той уннщо-
жиг почти всички от ссмсйството
си Бил отровен от египетски ев-
нух. един от малипната. на конто
имал доверие
Артаферн ( пгт Artaphernes) (VI
V в.пр.Хр.) Брат на Дарий I. царя
на Персия Бил сатрап на Сарли
Артемида (стгр Artemis) шип
Спадала към така нарсчснитс вис-
ши боговс. Дъщсря на Зевс и Ла-
тона Спорсд една легенда тя сс
родила нреди браг сн близнак
- 53 -
Архелай
Аполон и помотала на майка сн
да го нзвади на бял снят Виждаи-
ки мъкитс на Латона при ражданс-
то, решила да сс обрсчс на нспо-
рочност и поискала от Зеве да я
направо покропите лка на ражданс-
то. Karo богиня на луната. тя била
небесно божество, като богиня на
лона и стадата - земно, но съшс-
временно била и богиня на подзем-
ного царство, понеже я отъждест-
вявали понякога с Прозерпина,
понякога с Хската (Овидий я нари-
ча Diva irifarinix). Като земно бо-
жество сс влюбила в един овчар,
наречен Ендимион (♦). Лову вала,
придружена oi шсйсст нимфи. дъ-
шери на Оксан, и от ошс други
двайсст момичета, всичкитс обре-
чено на непорочност Била непри-
мирима с тези. конто нарушавали
клствата. както направила обикна-
тата от Зеве Калнето (-»). Нс до-
пускала никой да и наблюдала. ко-
гато сс кипе гола с приятслкитс
си. Веднъж Актеон сс опитал да я
види. но бил превърнат от нся в
слеп и разкъсан от собствените си
кучста Отиасяла сс жестоко с
всички момичета. конто казвали.
чс са по-хубави от нся. и с лъка и
стрслнтс си носсла смърт на вес-
ки. който и сс противопостави.
както постъпила с Хнона и Нноба
В Таврида нзвършвали в неона
чест човешки жертвоприношения
В Гърция й посвсшавали много-
бройни храмове и и организирали
празнипи В Ефес й издигнали
внушнтелно свет плоше с нонече
от сто колони от мрамор, взет от
остров Парос Спорсд легендага
било основано от амазонкиге и на
архитсктитс нм били необходимо
повечс от 120 години да го завър-
шат. Прекрасният храм бил изго-
рев от Хсрострат. Той нс сс отли-
чавал с особсни качества, но искал
все пак да бъдс запомнен с нешо
от слсдвашитс поколения В Рим
Артемида била почитана като Ди-
ана Тъи като я считали за закрил-
пина на пътишата и кръстопътитс.
я наричали ошс Trivia.
Артемидор (лат Аг1етк1огах) (II в
сл.Хр ) Сгарогрытки писател. ро-
лен в Ефес. Написал нет книги с
тюкования на сънищата. популяр-
на и проз Възраждането
Артемизия (лат Ariemixia) (IV в
пр.Хр.) Сестра и съпруга на Мав-
зол. царя на Карин. В иегова намет
тя му издигнала великолепна гроб-
ница. наречена Мавзолеи, която
била смятана за едно от седемге
чудеса на света
Архелай (лат Anhelaus} I. (V в.
пр.Хр.) Цар на Македония, снн на
Пердика II. Убил законнитс нас-
ледница на трона Все пак бил ве-
лик владстел, приел н двора сн за-
бележителни артнетн и писатели,
като Зсвксид и Еврипид Бил убит.
2. (II I в.пр.Хр.) Пьлководсп на
Митридат VI. повел въстаннсто на
гръикитс полиен срешу Рим Бил
победен в 86 г.пр.Хр. от Сула при
Хсронся. а в 85 г при Орхомсн
После прсминал на страшна на
римлянитс. 3. (? 57 г.пр.Хр.) Син
на предходния Тьй като се оженил
за Бсрсника. ссстрата на Птолемеи
XII. сс обявил за пар на Египет, но
бил победен и убит от римския
пълководец Авъл Габиний 4.
(’?—17 г сл.Хр.) Внук на предход-
ния, провъзгласен за цар на Капа-
докия от Антоний. Сражавал се
при Акциум срешу Октавиан, но
усиял да запази царството сн. От-
нсл му го Тиберий и го направил
римска провинция 5. (около 23 г
пр .Хр 18 г. сл.Хр ) Цар на Юдея.
син на Ирод Велики. Заради жесто-
Архемор
54 -
костта сн бил свален от Ант уст и 6т
с 1 Хр и би । изпраген и изгнание в
Галия Царството му било ириске-
.пшено към провинция Сирии
Архемор (лат I/< heniorus) +
О<!н' im
apxuampoc (стгр anlmitros. лат
anhialei) Така сс наричал тлаини-
ит лскар и императорский двор
Архидам (стгр bchidainos} Имс
на истима спартански парс, от ко-
нто най-голимо значение имал \р-
хн.там II (V и ир Хр ). батата на
Агесилай Тон снързал името си с
първата фаза на Ис шнонсската
койка (Арми)алиишпш нойиа 431
421 г пр.Хр. I
Архий (лат Anhias) I. мит По-
томък на Херакъл. основател на
Сиракуза 2. (IV в прХр ) ист
Тиран на Тика Убит к заговор. ор-
ганизнран от Пелопид Можсл .та
се спаси, защото по креме на един
банкет му било итнратено съоб-
шенис, к което се говорено за над-
кисващата опасност. но тон отка-
зал да го прочете с думитс: ..Ссри-
ознитс въпросн утре'"
Архий, Авъл Лициний (лат
Aninas. Aulas Ltunius) (около
IIX—15 г пр.Хр.) Старогръцки но-
ет. живил к Рим Получи а римско
гражданство. Ьил покровитсл-
стван от Лукул. чиито коенни под-
низи възпял във „Войната срсщу
Митридат" Обвинен, че незакон-
но си с присвоил римского граж-
данство. той бил защитен от Цице-
рон с прочутата реч „В зашита на
поста Архив” (/Vo Anhia poet а) н
бил освободсн
Архилох (лат. Anhdocus) (VII к
пр.Хр.) Старотрытки поет, родсн
на остров Парос Като син на ро-
биня. той бил лишен от байтного
си наследство Влюбил сс в девон-
ката Необула. но баша и Ликамб
най-напрсд му я обещал. а после
откаш । да му я ладе ia жена Ар-
хилох си отмъсти I. като го напра-
вил мншена на своите саркастичны
и яз|1И1е.1Н11 сатири. толкова без-
пощадни. че спорсд легендата Ли-
камб и дъщсря му се самоубийц
Притнснат икоиомнчески да нзбе-
ре носината служба, не сс отличил
с голима храброст Всднъж дори.
за ла сп спаси кожата. захвьрли i
оръжието си и избитая. Огносно
смъртта му няма сигурни сведе-
ния Верой । но с затикал в сраже-
ние или с бил убит. Смяталн то за
създател на ямба и бил много це-
нен к античността Фрагмснгитс.
доспи наш до нас. разкрнкат един
хаплнв дух. незачитащ традицион-
нее ценности, но богат на пла-
менност. игриност и талант.
Архимед (лат Archimedes) (2X7-
212 г.пр.Хр.) Велик старогръпки
математик и учен, родсн в Сираку-
за. Живил и учил в Александрии
при Евклид. Когато Сиракуза била
обсалена от римлянитс по креме
на Втopaiа пуннческа воина, със
споите изобретения той иомогнал
на съпротивата на съгражданитс
си (. ъзла । мсханизъм. снабден с
куки. който се закачал за римските
кораби. нонднгал ги и после ги
пускал и те се разбивали върху
скалите С оглсдала успявач да на-
сочи слънчсвитс лъчи срсщу вра-
жески та флота и така подпаивал
корабитс. Когато грады бил пре-
взет. консул ы Марцел наредил на
своите да му го довсдат жив и
здрав Войникът обаче. конто го
откри.т. го заварил да решава ни-
каква задача и ла чертас фигури и
пясъка Когато го таюнорил. един-
ствсното. което великнят матема-
тик му казал, било да нс му разно-
- 55 -
асирийци
ля чертежа Войныкът нс го рас-
познал и го убил. Сред всликитс
открытия на Архимед е законы за
относитслното тсгло. спорсд кой-
то всяко тяло. потоиено в гечност.
губи от тег юто си толкова, колко-
го с теплого на изместената от не-
го тсчност Разказва сс, чс напра-
вил това открытие, дока го си ле-
жал във ваната в банята. от която
изскочил навън гол и щастлив и
извикал: Еврика' (т е.: „Открих!")
Иегова с и тсорията за лоста Ве-
роятно прочутитс думи „Дай ми
спорна точка и аз те повдигна
света!" би ли произнесены от него
пред тирана Герои Написал много
важны научны трактаты, голима
част от конто са стигнали до нас
„За илаващнтс тела". „Измсрванс-
то на кръга". „За кълбото и ци-
линдъра"и др.
Apxum (лаг. ЯгсЛг/av) (около 430
360 г пр Хр ) Старогръпки фило-
соф. астроном и математик, родсн
в Тарент Отличил сс и като стра-
тег и мьдър администратор Бил
послсдоватсл на Питагор. В Ита-
лия сс запознал с I (латой и с та нал
близък с него Смита сс за осново-
положник на научната механика
Умрял при корабокрушснис.
архонт (стгр. archon) Така сс на-
рнчалн нисшнтс магистраты в Ати-
на (думата означава буквално „то-
зи. който командна") Тс били де-
ветима и осгавали на длъжност ед-
на година Първоначално ги изби-
рали от нан-знатните фамилии, а
после длъжността била открыта за
нсички граждани. II принят архонт
сс наричал епоним и с нсговото
име се означавала годината Гри-
жсл сс за обществсната админист-
рация. разрешанал семсйнитс сио-
рове. занимавал се със завещания-
га, под иегова закрыла били вдони-
питс и сирашпс Вторият архонт
сс наричал бапиеас (т е. „архонт
пар"). Грижсл сс за религиозния
живот, изпълнявал задълженияга
на жрец при ритуалитс на Елен тин-
ските мистерии, стоял паче то на
съда на приталите, съдсл уличсни-
тс в убийство и нсблагочестис и
имал право на глас н ареопага
Трстият архонт се наричал note-
марх Той команлнал иойската.
поддържал отношенията с другитс
държави. грижсл сс за държавната
казна Остана.нпе шест архонт и
били наречены питлютстч и има-
ли задължението всяка година ла
прераи леждат законы те
ас (лат <п) I. Мерна единица, едно
цяло. което сс дели на 12 части 2.
Римска мярка за тсжест. равнява-
ща сс на 327.45 г 3. Римска моне-
та от бронз, делима на 12 униии
(ине/ас).
Асарак (лат 4s\aracns) \ium Син
на Трой, брат на Ил и Ганимед
Спорсд една генеалогия, известна
от „Илиада", бил дядо на Анхиз.
бащата на Еней. следовате тно да-
лечен прародитсл на Рса Силиня,
наричана и Илия от Вергилии
(„Енсида”).
асирийци (лат Атти) Семитски
народ, който сс органызирал в мо-
нархия в 2003 г пр Хр . след пала-
нсто на импсрията на Ур ll.in-in-
нсстният цар на Аенрия би л Нин
(-»|. който подчини । Вавилон.
Мидия и Мала Азия и основал Ни-
невия След него на трона се и тка-
чила не но-малко легендарната му
съпруга Семирамида. Смела н нн-
гелигентна жена, тя подчинила
Яибияи Етиопняи предприсла по-
ход в Ин дия Асирня достиг нала
своя Haii-голям разцвет при царсте
Саргон II. Сенахерпб и Асурбани-
пал. Асирийското царство было
Асирия
- 56 -
разорено от Мидия и Ваки юн
между 612 и 609 г ир Хр
Асирия (дат 1шгш) геогр. Об-
iacr к Азия, граниинте на която.
макар и промсняши се във нрсмс-
то. ociana.ni приблн ипелно след-
ните на север Армения, на запади
юго запад покрав р Тигър Месопо-
тамия и Вавилон, на югоизток Су-
за и на кн Мидия Била лютка на
много древна цивилизация и голя-
ма империя, чиято история е свър-
зана с тати на Вани юн. Земите и
се насслянали от асирийците (-♦».
а главните и градонс били послс-
доватстно Асур и Ниникия
Асканий (лат Ascanius) \иип Син
на Еней и Крсуса или на Еней и
втората му жена Лавиния. Бил на-
рнчан ощс и Юл (lulus), от ста-
рогръиката дума toulos. която оз-
начава ..мъх на дърво" и преносно
..момчсшка hi.траст", когато ощс
не с пораснала бра дата Дошы в
II талия с баша си и основал Алба
Лонга Римлянитс го смята, ш за
родоначалннк на Юлнсвия род
(gens lulta).
Асклепиад (лат ,4 м leptades) I.
(IV—III в пр Хр ) Старогръики по-
ст. ролей в Самос Писал стихове.
в конто преобладават темиге за
любовта и пиенето и конто влизат
в Палатинскага антология На не-
го с наречена ..асклсииадовага
строфа", много употребянана от
римскнтс пости. 2. (около 130 ~|() ।
пр.Хр) Старогръики лскар от Ви-
тиния. родсн в гр. Пруса. После-
доватсл на Хипократ. практику на л
дълго врсмс в Рим. приятел на Ци-
церон
Асклепий <ст»р Asklepios лат
Aesculapius) мит. Boi на меднии-
ната. син на Аполон и Коронида.
отглсдан от кентавъра Хирон
Римлянитс го наричали Еску.тап
Неговитс невероятии способности
на лечнтел му позволявалн не са-
мо да леку на бо пипе, но дори да
съжпнява мъртвнтс Хадсс сс оп-
лакал на Зевс за това нарушананс
на ссгествения ред на нсшата и
той порази л Асклепии с мъ.лния
Тогава Аполон. за да отмъстн ia
сина си. убил циклоните. конто из-
KOB.IIH мълнията. След смьр| га му
започнали да ночитат Асклепии
като бог и да му издигат много
храмоне Най-прочуто било свети-
.1ИЩСЮ в Епиданър. къдсто бодни-
те от и нал и на поклонение Там
имало иегова статуя от злаю и
слонона кост. на коню бил изобра-
зен като човск с дълга брада, с
жезъл в ръка. около кой го имало
увита змия. От Епиданър култът
бил пронесен в Рим в III в.пр.Хр.
при едка чумна епидемия. Когато
след изньршснитс жертвоприно-
шения в чсст на бога на мсдицина-
ia епидемия i а преставала. римля-
нин* от благодарност му нзднгна-
III храм Асклепий имал двама си-
па от съпругата си Епиона. Маха-
он и I lo.uLiiipini, и чстири дъщери.
най-и знссгни от коню били Пана-
цея и Хитин. богинята на здравето.
Аспазия ( лат Aspasta) (V в пр
Хр ) Хстера, родена в Милет, из-
ключиц* то красива н интелигентна
жена Живяла в Атина. била нрии-
телка на Сократ и Платон и люби-
ма на Перикъл. От нею имала син.
наречен Перикъл Младн. Обвини-
ли я в нсблагочсстнс, но Псрикы
(вероятно истинската цел на обви-
нениям) я tamiiiил и я освободили
Астарта (лат Astarte) иит Фи-
никийски богиня, съпруга и сестра
на Баал Богиня на луната. ио и на
плодородного и любовта При
гърците била асимилирана от Аф-
родита.
- 57 -
Аталанта
Астерион (лат Ь/епоя) мит. I.
Цар на Крит, ожени i сс та Европа
и «мал от нея (и in оплетал каю
сноп) Ми нос. Сарпсдонт и Рала-
мант (нарнчат ги синоне на Зене)
2. Друго име на Мннотаньр (-♦)
Астерия (лаг .-h/сгш) мит Дъ-
щеря на титана Кей и Феба, сестра
на Латона и майка на Хеката Зене
и пожелал и тя се iiomi.miiла ла ит-
бяга от него, но била превърната в
нъдпъдък Хвърли та се в морето и
там сс появнл островът Ортигня
(от ortyx. на старогръики ..нъд-
пъдък"), наречен после Делос
Астиаг (лат. Ьлцт’е') (VI вир
Хр ) Послсдният пар на мидийпи-
тс. Тъй като сънувал. че ще бъдс
дстрониран от своя внук, напратно
сс опитвал да убие Кир. син на дъ-
щеря му Мандана и Камбиз В 550 г
неговитс страховс сс оправдали
Той бил победен и свален от пласт
от Кир (-♦).
Астианакс (лат /hnwiav) мит
Син на Хектор и Андромаха. Нари-
чал сс Скамандрий и имсто му ид-
еале от най-голямата река на Троя
Скамандър. закрилница на града
Върски юна троинцнтс го нарича-
ли Астианакс. т е пар (штат) на
града (<мл) По съвст на Калхант
синът на Ахил Неонтолсм хвърлил
Астианакс от стоните на Троя Спо-
рен една версия Андромаха го
скрила в гробннпата. издигната за
Хектор. но Одиссй. забслязванки.
чс ногледът н нспрекъснато е насо-
чей натам. го открыл и убил. Спо-
ред други Андромаха го заменила с
одно момчс. а Астианакс отвела
със себе си в Епир.
Асгпрей (стгр Astniiox) мит Един
от титаните, съпруг на Еос (Авро-
ра) От нея имал чстири сина. Аст-
рсйскитс нетровсте Аргсст, Зе-
фир. Борей и Нот
Астрея (стгр. Axtraiu. лат Ла-
true и) -♦ Дике
asymbolus стгр 1<ки.ибо/н ) В Рим
наричали така този. който участтшл
в гощавкнтс, но нс нлащал. изтюлз-
вача Идва от старогръцката тума
uxvmbolox. която означава ..този.
който нс топринася*’.
astynomoi стгр (<к титомои} Та-
ка се наричали с тужитслите. наго-
варени да сс грижат за чнетотата
на трал Атина
Асурбанилал Асирийското имс на
Capiaii.ui.Li 1-»)
Ата (лат. Ale) мит. Богиня на
преетънлениего и paзрушснисго.
косто идва след него. Дъщеря на
Зевс и Ери.та Раз) невила баша си.
който я изгонит от Олимп. На зе-
мята носсла нещастис на хората и
след нея вина! и иднали Молит виге
(Ltlui). богини, конто се стараели
да облекчат стореното от нея
Атал (лат. Attulux) Имс на няколко
пергамент царе I. Атал I (269
197 I.пр.Хр ) Покронитсл на изку-
ствата и съзлагсл на Псргамската
библиотека Победил галатите и
ра«шири । властта си нал брсговс-
тс на Сирия. Бил приятен на Ето-
лийския съюз и Рим. 2. Атал II
(220 IЗХ г.пр.Хр.) Син на прсд-
ходния. изкачил се на трона след
брат си Евмен II Сражавал се с
I |русий. царя на Витиния. и го по-
бедил Той също бил покронитсл
на нзкуството и ли Герат ура та 3.
Атал III (171 133 г.пр.Хр.) Изка-
чил се на трона след смъртта на
чичо сн Атал II Бил жесток, сла-
боумен и отдален на градинар-
ството. Бил и скулитор Със заве-
щание оставил царството си на
римлянитс.
Аталанта (сир Atulunte. лат
Alulauiu) мит Главно действащо
Атамант
- 58
типе в ияколко тсгснди Много-
бройните им варианти нанеждат
на мисъ тта за две различии герои-
ни I. Дъшеря на Схеней ог Ски-
рос Оракул и предсказал. че ако
се омъжи. малко след това ще бъ-
де превърната в нечовешко същс-
стно и затона тя решила да остане
девица Но иоради красота та и не
и липсвали кандидат. Аталанта
тичала нзключително бързо и сс
надбягвала с тях. като наградага
за победите ля била гя самата. до-
като победеният би т убиван Един
от влюбснитс м тадежи. Xипомеи
(наречен отце Меланкон), поиска i
помощ от Афродита и тя му дата
трите златни ябыкн от градината
на Хсспсридитс. подарении от Хс-
ракъл. Докато сс надбягвали. Хи-
помен ги хвърлил една след друга
на зсмята. а дсвойката сс спряла
да ги взсмс и загубила След като
спсчслил Аталанта. той забранил
да благодари на бот пиита. Ядоса-
на. тя му вдъхната нсудържима
страст. докато сс намирал с люби-
мата си н храма на Кибела Когато
богинята виляла да осквсрняват
храма и. ги превърнала в лъв и ль-
вица и ги нпрсгна та в своята ко-
лесница 2. Дъшеря на паря на Ар-
кадия Яс и Клнмсиа. Баша и. кой-
то искал да има момчс. я изоста-
вил в една гора Момиченнето би-
ло отглсдано от овчари или спорсд
други от мечка и станало здрава и
пъргава дсвойка Участвала в лова
на калидонскии глнган и пьрва го
ранила, така чс Мслеагьр (-4) и
дарил кожата на звяра. От него (а
можс би от Арсс) Аталанта имала
снн Партснонсй.
Атамант (лат Athamas) мит.
Син на Еол и цар на Беотия Оже-
нил се за Нефсла. от която имал
две цена. Фрике и Хсла. После я
изоставн т и се оженил та Ино. дь-
шерята на Кадъм. За да умилости-
ни потонете и да сире нетаиомне-
нага суша, гя решила да принссе в
жертва омразнитс сн доведени ле-
на Те обачс избита ли на i т.рба на
един овен сне зла тио руно Котаю
преминаналп морето. Хсла падна-
ла в исто След юна го било наре-
чено Хслсспонт. Фрике прнстиг-
нал в Колхида и ирннссъл в жерт-
ва на Зевс овена. Между временно
Атамант реши i сам да се принссе
в жертва на Зевс (или трябнало да
бъдс принесен в жертва), но бил
разу беден (или спасен) от сина
(или внука) си Кигисор После Хе-
ра. за да накаже Ино та тона, чс
би ла он делала малкия Дионис,
помрачила ума на Атамант. конто
убил сина си Лсарх и щял да убис
и Ино. и трутня си снн Мсликсрт.
ако тс не сс били хвърлилм в морс-
то. Гам били иревьриаги в морсктт
божсс т на.
athanatoi стгр (итанитой I „Бсз-
смьртнитс'*, така г принте нарича-
ли отбран отряд псхотинци в пер-
епискам войска, в който загубите
били неднага попълвани с нови
нойници. задабъдат винаги 10 000
на брой.
Атанодор (лат Ailuinudoi (I в.
iip.Xp ) Скулптор от о-в Родос,
който заедно с Агезандър и Поли-
дор изттанл прочутия Лаокоон
Ama, Тит Квинкций (лаг Аиа.
Titus Quiuctius) t'.-Tl г.пр.Хр.)
Римски пост и комедиограф. Ав-
тор па теагрални произведения,
нарсчснн фабула тогата ifabula
togata) В тях се представили сце-
пи от всекидневието на римляни-
тс. за раз лика от фабула палиата
(palliatu). в конто се вьзпропзвеж-
дали трытки теми и ситуации -4
- 59 -
Атила
ателана (таг Itelluna, tabula)
Фарс, иъзникнал к Кампании (пге-
мето оскн) Имею на таит шутов-
ски комедия одна от А тела, града,
къдсто сс пояиила. В атсланите
прнсъсгналн четпри постояннп
персонажа, маски тупакът Мак
(Л/ассмл), бузестият и нахален ла-
комник Букой (Виссо), алчният
старец Пап (Раррич). крадливият
гърбушко Доссн (DrmcH/птл). Би-
ли въвсдсни и Рим между II и I к
пр.Хр и станали мною популяр-
на Пьрноначално разчнталн само
на импрони тацията. но постепен-
но. с Помпоиий. Мумий и др., сс
иэдигнали до нттното на изкуство
Обикнопено атсланите били пред-
ставяни след тратединтс каю за-
вършск и затона били нарсчснн
„сксод"' (exodiuiu)
Атенеум I. (стгр. Alhenaton) Мяс-
то. носнстсно на Атина. покрови-
телка на града, къдсто младнтс ати-
няни можсли да сс отдадат на уче-
ние 2. (лат. Atheneutu) Школа, ос-
нована от Адриан на Капитолийс-
кия хълм. в която сс преподавали
философия, рсторнка. граматика и
право Прсподавагслитс (doctors,
pmfessorex) били добре възнаграж-
давани и чссто били или приятели,
или подчинен!! на императора.
Атенион (лат Athenio) (II и
пр.Хр.) Водам на шайка разбойни-
ци в Киликия Бил иродаден като
роб в Сицилия и по време на вто-
рого въстанис на робите застанал
намело на бунтонницнге в област-
та Бил победен и убит от консула
Апилий.
Атика (стгр. Атке. лат Л/Пх) ,ч'-
огр Облает в Гьрция, насслявана
в дрсвността от ионийски племе-
на. На север граннчела с Беотия,
на изток с Егсйско море, на юг със
Саронския залив и на запад с Мс-
। арила Рслефът и би л планински.
с наи-висок врьх Китерон. евър-
тан в миюлогията с Актеон и
Един, докато блнзката и танина в
Беотия. Хеликон. е свт.ртана с му-
знтс Най-голсмитс реки били Ке-
фнт и Плис. Хстсмония в об.тастта
имала Атина, град-държатът. цен*
тьр на културатаи цинилизапията
Там имало и други нажни градовс,
каю Елстиина и Маратон В об-
лает та Атика или зал и и мною ост-
рови. между коню Салимин
Атик, Turn Помпоиий (лат
Atticus. I'itui Ротроших) (109 32 ।
пр.Хр ) Образован рим ihhiih. жи-
вял дълго време в Атина. откъдсто
идва и прякорът му Агик. Приятсл
на Брут. Хортснзий. на Корнелип
Нснот и прели вс им ко на Цицерон
Атик се трижст за издавансто на
пронзвсдснията му и нспрскъсна-
то подлт.ржал корсспонленпия с
нею.
Атила (лат Attila) ( ’-453 г.сл.
Хр.) Цар на хуннтс Заради опус-
тошеннята. конго извършил. бил
наречен Flagellum Dei. ..бич Бо-
жи". След смъртта на нсгония ми-
мо Руа разделил трона с брат си
Блсда. от коюто се отървал. като
го отроки । в 445 г Донссът смърт
и разруха в централнитс и източ-
нитс части на Европа и принудил
римскитс императорн от И тточна-
та и Западната империя да му ттла-
щат данък След като опустоши л
Германия, прсминал в Галии и гам.
и Каталонскитс полета, бил разбит
от римский пълконодец Лепин
(451 г.) След тона нреминал Ла-
ните и влязъл в Италия, къдсто
прешел Лквнтся и опожарнл об-
ластта Венето. Спорсд летеидата.
когато ститна т до р. Мннпии. бил
сирин от пана Леон I. конто то
принудил да се оттетлн
Атилий Регул
- 60 -
Атилий Регул -» Рег\ i
атимия (стгр. atiniia} В Атина тн-
шаванс от граждански прана зара-
ди преступления Ако ставало
въпрос за дълговс към държавата.
атимията продължавала. докато
трае.та нсплатежоспособността
Атина (стгр Athena или Athene}
\tum. Гръцка богиня, едно от най-
важнитс божества в антнчната ми-
тология. Атина сс родила от мозъ-
ка на Зевс Батата на боговсте
ногълнал бременната Метис I-*).
защото му бит предсказали. чс
плоды от връзката му с богинята
шс го свали от трона Малко след
това Зсвс получил ужасно главо-
болие и поискал от Хефсст. ковача
на боговсте. да му разбис челото с
брад на От раната изскочила Атина.
напълно въорьжена с шлем, риз-
ница. шит и копие Богиня на пой-
ната. мъдростта и изкуствата, тя
била почитана най-вече в Атина и
в пяла Атика. В нейна чест имало
много празнипи. между конто Па-
натенситс. На Атннския акропол и
издигнали голям храм, наречен
Партенон. тъй каю бил посвстсн
на Атина Партснос (Parthenon}. дс-
вицата Храмы бил украссн с мно-
го скулптури. между конто прочу-
тата статуя на богинята or злато и
слонова кост. дело на Фидий. По-
сейдон иска.) да направи Атика
своя свешена земя. Възникнал
спор между него и Атина. в който
били повикани като арбитри дру-
гитс богове Тс решили, чс шс има
право да притежава Атика този.
който даде на хората по-полсзси
дар. Морският бог ударил с тризъ-
беца една скала и от гам изскочил
конят. докато Атина разтърсила
земята с удара на кописто си и от
нся поникнало едно ново растение,
маслината. Боговсте избрали мас-
лината. понеже тя била символ на
мира, а коняг, символ на войната
В Рим почитали Атина с името
Минерва и на нся били носвсгени
празнипи ге Квинкватрна (-> i/uin-
quatru*}, конто продължавали нет
дни Прет юна врсмс учснииитс сс
радвалн на ваканция и отправили
моли гни към богинята. за да полу-
чат от нся знание и мъдрост.
Атина (стгр Alhenat, лат Athenae}
геогр. и ист Най-прочутият град в
Гърцня. в Атика. на малко разстои-
нис от морето. г.тедащ към залива
на Глина В т.н нисоката му и у кре-
нена част. Акропола. сс намарали
внушителни орали: Партенонът.
Ерехтсйоны. Пропилситс. Арсо-
пагьт. Тсатърът на Дионис, докато
други, като Акадсмията. били
нтвън града. 11рис1анишата на
Атина били Пирея. Фалер. Мунн-
хии и сс евързвали с нся с дълги
стсни Спорсд легендата грады
бил основан от Кекропс. който
обединил жигелитс на Атика в два-
наисст общини или демн. Впослсд-
ствис тс били поставсни от Тсэсй
под ръководстною на Атина и тя
станала резиденция на царя. Съ-
перничсството между царя и фами-
линте на дсмитс довело до разпада-
нсто на монархията (края на IX в
пр.Хр.). иреминаването към управ-
ление™ на аристокрагите архонта
(-» еипатрчдите} и. след много
рсформи. до демократичного уп-
равление (-* Драконт, Co ion.
К /четен}. След разцвета през спо-
хата на Перикъл Атина западнала.
отстъпваики хсгсмонияга на Спар-
та (404 г.пр.Хр.); впослсдствпе би-
ла подчинена пьрво от Македонии
(ЗЗХ г.пр.Хр.) и после от Рим (146 г.
пр.Хр.)
атиняни (стгр Alhenaioi, лат
Atheniensex} Население с йонийс-
- 61 -
athlothetes
ки произход. което сс установило
в Атика. облает с триъгълна фор-
ма. затворена на север от една
планинска верига и с нс мною
плодородна земя (пронзвеждало
сс почти изключнгелно одно, вино
и мед). Затона атинянитс много
скоро се ориентирали кьм търго-
вия по суша и морс, за да виасят
продуктигс и най-вече житнитс
храни, от конто нмали нужда. Жи-
тели ге на областите не били пода*
ними на една страна, а на Атина.
града-държана, граждани на конто
били нсички тс (-» фи /а). Същсст-
вували три социални прослойки
граждани. роби и метеки За раз-
лика от снартаниитс. атинянитс
били убсдени. чс тсхният град-
държава те бъдс силен само ако
младсжитс им се развиват все-
странно Тс започвали училище на
шест години. контролнранн от пе-
дагог. и изучавали аритмстнка, ли-
тература. музика, фнзичсска кул-
тура и нисане Освен това учели
наизуст голяма част or посмитс на
Омир Вески град-държава имал
своите богове покровители и нс
случайно атинянитс почитали
Атина. богиня нс само на война-
та.но и на знанието
Amuc (стгр. Attis) лини Красив ов-
чар. жрец на Кибела, който нару-
шил дадсното н обещание да й бъ-
дс верен и сс влюбил в една ним-
фа. Понеже сс разкаял за постъп-
ката си. се обезобразил. Богинята
го превърнала в смокння или пи-
ния Спорсд друг мит сс скопил, за
да избегне тормоза па едно чудо-
вище. влюбено в него. Друга вер-
сия разказва. чс бил любовник на
Кибела, бил скопсн. умрял и
възкръенал Култът към Атис с
евързан с гайни обрели (мисте-
рии) Във Фригия те представлява-
ли шумна оргия, по врсмс на която
синусите, жрепитс на Кибела, сс
бичували. В 205 г.пр.Хр. този култ
бил пронесен и в Рим
Amuc (лат 4/»\) мит Син на Хс-
ракъл и Омфала. баша на Тирен и
Лид. родоначалник на струскитс и
лидийците.
Атлант (лат Atlas) мит Титан,
син на Лист и Климека Зевс му
народил да крепи на плещите си
нсбссния свод, наказание за това.
чс участвал в гитаномахияга
борбата на тиганите срсщу бою-
веге Баща на седемтс Плеядн. на
седемтс Хиади и на Мая. а вероят-
но и на Хссперидите или техен чи-
чо. тъй като бил брат на Хсспср
За известно врсмс Хсракъл дър-
жал нсбссния свод, за да може Ат-
лант да си почине и да му откъсне
трите злагни ябълки от градината
на Хссперидите. Обидил Персей и
той го превърнал във нисока циа-
нина. като му показал глава га на
Медуза и ю вкаменил.
Атлантида (лаг. Atlantis) мит
Легендарен остров в Атлангичес-
кия океан, отвъд Хсркулссовшс
стълбовс Спорсд Платон бил
мною голям, плодороден II гъего
населен. Боговсте го разрушили,
като прели шикали бедствие, за да
накажат неблагочсстието на исто-
пите жители, и островът потънал в
оксана.
Атлантида (лат Atlantules) мит
Другого имс на Плеядитс. дъще-
рнтс на Атлант
атлет (стгр athletes) В Гърцня
така наричалн ирсди всичко съсге-
затслитс в гимнастичсскитс игрн.
а прсносно вески, който бил майс-
тор в нещо
athlothetes стгр (am umiemei) В
Гърцня уредник. арбитър при със-
Am рей
- 62 -
тезанията Тон предлагал и рас-
пределял наградите (от aihloit.
„награда" и ttthenii. „поставим"|
Атрей (лат -(Г/еиИ мит Син на
Пелопе и Хиподамия С брат си
Тиест убили доведения си брат
Хрнзип. Тогава Пелопе ги нрого-
нил от страната и те нзбягали в
Миксна Там след смъртта на Ев-
рисгсй. конто нямал наследники,
си оспорвали царската класт Ти-
ест. за да провали плановетс на
брат си. прельстил жена му .Акро-
на и и станал любовник Атрей ко-
нчил царството на Миксна благо-
дарснис на Зеве и изгони.! брат си.
като взе.т децата му га галожнипи
Вноследствис. след като разбрал
за изнсвярата на жена си. пожелал
да му отмъсти. Поникал Тиест в
Миксна и го поканил на пиршест-
во. с цел да сс помирят Там му
поднесъл на трапезата гозба от тс-
лата на снновстс му и чак накрая
му казал тона По-късно Атрей
бил убит от Егист. син на Тиест.
роден след кървавата гощанка
Той изгони л от Миксна снновстс
на Атрей. Агамемнон и Менелай,
нарсчсни Атриди
Ampugu (стгр Atretdai. лат Atri-
dae).uum. Така се наричали брати-
та Агамемнон и Менелай, като си-
новс на Атрей.
атриум (лат atrium) В римската
къща. както и в гръцката. атри-
умы прсдставлявал една голяма
зала или покрит двор, разно ложен
неднага след входа От двстс му
страни сс иамирали другитс поме-
щения. На покрива имало отвор.
за да влиза свстлината и дъжлов-
ната вода и да излиза димът, поне-
же в атриума поставили и огнище-
го Всъщност думата атриум идва
от ater. „черен", защото стснитс
почернявали от дима Атриумът
бил центра того помещение ни
дома, там сс присмали и гостите.
Агпропа (лат 4/пт/юл) мит Една
от трите мойри или парки, която
еря звала нишката на живота
Augustiani iat iuv.'vimuatiu) Рим-
ски конин 1вардей11н. наети да
вьзхваляват Нерон
aule сир (<п «) Гърците наричали
гака всяко свободно, открито. заг-
радсно с ограда мнего. Спорсд
описанняга на Омир то при лича на
преден двор на къща. съотвст-
стващ на атриума при римлянитс.
Чрез prudomos (предната част на
кыцата) то сс евързвало с undnin.
стаи за хранено или помещение за
мъжстс. Било оградено и с портик,
наречен aithousa. В задната част
сс намирало помещенного 4»г«ш-
keion. къдсто обикновено сс раз-
полагали жените.
aureus гат. (т/г/тегс) Жълтица.
знатна монета със стоиност 100
сестерции, и теснена през pcny6.ni-
канската сноха в I в.пр.Хр.
аурунци (лат Аигипч) Плсме с
умбрииски произход. Насслянало
бреговетс на Тиренско море, на
север от Кампания.
Аустер (лат Auster) Южен нигър.
топъл и в лажен, наречен от г ърци-
тс Нот Спорсд мига бил син на
Астрой и Еос
Ауфидий (лат Au/ulius) Имс на
римски плебейски род. от който
произлизали: I. Марк ?\у филин
Луркон (лат Marcus Auftdius
Lurco) (I в.пр Хр ) Народен три-
бун. внесъл закона lex Attfidui. или
de ainhitu. в който сс искало съд за
човск. предложил пари на трибун,
с цел да получи обществсна длъж-
ноет. 2. Ауфидий Бас (лат
Au/uhus BassttJt) (? 60 г.сл.Хр I
Римски историк, написал киши за
- 63 -
Афраний
нойната с германите (Libit belli
Germunict) и исторически груд
(Historiae). продължснис на исто-
рията на Тит Ливий
Афарей iar. I. лпми Цар на Месе-
ния, баща на Линкей и Илае. брат
на Ленкин и Тиилар 2. ист Ста-
рогръики оратор и трагически но-
ет. син на Хинин Бил осинонен от
Изократ
Афраний (лат Afranius) Имс на
няколко известии римляни I. Аф-
раний, Луций (лат Afrantus. Lu-
cius) (II в.пр Хр ) Латински пост
АфРОДИТА (стар Aphrodite) мит. Богиня на красотата и любовта, коя-
то римляните отъждествявали с Венера. Според Омир тя била дъщеря
на Зевс и нимфата Диона Според Хезиод се родила през пролетта от
морската пяна (от стгр aphros - пяна"), оплодена от гениталите на
Уран Те били разпръенати в морето от Кронос, който се разбунтувал
срещу баща си и го скопил. Щом като богинята изплувала гола от вълни-
те върху една раковина, зефирът я тласнал към брега на остров Кипър
(откъдето прякорът и Киприда и Анадиомена - ..иэплувалата').
Била почитана като Афродита Урания, символ на чистата и небесна лю-
бое, или като Афродита Пандемия, богинята на чувствената любов.
Нейният култ бил много разпространен и навсякъде, където съществу-
вал, й давали и други прякори Наричали я Китерея от остров Китера, по-
читали я много и в Коринт, в Аргос, на планината Ерик. Когато стъпила
на остров Кипър срещу нея се отправили Хорите, Харитите или Граци-
ите и други божества, който. като неини слуги, започнали да й помагат
във всичко и я нагиздили с красиви дрехи и скъпоценни камъни Оттам бо-
гинята била заведена на Олимп, където боговете я приели с възхищение
и ликуване. с изключение на завистливите Хера и Атина. Зевс я дал за
жена на сакатия Хефест. ко разрешил на прекрасната Афродита да да-
рява любовта си на много други, смъртни и беземъртни: на Адонис, на
троянеца Анхиз, когото богинята видяла да пасе животните на плани-
ната Ида и от когото родила Еней; на бога Арес. нейния любимец, от ко-
гото родила Хармония, Фобос и Деймос, а вероятно и Ерос и Антерос, на
бога Дионис, от когото родила Приап и вероятно Химена
Богинята станала и неволна причина за кървавата Троянска война, тъй
като подкрепила връзката на Парис и Елена, съпругата на Менелай (-»
Парис). Голяма част от прелъстителната й сила се дължала на нейния
пояс, който можел да дарява изящност и очарование и на най-грозните
хора, когато си го сложат Самата Хера го поискала наэаем от Афроди-
та, за да спечели любовта на Зевс Благодарение на този пояс Хефест
не само не можел да изпитва огорчение от нейните измени, но и
отстъпвал пред очарованието на своята съпруга и дори ковял оръжия
за нейните извънбрачни синове Рядко й принасяли в жертва животни и
никога мъжки. Посветени на Афродита били гълъбът, миртата. розата
и ябълката. Най-големите творци се стремели да я иэобразяват, често
със сина й Ерос (или Купидон), върху колесница, теглена от гълъби Сред
творците, който тя вдъхновила. е преди всичко Праксител. автор на
прочутата „Афродита от Книдос". Римляните я наричали Венера и я
смятали за родоначалничка на Юлиевия род. тъй като нейн син бил Еней
Африка
- 64 -
комик, автор на многобройни то-
гати (tabulae togatae). Имитирал
гръцкигс комедии на Мснандър. 2.
Афрании, Луций (лат. Afranius.
Lucius) (’-46 г.пр.Хр ) Замес,ник
на Помпей, нринудсн да сс преда-
ло и накатан със смьр| от Це iap 3.
Афраний Бур Сеет ни -» Бур.
Сестий Афраний.
Африка (дат. Africa) геогр Римска
провинция, създадсна в края на
Трстата иуннчсска война върху
тсриторията на Картагсн. След
битката при Тапсос и смъртта на
нар Юба I. с анексията на част от
Нумидия били създаденн две про-
винции Африка - Africa vetus. „ста-
ра" и Africa nova, „нова" (46 г.пр.
Хр.). Тсхен управится станал Ле-
пил. после прсминали в ръистс на
Октавиан, конто прибавил и оста-
налата част на Нумидия Впослсд-
ствие, след като била анексирана и
Мавритания. Африка била разде-
лена на чстири провинции Про-
консулска Африка. Нумидия. Цс-
зарова Мавритания. Тннгийска
Мавритания (от гр Тинги) До
прсвзсмансто и от вандалите прсз
V в.сл.Хр. тя била много богата и
цъфтяща провинция
Африкански (лат Africanus) Пря-
кор на Публий Корнелий Сципи-
он. + Сципион
Афродизии (стгр Aphrodisiu)
Празниин в чсст на Афродита Ор-
ганизирали сс на много места в
Гърция. но най-вече в гр Пафос на
остров Кипър.
Ахарна (стгр Acharnai. лат Achar-
пае) геогр. Едно от най-нажнитс
селища в древна Атика. чийто жи-
тели сс наричали ахарнани и дали
името на одна комедия на Аристо-
фан Там тс са нрсдставсни като
груби и нсдодялани
Ахат (лат. Achates) мит Верен
друз ар на Енсй. Неговото приягсл-
ство било нословично дотолкона.
че изразы lulus Achates (верният
Ахат) стана। символ на искрен и
предан приятсл.
Ахей (лат Ichaeus) stum Син на
Key г и Креуса. родоначалннк на
а.хсйинтс.
Ахейски съюэ (спр Achuikon
Svnunai 1икоп)Сыоз.с ключей в III в
пр Хр между градовстс на Ахея,
за да тапазят нсзавнсимостта сн и
да водят обща външна и военна
политика Тази политика зависела
от решенията, взети от гражданиге
на събрание на съюзснитс т радо-
не. начело на косто стояли дссст
дсмиурзи. Командвансто на войс-
ката било поверено на стратег.
ахейци (стгр Achaioi. лат Achaei)
Най-дрсвното население на Е лада,
чисто име произлиза от Ахей. снн
на Ксут и внук на Елен Омир на-
рича всички гърци без разлнка с
името ахейци. арюсии или данай-
ци. Ахейци те дошли в Гърция прсз
II хилядолстис пр.Хр и се устано-
вили в Тссалия. в Централна Гър-
ция и в Пслопоисс. като изтласка-
лн древните жители, пслазгнгс.
към нланинитс. От тсхния сзик
произлиза и старогръцкият.
Ахелой (лат. Achelous) I. мит Син
на Оксан и Тетида. най-старият от
три хилядитс братя реки Борнл сс
с Хсркулсс за Дсйанира. като при-
смал различии ферми. една от кон-
то на бик В тозн му образ му сс
отчупил сдиниит рог и наядитс го
изпълнили с цветя Така гой ста-
нал рот ът на изобилисто 2. геогр
Днсс река Аспропотамо. най-голя-
мата река в Гърция. коя го тсчс
между Етолия и Акарнания и сс
влива в Йонийско морс
- 65 -
Ахенобарб
Ахеменид (сир. Achuimenulcs.
лат. Achaementde*) икт Другар
на Описей, кой го при танръшансто
СИ ОТ ТрОЯ бил ИТОСТ.ПТСИ в Сици-
лия. докато иеговитс сттътнипи Ля-
гали от Полифем 1-лтей го иэсл със
себе си („Енсида")
Ахемениди (стгр Ichttiiitcnubii.
лат Achuemenulue) Переписка
династия, която в зела имею си
от родоначалника Ахсмсн. Прсз
VI в.пр.Хр Ахсмсниднгс свали-
ли от трона паря на мидийиитс
AcTiiai и основали Псрсийската
империя, която сс разпростряла
в пел и я Ориент. После с Дарий и
Ксеркс сс оиитали да превземат
Гърция. но гона начинание се
провалило Идвансто на Алск-
сандър Велики, коию победил
последний Ахеменид Дарии III
(351 г.пр.Хр.>. по-късно убит,
постапило края на династия га
Ахенобарб (лат Acm>barbu\ или
Ahenoharbtts) Име. косто озиача-
на ..с чернена брала", дадсно на
НЯКО IKO рИМСКИ ПО.1ИТИ11И от До-
МИЦИСГИ1Я ро । (gene Dumitui) I.
Ахенобарб, Гией Дпмнцнй ( тат
Gnaeus Donutim) ("’ около 104 т.
пр Хр ) Бил консул и tani.piHii i
покорянането на Южна Галия, ка-
то н едно крънопролнтно сраже-
ние оставил на бойното но ie 20 000
убигн 2. Ахенобарб, Луций До-
миций ( iai 1-ncins Doniitiii'A С
4S т пр Хр ) Оженил сс та 11орцня.
ссстрата на Катон Утичсскн. Би i
ожесточен противник на Це тар и
привържсиик на Помпей Запитал
АХИЛ (стгр Achilleus. лат Achilles) мит Най-прочутият герой на Гърция,
син на царя на фтия Пелей и нереидата Тетида, която била обичана и от
Зе8с За да напраби сина си неуязвим, тя го потопила 8 реката Стине,
чийто страшно води правели кожата по-здрава от желязо Докато го
мокрела, богинята го държала за петата. така че тя била единствена-
та част от тялото му. която не притежавала дара да бъде неуязвима
После Ахил бил поверен от майка си на кентавъра Хирон, който го отгле-
дал и направил от него здрав, смел и великодушен младеж. Съдбата му
предоставила възможността да избира между един дълъг и безелавен или
един кратък и изпълнен със слава живот. Ахил избрал второто Когато
започнала Троянската война, Тетида. понеже се страхувала за живота на
сина си. го преоблякла като жена и го скрила на остров Скирос сред слу-
гините в двореца на цар Ликомед Една от дъщерите на царя. Деидамия.
се влюбила в героя и от тяхната любов се родил Неоптолем (или Пир).
Хитрият Одисей, понеже искал Ахил да участва в обсадата на Троя,
отишъл в двореца на Ликомед и за да разбере кой е преоблеченият син
на Пелей. се представил като търговец В кошница, заедно с всянакви
дреболии, привличащи момичетата, скрил и една сабя Докато принцеси-
те и другите слугини се надпреварвали да купуват панделки и дантели.
Ахил без колебание избрал сабята На десетата година от обсадата на
Троя, обиден на Агамемнон, който му отнел робинята Бриэеида. Ахил се
оттеглил от войната. Когато обаче Хектор убил приятеля му Пат-
рокъл, отново грабнал оръжието и пронизал троянския герой Впослед-
ствие умрял от ръката на Парис, пронизан в петата от отровна стре-
ла. докато се готвел да се ожени за сестра му Поликсена
Ахеронт - 66
в битката при Фарсал 3. Ахено-
бар». Гнем Домнций (лат
Gnaeus Domitiut) (? 31 г.пр Хр )
Син на предходния. един от убии-
цитс на Цезар. Означало бит сь-
юзник на Брут, после на Литонии
с когото се сражавал срсщу пар-
тите. а след тона прсминал на
страната на Октавиан 4. Ахсно-
барб. Луций Домнций (лат
Lucius Donulius) ( ’ 25 гс.т.Хр)
Син на предходния Ожени.i се
пърно за Антония, дъщсря га на
Марк Антоний, а после за Окта-
вия. от която имал син. Гней До-
мииий Ахснобарб. съпруг на Аг-
рипина и баща на Нерон
Ахеронт (лат -к/плол) I. мит
Син на Титан и Зсмята. превърнат
в река и хвърлен в подземного
царство, тъй като дал вода на ти-
таните. опълчилн се срсщу Зевс
2. геогр. Река в Епир. която нре-
сичала блатото Ахсрузия. изчез-
вала под зсмята и се вливала в
Ионииско морс Засдно с Кокит
(нейн приток). Стикс и Флегстонт
била одна от четиритс реки на
подземното царство, към конто
по-късно постите прибавили ре-
ката на забравата Лета. Душите
били прскарвани или прсплували
рската Ахеронт. за да влязат в
царството на мъртвитс
Ахея ( лат Achaia) геогр Облает в
северната част на Пслопонсс. на
Коринтския залив, обитавана в да-
лечни времена от йонийците. а
после от ахейиите Намирала сс
под влиянисто на Атина. Спарта и
Тина, а после под властта на макс-
доицитс След завладянансто и от
Рим в 146 г.пр.Хр. започнали да
нарнчат цяла Гьриия Ахея
Ацет (лат. Acoetes) мит Корм-
чия от Гъриия. Засдно с лрутнтс
морями пленил и завел на борда
на кораба един прекрасен пла-
теж. Другаритс му сс отнасяли
зле към момчсто. но Аист ненре-
къснато го затинтавал и с тона
разгневил остана ли тс члснонс на
скнпажа дотолкова. че тс поиска-
ти та го убият. Момчсто. което
бито бот Дионис, от благодар-
ност спаси то кормчията от разбсс-
не лите сс морями. като им сс поя-
ви то увенчано с бръшлян и зао-
биколено от тигри и пантсри Изп-
ташентт. тс сс хвър.ти ли във вода-
та и би ти нренърттатн в дслфинп
Ацид (лат Л<тл) I. мит Овчар от
Сицилия, обичан от Галатея Бил
убит от рсвност от Полифем, но
боговсте се трогнали и го превър-
налн в река със сътцото имс 2. ге-
огр Река в Сицилия, която сс вли-
пала в Ионииско морс Сега тя с
изчезнала. но в дрсвността била
прочута с ледените си води
ациес (лат асм'О Дума от римска-
та военна терминология, която оз-
начава рела. в конто са постросни
за бой както корабитс. така и
воиската Puma acies би та иърва-
та бойна редина.
Ация (лаг Alia или Ата) (.’ 45 г
пр.Хр.) Майката на Август.
Аякс (стгр. Atas, лат. А/ах) мит
Име на днама гръцки герои. 1.
Аякс Оилид (лат Aiax Oilei)
Син на царя на Локрнда Ой леи.
един от най-смелитс герои в Тро-
янската война. Нощта. в която
традът бил прсвэст. той извър-
шил насилие над Касандра в хра-
ма на Атина Богинята. обидсна
от топа осквсрняванс, разпръе-
нала флота на Аякс при завръща-
него му към родината и подпали-
ла кораба на героя Вес пак Аякс
сс спасил. като сс хванал за една
скала Тогава обачс сс осмслил
да прсдизвика боговсте. заяви-
- 67 -
Аякс
пайки, чс няма нужна от тяхната
помощ. и Посейдон го удавил,
като с тризъбепа си разиспнл
скалата. 2. Анке Геламоннд
(лат. Aiax Telamoniitx) Цар на Са-
ламин. един от нан-смслитс и
веяващи ужас ахсйскн герои в
Троинската война. С лсд смъртта
на Ахил влязъл в спор с Одисей
за топа кон има право да прнтс-
жана доспсхитс на героя Решило
сс тс да бъдат ладсни на Одисей
Побеснял от гнив. Аякс сс на-
xiibp.niл върху стадата на i i.pnii-
тс и законная ла нзбива гонслага.
мислсйки гн за ахсйскн ионии
По-късно. нъзвръшанки разума
си, сс засрамил от постъпката си
и сс самоубил със собствснпя си
меч. Спорсд легенда га от негона-
та крън поникнало инете го зюм-
бюл.
Баал (лат Baal или Bahai) чат
Дрсвно източно божество, почита-
но от ссмитскитс племена, като
аенрийци, финикнйци и евреи.
Името му означава „господар" Ка-
то божество на плодородного, нс-
говият култ сс евързва.) с обработ-
вансто на земята Най-нзвсстният
храм, посвстсн на Баал, бил Баал-
бек (•♦). Богът бил наричан и Бел.
Баалбек геогр Град в Средний
Изток. ценгьр на култа към бог
Баал Гърците го наричали Хе то-
пол {Heliopolis)
Бабел или Вабел (лат Babel) Ев-
рсйската форма на имсто на град
Вавилон, столицата на Асирия В
Библията {Битче) с спомсната
Вавнлонската ку та, която след по-
топа мъжстс от раввината Сснаар
искали да издигнат чак до небсто.
Тази дързост била наказана от
Господ със смссването на сгнийте.
бапти (лат BaptaD Жреин на бо-
гиня Котито (-»).
базилика (лат basilica) Всличсст-
вена страда, издигната на форума в
Рим. както и в други градовс. като
седалище на грибунитс или като
място за срсща на търговцитс.
Първата римска базилика била
Basilica Porcia, построена от цен-
зора Катон, а една от най-извсст-
ните била тази на Максениин
След като прсстанат гонснията на
християнитс. тс започнали да из-
ползнат тези сградн като сакралии
места Името ..базилика'* пронзли-
за от старогръики - hasilike stoa.
..царски портик *, и тя била селали-
щето на архонта (-♦) базиленс.
basanistes стгр (Писание тес)
Старо) ръцка дума, която означава
палач или инквизитор Той изтрьг-
вал признания и ги съобшавал в
съда. за да бъдс решена въз основа
на тях присъдата на обвиняемая
Бая ( лат Ваше) геогр Град с ми-
нера, ши бани в областта Кампания
в Италия Бил известен лстсн ку-
рорт. поссщаван от римлянитс. ви-
соко ценен зарази топлнте си води
Бактрия (стгр Buktnanc. лат.
Bactrianu) геогр Облает в Пер-
сия. чиято столица била Бактра.
иентър на култа към Зороастър.
Превзета откачало от асирийинте
и мидийиитс. по-късно тя ставала
сатрапии на Псрсийската империя
След завладявансто и от Алск-
сандър Велики проминала към Се-
СВКИДИ1С. но скоро след това сат-
рапы Диодог провъзгласил Бак-
трия за независима (около 250 г
пр Хр ) и я превърна.1 в царство
Бакх (лат Ban hits) чит Името. с
косто римляните наричали бога на
виното Дионис.
бакхей (стгр bakcheios, лаг bat-
chius pes) Сгьпка в старогръцката
и латине ката метрика, състояща се
от една кратка сричка и дне дълги
- 69 -
батави
Бакхиади (стгр Bakchiadai. лат.
Bacchiadae} Имс на древна и н ли-
ятслна фамилия от Коринт, та коя-
то сс смятало. чс произлиза от
Bacchix. един от хсраклидитс Бак-
хиади гс сс пресслили и Сицилия и
там основали Сиракуза
Бакхилид(лат BacchylidesHVI Vн
пр Хр ) Старогръики лирически
поет, родсн на о. Кеос, внук на Си-
монид. Бил съврсмснник на Пин-
дар и като него кишел спиникии
Дреннитс го смятали за един от де-
встимата най-голсми гръпки лири-
ки В края на 20-и век за прън път
са намсрсни няколко негови пос-
тични творби. запазени върху ла-
кируем. Живял в двора на Герои от
Сиракуза.
Балбин, Децим Целий Калвин
(лат. ВаЧнпих. Decimux Caeliux
Calvinux} (178-238 г.сл.Хр ) Рим-
ски император Бил избран след
смъртта на Гордиан I заедно с Мак-
сим Клодий Пуписн и убит през
същата година оз преторианиитс.
Балб, Луций Корнелий (лат
Baibas Lucaix Corneliux} (I в пр
Хр.) Родом от Гадсс. получил
римско граждане!но и благодаре-
ние на заслугитс си и на подкрспа-
та на влиятелни и силни личности
(бил приятел на Цезар и Цицерон)
засмал нажни постонс и снечслил
голямо богатство След смъртта
си оставил на вески римски граж-
данин по двадесст и пет денара
балиста (лат. balhsla или balixta}
Римска обсадна машина за хнарля-
не на голсми камъни Войнииитс.
конто я използвали. били нарича-
ни ballistaru
balteum лат. (баатех w.) 1. Порту-
пей. на който сс закачвала сабята.
когато сс носи през рамо. 2. Жен-
ски колан 3. Стъпало, косто в
римскитс амфитсатри разделяло
местата на кониицитс от тези на
обикновените граждани. 4. арх
Инина, в йонийския капител.
Бандузия (лат. Badusiu} Извес-
тен извор. възият от Хораций.
който сс намнрал в нсговия чиф-
лик в Сабина Вероятно посты
го нарекъл така, за да му напом-
ни на едноименния извор в род-
ння му град Венузия
Барсина (стгр. Barxine} (IV в. пр
Хр.) Дъщеря на Дарий III от Пер-
сия. омъжена за Александър Вели-
ки. от когото нмала син Хсракъл
След смъртта на македонским вла-
дсгсл била убита заедно със сина
си по поръчка на Касандър
Барка (лат Ban а} Прочута карта-
генска фамилия, към която при-
надлежали Хамилкар. Ханибал и
Хаздрубал
Барка (лаз Barce} геогр Град в
Кирснайка. в близост до морсто
barditus лат (пардитхс} Бойна пе-
сен на германите
Бас (лат Basxus} I. Бас, Ауфидий
(лаг. Au/idiux) -* Ауфидий Бах 2.
Бас, Цезий (лат. Cuevnn) (I в ел
Хр ) Лирически пост, живял по
времсто на Нерон До нас са до-
стигнали малко негови стиховс.
Пред пол ага се. чс с умрял във вн-
лата си при внезапного изригване
на Везувий (79 сл.Хр).
Басарей (лат Bassarcus) нит
Епитет на Дионис, конто на ста-
рогърцки означава „дрсха от лн-
сича кожа".
басариди (стгр Basxarides} мит
Друго имс на вакханкпте. произ-
лиэащо от Бисарей (-»)
Бати (лат Batlux} (VII в пр. Хр.)
Оснонатсл и прън пар на Кирена
батави (лат Batavi} Германски
Батил
- 70 -
теме, косто обшивало обдастта.
отгонаряща приблизитезно на
днешна Хо индия Пърнонача дно
съюзници на римляннтс. прсз 64
70 г.са Хр тс сс ндигнаан на буш,
но икни нодчинени oi Вите inn ii
Веспасиан.
Батил (дат Buthvllus) i. (VI пр
Хр.) Красин младеж от Самое,
обичан от тирана По iiixpai и вът-
пят от Анакреонт 2 (I в пр.Хр.)
Освободсн роб на Меценат, извес-
тен мим
Бавкида (иг в>ш<п) мит Сыт-
руга на Фи icmoh i-4 i
Бел (аат. Helus) мит I. Баша на
Данай и Египт. 2. Цар на Тир. ба-
ша на Дидона 3. -♦ Биа.1
белей (дат. Bclgae) Войнствено
галско население, разделено на
различии племена. между конто
ебурони. тренерн и адуатупи
Обитавали облает, наричана от
римлянитс Бе п виска Галия. която
обхвата да иялата Северна Галия
между Северно море. Рейн. Марна
и Сена Когато Цезар тапочнал да
завладяна Галия, бе лгите сс окала-
in наи-ожссточснитс нсгони про-
тиннипи Те образувалп съюз с
близкитс племена, който воювал с
легионитс Ебуронитс сс ндигнали
на бунт и разрушили римским ла-
гер при Адуагука. но би ш напъл-
но унишожени от Цезар прсз 57 i
пр.Хр. Тренерше съшо ирстърпс-
зи поражение и Безгин. вече под-
чинена. била разделена на чстири
провинции
Белерофонт (лаг Belleniphon
или Bellemplumies) иит. Грыжи
герой, син на паря на Коринт
Главк Истннското му име било
Хипоиои Като м шдеж тон вилял
летяшия кон Пегас, родсн от кръв-
та на Медуза, и усиял да го хванс
и опнтоми с помощта на Аг ина
Елин лен. отинайки на лов с брат
си Белер. нсволно го убил (затона
и получи л името Бслсрсфонт. то-
сст ..убиспът на Белер") За да из-
купи треха си. отишъл в Тиринт
при цар Прет, който го приел сър-
дечно. Вноследст вне обаче жената
на паря. Антея или Стснсбоя. се
влюбила в младежа. но била
отблъсната от него. Тя наклевсти-
ла Бслсрсфонт пред съпруга си и
го noMo.in.ia да го накажс със
смърт зарази засегнатата и чсст
Но Прет не искал да нарушала
снещеното право на гостоприем-
сгво и да убис младежа и собсгве-
ния си дом Затона го изпратил
при тъета си Йобат. пар на Ликин,
с едно коднрано съобщснис В не-
го молсл царя да го убис Йобат.
който на свой рсд нс искал да пре-
ладе госта си. изпратил младия ге-
рой да се сражава срсщу чудови-
щето Химера (^), косто опусто-
шавало Ликия С помощта на коня
Пегас Бслсрсфонт смело сс спра-
вил с чудовището, като го прони-
зал с копнете си. Йобат обаче го
подложил и на други нзпитания.
между конто да сс изправн сам
срешу ужасяващитс амазонки. Ге-
ронт увенчал с успех дори и тази
задача. Тогава Йобат, възхитен.
задт.ржал Бслсрсфонт при себе си
и му дал за съпруга собствсната си
дъшеря Филонов, като разделил с
него царството си Бслсрсфонт се
възгордял от толкова много успе-
хи. самозабравил сс и сс опитал да
достигнс с летяшия си кон Олимп
За да го накажс за дързостта му.
Зене изпратил един овод да ужилн
Пегас Конят сс изправил на зад-
ните си крака и Бслсрсфонт поле-
тал в празното пространство под
себе си Пегас продължил да сс из-
- 71 -
Беотия
качва и когато достигнал нсбсто,
сс прсвърнал в съзвездис.
белобаци (дат. Bellavaci) Силен
народ от Бслгийска Галии, чнйто
главен град бил Братуспанциум
(Biatuspantium. по-късно наречен
Cuexanmiagtix). Бсловацитс били
нодчинени от Цстар
Беловез (лат Bellovesus) (около
VI в.пр.Хр.) Легендарен прсдво-
дитсл на галите По време на цару-
вансто на Тарквиний Приск той
бил първиит. който начело на плс-
мсто си прекосил Алпите и сс ус-
тановил в областта. наречена по-
късно Отсамна Галии. Считал сс за
основатели на гр Мнлано.
Белона (лат. Bellona) мит. Римска
богини на войната. сестра на Марс
(първоначално името и било Дус-
лона). По време на биткитс сс по-
ививала въоръжена. с разпусната
коса, с горищ факел в едната ръка
и камшик в другата. за да насърча-
ва бисщитс сс. Имала храм в Рим.
на Марсово поле, къдсто сснато-
ритс давали аудиенции на чуждите
нратсници и на восначалнииите
при завърщането им от война. При
вратата на храма, в заградсно
пространство, сс намирала малка
колона („колона на войната'*). Ко-
гато обявявали война, хвърляли
там едно копие.
Бенах (лат. Вепасих) геогр. Днеш-
ното сзсро Гарда в Италии
beneficiarii лат. [бенефициарии) В
римската войска това били войни-
цитс, конто сс подавали с изклю-
чителни привилегии Като награда
за положената служба тс сс осво-
бож давали от най-тсжкитс работ и
като копаснсто на окопи.
беотарх (стгр boioiarchex) По-
литически и воснен ръководнтсл,
нзбиран вейка година от вески
град на Бсотийскии съюз начело с
Тива
беотийци (стгр Boioioi. лат
Boeoti) Племе от еолийскн произ-
ход в Беотии между XIII и XII в.
пр.Хр.. косто насслянало николко
различии града, обсдинили сс по-
късно в съюз -♦ Беотия
Беотия (стгр Boiotia. лат Воео-
Иа) геог. и иетор Облает в Гър-
ции между Коринтския залив, про-
тока на Евбси. Фокида и Атика
Ссвсрната и част била планинска
(планпните Парнас. Китсрон и Хе-
ликон). а на юг представлявала
плодородна равнина с развито зс-
мсдслие Там сс намирали рекнте
Ксфиз и Азоп. както и нзворът
Хипокрена Областта била един от
цснтроветс на микенската цивили-
зация. но по-късно била превзета
от бсотийците. Тсхнитс градовс сс
обсдинили около VI в.пр.Хр и
създали Бсотийскии съюз Главни-
те му цснтровс били Тива. Платеи.
Орхомен. Тсспия, Херонея. Танаг-
ра. Начело на съюза стояли бсо-
тархитс (-» беотарх). чийто ман-
дат продължавал една година. Бе-
отия се съюзнла с псрситс срсщу
останалата част от Гърция. а по-
късно със Спарта срсщу Атина.
псина древна съпсрница от време-
то на Пслопонеските войни Тива.
която контролирала съюза. стра-
ху вайки сс от прекалената пласт
на Спарта, й обявила война и во-
дсна от Епаминонд. нанесла пора-
жение на войската й при Лсвктра
(371 г.пр.Хр.). Така Тива и Беотия
за кратко имали хсгсмонии над пи-
ла Гърция. Това продължило до
битката при Мантинея (362 г
пр.Хр.) Впослсдствис Филип II
Македонски победил обсдинсната
войска на Тива и Атина при Хсро-
нся (33N г.пр.Хр.). Той сложил
Береника
- 72 -
край на могъшсството на Тина, ко-
ято в голямага си част била уни-
щожена. През 146 тир Хр. римля-
нитс окончите то paipyuiii.ni Бео-
гпискни съюз.
Береника или Вероника (лат
Berenice) Имс на няко iko приниеси
от Средний шток I. (? 246 i
пр.Хр.) Дъщсря на Птолемей II Фи-
ладелф. която се омъжила за паря
на Сирия Антиох II WI. но след
смъртта на съпруга си била убша
от Лиодика 2. < * около 221 i ир
Хр.) Съпруга на Птолемей III
Евсргст. който би । и нсии браг
Спорсд прсданисто. когато Птоле-
меи трябвало да участии н една
опасна скснедтшия и Сирия. Берс-
ника направила обет, чс шс прелое-
тави прекрасные си коси на боги-
нята Афродита, ако той се върнс
жив и здрав Но косите и. оставенн
и пазени в храма, посвстсн на боги-
нята. изчезнали Един .к троном, на
име Конон. нотвърлп I. че били взе-
ти от боговсте и превърнатн в сы-
не здие. наречено именно „Косите
на Береника" На нся Калимах пос-
ветил една мачка поема Впослед-
ствии' парппага била осъдена на
смърт от сина си Птолемеи IV Фи-
лопатор. 3. (I в ир Хр ) Еврсйска
принисса, дъщсря на 11род Агрипа I
която сс оженила та чичо си Ирод,
после за паря на Халкис По демон,
а след тона живила с брат си Ирод
Агрипа II По врсмс на обсадата на
Ерусалнм Tin се влюби i дуло в Бе-
рсника и я отвел в Рим. къдсто шил
да се ожени та нся. ако нс би ш
ирсдразсъдъинтс на римлянитс към
евреитс На тати любой са посисте-
ни тратедиитс на Корнеи и на Ра-
син
Берос (сир Bivossos или Berns-
тот) (IV III в пр Хр ) Жрец на Бе i
(Баал). родом от Вавилон. Напи-
сал на старо) ръцки езнк истори-
чески и астрономически киши
(BaMonuda. ..История па Вави-
юн") До нас са юс тишали малко
фра! менти.
Бес (стгр /Лтмм) (IV в.пр.Хр.)
Сатрап на Бактра. След битката
при Арбе та вкарал в затвор соб-
ственна си пар Дарий III, послед-
ний от династията на Ахсмсниди-
те. и се обянил за пар на Персия с
името Артаксеркс Продължил да
сс сражана срсщу Алсксандър. но
бил заловен и разпънат на кръет.
като прели тона, по заповсд на ма-
кедонский пар. му били отрязани
ръцсгс и ушитс.
bestiarii iar (бестно/лш) В Рим
наричалн така гладнаторитс. конто
па арена)а сс сражавали срсщу
। всрове
Бепзика (лат. Bueltca) геогр Сре-
диземноморски облает на Иберийс-
кий полуос трон Тя била едната от
диете части, на коню Август разно-
in i римската провинция Hispuniu
(Бстика и Лузитания). Имего и
произлиза ог реката Бстис.
Биант ( лат Bias) I. мит. Брат на
Мелами Влюбил сс в Перо, кра-
сината дъщсря на паря на Пилос
Нелеп Батата обачс бил склонен
да я ладе за жена само на онзи.
конто му дари кравитс на Ификъл
(-♦). Биант успял да гн открадне с
помощта на брат си Мелами и
принудил Нелеп да му дадс дъще-
ря си 2. (VI в.пр.Хр.) ист Един
от седемтс мъдрсци на Гърцня. ро-
лен в Приена, в Йония Когаго
родният му град бил завладян и
житслитс му го напускали с шито-
го си имущее ню. Биант нс носел
пито Запит ан зато, той изрекы!
ирочутитс думи: ..Всичко мое нося
със себе си", имайки прсдвид ума
си
- 73 -
bidental
Бибакул, Марк фурий (лат. Bi-
baculus, Marcus Furius) (I в.пр.
Xpl Римски пост, сатирик, ролей
и Кремона, слип от груиата на
poetae novi или neoleroi (-♦) Бил
автор на яростно спиграми срсщу
Цезар и срсщу Октавиан, от коню
цо нас са достигнали малко фраг-
менти.
bibliopole лаг (био uiono.i) В Рим
така сс наричал книжарят или по-
някога издатслят. конто си служсл
с роб и като прсписначи (libraru).
библиотека (стгр Bibliotheke,
лат Bibliotheca} Дума, пронзлиза-
ща от старогръиката дума ЫЬЧоп.
„книга". Така сс наричало място-
то, къдсто върху различен матери-
ал за нисане сс събнрало и запаз-
нало чонешкото знание Най-дрсв-
ната библиотека била създадсна
от Ашурбанипал и Ниневия прсз
VII в.пр.Хр. и съдържала над 20 000
таблички от глина, изиисанис кли-
новидно писмо. След него Птоле-
мей Сотир основал Александрине-
ката библиотека, като нъзложил
задачата за това на Деметрий от
Фалсрон. В нся. както и в библно-
тската на Ссрапейона. построена
малко по-късно. били събрани бли-
зо 700 000 тома. Така Александрия,
възползвайки сс от западането на
Атина. сс превърнала в иентър на
гръцката култура. В 47 г.пр.Хр.
обачс. когато Цезар подпалил сгн-
истската флота в пристан ищет о на
Александрия, библиотската била
опожарсна. Известна била и библи-
отската в Пергам. която между III и
II в.пр.Хр сс обогатила с 200 000
тома. В Рим имало много частно
библиотеки, като тези на Цицерон
и на Помпоний Атик Първата об-
щсствсна библиотека била създа-
дсна от писателя Азиний Полной
през 39 г.пр.Хр.. а с организапията
и ръководството и сс заннмава.1
Марк Теренций Варон През имие-
раторската сноха били открити
много други библиотеки.
Библида (стт р Bvbits) мит Дъщс-
ря на Милет от нимфата Кианся.
Понеже не усияла да спсчсли сър-
цсто на брат си Каун. плакала то т-
кова много, чс накрая се прснър-
нала в извор.
biblos стгр.(бнб ин) Старогринка
дума за влакнсстата чает на папи-
роса. която сс използвала като ма-
териал та нисане
Бибул < шт. Bibulus) Фамилии име
на рода Калпурния. I. Бибул.
Марк Калпурннй (лат \lanus
Calpurmus) С* 4Х г.пр.Хр.) Поли-
тик. съврсмснник на Цезар. иегов
ожесточен противник и колета в
най-висшитс магистратури. Зас-
ма.ч консулска длъжност през 59 г
пр.Хр. По врсмс на гражданската
война стоял начело на флотата на
Помпеи срсщу Цезар 2. Бибул.
Луций Калпурннй (лат Lucius
Calpurmus) (? 31 г.пр.Хр ) Син на
предходния и на Порция, дъщеря-
та на Катон Утически. След убий-
ство™ на Цезар прсминал на стра-
ната на Брут и участвал в битката
при Филипп После бил помилнан
от Антоний Бил писатсл и прия-
тел на Хорапий
bigatus лат. (Ьигаппс) Срсбърна
римска монета от рснубликанска-
та сноха, на която била изобразена
колесница (biga).
bidental лат. (oiu)cnma.t) Римляни-
те наричалн така място. пречнстс-
но от падансто на гръм. То било
освсщавано след тона чрез жерт-
воприношение на една двегоднш-
на овца с оссм зъба, от конто два
по-развити (bidens). Слсдоватслно
тя била отглеждана до определена-
Бион
- 74 -
га възраст. за за бъдс принесена н
жертва Накрая мястото било за-
граждано. за да не се профанзз тира
Бион (лаз Bum) I. (Ill в пр.Хр.)
Скитски философ и софист, анзор
на остри сатири 2. (II I в пр.Хр.)
Старогръики поет, родом от
Смирна, автор на приязни пасто-
рални стиховс. Една спитафии.
присъждана погрешно на Моск,
ни дана сведенного, че Бион с по-
чина.! отровен. без обаче да се
споменава годината на смъртта
му От него са достзпналзз ю нас
само шестнайсет фрагмента оз
иди лип. написани в зек сгил. мно-
го чисто и слсгантно. нмитиранки
Теокрит На Бион се прпиисна
малката поема в хскзамстър „Оп-
лаквансто на Адонис”
бисттни (лаз BtsfimeM Плсме в
Тракия. която била наричана от по-
стите и Бистоння. а тракинскитс
вакханки били наричани бистониди
Битон (лаз Вшт) stunt Мпадеж
от Аргос, който с брат си Клеоб.
показал изключитслно синю си-
новно чувство Тяхна майка била
Кипида. жрина на Хера в Аргос
По врсмс на една тържсствсна
происсия жрипата трябвало да бъ-
дс заведена ло храма на Хера на
колесница По тъй като нс разззо-
лагала с но. зоне, диамата бразя
предложили тс да тсглят колсснп-
цата Така прсвозили майка езз на
зювече от 40 сталия (около NO км)
и достиг нал зз до храма изнсмоще-
ли Този зззраз на любов зз уваже-
ние развълнувал всички присъс-
тиаши. Майка им поискала от Хе-
ра да дадс на синонетс и наи-голя-
мата награда за зцедрззя ззхз жест
Богинята дарила Битон зз Клеоб
със ..сладката смърт”, т.с. напра-
вила така, че да заспят и ла не се
събудят повечс.
Бодика (лат. Badma или Вчи-
dicta) (I в пр Хр) Царица на з'зри-
таззекозо плсме ззцени. конто през
60 г.пр.Хр вдигнала бунт срещу
римлянитс. считаны за позисници
Нанес ла им тежки загуби и опус-
тошила мззозо традоне. Накрая
обаче била побелена н зсървава
битка от восначалника Светонии
Паолни. Бодика, виждайки хилиди
от нейните хора да намираз
смъртта си. сс озровила.
боедромион (crip bocdionnan)
Трезияг мссси на атическата годи-
на. конто продължавал от 15 сеп-
тември до 15 октомврн.
Боедромии Празниин в чсст на
Аполон BtH'dnimios (т.с „прптич-
вазц се на помощ”). чсствани в
Атина през мссси босдромион
(Ч). за да напомнят за победазана
Тезси срещу Амазонкитс
Боеций, Аниций Манлий Тори-
8am Северин (лат. Boetius. Ant-
rim Manlius Tonpialus Severinus)
(около 4X0524 тир. Хр.) Римски
философ и политик Произхождал
от знатна фамилии, оженил сс за
лъщерята на влиятелния сенатор
Симах и служил на царя на гогитс
Тсолорих. като засмал висок пост
След като Тсодорих започнал да
прсслсдва християните, Боснии
му сс противопоставил и изпадпал
зз немилое! Изззратили го в затво-
ра на Павия, къдсто бил измъчнан
и екзекутиран В затвора написал
основния си труд ..Утешенного на
философията” (De consolaiione
phdosophtae), в който твърди, че
съзсрцанисто на Господ кара чо-
вск да понаси нсщастията с прими-
рение. Боспизз с по-изнсстсн с
проводите езз на Аристотсл. към
конто приложил и коментар. Тозза
направило нъзможно тезн тексте-
ве да достигнат до нас
- 75 -
Брен
бои (лат Дог) Кслтско плсме от Га-
лия. косто около V' н.ир.Хр. сс pa i-
дслило на лис голсми групп Една-
та сс установила и Германия, в
тпешна Бохемия. а другата
отнъд Алпитс. в Отса.малпииска
Галия През 191 г.пр.Хр. тя била
подчинена от римляните, водсни
от консула Публий Корнелии Сци-
пион Пазика. Гланният им град бил
Фелина, по-късно наречен Боно-
пил (днешна Бо.лоня).
Бокх (лат. Восс/тч) Имс на двама
царе на Мавритания I (II в пр
Хр.) Тъет на Югурта. който пър-
ноначално бил нет он съюзник сре-
щу римляните. По-късно, убсден
от Сула, му предал зет си, като та-
ка получил зпачителни полити-
чески изгоди 2. (I в.пр Хр.) Веро-
ятно син на предходния. съюзник
на Цезар срещу Помпей и по-къс-
но на Октавиан срещу Антоний
Тези съюзи му помогнали да увс-
личи значително собствсннтс си
тсритории.
Бомилкар (лат. Bomiliar) 1 (IV' в.
пр.Хр ) Картагснски пълководси.
който бил заподозрян в заговор
заедно с Агатокъл и разпънат на
кръет от съгражданитс си. 2. (II
пр.Хр.) Приближен на Югурта,
амбициозен и зъл човск. Заговор-
ничил срещу собственна си цар.
конто го осъднл на смърт.
Бона Два или Добрата боги-
ня (лат. Bona Dea) иит Римско
божество, почитано от жените
като богиня на плодородного и
цсломъдристо. В култа към нея
участвали и вссталкитс. Бил
местная тайнетвено през нощта в
присъствието само на жени в до-
мовсте на висши представители
на властта. като всички мъжки
статуи били старатслно искри-
пани.
Бонония геогр Град в Отсамал-
пийска Галия, центт.р на плсмето
бои <-*) днешна Болоня
Борей ( лат Вогеич) I. .иит. Син на
Астрой и Г.ос Откраднал дъщеря-
та на Ерехтей Орития. която му
родила Зет. Калане и Клеопатра
Бил представян като кри.лат бог и
олиистворявал бурсносния сове-
рен вятър Агинянитс му носке ти-
ли малък храм, защото помогнал
на гърци1е да разрушат военния
флот на Ксеркс 2. нет Сснсрен
вят ър, наречен още Аквилон.
Бразидас пли Бразид (стгр
Brasidas) (.’-422 г.пр.Хр.) Извес-
тен спартански пълководси. който
сс сражавал в Пслопонсската вой-
на срещу Атина Пронес т.л поси-
ните действия чак до атинските ко-
лонии в Тракия. но бил ранен и по-
късно умрял в Амфнпол ио врсмс
на битка срещу Клеон
Брен (лат Вгеппич) (IV в.пр.Хр.)
Водам па галитесенони Те нахлу-
ли в Италия и след като нанесли
поражение на римляните при река
Алия (390 г.пр.Хр.). влезли в Рим
Без да срсщнат никаква съпроти-
ва. плячкосали града, изкачили сс
на скалата Тарпея и се rornc.ni да
нахлуят на Капитолийским хълм
Според легендата обаче. свешен-
ните гъеки. пазени в храма на
Юнона, с крясънигс си събудилп
римляните и така провалили ата-
ката на галите Диктаторът Фурий
Камил принудил Брен да се от-
тсгли, но галът поискал да му се
плати голяма сума пари Тит Ли-
вий разка та. чс докато ирстсгля-
ли поисканото злато, Брен хвър-
лил сабята си в другою блюдо на
везннте, за да го наирави много
по-тежко, изричанки швее гни те
думи lae \ietis' (..Тежко на побс-
дените!")
Бриарей
- 76 -
Бриарей (лат Briareus) мит На-
речен оше Егсон. тон бил един от
тримата гиганты хскагонхейри, си-
ново на Уран и Гея Имал пстдссст
главы и сто ръце. Поддържал Зевс
и останалитс богове ио време на
войната им срешу титаните, но
премина, т на страната на гиганти-
те. koi ат о те решили да завземат
властта на Олимп Заради тати сн
ностыжа бил морален от мълнията
на Зевс и тахвърлен под Етна.
Бризеида (лат Brtsets) мит Дъ-
шеря на Бризси. жрец на Зевс в
Троя Истинското и име било Хи-
подамея Била и денница и робння
на Ахил, който се влюбил в нся
Когато дръзкнят Агамемнон поис-
кал да я отнемс от царя на мнрми-
донцитс и да я вземе със себе си.
Ахил се разгневил и се от гсгли л от
войната. ,4ли.г.
Британии, Тиберий Клавдий
Цезар ( лат Brtlannicus. Tiberius
Claudius Caesar) (41-55 г.сл.Хр.)
Син на император Клавдии и Me-
салнна Получил прякора Брита-
ник в мест на уснсхнтс. ножънати
от баша му. Бил отровен от дове-
дения си брат Нерон
Британия (лат Britannia) геогр
н ист. Най-го темнят остров в Се-
верна Европа Там многократно
нахлували кслтитс. конто донести
със себе си и желязната сноха
Завладявансто на Британия таноч-
нало с Цсэар (55 г.пр.Хр ) и нро-
дължнло при управленнето на им-
ператор Клавдии Било тавършено
при Агрикола, конто преминал и
отвъд река Клайд (Х5 сл пр Хр I и
за прън път усни I да обиколи ост-
рова с флотата си Император Ад-
риан изградил така наречения 4<>-
рианои eat. за да предпази нро-
виннията от евентуални нападения
на някои сснсрни народи Впослсд-
ствие император Антонин Пий из-
дттгнал нова крспост. наречена Ан-
тониной ей t. между рекнте *1>орт
и К лай т, та да подсигури мира на
тернториите. насслявани от рим-
ляни
брити -♦ брути.
Бритомартида (стгр Britomar-
tis) мит Божество от критски
произход. чисто име означава
„Сладката девица', идентифини-
рано и с Артемида. Бритомартида
била нрсс тсдвана от влюбения в
нея Минос и за да избяга от него,
сс хвърлнла в морсто.
Бромий (crip Bromios) мит Един
от снитститс на Дионне, който оз-
начава „шумен".
Бронтес (стгр Brontes) мит
Един от циклоните, чисто име оз-
начава „гърмяш"
Брундизиум ( лат. Brundistum) ге-
огр. Древен град в Калабрия на
Адриатичсско море (днсс Бринди-
зи). завладян прсз 266 г.пр.Хр. от
римляните. конто го направили
муниципия. Градът бил важно
пристанище за достъп до Гърция
Свързвал се с Рим чрез Виа Амия.
Там завършил живота си постът
Вергилии
Брут (лат Brutus) Име на грима
известии римляни I. Брут, Луций
Юный (лат Lucius litmus) (VI в
пр.Хр.) Римски герои Тъй като
баша му и брат му били убиты от
Тарквиний Гордий. Брут сс стра-
хувал да не го последил същата
участ и сс прсструвал на малоумен
Но когато Секст Тарквиний. син
на паря, опозорил братовчедка му
Лукреция, той оглавил бунта, кой-
то допел до нзюнването на Тарк-
виниите и до края на монархията
По-късно бил избран за консул с
Луции Тарквиний Колатин. съпру-
- 77 -
буколики
га на Лукрсиня Проявил се като
строг и непреклонен защитник на
рспубликата След като разкрил,
чс синовстс му Тиг и Тиберий са
участвали в заговор за възстано-
вяванс властта на царя, не сс поко-
лебал да ги осъди на смърт, присъс-
твайки дори на екзекуцията им 2.
Брут, Марк Юннй (лат. Marcus
lunitis) (Х5 42 г.пр.Хр , Римски
ПЪЛКОВОДСП И ПОЛИТИК. племенник
на Катон Утимсски. Бил съюзннк
на Помпей срсщу Цезар по време
на граж.танската война и сс сража-
вал при Фарса I. Независимо от
това Цезар му простил и му выло-
жил нажни задачи. Брут обаче.
страхувайки сс, чс има заплаха за
рспубликанската свобода, или са-
мо от завист към славата на Цезар.
сс обсдинил с Касии Лонгин срс-
щу благодетеля си Кулминацията
на този заговор било убийството
на диктатора на 15 март 44 г.
пр.Хр. Разказва сс. че Цезар. уми-
райки. когато видял. чс и обичани-
ят от него като родсн син Брут му
нанася удари. възкликнал: Ти
quoque Brute, /ill пи! (..И ги ли.
Бруте, сине мой!**, След смъртта
на Цезар Брут бил принудсн да
напуске Рим заради враждебност*
та на народа, когото наиразно се
опитвал да привлечс на своя стра-
на с красноречие го си. Избягал в
Гърция и там усиял да събсрс
войска, с която сс противопоста-
вил прсз 42 г.пр.Хр на силите на
Марк Антоний и Октавиан След
като бил победен при Филипп, сс
самоубил. 3. Брут Албин, Деинй
Юннй (лат. Brutus Alhinus.
Dectnius lunius) (около 80-43 г
пр.Хр.) Римски политик, също
един от убийиитс на Цезар. Всъщ-
ност той убедил диктатора да сти-
ле в сената и да нс обръща внима-
ние на нсблаюприятнитс предска-
зания. След смъртта на Цезар се
отправил в Отсамалпийска Галия
Там сс опитал да сс противопоста-
ви на Марк Антоний, нанасяйки
му поражение при Модена с по-
мощта на войски. изпратсни от се-
ната След като Октавиан прока-
рал закона, с който сс наказналн
убийиитс на Цезар. Брут А лбин
избягал. за да сс прнсъедини към
Марк Брут и Касий. но умрял мис-
тсриозно по време на пътувансто
брути или брити (лат Bruttu
или Bnthi) Житслитс на днешна
Калабрия. Вероятно били наречс-
ни така (на латински ..Brutus ", оз-
начава „глунав". ..без капчица ин-
телигснтност") заради глупостта и
подлостта, с която прсз Втората
пуничсска война се подчинили на
Ханибал без каквато и да било
съпротива
Брутиум (лат Brultiuni) геогр
Древното име на Калабрия (наре-
чена ошс Brultiorum etger ..земя-
та на брутитс") Там пронъфгяпа-
ли един от най-известните коло-
нии на Велика Гърция. като С Ши-
рис и Кротон.
Бубастис (лат. Bubastis) геогр
Античен египетски град на Де па-
та. столица по време на XXII ди-
настия Бил пентър на ку.тта към
богинята-котка Бает и в покрайнн-
нитс му сс намирало гробище на
мумифицирани котки
Бузирис (лат Busins) stunt. Цар на
Египет, известен със своята жес-
токое г. конто принасял в жертва
на Зеве всички чуждеини. Окопа т
вън вериги и Хсракъл. но той ус-
иял да сс освободи и убил Бузирис
и синовстс му.
буколики (лат bucolica сагпипа)
Поегичсски жанр, който bi.iiihb.li
bulla aurea
- 78 -
обработването на зсмята. стадаia
и любовта към полскня живот
Место тази поезня пма ia анало-
гична форма Герои на стисовете
обикновено били пастири и пас-
тирки. Най-итвестните представи-
тели на тотн литсратурсн жанр са
Моск. Теокрит и Бион от гърците
и Верги лий от рим жните
bulla aurea iar (<h ia avpea) Мат-
ка златна сфера, която младите
рим ляни носсли на врата си и сва-
ляли на ссдсмнансстголишна въз-
раст. когато се разделяли и с toga
pniele.tia.
буле icnp Boule) Сенаты или съ-
ветът на старсйшинитс в Атина.
състояш сс от 500 граждани. по 50
от всяка триба, избирани но жре-
бий всяка година Иросктнте за за-
кони. предлагай!) от булето. били
разг леждани от народного събра-
нис или еклесията (стгр. ekklesiu).
Булею се грнжсло за прилагането
на законитс и упражнянало конт-
рол върху ма1истартитс Възлага-
ло изпълннтелната власт на 50
пританни (*♦! Мястото. на коею
се събнрат сенаты, сс наричало
булсвтсрион (buleutelioil)
Бур, Секст Афраний < i.it Bur-
nus. Sextus Afranius) (?-62 г.сл.
Хр.) Началник на нрсторианската
гвардия и сънетник на император
Клавдий След негоната смърт
стана.1 наставник на Нерон засдно
със Сенека Когато на Нерон му
омръзнали настав 1снията на Бур.
го отроки I
Бутес или Бут (спр Boules)
мит I Син на Борей, коню по
врсмс на тържсстно в мест на Дио-
нис отв шкъл лсвонката Коронида
и със сила я принудил да се омъжи
за него Тя иомоли ia Зевс да дове-
ло Бутес до лудост, за да го пака-
же за изн|.ршсното. 2. Син на Пан-
днон и Зенксипа. брат на Ерехтей
Участию в похода на аргонантите.
бил жрец на Атина и на Посейдон
3. Известен герои, който послед-
нал аргонавт иге По врсмс на пла-
вансто юн. опиянен от сирснитс.
ее хвърлил в морсто. Бил спасен
от Афродита, която го отвела на
нос Лилибсй в Сицилия От тех-
ник съ1оз се родил Ерике.
Бутес или Воловар (стгр. Bootes)
I. мит Съзнсздие. в което бил
превърнат Аркад (^). Спорсд дру-
ги стана въпрос за Икарии (Ч).
превърнат от Зевс в съзнсздие.
след каю бил убит и захвърлен н
един кладенец от ссляни и Атика
2 астр Буквално означав» ..воло-
вар'*. Съзнсздие в северного по-
лу кыбо. което включва знсздата
Артур от Голямата Мсчка. Пред-
ставляв» мъж. държаш в ръцетс си
ремък. с който води кучега
Буцефал ( i.it Bucephalus) Люби-
мнят кон на Алсксандър Велики,
конто единствен успял да го обяз-
ан Главата на животною прилива-
ла на глава на бик (оттам и името
му) и то заставало на колене, за да
можс господарят му но-лссно да
сс качи на гърба му. След смъртта
на Буцефал прсз 326 г.пр.Хр. от
рана, получена по врсмс на битка,
македонският пар му оказал голе-
ми почести В но она намет осно-
вал и град на брега на река Хи-
дасп. коню нарскъл Буцефала
Вавилон и Вавилония (лат. Ba-
bylon и Babylonia} геогр. Град и об-
даст н Месопотамия на брсговетс
на роките Тигър и Ефрат. Грады
бил столица на Вавилонската импе-
рия и важен религиозен иентър
(нмсто му всъщност означана
„Портата на Бога") Между първи-
тс народи, конто отссднали там. би-
ли шумсритс. послсдвани от амори-
тянитс. ссмитско номадско плсмс.
което създало силна династия На-
мело с пар Хамурапи Вавилон зав-
ладел южните части на Месопота-
мия и Асирия, но след тона трябва-
ло да поносе нахлувансто на каси-
тите и хиипите и бил покорен от
Асирия Асирийцитс разрушили
града в 6X9 г.пр.Хр., но впослед-
ствие го въктановнли. По врсмс на
тяхното господство във Вавилон
нахлули халдсйцитс. конто сс обе-
днннлн с мидийцитс. прсдвождани
от губернатора на Вавилон Набо-
поласар. Тс разгромили асирийцитс
и разрушили Ниневия, слагайки та-
ка край на империя га Вави лон
възвърнал нсзависимостта си и в
същото врсмс стана, i столица на ед-
на силна държава. каю достигнал
своя най-голям разинет но нрсмсто
на пар Навуходоносор II (VII VI в
пр Хр ). Той завладял Ерусалим и
извратил енрситс на заточение
(5X7 г. пр Хр.) Градът пронъфтя-
пал с прскрасните си дворни и Хра-
мове. с прочутитс виеншн градини.
обградсн от дна пояса градски сте-
пи с нсримстър от 16 км.. укрепени
с повечс от двеста кули Въгрсшна-
та стена била подсилена от ров и
и мала сто порти от бронз Вавилон
бил наричан „нерлата на царстпа-
та" Вавилонската империя запад-
нала след смъртта на Навуходоно-
сор и била унищожена от персите.
конто, прсдвождани от Кир. прсз
539 г. пр Хр завладели града
vadimonium лат {вш)имонч\м} В
Рим норъчитслство. официално
обещание, придружено с гараниия
за явяванс в съда в определения лен
vasarium шт (вазариум) В Рим та-
ка сс наричалн парите, коню тър-
жаната давала на управителите на
пропиниинтс при замннаването им.
за да закупят нсобходимитс иста
vacatio шт. (никицко) В Рим тер-
мин. който означанал освобож да-
цане от известии задължения.
Например lex de yacalione би л за-
кон за освобождаване от носина
служба (с важната клауза обачс:
nixt belluni Galliumi exorialur.
„ако нс избухне война с галите",
което говори за голсмия страх на
римлянитс от галите) I'acaiio
типепчп била приви ici пята, коя-
то сс давала на особсно заслужи-
литс войници като признание за
тсхнитс качества Тс били осво-
бождаванн от най-тежкага работа
и нс стояли на стража
Вакуна
- 80 -
Вакуна ( iar lacuna) мкт Италинс-
ка богиня на понята и почивката
след тежката по лека работа Била
почитана особсно много и Сабина, н
ее. инисто Реата. къдсто се намнрал
извсстннят храм, посветен на нея
Вакханал (лат Bacchanal) Място.
посветено на Бакх. където сс opia-
низирати празнишггс и иегова чсст
Вакханалии (лат Нт с hanuha) ()р-
гиастичнн ношни празнини. органн-
зирани в Рим и в Италия в чсст на
Бакх (Дионис), подобии на гръцкн-
те Diomsia (Дионисии) Бити мно-
го шумни и разюздани празниии
поради опиянението. в косто и ша-
тали присъствашитс Означаю в
тях взимали участие само жени, но
по-късно били допусканн и мъжс
Вакхан.ииите били сирени с декрет
на сената (1X6 г.пр.Хр. I поради на-
месата иа Катон Цен юра Той сс
страху вал. чс бсзредпнитс и сума-
тохата, конто провокирати. можсли
да имат упадъчно влияние Прет
импсраторската сноха би нт въведс-
ни отново под името Lihcruha.
вакханки (лат Bacchae) Жриии и
последонателки на Бакх. Но врсмс
на ритуатитс в чсст на бога танцу-
вали. обладани от божествсно
вдъхновение. с тела, покритн само
с животински кожи В рьпстс си
лържапт тирс и факта Били iiapii-
чани също и мснади.
вал (лат vallum) Ограда от колоне
около римским воснсн лагер, както
и насипът. върху конто сс издига-
ла оградага Вольт представ ляна i
uoHHKoia и защитна стена от земя
и камъни. нздитната на гранична
линия, какъвто бит и прочутият
Адрианов вал в Британия
Валенс, Флавий мат. I'ulens. Fla-
vius) (около 32Х 37Х i.c i.Xp )
Римски император, ролей и Пано-
ния. брат на В.пснтиниан I Toil му
поверни Източната римска импе-
рия Ка Валенс се наложило да сс
енрави с бунта на своя пълководси
Прокопии в Констан IIIHOHO.I Внос-
лсдствие се сражавал с всстготите.
конто заедно с други варварски
племена били нахлулн на Балкан-
ский полуостров и заплашвали са-
мим Константиионол. Бил победен
при Андрианопол и нзгорял жив в
колибата. в конто сс крнел.
Валентиниан (лат I'alentinianus)
Имс на грима римски императори
I. Вален гнпнан I. Флавин (лат.
Flavius) Римски император с неиз-
вестен произход. ролен в Панония
Отличавал се с храбростта си и Гни
провъзглассн от воиската за импе-
ратор Приобщил към властта брат
си Валенс, като му поверил Изгоч-
ната римска империя Сражавал се и
победит германите, алеманитс и
кваднтс в Панония. Кваднтс му из-
пратили де легация и знак на подчи-
нение. но императоры сс отнссъл с
презрение към тях и толкова много
се разгорещнл. чс получил удар в
умрмл няколко дни след тона Въп-
реки че бил груб, сприхав и необра-
зован. би । кгъдър управник и толе-
ранген към релит ните. Осигуркл
безплатно течение за бедннте. ос по-
пал училища и създал магистратура,
която да закрнля градонетс на про-
винциитс от свосвотияга на управи-
телите 2. Валентнннан II. Фла-
вий (лат I'alcnfinianus II. Flavius)
(371 392 г.сл.Хр.) Римски импера-
тор. син на предходним. когото нас-
ледил заедно с доведения си брат
Грациан Регент била майка им. им-
ператрица Юстина Максим Mai-
нус. след като убил Грациан, у тур-
нира! трона на младии император,
но Теодосни го побелил и вьрнат
властта на BaiciiTHmiaii След ня-
- 81 -
вандали
ко яко години биг изпратсн на гато-
чснис от Тсодосий в Гатя и там бит
убит от пьякоподсиз си Арбогаст 3.
Валентиниан III. Флавий Планид
(лат. Valentiniamis III. Flavius Plaa-
dus) (4I9-455 г.сл.Хр.) Сии на
Констанц III и на Гала Плацидия.
внук на Тсодосин Г На шест години
бил иоставси на трона от Тсодо-
сий II. В тоти период варваритс на-
пацнали Западната римска империя
от всички страни. 11ълководспът на
Валентиниан. Асиин, успял да сире
хунитс и в 45I г.сл.Хр спсчслил го-
ляма победа срещу Агила при Ката-
лонскитс полета Валентиниан оба-
че. неблагодарен и завиждат на сла-
вата на пълкогюдсиа. го убил със
собственнее си ръцс в 454 гсл.Хр
От този момент Западнага римска
империя загючнала да сс разлада и
една по една провинциигс Галия.
Британия и Африка паднали в рънс-
тс на варнарскитс орди. Импера-
торы бил убит в ценгъра на Рим на
грийсст и шест години от някой си
Пстроний Максим, чиято съпруга
бил похитил. Заради пороците му
никой нс го оплакал.
Валериан, Публий Аициний (лаг.
liileitaiius. Ptihlitts Licinius)(‘! 260 г
сл.Хр.) Римски император, произ-
хождащ от знатно семейство Бил
провъзглассн за император от войс-
ките в Рения Привлякъл в управле-
нисто сина си Галиен и му поверил
Западната римска империя, а той
задържал за себе си Изтока. Прсс-
лсдвал християните и водил войнн с
готитс и скититс. Когато сс сража-
вал срещу персийския цар Саиор.
бил победен и хвърлен в затор. Там
жсстокият победнтсл го подложил
на невероятии унижения и ужасни
изтезания, като го одрал жив.
Валерий (лат Falenus) Имс на
римски род, 01 койю произлезли
известии личности, като Публии
Валерий Публикола (-♦ [Ivo.iiiko-
ia). Гаи Валерии Флак (-» «/’им).
Марк Валерий Мссала Корвин
Meca.iu), Валерии Максим (-»)
Валерий Максим (лаг Га1епи\
Maximus) (I в.сл.Хр. I Римски пи-
сатсл н историк, един от свигага
на Секст Помпей Бил автор на съ-
чннснис в девег книги, посветено
на Тиберии, богато на анекдоти и
случки, озаглавено ..За забслсжи-
тслнитс дела и слова" {Factorttm cl
du lorttm niemonibiliuni lihri IX).
вандали ( лат. landali) Войнствсно
плсме от Ссвсропзточна Германии
обитавало тсриторията около рски-
тс Одер и Висла (III вел Хр I От-
там по врсмс на варварски ге наше-
ствия вандалитс сс спускали на км.
ирсминали Рейн, атакували Гагин,
нахлулн в Испания (409 гсл.Хр.).
сражанайки сс срещу готитс и рим-
лянитс. Разположили сс в 1алиция.
Лузитания и Испания Бстика. коя-
то била наречена иа тях Ван далу -
зия. днсс Андалузия. Най-голямага
си мош достигнатн при Гснсерих.
който в 429 гсл.Хр навля гъл в Се-
верна Африка и прешел всички
римски области, нктючително Кар-
таген После нзградил мощен ф тот.
с конго извършвал пиратски напа-
дения в иялото Среднзимно море,
плячкосвал Сардсния. Корсика.
Сицилия и Балсарските острови.
достнгнал дори до Рим (455 ।
сл.Хр ) Градът бил наиьлно раз-
грабен. но по нолята на Гснсерих не
бил разрушен Вандалитс били
ариани фанатипн и прес ic.ib.liii ор-
тодоксалнитс каголиии. В 533 i
сл.Хр Юстиниан изирагил в Аф-
рика иьлководеца Велизарий. кон-
то иа няколко пъти разбил попеки-
те на вандалитс. Оттен ава ге не са
спомснаванн иовечс
Вар, Публий Квинтилий - 82 -
Вар, Публий Квинтилий i ш 1<з-
гих. Pit hints Quint thus) (около 5(1 г.
пр Хр 9 г.сл.Хр.) Римски восна-
чазник. управнтсг на Сирия Впо-
с.чедствие бич изпратсн от Август
начело на войската в Германии със
задачата да рсорганизира провинпи-
ята Той ।юс погреби । с властта си
и поиска । да замени германского
право с римско Това нреди заикало
нсдово.детвою н съпротивата на
германите, конто се обсдинити око-
ло първенепа на хсруспиге Арми-
нии Тон усиял да подмами Вар с лс-
гионите в една бтатиста местное г на
Тсвтобургската юра и там ш уни-
щожил При вида на тази сеч Варон
сссамоубил Когато Август разорил
новината. нзпадна) в отчаяние и из-
викал lun. legumes redde' {..Ва/ч
нърпи ми teeuoiiume.1")
Варварин (лат Barbaras) Дума, с
която (ъриите и рнмлянитс нари-
чали първоначално чужденпиге.
т с вески, конто говоре.) езнк. нс-
познат за тих За гърнигс дума га
нямала негативно значение След
зав.чадявансто на почти нс тя ан-
тичен снят от римтяните. тер-
мины ..варварски" започнал да
служи за означаванс на всичко
извън термина Romanttas Затона
Це tap и Танит наричат „варвари"
галите и германите, макар и приз-
навайки качсствата им
Варон । iai harm) Фамилно име на
Терснпиения род I. Варон Ган Те-
ренций (лат Gants Terenltus)) III в
пр.Хр. | Римски пълководец В 216
г.пр.Хр. по време на Втората пуни-
чсска война, като консул с Луций
Емилии Павел, той ирсгърпя i голя-
мо поражение при Кана Опеля i и
битката и после рсорганизира i
войската и съпротивага срешу
картагенните 2. Варон. Марк Те-
ренции (лаг Maruts Terentius)
(116-27 г. пр.Хр ) Римски пнеател
и учен, ролей в Рсатс Бил привър-
женик на 11омпсй. След битката при
Фарсал Цезар му прости л и му въз-
южил отговорки задачи, сред кон-
то та организпра обшсстпена биб-
лиотека в Рим 1lai mean 74 произве-
дения и б2<> киш и на най-различин
темп красноречие, история, лите-
ратура. философия, грамагика, пра-
во. география и зсмсдслие. Съчине-
нията му са почти наняло изгубени
По-значигелии фрагмент има от:
„Човешки и божи древности" (Anti-
ifiatates). ..За латинским езнк" (De
lingua latino). ..За сслското стопан-
ство" (/X- re rustical. „Менииони
сатири" (Saturae Метрриее) в про-
за и стиховс. Голямага му еру линия,
изелелнаннята на антично докумен-
те) и разлчни източнипн. паправени
от него, ни дават пенни сведения,
конто иначе нс бнха стигнали до
нас. 3. Варон, Публий Теренций,
наречен Атацин (лат. Varrn Atari-
tuts. Publius Terentius) (около X2 36г
пр.Хр ) Римски пост, роден в мест-
ноет близо до река Атаке, в Нарбон-
ска I алия. откъдсто идва и прикорм
му Атапин Написал исторически
поема, озаглавена „За Секванеката
воина" (De hello Sequantco). шпо-
рами и една слегичсска поема,
посвстена на любнмата му Левка-
дня II ревел на латински „Аргонав-
тика" (-Ьуонниг/с/и') на Аполонио
Родоски
Ватикан i лаг lalttantts mons) ге-
тр Хълм на дссния бриг на р Ти-
бър В древността се смятал за
нс здравоеловно място заради засго-
ялите води, но по-късно блатага
би ли iipecyuienH. Пьрва Агрипнна
Старата превърнала подножието
му в градини. а император Хслио-
габал окончателно го облагоро-
дил. Спорсд Авъл Гелий името
- 83 -
весталки
Hiticanux произлиза от vattcinta,
„предсказания**, защото him ее
произнасяли оракулнтс.
Beuuiai li/i) .ч’о.у’ Го лям гревен
струскн грат, на ссвсрозапад oi
Рим Проиъфтявал н периода меж-
ду VIII и VI в.пр.Хр и бил яростен
противник на Рим В 396 г.пр Хр.
бил завладян от Марк Фурии Ка-
мил. Жителигс му сс наричали ней
или вейентани
Вейовис ( лат li/ov/v или 1е</плн(
мшп Древен римски бог Има.)
храм на Капитолийский хълм и на
острова в Тибър. От никои бил
отъждсствяван с ..Малкин Юпи-
тер". от други с Юпитер на под-
земното царство, бог на отмъще-
нието. носсщ нсщастие
вексиларии (лат vexillani) Рим-
ски войниип. нетерани. конто след
лвайсет години носина служба, ма-
кар и напускали вече войската. би-
ли събирани в спеииални резерпин
отряди
velarium лат (неш/и/гп) Голимо
платно, коего било опъвано в теат-
ритс и амфитсатритс. за да пред па з-
ва зригслите от слънието и дъжда.
велити (лат. velifes) Римски нойнп-
ин. нъоръжени с леки оръжня
меч. копие и малък щит Отрядит на
велититс бил създадсн прсз Втора-
та пуническа война. Задачата им
била да атакуват първи, да въвли-
чат врага в кратки схватки, да напа-
дат внезапно и бързо да сс оттеглят.
Велия (лат lelia} геогр. Лагинско-
то име на град Елся (-♦).
Венера (лат Кч/мх) -♦ Афродита
Венети (лат Veneti} Индосвро-
псйско плсмс. косто насслява io
зсмитс в Северна Европа и Мала
Азии В началото на пирного хн-
лидолстис пр.Хр. сана част от тях
сс установили в Италия, в днешна-
га облает Венето В 1X1 г.пр.Хр.
там била създадена римската ко-
лонии Аквилон. Друга трупа вене-
ти сс установили в Галии и били
нодчинени от Цезар в 56 г.пр.Хр
Венилия ( шт letiilia) stum 11га-
лийска нимфа, конто oi Даньн ро-
дила Гури, пари на рутулите Спо-
рол други била съпруга на Янус
Венузия (лаг lenusia} геогр Град
в Апулия, ро.гно място на Хора-
ций С га нала римска муниципии в
291 । прХр
Веста (лат Цчбт) Римска богиня
па домашното огнище, закри niiiiia
на ссмсйството и държавата. На
ней бил посвстсн крглъ.1 храм в
центъра на Рим. къдсто свсшсният
огън сс пазел от шест млалн дсви-
ци. нарсчснн весталки Огънят
трябвало да гори непрскьснато,
защото сс вярвато. че ако н пасне.
внезапно щс настъпи голимо
бедствие и щс застраши самою
съществуване на Рим Ку iti.t на
Веста пронзлязьл от купа на
гръцката богиня Хсстия. Спорез
легенлата Еней го донесьл в Ита-
лия, а Нума Помпи.лни го пре-
несъл в Рим Хестон била едно от
12-те о 1ИМ11НИСКИ божества, нър-
вородна дъщерн на Кронос и Ген и
сестра на Зене. Хера. Посепюн.
Хадсс и Деметра Изобразнва ли и
като почтена матрона, пазителка
на домашното огнище Във всички
гръцки градовс горял свешен
огън. символ на обичта към роди-
ната и на граждаискитс добродете-
ли В Атина огънят горял ненре-
къснато в иригансума и когато
гръикитс колонисти тръгвали да
основават други градовс. взимали
със себе си ззламък от него, за ла
запалят ионите огнища
весталки (iai. textales)Жриии. ко-
нто трябвало да поддържат свете-
vestibulum
- 84 -
ння огън на богинята Веста Първо-
начално били само дне. после броят
им се увеличил на шест. Избирали
ти сред момичетата от патрициан-
ски семейства на възрает между
шест и дссст години. Живеели до
храма, в постройка, наречена an t-
tun Vestae. Жреческата им длъжносг
продължавала трийсст години и
прсз това врсмс трябвало да запа-
лят девствсността си. След този пе-
риод может да се омъжват Ако
една весталка оскверняла оброка за
непорочност. била потребвана жи-
ва. Все пак жрицитс на Веста нмалн
голсми привилегии и получавши
голсми почести
vestibulum лат (яе< лтибз.л и) В
патрицианскитс къши така сс на-
ричало предднерието. което чрез те-
сен коридор водс.ло към атриума
ветрове (лат. \enti} stum Синопе
на Астрей и Еос Те били Зефир,
Борей. Евър и Нот (Аустср) Техсн
цар бил Еол и ги държал оковани в
една пещера
Ветурия (лат Наина) (VIA' в
пр.Хр.) Майка на Кориолан (-♦)
Когато синът и с ноиската на во.т-
скитс стигнал до портите на Рим.
матроните сс обърнали с мо.тба
към ней да го сире Засдно с него-
вата съпруга Волумния тя влязла
във вражеским лагер и успяла ла
го убеди да пощади града
Вер, Луций Аврелий (лат lerws.
Lucius Aurelius) (130-164 г сл Хр. I
Римски император Син на Един
Вер Бил осиновен от Антонии
Пин засдно с Марк Аврелий Кога-
то той станал император в 161 г.
сл.Хр . му повсри । воината срсщу
партите Впослсдствпе Лунин Вер
сс сражавал рсдом с Марк Аврелии
в Германия срещу маркоманнте
Получил удар и умри т по врсмс на
експсдииията В тязъл в историята
нс толкова с восннитс си дела, кон-
то обикновено глодал да прсхвърли
на по.тчнненитс си, колкото с нищ-
ните банкстн, с невъздържаността
и разпуснатостта си.
Вербан (лат. I'erbanus laws) Езеро
в Отсамалпинска Галия, което сс
захранна от р Тинин Днсс Лаго
Маджорс
verbena лат (ле/нлелл) Осветсни
клончега от ланър. мирта и масли-
на. с конто се увенчавши фешта-
титс (ге»benarii). когато прсгова-
ряли с иредстанитслите на съссд-
нитс народи
Вергилий Марон, Публий (лат
I'ergiltus Мат. Publius} (70-14 г
пр.Хр.) Велик римски пост Родил
сс в Андес край Мантуа в семей-
ство на богат и эсмсдслии Учил н
Кремона. Мсдиоланум. Рим и Нс-
апол и после сс заньрнал в своя
чифлнк. тласкан от голямата си
тюбов към сслския живот. В 42 г.
пр Хр зсмитс му били отнети и
дадсни на встсранитс на Октавиан,
победители при Филипп Тогава
Верти тип сс иремсстил в Рим и за-
сдно с Проперций и Хораиий бил
прист в кръга на Меценат. Прска-
ра.т и известен период в Нсапол.
защото обичал много този град, а
и заради мекия му климат, благо-
приятен за крехкото му здраво.
Меценат го представил на Август,
конто оценил таланта му и сс от-
нася.т толкова благосклонно към
него, че лори го обезщетил за за-
губата на чифлика му. По желание
на Меценат и стимулиран от импе-
ратора. Вергилий създал „Енсида"
(Лелегл). поема в 12 книги, в която
сс прославя произходът на Рим и
на Юлисвия род. За да открис до-
кументи за иронзвсдсниею си и за
да го усъвършснства. посты ре-
шил ла огидс в Гърцня и да посети
- 85
Верес, Гай Лициний
мсстата. стана зн тсатър на дслата
на Еней. По врсмс на пътувансто
обачс сс разболял в Мсгара и по-
искал да го върнат в Италия Ум-
рял почти всднага след слизансто
си в Брундизиум. но прсди да
издъхне. поръчал на приятслитс
си да изгорят посмата му, нсдовър-
шена и спорсд него нссъвършсна
Вее пак това му желание не било
уважено по нарежданс на импера-
тора. Назвали, чс така Август спа-
сил обичаната Троя от второ опус-
тошителен пожар. Вергилий бил
погребай в Нсапол, както пожелал
приживе Приятслят му Варин се
погрижил за публикувансто на
„Енсида". като императоры му на-
редил да прсглсда посмата, да
изхвърли евсптуалнитс нссъвършс-
ни места, но да нс добавя нищо
Друтитс произведения на Вергилий
са „Буколики" (Висо/ка) или „Ек-
логи" (Eclogue) - дссст малки пас-
торални посми, вдъхновени от иди-
лиитс на Тсокрит. и „Гсоргики"
(Geoigica) в 4 книги - дидактичсска
поема за зсмсдслисто. в която
въэхвалява сслския живот, смятан
от него за крспитсл на морала и ос-
новна причина за всличисто на Рим
Вергилия (лат. I'ergiliae) Другого
имс на съзвездието Плсяди.
Вергиния (лат. lergtniu) (V в
пр.Хр.) Дъщсря на центуриона
Луций Вергиний. Била много кра-
сиво момичс и привлякла внима-
ннсто на децемвира Апин Клав-
дий. Отблъснат от нся, той сс въз-
ползвал от положенного си на
внеш магистрат и я обявнл за ро-
биня, за да не можс да сс измъкне
от похотливигс му намерения Ко-
гато бащата на момичсто разбрал
за случилото сс, оставил всднага
бойното иоле и сс отправил към
Рим Поискал да води дъщсря си и
когато тя сс появила. извадил меча
си и и казал: „Това е всичко. което
мога да направя. за да спася чсст-
та ти от похотливостта и насилие-
то на един тирании" и забил оръ-
жисто в сърцето и Когато войни-
цитс и римските граждани разбра-
ли за отчаяния му жест, вдигнали
въетание и поставили кран на
властта на дсисмвиритс (449 г
пр.Хр.). Апин Клавдий бил арсс-
туван и за да избегне съда и нсиз-
бежната присъда. се самоубил
Верес, Гай Лициний (лат lenvv
Gaius Licimus) (I в пр Хр ) Римски
политик В Х4 г.пр.Хр. бил управи-
тсл на Киликия и по нечестен пъ)
натрупал огромны богатства. Ос-
вен друтитс неща в Гьрция си прис-
воил и пенни произведения на из-
кусгвого. за да заловили ко лекции-
нерската си страст. Със срсдстната.
конто натрупал. си купил иривър-
женици и в 74 г.пр.Хр. бил избран
за претор. На слсдващата година,
като пропретор, той отишъл в Си-
цилия. къдсто продължи.1 със злоу-
потребите. Изнършвал подкупи,
продавал обшествсни длъжности.
отмъквал незаконно държавни
средства Продължил да си ирисво-
ява произведения на нзкуството.
взимании ги от храмовстс и дори от
частите домове Управленисто му
предизвикало голями нсдоволство
сред житслитс на Сицилия, конто
го обвинили в злоупотреба с пари
Поверили обвинснисто на Цице-
рон, докато Верее бил защитаван
от Хортензий Хортал. Цицерон
произнссъл яростно обвинителни
речи, наречено „Верино" и постиг-
нал осъдитслна присъда. макар и
задочни, защото Верее избягал Ук-
роп сс в Масолоя, къдсто след мно-
го години бил убит по нарежданс
на Антоний
verna
- 86 -
verna и in vernaculus iai (ле/чш
или h<7>h</a'i n<) Па laniiicKii ix-
мата означава ..домашен" и затока
така наричали роб. конто сс с ро-
ди i в къща та Тон. както и нсговн-
ят баша, били собственно на гос-
подари.
ver sacrum iar («<•/> и) Бук-
нално означава ..свешена про ют**
Рим IHHHTC нарич.ии гака обрича-
нето на боговсте на всичко онова.
косто с родсно през пролстта. и
случаи на големн опасности и нс-
шастия В далечнитс времена сс
припаси ли в жертва и лена. ио
«последствие само животин.
Вертумн (лаг Vcrlumnus) uttin
Римски бог. конто рьководел вся-
ка промина, ссзонитс. движенисто
За да сс сближи с Помона, н конто
сс влюбил, присмал различии об-
рази на рибар. на селянин, на
войник. но не усиявал ла я спече-
ли Най-накрая сс преобразил каю
стара жена и Помона без страх го
ирис ia Впоследствнс сс омъжн ia
за него Вертумн вероятно бил ст
рус ко божество В иегова чсст сс
организнрали празниците Не/>-
mv.\iua.iuu.
Верцингеторикс (лаг 1'еп1пцс-
torix}(около 72 46 г пр Хр I Пред-
водите । на арвсрннгс Събрал
много го 1има войска, за ла органн-
зира въетание срещу римлянитс
Нападна.) ги. когато били засти с
настанянането си в зимннте iare-
ри Цезар. конго в тона врсмс се
намирал в Италия, сс върн.п всл-
нага и го победил в няколко сра-
жения Тогава Верцингеторикс
подпали г сената, га да нс могаг
рим 1ЯШ1ТС да се снабдиват с хра-
па В 52 г.пр Хр нанесъл пораже-
ние на Цезар при Герговня и бил
признат за върховен воснача нпгк
на всички галски племена Олег-
лил сс в А 1СП1Я. къдсю след ib.ua
обсала сс предал поради лписа на
храпа Бил заведен в Италия и ка-
то пленник, окован вьв вериг и. ки-
че I грандиозния триумф на Цезар
Останал в затвора шест години.
с гсд коего била изпълнена смърт-
нага му присъда.
Веспасиан, Тит Флавий (лаг
1схрачаии*, Tilus Flavius} (9 79 г
сл.Хр I Римски император, ролен в
Реате. в Сабина. Въпрски че нямал
шатен произход. направил блестя-
ща военна карисра Сражавал сс
храбро в Тракия и Британия В
51 г. сл Хр бил избран за консул
а в 63 г.сл.Хр станал упранитс г на
провинция Африка Нерон го из-
вратил в Юлен. за да поту ши пы-
тание на свреитс Докато обсаж-
дал Ерусалим обаче. умрс ш Не-
рон и след него Га лба. и той бил
провъз) laceii от легионите за им-
ператор Оставил сина си Тит да
продължи обсадата и се върнал в
Рим След период на несигурност
и объркнанс и след смъртта на съ-
псрнииитс хгу Отои и Витслий roii
стана । единствен император Би i
способен администратор, въвсл
ио-строга дисциплина въи войска-
la. изгралил забележителни обще-
стесни постройки, каю Храма на
Мира. Колизеума. По време на нс-
говото управление еннът му Tin
i.iBi.piiiiiл нойната срещу свреитс.
Агрикола загнърдил покоряването
на Британия границше но Ренн и
Дунай би ли укрепсни. Веспасиан
поставил началото на <1*ланиенага
династия и се нектара.л да възегано-
ни нас (сдствсния принцип, като
привлякъл и управленисто сина си
Тит. коню после заел нсгоното мяс-
то Когато умирал, накарал да му
сложат церимониални одежди и мъ-
чейки се да сгон изправен. казал
87 -
Виндекс, Гай Юлий
..Един римски император трябва да
умрс пран".
вигили (дат vigiles) В Рим отряд
от стражари, съставсн от осво-
бождении Бил въведсн от Август
и задачата му била ла сс грнжи за
сигуриостта на града през ношта.
както и да предотвратят! и изгася-
ва пожарите.
вигилии (лат vigtltae) В Рим така
сс наричало времсто на нощната
стража на войницитс. както и са-
мнит караул В римским лагер той
сс сменял чстири пъти през ношта.
на вески три часа с начало IX часа
Византией (стгр. Bezant ton. лаг.
Bvzantium) геогр. н ист. Град, раз-
ноложен на Босфора, основан през
658 г пр Хр . вероятно от мсгарски
ко.тонисти Бил разрушен от Дарий
(490 г.пр.Хр ). после прсминал в
ръцсте на атинянитс и спарганцитс,
но успял да запази нсзависимостта
си както при максдонцитс, така и
при римляните. чак до I в.сл.Хр..
когато станал част от Римската им-
перия Внзантнон бил обсален и
разрушен от Септимии Север, тъй
като житслитс му подкрепили дру-
гим претендент за властта. По-къс-
но градът бил възстановсн от Кара-
кала. Константин Велики го избрал
за столица на импсрията. Тогава
Визаитион применил имсто си на
Консгантинопол
Византийска, империя (лат.
Byzantium. Imperium) Имс, дадсно
на Изгочната римска империя след
отдслянсто й от Западната.
Вика Пота (лат. Пса Рига или
I'icapola) мит. Римска богиня на
успеха и силага. както и на еже-
дневна га печалба.
викарий (лат vicunas) I. В Рим
длъжностно лице, косто замсства-
ло. замсстник. След като Диоклс-
цнан рсорганизирал империяг а
били създадсни много викарии
Имало викарий на Рим (иссолил
Urhts). който помагал на префекта
на града (praefectus Urbis). един
викарии, конто бил помощник ио
гражданските вытроен на вески
един от чстнримата прсфекти на
импсраюрскага гвардия (vicanus
consiliis чип»). Във вески от два-
надессттс административно окръ-
га (или епархии) имаго по един ви-
карий на префект итс на прсторну-
ма (vicunas pruefectonim pruelo-
по) Той нзпълнявал ролята на
посредник между императора и
управителя на провиниията. като
контролираг администрапияга и
правосъдггето 2. Роб. помощник
на друг роб и нсгов подчинен
виктимарий (лат. victimanus)
Изпълинте л на жертвопрнношени-
его I loMar.tr на жреца и гакогнал
жертвата
Виминал (лаг. liminalis mons)
Един от седсмге хълма на Рим.
Бил наречен така заради многого
нърби (гшписл). конто pacie.iii на
него. В императореката сноха там
били построен)! термите на Диок-
лециан
Виналии (лат I’inalia) Римски
празниии на виною На 23 апри i
сс организирали градскиге (игАн-
па). а на 19 август селскнте (rus-
tical Първиит би । посвстсн на Ве-
нера На него в храма на богинята
било раздавано вино на народа в
голямо количество. Куртнзанките
носсли даровс на Венера, за да г и
дари с красота и чар Другим! бил
в чсст на Юпитер Жрецът припа-
еял в жертва ат нс и после огкъева i
първия грозд, с косто поставят на-
чало го на (роздобера
Виндекс, Гай Юлий (дат Пт1е\.
Gaius luhus) (около 25 6Х г ел
Винделиция
- 88 -
Хр.) Римски политик и воснен от
галскн прок ixoi Kato пропретор
в Галия, той ct.6p.li толнма войска
и застанал намело на въстанис
срсщу Нерон в подкрспа на Гааба.
Все пак бит побелен от римскитс
легиони на Нерон, расположено в
Германия, вы» Всзонпион (П*.мш-
пит), и се самоубил
Винделиция (лаг lindeluiai Об-
лает в Централна Европа, конто би-
ла обптавана от племето виндеищи
Памира ia се между рскитс Ду пав и
Рейн и отговаряла на част от лнеш-
нитс Бавария и Швабия Била поко-
рена от рнмлянитс в 15 г пр Хр и
включена в провинция Репин Глан-
ният й град бил Августа Винде.шко-
рум (Augi^ra I uulcluorum}.
Винеа ।лат rmoil Във рнмската
войска военна машина с форма на
скс.те. на подпорки за асма. orкъ-
дсто идва и имею и (думата озна-
чава и ...юза"). Нод този дт.рнен
подвижен навес обсажцащитс вой-
ники се предпазвали от стрс.титс и
копинга
Випсаний Агрипа, Марк (лат
Гг/мшштл 4gn/>/></. Мапих) -» Аг-
рипа
Випсания Агрипина (лат Гг/>-
\ania Agrippina) (42 г.пр Хр 20 г
сл.Хр ) Дъшсря на Марк Внпса-
нии Агрипа. доведена сестра на
Агрипина Старата. Омъжила сс за
Тиберии, конто «последствие я
изостанил.
Bupuam (лаг Г/гш/Лн») (около
190 139 г.пр Хр.) Водам на .тузи-
тапните с неизвестен произход
Оглавянал банда разбойнипи По-
късно. представяйки сс за борец за
свобождснис на народа си. събра i
около себе си нсички. кото бит
изгошени от свосволията и рспрс-
снигс на рнмлянитс Начсло на
нойската си Вириаг победил ня-
колко римски пъ лководпн. изпра-
гени срсщу него Пакрая консулы
Ссрвилии Цепной, след каю н гой
прстърпя। неуспех, се принудил
та внедри сред обкръженисю му
наемнипи. конто да го убият.
visceratio лаг. («гнцерацио) Така
се наричало в Рим разцавансто на
народа на мссото и най-вече на
вътрсшноститс на животниге. кон-
то би ли принсссни в жертва при
погрсбснията на знатни римляни
Вителий, Авъл (лат. Itteliux.
ln/ихЦ 15 69 г.сл Хр I Римски им-
ператор. произхождащ от знатно
семейство, но неспособен и ко-
румпиран Кипрски гона успял ла
свече, ш б лагоразположснисто на
нсички импераюри повече с поро-
ците. отколкою с добродстслите
си Тиберии го направил свой фа-
ворит. Калигула то пенял заради
уменнето му да кара колесница.
Клавдий заради любовта му към
игрите. а Нерон заради ласкатсл-
ствата. с коню Вителий превъзна-
сял псвчсскитс му дарбн. Напра-
вил карисра благодарение на под-
крепата им. каю станал консул и
4Х г сл Хр.. проконсул и Африка, а
после, по насюянанс на Галба. вос-
началник на войскага н Германия
Независимо от поражения та. кон-
то поиасял. войниинтс го подкре-
пят. защото изобщо нс държал да
спазват дисинплината Той самият
се заннманал повече с пиршества
и гуляй, огколкото с военнитс де-
та По тези причини, когато Галба
умрял. го обявили за император
Съшевремснно бил избран и Отои,
но след като Вителий го побелил
при Бсдриакум. сс самоубил В съ-
шото врсмс обачс войскитс от Иэ-
тока и Дунав били провъзглаенли
за император Веспасиан Тон из-
- 89 -
Вулкан
пратил срсщу Вителий поиска, ко-
нто го победила при Кремона в 69 г
сл.Хр. Онитал сс да сс скрие в дво-
рена си в Рим. но би л намерен и
и гачен гол по улицнгс. къдсто хо-
рата го лннчували. От ря зал и глава-
та му и я забили на кол. а тялото
му хвърлили в Тибър.
Витания (лат 8ith\ma} геогр и
чет Облает в Мала Азия, чнйто
брсговс сс къпят от Мраморно и
Черно морс. Завладяна от персите
през VII в.пр.Хр.. по-късно ги ста-
нала независимо царство, като ус-
пяла да запази автономия но врс-
мсто и на Алсксандър Велики, и
на рнмлянитс В 74 г.пр.Хр. Нико-
мед IV със завещанного си я оста-
вил на Рим и тя станала римска
провинция Между иарсгс. конто
послсдоватслно засмали трона на
Витиния. били Никомед I. конто
обединнл региона. Прусий II. кой-
то предал Ханибал на рнмлянитс и
вече споменатият ио-горе Нико-
мед IV.
Витрувий Полион, Марк (лат
I'ilruviux PoUio, Мигсих} (I в
пр.Хр ) Прочут римски архитект
За живота му ияма сведения Жи-
вил по врсмсто на Август и му
посветил съчинеиисго си в 10 кни-
ги ..За архитектурата*' {De anhi-
tecluru} В него разрабогил много
теми: урбанистика, строитслни
матсриали. хидравлика, механика,
слънчеви часовници и военни ма-
П1ИНИ Произведенного на Витру-
вий било изиолзвано много от ар-
хитсктите през Рснссанса.
Виту ла (лат. litttla) мит Римска
богиня на вссслисто и на празни-
цитс.
Витумн (лат. I'ifumnitx) мит
Римско божество, което римлян-
кигс нризовавали. след като заче-
нат. за ла закриля дстсто им до
ражданего.
Волсини (ла) Iblxinti} геогр. Дре-
вен струски град, лисе Ьо гссна
волски (лаг Ib/xci) II юмс в Цен-
tpaiHa Италия, коего обитавало
гериторияга. граничеща с марси-
ге. хсрницитс. латините и самни-
титс Заклсти противница на рим-
лянитс, тс били побсдепп от Тарк-
виний Горди, но иродължиЛИ СВОЯ-
га съпротива. Вероятно Кориолан,
прсдавайки Рим. им оказал помоги
Били окончитеано г гобелен и във
втората половина на IV впр.Хр
Главнитс им градовс били Аипнум
{Annum}. Цирцеи (Сосен}. Корно-
ги (Corioli). Арпинум (Аг/мпит)
Волтумна (лат. lollumna) мит
Богиня, закрилница на етрускнте
И мал а храм във Волсини
Волумния (лаг. Iblumnia) (V в пр
Хр ) Съпруга на Кориолан (•+I Тя.
засдно с майка му Ветурия. успяла
да го убеди да отсгъпи от Рим
волци (лат Iblcue} II геме в Нарбои-
ска Галия. Разделяло сс на арско-
мици и гектосаги.
vomitoria лат (ао.митории) В
римския тсатър така сс наричалн
портите на входа към стъпа.гата
Вулканалии (дат. lulcunultu) Рим-
ски празник в чест на Вулкан, ор-
ганизнран през мессц август. Утн-
цитс били осветявани и навсякъдс
горели грамадни ог иконе, в конго
били хвърляни опрсдслсннте за
жертвоприношение живо г ни
Вулкан (лат. Ittlcunus} Xet/teem
Габи I 1ат Gahu}геогр Древен la-
тннски град, между Рим и Пренес-
та. основан от парстс на Алба
Споре i 1сгсндата там би ли отпе-
дани Рому I к Рем 1>н л laina.inii от
Рим при Таркнинии Горди
Габиний, Абъл (лат Gahtnius.
Aulus} (I в.пр.Хр.) Народен три-
бун, а после консул, поддръжник
на Помпей Сражавал сс в Юдея.
като възстановил рсда там. и в
Египет, къдсто поставил на трона
Птолемеи XII При занръщансто
му го обвинили в коруппия II 113-
нуднанс Осъдили го да отидс в
изгнание, въпрскн защитата на
Цицерон, към когото прели тона
сс отнасял враждебно Усиял да се
върне при упранлениего на Цезар
Впос.зедствис той го изпратил и
Илирия. къдсто в Салона Габиний
умрял.
Gabinus, cinctus 1.1т (Габина,
цинктус) Така римланите нарича-
IH определен начин на прсиасване
на тогата. като нрехвърляли сли-
ния и край над ляното рамо и го
завързвали за тя лото под дясната
ръка Изразът с евързан с спидол,
случил сс в Габи Спорсд летенда-
та ненриятслитс внезапно напад-
нали житслите на града, докато тс
извършвали жертвоприношение, и
сс принудили да сс отбраняват та-
ка. както били облсчсни Оттогава
повдигнатата по този начин тога
сс използвала при свешснитс ри-
гу али и във войската
Габгамела (лаг. Gaugainela} ге-
огр Селище близо до .Арбела, и
Асприн, къдсто Александър изво-
юная третата си решаваща победа
срсщу Дарий (3311 пр Хр I
Гадес (лат. Guc/e.v) геогр. Древен
морски град в Испания, основан
ОТ фнНИКИЙЦИТС ОГВЪД Хсрку ICCO-
витс стз>лбонс. сега Калике. Оттам
идвалн в Рим промутите танцьор-
ки, нарсчснн именно Guiliianae В
града сс излитая красив храм, пос-
встсн на Хсракъл. в конто би ш из-
рисунани дванайссгтс му подвига
Гай (лат. Gaius} (Пн.сл.Хр .) Извес-
тен римски юрист, живил при Ка-
ракала или Адриан. Написал мно-
го съчинсния по право, сред конто
чстири книги „Основни закони"
От тях сс възползвали съставитс-
литс на Юстинианоното законода-
телство.
Гамета -» Кайета
Gaius лат (Гай} Римско собствсно
име. съкращанано с буквата „С"
По време на сватбсния ритуал
младоженката била наричана Gain
и произносила думитс ubi Hi
Gaius, ецо Gaia (Къдсто бъдеш th.
me бъда и аз) като обещание за
вирност.
Гал, Гней Корнелий (лат. Gallus.
С Cornelius} (69-26 г.пр.Хр.)
Римски политик и пост, ролен в Га-
- 91
Галерий Максимиан
пня. Макар и с незнатен произход.
той бил издигнат от Август до най-
високи магистратски и носнии
ддъжности и назначен за управи-
тся на Египет. Впослсдствис го об-
винили в предателе тио, изпаднал в
нсмилосз и сс самоубил. Известен
като оратор, той бил и пост и в чс-
тиритс си книги слегии нъзпял не-
щастнага си любой по освободсна-
та робння Ликорида Вергилий,
който бил иегов приятсл. му посве-
тил лесега га сн склога. а в шеста та
сс изказва похвално за него.
Гала Плацидия мат Galla Placi-
dia} (около 390 450 г.е.ч. Хр I Дъ-
игеря на император Тсодосин I Ве-
лики и сестра на Онорий. Омъжи-
ла сс за Атаулф. след като при
плячкосвансто на Рим (410 г ) би-
ла пленена от Аларик, царя на
вестготнтс. След като Атаулф би т
убит, сс омъжила за пълководеца
Констанц, с когото иарувала Ко-
гато н вторнят и сыт руг умрял.
станала регент на сина си Вален-
тиниан III В Равена сс издига про-
чутият мавзолеи, посвстсн на ней
Галатея (спр Galateia. лат Gala-
tea) мат. Морска нимфа. дъшеря
на Иерей и Дорида Имала щаст-
лива любовна връзка със овчарн
от Сицилия Акид. но така преднз-
викала гибе лиата ревнос г на цик-
лопа Полифсм. Той убил прекрас-
ной младеж. като го смазал с една
скала. Неутешимата Галатея нака-
рала боговстс ла го пренърнат в
река.
Галатия (лат. Galatia или Gallo-
graecia) геогр. Облает в Мала
Азия, разположена между Фригия.
Кападокия. Понт. Витиния и Паф-
лагония Взела името си от галати-
тс, кслтскнте или галскнте племе-
на. Тс сс пресслили там около 27К г.
пр.Хр. нодсни от никой сн Брен.
Била разделена на чстири провин-
ции или тетрархии
Галба, Сервий Сулпиций ( iai
Galba. Senins Sulpicitts) (око то 5 г
пр.Хр 69 г.сл.Хр.) Римски импе-
ратор При Калигула се сражавал
храбро в Германия, а после стана л
проконсул в Африка. Като упра-
вится на Тараконска Испания, тон
се присъсдннил към бунта на нре-
торианцитс срсщу Нерон и бит
обявен от войската за император
Сенаты признал избора му и при-
нудил Нерон ла се самоубие Га -
ба сс задържал на влас г само се-
лем мессна. г т.п като. нов птян от
лоши сънетници, не пожелал да
разреши обставите наг ара ди на
воиницитс. конто го избрали (. тел
като загуби л тяхната подкрепи,
бил убит от прсторианците и те
обявили нстовпя наследник Огон
Галез (лат. Galae.sa.si геогр Малка
река близо до Тарент. къдсто Ха-
нибал разноложил ноенния си ла-
гер, докато обсаждат града Извест-
на била със стадата овце, конто
насели по горнстнте и Орегоне и
конто давали изключително финн
вълна (Хорапни. ..Одн")
Гален, Клавдий (лат Galenas.
Claudius} (129 200 г.сл.Хр ) Про-
чут лечится и философ от Пергам
В 146 г.сл.Хр отишъл в Рим. къле-
ю сс раднал на го ляма слава и ста-
на । тскар на Марк Аврелий, после
на Луций Вер и накрая на Комол
От многобройнитс съчниення. кон-
то му се припневалн, били тагубе-
ни цели 125. но останали стотина.
конто се отнасят до анатомия га.
физиологията. патолог ня та и тера-
пията Иеговитс теории нмали го-
лямо разпространснис и признание
и прет (. реднопеконието
Галерий Максимиан, Гай Вале-
рий -» Максимиан
galerus
- 92 -
galerus шт (raicpyc) I. Шапка без
козирка и периферия, използнана
от римлянитс на път или на по ле-
то. Flamen Dial is носел galerus с
бил цвят 2. Перука. носена от же-
ните ii.ni актьорнте
гали (лат Galli} I. Жите лите на Га-
лия Така с общо имс римляните
наричали келтскнтс племена (ало-
броги. сснони. лингонн. секнани.
чедуи. арнерни, бон. ремн, салувлл.
чел нет л л и т и). конто лласелява ли
тази облает опте от VII VI и пр
Хр (-* Кении) 2. Жрсшл на боли-
нята Кибела, конто взелн името си
от реката Гал във Фригия. където
изпълняаа.ли ритуаште си
Галиен, Публий Лициний Егна-
ций (лат Galhentts. Р l.uiniu\
Egnattus) (2IX-26X г.сл.Хр.) Син
на император Валериан, с когото
си разделял властта и нродълже-
ние на ссдсм години Поел само-
стоятслно управ ichiicto в 260 г.
сл Хр . колато баща му бил пленен
от нсрситс. Наложило сс да води
тежки сражения в Галия, и Афри-
ка. на изток. за да защитам грани-
ните на импсрията и да спира на-
тиска за автономия от много посо-
ки. Разпуснат в нравитс си. но изк-
лючнте «но талант лив. той покро-
пите, лствал лику ст вага и идуката
Бил убит от споите ллълководии.
докаго обе аж дал Милано.
Галилея (лаг. Gahlaeu) геогр Сс-
верната част на Палестина. в коя-
то живял и проповяднал Псус
Христос. Най-важни градовс били
Кана. Назарет, Тибериада.
Галинция (стгр Galinthias) мит
Наримана била и Галантида. Дъ-
щеря на Прет В дсня. когато
предстояло прнягелката и Алкме-
на да роди сина си Хсракъл. пар-
китс и Илитии лържали ръцсте си
скръстени. за да подрочат на раж-
дансто и да уюлят но този начин
на Хера Галннция обаче прибяг-
нала до читрост. като внезапно
разпросгранила нснярната неег.чс
Алкмена вече с родила. От и знена-
дата паркнтс и Илитня плссналп с
ръцс. развалили с това магнита и
Хсракъл най-сетне сс роди л. Тога-
ва Хера от яд превърнала Галин-
цня в нснсстулка.
Галия (лат Gallia) геогр С това
имс римлянитс означавали герито-
ринтс. включваши Северна Ита-
лия (Gallia Cisalpina. Отсамал-
лнлйска) лл тези, разно ложени меж-
ду Ренн. Пллрсненге. Атлантичес-
кий оксан лл Средиземно море
(Gallia Trunsulpina. Отвъдалпнйс-
ка). съотнстстващи днсс. общо
нзето. на Франция, на Бслгия. на
част от Холандия. на Германия и
на Швейцария. От рскитс най-важ-
нн били Родан (Rhoilanus. дн. Ро-
на), Гарумна (Garumna, дн Гаро-
на). Ссквана (Seipiana. дн Сена).
Лнгср (Liger. дн Лоара). Рейн
(Rhenus). Намссата на Рим в Галия
заночнала решително. когато не-
гови войски. нредвождани от До-
мллции Ахснобарб лл Фабий Мак-
сим, отошли на номощ на хсдуллте
и разби ли алоброгитс и арвсрннтс
(122 121 г.пр.Хр ). Основаването
на .4quue Sexпае (Ккс ан Пропане)
лл на Narbo Martins (Нарбон) отбе-
лязало създаването на пърната
римска колония нзнън Италия, на-
речена Нарбонска (Pmvtncia Nur-
bonensis). Римлянитс завладели и
останалата част на Gallia Tran-
salpina (наречена също Couuiiu за-
ради дългнтс коси, конто носслн
галите) едва при Юлин Цезар
Между 5Х и 50 г.пр.Хр той прове л
редина успсшни военни походя,
разказани от него в ..Записки за
галската война" (Commentarii de
- 93 -
гелони
hello Galluo) и и разделил на три
провинции Аквитания, Кслтика и
Бслгика (АциПапиа. Cellica. Bel-
gica). Август я реорганизирал ад-
министративно и tn направил че-
тори Нарбонска Галия (Gallia
Narhonenxtx. наречена ощс Pixtvin-
cia Narbonenxix. а после само
Provincia. днсс Прованс). Аквита-
ния (Gallia (i/uilana). Лугдунска
Галия (Gallia Lugdunenxix -♦ /.m.q-
dunum) и Бслгика (Gallia Belgica)
Тази организация сс задържала че-
тиристотин години
Гамелии (лат Gamelia) В Атина
иразник,- жертвоприношение и
снатбсн банкет в чсст на Хера Га-
мслия. конто се организирал през
мессц гамелнон, мссеца на сватби-
те (между 15 януари и 15 фсвруа-
ри). периода на добритс знамения
гамелион (стгр. Gaiiielion) Седми-
ят мссси от атичсския календар,
прсдшсстван от поссйдсон и след-
ван от антсстсрион -» Гамелии
Ганимед <лат Ganymedex) наш
Много красив младеж. син на
Трой, брат на Ил и Асарак Зеве
пожелал да го вземе за ниночер-
псц. Изпратил един орел, който го
грабнал. докато пасял стадата на
баша си в полите на планината
Ида. Хера, обзега от ревност. из-
лила гнева си върху троянцитс.
потомимте на Трой
гаргаренци (стгр Gargareix. лат
Gargarenxex) Митично плсме. кос-
то спорсд Страбон обитавало зс-
митс близо до амазонкигс. Мъжс-
тс от това плсме живсели с тях по
два мсссиа в годината. за да създа-
дат деда. После момчстата били
повсрявани на байт те. а момичс-
тата на майките.
Гела (лат Gela) геог/> Град на юж-
ная бряг на Сицилия, близо до сд-
ноименната река Основан бил
ОКОЛО 690 Г lip Хр ОТ КОЛОНИСТ!!
от Родос и Крит Там умрял и бил
погребай Есхил.
Геланор (лат. Gelanor) мат. Цар
на Аргос, син на Сгенсл Когато от
Египет дошъл Данай и оспорил нс-
говата пласт, народът сс събрал. и
да реши кой от двамата трябва да
царува. Междувременно сс появил
нълк, който нападнал обороте и
повалил един бик. Аргосии реши-
ли. че юна с знак от боговете.
отъждсствнли вълка с първенеиа
чужденсц и избрали него за пар
Гелий, Авъл (лат Gelltax. Atdux)
(около 130-1X0 г.сл.Хр.) Римски
пнеател и сруднт, автор на „Ати-
чсски нощи" (Мое tex Antliae).
сборник с много сведения и анек-
дота. Заполнит в Атина като ди-
дактически съчинснис. в него има
откъси от различии автори и бс-
лежки от разговорите, конто с во-
дил с известии личности на своего
врсмс на лингвистични и литера-
гурни теми Съетон се от шайсст
книги, от конто осмата с тагубена
Гелон (стгр Gelon. лат. Gelo) (око-
ло 540 47Х г.пр.Хр.) Тиран на Си-
ракуза Роден в Гела. Сицилия, с
незнатен произход. Изпъкнал със
споите качества и много бързо ста-
нал начадник на конницата на тира-
на Хипократ. След като той х мри и.
заел неговото място. а в 4X5 г. ста-
нал тиран и на Сиракуза. При уп-
равлснисто му тя придобн ia голи-
ма мощ и влияние. В 4X0 г. разбил
войската на каргагсниитс при Хи-
мера Гелон бил мт.дър нладетел,
обичан от подчинснитс си и почи-
тан като полубог. Покроиитслствал
изкуството и литсратурата Исто-
вого място засл браг му Герои
гелони (стгр Gelonoi. чат. Geloni)
Скитско плсме. обитавало темп те
Гемония
- 94 -
на днсшна Украина Xopaunii нз-
по.вва тока имс като общо ia нам-
отдалечсните варварски и(смена
Вергнтни ги нарича ptcti (нзрнсу-
вани).
Гемония ( (ат Gemuntue} Писка
със стънала на склона на Капито-
лийский ХЪЛМ. ПО КОНТО СИ шчалн и
хвърля.ш к Тибър тру повете на
наказанмтс със смърт к Мамертпн-
скин затвор.
Генесии (стгр Genesiu} В Гъриия
лии посвстснн на почнтта към
мъртвитс Те би ли в началого на
месеп пт <)/>о шиш. третият от
а1инския календар (ссптсмври
октомнри)
genethlioi theoi стгр (генет пит
теои\ В Гъриия боговсте на сс-
мсйстното (отговарящн на пена-
тите <-*1 в Рим), а също и боже-
ства. закриляши раждането (като
Хера. Артемида и лр )
гений (лат genius} шип Дух,
обикновено юбър. конго закрилял
отделимте хора, i радоне, места В
Рим смятали. че геният на вески
чонек искал юн да с щастлин. да
се наслажлана умерено на удовол-
ствнята. Загона, когато чонек жи-
вее г весело, приятно, се казвало.
че сс Грижи га гения си {uidulgere
genial, а когато се подлагал на ли-
шения. чс го (ишава. мами {de/iau-
dure genium} Оснен (ичсн гений
имело и местей, genius lot i -♦ ci.
шо tie.su ши.
gens iar (<<•»« ) Род. те трупа от
семейства с един общ ролоначал-
ник В Рим граждани гс сс разде ih-
ли на ipn триби Рамин. Титии и
Луиери iRamnes. Тш ics и /л« ею).
и всяка триба била разделена на
курни На свои pci всяка курии
ез.държала дссст gentes (рода), а
тс се раздели ш на семейства Към
слип и същн gens принадлежали
lent конго имали еднакни имена
(наир lennltus. Claudius. Flanu-
mus и т.н ), един общ корен и ед-
иакви обичаи. ирсди всичко рели-
гнозни Пърноначално gentes били
всичкитепатрициански По-късно.
когато при Таркниннй Прнск ни-
кои и icoeiicKii фамилии би ill нз-
дигнати до на। рипиански. тс обра-
|\ нал и нонн gentes. коню, за да сс
раз личина г от другитс. били нарс-
ченн gentes minutes. докато нървн-
IC. конто вече били в сената, за-
ночнали да nt нарнчат gentes
matures. Принадлсжащитс към
един gens били нарнчани gentiles
(родники) и никой от тях нс можсл
да напрани завещание или да при-
бег не до оспновяване без съгласн-
сто на другитс gentiles
Генций (лат Genttus} (II в.пр.Хр.)
Цар на IIлнрия. който по искано на
македонским цар Персей задържал
римскитс пратенипи Бил победен
от рнмлянитс и консулът Аниций
го завел като пленник с цялого му
семеис । во в Рим. за да иридадс
блясък на своя триумф. Оггогава
Илирия станала римска провинция
геомори (стгр. geoniomi} Така се
наричалн в A tuna дребните земе-
дс ши. една от нрослойкнтс. на ко-
нто Тсзей разделил насслението
геран (стгр. geninus) I. Жерав 2.
Театрален механизъм. с помощта
на конго се спускали на сисната
боговсте и ли сс издигали във нъз-
духа геронте. 3. Имс на танп. на-
ричан на о. Делос „Бягството на
жеравитс".
Герион (стгр Gervoneiis. ла!
Genon и Gets ппе\} мит. Всяваш
ужас пи.пн с три тела от кръета
наюрс. син на Хризаор и Ка троя
Живее । на ос тров Ерится. и зали-
ва на Гадес. Прнтсжавал стада oi
- 95 -
Герон
11 ре красни крави. iiaieiui от пасти-
pa Евритион и двуглавого куче
Оргрос. Хсракъл. след като поста-
вил в Гибралтарский проток стъл-
боветс. нарсчени Хсркулссови. та
доказатслство. чс с минал оттам.
отишъл на острова и като убил Ев-
ритион и Ортрос. откраднал кра-
витс. Гсрион притичал да защитава
стадото си. по само с един удар
също бил убит от Хсракъл. А'с-
ракк.1. Как
Гермал (лат Germalux) Малко
удължение на Палатинским хълм.
обърнато на ссвсрозапад. къдсто
спорсд легенлата били изоставснн
близнапите Ромул и Рем и после
кърмени от вълчицата
германи (таг. Germain] Населе-
ние с индоевропейски произход.
установило се в Германия (*).
Германик, Гай Юлий Цезар
(лат. Germanicus. Gaius lulius
Caesar) (15 г.пр.Хр. 19 гсл.Хр.)
Син на Друз и Антония, внук на
Август Тиберий го оенновил и му
поверил най-иажнитс държавни
длъжности. Оженил сс за Агрипи-
на Старага, от която имал много
деца. между конто Калигула
Прсдприсл ияколко ексисдииии в
Германия, занършили с победи
След смъртта на Август легиони-
ТС. КОНТО MV биЛН 1ПКЛЮЧИТСЛНО
верни, го провъзгласили за импе-
ратор. като отказали да присмат
изкачваисто на трона на Тиберий.
Но Германик успял ла сире бунта
на войницитс с прочугото си крас-
норечие Продължил своята кам-
пания в Германия и победил веяна-
шин ужас Арминий. Възвърнал
някои от орлитс. знапите на легио-
нитс. загубеии от Вар при Тсвто-
бургскага гора Вностедствие Ти-
берии го извратил с извънредни
пълномощия в Ориента. къдсто
развил важна посреднически лен-
ноет. Там бил отровеи спорсд ни-
кои от съпсрника си Калпурннй
Пизон.
Германия (лат Germania) геогр и
ист. Голяма територия на и тток от
Галия, между Рейн. Дунав. Елба и
Северно морс Племсната. конто я
обнтавали. нлнзали многократно в
контакт с рнмлянитс През 102 г
пр.Хр. Марий разгромил кимвриге
при Екс. а в 101 г. тсвтонитс при
Саудийскою поле. Це тар победи!
свсбите. прсдвождани or Арно-
вист. конто сс опятами да нахлуя!
в Галия и в 5Х г.пр.Хр. гн прогониi
обратно отвьд Рейн Август сс
опитая да разширн римската пласт
над Германия, но пойската му. ко-
мандвана от Вар, била разбита от
Арминий при Тсвтобургската юра
(9 г.сл Хр ) Впослсдствпе Тибе-
рий. Германик. Траян и Марк Ав-
релий подчинили части от герман-
скитс тсриторни. коню би ли раз-
делени на две провинции Горна
Германия и До ша Германия Кри-
зата в Римската империя доне ла до
нарушаване на границите or гер-
манскитс племена (франки, а (сма-
ни. пандами. готи. лангобарди и
др.), като ги залили ли и сс разпро-
страннли из пяла Централка и
Южна Европа
Герон или Хиерон (лат Huron}
Име на дпама тиранн на Сиракуза
1. Герон I (’’-467 г.пр.Хр.) По-го-
лям брат и наследник на Гелой
Обявнл война на струскитс и ги
сломил при Кума в 474 г. Две го-
дини по-късно наложил контроi
над Агригент, като победил игра-
на Терон Означало бил алчен и
жесток, но после сганал покриви-
тся на науката и изкуствата Пони-
кал в двора си пости като Симо-
нид. Ьакхилнд. Ес хил и Пиндар 2.
геронти
- 96 -
Герои II (око ю 306 215 г.пр Хр I
Голям стратег. Победил мамсртин-
цитс и бил обявсн от войската та
цар Означало сс съюзил с карта-
гений тс. а после с римлянитс. на
конто помогнал и Първата иунн-
ческа война. Приел и двора си Ар-
химед.
геронти (стгр £<’ямт/еО -» гергшч
герузия (стгр Gcihumu) В никои
гръцктт полней събранисто на ста-
рсишиннте. косто управлянаю
държавата с голям авторитет В
Спарта сс състоя ло от двайсст и
осем члена, избирани пожизнсно
чрез шумного одобрение на наро-
да Члсновстс на герузията сс на-
рича in ге/юнпш и нмали по ппи-
чсска и съдсбна пласт
Гета, Луций Септимий (лат
Geta. Liuim Septimiu*) (IX1) 212г.
сл.Хр.I Римски император. СИН на
Септимий Север и Юлия Домна,
родсн в Читано. Получил титлата
цезар в I9X г. и август и 209 г. Уп-
равлявал с брат си Каракала, кой-
то от завист към него първо сс
опита) да го отрови. а после го съ-
сякъл пред очитс на майка им
гети (стгр. Geiui. iai Getue) Тра-
кнйско племс. обитавало земигс в
долното течение на Ду пав Нами-
рали сс близо до дакитс. с конто
чссто били бьркани.
гетули (лат Gaeiuh) Либийско
племс. обиталало тсриторията
между Атлантика. Мавритания и
Нумидия Били номади и много
войнстнени
Гея । стгр Ge или Gaia) шин Зсмя-
та. Съпруга на Уран, първии бог.
който упрашивал установи.ши сс
след Хаос снят Имала много лена,
сред конто титаните, хекатонхей-
ритс (сторъкитс) и пик юните По-
неже Уран се страхуна। от хека-
тонхейрите и циклоните, веднага
след раждането им ги затвориi и
Тартар Тогава Гея убедила тита-
ните да сс опълчат срешу баша си
и да го свалят от трона. Дала на
един от тях. Кронос, сърп (harpe).
с който титанът тежко наранил ба-
ша си. От тсчащата му кръв се ро-
дили Ериниитс и гигантите Геи
била отъждсствявана от гърцитсс
Кибела и Деметра. Римляните. ко-
нто и парила, ш Тс тус (Зсмя). я по-
читали и като Церера
Гиг (лат Gigex) (VIII-VII вир
Хр ) Спорсд легендата овчар от
Лидии, който заграбил трона на
Канданъл. Той го убил с помошта
на въ чшебен пръстсн. правей! го
невидим. Спорсд Хсродот към то-
на го тласнала красивата съпрпа
на Кандапъл. обидсна о г грубост-
та на цари, проявена към нся Раз-
ширил границитс на Лидия и уста-
новил приятелскн отношения с
Гърция. като изпратил богати да-
рове на оракула от Делфи Него-
вше богатства били огромни
гиганти (лат. Gigantes) лшт. Ог-
ромна същсства. дсиа на Гея, Ро-
дили се от кръвта на Уран, кастря-
ран о г сина си Кронос. Били нада-
ренн с необичайна сила и нмали
обща кръв с титаните и циклоните
Подстрекавани от майка си и воде-
ни от своя пар Евримедонт. те
обяви.111 война на Зевс и боговсте
Опитали сс да атакуват Олимп, но
били побсдени и хвърлени под Ег-
на и другитс вулкани. Между ги-
laiiriirc най-извсстни били Алкно-
нсй. Кинин. Ефиалт, Енкслад. Ев-
рит. Хиполит. Пслор. Порфирном
гигантомахия (стгр. Gigantoimi-
kia) лшт. Прочутата битка на гн-
гантитс срешу Зевс, за да отмъс-
тят за участта на братята си гита-
ми Ьунтоннииитс тръгнали от
- 97 -
gynaikeion
Флсгра. в Трахни. после миналн
прсз Аркадия. Тссалия и Македо-
ния. Но Зене със своитс страшни
мълнии и с помощта на Никс. Ано-
лом, Артемида. Арес. Дионис.
Хсрмсс и дори на полубога Хс-
ракъл усиял да извоюна победа и
погребал гигантите под вулканите
Гий (лат. Gras или Gm) лш/и Един
от хекатонхсйрнтс (сторъкитс).
Гилип (лат. Gylliptts) (Vn.np.Xp )
Спартански пълководсп Начело
на войската и флота защитил Си-
ракуза от атинянитс Сисчелил рс-
шителна победа над двамата вра-
жески восначалници Никни и Дс-
мостсн. конто пленил и конго
против полита му били убити от
сиракузците Впослсдствис омър-
сил името си. като си присвоил,
както изглежда. триста талента от
военната илячка За да избегне
смъртната присъда. избягал в из-
гнание.
гимназия (стгр gvmnasion, лат
утшлгшшп) В Гърция място за фи-
зически упражнения на млацежи-
тс. но и за нзучаванс на музика.
литература и философия. Прсд-
ставлявало обширно помещение,
заобиколено от колони с места за
хиляда зрители. От двстс стран»
имало бани До нас с достигначо
точного описание на Витрувий за
такива сгради. В тях сс провежда-
ли пет вида състсзания (pen-
tathlon) бяганс, скок, борба. хвър-
лянс на диск и хвърлянс на копие
При свободната борба и при юм-
ручния бой атлеты обикнонсно
бил гол (gym nos, откъдсто идва
думата ..гимназия") и сс намазвал.
за да даде тонус на тялото си и да
го напрапи хлъзгаво
Гимнопедии (стгр gvmnopaidiai)
В Спарта сжегодни празници. пос-
встени на Аполон и Артемида. На
гях сс чествала битката между
Спартаки» и аргосци Загнналитс
се почитали с гании, хорони песни
и гимнастически упражнения, иг-
пълнявани от голи момчега
гимнософисти (стгр Gvmnoso-
phistai) Име. ладено от гърцитс на
инднйските философ» мистици.
конто живссли голи в горите и
практикума.») аскстизъм
gynaikeion стгр (гюнайкейон) 11ай-
вътрешната част на гръиката ки-
ша. запалена за жените (всъшност
думата идва от старогръцката
уч не. „жена") и за цена та. Тя би ia
отделена от помещението за мъ-
жстс с двор. Съетояла се от тала-
мос (брачна стая) и антита ламос
(стая за работа или прием)
гладиатори (лат. gladiatores) Ро-
би или затворниц», военной ichhii-
пи или доброволии. конто > час । ва-
ли в кървави иублични представ-
ления Гладиаторскитс игри (huh
gladiaforti) бичи въведенн в Рим в
264 г.пр Хр по етруски обилии и с
тях се отдавало почит на почнна-
лия при погрсбалнптс шествия. За
да развличат римската публика,
гладиаторитс се биели на аренаг a
с други хора или диви животин с
кие меч (gladius) и други витоне
оръжис Рансният гладиатор искал
милост от парода, в гигаики иока-
залец. а зритслитс показва ». че
му подаряват живота, с прибран
палеи в свита в юмрук ръка (/*»/-
Пест рпчпеге), или че му отказват
милост. с опъната ръка и палец,
обърнат надолу (роЧиет verier?)
Гладиаторитс се различаналп по
оръжията. конто изиодзвали. дре-
хнтс и случайте, за конто би in аи-
гажираии .V« utores сс сражав.!ли
с меч и малък крыъл шит. reliant
с мрежа и тризьбси. essedani от
колесница. теглена от чет при койя
gladius
- 98 -
и т н Имало гладиатори. конто сс
бис ли срсшу животин. други един
срещу трут на пиршествата. трети
в лита ли в бои иа отряди. Паи-доб-
рито. ако и мал и къемет да оживе*
нт. след определен брой битки би-
ли освобождавани и сс наричали
rudiaru
gladius kit (sni<>tni) Меч. основ-
ного оръжис на рнм 1ЯНИТС Вися i
на един пояс ibalteuy) или комн
(сглуп/ишТ Воиннинтс ю носели
от дясната си страна, защото от ди-
во носели щита, докато начални-
иитс на вонската. конто нямали
щитове. го носе ли отляво.
Главк (лат Г7/ан<нл) мит. I. Рибар
от Беотия, вероятно син на Посей-
дон Забелязал. чс никои риби.
уловени от него и оставсни на трс-
вата. изведнъж възвръщали сили-
те си и сс хвърли ли обратно във
водата. Тогава опита.) тази грена и
внезапно изпитал желание да жи-
вее В МОрСГО. ХвЪр III I СС ВЫ! В1.Л-
ните и Тстида и Океан го направи-
ли божество Изобразявали го ка-
то старей с брада и дъ на четинес-
та коса, а тялото му 3ani.piUB.tio с
опашка на риба В поби i сс в Ски-
а косто станаю причина за
пренрьшаието и в морско чудови-
ще 2. Син на Хиполох. внук на
Белерофонт. заедно със Сарпе-
донт нредводител на ликийпитс.
съюзник на Приам в Троя нс ката
война Тъй като бил приятен и на
Диомед. наивно размснил
собствсната си златна ризница с
жслязната на гръикия герой, откъ-
дсто идва и латннският и зра з
Glauci el Diomcdiy permututio за
нсизгодна и безумна размяна 3.
Корин теки пар. син на Сизиф и
Меропа. баша на Бе 1срофонг. Ко-
гато сс връщал о! in риге в намет
на IIc.ihii. би । разкъсан от
собствените си коне, Афродита ги
била понудила, понеже искала да
му отмъсти. 4. Син на Минос и
Пасифая Като дстс паднал в делва
с мед и у мрял в нея. Гадатслят По-
шил. който веднъж вилял змия да
съживява умряла змия с някаква
бп.зка. ii iiio i nia.i същата билка и
съжнвил Главк
Главка (стгр Glauke) мит. I. Дъ-
щеря на Кихрей. пар на Сапамин,
омъжила се за Теламон, сина на
Бак. 2. Дъщеря на Крсонт, нарнча-
на и Креуза, съпруга на Язон Hi
Гликера (лат Glycem) I. Много
красива куртизанка от Сикиои.
|1зключително умела във виснете
на нении. Считало сс дори, чс тя
ги с измислила. Прочут бил порт-
рстът й. нарисуван от художник.)
Паисий, нейн любовник 2. шт
Имс. с косто ностът Хорации вы-
пил една много красива и обичана
от него жена
Гликон (стгр Ghkon) Знаменит
старогръики скулптор. родом от
Атина. на когото сс приписиа про-
чутата статуя Херкулсс Фарнезе,
намерена в термите на Каракас
Нс с известен периоды, в който с
ЖИВЯ)
гликоней (стгр glykoneios) Стих
от чстири стъпки За иегов създа-
тсл се смятал александрийският
лирически пост Гликон, за когото
нс сс знас почти нищо.
гномическа, поезия (стгр. цпп-
пике рой'.хы) Дидактически снос,
състоящ се обикновено от кратки
съчинсния с някакава мъдра ми-
съл. наставления, изводи, основа-
ни на житсйския опит (от ста-
рогръики gnome „мъдра мискт" I
Гланин представители били Солон.
Мимнсрм. Тсогнид. ФоКИЛНД. Си-
монид
- 99 -
zomu
гномон (dtp gnomon) Показалсн
или стрелка, конго със сянката си
показвали часа при слънчсвитс ча-
совници.
Горгий (лат Gorg/m) (около 4X0
375 г.пр.Хр.) Прочут софист и
оратор, ролен в Лсонтини. Сици-
лия. Вероятно бил ученик на Ем-
псдокъл. но ирскарал почти целим
си живот в Атина. Смята сс за съз-
датсл на рсториката Платон с на-
писал един диалог срещу софисти-
тс, наречен „Горгий”
горгони (лат Gorgowcjt) мит Дъ-
щери на Форкин и Кето. Били
страшни крилати чудовища и по-
тледът им пренръщал хората в
камък. Ималн коси от змии, з.чагни
крича. ръие от бронз и зьби на
глиган. Според Хезиод имената им
били Стено, Евриала и Медуза,
сдинствсната смъртна.
Горгофона ( чат. Gorguphone) мит
Дъщеря на Персей и Андромеда,
сестра на Алкей и манка на Тип-
дар.
Гордиан (лат Gordtanus) Имс на
трима римски императоры. I. Гор-
диан, Марк Антонин Семпро-
ниан Роман Африкан (лат.
Marc us Anlonius Sempronianus Ro-
manns Africanus) (158-238 тел.
Хр ) Потомък на Гракхнтс, сроден
с Траян, даровит, с богата култу-
ра. много добродетели и голямо
благородство В 237 г.сл.Хр., като
проконсул в Африка, бил обявен
за император, за да сс протинонос-
тави на Максимин Смятайки сс за
твърдс стар (бил почти на оссмде-
сст години), първоначално отка-
зал. но после по настояванс на на-
рода бил принудсн да приеме.
Привлякъл към упранлснисто си-
на си Изпратнл ю срещу управи-
теля на Нумидия Капслиан. под-
дръжник на Максимин, но там той
бил убит. Тогава Гордиан от отча-
яние сс самоубил 2. Гордиан II
(около 192-238 г.сл.Хр.) Спи на
предходния. от когото бил привле-
чен като помощник във властта.
Умрял в битка срещу бунтовннии-
тс на Максимин след само шест
ссдмиии управление 3. Гордиан 111
(222-244 г.сл.Хр ) Син на прсл-
ходння. Само на дванайсст години
получил титлата цезар. а на ссдсм-
найсет. след смърт га на Пуиисн и
Балбпн (23Х г.ел Хр.), го провъз-
глаенли за император Оженил сс
за дъщерята на мнннстъра си Ти-
мсзигси Победил персигс. коню
нахлулн в източнитс римски про-
винции. готитс и сарматите. Бил
убит от Филип Араб
Гордий (стгр Gordias, т.н Gor-
dius) мит. Легендарен фригийски
цар Оракул посъветнал фригийцн-
тс да си изберат да ги управляна
този човек. когото пръв видят да
минава на колесница по у липаза,
водеща към храма на Зене Така тс
избрали селянина Гордии След ка-
то станал пар. в знак на благо tap-
ноет закарал колссницата си в хра-
ма и я завързал с много сложен въ-
эсл, така че краищата на вьжето не
сс виждали Оракулът предсказал,
чс който развържс тозн възел, ще
владее Азия Александър Велики
разрешил проблема, като разсякъл
Гордиевия пысI с меча си.
Гордиум (Clip Gordion. лат. Got-
dium) геогр Град във Фригия, се-
далище иа парезе. разноложен на
брега на р. Сагарис
готи (лаг Gotlu) Войнствсно илс-
мс от ссвсрннтс части на Герма-
ния От бреговетс на Ба лзийско
морс тс сс спускали на юг. нахлу-
вайки (в III в.сл.Хр.) в пределпте
на Рнмската империя Готитс сс
разделяли на остготн и всстготи и
Градив
- 100 -
съедали на тсриторията на Италия
и Испания дне сити царства В
410 гсл.Хр всстготитс. нодсни от
Аларих, нахлули н Италия и пляч-
косали Рим
Градив (лат Grudivus) мши Епн-
тот на Марс
граи । тат Graiai) мит Дъщери на
Форкнн и Кето, нарсчени ощс
Форкннидн Имсната им били
Енио, Псфрсдо и Денно Били
состри на торг они тс и пазели не-
шерата Трите имели един общ зъб
и едно око. което Персей им от-
краднал.
Гракх । iar Grat, thus I Фами шо име
на днама народно трибунн, силоне
на Корнелия, дъщсря на Сципион
Африкански I. Гракх, Тиберий
Семпроний (лат Tiberius Sempm-
лшт)( 162-133 г.пр.Хр.) Независи-
мо от патрипианския си произход.
той сс борил да прокара законы,
насочснн срсщу сдрите земенла-
делци. за раэпрсдслснието на из-
лишнитс земи между нап-бсднитс
граждани Бил убит при схватка,
прсдизвикана от патриииитс. 2.
Гракх, Гай Семпроний (лат
Gaius Sempromus) (154 121 г
пр.Хр.) Брат на предходния. чиню
политика продължил Стана,! на-
роден трибун н 123 г и за да полу-
чи одобрснието на народа, прока-
рал закон, осигуряваш писки цени
на зърнснитс храни Освсн това
предложил да сс дадс римско
гражданство на нсички италийии
Патрицииге. нодсни от демагога
Ливий Друз, прели звикалн раз.ми-
рицн. по креме на конто Гаи Гракх
бил принудсн да бяга и да се скрис
в храма па Диана За да нс попад-
не в ръистс на нснриятслитс си.
накарал един роб да го убис
Граник ( лат Granuus) геогр Река
във Витиния. която извира от п ла-
ннната Ида и сс влива в Пропон-
тида. Известна с с битката в 334т
пр Хр . в която Алсксандър Вели-
ки с 30 000 македонски войници
победил 600 000 персийци. нодсни
от Дарии
Грациан, флавий (лат Gniiianus.
Flavius) (359-3X3 г.сл.Хр.) Импе-
ратор на Западната римска импе-
рия. родсн в Панония. Дошъл на
мястото на баща си Валентнниан I
и царуна I засдно с брат си Вален-
тиниан II Заздравнл границите на
империята. като разгромил алема-
ниге. избивайки в едно сражение
30 000 тсхии войници. След като
чичо му Валенс, император на Из-
точната римска империя, бил убит
от готитс при Адрианопол (Од-
рин), поставит Тсодосий на нсгово
място Повлияй от Св Амброзий,
гой организирал прсслсдванс на
сзичниците. Тези му действия, как-
то и якниге му иредпочитания към
войницитс от варварски произход.
прелизникали псдоволството на
войската. Бил убит на път за Галия,
за да сс сражала с Максим Велики
Грации ( тат. Graliae) + Xapumu
graecostasis лат (греко<maun)
Така се наричала една постройка к
Рим. б.тизо до курията В нся чуж-
лите пратсници. първоначално
гърцитс(откъдсто идва и името и),
засдно нзчаквалп да бъдат приети
в сената
грифон (лат gnpis или gnprl
Приказно животно от източната
мнтология. изобразяваио с тяло на
лъв и глава на орсл. Спорсд леген-
дата грифоните живссли на Ри-
фейскитс иланини и си осиорнали
с примаслите (-♦) златого на една
златоносна река в областта
gustus или gustum. или gustatio
лаг. (гтгпе или густгм. или гиг-
- 101 -
Гърция, Велика
тацио) Така рнмлянитс наричалн
прсдястисто, както и лската закус-
ка прсз пеня
guttus или gutus лат (гглпс) В
Рим съд с дълга и тясна шийка. из-
ползван за сипванс на вино в патс-
рата при жертвоприношение.
гърци (лат Grave i) Житслитс на
древна Гъриия, вринадлежаши към
различии етнически групп, и нари-
чани с различии имена: ахейпи.
аргосци. данайпи, дорийии. поло-
ни. едини, йонийии. мирмидонци.
пелазги
Гърция (стгр Hellas, лат. Graecia}
геогр Страна в Южна Европа, за-
обиколена от Егейско. Йонийско и
Средиземно морс, граннчеша с
Илирня. Тракия и Македония Ма-
кар и разпокъсана политически и
разделена на много полиен, нами-
раши сс в нспрскъсната борба но-
между си, исторически Гърция
представлявала една културна и
лингвистична пялост Най-извест-
нитс и градовс били: Атина. Спар-
та. Миксна. Аргос. Коринт. Тина,
Мсгара Историята на Гъриия с
историята на тези отделки полиен
Гърция, Велика или Магна Гре-
ция (лат Magna Graecia} Така би-
ла наричана южната част на Ита-
лия. заселена от гръики колонии.
И мала голямо значение за разпро-
странснието и развитисто на гръп-
ката цивилизация в Италия Главни-
тс й градовс били Кума. Тарент. Си-
барне. Kpoion. Метапон i Пестум
Давлиада ( лат Dauha\) личи
Епнтст. даден от постите на Прок-
на !♦). а и на сестра и Фи ломе ла
(-♦). защото били родом от трал
Дав лида н об ласт ла Фокида. ио пл.-
тя към Де лфи
gagyx (стгр dadouihos) В Гърция
така се наричал жрсиът на Демет-
ра. конто лло време на Е левзински-
те мистерии носе л свсщення фа-
кс, л (</<лл)
дани ( лат Daul Воинствен на-
род. гранллчсш с летите, разделен
на различии племена, конто сс
обсдини ли при пар Буребиста(60 г
пр Хр) С лед като зав ладя л Тракллн
и Панония. лолл създа л една силна
държава. в състояиие да се протн-
нопостани на Рим Водени от пар
Деиебал. дакнтс обивши воина на
Домициан Впослсдствис сс сра-
жавали и срешу Траян, конто ли
победил окончитедно и Дакия би-
ла иревърната в римска npoiuiHiniH
прсз 107 г с.л Хр.
Дакия । дал Dacial геогр. Дрсвна и
обширна обдаст на север от р Ду-
нан. днсс Румъния. насс. ляпана от
и.тсмсто лаки Дакллтс проллз кож да-
ли от Тракия лл сс занихлавали със
зсмедс.лие и живот НОЛЛ ъдство.
дактил ( лат da<t\lu\l пип С ли-
хотворна стъллка в старогръцката
и римската иоетлля. която има че-
гири тогие (времена) Състои сс
от трлт срички. от колл то първата с
дъ лга. а другитс две кратки, като
ударенисто на сгънката пала вър-
ху дългата С Пород легендата води
ироизхода си от ритмичннтс песни
на идсиските дактили (-» дактиди1
дактили, идейски (стгр. Doku lot
Idaioil Жреии на Кибела или Реи.
наричани идейски. защото обила-
вали ллланината Ида. Името им про
из ли за ол старогръцката дума duk-
Ivlot, ..иръспГ защото притежава-
ли сиособността да обработват же-
ля лото с ллръети и защото би ли де-
ест на брой Отъждсствявали ги с
корибантилс (-♦) и куретнте (-»1
далматинци (лат. Dalmuiael Дрен-
ните жители на Далмация, войн-
стесни и нспокорни, били ирнсъс-
динсни към Рим прсз 33 г.пр.Хр..
след пели 120 години войнн.
Далмация (лат Dalniatiu} геогр
Част от дрсвна Илирия. на източ-
ния бряг на Адриатическо море
чак до лранипата с Епир Сред
гланнитс и градовс били Салона
{Salona. близо до днеллплия град
Сиалато) и Скодра {Scodra. днсс
Скутари) Между III и IV век Дал-
мация дала на Рим никои известии
имглсратори, като Диоктеинан.
който с лед абдикацията си сс от-
тег.ти л в Салона
Дамаст (стгр Damasfes} Прок-
руст.
Дамия (сир Dainial пит Богиня
на июдородисто, почитана в Гър-
- 103 -
Данаиди
иия и Тарснт. Името било и епнтст
на Деметра и Кора
Дамокъл (лат Damocles) (IV в пр.
Хр.) Придворсн и приятсл на Дио-
нисий Стари, тирана на Сиракуза
Дамокъл, възхищавайки сс на бо-
гатствата на паря, казал, чс го смя-
та за най-щастлнвия човск на зсмя-
та. За да му покажс колко прсходно
е щастисто. Дионисий го поставил
на своего място по време на един
банкет и сложил да виси над гл а ва-
та му един меч. закачен само на
конски косъм Дамокъл. изплашен
до смърт, помолил Дионисий всд-
нага да сменят мсстата си
Дамон (лат Damon) (V-IV вир
Хр.) Философ питагорсси. извес-
тен с пословичного сн приятсл-
ство с Финтий Финтий. наклсвс-
тсн от придворните. бил осилен на
смърт от Дионисий Млади. тирана
на Сиракуза. Пожелал да му дадат
само един дсн. за да приводе в рсд
дслата си Тиранът се съгласнл.
при условие че на негово място
остане Дамон като поръчител. На
урсчсния дсн. понеже осъденият
нс сс появявал. Дамон бил отведен
към бссилката и малко прели да го
убият. сс помнил Финтий. за да за-
сме мястото му. Дионисий, noipe-
сен от всрността на днамата прия-
тели. отменил присъдата.
Данаиди (лат Danaides) \turn Та-
ка били нарсчснн петдсссттс дъ-
щери на Данай По иегова заповсд
тс. с изключение на Хнпермсстра
(-►). в дсня на сватбага си уби ш
съпрузитс си и хвьр ли ли главитс
ДАНАЯ (лат Оапае) мит Дъщеря на Анризий. царя на Аргос Акризий,
тъй като нямал синобе. а само една дъщеря. красивата Даная, отишъл
да се посъветва с оракула. Той му предсказал, че Даная ще го дари с внук,
бъдещ герой, който ще стане причина за смъртта му и ще заеме него-
вото място на трона Акризий. уплашен от това предсказание, заповя-
дал да построят една стая и да обковат стените й с бронз Разположил
тази стая в приземната част на една от кулите на града и там затво-
рил дъщеря си. Около кулата поставил пазачи със строгата заповед да
не допускат никакъв мъж в сградата. Безпощадният Зевс направил та-
ка. че пророчеството на оракула да се сбъдне въпреки всичко Превърнал
се в элатен дъжд и по време на една много силна буря посетил затворе-
ното момиче. От този златен дъжд се родил Персей. Когато царят до-
чул плача на малкия. разбрал, че се е родил внукът, от когото толкова
се страхувал Заповядал Даная и малкият да бъдат затворено в сандън
и хвърлени в морето. с надеждата да се удавят и двамата, Благодаре-
ние на Зевс сандъкът останал непокътнат и течението го отнесло до
брега на един от Цикладските острова, чийто цар бил Полидект.
Рибарят Диктис <според една легенда брат на царя) уловил уплетен в
мрежите си сандъка, отворил го и намерил вътре двамата корабокру-
шенци Изпълнен със състрадание, той ги отвел в двореца. Персей бил
отгледан като принц, а Полидект се влюбил в Даная и поискал да се оже-
ни за нея. Тя не се съгласила. но царят заподозрял, че зад отказа й стой
Персей и за да се иэбави от него, поискал да му донесе главата на Меду-
за (-♦ Персей). След като младежът победоносно дошъл с главата на Ме-
дуза. вкаменил Полидект и се завърнал с Даная в Аргос.
Данай
- 104
им и сэсрото Лерна Заради това
ужасно преет т.п лен нс били осиле-
но от Ереб да нюнят с кода една
бъчва. осеяна с дуттки Тона праве-
ло уситията им белю тезни и нака-
занисто им вечно.
Данай (таг /Лишил) мат Син на
египетским пар Бед и Анхироя
След смъртта на баща си управ 14-
вал засдно с брат си Египт Имал
пстдесст дъщери. в конто сс влю-
били нетдесетте синовс на Египт
За да отдели дъщерите си от тнх и
за да сире един снснтуалсн съюз.
който считал та нечестив. Данай
нзбягат и ги отвел в Аргос Там
научи । местнитс жители да копаят
кладеной Направил толкова доб-
рн нсша за хората. чс бит избран
от тях та нар. като отстранил съ-
перника си Ге танор Но сино-
встс на Египт го послсдвали и от-
ново поиска!и да сс оженят та Да-
наидитс. Той се съгласил. но запо-
вядат на дъщерите си да убият
съпрузитс си.докато спят Всички
изпълнили заръката му. само Хи-
пермсстра нс убила Линкси Отка-
чало баща и започна т да прсслед-
на Линкей, но после се сдобрил с
него и го направил свой наслед-
ник С тел смъртта на Данаи в ие-
гова чесг била издигната прекрас-
на гробница на пазара в Аргос Ес-
хил използвал легендата за Данай
и Данаидитс в трагедията си „Мо-
лителки".
Дардан Пат Dardanu* I мат Ле-
гендарннят основатст на управ тя-
нащата династия на Троя, син на
Зевс и на нимфата Елсктра. Про-
изхождал от Самотраки Спорсд
Вергилий парунал в Италия и из-
бягал оттам. след като неполно
убил брат си Ясной Установи т сс
в Мала Азия и там сс оженил за
Батей. I витерита на паря на Триа-
да Тсвкър. Той му дат темя, на ко-
ято да си построй трал. От Батся
му сс родил син. Ерихтонии След
смъртта на тъета си засл мястото
му на трона и основал Троя, която
нарекъл на името на внука си
Трос, сина на Ерихтоний. Научил
поданнцитс си да почитат А г ина и
им дал дне статуи на богинята. се-
ната от конто била прочутата ста-
туя Паладнон.
дарданци (стгр Dardunoi. лат
Dardant) I. Населенного на Горна
Мизия (днешна Сърбия). 2. Жите-
тите на областта Триада, нарсчени
ощс троянци. конто взели името
на своя пар споним. -+ Дарган
Дарес (лат /Хтго) мит I Прин-
тел на Еней. 2. Наречен ощс Дарес
Фригийски {Darc* Phrygia*). том
бит тсгендарният жрец на Хсфсст.
на коюю сс ириписвала една пред-
омирова история за разрушанане-
то на Троя
Дарий (стгр Dareio*. лат Daivu*
или Dana*) Имс на зрима пер-
списки царе от династнята на Ахс-
менидите I. Дарий I (7-4X6 г.пр
Хр ) Син на Хистасн. наследит
Камбиз II. след като убил узурпа-
тора Гаумат. Разширил имисрията
си и я разделил на двадссст сатра-
пии Построил улиии и завочнат
да сече монета Опитая сс да зан-
ладес Гърция. ио бил победен от
Милтиад в битката при Маратон
(490 г.пр.Хр.) 2. Дарий II Нотос
(стгр Natho*. коего на старогръп-
ки означана „незаконен") (7 404 т
пр.Хр ) Незаконен син на Артак-
серкс I. баща на Артаксеркс II и
Кир Млали, подкрепил Спарта во
врсмс на Втората псло11онсск.т
война 3. /(арий III Кодоман
(лат Codomanus) (7-330 г.пр. Хр I
Послсдният цар от династнята на
Ахсмснидитс. който победил
- 105
Девкалион
Алсксандър Веники и биiките при
Ис (333г пр Хр » п при Арбела
(331 г.пр.Хр.). bril убит о г Бее.
сатрапа па Бактра
Даун ( iar. Рнншп) мит Цар на
Апулии, баша на Тури, син на Ли-
каон, който лошъл и Италия от
Аркадия Спорсд легендата дал на
царя на Аргос Диомед дъшсря си
Енипа за жена Когато Диомед сс
връщал от Троянската война. след
морска буря, сс о топал на брсговс-
тс на Апулия и там основал град
Аргирипа (днсс Арни), а спорсд
ня ко и и Бриндизи
Дафна (лат Daphne) мит Нимфа,
дъщсря на реннин бог Пеней Айо-
лой сс влюбил и нся. след като Ку-
пидон го пробоя с една от стрсли-
тс си Той му бил ядосан след спор
за тона кой с най-добрияг стрелец.
Дафна нс отговорила на любовта
на Аполон и за да му избяга, поме-
лила останалитс богове да й по-
могши Тс я превърнали в лавър
(на старогръцки daphne). Аполон
украсил косите си с това растение
и оттогана то с посвстсно на него.
Дафна била обичана и от Ленкин
(-♦). който. за да бъдс близо до нся.
сс прсоблякъл като лопджийка.
Аполон. обзет от рсвност, разкрил
измамата и младежът бил убит от
спътничките на Диана.
Дафнефории (стгр. Daphnephona)
Празник в мест на Аполон. който сс
провеждал в Делфи и Беотия на
вески денет години По врсмс на
тържсствсната церемония дафне-
форз>т, красив млалеж от знатно се-
мейство. облечен в скъпи дреки,
носсл Лаврова кнопка Toil изпълня-
вал функция та на жрец на бога.
Дафнис (лат. Daphnis) I. мит.
Красив млад пастир и изкуссн си-
цилиански ловец, син на Хсрмсс и
една нимфа Ведши а след като сс
родил, тя го изосгави.ла в една Лав-
рова горочка, къдсто бил он ле дан
от паст при и нимфи Пан го нау-
чил да свирн на гайда. а музите му
вдъхнали побовта към носзията.
Спорсд легендата бил създа1елят
на буколичсската посзия Една
нимфа сс влюбила в нею и Даф-
нис и сс врскъл във вечна любов.
но и изнсвсрил. За отмъщснис тя
го ослепила. Тогава Хсрмсс го от-
вел със себе си на нсбсто. а на
мястото. къдсю бил остенен. на-
правил гака, чс да бликне извор
Спорсд друга версия Дафнис сс
погубил от нсщастната си любов
към едно момиче След смъртта
му нсговитс пет кучста от мъка
спрсли да се хранят и нс след дъл-
ю умрсли. 2. ami. Герой на извес-
тен пасторален роман „Дафнис и
Хлоя'*, написан от софиста Лонг
Девкалион ( лат Deucalion) мит
1. Син на Прометей и Климент. пар
на Тесания, съпруг на Пира Зевс
решил да унищожи хората. конто
ставали все по-жестоки и по-го.чс-
ми сгоистн. като потопил цезия
свят във вода. Пожелал обачс да
спаси Девкалион и Пира, единстве-
ните достойни. смирсни и гобри
човешки същества По иегова
заръка тс си направили лодка и се
сиасили с нся. шом започна) по-
топы Ужасен безкраен порой се
изеипвал върху зсмята в продъл-
женис на лепет дни. докато и най-
високите п lamiHii не 6ii.hi потопе-
ни На дсвстия дсн дъждът спрял,
водата заполнила да се оттсгля и
лодка। а се спряла на върха на пла-
нината Парнас Девкалион и Пира
сс озовали в един безлюден и опус-
тошен свят Отчаяии сс допиталн
до оракула в Делфи, който i и i юсъ-
ner нал да хвър.лят зад i ърба си
„костите на великата майка", тосст
Дедал
- 106 -
камъните на Зсмята Камъните,
хвърлени от Девказион. се иревър-
нали и мъже, а хвърленитеот Пира,
и жени Така земята отново сс насе-
лила с хора 2. Син на Минос и Па-
сифая, аргонавт, брат на Ариадна и
Федра, баша на Идоменеи
Дедал !стгр Daidalos. тат Daeda-
lus] мит И зключигетно способен
атински майстор Смятало се. че
потсклото му с знатно и че с по-
томък на Ерсхтсй Според тсген-
дата изобрети i множество съорь-
жения. като бра тната. нивелира и
плагиата на корабите. конто би пт
все оше неизвестно на гъртштс
Прочуй се като архнтект и скул-
птор. а статуите. конто създавал.
били напрансни толкова майстор-
ски. че можели да се движат и при-
личали на живи От завист хвър-
лнл от покрива на сана къща уче-
ника си Та т. конто изобрети л три-
она. сметачната линия и струга, и
бил прннудсн да избяга от Атина
Намерил убежище при Минос. па-
ря на Крит, конто го приел с толе-
ми почести Гениалннят гост му сс
отблагодарил по лош начин, като
изработил за царицата Пасифая
(-♦) известната дървсна крана,
чрез конто жената успяла да задо-
воли изгаряшата и страст към един
красив бик. Построил и Лабирин-
та (-♦). сграда с безбройни коридо-
ри и стаи, в дъното на конто сс на-
мирал Минотанърът. Дедал отно-
во зассгнал паря, като подсказал
на Ариадна да използва вълненото
къ.тбо. за да помогне на Тетей,
който убил чудовищен) Мино-
тавър Така той намерил обратнин
път в Лабиринта Тогава Минос
затворил там самия Дедал и сина
му Икар Гсниалният майегор по-
иска.) восък и пера та ново изобре-
тение и успял да изработи криза за
себе си и та сина си Тон избяга).
пазейки равновесие във въ глуха,
но непохватният Икар (-♦) паднал
в морс то Дедал цостнгнал до град
Кума в Кампания Там нздигиал
великолепен храм в чсст на бог
Аполон. иа когото посвети.) изоб-
рстснитс от него крила След тона
отишъл в Сицилия, където бил
приет с благоволение от царя Ко-
кал и дъшериге му. Минос го от-
кри । и поиска) от Кокал да му го
предадс. но дыперитс му. влюбени
в Деда), у би ли царя на Криг и та-
ка изктючитслният изобрстатсл
бил отново свободен Вероятно
след това сс завърнал в Атина и
стана а родоиача лник на демоса на
Дедалидите
daedalus iai ]<>edu.t\i ) Латинско
при laiare.iHo. коего означава „из-
куссн. изкусно направо). достоен
за Деда)" На старогръики с името
daidulon се наричали произведе-
нията на изкуството В Беотия
имало празниии в чсст на Зевс и
Хера На тях жреиът посочвал
ствол на дъб. от който сс изработ-
нала фигура на богинята. ..израбо-
тона с изкуство". Тя била нарича-
на daidulon, а празниците Daidala
deductio лат (dcvhxipo) I. Римля-
нитс наричали така церемонията. с
конто бъдещата съпруга сс съпро-
вождала в къщата на младоженеиа.
2. Обичай. който имели dientes
(иодвластниии на някой род или
фамилия, от конто били иокрови-
тслстнани). да придружават свои
покронитсл на форума и на Мар-
сово поле
Деидамея (стгр. Deidameia. лат.
Deidamia) мит. Дъщеря на Лико-
мед. цар на остров Скир Тстнда.
за да спаси малкия Ахил от учас-
тксто му и Троянската воина, го
скрила. облечен и женски дрехи. н
- 107 -
Делос
стаята на ттринпссата Дсттдамси се
влюбила в Ахи л и роли ла от нею
Неоитодем. наречен «арали инета
на косата си и Пир
Дейнт (стгр Dinos) мит Една от
грайте (-»)
Дейоней (лат. Deioneus) .мит. Цар
на Фокнда. Дъшсря му Дня се омъ-
жила за Иксион < -♦ >. паря на лани-
тите. Когато Дейоней поиска.1 от
зстя си снатбените даровс. Иксион
с измама го убил по жесток начин
Дейотар (лат Deiotarus) (около
115—40 г.пр.Хр.) Цар на Галатия
Бил един от верните съюзници на
римляните. Помпей му разрешил
да разшири тернторията си и му
нрисъднл палата пар на Малката
Армения. По време на граждан*
ската война участвал на страната
на Помпей и сс сражавал с него
при Фарсал. После възвърнал доб-
ритс си отношения с Цезар и му
бил от помощ във нойната срещу
Фарнак. Внослсдстние бил обви-
нен в заговор срещу него и отве-
ден за пронес в Рим. къдсто Цице-
рон го защитанал и произносил
речта „В защита на Дейотар" {Pio
Deiotam).
Деифоб (лат. Deiphobus) мит.
Троянски герой, син на Приам и
Хскуба. Противопоставил сс на
всички, конто искали да върнат
Елена на гърците. и вероятно сс
оженил за нея след смъртта на Па-
рис. След като влязъл в Троя. Ме-
нелай му отмъстил. като го обез-
образил жестоко и го убил.
dekate стгр. {Теките) I. Такса (дссс-
тата част), която атинската държа-
вата взимала от поланицитс си Та-
ка сс наричало и митото, налагало
на корабите. конто не били атински
2. Гърците наричали така и праши-
ка. честнан на десстия ден от ражла-
нсто на тетею Па този ден сс дава-
ло и името на новородсното.
декрет ( т.п det return) Постанов-
ление. решение на народно събра-
ние. но също становище, както
</е< reta на авт урнте
decuma пли decima лат (<)ект пи
или децима) В Рим това бил
данък. отгонаряш на една дссета
от вески доход Зсмсдслиитс. за-
нимаващи сс с ager publicus. т.с
със зсмитс. конфискувани от зав-
ладяните народи и даденн за обра-
ботване на гражданитс. плащали
на държавата една дссета (де-
сятью от събраното жито Затона
и зсмитс, конто подлежали на об-
лаганс с decima (с дссятъка) сс па-
рима, пт offer decumanus.
декуманска порта (лат decu~
mana porta) В римским тагер тона
била главната порта, разно тожеиа
срещу порта претория (•♦ castra)
декурион (лаг decurio) 1. Този.
който стоял начело на цскурията.
тоест отряд от десет, а по-късно от
гридссет конници. 2. Магистрат в
общинските традоне, а после и в
колониитс
Делос I наг Delos) геогр Цикладски
остров и Егсйско море Там според
мита се иодслонила Лето, ирес тсл-
вана от ревността на Хера, та да ро-
ди близнаиитс Аполон и Артемида
Остропит сс появил в морего от
удар па тризъбсца на Посейдон и
плавал по морската шир. носсн от
вятъра. докато нс бил закотнен та
дъното на морсто от Зевс или По-
сейдон Други негови имена са Ас-
терия (-♦) и Ортития (тоест ост-
ропит на иъдпъдъците). Получил
името Делос след раждането на бо-
га на слъниего заради «включител-
ния блясък. конто се ионии л тогава
(от । лат о ла deloo. ..станам свет ъ л").
Делфи
- 108 -
Там на вески чстири години се орга-
низиратн празници в мест на Апо-
юн. нарсчснн Je.ntii
Делфи (стгр Di'lphoi. таг Delphi]
геогр Древен гръики град в обла-
стта Фокнда. разно.южен на юж*
ните склононе на Парнас, в една
богата на земни фсномсни и тво-
ри обдаст Делфи бил известен с
храма на Аполон. в който се нами-
ра.। неговияг най-известсн оракул
Тозн факт превьрна.1 града в свс-
говен култов иентз.р н място за
поклонение За един период oi
време Делфи бил наи-важния1 в
икономичсско. политическо и ре-
лигиозно oiношение град на Гър-
ция Освен храма на Аполон. све-
тилишето и мал о стадион. тсатър.
николко по-мазки сгради и един
камък. наречен Omphalos (..пыГ).
който сс смята.1 за пентъра на све-
та. Оракулы бил разположен иър-
ху пукнатина. от която излизали
опииниваши пари В близост до
нся една жрица, наречена Пития
(+). с лсд като изпала ia в състоя-
нис на скстаз. нроиэнасяла отгово-
ри от нссвързани думи Тс давали
возя на най-различни толкования
и интерпретации, конто хората
възприсмали за слова на бога
Спорсд легендата в един по-рансн
период Делфи бил ссдалише на
култа към Гея. Посейдон и Дио-
нис Внослсдствис Анолов сн
присвоил оракула, след като убил
Питон (*). който го охранявал В
Делфи се провеждали Делфииски-
те (или Питиискитс) игри и на тях
сс събирали и прсдставителитс на
Атннско-Дслоския съюз. една
конфедерация на морските градо-
вс. създадсна от Атина. за да сс
противопостави на псрсийскитс
сини Съкровището. онределево за
изграждането на флот и съхраня-
нано в Делфи, било пронесено в
Атина но полита на Псрикъл. Сь-
юзы се разнаднал проз 404 г.пр
Хр по време на Пелопонеската
воина Впослсдствис Делфи,
разкъеван оз различии конфтикти
и оспорнан от Македонии, тивании
и тссалийци. загубил своего влия-
ние н римляннтс обявили нсзави-
симостта му прел 191 г.пр.Хр.
Храмы, за който сс смятало. че
притежава златни статуи, бил
плячкоснан многократно Хрнств-
янскнит император Теодосии зат-
вори । окончателио снетнлищею
проз 390 г.сл.Хр
делфин (стгр. ddphts] I. Делфин
2. Военна машина, направена от
олово и женило, с формата на дел-
фин. която била хвъртяна свобод-
но от мачтата на кораба върху ко-
раба на противника. Тя сс забива-
ла в него със желсзнитс сн остри-
ста н го праве ла неподвижен
Делфинии (стгр Delphtma) Праз-
ници в чест на Аполон Делфинии.
пазител на плавашите. конто сс
чсствалн в Атина на шестая дсн от
мсссц мунихион
Демад (лат Demades] (3X0 319 г
пр Хр.) Атински гражданин със
скромен произход, надарен с го-
лим интслскт и ораторски способ-
ности Бил в състоянис да импро-
низира речи с такава лскота. че
предизвиквал въэхищснисто на
с ы раж.ищите си Сравнявали го
лори с Демостсн. който му бил
неприятел. Изглсжда, че Демад
бил лишен от всякакъв морал и из-
нолзвал дарбата си нс н полза на
държаната. а изключително за
собстненитс си интсрсси.
Демарагп (стгр Demamtos. лат
Demarulus] I. (VI V в.пр.Хр.)Цар
на Спарта, син на Аристон, свален
or трона от Клеомсн I. който пос-
- 109 -
Деметрий
тавнл под съмнснис произхода му
След това избягал в Персия и ста-
на.'! съвстник на Дарий и после на
Ксеркс, когото прндружил в похо-
да му срсщу Гърпия 2. (VI в
пр.Хр ) Коринтски гражданин от
рода на Бакхиадитс. Спорсд Дио-
нисий от Халикарнас Дсмарат
избрал да сс отдадс на търговията
и натрупал голямо богатство, като
продавал гръики стоки на гирен-
цитс и тирснски стоки в Гъриия.
Установил сс в Тарквииия. Има.!
един син. Луку мои Той наследил
бащинигс богатства, ожени.) сс за
Танаквила. прссслил сс в Рим и
приел името Луций Тарквиний
Приск (-*)
демарх (стгр demarchos) В Атина
така бил наричан народният три-
бун. който стоял начело на демо-
са -♦ fk'.MU.
Деметра (стгр Demeter) мит
Гръцка богиня на нлодородисто на
зсмята. дъщеря на Кронос и Рея.
сестра на Зевс и Хадсс. Научила
хората. конто сс скитали в горите
и сс хрансли с жслъди. да обра-
ботват зсмята Била наричана и
Thesmophonis, тосст „законода-
телка". тъй като установила тако-
ните. конто управлявали циннлн-
зования начин на живот. От Ясн-
ой. божество на плодородната те-
ми. родита Плутос. бога на богат-
ството (спорсд дрсвнитс богат-
ството сс добивало от зсмсдслие-
то). Зевс от ревноет ослепил Ясн-
ой и после сс евързал с Деметра
От връзката им сс родила Перес-
фона (-♦) или Кора. Хадсс отвля-
къл красивата дсвойка и съкрушс-
ната Деметра се скитала дълго по
зсмята. за да я търси, пренебрег*
вайки растснията и нивята, конто
изсъхнали и измрелн Пакрая
Зевс, за да облекчн страданнето на
богинята. позволил Псрссфона ла
сс връща при нся на зсмята за дне
трети от годината. Тогава всичко
сс пробуждало, разцъфвало и сс
събирала житната рсколта. но ко-
гато Псрссфона сс завръщала в
подземного царство при своя съп-
руг. отиово наставала зимаза Раз-
казна сс. чс по време на скитания-
та си Деметра сс спряла в Елевзи-
на. къдсто била подслонсна от па-
ря Келей и съпругата му Мстансй-
ра Тс нс я разпознали и я нзели да
сс грижи за малкия им син Дсмо-
фонт (-♦) След като Деметра им
разкрила божествената си същ-
ност. поискала от Кслсй да издиг-
нс храм в нейна мест в Елензина.
За да му сс отблагодари за госто-
присмстното. научила него и дру-
гите елсвзннски първенпн. между
конто бил и Триптолем. как да от-
глеждат житото и как да измайсто-
рят и използват ралото. Деметра и
Псрссфона чссто били прсдставя-
ни от мита като една и съща боги-
ня В тяхна чест два пъти годишио.
прсз мссснитс антсстсрион и босл-
ромион. сс празнували Елевзнн-
скитс мистерии Прсз ссснта. само
за богинята на зсмсдслисто. съзла-
телка на закони и пазителка на се-
мсйството. сс чсствалн различии
празници Най-известни от тях би-
ли Тссмофориитс (Tesmophoria).
Римляните идентифицирали Де-
метра с Церера, а дъщеря и Псрсс-
фона. с Прозерпина
Деметрий (лат Demetrius) Пме
на няколко владетели на Македо-
ния и Сирия I. Деметрии Поли-
оркет (стгр Poliorketes. ..този.
който обсажда градовс") (около
336-283 г.пр Хр ) Цар на Македо-
ния. снн на Антигон Монофталм.
който сс сражавал срсщу Ка-
сандър Победен по време на един
Деметрий от фалерон
- 110 -
поход в Азия. стана.1 заложник на
царя на Сирин Сслсвк 2. Демет-
рий II Етолийскн (сир kito-
likos) (около 275 229 г tip Хр .)
Цар на Македония, син на Анти-
гон Гонат и внук на Деметрии 11о-
лиоркст. Сражавал се успешно
срсщу столийцитс. 3. Деметрий
Сотер (стгр Sitter. „с пасите. Г)
(.’-ISO г. пр.Хр.) Цар на Сирия,
син на Сслсвк IV Ьил изпратсн ка-
то заложник в Рим. но при смъртта
на баша си нзбягал и се провъзг.та-
сил за иар (162 г.) Сражавал сс
срсщу макабеите Бил снален от
трона и убит -4. Деметрий II Ни-
катор (стгр \uutor. ..победите Г)
(около 161-125 г пр Хр ) Цар на
Сирия, син на Деметрии Сотер
Сражавал се срсщу узурпатора
Алсксандър Бала. конго свалн i ба-
ша му от в ласт Бил убит 5. Де-
метрий Евкайрос (стгр Eucaini\.
..своевременен") (’XX г пр Хр )
Цар на Сирин, син на Антиох VIII.
управ.тяват засдно с брат си Филип
и умрял като пленник при партите
Деметрий от фалерон ( iar
Demetrius Phulereus) (около 350
2X5 г пр Хр ) Оратор, срудит и по-
литик. ролен нъв Фалеров, ученик
на Теофраст Бил управитсл на
Атина Извършил първото пре-
брояванс в Гъриия. Бил изгонсн от
Деметрий Полноркст и починал в
Египет.
деми (стгр demoi) Цялата тсрито-
рия на Атина била разделена на сто
деми. тосст на сто административ-
но и терн горна, ши слинипн. Дссст
деми формирали една/т/п/е, „фи ла"
(класа или племенна (руна) След
навършванс на оссмнадссст години
вески гражданин бил 1аниснан и
своята лсм. а дне години по-късно
бил включван в синевинте на граж-
данитс. допусками до народимте
събирания Записаният имал общи
1срени с другитс члсновс на дема.
имл1 и съотвстните права, задъл-
жения. ре 1ИГИ03ПИ рптуали и бил
подчинен на demarchos дсмарха.
който се грижсл за добрувансто на
общността. докато админнсгратив-
иага част била грижа на lamias
нконома. ковчежника.
демиурги (стгр demiouiyjot) В ни-
кои 1ръпкп градовс гака били пари-
чанн ма> истратите, конто заематн
най-нисокитс постовс. Думала </спи-
иггул означавала и чонек. който
имал някакна профссня и сс стремя i
да пред ложи някакна по лезна за
общността сделка или дсйност.
Демодок (лат Demodocits) uiini
Слип пеней, който спорсд Омир
живее л в двора на Алкиной, паря
на фсаките. когато там пристигнал
Одисей.
Демокед (стгр Dentokedcs) (VI в
пр.Хр ) Старогръпки лечится, ро-
дсн в Кротон Упражнявал профе-
сията си на остров Самос и в Ати-
на Hi леку ват нори и Дарий I. ца-
ря на персите
Демокрит (лат Democritus) (око-
ло 460 370 г.пр.Хр.) Старотръики
философ, родсн в Абдсра Бил
ученик на Левкин и оснонатсл на
атомистичната теория. Спорсд нся
матернята с състансна от недели-
ми атоми. конто са в непрестанно
движение в едно празно простран-
ство. от сблъсъка между тях сс
създапа свсп.т. уссшанпята и поз-
наннсто. Ако едно тяло умрс. ато-
миге нс се разрушават. а сс комби-
пират от ново, за да създанат нови
неща От многобройнитс му ен-
никлопедични трудоне до нас са
достигналн само фрагмент!!.
демони (стгр. daimoncs) Божества
такрилниии, конто спорсд гьрцитс
-111 -
Демофонт
поддържали връзката между бого-
ветс и хората Смятали ти и за
мсжднннн божества, конто разпрс-
дслят добрата и лошата съдба
Вярвали. че вески чонек при раж-
дансто си получала един демон,
конто го защитава и i о учи на доб-
ро За Сократ домашният демон
отговарял на съвестта. Рнмлянитс
идснтнфинирали демони тс с genii
Демостен (лат Demosthenes) I.
(7-4I3 г.пр Хр ) Атински пълково-
дсц. син на Алкнстсн. Отличил сс в
Пелопонескага война Занладял
Пилос. в Мсссния. и изгонил спар-
танниге от остров Сфактерия. Бил
изпратенв подкрспа на Никин (-♦!
по креме на провалената обсада на
Сиракуза, но нс успял да го убеди
да сс оттсгли. като промести свое-
временно войската и флота. Победен
и пленен засдно с Никин. Демостен
бил осъдсн на смърт. 2. (384-322 г.
пр.Хр ) Голям атински оратор и по-
литик. Баща му бил богат човск и
след смъртта си оставил на синове-
тс си освсн голимого наследство и
имсната и на грима намсстнтши. ко-
нто да се грижат за упранлснисто
му. Тс обаче си присвоили цялото
богатство. След като навършил
пълнолстис. Демостен ги призовая
в съда и негоната обвинителна реч
била толкова убедителна. че трима-
та били осъдсни Въпреки чс нс ус-
пял да си възвърнс наслсдството.
успехът, който постигнал, убедил
осемнайсетгодишння Демостен да
навлезе в общсствения живот и да
използва красноречисто си. за да
служи на родината си За да стане
голям оратор, трябвало да сс прсбо-
ри със засквансто си. Успял да го
направи със силната сн ноля, като
дскламнрал на брега на морсто.
надвиквайки шума на пълните. с ус-
та пълна с камъчета Поддържал
съюза между голсмите градовс
Атина и Тина, гарантиращ свобода-
та на Гъриия. и остро сс противо-
поставил на експанзията на Филип
Македонски Произнссъл срсщу
него прокутите „Филипики" {Kata
Philippu) и три „Олинтийски речи"
(Olvnthiakoi). Сражанал сс в битка-
та при Хсронся Когато Филип ум-
рял, би т въвлечен в съдсбния про-
нес срсщу Харпал (—*) и затворен
поради несправедливо обвинение в
корутшия Избягал и отшит, л в из-
гнание. но след смъртта на Алск-
сандър сс завърнал триумфално в
родината с голямата надежда да
промсни съдбата на Гъриия Когато
атинянитс били побсдсни от Анти-
иагър. Демостен предпочел да се
огрови. за да нс попадне в ръцстс
на врага. Освсн споменатитс речи,
много известии са и „За л ьж тиною
пратсничсстно", срсщу Есхнн. ръ-
ководитсля на промаксдонската
партия, и „За венеца". в която. за-
щнтавайки Ктсзифонт. обвинен в
съда от Есхнн. защити.'! и себе си. и
собствената си политика. Есхнн за-
губил дслото и тъй като не може т
да плати опредслснага от съда т зо-
ба. бил нринудсн да отидс в изгна-
ние Не е известно колко от 6| ре-
чи. достнгнали до нас. са на Демос-
ген. но вероятно 41 са нсгони
Демофонт (стгр Demophoon, лат
Demophon) липп. I. Син на Тетей и
Федра, брат на Акамант и участник
в Трояиска та война При завръща-
него си към дома гостувал на паря
на Тракия и сс оженил та дъщсря му
Филина (-♦). I !ри одно от ттътувани-
ята си Демофонт се забавил повече.
отколкою би т обещал на мпалата
си съпруга. Тя. понеже се почув-
ствала нзоставсна. се обеенла и би-
ла превърната в бадемово яърво
Когато Дсмо(|юнт се заввриат. лър-
денарий
- 112 -
вото разиъфнало. та да нзрази ра-
достта си 2. Син на цар Кслсй и
Метансйра. Когато Деметра i ьрсс-
ла дъшеря си Псрсс<|>она и достиг-
нала Атика. сс преобразила на ста-
рица и сс спряла н Е iciiiitiia Там
дъшеритс на Келен я намерили да
плаче и я запели н покоите на майка
си Метанаира Тя наскоро била ро-
дила Демофонт Деметра, без да
разкрива идентичноегта си. предло-
жила да се грижи за него Хранена
го с амброзия, храната на боговстс.
и тъи като се прннързала много към
дстсто. искала да го направи
беземъртно. Всяка нош. изпълня-
найкн магичсска церемония, го пос-
тавила и нламъцитс на огъня. за да
го прсчисти Една нощ обаче Мста-
нейра сс събудила. изненадала ста-
рицага точно в тозн момент и с ни-
ка сн разрушила магнита. Деметра
се ядосала. раакрила коя е и не пов-
торила вече магического снещсно-
действие Демофонт останал смър-
тсн. но заради факта, чс е отглодан
от богинята. бил на голяма почт
денарий (лат с/еш/пиз) Срсбърна
римска монета на стойността на
10 аса ас).
Дентат, Маний Курий i iar
Dcntutas Manias Canas) (? 270 г
пр.Хр ) Римски консул, пронзхож-
даш ог плебейски род. известен с
пословичната си честност Побе-
дил самнитиге. сабинитс, луканитс
и Пир в нзвестната битка при Бс-
невенгум (275 I.пр.Хр ).
deraion спр. Idepaiioii) Огърлина.
която гърцитс окачвали на врато-
нстс на дсиата против уроки Кога-
то я поставили на изоставсии но-
вородсни. било знак и за снентуал-
но по-късно при знаванс.
Дериепзо (стгр. Dei ke to. лат Der-
celus) stum Сирийска богиня, съ-
отвстстваша на гръиката Афроди-
та От един млад сириец родила
дъщеря. Семирамида, конто изос-
тавила в пустинята. Семирамида
била отглсдана от гълъбите в из-
раснала красива дсвойка Омъжи-
ла се за Нин и стана.за легендарна-
а царица на Асприн Дсрксто би-
ia почитана като жената-риба.
designator лат. (деенгнатор) 1.
При римляните така сс нарича.1
тозн. който давал мсстага в тсатъ-
ра 2 Разнорсдитсл на обществе-
ните спектакли. 3. Урсдиик на пог-
ребалнигс шествия
Децебал (лат. Decebalus) ( .’-106 г
сл.Хр.) Послсдният цар на даките.
Нахлул в Мизия и това прсдизви-
кало рсакцията на Домициан, кой-
то изпратил срсщу него войска
Дсцсбал победил римляните прсз
Кб г.сл.Хр. и усиял да си извоюва
изгоден мирен договор Впослсд-
ствнс Траян възобновнл войната
срсщу него и в няколко нослсдова-
телни скспсдиини усиял да зав да-
лее голяма част от територнитс му.
След като бил победен напълно.
царят на даките сс самоубил.
децемвири (лат. decemviri) Римска
магистратура, съставсна от дсссти-
ма патриций Проз 451 г.пр. Хр те.
начело с Анин Клавдий (-♦). били
избрани от сената, за да събсрат и
запищат таконите. утвърдсни от
традипията. Затона били нарсчснн
decemviri legibas scribundix. За пе-
риод от една година всяка друга ма-
гистратура била прсустановсна. Оз-
начало децсмвнритс работели мно-
го добре и записали извсстните за-
кони нърху дссст бронзови нлочки
Виослсдствис били добавени ошс
две табл и и и и дсцсмвиритс бши ос-
гансни на сз>шата дължност за ошс
една година Рсзултатът от работата
им. който станал основата на рспуб-
ликанского право, бил наречен „за-
- 113 -
guagox
кон на Днанадсссттс таб шин" Ко-
гато колсгията сс «питала да задър-
жи властта си и да и трансформира
в тирания, народы сс вдигнал на
бунт и върнал на влас г консулитс
Деций (лат. Dectus\ Имс на римски
род. към конто принадлежали две
иэвсстни личности с името Публи-
лий Деций Мус (* Мх е).
ДецийТраян, Квинт Месий( лаг
Decius Traianux. Quinlux MesxiuM
Траян Деций.
decimatio дат. (гк'цимацио) Наказа-
ние. налагано от римляните на вой-
ницитс. конто сс бунту вали От тях
бил оправдании един на вески дссст.
избирай чрез тсглснс на жребий.
Диагор (лат. Diagpntx) I. (V в ир
Хр.) Известен старогръики атлет.
родом от Родос, който сс отличил в
свещснитс игри Пиндар му посве-
тил VII си олимпийска ода 2. (V в
пр.Хр. i Старогръики пост, родом от
остров Мелос, осилен от атинянитс
да напуснс града норади обвинение
в безбожие
диадема (лат dtadema) Ленга or
коприна или въ лна. несена от в та-
дстслитс около челото. Спорсд лс-
гендата диадемата била измислсна
от Дионис Жрсиитс и галате ине
посели лента като символ на све-
щената им длъжност Виос гсд-
сгвие. при азиатскитс владетели,
диадемата станала символ на пар-
ската власт.
guagox (стгр. diudochos. ..наслед-
ник") Диадохи били наричани нас-
леднишпе на Александър Вс тки
диадумен (стгр diudountenox} Те-
ма и класнческата гръика ску шту-
Деянира (стар Deianeira. лат Deianira) мит Предполагаема дъщеря на
Ойней (стгр. Oineus), царя на Етолия, и на Алтея. Легендата обаче раэ-
казба, че Деянира била всъщност дъщеря на Дионис. Той се влюбил в ца-
рицата и се радвал на благоразположението й. Ойнеи знаел това и дори
всично ставало с негова помощ. за иоето бил възнаграден от бога Дио-
нис му дарил няколкото лози и тайната как да ги отглежда Затова на
старогръцки виното се нарича otnos Царят обещал Деянира. против во-
лята й, за съпруга на чудовището Ахелой (^). Херакъл. който случайно
минавал през Етолия, предложил на момичето помощта си. В тежък дву-
бой убил Ахелой. а Деянира в знак на благодарност се омъжила за него
След сватбата двамата младоженци заминали. Достигнали до една при-
дошла от топенето на ледовете река. На брега и стоял кентавърът
Нес, който съпровождал срещу заплащане тези. който искали да я пре-
косят. Нес взел на гърба си Деянира и се опитал да я отвлече. но Херакъл
разбрал намеренията му и го убил с една от отровните си стрели. по-
топени 8 кръвта на лернейската хидра. Умирайки. кентавърът си отмъс-
тил, като посъветвал Деянира да потопи туниката на Херакъл в кръв-
та му, защото тя имала магическа сила. Казал й, че ако един ден неини-
ят съпруг й изневери, ще бъде достатъчно да го накара да облече тази
туника, за да й бъде отново верен Впоследствие, когато Херакъл се
влюбил в Йола, дъщерята на цар Еврит. ревнивата Деянира накарала
съпруга си да облече фаталната туника, която прилепнала по краиници-
те на героя, причинявайки му ужасни изгаряния и смърт Херакъл). Де-
янира се самоубила от отчаяние.
Диазии
- 114 -
p.i, изобразянаша атлет, конто
опасна маната сн с тента, символ
на нсговата победа Прочута била
статуята .Диадумсн" на Поликлет
Диазии (стгр Diaoa) В Атина та-
ка сс наричал празникът н чсст на
Зене \leilu luos, тоест „добронамс-
рен". конто се чества.1 на 23-гия
лен на мссси ангсстерион
diaitetes стгр (duaiimemci) В Ати-
на гака бил наричан обнтествсният
арбитър. към когото се обръщали
в случаи на недоразумение. като
така избягвали скынтя пронес в съ-
да Странтпе н спора можели ла не
сс съгласят с нсговото решение и
тогава отправят въпроса до съда
на хе лиаститс (ehasit).
guanpuu (стгр Diukruu) Думала
означава „нланинии" и така били
наричанн обитателите на нланин-
скитс райони на Агика. Те. заедно
с napa.tuume (насслянашн крайб-
рсжнитс райониI и педиаките
(жителите на ранниннтс). предста-
вили една от трите политически
групнровки в Атина през VI в.
пр.Хр
diamastigosis стгр (диимастиго-
пи ) Така било наричано жестоко-
го бичу ване на младсжигс в Спар-
та. косто сс извършвало пред ол-
тара на Артемида Вероятно то би-
ло наследство от човешкнте жерт-
воприношения Впоследствии* това
бичунанс било използвано като
метод при нынитаниего на тепата,
за да ги нанрани издържливи на
фнзнчсска болка
Диана ( ют Duma) -♦ (ртемш)а
divinatio iar (дттиацио) I. Така
сс наричала дарбата и изкуството
на пророкувансто Както гърците.
така и римлянитс вярвали. че ни-
кои хора са вдъхновени от бог и чс
в момента на /uror divmu* разкри-
ват нсбесната воля Друг начни л
бъдс предсказвано бъдешето. ос-
вен чрез сънищата. изпадането к
ексгаз и оракулитс. било тыкува-
нето на никои знаци - метеором-
гичнн или астрологиями явления
полета на птипитс. наблюдение №
нътрсшноститс и др Това правели
скспсртитс в този вид изкустно
жрсцигс и пророните, конто били
съотвстно птицегадаге ли (шп/icil.
ангури (augur). хиромант и и др 2.
Предварителен дебат. в който съ-
дията избирал сред всички обви-
нители този. който трябнало да по-
еме обвинснисто.
Digests iar (Дигеста) -♦ Пандепп
digitus лат (дигитус) Пръст Рим-
ска линейна мирка, една шсстнайсе-
та част от стъпката. равна на око-
ло I .X см.
дидаскалиа (стгр dulwikuha) Ду-
ма, която означавала изучаването
подготовката и прсдставянето ы
одно драматично произведение и
лори самата драма, тъй като посты
обучанал лично актьоритс (dukiskti
drama) В един по-къссн периоди-
ка бил наричан и списъкът на
представснитс нисси, съдържага
сведения за нмената на анторите.
датата. на конто била нрсдстансна
писсата и нейния успех.
Дидим (стгр. Dk/twm) (I в пр Хр I
Старогръики филолог, родом от
Александрия. На истово имс се во-
дят иовечс от 3 000 произведения,
от конто до нас са достнгнали са-
мо сдиничии фрагменте.
Дидона (лат. Dido) мит. Царица и
основатслка на Картаген. нарича-
на и Елиса или Елиза. Била дъще-
ря на царя на Тир, Бел. и жена на
Сихсй (-») Брат и Пигмалион
убил съпруга и. за да ограбн 6oi.it-
стнага му. но Дидона уснята да
-115
Диктина
скрне част от съкровищата и изби-
рала с малиината останали и верни
в Африка Там царят на гстулитс
Ярба й разрешил да остане и и дал
толкова земя. колкого с голсмина-
та на една одрана волска кожа Ди-
дона внимателно разрязала кожата
на тънки ленти, така чс да огради,
колкото сс може по-голяма площ
Върху нея разпростряла Картаген.
който спорен никои сс нарнчал и
Бирса, тоест „волска кожа". По-
късно Ярба поискал Дидона за
съпруга и я заплатил, чс ще й обя-
ви война, ако му огкажс. Дидона
била обещала да остане вярна на
мъртвия си съпруг и отхвърлила
предложенного. За да избяга от
него, накарала да й иритотнят кла-
да и сс хвърлнла в нея. иробож-
дайки сс с меча си. В „Енеида"
Вергилий дана друга версия, спо-
рсд която царниата се самоубила.
защото Еней я нзоставил
dies fasti лаг. (диес (расти) В Рим
така били наричанн днитс. в конто
можелн да сс свикват съдсбни за-
седания или комипии Днитс. в ко-
нто по религиозна съображсния
нс можсли да сс извършват тези
дойности. сс наричали dies nefasii.
Списъкът на днитс fasti и не fasti,
т.с. календарът, сс намнрал в рсли-
гиозните книги Fash
dies festi лат. (диес фести) В
Рим така наричали иразничнитс
дни за разлика от dies profesti, ра-
ботннтс дни.
dikasterion стгр (дикиетерпин)
Така сс нарнчал съдът и сдружсни-
ето на съднигс в Гърпия В Атина
същсствували много съдилища. но
най-важният съд бил арсопагът.
Дике (стгр. ОДе) мит Гръиката
богиня на спрапсдлипостта. дъще-
ря на Зеве и Тсмида. една от хорн-
тс. Нейни ссстри били Евномия
(..законност) и Еиренс („мир")
Дике била наричана също и Аст-
рся и сс смятало. че с живя ла на
земята по времсто на златния век
но била нрогонена зарази неза-
коннитс постъпки на хората
Отишла на нсбсто и се наставила в
окати част на зодиака, която била
наречена Дева
Дикеарх (стгр Dikaianhos. iai
Dicaearchus) (IV в пр.Хр ) Фило-
соф перипатетик, ролен в Мсспна
Бил ученик на Аристотсл и напи-
сал много философски, историчес-
ки и евързани с географията про-
изведения. Тс бИЛИ ВИСОКО O1ICHC-
ни от Цицерон До нас са достиг-
нали малък брой фрагмента.
диктатор (лаг dictatoi) Внеш
извънреден магистрат, избирай в
Рим в моменти па голяма опасное г
за рспубликата. Toil имал абсо-
лютна власт (imperium minimum).
която не трябпало да трас иовечс
от шест мессца. но можеза да бъдс
поднонена. ако опастността про-
дължава Диктаторы би л избирал
от консула по искано на сената
Имал власт над живота и смъртта
и неговитс решения не можсли та
бъдат оспорвани Независимо oi
тона обаче. няма л право ла напус-
ка страната и нямал достъп ло
държанната хазна Наи-известни
диктатор!) били Цинпинат. Камил,
а по-късно Сула и Юлии Цезар
Антоний официално нремахнаi
длъжностга през 44 г.пр.Хр
Диктина (лат Dictvnna) мит
Според Херодот, синтез на Арте-
мида в качсството й на богиня на
лова (стгр diktvon мрежа та лов
и рибопов) Може би в началото
така се наричала една нимфа от
остров Крит, която изобретиia
мрежата и била в свитата на мсст-
ната богиня на лона, асими тирана
димани
- 116 -
от Артемида. Виоследствис спи-
тетът бил ладен на самата богиня
димани (стгр Zhmrw.f) Една от
трите дорийски триби -♦ Айгимий
Димант | тат D\ma\) num I. Син
на Айгимий. мигнчння родоначал-
ник на дорийцитс На него те били
наричани и димани 2. Баща на Хс-
куба.
Динарх (стгр Deinarchos. лат Dt-
narchus) (361-290 г.пр Хр ) Ста-
рогръики оратор, ролей н Коринт
В Атина бил ученик на Теофраст
Застанал на страната на максдон-
ската партия и бил ожесточен про-
тивник на Дсмостсн. Същсвремсн-
но сс опитиал да подражала на нс-
говия стил. Бил иэпратсн в изгна-
ние в Евбся. откъдето сс завърнал
след пстнайсст години Написал
59 речи, от конто до нас са достиг-
нали само три „Срсщу Дсмостсн".
„Срсщу Аристогсйтон“, „Срешу
Филокъл"
dynastes стгр i<)uiuu тес) Госгю-
дар. управится, властник в една
държана. който управлява. без да
сс съобразява със таконите
Диндима (стгр Dindvmon. лат
Dindvma или Dindvmus) геогр
Планнна във Фригия, посветсна на
Кибела, която заради това бита
наричана и Диндимена
Динократ (стгр Deinokrates, лат
Dinocrates) (IV в пр.Хр) Известен
скулптор и архитект, по произход
от Македония или Родос Разказва
сс. чс искал да прсвърнс планина-
та Атон в огромна статуя на Алск-
сандър Велики Оглавявал дсннос-
титс, евързани с разкрасяването
на Александрия
Диоген (лат. Diogenes) Име на ня-
колко известии личности I. Дио-
ген Киннкът (лат Cvnicus) (око-
ло 413-323 г.пр.Хр.) Старогръики
философ, родсн в Синопа на Евк-
синския понт Живял в Атина и
бил ученик на Антистсн. като до-
развил иеговитс теории и ги довел
до кранност. За да бъде незави-
сим. се отказал от всякакви удоб-
ства и си наложил огромни лише-
ния. преодолянайки глада и стула
Живссл в бъчва или в толкова мал-
ка къща. че атиняните ироничном
наричани „бъчва" За чудатия му
начин на живот, който му заслу-
жил прякора ..куче" (на стгр Азол,
откъдето идва и термины „ки-
ник"). сс разказвали много анекдо-
та Александър Велики го попитаз
какво можс да напрани за него, а
Диоген му отговорил: ..Промести
сс. защото ми закриваш слънце-
то“. Тогава царят възкликнал
„Ако не бях Александър, бих ис-
кал да съм Диоген". Друг анекдот
разказва. чс веднъж философы,
както вннаги бос. без наметало не
дълга брада, се разхождал посред
бя г дсн със запален фснср. давай-
кн вид, че гърси нещо. Когато го
нопитали какво търси. отговори л
„Тьрся човека". 2. Диоген Вави-
лонеиът (лат. Bahylonius) (II в
пр.Хр.) Философ стоик, роден в
Сслсвкия. ученик на Хрнзип. Из-
пратсн като носланик в Рим. той
бил пьрвият. който разпространи I
там философскитс идеи на стои-
цизма 3. Диоген Ласрннй (лаг
Laertius) (III в.сл.Хр.) Историк,
ролен в Киликия, автор на произ-
веденисто „Жнвотът и нъзгледитс
на философите" в дссст книги То
с един от осноннитс изиори за ис-
ториям на гръцката антична фи-
лософия. богато с на факта и с
иэпълисно с фрагмента от недос-
тагналитсдо нас произведения.
Диодор (стгр Diodoros. лат Dio-
dorus) I. (IV в.пр.Хр ) Старогръи-
- 117 -
Диомед
ки философ от град Яс. наричан
Кронос (стгр. Kronos). Принадле-
жал към Мсгарската школа и сс
славсл като диалектик Твърдял.
чс въэможното. дсйствитслното и
нсобходимото са тъждсствсни. 2.
(90-20 г.пр.Хр.) Старогръики ис-
торик, наречен Сицилисиът (стгр.
Stkelioies). родсн в Агирион. Си-
цилия. Пътувал много и написал
една обща история, която започва-
ла с митологията и най-древната
история на народите и стигала до
59 г.пр.Хр. Тази „Историчсска
библиотека" сс състояла от 40
книги, от конто до нас са достигна-
ли само I5.
Диодот (лат. Diodo(us) ('.’59 г.
пр.Хр,) Старогръики философ
стоик, учится на Цицерон Живял
до края на днитс си в нсговия дом
и го направил свой наследник.
Диоклециан, Гай Валерий ( лат
Diocletianus. Gaius Valerius) (око-
ло 240-313 г.сл.Хр.) Римски импе-
ратор. родсн в Салона. Далмация,
вероятно син на освободсн роб
Започнал военната си кариера от
най-ниското стъпало при Аврели-
ан и Проб, Когато бил прост вой-
ник и все още сс наричал Диокъл.
пророчица му предсказала, чс ще
станс император, след като убис
един глнган (на латински арег). По
време на военната си служба сс
прославил и заради заслугитс му
Проб го назначил за управится на
Мизия След смъртта на Проб Ди-
окъл послсдвал Кар в една скспс-
диции срсщу партите Там станало
така, чс той лично убил началника
на стражата. на име Апер [Арег.
т е. глиган) В същото сражение
паднал убит и Кар и войнинитс
чрез акламация избрали Диокъл за
император (2К4 г.сл.Хр). Карин,
синит на Кар. повел войска срсщу
него, но бил убит и така Диокле-
циан станал сдинственият вл аде -
тсл в импсрията. Упражнявал уме-
рено властта. като постепенно ре-
формирал войската. финанситс.
администрациям и изнършил го-
лсми промени в упранлението на
държавата. Поставил началото на
тетрархиям, взимайки си га сът-
рудник храбрия Максимиан. кого-
то назначил като август. Същевре-
менно назначил и двама цезари.
Галерий и Костанций Хлор. Към
края на упранлението му започна-
ло едно от най-ожссточсното го-
нения на християнитс. кран на ко-
сто бил поставок едва с сдикга на
Константин в 313 г.сл.Хр Рези-
денциям му била в Никомидия. в
Мала Азия, къдсто през 305 г
сл.Хр абдикирал. като оставил
упранлението на Констанции
Хлор и Галерий. После се от тсглил
нън вилата си в Салона, в Далма-
ции. къдсто живял до края на дни-
тс си.
Диокъл Каристийски (лат Di-
ode Carystius) (IV в.пр.Хр ) Из-
вестен лечится, ролей в Карис г,
Евбея, послсдоватсл на Хипократ.
Диомед (лат. Diomedes) мит. I.
Цар на Тракия. син на Арсс и Ки-
рсна. Имал чстири диви и свирспи
кобнли. конто бълвали огън от ус-
тата си Царят ги хрансл с човеш-
ко мссо, каю им давал чужденци-
тс. попаднали при него. По нарсж-
данс на Евристсй Хсракъл му от-
пел кобилитс и ги нахранил със
собственна им жесток господар 2.
Гръики герой, син на царя на Ар-
гос Тндей. Бил един от спнгонитс
(4 Адраст) Участвал и в Троян-
ската война, къдсто. подпомогнат
от Атина, сс отличил с храбростта
си Победил в двубой и Хектор. и
Еней и усиял да рани дори Афро-
Дион
- 118 -
анта н Арсе Диомед бил голям
принте i на Одисей. таедно с кого-
то участвали в много начинании
Промъкнал се с него прет нотцта н
Троя и отвлнкъл комете на тра-
кийския мар Рет. пак с Одисей от-
краднал стаи я га Па.талион и я за-
неси) в Аргос, къдсто се завърнал
след падането на Троя Афродита
обаче. ядосана от получената ра-
на. накарала съпругата му Егиала
да му изнсвери Диомед я итоста-
внл и се отправил в Етолия. а от
там в Италия Там бил ириет като
принте л от Даун <-»i и се ожени т
за дъшсря му Енина Спорсд ле-
гендата основал Бриндизи и други
градовс
Дион ( тат Dn> и in Dion] Имс на
няколко известии личности I.
(около 410-354 пр Хр ) Тиран на
Сиракуза, родственпк на Диони-
сий I Стари и ученик на Платон
Управ лнвал само една година, за-
тцото би т убит вследствие на заго-
вор 2. Дион Хризостом (лат Dio
Chnsostomui) (около 40-112 г.
сл Хр.) С тарогрыгки ретор от Ви-
тиния. установил сс в Рим и би i
принте.! на имперагоритс Перна и
Траян Оставит ХО речи с философ-
ско и политически съдържанис 3.
Дион Касии Кокиейян (лат Dio
Cussites Cocceiunus] (155 235 г
c.i.Xp .) Внук на предходния. ролей
в Никея Бил историк, претор,
консул и управитсл на Далмация и
Панония Написал ..Римска нс го-
рня" в ХО книги, от конто до нас са
достиг нали 25.
Диона (стгр Dmne. тат Duma)
ишп Древно божество, дьшеря на
Уран и Гея или на Океан и Тетин
Пьрвоначално била съпруга на
Зевс и я почитали засдно с него в
Додона След като оракулът на
Дидона загубил значснисто си.
Хера заела мястото на Диона и тя
била смятана вече за обикповена
нимфа. Спорсд една легенда от нея
и Зевс се родила Афродита.
Дионея (лат Dumaea) мит Епи-
тст на Афродита (Венера) като дь-
шеря на Диона
Дионисий (лат Dionysius) Имс на
днама тиранн на Сиракуза I. Дио-
нисий I Стари (около 430-367 г
пр.Хр.) Способен пълководси и
държавник. Увеличил влиянието и
мошта на Сиракуза, иротивопос-
ганяйки сс на Атина и картагенцв-
те. с конто се сражавал до края на
живота си Привлякъл в двора си
много учсни и артисты, но бил
жесток и подозрителен чонек
Построил затвор, издълбан в ска-
лите (наречен Luutuiniae ..камс-
ноломна") Истоните кухнни увс-
1ичаиалн вески шум и го преиася-
ли до мясго, къдсто сканата била
издилиана във формата на ухо
(Ухото на Дионисий). Така там се
чувал вески разговор на затворни-
цитс. 2. Дионисий II Млади
( ’-340 г.пр.Хр.) Син и наследник
на предходния. който обачс нс
притежавал политический и вое-
ней талант на баша си. Сложил
кран на войната с Картагсн и при-
ел в двора си Платон за съвстник
Бил изгонсн велнъж от чичо си
Дион (357 г.пр.Хр.). След като де-
сет години по-късно сс върнал. от-
новобил изгонсн. Отишъ т в изгна-
ние в Коринт, къдсто преподавая в
една школа и умрял в бсдност.
Дионисий от Халинарнас (лат.
Dtomsius HaHcarnasseus) (около
60 7 г.пр.Хр.) Сгаротрьцки исто-
рик и ретор. живил в Рим. Автор
на съчинснисто „Римска дрсв-
ност" в 20 книги, от конто до нас
са доспи нами само първите дссст.
Диоскорид (лат. Dioscorides) (I в
- 119 -
Дионис
ДИОНИС (стар. Dionysos) мит. Гръцки бог на виното и опиянението. веч-
но млад, син на Зевс и Семела (•♦) Майка му пожелала да вида царя на
Олимп в целая му блясък и била изпепелена от сиянието му. От овъгле-
ните й останки Зевс успял да отдели още нероденото дете и го вшил
в бедрото си Държал го там. докато дошло време малкото да се роди
(затова Дионис бил наричан още Dimetor. те „този, който има две май-
ки"). Детето било отгледано в Орхомен от Ино. съпругата на Ата-
мант, а после за него се грижели нимфите на планината Низа. Впослед-
ствие Дионис от благодарност ги превърнал в съзвеэдие. Винаги весе-
лият и пиян бог. придружаван от дебелия Силен, пътувал из цяла Гър-
ция върху колесницата си. теглена от тигри (или пантери). След него
вървяла шумната му свита от фавни и сатири с кози крана и разюзда-
ни менади. Така преминал през Азия и стигнал чак до Индия, като учел
хората на лозарство. След това се завърнал в Беотия. За Дионис съще-
ствуват много легенди В някои от тях в представен като благ, доб-
ронамерен утешител на хората в техните мъки и нещастия благода-
рение на виното, което развеселява сърцето и освобожданва от
эадръжки. раэведрява и вдъхновява В други е зъл и жесток На остров
Наксос Дионис срещнал Ариадна, отчаяна. защото била иэоставена от
Тезей Успокоил я, оженил се за нея и тя му родила много деца. Спрямо
пиратите обаче показал буйния си нрав Те го заловили и тъй като не
го раэпознали. го ограбили и искали да го продадат като роб (Акет). То-
гава той се превърнал в ревящ лъв и толкова ги иэплашил. че ги прину-
дил да се хвърлят в морето. а после ги превърнал в делфини. Слязъл в
Аид, за да намери майка си Семела и я отвел на Олимп при боговете Но
в Тракия ослепил и подлудил Ликург (-♦). осмелил се да му се подиграе и
да преследва жриците му. Отнел разума и на Пентей, който забранил
разпространението на култа му в Тиба Докато тайно нблюдавал вак-
ханките. нещастният цар бил разкъсан от майка си Агава и сестрите
си, обзети от дионистично опиянение. Миниадите. тъй като не искали
да участват в оргиастичните ритуалу. били жестоко наказани Една-
та от тях, Левкипа. дори убила собствения си син Богът имал много
имена Най-известното било Бакх (Bakchos или lakchos. „този който
вдига шум") заради големия шум и виковете на вакханките Наричан
бил още Лией. Либер. Бромий, Сабазий. Загрей. Бил изобразяван като
весел червендалест младеж. тъй като виното дава жиэненост и мла-
дост, с тирс в ръката, с гирлянда от лозови листа и с бръшлян на гла-
вата В жертва на Дионис принасяли свраката, защото виното кара
хората да нямат задръжки в приказките си, и коэела, защото унищо-
жавал младите филизи на лозата В иегова чест се организирали мно-
го празници, на който жриците му, в плен на опиянението, вдигали ог-
ромен шум и с възгласа евои. тачали с раэпуснати коси и с тирс или фа-
кел в ръцете си. Най-голямо значение имали Дионисиите, който били
Малки или Полски и се провеждали в Атика през месец посейдеон (деке-
мври - януари) и Големи или Градски, който се чествали през месец ела-
феболион (март - април). Ленеите се провеждали през месец гамелион
Диоскури
120 -
(януари - февруари). а следващия месец се организирали Антестери-
ите В центьра на тези празници било мимическото иэиграбане на жи-
вота на бога Именно от тези представления водят началото си тра-
гедията и комедията В Гърция Дионис винаги се свързвал с виното, но
играел важна роля и в орфическите мистерии на Деметра и Персефо-
на. донато в Рим се възприемал преди всичко като бог на виното. На-
ричан бил Бакх (Bacchus) или Либер (Ltbei). Последният епитет е свър-
зан със свободата и липсата на задръжки (на латински liber— означава
..свободен') при честването на бога и по време на празниците. нарече-
ни Либералии и свързани с Церера Заедно с официалния култ в Рим на-
влезли и частни оргиастични ритуали. който били много по-освободе-
ни Празнували се нощем и се наричали Вакханалии (Bacchanalia). През
186 г.пр.Хр. римският сенат приел строги закони. за да ги спре. но тай-
ният култ продължил чак до императорската епоха.
сл.Хр.) Старогръики лекар. ролен
в Киликия Написал трактат по ме-
дицина в пет киш и.
Диоскури ( 1.1 Т Огоол) шип
Епитет (dtoskomot. । е сннонс на
Зевс) на геронте б.гизнаци. синоне
на Леда < —• > Тя била съпруга на
спартанский пар Тиндарси Зевс се
свързал с вся. прсобразсн като ic-
бед. и след това Леда снесла две
яйца От сдното сс роди ш Почукс
и Елена, а от другого Кастор и
Клитемнестра. Спорсд други Кас-
тор бил син на Леда и Тингарси и
затона бил смъртен. докато По-
луке бил син на Зевс, т е беземър-
тсн Независимо от това наричали
и диамата Тиндариди Нераздс.ши-
тс близнапи участвали в похода на
аргонавгитс. после се сражавший
срещу атииянитс. за да си върнат
сестра си Елена, отвлечена or Те-
зей. По-късно, след каю сс влю-
били в диете дъщери на Левкин и
Арснноя. влезли в бои с Линкси и
Идас. синовс на Афарсн и сголени
за дсвойките. По време на днубоя
Кастор бил убит от Линкси. кой го
на свой ред бил у би г от Полукс. а
пък Идас бил иона лен or мълнияга
на Зевс. Сломсн от смъртта на
брат си, Полукс поискхг от боже-
ст нения си баща да сподсли него-
вага съдба. Тогава Зевс им разре-
шил та сс редунат it да живеят
един лен на Олимп и един дев и
иарството на Лид. Това редуванс
продължило. докато Зевс ги
прснърн.ст в сывсзднсто Близна-
ци. В тихна чсст в Атина и Спарта
се организирали празниии. нарс-
чсни Диоскурии. ^последствие те-
зи празниии се нренссли и в Рим
На тях се чсствала полна га на бо-
жсствсннтс близнапи на сзсрото
Регия. къдсто тс били участвали и
битката рсдом с римлянитс
Диофант (стгр Diophantos) <111
в.сл.Хр ) Старогръики математик,
живя л в Александрия, смятан за
основатсл на алгебрата. Известии
са трудовстс му за уравнениита с
безкрайно много решения, нарече-
ни <)иофантови От произнедепи-
ето му „Аритмсгика** до нас са
достиг пали пърните шест книги.
диплома (лаг. diploma} Лагинска
дума, кояго означава „удостовере-
ние. грамота, пропуск, благодар-
ствено писмо". Така се наричало и
разрешението, давано от ниггера-
- 121 -
diffarreatio
торите на частим липа, с косто по-
лучавали право да използват дър-
жавните ноши
gunmux (т.н diplvcha) Свързани
помсжду си двойни таблички от
слонова кост, сребро или злато,
чиято вътрсшна страна била пок-
рита с восък. Върху тях си займе*
вали различии бележки
Дирахиум (лат Deyri hachium) ге-
огр Дреиен морскп град в IIлирия
на Адриатичсско морс, колонии на
Коркира. Гърците го наричали
Епидамн. но след каю то иревзе-
ли. римляните нроменили имею
му. Гръиката дума damnox извик-
нала в съзнанисю нм идсята за ло*
шо предзнаменование, тъй като я
евързвали с латинската damnum
{гное/).
Дори (лат. Dirac] мит Римски бо-
гини на отмъщениею. наричанн
още Фурии. Съответствали на
гръцкитс Ерннии (?)
diribitorium лат. {дириоитори\ и)
Страда в Рим. в която прсброитсли-
те в комициитс (diribiloivs] извър-
швали ирсброяването на гласовеге
на вески кандидат Там се раздава-
ли и заплатите на войниците.
Дирка (стгр Dirkc. лат. Dirca)
мит Съпруга на гиванския цар
Лик. чичо на Антиопа Тя избягала
при нею. след каю забрсмсняла
от Зене Дирка и Лик сс отнасяли с
племенницата си каю с робиня и я
подлатали на много унижения. Си-
новсте на Антиопа. Амфион и Зет.
изоставенн и снасенн после от
един пастир. успели да открнят
майка си и да я освободят За да
накажат Дирка, я занързали за ро-
гата на един побсснял бнк Тон
дълго врсмс я влачил и след това я
удавил в един извор. който носи
името на лоптата царица.
Дис (лат Dm или Ditix] мит Рим-
ски бог на нодземния свят, друю
имс на II тутой Според някой би т
бъркан с Плутос. бога на богат-
ството. Всьшност на латински </м
означава „ботат", а според римля-
нитс богатствата били затворсни в
ценгъра на земята. Дис съответ-
ства на гръикия бог Хадсс.
диск (лат. discus] Крыла плоча от
камък или метал В Дрснна Гз.рттия
хвърлянето на диск била една от
нан-стари тс атлетически дисиип-
линн. включена във всички игрн
заедно със скока, бягането. борба-
та и др. От Гърция този спорт про-
минал и в Рим Дискохвьргачът
(стгр diskohohts], коню хвърля т
диска най-далеч. ставал победи-
те.’!. Прочута е статуята на Мирон
..Дискобол".
Дискордия (лат Discurdia] мит
Римска богиня на раздора, отт.ж-
дсствявана с гръиката Ери.та
дисцесия (лаг discessio] Латнн-
ска дума, конто означава „отделя-
нс". С нея сс посочвал и начины,
ио който сс изнършвало гласу ва-
нсто в сената. Ако нот ът бил поло-
жителен. сс минавало от страната
на предлагатция. а при гласуване
против от другата страна.
дитирамб (лат. ditlnramhtis) Пе-
сен в чсст на Дионис. По време на
иразннците. посвстсни на бога, тя
била нзпълнявана от мъжс и жени,
опияненн от винотои преоб течени
каю сатирп и менади. Дитирамбът
сс придружавал от музика и танин,
конто подчертавали оргиастнчния
му характер Имал различии мет-
рични форми и бил използнан от
много гръцки пости, като Симо-
нид. Пиндар. Бакхилид.
diffarreatio лат {thuhapcapuo) В
Рим така сс нарычало ра зтрогпане-
Дифил
- 122 -
то на брака То сс нзвършвлю на
тържсстнена церемонии в прись-
ствисто на жрсин
Дифил ( чат Diphdus) (окачо 360-
2X0 г пр.Хр. (Старогръцки комедио-
граф. родсн в Синопа, наи-готемнят
представится на новата агическа
комедия Написал стотина произве-
дения. нсдостигнали до нас Живил
в Атина. завършил живота си в
Смирна Плант и Теренции в таим-
стлали от нсговитс комедии, конто
се характ ери тира in с реализма си
Дия ( чат /)ы) шип I. Дьшеря на
Дсионеи. съпруга на Иксион (-»),
царя на лапититс. конто убил баша
и по жесток начин 2. Дрсвно бо-
жество на латините. Грижсла се за
плодородного на полегата В неи-
на мест в носветсната и горняка
арватнте ч-»ч изпьршвачн свсшс-
нодсйствии 3. геогр. Дрсвното
име на остров Наксос.
Додона (стгр. Dodone. лаг. Dodo-
пи) геогр Град в Ечтир. известен
със свои оракул и с дъбоиитс си
гори Би ч седалище на най-дрсв-
ното гръцко свети.лише Смита, чо
се. че жрсцитс на Зевс, нарсчени
сели, тычку ваш во лита на бога но
шумо лснсто на листата чча дъбове-
те и ио полета на итииитс Ко-
рабы Артос, с който Язон сс от-
правил към златното руно, бил из-
работе!» от дървста. отссчсни от
свещснитс гори на Дидона Попу-
лирността на града била изместена
от тази на Делфи
dokimasia стгр )0окишиич) В
Гъриия изпит. отнасиш сс прсдим-
но до младежитс. конто трябвало
да бъдат вписаин сред гражданитс
и тези конто щели да засмат дьр-
жавни длъжности Така нарсчени-
ит dokimasles. изнитлащиит, сс
грижсл кандидаты да оттовари на
нсички необходимо изискнанни
Долабела, Публий Корнелий
( чат DoloMla, Publius Conieluu)
(79-13 г.пр.Хр.) Римски iioiiitiik
конто сс омьжн.1 за Тулия, дъще-
рига на Цнчзсрон Бил жесток и без-
отговорен чонек. без всякакъв мо-
ра.л. Пример за това е участием
му в гражданската война първона
страната на Помпей, а след това на
Цезар С чел 44 г. сс обеднннл см
зачоворниннте. но после се дого-
ворил с Антонин, който му пре-
лое завил провинции Сирия Бич
победен от Касии при Лаодикия и
за ла нс тюнадне в ръистс му. накэ-
рал един нойнччк да го убис
dolium лат {do.iuvst) Глинсна дет-
ва. изпо.чзвана в дрслността за
консервиране на одно, вино и зър-
нсни храни Започнали да мэра-
ботваг дч.риски дс.чви след завла-
дявансто на Галия
Долон ( чат Dolonlsiuni Шпионим
на троиниитс. зало вен и убит от
Одисей и Диомед („Илиада")
долопи (лат Dolopes) Дрсвно тс-
салийско племс. Населявало в ча-
нинската облает Долопия. разпо-
ложена между Епир. Тесалия и
Етолия Долепите сс занимава чис
овцсвъдство и били члснонс на
Делфийския амфиктион.
Домициан, Тит Флавий (лат
Domilianus. Titus Flavius) (51 -96 г
сл.Хр.) Римски император, син на
Веспасиан и брат на Тит. когото
наследил прсз XI г. Означало бил
умерен и справедлив, направил
нажни админнстративни рсформи
сражавал сс с променлин успех
срсщу дакитс и с консула 1нечч
Юлий Агрикола укрепил заклали-
пата вече Британия Впослсдствпе
Домициан стана.'! деспотичен и
жесток, изключигелно кониентри-
ран върху собствсната си личност.
настоява.1 ла бз>де създадсн kv.it к
- 123 -
Дракон
иегова чсст. Спечелил си много
неприятели сред сенаторше и ста-
иал причина за николко бунта.
Прсслсдвал сиреите и Христинин-
те и бил убит със заговор, и коню
взели участие дори и нсговитс
роднини.
Домиции (лат Dontilius} Имс на
римски род (£<*ЛЛ DoHltlia). от КОЙ-
ТО произлизали Гней и Луций Ахе-
нобарб
Донат, Елий (лат Donalus. ,•(<-//-
гм) (IV в.сл.Хр ) Римски филолог,
написал много коментари върху
произвсдснията на Теренций и
Вергилий Тон с автор и на naii-
древната граматика. достигнача до
нас Ars gramma пса. разделена
на две части и изнолзвана много
през сродните веконе
Дор (стгр Dorns} мит Родоначал-
ник на илсмсто на дорийцитс (-*)
Спорсд никои бил син на Хелен и
внук на Девкалион и Пира, спорсд
други син на Посейдон Иегова
майка била нимфага Ореида. кон-
то родила и Еол и Ксут.
Дорида (лат, Doris} I. мит. Дъщс-
ря на Тетин и Океан и майка на Пе-
рейдите. 2. геогр Облает в Гър-
ция. на юг от Тесалия. 3. геогр.
Дорийска колония в Мала Азия,
на брсговстс на Карин Била седа-
лище на един съюз на дорийски
градовс. между конто Халикарнас.
Книдос и Кос
дорийски (лат doricus} I. арх. До-
рийски сти.т (лат genus doricum}
Най-старият от гьрикитс архитск-
турни ордера 2. шнг. Дорийски
диалект (лат. dtaleclos doricus}
Едно от основни подразделения на
дналектитс в Гърция Дорийскииз
диалект имал много локачни раз-
новидности и се говорел в Пело-
понес. Крит и в колониитс в Сици-
лия. 3. ли I Modus doricus лат
(Mtxhc dopUKVC} Дорийски ригьм.
една от гамитс на античната гръи-
ка мутика
gopuuuuicup Doricis. лат Dores}
Един от трите рола в Гърция засд-
но с солийците и йонийците. До-
рийиитс нахлули около XII в пр.
Хр . идванки вероятно от Илирия
или Македония и завладели Пело-
понес. южнитс Цикладски остро-
пи. Крит. Родос и южнитс брсгове
на Мала Азия Тсхният родоначал-
ник бил Дор. синът на Хелен
doryphoros стгр. {дорифор} Копие-
носси |</ол ) и тслохранитсл Ти-
раните разполагали с копиеносии
конто в го лимита си част били на-
емнипи За разлика от тях законно
избраните паре нмали охрана, със-
гавена oi граждани.
dos лаг (dot) В Рим гака се нарича-
ла зсстрата. която жената давала на
бъцешия си съпруг. зада участии в
издръжката на ссмсйспюто Ако
зсстрата не била осигурсна от ба-
тата. а от други членове на рода, се
наричала advenricia.
Досен (лат Dossennus} Хитър и
крадлив гърбушко. персонаж от
ателаната (tabula Aleliana).
Дракон (стгр Drakon. лат Draco}
(VII вир Хр.) Атински законода-
тсл. въвсл за пръв път писмсните
закони. Спорсд Аристотел негоната
конституция се оснонаваиа на цен-
за Изпълнителнитс й органи били
булею, склссията и аеропагът. Ти
останала в сила до идвансто на
Клистен Законитс на Дракон се
прснърнали в нарицателно имс за-
ради строгостта си Смьртно нака-
зание било налагало дори при мал-
ки кражби. но все пак същестпува-
ла разлика между прсдумниглево и
непредумншлено убийство
драхма
- 124 -
драхма (стгр drachme. лат drach-
ma} Монета и мерна единица в
Гърция Една драхма съответства-
ла на 6 обо ia. а I (К) драхми на ед-
на мина
Дрепана (лат. Drepuna или Dre-
рапит) Град в западната част на
Сицилия, днсс Трапани Смята се.
чс бил основан от Хамилкар.
Всъшност той сс утнърдил като
важна морска база на картагении-
гс. В 242 г пр.Хр след дълга обса-
да би л такладян от римляните.
дриада (лат Dmiv) мит Горски
нимфа, второстепенно божество,
косто олицстворявало животвор-
ната сила на природата Бсзсмър-
тните дриади и хамадриадитс. кон-
то умирали заедно с дървстата. в
конто били родсни. били ссстри на
орсадитс. планинскитс нимфи и
наядитс. нимфитс на рекнте и из-
воритс Дриадитс, наричани поня-
кога дъшери на Зевс. били много-
бройни и се разделяли на различ-
ии групп.
Дриант (лат. Dnax) шип Син на
Арсс или на Япст. убит от бра> си
Терек, който изтълкувал погреш-
но отговора на оракула
Дриоп (лат Dnops) мит. Ролона-
чалник на плсмето дриопи Според
някои бил син на речния бог Спср-
хей и на Полидора. а според други
на Аполон и Дня
Apuonai iar Dryape) мит Нимфа
от Аркадия, обичана от Аполон.
който сс евързал с нея. преобра-
зен като костенурка. Според други
тя била любимата на Хсрмсс. Дио-
нис и превърнал в лотос, след като
отчупила клонката на едно дьрво.
посвстсно на него.
gpuonu (лат Dnopes) Древно и
примитивно пслазгииско племс в
Епир. насслявало Дорида
dromon стгр. (драмой) Бърт кораб
с издължена форма, с плат на или
гребла.
dromos стгр. (дромос) Ьяганс, ко-
сто в Гърция било едно от сено»
ните гимнастически упражнении
Така сс наричало и мястото. кик-
то сс надбягвали. т.е. стадионы
пистата.
Друз (лат. Огитил) Име на римси
фамилия от рода Ливня (j,w
Lina) I. Друз. Марк Ливии (ш
Marcus Livius) (II в.пр Хр I Наро
дсн трибун, противник на Грани-
те. 2. Друз. Марк Ливий (’91 г
пр.Хр.) Син на предходния Опп
тал да поднови аграрная закон
фатален за Гракхитс Предложен»-
сто му да даде гражданство на ск-
юзницнтс (lex de civitate яхт»
danda) предизвикало ненатшетта
на сенат орите и гой с тана, i жертва
на омразата им.
Друз Нерон, Клавдий (лат Оги-
им Nero, Claudius} (ЗХ-9 г.пр.Хр I
Син на Тиберий Клавдий Нерон и
на Ливия Друзила. браг на импе-
ратор Тиберии. Сражавал сс ере
щу германите и разпрострял рим
ската власт до река Елба. Биа ба-
ша на Германии и на бъдешия им-
ператор Клавдий.
Друз, Юлий Цезар (лат Dru\u<
lulius Caesar) (около 15 Г.пр.Хр
23 г.сл.Хр.) Син на Тиберий и на
Випсания Агрипина Слет
смърт та на Германии бил отровся
от Сеян.
Друзила (лат. Drusilla} (.' ЗХ т
сл.Хр.) Дъщеря на Германия.сест-
ра на Калигула. Най-напрсд се
омъжила за Касин Лонгин, а воете
за Емилий Лспид. Изглежда. чс Ка-
лигула бил болезнсно принт,рзан
към нся. и когато Друзила умрята,
я обожествил под името Пангея
-125
duumviri
gpyugu (лат. Druidae) Жреческо
съсловис при кслтитс. косто имало
голямо влияние в Галия. Британия
и Ирландия Друидитс водсли изо-
лиран начин на живот Обитавали
потери или живсели в горите, а
познанного им се предавало само
от уста на уста. Били едновремен-
но жрепи. гадатели, учители, лека-
ри. занимавали сс с администра-
ция и право. Прсдсказвали бъдс-
iHCTO. като наблюдавали полета на
птицитс и знацитс. конто открива-
ли вьв вътрешмостите и черния
дроб на принасянитс в жертва жи-
вотин Друидитс считали за свс-
шени дъба и имела, както и момен-
та. в който започвал новият дсн -
полунощ Докумснталнитс извори
за тяхната религия (конто можс би
включвала и човешки жертвопри-
ношения) са много малко. тъй ка-
то тс давали обет за тайна Както
нише Цезар. друидитс нс искали
учсницитс им да сс позовават на
написаното и така да прснсбрсгват
възможността да упражняват па-
мстта си. За да прекратят силата и
влиянисто на тези жрепи. конто
иодтиквали народа да сс буитуиа
срсщу нашественипите. римски те
иълководии се опирали да прсмах-
нат тсхнитс ритуали. Юлий Агри-
кола избил друидитс в Британия
прсз 7Х г.сл.Хр. ио тези в Ирлан-
дия останали активин до 400-ната
година, когато изчезнали с навли-
зансто на християнската религия
Дуилий, Гай (лат. Duiliu*. Guiux]
(III в пр Хр ) Римски политик и вое-
началник Избран за консул, по
време на Първата пуничсска вои-
на в битката при Миле (260 г.
пр.Хр.) той разбил картагснския
флот, съставсн от ХО триреми. То-
ва станало възможно благодаре-
ние на идеята му да напала вра-
жески тс кораби чрез един мост за
абордаж, наречен сопчм (тарпан,
кука). С пленениге Носове на кора-
битс сенаты издигнал в Рим в ие-
гова чест columnu mstruta. Дуилий
освободил град Ссгеста. разбивай-
ки картагсниитс и по суша
duumviri или duoviri лат. ( <hi и««-
ри или дуовири) Комисия. съставс-
на от двама маг исграти. Били изби-
рани. за да изтгьлълняват опредслс-
ни задачи, конто се посочвали заед-
но с титлата. Например duumviri
pcrduellumis нмали задължсннсто
да организират пронесите та пре-
стъилсннсто предателегво. duum-
viri xacri'i fdciendix отговаряли за
съхранявансто и интсрпрстаиията
на сибилинските книги
Еа (сир Яш. ыт Яси) мит и .•<•-
огр Град и Колхида. Близо до него
сс намирало прочу тою знатно ру-
но. косто Язон успял да взсме (-♦)
Еакиди (стгр Aiakuhtt. лат.
Ьчл /</<•») мит Така сс нарычали
потоминтс на Гак (Ч). сред конто
он ли синът му Пелен, внукът му
Ахил и правнукът му Неоптолем
Еак (стгр Аешт) мит Син на
Зеве и Егина. нар на остров Ено-
пия. наречен после от него Егина
в чсст на майка му. Бил родона-
чалник на Еакиднте (-»1 Когато
при една епидемия измрсли всич-
ки жители на нсговия остров, той
помолил Зеве да го насели отново
Богъг удовлетворил молбата му.
като превърнал всички мравки от
мравуняка в един дъб в хора, на-
речено по тази причина мирми-
донии (от стгр myrmekes. ..прав-
ка” или от mvrmedon. ..яйце на
мравка"). Заедно с Аполон и По-
сейдон нздигнал стенитс иа Трон
Смятали го за толкова честен и
мъдър нар. че заедно с Минос и
Рамаданг бил един от съдиитс в
подземния свят
Ебал (стгр Oibalus, лат Oebaluy)
мит I. Цар на Спарта, оженил сс
задыцерита на Персей Горгофона.
която му родила дсиата Тиндар.
Хипокоонт и Пирена. Затова Ди-
оскуригс. снновстс на Тиндар. би-
ли наричанн и „братята Ебалнди”.
2. Цар на тслсбоитс. съюзник на
Тури във нойната срещу Еней
Ebudae или Hebudae iar (ЕбпХ
или .Vcordr) геогр Имс. далено от
римляните на Хебридскнте остро-
ви. разноложени срещу западния
бряг на Шотландия и обитаванн
тогава от коптски племена
Ебурони I iai Ebuiones) II темен
Бслгийска Галии. Ебуроннте вьс-
та нал и срещу Цезар и убили мно-
го ВОЙНННИ ОТ един римски 1СГПОН
Затова той ги унищожнл и опусто-
шил зсмитс им. като дал право и
на други галски племена да участ-
нат в илячкосвансто.
Евагор (лат Еиацогах) Имс на
двама кипг.рски царе I. Евагор I
(7-374 г пр.Хр ) Цар на Саламни
Кипър. Вьзнърнал си града, загу-
бен от баща му вы» война с iicpcn-
тс След пораженного при Егоспо-
тамос (405 г.пр.Хр ) приел при се-
бе си Коион и сс съюзил с атиня-
нитс срещу псрситс. Сражавал се
с гол я мо ожесточение срсшу Ар-
таксеркс II. но след няколко побе-
ди прстърпял огромно поражение
и изгубил почти цслия остров
Крит, с отключение на Саламни
Нет она га храбра съпротива и бор-
бата му срещу псрситс прслизни-
кала иьзхищениего на Изократ.
който в един панегирик го възхва-
ляна като ..пример на слинизма**.
Бил убит 2. Евагор II (IV вир
- 127 -
Евмей
Хр ) Внук на прсдходння, дстро-
ниран от чичо си Протагор, но
после възвърнат на трона от иср-
ситс. Те нес пак нс се доверявали
вече на него и го убили
Евадна (лат Evadne) мит Съпру-
га на Кагганей. един от ссдсмтс
участнипи в похода срещу Тина
Когато съпруг т.т и умрял. тя сс
хвър.гила върху кладата. на която
горял трупы му, и издъхнала сред
пламъцмтс.
Евандър (стгр Euandms. лат
Evander) мит. Цар на Аркадия,
енн на Хсрмсс и пророчниата Кар-
мента Тъй като неполно бил
извършил убийство, бил прннудсн
да напуске роднната си и да отидс
в Италия Там сс установи г в Ла-
нну м. къдсто основал град на Па-
латинский хълм и му дал имсто на
родния си град. Тук дал и подслои
на Хсракъл. Научил мсстнитс жи-
тели на муэика. четмо и писмо и
въвел култа на гръикитс божества
Съюзил сс с Еней срещу рутулнтс.
изпратил му на помощ сина си Па-
лант, убит после от Турн
Евбея (стгр Euboiu. лат. Euboea)
геогр. Най-голсмият остров в
Егсйско море, расположен близо
до бреговетс на Беотия Там теме-
дслската продукция била много
голяма и процъфтявало скотовъд-
ството (на старогръики името на
острова откачана „богат на до-
битък") Бил завладян от Атина,
след тона прев зет от Македония, а
през II в пр.Хр премннал във
властта на Рим Най-големитс гра-
довс били Халкида и Ерстрия
ЕВбул (стгр Eubotdos, лат.
Eubuho,) I. (IV в пр.Хр.) Атински
комедиограф, представится на
срслната атичсска комедия От
произвсдснията му са останали
малко фрагменты. 2. ( .’ 330 г.пр.
Хр.) Атински политик и оратор,
поддръжник на идсята за гтомиря-
ване с Филип Македонски и пора-
ди гона ожесточен противник на
Дсмостсн и защитник на Есхин.
Евбулид । гат Eubuhdes) (IV в пр
Хр ) Старогръики философ, ролен
в Милет, ученик на Евклид и учи-
тся на Дсмостсн Със съвститс и
упоритостта си успял да коригира
дефектите в произношението на
всликия оратор
евганеи (лат. Euganei) Народност.
насслявала в дрсвността зсмитс на
днешната облает Венето, между
бреговетс на Адриатнческо море и
Алпитс Смятало сс. че би ги про-
гонсни от Мала Азия от троянпи-
те На тях дължат името си Евган-
скитс хълмове
Евдокс (лат. Eudoxus) (около 4(И>
356 г.пр.Хр.) Старогръики мате-
матик и астроном, родсн в Книдос.
ученик на Платон Той прън уста-
новил продължителността на слън-
чсвата година и движснисто на
иланститс.
Евклид гстгр Eukleides. лаг Euch-
des) I. (около 45о 3X0 г.пр.Хр.)
Старогръики философ. родсн в
Мегара. основател на Мегарската
философски школа Бил ученик на
Парменид if Сократ и сс стремил
да помири цвете философски тече-
ния 2. (IV III в пр Хр ) Прочут
старогръики математик, живял и
преподана.) в Александрия, където
основал школа, добила голяма нз-
всстност Неговитс „Начала на гео-
метрията" и доссга са основа при
изучавансто на тази наука и era-
гон за матсматичсска логика
Евмей (стгр. Eumaios. лат Еита-
eus) мит Роб и свинар на Одисеи
Разпозна г господаря си. когато се
завърнал в Итака след днадесет го-
Евмел
128 -
дини отсъствис. и му помогнал да
отстрани женихите
Евмел (дат Eumelus) (VIII в пр
Хр.) Старогръики циклически по-
ет, роден в Коринт. Вероятно ав-
тор на „Битката с Титаните" (Tita-
nomachia). припневана от други на
Арктин.
Евмен (лат. Eumenes) 1. (около
362-316 г.пр.Хр ! Пълководец на
Александър Велики, след чиято
смърт сс сражавал с диадохите за-
едно с Перди ка и станал сатрап на
Пафлагония и Кападокия. Бил по-
беден и убит от Антигон Моноф-
талм. 2. Име на двама псргамски ца-
ре Евмен I (III в.пр.Хр.) Победил
Антиох и създал Пергамското
царство Евмен II (2-159 г.пр. Хр.)
Син на Атал I. съюэник на римля-
нитс, разпрострял царството в Тра-
кийския Херсонес и Мала Азия.
Бил покровител на творцитс и съз-
дал прочутата Псргамска библио-
тека.
Ев мен иди (лат. Eumenides) мит.
Друга име на Ериниите. Така с на-
речена и една трагедия на Есхил.
Евмолп (лат. Eumolpus) мит. Пе-
вец и вероятно тракийски цар. син
на Посейдон. Майка му Хиона, за
да скрнс раждането му от собствс-
ния му баща. го хвърлила в морс-
то. но Посейдон го спасил и го за-
вел в Етиопия. Там той бил отгло-
дан от Амфитрита. После се уста-
новил в Елевзина. къдсто въвел
култа на Деметра и основал Елсв-
зинскитс мистерии. Сражавал сс
срещу Ерсхтсй. царя на Атина. и
загинал в битката Бил родоначал-
ник на Евмолпидитс.
Евмоллиди (стгр. Eumolpidai. лат.
Eumolpuiae} Атинска жрсчсска фа-
милия. която ръководсла култа на
Деметра и Елсвзинскитс мистерии.
Евнал (лат. Eimapius) (\\ нс i Хр I
Старогръики лсчитсд. историк и
софист, роден в Сарди. в Лидия
Бил автор на „Животы на фило-
софите и на софистигс". написан
много елегантно и преци то
Евней (лат. Еипеич} мит Син на
Хипсилила (-♦ ).
Евномия (лат. Еипотш) мит Ед-
на от хоритс.
Евън (лат. Еипия) (7-132 пр.Хр»
Сирийски роб, застанал начс ю на
две хиляди роб н и Сини дня под-
тиквайки ги към бунт и поставки-
ки така началото на първото ви-
тание на робитс. След николко ус-
iicuihh сражения бил разбит oi
консула Публий Рушений и рамп.-
нат на кръет.
евое (стгр. euoi. лат еи/ю<) Вы-
глас на вакханките.
evocati лат (евокати) В Рим из-
служилн войници. викани по нре-
мс на опасност отново на служба
евпатриди (стгр. Eupatndm) Име.
дадсно на знатннте граждан»! в
Атина. конто смятали. чс произ-
хождат от Тсзсй. Политическата
им власт била ограничена or Со-
лон и прсмахната от Клистсн
Евполид (лат. Eupoli\} ( '411 i
пр.Хр.) Атински комедиограф
съврсмснник и съперник на Арис-
тофан. един от анторите на агпчсс-
ката комедия В произведении!.!
си. от конто са достигнали малко
фрагменти. предстали със сатири-
чен сзик съврсмснни на него съби-
тия. От комсдиитс му заслужаиа
да сс спомснс „Ласкатслите"
евреи (лат. ludaei или 2/<7н</с/) Се-
митски народ, произхождат oi
Месопотамия От града Ур евреи-
тс, предвождани от Авраам, се за-
селили в Палестина В го»»» пери-
од тс приели своята моногеиним-
- 129 -
ЕВриал
на религия. Установили отноше-
ния с сгиптянитс, като малко по
малко навлизали в тяхната тсрито-
рия. Впослсцствие били иринуде-
ни да напуснат тези земи Водени
от Мойссй, тс проминали проз
Червено морс, влезли в Арабската
пустиня и сс заселили на полуост-
ров Синай По време на крольл-
жителните им странствании Мои-
сей дал на своя народ един тсокра-
тичсн закон, а по-късно и цяло за-
конодатслство. Йсхова бил тозн.
който върнал сврситс в Палести-
на, т.с. в „Обстованата земи" Ев-
рсйският народ бил разделен на
дванайсст племена, управлявани
от Съдиитс. После била установс-
на монархия и нейн кръв пар ста-
нал Саул. След убийството му на
трона сс възкачил Давид, истински-
ят създатсл на израслитското
царство, косто при него достигни-
ло най-голсмия си разинет. Той
направил Израсл столица Бил
сменен от сина си Соломон, който
живял с блясъка и разкоша на вс-
ликите източни владетели и прос-
лавил страната с построявансто на
Храма в Еру салим След смъртта
му царството сс разделило на дне
части: Израилево, със столица Си-
хем. и Юдсйско. със столица Еру-
салнм. Но нарастнащата мош на
Асирия довела до падансто на Из-
раилевото царство, чийто жители
били прогонсни в далечни страни.
Зсмята им била раздадсна между
колонисти, прехвърлени там от
други области, за да засмат тяхно-
то място. Това поставило началото
на еврсйската диаспора, на разсел-
вансто на сврситс. По-късно и
Юдейското царство станало ва-
сално. Мястото на аснрийцитс за-
ели вавилонцитс. конто, начело с
Навуходоносор, превзели Израсл.
разрушили Храма и отвели в плен
огромна част от житслитс му. Но
след падансто на Вавилон, побе-
ден от пере и тс. Кир разреши.! на
сврситс да се върнаг в Палестина,
южната част на която оттогана се
нарнча Юдея (537 г пр Хр ) Много
евреи обаче нс сс завърнали, а се
установили в други теми по източ-
ната част на Средиземно море
Палестина понесла много влади-
чсства, била подчинена от Алек-
сандър Велики и била въвлсчсна в
борбите между Птолемсите и Сс-
лсвкндитс Част or сврситс сс пре-
местили в Александрия, къдсто
бързо възприсли сзика и култура-
та на елнниз.ма. В този период
Библияга била нрсведсна на ста-
рогръики. Юдея проминала под
властта на Селсвкидптс. но когато
Помпей ги победил, сганала рим-
ски протекторат. С подкрспата на
Антоний пар ставал Прол Вс лики,
който, въпрски чс управляла ! с го-
ляма жестокост. да! силен тласьк
на икономиката и сс заел да
нъзстанови Храма в Ерусалим Но
в 6 г.сл.Хр.. при Август. Юдея
станала римско владение. Евреите
сс оиитали да сс възпротивят на
тази зависимост и организиршп
яростна съпротива. Тя била поту-
шена жестоко ог Веспасиан, а след
три години укротена с продиване
на много кръв от сина му Тит Той
завзел Ерусалим. опожарил Хра-
ма. продал сврситс като роби и по-
делил земитс им между рнмскитс
войннци (70 г.сл.Хр ).
ЕВриал (лат. Eunahis) \ittm I.
Един от спигонитс. който взе I
участие във втория поход срешу
Тина. Впослсцствие участвал с
оссмдссст кораба нън войната срс-
щу Трои 2. Смел троянски мла-
дсж. послсдвал Еней по пътя му
ЕВриала
- 130 -
към Италия. Пословично било
приятелството му с Низ, убити и
двамата от рутулитс. Обсзсмъртсн
от Вергилий в „Енсида".
ЕВриала (стгр. Euryale) мит Една
от горгоните. беземъртна.
Евридика (лат. Eundice) мит 1.
Нимфа, съпруга на псвсиа Орфей.
Докато бягала от Аристсй, който я
прсследвал, била укапана от змия
и умряла. Отчаяният Орфей
слязъл в подземното царство, за
да се опита да си вземе обратно от
Хадес любимата жена. 2. Съпруга
на Нестор. 3. Една от съпругитс на
Еней, според Павзаний.
ЕВриклея (стгр. Eurykleia. лат.
Euryclea) мит Вярната дойка на
Одисей. която Ласрт взел като ро-
биня и която отгледала нсговия
син. Когато героят, предрешен, се
завърнал в родината си след два-
десетгодишно отсъствие. Еврик-
лея първа го разпознала по един
белег на крака му.
ЕВримедонпт (лат. Eurymedon} 1.
мит Баща на прекрасната Перибея
(-♦) 2. геогр. Река в Памфилия. при
чисто устис Кимон разбил персийс-
ката войска (около 470 г.пр.Хр.) 3.
(7-413 г.пр.Хр.) ист Атински пъл-
ководец. участвал с успех в Пело-
понеската война Трябвало да довс-
дс подкрепления за Никин, който сс
намирал в Сицилия, но загинал в
битка пред Сиракуза.
Еврипид (лат. Euripides} (около
4КО-406 гпр.Хр.) Прочут ста-
рогръцки трагически поет, роден в
Саламин. според някои в същия
ден, в който атиняните разгромили
Ксеркс Като млад вероятно бил
атлет, но после сс занимавал с фи-
лософия. Нсгови учители били
Анаксагор и Протагор. Започнал
да пишс трагсдиите си на двайсет
години и в 441 г. спечелил пт, рва га
си победа в драматично свете та-
нис. Бил затворен и едържан чо-
вск, ж и нес л заобиколен от кннппе
си и. изглежда. бил първнят атння-
нин. който имал библиотека На
ссдсмдссст години напускал Ати-
на, изморен от тона да бъдс обект
на лични нападки (дори Аристо-
фан го атакувал със своята сати-
ра). Огтеглил се в Македонии при
цар Архслай, къдсто написал пос-
лсднитс си драми: „Вакханки" и
„Ифигения в Авлида". Когато по-
чинал. съперникът му Софокъ.т на-
карал актьоритс, конто представи-
ли иегова комедия, да облскат тра-
урни дрсхи. Еврипид, също каю
другите двама велики гръикн гра-
гний, Есхил и Софокъл. IIIIIOUIUI
в драмитс си митологични сюжет и
Все пак той подложил своите пер-
сонажи на един задълбочен психо-
логически анализ и гн направил
по-реалистични, потиснати от ск-
атите сжсднсвни проблсми. конто
тормозели атинянитс ио онова врс-
мс. В драмитс на Еврипид има кри-
тика на прсобладавашитс полити-
чески. социалки и релит иотип
идеи. Езикът му. в сравнение с то-
зи на Есхил и Софокъл. с по-
преет, по-близък до говоримая. но
сюжститс на нсговитс драми са по-
заплетена Еврипид бттл и новатор
по отношение на структурата на
драмата. като намалил лиричнитс и
хоровитс части. Основна тема при
него с страстта. която замени пат-
риотизма и рслигията като движс-
щи сили на човешкото поведение
От нсговитс над дсвсгдессг траге-
дии до нас са достиг нала оссмнаи-
сет: „Алкестида". „Медея", „Хе-
раклидитс". „Иполит**, „Андрома-
ха", „Хскуба", „Молитслките".
„Хсракъл", „Троянки". „Елсктра".
- 131 -
Европа
„Ифигения в Таврида". „Елена*.
„Ион". „Рез", „Орест". „Финикий-
ки", „Ифигения и Авлида". „Вак-
ханки". Достигнала до нас с и една
сатирна драма „Циклоп".
Еврипил (лат. Eurypilux} чит I.
Син на Евсмон. пар на Тесалия.
участвал с четирсдссст кораба в
Троянската война. След иревзема-
нето на града му сс паднала като
плячка една кутия със статуя на
Дионис, изваяна от Хсфсст за тро-
яниитс. Но когато Еврипид я по-
гледнал. бил обхванат от лудост.
От оракула в Делфи разбрал. чс
щс оздравсс само ако усисс да
предотврати едно жертвоприно-
шение на хора. Отишъл в Ахая и
там сиасил живота на днама мда-
дежи, конто трябвало да бъдат
принсссни в жертва на Артемида,
като показал статуята на бога и за-
менил култа на Артемида с по-ху-
манния култ на Дионне. 2. Цар на
Кос. син на Посейдон, убит от Хс-
ракъл. 3. Млад герой, убит от Нс-
оптолем в Троянската война, къдс-
то се сражавал храбро от любов
към Касандра.
Евристсй (лат Euiystheux} мит
Цар на Миксна и Тиринт, син на
Стсисл. Хера направила така, че
той да сс роди предн братовчед си
Хсракъл. за да има над другитс по-
томив на Персей властта. която
Зевс обещал на родилия сс пръв.
Така тя отнела тази възможност на
Хсракъл, плод на любовта между
Зевс и Алкмена, която би трябвало
да роди първа. Евристсй упражня-
вал наслсдственото право с голяма
жестокост Той заповядвал на Хс-
ракъл да изпълняна опасни задачи
(прочутитс днанийсет подвиги}. с
цел да го унищожи. След смъртта
. му Евристсй прсслсдвал и нсговн-
тс потомки. Хсраклидитс
Еврисшен (дат Eurvxlheno} мит
Един or Хераклидиге. Би г пар на
Спарта засдно с браг си Прокъ i
Майка им. за да нс отнеме въз-
можността на никой от двамата ла
царува. нс искала да разкрис кои
сс с родил пръв По съвст на ора-
кула от Де и|>н те уиравлявали од-
новременно Евристен имал син
Агид. чнйто потомив се наричалн
Аг кали или Евристсниди Те били
една от управляващите династии в
Спарта, която се противопостави-
ла на династнята на Прокаплите,
потомните на Прокъл.
Еврит ( лат Euntux} мит I. Цар
на Ехалия в Тесалия и баща на По-
ла. Би i убит от Хсракъл. защото не
изпълнил обещаннето си ла омъжи
дъщсря си за този. конто го побели
в стрелбата с лък 2. Гигант. убит
от Хсракъл или Дионис, защото по-
вел воина срсщу боговсте.
Евритион iлат Eurvlion} мит I.
Кентавър. който на сватбага на
Пиритой с Хиподамия сс напил и
сс опитал да опозори младоженка-
та. Така прсдизвикал извсстната
битка между лапити и кентаври 2.
Цар на Фтия Той приел бягащия
от Егина Пелей. след като убил
брат си Фок Дал му за жена дъщс-
ря си Антигона После Евритион
бил неполно убит от Пелей при
лова на калидонския глиган 3. Син
на Ликаон и другар на Еней Той
сс отличил по врсмс на игритс. ор-
ганнзирани в намет на бащата на
Еней Анхиз. 4. Еовсдарят на Гери-
он. убит от Хсракъл. когато от-
краднал кравитс.
Европа (стгр. Europe. лат Еитра}
мит Дъщсря на Агенор. царя на
Финикия, и на Тслсфаса Нейпата
невероятна красота покорила Зеве
и той сс влюбил. За да сс прибли-
жи до нся. се превърнал в бик и сс
Евтерпа -132-
смесил с другите животни на Аге-
нор. Девойката. която беряла цве-
тя със слугинитс, забелязала кра-
сивого животно и го погалила. То-
гава Зевс я метнал на гърба си и я
занесъл на остров Крит, където от-
ново възвърнал вида си и й открил
своята любов. Европа го приела и
станаза майка на Минос. Радамант
и Сарпсдон. След връзката си със
Зевс красивата девойка се омъжи-
ла за критским цар Астсрион.
Евтерпа (лат. Euterpe} мит. Една
от музите - музата на музиката и
лирическата поезия. Приписвали й
откриването на флейтата.
Евтролий (лат. Eutropius} 1. (IV в
сл.Хр.) Римски историк, живял
по времсто на Юлиан Апостат, ко-
гото придружавал в похода му
срещу партите. Оставил ни с съчи-
нението „Кратко изложение на
римската история", косто започва
от основаването на Рим до управ-
лснисто на император Валенте, на
когото го посветил. 2. Евтроп
(?-399 г.сл.Хр.) Армснски роб и
евнух, покровителстван от импе-
ратор Аркадий. Бил мразен от на-
рода заради своята бсзнравствс-
ност и щял да бъдс убит, но Св.
Йоан Златоуст го спасил. Аркадий
го изгонил и после, в 399 г. го на-
казал със смърт
Евфем (лат Euphemos} мит Син
на Посейдон и Европа. Бил толко-
ва лек и бърз. чс можел да тича по
повърхността на морсто. без да си
измокри краката. Участваз в похо-
да на аргонавтитс.
Евфорб (лат. Euphorbus} мит
Гръики герой, първият, който на-
ранил Патрокъл. преди да го убис
Хектор. Загинал от ръката на Ме-
нелай, който окачил нсговия щит
като трофей в храма на Хера в Ар-
гос. Питагор. съэдателят на тсори-
ята за мстсмпсихозата. прсселсни-
его на душите, твърдял. че душата
му била най-напрсд душа на Ев-
форб и чс си спомнял спи зоди.
случили се. когато живссл в тяло-
то на троянския войник
ЕВфорион (лат Euphoriant I. (V и
пр.Хр.) Син на Есхил. също автор
на трагедии. 2. (III-II вир Хр i
Старогръики поет от Халкида к
Евбея. В Антиохия бил библнотс-
кар на Антиох III Велики, пар на
Сирия Писал епичсски съчинсния
и епиграми.
Евфранор (лат. Euphrunoi ) (IV и
пр.Хр.) Художник и скулптор от
Коринт, написал тскстове за си-
мстрията и иэкуството на Цветове-
тс. Прочул сс с картината си ..but-
ката при Мантинся”.
Евфросина (лат. Euphmsvne} мит
Една от Харитите.
Евхемер (лат. Euhemerus) (IV в
пр Хр.) Старогръики философ, ро-
дсн в Месена или в Агригент и жи-
вял в двора на Касандър В своего
произведение „Свещсн надпне"
поддата на рационалистична кри-
тика традиционната религия
Твърдял. чс боговстс са автори-
тарни хора, конто другите хора са
обожествили от възхищенне и ш
страх Тази теория, наречена one-
меризъм му коствала обвинение в
неблагочсстис.
Евър (лат. Eurus} Вятър. конто ду-
ха от изток. Спорсд мига бил син
на Еос и Астрой.
Ееей I. (стгр. >1igt*us. лат Лодстл)
мит Цар на Атина. син на Панин-
ой и баща на Тезсй. Тсзсй се от-
правил към Крит, за да убис Ми-
нотавъра и да освободи града от
позорния данък. наложен му от
Минос. Всяка година атинянитс
били задължени да изнрашат сс-
133 -
Египет
дем младежи и ссдсм дсвойки за
храна на чудовищсто Тръгвайки.
Тсзей обешал на баща си. притес-
нен за живота му. чс ако сс завър-
нс жив и здрав, щс го извести за
успеха. Уговорил сс с него, чс щс
издигне бели илатна на кораба на
мястото на черните, поставсни там
заради четиринайссттс жертви Но
Тсзсй забранил да смени платната
и Егей. мислсйки, че синът му с
мъртъв, сс хвърлил в морсто. От-
тогава то носи нсговото имс
Егейско, море (стгр Aigaion
Pelagps. лат. Aegaeum таге} геогр
Морсто. разделящо Гърция от Ма-
ла Азия. То носи имсто на пар
Егей. който се удавил в него (-♦)
Егерия (лат. Egeria) мит. 1. Ита-
лийска нимфа, легендарна съвст-
ничка и съпруга на царя Нума Пом-
пилий. Той твърдял. чс тя го с вдъх-
новявала. когато с създавал зако-
ните и обичаигс в Рим. Егерия би-
ла толкова безутешна след смъртта
на Нума, чс сс разтопила в связи и
била превърната от Диана в извор
2. Имс на два извора спорсд леген-
дата, посвстсни на нимфата Еге-
рия. Единият сс намнрал близо до
Порта Кайена в Рим, а другият бли-
зо до Ариция (ссга Арича).
егида (лат. aegis) мит. Щитът иа
Зевс, който бил покрит с кожата
на козата Амалтся (на старогръи-
ки aigheos означава ..koju"). след
като тя била поставсна сред съз-
вездията. Той бил изкован от Хс-
фест и изпускал искри. От нею ид-
ва прякорът на Зеве Егиох. Боги-
нята Атина също имала щит, в
срсдата на който била закрспсна
главата на горгоната Медуза.
Егина (лат. Aegina) 1. мит Дъще-
ря на Азоп. Зеве сс влюбил в нея и
като сс превърнал в иламък. я
прельстил. Богът я отвел на ост-
ров Енона, къдсто дсвойкага роди-
ла Еак. После островът бил наре-
чен на нея Егина 2. геогр Остров
в Саронския залив, къдсто спорсд
легендата Зеве отвел Егина
Егиох (стгр Aigiochos. лат Aegio-
thus) мит Прякор на Зевс
егида.
Египан (стгр Aigipan) „С кози
крака". Друго имс на гръикия бог
Пан заради вида му на коза. Съ-
щия прякор имал и римският
Фавъи.
Египет (стгр Aigyptos. лат.
Aegyplus) геогр. и ист Страна,
разположена в Северна Африка на
брега на Средиземно морс, пресе-
чена от рската Нил На нейните
периодични разливи Египет дължи
своя живот и своята история На-
носите. конто рската оставила при
оттсглянето си. правели почвата
изключително плодородна и съз-
дали една зелена и цъфтяща доли-
на, заобиколена от сухата пусты-
ня. Затона голсмият историк Хсро-
дот нарича Египет „дар на Нил”.
Хамитского население било раз-
прсдслено в Горен и Долей Еги-
пет. Познатата ни история на
страната започва от около 3100 г
пр.Хр., когато царят Менее сс нз-
качил на трона на Горен Египет
със столица Тис. основана от I ди-
настия. После завладял и Долей
Египет, разположен на делтата на
Нил. като обсдинил царството и
прсместил столицата в Мемфис
На трона на страната сс и зрели ли
трийсст династии. Най-голям раз-
цвет тя имала в периода на царува-
нсто на династиитс от III до VI. с
фараони Хеопс. Хефрсн и Микс-
рин. Тогава построили прочутитс
пирамиды и Сфинкса. Впослсд-
ствис столицата била прсместена
в Тина Разкъеван от вътрешни
Египт
- 134 -
мсждуособици. Египет претърмл
и нашсствията на асирийци. перси и
Македонии. След смъртта на Алек-
сандър Велики сс установила ди-
настията на Птолсмситс. Тогава за
столица била определена Александ-
рия. която сс превърнала в център
на културата и на слинистичсската
цивилизация и достигнута своя най-
голям блясък при Птоломсй II
Евергст После започнал упадъкът.
дыжащ сс както на вътрешнитс
борби. така и на нарастващата сила.
1гьрво на Сирия и после на Рим. С
битката при Акциум в 31 г.пр.Хр. сс
сложил край на династията на Пто-
лемситс. а от 30 г.пр.Хр. Египет
станат римска провинция.
Египт (стгр Aigyptos. лат.
Aegyptus) мит. Син на Бел. Имал
пстдесет сина. конто оженил за
пстдсссттс Данаиди. дъщери на
брат му Данай Дач име на афри-
канската страна, завладяна от не-
го. Данай, който завиждал на
Египт, принудил своитс дъщери да
убият мъжстс си в първата брачна
нощ. Единствено Хипсрмсстра по-
щадила съпруга си Линксй.
Егист (стгр Aigisthos, лат Aegis-
thus)uum. Син на Тнсст от дъщеря
му Пелопея. Всднага след ражда-
нето тя изоставила дстсто, шюд на
кръвосмсшсиис. и то било намере-
но от овчари и откърмсно от една
коза После Егист бил осиновен от
Атрей (-♦) Той. разгневен на Ти-
сст. който бил прслъстил първата
му жена Авропа. народил на Егист
да убис своя брат и баща. Тисст.
раэбирайки, че Егист е негов син.
го накарал да убис Атрей. След то-
ва прсстъплсние батата и синът
завзели властта в Миксна. като из-
гонили синовстс на Атрей, Ага-
мемнон и Менелай. После Агамем-
нон сн възнърнал властта, а Егист
сс помирил с Атридите Когато тс
заминали да воюиат в Троя, го ос-
тавили да пази наречного на Ага-
мемнон. Но той. злоупотребнваикн
с доверие го на царя, прел ьс г и i же-
на му Клитемнестра и с нейно сы-
ласис го убил при завръщансго му
в родината. Ссдсм години ио-къс-
но Орест, синът на Агамемнон,
отмъстил за смъртта на баща си
като убил Егист и Клитемнестра
Егла (стгр Aigle, лат. Aeg/c} иит
Нимфа, смятана за най-краенваза
от Наядитс.
Егослопзами (стгр Aigos potumm
„Козя река") геогр. Така сс нари-
чала реката на източпия бриг на
Тракийския Херсонес, при уст пе-
то на която спартанеиът Лизандър
разгромил атинския флот, пре I-
вождан от Конон С тази победа
бил поставсн краят на Пслопонес-
ката война (405 г.пр.Хр )
едикт (лат. edictum} Зановоi
предписание, офипиално разно-
рсжданс. издадено от един магис-
трат. косто трябвало да сс спазва
прсз цялото време на иеговою уп-
равление Особено значение имал
edictum praetorts, издавай от пре-
тора при влизансто му в длъж-
ност. В него той обявявал принци-
питс, към конто ще сс придържа в
ръководенето на правосъдисто.
Иеговитс решения вставали твър-
ди корми за законодагелно п.лку-
ване. Чрез тези сдикти сс развило
римского право. При император
Адриан тс били събрани в сдин-
сдинствсн Edictum Perpetuum
Сред най-извсстнитс са едиктъг
на Каракала (212 г.сл.Хр ) и Ми-
ланският еднкт, издадсн от Кон-
стантин (•♦) в 313 г.сл.Хр.
aedicule лат {едикуаа} Малък
храм, параклис или ниша, в която
сс поставили статуитс на боговсгс
- 135 -
Eem
едили (лат. aediles} Първоначално
рслигиозни служители, конто ох-
ранявали храмовстс (всъщност
името им произлиза от aedes.
„храм"). По-късно магистрати,
представители на народа, конто сс
грижсли за пътищата. за обществе-
ните постройки, за пазаритс, орта-
низирали игрите и зрелищата. Оз-
начало били само двама, aediles
plebis, конто помагалн на трибуни-
те да защитават правата на народа
В 367 г.пр.Хр. към тези двама ма-
гистрата били прибавени двама
aediles curules, избирани между
патриииитс Цезар назначил още
двама aediles cereales, конто сс
грижсли за продоволствисто. а
aediles municipales изпълнявали
същитс функции в провинннитс
Egun (стгр. Oidipus. лат Oedipus}
мит. Син на царя на Тива Лай и на
Йокаста. Оракулът бил предсказал
на Лай. че бъдещият му син ще
убис собствен и я си баща и щс се
ожени за майка си, Тогава царят
наредил на Йокаста да убис ново-
родсното, но тя нс намерила сипи
да извърши това и дала детето на
един роб да го отнссс на планината
Китсрон Там Един бил намерен от
пастиря на коринтския нар Полно
и заведен в двореца му. Царнцата
Перибея нямала деца и го отглода-
ла като свой син Дадсно му било
името Един (от старогръики oidein
pons. ..с подути крака“), защото
бил намерен, закачен на одно дър-
во за краката, с нробити и завърэа-
ни един за друг глезени. Когато
възмъжал. решил да сс допита до
оракул. Отговорът бил. чс мла-
дежът нс трябва никога повечс да
сс връща в дома си. защото. ако го
направи. ще убис баща си и ще се
ожени за майка си Един нс позна-
вал друг дом. освсн този в Коринт,
и iBH.iaiucH от думитс на оракула,
нс сс върнал повечс там Един дсн.
пътувайки във Фокила. на една
(ясна нътска срсщнал Лай. който
минавал оттам с колеснииата си.
Тс сс енречкалн кой ла мине прън и
Един убил баща си. без да знас то-
ва. Продължнл към Тива и я осво-
бодил от тсрора на Сфинкса (-*)
Креонт, който царувал на мястото
на убит ня Лай. му дал като награда
ръката на сестра сн йокаста и
властта на Тива Нищо неиодози-
ращият Един сс оженил за красива-
та царица и от този брак сс родили
Етсокъл. Полинсйк. Антигона и
Йемена След години в Тина сс по-
мнила страшна чума, която съсип-
вала страната. Запитан, оракулы
отговорил, чс нещастисто няма да
има край, докато нс бъде изгонсн
от Беотия убнецът на Лай Тогава
Един сс засл да търси виновника и
с помощта на ясновидепа Тирсзип
разкри । трагичната истина. От от-
чаяние. чс с извършил такова
страшно прсстъпление и позорно
кръвосмсшенис. сн избол очнтс и
нрогонсн от синовстс СИ, конто
нроклел. напускал Тина, а Йокаста
сс обсснла (5т Тива Един отишъл в
Атика. в Колон, придружен и под-
iiomoih.ii от любящата си дъщеря
Антигона, и там. в гората. поевсте-
на на Ериниитс. умрял
едони (стгр Edonoi. лат Edom}
Тракийско племс, насслявало об-
ластта между рскитс Стримон и
Нес, Било много отдалено на кул-
та към Дионис
Eem (стгр. Aietes, лат. Aeeles} мит
Цар на Колхида, син на Хслнос и
Перса, баща на Медея и Халкиоиа.
брат на Кирка Убил Фрике (-♦).
който избягал при него на гърба
на овена със златното руно, за да
си го присвой. Аргонаптнтс. воде-
Еетион
- 136 -
ни от Язон, организнралн поход,
за да взсмат златното руно То би-
ло пазено от един дракон, но с по-
мощта на Медея, която нм разкри-
ла тайнитс на баща си. успели да
направят това
Еетион (стгр. Eelion) мит Цар на
Тива. в Киликия, баща на Андро-
маха и на ощс ссдсм сина. Бил
убит от Ахил в началото на Троян-
ската война.
Еея геогр. Остронът на магьосни-
цата Кирка („Однсея")-
Ейрене или Ирене мит Гръцка
богиня на мира, дъщсря на Зевс и
Тсмида. една от хорнтс. Била
изобразявана като млада жена, ко-
ято държи в дланта си рога на нзо-
билисто. а на ръката си носи бога
на богатството Плутос В Рим би-
ла наричана Пакс (Рох, ,,мир“).
eiresione стгр. (ейресионе) 1. Ма-
слиново клончс или ненец, спле-
тен от есснни плодовс с клонки на
маслина и нълнени ленти. В Атина
дсвойките ги носсли в процссията
по врсмс на Пианспсиите и после
ги окачвали пред храма на бога
или на вратите на дома. По врсмс
на процссията били изпълнявани
песни, одна от конто ненравилно
приписвана на Омир. 2. Венец за
почнналите. гирлянда
eisiteria стгр. (еиситерия) Тържс-
ствсни жертвоприношения, извър-
швани в Атина в началото на годи-
ната, когато встъпвали в длъжност
члсновстс на съвста на Чстири-
стотинтс. наречен буле. Когато на-
пускали длъжността. исрсмонията
се наричала exileria.
екехейрия стгр. (ekecheiria) В
Гърция така сс наричало пълното
временно примнрис за участници-
тс в игри или важни празнини. По
врсмс на такива събития били
прскратявани нсякакви обществе-
ни и частно разногласия
Екбатана (лат. Ecbatuna) геогр
Столииата на Мидия Била опаса-
на с великолепии градски стснн.
конто представлявалн селем кон-
центрични пояса, боядисани вески
в различен цвяг. Там била резв-
денцията на псрсийските царе (сс-
га Хамадан).
екви (лат. .lei/ш) Плсме в Ланну м
Съюзсни със сабините. волоките в
струскнтс. тс пре тставлява ш пос-
тоянна заплаха за рнмлянитс Би-
ли победсни от Цинцина! (45Х г
пр.Хр.) и от Камил (3X9 г.пр.Хр Hi
окончателно покорена в 304 г.пр
Хр Главнитс им градовс били
Пренеста (днсс Пренесте) и Тибур
(днсс Тиволи).
Еквирии (лат Eipumu или Equ-
inu) Празнипи, въведени от Рому i
в мест на Марс, понеже той бш
покровитсл на конете във войн.!
Тогава на Марсово поле ставали
надбягвания с колссннци
ecdicus лат. (екдикус) В римскою
право държавен адвокат, общсст-
вет защитник, който се грижсл за
интсрсситс на държавата и ш на
муниципиален град.
еклесия (стгр. Ekklesiu) Така се
наричало събранието на нсички
граждани в градовсте-държави на
антична Гърция и по-снецнално к
Атина. То се свиквало няколко въ-
ти в годнната и на него сс и (бира-
ли магистратитс. одобряла! сс
остракизъм или други политичес-
ки присъди. взимали сс решении
за мир. за война или за сключванс
на съюзи. В Атина по времсто на
Пернкъл еклссията загубила мно-
го от своите функции н много по-
мадка част от населенного участ-
надо в нся.
-137
Елевзина
еклога (сир eklo^e. лат
Първото значение на тази дума с
„избор. пзвадка" и сс отнася за
стихотворения. подбрани за чете-
нс Впослсдствис означивало и
кратко постичсско съчинсние с
пасторален или илилттчсски сю-
жет. Много известии са „Еклоги"
или ..Буколики" на Вергилии
exangelos стгр {ексанге.ин ) В
старогръцкия тсатър чонек, поста-
вен да разказва тона, което се
случва извън сисната
excubiae лат. (екскгшмД В римска-
та поиска часовитс. конто нспрс-
къснато стояли на стража, за раз-
лика от vigiliac. конто били на
стража само нощем
exostra лат. (екант/ш) 1. Латинска
дума, която означана театрален мс-
ханизъм. При завъртанс той показ-
вал какво сс случва във вътрешна-
та част на къшата. 2. воен. Дървен
мост, който войници спускали от
подвижна куда върху стеките. за да
нахлуят в обсадсния град
extraordinary лат. (екетраорди-
нарии) Римски воснсн термин,
който сс отнасял до войницитс.
избрани от помощнитс поиски. със
спсциална задача като наблюдате-
ли и съглсдвачи.
eculeus лат. (еку./етс) Латинска
дума, която има две значения I.
Конче, жребче. 2. Урсл за изтеза-
нис, на който се поставила жертва-
та и крайницитс й сс тсглели в
противоположит' посоки.
Елагабал (лат. Heliogahalus)(204
222 г.сл.Хр ) Прякор на импера-
тор Секст Варий Анит Басиан. за-
щото станал жрец на Слънисто в
Сирия и приел името на бога Ел
Габал., Потомък на Септимий Се-
вер и можс би син на Каракала.
Бил обявен за император от вой-
ницитс си в 21К । Победил съпер-
ника си Макрин (-»), преториан-
ски префект, който станал импера-
тор с тел смъртта на Караката. Хе-
лиогабал сс опитая да въвсдс и в
Рим култа към слънисто. ио с
айнственитс ритуал и, необузда-
ното си разточитслство. жестокос-
титс и разврата си прели шиквал
омраза и презрение към себе си и
прсторианиитс го убили. Па мяс-
тото му дошз>л осиновеният от не-
го Аликсандър Север, конто му
бил братовчед.
Елада (сттр. Hellas) геогр Град
във Фтиотида, в Тесалия, с което
име вносдействие наричали пяла
Гъриия
Елатея (стгр Elateia, лат Elalea)
геогр. Важен град във Фокида.
превзет и напълно опожарен от
Ксеркс По-късно бил завладян от
Филип II Македонски, а след това.
в I9K г.пр.Хр.. от римския консул
Тит Фламннин.
Елат (лат. Elatits) мит I. Цар на
Аркадия с божествен произход.
тъй като бил син на Аркад, на свой
ред син на Зсвс и нимфата Калпс-
то Основатсл на гр Елатея във
Фокина 2. Един от кснтавригс. 3.
Един от прстсндснтитс за ръката
на Пенелопа
елафеболион (стгр. elaphebohon)
Девстият мссси на атнчсскня ка-
лендар, продължаващ от 15 март
до 15 акрил.
Елевзина (стгр Eleusis, лат Eleit-
sin) геогр Прочут град в Атика.
един от най-важните гръцки релн-
гиозни цснтровс. евързан с Атина
чрсз'.^Свсщената улица" Елевзина
била’извсстна както с култа на Де-
метра. която, докато търссла дъщс-
ря си Персефона. отвлечена от Ха-
дсс, се спряла на това място. така и
Елевзински мистерии - 138 -
с Елевзннскитс мистерии, празни-
ии в мест на Деметра и Персефона
Елевзински мистерии (лат Е1е-
usinia) Ритуали. конто сс извър-
швали ежегодно в Елевэина и сс
разделяли на Малки и Голени. Го-
лсмите били проз ссснта (мссси бо-
с аром ион) и продължавали денет
дни. Посвешавати ги на Деметра и
Персефона и сс състояли от жерт-
воприношения. процссии. драмати-
чески представления, на конто се
възпроизвеждат митът. Изиграва-
ло сс слизането на Деметра в под-
земного царство, търсснсто на
Персефона и нейното възражданс.
символизиращо възраждансто на
природата Привилсгията да ръко-
води тези прояви имала атинската
жрсчсска фамилия на Евмолпиди-
тс. Ритуачитс били само за посвс-
тснитс и на тях се допускаш сдин-
ствсно атински граждан». Големнтс
мистерии били прсдшествани от
Малки мистерии, конто сс празну-
вали през пролстта (мсссц антссте-
рион) в атинското прсдградис Агри
на бреговетс на р Илис. Тези. кон-
то участвали в тях. ставали myslai
(посвстени) и само тогава били до-
пускай» до Големнтс мистерии и
достигали до най-висшитс степени
на посвсщение - epoptai (виждащи,
пророни). Начсло на мнстсриитс
стоял върховен жреи.
елегия (стгр. elegeia. лат. e/egia)
Лирическо съчинение. написано в
мстрична форма, наречена элеги-
чески дистихон, с различии сюжс-
ти. Най-голсмитс старогръики
елсгичсски поели били Калин,
Мимнерм, Солон и Тиртсй. В Рим
слсгията сс развила като едно прс-
димно тъжно и меланхолично про-
изведение Най-значитслнитс пред-
ставители били Катул, Тибул,
Овидий и Проперций
Елей (стгр Elco*) мит Гръико бо-
жество, персонификация на б таго-
честието
Елейска, школа (стгр Elcatiki
philosoplua) Философски школа
основана в Елея от Ксенофан Неи-
нитс най-известни представители
били Зенон и Парменид Филосо-
фите от тази школа iioi.ii.pA.Liii
една идеалистически пантеист ична
доктрина, отричаща чрез парадок-
сални аргумент» истината. до коя-
то сс стига чрез сетивата и опита
Електра (лат. Electra) .мит I. Ед-
на от оксанидитс. дъшеря на Оке-
ан и Тетина, съпруга иа Тавмант.
майка на харкните и Ирида, вести-
телката на боговетс 2. Нимфа
обичана от Зевс, от когото роли ы
Дардан, родоначалника на троян
цитс 3. Дъщеря на Агамемнон и
Клитемнестра, сестра на Орест и
Ифигения Спасила живота на
брат си. като го измъкната от ръ-
цстс на Егист. Той. след като уби i
Агамемнон, искал да сс отървс н
от Орест Електра усни та да му
помогне да избяга и го изпраппа
при чичо им Строфой, цар иа «Ро-
кида Впоследствии’ помогната на
брат си да отмъсти за смъртта на
баща им и да убис Егист и Клитем-
нестра. Орест я омъжил за прияте-
ля си Пилад и от този брак сс ро-
дили Строфий и Медон. От Елекз-
ра са били вдъхновени Есхи I. Со-
фокъл и Еврипид.
Елея (лат. Etea) геогр Град в Аука-
ния на Тиренско море Там аъз-
никнала Елсйскати философски
школа, основана от Ксенофан
Елена (стгр. Helene, лат. Helena) I.
мит. Дъшеря на Зевс или Тинда-
рей и Асда, смитана за най-краси-
вата жена в Гърция. Според леген-
дата тя сс появила от едкого от
цвете яйиа. родени ог Леда, таедно
- 139 -
Емилий
с Полукс, докато от другого яйце
сс родили Клитемнестра и Кастор
Съвссм млада, тя била отвлечена
от Тетей, но после освободсна от
Кастор и Полукс. Всички гръцкн
първенци же л ас л и ръката и. но
Елена избрала Менелай, от когото
родила една дъщеря. Хермнона
После била отвлечена от Парис и
това предизннкало нойната на
всички гърци срещу Троя Когато
Парис загинал, се омъжила за
брат му Дсифоб. но след превзе-
мансто на Троя, тя го предала в
ръцетс на гърците и сс върнала с
Менелай в Спарта Там иарувала
до нсговата смърт После сс оттсг-
лила на остров Родос и там била
убита 2.(около 257 335 г сл.Хр )
ист Римска императрица, сьпру-
га на Констанц Хлор и майка на
Константин Благодарение на сина
си имала голям авторитет, отдала
сс на хрнстиянската кауза и била
провъзглассна за светика 3.
(325-36I г.сл.Хр.) Дъщеря на
Константин и съпруга на Юлиан
Апостат
Елиан (лат. Aelianus) I. Наречен
Тактикът (стгр Ailianus Takltkos)
(около II в сл.Хр.) Старогръики
писатсл. живял в Рим. автор на
произведение за военната тактика,
посветено на император Адриан
2. Елиан Клавдин (лат Claudius)
(170-235 г.сл.Хр.) Римски писа-
тсл, родсн в Пренеста, който оста-
вил едно съчинение за различии
исторически събития в I4 книги и
едно за живогнитс в I7 книги, на-
писани на старогръики език.
Елида (лат. Е/м) геогр Облает в
Гърция. разположена в западната
част на Пслопонсс. заобиколена
от Йонийско морс, Мсссния и
Ахая. Там било свстилището на
Олимпия и сс провеждалн олим-
пийски те игри. косто возводи ло на
I tit ia да остане исутрална по кре-
ме на ю.рваните войни, конто
ра и ьреили Гърция В нея се нами-
рали градонете Елида. (къдсто се
родил Фсдон). ГI иное, Пиза и др.
едини (сттр Hellenes) Друго нме
на । принте. ирон л ппащо от Хелен
(-»).
единизъм Термин, създадсн в мо-
дерната сноха. за да означи период
на старогръцката култура и циви-
лизация. в който тс се разпростра-
нили в Среди земномористо и част
от Азия след смъртта на Алск-
сандър Велики (323 г.пр Хр.) Най-
важни центроне на с шиизма били
Александрия. Портам и Антио-
хия.
Едиса (лаг Elisa или Elissa) Дру-
гого имс на Дидона (“»1
Едисейски полета, Елизиум
(стгр. Ehsion pedum, лат Ehsiuni)
sium Мнтнчна облает на вечната
пролет, идентифнцирана от някой
с Остропите на блаженитс в Ат-
лантический океан, срещу тапад-
ния бряг на Африка. Там сс нре-
сслвалн след смъртта душите на
блаженитс и се нас наждака, ш на
вечно и пълно щастис.
еманципация (лат етапирайо)
I. Освобождаванс на ciihj от ба-
щината власт. 2. Акт на нрехвър-
ляне или преотстънване на соб-
стнсност и ли права.
Ематион ( лат Emuthion) лтт Син
на Еос и Титон, пар на облает в Ма-
кедония. наречена на него Ематня
Овидий го описва като известен
разбойник, убит от Хсракъ л
Емилий (лаг. Aemihus) Имс на
римски патрициански род (gens
Aemdia). от който пронзлизалн
Емилий Лепин (-♦) и Емилий Ма-
мерк.
emmeleia
- 140 -
embolium лат (ембашум) В Рим
интермедия, пантомима, изпълня-
вана в интервала между цвете
действия на театралното представ-
ление.
emmeleia стгр.(е.мелейа) Банен,
драматичен тан и в старогръцката
трагедия.
Емпедокъл (лат. Empedocles}
(около 490-435 г.пр.Хр.) Старо-
гръики философ, родсн в Агри-
гент. Отявлен противник на тира-
нията. Когато иеговитс съгражда-
ни му предложили властта в гра-
да, той отказал Бил екстравагант-
на личност, разхождал се облечен
с пурпурна дреха и с диадема на
главата. заобиколен от обожава-
шитс го учсниии Оби чал да го
смятат за бог. Смъртта му остана-
ла загадка. Разказвало се. че за да
оправдае божсствения си произ-
ход, се хвърлил в кратера на Етна.
Искал да нс остави следи от себе
си Вулканът обаче му изиграл ло-
та шега. защото изхвърлил сди-
ния му сандал. Според неговата
философска доктрина началото на
всички неща произлиза от
свързвансто {июбовта} и разделя-
нето (разног.lacuemo) на чстири
основни и вечни елсмснта: въз-
дух. вода, огън и земя Бил пост и
музикант, но сс занимавал и с ме-
дицина. Най-значитслното му
произведение с една дидактична
поема „За природата".
емпиризъм (лат. empirica} Фило-
софска доктрина, която смятала
опита на сстивата за единствен из-
точник на познание.
емпирици Латинска дума, отнаси-
ща сс до мсдининска школа. Тя би-
ла изградена върху емпиричната
философия и процъфтявала между
II в.пр. и II в.сл.Хр.
emporium стгр.(е.нло/>нги) За рим
ляните пазар. пазарище. за гърии-
те място за морска търговия.
Емпуса (стгр Етроичи} чит
Нощно страшилище, нзнрагено ог
Хеката. за да плаши децата и вы-
ницитс Можела да приема различ-
ии образи Вярвали. чс погнана
хора.
engyesis стгр (енгиезис) При гьр-
цитс тържсствсно обещание п
брак, при косто била опреле ына и
гарантирана зсстрата на младо-
женката.
Ендимион l iar Endimion} чит I.
Много красив младеж. овчар в Ка-
рия. Бил син на Летний. на свои
рсд син на Зевс, и на цъшерига на
Еол. Понеже сс онитал да прельс-
ти Хера. Зевс го наказал с нечем
сън, откъдето идва и и зразы и
дълъг сън Endymionis somnum
dorniire. Спорсд друга версии са-
ммит Ендимион помолил Зене за
го приели. за да остане вечно
млад. Тъй или иначе, топ имал
нринилегията да с вечно млад
След като Селена го видяла заспал
н една пещера в планината Лаг-
мос. сс влюбила в него и всяка
нощ ходела да го вици. 2. Цар на
Елида, баща на Епей, Етол и Пеон
endromis стгр (ендромш ) Вид ха-
лат или дреха от кожа. В Гърция
ат.чститс я обличали след бягансто
Еней (стгр. Aineias, лат. Лслезл)
мит. Троянски герой, син на Ан-
хиз и Афродита. Оженил се за
Крсуса, дъщерята на Приам, от ко-
ято имал син Асканий Един of
най-смелитс троянски герои, той
сс помъчил да избяга oi пламъцитс
след разрушавансто на Трои, за да
спаси ссмействон» и другаригсси
Вървял отпрсд и носел на гърбасп
старии си баща Анхиз. убсден. чс
- 141 -
енкаустика
съпругата му го слсдва. Но когато
сс обърнал да потърси Креуса. тя
била изчсзнала и Еней не я наме-
рил повече Вероятно избягал на
планината Ида. къдсто построил
флот, и тръгнал по морсто, за да
търси нова родина. Спорсд Омир
обаче Енсй не напуснал Троя, а я
възстановил и по волята на бого-
вете станал пар на трояниитс. Дру-
ги коментатори тълкуват различно
думите на поста: Енсй наистина
бил пар на трояниитс. но на тези
троякий, конто го били послсдвали
в Италия „Енсида" на Вергилий
започва с бягството на Еней от го-
рящата Троя. Гсроят прсоцолял
много препятствия, конто отвеж-
дали групата изгнанниц в различии
земи. в Тракийскня Херсонес, в
Еиир, на остров Делос, на остров
Крит, в Сицилия и в Картаген. в
Африка, къдсто Еней срсщнал Ди-
дона и сс влюбил в нея След едно
пътешсствис, продължило ссдсм
години. и след като загубил три-
найсет кораба. гсроят най-накрая
пристигнал в Лациум Тук той бил
прист благосклонно от царя Латин,
който му обещал за жена дъщеря
си Лавиния. Но дсвойката била ве-
че сгодсна за царя на рутулитс
Турн. който, за да попрсчи на бра-
ка й с троянсиа, обявил воина на
Еней. като сс съюзил с други ита-
лийски първенци След много бит-
ки изходът от войната бил разре-
шен с двубой между тях. в който
Турн паднал убит. Тогава Еней сс
оженил за Лавиния и наследил тъе-
та си на трона След няколко годи-
ни. по време на сражение с струе-
ките. Еней изчезнал в разразилата
сс буря и латините нс го видели
повечс Решили, чс с прист на нс-
бсто и го почитали като бог. Пего-
вият син Асканий. с ирякор Юл.
основал града Алба Лонга и пару-
вал там
Енеида (лат /tenets) Поема от
Вергилий. В нся се разказнаг прс-
межднята. конто сполстяват Еней
<*) след разрушавансто на Троя
Ениалий (стгр Envalios) мит
Епнтст на Арес. който буквално
означава ..воинствен"
Ений, Квинт (лат. Ennius. Quin-
tus) (239-169 г.пр.Хр.) Голям рим-
ски спичсски пост, родсн в Рудне,
в Кампания Заведен от Катон в
Рим. той получил рнмско граждан-
ство и станал близък приятсл на
семейството на Сципион В гроб-
ницата на тази прочута фамилия
била поставсна иегова статуя
Най-значимото му произведение
са „Анали" в IX книги, в конто в
стиховс прославя историяга на
Рим от създавансто на града до не-
гови дни. Стилът му. макар и поня-
кога малко груб, впечатляла със
свосто въздсйствнс и илам. Рим-
лянитс го ценели много и дори го
наричали латинския Омир Писал
с и трагедии, от конто са остана ш
малко фрагмент.
Енио (стгр. Еп\о) stunt I. Гръика
богнна на войната. сестра на Арес,
която свела сеч, като подтиквала
към ожесточение воюващитс.
Римляните я отъждсствявали с Бе-
лона. 2. Една от грайте.
Енипей (стгр. Entpeus) l.stutn Ре-
чей бог. в когото сс влюбила ним-
фата Тнро. Посейдон, и той увле-
чен по красивата дсвойка. приел
образа на Енипей. за да я прельс-
ти. Тиро родила от него Нелей и
Пслий 2. геогр. Река в Тесалия
енкаустика (стгр enkaustos) Тех-
ника в живописта. нзползвана от
гърцитс и римляните. при която
боитс сс разтваряли н разтопен
Енкелад
- 142 -
восък и после сс фиксирали върху
рисунката с огън
Енкелад (лат. Enceladus] мит. I.
Един от гигантитс, син на Уран и
Гея. Участвал в борбата на гиган-
титс срсщу Зевс, който го поразил
с една мълния и го погреба') под
Етна. Назвало сс. чс пламъците на
вулкана били нздишванн от Енке-
лад. и че когато сс раздвижвал. пя-
ла Сицилия сс разтрнсала до нс-
драта на зсмята 2. Един от петде-
ссттс сина на Египт.
енкомий (стгр enkomion) Похвал-
на рсч или похвално лирично сти-
хотворение. изпълнявано на праз-
нипи или пропссии.
Еномай (стгр. Oinomaos, лат
Oenomaus) мит. Цар на Пиза в
Елида. син на Арсс. баша на Хипо-
дамия. Оракулът му казал, чс щс
бъдс убит от своя зет За да сс ос-
вободи от нсички претенденти.
обявнл. че щс дадс дъщсря си на
този, който спечсли в надбягванс с
колесница. Еномай бил сигурсн,
чс с непобедим, защото притежа-
вал най-бързитс коне на света
Младсжитс присмали прсдизвика-
гслството. макар и да знасли, чс
щс бъдат убити. ако нс спсчслят
състсзанисто След като тринай-
сст кандидат» загннали по този на-
чин. сс появил Пелопе (-♦). син на
Тантал Той поискал ръката на Хи-
подамия и за да успес, подкупил
кочияша на Еномай Миртил. На-
карал го да повреди колссницата
на паря, така чс колслата да паднат
по врсмс на надбягвансто. Така и
станало Еномай. след като паднал
от колссницата. умрял. прегазен
от собствснитс си коне, а Пелопе
се оженил за Хиподамия
Енона (стгр Отопе. лат. Оепопе)
I. мит. Нимфа от планината Ида с
гада телека дарба Предсказала на
Парис, още ирсди той да откристо-
ва. чс с син на Приам, коя шс станс
но она жена и какни ужасни после-
дствия щс има нсгоното пьтуванс
до Гърция - опустошаването на
Троя и толкова много скръб
Предсказала му също. че в часа на
смъртта си щс отидс при нся зара-
ди познанията и в медншшага
Всичко това сс потвърдило и с пай-
малкитс подробности. Когато Па-
рис бил смъртно ранен, накардиа
го занссат при Енона. за ла получи
лек и грижи от нся Но всднага том
пристигнал там. умрял Нимфата
била толкова опечалена, чс след ка-
то покрила със сълзи красивою
безжизнено тяло. сс самоубнла.
пронизвайки сърцсто си. 2. геогр
Древното имс на остров Егина
Енопион (стгр Otnopum. тат
Oenopion} мит Син на Дионис и
Ариадна Оженил се за нимфата
Хслика. от която имал една дыне-
ря. Меропа В нся се влюбил ги-
гантз.т Орион Енопион не iiocmui
открито да му откажс ръката на
дъшсря си и затона напил нежела-
ния претендент и го ослепил Пос-
ле от Крит Енопион oTHiiibi на
остров Хиос, къдсто стана i цар
Според друга версия царувал и
Егина. което би обяснило зато
островът сс нарича и Енопия
Енопия (лат. Oenoput] геогр Ан-
тичного имс на остров Егина
Енотрий (стгр Oinotros. тат
Oenotrus) мит Син на Лнкаон
царя на Аркадия. Прссслил сс с
трупа сънародници в Южна Ита-
лия и дал имс на областта Пука-
ния. в която сс установил.
Емотрия (лат. Oenotna} геогр
Облает в Южна Италия, отговаря-
ща приблизително на днешна Лу-
кания. По-късно житслитс и на
влезли в Умбрия и Сабина Името
- 143 -
еолиици
според легендата произлязло от
Енотрнй (-♦). конто я колоиизи-
рал. Впоследствии' пята Италия
била наричана Енотрия.
Езон (стгр. Л/.гоя. лат. Легол) мит.
Син на Кретсй и нимфата Тиро.
баща на Язон (-»).
Езоп (стгр. Л/vopm. лат Лезорил)
(V! в.пр.Хр.) Прочут гръикн бас-
нописец. родсн във Фригия. Бил
роб, куц и (розен, но поразил един
от своите господари с острия си
ум. мъдрост и чувство за хумор и
той го освободил. Пътувал много
в Египет и Азия, после живял в
двора на лидийския цар Крез, кой-
то му повсрявал важни миски
Крез го изпратил и в Делфи, за да
се допита до оракула Там Езоп се
подиграл на житслите на града, ко-
нто за отмъщснис го хвърлили от
една скала. Баснитс му. чиито ге-
рои са животин.растения и богове
имат алегорично и морално съдър-
жанис Достигнали са до нас оз ви-
зантийската сноха
екзод (стгр. exodion. лат exodutm) В
Гъриия сатирична драма, играна в
края на трагсдията За рнмлянитс
обаче екзодът бил фарс, който за-
вършвал прсдставлснисто и в който
играсл exodiarius, нещо като шут
Екзод (лат. Exodus) Бягството на
сврситс от Египет към Обстована-
та земя. прсдвождани от Моисей.
exomis стгр. {ексомис) В Гърция
туника с един ръкав (в Рим без ръ-
капи). носсна от робитс и занаят-
чиитс
exsecratio лат (ексекрацио) Про-
клятие или тържсствена клства, с
която сс призовавали подзсмиитс
богове да накажат личин неприя-
тели или враговс на държавата
екседра (лат. exedra) В Гърция и
Рим зала за разговори, в която
мсстата «а сялаис били ра зпо (оже-
ни около стеки те
ексегет (стгр. exegetes) В Гър-
иия човск. който ана лизира л и ли
тълкувал рслигиозни тскстове
или законы.
Емилия, Виа (лат Aemilut. via)
Римски им. построен по нарежда-
нс па консула Марк Емилнй Лепил
и 1X7 г пр Хр . който евързвал Ари-
мину м и П /аценцич (сета Римини и
Пиачсина) и дал името (Емилия) на
облаегта. през която минанал
Еол (стгр holos. лат. Aeolus) мит
1. Бог на ветровстс. син на Хипо-
тсс. Бил владстсл на остров Еолия
(вероятно Липарскитс остропи)
Там приел Одисей по врсмс на не-
говнтс странстнания на връщанс
към родината За да му помогне.
затворил в един мях нсички Петро-
ве, конто можели да му прсчаг на
плавансто. Но спътнииитс на ге-
роя от любопитство отворили ме-
ха и нусиали ветровстс. конто раз-
рушили флота Името на Еол идва
от старогръцката дума aiolos. коя-
то означана „различен", защото
нсговитс иодчинсии. ветровстс.
били много разнообразии 2. Син
на Хелен, родоначалннка на со-
лийцитс Освсн другитс. нсгови
синокс били и Атаманг и Сизиф
Еолида (стгр Aiolis, лат Aeolis)
геогр Облает в Мала Азия на из-
точнитс брсговс на Егейско море
По тези земи сс установили со-
лнйцитс. прссслници от Гърция
Била богата и процъфтяваща об-
лает. тъй като прсз нся минавали
търговскитс иътища Към Еолида
сиалат и някои островн в Егейско
море, сред конто Лесбос, родината
на Алкей и Сафо
еолийци (стгр. Aioleis, лат leolcs)
Един от трите рода в антична Гър-
Еолия
- 144 -
иия заедно с дорийцитс и йоний-
опте Еолийцитс живесли в доли*
ните на Тссалия и Беотия. После
се разпръенали по бреговетс на
Мала Азия и на никои острови в
Егейско море, най-известният от
конто бил Лесбос
Еолия (стгр. Aioli a nesos, лат.
Aeolta) мит и геогр. Остров в Ти-
рснтско морс, на север от Сици-
лия. вероятно днсшнитс Липарскн
острови, къдсто спорсд Омир би-
ло царството на царя на встровстс
Еол. Затова и Липарскитс острови
били наречсни Еолийски
Еос (лат Eos) мит. Гръцкото имс
на Аврора, дъшеря на Хиисрион
и Тея, (според други на гиганта
Палант). От Еос и Астрой сс ро-
дили встровстс и звсздитс. Боги-
нята обичала и Титон и Ксфал. От
първия имала син Мсмнон. убит
от Ахил в Троянската война, и
Ематион. Еос. очарована от кра-
сотата на Титон. го отвлякла и на-
молила от Зевс бсзсмъртис за
своя любим. Но тя забранила да
поиска за него и вечна младост,
сила и красота. Титон остарял и
сс разболял. Понеже нс можел да
понася иовечс да живее така, ио-
молил Еос да го освободи от нс-
поносимото същсстнунанис То-
гава тя го превърнала в щурен
Богинята на зората обичала и
Орион. Еос отваряла с ..розови
пръсти“ портите на Ориснта. пос-
ле сс качвала на своята колесни-
ца. теглена от бели коне, и дона-
еяла на хората първата светлина.
епакта (стгр epaktai hemerai) Оз-
начала ..вмъкнати дни**. Така сс на-
ричали днитс от послсдното ново-
луние на предходната година до
първи януари на слсдващата До-
бавени към лунарната година, те я
изравнянали със слънчсвата.
Епаминонд (стгр Epumemomlas
лат Epaminondas) (около 4I8
362 г.пр.Хр.) Тивански пълково-
дси и политик, другар и верен при-
ятсл на Пелопид. С него успял да
изгони спартанцитс от Кадмся.
крепостта на Тива, която те прс-
взели с прела телство. С брилянтна
стратегия разбил спартанцитс при
Лсвктра в 371 г.пр.Хр и устано-
вил господството на Тива в Гър-
ция. Нахлул в Лаксдсмония. Псло-
понсс и Тссалия, превзел Мссс-
ния. подтикнал плотите към буи-
товс срещу спартанцитс. Благода-
рение на силния си флот разпрос-
трял господство™ си и над Егейско
морс. Тогава срещу Тива сс ci.ua-
ла една коалиция от атиняни и
спартанци.която при Мантиисясс
срсщнала с тиванците. В тази бит-
ка войската на Тина победила, но
Епаминонд загубил живота си
Предана сс, чс прсди ла умрс, ка-
зал: „Живях достатъчно, след като
умирам, без да съм бил победен
някога**. Все пак след нсговата
смърт бил сложен край на хегемо-
нията на Тива
epagoge стгр. {епагоге) I. Ста-
рогръики философски термин,
който означала „доказателстно
чрез индукция*'. 2. Викане на тли
духоне.
Епаф (лат Epaphus) мит Син на
Зевс и Ио, цар на Египет, къдсто
основал град Мемфис. Имал дъ-
щеря Либия.
епигамия (стгр. epigamia) В Гър-
ция правого за сключванс на брак
между поданииитс на дне държави
епигони (стгр. Epigonoi, лат
Epigom) мит Буквално „потом-
ци“, т.с. снновстс на ссдсмте гръи-
ки герои, сражавали се срещу Ти-
ва. Тс също били ссдсм и за да
отмъстят за смъртта на бащигс си.
- 145
Enunmem
след дссст години организирали
поход срещу Тина, иредвожданн
от Адрасг (-»). който единствен
бил оделял от прслишната ексис-
диция. Епигонитс били Алкмсон.
Диомед, Стсисл. Промах. Тср-
зандър. Енриал и Егиалей Те зав-
зели града и поставили на трона на
Тива Тсрзандър
епиграма (лат. epigiamnia) Пър-
воначално прсдставлявала обик-
новен надонс върху гроб или ста-
туя. един спитаф или поспешение.
Съчинявял ги Симонид от Кеос
Впоследстинис означава кратко,
место поучително съчинение. по-
някога живо и духовито. В Рим
заслужават да сс спомснат ciuirpa-
мите на Марциал.
Епидавър (стгр Epiduuros, лат
Epidaurum) геогр Град в Арголи-
да. къдсто сс намнрал прочутият
храм, посвстсн на Асклепий. В не-
го отивали бодните, конто прскар-
вали нощга там. и после разказва-
ли сънищата си па жрсцнтс. за да
ги тълкуват.
EnugaBpuu (стгр Epidauna)
Празниии. честванн в Атина и
посвстсни на Асклепий (Ескулаи).
епилог (стгр. epilogos) На гръцки
думата означава „след сполото" В
литсратурнитс произведения епи-
логът прави обобщение и завър-
шва самата реч.
epimachia В Гърпия съюз със за-
щитна цел между отделни държа-
ви. Когато съюзът сс сключвал за
нападение, се нарнчал svmmachia
Епименид (лат Eptmenides) (VII в.
пр.Хр.) Жрец и прорипатсл. родсн
в Кносос, надарен с чудотворна си-
ла. Живял в Атина по времсто на
Солон и разказнали. че спаси л гра-
да от чумна епидемия Около нею
сс създал легендарен ореол Никои
го смятаж та един от ссдсмте мъд-
репн Хората мне дели, че в лязъл в
една пещера и там прскара.1 в сън
57 години Фантазията на антични-
гс сс развнхри ia и откосно продъл-
житслността на живота му: според
никои умри । на 154. според други
дори на 300 години
Enuxapuc (лат Eptchans) (I в ед
Хр ) Римлянка, обвинена, чс с
участвала в заговор срещу Нерон
Тя отказа та да разкрие съучастни-
дитс си. въпрски чс би за измъчна-
на От страх да не отстъни се са-
моубила (65 г.сл.Хр )
Епихарм I iar Ери haiiuits) (около
525-450 । пр Хр ) Старогръики ко-
медиограф и философ, родсн на
остров Кос Живял в Сицилии в
двора на Герои Платон го оценивал
високо, а Арнстотсл го смятал за
създатсл на дорийската комедия
Елей (стгр Epcios. лат Epeus)
мит I. Известен атлет, син на Пс-
нопей. конто през Троянскага вой-
на се отличил в игритс. организн-
рани от Ахнл в намет на Пат-
рокъ । Той построил и прочутня
дървен кон. чрез конто ьрцитс
влезли в Троя 2. Син на Ендими-
он Състсзавал се с брагита си Пе-
ан и Етол в Олимпия и победи.) в
бягансто. награда за косто бил ба-
щиният трон
епиболе (стгр epibole) Лирично
наказание, глоба. налагана от
атпнскнтс магистрата за по-малки
престъплсния.
Епиктепз (лат Epictetus} (около
50-130 г.сл.Хр ) Старогръики фи-
лософ стоик, родсн във Фригия
Бил роб. но освободсн по-късно от
Нерон Живял и преподана.) в Рим
Слушал лскпиите на Музоний
Руф След като император Доми-
циан в Х9 г.сл.Хр изгонил всички
Епикур
- 146 -
фнлософи от града. Епиктет прека-
рал остатъка от живота си в Никея,
в Епир Спорсд него трябвало да сс
приема всичко. косто сс случва.
дори нещастията, тъй като тс били
част от божествен проект. Този
проект управлявал света по една
перфектна схема Само лудите се
разстройвали от това. косто сс
изплъзвало от контрола им, мъд-
ренът посрещал всичко. включи-
телно и смъртта. с пълио спокой-
ствие. Епиктст нс оставил нищо
написано, но един нсгов ученик
публикувал нсговите „Бессди" и
„Наръчник на Епиктст". в конто са
събрани философскитс му идеи.
Епикур (лат. Epicurus)(341-270 г
пр.Хр.) Старогръики философ, ро-
ден в Самос. Установил сс в Ати-
на, където основал философска
школа Събирал многобройннтс
си ученици в една голяма градина,
къдсто заедно в приятна обстанов-
ка провеждали своитс беседи Во-
дсли прост и скромен живот в тър-
сенс на спокойствие на духа. Епи-
кур учел, че удоволствисто с вис-
те благо, а страданието с зло; удо-
волствисто обаче нс на сетивата. а
това. косто сс ражда от доволство-
то на духа, от умсрсността и
скромността, без да сс прибягва
към празни амбиции и сфимерни
радости; мъдрсиът трябва да с не-
зависим от желанията. Епикур ис-
кал да освободи човска от страха
от смъртта. боговстс и всчнитс на-
казания и сс спитал да направи то-
ва с помощта на атомистичната те-
ория на Демокрит: защо да сс
страхува човск от свръхсстсствс-
ните явления, след като свстът сс
състои от това. от косто и тс;
включително и човекът нс с нищо
друго освен случайно струпванс
на атоми и следователно страхът и
страданието траят само докато
трас животът; когато умирамс.
атомитс сс разпадат, следователно
прсстава всяко уссшане и вески
страх; боговстс. тъй като те съшо
са комбинация на атоми. не могаг
да управляват и наказват хората
ако одна мълння порази човск. ста-
ва въпрос за природно прои зшест-
вис, а нс за де ло на Зевс, ботнете
наистина съществуват, но нс се за-
нимават със съдбата на хората. тс
са съвършсни идсални форми, кон-
то живсят в мир и спокойствие. От
многобройннтс произведения на
Епикур до нас са достигнали само
пнема и сентенции Неговата фи-
лософска доктрина е оказала илих-
нис на римския пост Лукреции, чи-
сто произведение „За природата на
нещата" предстатзлява най-пълно-
то изложение на епнкурсйскага
философия.
Епиметей (лат. Epimetheus) мит
Син на Япст н Климсна. брат на
Прометей и Атлант Вьиреки нсо-
добрснието на Прометей, нсоб-
мыслено сс оженил за Пандора
(-») Така донссъл на хората всич-
ки злини. конто сс измирали в
прочутата кутия Всъшност на
гръцки името му означава „тозн
който обръща колата". От Пандо-
ра имал дъшеря Пира, бъдещата
съпруга на Дсвкалион (-»)
епиникии (стгр epinikia asmala)
Хорони песни, възхваляваши по-
бедителя в сиортни състезания.
както и празнииите в иегова чест
Най-известнияг антор на спини-
кии бил Пиндар.
Епиона (стгр Epione) мит Съп-
ругата на Асклепий; името и озна-
чава „притичваща сс на помощ"
Епир (стгр. Epeiros, лат Epirus) .ч-
огр Планинска облает в Северо-
западна Гърция. достигаша до Йо-
- 147 -
epulae
нийско морс Около IV в.пр.Хр
там парувала династията на Мото-
сите. конто сс смягали та потомпи
на Ахил. Пай-голям разинет
иарстното достигла ю ио времето
на Пир (^). След пораженисто на
Персей при Пидна Епир бил зав-
ладян от римляните, воденн от
консула Емилий Павел, и в 14Х г
пр.Хр. присъсдинсн към провин-
ция Македония Най-извсстнитс
градовс на Епир били Антигонся.
Никея и Додона (^). къдсто в една
дъбова гора сс намирало прочую
прорииалишс на Зеве
епископ (стгр eptskopos} Инспек-
тор. нзпратсн от А тина да наблю-
дава подчинснитс градовс
epistates стгр [епистатее) В
Атина началник на общсстнснитс
дела, на игритс. на свсщснодей-
ствията. на народного събранис.
И мал О и epistates ton Pryianeon.
който бил началник на притяните.
епигпаламий (стгр epithalatntos
(hymnos), лат. epithalanuum} Снат-
бена песен, нзпълнявана пред ста-
ята на младожсниитс. за разлика
от хи.менея. който сс изпълнявал
от хората в шсствисто. косто
придружавало дсвойката до къша-
та на младожснсиа.
епитаф (стгр. epttaphion, лат epi-
taphius) На старогръики означава
буквално ..върху гроба" и прсдстав-
лява надпис върху надгробен камък
или статуя в чест на починалия. Оз-
начава също и похвал но надгробие
слово в памет на починалия
епическа, поезия (стгр еророиа,
лат. epica carmina) Постнчсски
жанр, който разказва за поднизи,
за героически персонажи, за мн-
тични съшсстна. за чудновати съ-
бития. Двстс най-голсми ста-
рогръики спичсски иосми са
..Илиада" и ..Одисся" на Омир. а
от римскигс ..Еиеида" на Верт-
дни и „Апаш” на Енин
enog । лаг. ер<н!оз\ I. Вторият стих
в едно ямбичсско двустишие, как-
то и за пролължспис на самата
строфа, съставена от слип по-
дълъг стих (наир гриметър) и
един по-кратък (напр димегър). 2.
Стих или двустишие, косто сс пов-
таря(припев) 3. В гръцкага хоро-
ва лирика, вреди всичко в грагедп-
яга. свод сс нарича послсдната
грета част, с ле два ща след строфа-
та и антистроф.па
Епона(лаг Eponal.utini. Римска бо-
гиня. която покровитстств.иа коне-
тс, магарстата и мулегата Место в
оберите имало нейна статуя
епоними (сир eponvmoi} 1. Древни
атически герои, конто дали името
на всяка от дсссттс триби. на конто
Клистен разделил Атика и конто
нмали статуи на агората. 2. Висши
магистрата. на конто била наричана
годината в различните гръцки ipa-
довс. така както става ю в Anina с
архонтитс и в Спарта с сферите
Епопей (стгр Epopeus) мит С ин
на Посейдон, качил се със сита на
трона в Сикион. После огвлякът
Антиопа. дыцерята на царя на Ти-
па Никтей. и така прсдизвикал
война, в която загинали и Епопей.
и Никтей.
epoptes стгр. (епоптес > Така се
наричал посветения! в наи-висо-
ката степей на Елен шнеки ie мис-
терии.
Епоредия (лат Eporedui) Римска
колония в Галия, днсс Инрея
epulae hit (елг./с) В Рим тържсст-
вено угощение при ре.тигиозни и
други празници. Прочут бил със
своя разкош Saliares epulae (пирът
на салинге).
epulones
- 148 -
epulones пат. (елглонес) Жрсци в
състава на тричленна колегия. На
религиозните празници тс сс зани-
мавали с организирансто на общее -
твените банкети (epulae) с дър-
жавни средства При Сула станали
ссдсм (septemvin epulones). а при
Цезар дссст.
aerarii лат. (ерарии) Граждани от
най-долната класа в Рим. лишени
от правото да гласуват. без право
на военна служба, но принудсни
да плащат воснсн данък. опреде-
лен производно.
aerarium лат. (ерариум) В Рим та-
ка сс наричала държавната каса.
държавното съкровище. пазено на
форума в храма на Сатурн Aerari-
ит sanctius бил най-дълбокият ре-
зерв. пазен за нспрсдвидсни кри-
тични обстоятелства.
Ерато (лат. Erato) мит. Една от
дсвстте музи. музата на любовна-
та посзия и лириката.
Ерагпосгпен (лат. Eratosthenes)
(около 275-195 г.пр.Хр.) Старо-
гръцки математик, астроном, гео-
граф, пост и философ, родсн в
Кирена. Сменил Калимах в ръко-
водството на Алсксандрийската
библиотека. Благодарение на
инструмснтитс, с конто Птолсмс-
итс били снабдили библиотската.
успял да извърши важни научни
изеледвания Той бил първият.
който измерил обиколката на Зс-
мята и изчислил дължината на
земния меридиан Най-значимото
му съчиненис с „География'", но
ни е оставил и поетически произ-
ведения. тскстовс по философия,
математика, история на литсрату-
рата и др.
ergastulum лат. (ергастг.пм) Час-
тей затвор. В него били поставяни
от собствснитс си господари нс-
дисциплиннраните роби. като им
била давана най-тежката работа
Ергин (стгр. Ergmos) мит Цар на
Орхомен Той наложил на Тина
тежък данък от сто крави всяка го-
дина. защото баща му бил убит от
един тивансц Хсракъл. ядосан от
твърдс тежкото наказание, напад-
нал и осакатил робитс. изпратенн
да вземат данъка После убил и
Ергин, който. за да си отмъсти за
своите хора, сс отпал да превзе-
ми Беотия.
Ереб (лат. Erebus) мит 1. Гръики
бог на отвьдния снят, син на Хаос
На старогръцки erebos означала
мрак и всъщност Ереб владеет
царството на мрака под зсмята
Прсз неговата тъмна пещера прс-
минавали душите на у мрели те. та
да отидат при Хадес. 2. Царството
на мъртвите (-♦ Хадес)
Еретрия (лат. Eretria) геогр
Гръцки град на остров Евбея. раз-
рушен от персите в 490 г.пр.Хр и
впослсдствис построен отново.
Тук била основана Ерстрниската
философска школа.
еретрийци (стгр Eretriakoi. лат
Ere triad) Последователи на фило-
софската школа, основана в Ерет-
рия в IV в.пр.Хр. от платоника
Менсдсм.
Ерехтей (стгр Erechtheus) 1.
мит Цар на Атина. син на Хе-
фсст. наречен ощс Ерихтонии Тон
бил безформен на вид. на мястото
на краката имал змийски опашки
Атина го отгледала и го поверила
на дъщерите на Кскропс. Аглавра.
Хсрса и Пандроза. затворен в к\-
тия. като забранила на момичстата
да я отварят. Но първитс две. об-
эети от любопитство, нс изпълни-
ли нарсждансто. Атина, за да ги
накажс за тяхното неподчинение.
- 149 -
Ерике
им отнсла разума и тс сс хвърлили
от една скала. Когато Ерехтей ста-
нал цар. въвсл в града култа към
Атина. Иегов син бил Пандион
Измайсторил колссницата с чсти-
ри колсла и эатова след смъртта
му бил поставсн от боговсте в съз-
вездието Колар или Малката меч-
ка. 2. мит. Цар на Атина. син на
Пандион и баща на Кскропс. Пан-
дор. Креуза. Прокрида. Орития.
Хтония и др. По врсмс на войната
срсщу Елевзина принссъл в жерт-
ва дъщсря си Хтония. Искал да
спечсли побсдата. която оракулът
му обещал срсщу толкова голяма-
та жертва. Убил Евмолп. сина на
Посейдон. Той обачс си отмъстил.
Разтворил с тризъбсиа си зсмята
пред Ерехтей и той паднал в нсд-
рата й. къдсто бил погребай жив
3. (стгр Erechtheion) Ерехтейон.
мраморсн храм на Атинския акро-
пол с прочутия портик на кариати-
дитс. Посвстсн на Атина и Посей-
дон, храмът бил построен през V в
пр.Хр. по идея на архитекта Фн-
локлет и се смятал за шедьовър на
йонийското изкуство. Бил разру-
шен от Ксеркс и построен отново
по времсто на Пернкъл.
Еригона (лат. Erigone) мши I.
Дъщеря на Икарий Обссила сс,
когато разбрала, чс баща й с убит
от ссляните. Била превърната в
съзвсздисто Дева, а вярната й куч-
ка Майра в съзвсздисто Куче. 2.
Дъщсря на Егист и Клитемнестра,
влюбена в брат си Орест. От него
имала син Пентил, който си разде-
лил властта с Тисамсн. законник
син на Орест и Хермиона.
Epuga (стгр. Errs) мит. Богиня на
раздора, дъщсря на Нощта Нс-
прскъснато прсдизвиквала кавги
сред боговсте и затова Зеве я из-
гонил от Олимп. Тъй като нс била
покансна на сватбата на Тстида и
Целей, сс появила на пиршсството
и хвърлила на масата една ябълка
с надпис ..на най-краенвата". Тази
„ябълка на раздора” прсдизвнкала
спор между Хера, Атина и Афро-
дита Парис (-♦). избран да отсъдп
коя богиня с най-красивата. из-
брал Афродита и това решение
сганало причина за Троянската
война. В Рим с богинята била
отъждсствсна Дискордия
Еридан (лат. Eridanus) I. мши
Митичсска река в Северна Ита-
лия, син на Океан и Тетида В нс-
говитс води се удавил Фастон (-»).
когато паднал там с колесницага
на Слънисто. Днес сс отъждествя-
ва с реката По. 2. астр Екватори-
ално съзвезднс
Еризихтон (лат. Erysichlhon)
мат Цар на Тесалия. Проявил не-
уважение към Деметра, като из-
сякъл дървстата в гората. иосветс-
на на нся. За да го накаже. богиня-
та го осъдила на неутолим глад
Царят пропилял цялото си имуще-
ство. за да сс снабди с храпа и да
сс опита напразно да успокой
пристъпитс на глад. Стигнал дори
дотам, да хане собствснитс си
крайнини За щастис имал дъщеря.
Мнсстра. надарена със снособно-
стта да сс превръща в каквото по-
иска животно. Баща й многократ-
но я продавал като робиня. а мо-
мичсто, прсобразявайки сс, се
връщало при Еризихтон. който
можсл така от ново да я продадс. за
да се снабди с парите, необходимы
му да сс издържа.
Ерохина (лат. Enema) мит Пря-
кор на Афродита от името на пла-
нината Ерике, на която имало
храм, посвстсн на нея
Ерике (стгр Егух) I. мит Син на
Афродита и Бут, цар на едноимен-
Ерил
- 150 -
ния град в Сицилия. Бил надарен с
голяма сила и предизвиквал всич-
ки чуждснцн. конто минавали прет
страната му, да сс състсзават с не-
го в юмручен бой Тон винаги ги
побеждавал и понякога прсдизвик-
вал н смъртта нм. Хсракъл приел
прсдизвнкатслството, убил Ерике
и го погребал на планината. върху
която издигнал храм на Афродита.
Спорсд друга версия Хсракъл
убил Ерике, защото му откраднал
една от кравитс на Герион. 2. ге-
огр. Планина в Сицилия, близо до
Дрепана (ссга Трапани), която но-
си името на царя Ерике. На нея
имало храм на Афродита, откъдс-
то идва и прякорът й Ерикина
Ерил (лат. Erylus) мит. Цар на
Пренеста, син на нимфата Феро-
ния Вергилий говори за него в
„Енеида“, като казва. чс бил полу-
чил от майка си три живота и зато-
ва Евандър с трябвало да го убива
три пъти.
Ерина (лат Епппа) (IV в пр Хр )
Старогръцка постсса от остров
Лесбос, съвременничка и приятсл-
ка на Сафо. Достнгнали са малко
фрагменти. приписвани на нея Тс
вероятно са съставсни в по-късна
сноха, тъй като съдържат възхва-
ла на Рим.
Еринии (стгр. Erinyes, лат. Erynyes
или Erinnyes) мит. Наречсни били
и Евмениди, а в латинската мито-
логия Фурии. Били дъшери на
Ахеронт и Ношта. спорсд други на
Гея, родени от кръвта на Уран, или
на Хадсс и Персефона Ериниитс
били три: Алскто, Мегера и Тиси-
фона Те били божества, конто на-
казват. богини на проклятисто и
отмъщението. косто сс изразявало
във войнн, спидсмин. разногласия,
а в личсн план - с угризения. Ви-
новнитс, най-чссто извършилитс
на убийство, били престеднанп и
след смъртта си. Когато се разкай-
валн и сс прсчиствали от вината
си. богинитс ставали милостиви
откъдето идва и името им Енмени-
ди (от старогръпкн ситснет.
„доброжслатслност". ,.б лаг ос-
клонност“) Изобразивши! би ш
мрачни и страшив, облечени в
черни и окървавени дреки, на мне-
тото на косите си имали змии
Ерифила (лат. Enphylc) иит
Сестра на царя на Аргос Адрасг
Омъжила сс за Амфиараи l-»r. от
когото родила снновстс Алкмсон и
Амфилох. Съпругът и нс жслае i
да участва във войната срущу Ти-
па. зашото знасл. че там шс умрс
Но Ерифила сс оставила да бьде
подкупена от Полинейк. конто и
подарил златната огърлина на
Хармония. и му казала къде сс с
скрил Амфиараи. Така съпругът и
бил принудсн да участва във вой-
ната, където намерил смъртта си
Сннът му Алкмсон огмъегил га
него, като убил манка си.
Ерихтоний (лат Erichthonius)
мит I. Другого имс на Ерехтеи
(-*1. царя на Атина 2. Син на Дар-
дан, царя на Троя. Бил баша на
Трой, този който дал името на гра-
да Троя.
Ерос (стгр. Eros) мит Гръцки бог
на любовта. при римляните Купи-
дон. Бил син на Афродита и на
Арсе или на Хсрмсс Изобразява-
ли го като крилато момчс. въоръ-
жено с лък и колчан стрели. поня-
кога със завързани очи, за да сс
покажс. чс любовта с слипа Вес-
ки, който бил пронизан от crpe.ni-
тс му, веднага сс влюбвал Нс само
боговстс и хората. но лори и жи-
вотнитс нс можсли да сс освобо-
дят от нсговия плен, затова чссто
го представили в колесница, тсглс-
151 -
Есхил
на от лъвовс Апулей разказва за
любовта на бога с Психея, прск-
расната дъщеря на една нимфа и
гръцки цар. Ерос отивал при нея
всяка нощ в непрогледния мрак и
си тръгвал сутрин при първата
светлина на зората Така момнчето
нс можсло никога да вили л и не г о
му. Ако се опитала да сс противо-
постави на това негово желание,
той щял да изчезнс завинаги. Но
по-големитс ссстри на Психея, я
подстрекавали и от занист я убеж-
давали. че Ерос вероятно с чудо-
вище. Една вечер, докато богът
снял, тя сс прнближила до леглото
му с лампа Глсдайки очарована
красивото лице на младежа. нс
усстила. чс лампата в ръката й сс
наклонила и от нея паднала капка
горещо одно върху снятия Ерос
сс събуднл от това. разбрал за нс-
подчинснисто й и веднага изчез-
нал. Отчаяна, тя дълго време бро-
дила и търсила любимая си. Най-
накрая Зеве сс съгласил Психея да
станс съпруга на Ерос и дарил и
нея с бсзсмъртис. Спорсд Хезиод
Ерос с едно от най-дрсвнитс боже-
ства и се противопоставя на Хаос,
тъй като олиистворява силата на
съединснисто в природата
epomuguu (стгр. Eiotiilia) Праз-
ници в чсст на Ерос, конто сс чест-
вали в Беотия на вески пет години
с игри и гимнастически състеза-
ния. Ако възникнела никаких раз-
пра между хората. сс извършвали
жертвоприношения и сс отправили
молитви към бога, за да разреши
спора.
Есак (стгр. Aisakos, лат. Aesacus)
мит. Син на Приам и Арисба.
първата съпруга на троянскня цар
Влюбил сс в нимфата Хесперия и
я прсслсдвал в горите. Веднъж,
докато бягала от него, била укапа-
на от змия и умряла Отчаяниях
Есак сс хвърлил в морсто и Тстида
го превърнала в корморан.
essedum лат (««)».») 1. Латннска
дума, която означала открита диуко-
лссна бонна колесница, използвана
от бслгитс. британитс и галите
Върху нея сс сражавали essedant 2.
Открита колесница за 1п»туванс. из-
ползвана от римляните
Есеп (стгр Aisepos. лат Aesepus)
1 геогр Река в Мизия. която изви-
ра в планината Ида и се клина в
Пропонтида 2 лшт. Герой от
Илиада
EckBuauhcku хълм (лат. Esyudi-
nus mans) геогр. Най-обширният
от ссдсмте хълма на Рим. чиято те-
ритория сс наричала и Esqudiae
Към края на републиканския пери-
од Есквилин станал един от най-
слсгантнитс квартали на Рим, къ-
дсто сс намирали великолепии
наркове Там били и градините на
Меценат.
Ескулап (лат. Aesculapius) -♦ 1<л-
.tenuti.
Есхил (стгр. Aiscinlos. лат Aeschy-
lus) (525-456 г.пр.Хр.) Прочут
старогръики трагически ноет, ро-
лей в Елевзина. произхождащ от
знатно семейство. Сражавал сс
храбро при Маратон и вероятно
при Саламни и Платся. Съвремсн-
ницитс му го почитали като най-
голсмия трагически пост на Ати-
на. въпреки че впоследствне пред-
почитали Софокъл. Написал око-
ло оссмдссст трагедии, но до нас
са достигнали само ссдсм: „Моли-
гелките". „Псрситс”. „Ссдсмте
срещу Тива". „Прикованият Про-
метей" и трилогията, наречена
„Орсстия”. нключваща „Агамем-
нон”, „Хосфори” и „Евмениди” В
трагсдиите си Есхил добавил вто-
Есхин
152 -
ри актьор. за да увсличи драматич-
ността на текста. Бин обвинен в
нсблагочестис и осъдсн на смърт.
Брат му го освободил, като песо-
чил на съдиитс ръката му. остави-
ла без длан в битката при Сала-
мин. Есхил напуснал Атина и ос-
тавил дълго време в Сицилия при
тирана Герои от Сиракуза. Понеже
разбрал от оракул, чс ще умрс при
срутвансто на някаква къща. сс от-
теснил да жинсс в полото. Но един
орел, който носел в човката си
костснурка. прслстял над него и
взимайкн главата му за камък.
пуснал плячката си върху поста,
който умрял от удара Това стана-
ло в Гела, къдсто бил погребай с
голямо шествие, в близост до сд-
ноименната река.
Есхин (стгр. Aischines. лат Aeschi-
nes) (около 389-314 г.пр.Хр.) Ста-
рогръики оратор и политик, съпср-
ник на Дсмостсн. Произхождал от
бедно семейство и като млад рабо-
тил на много места, за да сс иэдър-
жа. Бракът му с богата жена най-
накрая му дал възможност да се
захванс с политика, а после и с
ораторского иэкуство. Докато Дс-
мостсн снсргично сс борсл срсщу
скспанзията на Македония. Есхин.
давайки си смстка, чс Атина нс с в
състоянис да и сс противопостави.
бил склонен на отстъпки пред Фи-
лип II Затова Дсмостсн го обви-
нил. че сс с оставил да бъде подку-
пен. С рсчитс си „Срсщу Тимарх”
и „За лъжливото пратсничсство“
Есхин усиял да докажс. чс с неви-
нен Когато атинянитс пожелали да
наградят Дсмостсн със златсн ве-
нец за активната му патриотична
дейност. Есхин сс противопоста-
вил и произнссъл агрссивната об-
винителна рсч „Срсщу Ктсзи-
фонт". който направил предложе-
нисто. На провеса обаче бил побе-
ден от явно ио-ефективното крас-
норечие на Дсмостсн и се оттстлил
в изгнание на остров Родос, къдсто
умрял.
Етеокъл (лат. Eteocles) мит С ин
на Един и Йокаста. брат на Полн-
нейк, Антигона и Йемена Ослспе-
лият Един бил изгонси ог Тива н
си тръгнал. прокдинамки диамата
си сина. Етеокъл и Полинсик сс
споразумсли да упранляват и два-
мата града, като сс сменят всяка
година Но Етеокъл. който цару-
вал пръв. отказал да изиьлни дого-
вора при изтичанс на годината
Полинейк повел срсщу нею вой-
ната. известна като седмнната
срсщу Тива. в която в двубой диа-
мата братя се убили взаимно (•♦
Адраст, Полинейк).
Emuonun (стгр. Ailhiopia. лат
Aethiopia) геогр. В антнчността с
това име била наричана африкан-
ската тсритория на юг от Египет,
обитавана от гъмнокожо насе ichhc
етиопци (стгр Ailhtopes. таг
Aethiopes) Народност. обитала та
Етиопия. Хсродот ги разве тя на
две групи: източни етиопци с пра-
вя коси и западни етиопци с къд-
рави коси.
Етна (стгр. Aitne. лат. Aetna) I.
stunt Дъщеря на Уран и Гея. която
дала имс на вулкана 2. геогр Вул-
кан на източния брит на Сицилии
къдсто сс намирала ковачницата на
Хсфсст Там. заедно с циклоните,
той изковавал оръжията на Зевс
Бащата на боговстс бил закопал
под Етна гиганта Енкслад 11ри ди-
шансто му от вулкана из.ти тали
пламъци и дим, а когато сс движет,
прсдиэвиквал темните трусовс.
Етол (стгр Aitolos. лат Aelolus)
мит. Сии на Ендимион. пар на
-153
Етрурия
Елида. Тъй като неполно убил
Апис, сина на Форонсй. бил при-
нуден да напуснс родината си. Из-
бегал в онази част на Гърция коя-
то от него получи ла името Етолия
Негони братя били Елей и Пеан
етолийци (спр Aitoloi. лат.
Aetoli) Племс с илирийскн произ-
ход, косто насслквало Етолия и
дълго време живссло примитивно
Етолийиитс били много добры
войници.
Етолия (стгр Ailolia. лат. Aetolui)
геогр Планинска облает в Запая-
на Гърпия, на север от Коринт,
прсз която минава реката Аспро-
потамо. наричана в древността
Ахелой. По време на Пелопонсс-
ката война Етолия била силна дър-
жава. на страната на Спарта. След
смъртта на Александър Велики
нсйнитс градовс създалн Етолийс-
кия съюз (IV в.пр.Хр ). Така те ис-
кали да сс противопоставят на ма-
ксдонската власт и Ахсйския съ-
юз. от когото били победсни в 217 г
пр.Хр. Първоначално Етолия била
съюзник на Рим срсщу македонци-
тс. после сс опитала да сс съпро-
тивлява. но била побелена и под-
чинена (II в.пр.Хр.) и стенала част
от римската провинция Ахся
Етра (стгр. Atthra. лат Aelltra)
мит I. Съпруга на Егсй и майка
на Тсзсй Била отвлечена от Кас-
тор и Полукс, конто я завели в
Спарта Там тя станала робиня на
Елена и заедно с нся отишла в
Троя. 2. Дъщеря на Оксан и Тети-
да, една от Оксанидитс. Омъжила
сс за Атлант, на когото родила сс-
дсм дъщери, Хиадитс.
етруски (лат. Etrusci или Tumi)
Народност, която спорсд Хсродот
малко след Троянската война дош-
ла от Лидия в Мала Азия и се ус-
тановила в Цснтрална Италия.
Гърцитс ги нарычали гирени (77г-
геш). а римляните тусии (Типа)
Етрускнте нмали высокоразвита
цивилизация и сс радвали на голя-
мо благополучие -» Етрхри.ч.
Етрурия (лаг Etruria) геогр и
шт Облает в Цснтрална Италия,
отговаряща в общи линии на днеш-
на Тоскана Разположсна между
Апснинитс. Тирснско морс, рекнте
Тибър и Арно, тя се насслявала от
етрускнте Тяхната цивилизация
цредимно градека. била много раз-
вита. силна политически и сс раз-
простря та в Кампания, Лациум и в
Паданската долина, къдсто тс ос-
новали Бонония (Felsina или
Bononia. ссга Болоня). Достигнали
най-големия си разинет около VI в
пр.Хр Независимо от това произ-
ходът им остана неизвестен, а
езнкът им още не с разчстси
напълио Най-важнитс градовс би-
ли Фезула (Faewlae. сега Фиезо-
ле). Волатсра (lolaterrae). Псру-
зия {Регими. ссга Перуджа). Клу-
зиум (Clusium. ссга Киузи), Тарк-
виния (Таприта). Кортона [Cor-
tona). Волсини (\Ь!мпи). Арецнум
(Arnetium. ссга Арсио). Веи (1сл) и
т.н Дванайсст от тези i радоне об-
разували конфедерация Във вески
от тях нмало аристократичен ре-
жим. понякога начело с нар. но
най-чссто с ivkvmoh (магистрат)
Промишлсното им производство
било много добре развито, занима-
вали сс с търговия. добивали мета-
ли В V в. мошта им заполняла да
намалява, една част от тяхната те-
ритория превзели самнитиге. дру-
га галите, а после постепенно би ла
завладяна от римляните. След па-
дансто на Веи (396 г.пр.Хр.). а по-
късно на Во к ипи (265 г.пр.Хр.)
етрускнте били окончателно поко-
рены и асимилнрани от Рим Въп-
eufemia
154 -
реки това тяхната цивилизация с
оставила значителни следи и с ока-
зала много голимо влияние на ан-
тична Италия. Етрускитс имали го-
лемн архнтектурни постижения, за
конто говорят значнтелните остан-
ки: прочутитс гробници. крепост-
ни стсни. арки, скулптурни произ-
ведения. прсди всичко върху сар-
кофазитс, но и от теракота и бронз.
Религията им съшо с оказала влия-
ние върху римската. която с прие-
ла отчасти култа към мъртвнтс. ри-
туалитс. харуспициитс. Вероятно
рнмлянитс са били повлияни от ет-
руската цивилизация и в гладиатор-
ските игри.
eufemia стгр. (еуфемия) При дрсв-
нитс гърци благочестиво мыча-
ние. спазвано по времс на жерт-
воприношеннята
effatum лат. (ефатум) В Рим фор-
мула. с която сс освсщавало даде-
но място.
ефеб (стгр. ephebos) В Атина мла-
деж. навършил оссмнайсст години
и затова смятан за пынолстсн
гражданин Той имал нсички поли-
тически права и задължснисто да
изпълни военната си служба (•*
ефебия}. Извращали го да охраня-
ла границите и да пази главнитс
пътища от разбойници В края на
първата година на службата произ-
насял тържсствсна клства с тези
думи: „Няма да опозоря това свято
оръжис. нито щс предам другаря
си. Щс направя така, чс моята
страна да с велика по суша и морс,
ще сс подчинявам на вески закон,
който държавата щс приеме. И ако
някой се опита да отмени и осквер-
ни тези закони. аз щс му сс проти-
вопоставя с всичкитс си сили".
ефебия (стгр. ephebeia) Пери-
оды между 18 и 20години. в кой-
то атинският младеж сс иодгот-
вял да изпълни chohic эадължс-
ния на гражданин и войнпк Така
сс наричала и военната служба
която представливала едно двуго-
дишно обучение Накрая на пър-
вата година младежът ефеб по ia-
гал клства.
Ефес (лат. Ephesus) геогр. Град в
Иония, на Егейско морс, разною-
жен на западния бриг на Мала
Азия. Колонизиран от гьриигс през
XII в.пр.Хр.. той процъфтяпал бла-
годарение на стратегического си
разположснис Отдам мннавал един
от главнитс пътища за търговия с
Ориента. нознат от нремего на Пер-
си йската империя като ..пътя на ко-
нстс". В Ефес сс намирал вс тичес-
твен храм на Артемида, създа тек от
архитскта Хсрсифрон Неговият
покрин сс поддържал от 127 коло-
ни. поставени там от сыцо голкова
царе. Прочутият храм бил отюжа-
реи от Хсрострат в съшата нош. в
кояго сс родил Алсксандър Велики
Впослсдствпе Динократ го възста-
новнл с още ио-голим блясък и ве-
ликолепие, така чс се славсл като
едно от седемтс чудеса на света
Алсксандър предложил ла даде
срсдствата за рсконструкиията. при
условие чс ефееци поставят на нею
надпис с името на благодетеля
Предложенного му било отхвър те-
но с слсгантното ласкателство. че
нс с редно едно божество да излита
храм на друго божество С тел
смъртта на Алсксандър Ефес бил
под властта на Лизимах. конто го
нарскъл Арсиноя. на имею на
собствсната си съпруга След
смъртта му градът нъзстановил ста-
рого си имс Ефес бил родно място
на велики личности като Хииократ.
Хераклит.Апелес
Ефесии Празнипи в Ефес с ношни
оргии в чсст на Артемида
- 155 -
Ехем
ефесиа грамата (стгр. ephcsia
grainmata) В Гъриия „сфсскитс
букви" били магически формулы.
ефети (стгр. ephetai) Имс на ма-
гистрат от атински съд. чип го
брой бил определен от Дракон на
51 Влияние™ им било по-голямо
от това на самитс арсопагити Со-
лон намалил властта им. като мо-
жсли да издават присъди само за
убийство или опит за убийство
Ефиалгп (лат Ephialtes) I. инш
Един от Алоадитс. брат-близнак
на Отое, сии на Ифимедия и По-
сейдон. Тъй като Ифимедия била
съпруга на гиганта Алоей. той ги
отглодал като свои синоде Братя-
та растсли всяка година с 60 см на
ширина и с мстър и половина на
височина Тс били толкова горди
със своята сила, чс пожелали да сс
съревновават със Зеве и да стру-
пат една върху друга планинитс
Олимп, Пелион и Оса, за да сс из-
качат по тях на нсбсто Хванали
Арсе, оковали го във верши и го
държалн така тринайсст мессца.
докато Хсрмсс нс го освободил
Артемида прсдизвикала спор
между двамата братя. тс сс сбили
и в боя и двамата паднали убити.
Спорсд друга версия били хвър-
лени от Зеве в Ереб и завързани
със змии за един стълб Понякога
Ефиалт с бъркан с един от гиган-
титс със същото имс 2. ( .’-46I г.
пр.Хр.) ист Атински политик,
предводитсл на демократитс. про-
тивник на Кимон 3. (V в.пр.Хр.)
нети Известен гръцки иредатсл.
По таен път той превел персите на
Ксеркс до Тсрмопилнтс. Така тс
изнснадали Леонид и войската му
в гръб.
ефимериди (лат. ephemerides) 1.
Официален дневник, в който парят
или импсраторт>т отбелязвал еже-
дневно събитията 2. Личен днев-
ник или бележник. в който хората
си отбелишали случки, придобив-
ки. разходи
ефир (лат Aelhei) Най-горният и
най-чистият слои въздух, конто
обгръша аег, или атмосфера та. ко-
ято с по-ниска и по-тежка В сфи-
ра сс намнра ю седа iiiuicto на
Зевс и другитс богове
Ефор (лат Ephorus) (около 405
330 г.пр Хр .) Старогръпки оратор
и историк, родсн в Кума, в Еолня
Бил ученик па IПокрал. който ю
иосъвствал да напишс история на
Гъриия от иан-дрсвии времена до
царувансто на Фитин II Македон-
ски Произведение™ му в трийсст
книги с почти напъ.тно загубено
ефори (стгр. ephoroi) Петима
спартански магистрат!!. на конто
била дадсна голяма в.таст. за да ог-
раничат! тази на паря Били и (би-
рани за една година от аислата
(•♦). И мал и право да свикват наро-
да на събранис и да внасят закон и
Наблюдавали нъзпитанието на
младсжитс. управлявали държав-
ната хазна и можсли да арсстуват.
съдят и наказват самитс царе
П репе и я нал и сключването на мир
и обяняването на война и по врсмс
на конфликт давали нареждания на
пълководпите. Всички техни ре-
шения били взимани единодушно,
защото вески от пстимата имал
право на вето
Ефрапт (лат Euphrates) геогр Ре-
ка в Месопотамия, която сс нлива
засдно с р.Тигър в Псрсийекия
залив.
Ехем (лат. Echemus) мит Цар на
Аркадия Победил дорийпитс. ко-
нто. прсдвождани от сина на Хс-
ракъл Хил. сс отпали да превзе-
мат Пелопопсе
Ехетъл
- 156 -
Ехетъл (стгр. Echetlos) Легенда-
рен герой, конто сс появил по врс-
мс на битката при Маратон и из-
бил много перси. След свършванс
на сражснисто никой иовечс нс го
вилял. Когато атинянитс сс допи-
тали до оракула, той им казал, чс
името му с Ехетъл.
Ехидна (лат. Echidna) мит Чудо-
вище. дъщеря на Хризаор и Кали-
роя. полужена-полуэмия (на стгр.
echidna означава „пспслянка").
Омъжила се за Тифон и от тази
нръзка сс родили други чудовища,
като Сфинкс, Цербер, Лсрнсйска-
та хидра. Химера.
Ехинади (лат. Echinades) I. мит.
Нимфн. превърнати от речния бог
Ахелой в острови 2. геогр. Остро-
ви в Йонийско морс. На гръцки
името им означава „таралежови
острови". Образували сс посте-
пенно в устисто на Ахелой oi на-
носите на рската
Ехион (лат. Echion) мит I Един
от спартитс (-♦), баща на Пентен
2. Син на Хсрмсс, бил вестител на
аргонавтитс Може би съшсствуна
и едноимснсн герой, бърз бегач
който участвал в лова на калидо-
нския глиган.
Ехо (лат. Echo)мит Нимфа oi спи-
тата на Хера. Била много сладко-
думна. когато разказвала за по-
бовнитс истории на Зевс Хера я
лишила от възможността да изго-
варя думитс цели. Така Ехо може-
ла само да понтаря послсдната
част от въпроситс. конто събссед-
ницитс й поставили. Влюбила сс в
Нарцис. но той нс отговорил на
чувствата й. Тя сс стопила от мъка
и сс превърнала в скала, запа шап-
ки обаче гласа си.
жертвоприношение (лат \acn-
ficium) При гърците и римлянитс
жсртвоприношснисто прсдставля-
вало дарение на боговстс. за да по-
исках тяхното благоволение или за
да изкупят вина. Дарснието сс
състояло от жертвено животно,
заколвано на олтара. или плодовс
и нитки, и т.н. В по-стари времена
се принасяли и човешки жертвы.
но впослсдствие само животии,
обикиовено тези, конто сс смята-
ло. чс са най-драги на съотвстното
божество Обикиовено след жерт-
воприношенисто с.тсдвал банкет,
на който на присъстващитс сс
поднасяли годнитс за ядснс части
от животното При холокауста
жертвеното животно било изгаря-
но напълно
Загреб (лат. Zagreus) мит. Син на
Зеве и Персефона. отъждествнван
впослсдствие с Дионис. Когаю сс
родил, титаните, подтикнати от
Хера, го разкьсали и изяли Атина
обаче спас ила туптящото му сър-
цс и го дала на Зеве, който го
погьлнал и отново дал живот на
малкия бог. В орфичсскитс мисте-
рии Дионис бил наричан Загреб.
Закинт (лат. Zacynthus) геогр.
Остров в Йонийско морс, на запад
от Пслопонсс, днсс Занте
Залевк (лат. Zaleucus} (VII в пр
Хр.) Спорсд традипията эаконода-
тсл в Локри, във Велика Гърция.
известен със своята строгост и не-
отстъпчивост при прилагансто на
законитс Нарсдил да бъдс ослепя-
ван вески, който с извършил пре-
любодеяние Когато синът му бил
обвинен в това прсстъплснис. той
заповядал да се пристъпи към
нзпълненис на наказанисто. Тъй
като народът се застъпил за ви-
новника. Зелевк отстъпил. при ус-
Зама - 158 -
ловис чс шс извадят сдното око на
сина му. а другого щс извадят на
него. Тази поегьпка толкова стъ-
писала жителите. чс оттогава ни-
кой в Локри нс извършил повече
прелюбодеяние.
Зама (лат Zuma} геогр. Град в Ну-
мидия. известен с това. чс проз
Втората пуничсска война там ста-
нало решителното сражение, в ко-
ето Сципион победил Ханибал
(202 г.пр.Хр.).
Занкла (лат. Zancle} Древното имс
на град Мссана (днес Месина). ос-
нован от мссснцитс (♦ месенски.
лойни}.
Западна, римска империя (лат.
Imperium Hesperium} Имс. дадсно
от историцитс на държавата, произ-
лязла при раздслянсто на Римската
империя след смъртта на Теодосий
Източна римска империя.
Заратустра или Зороасктър
(лат. Zoroaster} (VII—VI в.пр Хр.)
Персийски законодатсл и пророк.
Създал древната религия, нарече-
на после зороастризъм или маз-
деизъм. Тя била разпространсна
от Кир Велики и Дарий I в цялата
Псрсийска империя и имала из-
ключително голямо значение за
персийската цивилизация По врс-
ме на македонского нашествие зо-
роастрнзмът изчезнал и се появил
отново в началото на християн-
ството. За живота на Заратустра,
посветсн на учение и медитация,
сс энас малко. На тридссет години
започнал да проповядва своята ре-
лигия. В нойната основа с култът
към едно виеше същсство Ормузд.
косто с създатсл на света и човска
и сс нротивопоставя на лошото
начало, наречено Ариман.
Зевксипа (лат. Zeuxippe} мит
Съпруга на Пандион (Ч).
Зевксис (лат Zeuxis} (450 394 i
пр.Хр.) Известен гръикн худож-
ник, родсн в Хсраклся. във Велика
Гърция. Бил майстор на свстло-
сенкитс и освсн голсмия си талант,
притежавал и безупречна техника
Предпочитанитс от него сюжети
били митологическитс. Koi.no ри-
су вал хубавата Елена, жнтеппе
на Кротон му изпратили най-кра-
сивите си момичста. за да си избе-
ре една от тях за модсл. Разказват.
чс задържал пет и от всяка взел
съвършеното. Бил съвремснник
на Парасин и сс сърснновава i с
него. Всднъж нарисувал чепки
грозде с такова майсторстно. че
подлъганитс птици долизали до
картината, за да кълват зърната
Зевксис, доволен, сс обърнал към
Парасин и му казал да махне и таг-
ното. за да види нсговата картина
Оказало сс обаче, чс Парасин с на-
рисувал самого платно. Тотава
Зевксис сс признал за победен и
казал: ..Зевксис излъга птииитс. но
Парасин излъга Зевксис!" Спорсд
легендата художникът умря i. за-
душен от смях. докато съзсрцава.1
портрета на една старица, нарису-
ван от самим него Нищо от произ-
веденнята му нс с запазено и съ-
дим за тях сдинстнено от ратказн-
тс на дрсвнитс.
Зевс (стгр. Zeus} мит Баща на бо-
говетс и цар на Олимп, син на
Кронос и Рея Кронос разбра.4. че
един от снновстс му щс го свали
от трона, както бил постъпил той
самият с баща си Уран, и затона
поглъщал децата си веднага том
сс родят. Рея. виждайки да изчез-
ват новородснитс в огромния тър-
бух на съпруга й. решила да спаси
поне едно от тях - Зене. Дала на
Кронос един камък, увит в печени
и занесла дстсто на остров Крит
159 -
Зенон
Там го поверила на нимфитс Ад-
растся и Мелиса, конто го отглода-
ли и хрансли с млякото на козата
Амалтся. За да не заподозре пеню
Кронос, плачът на бебсто би л эаг-
лушаван от шума на тамбурите и
дайрстата иа корнбантитс (-♦)
Щом пораснал, Зене отншъл при
баща си и го накарал да повърнс
венчките си ясна: Посейдон. Ха-
дсс, Деметра. Хера и Хсстня Пос-
ле го изгонил и заел нсговото мяс-
то. За себе си задържал нсбсто и
ссдалишсто му било на Олимп На
Посейдон дал морского царство, а
на Хадсс подземного. Титаните
(•♦) обаче не приели върховен-
ството на Зеве и започнали война
срещу него в Тссалия. която
завършила с поражснисто им
Послсдвал кратък период на мир.
който бил нарушен от бунта на ги-
гантитс (-*), конто сс впитали да
се покатсрят на Олимп. И този път
Зевс, подпомогнат и от другите
боговс, сс справил. Отблъснал
атаката им. захвърлил ги и ги по-
гребал под вулканите. Оженил сс
за сестра си Хера, но имал н други
жени и много деца. между конто
Хсба, Хефест, Хсрмсс. Артемида,
Аполон. Хсракъл, музитс, харити-
тс и др. Атрнбутитс на Зеве били
мълнията и орслът. Бил бог на
всички гьрци. а в Додона сс нами-
рало прочутото му свстилнще В
Рим го почитали като Юпитер, а
начело на неговитс жреци стоил
фламен диалис (/lumen diahs}.
Имал много спитсти. като Плуви-
ус (Pluvius), Тонанс (Tbmwtv) и др
На Юпитер Вссблаг Вссмогъщ
(luppiter Optimus Maximus) бил
посвстсн най-голсмият храм в
Рим. Той сс издигал на Капито-
лийский хълм и там отивали побс-
дитслите пълководпи в дсня на
триумфа, за да му поднесат доспс-
хитс на убититс врагонс.
Зел (стгр Zelos) мит Дъщеря на
Палант и Стикс
Зенобия, Септима (лат Zeno-
hia. SeprimaHlII вся Хр.) Красива
царица на Палмира. наречена ..ца-
рината на Изтока" Била съпруга
на Оденат. След смъртта му. веро-
ятно убит по нейна поръчка. ста-
вала регент на сина си Вахбалат
Бсзстрашна и амбициозна, г я се
впитала да създадс едно независи-
мо от Рим царство в Изтока За то-
ва настоявал и гръикият рстор Ка-
сии Лонгин, нейн съветник и нас-
тавник на снновстс й. Претсиди-
райки. чс с потомка на Птолсмеи-
тс, Зенобия превзела Египет и
част от Мала Азия Тогава импе-
ратор Аврелиан й обявил война
(271-272 г.сл.Хр ). Възвърнал си
Египет и въпрски восннитс уме-
ния на парицата и многобройната
и войска, я победил. На триумфа
си я унижил. като я накарал да
върви след колсснипата му. окова-
на в златни вериги Аврелиан все
пак признал невсроятиата к> л гу-
ра. интслигснтност и смелост на
Зенобия и впослсдствие я освобо-
дил и благородно и отстъпнл об-
ширни тсритории около Тибур
(днсс Тиволи) Там царицата прс-
карала с достоинство послсдните
дни от живота си и омъжила .и.ще-
рите си за римски патриции
Зенон (стгр Zenon, лат Zeno) I.
(около 490-430 г.пр.Хр.) Ста-
рогръики философ, родсн в Елся,
представится на Елейската школа,
ученик на Парменид. Организнрал
заговор срещу тирана на града Нс-
арх. бил заловен и завършил живо-
та си в жестоки мъчсния, след каго
откапал сзика си. за да нс издадс
имсната на съзаклятнииите Бил
Зет
- 160 -
смятан за създатсл на дихтсктика-
та. Промути са иеговитс парадок-
си, конто нзползвал, за да докаже
бсзкрайната дслимост на простран-
ство™ и времсто, и нереалността
на движенисто Особсно известен
с парадоксът за Ахи./ и костенур-
ката. Спорсд Зенон Ахил въпреки
бързината си. нс би могьл да дос-
тигло никога бавнага костенурка.
ако тя има предимство. защото
през врсмето. за косто той ще из-
минс разстоянисто. разделящо го
от животного, костснурката щс сс
с прсмсстила на свой рсд. Слсдова-
телно, тъй като пространството сс
дели до безкрайност. настигансто
няма да сс осъщсстви никога. 2.
(около 335-263 г.пр.Хр.) Ста-
рогръики философ, роден в Кити-
он на о. Кипър. Основал стоичес-
ката школа в Атина. Като млад бил
търговсц и по време на едно пъту-
ванс прстърпял корабокрушснис и
загубил стоката си. Установил сс в
Атина и поссщавал различии фи-
лософи Накрая основал своя шко-
ла и я нарскъл стоичсска. на името
на залата. в която провеждал бссс-
дитс си и която била украссна от
живописеца Полигнот [stoa poikile
на старогръики означава „пъстра
зала"). Учел, чс човск трябва да сс
приспособява към събитията в жи-
вота. да живее съгласно Природа-
та. тъй като тя сс ръководи от бо-
жествен разум, койго води към
крайната цел, те добродетслта (-♦
стоици) 3. (около 430-491 г.
сл.Хр ) Император на Иэточната
римска империя. Когато Одоакър
свалил Ромулус Августул. изпра-
тил на Зенон импсраторскитс от-
личителни знаци и атрибут, а в
замяна императоры му дал титла-
та патриций. Впослсдствис обаче,
притеснен от нарастващото му
влияние. Зенон изпратил срсщу
него остготитс начело с Тсодорих
Зет (лат Zetes) мит. I. Син на Бо-
рей и Орития. брат на Калане
Участвал в похода на аргонантите
Двамата братя, нзобразявани с
крила заради бързината им, осво-
бодили Финсй (-*) от харкните и
прогонили ужасните божества на
остропите Строфадн. По време на
скспсдииията Зет и Калане сс
спречкали с Хсракъл и били убнтн
от него. 2. (лат. Zethux) Син на
Зевс и Антиопа. С брат си Амфи-
он били родсни на планината Ки-
тсрон. Там майка им избигала. за
да сс скрис от съпруга си Никтей.
разгневен заради брсмснността и
Близнацитс били изоставсни оз
Антиопа и отгледани от пастири
Когато пораснали отишли в Тика,
за да си отмъстят за лошото отно-
шение на чичо им Лик и съпругага
му Дирка (^) към тяхната майка
Убили Лик. а после по особено
жесток начин и Дирка Завзсли
властта и укрепили града със здра-
ни стеки. Спорсд легендата кань-
ните сами сс подреждали един
върху друг под звуците на въл-
шебната лира на Амфион
Зефир (лат Zephyrus) .мит Един
от встровстс. син на Астрсй и Еос.
наречен Фавоний Нсговият мск
пролетев полъх. иднащ от запад,
карал цвстовстс да сс разтварят и
да сс раждат плодовстс.
Зоил (лат. Zoilus) (III в пр Хр )
Старогръики филолот софист, на-
ричан „Бич за Омир" заради дреб-
навата му и педантична критика на
всликия пост.
зона (стгр. zone) Широк пояс, кон-
то гръцкитс момичета носсли на
кръета си в дсня на сватбата си.
Зороастър Заратустра.
Иакх (лат. lacchus) чит Гръцко
божество на раститслността, евър-
зано с Елсвзинскитс мистерии. Съ-
що и име на Дионис, идващо от
старогръцкото същсствитслно
iache. „вик". Свързва сс с нсобуз-
данитс виковс на вакханкитс.
Иалем (лат. lalentus) .чит. Син на
Аполон и Калиона, вероятно брат
на Хименей. Създал оштаквател-
ната песен, конго от него носи
името ua.iesi (ialem)
Иамос (лат. Iannis) мит. Син на
Аполон и Евадна. роден в Арка-
дия. Бил прочут пророк и родона-
чалннк на една династия на изве-
стии жрепи на Олимпия, нарсчснн
иамиди.
janitor лат. (яиитор) В богатитс
римски къщи робът. който пазел
вратата (ianua).
Ибик (лат Ihycits) (VI в.пр.Хр.)
Старогръики лирически пост, ро-
ден в Регион, във Велика Гърция
Прсбивавал на о. Самос в двора на
тирана Поликрат. Спорен легенда-
та. когато отивал на Истмийскитс
игри. бил нападнат и смъртно ра-
нен от крадци. Умирании. Ибик
видял над главата си прслитащи
жерави и ги призовал да отмъстят
за него. След известно време на
някакъв празник един от убийиитс
му видял ято жерави и неразумно
възкликнал: „Ето свидстслитс на
Ибик'*. Издадсн от думнтс сн. бил
заловен и предадсн на съд заедно
със съучастнииитс си. От Ибик са
осганали малко фрагмент oi лю-
бовни стихотворения, предназна-
чени да бъдат нети от хор
игра (стгр agon, лат ludus) Игра,
шега. игри върху табла, като Indus
latiunculoium. подобна на нашия
шах. Думата Indus означава съшо
и „училище"* (като Indus lilteratum
„начално училище" и Indus mih-
taris „военна подготовка") В Гър-
ция и Рим игритс би ли и общест-
венитс представления, евързани с
рслигиозни и граждански празни-
ци. конто започвалн с жертвопри-
ношения и процссии Най-извсс-
тнитс игри (agones) в Гърция били
Олимпийскитс, Питийскитс. Не-
мсйскитс и Истмийскитс. конто сс
чсствалн тържесгвено с различии
атлетически състезания. предимно
бягане. надбягванс с коне и колее-
ници. борба, хвърлянс на копне и
диск (-♦ Олимпийскитс. Питийски-
тс. Нсмсйскитс. Истмийскитс иг-
ри) В Рим игритс били организи-
рани на разноски на държапата и
трасли по няколко дни Детети се
на Indi stall или ludi annul, конго
ставали в опрсдслсни дни. и на
extraonlinani. организирани в спе-
циални случаи Според вида си би-
ли circenses, gladiatorn и scaeniti
Най-важни били ludi Apollinares, в
чест на Аполон. празнувани на 5
юли, Capilolint и Florales. конто
Ида
- 162 -
ставали прсз пролетта. Megalenses
и Plebei. конто сс организнрали
прсз ноември. Saeculares. празну-
вани на вески сто години.
Augustales. в мест на Август и
Magni, конто сс провеждали в
Циркус Максиму с.
Ида (стгр. Ide) геогр Имс на две
планини. I. Прочута планина в
Троада. близо до Троя, къдсто Па-
рис (^) дал златната ябълка на най-
красивата богиня 2. Най-високата
планина на остров Крит, къдсто
според легендата сс родил Зевс.
Идалиум (стгр. Idalion, лат.
Idalium) геогр Нос и град с гръко-
финикийски произход на остров
Кипър. На върха на този нос сс
издигал храм на Афродита, заради
което тя била наричана и Идалия.
Идас (лат Idas; мит Герой от Мс-
сения. син на Афарсй и Аренс,
брат на Линксй. Оженил сс за
Марпсса. дъщерята на царя на
Етолия. в която бил влюбен Апо-
лон. Идас я отвлякъл с една крила-
та колесница, но богът ги прсслсд-
вал и настигнал в Месена Започ-
нал двубой между двамата прстсн-
денти, докато Зевс дошъл да ги
разтървс. Той оставил Марпсса
свободна да си избсрс съпруг. Дс-
войката избрала Идас и родила от
него Клеопатра (-♦). която после
станала съпруга на Мслсагър.
Двамата братя Идас и Линксй
участвали в лова на калндонския
глнган и в похода на аргонавтитс.
Впослсдствис сс спрсчкали жесто-
ко с Диоскуритс. спорсд един за-
ради подялбата на плячка. спорсд
други заради дъщерите на Лсвкип
(^). обещан и на двамата братя и
отнлсчсни от Диоскуритс В боя
Полукс убил Линксй. а Идас Кас-
тор. Тогава сс намесил Зсвс и с
мълнията си изпепслил Идас.
Идейската, майка (стгр Idaia
лат. Idaea mater) Прякор на Рем
Кибела, защото била почитана на
планината Ида.
иди (лат. idus) Така сс парима i в
римским календар дснят. който
разделял месеиа. Затона занисе i
от дължината на месеиа и сс па iai
на 15-и през март. май. вин и ок-
томври. а през другитс мессии на
13-и
идилия (лат. idyllium) Прош ива
от старогръцката дума eidvllion.
..картинка*' или „пссничка" Пред-
ставлява кратко поэтично сочине-
ние, обикновено с пастора дно
съдържанис. Алсксандрийскитс фи-
лолози наричалн ..идилии'' сгихов
ворснията на Тсокрит. за да озна-
чат краткостта им Toil като в тих
сс товорсло за паст при и земеле н
ци. идилията запомнила да опмч.1-
на поэтически жанр за прост тих
живот в бу кол и ческа обстановка
Освсн Тсокрит автори на тройки
идилии били и Мосх. и Бион В
Рим най-голсмият представите i на
този вид посзия с Вергилии с иро-
извсдснисто си „Буко шки"
Идоменей (лат. Idomeneus) мит
Цар на Крит, син на Девкалион.
внук на Минос и Пасифая Тон бил
един от многою претенденти в
ръката на хубавата Елена и учась
вал в Троянската война с оссмле-
сст кораба (Илиада). На врощане
от войната. в една страшна буря
обещал нсобмислсно на Посей-
дон. чс ако сс спаси, ще прннесе в
жертва първия чонек. когото
срсшнс на брега на Крит Но upon
застанал срсщу него синът му Ме-
рной и Идоменей, спазвайки обе-
щанного си, го принссъл в жертва
Тогава. за да го накажат. боговсте
прсдизвикали голяма спидемия и
житслитс на Крит въетанали ере-
- 163 -
Икар
щу него и го изгонили Най-напрсд
Идоменей избягал в Италия, после
в Колофон, кьдсго умрял.
Изей (стгр Лшм. лат Isaeus)
(около 420-340 г.пр.Хр.) Ста-
рогръцки оратор, родсн но немка
вероятное! в Халкида. на о Евбеа
Живил почти изключително в Ати-
на и бил учитсл на Демостен От
многобройнитс му речи до нас са
достигнали един.шест. отнасящн
ее до правого на наследство, оси-
новивансто. Тс дават важни сведе-
ния за съдсбнитс обичан в Атика
Изида (лат /л/.v) ww/и Египстска
богиня, сестра и съпруга на Ози-
рис (-*) и майка на Хор. с конто
образувала свешена триада Дари-
вала живот и благополучие, пок-
ровителствала починалитс. А три-
бутите и били змията. рогът на
изобилисто, лотосът, рогата и
систронът Когато съпругът й бил
убит от брат си Тифон, който
разпръенал частите от гялото му
по цслия Египет. Изида ти сьбра-
ла. евързала ги и върнала живота
на Озирис Според етиптянитс на-
водненията на Нпл били причинс-
ни от сълзитс на Изида, пролети
отскръб по съпруга й. убит толко-
ва жестоко. Кулгът към Изида
прсминал от Египет в Гъриия и
Рим Богинята била отъждсствя-
вана с Ио. Деметра. Персефона.
Кибела, Церера и др.
Изократ (лат. /тосш/ел) (436-338 г.
пр.Хр.) Атински оратор, ученик на
Горгий и вероятно на Сократ Въз-
мутсн от отношснисто на атиняни-
тс към всликии философ, в пеня на
смъртта му носел траурни дрсхи.
Открил школа по рсторика в Ати-
на, в която имал сто ученика и вес-
ки му плашал по хиляда драхми, за
да бъдс обучаван от него. Поддър-
жал политического обсдинение на
Гъриия пол водачссгвото на Атина
и с по.iKpcii.ua на Македония Ьи т
близък приягел на Фидии II. но по-
късно се отдръпнал от него, нсо-
добряваикн прекалено амбициоз-
нитс цели, конто си поставил
След пораженного при Херонся.
било зашото го обвинява ги. че с
подпомагал македонская нар при
превземането на Гъриия. било от
мъка та участта на родината му. сс
оставил да умрс от глад От 60 ре-
чи. конто написал, са остана ли по-
мад ко от полонината. Забе л ежи -
телна с ..Панегирик’* (Тържсстпе-
на рсч). в която поддържа необхо-
димое г та от Панелински съюз
срсшу персите.
Източна римска империя Име.
дадсно на една от дветс части, на
конго се разделила Римската им-
перия след смъртта на Теодосин
(395 г.сл.Хр). Той оставил на сина
си Хонорий Флавий Запалната. а
на Аркадий Източнага империя
със столица Констан гинопот Фак-
тического разделение било вече
нзвършено с реформата на Диок-
лсииан и тстрархинта, но станало
офиииално едва след смърг га на
Теодосин Източната империя била
наричана още и Византийска Ко-
гато в 476 г.сл.Хр. Запалната рим-
ска империя прсстанала да същсст-
вува с отстраняваието на Ромул
Августул. Византийската империя
ирсдставлявала и нейното продъл-
жснис. като дълго врсмс съществу-
вала надеждата за възстановяване
на тернториалната и цялосг
Икар (лат leant*) чит Син на Де-
дал (-♦). който засдно с баша си
бил затворен в Лабиринта от Ми-
нос. ядосан заради бягството на
Тезей. Благодарение на изобрета-
тслността на Дедал двамата избя-
гали с крипа, слеисни с восък
Икарий - 164 -
Икар обаче, опнянсн от летснсто.
се издигнал твърдс високо. Слън-
цсто разтопило восъка, крилата сс
разлепили и откъснали, а мла-
дежът паднал в морсто. Оттогава
тази част на Егсйско море се нари-
ча Икарово морс, а намиращият сс
гам остров - Икария.
Икарий (лат Icartus) мит I. Ати-
нянин. който научил от Дионис из-
куството да прави вино. Докато
обикалял из страната. за да раз-
пространява майсторството си. дал
на някой ссляни вино от своитс
бъчвн Те сс напили и приятслитс
нм. понеже помиелнли. чс Икарий
ги с отровил. го убили и погреба-
ли Дъщеря му Еригона с вярното
си куче Майра тръгнала да го тър-
си и когато виляла гроба му. сс
обссила от мъка. Боговстс прс-
върнали Икарий в съзвсздисто
Воловар. Еригона в Дева, а Мойра
в съзвсздисто Куче. 2. Спартански
първенси. син на Ебал. баща на
Пенелопа, съпругата на Одиссй.
Иксион (лат. Ixion) мит. Син на
Флсгий. Бил цар на лапититс в Тс-
салия Оженил сс за Дия. от която
сс родил Пиритой (•♦). Понеже нс
нзпълнил обещанието да даде бо-
гати сватбени даровс на тъета си
Дионей, той му откраднал констс.
Тогава Иксион за отмъщение по-
канил Дионей на празник в дворе-
иа си в Лариса и там го хвърлил в
яма с горящи въглени. За това си
прсстъплснис той бил мразен от
всички Зеве, изпитвайки съчунст-
вие към него, го поканил на трапс-
зата на боговстс Там обаче ароган-
тният цар на лапититс сс опитал да
прельсти Хера. С това си нав-
лякъл и гнева на Зеве. Той го изма-
мил и вместо Хера му изпратил
Нефела. един облак във вид на бо-
гинята. От тази връзка сс родил
Кентавър. башата на кснтаврнтс
Иксион бил наказан от паря на
Олимп, който го изгонил в Тартара
и го привързал към огнено ко ic.no.
обричайки го така на вечни мъки
Иктин (лат. Ictinus) (V и.пр.Хр)
Прочут атински архнтскт. нострон i
храма на Аполон въвФигалия. Пар-
тенона и Тслестериона в Елен шна
Ил (лат Hus) мит Потомък на Дар-
дан и четвърти пар на Троя син на
Трой и Калироя. брат на Асарак и
Ганимед. Ог Евридика имал син
Лаомсдонт. баша на Приам
Възстановил и укрепил град Троя
който на него бил наречен Илион
Зевс му изпратил от нсбсто Паи-
дион (-♦). за да пази града и да го
направи нснрснзсмасм
ила (стгр. Не) Старогръцка дума
която означава ..отряд" В макецон-
ската войска тежката кавалерия се
състояла от 3 000 души, разделени
на 15 Hat (или), всяка от 20(1 души
Една шсстнайсста част от плата
прсдставлявала agema- та. конната
гвардия Съществунала и лската
кавалерия на кописносиите (sori-
sophorot), съетояща сс от хнляда
души, разделени на осем Hui
Илба (лат. lira) геогр. Остров в Ти-
рснско морс, днсс Елба.
Илиада (лат. Huts) turn Прочута
поема, прииисвана на Омир. в ко-
нто сс възпяват събитията от лесе-
дата година на Троянската война
до смъртта на Хектор.
Илион (лат. Пит) -♦ Трон
Илиона (стгр. Пюпе, лат Нюпа)
мит Най-голямата дъшеря на
Приам, съпруга на Полимсстор
царя на Тракинскии Херсонес Ца-
рят на Троя, нредпиждайки пада-
нето на града, й поверил брат в
Полидор. най-малкия от исгонитс
синовс. за да го спаси -♦ По tmkip
165 -
Индия
Илирия (лат lUyricuni) геогр Об-
лает на брега на Адриатпчсско мо-
рс. която обхватала тсриторията.
съотвстстваща ссга на Хърватия,
Босна и Албания. Била обитавана
от племена с индоевропейски про-
изход, обединспи в царство с гла-
вен град Скодра. Римляните я
превзели с три военни похода, на-
рсчсни Илирийски войны (III в.
пр.Хр.) и я направили провинция
Илирия била родното място на Ди-
оклециан
Или с (стгр. Ilissos) геогр Река н
Атика. която извира от Химст и сс
нлива в р. Ксфис.
Илития (лат Uithyia) мит. Боги-
ня на раждансто и родил ната по-
мощ. дъщеря на Зевс и Хера. В
Рим била почитана като Юнона
Лунина (luno Luc от)
илогпи (лат hilotue) Така наричали
в Спарта онази част от местного
население, косто. след като дорий-
цитс нахлули в Пслопонсс. било
лишено от собствсност и от всякак-
ва политически и лична свобода.
Правата и условията на живот на
един илот (стгр. hellos или hedotex)
били подобии на тези на роба, но
той нс можел да бъдс продаван
извън страната или убиван. Плоти-
те обработвали държавната земя
или нивитс на отделив спартански
семейства. Във война тс образува-
ли лската пехота, а на корабите би-
ли гребните. Илот, който имал спс-
циални заслуги към Спарта, ставал
neodamodex. т.с. „нов гражданин",
като му била давана свобода, но
никакви политически права.
император (лат. imperutor) Пър-
воначално в Рим това бил магис-
траты. на когото сс поверявал
imperium В частност с това имс
бил акламиран от собствснитс си
войници восначалникът победнтел
и тази титла можела да му сс
присъжда многократно Юлий Це-
зар получил доживи!на титла им-
ператор. както и правого да я пре-
дана на своитс наследниц!!.
imperium лат (импери) м) Римля-
нитс наричали така върховното
командванс на войските по време
на война, а по време на мир - вис-
та граждане ка длъжност с много
големн права С imperium-я било
евързано и правого на живота и
смъртта на гражданитс. Воснсн
imperium имали само консулиге.
прсторигс и диктаторы и той мо-
жсл да бьде продължаван и след
обичайното нрсмстраснс на съог-
встната длъжност.
Инах (лат Inachux) 1. шип Син на
Оксан н Тстнда. първият пар на
Аргос. Спорсд една легенда след
потопа свалил жите.лите иа Aprос-
от планинитсв раввината От него
и една нимфа се родили Фороней.
Аргус и Ио. 2. геогр Река в Арго-
лида. която носи името на митич-
ния цар
Indigetes, di лат. (Индигетес. ди)
Епитет, който римлянитс давали
на автохтоннитс божества или на
мссните обожсствснн герои, като
Еней. Ромул и др Според някой
имсто произлиза от нзраза in loco
genifi, „родсни на това място"
(там. къдсто били почитани)
Индия (лат. India) За дренннте Ин-
дия била тсриторията между Ски-
гия. Индийския оксан и Гсдрозия
(облает в Персия), но никои мис-
лсли. че нзточният и бряг с евър-
зан с Африка. Същсствуват сведе-
ния, че тя била населена ощс от
чствъртото хилядолетие пр.Хр
Около второго хилядолетие там се
установили арите. индосвропсй-
ско население, чийто сзик бил
санскрит. Индия била много бога-
Ино
- 166 -
та и плодородна страна и понесла
многобройни нашествия. Плащала
данъци на Дарий и била подчинена
от Александър Вс лики (327-325 г.
пр.Хр ). Теригорнята й се разделя-
ла от теменнто на рската Ганг на
intra Gangent и extra Gangeni и там
сс намирали многобройни държа-
ви. место във война помежду си
Римляните нмали малко сведения
за нея, но независимо от това вла-
дстслитс на Индия, за да не влизат
н конфликт с Римската империя,
изпращази пратснипи и даровс на
императорите Траян и Антонин.
Най-големнте реки в Индия са Инд
и Ганг, а главните традовс били Па-
талипутра. Никея и Буцефала, ос-
нован от Александър Велики.
Ино (лат. 1по) мит Дъщеря на
Кадъм и Хармония. Омъжила сс за
Атамант (). след като той напус-
кал Нефсла. и прсследвала нсйнитс
деца Фрике и Хсла (•♦). Отгледала
Дионис, син на сестра и Ссмела от
Зевс, и така преднзвикала гнева на
Хера Богинята накарала Тиснфона
да подзуди Атамант и той убил
собственна си син Лсарх. После сс
втурнал да прсслсдва Ино. мислсй-
кн я за лъвииа. и я накара.1 да сс
хвърли в морсто заедно с другим
им син Мсликсрт Посейдон сс
смилнл над жената и иревърнал
майката и сина в морскитс божест-
ва Лсвкотся и Палсмон.
institores лат. (инститорес) Така
наричали в Рим продавачитс на
дребно и амбулантнитс търговци.
инсубри (лат. Insub res) Кслтско
племс от Северна Италия, косто
населявало зсмитс между рската
Тицин и сзсрото Комо. Главният
град на инсубритс бил Мсдиола-
нум (Mediolanum), ссга Милане.
interreges лат. (интеррегес) В Рим
магистрат. назначенн временно,
конто след смъртта на царя то ымес-
твали до избирансто на слсдващия
(interregnum) Прсз спохата на ре
дубликата така се наричаш магис-
тратитс. конто замествали коксу ли-
те след смъртта им или ако абдики-
рат. Тс нмали задачата да свикат до
ист дни изборни събрания за номн-
нирансто на нови консу.ли
интерцесия (лат intercessto) Та-
ка сс наричала в Рим вътможност-
та на народимте трибуни да забра-
няват прилагансто на закон или
декрет на сената, който бил неб та-
гоприятсн за народа Това тяхно
право на вето било узаконено чрет
ius tntercedendi.
infamia лат (инфими.ч) Думата оз-
начава .дтоша слава, позор" В Рим
наказание, налагано с сдикт на пре-
тора. Гражданинът, получи ! тона
наказание, эагубвал правого на
гласуванс и почести (ius tttf/ragu el
honorum) и нс можел ла се явява в
съда. In/amia сс присъждала с тел
извършване на бсзчесгни nocti.ii-
ки. упражняване на срамни такая t и
или след присъда за позорна
прсстъплсния С infamia сс наказ-
вал и този. който сс оженвал за
вдовица, прсди да с истекла една i а
година траур, както и тези. конто сс
явявали на сисната или на арсната.
без да са актьори или гладиаторн
Infer) лат. (Инфери) мит Боговстс
от подземното царство, а тю-об-
що, месгата. къдсто били съдентт
мъртвитс. -» Ереб.
infula лат. (инфу.ш) Прсвръзка от
бяла въ.тна. увивана около главата
на жрсцитс, ттссталкитс. на търсе-
щите покровитслство. на жертве-
ните животин. Тя прсдставлявала
символ на нсприкосновеност
Инцитат (лат. Incitalus) Името
на коня на Калигула, който бил
- 167 -
Иола
направсн сенатор от иолудслия
император.
Ио (лат /о) чит Дъщеря на паря
на Аргос Инах, жрица на Хера
Зеве се влюбил в нся и я превър-
нал в крана, за да я предпази от
ревността на богинята Хера оба-
чс разгадала измамата и поискала
да й подари кравата После я по-
верила на чудовището със сто очи
Аргус, син на Инах, да я пази По
нарсжданс на Зевс Хсрмсс убил
Аргус, но тогава Хера изпратила
един овод, който да измъчва кра-
вата, и тя нспрекъснато бягала. за
да сс освободи от него. Промина-
ла Босфора и пристигнала в Еги-
пет. където най-послс възвърнала
човешкия си образ. От Зеве и Ио
се родил Епаф (-♦). който после
станал пар на Египет Овидий в
„Мета.чорфози" казна, чс Ио би-
ла отъждсствянана с сгипстската
богиня Изида.
io Латинско мсждумстис. косто оз-
начава „ура“ или „ох".
Иобат (спр lobate*) мит Цар
на Ликин, баща на Стснсбои. съп-
ругата на царя на Аргос Прет. Зет
му изпратил Бслсрофонт (-») със
съобщснис, в косто искал той да
убис младежа. понеже бил накър-
нил честта на Стснсбоя Но Ио-
бат нс искал да го убис. тъй като
бил нсгон гост. Вместо това го
изпратил да сс бис с Химера и
амазонки) с. Kora го Бслсрофон!
сс върнал като побсднтсл. царя г
на Ликин нс само не желасл вече
смъртта му. но и му дал за жена
дъщеря си Филином. Понеже ня-
мал синове, то обявил за свой
наследник.
Иола (лаг lole) мит Дъщеря на Ев-
рит (-♦). пар на Ехалия в Тесалия.
Еврит я обещал за съпруга на Хе-
ракъл. но тъй като нс удьржал на
думата сн. Хсракъл отвлякъл де-
войкага и прсдизвикал репное па на
Деянира (-») Прели да умрс. герои!
оставил Иола за съпруга на сина си
Хил. който имал от Деянира
Иполит (лат. Hippolylus) мит. Син на Тезей и Хиполита (или Антиопа).
Бил отдаден на култа към Артемида и подобно на своята покровителка
се занимавал с ловуване и презирал жените и любовта Тезей се оженил
повторно за Федра, дъщеря на Минос и Пасифая и сестра на Ариадна.
Федра се влюбила лудо в заварения си син. но той я отблъснал. Тогава. за
да си отмъсти, тя го наклеветила пред съпруга си. че искал да я прельс-
ти. Тезей й повярвал. проклел сина си и го изгонил от Атина. като освен
това помолил Посейдон да го накаже за деянието му. Морсният бог го
послушал и докато младежът пропускал с колесницата си по брега на мо-
рето. извадил от вълните едно чудовище, което изплашило конете Те се
разбягали, преобърнали колесницата и изхвърлили Иполит. който загинал
под колелата. Федра, измъчвайки се от угриэения, се самоубила. след ка-
то разкрила истината на съпруга си Покъртена от жестоната смърт на
младежа, Артемида помолила Ескулап да му възвърне живота. Богинята
го пренесла в Лациум и го енрила в една горична, близо до иэвора Егерия
Там Иполит приел името Вирбий. оженил се за нимфата Ариция и основал
град, който нарекъл с името на съпругата си. Построил и храм, посветен
на Диана Арицийска От брака му се родил син. наречен също Вирбий и
споменат от Вергилий в Енеида като съюзник на Турн.
Ион
- 168 -
Ион (лат. Ion) I. stum Син на Апо-
лон и Крсуса. Бил изоставен от
майка си. но после спасен от Хср-
мсс и отведен в Делфи, къдсто сс
посветил на култа на бога, нсгов
баша Впослсдствпе Крсуса сс
оженила за Ксут. но понеже няма-
ли дсиа. съпрузитс отишли в Дел-
фи да се допитат до оракула. Него-
ният отговор бил да осиновят пър-
вия младеж. когото срсщнат на из-
лизанс от храма. Срещналн Ион.
който така станал син на Ксут.
Първоначално Крсуса изпитвала
рсвност и сс опитала да отровн
момчето, но после разбрала. чс то-
ва с синът и. изоставен от самата
нся. Според друга легенда Ион сс
оженил за Хслика. дъшсря на паря
на Ахея и станал наследник на
трона му Основал град в залива на
Коринт и го нарскъл на съпругата
си. Станал родоначалннк на йо-
нийпите. 2. (480-421 г.пр.Хр.)
ист Старогръпки пост от Хиос,
живял в Атина. къдсто имал голям
успех със трагсдиитс си, от конто
са достигнаш до нас само сдинай-
сет заглавия.
Ирене -а Ейрене.
Ирида (лат Ins) мит. Дъшсря на
Тавмант и на Елсктра. Една от окс-
анидитс. всститслка на боговсте и
най-вече на Хера. Богиня на нс-
бссната дъга
Ирод (лат. Hemdes) Имс на някол-
ко паре на Юдся I. Ирод Велики
(около 73-4 г.пр.Хр.) Цар на
Юдся, избран с подкрспата на
рнмлянитс. Известен с жестокост-
та си. кара.) да избиват дори жени
и деца. След раждансто на Исус
Христос във Витлеем заповядал
„избиването на нсвиннитс младсн-
пи“ (станало всъшност в 5 г.
пр.Хр ). Възстановил Ерусалим-
ския храм, основал Цсзарса и мъд-
ро упранлявал държавата. 2. Про
Ангина (лат. .Inlipas) (? около 391
сл.Хр.) Син на предходния. тет-
рарх на Галилея, основал град, на-
рскъл го Тибсриада в мест на Тибе-
рий и го направил столица Изго-
нил съпругата си. понеже предпо-
чел братовата си жена Иродиада,
която имала голима власт над нею
Този брак, смятан за скандален п
сврсйския свят, прсдизвикал про-
теста на Иван Кръетител Затона
Ирод накарал да го обезглавят 3.
Ирод Агрипа I (лаг. Agrippa) (КП
пр.Хр.-44 г.сл.Хр ) Внук на Про i
I, прекарал част от младоспа сн в
Рим. Бил покровитслстван от Ка-
лигула. който го направил пар на
Галилея и Самария Прсслсди.и
христнянитс, убил Св. Яков и
хвърлил в затвора Св Петър 4,
Ирод Агрипа I! (лат. Agrippa)
(около 27-IOO г.сл.Хр ) Слушал
зашитата на Св. Павел в Цсзарса
Като съюзник на рнмлянитс. той
сс сражавал засдно с тях срсшу
въетаналите евреи и взел участие в
обсадата на Ерусалим.
Йемена (лат. Ismene) stum Дъше-
ря на Един и Иокаста, сестра на
Антигона. Когато Антигона била
осъдсна на смърт от Креонт за то-
на. чс въпрскн забраната погреба-
ла брат си Полинейк. Йемена по-
желала да снодсли участ га на
сестра си. Антигона обачс се про-
тивопоставила на благородната и
саможсртва.
Испания (лат. Hispania) геогр Го-
лям полуостров в югозападната
част на Европа, граничещ с Галия
посредством Пирснситс. със Сре-
диземно морс и с Атлантический
океан. Бил наречен от гърпитс Ибе-
рия, а от постите Хесперия Открит
от финикийски търговпи. по-късно
бил завладян от картагснпитс. кои-
- 169 -
Италия
то основа.(И там Нов Картаго!
След завладяването му от рим жни-
те бил разделен на дне провинции
Отсамна Испании (Hispama Cite-
rior} и Оттагынна Испания (Нглра-
nia Ulterior}. Първата при управ, ic-
нисто на Август била наречена Та-
раконска (Tarraconcnsis), а втората
била разделена на Бстика и Лузита-
ния (Bactica и Lusitania) Главнитс
цзадовс на Испания били: Барцинон
(Вагстпо. днсс Барселона). Гадес
(Gadcs. днес Кацике), Хиспалис
(Hispahs, днсс Ссвиля). Илибернс
(llibcrris. днсс Гранада). Олизинон
(Olisipo. днсс Лисабон). Таракон
(Таггасо, днсс Тарагона). В Испания
били родсни много известии лич-
ности, като Квинтилиан. Марциал.
Помпонин Мела. Сенека и не тикнтс
императора Траян и Адриан
Истмийски, игри (стгр. hilinua}
Игри в древна Гърция. чисто име
произлиза от Коринтския нровлак
(Истъм). къдсто сс провеждали
Спорсд легендата били основана
от Сизиф в чсст на Медикер!. си-
на на Ино (-♦). но по-късно Тсзен
ги посветил на Посейдон Игритс
водят началото си от VI в.пр.Хр..
но всъщност храмы на Посейдон,
къдсто сс чсствали, с от VII в.
пр.Хр Значенисто им било толко-
ва голямо. чс никога нс били отмс-
няни. дори след разрушавансто на
Коринт от рнмлянитс в 146 г.
пр.Хр. На победитслитс нс сс да-
вала никакая паричка награда, а
само венец от ела и ли кервиз
Итака (стгр. Ithuke. лаг. hhucu]
геогр. Гръцки остров в Ионийско
морс, родина и царство на Одисей.
героя на Омир
Италик, Силий Тиберий Каций
(лат. Italicus. Silius Tiberius Catius}
(около 25-101 г.сл.Хр.) Римски
пост, родсн вероятно в Италика, в
Испания Бстика По нрсмсто на
Нерон би । консул, а после управи-
гс । ил Мала Азия Виос ледствне
сс отгеглнл от политический жи-
вот и живил във вилла. която би-
ла на Вергилии, близо до Пеано л.
къдсто и умрял Написал спичсска
поема в 17 книги за Пуничсскитс
воини. повлияна от Вергилий
Италика ( iar hahcu} геогр Гра i
в Испания Бстика (Hispama Baeti-
са}. който сс намираз близо до
днешна Ссвиля. Бил основан от
Сципион по врсмс па Втората пу-
ническа война, та да насгани там
своите встсраии
Италия (лат luihaj геогр и ист
Полуостров, простирай) се в Сре-
диземно морс, ограден на север от
Алнитс. Нсговитс Орегоне сс мнят
от Адриагическо. Ионийско и Ти-
рснско морс В Аитичността Ита-
лия била наричана и Антония.
Енотрия. Сатурния. Тирсния и но-
някога Хесперия От спохага на
неолита до II хилядолстис пр.Хр. в
Италия сс заселили твърде различ-
ии по произход племена, конто в
една сложно проплетена последо-
ватслност дали живот на различни
култури и цивилизации. Най-лрсв-
ното население било на лнгуритс.
конто сс разположнли в ссвероза-
падната част на полуострова Пос-
ле се появили илиритс. конто заели
адрнатичсскитс области, и венеги-
тс. установили сс на ссвсроизток.
Централка Италия била ласта от
умбритс, сабинитс. латиннтс (кон-
то сс смятали за Aborigines). волени-
те и др. Произходът и разположс-
нието на плсмеиата. конто населя-
вши! Южна Италия са още по-
обърканн и сложни. От тях с нан-
голямо значение били брутитс. си-
кулиге, сиканитс, самнититс. опи-
шете (от конто нронзлезлн оските)
Испил
170 -
В исторнята на дрсвна Италии от
най-голямо значение били два пе-
риода - процъфтяването на етрус-
ката цивилизация между VIII и VII в.
пр.Хр. и колонизаиията от страна
на Гърция на Южна Италия и Си-
цилия, с начало VIII в.пр.Хр В на-
чалото на III в пр Хр Рим домини-
рал почти над целия полуостров и
впоследствие и над Сицилия. Сар-
диния и Корсика От II в.пр. Хр.,
след завзсмансто на Отсамалпийс-
ка Галия от римлянитс, с името
„Италия" започнала да сс обозна-
чава вес по-обширна тсритория.
чиито граници достигнали в I в.
пр Хр. до Алпитс. Оттогава исто-
рията на Италия сс идсятифииира-
ла с исторнята на Рим.
Итил (лат. Itylus) мит. Син на Ле-
дова (-*), понякога бъркан с Пик
НК
Итис (лат. Itvt) мит Син на Тереи
и Прокна, убит от майка си -» Фи-
ломела и Терсй.
Ифианаса (лат. Iphianawu) иит
I. Дъщеря на Прст, цар на Аргос,
и на Стснсбоя Тя и сострите и
Лизипа и Ифиноя. сс смяпгш »а
по-добри от Хера или според дру-
га легенда сс противоиостаня ш на
култа към Дионис (-♦ ПрстидиI
Ифианаса сс омъжила за Мелами,
който я излекувал от лудоспа 2.
Друго имс на Ифигения, дъшерята
на Агамемнон
Ификрат (лат. Iphicnite\) (около
415-354 г.пр.Хр.) Гръики пыко-
ИфИГЕНИЯ (стер Iphigeneia, лат Iphigenia) мит. Дъщеря на Агамемнон и
Клитемнестра, наречена още Ифианаса. Когато цялата гръцка войска
готова да замине за войната в Троя, се събрала в Авлида, корабите не мо-
жели да отплават повече от три месеца заради продължително безвет-
рие Тогава отчаяният Агамемнон се обърнал към гадателя Калхант за съ-
вет. Калхант му напомнил, че преди години обидил Артемида, като прони-
зал със стрелата си любимия й елен и после се хвалел, че е по-добър ловец
от богинята. За да умилостиви Артемида, трябвало да сложи на жертве
ния олтар собствената си дъщеря Ифигения. Независимо от мъката си
Агамемнон отстъпил пред останалите военачалници, между който бил и
брат му Менелай Накарал съвсем младата си и красива дъщеря да gouge
от Микена под предлог, че ще я жени за Ахил. Когато пристигнала в Авли-
да и разбрала истината. девойката изпаднала в отчаяние, но после прие-
ла да се жертва за успеха на гърците и се качила на олтара В момента
в който жрецът щял да забив ножа в крехкото й тяло. Ифигения била об-
вита от гъста мъгла и когато тя се разпръенала, на олтара лежала една
окървавена кошута. Артемида се била смилила над Ифигения и я била за-
менила с кощутата. След това знамение богинята пуснала вятъра да ду-
ха. той издул платната на гърците и те стигнали благополучно до брего-
вете на Троя. През това време Артемида завела Ифигения в Таврида, в
царството на Тоант. където я направила своя жрица и тя трябвало да
отговаря за един жесток култ - таврийците заколвали върху олтара на
богинята всички чужденци. Но в Таврида пристигнал и братът на Ифиге-
ния Орест с верния си приятел Пилад и девойката трябвало да го прине-
се в жертва и него. Но тя го раэпознала и избягала с двамата младежи.
като им помогнала да отнесат статуята на Артемида.
- 171 -
Ицилии Руга, Луций
воден, син на обущар, достигнал
до най-внеоките общсствсни длъж-
ности благодарение на споите ка-
чества. Побелил тракитс. спар-
таннитс и сиракузцитс. Команд-
вал насмннтс поиски, конго по-
могнали на Артаксеркс III в похо-
да му н Египет Направит по лети
нововъведсния във въорьженис-
то на гръиката войска с употреба-
та на малък тит. пе.ппи (-» /»<•/-
тасти), косто дало възможност
на войнинитс да са по-подвижни
и бързи.
Ификъл(лат Iplucles) мит. 1.Син
на Амфитрион и Алкмена, одноут-
робен брат на Хсракъл, родсн с
него в един и същи ден. Участвал с
него в много от дслата му. а с Ме-
лет ър в лова иа калидонскня гли-
ган 2. (лат. Iphiclus) мит. Цар на
Фнлака в Тссалия Прнтежавал
много бини. коню дари л на Ме-
лами <-*> тагова. че му предсказал
ражлансго на лвамата му сииовс
Ицилий Руга, Луций (лат lctliu\
Ruga. Lucius) (V в up Хр I Наро-
ден трибун, който сс борсл срещу
пагриииитс чрез един аграрен за-
кон В него сс предлагало та сс
раздадат зсмитс около Авенгин на
плсбсите Бил съпруг на Виргиния
и след като гя била отвлечена ог
Анин Клавдий и после убита от
самим си баща. подтикиал народа
срещу дсцсмвиритс. Изгонил ги и
осъдил на смърт Анин Клавдий,
който се самоубил
и
йероглифи (лат. hieroglyphicae
litiere) С тозн термин (от ста-
рогръцки hieros. ..свешен'", и
glypho. „издълбавам") сс обозна-
чават изрисуванитс знаци. пикто-
грамите, конто са свсщеното мо-
нументално писмо на дрсвнитс
египтяни. Знацитс са изображения
на нсбссни тела, животни, расте-
ния. хора, инструмснти. гсомст-
рнчнн фигури.
Йовиан, флавий (лат lovianus.
Flavius)(331-364 г.сл.Хр.) Начал-
ник на стражата. родом от Мизия.
След смъртта на Юлиан Апостат
бил провъзглассн от войницитс си
за император Възстановил хрис-
тиянската религия, като премах-
нал таконите на прсдшсствсника
си. Сключил мир с перситс и ум-
рял на път за Константннопол. ве-
роятно от отровния газ от манга-
лите в палатката си.
Йокаста ( лат. locasta или locasle)
мит. Дъщеря на Мснойксй, сестра
на Крсонт и съпруга на Лай. цари
на Тива. от когото имала син Един.
Впослсдствис Един се оженил за
Йокаста. незнаейки. чс с нсгова
майка
йонийци (лат tones) Една от трите
стнолингвистични групи в дрсвна
Гърция заедно с солийцитс и до-
рийиитс. Смятало сс. чс са потом-
ци на Ион (•*). Установили сс по
брсговетс на Мала Азия.
Йония (лат Ionia) геогр Край-
брежна облает в Мала Азия между
Еолида и Карин, наречена така,
защото била населена предимно
от йонийии, избягали там след
дорийското нашествие в Пслопо-
нес. Дванайссттс полиса. Фокся.
Еритра. Клазомсна. Тсос. Лсбсд.
Колофон. Ефес. Милет. Миунт.
Приена, Самос и Хиос би ш обе-
дннсни в конфедерация Пенн
център било снстилищсто на По-
сейдон на нос Микале. От начало
лидийцитс завладели областта.
после многократно перситс. ог
конто била освободсна от Алск-
сандър Велики в 334 г.пр.Хр.
После Йоння станала част от
римската провинция Азии Мно-
го ГОЛЯМ бил ПрИНОСИТ И KI.M
гръцката цивилизация и култура
Иосиф, флавий (лат losephus
Flavius) (около 37 102 г.сл.Хр)
Прочут юдейскн историк, роден в
Ерусалим. писал на гръики След
въстанисто на сврситс сс озовал в
Рим като пленник. Там бил покро-
витслстван от Веспасиан н после
от Тит дотолкова. чс приел името
Флавий в чсст на рода, към който
принадлежали двамата императо-
ри. Автор на ..Юдсйска воина",
история на войната. водсна от
римляните срсщу юдситс. и на
„Юдсйски древности", история на
еврситс.
Кабира (стгр Kabcira. чат Cabira)
геогр Античен град в Мала Азия,
една от столицитс на Митридат VI
В близост до нся станала битката,
в която Луций Лициний Лукул по-
бедил царя на Понт. .
Кабири (стгр. Kabeimi, лат. Ca-
bin) мит Божества на дрсвнитс
пеласги. В гръцката митология би-
ли добри и насслянали подземията
на Лемнос. Помагали в ковачница-
та на Хсфсст Символнэирали и
съзидатслната сила и закриляли
обработвансто на зсмята и съби-
рансто на рсколтата. Затона били
евързвани с култа към Деметра,
наричана още Кабира При фнни-
кийцитс култът към тях сс изразя-
вал в мистичен ритуал на остров
Самотраки. Тези. конто сс посве-
щавали в него, били нодлагани на
много изпитания. вреди да бъдат
допуснати до свсшснитс ритуали
cavea лат. (кааеа) В тсатъра и в
римския цирк така сс наричали
концснтричнитс стъиала. на конто
сядали зрителитс. Първият рсд
(prime cavea) бил запазен за иай-
важнитс граждани, а последний г
(cavea ultima или summa) сс зас-
мал от народа.
Кавказ (лат. Caucasus) геогр II ла-
нинска верига между Евксинския
понт (Черно море) и Каспийско
морс. Според дрсвнитс тези пла-
нини били крайната точка на зсмя-
та и нърховстс им докосвали нсбс-
то. На един от тези нърхове Зеве
оковал във вериги Прометей
кадуцей (лат caduceus) Пръчка.
украссна с две крила и две увитн
змии За римляните тя била сим-
волы на хсролда, всститсля на ми-
ра, наричан caduceator. В Гърция
освсн на хсролда тя била и символ
на арбип.ра по време на състсза-
ния Този. конто го носсл. сс нари-
чал „рабдух" (nubduchos - oi rub-
dos. „прьчка") Според мига вед-
нъж Хсрмсс. когато сс намирал на
хълма Китерон. за да раздели две
биещи сс змии, иэползпал един
прът и диете животни сс увили око-
ло него Оттогава. като му добави-
ли и диете разперенн крила знак
за бързина. кадупсят станал атри-
бут на Хсрмсс. Символизирал не
само мира, но и търговията. която
богът закрилял Затова Хсрмсс бил
наричан и жезлоносец (cadiu ifei•).
Кадъм (лат Cadmus) мит. Леген-
дарнияг ос нова I с.ч на Типа Бил
син на финикийским пар Агенор и
на нимфата Мелин (или Телсфаса)
и брат на красивата Европа. Когато
момичсто било отвлечено от Зене,
който й сс явил като бик. отчаяният
Агенор заповядал на сипа си да я
гьреи нансякъдс и да нс сс връща в
двореца без нся След много и без-
полезни опити Кадъм сс допита.'! до
оракула в Делфи, който му казал да
Кайета
- 174 -
основе град на мястото. на което го
отводе една крава Младият фини-
кийски първенси сс подчинил и ос-
новал град там, къдсто тя сс спряла
да си почине Нарскъл града Тива,
а облаегта, която сс простирала на-
около - Беотия. Докато строя;) крс-
постта. извратил другарите си да
донссат вода от иэвора на Арсс Тс
обачс били нападнати и погълнати
от дракона, който пазел иэвора. Ос-
таналият сам Кадъм го убил и по
съвст на Атина посял зъбитс му.
От зсмята всднага израснали въ-
оръжени мъжс. конто започна!и да
сс бият до смърт помежду си. а
сдинственитс пстима. конто оислс-
ли. помогнали на Кадъм да основе
града. От тези пстима войни. нарс-
чсни спарти. тосст ,.посяти“. водс-
ли начатого си някои от най-знат-
ннте тивански фамилии. След това
Кадъм сс оженил за Хармония (^).
дъщсря на Афродита и Арсс, и на
сватбата им присъствали всички
богове. Спорсд една версия по-къс-
но Кадъм бил свален от трона и с
жена си изпратсн в изгнание в Или-
рия. Там живесли в бедност. докато
боговсте, покруссни от тсхнитс нс-
щастия. нс ги превърнали в драко-
ни (или змии) Освсн чс изградил
крспостта на Тива. наречена на не-
го Кадмея, бил и първият, който от
Финикия донссъл в Гъриия азбука-
та и научил хората да обработват
метала.
Кайета (лат. Caieta) мит. Вярна-
та кърмачка на Еней. която вместо
да остане в Сицилия с другитс
троянски жени, поискала да пос-
лсдва героя и починала в днешна
Кампания На мястото. на което
била погрсбана, сс издигнал
градът Гаета.
Кайней (стгр. Kaineus. лат. Сае-
neus) мит Девойка. която сс на-
ричала Каннада, но желанисто и
да се сражава било толкова голи-
мо. чс Посейдон я превърнал о
мъж с неуязвимо тяло Участвала
в лова на калидонския глиган. и
похода на аргонантитс. а на сват-
бата на Пиритом сс сражава и ере-
щу кснтавритс Тъй като тс нс ус-
пявали да я наранят. я затру наш
под една скала
Как (лат. Смет/*) мит Известен
кралей, сии на Хсфсст. гигант с
три глав», конто бълвали нтамъцп
Обитавал една пещера на хълма
Авентин и живсел о) кражби Те-
роризнрал местного население и
изгарял кишите им. след като гн
плячкоса. Когато Херакъ л мини
през Италия с кравитс на Геркон
през нощта. докато снял. Как от-
краднал две. Завлякъл гн до псшс-
рата. като гн дърпал обрат но за
опашките им. за да не можс по с ic-
дитс да сс определи къде ти с
скрил. На слсдвашата су грин, щом
животнитс чули да минава остана-
лото стадо, полено от Хсракъл. за-
почнали да мучат. Тогава героят сс
втурнал към пещерата и след
ожесточена борба с гиганта, който
бълвал огън и пламъии. успя ia
го убис.
Калабрия (лат. Calubria) геогр За
римляннгс най-крайната облает на
Италия, която от Тарент достигала
до нос Япигий (днсс нос Санта
Мария ди Лсука). Главки приста-
нища на областта били Брундизи-
ум (Brundisium), Хидрунт (//»/•
run) и Тарент (Tarentum).
Калаис (лат. Calais) мит Кри ta-
тият син на Борей, ссвсрнии
вятър. и Ори тин. Нереида (или дъ-
щеря на Ерехтей). С брат си Зет
(•♦) взел участие в похода на арго-
нантитс и освободил Финей от
харпиитс. Спорсд една версия на
- 175 -
Каледония
поста Аполоний Родоски. Хсракъл
убил и диамата, защото му сс про-
тивопоставили. Тс нс искали ко-
рабът Арго да сс върнс да го взс-
мс. след като героят слязъл на су-
шата. за да тт.рси красивия младеж
Ил. отвлечен от нимфигс.
Каламис (лат. Calami*) (V и пр
Хр.) Старогръцки скулптор. про-
изхождащ от Беотия или Атина В
нсговитс произведения вече сс
наблюдават идеал ни те пропорции,
конто предхождат канонитс на
гръиката класнчсска скулитура
Изработвал статуитс си на богове.
герои и животин от слонова кост.
сребро, мрамор и бронз. Автор с
на прекрасна статуя на Афродита
До нас с достигнало нейно копие,
което сс намира в Националнпя
музей на Нсапол.
палат (лат. calathus) Кошница във
форма на обърнат. отрязан конус,
в която жените държали принад-
лежносгитс си за шпене н плстсне,
както и плодовс и цветя Римлннн-
тс я наричалн и qtialu* Персефона
държала в ръцете си калат. когато
беряла цветя в Сицилия и я от-
влякъл Хадес. Същият вид кошни-
ца. пълна с плодовс. сс дарявата
на Деметра ио врсмс на Елензин-
ските мистерии.
калатор (стгр. гл. - ..как-о" - ни-
кам) Така наричалн общее гвеният
всститсл в Рим и робът на нонти-
фскса или на жрепите Той вървял
пред тях и им проправял път в тъл-
пата. когато трябвало да изпълня-
ват жертвоприношения
Калб, Гай Лициний (лат. Саки*.
Gaius Licinius) (Х4-47 г.пр Хр )
Римски оратор и поет, автор на
спиграми срсщу Цезар и Помпей
Писал също така и слепит, между
конто една. много известна заради
слегантния си стил, в намет на же-
на му Книнтила. починала преж-
девременно
калдариум При рим тяните тона
била тоилата или парна баня, а в
римскитс термн (-* терми). номе-
шението предназначено за този
тип бани
каледони ( таг Culcdone*) Жите-
тите на Каледония (Ч), конто били
от кслтскн произход. През VI в
пр.Хр ксчтите нахлули в сснсрни-
тс области на Британия Тези теми
по-рано би ли насслянани от ибс-
рийцитс. конто нладсели и полуо-
строва. наречен по-късно иберийс-
ки. Насслснисто. вероятное афри-
кански произход. отчасти бито
асимнлирано от завоевателнтс
Кслтскитс племена, нойнствсни и
незавиенмн, сс обединянати в кПа-
нове. извършвали набези и пляч-
косвали британите и прели, и след
идването на рнмлянитс. конто на-
празно сс опитвали да ги подчинят.
През ХЗ г.пр.Хр. Гией Юлии Агри-
кола сс нромъкнал в южната част
на страната и успял да нанесе по-
ражение на каледоните, шт но-к ве-
но набелите им продз>лжили Рим-
ляните наричалн каледоните „ско-
ли/". по името на плсмс. дошло от
Ирландия, и „пикти" (нарисува-
нн). защото войнитс им прели бит-
ка боядневали тслага си в синьо.
Каледония (лат. Caledonia) геогр
Така рнмлянитс наричалн ссверна-
та част на Британии, тосст днешна
Шотландия. Агрикола нахлул в
вйкната част на Каледония с наме-
рение да очсртас границите на
римскитс тсриторни, но не постиг-
нал продължителни резултати.
Впослсдствпе. за да ограничи напа-
дснията на калсдонците. император
Адриан, построил защитна стена
(vallum), нисока около шест метра,
ускоренно на която нмало ров
календар
- 176 -
календар (лат. Fasti) Вероятно
първата система та измсрванс и
рсгистриранс на изминавашото
врсмс била дело на вавилонскитс
астрономи Тя сс основавала на
привидното въртснс на слънцсто и
на интсрвалитс между едно пълно-
луние и друго. Те разделили годи-
ната на два иикъла (лито и зима) от
по шест лунни мссеца. За да прсо-
долсят различията между слънчс-
вата и лунната година, ежегодно
вмъквали на ранни интервали един
мссеи повечс. Древнитс сгиптяни
възприсли един предимно слънчсв
календар. основаващ сс на появя-
ването и изчезвансто на звездата
Сириус и на годишнитс разливи на
река Нил. конто ставали мал ко
след появата на звездата. Освсн
това разделили годината на три се-
зона от по чстири мссеца, вески от
по тридесет дни. Гръцкият кален-
дар [hememlogion) посочвал като
начало на годината различии псри-
оди в зависимост от града. В Ати-
на, Самос и Делфи годината започ-
вала през лятото: в Спарта, Родос
и Беотия през ссснта; в Хиос през
пролетта. Атичсският календар
включвал дванадесст мссеца. Пър-
вият сс нарнчал хскатомбсон (от
15 юли до 15 август) и бил слсдван
от ощс сдинадссст мссеца, вески с
по 29 и 30 дни, конто съотвстно сс
наричали: метагитнион. босдроми-
он, пианепсион. поссидсон, гамс-
лион. антестерион. елафеболион,
мунихион. таргелион, скирофори-
он.(-* отде.ти термина) Вее пак.
за да изравнят този лунно-слънчсв
календар. след пет години с по два-
надссст лунни мссеца (354 дни),
слсдвали три години. в конто мссс-
цитс били трннадссет (384 дни).
Спорсд легендата най-древният
римски календар съдържал само
дссет мессна {Marttus. Apntis.
Matus, .lumas. Quintiles. Sextilis
September. October. Not ember
December) Тъй като годиниic нма-
ли само 304 дни. нс съотвстствали
нито на лунния, нззто на слънчсвия
календар Впослсдствие Нума
Помнил Hit решил ла нанрави юли-
ната от дванадесст мссеца и да
прибавя вески две години. веднага
след Термииа.шите <-»| един
кратък мссси от 22 или 23 дни.
фиксиран от нонтнфскситс Нума
въвсл също така и калсидизе (-»>
нонитс (+) и идите <-») В зависи-
мост от мссеца нонитс и идите сс
падали в различии дни. Тз.и каю с
минанането на нрсмсто римским!
календар сс оказал с три мессиа
напрел в сравнение със ее тоните и
сс получило едно голямо обърква-
нс. през 46 г.пр.Хр Юлии Цезар
низложил на астронома Созиген да
преобразува календара (впосзед-
ствис наречен имичнеки кспен-
дар). Взимании за основа проды-
житслността на слънчената година
(365 дни), той въвсл една tодина.
всяка чствърта. от 366 дни (висо-
косна). Освсн това Созиген про-
мостил началото на година or I
март на I януари. После, за да из-
ранни календара със ссзоните. за-
повидал 46 г.пр.Хр. да нма 445 дни
Римлянитс нарекли тази година
..годината на обърквансто" Оз
името на Цезар мссси Qtunldius
бил наречен luhus (юли), а иък Ок-
тавиан Август нарскъл на снос имс
мсссц Sextilis Augustus (август).
календи (лат. calendae или kulen-
due) В римским календар и крийя i
ден от вески мссси Тогава имало
много празниии и изгичалп раз-
личии сроковс. През архаичната
сноха зз Рим на юзи ден пойти-
фсксът определял колко дни ще
- 177 -
Калимах
има между калсндитс и ношпе
(-»). Гърците ням.1 in калении и ко-
гато римлянитс иска ли да кажаг,
чс нсщо никога няма да бъдс на-
правсно. използвали шеговития
израз. чс щс сс случи ad calcndas
Gracias („на гръцки тс ка icii ли")
caliga лат. (ка/ига} Кожсна вой-
нишка обувка, тин сандал Место
подмсткитс им били подсилснн с
пирони (caligae clavate}.
caligula лат (Ka.tuev.ta) Войнитпки
обувки, тип ботуши
Калигула (лат. Cahcttla} (12 41г
пр.Хр.) Прякор на Гай Юлий Це-
зар Гсрманик (лат. Caesar Germa-
nicus. Gaius luhus}. римски импе-
ратор. Бил нан-младият от синовс-
тс на Гсрманик и Агрипина Стара-
та и осиновсн племенник на Тибе-
рий Този прякор му бил ладен от
римскитс войпини в Германия, къ-
дсто сс родил, понеже като дстс
обичал да обува техиитс обувки
{caligae} и да сс облича като вой-
ник Наследил Тиберий и започнал
да управлява проз 37 г.пр.Хр,
През първитс оссм мссспа сс про-
явил като справедлив и човечсн
император и получил голяма попу-
лярност За съжалснис по-късно
тежка болеет упредила мозъка му
и младият император станал жес-
ток и деспотичен Наложил данъ-
ци. преслсдвал противницитс си.
изисквал да бъдс почитан като бог
и нарсдил да сс построй храм в ие-
гова чсст. провъзгласил коня си
Инцитат (Inntalus} за сенатор и
извършил порсдица безумии
посгъпки, коиго отчуждили и на-
рода. и сената. Огпавил два безус-
пешни военни похода - един в
Британия, къдсто срещнал твърда-
та съпротива на мсстнитс племе-
на, прсдвождани от Карагак. и
един в Галия. Бил убит от собствс-
нитс си прсторианци начело с ipn-
буна Касии Хсреа
калидариум -» ка u)a/>uvst
Калидон ( iar Calvdott} геог/> Грат
в Етолин Спорсд (сгсндага в блн-
зост до него Мелсагър убил ог-
ромния и свиреп глнган. нзпратен
от Артемида.
Каликрат (стгр Kallikrutes) (V в.
пр.Хр ) Известен архитскг. кото
заедно с Иктин издигнал върху
Акропола в Атина известния храм
Партснон Той бил посветен на
Атина Партснос (Pariltenos}. зак-
рилнипата на града
Каликратид ( дат Kalltkraitdas}
('.’-406 г.пр.Хр.) Спартански вое-
началник Наследил Лизандър н
командвансто на флота и усни л ла
СПре Конон при Мити .тин. В битка-
та при Аргинуските острови нс сс
поколебал да премери сили с мно-
го по-многобропния атински флот
Вероятно спартанцитс щели та по-
бедят. ако Каликратид не се бит
удавил, след като паднал в морсто
Калимах (лат Callimacus} (около
315 240 г.пр.Хр.) Старо!рьики
пост с изключително внеока кул-
тура. произхождащ от дренна фа-
милия от Кирена Живял в Алексан-
дрия. къдсто Птолемеи II <1>ила-
дслф му възложил ръководството
на Музснона и Библиотеката Ка-
лимах се посветил на създавансто
на химии, епиграми и слсгии Ви-
сокообразован. той написал сбор-
ник от чстирн книги, наречен
„Причини" {.litta} Съдържа । сле-
гли за митичния произход на име-
ната и мсстностиге. явленията.
празницитс и др От тих най-изне-
стна е „Къдрицата иа Ьереника".
проведена от Катул на латински
Раэгърнал дейността си в различ-
ии области на познанного. създал
Калин
178 -
произведения в проза за птиците и
рскитс в света. Съставил и каталог
на Александрнйската библиотека
в 120 книги, озапгавен ..Описатсл-
ни таблнии" (Pinakes), изключи-
телно важно историчсско и лите-
ратурно сведение. За съжаление
от него са останали само фрагмен-
та Калимах бил много уважаван
от съврсмснницитс си. учитсл на
Ератостен и считан за един от най-
голсмитс представители на алск-
сандрийскитс пости
Калин ( лат Callinus) (VII в.пр.Хр.)
Старогръики поет, родсн в Ефес
Най-дрсвният автор на слсгии, ли-
тературсн жанр, на който можс би
самият той бил основатсл
Калиопа (лат. Calliope) мит Най-
важната от дсветтс музи, музата
на спичсската посзия Името й оз-
начава ..хубавогласната" Дъщеря
на Зевс и Мнсмозина, спорсд една
легенда тя била любима на Апо-
лон и имала от него син. Орфей
Според друга родила Орфей от ца-
ря на Тракия, Еагър.
калипигия (стгр Au//r/ngo.v) Епи-
тет на Афродита, който означава
„с хубавитс задни части", от ста-
рогръцки kale руцё.
Калипсо (лат СаКрчо) мит Ним-
фа, дъщеря на Атлант (или Оксан)
и Тстия. царица на остров Огигия.
къдсто спасила Одиссй след кора-
бокрушението Името й произлиза
от старогръцкия глагол kalypto,
който означава „прсча да бъде ви-
дя но нещо. крия“. Така и Калипсо
цели ссдсм години крила гръцкия
герой, в когото била влюбена и на
когото обещала вечна младост.
ако се ожени за нея Но Одиссй
предпочел да сс върнс в Итака и
нимфата. по нарсжданс на боговс-
те. трябвало да го пуснс да си
тръгне. Помогнала му да построй
сал и след като гсроят заминал,
умряла от мъка по него.
Калироя (лат. Calhrhoe) мит Име
на няколко мнтични героини, меж-
ду конто: 1. Дъщеря на Оксан, ко-
ято родила от чудовището Хриза-
ор три чудовища: Химера, Герион
и Ехидна. 2. Дъщеря на Ахелой,
омъжена повторно за Алкмсон
(^). от когото родила Акарнан и
Амфотср Калироя поиска га от
мъжа си да й дари огърлииата на
Хармония. станала вече причина
за много нсшастия. между конто
смъртта на Ерифила и на съпруга
й Амфиарай (^). Алкмсон. който
бил подарил огърлииата на първа-
та си съпруга. Алфсзибся. сс опи-
тая да и я отнемс. но сс намесили
нсйнитс братя и убили Алкмсон
Тогава Калироя, за да отмъсти за
смъртта на съпруга си. помолила
Зевс да направо така, чс още мл i-
китс й синоде бързо да пораснат
Молбата и била чута и богинята
Хсба ги превърнала веднага в м ia-
дежи. Двамата браги отнели живо-
та на убийиитс на баща си. взели
фаталната огърлииа и я принес пг
в дар на Аполон. 3. Момичс о г Ка-
лидон. в Етолия В него сс влюби i
Корее, жрец на Дионис. Тъй като
Калироя го отблъеквала. Корее
помолил Дионис да я накажс. За да
эадоволи своя жрец, богът наши
жителнте на Калидон и огнел
разсъдъка им Тогава оракулы ка-
зал, чс за да сс освободят от това
състоянис, трябва да принссат и
жертва момичсто. След каю Ко-
рее разбрал това. потрссси се са-
моубил. Калироя. развълнувана oi
нсговия жест, за да успокой сянка-
та му. сс самоубила и била прс-
върната в извор.
Калистен (лат Callis/hene*)
(370-327 г.пр.Хр.) Старогръики
-179
Калпурния
историк, родом от Тракия Бил
родника на Аристотсл. който сс
грижсл за истового образование и
му възложил задачата да оиишс
подвялите на Александър Македо-
нски. като го придружава по време
на походите му на изток. Калистен
бил образован човск. със строг
нрав, противник на ласкатслствата
и на безочливо демонстрираната
сервилност на придворнитс. с кос-
то прсдизвнкал антипатията на мо-
нарха. Александър сс възполэвал
от един заговор, в който историо-
графы му изглеждал замсссн. и сс
освободил от него, като го наказал
със смърт. Освсн монографиям
..Делата на Александър’* (Alexan-
dru pruxeis), Калистсн написал и
..История на Гърция" (Hellenika) в
дссст книги, която разглеждала пе-
риода между 387 и 357 г. пр.Хр..
както и „Обиколка с кораб"
(Periplus).
Калисто (лат. Callislo)лтт. Ним-
фа в Аркадия, любимка на Арте-
мида. Зевс, за да сс доближи до
нся. приел образа на богинята.
след косто я прельстил и я напра-
вил майка на Аркад. Артемида из-
гонила нещастнипата. а пък Хера
от рсвност я превърнала в мечка.
По-късно. след като Аркад станал
ловец, срсщнал мечката. която сс
скитала в гората. и сс опитал да я
пронижс със стрслата си Тогава
Зевс сс намесил, за да предотвра-
ти майцсубийството и превърнал
и Аркад в мечка. После поставил и
двамата сред съзвездията Калис-
то станала Голямата Мечка. а пък
синът и Аркад Волонар.
Калистрапз (лат. CalhslratusHlV в
пр.Хр.) Атински оратор и поли-
тик. родом от Афидна Иэглежда
бил много уважаван от съгражда-
ните си и Дсмостсн. По-късно
обаче загубил благоразположени-
сто на атинянитс и бил нзпратсн в
изгнание След като сс опитал да
сс върне в родината си. бил оси-
лен на смърт
calculus лат. (ка «кулус) I. Парчсн-
цс скала или камъче. коего сс из-
ползнало за правснс на сметки
откъдето и думата придобила зна-
чснисто ..изчислсние. сметка". 2.
Пешка в игра, подобна на шаха. 3.
Парченис камък. използвано при
гласуаанс. косто било бяло при
положителен вот и черно при от-
рицателен
Калпа (лат Cal/кА геогр II laniina
в Испания, която заедно с планн-
ната Абида (-♦) в Африка били
считани от дрсвнитс за крайната
точка, постапена от природата. ко-
ято може да бъде завладяна от чо-
нека. Според легендата Хсракъл
заварил една планина. която ра «де-
лил. за да снърже по този начин
океана със Средиземно море Дие-
те планини били наричани ..Херку-
лссовитс стълбовс". Калпс с днеш-
ният скалист нос на Гибралтар
Калпурний (лат Calpurniut) Име
на римски род Представите пне
му тпърдсли. чс той води началото
си от Каллус, син на Нума Към
този род принадлежат много знат-
на фамилии, като Пизон < —♦) и Би-
бул (-♦).
Калпурния ( лат. Calpurnia) (I в ир
Хр.) Чстпъртата съпруга на Юлий
Цезар, дъшеря на плиятелния рим-
ски политик Луций Калпурний Пи-
лон Разказва се. чс в иощта прсди
убийството на Цезар сънувала. че
нала покривит на къщата и чс уби-
ват съпруга й в ръиетс й Тя безус-
пешно сс отстала да го въэпре да не
отнва в курията. къдсто бил убит
След смъртта на Цезар била под
закрилата на Антоний.
Калхант
- 180
Калхант (лат. Calchas) мит Про-
чут гадатсл. който сс присъсдннил
към похода на гърцитс срсщу
Троя В Авлнда, пристанище на
Беотия, къдсто войскитс сс били
събрали по врсме на жертвопри-
ношение. изтълкувал появилото
сс знамение. Казал, чс Троя щс
издържи на обсадата девст години
и на дссстата. щс падне. По-късно
безветрие пречело на флота да по-
теши. Калхант предсказал, чс това
щс продължи. докато нс бъдс при-
несена в жертва на Артемида дъ-
щерята на Агамемнон Ифигения
(•♦), за да се умилостнвн гневът на
боговсте. Веднъж и той получил
предсказание за себе си. То гласи-
ло. че ще умрс. когато срещнс по-
добър гадатсл от него. В Колофон
Мопс отгатнал точно колко са
смокинитс на едно плодово дърво
и така го победил. Тогава Калхант
се самоубил от срам и мъка
calceus лат. (калисус) При римля-
ните обувка, тип елегантсн ботуш.
стигащ до прасспа. който сс носсл
с тогата. Изразът calcens mutaiv
(сменим обувкитс) означала.i „ста-
вам сенатор", тъй като обувкитс на
сснаторитс сс разлнчавали от тези
на обикновснитс граждани. Изпол-
звал сс също изразът calcws
poscen (искам обувкитс). който
означавал „ставам от масата". за-
щото римлинитс си сваляли обув-
китс. прсди да ссднат на масата. и
си ги поисквали. прсди да станат
Камбиз (лат. Cambvses) Имс на
двама псрсийски парс от династи-
ита на Ахсмснндитс I. Камбиз I
(VI в пр.Хр.) Персией, вероятно
със скромен произход. или първс-
нсп, държан като заложник при
паря на мидийпитс Астиаг Разказ-
ва сс. чс парят сс изплашил от ед-
но предсказание, спорсд което
щял да бъдс детрониран от свои
внук Затова избрал за годсник ид
дъщеря си Мандана Камбиз Смя-
тал. чс той. обнкновеният човск.
няма да може да създадс бъдеш
пар Камбиз вес пак станал пар и
имал много деца от Мандана, меж-
ду конто и Кир Велики (♦). 2.
Камбиз II (? 522 г.пр Хр ) Син и
приемник на Кир Велики За да
консолидира Империята. продт.1-
жил с пол и гикат а на скспапзим.
водсна от баща му. Ортаии iiip.ii
поход срсшу Египет, заплатят
Мемфис, след това сс насочил
срсщу стиоппитс. къдсто сс пропа-
лил. Опита.) сс да завладее и Ли-
бия. но загубил в пустинята по-го-
лямата част от войската си След
като сс върнал в Египет, чертите
на нсговия зъл характер сс и зос-
трили от прстърпснитс загуби,
липсата на чувство за мнрка и пи-
янството Той насочил гнева сн
срсщу сгиптяиитс. срсщу тсхните
богове. срсщу собствсните си при-
ятели и родниии. като стпгнал до-
там да убис тайно жена си и браг
си Бардия (наречен Смерд). След
няколко години бил принуде)) ла
сс върнс в родината си. защото
узурпаторът Гаумат. прсдставяики
сс за Смерд (-♦ 3. сс опитнал ла
вднгне на въстанис персите и да се
обяви за пар По обратной ттът. к
Екбатана. Камбиз умрял от рана
която си бил направил сам със са-
бита, като сс качвал на коня
Камез (лат. Cumevev) мит Леген-
дарен италийски пар. приятен и
брат на Янус.
камени (лат Сатепае) мит Древ-
ни италийски божества, може би
изворни нимфи. конто притежава-
ли дарбага да прсдсказват По-
късно били отъждсствявани с му-
зитс.
- 181
Кандака
Камил, Марк фурий (лат Ca-
millus. Marcus Furius) (’.’-365 г.
tip.Xp.) Римски восначалник. След
като бил избран за диктатор през
396 г.пр.Хр . завладял град Веи,
обсаждан от дссст години Малко
по-късно го обвинили несправед-
ливо и го извратили в изгнание
След пораженного на рнмлянитс.
което им нанесли галите на Ьрен,
се върнал в Рим и прекратил прс-
говорнтс за капитулаиия (390 г.
пр.Хр ). Според траднцията. дока-
то сс тсглсло златого за откупа.
Камил произнссъл извсстната
фраза: ..Рим сс завзема нс със зла-
то, а с жслязо" и освободил града
от нахлулитс варварн Победил и
екните, волоките и струе ките. С
това заслужил да го наричат „вто-
ри основатсл на Рим".
Камила (лат. Camilla) stum Изве-
стна героиня от Енсида. Дъщеря
на Мстаб. царя на Привернум.
град на волскитс. Отглодана or ба-
ща мизантроп в нсирекъснат кон-
такт с природата. тя израснала
силна. смела, добра ловджийка и
посветсна на Диана. Участвала
във войната срсщу троянцитс, во-
дени от Еней. Била съюзнина на
Турн. който й възложил да убис
Арунт. Докато търссла врага си.
погледът на войнствсната девойка
бил привлечен от пищните оръжия
на троянсца Хлор и в жсланисто
си да ги притежава забранила вся-
ка прсдпазливост. Умряла, пробо-
дсна от кописто на Арунт и руту-
лите сс обърнали в бягство. Била
отмъстсна от нимфата One. нзпра-
тсна от Диана, която с една стрела
убила Арунт. ликуващ за победата
на троянпитс
Кампания (лат. Campania) геогр
и ист Облает в Италия, която гра-
н и чел а с Лаииум. Самниум. Лука-
ния и морето. Почвата и била мно-
го плодородна, тъй като била с
вулканичсн характер Произвеж-
дало сс зърно, плодовс. вино, а
пък благ ияг климат донссъл на
Кампания името Campania fetix
(щастливата Кампания) Първите
жители на областта, по произход
оски. се смесили с гърцитс, конго
през VIII в.пр.Хр. колонизирали
крайбрежната ивица. След това в
Кампания сс заселили сгруски и
самнитски племена, а през IV в
пр.Хр областта била завладяна от
рнмлянитс. Те дошли на помощ на
Капуа. която искала да сс освобо-
ди от натиска, упражняван върху
нся от самннтитс. Освсн Капуа
(Capua) имало много пронъфтява-
щи градовс. като Волтурнум
(lolturnum). Литернум (Liternum).
къдсто се оттсглил Сципион Аф-
рикански. Мизенум (Misenum).
Бая (Baiae). Путсоли (Puteoli).
Heal юл (Neapolis). Херкуланум
(Herculaneum). Сурент (Surren-
lum). Помпей (Pompeii). Салернум
(Salernum).
Кана (лат. Cannae) геогр и ист
Древна крепост в Апулия Там в
216 г.пр.Хр. картагенпите намело с
Ханибал нанесли кърваво пораже-
ние на рнмлянитс. прсдвождани от
Гай Теренций Варон и Луций I ми-
дий Паве г Жсртвитс от страна на
Рнмлянитс били 25 000 души
Канака (лат Canace) stum Дъще-
ря на Еол Била любовница на По-
сейдон и родила от него много де-
ца Освсн това имала любов с браг
си Макарей. Щом баща й Еол
разбрал за грсховнитс им отноше-
ния. я накарал да се самоубие и
дал новородсното лете за храпа на
кучстата.
Кандака (лат Candace) (I вир
Хр.) Царица на Нубия, в Етнопия
кандидат
- 182 -
Когато губернаторы на Египет
Петроний сс опита.'! да завладев
нейното царство и завладял столи-
цата Наката. Кандака дата изклю-
чително храбър отпор и чак при
втората си скспсдиция Петроний
успял да я победи. Имсто означава-
ло и титлитс на нубийскитс царици
кандидат (лат. candidatus) В Рим
прсди нзборнитс комиции този.
който сс стремя.'! към обществе на
длъжност. сс представил пред ма-
гистрата. облечен в била тога (от
candidus, ..бял“). за да получи
одобрение от него
канефори (стгр kanephoroi) В
Гърция така били наричанн дсвой-
кнте от знатни семейства, конто
при никои празниии и по-спсциал-
но на Паиатснситс носсли на гла-
вите си кошнички (капеоп или
kalathos) В тях сс поставили даро-
вете и свещснитс съдове за жерт-
воприношениита В гръцкото из-
куство кансфоритс били изобразя-
вани чссто и статуите им сс нзпол-
звали като кариатиди, а кошнички-
тс изпълнявали родита на капите-
ли. Много известии са кансфоритс
на Ерехтейона
Canicola (лат. Канику.ш) астр
Сириус, най-ирката звезда от съз-
всздисто Голямото куче. При ней-
ното изгряванс започва.'! най-горе-
щият период на лятото. Гърците
наричали тези чстирийсст дни, ко-
нто започвали в първитс дни на
юли и продължавалн до към срс-
дата на август ..днитс на кучсто".
кантабри (лат. Caniahri) Планин-
ско. войнствсно и диво плсме от
Тараконска Испания {Hispama
Tarraconensis), подчинено от Ав-
густ между 25 и I9 г.пр.Хр.
Кантабрия (лат. Cantabria) ге-
огр. Планински регион в ссвсро-
източна Испания, над Бнскайскич
залив.
Канулей, Гай (лаз Cuntdetiis
Gaius) (V в пр Хр ) Народен три-
бун от семейство на плебеи, про-
карал през 445 г пр Хр закон </*».»
Canuleia). който премахаал забра-
ната за брак между патриции и
плебеи, същесгвунаша в Дваналс-
ссттс таблиц!! Бил еъщо така ав-
тор на предложенного да бъдс да-
дсна възможност на народа да
подбора кандидатитс за котку ит
от прсдставитслитс и на едното. и
на другото съсловие
Cancer (лат. Канцер) астр Зодиа-
калното съзвсздие Рак Според те-
гендата. докато Хсракъл сс бис i с
лсрнсйската хидра. нсговата вечна
противница Хера изпратила един
рак. който да му ухапс крака Геро-
нт го стьпкал и тогава богинята го
поставила на нсбсто. между съз-
вездията Близнаии и Лъв
Кападокия (лат Cap/>adocia) ге-
огр. Облает в централка Анато-
лия През VI в.пр.Хр станадачаст
от Лидия, а впослсдствие бнм
завладяна от псрситс Прет 17 i
сл.Хр. била присъсдинсна към
Римската империя
Капаней (лат. Capaneus) нит Ар
госки нървснсц. сънруг на Евадна
(-♦). известен с огромния си ръет и
жсстокостта си Бил един от сс-
демтс срещу Тива. който пръв сс
изкачил на градската стена Кога-
то Амфиараи нм предсказал, че
скспсдииията нм с обречена да
евърши трагично, защото боговс-
тс са против тях. Капаней сс ирис-
мял на боговстс и отрекъл същссг-
вуването им Казал, че за него
сдинствсният бог с мечъг му к та-
ка ги разгневил. Тогава. докато по
купите на Тина сс развихрим
ожесточена битка с мсчовс. Капа-
- 183
Кар, Марк Аврелий
ней бил иоразен от мълннята на
Зеве и умрял в иламъци
Капела, Марциан Миней Фе-
ликс (лат Capella, Marcianos
Minneus Felix) (V в up Хр > Рим-
ски прозаик, родом от Картаген
Бил автор на съчинснисто ..Сати-
рикон" (Satyricon) в денег книги,
от конто първитс две. озаглавени
..За сватбата на Меркурий и Фило-
логия" (De nuptiis Menurii el
Philologiae), описвалн сватбата на
Меркурий с Филология като
въэхвала на своболнитс изкуства.
Калена (лат. Сарепа) геогр. Дре-
вен итало-струскн град, разполо-
жен в полите на хълма Соракта
На него била наречена по-късно
една от римскитс порти Порта
Капсна
Kanuc (лат. Capys) stunt 1. По-
томък на Зеве, омъжил сс за Теми-
да. дъщерята на Ил. от която имал
син. Анхиз 2. Троянски войн, при-
ятен на Еней. Бил от онеэи. конго
искали да унищожат троянским
кон. Според някой градът Каиуа
бил наречен на него 3. Цар на Ал-
ба. В „Енсида" Анхиз го показва
на Еней в долината на Елиссйски-
те полета
Капитолийски хълм (лат
Capitolinas mans) Един от ссдсмте
хълма на Рим Имал два върха На
по-високия, ссвсрния, сс издигала
капитолийската скала (Лгл). а на
другия. на юг. храмът. иосветсн на
Юпитер Вссблаг Вссмогъщ, Юно-
на и Минерва, построен спорсд
легендата от Тарквиний Приск
Освсн този храм там сс намирали
и храмовстс на Юно Монета, иа
Конкордия. Венера, на звсзднитс
божества Otic, Хонор и Виртус В
южната част сс намирала Тарпсйс-
ката скала, наречена така заради
легендата за Тарися (-»). От нея
били хнърляни иредагените На
капитолийската скала Сервий Ту-
лий построил държавния затвор
Тулианум. по-късно наречен Ма-
мсртински (Mamertinus)
Капри (лат Саргеае) геогр Ост-
ров в Тирснско морс срещу брего-
всте на Кампания Бил колонизи-
ран от гърците Спорсд тсхните
легенди там прсбивавали сирсни-
те Умерсният климат и прскрас-
иият пейзаж накарали Август да
го откупи от житслитс иа Неапол
Впослсдствие принадлежа.'! на Ти-
берий. Той построил там велико-
лепен дворец, в който ирскарал
послсдните ссдсм години от живо-
та си
Капуа (лат Сирии) геогр и turn
Град в областта Кампания, на Виа
Аиия. По времсто на Втората пу-
ничсска война Ханибал разполо-
жил там зимния си лагер и бил
ириятслски прист от житслитс му.
Впослсдствие римляните наказали
Капуа. като избили най-знатиитс
граждан и. разпръенали и ли прода-
ли в робство останалитс. От едно
известно училище за гладиатор» в
града водсло началото си въетани-
сто на робитс, оглавявано от
Спартак (-♦). По времсто на Юлий
Цезар там била ирсмсстеиа една
римска колония и така Каиуа се
превърнала в процъфгяваш град,
нтория по известност в Италия
след Рим.
Кар, Марк Аврелий (лаг Caras,
Marcus Aurelius) (около 235 283 i
сл.Хр ) Римски император, родсн в
Нарбон. Галия Началник на прс-
торианиите при Проб, след
смъртта му (282 г.пр.Хр.) той бил
провъзглассн за император от ця-
лата войска Опитал сс да предало
властта на снновстс си, Карин и
Нумсриан. като ги направил иста-
Каракала
- 184 -
ри въпрекн волята на Рим Бил
смел и енергичсн и спечелил зна-
чителни победи срсщу сарматитс
и перситс. Станал жертва на заго-
вор на прсторианцитс. начело с
Апер, командвашия нмпсраторс-
ката гвардия.
Каракала (лат Caracalla) (1X6
217 г.сл.Хр ) Прякор на Басиан.
по-късно преимснуван на Марк
Аврелий Север Антонин, ладен му
заради дългата галска дреха
{сагасаЧа или carucallis). която
обичал да носи. Син на Септимий
Север и Юлия Домна, той получил
титлата август и наследил баща си
в упранлението заедно с брат си
Гста прсз 211 г.сл.Хр Година по-
късно поръчал да убият брат му.
като заедно с него елиминирал и
ноддръжницитс му. Сражавал сс
победоносно срсщу алсманитс и
сс опитал да възстанови хазната,
увелнчавайки данъчната тежест.
Заполнил стросжа на грандиозни-
тс терми. конто носят нсговото
име. Най-важното му дело бил
Едиктъг на Каракала (Editto di
Caracalla) или Антониановото
постановление [Constilutio Anto-
тапа). с косто се даваю римско
гражданство на всички жители на
империята. Прсз 214 г. заминал на
поход срсщу партите и три години
по-късно бил убит н Едеса със за-
говор, органнзиран от преториан-
ским префект Макрин.
Карал (лат. Carales) геогр. Град,
основан от фнннкийпитс на юж-
ния бряг на Сардиния, днсс Каля-
ри. От финикийски търговски
център той станал владение на
картагсниитс и после на римляни-
тс, конто дали на житслитс му
римско гражданство
Каран (стгр. Karanos} мит Един
от Хсраклидитс. който от град Ар-
гос отишъл с трупа войнипи и Ма-
кедония и там създал свое царство
Каратах (лат. Caratacus) (I нсл
Хр ) Пърнснсц на британского плс-
ме катувслауни. конто прсз 51 г
сл.Хр. застанал начело на cn iypii-
тс. Заедно с висните тс се отпали
да сс противопоставят на нан в!за-
нсто на римскитс войеки, като ор-
ганнзирали зашитата сн на едно
възвишснис в южната часг на
Шропшир Претърнял поражение и
жена му и дъщеря му iiona.ina.iit в
ръцстс на римляните Каразак из-
бягал при Картимаидуа (-»). цари-
ца на бригантитс. но гя го измами-
ла и предала на заносвателите Те
го завели в Рим. за да украсят с не-
говото присъстнис триумфа на
Клавдий. Докато останатитс u ich-
ниии сс унижавали и моле ли за ми-
лост. смслият принц сс държал то i-
кова достойно, чс заслужил възхи-
щснисто на императора, който се
отнссъл към него с благородство
Карбон (лат. Carbo) Фамилното
име на някои известки римски
граждан и от рода Папирии (gem
Paptrta). 1. Карбон. Гай Напирай
(лат. Gams Papirius) (II в.пр.Хр I
От плсбсйско семейство, принтел
на Тиберий Гракх. той сс сражавал
рамо до рамо с него за правата на
народа. Станал народен трибун в
131 г.пр.Хр. Като враг на Сципион
Емнлиян вероятно бил заметен в
смъртта му 2. Карбон. Гией Папн-
рий (лат. Gnaeus Papirius) (’ Х2 i
пр.Хр.) Един от най-пламеннитс
поддръжници на Марий, който за-
ел мястото на Цина в борба га срс-
щу Сула. След като претърнял по-
ражение. бил изпратсн в затвора
от Помпей и осъдсн на смърт.
Кардея (лат. Cardea) мит Богиня
на вратите. Римляните я считали за
пазителка на дома и ссмсйствою
- 185
Картаген
карийци (лат. Carex) Жиге пне на
Карин (-♦). Житслитс от крайбрс-
жисто. средиземноморски тип, ic
били понлияни от гърцитс. докато
карте, идващи от вътрсшността.
били груби и нойнствсни. служсли
въи войската като наемници и има-
ли славата на нслоялни и продаж-
ни хора. Поставили ги в една г руна
с кападокийцитс и критяните и та
тях същсствувала иоговорката
,Jria kappa kakixta" (тосст ..Трите
ужасни „К", по първата буква на
имената им на старогръики стик).
Карине (лат. Cannae) Аристокра-
тичен квартал в древен Рим. разно-
ложен на хълма Есквилин.
Карин, Марк Аврелий (лат
Carinus. Marcus Aurelius) ('.’ 2X5 г.
сл.Хр.) Римски император, син на
Марк Аврелий Кар Заедно с браг
си Нумсриан получил титлата пс-
зар и упранлението на Западната
империя След смъртта на баща си
и брат си останал единствен импе-
ратор. Наложило му сс обаче да се
сражава с подкрепяния от войската
Диоклсииан. Бил победен и убит,
вероятно от свой подчинен
Kapuamugu (стгр Karyatides)
Женски фигури. използвани в ар-
хитектурата. като орнамент с под-
държащ сфскт. Според легендата
кариатидитс били статуи на жени-
те от аркадския град Кария. поро-
бени. защото градът им участвал
на с фаната на перситс срсщу Гьр-
ция В знак на презрение атинянн-
тс ги изобразявали измъчсни от
тсжсстта на товарн
Кария (лат. Сапа) геогр. Облает в
Мала Азия, която сс простирала
на запад по протсжснис на Егсйс-
ко морс и граничела на север с Ли-
дия. По крайбрсжисто гърцитс
създали процъфтянащи колонии,
между коню най-значимата Ми-
лст. на устистио па р Меандър
( ihciiich Балат), била изключител-
но важен търговскн и културен
център прсз VII и VI в пр.Хр
Други известии градовс в Кария
били Халикарнас. Книдос. Магне-
гия, Антиохия. Кос. Отначало об-
ластта се намирала под властта на
Лидия, после на перситс начело с
Кир. и накрая станала част от
римската провинция Азия
Кармента (лаг. Cannenta) мит
Една от камснитс (->). майка или
съпруга на аркадския цар Еван-
дър, конто донссъл пиви.ли шипя । а
в Лациум В Рим била смятана за
защитница на майчинството и
имала свети лише на Капитолийс-
кий хълм
Карнеад (лат Carneades) (около
215-129 г.пр.Хр.) Старогърики
философ. родом от Кирена. в Ли-
бия. Отишъл в А тина първоначал-
но като стоик, но по-късно станал
основател на Новата академия, ко-
ято заместила Акадсмията на Пла-
тон. и бил послсдоватсл на скепти-
цизма Поддържал тсорията. чс нс
може да сс опознае нстината. а са-
мо всроятното и възможното. Бил
надарен оратор и сксперт като со-
фиститс в изкустното на противо-
рсчието. Успявал да поддържа с
външно неоспорима твърдения
както една теза, така и неината
противоположност.
Kapnm (стгр Кагро) мит Една от
хоригс (-♦). чисто име произлиза
от думата кагрох, която на ста-
рогръики означава ..плод". Била
много почитана в Атина
Картаген (лат Carthago) геогр
Един от нан-известнитс градовс в
дрсвността. Намирал сс на полу-
остров на ссвсрння бряг на Афри-
ка. в днешния залив на Тунис.
Имал две пристанища, едно за во-
- 186 -
Картимандуа
сините кораби и едно та търгов-
скитс. Историците твърдят, че бил
оснонан от финикийски търговцн
от Тир между IX и VIII в.пр.Хр.,
докато спорсд легендата градът
бил построен от Дидона (*) и
първоначално носсл името Бирса.
Картаген бързо станал значима
морска и търговска сила, която
контролирала Средиземно морс и
спирала гръцката експанзия От
VI в.пр. Хр. военачалнииитс на
Картаген завладели много градовс
и територии в Африка, от заливи-
тс Сирти до днешния Гибралтарс-
ки пролив, както и Сардиния и го-
ляма част от Сицилия В Испания
и Корсика Картаген имал търговс-
ки пунктонс и жителите трябвало
да плащат данък. за да си осигурят
закрнлата. Скоро между Картаген
и Рим. който завладял южната
част на Италия, възникнало силно
съперничсство. което през 264 г
пр.Хр. породило Първата пуни-
чсска война (-♦ Пунически войны}.
При Трстата пуннчсска война,
след двегодишна обсада римляни-
тс завладели Картаген и го разру-
шили с пожар, който продължил
две ссдмиии Завзститс територии
станали римски провинции. Ав-
густ възстановил града през 29 г.
пр.Хр. и той проиъфтял отново.
прсвръшайкн сс впослсдствис в
голям християнски иентър През
V в.сл.Хр Картаген бил завладян
от вандалнтс и станал столица на
цар Гснссрих През 533 г. го прсв-
зел Велисарий и го направил част
от Източната империя
Картимандуа или Картисман-
дуа (лат. Cartimandua) (I в.пр
Хр.) Царица на британското плсмс
бриганти. която потърсила съюз с
римскитс нашсствсници Когато
обачс Картимандуа им предала
подслоннлия сс при нся Каратак
(^). смятан за герой от всички
британцн. сънругът и Венуцин
когото тя била изгонила. попик-
нал бригантитс да сс освободят от
нся. Тогава тя сс принудила да по-
иска помощ от рнмлянитс. пред-
вождани от Дидий. за да потуши
със сила въстанисто.
Касандра (лат. С'<м\<т</гл) мит
Красивата дъщеря на Приам и Хс-
куба. жрица на Аполон Бог ы сс
влюбил в нся и за да я свече ли. я
дарил с пророчсска дарба. Но Ка-
сандра не отвърнала на любшпа
му и той. неможейки да си върнс
обратно дара, направил така, чс
никой да нс нярва на нейните про
рочсства. Напразно принцесага
умолявала троянцитс да върнат
Елена и да нс вкарват в Троя дър-
вення кон. но никой нс обърн.п
внимание на нейните думи Тя
предсказала ужасен край и на жсс-
токия гръцки войн Аякс, сина на
Оилей. След превземансто на гра-
да той я изнснадал в храма на Ати-
на. къдсто сс била скрила. и в знак
на презрение я нзнасилил Дорн
Агамемнон, който взел Касандра
със себе си в Микена. не и повяр-
вал. когато му казала за плановстс
на Клитемнестра и Егист срешу
него. Това й пророчество сс оказа-
ло фатално, защото. след като
убила мъжа си. Клитемнестра
убила и самата Касандра
Касандър (стгр Katsandnis. лаг
Cassander} (около 354-297 г.пр
Хр.)Син на Антипатър. македонс-
ки восначалник, един от диадохи-
те Органиэирал убийството на
Олимпия. Роксана и на малкия син
на Алсксандър. както и на другата
съпруга на македонский цар. Бар-
сина (^). Оженил се за Тесалонн-
ка (-*). ссстрата на Алсксандър
- 187 -
Касиопея
Велики През 306 г ир Хр станал
цар на Македония В битката при
Ипсос, съюэсн с Пго лсмси I и Ли-
зимах. той побелил Антигон (301 г.
пр.Хр). Касивелаун (лат
Cassivelaunus) (I в.пр.Хр.) Британ-
ски принц, цар на касивслаунитс.
който застанал начело на югоиэ-
точнитс племена, за да сире нашс-
ствисто на рнмлянитс. Юлий Це-
зар за втори пьт акостирал на бри-
танский бряг с пет легиона и две
хиляди конници, ирсвозени през
Ламанша от цели оссмстотин ко-
раба (54 г.пр.Хр ). Тогава бри га-
ните. потрсссни от дсмонстраиия-
та на подобна сила, нс оказали
съпротива и сс оттеснили във вът-
рсшността на страната. Касивсла-
ун организирал отново войните
си. но загубил сраженного. Тъй
като бил принуден да моли за мир.
приел да изплаща годншна такса
на Рим и да дадс заложници на Це-
зар, конто той взел със себе си при
врыцането си в Рим
Касий Лонгин, Гай (лат. Gtv.v/mv
Longinus. Gaius} (около 85—42 г.
пр.Хр.) Римски политик, пронз-
хождащ от древен патрициански
род. По врсмс на гражданската
война бил на страната на Помпей.
Впослсдствпе сс съюзил с Цезар.
който първоначално му възлагал
важни дела, но по-късно. нямайки
вече доверие в него, предпочел
Марк Брут. Касий организирал за-
говора за убийство™ на Цезар. в
който участвал и Брут. Сснатът
му простил, както и на нсички ос-
танали. но народы сс вдигнал срс-
щу заговорницитс и тс били при-
нудени да напуснат Рим През 43 г.
пр.Хр. получил управление™ на
Сирия и победил Долабсла, когато
той го нападнал с одобрение™ на
сената. Засдно с Брут сс сражавал
срсщу триумвиритс Антоний. Ле-
пил и Октавиан По врсмс на бит-
ката при Филипп, след като загу-
бил връзка с Брут, ирсцснявайки.
чс пораженного с вече неизбежно,
накарал един роб да сложи край на
живота му
Kacuogop, Флавий Магн Авре-
лий (лат. Cassiodorus, Flavius
Magnus Aurelius) (около 490 5X3 i
сл Хр.) Прозаик и държавен слу-
жится. Би । мннистър при управ-
ление™ на Теодорих. царя на io-
титс. а елея смъртта му префект
на прсторнанцнтс Подпомогнал
сближаването между рим тяни и
готи и тъй като бил толям почита-
тсл на ангнчните автори. основал
дна манастира. конто се иревьрна-
ли в културни ценгрове. Написал
множество исторически н гсоло-
гични трудове. между конто наи-
амбициознитс са „Хроника"
{Chronica}. от Адам до 519 г
сл.Хр . и една „История на тотите"
{Historia Gothica}.
Касиопея (стгр Kasstcpeia. пат
Cassiope или Cassiopea} 1. мит
Съпруга на Кефей. царя на Етио-
иия Засдно с дъщеря си Андроме-
да (-♦ I нмала дързостта да се нарс-
чс ио-красива от Хера. Посейдон,
за да отмъсти за богинята. извра-
тил едно морско чудовище да
опустошала страната Царят, след-
вайки заръките на оракула, бил
принуден да завържс любимата си
дъщеря за една скала, за да бъдс
погълната Момичсто обачс било
освободсно от героя Персей, кой-
то сс оженил за нся Както Касио-
пся. така и Андромеда били
превърнати после в съзнсздия
Спорсд никои н морскою чудови-
ще имаго свое място под съзвез-
дисто Кит. 2. астр. Съзвсздисто
Млечен път.
Каспийско море
- 188 -
Каспийско море (лат. Caspium
man-) геогр Затворено морс в Из-
точна Европа, захранвано от голе-
мн реки и считано в най-древни
времена за залив на Оксана
[Caspius Ocean us). Имсто на мо-
рсто произлнза от това на жители-
те му. наречени каспийци {Caspu)
или каспиании (Caspiani).
Касталия (лат. Castalia) мит.
Свешен извор в планината Пар-
нас. принадлежат на музитс. Пок-
лонницитс изнолзвалн водите му.
за да сс прочистят, когато се от-
правили към свети I ищет о в Делфи
Кастор (лат. Castor) -♦ Диоскури
castra лат (кастра) Римски вое-
ней лагер Построявали го във
форма на квадрат или правоъгъл-
ник и го обграждали с ров и окоп
Когато сс решавало къде да бъдс
разположен лагерът. първо сс оп-
ределяло къдс да сс постави прс-
ториумът (praetoriuin), палатката
на главнокомандващия (първона-
чално консулитс сс наричали пре-
тори - praetores). От двстс и стра-
ни сс разполагалн палатките на
квестора и офнцсритс. Различимте
ссктори между палатките били
разделени от три главнн улици: via
praetona. via principalis, via quin-
tana Основнитс порти обикнове-
но били две: porta praetoriana, ко-
ято глсдала към врага и от която
излизала войска га и porta decu-
тапа, на обратната страна, от коя-
то влизала войската. Лагерът мо-
жел да бъдс постоянен и тогава сс
наричал castra stativa или непос-
тоянен и сс наричгш castra aestiva
(лстен лагер) или hiberna (зимсн)
каталауни (лат. Catalatini) Плсме
в Белгийска Галия, косто обитава-
ло зсмитс близо до р. Марна. В
близкитс Каталонски полета
(днешната облает (Кампания), вое-
началникът Ленин победил орлитс
на Атила (451 г.сл.Хр ).
каталог (стгр katalogos) В Гър-
ция каталог на гражданитс. запи-
сями за военна служба Който ня-
мал навършснитс години или ценз,
за да бъдс включен в него, бил
считан ..извън каталога" (ёко ton
katalbgou).
Катана или Катина (лат. Саппа]
геогр Древен град в Сицилия, рас-
положен на източния бряг. в южно-
го подножие на Етна. Псриодичнн-
тс изригвания на вулкана не по заи-
ливали на града, основан около 7501
пр.Хр. от колонизатор)! от Наксос,
да сс развива Плодородната му
почва обаче привлякла вннманисто
на тирана на Сиракуза Герои Той
принудил житслитс на Катана ла се
прсмсстят в Лсоитини. след коею
заселил града с дссст хпляди души
от Сиракуза и Пслопонсс и го пре-
именувал на Aetna (Етна) След
смъртта на Герои прсдишнитс жи-
тели завзели отново къщи и тсренн
и върнали древното имс на града
Римлянитс завладели Катана през
263 г.пр. Хр . а Август я направил
провинция и изпратил там колония
ветеран». Днсшното имс на града е
Катаня.
катарзис (стгр katharsis) В ipi.ii-
ката религия и философията на
Платон думата означавала пречи-
стванс. В „За поэтического изку-
ство" (Poetica) на Арнстотсл. ка-
тарзисът с прсчистванс от с(рас-
тите. предизвикано у зрителя от
трагедия та.
катастазис (стгр. katastasis) Ду-
мата означавала буквално „ред”.
..разположснис" . но имала раз-
личии значения в зависимост от
контекста I. В гръиката трагедия
така сс наричало сценичного
действие, косто предшсстнало фи-
- 189 -
Катон
налното трагедийно събитис.
2. Връчванс на някакъв ноет
3. Прсдставянсто на международ-
нитс посланници пред народа
катедра (лат cathedra) В Рим ду-
мата означавала стол със странич-
ки облегалки. иэползван от матро-
нитс. Служен и за носилка Внос лсд-
стнис придобил значсннсто на „ка-
тедра" за реторитс и философитс
Катил (лат. Calillus) aunt Леген-
дарннят основатсл на Тиноли Счи-
тало сс. чс с син на гАдатсля Амфи-
арай Дошъл н Италия от Аргос или
Аркадия с диамата си братя, Тнбурт
и Корад. конто също допринссли за
основавансто на града
Катилина, Луций Сергий (лат
Catilina. Lucius Sergius) (около
I08-62 г.пр Хр ) Римски политик.
организатор на много известен за-
говор. Млад и амбициозен патри-
ций с малко средства, той сс съю-
зил с Луиий Корнелий Сула по
врсмс на диктатурата му и станал
известен с жсстокостта. която про-
явил при преслсдвансго на хорага.
През 67 г пр Хр Катилина успял
да станс пропретор в Африка, къ-
дсто жажда та му за пари го довела
до скандалив изнудвания. Решен
да сс HOMOIHC до по-висок ноет,
през 66 г.пр.Хр. сс кандидатирал за
консул, но заради дейностга му в
Африка нс бил избран. Тогава сс
опита,) да организира заговор, с
цел да убис противницнтс си. но не
успял. Кандидатирал се отново
след две години. но бил победен от
Антоний и Цицерон Цицерон
разбрал. чс Катилина организира
въстаннс с подкрспата на войска
от встсрани на Сула, от глалнаторн
и от всички нсдоволнн италийни.
на конто бил обещал опрощаване
на дълговстс към държавата Ци-
церон го разобличил пред сената с
чстиритсси прочути речи Катили-
на сс принуди । да избяга и достиг-
нал попеките си. разноложени в
Етрурия Бил победен и убит при
Пистон от римската войска, водена
от консула Ган Антоний
Катина -» Катана.
Катон (лат Cato) Клон на пле-
бсйската фамилия на Порпиитс
(Рони). към която принадлежали
I. Катон. Марк* Порций, наречен
Цешорът (лат Cato Censorius.
Marcus Porcius) (234 149 г.пр Хр. I
Оратор, римски пнеател и превъз-
ходеи политик, тон се противопос-
тавил на илеите и нравитс на гър-
пнтс. конто започвали да влияят на
живота на римляните. и сс стремя.)
да запази моралннтс ценности на
прсдцитс. Бил родсн н Тускулум. в
семейство на зсмсдслии Сражавал
сс във Втората пуннчсска война,
после станал трибун, претор в
Сардиния и консул през I95 г.
пр.Хр. Избран за цензор през IX4r.
пр.Хр., той сс противопоставит иа
разпространенисто на грыжа) а
философия и безлошадно заклей-
мявал порока и лукса Като участ-
ник в мисия в Картаген. бил потрс-
ссн от просперитста на града и
смята.'), че Рим трябва да бъдс ви-
наги нашрек със своя опасен съ-
перник Произнссъл редина речи
пред сената, в конто повтарял нз-
всстннтс думи; Ceterum censeo
Carthaginem delendam esse („Пак
повтарям. Карта) сн трябва ла бъдс
разрушен"). Нсговото упорство
пои дня до за започвансто на Трета-
та пуннчсска война и три години
след смъртта му градът бил израв-
нсн със земита. От множество™
произведения на Катон до нас с
дос пи нал един трактат, наречен
„За эсмсдслието" (De re rustical. в
конто сънетва как да сс извлича
Катул
- 190
полза от зсмсдслисто. както и пи-
колке фрагмента от нсторичсското
произведение „Начала** (Ongines).
2. Катон, Марк Порций, наречен
Утически (лат. Cato Ulicensis.
Manus Porcius} (95-46 г.пр.Хр.)
Внук на предходния. той бил из-
ключитслен восначалник и философ
историк. Смятал, чс моралните
принципи са по-важни от какъвто
и да с компромне. Станал квестор
прсз 65 г.пр.Хр.. а по-късно три-
бун. Подкрепил Цицерон срсщу
Каталина. В граждане ката война
щетанал на страната на Помпей и
когато до него достигнала новина-
та за битката при Фарсал, заминал
за Африка, за да продължн война-
та. След битката при Тапсос. за да
не попадне в ръцстс на нсприятс-
лите. се пронизал със сабята си
Катул, Гай Валерий (лат. Ca-
tulus. Gaius I 'alerius) (около 85-54 г.
пр.Хр.) Римски лирически пост,
родсн във Верона в аристократич-
но семейство Бил най-извсстният
от кръга на neoteroi или poetae
novi (млади пости, използващи за
образин елинистичсските пости).
Създал извсстнитс „Песни** (Car-
olina) - изискани стихонс. в конто
нзразява най-интимнитс си чув-
ства. Бил влюбен в една римска
матрона от аристокраиията Кло-
дия. която възпял под името Ясс-
бия и описал врьзката им до мо-
мента. в който тя го изоставила
Писа.) и спиграми и в една от тях
атакувал Юлий Цезар. който по-
късно му простил. Бил приятсл на
Лиииний Калв, Хортензий Хортал.
Корнелий Нснот. Пръв той изка-
зал мисълта. чс изкуството притс-
жава стойност само но себе си.без
да има практически смисъл.
Каудинско дефиле (лаг. furculae
Caudinae) геогр. и ист. Дефиле в
планината Табурн в областта Сам-
ниум при град Caudium (K.iy 111-
ум). Там римляните прстърнели
унизително поражение в 321 г.пр
Хр. и били принудсни да миназ
под ярем.
Каудиум (лат. Caudium) геогр и
ист Древен град н Самниум. дне-
шен Монтссаркно В не) овито
нокрайнини по време на Самниг-
скитс войни прсз 321 г.пр.Хр. два
римски легиона, командвани от
Постумий Албин и Ветурин Кал-
вин, били изненадани в едно тясно
ждрсло (furculae Caudinae) Тс би-
ли принудсни да каниту лир.п по
унизителен начин и да преминат
под ярема, образуван от копнята
на нсприятелитс.
Каун (лат Caunus) мит Брат на
Библида (-♦). основал град с ней-
ното име в областта Кария
caupona лат. (каупона) Така се на-
рычала в Рим кръчма или странно-
приемница. разположена на глав-
ните пътища Термины означава!
още и кръчмарка
Кафарей (лат. Caphareus или
Caphereus) геогр и мит Нос в
Еибся. къдсто царят Навплии. за
да отмъсти за сина сн Паламед,
убит от Одиссй, потопил завръща-
шитс сс от Троя кораби на гърин-
тс. Той заблуждавал кормчиитс.
като запаивал светлини и един
фалшив фар между скалите и ги
насочвал към тях.
квади (лат. Quad!) Гсрманско плс-
мс. косто обитавало зсмитс на
днешна Бохсмия и Моравия
квадрант (лат. i/uadrans) Една
чствърт част от ця лото Като мо-
нета. имала стойност на една
чствърт от римским ас.
квадрема (лат ipiadiiremis) Римски
воснсн кораб с чстири рсда весла.
- 191 - Квинтилиан, Марк фабий
квадрига (лат. quadriga) Бърза н
лека колесница, тег лена от чстирн
нарсдсни един до друг коня
quadrigatus лаг (ueadpueamvi )
Римска срсбърна монета, коню
имала на обратната си страна
изображенного на квадрига
questiones perpetuae tar (квеч-
тионес nepnemvc) Така би ли нари-
чани в Рим постоянннте наказа-
телни съдилища, създадени прет
149 г.пр.Хр. та опрсдслсни прс-
стъплсния
квестор (лат. quaestor) От рнм-
скитс магнетратури юна била пър-
вата длъжност от < ur.su.s honoruin.
към която можсло да се пристъпи
още на двадссет и осем години
Първоначално квесторы изпълня-
вал роляIа на разеледващ съдия
при най-тежки прсстъплсния.
впослсдствис станал обществен
обвинител при самите пронеси. а
накрая придобил и админисгра-
тивни функции. Квссторите били
четирима - двама urbant (градски)
и двама militates (военни). конто
придружавалн консулитс по време
на война. По-късно броят им дос-
тигнал оссм. двансст и дори чсти-
рийсст. Отговаряли за държавната
хазна и сс занимавалн с бюджета
на държавата. органнзирали съби-
рането на данъиите, занлащансто
на воснннтс и възлагали поръчки-
те за стросж на обществен!! сгра-
ди. Questores provinciates нридру-
жавали консулитс в провинцпнтс и
им помигали в адмннистративната
дсйност.
квесториум (лат. questonuni) Та-
ка сс наричала палатката на квесто-
ра в римским воснсн лагер Напи-
рала сс близо до тази па консула.
quindecimviri лат [кпиндецимть
ри) В Рим това били пстнайсет
жреии. койго нмали задължснисто
да пазят и да се допитват до сиби-
линскитс книги Нмали и задължс-
нисто да ръководят провсждансто
на сскуларннтс игри
Квинкватрии (лат Quinquatrus)
Римски празници в чест на Минер-
ва. наречсни така, защото се про-
веждали на пегия дсн след идите.
Били разделен!! на maiores. койго
сс нровеждалн прсз мсссц март, и
minores ~ пре г месен юни.
Квинкции (лат Qumcuus) Име на
римски род (уелт Qutnctta). or
конто произлезлн диктаторы Лу-
ций Квинкиий Цининнат(-♦ Цип-
цинат) и консулы Тит Квинкции
Фламиннн (•♦ Ф.шминин).
квинтана < лат. qutnlana) В рим-
ския военсн лагер това била улн-
цата. която разделяла петата мани-
пула от шеста га и петата турма на
коннипата от шсстата. На нея се
намирали лавкитс и магазипчетата
на занаягчииге. коню прилружа-
вали войската.
квинтил i tar Quinctihs и tn {Join-
tilis) За римляните гона бил нстият
мсссц на годината. като сс започне
с март (тон бил първият мсссц)
KiiniTiiui по-късно бил наречен
luhus (оттам ,.юли“) в чес г на
Юлин Цезар.
Квинтилиан, Марк фабий ( tai
Quintdianus. Marcus Fabius) (око-
ло 35-95 г.сл.Хр ) Известен рим-
ски писатсл и ретор. родсн в Кала-
гурис. Испания Ощс много млад
отишъл в Рим. за да учи При пов-
торного си нрсбиваванс гам. в
свитата на император Га.лба. ста-
нал известен адвокат и учнтсл но
красноречие. Иегов ученик бил
Плиний Младн Поверили му об-
разованного на правку ните на им-
ператор Домициан и за първи път
Квирин
- 192
той получил от държавата заплата
като преподаватсл. Нсговото про-
изведение в дванайсст книги „За
обучснието на оратора" (Istitulio
oratona} е най-пълннят трактат по
рсторика.
Квирин (лат Quin пин} Дрсвно са-
бинско божество В началото го
почитали като бог на земеделието.
но по-късно приел характсристи-
ките на бог на войната и бил
отъждсствяван с Марс. Името
Квирин най-всроятно произлнза
от curis, „копие". Впослсдствпе
рнмлянитс дали това имс на Ро-
мул. който сс възнссъл на нсбсто
при боговсте.
Квиринал (лат Quinnalis mons}
Един от седемтс хълма на Рим. на
който сс издигал храм, посвстсн
на Ромул Квирин Жрсцът. отгова-
ряш за култа, сс наричал /lamen
Quinnalis. Празницитс в чсст на
Ромул Квирин. Квириналии (Qui-
rinaha}, сс организирали на 17
февруари В един по-раннсн пери-
од хълмът Квиринал бил нассля-
ван от сабинитс.
квирити ( лат. Quintet} Друго пме
на племсто сабини. произлизащо
от тсхния град Кури Рнмлянитс
започнали да сс наричат квирити
по-късно. след договора между
Ромул и Тапии. с който било осъ-
шсствсно обсдинснисто им със са-
бинитс.
Кейк (лат Сих) мит Син на Хсс-
пср и цар на Трахин. Един дсн. ко-
гато отишъл в Делфи, жена му Ал-
киона (*) го виляла в съня си да
претърпява корабокрушснис От-
паяна. тя сс втурнала на брега и
започнала да сс взира в морсто.
Тогава виляла тялото на Кейк да сс
носи по вода га и сс хвърлила във
вълнитс. за да го прсгърнс Бого-
встс. разчувствани от тази по-
стъпка. превърнали и двамата в
птицитс морски рибарчста
Кекропс (лат. Сесгорн} мит Ле-
гендарен пар на Атина и основа-
тсл на крепостта Кскропия (Акро-
пола). Бил син на Гея и имал тмю
наполовина човешко. наполовина
на змия Дошъл н Агика от Египет
и сс оженил за дъщеря га на Актеи
(друг митичсскн цар на Агика), ко-
ято сс казвала Аглавра и конто му
родила Ерихтоний, Аглавра. Хср-
за и Пандроза. По врсмс на нсго-
вото иаруванс възникнал спорът
между Посейдон и Атина за власт-
та над областта Победила Атина
която подарила на града мае пша-
та и оттогана сс превърнала в ие-
гова закрилннца Кекропс донес», i
цинилнзаиията в Атика и обеди-
нил номадитс пеласг и в дванайсст
племена. Пегов наследник бил
Кранай.
Келей (лат. Celettn} мит Цар на
Елевзина. жрец на Деметра и съп-
руг на Метансйра (-»). Научил хо-
рата да обработваг зсмята
Келено (лат. Celacno} \ium I. Ед-
на от харниите. 2. Една от П.(сади-
те. дъщсря на Атлант
келпти (лат. Celtac} Индоевропей-
ски народ, конто се разпросграни.1
в почти цяла Западна Европа и от-
части в Източна Вес пак основни-
тс им седалища били във Франция
и на Брнтанскитс острови Би нг
войнствени. разделени на племе-
на. с аристократична социалка
структура, в която властта рсално
била в ръцстс на нобилитета и на
жрсчсското съсловие на друидиге
Постепенно били подчинен!! от
рнмлянитс. отначало в Италия,
после в Галии от Цезар и накрая по
врсмс на импсрията и в Британия
В Испания сс приобщили кьм
мсстнитс иберийски племена ((<•-
- 193 -
Кефал
Itiberi). Кея теките сити са заттазс-
нн отчасти в Запаяна Франция. За-
падня Англия и Ирландия.
кентаври (стгр Kcnlaurni. тат
Centauri) мит. Митичен народ в
северната част на Гърция Кснгав-
ритс и мал и тяло на кон и горе и
глава на поиск Били потомки на
Иксион и Нефела Обикновсно гс-
зи митични същсства били диви и
жестоки и сс славсли като изклю-
чителни стрслци. както ги ттрсд-
ставя легендата за кървавата спада
на сватбата на Пиритов (-♦> С
врсмсто станали по-благи и един
от тях, Хирон, бил възпитатсл на
Ахил и на други герои. Името
„кентавър" вероятно произхожда
от старогръцката дума kentor
(ippon), тосст „този, конто нриш-
порва (коня)”. и сс сттързвало с ед-
но воинствсно плсме в Тесалия.
известно с бързитс си конници
Кентавър (лат. Centaurus) астр
Съзвездис в южного нолукъ лбо.
Спорсд легендата кентавърът Хи-
рон бил убит неволно от Хсракъл
и поставсн от Зеве сред звсздитс.
Керамеик (лат. Ceramicus) Име на
две местности в Атина. едната във
вътрсшността, а другата извън
градскитс степи Керамеик. който
сс намирал в нодножисто на Акро-
поля, някога площад на грънчари
{keramos означала „глина”), нред-
ставлявал слсгантсн квартал с
портици, храмовс и тсатри В Кс-
рамсик извън градскитс степи,
раэположен на сснсрозапад от
Атина. били издигнати надгробни-
тс памстници на гражданитс. сра-
жавали сс героично за родината.
Кери (стгр. Keivs) Персонифика-
ции на злощастната орке. Дъщери
на Нощта и ссстри на Танатос
(Смъртта). Разхожлали сс. с дре-
хи. изцанани с кръв, по бонните
полета и сс ирисламчвали към
умиращнтс и към трупонсте.
керкопи (лат Cercopt) мит II ле-
ме ог Пигекуза Според леген дата
кскроните били превърнати от
Зеве в манмуни заради нсблаго-
чсстисто си Според друга версия
на мига ксркопитс били игривн.
остроумии и бсзформсни дяво.тче-
та. конто Хсракъл затворил, но
после освободил, развесе тен от
смсхориитс им
Кефал । лат. Cephalus) мит Син на
Дейоней ( или на Хсрмсс) и Херза
Оженил сс за Прокрида. дъщерята
на Ерехтей Еос сс в побита в него
и го отвлякла. но тъй каю Кефал
непрекъснато мис.тс.т за Прокри-
да. богинята го освободила Посъ-
вствала го обачс да извита верно-
стта на любимата си и му предска-
зала. чс един ден няма да желае
повече ла внжда съпругата си Кс-
фал. измъчван от рснност и подоз-
рения. отишъ.т ттрсоб лечен в кътна-
та на Прокрида и се опнтат да я
съблазни. Успял да напранн юна и
след като и сс разкрнл. девойката.
обзета от срам, избягата в гората.
къдсто станала ловджийка и ста-
ница на Артемида Богинята я да-
рила с бързото куче Делан и със
стрела, която никога нс нзпускала
цслта си Младитс съпрузи обачс
още сс обнчали и в един момент
отново заживели засдно Тъй като
и Кефал бил страстен ловец.
Прокрида му подарила сгрелата
си. За съжалснис рсвността пак
разделила младитс. конто толкова
сс обнчали Прокрида сс усъмнтт-
ла. чс има съпсрнииа. и кот а го
мъжът и отишьл на лов. тя се
скрила в един храст. за да го сле-
ди Кефал я помиелнл за слеп, на-
сочил към нся ненот решимата
стрела и я убил Всднага том си
Кефей - 194 -
дал сметка за сторсното. сложил
край на живота си. а Еос го поста-
вила сред звсздитс на нсбсто
Кефей (лат. Cepheus} мит Цар на
Етнопия. Бил син на Бел и се оже-
нил за красивата Касиопся, от ко-
ято му сс родила дъшеря Андро-
меда Бил превърнат в съзвсздис.
Кефиз (лат. Cephisus или Ce-
phases} 1. мит Рсчсн бог. баща
на Нарине (Ч). 2. геогр. Имсто на
три гръики реки, одна в Беотия,
една и Арголида и една в Агика
Киаксар (стгр. Kyaxares, лат.
Cyaxares} (633-5X4 гпр.Хр.) Ми-
дийски цар, син на Фраорт, когото
наследил проз 625 пр.Хр. Съюзил
сс с Набоиоласар. царя на Вавило-
ния и завладял Асирия. разруша-
вайки столицата й Ниневия. След
това водил продължителни сраже-
ния с лидийцитс, конто приключи-
ли с постигането на мир и със
сватбата между сина на Киаксар.
Астиах. с дъшерята на Алият. царя
на лидийцитс
Кибела (лат. СтМе) мит Източна
богини на плодородного. „Велика
майка на боговстс и хората",
евързвана с култа към Атис. От
Фригия била внесена в Гърция и
после в Рим и била идентифинира-
на с Рея и Церера.
Kuguna (лат. Cydippe} мит I.
Атинска девойка, обичана от
Аконтий (•♦) 2. Жрица в Аргос,
майка на Битон (-* > и Клсобис.
kykeon стгр. (кюкеон} Много раз-
пространсна напитка в Гърция,
съставсна спорсд Омир от нино.
счсмичсн булгур и стрито сирене.
Била използвана най-вечс при
Елсвзинскитс мистерии
Кикън(лат Cernas} .мит 1. Много
красив ловец, син на Аполон и Хи-
рия Потънал с майка си в едно
сзсро и богът превърнал и диамата
в лебеди, свсшени за нею итиии
2. Син на Арсс. който живее i от
разбойничество, като нападал,
обирал и убивал пътуващитс по
пътя между Темпе и Тсрмопи тите
Бил убит от Хсракъл и превърнат
от Арсс в лебед 3. Син на Стене i
и пар на Лигурия. Когато разора)
за смъртта на приятеля си Фаетон
отншъл от Лигурия до брстонск
на река Еридан (днес По), та та
изплаче мъката си Бил превърнат
от Аполон в лебед и постанен срез
съзвсзднята.
Килар (лат. Cvllaros} мит I. Коняг
на Кастор 2. Един от кентаврнте
убит на сватбата на Пнритой
Килена (лат. Ст Непс] геогр Най-
високата планина в областта Ар-
кадия. Спорсд една легенда там
бил родсн Хсрмсс. синът на Зевс и
нимфата Килена.
Киликия (лат. Cilicia} геогр Об-
лает в Мала Азия. Нейните iдавни
градовс били Адана и Таре Озна-
чало персийска. по-късно я тапла-
дял Александър Македонски, а
след него я управлявали Сслсвкп-
дитс. Станала римска провинция
през I в.пр.Хр и сс прсвьрниа и
сцена на войната на Помпеи сре-
щу пиратитс.
кимври (лат. Cimbri} Германски
плсме, косто заедно с тсвтонитс
нахлуло в Галия, влязло в сраже-
ние с римлянитс и г и победи, ю
След като завладели Транспандан-
ска Галия, били спрсни от Гай Ма-
рий. който през 101 г.пр.Хр. ги
разгромил и ги отблъснал до Рау-
динското поле (покрайнинитс на
днешния град Всрчсли).
кимери (лат Cinunerii} I. тип
Спорсд Омир живсс.ти в Океана и
най-крайния Запад, док ь де го
- 195 -
Киноскефале
слънисто никога нс достигало. 2.
ист. Древен народ от тракийски
произход. Обит авали ссвсрннтс
брсговс на Черно море и били из-
вестии с набсзнтс си и Мала Азия
(VII в.пр.Хр.).
Кимон (лат Синоп} (около
510-449 г.пр.Хр ) Атински поли-
тик и военачалник. син на Милти-
ад. Побсжданал многократно пер-
сите, а с победата при Памфилня
през 470 г.пр.Хр осигурил на
Атина контрола и върху Егсйско
морс. Бил член на пар г пята на
аристократптс. През 4ftI г.пр.Хр.
бил изгонен от демократите с ост-
ракизъм и изпратсн в изгнание.
Перикъл го извикал обратно в ро-
дината и Кимон отново застанал
начело на войската срещу перси-
тс. като се опитал да завладсс
Кипър По врсмс на обсадата оба-
чс умрял. вероятно от чума
Кинегир (стгр. Kunaigeiros, лаг
Cynaegirux) (VI V в.пр.Хр.) Брат
на Есхил, спомснат от Хсродот за-
ради смслостта му в битката при
Маратон.
Кинем (лат. Cineus} (III в.пр.Хр.)
Старогръики оратор, известей с
краснорсчисто си. служитсл на
Пир Бил изпратсн като посланик
в Рим през 279 г.пр.Хр., за да прс-
говаря за мир. Въпрски неговитс
способности и прсдложснитс пари
не успял да убеди римския сенат
Кинирас (лат. Cinira) мит. Леген-
дарен цар на Кипър, син на Апо-
лон и Па фа Бил жрец на Афроди-
та и имал пстдссст дъщерн. Една
от тях. Мира, се влюбила в него.
Със съдсйствисто на кърмачката
си сс представила за една от жени-
те му и родила от него Адонис
Когато Кинирас открил неполно
извършеното от него кръвосмсшс-
нис. об зет от безумен гняв. сс опи-
тал ла убис Мира Тя избягала от
острова и сс самоубила
Киниска (стгр. A'wtmAu) (VIII в
пр.Хр.?) Дъщеря на спартански
пар Спорсд легендата била първа-
та жена, която победила в състсза-
ние по надбягванс с колссннци на
VI Олимпиада Прели това на же-
ните било забранено да участваг в
олимпийскитс тори При неподчи-
нение били хвърляни от планината
Тайгст
киници, философи ( iai ivitui}
Така били наричанн последонате-
лите на философската шкота, съз-
дадсна от ученика на Сократ Ан-
тистсн проз IV в пр Хр Той смя-
тал, че цента на човека нс с удонол-
ствисто само по себе си. а чс мъ-
жествотос това. косто стон в осно-
вата на истинското щастие Елин
от най-иэвсстнитс последователи
на Антистен би т Диоген, конто до-
вел до крайност принцнпигс на
учителя си. Спорсд някой имсто на
школата произлизало от Киносирг
(•♦). мястото в Атина. на коего ки-
ниците се събирали. Спорсд други
произлизало от думага „куче" I-*
Диоген}, с косто се обръшали към
тези философи заради тяхното
грубо и нехайно поведение.
Киносарг (стгр. Kvnoxurgex) геогр
Местност извън Атина. недалеч от
Ликейона. Там се издигала гимна-
зия. посветсна на Хсракъл. където
Антнстсн държа.1 лскциите си.
Киноскефале (лат Cenoxcepha-
lue} гетр Два хълма в Тссалия,
подобии по форма на главата на
куче (на старотрьцки език купох
kephalui} Там сс състояли две из-
вестии битки През 364 г.пр.Хр
Александър, тиранът на Фера, би т
победен от Пелопид, а през 197 г
пр.Хр. Филин V Македонски би т
победен от римляните под коман-
Кинтий
- 196
дването на консула Тит Квннкинй
Фламннин
Кинтий, Кинтия (лат. Cynthius,
Cvnthia} мит. Епнтсти на Аполон
и на Артемида, защото били почи-
тани на хълма Кинт. на остров Де-
лос. къдсто били родсни
Кипарис (лат. Cypurissus) мит
Красиво момчс, син на Тслсф. обн-
чано от Аполон Нсволно убил еде-
на. който отклепал и обичал много
От скръб по него умрял и Аполон
го превърнал в кипарис Оттогава
това дърво с символ на скръбта.
Kunpuga (лат. Cvpns] мит Епи-
тет на Афродита.
Кипсел(лат. Cvpselus) мит. 1. Цар
на Аркадия и баща на Меропа 2.
Легендарен пар на Коринт, снн на
Еетнон и Лабда. по майчнна линия
родственик на Бакхиадитс. Живял
вероятно в VII в пр.Хр. След раж-
дането му иеговитс родники се впи-
тали да го убият. защото дслфий-
ският оракул 6»vi предсказал, чс ще
станс пар. но Лабда успяла да го
скрие. Когато пораснал. Кипссл из-
гонил Бакхиадитс и станал тиран на
Коринт. Управлянал мъдро и бил
наслсдсн от сина си Псриандър.
Кипър (лат. Cyprus} геогр Голям
остров в източната част на Среди-
земно морс, между Киликия и Си-
рия. известен с култа към Афроди-
та, заради косто и тя била нарича-
на Киприда Плодороден и богат
на минсрали. островът бил жслана
плячка за много държавн и сс
превърнал в кръетопъг за срсди-
земноморскитс и азиатеките наро-
ди. Колонизиран от миксниитс.
бил по-късно завладян от макс-
донцитс. а после прсминал към
Египет Римляните го направили
провинция (22 г.пр Хр.) и когато
импсрията била разделена. Кипър
прсминал към владснията на из-
точния император В дрен ноет та
островът сс наричал и Ксрастис,
спорсд легендата от името на нс-
говите жители, конто в Аматунт
принасяли в жертва на Афродита
всички чужденцн. Богинята. пот-
рсссна от жсстокостта им. ги
превърнала в бнковс (на era-
рогръики езнк kcrasles означав.) ..с
рога, рогат"»
Кир (лат Cyrus} Име на двама пер-
сийски царе 1. Кир. наречен Ве-
лики (около 600 529 । пр.Хр )
Основатсл на Персийската импе-
рия. Бил син на Камбиз. С поре.)
легендата. докато бил лете, дядо
му Астнаг. царят на мидийците. се
опнтвал да му навреди, защото му
предрекли, че внукът му щс го дет-
ронира Кир обаче бил спасен и
оттсдан от един пастир. След то-
ва сс върнал при родители гс си и
веднага щом пораснал достатъчно.
събрал голяма войска, с която сс
направил срсщу Астиаг. победил
го н се изкачил на престола. Побе-
дил царя на Лидия Крез, превзе ।
Сардн и завладял Вавилон (539 г
пр.Хр.). Разрешил връщансто на
сврситс в Палестина, вероятно та
да спсчсли подкрепата им. тъй ка-
то имал намерение да води война с
Египет Разпрострял сс чак ю
Каспийске морс и умрял в сраже-
ние срсщу скитнтс масагсти. коню
веднъж вече бил побсждана.1. като
ги напит с вино Според Xepoaoi
бил убит по порьчка на тяхнага
царица Томирис. 2. Кир Младн
(около 243 401 г.пр.Хр.) Син на
Дарий II Нотос и брат на Артак-
серкс II Заговорничил срсщу браг
си и бил осъдсн на смърт. но Ар-
таксеркс му простил, отстънвайкп
пред молбитс на майка си Париза-
тида Докато бил управится на
- 197 -
костенурка
Мала Азия, Кир сз>брал войска от
100 (МЮ души. 13 000 от конто би-
ли гръики иаемнипи. скспсрти в
бойннтс действия, и нападнал брат
си. Артаксеркс и войскаta му го
посрсщнали в равнината Кунакса
(401 г.пр.Хр ). Кир умрял на бой-
ното поле, а войската му сс обър-
нала в бягство. Оттеглянсто на
I0 ООО оислсли гърии било описа-
но после от Ксенофонт (-*) в про-
изведенисто му „Анабазис".
Кирена (лат. Cirenae или Cvrene)
геогр. Град в Северна Африка, от-
говарящ приблизително на днешна
Кирснайка. Станала част от пента-
полиса. конфсдерспията на псттс
главки града в областта Аполо-
ния. Арсиноя. Птолемсида. Бсрс-
ника (Бенгази) Била родни място
на Арнстип. основателя на Кирсн-
ската филосо(|к.ка школа, на Кар-
нсад и Ератостсн. Колонизирана
от дорийпнтс и седалище на одно-
лични владетели, проз 331 г.пр.Хр.
Кирена била прензета от Алек-
сандър Велики След това прсми-
нала под контрола на Птолемей,
тосст на Рим
Кирка (лат. Circe) мит. Красива
магьосница Живссла на средизем-
номорский остров Еся. на нос Цир-
цей. Била избягала там. след като
отровила съпруга си. сарматски
първснси Имала божествен произ-
ход. защото била дъщеря на Хсли-
ос и на Перса и притежавала магьос-
ничсска дарба. която й позволявала
да прсвръща хората в животин. От
любов и рсвност към Главк напра-
вила Спила чудовище, а когато
Одиссй хвърлил котва на брега на
острова, превърнала спътнииитс
му в прасста. Одиссй сс спасил. за-
щото Хсрмсс му дал вълшебна бил-
ка. която го предпазила от магнита.
После магьосницата се влюбила в
гръикия герой, възвърнала човеш-
кия образ на спътнииитс му и
задържала Одиссй една година на
острова От него имала двама сина.
Адрий и Тслсгон.
Киропедия (стгр. Кути paideia)
Романнзнран разказ в оссмнадесет
книги за образованного на Кир Ве-
лики. написан от Ксенофонт (»(
Кита (стгр Kvtu. лаг. Cytae) геогр
Древен град в областта Колхида.
Смятали то за родно място на Ме-
дея (наричана ошс „Китеида").
Kumepa (лат Cvfhera) геогр Ост-
ров в Егсйско море, разположен
между Пслопонсс и о. Крит Там
според традииията от пяната на
морскитс вълнн сс родила Афро-
дита (—»>. която затона се нарнчала
и Китсрся.
Китерон (стгр. Kythaimn. тат
Cithaeron) геогр Планина в Бео-
тия. посвстсна на Дионис и на му-
зите. Според легендата Китерон
бил пар на Платея. в Беотии Той
посъвствал Зевс да излъже. че ще
сс ожени оз ново, за да умилоспнзи
Хера, с която сс бил кара.'). Когато
боговстс сс сдобрили. Зевс пре-
върнал Китерон н планина
Kumucop (лаг. Cytissorus) мит
Един от синовстс на Атамант (-♦)
или нсгов внук. Тъй като Атамант
бил застрашен от гнева на Зевс и
щнл да бъде принесен в жертва за-
ради отношенного си към Фрике и
Хсла. Китнсор успял да го спаси, ка-
то донесъл вестта. че Фрике с жив.
конници (лат. equiles) -» кики,
рилкки социалки.
конническо, съсловие (лат
equester onto) •+ рилкки сыювич
костенурка (лат. testudo) I. Во-
енна машина на колела. покрита от
здрав дървен навес. Била изпол-
звана от римляните при обсадата
Ксант
- 198 -
на градовстс. за да прсдпазва вой-
ницитс при напрсдвансто им към
вражсската линия. 2. Плътно зас-
танали един до друг войници. кон-
то атакували врага, като вдигали
шитовстс над главитс си. за да от-
клонят стрслитс. копията и камъ-
ните, хвърляни върху тях.
Ксант (лат Лол/йит) I. .«н/п. Един
от консте на Ахнл. 2. геогр Друго
имс на рската Скамандър в Троа-
да. 3. геогр Град в Ликия. Бил
превзет и разрушен от персите. В
42 г.пр.Хр. след дълга обсада бил
завладян от рнмлянитс. водсни от
Брут. Въпрски чс иска.) да пошали
житслите. тс подпалили къщитс си
и сс самоубили.
Ксантип (лат Xanthtppus) 1. (V в
пр.Хр.) Атински политик и воснсн.
баша на Пернкъл. Подкрспял дс-
мократитс Във войната с персите
бил стратег и един от побсдителитс
в битката при нос Микалс (479 г.
пр.Хр ). 2.(111 в пр.Хр.) Спартанец,
който бил на служба в Картаген ка-
то насмсн войник по врсмс на Пър-
вата иуничсска война. В Африка
победил римската войска, пред-
вождана от Атилий Регул, когото
пленил (255 г.пр.Хр.).
Ксантипа (лат. Xanthippe} (V в
пр.Хр.) Съпругата на Сократ
Имала своенравен и заядлив ха-
рактер Точно по тази причина фи-
лософът сс оженил за нся, за да
постави на изпитанис собствсното
си търпснис и автоконтрол Спо-
рсд някои източниии била с чсти-
рийсст години по-млада от него,
от знатно семейство, вероятно
роднина на Пернкъл. 'За нея има
няколко анекдота Цицерон раз-
казва. чс веднъж. след като обси-
пала мьжа си с хули, излила върху
него съд с мръеиа вода и чс фило-
софы. невъзмутим. казал: „След
гръм обикновсно нала и дъжт"
Независимо от всичко. след
смъртта на Сократ Ксантипа била
съсипана от скръб
ксении (лат хеша) Дарове за гос-
тите. В Гърция и Рим HMiLio сби-
вай след пиршсството домакинът
да предлага на поканснигс по-
ларъии. „Ксении** (Xenia) с tar.ia-
вис на сборник спиграми на Мар-
циал. Тс прсдставляват кратки
двустишия, придружаваши но-
даръцитс за гостите.
Ксенократ (лат Xenoi rales I
(7-314 г.пр.Хр.) Старогръцки фи-
лософ. родсн в Кал хе дон Бил уче-
ник на (Златой и ръководсл Акадс-
мията след Спсузип. Негоната фи-
лософия прсдставлява смсс от тео-
рия на идеи и математика иод влв-
янисто на питагорснцитс. Разде-
лял познанието на знание, мнение,
усешане. Филип Македонски се
опитал да спсчсли довернете му с
пари, но нямал успех. Алсксандър
Велики направил като баша си и
изпратил при философа приятели,
за да му занссат пстдесет галента
Тс. след като сподслили с нею
скромната му вечеря, пожелали да
му заплатят с парите от Алек-
сандьр Философы не ги ирис i
казнайки. чс няма нужда, и доба-
вил: „Кажете на господаря си ла
задържи тези пари, защото грябва
да сс грижи за повече хора, откол-
кото аз". Но за да нс обиди пари,
взел една малка сума за себе си
xenos стгр. (ксекос) Чужденец,
пришелец, който жинеел като сво-
боден човск в гръцкитс полиен, но
нямал право на гражданство О
метеки}.
Ксенофан (лат. Xenophanes)
(VI V в.пр.Хр ) Старогръцки пост
и философ, родсн в Колофон Пк-
тсшсствал из пяла Гъриия и стиг-
- 199 -
кукуряк
нал чак до Южна Италия, къдсто
основал Елсйската философски
школа. Учел, че всслсната с сдин-
на и вечна като божсството. с кос-
то сс отъждсствява. Като пост на-
писал „Елсгии" и „Сили", сати-
рични съчинсния. в конто критику-
ва митологията и антропоморфич-
ната теология на Омир Умрял в
бедност на сто години
Ксенофонт ( лат Xenophon ) ( око-
ло 430-354 г.пр.Хр.) Старогръцки
писатсл и историк, ролен в Атина
в знатно семейство Бил приятсл и
ученик на Сократ Включил се в
похода на Кир срсщу Артаксеркс
и след битката при Кунакса н
смъртта на Кир прсдвождал ттро-
чутото оттсгляне на „дессттс хи-
ляди" гръцки насмници до брсго-
встс на Черно море. След като бил
осъдсн в Атина на изгнание, сс
сражавал на страната на Агсзи-
лай и спартаннитс срсщу своите
съотсчсствсници в битката при
Коронея. Умрял в Коринт. Напи-
сал много произведения, сред ко-
нто: „Апология на Сократ". „Спо-
менн за Сократ". „Възпитаннето
на Кир", „Агсзилай", „Гръцка ис-
тория" и „Анабазис". В „Анаба-
зис" в седем книги разказва исто-
рията на оттеглянсто на дессттс
хилнди.
Ксеркс (лат. Лсч-лел) (около
519-465 г.пр.Хр.) Персидски пар
от династнята на Ахсмснидитс.
син на Царий I. Изкачил сс на тро-
на в 485 г.пр.Хр и всднага с жсс-
токост потушил въстанисто в Еги-
пет и Вавилон. Продължавайки за-
восвателната политика на баща си.
организирал воснен поход срсщу
Гърция (-♦ Гръкп-персишки вой-
ны). Събрал огромна, нсвиждана
дотогава войска, в която сс стекли
хора от всички краища на импери-
ята му. Построил голям флот и за
да прсминс Хслссноит. разполо-
жил корабитс си в двойка релина,
образуваики така два огромно
моста. След побслат а при Термо-
пилите нахлул в Атина и я опожа-
рил Понссъл обачс голямо пора-
жение в морската битка при Сала-
мин (480 г.пр.Хр.) и сс опеглил
унижен от Гърцня. Оставил коман-
двансто на Мардоний. Войската
на Мардоний била разбита при
Платея. като в същия дсп персийс-
кият флот прстърпял поражение
при нос Микале (479 i пр Хр ).
Ксеркс бил убит от началника на
гварденците Артабан След него
на трона сс изкачил синът му Ар-
таксеркс.
xylon стгр. (ксч.юн или кенион]
Дума, която на старогръцки озна-
чавала „дърво. цепснина" В Гър-
иия така сс наричал и инстру-
ментът за наказание, нсшо като
дървени окони за краката и врата
на провинилия сс роб
Ксут (стгр. Xoutos) мыт. Син на
Хелен и внук на Девкалион. Бра-
тята му го изгонили от Тесалия и
той намерил подслон в Атина Там
сс оженил за Крсуса. дъшсря! а на
Ерехтей От връзката им се роди-
ли синовсте Ахен и Ион. родона-
чалници на ахейците и йонийцитс.
кукумявка (стгр ц/аих. ла! пос-
та] В Рим смятали. че тази нощна
птица носи нсщастис, докато в
Атина тя била свешена птица на
богинята Атина и носсла щасгие
От големия брой кукумявки в града
дошъл изразът glaak ‘ eis Alhenas.
„изиращаш кукумявки в Атина"
(лат. Alhenas noctuam nitlhs] за оз-
начаване на бсзмислсно действие
кукуряк (лат hellebonts) Расте-
ние. което спорсд античнитс тску-
вало от лудост и епилспсия.
- 200 -
Купидон
Купидон (лат Cupido) -» Е/нм
класи, римски социални (лат.
ordines) Римският народ бил раз-
делен на три класи: I. Патриции
(лат patriciusопЛ>) Тс представля-
вши принилегированата класа, ро-
довстс (genres), конто през споха-
та на иарстс притежавали богат-
ство и власт. Патриииите били
дренният народ (populus). разде-
лен на три съсловия. организира-
ни политически: Луцсри. Рамин.
Титии (Luceres. Ramnenses. Titien-
w'5). противопоставени на множе-
ство™ (multitude). Проз иарския
период патриииите се обсдинява-
лн в куриатнн комииии (comitia
curiata). конто обаче нямали зако-
нодателна функция, а можсли са-
мо да одобряват решенията, взети
от царя След като иарстс били нз-
гоненп. това привилигеровано
съеловне създало рспублика на
аристокраинята. в която патриии-
ите всъщност прсдставлявали една
каста. Тя забранявала браковстс с
плебеи и потискала плебса, съста-
вен от занаятчии и търговци. V и
IV в пр Хр били наентенн със
сблъсъпн между патриции и пле-
беи Патриииите. конто в началото
притежавали цялата политически
власт. която упражнявши чрез
всичкитс институции на управле-
ние и сената, сс наложило малко
по малко да направят отстъпки на
плебса. Сенаты сс отворил за иле-
бсите през V в.пр.Хр. и в него ве-
че сс формнрали труните на
patres, наследниц» на древннте
патриции, и conscripti, бивши ма-
гистрат плебеи, конто били ..впи-
сани" в листата на сснаторитс 2.
Конницн (лат. equeter ordo) В на-
чалото титлата конник сс давала
на този. който имал средства да
оборудва един кон. а коннииите
изпълнявали военната си служба в
кавалерията. След реформата на
Сервий Тулии, който разделил на-
селенного на центурии иа батата
на ценза, цснтуриитс на коннииите
били вече оссмнадссет и имали
достъп до центуриатните комииии
(comitia cenluriata) С времсто
коннииите формнрали одна по-
ниска класа от тази на сснаторитс.
но много силна благодарение на
тяхното богатство. Конничсското
съсловие влязло в граждане кат а
администрация на импсрията От
тях били избирани служите тите в
провинциитс. конто се заниманалн
с контрола по събирансто на данъ-
цнте. с извършвансто на общест-
вснитс дсйности. с сксплоатацията
на минтттс. дадсни на търг от дър-
жавата. Коннииите эабогатели и
благодарение на lex Claudia (2IX т
пр.Хр). Този закон забранявал на
патриииите каквато и да било тър-
говска. финансова или преднрие-
мачсска дсйност. Сснаторитс сс
опитвали да спрат навлизансто иа
конничсското съсловие в полтин
чсския живот. Коннииите обаче
притежавали много средства, кон-
то използвали и незаконно, като
си купували с тях изборни гласове
и чссто подкрепили парт ня i а на
понуларнте срещу патрицннте В
граждански™ вой ни подкрепили
Марий срещу Сула, кой го. за да
спсчсли тяхната поддръжка, приел
в сената триста конника (Х2 г
пр.Хр ). впослсдствие подкрепили
Цезар, а след пего Октавиан llpci
императорский период от конни-
нитс били избирани служители от
най-висок ранг в държавата пре-
фекта на прсториаиската войска,
на хранителните припаси, на нош-
ната стража, на флота и иа дър-
жавната хазна. 3. Плебс (лат
- 201 -
Клавдий
plebs) Но врсмс на монархията
плсбсът. и по-юдямата си час г
градски, състаисн от занаятчии и
търговци. сс радвал на някакви
привилегии Изгонвансто на иарс-
тс в 504 г.пр.Хр. било реакция на
аристокрацията. която позволила
на римскитс древни родовс
(genres). собственник на теренп и
със селски произход. да създадат
олиг архивна рспублика. потискай-
ки градския плебс. В началото на
рспубликата плсбсът бил лишен от
всякакви политически и почти oi
всички граждански права. За да
може да си изноюва тези права,
народы използвал предпочитаио-
то си оръжис. гражданского не-
подчинение Първата такава проя-
на, през 494 г.пр Хр . довела до
създавансго на народнитс трибу-
ни. Тс били магистрат)!, избирани
сред плебеите на трибуните ко-
миции (народнитс събрання. в ко-
нто народы гласунал за трибата)
Народнитс трибуни имали право
на вето (ms гпгтешошд) срещу
решенията. взети от другите маги-
сграти, можсли да свикнат събра-
ния и да обнародват закони, конто
били наричанн n.ieiiuc цити (set-
Utm plebis, тоест ..декрет на наро-
да"). Впослсдствие със таконите
на Дванадесстте таблици било ус-
тановено равенство™ между пат-
риции и плебеи През V и IV в
пр.Хр. плебеитс си изноювали
правого да бъдат избирани за ма-
гистрату ритс (на квестор, консул,
диктатор и претор) и за жречсски-
тс длъжности. Разликитс между
патриции и плебеи заполняли да сс
заличават. тъй като богатството
имало все по-голямо значение в
опрсдслянсто на социалната ие-
рархия. Много от плебеитс забо-
гатсли и защитавали интерсепте
си наравнос патриииите и за смет-
ка на по-бслнитс Така през III в
пр Хр се родила една нона соии-
ална класа Сслскнят плебс запол-
нял да изостаня обработано го на
земита и да се прехнърля в града,
като така нараствала все иовечс
една прослойка на лентяи, конто
живссли от държавнигс помощи,
получавани обикиовено под фор-
мата на безплатни покани за учас-
тие в нгритс и в 1ладиа горски Iс
борби и чрез учасгисто в банкети.
предназначен!! за печеленето на
изборни гласове Цезар сс опита л
да сире това нспрскъснато нараст-
иащо морс от безработиц и анга-
жирал тази час! от плебса в обще-
ствени дсйности или в земеделие-
то. като раздана.) терсни за обра-
ботано н изпълнал така отново
сената с хора Тези теми били от
конфнскуванитс нмоти на съюзпи-
нитс на Помпей. Резултатите оба-
чс нс били задоволителни По врс-
мс на импсрията градского населе-
ние сс увеличило ощс с афрпкан-
ските роби. конто живссли на
издръжка на държавата
Клавдий (лат Claudius) Имс на
римски род. от който произлезли
изнсстни личности I. Апнй Клав-
дий Сабин (лат. Appius Claudius
Sabinus) ('.’-450г пр.Хр ) Римски
патриций, консул, ръководитсл на
дсисмвиритс. конто създали Два-
надесстте таблици. Със жестокост-
та и насплисто си (-» Виргиния)
нредизникал гнева на народа, след
косто сс самоубил в затвора, за да
нс трябва да сс изнрави пред съда
2. Апнй Клавдий Це к (лат
Appius Claudius Coccus) (IV III в
пр.Хр.) Цензор и римски консул,
който построй) пърния акведукд
(,4</н« Appia) и пыя. който носи
нсговото име (viaAppia). Протино-
clavus
- 202 -
поставил се рсшитслно на мира с
Пир. отпращайки посланика му
Киней. 3. Тиберий Клавдий Не-
рон Тиберий 4. Тиберий Клав-
дий Друз Нерон Германнк (лат
Tiberius Claudius Drusus Nero
Germanicus} (10 г.пр Хр.-54 г.
сл.Хр.) Син на Друз, бил провъз-
сласен за император от прсториан-
ците след убийството на Калигула
(41 г.сл.Хр ). Оженил сс за Меса-
лина. от която имал две дсиа. Окта-
вия и Британик. Впоследстнис на-
родил да я убнят. оженил се за Аг-
рипина и осиновил сина и Нерон
Извършил значителни общсстнсни
дела, като известния акведукт
(Claudia Appta} и пристанищсто на
Остия. Увеличил римските владе-
ния в Британия и дал римско граж-
данство на някон от колониитс.
Бил отровен. може би от съпруга-
та си Агрнпина 5. Марк Аврелий
Клавдий, наречен Готнк (лат
Aurelius Claudius Cothicus. Mar-
oa) (около 214-270 г.сл.Хр.)
Римски пълководец, провъзглассн
за император от войнииите си след
убийството на Галиен (286 г). Бил
наречен Готик. зашото победил го-
титс в Тракия и Мизия
clavus лат. (к.шщ<) В Рим така сс
наричана пурпурната лента, която
украсявала краищата на туниката
и имала точно определено значе-
ние Туника, обшита с широка лен-
та, наречена latus clavus. носсли
сснаторитс. а тясната лента сс на-
ричала angustus clavus и била от-
личителен знак за конницитс и во-
енните трибуни.
Клеант (лат. Cleanthes} (около
304-233 г.пр.Хр.) Старогръики
философ, родсн в Асос. Мизия
Ученик на Зенон, след неговата
смърт той застанал начело на сто-
ическата школа. Бил учитсл на
Хризип. с когото имал мною про-
тиворечия
Клеарх(стгр ЛТеагсЛол) (450 401 i
пр.Хр.) Изключитслно способен
но прскалено амбициозен спарта-
нски восначалник, който участил!
в Пслопонсската воина Изпратсн
във Византион. за да се сражава
срсщу тракитс, той сс показа.) ка-
то арогантен и алчен за пари човск
и бил осъден на изгнание от съг-
ражданитс си. Тогава отишъл при
Кир Млад» и събрал за него войс-
ка от гръики иаемнипи. начело на
която сс сражавал с Артаксеркс
След трагичната битка при Кунак-
са бил прсдадсн и убит от сатрапа
Тисафсрн
Клелия (лат Cloeliu} (VI в пр Хр I
Римска дсвойка оз зназно семей-
ство. която заедно с други девойки
била дадсна за заложница на паря
Порссна Усияла да избяга и ла се
върнс в Рим. като преззлувала
Тибър Била върната на етрускня
цар и той. възхнтсн от смслостта
й. я освободил.
Клеоб ( лат Cleobis) -♦ Битон
Клеобул (стгр. Kleoboulos. лат
Cleobulus ) (VI в.пр.Хр.) Тиран на
Линдос. на остров Родос. Споре.)
традицията бил приятен на Солон
и бил един от седсмтс мъдрепи на
Гърция. От иеговитс произведения
- спиграми. снигми и стихове са
достигнали малко фрагмента
Клеомброт (лат. CleombrotwA
(7-371 г.пр.Хр.) Спартански вос-
началник. победен и убит в битка-
та при Лсвктра от тиванския пъз-
ководец Епаминонд
Клеомен (лат. Cleomenes) Име на
грима спартански паре от рода на
Агиадите. I. Клеомен I (VI V в
пр.Хр.) Изгонил от Атина Хипии.
сина на Пизистрат и подпомогнл!
- 203 -
клиенты
бунта на аристократитс 2. Клео-
мен 11 (IV в.пр.Хр ) Наследил на
престола брат си Агсзипол II
3. Клеомен III (около 260 219 г
пр.Хр.) Извършил соцналнн ре-
форми и сс борил срсщу Ахейе кия
съюз След като бил победен от
Антигон Дозой, избягал в Египет,
къдсто сс самоубнл. Плутарх ни-
ше за него.
Клеон (лат. Cleon) (? 422 г.пр.
Хр.) Атинскн политик, краев под-
дръжник на войната срсщу Спар-
та. Достигнал най-голямо влияние,
когато завладял остров Сфактсрия
и пленил един гарнизон спартан-
пи После бил победен и убит при
Амфиполис в сражение, в косто
изгубил живота си и нсговият про-
тивник Бразндас.
Клеопатра (лат. Cleopatra) I.
мит. Дъщеря на Борей и Орития,
която сс омъжила за Финсй, нар и
жрец на Тракия Финсй. нодтнкнат
от Идея, изпъдил жена си. затво-
рил я в тъмница и убил синовстс
си. Братята на Клеопатра. Калане
и Зет. я освободили, а Борей осле-
пил Финсй. за да отмъсти за убий-
ството на внуцитс си 2. мит
Съпруга на Мслсагър. наречена
още Алкиона Когато сънругът и
умрял, сс самоубила от скръб и
била превърната от боговстс в ко-
кошка токачка. 3. ист Клеопатра
VII (около 69 - 30 г.пр Хр ) Пос-
ледната и най-извсстна царица на
Египет с това име Когато н 51 г
пр.Хр баща и Птолемей XII Авлет
умрял. Клеопатра станала царица
и си разделила трона с браг си
Птолемей XIII. който бил едва на
дссст години Две години по-късно
рсгснтитс на брат и успели да я
отстранят. Когато Юлий Цезар.
прсследвайки Помпей, достигнал
Александрия. Клеопатра сс срсщ-
нала с него тайно, поискала му по-
мощ и станала негова любовница
Послсдвала тражданска война, в
която Птолемей XIII бил победен
и сс удавил при бягството си Кле-
опатра си възвърнала властта и
този път разделила трона с другая
си брат. Птолемеи XIV, който бил
още по-малък. След тона послед-
вала Цезар в Рим и му родила син.
Цезарион. След убийството на Це-
зар тя сс върнала в Александрия,
поръчала да убият брат й. за да
можс Цезарион да сс изкачи на
престола като Птолемей XV. Пн-
телигентна и амбициозна. <я успя-
ла впослсцствие да сс свт.рже с
Марк Антоний, вероятно завладя-
на от ндсята за една снстовна мо-
нархия. в която Египет да сс съю-
зи с Рим. а ис да остане само сана
от нровннциитс му. Антонии сс
оженил за нся. като изоставил Ок-
тавия, ссстрата на Октавиан Прсз
32 г.пр.Хр Рим обявил война на
царицата В битката при Акциум
(31 г.пр.Хр.) войските на Клеопат-
ра и Антоний били победенн Два-
мата влюбени избягали от Алексан-
дрия. Антоний сс самоубнл, а Кле-
опатра. след като безуспешно сс
опнтвала да прельсти Октавиан,
се самоубила. като се оставила да
бъде укапана от една отровна
змия Октавиан устроил за двама-
та пищно hoi рсбенис и г и по ложил
заедно
Клета (спр Kleta) -• Харити
клиенты (лат. chentes) В Рим така
сс наричали житслитс без граждан-
ство, конто били пришълци от дру-
ги градовс Тс трябвало да си наме-
рят патрон (patronus), който да им
помага и най-вечс да ги съвства по
съдсбнитс вытроен. В най-древнн
времена клиснтнтс били в състоя-
ние на зависимост. на васалство от
Климена
- 204 -
своя закрн.зник и имали точно оп-
редслснн задълження, като тона да
подсигуряват оръжията на патрона
си в случай на нойна. да сс погри-
жат за неговото освобождаване.
ако бъдс взст за заложник, да съ-
бират нужните средства за зсстра-
та на дъщерите и т.н. Впослсд-
ствие. с промснснитс условия в
Рим. клиентите сс превърнали в
един вид свита и сутрин отивали да
поздравят патрона си. придружа-
валн го до форума и получавали
дребни средства под формата на
продоволствия или пари
Климена (пат Clymene) мит I. *
Азия. 2. Дъщеря на Миний. която
била обичана от Аполон и от кого-
то имала син, Фастон.
Клио (лат Clio) мит. Музата на
историята
clipeus лат. (клилегс) Малък кръ-
гъл мсталсн щит. първоначално
меден. който рнмлянитс впослсд-
ствие заменили със scutum (♦).
Клистен (лат. Clisthenes) (около
565-492 г.пр.Хр.) Атински държав-
ник и законодатсл. Принадлежал
към рода на Алкмеонидитс и бил
дядо на Пернкъл. Изпратсн н изг-
нание по времс на тиранията на
Пизистрат. след падането от власт
на Хинин (510 г.пр.Хр.) той успял
да установи в Атина демократична
конституция (-♦ phvle). като про-
менил тази на Солон Разширил
гражданството. като дал повече
права на мстеките и на чужденци-
тс и въвсл остракизма
Клитемнестра (стгр Khtaimne-
stra. лат Clytaemnestra) мит Дъ-
щеря на царя на Спарта Тиндарсй
и на Леда, сестра на Елена. Кастор
и Полукс. Била дадсна за съпруга
на властния Агамемнон, царя на
Миксна. По врсмс на отсъствисто
на съпруга и. ангажнран в Троян-
ската нойна. била прслъстсна or
Егист. Когато Агамемнон се вър-
нал, двамата любовниии ю убили
подло, докато той обличал лрс\а-
та. направена му от Клитемнестра
Тя била ушита със затворсни ръ-
кави. така че да нс може да си по-
дале ръцетс, за да се защити. Т>.и
като искала да изкорсни царским
род. Клитемнестра реши ia да убие
и сина си. наследник на трона, но
Орест успял да избяга final одаре-
нно на сестра си Елсктра Денов-
ката била нрннудена от майка си
да сс омъжн за човск от много
ниско потекло, за да не бъдат дос-
тойни синовстс и за престола
Впослсдствпе Елсктра nycHaia
слуха, чс Орест с мъртъв. и Кли-
темнестра отишла засдно с Егист и
храма да благодари на боговсте за
добрата новина Орест иккочил
изневнделнца пред тях с трупа въ-
оръжени мъжс н удушил и двамата
със собствснитс си ръце
Клит(стгр Kleitos.tm. С//Гнл)(1\’н
пр.Хр.) Един от пълконодиитс на
Алсксандър Велики По креме на
едно пиршество бил убит от самим
Алсксандър в изблик на гняв.
Клития (лат. Clitia) мит Нимфа,
дъшсря на Оксан. След като Апо-
лон я изостанил. защото сс влю-
бил в Лсвкотоя. тя сс оставила да
умрс от глад и жажда Клития би ia
превърната в слънчоглсд.
Клодия (лат. Clodia) (I в пр.Хр.»
К рас и на та сестра на народния три-
бун Клодий Пулхер (-♦) и съпруга
на Квинт Метел Целер. Била обви-
нена, чс с отровила съпруга си. Мо-
жс би тя била любимата на Катул.
възпята от нет о с името Лссбия
Клодий Пулхер, Публий (лат
Clodius Pule her. Publius) ('53 i
пр Хр ) Римски патриций от дрс-
- 205 -
cognomen
вен сабинскн род. Бил зет на Лу-
кул. Изглежда. чс сс опитал да
участва в ритуалитс на Бона Дса в
къшата на Цезар, облечен като
жена, Затова бил обвинен в свсто-
татство. но не сс стигнало до на-
казание. зашото подкупил съди-
ите. Цицерон бил голям иегов
противник. Клодий, който станал
народен трибун с измама. като на-
карал един плебей да го осинони.
и който бил спечелил благоволс-
ниего на Цезар. успял да i о и зпра-
ти в изгнание Обвинил Цицерон,
чс с осъдил приближснитс на Ка-
тилина без пропсе Клодий бил
противник и на Милон, чииго
сподвижницы го убили по врсмс
на размирипи.
Клоте (лат. Cloilto) мит. ..Прсдач-
ката“. една от трите Мойри (-♦).
Клузиум (лат. Chi',паи) геогр Ет-
руски град, наричан в дрсвностга
Chamois (днсс Киузи). Бил един
от дванайссттс града на струската
конфедерация и резиденция на
Порссна.
Книдос (лат. Cnidus) геогр Град в
областта Кария. в Мала Азия, ос-
нован през VIII в.пр Хр от спар-
ганиитс Владение на различии на-
роди. през 190 г.пр.Хр при римля-
ните станал свободен трал. Бил
известен с школата си по медици-
на и с култа към Афродита. В ней-
ния храм сс намирала прочутата
статуя на Пракснтсл. и гвсстна ка-
то Афродита Книдска.
Кносос (лат. Gnosus или Оннмм)
геогр. Град на остров Крит,
иентър на минойската цивилиза-
ция. чийто разцвет бил между
2000 и 1200 г.пр Хр Там сс изди-
гал приказе» дворец, построен
около правоъгълен двор, резиден-
ция на мсстния цар Минос.
Планы на дворсца лава основание
да сс смята, чс там сс с намират
прочутият Лабиринт.
Кокал (лат Cocalus) мит Цар на
Сицилия, който приютил Дедал,
след като той избягал от Крит. Дъ-
шсрнтс на царя сс влюбили в генн-
алния архитскт Когато дошъл
Минос. царят на Крит, и поискал
да му го предала/, ге го убили
Кокцей (лат Cocceius) Имс на из-
вестен римски род, към конго при-
надлежали никои политически
ичности. наи-нзнсстният от конто
с Кокцей Нерва (-*»
Коцит (лат. Cocylus) \tuni Река в
подземния свят, приток на Стикс, с
тинссти води, захранвани от сълзи-
тс на прокълнатите. Името и про-
излнза от старогръпката дума kok\-
Год. която означана ..стенание"
Коклес, Хораций (лаг Со</<-л.
Horahus»Хораций
Кодър (лат Codrus) (XI в пр.Хр *)
Последний г цар на Атина Когато
дорийците нахлули в Атика. дсл-
фнйският оракул предрскъл. чс
победата те отидс при тази войс-
ка. чиню цар бъдс убит от непри-
ятеля Тогава Кодър доброволно
приел смъргта. Синовстс му не
могли да постигнат съгласие кои
от тях да наследи Кодър Като ре-
зултат. с извинснисто. чс никои не
с достосн да засмс истового място.
атинянитс решили да прсмахнат
монархия!а и да създадат длъжно-
стта архонт.
cognomen лат {когно.мен) В Рим
гака се наричало гретого имс след
собствсното {ргаепотеп. напри-
мер Marcus) н името на рода
{nomen genfilicium. например
Cornelius). То посочвало принад-
тежноегта към определена фами-
лия. за да може тя да бъдс различа-
вана от рода (gens). към който
Колхида
- 206 -
принадлежи (например към gens
Cornelius принадлежали фамилиитс
на Сула и на Сципион и т.н.). Имало
н едно чегвьрто име. наречено cog-
nomen secundum inn agnomen, кос-
то представлявало прякор Той бил
давай вследствие на някакво по-
особсно обстоятелство, например
успешна военна кампания (такнва
прякори са Africanus. Coriolanus.
Germamcus) или нещо по-особсно в
повсденнсто. физиката. облеклото
iCunclator. Nasica. Caligula).
Колхида (лат Colchis) геогр Об-
тает в Мала Азия на бреговетс на
Черно морс между Кавказ и Арме-
ния Първоначално била превзета
от перситс. впослсдствие завладя-
на от Александър Велики и накрая
от римляните Свързана с с много
митове. като тези за Медея и за
аргонавтнтс
Колатин, Луций Тарквиний
(лат Collatinus. Lucius Taiyuinius)
(VI в.пр.Хр.) Потомък на един бе-
ден клон на фамнлията на Тарквп-
ниите Приел в дома си Секст
Тарквиний. син на Тарквиний Гор-
ди. Младият наследник на трона,
възползвайки се от отсъствисто на
Колатин. който отишъл в Ардся.
за да сс сражава рамо до рамо с
царя, изнасилил съпругата му.
красивата и добродстелна Лукре-
ция Жената, потрсссна от случи-
лото сс. сс пробола с кама, но след
като съобшила на близки и прия-
тели това. косто сс случило Тази
демонстрация на сила и факты, че
в народа нараствало нсгодуванис-
то към Тарквиннитс. накаралн
римляните да сс разбунтуват и да
изгонят царя и нсговото семей-
ство Колатин бил избран за кон-
сул с Юннй Брут (509 г.пр.Хр).
Но тъй като изглеждало, че не ис-
ка да забрани сноитс нръзки с ет-
рускитс си родники, бил принудсн
от Брут да отидс в изгнание Ко ла-
тин поискал парично обсзшетсние
и сс оттсглил в Ланкинум Пег оно-
то място в новое ъздадсната ре-
публика било заето от Валерий
Пуб.ликула.
Колофон (дат. Colophon) геогр
Ионийски град на бреговетс на
Лидия Първоначално владение на
перситс. впослсдствие станал съ-
юзннк на Атина В него би ли роде-
ни много известии личности, като
Мнмнсрм и Ксенофан Прстсидн-
рал. чс е родио място и на Омир
колония (лат. coIonia) Финикнйци-
тс и картагенцитс създавалн по-
стоянно лагери от свои граждан» в
други страни най-вечс с търгонска
цел Гърцитс създавалн нови гра-
дове. конто впослсдствие ставали
независим!!, прсдимно за да ирс-
сслват там прсвишанащото iiimii-
тите на градовете население Рим-
лянитс. за разлика от останалите.
придавали на колониитс полити-
чески и военсн характер и извра-
щали съгражданнтс си (често ноте-
раните) в завладснитс вече градо-
вс. за да са сигурни в принадлеж-
ността им към Рим и за да ги на-
правят икономичсски зависими от
столицата.
Колон (стгр Kolonos) геогр Сели-
ще край Атина. роден град на Со-
фокъл, къдсто сс намирала сне-
шената юра на Енменидите Било
известно от мига за Един
Колизей -» А.ифитеатър на Фла-
вий.
колос (дат colossus) Така се нари-
чали гигантскитс статуи. Прочути-
ят Родоски колос, който изобразя-
вал 6oia Хслиос. имал нисочина
32 метра и бил нзработсн от бронз
от скулитора Харис от Линд. Смя-
- 207 -
Конкордия
тали го та едно от ссдсмтс чудеса
на света Известии били и голоси-
те на Мсмнон в Египет
Комиций (лат. Comitium) Част от
римским форум, определена за
събрания на народа.
комиции (лат. comiiia) Събрания
на римския народ, на конто нмали
право да говорят и да определят
томите сдинстнсно магистратитс.
конто ги свиквали За да гласуват.
гражданине били разделяли на
секции, тосст на курии, центурии
и гриби Куриатните комиции се
занимавши с дела га на благород-
нитс фамилии оз курните Центу-
риатните комиции избирали ма-
гистратитс. одобрянали законитс,
заннмавали сс с дела, конто изис-
квали смърт на ирис Г.да и обявява-
ли война след предварителното
разпорсжданс на сената. Триоут-
ните комиции избирали магистра-
титс от но-нисък ранг.
комедия (стгр. komoidia. лат
comoedia) Тсатрална форма, която
спорсд една от най-достонернитс
теории води произхода си от Гьр-
ция и по-точно от празннцнтс в
чест на Дионис. По време на тях
трупа младежи, наречена Аоязол.
подпийнали и танцунащи, обика-
ляли улииитс на града, като несли
сатирични песни Смята сс. чс
между солиста и групата нмало
размяна на смсхотворни шеги и от
този първообраз на фарса сс раз-
вила прсз VI в.пр.Хр. литичиата
комедия. Нейни най-эначителни
представители били Аристофан.
Кратин, Кратст. Епихарм От
средната комедия са запазени
много малко фрагмента Жанрът.
като цяло с прсобладаващо бута-
форен и митологичсн характер, сс
развил в периода между IV и III
век и открил пътя към така парсчс-
ната нова комедия. В нся комич-
ността получила нон прочит, с ед-
ка основна схема (оспорвана лю-
бой между двама млади) и с учас-
гисто на постоянни персонажи
(строг старец, хизз>р слуга и т.н.)
Сред най-значитслнитс автора на
иовата комедия били Менандър.
Филемон, Аполодор В Рим. след
множество нсдодялани опити. кон-
то прсминавали във фарс, като
най-подходящ бил взаимстван мо-
дслът на иовата комедия При
римляните тя била два типа
comedia palhala и с omedia togaia
В първата действисто сс развива-
ло в Гърция. а втората била огло-
дало на живота и правите на рим-
ския народ. Сред най-извсстнитс
представители на comedia palhata
били Плавт и Теренций.
Комод, Марк Аврелий (лат
Commodus. Marcus Aurelius I
(161-192 г.пр.Хр.) Римски импе-
ратор. син на Марк Аврелии и Фа-
устнна Минор Наследил баща си
в упранлението на импсрията и до-
вел докраи военната кампания
срсщу кнадите и маркоманите
Жесток и с нзблици на лудост, той
бил убит вследствие на заговор
Комос (стгр Komos) мит Ьог на
банкститс и на всеобщата радост
Бил изобразяван като червсндалссз
младеж. с глава, украсена с рози.
Компипзалии (лат Compituha) В
Рим празницив чест на дарите. ко-
нто се провеждали ежегодно меж-
ду декември и януари
Конкордия (лат. Concordia) мит
За дрсвнитс тя била божество от
чствърта степей, след върховните
богове Зевс и Хера, по-ннсшнте, ка-
то Пан и Флора, и полубоговете. ка-
то Херакъл. и прсдстаплявала
абстрактна добродстсл. Гърцитс.
конто я нарычали Хомоноин {Ното-
confarreatio
- 208 -
пот). я смята, тн за дъщеря на Чене
и Тсмида. Конкордия се грижсла за
съгласисто между гражданитс
confarreatio лат (конфареацио)
Най-древната форма на брак меж-
ду римляните. нан-вече между
патриииите. който имал религио-
зен характер. По врсмс на ритуа-
ла. извършван в присъствисто на
десст свидетели, на върховния
понтифскс и на flamen dial us, сс
принасяла в жертва една овна и сс
предлагала на Юпитер нитка от
брашно (/err). Булката. заедно с
чеичко, косто и принадлежало,
прсминавала от бащнната власт
към властта на съпруга си.
Конон ( шт. Сопоп) (около 444-390 г
пр.Хр.) Атински восначалник и по-
литик. стоял начело на флота по
врсмс на Пслопонсската война
Блокиран при Митилин. успял да
сс освободи благодарение на пора-
жсннсто. косто претърпелн спар-
танпитс при Api инускнтс острови
(406 г.пр.Хр.). Слсдващата година
обаче бил победен от спартансца
Лнзандър при Егоспотамос. Пзбя-
гал на остров Кипър Там в тязъл в
контакт с Артаксеркс II и бил пос-
тавен начело на персийския флот,
с който окончателно победил спар-
танцитс при Кнндос (394 г.пр Хр )
и поставил кран на морската хсгс-
моння на Спарта След това сс
завърнал в Атина и сс опитая да
препотвърдн независимостта н от
Персия Това му намерение прсди-
звикало гнева на сатрапа Тирибаз.
който го пленил в Сарди и вероят-
но го наказал със смърт.
conscript! лат (конскрипти) Така
били наричанн сснаторитс. изби-
рани между плебеитс за спепиални
заслуги. Тс сс присъсдинявали
към patres, тоест сснаторитс изби-
рани измежду патриииите
Consentes, dii лат. (Кошгита
дни) Имс, давано в Рим на боговс-
тс съвстннци (<-onsentes. or сит и
sum означава „тези, конго са заед-
но"), тоест на дванайссгтс наи-
нажни гръцки божества, шест от
МЪЖКИ НОЛ и шест от женски. I1III
ио-точно: Зевс. Арсс. Хермсс. По-
сейдон. Хефест, Аполон. Хера.
Хсстня. Деметра. Артемида. Ати-
на, Афродита, конто образували
съвета на Зеве. Отговарялп на
римскитс боговс Юпитер. Мар».
Меркурий. Посейдон. By жан.
Аполон. Юнона. Веста. Церера
Днана. Минерва. Венера Те били
най-важниге боговс от първа сте-
пей или както ги наричали римля-
нитс „висши боговс" (Dei muith
rum gentium), защото останалитс
оссм. наречсни dii selecti, „избра-
ни боговс" (отговаряши в Рим на
Сатурн. Рея. Янус. Плутон. Бакх.
Слънис. Луна. Гений), не можсли
да участват в съвета.
Коне (лат Солям) пит Древни
римско божество, косто симво ш-
зирало добродстслите. скриги в
почвата Коне бил пазитсл на по ас-
тата и добитъка. конто обработка i
земита Оженил сс за One (-♦) По-
късно бит отъждеетвяван с Неп-
тун. Празницитс в иегова чсст сс
наричали Консуалин (Consuaha).
консул ( iai consul) Така би т нарн-
чан вески от двамата върховни ма-
гистрат в Рим. Тс имали едного-
лишен мандат и от 509 г.пр.Хр
стояли начело на рспубликата ид
мястото на царя До 366 г.пр Хр
били избирани само сред патрици-
нтс на цснтурнатнитс комииии
Ако сс случсло ла умрс един от
двамата. другият трябвало всдвам
да го замени с нон консул, наречен
consul su/lectus Консулите били
главнокомандващи на войска та. но
- 209 -
Корина
също гака имали и сьлсбни и ико-
номичсски правомошия Рсдували
сс В у пран ленного вески мссси. ка-
то тоти. който управ )ява.1. бил
предхождан, а другияг с ic.ih.ih от
дванайсст ликтора. Or IV в
пр.Хр . благодарение на таконите
Luciniae-Sestiae. и плебеитс можс-
ли да бъдат избирани за консул».
При управлениего на Сула консу-
литс загубили правого да управля-
ла! войската в Италия, а при Тибе-
рий (14 г.сл.Хр ) тсхнпят избор нс
зависел вече от комиииитс. а от
сената По-късно консулската
длъжност добила само представи-
телен характер
кохо pm а (лат cohort) Кохортата
продетавливала една дссета част от
римская легион Брояг навойници-
тс в нея варирал с времсто от 300
до 600 души. Всяка кохорта била
съставсна от три групп: хастати
(-♦). принципсс(^) и триарии (-»|.
Кора (стгр A'on-I мит Дума, конто
на старогръики означава „моми-
чс“.„девица". Било и едно от име-
ната на Персефона. дъщерята на
Деметра.
Коркира (стгр. Кегкут, лат. Сон i -
га) геогр. Остров в Йонийско мо-
рс. днешният Корфу Колонизиран
през 700 г.пр.Хр. от Коринт, той
стана.ч достагъчно могъщ. за да
създадс собствен флот по времсто
на Псрсийскитс войн». Станал по-
вод и участва.) активно в Пелопо-
нсската война. Впослсдствие влия-
нисто му намаляло. За да сс защи-
тят от илирийскитс пирати. конто
окупирали острова, житслитс му
поискали помощта на Рим (229 г
пр.Хр.). Ндентифициран с с Сми-
рения остров на фсакитс
Корвин, Валерий Месала (лат.
Cont mas. I'alertus Messalla) -»
Меса ю Корвин.
Kopec ( iat Coresus) иит Арен на
Дионис, влюбен в Калироя (•*)
корибанти (лат ( on hantes I stum
Жреин на богинята Кибела или
Рея Тс нзпълнявали своитс ритуа-
ли. каю иодскачали. гаииували.
пикали и създавали голям шум
Наричали г и и тали {Galli) по име-
то па едва река във Фригия, която
сс казвала Гал {Gallus). Koi а го
жрспитс писли от нейните води,
ставали по-яростни. С името курс-
ти помотали на остров Kpni на
нимфитс Адрастся и Мелиса да
скрият плача на бсбето Зевс Сы-
даваги невъобразим шум. каю на-
давали викове и удрали един в
друг бронзовитс си щнтовс Били
идентифипирани и с идсйскигс
дактили !♦). На старогръики ду-
мага означава „прьсти", гашото ге
били доест.
Корикийска пещера (сир Коп-
kion anlron. лат. Concium anlri-
ит) геогр Пещера в облает та «Ро-
кида. недалеч о> Делфи, богата на
сталактитн. конто лори образу ва-
ли фигур». Била поснстена на Нан
и на нимфитс. наречсни Корикиди
Нмало ощс една древна пещера в
Киликия, в една стръмна долина,
евързана с мита за Тифон
корифей (стгр korvphaios) В
гръиката трагедия стоял начело на
хора но време на диалозитс и ре-
питирал стиховстс
Корина (лат Corinna) I. (VI V в
пр Хр ) Старогръцка лиричсска
постсса. родсна в Танагра. Беотия,
но вероятно живяла в Тива. (По-
род легендата била прсподавател-
ка и съпернииа на Пиндар, когого
побеждавала цели пет пъги в пое-
тичсски състсзапия 2. пин Жена,
обичана от Овидий, възпята в про-
изведенного му ..Любови» елегпн"
{A mores).
Коринт
- 210 -
Коринт (лат. Conn thus) геогр
Пристанище в Гъриия и главен
град на областта. Бил седалище на
Истмийските игри в мест на Посей-
дон. Процъфтяващ иентър още от
първото хилядолстис пр.Хр , прсз
VIII в.пр.Хр. Коринт основал ко-
лониитс Корсика и Сиракуза. Бил
съюзник на Спарта по врсмс на
Пслопонеската война, а след това
стоял нацело на съюза срсщу нся
по врсмс на Коринтската война
(395-386 г.пр.Хр.). По-късно бил
завладян от максдонните и най-
накрая от рнмлянитс. като станал
столица на провинция Ахея.
Кориолан, Гай Марций (лат
Coriolanus. Gaius Marcius) (V в.
пр.Хр.) Римски восначалник. про-
излизащ от рода на Мариинтс.
протнвнини на Тарквиниите. Бил
наречен Кориолан, защото прс-
взел града на волоките Кориоли
Когато в Рим нмало нсдостиг на
храна. зассгнат. че нс бил избран
за консул, той сс противопоставил
на раздаването на зьрненн храни
на плсбситс. освен ако тс нс сс от-
кажат от трибу ните си. Народът сс
раэбунгувал и го изпъдил от гра-
да След като отишъл в изгнание,
сс обсдинил с предпишите си про-
тивници и убедил царя на волски-
тс да атакува Рим. Но когато до-
стигнал до градскитс стсни. развъл-
нуван от молбитс на майка си Вс-
турия и на жена си Волумния. ко-
нто отишлн да го прссрсщнаг.
вднгнал обсадата Волскитс сс по-
чуствали измамени и го убили.
Корнелия (лат. Cornelia) (около
189-110 г.пр.Хр.) Дъщеря на Сци-
пион Африкански, която сс омъ-
жила за народния трибун Тиберии
Семпроний Гракх От него имала
дванайсст деца. само три от конто
останали живи: Тиберий. Гай и
Ссмпрония. Корнелия ги нъзпита-
лас много любов и мъдрост Изве-
стии са нейните думи, отправени
към една римска матрона, конто сс
хвалсла със своите накити. Корне-
лия. посочвайки децата си. каза та
..Ето мойте накити!**.
Корнелий (лат Conelius) Име на
известен римски род. от конто
произлезли Спипионите Су ia
(-♦). Корнелий Пейот (-»i llyoiiui
Корнелии Долабсла< —*)
Корнифиций, Квинт ( тат (<>/-
ni/icius. Quintus) (I в пр Хр ) Рим-
ски ПОЛИТИК И НОСИСН. ПОДДрЪЖННК
на Цезар Подчинил Илирия. слеп
което бил нзпратен в Сирия, а пос-
ле, с одобренного на сената, полу-
чил управ.тенисто на провинция
Африка. Приятсл на Цицерон и
също като него писатсл и пост.
cornu лат. (корт) I .in i Pot 2.
Крило на войската. фланг.
корона (лат. югопа) Украшение за
главата. което било симнол на ра-
дост. отличие или пласт. Можела
да нарира по форма и да има раз-
личии орнаменти (цветя, к юнкн.
скъпоценнн камъни) В Гърция на
побсдитслитс и олимпийскитс ш-
ри била поставяна корона от мае-
линони кнопки И мал о и корони от
мирта, дъб. ланър и др В Рим ко-
ронага прсдставлявала и награда
за проявената доблсст. Corona
caslrensts, от злато. сс давала на
този. който пръв успссл да влек
във вражески я лагер, с corona
mural is сс награжданал този. конто
пръв преминел градскитс стсни на
обсаждания град. Corona tri-
umphahs била от ланър, а пък
corona civicu от мирта.
Коронея (стгр. Koroneia. iar
Согопса) геогр и ист. Град в Бео-
тия на Конского езеро Дълго врс-
-211
Констанций
мс се намнрал пол хсгсмонията на
Тива и станал известен с поражс-
нисто. което тя нанесла на атиня-
ните прет 447 г.пр.Хр През 394 г.
пр.Хр обачс тиванциге били по-
бсдсни заелно със съюзницитс си.
бсотийиии атиняни. от спартанцн-
те намело с Агсзи.тай II
Коронида (лат. Со/тзшл) мит
Нимфа, обичана от Аполон. от ко-
гото родила Асклепии Тъй каю
нимфата предпочела прел бота
един смъртсн младеж. Аполон, в
пристъп на гняи от рсвност. нака-
рал Артемида да я убис
Кос (лат. Сот или Coos} геогр
Малък остров в Егейско морс,
близо до брсговетс на Кария Бил
под влиянисто на Миксна. нос ле го
завладели дорийцитс. а след това
прсминал към Псрсийската импе-
рия По врсмс на Пслопонеската
война станал причина за спор меж-
ду Атина и Спарта. Прочул сс с
медииинската школа на Хипократ.
чисто иърво седалище сс намирало
в храма, посвстсн на Асклепий
Констанс I (лаг. Constans, Flavius
luhus] (около 320 350 г.сл.Хр )
Син на Константин и император
засдно с братята си Константин II
и Констанций II Сражавал се и
убил първня и така получил пала-
та Западна империя На свой рсд
бил убит по врсмс на бунт от пъл-
ководсиа си Магнсниий.
Константин (лат ConstuntinusI
Имс на няколко император!). I.
Константин, Флавий Аврелий,
наречен Всликн (лат Flavius
Aurelius} (около 2X0 337 г.сл Хр.)
Син на Констанций Хлор и Елена,
родсн в Нис (днсс Ниш). Мизня.
Бил обивен за император от войс-
ката в Британия, но за да бъдс
призната титлата му. трябвало да
води изтошителна война срсщу
Максснций. когото победи i и
убил при моста Милвий (3I2 i
сл.Хр .). Така станал господар на
Запалната империя С поред леген-
дата прели oiitKaia сьнувал крист
с надпис In hoc signo voices („С то-
зи знак шс побелит"). символ,
който бъдещият император поста-
вил като отличителен знак на
войската сн Прсз 3I3 i в Мидано
издал известния едню. с коню да-
нал пъ 1на свобода на христнян-
ского веройзпонедание I два с ле л
смъртта на сънерника си Лииннни
Константин станал единствен им-
ператор. ирсхвърлил cTo.Hiuaia от
Рим във Византион. наречен на
негово имс Консгантннопол. и
сникал Никсйския събор (325 < I
На него било осилено ариаиството
като срсс Прсди да умрс. бил
кръетен и разделил империяга на
три части между синонете си
Константин II. Констанс и Кон-
станции II 2. Константин II.
Флавий Клавдий (лат. Flavius
Claudius) (около 316 340 г с i Хр I
Първородният син на Константин
Получил, засдно с браг си Кон-
станс. Запалната империя, а в раз-
иределението на териториитс на
него се палнали Галия. Испания и
Британия Впослсдствпе обявил
война на браг си и нахлул в Ита-
лия. но бил победен и убит при
Аквился.
Констанций (лат Constantins}
Имс на двама римски импсраторн
I. Констанций Хлор. Флавий
Валерий (лат. Constantins СМо-
rus. Flavius Valerius} (около
250 306 г.сл.Хр l Пълководец на
служба при Дноклсциан и Макси-
милиан. управитсл на Галия. Испа-
ния и Британия Получил нрякор
Хлор, защото обичал зеления цвят
(на старогръцки chloros} и защото
Komumo
- 212 -
бил много блед. Развел сс с жена
си Елена, ла да сс ожени за Теодо-
ра. заварена дъщеря на Максими-
ан. Довел до победен край много
военно кампании, отблъеквайки
алеманн и франки. След като Ди-
оклеииан и Максимиан абдикира-
ли. станал август заедно с Галерий
Малко след това в Еборакум
(Йорк). Британия, къдсто се сра-
жавал с пиктитс. сс разбелял и ум-
рял Бил баща на Константин Ве-
лики 2. Констанций II. Флавий
Юлин (лат. Flavius lulius)
(3I7-36I г.сл.Хр.) Син на Конс-
тантин. бил обявен за цезар в 324 г
от баща си. който му поверил уп-
равленисто на Източната империя
Твърд и жесток, след смъртта на
Константин, за да унетичи властта
си. не сс поколебал да убис
собствсните си роднини, като зет
си Ветранион. когото смятал за съ-
перник След като починал узурпа-
торы на Западната империя. Мак-
сснций, Констанций поел властта и
на Изтока. и на Запада Починал от
треска по време на скспедиция. в
която трябвало да сс срсщнс с бра-
товчед си Юлиан, избран за импе-
ратор от войската в Галия.
Komumo (стгр Kory По) мит. Бо-
гиня на разпуснатостта. от тра-
кийски произход. подобна на Ки-
бела Пра шипите в нейна чест би-
ли много шумни и разюздани. а
жрсцитс и сс наричани бант и {hup-
tai - на старогръики bapto означа-
ва ..потапянс") заради особснитс
ритуални измипания. конто извьр-
швали.
котурни (стгр kothornos. лат
cothurnus) Кожени обувки, конто
достигали до срсдата на крака и
нмали високи дървенн подметки
Използвали сс от гланните герои в
трагсдиитс. за да придобият по-
внушитслсн вид Били въвсдсни
по всяка вероятност от Есхил
Римляните наричали трагедии ните
актьоти cothurnati.
Коций (лат Cottius) (I в пр Хр )
Име на двама царе на плсмсто ли-
гури Сс лищата им сс намиралн в
Азпите, конто били нарсчснн на
тях Коцийски При управ iciiiicto
на римляните Октавиан поставил
първия начело на мсстнитс и геме-
на. а вторият имал подкрепи га на
Клавдий
Кранай (лат. Crunaus) мит Митн-
чсн пар на Атика по врсмето на
Девкалион и потопа Имал три дъ-
щери. една от конто, Агила, дата
името на Атика. Бил изгонен or
Амфиктион. брата на Хелен
Кранейон (стгр Kraneion) геогр
Мсстност в покрайнините на Ко-
ринт. къдсто в една горичка се на-
мирали храмове. многобройни ви-
ли и гимназия, място за cpeuni на
местната младеж Там живя i н би i
погребай киникът Диоген
Кранон Liar Cranium) геогр Град
в Тссалия. недалеч от Лариса, из-
вестен с едноименната битка -»
Ламийска война.
Крас, Марк Лициний (лаг Cras-
sus. Marcus l.icinius) (около
II4-53 г.пр Хр.) Римски политик
Принадлежа.) към богата фамилия
на сснатори и изиозвал по шта-
та. за да задоволи лимните си интс-
реей. Поддръжник на Сула, тон
обуздал бунта на робитс начело
със Спартак Нмало подозрения,
чс с участвал в заговора на Кати-
дина Бил нриятсл на Помпеи
подпомогна.i финансово и збора на
Цезар и влязъл в първия триумви-
рат Направил гака, чс да му вы-
ложат извънредна мненя в Сирия,
възнамеряваики да намсри там го-
213 -
Креуса
лсми богател на. Докато бил анга-
жиран с войната с партите, го уби-
ли с предателе)во във вражеским
лагер, къдсто отишъл да прсгова-
рм
Краплет (стгр А'га/ел) I. (IV в
пр Хр ) Старогръики философ, на-
речен Тиванснът. послсдоватсл на
школата на кинииитс и ученик на
Диоген 2. (Ill в.пр.Хр.) Атинскн
философ, стоял начело на Акадс-
мията 3. (II в пр Хр.) Сгарогръц-
кн филолог от Малое, оглавявал
Пергамската школа.
Кратил (лат. Сгил/тм) (V в.пр.
Хр.) Старогръики философ, пос-
лсдовагел на Хсраклит н учится на
Платон, който нарскъл на него
един от диалозиге си.
Кратин (лат Сга/шп.т) (.’-423 г.
пр.Хр) Атинскн комедиограф,
представится на старата атичсска
комедия Дал художсствена форма
на веселите комедийна представле-
ния и създал жанра на сатирата, раз-
вита впослсдствие по-пълно от
Аристофан От иеговитс произведе-
ния са останали малко фрагмента
Креонт (лат С iron} мит I. Цар
на Коринт Дал дъщеря сн Креуса
(или Главка) за съпруга на Язон,
който. след като взел златното ру-
но. сс подслонил при него. Медея,
заслонена от ренност, убила с по-
мошта на магичсскитс си способ-
ности и бащата. и дъщерята 2.
Цар на Тива, брат на Йокаста. из-
вестен с жсстокостта си Вероятно
той подтикнал двамата сина на
Един. Етеокъл и Полинейк. да сс
изправят един срсщу друг и гака
предизвнкал войната. наречена
„Ссдсмтс срсщу Тива". След
смъртта на двамата братя си прис-
воил трона. За да спаси града, при-
нссъл в жертва на Арсс енна си
Мет арен. Забранил Полинейк да
бъде погребай, а Ан пиона погре-
бал жива, защото нс се подчинява-
ла на заповеди те му
Крез (стгр Knussos, лат Оттсшл)
(VI в пр Хр ) Послсдният пар на
Лидия, известен с голямото си бо-
гатство Разпрострял гран и шп с на
иарството си дотолкова. че вклю-
чил почти цяла Мала Азии в него
Когато зет му Астнаг бил изгонсн
от Кир. нападнал персийския пар.
но трябвало да сс оттеши в град-
скитс стсни на Сараи Кир обсаж-
дал града цели чстиринайсет дни и
накраи го завладял и ограбил (546т
пр.Хр). Изглежда. чс победитетит
сс отнесъл благосклонно към Крез,
подарил му живота и станал иегов
приятен Казал лори на сина си
Камбиз да направи съшото
Крит (стгр Krele. дат Civta) Го-
лям остров в Средиземно морс с
умерен климат и плодородна поч-
ва Прсз III хнлядолетис пр Хр на
него се заселили племена с азиат-
ски произход и дали началото на
одна много развита цивилизация.
Структурага на северная бриг бла-
гоприятствала развит исто на
морскага търговня и контакт тс с
целня остана.) античен свят Про-
чути били няколко паре на Криг
Минос. Радамант. Идоменей и Ме-
рной Сред градовстс му нзпъквал
Кносос с прскрасния си нареки
дворец и известия Лабиринт Със
завладяването му от дорийците
прсз XI век започнало и нсговото
заиаданс То завършило с превзе-
мането му от римляните и нренръ-
щансто му в провинция заедно с
Кирснаика. Спорсд легендата
Кибела скрила на остров Крит
малкия Зевс, за да попрели на ба-
ща му Кронос да го пот ълне.
Креуса (стгр Кгеоиза. лат
Сгеиза) мит I. Дъщеря на Океан
Kpumuu - 214 -
и Гея. майка на царя на лапититс
Хнпссй. 2. Дъшеря на царя на
Атика Ерсхтсй. Омъжнла сс за
Ксут. който бил изгонсн от Тсса-
лия. От него имала двама сина,
Ахен и Йон. родоначалниии на
ахсйцитс н нонийците. 3. Дъщеря
на Крсонт (-♦). наречена ошс Глав-
ка, в която сс влюбил Я тон. Ме-
дея. обету мяла от ревност, сс
прссторила. че спокойно приема
техния брак и извратила на Крсу-
са прекрасна рокля. обшита със
скъпоиснни камъни. Тя обаче била
напоена с много силна отрова, ко-
ято убила нснинното момичс 4.
Дъщеря на Приам и съпруга на
Еней. която изчезнала и пламъии-
тс по време на бягство от Троя.
Kpumuu (лат. Cntia.\} (около 406
403 г.пр.Хр.) Прочут старогръики
оратор и политик, ученик на Гор-
гий и Сократ Бил приятел на Ал-
киннад и сс борил за прскратяванс
на изгнанного му. Единствсният
резултат обаче бил, чс и той тряб-
вало да напуснс Атина След бит-
ката при Егоспотамос сс завърнал
в родината си и станал един от
Тридсссттс тиранн. Сражавал сс
срещу изгонснигс демократ)! наче-
ло с Тразибул. който го убил. Пла-
тон озаглавил един от диалозитс
си с нсговото имс.
Критолаи (лаг Crilolaua) I. (II в
пр.Хр.) Командващ ахсйцитс при
втория им опит да сс противопос-
тавят на римлянитс (I46 г.пр.Хр)
2. (II в пр.Хр) Философ, перипате-
тик от Лнкия. конто бил изпратсн
в Рим като посланик през I55 г.
пр.Хр.
Критом (crip Кгиоп. лат Crito}
(V-IV и пр Хр I Ученик на Сократ,
който до последний момент се бо-
рил за освобождавансто на учите-
ля си. като предложил дор и и спо-
ите имоти На него с наречен един
от нзвсстните диалози на II шгон
Кронос (стгр А'/птм) мши Елин
от титаните, персонификации на
Времсто (на старогръики c/wwwm)
Той бил най-малкнят син на Гея
Зсмята. и Уран Нсбето Скопил
баша си. изгонил го. станал госпо-
дар на света в сс оженил за eccipa
си Рея Слсдвайки примера на ба-
ща си Уран. Кронос също искал да
сс отървс от дсиага си зашою
оракул му прсдрскъл, че е пт от
тях щс го свали от престола Вмес-
то да ги хвърля в недра га на земя-
та, тон ги ноглъща.1 един след друз
Всъщносг не можел да in убис. за-
щото тс били сплин и беземъртни
като него. Рея успяла да скрпе
Зевс, като дала на Кронос да
погълне камък. увит в пелени (по-
късно Ъо/им на старогърцкн при-
добива и значение „стар гну пак" I
Зевс пораснал бързо. зашого не
подлежал на норма тив ход на
времсто. спалил баща си от трона
заел нсговото място и го накарал
да новърне братята и сестрин1 му
Деметра. Хера. Хадес. Посейдон и
Хестия. така нарсчените тапни бо-
говс на Олимп. След това Зевс се
сражавал с другите титани. побе-
дил ги и ги захвърлил заедно с
Кронос в Тартара. Според друз ва-
риант на мига, башата и синъг се
сдобрили и Кронос пару нал на
Острова на блаженитс. накрая на
земята. Спорсд римскше поеш
Кронос, ндентифициран със С а-
турн. след като бил победен, избя-
гал в Лаииум. Тогава за жите ине
на облает та. нарсчсни на него gwri
Saluiniu. настъпил златният век.
Празницитс в иегова чсст. Сатур-
на.шите (-♦). сс органишралн в
Рим през декември в продължение
на ссдсм дни с голсми нсселби.
- 215 -
Курсор
Кротон (лат. Croion) геогр Град в
областта Калабрия на брега на
Йонийско морс, основан от гърии-
тс прет VII! и.пр.Хр. След като по-
бедил Сибарис (5I0 г.пр.Хр).
имал най-голямо влияние в Magna
Graecia. Нс успял обаче да устои
на атакитс на Сир'акуза. на Пир и
на римлянитс. от конто бил зав ла-
дян прет 277 г.пр.Хр. Известен
бил с политико-философската си
школа, основана от Питаюр през
530 г.пр.Хр.
cubitus лат (мгштге) Ду мата оз-
начава букнално „лакът”. Така сс
наричаза и римската мирка за дъ i-
жина, отговаряща на 0,45 м.
Кума (лат Cumae) геогр Град в
областта Кампания, недалеч от
Флсгрсйскитс полета, основан от
халдейски колониста в началото
на VIII в.пр Хр. Станала една от
най-ивстущнте гръцки колонии
Наложило и се да води борби с ст-
руски и самнити. След като била
подчинена от самнититс. станала
съюзник на Рим В близост до Ку-
ма сс намирала пещерата на Сиби-
ла (-♦). наречена Куманска.
Кунакса (стгр Коппока) геогр и
чет Град в Месопотамия, близо до
Ефрат и на около 200 стадия (90 км I
от Вавилон През 40I г. пр.Хр. там
сс състояла известната битка меж-
ду Кир Млади и Артаксеркс II, ца-
ря на Персия, в която Кир бил
убит От Кунакса заполняло връ-
шансто на наемните гръцки войни-
пи. водсни от Ксенофонт.
curator лат. (куратор) В Рим така
сс нарнчал извънредният магист-
рат. койго сс занимавал с никои
по-спсиифнчни ссктори в админи-
страцията. Такъв бил curator
адиагит, който сс грижел за акве-
дуктитс, curator cloacarum. който
отговарил за клоаките и т.н
курети (стгр Koureles, лат Си-
retes) мит Жрсии на богинята
Рея-Кибела на остров Крит, конто
сс грижелн за новородсния Зевс
-» корибаити
курия (лат. сапа) Една от древнн-
тс трийсст подразделения на пат-
рицинге Според традицията Ро-
мул разделил първоначалннтс гри
триби на по дссст курни, а всяка
курия иа дссст рода (gentes). Ку-
рия сс наричало и мястото. в коею
сс събирали нейните члсновс
(curiah). за да цочитат кулювстс
си или да лискутират за никои наж-
ни де ia Впослсдствие с гати дума
се означапало и зданисто та сьби-
ране иа сената Накраи така сс на-
ричал както самият сенат, така и
сенаты на муниииниите
Куриации (лат Curiatu) (VII в
пр.Хр ) Трима брати близнапи от
Алба Лонга. конто по времсто на
Тул Хостилий сс сражавали срещу
Хораииитс<-Н
Курий (лат Curius) Име на римски
род, към който принадлежал Марк
Курий Дентат -♦ Дентат. Марк
Курий.
Курсор (лат Cursor) Фамилното
имс на днама известии политиии,
принадлежаши към рода на Пани-
рвите. I. Курсор, Луций llanii-
рий (лат Lucius Papirius) (IV' в
пр.Хр.) Спорсд традицията бил пет
пыи консул и дссст пыи диктатор
Победил самнититс (320 г.пр.Хр.).
отмъщавайкн за унизителния сни-
ми при Каудинския проход Пос-
тигнал побсдата, като наложи.!
строга дисциплина на войската.
Нсговнит суров характер не сс ха-
ресал на народа и така се роди i ит-
разът ..Папироиа строгост", то-
сст прокалена строгост. 2. Курсор,
Луций Папирий (лаг. Lucius
Papirius) (IV III вир Хр.) Син на
cursus honorum
- 216 -
предпиши я. който успял да победи
самнититс, лукавите. брутитс и да
завладев Тарент. прннуждавайки
войската на Пир. царя на Епнр. да
сс оттсгпи (272 г.пр.Хр.). Плиний
Стари го спомеиава в съчинснията
си като чонека. който вьве.т в Рим
слънчевия часовник.
cursus honorum лат (лг/хтс х<>-
норум) Така сс наричала полити-
ческата кариера на римским граж-
данин и по-точно послсдоватслно-
стта на магистратуритс и полити-
ческите длъжности. рсгулирана
отчасти по навик, отчасти чрез
спсциални закони На 2Х години
можело да сс пристъпи към длъж-
ноегта на квестор. на 34 години на
претор, а на 37 да сс стане консул.
Впослсдствие възрастта за засма-
не на длъжноститс била промсне-
на: на 3I години квестор, на 37 -
курулен слил. на 40 - претор, на
43 - консул.
курулен (лат. сигн/м) Магистрат с
ио-висок чин. на когото по право
сс полагало ннкрустирано с аба-
нос кресло, наречено курулско -
sella curuhs.
Курций (лат Curtius) Имс на
римски род. от който прозлеэли:
I. Курцнй, Марк (лат Manus)
(IV в.пр.Хр.) Легендарен млад
римски патриций, който жертва.!
живота си. за да сс подчини на
оракула На форума в Рим сс отво-
рила голяма пропаст и в нся сс об-
разувало нещо като езеро (нарече-
но Curtins lucus). Колкото и ттръет
да хвърляли рнмлянитс вътре. нс
успявали да го просушат. След ка-
то авгуритс сс посъвствали по-
между си. казали, че кропает та ня-
ма да сс затвори, докато Рим не
хвърли в нся най-иенното нещо.
което притежава. Тогава Курции.
смятайки. чс за Рим войницитс са
най-голямата ценност. облякъл
униформата си. въоръжн.т се.
пришпорил коня си и СС ХВЪрЛИI II
пропастта. която сс затворила
след него 2. Курцнй. Руф Квинт
(лат. Rufus. Quintus) (I в сл.Хр.)
Римски историк, автор на ироиз-
ведснието „История на Алек-
сандър Велики" {Historiae .llexan-
chi Magni). В него разказва за жи-
вота на македонский цар и прави
паралсл между състоянисто на
Максдонската империя при смърт-
та на Алсксандър и състоянисто
на Римската империя след смъртта
на Калигула и идвансто на трона
на Клавдий
Лаарх (стгр. Laanhos) (VI н tip
Хр ) Чичо и покровится на Бат III
от Кирсна. Опитая сс да у турнира
трона, като сс оженил та майката
на Бат, но ти го и змамила и нака-
раяа да го убият
Лабдак (лат. l.aMucus) лини. Цар
на Типа, син на Пояидор и Питси-
да. Бил внук на Кадъм и баша на
Лай. слсдоватсяно и дядо на Един
Аабеон, Марк Антистий (дат
Labco. Manny Anlnliuy) 1око:ю 4S г
пр.Хр.-22 г.сл.Хр.) Известен
римски юрист, живил но врсмсто
на Август. Основал юридически
школа, наречена ртсиНапа но
името на негоции ученик Прокуд
Написал над чстиристотин съчи-
нсния. от конто с итключително
голимо значение с коменгарът на
таконите на Дванайссттс таблици
Лаберий, Децим Юний (Laberi-
и.х. Decimus luntut) (около 105-43 г
пр.Хр .) Автор на мнмовс Принад-
лежал към конничсското съсло-
вис Веднъж Цезар го принудил да
прсдстави на сцсната един от спо-
ите персонажи Този акт означавал
загубване привата на римски кон-
ник и наказание с infamia (•Ч).
Лаберий се подчинил, но в знак
на протест срсщу тази деспотич-
на постъика импровитирал с хаи-
ливи стиховс срсщу юзи. когото
смятал за тирании Цезар му
простил, като му възвърнал пра-
вата. но нс би । прист от остана-
литс конници Мимовстс на Ли-
берии. изпълненн с остроумия,
от конто са остана ли малко фраг-
мент. са цитирани от Хорапии в
нсговитс ..Сатири"
Лабиен, Turn t ia । Labientts. Tilii'A
(около 1(ХМ5 г пр.Хр ) Народен
трибун в 63 г.пр.Хр. после легат
на Цезар в Галия По врсмс на
гражданската воина заставал на
страната на Помпей и взе.т учас-
тие в биткитс при Фарсал и Тап-
сос. В Испания, начело на войска-
та и засдно със синовстс на Пом-
пей. влязъл отново в битка с Це-
зар при Мунда. къдсто би л побе-
ден и загинал на бойното иоле
лабиринт (лат labyrinthity) Пост-
ройка. представ.тяваща заплстсна
передний от стаи и коридори. кон-
то праве nt почти невъзможио на-
мнрансто на изхода Плиний опне-
на чстири лабиринта. 1. Египетс-
кияг лабиринт, най-древният, hi. т-
величен от Херодот. би т строен от
дванайсст паре за прослава на де-
лата им. Представ.ляна.т велико-
лепна каменна постройка, разде-
лена на дванайсст двора и 3000
стаи 2. Лабиринтът на остров
Крит, в Кносос. бил най-известен,
прочут благодарение на мита за
Минотанъра и Тезей (-♦) Според
легендата бил построен от Дедал
по заповед на Минос. паря на
Лаверна
- 218 -
Крит Дедал сс вдъхновявал при
работата си от египетским лаби-
ринт 3. Лабиринты в Самос бил
построен от мсстни архитскти
благодарение на срсдствата. дадс-
ни от тирана Поликрат. 4. Лаби-
ринты в Италия, при Киузи. прсд-
ставлявал гробница, издигната по
поръчка на етрускня пар Порссна
Лаверна (лаг Laverna} мит Рим-
ска богиня на псчатбнтс, прели
всичко незаконнитс, и на крадци-
тс На ней била посвстсна гора на
Виа Салария и на Авснтннския
хълм
Лавиниум (лат Lanmum} геогр
Древен град в Лацнум. Според ле-
гендата бнл основан от Енсй в
чсст на съпругата му Лавиния
Лавиния (лат Lavima} Дъшеря на
цар Латин и на Амата. Била обе-
щана за жена откачало на Турн. а
после на Енсй. косто прсдизвика-
ло войната между рутули и троян-
ин. Омъжила сс за Енсй. конто в
нейна чсст основал града Лавиния
От него имала син, родсн след
смъртта на баша му Независимо
от това нс бил наречен Постум, а
Силвин. зашото сс родил в гората.
в която Лавиния сс била приютила
след смъртта на гроянскня герой
Лагос (лат. Lagus} (IV н пр Хр >
Пълководец на Александър Велики,
родоначалник на линастията на Ла-
(идите, баша на Птолемей I Сотир
Ладон (лат. Ludon} I. чит Дра-
кон. който пазел градиннтс на хсс-
псриднтс. 2. геогр. Река в Арка-
дия, приток на Алфей
Лаерт (лат. Laertes} мит Цар на
Итака, син на Аркизий, съпруг на
Антиклся. or кояго имал син Оди-
ссй. Взел участие в лова на кали-
донския глнган и в похода на арго-
навтитс Отказал сс от трона в
полза на сина си. а спорсд друга
легенда, различавший сс or Омир.
помогнал на Одиссй при заврыца-
нсто му да победи претсндентитс
за ръката на Пенелопа
Лаида(спр Lais) (V в.пр.Хр ) Име
на хстсра. прочута с красота г а си
Родена в Сицилия, тя била огне ге-
на по-късно в Гърция Била обнча-
на от Алкивиад. от нся сс възхи-
щавали Апслсс и Хиисрид. Внос-
лсдствие огишла с никой си Хипо-
страт в Тесания. Там. според нз-
точницнтс. била убита в храма на
Афродита от тссалийкитс. конго
завиждалн на красотата и и сс при-
тсснявалн от нейното влияние
върху съпрузитс им Вероятно с
съшсствувала и друга хстсра със
съшото име. Лайда от Коринт, ко-
ято авторнге от онова време место
бъркалис първата
Лай (лаг. Laius} мит. Цар на Типа,
син на Лабдак и баша на Един (-♦).
Бил убит на нътя. близо до Делфи,
от сина си Един, койго нс знаел.
че с негоният баща. поискал toil да
сс отмести и да му направн иът
Лай и кочняшът му отказали висо-
комерно и Един убил и двамата
лакедеймонци (лат Lacedaemo-
mi} Житслитс на Лакония
Лакедемон (стгр. Lakeduunon
лат Lacedaemon} мит. Син на
Зеве и Тангста, оженил сс за Спар-
та и бил нар на Лакония, главният
град на която сс наричал Лакеде-
мон или Спарта, на името на спои-
те владетели.
Лакония (стгр Lakonike. лат La-
сопка} геогр. Планинска облает в
Гърция. в югоизточната част на
Пслопонсс. На север граничела с
Арголида и Аркадия, на запал с
Мсссния, на юг със Средиземно
море, на югонзток с Егейско. Там
- 219 -
ланиста
сс намирала планината Тайгст и
минавала рската Еврота. Жнтслн-
тс й сс нарычали лаконии или лакс-
дсймонни Пронзлизали от дории-
IH1TC, конто сс разположнли там
прсз XIII в.пр.Хр. и и X в.пр.Хр
основали Спарта 1-»)
lacrimatorium лаг (1акримато-
puy.u) Малък съд. и който сс съби-
рали снизите на погрсбснията.
Ламийска война (спр Lamiako*
polemos. лат. Lamiacum bellum)
Вонна, коню нзбухнала след
смъртта на Александър Велики в
323 । пр.Хр. между Антнпатър.
управителя на Македония, и Ази-
на. Наречена била гака оз името
на града Ламия и Тссалия, къдсто
сс намнрало главного командванс
на Антнпатър. Побсдата на макс-
донцнтс в Кранон (322 г пр.Хр )
сложила край на нсзависнмостта
на Гърция.
Ламия (лат. Laima) I. мат Дъще-
ря на Бел. царя на Либия. или на
Посейдон. Била любимка на Зеве,
от когото имала много цена Хера
от ревиост накарала да ги убият
Тогава Ламия, полудяла от мъка.
заполняла да отклнча чуждше де-
да н да ги разкъева. На нея били
нарсчснн ламин ilamiac) ношнитс
призраки, конто спорсд дрсвнитс
гърни извивали крънта на дспата и
нзяждали сърпата нм 2. ист
(IV—III в. пр.Хр ) Прочута гръцка
куртизанка, любима на Деметрии
Полноркст. пар на Македония, в
чийто двор била ценена като из-
ключителна музикантка.
лампадедромии (стгр lampade-
dromia) Надбягвания с факли (от
lantpax. „факла" и dromos, ..бяга-
не“). конто сс органнзиралн в Гър-
ция. прсдимно в Атина. по време
на тържсствсни празници като гс-
зи. поснстснн на Хсфсст. Проме-
теи и Артемида, както и по време
на Панатснентс. в чсст на Атина
Ламлеция (стгр Lampelic. лат
Lampetia) мит Дыцеря на Хсли-
ос, сестра на Фасзон Заедно със
сестра сн Фстуза пасяла кранигс и
стадата. конто баша нм имал в Си-
цилия.
Лампридий, Елий (лат l.amprtdi-
гм. Aelius) (IV в.сл.Хр ) Римски ис-
торик от късната империя Анзор
на биографиизс на импсраторите
Комод. Елиогабал и Александър
Север Те in биографии са част от
сбирката „Писатели на история та
на импсраторите*' (Scriptures hts-
tortae Augustae).
Лампсак (лат. Lampsacus) геогр
Град в Мизия. на азиатским брит
на Хслсспонт. основан от фокен-
пигс прсз VII в пр.Хр . център на
култа към Приап Смята ю сс. че
иеговитс жители били с покнарени
нрани Гърни и перекипи си оспор-
нали правого да владсят този град
Според легендата Александър Ве-
лики но време на скспсдицията сн
н Азия решил да го разруши тара-
ни пороците на гражданнтс му. но
Лампсак бил спасен благодарение
на хнтростта на историка Анакси-
мен (->).
лангобарди (лаг. Langobaidt и ш
Longobardi) Древно племс от се-
нернитс части на Германия, косто
в VI в. сс установило в Панония. а
оттам но-късно стнгнало до Ита-
лия.
ланиста (лат lanista) В Рим така
били наричани собсгвсннците на
гладиаторскитс школн и но-общо
тези, конто преподавали уменисто
да сс води борба и сражение. Как-
то актьорите и посреднниите. така
и ланиститс били лишенн от поли-
тически права
лантернарии
- 220 -
лантернарии или латернарии
(лат lanternaru или larernarii) В
Рим роби. конто нощсм вървслн
пред господаритс си и с фенер
(lanterna) им осветявали пътя.
Аанувиум (лат. Lanuvium) геогр.
Древен град в Лаииум на Албан-
ските хълмовс. по-късно муници-
пия Там бил роден Антонин Питт
Бил прочут с храма на Юнона
Соспита (luno Sospitu Юнона
Спаснтелка).
Ааодамант (лат. LuodamuM мит
I. Снн на Етсокъл. цар на Тина Бил
убит в сражение от Алкмсон във
втората война срущу Тива, полена
от Адраст и епигоните (-»). 2. Син
на Антенор, убит от Аякс Тсламо-
нид в Троянскага воина (Я.пшгЫ.
3. Син на Алкиной, царя на фсаки-
тс. и брат на Навзикая (СМшеч).
Ааодамея (стгр. Laodameia, лат
Laodumta] мит 1. Дъщеря на Бс-
лерофонт и Филоноя. От Зевс ро-
дила син Сарпсдонт Локунала за-
одно с Артемида и била убита от
богинята. за да я накажс за прско-
мерната и горделивост. 2. Дъщеря
на Акает, женена за Протесилай
Когато любимият и съпрут загн-
нал в Троянската война от ръката
на Хектор. тя се помолила на бого-
встс да го види отново и получила
разрешение да говори три часа със
нсговата сянка. След като тона
врсмс изтекло. тя сс самоубила. за
да може да последва съпруга си в
подземного царство 3. Едно от
имсната на дойката иа Орест, коя-
то то спасила. след като майка му
Клитемнестра убила Агамемнон
Ааодика (лат Laodice) мит. (.Дъ-
щеря на Приам и Хскуба. влюбена
в сина на Тсзсй, Акамант. от кого-
то имала син Мунит Умря.та от
скръб заради смъртта на сина си,
ухапан от змия. Спорсд Аполодор
била погъ.тната or земята с тсд па-
дансто на Троя 2. Другою име на
Електра, дъщерята на Агамемнон
Ааодикия (crip .Laodikeiu. чат
Laodicea) геогр. Име на няколко
града от Изтока. нарсченн така н
чсст на привнеси от династията на
Сслсвкидитс.
Ааокоон (лат Luocoon) мит Жрец
на Аполон в Троя, който се проти-
вопоставил с всичкитс си сили на
внасянето в града на нзвестния
дървен кон. изоставсн от гърците
на брега Поведсннсто му ттрсдиз-
викало гнева на Атина и тя пожела-
ла да го накажс Докато жрецы
принасял бик в жертва иа Посси-
дон, от морсто излезли две огром-
на змии, конто се обвили около си-
новстс на Лаокоои и него самая,
който им сс притеки л на помощ, и
ги задушили Тази ужасна смърт
била изтълкувана от троякий ге ка-
то наказание от боговстс и ги нака-
рала да внесат коня вътре в град-
скитс стсни Това довело до разру-
шавансто на Троя, така както иска-
ла Атина Смъртта на Лаокоои и
снновстс му била прссъздадена в
прочутата скулптурна трупа на
творцитс от Родоската школа Ате-
зандър, Атснодор и Полидор Сета
сс Памира във Ватиканскиге музеи
лапити (стгр. Lapilhai. таг
Lapithae}Дрсвно плсме в Тссалия.
прочуто с митичната борба с ксн-
тавритс •* Пиритой.
Лара (лат. Lara} мит. Спорсд Ови-
дий наяда, дъщеря на речей бог в
Лаииум Юпитер накарал да и от-
режат сзика. защото издала на
Юнона любовната му връзка с
Ютурна. Други я огьждествявалн
с Ларунда, дрсвно сабинско боже-
ство. смя тано за майка на лари те
(Muter l.urum).
- 221 -
Лариса
ЛАОМЕДОНТ (лат Laomedon) Цар на Троя, син на Ил и Евридика. баща на
Приам Когато Аполон и Посейдон били изгонени от Олимп заради непо-
корството си. Зевс ги изпратил да служат една година на царя на Троя.
Лаомедонт вьзложил на Аполон да пасе стадата му в полите на плани-
ната Ида, а на Посейдон да укрепи града, като построй здрави стени.
Задачата му била трудна и затова му помогнали и Аполон и Еак. царя на
мирмидонците. След като работата била свърщена. Лаомедонт отказал
да gage на боговете уговореното възнаграждение Тогава Аполон. за да
си отмъсти. изпратил върху града от един висок хълм облак от заразе-
ни стрели, който предизвикали ужасна епидемия На свой peg Посейдон
изпратил от морето едно морско чудовище, което поглъщало посевите
и всички хора, който срещало. Измъчените троянца се допитали до ора-
кула. който отговорил, ме за да умилостиви гнева на боговете. царят
трябвало да принесе в жертва дъщеря си Хезиона. като я gage за храна
на морското чудовище Поданиците на царя го принудили да се подчини
и горката девойка била оставена на брега, завързана за една скала. За
щастие на момичето оттам минал корабът Аргос, на който плавали към
Колхида смелите аргонавти. за да търсят златното руно. Сред тях бил
и Херакъл Той слязъл на брега, видял Хезиона и разбрал от нея тъжната
история Решил да я освободи, като поискал в замяна от царя два от ве-
ликолепните и бързи бели коне, дарени му от Зевс в отплата за отвли-
чането на Ганимед После се върнал на скалата, причапал чудовището и
го убил. След това продължил с другарите си похода към Колхида, като
решил на връщане да си вземе конете. Но и тогава Лаомедонт отказал
да изпълни обещанието си. Ядосан, Херакъл превэел града и убил в дву-
бой Лаомедонт. После дал Хезиона за жена на Теламон, сина на Еак
ларариум (лат. Lararium) В рнм-
ската къща малък нараклис. посвс-
тсн на култа към ларитс.
ларви (лат Larvae) Спорол народ-
нитс вярвания тона били сснкитс
на умрслн хора, конто в живота си
са били лоши; зли духовс. конто
тормозсли живите За ла сс държат
далеч ларните, били извършвани
изкунителнн рнтуали и жертвопри-
ношения. -» също lesivpu
Лари ( лат Lares) Римски божества,
покровители на ссмейството и къ-
щата. Тсхнитс изображения сс
поставили в ларариума Впослсц-
ствис ларитс станали закрнлницн
и на кръетонътищата (Lares сот-
pdales), на военните лагери (Lares
null tares), на морето (Lares per-
marun) и т.н. Към общсствснитс
лари (Lares public!), конто закри-
вили трала и ц.ржава та. се чис те-
ли и митични персонажи от древ-
ната история на Рим като Ака Ла-
рсниия. Тит Тапий. Ромул и Рем.
Ларий (лат. Larius lacus) Езсро в
Отсамалпнйска Галия, образувано
от рската Adduu ( Ала) Днсс сзс-
рото сс нарича Комо
Лариса (лат. Larisa и ти Larissa) I.
аит Дъщеря на Пеласг, дала име-
то на град в Тссалия. разно ложен
на бреговетс на р Пенен Спорсд
легендата Лариса бит главиияг
град на нарезного на Ахил. а пос-
ле на дннастнята на Алсвалитс 2.
ист При унранлениего на Ллсва-
днтс, от VI в пр Хр . Лариса стана-
- 222 -
Лас
ла член на фсдсраиията на Теса-
лия. В IV в.пр.Хр. поискала по-
мет от перснйпите и македонцитс
срещу Фера, друг тесалийски град,
нсин противник. Така тя ставала
причина за устаноинвансто на хс-
гемоннята на Македония в област-
та. която сс запалила чак до битка-
та при Киноскефалс в 197 г.пр.Хр.
После била вярна на Рим 3. Акро-
полът на град Аргос.
Лас (лат Lasus) (VI в.пр.Хр.) Ста-
рогръцки поет и музикант. родсн в
Хсрмнона. в Арголнда. Живял в
Атина в двора на тирана Хипарх
На него приписвалн създавансто на
цитирамба. Бил учитсл на Пиндар
Латин (лат. Latinus) мит Син на
Фавън н нимфата Марика, нар на
Лаурснтум. в Лациум Оженил сс
за Амата. от която имал дъщсря
Лавнния (-♦) Дал я за жена на
Еней. но прсди това тя била обе-
щана на Турн. предводителя на ру-
тулитс Така нредизвикал война
между троянцитс и рутулитс. в ко-
ято той бил съюзннк на Еней.
латини (лат. Laluti) Народ с индо-
европейски произход. който сс ус-
танови.) вобластта Лациум през II в
пр.Хр. Латннитс били организира-
ни в различии автономии градоне-
държави и между VIII и VII в
пр.Хр създали политичсско-рс.ли-
гиозни съюзи, като хегсмония в тях
имала Алба Други важни цснгровс
били Пренеста, Ардса. Рим. Но
много скоро сс появило сериозно
съпсрничество между Алба и Рим.
което приключило с ра зрушанането
на Алба и послсдвалото утвържда-
ване на Рим като водещ град-дър-
жава в Лациум Другитс, за да сс
противопоставят на нсговото прс-
нъзходстно, сс организиралн отно-
во в съюз и сс срещнали с римската
войска при сзсрото Регил (493 г.
пр.Хр ). но прстърпсли поражение
Били принудсни да сключат дого-
вор. наречен на името на сылатс тя
си. Спурин Касий. foedus
Cassianum. Спорсд нею те и inia.ni
в съюз. с цел да сс защит ават от
волските. екните и сабинитс В него
хегсмония имал Рим. чиято мощ на-
раснала след разгромяването на га-
лите и скспанзията в Южна Етру-
рия Около 340 г.пр.Хр. Рим раз-
пуснал този съюз. като с някои гра-
довс сключил отново договори за
съюз. а на други дал всднага право-
го на римско гражданство Цивили-
заиията на латннитс нс бита толко-
ва висока. колкого на сгруските. но
тсхният сзик латинският сс
разпросчранил от Рим и цяла Ита-
лия. а после и в цялата империя
Той сс превърнал в официален сзик
на Западиа Европа в продыжснис
на много асконе и досзигнал изклю-
чнтелно висока литсратурна стой-
ност благодарение на произнеденн-
ята на писатели като Цицерон. Вер-
гилий. Овидий. Хораций.
латомии (стгр latomiai, лат lato-
rniae или lautumiae) Каменоломни
в Сиракуза, превърнати в за!вор
Същото имс носсло в Рим едно
място близо до форума, къдсто се
намирал Мамсртинският затвор
Латона ( лат. Latona) мит Римска
богиня, съотвстстваша на гръика-
та Лето (-♦)
latrunculus лат. (.штруикул< )
Основного значение на думата с
..наемник", но в една римска игра,
подобна на шах, означивала и
„пешка". Изразът lalrunculis hul-
ere има смисъл. подобен на „играя
на шах", макар и свидстсдетва га
за правилаia на тази игра да не са
много ясни.
Лаурентум (дат Laurenlum) Дре-
вен град в Лациум, седалище на пар
- 223
Лебкотея
Латин Расположен бит близо до
морето, сред Таирова гора Близо
до него се напирало мястото. кълс-
то Еней слязъл на брега на Италия
Лахесис (лат. ДвсЛеш) мкт Една
от паркитс или мойритс (-♦)
Лациум (лат. Latium) Облает в
Централка Италия, през която ми-
нава река Тибър В дрсвността Ла-
циум сс простирал от р Тибър до
нос Цирцей, а на исток граничат с
Тибуртинската и Прснестинската
планина Областта била наречена
на пар Латин (-♦) и първите й жи-
тели сс наричалн латини Според
друга легенда там сс скрил Са-
турн. след като бил свален от тро-
на от Юпитер Всъщност името
Latium вероятно произлиза от
lateo. „с крит съм".
Леандър (стгр Leandros. лат Le-
ander) Младеж от Абидос Веднъж
отишъл в Ссстос. на европейский
бряг на Хслсспонта. за да присъс-
тва на празннка. който сс органи-
зирал всяка година в мест на Афро-
дита Леандър наблюдавал процс-
сията на пстдсссттс прекрасни мо-
мичета. жрици на богинята. и том
забслязал сред тях най-красинага.
Хсро. всднага сс влюбил в нся Ус-
пял да я доближи и разбрал, чс с
станала жрица против волята си
Тъй като девонката също сс влю-
била в младежа. двамата измисли-
ли как да сс срсщат тайно Тя живс-
сла в кулага на Ссстос, високо над
морето. заобиколена със скали.
Всяка нот младежът отивал при
нся. като прсплувал Хслсспонта.
воден от свстлината на запалената
от нся лампа Тех ните сроки
продължили ня кол ко месеиа, до
ндвансто на зимата. Но Леандър нс
могъл да понссе дъ.пата разлила
Една нот сс опита-'i да прсплува до
отсрсщния бряг и сс удавил в ог-
ромнитс вълни. На сутрннта без-
диханиото му гя ло било намерено
в скалите, под кулага на Ссстос.
Херо нс искала да живее без него и
сс хвърлила в морето. ГрЪЦКИЯ!
пост Музей с посветил на Херо и
Леандър малка поема (V в сл.Хр ).
Леарх I лат. Learchus) мит. Син на
Ино и Агамант, брат на Мсликерт
Бил убит от банта си. в когото Хе-
ра веяла безумие, и Леарх му се
прнвидял като лъвче или елей.
Левкат (лат Leucafes или Leu-
cutas) геогр. Нос на остров Левка-
дия Името на острова иднало от
белите му скали (от старогръцки
leukos. „бнл") Спорен югендата
от там Сафо се хвърлила в морето
заради нсщастната си любов
Левкип (лат Leucippus) I. мит
Потомък на Персеи, брат на Тин-
дарей и Афарей. баща на Феба н
Хипаира. известии като Левкипи-
дитс. 2. мит Син на Еномай. кон-
то от любов по Дафна сс преобра-
зил като жена и сс смесил с прия-
телките на красивата нимфа. Кога-
то го разкрили. загинал ио жела-
ние на Аполон. пронизан ог с гре-
ли 3. (V в.пр.Хр.) ист Старо-
гръцки философ от Абдсра. веро-
ятно ученик на Зенон и учитсл на
Демокрит Смятан с за създател на
атомистичната теория
Левкипа (стгр Leukippe) Една oi
трите Миннади (-»)
Левкипиди (сир Leukippulat. да г
Leunppidai) мит. Дъщери на Лев-
кип (-♦) Наричалн се Феба и Хи-
лаира и били отнлсчсни oi Диос-
куритс, докато сс омъжвали за
Линксй и Идас.
Левконоя (стгр Lcukonoc) -» Ми-
uuadu.
Левкотея (лат Leucothea) мит
Имс. присто от Ино (-♦). след ка-
Левкотоя - 224 -
то била пренърната н морско бо-
жество
Левкотоя (лат. Leucothoe) чит
Дъщеря на цар Орхам от Вавилон
Аполон сс влюби л в Левкотоя и та
да проннкне до нся. приел образа
на собствсната и майка. Евринома
Клитик. една от дъщеригс на Окс-
ан и Тетида. обичала Аполон и об-
зста от рсвност заради тяхното
шастис, подтикнала Орхам да по-
гребе жива дъщеря си. Аполон, тъй
като нс можсл да спаси любимата
си. я превърнал в тамяново дърво.
Левктра (лат Lenctra) геогр.
Мсстност в Беотии, между Платеи
и Теснин. известна с побсдата на
Епаминонд в 371 г.пр.Хр. срсщу
спартанците.
легат ( лат. legatus) I. Послания на
Рим. назначаван от сената, или
служится. нетоварен със задачата
да сключва договори с чуждитс
посланици на посещение в Рим 2.
Помощник на главнокомандващия
войската. 3. Помощник на управи-
тся на провинции, назначаван от
сената и избирав сред сснаторите
легион (лат. legio) Основна такти-
ческа единица в римската войска
В царе кия период легионът сс сос-
тоял от 3 (МИ) псхотинци и 300 кон-
ниии и бил разделен на центурии
Бойният ред бил разделен на три
редкий: hastati - млади и лско нъо-
ръжени. principes - по-възрастни
войници. конто били основното
ядро на легиона, и таги - встсра-
ни. използвани като резерва Кон-
н штата сс разпо.лагала от двстс
страни на бойния ред. В VI в
пр.Хр. броят на псхотинцитс нара-
снал двойно и така били образува-
ни два легиона, повсрсни на двама
консули В републиканския пери-
од лсгионсрите били граждани от
висшитс прослойки и си пок ури-
вали въоръженисто на собствсни
разноски. Впослсдствие. порадн
непрскъснатитс нойни. държавата
сс грижела за въоръжавансто и
издръжката на воиниците от наи-
бсднитс слосвс По врсмето на Ган
Марий набирането на войската ве-
че не било извърщвано чрез ценза,
а станало доброволно и военната
службата сс превърнала в истинс-
ки занаят Август поддържал пос-
тоянна войска, сьстояща се от два-
дссст в пет легиона, като увеличил
продължитслността на военната
служба от шсстнайсет на четирни-
сст години
Леда (лат. Leda) чит Дъщеря на
етолийскни пар Тсстнй. омъжена
за Тиндарей. царя на Спарта. Би та
изключително красива и когато
Зеве я видял да сс кипе в река Ев-
рота. сс влюбил в ней За да и об-
ладав, сс преобразил като дебел
Леда родила две двойки бли тнапи
Полуяс и Клитемнестра, Смитами
за деца на Тиндарей. и Кастор и
Елена с божествен произход
Леена (стгр Leama. лат Leaena)
(VI в.пр.Хр ) Атинянка. приятелка
на Хармодий (-♦) и на Аристогей-
тон Когато била подложена на ит-
тезання. сн откапала стика, за да
не може да издадс имената на
участницитс в заговора срсщу ти-
рана Хипарх. снн на Пнзистрат
лексиархи (спр lexiarchoi) Ше-
стпма атински магистрат. конто
и мал и задачата по време на народ-
ните събрания да пазят да не в те те
никой преднарително или никой,
който няма право, както и никои
да не излила по-рано.
lectica тат. ( и'ктика) Поярита ко-
силка нън формата на легло, чиито
подпори се поставили на рамснетс
на носачите (lectuaiu)
- 225 -
лемури
лектистерниум ( i.h leciisierm-
uin) В Рим жертвоприношение,
при косто статуте на боговстс
били иоставянн на възглавници
около маем, отрупани с крана. за
да измолят 1акри1.на нм при
бедствия.
Лелий (лат Laehus) Име на римски
род. към когото принадлежали: I.
Лелий. Гай (лат. Gaius) (около
235-161) г.пр.Хр ) Римски поли-
тик. прочут със смслостта и доб-
родстслите си. Сражавал сс нън
Bropai а пуническа война със Сци-
пион Африкански и победил Си-
факс (203 г.пр.Хр.) 2. Лелий. Гай
(около 190-128 г.пр.Хр.) Син на
предходния. голям приятсл на
Сципион Емилиан (Сципион Мла-
ди). на чисто погребение произ-
нссъл рсч в иегова намет Бил пре-
тор в Испания, усмирил въстанис-
ю на Вириат (145 г.пр.Хр ). Оби-
чал лнтсратурата. бил наречен
Мъдрсц (Sapiens). покровнтсл-
сгвал Пакувий. Полибий и Терен-
ций. Цицерон му посветил диалога
..Лелий за прия1елс1вото" (/ш/ин
</е ainicilia). за да възхвали голе-
миге му чонешки добродетели
Леман (лат Lemanus или Leman-
nus) геогр Езеро. образувано от
река Ролан (ссга Рона), разно.тоже-
но между Нарбонска и Бслгийска
Галия. Днсс - Женевского езеро
Лемнос (лат. Lemnus) геогр Ост-
ров в Егсйско морс с вулканичсн
произход. посвстсн на Хсфсст. за-
щото паднал там. когато Зевс го
изхвърлнл от Олимп Прочуй сс с
избинането на мъжетс. коею же-
ните от острова организирали (-»
Xuncunu.ta). Там сс намирал и мно-
го известен лабиринт. Островът
бил прензет от перситс. освободсн
проз 510 г.пр.Хр. от Мнлтиад и ми-
нал под властта на Атина.
лемури । i.i। lemures) Така нарича-
Jiii в Рим душите на умрелиге. ко-
нто веявали страх у живите, за да
ги накажат за юва. че са in забра-
нили За да умилостивя! лемури ie.
на 9. II и 13 май в Рим чсствалн
празника Лсмурии [lemuriu). по
време на който се извършва ли ри-
туал» за нзкуплснис. В тези дни
храмовстс били затворенн и нс
можсло да се сключват браковс
Мъжетс. главы на семейства, ста-
вали към полунощ и боен, прел
портата на дома, си изминали три
пъти ръцетс с тсчаща вода Поста-
вили в усгата си черни зъриа бак-
ла. конто после хвърляли зад гър-
ба си. кашайки денет пъти една
формула за умилостивяванс.
Леней (спр Lenaiu) Празник в чест
на Дионис Леней (от lenos.
,.чсбър ‘, ..прсса“). чсстван в Атина
Лентул (лат. Leniulus) Прякор на
няколко представите ли на Корнс-
лисвия род (gens Cornelia). I.
Лентул Сура, Публий Корнелий
(лат Leniulus Sum. Р С ornelius) (I в.
пр Хр.) Участвал в заговора на
Катилина. бил заловен и осьдсн
на смърт 2. Лентул Спинтер.
Публий Корнелий (лат Lentulus
Spun her. Р Cornelius) (I в.пр.Хр.)
Консул в 57 г пр.Хр.. той бнл един
от най-ревностнитс застъпниии за
завръ|цането на Цицерон от из-
гнание. Напразно се стремил да
върне на трона Птолемей Ав.лет
Сражавал сс на страна та на Пом-
пеи и загинал в гражданската вой-
на 3. Лентул Кос. Гиен Корне-
лий. наречен Гетулик (чат
Leniulus Cossus Gaelulii us. Cm
Cornelius) (?-35 г.сл.Хр ) Поли-
тик. пост и историк, разбил гету-
литс в Африка Император Кали-
гула му завнждал за попу тярност-
та н накарал да го убият.
Леонид - 226 -
Леонид (пат Leonidas) I. (’-4X0 г.
пр.Хр.) Спартански цар. заел в
4ХХ г.пр.Хр. мястото на брат си
Клеомсн I Прочул се при защита-
та на Спарта по време на втората
война с псрситс При Тсрмопилитс
само с триста спартанци храбро сс
съпротив ляна.1 срсшу многоброй-
ната псрсийска войска, прсдвож-
дана от Кссркс. На трстия ден
Ефиалт (•♦) завел псрситс по тай-
на пътска зад гърба им и смелите
войни били обкръжени и избити.
2. Пост от Тарент (около 325-260 г
пр.Хр ). от когото до нас са до-
стнгнали около сто епиграми.
Леонция (стгр Leontion} (IV III в
пр.Хр.) Известна куртизанка, из-
ключително образована, в която
бил влюбен Епикур. Твърди сс. чс
е написала никои произведения,
но са загубени
Лео с (стгр. Leos} мит. Гръцки ге-
рой. споним на плсмето леонтиди.
При една епидемия принссъл като
изкупителна жертва трите си дъ-
шери. за да умилостиви боговстс.
В иегова чсст. като благодарное!
за този жест, н Атина бил издигнат
храм, наречен Леокорион.
Лепид (лат Lepidus} Прякор на
римски политици от рода Емилия
(gens Aemiha). I. Лепил, Марк
Емилий (лат Marcus Aemilius}
(?-152 г.пр Хр ) Консул в 1X6 г.
пр.Хр.. поръчал да сс построй пъ-
тят Емилия. снързнащ Ariminium
(Римини) с Placentia (Пиаченца).
2. Лепид. Марк Емилий ('.’ 12 г.
пр.Хр ) Бил консул с Цезар през
46 г пр Хр След смъртта му под-
крепил Антоний и образу вал с не-
го и Октавиан вторая триумвират
Поверено му било управление™
иа Африка, но той сс оказал тол-
кова неспособен, чс Октавиан го
принудил да сс откажс от управля-
нанитс от него тсритории и от вся-
каква държавна длъжност. с за-
ключение на върховен жреи
Лептис (лат. Lepus} геогр Име на
два града в Африка: Leptis Magna.
основан от финикийците. бит род-
не място на Септимий Север От
него нма внушителни останки блн-
зо до днешния град Лебда в Ли-
бия; Leptis Minor, днешният Лсм-
та. плаща.) данъци на Карта! сн. по
един талент на ден И двата града
влизали в състана на римската
провинция Африка
Лерна (стгр. Lerne. ла! Lerna} геи-
гр Облает в Арголида. известна с
блатото. в косто данаидитс хвър-
лили главитс на мъжстс си. c iei
като ги убили Пак там спорет ле-
гендата Хсракъл убил хидрата
Лесбия (лат. Lesbia} Име на жена-
та. обичана страстно от поста Ка-
тул Вероятно истинското и имс
било Клодия (•*). На нея той пос-
ветил най-хубавитс си стиховс
Лесбос (лат. Lesbos} геогр. Остров
в Егсйско морс, близо до брсговс-
тс на Maia Азия. Бил родина на
философи като Теофраст и на пос-
ти като Тсрпандър. Алкей и Сафо
Най-известните му градоне би ли
Митилсна. Антиса и Пира
лестригони (стгр Lai.strygones.
лат Laestngones} мит. Плсме от
гнганти човекоядци. спомснато в
..Одисся". Вероятно обитавали
бреговетс на Сицилия Когато
Одисси пристигнал там. лес триго-
ните разрушили корабите му и
погълнали много от неговитс
спътниии.
Лета (лат. Lethe) мит Една от рс-
ките в подземния свят Когато ду-
шите на умрслитс пнели от нейни-
тс поди, забранили (от lelhe. ..заб-
рана") за земния живот
- 227
libra
Лето (стгр, Leto) мит Дъщеря на
титаните Кеи и Феба Тя била оби-
чана от Зевс и на остров Делос
(-♦) родила от него Аполон и Ар-
темида. Koiaio Кноба (-»( се по-
диграла на Лето, те и отмъсти.ли
жестоко В Рим богинята била по-
читана с имсто Латона
Либаний (лат Libumus) (314 393 г
сл.Хр.) Старогръики оратор от
Антиохия Високообразован чо-
век. той принадлежал към кръга на
Юлиан Апостат и също като импе-
ратора бил тастъпник на култура-
та на слинизма и на рсстапрацията
на сзичсстиото. Посветил много
години от живота си на преподава-
нс на реторика и написал много
речи До нас са достпгнали 1600
писма. конто предстанляват важен
документ за живота и обивайте на
онова врсмс и прели всичко за ор-
ганнзапияга на късно-античната
школа.
libatio лат (./шлщио) Възлиинис.
религиозна церемонии н Рим. кои-
то сс състоя.ла в нзлинанс върху
олтара на темности, като вино,
мляко. мед. за да бъдат предложе-
ни на боговстс.
libellus лат. (iu6e.ni) В Рим дума-
та означавала: I. Писмсна молба
или оплакванс 2. Публично съоб-
щсннс. обява. 3. Молба или про-
шение до сената или императора
liber лат (шгмут) Тънка инна, която
сс намира под кората на дървото.
използвана като материал за ниса-
не Впослсдствие така сс нарича н!
листовстс ръкописи. подрсденн
един след друг и евързани заедно.
Материалы. изнолзван за първитс
ръкописи. сс взимал от растснисто
папирус (-»1 и употрсбата му била
позната на египтяните ощс от дне-
хилидната година пр.Хр Текстоне-
тс сс пишели в колона, а листоне-
тс сс навивали (лат. volvere. откъ-
дсто идва и думага \olumen.
..свитък. том. книга") около пи-
лнндър от дърно ИЛИ КОСТ
Либер ( лат. Liber) мит Игалипско
божество на плодородие™ и вино-
то. впослсдствие отъждсствявано
с Бакх Празникът в иегова чсст.
наречен Либсралия. се чес шал на
17 март
Либералия -» Вакхана ши н Ли-
бер
libertus лаг ( lubepmyc) В Рим ос-
вободсн роб. конто придобинал
римско гражданство и получанал
родоно имс от господаря си и лич-
но име. Не можел да заема полити-
чески длъжности. а само админис-
тративни и търговски По врсмс на
импсрията освободснитс роби при-
добили голимо влияние в контрола
на общесшената администрация
Аибитина (лат Libiiina) чит
Италнйска богиня на noipcocniiH-
та. наречена така, защото отнема-
ла хора га ud libitum, loecr. когато
реши Впослсдствие била отъжде-
ствявана с Прозерпина Поникога
сс бърка с богинята Libentma или
Lubeiitinu. косто всъшност с епи-
тст на Венера
libitinarius лат. ( .шиитииарим )
Гробар Тс били наричанн lihtti-
наш, защото ссдалищсто им се на-
мирало в храма на Либитина (^).
Либия (стгр. Libve, лат Lybua) ге-
огр Имс. косто гърците дали на Се-
верна Африка, на запад от Eriniei
Тс колонизирали източната и чаи.
финикийцитс и картагснннтс за-
падната. От I в пр.Хр започнаю
завладивансто на обтастта от Рим
Libra лат. (Либра) Съзвсздисто
Всзни
libra лат. ( шбра) I. Всзни 2. Дрсв-
на мерна единица та тесло, използ-
librarius
- 228 -
пана от рнмлянитс. раина на
327.45 г Отговаряла на 12 иппае.
librarius лат. (.шбрариес) I. В Рим
роб. който има задачата да прспис-
ва книги 2. Счетоводител. конто
съхранявал рсгистритс със запла-
тите на войницитс 3. Книжар
liburna или liburnica лат ( иипрна
или либурника) Така рнмлянитс
наричалн вид лек кораб. използван
за пиратски нападения от или-
рийското плсме либурни Този ко-
раб често имал дссст реда гребла.
Либурния (лат Liburnia) геогр
Крайбрежна облает в Илнрия,
между Истрия и Далмация. В 129 г.
пр.Хр станала римска колония
Ливий (лат. Livius) Имс на римски
род (genv Livia). към който принад-
лежали I. Ливий Друз, Марк -»
2рм. 2. Ливий Андроник, Луций
-♦ Андроник. 3. Ливий, Тит (лат.
Titus) (59 гпр Хр-17 г.сл.Хр )
Римски историк от Патавий (днсс
Падуа) Макар и с републикански
идеи, приел управлснисто на Ав-
густ и живял дълго врсмс в нсго-
вия двор Голямо значение има ис-
торията му от основавансто на Рим
до 9 г.пр.Хр.. озаглансна „От осно-
ваването на града" (Rerum Ro-
manarum ab Urbe condita hbn). Тя
сс състояла от 142 книги, от конто
са останали само 35. За да осъше-
стви това огромно дело. Ливий
изслсдвал произведенията на пред-
шествсницитс си. Нсговият труд
на прецизен историк заместил ана-
листиката прсди него и станал при-
чина за изчезвансто и Ливий при-
добил огромна слана сред съврс-
меннииитс си в цялата империя.
Ливия Друзила (лат Livia Dru-
silla) (около 57 г.пр.Хр 29 г.сл.
Хр ) Римска матрона, съпруга на
Тиберий Клавдий Нерон, от кого-
то имала днама сина бъдешия им-
ператор Тиберий и Друз, родсн
след като тя сс развела и се омъ-
жила за Октавиан Била Красина
жена и голяма интригантка Кога-
то съпругът й станал император
Август, тя го убедила ла осинови
Тиберий и да го направо свои нас-
ледник След смъртта и била почи-
тана като Юлия Августа
Лигарий, Квинт (лат Li^arim
Quintus) (?-43 г.пр.Хр ) Римски
сенатор, участвал в гражданската
война на страната на Помпеи Оз-
начало Цезар му простил, но впос-
ледствис бил обвинен от Туберон
Цицерон произнести) великолепна
реч в иегова защита По-късно Ли-
гарий участвал в заговора, органи-
зиран от Брут, и станал един от
убийцитс на Цезар
лигури (лат. Ligures) Дрсвно пле-
мс с неизвестен произход. което
сс смесило с кслтитс. Заниманазо
се най-вече с морска търговии и
пиратство -♦ Лигурия
Лигурия (лат Ltgurtu) геогр
Древна облает, обитанана от нзгу-
ритс. разположена между днешни-
тс Пиза и Марсилия. западннтс
части на Алпите. ссвсрнитс на
Апснинитс и зожната част на Пис-
монт Била повлияна от галската
цивилизация, а във II в пр Хр би-
ла завладяна от рнмлянитс. Глав-
ните й градовс били Генуа (Genua
днсс Генуа). Никея (Nicaea. знес
Нина), Албннтсмелиум (Alhinte-
melium, днсс Вснгнмиля), Дер гона
(Dertona. днсс Тортона)
Лидия (лат. Lvdia) геогр Древна
облает в запалната част на Maia
Азия, на брега на Егейско морс
Граничсла с Мизии. Кария, Фри-
гия и Иония Главният и град бш
Сардн След царувансто на Гиг
(•♦) влиянисто на Лидия нараснаю
- 229
Ликаон
и тя достигнала своя най-голям
разцвст при Крез (VI в ир Хр.).
След като била превзета от Кир.
сс превърнала в сатрапия на Пер-
сия После преминала под властта
на Сслсвкидите и най-накрая на
рнмлянитс. когато станала част от
провинция Азия (133 г.пр.Хр ).
Лией (лат. Lvaeus) мит. Прякор на
Дионис (на гръикн Lxaios означала
..конто освобождава от грижи**)-
Лизандър (стгр Lx sandros. лат.
Дгталг/ет) (7-395 г.пр Хр.)Спарта-
нски восначалник и политик Имал
голяма заслуга за побсдата на
спартаниитс в Пслопонеската вой-
на В битката при Егоспотамос
(405 г.пр.Хр.) разбил атинскин
флот. поставяйки занинаги край на
хсгсмонията на Атина. Наложил и
проспартанското управление на
Трийссттс тиранн По врсмс на
Коринтската война бил убит от ти-
ванците при Халнарт
Лизий (лат /лм<«) (около 445-380 г.
пр.Хр.) Прочут оратор, родсн в
Атина, син на Кефал. метек от Си-
ракуза На пстнайсст години зами-
нал с атински колониста в Турин, в
Италия, къдсто учил рсторика В
413 г. сс върнал в Атина. Бин ожес-
точен противник на Трийссттс ти-
ранн, конто го извратили в изгна-
ние. и чак след възстановявансто на
дсмокрацията при Тразибул (403 г.)
сс завърнал в родината. Приписват
му сс 425 речи, от конго са остана-
ли само 31. Най-известна от тях с
речта срсщу Ератостсн, която
прсдставлява обвинителен акт срс-
щу властта на Трийссттс. жертва на
конто станал и братът на Лизий.
Полемарх. На нсговия нспринудсн,
ясен и убедителен стал сс възхища-
вали Цицерон и Квинтилиан.
Лизимах (лат Lysunachus) (около
360-281 г.пр.Хр.) Македонски во-
еначалник. един от приближснитс
на Алсксандър Велики След нсго-
вата смърт той станал цар на Тра-
кия и основал там град Лизимахия
Смел и жесток, в разразилитс сс
воини между диадохите тон бил
сьюзник на Сслсвк. Касандър и
Птолемей (за чиято дъщеря се
оженил) срсщу Евмсн. Антигон
Монофталм и Деметрий Полиор-
кст. Разпрострял властта си над
Македония и Тесалия. Но богат-
ството и мощта на истового
царство настроили срсщу нею Сс-
лсвк I. който му обявил война, раз-
бил войската му. убил го и иревзел
царството му.
Лизил (лат. Lysippus) (около 370
300 г.пр.Хр.) Прочут старогръцки
скулптор. родсн в Сикион Бил
под покровитслството на Алек-
сандър Велики и нсгов официален
портретист Изваял около хи 1яда
статуи на исторически личности,
сред конто на Алсксандър. на Сок-
рат. както и много други с митоло-
гичсски сюжет
Ликамб (лат Lycambes) (VII в
пр.Хр.) Баща на Нсобула, жената,
обичана от поста Архилох (-♦)
Ликаон (лат. 1.x сноп) мит I. Цар
на Аркадия, известен с жестокост-
та си Принасял на бог Пан човеш-
ки жертви. Зевс отишъл в Арка-
дия. за да установи и накажс тези
злодеяния Бопл разкрил същно-
стта си на хората. но царят нс му
повярвал и му сс присмял. За да
постави на изпнтанис божсстнена-
та природа на чуждснсца. го пока-
нил на вечеря и му ссрвирал чо-
вешко месо. Тогава Зевс, вбссен.
поразил с мълния дома на Ликаон
и всичкитс му пстдссст дсиа, с
изключенис на най-младня, Ник-
там. спасен от Гея 2. Син на При-
ам и Лаогоя Бил пленен от Ахил
Ликей
230 -
и продадсн като роб в Лемнос, от-
където нзбягал. Впослсдствие са-
ммит Ахил го убил в Троянската
воина и хвърлил трупа му в реката
Скамандър.
Ликей icrrp Lykaion. лат Lycueua)
геогр. Планина н Аркадия, къдсто
били отгледани Зевс и Пан. и пос-
ветсна на тях Там се намирало и
светилищс на Аполон
Ликейон (стгр Lyke кт. лат Ly-
ceum или Licium) Школа, основана
от Аристотсл. наречена така, за-
щото се намирала близо до храма
на Аполон Ликсйски
Ликейски (стгр Lykaios, лат Ly-
caeus) мит. Прякор на Зевс. Пря-
кор в на Аполон. ндващ от ста-
рогръцката дума ..вълк", защото
под тона име Данай му издигнал
храм в Аргос. Той станал пар на
Арголида благодарение на едно
знамение: вълк. изпратсн от Ано-
лон. обърнал н бяг стадата на Гс-
ларон (•♦), убеждавайки но този
начин житслитс на Аргос да избе-
рет Данай за свой цар
Линия (лат. Lycia) геогр. Облает в
Мала Азия, разположена между
Фрнгня. Средиземно морс. Пам-
филия и Карни Получила името
си от Ликос (-♦). Известна била с
оракулитс на Аполон и с легенда-
та за Химера Влнзала в иредслитс
на Псрснйската империя, а след
смъртта на Александър Велики
премннала под властта на Сслсв-
кидитс В 43 г.сл.Хр. станала
римска провинция.
Ликомед (лат. Lvcomedea) I. мит
Цар на Скирос. син на Аполон и
Партснопа и баща на Дсйдамся
Скрил в двореца си младня Ахил.
преоблечен в женски дрсхи. за да
нс участва в Троянската война
Станал печално известен с това.
чс предал и убил Тезен. като го на-
карал да сс хвърли от една скала
Вероятно бил подкупен от нрате-
иицитс на заграбилня трона на
Атина Мснестей (-»г 2. (IV в
пр.Хр.) ист Политик от Манти-
нея. Стоял начело на Аркадския
съюз. образуван след битката при
Лсвктра. за да затвърдн хсгсмони-
ята на Аркадия в Пслононес
Ликон ( гаг hum) (III в пр Хр )Ста-
рогръцки философ от перппатетнк-
ческата школа, която отдави i c ie i
ехгъртта на Стратой от Лампсак
Ликорида (лат Lycorts) (I в
пр.Хр.) Бинта робиня на римский
сенатор Волумний. наричана ошс
и Цитсрида, известна с красотага
и интригнтс си Посты Гал бил нс-
щастно влюбен в нся и когато тя
го иэоставила, Вергилий, за да го
успокой след загубата на неннрна-
та любима, му посветил дссетата
си склога.
Ликорпз (лат. Lycorta*) (II вир
Хр.) Един от сгратезнте на Ахейе-
кия съюз и баща на историка По-
либий.
Ликос или Лик (лат. £ггш) I. мит
Цар на Тина, син на Хириеи. браг
на Никтей и Орион. Заедно със
съпругата си Дирка бил наказан ог
Амфион и Зет, защото сс отнася л
зле с тяхната майка Антиопа 2.
.мит Тиран на Тива. убит ог Хс-
ракъл. защото поссгнал на съиру-
гата му Мсгара. 3. мит Атическн
герой, син на Пандион. брат на
Егсй. Нис и Паланг. След като бил
изгонсн от Атика. живял според
никои в Мсссния, според други в
Азия, къдсто станал родоначалник
на ликийиитс. 4. геогр. Име на ня-
колко реки.
Ликофрон (лат. Lvcophixm) I. (VI н
пр.Хр.) Снн на Псриандър. тирана
- 231
Ликург
на Коринт. След като разбрал. чс
баща му с убил майка му Мелиса,
ссопълчил срсщу него Затона 11с-
риандър го изпратил в изгнание на
остров Коркира. След време ца-
рят. понеже ня мал други наслед-
ница (сины му Кипссл бил бо-
лен). го поникал да сс върнс в Ко-
ринт. Но Ликофрон поставил ус-
ловие за завръщансто сн баша
му да напусне града и да сс про-
мести на нсгово място в Коркира.
Житслитс на острова обаче отка-
зали размяната и убили Ликофрон
2. (около 325-250 г.пр.Хр.) Еру-
дит и трагически пост от Халкида
От многобройннтс му трагедии ос-
танали само заглавия!а („Един**.
„Андромеда". Херакъл" и т.н ). До
нас с достигнали само една малка
поема в ямбически стихонс.
„Александра" или „Касандра", на-
писана на нрсднамсрено висок
стил и изпълнена с цитаты от ми-
тологията. Птолемей Филадслф му
поръчал да направи каталоги на
Алсксандрийската библиотека.
Принадлежи към така наречсната
Плеяда ().
lixa лат. (.ткса) Така сс наричал в
Рим лавкаджията. който слсдвал
войската. за да продава на войни-
цитс храни и напитки Место участ-
вал и в укрспяването на лагера
ликтор ( лат lie tor) Ликторитс би-
ли телохранители на висшитс ма-
гистрат. избиранн сред плебсите
или освободснитс роби Вървсли
пред тях и посели сноп пръчки (-»
fasces). Flanien Dialis и вссталкитс
нмали право на един ликтор, а кон-
сулитс на дванайсст Ликторитс
придружавали нспрскъснато маги-
стратите, като ги охранявали и
имали задължснисто да им правят
път сред хората Iplebem siinimo-
v<w). да стоят на стража в прсддвс-
ристо на дома им и да изпълнява!
тслсснитс и смъртните наказания
Пзглежда Ликорида била любов-
ница и на Антоний, който я изос-
тавил заради Клеопатра
Ликург (стгр /лАоп/grM. лат Ly-
curgus) 1. мит Цар на гракнйско-
го племс сдони. син на Дрианг Из-
гоню! от царството Дионис и прсс-
лсдвал жриците му Богът го нака-
зал с безумие Обхнанат от бяс.
той съсякъл сина си. мислеики го
за лотов храст Според друга вер-
сия сн отсякъл краката. 2. мит
Син на Фсрсс, 6pai на Адмет, уч-
редил 11смсйскитс игри в намет на
малкия си син Офелт (-*1 3. мит
Сражавал сс н Тина срсщу Амфиа-
рай и бил убит, но после върнат
към живота от Ескулап 4. мои Ле-
гендарен спартански законодатсл.
снн на пар Евном След като полу-
чил одобрение от оракула в Делфи,
прсобразувал спартанского зако-
нодатслство и политическата и но-
сина система с пословична стро-
гост: премахнал соииалнитс разли-
чия, разделил по равно зсмитс. на-
редил дсиата да сс отнемат от сс-
мсйствата, за да бъдат отглеждани
всички заедно и възпнтавани с но-
сина строгост. докато слабите и
нсдъгавитс. и поради това нсгодни
да воюват, били оставят! да ум-
рат. Тъй като искал повторно да сс
допита до оракула, прсди да зами-
нс. накарал спартанците да поло-
жат клетва. че няма да променят
таконите в негово отсъствне. Ора-
кулы. чрез устата на Пития, му
предсказал. чс всличнсто на Спар-
та ще трас, докато се спазва него-
вото законодателегно. Тогава Ли-
кург сс оставил да умре от глад.
Прсди това нарсдил прахът му да
бъде хвърлен в морето. така чс
спартанците. незнаейки за смъртта
limites
- 232 -
му. да не сс чувстват освободсни
от ктствата 5. (около 390-324 г.
пр Хр.) шт. Атински политик и
оратор Бил протии Алсксандър
Велики и сс проявил като способен
администратор на финанситс на
Атина. От него с останала само
рента „Срсщу Лсократ".
limites лат {.шмитес} I. Така нари-
чали в Рим граничните пътски
между нивитс. Тс били canlines
или limites decumani спорсд това
дали били в посока север - юг или
изток - запад. 2. С термина limites
означивали и границите на импе-
рнята. а войницитс. постанови
там. за да ги зашнтават. сс нарича-
ли indites limitanei.
Лимос (стгр Limos} иит Гъриитс
наричалн така едно чудовище с
вдлъбнати очи. със слабо и изпито
лице, символ на глада. Рнмлянитс
го наричалн Фамсс {Fames}.
Аин (лат. Lmus}stum I. Син на Апо-
лон и Псамата. дъщерята на царя
на Аргос. Бил изоставен от майка
си и разкъсан от кучста За това
пресгьплснис Псамата била осъдс-
на на смърт от баща си Всяка годи-
на в Аргос се изпълнявалн над-
гробии песни в намет на Лин. 2.
Гръикн певец и музикант. син на
музата Урания Бил учитсл на Хс-
ракъл. който в пристъп на гняв
убил Лин. докато сс мъчел да го на-
учи да свири на лира Според други
бил убит от Аполон. обзет от завис
заради способноститс му на музи-
кант и певец. Смятало сс. чс той до-
бавил ощс три струни на пирата.
Линней (лат L\ mens} мит I. Един
от синовстс на Египт. Оженил сс
за Хипсрмсстра (-♦). дъщерята на
Данай. Той единствен бил поша-
дсн от cwipyiara си. когато данаи-
дите избили мъжсте си 2. Син на
Афарей и брат на Идас (-♦>. участ-
нал в калндонскии лов и похода на
аргонантитс. Имал толкова си iho
зрение, че виждал на огромно раз-
стояние Засдно с брат си участвал
в свадата с Диоскуритс и би i убит
от Полидевк.
Аира (лат. Lyra} Съзнсздие от се-
верного полукълбо.
дира (лат. lira} Първият струнен
инструмент в античността Свире-
по сс. като сс докосттали струните
с ръка или плсктър. Сьтлаванетои
сс приписка на Хсрмсс. конто я нт-
работал от черупката на костснур-
ка. Първоначално пирата нмата
три струни и нроизлиэала от нит-
рата. която имала чстири Посте
Лин или Тсрпандър добавит опте
три. а благодарение на Симонид те
станали оссм Най-накрая. при Ти-
мотей от Милет, лирата нмата те-
вет или сдннайсст струни
lytron стгр. (.штроп} Старотрьика
дума, която означава ..средство и
освобождаванс или изкуттленне . а
също и „цена за откупванс" на тю-
еннопленнини
литургия (стгр. leitttrgia} 3a.ii.i-
жснис. налагано на богатнте апт-
еки граждани да плащат разходитс
за общсствснитс праэниии. както и
други повинности, конто изпълни-
вали на свои разноски Най-важнн-
тс литургии били: хореги.чпш
нодготовката и обучанансто на ко-
рове за музикалнитс състсзання.
гимнашархичта разходитс та
управлението на училнщата. /ни-
падархнч - разходитс за факстви-
те надбягвания. триерархичтч
разходитс за въоръжаване и под-
държанс на един кораб.
lituus лат. {.lumvyc} I. Закрииен
жезъл на струскитс. а после на
римскитс авгури, използван. за та
очсртас пространството за рслигн-
- 233 -
Лонгин Дионисий
озни церемонии 2. Духон музнка-
лен инструмент, изио пиан от
римската войска като сигнален pot
Лихас (лат Lichax) stum Роб на
Хсракъл. По нею Дсянира извра-
тила наносната с отровната кръв
на Нее туника След като я об-
лякъл, Хсракъл усстил. че тялото
му изгаря и излил пе л и я си бяс
върху Лихас. като го хвърлил в
морето. Боговсте го превърнали в
скала с форма на чонек (скалата
на Лихас).
Lyceum или Lycium tar. {Лицееч
или Лицием) Гимназия в Атина,
къдсто преподавал Аристотел. -»
също и Лицей
Лициний (лат. Licinttts) Имс на
римски род (х’елл Lu inia). Към не-
го принадлежали Луций и Марк
Лициний Крас (-*) и Лунин Лици-
ний Луку л (-♦)
Лициний, Валерий Лициниан
(лат. Liciniux. I'alenus Licinianus)
(около 250-325 г.сл.Хр ) Римски
император, син на селянин от Да-
кия Като iioiiHiiK в римската вой-
ска. той сс отличил с храбростта
си и в 30S г.сл.Хр. Галсрий го
провъзгласил за август. След
смъртта му се оженил за Констан-
ца. ссстрата на Константин, с ко-
гото се съюзил. Докато Констан-
тин нобеждавал Максснций. Ли-
циний разбил войските на Макси-
мин в 313 г.сл.Хр. и поставил под
свой контрол Източната империя
Впослсдствпе съгласисто между
двамата било нарушено заради
прсслсдванията на християнитс.
извършвани от Лициний. и тс сс
срещнали на бойното поле. В 324 г.
Лициний бил окончателно разгро-
мен при Алсксандропол и изпра-
тсн в изгнание в Солун. Една годи-
на по-късно бил убит.
логограф (стгр logographot)
Древни icioiiHCUH. конто събрали
и описали на прост сзик. в нелите-
ратурна форма, генеалогии, исто-
рически н географски разкази и
leren.iH. огнасящи сс ло основава-
нето на градовеге По този начин
тс създали пенен материал за ис-
торипигс. конто сс появили след
тях Логограф всъщност означана
„писатсл на проза" и с този тер-
мин наричалн и състанитслитс на
съдсбни речи срсщу заплащане.
конто после клиентите научавали
нанзуст н пронзнасяли в съда
Локри да (лаг Loens) геогр Древ-
на облает в Гъриия. съставена от
три части Запалната се наричала
Локрнда Ozoha, простирала сс
около Коринтския залил и грани-
чела с Фокида. Нейният главен
град бил Нанпакт. Другага. Локри-
да Eptciieinule. ее намирала на за-
пад от предншната и се наричала
така, защото била разположена в
полите на планината Кнеми.та
Третата. Локрнда Орипйа. чинто
главен град бит Опунт. гледала към
остров Евбея. Локрнда взела учас-
тие в Етолийския съюз и била под-
чинена от рнмлянитс в 146 г пр.Хр.
Лонг (лат Longus) (II III в с л Хр )
Старогръпки писател. наречен Со-
фист. написал роман, озаглавен
„Цт/нше и Хлоя".
Лонгин Дионисий, Касий (лат
Longinus Dionvsius. Cassius) (213
273 г.сл.Хр.) Старогръцки фило-
соф и рстор Бил възпитатсл на
синоветс на Зенобия, царицата на
Палмира. както и нейн сскрстар и
министър. Подтиквал я да се съп-
ротивлява срсщу Рим и когато си-
рийският град бил превзет. Лон-
гин бил жестоко измъчнан и убит
по запонед на император Аврели-
ан От негоната „Рсторика" са ос-
Лондиниум
- 234 -
тана.гн малко фрагмент. Трак-
таты „За възвншсното" му е при-
писан погрешно (Пссвдо-Лонгнн)
Лондиниум (лат. Londinium пли
Lundtnium) Град в Британия, на
река Темза, вероятно основан в I в
пр.Хр.. сета Лондон
lorica лат. (лорика) I. Ризница на
римските войнипи. първоначално
от кожа, а после от метал, която ги
предпазвала до кръета 2. Прегра-
да или парапет, издиган за зашита
на града по време на обсада
лопзофаги (стгр Lotophagoi. лат
Lotophagi) Митично плсме в Се-
верна Африка, за косто говори
Омир (Одисея). Лотофагитс прие-
ли Одиссй и неговитс спынипи и
им дали п голове от лотос, конто ги
накарали да забранят за желанного
си да се завърнат в родината
lochos лаг. ( io.uk •) В спартанската
войска така сс наричали отрядите
от 2(Ю войници. на конто сс разде-
ляла одна тога Началиикът на то-
зи отряд сс нарнчал lochagos.
Aya (лат. Lua) мит. Староиталий-
ска богиня на изкуплснисто. След
битка восначалникът и принасял в
жертва плснснитс от враговетс
оръжия. като ги изгарял.
ludi лат. (,п<)и) Обшсствсни нгри.
организирани в Рим нредимно
през императорската споха. за да
сс чсстват рслигиозни и граждан-
ски празниии Прочути били ludi
circenses - надбягванията с колес-
ниц» и коне или други зрелища в
цирка
Аугдунум (лат Lugdunum или Lu-
gudunum) геогр. Град в Галия
(днсс Лион) Бил основан в 61 г.
пр.Хр , а в 43 г.пр.Хр. станал
римска колония и главен град на
Gallta Lugdunensis.
Лузитания (лат. Luutunia) геогр
Облает в Испания, отговаряща от-
части иа Португалия
лузитанци (лат Lusilani) Индо-
свропсйско плсме, близко до ибо-
рийинтс. разположено между ро-
ките Таго и Дуеро. в областта на
днешна Португалия. Тс били мно-
го войнствени. грабсли, плячкос-
вали и начело с водача си Вириат
оказали дълга и ожесточена съп-
ротива срещу римляните (142
139 г.пр.Хр.). но били покорен» в
139 г.пр Хр.
Аукания (лаг. Lucania) геогр Об-
лает в Южна Италия, разположена
между Апулии. Самниум. Кампа-
ния и зсмитс на бру тите (Brullu).
Най-извсстнитс и градовс би ги
гръцките колонии Псстум, Сиба-
рис. Елся. Хсраклся, Метапон г
Лукавите сс съюзнли с Пир срещу
римлянитс, но били победен» »
подчинен» от тях (272 г.пр.Хр )
Аукан, Марк Аней (лат Lucumo.
Marcus Annaeus) (39-65 г. сл.Хр.)
Римски спичсски пост, родсн в
Корлуба (сета Кордова. Испания).
Бил племенник на Сенека и иегов
ученик заедно с Нерон Откачало
сс намнрал в прнн телеки отноше-
ния с императора, но впослсд-
ствие литсратурнитс му успехи му
навлекли омразата на Нерон, кой-
то го подлатал на нспрекъснат
тормоз Така той сс включил в за-
говора на Пилон и след разкрива-
нсто му бил принудсн от жсстокия
император да сс самоубнс. Епико-
историчсската му поема „Граждан-
ската война'* (ВеПит civile) или
„Фарсалия" (Phursaha) раэказва в
дссст книги за войната между Це-
зар и Помпей. Други негови про-
изведения. като „Поема за Троя''
(Шасоп). „Горн" (Sdvae), „Сатур-
налии" (Saturnalia) и „Епнграми"
(Epigrummata) са изгубени
- 235 -
Лукиан ( iar Luciamiy) (около
121-1XI г.сл.Хр.) Старогръики
писатсл Родсн и Самосата. в Си-
рия. н бедно семейство. гои не сс
подчинил на желанного на близ-
ките си. конто искали да го напра-
вят занаятчии ваягсл Привлечен
от културата. поссщавал школаiа
на софнстите и ивтувал мною
Ходил в Македония. Антиохия.
Рим и Атина Неговитс произве-
дения. написано на атичсски диа-
лект. са вреди всичко диалозн
(„Диалозн на боговс". ..Диалозн
на мъртъвни". ..Диалозн на хсте-
ри") и представляваг унищожн-
телна сатира на човешката глу-
пост. От другите му творби мною
известии са „Истинска история",
автобиографичною „Синят", фи-
лософскитс трактатн.
Лукреций Кар, Тит (лаг Lucre-
tius Carus. Tn чу) (около 9Х 55 г
пр.Хр.) Римски пост и философ
Самоубил сс. защото изгубил
разсъдъка си под нъздсйствисто
на любовно питие. Написал поема
в шест кии! и. озаглавена „За при-
родата на нещата". В нея излага
епикурейската доктрина за проиэ-
хода и заназването на света Про-
изведенного. написано явно в мо-
менти на ясно съзнанис. станало
известно след смъртта му бла!ода-
ренно на изданного, изготвено от
Цицерон
Лукреция (лат Lturetia) (VI в
пр.Хр.) Красина и добродстслна
римска матрона, дъщеря на Спу-
рий Лукреций и съпруга на Луции
Тарквинни Колатин (-») Тъй като
била изнасилсна от Секст, син на
царя Тарквинни Горди, ти от срам
сложила край на живота си Тази
постъпка нредиэвикала вьзмуще-
нисто на римляните. конто въета-
нали против Тарквинни и го изго-
Луперкалии
нили от Рим. поставяйки край на
иарската власт.
Лукул, Луций Лициний (лат / и-
cuHus, Lucius Lu inius) (?—57 г.пр
Хр ) Римски политик. надарен с
изключитслен талант на пълково-
дсц. Сражавал сс със Сула срещу
Митридат в Х6 । пр Хр и после
като проконсул в Киликия
продължил войната срещу паря
на Понт, като го принудил да ее
укрива при Тигран, паря на Арме-
ния и иегов TT.CT Лукул с бързи
военнн действия прензе л и Арме-
ния. и столииата и Тигранокерта
и после разгромил и двамата царе
при р Арсаний. Тогава войската.
изтощена от трудностнте и студа.
отказала да го слсдва иовечс Лу-
кул. изникан в Рим. изостанил по-
литиката. Произхождащ от арис-
тократично и много богато семей-
ство. той бил прочут с т.с своята
култура. изисканост и с пищнитс
гощавки, конто устройвал Имал
прскрасни познания по литерату-
ра и старогръики сзик, на който
съчини । една малка поема в хек-
замстри
лукумон (лат. Lucunio) Военен,
съдсбен и религиозен подач в ет-
рускитс градове
Луперкалии (лат Lupercalia)
Празниии в чсст на Фавън (латин-
ского име на тръцкня бог Пан), на-
речен ощс Луперк. тоест „защит-
ник от вьлии". Празницнтс били
за пречистванс на пастнрите и ста-
дата Ставали на Палатинския
хълм на 15 февруари. на място.
наречено Лунсркал. Името на ме-
сеи февруари нронзлиза вероятно
от februum, което според филолога
Сервии означавало кожата на
жертвеното животно, изпопвана
като средство за пречистванс. Та-
зи кожа била нарязвана на лентн
lustratio
- 236 -
Жрсиитс лупсрки (Luperci) тичали
по улииите и удряли с тези рсмъии
хората, и най-вечс жените, конто
срещали. за плодовигост.
lustratio лат. (.петрацио) Прина-
сине на жертва за очищение При
римляните то можсло да бъде из-
купително (след престъпленис ви-
новниц? сс нзмивал с кръвта на
заклано животно) или за умилое-
тнвяванс (трябвало да сс потопи
или напръека с вода, наречена
ауиа lustralis).
lustrum лат. (./нм/л и) Очистител-
на жертва, конто иен зорите прина-
еяли вески пет години. когато на-
пускали хтъжността си. Загона ду-
мата означава и период от пет го-
дини. петилстис.
Аутеция (лат. Lutecui Parisiorum)
Град в Галия, разположен при сли-
ването на рекитс Ссквана (Setpm-
па. днес Сена) и Матрона (Минто-
па. днсс Марна) Името му идва от
lutum, ..глина”, каквато имало мно-
го в тази облает. Той бил главен
град на галското племс Рапьи (Па-
ризи). Днсс Париж
Ауцери ( лат. Luceres} Една от три-
те древни триби и Рим. на конто
били разделени свободнитс рим-
ски граждан» Другитс били Рам-
ин и Титии.
Ауцилий, Гай (лат Luctlius. Спина}
(около 1X0 102 г.пр.Хр ) Римски
поет, роден в Свеса Аврунка. Взел
участие във войната при Нуман-
пия начело със Сципион Африка-
нски (134 133 г.пр.Хр.) Писал са-
гири, много високо оцепени от
римскитс писатели и най-вечс от
Хораций. От тях са остан.пи мал-
ко фрагмент и
Луцина (лат. Lucma} лшт Друго
име или епнтст на Юнона (/ило
Lucina). богинята. която покрови-
тслства раждането.
Луцифер (лат Lucifer} Древното
име на планстата Венера. Зорнп-
пата -♦ също Фосфор.
м
Мавзол (лат Mausolus) (IV вир
Хр .) Переписки сатрап, нладстсл
на Кария Определил за столица
На царството си Халикарнас и го
разкраси.т с прскрасни сгради Ца-
рувал мъдро и след неговата
смърт съпругата му Артемнэия
(•♦) изградила в иегова чсст гран-
диозна гробница, наречена Мавзо-
лей. Тя била смятана за едно от се-
дейте чудеса на снега.
Маворс (лат Л/mw.v) Архаично
име. с косто латинитс наричали
Марс.
Мавритания (лат. Mauritania)ге-
огр. Облает в западната част на
Африка, кояго сс простирала меж-
ду Нумидия. Гетулия. Атлантичсс-
кня океан и Средиземно море. Ста-
нала царство при Бокх I. била съ-
юзена с Рим срсщу Югурта. а след
смъртта на Бокх II (33 г.пр.Хр.)
минала под властта на Рим. По-
късно Август върнал нарството на
своего протеже Юба II При Клав-
дий Мавритания станала римска
провинция В V в.сл.Хр била зав-
зста от вандалитс.
magister лат. (нагиетер) С тази
латинска дума наричали вески,
който стоил начело на някого
Например: magister equittim - на-
чалник на конницата. magister
populi - диктатор, magister naviian
- командващ флота, magister
ovium - овчар и т.н.
magistratus лат. ( магис трат) Ла-
тинска дума, която означава 1.
Магистратура, дьржанна длъж-
ност 2. Магистрат, държансн слу-
жится Редонни магистрата били
консулитс. цснзоритс. преторитс.
едилитс. квссторитс. народнитс
грибуни Нзвънредни магистрата
били тези. конто се избирали само
при особсни ситуации диктатори-
тс. дсисмвиритс, командващите
коннииага и т.н.
Магна Матер (лат. Magna Mater)
Името означава „Великата майка
на боговстс'*. Било дадсно на бо-
гинята Кибела в Рим.
магобе (лат Magi) Жрепи на мн-
дийцитс и перситс. принадлежат!!
към секта, основана от Заратуст-
ра. на която били припневани ма-
гически способности. Нмали голя-
мо влияние в политический живот
Магон (лат Mago) Име на миозина
известии картагенци 1. (VI в
пр.Хр.) Магон Велики, наречен
така, защото сложил начатого на
силната държава Картаген 2. (
203 г.пр.Хр.) Картагснскн гене-
рал. син на Хамилкар Барка и брат
на Ханибал и Хаздрубал. Участвал
в битката при Кана, след която се
върнал в Картаген. за да прсдадс
новината за побсдата и за голяма-
та плячка После бил изпратсн в
Испания в помощ на Хаздрубал и
в 21 I г.пр Хр. победил Гней Пом-
maiestas
- 238 -
пей и Публий Корнелий Сципион.
След тона завладял Балсарските
остропи, къдсто основал Portus
Magonis. Оттам, след ня кол ко го-
дини, достигнал бреговстс на Ли-
гурия засдно с войската си. към
която сс били присъсдинили мно-
го гати Накрая бил победен от
рнмлянитс Напускал Италия и по-
чинал от раните си. докато пъту-
вал към Африка
maiestas лат (майеепше ) Думата
означана „величие, достойнстно. ав-
торитет”. В Рим това била най-висо-
ката титла, която сс давала на бого-
встс. на народа, на императора Ба-
щината власт била наричана mutes-
las pafria, а прссгъплсннсто срсщу
държавага - c rimen maiestatis.
Майра или Мера (стгр Мани. лат
Мает) мит. 1 Вярното куче на
Еригона Със своя лай помогнало
на момичсто да намерн тялото на
баща си Икарий Когато Еригона
сс обесила от отчаяние, Майра ум-
ряла от мъка Била превърната в
съзнсздие. 2. Нимфа от свитата на
Артемида, дъщеря на Прет Тъй
като нарушила обета за дсвстве-
ност и родила дстс от Зеве, била
убита от богинята
Мак (лат. Миссии) Комичен персо-
наж от атсланата
Макария ( лат Масапа) мит Дъ-
щеря на Хсракъл и Дсянира След
смъртта на героя Евристсй започ-
нал война срсщу потомимте му.
Хераклндизе Един оракул пред-
сказал. чс щс победят само ако ни-
кой от тях доброволно сс остани
да бъдс принесен в жертва. Тогава
тс решили да определят с жребий
кой да сложи край на живота си
Макария, тъй като не искала да из-
лага на опасност синоветс на Хс-
ракъл. без колебание се принесла
в жертва. В чсст на смслата жена
нарекли на нся извор в око зное i li-
re на Маратон
Македонски бойни Така са нарс-
ченн трите войни. нодсни от Рим
за завладяванего на Македония
Първата (215 205 г.пр.Хр.) би ia
прсдизникана or сьюза на Филип \
с Ханибал. докато Рим имал под-
крспата на Етолииския съюз
Приключила с мира от Финикия
След пет години желанията за скс-
пашня на Филип V отново нало-
жили намесата на Рим и законна-
нсто на Втората максдонска воина
(200-197 г.пр.Хр) В нся Филип V
прстърпял поражение от римским
консул Книнкиий Фламиннн при
Киносксфале Наследники на Фи-
лип. Персей, бил амбициозен и
жесток и със своята националис-
тична политика провокирал Трета-
та максдонска война (171 16Х г
пр.Хр.). Максдонцитс би ли разби-
та при Пиана от консула Луции
Емилий Павел. След около 15 го-
дини Андриск, който се представил
за син на Персей, иодтикнал насс-
пенисто в областта към бунтовс
Това наложило една догтълнителна
намеса на Рим в Македония Тя би-
ла подчинена окончателно от Це-
цилий Метел и в 146 г. пр.Хр и
станала римска провинция
Македония (лат. Macedonia) гео-
гр Обширна облает на север от
Тесалия. чийто граници сс проме-
няли през спохитс. Македонскою
царство води началото си от Ка-
ран (-♦). Нан-голсмият му разинет
бил при Филип II. който разпрост-
рял властта си върху пяла Гъриия
Македония достигнала наи-голя-
мата сн територии при Алск-
сандър Велики с нсговия проект за
универсалии монархия След
смъртта му царството сс ерннало.
разкъевано в борбитс между дна-
- 239
Максимиан
дохитс. В 146 г.пр.Хр било подчи-
нено на властта на Рим
македонцы (лаг Macedones) На-
селение с гръцки произход. с кос-
то сс смесили гракийски и или-
рийски племена Засмало областта
Македонии.
Макриан, фулвий Юлий ( лат
Macrianus, Fulsius lulius) (III I».
сл.Хр ) Римски император с неиз-
вестен произход Сражавал се срс-
щу Галиен, но бил победен и убит
от него
Майрин, Марк Опелий (лат
Macrinus, Manus Opellius) (164
2IX г.сл.Хр ) Император or афри-
кански произход. преториански
префект на Каракала и участник н
заговора за неговото убийство.
Вил обявен за император от войс-
ката. Тъй като сключил срамен
мир с партите, купен с огромна су-
ма пари, бил принуден да намяли
заплатите на войницитс. Тс сс раз-
буитувалн. убили го и издигнали
на негово място Елагабал i-*i
Макробий, Амброзий Теодо-
сий (лат Macrohius, Ambmsius
Theodosius) (IV V в.сл.Хр ) Ла-
тински писатсл, живил при управ-
лението на Теодос nil II От него до
нас са достигнали „Сатурналии"
(Saturnalia), сбор от исторически
и митологични наблюдения под
формата на диалог, и един комсн-
тар на „Съият на Сципион" (Sb-
mnium Scipionis) на Цицерон
Максенций, Марк Аврелий Ва-
лерий (лат Maxeniius. Manus
Aurelius Valerius) (около 278-312 г.
сл.Хр.) Римски император, син на
император Максимиан Херкул
След като баща му абдикирал засд-
но с Диоклсииан. накарал претори-
аниитс да го нровъзгласят за ав-
густ (306 г.сл.Хр ). Срсщу него сс
надигиал Галсрий Максимиан. обя-
вен за август предишната година
Максенций го победил и успял да
овладсс Италия Впослсдствпе
обачс му се наложило да сс сблве-
ка с Константин, който разгромил
войската му при моста Милвий и
Максенций сс удавил в Тибър Ви ч
жесток чонек и безми лостно прес-
лсдвал християнитс. Името му е
евързано с Базиликата на Максен-
ций в Рим. издигната от него
Максим Магнус Клеменс (лат
Maximus Magnus С/елк'лт) (?-38Х г.
сл.Хр.) Пълководси с испански
произход, който в 383 г.сл.Хр
след убинството на Грациан се са-
мопровъзгласил за император
Прсвзсл Британия. Галия и Испа-
ния и принудил Тсодосий да ю
признав. Опитал сс да прсвземс и
Италии, но бил спрян и победен от
Тсодосий при Акнилея Въпреки
чс той го съжалил и му запалил
живота, Максим бил обезглавен от
собствепитс СИ ВОЙНИЦИ
Максим от Тир (лат Maximus
Tyrius) (II в сл.Хр ) Старогръпки
философ неоплатоник, учите i па
Марк Аврелий
Максим, Петроний (лат Maxi-
mus. Petronius) (396—155 г.сл.Хр.)
Римски император, засл престо та.
след като убил Валентиниан III и
сс оженил за вдовицата му. импе-
ратрица Ендоксия Но след дна ме-
ссия тя разбрала. че първнят и
съпруг с загинал от ръката на
Максим, и поникала на помощ ца-
ря на вандалнте Генссрих. за да си
отмъсти Изплашсн. императоры
избятал прсди присгигането му. но
бил убит с камыш от поданицнте
си и хвърлен в Тибър.
Максимиан (лат. Maximianus)
Име на днама император!! I.
Максимиан Херкул, Марк Ав-
Максимин, Гай Юлий Вер - 240 -
релий Валерин (лат Maximiunus
Hercules Manus Aurelius (alenus)
(около 245-310 гсл.Хр ) Ролен в
Панония. пронзхождал от бедно
семейство Изпъкна) във войската
с храбростта си и Диоклеииан го
привлякъ) към управлснисто. като
образ у вп с него, с Констанц
Хлор и Галерки Макснмнан пър-
вата тетрархия Воюнал в Галия
срешу много германски племена, а
после в Африка Бил примуден да
абдикира заедно с Диоклеииан
След като синът му Максснинй
в тел властта. го новика.) обратно и
пожелал и той да участва в управ-
ichhcto Впослсдствие между два-
мата възннкнали противоречия и
силна нетърпимост и Макснмнан
сс евързал с Константин, който
бил женен за дъшеря му Фауста
По-късно обаче участвал в заго-
вор срещу Константин и той го
затворил и убил 2. Максимиан.
Гай Валерий Галерий (лат С
lalenus Galenas)(около250-311 г
сл.Хр. I Роден в Дакия, той бил
провъзглассн за Цезар на Източ-
ната римска империя от Диоклс-
ииан. като заедно с него. Макси-
миан и Констанц Хлор образу вали
първата тетрархия След като Ди-
оклеииан абдикира.). той стана)
август Стремил сс да сс противо-
поставя на прстснииитс иа Мак-
сснцин и Константин, като сс
опиткал напразно да нахлус в Ита-
лия Преслсдват християнитс
Максимин, Гай Юлий Вер (лат
Maximtnas. С- luhus lerus) (около
I7Q-23X г. сл.Хр.) Римски импера-
тор. по произход от Тракия Заради
това и заради огромн ин му ръет и
физически сила го наричали Трака
След убийствого на Александър
Север бил провъзглассн за импера-
тор в 235 г от вонскитс в Матонни-
акум. Проявил изключително голи-
ма жестокост както н Германия с
избивансто на житслитс и опожа-
рянанею на посеките, така и в Рим
къдсто измъчказ и изпратил на
смърт стотиии знатни граждан))
Възмутсн от това. сеиатът сс при-
нудил да го изгони Максимин се
опита) отново да влезе в Италия
но бил убит при Аквилея от раз-
бунтувалите сс войнипи
malleus iar (мхзсиус) Голям дър-
вен чук. с който сс убивала жерт-
вата Нзползвал го римският нър-
ховен жрец при жерт вопри ноше-
нията.
Мамерк (лат Mamercus) 1. (IV к
пр.Хр.) Тиран на Катана, конто сс
предал на Тнмолеон и бил отведен
в Сиракуза Опита) сс да говори
на събра)итс сс. но те го освир-
квалн В отчаянного си поже iaл да
сс самоубис. като удрял гланата си
в една стена, но не успял Внос ле-
дстние бил оправдан по волята на
народа 2 Фамилно имс на много
римски аристократ)) от рода Еми-
лия (gens Aemilta) Наи-изисстният
сред тях бил Мамерк. Лунин
Емилий (лат. L. Aemi/ius) (V в
пр.Хр ). диктатор в 437 г.пр Хр
сражавал сс срещу Веи
мамертинци (лат Mamertim]
Селеки наемниии Наречен» би ш
на бог Марс (на оскийски сзик
имсто му с Mainers (Мамерс)
Служсли на тирана на Сиракуза
Агатокы. който ги нзвнкал в Си-
цилия. прели да умрс (2ХЧ г
пр.Хр ). Успели да вземат власти
в Месана. избили всички мъжс и
сс ожени in за жените и лъщсритс
им Били победсни от Герои II от
Сиракуза и поискали наи-напрс)
помош от Картаген. а след това и
от Рим Така преднзвнкалп Пирна-
та пуннчсска война (264 г пр Хр )
- 241 -
Манилии
Мамея, Юлия < iai Wamntaea.
Itdia) (7-235 г.с । Хр I Манката на
император Александър Север, же-
на с изключитслнн качества и мно-
го мъдър съвспшк на сина си
Изглсжда. чс сс ознасяла благос-
клонно към християиитс Била
убита заедно с Александър Север
в Магонциакум при бунт на герман-
скитс лсгиони
Мамура (лат. Машина) (I в.пр
Хр ) Римски конник, родом от
Формия. който послсднал Цезар в
Галии Там натру пал oi ромни бо-
гатства. конто му позволялали да
живее в разкош. Бил първият. кой-
то изполэвал мрамор за изгражда-
исто на прскрасната си вила на
хълма Цслий
Мамурий Ветурий (лат А/ишн-
iiu\ I'eiurnts) Легендарен рнмскн
ковач, съврсмснник на Нума Пом-
пилий Царя! му норъчал да изра-
боти щитовс, точно копие на свс-
шення шит («лст'/с). който иадна л
от нсбето. така че никои да нс мо-
же да то различи от тях. Като
сдинствено възнаграждение Ма-
мурий поискал да бъдс спомена-
ван в псснитс на салиитс.
mango лат. (манго) Термин изиол-
зван от римлянитс за: I. Търговсц
на роби. който трябвало да гаран-
тира за качсствата и дефект и ге на
вески един от тях. Робитс без така-
ва гараннии имали на главата си
плъстена шапка, pdleus, и затона
били наричанн pdeati. 2 Фалши-
фикатор на различии стоки, из-
мамник.
Мандана (лат Mundane) (VI в пр
Хр.) Дъщеря на Астиаг, паря на ми-
днйцитс и съпруга на Камби з. царя
на Персия, от когото родила Кир
Мандела (латMandela) геогр Се-
лище на сабиннгс в близост до ви-
лата на Хораиии. коню го споме-
нава в иисмата си.
Манес (стгр. Manes) Грънкого име
на переписки принц, основа!с л на
манихсйството. Проповя.|в<зл тази
доктрина в Ориснта и бил ирес-
лсдван и убит от застъпнниитс на
Зороаст 1>р
Манетон (стгр Manethon. iai
Manelho) (III в пр Хр ) Известен
египетски жрец, ролен в Хе ihoho-
лис и живял при управление to на
Птолемей Филадслф Писал на
старогръики сзик исторически и
астрономически произведения ко-
нто нс са достигнали до нас Извес-
тна с нсговата история на Египет
(Aigyptiaka). в която за първи път
раздели фараонитс в трийсет т-
настни.
mansiones iar. ( wuiiiioiiii ) 1. Та-
ка сс наричали в Рим мсстата. в
коню нътувашите можсли да пре-
карат ношта Впослсдствие дума!а
била използвана за посочванс на
времсвата дистанция между едно и
друго място. тоест означавала
..един дсп път“. 2 воен Пошните
лагери на войниннтс.
мани ( iai Wanes) мит Римлянитс
наричали така душите иа учреди-
те. Тъй като сс смятали за божест-
ва закрилници. били почитани с
възлияния от вино и мляко и с
празника Парспталии (Parentalia).
мест ван всяка година на IX и 21
февруари
Манилий (лат. Mamlius) Пмс на
рнмскн плебейски род. към коню
принадлежали I. Манилии. Ма-
ний (лат. Mandius. Mamas) (II в
пр.Хр.) Политик, воснен и юрис-
консулт Сражала.। сс в Лузита-
ния. като консул през 149 г.пр.Хр
участия!) в Трстата пуннчсска вой-
на Би । автор на важни юридичес-
манипула
- 242 -
ки съчннсния Той е един от участ*
нниитс в диалога на Цицерон ..За
държавата“ (De re publica). 2. Ма-
нилнй Крисп. Гай (лат. Manilius
Crispus. Gaiitf)(l в.пр.Хр.) Римски
политик, народен трибун прсз 66 г.
пр.Хр. Предложил закон (lex Ma-
nilla). с който отиел от Л у куп ко-
мандвансто на войската срсщу
Милтиад и поставил на негово
място Помпей. 3. Манилнй,
Марк (лат Manilius, Marcus) (I в
сл.Хр.) Математик и пост. Автор
на посмата „Астрономия" (Яз/го-
пописа) в пет книги
манипула (лат. mantpulus) Отряд
римски лсгионсри псхотинци. кой-
то първоначално бил една дссста
част от легиона, а впослсдствие
стана.1 една двалссста част от не-
го Всяка манипула била разделе-
на на две центурии (по сто души) и
съотвстно имала двама центурио-
на Името на манипулата ид вал о
от отличителния й знак - шспа
житии класовс (manipulus на латин-
ски означава „сноп, шспа"). Три
манипулн формирали една кохор-
та След реформата на Марий в
един легион нмало 30 манипули.
тоест 6 000 души
Мания (лат. Mania) чит Зловеща
италийска богиня, майка на мани-
те и ларитс. В древната сноха й сс
принасяли в жертва хора, прсдим-
но млади момчста. конто били
обезгланявани След като прсмах-
нали човсшкитс жертвоприноше-
ния. като спомсн от тях поднасяли
макови и чеснови глави Фуриитс
били наричани и Мании
Манлий (лат. Manlius) Име на
римски род (gens Manila), към
който принадлежали I. Манлий
Капитолийски, Марк (лат
Capitolinas, Marcus) (?—3X4 г.
пр.Хр.) Храбър римски консул.
При нахлувансто на галите в Рим
(3W г.пр.Хр.) эащитавал и ctiacu i
Капитолийский хълм с одна мани-
пула нойници. след като бил събу-
ден от крясъиитс на гъскитс След
това събитис получил и прякора
си Капитолийски Впослсдствие
тъй като сс сражавал. за да защи-
ти правата на плсбеите срсщу пат-
рициитс, загубил доверисто на се-
ната и бил обвинен в подгикванс
към тирания. Осъди.ти го на смърт
за бсзчсстие и го хвърлили от Тар-
псйската скала. 2. Манлий Торк-
ват.Тит (лат. Torquatos, Тчих)(\\ в
пр.Хр.) Римски пълководец. пове-
чс от един път диктатор, прочул се
с двубоя си с един много ельр
галски войн, който го прели ши-
кал. Тит Манлий го победи ! и
убил, като му свалил огърлииата
(torques), откъдето дошъл и при-
корът му Торкват Бил честен и
много cipoi човск. Стана ! извес-
тен и с това. чс осъдил на смърт
собственна си син Във войната.
която баща му водсл срсщу лаги-
ните, той убил вражески воин, ка-
то нарушил заповедта да нс се во-
ди сражение извън строя Заради
тази случка всички прокалено
строги закони били наричани
Man liana edicta.
mantica тат. (чантика) В Рим гака
сс наричал двойният сак. с който се
движсли хората на нът Той бил
съставен от две евързани помежду
си чанти. Тс сс премятали прсз ра-
мо. така чс едната заставала отпрсд.
а друтата на гърба, за да сс пази
равновесие. Mantica можсла да бъ-
дс ноставена и върху гърба на кон
Мантинея (стгр. Mantineia. лат
Mantinea) геогр Важен град в об-
ластта Аркадия, на гранината с
Арголида. известен с побсдата на
Енаминонд прсз 362 Г.пр.Хр
- 243
Марий, Гаи
Манто (лат. Manio) мит I Тиван-
ска прорнцагелка. дъшеря на гада-
теля Тнрсзий. Когато Тина била
запладяна от епшонитс, победите-
лите изпратилн Манто в Делфи
при оракула на Аполон. къдсто га-
дателката станала жрниа на бога
После сс премсстила в град К ia-
рос. в областта Иония, къдсто съз-
дала друг оракул и се омъжила за
принца на Крит. Равное. Ch него
родила сина си Мопс, който съшо
стана.1 гадатсл. Умряла в К зарос,
къдсто. съсииана от съдбата на Ти-
ва. сс разгонила ог сълзитс си и
била превърната от боговстс в из-
вор 2. Италийски гадателка. съп-
руга на Тиберии, царя на Алба, от
когото родила син. Окън. Той ос-
нова;! град и го нарекъл в чсст на
майка си Манту а (днсс Мантона).
Мантуа (лаг Mantua) геогр. Град,
разположен на бреговетс на река
Минпий Той бил етруски. а по-
късно станал част от Транспадан-
ска Галия Римляните го завладели
прсз 214 г.пр.Хр. Спорсд легенда-
та градът бил основан от Окън (-»>
В него сс родил прочутият латин-
ски поет Публий Вергилий Марон
manubiae лат. (манубие) Така сс
наричал ноенният трофей или су-
мата. спсчслсна при продажбата
му. от която римляните давали ед-
на част в държавната хазна. една
част на восначалнииитс. а това.
косто оставило, било разнрсдсля-
но между войницитс
manumissio лат (ману.мисио) В
римского право така сс наричал
актът. с който един роб бил осво-
бождаван от властта на господаря
сн (типиз) с различии процедур!!
Бившият роб ставал част от соци-
алната класа на свободного.
manus лат. ( минус) При римляните
така се наричала властта. коню
имал бащага, глава на семейство,
върху дената сн и ci.npyit.r над
жена си
manceps лат. ( минцепс) Така бил
наричан от римляните тозн. коню
събира л танкниге и гакситс. или
тозн. коню за някакна опрсделена
сума пари иосмал обелужвансто
на общеегвенитс услуги (нод-
дръжката на улниите, управ тенис-
то на пощитс и др).
mancipatio iar (ианципацио) При
римляните така сс наричал дого-
ворът за покупка или продажба.
който сс иодинсна.! гържесгвсно в
ггрисъствисто на истома свидетели
Маратон (лат Marathon) геогр
Селище в областта Атика. извест-
но с легендарна та победа на Те леи
срсщу един разярен бик и с нобе-
дата на Милтиад срсщу перси ге
прсз 490 г.пр.Хр.
Мардоний ( iar Mardoniits) (’
479 г. пр.Хр. > Псрсийскн in. ikobo-
дсн. зет на Дарии Командна !
войската най-напрсд при Дарий и
после при Ксеркс След поражени-
ята. понесени при Термопилите и
Саламин. той бил оставсн в Гър-
ция с войска от 300 000 души, с
цел да възстанови властта на пер-
сите, но бил победен и убит в биг-
ката при Платея
Марея (лат \lareu и Mareotis) гео-
гр. Езеро в Долей Египет, извест-
но с хубавото вино, косто сс иро-
извеждало в око лноститс му
Марий, Гай (лаг Man и у Guiw>)
(157- Х6 г.пр.Хр. I Римски ио ли гик
и восначалник. родом от Арпину м
Произхождал от сслско семейство
Оженил сс за Юлия, деля на Це-
зар Бил народен трибун, претор и
ссдем пъти консул Заедно със Су-
ла сложил край на войната с
Югу рта, когото завел в Рим око-
Марика
- 244 -
ван във вериги. Сражавал се срсщу
тевтонитс. конто разбил при Акве
Ссстис (102 г.прХр.). и срсщу
кимврите. нобедени от него при
Рауднйското поле (101 г.пр.Хр.).
След избирането си за шести път
за консул се обявил против Сула,
водач на партнята на арнстократи-
те. и искал да го лиши от командва-
нсто на войната срсщу Митридат.
Така предизвикал първата граждан-
ска война Сула сс отправил към
Рим с войската си и Марий бил
принуден да бяга. В град Мттнтур-
на бил заловен и осъдсн на смърт
Екзекуцията трябвало да извърши
един роб гал Тогава затворникът с
гръмък глас казал: Tunc. homo,
audes Occident Gaiitm Marium.'
(„Ти ли. човече. дръзваш да убисш
Гай Марий?') Оръжнето паднало
от ръката на газа и той избяга.1.
Тогава жителите на Минтурна. об-
зети от съжалснис и помнеши
славнитс му дела като консул, го
освободили и оставили да избяга в
Африка. Той слязъл на брега на
Картаген. къдсто бил забслязан да
броди из руинитс. замислсн за
бившата велика морска сила и
разсъждавайки за прсходността на
земната слава. Докато Сула вою-
вал срсщу Митридат далеч от Рим.
Марий бил повикан в родината.
къдсто сс присъсдинил към Цнна и
си възвърнал властта със сила
Разправил сс жестоко с нривържс-
нипитс на противника си и за ссд-
ми път бил избран за консул, но
умрял две ссдмици по-късно На
Гай Марий се дължат важни поен-
ии рсформи и създавансто на про-
фесионална армия, в която били
привлсчсни и безимотнитс гражда-
ни Въвсл като тактичсска единица
кохортата, с което направил по-
сфикасна псхотата.
Марика (лат Marica) мит Нта-
лийска нимфа, на която била пос-
встсна рската Лирис. Била почи-
тана при Минтурна. Омъжила сс
за Фавън. от когото родила Латин
Марк Аврелий Антонин ( т.н
Marcus Aurelius Antoninus) (121
1X0 г сл.Хр ) Римски император
Бил осиновен от Антонин Нии та
чиято дъщеря. Фаустнна. се оже-
нил Наследил то на трона в 161 г .
като в първнте години разделял
властта с брат си Лунин Вер Во-
дил войни, за да спрс нахлу напето
на гсрманскитс племена прет гра-
ннцата Дунав. сражавал сс с ква-
дитс и маркоманитс. като много-
кратно ги нобеждавал. Военните му
поднизи са изобразени върху нт-
всстната Колона на Марк Авре тип
в Рим Той би т човек с нзкночи-
телно висока култура. табслсжитс-
лен философ стоик.автор ти съчи-
нснисто „Към себе си". Като им-
ператор сс славсл с умсрсност та и
справсдливостта си.
Марк, Антоний (лат Man и\ In-
fortius) •* Антоний. Марк
маркомани (лат Магсотит тип
Marcomanni} Гсрманско п теме
обитавало зсмитс но брстоветс на
Дунав и Рейн. При Марободуй (-»!
имали относителен разинет. Впо-
слсдствис, съюзсни с кваднте.
достигнали до Аквился, но би ти
отб.тъенати от Марк Аврелий в
1X0 г.сл.Хр.
Мармарика (лат Магтапса) гео-
гр Облает в Северна Африка,
близо до Египет.
Марободуй (лат. Marohoduus) (’
35 г.сл.Хр ) Цар на маркоманитс
Той израснал в двора на Август и
когато сс завърнал при своите.
създал царство в зсмитс на янсш-
на Бохсмия. сгараейки се ла бъдс
245 -
Марцел
независим от Рим След каю пре-
търпял поражение от херусцитс.
потьреил помощ от Тиберий Им-
ператоры- обачс го заточил и Ра-
вена. къдсто Марободуй умрял.
Марон (лат Л/агол) мит Внук на
Дионис, жрец на Аполон в Исмар.
в Тракия Дарил Одисей с прек-
расно вино, с което тон после на-
пил Полифем
Марон, Публий Вергилий (дат
Maro. Publius I'er^ilius) -♦ Верги-
лий Марон
Mapnecat iai Marpessa)мит Дь-
шеря на Евен. паря на Етолия
Омъжила сс за Идас (-♦). от кого-
то родила Клеопатра, бъдешата
съпруга на Мслсагър Била обича-
на от Аполон. който се опитал да я
отвлечс.
Марс (лат Mars) -♦ Арсс
марей (лат Mai si) I. Дрсвно сабин-
ско плсмс. което владес.то зсмитс
около сзсрото Фуцин. С други ита-
лийски племена марснтс взели
участие в Съюзничсската война
(-♦(и били победени от Сула в XX г
пр.Хр 2. Плсмс от севсрозападни-
тс части на Германия, разгромено
от Германик
Марсий (лаг Mursvas) мит Сатир
от Фригия Намерил флейтата.
захвърлена и прокълната от Атина.
зашото загрозявала лнисто й. ко-
гато свири с нся. Марсий сс на-
учил да свири толкова хубаво. чс
предизвикал Аполон на музикално
състсзание. Богът приел, при ус-
ловие чс победителя г ще може да
прави всичко с побеления Аполон
спечелил. окачил сатира на едно
дърво и му одрал кожата. От съл-
зитс. конто продели за него поп-
еките божества, нимфитс и пасти-
рите сс образувала малката река
Марсия, която тсчс във Фригия
Марсово поле (лат Campus
Marfins) Представляна 10 покрита
с трена плош, вероятно собстве-
ност на Тарквиний, разположена
на пения бряг на река Тибър. меж-
ду Капитолииския хълм и Квири-
нала. В древни времена гам сс на-
мирал малые олтар, посвстсн на
Марс Марсоно поле било място та
изборни събрания. воен и и и гим-
настически упражнения 11о премс-
то на Август там били посгросни
Пантеоны и Олтарът на мира
маруцини (лат Murrucini) Сабин-
ско плсмс в Центра дна Италия, ко-
ето обитавало зсмитс побреговете
на Адриагическо море и река
Атерн Марупините участка нт в
Съюзничсската воина i-*i на стра-
ната на Рим Главният им град бит
Тсата. днсс Кисти
Марцел ( tai. Marcellus) Фами гно
име на известии представители на
Клавдисвия род It’cns Claiuha) I.
Марцел, Марк Клавдий (лат
Marcus Claudius) (27О-2ОХ г.пр
Хр ) Римски политик, пет пъти из-
бирай за консул. В 222 г.пр.Хр
разбил галите инсубри при Клас-
тидиум (Clastidium). Играл важна
роля във Втората пуничсска вои-
на. защитаваики Нола от атакитс
на Ханибал. След дълга обсада
превзел Сиракуза и оказал почес-
ти на Архимед, убит погрешно от
един войник. Впослсдствпе би г
победен от Ханибал при Венузия
и убит от засада. 2. Марцел Марк-
Клавдий (’-45 г.пр.Хр.) Против-
ник на Цезар. консул в 51 г пр Хр
След пораженного на Помпеи, на
чиято страна застанал в граждан-
ската нойна. бил изпратен в изгна-
ние Впослсдствпе Цезар му прос-
тил. а Цицерон в известнага си реч
„В зашита на Марцел" )Pro Mar-
cello) изказал благодарност за то-
Martia, aqua
- 246 -
ли акт на милосърдис По врсмс на
завръщансто си в родината обаче
Марне л бил убит. 3. Марцел.
Марк Клавдин (42 23 г.пр.Хр.)
Син на Октавия, той бил Осиповен
от Август и имало всички изгледн
да станс нсгов наследник Разбе-
лял се и умрял съвсем млад Ав-
густ му посветил извсстния Te-
ar ър на Марне I.
Martia, aqua лат (Марциа. аква)
Много бистра пнтейна вода, която
от извор близо до Тибур (днсс Ти-
воли) била прснасяна до Рим по
грандиозен акведукт. построен в
144 г.пр.Хр. от претора Квинт
Мариин
Марциал, Марк Валерий (лат
Martialis. Mun us Valerius) (около
40-104 г.сл.Хр.) Римски пост, по
произход от Испания Живял в Рим
под покровитслството на импсра-
торите, от Нерон до Домициан
Впослсдствие загубил благоразпо-
ложенисто на Траян и пожелал да
сс върне в Испания, подпомогнат
матсриално ог голсмия си приятсл
Плиний Млади Оставил е много-
бройни спиграми в 15 книги, н кон-
то с каолините си стиховс осмива
пороците на римского общество
Марциан (лат Manianus) Име на
известии личности I. (V в.сл.Хр.)
Географ от Хсраклся. автор на
„Плаванс в чуждо морс" (Periplus
mans extern!) и други произведе-
ния. нажни за оиознаване на ан*
тичната география 2. Марциан
Кансла (лат. Capella) -» Kaneta.
3. Марциан. Флавий (лат Fla-
vius) (около 390-457 сл.Хр ) Им-
ператор на Източната римска им-
перия. родсн в Тракия. Бил бри-
лянтсн пълководси. дошъл на мяс*
того на Тсодосий II. за чиято сест-
ра Пулхерия бил женен и която
била регент след смъртта на брат
си (450 г.сл.Хр .). Когато Атила,
царят на хунитс. поискал ла му на-
ложи годишен данък. гон твърдо
отказал с думите: „Държа златого
за нриятслитс. а за враговсгс жс-
лязото".
масагети (стгр Mussagi tat iai
Massagetae) Номадско плсме. кое-
то жевссло в шатри близо до бре-
говеге на Каспийско море. Според
Хсродот масагститс били свирели
и жестоки до такава степей, чс
убивали възрастнитс си родители
и сс храпели с тях.
Масик (лат Massie us) геогр II i.i-
нина в Кампания Там сс npoiii-
веждало прочутого вино със съ-
щото имс.
Масиниса (лат. Mastnissa) (около
240-148 г пр Хр ) Цар на Нуми-
дия Първоначално бил съюзник
на картагснннтс и Хазарубал му
обещал за съпруга красива!а си
дъщеря Софонисба Масиниса се
сражавал с него срещу римляните
в Испания (211 206 i пр Хр I
Впослсдствие. за да получат под-
крспата на Снфакс. царят на Запад-
ня Нумидия, картагснннтс дали на
него Софонисба Масиниса. зассг-
нат от тази постъпка. сс съюзи i с
Рим. победил Снфакс. плени л го в
го поверил на Сципион Взел Со-
фонисба и сс оженил за нея Но
тъй като Сципион настоявал да му
бъдс прсдадена Софонисба каю
воснсн трофей. Масиниса я нака-
рал ла сс самоубис. за ла не бъле
подложена на тона унижение До-
казал лоялността си към съюзни-
цитс. като сс включил решшелно
и допринесъл много за окончите I-
нага победа при Зама, поставила
края на Вгората пуннчсска воина
Като награда римлянитс му дали
нарството на Снфакс и част от зс-
митс на картагснннтс. По този на-
- 247 -
Мегара
чин Масиниса успял ла и и ради
силна държава, конто управлявал
с голяма мъдрост. Умираики. по-
верил на Сципион Емилиан зала-
чата да раздели парезкого между
тримата му синоне
Мастанабал i шт МачапаЬа!)))) н
пр.Хр.) Син на паря на Нумидия
Масиниса и баша на прочутия
Югурта. Разделил царството с
братята си Гулуса и Мици пса.
mastigophoros стгр (частиго-
<1юр) Стражар. конто носи бич В
древна Гърция бил натоварен с
поддържането на рсда при общее-
тисните събирания
mastix стгр (мастике) Така се на-
ричал в Гърция камшикът. бичът.
използван от mastigophor-Hse (-♦)
матрона (лат matrona) Така се
нарнчал а в Рим омъжената. сво-
бодна и обикиовено шатана жена
Матроналии (лат Matronaliu)
Празннк. конто се органнзирал в
Рим на първи март (Kaleiidae fem-
inarum), за да сс почете отвлича-
нето на сабинянките и последнало-
то. благодарение на тях. помирс-
ннс между бащитс и съпрузитс С
тези празниии сс почитала и Юно-
на Лунина, наречена Матрона
Mamyma (лат. Matata) чит Ита-
лийска богиня на утрото. наречена
Матута Матер (Манна Maier). В
ней на чсст на 11 юни сс организи-
рали празницитс Матралии (А/п-
tralia). Била отъждествена с гръц-
ката И но, дъщеря та на Кадьм
Махаон (лат. Machaon) мат Син
на Асклепий и спорсд някой цар на
Мессния Заедно с брат си Пода-
лирин участвал в Троянската вой-
на като лскар на ахсйцитс. Бил
сред тези. конто влезли в Троя,
скрити в извсстния дървен кон
Вероятно бил убит от Еврипид.
machaira сир (.чахайра) Ста-
рогръцка дума, която означавала
..нож". Iсроите го носсли окачен до
меча си. Служен и за разрязване на
мссо при жертвоприношения
Мая (лат Mata) чит Дъшеря на
Атлант и Плсйона. наи-голямага и
най-извсстна от ссдсмте Плеяди
Родила oi Зсвс Хсрмсс. Същото
имс имало и едно нталийско боже-
ство (Л/пш или Maieslas). на косто
бил наречен мссси май (Maias)
Меандър (стгр Maiandros. iai
Maeander) геогр. Река в Мала
Азия Тсчението и било с юикона
много завой, чс станало синоним на
..криволичеш" Може би от рската
Меандз>р на Дедал му дошла идсята
за построяванего на Лабиринта.
Мевания (лат. Mevania) геогр
Античен град в Умбрия, на Виа
Фламиния Родно място на Про-
перции
Мегалезии (лаг Megalesia) Игри
в чсст на Рея Кибела ( Magna
Mater), вънедени в Рим след Вто-
рата пуннчсска война
Мегалопол (лат. Megalopolis) гео-
гр Главен град в Аркадия, основан
в 371 г.пр.Хр. от Епаминонд Имс-
то му пронзлиза от старогръики
сзик megale polls означава ..го-
лям град"
Мегапент (стгр Megapenthes)
чит I. Син на Прет Бил пар на
Тиринт и разменил царството си с
Персей, като станал пар на Аргос
2. Извънбрачсн син на Менелаи и
робиняга Теридея
Мегара (лат. Megara) I. чит Дъ-
щеря на Креонт. царя на Тина
Била дадсна за съпруга на Хс-
ракъл (-♦) Той я убил заедно с
трите им дспа, понеже Хера му
вменила лудосг. 2. геогр Древен
гръцки град на Коринтскня про-
Mezapuga
- 248 -
ток Според легендата бил осно-
ван от Мсгарей. син на Посейдон
Най-голсмия си разинет достиг-
нал прет VII и VI в.пр.Хр.. като
създал и многобройни колонии и
Сицилии и Maia Азия Станал
център на философската школа,
основана or Евк шд (-♦> от Мега-
ра 3. геогр Древен град н Сици-
лия. основан ог мсгарски ко ю-
ннсти и наречен Мегара Хнблея
В V в пр Хр бил нревзет и разру-
шен от Гелой от Сиракуза.
Mezapuga (лат Л/еуигм) геогр
Облает при Коринтския проток,
гранпчеша с Беотия и Атика
Мегера (стгр Megaira. лат.
Megaeru) лют Една от срнниитс
Медея (стгр Medeia. лат Medea)
мит. Прочута магьоснииа, дъшеря
на Ест. цар на Колхида и брат на
Кирка, и на една нимфа Океанида.
Влюбила сс в Язон, когато гсроят
отншкт в Колхида с аргонавтите. и
му помогнала да вземе златното ру-
но Посте избягала с него. Царят
Леями. конто сс бил възкачил насил-
ствсно на трона на Иолкос. уверил
Язон, че щс му го отстъпи, ако гс-
роят му донесе ценного руно Впос-
едствис обаче нс изпълнил обеща-
нисто си Тогава Медея си отмъсти-
ла. като го убила по особсно жесток
начин (^ Язон). Акает, синът на
Пслий. който засл мястото на баща
си. принудил Язон и Медея да избя-
гат в Коринт. Дссст години по-къс-
но Язон сс влюбил в Главка, краси-
вата дъщеря на Крсонт. и за ла сс
ожени за нея. изоставил магьосни-
цата. Мелся, полудила от рсвност.
предизвикала мъчитс.шата смърт
на дсвойката и убила със собствс-
нитс си ръис синовстс си от Язон.
Мсрмср и Фсрет. За да иэбегне
отмъщснисто му. избягала в Атина
на златна колесница, теглена от
крилати дракона Омъжила се та
старин цар Егсн и родила от нею
син на име Мет Отпала се да от-
роли сина на Егсй. Тезей (-»I. но ца-
рят я разкрн.1 и я прогонит от дво-
реца и страната. Медея отишла и
Колхида и повечс нс сс разорило
нищо за нея Вероятно взела със се-
бе си сина сн Мед. който станал ро-
доначалинк на мелите.
mediastini лат. (uet)uacmunu) В
римскитс къщн това били робитс
конто нзпълнявали най-тежката
работа.
медимн icnp medimnos. iai ««•</-
minurn) Гръика мярка за житии хра-
ни, отговаряща на около 52 литра
Медиоланум (лат Mediolanum)
геогр Древен грая в Северна
Италия, разноложен в долината
на река По. днсс Мн дано Пре i-
полага сс. чс бил основан oi Бе-
ловез в VI в.пр.Хр. Римляните го
превзели в 222 г.пр.Хр. Станал
столица на Западната империя и
там в 313 г.сл.Хр. император
Константин издал прочутия Ми-
лански еднкт. с който сс дана ю
право на христинните ла изпонял-
ват свободно рслигията си Отто-
гава Медиоланум сс превърнаi
нъв важен нентър на християн-
ството и в 374 г.сл.Хр иегов
епископ станал Св. Амброзий
Медонт (стгр Medon) 1. .ш«и Син
на Ойлсй, брат на Аякс Он лид. гои
участвал в Троянската война и бил
убит вероятно от Еней 2. (XI и
пр Хр.) ист Снн на последним пар
на Атина. Кодър. Бил първияI ар-
хонт. избран около 1070 г.пр Хр
по внушение на оракула в Делфи
Медуза (лат. Medusa) мит Една
от горгонитс (-♦). сдинствсната
смъртна. Била грациозна дсвойка
и сс осмслила да сс сравнява по
- 249
Мелеагър
красота с Атина. Бен инн га. за да я
накажс за дързосгта и и за любов-
та и към Посейдон, я прев1>рнала и
чудовище Вместо коси на главата
си имала змии, а пог ле льг и вкаме-
нявал хората Персеи (-♦> я убил,
като измислил начин да не я гл е да
От крьвта и сс родили великаны
Хрнзаор и критазия) кон Псыс. и
двамата сиконе на Посейдон
Мела, Помпоиий i iar. Melu.
Piintponius) (\ в.сл.Хр 3 Римски ге-
ограф с испански произход. може
би роднина на Сенека Написал Iсо-
графски трактат в гри киш и ..За
земеопиеанието" (Z)c sila orbit
или De chomgruphiu)
Меламп или Мелампод (спр
Melumpout. лат. MelampuM мит
Син на Амитаои. брат на Бианз
Бил прочут ясновидец и научил от
Аполон изкуството на мсдицината.
Като дстс в Пилос. докато снял под
одно дърно, две малки змии, наме-
рени и отглсдани от него, му обли-
зали ушитс. Оттогава Мелами раз-
бирал сзика на птицитс и другитс
малки животин и сс научил да
предсказва бъдещето. Когато Би-
ант (-♦) поискал ръката на Перо,
баща и. нилоският пар Нелей, по-
желал той да му довсдс кравитс на
Ификъл (-♦). ревниво пазени от од-
но ужасно куче За да помогнс на
брат си. Мелами откраднал живот-
ните, но бил заловен от Ификъл и
осъдсн на одна година затвор. От
дървояди обаче. конто протри зна-
ли грсдитс на сградата. разбрал. че
срутвансто й с прсдстоящо. и нака-
рал да го преместят в друг затвор
Малко след това нокривът на сгра-
дата паднал. Така Ификъл разбрал
за пророческата дарба на Мелами
и го пуснал на свобода. Впослсд-
стнис тон отишъл в Месена и в Ар-
гос. Там нзлекунал Претидитс (-♦)
от поразилото ги безумие, зашого
нс зачитали ку па на Дионис Кап»
благодарное! получил ръката на
дъщеряia на Прог. Ифианакса
Меланион (дат Metlanum) мит
Съпруг на Аталапта < —* г
Меланип ( гаг Melanippus) мит
I. Син на Асгах Той бил един от
тнванинтс. коню защитила ли гра-
да при похода на ссдемте срсщу
Тина Ранил Тидсй, но веднага
след това бил убит от Анфиаран
Toil отрязал главата му и я
подхвьр ли л на Тилей (^) на ион-
ного поле. Ранения I я захапал
злобно и този акт на жсстокосг го
лиши । от закрзг iara на Атина. ко-
ню го остави ia ла умрс 2. Мною
красив младеж ог Ахея. коню
прельстил жрицата на Артемида
в храма на богинята. Артемида,
нотрсссна от снстотатството.
прели звякала смъртта на двамата
любовници и поразила страната с
гнбелна спидсмия За да я уми-
лостивят. трябвало според отго-
вора на оракула да и принасят
ежегодно човешкн жертви 3.
Принтов на Харитон (-»)
Меланипа (стгр Mehuuppe. шт
Melamppa) мит I. Дъщеря на Бол.
майка от Посейдон на дне ясна, кон-
то нарек.ла Ьеот и Еол (или АнккГ).
Баща и за наказание я затворил и
ослепил, но децата сс спаснли. а По-
сейдон й възстанонил зрениего 2.
Дъщеря на Хирон, прснърната от
Артемида в юница, защото разкри-
ла тайнитс на боговстс В пос ле д-
ствис станала съзвсздис 3. Амазон-
ка. сестра на Антиопа
Мелеагър от Гадара (стгр
Meleagrot. лаг Meleager) (около
130 70 г пр.Хр ) Старогръики но-
ет. автор на спиграми Събра i ан-
пгчни спиг рами в една антология,
която била включена после заедно
мелиади
- 250 -
с нсговитс в „Палатинска антоло-
гия" (Antologia Palaitna).
мелиади (лат Meliades) мит. Ним-
фи на дървото ясен, родснн засдно
с гигантите и Ериниитс от капкитс
кръв на Уран, събрани от Гея
Меликерт (стгр Melikeries. лат
Medicerta) мит Син на Атамант
и Инд (^). Бил превърнат в
морс ко божество и наречен Па-
лсмон.
Мелинт (стгр. Л/е/шло) (IV-III г.
пр.Хр.) Старогръика поетеса от
Локри, в Южна Италия, която ни-
кои бъркат със съвременничката
на Сафо. Ерина Посветила ода на
Рим. господаря на света
Мелис (лат. Л/е/пим) I. (VI V в
пр.Хр.) Старогръцки политик и
философ от остров Самос Би i
ученик на Парменид и мне ние I
от Елсйската школа. Написал сь-
чиненисто „За природа!а или <а
битисто" 2. (I в.пр.Хр ) Освобо-
ден роб на Мецена!, ton out
библиотекар на Август и напи-
сал няколко комедии, hcjocihi-
налн до нас.
Мелиса (стгр Melixta) мит Ним-
фа. чисто име означана „пчела”
Открила как сс събнра мсды Със
сестра си Адрастся (-») пазела и
откърмила Зевс на остров Криг
Мелисей (лат l/c/mew*) мит
Мелеагьр (стар Meleagros. лат. Meleager} мит. Син на Ойней, царя на
Етолия. и на Алтея Когато се родил, дошли мойрите и предсказали на
майка му. че синът й ще умре. след като изтлее напълно главнята. кон-
то горяла в огнището Изплашена. Алтея веднага я извадила от огъня.
изгасила я и я скрила в една кутия. Мелеагьр иэраснал силен и смел и се
отличил с храбростта си в експедицията на аргонавтите и в сражено-
ята срещу навезите на близките народи Веднъж баща му Ойней не да-
рил на Артемида първите събрани плодове от реколтата. Обидената
богиня, за да си отмъсти, иэпратила един свиреп глиган. който опусто-
шавал нивите на етолийсния град Калидон. Мелеагьр решил да организи-
ра лов. за да бъде убито свирепото животно, и повикал на помощ наи-го-
лемите гръцки герои от снова време Адмет, Амфиарай. Язон. Нестор.
Пелей. Тезей. Пиритой и двамата братя на майка си Алтея Взела учас-
тие и пренрасната Аталанта. Ловът станал в подножието на планини-
те около Калидон По време на преследването свирепият глиган убил не-
кой от ловците и разкъсал много кучета. но накрая Аталанта успяла да
го рани. Животното се обърнало срещу нея и Мелеагьр се намесил, за да
я спаси, като го пронизал със стрелата си. Кожата на глигана по право
се падала на този. който го е убил, но Мелеагьр благородно я отстъпил
на Аталанта. която първа го била ранила. Този жест предизвикал недо-
волството на другите ловци и при възникналата свада Мелеагьр убил
двамата любими братя на майка си. Когато Алтея разбрала. че са заги-
нали от ръката на сина й, обезумела от гняв, взела главнята от кутия-
та и я хвьрлила в огъня. където изгоряла за миг. Същевременно се изпъл
нило предскаэанието на мойрите: веднага щом главнята се превьрнала
в пепел, угаснал и животът на Мелеагьр Когато Алтея възвърнала ра-
зума си. се размаяла за постъпката си и се самоубила заедно със съпру-
гата на героя Клеопатра
- 251
менади
Цар на Крит, баща на нимфите
Мелиса и Адрастся.
Мелипза (стгр Meltteia. лат. Meli-
и} геогр. Острон в Средиземно
море, между Сицилия и Африка,
днсс Малта Бил финикийска ко-
лония. после станал владение на
картагсниитс. конто по време на
Втората пуническа война го
отстъпили на Рим
мелическа поезия (стгр meiike
poiesis, лат. роста mehcum} Така
се наричала в древна Гъриия онази
лирическа поезия. която първона-
чално била пята и изразявала лич-
нитс чувства на поста, като гняв.
омраза. любов. радост, скръб Раз-
деляла сс на монодична - за един
глас, и хорова за повече г засове
Меличсската строфа била съста-
вена от кратки стиховс и сс затва-
ряла с един или два стиха в раз-
лична стънка (сапфичсска строфа,
алкеева, асклсниадова). Песнею
станало в акомпанимент на духови
или струнни инструмента. Най-из-
вестнитс мсличсски пости били
Алкей. Сафо. Ерина. Анакреонт
Мелпомена (лат. Melpomene}
мит. Муза на трагсдията. дъщсря
на Зевс и Мнсмозина Изобразява-
на била като млада жена с котур-
ни. която държала в едната си ръ-
ка скиитър. а в друтата кама
мемактерион (стгр Maimaklerion}
Петият месец от атическия кален-
дар, от 15 ноември до 15 декември.
мембрана (лат. membnina} llepia-
мент. гънка животинска кожа, изпол-
звана за нисане вместо папирус.
Носи името пергамент от града
Пергам. къдсто бил изобретен и из-
i юл зван за нърви път. Върху нею
сс пишело само от едната страна
Мемий (лат. Mcmmius} Имс на
римски род. към който прннадлежа-
ш 1. Мемий. Гай мат (лшп)(И I к
пр.Хр.) Римски политик и мною
способен оратор Ьил народен iри-
бун в III г.пр.Хр. и произнасял
осгрн обвиннтелни речи срсщу сво-
нтс корумпирани от Югурта съг-
раждани Като кандидат за консул
бил убит по иоръчка на сытерника
си 2. Мемий Гай Гемел (лат (
Gemellus} (I в пр Хр.) Първоначал-
но бил привърженик на Помпеи, но
после подкрепи л Цезар Обвинили
го в изборна измама, когато сс кан-
дидат ирал за консул, и Цезар го
изпратнл в изгнание в Атина
Мемнон (лат. Метпоп} мкт. Цар
на Етиопия. син на Титон и Еос (Зо-
рата). внук на Приам Участвал с
войска от К) ООО души в Троянска-
та война и убил Ант плох, сина на
Нестор Ахнл. за да отмъсти за при-
ятеля си. го предизвикал на двубои
и го убил Докато тялото на Мем-
нон изгаря то на кладата. ята черни
птинн нарсчени после мемнониди
- полетели над пламытитс. паданки
в тях като свсщсни жертви. Отчая-
на. Еос поискала Зевс да направи
Мемнон беземъртен и той удовлет-
ворил молбата и В иегова чсст
егинтянитс издигнали в Тива. на
брега на Hili, огромна статуя Вся-
ка сутрин на зазоряванс слънчевите
лъчи падали върху пукнатпните.
образуванн при едно зсметрессние.
и изеушавали събралата сс през
нощта влага. Тогава статуята запол-
нила да издавала мелодичен звук
Дрсвн1гтс жители смятали, че с нею
Мемнон поэдравяна Зората
Мемфис (лат Memphis} геогр
Столица на Египет, разноложена
на бреговете на Нил. близо до дел-
тата. Градът с наречен на нимфата
Мемфис, дъщеря на Нил
менади (стгр Mainades. лат Мае-
nades} .Mum. Друго име на вакханки-
Менандър - 252 -
тс. жрицнтс на Бакх Имсто iipom-
лиза от старогрънкия глагол maino-
mai, „бсснся. буйствам", понеже мс-
надите. обссбени от бога, по врсмс
на празнииитс в иегова мест сс отда-
вали на нсобуздани гании.
Менандър (стгр. Menandms. лат.
Menander) (342-290 г.пр.Хр.) Ста-
рогръцки комедиограф, родсн в
Атина Бил ученик на Теофраст.
Написал над сто комедии, от конто
са останали малко фрагмент.
Смята сс за най-големия предста-
вите! на новата атическа комедия
Единствсната напълно запазена
пнсса с „Мъчният човск" {Dvs-
kolos). известна като „Мизантроп".
В по-иялостен вид са достигнали и
„Третейски сьд" (Epitnpontes) и
„Самианка" {Sanaa). Комедиитс на
Теренций „Момичсто от Андрос"
(Andria), „Братята" (Adelphoe).
„Евнух" (Eunuchus) и „Самонаказ-
ващият сс" (Heauionftmorumenos)
са проводи или проработки на ко-
медии на Менандър.
Мендет (лат Mendes) геогр Град н
Долей Египет, където почитали бог
Мендет Бил изобразяван като коза
и съотнстстаал на гръпкия Пан.
Менелай (лаг Menelaus) stum Цар
на Спарта, син на Атрей и по-малък
брат на Агамемнон Двамата братя
били изгонсии от Миксна. когато
Егист убил Атрей Менелай сс
подслонил в Спарта при Тиндар.
къдсто сс оженил за прскрасната му
дъщеря Елена (-♦) и го наследил на
трона След като Парне отвлякъл
Елена. Менелай станал инициатор
на войната на ахсйските първении
срсшу Троя, а похода ославил Ага-
мемнон По време на дългата обса-
да сс отличил като един от най-
храбритс нои ни 1Цял да убис и своя
съпсрник Парис, но Афродита сс
притекла на помош на троянсна. ка-
то го скрила в един облак и го сна-
сила от сигурната смърт. Менелаи
прсодолял всички препятствия бла-
годарение на нспрскъснатата зак-
рила на Хера и Атина Когато
алязъл с друтарнте си в Троя. Елена
успяла да измоли прошка от него
Съпрузитс сс завърнали в Спарта
след като странствали оссм години
Като зет на Зеве, в края на живота
си бил прснсссн жив в Елисенските
полета. От Елена имал две цена.
Хермиона и Никострат
Менений (лат Menenius) Име на
рнмскн род. към който принадле-
жал Менений Агрииа (-♦ 4грипа)
Менее (стгр .Menas) Лег си дарен
законодател и първи пар на Еги-
пет. Основал Мемфис. След нсго-
вата смърт го почитали като бог с
името Озирис
Менестей (стгр Menesiheus)
мит. Внук на Ерехтей. По време
на дългото отсъствис на Тсзсй от
Атина завзел властта с подкрспата
на атинянитс. Участвал в Троян-
ската война. Наследил го сипы на
Тсзсй Дсмофонт.
Менетий или Менойтий icirp
Menottios, лат. Menoetuis) num I.
Син на Япет и Азия, нора ген от
мълниита на Зеве, защото помогши
на титаните да сс изкачат на Олимп
2. Пазач на стадата на Хадсс н
Ереб. Той предупредил Гернон за
кражбата, която Хсракъл сс кансл
ла извърши Оказал съпротива на
нспобсдимня герои II сс спасил бла-
годарение на намссата на Персефо-
на. 3. Син на Актор и Егина. дове-
ден брат на Еак. Бил един от арго-
навтите и баща на Патрокъл
менза (лат mensa) Латинска дума,
която означава всякакъв вид маса
- от плота на мссаря до този га об-
мен на валута. Най-иснсни били
- 253
Mepona
кръглнтс маем (or/x’v) с един крак
(monopodium), но имало и трикра-
ки (tripes) и с чстири крака Men.su
sacra сс наричала масата за жерт-
воприношении Mensa argentaria
бил плотът, върху който сс обме-
няла валутата.
мениан (лат. таетапитГ Бикон,
въвсден от цензора Гаи Менин. за
да могат зрителите да внждат но-
добрс гладиаторските битки
Менип (лат Menipptis) (IV III в
пр.Хр.) Философ киник от Гадара
Първоначално роб, по-късно за-
богатя.т. откупи I свободата си и
станал лихвар Нснавпждан и пре-
зирай от всички. той се самоубил
Написал 15 книги „Сатири" в про-
за и стихове. недосгигнали до нас.
Марк Теренций Варон му подра-
жалаI в своитс менипови сапшри.
Менипа (стгр Menippe) мит I.
Една от нерендиге 2. Дъщеря на
Орион Менипа и сестра и Метио-
ха били закриляни от Афродита и
Атина. конто ги дарили с красота
и много умения. Когато в Беотия
избухнала тежка епидемия. ге по-
слушали съвета на оракула и доб-
роволно сс принесли в жертва, за
да умилостивят гнева на боговстс.
Персефона и Хадес i и съжалили и
ги превърнали в коме пт
menytron стгр (sieiiumpoii) Ста-
рогръцка дума, която означава наг-
рада за донос или издайничсство
Менойкей (стгр. Menoikeus, лаг
Menecoeus) stum I. Тпвансц. баща
на Йокаста и Креонт 2. Млад тн-
вансп, син на Креонт. който при
защитата на Тива срещу ссдсмте
сс пронизал доброволно с меча си.
за да спаси града Според предска-
зание™ на гадателя Тирсзий, ти-
ванците щели да победят, ако ня-
кой от потомимте на спартиге бъ-
дс принесен в жертва Така щя т да
бьде умилостивен Арсс. ядосан та
убития от Кадъм (-») дракон
Мента (лат Minthe) stum Нимфа
на рската Копит, обичана от Хадес
и превърната от рскнивата Персе-
фона в растение със същото имс
Ментор (лат Mentor) мит Верен
приятен на Одиссй По време па
дългото отсъствис на героя се гри-
жсл за царството му в Итака, за
сытругата му Персефона и за сина
му Телемах. Атина место приема.та
нсговия обрат, за да придружава
Телемах в пътешествията му. Име-
то Ментор станало синоним на во-
дам и съвстник
Меония (crip Maionia. лат. Маео-
nia) геогр Част от Лидия, облает
около планината Тмол. Тъй като
етрускитс били смятани та потом-
пи на колонисти от Лидия. Етру-
рия също била наричана Меония.
а Тразимснското сзсро Macontus
lacus. Според някой Омир бил ро-
дсн в Меония и затова го нарича-
ли Мсонид, а музитс. неговитс
вдьхновителки, мсоннди
Меотидско, море (стгр Мии its
Umne. лат. Maeoti.s palus) геогр.
Така сс наричало в древността
Азовско море Амазонки ге. конго
обитавали бреговетс му. бн ги на-
ричанн меотиди
Мерион (лат Meriones) мит Дру-
гар и съратпик на Идоменеи, кри-
тянин. един от най-смслитс гръцки
войни в Троянската война.
Меркурий (лат. Mercurios) Рим-
ски бог, съотвстстващ на гръикня
Хермес (-»).
Мермер (лат Mermerus) stum. I.
Кентавт.р, ранен в битката с лапи-
титс 2. Син на Язон и Медея, убит
от майка си заедно с брат си Ферст
Меропа ( лат Метре) мит I. Дъ-
Meponc
- 254 -
щеря на Кипссл, пар на Аркадия
Омъжила сс за мессиския пар
Крссфонт. от когото имала три це-
на. Полифонт убил съпруга й и
двамата и енна и искал да се ожени
за нся В защита на майка си дошъ л
трстият син, Епит. който убил По-
лифонт 2. Дъщеря на Атлант, съп-
руга на Сизиф и майка на Главк
След смъртта сн била превърната в
звезда, една от Плсядитс.
Meponc (лат. Memps) иит I. Цар
на остров Кос. много влюбен в съп-
ругата си Климсна Когато тя умря-
ia, той толкова много скърбял. че
Хера сс емнлила над него, пренър-
нала го в орел и го поставила сред
съзвезднята 2. Прорицатсл от Тро-
ада, предсказал смъртта на собствс-
нитс си дсиа в Троянската война
мерцедоний (лат Mercedonius)
Допълннтслсн мсссц, добавен в
римския календар от Нума, за да
изравни лунната със слънчсвата
година. Добавил сс на вески две
години. между 23 и 24 фсвруари
след празницитс Терминалии.
mercenarius лат. (мерценирий) На-
емник. надничар. вески, който по-
лучават някакво възнаграждснис
Месала Корвин, Марн Валерий
(лат Messala Con inns. Manus
Valerius) (около 64 г.пр.Хр.- X г.
сл.Хр.) Римски политик и оратор
Бил приятсл на Брут и заедно с не-
го и Касии сс сражавал при Фили-
пп Впослсдствие сс помирил с Ок-
тавиан и като консул участвал н
битката при Акциум (31 г.пр.Хр .).
Бил прочут с краснорсчисто и юри-
дичсскитеси познания Покровнтсл-
ствал Тибул и Овидий, а дарбитс му
били нъзхваляванн от Хораиий
Месалина, Валерия (лат Messa-
lina. Valeria) (около 25-4Х гсл.
Хр.) Римска матрона, дъщеря на
Валерий Месала Барбет, сытруга
на император Клавдии и майка на
Октавия и Британия. Била извест-
на с разгулния си живот и жссто-
костта си. Свързала сс публично с
Гай Силий и Клавдий наредиi да
бъдат убнти и двамата.
Месана (лат. Mes.sana) Прочут
град в Сицилия, дрсвна!а Заняла
(-») Днсс Мсснна.
Месап (лат. Mes.sapu.s) мит С ин на
Посейдон, по произход ог Беотии
Установил сс в Италия и дал име
на областта Месапия. днешния са-
1СНТИНСКИ полуостров Помагал на
Турн и рутулнтс срсщу Енсй
Месена (лат. Me.ssene) Главният
град на Мсссния. основан от Епа-
минонд в 369 г.пр.Хр.
Месения (стгр Messene. iai
Mes.senia) геогр. Облает в югоза-
паднитс части на Пслопонес. на
Йонийско море. Гранине та с Ези-
да, Аркадия и Лакония Станам
тсатър на трите Мссснски нойни
(Vlll-V в.пр.Хр. ).
Месенсни бойни Войнн. водени от
Спарта срсщу Мсссния В пьрната
(VIII в.пр Хр ). слсддвайсет години
война Спарта победила пар Арис-
тодсм (-*) и превърната мссснцитс
в роби (плоти). Във вгората (VII в
пр.Хр.). мссснцитс. конто напразно
сс мъчелн да сс освободят от власт-
та на спартанците. сс сражавати в
продължение на ссдсмнайсет годи-
ни начело с Аристомсн. В трстам
(464-455 г.пр.Хр.), избухнато ви-
тание на илотитс. След като биди
обсаждани дълго време в И тома, те
получили право на излаз и се засе-
лили в град Навпакт. а оттам никои
сс прехнърлили в Заняла, която би-
ла наречена на тях Месана
Месопотамия (лат. Mesopota-
mia) геогр. Изключитслно плодо-
- 255 -
Memuc
родна облает в Азия Простирала
сс между рскитс Тигър и Ефрат.
откъдето дошло и името и (ичетгг-
potainios на старогръики означава
„между рекиге”) Била място на
процъфтянащитс цивилизации на
шумсритс. халдсйцитс. вавилон-
цитеи аенрнйиите.
метагитнион (стгр melageitnuin)
Вторияг мсссц на атичсския кален-
дар, от 15 август до 15 септ смири
metalla лаг (н<ш«ъ/| Рудник, ми-
на Рим чините употребявалн изра-
за damnare ad metalla, когато
осуждали никого на принудите чна
работа в минитс
Метанейра (сир Metaneua. чат.
Metamra) мит. Съпруга на Келси
и манка на Демофонт (-»)
метеки (стгр metoikoi) В Гърция
така сс наричали чуждсниитс. жи-
вссчци постоянно в един град. Тс
били свободна. но лншенн от lipil-
вилегинте на хора с гражданство.
Метел ( чат. Melelltis) Фамилно
имс на няколко римски iio.ihthiiii
от Цсцилиевия род (jy'r-лз Сасс ilia)
I. Метел. Луции Цецилии (лаг
Metellus. L. Caecdius) ('.’-221 г.пр.
Хр.) Консул в Сицилия, сражавал
сс срсщу картагснцитс в Пз.рвата
пуничсска война В пьрвия момент
сс изплашил от слоновстс и отка-
зал сраженного, но после разбил
войската на Хаздрубал ччри Палер-
мо и дори заловил 120 слона, кон-
то показал на триумфа си 2. Ме-
тел, Квинт Цецилий, наречен
Македонски (лат. Metellus Mace-
donian. Q Caecilius) (около 190
105 г.пр.Хр | Внук на предходния.
Потушил бунта на максдониитс.
оглавен от Андриск (-♦). и ччревзел
Цснтрална Гърция и Мегара. 3.
Метел. Квинт Цецилий, наречен
Нумидийски (лат. Metellus Nunn
chats. Q Caeahus) ( 41 г.пр.Хр )
Водил гри успешин скспедиции
срешу Югурта. а после пре чал ко-
манднансто на Гаи Марий, койго
довел до победен крачг войната
Би ч против ачрарния закон на Ма-
рий и за да нс иолага клегва пред
бччвшгчя ечч пълконодси. отишъл в
доброволно изгнание на осчров
Родос Впослсдствие обаче би ч по-
никай отново в Рим. 4. Метел
Пий. Квинт Цецилии (чат
Metellus Pius. (J Caecilius) Г’ 64 г
пр Хр ) Сччн на предходния. пос че-
доватсл на Сула Бил изпратсн ка-
то проконсул в Испания срешу
Серчории и с помощта на Помпеи
усиял. нс без затруднение, да ус-
мири разбунтувалата се провин-
ция 5. Метел Целер. Квинг Це-
цилий (лат. Metellus Celer, Q
Caecilius) (? 59 г.пр.Хр.) Разбил
Каталина и войската му при Фсзу-
ла (62 г.пр.Хр.) Бил сыгруг на
Клодия, любимата на Катул. конто
я възпял с името Лссбия
Метион (таг Mellon) чит Син на
Ерехтсй. царя на Атина. чч на
Пракснтся. Оженил сс за А чкипа.
която му роли.ia двама енна. Дедал
и Евпалам. нарсчснн Метиониди
Memuoxa i чат \letuuhe) чит Дъ-
щеря на Орион, сестра на Менипа
I-»). с която доброво чно се при-
нес ли в жертва, за да спасяч Бео-
тия от чоляма епидемия
Memuc (стгр Metis) чит Една ог
Оксанндитс. дъщеря на Оксан и
Тстия. олицетворение на разума.
Била първата съпруга на Зевс Би-
ло му предсказано, че гя ще му ро-
ди снн. конто щс го свали от тро-
на Затона, когато Метис забреме-
няла, Зевс я ногълнал. После ччо-
чунствал силно главоболис и по-
никал Хсфсст. конто разбил чере-
па му с чук. Тогава от главата на
метопа
256 -
Цезар изскочила Атина. напълно
въоръжена
метопа (стгр metope) Квадратна
или правоъгълна плоча, поставяна
между триглифите на дорийским
фриз Место метопитс били укра-
еявани с релсфи с мнтологични
сюжсти.
метрет 1стгр metretes) Атинска
мярка за точности, равна ирнбли-
зително на 40 литра.
Метропол (стгр. Metropolis) ге-
огр Вероятно съществували ионе
дссст града с това име във Фригия.
1идия. Тесалия и т.н
метропол (лат metropolis) Имс.
което означана ..град манка". То се
давало обикновсно на тези гръикн
градовс, конто били основали
някъдс колонии
Меценат, Гай Цилний (лат Mae-
cenas. Gaius Cilnius) (около 7()-Х г.
пр.Хр.) Римски политик и лите-
ратор. пронзхождал от древен и
знатен струски род. Бил вннаги до
рамото на Август като приятсл и
съветник. въпрски чс офиииално
нс засмал никаква политически
длъжност. Закрилял артиститс.
пнсатслитс, постите, между конто
Хораций, Вергилий. Проперций
Саммит той бил пост Името му
станало нарииателно за покрови-
тсл и благодетел на изкуствата и
литсратурата
Меценции (лат. Mezentius) мит
Цар на тирсниите от врсмето. кога-
то Еней пристигнал в Италия. Бил
изгонсн от град Цера заради жссто-
костта си и намерил убежище при
Турн. Рсдом до него сс сражавал
срещу троянцитс. Спорсд Верги-
лий („Енсида") бил убит от Еней.
Меции фуфеций (лат. Mettius
Fufetius) (VII в.пр.Хр.) Послсдни-
ят владстсл на Алба Лонга. За да
сложи край на нойнага с Рим
предложил да сс сражават иомеж-
ду си Хораииитс и Куриаииитс
След като обещал на рнмлянитс
помощ срсщу |рад Веи. ги upeiai
като нзтеглил войската си по вре-
ме на битката След като Тул Хос-
тилий победил, го наказал жесто-
ко, эавързванки го за чстири кони
конто го разкъсали.
Мидас (лат Midas) мит Син на
Гордий, иар на Фригия Когато бил
дстс. мравки вкарали в ус тага му
няколко зърна жито и това би ю
изтълкувано като знак за голимо
богатство в бълеще Един дсп ста-
рият Силен, възпитатсл на Дио-
нис. сс изгубил в гората Мидас го
намерил, подслонил го в дома си и
после го завел при бога От благо-
дарност той попитат царя на Фри-
гия по какън начин иска да бъ.те
нъзнаградсн. Алчният пар поиска)
каквото докоснс да сс прсвръша в
злато. Нсгоното желание било
изпълнено. но много скоро раз-
брал колко неразумна и глупава с
била молбата му. В злато сс
пренръщала и храната и напитки-
тс. конто поднасял към устата си
За да нс умрс от глад и жажда, ка-
зал на Дионис, чс иска да сс отка-
же от направения му дар. Бот ът му
нарсдил да сс потопи и реката
Пактол и така Мидас сс спаси.) От
този дсн в рската сс появили пар-
ченца от скъпопенния метал. Спо-
рсд друга легенда Мидас бил съ-
дия на музикално състсзание меж-
ду Аполон и Пан и прнсъдил побе-
дата на Пан Тогава ядосанияг бог
превърнал ушитс му в магарешки
за да му докажс колко с невеж и
глупав. Царят побързал да in
скрис под фригийската си чалма
но бръенаряг му ги забелязал. Ми-
дас го заплашил. чс ако каже на
- 257 -
Милет
никого. щс изгуби живота си. Нс-
можсйки обачс да пази за себе си
голямата тайна, изкопал една пуп-
ка и прошенная вътрс в нся. чс па-
рят има магарешки уши После я
запълнил с пръет След креме на
тоиа място израснали тръегпки и
когато духал нятър. тс издавали
звуни. прсдаващи думитс. конто
бръенарят бил изрекъл. Така тан-
ната станала известна на нсички
мидийци или меди (стгр Medoi.
лат. Medi) Дрсвно ипдосвропсйско
плсмс. за родоначалник на което
бил смятан Мед, синът на Медея
Мидийпитс сс заселили в ссвсро-
западната част на Персия Налага-
ло нм сс да сс справят с набелиiс
на асирийцитс. След като тсхният
цар Киаксар разрушил в 612 г.
пр Хр столицата на Асирия Нине-
вия. мидийпитс имали период на
разинет и присъсдини ли към спои-
те територии Сирия. Месопотамия
и Кападокия Тяхна столица ста-
нал град Екбатана. Впослсдствпе
били покорени от псрсийцитс на-
цело с Кир Велики
Мидия (лат Media] геогр Облает
в Азия, разположена между Кас-
пийске морс. Армения и Асирия,
обнтавана от мидийпитс.
Мизен (лат. Misentts) мат Син на
Еол. тръбач на Хсктор. който със
свнрснсто сн повдигал духа на
троянцитс в бой. След падансто на
Троя поеденная Еней в Италия
Осмслил сс да прсдизвика Тритон
да се състсэават като тръбачн.но
той сс ядосал и го удавил. Еней на-
мерил тялото му на брега и го по-
гребал до носа, който с наречен на
него Мизенум
Мизия (лат. Моема) геогр Древна
облает в Източна Европа, разполо-
жена между Дакия. Тракия и Далма-
ция. която съответства днсс на Сър-
бия и България Би 1.1 uuma iHiia oi
рнмлянитс в I в.пр.Хр и стана ia ав-
тономна провинция в I в сл.Хр
Мизия (лат Мг.ма) геогр Провин-
ция в Ma ia Азия, на юг от Троила,
достигаща до Егейско море Би ia
обнтавана от плсмс с тракийски
произход Разделяла сс на Го 1яма
и Матка Миши Бита част от Пер-
сийската империя, после била зав-
ладяна от Сслсвкидитс и bihk ici-
er вне станала иентър на Пергамс-
кото царство В 133 г.пр.Хр. про-
минала към Римската империи
Главнитс и градовс били Лампсак
и Пергам.
micatio лат (микацио) Игра с ръ-
цс. популярна в Рим Казвало се
digilis micare (ш рая. шегувам се с
пръети).
Микена(ст(р Мхкети или Mvkene.
лат Мхчепа) геогр Древен град в
Арголида. седалище на потомимте
на Персеи и после на Пелопе. Дос-
гигнала най-голсмия сн разинст при
Агамемнон и Менелаи След гях на
пласт дошли Хсраклидитс. На ipa да
с наречена и цивнлизаиията. конго
се разнила в прсдслинистичсския
период (XVI XII в.пр.Хр.Г Тя се
разпростряла от Арголида по не шя
Пелопонес до брсговете на Мала
Азия. Блясъкът на микснскага ци-
вилизация бил разкрит благодаре-
ние на разкопкнтс на Шлиман, кон-
то изваднлн на бял cbhi фрески,
скулптурн. керамика, съдове и на-
кити с изключигелна изработка.
Сред най-внушителните останки от
тази сноха са гробнииата на Атри-
дите. циклопските степи. Лъвската
порта, некрополи ге.
Милет (лит. Mdetus) I. мат Син
на Аполон и на нимфата Денона
Отншъл със Сарпсдон в Карни, ве-
роятно за да и юнга от Минос. кон-
то се опасянал, че ще му отнемс
Милита
- 258 -
царството В Карин основал град,
наречен на него От Кианея му сс
родили близнацитс Каун и Библн-
да. 2. геогр. Град в Мала Азия, йо-
нийска колония. най-процъфтяна-
шият център на търговията както
по суша, така и по морс В 494 г.
пр.Хр. бил прензет и ллячкосан от
перенте В 334 г.пр.Хр. го завла-
дел Александър Велики, а от 133 г.
пр.Хр. станал част от римската
провинция Азия
Милита (стгр. Mylitta) Име. с кос-
то асирийиите наричали Афродита
Милон (стгр. Milon, лат. Milo) I.
(VI в пр.Хр I Прочут атлет от Ве-
лика Гърция. родсн н Кротон. Сла-
всл сс с голямата си сила, побеж-
давал многократно на Питнйскитс
и Олимпийскитс игри Бил ученик
на Питагор и веднъж спасил своя
учитсл и учсницитс му. като
задържач сам на плешиге си пада-
щия покрив на сградата. в конто сс
намирали Така дал нъзможност на
всички да избягат. Умрял трагич-
но, вече нъзрастсн. когато го по-
никали да изкорени едно лърво и
да го разцепи на две Ръцсте му
останали заклстцсни в клоните и
вълците го разкъсали 2. Милон,
Тит Аний (лат Milo. Titus Annins)
(?-48 г.пр.Хр.) Римски политик,
родсн в Ланувиум. Бил прнвърже-
ник на Цицерон и допринесъл за
връщансто му от изгнание По та-
зи причина бил мразен от Клодий
Веднъж когато сс връщал в Лану-
виум със свитата си. срсщнал на
Виа Апин Клодий Между двамата
възникнала свада. при която Ми-
лон убил Клодий Осъди.ли го на
изгнание, въпрски п таменната за-
щитна реч на Цицерон {Pro
Milone). След като сс завърнал в
Италия, бил убит от привържени-
ците на Цезар
Милтиад (ivai.Mtliuules) (около
550-4X9 г.пр.Хр.) Известен атински
пълководси. баша на Кимон Би i
изпратсн от Хипий в Тракийския
Херсонес, къдсто смени.л във власт-
та своя чичо, тирана Ми пиал Ста-
ри. След няколко години се гавър-
нал в Атина. където като стратег
получил командването на войскап
срещу псрситс Ра «би л ги при Ма-
ратон (490 । пр.Хр ). но в с к- пиша
та морска скспедииня срешх Парк
и другите покорсни Цикла к мг ост
рови Милтиад би i ранен и npci i.j>
пял провал. След като се завърнш
Атина. го обвинили в прсдатслсти»
и го осъднли да заплати пстдссп
таланта. Тъй като не paino iaiai с
такава голяма сума, би л хвьркн»
затвора, къдсто умрял от раните с»
миля (лат mille passus) 1’имем
мярка за разстоянис. отговартш
на X стадия, т с около I47X метр!
На всяка мн 1я по главннтс пышна
била поставяна милиарна котоит
конто показвала отстояние or КМ *
крачки (milianttm) от Рим
мим । нат пнтиМ I. Така се нарича-
ли н Гърция актьорнтс комншт. Те
играели по улипите и площадик
като имитира.111 хора и животин
Капели ги и на част ни ге банкетп
за да развесе шват пируващитс 1
Фолк, трен театрален вид в Гър-
иия На сиенита били представят
СИИЗОДИ ОТ СЖС ТНСННСТО, IBBhlltll-
нани от акп.ори без маска Соф
рон от Сиракуза издигнал мима к
нивото на литеротурен жанр
мималонида ( <ат МипиНот^
мит Едно от имена га. давани щ
накханкитс
мимиамби (стгр mimuimhm) Мн
мовс. комедии със сюжет» от
сжеднениего. наиисани в ямбичес-
ки стихове Тсхен създатсл бил
Хсрондас.
- 259 -
Мира
Мимнерм (лат. MininermusI (V II н
пр.Хр.) Старогръики пост, ролен и
Колофон, съвремснник на Солон
Писал любопнн cictiih. Часг от
тях били посвстсни на Нано,
флейтистка, в ко» го се в любил н
напреднала пъ траст < >1 проитне-
денията му са останали ма лко
фрагменты.
Минерва (лат Л/зяспп) мши Рим-
ска богиня, съотнстстнаща на
гръиката Атина (-»)
Миниади (стгр Mtnyadcs, лат
Minyeides) мши Трите дъщери на
Минин, царя на Орхомсн в Бео-
тия. Наричали сс Лсвконоя и ли
Арсина. Левкина и Алкатоя С
претрение откатали да участват в
Дионнсиитс. Богьт сс нбссил и
прсдизвикал в тях неустоимо же-
лание да сс хранят с човешко мс-
со. Тогава тс решили, чс една от
тях трябва да взсмс участие в мис-
тсриитс Избрали с жребий Левки-
па. Обтста от бяс, тя разкъсала
собствсннн си син и после със
состри тс си го погълналн Хсрмсс
се емилия над трите жени и ги
превърнал в прилепи. Според дру-
га легенда превърнал едната в
прилеп, другата в кукумявка. а
трстата в бухал.
Миний (лат. Л/титш) мши Цар на
Орхомсн в Беотия, вероятно син на
Посейдон или на Хриз. Бил баша
иа Лсвконоя. Левкнпа и Алкатоя
(•* Миниади) и на Орхомсн. родо-
началника на рода на миниитс.
Минос (лат Minos) мшп Древен
иар на Крит, син на Зевс и Европа,
брат на Радамант и Серпсдон
Ожени л сс за Пасифая и бил баша
на Девкалион. Ариадна. Федра и
Андрогей. Посейдон му изпратил
от морсто един прекрасен бик. та
да му го приносе в жертва Но па-
рят. вместо да го заводе на олтара.
го прибрал в обора си. Тогава
бот г.г сс разгневил и внушил на
Пасифая иесстсствсна страст към
прекрасного животно От тази
връзка сс родило чудовището Ми-
нотавър (-») Когато атинянитс
убили Андрогей (-*т Минос. за да
отмъсти та сипа си, организира.!
скспсдицня срещу Атина Превзе т
града и му наложил жесток данък
На вески денет години жителите
му трябвало ла изнращаг ссдсм
момчета и ссдсм момичета в Крит
за храпа на Миногавъра По-кье-
но Тетей освободил Атина от това
ужасно тадължение. каю убил чу-
довището. След като Дедал изби-
тая от Лабиринта и намсри i под-
слои вСиинлня при иар Кокал. Ми-
нос отнитъл там и поискал от паря
да му го предало Вместо юна Ко-
кал и дъшсригс му го убили Ми-
нос бил смятан за мъдър законола-
тсл. автор на прочутата критска
конституция Тъй каю на него би-
ли припненани ге та. покринащи
дна века от критската история,
спорсд някой имало дна персона-
жа с тона име: първияг бил тако-
нодатслят. нгорият внук на пред-
ходния и съттруг на Пасифая В
„Одисся" Минос с прсдстансн ка-
то съдник на мъртвнтс в Ереб за-
едно с Радамант и Еак
Минотавър (лат Minotaurii*)
мшп Чудонище от Крит с тяло на
човск и глава на бик. родено от
връэката на Пасифая с бика. изпра-
тсн от Посейдон. Минос го скри 1 в
Лабиринта на Кносос. Бил убит от
Тсзсй. който освободил Атина от
ужасния данък Мшюс. Тен и
Мира (лат Msrrha) мшп Дъщеря
на Кинирас (-♦). пар на Кипър. и
на Кинсрсида Пламнала от несс-
тсствена любов към собствсння сн
баща и родила от него Адонис За
мирмидонци
260 -
да се спаси от гнева на баша си,
прслъстсн с измама от нся. избира-
ла в Арабия и там боговстс я
превърнали в дървото смирна.
мирмидонци (лат Myrmtdones)
мит. Ахсйско племс от Егина. прс-
селило сс в Тссалия. водсно от Пе-
лей. Мирмидонпитс участвали в
Троянската война с Ахил. Спорсд
една легенда след спидемията. която
погубила голяма част от нассление-
то на Етна. Зеве, по молба на Еак
превърнал всички мравки в
страна та в хора. Спорсд друга ле-
генда мирмидонците били нарсчснн
така в чест на пар Мирмндон, чиято
манка Евримедуза била прслъстсна
от прсобразилия сс в мравка Зеве
(на старогръики - лпттех).
мирмилон (лат. mirmillo) Гладиа-
тор. въоръжен с щит. меч и шлем.
Мирон (стгр Myron, лат. Мут) (V в
пр.Хр.) Прочут гръики скулптор.
роден в Беотия Тон бил първият.
който успял да изрази дниженисто
във своитс статуи. Работил прс-
димно с бронз. Нсговият шедьовър
е „Дискобол" (от него с останало
само едно копие, пазено в Наиио-
налння музей в Рим). Веднъж изва-
ял една крана с такъв рсализъм. чс
няколко бика се прнближилн към
нся. мислсйкн я за жива.
мирта (лат. myrtus) Средиземно-
морски храст с бели благоухании
Цветове, посвстен на Афродита
Mupmuga (лат. Л/тг/тт) (VI вир
Хр.) Старогръцка лиричсска нос-
тсса от Беотия Вероятно Корина
и Пиндар били иенни учсници
Миртил (лат Myrtilus) мит Син
на Хсрмес. кочияш на нар Еномай
Бил убит от Псропс, който отказал
да му заплати за прсдатслството,
благодарение на косто успял да по-
беди Еномай. -♦ Еномай; Пелопе.
missilia лат. (mhcu.iuh) I. Термин.с
който римляните наричали мета-
тслнитс оръжия копия, стрс III и
т.н. 2. Даровс. конто на тържсст-
вени празници императоритс
хвърляли на тълпата
missio лат. (миеио) В Рим така сс
наричало освобождаването, увод-
нсннсто от ноенна служба косто
ставало след днайсст години или
след днайсст военни кампании
Обикнонено на напусканиис вом-
ни било давано парче земи та об-
работваис. Уволнението след оп-
ределения срок сс наричало /шм-
sio iusta. почетного уволненис
missio hones ta. а изгонването от
войската - missio ignominioMi
мистерии (лат т\stena) Система
от практики, ритуали к доктрин»
запазенн само за посвстени Мне-
терпите се разпространнли като ш-
тернатива на официалните религии
В ИЗТОЧНИЯ ГрЪЦКИ СВЯТ В СЛИП ИС TH-
чсската сноха и впослсдствие пре-
мннали и в Рим Най-извсс гни били
Елсвзинскитс (•♦). Орфический*
(-♦), култът на Кибела, Дионис.
Изида. Митра и Озирис
Митилин (стгр. Л/т Шепе. таг )/•
tilenae) геогр Главен трал на ост-
ров Лесбос. Бил родното място iu
Алкей. Сафо и Питак
Митра (лат. Mithras) мит Пер-
еписке соларно божество, смятаио
за бог на свстлината и истинна
По време на Римската империя ее
разпространило и на запад
Mumpugam (лат. Mithridates) Име
на няколко понтийски владетели,
от конто най-голямо значение
имат: 1. Митридат V Еперггт
(лат. Euergefes. „добродетелен ।
(7-120 г.пр.Хр.) Син на Фарнак)
съюзник на римляните в Третий
пуничсска война. За своята тоят-
- 261 -
Модестин, Хорений
ноет получил провинция Фригии.
2. Митридат VI Евпатор (лат
Eupator, „със знатно потекло'*),
наречен Велики (около 132-63 г
пр.Хр.) Син на предходния За раэ-
лика от баща си, бил настроен из-
ключително враждебно към Рим
Осъщсствявал агрссивна и скснан-
зионистична политика Увеличил
възможноститс си чрез съюза си с
Тигран от Армения Завзел Капа-
докия и почти цяла Мала Азия Ка-
то сс възползвал от ангажираност-
та на Рим в Съюзническата война
и опирайки се на недоволег вото в
Гърция. нлязъл в Атина като три-
умфатор. Всичко тона прсдизвика-
ло реакция га на Рим, койго иодил
срсщу него три ионии (-♦ Митри-
дат. войните с). Победен от Пом-
пей, изоставсн от всички, нключи-
телно и от сина си Фарнак. който
сс разбунтувал срсщу него, сс опи-
тал да сс отрови Но тъй като Мит-
ридат. от страх да не бъде отровен.
в продолжение на години взимал
малки дози отрова. организмы му
бил привикнал към нея и той нака-
рал един роб да го прониже с меч
От него идва и мсдииинският тер-
мин митридагизъм. конто означава
имунитст към отрова Бил изклю-
чително надарен пълководси и чо-
век с богата култура. Цицерон го
смята.'! за най-нсликия монарх на
всички времена
Mumpugam, войните с Митри-
дат водил три вой ни с Рим I.
Първа война с Митридат След
окупирането на Атина от Митри-
дат Сула я превзел отноно и раз-
бил войскитс на понтийския цар
при Хсронея и Орхомсн В 85 г.
пр.Хр. сключил мирен договор с
него при Дардания Така в Мала
Азия сс възстановило предншното
състояннс на исщата. макар и да
сс признанаia на Митридат в iaci-
та над Понт. 2. Втора война с
Митридат Тъй като Витиния ста-
нала римско владение. Митридат
сс почувствал застрашен и подно-
ви । военнитс действия Със съюз-
ника си Тигран победи.! при Кал-
хедон консула Koi а и обсадил Кн-
зик Тогава Лукул провел блестя-
ща военна кампания срешу него,
изгонил го от Витиния и го прину-
дил да избяга в Армения при Тиг-
ран (71 г.пр.Хр ). 3. Трста война с
Митридат Малко след гона, въз-
ползвайкн сс от въегание на леги-
онитс срешу Лукул. Митридат от-
ново влязъл в Понт и подновил
войната. но бил окончателно побе-
ден от Помпей, а Понт бил обявен
за римска провинция в 64 г.пр.Хр
Миципса (лаг Mictpsa) (? I IX г
пр.Хр.) Цар на Нумидия. снн на
Масиниса След смъртта му власт-
та проминала в ръцстс на синовстс
му Адхсрбал и Хиемпсал и пле-
менника му Югурта. Югурта убил
братовчсдитс си. за да завладее
цялото царство
Мневис (стгр А/иемгл) мит Обо-
жсствсн бик. С лсд Апис бил нан-
важного от божсствснитс живот ни
в Египет. Смятан бил за въплъще-
ние на Ра и бил почитан н храма в
Хслиополис
Мнемозина (лаг. Мпеточупе) мит
Дъщеря на Уран и Гея. сестра на
Кронос и Рея. Била обичана от
Зевс, конто приел образа на пас-
тир. и родила от него дсвсттс му-
ти На старогръики името и озна-
чава „памет" и с право Мнемозина
била смятана за майка на музите.
тъй като благодарение на памстта
хората успели да нанреднат в нз-
куството и науката
Модестин, Хорений (лат \buK-
siinus. Hercnnius) (III в сл. Хр.)
мойри - 262 -
Римски юрист, ученик на Улпиан.
Бил съветник на Алсксандър Се-
вер. написал на старогръцки и ла-
тински важни произведения (Рап-
dectae и Regidae}. от голямо зна-
чение за юридическата наука.
мойри (стгр \loirai) мит Мрачни
божества, олицетворение на съд-
бата и в никои отношения стоящи
над Зевс и друтитс богове. на кон-
то определяли съдбата Мойрите
държали в ръцсте си нишката на
човешкня живот. Спорсд Хезиод
били три: Kioto. Лахсзис и Атро-
па. Клото изпридала нишката. Ла-
хезис определяла дължината й.
Атропа я срязваза Били изобра-
зявани като стари жени В Рим ги
отъждсствявали с паркитс
mola лат. (.*«>./«) 1. Воденичсн
камък. мелница. 2. Смляно браш-
но. което. смсссно със еол (mola
salsa}, се разпръекваю върху гла-
вата на животного по врсмс на
жсртвоприношснисто. От mola
произлиза и глаголът immolo. ..за-
колвам. принасям в жертва".
Молиониди (стгр Molionidai)
мит Така били наричани близна-
цитс Еврит и Ктсат. синовс на Мо-
лиона и Актор. Понякога били
нзобразявани с едно тяло. две гла-
вк. чстири крака и чстири ръце
Взели участие в една скспсдиция
срсщу Пил ос. Помогнали на Ан-
гин в борбата му с Хсракъл (-♦). от
когото били убити.
Молос (лат Molossus) мит 1.Син
на Андромаха и Нсоптолсм (или
Пир). След смъртта на Хелен ца-
рувал в Епир и жителите били на-
рсчсни на него молоси 2. Едно от
кучстата на Актеон 3. turn В мст-
риката стихотворна стъпка от три
дълги срички.
молоси (стгр. Molossoi, лат Molos-
si) Плсмс с слински произход, кое-
то сс установило в Епир Г швното
им селище било прочутого прорв
цалище Додона. Много изнссгнп
ставали мсстната порола кучста.
нарсчени от рнмлянитс мокни Тс
ги разпространили в целив свит
Молох Еврсйско произношение H.I
името Мелек. много жестоко <|>п-
никийско божество, на коею про-
насяли човешки жертви.
Момос (стгр Momos} мит Син на
Съня и Нощта. бог на доброте
настроение и остроумията Криги-
кувал свободно хората и боговсте.
за да им помогне ла сс поправят
Монета (лат. Moneta) Епнтст. ла-
ден на Юнона от рнмлянитс (1ит>
Moneta}. Произлизал от латинским
глагол топео. който означана „на-
помним. съвствам”, тъй като боги-
нята съвствала рнмлянитс в труд-
ноститс. Във войната срещу Пир
когато тс сс оплаквали от липсата
на пари, богинята нм отговорила,
чс това нимало да се случи, ако по-
читали справсдливостта В храма
на Юнона на Капитолийским хым
били ссчсни римскитс монети
Името им идва именно от 1ит>
Moneta Храмът бил и място, къдс-
то сс съхранявали пари
монета (стгр. nomismu. лаг mon-
eta} Предмет, обикновсно от це-
нен метал. В VIII в.пр.Хр той за-
менил в Гъриия и Мала Азия вату-
ралната размяна. прилагаю лото-
тана в търговскитс сделки
Мопс (лат. Mopsits) мит Име на
двама гадатели 1. Син на Мантой
Аполон. В Колофон сс състсзавал
с Калхант в изкуството за гадаснс
Тъй като нсговитс предсказания се
оказали по-верни. Калхант умря i
от мъка. 2. Син на Ампнк и нимфа-
та Хлорида, родсн в Тесалия Взел
- 263 -
Мунда
участие в калидонския лов и скс-
псдицията на аргонавтитс. Умрял
на връщанс от Колхида от ухапна-
нс от змия.
мора (стгр тога) Войсконо отде-
ление в спартанската войска, коя-
то сс състояла от шест мори
(moral). Всяка мора се разделяла
на 4 лохи (lochoi), X пситскостии
(pentekostve). 16 еномогии (епо-
motiai). Команднащиит едно отде-
ление или мора сс наричал поле-
марх (polemu echos).
Моретум (лат. Moretum) Малка
поема в хекзамегри, прииисвана
на Вергилий
моретум (лат. moretum) В Рим
ястис от чесън. сирене, одно, оцет
и подправки
мориони (лат moriones) Така били
наричани в Рим хората с някакъв
недъг - гърбавитс, джуджстата. са-
катите, тези със смсшни физионо-
мии Тс били купувани от богатитс
граждани. за да раземиват с тях
гостите си на пиршествата.
Мормт (стгр. Могто) мит Спо-
ред гъриитс призрак, който бродел
през нощта. смучсл човешка кръв
и разкьевал децата Всъщност го
използвали за плашенс на малкитс
депа.
Морфей (лат. Morpheus) мит Бог
на сънищага. син на бога на сьня
Хинное и брат на Фантаз и Фобс-
тор Изобразянан бил с крила, ве-
нец от маково в едната си ръка и
ваза в другата.
Мосх (лат. Moschus) (II в.пр.Хр.)
Старогръцки пост, родсн в Сира-
куза. автор на буколически поеми,
нсотстъпващи на идилиитс на Тс-
окрит.
Мосхион (стгр, Moschion) (V в.пр
Хр.) Трагически пост от Атина.
подражател на Еврипид
мотаки (стгр mothakes) Така сс
наричалн децата на илотитс. въз-
питавани засдно с децата на сиар-
таниитс и после освобождавани.
Музагет (стгр. Mousagetas. лат.
Musageles) мит Епитст на Апо-
лон. Музагет означана „прсдводн-
тсл на музите", защото богът чсс-
то бил в тяхната компания
Музей (стгр Mousaios. лат 1/«-
saeus) мит 1. Старогръцки пост и
жрец, ученик на Лин и Орфей 2.
(V в пр Хр ) Старогръцки пост,
автор на малката поема в хекза-
мстри „Херо и Леандър**.
музи (стгр Mousat. лат. l/nvac)
Дъщери на Зеве и Мнсмозина.
божества, конто закриляли изкус-
вого. наукатаи литсратурата. Би-
ли прсдвождани от Аполон Муза-
гст. Обитавали Хсликон. Парнас
и Пиерия. откъдето идва то и имс-
то им Писриди Били денет Кали-
она. муза на спичсската поезия.
Клио на историята. Ераго на
любовната лирика. Евтерпа на
музиката. Мслпомсна на трагс-
дията, Полимния на пантомима-
та и химнитс. Талия на комсли-
ята и сатирата. Терпсихора - на
тайна. Урания - на астрономията
и дидактичсската поезия Според
друга традиция били три Мелста
- Размисъл. Мнема - Памет. и
Асда - Песен Рнмлянитс ги нари-
чали и камсни (->)
mulleus лат (.wvrm) На латински
думата означана „с чернен цвят*’, а
calceus mulleus - „чернена обув-
ка" Такина обувки носсли курул-
нитс магистрат!!
Мунда (лат Mumia) геогр Град в
Испания Бстика. известен с побе-
дата на Сципион в 214 i пр.Хр
срсщу картагенцнте и с победита
на Цезар в 45 г.пр.Хр. срещу сино-
Мунит - 264 -
ноте на Помпей. Намнрал сс близо
до днешната Кордова.
Мунит (стгр Mounitos) мит Син
на Лаоднка <-♦> и Акамант. внук на
Приам Щом сс родил, го поверили
на Етра и след падансто на Троя
жената разкрила произхода му на
Акамант. конго му спасил живота.
По-късно Мунит отишъл в Тракия.
къдсто умрял от уханване от змия
Дал имсто си на един дем в Агика
Муних (лат Munychus) мит I.
Епоним на пристанищсто на Ати-
на. Посветил храм на Артемида,
наречена затова Мунихин В ней-
на чсст сс организирали празнипи-
тс Мунихни. 2. Син на Дриант.
Наследил го като пар на молосите.
Бил известен гадатсл и прочут със
справсдливосгга си. Когато той и
ссмсйстното му били нападнати от
разбойнипи, за да спаси Муних.
Зеве ги превърнал в птипи
мунихион (стгр mounichion) Де-
сстият мссси от атнчсския кален-
дар (от 15 април до 15 май).
муниципия (лат municipium) Град,
обньрзан с Рим чрез съюз. Житс-
литс им нмалн рнмско граждан-
ство. понякога без право на глас
(аг/йп sine suffragio), понякога с
право на глас (coitus сит ьиЦга-
gio), тоест тс сс ползвалн със сы-
щите права като сами те граждани
на Рим Мунииипиитс избирали
свои магистрати, имали сенат и ко-
миции. По-късно всички градовс в
Италия сс наричали муниципии.
murex iar. (чуреке•) I. Раковина, от
която сс получавала пурпурна
боя 2. Железин бодли. конто били
хнърляни между краката на кине-
те. за да попречат на напреднането
на вражеската конница
murrina iai (мерина) Съ.|. и tpaoo-
тсн от камък. наречен типи, кон-
то вероятно бил речей uiii.ii с бе ш
отблясъци. Римляните niaiua.ui
огромнн суми, за да притежават
тези много пснени съдовс
Мус, Публий Деций ( iai \1и,
Publius Decius) Имс на известии
римски граждани I. (IV в пр Хр i
Бит консул в 340 г.пр.Хр Когато
се сражавал с латинитс. с icpoii-
чсн жест сс втурнал сам срешх
врага, припасяйкн се в жертва
(devotio). за да донссс победа на
съгражданитс си 2. (.’ 2‘>5 т ир
Хр.)Снн на предходния Каю кон-
сул във нойната със самнититс.
следвайки примера на баща си. об-
рекъл живота си на боговете за
доброго на роданата. като смею
сс нрязал в най-гъститс вражески
рсдици и повел с постъпката си
римлянитс към победата 3. (Ill и
пр.Хр.) Син на предходния Като
консул участвал във нойната сре-
щу Пир и Тарент, проянянайкн
храброст и сила.
musculus лат. ( inсм /и ) Воснна
машина на четири колена, пеню
като барака Скрипт в нея. рнм-
ските нойнипи напрсдваш към
стеките на обсаждапня гра i
Мутин (лат. Mutunus и nt Минто)
мит Италнйско божество на пло-
дородисто. отъждествено от рим-
лянитс с гръцкия Приап.
Муций Сцевола (лат. Миню Sec-
cola) + Сцено ю. Муций
набатеи (сггр. X'abalaioi, лаг А'«/-
baiaei) Войнетвено и си л но плсме
в Арабня. косто достигнало най-
голсмия си разинет между II вир. и
I в.сл.Хр. Упадъкы им зацочнал.
когато в 106 г.сл.Хр. Траян ирисъ-
сдини.ч ссвсрната част от страната
към Римс кат а империя и превър-
нал областта и провинция Арабня
Главен град бил Петра
Набис (стгр. Nabi\] (?-192 г.пр
Хр.) Послсднияг пар на Спарта.
Той продължил реформаторе ката
политика на Клсомсн III и освобо-
дил много плоти. Според Полибий
бил жесток и алчен тиран, защото
конфискуваз мною имоти на бога-
титс граждани. Разказва сс лори, че
ако някой не жсласл да отстъпн бо-
гатството си. Набис го подла) ал на
мъчення. Карал го да прсгърнс ста-
туя. приличаща на съпругага му.
облечена със скипи и красней дре-
ки и със скрнти под тях ножовс. ко-
нто разкъевали тялото на жертвата.
Като съюзник на Филип V Македон-
ски. който му отегышл град Аргос.
Набис се сражавал срещу консула
Фламинин и Ахсиския съюз. След
пораженного на Филип V Флами-
нин го принудил да отсгъпи Аргос
и всички крайморски градовс на
Лакония. Впослсдствие Набис бил
убит от столийщпс.
Набзикая (лат Ыач.чкаа} чит
Красива дъщеря на царя на <|каки-
тс Алкиной Докато заедно със
слугинигс била на и шора ла пере,
пред нея се озона.) корабокруше-
нсиът Одиссй Девойката му ла ла
грехи да се облечс и го отвела при
баща си Нанзикая сс влюбила в
нею и когато Описей трябвато да
тръгис отново на път. раздялата нм
била сърдсчиа и вт.лнунаща Така с
описана и от Омир в ..Огисея"
Спорсд други Нанзикая впослсд-
ствие се омъжила та Телемах
Навзитой (чат Мшп/Лоо) чит
Цар на фсакитс. баща на Алкиной
Бил син на Посейдон и Перибся
навнрария (стгр паикгигш) Под-
разделение на фплите в Атина пре-
ли епохата на Солон Всяко от дрсв-
ните чстирп племена се разделяло
на дванайсс) ианкрарнп. конто тряб-
нало да доставят по слил трирема и
по лвама воиници кониици К шетеп
заменил нанкрариите с лемн
Навплий ( чат Л/ш//>/пн) чит I.
Син на Посейдон, прочут морс-
планател от Арик, оснонатсл на
град Нанплион 2. Цар на Евбея,
съпруг на К.чимсна и баща на Па-
ламед. който загинат млад в Троян-
ската воина Навплий. за да отмъс-
ти за сина си. запалнал лъжливи
сигнал» и с тях насочвал корабите
на гърците към скалите на Евбея.
къдсто те се разбивали. Така заги-
нали много войн». конто сс връ-
щали от Троя в родината си.
Навуходоносор
- 266 -
Навуходоносор (Nabucodonoxor
или Nebucadnezar) (около 630-
562 г.пр.Хр.) Цар на Халдея. снн
на Набополасар Царувал нън Ва-
вилон и го обогатил с много общс-
ствснн и монументални с гради.
Водил скспанзионистична полити-
ка спрямо Сирия. Финикия и Па-
лестина След като завладял Еру-
салим. отвел в плен най-знатните
му граждани.
Назина (лат. Мглзса) Прякор на
фамилията на Сципионовцитс (-*>.
Наксос (лат. Матос) геогр Най-го-
лемият и най-плодородният от
Цикладските острони. прочут с
хубавото си вино и култа на Дио-
нис Тук богът открил Ариадна,
изоставсна от Тезей. и я отвел със
себе си.
Нант (стгр. Nanno) (VII в.пр.Хр.)
Флейтистка, любима на поста
Мимнерм. който й посветил две
книги слсгии.
напей (стгр. Napatai. лат. Napaeae)
мит. Нимфи на долините. пасища-
та и горите. Името им идва от ста-
рогръцката дума паре, която озна-
чава „гориста долина".
Нар (лат. Nar) геогр. Приток на
р Тибър. днсс Пера, чиито води би-
ли известии със сярното си съдър-
жание. Минавала прсз Интерамна
(Interamna, днсс Терни), Хорта
(Horta, днсс Орте) и Окрикулум
(Оспси/ит. днсс Отриколи).
Нарбонска Галия (лат. Narbo-
nensis Gallia) геогр Една от про-
винциитс в Галия, чийто главен
град бил Нарбон (Narbo). днсс
Нарбона
нартен (стгр narthex) 1. Растение
с чадъровидна форма и висок въз-
лест ствол, косто сс срсщало в
Гърция и Сицилия. От него сс из-
работвал тирсът. използван от
вакханките но креме на Диониси-
ите. 2. Кутия от нартсконо дърво
за помади и лекарства
Нарцис (лаг. Nanixxux » 1. мкт
Син на Кефиз и нимфата Лприона
При раждането му ясновидеиът
Тирсзий предсказал, че момчето
щс живее, докато нс внди собствс-
иия сн образ. Затона башата и
майката унищожили всички огло-
дала. конто сс намирали в къщата
им Нарцис пораснал красив м ia-
деж, но сърието му вставало сту-
дено и неспособно ла обича В не-
го сс влюбила нимфата Ехо |Ч|.
но той я отблъснал и гя умри ла ог
скръб. Богинята Немеш да наказа-
ла неговата бсзсърдсчност. По
време на лов младежът ссдпал до
един извор, за да утоли жаждата
си и видял собствсния сн образ,
отразен във йодата. Поразсн оз
красивого нспознато лице, гои се
влюбил в него. Спорсд една леген-
да сс удавил, докато сс опитвал да
достигнс отразената нън водата
фигура, а спорсд друга, след като
сс влюбил в този образ, изгаснал
от любое по него Все пак Ерос се
смилил над Нарцис и го превърна.1
в цвете, косто носи нсговото име
2. (I в.сл.Хр.) ист Освободсн роб
на Клавдий, който имал голямо
влияние върху него и получил ВИ-
соки длъжности. Взсл участие и
убийството на Мссалина След
смъртта на императора бил арес-
туван по нарсжданс на Нерон и се
самоубил.
nauarchos (стгр науархос) Така
сс наричал в Спарта командваши-
ят флота. В Атина тази дръжност
се посмала от стратсзите
наяди (лат. Nats или Naiax) мшп
Нимфи на водите. Името им про-
и зли за от старогръцкия глагол
пао, „тска". Наядитс били божест-
- 267 -
Немезиан, Марк Аврелий
ва на рекнте, сзсрата. творите и
водоскоцнтс И зобра тяпали ги ка-
то млади. грации гни и жизнерадо-
стно девон ки Най-красивата спо-
рсд Bepni in и бига Ег за Место сс
спомснават като спътнички на
Пан, Дионис и Артемида Почита г
ги и заради благотворного им вли-
яние. Даровстс, конго древниге
жители им принасяли, били мляко.
мед, плодове и цветя
Неапол (лат. Neapolis) геогр Град
в Кампания. Бил основан прсз V в
пр.Хр от колонисти, ндващи от
Кума, върху руинитс на древната
Партенопа
Неарх (стгр Neanhos) (IV вир
Хр.) Восначалннк на Александър
Велики Прндружанал го в скспс-
динията му в Индия По пътя на
връщанс той прсминал с флота от
устисто на река Инд до Псрсийскин
залип и устисто на река Ефрат и ос-
тавил интересен отчет за това пътс-
шествнс Александър го направил
сатрап на Ликия и Памфилия.
nebris стгр (небрис ) Старогръцка
дума, която означава „еленова ко-
жа" Била носена от мснадитс (^)
Невий, Гней (лат Naevius. Gna-
eus) (около 275-201 г.пр.Хр.)
Римски пост, по произход от Кам-
пания Взсл участие в Първата пу-
ничсска война и възпял събитията
в исторвчсската си поема „Пуни-
чсската война" (Belltim Роете нт).
Съэдал прстскста (tabula praetex-
ta). оригинална трагедия с римски
сюжстн. Известии са заглавията на
две от тях: „Ромул" и „Кластидий"
(Romulus и Clustuhum) Иеговитс
палиати (tabulae palliatae) и тога-
ти {jabulae logafae) и мат връзка и
с полнтичсския живот В тях със
сатиричен и хаплив стил тон от-
правя нападки и строги критики
към нсговнте представители, с ко-
его си навлякъл неприягелствого
на ii Hiaie.iHH личности, каго Ме-
телите и Синпионовцитс. Най-
нанре । те го гатворили. а после го
изпрагилн в пинание в Утика, къ-
дсто умрял.
Неера (сир \eaira. лат Neaera)
мит Нимфа в Сицилия, любима
на Хслиос. майка от него на Фету-
за и Лампетия
некромантия (стгр nekromanieia.
лат necromantea) Старогръцка ду-
ма. която означава изкуството да се
разбира бъдещето. като се разгона-
ря със сснкитс на мъртвите. Нскро-
мантнята била разпространсна
много сред асирийпитс. сгиптяни-
тс. римляните. етрускнте и др.
нектар ( гат пес lai) Напитка на бо-
говстс, която според класичсската
митология ги правела беземъртни.
Нелей (лат Nelens) мит Син на
Посейдон и нимфата Тиро Той и
брат му Педин би ги изоставени от
майка си и отглсдани от пастири.
После Тиро сс омъжила за царя на
Йолкос Крстсй. След смъртта му
Нелей искал да сс изкачи на трона,
но брат му го надвил и го изгоннл.
Тогава гой отишъл в Мсссния, къ-
дсто Афарей му отстъпил Пилос.
Там се оженил за Хлорида, дъще-
рята на Амфион. Тс нмали дванай-
сст сина, сред конто Нестор, и од-
на дъшеря. красивата Перо Тъй
каго отказал гостопрнсмство на
Хсракъл. той убил всичкитс му си-
нове. с (включение на Нестор
Впослсдствие Нелей обещал Перо
на този, който му доводе кравиге
на йфикъл. С тази задача се спра-
вил Биант (^).
Немезиан, Марк Аврелий Олим-
пий (лат Nemesianus. Marcus
Aurelius Olympias) (III в.сл.Хр.)
Римски поет, роден в Картаген
Немезида
- 268 -
Бил автор на няколко малки ди-
дактически поеми. между тях ..Лов
с кучета” (Стле^еПгол). от конто
са остана ли малко фра г мент и. Ве-
роятно иронично на него са при-
писан» и няколко склоги. поплин-
ни от Вергилии.
Немезида (лат. А’ешел/л) I. мит
Дъщеря на Нощта Тя определи ла
съдбата на вески човск в зависи-
мое! от нсговитс заслуги. Награж-
д а вал а добродстелитс и храброст-
та, наказвала безбожисто и злоба-
та и отмъщавала за нрестъптсния-
та Впоследствие функцията и да
наказва преегьпленнята станала
основна и Немезида била считана
за олицетворение на отмъщснис-
то. 2. ист. (I в.пр.Хр.) Любимата
на поета Тибул.
Немейски игри (лат Метен} Иг-
ри, конто сс организиралн на вес-
ки три години в чсст на Нсмсйския
Зевс и Офелт
Немея (лат. Метеа} геогр Място в
Арголида. в едноименната долина,
къдсто Аргус пазел Ио. Там на
шсстнайсст години Хсракъл убил
нсмсйския лъв. Немея била и седа-
лище на ирочутитс три в чсст на
Нсмсйския Зевс
нениа (лат пиепш} Тъжна песен,
изпълнянана на погрсбснията от
роднините на иочиналия. а поня-
кога от платсни за това жени
Необула (стгр Neoboule, лат
Neohule} (VII в.пр.Хр.) Дъщсря на
Ликамб Той я обещал за съпруга
на поста Архилох (-♦). но не
изпълнил дадснага дума и я омъ-
жил за по-богат мъж
Неоптолем (лат Neoptolemus}
мит. Син на Ахил и Дсидамся. на-
речен ощс Пир заради огнения
цвят на косите си (от старогръцки
pvrros}. Отглсдан на остров Ски-
рос. той бил повикан да участва в
Троянската война след смърт та на
Ахил. тъй като Калхант предска-
зал. чс без него гъриитс няма та
успсят да превземат Троя Смс i и
жесток. Неоптолем бил един от
войницитс. конто влезли в града,
скрипт в дървения кон Уби т При-
ам. хвърлнл от една висока куда
Астианакс, принссъл в жертва По-
ликсена върху гроба на баща си в
отвел със себе си като воснен тро-
фей Андромаха и Хелен Устано-
вил сс в Епир и там Андромаха му
родила грима сина. между конто
Молос. После сс върнал въвФтим
след като оставил царството на
Епир на Хелен, и се оженил за дъ-
шерята на Менелай Хермиона
обещана прсди това на Орест
Отправил сс в Делфи и там бтп
убит от жрецнте. защото се оинтат
да ограби храма или защото битв
подтикнати от Орест Самнит
Орест отнлякъл Хермиона и сс
оженил за нся
неотерици Трупа римски пости, в
по-гол я мата си част родом от От-
самалпийска Галия Те сс вдъхно-
вявали от старогръцкитс пости
като Калимах и Евфорион На та-
Т11НСКИ били наричани poelae now
(нови пости), а Ни перон им лад
иронично термина neoterot, зарази
иълното им съобразяванс с кано-
ните на слинистичсската поезия
Към тазтт трупа пости принадле-
жат Катул и Лициний Калн
Непот, Корнелий (лат Ус/ял
Cornelius} (около КМ) -30 г.пр Хр )
Римски историк, родсн в Отсамал-
поиска Галия, вероятно в Пання
Живял почти през цслття си живот
в Рим Бил близък приятсл на Ци-
церон и Помпоний Атик Създал
много произведения, между конто
„Хроника” (Chronica). описание
- 269
Нерон
на гръцката и римската история.
„Примсрн" (Exempla), сборник от
анекдот и Тс и диете са нзгубени
От Нспот с останала част от съчи-
нсннсто му „За бележитите мъжс”
(/Л’ vins illustribus), което ci.Jii.p-
жа двайсст и дне биографии на
промути личности, римляни и чуж-
дой ИИ.
Нептун (лат Neplunus) -♦ Посей-
дон.
Нерва, Марк Кокцей tiai Venn,
Marcus Cocceius) (около ЗО-9Х г
сл.Хр» Римски император, родсн и
Нарния Поел властта след смърт-
та на Домициан и управлянал мъд-
ро. като нзнършил никои рсформн
Принлякъл към властта Улпий
Траян и го обявил за свой нас лед-
ник
Hepeugu (лат Nereides} мит
Морски нимфи, дъщери на Нсрей
и Дорида Тс били пстдссст и най-
извсстни от тях са Амфитрита, Га-
латея. Тетина. Агава Живссли с
баща си в прекрасна пещера на дъ-
ното на морето Били много гра-
циозни. место яздети дслфини.
държали трнзъбсц в ръиете си и
тиранили от цветя. За накити им
служсли морските раковини. Бде-
ли над морсплаватслитс. служсли
на другитс морски божества и би-
ли подвластни на Посейдон.
Нерей (лат Nereus) мит Морско
божество, син на Оксан и Гея
Оженил сс за Дорида, от която
имал пстдссст дъщери. Перейдите
Живссл в пещера на дъното на мо-
рсто и бил изобразянан като ста-
рец с то ляма брада. Имал дарбата
да ирсдсказва и способное гта да
сс преобразява.
Нерон (лат Nero) Римско фамилии
имс I. Нерон, Гай Клавдий (лат.
Gams Claudius) (II в.пр.Хр.) Рим-
ски консул, разбил войската на
Хаздрубал н битката при Мставър
2. Нерон, Луций Домнций Клав-
дий (лат Lucius Donulius Clau-
dius) (37 6Х гсл.Хр.) Римски им-
ператор Син на Домииий Ахсно-
барб и Агрипина Младата Клав-
дии го осинонил и го определил за
свои нас тедник. Станал император
в 54 । сл Хр Отначало управлянал
мъдро и хуманно. сьветван от май-
ка сн. от възпитатсля сн Сенека и
от началника на прсторианската
гвардия Афраний Бур. и си спечс-
лил любовта на народа Разказва
сс. че когато трябвало да по шише
една смъртна присъда. Перон
възкликнал: „Де ла беше пожелало
нсбсто да не мога да пиша'" Впос-
лсдствис обачс наддслял амбиии-
ознинт му, авторитарен и сксхиби-
иионистичсн характер и сс иревър-
нал в жесток тирании Убил осино-
нения си брат Британия, собствс-
ната си манка Агрипина. нървата
си съпруга Октавия (после се оже-
нит за Пойся), Афраний Бур и из-
вратил на смърт нсички. конто му
се 11ротивопостаняли. След пожара
в Рим възстановил града с голям
блясък. Пръснал огромни сред-
ства. за да си построй разкошен
дворец, който нарскъл Domus
Aurea (Златният дом) След каю
бил обвинен, че с подпалил Рим. за
да прсживсс в делириума си на по-
ст опожарявансто на Троя, топ на
свои ред обвинил християннге и
по ложил началото на кървавото им
прсслсдванс Нсговитс безумия
прсдизвикали нараспзаща съпро-
тива от страна на сснагоритс и
Калпурннй Пилон организирал за-
говор срсщу него. Нерон обачс
разбра.1 и го потушил с жестокост.
като осилил на смърт най-ниднитс
римски граждани. между конто Сс-
Нес
- 270
иска и Лукан Дсспотизмът му и
непрскъснатото искано на сред-
ства прсдизвикали нсдоволство и в
провиниинтс. конто сс разбунтува-
ли и провъзгласи ли за император
Галба Сснатът го обяви i за обще-
ствен враг и Нерон наредил на
свои освободен роб да го убис
Нес (лат Wersr/т) мит. Кентавър.
син на Иксион и Нефела. Когато
Херакъл бягат с Дсянира и трябва-
ло да прсссчс река Евсн, придошла
от стопилия сс лед. Нес предложил
да прснесс девойката на гърба си
Снгурен. че гсроят с вече на дру-
гня бряг. сс опитая да я похити То-
гава Херакъл го ранил смъртно с
една стрела, потоиена в кръвта на
лернейската хитра Прели да умрс,
Нсс пожелал да си отмъсти и дал
на Дсянира собствената сн туника,
напоена с кръвта му Казал й. че
ако Хсракъл я облече. щс я обича
винаги и никога няма да и изнсвс-
ри. Всъщност ту ни ката станала
причина за мъчителната смърт на
героя -» Херакъл
Нестор (лат. Nestor] чит Цар на
Пилос. син на Нелей и Хлорида
Тон единствен сс спасил, когато
Хсракъл избил неговитс сдинай-
сет братя. за да си отмъсти на ба-
ща му (-♦ Нелей) Ожени л сс за дъ-
щерята на Климсна Евридика На
сватбата на Пиритой взел участие
в битката между кснтавритс и ла-
пититс. като застанал на страната
на лапититс Участвал и в калидон-
ския лов Вече в налреднала нъз-
расг повел воинитс си в Троянска-
та война, къдсто сс отличил с
красноречисто, мъдростта си и
чувството си за справсдлиност.
Нсговата роля би ла решаваща за
изглаждансто на разногласията
между разгнснсния Ахил и Ага-
мемнон {„Илиада") След Троянс-
ката воина, вече на иовечс от сто
години. приел в Пилос Телемах и
му помогнал с цсннитс си свисти
{„Одисеч").
nefasti dies лат {нефасти диес)
+ dies fasti
Нефела (лат Nephele) чит Сест-
ра на Ино Нефела била първата
съпруга на Атамант О), паря иа
Тива. от много имала две icua.
Фрике и Хе ла Съпруг ьт и я обви-
нил. чс с обзета от лудост. ia да я
изоставн и да сс ожени за сестра и
Ино Тя се отнасяла зле с дсиата
му. защото сс страхувала. че като
първородни ще претендират за
престола Нефела помогнала на
Фрике и Хсла да избягат от гибсл-
ната рсвност на сестра си Тя им
изпратила прочутия овен ста: злат-
ного руно, конто да ги отведс в
Колхида Впослсдствие боговстс
превърнали в облак Нефела. чисто
имс на старогръики означава
именно ..облак".
Huzuguu фигул, Публий ( iai
Ntgidius Figulus. Publius) (около
9X-45 г пр.Хр.} Римски философ
питагорсси. човск с богата култу-
ра. известей с познания та си по
астрология и нсбеснитс явления
Бил приятсл на Цицерон
Низ (лат Nisus) лшт Син на Пан-
днон. царя на Мегара. баща на
Спила (->) В косага си имал един
златсн косъм, от който заиисел
животы на самия Низ и съдбата
на царството му. Спила му откъс-
нала златния косъм и го предала
Никандър (стгр. Nikandros. iai
Nicander) (111-11 в.пр.Хр I Ста-
рогръики поет, ролен в Колофон,
автор на дидактически поечн в
хскзамстър В тях разказва за от-
ровни те жинотни и протиноотро-
ните срещу ухапванияга им Теми-
- 271
Никомед
тс са разгледани претенциозно и
поверхностно.
Нике (стгр Nike) мит Гръика бо-
гиня на нобедата. сражавала се ра-
мо ло рамо със Ченс срещу титани-
те Изобразивши! я като крилата
девойка. Прочута с статуята на бо-
гинята. съхранявана и музея
Лувър, известна като „Нике от Са-
мограки". Била наречена така на
имсто на гръггкня остров, къдсто
била намерена
Никея (стгр Mikuia. лат Nicaea) ге-
огр I. Град във Витиния. основан
от Антигон Монофталм и наречен
първоначално Антигоння. Лгиимах
го разширил и го нарекъл Никея, в
чсст на съпругата си 2.1 рад в Лок-
рида. близо до Тсрмоиилиге.
Никий (лат M</av) (около 470-
4!3 г пр.Хр ) Атински политик и
восиачалник. Стоял начело на ко-
мандването в Пслопонеската вой-
на (4). След дссст години сраже-
ния с променлив успех сключил
компромисса мир със спартанци-
тс, наречен на него Никиев (42I г.
пр.Хр ). Този договор предизвнкал
неодобрениею на всички слоеве в
Атина, като особсно много му се
противопоставил Алкивиад. Внос-
лсдствие той принудил Никий да
оглави скспсдиния в Сицилия сре-
щу Сслинунт и Сиракуза, в помоги
на съюзсния град Ссгсста. Въпрс-
ки огромната военна мош. изпра-
тсна от Атина, скспсдиггията
завършила със страшна катастро-
фа Тя сс дължала прсди всичко на
отсъствисто на Алкивиад Той бил
обвинен ог с ът раж дани те си в ре-
шгиозно кощунство и премннал
на страната на спартанцитс. Ни-
кин трябвало да оттсгли войската
и да сс върнс в роднната, по зара-
ди суеверною си не посмял да
отплана, тъй каю имало лунною
затъмнение Забавянего му сс ока-
зало фатално. Сиракузиитс прину-
дили войската му да сс прсдадс и
независимо чс били обещали на
пълководеца да пощадят живота
му. го наказали със смърт
Никомах (лат Nicomachut) мит
Цар на Фера, син на Махаон Бил
толкова способен лсчитсл. чс след
смъртта му го почитали каго бог.
Никомед (лат. Nicomedes) Имс иа
четирима царе на Витиния I. Ни-
комед I (’’ 260 г.пр.Хр ) Първият
пар на Витиния. Сражавал се сре-
щу брат си и срещу Антиох от Си-
рия. като успял да извоюва неза-
висимое па на царството си. Ос-
новал град Никомедия. която ста-
нала столица на Витиния 2. Ни-
комед II Епифан (стгр Epipha-
nes. „бечежит") (2-128 г.пр Хр )
Изкачил сс на трона, след като
убил баща си Пруснй. Царувал
иод покровителетвото на римля-
нитс. Влязъл в конфликт с нон-
тийския цар Митридат V та в гаде-
енсто на Фригия. 3. Никомед III
Евертет (сир. Euergcte*. .щобро-
тетелен") (’’-94 г пр.Хр.) С ин и
наследник на предходния За раэ-
лика ог баща си. бил противник на
Рим и се съюзил с Митридат VI
царя на Понт, за да си поделит
Пафлагония. Впослсдствие обаче
римляните изюнили и двамата па-
ре от завзетиге територни 4. Ни-
комед IV Фттлопатор (стгр
Philoputor, „който обича баща
си"*> (?-74 г.пр.Хр.) Син и наслег-
ник на предходния. Бил свален от
трона от брат си Сократ Римляни-
тс ю привлекли към управлението
и Никомед IV станал техеи съюз-
ник по врсмс на първата воина
срещу Митридат VI Царят на
Понт го изгонвал два нъги от в та-
дснията сн. но Луций Суга го
Никомедия - 272 -
възстановявал. Оставил и наслед-
ство на Рим иарството си Витиния
и след смъртта му то стенало
римска провинция
Никомедия (лат. Nicomedia) ге-
огр Главен град на Витиния. осно-
ван от Никомед I Бил сравнивай
по красота и голсмина с Рим и
Александрия Там се намирала ре-
зиденцията на никои имиераюри.
като Диоклеииан и Констан!ин
Велики
HuKoempami тат Nucntralus) (V в
пр.Хр.) Атинскн пълководец. кой-
го взел участие и Пелопонеската
война. След Никисвич мир помог-
ши на Аргос срсщу перситс
Никохар (лат Ак ос hares) (V IV и
пр.Хр.) Старогръики автор, пред-
ставите.') на средната комедия, съ-
перник на Аристофан
Никтей (лат ЛкТсч/х) мит. Брат
на Ликос (-♦) и баша на Антиопа
Когато Епопей отв.лякъл дъщеря
му. той му обявил война и загинал
от получените рани, като оставил
иарството на брат си Ликос
Hua (лат Nilus) геогр Известна
сгипетска река, наричана от древ-
ните Aegyptus. Накрая на дългия
си път тя се разширява в огромна
дс.тга Благодарение на псриоднч-
ните и разливи и наносите след от-
тсглянсто на водата. зсмитс наоко-
ло са изключително плодородии.
Въпрски почти тоталната липса на
дъждове, тази почва с направила
въ {можно развитисто на една ве-
лика цивилизация.
нимфеум (лат nymphaeum) \tton
+ нимфа
нимфи (стгр nvniphai. лат п\т-
phae) Женски полу божества. оли-
цетворение на природната среда и
природните явления. Спорен един
били беземъртни, спорсд други.
както освсдомяват Хсзнод и Плу-
тарх, били смъртнн. но жпнесли
няколко хиляди години Разделяли
сс на земни нимфи (x.iMaipii.mi
дриали. напей, орсади и т.н.) и на
воднн нимфи (океаии ш. нереидн.
паяли, лимнади. потамиди и iи i
Представили г и каю красивн де-
войки и нс ги почитали в храмове
а всяка имала спсииалио свети ли-
ше. наречено „нимфеум”
Нин (лат A7n».v) Син на Бел, мн-
тичен пар на Асирия и основан*л
на Ниневия Тон би i войне твен
владстсл. превзел много тсрию-
рии и разпрострял властта си
върху io ляма част от Азия, дос-
тигайки до Бактра (днешен Афга-
нистан). По време на тази пос-
ледна ексиелииия сс в поби i 11
Семирамида (-»|. След като сьп-
ругъг и. нсгон пълководец. сеса-
моуби.1. уплатой от мощта на съ-
перника си. Нин се оженил и
нея Царувал пстдссст и две годи-
ни и след смъртта му властта
проминала в ръиете на Семира-
мида, от която имал син Нинин
Ниневия (лат. А'шле) геогр Из-
вестен град в Азия, стопина на
Асирия. разположена на река
Тигър Била основана от Нин |Ч|
Достигнала най-голсмия си б лясы
при Асурбанипал.
Ниса (лат. ЛЧл</) геогр Име на два
града. Единият сс намира.1 и Етио-
пия. другият и Индия Вероятно в
тях бил отглодан Дионис Дори сс
смята, че името му произлиза от
старогръцките думи Dios (Зевс) и
Nysa.
нициоброги (лат Nittohriges inn
Nttiobroges) Галско племс в Акви-
тания.
Нов Картаген (лат Carthago
Nova) Колония на Картаген на in-
- 273 -
HOMomemu
НИОБА (стер. Niobe. лат Nioba} мит Дъщеря на Тантал, царя на Лидия, и
на Таигета (една от Плеядите) или на Диона (една от Хиадите) Омъжи-
ла се за царя на Тива Амфион. Родила му дванайсет деца, шест момчета
и шест момичета, всичките красиви, эдрави и силни. Тя толкова много се
гордеела с тях. че настоявала тиванките да честват нея, а не титан-
ката Лето, която имала само две деца, Аполон и Артемида Тази неина
дързост предизвикала гнева на Лето и тя поискала божествените близ-
наци да накажат нахалната царица Един ден, когато синовете на Ниоба
отошли на лов в полите на планината Китерон. Аполон ги пронизал всич-
ките с беэпогрешния си сребърен лък и ги убил Но този жесток урок не
изплашил царицата Тя се нахвърлила срещу Лето с още по-голямо ожес-
точение. твърдейки, че макар и останала без синове, има още шест пре-
красно дъщери и эатова превъзходството й над богинята не е нарушено.
Тогава Артемида убила със стрелите си една по една шестте девойки.
който отошли да оплакват братята си на Китерон Нещастната майка
плакала дебет дни до телата на дванаисетте си деца. защото чак на де-
сетия ден боговете разрешили да бъдат погребани Ниоба дълго бродила
отчаяна. Най-накрая се завърнала в родината си. където Зевс се смилил
над нея и я превърнал в скала на върха на планината Сипил. Оттам и до
днес. когато се топят снеговете, напят сълэите на неутешимата май-
ка. Има различии версии на легендата за Ниоба и броят на децата и съ-
що варира от автор на автор Според Омир били дванайсет. според Хе-
зиод двайсет, според Еврипид и Аполодор четиринайсет.
Трагедията на Ниоба е вдъхновила много творци, сред който Скопас.
на когото се приписва скулптурната фигура „Ниоба и децата и', днес в
музея Уфици във Флоренция.
точния бряг на Испания, основана
от Хаздрубал в III в пр.Хр
novensiles divi лат. (uonemuiec
диви} Така били наричани новитс.
чужди божества, въвсдсни в Рим
nomen лат (иомен} Гърцитс няма-
ли прсзимсна. На истин или ссдмня
дсн от раждането 1-» Амфидро-
мии} на дстсто сс давало имс. из-
брано от родитслите. Към него сс
добавило башино имс, например
Атрид (син на Атрей). Пслид (син
на Пелей) и т.н. В Рим вески граж-
данин имал три имена: лично имс
(ргиепотеп}, косто сс давало на дс-
цата на дсвстии дсн след ражданс-
то: Гай. Гией, Марк и т.н ; второго
име (nomen} било името на рода
(.С’с/n): Юлий. Корнелий. Калпур-
ний. Клавдии; трстото име (cog-
nomen} било фамилното Сципион.
Метел п т.н Понякога се добавило
чствърю име (agnomen}, косто би-
ло прякор (-♦ cognomen}. Дъщери-
ге нмали само родово имс: Юлия,
Тулия, Ливия. Корнелия и 1 и
nomenclator лат (номенк.штор)
В Рим така сс наричал робът. кон-
то припомни! на господаря си
името на посститслнтс.
Номентум (лат. Nomentum} Са-
бински град, близо до Рим. днес
Ментана. Една от портите на Рим
носи нсговото име. Номеитана
номотети (лат nomothetai} Така
в Гърция. и най-вечс в Атина. би-
ли наричани магистратитс. коню
обсъждали новитс закони, прсди
nona
274 -
да бъдат подзожснзз на гласу ване в
народного събранззс. или прсглсж-
дали вече съществувашнте закони
попа лат. (иона) Дсветият час от
светлата част на дсноношисто. от-
говарящ на 15 часа Тогава римля-
ните обядвали
нони (лат попае) Така сс наричал в
Рим дсветият ден прсди идите
През мсссиитс март. май. юли и
октомнри ноннтс били седмият
ден. а в останалитс - петият ден на
месеиа
Норикум (лат. Noricum) геогр
Римска провинция, разположена
между Дунав и А зонте Граничсла
с Рения. Германия и Панония Обн-
тавали я илиритс. а после кслтски
племена Била богата на жслязо.
което използнали за направата на
мечовс от много високо качество,
откъдсто произлизал и изразът
Noricus ensis за много ценен меч
Норикум отговаря днес на Цен-
тралка Австрия и част от Бавария.
Норция (лат Nortia) шоп Етруска
богиня на съдбата Храмът. посве-
тен на нся. сс намирал във Волси-
ни. В края на всяка година в нею
се забивал един пирон, за да от-
броява изтеклото врсмс
notae шт. (иоте)Съкрашення. при-
лагали от гърнитс и рнмлянитс при
нисане Така нарсчснитс notae tiro-
тапае били същинскн стенограф-
ски знаии. с конто се записвали бър-
зо думите на говорешия -♦ Гирон.
Нот (лат Notus) шоп. Южен вя-
гър наричан и Аустср, който носи
дъжд. Той бил син на Астрсй и
Еос. Овидизз го описва с мокри
крила. с чело, нокрито с облачи, и
натежала от влага брада
Нощ (стгр. Nyx. лат Nox) stum.
Олицетворение на нощза Била дъ-
шсря на Хаос, сестра и съпруга на
Ереб Тсхни дсиа били Хемера (Де-
ня) и Ефир (Небето). От Ахеронт
Нозцта родила Ериниитс. а сама за-
чснала абстрактнитс божества: Не-
щастисто, Смъртта. Отмъщенисто,
Разногласнсто. Старостта, Съня
Спорсд Херодот родила зз Хесззе-
рндитс Омир я нарича „укротится-
ка на боговсте зз хората"
Нума Помпилий (лат Numa
Pompthus) (? 672 г ззр Хр ) Вторзз-
ят рнмекзз иар, ролей в сабинская
град Кури Оженил се за Таиия.
дъзцерята на Тит Тайни, царя на
сабннитс. Качил сс на трона в 715 г
пр.Хр Въвел релиз иозните рззтуа-
лзз н Рим. като създал жрсчсските
колегии на садните. фешзалнге.
авгуритс. весталкззтс Разделил го-
дината на дванайсст месеиа. а днзз-
тс на присъстнснзз зз нсирисъствс-
ни Според легендата сс съветззал
лично с нимз|)ата Егсрия с4> bin
миролзобив зз много религиозен
иар На нсгово място дозиъд
внукът му Анк Марззизз
Нуманцпя (лат Numuntia) геогр
Град зз Сеззерна Испания, разною-
жен на реказа Дусро Г>зз з з.завен
зрад на келтибсрийиитс зз сс съв-
ротнвливал с ожесточение срешу
Рим в пролължение на няколко зо-
Д313313 С 31ОЧТ13 НСДОСТЪ111ЮТО СII
ра«положение ci.in.ii причина и
пораженного на няколко римски
пълкоззодизз Най-накрая. в 133 з
пр.Хр.. след осеммесечна обсади,
бил превзет с глад от Сципион
Емилиан (наречен затона Нуман-
гински) По-голямата част от жн-
тслитс сс самоубили. за да нс сс
предала з, и подпалилзт къзшзте езз
Малкото оцелели били ззродазени
като роби. а градът би з изравнеи
със зсмята.
Нумидия (лат. Numidia) геогр
Облает в Северна Африка (днсс
- 275 -
нундини
Алжир), разно южена между Кар-
таген, Гетулня н Мавритания До
ндването на пласт на Масиннса
(-») житслите и би hi по 'уломали
(откъдсго идва и имею им
</e.v. а после Namuliac) С ic i бит-
ката при Тапсос в 46 г пр Хр била
направена римска провинция от
Юлий Цезар с името Africa Vovu
Най-важнитс градовс на Нумидия
били Табрака. Хинон. Цирта и За-
ма, известна със сраженного меж-
ду Сиипион и Ханибал
Нумитор ( lai \uniitni ) Леген ia-
реп пар на Алба Лонга, син на
Прока и брат на Аму mil. Потом ьк
на Еней. той бил баша на Рея Сил-
виа и дядо на Ромул и Рем
нундини (nuiultiiae) В Рим така ее
наричал пазарнинт лен. конго
нрекьена । седемтс работки дни и
става) на вески денет и ден Врос-
ли се и днитс на пристигане и та-
минаванс на хора)а. конто остави-
ли икните. за ла отплат да прола-
ва) стоката си
obai стгр (опии) В Спарта подраз-
деление на дорнйскитс фили. Вся-
ка фила !-♦) се състояла от несет
obai
обелиск (лат. оМвпв) Египстска
памстна колона, висока, с чети-
риъгъ.тно сечение и с пнрамидал-
но заострен връх, поставсна вър-
ху таена основа Височината на
монолитния монумент варнрала от
15 до 46 метра, стенитс му обнк-
новено били покрити с йероглифи.
Обелиските прсдставлявали сола-
рен символ и сс поставяли пред
входа на храмовстс. место по два
obnuntiatio лат (обиунциацио) В
Рим извсстявансто на лоши пред-
знаменования Това правел ав-
гурът. след като изслсдвал и тъл-
ку вал лстенсто на нтнците. Така се
наричало и отлагансто на избери-
те по тази причина
обол (стгр obolos) Гръика монета,
една шеста от драхмата
obsecratio лат (обсекрацио) В
Рим тържсствсно изкупигслно мо-
лебствие. за да сс поиска от божс-
ството да отстрани нсшастията и
злодея пиита
obsignatio лат (обеигнацио) В
Рим поставянс на печат върху
восък. за ла сс затвори писмо и ли
документ.
овация (лат ovatio) В Рим това
бил по-малък триумф, когато
лиисвали достатъчно основания.
за да сс присъди истински триумф
на военачалника победите.! Н
такъв случай пълководсиьт сс из-
качвал пеша или на кон на Капито-
лийский хълм. като носе । на мана-
та си венец от мирта Там припа-
ся л в жертва една овца (от), от-
къдсто спорсд някой протпшза и
думата ovatio. Спорсд други тя ид-
ва от глагола ого - „г ържеству-
вам", .дтикувам".
Овидий Назон, Публий (лат
Ovidius Naso. Publius) (43 г.пр Хр
17 г.сл.Хр ) Римски пост, родсн в
Сулмон в богато семейство от
конничсското съсловие Учил в
Рим и Атина. Баша му напразносс
мъчнл да го насочи към адвокату-
рата и да го откаже от стиховете.
но младежът бил родсн пост и как-
то сам твърди: et quod tentabam
scrivere. versus erat. т.с. всичко.
косто сс опигвал да нише, сс
прспръщало в стих Отказал сс от
всякаква политически длъжност и
таланты му го отвел в литератур-
ния кръг на Меценат Овидий бър-
зо станал официален поет на фри-
волния и нроцъфтяващ Рим от
енохага на Август. Обрисувал жи-
вота и разнуснатитс нравн на сын
рсмснницитс си. написал произве-
дения с еротична тематика като
„Любовни слепит" (Л/иолел), сбор-
ник слсгии. „Лсковс срещу любой-
та" (Remedia unions), найме гвия
как да сс прсодолсс любовната
- 277
Oguceu
мъка; ..Послания на героини"
(Heroides), двайсст нисмаот мито-
логичнн героини до тсхнитс люби-
ма; „Любовно нзкуство" (Лгз
amatoria). три книги с правила га
повсденисто на влюбснитс и тра-
гедията „Медея" (Medea). почти
изпяло загубена. Богат, ухажван и
търсен от всички. Овидии нсочак-
вано изпаднал в немилост по нсиз-
всстни причини и в X г.сл.Хр бил
осъдсн от Август на заточение в
Томи, на брега на Черно море Той
напраэно искал прошка както ог
Август, така и от Тиберий, и
завършил днитс си самогси и г г.-
жен По време на заточенного си
написал „Мстаморфози" (Meta-
morphoses). поема в 15 книги, коя-
то може би с нсговият шедьонър.
„Празниии" (А'<м7г), „Скръбии слс-
гии" (Tristia) и „Писма ог Понта**
(Epistulae tut Ponte). слег ни. в кон-
го моли, вече без нсякакво
чувство за достойног во. да сс
завърнсв Рим
Огиг (лат. мшп Син на
Посейдон Имал египетски или
финикийски произход. Би г trap на
Беотия и разпрострял владенията
ОДИСЕЙ (стгр. Odysseus, лат. Uhxes) мит Цар на Итана, син на Лаерт
ц Антиклея. Според една легенда обаче. когато Антиклея се омъжила за
Лаерт. била вече временна от Сизиф и от истинския си баща Одисей
наследил хитростта му. Лаерт се оттеглил от трона в полза на Оди-
сей и той се оженил за Пенелопа, дъщеря на спартанския цар Икарий. От
нея имал един син. Телемах. Не след дълго Парис отвлякъл Елена и предиз-
викал създаването на съюз на гръцките първенци. който обявили война
на Троя. Царят на Итака също трябвало да участва, но се престорил на
малоумен, за да не бъде принуден да напусне любимата си Пенелопа Ага-
мемнон не повярвал на това внезапно заболяване и изпратил мъдрия Па-
ламед (♦) да разборе истината. Пред него Одисей започнал да оре пясъ-
ка и да сее сол. Паламед, за да го иэпита, взел малкия Телемах и го пос-
тавил пред ралото. Тогава баща му спрял воловете. за да не наранят де-
memo. Така се разкрил и бил принуден да эамине и да последва другите
герои. Те веднага имали възможност да се възползват от неговата съ-
образителност, защото успял да разкрие кьде се намира Ахил и да го
убеди да тръгне с тях Всъщност Тетида била завела сина си в двора на
цар Ликомед на остров Скирос. наиграла го да облечв женски дрехи и да
се смеси с принцесите Одисей отишъл там, преоблечен като търговец.
и се представил в двореца с една кошница, пълна с панделки. дантели и
различии женски дреболии, между конто бил поставил меч и други
оръжия. Докато момичета се надпреварвали да купуват накитите. една
от тях проявила интерес към оръжията и взела меча Така Ахил се издал
и Одисей го завел при Агамемнон Хитростта на царя на Итака се про-
явявала многократно по време на Троянската война Той убедил изоста-
вения на остров Лемнос филоктет да участва в обсадата. като вземе
отровните стрели. конто наследил от Херакъл. Заедно с Диомед Одисей
влязъл преоблечен в Троя и откраднал статуята Паладион След
смъртта на Ахил с красноречието си успял да се пребори с Аякс и да убе-
ди военния съвет оръжията на големия герой да бъдат предадени на не-
Одисей
- 278 -
го. Пак той сътворил прочутата стратегия с дървения кон и лъжливо-
то свидетелство на Синон Така подвел нищо неподозиращите троянци
да вкарат претъпкания с гръцки войници кон вътре в града След пада-
нето на Троя Одисей се качил на корабите си. за да се върне в Итака, но
пътят му към дома продължил цели десет години и бил изпълнен с пре-
междия Вятърът изтласкал корабите му на бреговете на Африка, пос-
ле се озовали в эемите на лотофагите и цинлопите Когато бил затво-
рен от Полифем, царят на Итака пак иэползвал своята съобразител-
ноет, за да спаси себе си и своите спътници. Ослепил циклопа и завьр-
звайки другарите си за коремите на овните, който излизали за паша, ус-
пял да ги изведе от пещерата Когато бил преследван от бащата на По-
лифем Посейдон, получил помощ от Еол. който затворил в мех всички
неблагоприятни за плаването му ветрове Но другарите му от любопит-
ство отворили меха и изпуснали ветровете. който се развихрили и раз-
рушили всички кораби Единствено неговият кораб останал, но бил
изхвърлен на брега на канибалите лестригони. С оцелелите си спътници
Одисей стигнал на остров Еея. където Кирка го омагьосала и превърна-
ла в свине другарите му. Оттам с помощта на Хермес успял още веднъж
да избяга. след като възвърнал човешкия образ на хората си Слязъл в
подземния свят, за да попита сянката на гадателя Тиреэий как да се до-
бере до Итака Минал невредим покрай острова на сирените, който
омайвали с вълшебния си глас моряците. За да не се поддаде на магията.
накарал да го завържат за мачтата на кораба, а ушите на другарите си
запушил с восък Отбягнал въртопите на Сцила и Харибда и бил изхвър-
лен на остров Огигия при нимфата Калипсо В прегръдките й той эабра-
вил за Итака и останал при нея После, по нареждане на Хермес. се от-
правил към Коркира. където Посейдон му изпратил буря и потопил кора-
ба му С плуване Одисей достигнал до земята на феаките, където бил
приет от Навзикая и царя Алкиной Той му предоставил кораб. който го
отвел до Итака Там заварил царството си нападнато от женихите.
претендентите за ръката на съпругата му. млади, алчни и разпуснати.
По съвет на Атина той се преобразил като просяк. Открил се само на
сина си Телемах и на верния си пастир Евмей. Бил разпознат обаче от
старото си куче Аргус, което от радост умряло. и от дойката си Еврик-
лея. Междувременно Пенелопа, принудена да избере един от претенден-
тите, поискала от тях да изпълнят едно условие: този. който успеел да
държи лъка на Одисей и да прекара една стрела през дванайсет пръете-
на. щял да стане нейн съпруг. Никой от женихите не изпълнил условие-
то Тогава просякът взел лъка и след като прекарал стрелата през пръе-
тените, насочил оръжието си срещу арогантните кандидата и ги убил
всичките. Премеждията. който Одисей трябвало да понесе след падане-
то на Троя, са разказани в „Одисея" на Омир. Митът за Одисей бил подет
после от много автори. който сътворили различии негови версии. Спо-
ред някои героят бил убит от Телегон. негов син от Кирка, според дру-
ги се установил в Италия Има и вариант, в който Одисей. обзет от же-
ланието си да странства и да опознава нови земи, се отправил към Да-
лечния изток Такава е и версията на Данте
- 279
Ойлей
си до Атика. По време на нсгоното
иаруванс в зсмитс му станало го-
лямо наводнение. наречено п<>-
топът на Огиг. което прсдшсст-
вало потопа на Дсвкалион.
Огигия (лат. Оугуш) мит Ост-
ров, спомснат от Омир каго владе-
ние на нимфата Калипсо.
Оденат, Септимий (лат Oda-
enatus, Septimius) ('.’-267 г.сл. Хр.)
Цар на Палмнра. Освободил импе-
ратор Валериан, пленен от пер-
снйския пар Сапор I Ломотная на
император Галиен, конто за отпла-
та го назначил за управится на Из-
тока. а н 263 г.сл.Хр го прнвлякъл
в упранлението на империята. Бил
убит от близкитс си със заговор и
на трона сс възкачила съпругата
му Зенобия.
Одеон (стгр Oideion. лат. Odeum)
Ограда с квадратна основа, подоб-
на на тсатър. предназначена за му-
зикални представления. Първият
бил построен в Атина от Псрикъл
за музикалнитс състсзания на Па-
натенситс. До Одеона на Псрикъл
Херод Атик издигнал друг по-ху-
бав в чсст на съпругата си Рсгила
Впослсдствие и в Рим били издиг-
нати подобии постройки.
Одисея (стгр Odysseia, лат.
Odyssea) Прочута поема, припис-
вана на Омир. за премеждията на
Одиссй (-♦) при завръщансто му
към дома след Троянската воина
Одоакър (лат. Odoacer) (около
433-493 г.сл.Хр ) Цар на хсрули-
тс. по произход от Скирос. Озна-
чало бил на служба при съвссм
младня император Ромул Авгус-
тул. чийто регент бил баща му. вос-
началникът Орест Одоакър вля-
зъл в конфликт с Орест, защото
отказал да дане на гсрманските вос-
началници обещаните земи в
Италия, и го убил После свалил
Ромул Августул и в 476 г.сл.Хр.
бил провъзгласен от войската си
за пар. поставяйки така края на За-
падната римска империя Управля-
вал в Италия с титлата патриций и
бил признат от византийския им-
ператор Зенон. Все пак Зенон,
притеснен от нарастващата му
мош. настроил срсщу него паря на
остготитс Теодорих. конто нахлу i
в Италия. Одоакър сс оттсглил в
Равена, където издържал три годи-
ни в обеада I (ринуден да сс преда-
ло и измамсн от Теодорих. бил
убит на един банкет.
Озирис (лат, Osiris) мит Египет-
ски бог. брат и съпруг на Изида От
тсхния брак сс родил Хор Тифон
(наричан от египтянитс Сет). 6pai
на Озирис, го уловил в капан. пос-
тавил го в сандък и го хвърлил в
Нил. Изида намерила в тръстикитс
изхвг»рлсния от рската сандък и
започнала да онлаква съпруга си.
Но докато Тифон ловувал. видял
на светлинага на луната трупа, на-
рязал го на парчста и ги разпръе-
нал в блатата Изида, с помощта
на Анубис, събрала всички парчс-
та. възстановила гялото на Озирис
и го погребала в Абидос После
той възкръенал, появил се на Хор
и го обучил да се сражала с Ти-
фон Така Тифон бил победен от
младня бог Озирис. Изида и Хор
образували свешена триада.
Оикъл (лат Oikles) мит Син на
Антифаз и Зевксипа. баща на Ам-
фиарай Взсл участие в похода на
Хсракъл срсщу царя на Троя Лао-
мсдонт.
Ойлей (лат Oilcus) мит Цар на
Локрида. един от аргонавтитс
Имал син Аякс, наречен Оилид, за
да сс различава от прочутия Аякс
Тсламоиид.
Ойней
- 280 -
Ойней (стгр. Oineus, лат. Oeneus)
чи/и Цар на Калидон в Етиопии.
син на Партаон и Еврита. Ожени л
сс за Алтея, от конто имал няколко
дспа. между тих Мслсагър и Дся-
нира. След смъртта на Алтея сс
оженил за Псрибея, която му ро-
дила син Тилей За да има богата
реколта на нинитс си. Ойней
изнършил жертвоприношения на
всички богове, но забранил Арте-
мида. Тогава богината си отмъстн-
ла. като изпратила един ужасен
глиган да онустошава зсмитс му.
За да бъдс убит глиганът. бил ор-
ганизиран извсстният калидонеки
лов В него взели участие много
гръикн първении. а глиганът бил
убит от Мслсагър (•♦). Смятало
сс. чс Ойней пръв с посадил лоза-
та в Етолия. Царят поканил в дома
си Дионис и му разрешил да сс
радна на благоразположснисто на
Алтея, която родила от него Дся-
нира. За да му сс отблагодари. Ди-
онис разрешил на Ойней да дадс
името си на виното. което на ста-
рогръцки сс нарича oinos (oilнос)
Ойнотропи (стгр Oinofmpoi)
мит. Дъщери на царя на Делос,
конто Дионис дарил със способ-
ност да прсвръщат водата във ви-
но (от oinos, ..вино" и trope. „про-
мина"). Агамемнон сс опитал да ги
отвлече и тогава Дионис г и
превърнал в гьлъби
Океан (лат. Oceanus) чит Син на
Уран и Гея. най-стариит от титани-
те, сънруг и брат на Тетин Той бил
олицетворение на огромна река,
която обикаляла цялата земн. баща
на всички реки и морста. Според
Омир бил баща и на всички богове
Океаниди (лат. Oceanuies или
Oceunmdes} мит. Ннмфн. дъщери
на Оксан и Тетина. Според Аноло-
дор били три хнляди.
Окипета (лат Oevpete) чит 1.1-
на от харкните. която ограняла
всичко. до което сс докосвала
Октавия (лат Octavia) Име на
римски матрони I. (? 11 г.пр
Хр.) Сестра на Октавиан, омъжена
за Гай Клавдий Марцел. а след
смъртта му за Марк Антонии,
заздравявайки с този брак нръ жа-
та между триумниритс Когато
обачс Антоний сс евързал с Клео-
патра, напускал Октавия Тя би ла
вярна съпруга и Образцова майка
От Антоний имала две дъщери
Антония Старата и Антония Мда-
дата (-») 2.(42-62сл.Хр.)Дъщеря
на император Клавдий и Мссали-
на. съпруга на Нерон, конто и
изостанил, за да сс ожени <а По-
нся. Изпратил я на заточение на
остров Пандатария (днсс Венготе-
не). къдсто накарал да я убият.
Октавиан, Гай Юлий Цезар на-
речен Август (лат Octavianus
Augustus. Gaius lulius Caesar) (63 i
up Xp 14 гсл.Хр.) Първият римс-
ки император. Бил племенник на
Юлий Цезар. който го осиновил. С
Антоний и Лепин образувалн вто-
рия триумвират. Октавиан пос i
властта над запалната част на им-
псрията. оставяйки на Антонии
Изтока. а на Лепин Африка С лсд
побсдата над Антонии при Актом
и отказа от всякакви прстенции за
пласт от страна на Лепил. Октави-
ан стана.') неоспорим господар на
Римската империя и приел тмтлата
август. Променял политического и
административного устройство иа
държана. като кониентрирал в ръ-
неге си цялата гражданска и рели-
гиозна власт. Управлявал безпри-
страстно и справедливо, ироне i
уснсшни походи в Испания. Рения.
Паноннн, Арабия, Армения. Афри-
ка В Германия обачс три нетови
- 281 -
олимпиада
легиона, нодсни от Книнтнлнй Вар
били победени и избити от Арми-
ний при Тевтобургската юра (9 т
пр.Хр.). След топа поражение Ав-
густ бил принуден ла изтеглн гра-
нниата на империя га то Рейн и Ду-
нан Упранлението на Август бслс-
жн период на голям разинет и оста-
вя дълбокн следи и в литсратурата
По негово врсмс творят Вергилии.
Хораиий. Тит Ливий. Овидий, а
Меценат с острия сн ум бил вина-
ги до него като съвстннк и прня-
тсл. Август имал три съпруги
Клодия, Скрибония. от която сс
родила Юлия (♦). и Ливия Друзи-
ла. Определил за свои приемник
доведения си син Тиберий, когото
осиновил в 4 г.сл.Хр
Окън ( лат Осипл) мит Син на яс-
новидката Манто. Митпчен осно-
ватсл на град Мантуа. на който дал
имею на майка си.
olla лат. (о.ш) I. Съд за готвснс. 2.
Урна, в която сс поставил нрахът
на починалитс (olla cineraria).
Оден (стгр. О!еп) мит Пост и
жрец на Аполон. Според традици-
ита той създал оракула в Делфи
Олимп (лат.О/гтрнл) геогр Пла-
нина в Гърция. разположена меж-
ду Македония и Тесалия. с наи-нн-
сок връх 2917 м Дрсвиитс счита-
ли. чс докосва нсбсто и чс там сс
намират палатитс на боговсте. че
никога нс вали и нс духа вятър и
чс с вечна пролет
Олимпиодор (лат. Ohmpiodorti.s)
1. (V н.сл.Хр.) Старогръцки исто-
рик. родсн в Тива. Египет Автор
на произведение в 22 книги, в кос-
то описка историята на Запалната
римска империя от 407 до 427 г.
сл.Хр. 2. (VI в сл.Хр ) Алсксанд-
рийски философ, живил по врсмс-
то на Юстиниан Написал комсн-
тари върху нроизвсдснията на
Платон и Аристотел
Олимпия ( лат Oh input) геогр Ре-
лигиозен иентър в Елида, разполо-
жен на брсговстс на р Алфей Там
сс издигали многобройни храмовс
Най-извсстсн от тях бил храмът на
Зевс с гнтантска иегова статуя, де-
ло на Фидий. Нспосрсдствсно до
него, заградена със стена, сс нами-
рала прочутата гора Алтис (-»)
носвстсна на бога Извън горага
ималостадион и хииодрум. къдсто
на чстири години сс провеждали
Олимнийскигс игри.
Олимпия или Олимпиада (лат
Ohmpias) (7-316 г.пр.Хр ) Дъщеря
на цари ни Епир Неоптолем Омъ-
жила сс за Филип II и била майка
на Алсксандър Велики Вероятно
името и бию Миртала и тя го при-
менила на Олимпия в 356 г.пр.Хр..
когато съпругът и спечелил на
Олимпийскитс игри След като Фи-
лип я изостанил. за да сс ожени за
македонката Клеопатра, тя сс от-
тсглнла в Епир. След смъртта на
Филип сс върнала и накарата ла
убият Клеопатра и малката й дъ-
щеря. Непрскъснато сс противо-
поставила на Антипатър, регента
на Алсксандър. по време на похо-
дите му в Азия След смъртта на
Антипатър сс съюзила с наследни-
ка му Полиперконт, победила и
убила жестоко доведения брат на
Алсксандър Филип Аридей и сън-
ругата му Евридика Накрая Ка-
сандър. сипы на Аитииагьр. я об-
садил в Пиана. къдсто сс била от-
теглила, заловил и и я уби т
олимпиада (лаг Olympias) Време
от чстири години между дне Олим-
пийски игри. Олимниадитс давали
и лстоброснсто на гърцитс. Първа-
та била проведена в 776 г.пр Хр
Съетезанията продължанали пет
Олимпийски
- 282
дни и сс провеждалн по нрсмс на
лятното слънисстосне Победите-
ля! получавал свешен маслинсн не-
нец. нздигала му се статуя в гората
Алтис и в иегова чест сс пссл спн-
никий. На игритс нс били допуска-
ни омъженигс жени
Олимпийски (лат Olvmpius) Епи-
тст. даден на Зеве или заради хра-
ма му в Олимпия, или заради ссда-
лището му на Олимп
Олинпз (лат Olvnlhus) геогр. Важ-
на гръцка колония на Хапкнднчес-
кия полуостров Противопостави-
ла сс на Филип II. но той я разру-
шил до основи (348 г.пр.Хр.) и
продал житслизс и като роби. Из-
вестии са ..Олинтийскитс речи" на
Дсмостсн. с конто призовавал
Атина да изврати помощ на Олинт
olrtor лат (o.iumop) В Рим зарза-
ватчия. градинар, за разлика от
topiarius, който сс занимавал с
цветята и художествената украса.
omen лат (о.шлт) Латинска дума,
която означава благопожсланис
или предзнаменование
Омир (лат. Homerus) (? VIII вир
Хр ) Най-великият старогръики
епичсски пост Седем града -
Смирна. Родос. Колофон, Сала-
мин, Хиос. Аргос и Атина - си ос-
порвали чсстта да бъдат нсгово
родно място За Омир няма био-
графично данни. а само легенди,
спорсд конто бил стар, просяк и
сляп. Съшо спорсд лсгсндитс бил
автор и на цвете посми: ..Илиада",
в която сс разказват събитията от
дссстата година на войната в Троя,
и „Одисея". в която сс описваз
приключенията и прспятствията.
конто прсодолял Одиссй по пътя
си от Троя към Итака. Оснсн тези
две посми на Омир се приписнат и
други произведения: „Омирови
химии"; 16 спиграми и ..Войната
на жабитс и мишки ie" iBalrucho-
myomachia), косто обаче със си-
гурност е много по-късно създаде-
но Ошс в древноегта учсннтс нос
заняли под съмненис самою съ-
ществуване на Омир и смягалн. чс
автор» на цвете посми са повечс
рапсодн. В XVIII век немскняз
философ <1>р. Волф II СНОИТС из-
слсдвания защитаиа тази теза, като
поставя началого на така нарече-
нии Омиров въпрос. Той подчер-
зава разликата в езнла. рслигноз-
ните вярвания, обичаите. конто са
нидими в цвете посми и коею кара
да сс смята, че ..Одисся"-та с по-
късно произведение от ..Илиада*'-
та Тази теза прсдизникала горем
спор между уцените. конто
продължана и до днес Вее пак се-
га наддсляна мнението. че двама
автори-рсдактори. или можс би са-
мо един, са събралн материала,
предавай устно от циклические
пости (•♦). като са го преработи.111
творчески
Омфала (лат. Omphale) мит Ца-
рица на Лидия, съпруга на Тмот
След като той умрял. тя наследила
трона. Хсрмсс й дал Херакъл като
роб. на когото царицата народила
да носи женски дрсхи. В съшото
време тя взимала боздугана в на-
мятала лъвската кожа па героя
След три години Херакъл получил
отново снободата си.
омфалос (стгр omphalos) Ста-
рогръцка дума, която означава
„пъп", както и централната заост-
рена част на щита Град Делфи съ-
шо бил наричан omphalos, защото
сс смятало. чс с център на света
онагър (лат. onager) I. Дино мага-
ре. 2. Вид военна машина, ттзпо в-
вана при обсадите за мятане на
камъни.
- 283
оргия
Онейри(спр Опстч) ииш Сино-
встс на Нотта, божества с черни
крила конто донася.чи сънищата
Тсзн. КОНТО НОСС IИ ЛЪЖ ШНИ CI.HII-
ша. излизали прет врата or с голо-
ва кост, а тсзн. конто носсли нс-
тинни. прсз рогона врага. Сред тях
бичи Мор<|зсй. Фантаз, Фобстор
oneraria лат (онеририи) Тонарсн
кораб. изколзван от римляните
Онезикрит (лат Onexic ntux) (IV в
пр.Хр.) Старогръики историк, ро-
ден в Егина. ученик на Диоген.
Придружавал Александър Велики
в иеговитс походи н описал подви-
знтс му От произвсдснията му са
останалн незначителни фрагменти
Ономакригтз (лат. Onomacritus}
(VI в.пр.Хр.) Атинскн ноет, живи г
по времего на Пнзистрат. Имал съ-
що и дарба на прорицатсл. Било
му възложено да редактора и изда-
де посмигс на Омир и сборник сти-
ховс на легендарния пост Музей
Опиан (лат. Oppiunux) I. (II в ел
Хр.) Старогръики пост от Кили-
кии. живял но времего на Марк
Аврелий. Автор на матка дидакти-
чсска поема ..За риболова" (Huhe-
utica) 2. (Ill в.сл.Хр.) Старогръики
пост, написал дидактичсска поема
„За лова" (Cynegetica).
opima, spolia rar (опи.ма. cno.tua)
Оръжис на вражески пьлководеп.
отнето от римски восначалник.
Опимий, Луций (лат. Optmittx.
Luciux) (II в.пр.Хр.) Римски поли-
тик, консул в 121 г.пр.Хр Получил
нсограннчена власт от сената да
премахне аграрного закони на
Гракхитс Повел агрссивна поли-
тика срсщу Гай Гракх и неговнте
последователи, притисканки три-
буна и принуждавайки го да избита
в храма на Диана, където сс само-
убнл. По-късно Опимий бил из-
праген паче ло на една делегация в
Африка при Югурта. Там се оста-
ви । га бъде подкупен от иаря на
Нумидия га косто бил осъдсн на
изгнание в Днрахиум. и там умрял.
One мшп I. (лат Орх) Римска бо-
гиня. символ на плодородного на
зсмята. В нейна чсст и в чсст на
съпруга и Коне г —* > на 15 август се
организират празникът Опиконси-
нии (Opiconxiva) 2. (лат Opix)
Нимфа от снитата на Артемида
оракул (лаг oroculum) Отговори,
изричани от жрсиитс от името на
боговстс. на въпроси на хората
Така сс наричало и мястото. къдс-
то тсзн отговори били давани
Промути били оракулите. давани в
Де тфи, в храма на Зевс в Додона,
в храма на Ескулап в Епндавър
Орбилий Пупил (лат Orhiluix
Pupillux) (I в пр.Хр.) Римски фи-
лолог, родом от Бснсвентум Бил
учитсл на Хораиий в Рим и постът
сн го спомня като строг и груб чо-
вск, вероятно заради живота му на
вонник прсди това
orbis лаг. (ороис) I. Латннска ду-
ма. която означава „кръг", „диск",
„глобус", „кръгла маса", „земно
кълбо". „свят". 2. Боен ред в рим-
ската войска, при който тя сс раз-
полагала в кръг. а войнииите зас-
тавали с гръб към иентъра.
оргия (лат Orgui) Тайна нощна це-
ремония в чсст на Дионис. Орфеи и
Кибела При оргинте сс достигало
до състоянис на силна възбуда и
екстаз, разпуснато поведение и
место до нзетъпления При диони-
сиевитс оргии участницитс. наре-
чсни оргиасти. в състоянис на
опияненне. с нении от бръшлян в
разпуснатитс си коси тичали голи
но пътищата с внкове снос, ра гмах-
вали гирсове и вдигали голям шум
ordo
- 284 -
ordo лат. (opdo) I. В Рим думата
означавала гражданско съсловие:
ordo senatorius - сенатор»; ordo
equester - конниии; ordopedester
гражданитс. конто се сражавали в
псхотата (-♦ класи, римски соци-
а-inu). 2. воен. Подразделение в
римским легион, начело на косто
стоял центурион. Место думата оз-
начавала самият центурион
opeagu (лат. Oreades) мит. Горски
нимф».
Орест (лат Orestes) мит. Гръцки
герой, син на царя на Миксна Ага-
мемнон и на Клитемнестра Бил
брат на Електра (наречена оше и
Лаодика) и на Ифигения (наречена
също Ифианаса). Когато Агамем-
нон сс завърнал в родината след
войната в Троя, разбрал. че Кли-
темнестра му изнсверява с Егист.
Двамата го убили и щели да погу-
бят и Орест, ако сестра му Елект-
ра не го била спасила. Тя го скри-
на и го изпратила при чичо им
Строфий във Фокида. Той го от-
глодал с любой заедно със сина си
Пилад и двамата стаиали нераз-
делим приятели Когато пораснал.
отишъл при оракула в Делфи и той
му народил да отмъсти за смъртта
на баща си Тогава младежът сс
завърнал в Миксна заедно с Пилад
и убил Егист и Клитемнестра Но
заради нечестивого убийство на
майка си Орест бил прсследван от
Ериниите Следвайки съвета па
Аполон. за да сс прочисти. потър-
сил убежище в Атина и закрилата
на богинята Там Атина получила
оправдание за него от съда на ас-
ропага Спорсд Еврипид обаче,
Аполон му казал, чс Ериниите ня-
ма да се успокоят, докато нс върне
статуята на Артемида от Таврида в
Атина Орест отишъл в Таврида с
верния Пилад. Там обаче според
жестокия обичай. въведсн от паря
Тоант за чуждснцитс. бил та тво-
рен и осъдсн да бъдс принесен в
жертва на богинята Но жрината.
която трябвало да изпълни жерт-
воприношението. сс оказала Ифи-
гения (-♦) Тя разпознала брат си и
помогнала на младсжитс да вэемат
статуята и да избягат. След завръ-
щането си Орест станал пар в Ми-
ксна и присъсдиннл към нея Артос
и Спарта. Отнсл от Неоптолем
Хермиона. дъщерята на Менелаи и
Елена, и се оженил за нея Умрял
вече стар от ухапване от змия
Мнтът за децата на Агамемнон е
сюжет на трагедии на Есхил, Со-
фокъл. Еврипид, както и на много
съвременни драми и лирични про-
изведения
Орибазий (сир. Oreihastos. таг
Oribasius) (IV в.сл.Хр ) Известен
лечится. родсн тт Портам Бил ли-
чен лскар на Юлиан Апостат
Събрал в една книга, озаглавена
„Медицински сборник" пронзве-
ленията на Гален и други грыжи
лечители
Ориген (лат. Origcnes) (около
185-254 г.сл.Хр.) Христиански
философ и пнеател, творил на ста-
рогръики сзик Живял в Алексан-
дрия. къдсто ръководсл бог ос ло-
вската школа, наречена Didasku-
1еюп Понеже влязъл в противоре-
чие с епископа на Александрия, му
било забранено да преподана и в
230 г.сл.Хр. сс промостил в Кеса-
рия. къдсто оснона.1 нова богослов-
ска школа По време на гонснията
на император Дсний Ориген бил
затворен и умрял от понессните
мъчения Написал многобройни
произведения, между конто „За
началата" (De Prmcipiis) и „Сре-
щу Целз"(Contra Celsum) Билан-
тор и на нажни изеледнания на
- 285
Opmpoc
Биб пиита Може да сс смята та ос-
новатсл на християнската филосо-
фия и теология
Орион (лат. Orion) мит Великан и
прочут ловец Нсговото ражданс
било дар от Зевс, Посейдон и Хер-
мсс за беднин селянин от Беотия
Хирией Така боговстс му сс от-
благодарили за гостоприсмството,
косто им оказал Всъщност стари-
ят Хирией бил вече вдовец и не
искал да сс ожени отново. но горс-
що жсласл да нма син Тогава бо-
говстс. на конто принесъл в жерт-
ва една юница, му народили да за-
рони кожата и под земяга и след
денет мссеца да и изнали Когато
Хирией изпълннл поръката. изро-
нил едно прекрасно бсбс. увито в
кожата Орион пораснал грамаден
и красив, помагач на байта си и
станал прочут ловец в свитата на
Артемида. Поискал за жена от
Енопион дъщеря му Меропа Пър-
ноначално Енопион му я обещал,
но после сс отказал и ослепил
Орион, докато сиял. Младежът ус-
пял да възвьрнс зрението си. като
гледал със слепите си очи изгрсва
на слънисто. Оженил се за Сиде,
която му родила дъшерите Мстио-
ха (*♦( и Менипа Обичал Ерос и
според една легенда Артемида, об-
зета от рсвност. го пробола със
стрслитс си Тогава Зевс го
превърнал в съзнсздис. Спорен
друга легенда Аполон не бил дово-
лен от любовта на Артемида към
великана, нейн друг ар в ловуванс-
то Един ден. виждайкн. че Орион
с в лязъл навътрс в морето. поис-
кал от сестра си ла уцени със стре-
ла отдалсчсната точка, нзчезваща
на хоризонта Артемида приела
прсдизвикатслството и поразила
цслта с една от бсзпогрсшнитс си
стрелы. Котаю морсто нзхвър.тило
на брега бездиханното тяло на
Орион. Артемида била съкрушсна
от мъка. Тогава Зевс сс смилил над
нея и превърнал любимия и в съз-
вездие, поставяйкн го близо до
Плсядитс (-♦).
Орития (стгр Orvithya, лат Он-
thya) чит Дъщеря на атинскня
пар Ерсхтсй Била отвлечена от
Борей и родила от него Калане,
Зет и Клеопатра
Оркус (лат Onus) мит 1. Плу-
тон. боты на смъртта в римската
мнтология 2. Подземният свят,
светът на мъртнитс.
Ормузу или Ахура Мазда (стгр
Oromuzes) чит Върховсн бог в
персийската религия, началото на
доброго, докато Ариман е начато-
го на злого.
Ород (лат Orodes) Имс на зрима ца-
ре на Партия, от конто най-извсс-
тен 6it.ii Ород I (I в пр.Хр ). Възка-
чил сс на трона, след като убил жес-
токо браг си Митридат III (5Х г
пр.Хр). Разгромил Крас и накарал
да го у бия г. но на свой ред после би i
побелен ог Венгидий Бас. ноеначал-
ник на Антоний (ЗХ г.пр.Хр.) По-
късно бил убит от сина си Фраат
Оромазес чит Старогрьцкото
имс на псрсийскня бог Ормузд (-»г
Оронт (лат Orontes) геогр Река в
Сирия, кояю минавала през град
Антиохия
Ортигия (лаг Опуцш) геогр I.
Поэтично имс на остров Делос,
къдсто се подслоннла Астерия
(♦) 2. Малък остров в залива на
Сиракуза, където сс намира из-
ворът Арстуза.
Оргтзия чит Епитет на Артемида.
Орпзрос (стгр Orthros) чит
Двуглаво куче, родено от Ехидна н
Тифон, косто назело храните на
Герион и било убито от Хсракъл.
Орфей
- 286 -
ОрфЕЙ (лат. Orpheus) мит. Велик поет и музыкант. Бил син на тракий-
ския цар Еагър или на Аполон и на музата Калиопа. От лирата си. пода-
рена му от Аполон. изтръгвал толкова нежны звуци. че те мотели да ус-
миряват дори дивите зверове и да преместват планините Взел участие
в похода на аргонавтите и след като се завърнал от Колхида, се устано-
вил в Пиерия, на южните брегове на Тракия. Там се оженил за красивата
нимфа Евридика В сьщото време от далечната Ливия се преместил в
Тракия Аристей (^), синът на Аполон и Кирена Той имал голяма заслуга
за това. че раэкрил на хората тайната на земеделието и пчеларството
Влюбил се лудо в Евридика и непрекъснато я преследвал. предлагайки и
любовта си. Един ден, докато бягала от него през полята. била ухапана
от отровна змия и умряла. Орфей, сьсипан от мъка. плачел и обикалял
планините на Тракия. Най-накрая. уведен, че не може да живее повече без
любимата си съпруга. сляэъл в Ереб. надявайки се да смыли подэемните
богове с отчаяната си песен Когато чул тъжните звуци на неговата ли-
ра. Цербер престанал да лае. Харон да превозва сенките на мъртвите.
Тантал да иэпитва жажда. Сизиф да бута тежката скала. Спряло да се
върти огненото колело на Иксион и даже Ериниите се успокоили. Хадес и
Персефона съжалили Орфей и се съгласили да изведе Евридика отново на
земята Все пак те му поставили едно условие: младият музыкант да не
се обръща по пътя и да не поглежда любимата си съпруга. докато не ви-
ди слънчевата светлина Двамата съпруэи стигнали почти до края на
дългия тунел и събсем близо до портата. през която трябвало да минат.
за да излязат на белия свят. Тогава Орфей не се сдържал и се обърнал. за
да види дали Евридика го следва Но том като погледът му се спрял на
нея. фигурата й избледняла, превърнала се в сянка и иэчезнала Портата
на подземные свят се затръшнала зад Орфей и той. отчаян, напразно ос-
танал да чака там цели седем месеца с надеждата тя да се отвори пак.
Най-накрая се върнал сред живите, но вече нито пеел, нито свирел и сто-
ял далеч от хората и най-вече настрана от дионисиевите празнични ри-
туалы. Менадыте. обидени от неговото пренебрежение, един ден. по вре-
ме на вакханалиите. се нахвърлили върху Орфей и го разкъсали М узите
погребали жалките му останки, а главата му. хвърлена в морето от об-
зетите от ярост жрицы на Дионис, достигнала чак до остров Лесбос Не-
говата лира била превърната в съзвездие.
орфическа поезия мат. Orphica)
Название на постнчсскн произве-
дения. приписвани исправилно на
Орфеи Сред тих са „Аргонавти-
ка“. „Химии**. ..Яитнка" и др
орфически, мистерии ( iar Or-
phica mysteria) Мистичен култ. на-
речен още орфтъч. за основатсл
на който сс смята Орфеи Той сс
разнространивад в Гъриия и Мала
Азия в периода от VI век до ели-
нистичсската сноха Предлагал на
иослсдонатслитс си изкупигелни
ритуали за прсчистванс на душата
Тя. след смъртта на тялото и след
следващи ирсраждания, щяла да
достигне абсолютна свобода и
бсзсмъртис. Този култ нямал мно-
го последователи заради своя дог-
матизъм и аскстизъм. Голямата
- 287 -
остракизъм
тайнствсност, свързана с него,
противоречила на рслигиознитс
убеждении на класичсска Гърция,
на една култура. която издигала в
култ настояшсто. обичала наситс-
ния социален живот на града-дър-
жава. припомни ла на човека. чс с
смъртсн и че не може да се сърсв-
новава с боговсте Орфизмът. въп-
реки чс нс бил възприст от народа,
оказал влияние върху илеите на
интелсктуалния античен свит и но-
спсциално на философитс oi шко-
ште на иитагорсйиитс и неоплато-
нпцитс, както и в никои аспектн на
христнянсгвото.
Орхам । iar. Orchamus) мит. Цар
на Вавилон, съпруг на Евринома.
баща на Лсвкотоя.
orchestike (techne) стгр (орхес-
тике техне) Старогръцки израз.
който означала танцово изкуство
Имало различии танин htbasis
(детски танц, в конто сс редували
дълги сгъпки и ггодскогги), ет-
meleia (тържсстнсн трагически
танц), epilenios (танц. ишьлняван
при гроздобср), pyrriche (боен
танц. в който се имитирало отбра-
на и нападение)и ти
орхестра (лат orchestra) В ста-
рогръцкия тсагьр пространство™
пред сцената. къдсто хорът танцу-
вал и UCC.I В римских тсатър мяс-
тото. запазено за сена горите
Орхомен (лат Orchontenus) I.
мит Син на Ликаон. царя на Ар-
кадия, дал имс на град Орхомен. 2.
мит Син на Зевс и Хсзиона. баща
на Минин, иар на Орхомен 3.
мит Син на Минин, родоначалник
на орхомснитс. Въвез строги зако-
нн срсщу прелюбодеяние™. 4. ••<»-
огр Град в Аркадия 5. геогр. Елин
от най-дрсвнитс и прочути градовс
в Беотия, прсди Тива да вземе пад-
мощие В Пслопонеската воина
бил на страната на Спарта, после
влязъл в Ахсйския съюз Впослед-
ствие бил разрушен от Тива в 364 г
пр.Хр . а после възстановсн от ма-
ксдониитс Там в Кб г.пр.Хр. Сула
разбил войската на понтийским пар
Митридат VI.
Оса (лат Ov.v«) I. геогр Планина в
Тесалия. която долината Темпе от-
дели от Олимп Била смятана за
убежище на кентавритс. Спорсд ед-
ва .легенда там жинес.ти Алоадитс,
конто искали да поставят планина-
та Пелион върху Оса. за да се изка-
чат на Олимп 2. мит -* Фима
оски (лат. Osci) II геме в Кампания,
произлизащо от древнитс опици.
конто се смесили със самнитиге
Оскитс образунали федерация с
най-важни градовс Нола. Атела и
Капуа Езикы на оскитс бил един
от първитс италийски езици.
ostiarius лат (ocmuapuyt ) В рим-
скитс къщи така сс наричал врата-
ри:. портиерьт, който стоял в прел-
двернет о (ostium).
ostium лат (оптом) В римската
киша врата и преддверие
остракизъм (сир oslvukismos) В
Атина осъжцанс на изгнание по
политически причини на чонек. за
когото сс смятало. чс с дсйствията
си занлашна сигурността на дър-
жавага Решение™, взето чрез ост-
ракизъм, не било наказание и не
засягало чсстта и имотигс на
потърпсвшия За да се изладе тази
присъда. гражданитс били свиква-
ни на извънредно народно събра-
ние и написвалн върху една глине-
на плочка (ostrakon) името на ли-
цето. което искали да отстранят
Ако срсщу него се събсрели 6000
гласа, грибваю да напуске града за
ДСССТ години Въвеждането на ост-
ракизма се приписпа на Клистен
Осхофории
- 288
Осхофории (стгр Oscholona)
Празннк в чсст на Дионис, орга-
низнран в Атина през мссси пиа-
нспснон (+) В него участвали
младежи. облсчсни в женски дрс-
ХИ. Тс НОСС.1И лозови клонки и
гроздове и шсствието трывало от
храма на Дионис и стигало до хра-
ма на Атина.
oscen 1ат. (осцеи) Веща птица В
Рим окжз сс наричали птииитс.
по конто гадасли авгуритс, като
слушаю крясъцитс им Тс били гар-
ванът, враната. соната и петелы
От (лат Otux) пит Син на Ифи-
медся и Алоей. брат на Ефиалт.
Но името на баша им и двамата си-
неве били наричанн Алоади
Отон, Марк Салвий (лат Otho.
Marcus Salviux) (32-69 г.сл.Хр.)
Рнмскн император Първоначално
бил фаворит на Нерон, но после
императоры го изпратил в Лузи-
тания. за да го отдалечи от съпру-
гата му Пойся и да му я отнеме.
След смъртта на Нерон Отон под-
държал Галба. но когато той отка-
за.! да го назовс за свой приемник,
подтикнал към бунт прсториании-
тс Тс убили Галба и го провъзгла-
сили за император На това ее про-
тивопоставил Вителнй. провъз-
глассн на свой ред за император от
гсрманскнтс легиони Отон бил
победен при Бсдриакум и само три
мссеца след идването си на власт
сс самоубил.
Офелгп (стгр Opheltes} мит На-
ричан ощс Архемор, то)! бил син
на нсмейския цар Ликург и Еври-
дика Като лете го дали на Хнпси-
пила да го кърми Тя оставила
Офелт на земяга, за да покажс на
Адраст и войнииите му един из-
вор. къдсто да утолят жажлата ев
Но дстсто било ухапано от змия и
умряло (спорсд древните имсто
му идвало от гръиката дума aphis.
„змия"). Ликург искал да убис
Хипсипила, но Адраст и житслитс
на Аргос я спасили и в намет на
загиналото момче организирали
Немейскитс игри.
Офион (лат Ophton} мит Титан,
който владссл света прели Кро-
нос. Но Кронос го победил и го
хвърлили в Тартар
охлокрация (стгр ochlokratup
Изражданс на дсмокраиията. гос-
подство на тълпата
Павел (лат. Patihtx) Фамилно име
на няколко римски иотитиии I. Па-
вел Луций Емилий (лат Lucius
Aeinilius) ('.’-216 г.пр.Хр.) Като
консул и 219 г.пр.Хр пропел ус-
пешна военна скспсдииия срещу
илирите и сс танърнал в Рим с три-
умф Отново като консул в 216 г
пр.Хр. с Теренций Варон сс сража-
вал срещу Ханибал при Кана, къ-
дсто понссъл гежко поражение и
загина.1 2. Павел Луций Емилий.
наречен Македонски (лат Paulux
Maccdonicux. L. Aeimlius) (около
228 160 г.пр.Хр.) Син на предход-
ния. проконсул в Отвъдна Испания
и консул в 182 г.пр.Хр Подчинил
ингауните. плсме в Лигурия Отно-
во консул в 16Х г.пр.Хр.. гой новел
Трстата македонски война. Разбил
Персей при Пидна и подчинил Ма-
кедония Опустошил седемдссст
града н Епир и разделил плячката
между войнииите си
Павел, Юлий (Paulus, luliuxUlll в
сл.Хр.) Рнмскн юрнсконсулт. МНО-
ГО пенен от Септимий Север и от
Каракала.
Павзаний (лат Ашмтл/ад) I. (’’
46Х г. пр.Хр.) Спартански пълко-
водец. син на Клсомброт и пле-
менник на Леонид, на чийто енн
бил регент след бнтката при Тер-
мопилнтс. Командна,! гръиката
войска срещу псрситс и ги разбил
при Платея (479 г пр.Хр.). като
превзел Кипър и Византией Би i
надменен и арогантен и повелени-
сто му прсдизвикало недовернете
на спартанцитс и агинянитс. коню
го заподозрели и тайни прсговорн
с псрситс. Поникали го обратно в
Спарта и го обвини ли н предател-
ство. Заради военните му lac.iyin
го оправдали, но не му понсрили
командвансто на войската. Виос-
лсдствие отново го заподозрели.
че действа срещу правите icthoto
на олигарсите. Бил обвинен от
един сфор и принуден ла се у крис
в храма на Атина Там го зазидали
жив и умрял ог глад 2. (445 ’ т
пр.Хр.) Цар на Спарта, коню се
противопоставил на по титнката на
Лнзандър Бил съдсн за това. но
после оправдан В 395 т пр Хр
провел катастрофален поход сре-
щу Тива и отново би i обвинен За
да избегне присъдата, отишъл в
Тсгса и там умрял 3. (II в ел Хр I
Старогръики писател и географ,
автор на „Описание на Елада”. в
косто разказва за посетениге от
него места То представ ляна пенен
пьтеноднтсл за онознанане на
древния снят.
Павсий(лат Paustas) (IV в.пр.Хр.)
Старогръики живописец от Снкн-
он. ученик на Памфи л (-♦). II ibcc-
тсн с нортрстът. който той прави
на своята любима (ликера и който
впослсдствие бил купен от Лукул
за дна талента
Паганалии
- 290
Паганалии (лат. Pugunaha) Дре-
вен римски праэник. иосвстен на
Церера, чсстван на 24 януари във
всяко село (родит). Всички участ-
ватци трябвало да платят одна мо-
нета По тоэи начин се извършна-
ло един вид преброяванс на сслс-
кото население
pagus лат (лягте) В Рим сслски
окръг. околия, та разлика от гкч«
- чифлнк Житслитс на pagus се
наричали pugani
Пакс (лат Pai) мит Римска боги-
ня. отговаряша на гръцката Ейре-
нс. Била иэобразянана като млада
жена с маслинено клонче в ръка
Пактол ( лат Pactolus) геогр Река
в Лидия Известна била с това. чс
според дрсвнитс била тгълна със
элатен пясък. след като в нея се
потопил пар Мидас
Пакувий, Марн (лат Pacuvius,
Marcus) (около 220 130 г.пр.Хр.)
Римски трагически пост, родсн в
Брундизиум (ссга Брин.лизн) и
живял в Рим Бил син на ссстрата
на поста Енин
palla лат. (латы! Горна дреха на
римскитс матрон и. на актьорите и
на свирачите на лира
Палада (лат Pallas) мит Епитст
на Атина (Ч). Получила го веро-
ятно эа това. че убила гиганта Па-
лант. или бил добавен към името и
със значение ..тази. която хвърля
копие" (на старогръики pallein оз-
начава „хвърлям. мятам" ).
Паладион 1. (стгр Palladion. лат.
Palladium) мит Дрсвна дърнена
статуя на Падала, която сс намирала
на акропола в Троя и конто Зевс бил
подарил на Ил (•♦). за да направи
града непобедим Одиссй и Диомед
я откраднати и после Диомед я за-
нссъл в Артос Според други източ-
ниии Енсй я спаси л и я взел със се-
бе си в Италия 2. Палалий. Рзтил
Тавър Емилиан (лат Palladius
Rutilius Taurus Aemilianus) (IV
в.сл Хр ) Автор на произведение за
обработвансто на зсмята (Ори»
agricultural') в 14 книги.
Паламед (лат Palamedcs) мит
Син на Навп ши. паря на Гнбся и
на Климова. един от геронте в
Троянската война Бит много
умен н находчив, на него се ври-
ниспали мною откритня, сред кон-
то азбуката. мсркитс. геглилките и
др. Когато сс в тело решение та по-
хода срсщу Троя, само Одиссй не
огклтткна.1 на призпва. за да остане
близо до съпругата сн Пенелопа в
малкия сн снн Телемах За да нс
отидс на война, сс просторна на
луд. Агамемнон нс повярнал на то-
ва и изпратил в Итака Паламед, эа
да разбсрс истината Пред исто
Одиссй започнал да орс нясъка и
да сес сол Тогава Паламед, га да
го извита. поставил малкия Теле-
мах пред ралото. Одиссй соря i по-
тонете. эа да нс нремажаг детето.
и от тали посты г ка Паламед раз-
брал, чс хитрнят герой е с ума си.
и го принудил да го послслва По
време на обсадата на Троя негови-
ят талант на ноенача гник пре гиг-
внкал завистта на другнтс първен-
шг Агамемнон. Диомед и Одисей
сс наговори ли да го обвинят в прс-
дателстио. Скрили в палат ката му
голяма сума пари и фа пни во пне-
мо от Приам Паламед бил осилен
на смърт и убит с камыш Умри г.
заявяваики. че с невинен. Според
Овидий нроизнссъл думиге ..11 га-
ча за теб. Истина, защото ти умря
много прсди мен".
Палант (лат. Pallas) мит I. Ги-
гант. убит от Атина. от който ве-
роятно идва спитетът и Палада
От кожата на Палант Атина иг
- 291 -
Памфил
направила шит. върху конто пос-
тавила маната на Медуза 2. Ти-
ган. брат на Астрей < )жснил сс эа
нимфата Стикс, конто му роти та
Никс (Виктория) и Зел. 3. Син на
Пандион. баща на иетдесст сина
(Палантиди) и сдна-слннсгиена
дъщеря. Аринин Тетей уби т I la-
таит и цялото му потомство, с
взключснис на дъщеря му. 5. ист
(?—62 г.сл.Хр.) Освободсн роб.
ирочут с богатството си. Бил лю-
бимей на Клавдий, върху koi ото
имал голимо влияние Убедил го
да сс ожени эа Агрипииа и да оси-
нови Нерон Впослсдствие Нерон
вакарал да то отровнт и присвой л
богатствата му.
Паланция (лат Pallantia) мит
Дъщеря на Енандър. Когато умря-
ла. баща и я погребал на хълма,
който спорсд никои бил наречен
на нся Палатин.
Палатин (лат. Palattnus топя)
Един от ссдсмтс хълма на Рим В
дълбока дрсвност Енандър осно-
ва.! гам своя град Палантей На не-
го Ромул положил първитс основи
на Рим. като очертал един квадрат.
В импсраторската сноха Палатин
сс превърнал в квартал на арис-
тократитс и в резиденция на импс-
раторитс Август построил там
храм на Аполон и поставил в него
сибплиискитс книги
Палемон (стгр РаЬйтоп. лат.
Paluenum) мит Божественото име
на Мсликерг, сина на Ино (^).
Палее (лат Pales) мит Дрсвна
нталийска богиня на пастирнтс и
стадата. В нейна чсст сс органиэи-
рали праэницитс Палилии на 2I
април. смитан за дени на основава-
нсго на Рим.
палиата (лат. paUiata. tabula) -♦
tbativia.
Палики (стгр Pahkm, лат Palin)
мит Си ноне близнапи на Зене и
на ним<|шта Талии За да избига от
гнева на Хера, прели раждането
им нимфата бита скрита ог Зеве в
нсдрата на зсмята. Тя се огворила.
за да излязат на светло близнапи-
тс. като съшеврсменно сс образу-
вали две серии сзера. нарсчснн
Палики Тс станали свещсни места
В Сицилия И близо ДО 1ЯХ I!ЗДИ1 па-
ли храм Там били произнасянн
клстви и робнтс бсгълин МОЖС III
да сс подслонят
Палилии -♦ Па iei
палимбакхей (спр pahmhaki lin-
os, лат palimbac chins) -♦ анти-
бакхей
Палинур (дат. Palintuus) I. мит
Кормчим на Еней Веднъж. докато
плавали, заспал, паднал в морсго и
ее удавил 2. геогр Нос на брега
на Луканин, наречен на кормчията
Палинур.
палиум ( лат. pallium) Връхна дре-
ха от била вълна. с нисящи краи-
ща, нзползнана от гърцитс. а пос-
ле и от римляните
Палмира (лаг. Palmvia) Древен
град в Сирия, разно.южен в оазис
и основан спорсд една легенда от
Соломон Процъфгяват при Сеп-
тимий Одонат и Зенобия При им-
ператор Аврелиан (272 г.сл.Хр !
бил превзет и плячкосан и оттога-
ва эапочнал неговият упадък.
paludamentum лат. (па.пдамен-
тум) Пурпурен плащ, носсн от
восначалника на римската войс-
ка. когато се качвал на Капито-
лийский хълм. прсди да тръгне на
война.
Памфил (лат Pamphilius) (IV в
пр.Хр.) Македонски художник,
учитсл на Ансисе. Основал школа
в Сикион Би л нисокообразован и
памфили
- 292 -
взнскатслеи Изнсквал от своите
ученицн да имат подходяща кул-
турна подготовка и да бъдат много
точно в рнсувансго
памфили (стгр pamphvloi) Едно от
дорнйскптс п тсмсна -4 Айгиачй
Памфилия ( iai Pantphvha) ге-
огр. Обдаст в Maia Азия, между
Ликия и Киликия, достигаща на
юг до източната част на Среди-
земно море На старогръпки имс-
то й означала „всички племена",
тъй като прсз второго хилядолс-
тис пр.Хр. била колонизирана от
различии народи Главнитс и гра-
довс били Перга. Сид. Атался
Била превзета от Алсксандър Ве-
лики. после проминала в ръпсте
на Сслсвкидитс и накрая под
властта на Атал III. паря на Пер-
гам Той я оставил в наследство
на рнмлянитс засдно с вялого си
царство.
Панакея или Панацея (стгр
Panakeia, лат. Panacea] мит Дъ-
щеря на Асклепий и Ениона
Панатенеи (стгр Panalhenaia
лат. Panathenaica) Празнипи. ор-
ганизирани в Атина в чсст на бо-
гиня Атина Те били Голсми и
Малки Голсмитс панатенеи сс
празнупали на вески пет години
през месец хскатомбеон и продъл-
жавали няколко дни със спортни и
музикални състсзания Най-вну-
шнтелно би ю шсствисто което се
изкачвало на Акропо за Там об ди-
чали статуяга на Атина с не шко-
леней пеплос, изтъкан от знатните
жени на града. Пра1никът «авкр-
шкал с тържсствсно жертвоприно-
шение на 100 вола (хскатомба) и го-
лямо пиршество. Малкитс панатс-
нсн сс честна.ли всяка година с по-
малко шествие на 21-ния или 22-рии
ден на месец таргслион. Според
Пан (лат Pan) мит Бог на горите и пасищата Негобият култ се поя
бил б Аркадия и божеството било почитано най-вече на планината Ли-
ней. Според Омир той бил син на Хермес и Дриопа, според други на Хермес
и Пенелопа или на Зевс и аркадската нимфа Калисто Иэобразябали го с
два рога на челото. сплеснат нос. с козя брада, космато тяло. опашка и
испита на козел. Бродел в планините и горите, занрилял стадата. земе
делието, лова и риболова Влюбил се в нимфата Сиринга, преследвал я. но
девойката бягала от него и била пребърната в тръетика Тогава Пан из-
работил от тази тръетика музикален инструмент със седем тръби и го
нарекъл на името на любимата нимфа сиринга С него се явил на музикал-
но състезание с Аполон Арбитърът. цар Мидас (-4). обявил за победител
Пан. с което му навлякъл гнева на бога. Бил другар на Дионис и участник
в свита та му. Обичал и нимфата Ехо и имал син от нея С чудовищния си
вид и силен глас веявал толкова голям ужас у жителите на блиэните се-
лища. че от него идва и изразът „панически страх' Плутарх разказва. че
по времето на Тиберий, когато римски кораб пътубал край един остров в
Егейско море внезапно вятърът утихнал и в последвалата тишина мис
териозен глас извикал „Великият Пан е мъртъв! Според римските аст-
ролози този глас известявал края на една и началото на друга епоха
Впоследствие християните вярвали. че това била вестта за края на ези-
чеството Римляните отъждествявали Пан с фавън (или Луперк) и със
Силван и празниците 8 негова чест се наричало Луперкалии.
- 293 -
Пандион
легендата този празник бил въвс-
дсн от Тезой.
панацея (.чат panacea] Билка, ко-
ято лекувала нсички болести
Пандар (лат. Pandarus) иит Син
на Ликаон. герой от Ликин, който
завел войската си в Троя на помощ
на троянпитс* Бил отличен сгрс-
теи и се сражавал като пехотинец
с тъка. подарен му от Аполон
Прокатил примиристо между гър-
цнтс и троянпитс. като ранил със
стрела Менелаи После бил убит
от Диомед.
Панденпти (стгр Pandektai. лат
Pandectae] Сборник от 50 книги,
съдържашн всичко н областта на
римского право Бил състанен но
поръчка на Юстиниан и го нарича-
1И също .Дигести".
Пандемос (сир Pandemias или
Randemos] мит Един от спитстн-
ге на Афродита, като богиня на
физическата и матсриалната лю-
бон. за разлика от Афродита Ура-
ния. конто била богиня на чистата
и божестнсна любов
Пандион (лат Pandion] мит Б
Цар на Атина. син на Ерихтоний
или Ерехтей. женен за Зсвксипа.
Тсхии дспа били Прокна. Филомс-
та, Бут н Ерехтей. По време на ца-
рувансто на Пандион имало зако-
на изобилие на жито, вино и зех-
гин. че се смятало. чс лично Атина
и Дионис са посетити града и са
нредизвикали този разинет Нан-
итон дал дъщсря си Прокна за же-
на на тракийския пар Тсрсй. Умрял
от скръб заради насилието. което
дъщсря му Филомела (-») понесла
от нсговня зет 2. Цар на Атина.
сии на Кекропс Бил изгонсн от
царството и отишъл в Мсгара. Там
се оженил за дъщерята на паря и
той му отстъпил владснията сн
Бил баща на Етен. Лик. Низ и Па-
тан г Впослсдствис иьрвородният
му син Егсй си възвърнал бащино-
то царство
Пандора ( лат Pandora] мит ( по-
рсл Хсзиод тя била пърната
смъртна жена, изваяна от глина от
Хсфсст но поръчка на Зевс, конто
искал да си отмъсти за неблаго-
чсстието и измамата на Прометеи
(-»1 С лед като Хсфсст и вдъхнал
живот, красотата на девойката
ирсди шикала нъзхищснисто на
всички богове и те я отруттали с
подаръии. Афродита и дарила чар
и уметшего да съблазнява. Атина
най-прскраснитс и скыти накити,
Хермес лукавство и красноречие.
Аполон - изкуството ла пес След
каго получила нсички тези дарове
от боговсте. тя била наречена
Пандора, от старогръцки pan
doron. което означана ..всякакт.н
дар" Прсди да я изпрати на зсмя-
та. Зевс и поверил една затворена
урна, която не трябвато нтткога та
отнаря и да я предало на брага на
Прометей Епимстей. Нсгосъдбата
била определила за нейн съпрул
Мъдрият Прометеи, чисто имс оз-
начава именно „далновидсн". на-
празно прсду прождана, т брат си та
нс сс довсряна на нито. ндващо от
Зевс Но Епимстей (..този. на кого-
то разумъг идва късно"), ненред-
пазлпв и невъздържан. сс в люби i
в Пандора и пожелал да сс ожени
за нся Всднага след сватбата кра-
саниттата нс удържа та женского си
любопитство и пожелала да нидтт
какво има в мистсриозната урна
Щом я отворила, от нся излезли
всички злини. конто започнали да
измт.чват човешкия род Пандора
бързо затворила канака, но така
оставила вътрс само Надежда га.
която елинствено имала си дата да
Пандроза
- 294 -
начали мьките на хорага. данаики
им персспсктива за бъдсщсто
Пандроза (лат Лтж/лвл») мит.
Дъшеря на Кскропс. царя на Ати-
на. и сестра на Аглавра (-♦). Нсй-
ният храм, наречен Пандрозион.
сс намнрал на Акропола. където
растила свешената маслина
панегирик (стгр panegirikos logos)
Похвално слово, реч за възхвала.
пронзнасяна тържествено пред гр\ •
па хора Прочут с „Пансгирикът"
на Изократ в чест на Атина
panegyris стгр {паиегирис) В Гър-
ция голям всенароден събор за
честване на религиозен празник.
Панелении (стгр Panellenia) Праз-
ннци. чсствани в Егина. с внуши-
телно црисъствис на хора, идваши
от всички части на Гърция Церс-
монията сс извършвала в храма на
Зевс Панслински. смятан за пок-
ренится на цяла Гърция
Панегпий (лат Panaetius) (около
1X5 110 г.пр.Хр.) Философ от ост-
ров Родос, най-голсмият предста-
вится на стоическата философия
след Зенон Преподавая в Рим. къ-
дсто бил учится на Публий Сципи-
он и Делий
панкратион (стгр pankration, лат
pancratium) Спортно състезанис в
Гърция. коего включвало борба и
юмручен бой с голи рт.цс Впослсд-
ствие било въвсдено и в Рим.
Панония (лат. Pannonia) геогр
Облает, разположена около сред-
него течение на р Дунав. граничс-
ща на запад с Норикум. а на юг с
Илирия. която отговаряла прибли-
зително на днешните Унгария.
Хърватска. Словения и Босна Па-
нония станала римска провинция
при Тиберии (9 г.сл.Хр).
панонци (лат Раппопй) Населе-
ние. съетоящо сс от илирийски и
кслтскн племена, косто обитаваю
областта Панония
пантеон (стгр pantheon) Ста-
ротръцка дума, която означава
храм, посветен на всички погоне
Прочут с Пантеоны в Рим, издиг-
нат от Агрипа в 27 г.пр.Хр. на
Марсово поле. Бил опожарсн от
мълния. но после възстановен от
Адриан между I К) и 125 г.сл.Хр
пантомима (лат. pantomimic)
Драматичен вид. изпьлнянан от
един-единствен актьор. коню
представил лействието чрез ганв.
жсстове и движения на тялото. То-
ва изкуство било в разцвета си вре-
ди всичко по времсто на Август
Пап (лат. Pappus) Персонаж от ко-
медия ателана (/abulae atellanae).
алчен и своенравен старец
Папиниан, Емилий (лат. Рартш-
nus. Aemilius) ('.’-212 гсл.Хр I Из-
вестен рнмскн юрнсконсулт. пре-
ториански префект при Септимии
Север и после консул. Смело за-
щитил Гста (s) и осъдил брато-
убийство™. извършено от Кара-
кала. заради косто императоры
поръчал да го убият. От произве-
дения та му много известии са „Съ-
дебни протоколи” (Quaes fumes) в
37 книги и „Юридически сънсти"
(Responsa) в 19 книги, напнеани
на много слсгантсн латински сзик
Особено второго произведение с
било от голямо значение за обра-
зование™ на изучавашите право
нарсчсни Papimamstae. То би го и
важна отправна точка за развитие-
то на законодатслството в слсдва-
щите всковс
Папирии (лат. Papirius) Име на
рнмскн род. н който влизали в
патриции, и плебеи. От него про-
излезли Луций Папирий Кзрсор
(= Курсор. Л Папирий). Гай Па-
- 295
Парменид
mipiiH Карбон (я Карбон. Гай
Папирий). Гией Папирий Кар-
бон (= Карбон. Гн Папирий).
папирус (лат papyrus) Храст, чня-
то кора, обработсна по подходящ
начин, била използвана като мате-
риал за нисане
Папос от Александрин (стгр
Pappas) (III в сл.Хр ) Старо! ръц-
ки философ и математик, автор
на „Математически сборник".
Живял по времсто на Теодосий
Велики
парабаза (стгр parahasis) В кла-
снчсската гръика комедия параба-
зата била най-важната партия на
хора Изпълнявала сс в срсдата на
ииссата, без ннкаква връзка с
дсйствнсго н Хорът нзоставял
актьоритс и сс обръщал направо
към зрнтслитс. Влизал в диалог с
тях, като нзразнва.1 мисълта на ав-
тора и чссто полемнзирал върху
лнтсратурни и политически теми
Парабазата била използвана мно-
го от Аристофан
парадиз (стгр. paradeisos) Загра-
дсно място, в косто били загваря-
ни диви звсровс, но същевременно
и парк с пишна раститслност. с по-
гони и канали. където псрсийските
сатрапи ходсли на лов.
парадокси (стгр paradoxa) Суж-
дения. мнения на стонцитс, конто
се противопоставят на общоприе-
тото.
Парад (стгр. Paralos. naus) Един от
лвата свсщсни кораба на Атина.
използнани за държавнн дела за
нренасянс на държавнн иратсниии
за празнснствата в Делос, за нос-
1аничсстна, съобщении и др.
парадии (стгр Parahoi) Житслитс
на Атнка. конто обитавали край-
брежисто. = диакрии.
паранимф (стгр paranymphos) В
Гъриия млад родственик. коню в
дсня на сватбата завеждал младо-
женката в дома на съпруга и
парасанга (стгр parasan^es. ла г
parusanga) Переписка мярка за
дължина, равна иа около 6 кило-
метра.
Парасий (лат Parrhasius) (V IV в
пр.Хр.) Известен старогръики жи-
вописей. родсн в Ефес н живял в
Атина Бил съпсрник на Зевксис
(я), с когото сс състезавали в уме-
нисто да рисуват и Парасин из-
лязъл побсдител.
параскений (стгр paraskenia) В
гръикня тсатър страннчни при-
стройки. в конто актьоритс сс прс-
обличалн и къдсто се съхранявал
сисничният материал.
Парентадии (лат. Parenlalia)
Ежегоден рнмскн празник в чсст
на мъртвите.
Паризатида (лат Parysahs) (V
IV в пр Хр ) Царица на Персия
съпруга на Дарий II. майка на
Артаксеркс и Кир Млади. Под-
крепила Кир срещу брат му и
след като той загинал в бнтката
при Кунакса, си отмъстила на
всички. конто смятала за вннов-
ни за нсговата смърт = Стити-
ра. Тисаферн
парки (лат Рагсае) я иойри
Парменид (лат. Parmenides) (515 I
пр.Хр.-?) Старогръики философ,
родсн в Елся Един от най-нзтък-
натитс представители на Елсйска-
та школа, учигсл на Зенон Препо-
давал в Атина и представил ученн-
сто си за битието, вечного и абсо-
лютно единство, нротивопоставс-
но на ставансто От неговиге про-
изведения са останали малко
фрагмент!! Идемте на Парменид
са стнгналн до нас благодарение
на едноименния диалог на Платон
Парис
- 296 -
ПАРИС (лат. Pans) мит Син на царя на Троя Приам и Хекуба Наричан
бил и Александър Предо да се роди, майна му сънубала, че синът й ще
предизвика гибелта на родината Затова Приам, когато синът му
дошъл на бял свят, го дал на пастира Агелай. за да го изостави на
планината Ида Той. макар и с неохота, се подчинил, но след пет дни.
обхванат от угризения. се върнал на същото място и эа свое най-го-
лямо учудване заварил новороденото. още живо, да го кърми една
мечка. Агелай, който не искал да се окаже по-жесток от един звяр, го
взел със себе си и го отгледал. Момчето израснало красиво и силно и
не подозирало, че във вените му тече царска кръв Докато живеел
сред овчарите на планината Ида. показал своя смел и пламенен дух.
като защитавал тях и стадата им от дивите эверове Затова полу-
чил прякора Александър, което име означава „този. който защитава
хората ' Нимфата Енона се влюбила в него и те се оженили, но връз-
ката им не продължила дълго. защото Парис бил въвлечен в спор меж-
ду богините. Станало така, че на сватбата на Тетида и Пелей. на ко-
ято присъствали всички богове. не била поканена Ерида, богинята на
раздора. Тя, за да си отмъсти. отишла на тържеството и хвърлила
под масата една златна ябълка с надпис: „На най-нрасивата". Афроди-
та. Хера и Атина веднага се скарали. защото всяка от тях претен-
дирала. че ябълната е за нея Тогава Зевс наредил арбитър на спора
да стане най-красивият от мъжете, пастирът Парис. Хермес придру-
жил трите богини на планината Ида. за да бъдат преценени от мла-
дежа. когото претендентките се опитали да привлекат на своя
страна с различии обещания Хера му казала, че ще му дари царство,
Атина военна слава, а Афродита му обещала за съпруга най-красива-
та жена на света Парис дал ябълката на раздора на Афродита След
известно време младежът бил разпознат от майка си и приет в цар-
ская дворец Приам му поверил важна мисия: трябвало да отиде в
Спарта, за да открие там и да освободи леля си Хезиона. сестра на
троянския цар и дъщеря на Лаомедонт («♦). която Херакъл бил прину-
дил да се омъжи за Теламон. В Спарта, в двора на Менелай. Парис ви-
дял прекрасната съпруга на царя Елена и се влюбил в нея Помнещ
обещанието на Афродита, той я призовал да го изпълни. Тогава боги-
нята сипала в чашата. от която пиела Елена, вълщебно любовно пи-
тие и за Парис било лесно да се възползва от отсъствието на Мене-
лай. който бил на път за Крит Убедил хубавата Елена да избяга с не-
го в Троя, където се оженили със съгласието на цялото царско семей-
ство. Единствено Касандра разбрала. че този брак ще донесе гибел
на града И действително. за да отмъстят за Менелай, всички ахейс-
ки първенци обединили войските си и се отправили с корабите си за
Троада Така било поставено началото на продължителна война и из-
тощителна обсада на Троя Парис, макар и да не се отличавал много
сред толкова славно герои, все пак успял да убие Ахил (-♦), но на свой
peg бил смъртно ранен от филоктет със стрела, принадлежаща на
Херакъл Умирайки. накарал да го занесат на планината Ида. където
вярната Енона напразно се мъчела да го спаси.
- 297 -
napmu
Парменион (стгр Parnienion. лат
Parmento) (около 400 330 г.пр Хр >
Пълководси на Филип II и Алек-
сандр Велики, на когото бич мною
б лпзък приятен и съветник 11ос лед-
нал Александър и похода му в Азия
и бил назначен за управится на Ек-
батаиа в Мидия Тъй като Алек-
сандър бил жаден за нови завоева-
ния и искал да разпростира властта
си все по на изток. Парменион го
посънствал ла приеме предложение-
то на Дарий за мир. като му казал:
..Ако бях Александър. щях да прие-
ма". Тогава царят му отговорил
дръзко ..И аз. ако бях Парменион *.
Край на това приятслство сложила
една клевета. Сины на Парменион
бил несправедливо обвинен, че
участва в заговор срешу Алек-
сандър Тогава тон наказал със
смърт както младежа, така и башата
Парнас (лат Parnasus или Par-
nassus) геогр. Планина. разполо-
жена на границата между Фокида.
Фтиотида и Беотия На нейния
връх сс спря ла лодката на Девка-
лион (=). несена от потопа Парнас
бил посвстсн на Аполон. музите и
Дионис, а Корикийската пещера в
ипадната и част на Пан В Пар-
нас бликал изворът Касталия и се
издигало свстилищсто в Делфи.
парод (лат. pamdos) В гръцката
трагедия така сс наричало появяна-
нето на хора на сиена)а и това. ко-
сто изпълнявал веднага след тона
Парос (лат Paros) геогр Гръики
остров от Цнкладския архипелаг,
колоннзнран от аркадцитс, а после
от йоннйпитс. Във войната между
атнняните и перситс житслитс на
Парос били на страната на перси-
тс и затова Милтиад превзел ост-
рова с флота си През 74 г.пр.Хр.
Парос станал римски владение
Там бил родсн Архилох.
паргпений (стгр purthenion. лаг
parlheniunt) Хорова песен, изпъл-
нявана от кнопки в чест на боже-
ст вата
Партенон (лат Parthenon) До-
рийски храм, посвстсн на дсвипата
Аиша (Parthenon), построен от Ик-
тин и К ал икрат на Атинския акро-
пол по врсмсто на Псрикъл (447
438 г пр Хр Сред многого скулп-
турни фит ури изпъквала гигантска-
га статуя на богинята от злато и
слонова кост. висока 12 метра, де-
ло на Фидий. Една част от барсле-
фа на фронтона била занесена от
лорд Елгин в Англия н се пази в
Брнтанския музей н Лондон
Паргпенопа (лаг Parlhenope) шип
Една от сирснитс, която. разочаро-
вана от това. че не могла да съб-
лазнн Одиссй. сс хвърлила в морс-
то ог една скала Блнзо до това
място възникна । впослсдствие
грады Neapolis (днсс Hcano.i) ("*>
Партенопей (стгр Parthenopui-
os. лат Paitheiiopaeiis) шип Гръц-
кн герои, син на Мелеагър и Ата-
ланта. участник в похода на ссдсм-
ге срешу Тива Нсговият снн Про-
мах взел участие в похода на син-
гените (*).
napmu (лаг Parthi) Скитско племс
на югонзток от Касиийско море,
първоначално номадско Внос )ед-
ствнс разширнло тсриторията сн
до р Ефрат В 250 г.пр Хр се
опълчнли срсщу властта на Сс.лен-
кидитс и образували независима
държава. начело на която застава-
ла династията на Арсакилиге Би-
ли отличии стрелци и сздачи В
сражснията из полз ты и хитрост
лава.in вид, че сс оттсглят, и после
изнснаднащо изгнивали стрслите
си. съз.тавайки объркванс в рсди-
цитс на неприятеля Дорн постиie
нише hi за тях. чс бягсгвою им с
Пасифая - 298 -
по-страшно от атакитс им. Съпро-
тивата им срещу рнмлянитс била
дълга - от врсмсто на Крас до
Септимий Север В 224 г.сл.Хр
династнята на Арсакидитс била
сменена с тази на Сасанидитс
Пасифая ( чат Pastphae или Past-
phaa) мит Дъщсря на Хслиос и
Персснда. сестра на магьосницата
Кирка и съпруга на Минос (-♦)
Родила Минотапър. плод на нссс-
тсствсиата и любов. внушена и от
Посейдон, към един прекрасен
бик. Самнит бог го чвпратил на па-
ря на Крит, за да го принесс в
жертва в иегова чсст. От Минос
имала други дспа. сред конто Фед-
ра и Ариадна.
passus лат [пасус) Римска мярка
за разстоянис. отговаряща на I
метър и 79 сантиметра
patera лат (патера)Съд въвформа
на панипа. нзработсн прсдимно от
червена глина, украссн с рисунки.
В Рим го използвали за възлняния
или за събиранс на кръвта на жи-
вотнитс при жертвоприношения
pater familias лат. [патер фами-
аиас) Най-възрастният член на
римското семейство, който имал
патриархална власт над всички ос-
таналн palriapotestas).
pater patratus -» фециааи.
Патмос (стгр. Patmos) геогр.
Един от Спорадските острови в
Егейско морс, За рнмлянитс той
бил място за задържанс и изгна-
ние Домиииан иэпратил на остров
Патмос Св Иоан Евангелист, кон-
то написал там „Апокалипсис**.
patres conscript) лат (патрес
конскрипти) (или по-точното
Patres et Conscript!) Имс. с което
рнмлянитс наричалн ссиаторитс
Patres били пърпите сснатори на
Рим и тс произхождали от патри-
пианскнтс семейства, a conscnpu
били гражданитс от плебейски
произход, допуснати до сената.
patria potestas чат (натрии по-
тест ас) Древен римски закон,
спорсд който един баща имал аб-
солютна пласт да сс разпорежла с
живота чч смъртта на собствсннтс
си дспа. потомимте си. дори далеч-
нитс. чч свснтуално на осиновсни-
тс Patna potestas преставала да
има сила само след смърт га на ба-
щата. Дъшсритс преставали да са
зависимчч от бащината в.част само
когато преминсли под нластта
(manus) на съпруга си. тосст т
тапи viri.
патриции (лат patricius onio) —
римски социа tuu k.iucu.
Патрокъл (лат Patroclus) ичт
Гръикн герой, син на Мснойтий и
Стснсла. приятсл на Ахил (Ч|,
един от главнитс герои в „И шала"
Като момче убил по погрешка дру-
гаря си в игритс и затова би ч при-
нуден да напуснс родния Оиунт
Избягал във Фтия при Пелен, кон-
то го отглсдал засдно с Ахил. Два-
мата станали неразделни приятели
чч заминали засдно да воюччат в
Троя Когато Ахил сс разгневил на
Агамемнон, отказа.1! да сс сражава
засдно със споите мирмидонии и
останал глух за молбитс на други-
тс ахейпи. конто виждали троянии-
тс да напрсдват застрашителио и
да навлизат в гръпкия лагер Тога-
ва Патрокъл измолил от своя при-
ятсл да му разреши да сс сражава
на нсгово място. като облече и нс-
говитс доспехи, за да измами гака
врага. Отначало стратсгията имала
успех и троянцитс заполняли да
бягат. но после Хсктор. подпомог-
нат ог Аполон. влязъл в ръкопа-
шен бой с Патрокъл и го убил. Ко-
гато троянският герой му взе.1 дос-
- 299
peculium
пехите, забслязал, чс с убил нс
Ахил, а нсговия верен приятсл
Ахил плакал за убития Патрокъл и
сс 1П.рнал на бойното поле, за да
отмъсти за него.
патрон (лат. palrttnus) Римски
гражданин, който покровитсл-
ствал споите клиенти и освободе-
ните от него роби.
Пафос (лат Paphos) 1. мит. Син
на Пигмалион, родсн от одна ста-
туя от мрамор или слонона кост, и
която скулпторът сс влюбил, след
като я изваял, и която по нсгова
молба Афродита превърнала в же-
на 2. геогр Имс на два града, раз-
положени на около пстнайсст ки-
лометра един от друг, на остров
Кипър По-старият от двата. нари-
чан още Paleopaphos (Старият Па-
фос ). бил любимого място на А<|>-
родита и там сс издигал прекрасен
храм, посвстсн на нся
Пафлагония (лат. Paphlagoma)
геогр. Облает в Мала Азия, на из-
ток от Внгиния. чнято територии
си оспорвали парезе на Визиния и
Понт. Най-важният град бил Си-
нопа (-В).
Пеан или Пеон (стгр. Paton, лаг
Paeon) stum I. Прочут лскар. кой-
то лскувал боговсте Открил ле-
чебна билка. наречена на него пс-
ании. С ней излекувал Хадес. кога-
то бил ранен от Хсракъл, и Арсс.
когато в Троянската война бил ра-
нен от Диомед. 2. Един от синовс-
тс на Ендимион. конто бил побе-
ден в надбягвансто от брат си
Еней и така загубил правого да
наследи царството на Елида От-
тсглил сс в една облает, която би-
ла наречена на него Леония.
пеан (стгр. рашп, лат paean) В
Гърция тържсствсна корова песен,
изпълнянана като прилив, и зраз на
радост, триумф в чсст на Аполон
Лечи геля, във функнията му на ле-
чи гсл на боговсте (на старогръцки
patan означана ,.лсчитсл“) Разви-
ла се с прсди всичко като военна и
хвалебсгнсна песен
Пегас (лат Pegasus) stum Крилат
кон. конто се родил от крънта на
Медуза, когато Персеи и отрязал
главата. Веднага след като сс пол-
нил, излетял на нсбсто Ьил приет
на Олимп и опитомсн от Атина и
Посейдон Според Овидий отишъл
на планината Хеликон и там. зак-
рилян от музитс и Аполон. с удар
на копитото си накарал да бликне
изворът Хипокренс (•*). Персеи
(-в>. за да освободи Андромеда от
морского чудонище, излил Пегас
Атина помогнала на Бслерофонт
да укроти крилатия кон. за ла убис
Химера После, когато Ьслсро-
фонт поискал да сс качи на гърба
на Пегас, за да достигис боговсте,
копят пощръклял и го хвърлил в
безднага. Пегас бил превърнат от
Зеве в съзнсздие.
педагог (стгр patdagogos) В Гър-
ция роб, конто при дружа вал деца-
та в училище и ги връщал вкъщи
Той бил също техен възпитатсл и
наставник
pedarii mtt (педарии) В Рим ссна-
тори от по-иисък ранг, конто има-
ли право да гласуват. но не и да
правят предложения за гласуванс.
педиаки (стгр Pediakoi) Жители
на централната равнинна част на
Атика -В диакрии
peculium лат {пек\ iuvai) При рим-
лянитс срсдствата. парите, спсчс-
лени от тези. конто били завиенми
от palria potestas (-В) - децата. же-
ните. робитс. Па тях им било раз-
решено да разполагат с тези сред-
ства.
Пейту - 300 -
Пейту (стгр Peitho} мит Дъщеря
на Оксан, богиня на убеждаване-
то Римлянитс я наричали Спада
[Suu du}.
Пеласг (лат Pelatgus) мит Син
на Зевс и Ниоба и баща на Ликаон.
Бил родоначалник на пеласгнтс.
на конто дал първитс законы, нау-
чил ги ла обработват земята и ги
цивилизовал.
пеласги (стгр Pelasgpi. лат
Pelasgi) .мит. Древни легендарни
жители на Гърпия. вероятно с ази-
атски произход. Впослсдствие се
изтег.тнли в Крит. Лесбос и Ита-
лия Името нм идва от Пеласг (-*).
Пелей (лат Peleus} мит Син на
Еак. царя на Егина. и на Енденда.
дъщерята на кентавъра Хирон
След като бил изгонсн от Егина
заедно с брат си Тсламон. тъй ка-
то убил другим си брат Фок. Пелей
намерил убежище във Фтия при
царя Еврит. Там той сс оженил за
дъшеря му Антигона, която му до-
несла като зсстра част от парст ве-
то. Неволно, по време на калидо-
нския лов. убил тъет си Затова
отишъл в Подкос, къдсто Акает
<-♦> го иречистил от вината. Ио
съпругата на Акает Астидамся сс
влюбила в Пелей и след като нс
срсшнала взаимност. го обвинила,
че я ухажвал Акает нс искал да
нарушава такона на гостоприем-
ството. още по-малко като го
убис Завел го на лов на планината
Пелион и го оставил там заспал,
като му взел оръжието и го завър-
зал за едно дърво. за да станс
плячка на звсровстс. но Хирон го
спасил. Там Пелей сс влюбил в нс-
рсидата Тетина. която сс опитвала
да му сс изплъзне, като непрскъс-
нато променя ла вида си Но Хирон
помог на> на внука си да я хванс и
той сс оженил за нея На сватбата
им ирисъствали всички богone. с
иэключение на Ерида, богинята на
раздора (-» Парне) От тази връз-
ка на смъртен с бот имя се родил
Ахил.
Пелигни (лат Paeligni} 11 теме в
Срсдна Италия, обитавалообласт-
та Самниум. Граннчсло с марсите,
маруцинитс и френтаните. Гланни-
тс му градове били Корфиниум и
Сул МОН.
Пелий (лат Pelias) мит Снн на
Посейдон и нимфата Тиро. брат-
б.лизнак на Нелей (^). Дена та би-
ли нзоставсни от майка си в една
юра и отгледанн от паст при По-
късно Тиро сс омъжила за Крстей.
паря на Иолкос. и родила от него
Езон и Ферес След смъртта на
Крстей Нелей и Пелий отстранили
законник наследник Езон и си ос-
порвали престола на Иолкос Пе-
лий наддслял и парувал с голяма
жестокост. като накарал да итбият
децата на Езон. от конто се спаси л
само Язон (“♦! Когато той порас-
нал, поискал от Пелий да го
възстанови на бащиния престол
Злият пар. за да сс освободи от не-
го. му обещал, че ще изпъ лнлл же-
ланного му само ако му донссе
прочутото знатно руно Но когато
младежът. противно на очаквания-
та на паря, сс завърнал победонос-
но от похода заедно с магьоснииа-
та Медея, той нс изпълни л обеща-
нного си За да го накажс с жесто-
ка смърт. Медея накарала дъщери-
те на старик пар да го нарежат на
парчста и да го сварят в казан, ка-
то нм обещала, чс с магически те
си умения ще го гп.рне към живота
млад и силен.
Пелион (лат. Pelion} мит и геогр
Планина в Тссалия. близо до n.ia-
нината Оса. Гигантнтс. за да дос-
тигнет Олимп, поставили една
- 301
Пелолонеска война
върху друга гези две планини. На
Пелион живссли и кснтавритс
Пелопид (лат Pelopidas) (’ 364 г
пр.Хр I Тивански политик и восна-
ча.лник Приятс.т на Епаминонд.
демократ и яростен противник на
спартанцитс. Когато те прензели
крспостта Кадмся и установили в
Тива олигархичсн режим, избягал
в Атина Три години по-късно. в
379 г.пр.Хр.. с малък отряд от сме-
ли хора успял да изгони нашсствс-
нпцигс. възстановил дсмокраиия-
та и бил избран за управител на
Беотия Заедно с Епаминонд Пе-
лопид допринссъл изключнтелно
много за хсгсмонията на Тина Рс-
формирал войската. съставил така
наречения „свешен отряд"*, начело
на който сс сражавал със спартан-
питс при Левктра (37I г.пр.Хр.) и
nt разгромил. Няколко години по-
късно бил извикан на помош на
тесалнйцитс срещу тирана на Фе-
ра, Александър Той пленил и зат-
ворил Пелопид, но Епаминонд го
освободил. Впослсдствие сс
сблъскал с Александър при Ки-
носкефале и го победил, но заги-
нал в сраженного
Пелолонес ( лат Peloponnesut) ге-
огр Полуостров в Юж на Гърпия.
евързан със сушата чрез Коринт-
ския провлак Разделял сс на об-
ластитс Ахая. Коринция. Арголи-
да. Лакония. Мессния. Елида и
Аркадия Там сс развила миксн-
ската цивилизация Дал име на из-
всстната воина между Атина и
Спарта -» Пе.юпонеска война.
Пелолонеска война (43I 404 г
пр Хр.) Дълга кървава война, из-
бухнала през нролетта на 43I г.
пр.Хр заради нарастващото съ-
перничсство между Атнна и Спар-
та В ней взели участие почти
всички гръцки народи и тя поста-
вила края на хсгсмонията на Ати-
на Първата фаза, продължила пе-
сет години. била наречена АрхнОа-
хюва война на името на спартан-
ская пар Архидам II. Конкретнаят
повод за нея бил конфликты меж-
ду Коринт и нсговата колония
Коркира, която сс разбунтувала и
сс съюзила с Атина Коринт поис-
кал помош от Спарта и от 11слопо-
нсския съюз. сдруженис на полн-
ей. огланявано именно ог Спарта
По време на газа война спартан-
цитс многократно нахлувалн в
Атака и превзели П затея. но в 425 т
пр.Хр. понесли тежко поражение
при Сфактерия от агинската фло-
та Тази първа фаза завършила в
421 г.пр.Хр. със сключвансто на
Никссвня мир Той бил неудовлет-
ворителен за всички страна и не
продължил дъ.тго. В 4I5 г.пр.Хр.
амбиииозният Алкивиад(-*)глас-
ная Атина да предприеме носина
експедиция в Сици лия Тя била з ле
ръководена от Никий. който ста-
нал причина за разгромявансто на
внушителната атинска войска от
Сиракуза и съюзнипитс и. подкре-
пляй от Спарта. В същото врсмс
Алкивиад проминал към Спарта
След тона поражение много от по-
лнейте. конто били на страната на
Атина. я изостаннли. докато Спар-
та си осигурила подкрепата на
псрситс В 4II г.пр.Хр. в Атина
било назначено олигархичното
правнтслство на Чстиристотинтс
(—•). но бунт на народа го свали т
бързо и възстановил дсмокрания-
та Алкивиад бил извикан и назна-
чен за върховен восначалник на
атинската войска Донесъл една
победа при Кизик. но след гона от-
цово изпаднал в немнлост Вее пак
неговитс стратеги, конто поели
командвансто. победили при Ар-
Пелопе
- 302 -
ннускигс острови Но атинското
демократично управление, косто
се намирало н ръцетс на нссиособ-
ни и безочливи хора, не било в
състоянис да реагира правилно в
създалата сс ситуация То стигна-
ло дотам да накажс със смърт
стратсзитс, победите ли при Арги-
нуските острови. защото нс сс би-
ли притекли на помощ на корабо-
крушениитс от потопснитс кора-
би. Междуврсмснно спартанците
поставили начело на своя флот
способния военачалник Лизандър.
който разбил вражсскитс кораби
при Егоспотамос в 405 г пр.Хр . и
след дълга обе ада Атина била при-
нудсна да сс предало. Победителя!
наложил на града диктатурата на
Трийссттс тиранн, която била прс-
махната в 403 г.пр Хр с изгонва-
нето на тираните от Тразибул.
Пелопе (лат. Pelops) мит. Син на
Тантал, царя на Фригия, и на Ди-
дона Според легендата едното му
рамо било от слонова кост Баща
му. за да подложи на изпитаннс га-
дателските способности на бого-
ветс. конто били на посещение във
Фригия, ги поканнл на пиршество
и им сервирал каго ястис наряза-
ното на парчета тяло на сина си
Боговстс разбрал и за жсстоката
измама и не сс докоснали до хра-
ната. Единствен© Деметра, която
мислсла за загубата на Псрссфо-
на. нс забслязала нищо и изяла ед-
на плешка Зевс, грогнат. съжнвил
момчсто. а на мястото на липсва-
щата част била поставена слонова
кост Впослсдствие Пелопе оти-
шъл в Пиза в Елида. за да поиска
от цар Еномай ръката на дъшеря
му Хиполамия Царят обаче не ис-
кал да омъжи дъшеря сн. тъй каю
един оракул му бил предсказал, чс
бьлещияг му 3CI me to убис Заю-
на принуж.шваз iipeicn icinilic и
се състсзават с него в надбягване
с колссниии. в косто бил непобе-
дим. Залогът при победа била Хи-
подамии. а при загуба смърт До
идвансто на Пелопе всички жслас-
щп били убнтн. Той приел сьстс-
занисто. но подкупил кочияша на
царя Миртпл. конто сс съгласи i да
повреди колслата на колесницата
xiy Така Еномай паднал и загинал,
прсгазен от собсгвснигс сн коне
След като сс оженил за Хипода-
мия. Пелопе отказал да даде на
Миртил обещаното възнагражде-
нис и за да сс отърве от него, го
хвърлил в морсто. Умирайки. ко-
чияшът проклсл подлеца и цезии
му род. Като следствие на юва
проклятие, синовстс на Пелопе,
Атрей и Тисст. а и тсхнитс наслед-
ниии нмали жестока съдба Пе-
лопе. за да отпраэнува побсдата си
над Еномай. въвел Олимпийскитс
игри По-късно присъсдинил към
иарството си и тази облает, която
от него носи името Пслопонес.
Пелор (стгр Pelor) Един от въоръ-
жените вомни, нарсчснн спарти
пелтаст (стгр peltastes) Гръики
войннк. въоръжен с лек шит (лел-
та). обикновено от дърво. покрит
с кожа, и с късо копие и меч. От-
ряды на пслтаститс бил въведсн
от Ифнкрат.
Пенелопа (стгр. Penelopetu. лат
Penelope) мит. Дъщеря на спартан-
ский пърнснси Икарий и нимфата
Перибся. Пенелопа била нярната
съпруга на Одисей. паря на Итака,
и майка на Телемах. По време на
дългото отсъствис на съпруга и
много пьрвенци на И гака и близ-
ките острови я ухажвали и с все
ио-голяма арогантност пастояззаш
лл се ожени। за нея. Гесс насlaiui
- 303
пеплос
пи в царским дворец, пирували и
пропиливали имота на Одисей За
да отклони тягостиитс настояна*
ння за жснитба. Пенелопа заявила,
чс щс избсрс един от тях за съпруг
едва след като изтъчс прекрасния
погребален саван за свскъра си
Лаерт. В продължсние на три го-
дини. докато една слугиня нс и зла-
та танната и. всяка нощ тя разва-
ляла платного, косто бита израбо-
тила прсз лепя. за да нс го завър-
ши никога. След днайсст години
Одисеи най-накрая сс завърнал в
иарството. С помощта на Телемах.
Атина и няколко верни роби избил
всички женихи, като ги призовал
на съсгсзанис с нсговия лък. който
никой от младитс претендента нс
успял лори да опънс. Това разказ-
ва Омир в „Одисеи" Спорсд трута
легенда Пенелопа сс омъжила за
Телегой, син на Кирка и Одисей.
който убил собственна си баща.
тъй като нс го раэпознал.
pensum лат. (пейл st) Количество-
го вълна. косто една робиня тряб-
вало да нзпрсдс за един дсн
пентатлон (стгр pentathlon! Ат-
легичсско състезанис в Гърция,
косто включвало пет дисциттлини:
тичанс. скачане. борба. мятанс на
диск и хвърлянс на копие.
Пентезилея (стгр Panthesileia.
лат. Panthesilea! пит Дъщеря на
Арес. царица на амазонкитс След
смъртта на Хсктор в Троянската
война сс притекла на помощ на
Приам Паднала убита, сражавай-
ктт се срещу Ахил. Когато обаче
той взел доспсхитс й. останал по-
разен от неината красота и сс
разплакат от мъка. чс я с прннссъл
в жертва на своя бяс. предизвикан
от войната Терсит сс присмял на
Ахил за скръбта му и той то убил
Смъртта на Терсит разстроила
толкова Диомед, чс хвърлил тяло-
то на Пентезилея в рската Ска-
мандър.
Пентей (лат Pentheus! \пип Цар
на Тива. син на Ехион и на Агава,
внук на Кадъм Забранил въвежда-
нето на култа на Дионис в Беотия
За да си отмъстн. богът го иодлу-
дил и му внушил нсустоимо жела-
ние да присъства на вакханалинтс
Скрит н гората на планината Ките-
рон. Пентен наблюдавал оргиас-
тичния ритуал Бил нападнат обаче
от манка си Агава и нсиннтс ссст-
ри, конто, обхнанати от бяса на ор-
гиата. го разкъсалн на парчста.
Пентелик (стгр Pentehkon horns.
лат. Pentehcus mans) геогр Пла-
нина в Атика. близо до Атина. из-
вестна с ценния си мрамор
пенати (лат Penates! Римски бо-
жества. закри линии на семсйство-
то. Тсхнитс изображения от восък.
слонова кост. сребро или глина сс
нагели във вътрешннте и нс-
достъттниге части на къшага. на-
ричани penetmha. както тс сами т с
били наричани и penetrates Вески
глава на семейство hm.lt възмож-
ност да изберс свои пенати. конто
да го захрипят. и сред върховните
боговс, например Юпитер Дър-
жавата. която била като едно толя-
мо семейство, също имала споите
пенати (Penates public! matures за
разлика от Penates privati mi-
norcs}. Пснатитс се превърналн в
символ на дома, убежищего
пеон или пеан (стгр. раит. лат
paeon} Стихотиорна стъпка. със-
тавена от чет при ерттчкн. едната ог
конто сдълга
Пеония (стгр Раюта. лат Рае-
onia! геогр Облает в Македония
пеплос (стгр peplos, лат. peplum!
Горна дреха от вълнен плат, носе-
pervigilium
- 304 -
на от жените н Гъриия над туника-
та. Закопчавал сс с фибула нац ръ-
ката. която остана ла непокрита
При тържестнени случаи мъжсте
СЪШО НЗПОЛЗВЛЛИ пеплос
pervigilium лат (первиги iu\ к)
Нощно бдение, ношен религиозен
празник
Pervigilium Veneris ..Ношен праз-
ник в чест на Венера" - Малка по-
ема. със сюжет про детей празник,
неправи лно приписвана на Кату л
Всъшност припал лежи на неизвес-
тен автор
Пергам (стгр Pergamon, лат Per-
геогр Град в Мизия. сто-
лица лла еднонменното царство,
прочут с библнотеката си. основа-
на от Евмен II По врсмс на него-
вото иаруванс Пергам достигна л
налл-лолемия си разинет и разши-
рил тсриторнята си върху значи-
телна част от Мала Азия Атал III
оставит Псргамското царство в
наследство на Рим и в 129 г.пр.Хр
Пергам станал столица на римска-
та провинция Азия.
Пергама (лат Регента) Крспост-
та на Троя
пергамент (pergamena. charta)
-♦ мембрана
Пердина (стгр PerJikkas. лаз.
Perduiai I. Име на няколко маке-
донски царе Перлика I (VII в
пр Хр ) Лсгендарният основатсл
на Македонского царство Перди-
ка II (V в.пр.Хр.) Съюзник на
Спарта срсщу Атина в Пслопонсс-
ката война. 2. (’ 321 г пр Хр ) Ма-
кедонски ноеначалннк. смел и пре-
дан на Алсксандър Вс лики. който
нспосрелствсно прсди смъртла си
му лловсрил пръетена с царския не-
чат Този жест накарал Перлика да
вярва. чс шс нас леди трона Кога-
то станал ретент засдно с Анти-
гон. Антипатър и Кратер сс стре-
мил да задържи за себе по-голяма-
та част от царството. За да затвър-
ди властта си. се ожени л за сестра-
ла на Алсксандър Клеопатра Тази
иегова поумерена амбиция пре-
дизвика ла нснанистта на диадохи-
те. коллзо се обедпнили срещу не-
го В 322 г.пр.Хр превзе л Кападо-
кия и назначил за пеллп управитсл
своя верен съюзник Евмен от Кар-
дия След това се отправил на по-
ход срещу Птолемей, друз ззълко-
воден на Алсксандър. коню с лед
смъртта му станал сатрап па Еги-
пет. Перлика обачс не успял да
премикс р Нил и зал убил при опи-
та много хора. Тогава нязСои от нс-
говитс восначалнипи се опълчи ли
срещу него и го убили в палатката
му.
perduellio лат (пердуе.шо) Рим ля-
низе наричалн така държавната
нзмяна. държанното npecri.iiДе-
нис
Периандър (стгр Periamlmt.
лат Pei Himlei ) (? 585 г пр Хр ) Ко-
ринтски тиран, един от седемтс
мъдрсци на древна Гъриия Управ-
лянал деспотично, но бил покро-
витсл на изкуствата и науката
Перибея (стгр. Periboia, лат
Perihoea) мит I. Дъщсря на Ев-
римсдонт, известна с красотата си
От нся и Посейдон сс роди л Нав-
зитой (-*) 2. Дъщеря на Алкатои
царя на Мсгара. Омъжила се за
Тсламон против воля га на баша
си. който я продал в робство Би ла
отведена в Саламин. но Тсламон я
открил и тс сс събрали. От любов-
та им сс родил Аякс, наречен Тсла-
монллд. бъдещияз герой в Троянс-
ката война Спорсд друга легенда
Тсзсй я купил като робиня. но
трогнат от скръбта и. я предал на
съпруга и 3. Съпруга на Икарий и
- 305 -
nepunamemuqu
майка на Пенелопа 4. Съпруга на
Еней и майка на Тидси
периеки (сир penoikoi] Така би-
ли наричани жителите. конто жи-
весли в иокрайниннгс на Спарта, в
селата на Лакония Занимавали сс
предимно със земеделис и i ърго-
ния Били потомпи на онона насе-
ление. което. след като дориииитс
превзели Пслопонсс. запалило
своята автономия И ма л и само
граждански, ио нс и политически
права. Слсдователио ге живсслн
по-эле от побсдитслнтс. т с спар-
танннтс, но много по-добре от
плотите.
Перикъл | лаг Pericles] (около 493-
429 г.пр.Хр ) Атински политик
Произхождал от знатната фами-
лия на Алкмеонидитс. син на
Ксантин (-+I и роднима на Клис-
тсн Бил ученик на Зенон и Анак-
сагор. конто разнили таланта му
на държавник и оратор. Нс-
прскъснато. чак до смъртта си,
бил най-голсмият представится на
атинската демокрания Като под-
дръжник на Ефналт. той станал
един от иниииаторитс за отстра-
нянансто, посредством остра-
кизъм. на Кимон, водача на арис-
токраиията Извършил важни рс-
форми. с конто увеличил властта
на народа и разпрсдслил тази. ко-
ято била привилегия на ареопага,
между булсто. склссията и хелне-
яга Улеснил участисто на по-бсд-
нитс граждани в магистратуритс.
като дал обсзщстснис на архонти-
тс, хслиаститс и стратсзнтс Все
пак тона истово демократично по-
ведение контрастирало със строго
наиионалистнческитс му възглс-
1и: всъшност Пернкъл накарал да
се гласуна закон, с кой го сс отказ-
вали политически прана на вески,
чиню родители нямалн атинско
гражданство. Иска.) да превьрне
Атина в притсгатслен иентър за
пяла Гърцня. Затова ирит искал
участнипитс в първия Атински
морски съюз, превърнал се посте-
пенно във военнополитичсска ко-
алиция на градовс намело с Атина.
като ги принуждавал да заплатят
вес по-внеокн вноски Потушавал
нъзникна юто нсдоволство. место
преминаващо в огкрити нъетания.
с наказателни акции Намесил л се
във вътрсшиитс работа на съюз-
нииитс. като дори прсхвърлил
разглсждансто на съдсбните иро-
цсси в атинската хслися Тази ие-
гова политика нрслизвикала нсдо-
волство в цяла Гъриия и iтаенала
Атина към една продължитс ша
война със Спарта (-» Пе.итонес-
ка война] Малко след започванс-
то и Пернкъл умрял. ставаики
жертва на чумната епидемия. въз-
никнала в града По врсмс на уп-
равленисто си той осигурил на
Атина изключитслсн разинет На-
редил да бъдс построен Акро-
нолът, Партснонът. Пропплейте.
Одсонът. Периоды, в конго ЖИ-
ВЯ.!, наречен епохата на Пе-
рикъ.1. с дал най-нелнкитс пред-
ставители на нзкуството и култу-
рата на Гърция. като Фидий. Ми-
рон, Каликрат, Иктин, Софокъл и
Еврипид.
Перил (лат Perillus) (VI в.пр.Хр.)
Атински скулптор Изработил та
Фаларид (-♦) бронзов бик. който
тиранът иэползвал като инстру-
мент за изтезания Перил бил нър-
ният. който го изпробвал. Умрял в
жестоки мъки, след като бил зат-
ворен в него.
nepunamemuqu (лат Peripaietict]
Така сс наричалн ученнците на
Аристотел, конго в Атина слушали
своя учитсл. разхождайкн се в коло-
peripoloi
- 306 -
налито на Лнкейона (от старогръи-
ки peripatein. ..разхождам сс")
peripoloi (стгр перипо.юй) В Ати-
на млади граждани. конто от осем-
найсст до двайсстгодишна въз-
раст били задъ тжсни да служат на
държавата като погранична стра-
жа. патрулирайкп по граничите
Името им идва от старогръцкия
глагол peripolein. който означава
„обикалям"
nepucmuA (лат pcristylium) Двор,
обкръжсн с колони, типичен за
рИМСКИТС КЪЩИ И ВИЛИ.
Перифет (лат Periphelet) мит
Краден от Атнка. син на Хефест
Бил гигант, наричан ощс Корине?
(от стгр. каппе. ..крнвак. бозду-
ган"). защото с боздугана проби-
вал пътнипитс. за да ги оборе Бил
убит от Тсзсй
Пермес ( лат Реппе*хил ) геогр Ре-
ка в Беотия, чиито изворн се на-
мнрали иа Хсликои В нея сс вли-
вали водите и на извора Аганииа.
посвстсн иа музитс. както и сама-
та река
Перо (лат Рего) мит Дъщеря на
пилоския пар Нелей и на Хлорида.
сестра на Нестор. Била известна с
красотата си. Баща и поставил ус-
ловие иа кандидагитс за ръката и
да му довсдат биковстс на Нфи-
къл Биант единствен успял да
изпълни желанною му благодаре-
нис на брат си Мслампод.
Перпена или Перперна, Марк
(лат. Регреппа или Регрегпа. Миг-
сил) (? 72 г.пр Хр ) Римски ноена-
чалник от иартнята на Гай Марии
В Испания се ирисъединил към
войската на Серторий. но после
накара.1 да го убият и направил
опит да премине на страната на
Помпей Но на свой ред Помпеи
накарал да го убият
Персеида (стгр Perseule*. лат
Регле/х) мит 1. Една от оксаниди-
тс. съпруга на Хслиос и манка на
Ест. Кирка и Пасифая 2. Прякор
на Хската. тъй като би ia дъщеря
на Перс и Астерия
Персей (лат. Pcrxewx) (около 212
165 г tip Хр ) Поел единят македон-
ски пар. извънбрачсн син на Фи-
лип V За да наследи трона, прину-
дил баща си да убис законная си
син Деметрий. След като станат
пар. сс посветил на амбициозного
ПЕРСЕЙ (лат Perseus) мит Гръцки герои, син на Зевс и Даная (•♦) Дядо
му Анризий, царят на Аргос, за да се освободи от внука си. който според
един оракул щял да го убие. хвърлил него и майка му в морето, затворе-
но в един сандък. Двамата. носени от вълните. били изхвърлени от вет-
ровете на остров Сериф. един от Цикладските острови. Там били спасе-
ни от рибаря Диктис и приети в двора на цар Полидект Той отгледал
Персеи, но понеже се влюбил в Даная, го изпратил да му донесе в дар гла
вата на Медуза, единствената смъртна от горгоните. С помощта на
Хермес отишъл при грайте, за да разборе къде се намират техните
сестри горгоните Грайте били три стари чудовища Пефредо. Енио и
Дейнб. Те общо притежавали едно око и един зъб, който си разменяли
според нуждите Персей успял да им ги вземе и като условие да ги вър
не. поискал от тях да му кажат къде се намират горгоните Освен то-
ва ги принудил да му дадат крилати сандали, за да може да лети, шлема
на Хадес. който правел невидим всеки. който го сложел. сърповиден меч
- 307 -
Персей
с който да отсече главата на Медуза, и една торба. 8 която да пренесе
главата й. която превръщада 6 камък. който я погледне Като получил
всичко това. обул сандалите и отлетял към пещерата на горгоните. Из-
ненадал трите ужасни чудовища, докато спели, и служейки си с лъска-
вия щит, дарен му от Атина. успял да отсече главата на Медуза Той
наблюдавал образа й. отразен в щита като с огледало. избягвайки така
да срещне умъртвяващия й поглед. От Горгоната бликнала кръв и от нея
се родили чудовището Хризаор и крилатият кон Пегас. Докато Персеи
бягал, летейки над либийската пустиня със своя зловещ вързоп. от не-
го падали капки кръв и докосваики пясъка. се превръщали в змии. На све-
черяване достигнал Мавритания и поискал убежище от Атлант. Ги-
гантът му отказал, защото помнел думите на древен оракул, според
който един син на Зевс щял да открадне златните ябълки от градина-
та на Хесперидите Тогава Персей извадил от сака главата на Медуза и
Атлант бил превърнат в каменна маса. т е в планината Атлант На
следващата сутрин. продължавайки полета си. забелязал на брега на
Етиопия красива жена, окована гола с вериги за една скала, докато ог-
ромен дракон се канел да я разкъса Героят ненадеино връхлетял върху
чудовището. ранил го смъртно и освободил жената Това била Андроме-
да, дъщерята на етиопския цар Кефей Тя трябвало да бъде принесена в
жертва на чудовището по желание на Посейдон, обиден от предизвика-
телствата на майка й Касиопея (Ч Андромеда). След като я спасил, се
оженил за нея. Пищното сватбено тържество било помрачено от прис-
тигането на брата на Кефей финей с войниците си. Той искал да отвле-
че Андромеда, твърдейки. че преди това била обещана на него Тогава
Персей извадил главата на Медуза и го вкаменил заедно с воиниците му
Впоследствие героят се върнал в Сериф, нямащ търпение да види май-
ка си Заварил я в храма на Атина. където се била скрила, за да иэбяга
от досадното ухажване на Полидект Персей, за да помогне на Даная, из-
вадил още веднъж главата на Медуза и Полидект бил превърнат в камък.
На трона на вкаменения цар Персей поставил Диктис, който го спасил и
който според други източници бил брат на царя на Сериф След това по-
дарил ужасната глава на Медуза на Атина, която я поставила на щита
си. и с майка си и жена си се отправил към Пелопонес Междувременно Ак-
ризий узнал, че внукът му се връща в родината Спомняйки си за ужас-
ното предсказание, изплашен напуснал Аргос и избегал в Лариса Там
пристигнал и Персей, който на път за родината се отклонил, за да
участва в игрите. организирани от царя на Лариса в памет на баща му.
Когато хвърлял диск. Персей неволно ударил смъртоносно един зрител,
който се оказал именно дядо му Акриэий. жертва на съдбата. от която
никой не може да избяга Наскърбен от това нещастие, героят отказал
трона на Аргос, като го отстъпил на родственика си Мегапент, син на
Прет В замяна получил трона на Тиринт Царувал дълго и имал от Анд-
ромеда много деца, между който Алкей и Стенел. Изглежда впослед-
ствие Персей основал в Арголида град Микена, наречена така от него,
защото я построил на мястото. където се забил върхът на ножницата
му (mykes). След смъртта си бил превърнат в съзвеэдие
Персепол
- зов -
намерение за реванш срешу рим-
ляните. като сключил договори за
съюз с много азиатски държави
Римляните обаче били осведомснн
за това от Евмсн от Псргам и го
атакували (Трста максдонска вой-
на). В 168 г.пр.Хр. Персей прстър-
пял пълно поражение от консула
Луций Емилий Павел при Пиана,
бил заведен в Рим и умрял в затво-
ра в Алба Фуцснция
Персепол (лат. Persepohs) геогр
Град в Персия, основан от Дарий I
и опожарен от Александър Вели-
ки. Бил възстановен по време на
династията на Сасанидите.
Персефона ( лат Persephone) пит
Красива дъшеря на Зене и богинята
на земедслисто Деметра Персефо-
на била наричана и Кора ..девой-
ката**. Един дсн. докато бсряла цве-
тя в долнната на Хена, в Сицилия,
била отвлечена от Хадсс. който я
отвел в подземною царство Майка
й. съсипана от мъка по иэчезналата
си дъшеря. я търсила отчаяно по
целня свят Накрая. за ла принуди
Зевс да й върне Персефона. напра-
вила така, чс зсмята вече нс ражда-
ла нищо Тогава Зевс разрешил на
Персефона да прекарва две трети
от годината в света на живите, а ос-
таналата одна трста. т с. зимния пе-
риод при Хадес В Елсвзина същс-
ствувал таен култ на Деметра и
Персефона с много древен произ-
ход, чиято кулминация били Елен-
зинскитс мистерии Тс сс празнува-
ли н периода на санбата и били
евързани със земедслисто и плодо-
родисто. На тях се представило
отвличанего на Персефона, слиза-
нсто на Деметра в Ерсб и завръша-
нето на дсвойката. косто символи-
зирало възраждансто на природа-
та В Рим отъждсствявали Псрсс-
фона с Прозерпина
Персии флак, Авъл (лат Persun
Floccus, Aulus) (34-62 гсл.Хр)
Римски поет сатирик, роден във
Волтера Живял в Рим и бил прия-
тел на известии личности, сред ко-
нто Лукан и Сенека. От него са ос-
таналн шест „Сатирн", в конто
критикува корупнията и нснсжсст-
hoi о на своею време. като не по-
шадява дорн Нерон
Персийски бойни или Гръко-
персийски войни Така сс нарн-
чат войнпге между Персия и грън-
ките полней, волени от 440 до -1781
пр.Хр. Поводът за възникването
на конфликта било въстанисто на
йонийскитс колонии в Мала Азии
срсщу тсхните тиранн, конто бита
подкрспяни от перситс. То било
потушено от Дарий с нечувана
жсстокост, като сс стигнало до
пълното разрушаване на Милет В
492 г.пр.Хр. Дарий организирал
поход срешу Гърция, начело с
Мардоннй. нсгов зет. Когато дос-
тигнал до нос Агон, псрсийскмят
флот бил разрушен от буря Пър-
ва гръко-перснйска война Дее
години по-късно. в 490 г.пр Хр.
Дарий прсдприсл нов поход, пред-
вождан от Датис и Артафсрн Но
атинянитс. предвождани от Мит-
тиад. разбили персииската войска
в Маратонската равнина и я при-
нудили да сс оттсгли След
смъртта на Дарий неговото място
засл синът му Ксеркс, който сс за-
сл да изпълни завета на баша си да
подчини Гърция Тази заплаха на-
карала гръикитс полиен да склю-
чат съюз начело със Спарта Вто-
ра гръко-перснйска война За-
помнила в 4X0 г.пр.Хр Ксеркс по-
вел войската си прсз Тракия към
Тесал ня При Тсрмопилския про-
ход сс срсщнал със спартанским
пар Леонид, който с спнческата си
- 309 -
Петроний Арбитър
героична съпротива забавил на-
прсдвансто на вражсската войска.
След като нахлул в Атика. Ксеркс
превзел и опожарил Атина. но бил
разгромен от Темистокъл по морс,
при остров Сапамин. Загубил поч-
ти цслии си флот и се оттеснил, но
оставил в Тесания войска от 300 000
души под командването на Марло-
ний. В 479 г.пр.Хр. войската му
била разгромсна, а той убит при
II.затея в Беотия от съюзсната
гръцка войска, нредвождана от
Павзаний В стация ден псрснйски-
я1 флот, изненадан, докато сс от-
тсглял, бил разбит при нос Мика-
ле. Дори след завършвансто на та-
ти втора война. Персия продължи-
ла дабъде заплаха за трьикии свят.
Персия (стгр Persis, лат. Persia)
геогр и ист Исторически облает
в Югозападна Азия, граничеща на
север с Мидия, на юг достигаша до
Персийския залив По време на
династията на Ахеменидите. бла-
годарение на делата на Кир II и
наслсдилитс го Камбиз. Дарий и
Ксеркс. Персия сс превърнала в
голяма империя, подчинявайки
Тракия и стигайки чак до р Инд.
Влязла в конфликт с гръпкия свят
(Гръко-псрснйскн вой ни). а после
паднала под властта на Алек-
сандър Велики, който в 330 г.пр.
Хр разгромил Дарий III След
смъртта на Александър Персия сс
упранлявала от династията на Сс-
левкидите и била понлияна от сли-
нистичсската култура Впослед-
ствии- била превзета от партите,
конто я предпазили от нахлувансто
на римляните и нъэстановилн там
династията на Арсакидитс, смене-
на после от тази на Сасанидите.
персона (лат persona) В Рим мас-
ка на актьор в комелията или тра-
геднята [persona сотка / tragica)
Пертинакс, Публий Хелвий (лаг
Pert max. Р Helvius) (126-193 г
сл.Хр.) Римски император, син на
освободсн роб Бил восначалник
при Марк Аврелий, консул и ргае-
fectus urbis (традоначалник). След
убийството на Комод го провъ-
згласили за император. Постарал
се да заздрави финанситс и да
възстаиони дисциилината, но тона
предизвикало срешу него враж-
дсбността на нспокорнитс прсто-
рианци Тс организирали заговор и
само след К7 дни от идването му
на власт го убили
Пестпум (лат Paeslum) Колонии
на Велика Гърция в днешна Кам-
пании Иървоначално наричана По-
сидония. тя била основана от гръи-
ки колонисти от Сибарис (VII в
пр.Хр.) Там се намирал прочутият
храм на Посейдон.
petasus лат {пета ос) Шапка, ма-
кедонска по произход. която се но-
села с наметало и можела да има
различии по форма периферии
Изполэвали и по време на път.
Петрей, Марк (лат Pelreius.
Marcus) (?-46 г.пр.Хр.) Римски
восначалник, преслсднал и разбил
войската на Катилина Като легат
на Помпей, гой бил победен от
Цезар в Испания Впослсдствие.
когато Цезар разгромил Помпей в
битката при Фарсал. избягал и сс
укрил в Африка След решитс.тно-
то поражение на помпсанпитс при
Тапсос (46 г.пр.Хр.) се самоубнл
заедно с Юба. цари на Нумидия
Петроний Арбитър (.iai Petro-
nius Arbiter) Римски писател. ия-
лото имс на когото било Тит Пет-
роний Питер За живота му сведс-
ннята са оскъдни Вероятно става
нъпрос за персонажа, описан от
Тацит в иеговитс ,Л«атм“ като
изискан arbiter elegantiarum (ар-
Пефредо
- 310 -
битър на слегантността). Бич б.ли-
зък приятел на Нерон, но завист-
ливнят Тигелин го обвинил, че е
участвал в заговора на Калпурний
Пизон срещу императора. Тогава
Нерон принудил Петроний да си
разрсжс вснитс. Приписва му сс
произвсденисто ..Сатирикон" (5о-
tvricon). написано в проза и стихо-
ве. косто днсс сс смята от крити-
ците за iibpHiiM европейски роман
В него Петроний с ирония ни
предлага една реалистична карти-
на на разпуснатото общество, в
косто живее
Пефредо (лат Pephredo] Една от
грайте (-»).
Пианепсии (стгр. Pvanepsia}
Атински празник в чсст на Аполон
и Артемида на седмня ден на мссси
пианепсион HI Празнуващитс
яде ли бак.ла (от/пошл. „бакла")
пианепсион (стгр Pyanepsion}
Чствъртият мссси от атичсскня ка-
лендар. от I5 октомври до I5 но-
емнри
Пигмалион (лат Pygmalion} иит
I. Цар на Тир. син на Бел и брат на
Дидона След смъртта на баша си
сс възкачил на трона, но скоро
станал омразен на хората заради
жсстокостта и алчността си Убил
богат и я жрец Сихсй, съпруг на
сестра му. за да си присвой богат-
ството му Но Дидона избирала
със съкронищата на съпруга си и с
трупа приближени в Африка и ос-
новала там Картаген 2. Цар на
Кипър и прочут скулптор Понеже
нс одобрявал разпуснатитс нрави
на своитс съгражданки, решил да
остане ерген и ла сс посвети изия-
ло на изкуството си После обаче
сс влюбил отчаяно в една статуя
на дсвойка. изваяна от него Аф-
родита. трогната от нсшастисто
му. го съжалила и превърнала ста-
туята в негииска жена. Твореиът
се оженил за нея и тя му родила
син Пафос (Н). който основа.! сд-
ноимеиния град.
пигмеи (стгр. Pygmaioi. лат Prg-
moer) шни. Митпчсско плсме джу-
джста. косто живссло по брсгоне
на оксана, на юг от Египет. През
ссснта сс сражавали с жеравите.
иднащи от Скит ия. за да опустоша-
ват зсмитс им. Нападнали Хс-
ракъл. който бил заспал в африкан-
ската пустиня. след като убил Ан-
тей. и започнали да го пробождат
със стрс.титс си. Героят, учудсн от
смелостта им. увил няколко от тях
в кожата на нсмсйския лъв и ги за-
нссъл на Евристей.
Пиер ( лат Pieros или Pierus} мит
I. Син на Аполон. който въвсл
култа на музитс и затова бил наре-
чен техен баща 2. Цар на Емагия.
който нма.1 денет дъщери. нарсчс-
ии на дсвсттс музи. Дсвойкитс ре-
шили да сс състсганат в нзкуство-
то да пент с музитс. но след като
били побсдсни, били преньрнати
от тях в свраки.
Пиериди (лат Pierides} мит Дру-
го имс на музитс. защото били ро-
дсни в Писрия или защото живссли
на п ланината Писрин. посвстсна на
тях. или нан-сетнс. защото били
наричанн „дъщеритс на Пиер" (•♦)
Пиерия (лат. Plena} Крайбрсжна
облает в Македония, която сс
простирала до подножието на пла-
ннната Олимп
Пиетас (лат. Pietas} мит. Абстрак-
тно римско божество Представая-
ва персонификация на чувствого
на любой и прсдаиост към боговс-
гс. родината и ссмсйството Па
Pietas бил посветсн храм в полно-
жисто на Капитолийский хълм
Богинята била изобразявана вър-
- 311 -
Пилад
ху монет като матрона, палета
тамян върху олтар
Пиза (лат. Pisa) геогр Грая в Ели-
да, близо до Олимпия Годината. в
която сс празнували олимпийски-
тс игри, сс наричала Pisaeus annus
Пизистрат (стгр Peisistrulos,
лат Pisistratus) (около 6ОО-52Х г.
пр.Хр.) Атински политик, арис-
тократ. произхождащ от свпатри-
дитс. След една победа срещу Ме-
гара успял да заграби върховната
власт чрез измама. Нанссъл си сам
рани по тялото и обявил. чс на път
за Атина бил нападнат от полити-
чсскитс си противницн Така полу-
чил охрана от 50 въоръжени мъ-
жс, с конто превзел Акрополи и
установил в Атина режим, основа-
ващ сс на дсмагогията Подкрспя-
зи го бсднитс слосвс на общсство-
то, селянитс и пастиритс. Прави-
телството му било два пъти сваля-
но от аристократии:, но след дъл-
го изгнание в Евбея Пизистрат сс
завт>рнал в Атина. завзел властта
със сила и управ.ляпал до смъртта
си Бил справедлив и умерен човск,
развил търговията. покрил града с
обществен!! постройки и красиви
паметници и основа.! първата об-
щест не и а библиотека. Наследили
го снновстс му Хипий и Хипарх.
нарсчсни Пизистратиди (-*)
Пизистратиди (стгр. Peisislraii-
dai, лат. Pisistralulae} Хипий и Хи-
парх (-♦). снновстс и наслсдници-
те на Пизистрат (♦)
Пизон (лат Piso) Римско фамилно
име. принадлежащо на Калпурни-
евия род. I. Пизон, Луций Кал-
пурний (лат. Lucius Calpurnius)
(II в пр Хр.) Народен трибун, кон-
сул и цензор, създал lex Calpurnia,
насочен срещу коруицията и из-
нудвансто. Нсговата чсстност и
мъдрост му заслужили прякора
Frugi (..мъдър и разумен") 2. Пи-
тон, Гией Калпурний (лат
Gnaeus Calpurnius) (?-20 г.ел
Хр.) Консул и управител на Сирия
по времсто на Тиберий Като не-
приятен на Гсрманик го обвинили,
чс го с отровил. Бил оправдан по-
ради липса на доказатслства, но
чувствайки сс сам и изоставен от
нрнятслитс си и прели всичко от
Тиберий, се самоубил 3. Пизон.
Гай Калпурний (лат. Gaius
Calpurnius} (?-65 г ел Хр ) Консул
и управител на Далмация при им-
ператор Кландий. Организира! за-
говор срещу Нерон, в конто участ-
вали най-извсстнитс личности от
онова врсмс. сред конто Лукан.
Сенека, Петроний и много сснато-
ри. След разкривансто на заговора
Калпурний Пизон си преряза! ве-
нитс.
Пик (лат Picas} мит Дрсвно ита-
лийско божество, син на Сатурн и
баща на Фавън. Обикнал Помона
и отблъснал влюбената в него
Кирка. Тя. вбсссна, го докоснала с
вълшебната си пръчка и го пре-
върнала в кълвач
Пикумн (лат. Picumnus) -» Пи-
.tv.MH. Стерку.I.
пилагори (стгр pvlagorai) Пред-
ставители на някоя елипека държа-
ва в зассданнята на амфиктионите.
Пилад ( лат. Pylades) мит Син на
цар Сгрофий от Фокида и на една
сестра на Агамемнон. Когато
Орест (-♦) бил приютен в двора на
Строфий, Пилад станал негов ве-
рен и неразделен приягсл. придру-
жил го и присъствал в драматич-
ните му перипетии и странства-
ния. Орест го възнаграднл. каго
му дал за съпруга сестра си Елект-
ра. От връзката им се родили Мс-
донт и Строфий
пилами
- 312 -
пилани (лат /н7<мт)Така сс нарпча-
лн римскитс войници. въоръжсни
с копие (pilum). конто сс сражава-
ли в третий боен ред По-късно би-
ли нарсчени триарии
Пилат, Понтийски (лат Pilatus,
Pontius) (I н е i.Xp.) Римски проку-
ратор в Юлен от 2ft ло 3ft г.сл.Хр
Спорсд евангелиста не посмял да
сс противопостави на синхсдрина
и на освирепялата тълпа евреи и
допуснал. без да поеме отговорно-
стта за това. Исус Христос да бъ-
дс разпънат на кръета
pileati лат (пиаеати) В Рим роби-
тс. за конто търтоиспът (rnongn) нс
гарантирал Наричалн сс така от
плъстсната шапка с форма на ко-
нус. която търговспът поставил на
г.давите им Така били наричани и
освободсните роб и
pilleus лат (nuteyc) Шапка с връх
(орех) във вид на конус. Римскитс
жрсии. предимно фламинитс и са-
дните. я посели по врсмс на пере-
мокните; (lumen dialts я носел вн-
наги Тя била бяла и изработсна от
агнешка кожа Посели я също ос-
вободсните роби. както и тези, ко-
нто били продавани без гаранция
pilum iai (nun лг) Тежко копие, с
което били въоръжсни триарнитс.
наричани още и пилани
Пилумн (лат Pilumnus) мит. Hia-
лийско божество Засдно с Пикумн
бил защитник на къшата и новоро-
дснигс Носел чу к (pilum). с който
научи л хората да стриват зърното.
Пимплеиди (стгр Pimpleides
Mousat. лат Pimple ides) мит
Прякор на музнтс. идващ от мсст-
ност в Писрия (Пимнла). къдсто
имало и двор, посвстсн на тях
Пинд (лат Ptndus) геогр. Планинс-
ка верига между Тесалия и Епир.
посветсна на музнтс.
Пиндар (лат. Ptndurus) (около 5 IN
43Х г.пр.Хр.) Велик староцтъики
пост, творил в областта на хорова-
та лирика Роден бил в Киноскефа-
лс в Беотия в знатно семейство
Живил предимно в Тива. но прсби-
навал и в Сицилия при тирана на
Сиракуза Хнерон и при Терон, ти-
ран на Акрагант. От него са оста-
нали I4 епиникии. озаглавени
Олимпийски. I2 Пигийски. II
Немейски. и 7 - Истмийски Епи-
никият или триумфалната ода
обикновсно била разделена на три
части възхвала на победителя в
нгритс с прослава на нсговия род.
митологичен разказ и сснтенциоз-
ни и морализаторски размишле-
ния Внезапною прсминаване от
една тема на друга нс с логически,
а чрез лирични връзки, станали
пословични за автора, изтънченн-
тс образи и разнообразие™ на
ритмитс. използвани за нарушава-
нс на монотонността, развалено-
стта на възхвалата правят Пиндар
уникален и неподражаем. От дру-
гитс му произведения (химни. пса-
ни. дитирамби. нартенни) до нас
са достигнали само фратменти.
Пир (лат Pyrrhus) I мит Прякор
на Неоптолем (-♦). 2. (около 3IM-
272 г.пр.Хр.) ист Цар на Епир.
потомък на Еакидите. Станал иар
на дванайсст години. Бил въвле-
чсн в борбигс между диадохите и
сс сражавал при Ипсос (30I г.
пр.Хр.) на страната на Деметрий
Полноркет. Впослсдствпе бил сва-
лен от трона и изпратсн като за-
ложник в Александрия, в Египет.
Там спечелил доверието на Птоле-
мей. конто му дал за съпруга дь-
шеря си и му възстановнл цар-
ство го Епир Напразно сс опитвал
да пренземе Македония и след ка-
то нс успял. насочил интереса си
- 313 -
Пирена
към Италия Ьил поникай на по-
мощ от Тарент срсщу рнмлянитс.
Успял ла ги побели при Хсраклся и
2X0 । пр.Хр. и при Аускулум в 279 г
пр.Хр. Тети побели обаче му стру-
кали огромни загуби Известии са
думнтс му: „Ощс една такава по-
беда. и ще се върна в Епир сам**.
Оз тогава изразт»т Пиропа победа с
станал иословичсн за успех, пос-
гигнат на много висока иена
Присъствисто му притсснявало и
друтитс сили в Средиземно море,
така чс тори Картаген сс съюзил с
Рим срещу него Пир сс ирсхвър-
лил в Сицилия и разбил картаген-
иитс при нос Лилибсй. Арогантно-
стта му обаче намалила подкрепи-
та на население™ за него и той сс
върнал в Италия Там в 275 г.пр
Хр бил победен от консула Курии
Дентат при град Малевснтум (пре-
именуван след това на Бснсвсн-
тум) и сс принудил да сс върнс в
Епир. Отново сс опита.) да подчи-
ни Македония и да занладсс Псло-
понсс. но срсщнал съпротината на
Спарта. Когато сс канел да подчи-
ни Аргос, бил убит.
Пира (лат Pvnha] мит. Дъщсря
на Епимстей и Пандора и съпруга
на Девкалион (-♦).
Пирам (лат. Ругати.чд мит. Мла-
дсж. иървенец от Вавилон Бил
шастливо влюбен в красивата Тис-
ба. но родитслитс на двамата сс
противопоставили на тяхната
пръзка. Тогава младсжитс били
принуден» да си говорят тайно
прет една пукнатина в стсната. об-
ща за двстс съсслни къщи Един
лен решили да сс срсщнат при гро-
ба на Инн, под една бяла черница,
извън градскитс стсни на Вави-
1он Пирна пристигнала Тнсба.
След малко виляла да сс прибли-
жава львица, изцанана с кръвта на
току-що разкъсаната плячка. Из-
плашена. дсвойката побягнала и
изпуснала на зсмята воала сн. Ко-
гато Пирам пристигнал. вилял во-
ала на Тисба. който лъвицата била
разкъсала и изпаиала с крив, и по-
мислил. чс Тисба с убита от диви-
те звсровс От скръб пронизал с
меча п.рдитс си Малко след тона
Тисба се върнала на урсчсното
място и като виляла умиращия Пи-
рам. сс убила със същия меч От
тогава плодовстс на дървого. под
което сс разиграла драма)а. сме-
нили бслия си пвят с чернения
цнят на кръвта
Пирея (стгр Peiniieus. лат Ptrae-
еи\} геогр Прочу го пристанище
на Атина. разположено при устис-
то на река Кефиз. на няколко кило-
метра от града. Свързвало сс с не-
го посредством две дълги стсни.
построен)) по нарежданс на Тсмис-
токъл и после на Пернкъл. Темис-
токъл го разширил. така чс прис-
танището събирало до 400 кораба
В 404 । пр.Хр стснигс били срина-
ти до основи от спартанский вос-
началник Лизандър
Пирена (лат Pyrene) мит. I. Дъ-
щсря на ибсрийския пар Бсбрикс.
Била похитсна от Хсракъл. който
гостувал в царекия дворец на път
за остров Еритси (-♦ Гериои). Дс-
войката родила след това чудо-
вищно влечуго и потрсссна избя-
гала в планините. наречен» на нея
Пиренеи. Там тя била разкъсана от
звсроиетс 2. (стгр. Peirene) Дъщс-
ря на Ебал и Ахслой След
смъртта на сина си. убит от Арте-
мида. плачела непрскъснато и за-
тона била превърната в извор
Пиритой (стгр. Peirithoos. лат
Pirithous) мит Цар на лапнтитс.
сии на Пксион и на Дня. Състеза-
вал сс с Тсзсй, за да подложи на
pyrrhiche
- 314
изпитание силата му. но после сто-
нали голсми приятели, уважавайки
сс взаимно Пиритом сс оженил за
Хиподамся и на сватбата поканил
кснтавритс и най-снлнитс гръики
герои Когато Евритион, един от
кснтавритс. опнянен от виното. сс
опитал да похиги младоженката.
нзбухнал жесток бой. известен ка-
то борбата между кентаврите и
шпитите. Кснтавритс били побе-
дсни и благодарение на Тезей
Впослсдствие Пиригой помог но
на Тезей да отвлече Е гена и с шзъл
с него в Ерсб. за да нзнедс оттам
Псрссфона. Двамата приятели би-
ли заловени от Хадсс. Тезей бил
освободсн от Херакъл, докато Пи-
ритом спорсд една легенда бил
завързан за огненото колсло като
баща си Иксион <-♦). а спорсд дру-
га бил разкъсан от Цербер.
pyrrhiche стгр. (пирихе) Спартан-
ски боен тайн, изпълняван от въ-
оръжени мъжс под звуцитс на
флейта.
Пирон (стгр Руггоп. лат. Pyrrho)
(около 360-270 г.пр.Хр.) Старо-
гръцки философ от сксптичсската
школа, ролей в Елида. ученик на
Анаксарх Твърдял. чс човск нс
може да знас нищо. чс за вески ар-
гумент има достатъчно противо-
положно концепции, все толкова
достоверна Тази констатация спо-
рсд Пирон давала възможносг на
мъдреца да достигне атараксия,
т.с. пълно спокойствие на духа
pistrinum лат (пи&принум) Мод-
ница Место в патрииианскитс до-
мовсте в Рим тя сс намирала в
близост до кухнята и била въртяна
от робите
Питагор (лат Р\ ihagoras) (около
570-496 г.пр.Хр.) Старогръики
философ и математик, ролен на
остров Самос. Пъгешссгнал много
из Египет. Халдея. Персия и в
много други източни страни, вли-
зайки в контакт с мсстиитс обичаи
и религии, конто се отразили на
иеговитс философски идеи Уста-
новил сс в Кротон, в Южна Ита-
лия, къдсто основал философска
школа Учсницитс му били органи-
зирани в секта с много строги нра-
ви и подели аскетичен живот. Тъй
като питагорсйнитс подкрепили
аристократичните режими, били
прсследвани от дсмократичните
иравителства и принудсни да
смигрират в Гърция. Саммит Пита-
гор намерил подслон в Мстапонт.
където и умрял. вероятно убит при
народен бунт. Направил откритня
в областта на матс.матиката (про-
чутата Питагорова теорема), му-
зиката, астрономията. Той пръв
въвсл тсорията за мстампсихозата
(прсраждансто на душата). въз-
приета после от Платон и други
философи Създал теория за хар-
моннчната структура на света, ос-
новаваща сс на числата. в която
звездите сс движсли сами, разпро-
странявайки мслодични звуци
(чармония на сферите).
Питан (лат. Piltacus) (около 650-
570 г.пр.Хр.) Политик от Мити-
лин. сражавал сс заедно с Алкей
(-♦) срсщу тирана Мсланкър и
спечслил победа срсщу агиняните,
като със съобразитслност надвил
в двубой тсхния прсдводитсл. Ста-
на.) върховен магистрат в Мити-
лин. Управлявал с голяма умерс-
ност и мъдрост и напускал властта
доброволно. Смяган бил за един
от ссдсмтс мъдрсци на Гърция
Нсгонитс мъдри мисли били
издълбани върху стоните на храма
на Аполон в Делфи.
Питей (лат Pylheas) (IV в.пр.Хр.)
Старогръики морсплаватсл и гео-
- 315 -
plagium
граф, родсн в Масилия (днсс Мар-
сидня) Стигнал до сспсрннтс мо-
рста и в произвсдснията си. напи-
санн на старогръики сзик. описал
пътешсствнята си около британс-
кнтс острови и пьрии спомснал
остров Тула.
Питийски (лат Pythius) мит
Прякор на Аполон. ладен му за
убийството на Питон
Питийски, игри (лат. Pythia)
Промути игри, конто сс органнзи-
рали в околноститс на Делфи в
чест на Аполон Означало сс про-
пеждали на денет години, а от VI н.
пр.Хр. на вески чстири Съетояли
сс от гимнастически и музикални
състсзания и конни надбягвания
Побсдитслят бил награждаван с
лавров венец
Пития 1. (лат. Pythia) Жрица на
Аполон Питийски в Делфи
Прсдсказнала в състоянис на
транс, давайки двусмислсни отго-
вори Седяла на триножник върху
пукнатината на една скала, от коя-
то излизали опияняващи изпаре-
ния. 2. (лат. Pythias) Грешно имс
на философа Финтий. (-*) Дамон
Питон (Python) мит Гигантски
дракон, син на Гея, пазач на ораку-
ла и Делфи Бил убит от Аполон.
който отмъстнл за майка си Лето
(^). За да отпразнува побсдата си,
богът основал Питийскитс игри и
ставайки господар на оракула,
покрил с кожата на Питона три-
ножника. на който седяла Пития
Пиценум (лат. Picenum) Облает в
Цснтрална Италия, стигаща до Ад-
риатичсско морс Главният й град
бил Аску-пи, днсс Асколи.
пиценци (лат Puentes) Италнйско
племс. насслявало областта Пице-
нум Били съюзници на римляните
и тернторията им била прнсъсди-
нена към Рим в 26Х г.пр.Хр.
Плавт, Тит Макций (лат Plau-
tus. Title* (около 254-184 г.
пр Хр I Римски комедиограф, ро-
дсн в (арсина. в Умбрия Бил
актьор и ръководсл няколко тсат-
рални труни, но после, тъй като
изпаднал в крайне мизерия. се
принудил да сн изкарва прсхрана-
та с различии и чссто нископлатс-
ни работи По този начни обаче
влизал в контакт с обикновените
хора от народа, наблюдавал ги
вннмателно и успял впослсдствие
да нъзпроизведс на сцената серия
типични персонажи, чссто карика-
турки. но винаги близки с рсално-
стта. Иеговитс комедии са палната
(/ahulae palltatae) и са вдъхновени
от новата атичсска комедия, но са
изпълнени с реплики.иаписанн на
остър и двусмислсн сзик. с богати
и заплетен)! сюжсти. с размяна на
персонажитс, с нсочаквани обра-
ти. конто са типично римски Той
постига комичност. разкривайки
безжалостно пороците на обшсст-
вото чрез персонажи като скъпср-
ника, старин развратник, търгове-
па мошеник, конника самохвалси
и т.н Приписани му били около сто
и трийсст комедии, но Варон по-
сочна като наиълно автентични са-
мо двайсет и една. сред конто
..Амфитрион" (Amphitrio), „Мата-
решка комедия" (Asinaria). „Бак.хи-
дитс" (Bacchules), „Пленници"
(Captivi), „Менехми" (Menaechmi).
„Търговсцът" (Mercator). „Вой-
никът самохвалси" [Miles
gloriosus), „Пссвдол" (Pseuclolus) и
„Грубнянът" (Truculentus). Комс-
диитс му нмали много голям успех.
Дори след смъртта му в Рим тс
продължили да бъдат прсдставяни
до периода на късната империя
plagium лат. (niaeuvM) В римского
право прсстъплснисто, нзвт.ршсио
Планк, Луций Мунаций
- 316 -
от този, който купува свободен
човек и го эадържа или продана
като роб Наказвало се строго, до-
ри със смърт
Планк, Луций Мунаций ( iar Plan-
cus. Lucius Munatius) Легат на Цс-
эар в Галия, основа! в 43 г.пр.Хр
град Lungdunum (днес Лион), кой-
то се препърнал в главен кръе-
топът на Галия После прсминал
на страната на Антоний. Загубил
всякакво достойнство. за да сиече-
ли благоволснисто му. и сс
превърнал в жа>ък ласкател на
Клеопатра и самим Антони)!. След
битката при Акциум не сс поколе-
бал да прсминс на страната на Ок-
тавиан. Бил приятел на Цицерон
Хораций му посветил одна ода
Платея (стгр Plataiai. лат Р1а-
taeae) Град в Беотия, разположен
на юг от Тива. близо до планината
Китсрон Известен с с побсдата на
гърците в 479 г.пр Хр. срсшу
войската на Персия, предвождана
от Мардоний
Платон (стгр Platon, лат Plato)
(427-347 г.пр.Хр.) Прочут старо-
гръики философ, родсн в Атина. в
аристократично семейство, син на
Аристон Спорсд никои бнографн
в дсйствителност сс казпал Арис-
товы. но заради сдрия си ръет по-
лучил прякора Platon, от plans
„широк". Бил ученик на Сократ.
След смъртта на учителя си напус-
кал Атина от мъка и в знак на про-
тест и отишъл в Мегара Впослсд-
ствис пътувал много: бил в Ита-
лия. Кирена, Египет. Азия В Си-
ракуза сс запознал с тирана Дио-
нисий Стари След разрив с нею
той го изгонил и го дал на един
спартански кораб. а скипажът му
го продал в робе г во. Бил откупсн
веднага и сс завърнал в Атина
Там. в градииитс, поснстсни на
Академ, основал нова философска
школа, наречена Академия. По по-
кана на Дионисий Млади сс вър-
нал в Сиракуза, надявайки се да
повлияс положително иа новия ти-
ран. Но разочарован сс върнал в
Атина. къдсто умрял Написал
прочут и тс си диалозн. в конто из-
ложил философскнте си възгледи
или ..доктрината на илеите", вечнн
и универсалии стойности на всич-
ко онова. косто ни заобикаля
Сред най-нзвестнитс му произве-
дения са „Кратил", „Протагор".
„Апология на Сократ". „Критон".
„Фсдон"; „Закони" в 12 книги.
„Държавата" в К) книги. В „Дър-
жавата" описва своята теория за
идсалното държавно устройство,
основано на три класи: занаятчии.
търговци. ссляни и т.н., конто при-
тежават богатство и движат ико-
номиката напрел, но нямат власт и
следоватслно нужда от култура и
мъдрост; войници или стражи, ко-
нто живсят в колсктив и не прите-
жават нищо лично, но получават
от държавата това. което им е не-
обходимо, за да живсят; филосо-
фите. третата класа. която с мало-
числсна, но в нея е властта и кул-
турата. Прсдставитслитс на трета-
та класа упранляват и ръководят
правосъдисто спорсд принципитс
си. дори и тс да са жестоки, без да
трябва да сс оправдават пред ни-
кою. Тази авторитарна и елитарна
концепция говори за упадъка на
дсмокрацията в Гърция
плебс (лат. plebs) -* tctacu. римски
социа.ши.
плебисцит (лат. plebiscitum) В
Рим закон, шасуван и одобряван
от народа на грибутнитс комииии
Плейстен (стгр. Plcisthenes, лат.
Phsthenes) мит Син на Атрей и
внук на Пелопе Бил отгледан от
- 317 -
Плинтерии
Тиест За да отмъсти на брат си Ат-
рей, той изпратил Плейстен. който
нс го познавал, да го убис. Вместо
това Атрей убил собствения си
син. понеже нс го разпознал.
плетьр (стгр. plethron) Мярка за
дължина. равна на 100 гръцки
стъпки и 104 римски, съотвстства-
ша на около 30 метра.
Плеяда (лат Pleias) Имс. дадено
на трупа от ссдсм алсксандрийски
трагически пости, сформирана по
времсто на Птолемей Филадслф
Плеяди (лат. Pleiades) мит Имс.
дадено на ссдсмте дъщери на Ат-
лант. конто имал от Оксанидата
И демона. Техни ссстри били Хиа-
дитс. Когато тс умрсли. Плсядитс
сс самоубили от скръб Били
прснърнати в звезди. образувайки
съзвсздисто на Плсядитс. шест от
конто сс виждат добре, докато ссд-
мата. Меропа (•♦). сс забслязва
трудно, защото спорсд легендата
сс криела от срам, че сс с омъжи-
ла за смъртси. Орион ги обичал и
затова нсговото съзвсздис с пос-
гансно близо до тяхното Имсната
на Плсядитс били: Електра (майка
на Дардан). Мая (майка на Хср-
мсс). Тайге га. Алкиона (майка иа
Хирией). Колено (майка на Лик и
Никтей). Стерона. Меропа (майка
на Главк).
Плиний (лат. Plinius) Име на рим-
ски род. към който принадлежали
двама голсми писатели. 1. Пли-
ний Секунд, Гай или Плиний
Стари (лат Plinius Secundus.
Gaius или Plinius maior) (23-79 г.
сл.Хр.) Римски писатсл и известен
учен, родсн в Нови Ком. Бил при-
ятел на Веспасиан, който го назна-
чил за управител на Отсамна Ис-
пания Бил поставсн от император
Тит начело на флота при нос Ми-
зсн. Точно тогава намерил и
смъртта си заради любопитството
си на учен. След като забслязал
голям заплашитслсн облак над Ве-
зувий. пожелал да се приближи и
слязъл на брега близо до изригва-
щия вулкан Загинал задушен
Усърден изслсдовател на природа-
га, при пътуванията си той нс сс
изморявал да събира информация
и да прави изслсдвания През деня
сс занимавал със задачитс, свьр-
зани с длъжноститс, конто заемал.
а ношитс посвещавал на изучава-
нс и писанс. тъй като смятал. чс
врсмето. отделено за сън, с от-
краднато от живота Най-важното
му произведение с „Естсствсна
история" (Naturalis historia) в 37
книги, в конто събрал нажни све-
дения но география, геология, зо-
ология. ботаника, медицина и ми-
нералогия 2. Плиний Цецилий
Секунд, Гай. наречен Младн
(лат. Plinius Caecihus Secundus.
Gaius) (61 или 62-113 г.сл.Хр )
Римски писатсл. племенник на
Плиний Стари, от когото бил и
осиновен Бил ученик на Квинти-
лиан и показал дарбитс си на ора-
тор на форума отце на денетнайсет
години Заемал нажни политически
длъжности. Бил назначен от импе-
ратор Траян, нсгов приятел. за уп-
равится на Витиния. къдсто проя-
вил иэключителното си благород-
ство От ораторската му дейност
до нас са достигнали само ..Пане-
гирик към Траян" Нсговата слава
се дължи най-вече на десстте кни-
ги „Писма". В тях с голимо майс-
торство и слсгантност ни запозна-
ва с снизоди от своя живот и ни да-
на сведении за римского общество
Плинтерии (стгр. Plvnleria) Праз-
ник в чсст на Атина, който продъл-
жавал няколко дни. започвайки от
19-и на мсссц таргслион (от 15 май
Плотин
- 318 -
до IS юни). На този празник изми-
нали дървсната статуя на богинята
и изпира.1и дрсхите и.
Плотин (лат. Plotinus) (205-270 г
сл.Хр.) Старогръцки фи лософ не-
оплатоник, родсн н Лнкопо л. Еги-
пет. Бил ученик на Амонии Сакас
(♦). След като пътсшсствал дълго
из Персия и Индия, сс установил в
Рим и там основа.) философска
школа, посещавана от мъже и же-
ни. Умрял в Кампания Вероятно
император Гашен искал да възста-
нови там един полуразрушен град,
за да го повери на Плотин Цслта
му била той да изпробва на прак-
тика правилността на политичес-
ката доктрина на Платон Произ-
ведснията на Плотин били събра-
ии от ученика му Порфирин под
заглавие „Енсади'*.
Плутарх (лат Plutarchus) (около
46-120 г.сл.Хр.) Прочут старо-
гръцки историк, родсн в Хсронея в
Беотия Изучавал философия в
Атина. после ггьтувал много в Гър-
ция и Египет. Установи.) сс в Рим
по врсмето на император Траян
Той оценил нсговитс качества и му
поверил важни политически длъж-
иости След смъртта на императо-
ра сс завърнал в Хсронея. къдсто
умрял Бил и член на жрсчсската
колегия на Аполон Питийски в
Делфи Най-важното от нсговитс
произведения с „Успоредни живо-
тописн". в конто съпостави био-
графиитс на гръикитс с тези на
РИМСКИТС ПЪ.'ЖОВОДЦИ или по лигн-
ин Тс са приятно за чстснс съчи-
нсние благодарение и на многою
анскдоти. вплстени в текста От
исторически гпедна точка са напи-
саны с голяма обсктинност. имат и
мора.)изаторска цел Били извор
на вдъхновенис за много писатели
от слелвашитс снохи. Осганалитс
му творби са обсдинсни под загла-
внето ..Нравствсни съчинсння" и
са на исторически и философска
тематика
pluteum лат (л птег.и) Римски во-
еней термин. Прсдставлявал под-
вижен полегат плет на колела. кой-
то зашитавал приближаващите сс
до стенитс на обсадсния град
Плутон (стгр Plouton. лат Plu-
ton ) -♦ Хадес.
Плутос (стгр Ploutos, лат Plums)
мит. Син на Деметра и Ясной
Според легендата бил ослспен от
Зевс и по тази причина разпредс-
пял богатствата наслуки Описван
с кун, като символ на бавното ид-
ванс на богатството.
Подалирий (стгр Podaletrios, лат
Podalirius) .мит. Син на Ескулап и
Епиона. ученик на Хирон и прочут
лскар Участвал в Троянската ной-
на с брат си Махаон
Подарга (стгр Podarge) мит Ед-
на от харпиитс. От Зефир родила
Ксант и Балин, двата иэключител-
но бързи коня на Ахил.
Подаркес (стгр. Podarkes) мит
Истинското име на Приам (-♦)
podium лат (поди\ м) Тсраса. бал-
кон в пирка или римския амфите-
атър. Там заемали мсстата си им-
iieparopiiic и энатннтс лица, за да
присъстват на представлснията.
полемарх (стгр polemarchos) В
Атина третият от дсвстимата ар-
хонти Първоначално той бил
върхопсн восначалник. а впослс-
дствис сс заниманал с правораз-
данансто над метеки и чуждении
В Спар)а бил началник на една
тога
pollex лат. (/»<»лек<) Римска мярка за
дъ (жина, равняваща сс на една
шсстнайсега част от стъпката (^)
319 -
Поликлет
полети (стгр poletai) В Атина фи-
нансоиа комисия. съставена от дс-
сст полсти, която отдавала на от-
куп държавните доходи
Полиб (лат Polybus) мит I. Цар
на Коринт. Съпругата му, конто
вероятно сс наричала Псрнбея, ня-
мала дспа Той й разрешил да оси-
нови малкия Един, когото нсгов
iiacuip намерил изоставен на пла-
нината Китерон. 2. Цар на Тива.
конто дал подслон на Менелай при
завръшането му от Троянската
война
Полибий ( тат. Poly bius) (около 202-
l IX г.пр Хр.) Старогръпки исто-
рик. родсн в Мегалополис, в Арка-
дия Привържсник на Ахсйския
съюз. Бил заведен в Рим като за-
ложник. Там сс сприятелил със
Сципион Емилиан, който му дал
пьяна свобода да се занимава с на-
ука и да пътува. Написал на ста-
рогръцки сзик „История" на Рим в
чстирийсст книги. От тях са запа-
зени изцяло първитс ист фрагмен-
та и част от останалитс. Отнасял
сс задълбочено и критично към
нсторичсските събития в периода
от 264 до 146 г.пр.Хр.. като
възхвалявал нарасгвашага мош на
републиката.
Полигнот (лат. Polygnofus) (V в
пр Хр ) Прочут старогръцки жи-
вописец. родсн в Тасос. Работил
прсди всичко в Атина в периода
между 470 и 440 г.пр.Хр. От твор-
битс му с мтполотически сюжсти
нс е останало нищо. Бил много це-
нен заради новаторскнтс си техни-
ки уиотрсбата на повече Цветове
и търсснсго на перспектива.
Полидамант (лат. Polydumas)
мит I. Троянски герой, връетник
и приятсл на Хектор. убит от Аякс
2. Аглет, надарен сз.с свръхчовсш-
ка си за. Хвалсл се. че може да сире
прспускаша колесница само с ед-
ната си ръка. Убил с удар на юмру-
ка си един лъв. но загинал. према-
зан от огромен товар, който смя-
тал. чс щс може да задържи.
Полидевк (стгр Polvdektes) мит
Цар на остров Ссриф Приел и
подслонил Даная и сина и Персей
Впоследствие сс влюбил в Даная и
за да може да сс сближи с нея. отда-
лении сина й, като го нзпратнл да
му донесс главата на Медуза. Пер-
сеи сс върнал невредим от опасната
скспсдипия и за да спаси майка си
от досадного задирянс на Поли-
девк. нзвадил от торбата главата на
Горгоната и го вкамснил -» Персей
Полидор ( лат Polydorus) I. мит
Малкият син на Приам, който спо-
рсд Омир бил убит от Ахил Спо-
рсд друга легенда Приам, за да
държи настрана момчсто от вой-
ната, го поверил на Полимсстор,
царя на Херсонес, който бил же-
нен за дъшерята на Приам Илио-
на Когато Полимсстор разбрал за
падансто на Троя, убил Полилор.
за да взсмс ськровищата му. и го
хвърлил в морето. Хекуба намери-
ла тялото му и отмъстила за него,
като ослепила Полимсстор 2. (I н
пр.Хр ) ист Старогръцки скулп-
тор, засдно с Агсзандър и Атсно-
дор автор на Лаокоон.
Полидора (лат. Polydora) мит
Друго имс на Лаодамея (-♦)
Полиид (лаг Polvidus) .мит. Гала-
тея н лечится. Синът на Минос
Главк (•*) умрял, след като паднал
в дслва с мед Полийд го съжнвил,
като използвал една билка. понеже
бил наблюдавал змия да съживява
друга змия с нся.
Поликлет (стгр Polykleilos. лат
Polyclitus) (V в.пр.Хр ) Гръикн
скулптор. родсн в Аргос Живя I в
Поликрат
- 320 -
Атина и бил съвремснник на Пе-
рикъл и съпсрник на Фидий Тво-
рял предимно статуи от бронз на
атлсти, изваяни спорсд каноиитс
на хармоничната красота, на си-
метрията и пропорцииге. конто сс
превърнали в модсл за скулпторн-
тс от класнчсската сноха Най-из-
вестното му произведение с „До-
рифор" (кописносси). Нарекли го
Поликлет Стари, за да сс различе-
на от друг гръики творец със съ-
шото име. живял по-късно.
Поликрат (лат. Polvi rates) (’-522 г
пр.Хр.) Тиран на Самос Завзсл
властта със сила заедно с двамата
си братя. конто после отстранил
С издал мощен флот Съюзил сс
най-напред с сгиптянитс. а после с
Персия, като с корабите си й по-
могнал да превземс Египет Когато
отишъл на посещение при сатрапа
на Сарди. бил обвинен несправед-
ливо в предатслство и разпънат на
кръет Покровителствал изкуства-
та. литсратурата и науката. взел в
двора си Анакреонт
Поликсена (стгр РоИхепе. лат
Ро/ухепа) мит Дъщеря на Приам
и Хскуба, прочута с красотата си.
Ахил бил влюбен в нея и я поис-
кал за жена Но привлечен в храма
на Аполон с надеждата да я види
там. гръикият герой бил убит от
засада от Парис. След падансто на
Троя в ръцстс на гърцитс синът на
Ахил Нсоптолем убил Поликсена
на гроба на баща си. за да отмъстн
за смъртта му. Спорсд друга ле-
генда красивата дсвоика се самоу-
била на гроба на Ахил. към когото
и гя нзпитвала любой
Полиместор (лат Polvmnesfor)
мит Цар на Херсонес Оженил сс
за дъшерята на Приам Илиона и
подслонил младня Нолидор, мал-
кия брат на съпругата му. за да е
далеч от Троянската война. Щом
като разбрал за падансто на града
и за смъртта на Приам, убил мом-
чето. за да взсмс съкровищсто. ко-
сто Полидор донссъл със себе си
Когато Хекуба намерила тялото на
сина си. си отмъстила за смъртта
му. като ослепила Полиместор
Полимния (лат. Polvmnia) мит
Една от дсвстте музи (-♦)
Полиник (стгр. Polvneikes, лат
Polynices) мит. Снн на Един, царя
на Тива. и Иокаста. Заедно с брат
си Етеокъл изгонили баща си от
иарството и сс възкачили на тро-
на Двамата сс разбрали вески от
тях да царува по една година, но
когато спорсд уговорката дошло
ред на Етеокъл да напуснс трона,
отказал да го направо и изпратил
Полиник в изгнание Той се под-
слонил при Адраст (^). царя на
Аргос, и сс оженил за дъщеря му
Аргея Адраст решил да помогнс на
зет си да си възвьрнс трона на Ти-
ва и организирал скспедииия. ноне-
на от ссдем смели войни. Този по-
ход е известен като походы на се-
демте срсщу Тива Изходът му бил
решен в двубой между Етеокъл и
Полиник. в който двамата братя се
убили взаимно (-*( Антигона.
Полион, Гай Азиний (лат. Polito,
Gaius Asinius) + А зиний Поаион,
Гаи
Полиперхонт (стгр Polysper-
сЛол)(?-301 г.пр.Хр.) Пълководец
на Александър Велики След
смъртта на царя Антнпатър опре-
делил за иегов приемник в регент-
ството По iHiicpxoHT. в ущърб на
собствсипя си син Касандър. Той
на свой ред сс обсдинил с другитс
диадохи срсщу него, смятайки го
за узурпатор. Няма сведения за
смъртта му. вероятно с загинал в
битка
- 321 -
Помпей
Полит (лат. Polites) мит Снн на
Приам и Хскуба. Тнчал много
бързо и затова бил иэпратсн ла
наблюдава движснисто на гръцка-
та войска. В нощта на опустоша-
вансто на Троя Нсоптолем го убил
пред очитс на Приам.
Полифем (лат. Polyphemus) мит
Чудовище циклоп, син на Посей-
дон и нимфата Тооса. Обитавал
една пещера в склоновстс на Етна.
близо до брега на морсто. Влюбил
сс в нимфата Галатея, но тя го
отблъснала, защото била влюбена
в красивая пастир Акид. Когато
циклопы видял младежитс да си
говорят влюбено. обзет от рсп-
ност, откъртил една скала и сма-
зал Акид После по настояванс на
Галатея боговстс го превърнали в
едноименната река По време на
странстванията си Одиссй и нсго-
нитс другари сс озовали и пещера-
та на Полифем Циклопът ги зат-
ворил и започнал да изяжда вески
дсн по двама от тях Тогава хитри-
Я1 грыжи герой измислил план, за
да могат да сс измъкнат. Напил
гигантского чудовище и когато
Полифем заспал, забил един на-
жежен кол в сдинствсното му око
и го ослепил. Циклопы сс събу-
дил, крещейки от болка, и клатуш-
канкн се, сс отправил към изхода
на пещерата. за да попрели на
и leiiHimirrc си да избягат. Тогава
съобразитслният Одисей и спът-
нииитс му сс окончили в търбуси-
тс на огромнитс му овце, конто
Полифем изкарвал от пещерата эа
паша, след като внимателно ги
проверил, опипвайки гърбоистс
им Всички гърци успели да сс
спасят. макар чс Полифем, забс-
1яэнайки измамата. сс мъчел да
разрущи кораба им. като хвърлял
но него огромни парчста екали
Полукс (стгр Pohdeukes. лат
Pollux) мит Сии на Зевс и Леда,
opat на Кастор -♦ Диоскура
помериум (лат. pomerium) Ивица
свешена земя покрай градските сте-
пи както от външната. така и от вът-
решната страна Тя нс сс обрабогва-
ла и нс можсла ла сс застроява
Помона ( лат Pomona) мит Ита-
лийско божество на илодовсте.
овощияга и градините Била и юб-
разявана като млада жена с някол-
ко ябълки в ръката сн. Бита съп-
руга на Вертумн.
Помпей (лат Pompeii) геогр Дре-
вен град на оскитс в Кампания,
разположен в подножисто на Ве-
зувий Послсдонатслио попадал
под властта на етрускнте. гърцитс
и самнититс. и най-накрая на рим-
ляните. За тях гой сс превърнал в
предпочитана лятна резиденция и
много от извсстните граждани
нмали там вили Пострадал тежко
ог едно тсмстрссенис н 63 г.сл.Хр.
През 79 г.сл.Хр . при прочутото
изригванс на Везувий, останал
погребай под лавата на вулкана за-
едно с Херкулан и други градовс
Помпей (лаг. Pompeius) Име на
римски род. към когото принадле-
жали известии личности I. Пом-
пей Велики, Гией (лаг Pompeius
Magnus, Gnaeus) (106-46 г пр
Хр.) Римски политик и восначал-
ник. Произлнэал от аристократич-
но семейство. Застанал на страна-
та на Сула срсщу Марий и разбил
нойскитс на марианцитс в Сици-
лия и Африка За тези си победи
честна.! триумф и получил прозви-
щето Велики [Magnus). След
смъртта на Сула сс срсщнал с Ле-
пил и го победил (7Х г.пр.Хр ).
След това потушил вьстанието на
Серторий в Испания, триумфирал
за втори път и бил избран за кон-
Помпонио
322 -
су.ч заедно с Крас. Кониснтрнрал
голяма власт в ръцсте си и в края
на консулата си бил натоварен със
задачата да освободи Средиземно
море от пиратитс. Завършил ус-
пешно тази мисия за по-малко от
три месеца После победил Мит-
ридат, цари на Понт, и Тигран, ца-
ря на Армения Превзсл Понт. Ви-
тиния, Сирия и много други облас-
ти в Мала Азия На връщане акос-
тнрал в Бриндизи и доверявайки
сс на изключителната си популяр-
ноет, разпуснал войската Надявал
сс на триумф, но сенаты, изпла-
шен от нарастващото му влияние,
го оставил да чака една година,
преди да го възнагради с тази по-
чест Тогава Помпей сс съюзил с
Крас и Цезар. с конто образувал
нървия триумвират. Заздравил та-
зи връзка. като се оженил за дъшс-
рята на Цезар. Юлия Триумвнри-
те си поделили властта и той полу-
чил Испания и Африка Но докато
Цезар бил далеч. за да води воен-
иата кампания в Галия. Помпеи сс
нъзползвал от отсъствието му и се
сближил със сената, който му по-
верил нажни мисии За това по-
могнал и Цицерон, завърндл сс с
иегова помош от изгнание. След
смъртта на Крас и малко преди то-
ва на съпругата му Джулия той
бил избран за консул и останаi
сам срещу иарастнащага популяр-
ное! на Цезар, към когото изпит-
вал завис г и страх Сенаты под-
крепил Помпей и му дал изнънред-
ни пълномощия а съшеврсменно
взе.т и решение, с косто негоният
съперник сс за.гыжатзал да сс вър-
нс в Рим. като освободи войската
си Но Цезар дал дока загслство за
своего прсвъзходство. като пре-
минал с лсгионитс си р Рубикон
(49 г.пр Хр ). прсдизниквайки така
сената, който поверил на Помпей
задачата за спасяванс на Рспубли-
ката Това било началото на граж-
данската война. Помпей премннал
в Гърция. но Цезар го послсдвал и
в битката при Фарсал (48 г.пр Хр.)
разбил войската му Тогава Пом-
пей потърсил убежище в Египет,
надяваики се на закрнлата на Пто-
лемеи XIII. възегановен от него на
трона Царя! обаче сс оказал не-
благо (арен и накарал да убият
11омпсй от страх от Цезар. като му
изпратил огрязаната глава на не-
приятеля му. Надявал се. че така
щс получи нсговото благоволение
Цезар обаче плакал и отдал почес-
ти на своя голям съперник 2.
Помпей Велики, Секст (лат
Pompeius Magnus. Sextus) ("?—35 г
пр.Хр ) Римски политик и военен.
сии на предходния Продължит
борбата на баща си срещу Цезар и
бил победен при Тапсос. в Африка
(46 г.пр.Хр ). После премннал я
Испания, къдсто при Мунда. сра-
жавайкн се заедно с брат си Гнев,
отново би । победен (45 г.пр Хр ).
След смъртга на Цезар поел кома-
ндвансго на флота, но срещндт
съпрот штата на вторим триумви-
рат Тогава блокирал с корабите
си доставките за Рим и принудит
Октавиан и Антоний да подпишат
в Мпзенум тоговор с него, с който
му сс давала властта над Сицилия.
С ардиния. Корсика и Пслопонсс
Впослсдствие. след подновяване-
то на посините действия, бил по-
беден от Октавиан при Пантох
(36 г пр.Хр.) и се наложило да
избяга в А зия. Там, в Милет, бил
убит от смисар. изпратсн от Ан-
тоний.
Помпонии ( таг. Pomponius) Име
на рнмскн род, към който принад-
лежали известии личности, сред
- 323 -
Порсена
конто Помпонии Агик !-♦ (пни,) и
Помпонии Мслаг^ t/сл/)
Понт ( hit. Pontas) I. пит Дрсвно
морско божество Понт бич син на
Гея и баща на Иереи. Тавмант,
Форкин и Кето, 2. геогр. Облает в
Мала Азия, разположена между
Евксинския понт (днсс Черно мо-
рс). откъдето идва и името и. Паф-
лагония, Армения и Кападокня
Достигнала най-голям pannier
при парувансто на Митридат Ве-
лики <•♦).
Понт, Евксински (лат Pontus
Euxtnus) геогр. Днсс Черно морс
Понтий (лат. Pontius) Име на сам-
нитски. по-късно на римски род.
към който принадлежали Гай Пон-
тии Аквила (-♦ -Ixhuui). Гай Пон-
тий Херений (-♦ Херений) и Пилат
Понгийски (-♦ Пинии)
понтифекс (лат. pontiles) В Рим
член на колегията на жрецитс. ко-
нто бдели над офнииалния религи-
озен култ. Тази колегия била въве-
дсна от Нума Помпилий Върхов-
ният жрец, powrr/ev maximus, стоял
начело на колегията на жрецитс и
имал задължснисто да попълва
Innah ponttfici, в конто сс отбе-
1язвали събитията през годината.
рора таг. (попа) В Рим жрец ог по-
нисък ранг, който приготвял всич-
ко необходимо за жсртвоприношс-
нисго Закарвал жертвеното жи-
вотно до олтара, където с един
удар го убивал с чук (malleus)
Попел Сабина (лат Рорраеа
Sabina) (*-65 г.сл.Хр.) Римска
матрона, дъшеря на Тит Олин. Би-
ia изключително красива и «ис-
кано слсгантна жена Омъжила сс
та Руф Криспин, после за бъдещия
император Отон, фаворит на Не-
рон Перон обаче му я отнел. като
изпратил съпсрпика си далеч от
Рим. Попея сс грижсла много та
красотата си и вески ден сс къпсла
в магарешко мляко, за да «апаш
мска кожата си За тази цел имала
иа разположснис истсготин мага-
рици. Раднала сс много кратко
врсмс на благоволснисто на импе-
ратора и станала жертва на нсго-
вата жестокое г и бяс - преби т я с
ритнипи в корсма. когато била в
напреднала брсмсиност
popina iar (попина) В Рим кръч-
ма. гостнлница. поссщавана от
простолюдисто. Така сс наричала
и храната, предлагана в кръчмата
Популония (лат. Populonia) I.
мит В Рим епитет на Юнона каго
закрилнииа на града от унишожа-
ванс и опустошаване (на гатински
popular означава ..опустошавам")
2. геогр Древен град в Етру-
рия.близо до морским бряг
Пор (лат Pouts) (IV в.пр.Хр ) Ин-
дийски пар Бил победен от Алек-
сандър Вешки при р Хидасп С
благородного си и гордо поведе-
ние накарал македонским завоева-
тел да му остави царството. към
косто били прибавени други про-
винции Останал верен съюзник
на Александър
Порима (лат Ротта) Дрсвно
италинско божество, сестра и при-
ятелка на Кармента и Постворта.
Ръководсла трудните раждания и
миналитс събития, докато Пост-
ворта направлявала бъдещето.
Порсена (лаг. Parsenu) (VI в пр
Хр.) Цар на Клузиум (диес Киу-
зи), в Етрурия След изгонвансто
на Тарквините искал да върнс на
грона Тарквинни Горди, като сс
опитал да завладсе Рим Бил
спрян благодарение на героизма
на Хорапий Кок лес и Муцин (не-
вода.
portorium
- 324
portorium тат (»to/who/>wt w> В Рим
данък. мито, поставяни на тран-
зитните стоки
Порту н (лат Portunus) мит
Римско божество. закрилник на
пристанищата. В иегова чсст всяка
година на 17 август се организи-
рал празникът Portunaha.
Порфирий < тат Porphvrius) (око-
ло 233 305 г.сл.Хр ) Известен
римски философ неоплатоник, ро-
дсн в Тир Бил ученик на Лонгин и
Плотин Живил и Рим и после в
Сицилия. След завръшането си в
Рим ръководил нсоилатоничсската
философска школа, бил учитсл на
Ямблих Написал биография на
Плотин (-») и подредил и издал съ-
чинснисто му „Енсади**.
посейдеон или посидеон (сир
Poseideon) Шсстият месец от атн-
чсския календар. който продъ тжа-
вал от 15 декемврн до 15 януари.
Посейдон (стгр Poseidon) мит
Син на Кронос и Рея Кибела, брат
на Зевс, Хадсс и други божества
Едва родсн. тон също бил иогъл-
нат оз баща си. но после бил
изхвърлен жив Когато Зеве поел
властта над небсто и зсмята. пове-
рил на Посейдон морскою, а на
Хадсс подземного царство Но
Посейдон завидя л на брат си за
негоната пласт, опълчил сс против
него и сс отпал да то оковс във
вериги Зеве, за да го иакажс. го
принудил да прекара една година
на зсмята. през която построил
стснтпс на град Троя за паря Лао-
мсдонт Въпреки всичко бит на
страната на Зевс в борбата му срс-
щу титаните и гиган т и те. конто ис-
кали да дстроиират паря па
Олимп Морският бог бит изобра-
зяван върху голяма раковина, коя-
то му служсла за ко теснина и била
теглена от делфини и ли морски ко-
не. в ръката си държал тризъбец. с
който. удряйкн земата, прсдизвик-
вал зсмстресенин и появата на но-
ви острови Оженил сс за Амфит-
рита. от която сс родил Тритон
Имал още много лтобнми жени и
много деца: от нимфата Тирб -
Нелей и Пслттй; от Тооса му сс ро-
дил Полифем, от Гея Антей Ха-
рактеры му бил непостоянен, чес-
то сс показвал жесток и отмъсти-
телек, както с Одисей, когото
прсследнал за ослепинането на
Полифем. Атинянитс. конто го по-
читали много, му принасяли в
жертва бикове и коне и посветили
на него един месец - посейдеон
В иегова чсст в Коринт сс
празнували Истмийските игри От
Гъриия култът му проминал и в
Италия, къдсто рнмлянитс го
отъждсствявалн с Нептун, ита-
лийского божество на водите.
Постворта или Постверта
(лат Postvorta или Postverta) мит
Дрсвно италийско божество, сест-
ра и прнятелка на Кармента и По-
рима Наиравлявала бъдещето. до-
като Порима ръководсла миналитс
събития и грудннтс раждания
postliminium тат {пост .тмини) и)
Правого на римская гражданин,
който с бил затворник или изгна-
ния. да сс завърнс в родината и да
получи предпишите си права
Посту мий, Авъл (лат. Postumius.
Aulus) (VI—V в.пр.Хр.) Римски
консул, който победил латннитс.
съюзсни с Тарквиниитс, в извсст-
ната битка при езерото Рсгил (496 г
ттр.Хр.).
Потос (стгр Pathos) мит Олп-
цстворявал любовния копнеж и
влизал и снитата на Афродита.
Праксител (лат Praxiteles) (IV в
пр.Хр.) Един от иай-голсмите
- 325
преторианци
атински скулптори За да изработи
перфект ните си и изпълнсни с гра-
ция и хармония творби използвал
пеннин мрамор от остров Парос
Един от най-извсстнитс му произве-
дения са „Афродита Кнндска". „Са-
тиры", „Хсрмсс с малкия Дионис".
prandium лат (прандиум) В Рим
леко идснс около пладнс
Пратин(стгр P/w/in«s)(540 470г
пр.Хр ) Старогръцки трагически
поет, родсн във Флиунг. Смята сс
за съэдатсл на сатиричната дра-
ча. Написал и 18 трагедии.
прашкари (лат. fund (lores) Римски
войници, конго сс сражавали с
прашка yunda).
praedium лат. (предиу.ч) В Рим
имот. градско или сслско имение с
прилсжащитс постройки
ргаесо лат. (преко) В Рим глаша-
тай. веститсл, който развивал дей-
ността си на комицинтс, в съда. на
зрелишата и на търговстс
praerogativa лат (прерогатива)
В Рим иентурията, която гласува-
а първа на комицинтс.
Прет (стгр. Proitos. лат Pmetus)
чит Син на Абант. царя на Ар-
гос. и на Аглая, брат-близнак на
Акризий. След смъртта на бащата
двамата братя си оспорвали трона
и спечелил Акризий. Прет наме-
рил подслон в Ликия при цар Ио-
бат и се оженил за дъщсря му Стс-
небои, наричана ощс Антея. След
като се върнал в Арголида, с по-
мощта на тъета си получил власт-
та на Тиринт. Съпругата му Стс-
нсбоя сс влюбила в Бслсрофонт и
г 1.й като той нс отговорил на
чувствата и. тя наклсвстила героя
пред съпруга си. Прет изпратил
Бслсрофонт в Ликин при Иобат с
пнемо, в което молсл тъета си да
го убис (^ Белертроит). От Стс-
нсбоя Прет имал три дъщери. на-
рсчсни Претили (-♦). и един син.
Мсгапснт
претекста (лат praetexta) В Рим
тога, обшита с пурпур, носсна от
жрсцитс. магистратитс и момчета-
та до навършванс на 17-годишна
нъзраст.
претекста, фабула (лат. prae-
texta, /abula) Римска национална
драма, в която актьорите носел и
toga praetexta. Сюжетът и бил ми-
тологичен или от римската исто-
рия Този драматичен вид бил въ-
веден от Гнем Невий (-*).
Hpemugu (стгр. Proitides. лат.
Proetides) чит Така сс наричалн
Лизина. Ифиноя и Ифианаса, дъ-
щери ге на Прет и Стенсбоя Хера
ги наказала с безумие, защото сс
смятали за по-добри от нся Спо-
рсд друга легенда били наказани
от Дионис, защото нс признавали
култа му. Тс бродели по полита,
въобразявайкн си. чс са крави На-
падали пътниците, защото смята-
ли, чс щс ги впрегнаг в рало Били
излекувани от Мсламп, който сс
оженил за Ифианаса.
претор (лат. praetor) Римски ма-
гистрат, първо началник на войс-
ката, после граждански магистрат,
чинто функции били различии от
тези на консула Прегорте били
избирали на цснтуриатнитс коми-
пии. след като навършат четирий-
сст години и оставали на тази
длъжност една година. Praetor иг-
bonus имал юрисдикция върху
римски ге граждани, a praetor реге-
grmus върху чуждснцитс. След из-
тичансто на мандата им били из-
пращани да управляват провинци-
итс като propruetores.
преторианци (лат. praetoriani) В
Рим така били наричани войници-
преториум
- 326 -
тс от императорската гвардия, въ-
ведсна от Август Тя сс състояла
от дсвст кохорти
преториум (лаг praetonum} В
римския воснсн лагер така сс на-
рычала палатката на пълководсиа.
както и пространство™ пред нся.
къдсто се събнрала войската
префект (лат praefectus) В Рим
длъжностно липе, косто оглавява-
ло някаква служба или колегия
Функииите им били най-раз личин
praefectus aerarii управлявал дър-
жавнага казна, praefectus class i s
командна.') флота, praefectus equi-
turn бил началник на коннииитс.
praefectus тогит - цензор, pme-
fectus pmetorii - началник на им-
ператоре ката гвардии Praefectus
urbis управлявал град Рим и заме-
ствал консулитс. когато тс отсъс-
твали от града, эа да водят войии
или по други причини.
префектура (лат. praefectura)
Италийски град прсз републикан-
ската споха. в който правосъдисто
сс ръководсло от прсфскти. деле*
гирани от претора на Рим Тс били
наричани praefecti iurt dicundo.
praefica лат. (префика) В Рим оп-
лаквачка на погрсбенията. на коя-
то било заплатано.
Приам (лат Priamus) мит. Пос-
ледният троянски цар. снн на Лао-
мсдонт Истинското му име било
Подарк. но го нарекли Приам (от
priamai. косто на старогръики оз-
начава „откупвам"). защото бил
откупсн от сестра си Хсзнона.
след като Хсракъл го п ленил и за-
вел в Гърция Когато сс възкачиi
на трона, се оженил за Хекуба. от
която имал много деца. сред конто
Хсктор. Хелен, Дсйфоб. Парис.
Креуса. Касандра. Полидор Имал
и други, но от други жени(вероят-
но 50сина и 50 дъщери). По време
на царувансто си направил Троя
цъфгяща и влиятелна. После оба-
чс заради сина си Парис, който
откраднал Елена, Приам трябвало
да води одна дълга война срсщу
гърцнтс, която завьршила с пада-
нето на града в ръцстс на неприя-
тслите и истового опожаряванс. В
отчаяния си послсден опит да
възпре нападатслитс Приам об-
лякъл доспсхитс си и искал да сс
хвърли в бои. но бил възпрян от
Хскуба Тя го убедила да сс прию-
ти при олтара на Зевс със сина им
Полит. Там обаче заварил Нсопто-
лсм. който убил младежа и съ-
сякъл ci ария цар.
Приап (лат Priapus) мит Божест-
во на оплодителната сила, на поли-
та и градииите. Бил син на Дионис
и Афродита Родил сс в Лампсак.
къдсто майка му го изоставила,
изплашена от грозотата му. Израс-
нал там. нодейки разгулен живот,
косто принудило житслитс на гра-
да да го изгонят После го повнка-
ли от ново, за ла закриля пините,
градинитс. прсхраната и му посве-
тили култ. Като символ на мъжка-
та сила, той бил изобразяван като
ниско. набито същсстно с прско-
мерно голям фалос и кози уши
npuanuu (лат. priapeia) Закачливи
и най-вечс цинични стиховс, пос-
встсни на Приап. Никои от тях
принадлежат на Катул и Тибул.
примипил лат. Ipnmipilus} Центу-
рион. обикновено най-въэрастни-
ят и най-достойиият, който коман-
двал първата манипула триарии.
принцепс (лат. princeps) 1. В Рим
така сс наричал човск. отличаваш
се с иэключителния си морал и ав-
торитет. като prtneeps senatus - тит-
ла давана от иензоритс на сенатора,
който гласувал първи и бил най-
- 327 -
Продин
уважаваната личност от събрание-
то 2. В множсствсно число - прин-
ципсс (pnncipes) означава войни-
цнтс, конто стояли на втората реди-
на. зад хастатитс и пред триарнитс.
3. Princeps prior сс наричал този.
който стой начело на prinetpes
Приен (лат Pnscus) Римско име
-♦ Тарквиний Приск
Присциан (лат Priscianus) (VI в
сл.Хр ) Римски филолог, родсн в
Кесария Преподавал в Констан-
тинопол по врсмсто на Юстиниан
Най-значитслното му съчинение с
„Обученисто по граматика".
притан (стгр. prytanis) Магис-
трат. който с във върховното ръ-
ководство, наречено притания. на
някои гръики полиен. В Атина тс
били члсновс на постоянното
присъствие на Съвста на петсто-
гннтс, на брой 50, а пританията
била 1/10 част от съвста. Притани-
тс прсдставлявали изпълнителната
пласт и управлявали за срок от
I 10 част от годината Зассдавали
в притансума (-♦).
пританеум (стгр. Prytancion) В
гръцкитс градовс общсствсна
постройка, в която зассдавали
прнтаните. Освсн това в нея сс
хранели на държавни разноски
прнтаните (-»), заслужилитс граж-
дани и чуждсстраннитс пратсници.
Проб, Марк Аврелий Валерий
(пат. Pmhus. Marcus Aurelius Va-
lerius) (232-282 г.сл.Хр.) Римски
император, родсн в Сирмион, в
Панония След блестяща военна
карисра, след смъртта на Тацит
той бил обявен в Сирия за импера-
тор от лсгионитс. Защитил грани-
цитс на империя га от аламаните.
вандалитс, бургундитс. готитс и
сармагитс. Възползванки сс от пе-
риод на спокойствие между бунто-
встс и вътрсшнитс разногласия.
Проб рсформирал упранлението
на провинпиитс, насърчил разви-
тисто на занаятнтс и земедслисто.
За да оздрави съсипаната иконо-
мика, възложил на нсзаетигс леги-
они да прссушат блатата и да
построят изкуствсни капали в Па-
нония. Войнииитс обаче, нсдовол-
ни от това. чс трябвало да вършат
нссвойнстнсни за тях дейностн. сс
разбунтували и го убили. Въпреки
това смъртта му прсдизаикала сь-
жалснис. тъй като неговата интс-
лигснтност и високият му морал.
известии на всички, му били спс-
челили прозвището Probus (probus
- ..честен, добър“).
провинция (лат. provincial I. В
Рим всяка функция или общсстве-
на длъжност. повсрявана на маги-
страт 2. Облает, извън границите
на Италия, която сс управлявала
от пропретор или проконсул, из-
пратсн от Рим.
provocatio гат. (провокацио) Апе-
лиранс. понякога насочсно към на-
рода (provocatio ail populate), от
страна на гражданин, който искал
отмяна на присъда. Magislrarus
sine pmvocatione сс наричала тази
магистратура, чиито решения би-
ли безапслационни
prodigium лат (л/мм)игиг.м) I. Зна-
мение. лош знак, който бил тълку-
ван от дсисмвиритс. жрсиитс и кон-
сулите, конто определяли и начи-
ните за изкуплснис. 2. Чудовище
Продин (лат. Prodicus) (V в.пр
Хр.) Старогръики софист, роден на
о.Кеос, живял в Атина. Бил съвре-
менник на Горгий и учител на Ев-
рипид. Сократ и Изократ Платон
говори за него с възхищение. а
Ксенофонт ни с предал част (за Хе-
ракъл на кръетопътя) от алегорич-
ното му съчинснис „Времена” .
prodosia
- 328 -
prodosia стгр (продосtin) Ста-
рогръики термин, означаващ ripc-
датслство срещу държавата. На-
казвало сс със смърт и конфискуй
ване на имотитс.
proedria стгр. (проес)риа) В Гърпия
почетного място или длъжността на
предссдатслстващ Впослсдствие
означавало и правоте да имаш мяс-
то на първия ред в тсатъра.
Прозерпина (лат Proserpina)
мит Латинского име на Псрссфо-
на (-»).
прозодий (стгр prosodton) Хоро-
на песен в съпровод на флейта,
първоначално в чест на Аполон
И зпълнявана била на гьржсствснн
пропесии. откъдсто и името и
Прокна(лаг Procпе) мит Дъщеря
на Пандион, паря на Атина. съп-
руга на тракнйския пар Тсрсй и
сестра на Филомела (•♦! Била
превърната от боговете в лястови-
па. след като убила по изключи*
телно жесток начин собственна си
син Итис.
проконсул (лат. proconsul] Рим-
ски магистрат, на когото била
удължавана длъжността на консул
с одна или иовечс години и би л
и зпращан да управлява никоя про-
винция със същитс функции като
консула в Рим.
Прокрида (лат Procns) stum Дъ-
щеря на Ерсхтей и съпруга на Кс-
фал (-♦). от когото била убита но
погрешка по врсмс на лов.
Прокруст (лат Procrustes) мит
Разбойник в Атика. прочут със
своята жсстокост. чисто истннско
имс било Дамаст. Живеел близо
до рската Кефи т и пленянал ттътии-
цитс. подлагайки ги иа страшни
изтезания. Проспал жсргвитс си
иа едно легло (Прокрустом to-
me). като по-късиге разтеглял до
дължината му. а на по-дългитс ре-
дел краката Бил убит от Тсзсй.
проксен (стгр pmxenos) В Гърция
гражданин, иатоварен от дт.ржава-
та да се грижи за интсрссите на
гостите чуждснцитс.
Прокул (лат Procitlus) Имс на ня-
колко известии римляни 1. Про-
кул. Юлий (лат lulius) Легенда-
рен римски сенатор. Ромул, след
като се възнссъл на нсбсто, сс по-
явил на Прокул и поискал да бъдс
почитан като Квирин. 2. Прокул.
Семпроний (лат. Sempronius) (I в.
сл.Хр ) Римски юрнсконсулт, ос-
нонатсл заедно с Лабеон на проку-
лианскага школа с филорспубли-
кански разбирания. която сс про-
тивопоставила на по-консерватив-
ната сабинианска школа. 3. Про-
кул, Тит Елин (лат Titus Aelitts)
( ’ 2X0 г.сл.Хр.) Римски пълково-
дец с варварски произход. конто н
Галия се самообявил за импера-
тор. но бил победен и осъдсн на
смърт от Проб.
прокуратор (лат procurator) I.
Управител, който сс грижсл за ре-
да в дома и за робитс. 2. Римски
магистрат, който управлявал нас-
коро завладените и ощс нсурсде-
ните окончателно провинции. Той
стоял ио-писко от проконсула. 3.
Управител на импсраторскитс
приходи.
Прокъл (лат. Proc les) Легендарен
цар на Спарта, брат на Евристсн
(-♦). с когото си поделили властта
Прокъл (лаг Prokins) (410 4X5 г.
сл.Хр I С тарогръики философ, ро-
лен в К'онстантинонол. Ръководил
нсоплатоничсската школа в Ати-
на. подредил и коментирал диало-
ги тс на Платон.
пролетарий (лат. proletarius)
Гражданин от наи-ниското съело-
- 329 -
Прометей
нис в Рим, чисто сдинствсно богат-
ство било погомството (/>«>/«).
пролог (лат piolugus) В антична-
1.1 комедия и трагедия частта. ко-
ню предхождала първата песен
на хора. В ней един актьор. често
наричан също пролог, разкатвал
на зрителше сюжета и повода за
написванс на комедията или ipa-
гсдинта
pronaus iaг (л/юитг) Преддверие
прел гръикия храм, огранено с ко-
лони Преддверие на храм.атриум
Проперций, Секст (лат Proper-
tius. Sextus) (около 4X-I6 г.пр.
Хр ) Известен римски слегичсски
Прометей (лат. Prometheus) мит Титан, син на Япет и на океанидата
Климена или Азия, брат на Атлант, Епиметей и Менойтий. Не взел учас-
тие в борбата на титаните срещу Зевс, тьй като (както показва име-
то му на гръцки - „предвиждащ") предвидил поражението им. предопреде-
лено от Съдбата. Все пак ненавиждал Зевс и за да се подиграе с него,
веднъж заклал два бика и под кожата на едното от животните поставил
най-хубавото месо. а под кожата на другото само вътрешностите, тлъс-
тините и костите. После попитал бащата на боговете кой бик предпочи-
та и Зевс избрал втория. защото бил по-голям Това предизвикателство
вбесило царя на Олимп, който. за да си отмъсти, наредил на Хефест да из-
вае една статуя, на която дал живот и я нарекъл Пандора (-*). Изпратил
я на земята, за да разпръене там всички злини и нещастия. тъй като зна-
ел колко много държи на хората титанът Прометей. Всъщност, за да нап-
раво живота на човечеството по-приятен, той решил да му дари огъня.
Дотогава хората се хранели само със сурово месо. живеели в пълни с мрак
пещери. през зимата премръзвали от студ и не знаели как да държат да-
леч дивите эверове. Прометей отишъл на остров Лемнос, където се на-
мирала ковачницата на Хефест, откраднал от бога една искра огън и я эа-
несъл на хората. Научил ги как да си служат с огъня. за да обработват ме-
талите, да се топлят. да приготвят храната си и да осветяват нощите
си. Освен това ги запознал с изкуството на медицината, с обработване-
то на земята. Показал им как да опитомяват конете и да строят мъщи-
те си. Зевс, вбесен още повече, наказал Прометей с безмилостна жесто-
кост. Накарал да го хванат и да го заведат при една скала в планината
Кавказ, към която Хефест го приковал Всяка сутрин един орел се спускал
при него, за да кълве черния му дроб, който после по чудноват начин израс-
твал отново. Това мъчение продължило векове народ. Най-накрая Херакъл
убил грабливата птица и по волята на Зевс освободил Прометей, при ус-
ловие че той ще разкрие на бащата на боговете какви опасности се кри-
ят за него в бъдещето. Тогава Прометей го предупредил, че ако се ожени
за Тетида, както възнамерявал. от брака им ще се роди син, който ще го
свали от трона. Затова Зевс се оженил за Хера, а Тетида я дал за съпру-
га на смъртния Пелей. Прометей имал един син. Девкалион. който се оже-
нил за братовчедката си Пира, дъщерята на Епиметей. Според Аполодор
Прометей създал първия мъж и първата жена от глина и им вдъхнал ис-
кра та на живота Митът за Прометей станал сюжет на много трагедии,
най-известната от конто е на Есхил.
пропилеи
- 330 -
пост. Родсн в Умбрия, като много
млад сс установи । в Рим Бил при-
ятсл на Овидий и гюкровитслстван
от Мецена! и Август. Обичал една
образована и инте.нггентна жена,
която възпял иод името Цинтия
Знас сс. чс умрял много млад От
него са запазени чстири книги еле-
гии с изключителна дълбочина на
4VBCTBOTO И СЪПЬрШСНИ В СТИ.ГИС-
тично отношение.
пропилеи (стгр propvlaia, лаг.
pmpvlaea) В гръиката архитекту-
ра монументална врата от колони,
колонада. гюставяна прел обшсст-
вени постройки или храм като по-
четен вход Прочу ти били Прогги-
леите на Акропола в Атина. дело
на архитскта Мнезикъл
Пропонтида (лат. Propontis} ге-
огр. Древното имс на Мраморно
морс.
propugnaculum гат (пропугнаку-
п и) Изднгнато укрепление за за-
шита на град, крспост.
Прорза (лат Prorsa) мит Дрсвно
италнйско божество, сестра на
Постворта, бъркана с Порима (-♦)
Закриляла бременните жени
проскений (лат. proscaemum)
Предната част на сисната, къдсто
играсли актьоритс. заобиколсиа от
параскении
проскрипция (лат pnoscriptio) В
Рим декрет, с който сс осъждал на
изгнание никой гражданин с абсо-
лютната забрана да му сс прелое-
тавя подслои Името му се извес-
тявало публично и жиногът му бил
във властта на вески, който го нак-
лсвсти. с пел да присвой имотитс
му Те биги конфискувани и с тях се
отплашали на доноснииите Тези
наказателни мерки би ги изпопва-
ни и за разрешаване на личин
вражди Потърпенгииит. както и
нсговитс деца и виуци г убели
гражданскитс си права
prostatai стгр. (простатой) Така
сс наричалн в Атина гражданитс,
под чиято протекция били поста-
вини хората без граждански права,
т е метеките.
Протагор (лат Protagoras) 1.
(около 4X0-410 г.пр.Хр.) Прочут
старогръцки софист от Абдсра.
ученик на Демокрит Бил почитан
много ог атинянитс и особено от
Пернкъл. но после бил изгонен от
града каю атеист 2. шт Заглавие
на един от най-извсстнитс диалози
на Платон.
Протей (лат. Pmteus) мит. Мор-
ско божество, син на Океан и Тс-
тида или вероятно на Посейдон
От него получил пророчсска дарба
в замяна на услутитс, конто пра-
вел Всъщност богът го назначил
да сс грижи за тюлснитс. моржо-
встс и другитс морски животни
Имал способност да сс преобрази-
ла за миг и по собствсно желание,
превръщайки сс във вода. огьн.
вятър и диви животни Използвал
тази възможност. за да сс измъкне
от тези. конто настоятслно искали
от него да им прсдсказва бъдеще-
то. Менелай успял да изненада
Протей заспал на брега и той му
прсдрскъл. че ше се завърне в ро-
дината
Протесилай (лат. Protesilaus)
мит Цар на една част от Тесалия.
син на Ификъл. Участвал в Троян-
ската война и пръв от ахейцитс
паднал убит. Един оракул биг
предсказал, чс първият грък, кой-
то стъпи на троянска земя, ведна-
га ще умрс. Никой от прсдводитс-
литс нс сс осмслявал да слезе от
корабитс на брега. Тогава Проте-
силай пръв скочил на зсмята и
веднага бил убит от Хсктор или
- 331 -
Психея
Еней Жена му Лаодамея (•♦). ко-
таго разбрала за смъртта на люби-
мая си съпруг. помолила боговсте
да сс смилнг и да и позволят да го
ниди още веднъж. Разрешили и да
говори с него три часа, но елея ка-
то изминало определеното врсмс и
Протссилай сс върнал в Ереб. Лао-
дамся. съкрушсна. се самоубила
Протоген (лат Pmtogenes) (IV в.
пр.Хр.) Гръикн живописей, родсн в
Кауи. Живссл бедно в Родос, къдс-
то Апелес го открил и му помогнал
да сс нрочуе. Нсговата най-извсст-
на картина била „Ловсцът Ялис“.
на която посветил цели ссдсм годи-
ни Когато Деметрий Полиоркст
обсадил Родос, отказал да подиази
онази част на града, къдсто мислс-
ли. чс сс намира картината.
Proci лат (/Троив) мит Прстсндсн-
титс за ръката на Пенелопа (от ла-
тински proc us - „кандидат за же-
нитба“) По време на отсъствието
на Одисей тс се настанили в дворе-
па му и прахосвалн богатството му.
Прусий (лат Prusias) Име на два-
ма паре на Витиния I. Прусий I
('* IKI г.пр.Хр) Водил война с
Византион и Пергам и разширил
царството сн. Бил приятсл на Рим.
След поражснисто при Зама Хани-
бал потърсил убежище при него,
но Прусий. за да запази царството
си. го предал на рнмлянитс Тогава
Ханибал сс отровил, прсди да бъ-
дс заловен 2. Прусий II (7 149 г
пр.Хр.) Син на предходния. Сра-
жавал сс срсщу Атал II от Пергам.
но рнмлянитс го принудили да
върнс завзститс земи Бил свален
от трона от сина си Никомед II,
който накарал да го убият.
Псаменит (стгр Psammenitos]
(VI в.пр.Хр.) Цар на Египет, син
на Амазнс. Прстърпял поражение
и бил убит от Камбиз.
Псаметих (лат Psammethicus)
Име на грима египетски царе I.
Псаметих I (7-6I0 г пр Хр.) Ос-
вободил Египет от асирийското
владичество с помощта на наемни
гръикн войници и заздравиг
властта сн и в Горен Египет. Бил
повлияй от гръиката култура. 2.
Псаметих II (7-589 г пр.Хр.)
Родствсник на предходния. вою-
вал с Етиопия 3. Псаметих III
(7-525 г.пр.Хр.) Бил победен от
царя на Персия Камбиз. който на-
карал да го убият. и Египет прсми-
нал под властта на персите.
psephos стгр (псефос•) В Гърция
камъчс за смятанс Също така
актът на гласуване. който прсд-
ставлявал хвърлянс на малки ка-
мъчста н урна.
Психея (стгр Psyche) мит. Дсвой-
ка с невероятна красота, която
прсдизвикала у Афродита огромна
рсвност Богинята изпратила сина
си Ерос да я накара със сгрелитс
си да сс влюби в най-презряното
същсстно Но след като Ерос ви-
лял Психея, бил пленен от нся.
отвлякъл я и с помощта на Зефир я
завел на едно прекрасно омагьоса-
но място. къдсто се оженили
Всички нощи богът отивал при
любимата си и оставал до настъп-
ването на деня. но и поставил едно
условие: Психея нс трябвало да
знас кой с нейният съпруг. Любо-
питството обачс наддсляло и една
нощ. докато Ерос снял, тя запали-
ла лампа и я надвссила над лиисто
му. за да го види Ерос сс събудил
и разбирайки. чс с разкрит, нзбя-
гал и нс сс върнал повече Тогава
мястото, къдсто сс намирала Пси-
хея, изгубило своего очарование и
сс превърнало в суха пустот
Впослсдствпе Зеве направил Пси-
хея безехгъртна
Птерелай
- 332 -
Птерелай (стгр Pterelaos, лат.
Pterelas) мит. Цар на Тафос. снн
на Тафнй. Получил бсзсмъртис от
Посейдон, при условие че ще пази
един златен косъм. скрит в косите
си. Когато тиванският първенец
Амфитрион обсадил Тафос. дъщс-
рята на Птерелай Комсто сс влю-
била в младня герой За да му по-
дари побсдата, отрязала от главата
на баща сн фаталння косъм и така
го лишила сдноврсмснно от живо-
та и иарството. Все пак подлостта
на дсвойката била наказана, защо-
то Амфитрион накарал да я убнят
Птолемей (стгр Ptolemaios. лат
Ptolemaeus) Имс на няколко еги-
петски владетели 1. Птолемей I
Сотир (стгр. Soter. „Спаситсл")
(около 367-283 г.пр.Хр.) Син на
Лагос, с македонски произход.
Следвал Александър Велики в по-
ходите му в Азия и след смъртта
му (323 г.пр.Хр.) получил като
наследство сатрапията Египет
Определил Александрия за иегова
столица. В борби тс между диадо-
хите сс сражавал срсщу Псрднка.
а после срсщу Антигон Моноф-
талм. като победил сина му Демет-
рий Полиоркет. Битката при Ип-
сос и смъртта на Антигон му поз-
волили да разпрострс властта си
над Палестина. Кипър и Либия В
305 г.пр.Хр. сс провъзгласил за
цар на Египет и превърнал Алек-
сандрия в цветут град и голям
културен ценгър Започнал строи-
телството на прочутия Фар На не-
го се припнева и създавансто на
Алсксандрийскага библиотека и
музейон Въвел култа на Ссрапис.
Отказал сс от трона в 285 г. пр.Хр.
в полза на сина си Птолемей Фи-
ладслф. като нс зачел първород-
ния си син Птолемей Ксраун (•*)
2. Птолемей Фнладелф (стгр
Philadelphos) (308 246 г.пр.Хр.)
Син на предходния. Бил наречен
иронично Филадслф. т е. „този.
койго обича братята”, защото
всъщност ги прсслсдвал и избил.
Оженил сс за сестра си Арсиноя.
която имала голямо влияние върху
него. Воювал с Антиох, но после
сс помирил с него и му дал за же-
на дъщеря си Бсрсника. Постарал
сс да увелнчи военната си мощ в
Егенско морс и сс съюзил с Рим
Организирал успешно управлени-
ем на иарството. Саммит той бил
високообразован човск и подкре-
пил нзкуството и литсратурата. 3.
Птолемей III Евергет (стгр. Еиег-
getes) (около 284-221 г.пр.Хр.)
Син и наследник в упранлението
на предходния. Повел война срс-
щу Антиох, който бил изоставил
Бсрсника. и провел изключително
успешна скспсдииия в Азия. Стиг-
нал до Персия, откъдето се върнаг
с голяма плячка и с цсннитс статуи
на боговете от Храма на фараони-
тс. изнсссни от Камбиз и Дарий
Прнтсгсъл сс на помощ на спартан-
ский цар Клеомен 111 срещу
Ахсйския съюз и когато той все
пак бил победен, го приютил в
Египет. По време на неговото уп-
равление слинистичсско-алсксан-
дрийската култура достигнала
най-големия си разинет. Неговата
шсдрост му спсчслила прякора
Евергет. тосст ..добродетелен”. 4.
Птолемей IV Филопатор (стгр
Phtlopator} (около 244-204 г.пр
Хр ) Син на предходния. наслед-
ник на трона Ироничния си пря-
корът ..този. който обича баща си"
получил, защото, изглежда. отро-
вил Птолемей III. Бил развратен и
жесток владстсл. По време на ца-
рувансто му сс наложило да поту-
шава многобройни въетания в
- 333 -
Птолемей
Египет и загубил част от тсрито-
риитс си. 5. Птолемей V Епи-
фан (стгр Epiphanes) (около
210-181 г.пр.Хр.) Син на прсдход-
ння, когото наследил на пет годи-
ни Бил подвластен на министритс
и настойнииитс си. От тази ситуа-
ция сс възползвал Антиох 111. на-
паднал Египет и завзел част от Си-
рия Когато станал на 14 години.
иълнолстие за сгиптянитс. Птоле-
меи бил коронясан като цар на
Александрия с великолепии тър-
жсства. заради косто бил наречен
Epiphanes. тосст „бележит”. По
време на царувансто му нмало
много бунтовс. косто принудило
римляните да сс намесят и да му
помогнат. След двайсст и чстири
години от встъпвансто си на власт
младият цар бил отровен 6. Пто-
лемей VI филометор (стгр
Philometor, „обичащ майка си”)
(1X6-145 г.пр.Хр.) Син и наслед-
ник на предходния. Управлявал.
като настойник била майка му
Клеопатра. Тя трябвало да защита-
ва Египет от атакитс на Ангиох IV.
Той нее пак успял да нахлуе в
с граната и да взсмс като пленник
младия пар След това римляните
ю освободили и принудили Анти-
ох да сс оттсгли На Птолемей VI
му сс наложило да си раздели
иарството със сестра си Клеопат-
ра за която после сс оженил, и с
брат си Птолемей VIII Евсргст.
Той го изгонил. но римският сенат
върнал Птолемей VI на власт и по-
верил на другия брат Кирена и Ли-
бия. 7. Птолемеи VII Неофило-
пагор (стгр. Neophilopator) (око-
ло 162-144 г.пр.Хр.) Син на прсд-
ходния и на Клеопатра Царувал
гаедно с баща си и бил убит от чи-
чо сн Птолемей VIII 8. Птолемей
VIII Евергет (стгр Euergetes)
(около 182-116 г.пр. Хр ) По-
малък брат на Птолемей VI, нап-
равен от римляните цар на Кирена
и Либия. След смъртта на брат си
сс оженил за вдовицата му Клео-
патра. а после за дьщеря й Влязъл
в историята като жесток владетсл
и след него започнал упадъкът на
династията на Лагидитс. Слсдва-
щитс представители прогресивно
губели влиянисто си и били 9.
Птолемей IX Сотир (142-80 г
пр.Хр.) Майка му го извратила н
изгнание и поставила на трона
другия си син Птолемей X 10. Пто-
лемей X Александър I (около
140-88 г. пр.Хр.) Щом като брат
му бил отстранен, убил майка си,
но бил принуден да избяга заради
бунт и впослсдствие бил убит 11.
Птолемей XI Александър II
(около 100-80 г.пр.Хр.) Бил пос-
тавен на трона от Сула, но загинал
същата година във военно въета-
тис. 12. Птолемей XII Авлет
(около 108-51 г.пр.Хр ) Незако-
нен син на Птолемей IX. наречен
на старогръики Auletes („флей-
тист”), защото свирсл много добре
на флейта Станал непопулярен
заради своята лснивост и бил из-
гонсн от сгиптянитс Приютил сс в
Рим. В 55 г.пр.Хр. Авъл Габиний
го поставил отново на трона под
закрилата на римските войски.
След смъртта му иарството прс-
минало в ръцсте на сина му Пто-
лемей XIII и дъщеря му, прочутата
Клеопатра 13. Птолемей XIII
Дионис (около 61-47 г.пр.Хр.)
Син на Птолемей XII. брат и съп-
руг на Клеопатра. Подтикнат от
министритс си. влязъл в конфликт
с нся и я свалил от трона. След
битката при Фарсал Помпей, довс-
рявайки сс на приятслството на
младия пар на Египет, избягал при
Птолемей Кераун
- 334 -
него. Птолемей обаче накарал да
го убият и за да се харсса на Це-
зар. му изпратил отрязаната глава.
Но той. отвратен от тази толкова
варварска постъпка. му нарсдил
да предало властта на сестра си
Клеопатра и го зашорил. Птоле-
мей успял да избяга и да събсрс
войска, с която влязъл в бой с Це-
зар. но бил победен По време на
бягството си сс удавил в река Нил.
14. Птолемей XIV (59-44 г пр
Хр.) По-малкият син на Птолемей
Авлст. който едва сдинайсстгоди-
шен бил обявен от Цезар за пар на
Египет Оженил сс за сестра си
Клеопатра, която накарала да го
отровят 15. Птолемей XV Це та-
рном (47-30 г.пр.Хр.) Сии на Це-
зар и Клеопатра, царувал с майка
си и бил убит о г Октавиан (-» Це-
зарион).
Птолемей Кераун (лат Piole-
maeus Ceraunus) ('.’-279 г.пр.Хр.)
Цар на Македония, син на паря на
Египет Птолемей I Баща му пред-
почел сина си от втория си брак.
Птолемей II. и го лишил от право-
го да заемс трона Тогава Птоле-
мей Кераун. оженвайки сс за Ар-
синоя. иегова сестра и вдовица на
Лизимах. станал владстсл на Ма-
кедония За да подсигури властта
си. убил двамата сина на Лизимах
и Арсиноя Тогава царииата изби-
рала в Египет при другия си брат
Птолемей II Филадслф Царуванс-
то на Птолемеи Кераун било крат-
ко Затикал в сражение срещу
дошлите от Балканитс тали
Птолемей, Клавдий (дат Ptole-
maeus. Claudius)(II в.сл.Хр.) Про-
чут старогръики астроном и гео-
граф. живя । в Александрия Нсго-
витс астрономически наблюдения
и гсориитс му са ни нознати бла-
годарение на съчинението му
„Математически състав“, по-изве-
стно като „Алмагсста". В него
твърди. че земята стой неподвиж-
на в пентъра на света, докато не-
бсснитс тела кръжат около нея.
Тази „Птолемеева система” била
валидна до появата на Коперник
публикан (лат. publicanus) В Рим
човск. който откупва лържавните
данъии и приходи в пронинциитс.
Публикола, Публий Валерий
(лат Publicola. Publius Valerius)
(VI в пр.Хр ) Римски политик от
сабннски произход. Бил един от
поддръжнииитс на Брут и Кола-
тин срещу Тарквиниитс. След като
Колатин отишъл и изгнание. Пуб-
икола станал консул заедно с
Брут. Разкрил заговора на Вители-
итс. конто искали да върнат Таркви-
ннй Горди, и ги осъдил на смърт
Любовта му към народа, с която
заслужил прякора Публикола (пър-
вончално Poplicola. от думите pop-
ulus и со!о, косто означава „приятел
на народа"), го накарала да изоста-
ни хубавата си къща на Палатин-
скин хълм и да отидс да живее в
кварта.тите на прос голюдисто.
pugillaria дат. (iiveu.iapua) Дъсчи-
ци. клочки за писанс. нарсчени та-
ка. защото били големи, колкото
юмрук Ipugillus).
pulvinar лат. (пу.итнар) Възглав-
нииа или диван, върху който пос-
тавяли статуитс на божсствата при
жертвоприношение. Така сс нари-
чали ощс брачного ложе на импс-
раторитс и импсраторската ложа в
цирка
puls лаг. iny.ic) Гъста каша от
брашно (понякога от варила), коя-
то била оснонната храна на бедни-
тс слосвс от насслснисто
Пунически бойни Имс на три
войни. водсни от римлянитс срещу
- 335
Пунически бойни
картагснннтс за хсгсмонията в
Средиземно морс. Прилагателното
Punicus или Роетсиз ироизлиза от
патинската дума Phoenicia, която
означава финикийци. основатели
на Картаген Първа пуннчсска
война (264 241 г.пр.Хр.) Избух-
нала. когато мамертинцитс от Ме-
сана поискали помощ от Рим сре-
щу съюзника на картагснннтс Ге-
рои от Сиракуза. Консулы Алий
Клавдий акосгирал в Месана през
1ИТОТО на 264 г.пр.Хр. и бързо
превзел Агригент и други нажни
гратовс на Сицилия с помощта на
Герои, който мсждуврсменно изос-
тлан.) предпишите си съюзнини
Римляните построили голям боен
флот и под командвансто на консу-
ла Гай Дуилий разбили враговстс
при нос Миле. Впослсдствие кон-
су авт Атилий Регул (-♦) сс опита.)
та прснссс войната в Африка, но
претърпял поражение и бил отве-
зен в плен близо до Картаген. Вой-
ната продължила в Сицилия ощс
шест години. но накрая римлянитс
имали 11рсвз,зходство и с флота си
ра (били картагснцитс при Егатски-
тс острови. Така ги принудили да
папуснаг Сицилия, която станала
първата римска провинция, и да
подпишат нсизгодсн мирен дого-
вор Римлянитс сс възползвали от
трудноститс. при конто сс сража-
вал Картаген. принуден да потуша-
на бунта на собствснигс си наемни
войницн. и пропели Корсика и
Сардиния. Хамилкар Барка, който
бил главнокомандваш на картаген-
пигс. прсдприсл поход за завладя-
ването на Испания Римлянитс.
изплашени от скспанзията на Кар-
таген, сключили договор, който
определял реката Ибър за граница
на цвете зони на влияние. После
Ханибал. който след смъртта на
баша си поел командвансто, нару-
шил това споразумснис и обсадил
съюзника на Рим, град Сагунт. То-
ва поставило началото на нови во-
енни действия Втора пуннчсска
война (218-201 г.пр.Хр.) Ханибал
оставил в Испания брат си Хаздру-
бал и с една бърза и сфикасна ата-
ка нахлул в Италия, прсминавайки
с войската и с прочутитс слоновс
Пиренсите и Алпите. Разбил рим-
лянитс при Тииинум. Трсбия и сзс-
рото Тразимсн. Тогава сснатът
избрал за диктатор Квинт Фабий
Максим, наречен Бавник. тъй като
вместо да атакува Ханибал с едно
решително сражение, провеждал
незначителни битки, като с това
цслял да изтощи силите на против-
ника Ханибал слязъл на юг и при
Кана влязъл в сражение с римска-
та войска, ръководсна от консули-
тс Луций Емилий Павел и Марк
Теренций Барон и й нанесъл кър-
ваво поражение (216 г.пр.Хр.) Но
след това картагенският пълково-
дсц. вместо да сс насочи към Рим и
да сс опита да го превземе. допус-
кал грешка и сс спрял в Капуа. къ-
дсто войнииите му сс изтошнли от
бездействие™ Благодарение на
това римлянитс спсчелили време
да сс рсорганизират Консулы
Марцсл завладял Сиракуза, докато
Корнелий Сципион сс отправит в
Испания, къдсто сс сражавал сре-
щу братята на Ханибал. Хаздрубаз
и Магон. и успял да ги победи при
град Бскула (208 г.пр.Хр.) След
това изгонил каргагениите от Ис-
пания и я направил римска провин-
ция В 207 година Хаздрубаз. след
като дошъл на помош на брат си
Ханибал, бил победен и убит при
рската Мстанър от коисулите
Клавдий Нерон и Ливий Салина-
тор. Докато Ханибал сс намират
Пупиен Максим - 336 -
ощс в Италия, Сципион убедил се-
ната да му разреши да проведс скс-
педииия в Африка и да прснссс там
военните действия Тогава Карга-
ген извикал Ханибал на помощ
Двсте поиски сс срсщналн при За-
ма (202 г.пр.Хр ). къдсто Корнелии
Сципион спечелил блестяща побе-
да (оттам и прякорът му Африкан-
ски) и принудил Картаген да под-
питие мирен договор с тежки усло-
вия Слсдващитс пстдссст години
били един спокоен период, който
рнмлянитс нзползв&ш за провеж-
дансто на своята завосватслна по-
итика. В същото врсмс и Карта-
ми сс възстановявал и възвръщал
своя просперитст. благодарение на
небивалото развитие на зсмсдсли-
ето и гьрговията. Но процъфтява-
нсто на Картаген притеснявало
римляните и това бсзпокойство сс
изразявало паи-добре с извсстнитс
думи на Марк Порций Катон
Carthago delenda est, конто призо-
вавали за унищожавансто на Кар-
таген. тъй като само така щял да се
постигнс трасн мир Слсдоватслно
римляните търссли прстскст. за да
разбият окончагелно силния сн
противник Войната. която Карта-
ген повел срсщу Масиниса, съюз-
ник на римляните. предоставила
този удобен случаи Трета пуни-
ческа война (149 146 г.пр.Хр.)
Твърдейки. че нападснисто на Ма-
синиса е нарушаванс на условнята,
наложени с мирния договор, рим-
ляннтс сс намесили, като обсадили
Картаген. След три години грады
изтощен капитулирал. Корнелий
Сципион Емилиан изравнил Кар-
таген със зсмята и продал жители-
те му като роби. Владснията на
Картаген образували римската
провинция Африка.
Пупиен Максим, Марк Клодий
(лат. Pitpienus Maximus, Marcus
Clodius)('?-238 г.сл.Хр.) Римски им-
ператор засдно с Деним Балбин
след смъртта на Гордиан II Въпре-
кн чс бил син на ковач, благодаре-
ние на изключитслнитс си дарби
имал брилянтна карисра претор,
консул, префект на Рим и управитсл
на провинция, след което сенаты го
обявил за император. Когато под-
готвял скспедиция срсщу Персия,
бит убит от преторианцитс.
пурпур (лат. purpura) Пурпурна
боя. получавана от чсрупкитс на
една мида, която римляните изпол-
звали за боядисвансто на дрсхи. С
пурпур се украсявали тогите на
магистратите, на жреците и на
момчстата до 17-годишна възраст
(-♦ davus и praetexta). Пурпуры
би т и символ на власт.
pous 1. стгр (стъпка) Гръцка мир-
ка за дължина. равна на 30,5 см. 2.
pes лат. (лес) Римска мярка за
дължина, равна на 12 unciae или
на 16 iligiti, т.с. на около 29,5 см.
3. .шт Стихотворна стъпка.
puteal лат. {путей./) В Рим ограда
около място, смятано за свешено.
Pa мит Дрснсн египетски бог на
слънисто. Фараонитс сс смятали
та сиповс на Ра Култът към този
бог достигнал апогея си при Аме-
нофис IV. който управлявал от
1372 до 1355 г.пр.Хр.
Радамант (лат Rhadamunius}
мит Син на Зеве и Европа, брат
на Минос. Напускал Крит и сс ус-
тановил на Цикладскитс острови,
къдсто управлявал мъдро и спра-
ведливо. Заради това след смъртта
му бил поставсн сред съдницитс в
иодземния свят
Рамзес (лат. Rhamses} Имс на
много египетски фараони. 1. Рам-
зес I (XIV в.пр.Хр.) Основатсл на
XIX династия 2. Рамзес II (?-
1223 г.пр Хр ) ннук на предншния.
По време на нсговото царуваис
бил издигнат извсстннят храм Абу
Симбсл. 3. Рамзес III (?-П65 г.
пр.Хр.) Родоначаиник на XX ди-
настии Възобновил силата на
Ei ине г и разширил тсриториитс си
до р Ефрат. Завладял Либия и Ну-
бия Нсговите поднизи били въз-
нсти в „Историчсско изложение"
на Хсродот.
Рамни (лат. Ramnes или Ramneses)
Една от трите древни римски три-
би според раздслснисто, направс-
но от Ромул. Другитс две били Ти-
тиитс и Луисритс.
Рамнунтийка (лат. Rhamnusis)
шлп. Епнтст на Немезида, нарича-
на така заради култа към нся в
град Рамнунт. селище в Атика
pancogu (стгр rhapsodot. лат. rhap-
sodic В древна Гъриия така сс на-
рнчали пъгуващитс пенни, конто
рецитирали епичсскн песни с
акомпанимент на лира.
Рациос (лат Rhacios} .чит Крит-
ски принц, съпруг на гадателката
Манто.
Регил, езеро (лат. Regtllus lacusC
геогр и ист Малко езеро в обла-
стта Лациум. известно с победа га
на римляните срсщу латннитс, съ-
юзницитс на Тарквиний (496 г.пр
Хр ). Тс били нодсни от диктатора
Авъл Постумий, наречен после
Рсгилски. Спорсд легендата по
време на битката сс появнли Диос-
куритс на бели коне и застанали
начело на римската войска. Това
сражение поставило начачото на
надмощието на Рим над народите
от Централна Италия
Регул, Марк Атилий (лат. Regu-
lus. Manus Atilius} (?-25О г.пр
Хр.) Римски политик и пълково-
дсц. По време на Първата пуни-
ческа война, като консул през 256 г.
пр.Хр.. командвал римския флот в
Африка. След като извоювал ус-
пехи по суша и морс, бил победен
от картагснцитс и пленен. През
250 г.пр.Хр. успял да си извоюва
завръщанс в Рим. за да прсговаря
за мир и размяна на военноплен-
Редикул - 338 -
ници Регул дал честната си дума,
че ако мисията му се провали, щс
се върнс в Картаген В сената кон-
сул ът прнзовал съгражданитс си
да не прнемат срамните предложе-
ния на картагениитс След това.
тъй каго държал на думата си и
въпрскн молбитс на близките и
приятслите си. сс завърнал в Кар-
таген. съзнавайки. чс го очаква сн-
гурна смърт Бил убит след жесто-
ки мъчения. След изтезанията бил
хвърлен от един хълм в бъчва,
осеяна с пирони
Редикул (лат Rediculus) мит Та-
ка бил наричан богы. койго зак-
рилял завръщансто Имал храм в
Рим пред Порта Капена. на място-
то. където Ханнбал, обзет от нсо-
чаквана паника, сс върнал обратно
и се отказал от намсренисто си да
обсади града
Рез (лат Rhesus) stum Цар на Тра-
кия. брат на Хскуба, съпругага на
Приам, с когото Рез бил съюзннк
Отишъл в Троя, за да участва във
войната срсщу ахсйцитс. Царят на
трояниитс го очакваi с нстърпе-
нис. защото спорсд един оракул
Троя нямало да бъде побелена. ако
белите коне на Рез пият от воднзе
на река Ксант и сс нахранят с трс-
ната в равнината около Троя
Ахсйиитс обаче знасли за това
предсказание и в ношта след прис-
тигшего на Рез нахлули в лаг ера и
убили и него и констс му
rexmensac.iar (рекч мете) Цар на
пиршеството В Рим топа бил чо-
вск. избиран да определи пранила-
та на поведение по време на бан-
кета и да дава на прнсъстващитс
указания, разпоредби за протича-
нею му.
rex Memorcnsis лат (рекч Неми-
рен ни) В Рим така се наричал
жрецы на Диана Арицийска Ени-
зстът на богинята идва от храма,
посвстсн на нся в близост до града
Ариция в Лациум.
rex xacrificulus или rex sacrorum
(лат. реке еакрификулус или реке
сакрорг.м) В Рим жреи, който
имал задължснисто да продължи
функциитс на царя по отношение
на религиознитс ритуали. Той
извършнал жертвоприношении га.
конто прсди това извършнал ца-
рят. Върховният жрец (pontiles
maximus) избирал rex sacnficulus
от среди г с на патрициите.
relegazio лат (релегацио) В Рим
така сс наричало осъждансто на
изгнание, косто, за разлика от
проскрипиията (-*). нс включвало
изземванс на собствсността и от-
нсмане на гражданство™
Рем (лат. Remus) Лсгсндарният
брат-блнзнак на Ромул (-♦).
реми (лат. Renn) Племс, насслява-
ло Галия Бслгика, съюзник на
римляните. чийто главен град бил
Дурокорторум (Durocortorum).
repetundarum pecuniarum cri-
men iат (репетендарум пекуниа-
ру.м кримен) Така сс наричало в
Рим прсстъпленисто подкуп, със-
тоящо сс в изнучванс за пари от
страна на магистрат, който с упра-
вптсл на провинция.
repudium i.n (репудиум) При рим-
лянитс така сс наричало разтрогва-
нето на обсщанисто за сключванс
на брак или на самия брак по жела-
ние на една от страните.
rescriptum лат. (рескрипте.м) Та-
ка сс наричал писмсният отговор,
давай ог римския император на
молбитс. прсдставени от магист-
рати и частни лица, за прскратява-
нс на спорен казус.
Ретеум (стгр Rhoiteion, лат
Rhoeleum) геогр. Град и нос на
- 339
Рим
Хелсспонта. в областта Троада,
къдсто според легендата бил по-
гребай Аякс.
ретор (лат rhetor) Учится по
красноречие, оратор Първоначал-
но реторнката била възприемана
като иэкуство да убежданаш. Спо-
рсд традинията тя се зародила н
гръпкнтс колонии на остро» Сици-
лия прсз V в.пр.Хр. и сс развила и
разпространила много в Атика
Нсннитс правила били усъвършсн-
ствани от софиститс В Рим рсто-
рите станали много популярни и
достигнали изключитслсн разинет
прсз I в.пр.Хр. Цицерон написал
много трактати по рсторика и са-
мият той бил един от най-брилянт-
нитс представители на изкуството
на красноречисто.
рениарин (лат. retiarius) Римски
г 1адиатор. въоръжен с тризъбеи и
мрежа, в която сс опитвал да зало-
ви противника
Рения (лат. Raetia) геогр. Облает
около р Думав, граничеща с Вин-
ie шипя, с която образувала една
провинция Оттоваря приблизи-
телно на днсшнитс области Трен-
тин. Тирол и Бавария. Главнитс й
градовс били Тридснтум {Triden-
turn). Курия (Сипа), Августа Вин-
де, шкорум (duguxfa I'indelicorum).
Рея (стгр Rhea, лат Rhea) мит
Дъшеря на Уран и Гея, съпруга на
Кронос и майка на всички боговс.
Фригийиите я почитали под името
Кибела. Кронос поглъщал всички-
те сп снновс от страх да нс би ни-
кои от тях да го свали от трона (^
Кронос). Рея, за да спаси малкия
Зевс, го скрила на остров Крит и
пзмамила съпруга си, като му дала
и ногълне един камък. увит в лс-
нсни пелени. За да нс чус случай-
но рева па новородсното. карала
Арените си ла вдигат голяма вря-
ва Вероятно от тези шумни риту-
али води иачалого си и оргиасгич-
ният култ на курстите. галите и ко-
рибантитс. След като Зевс свалил
Кронос от престола, той се под-
слонил в Италия с Рея Там бил по-
читан с името Сатурн (•♦), а Рея
каго Магна Магер (Magna Mater,
нревод от старогръикото Megale
Meter). В чсст на бот инята от 204 г
пр.Хр прсз мсссц април били
провеждани празницитс Мегале-
зии (*♦).
Рея Силвия (лат. Rhea Silvia)
мит Дъщеря на Нумитор. царя на
Алба. Когато Амулий свалил от
трона Нумитор. принудил Рея
Силвия да стане весталка. След ка-
то била прслъстсна от Марс, де-
войката родила близнаците Ромул
и Рем. Амулий. за да я накажс. чс с
нарушила обета за дсвствсност. я
погребал жива.
Рим (лат. Roma) Град в Лациум.
разположен на бреговете на р
Тибър Лсгсндарният произход на
града е евързан с Ромул (-»). кой-
то го основал в 753 г.пр.Хр. и бил
първият цар на Рим Според тра-
дицията ценят на издигансто на
стснитс на града с 21 април. Пос-
тепенно от малко селище на хълма
Палатин Рим сс разраснал и се
разпрострял върху промутите се-
дсм хълма - Палатин. Авентин.
Цслий, Виминал, Квиринал, Еск-
вилин и Капитолийским хълм
Първоначално бил монархическа
държава. в която след мистериоэ-
ното изчезване на Ромул пару вали
послсдоватслно от 715 до 509 г.
пр.Хр още шсстима царе: Нума
Помпилий, Тул Хостилий, Анк
Маркий, Тарквиний Приск, Сер-
вий Тулий и Тарквиний Горди
След като бил изгонсн послсдният
цар, римляните установили репуб-
Рифе иски планини - 340 -
ликанско управление. Дълго врс-
мс обаче градът сс разтърсвал от
борбите между патриции и пле-
беи Всъшност управ тенисто било
в ръцсте на аристокрацинта. която
го осъщсствявала чрез колегията
на консулите и сената Впослсд-
ствие юридичсската и политичсс-
ката уредба била укрспсна със за-
кона на Дванайсетте таблици (-*
децемвиры). Постепенно аристо-
кратии отстъпвали и давали все
по-голямо пространство за учас-
тие в управлението на народа чрез
институцията на народнитс трибу-
ни (•♦ Агрипа. Менений), както и с
някой важни закони. с конто се
признавали правата на плебеитс
Един от тях бил /ел Canuleia. с
който сс разрешавал бракът между
патриции и плебеи Рспубликата
увсличавала тсриторията си с по-
редииа от успсшни войни и извън
италийскитс граници Покорила
страните. конто имали излаз на
Средиземно морс, косто римляни-
те започнали да нарнчат Маге
internum (вътрешно) и Mare nos-
trum (наше). След разрушанансто
на Картаген Рим завладел и тсри-
тории от Африка и Азия Но од-
новременно с нарасзвансто и в рс-
публиката започнали да сс появя-
ват и сериозни сопиазни напрежс-
ния. конто довели до въетанията
на робитс и борбите. предножданн
от Гракхите Съюзническата вой-
на. водена от италийцитс за право-
то на римско гражданство, била
симптом за криза в структуритс на
държавата. която довела до криза
на рспубликанскитс институции и
до гражданскитс войни. Рим ста-
нал свидстсл на сблъсъка между
Марий и Сула, на раждансто на
първия триумвира!, на послслва-
лата борба между Цезар и Пом-
пей, на съставянсто на втория три-
умвират. на довслото до нова вой-
на съпсрничсство между Антоний
и Октавиан. От последний кон-
фликт. след битката при Акциум,
триумфатор излязъл Октавиан. С
него бил поставен краяг на репуб-
ликанското управление. Победи-
телят приел имсто Август и взел в
свои ръце властта на всички маги-
стратп Римлянитс загубили дрсв-
ния си независим дух и сс подчи-
нили на абсолюгната власт на
сдин-сдинствсн император. Тази
титла, която преди това била дава-
на от войската или от сената на
пълководсиа побсдител, вече оз-
начавала държавен глава При уп-
равление™ на Август Рим достиг-
наз иэключително голям разивст
Импсраторът дал силен тласък на
културата и изкуството. издигнал
монументални постройки и гран-
диозни храмовс. Малко преди да
умрс. казал: „Заварих един тухлен
град, оставим един мраморсн
град". При неговитс наслсдници.с
oipoMHHic богатства, конто идва-
лн от далечнигс провинции, рим-
лянитс живссли в луке и безгри-
жис. губейки постепенно дрсвнитс
си морални ценности. Отслабнач
дори патриотичният им дух. дока-
го народите от пронинциитс за-
почнали да сс интсгрират в рим-
ского общество и да печелят все
по-голямо влияние. При импера-
зор Каракала с Constitulio Ап-
toniana било дадено римско граж-
данство на всички поданиии на
Римската империя. Дори във войс-
ката. някога съставсна само от
римски граждани. навлизали все
по-многобройни войски от варва-
ри и наемници. който заплашвали
цслостта и Разпространснисто на
християнството с неговитс нови
- 341 -
Родос
морални принципи (*) довело до
по-нататъшното отслабванс на
властта на императорите, конто се
противопоставили на новата рели-
гия с безжалостно преслсдванс и
нзбиване на поддръжницитс и В
стремежа си да заздрави структу-
рою на държавата и да забани раз-
падансто й Диоклеииан (-») въвсл
тстрархията, разделяйки империя-
та на две части - Западна и Източ-
на. като но този начин намалил
властта на управитслите на про-
винцните. Тази реформа обаче не
могла ла предотврати неизбежния
упадък. Нараствашият натиск на
нарварскитс народи по гранииата
на държавата стана-'i неудържим и
довел ло падансто на Западната
империя За нсин край се смята
отстранявансто от власт на Ромул
A hi у стул от царя на хсрулитс
Одоакър в 476 г.сл.Хр.
Рифейски планини (лат. Riphaei)
геогр Планина в Скития, където
според една версия на мита живс-
сли горгоните.
Робиго (лат Robigo) мит. Римско
божество, ту женско. ту мъжко,
чисто имс означава „ръжда“, а ка-
то болеет по житата - „главня". В
иегова чсст на 25 април сс органи-
зирали празниците Робигалия. На
1ях модели божсството да закриля
зърното от тази болеет.
роби (лат. servi) Робството било
социално явление, разпростране-
но в античния свят както в Изтока.
гака и в Гърпия и Рим. Робитс мо-
жет да бъдат купсни на пазаритс
или ставали такива. след като бъ-
лат пленени във война Тс. както и
дсиата им. били собствсност на
господаритс. конто ги трстирали
като вещи Изпълнявали най-теж-
ката работа н дома и на полото. В
Рим можсли да възвърнат свобо-
дата си по желание на господаря
чрез акта на manomissione (-♦). Ро-
бите. конто били на подчинение на
държавата. сс наричали servi publt-
ci и получавали пари (peculium).
робски, въептания Имс. дадено
на три бунта на роби. с конто сс
наложило да сс справя Рим между
II и I в.пр Хр. Първитс два иэбух-
нали н Сицилия Третият. най-важ-
ният. начело на който застанал
Спартак (-»). се развил в Южна
Италия и бил потушен с жестокое г
от Крас и Помпей в 71 г.пр Хр.
рогъпз на изобилието (лат
Cornucopia) мит Символ на плодо-
родисто на природата. Съществуват
две легенди. Според първата Хе-
ракъл по време на битката с речния
бог Ахелой. който бил приел образа
на бик. отчупнл един от рогата му и
го напътнил с цветя за богинята на
изобилието. Спорсд другата малки-
ят Зевс, откърмсн от козата Амал-
тея. за да й сс отблагодари, я поста-
вил на нсбсто и дал сдиния и рог.
пълен с цветя и плодове. на нимфи-
тс. конто го били отглодали. Този
рог имал способността да създава
всичко. косто тс пожсласли.
rogatio лат. (рогацио) Предложе-
ние, просктозакон. който бил
представай на народа, за да полу-
чи одобрение.
rogus лат. (рогус) Клада, на която
били изгаряни мъргьвцитс
Родопи (лат. Rhodope) 1. мит
Тракийска царица, която сс горде-
сла с хубостта си и сс смятала за
по-красива от Хера. За наказание
Зсвс я превърнал в планина 2.ге-
огр. Планина в Тракия. къдсто
спорсд легендата ставали оргиите
в чсст на Дионне.
Родос (лат Rhodus) геогр. Извес-
тен остров и град в Средиземно
Роксана
- 342 -
море, близо до бреговетс на Ка-
рин. Бил завлацян от Алсксандър
Велики. След смъртта му жнтсли-
те изгони ли македонский гарнизон
и устояли на обсадата на Демет-
рий Полиоркет. В намет на тази
героична съпротииа гражданитс
на Родос издигна.|и прочутата ста-
туя. известна като Родоският ко-
лос. -♦ KO.IOC.
Роксана (лат. Roxane} (? 310 г.
пр.Хр.) Персийска принпеса. дъ-
щеря на сатрапа на Бактра Била
пленена от Алсксандър Велики,
който сс влюбил и сс оженил за
нся. След смъртта му. по време на
борбите между диадохите, била
под закрилата най-напред на Ан-
типатър. после на Полиперконт и
накрая на Олимпиада. Стремила сс
синът и Алсксандър. родсн след
смъртта на баша си. да бъдс приз-
нат за наследник на трона. Ка-
сандър. синът на Антипатър. оба-
чс я хвърлил в тъмнипа в Пидна и
там била убита засдно със сина си.
Ромул (лат. Romulus} Легендарен
цар на Рим. брат-близнак на Рем
Те били синовс на вссталката Рея
Силвия и бог Марс. Амулий. брат
на дядо им Нумитор. заграбил от
него властта на Алба Лонга, убил
майка им Рея Силвия и народил да
хвърлят близнацитс в Тибър Де-
пата опеле л и в своята кошница,
която тсчснисто изхвърлило в
подножисто на Палатин Били
откърмени от една вълчипа и
впослсдствпе намсрсни и отглсда-
ни от пастира Фаустул и съпруга-
та му Ака Лареипия Когато по-
раснали и разбрали за произхода
си. сс ньриали в Алба, убили Аму-
лий и възвърнали на трона дядо си
Нумитор Решили да основат град
на бреговетс на Тибър и тъй като
Ромул иска.1 мястото му да бъдс на
Палатин, а Рем на Авентин, сс ос-
тавили в ръцстс на боговсте, кон-
то да изразят волята си чрез поле-
та на птипите. На Рем сс явили
шест лсшояда. но при Ромул доле-
тели дванайсст и той бил избран за
цар. Започнал да опасна с рало
бразда на Палатин, върху която
щели да сс издигнат стените на
града. Рем ее присмял на малкитс
размер» на рова и го проскочил.
Тогава Ромул го убил, заявявайки.
чс щс постъпи по същия начин с
вески, който оскверни свсщснитс
стсни. Нарскъл основания град
Рим и сс провъзгласил за иегов
пар. Отнсякт.дс дошли много мла-
дежи. за да сс заселят в новин
град, който станал и убежище за
много бегълпи. Нимало обаче ни-
какой жени. За да осигури потом-
ство на подчинените си, Ромул ор-
ганизирал отвличането на саби-
нянкитс (-»). Това насилие предиз-
викало война между римляните и
сабините, която завършила с мир
и обсдинеиис на двата народа. Оз-
начало Ромул парувал с Тит Та-
пий, а след смъртта му продължил
сам. Според легендата в намет на
брат си Рем. за убийството на ко-
гото сс бил разкаял, Ромул държал
до свои царски трон един друг,
празен. като знак, чс брат му уп-
равляла засдно с него. Смъртта на
Ромул станала при мистсриозни
обстоятслства. По време на събра-
нис на войската на Марсово поле
сс разразила буря и сред свсткави-
питс и мълниитс Ромул изчезнал.
Хората решили, чс боговсте са го
взели на нсбсто. Впослсдствис се-
наторы Юлий Прокул заявил, че
му се явил Ромул и поискал да бъ-
дс почитан с името Квирин.
Ромул Августул (лат Romulus
Augustulus) (V в.сл.Хр.) Послсдни-
- 343 -
Руфин Флавий
ит император на Запалната римска
империя, свален от Одоакър (^).
popapuu (лат rorarii) Римски вой-
нини от четвъртата линия, разпо-
ложени тал гриариитс. лско въ-
оръжсни с прашки и камъни. Зала-
чата им била и да объркват врага
преди сражснието.
rostrum лат. (/wm/ir.ii) I. Шпора
от железо или бронз във форма на
клюн. закачана на носа на военни-
гс кораби. С нся били пробивани
вражсскитс планателни съдовс. 2.
(мн. ч. rostra) Ростра, ораторска
трибуна, която сс намирала на фо-
рума в Рим. В ЗЗХ I.пр.Хр. след
битката при Анинум била украсена
с клюновстс. взети от вражсскитс
кораби. откъдсто дошло и името й.
Росций, Квинт (лат. Roscius.
Quintus) (I в.пр.Хр ) Прочут рим-
ски актьор. ценен както за трагич-
ни. така и за комични роли. Бил
приятсл на Цицерон и Сула.
Рубикон (лат. Ruhico) геогр. и
ист. Малка река в Северна Ита-
лия. на юг от Равена, която била
гранииата между Италия и Отсам-
алпийска Галия. Станала известна,
когато в 49 г.пр.Хр. Цезар. като нс
се подчинил на сената, я проминал
с легионите си и така поставил на-
чатого на гражданската война (-♦
Цезар. Гай Ю.шй).
рудиарий (лат. rudiarius) Така би-
ли наричани в Рим бившитс глади-
атори, защото при уволнснисто си
получавали като отличие rudis -
дървена пръчка. служеща за уп-
ражнянане във фех тонка.
Румина (лат. Rumina) мит. Римска
богиня, която закриляла кърмснс-
го на бсбстата и малките животни.
Ruminalis ficus лат. (Pv.Muna.iuc
фикус) Смокиновото дърво, под ко-
его вълчицата кърмсла Ромул и Рем.
рутени (лат Rutent) Кел тс ко плс-
мс в Аквитания. Южна Галия
Рутилий (лат. Rutilius) Имс на
римски род, към който принадле-
жали известии личности 1. Рути-
лий Руф. Публий (лат. Rutilius
Rufus. Publius) (около I54-7X г.
пр.Хр ) Римски политик, стоик
Като легат на Метел, участвал в
Югуртинската война Бил обви-
нен несправедливо за взиманс на
подкуп и осъдсн на изгнание Пре-
карал остатъка от живота си в
Смирна, в Иония, къдсто написал
автобиографията си и отказал да
се завърнс в Рим. въпрски настоя-
ването на нсгоните поддръжници
2. Рутилий Наматиан, Клавдий
(лат Rutilius Namatianus. Clau-
dius) (V в.сл.Хр.) Римски поет с
галс к и произход. автор на слеги-
чсската поема „На завръщанс**
(De reditu suo).
рутули (лат. Rutuli) Дрсвно ита-
лийско плсмс, обитавало брсговс-
тс на Лациум. Главннят им град
бил Ардса. В „Енсида" рутулите,
начело с цар Турн. сс сражават
срсщу Еней.
Руфин Флавий (лат. Rufinus.
Flavius) (335-395 г.сл.Хр.) Римски
политик с галс к и произход. назна-
чен от Теодосий за префект на
прсторианците в Източната рим-
ска империя. След смъртта на им-
ператора станал настойник на Ар-
кадий и управлявал вместо него
деспотично и жестоко. Влязъл в
конфликт със Стилихон (-♦), нас-
тойника на Хонорий, император
на Запалната римска империя По-
никал на помощ хунитс и всстго-
титс и ги поканил да нахлуят в им-
перията. но Стилихон наел чонек.
който да го убис.
Сабазий (лат Sahazius) шип Фри-
гнйско-тракниско божество, коею
гърцитс отъждсствявали с Дионис
и чсствалн с оргиастични празни-
ци. нарсчснн саба ши
сабели (лат. Sabellt} Племс. чиято
територия граничела с марснтс и
самннтитс. Никои бъркали сабе ли-
те със сабините
Сабин, Юлий ( лат Subinus. luliux]
(?-78 г.сл.Хр.) Римски военачал-
ннк с галскн произход. конто прс-
тендирал. че е нотомък на Юлий
Цезар През 69 г.сл.Хр оглавил
нъстанис в Галия, прет ърпял пора-
жение и денет години живялв под-
земие. където съпругата му Епо-
нима му носсла крана Би л зало-
вен. отведен в Рим и осъден на
смърт от император Веспасиан
Съпругата му напразно сс мъчела
да умилостиви императора, като
показвала двсте деца близнапи,
родсни от нся в скривалищсто.
Разрешено й било слинствсно да
умре с него
Сабина (лат Sabina} I. Прякор на
Попея (-»! 2. Сабина. Юлия
(лат. Sabina. luha] (?-138 г.ел
Хр ) Съпруга на император Адри-
ан Изказала сс публично, чс нс
желас да има деца от императора,
защото сс страхувала. чс шс ста-
нет неумолимо и бсзмилостнн ка-
то него Била отровена. вероятно
по нарсжданс на Адриан 3. геогр
Облает в Лациум. обитавана от са-
бинитс Била покорена от римля-
нитс по време на Третата самнит-
ска война (290 г.пр.Хр.)
сабини (лат. Sabini} 1. Дрсвно плс-
мс в Цснтрална Италия, косто на-
сслявало зсмитс около Амитср-
нум. между рските Анио и Нера
След отвличансто на сабинянкитс
(♦) и след кратка война цар Тит
Таций (*) сключил договор с Ро-
мул и сабините и римляните стана-
ли един народ с имс квирити 2.
Име на вила на Хораиий близо до
гр. Тиволи.
сабинянките, отвличането
на (лат. Sabinarum ruplus) Леген-
дарною отвлнчане на жените са-
бинянки. дело на Ромул, с цел да
осигури потомство на житслитс на
Рим Отвличансто станало по вре-
ме на игри в чсст на Коне, на кон-
то били покансни сабините. Впос-
ледствис, след кратка война, роди-
тслитс на жсртвитс и тех ните по-
хитители сс помирили но молба на
заграбените дсвойки. конто вече
нс искали да сс разделят със съп-
рузите си.
Сабиниани (лат Sabiniani) Така
били нарсчснн юрисконсултите.
принадлежащи към филоимпсра-
торската и консервативна школа.
Тя била основана от Атсй Капитон
и сс противопоставила на проку-
лианската школа (•* Прокх.1]. Най-
- 345 -
салии
известният й прсдставитсл бил
Масурнй Сабин (I в.сл.Хр ).
сага (лат wrgwm) При римляните
воннишкн плащ, дебела вълнена
греха. стигаща до коляното
Sagittarius лат (Сагитартс)
Стрелец Зодиакално съзвсздис.
спорен легендата прсдставлявало
кентавъра Хирон.
Sagittarius лат (сагитариус)
Стрелец с лък.Стрелците били
част от лската пехота и били въ-
орьжени със sagitta („стрела'*).
Сагунт (лат. Saguntum) геогр
Град в Тараконска Испания, бли-
ю до морето, населен от ибе-
рийски племена. Бил в контакт с
гърцитс. после с римляните, с ко-
нто бил съюэсн В 219 г.пр.Хр.
Ханибал го обсадил, превзел и
разрушил. В 212 г. римляните
върнали властта си над него.
выс1ановили ю и гой станал
пропъфтяваща колония.
Сакра, Виа или Свещеният
път (лат. Sana via) В Рим пътят,
който водсл от Палатинския до
Капитолийским хълм. Минавал
врез Римския форум и мястото.
къдсто Ромул бил сключил дого-
вора с Тит Тапий. По този път ми-
навали триумфиращитс пълковод-
11И победители, отивайки към Ка-
питолия.
sacramentum лат (сакраментум)
I. Клствата. която полагали рим-
ский* войнини.както и наборы и
самата военна служба 2. Парична-
та сума, депозирана от съдсщите
се лица в гражданскитс дела.
sacrarium лат (сакрариум) В Рим
мястото. близо до храма, в косто
сс съхраннвали свещените прнбо-
ри. В домовстс така сс наричало
мястото. посвстено на божсствата.
пазители на ссмсйството.
Саксония (лат Saxonia) геогр
Облает в севсрната част на Герма-
ния. насслявана от саксониитс
саксонци (лат. Saxones) Гсрман-
ско племс. насслявало бреговетс
на Ссверно море То било споме-
нато за първи път във II в ел Хр
от Клавдий Птолемей (-♦)
Саламин (стгр Salamis, лат Sala-
mtna) геогр и ист Гръики остров
и град близо до бреговетс на Ати-
ка. Прочул сс с побсдата на атин-
ския флот, воден от Тсмистокъ.1.
над перситс в 480 г.пр.Хр.
Салария, Виа (лат. Salaria. via)
Римски път. който евързвал Тру-
ентпнум {Castrum Truentinum) с
Рим. минавайки прсз областта. на-
сслявана от сабините. Бил наре-
чен така, защото по него сс прс-
возвала до Рим солта, идваща от
Адриатичсско морс
salarium лаг. (са.шриум) Порцияга
сол, давана на длъжностните лица
и войнииитс по време на път или
когато се намирали в провинция-
та. Впослсдствие думата заполни-
ла да означала парите, давани за
закупуването на солта. а после
въэнаграждение.
Салация (лат Salacia) мит Рим-
ска морска богиня, съпруга на Неп-
тун. от когото родила Тритон. Съ-
отвстства на гръцката Амфитрита
салентини (лат. Salentini) Племс
в Калабрия.
салии ( лат Salii) Една от най-
дрсвнигс жречески колегии в Рим,
вънсдсна от Нума Помпилий в
чсст на Марс. Нейната функция
била да казн свсщсния щит (-»
ancile). Била съставсна от 12 жре-
ци. конто при Тул Хостилий стана-
ли 24. Името им идва от латинския
глагол salto. който означава „ска-
чам, подскачам". защото веднъж в
Салманид
- 346 -
годината. през мссец март, садн-
ите изпълнява.1И поении танин,
посвстсни на Марс, под конвул-
сивния ритъм на техните химии с
нсразбирасми слова.
Салмакид (лат Salmacis) мит.
Извор в Карин. чиито води под-
младявали този. конто пне от него.
-В Хермафродит.
Салмоней (лат Salmoneus) мит.
Цар на Елида. син на Еол и на Ена-
рста и баша на Тиро Искал пода-
ницитс му да го смятат за божест-
во и нмнтирал Зевс Минавал с ко-
лсснниата си по един бронзов
мост, за да произвсжда шум като
от гръм, н хвърлял около себе си
горящи факли вместо мълнии То-
ва вбесило Зевс и той го поразил с
гръм и го изпратил в подземного
царство при брат му Сизиф.
Салус -♦ Хигия
Салустий Крисп, Гай (лат
Sallustius Cnspus, Gaius) (86—35 г.
пр.Хр I Прочут римски историк,
родсн в Амитсрн, в областта Са-
бина В младостта си бил голям
прахосник и това прсдизвикало
изключвансто му от сената. Под-
крепил Цезар. който го направил
проконсул в Нумидия Там изнуд-
вал много хора и придобил огром-
но богатство То му позволило да
си построй красива вила в Рим. за-
обиколена от великолепии гради-
ни (horti Sallusttam) После се от-
тсглил от политический живот и сс
отдал на занимания с литература
От него са доспи пали до нас. ос-
вен малкото фрагмеити от нсгова-
та ..История" (Historiae), две мо-
нографии: „Заговорът на Катили-
на" (De coniuratione Catihnae) и
„Югуртинската война" (Bellum
lugurtinum). Тези произведения са
нешо иовечс от обикновена хро-
ника. тъй като авторът нс се огра-
ничена само да изложи събитията.
но прани анализ и на причините,
изслсдвайки характсритс на лич-
постите, взели участие в тях.
salutatio лат. (саяутацио) Сут-
решно посещение, косто клиенти-
тс в Рим правели на своитс покро-
вители. за да им засвидетслстват
почитта си. Срещу това те давали
на клиснтитс си малка сума пари
или храиа.
самбука (лат. sambuca) I. Военна
машина, която римлянитс изпол-
звали при обсада. Тя имала мост,
който се хвърлял и сс закачвал на
вражеската стена 2. Музикалсн
инструмент, подобен на арфа, с
триъгълна форма.
самнити (лат. Samnites) Дрсвно
нталийско плсме, граничещо със
сабинитс. Около VII в пр Хр. сс
установили в Самниум, една пла-
нинска, суха и бедна облает По
тази причина самнититс сс стре-
мени да разпрострат владеннята
си върху бреговетс на морсто. в
Апулия на Адриатичсско морс, а в
Кампания върху Тиренско. Когато
нападналн Капуа. Рим рсагирал и
така се поставило началото на
Първата самнитска война
(343-341 г.пр.Хр.). Тя завършила
с победа на римлянитс благодаре-
ние на героизма на Публий Деиий
Мус Втората самнитска война
(327-304 г.пр.Хр.) започнала за-
ради оку пирансто от римлянитс на
важни стратегически пунктове
между Лаииум и Кампания. Рим
понесъл тежко поражение при Ка-
удинския проход. След това обаче
разгромил самнититс и техните
съюзннии. Гретата самнитска
война (298-290 г.пр.Хр.) завър-
шила с окончателната победа при
Сснтинум и Рим превзел Самни-
ум. Пииснум и Сабина, продължа-
- 347
сармати
пайки нолитиката си на скспанзия
към Южна Италия.
Самниум (лат. Samnium) геогр.
Облает в Италия, която обхватала
част от днсшнитс области Абруцо.
Молизе и Кампания Била обита-
иана от самнититс (-♦)
Самос (лат. Santas) геогр Остров и
град в Егсйско морс близо до брс-
говстс на Мала Азия, един от Спо-
радскитс острови Бил известен с
промутите си лозя. маслинови гори
и производство™ на красней вази
и съдовс. Той с родното място на
Питагор. а в периода на най-голс-
мия му разцвет там, в двора на По-
ликрат. живял Анакреонт Бил
превземан послсдоватслно от пср-
ситс. атинянитс и спартанцитс.
После станал част от Псргамското
царство, а в 133 г.пр.Хр. премннал
под властта на Рим.
Самопзраки (стгр. Samolhmke. лат.
Samothracia или Samothruca) ге-
огр Гръцки остров в Егсйско морс,
близо до бреговетс на Тракия
Участвал във войната срещу псрси-
ге. а после в борбата за превъзход-
ство. първо на страната на Спарта,
после на Атина. По-късно пада под
властта на максдонцитс и след един
период на нсзависимост става
римска провинция при Веспасиан.
В 1X63 г. там била намерена прочу-
тата крилата жснска статуя, извест-
на като Нике от Самотраки. нами-
раща сс сега в Лувър.
Санн (лат. Sanctis) мит. Сабинско
божество, прснсссно и в Рим. На-
ричали го и Fidius. Бил призова-
ван при клствитс и браковстс и
имал дна храма: един на Квирннал
и един на острова на Тибър.
Сарданапал (лат. Sardanapalus)
( ’ 630 г.пр.Хр.) Латинското имс
на последний асирийски цар Асур-
банипал. Бил способен пълково-
дси и смел войн, разширил владе-
нията си. каго прибавил към тях
Вавилон. Персия. Сирия и Египет
Но въездная га на навилонците и
мидийиигс довели до края на него-
вото царуванс Ниневия била об-
салена и дворсцы му подпален.
Спорсд една легенда, виждайки. чс
няма и з ход. той сам подпалил дво-
рсиа сн и сс хвърлил в пламънитс
със съпругата и съкровищата си
Бил нисокообразован човск. В
Ниневия били намсрени останкитс
на голяма библиотека, съдържаща
глинсни плочки с произвсдснията
на шумерски, вавилонски и аси-
рийски автори. Тс се пазят в Бри-
танский музей и днес все ощс са
най-ценният източник за история-
га и културата на Месопотамия
Capgu (лат. Sanlis) геогр Древна
столица на Лидия, чийто разцвет
бил по време на царувансто на
Крез. Псрситс, прсдвождани от
Кир, го превзели и го направили
важна сатрапия. Бил опожарсн по
врсмс на пърната Гръко-персий-
ска война Впослсдствие възвър-
нал блясъка си и бил наричан
„втори Рим”. Едно эсмсгрссснис
(17 г.сл. Хр.) го разрушило, но Ти-
берий го възстановил.
Сардиния ( лат. Sardinia) геогр
Остров н Средиземно море, който
бил най-напрсд колонизиран от
финикийцитс. после от картаген-
ците. В края на Първата пуничсс-
ка война бил превзет от Рим и об-
разувал една провинция с Корсика
(226 г.пр.Хр.).
сариса (лат. sansa) Дълго македон-
ско копие Войникът, който носел
такова копие, сс нарнчал sariso-
phoros.
сармати (стгр. Sarmatai. лат Sar-
matae) Номадско п лсме с индоиран-
Сарматия
- 348 -
ски произход, близко до скитите
Сарматитс сс занимавали с лов и
скотовъдство Около III в.пр.Хр.
сс раэположили на тсриторията,
която от тях била наречена Сарма-
тия. и впоследствис навлсзли в
почти всички области на Централ-
ка Европа. Водсли многобройни
войни с рнмлянитс
Сарматия (лат. Sarmatia) геогр
Равнина, разноложсна на север от
Черно морс, насслявана от сарма-
титс
Сарпедон (лат Sarpedon) чит 1.
Син на Зсвс и на Европа Бил брат
на Минос и дълго време напразно
оспорва.1 правого му да царува
над Крит Оттсглил сс в Кария и
там основал Милет. 2. Син на Зсвс
и Лаодамия, иар на Ликия. Учас-
твал в Троянската война на стра-
ната на Приам засдно с братовчед
си Главк Бил убит от Патрокъл 3.
Син на Посейдон, убит от Хсракъл
заради големнте жестокое!и. из-
вършенн от него в Тракия.
Сасаниди (лат. Sasamdae или Sas-
sanidae) Переписка династия, която
парувала от 224 до 636 г.сл.Хр .
след края на иарувансто на партите.
сатири (стгр Sutvroi. лат. Satyn)
чит Полубожсства. конто били в
свитата на Дионис засдно с мсна-
дитс и силенитс Изобразявали ги
като чудовища с космато тяло, ко-
ли крака. плосък нос и остър пог-
лед под извититс рога. Били по-
хотливи и присмсхулници. обика-
ляли горите и дебнели нимфите
Свирели на сиринга и други
инструмента
сатирна драма (стгр. satyroi) В
Гъриия тс били комически писси.
весели и с щастлив край, хоры сс
състоял от сатири. В римския тс-
атър закачливитс комедии, играни
след трагедните, сс наричалн ате-
.taiiu.
campan (стгр satrupes. лат. satra-
ра) При персите управитсл на
провинция.
satura лат (сатура) В римския ре-
лигиозен култ блюдо с плодовс.
давано като дар на Церера Впо-
следствие думата придобила сми-
съл на смссииа от различии неща
(изразът per saturani означава
„безразборно"). В римския архаи-
чен тсатър satura сс наричало смс-
ссно представление, в което имало
танин, музика, песни и рецитации.
Сатурн (лат Saturnus) .чит. Ита-
лийско божество. отз»ждсствявано
с Кронос (•*).
Сатурналии (лат. Saturnalia)
Римски празнипи в чсст на Са-
турн. конто започвали на 17 дскс-
мври и продължавали една седми-
ца Вероятно са сс появили още
прсди основавансто на Рим като
спомсн за „златния век", когато
спорсд мита Сатурн иарувал в
Италия По време на Сатурнали-
итс в Рим наставала голяма суфо-
рия. учи.тищата били затворена,
изпълнявансто на смъртнн наказа-
ния прсустановсно, нимало кавги,
сдслкитс сс отлагали, робите били
трстирани наравно с господарите
и дори можсли да сс шегуват с тях.
Сатурнин (лат. Saturninus) Име
на няколко известии римляни I.
Сатурнин Луций Апулей (лат.
Lucius Appuleius) (7-100 г.пр.Хр.)
Народен трибун, нривърженик на
Марий. Накарал със сила да сс
одобри аграрсн закон, с който на
съюзснитс италийии сс давали съ-
щитс права като на римляните
Нсговият бсзскрупулсн и автори-
тарен стил на действие срещнал
съпротивата на иатриииите и ста-
- 349 -
Север
нал причина за много ссриозни
размирици Тогава сенаты възло-
жил на Марий да потуши бсэрсди-
цитс и Сатурнин, който бил избя-
гал на Капитолийским хълм, бил
хванат и убит с камъни 2. Сатур-
нин, Публий Семпроний (лат.
Publius Sempronius) (?-265 г.сл.
Хр.) Римски император. Като пъл-
ководсц на Валериан бил провъз-
гласси за такъв от войската в Еги-
пет в знак на признание за нсгови-
ге победи Въпрски нспокнарсно-
стта му и другитс му бсзспорни
качества войницитс го убили зара-
и изк.чючителната му строгост.
Сатурния (лат Saturma) I. мит
Имс, дадсно на Юнона като дъщс-
рм на Сатурн 2. геогр Дрсвно имс
на Италия, наречена така, защото
Сатурн сс подслонил там след ка-
то Зевс го изгонил 3. геогр Дре-
вен етруски град.
Сафо (лат. Sappho) (VII—VI в.
пр Хр ) Прочута гръцка лиричсска
постсса, родсна в Ерсзос или Ми-
тилена на о. Лесбос. Платон я на-
ричал Дссстата муза. Спорсд ле-
гендата сс влюбила в един много
красив младеж на имс Фаон Но
той нс отговорил на любовта и и
тя сс хвърлила от една скала. Ней-
нитс сротични стиховс в голямата
сн част били посвстсни на краси-
внтс дсвойки от Лесбос, нейнн
приятелки и ученички. Чувствата,
страстта, конто прозират от тях,
са родили прилагателното „лес-
бийски" като определение на хо-
мосексуалната любов между же-
ни Написала с оди, спиталамии,
с тегии и химии, но от тях са оста-
нали само малко фрагменти. Тя
създава и така нарсчсната сапфи-
ческа строфа.
свеби (лат Suebi) Гсрманско племс.
насслявало областта около Бал-
тийске морс. Към него влизали мар-
команитс, ачаманитс. сснонитс и др.
Водсни от Ариовист, свсбите сс
опитали да нахлуят в Галия, но били
отблъснати от Цезар (58 г.пр.Хр.).
Установили сс в част от Германия,
наречена на тях Свсбия, която се на-
мира между Рейн и Дунав.
Светоний Транквил, Гай (лат.
Suetonius Tranquillus, Gaius) (70
140 г.сл.Хр.) Римски историк
Сскрстар и сънстник на император
Адриан, по-късно бил изгонен от
него за неуважение към императ-
рица Сабина. Тогана сс отдал на
литсратурии занимания Написал
книгитс „Дванадссеттс цезари"
(Duodectm Caesarum vitae), съ-
държаща 12 биографии от Цезар
до Домициан и „За бслсжититс
мъжс“ {De viris illustribus), н която
разказва живота на прочути лич-
ности. като Хораций. Лукан. Те-
ренций. Вергилий, на философи и
филолози.
Свещена война (стгр. ieros pole-
mos. лат. sacrum helium) Воината.
водсна в три послсдоватслни фази.
между VI и IV век пр.Хр., между
Тива. Тесалия и Фокея за защнтата
на снстилището в Делфи, а неъщ-
ност, за да имат контрол над него.
Във войната били нъвлечени и
Атина, и Спарта.
Север (лат. Severus) Прякор на ня-
колко римски императори 1. Се-
вер, Луций Септимий (лат.
Lucius Septimius) (146-211 г.сл.
Хр.) Римски император, роден в
Лептис Магна. Произхождал от
кониишкото съсловис, учил в Ати-
на и Рим. Политичсската и воен-
ната му кариера били блестящи и
след смъртта на Псртинакс бил
обявен от лсгионитс в Илирия за
император. Един по един отстра-
нил съпсрницитс си, избрани за
Сегест
- 350 -
импсратори от войскитс в други
части на империята. В 197 г.сл.
Хр стана.1 абсолютен госнодар и
управлявал много сурово и жесто-
ко. Бил подкрепян от войската. ко-
ято заенлил и организирал. Поста-
вил край на хаотичната обстанов-
ка. която иослсдвала след смъртта
на Комод. Сринал авторитета на
сената, като го лишил от всякаква
власт и сс обръщал към него само
эа да дава нареждания на сснато-
рите Бил способен пълководец
На няколко пъти побеждавал пар-
тите. отнел им Месопотамия и я
присъсдинил към Империята като
провинция Прочутата арка на Виа
Сакра била издигната. за да сс
отпразнуват триумфитс му Нсго-
вата съпруга Юлия Домна, обра-
зована и изискана жена, била си-
рийка от знатна фамилия и имала
голямо влияние върху него. Импе-
раторы сс обкръжил с известии
юрисконсулти каго Папиниан. Ул-
пиан и Юлий Павел и рсформирал
сруктурата на държавата. В 208 г.
сл.Хр. прсдприсл поход срешу Ка-
ледония. в Британия, и стигнал
много по-далеч от Адрианович
вал По нремс на тази експсдиция
умрял в Ебуракум. днсс Йорк Ос-
тавил империята на синовсте сн
Караказа и Гета 2. Север Алек-
сандър, Марк Аврелий (лат.
Severus Alexander. Marcus Aure-
lius) (208-235 г.сл.Хр.) Римски
император с финикийски произ-
ход, Осиповен от братовчед си
Елагабал Наследил го. когато бил
едва на тринайсст години Управ-
лявал мъдро. като сс оставил да
бъде напътстван от прозорлини и
способни съветниии като Юлий
Павел и Улпиан Бил миролюбив,
косто не сс харесвало на водачитс
на войската Все пак се принудил
да провсдс експсдиция срешу Пер-
сия След нся сс отправил в Герма-
ния Там бил убит в палатката си
заедно с майка си Юлия Мамся от
войнииитс. подтикнати от гракисца
Юлий Максимин. 3. Север, Фла-
вий Валерий (лат. Flavius Idlerius)
( .’-307 г.сл.Хр.) Римски император,
оенновен от Констанций Хлор, чи-
сто място засл след смъртта му.
Отправил се към Рим, за да се
справн с Максснций. но бил нзос-
тавен от войнииитс си и убит.
Сегест (лат Segesfes) (! в.сл.Хр.)
Княз на германского племс херус-
ци. За да си отмъсти на Арминий,
който отвлякъл дъшеря му. сс съ-
юзил с римляните. Арминий го об-
садил. но Сегест бил освободсн от
Гсрманик
Сегеста ( лат Segesta) геогр. Град
в Сицилия, спорсд легендата осно-
ван от Енсй. Достигнал разцвета
си през VII и VI в.пр.Хр Съпер-
ничел си със Сслинунт и Сираку-
за Поискал помош от Атина срс-
щу Сиракуза и тя изпратила една
експсдиция. прсдвождана от Ни-
кий (-»), която завършила с пълно
поражение Тогава Сегсста потър-
сила помощта на картагенците. ко-
нто използвали това като претекст
и окупнрали Сицилия. Впослсд-
ствис била превзета от Сиракуза
(307 г.пр.Хр ). През Първата пу-
ничсска война станала съюэник на
римляните. От Сегсста са остана-
ли само руинн, защото била разру-
шена от нандалитс.
Сегеция (лат Segetia) мит. Рим-
ска богиня на поссвитс.
седемте мъдреци (стгр. hoi
hepta sophoi лат. Septem Sapienles)
Така били наричани ссдемтс най-
известни философи в Гърция. жи-
всли н VI век Питак от Митилсн.
Солон. Клсобул от Родос, Пери-
- 351 -
Селевк
андър от Коринт. Хилон, Талес и
Биант Никои от тях биди и мъдри
законодатели
седемте срещу Тива (стгр hoi
hepta epi Thebas) -♦ Адраст. Erne-
окъ.1, По.шнейк.
секвани (лат Sequani) Кслтско
племс от ссвсроизточната обдаст
на Галия. Техният главен град бил
Всзанцион. Били покорсни от Це-
зар в 58 г.пр.Хр.
секстарий (лат sextarius) Римска
мирка за нместимост, равна на
около половин литър.
секстил (лат. sextilis) Шсстиит
мсссц на антнчния римски кален-
дар. В началото на импсраторска-
та сноха бил наречен Augustus
mensis (..август") в чсст на Август.
секуларни игри или столетни
игри ( дат. saeculatvs ludi) Тържс-
ствени празници при започвансто
на ново столетие, макар и да не
съвпадали винаги със самото му
начало Тези игри били въвсдсни
по прспоръка на сибилиискитс
книги и провеждансто им сс повс-
рявало на колегиита на квиндсисм-
виритс. Трасли три дни и три но-
ши. прсз косто време нмало пир-
шеезва. представления, рслигиоз-
ни церемонии и гладиаторски иг-
рн Прсз I7 г.сл.Хр. на игритс, ор-
(анизирани от Август, бил изпъл-
ниван химнът ..Песен на co.temue-
то" (Carmen saeetdare), написан
от Хораций.
secutor лат. (секутор) „Прсслсд-
вач" В Рим така сс наричал гладиа-
торы. който прсследвал противни-
ка си ivtiarius (->) и сс биел с него
sella iai (ce.ia) В Рим стол, кресло,
трон Sella curulix сс наричало
кресло без облегалка, запазено ка-
то знак за почит към високопоста-
ненитс. курулннте магистрат, ко-
нто били консулитс. преторитс и
сдилитс.
Селевк (лат. Saleucus) Имс на
шест царе на Сирия, между който
I. Селевк I Никатор (стгр. Ni-
cator. „победитсл") (354—28I г.пр
Хр.) Пълководец на Александър
Велики.един от диадохите и осно-
воположник на династията на Сс-
лсвкидитс След смъртта на Алек-
сандър и борбите, възникнали
между наслсдниците му за разпре-
дсленисто на Империята, Селевк
получил Вавилон После обаче
Антигон му огнел властта. Тогава
Селевк намерил убежище в Египет
при Птолемей I. къдсто оглавил
една коалиция срещу Антигон В
3I2 г.пр Хр. при Газа успял да по-
беди сина му Деметрий Полиор-
кст. След като си възвърнал Вави-
лон. разпрострял властта си над
Мидия и Сузиана, а след побсдата
при Ипсос (301 г.пр.Хр.) срещу
Антигон превзел Сирия, Месопо-
тамия и част от Мала Азия. Осно-
вал Антиохия, наречена така на
името на баша му Антиох, и я нап-
равил столица на иарството Под-
готвял се да прсвзсмс Македония
и Гърция. когато бил убит чрез за-
говор от Птолемей Ксравън. Сс-
левк бил голям почитател на изку-
ството. културата и гръцката ре-
лигия Върнал на атинянитс биб-
лпотекага и статуите, конто Кнр
бил отнссъл 2. Селевк II Кали-
ник (стгр. Kallinikos. „славен")
(около 265-225 г.пр.Хр.) Син на
Антиох II. Сражавал се срещу
Египет, но иарството му било
превэето от Птолемей III. който се
притскъл на помощ на сестра си
Бсрсника. доведена майка на Сс-
левк. По време на царуването сн
загубил и няколко сатрапии, конто
въетанали срсщу него. 3. Селевк
Селевкиди
- 352 -
IV Фн.юпатор (стгр Philopator.
..обичащ баща си") (218-175 г.
пр.Хр.) Дошкч на мястото на баща
си Антиох III Велики и напразно
сс мъчел да сс освободи от зависи-
мостта си от римлянитс. Изпратил
като заложник в Рим сина си Де-
метрий. който по-късно иарувал с
имсто Деметрий I Сотир
Селевкиди (стгр Seleukulai} Име
на династия, която води началото
си от Сслсвк. пълководси на Алек*
сандър Велики Селевкидитс пару-
вали в Сирия до 64 г.пр.Хр.. кога-
го Помпей отстранил Антиох XIII
С -лена (лат Selene} мит. Гръика
богиня на луната. дъщеря на Хипс-
рион и Тея. сестра на Хслиос, бога
на слънисто. Със срсбърната си
колсснииа бродсла из нощното не-
бе Била влюбена в Ендимион (•*)
Место била бъркана с Артемида.
Селинунт (стгр Selinous. лат
Selinus} геогр. Град в югозападна-
та част на Сицилия, основан като
колония на Мегара в VII в.пр.Хр.
Достигнал разцвета си през VI в
пр.Хр Иегов съперник била Сс-
гсста. Бил разрушен от картаген-
цитс и от него са останали само
руинитс на ссдем дорийски храма
Семела (лат. Semele) мит Дъщеря
на Кадъм. паря на Тива Тъй като
била любимка на Зеве, прсдизвика-
ла рсвността на Хера. Тя сс преоб-
разила като бавачката й и я убеди-
ла да помоли Зеве ла и сс яви в ис-
тинскня си божествен вид. за да и
докаже любовта си Зеве, който
преди това сс эаклсл да изпълни
всяко нсино желание, сс появил. за-
обиколен с облаии. гръмотсвиии и
мълнии Но смъртната природа на
девойката нс понесла тази близост
и тя изгоряла. Хсрмес успял да спа-
си малкия Дионис, детсто. коего
Семена носела в утробата си
Сементини или Сементиви
(Sementinae или Semenlivae) Праз-
ниии. чсствани от римлянитс всяка
година през януари в чсст на Це-
рера и Телус, за да закрилят посе-
лите им.
Семирамида (лат. Semiramis}
Мптнчна иарица на Асирия. Била
съпруга на царя Нин и след
смъртта му управлявала 42 години
от имсто на сина си Ниний. Била с
разпуснати нрави, но същсврс-
менно изтънчсна. На нея сс при-
писвало основаването на града
Вавилон с прочутитс висящи гра-
дини Разширила царството си. ка-
то подчинила Армения, Египет.
Арабня. част от Либия и Етиопия
и цяла предна Азия до р Инд. Би-
ла отъждсствявана с асирийската
царица Самурамат, която живяла
през IX в пр.Хр. От Семирамида
били вдъхновени много писатели
и музиканти.
semis лат. (семис) Римска монета,
равна на един ас. Semis означивало
половината на едно цяло (напри-
мер като мярка за повърхнина -
половин югер. като мярка за дъл-
жина - половин стъпка и т.н ).
Казвало сс non semissis homo чо-
век. който нс струва и половин ас.
семнони или сенони (лат. Sem-
попез) Плсме. разположено в се-
верната част на Германия, за косто
след II н.сл.Хр. няма никакви све-
дения.
Семони (лат. Semones} В Рим мал-
ки божества Спорсд някой името
им идва от сливансто на semi и
homines в semihomines. но по-вс-
роятпо с да произлиза от semen,
„семе", тъй като закриляли посс-
витс.
Семпроний (лат. Sempronms} Имс
на рнмскн род (gens Sempronia}
- 353
Сенека
Към него принадлежали известии
семейства, сред конто това на
Гракхитс.
сенат (лат senatus) Органы на
върховната власт в Рим Toil се по-
явил опте от времсто на монархия-
та и в продължснис на Пскове бил
гарант та същсствувансто на дър-
жавата. Представлявши! съвет на
наи-авторитстиитс граждани иа
зря ia возраст (лелел). По времсто
на Ромул членовстс на сената би ли
сто. като станали триста ощс в
края на монархията и нараснали
до дсвстстотин по времсто на
Юлий Цезар. Първоначално ссна-
торн можсли да ставаг само члено-
встс на дрсвнитс патрициански се-
мейства (/хтГгел) и това право сс
предавало по наследство Впослсд-
ствие това изискванс отпаднало и
вече можел да участва вески, кон-
то с изпълнявал някаква магистрат-
ска длъжност, дори и да с от пле-
бейски произход. Тс сс наричали
..новозаписани** (conscripti). Ссна-
торитс били контролирани от цен-
зоритс. конто можсли да решат да
извършат „прочистванс на сена-
та" Тона ставало чрез лелолм lec-
tio. косто прсдставлявало прочита-
но на списъка на сснаторитс. като
имсната на тези, конто трябвало
да бъдат отстрансни, били нропус-
кани. Сснатът ръководсл външна-
та политика, определял управитс-
шге на пронинциитс. обсъждал
пре.сложена те закони. издавал се-
натски решения (•♦ senatusconsul-
tum). намссвал сс във всички
нзнт.нредни въпроси като обявява-
не на война, сключванс на мирен
ин опор, налаганс на данъци и
ipyrii обстоятслства. при конто
консул итс били длъжни да сс съ-
встват с него. Сснаторитс носели
/«ло </<л мл, туника с широка вср-
тикална пурпурна лента, а в праз-
нични дни toga praetexta Имали
много привилегии - най-хубавитс
места в тсаз ъра. пирка и други об-
щсствсни огради, пътували на раз-
носки на държавата. През импсра-
торската сноха сснатът постепен-
но изгубил политнчсската си тс-
жест. макар и да изпълнявал все
ошс законодателната си функция
Вече нямал възможност да иазна-
чава маг истратите и импсраюри-
тс. Всъщност императоры обик-
новено бил избирав вече от своя
предшсствсник. впослсдствие до-
ри от лсгионитс си Загубвансто
на авторитета на сената било след-
ствие и на това. чс от времсто на
Веспасиан в него влизали и граж-
дани. идващи от всички провин-
ции. Така в края на трети век тази
институция станала формална.
senatusconsultum лат (сенаты:-
KOHcy.tmy.Ki) Сснатско решение.
Ако то било одобрено от поне
двсста сснатори. и ма ю силата на
закон.
Сенека (лат. Seneca) Име на римс-
ко семейство от рода Аней (gens
Аппаеа), към косто принадлежали
1. Сенека, Луций Аней наре-
чен Ретора (лат Seneca Rhetor.
Lucius Annaeus) (около 55 г.пр.Хр.-
40 г.сл.Хр ) Римски писатсл, родсн
в Испания. Произлизал от кон-
нишкото съсловс. Много млад се
прсмсстил в Рим. къдсто сс зани-
мавал с красноречие Оставил
произведения, написани с голяма
срудииия. сред конто „Контровер-
сии" 2. Сенека, Лунин Аней (лат.
Seneca. Lucius Annaeus) (4 г.пр Хр
65 г.сл.Хр.) Римски философ, пи-
сатсл и политик, син на предход-
ния. родсн съшо в Испания Вил
послсдоватсл на питагорсйската и
стоичсската философия, учил
сенони
354 -
красноречие в Рим Клавдий го
изпратнл в изгнание на остров
Корсика заради интригнтс и клеве-
тите на Мссалина Агрипина го
върнала в Рим и му поверила въз-
питанисто на сина си Нерон. В
първите години на управлснисто
на младия император Сенека имаз
благотворно влияние върху него и
сс стрсмял да го гласно към създа-
вансто на монархия с по-мск ре-
жим Но после дсспотнзмът и аро-
гантността на Нерон, както н
убийството на Агрипина. го при-
нудили да напусне длъжността на
министър. макар и да останал в
двора, радвайки сс на престижно-
го си положение Бил въвлсчсн в
заговора на Пизон и принуден от
императора да сс самоубис. Тога-
ва Сенека си прерязал вените,
проявявайки голяма сила на духа и
достойнство. Задържал до себе си
съкрушснитс си приятели, докато
силите го напуснали. От философ-
скитс му съчинения до нас са дос-
тигнали стнчнитс му трактатн
„За гнева" (De па). „За снизходн-
тслността" (De dementia), „За
краткостта на живота" (De brevi-
tale vitae), стотина писма „Морал-
ни писма до Лупилий" (Epistulae
ad Luc ilium) и няколко трагедии,
сред конто „Медея" (Medea).
„Федра" (Phedra), „Един" (Oaedt-
pus), „Тисст" (Thyestes). От произ-
веденнята му прозират ясно илеи-
те на философа стоик за нсобходи-
мостта да се управляем страсти-
тс. да сс прснсбрсгват матсриал-
нитс блага и да сс присмат спокой-
но капризитс на съдбата.
сенони (лат. Senones) Келтско плс-
мс. което застанало на страната на
Верцингсторикс срсщу римляните.
След като би ли искорени, влезли н
предслитс на Лугдунска Галия
Част от това племс в IV в.пр Хр се
прсхвърлило в Италия и се устано-
вило близо до Адриатичсско морс,
като основало там две колонии
Сена Ганика и Ариминиум (днес
Ссннгалия и Римини).
septemviri epulones лат.(сел-
течвири епулонес) В Рим колегия
от ссдсм души, натоварспи да
уреждат пиршсствата в тържсст-
вени случаи
Септизониум (лат Septizonium)
Ссдсмстажна постройка В Рим
имало две. построени рсспективно
от Тит и Септимий Север
Септимий Север, Луций (лат
Septimius Severus. Lucius) -♦ Се-
вер. Луций Септимий
Серапеум (стгр. Serupeion, лат
Serapeum) Храм на Ссрапис в Еги-
пет. Там имало много храмовс.
посвстсн»» на бога, но най-краси-
вият бил в Александрия, построен
при Птолемей I. В него сс намира-
ла прочутата библиотека.
Cepanuc (лат Serapis) мит Дреп-
но египстско божество. Ссрапис с
получено от сливансто на имената
Озирис и Апис. Всыцност Ози-
рис. след като отишъл в света на
мъртвитс, приел вид на свсшсния
бик Бил бог на здравето и закрил-
ник на моряцитс. В Мемфис имало
прекрасен храм, посвстсн на него
Сервий Тулий (лат. Servius Tul-
lius) (?-534 г.пр.Хр.) Шсстият цар
на Рим. Спорсд най-раэпростра-
нсната легенда сс родил от роби-
няга на царицата Танаквила, съп-
руга на Тарквиний Приск. Той
осиновил дстсто и го оженил за
собствсната си дъщсря. а после го
обявил за спой наследник. Сервий
Тулий сс възкачил на трона в 578 г.
и се проявил като голям реформа-
тор. Разделил »рада на квартали и
- 355 -
Сибила
триби. народа на нет класи. а вся-
ка класа на центурии. Построил
красней общсствсии постройки н
Рим, наградил първите крспостни
стсни, конто пключггали хълмовс-
тс Палатин, Квирити. Виминал и
Есквилин. Бил убит чрез заговор,
организиран от дъщеря му Тулия и
ненния съпруг Тарквинин, бъдс-
шия Тарквиний Горди.
Серторий, Квинт (лат. Sertn-
rius. Quintus) (около 123-72 г.пр.
Хр.) Римски восначалник. родсн в
Нурсия. Бил легат на Марий и сс
сражавал срсщу кнмвритс и тсвто-
ннтс. Застанал на иегова страна по
време на гражданската война и сс
проявил като смел, честен и не-
подкупен чонек Когато Сула гри-
умфално сс завърнал в Рим. бил
принуден да сс оттсгли в Испания
Там създал една независима дър-
жана, като имитирал римскитс
институции Тя имала успех, а той
спечелил унажснисто и обичта на
нейните жители. Когато на помощ
на Мстсл (-») от Рим бил изпратсн
срещу него Помпей. Серторий сс
съюзил с Митридат IV, царя на
Понт, който му изпратнл пари и
кораби. Даровитият пълководец
успял да сс задържи там няколко
години, но после бил убит от заса-
да от свой подчинен.
Cecocmpuc (лат. Sesostris) Имс на
грима фараони от XII династия.
сестерций (лат sestertius) Рим-
ска срсбърна монета, равна на
чстяърт денарий (*).
Сестос или Сеет (лат. Sestos) ге-
огр Град в Тракия. разположен на
най-тясната част на Хслсспонт. сре-
щу град Абидос. През него Ксеркс
нах гул в Гърция с войската си, като
гпползвал корабитс си като мост.
\6h.ioc е известен в митологията с
гюбовта на Херо и Леандър.
Сея (лат. Seia) stum. Римска богиня
на ссснсто.
Сеян, Луций Елий (лат Setanus.
Lucius Aeltus) (около 20 г.пр.Хр
31 г.сл.Хр.) Римски политик. Засл
мястото на баща си в командванс-
то на прсторианцнтс. Бил люби-
мец на Тиберий и упражнянал го-
лямо влияние върху императора
За да придобис по-голяма власт, с
подлост отдалечил близкитс му от
него. Стигнал дори дотам да огро-
ви Юлий Цезар Друз, син на импе-
ратора и Випсания Агрипина
Убедил Тиберий да сс оттсгли на
остров Капри Възползвал сс от
отсъствисго му. за да господства в
Рим. Въвсл небивал тсрор в града,
като отстранявал вески възможен
свой съперник, за да може да зас-
мс мястото на Тиберий във власт-
та Най-накрая императоры, осве-
домсн от майката на Германик Ан-
тония за дсянията и преегьпления-
та на свои фаворит, сам го предал
на сената и нарсдил да бъдс убит
Сибарис (лат. Syharts) геогр.
Гръцка колония във Велика Гър-
цня, при Тарснтския залив Била
основана в 720 г.пр.Хр. от ахейци-
тс и сс прочула с разпуснатитс и
покварсни нрави на своите жите-
ли Нейният съперник Кротон я
превэел и разрушил На мястото
на Сибарис в 445 г.пр.Хр. атиня-
нитс построили друг град, наречен
Турин (стгр. Thourioi).
Сибила (лат. Sihvlla) Име. тавано в
Гъриия и Рим на жени с пророчески
дарба Тс били жрици на Аполон и
точният им брой не с известен Си-
били имало в Делфи. Самос, Либия,
Еритрея, Персия, но най-прочута
била тази в Кума. Аполон, който я
обичал. удовлетворив желанието и
да живее толкова години. колкото
са ПСС1.ЧИНКИТС в шеггата и Тя оба-
сибилински книги
- 356 -
че забранила ла си поиска и здравс
и младоел, така чс при срсщата на
Енсй с нся била немощна старица
на седемстотин години. Спорсд ле-
гендата Сибила пред дожила на
Тарквиний Горли да му продаж де-
нет книги с предсказания, нарсчснн
сибилински киши. на много висока
цена Царят дна пъти отказал да ги
купи, а Сибила вески път изгарин
по три от тях Наи-накрая Таркви-
ний сс съпгасил да купи последнитс
три на цената на дснсттс. Книгитс
сс пазели на Капитолийский хълм
от една жрсчсска колегия
сибилински книги I лат sihvllim
libri) Сборник от прсдсказанията
на Сибила. конто били поверены
на жрсчсска колегия. съставсна от
15 души, наречена книндеиимвири
{quindeeimviri). До тях сс доиитна-
ли н тежки моменти за държанага
и при нзимане на най-важни реше-
ния Сипит
сигамбри (лат Sigumbri) Племс в
Ссвсрозападна Германия Били
покорсни от Друз.
sigilia шт. (енгиш) В Рим така сс
наричали малки статуйки или ре-
лефни изображения върху пръстс-
нн, изполэвани като печати.
Сигиларии мат Sigdlana) Римски
празник на изображенията и ста-
туйкитс. Провеждал сс след Са-
турна, нпн с и продължава I два
дни На него се подарявали ста-
туйки на Плутон oi восък или дър-
но. Този обивай сменил древния
ритуал, при конто били принасини
човешки жертви.
signa лат. (сигма) В Рим така били
наричани восннитс знаии или фла-
говс. а знамсноссиът сс наричал
sigmfer. Думата мупит означивала
и сигнал или дори устна гаповсд за
в пиане, ш onerляне от сражение
и т.н., почти винаги придружена от
звуци на тръба или рог
Сиде ( лат Side) мит Съпруга на
Орион
Сидон (лаг Sidon) геогр Древен
финикийски град, основан още
прели Тир. вероятно през трстото
хилядолстис пр. Хр
Сикион (лат. Sicyon) геогр I рал
в Пелопонес. на Коринтскнн за-
лив Най-голсмият му разинет
бил по врсмето на тираните и
най-вечс при Клистсн (VI в пр
Хр.). Бил съюзник на Спарта в
Пслопонсската война, а след тона
покорен от македонцитс. В 146 г
пр.Хр прсминал под властта на
римляните и станал част от про-
винция Ахая Славе I сс с школи-
те си по живопис и скулитура и
бил родно място на Павсий. По-
ликлет и Лизин.
сикофант (стгр. xykophantes)
..Клеветник, доносник". Пърнона-
чално в Атика наричали така чо-
вск. издавай! хората. конто изнася-
ли контрабандно или крадели сне-
шенигс смокини (от svkon. „смо-
кння“. и р/нппо, „разкривам”).
Силвий (лат. Silvius) мит Снн на
Енсй и Лавиния. доведен брат на
Асканий. а спорен други син на
Асканий I (apcic на Алба били на-
речени на него Силвии.
Силван Mai Sih anus) мит Ита-
лийски 6oi на горите и полита
Бил бъркан с Фавън и асимилиран
от Пан Името силвани било даде-
но на горскитс и поиски божества
Силен (лаг. Silenus) мит Син на
Хсрмсс. Бил стар сатир, възпита-
тел и неразделен спътник на Дио-
нис Той нредставлявал комична
фигура дебел и почти винаги ви-
ни. нъзссднал магарс Бил добро-
душен и мъдър. Името му се
- 357 -
Сизиф
нрснърнало в нарниатслно за гор-
скитс божества - с и ienu
Симоент (стгр Simoeis, лат.
Simois) геогр Река в Троапа, при-
ток на Скамандър, възпята от
Омир. тъй като в блиэост до нся сс
провели важни сражения по време
на Троянската война
Симон (лат. Simon) (V в.пр.Хр.)
Скромен атинскн занаятчия. ирня-
тел и ученик на Сократ Събрал
най-важного, казано от учителя
му. и после го издал в 33 диалоги
Псрикъл, който го уважавал мно-
го, го поканил да живее в иеговия
дом. но Симон отказал, прнзна-
вайки. чс предпочига да с беден и
свободен, отколкото да записи от
други, макар и сред луке
Симплегади (лат Symplegades)
геогр Два малки скалистп остро-
ва на входа на Черно морс Спо-
ред легендата тс били планами
острови. конто сс блъекали един
в друг и разбивали минавашнтс
между гнх кораби След като ар-
гонавтитс проминали оттам. ста-
нали стабилни
Сизиф (лат Sisyphus) мит. Син на Еол и Енарета. легендарен основа-
тел и цар на Коринт. Развил търговията и мореплаването, по негово на-
реждане били направени първите триреми. Построил в града, който
имал излаз на две морета, две пристанища, едното към Азия за внасяне
на стони, а другото към Европа за износ. Според легендата той основал
Истмийските игри. Оженил се за плеядата Меропа. от която имал син
Главк Бил алчен, хитър, жесток и измамник. Хитростта му стъписала
дори Автолик, известен разбойник, който крадял чуждите крави и после
ги смесвал със своите. променяйки ги така, че не се забелязвало. Сизиф
дамгосал монограма си под копитата на своите животни и когато били
отнраднати. лесно доказал, че са негови. Възхитен от него, Автолик му
станал приятел и му разрешил да се радва на благоволението на сест-
ра си Антиклея, която малко след това се омъжила эа царя на Итака Ла-
ерт. Тя родила Одисей, който наследил ума и хитростта на истинския
си баща Сизиф Царят на Коринт не се поколебал дори да предизвиква
боговете Когато Зевс се влюбил в Егина и я отвлякъл, Сизиф веднага
отишъл при баща й Азоп и му казал къде е скрита. Това вбесило царя на
Олимп и той му изпратил Танатос, Смъртта Но Сизиф успял да я окове
във вериги в двореца си и така вече никой не умирал. Тогава Зевс се при-
нудил да изпрати Арес. който освободил Смъртта и отвел Сизиф в под-
эемното царство. Но хитрият цар бил решил вече как ще се върне към
живота. Успял да предупреди съпругата си да не принася жертви над
трупа му и да не го погребва. Щом като стигнал в царството на Хадес,
се оплакал за това, обвинил жена си и поискал от бога да го пусне на зе-
мята, эа да я накаже. като му обещал, че веднага ще се върне. Веднъж
оживял. той не удържал обещанието си и продължил да царува в Коринт,
да ограбва и убива жестоко жителите на съседните селища. Най-накрая
Зевс изпратил Хермес да го вземе и да го отведе отново в подземния
свят. Затворен там, той бил наказан да тласка вечно по склона на пла-
нина тежка скала, която малко преди да стигне върха се търнулвала об-
ратно в равнината и правела безсмислен непосилния му труд.
symmachia
358 -
symmachia стгр (си.млш.гш/) В
Гърцня съкн, лига, предимно ное-
нен. между съюзени полиен, конто
се задължавали да нс сключват по-
отделно мир с враговстс.
Симонид (лат. Simonides} (около
556 468 г.пр.Хр.) Старогръпки ли-
рически пост, ролен на о. Кеос I In-
can хорони песни, ямби. дитирам-
би. въ лнуваши слегии Бил приятсл
на Анакреонт Живял дълго в Ати-
на. в двора на Хипарх. сина на Пи-
зисграт Там победил Есхил в пос-
тичсско състсзаннс с спиграма в
чсст на загиналнте при Маратон
Впослсдствпе живял в Сиракуза, в
двора на Хиерон. и при Терон в Аг-
ригент. къдсто умрял
симпозиум (стгр symposion. лат
symposium) Старогръика дума,
пронзлнзаша от глагола svmposia-
:о. който означана ..пня засдно".
Така се наричало колсктинното
пиенс в края на пиршсствата. съп-
роводсно с песни
symphoniaci, servi лат. (си.мфо-
ниаци. серии) Както в Гъриия, така
и в Рим това били роби музиканти.
конто свирели и развличали пиру*
нашитс.
Синие (лат Sinn) мит Жесток
разбойник в Коринтския провлак.
вероятно син на Посейдон или на
Прокруст. Нападал пътнипитс.
връзвал г и за върховетс на навсдс-
нитс до зсмята дървеза и после ги
отпускал, гака че хората били
разкъевани Тсзсй го убил по съ-
шия начин
Синон (лат. Sinon) мит Син на
Сизиф, един от ахсйпитс. конто
взели участие в Троянската война
Бил известен с хитроститс и изма-
митс си Когато гърпигс построи-
ли дървения кон и сс прссторили,
чс заминават. той сс представил на
Приам Разказал, чс другаритс му
след смъртта на Ахил разбрали, че
са загубили войната и решили да
сс върнат в родината. За да имаг
попътсн вятър, по внушение на го-
лемия му неприятен Одисей, го ос-
тавили него като жертва. Троянпи-
тс повярвали на лъжата и послу-
шали съвста му да нкарат в града
огромния дървен кон, който уж
бил предназначен за Атина, за да я
омилостивят за откраднатия Пала-
дион. Само Лаокоон нс сс доверил
на Синон и сс помъчил да разубе-
ди съгражданитс си, но две огром-
НИ змии нзекочили от морето и за-
душили и него и синоветс му. Тро-
янпитс приели това като знамение
и вече без всякакво колебание вка-
ради коня в града. През ношта Си-
нон отворил малка вратичка на
хълбока на коня, от която излезли
скрипите сс вътрс гръцки герои
Прсди това измамникът запалил
огън върху една кула. с който дал
знак на корабите да сс върнат.
Синопа (стгр. Sinope, лат. Stnopu)
геогр. Град в Пафлагония на Чер-
но морс Бил присъсдинсн към
Понтийского царство на Митри-
дат Велики и станал иегова столи-
ца. При Цезар станал римска ко-
лония. наречена lulia Felix. Там сс
родил философы Диоген.
Сиракуза (стгр Syrakousai. лат
Syracusae) геогр. и ист Град в
Сицилия на Йонийско морс, осно-
ван в 734 г.пр.Хр. като колония на
Коринт. Превърнала сс в най-важ-
ння град на Велика Гъриия. Дос-
тигнала голям разинет при Гслон.
Герон. Тразибул, Дионисий Стари
и Младн и Агатокъл. По врсмс на
Bropara пуничсска война била съ-
юзник на Картаген. Марцел я
превзел след изтощителна обсада.
продължила толкова дълго благо-
359 -
Сифакс
дарение на гсниалнитс ноенни ма-
шини на Архимед.
сирени (стгр. Seirenex, лат. Sire-
лет) мит Морски нимфи, конто
обитавали един малък острой бли-
то до нос Пслор Омайвали морс-
плавателитс с мелодичнитс си пес-
ни и тс сс хвърляли в морето и сс
удавили Прсди Персефона да бъ-
дс отвлечена, сиренитс били ней-
нитс приятелки. но Деметра ги
превърнала в чудовища Назвали
сс Партснопа, Лигся и Лсвкозия
Един оракул предсказал, чс ако ин-
кой моренлаватсл нс сс поддадс на
тяхната съблазън, щс загинат Ко-
гато Одисей минал покрай острова
им. без да сс остави да бъдс омагьо-
сан, сиренитс сс хвърлили в мо-
рсто и сс превърнали в скали
Представили ги като жени в горна-
та част на тялото, а надолу като
птици. Едва в по-късна сноха били
изобразявани като женн-риби.
Сиринга (лат Syrinx) мит Нимфа
в Аркадия, прсслсдвана от Пан.
който сс влюбил в нся. За да сс
спаси, тя поискала помощ от бого-
нстс и тс я превърнали в тръетика.
От тази тръетика Пан си изобре-
тал музикален инструмент, наре-
чен сиринга.
Сирия (лат. Syria) геогр. Облает в
запалната част на Азия, чийто гра-
нинн сс променяли през всковстс.
В античността достигала на изток
до р Ефрат. на север до планината
Тавър, на запад до Средиземно
море, а на юг до Арабия. Главнитс
и градовс били Дамаск. Палмира.
Лаодикия. Сслсвкия и Антиохия.
Г||.рвоначално била под властта на
Асирия. после на персите, докато
не била пропета в 333 г.пр.Хр. от
Алсксандър Велики След смъртта
на македонский цар станала част
от царството на Сслсвк I Никатор
(-»). После, в 64 г.пр.Хр., Помпей
завладял Сирия и я превърнал в
римска провинция
Cupmu (лат. Svrtis) геогр. Име на
два голсми залива между Кирена и
Картаген. Единият се наричал
Syrtis Maior, другият Syrtix Minor
syssition стгр. (сиситион) Ста-
рогръцка дума, която на дорийски
диалект означавала „общ гуляй,
хрансис заедно", както и мястото,
къдсто сс хрансли засдно
систър (лат. mxtrum) Музикален
инструмент, съставсн от мстални
звънчста, който сс използвал в
древен Египет в ритуалитс. евър-
зани с култа на Изида.
Сифакс (лат. Syphax) (?-201 г.пр
Хр.) Нумидийски цар. През Вто-
рата пуничсска война бил съюз-
ник иа римляните и сс стремил да
разшири тсриторията си за смстка
на Картаген. След като сс оженил
за дъщерята на Хаздрубал Софо-
нисба, прсминал на страната на
картагсицитс Бил разгромен и
хвърлен в затвора от върлия си
неприятел Масиниса. Той го пре-
дал на римляните. за да краси три-
умфа на Сципион, но Сифакс сс
оставил да умрс от глад в затвора.
Сихей (стгр. Sychaios. лат. Sycha-
еих) мит Финикийски жрец от
храма на Хсракъл Оженил се за
Дидона, дъщерята на царя на Тир
Бел. Той имал несмстни богатства
и нейният брат Пигмалион го
убил, за да ги присвой Каза.') на
Дидона, че Сихей с тръгнал на
дълго пътсшсствие. Но негоната
сянка се появила в съня и и и раз-
крила жсстокото прсстъпление на
Пигмалион. Сихей накарал Дидо-
на да избяга от Тир със съкрови-
щето му, което той бил скрил на
сигурно място. -♦ Дидона
Сицилия
- 360 -
Сицилия (лат. Sudta) геогр Ост-
ров в Средиземно море с триъгъл-
на форма, наричан но тази причи-
на и Тринакрия и .ни Трикветра В
древни времена бил нассляван or
сикани. елнмаидин и енкули.
Впослсдствие там се установили и
финикийиитс. а в края на VIII в.
Пр.Хр ГЪрЦИТе ОСНОНДЛИ колонии
с голямо значение: Сиракуза. Аг-
ригенг. Наксос. Заняла. Гела. Ме-
гара. Селинунт и др. От V в пр.Хр.
най-важен град в Сицилия станала
Сиракуза, която постигнала голям
разцвет по време на тираните Ди-
онисии Стари и Младн. и при Ага-
токъл Картагсниитс на няколко
пъти сс опиталн да нахлуят в Си-
цилия и успели да наградят в за-
падната й част няколко бази.
Впослсдствие. след Първата пуни-
ческа война, римлянитс изттаска-
ли оттам картагсниитс и ислият
остров станал първата провинция
на Рим (III г.пр.Хр.).
Сициний Дентат (лат Siciniu*
Dentatus) (V в пр Хр I Смел рим-
ски войн, убит със заговор от
Апнй Клавдий и децсмниритс За-
ради нсговата храброст и сила бил
наречен рнмският Ахил
Скавър (лат Scaurus) Фамилно име
римския род Емилия. към който
принадлежали известии личности
I. Скавър. Марк Емилий (лат
Мапи* Aemdius) (?-Х7 г.пр. Хр )
Римски политик, курулен слил и
два пъти консул Осъщсствил важ-
ни общее тисни дела. Под нсгово
ръководство били постросни мост
в Рим и Виа Емилия (w Aemiha
Scaum). път който снързвал Рим с
Ген у а и Тортона Ьил легат на кон-
сула Калпурний и изпратсн от него
срещу Югурта. Изглежда. чс там
допуснал да бъдс подкупен със зла-
того на нумидийския пар Обвини-
ли го. но успял да сс защити успеш-
но и благодарсннс на големня му
престиж нс го прсслсдвали 2.
Скавър, Марк Емилий (I в
пр.Хр.) Син на предходния и дове-
ден син на Сула, за когото майка
му сс била омъжила по-късно
Римски политик, квестор на Пом-
пей в трстата война срещу Митри-
дат Като курулен сдил сс проявил
с мсгаломанията си. Построил ог-
ромен тсагьр, украссн с 3000 брон-
зови статуи, който сз>бирал 30 (М)0
зрители. За да възстанови пропилс-
нитс средства, сс възползвал от по-
ложснисто си на управител на Сар-
диния и наложил на житслитс ог-
ромни данъци Обвинили го в из-
нудванс. но благодарение на крас-
норечисто на Цицерон и Хортсн-
зий нс го осъдили После бил обви-
нен в изборна измама и осъдсн на
изгнание Няма сведения как с
завършил живота си.
Скамандрий (лат. Scamandrius)
мит. Епитет на Астианакс. син на
Хектор. Бил наречен така от баща
си. защото както рската Ска-
мандър. така и неговата съдба би-
ла ла закриля Троя.
Скамандър (стгр. Scamandtvs.
лат Scamander) геогр. Река в Тро-
ада. наричана ощс Ксант.
скептици (стгр. Skeptikoi. лат
Pyrrhonei) -♦ Пирон.
Скирон (лат. Schon) мит Разбой-
ник в Агика, който нападал и оби-
рал пътницитс. карал ги да му слу-
гуват и после ги хвърлял в морето
от най-внсокитс екали. Тсзсй го
убил, като сс отнесъл с него по
същия начин, но пито морсто. ни-
то земята искали да присмат кос-
тите на жсстокия крадец. Тс оста-
нали да висят дълго време във
въздуха, докато най-накрая били
превърнати и подполните Скиро-
- 361 -
Сминтей
нови скали. разноложсни между
Мегара и Корин г
Скорое ( чат Х< izап) геогр Остров
в Глене ко морс, на сснероизток от
Гвбся. къдсто спорсд легендата
бил скрит Ахил (->).
Скорофорио (стгр Skirophoria)
Празниии в чсст на Атина. органн-
зирани проз мссси скирофорион.
за да измолят богинята да намали
жсгитс.
скирофорион (стгр Skirophori-
0/1) Дванадссстият мссси на ати-
чсскня калсдар, който продължа-
вал от 15 юни до 15 юли.
Скити (стгр Skythai. лат. Scythae)
Номадско плсме с ирански произ-
ход. прсдимно скотовъдци От
Централка Азия нахлули в зсмитс
на Средний изток В VIII в.пр.Хр.
започнали да влизат в контакт с
асирийиитс и мидийиитс и стигна-
ли мак до Египет, къдсто били
отблъснати от иаря Псамстих I
(VII в.пр.Хр). Мидийиитс успели
окончателно да ги изгонят от зс-
митс си и скитнтс сс установили
отчасти в Азия, между Каспийско
морс и езерото Урал, отчасти в
южнорускнтс степи Били храбри
войни и отблъснали опигитс на
Дарии 1(514 г.пр.Хр ). а после и на
Александър Велики (331 г.пр.Хр.)
да нахлуят в зсмитс им Прогонс-
ни от сарматите. никои скитски
племена сс установили на Криме-
кия полуостров, но от II в.сл.Хр
няма понечс сведения за тях като
независим народ.
skolion стгр. (ско.нюн) Песен,
изпълнянана на пиршества и в
акомпанимент на лира. Изпълня-
вали я сътрапезниците, като си по-
давали един на друг инструмента.
Скопас (лат Scopus) (около 420-
330 г.пр.Хр.) Гръцки скулптор и
архитскт. родсн в Парос Заедно с
Праке и тел. той с един от най-не-
ликитс । нории на своята сноха.
Умеет ла нзрази скръбта. силните
чувства. „пагоса" в творбитс си
Украсил храма на Атина в Тсгса.
участвал в украсата на гробницата
на цар Мавзол в Халикарнас. И з-
ваял много статуи, от конто са за-
пазени само копия, между тях:
„Менада", „Мслеагър". „Пеещият
Аполон". „Хсракъл". Афродита
Пандемос"и др
scriba (ат. (скриба) В Рим думата
означавала писар на държавна
служба или при някой магистрат.
Така сс нарнчал и секретарят или
нисарят на работа при частно ли-
це, косто му плащало
scutum лат. (слил и) Щит. защит-
ного оръжис на римлянитс Бил лс-
ко извит и с правоъгьлна форма, из-
работсн от дъеки. нокрнтис платно
или кожа и обковани с метал
Смерд (стгр. Smerdis) (VI в.пр.
Хр.) Переписки първенсц, вторият
син на Кир. Брат му Камбиз. за-
виждаш заради физического му
прсвъзходство. го убил от страх,
чс ще му отнсмс трона Тъй като
това останало в тайна, по време на
отсъствисто на Камбиз един пер-
еписки маг. който прнлича.1 много
на убития, сс представил за
Смерд. Когато Камбиз умрял. иа-
рувал няколко мсссиа. докато из-
мамата сс разкрила. Бил убит от
ссдсм переписки пт.рвении и един
от тях. синът на Хистасп. Дарий,
сс възкачил на престола.
Сминтей (лат. Smintheus) мит.
Епитет на Аполон. дошъл или от
град Сминта в Троада. или от ду-
мата sminlhos, „мишка", защото
унищожил мишкитс. конто тормо-
зели този град.
Смирна
- 362 -
Смирна (лат Smyrna) геогр Ва-
жен град н пристанище в Мала
Азия на Егсйско морс Бил осно-
ван като колония от солийцитс
прсз X в.пр.Хр.. но по-късно, в
VII в.пр.Хр . станал йонийски. Бо-
гат и красив, той бил един от два-
найсстте съюзсни йонийски гра-
довс Изоставен задътго след раз-
рушаването си от лидийиите, бил
възстановсн от Антигон Моноф-
талм Влязъл в Пергамското
царство, а после минал под власт-
та на римляните Бил един от гра-
довстс, оспорващи си родното
място на Омир
Созифан (лат Sostphanes) (III в
пр.Хр.) Старогръики трагически
пост от Сиракуза Името му фигу-
рира в списъка на атсксандрийска-
та Плеяда
Сократ (лат. Socrates)(около 469
399 г.пр.Хр.) Прочут старогръики
философ, родсн в Атина. син на
скулптора Софрониск и акушерка-
та Фснарста. Сражавал сс в Псло-
понеската война и сс отличил с
храбростта си Оженил сс за ати-
нянката Ксантина (-»). ог която
имал три дела Макар и да живесл
в едно изискано общество, предпо-
читал да води скромен и нспрстсн-
ииозен живот Вдъхновен от сия-
ния си педагогически инстинкт
обичал да сс спира по атиискитс
улипи и площади и да разговаря с
хората Стрсмял сс с въпроситс си
да стимулира интслигснтността па
съгражданитс си. за конто смятал.
чс са нсобразовани и повърхност-
ни Макар и да притежанал ранио-
налността на софиститс. сс раэли-
чавал от тях по употрсбата на дна-
лсктиката За софиститс тя била
само упражнение по рсторика. до-
като Сокраг я използвал за търсс-
не на истината „Зная, чс нищо нс
зная" прочутата максима на Сок-
рат била в основата на неговата
философия и отправка точка в
търсснсто на познанисто. Смятал.
че вглеждайки сс вътрс в себе си.
човск можс да сс освободи от из-
мамното и да достигнс до истинно-
го. За да постигнс тази цел. си слу-
жсл с прийомитс на иронията и
майсвтиката, изкуството да нака-
раш нещо да сс роди, косто гвър-
дял. чс с научил от майка си аку-
шерката Чрез нся той помагал на
събсссднипитс си да изнадят на
светло скритата в душите им исти-
на. Сократ бил суров човск. тиър-
до вярвал в добродстслта и нс
одобрянал липсата на морал в
атинската управляваща класа
Смятал. чс добродстслта с евърза-
на с познанисто. защото. който
познавал доброго, нс можсл да нс
го жслас. Обичал да сс обкръжава
с младежи аристократ, жадни за
знания, като Алкивиад. Платон.
Федон. Ксенофонт Обвинен в нс-
благочсстис и поквара на младежта,
сс защитавал в съда. произнасяйки
изключителна рсч. за която говори
Платон в своята „Апология". При-
ел без съпротива смъртната
присъда и излил отровата. както
били решили съдиитс, като про-
дължил да разговаря с учсницитс
си за беземъртието на душата. до-
като силите го напускали. Идеитс
на Сократ нс са стигнали дирсктно
до нас. защото философът нс с ос-
тавил нищо написано, но ги позна-
вамс от „Диалозитс" на Платон и
произвсдснията на Ксенофонт
soccus лат. (сокус) В Рим вид
женски сандали. I(осени били и от
актьоритс в комсдиитс. докато в
трагсдиитс се носсли котурните
Затона и soccus и cothurnus озна-
чивали сыцо комедия и трагедия
- 363
sortes
Сол (дат Sol) лют Слънис -> .¥<*-
turn
solistimum tripudium лат. (co.iuc-
тилп \i mpitnyt)ii\M) В Рим благо-
приятно предзнаменование. кога-
то свсщснитс итици така лакомо
кълвсли храната. чс тя падала от
ЧОВКИТС ИМ
solium лат. (со.шг.н| Стол с много
внсока облсгалка, използван от
римскитс царе, за да сс предпазва
гърба им от ененгуални иападате-
1И Трон.
Солон I шт. Solon) (около 640-560 г.
пр.Хр ) Прочут атинскн законода-
тсл и пост, смятан за един от сс-
демте мъдрсии на Гърция. Родсн в
благородно семейство, потомък на
легендарной атинскн пар Кодър.
един от свпатридитс. Пътувал
много из цяла Гърция и когато сс
върнал в Атина, станал известен с
почтеността си и постичната си
дарба. Сне стиховстс си успял да
събуди патриотичном дух на съг-
ражданитс си и ги иодтикнал да
организират военна експсдиция за
освобождавансто на остров Сала-
мин. превзет от Мсгара. Солон,
който застанал начело на нея, до-
вел до победен край начинаиисто.
В гози период Атина била разтър-
свана от дълбока социалка и по.ти-
ni ческа криза, следствие на създа-
лия сс дълбок антагонизъм между
свпатридитс. аристократи и бога-
то собственник на земя. и бсднитс
и притискани от дълговс сслини.
Те били принудсни да ипотскират
зсмята си и да сс прсвръщат заод-
но със ссмсйствата си в заложни-
ИИ. за да получат паричсн заем В
594 । пр.Хр. Солон станал архонт
и въвсл серия от закони. с конто
било прсмахнато робството на
илъжницитс. отмснсни самитс
дълговс и освободсни зсмитс от
ипотека Осъшествил и други наж-
ни рс»|х»рми: въвсл самостоятелна
монетна система, с косто улеснил
търговията с другнтс полиен, раз-
дели л атинянитс на четири класи
въз основа на доходите от зсмята
и въвсл закон, с който всички
граждани получавали право на
глас и на участие в народного съб-
ранис Създал нов съдебсн орган
хслисята. чиито съдии. хелиаститс
(-»), били избирани от народа
След като дал на Атина тази нова
конституция. Солон се отправил
на дълго пътсшсствис, продължи-
ло дссст години. като прсди това
накарал атинянитс да обещаят. чс
щс изпълняват иеговитс закони.
докато отсъства. След като пъту-
вал в Кипър. Египет и Мала Азия,
сс завърнал в Атина и я заварил
разкъевана от политически борби.
а законитс му забравени Когато
тиран станал Пизистраг. иегов
роднина. известно време му пома-
нит като съвстник, но после се от-
тсглил от политиката. От произве-
дснията му са останали никои
фрагмент и от слегии. Сред тях са
и стиховстс. с конто подбудил ати-
нянитс да си възвърнат Саламин.
Сомнус (лат. Somnus) -» Хипнос.
Соракта (лат, Soracle) геогр
Планина в Етрурия, намираща се
от дясната страна на р Тнбър.
близо до Рим Била посвстсна на
Аполон.
sortes лат. [сортес) В Рим дърве-
ни пръчиии с написани върху тях
букви. по конто сс гадасло бъдс-
щето. Поставили сс в урна, конто
се пазела в храм. От ней едно мом-
чс, посвстено в този ритуал, ги из-
тсгляло по жребий
soteria стгр. [сотерна) Старогръц-
ка дума Така сс наричали жертво-
приношенията, извършвани в чсст
софист - 364 -
на Зсвс Soler („Спаситсл"). каю
благодарност след оздравяваис.
софист (лат snphistes) Фи юсоф.
принадлежат към философско те-
чение. което процъфтявало в Гър-
ция и Велика Гъриия между V и IV в
пр.Хр. и което впослсдствие се
раэлространило и в Рим Името
софисги произлиза от думата
sophia, „мъдрост". Те преподавали
освсн литература и граматика. и
красноречие, политика и ораторе-
ко нзкуство. коню каю средство
за убсждаванс бит и полезни та об-
щсствения и личния живот Диа-
лектиката нм позволявала да под-
държат една теза и обратнага на
нся Това направило така, чс дума-
та ..софист" придобила негативно
значение на хора без скрупули.
без идеалы. За да преподават. тс
обикаляли градовстс и пърни на-
карали ученииитс си да им и тащат,
и то доста нисокн суми Най-извес-
тннте софисти били Горгий. Хи-
пий. Продик и Протагор
Софокъл (лат Sophocles) (497
406 г.пр.Хр.) Велик старогръцки
трагически поет, родсн в Колон,
близо до Атина Произхождал от
богато семейство и получил пре-
красно образование, като учил и
музика. и рецитация Когато бил
шсстнайсстгодишен. дирижирал
хора, който прославил побсдата
при Саламин Иа двайсет и осем
години спечелил тсатрално състс-
зание. побеждавайки Есхил. Бил
приятсл на Пернкъл. заемал длъж-
ноститс стратег, ковчежник. член
на законодателна комисия. макар
и да не сс включвал активно в ио-
литичсския живот Вече в напред-
нала възраст му сс наложило да
участва в болезнен за него съде-
бен пронес синът му Иофонт, с
цел ла придобие имушеството му.
поискал арсопагът да го обяви за
невменяем Софокъл сс защити),
каю прочел на съдиите писсатаси
..Един в Колон" и спечелил прове-
са. От многобройннтс му драми
над 120. до нас са достигнали само
ссдсм трагедии „Антигона",
„Един пар". „Елсктра". „Траки-
нянки". „Аякс". „Фи.иоктет",
„Един в Колон" и много фрагмен-
ти В произведенията си прославя
силла на духа на отделния чонек
конто успява да сс противопоста-
ви на съдбата. Софокъл има важна
роля в развитието на гръиката тра-
гедия: въвсл третия актьор. увели-
чил броя на хористнгс от 12 на 15
и пръв използвал на сисната кос-
тюм» и рисувани декори
Софонисба (лат. Sophonisha) (’
203 т ир Хр.) Красива млада кар-
тагенка, дъщсря на Хаздрубал
Обещана за съпруга на Масиниса
(•♦). после по политически причи-
ни гя била дадсна на нумидийскни
цар Сифакс След като Сифакс бил
разгромен. Масиниса си я взел от-
ново Сципион Африкански обаче
настоявал да я има като военна
плячка. Тогава Масиниса я нака-
рал да сс отрови Софонисба при-
ела достойната смърт. за да нс по-
несс тона унижение.
Спарта (стгр. Sparle. лат. Sparta)
Главен град на Лакония, един ог
най-големнте полней на Гърция,
известен още като Лакедемон Би-
ла основана от дорийцитс около X в
пр.Хр.. конто подчинили нами-
ращитс сс на тези земи ахейци и
йонийци Разширила територията
си, като подчинила градовстс на
Лакония и Мсссння От VIII вир
Хр вече имала хегсмония над Пс-
лопонсс и в VI в.пр.Хр застанаи
начело на обсдинснисто на полн-
ейте. наречено „Пслопонески съ-
- 365
Спартак
юз". По врсмс на Втората гръко-
псрснйска нойна на Спарта било
визложсно върховното командва-
нс на гръикитс сили. Намело със
спартанеца Павзаний в 479 г.пр.
Хр съюзническитс войски нанес-
ли решително поражение на
Ксеркс при Платея. Съпсрничсст-
вото на Лакедемон с Атина прс-
дизвикало Пслопонеската война
(431 404 г.пр.Хр ). която завър-
ши та с победа за ней и упадък на
Атина Малко по-късно обачс
мошта на Спарта намаляла след
поражението. нанесено и и 371 i
пр.Хр при Ленктра от тиваниитс, и
гя танинат и изгубила прстенпиите
си за прсвъзходство. В 146 г.
пр.Хр. прсминала под властта на
Рим Лаксдсмонпитс били разде-
1сни на гри класи: спартиати.
потомим на дорийцитс, конто били
гос полет на шага класа на собстве-
иицитс на земя. периеките, жите-
лиге от сслищата в покрайнините
на Лакония, вероятно потомцн на
покореного население ахейци,
прсдставлявалн срсдната класа,
нямалн право на гражданство и сс
занимавали с търгония. и пините
се намирали най-ниско в социал-
нага стълбипа, нямали собствсна
земя и обработвалн тази на спар-
тиатитс. Отглсждансто и образо-
вание™ на децата било напълно
поверено на държавата На седсм-
годишна възрает ге се отнемали от
ссмсйствата и жннссли в спсцнал-
ни постройки, къдсто били подла-
гани па физически упражнения и
сурова дисциплина, за да станат
лостойнп защитниц)! на родината.
Захнърляли слабите и недъгави
новородени на планината Тайгст и
in оставили да умрат. В осноната
на държавния строй на Спарта
според легендата, създаден от Ли-
кург, било народного събрание.
наречено апсш. в което влизали
нсички спартиати То на свой рея
избирало герушяти. съвст. снега-
вен от 28 H ui 30 старейшими, гс-
ронпш. навършили 60 години. от
конто се избирали днама царс-жрс-
ци или диархи Те сс занимавали с
религиознигс дела, а във нойна ко-
мандвали войската и имали нсогра-
ничсна власт Впослсдствпе. с про-
мяната на държавното устройство
и създанансто на сфоритс. властта
на царств била ограничена.
Спартак ( iai. Spartacm] 71 г.
пр.Хр.) Гладиатор с тракийски
произход. Бил войник в римската
войска, дезерзирал, но бил зало-
вен и продадсн като роб. Впослсд-
ствис станал гладиатор. В 73 г.
пр.Хр избягал със седемдесст
свои съмиш.тсниии от Капуа и
подтиквайки робитс ла се вдигнат
на бунт, много скоро събрал 70 000
души Два пъти побеждавал и шра-
тснитс срешу него войски от Рим
Имал намерение да напусне Ита-
лия през Алпитс. но когато стиг-
нал в Отсамалпийска Галия, една
част от хората му го изоставили.
за да се отдала! на илячкоснане.
Тогава Спартак се помъчил да сс
върнс на юг Римляните обаче из-
вратили срешу него Марк Лициний
Крас, който с голямата си войска
го изненадал при Луканин Спар-
так бил победен и умрял. сража-
вайки сс като герой Засдно с него
загинали около 5 000 души, докато
други 6 000 били разпънати на
кръет покрав манните пътища за
сплашванс на другитс робн. Пом-
пей. пристигайки от Испания, унн-
щожил и последимте оцелели Тази
война, водена от Спартак, е изве-
стна като робско въстаннс •*
рабски вытаиич
cnapmuamu
- 366 -
cnapmuamu (стгрс Spartiatai,
чат Spartuitae) Спарта.
cnapmu (стгр Spartoi) slum Въо-
ръжсни тнвании. изникнали от зъ-
битс на дракона, конто Кадъм (-»)
посял Spartoi означава ..посети"
Така сс наричали и техните потом-
им. т е тиваниите.
Спее (лат Spes) Римска богиня на
надеждата (на латински езнк spes
означава ..надежда"), на която би-
ли посвсщавани много Храмове.
Спеузил (стгр Speusippos) ('.’- 33*) г
пр.Хр.) Атински философ, син на
ссстрата на Платон, ръководнл
след него Академията Вероятно
завершил живота си със самоу-
бийство
spolia лат (слалш) В Рим тази ду-
ма означавала военната плячка.
доспехи Оръжисто. косто римски
восначалник отнемал от убит вра-
жески пълководси, сс наричало
spolia opima.
спондей (стгр spondeios. лат
spondeus) Стихотворна стъпка.
използвана в Гърпия и Рим. която
сс състои от две дълги срички.
sponsalia чат. (cnoinaiua) I. Обе-
щание за брак, косто в Рим прсд-
стаплявало сключванс на договор
между годсника и бащата на моми-
чсто 2. Годежна гошавка
sponsio лат и потно) За римля-
нитс това било посманс на анга-
жимент, гьржсствсно обещание,
договарянс между магистрат и
чужда държава Тъй като нс бил
редовен договор, можело да не бъ-
дс одобрен от сената и народа.
Спорадски острови ( чат Spo-
radcs) геогр Гръикчч архипелаг в
Егсйско морс, близо до Мала
Азия
sportula чат (сло/мич ли) Кошничка
с храна. която римските narponii
давали на клиентитс си. Впослсд-
стнис думата означаваиа какъвто и
да с подарък, дор и чч пари.
SPQR Сокращение на думите. кос-
то означава Senatus Poptdu.squc
Quiritutm Romanorum (Сснатът и
народът на римляните квирити)
Можело да сс чете и Senatus
Poptdttsque Romanns (Сснатът и
рнмският народ).
Стагира (стгр Stageira или
Sfageims, лат. Stagini) геогр Гра ч
на Халкидическия полуостров
Прочул сс с това. чс там сс родил
Аристотсл, наречен Стагирит
Стазин (лат. Slasinus) Старогръи-
ки спичсски пост, родсн в Кипър.
Принадлежал към групата на цик-
личсскитс пости. Написал „Кип-
рии", серия от посми. разказвачцчч
за ччодготонката за Троянската
война и събитията до началото на
„Илиада**.
стадий (стгр. stadion. лат. .stadi-
um) 1. Гръика мярка за дължччна.
равна на около 1X0 м 2. Мястото.
къдсто сс про веж дал и гимнасти-
чсскитс ччгри. косто имало дължчч-
на едчччч стадий Било заобччколено
от каменни ссдалки, откъдсто зри-
тслитс можсли да наблюдават ат-
летите.
cmamep (стгр stater) Атинска
срсбърна или златна монета Пър-
вата била равна на 4 драхми. вто-
рата на 20.
Cmamupa (лат. Statira) (V-IV в
пр.Хр.) Съпруга на Артаксеркс II
Мнемочч. Нейната свскърва Пари-
затида я с мигала за виновна за
смъртта на любимия и син Кир
Мчали. загинал в братоубийствс-
ната воина за трона при Кунакса. и
накарала да я убият заедно с Тиса-
ферн (-♦).
Статор ( iar. Stator) Прякор. да-
- 367
Cmepona
ден от римлянитс на Юпитер. Оз-
начавал „този, който снира
бягството”. Дал му го Ромул, за-
щото богът спрял бягството на
римлянитс по врсмс на сражение
със сабиннтс. На luppiter Stator
бил нзднгнат храм и Рим. част от
който все ощс същсствува.
Стафил (лат. Staphvlus) мит.
Един от аргонавтитс. син на Дио-
нис и Ариадна. Бил голям люби-
1е । на виното и имею му пронзли-
м от старогръцката дума staphyle,
„челка грозде”.
Стаций (.чат Statius. Publius
Papinius} (около 40-96 г.сл.Хр.)
Рнмскн пост, родсн в Нсанол Жн-
нял в Рим по времсто на импера-
тор Домициан, на когото посветил
никои свои произведения, изиъл-
нсни с ласкателства към него. Бил
автор на спнчсскитс посми „Типа-
ила" и „Ахилсида”, втората нс-
завършена поради прсждсврсмсн-
ната смърт на автора, и на сбирка
стихове под заглавие „Горн”. Бил
пенен много наврсмсто си. но
сгилът му с прокалено помпезен
Стезихор (лат Stesichorus) (VII
VI в.пр.Хр.) Старогръики лири-
чески поет, родсн в Химера, в Си-
цилия. Истинското му имс било
Тизпй Нарекли го Стезихор. т.с.
..уредник на хоровс”, тъй като до-
вел до съвършснство хоровата ли-
рика. вплитайки в нея спичсски
сюжсти. От произнсдснията му са
останали само някой заглавия
(Елена. Орсстия. Завзсманс на
Троя и др.) и малко стихове на до-
рийски диалект.
стела (стгр stele} В Гърция коло-
на и ли надгробеи памстник, напра-
нсн от един камък. Така сс нарича-
la и колона, издигана на публично
мне ю. върху която нздълбавали
laKoHH. нареждання, съобщсния.
договори Впослсдствие думата
започнала да означава и мисълта.
декрета или до1 опора, издълбани
върху колоната.
Стенебоя (стгр Stheneboia. лат.
Sthenoboea} мит Съпруга на
Прет, наричана ощс Антея Била
влюбена в Бслсрофонт и го наклс-
встила пред съпруга си, защото я
бил отблъснал
Стенел (лат Sthenelus} мит I.
Цар на Миксна. син на Персей и
Андромеда и баща на Еврнсгсй
(-♦). 2. Син на Капаней. един от
спигонитс. конто осъщсствили
нтората скспсдииия срещу Тива
Бил един от прстсндснтитс за ръ-
ката на Елена Взел участие в Тро-
янската война редом с Диомед. Той
бил един от ахейците. конто влезли
в града, скрити в дървения кои
Спзенела (стгр Sthenele) мит
Съпруга на Мснойтий и майка на
Пагрокъл.
Стент (стгр Stheno} мит Една
от трите горгони («♦). беземъртна
като Евриала.
Стентор (лат. Slentor} мит Един
от гръцкитс войни, глашатай, взел
участие в Троянската война. Про-
чул сс със силния си глас, равня-
ващ сс на гласа на пстдесст мъжс
одновременно. Хера приела него-
ция вид. за да насърчи изтощените
। ърии. Умрял, когато сс мъчел да
надвика Херакъл в едно състсза-
нис за сила на гласа
Стеркул (лат. Sferculius или Ster-
culus) мит. Римски бог, според ни-
кои син на Фаун, отговарял за то-
рснсто на нинитс. Стеркул било и
епитет на CaiypH и Пикумн
Cmepona (лат. Sterope} мит Една
от плсядитс. дъщеря на Атлант,
омъжила сс за Еномай, от когото
родила Хиподамия
Cmeponec - 368 -
Cmeponec (лат. S/cnyus) чит
Един от циклоните
стигма (лат. sti^mu} К геймо. кос-
то било слага но с нагорещено же-
лало на рамото или челото на ро-
битс и прсстъпницитс
Стикс (лат 5л г) чит I. Дъщеря
на Океан и Тетин, стояла на входа
на Ерсб. върху скала, поставсна
близо до рекага. носсша нейното
име 2. Река, която извирала от ви-
сока скала н Аркадия Водите и.
ледени и отровни, нмали толкова
голяма ерозинна сила, чс се оказ-
налн фатални за вески, който отпис
I тях. Това внушило ндсята. чс
сына нъпрос за река от подземно-
го царство, още повечс чс тя изчез-
вала иод зсмята. Боговстс нзпитва-
ли такова срахопочитаннс към
Стикс, че сс заклевали в нся и
клстната им сс смятала свешена и
неприкосновена Във водите на ре-
ката Тетин потопила сина си Ахил
(^). за да го направо ненараним
Стимфалийски птици (лат
Slymphalides} чит Легендарнн
птици. подобии на жерави. чисто
евъртапнце се намирало близо до
блатото Стимфал в Аркадии Те
нападали областта и сс храпели с
човешко мссо Нмали пера от
бронз, конто хвърлялн като стрс-
ли. за да разкъеват жертвите си
Хсракъл ги убил и юна бил един
от подпилите му.
Стилихон, флавий (лат Slilicho.
Flavius} (около 365-4ОХ г.сл.Хр.)
Римски пълководец с вандалски
произход Стоил начело на прото-
рианската гвардия на Теодосий
Непосредствсно прсди да умрс.
той го назначил за настойннк на
сина си Хоиорий. бъдешии импе-
ратор на Западнага римска импе-
рия Стилихон закрепил властта
си. като дал за жена на Хонории
дъщеря си Мария, а когато ти по-
чинала. го накарал да сс ожензз за
по-малката Хермииия Успял да
изгони готитс от Италия, отблъ-
скваики на няколко пъти Аларих.
но впос лсдствие сс съюзил с него,
за да може да получи териюрии от
Източната империя Тази стъпка.
оснсн чс изнудвал наемнииите.
прсди шикала недоиериего на се-
ната Той накарал наивная Хоно-
рий да сс освободи от тъета си и
императоры го осъдил на смърт
stilus лат. (cniu.iyc} 1. Инструмент,
писалка. заострена в единим край,
с който сс пишело върху покрити-
тс с восък дъечици Другият край
бил широк и плосък. за да сс зали-
чава с него написаното. 2. Писаке
и начин на изразнванс. откъдето
идва и думата „стил“. Например
stilus press us означава „стсгнат,
едържан'*.
stipendium лат. (стипеш)и\ ч} I.
Данък. налагай на провинциитс.
който сс използвал за заплащане
па римскитс войници. 2. Пари,
заплата на войнииитс.
стоа (стгр stoa) В дрсвна Гърция
портик, колонада. Най-извсстен
бил портикът в Атина. къдсто Зе-
нон от Китнон основал философ-
скою си школа, наречена затова
стоически. Този портик сс наричал
stoa poikde . тъй като бил украссн
с рисуикитс на Полигнот (poikdm
означава ..иъстър”)-
стоици (стгр Sloikoi. лат Stoici)
Последователи на философската
школа, основана в Атина около
300 г.пр.Хр. от Зенон от Китнон
Била наречена така, защото фило-
софы нронеждал лекциитс сн под
един портик, наречен стой Спо-
рсд стонцитс ислта на човска с да
намсри своего място в Природата.
като сс подчиняла на нейнитс за-
- 369
Строфади
кони и каю достнга. опознананки
съшността на нсщата. до мъдрост
и добродстсл; прнро дата с органи-
зирана съвършсно спорсд точнитс
правила. установсни от Бога, кон-
то движи всичко разумно и спра-
ведливо и нс оставя нишо на слу-
чайността; човск трябва да сс под-
чини спокойно и хладнокръвно на
събитията. владссйки страститс и
приемайкн с безразличие и урав-
нонссеност скръбта и удоволстви-
сто; стоикът трябва да сс запита
да. in с във властта му да промсии
събитията: ако с така, щс можс да
гн моделира спорен жслаиисто си.
ако нс. те приеме бсдността, бо-
лсстите. прсслсдванията, робство-
то и дори смъртга каю прояна на
божсствсната ноля Стоипизмът
бил една от най-важнитс философ-
ски доктрини в дрсвността. От
Атина той сс разпространил в пя-
ла Гърция. къдсто. освен Зенон,
най-важнитс му представители би-
ли К.теант и Хризип Впослсд-
стнис сс разпространил и в Рим-
ска га империя, къдсто най-видни-
тс стопин били Сенека. Епиктст и
Марк Аврелий
стола (лат slola) Жснска дреха.
носсна от римскитс матрони. по-
добна на туника без ръкан Връз-
вала се на кръета с ко.дан (:опа).
Освободсните робини. робинитс и
простнтуткнтс нямали право да я
носят.
Страбон (стгр Strubon. лат. Stra-
bo} (около 63 г.пр.Хр -20 г.сл.
Хр.) Старогръики географ и исто-
рик роден в Амазия. в Кападокия
Пътувал много и живял дълго врс-
мс в Рим Написал ..География " в
17 книги, значителен груд, богат
на историческа. гсографска и на-
учна информация за пожатия то-
мна снят. Другого му произведе-
ние с ..Исторически комен гари",
коею с продължение на съчинсни-
сто на Полибий за събитията от
146 । пр Хр до Август, но нс с
стигнало до нас.
стратег (стгр strateg/»} Пълко-
водец. командващ войската и фло-
та В Аюпа страгезитс били дссст
ноенни магистрати. избиранн от
народа.
Стратон (спр St га ton. лаг Stra-
to} (около 32Х 270 । пр.Хр.) Ста-
рогръики философ, роден в Ламп-
сак. Бил ученик на Теофраст и
след нею ръководи.1 перипагети-
чсската школа Изслсдвал такони-
те на физиката и механикаia и ia-
това бил наречен Physikos (Фи-
зикът). Твьрдял. чс Природата с
неодушевена и нс същсствува Бо-
жество Бил учится на Птолемей
Фил аде |ф
Стратоника (лаг Stratonice} ( ’
254 г.пр.Хр.) Дъщеря на Деметрии
Полноркст. Била изключително
красива и сс омъжила за сирийс-
кий пар Селевк Никатор. Неговият
доведен син Антиох до такава сте-
пей се влюбил в нся. чс шпинял ог
любов. Когато Селевк разбрал
причината за болсстта на сина си.
сс развел със Стратоника и я от-
СТЫ1ИЛ на Антиох.
strena iai {пирена} Подарък. кой-
то римляните си ра1меняли в нача-
лото на новата година като благо-
пожелание
strigilis лат. (стригшие) Стърга-
ло, чесало. То имало извита форма
и сс използвало в термите след ба-
ияга или в палсстрите след физи-
чески тс упражнения С нею се
отстранявала потта и помадите от
тнлого.
Строфади (лат Sfrophadesl ге-
огр Два малки острова в Ионине-
Строфий
- 370 -
ко море, между остров Закинт и
Пелопонсс. къдсто според леген-
дата жинесли харкните.
Строфий (лат Stmphius) чит 1.
Цар на Фокида, баща на Пилад.
съпруг на една от сострите на Ага-
мемнон Дал подслон на Орест
<^г 2. Син на Пилад и Елсктра
Сублиций, мост (лат Sublicius
/юлл) Най-дрсвнпят мост н Рим.
построен нърху стълбове. откъдс-
то и името му {sublicius на латин-
ски означана „поставсн на стълбо-
ве") Вероятно бил нзграден още
при паря Анк Маркий Хораний
К'оклес го эащитавал геройски от
струскитс. нодсни от Порсена
subsellium тэт. (с убсе iui ♦») В Рим
ннсък стол и скамейка, на която
седели зрителите в тсатъра Така
се наричала и скамсйката на ссна-
торитс в курията. на съдиитс. за-
шитнинитс и подсъдимитс в съда.
на магистратитс от по-нисък ранг,
докато висшитс магистрати седели
на sella curuhs.
Субура (лат Subuni) Гъсто насе-
лен и шумен квартал в древен Рим
между хълмовеге Целнй и Ескви-
лин.
Суза (стгр Sousa, лат Susa) Дре-
вен персийски град, столица на
Сузиана. зимна резиденция на Да-
рий I.
Сузарион (стгр Sottsarum. лат
Susanon) (VI в пр Хр ) Старо-
гръцки пост родсн в Мстара. Сми-
там за създател на комедиита Той
пръв я въвсл в Атина Прсдстан-
ленията сс играсли на падвижна
сцена
Сузиана (стгр Sousiane. лат Su-
siane) геогр Сатрапия на Пср-
сийската империи, разположена
между Месопотамия. Асирия, Ми-
дия и Персийския залив След
смъртта на Алсксандър Велики
станала част от царството на Сс-
лсвкидитс
Сула, Луций Корнелий (лаг
Sulla, Lucius Cornelius) (I3X-7X г
пр.Хр.) Римски политик и пъ.тко-
воден, пронзхождащ от знатно се-
мейство Изпъкнал във вомните
срещу Югурта и срсщу кимвритс
и тевтонитс като квестор на Ма-
рий. След като бит избран за пре-
тор, станал управитсл на Киликия
Оженил сс за четвърти път за Це-
цилия Мете та, евързнайки сс така
с едка от най-важнитс фамилии на
Рим Под нейно влияние той се
противопоставил на партнята на
популаритс и на Марий, който я
оглавявал Представил сс като
способен пълководец както в Съ-
юзничсската война, така и после,
когато като консул в XX г.прХр
бил изпратсн да сс сражава срещу
Митридат Но негоната брилянтна
карцера прсдизвикала зависла на
Марии, който настояна.! той да ко-
мандна войската срещу понтийс-
кня пар Трибуны Сулпиций Руф
от партнята на популаритс със за-
кон отменил назиачавансто на Су-
ла в полза на приятеля си Марий
Тогава Сула бързо сс върнал в
Рим. окупирал града, отменил за-
кона на Сулпиций Руф. накарал да
о убият и да поставят главата му
на ораторската трибуна на фору-
ма Така принудил Марий да избя-
га После сс върнал да се сражава
с Митридат, победил го при Хсро-
нея и Орхомен и прснесъл войната
в Азия Тъй каго Марии пак сс
върнал в Рим и популаритс запол-
няли да сс рсорганизират. Сула
бързо сключил изгодсн за Митри-
дат мир и потсглил отново към
Рим. Междуврсмснно Марий ум-
рял Когато Сула пристигнал на
- 371
Сфинкс
брега на Брундизнум с 40 000 вой-
ници. към конто сс присъединнли
и тези на Квин г Метел Пий и на
младия още Помпей, посрсптнал
войската. водена от послсдоватс-
литс на Марий и и разби i при
Порта Колина (Х2 г.пр.Хр ). Така
завършила пърната граждански
война, в която сс сражавали една
срещу друга две римски войски.
Сула станал абсолютен господар
на Рим и бил обявен за диктатор за
нсограничсно врсмс Рспресиитс
му били жестоки Наказа.) със
смърт 7000 иленници от войската
на Марий, на конто бил обещал
помилванс Съетавил и обнарод-
вал проскрипции, с конто обявил
извън закона и избил над 5 000
граждани. чисто имущество било
конфискувано и разпрсдслено
между привърженицпте му Въз-
становия властта на аристократи-
тс, ограничил тази на трнбуните.
увеличил бром на сснаторигс. като
причислил към тях триста свои съ-
мишленици. Продължил аграрната
политика на Гракхите и разпрсде-
лил земнте от Централна Италия
между 100 000 свои ветеран» В 79 г
пр.Хр. внезапно сс оттсглил от
диктатурам и се върнал във вила-
та си в Кума, къдсто написал мемо-
аритс си и къдсто умрял
Суман (лаг. Sunimanux) Римско бо-
жество на нощното небе и гръмо-
гевипата. Имало струски произ-
ход Понико)а било обърквано с
Плутон
sumptuaria lex ла) (сумптуариа
ickc) В Рим така сс наричал за-
конът за лукса п нзвънрсднитс
разходи. С него се поставил лимит
на сумите, използвани за банкет»,
празнипи. облекло и др.
Сунион (стгр Sounion, лат. Suni-
tunl геогр Укрспсно селище в
Атика, намиращо сс на севсроиз-
ток от едноименния нос. 11о време
на Панатснситс там сс органнзи-
рали морски сражения
суоветаурилия (лаг xuovetaunl-
ia) В Рим тържествсно очистите л-
но жертвоприношение, при което
сс припася ли в жертва свиня. овна
и бик
Superi (лаг Cvnepu) В Рим така се
наричалн нсбссннтс богове. за
разлика ог подзсмннтс, наричани
Infen
сурена (лат. зигелн) При партите
сановник, който заемал най-нисо-
ката длъжност след паря
sutor лаг (гутор) Латинска дума,
която означана обущар. Л’с ultra
trepidant хи tor (iuduet). т с „Обу-
щарят да не лава оценка, освсн за
сандала**, фраза, за която се смята-
ло. чс с произнесена за първи път
от Апелес (-»)
суфет (лаг мг/ел н ш buffex) нан-
внешето длъжносгно лине и Кар-
таген. Тс били днама и ее избирали
всяка година. Притежавалн вър-
ховната политически. военна и съ-
дебна влас г.
Сфактерия (лат Sphaclena) ге-
огр Малък остров в Йоннйско мо-
рс. близо до който снартанцитс
(425 г.пр.Хр.) прстърпсл» тежко
поражение от атннскня флот
sphaeristerium лат [сферихтери-
гаг) Мисто за игра с топка и гим-
настически упражнения
Сфинкс (лат. Sphinx) мит Дъще-
ря на Ехидна и Тифон, чудовище с
жснска глава и бюст на жена, тяло
на куче, крипа на орел, лани на
лъв. опашка на змия и глас на же-
на Хера, за да си отмъсти на по-
томцитс на Кадъм. изпратила
Сфинкс да измъчва жителнте на
Беотия Чудовището стояло на ед-
schola
- 372 -
на скала и пазсло имя към Тина
На всички. конто минавали оттам.
задавало сана и сына загадка и
тъй като никой нс можел да я раз-
гадас. разкъевало нсщастнииитс.
Тогава парят на Тина Креонт обе-
щал короната и ръка га на дъщеря
си Иокаста на този. който успее да
отговори на въпроса на Сфинкс и
освободи страната му Един наме-
рил верния отгонор Когато Сфинкс
го попитала: ..Кое животно сутрин
вьрвн на чстири крака. по обид на
два. а вечер на три?". младежът
ОТвърнал: ..Това с човскъз. който
като дстс лази с ръцс и крака, като
възрастен върви изнравен. а кога-
то остарсе. ходи иа три крака. за-
щото сс подпира на бастуй". Кога-
то чуда това. Сфинкс сс хвърлила
от скалата и умряла.
schola (лат. cxo.ia) 1. В Рим така сс
нарнчало свободного врсмс за
посвсщаванс на научни занима-
ния 2. Място за научни занима-
ния. колонада. къдсто спорети и
разговаряли на философски и ш-
тературни теми
Сцевола, Гай Муций (лат Scae-
sola. Gaius Mucins) (VI в пр.Хр.)
Легендарен рнмскн герой. Решил
да убис царя на струскитс Порее-
на. който обсаждал Рим с намере-
ние™ да нърнс на трона царя
Тарквинни Горди За да изпълни
плана си. Сцевола сс промъкнал
във вражеский лагер, но тъй като
нс познавал каря, вместо него
убил писаря му. Залови ли го и го
завели при Порсена Тогава той
поставил дясната си ръка. за да я
накажс за грешка та. над западения
огъи и я държад, докато изгори
Царят, възхитсн от смслост га му.
вдигнал обсадата и сключил мир с
Рим. След тази постъпка на героя
бил дадсн прякор Сцевола (от
scaevus - „лян"), тъй като вече сн
служсл само с лявата ръка
сцена (стгр skene, лат scaena) Ду-
ма. която означавала мястото. на
косто рецнтирали актьоритс. а
впослсдствие стсната, която слу-
жена за фон и била покривана с
декорации
Сцила (сир Skvlle. iar Scvllu)
мит I. Дъщеря на Низ. паря на
Мегара. Влюбила се в Минос.
който бил обсадил града. Спила
обещала да му помогне да нлезе в
Мегара. ако той сс ожени за нея
Минос приел. Тогава девойката
отскубиала от главата на баща сн,
докато снял, златния косъм. от
който зависела съдбата на Низ в
на царството. Така Мегара падна-
ла в ръцсте на враговстс Но Ми-
нос нс удържал на обещание™ си
и сс отнасял към Сцила с такова
пренебрежение, чс отчаяната де-
войка сс хвърлила от една куда н
морсто Според друга легенда би-
ла прсвт>рната в чучулига. а баша
и в сокол. 2. Дъшеря на Форкин и
Хеката. В нея сс влюбил нсщастно
морският бог Главк, който я видят
да сс разхожда по калабрийским
бряг на Мссинския проток Обър-
нал сс към магьосницата Кирка,
веща в любовного биле, за да му
1ЮМО1НС да спсчсли девойката Но
Кирка, която на свой ред сс била
влюбила в Гланк. решила да
отмъсти на съперницата си Изей-
пала отвара от злотвории билки в
нзвора. Ю.ДСТО Сцила сс къпсла
Щом като сс потопила, девойката
сс превърнала в чудовище с два-
найсет лани и шест главк, всяка от
конто с три реда зъби Ужассна и
отчаяна. тя се хвърлила в морсто и
станала морско чудовище, което
поглъщало морините Тс били пре-
обръщани с корабите си от опас-
373 -
Сцила
ните въртопи, конто сс образува-
III между Сцила и Харибда (•♦).
Скалисгият нос на калабрийским
бряг, на входа на Мссинския про-
ток и днсс ощс носи имсто Сцила
Сципион (лат Scipio} Имс на
римско семейство от рода Корне-
ши. от който произлезли известии
шчности. I. Сципион. Публий
Корнелий (лат. Publius Cornelius}
( ’ 212 г.пр.Хр ! Като консул в
21X г. бил победен от Ханибал в
битката при р.Тинин Бил ранен на
бойното поле и спасен от сина си
(бъдешия Спипион Африкански)
После отишъл като проконсул в
Испания заедно с брат си Гней, къ-
дсто Хаздрубал го победил и убил
2. Сципион, Гней Корнелий (лат
Gnaeus Cornelius} ('.’-211 г.пр.Хр.)
Като консул в 222 г отишъл с брат
си Публий Корнелий в Испания
След като превзел Сагунт. при
един следваш сблъсък с картаген-
цитс бил победен и загинал на
бойното поле. 3. Сципион Пуб-
лий Корнелий, наречен Африкан-
ски Стари (лат. Scipio Africanus
\luior, Publius Cornelius} (около
235 1X3 г.пр Хр ) Син на Публий
Корнелий Спипион През Втората
пуннчсска война участвал едва ее-
дсмнайсстгодишен в битката при
Тинин заедно с баща си и му спа-
си л живота. Дз.ржал сс изключи-
телно смело и в гибелната за рим-
i яните битка при Кана. След
смъртта на баща му и чичо му бил
изпратсн като проконсул в Испа-
ния Там превзел гр. Нов Картаген
и разбил войската на Хаздрубал
при гр Бскула (20Х г.пр.Хр.). ус-
пявайки по този начин да изгони
картагсниитс от Испания После
насюял войната да бъдс прсхвър-
1сна на тсриторията на Картаген.
въпрски нсдоуменисто иа сената.
В Африка Сципион си бил осигу-
рил подкрепата на нумидиискитс
царе Снфакс и Масиниса и разгро-
мил картагсниитс при Големнтс
полета Тогава Ханибал бил изви-
кан от Италия и сс срсщнал със
Сципион в решителната битка при
Зама (202 г.пр.Хр.), където окон-
чателно бил разгромен Побсдата
на Сципион била отпразнуваиа в
Рим с [рандиоэен триумф и кон-
сулы получил прякора Африкан-
ски Все пак нсговата огромна по-
пулярност прелизвикала зависла
и съпрошвата на политичсскитс
му противници начело с цензора
Катон Когато придружил като ле-
гат брат си Луций н Азия, всъш-
иост Сципион Африкански бил то-
зи. който ръководсл восннитс
действия в Сирия срещу Антиох
III При завръщансто им от побед-
ния поход двамата братя били об-
винена. чс са присвоили част от
парите, платсни от капитулиралия
цар Вее пак Сципион нс бил осъ-
дсн и сс оттсглил във вилата си в
Литернум. в Кампания, къдсто
малко след това умрял. огорчен от
нсблагодарността на съграждани-
тс си Пожелал на гроба му да бъ-
дат издълбани известните слова
„Непризнателно отечество, ти ня-
ма да имаш мойте кости" 4. Сци-
пион, Луний Корнелий.наречен
Азиатски (лат. Scipio Asiaticus.
Lucius Cornelius} (II в.пр.Хр.)
Брат на предходния Последвал го
в Испания и Африка В 190 г.пр
Хр. станал консул и му поверили
скспсдицията в Сирия срещу Ан-
тиох III. Подпомогнат от брат си.
той го победил при Магнезия и го
принудил да подпишс мир при
много тежки условия Обвинен за-
едно с брат сн от Катон, че си е
присвоил не заслужено парите, да-
съюз
- 374 -
дени от Антиох, той бил осилен да
плати голяма глоба и сс спасил от
затвора благодарение на намесата
на приятели и влнятслнн роднини.
5. Спнпион Емнлиан, Публий
Корнелий, наречен Африкански
Мл ад и (лат Scipio Aemilianus
Africanus Minor, Publius Corne-
lius] (185-129 г.пр.Хр.) Син на
Луции Емилий Павел, том бил
осиновсн от един от синовстс на
Сципион Африкански Сражавал
сс при Пидна (I6X г.пр.Хр.) по
време на Третата максдонска вой-
на и в Испания Като консул в 147 г.
бил изнратен в Африка, къдсто
поставил края на Трстата пуничес-
ка война и изравнил със зсмята
Картаген. Завърнал сс в Рим с ве-
личествен триумф и получил пря-
кора Африкански (наречен впос-
ледствии' Африкански Млади). В
134 г. бил избран отноно за консул
и отишъл в Испания, къдсто в 133 I.
превзел и разрушил Нуманция.
въпрски дългата и и героична съп-
ротива За тези си военни подвили
получи л и прякора Нумантински.
Бил един от най-изтъкнатитс
представители на арнстокрацията
и яростен противник на политика-
та на Гракхитс По мистсриозсн
начин бил намерен мъртъв в лег-
лото си. вероятно отровен от ни-
кой привърженик на Гракхитс 6.
Сципион Пазика. Публий Кор-
нелий (лат Scipio Nusica. Publius
Cornelius] (III—II в.пр.Хр.) Син на
Гнсй Корнелий Сципион Каю
консул в 191 г.пр.Хр.. той разгро-
мил галите бои Бил един от най-
нзвестнитс юрисконсулти наврс-
мето си и защити л братовчсдитс
си Сципион Африкански и Сципи-
он Азиатски, обвинсни в злоупот-
реби. 7. Сципион Пазика, Пуб-
лий Корнелий, наречен Серапи-
он (лат. Scipio Nastca Serapion.
Publius Cornelius} (?- 132 г.пр
Хр.) Непреклонен противник на
Гракхитс. Накарал да убият Тибе-
рий Гракх.
съюз В Гърция съюзът представ-
лявал конфедерация от няколко
държави или градовс-държави
Наричал сс svmmachiu, ако цслта
на сключвансто му била прсдимно
нападателна. и epimuchia. ако била
защитна.
Съюзническа война (лат sociale
belluni} Така сс наричала войната
(90-ХХ г.пр.Хр ). която съюзсните
италийци {socii} повели срещу
Рим. за да получат римско граждан-
ство Трибунът Марк Ливии
Друз, съзнавайки факта, чс ита-
лнйскитс народи са основиата
част на римската войска, внесъл
закон, с който им се давали поли-
тически прана. Сснатът обаче сс
противопоставил и Друз бил убит
от противницитс си Това отпри-
шило недоволството на централ-
ните и южнитс италийски народи
(марситс, самнититс, пиценцитс и
др ), конто сс организнрали в съюз
с център Корфиниум Нападнали
Рим и нмали успех въпрски наме-
сата на Марий. Помпей и Сула То-
гава сснатът се съгласил ла издаде
серия от закони. с конто прогре-
сивно и в различна степей били
увелнчсни политичсскитс права на
всички италийци. Това решение
както и послсдвалитс успехи на
Сула, в XX г.пр.Хр. сложили край и
на послсдната съпротива.
tabellarius лат. (ma6e.iapuvc) В
Рим така сс наричал робът, който
разнасял писмата.
tabellio лат (табелю) В древен
Рим писар или нотариус, койго пи-
шсл схлебните документи
tabernaculum лат. (табернаку-
n.w) В римским воснсн лагер така
се наричана палаткам на висшитс
военни. докато тети с по-нисък
ранг сс помещавали в tentorium.
Така сс наричала и бараката. изди-
гана нзвън града, която била наб-
подателният пост на авгуритс.
Оттам той извършнал гаданията
си вреди комицинтс.
tabula лаг. (табу./а) Дъска. плочка
от дърво или метал, която римля-
нитс използоали за нисане върху
нея. Думата придобила и много
други значения, като рсгистър, ар-
хив. списък с проскрипции. Tabula
сс наричана и таблица със закони:
всъщност Дванадсссттс таблици
(Dumlecim Tabulae) прсдставлява-
in дванайсет меднн плочи с напи-
санн върху тях закони Тс били из-
цалени в 450 г.пр.Хр. от децемви-
рите (•♦).
Тавманпз (лат Пантах) мит Син
на Гея и Посейдон. Оженил сс за
оксанидата Елсктра, която му ро-
дила Ирида и харкните.
таври (стгр Tauroi, лат. Tauri)
Племс, косто обитавало Таврийс-
кия Херсонес, Таврида. Смятани
били за свирепо племс. косто
извършвало човешкн жертвопри-
ношения в чсст на гяхно божество,
косто гърцитс отъждсствявали с
Артемида
Таврида (стгр Taurike, лат Таи-
пса) геогр. Облает, обитавана от
таврите, кояго съогветства на съв-
ременния Южен Крим.
птавроболия (лат. tauroboha) Ри-
туал с фригийски произход. извър-
шван в чсст на Рея Кибела, който
сс разпространил в Рим по време
на Империята. Мистериям сс със-
тояла в принасяне в жертва на бик
Вярващияг в л и зал в изкопана яма.
а бикът бил заколван над него, та-
ка чс кръвта на животного го по-
ливала. Смята.ю се. чс това дава
сила. Спорсд никои кръшаването
на християнитс води началото си
от този култ.
Тагес (лат. Tages) мит. Етруско
божество, внук на Юпитер Вед-
нъж един селянин, който орял ни-
вата си близо до Таркниния видял
от браздата да се надига буиа
пръет и да сс прсвръща в момчсн-
цс. Нарогьл го Тагес. То било на-
дарено с голяма мъдрост и проро-
ческа дарба Живяло само толко-
ва, колкого да научи струските.
стекли сс да го видят, на нзкуство-
то да прсдсказват по вътрешнос-
тите на животнитс, косто тс запи-
сали в тагстскитс книги
Tauzem
- 376 -
Tauzem (лат Ta\gelus}геогр. II ла-
нинска верига между Лакония и
Мсссння. Била известна с гона, чс
там сс изнършвали Дионисисвите
мистерии и чс спартанцитс изос-
тавяли на нея слабите и недыави-
те деца.
Tauzema (лат. Taygeie} мит. Една
от ссдсмтс Пленди (-»). дъщери на
Атлант и оксанидата Плсйона. От
Зевс родила Лакедемон
Tauga (лат. Thais} (IV в пр Хр )
Известна атинска куртизанка, на-
дарена с голяма интелигентност и
красота Била любима на Алек-
сандър Велики и го слсдвала в скс-
педициитс му в Азия Подтикнала
го да подпали Псрсспол. Впослед-
ствие се омъжила за египетский
пар Птолемей Сотир
Тал (стгр Talos} мит Племенник и
ученик на Дедал Изобрети л грип-
па. компаса, струга и други
инструмснти Нараствашата му
слава предизвикала завистта на
Дедал и той го убил Боговстс го
иревърна1и в ярсбица.
thalamos стгр (ma.ia.Moc} Стая,
разположена в най-вътрешната
част на гръиката къща. обикнове-
но брачната стая
талант (стгр talantim] Мярка за
тсгло и монета в Гърпия Стойно-
стта им варирала в заннсимост от
полнейте и спохата Атичсският
срсбърен талант отговарял на
6000 драхми.
taiaria (лат танарич] Крилати
обувки, атрибут на Хсрмсс и Пер-
сей. На сгарогръпки сс наричали
pedila.
talarius ludus iar (ma.tapuvi n-
rhe) I. В Рим представление, в ко-
ею актьоритс носсли tunica
talaris. дълга до глсзенитс туника
(от talus, „глезен) 2. Игра със за-
рове (пак от talus, в значенисто му
„кокалче за игра, зар“).
Таласий (лат. Tala.ssius inn Talas-
sto} В Рим сватбен възглас. Про-
нзходът му с неясен, отговаря на
гръпкого hymen (-♦ хименей). Ве-
роятно с евързан с имсто на дрсв-
ното божество Таласий и спизода
с отвличансго на сабинянкитс
Спорсд легендата тогава една из-
ключително красива девойка, на
имс Сабина, била грабната от
римским младеж Роман Той. стра-
хувайки сс от евентуалните съпср-
нини. докато сс отдалечавали из-
вивал. чс девойката с определена
за Таласий. Но двамата се ожени-
ли и били толкова щастливи. чс от-
тогава Таласий станал възглас на
сватбитс като пожелание към мла-
дожснпитс за подобно щастие
Талес ( шт Thales} (около 624 545 г.
пр.Хр.) Старогръики математик и
философ, родсн в Милет, един от
ссдсмте мъдрспи на Гърция Та-
лсе искал да установи първичния
слсмснт. началото на всички нс-
ща. Твърдял, че всичко произлиза
от водата. Смята сс за основател
на геомстрията и астрономията. а
с изчислснията си предвидит
слънчсното затъмнснис в 585 г.
пр.Хр.
Талисии (стгр Thalvsta) Гръцки
празниии след жътва. След съби-
ранс плодовстс на земята първитс
сс дарявали на боговстс, а поняко-
га само иа Деметра.
Талия (стгр Thaleia. лат Thalia]
мит I. Муза на комеднята и иди-
лията, покровителка на сслскитс
празниии и пиршества. Имсто и на
старогръики означава ..разцвет"
Атрибут иге й били комедийна
маска и овчарска тега. 2. Една от
харитите. 3. Една от Нерсидите.
- 377
Тарквиний
Талт (стгр. Thallo) мит ( дна от
хорите (-♦). конго отговаряла га
про гена
талофор (стгр thullophoms) Така
сс нарнчал чонскът, който носи
маслипенигс клонки в чсст на
Атина по креме на Панатснситс
Тамирис (стгр Thamiris, лат.
Thamvras) мит Прочут тракнйскн
поет и музикант Влюбен к мути-
те. той ги прсдизвнкал да сс състс-
зават к псснсго и свирснсто Усло-
вного било, че ако победи, те си
отводе една от тях. а ако тс побе-
дят. ще направят с него каквото
поискат Тамирис загубил и музи-
ге го ослепили, отмели мслодич-
ння му глас и счуиили лирата му.
Танагра (лаг, Tunagru) геогр Град
н Беогия. близо до р Азоп. къдсто
спартанцитс и бсотийнитс побсди-
1И атннянитс Бил известен и с
производството на нзящни глиненн
статуйки на момчста и момичега
Танаис (лат Tanuis) геогр Река в
Сарматия. която разделяла Европа
и Азия Днсс р Дон.
Танаквил (лат Tanaipiil) Съпруга
на пар Тарквиний Приск. Отглсда-
а Сервий Тулий, бъдещия шести
пар на Рим.
Танатос (стгр. Thanatos) мит. За
гърците крилат дух. олицетворе-
ние на смъртта Той бил бог от
подземного царство, син на Нощ-
га Живссл заедно с браг си Хин-
ное в пещера, близо до рската Ло-
га Танатос изтръгвал духа от те-
лята на умрслитс.
Тантал (лат. Tantalus) мит. Цар
на Фригия От Диона имал много
гена, сред конто Ниоба и Пелопе.
Боговете го наказали жестоко с
। (ад и жажда. В иодземния свят
би । потопен до брадата във вода, а
над г швата му висели клони, отру-
лили със сладки плодонс Когато
обаче Тантал пожславал да пис.
во iai.) изчезвала, а когато сс опит-
вал да си откъсне плод, вятър от-
далечавал клоните от него. Откос-
но причините за това наказание от
боговете нма различии обяснения
нарязал сина сн Пелопе (-♦) на
парчета и им го поднссъл като яс-
тис. откраднал нектара с амброзия
от гяхнага масага и го дал на хора-
та. откраднал красивия м.падеж Га-
нимед. любимей на Зевс
Тапсос ( лат Thapsus I геогр и ш т
Град на еснерния африкански
бряг. прочут с побс.тата на Цезар и
46 г пр.Хр над помпсаниитс и над
нумидийския цар Юба.
Таргелии (стгр Ihargeha) Атински
празник в чсст на Аполон и Арте-
мида. празнуван през мссси тарге-
лион. Изпълнявалн се изкупителни
и очистителни рнтуали. като по
време на тях в далечни времена би-
ли убивани с камъни и ли хвърляни
в морето двама осъдени на смърт
за тежки прсстъпления. Тези
прсстънници изкупвалн пинита на
пслия народ Впослсдствие чонеш-
ката жертва станала символична
таргелион (стгр Thargelion)
Едннайсстият мсссц на атнчсския
календар - от 15 май до 15 юни.
Тарквиний (лаг Taiyuinius) Име
на двама рнмскн царе. 1. Таркви-
ннй Приск. Луций (лат Tarqui-
mus. Priscus Lucius) (7-57X г
пр.Хр.) Петият римски цар Про-
нзхождал от струския град Тарквн-
ния. откъдсто идва и имсто му.
Прсмсстил сс в Рим и там бил оце-
нен от царя Анк Мариин, конто го
направил настойник на двамата си
сина. След смъртта на царя в 6(6 г
пр.Хр. заел нсговото място Водил
победни войни срещу латинитс и
сабнннтс и нзвършил значнтелни
Тарквинии Колатин - 378 -
общсстнснн дела - построил Цир-
кус Максимус. храма на Юпитер
Капитолийски и Клоака Максима.
Бил убит вероятно от синовсте на
Анк Марини, но съпругата му Та-
наквила оенгурила качнансто на
трона на эст си Сервии Тулий 2.
Тарквинии Горли. Луции (лат
Tanpumus Superbus, Lucius) (?-
495 г.пр.Хр.) Ссдмият и послсдсн
иар на Рим. син или внук на пред-
ходния Оженил сс за дъщерята на
Сервии Тулия и убил паря, вероят-
но подтикнат от самата нся
Продължил започнатнтс от прсд-
шествснииитс си обществсни де-
ла. но бил жесток тирании и по-
тисник на народа. Откупил от Си-
била (-♦) промутите сибилински
книги Когато синът му Секст
Тарквинии похитил Лукреции (•♦).
народът сс вдигнал на бунт и го
изгонил от Рим Под водачсството
на Тарквинии Колатин. съпруг на
Лукреция, и на Юний Брут в Рим
била установсна рспубликата.
Тарквинии Горди напразно се мъ-
чел да сс върне в града с помощта
на Порссна и латннитс Умрял
много стар в Кума
Тарквинии Колатин, Луций
(лат. Tarqutntus Collaltnus, Lucius)
(-♦) Колатин. Луций Тарквинии
Тарпея (лат. Tat речи) Легендарна
римска девойка. дъщеря на Спу-
рий Тарпей. който бил началник на
защитата на Капитолийский хълм
по врсмето на Ромул. Тарпея обе-
щала на сабинитс. неприятели на
Рим. да им отвори портата на крс-
постта. при условие чс й дадат
элатните гривни, конто носсли на
лявата си ръка Сабинитс обешали
да и дадат всичко. което имат в та-
зи ръка Но алчността и прсдатсл-
ството на Тарпея били наказани.
Щом нахлули на Капитолийским
хълм. сабинитс убили дсвойката.
като я затрупали нс само с гривни-
тс. но й с тсжкитс щитовс. конто
също носсли в лявата си ръка
Тарпея била погрсбана в подножи-
сто на капитолийската скала, наре-
чена на нся Тарпея. Впоследствис
оттам били хвьрляни прсдатслитс
на Рим.
Тартар (лат. Tartarus) .stum. Най-
дълбокото и мрачно място в Ереб.
къдсто с жестоки мъчсния били
наказванн злодситс. Там Зевс из-
вратил и държал затворени титани-
те бунтовници. Вергилии описва
Тартара като място, заобиколено
от нспристъпни стсни. къдсто теме
буйната огнена река Флсгстон.
Тархон (лат. Tarchon) stum Егрус-
ки иар. основатсл на Тарквиния и
други градовс. надарен с проро-
чески дарба. Вергилий го прсдста-
вя в „Енсида" като съюзник на
Еней във войната срсщу Турн и
рутулитс.
Таурийски игри (лат Taurn ludt)
Игри, уреждани в чсст на подзем-
нитс богове.
таурини (лат. Taurini) Плсмс в
Отсамалпийска Галия, обитавало
зсмитс по горного течение на р По,
днешния Писмонт. Главният им
град бил Августа Тауринорум
(Tngnstu Таиппогит), ссга Торино
Таций, Тит (лат. Tatius, Titus)
(VIII в.пр.Хр.) Легендарен цар на
сабинскпя град Кури След отвли-
чането на сабинянкитс обявил
война на Ромул и римляните и бла-
годарение на прсдателството на
Тарпея (*) успял да нахлус в крс-
постта на Капитолийским хълм В
сраженного. коего послсдвало, се
намесили сабинянкитс. Тс успели
да помирит бащитс и братята си с
младитс си съпрузи Тогава Тайни
- 379
тевтони
сс промостил С ПОДЛИПНИ Iс СИ I)
Рим, на Книринала. и лиата народа
со обединнли. като ирис ли имею
квирити Тапий царувал ист годи-
ни засдно с Ромул и бил убит от
житслитс на Лаурснтум, кои го си
отмъстили за убийството на тсх-
нитс пратснини в Рим
Тацит (лат. Tacitus) Фамилно име
на известии римски личности I.
Ганит, Публий Корнелий (лат.
Publius Cornelius) (около 55-120 г
сл.Хр.) Прочут римски историк,
чисто семейство било от конни-
ческото съсловис. За живота му
има оскъдни сведении Знас сс са-
мо. чс с живял дълго врсмс в Рим.
оженил сс за дъщерята на Гной
Юлий Агрикола. управитсл на
Британия, чс бил способен оратор
и засмал и политически длъжнос-
ти бил претор, а после консул.
Сведения за историка могат да сс
намерят в писмата до него на голс-
мия му приятен Плиний Млади
Танит написал „Диалог за орато-
рите“. „За живота и правите на
Юлий Агрикола" и „Германия", в
която описва с възхищснис стро-
। итс нрави и обичаи на германите,
за разлика от разнуснатостта на
рнмлянитс по нсгово врсмс. Бил
автор и на „История" в 14 книги, в
която разказва събитията от Галба
до Домициан, и на „Анали" в 16
книги, в конто говори за Юлио-
Клавдисвата династия, от Август
до Нерон. Тези две произведения
са достигнали до нас в непълен
вид. Танит със своя характерен
сбит стил разказва сьбитията в
Римската империя с изключнтелна
обективност на педантичен исто-
рик. даровит психолог и пссимист
От своята гледна точка на аристо-
крат и рспубликансн той описва
леградацияга на принципата и нс
крис своего неодобрение на този
режим 2. Ганит Марк Клавдий
(лат Manus Claudius) (205 276 г.
сл.Хр.) Римски император Незави-
симо ог напредналага му възраст.
сенаты ю определил за наследник
на Аврелиан. Сражавал сс с успех
в Мала Азия срещу готите и на
връщанс от тази скспсдиция умрял,
вероятно убит, само една година
след идвансто си на пласт
Тацита (лат. Tacila) мит Римско
божество на мълчанисго. огъжде-
сзвявано с нимфата Лара или Да-
руй да (-»)
Тевкър (стгр. Teukros. лат. Теисег)
мит I. Цар на Троада. син на рсч-
ння бог Скамаидър Приел Дардан
в своя дворец и му дал за жена дъ-
щсря си От този брак води нача-
лото си династнята на гроянските
царе. От името Тевкър троянцитс
били наричани и тевкри. 2. Син на
Тсламон. царя на Саламин. и на
Хсзиона. доведен брат на Аякс.
Сражавал сс храбро в Троянската
война, но когато сс завърнал. ба-
ща му го принудил да напуснс ост-
рова, обвинявайки го. чс не с
отмъстнл за смъртта на Аякс.
Тевтобургски, лес (лат Teuto-
burgiensis saltus) геогр. Планинс-
ка облает в Германия, кт,дето Ар-
миний, предводителя г на херуски-
те, унищожил трите римски легио-
на. командвани от Барон (4 г.
сл.Хр.) След това рнмлянитс били
принудсни да върнат границите си
върху Рейн и да сс откажат от
прсвэсмансто на Германия Когато
Август научил за пораженисто.
потънал в скръб и извикал: \arre.
legiones redde'. („Нароне. върни ми
аегионите'.")
тевтони (стгр. Teutones. лат.
Teuton!) Гсрманско племс, което
отначало насслявало зсмитс около
Текмеса
- 380 -
устисто на Елба. Заедно с кнмври-
тс тсвтонитс нахлули в Галия и в
102 г.пр.Хр. били победени от
консула Гай Марий при Aquae
Sextiae (ссга Екс ан Прованс).
Текмеса (лат Тестера) Дъщеря
на фригийским пар Тевтрант Кога-
то баща и бил убит от Аякс Тсла-
монид. Текмеса станала робипя на
победителя и родила син от него,
наречен Еврисак Младата жена
била щастливо влюбена в героя и
напразно. със сълзи и модой, сс
мъчела да го разубеди да нс сс са-
мсу бива <-♦ Аякс)
тектосаги (лат. Тёс’/омдео) Кслт-
ско племс в Нарбонска Галия
Главният му град бил Толоза. днес
Тулуза.
Теламон (лаг Telamon) \turn Цар
на остров Саламин. син на Еак и
Ендси.ча и браг на Пелей. С него
избягал от Егина. след като убил
нсволно брат си Фок Приютил се
в Саламин и сс оженил за Главка,
дъщерята на царя Кихрсй. когого
наследил след смъртта му Прит-
ру жил Язон в скспсдниията на ар-
гонантитс На нръщанс помогнал
на Херакъл да завладес Троя, за
да накажс неверния пар Лаомс-
донт (-♦) Получил от Херакъл ка-
то нагарада за помощта си краси-
вата царски дъщеря Хсзиона за
съпруга. Впослсдствие Теламон
се оженил за Перибся и от този
брак сс родил Аякс, наречен зато-
на Тсламонид.
ТЕЗЕЙ (лат. Theseus) Прочут гръцко герои, син на атинския цар Егей и
потомък на Кекропс Баща му ходил 8 Делфи, эа да се допита до оракула,
и на Връщане се отбил 8 Трезен при цар Питей. Там се влюбил в красива-
та му дъщеря Етра и се оженил за нея След известно време Егей се вър-
нал в Атина, като оставил съпругата си бременна. Преди да замине оба-
че. енрил под една грамадна скала меча си. Накарал Етра да му обещав,
че когато синът им порасне. ще го накара да повдигне сам тази скала и
да вземе меча му. и ако се окаже достатъчно силен да направо това. да
го иэпрати при него в Атина. На шестнайсет години Тезей успял да
изпълни желанието на баща си. препасал меча и тръгнал към Атика. Пъ-
тят, който водел към Атина. бил непрекъснато нападан от разбойници
и на младежа се наложило да се сблъска с тях. Убил един след друг Пери-
фет (-♦). Синие (•♦), Скирон (->) и Прокруст (-*) След тези славно побе-
до стигнал в бащиния со дворец о бил сърдечно приет и приютен от ца-
ря. на когото Тезей не разкрил самоличността си. Съпругата на Егей.
коварната магьосница Медея, която всъщност държала властта 8
царството, се страхувала, че младият и красив младеж може. в ущърб
на нея. да упражни върху съпруга й силно влияние, и го наклеветила. Ус-
пяла да убеди царя, че Тезей има намерение да го убие и да му отнеме
трона и че затова е необходимо да го отстранят, като го отровят. По
време на пиршеството Егей сам поставил в чашата на чужденеца от-
ровата Тезей се надигнал за наздравицата, като блъснал с меча си ма-
сата и привлякъл вниманието на всички сътрапезници. Тогава баща му
разпознал фината гравюра върху дръжната на оръжието и разбрал. че
пред него стой синът му Блъснал чашата от ръката му. эа да му попре-
чи да пие и нежно го прегърнал
- 381 -
Тезей
Тезей бил npuem с pagocm от атиняните, но не и от братовчедите си,
синовете на Палант. брата на Егей. който се надявали да наследят тро-
на Тезей безмилостно ги избил всичките петдесет След това младият
герой се заел с друга тежка задача Царят на Крит Минос (-*) изисквал
от атиняните ежегоден данък от седем юноши и седем девойки. който
служели за храна на сина му Минотавър. Тезей решил да сложи край на то-
ва унизително и жестоко насилие и заминал заедно с жертвите на кораб,
който в знак на траур плавал с черни платна. Егей. изпращайки сина си,
се разбрал с него, ако начинанието му успее, да развее бели платна На
остров Крит с помощта на Ариадна (-») Тезей убил Минотавъра и изляэъл
невредим от Лабиринта. След това тръгнал обратно към Атина със сво-
ята спасителка. но когато спрял на остров Наксос, подло изоставил до-
верчивата Ариадна, докато спяла спокойно, и продължил сам В бързане-
то си да се завърне победител, забравил да издигне белите платна Егей,
който от един стръмен нос наблюдавал с безпокойство хоризонта, видял
атинския кораб с черни платна и мислейки, че любимият му син е загинал,
сё квьрлил в морето Оттогава то носи неговото име.
След като станал цар за определен период Тезей управлявал мъдро,
извършил реформа, издал нови закони и въвел празник в чест на Атина,
наречен Панатенеи Помогнал на Херакъл в борбата с амазонките и той
като награда му дал за съпруга царицата им Хиполита От този брак му
се родил син. Иполит. След смъртта на красивата му жена Тезей се оже-
нил за малката сестра на Ариадна, Федра Тя се влюбила в доведения си
син. но тъй като Иполит я отблъснал. го наклеветила пред баща му. Те-
зей поискал от Посейдон да го накаже със смърт (-4 Иполит)
Междувременно славата на Тезей достигнала до Пиритой (*♦). царя на
лапитите. който решил да премери силите си с него и нахлул в Атика
Когато обаче двамата врагове застанали един срещу друг, били обзети
от взаимно възхищение. прегърнали се и станали неразделни приятели.
Когато Пиритой се оженил за Хиподамия, Тезей бил поканен на сватбе-
ното пиршество След опита на Евритион да похити младоженката по-
могнал на приятеля си в последвалата битка с кентаврите. което дове-
ло до унищожаването им След смъртта на Хиподамия и Федра двамата
приятели решили да си намерят нови съпруги и да отвлекат две девой-
ки с божествен произход. Взели Елена, дъщерята на Леда, която била
още твърде млада и братята и Кастор и Полукс ги принудили да я вър-
нат. После се опитали да отвлекат Персефона и затова слезли в Ереб,
но там ги хванали и по заповед на Хадес Пиритой бил прикован в Тарта-
ра. а Тезей бил освободен от приятеля си Херакъл
След като се завърнал в Атина. с огорчение установил, че по време на
дългото му отсъствие жителите го били забравили и тронът му бил
эаграбен от Менестей Тезей напразно се мъчил да го прогони и след не-
успеха си потърсил подслон при цар Ликомед на остров Скорое Той оба-
че изпитвал завист към героя заради неговата слава и решил да се
отърве от него Под предлог, че иска да му покаже докъде се простирало
владенията му. го завел на една висока стръмна скала и го бутнал в про-
пастта Това бил тъжният и недостоен край на славния герой.
Телегон - 382 -
Телегон (лат Тё/е^олол) тип Снн
на Одисей и Кирка, родсн на о Еся.
След като пораснал. отишъл в Ита-
ка. та да сс запознас с баша сн.
Претърпял обаче корабокрушснис
и тъй като изгубил всичко, косто
имал, за да оживсс. започнат да
обира житслитс на острова Одиссй
и Телемах сс притекли да защитят
поданииитс си В битката. която
последвала. Тслстон убил собствс-
ния си баща. тъй като не го позна-
вал Впослсдствие. по заповсд на
Атина. той сс оженил за Пенелопа,
от която имал син Итал. бъдещия
основател на Тускулум и Пренеста
Телемах (лат Telemachus) мит.
Син на Одиссй и Пенелопа Родил
се малко прсди баща му да заминс
за Троя По време на дългото му
отсъствис Телемах бил възпита-
ван и закрилян от Ментор След
края на Троянската война, тъй ка-
то баща му не сс връщал. той сс
отправил за Пилос при Нестор, а
после за Спарта при Менелай, за
да получи някакви сведения от
тях Атина го придружавала иод
доспсхите на Ментор После сс
върнал в Итака при манка си. коя-
то била обсалена от кандидатитс
за ръката и След идвансто на
Одиссй му помогнал да се освобо-
ди от тях, а след смъртта му
отишъл на о. Еся и сс оженил за
Кирка (спорсд други за дъщеря й).
Телеф (лат Telephus) мит Парна
Мизия. Син на Хсракъл и Авга.
Веднага след раждането си бил
подхвърлен на планината Парте-
ний. къдсто го откърмила една ко-
за и го отглсдали овчари. Искал да
разборе какъв с произходът му и
един оракул му казал да отидс в
Мизия при пар Тсвтрант. когото
оенновил или сс бил оженил за
Авга Майката разкрила на Телеф,
чс с нейн син и на Хсракъл. а Тсвт-
рант му обещал иарството си. ако
спаси страиата от атаките на Идас,
с косто Телеф сс справил прекрас-
но. След като станал пар и сс оже-
нил за дъщерята на Приам, сс под-
готвил да участва в Троянската
война на страната на тъета си. Ко-
гато гърцитс. на път за Троада.
слезли на брега на Мизия. Телеф
ги отблъсиал Но Дионис, закрил-
ник на ахсйцитс. по време на сра-
жснисто направил така, чс от зс-
мята внезапно пораснала лоза, ко-
ято сс увила около краката на мла-
дия цар. Така Ахил успял да го по-
беди и рани тежко с кописто си
Раната нс зараствала и Телеф се
посъвствал с оракул. Отговорит
му бил. чс гя можс да бъде нзлеку-
вана само от този, който я с на-
нссъл. Одиссй. знаейки, чс гръц-
кияг флот можс да достигнс Троя
само с помощта на сина на Хс-
ракъл, убедил Ахил да излекува
Телеф с ръждата на кописто си
Царят оздравял и сс съгласи.з да
посочи на ахсйцитс пътя към Троя
Телефаса (лат. Telephassa) мит
Съпруга на Агенор. цар на Фини-
кия. и майка на Кадъм. Феникс и
Европа. Умряла в Тракия, къдсто
търссла дъщеря си Европа.
Телус -» Гея.
телхини (лат. Telchines) мит Ле-
гендарно древно жрсчсско семей-
ство. по произход от о Крит, кое-
то после сс прсмсстило на о Ро-
дос. Тслхинитс сс посветили на
култа на боговстс и най-вечс на
Аполон и Хера и първи започнаш
да им издигат статуи. Открили об-
работвансто на мсталитс. Били и
магьосниии и чссто нзползвали та-
зи си дарба, за да причиняваг зло
Темида (лат. Themis) мит 1. Бо-
гиня на спрансдливостта и пра-
383 -
Теогнид
восъдисто. Дынсри на Уран и Гея
Омъжила се за Зене и родила от
него мойритс. хори тс и Дикс. Ти
била първата богиня, на конто из-
дигнали храмове Вероятно свети-
ли щето в Делфи първоначално би-
ло посвстсно на нея. а след това на
Аполон Чрез своите оракулн тя
и шестипала ноля га на Зевс Темп-
ла била персонификация на право-
ния pej и баяла зорко дали сс спаз-
нат постите ангажименти. Заиима-
нала се с исканията. отправяни от
хорага към боговстс. и конгроли-
рала дали тс са рецни и разумно
Изобразявана била със завьрзаии
очи. с везни в едната си ръка и меч
н другага 2. Дъщеря на Ил и май-
ка на Анхиз.
Темистий (лат Themixtiux} (317-
3‘М) г.сл Хр.) Старогръики оратор,
софист. Наричали го Euphrudex (на
старогръики euphrades означава
..разумен, красноречив"). Родил сс в
Пафлагония и живял в Константи-
нопол Бил много ценен от импера-
торктс Констанц и Юлиан, а Тсодо-
сии му поверил възпитанисто на си-
ва си Аркадий. До нас са достигна-
III 33 нсгови речи и никои комента-
ри върху трудовстс на Аристотсл.
Темисто (лат Themixto) мит
Третата съпруга на Атамант. за
която се оженил, незнаейки. чс
Ино с жива Тсмисто искала да
убис децата на Ино. но по нсщаст-
на случайност убила своите
Темистокъл (лат. Themixtoclex)
(около 525 460 г.пр.Хр ) Атинскн
по штик и восначалник Надарен с
голяма дарба на държавник. пръв
разбрал. че бълещето на Атина с
евързано с морето Въпрски про-
тивоиоставянето на Аристид, ие-
гов съпсрник и водач на аристо-
кратичсската партия, той осъщсст-
ви । по штиката си. насочсна към
засилванс на морската мош на
Атина Укрепил пристанищею Пи-
рея и накарал да построят много
трирсми Независимо от побсдата
при Маратон и послсдвалото от-
тсглянс на перси гс. бил убсдси. че
тс щс атакуват отново. Когато това
сс случило. Темистокъл спсчслил
важна победа в морского сражение
при Саламин (480 г.пр.Хр.). в кос-
то псрсййският флот бил разбИ!
Той би । един от инициаторите за
създаването на Атинско-Дслоския
съюз. който обсдинявал много
гръики полней срещу перситс под
водачсството на Атина След вой-
пата продължил ла укрспява Атина
и Пирея, въпрски недовернето на
Спарта Все пак неговият полити-
чески стил. до известна степей ци-
ничен и неортодоксален, го напра-
вил непопулярен и око ло 471 г.
пр.Хр го сполстял остракизмът.
Тогава се подслонил при персийс-
кия цар Артаксеркс и затова бил
обявен за предатсл на атиняните
Прскарал последимте години от
живота си в Магнезия, където след
смъртта му житслитс му издигнали
прекрасен памстник.
Темпе (лат. Tempe} геогр. Красива
долина в Тесания, между планини-
тс Олимп и Оса. прекосявана ог
рската Пепси Била възпята от
много пости.
Тенедос (лат Tenedux} геогр
Малък остров н Егсйско море,
срсщу Троя. недалеч от брега
Според легендата там сс скрипи
гърцитс с корабите си. за да нака-
рат трояниитс да повярват. че са
сс отказали от обсадата.
tentorium лат. (гпенторт и) Мал-
ка палатка. -»tabernaculum.
Теогнид (лат Theo^nis) (V! в пр
Хр.) Старогръики пост, родсн в
Могара Произхождал ог семей-
Teogocuu
- 384
ство на аристократа н бил иэнра-
тсн от демократ нтс в изгнание.
Автор с на сборник стнхове със
сентсннни и поучения в житсйска
мъдрост и добродетели, скъпи на
арнстокрацията Тс били адреса-
рани до един млад чонек. иегов
любимей. Платон и други автора
често натирали стнховстс му. Със-
тавил и дидактнческа елегии, пос-
встена на житслитс на Сиракуза,
конто оиеляла и при една обсада
Teogocuii । iar Т/птн/омил) Имс на
никои нмператорн на Източната
римска империя I. Теодосин I Вс-
Н1КИ (около 346-395 г.сл.Хр )
( ин на восначалник на император
Висне Отличил сс в сражснията
със сармлтитс Император Граци-
ан. възхитсн от смслостта му. го
цривлякъ i към управ тенисто и му
поверил източнитс провинции Тсо-
досий отблъснал готитс. укрепил
войската и авторитета на импера-
тора. Когато император Максим
убил Грациан и узурпирал трона.
Тсодосий повел войската срсщу
него, победил го и накарал да го
убият На нсгопо място поставил
Валснтиниан II. за чиято сестра
бил женен След смъртта на Ва-
лентиниан властта на импернята
ирсминала в нсгови ръис и нейна-
та ци.тост сс възстановнла за пос-
ледсн път. След няколко месеиа
обаче гой умрял в Милане, оста-
вяйкн импервита разделена на Из-
точна и Западка между синовстс
си Аркадии и Хонорий. Въпрекн
сланата си на справедлив и мъдър
император, той сс проявил като
жесток и бсзмилостсн чонек. За да
потуши въетанисто в Солу н в 390 г
сл.Хр.. зановядал да изколят 6000
жители без раз .пика на възраст и
пол За това му деяние архиепис-
копы на Милане Амброзий го
отлъчил и го принудил да сс иокае
публично 2. Теодосин II (401
450 г.сл.Хр.) Син на Аркадий и
внук на предходния. той станал
император едва седсмгодишен, ка-
то регент била сестра му Пулхе-
рия. Би । слаб по характер и без
съпрогива сс оставил да бъдс ръ-
ководен от сестра си и други ца-
редворца Посветил се на занима-
ния с наука и изкуство Влязъл в
историята най-вече с така нарече-
ния „Теодосиеи свод" - сборник с
имнсрагорскитс закони от Конс-
тантин нататък
Теокрит (лат. Theocritus) (около
310-250 г.пр.Хр ) Старорръцки ли-
рически пост, родсн в Сиракуза
Живял на остров Кос. къдсто бш
ученик на Филст. и в Александрия,
къдсто сс радвал на покровнтел-
стното на Птолемей II Филаделф
Написал на дорийски диалект иди-
tuu. мазки посми в хскзамстър с
основни мотиви любовнитс прежн-
вявания в пасторална среда. Една
от най-извсстнитс е „Сиракузанкн-
те**. Написал и двайсст спиграми и
други стиховс. от който има мазко
фрагмента. Заслужава да сс отбслс-
жи „Овчарска свирка", игрива пе-
сен. в която стнховстс са разполо-
жени така, чс да наподобяват фор-
мата на инструмента на Пан. Верги-
лий взаимства в своите „Буколики"
слсгантния стил и пас горал нии мо-
тив от идилиите на Тсокрит
theologeion стгр. (шео.югейои) В
гръцкия тсатър така сс наричала
тази част, в конто сс появивали и
говорена боговсте.
Теон (лат Theon) I. Геон от
Смирна (1-11 в.сл.Хр.) Ста-
рогръцки философ платоник, ма-
тематик и астроном, живял по врс-
мето на император Адриан Напи-
сал „Математически познания, не-
- 385 -
Теренций Афер
обходими за чсгенсю на Платон**.
От тот» съчинснис с останала са-
мо одна част В нем под влияние на
питагорсйството пн.рди. чс сдин-
ствено чрез математиката може да
сс постигнс познавансто на исти-
ната. 2. Теон от Александрин (IV в.
сл.Хр ) Старогръцки математик и
астроном, автор на коментари
върху произведения на Птолемей
и Евклид. Бил баща на прочутата
Хипаиия (-♦).
Теопомп (лат. Theopompus) (около
3X0-320 г.пр.Хр.) Старогръцки
историк и рстор. родсн на о. Хиос
В Атина бил ученик на Пзократ и
спечелил лавровая венец с над-
гробие похвално слово за Манзол.
побеждавайки с красноречие дори
самим си учитсл Написал ..Гръикн
истории" и „История на Филип**,
почти напълно изгубени
теория (лат theoria) В древна
Гъриия делегация, която вески но-
ше изпращал. за да го прсдставля-
ва на най-значитслнитс релшиоз-
ни празнипи и игри.
Теофраст (лат Theophrastus)
(371 2X7 г.пр.Хр.) Старогръцки
философ перипатетик, родсн на
о. Лесбос. Бил ученик и приятсл
на Аристотел. Преподавал в Ати-
на. като заменил учителя си в ръ-
ководснсто на Ликейона. Истин*
ското му имс било Тиртам, но той
сс нзразявал толкова красиво и
слсгантно. чс Аристотел го на-
рек 1.1 Теофраст, т е. „божсстнсно
говорещ". Най-значителното му
произведение с „Характсри". ко-
ето представляла сборник от по-
нес твователни миниатюри за чо-
вешкитс характсри Написал още
..За историята на растсннята" и
други научни съчинсния, заради
конто се смята за създател на бо-
ганиката.
тепидариум ( iai leptdanum) В
Рим така сс наричало помещснис-
то. предназначено за топла баня
Терей (лат. Tereus) stum Тракпис-
ки нар. съпруг на Прокна и баща
на Итис. В любил се в ссстрата на
жена си Филомела и я прельстил,
след което накарал да и отрежат
сзика. за да нс може да разкажс на
сестра сн за случило!о се. Когато
Прокна разбрала за изнсвярага на
съпруга си благодарение на изоб-
рстатслността на Филомела (-♦),
за да си отмъсти, убила сина нм
Итис с помощта на сестра си и
дветс to поднесли за храня на Те-
рей Той, нищо нсподозиращ. се
хрансл и поникал дсгето. Тогава
Прокна му открила. чс тон изяжда
сина си. а Филомела за доказагсл-
ство хвърлила на масата iiaitara
му Терей извадил меча си. за да
убис двете жени, но в момента, ко-
гато замахвал, бил превърнат от
боговсте в папуняк.
Терентум (лат Terenlunt) Място
на Марсоно поле, къдсто на вески
сто години сс празнували сектtap-
ните игри (-»).
Теренций (лат Terentttis) Име на
римски род (х’елл Terentia). към
който принадлежали видни лич-
ности каго Гай Теренций Варон.
Марк Теренций Варон. Публии Те-
ренций Варон Атакински (-* На-
рон) и Публий Теренции Афер (-»
Теренций Афер. Публий).
Теренций Афер, Публий (лат
Terenttus Afer. Publius) (около 190
159 г.пр.Хр.) Римски комедио-
граф. родсн в Картаген. Бил роб
на сенатора Теренций Лукан, кон-
то му дал високо и лнберално об-
разование и го освободил. Негови
приятели и покровители б»! Ill
Сципион Емилиан. Леши, Поли-
бий. Панстий Прсдприсл пътешс-
Теренция
- 386 -
Стине в Гърция, с цел на изучи
гръиката комедия. но там. в Арка-
дия починал съвссм млад. До нас
са достигналн шест негови коме-
дии: „Момичсто от Андрос". „Ев-
нух". „Самонаказващнят сс".
„Свекърва". ..Формион", „Братя-
та“. В тети комедии ясно се уссша
влиянисто на Менандър Прон звс-
дснията на Теренции са по-изиска-
ни от тези на Плавт, но с ио-малка
комедийна сила (vis comica).
Теренция (лат. Terentui) (I в
пр.Хр.) Богата римска матрона,
съпруга на Цицерон. След като
той я изоставил в 46 г.пр.Хр.
сключила брак послсдоватслно с
видни личности, сред конто Са-
лустий. Мссала Корвин. Вибнй
Руф Живила над сто години
терми (лат thermae) Общестненн
бани, представлявашн комплекс от
постройки. В тях имало помещения
с ванн или бассйни с различна тем-
пература на водата калдарий. тс-
п и дари и. фригидарий lealidar turn,
tepidanum. Irigidanum). залп за ма-
сажи. зали за физически упражне-
ния и дори зали за културни зани-
мания. Първитс терми били постро-
ени от Марк Випсаний А грина на
Марсово поле(1 в.пр.Хр). Впослс-
дствис сс славсли с лукса си терми-
те от императорската сноха, пост-
роена от Каракала и Диоклеииан.
Термите се разпространили от Рим
в цяла Италия и в провинциитс.
Термин ( лат Terminus) мит Рим-
ско божество, косто закриляло
междитс. г ранний те и граничнитс
камъни. конто очертавали сслска-
та собственост Би ти освсщавани
със религиозно ритуала. В иегова
чсст сс организирали празнииитс
Тсрминалии
Терминалиu I таг Termtnalta) Пра т-
ними, органа тиранн в Рим на 23
февруари в чсст на бога на грани-
цитс Термин
Термопили (стгр .Thermopylai, лат
Thermopylae) геогр. и ист Тесен
проход между Егсйско море и пла-
нината Ета. който разделя Тссалия
от Локрида Наречен бил така
(буквално „топли порти") заради
намиращитс сс в близост два ми-
нералки и двора. Прочул сс с тсро-
ичната съпротива (4X0 г.пр Хр ).
оказана от царя на Спарта Леонид
(^) и неговитс 300 хоплити на ог-
ромната войска на Кссркс по врс-
мс на втората Гръко-псрсийска
война След три дни тежка битка
всички спартанки загинали, но с
жертвата си забавили нахлувансто
на нраговстс. Над гроба на герон-
те поетът Симонид написал
„Странничс. обади на спартанци-
те. че тук лежим, послушин на тех-
ните заповеди".
Терпандър (стгр. Terpandros, лат
Terpander) (VII в.пр.Хр ) Ста-
рогръики пост и музикант. с кого-
то са сиързани никои нововъведс-
ния Сред тях било и въвеждането
на ссдемструнната лира (преди не-
го тя имала само чстири). Спорсд
легендата с псснсто си усмирит
веднъж разбунтувалитс сс Спар-
такам.
Терсандър (стгр Thersandros.
лат Thersander) мит. Син на По-
тинейк и Аргея. един от спигони-
тс. Вэсл участие в похода срешу
Тива и бил убит в Мизия от Тслеф
Терсит (лат Thersites) мит Един
от гърците. взели участие в Троян-
ската война. Бил недъган. много
грозен и злобен. Обичал да се
присмива на най-нзтъкнатнте си и
храбри другари, към конто изпит-
вал танист. Обскт на поднгранките
му иай-чссто били Агамемнон.
Ахил и Одисей. Ахил го убил с
387 -
Temuga
един улар, защото Терсит се осмс-
пн ла сс надсмее на скръбта му ia
загпналата Пейте зи )ся
Терпсихора (лат Terpsichore)
чит. Една от денег ге музи, иокро-
вителка на танца.
Тертулиан, Квинт Септимий
флоренс (лат. Tertullianus. Qu-
intus Sept uni us Florens) (около
160-220 г.сл.Хр.) Рнмскн христиа-
нски писатсл. родсн в Картаген
Нсговото семейство било сзичсско.
но той сс покръетил и станал един
от най-ревностнитс защитники на
християнството. Написал много-
бройни произведения, между конто
..Апологетика” {Apologetic ит), в
косто с илам насочва обратно към
езичннцитс всички критики, отпра-
иянн от тях към христнянитс.
Тесалия ( дат Thessaha) геогр. Об-
даст в Северна Гърция, граничеща
с Македония и Einip. Тя е планин-
ска. в тсриторията и влиэат плани-
иитс Олимп. Оса и Пелион. Спо-
рсд легендата в Тссалия сс родил
Ахил. а Язон и аргонавтитс тръг-
нали оттам. за да търсят златното
руто Около 352 г.пр.Хр. областта
би ла превлета от Филип II Маке-
донски, а след битката при Кинос-
ксфалс (197 г.пр.Хр) я окупирали
римлянитс. Впослсдствие. при Ав-
густ. станала част от римската
провинции Ахся.
Тесалоника (стгр. Thessalonike.
iar Thessalonica) геогр Град в
Македония, наречен така в чсст на
ссстрата на Александър Велики и
съпруга на Касандър. Градът ста-
нал важен търговскн център. а по
време на Римската империя бил сс-
шпице на пропретор Днсс Солун
tessera лат {тесера) Крыла или
правоъгълна габела. използвана в
Рим като знак за разпознаване.
Например tessera thealrahs била
показвана, за да бъдеш нуснат в
театъра, докато tessera millions
била знак за разпознаване. но и
народа, лозунг, нареждане
mecMomemu (стгр. fhesmothetat)
В Атина така се наричали шсстима
архонти, конто сс грижс ли за спаз-
вансто на таконите и ежегодно ги
преразглеждали.
Тесмофории (стгр Thesmopho-
ria) Празниии. организирани в
Гърция. преди всичко от жените в
чсст на Деметра Тссмофора. като
закрилница на земсдслисто и бра-
ка. а оттам и иа законнтс. рсгули-
раши общсствения и семесн жи-
вот. Провсждали сс от 9-ия до 13-ия
ден на мссси пианепсион. т с. от
24 до 2Х октомври
Tecnug (дат. Thespis) (VI в пр.Хр )
Старогрьцки трагически поет и
актьор Античната традиция го
евързва със създавансто на траге-
дията. Тя сс ражда от трансформа-
цията на дитирамба. хорова песен,
изпълнивана на Дионисии те в диа-
лог. Първоначално гози диалог
става.) между хора и един актьор.
после между двама. акомпанирани
от хора Бил един от първитс. кон-
то въвсли в драмата нерелигиозна
сюжет и Теснил обикалял на една
каруиа с актьоритс си и необходи-
мого сценично оборудване
Теспия (стгр. Thespeia. лат. The-
spiae) геогр. Град в Беотия, в по-
лите на планината Хсликон Бил
съюзсн със спартанцитс при Тер-
моиилигс и разрушен от Ксеркс.
Впослсдствие бил възстановсн от
римляните.
Temuga чит 1. (лат. Teth\л) Боги-
ня на морето. дъщеря на Уран и
Ген. майка на реките и Оксаниди-
тс. 2. (лат. Thetis) Дъщеря на Не-
тетралогия
- 388 -
рей н Дорида, ухажвана от Посей-
дон и Зене. Когато двамата раз-
брали. че Тетида ще роди син. кой-
то шс стане по-силсн от баща си.
се отказали от красиката нимфа и
и наредили да сс омъжи за смър-
тсн Пелей (-»!. царят на Фтия, сс
влюбил в нея веднага том като я
видял на планината Пелион Тя
обаче го отблъснала и избягала,
като непрекьенато сменяла вида
сн. Влюбсният младеж усия г да я
залови с помощта на дядо и Хи-
рон, докато сияла, и тогава тя се
съгласила да сс омъжи за него
Сватбеното тържество на иланн-
ната Пелион било пищно и на него
присъствали всички богове. с от-
ключение на Ерида. богинята на
разногласисто. която младожении-
тс били забранили да поканят От
отмъщснисто на богинята произ-
лезли редина нещастия (-♦ Парис)
От Пелей и Тетида сс родил Ахил
(-♦) Нимфата потопи ла новородс-
ното дстс вт.в водите на Стикс, за
да направи тялото му ненараннмо
Но петата му. за която го държала.
остана га суха Тетида знасла. чс
съдбата на сина и с да умрс в Тро-
янската война и затова го скрила.
облечен в женски грехи, на остров
Скирос сред дъшсритс на нар Ли-
коме.г Когато обаче бил разкрнт,
Тетида му иоръчала при Хсфсст
великолепии доспехи от злато и
бронз, прсз конто нс можсла да
прсмннс никаква стрела Но все
пак Ахил бил убит от Парис Тога-
ва Тетида изплувала от морсто за-
едно с группе Нсрсили. за да ои-
гакна смъртта на сина си. и събра-
га праха му в златиа урна
тетралогия (еггр tetralogia) В
I ръпкия тсатър сънкуиност от три
трагедии и една сатирна драма, ко-
нто от Есхи.т нататък постите
представили на драматнчнитс със-
тетания
тетрархия (лат tetrarchia) Фор-
ма на държавно управление, при
косто властта сс раздели между
четирима Тстрархията, ньведсна
от Диок геииан (293 г.сл.Хр.), раз-
делила Римската империя между
двама августи и двама цезари
Тея (стгр Theia) мит Дъщеря на
Уран и Гея. една от титанкнте
Свързала сс с брат си Химерной,
от когото родила Хслиос. С елена.
Еос и други деца
muagu (стгр Tluai. лат. Thvades)
Дслфийски жри ни. конто като ме-
надитс и вакханкитс участвали в
дионисиевите оргии
тиара (лат. tiara} Конусовидна
шапка от намучен плат или кожа,
използнана от източнитс владете-
ли. най-вечс в Сирия и Персия, ка-
то символ на власт и висок социа-
лен ранг.
Тибериада (лат Tiberias} геогр
Град в Галилея, построен от Ирод
Ангина в чсст на Тиберий
Тиберии (лат Tiberinus} мит Бог
на река Тибър. Бил пар на Алба,
който се удавил в реката, наричана
Албула (Albula}. След това била
наречена на него Тибър
thiasos стгр (тиасос) I. Процесия
с гании в чсст на Дионис 2. В Гьр-
ггия религиозно сдружсннс на пос-
нстснитс на култа на Дионис
Тиберий Клавдий Нерон (лат
Tiberius Claudius Nero) (42 г.пр
Хр-37 г.сл.Хр.) Вторият римски
император, син на восиачалника
на Юлий Цезар. Тиберий Клавдии
Нерон, и на Ливия Друзила. Вто-
рнят брак на майка му бил с Окта-
виан. който «последствие станал
император и приел титлата Ав-
густ. Тя сс стремила да използкг
- 389 -
Тибур
своето влияние върху съпруга си,
за да получи нажни длъжности за
синовстс си от първия брак. Тибе-
рий и Друз. Август, макар и да из-
нитвал известна нсприязън към
първородния син на Линия, му по-
верил военни мисии в Армения и
Отвъдалпийска Галия, на която го
направил управител. Тиберий за-
едно с 6pai си Друз донссъл серия
от победи срещу накопите и или-
рите и сс представил като много
способен пълководец. обичан от
войнииитс си За да си осигури
наследник. Август го принудил да
се развсдс със съпругата си Вип-
сания Агрипина и да сс ожени за
неговата дъшеря Юлия, останала
вдовица след смъртта на Агрипа
Но скандалите, в конто била изв-
лечена Юлия, накарали Тиберий
да напуснс Рим и да отидс на о. Ро-
дос. къдсто останал няколко годи-
ни В 4 г.сл.Хр.. след смъртта на
Друз и на двамата сина на Юлия
от Агрипа. Август се принудил да
го осинови и да го приобщи към
упранлението. Наложил му обаче
да осинови на свой ред Германик,
сина на Друз и на Антония Малка-
га След смъртта на Август в 14 г
с । Хр Тиберий заел неговото
място Проявил се като добър ад-
министратор на държавата и про-
иипииите. Наложил строга дис-
iiHiriniia на войската и чиновници-
те и с умслата си икономичсска
политика успял да намали данъии-
тс Ръководсл мъдро правосъдис-
го На Тиберий сс приписвали
обаче н жестоки деяния като убий-
спюто на Германик. към военните
успехи на когото изпитва.1 завист.
Считало сс. чс той с накарал Пи-
эон да го отрови Подозренията
към пего и съпротивата на сснато-
рите го накарали да сс оттсгли на
остров Капри, като остави прето-
рианским префект Сеян (-*) да уп-
равляна вместо него. Но Сеян сс
отплатил зле за оказаното му до-
верие. Въвсл режим на тсрор. на
който станали жертва много видим
личности. Сред тях бил и саммит
сии на императора. Юлий Цезар
Друз. Накрая Тиберий, осведомен
от Антония за постъпките на Се-
ян. се върнал в Рим и го осилил на
смърт. После отново сс оттсг лил и
продължил да ръководи страната
от остров Капри Умрял внезапно
по време на прсстой в Мизен. Та-
нит и Светоний принисват на Ти-
берий много злодеяния, конто в
голимага си част нс сс доказват от
най-новитс изслсдвания
tibia лат. (ггшбгш) Флейта, духов
музикален инструмент, спорсд ле-
гендата изобретен от пар Мидас
Мъжетс. конто свирели на този
инструмент, сс наричали Itbtcines.
а жените - tibicinae.
Тибул, Албий (лат Tibullus. Albi-
us) (около 54 19 г.пр.Хр.) Римски
елсгичсски пост Произхождал от
конничсското съсловие Притру-
жавал своя приятсл и покровитсл
Месала Корвин нън военните по-
ходи в Аквитания, а после на Из-
ток. Останалата част от живота си
прскарал почти изияло н Рим и в
едно сслис близо до Тибур Умрял
млад. Оставил две книги с слет ни.
посвстсни на двстс жени, обичани
от него - Делия и Немезида. До
нас е достигнала и трста книга, но
тя вероятно му с приписана по-
грешно. В поезнята си Тибул нз-
разява собствсните си чувства с
изящна техника и мска сантимен-
талност.
Тибур (лат. Tibur) геогр. Град в
Лациум. днес Тиволи. Спорсд ле-
гендата бил построен от Тибурт
Тибурт
- 390 -
(-»(прсди падането на Троя В жи-
вопнснитс му околности римляни-
те. сред конто и Хораций. прите-
жавали красив» вили.
Тибурт (лат Tiburtus) мит Син
на Амфиарай. легендарният осно-
ватс । на Тибур (днсс Тиволи)
Тибър (.тат Tiberis) геогр. Река в
Италия. на чиито брсговс бил ос-
нован Рим Първоначално сс на-
ричала Албула заради бслия ивят
на водите си (на латински albus оз-
начала ..бял"). След като в нся сс
удавил Тиберии. и нарекли Тибър.
Тиба (стгр Thebui. лат Thebac) ге-
огр и ист I. Главен град на Бео-
тия. основан от Кадъм Акрополът
на Тина бил наречен на него Кад-
мся Историята на Тина с богата
на мнтове. евързани с Лай. Един,
братята Етсокъл и Полинейк. вой-
ната на ссдсмтс срсщу Тива и епи-
гоннтс Съпернииа на Атина и
Спарта. Тива постигнала хегсмо-
ния в Гъриия при Еиаминонд и Пе-
лопид Била разрушена от Алск-
сандър Велики и възстановена от
Касандър В 147 г.пр.Хр. паднала
под властта на Рим 2. Голям дре-
вен град в Египет, разположен на
бреговетс на Нил Бил сто липа на
денет династии, от XI до XX. На-
ричали го още ..Тина със стотс
порти". С развитием на градовстс
по делтата на Нил започна.) него-
вият упадък Бил разрушен от аси-
рнйиитс в 663 г пр Хр., а после от
персите и би л превърнат в руини
Тигелин, Гай Офоний (лат
Tigellinus, Cuius Ophonius) р-69 г.
сл.Хр.) Римски политик ннтрн-
гант. родсн в Агригент Пронз-
хождал от просто семейство, жи-
вял в двора на Калигула и Клав-
дий, къдсто бил нънлечен в порс-
дииа от интриги и измами. После
станал приятен на Нерон и бил
назначен от него за префект на
преторианскага гвардия Осуетиг
заговора на Пизон и това увеличи-
ло пагубного му влияние върху
императора Когато сн дал сметка,
че властта на Нерон залязва. то
предал и прсминал на страната на
Галба. Отон организирал убий-
ство™ на Галба и дал нарежданс
на Тигелин да сс самоубие
Тигран (лаг Tigrunes) (около 120
55 г. пр.Хр.) Цар на Армения Бит
съюзник на Митридат VI Евпатор
и сс оженил за дъщеря му Клео-
патра. Нахлул в Кападокия и раз-
ширил тсриторията си. нключвай-
ки към нся и други държави. Преи-
зел царството на партите, завла-
дял Сирия и ссвсрата част на Ме-
сопотамия. Сражавал сс на стра-
ната на Митридат срсщу римляни-
те и претърпял поражение от Лу-
кул. а после бил окончателно по-
беден от Помпей (69 г.пр.Хр.).
Тигранокерта (лат Tigninocer-
ta) геогр. Град в Армения, постро-
ен от Тигран, който го направил
столица на царството си. Намирал
сс при изнора на река Тигьр. Бил
завладян от Лукул в 69 г.пр Хр.
Тигър (лат Tigris) геогр. Река и
Месопотамия, която сс влина за-
сдно с Ефрат в Псрсийския залив
Tugeu (лат Tvdeus) мит. Син на
Еней (-») и Псрибся. баща на Дио-
мед. Избягал от Калидон, защото
убил неполно свой приятсл. Наме-
рил подслои в двора на Адраст и се
оженил за дъщеря му Дсипила. Ко-
гато Адраст пожелал да върнс на
трона на Тива Полинейк. Тилей съ-
що взел участие в похода на ссдсм-
тс срещу Тива. Проявил голима
смелост. избивайки много неприя-
тели. ио и голяма жестокост Бил
смъртно ранен от Меланин (-»| и
когато той бил убит, Тидей ионе-
- 391
Тимолеон
к-ail другаритс му да отсекат глава-
та му и да му я донссат, след което
я захапал и разкъсал. Атина, която
искала да го направи беземъртен,
възмутсна от свирспата му
иостъпка, го оставила да умрс.
Tuecm (лат, Tlnesles) мит Син на
Пелопе и Хиподамия, брат на Ат-
рей и баща на Егист (^) Атрей.
Егист.
Тизифона (лат. Tisiphone) мит
Една от Ерининтс (•♦)
Тимав (лат Timavus) геогр. Река
между Аквилон и Тергсста Почти
н половината си част тсчс под зе-
мита и сс нлива в Адриатичсско
морс
Тимаген (лат. Tunagenes} (I в.пр.
Хр.) Алсксандрийски историк.
Живял дълго врсмс в Рим. къдсто
бил заведен като роб. Означало
бил ценен много в двора заради та-
«анта си. но впослсдствис арогант-
ността му ядосала Август За да си
отмъсти на императора, Тимогсн
изгорил исторического си съчинс-
нис, в което разказвал за управле-
ние™ на бившия си покровитсл.
thymele стгр (тиме/е) Място за
жертвоприношение, олтар В
дренногръцкия тсатър така сс на-
ричала и сстрадата в срсдата на
орхсстрата. На нейните стъпала
седели свирачитс на флейта.
Тимей (стгр. Timaios, лат. Timaeus}
I. (V IV в.пр.Хр.) Старогръцки
философ пигагорссц. съвремен-
ник на Платон, който му посветил
един от промутите си диалози. 2.
( ’ 250 г.пр.Хр.) Старогръцки ис-
торик. родсн в Тавроменион, Си-
цилия (днсс Таормина). Бил изго-
иен от тирана Агатокъл и отишъл
и Атина. къдсто живял дълго врс-
ме Написал история на Сицилия
до сблъсъка на рнмлянитс с Кар-
таген Тя била смятана за необск-
тивна и недостоверна от древните
историци и прсди всичко от Поли-
бий. който все пак използвал мно-
го от изеледнанияга на Тимей Той
пръв изчислил годинитс спрямо
Олимпиадитс.
тимокрация (стгр timokraha}
Форма на управление, при която
политически™ длъжности сс зас-
мат на основата на ценз, т с на
принципа, чс който притежава по-
вече средства, трябва да предлага
по-големи услуги на държавата.
но и да има повече права Тимок-
ратично било устройство™ на
държавата при Солон.
Тимолеон (лат Timoleon}}'? 337 г
пр.Хр.) Гръикн пълководси. родсн
в Коринт Негоната любов към
снободата го принудила да участии
в убийство™ на брат си Тимофан.
когато той сс опита.'! да станс ти-
ран на Коринт След това дълго
врсмс стоял настрана от политика-
та. но когато родният му град ор-
ганизирал поход за освобождава-
нсто на Сиракуза от тиранията на
Дионисий Млади, поискали от не-
го да оглани командването. Тъй ка-
то той сс колсбасл дали да приеме,
магистрат™. припомняйки му ми-
налото. му казали: ..Ако приемеш
командването на тази скспедиция,
нис ще те смятаме за убиен на един
тиран, ако нс. за нас щс бъдеш са-
мо братоубисц". Начинанисто
имало успех и Тимолеон нанссъл
поражение на картагснцитс, конто
подкрепили мсстнитс тиранн Така
той ги принудил да напуснат една
част от Сицилия, като освободил
тези народи. Умрял в Сиракуза,
къдсто сс бил оттсглил. заобнко-
лен от уваженного на всички
Тимон (лат. Ттит} I. (V в.пр.Хр.)
Атински гражданин, наречен Ми-
Тимотей
- 392 -
laumpon, конго твърдял, чс мрази
човсшкия род, освсн може би Ал-
кивнад. защото си мислел. чс той
щс довсдс до гибслта на Атина
Персонаж от диалог на Лукиан и
комедия на Шекспир. 2. (около
320-230 г.пр.Хр.) Старогръики
философ скептик, родсн във Фли-
унт Прсбивавал в двора на Птоле-
мей Филадслф. после живял в Ма-
кедония и нан-накрая сс установил
в Атина Бил автор на „Сили", са-
тирично стихотворения в хекза-
метри Тс са пародия на догматиз-
ма на някой гръики философи
Тимотей (лат. Timotheua) (IV в.
пр.Хр.) Атински пълководси. енн
на Коион, на когото нс отстъпвал
по храброст Учил при Изократ и
бил приятел на Платон. Като стра-
тег в 37Х г.пр.Хр. спсчслил мно-
гобройни победи срещу спартан-
иитс и възстановил хсгсмонията
на Атина в Йонийско морс. Когато
изпаднал в нсмилост след една не-
успешна военна скспсдииия. той
напуснал Атина и отишъл на
служба при псрснииитс. Завърнал
сс след няколко години и сс сража-
вал срещу Тива. като освободил
Самос Заради неуспеха му при
Ембат му била наложена голяма
глоба. но нсможейки да я плати, сс
оттсглил в Халкне, къдсто умрял
Животы му с разказан от Плутарх
и Корнелий Нспот.
Тиндарей (лат Tyndarcus) мит.
Цар на Спарта, син на Периер и
Горгофона. брат на Афарей и Лев-
кип Хсракъл го възстановил на
трона на Спарта, след като бил из-
гонсн от там Оженил сс за Леда
(-♦). от която му сс родили Полукс
и Клитемнестра
Тир (лат Twos) геогр I рад във Фи-
никия Означало бил владян от Сс-
лсвкидитс. след това. в 64 г пр Хр.,
станал римска колония Всъшносз
сс състоял от два града Стариит,
наречен Палстир (Palaetyrus). бил
разположен на брега, а по-нонияз
Тир нъзникнал на един остров
Имал две пристанища сидонско
и сгипстско.
тирания (стгр tyrunnis) Форма на
нсограничсна власт. разпростра-
нена в Мала Азия и Гърция в пери-
ода от началото на VII в.пр.Хр
Този режим бил характерен преди
всичко при прохода от един оли-
гархичсн и аристократичен режим
към демократы. Обикиовено ти-
раны завземал властта насилстве-
но и я задържал благодарение на
сониални реформ и, конто му оси-
гурявали подкрепата на народа
Известии тиранн били Пизистрат
в Атина. Пернандър в Коринт. По-
ликраз в Самос От Гърция тази
форма на управление сс пренесла
и нъв Велика Гърция с Агатокъл,
Гелон. Герои, Дионисий Стари и
Млади и т.н.
Тирезий (стгр. Teiresias, лат
Tws/av) мит Прочут тнвански
ясновидец, син на Енер и ннмфата
Харикло и баща на пророчицата
Манто Като момчс бил превърнат
в жена, след като разделил две
сплстсни змии с тоягата си. Внос-
лсдствис при аналогична ситуация
пак разделил две влечугн, сс
превърнал отново н мъж. Ослепил
по волята на Хера, на конто възра-
зил при един спор между боговете.
или защото бил наказан от Атина.
след като я пилил да се кънс гола в
един извор Впослсдствие по мол-
ба на майка си получил като ком-
пенсация за този недъг дарбата да
прсдсказва бъдещето по сэика на
птицитс. Боговстс го дарили и с
дълголстис. така чс преживял сс-
дсм или девет поколения. Умрял.
- 393 -
Turn Флавий
след като пил ледсна пода от един
извор. която нревърнала кръвта
му в лсд.
Тирен (iar. Tyrrhenus}мит. Син на
А тис, иар на Лидия Тъй като в ро-
дината му настанал голям глад,
бил принуден от баща си да сс
пресс ли в Италия. Областта. в ко-
ято сс установил със снътницитс
сн. била наречена Тнрсния, а впос-
лсдстнис Етрурия.
тиренци (лат. Tyrrheni) Име, да-
дсно от римлянитс на струскитс.
Тиринт (лаг. 7»ллп) геогр. Град в
Арголида, който достигнал своя
разинет в микснскага сноха. Бил
разрушен от Аргос в 46Х г.пр.Хр
Tupm (лат. Тут) мит. Дъщеря на
Салмоней, паря на Елида. Била
много красива нимфа, влюбена в
речния бог Енипсй. Посейдон,
който я харссал. приел образа на
Енипсй, за да я прельсти От тази
връзка сс родили блиэнацитс Пе-
ний и Нелей. Тиро. за да прикрис
штата си. изоставила децата и тс
били отгледани от пастирн. След
врсмс тя сс омъжила за Крстей. от
когото родила Ферст и Езон.
tiro лат (тиро} Новобранец в
римската войска, който трябвало
да мине през период на обучение
(timcinium), преди да станс вой-
ник.
Тирон, Марк Тулий (лат. Tim.
Marcus Tullius} (104-4 г.пр.Хр.)
□свободен роб на Цицерон, иегов
сскретар. Изобретил система за
бързо нисане, наречена tachi-
yra/ia. чрез условии знани (-♦
notae). Погрижил сс за публикува-
нсто на много речи на Цицерон.
тирс (лат. thyrsus} Жсзъл, който
би । атрибут на Дионис и вак.хан-
ките. Прсдставлянал гонга, обвита
и бръшлян и лозонн листа.
Тирптей(стгр. Tyrtaios, лат Tyrtae-
us} (VII в.пр.Хр.) Старогръики
слсгичсски пост, живял в Спарта.
По време на Вгората мссснска
воина повдигнал духа на спартан-
цитс с поезияга сн и ги довел до
успех Спорсд Павзаний Тиртсй
бил учитсл, куц и недъгав. но
спартанцитс послушали съвета на
дслфийския оракул и поверили на
него, макар и невеж във военного
изкуство. командвансто във вой-
ната. От произведения г а му „Доб-
рого управление" (Eunomia),
„Насърчсния" ( Ypothekai), „Мар-
шови песни" (Embatcria}, всички
тс насочени към подтикване на во-
енния дух и любовтта към родина-
та, до нас са доспи наги малко
фрагменти
Тисаферн (лат. Tissaphernes}
(7-395 г.пр.Хр.) Псрсийски сатрап
на Лидия и Карин Накарал Артак-
серкс II да му повсри команднанс-
то на войската срещу Кир Млади,
малкия брат на самия Артаксеркс,
който искал да узурпира трона.
При Кунакса Тисаферн победил
Кир. който загинал в битката. От
благодарност Артаксеркс му дат
за жена одна от дъщсритс си и му
поверил всички провинции, конто
преди тона владссл Кир. Все пак.
когато при р. Пактол Тисаферн
бил победен от Агсзилай. Париза-
тида. за да отмъсти за смъртта на
сина си Кир. го обвинила в прсда-
тслство и накарала Артаксеркс да
го осъди на смърт.
Тисба(лат Thisbe)Mum. Красива де-
войка от Вавилон, влюбена в Пирам
(-♦) Трагичнага им любое с възпята
от Овидий в „Мстаморфозн".
Turn Флавий Веспасиан (лат.
Titus Flavius lespasianus} (39-Х 1 г.
сл.Хр.) Римски император, син и
наследник на Веспасиан. Придру-
титани
- 394 -
жавал баша си. управится на про-
винция Африка, в Юдсиската вой-
на. Когато Веспасиан бил провъз-
глассн за император от легионитс,
Тит продължил сам обсадата на
Ерусалим и го превзел в 70 г.сл.
Хр. Отнссъл сс жестоко към сврс-
итс и разрушил прочутия Храм
След като сс върнал в Рим. от-
празнувал величествен триумф,
следа от който е арката н града, из-
дигната в иегова чест Баша му го
привлякъл в управлението и след
смъртта му Тит го наследил Но-
внял император се стрсмял да
нзтъкне най-добрите си качества,
с намерението да стане благотво-
ритсл на римляните. за което бил
наречен „радостта на народа" Из-
вестии са думитс му „Приятели,
това бе един изгубен ден". понеже
нс успял да направи на никого ус-
луга. По време на управлението
му нс била изпълнявана никаква
смъртна присъда. доносннцитс би-
ли изгонсни и била эавършена съ-
дебна реформа, с която сс съкра-
шавало врсмето на происсиге.
Проявил сс като благороден и без-
користсн човск. Намалил обаче
държанната хазна и сс стигнало до
криза в баланса. С рсшитслност сс
справил с тежкитс бедствия, конто
сс случили По време на управле-
нисто му изригнал вулканы Везу-
вии и разрушил градовстс Помпей
и Херкулан. а в Рим избухнал по-
жар. който нилнял три дни Тит сс
притекъл на мястото на катастро-
фата. като сс мъчел ла помогнс на
жсртвитс Умрял само на 42 годи-
ни и скръбта била всеобща Нас-
ледил го брат му Домициан
титани (лат. Tiianes) мит. Снно-
вс на Уран и на Гея Те били oi
първото поколение боговс Броят
им варирал, спорсд различите ав-
тори. от шест до днайсст и три
Най-извсстни били Хиперион.
Океан, Япст. Бриарей. Тифон.
Ксй. Криос. Кронос Тсхни сестри
били титанидитс или титанкитс
Имали огромен ръет и затова били
бъркани с гигантите. Подгикнати
от Гея. тс сс опълчили срсщу Уран
и Кронос (•*) засл нсговото място
Оженил сс за Рея. от която сс ро-
дил Зевс Той на свой ред свалил
от власт Кронос, прсдизвиквайки
войната между боговстс и титани-
те Титаните били победсии и зат-
ворсни в Тартар.
mumawugu или титанки (лат
Tifaniiies) мит. Дъщери на Уран и
Гея и сестри на титаните. Според
Хсзнод били шест Тея. Тстия. Тс-
мида. Мнсмосюна. Феба, Рея
Tumuu (лат Tiiienses или Тт/тех)
Втората от трите древни римски
триби Другитс две били Луцсри и
Рамни.
Титон (лат Tithonus) мит. Син на
троянския цар Лаомедонт Бил
толкова красив, чс Еос сс влюбила
в него и го отвлякла. От връзката
им сс родил Мсмнон.
Тифон или Тифей (лат. Typhon}
мит I. Гигант, син на Гея и Тар-
тар. чудовище със сто глави, ог
очиге и устигс на конто нзлизат
гибелен огън Издавал страшии
животински виковс. Щом сс ро-
дил, веднага обявил война на
Олимп. Боговстс толкова сс из-
плашили от вида му. чс избягали.
приемайки образа на различии жи-
вотин: Зсвс се превърнал в козел,
Хермес в ибис. Аполон в елен и
т н Накрая Зсвс възвърнал смсло-
стта си. обърнал в бяг Тифон с
митинге си и го затрупал иод Ет-
на От Тифон и Ехидна сс родили
чудовищата Цербер, лсрнсйската
хидра. Ортрос и др, 2. Брат на
- 395
tormenta
Озирис, наричан от сгиптянитс
Сет. Убит от засада Озирис, но на
свои ред бил убит от Хор. конто
отмъсти л за смъртта на баша си
Тицин (лат. Ticinus) геогр. Приток
на По. станал известен с битката
по време на Втората пуничсска
война, в която Ханибал нанесъл
поражение на консула Публий
Корнелий Сципион (2IX г.пр.Хр).
Тицинум (лат. Ticinuin) геогр.
Град в Отсамалпнйска Галия, днес
Павия
Тмол (лат. Tmolus) мит. Цар на
Лидия, байта на Тантал и съпруг на
Омфала (•♦). Той насинил една
нимфа под олтара на Артемида и
за това си неблагочестиво деяние
бил убит от един бик. Планината,
на конто бил погребай, носи исто-
вого имс.
Тоант (лат. Поаз)лшт. I. Цар на
Таврида, който възстановил вар-
варский обичай да сс принасят в
жертва на Артемида всички чуж-
ленци. конто пристигиат в кар-
етного му. Щял да принссе в жерт-
ва и Пилад. и Орест (-♦) Но Ифи-
гения (-♦), която като жрица отго-
варяла эа жсртвоприношснисто.
разпознала брат си Орест и ги спа-
сила 2. Цар на Лемнос, син на Ди-
онис и Ариадна. Когато жените на
острова решили да избияг всички
мъжс. той бил спасен от дъшеря
си Хипсипила.
тога (лат toga) Дълта и широка
дреха. носсна от римскитс гражда-
ни Тя била съшеврсмснно и дрс-
хага. отличителен белег на сво-
боднитс хора. Имала форма на по-
|укръг с диамстър от пет или шест
метра. Закрепила се на лявото ра-
мо. след като прсминавала под
дясната ръка Обикновено била
била, но който бил в траур, посол
туника в гъмсн пвят Момчстата и
Mai истратите носсли toga praetex-
ta. конто била обшита с пурпур
тогата, фабула -♦ фат ta то-
гати.
tolleno лаг (mo.ieuo) Така сс пари-
чала военна машина, използвана
от римляните при обсадите Тя
представляла ла дълга грела, пос-
тавена в равновесие върху една
вертикална ост. В сдиния край на
дъеката сс поставил голям сандък.
в който заставали много войниии
При навежданс на другия край на
дъеката войнииитс били повднга-
ни. дока го достигнат вражсските
стсни
Томи (лат. Tomis) геогр. Град в
Мизия, на Черно морс Известен е
с тона, чс там бил заточен римски-
ят пост Овидий
Томирис (.чат. Tomvris) (VI вир
Хр.) Царица на скититс масагсти
Воюнала с Кир Стари, който искал
да нахлус в земитс й. Разгромила
войската му и спорсд Херодот. по-
неже Кир загинал в битката. нака-
рала да намерят трупа му и пото-
пила отрязаната му глава в съд.
пълен с вино, като изрекла жссто-
китс думи: ..Пий и утоли жаждата
си за кръв!"
tonsor лат (тоизор) Латинска ду-
ма. която означава бръенар Огива-
исто при нею било за римляните и
възможност эа среща и разговори
Тооса (лат. Thoosa) мит Морска
нимфа, майка на Полифем
torquis лат. (торктк) В Рим огър-
лица или гердан, носен от мъжетс.
направен ог много усукани зчатни
нишки. Служен и като военсн накит.
tormenta лат. (тормешпа) 1. Ла-
тинска дума, която означава мъче-
ния. както и съвкупиостта от
инструмент, с конто робитс били
трабея
- 396 -
подлагани на жестоки изтезания.
за да сс изтръгне от тях някакво
свидетелство в съда Това наказа-
ние в импсраторската сноха сс
прилагало и върху свободни хора,
ако били уличсни в тежки
преегычления 2. Военни мстатсл-
нчч машини като балистите (ballis-
tae}. с конто се хвърляли срсщу
враговстс камънн и копня
трабея (лат trabea) Офииччална
дреха. носсна н Рим от древните
царе, от жреиите. от коннииитс и
от консулнте.
трагедия (стгр tragoidui. лат
tragoedia) Драматична постанов-
ка. която произлизала от ритуали-
тс. евързани с култа на Дионис
Траднцията сочи като пръв траги-
чески пост Тесине (•♦). който въ-
всл диалога между хора и един
актьор. Впослсдствпе броит на
актьорнтс постепенно се увслича-
вач Трагсдията сс състояла от му-
зика. танин и хор. който обяснявач
развччтисто на дсйствисто Сюжс-
титс били обикновсно от митоло-
гията или гръиката история В тях
се възхвачявача борбата на чонска
срещу нспрсклонната съдба. Епи-
зодите били прсдшсстванчч от
про.юг (първа сиена или обясни-
телен монолог) чч от парод (влччза-
нс на хора), а между сччизодитс би-
ли спичииите (песни, изпълнява-
ни от хора, който стоял неподвиж-
но на орхсстрата) Прсдставлснис-
то завършвачо с ексод. тосст из-
лизано на хора Тази структура би-
ла определена от Есхил и схсмата
чч сс слсдвала и от слсдващитс ве-
лики трагически пости Софокъл и
Еврипид. Името трагедия произ-
лиза от чръиката дума tragus, „ко-
зел” и ode. „песен", вероятно въчч
връзка с костюмитс от козя кожа,
носсни от участннччитс. Актьори-
тс. за да сс създадс драматична и
внушителна атмосфера. обували
котурни. конто ги правели много
нисоки. чч си покривили лиисто с
маска, която увеличивала силата
на гласа. В Рим трагедията нямала
голям успех чч сред нейните автори
с единствен© Сенека.
tragula лат. (nipaev.ia) Мстатслно
копие, използвано от галите и ис-
паниитс Било завързано за въжс
и с него можсло да сс изтеглчч и да
сс нзползва отново.
Тразей, Луций Пет (лат.
Thrasea. Lucius Paetus) (? 66 г.сл
Хр.) Рнмекчч философ стоик, жи-
вят в двора на Нерон. Бил извес-
тен с трудния ечч и независим ха-
рактер. с което ечч навлякъл омра-
зата на императора Нерон успял
да убеди сената, чс Тразей с
извърчччил прсстъплснието оскър-
бленчче на величсството, за което
трябва да бъдс осъдсчч на смърт.
Тогава философът сс самоубил.
прсрязвайки вснитс си.
Тразимен (лат. Trasumenus) геогр
Езеро в Централна Италия, близо
до Перуджа, къдсто през Втората
пуничсска война в 217 г.пр.Хр.
Ханибал победил римляните.
Тразибул (лат. Thrasybulus)
ЗКХ г.пр.Хр ) Атински пълководси
и политик. Бил от партнята на де-
мократитс и по врсмс на войната
срсщу спартанпнтс поникал отно-
во в родината Алкивиад. Засдно с
него спечелил важнчч ччобсди прчч
Абидос (411 гпр.Хр.) и Кизик
(410 г.пр.Хр ). След като бил из-
пратен в изгнание от Тридссстте
тирани. сс подслонил в Тина и
събрал войска, за да освободчч
Атина Превзел Пирей и като сс
договорил със спартаниитс, успял
да изгони Тридссстте тиранчч чч да
нъзстанончч дсмокрацията н Атина
- 397 -
(403 г.пр.Хр ), макар и при хсгсмо-
нията на Спарта. Една когато из-
бу хнала войната между Тива и
Спарта. Тразибул, съюзявайки сс
с тиванцитс. успял да възвърнс нс-
зависимостта на родината си и да
възстанови военната и мощ по мо-
ре Нсговите съграждани обаче.
нсдоволни от лишенията, конто
трябвало да понссат заради пост-
роявансто на флота, поискали да
то съдят Но междувременно гой
бил прсдаден и убит в палатката
сн по време на бу hi в Памфилия
траки (лат ГЛлиссл) Жители на
Тракия. конто останали дълго врс-
ме чужди на гръиката цивилиза-
ция. Занимавали сс със скотонъд-
ство и лов. били смятани за вонн-
ствени. жестоки и чс пият много.
Практикували някакна разновид-
ност на култа на Дионис и безжа-
лостно принасяли в жертва на бо-
говстс неириятслнтс си.
Тракия (стгр Thrakc, лат Thracia)
геогр. и ист Историческа облает
в Югоизточна Европа, чиито гра-
ници сс мснсли прсз всковетс
Първоначално сс простирала на
север до Скнтия, на юг до Егейско
морс и Пслопонсс. на запад до
Македония и на изток до Черно
морс Най-важни (радоне били
Абдсра. Ссстос. Византион. Фили-
попол и Адрианопол. От началото
на VIII в.пр.Хр. заполняла колони-
зацията на Тракия от йонийцитс,
после била прензета от персите и
най-накрая от атинянитс. В 342 г.
пр.Хр. една част от нся била зав-
ладяна от Филип II Македонски, а
и 46 г.сл.Хр император Клавдий я
превърнал в римска провинция
Траян I iar, Traianus) Имс на двама
римски импсратори I. Траян,
Марк Уллин (лат. Manus Ulpius)
(S3 117 г.сл.Хр.) Римски импсра-
Траян
тор. родсн в Испания Бил консул
и управитсл на Германия при им-
ператор Нерва, който го осиновил
и го определил за свой наследник
Траян се проявил като мъдър вла-
детсл. Във външната политика
обръщал внимание прсди всичко
на икономичсската полза и сс
стремил да завладяна за Рим земи.
конто можели да му донесат голе-
ми богатства. С тази цел прензел
Дакия (събитията са обсзсмъртс-
ни върху колоната на Траян). Ар-
мения. Сирия и Месопотамия При
Траян Римската империя достиг-
нала най-широките си граници
Увсличенисто на приходите под-
тикнало императора да нзвърп1и
значителнн обществен!! дела като
построяването на най-голсмия фо-
рум, огромни пазари в Рим. амфи-
тсатъра във Верона, пристанище-
то в Остия и др. Сснатът. за да му
засвидстслства благодарността на
народа, в 114 г.сл.Хр. му дал тит-
лата Optimus. Умрял в Киликия
при завръшането си от поход в Из-
тока. след като вече бил осиновил
и посочил като свой наследник
Адриан 2. Траян, Меснй Квин г
Деинй (лат Messius Quintus
Decius) (около 200-251 г.сл.Хр )
Римски император Произхожлал
от Паноння и сс отличавал с храб-
ростта си Бил провъзглассн за
император от лсгионитс в Мизия
Победил и убил при Верона пред-
шсственика си Марк Юлии Фи-
лип, който на свои рсд бил провъз-
глассн за император от воинипите
и убил прсдшественика си Горди*
ан Когато сс сражавал срещу го-
тнтс, Траян навлязъл в блат ист а
мсстност. от която нс успял да из-
лсзс. и заедно с всичките си вой-
ници бил убит от стрслитс на вар-
варитс
Требаций Теста, Гай - 398 -
Требаций Теста, Гай (лат. Tie-
batiu.s Testa. Gaius) (I в.пр.Хр.)
Рнмскн юрнсконсулт. родсн във
Велня. в Лукання Изпратсн от
Цезар в изгнание, той бил върнат
в Рим благодарение на красноре-
чисто на Цицерон, конто му бил
приятел. Радвал сс и на благораз-
положсннсто на Август
Требия ( лат Trebia) геогр. Река в
Отсамалпийска Галия, приток на
По. близо до която през Втората
пуннчсска война в 2IX г пр Хр
Ханибал победил римлянитс
Требониан Гал, Гай Вибий (лат
Trebonianus Gallus. С I'ibius)
(около 207-253 г.сл.Хр.) Рнмскн
император Бил префект на Мизня
и след смъртта на Денин Траян лс-
гионитс го провъзгтасилн за импе-
ратор Привлякъл към управлени-
ето сина си Волузиан, но и двама-
та били убити от собствснитс си
ВОЙНИЦИ
Требоний, Гай (лат. Trebonius,
Gaius) (?-43 г.пр Хр.) Рнмскн по-
литик. народен трибун и привър-
женнк на Цезар Подкрепил създа-
ването на първия триумвират чрез
закона lex Trebonia de ptwinciis,
който повсрявал Испания на Пом-
пей и Сирия на Крас. Придружа-
ва.) Цезар в кампанията му в Га-
лия. а в 45 г.пр.Хр. станал консул
Участвал в заговора срещу Цезар
После сснатът го назначил за про-
консул в Азия, но бил убит от
Корнелий Долабсла.
threnos сттр (mpeitoc) В Гърция
надгробна песен или оплакванс на
мъртвитс
тревери (лат Treven) геогр Гер-
манско плсме. коего насслявало
зсмитс между рскитс Рейн и Моза
Главният им трал би т Августа Трс-
всрорум {Augusta Treserorutn).
днсс Трир Основан бил от Август
в 15 г.пр.Хр.
mpuapuu < тат. triaru) Римски вой-
ниии. конто в битка засмали тре-
тия боен ред, зад principes. Тс би-
нт отряд нсхотннии встсрани. из-
бирани от най-добрите войници. и
се намесвали само ако линията на
principes отсгытсла Оттам идва и
изразът res redd ad triarios (букв
..работата с в ръцсте на триари-
итс"). който означавал. чс положе-
нного с драматично и остава пос-
ледната възможносг.
триба ( тат tubus) В Рим трибите
били първоначално три: Луцсри,
Рамни н Титии. Впослсдствие
Сервий Тулий увеличил броя им и
ги разделил на tribus urbanae
(градски) и tribus rusticae(сс теки)
Трибониан ( iar Tribonianus) (VI в
сл.Хр.) Византийски юрнскон-
султ. съвстннк на Юстиниан Доп-
ринссъл много за редакция та на
големнтс юридически трудовс.
събрани по поръка на императора
под заглавие „Сборник по граждан-
ско право" (Corpus luri.s Civtlis).
трибунал (лат tribunal) Полу-
кръгла сстрада, на която сядал съ-
дебният магистрат; впослсдствие
думата означавала и страната. в
конто се намнрал съдът.
трибун (лат. tribunus) Първона-
чално трибунът бил началник на
една от трите римски триби (Луцс-
ри, Рамни и Титии). Впослсдствие
думата означавала магистраты и
висшигс офиисри във войската
Голямо значение имали народнитс
трибу ни (tribuni plebis). магистра-
ги. избирани от трибутнитс коми-
инн. чиято задача била да защита-
ват интсрссите на народа против
патриииите. Тази магистратура
била «введена в 493 г.пр.Хр. На-
- 399
mpunmux
родните трибуни имали право на
него, протест (intercession нърху
разнороден, конто можсли да бъ-
дат опасни за народа Оснен тона
тс имали право да сникнат народ-
ною събранис и куриатните коми-
иии и да разискнат законитс
(plebiscita). От Август нататък
итъжността на народния трибун
(tribunicia potestas} била поста от
императора Восннитс трибуни
(tnbiini militum} били висши офи-
цери. командвали легионите (6 на
вески легион) н сс подчинявали ди-
ректно иа консула Tribuni aerarii
били на подчинение на квестора,
събирали восннитс данъци и из-
плащали заплатите на войнииите
трибутни, комиции (лаг сонн-
liu tabula) комиции
Тривия (лат. Гл'т’/н) мит Един от
спитститс на Хската. наричана та-
ка. защото била почитана на кръе-
топыищата
триглиф (лаг. triglyphuxl Декора-
тивен слсмснт ог дорийских фриз,
нрсдставливащ правоъгълна плоча
с три отвеенн ивици. между конто
са пздълбани улейчега
Tpugecemme тирани, прави-
телството на (стгр Triakon-
tarchia) Олигархичсн режим в
Атина Той бил наложен от спартан-
ским пълководси Лизандър (404 г
пр Хр ) след поражснисто на
атннския флот в битката при Егос-
иотамос (405 г.нр Хр ) в Пслопо-
нсската война. Тираните установи-
нт режим на терор. като всички
технн противнипи модели да бъ-
даг осъдсни без пронес. Правител-
етвото им продължило само някол-
ко мсссиа. тъй като в 403 г.пр.Хр
те били изгоисни от Тразнбул.
triens тат (m/шеис) Латинска ду-
ма. конто означала третника, тоест
една грета част от дадено пяло
Слсдоватслно означавала тег.то.
равно на една трста част от аса.
монета, равна на една трста част
от аса и т.н.
триерархия (стгр irteranhia) Та-
ка сс наричало командвансто на
една трирема, а в Атина и задьл-
жснисто на триарха. тоест на ка-
питана на триремата да въоръжн и
поддържа на свои разноски един
военен кораб.
тризъбец (лат iruiens} Скиптър
на Посейдон. Бил също и орьжис
на никои гладиатори
mpuu (стгр Thruu) мит Крилати
денойки. конто живеели на Парнас
и преподавали изкуството да сс
пророкува. Били дойки на Аполон
триклиниум (лат. triclinium)
Прсдставлявал три канапста. раз-
положени около масата. върху ко-
нто римлянитс сс излагали. за да
сс хранят. Впослсдствие придоби-
ва значение и на „трапезария".
трилогия (лат. trilogta) На тсат-
ралннте представления в Гърпия
автороте сс янявали с три трате-
дии, сюжстно и идейно евързани.
конто образунали една пялостна
трилогия След тях се играема са-
тирна драма със сюжет от същия
митологически иикъл на три логия-
та. Чстиритс произведения обра-
зували тстралогията
trinundinum лат (тринх ндин\ н) В
Рим така сс нарича.'! периоды от
три nundinuc (-»1 или двайсст и сс-
дсм дни. конто трябвало да минат
между представянсто на един кан-
дидат и датата на гласувансто. как-
то и между свиквансто на комиии-
итс и самитс сьбрания.
mpunmux (стгр. tripfvehos} Три
восъчни нлочки. върху конто се
записвали различии веща. Тс били
Триптолем
- 400 -
свързани помежду сн. така чс сс
сгъвали една върху друга.
Триптолем (лат Tnptolemus)
мит •+ Демофонт
трирема (лат. trtremis) Кораб. из-
ползван от гърцитс н римляните. с
три реда гребни от всяка страна
Тритон (лат Triton} мит Морски
бог. снн на Посейдон и Амфитри-
та, с конто живссл в морските дъл-
бини. Изобразяван бил като човск
н горната част на тялото и като ри-
ба в долната. с раковина в ръка.
която използвал като рог С нсго-
вия звук успокоявал морските
обитатели в буря.
mpumonamopu (стгр Tritopato-
res) .мит. Така били наричани три
божества, конто закриляли брако-
встс и раждането
триумвират (лат. triumviratus)
4 три\ чвири
триумвири (лаг tresvtri или tri-
umviri) I. Имс. косто римляните
давали на колегия от трима Чле-
нове с различии задължения Напри-
мер triumvri capitales отговаря ли
за затворите и държавата. за
изпълнснисто на смъртнитс присъ-
ди и за обшсствсната сигурност;
triumviri monetares сс занимавали
със ссчснсто на монсти и пусканс-
то им в обращение; triumviri ери-
tones организираш общсственитс
. пиршества 2. Така били наричани
Цезар, Помпеи и Крас, когато в 60 г
Пр.Хр. склочили договор (първн
триумвират), за да държаз в свои
ръпс управлението на Империята
Впослсдствие Антоний, Октавиан
и Леина образу вал и вторим триум-
вират (43 г пр.Хр ).
триумф (лат. tnumphus) В Рим
това била най-високата почсст. ко-
ято сснатът присъждал на иълко-
водси победите.! (разбира сс. не в
граждански война). За да получи
тази награда. пк1ководецът тряб-
вало прсди това да е бил назначен
за диктатор, консул или претор и
лично да с командна.! решително
сражение, в косто да са загинали
ионе 5 000 враговс. Церемония!а
прсдставлявала шествие, в коею
участвали сснаторитс и войската
То влизало от триумфалната арка
и сс изкачвало на Капитолийским
хълм. Победителя г се движсл сред
шпалира от ликуващи хора върху
позлатсна колесница с лавров не-
нец на главата В шсствисто вър-
вяла и дълга редина носачи, нато-
варени с най-ценното оз военнага
плячка. присъствали и пленниии-
тс. Веднъж изкачил сс на Капито-
лийским хълм. <п>лководецъ1 изв>.р-
швал тържествсно жертвоприно-
шение в храма на Юпитер Капито-
лийски След цсрсмонията обик-
новено сс изпълнявало смъртното
наказание на пленению вражески
иълководци. Ако нимало доста-
тъчно основании сснатът да при-
слали триумф, пълководецът можел
да претендира за овация
Триумфална арка (лат. Arcus
Triumphalis) Типично римска ар-
хитсктурна структура Първона-
чално била само една дървена
порта, построявана, за да преминс
през нея ньлконодсиът победите!
в дсня, в който сс чсствал три-
умфы Впослсдствие се пренър-
нала в масивсн възпомснателсн
памстник от камък, украссн със
статуи и барслсфи. като Арката
на Тит, построена, за да напомни
за забслсжитслнитс победи.
Троада (лат. Troas) геогр. Антич-
ного име на облает в Мала Азия,
през която тскат рекнте Симосит и
Скамандър. Главният и град бил
Троя или Илион.
- 401 -
Троя
Троил (лат. Тпн1и.\) личи Най-мал-
кият от синовстс на Приам и Хску-
ба Било предопределено от съдба-
та. че докато Троил с жив, Троя ня-
ма да бъде превзета. Независимо
or тона предсказание гои нс се по-
колебал да влете в бои с Ахи л. но
бил убит от него и малко след това
(рады падная в ръпстс на гърцитс.
Спорсд друга легенда Ахил бил
обладай от необуздана страст по
троянския младеж и го убил невол-
ив но време на срсща с него.
Трой (лат. Тим) лнчп Цар на Троя,
син на Ерихтоний. Ожени л сс за
Калироя. дъшерята на Скамандър.
от която връзка сс родили Ил.
Асарак и Ганимед Па него област-
та била наречена Троада. а столп-
дата и Троя.
трофей (стгр. tropaeum. късен
зат tmphaeum) Възпомснатслсн
иамстннк за победа Първоначално
доспсхитс и оръжията. отнети от
праговстс. били окачвани на кол
или струпвани на куп. Впослсд-
ствие се разпространил обичаят да
сс издигат памстнипи. например
релефнн колони, изобразяваши
нредавансто на оръжисто от враго-
истс. Един от най-важните памет-
hiiiiii от този вид с грофеят в Тур-
бин, близо до Монако, издигнат в 6 г.
пр Хр.. за да ознамснува покорява-
нето на лигуритс от Август.
Трофоний (лат. Tmphonius) мит
Прочут архитект от Беотия, койго
заедно с брат сн Агамсд построил
храма на Аполон в Делфи. Когато
Трофоний поиска.') от бога възнаг-
ражденис за своята работа, той му
отговорил чрез устата на Пития
да почака оссм дни, като между-
временно сс отдадс на празнснства
и । улии Но след изтичансто на то-
ni срок двамата брагя били наме-
рени мъртви или спорсд други би-
ли ногълнати живи ог гсмяга.
След време в Беотия настъпила
голяма суша и Аполон посъвствал
хората да открият Трофоиии. кон-
то, скрит в една пещера в Леба-
дня. щял да нм дадс съвст Ьсо-
тийците го открили. кати просле-
дили ято пчели. и Трофоиии ги на-
учил как ла сс справят с бсдстние-
то Оттогава тази пещера станала
едно от наи-и ibcc’thiitc прорица-
лища в Гърция. a roii бил почитан
като бог и смятан за син на Ано-
лон Агамсд и Трофоний се про-
чуян и със строежа на пещери.
крипти и тайнн помещения за съх-
рапяванс на съкровиша Във
връзка с тази им дейносг е свьр-
зана и една друга легенда та диа-
мата братя. която сс отпася до
кражбата на съкровищсто на Хи-
риси. -> Теапсг)
трохей (спр tmehums. 1.11 и<>-
chaeus) В гръиката и (атинската
метрика стънка, състансна от две
срички. една дълга и една кратка.
Троя (лат Tmia) геогр Стоптана
Троада. разположена между рски-
тс Симоснт и Скамандър Ненния)
акропол сс наричал Пертам. а сто-
ните И били IIOCTpOCHII СПОрСД IC-
гендата от Посейдон и Аполон
Троя била наречена на Трои, нейн
пар. внук на Дарлан )-♦>. а на Ил.
нейния основатсл. сс нарнчала съ-
шо Илион Разрушанането на гра-
да станало вероятно прсз 11X4 г
пр.Хр , когато бил прев тег oi г ър-
цитс след прочутага воина, възпя-
та от Омир в „Илиада** (-♦ Парис.
Елена. Приам. Ахил. Агамемнон.
Одиссй и т.н .). В продължснис на
всковс уясните сс мъчелп да от-
крият къдс точно сс с намирала
Троя, но едва Хайнрих Шлиман в
1X71 г. успял да я локалн игра вър-
ху хълма Хисарлък.
tuba
- 402 -
tuba лат (wine) Тръба. духов ин-
струмент. използван във войската
за воснни сигналы. На нся сс сви-
рело и на жертвоприношения,
представления и на погрсбални
церемонии Изпълнытслитс сс на-
рычали luhu тсч
Tubilustrium лат (Тгбн /ктри\ м)
В Рим празник на освещаване на
бойнитс тръби, използвани при
култа Организирал сс дна пъти н
годината. на 23 март и на 23 май
Тукидит ( лат Thucydides) (около
460 400 г.пр.Хр.) Старогръпки
историк, родсн в Атина в семей-
ство на аристократ Живял в спо-
хата на Пернкъл. Участвал в Нс-
лопонсската война като стратег и
командна.! част от флота. Не успял
да предотврати занзсмансто на
Амфииолис от спарганцитс. наце-
ло с Бразидас. заради което бил
съдсн и изпратен в изгнание Тога-
на прсдприсл дълги пътсшсствия,
вероятно прекара л и известно врс-
мс в Тракия. като събирал полезни
сведения и трупал личин впечатле-
ния за исторический си труд След
двайсст години сс завърнал в Ати-
на. къдсто мазко след това умрял
Истового произведение в оссм
книги, озаглансно ..История на Пе-
лопонсската война" разказва съби-
тията. случили сс прсз двайсст и
една от двайсст и оссмтс години на
конфликта Тази история представ-
лява критична и обсктивна версия
на случилото сс прсз това време и
е нснадминат извор на факты и
персонажи, аналп играни от съврс-
менник със строгостта на учен
Стилът му с лаконичен и скспрсси-
вен Историяга на Тукидит сс смя-
та единодушно за първи пример на
полнтичсска историография.
Тула (лат Thule или Thvle} геогр
Най-севернага земя. позната на
античнитс географы. Била споме-
ната за първи път от мореплавате-
ля Нитей като остров. Била с
идентифицирана различно, като
Исландия. Ill отланле ките остропи
или Норвегия
Тулия (лат TtiUta) Име на три из-
вестии римски матроны I. (VI в.
пр.Хр.) Дъщсря на Сервий Тулнй
омъжила сс за Луций Тарквинии.
бъдещня Тарквинии Горди, който я
убил, за да сс ожени за сестра и.
която носсла същото имс 2. (VI и
пр.Хр.) Сестра на иредходната
Убила първия си съпруг Арунт
внук на Тарквинии Приск. и после
сс омъжила за зет си Луции Тарк-
внний Двамата органнзиралн
убийството на стария цар Сервий
Тулий Неудовлетворена от пре-
стъплснисто, жсстоката дъшсря
прсминала с колссницата си през
окървавения труп на баща сн 3.
(77 46 г.пр.Хр.) Дъщсря на Цице-
рон, омъжвала сс три пъти Тре-
тий! й мъж бил Корнелий Долабс-
ла Ощс млада умряла при ражда-
нс и Ципсрон. дълбоко съкрушсн.
написал в ценна намет „Утеше-
ние**.
Тузнелда (лат, Thusnelda} (I в
сл.Хр.) Дъщсря на Ссгсст. първс-
нси на хсруспитс. и съпруга на
Арминий (•♦).
Тул Хостилий (дат. Tullus Hosit-
lius) ( ’-640 г.пр.Хр.) Трстият
римски пар. Имал сабинскн про-
изход В 673 I пр Хр дошъл на
мястото на Нума Помпнлий Тон
бил воинствен цар Разгроми!
Алба благодарение на прочутото
сражение между тройкитс браги
близнапи Хоранни и Курпашш
Подчинил града Вен и водил вой-
ны с граничннтс градовс. заси.т-
вайки така собствсната си нласт
Смъртта му настъпила при стран-
- 403 -
Тюхе
ни обстоятслства Спорен никои
ou t убит от мълния по врсмс на
религиозен ритуал. Спорен други
го убил Анк Мариин, конго под-
палил дворсиа му. за да покажс,
чс боговсте го наказват за нсбла-
точестисто му.
tumuttuarius exercitus iai (лп-
\iv imvapuvc екчерцит\с) Така сс
нарича'1 и Рим набързо наиравеният
набор в случай на внезапна нойна.
туника (лаз tunica) Дрсха с къси
ръкави. носсна направо върху тя-
лото. Когато била с дълги ръкави
сс наричала manicala tunica.
турма (лат tuima) Отделение от
римската конница ( една песета
част от крилото).
Турн (лат, Tumas) мит Италийски
герой, пар на рутулитс. син на Да-
ун и Венилия. брат на Ютурн. Той
сс влюбил в Лавинпя, обещана му
от паря Латин и царипата Амата.
която после била далека за съпру-
га на Еней Турн обявил воина на
троянскиягерой, но в двубоя с не-
го паднал убит.
Тускулум (лат Tusculum) геогр
Град в Лациум (днсс Фраскати,,
основан според легенда га от Теле-
гон, сина на Одисей и Кирка В
око лноститс му се намирала ни ла-
та на Цицерон
Тусция (лаг Тим ia) геогр Друго
имс на Етрурия.
tutulus лат (лплп /к ) Висока при-
ческа с конусовидна форма, носе-
на от фламинитс (•♦ фашини) и
тсхните съпруги.
Тюхе (стгр Tvehe)мит Гръико бо-
жество, олицетворение на съдбата
и щастливия случай
Ygeu (лат. Udaeus) мшп. Един от
спартитс (-*), баша или дядо на
прорицателя Тирсзий.
Улпиан, Домиций (лат. Ulpianus.
Domitius) (?-228 гсл.Хр ) Рнмскн
юрист, родсн в Тир Бил ученик на
Папиниан Живял в Рим и заемал
нажни длъжностн при импсрато*
рите Каракала и Септимий Север,
а Александър Север го назначил
за префект на преторианиите Не-
говата голяма строгост обаче прс-
дизвикала нснавистта на подчине-
нитс му и тс го убили Голяма част
от произвсдснията му са в основа-
та на Юстиниановото законодатс-
лство.
umbilicus лат. (умптикус) В Рим
така се нарнчал подаващияг сс от
средата на книжния свитък кран
на пръчката, около която се нави-
вал книжният лист.
umbo лат (у.ибо) Центърът на ши-
та. Той бил изпъкнал и сс изпол-
звал в ръкопашния бой за нараня-
ванс на противника
umbra лат (гиб/>о) Думата на ла-
тински означава „сянка**. Така сс
нарнчал и този. който отивал
някъде като придружител. без да
бъде покансн
умбри (лат Umbn) Древен ита-
лийски народ, който първоначал-
но насслявал една обширна тсри-
тория между рскитс Но и Тибър и
Адриатичсско морс Впослсдствие
били изтласкани ог галите, струс-
китс и сабините Оттсглилн сс н
долината по горною течение на
Тибър и отчасти в централиата
част на Апснинитс Участвали ка-
то съюзницн на Рим във войната
срещу самнититс, срещу Ханибал
и в Съюзническата война. Август
ги възнаградил, като им дал излаз
на Адриатичсско морс
Умбрия (лат. Umbria) геогр Ита-
лийска облает, населена от умбри-
тс (-») Главнитс и градове били
Ариминум (Anminum). Фанум
(Fa num Fortunae), Ту дер (7ж/<т).
унция (лат uncia) В Рим така се
нарича та една дванайсста част от
всичко Като линейна мярка съот-
встства на 21.5 см. като мярка за
тежина на около 28 гр. Като моне-
та унцията била една дванайсста
част от аса.
Уран (стгр Ouranos. лат С'шшл)
мит Най-древното гръцко боже-
ство, чисто име означава „небе"
Бил съпруг на Гея. с която съзлали
титаните, титанндитс. циклоните и
хскатонхсйритс. От страх, чс шс
му отнемат властта. той хвърлиi
децата сн в Тартара. Внесена от
това. Гея убедила титаните да сва-
лят от трона баща сн Кронос с
един сърп отрязал оплодитслиня
му орган От бткналата кръв сс
родили Ериниите. гигантитс и
нимфитс Мслиади. Кронос сс ка-
- 405 -
Утика
чил на престола на Уран и станал
г ос подар на всслсната.
Урания (стгр Оигата. лат. Urania)
мит I. Епитет на Афродита Ура-
ния била богиня на чистата и небес-
на любой, докато Афродита Панде-
мия на чувствсната любое. 2. Муза
на астрономията. Била изобразяна-
на с глобус в ръка и с корона от
звездн. Според Катул имала син от
Дионис, наречен Химснсй. Спорсд
друга пости родила от Хсрмес Лин
urna cineraria лат. (i/w/u цинера-
рии) Урна, в която римлянитс па-
зе in праха на покойнииитс
ustrina лат. (г<трина} Така сс на-
ричало мястото. на косто римля-
нитс изгаряли труповстс. Прахьт
бил даван след това на близките.
конто го слагали в urna cineraria.
полагана след това в гроба
usucapio лат (т пкапио) Термин
от римского врано, който означава
придобинане на собстнсност чрез
продължителното и владесне
Утика (лат Utica) геогр. Град в
Сснерна Африка, древна колония
на Тир След Третата пуннчсска
война и послед вал ото разрушава-
нс на Картаген станала столица на
римската провинция Африка Би-
та известна със самоубийством
на Катон Утичсски. за да нс попад-
нс в ръцсте на Цезар
ф
Фабий (лат. Fabius} Имс на един
от най-прочутнтс римски родовс
(gens Fabia}, по произход сабин-
ски. С името Fabii са известии 306
войни. конто под командването на
Фабий Вибулан се сражавали сре-
шу вейте Били избити всичкитс. с
изключение на един, който про-
дължил рода. Най-значими от Фа-
бинте са: I. фабий Вибулан,
Гай Iлат. Fabius libulanus, Gaius}
(VI V в.пр.Хр.) Римски консул,
конто получил разрешение от се-
ната да защитава границите на
Рим от вейте с всички мъже от нс-
говия род. 306 войни в лезли в бой
с врага близо до реката Кремера в
Етрурия. Всички сс сражавали
храбро, но били разбити Оделял
сдинствсно синът на Фабий Квинт
2. Фабий Максим Рулиан.
Квинт (лат Fabius Maximus Rul-
lianas. Quintus} (IV III впр.Хр.)
Римски политик, консул и дикта-
тор Сражавал сс храбро с сгрус-
китс. конто подкрепяли тарквиии-
игс. и с галите. Спечелил победи в
сражения и срещу умбрите и сам-
нититс засдно с колегата си Пуб-
лий Денин Мус. Той бил икрнияг,
получил прякор Максим 3. Фа-
бий Пиктор. Квинт (лат Fabius
Maximus Сипе tutor Quintus} (III
II в.пр.Хр.) Най-ранният римски
историк, автор на анали па ста-
рогръпки сзик, нсдостнгнати до
нас. но питирани от Ливни и Ци-
церон. 4. Фабий Максим. Квинт
наречен Бавннкът (лат Fabtus
Maximus Сипе tutor. Quintus} ('.’
203 г.пр.Хр.) Римски политик, пет
пъти заемал консулска длъжносг.
след пораженисто при Тразимен-
ското езеро иоминиран от сената
за диктатор Сражавал се срешу
Ханибал във Втората пуническа
война, като сс стремил да нс за-
почва открит бой с картагсицнтс, а
само да изтошава силите им. като
ги атакува чссто и влита с тях в
кратки схватки Така дал врсмс на
римляните да сс съвзсмат и укре-
пят военната си сила.
фабриций Лусциний, Гай < шт
Fabrteius Luseinius. Gaius} (III в
пр Хр ) Римски политик и воснсн
Изпратсн да преговаря с Пир, ца-
ря на Епир. в 2X0 г.пр.Хр. той нс
сс оставил ла бъде подкупен от не-
го Чсстността му направила сил-
но впечатление на Пир и той му
върнал илснсните войници. за да
ги отвсдс в Рим. Там тс трябвало
да бълаг освободсни. при условие
чс сенатът изпълни исканпята на
царя на Епир. и да му бъдат върна-
ги. ако не нт приеме. Сенатът
отхвъртил условия та. поставени
от Пир. но Фабриций. без да сс за-
мке тя. завел обратно заложннци-
тс. удържайкн дадсната дума Нс-
говата праволинейност и иочтс-
ност станали пословични. Умрял в
крайни бедност и дори сс наложи-
- 407 -
фаланга
до да бъдс погребай на държавни
разноски.
фабула палиата ( iar tabula pal-
hata) Така сс наричал в Рим коме-
диен жанр, чисто действие сс раз-
вивало в гръцка обстановка, с
гръикн сюжет и персонажи Името
на комедията проиэлиза от гръика-
та дрсха. наречена на латински па-
лий (palHltni).
фабула тогата (лат. /oWa toga-
la) Римска комедия с римски сю-
жет и персонажи, облечеии в
римска тога, за разлика от lubula
pal It ata (-♦)
фавонии (лат. Favontus) Имс на
тот. । пролетев вятър, наричан и
зефир, който духа от запад.
фабън или фаун (лат. Faunas)
мит Римско горско божество,
впослсдствпе от ьждсствявано с
Пан Бил син на митичния пар на
Лациум Пик и внук на Сатурн От
нимфата Марика имал син Латин.
Наричалн го и Луперкал. тъй като
пазе л стадата от вълците. В иегова
чсст се устройвалн празницитс
Фимшаии и Луперкалии
фаегпон (лат. Phaeton) мат Син
на Хслиос и Климена. Искал да
има неопровержимо доказатсл-
ство, чс с син на бог. Затона
отишъл при баша си и го помочил
за му разреши да управлява само
за сдин-сдинствен ден слънчсвата
колесница, но нс успял да удържи
отмените коне. Отклонил сс от нс-
бссния път. подпалил нсбсто и зс-
мята. с горсти л рскнтс и морстата
За да спаси света, Зевс го поразил
с мълнията си и Фастон паднал в
река Еридан Нсговитс ссстри, Хс-
ша.зитс. оплаквали безутешно ги-
бслта му. Най-накрая боговсте сс
трогнали от скръбта им и ги
превърнали в тополи.
фаетуза <стгр Phaethousa. лат
Phaethusa) мит Дьшеря на Хели-
ос. една от Хслиадитс. ссстритс на
Фастон Пасяла стадата на баша си
в Сицилия След смьртта на брат
сн била превърната от боговсте в
топола (-♦).
phasellus лат (ф«зе./»г > Малка
лодка с удължена форма, с гребла
или платна. чисто имс произлиза
вероятно от град Фазела в Ликия.
който бил пристанище на пирати
факли (лат faces) В Рим фак лите,
направени от борово дърво. нано-
сив със смола или восък. нзпълня-
вали функпията на ламин В тър-
жсствсни случаи освстявалн с тях
улиците на градовстс.
factiones лат. (факционес) I.
Сдружения. политически партии
2. Партиитс на кочияшите. конто
сс състсзавалн на игритс в цирка
Били чстири и носсли имена на
Цветове: albata (бяла).prusina (зе-
лена). russata (червена), \cnela
(синя).
фаланга (лат phalanx) О гряд в
гръиката. а по-късно и в максдон-
ската войска, съставен от пехотин-
ци Те били въоръжсни със слоя и
дълго копие, наречено сариса
isaris.su). Броят им варирал от
8000 до 16 000 Фалангата сс сра-
жавала в гъст строй от многоброй-
ни редици. Прочута била макеФт-
ската фа юнга, усъвършснс гвана
от Филип II Македонски, която се
състояла от 4 096 души, разполо-
жени в 17 бойни рсда с по 256 ре-
дици Впослсдствис Филип удвоил,
а после учетворнл фалангата и об-
разувал така нарсчсната гоалма
фаааига. Със снижснитс копия
първите пет бойни рсда образува-
ли нещо като желяэна стена Фа-
лангата сс сражавали компактна и
имала много голяма ударна сила
falarica
- 408 -
falarica При римляните мстатслно
копие, косто при по-малки размо-
ри можсло да бъде хвър ляно с ръ-
ка Ако било по-голямо. го покри-
вили със запалите ши материал и
като кълчнша. смола и др и било
изхвърляно с катапулт.
фаларид Iлат Phalurts} (VI вир
Хр.) Тиран на Arpinент. по произ-
ход от Мала Азия Разкрасил гра-
да с хубави монументалнн пост-
ройки и разширил територията си.
сражаванкн сс с картагсниитс В
историята обаче с известен с юля-
мата си жестокост. Накарал кова-
ча Перил да нзработи бронзов
бик, в който тираны затварял про-
тивниците си и го нажежавал. Така
тс умирали в страшни мъкн. Сами-
ят изобретатсл на това жестоко
средство за мъчсние. Перил, бил
Пфпият. който го нзпробвал и
станал иегова жертва
falernum лат. (фа iepin w) Вино,
пронзвеждано в зсмитс. нарсчснн
ager Falernus, в Кампания, на гра-
ницата с Лациум. от юзята на сс-
вернин склон на планината Масик
Било силно вино, смятано за едно
от най-хубавите в Италия, просла-
вяно от римскитс пости
фалерон (стгр Phaleron. лат
Phalerum} геогр. Едно от приста-
ннщаза на дрсвна Атина. разполо-
жено в Саронския залив. Нсговото
значение намалюю след утнържда-
вансто на пристанищсто на Пирея
falx лат (фана) Сърп. зсмсдслскн
инструмент, извит и силно заост-
рен. конто имал различии опреде-
ления спорсд употрсбата си Има-
ло /«/.< arborarta. sihatica, vinito-
па. messona и т.н. Сърповстс би-
ли част и от въоръжснисто на
римския конник. Те сс използвали
за укрспяване на боинитс коли и
при обсадата за разрушаване на
вражсскитс укрепления (/<т/<е>
morales).
фама (лат. Fama} мшп. Латинско-
то олицетворение на Мълвага. ко-
нто гърцитс почитали като Оса
(..Илиада").
фамес (лат. Fames} При римляни-
те олицетворение на глада -♦ съшо
и Limos
familia лат (г/шш/лия) I. Всички
лица, подвластии на pater families.
т.с. жените, децата и робите 2.
Членонете на едно римско семей-
ство с едно и съшо презиме (cog-
nomen} със стспсн на agnail. т е
евързани по батина линия 3. Ро-
би ге. конто сс отбелязвали с името
lamilta ttrbana. когато работали в
кыцата. и с famiha rustica, ако би-
ли иэползнани за работа на полего
фантаз (лат. Phantasos} мит
Един от сънищата. син на Хинное и
Нюкс и брат на Морфей и Фобс-
тор. За разлика от брат си Морфей,
никога нс изнсстявал истината
фанум фортуне (лат. Fanum
Forttinae} геогр. Важен град в
Умбрия (днсс в областта Марке),
при устисто на р Мставър. в края
на Виа Фламиния (via Flamimal
Името му произлиза от прочутия
храм на Фортуна.
фаон (лат. Phaon} По всяка всро-
ягност много красив лодкар от
Митилин на остров Лесбос, оби-
чаи от Сафо. Постссата. отблъсна-
та от него, от мъка сс хвърлила в
морето.
pharetra лаг (фаретри} Колчан за
стрсли. можсл да събира до двайсст
фарнабаз (лат Phamabazas} (V
IV в.пр.Хр.) Перепеки сатрап от
Фригия. съюзник на Спарта по
време на Пслопонеската война
Поръча.1 да убият Алкивиад. който
бил избягал при него във Фригия
- 409
фаустина
Вносзсдствис прсминал на стра-
нам на Атина и победил спартан-
цитс при Книдос, сражавайки сс
заедно с Конон ().
фарнак (лат. Pharnuces) Имс на
двама понтийски парс I. Фарнак I
(‘.’-170 г.пр.Хр.) Син на Митри-
дат III Водил скспанзионистична
политика, сражавал сс срешу ца-
ретс на Пергам. Кападокия и Ви-
тиния. съюзнипи на римляните В
179 г. пр.Хр. бил победен и загу-
бил всички спсчслсни територии
2. Фарнак II (?-47 г.пр.Хр.) Снн
на Митридат VI Велики и правнук
на предходния Организирал заго-
вор срсщу баща си. конто сс само*
убил По време на гражданската
война между Цезар и Помпей сс
помъчил да разшири владснията
си. но в 47 г.пр.Хр бил победен от
I (стар при Зела в една свсткавична
война, която римският пълководец
обобщил с думитс: Гё/п, vidi. rut.
(Дойдох, видях. победих.)
фарсал (лат Pharsalus) геогр.
Град в Тссалия, на юг от Лариса,
нрочут с побсдата на Цезар над
Помпей в 4Х г.пр.Хр. Постът Лу-
кан озаглавил исторических си
снос, в който разказва събитията
от гражданската война между Це-
зар и Помпей. „Фарсалия”.
фасти лат. (fasti) I. -» dies fasti. 2.
Кишите. в конто понтифскс мак-
симус изброявал най-важнитс съ-
битня през годината. 3. fasti соп-
sulures би ли таблицу в конто вся-
ка година сс рсгистрирали имсна-
га на консулитс и на най-важнитс
магистрату встъпили в длъжност.
a fasti triumphales изброявали
нразнуванитс триумфи от римски-
ге восначалници.
fasces лат (фасцес) Символ на
върховната власт в Рим. Пред-
став лявали сноп иръчки със секи-
ра в срсдата, конто ликторитс но-
ссли пред най-висшите магистра-
ту когаю те сс появявали на пуб-
лично място. Ликторитс ги навеж-
дали пред народа в знак на уваже-
ние към него
fascinum (лат. фаецин\ и) С Гази
дума се оэначавали в Рим както
„урочасванията". смятани за дело
на завис 1ЛИВИ хора или зли дсмо-
ни. така и средствата срещу тези
магии, амулститс. Тс прсдставля-
вали пръстсни или други предметы
с изображение на deus Fasetnus
Богът. за чийто култ се грижсли
вссталкитс. предпазвал от магъос-
ннчсство. магии и зли демоны
фатум (лат. fatum) мит Изразе-
ната воля на боговстс, прсди всич-
ко на Юпитер Думата произлиза
от fari, „казнам", и означава „тона,
косто е било казано". В множсст-
вено число Fata било персонифи-
кация на съдбата, паркитс. конто
определяли бъдещето на човека
още от нсговото раждане
фауналии (лат faunalia) В Рим
празници, устройвани в чсст на
Фавън по време на дсксмврийски-
тс нони (т е на 5 декември). Праз-
нували сс от овчаритс и селяните
На този дсн сс давала свобода на
робите и стадата да бродят, където
сн искат, по ливадитс и горите.
фаустина (лат Faustina) Имс на
две съпруги на римски императо-
ру I. Фаустина Старата (104-
141 г.сл.Хр ) Съпруга на импера-
тор Антоний Пий След смъртта и
той нарсдил да я почитат като бо-
гиня 2. Фаустина Младата (око-
ло 125-176 г.сл.Хр ) Дъщеря на
предходната и на Антоний Пий
Омъжила сс за Марк Аврелий, ко-
гото придружавала в походите му
на изток и умряла в Кападокия
Майка на Комод.
фаустул
410 -
фаустул (лат Fauytuluy} мит
Овчар на пари на Алба Аму. тн
Тон оперил изостанените до рската
близнаин Ромул н Рем и тн пове-
рил на съпругата си Ака Ларснция
<-♦) да ги отпела
феаки (стгр. Phatukey. лат Phaea-
сеч} Митичсско плсме. коего оби-
тавало остров Схерня. отъждссг-
виван с Коркира (ссга Корфу). Там
иар Алкиной дал гостоприсмство
на Описей („Однсся") и му помог-
нал да се върнс в Итака
феб ( лат Phoebus} мит -> Ino.um
Феба (стгр Pho the. лат. Phoebe}
мит I Дъщеря иа Уран и Гея.
майка на Астерия и Лето, сестра
на титаните 2. Епитет на Артеми-
да 3. Дъщеря на Левкин (-») Със
сестра си Хнлаира била похтттсна
от Диоскурнте и станала причина
за свадата между тях и Идас (-») и
Линкси
фебид (стгр. Phoibidas, лат
Phoebtdas} (IV в.пр.Хр.) Спартан-
ски пълководси, изпратсн от с<|ю-
ритс на помош на максдониитс
срещу тракитс. Прешел с измама
Кадмся. крспостта на Тива. която
спартанцитс владесли в продъ тже-
ние на чстири години Фебид бил
изгонен от войската заради тази
недостойна посгъпка и убит ог ти-
ванците
фебрис (лат Febr/y} Римско боже-
ство. косто имало способности ла
кремахва трсската и на косто в
Рим били посвстсни три храма.
фегей (лат. Phegeus} мит Син на
Алфей, пар на малко градче в Ар-
кадии Дал дъщеря сн Алфсзибся
или спорсд Аполодор Арсиноя за
жена на Алкмсон (Ч). Фегей при-
ютил Алкмсон. понеже заради
убийстното на майка си младежът
биiгонен от Ериниите
федон (стгр Phatdon, лат Phue-
do} (V IV в.пр.Хр.) Старогръики
философ от Елида 11роизхождал
ог знатно семейство, но съвсем
млад бил отвлечен от пират и и
продадсн каго роб. Сократ, иора-
зен от интслигснтния му и горл
вид. накарал Алкивиад да го отку-
пи. за да може младежът да сс пос-
веги на нзучавансто на филосо-
фия Така Федон стана.! постоянен
и много привързан към него уче-
ник Той с главно дсйсгващо лице
в диалога на Платон, о заманен
именно ..Федон". в котт го са разка-
занн последимте моменти от живо-
та на Сократ След смъртта на
учителя си сс върнал в своята ро-
дина. къдсто основал фи юсофска
школа
Федра (стгр. Phuidru. тат Pha-
edra} мит Дъщеря на Минос и
Пасифая Омъжнла сс та Те тей, ог
когото родила Акамант и Дсмо-
фонт. Била обзета от гибелна
страст към доведения си син Пие-
лит. когото Тсзсй имал от амазон-
ката Хиполига. Младежът обаче я
отблъснал с ужас и отвращение
Тогава Федра сс обеенла. но преди
това наклсвстила Иполит пред Те-
тей. който го изгонил от царством
си и го проклсл (*) Ипо turn
федър (стгр. Phatdms. лат Phue-
drus} I. (V-IV в.пр.Хр.) Ученик на
Сократ и приятел на Платон, кон-
то нарскъл на него прочутия си
диалог. 2. (I в.сл.Хр ) Римски пост,
роб. по произход тракиец. освобо-
ден от Август. Писал басни в ям-
бичен сенар. нзаимствани от Езон.
събрани в пет книги. Стнховстс
му. конто под формата на алего-
рична сатира, пслели да порнцаят
порядимте на нсговото време, му
донесли омразата на Сеян, който
сс чувствал зассгнат от сатттрата
411 -
ферегп
му Наложило сс <1»с дър ла живее в
изгнание до смъртта на своя не-
приятен.
фезула I iai Foesulae) геогр Дре-
вен (рал в Етрурня. ссга Фнсзолс
фемий (лаг Phcinio\) \tttm Пер-
сонаж от „Однсся*’. музикант. кон-
го иссл в двора на Одисей в Итака.
фена (лат. Phuenno) lac.ino с Клс-
га. една от листе харнти. почитанн
в Спарта.
фенестела, Луций (лат. Fene-
\fcllu. Lucius) ('.’ 20 1 сл.Хр.) Рим-
ски поет и историк, съвременннк
на Август и Тиберий, автор на
„Анали”.
fenestrae лат. {t/wueiтре) В Рим-
ската къща отвори, прапсни в сто-
ните. за да влита въздух и светли-
на Така сс наричали и амбразури-
тс. пропеките в обсаднитс кули, от
конто стрслпитс норазявали цслта
феникс (стгр Phoinix. лат Pho-
enix) мит. I. Син на Агенор и Ар-
гнопа или Тслсфаса и брат на
Кадъм Баша им изпратил двамата
братя да । ърсят сестра си Европа,
отвлечена от Зевс Екснединнята
ня мала успех и тогава Феникс сс
установил на брега на Средиземно
море, п страната. която после била
наречена на нею Финикия 2. Син
на Аминтор. паря на доловите. и
на Хнподамия или Клсобула. Зада
накажс мъжа си за изнснярата. тя
накарала «Ренике ла прельсти лю-
бопницата на баща сн. Тогава
Аминтор го проклсл Той избягал
във <1>тия при Полей, който го на-
iipanii । наставник и учител на сина
си Ахил Феникс придружавал лю-
бимия си ученик в Троянската
воина („Илиада”). След смъртта
на 1сроя отишъл в Гърпия и нака-
pa i Нсоптоясм да го послсдва и
Троя След превземането на града
сс завърнал с Неоптолсм и умрял
в Тракия 3.1(рнказна птица, почи-
тана от ст пптянитс. която на вески
нсгстотин години сс самоизгаряла
в гнездото и сс възраждала от пс-
пслта си.
фера (лат Pherue) геогр. Град в
Тссалия където според легендата
парунали <1>ерсс и Адмет Внос дей-
ствие бил управляван от тирана
Алсксдандър от Фера (IV в ) По-
късно (352 г.пр.Хр.) го занладял
•Рилин II Македонски Нан-накрая
Фера била покорена от римляните
фералии (лат. fenilia) Празниии в
чсст на мъртвитс. конто се устрой-
нали в Рим през мссси февруари
Тс иродължавали сдинайсет дни
Смятали. чс тогава душите на
мъртвитс сс пръшат на земята и се
спнрат на собстнения сн гроб, за
да гуляят с храната. която им е ос-
тавена там в дар
ферекрат (лат Pherenuies) (V в
пр.Хр.) Атински поет, един ог
прсдстанитслитс на crapaia ani-
чсска комедия Автор на много-
бройни произведения, от конто
нма само фрагмент.
ferentarii лат (фереитарии) Леко
въоръжени римски войници. кош о
преди битката в лизали в прсдвари-
телни сражения с неприятеля.
ферентинум ( лат. Ferentinum) . с-
огр. Град на хсрнииитс. който се
намнрал в Лаииум. на йзток от
Рим Близо до него, на едно свеше-
но място. наречено lucus Ferentinue
(Фсрснтинската гора), латинитс
провеждали споите събрання.
ферепз (лат. Phenes) 1. Син на
Крстей и Тиро. основал града Фе-
ра в Тссалия. където царувал. Бил
баща на Адмет и Ликург 2. Син на
Язон и Медея, убит заедно с брат
си Мсрмер от собствената си май-
feriae
- 412
ка Така тя искала да си отмъсти на
Язон, понеже сс влюбил в Главка.
feriae лат. (ферие} Имало опрсдс-
лени дни в годината. посвстсни на
култа. нарсчени и dies feslt. в ком-
то било забранено да сс работн
Разделяли сс на privatae (частни).
празнувани в семсйствата при
ражданс. брак, погребение, и pub-
lic ас (обществен и) - при обпгоус-
тановенн или нзвънредни празни-
пи Fenae Latinae били събрания
на главнитс римски градовс. конто
се осыцсстнявали наи-напрсд под
ръководството на Алба Лонга, а
после на Рим При Тарквинии Гор-
ди участващитс градовс били чети-
ринсст и селем. По врсмс на тези
събрания сс извършва ли жертво-
приношения на Юпитер и предсга-
витслитс на градовстс сс заклевали
взаимно във вярност към съюза.
Feriae xcholarum сс наричалн учс-
ничсскитс ваканцин. конто били по
време на Сатулналиитс и на
Квинкватриите. Послсдните сс ор-
ганизирали в чсст на Минерва и се
наричалн така от quinque. „пет",
понеже траелн ист дни
ferculum лат. (ферке test) I. При
римляните поднос, върху който сс
занасяла храната до масата 2. Но-
силка. на която при триумфитс сс
поставили доспехитс на побсдени-
тс враговс или при процссиитс
изображенията на боговсте
ферония (лат Feroma} нит Ита-
лийска нимфа, покровителка на ос-
вободсните роби. на горите и цисти-
та. Римляните я почитали като бо-
гини. а ПО-КЗ.СНО била отъждсствсна
с Юнона Имала храм в подножие-
то на планината Соракт. Била май-
ка на Ерил. паря на Пренеста
фесцения (лат Fescenma} Град в
Етрурия. откъдсто произлнзат
carmina fescenmna (фссценински-
тс песни) Тс били съставенв от
народа стнховс с разпуснато
съдържанис и неприличии думи
във формата на диалог Нести се
по време на сслските празнипи
фециали (лат let tales} Жрсчсска
колстия, основана от Нума Пом-
пилин и от Анк Марций. съставс-
на от двайсст жрепн. Били избира-
ют до живот от срсдитс на патри-
пиитс и сс занимавали с всичко
което засягало международного
право: обявявалн войни. ск почва-
ли мир. грижсли сс за спазването
на логовореностите и били извра-
щай и като посланник за нодписва-
нс на договори При обявяванс на
воина нан-възрастннят фсинал
Ipatei patratus} шивал с колегитс
сн до гранипитс на вражеската
страна и като иэричал снспиална
формула, хвърлял одно окървавс-
но копие в територията на нсприя-
тслитс. Ако ставало въпрос за от-
далсчсни земи. ритуалът се извър-
швал в храма на Белона.
Фидий (стгр. Pheidtas. лат Phtdi-
as) (V в.пр.Хр.) Вслнк гръикн
скулнтор. родсн в Атина. Пернкъл
му възложил ла ръководи строс-
жите на Акрополя и скулптурната
украса на Партснона. Създал про-
чутата статуя на Атина Пиртент
от слонова кост и злато, висока
дванайсст метра Тя сс намирала
във вътрсшността на Партснона.
но за съжалснис била пог у бела
Обвинен несправедливо, чс си с
присвоил част от златото. предви-
дено за нокриванс статуята на
Атина Партснос. Фидий бил хвър-
лен в затвора Там умрял, ставайки
жертва на завистта и неблагодар-
ността.
фидипид (сир. Phetdippides. лат
Phidipptdes} (V в.пр.Хр.) Прочут
атински всститсл В 490 г.пр.Хр.. по
- 413
филип
време на Псрсийскитс вопим, бил
изпратсн в Спарта, за да иска по-
мет. Изминал раэсгоянисто от над
шеста километра само за два дни
Атинянитс му издигнали памстник.
за да сс помни нсговото дело.
фила (стгр phvle) Едно от най-го-
(смитс политически подразделе-
ния в гръпкитс градове-дьржави
Образувани в дрсвността от пле-
мена с един и сын корен, филитс
обхватали всичкитс граждани.
сдружсннята с тсхните изпълнитс-
|и н жрепи и лока лнитс сдинипи с
админисгратннни и посини функ-
ции Означаю в Атина тс били чс-
тири и сс унравлявали изключи-
телно от аристократитс. С дсмо-
кратичната реформа на Клистсн
(VI в.пр.Хр.) Атина била разделе-
на на дссст фили и принадлежно-
стта към тях. означало установсна
в зависимост от местонахождсни-
сто. после била прсдавана по нас-
1сдство Всяка фила сс разделяла
на три фратрии (-♦) В Спарта
иървоначалннтс зри дорийски фи-
III били замснсни около VIII в.пр
Хр. от пет мсстни фили Те изби-
рали пстима сфори и от тях сс
нзвьршвал наборы на lot hoi (от-
рядите) за спартанската войска.
Всяка фила била съставсна от дс-
сст ohai' (подразделения).
филамон (лат Philummon) мит
Тракийски пост и музыкант. син на
Хполон и Хиона. Бил обичан от
нимфага Аргиопа. от която имал
син Тамирис. Пръв в ввел хорови-
гс изпълнения при свсщснодсй-
сгвията и чсст на Аполон в Делфи
Филемон (лаз Philemon) I. мит
Стар беден селянин от Фригия С
нобимата си съпруга Бавкида
иодслоннли и бедната си колиба
кие и Хсрмсс, конто им сс прсд-
станнти като просипи. Дотогава
нсички жители отказнали да ги
присмат. Боговсте. ядосани на
тях. ирсдизвикалн потоп, който
разрушил всички къщи в сслищс-
то. като останала нспокътната
сдинствсно скромната колиба на
Филемон. Тс я превърнали в пре-
красен храм, а двамата старин
обявили за нсгови жреин. Филе-
мон и Бавкида измолили от Зсвс
да умрат засдно. След смъртта им
били нревърнатн в дървста (Ови-
дии. „Мстаморфози"). 2. (?-263 г
пр Хр ) ист Старогръпки коме-
диограф. един от прсдставитслнтс
на новата атическа комедия, съ-
перник на Мснандър От него сс
ндъхноиявал Плавт
филет (лат Philetas) (IV III в
пр.Хр.) Елинистичсски пост и фи-
лолог. родсн на остров Кос Бил
възпитатсл на Птолемей II Фила-
дслф. Писал елегии. епиграми и
кратки спичсски съчинсния.
филида (лат Phvllia) мит. Дъще-
ря на тракийскня пар Ситон или
Ликург Той подслонил сина на Те-
зей Демофонт, когато слязъл на
тракийскня бряг на връщанс от
Троянската война Момичего сс
влюбило в героя и нръзката между
двамата млади продължила някол-
ко месеиа. След това Демофонт
трябвало да отидс в Атина. къдсто
го чакалн важни държавни дела
Обещал на Филида. чс щс сс върнс
точно след един месец. но обегоя-
телствата нс му позволили да
удържи на думата си. Когато мо-
мичсто нс виляло любимия си в
урсчеиия ден. сс обссило. Тогава
боговсте я превърнали в бадсм.
филип (лат. Philippic) Имс на пе-
тнма македонски паре 1. Филип I
(VI в.пр.Хр.) Син на Аргей 2. Фи-
лип II (около 3X2 336 г.пр.Хр.).
наречен Велики. Син на Аминт II и
филип, Марк Юлий - 414 -
баша на Александър Ве шки Бил
нзнратен от баща сн като заложник
в Типа, къдсто се учит на военно
нзкуство от Епамннонд Заел мяс-
тото на браг си Пердика Голямата
му амбиция го г ласкала да утиър-
ждава все повечс хсгсмонията си
над Гърпия 11амесил се с помощ за
тссалийинтс срсщу фоксйиитс. съ-
юзнипи на Атина Обсадиi Олинт
и въпрски чс атиняните. подтикна-
ти от пламенните речи на Дсмос-
тсн. изпратили значителна помощ
на града. Олинт паднал и бил раз-
рушен. Сключил мир с Атина.
твьрдс тежък за нея. понеже гряб-
ва.то да изостани съюзнииите си
фокейцн в рънстс на максдонците.
Филип получил и прсдссдатслство-
то на игритс в Делфи Дсмостсн
потърсп г реванш и успял да съюзи
Тива и Атина, но войската им била
разбита от максдонците при Хсро-
нся (338 г.пр Хр ) Тогава Филип,
фактически вече господар на Гър-
пия. прояви i б татородство спрямо
Атина и oopaiyB.il Елински съюз с
участисто на всички гръики градо-
вс без Спарта. Този съюз призна-
вал правого на македонский пар да
бъде арбитър при свснтуалнитс
вътрешнн конфликти. както и това
да бъде военсн глава. За да заздра-
ви съюза между гръикитс полней,
на един пане шнеки съвст, състоял
сс в Коринт, обяви i воина и 337 г
пр .Хр на Персия, която трябвало
да бъде предтюждана от него Но
когато сс върнал в Македония, до-
като приготвял похода, жена му
Олимпия наела човск да го убис
Фи шп II сс проявил като талант-
шв държавник. засилвайки ре та в
своята сграна и правсики по-си-
гурни траницитс и Осигурил hi ia-
зи на морс и зав ладя л богат и на
природни богатства геритории Ре-
формирал войската. правсики не-
компактна максдонската фаланга
3. Филип III Аридей (стгр
Anhidaios или Aridaios) (?—3I7 г,
пр.Хр.) Брат на Александър Веш-
ки. слабоумен, качил се на трона
след неговата смърт и бит убит по
нарсжданс на Олимпия 4. Фи-
лип IV ( ’ 297 г.пр.Хр.)Син и нас-
ледник на Касандър, царувал само
няколко мсссца. 5. Филип V (23Х
I79 г.пр.Хр.) Послсдиият пар на
Македония, син на Деметрии II.
наследил Антигон Дозон. Обсди-
нил сс с Ахейекня съюз срешу
Етолиискии съюз п Спарта и ги по-
бедил Войната завършила с мира
при Навпакт После сс съюзил с
Ханибал срсщу римляните и дълго
време воювал с тях. докато в 197 г.
пр.Хр в битката при Киносксфалс
бил победен от консула Тит Фла-
минин н бил принудсн да ссоткажс
от хсгсмонията си в Гърция.
филип, Марк Юлий (дат Phi-
lippas. Marcus lithic) (около 204
249 г.сл.Хр.) Римски император,
заради произхода си наречен
Араб. След убийството на Горди*
ан III в 244 г., бил обявен за импе-
ратор от лсгионитс и признат от
сената. Срещу него сс отправит
Дспии Траян (-♦». победил го и го
убил в сражение при Верона
филипи (спр. Phdippoi. лат Phi-
lippi} геогр н ист. Македонски
град на гранпиата с Тракия. Древ-
ното му имс било Крснида Фи лип II
го превзел. укрепил го. за да го
предпазп от набсзитс на нарварите
траки и му дал името сн Известен
с с битката. станала там през 42 г
пр.Хр., в която Антоний и Октави-
ан окончателно разбили войскнтс
на Брут и Каснй.
филипид (лат Phihpptdct} (IV н
пр.Хр.) Старогръики пост, пред-
- 415 - филон
станитсл на новата агичсска коме-
дия Heron приятен II покропите I
бил Ли зимах. Починал от радост,
че с спечслнл награда срещу съ-
перника си Написал 45 комедии
филипики (стгр Philippikot logoi.
лат Phihppicae oratitmes) Прочу-
iii речи, произнесено от Дсмостсн
срещу Филип II Македонски По
аналогия така били нарсчснн и рс-
читс. произнессни от Цицерон
срещу Марк Антоний.
филира (ла! Philvra) мит Дъще-
ря на Оксан От нея п Кронос се
родил кентавърът Хирон
филоксен ( iai Philoxenu*) (435
3X0 i пр.Хр.) Старогръики пост,
роден и Кит ера. автор на дитирам-
би Живя i при двора на тирана
Дионисий Стари и Сиракуза Из-
паднал и нсмилост и бил нзнратен
от нею за известно време в каме-
ноломни тс Впослсдствие Диони-
сий го освободил и отново го при-
ел в двора сн. Тираны обичал да
пище стихове и на един банкет, на
конго присъствал и Филоксен. ги
дскламирал. очаквайки, че ше по-
лучи .IIIIO.IIICMCII1 и Всъщносг
придворнитс го засипали с ласка-
телства, но посты не казал ннщо
Когато Дионисии поискал мнение-
то му. той. вместо отговор, поже-
лал стражитс ла го отведат в зат-
вора Но този път тираны оценил
остроумного и твърдостта на Фи-
юксен и му простил
филоктет (лаi Philoctetes) мит
Син на Псант и Демонакса Бил
приятен на Херакъл и след
смъртта на героя наследил нспо-
rpcniHiiTC му стрелн. конто прс-
III iBiiKiia in неизлечим!! рани По-
неже качссгвата му на стрелец би-
П1 известии. Менелай искал да го
теме в похода срещу Троя Нало-
жи ю сс обаче Филоктет да остане
на остров Лемнос заради боле те-
па и зловонна рана, конто получи i
след ухапванс ог змия и затона
бил изоставсн от другарите си Но
след дссст безкрайни години на
воина гърцитс разора ли от оракул,
че Троя няма да падне без с трели-
те на Херакъл. вече нритежание на
Филоктет. Тогава Одиссй го вър-
нал на бойното иоле. където бил
излекуван от Махаон След каю
възстановнл здравого сн. гсроят
избил със стрслитс си много вра-
гове. сред конто и Парис. След
разрушавансто на Троя сс въриа л
в родината сн Мслибся. Toil е гла-
вен герои в едноименната траге-
дия на Софокъл.
филомела (лат. Philomela) мит
Дъщеря на атинския пар Пандион
и Зсвксипа Била изнаенлена от
Тсрсй. тракийски пар и съпруг на
сестра й Прокна Той накарал да и
отрежат стика, за да нс можс да ка-
жс на сестра си за станалото, а
излъгал Прокна. че Филомела е
умряла Но тя. затворена в един
безлюден дворец, все пак успя и
да я извести Обрисувала драма-
тичната случка с бродернн върху
платно, косто успяиа да й го прати
Тогава Прокна освободила Фило-
мсла и тс реши ли да си отмъстяг за
изнсвярата и жестокое тта на Тс-
рсй. Убили Итис.сина на Прокна и
тракийския цар. и му го поднесли
насечен на траиезата. Разбирайки
от жена си за ужасного преет виде-
ние. Тсрсй се втурнал да гони двс-
тс жени Когато ги наспи ал обаче.
боговстс ги ирснърнали н ниши
Прокна в лястоннца. Филомела в
славен. а Тсрсй в папуняк.
филон (ji.ii Phihm) I. ('* SO । пр
Хр.) Старогръики философ от Ла-
риса. представите.! на ..новата
Академия", учигсл на Цицерон 2.
филопемен - 416 -
(около 15 г.пр Хр 50 г.сл.Хр.) Ев-
рейски писатсл и философ, ролей
в Александрия Бил изпратсн като
посланнк при Калигу ла Опитая сс
да защити съотечсственииитс сн
пред императора, разгневен. че не
искали да поставит неговитс ста-
туи в храмовстс си Философскитс
и историческитс му произведения
имат слсгантсн и много скспрсси-
вен стал. Интересно с съчинснисто
му за исторнята на еврейский на-
род. за неговитс закони и обичан
филопемен (стгр Philopotmen.
лат Philopnemen) (253 IX3 г.пр.
Хр.) Гръцки пълководеи. ролен в
Мега лопол. Обичал спокойстиис-
то на по лето, живял сред овчаритс
и сслянитс и за да казн воля га си.
си налагал голсми лишения. След
няколко военни успехи заставал
начело на Ахейския съюз. По вре-
мс на похода срещу мессниитс бил
пленен от вражеский пълководси
Динократ и принуден да сс отроки
Разказвали. че прели да подносе
смъртоносната напитка към уста-
та си. сс осведомил как са се дър-
жали войнииите му на бойното по-
ле. След като разбрал за побсдата
им. заявил, че при толкова добри
новини умира щастлив.
филострат (лат Philostrutus)
Имс на двама гръики рстори I.
Фнлострат, Флавин (лат Philo-
slrulus. Flavius) (около 170-244 г.
сл.Хр ) Родсн на о Лемнос или
спорсд други в Атина Прочут ста-
рогръики софист, живял в Рим при
Септимии Север Написал романи-
зираната биот рафия „Живогът на
Аполоний от Тиана", съчиненнсто
..Картини". косто с описание във
вид на рсторична проза и ..Биогра-
фии на софиста". 2. Фнлострат
Млади (III в.сл. Хр.) Внук на
предходния Преподавал в Атина и
написал също ..Картин", подра-
жавайки на дядо си.
филотас (лат Philofas) (IV вир
Хр ) Пълководси на Александър
Велики, син на Пармснион (Ч).
Обвинен, чс с участвал в заговор
срещу македонский иар. бил изте-
заван и убит заедно с баща си
финей (лат. Phineus) лини I. Син
на Бел и Анхиноя. брат на Египт.
Данай и Кефей Бил влюбен в
прскрасната си племеннипа Анд-
ромеда и искал да сс ожени за нея.
но тя била дадсна за жена на Пер-
сей Обхванат от ревност. Финси
нападнал героя по време на сват-
беното тържсство. но той му пока-
зал главата на Медуза и го превър-
нал в камък 2. Син на Агенор. ца-
ря на Финикия Станал пар на Тра-
кии. Оженил сс за Клеопатра, дъ-
щерята на Борей, от която имал
двама сина, Плсксип и Пандион
Оженил сс повторно за Идея, коя-
то от ревност го накарала да осле-
пи дсиата от първия си брак За да
го накажат за тази иегова жссто-
кост. боговстс го ослепили и Зевс
изпратил харпнитс да го прсс.зсд-
ват Тс грабвали храната му от ма-
сата веднага том сс прнготвял да
сс храни. От това проклятие го ос-
вободили Калаис и Зет (Ч).
финикийци (стгр. Phointkcs. лат
Phoenii vs} Народ от мореплавате-
ли и търговци със семитски произ-
ход. В най-древни времена заема-
ли една облает на брега на Среди-
земно морс, съотвстстваща на
съврсменния Ливан Финикийците
били смятани за открыватели на
аритмстиката. на азбуката. Първи
ироншели сгъклото и пурпура
Най-важни тсхни градовс били
Тир и Сидон, но иивилизацията им
сс разпростряла върху много-
бройнитс колонии, разпръенатн
- 417 -
фламиний Henom, Гай
около бассйна на Сре нт земно мо-
ре, от конто най-известсн бил Кар-
таген (-»)
финтий (чат Phintiax} (IV в.пр
Хр.) Философ, питагореси. нрия-
тсл на Дамон (*)
фирмик Матерн, Юлии (лат
Firmicus Maternus. Iiiliux) (IV н
сл.Хр.) Латински писатсл. ролен
и Сиракуза Съврсмсниик на
Константин, автор на съчинсннс-
то но астрологии Matheseos Lihri
Г1П По-късно, след като приел
христнянството. накисал съчинс-
ние та i рсшкитс на сзическнтс ре-
лигии De errore profanarum reli-
gion и nt
fiscus лат {фиск\<) Императоре ка-
та каса. императорского съкрови-
щс. за разлика от aerarium, косто
било държавното съкровищс То сс
натрупнало от средетвага, оставс-
ни на императора сьс завещание,
от имнсраторскнте взимания от
провинниигс и от конфискуваното
имущество на осъдснитс.
(labellum лат (ф.июе.1) к) Ветри-
ло. изнолзпано за разхлажданс и
пропъжданс на насскомитс. Било
нзработвано от фино дърво и кау-
нови пера.
Флавий, Аеций (лат Flavius Aett-
их} (около 390-454г. сл.Хр.) Рим-
ски «осначалннк. родсн в Duro-
xtorum (Дръстз.р, ссга Снлистра)
в Мнзия Имал голямо влияние
върху императрица Гала Плаии-
дия и върху сина й Валентиниан III
Стрсмял сс да отблъснс варвари-
те от Западната империя, като по-
белил всстготитс. бургуидите и
франкитс. Спечслил най-важната
си победа в 451 г.сл.Хр. при Ката-
лонски гс колета срещу хунитс.
нреднождаки от Атила. Импера-
торы обаче. завнждащ на негова-
га популярност. накарал да то
убият
flagellum лат {ф югел и) Бич
камшнк. с който се наказвали ро-
битс или злосторницитс. Изпол-
звал сс и за животннтс.
flagrum тат {фшгр\ к) Бич изнол-
знан от римляните Направсн бил
от нрът. на конто били закаченн
метал ни топки. евързани с вериги
флак (лат Flan их} Прякор на ни-
кои римски родонс {gentex} I. Хо-
раний Флак -К 2 Флак Сегин,
Гай Валерий (лаг. Flaccus Setinus.
Gaius lalehux}{l в.сл.Хр ) Римски
спичсски пост, автор на космата
„Аргонавтнка", носветена на Вес-
пасиан и останала незавършена
Бил много ценен ог съврсменни-
цитс сн. конто поставили сдин-
ствено Вергилии пред него
фламини (лат llaniines} Рнмскн
жрецн. в т, не ден и според традиция-
та от Нума Помпнлий за обслуж-
ванс на спсциалния култ на някой
божества Flamen Dtalis отговарял
за култа на Юпитер, /lanien
Martialis за култа на Марс, flamen
Quirinalix сс посвсщавал на култа
на Кейрин. Освсн тези llaniines
maiores, посвстсни на висшите бо-
говс и избирани между патриии-
итс, имало ощс и llaniines minores.
на брои дванайсст. носвстени на
нисшите боговс и избирани от
плебеитс.
фламиния, Виа (лат Flanunia,
via} Дрсвнняг рнмскн път Фламн-
ння, построен от цензора Гаи Фла-
миний Непот. Той евързвал Рихт с
Ариминум (ссга Римини) и там се
съсдинявал с пътя Емилия {via
Aennlia}.
фламиний Henom, Гай (лат
Flaminiux Nepos. Gaius) (.’ 217 г
пр.Хр.) Рнмскн политик И I1UIK0-
фламиний - 418 -
водей Въпрекн чс бил от плебей-
ски произход. направил брилянтна
кариера и достнгнал до най-вне-
шите длъжности Като народен
трибун в 232 г.пр Хр. станал ини-
циатор на аграрен закон за разпрс-
дслянс на зсмитс на Agrum
Ptcenum (пицснското поле) при го-
лима съпротива от страна на сена-
та Като консул победил галите ин-
субри В 220 г.пр.Хр. бил цензор и
народил да се построй път. който
носел нсговото имс Фламиния (гш
Flaminia). и цирк (crrtw.v Flami-
л пи) В 217 г пр Хр се срсщнал на
бойното поле с Ханибал. Сражени-
его станало при Тразименското
езеро. къдсто Фламиний бил побе-
ден и изгубил живота си
фламиний (лат Flainimus) Име на
римски род (уелз Flaminia).
фламинин, Тит Квинкций ( лат
Flamininus. Titus Quine tins) (229
174 г.пр.Хр ) Римски консул. Раз-
бил войскитс на Филип V Македон-
ски в битката при Киносксфалс
(-♦) в 197 г.пр.Хр. и сложил край
на Втората максдонска война
flaminium лат (ф .laMuuuy st) Длъж-
ността на фламин
Флавий (лат. Flavius) Имс на
римски род (gens Flavia). от който
пронзлизали Веспасиан. Тит и До-
мициан (-♦)
флегетон ( iar Phlegethon) мит
Една от рскитс в подземния свят,
чийто пламтящи води обикаляли
Тартара и се вливали в Ахеронт
флегий (лат Phlegvas) мит Цар
на лапититс. син на Арсс и Хриза,
баща на Иксион и Коронида Мо-
мичсто било обсзчсстсно от Апо-
лон и от връзката и с бога сс родил
Асклепий или Ескулап (-*). Фле-
гий. за да отмъсти за похищенисто
на дъщеря си. подпали । храма му.
но разгнснсният Аполон го убил и
го изпратнл в Тартар Там той
трябвало да стой вечно под една
скала, заплашваща да сс срути
вески миг върху него
флегрейски, полета (лат Phle-
gruei campi) геогр. Долина с вул-
каничсн произход. разположена по
продължснис на крайбрсжисто на
Кампании, между Кума и Капуа
флор, Луций Аней мат. Florus.
Lucius Annaeus) (I II в.сл.хр l
Римски историк, родсн в Африка,
вероятно от рода на Сенека и Лу-
кан Бил современник на Адриан
когото познавал лично. Написал
кратко съчинснис или Epitome в
чстири книги за римската история
от Ромул до Август.
флора (лат. Flora)мит Богиня на
цветята и пролетта със сабински
произход. Култът й бил въвсден в
Рим от Тит Таций. Омъжила сс за
Зефир, от когото получила като
дар вечна младост. Имала храм
близо до Циркус Максимус и била
почитана с Ф.юршиите. празну-
ванн на 28 април.
фобетор (лат. Phobetor) мит
Син на Хинное, един от боговете
на сънищата Нсгови братя би ли
Фантаз и Морфей. Прсвръщалссв
змии и друз и диви животни. за да
предизвиква страх в спящитс хо-
ра. както се разбора и от самого
му имс (на старогръцкиphobeoоз-
начава ..предизвиквам страх")
фокейци (стгр. Phokeis, лаг
Phocii) Житслитс на Фокнда
фокида (лат. Phocis) геогр. Пла-
нннска облает в Цснтрална Гър-
ция. между Етолия, Локрнда и Бе-
отия. с главен град Елатея От пла-
нините й най-известна била Пар-
нас. в подножието на която се на-
мирало прочутото свстилище на
- 419 -
формиа
дслфийскии оракул. За влияние
над Делфи били провсдсни три
свещсни войни, послсдната от ко-
нто (356-346 г.пр.Хр.) предоста-
вила възможност на Филип II Ма-
кедонски да установи хегсмония
над Гъриия В I46 г.пр.Хр. област-
та прсминала под властта на Рим
фокилид (лат Phocyhdes) (VI в
пр.Хр ) Старогръцки пост от Ми-
лет. от когото са остана in малко
фрагменти от сентенции в хекза-
мстър
фокион (лат. Phocion) (?-31X г.пр.
Хр ) Атински политик и пълково-
дец, ученик на Платон. Бързо
изпъкнал като смел и способен
войник и бил избирая чстирийсст
и пет пъти за стратег Радвал сс на
голима популярност и престиж
сред атинянитс Противопоставил
сс на ожесточения наиионализъм
на Демостен и негоната натрапчи-
ва идея да се сражава срсщу макс-
дониитс Разбирал добре, чс Атина
нс с в състоянис да надпис Филип II
След поражснисто. което тя и съ-
юзницитс й прстърпсли при Хсро-
нся. Фокион бил покансн да прсго-
варя за мир Съумял да спсчсли
уважснисто първо на Алсксандър.
а после и на нсговия наследник
Антипатър. конто напразно сс
опитвали да го подкупят Той отка-
зал даровсте и почеститс. конто му
предлагали, но въпреки това дого-
ворил присмливи условия за мир
След това няколко години управля-
вал Атина. Когато Полипсрхонт
превзел града, бил обвинен от съг-
раждаиитс си в прсдателство и
принуден да сс отрови Впослед-
ствии' го рсабилитирали и осъдили
обвините лите му на смърт.
focus turicremus лат. (фокзг ту-
рикремус) При римляните мангал
с две дръжки, който сс поставил
пред олтара и в нею сс горял та-
мянът.
follis лат (фо ни ) За римляните то-
ва бил един мях или кожена горба,
или балон, наиълнеии с въздух. из-
нолзвани от атлститс за юмручсн
бой или от децата за игра на топка
фол (лат Pholus) мит Един от
кснтанритс. син на Силен или спо-
рсд друга версия на Иксион Под-
слонил Хсракъл, когато отивал на
лов за еримантския глиган. но от-
казал да му дадс от виното на кен-
тавритс Тогава ядосаният Хс-
ракъл разбил бъчвата и изпил ви-
ното. чиято миризма накарала кен-
тавритс да дотичат Избухнала
спада, при която Хсракъл избил
миозина, включително и Фол. уда-
рен неполно от героя
фоне (лат. Fons или Fontus) мит.
Бог на изворите. син на Янус.
Имал храм на хълма Яникулум В
иегова чсст сс устройвали празнн-
цитс на изворите. нарсчени Фон-
тиналии (Fontuudia) или Фонтана-
лии (Fonlanulia).
форбант (лат. Phorbas) мит
Син на Ланит, който бил син на
Аполон и от косого произлезли
лапититс По ирепоръката на един
оракул сс установил на о Родос с
кол он ист и от Елида и Тесалия Там
получил властта на острова, след
като го освободил от змиитс След
смъртта му Аполон го поставил в
съзвсздисто Дракон
форм лат. (Phorcus или Pltonw}
мит. Морски бог. син на Понт и
Гея. Оженил сс за сестра сн Кето и
от този брак сс родили грайте,
горгонитс. дракоиът Ладой. пазач
в градинитс на Хссперидите. и
други морски чудовища
формиа (лат. Formiae) геогр Град
в южната част на Лациум. разно-
форнакалии
- 420 -
ложен на залива Кайета От лозитс
на околните хълмовс сс пронзнеж-
дало много хубаво вино Областта
била осеяна с видите на богати
римски патриции, като Formianum.
Тя принадлежала на Цицерон и той
бил убит блнзо до нея
форнакалии (лат fornacahu)
Празници. въведсни от Нума Пом-
пилий. конто сс устронвали в Рим
в чест на богинята Форнакс
(Fornax), покровнтелка на фурни-
те и печснсто на хляба.
фороней (лат Phonmeus) чит
Цар на Аргос, син на речния бог
Инах и нимфата Мслия. Бил из-
бран за арбитър в спора между По-
сейдон и Хера за това кои да вла-
дсс Пслопонсс Фороней го решил
в полза на богинята Обяснявал на
житслитс на Аргос голямото зна-
чение на законите и прсдимствата
-на социалнни живот, въвсл култа
към боговстс и бил един от осно-
воположницигс на гръцката циви-
лизация Житслитс на Арголида
били наричани на hci о фороней
фортуна (лат Fortuna) чит
Римска богиня, олицетворение на
съдбата. отговаряща на гръцката
Тюхе (Tyche)
форум (лат forum) Цснтър на поли-
тический живот в римскитс градовс.
На него се иэвършвази различии
дейности търговски. администра-
тивнн, сьдсбни. политически и ре-
лигиозни. Forum Romanum нъзник-
нал върху един първоначално заб-
латси тсрсй. после нресушен, между
Палатинския и Капитолийским
хълм. Той сс превърнал в архитск-
турен цснтър на града, разкрасяван
в течение на всконсте със статуи,
колони, дворни и храмове Прсси-
чал сс от Свсщсния път (гш Sacra).
по който прсминавалн восначални-
иитс. когаго триумфирази
фосфор (лат. Phosphorus) чит
Гръцкото имс на Луци(|юр. син на
Еос Звсздата Зорнииа. отъждест-
вявана с нланстата Венера
франки (лат Franci) Германски
племена, нахлули в V в.сл.Хр. в
Галия От тях тя получила името
Франция
fratres Arvales iar (фритрес Ар-
ии iec) Колсгия от дванайсет жре-
ци. отдаденн на култа на Дса Дна
(Dea Dial, която давала плодоро-
дие на нивите. Тс носсли на глави-
те си венеп от житии класовс и би-
ла лента В продвижение на три
дни прсз мсссц май извършвали
ритуалитс в чсст на богинята (оли-
цстворянана после с Церера) Тан-
цували и несли древен химн в са-
турнови стихове (Carmen arvale).
който принадлежи към най-ранни-
тс памстници на латинским сзик.
достигнали до нас Наричали m
fratres. „братя". защото първите
жрепи били двананссттс сина на
Ака Ларенция
фратрия (стгр. phratria) В Гър-
иия фратриитс били групп семей-
ства с общ родоначалннк В Атина
всяка фила (phyle) (-♦) сс разделя-
ла на три фратрии, всяка фратрия
на трийсст рода (цепе) и вески род
на трийсет фамилии Фратриитс
били нажни политически ядра и
всяка имала свой култ. Всяка же-
на. когато сс омъжвала, била за-
пневана във фратрия!а на съпруга
си. Във война члсновстс на една
фратрия се сражавши заедно
frigidarium лат. (фригидариуч)
Римляните наричали така студена-
та баня, a fn^idanu било номеще-
нието, в косто сс кипели.
фригийци (лат. Phryges) Индосв-
ропсйско племс. косто прсз XIII в
пр.Хр. сс установило вьн Фригии
- 421
фта
Фригия (лат Phrygia) геогр Об-
даст в Мала Азия, намираща сс
между Витиния. Лидия. Кападокия
и Кария. с главки градовс Троя и
Лаодикся Достигнала период на
най-голям разинет през VIII в
пр.Хр. След като била превэета oi
перситс. прсминала кьм иарството
на Сслсвкидитс. а през II в.пр.Хр.
към Псргамското царство Впос-
лсдстнис станала част от римската
провинция Азия Фригийцитс ока-
зали голямо влияние върху рим-
ската цивилизация и религия
Култът на Кибела бил пренсссн от
Фригия, къдсто почитали богинята
с името Кубиаа.
фризи (пип Frisii) Племс от Се-
верна Германия, обитавало земитс
в долното течение на Рейн. След
покорянането на фризитс от Друз
те станали данъкоплатии на рим-
лянитс.
Фрике (лат. Phrixus) мит Син ка
Атамант и Нефела. Ино, втората
жена на Атамант, поискала да
убис Фрике и сестра му Хсла За
ла ги спаси, майка им ги накарала
да избягат на гърба на овена със
златного руно Хсла паднала в мо-
рсто, косто било наречено на нся
Хелеспонт, а Фрике отишъл в Кол-
хида и бил прист от царя Ест. Там
принесъл в жертва овена и окачил
златното руно на едно дърво в Ге-
рата. посвстсна на Арсс. След то-
ва Фрике сс оженил за царската
тъщеря. но Ест го убил, за да взе-
ме златното руно По-късно то би-
ло откраднато от Язон.
Фрина (лат Phryne) IV в.пр.Хр.
Прочута хстсра в Атина. Служсла
за модсл на Пракситсл (за статуи-
тс на Афродита) и на Апслсс. Би-
ia обвинена в нсблагочсстис и
изправена пред сьда на хслиасти-
те Защитавал я извсстният оратор
Хипсрид Той успял да я спаси, ка-
то махнал дрехата от прекрасного
и тяло и го показа;| на съдиитс.
Фриних (лат. Phrynuus) I. (VI-V в
пр.Хр ) Старогръики трагически
пост, най-лобрнят прсди появата
на Есхил Вероятно той пръв въ-
всл жснските обрати в трагедията
Освсн митологичнитс сюжсти.
включил и съвременни историчес-
ки събития 2. (VB.np.Xp.) Атинс-
ки комедиограф, представится на
старата атичсска комедия, съпер-
ннк на Аристофан
фронтин. Секст Юлий (лат
Front/nus. Sextus luhus) (30- 103 г
сл.Хр ) Римски политик и пнеател
Като проконсул взел участие в
скспсдицията на Агрикола в Бри-
тания Написал съчинснието „За
водата на град Рим" {De aquis
urhis Romae). след като бил нето-
варен да сс грижи за водата в iра-
да. Оставил и трактата „Страте-
гии" (Strulegemata). в който под
формата на разкази и анекдоти го-
вори за военната стратегия
Фронтон, Марк Корнелий (лат
Fronto. Manus Cornelius) (II в.ел.
Хр.) Римски пнеател и орагор, ро-
ден в Африка. Засмал обществен!!
длъжности при Адриан и Антоний
Пий. Пий му поверил осиновснитс
си деца Марк Аврелий и Луции
Вер. за да ги възиигава и образо-
ва. През цслия си живот Фронтон
останал близък приятел с Марк
Аврелий, който го уважанал мно-
го. Написал многобройни рето-
рични произведения, почт!! и зияло
загубени. Стнлът му е архаичен и
повърхностсн.
фта (лат Phthas) мит Божество,
покровитсл на Египет. Бил бог на
огъня, отъждсствяван от гърцитс
с Хефест
фтия
422 -
фтия (лат Phthia) геогр. Град в
Тссалия. в който спорсд легендата
царуват Пелей и се родил Ахил.
fullones тат (фу.юнес) В Рим така
се наричали перачите и тспанича-
рите. ..Тепавичарят" (Fuilo) с заг-
лавието на една комедия атслана
на Луций Помпонии
fumarium тат. (г/лмарш м) Римля-
ните наричатн така едно помеще-
ние на горния стаж, в косто сс су-
шели дьрвата и отлежавало вино-
то. тъй като там сс събирал димът
от кухнята и камините.
Фурии (лат. Furiae) мит Отмъс-
титслни божества -♦ Еринии
Фурий (лат. Funus) Имс на рнмскн
род. от конто пронзлизал Марк
Фурий Камил. •+ Калии.
fustuarium шт. (г/лстги/шти) Ди-
сциплинарно наказание, прилага-
но в римската войска. Дсзсрткори-
те или страхливитс войници обик-
нонено ги наказвали със смърт
При по-леки провинсния налагали
бой с пръчкн, който сс извършв&1
от другарите лсгионсри на прови-
нсния войник.
fuscina лат. (фусцина) Трнзъбси.
който гладиаторитс letiaru в Рим
използвали като оръжис заедно с
мрежата.
X
Хадес (стгр. Hades) мит Бог на
подземною царство, син на Кро-
нос и Рея, брат на Зевс и Посей-
дон Когато след изгонвансто на
Кронос трнмата братя си подели-
ли света, на Хадес сс паднало под-
земною царство, откъдсто идва и
името му (на старогръики hades
означава „скрит, невидим") Тъй
като владснията му били тъмни и
неприветливи, никоя богиня нс ис-
кала да се омъжи за него. Но Ха-
дсс сс влюбил в красивата Перес-
фона. дъщеря на Деметра, от-
влякъл я и сс оженил за нея, като я
направил царица на задгробния
свят На този безжалостен бог,
изобразяван с ключове в ръката,
знак, чс който влезе в иеговою
царство, нс може да сс върнс вече
на земята. нс посвсщавали Храмо-
ве и му принасяли в жертва само
черни волонс и биковс. Тяхната
кръв, въпреки чс била събирана
върху олтара. се оставила да изте-
че на земята, за да достигнс до
подземного царство При своитс
редки появявания сред живите
богът поставил на главата си шлем
ikynee). конто го правел невидим
Хадес или Аид означава още и
царството на мъртвитс, както и
Ерсб. Римлянитс почитали този
бог с имею Плутон.
Хаздрубал (лат. Hasdrubal) Имс
на пстима картагснски пълковод-
ци 1.(111 в.пр.Хр.) Син на Ханон.
победен от Атилий Регул при
Алис в 256 г.пр.Хр. Две години
по-късно, когато бил с войската си
в Сицилия, претърпял поражение
близо до Панорм (днсс Палермо)
от Луций Цецилий Метел 2. (око-
ло 270—221 Г.пр.Хр.) Зет на Ха-
милкар Барка, много смел и интс-
лигентен Превзел Испания и
сключил договор с Рим. в който се
определяла като граница на окупи-
ранитс от картагсниитс тсритории
р Ибър Основал Нов Картаген
(Carthago Nova). Бил убит 3.
(242-207 г.пр.Хр ) Син на Хамил-
кар Барка и по-малък брат на Ха-
нибал Поставен начело на коман-
двансто в Испания, победил Гней и
Публий Корнелий Сципион, но
после на свой ред бил победен от
Публий Корнелий Сципион при
Бскула (20Х г.пр.Хр.). На слсдва-
щата година след отиването му в
Италия, за да сс опита да сс присо-
едини към брат си. претърпял по-
ражение и бил убит от римлянитс
в сражснието при р. Метаур 4.
(Ill-П в.пр.Хр.) Син на Гискон
Сражавал сс в Испания с брата на
Ханибал. Дал прскрасната си дъ-
щеря Софонисба (^) за жена на
Снфакс. царя на Нумидия, за да
получи подкрспа срещу римляни-
тс. Тази постъпка обаче изострила
отношенията му с Масиниса. кое-
то довело до двегодишна война
срещу него. След пораженною на
халдейци - 424 -
Ханибал в Африка сс отровнл. 5.
(II в.пр.Хр.) Първоначално спече-
лил много победи срещу Масини-
са. но пос ле лл серии от ллоражения.
като успял ла се спаси с бягство.
Участвал в защнтата на обсадсния
Картаген. но след като вилял над-
висващото опустошение, отишъл
при Сиииион да моли пощада Бил
заведен в Италия като пленник и
умрял малко след това. Сылругата
лл децата му затикали прлл опожа-
рявансто на града
халдейци (стгр Chaldaioi. ла,
Chaldaet) Семитски народ, конто
говоре л вероятно арамейски сзик
и населявал Месопотамия около
XI в.пр.Хр Халдсйцитс били тра-
дииноннитс враговс на навилонии-
тс. конто през 700 г пр Хр. били
иокорсни от халдейский пар Ме-
родах Баладан По-късно на трона
сс възкачил Набополасар и поло-
жил началото на една нона динас-
тия и на Нововави лонска или Хал-
дснска империя Тя обсдинила Ме-
сопотамия и разпростряла властта
си и в Сирия. Набополасар бил
наслсден от сина си. извсстния
Навуходоносор (*), при унравле-
нисто на когото Вавилония дости-
га най-голсмия си разцвет лл мощ
След завладянането им от перси ле
тсрминитс ..навилонец" и „халдесн”
запалили значснието си Тъй като
халдсйскитс жреци б,л ли мною из-
вестии с това. чс прсдскаэвали бъ-
дещето. нэучавайки звсздитс.
гръцките и римскитс писатели, на-
рича.' ли „халдсиии" астролозитс и
всички. конто сс занимаваллл с
пророкуване.
Халикарнас (лат Haltcarmtssus)
геогр Град в Карин. основан от до-
рийски колонисти Там царувал
Мавзол. След смъртта му нсговата
съпруга Артсмиза. за да го почете.
издигнала прочутата гробница, на-
речена на нею Мавзолеи и смята-
на за едно от ссдемтс чудеса на
света Халикарнас с родно място
на Хсродот. Дионисий. Калимах
Халироций (лат. Halirrhothiuy)
мит Син на Посейдон Бил влло-
бен в Алкила, дъщерята на Арсс и
Аглавра. лл сс опитая да я похити
Бол Арсс го убил, но Посейдон
настоял богът на войната да бьде
съдслл за убийство от дванайссгте
най-го лсмлл божества на Олимп
Съдът сс състоял на едллн ог хъл-
мовстс на Атина и Арсс бил оп-
равдан Оттогава този хълм сс на-
рллча Ареопаг, л с. хь.лмьт на Арсс
Халкида (лат Chalets) геогр Един
от най-извсстнитс л рыжи градове.
разлюложен на занадния бряг на
ост ролл Евбея и разделен от конти-
нента от тясна ллвица море. Разпо-
ложснисто му и крспостнитс сте-
пи. конто го защит аналлл от вра-
жескитс атаки, направили от него
един от така наречените „три клю-
ча на Гърция" заедно с Магнезия лл
Акрокоринт. Бил един от първитс
гръцки градове. конто започнали
да секал монсти и да с издавал ко-
лонии.
хамадриади (лат. Hantadrvades)
мит Горски ннмфи. конто живс-
еллл нътрс в дървстата. най-вече в
дъбовстс. с който сс раждали и
умирали. Името им идва от hama.
косто означава „заедно” и </n.v,
косто означава „дъб”.
Хамилкар (лат Hamilcar) Име на
нзвсстнлл картагенлли 1. (V в.
пр.Хр.) Картагснски ллълководеи.
победен от Гелон от Сиракуза. Из-
горллл сс жив. за да нс бъдс наме-
рено тялото му сред падналите в
битката 2. (Ill в.пр.Хр.) Картаген-
склл ллълководеи. Бил лювикан от
сиракузците на лломощ срслцу Ага-
- 425
Ханибал
токъ I. но после го обвинили в пре-
дателе гво. защото изглеждало. че
застава зад интервенте на Ага-
гокт. । Умрял в Сиракуза 3. Ха-
милкар Барка (лат Hamilcar
Barca) (около 290 229 г.пр.Хр)
Командна л каргагснската войска в
Сицилия по време на Първата ну-
ничсска война Нанесъл много уда-
ри на римляните. но после в 241 г.
пр.Хр. претърпял поражение при
Егадските острови и бил принуден
ла напуснс Сипи дня В края на
нойната потушил размирнците в
Картаген. прсдизвиканн от наем-
ните войски. и започнал завладява-
нето на Испания Мислсл да атаку-
ва оттам Италия, като премикс
през Алпитс. но умрял. сражавай-
ки сс с мсстнитс племена Бил ба-
ша на Ханибал. Хаздрубал и Ма-
гон Хамилкар изпитвал огромна
омраза към Рим и успял да прсдадс
това чувство и на сноитс синовс. за
конто обичал да казна: „Отглсдах
три лъва. за да погьлнат Рим “
Ханибал (лат. Hannibal) (241 1X3 г.
пр.Хр.) Прочут картагснски пъл-
ководси. син на Хамилкар Барка
Имсто му. косто означава ..дар от
Баал“. било много разпростране-
но в Картаген. Едва дснетгодишен
послсдвал баша си в похода му в
Испания и по този повод произ-
нссъл тържсствсната клства. чс
никога няма да сключн мир с рим-
1ЯНИТС. Когато Хамилкар умрял.
застанал начело на коннината. а
когато бил убит Хаздрубал. поел
командвансто на войската (221 г.
пр.Хр.). След дълга обсада прс-
в тел Сагунт и този враждебен акт
срещу един град, съюзсн с Рим.
преднзвикал започвансто на Вто-
рата пуннчсска война Прсдприсл
поход към Италия и с голяма войс-
ка и 37 слона премннал Пиренснтс
и А лише 11о нреме на льп ия пре-
хот тат убил иовечс от половината
от войнииите си. Независимо от
гона връх титайки с голяма ско-
рост и ноказвайки невероятии так-
тически способности, изненадал
римляните и им нанесъл тежки по-
ражения при рЛицин. Требия и
Тразимен (-♦ Пунически войни).
След това продължил на юг. къдс-
то при Кана влязъл в сражение с
римската войска (216 г.пр.Хр.)
Спечелил памстна и брилянтна по-
беда и разгромил римскиге лет по-
ни. прсдвождани от консулите Лу-
ций Емилии Павел и Гай Теренций
Варон После превзел Капуа и сс
спрял там в напразно очакване за
подкрепление. Така допускал го-
ляма стратегически грешка Него-
вата поиска ее изтоши та от прека-
лено дългото бездействие (прочу-
тите ofia Сариае) и римляните се
възползвали от спирансто на во-
сннитс действия, за да сс рсорга-
низират. Поверили командвансто
на Квинт Фабий Максим, който
прсдприсл една предпазлива. но
твърда и упорита тактика. Той
държал в напрежение картагснска-
та войска с нспрекъснати малки
нападения, без да или за в реши-
телно сражение. Римляните си
възвърнали окупираните от Хани-
бал тсритории и същевременно
взнесли войната в Сицилия. Испа-
ния и Африка Тогава Картаген нз-
викал Ханибал в родината. но там
пълководецът претърпял пораже-
ние при Зама (202 г.пр.Хр ). Така
Картаген бил принуден да приеме
мир с Рим при много тежки усло-
вия. Впослсдствие Ханибал сс
подслонил при царя на Сирия Ан-
тиох III. като му помигал със съвс-
ти във войната му с римляните. Но
пораженного на Антиох при Тер-
Ханой
- 426 -
мопнлите и Магнезии накарали
Ханибал отново да бяга. Устано-
вил сс във Витнния при царя Пру-
сий. който го предал, като се съгла-
сил да го повери на римляните Но
всликият картагенсц. вместо да се
остави в рънетс на своите исири-
мирими враговс. решил сам да сло-
жи край на живота си и сс отровнл
Ханой (лат. Наппо) Име на много
картагении. нс всички достаточно
добре идентифииирани. сред кон-
то най-извсстнн били 1. (V в.
пр.Хр.) Картагенски морейзана-
тсл. нзвършнл дълго пътешестнис
покрай западния бряг на Африка,
задминавайки Зелени нос. Сведе-
ния ла тали скспсдииия са достиг-
нали до нас от гравюра в храма на
Баи Амон в Картаген 2. (Ill в
ир Хр I Картагенски пълководси.
сражавал се в Испания срешу
Сципион, но бил победен, пленен
и изпратсн в Рим 3. (Ill в.пр.Хр.)
Картагенски политик, наречен Ве-
лики Противник на Хамилкар и
Ханибал. той принадлежал към
партнята на аристократитс, която
била благосклонна към римляни-
те. Убедил сената на Картаген да
нс изнраща подкрепления на Ха-
нибал в Италия и след битката при
Зама сключи.1 мира с Рим.
Хаон (лат. Chaon) мит Един от си-
новете на Приам, брат на Хелен В
чсст на брат си той иарскъ.л на не-
го една облает в Епир Хаония.
Хаос (лат Chaos) Според Хезиод
това било „безкрайното простран-
ство". което съществувало прсди
всяко друго нещо От него сс ро-
дили Зсмята. Ереб (Мрака) и Нощ-
та Хаос бил съшо гака и огромни-
ят безпорядък в космоса, една
първична и неопределена купчина
После Зсмята сс отделила от Нс-
бсто и Морето и заполнял псри-
одът на трите царства: на Уран
(Небсго). на Кронос (Врсмсто)н
накрая тона на Зсвс
Харет (стгр Chares) (IV в пр.Хр.)
Старогръцки скулптор от Линдос.
ученик на Лизин Смята сс. чс Ро-
доският колос, гигантската статуя
на Слънисто от бронз, вероятно с
нсгово дело.
Харибда (стгр. Charybdis) stum Дъ-
щсря на Посейдон и Гея. алчно мо-
мичс, което било превърнато в
морско божество, зашото открадна-
ло кравитс на Хсракъл. Била поста-
вена срсщу Спила, в пролива на
Мссина. под формата на смъртоно-
сен водовъртеж. който нреобръщал
корабнтс. конто минавали.
Xapucmepuu (стгр Chartstena)
Празнипи в Гъриия. чсствани на
12 число на месец босдромион, за
да сс благодари на боговсте за па-
дансто на трийссттс тиранн Така
сс наричалн и обстнитс даром,
носсни в храма от признателност
за стореното от боговсте
Xapucmuu (лат. Caristia him
Charistia) Годишни празнипи на
рнмлянитс. наричани ощс саги
cognatio, конто сс организира.ш в
чсст на семсйството прсз месец
февруари. Изразявали сс в семей-
ни тържсства. на конто нс можели
да присъстват външни хора.
Xapumu I лат Charites) мит Трите
богини на |рацията и красогата:
Аглая (блясък), Ефросина (ра-
дост), Талия (разинет). Дъщери на
Зсвс и Евринома, те живссли на
Олимп и Афродита обичала тяхна-
та компания Атрибутитс им били
розитс и миртата. а като богини на
музикалния талант и изкуството -
и музикалнитс инструмента
Придружавали ги Аполон и Музи-
»тс В Атина и Спарта сс почитали
- 427 -
xapnuu
само лис Харити. конто атинянитс
наричалн Лукса и Хсгемона. а
спартанките Клета и Фасна Спо-
рсд трута нсрсия били дъщери на
Зсвс и Афродита или лори на Дио-
нис и Афродита Место ги изобра-
зявали засдно с богинята, хванати
за ръка. всдри, радостни и голи, за
да покажат, че тяхната красота ня-
ма нужда от украса. В Рим ги на-
ричали Грации
Харитон (лат Chariton) (VI в
пр.Хр.) Младеж от Агригент, из-
вестен с приятелството си с Мела-
нин. Харитон участвал в заговор
срешу жсстокия тиран Фаларнд,
но бил разкрит и осъдсн на смърт
Тогава Мелании, като сс надявал
да спаси приятеля си. отишъл при
Филарнд и казал. чс той с подтик-
нал Харитон към заговора Фила-
рид сс г роптал от това доказатсл-
ство за привързаност и само ги
изпратнл и двамата в изгнание.
Хармодий (лат. Harmoditt*) (VI в.
пр.Хр.) Атински младеж. конто в
514 г.пр.Хр. засдно с приятеля си
Аристогсйтон убил Хипарх. син
на Пизистрат и тирании на Атина
Хармодий бил осъдсн веднага на
смърт, докато Аристогсйтон бил
осъдсн на смърт от Хипий. Когато
демокрацията била възстановена.
атинският народ ги почел като ге-
рои тираноубийии и им изднгнал
статуи.
Хармония (лат Нагтота) мит.
Дъщеря на Арсс и Афродита
()мъжила сс за Кадъм (-*). царя на
Тива На сватбата участвал и всич-
ки богове на Олимп и подарили на
младоженката златна огърлина. из-
работсна от Хсфсст. и пеплос,
изтъкан от Харититс. Тези даровс
щели да донссаг нсщастис на вес-
ки. който ги притежавал (-* Амфи-
ерай. Ерифи in. Алкмеон). От съп-
руга си Хармония родила Автоноя.
Ино. Семела. Агава и Полидор.
хармост (стгр harmostes) Титла
на военачалницитс. конто Спарта
изирашала ла управляват по.тчинс-
ните селища
Харпал (лат Harpalus) (IV в.пр
Хр ) Македонски младеж. разто-
читслсн и интригант. конто бт из-
гонсн от двора на Филип II Алск-
сандър Велики го поникал обратно
и го направил началник на хазиа-
та По време на похода на царя в
Индия той пропилил голяма част
от съкровището на Вавилон, което
трябвало ла управляла. Когато
Алсксандър сс върнал. Харпал из-
бягал в Атина с много пари и със
един значителен брой наемницн.
По предложение на Демостен бил
поставсн под стража и му отпели
парите Атинянитс обаче искали
да бъдс изгонсн от града и понеже
сс установила известна липса в дс-
позиранитс суми, помислили. че
Харпал е подкупил съдиитс. за да
получи убежище Прсдизвикалн
съдсбсн пронес, в който бил във-
лечен и Демостен. Когато Алск-
сандър нарсдил на атинянитс да
му го прсдадат. Харпал успял да
избита в Крит, къдсто бил убит
xapnuu (стгр Harpytai. лат Harpy-
iae) мит Чудовища с лице и тяло
на жена, с крнла на ястреб и орло-
ви нокти. Първоначално олинст-
ворявали бурята Нападали жерт-
ните си и крадсли храната (на
гръикн harpazo означала „крала,
грабя") Цапали със своите из-
пражнення трапсзата на слепня
пророк Финей, цар на Тракия. Ко-
гато Калаид и Зет дошли при него
с аргонавтитс, го освободили от
тях и ги изгоняли После Еней ги
срещнал на остропите Строфой
Били дъщери на Таумант и Елскт-
Харон
- 428 -
ра. дъщсрнта на Оксан, и сестри на
Ирида. В една версия са прсдста-
венн като дъщери на Посейдон н
Гея. с имена Келено. Окмиета и
Дело или Аслоиода Вероятно
нмало още две Тнела и Подарга.
Според друга били изгонсни от
Аркадия от Херакъл. защото опус-
тошавали града Стимфал (наричат
се още и стимфал и ди). и сс скрили
в една пещера на остров Крит, от
която никога повечс нс взлезли
Харон (лат Charon} мит Лодка*
рят на подземния снят, конто прс-
карвал в лодка та си душите на
мъртвитс през Ахеронт. Стикс и
други реки Всяка душа заплата та
за цента такса от един обол (гър-
ците наричали монстата навло
Inaulon). косто означивало сума за
возснс на кораб {пииз}. Затова
дрсвнитс поставили в устата на
починалитс но една такава монета,
прсди да ги погребат. Понякога.
по изключснис. Херон ирсвозвал и
живи хора. Нс приемал обаче ду-
шите на мъртвитс, конто нс били
погрсбани на зсмята. Тс трябвало
прсди това да сс скитат сто години
по бреговетс на Ахеронт
Харонд (лат Charondas} (VI в.
пр.Хр.) Известен законодатсл от
Катана. Сицилия, който въвсл
строги закони в града Разказва сс.
че ако никой искал промина в тях,
трябвало да сс прсдставн с въже
около врата, в случай че нсговото
предложение бъде отхвърлено.
Самоубнл сс, защото сс предста-
вил на събранис въоръжен, като
от разссяност нарушил по този на-
чин един от своите закони
харуспици (лат haruspices} Жре-
ии, нървоначално етруски. а после
римски, конто гадасли по нътреш-
ноститс на принессните в жертва
животни и по-сисииално по чер-
нил проб, сърцсто и белите дробо-
вс Освсн това тълкували и вся-
какви предзнаменования и извър-
швали прсчистване на мсстата. но-
разени от мълния
hasta лат (таста) Копие, оръжие-
то на хастатитс. триариитс и вели-
титс.
xacmamu (лат hastati} Войниииот
първата рсдица. въоръжени с
hasla (копие). Те били най-младнтс
от легиона.
Хеба (лат. Hebe} мит. Дъщеря на
Зсвс и Хера, персонификация на
младостта. Задачата и била да под-
нася амброзията на масата на бо-
говстс. Станала съпруга на Хс-
ракъл. след като той сс възнссы
на Олимп.
Хебър (лат Hebrus} геогр. Река в
Тракия. днсс Марина.
Хегезандър (стрг. Hegesandros]
(II в.пр.Хр) Старо1ръпки пнеател
от Делфи, автор на сборник анск-
доти. нзползван много от Плутарх
и Атеней.
Хегемона I. (стгр. Hegemone]
мит. Една от Харититс или Гради-
нтс. почитана в Атина. 2. (стгр
Hegemon} (V в.пр.Хр.) ист Ста-
рогръцки поет и комедиограф
хегемония (стгр hegemoma} I.
При гърцитс прсвъзходството на
една държава или град-държана
над другите. 2. юр. Прсдседател-
ството на съда.
xegyu (iw.Haedui) Голимо и силно
кслтско племс в Галия, косто наса-
ливало земитс на запад от р Арар,
с главен град Бибракта Били съю-
зеки с римляните, дори били наре-
чено от тях „братя на Рспублнка-
та" Тяхното съпсрничсство и про-
тиворечия с останалите галски
племена дали повод на Цезар да сс
намеси в локалнитс споровс Под-
- 429 -
Хекатеи
тикнати обаче ог Вериингсторикс
да въетанат срсщу римляните. Хс-
дуитс. заедно с цялата останала
тсритория на Галия, били покоре-
ни от Цезар Император Клавдий
им дал римско гражданство (4Х г
( । Хр).
Хезиод(лат Hesiodos) (VIII VII в
пр.Хр.) Старогръики пост, ролей в
Аскра, Беотия Бил лребен домов-
ладелец и в поема га сн „Дела и
дни", първи пример на дидакги-
чсска поезня. възхналява труда,
умереността и благоразумного и
описва труднии живот на селянина
в одно, още изостанало. земедел-
ско общество Разказва за нспре-
къснатия упадък на света от злат-
ния век. проз бронзовия. героичес-
кая до железния век. в който жи-
вее самияг пост Посмата с посвс-
тона на брат му Пере и в нся гово-
ри за своего родно място. като го
описва гака: „Студено с през зи-
мам. горещо през лятото, приятно
никога". Написал с и посмата „Те-
огония". в която разказва всички
|ръцки митовс. Приписано са му и
други произведения, но авторство
им нс с сигурно
Хезиона (стгр Нежите, лат. Не-
sama) чит Дъщеря на троянския
пар Лаомсдонт Понеже трябвало
да умилостивн обиденитс от него
Аполон и Посейдон, баща й я
завързал за една скала, за да станс
храна на морского чудовище Хс-
ракъл я спасил и убил чудовище-
то Но Лаомсдонт нс му дал обе-
шаната награда и тогава Хсракъл
превзел Троя, убил царя и отвел
със себе си пленнини. сред конто
и царския син Подарксс. Омъжил
Хезиона за Теламон и от този брак
се родил син на имс Тенкър. После
Хезиона откупила брат сн. който
оттогава се наричал Приам, т е
„откупсният". Впослсдствие. след
като станал пар. изпратил сина си
Парис да търси Хезиона и това
пътуванс станало причина за Тро-
янскага война
хейрономия (стгр <heironamiaI
Древен гръики танц, при койго ръ-
цсте (г/к'/гс’т) сс движсли по опрс-
делени правила
хейротония (стгр cheirotorua) В
Гърция така сс наричало вдигане-
то на ръка. когато сс гласува (от
стгр chcices - „ръка" и teino
„протягам").
Хеката< iai Hecate)мит Дъщеря
на титаните Перс и Астерия Била
отъждсствявана и с Артемида.
Персефона и Деметра всъщност
тя била богиня на нсбсто. зсмята н
подземного царство, наречена от
римляните Dea tri/ormts. Била
магьоснииа и я изобразявали с три
плави на кон. куче и лъв. В нейна
чест би ли изнършвани много жерт-
воприношения. в древни времена и
на хора, за плодородие и успех в
начинания га. Свещснодейстнията
сс извършвали на кръетопътища и
затова би ла наричана и Типа
Хекатеи (еггр. Hekataios. лат
Hecataeus) (около 550-490 г.пр
Хр ) Старогръики историк родсн в
Милет Тъй като родвната му била
под властта на перситс. се помъ-
чил да убеди сънароднипитс си да
не сс присъсдиняват към дрхгитс
въетанали йонийски градовс
подкрспяни от Атина Съветите
му не били чути и Дарии потушил
нъстаниетос кръв Тогава Хекатеи
бил иоканен като послании при
сатрапа Аргафсрн и убедил перси-
тс ла разрешат на йонийските гра-
довс да запалят законитс си. Пъте-
шсствал дълго и написал интерес-
ни исторически произведения за
леген.ларния период на I ърция.
хекатомба
- 430
както и един историко-географски
пътспис, от който до нас са дос-
тигнали малко фрагмснти
хекатомба (стгр hekatombe)
Жертвоприношение на сто вола.
Впослсдствпе означавало тържс-
ствсно жертвоприношение на мно-
го животни
хекатомбеон (стрг. Hekatomhai-
оп) Първият месец от атическия
календар. от срсдата на юли до
срсдата на август
хекатонхейри (стгр Hekatonchei-
mi, лат Cenlimani) Гнганти. сино-
ве на Уран и Гея Имали сто ръне и
пстдссст главк и символизиралн
голсмите природни катаклизми.
като зсмстрсссния, изригвания и
наводнения Най-важнитс от тях
били Бриарей. Кот и Гиес.
Хектор (лат Hector} мит. Силен,
смел и веяваш страх троянски ге-
рой. възпят от Омир в ..Илиада'*.
Първороден син на Приам и Хску-
ба. той се оженил за Андромаха,
дъщерята на Еетион. и от нся имал
син Астианакс. Стоял начело на
Троянската войска, в която сс сра-
жавал с гърцитс, прсдвождани от
Агамемнон Изправил сс с успех
срешу иай-смслитс ахсйскн войни.
като Аякс Тсламон. и избил голям
брой от тях; нападнал грънкия ла-
гер и подпалил вражсскитс кора-
би. Тъй като Ахил сс ядосал на
Агамемнон, се оттсглил от война-
та. Патрокъл. виждайки. чс гърци-
тс отстъпват пред троянцитс. об-
лякъл доспсхитс на Ахил. за да
сплаши враговстс. и сс хвърлил в
сраженного. Но в бой с Хектор
Патрокъл бил убит от троянския
герой. Тогава Ахил сс върнал на
бойното поле, за да отмз.сти за
приятеля си. и сс срсшнал с Хек-
тор Ахил бил по-добрият и успял
да прободс с кописто си троинсиа
Взсл доспсхитс му, но това нс му
било достатъчно. Привързал тру-
па му за колесница и го влачил, ка-
то обнколил три пъти стоните на
Троя Тогава Приам отишъл в
грънкия лагер и със сълзи на очи
склонил жестокия Ахил да му даде
тялото на Хектор. Троянпитс го
почели с тържсствсно погребение
По съвста на оракул останкитс му
били отнсссни в Тива и там ревно-
стно пазени.
Хекуба (стрг Hekube, лат. Hecuba}
мит. Дъшсря на царя на Тракня
Димант, втора съпруга на Приам,
царя на Троя. От него имала много
деца, между конто Хектор, Парис.
Хелен и Касандра По време на
прочутата обсада присъствала
безеилна на смъртта на почти
всичките свои близки Когато вой-
ната евършила, попаяна.за в ръцс-
те на Одисей като част от военна-
та плячка на царя на Итака. По пъ-
тя към Гърция. в Тракийскня Хер-
сонес. намерила бездиханното тя-
ло на сина си Полидор (-♦). убит
от алчния Полимсстор. Обзета от
желание за отмъщение, ослепила
убиеца. Побягнала. прсследвана
от тракитс. и по врсмс на бягство-
то била превърната за наказание в
кучка Тогава отчаяна се хвърлила
в морето.
Хела (лат Helle) мит Дъщсря на
Атамант (-♦) и Нефсла. Избягашс
брат си Фрике от къщата на баща
си на гърба на овена със златното
руно, за да се спаси от злата си ма-
щеха Ино. Но когато прслитали
над морето, Хела паднала в него и
оттогава протокът, евързваш
Мраморно с Егейско морс, сс иа-
рича Хелеспонт.
хелвети (лаг. Helvelii) Кслтско
племс. населявало южнитс части
на Германия. По времсто на Цезар
- 431 -
Хелиодор
хелветите, нодсни от Оргсторикс.
сс опитали да разширяг владеиия-
та си към Галия, като увлекли и
други племена Но Цезар ги спрял
при Бибракт и ги принудил да сс
нърнат сред планините (58 г.пр.
Хр).
Хелен (лат. Helenas) мит. Син на
Приам и Хекуба Притежавал про-
рочески дарба. Когато Елена след
смьртта на Парис предпочела Дс-
ифоб. той сс оттсглил на планина-
та Ида. но бил пленен от Одисей и
отведен в грънкия лагер Там гър-
нитс с молби и заплахи най-накрая
го принудили да разкрис, чс Троя
няма да бъдс побелена, докато
вътрс в градскитс стсни сс намира
Паладион. След превземането на
града предали Хелен на Нсопто-
лсм каго воснсн трофей. Пророкът
спасил сина на Ахил от една ужас-
на буря и така си спечелил нсгова-
та благодарност и симпатия Нс-
оптолем му отстъпил за жена вдо-
вината на Хектор Андромаха.
След смъртта му Хелен царувал в
една част от Епир, която Нсопто-
лем му бил завещал. Той бил един-
ствсният от синовстс на Приам,
конто оживял след разрушенисго
на Троя
Хелен (стгр Hellen) мит Син на
Девкалион и Пира, пар на Фтиоти-
да Родоначалник на едините. Оже-
нил сс за нимфата Орссида, която
му родила три дспа: Еол. Дор и
Ксут. конто дали имена на три раз-
ивши племена: еолийци. дорийци
и йонийии (послсднитс вэсли име-
ю на Ион, сина на Ксут), конто
имали три различии диалекта.
Хелеспонт (лат. Hellespont»* ) ге-
огр Проток между Тракия и Мала
Азии, ссга Дарданели. Според ми-
гологията името му идва от Хела
(••), дъщерята на Атамант.
Хелиади (стгр. Hehadai, лат.
Heluide.s) мит Дъщери на Хслиос
и Климена и ссстри на Фастон
Спорсд лсгсндитс били от три до
ссдсм. сред тях Лампстия и Фсту-
за. Смъртта на брат нм ги опеча-
лила толкова много, чс боговсте
от състраданис към тях г и превър-
нали в тополи, а сълзитс им в кех-
либар.
хелиасти (стгр. helutstat) Съди-
игс на хслисята. народния съд в
Атина. създадсн от Солон. Били
6000. Всяка година народът изтег-
лял по жребии по 600 за всяка три-
ба от гражданитс. навършили
трийсст години Били разпрсдслс-
ни н дссет сьдсбни съвета. вески
по 500, а останалите хиляда били
заместващи
Хелидонии (стгр Chehdoma)
Празник на о. Родос, който водел
името си от лястовицата {chehdon)
и ее празнувал през пролетта.
Младсжитс несли специален химн.
chelidonismos. и събирали дарове
Хелиея (стгр Hehaiu) -♦ хе. пик ти
Хели кон (лат. Helicon) геогр Про-
дута планина в Беотия, на грани-
цата с Фокида. Спорсд мита г я би-
ла любимо място на Аполон и му-
тите. на конто била посвстсна. Там
сс намирали изворите Аганипа и
Хипокрена.
Хелиодор (стгр Heltodorus) I. ( .’
174 г.пр.Хр ) Приближен на царя
на Сирия Сслсвк Филонатор Спо-
рсд „Книгитс на Маканситс" сс
опитая да огкрадне съкровищсто
от Храма в Ерусалим. но това оск-
верняване било спряно с божест-
вена намсса По-късно бил нака-
зан със смърт от царя Антиох
Епнфан 2. (Ill или IV в.сл.Хр.)
Софист, родсн в Сирия, станал
епископ в Тесалия. Автор на ро-
Хелиос
- 432 -
мая в дссст книги „Етиопска по-
веет" и in „Дюбовната история на
Тсагсн и Хариклся"
Хелиос (стгр Helios] мит Гръцки
бог на слънисто. син на титана Хи-
пернон и Тея. идентифициран от
някой с Феб или Аполон Прсд-
хождан от Еос. водсл вески ден
блсстящата си колссницата от из-
ток на запад Бил баша на Ест.
Кирка. Пасифая и Фаетон
hemyciclium лат ( хелшцик:tu\ п)
Полукръг I. Амфитсатър. място в
гръпкия и римския тсатър. запале-
но за зритслнтс. 2. Полукръгто
кресло, улеснявашо разговора
между двама души
Хемон (стгр Нашит. лат Нас-
пит] мит. Тинански първенец.
влюбен в Антигона * Когато
разбрал. чс баша и Креонт. паря
на Типа, с нарслил да я убият. сс
самоубил до трупа й
Хена (лат Henna] геогр Древен
град в пентъра на Сицилия, разно-
ложен и красива долина, където
спорсд преданисто Хадес отвля-
къл Персефона
Хеопс (стгр Cheops) (първата по-
ловина на II хилядолетие пр.Хр.)
Старогръикото имс на египетский
пар от четвъртата династия Хуфу,
Построил най-високата от пира-
мидитс Разказва сс. чс строежът
продължил лнадссст години и чс в
нею били ангажирани 100 (ММ) ро-
би Хсродот. който всковс по-къс-
но посетил Египет, го описал като
тирании Изглсжда обаче, че бил
мною унажаван от стиптянитс
Хера (стгр Нет] мит Дъщеря на
Кронос и Рея, сестра и съпруга на
Зене Била он делана от Оксан и
Тетида Сватбата и със Зене била
отпразнувана с голяма тържсстнс-
ност На нея присъствали боговс-
тс и хората. Едннствсно нимфата
Хе юнея отказала да отидс и нори
сс присмивала на цсрсмонията
Заради тази й неблагочестнва
постъпка Хсрмсс я превърна'1 в
костснурка и я наказал с вечно
мълчанис (в дрсвността костснур-
кага била символ на мълчанието)
Хера станала царица на боговстс и
осподарка на нсбсто и земята От
постите тя била прсдставяна като
деспотична и капризна Прсслед-
вала със своята ревност жените,
обнчани от Зевс, и децата. роденн
от неговитс нзнсвсри Чести били
кавгитс на Хера по този повод с
нсличсствсния и съпруг Изключн-
телно ожесточение проявила спря-
мо Хсракъл. плод на любовта на
Зевс с Алкмена (Ч). Нейното оз-
лобление срещу Парис след извес-
тния спизод със златната ябълка я
направило безжалостна против-
ничка на трояниитс. на Приам и иа
пялото нарско семейство, прими-
нявайкн им безкрайни нещастия и
скръб Покровителствала брака и
нспокварснитс съпруги. Кремът.
макът и росснът били любимите и
цветя, а жинотнитс. посвстсни на
богинята. били соколът. паунът и
гъеката. Изключитслно силен бил
култъг към Хера в Аргос. Самос.
Миксна. Спарта и Коринт Вески
първи ден на мсссна и принасяли в
жертва едно ат нс и една евння
Никога обаче нс й принасяли в
жертва крана, защото. когато бо-
говстс във войната с гигантите из-
бягали в Ei инет. Хера приела об-
раза на това животно В Рим бита
почитана като Юнона и чсствана
на Капитолия Прочутитс му гъс-
ки били посвстсни на нея Когато
консулитс нет кивали в длъжност.
извършвали в нейна чсст тържест-
вени жертвоприношения. Били и
- 433 -
Хераклит
посвстсни празниии!с Copmtinac
попас, на 7 юли. Помагала при
ражданията и в тази си роля била
наричана Луцина.
Хераклея (стгр Heraklcia. лат.
Heruclea) геогр. Имс на античны
градове, евързани по някакъв на-
чин с мита за Хсракъл. I. Град във
Витиния на Енксинския понт, на-
речен ощс Понтийска Хераклея
Основан бил в VI в.пр.Хр. от ко-
лонной от Мегара и бил голима
морска сила 2. Град в Тссалия.
близо до Тсрмопнлитс, наречен
ощс Трахин. 3. Град в Луканин на
Йонийско морс, къдсто Пир раз-
громил римлянитс в 2X0 г.пр.Хр.
4. Град в Сицилия, близо до Агри-
гент. (ръпка колония Първо бил
наречен Мнноя. понеже сс счита-
ло. чс с основан от Минос. когато
послсдвал Дедал в Сицилия Бил
разрушен от картагсниитс.
Хераклид (стгр. Herakleides. лат.
Heraclides) (IV в.пр.Хр.) Ста-
рогръики философ, родсн в Пон-
тийска Хераклея. ученик на Спев-
зип и Аристотсл Живял до дълбо-
ка старост. Бил и прочут астроном
и може би първият, който прсдусс-
тил. чс земята сс движи около
слънисто Искал да накара хората
да повярват. чс в деня на смъртта
си е прист на нсбсто и за да напра-
ви нещата по-достоверни. помо-
чил един приятел да постави в лег-
лото му змия Но влечугото, из-
плашено от врявата на посстнтс-
лите, нзбягало ог постслята. преди
философы да издъхне.
Хераклиди (стгр Herakleidai, лат.
Heraclides) stum Така били иарс-
чсни потомимте на Хсракъл. Уми-
райки, героят провъзгласил за
свой наследник сина си Хил. ро-
лен от Дсянира Разрешил му да сс
ожени за Иола Пожелал също да
вьзетанови правата си в Пслопо-
нсс, откъдето Евристей. проды-
жаващда преслсдна всички потом-
им на героя, ги бил изгонил. Хс-
раклидигс многократно подновя-
вали безуспешно опититс си да
превземат Пелопонсс. Най-накрая
Темен, Кресфонт и Аристодсм. си-
новстс на Аристомах. на свои ред
внук на Хил. успели начело на до-
рийцигс да нахлуят в тази облает и
да си поделят тсриторията и Така
древнитс обяснянали дорийскою
нашествие н Пелопонсс. косто
трябва да с станало около един век
след Троянската воина.
Хераклит (сир Herakletlos, iai
Heraclitus) (около 550 4X0 г пр.
Хр ) Старогръики философ, родсн
в Ефес Произхождал от жрсчсско
семейство Отказал се от правого
си на наследство и от всякаква об-
щее г вена длъжност и сс оттсглил
в планинитс. за да сс отдадс на
размишленията си в усамотенис.
като сс хрансл само с билки и ко-
рсни. Говорело се. че перснйският
цар Дарий го поканил да му станс
учитсл. но Хераклит отказал На
шсйсст години сс оставил да умрс
от глад. От нсговия трактат „За
природата" са останали само мал-
ко фрагменти. в конто изразява
философскитс си идеи с един
снигматичсн и трудноразбирасм
сзик. Поради това го наричали
„тъмния философ'*. Този иегов
стил може да сс обясни с жречес-
кого обкръженис, в косто нзрас-
нал. и с интереса му към ритуали-
тс на мистсриитс. Той твърдял. чс
рсалността с стананс. в косто
всичко сс промсня и ннщо не ос-
тана същото, въпрски принидно-
стта; чс всичко се управлява от
един вечен и рационален закон,
наречен от него logos, конто опре-
Xepea, Kacuu - 434 -
деля рсда на нещага и сс стреми
да обедиии противоположните си-
ди Тозн logos упрашивал всичко
чрез рсдувансто на деня и нощта,
на свет лината и тъмнината, на зн-
мата и пролетта. на лятото и есен-
та. Основннте цикли на природата
се определяли от три слсмента
огьн. вода. земя. чинто промсни
рефлектирали върху повтарящите
сс цикли на живота, съня.
смъртта Това непрекъснато ста-
ванс на реалността Хераклнт с
обобщил в прочу тата фраза panta
rei. ..всичко тсче".
Xepea, Касий (лат Chaerea. Cas-
sius) (1 в.пр.Хр.) Началникът на
преторанцитс. който убил Калигу-
ла (41 г пр Хр .). Император Клав-
дин го осъдил на смърт.
Херений, Понтий (лат Негепт-
us. Ponlius) (IVB.np.Xp.) Водам на
самннтнте. В един тесен проход в
Самниум (наречен после furculae
Caudinae). близо до града Каули-
ум. изнснадал римляните. пред-
вождани от консулитс Ветурий
Калвин и Постумий. Нанесъ.1 им
съкрушнтелно поражение (321 г.
пр.Хр ) и накарал побсдсннте да
мннат под ярема
Херкудан ( лат Herculaneum) геогр
Град в Кампания, в иодножисто на
Везувий. След като бил сполстян от
Херакъл (стар Herakles) мит. Най-големият гръцки герой, син на Зевс и
Алкмена (-♦). роден в Тива Зевс бил обещал на Алкмена, че първият от
потомците на Персей, който ще се роди ще властва над целия негов
род. Но Хера, от завист към Алкмена, направила тана, че пръв се родил
друг потомък на Персей, Евристеи След това Алкмена родила Херакъл.
син на Зевс, и Ификъл. син на Амфитрион Хера, заслепена от омраза и
ревност. изпратила две змии да убият децата в люлката. Но Херакъл.
макар и съвсем малън. бил надарен с невероятна сила и успял да разкъса
змиите с ръчичките си. Бъдещият герои бил отгледан от Амфитрион
като собствен син и получил подходящото за един първенец образова-
ние. Лин, братът на Орфей, го учил на музика. Евмолп да пее. Еврит да
стреля с лък, а кентавърът Хирон го запознал с науките Момчето рас-
тяло не само силно. но и буйно и раздразнително и един ден убило с ли-
рата си учителя си Лин. защото го порицал. Амфитрион, иэплашен от
склонността му към насилие, го изпратил да пасе стадата на планина-
та Китерон Там Херакъл убил един лъв. от кожата на който си направил
дреха Веднъж героят стоял на кръетопът, разколебан по кой път да
тръгне. когато пред него эастанали две жени Едната от тях. Мекуша-
востта, му посочила пътя. който водел към удоволствието, а другата,
Добродетелта пътя. който щял да му донесе саможертви и трудности,
но щял да го отведе до славата. Херакъл, без да се замисли, избрал вто-
рия път По това време Тива била принудена да плаща данък от 100 кра-
ви на Ергин (^). Херакъл, който отивал към Тива, нападнал и осакатил
робите пратени от царя да съберат данъка. и освободил страната от
този тормоз Креонт. царят на Тива, от благодаоност го приел в дворе-
ца си и му дал за жена дъщеря си Мегара Но според желанието на Зевс
Херакъл трябвало да бъде подчинен на родения преди него брат Еврис-
тей Когато той разбрал за властта и славата. спечелени от неговия
- 435 -
Херакъл
съперник. му наредил веднага да отиде в Мокена. эа да му помага Хе-
ракъл отказал да се подчини и Хера, за да го накаже. го подлудила до та-
кава степей, че героят убил несъзнателно жена си Мегара и децата си.
След като оэдравял, Херакъл отишъл при оракула в Делфи, за да се
посъветва как да изкупи жестокото престъпление. Оракулът му отго-
ворил. че трябва да отиде в Тиринт и да изпълни всичко. ковто му наре-
ди Евристеи Той му възложил опасни и почти неизпълними задачи, извес-
тии като дванайсетте подвига. I. Трябвало да излезе насреща на свире-
пия лъв, който жевеел в немейската гора и опустошавал Арголида Хе-
ракъл го убил, използвайки само силата на ръцете си. одрал кожата му и
я носвл като дреха II. Евристей му наредил да убие лернейската хидра,
чудовище с дебет глави Херакъл ги откъснал една по една с боздугана
си, но те веднага пораствали отново Тогава героят започнал да обгаря
шиите на падналите глави и така убил чудовището После разпрал коре-
ма му и потопил стрелите си в отровната му кръв. така че те станали
смъртоносни III. Трябвало да улови една кошута със златни рога и мед-
ни копита. Преследването на бързото животно продължило цяла година
Най-накрая успял да улови кошутата в капан, но после трябвало да уми-
лостивява Артемида, защото тя била посветена на нея. IV. После се за-
ел да улови прочутия свиреп глиган от планината Еримант Успял да го
хване жив, като го гонил до върха и го вкарал в дълбокия сняг При изпъл-
нението на тази задача Херакъл бил нападнат от кентаврите и в
объркването, което последвало, неволно ранил с отровните си стрели
кентавъра Хирон и му причинил смъртта. V. За един ден трябвало да по-
чисти Авгиевите обори. където с години се били натрупвали нечисто-
тиите на три хиляди бика. Херакъл успял, като отклонил реките Алфей
и Пеней VI. Убил със стрелите си стимфалииските птици, който се хра-
не ли с човешко месо VII. Евристей му възложил да хване и укроти един
побеснял бик, който върлувал на остров Крит VIII. Хванал конете на цар
Диомед, който той хранел с човешко месо. Херакъл убил царя и го дал на
конете му да го изядат. IX. Успял да вземе пояса на Хиполита (-»). цари-
цата на амазонките. X. Отвлякъл правите на Герион, царя на остров Га-
дес. и убил гиганта Как, който му ги откраднал. докато спял После Хе-
ракъл закарал животните при Евристей в Аргос XI. Трябвало да отиде
на запад, за да открадне трите златни ябълки от градината на Хеспе-
ридите. Те били пазени от дракона Ладон и се наложило Херакъл да го
убие. XII. Най-тежкият му подвиг бил слизането в подземния свят, за да
върже и изведе страшното триглаво куче Цербер След като го занесъл
на Евристей. го върнал пак в царството на мъртвите. При слизането си
в Ереб Херкулес получил разрешение от Хадес да освободи Тезей. Тези
дванайсет подвига се интерпретират от някои като алегория на земе-
делския труд през дванайсетте месеца на годината.
Освен тези подвози Херакъл извършил и други легендарно дела Освобо-
дил принования Прометей, разделил планините Абила и Калпа на Гибралтар-
ския пролив и така създал прочутите Херкулесови стълбове (от Херкулес.
латинското име на Херакъл) Освободил Хезиона. като убил морското чудо-
вище. което я заплашвало. После убил и баща и, царя на Троя Лаомедонт
Херкулес
- 436 -
(Ч). който не бил платил уговореното възнаграждение Пожелал да се оже-
ни за Иола, дъщерята на Еврит. но той не му я дал. Тогава Херакъл в нов
пристъп на бяс убил Ифит. единствения от синовете на Еврит (^-), който
бил благораэположен към него За да изкупи това ново престъпление се до-
питал до делфийския оракул и му било наредено да служи три години като
роб на царицата на Лидия Омфала (*). Там той успял да освободи страна-
та от разбойниците и царицата. възхитена от него, му върнала свобода-
та и се омъжила за него Но Херакъл се върнал в Пелопонес и въэстановил
на трона на Спарта Тиндар После се влюбил в Деянира. дъщерята на ето-
лийския цар Ойней. Но младоженците били принудени да напуснат Калидон,
защото Херакъл неволно убил един чсвек По време на бягството двамата
трябвало да пресекат придошлата река Евен. Кентавърът Нес. който
предложил да им помог не. всъщност се опитал да похити Деянира и Херакъл
го убил с една от смъртоносните си стрели Но кентавърът, преди да ум-
ре, потопил туниката си в отровената си кръв и я подарил на младоженка-
та Казал й. че дрехата има специална сила, която ще и помогне да задър-
жи любовта на съпруга си. и Деянира му повярвала Херакъл обявил война на
Еврит. който в миналото му бил отказал ръката на Иола, и след като го
убил, вэел дъщеря му като пленница Тогава съпругата му. обэета от рев-
ноет, помолола Херакъл да облече фаталната туника Херакъл удовлетво-
рил желанието й. но туниката. напоена с отровната кръв, се залепила за
кожата му и героят не успял да се освободи от убииствената дреха Не-
способен да понесе жестоките страдания, той се изкачил на планината
Ета. където издигнал клада Приятелят му филоктет я подпалил, и Хе-
ракъл се хвърлил в нея Зевс обаче иэпитал състрадание към героя и слязъл
с гръм и мълния да го вэеме и отведе на Олимп, където станал беземъртен
и се оженил за Хеба Римляните отъждествяват Херакъл с Херкулес. едно
добродетелно божество, на което били посветени много храмове Херкулес
подпомагал земеделците и полоите работи Римляните отнасят появата
на Херкулес в Италия към времето на Евануър. когато героят. връщаики се
от десетия си подвиг след отвличането на правите на Герион, срещнал на
Палатинския хълм царя на латините
земегрссснис в 63 । сл Хр . бил
разрушен напълно от стрлхогното
изригване на вулкана прсз 79 г.сл
Хр., при което затикали почти нсич-
ки нсгови жители и което погреба-
ло и града Помпей При археологи-
ческитс разкопки изнършвани от
XVIII до XX век. би ти пзваденн на
бил снят кыци и обществен!! пост-
ройки. намсрени били пенни руко-
писи и произведения на изкуството:
стазу >т от бронз и скт.п мрамор, сте-
нописи и иапируси
Херкулес ( ит /Д /< ules| -» Херакъ/
Херкулесови стълбове (стгр
Herakleiai Sielai, лат. Columnar
HenitliK) Имс. далеко на протока,
ограден от планините Абнла в Аф-
рика и Калпа в Испания, който
евързна Среди темно морс с Ат-
лант ическия океан. Това място би-
ло смятано за крайната точка на
Запада. Спорсд легендата Хсракъл
разделит цвете планини и така
сыдал тля, конто с настоящий!
проток Гибра пар.
- 437 -
Хермес
херма (лат. henna или hermes от
сир Hermes) Бюст на Хсрмсс.
постансн върху писдсстал Впослсд-
ствис тази дума означивала бюст
на чонек. постансн върху пиластър.
Хермафродит < мт Hermaphm-
ditits) чит Син на Хермес и Аф-
родита Бил отпедан на планината
Ида от наядитс. На пстнайсст годи-
ни отишъл н Кария. къдсто се
изкъпал в иэвора Салмакид. Иэ-
норната нимфа Салмакида се влю-
била в него и го прсг ърнала силно.
каю поискала от боговсте да на-
правят от 1ях двамата едно тядо
Боговсте удовлетворили молбата и
ХЕРМЕС (стгр. Hermes) мит Гръцко божество, отъждествявано от рим-
ляните с Меркурий Син на Зевс и Мая. най-красивата от Плеядите Ро-
дил се в една пещера на планината Килене, най-висоната в Пелопонес. и
затова имал прякор Килениец Още новороден. той сам си свалил пелени-
те и иэлязъл от пещерата. Срещнал една костенурка. свалил й бронята
и откъм вдлъбнатата страна опънал седем норди, създавайки тана лира
с много нежен звук. После се отправил в Тесалия. където Аполон пазел
мандрите на боговете, и отнраднал петдесет глави добитък. Съобрази-
телният Хермес водел правите за опашките, като ги карал да вървят
назад, за да не го издадат следите от копитата Когато пристигнал в
Елида, ги енрил в една дълбона пещера След това се върнал в пещерата,
където се родил, поставил си отново пелените и се престорил. че спи
спокойно в люлната Но Аполон разбрал. че той е виновникът за нражба-
та, и го заплатил с наказание. Тогава Хермес мд засвирил на лирата и
прекрасна та музика пленила бога За да получи инструмента, оставил
на Хермес петдесетте нрави и освен това му подарил вълшебен жезъл.
кадуцей- (-♦), около който после били сплетено две элатни змии
Хермес бил бърз като вятъра и затова Зевс го направил вестител на бо-
говете Натоварил го с много важни задачи, една от който била да осво-
боди Арес, затворник на Отое и Ефиалт (•+). Бил и бог на сънищата и прис-
пивал смъртните. като ги докосвал с вълшебния си жезъл Като херолд на
боговете, той придружавал сенките на умрелите в Ереб и затова бил на-
речен Psychopompos. което на старогръцки означава „съпровождач на ду-
шите". Бил красноречив и имал дарбата да убеждава Тези му качества за-
едно с липсата на скрупули карали хората да го смятат за бог на търго-
вията, сделките и печалбата. Освен това неговата ловкост, проявена
още 8 пелените, го направила закрилник на измамниците и крадците. Зара-
ди изобретателността си Хермес бил смятан за откривател на музина-
та. астрономията, мерките и теглилките. Покровителствал пътуващи-
те и сигурността на пътищата, тъй като. за да изпълнява многобройни-
те си задачи, бил непрекъснато в движение. Затова на най-опасните мес-
та или там, където пътят се раздвоявал, в негова чест била издигана хер-
ма (-♦) Богът бил изобразяван със златни крилати сандали, с пътническа
шапка-шлем, наречена петаз, и в ръката с вълшебния жезъл кадуцей
За римляните Меркурий бил преди всичко бог на търговията и името
му идва от думата тегх (стока) и от телсог(купувам) В чест на Мерку-
рий в Рим основали търговска колегия. чиито членове се наричали мер-
куриали (mercunales)
Хермесианакт - 438 -
и диете тела сс стели н едно. като
занизили бслсзитс и на двата пола
На свои ред Хсрмафролит пожелал
вески, коню се къпе в този шпор,
да го сполсги същата участ
Хермесианакт (лат Негтехш-
iui.x) (III в.пр.Хр ) Старогръики
елегнчески пост, роден в Колофон
От иеговитс три книги слетим до
нас са достигнали само фрагмен-
ти. Тс били посвстсни на Леонти-
он. жената, обичана и възнята от
него освен заради красотата и и
заради нсината култура
Херминий (лат Hermimus) I.
мит Троянец. убит от рутулнтс
по време на войната между Турн и
Енсй 2. ист Херминий Акнилин.
Тит (Aquilinux. Т.) (VI в.пр.Хр.)
Римски войник. който смело защи-
тава.1 моста Сублииий рсдом с Хо-
раний Коклсс. за да попречи на
войската на Порссна да премикс.
Сражавал сс и в битката при сзс-
рото Рсгил Там победил и убил
Мамилий Октавий, зет на Таркви-
ний Горди, който се опита.) да вър-
нс на трона тъета си В ожссточс-
ното сражение загубил живота си
и Херминий.
Хермиона (лат Hermione) мит
Дъшеря на Менелай и Елена Била
обещала на Орест да му стане съп-
руга. но баша и прснсбрсгнал ней-
ното желание и след падансто на
Троя я накарал да сс омъжи за Не-
оитолсм, сина на Ахил Дснойката
обаче, влюбена в братовчед си
Орест, го накарала да я отвлече и
да убис Нсоптолем Спорсд други
източнипи Хермиона била тласна-
та нс толкова от любой към бра-
товчед си. колкого от ревност за-
ради Андромаха, робиня. която
съжителствала с Нсоптолем След
това престъплсние младата жена
сс омъжи.та за Орест и иарувала в
Спарта От нея и Орест сс родил
Тнсамен. който разделил иарство-
то с доведения си брат Пентил,
син на Еригона (-♦)
Хермип (лат Hermippux) I. (V в
пр.Хр.) Атинскн пост на атичсска-
та комедия, син на Лизил. Обви-
нил в неблагочестие Аспазия. лю-
бовницата на Псрикъл. на когото
бил голям противник. Смята се. че
с написал чстирийсст комедии, от
конто са останал» малко фрагмен-
та 2. (Ill в.пр.Хр.) Старогръики
фи ЮЛОГ, родсн в Смирна, автор на
многобройни биографии на изве-
стии личности
Хермоген (лат Hermogenes) 1. (II в
пр.Хр.) Старогръики архитскт. въ-
всл йонийския стил. 2. (II в.сл.Хр.)
Старогръики софист и пнеател от
Таре На пстнайсет години препо-
давал красноречие в Рим, а на пет-
десст и една след заболяване загу-
бил паметта и говора си. За него
казвали Hennogenes in pueritia
хепех el in senectule puer. косто
означава: „Хермоген като дсте бе-
ше възрасген, а като възрастея
беше детс". 3. (II в.сл.Хр.) Ста-
рогръики философ от африкански
произход. смятан за еретик, защо-
то сс стремил да съчстае стоичес-
ката философия с християнската
доктрина
Хермодор (лат Hennodorox) (V в
пр Хр ) Старогръики философ, ро-
дсн в Ефес. Бил приятсл на Хсрак-
лит. След каго бил изгонсн от гра-
да си. отишъл н Рим, където веро-
ятно работил с комисията на де-
цсмвиритс за състанянсто на зако-
на на Дванайсетте таблиии
Хермократ ( iai //t'nnocnm)(V в
пр.Хр.) Политик и восначатник от
Сиракуза, нредводитсл на нартия-
та на аристократитс. Спсчслил
важна победа над атинянитс, воде-
- 439
Херон
ни от Никни (415 г.пр.Хр ). Прого-
нсн от родния си град, бил убит
НЯКОЛКО ГОДИНИ ПО-КЪСНО При опит
да влезс отново в него
херници (лат. Hernia) Племс в Ла-
ииум. вероятно със сабински про-
изход. разположено на юг от Рим
до рекага Лирис. Най-голсмитс им
селища били Анигнич (сега Ана-
ни) и Фсреитину м (сега Фсрснти-
но) Дълго време се съпротивлява-
ли срсщу Рим. но в 306 г.пр.Хр.
били нодчинени
Херо (лат Нет) мит Жрица на Аф-
родита. която живесла в гракийския
град Сссгос. на брега на Хслсспонт.
Влюбила сс щастливо в младежа
Леандър (-4). конто живсел на от-
срещния бряг в Абидос. За да я ви-
ли. той всяка вечер прсплувал Хе-
леспонт Една нощ при разразилата
сс буря младежът сс удавил Когато
Херо виляла трупа му на брега на
Сестос, сс самоубила от скръб. ка-
то сс хвърлила в морсто.
Херод Атик (лат Hemdes Atticus)
(II в.сл.Хр.) Старогръики рстор и
политик, родсн в Маратон Импс-
раторитс Адриан и Антоний Пий
му възлагали отговорки задачи
Бил и учи тел на Марк Аврелий В
143 г. станал консул. Като голям
прсдставител на атичсската култу-
ра. той използвал огромнитс си
богатства, за да възстанови много
грьпки градовс.
Херодас или Херондас (стгр
Herodus) (III в.пр.Хр.) Старогръи-
ки пост, ролей на острой Кос. ав-
тор на мимичмпи. т.с на мимонс в
стихове, в размера холиямб („куц
ямб") В тях описва живи картини
от всекиднсвния живот.
Херодиан (лаг Hemdianus) {\\ III в
сл.Хр) Старогръики историк,
роден в Александрия, автор на
римска история, която тапочка
след смъртта на Марк Аврелий и
стига до Гордиан III
Херодиан Елий (лаг Hemdianus
Aeltus) (I(в.сл.Хр.) Старогръики
граматик, родсн в Александрия
После живя л в Рим. къдсто сс рад-
вал на благоразположението на
императора Марк Аврелии Син
на граматика Аполоний Дискол,
той продължил работата на своя
баща в систсматизнрането на гра-
матиката.
Xepogom (лат Herodotus) (4X4
424 г.пр.Хр.) Старогръики исто-
рик. родсн в Халикарнас. наречен
„баща на историята". По полити-
чески причини му сс наложило да
пътува много в Европа. Азия и
Африка Това му дало възможност
да съберс изобилен материал за
своята история, в която разказва
за Гръко-псрсийскнтс войни
Алсксандрийските филолози раз-
делили по-късно произведение™
му на девет книги, всяка от конто
озаглавили с името на една от му-
зите. Разказът му обхвата събити-
ята между VI и V в.пр.Хр и показ*
ва освен исторически осведоме-
ност, н голсми познания в област-
та на географията Неговите „Ис-
тории". макар и лишени от ссрио-
зен критически анализ, са все пак
един важен исторически извор за
изучаване на този период Освен
тока тс съдържат ценна информа-
ция за религия га. обичаите и ин-
ституциите Хсродот въвсл в спои-
те „Истории" и епизоди. на конто
той самият не вярвал. но конто му
служели, за да обогати и направи
по-нтересно изложение™ на фак-
титс. Стилът му с лек. приятен и
занладянащ.
Херон (стгр Heron) (I в пр.Хр )
Старогръики физик и математик.
Херонея
- 440 -
родсн в Александрия, известен
със своите механични урсди като
сифони. клспсидри и др . задвиж-
ванн от вягъра или водага
Херонея (стгр Chuironeiu. лат
Chaeronea) геогр. и истор. Град н
Беотия, в долината на Ксфиз. къ-
дсто Филин Македонски победил
атинянитс през 338 г.пр.Хр. Ощс
една известна битка станала при
Херонея през 86 т пр Хр . в която
Сула победил Архслай, пълково-
деи на Митридат VI Понтийски
Херондас -♦ \'еродае
Xepocmpam (лат Hentsiraius) (IV в
пр.Хр.) Житсл на Ефес, който с
сдинствсната пел да сс прочус
подпалил храма на Артемида То-
ва станало на 21 юли 356 г пр Хр..
в същата нот. в която сс родил
Александър Велики Хсрострат
бил осъдсн на смърт от житслитс
на Ефес
Херофил (лат. Hcrophilus) (IV в
пр Хр ) Старогръики лскар. иай-
значимият от алсксандрийската
сноха Роден в Калхсдон,по-късно
сс установи л в Атина Смята сс за
основатсл на смпиричсската шко-
ла и бил първият. който извършвал
аутопсии Пак той прън посочил
мозъка за седалище на нсрннитс
иентрове и на интелскта.
Херофила (лат Heroplule) мюп.
Жрица на Аполон и първата Сиби-
ла. затова и надарена с гадателекп
способности Била предсказала
разрушавансто на Троя и края на
царството на Приам по вина на
Елена.
Херса (стгр Herse, лат Hersa)
мит Дъшеря на иаря на Атина
Кскропс, любима на Хсрмсс. от
когото родила син Кефал. Тя била
почитана като богиня на росата
Хсрмсс разкрил любовта си към
Херса на Ат лавра, ссс грата на мо-
мичсто, като сс надявал тя да му
помогне. Но Атина подбудила сли-
па завист н сърцето на жената, ко-
нто до такава степей сс противо-
поставила на тази любов, чс зассг-
нала Хсрмсс и той я превърнат в
каменна статуя. Друга легенда
разказва. чс Атина поверила на
Херса. Аглавра и Пандроза една
кутин, в кояго бил скрит малкият
Ерехтсй. и им забранила да я отва-
рят Херса и Аглавра обаче нс
удържали на любопитството и
Атина ги наказала с лудост (•*
Ерехтей и Аг.швра). В чсст на
Херса н Атина през юни сс честна-
ли празниии, нарсчсни Херсефо-
рии Тогава в нощта на пълнолу-
нисто момичстата от знатнитс се-
мейства миновали в шествие, об-
лсчсни в бели дрсхи, и събиралн
росата от полстата
Херсилия (лат. Hersilia) мит. Дъ-
щеря на Таинй. Спорсд легендата
след отвличансто на сабинянките
станала съпруга на Ромул. Юнона
и дарила бсзсмъртис и била почи-
тана като Хора,
Херсонес, Таврийски (лат. Cher-
sonesus или Cherrvnesus Taurica)
геогр Древното имс на полуостров
Крим Нассляван от скитски номад-
ски племена, той бил колонизиран
от гърците през VII в.пр.Хр., конто
му дали това имс (сЛтолешз оз-
начава ..полуостров"). От 438 г.пр
Хр рсгионът бил подчинен първо
от тракитс и впослсдствие прсми-
нал под управлснисто на Митридат
VI Понтийски.
Херсонес, Тракийски (лат Cher-
sonesus или Cherronesus Thracial
геогр Древното имс на полуост-
ров Галиполи. на севсрния бряг на
Хслсспонга. Бил колонизиран от
йонииците и солийиитс през VII в
- 441
Хефестион
пр.Хр. След тона бил подчинен на
Атина до битката при Херонея
(ЗЗК г.пр.Хр.). когато станал пер-
еписки После бил завладян от
Митридат и накрая от Марк Вип-
сании Агрипа. След битката при
Акциум той усмирил Понта, ре-
организирал източнитс провин-
ции и разиределил зсмитс на ве-
теран и тс.
херусци (лат СЛепмст) Гсрманско
плсме. насслявало зсмитс между
Елба и Везер. През 9 г.сл.Хр.. на-
чело с предводителя си Арминий,
въетанали срсшу Рим и победили
войската на Публий Квинтилий
Вар в Тевтобургската гора Някол-
ко години по-късно обаче били
подчинсни от Гсрманик
херули (лат Heruh) Плсме с герман-
ски произход. обитавало зсмитс в
Северна Европа Хсрулитс нахлу-
ли в Западната римска империя
под прсдводитслството на Одо-
акър В 476 г.сл.Хр. той свалил им-
ператора Ромул Августул и сло-
жил край на Западната империя
Херциния (лат Hercynia stlva или
само Hercynia} геогр. Гористп
планини в Германия, от говорите
на Дунав до Карпа тите.
Хеслер (лат Hesperus} мит. Син
на Япст и брат на Атлант Прис-
трастен към астрологията. той се
изкачил на планината Атон и по-
вече нс сс върнал. Считало сс, чс с
грабнаг на небето и в иегова чсст
нарекли Всчсрницата Хеспер
(звездата Венера). Същата звезда
била наричана Фосфор или Луци-
фер, когато прсдшествала изгрсна
(Зорница)
Xecnepugu (лат. Hesperides) мит
Нимфи, дъшери на Атлант или
Хеспер Живссли в западния край
на света и там. в една градина, за-
едно с дракона Ладон пазели злат-
нитс ябълки. Тези ябълки били по-
даренн от Гея на Хера за сватбата
и със Зевс Станал и притежанис
на Хсракъл при извършванс на
един от дванайссттс му подвига.
Хесперия ( iar. Hesperia] I. мит
Една от нимфитс Хсспсриди 2. ге-
огр „Западна страна": за гърците
това била Италия, а за римлянитс
Испания
Хестия (стгр Hestia) мит Дъше-
ря на Кронос и Рея. богиня на до-
машното огнище, пазителка на нс-
порочността и дсвствсността
Спорсд легендата Еней въвсл кул-
та и в Италия, къдсто била почита-
на като Веста (-»).
xemepu (стгр hetairai} В Гърция
куртизанки, обикиовено жени с
богата култура Някой от тях ста-
налн известии като Аспазия. Фри-
на, Таис и др.
хетерия (стгр. hetaireia) В Атина
политичсско сдружснис с олигар-
хичен характер През V и IV в пр
Хр то представлявало политичес-
ки клуб, обикиовено таен, и него-
вата функция била да осигурява за
членовстс си взаимна помош за за-
смане на политически длъжности
Тази групировка пречела на демок-
рацията и прсдшествала поя вата на
Трийссттс тирани
Хефестион (стгр Hephaistion]
(?-324 г.пр.Хр.) Македонски пъл-
ководен, приятел и любимец на
Александър Велики Той го прид-
ружавал в походите му в Азия За
да покажс дълбочината на приятел-
ството. косто го евързвало с Хе-
фестион. всликият македонски цар
твърдял. чс ако другият негов пъл-
ководси Кратер с приятел на царя.
Хефестион с приятел на Алек-
сандър Умрял в Екбатана от пре-
Хефест
- 442 -
ХЕфЕСТ (стгр Hephaistos) мит. Син на Зевс и Хера, бог на огъня Според
една легенда се родил сакат и толкова грозен, че майка му, още щом го
видяла, го хвърлила от Олимп Малният бог паднал в морето. където го
поели нереидата Тетида и океанидата Евринома и го отгледали с много
любов в една подводна пещера Според друга версия Зевс го изритал от
Олимп, след като Хефест се опитал да освободи майка си Зевс я бил
завързал със златна верига, за да я накаже за нахалството й. Падането
на Хефест в небесното пространство продължило повече от един ден и
най-накрая той се приземил на остров Лемнос, като се осакатил при
удара в земята. Бил приет дружелюбно от жителите на острова, нау-
чил се да обработва металите и си построил една ковачница, като из-
ползвал огъня на вулкане на Лемнос Там останал дебет години и израбо-
тил прекрасна гердани, и ноли, пръстени. гривни и всякакви други пред-
мета от желязо. мед, сребро и злато Все пак в него горяло желанието
да се върне на Олимп при другите богове. За да може да осъществи меч-
mama си. измислил хитър план. Изработил великолепен златен трон с
фини гравюри и го изпратил като дар на майка си Хера. Богинята се въз-
хитила на шедъовъра и веднага пожелала да седне на него, но щом на-
правила това, усетила, че я сграбчват две здрави желеэни ръце, който
не й позволявали да стане Нито нейните опити. нито тези на другите
богове успели да й помогнат. Тогава повикали Хефест. който приел да й
върне свободата. при условие че в замена му бъде разрешено да остане
на Олимп и да получи за жена Афродита На Олимп той продължил дей-
ността си на ковач и изработил златни розница за Херакъл и Диомед,
пълно въоръжение и гравиран щит за Ахил. По нареждане на Зевс дал
форма и живот на Пандора (-♦) Не се задоволявал да кове металите са-
мо на Олимп, направил си работилници и на земята. навсякъде, където
имало вулкани. Една от тези ковачници се намирала на Етна Там на Хе-
фест помагали цинлопите и там той ковял мълниите на Зевс. Когато
Афродита му изневерила с Арес. Хефест изработил една метална мре-
жа. в конто омотал двамата в любовната им прегръдка и ги оставил та-
ка за присмех на другите богове.
Римляните го наричали Вулкан и неговият култ се чествал във Булка-
нал. място в Рим. близо до което се свиквали комициите. То представлява-
ло нещо като огромно огнище, символизиращо огнището на Рим В негова
чест всяка година на 23 август се организирал празникът Вулканалии.
яждане н прспиванс. Мъката на
Алсксандър била толкова голяма. чс
му осигурил погребение, подобава-
що за един иар Освен това обвинил
в нсмарливост лекаря, който го лс-
кувал. и накарал да го разиънат на
кръет с нечовешка жсс токост
xuagu (лат Hyude*) мит Дъшсри
на Атлант и на Етра или на Плсйо-
на. состри на Плсядите и на Хиант
Когато той загинал, разкъсан от
звсровстс. плакали, докато умрели
Били превърнати в заезди и поста-
нови в съзвсздисто Телец Името
им на сзаро1ръцки означана „дъж-
донни“ и дсйствитслно. когато из-
грсят, започна дъждонният период
По тази причина били смятани и за
- 443 -
Хиемпсал
нимфи. конто хранит природата
Имсната нм нарирали спорсд лс-
гсндите: Фетила, Коронида, Клея.
Фео и Евдора. Спорсд никои Плся-
ди били и Адаста, Алтея или Амал-
тся, Амброзия и Диона
Хиант (лат. //таг) иит Брат на
хиадитс и много добър ловец. Ум-
рял. разкъсан от звсровстс.
Хиацинт (лат Hyacinthus) мит
Много Красин спартански младеж.
син на Амикла и Диомед, обичан
от Аполон. който сс грижсл за нс-
говото образование Обичал го и
Зефир, но изпитвал рсвност. поне-
же момчсто открито показнало
предпочитанията си към бога
Един лен. докато Аполон сс състе-
завал с любимсиа си в хвърлянсто
на диск. Зефир за отмъшенис от-
клонил с духансто си диска, конто
силно ударил Хиацинт вслспоочи-
сто и гой паднал мъргьв на зсмя-
та. Аполон превърнал кръвта, из-
тичаща от раната му. в цвете със
съшото имс.
hiberna лаг. (хиберна) Така се на-
ричал зимният лагер на римската
войска.
Хиберния (лат. Hibernia) геогр
Днсшна Ирландия. Най-извсстни-
Я1 град бил Ебаана (ссга Дъблин).
Била превзета между 400 и 350 г
пр.Хр. от кслтски племена, конто
наложили сзика и цивилизацията
си Римляните имали сведения за
ней. но никога нс я превзели.
Хигин, Гай Юлий (лат. Hvginus.
Gaius lulius) (I в.сл.Хр.) Римски
прозаик, родсн в Испания.освобо-
лен роб на Август, който го назна-
чил за управитсл на Палатинската
библиотека. Бил близък приятсл
на Овидий Написал много произ-
ведения с различна тематика, но
били загубени. От него са остана-
ли само „Митове" (Fabulae) и ед-
но съчинсние по астрономия Ио
всяка нсроягност обачс техннят
автор с друг Хиг ин, за когото не се
знас пито
Хигия (стгр Hygieia, лат Hvgta)
Дъшсря на Асклепий, богиня на
злравсто. много почитана в антич-
ноегта. На статуитс била изобрази-
вана забулена или каю красива дс-
войка. която държн в едната си ръ-
ка змия, а в другата чаша, от която
тя пне Пернкъл и издигнал велико-
лепен храм в Атина Римляните я
отъждествявали с богинята Салус.
xugpa (лат Hvdra) мит Чудонище
с денег, а спорсд никои с петдссет
глави. което опустошавало зсмитс
около сзсрото Лерна в Пслопонсс
Била родена от връзката на Ехид-
на с Тифон Щом като една от сла-
вите на хидрата била отрязвана. и
порасвали нови две. Хсракъл (-♦)
успял да унищожи чудовището с
помощта на своя верен другар и
кочияш Полай Той с горяша глав-
ки изгарял раните на отрязаните
глави. нспозволявайки така да по-
раснат нови.
Хидрофории (стгр Hydrophona)
Празниин в Атина в намет на
жсртвитс от потопа, станал нъв ве-
ка на Девкалион, Името им идва от
гръцкнтс думи hydor и phem. „но-
ся вода" Чсствали сс прсз месец
антестерион (фсвруари март)
Хидрунтум или Хидрус (лаг
Hydruntum или Hydrus) Град в
древна Калабрия, днсс Отранто,
известен с голямото си и удобно
пристанище Пир. а после и Марк
Теренций Варон проектирали
мост, чрез който да го евържат с
близката Гърция
Хиемпсал ( лат Hiempsal) (? 117 г
пр.Хр.) Племенник на Масиниса и
хиерокерикс
- 444 -
син на Мииипса, цари на Нумидии
След нсговата смърт наследил
царството заедно с брат си Адхер-
бал и братовчед сн Югурта Югур-
та го лишил от власт и го убил
хиерокерикс (лат luemkenx) Из-
вестяващиит свещсцрдснствията ио
време на Елсвзинските мистерии
хиеромнемон (лат. hieromnemon)
Пратсник. послания на градовстс.
влнзащн в съюза на амфнктионитс.
Вески град изираша) един хисром-
нсмон и грима депутат»!, за да съб-
людават ннтсреситс му в съюза
хиерофант (лат hierophantea)
Върховният жрец на Елсвзинските
мистерии Хисрофантите принад-
лежали към фамилиита на Евмол-
п идите.
Хил (лат Hyllus) мит. Син на Хс-
ракъл и Дсянира. един от Хсракли-
дите (*). След смъртта на баща си
се оженил за Иола (*). От него
води началото си дорийского плс-
мс хилси
Хилас (лат Hvlas) мит. Много
красив младеж. син на Хсракъл и
нимфата Мснодика или на Тейода-
мант. царя на дриопите. или на
Кейк Херакъл го взел със себе си
на кораба Арго в похода на арго-
навтите. Когато слезли на азиат-
ский бряг. за да налсят вода, и из-
вратили Хилас на извора. нимфи-
тс, поразени от красотата му, го
отвлекли Хсракъл бил отчаян от
изчсзвансто на любимия младеж и
нс продължил с аргонантитс. а ос-
таиал да го търси в Мизия. В чсст
на Хилас житслитс на Мизия орга-
низирали празниии
хилеи (стгр. Едно от трите
дорийски племена. •* Айгимий, Хш
Хилой (стгр.С/нч/ол, лат Chilo)
(VI в.пр.Хр | Спартански законо-
дател. считан за автор на нажни
конституиионни рсформи, като
увсличапанс властта на колегията
на сфорите (^). Спорсд легендата
бил един от ссдсмте мъдрсци на
Гърция.
Хименей (стгр. Hymenaio.s. лат
Hymen) мит. Атински младеж с
изключителна красота, но произ-
хождаш от бедно семейство. Тон
сс влюбил в одно много богато мо-
мичс и за да може да я вили, по
врсмс на процссията в Елсвсина сс
преоблякъл като жена. Докато на
брега на морсто сс извършвал ри-
туалы. дошъл кораб с пирати. ко-
нто отвлекли всички девойки.
включително и Химснсй. По врс-
ме на иътувансто младежът убил
пнратитс. конто спели дълбоко
след пиянски гуляй, и освободил
дсвойкитс. Когато сс завърнал с
тях в Атина. получил за жена лю-
бимого момичс като награда за
постъпката си. Съвмсстният им
живот бил толкова щастлив, че от-
тогава Химснсй бил призоваван
като бог. закрнлник на браковсте
Бил син на Дионис и Афродита
или на Аполон и една муза.
хименей (стгр. hymcnaios. лаг
hymcnacus) В Гърция и Рим сват-
бена песен, изпълнявана от хор от
младежи и девойки. конто придру-
жавали булката до къщата на мла-
доженсна. докато спиталамият (*)
бил изпълняван пред стаята на
младожснцитс
Химера (стгр Chimaira, лат
Chimaera) мит Чудовище от Ли-
кия. дъщеря на Тифон и Ехидна, с
Diana на лъв. тяло на коза и опаш-
ка на дракон Изригвала огън. кой-
то опустошавал както Ликия. така
и Кария. Царят на Ликия Иобат
заповядал на Бслсрофонт да я
уннщожи и героят го сторил с по-
мошта на крилатия кон Пегас.
- 445
хипербореи
Химерос (стгр Н interns) мит
Спътник на Ерос. олицетворение
на любовното желание, един от
свитата на Афродита
Химет (лат Hvmettus) геогр Елна
от най-прочутитс планини в Ати-
ка. известна с мрамора, цветята и
меда си.
Хиона ( гат Chione) мит I. Дъщеря
на Борей и сестра на Калане. Зет и
Клеопатра, майка от Посейдон на
Евмо.лп За да не предизвика гнева
на Борен. Хиона хвърлила в море-
го Евмолп. който бил спасен от По-
сейдон 2. Дъщеря на Дсдалион,
брата на Кейк Била обичана от
Хсрмсс и Аполон и сс смятала за
по-красива от Артемида, заради ко-
ето богинята я наказала, като я уби-
ла със сгрслата си Дсдалион. съси-
пан от мъка. сс хвърлил от една ска-
ла. Аполон сс трогнал и превърнал
бащата и дъщеря га в истреби.
Хиос (лаг Chius или Chuis) геогр
Остров в Егсйско морс, в архипе-
лага на южнитс Спорадски остро-
ви. Първоначално бил населяван
от нсласгитс. а по-късно от йоний-
цитс. П лодороден и известен с ви-
ното си. той привличал внимание-
то на много завоеватели. Бил под
господството на перси, атиняни,
Македонии, римляни. Едноименни-
ят град, столица на острова, бил
един от ирстсндснтигс за рождено
място на Омир
Xunapx (лат Hippanhus) 1. (?—514 г
пр Хр I Тиран на Атина. по-малки-
яг син на Пизистрат Наследил ба-
ща си в управление™ на града за-
едно с брат си Хипий (-♦) Бил
покронитсл на нзкуствата и литс-
ратурата. приел в двора си Симо-
нид и Анакреонт. Заради това че
измамил ссстрата на Хармодий,
бил убит от него и Аристогитон 2.
(II в.прХр.) Астроном и матема-
тик от Никея, смятан за основопо-
ложник на научната астрономия
Той прън изчислил продължитсл-
ността на слънчсвата година на
365 дни и 6 часа, изеледвал еже-
годного изпреварванс на равноден-
ствисто и създал система за пред-
виждане на слънченитс затъмне-
ния. Установил дължината и ши-
рината, прссмстнал голсмината.
диетанцията и движението на
слънисто. луната и земята. съста-
вил каталог на звездите Всичките
си изслсдвання извърщил с ин-
струмснтите. конто сам изобре-
тал. Един от тях бил и астролабът
xunapx (стгр hipparchos) Начал-
ник на конницата В Атина тс били
двама. тъй като коннииата била
разпрсдслсна по двата фланга на
войската Подчинените им се на-
ричали филархи
hypaspistes стгр (xunacnucmei)
Щитоносец, оръженосеи Роб.
който следвал гръиката войска по
време на поход, като носсл шита и
багажа на господаря си В максдон-
ската войска щитоносиитс образу -
вали фалангата, която имала гада-
чата да напада първа
Хипация (лат. Hypatia) (около
375 415 г.пр Хр ) Дъщеря на Теон
(•♦). родсна в Александрия, пос.лс-
дователка на неоплатонизма
Много красива и образована жена,
тя преподавала математика, фило-
софия и астрономия Била убита с
камънн при сблъсък на езичннии с
фанатизирани хрисгияни
хипербореи (стгр Hyperborean.
лат. Hyperborei) Митичен народ,
който насс.лявал най-далечния се-
вер. където слънисто изгрявало и
залязвало само веднъж в годината
Отдадснн били на култа към Апо-
лон и живссли до хичяца години в
съетояние на вечно щасгне
Хиперея - 446 -
Хиперея (стгр Hvpereia) Прочут
извор в Тссалия. близо до Фера
ill madu} Така се парима и зсмята.
от която произзиза митическото
племс феаки (Одиссч)
Хиперенор «стгр Hvpercnori мит
Един от спартитс (-»>
Xunepug (стгр Hypetvides. iai
Hyperides} (около 390 322 г.пр
Хр.) Известен атинскн оратор и
политик, ученик на Платон и
Изократ Народ с Дсмостсн бил
един от най-отявлснитс противни-
ци на максдонците и един от ини-
циаторите на Ламнйската война
(-»). След поражението при «ра-
йон Химерна бил пленен и осъдсн
на смърт от Антнпатър Разказва
сс. чс си откапал сзика, за да не
издадс съмишленипитс си. От про-
мутите му речи, пенсии много в
античността. до нас са достигнали
малко фрагмент Много известна
с речта му. произнесена в зашита
на Фрина
Хиперион (лат Hvperion} мит I.
В посмиге на Омир прякор на Хе-
лиос 2. Един от титаните, син на
Уран и Гея Нсгови деца от сестра
му Тея били Хслиос. Селена и Еос
Хиперместра (лат Hypermestru}
мит Най-млалата от Данаидитс.
сдинствсната. която не сс подчи-
нила на заповедта на баша си Да-
най да убис нрез първата мрачна
нош съпруга си. докато спи Тя но-
могнала на мъжа си Линией (-») и
за тази си постънка баша й я осъ-
дил на смърт. но тя била спасена
от житслитс на Аргос
Xunuu (лат Htppias] 1. ( М90 i
пр.Хр (Снн на Пизистрат. след чи-
ято смърт станал тиран на Атина
заедно с брат си Хилари. След
убийството му Хинин за да отмъс-
ти за него, управляпал строго и су-
рово Аристократ ите му се проти-
вопоставили и на края. подкрепсни
от спартанците, го изгонили. Избя-
гал в Персия и там убедил Дарий да
обяви война на гърцитс. като той
самияз застанал начело на перситс
в битката при Маратон, къдсто ве-
роятно бил убит. 2. (V в.пр.Хр.)
Старогръики софист от Елида.
Хипнос (лат. Hvpnos} мит Гръики
бог на съня. син на Ерсб и Ношта.
брат-близнак на Танатос (Смърт-
та). Бил считан за добър бог. носи-
тсл на с ладък покой и забрана на
мъката. Нсгови синове били Мор-
фей. Фантаз и Фобстор. а атрибут»-
тс му макът и пръчката, която има-
ла енлата да приспива. Римският ек-
нивалент на Хипнос бил Сомнус. В
своите ,.Метаморфози“ Овидий
разказва. че Сомнус живссл в стра-
ната на кимсрите, заобнколен отсъ-
нншата. в една тиха пещера, в която
никога нс нлизало слънис
хипогей (стгр. hypogeion. лат.
hypogaeum или hypogeum} При
гърцитс и римляните подземне.
изба В по-далечни времена прсд-
ставлявало и място. предназначе-
но за култ или погребение, а пър-
воначално и за живссне.
Хиподамея (стгр Hippodameut.
лат Hippodamia} мит. I. Робиня,
обичана от Ахил. дъшеря на Бриз,
поради косто била наричана и
Бризеида 2. Съпруга на Пиритой.
паря на лапититс На тяхната сват-
ба един от кснтавритс сс опитал да
я отвлсчс. Започнала ожесточена
битка между лапити и кентавр»,
завърши та с победа на лапититс
3. Дъшеря на Еномай. царя на Пи-
за в Елида. и на Стерола. Омъжи-
ла сс за Пелопе, след като му по-
могнала да победи баща и в над-
оят.тето с колесниии Родила от
него Атрей и Тисст.
- 447
Хипсипила
хиподром (лат hippodromus)
Място. предназначено за надбяг-
вання с коне. Прочут бил хипо-
друма в Олимпия, конто сс нами-
рал блнзо до стадиона и храма на
Деметра
Хипократ (лат HippocratcxHоко-
ло 460 377 г.пр.Хр.) Прочут ста-
рогръцки лскар. ролен на остров
Кос. където практикунал н прека-
рат почти не 1ИЯ си живот Той бил
един от първитс. конто прилагали
югиката и разума в мсдииината.
Смятал я за наука сама по себе си.
която. онирайки се на диагнозата и
терапинта. сс стреми да облекли
страланията на хората Неговата
постановка на физиопатологията
била преработена впослсдствие от
Гален и имала голямо влияние
върху развитието на мсдииината
прсз Срсдновсконисто и Въэраж-
дането. Около седсмдесет с вчине-
ния. създадсни в неговата школа,
били сьбрани от. алсксандрийски-
тс филологи в Corpus Hippocru-
lit ит В него сс намира и прочута-
та „клства" с нормитс на професи-
оналнага стика Хипократ умрял в
дълбока старост в Лариса
Хи по к ре на (лаг Hippoci епе} ге-
огр. Известен извор в Беотия, из-
вираш от връх в планината Хсли-
кон, посветсна на музите Според
мша той бликнал, след като кри-
латият кон Пегас ударил на това
място с копитото си Всъщносг
името на итвора на старогръики
означала ..нзворът на коня“ (hip-
рои кгепе}.
Хиполита (лат Hippolvia или Hip-
pohte) чит Царица на амазонки-
тс. наричана и Антиопа. дъшеря
на Арес Хсракъл и отнел скъпо-
пенния пояс по заповед на Еврис-
тей, конто го искал за дъшеря сн
Адмета. Разразила се битка в коя-
то Хсракъл победил амазонкитс и
пленил парипата а после я дал за
жена на Тезей
Хиполох (лат Hippolochus\ мит
Снн на Бслсрофоит
Хипомен (лат Hippomenes) опт
Наречен още Мсланион -* 4ти-
чинта
Хипонакт (лат Htpponax} (около
550 500 г.пр.Хр ) Един от най-го-
лсмитс ямбически старогръики
пости, родсн в Ефес, смятан за
сътдател на постичсския размер
шпыип. г.с. купия ямб Писал
жлъчни сатнрични стихове. от ко-
нто са останалн малко фрагменти.
Хипоной (стгр Htpponoos) мит
Същннското име на Бслсрофоит
хипорхема (стгр. hyponhema) В
Гъриим хорова песен, посветсна на
Аполон. изпълнянана с танцуване
или иантомими. прсдставящи ми-
тологически спени.
hyposkenion стгр (хипоскенион)
Празно пространство под спената
от косто към нся водсли стълбиге
charouiu klimakes (стълбитс на
Харон) По тях на сцснага се нт-
качвали геронте, конто нграели
сенките на мъртвитс.
Хипоптой (стгр. Hippolhoon) мит
Снн на Посейдон и Алона Майка
му го изостанина и той бил хранен
от сини кобили (откъдето идва и
името му), докато то намерили ов-
чари, конто го оттекали. Тезей му
дал Елсвзина, която принадлежала
вече на дяло му
Хипсипила (лат Hypsipvle) мит
Дъщеря на Тоант. царя на Лемнос
Когато жените на острова решили
да убият всички мъжс. за да им
отмъстят. чс предпочитали пред
тях гракийските робинн. Хипси-
пила помогнала на баща си да из-
бита и станала царииа на женската
Xupueu
- 448 -
който го ранил със стрела, отровс-
на с кръвта на лсрнейската хидра
Агонията му била дълга и боло-
иена. но Зене му сс притеки) на
помощ и го превърнал в съзвезди-
его Кентавър или Стрелец
хирпини (лат. Hirpint) Плсмс в
Самниум, насслявало плодородна-
та котловина между Кампания
Луканин и Апулия. Името му идва
от сабинската дума hirpus. която
означала „вълк" Били съюзници
на Ханибал, но след битката при
Кана римляните ги победили и
завладели (209 г.пр.Хр.).
Хирций, Авъл (лат Hutius. Aulus)
(около 90 43 г.пр.Хр.) Помощник
на Цезар по врсмс на газскнтс
войни Приятсл на Цезар и Цице-
рон. поддръжник на Октавиан, по-
бедил Антоний близо до Модена,
но загинал в битката Изключите.т-
но образован човск, смята се. чее
написал VIII книга на ..Галската
война" (Dr hello Galileo] на Юлий
Цезар. Приписка му сс също и
..Алсксандрийската война" (Bel-
lain Alexani/rinum), продължение
на „Гражданската война" (De hello
civil!) до победата на Цезар над
Фарнак.
Xucmacn (лат Hystaspes) (VI в пр
Хр ) Знатен Персией от рода на
Ахсмснидитс. баша на Дарин I
Xucmueu (стгр Hislaios. лат
Histiaeus) ( ’-около 493 г.пр.Хр.)
Тиран на Милет, съюзник на Да
рий във войната срсщу Гъриия
Тъй като впослсдствпе оглавнл
бунт срещу Дарий, бил осъдсн на
см ьрт по заповед на сатрапа Арта
ферн.
хитон (стгр. chiton) Къса туника, нт
ползвана от дорийцитс Била ирис
тягана в талнята с пояс, а на рамена
та сс захватала с две фибули.
държава Известно време след та-
зи кърнава разирава на острова
пристигнали аргонавтите и Хипси-
пи.13 родила от Язон близнаците
Евней и Тоант След като аргонав-
титс си заминали, жените от ост-
рова. помнейки бягството на ста- 3
рия цар, я принудили да си отидс.
Царицата била пленена от иирати-
тс и продадсна като робиня на нс-
мсйския иар Ликург Той й пове-
рил сина си Офслт (^) да го гтсда
След смъртта на момчсто Хипси-
пила била обвинена в небрежност
и хвърлена в затвора После била
освободсна от синовсте си Евней
и Тоант или. спорсд друга легенда,
от седемтс царя на път за Тива
Xupueu (лат Нм/eus) иит 1.Син
на Посейдон и Алкиона, цар на
Хирия в Беотия Притсжавал гра-
мадно съкровишс. което Агамед
и Трофонип сс опитали да от-
краднат. 2. Баща на Орион (-»|
Хиркания (лат Hi пиши) геогр.
Планннска облает в Азия, разпо-
ложена между Касиийско море.
Мидия и Партия Гам имало много
змии и диви звсровс. а житслитс
спорсд Цицерон имали варварски
нрави.
хиромантия (стгр cheuomante-
ia) Пророчсско пзкуство. състоя-
що се в гледансто на ръка. извест-
но на гърците. римляните и най-
вече на източнитс народи.
Хирон (стгр Cheiron. лат Chiton)
иит Известен кентавър. син на
Кронос и нимфата Филира Напо-
ловина чонек. наполовина кон, той
живее.) на хълма Пелион и бил
толкова интс.лигснтсн и мъдър. чс
стана.) учитсл на много герои,
сред конто Ахил. Тсзси Кастор.
Полукс. Язон Съэдал мсдипинага
и от него Аск тений усвоил всичко
Бил убит неполно от Хсракъл.

- 449 -
Хораций
Хлорида (лат. Chiuns) мит 1. Бо-
гинята на ивстята. съпруга на Зе-
фир. отъждествявана от римляни-
те с Флора. 2. Дъшсря на Амфион
Омъжила сс за Нелей, от когото
имала дъщеря Перо, извсстната с
красотата си съпруга на Ификъл.
и дванайсст сина Хсракъл избил
всички без Нестор, конто сс нами-
рал на друго място.
Хойрил (стгр. Chomlos. лат.
Choerilus ) 1. (VI—V в.пр.Хр.) Тар-
гичсски пост, родом от Атина Ос-
порвал наградата в тсатралнитс
състсзания на Есхил и Фриних и
станал побсдитсл тринайсст пъти
Цялото му творчество с загубено
2. (V в.пр.Хр.) Епичсски пост от
остров Самос Написал посмата
„Псрси“ (Persat). За него сс знас
много малко.
holokauston или holokautoma
стгр. (хо.юкахст или хо.юкампо-
лш) Жертвоприношение на бого-
встс. при което жертвата била из-
гаряна напълно.
Хонорий, Флавий (лат Honorius,
Flavius) (3X4—423 г.сл.Хр.) Син на
Тсодосий 1. когото наследил и ста-
нал първият император на Запад-
ната римска империя, докато брат
му Аркадий станал император на
Източната. Нсгов министър бил
военачалникът на вандал итс Сти-
ликон. когото по-късно убил, под-
тикнат от дворцовитс интриганти
Бил един от най-нсспособнитс.
малодушии и невойнствсни импс-
ратори и отговорил с бездействие
на варнарскитс нападения. Прс-
хвърлил столицата на импсрията в
Равена
Хонос или Хонор (лат. Honos или
Honor) мит За римляните Хонос
бил персонификация на чсстта.
Почитали го като бог засдно с
Виртус (Virtus), псрсонификаиия-
та на войнската доблсст. Квинт
Фабий Максим им посветил храм
при Порта Капсна. Съшото напра-
вил и Марк Марцел след завладя-
вансто на Сиракуза през 212 г.пр
Хр.
хоплити (стгр. ophtai) В гръиката
войска войници с тежки ризнини
Били въоръжсни с шлем, копие,
меч и овален щит. Цялото снаря-
жение тежало около 35 кг.
хор (лат. chorus) Първоначашо ду-
мата означавала място, предназна-
чено за таипуваие Впослсдствис в
гръикия тсатър така сс наричала и
групата от актъори. хореей (първо-
начално 12. достигнали 15 в трагс-
диита и 24 в комсдията). конто не-
сли и танцувази в сюжетна връзка
с тсатралното действие Тс имали и
задачата да комензираз настроенн-
ята и чувствата. конто основните
герои на сцената представили
Влизансто на хора начело с кори-
фея сс наричало парод, псснията
между различните театрални спи-
зоди стазим. а излизансто екзод
Хор (стгр. Homs) мит Египетско
божество, син на Озирис и И зида.
Хораций (лат. Horatius) Имс на
римски патрициански род (gen.v
Horatia), от който произлезли про-
чути личности I. Хорацин (лат
Horatii) (VII в.пр.Хр.) Спорсд ле-
гендата тс били трима братя рим-
ляни от врсмсто на Тул Хостилий
и определили изхода иа войната
между Рим и Алба в пряк двубой
срсщу трима братя Куриации При
първия сблъсък за г и нал и двама от
Хорациитс. Тозана оцслслият брат
проявил голяма съобразитслност
Прссторил сс. чс бяза. и по този
начин разделил тримата прсслсд-
ващзз го сдизз от друг. После
влязъл в бой поотделно с тях и гзз
убил. Прзз завръшането езз в Рим
хорег
- 450 -
заварил сестра си. която била сго-
цена за един оз Куриацнигс, да
страда и да го оплаква В скръбта
си тя се нахвърлила срещу него
Тогава той сс разгневил и я убил
Нсговата жестока и бсзмнлостна
посгъпка прсдизвикала голямо нс-
годуванне и Хорации бил осьлен
на смърт Впослсдствие обаче на-
роды му простил заради заслуги*
те му към Рим 2. (лат Horalius
Codes. Publius) (VI в.пр.Хр ) Ле-
гендарен римски герой. По време
на войната срещу Порсена сам
отбранявал моста Сублииий. за да
попрсчи на струскитс да нрссскат
Тибър. докато зад него дру гариге
му сс мъчели да разрушат моста.
Когато разбрал. чс те са готони.
Хораций Коклес. макар и пробо*
ден от много вражески стрсли. се
хвърлил в рската и успял да до-
плува до отсрещния бряг Прякорът
му Коклес („Едноок") му бил ла-
ден. защото нс виждал с едното си
око 3. (лат Horatitis Barhams.
Marcus} (V в.пр.Хр.) Римски кон-
сул. един от иниииаторнтс за отпа-
дансто на дспсмвиритс Въвсл за-
кони. с конто увеличил прана га на
народните трибуни 4. (лат Нога-
tins Flaecus. Quintus) (65-Х г.
пр.Хр.) Римски поет, син на осво-
бодсн роб на Хоранинтс Получил
отлично образование, учил първо
н Рим. после в Атина. Там се за-
позиал с философията на Еникур.
която сс отразила на начина му на
живот и на творчсството му. В
битката при Фи лини участвал във
войската на Ьрут срещу Октавиан
По тази причина, когато сс завър-
нал в Рим. имущее! ною му било
конфискувано Все пак успял да си
намсри скромна служба и запол-
нил ла нише Мною скоро бил за*
белязан и оценен от Вергилий,
който го представил на Меценат
Той му подарил едно имение в Са-
бинските планини. Умрял няколко
дни след Меценат и пожелал да го
потребит до приятеля му. Написал
„Еподи" lEpodi), „Сагири" )Salu-
гае} и четнри книги „Оди" или
..Песни" (0</т или Carmina). за ко-
ню чернел вдт.хноненис от лири-
ката на Пиндар. С афо и Анакреонт
и конто дали една нова изящное! в
слсгантност на римската посзия В
неговитс „Оди" личи любовта му
към простоя и спокоен сслски
живот (аигеа mediocritas злат-
на та среда), съзнанисто му та
прсходността на живота и нсоб-
ходимостта да сс улови мигът
(carpe diem). Други прочути нс-
говн произведения са „Песен на
столетнего" I Carmen saecidare)u
„Писма" (Epistulae). сред конто с
„Постичсско изкуство" (,4/л Poe-
tic а).
хорег (стгр choregos) Така се на-
ричал в Гърция ръководитслят на
хора В Атина хорег бил и този
коню осигурявал средствата за
обу чението и набирането на хора
за театра.днитс и музикалннте със-
тезания. а също и за рслигиознитс
церемонии.
Хори (стгр Horae лат Horae)мит
Богини или нимфи. дъщери на
Зевс и Темила Те преднождали го-
дишните времена и отговаря ли за
плодородного на нивитс. Хорнтс
отварили и затворяли портите на
нсбсто и се наричали Евномим.
Дике и Ейрене В Атина били тю-
читани и други дис: Тало и Карно
Изобразявали ги каю красиви дс-
нойкн, накичсни с плодове от
всички сезони. Впослсдствие Хо-
ритс прсдставлявали и часонете на
пеня дссст при гърците и цнанай-
сет при римлянитс Изобразят ли
- 451 -
Хризип
in танцуващи около колесница!а
на Слънцето.
хорова лирика (сир korodia) Дял
от мслнческата иоетнн Тя била
предназначена да сс изиьлняиа от
хор на рслнгиознигс празниии
Съпровождана била oi i.niii и из-
разявала чувствата на народа
Метрически га структура на песни-
те сс състояла обикиовено от
стро<|ш. антистрофа и спод и сс
воспаряла многократно със или
безвариации
Хортензий Хортал, Квинт
(лат. Hurtensius Hortalus. Quintus}
(114 50 г. пр.Хр.) Прочут рнмскн
оратор На дсветнайсст години ве-
че бил известен на <|юрума с крас-
норечисто си Цицерон, който го
иснял много, озаглавил един свой
философски трактат, нпослед-
ствис загубен. „Хортензий”.
hortus iar ( vo/wiu) Гърците, за
разлика ог римляните. нямали зе-
ленчукопи и овощни градини и нар-
ковс или малко сс занимавали с
тях. В едино вено число думата
hortus означавала малък терен, за-
вален от степи или ограда, в конто
се отглеждали зеленчуки и илодо-
вс В множсствсно число horti оз-
начивало градинитс и парковстс.
конто сс разделяли на pomaria,
msariu. topiariu. viridaria. nivrteta и
др . в зависимост от растеннята. ко-
нго ееотглеждали в тях. Градинитс
били нспосрсдствсно до видите и
имали градинар, който сс нарнчал
topturius Известии римски градини
били тези на Хортензий - „Оги",
градинитс на Лукул.всликолепнитс
градини на Салустий - „Horti sal-
lustiani" на хълма Квиринал и гра-
шнитс на Меценат на хълма Еск-
нилнн
Хосрой (стгр. Chosivcs} (II в.сл
Хр 11 (ар на партите, побелен от им-
ператор Траян Впослсдствие наче-
ло иа едно народно нъстанис срещу
римляните си възвърнал трона
Хриз (лаг Chrvses} мит Жреи на
Аполон. баща на краенвата Хризе-
ида, отвлечена от Агамемнон и
държана затворена в нсговата па-
латка Баща и поискал да си я взе-
ме обратно, но Агамемнон го изго-
нил. Тогава сс обърнач за помош
към Аполон. който поразил ipi.n-
кия лагер с чума Гадатслит Кал-
хант казал, че за да сире снилсмия-
га. Хризеида трябва да бъдс заве-
дена при баща и Агамемнон я вър-
иал. но поискал в замяна ог Ахил
робинята Бризеида Ахил опреде-
лил каю неприемливо жсланисто
му и отказал да сс сражала
Хризаор(стгр Chiwaorl мит Чу-
довище. родено от Посейдон и
Медуза или от кръвта на Медуза,
когато Персей я обей давил Бил
брат на Пегас. От връзката му с
Калироя се родили 1ри чудовища
Химера. Ехидна и Герион
Хризеида (лаг Chnseis) лпип Кра-
сиво момиче. дъщеря на жреца на
Аполон Сминтей. Баща и наиразно
сс опитвал да я освободи от плен
(* Хриз). Станала косвена причи-
на за иородилата се вражда между
Агамемнон и Ахил („Илиада”)
Хризип (лаг. Chrv.sippus} мит I.
Син на Пелопе и Хиподамся. Не-
говитс заварени браги Атрей и Ти-
ест го убили, подучсни от майка
си 2. (2X1-204 г.пр.Хр) Сга-
рогръцки философ стоик, ученик
на Зенон. Той иронично го иреи-
мснувал на „Хризииа”. защото
бил многословен като жена клю-
карка. Вее пак, със своигс 705 съ-
чннсния. Хризип спечслнл уваже-
нието на съврсмсннииите си и за-
ел мястото на Клеант в управлени-
сто на Стоити
Целий (лат. Caehus mons) Един от
ссдсмтс хълма на Рим
Цецилий (лат. Caecilius) Имс на
римски род (i'tw Caeciha). дал
много известии личности, между
конто Цецилий Метел.
Celeri лат (Ue.iepu) Така сс нари-
чала конницата по врсмсто на
римскитс царе Тя била съставена
от триста мъже Стояла начело на
нойската при битка и завършвала
строя при оттеглянс
Целз (лат Celsus) 1. Целз, Авъл
Корнелий (лат Aldus Cornelius)
(около I в.сл.Хр.) Римски пнеател.
автор на обширен трактат „За мс-
дииината" (De medic та), който
бил част от по-голямо съчиненис,
нсшо като енииктопсдия на сво-
бодните изкуства, която не с до-
стигала до нас 2. Цензу с, Пуб-
лий Ювенций (лат. Publius
luventius) (I-II в.сл.Хр ) Известен
римски юрнсконсулт. претор и дна
пъти консул Вероятно ръководсл
прокулнанската школа (-♦ Про-
ке.!). автор на сборник закони
(Digesta) в 39 книги.
села лат. (цена) Основною хране-
но при римляните, което ставало
прели залез слънцс Думата озна-
чавала съшо така и „ястие"*. При
заможните граждани след прсдяс-
тието, наречено Justus. следвали
ноне три други блюда: сепа рпта.
altera и tertia След това били сср-
нирани плодовое и сладкишитс
ценомани (лат. Сспотат) Ке.п-
ско племс от Галия, косто сс пре-
селило на територията на днешни-
тс градовс Бреша, Верона. Май-
туа и Кремона
цензор (лат. censure) Римски ма-
гистрат, отговарящ за прсброява-
нсто на населението. за спазване-
то на обичаитс. за избора на нови
члсновс на сената (lectio senatus).
В началото цснзоритс били двама,
само патриции, и били избиранн
от центуриатните комиции за срок
от ист години След републиканс-
ката сноха мандатът на цензора
траст по-кратко и неговото значе-
ние намаляло.
ценз (лат. census) Термины озна-
чавал „преброяване", всъщносг
закон в античен Рим. въз основа
на който гражданинът трябвало да
дскларира пред магистрат името,
семсйството и собствсността си
Тона преброяване сс повтаряло на
вески ист години и служено за ре-
гулиране на данъцитс и военната
служба.
центумвири (лат. centumviri)
Римска съдсбна колегия. отгова-
ряща за наслсдствата и за попечи-
тслствата 11 ьрвоначално броят на
цснтумвиритс бил 105, после на-
рас нал до 1X0.
центурия (лат. centuria) 1. Всяко
от 193-те подразделения от военен
- 453 -
Цивилис, Юлий
н политически характер, на конто
Сервий Тулий разделил въз основа
на ценза псттс съсловия на рим-
скитс граждани 2. Подразделение
в легиона, състояшо сс първона-
чално от сто души
центурион (лат centurio) Римски
военсн. командващ една центурия
от псхотинци. Заплатата му била
два пъти ио-голяма от тази на вой-
нииитс. По врсмсто на Август
цснтуриоиитс получили правото
да влизат по заслуги в конничсс-
кото съсловис.
Цера (лат. Caere) геогр Етруски
град, наричан първоначално Аги-
ла (Agylla). Бил част от древната
конфедерация на дванайсетте гра-
да. Днсс на това място сс намира
град Черветери, известен с голс-
мия си нскропол.
Цербер (лат. Cerbems) мит Куче
с три глави. син на Тифон и Ехид-
на. косто пазело входа на подзем-
ното царство на Хадсс. Оттам в
последний си подвиг Херакъл вла-
чил Цербер, окован във вериги, за
да го завсдс при Евристей. Той
обаче сс ужасил от вида на кучсто
и му заповядал да го върне ведна-
га на мястото му. Цербер позволя-
вал влизансто в Ереб само на сен-
ките на мъртвитс и нс допускал
живите хора да излязат оттам.
Направил изключснис само за Ор-
фей. който укротил него, както и
всички подземни същсства с неж-
ната си музика
Церера (лат. Ceres) •+ Деметра
Цезар (лат. Caesar) Римско фа-
милно имс на един клон на Юлие-
вия род. От Август нататък то ста-
вало титла (прозлязла от фамил-
ното име на Гай Юлий Цезар), по-
лучавана от импсраторите. При
Тиберий били наричани цезари и
хорага. опрсделяни като наследни-
цы на властта. Дефиницията два-
надесетте цезари включва Юлий
Цезар и първитс сдинайсст импе-
ратори: Август. Тиберий. Калигу-
ла. Клавдий. Нерон, Галба, Отон,
Вителий. Веспасиан. Тит и Доми-
циан. чиито биографии били раз-
казани в произведснието на Све-
тоний „Животописи на цезаритс"
(De vita Caesarum).
Цезарион (лат. Caesarian) (47-30 г.
пр.Хр.) Син на Клеопатра и Цезар
Бил привлечен във властта от
Клеопатра под името Птолемей XV
и бил убит но эаповсд на Октавиан
след битката при Акциум.
Цестий Епудон, Гай (лат Ces-
tius Epulo. Gaius) (?-12 г.пр. Хр.)
Римски конник, претор и народен
трибун, противник на Антоний
Наслсдницитс му издигнали в ие-
гова чест мраморен намет ник пред
Порта Остиензис в Рим, известен
като Пирамидата на Цестий
caestus лат. (цесипс) Сноп ремъ-
ци. чссто обковани с мстални пар-
чета, за да са по-тежки. конто
боксьорите увивали около ръпете
си. Така ударите им били по-силни
Цивилис, Юлий (лат Cnihs.
Iulius)(\ в сл.Хр.) Восначалник на
древното гсрманско племс батави
Между 69 и 70 г.сл.Хр. то нассля-
вало устисто на р Рейн и воювало
срсщу римляните. постигайкн зна-
чителни победи. Тъй като войскн-
тс, нзпратсни от Веспасиан срещу
тях. се разбунтували. Цивилис ус-
пял да подтикне и галите и да по-
беди два легиона Когато обаче за-
почнали разногласия между гали и
батави, Цивилис предпочел да
сключи мир с Рим. като договорил
добри условия и прсмахванс на
дълговстс.
Цезар
- 454 -
Цезар, Гай Юлий (лат Caesar. Gaius luhus) (около 100-44 г.пр.Хр.)
Един от най-големите военачалници и политически мъже на античния
свят. Бил роден в Рим. в семейството на аристократа. На седемнайсет
години се оженил за Корнелия, дъшерята на Луций Корнелий Кина, и ста-
нал част от поддръжниците на великия народен трибун Марий. Сула за-
поведал на Цезар да се разведе с Корнелия, но той отказал и така бил
принуден да напусне Рим. Отишъл в Гърция. където се отдал на изучава-
нето на философия и ораторско иэкуство След като иэкарал военната
си служба в Азия, се завърнал в Рим Там проиэнесъл първата си реч, сре-
щу Долабела. и така влязъл в политические живот, спечелвайки си под-
крепата на народа Станал претор и после пропретор на Испания. В 60 г
пр.Хр. сформирал първия триумвират заедно с Марк Лициний Крас и Гней
Помпей Цезар дал дъщеря си Юлия за съпруга на Помпей, който след по-
бедното си завръщане от Мала Азия се превърнал в любимец на тълпа-
та Като консул през 59 г.пр Хр , Цезар започнал военните си експедиции
в Галия, който продължили дебет години През цялото това време. като
се изключат две сражения, винаги излизал победител. Завладял терито-
риите на изток от Рейн и преминал реката, като прогонил германите.
Нахлувал и два пъти в Британия, през 55 и 54 г.пр Хр
Помпей, който завиждал на Цезар за военната му слава, след смъртта
на Юлия и на Крас се съюзил с аристократите от сената, който запо-
ведали на Цезар да остави командването на легионите Цезар не се под-
чинил и през 49 г пр.Хр. с 5 000 души преминал Рубикон, реката, която
разделяла неговата провинция от Италия След като проиэнесъл изве-
стните думи Aiea /acta esi („Зарът е хвърлен"), се насочил към Рим. за да
се изправи срещу Помпей В разстояние на два месеца станал господар
на Италия и бил обявен за консул, трибун и диктатор Срещнал се с Пом-
пей в Гърция и го победил в битката при фарсал (4в г.пр.Хр ). После го
последвал в Египет, където в крайна сметка неговият неприятел бил
убит от Птолемей XIII, при когото бил потърсил убежище. В Египет Це-
зар срещнал Клеопатра, влюбил се в нея. поставил я на трона и после я
взел със себе си в Рим Следващата му победа била срещу фарнак II, ца-
ря на Понт, и Цезар съобщил новината с известните думи Иэп/, vidi. via
(Дойдох, видях, победах") Влязъл в сражение и разгромил и останалите
помпеанци в Африка приТапсос (46 г пр.Хр.) и при Мунда (45 г.пр.Хр.). Та-
ка. господар вече на цялата държава. той се върнал в Рим. където уп-
равлявал като диктатор, но без да прибягва до крайности, въэстановя-
вайки реда в страната Диктатурата. която му била дадена през 48 г
пр.Хр.. му била потвърдена до живот Този факт и страхът, че би могъл
да се обяви за цар, както и традиционната враждебност на аристокра-
тите довели до заговор По време на мартенските иди. когато Цезар
отивал на среща в сената, бил убит с повече от двайсет удара от
Брут. Касий и други заговорници.
Като оратор бил считан за втори след Цицерон. Като писател. със
своите ..Записки за галската воина" (Commentarh de bello Galileo) и „За-
писки за гражданската война" (Commentant de bello clvili), се превърнал в
пример за стил. характеризиращ се с изчистеността и семплостта си.
- 455 -
циклически noemu
civitas лат. (цивитас) За римляни-
те тона било правого на граждан-
ство. откачало достояние само на
иартрицииге. Спорсд традицията
по врсмето на Сервин Тулий и плс-
бситс сс сдобили с това право
Гражданство™ сс получавало при
раждансто, при робитс при осво-
бождавансто им (munumissio) или
благодарение на никой специфи-
чен закон По-късно гражданство
сс предоставило на пели градовс и
народности, а с Каракала (-») и на
всички свободни хора, конто жи-
вссли в Римската империя
Цинций Алименпт, Луций (лат
Cincius Ahmentus, Lucius) (III в
пр.Хр.) Римски исторически ана-
лизатор. който написал на ста-
рогръцки сзик история на Рим от
нсговото създаванс.
Цинцинат, Луций Квинкций
( лат Cincinnatus. Lucius Quinctius)
(V в.пр.Хр.) Римски восначалник.
получил прякора си заради къдра-
вите си коси През 460 г пр.Хр.
бил избран за консул, а след две
години като диктатор нанесъл по-
ражение на волоките и сквитс
След побсдата и триумфа сс вър-
нал да работи в своя чифлик Той с
въз.хитителен пример за древния
римлянин - естествен и суров.
cista лат. (циста) В Рим наричалн
така една цилиндрична кутия. в ко-
ято сс съхранявали предметите.
евързани с култа към Бакх и Цере-
ра Думата оэначавала и избира-
телна урна
цитра (лат. cithara) Струнен му-
зикален инструмент. и аира.
caetra лат. (цетра) Малък кожен
шит на лско въоръжените римски
войници. наричани caetrati.
Цицерон, Марк Тулий (лат. Cice-
ro. Marcus Tullius) (106-43 г.пр.
Хр .) Римски политик, велик ора-
тор и писател Бил напълно убс-
ден, чс рспубликанската форма на
управление с най-подходяща за
Рим и отдал цслия си живот за за-
щитата и опазвансто на римската
държава. Родсн в Арпинум. в за-
можно семейство, той учил право,
реторика, философия и литерату-
ра както в Рим, така и в Гъриия
Станал известен с речите си „Сре-
щу Верес" (I'ernnae), като съдс-
бен защитник на народа на Сици-
лия срсщу губернатора на острова
Гай Верес, обвинен в корупция (70 г
пр.Хр.) Започнал политическата
си кариера като претор. През 63 i
пр.Хр. станал консул, разкрил за-
говора на Катилина срсщу Рспуб-
лнката и произнссъл известните
речи, нарсчени „Катилинарии"
(Calilinariae) Въпрски че бил на-
речен баща на отечеството, за-
щото спасил Рспубликата. една
част от сената сс оказала срещу
него. Дорн по време на първия
триумвират бил изпратсн в изгна-
ние Прсз 'ражданската воина заел
страната на Помпей, но след бит-
ката при Фарсал сс помирил с Це-
зар Когато той бил убит. Цицерон
нс осъдил заговорнииитс и дори
атакува.1 Марк Антоний в дванай-
сст речи, нарсчени „Филипики"
(Phihppicae). Това предопредели-
ло нсговия край Прсз 43 г.пр.Хр.
Октавиан, Антоний и Лепил обра-
зували вторил триумвират и Цице-
рон бил включен в проскрипциите.
Бил убит във Формил по заповсд
на Марк Антоний Освен прочути-
тс си речи писал и философски
трактат»', като „Катон Стари или
за старостта" (Cato Maior vel de
senectute). „За природата на бого-
всте" (De nafura deorum). „Лслий
или за приятелството" (Laelius >•<•/
циклопа - 456 -
De amtcitia}, „За държавата" (De
republican и много други произве-
дения. Стилът му с хармоннчно
структу риран. строг и съвършсн и
с смятан за най-внеокия образец
на класическия латински
циклически noemu (стгр oi кук-
likoi, лат cyclici scriptores} Ста-
рогръцкн пости Те разработвали
поемите на Омир. като разказиали
събитията. конто предхождали Тро-
янската война или сс случвали след
нея Никои от сюжстите стирали до-
ри до съюза между Уран и Гея От
Арктин (или Евмел)состанала„Ти-
таномахия” (Titanomachia}, а от
Стазин „Киприи" (Kvpria}. Запазс-
ни са още циклите ..Тслегония
„Етиопиада". „Тиванда" и др
циклопи (лат. Cyclopes} мит. Спо-
рсд Омир били гиганти пастири.
конто живссли в Сицилия и нмали
само едно око в центъра на челото
(от старогръики kyklos ops „кръг-
ло око**). Били деца на Гея и Уран,
който ги оковал в Тартара, но тита-
ните ги освободили. Считали ги и
за ковачи на Хсфсст. конто изра-
ботвали оръжията на боговстс в
дъното на вулканите В „Одисеи**
се занимават със зсмсделие и овчар-
ство. Начело на циклоните стоял
синът на Посейдон Полифем Апо-
лон ги унишожил със стрелите си.
защото изковали мълниитс. с кон-
то бил убит синът му Асклепий
Най-извсстиитс циклопи били
Бронтсс. Бриарей и Аргес.
cilicium лат (цитциум} Грубо изтъ-
кан плат от козя вълна. който бнл
използван от римляните за изработ-
ванс на войнишки дрехи и завивки
Цина (лат Cinna} Фамилно имс на
някои известии римски личности
I. Цина. Луций Корнелий (Luci-
us Cornelius} (?—84 г.пр.Хр.) Зна-
тен римлянин, привърженик на
Марий Използнал отсъствието на
Сула, който заминал за участие
във войната с Митридат, за да но-
могне на Марий да влезе с войска-
та сн в Рим Бил убит от войницн
по нрсмс на бунт. 2. Цнна, Гай
Хелвий (Gattis Elvius} (I в пр.Хр)
Римски пост, приятен на Катул
Бил съссчсн от тълпата. защото го
сбъркали с един от убийиитс на
Цезар. Луций Корнелий Цина. снн
на предходния.
цирк (лат. circus} Голяма конструк-
ция с елипсовидна форма, пред-
назначена за надбягвания с коне,
колссници и за различии видоне
зрелища, обикновено жестоки
(Itah circenses}. Колссницитс изли-
зали от малки вратички или пре-
гради (carceres}. разположени в
полукръглата му част, и обикаляли
пистата (u/ела) Публиката стояла
на трибуни (cavea}. Най-дрсвният
и известен цирк в Рим бил Circus
Maximus (Голсмият). издигнат от
Сервий Тулий и по-късно разши-
рсн. така чс можсл да събсрс 25 000
зрители. Circus Flamtnius (на Фла-
миний), разположен в друга част
на града, бил известен с гладиатор-
ските си борби.
MemupucmomuHme (стгр hoi Tet-
mkosioi} Съвегьт на четиристотин-
тс дошъл на власт в Атина с държа-
всн прсврат на олигархията в 411 г.
пр.Хр. по време на Пслопонеската
война Той слнминирал булсто Това
управление било свалено от народа
само след чстири мсссиа
ю
Юба (лат. Itiha) Име на двама аф-
рикански царе I. Юба I (84-46 г
пр.Хр.) Син на Хиемпсал. цар на
Нумидия, участвал на страната на
Помпей н гражданската война. От-
качало победил Скрибоний Кури-
он. изпратсния в Африка от Це-
лар. но после бил победен от са-
мим Цезар при Тапсос в 46 г.
пр.Хр Изоставсн от войнииитс си.
той сс самоубнл, а иарството му
станало римска провинция. 2.
Юба II (около 50 г.пр.Хр.-23 г.
сл.Хр.) Син на предходния, заве-
ден като пленник в Рим, той вър-
вял след триумфалната колесница
на Цезар Получил високо образо-
вание и бил покровитслстван от
Август, който му дал за жена дъ-
щерята на Антоний и Клеопатра и
го направил цар на Мавритания.
Ювенал, Децим Юний (лат
luvenalis. Denmus lunius) (около
60-140 г.сл.Хр.) Римски поет. Бил
военсн трибун, а после цензор
Оттеглил се отвратен от корупци-
ята, ссрвилността и разпуснатите
нрави на общестното. Отдал се на
посзия и написал много сатири, от
конто са сс запазили само ссдем-
найсст, конто разобличават обще-
ствения и частния живот по врсмс-
то на Домициан.
югер (лат. iugerum) Римска мярка
эа земя. отговаряща на 2523 кв.м.
Наричала се така, защото съответ-
Югурта - 458 -
ствала на количество™ земя. коя-
то можсла да бъдс изорана за един
ден от един впряг (lu^'um) воловс.
Югурта (лат lugurtha) (160 104 г.
пр.Хр.) Цар на Нумидия Племен-
ник на Мицнпса. който бил син на
Масиниса. След смъртта на чичо
си наследил Нумидийското цар-
ство заедно с братовчедите си Хи-
емпса.1 и Адхербал (^). Освобо-
дил сс от тях. като ги убил. Това
прсстъплснис прелнзникало нсдо-
волството на Рим. Срещу него би-
ли организирани няколко похода,
докато Гай Марин успял оконча-
телно да го разгроми в 106 г.
пр.Хр. Бил ирсдаден от тъета си
Бокх на Сула и заведен като плен-
ник в Рим. къдсто умрял.
юдеи (лат ludaet) + евреи
Юл (лат. lulus) мит. Другото име
на Асканий (^). сина на Еней
Юлиан, Флавий Клавдий, наре-
чен Юлиан Anocmam (От-
стъпникът) (лат lultanus, Fla-
vius Claudius) (331-ЗбЗг.сл. Хр.)
Римски император, роден в Кон-
стантинопол. внук на Константин
Привлечен от културата на елиниз-
ма. отхвърлил християнството и сс
обявил за античната сзическа ре-
лигия В 355 г. бил обявен за цезар
и изпратсн в Галия, която отново
усмирил и реорганизирал В 360 г
войската му го провъзгласила за
август Станал единствен импе-
ратор след смъртта на Констанций 11
(361 г.сл.Хр). В краткия период
на управлението си извършил
нажни данъчни и административни
закони. Смъртно ранен от стрела
по врсмс на поход в Персия,
издъхвайки. произнеси! прочути-
те думи ..О. Галилесио. ти побс-
ди!“, с косто допуска.!, чс рслиги-
озната му политика сс с провали-
ла От него са останали писма. ре-
чи, сатири срещу римските импе-
ратори Написал и голямо съчине-
ние срещу християнството. нсдос-
тигнало до нас, и сатиричною
произведение ..Враг на брадите"
(Misopogon) срещу жителиге на
Антиохия
Юлий (лат lulius) Имс на прочут
римски род {gens Romana). веро-
ятно произхождащ от Алба, тъй
като спорсд легендата били потом-
ци на Юл. сина на Еней. Към този
род принадлежали Юлий Цезар и
импсраторитс след Август.
Юлия (лат luha) Имс на няколко
римски матрони. сред конто I.
(около 76-54 г.пр.Хр.) Дъщеря на
Юлий Цезар и съпруга на Помпей
Била известна с добродстслитс сн.
умряла при раждане. 2. (39 г.пр
Хр -14 г.сл.Хр.) Дъщеря на Ав-
густ и Скрибония. омъжила се
най-напрсд за Клавдий Марцел.
после за Випсаний Агрипа и на-
края за Тиберий Водила толкова
разпуснат живот, чс Август я из-
пратил в изгнание в Пандатария.
ссга Вснтотсне. Била оставсна да
умрс от глад от Тиберий.
Юлия Домна (лат lulia Domna)
(около 158-217 г.сл.Хр.) Родена в
Сирия, съпруга на Септимий Се-
вер. Присъствала на убийството
на сина си Гста от ръката на дру-
гая си син Каракала. Била висо-
кообразована. занимавала сс с гео-
метрия и философия, заобиколмла
сс със забслежителни личности
След смъртта на Каракала сс оста-
вила да умрс от глад.
Юнона (лат. !ипо) Хера
Юпитер (лат. lupiter или luppiter)
+ 3< «<
юрисконсулти (лат. iuneconsulu
или iurisconsulti) Тези, конто били
изучили основно римского законо-
- 459 -
Ютурна
датслсгво. правого на народите и
справсдливостта или преторского
право, изказвали мнснисто сн и да-
вали отговори, нареченн responsa.
би 10 на тези. конто сс допитвали
до тях, би ло на магистратнтс. При
Август response! имали стойност
на закон пред съда. Най-извсстни-
тс римски юрисконсулти били Гай,
Паниниан. Уломан и Модсстин
ius лат. (юс) В Рим съвкупност от
правни корми. конто рсгулирали
отношенията на гражданитс по-
между им и с държавата Напри-
мер им civitatis (право на граждан-
ство). им gentium (правата на чуж-
дснпитс в Рим), ius honorarium
(правата. конто произлиэали от
властта (imperium), давана на ма-
гистрат итс.
ius iurandum лат (юс юрине)ум)
При римляните граждански клст-
ва. за разлика от sacramenium, ко-
ято била военна клства
Юстин (лат. lustinus) 1. (около
10()-1б5г.сл.Хр ) Философ плато-
ник. който след като приел хрис-
тиянството, писал съчинсния. пос-
встсни на разнространснис на вя-
рата Умрял като мъчсник и бил
обявен за светец 2. Юстин I (око-
ло 450-527 г.сл.Хр ) Император
на Източната римска империя. Ро-
дсн в Дакия, направил бърза воен-
на карисра и бил провъзглассн от
войнииите за император. В 527 г.
прнвлякъл към управление™ пле-
менника си Юстиниан и сънругата
му Теодора.
Юстиниан, Флавий Петър
Сабаций (лат. lustinianus. Fla-
vius Petrus Sahhatius) (4X2-565 г.
сл.Хр ) Император на Източната
римска империя, родсн в Илирия.
племенник на Юстин I (-»). който
го взел за помощник заедно със
сънругата му Теодора в 527 г В
същата година Юстин умрял и
Юстиниан сс засл със завладява-
нето на Западната империя Бла-
годарение на нълководиите си Ве-
лизарий и Нарсст. той отвоювал
Северна Африка от вандалите, по-
бедил остготитс в Италия и всст-
готитс в Испания На изток водил
продължителни войни с псрситс. с
конто в 562 г. сключил мир при
нсизгодни условия Заобиколил сс
със способни съвстниии. което му
дало възможност да извърши важ-
ни административни и финансово
рсформи. децентрализирайки и
подобрявайки фискалнага систе-
ма Името му с евързано преди
всичко със забслсжитслната му
законодателна дейност, изразила
сс в съставянсто на ..Корпус по
ражданско право" (Corpus luris
Ctvihs). който обхваща.1 Institu-
Hones. Digesla или Pundectae и
Novellae. основи на римского пра-
во. а и днсс ощс база на модерна-
та юридичсска наука Намесил сс
в рслигиознитс въпроси, като
подкрепил православнитс, въпре-
ки натиска на сънругата си Теодо-
ра. която била предана на моно-
физитигс. По врсмс на нсговото
управление била построена цър-
квата „Света София" в Констан-
гинопол
Ютурна (лат luturna) мит Рим-
ско изворно божество На него би-
ли посвстсни празнииитс Ютурна-
лии. чсствани през мссси януари.
Спорсд легендата Ютурна била
сестра на Турн. царя на рутулите.
Юпитер сс влюбил в нея, дарил й
безсмъртис и я превърнал в извор
Изворът Ютурна. който се нами-
рал близо до Албанската планина.
бил много лечебен и от него сс
взимала вода за жертвоприношс-
нията на Веста.
Ялиз (.чат /ah mis) мит Легенда-
рен родоски цар. брат на Линд и
Камнр. с конто сн разделят цар-
ството Основал града Ялиэ. Раз-
казвали, че Протоген нарисувал
героя, споним на града и еталон за
съвършсната мъжка красота, с
толкова голямо майсторство. чс
Деметрий Полиоркет сс въздър-
жал да подложи на ссч и оножаря-
ване Родос от страх, чс може да сс
повреди картината
ямб (лат iambus) Стиховорен раз-
мер в гръиката и латинската метри-
ка. съставен от две срички - една
кратка и една дълга Ямбитс въз-
никнали като смешки и подигравкн.
конто си разменяли на празннците
на Деметра Този размер бил в ос-
новата на ямбичния тримстър. стих,
нзползван в комсдията и сатирата.
за да изобличи и осмсс пороците на
общсството. Вероятно иегов създа-
тсл е Архилох от Парос Други
представители на ямбичсската ли-
рика в Гърция били Симонид и Хи-
понакт От римскитс пости ямба из-
ползвали Катул. Калв и Хораций.
Ямблих (лат. lambltcus) (около
245-325 г.сл.Хр > Старогръцки
философ неоплатоник, който се
влиясл и or Питагор. Роден в Хал-
кида. в Сирия, той бил ученик на
Порфирий и живял по врсмето на
Константин При него магически-
тс и рслигнознитс внушения измсс-
тват философе ката доктрина. На-
писал с много съчинения. сред ко-
нто „Животът на Питагор" и „Еги-
пстскитс мистерии'*.
Яникулум (лат. laniculum) Един
от седемтс хълма на Рим. иентър
на култа на бог Янус, откъдсто ид-
ва и името му. Смят ало сс, че там
бил погребай Нума Помпилни
Намира сс на дссния бряг на р. Ти-
бър и бил присъсдинен към града
от Анк Марций, който изградил
там крспост. Яникулум сс евър-
звал с других бряг чрез моста Суб-
лииий и други три моста.
Янус (лат /anus) мит Най-дрсвно-
то италийско божество, призовава-
но от салиитс като divorum deus.
бог на боговсте. Царувал в златнии
век и приютил Кронос, който, след
ЯЗОН (лат lason) мит Син на Езон, цар на Йолкос 8 Тесалия, и на Алкд-
меда. Жадният за власт брат на Езон Пелий го свалил от трона и убил
децата му. за да го лиши от наследница Язон се спасил, защото майна
му го скрила, завела го на планината Пелион и го поверила на кентавъра
Хирон да го възпитава. Пелий. измъчван от угризения на съвестта, се
допитал до оракул и той го предупредил да се пази от младеж. който ще
- 461 -
Язон
се яви пред него с един обут и един сьбут кран. И наистина един ден
пред царя се появил красив младеж с един бос кран, понеже, преминавай-
ни през реката, загубил единия си сандал. Това бил Язон, който дошъл да
иска царството на баща си и Пелий, изплашен и надявайки се да спечели
време и да се освободи от неудобния си племенник, му казал, че ще му
върне царството, ако най-напред извърши един славен подвиг. Поискал
от него да вземе и доносе златното руно от Колхида. Язон се подчинил
и събрал за тази енспедиция най-силните и смели герои на Гърция. меж-
ду който Пелей. Диоскурите. Зет, Калаис, Херакъл За тях бил пригот-
вен огромен здрав кораб, наречен Арго на името на своя конструктор, а
безстрашните младежи се нарекли аргонавти (-♦).
По време на похода пред тях се иэпречвали различии препятствия. В
Кизик в Самотраки се наложило да убият страшните гиганти. който, за
да отвлекат кораба им. се опитали да затворят със скали пристанище-
то. Когато стигнали в Тракия. освободили финей (-») от харпиите и той.
признателен на Язон, му обяснил как да влезе в Черно море, като избег-
не опасните Симплегадски скали (♦) Когато най-накрая пристигнали в
Колхида, отишли при цар Еет. в чиито земи се намирало златното руно.
Еет не искал да се лиши от него, а да унищожи Язон и затова му обещал
руното, при условие че първо ще опитоми два свирепи бика с бронзови
крака и ще ги впрегне да изорат една изоставена нива. После трябвало
да засее в браздите зъбите на една змия, който самият Еет му бил дал
Язон немало да оцелее при това иэпитание, ако на помощ не му се при-
текла Медея (^). прекрасната дъщеря на царя, притежаваща магичес-
ки способности, която се влюбила в него Тя дала на Язон приготвения
от нея балсам, който щял да го направи нуязвим. Освен това го предуп-
редила, че от зъбите на змията ще поникнат същия брой ужасни гиган-
ти За да ги прогони от себе си, Язон трябвало да хвърли между тях ед-
на скала, за да се скарат за нея и използвайки суматохата, да ги унищо-
жи един по един Така и станало Но оставало още едно препятствие -
дранонът. който пазел руното. Медея му дала вълшебно питие, с което
го приспала и така Язон лесно го пронизал със сабята си. След като взе-
ли златното руно, аргонавтите бързо избегали с Медея
Пелий. макар и да получил руното, не удържал на обещанието си да
върне на Язон царството. Тогава Медея, за да го накаже. накарала дъще-
рите на стария цар да го насекат на парчета и да го сварят, като им
обещала, че после с магическите си умения ще го съжави и той ще се
възроди млад и силен Но след това магьосницата отказала да произне-
се нужното заклинание и да съживи Пелий Негодуванието на хората за-
ради тази толкова голяма жестокост принудило Медея и Язон да избя-
гат при царя Креонт, който ги приел на драго сърце Там Язон св влюбил
в красивата дъщеря на царя. Креуса (според други Главка), и поискал да
се ожени за нея. като изостави Медея Магьосницата побесняла от то-
ва и убила двете си деца от Язон пред ужасвния им баща. После намаза-
ла с отрова една дреха и накарала младоженката да я облече. Така и тя
умряла в страшни мъки Докато Медея бягала към Гърция. Язон, потре-
сен от ужасните веди, се самоубил
Япепз
- 462 -
като би । изгонсн от Зсвс. избягал в
Италия Бог на пътищата. на нас-
тоящего и бъдсшсто. той бил
представим с две лица В Рим нсго-
витс изображения се поставяли на
вратите (tanua) на къщите и града,
като едното му лице глодало навът-
рс.а другото навън Смятан бил и
за бог на всяко начало, а оттам и на
сутринта и на първия мсссц на го-
дината (lanuarius) Освен това при
молитвитс той бил сиоменаван
първи Научил местного жители на
Лациум да живсят цивилизовано
Почитали го прсди всичко в Рим.
където му издигали много храмо-
ве Бил изобразяван и с чстири ли-
ца. Храмовсте. стросни на чстири-
ликия Янус, били с чстири напха-
но еднаквн стсни и с една врата и
три прозорсиа на всяка стена Чс-
тирите вратн символизирали чеги-
рите сезони а дванайсетте прозо-
реца - мессцше Близо до форума
нмало една порта, построена от
Нума Помни ши. която сс отвари-
ла. когато държавага с нън война и
сс затваряла в мирно време
Япет (лат Iapetus) чит. Син на
Уран и Гея. един от титаните, счи-
тан от гърцитс за баша на чоисш-
кия род. От него и Азия (или Кли-
мека) сс родили Прометей. Епнме-
тсй. Атлант и Мснстий Поради
участие в бунта на титаните срешз
Зевс бил хвърлен за наказание и
Тартара.
Япикс (лат. lapyx) чит. Син на Де-
дал, който отишъл в Италия и се
установил в областта около Яви-
гня. днес Тсра д'Отранто.
Япикс или Ялигей (лат 1ар\к)
Ссвсрозападен вятър. духаш от
носа Япигия (ссга Санта Мария ди
Лсука) в Апулия, откъдето идва и
името му.
Ярба (лат larhas или Hiarbas)
мит. Легендарен син на Юпитер
Амон и пар на гстулитс Когато
Дидона избягала от Тир и стигна-
ла в Африка. Ярба я приел и поис-
кал да станс нсгона жена С хит-
рост тя получила като дар зсмята.
на която основала Картаген Бит
съпсрник на Енсй.
ЕНЦИКЛОПЕДИЧЕН РЕЧНИК
НА АНТИЧНАТА МИТОЛОГИЯ
И КЛАСИЧЕСКАТА ДРЕВНОСТ
Мери Гислън, Potema Палаци
Под редакиията на
Юдит Филипона
Художник на корината
Стефан Кш ь/nut
Италианска. Пърно издание.
<1>ормат 60*90/16. Печатни коли 29
Цена 15 лв.
Итдатслска клана „Колибри"
1000 Софии, ул. „Инин Baum" N? 36
тел./факс 9X8 «7 XI
e-mail colibri(</bnc.bg. colibri(u mtel net
Предпечатна подготовка „Ибис"
Печатника „С и мол и ни"
ISBN 954-529-421-3
КНИЖАРНИЬИ „КОЛИБРИ" В СОФИЯ
ул. „Иван Вазов" № 36
тел. 988 87 81
Във френския културен институт
ул. „Дякон Игнатий** № 2
тел. 981 50 47
„НисиМ'Колибри**
бул. „Васил Левеки** № 57
тел. 981 19 12

митологп
И КЛАСИЧЕСКА'
ДРЕВНОСТ
МЕРИ ГИСЛЪН РОЗЕТА ПАЛАЦИ