/
Author: Василев М.Д. Спасов О.Е. Василев В.М.
Tags: радиотехника електротехника инженерство електроника радиоелектроника
Year: 1981
Text
Електрониката
6 прегледите
на ТНТМ, кн.4
М. Василеб О. Способ
В. Василев
Техника
МИНКО Д. ВАСИЛЕВ
ОЛЕГ Е. СПАСОВ
Инж. ВАСИЛ М. ВАСИЛЕВ
Едектрониката
6 прегдедите
наТНТМ.кн.4
ДЪРЖАВНО МЗДАТЕЛСТВО „ТЕХНИКА"
СОФИЯ—1981
УДК 621.38(023)
Книгата е предназначена за радиолюбители, конто имат
известен опит в конструирането и реализирането на радио-
електронни устройства. Описаните конструкции (45 на брой)
са участвували в учнлищни, районни, окръжии и републи-
кански прегледи на ТНТМ. Никои от тих са наградеии с пра-
вителствено-комсомолски отличия, други са участвували и в
международни изложби на младежко техиическо творчество
(в Москва, Япония и др.).
Характерна особеност на описаните конструкции е, че
в тях не са употребени дефнцитни и скъпи елементи. Това, а
също така и дадените графични оригииали на печатните плат-
ки ще улеснят много изработването на електронните устрой-
ства.
Освен иа радиолюбителите книгата ше бъде полезна и
на участниците в кръжоците по радиоелектроника, цифрова
техника, радиотехника и електроавтоматика в системата иа
движението за ТНТМ.
Миико Димитров Василев
Олег Ефчов Спасов
Васил Милков Василев, 1981
©с/о Jusautor, Sofia
621 . 38
ВЪВЕДЕНИЕ
Радиоелектрониката води началото си от съобщителната тех-
ника. Диес тя се развива в толкова много направления, че без нея
е немислимо развитието на науката и техниката. От привилегия,
достъпна в началото за ограничен брой хора (най-вече учени), се-
га тя се превърна в необходима професия за десетки хиляди спе-
циалиста в различните области на народното стопанство. Но за-
нимаващите се с радиоелектроника са много повече. Хората, по-
светили свободного си време на нея, са както работници, така и
студента, ученици, обикновени служители, учители, военнослу-
жещи ит. н. Товаепряко следствие от непосредственото навлизане
на радиоелектрониката не само в производството, но и в бита на
съвременния човек.
В нашата страна е изградена стройна система за ТНТМ, в
която са обхванати повечето от младите хора, занимаващи се с
приложна наука и техника. Най-масови са формите на участие в
прегледите на ТНТМ, в конто тематично е застъпена радиоелек-
трониката. В настоящата книга авторите са се постарали да споде-
лят и популяризират своя опит в конструирането и изработването
на радиоелектронни устройства главно сред младежите от горния
курс на средното училище. Изложението на материала се базира
на изучавания материал по физика и математика. Дадената инфор-
мация за конструкциите (без да претендира за изчерпателност)
е напълно достатъчна за реализирането им в домашни условия.
Само за настройването на някои от тях е необходима прецизна апа-
ратура, с каквато разполага всеки радиоклуб или станция на мла-
дите техници.
С изложения материал авторите смятат, че ще задоволят инте-
рвенте на максимален брой читатели, но не са изчерпали въпроса
за най-интересните радиоелектронни конструкции в прегледите
на ТНТМ.
Конструкциите са описани, както следва: 1.1—1.5, 1.9, 1.10,
1.12, 1.13, 2.1, 2.3—2.6, 3.9, 3.10, 4.1—4.5 — от М. В а с и л е в;
1.11, 2.2, 2.7, 3.1—3.8 — от Олег Спасов и 1.6—1.8, 1.14,
1.15, 2.10, 2.11, 4.6 — от В. Василев.
3
ГЛАВА ПЪРВА
ЛЮБИТЕЛСКИ УРЕДИ ЗА ИЗМЕРВАНЕ И НАСТРОЙКА
За всеки любител най-голямата трудност е набавянето на
необходимата му за настройване и измерване апаратура. Наличие-
то само на един комбиниран измерителен уред и на някои елемен-
тарни генератори-пробници е крайне недостатъчно за пълноценна-
та работа, качествената настройка и експлоатацията на любител-
ските устройства. В тази глава са описани някои конструкции,
конто ще обогатят домашната лаборатория или училищния ка-
бинет. Всички те са съобразеии с възможностите на голямата част
от любителските и лесно намиращите се на пазара електронни еле-
менти. В някои случаи са посочени и възможностите за замени
на даден елемент с подобии или еквивалентии нему елементи. Тряб-
ва да се отбележи, че посочените еквиваленти и замени на еле-
менти се отнасят винаги само за конкретната схема или конструк-
ция, а не въобще за дадения елемент.
В един случай например транзисторът SFT-323 може да бъде
заменен с транзистора МП40, но това не означава, че тази замяна
е винаги (при всяка схема) възможна. Това пояснение е необходи-
мо, за да се предпазят любителите с по-малък опит от някои по-
грешни изводи.
Устройствата в описаната глава се захранват или от ба те-
рпи, или от универсален токоизточник, което е направено със
следната цел — безопасна работа и икономичност.
1.1. СИГНАЛГЕНЕРАТОР ЗА ЧЕСТОТИ 150 kHz —20 MHz
Високочестотният сигналгенератор е особено полезен и необ-
ходим уред при настройването на радиоприемници, високочестот-
ни и междинночестотни усилватели, филтри, а сыцо така и при
някои измервания на индуктивности, на загуби в диелектрични
материали и др.
Показаната на фиг. 1.1 принципна схема на ВЧ сигналгене-
ратор се отличава както с леката си настройка, така сыцо и с
5
достатъчната за любителското изискване стабилност на честота-
та и амплитудата на генерираните ВЧ трептения. Транзисторите
Тх и Тй са свързани в схема на ВЧУ, при което транзисторы
е свързан в схема с ОК, я Т2 — в схема с ОБ. От изхода на усил-
Фиг. 1.1
вателя към входа му е въведена положителна обратна връз ка с
елементите С2 и Честотно определящият елемент е треп-
тящият кръг 1Х (или L2-hL5) Сх.
Избраният начин на свързване на Тх и Т2 оказва минимално
влияние върху параметрите на трептящия кръг поради високото
входно съпр отивление на Тх и високото изходно съпротивление
(схема ОБ) на стъпалото, реализирано с Т2.
Честотният обхват от 150 kHz до 20 MHz е разделен на пет
подобхвата, чиито граници са посочени в таблицата на фиг. 1.1.
В същата таблица са посочени и конструктивните данни за бо-
бин ите Lx-i-L5. Включването на съответния подобхват става с
ключетата Kx-j-K6. Генераторы се настройва с кондензатора С* и
резистора R', така че на колектора на Т2 да се получи неизкри-
вен ВЧ сигнал с амплитуда IV (или 300 mV на изход х 10) на
всички подобхвати и при всяко положение на променливия кон-
6
дензатор Сх. Ако това не може да се постигне, трябва кондензато-
рът С2и резисторы Я* Да се подберат опитно за всеки подобхват
и да се превключват с още една секция на ключетата
Затова на печатната платка не е предвидено място за С* и R2f
а са оставени само два отвора — към базата на 7\ и към колектора
на Т2.
Модулацията на високочестотните трептения е амплитудна и
се осъществява от нискочестотния генератор, реализиран с тран-
зистора Тэ и елементите Дъ Д2, Ci и С8. Нискочестотният генера-
тор е с трансформаторна връзка и произвежда трептения с че-
стота около 1 kHz. При желание тази честота може да се измени
в граничите на 8004-2000 Hz с помощта на кондензатора С12.
При това неговият капацитет трябва да бъде около 680 nF за че-
стота 800 Hz и 120 nF за честота 2000 Hz. Данните за трансфор-
матора Тр! са посочени на фиг. 1.1.
Дълбочината на модулацията се регулира с потенциометъра
Р2. Когато не е нужно ВЧ сигнал да бъде модулиран, с ключето Кв
се дава накъсо намотката w2, при което транзисторы Тэ престава
да генерира.
Описаният сигналгенератор има една особеност на постоянно-
токовото захранване на транзисторите — използувани са два из-
точника +5V и —9V. Първият захранва базовите вериги на тран-
зисторите, а вторият — колекторните им вериги. Това позволява
да се избягнат базовите делители (при 7\) или да се заменят с един
резистор (Т2 и Т3). Освен това се облекчава установяването на по-
стояннотоковия режим на транзисторите и се премахва шунтира-
нето на трептящия кръг — Т\ няма делител във входната си ве-
рига. Настройването на постояннотоковия режим на Тг и Т2 се
състои в това, че с тримерпотенциометъра при прекъсната
обратна връзка (С2 и 7?') и съединена директно с масата база на
7\ да се нагласи напрежението на колектора на Т2 да бъде—5,5V
(мерено спрямо маса). Режимы на Т3 не е необходимо да се на-
гласява'— при посочените на схемата елементи той се установява
автоматично.
Всички елементи (без Ри К, С1( С2 и R2) се монтират вър-
ху печатна платка. Графичният й оригинал и разположението на
елементите върху нея са показани на фиг. 1.2. Между К, и Ki^-Ks
е монтиран екран от калайдисана ламарина („бяло тенеке“), който
намалява взаимните влияния между тях.
Външният вид на сигналгенератора е показан на фиг. 1.3.
Кутията се изработва от дуралуминиева ламарина с дебелина
2-т-З mm и се свързва с „маса“ на схемата.
<7/
Фиг. 1.3
8
За захранване на уреда се използува универсален токоизточ-
ник (вж. фиг. 1.30) или три батерии 3R12. Включването на захран-
ването се осъществява от секциите К,\ + К’5 и на клю-
четата Ki + K&- Най-добре е Да бъде клавишей блок с че-
тири включващи (може и превключващи) контакта на всеки бу-
тон — един за £г-т-£в, два за захранването и останалият за пре-
включване на С* и (ако това е необходимо). Бутоните на
/<!—КБ трябва да бъдат зависими — при натискане на който и
да е от тях трябва да се освобождават другите, а бутонът на Кв
трябва да е с независимо задържане и отпускане.
Кондензаторът Сх трябва да е въздушен. Употребата на ма-
логабаритен кондензатор с твърд диелектрик не е желателна по-
ради по-големите загуби (конто обикновено са не само температур-
но, но и честотно зависими) и по-малката му механична стабилност.
Транзисторите Тг и Т2 може да се заменят с такива от тип
ГТ323Б или в краен случай с Т358, а Та да се замени с SFT 306,
307, МП40, SFT 322, 353, 352.
Градуирането на скалата на сигналгенератора се извършва с
честотомер или професионален радиоприемник.
| 1.2. ТОНГЕНЕРАТОР ЗА ЧЕСТОТИ 10 Hz—100 kHz
Тонгенераторът (НЧ сигналгенератор) сыцо е задъл жителей,
уред за лабораторията на любителя. Сыцествува голямо разно-
образие на практически схеми на тонгенератори, но най-широко-
приложение в любителските конструкции са намерили тези с мост
на Вин във веригата на положителната обратна връзка. За ста-
билизиране на амплитудата най-често се използува отрицателна
обратна връзка, в която като елемент участвува термистор или
лампа с нажежаема жичка. Тонгенераторът, чиято принципна схе-
ма е показана на фиг. 1.4, не прави изключение в тези две отноше-
ния. Затова ще бъдат разгледани само никои негови особености.
Основен усилвателен елемент е операционният усилвател
рА709, след който е включен противотактен емитерен повторител.
В моста на Вин освен двойния потенциометър Pi и Р2 са вклю-
чени и тримерпотенциометрите KJ —К/ — и резисторът
С Рч се изравняват съпротивленията на Р± и Р2 при минимал-
ната им стойност — в края на обхватите. Останалите тримерпо-
тенциометри служат да изравнят съпротивленията в иачалото иа
обхватите (при максимална стойност на Pi и Р2) и да компенсират
отклоненията от посочените на схемата номинални стойиости на
9
10
кондензаторите Сх С4 и сг—Ct. Последнего е необходимо, за да
можеда се използува една скала за всички обхвати, което безспор-
но е улеснените не само при работа с генератора, но и при изра-
ботването на скалата.
Фиг. 1.5 б
Др) га оссбенсст е включването на нелинейния елемент (лам*
пата Л) във веригата на отрицателната обратна връзка. Стример-
потенциометъра Д2 се нагласява коефициентът на усилване на
ОУ и включения след него емитерен повторител да бъде точно 3,
а с У?! се изменя влиянието на Л във веригата на ООВ. Ясно е, че
при по-ляво (според схемата) положение на плъзгача на У?! влия-
нието на Л ще бъде по-силно и обратно. Трябва да се отбележи,
че У?! влияе също и върху усилването. Затова, след като е при-
ключила настройката с Rlt е нужно да се повтори тази с R2.
Всички елементи на тонгенератора (без Klt К2, Кэ, Pi и Р2) са
монтирани върху печатна платка, чийто графичен оригинал и
разположението на елементите върху него са показани на фиг. 1.5.
Кондензаторите Ct—Ct и Сх—С4 се състоят от по два паралёлно
свързани кондензатора (което е предвидено на платката), за да
може да се получат точно посочените на фиг. 1.4 стойкости. Же*
фиг. 1.6
лателио е всички тримерпотенциометри да бъдат прецизни, а
кондензаторите, участвуващи в моста на Вин — стирофлексни.
Вместо да се градунра специална скала, тонгенераторът може
да се включи към честотомер, при което отпада необходимостта
от тримерпотенциометрите R’t — R'4 и 7?" —и от многополюс-
ник ключ /С2. ОУ рА709 може да се замени с ОУ МАА 501,2,4,.
К1УТ531 или друг еквивалеит. Поради това, че за възникване
на генерации е необходимо коефициентът на усилването по иа-
прежение да бъде само 3, е възможно да се употреби и рА741, при
което не се монтират елементите Ce, С? и 7?3. Транзисторът 7\ мо-
же да се замени с 2Т6552, 3, KF507, а Т2 — с 2Т6822, 3, KF 517.
Захранването иа тонгенератора може да се осъществи от 4-
батерии от типа 3R12 или от универсален токоизточник. Външ-
ният вид на готовия уред е показан на фиг. 1.6.
12
1.3. ИМ ПУЛСЕН ГЕНЕРАТОР ЗА ЧЕСТдтИ 0,1Hz—100kHz
Импулсният генератор намира приложение в любителската
практика най-вече при работа с цифрови схеми, проследяване на
вериги и някои измервания, при конто от изкривяването, внесено
в един правоъгълен импулс, може да се правят изводи за пара-
Фиг. 1.7
метрите на измерваното устройство. Обикновено любителските
импулсни генератори имат проста и икономична схема, каквато е
и показаиата на фиг. 1.7. Това е вариант на класическия мулти-
вибратор, съставен от три последователно свързани инвертора.
Тук обаче единият инвертор (първият) не е съставен от ТТЛ еле-
мент, а от дискретния транзистор 7\ — тип ВС107. Благодарение
на това резисторът, който свързва изхода на последния инвертор
с входа на първия, може да има стойности от 100Q до 150—200 кй.
Оттук честотният обхват от 0,1Hz—100 kHz може да се раздели
само на три подобхвата — 0,1—10 Hz, 10 Hz—1 kHz, 1 kHz—
100 kHz.
Тъй като продължителността на импулсите, генерирани от
мултивибратора, не е равна на паузата (мултивибраторът е неси-
метричен), след него е включен делител на две — тригер с броен
вход, реализиран с останалите два логически ТТЛ елемента ЛЕ3,
JIEt, резисторите R3, Re и кондензаторите С4, С6.
Ясно е, че при това положение мултивибраторът ще трябва
да генерира импулси с удвоена честота 0,2—20 Hz, 20 Hz—2 kHz,
2—200 kHz.
Генераторът нма два изхода: стандартен изход за ТТЛ еле-
13
менти — това е изходът на ЛЕ^, към конто може да се включат
до три входа на ТТЛ елементи и плъзгачът на потенциометъра Ра
и изход за напрежение 4,5 V (удвоена амплитуда). Двутранзистор-
ният усилвател Т2, Т3 осигурява добро разделяне на тригера от
Фиг. 1.8
14
устройството, към което се подават импулсите — входного му
съпротивление може да бъде не по-малко от 60 £2, без това да
влияе на работата на генератора. Но в този случай изходното на-
прежение ще се намали почти три пъти.
Фиг. 1.9
Така построеният генератор може да се управлява от ТТЛ
или друго устройство, което да формира отделни пакета, запъл-
нени симпулси. Това става, като се използува оставеният свободен
вход на JIEi , конто е означен с Вх ТТЛ. Когато последниятесво-
боден (или е подадено ниво логическа единица), мултивибраторът
генерира. При подаване на логическа 0 генерациите се прекъсват.
Освен с посочените нафиг. 1.7 елементи генераторът може да се
реализира и в интегралните схеми SN 7400, МН7400, D100 и тран-
зисторите КТ 315Б, 2Т3107 вместо транзисторите ВС107 и AF 275,
GF145 вместо SFT308.
Всички елементи на импулсния генератор (без Plt Р2 и К)
се монтират върху печатна платка, чийто графичен оригинал и
разположение на елементите са показани на фиг. 1.8. Идея за
външното оформяне на генератора е дадена на фиг. 1.9.
15
Когато е необходимо генераторът да се използува като пробник —
сигнал инжектор1 с фиксирана честота, може да се използува друг
вариант, чиято принципна схема е показана нафиг. 1.10 а- Тук
първите три логически елемента образуват заедно с и Сг мул-
фиг. 1.10
тивибратора. Четвъртият логически елемент е включен като фор-
миращо устройство и врата — JIEt подобрява формата на импул-
са, а освен това на изхода му се получава сигнал с честота 1 kHz
само когато е натиснат бутонът Б.
На фиг. 1.10 6 е показана печатната платка на втория вариант
на импулсиия генератор, а на фиг. 1.10 в—разположението на
елементите.
J.4. RLC-MOCT
Мостовите схеми за измерване са едни от най-разпростране-
ните както в любителските, така и в промишлените измерителни
уреди. Това се дължи на относителната им простота, добра точност
липса на скъпи и дефицитни елементи илесната работа с тях.
За да може да се измерват не само активните, но и реактивните
съпротивления, мостовата схема трябва да се захрани от източ-
ник на променливо напрежение. Това дава възможност за инди-
кация на балансирането на моста да се използува обикновена слу-
1 Терминът се иэползва в любителската практика и оэначава сигналопоДава4
16
шалка. В показаната на фиг. 1.11а принципна схема на RLC мост
за източник на променливо напрежение се използува мултивибра-
торът, реализиран с транзисторите 7\ и Т2. Честотата на генери-
раните от него импулси е около 800 Hz. Този избор не е случаен.
Фиг. 1,11
Известно е, че човешкото ухо е най-чувствително за честоти 800ч-
1000 Hz. По този начин се улеснява отчитането на балансирането
на моста чрез телефонната слушалка, без да се използува и усил-
вател.
2 Електро! иката в прегледите на ТНТМ—кн. 4
17
След мултивибратора е включен усилвателят на мощност, изпъл-
нен с транзистора Т3. Неговата задача еда предпази мултивибрато-
ра от претоварване при измерване на резистори с малко съпротив-
ление и кондензатори с голям капацитет. Резисторът е вклю-
чен по същата причина — той ограничава колекторния ток на Т3.
Мостът се състои от потенциометъра Р, ограничителните ре-
зистори Т?7 и R6 и еталонните елементи Са, С5, Т?9, R10, Rn. Към
буксите се включва измерваният елемент, а към букси-
те Сл — слушалката. За измерване на индуктивности е предвидено
да се включва външен еталонен елемент в буксите Ьет-
Резисторите R., и RB са подбрани така, че измерваният еле-
мент може да има стойност от 0,1 до 10 пъти стойността на съот-
ветния еталонен елемент. По този начин с моста може да се из-
мерват резистори със съпротивление от 10 до 1000 Q, 14-100 kQ,
0,14-10 MQ, кондензатори с капацитет от 104-1000 pF, 14-100 nF
и 0,14-10 p.F. При измерване на индуктивности е в сила същото
отношение — 0,1 до 10 пъти от стойността на LeT. Трябва да се от-
бележи, че при измерване на индуктивности балансирането на
моста се затруднява, защото всяка реална бобина има освен ин-
дуктивност и активно съпротивление. С посочените стойности на Р
и избраната честота не може да се измерват точно индуктивно-
сти, по-малки от 0,05 Н и по-големи от 2Н. Прецизните мостови
схеми за измерване на индуктивности са по-сложни и включват в
себе си елементи за разделно балансиране и отчитане на XL и R-
индуктивната и активната съставка на пълното съпротивление
на съответната бобина.
Потенциометърът Р е жичен. Има стойност 2,2 kQ и е с мар-
ка Tesla. Ако не се намери жичен потенциометър 2,2 kQ, може
да се монтира всякакъв жичен потенциометър със стойност 1-е-
4-10 кр. При това R7 и Re трябва да имат стойности 10% от стой-
ността на употребения потенциометър. Р може и да не е жичен,
но ще се ламали точността на измерването.
Ключът R служи за включване на захранването — една ба-
терия 3R12 (или универсален токоизточник), а с се превключ-
ват обхватите на измерване.
Еталонните елементи С3, С4, С5, RB, Rlo и Ru трябва да са с
точност 1 °о. Те може да се състоят и от по няколко подходяще»
евързани елемента с по-нисък клас на точност, конто обаче трябва
да са измерени и подбрани така, че да се спазят номиналните зна-
чения на еталонните елементи с точност 1 °о.
На оста на потенциометъра Р се монтира стрелка, която се
движи по кръгова скала с деления, означени с 0,1; 0,2;... 1,2;... 10.
Тази скала е една за всички обхвати на моста.
18
Уредът се монтира в кутия, чийто външен вид е показан на
фиг. 1.11 б. Тя се изработва от пластмаса (полистирол с дебелина
З-г-5 mm), като ключовете К, Ki, потенциометърът Р и буксите
7?XLXC4, £ет и Сл са монтирани направо върху лицевата плоча.
Освен като мост уредът може да се използува и като източник на
правоъгълни импулси с честота на повторение около 800 Hz.
Те се отнемат от плъзгача на Р и масата, като буксите Рх Lx Сх
трябва да бъдат свободни.
1.5. УРЕД ЗА ИЗМЕРВАНЕ КОЕФИЦИЕНТА НА УСИЛВАНЕ
ПО ТОК В НА ТРАНЗИСТОРИТЕ
Коефициентът р на транзисторите представлява отношението
между колекторния ток и предизвикалия го базов ток. Той е ва-
жен параметър особено при любителските схеми, където за ус-
тановяване на постояннотоковия режим на транзисторите се
използуват по-елементарни начини. Например един транзистор
има коефициент р 200 при колекторен ток 1mA. При намаля-
ване на тока на 0,2—0,4 mA коефициентът р намалява примерно
на 150. Ясно е, че зависимостта на р от колекторния ток трябва
да е известна или поне да се знае стойността на р за конкретния
режим (най-вече за конкретната стойност на /с) на включване
на всеки транзистор. Това е особено важно в любителските кон-
струкции, където подби-
рането на елементи при
настройване на режима е
често явление поради фак-
та, че любителските кон-
струкции обикновено не
се произвеждат в серии.
Съществуват много на-
чини за измерване на
коефициента р (преки и
косвени), но най-удобни
са тези, при конто се от-
чита директно стойността
му. На фиг. 1.12 епоказа-
на опростена схема на такъв уред. Идеята за реализиране на уст-
ройството е взета от [5], като в случая са разширени възможности-
те на \ реда. Операнионният усилвател е включен като повторител
на напрежение заедно с измервания транзистор. Напрежение то вър-
19
ху резистора RE е постоянно и равно на напрежението на неинверти-
ращия вход на ОУ. Следователно, ако се изменя стойността на RE,
ще може да се задават определени стойности на емитерния ток на
измервания транзистор. Ако се приеме, че 1Е=1С и се измери
базовия ток на транзистора, може да се намери стойността на р.
Фиг. 1-13
В конкретната пълна принципна схема на уреда (фиг. 1.13)
съотношенията на стойностите на елементите и връзките между
тях са така подбрани, че е възможно скалата на микроамперметьр
да се градуира направо в стойности на р. С ключовете /f'-s-K- се
превключват различии стойности на резистора RE, а с ключо-
вете -т-К'' се превключват едновременно с тях точно подбра-
ни шунтове на микроамперметъра, така че е възможно градуира-
нето на скалата му да бъде направено направо за стойностите
на р. Колекторният ток може да се задава стъпално през 0,2 mA
от 0,2-5-6,2 mA. Ако е натиснат ключът Kj (/(J и К” са затво-
рени), р се измерва при ток /с=0,2 mA, а ако е натиснат ключът
20
К2 — при ток /с 0,4 mA. Ако са натиснати повече от един
ключове, колекторният ток е равен на сумата от колекторните
токове, конто се получават при натискане на всеки ключ по-
отделно.
С ключа Д’, се превключва обхватът на измерване на р. При
посоченото на схемата положение „хГ* р може да има стойности
от 10 до 200. При положение „х2“ рев границите на 20---400.
Измерителната система е с чувствителност 10 рА. Стойностите
на шунтовите резистори Rs-t-Ru се изчисляват в зависимост от
вътрешното съпротивление на микроампер метъра по следните
формули:
₽8 = ₽м; R9= *8 ; /?10= ,
О _ ^8 . О —
---iy. /хГ12-~зр>
където 7?pA е вътрешното съпротивление на микроамперметъра.
При така изчислените резистори се получават посочените
обхвати за р.
Скалата на микроамперметъра при градуирането в стойно-
сти за р се получава нелинейна; тя е разтеглена за малките стой-
ности на р и е сбита за големите. Тъй като градуирането е тру-
те
150,
200
XI
Скала за ток
х1
Мала за ток 50^ 4
Фиг. 1.14
ден пронес, на фиг. 1.14 е показ ана градуировката на скалата
за микроамперметър за ток 10 р А и за ток 50 рА. При употреба
на микроамперметър за ток 50 рА обхватите за точно измерване
на р са 4н-100 и 2 <-50.
21
Фиг. 1.15
Фиг. 1.16
22
Ключът Кв служи за определяне типа на измервания тран-
зистор — PNP или NPN. С тримерпотенциометъра R13 се балан-
сира ОУ. ОУ рА 741 може да се замени и с ОУ рА 709 или с ОУ
LM 101. В първия случай е наложително включването на еле-
ментите за честотна корекция, а компенсирането на входната
асиметрия се извършва с допълнително включване на елементи,
начертани с прекъсната линия на фигурата.
Всички елементи на измерителя (без ключовете и
резистора се монтират върху печатна платка, показана на
фиг. 1.15. Изключение прави микроамперметърът. За захранва-
не се използува универсален токоизточник или друг стабилизи-
ран източник за напрежение ±9 V. Източникът трябва да е не-
пременно стабилизиран, защото в противен случай няма да е
възможно точного фиксиране на колекторния ток на измерва-
ния транзистор.
Външният вид на готовия измерител на [3 е показан на фиг.
1.16.
1.6. ИЗМЕРИТЕЛ НА КАПАЦИТЕТ
Устройството служи за измерване (с достатъчно голяма точ-
ност) капацитета на неелектролитни кондензатори със стойност
до 3 pF и представлява приставка към широко разпространения
у нас универсален измерителен уред Ц-20, но може да се изпол-
зува съвместно и с други типове комбинирани измерителни уре-
ди. Има пет обхвата: I—0—300 pF; II—0—3 nF; III—0—30 nF;
IV—0—300 nF; V—0—3 pF.
Устройството работи на принципа на измерване на постоян-
ната съставка на изправеното напрежение, която е пропорционал-
на на измервания капацитет Сх (фиг. 1.17).
С операционен усилвател от типа рА 709 е реализиран гене-
ратор на правоъгълни импулси с пет (съответно за всеки обхват)
фиксирани честоти. При условие, че е спазено съотношението
10, честотата на повторение се определи поформулатаЛ=-5-^- .
Токът, който протича през уреда, е пропорционален на измер-
517
вания капацитет: /у= - - ,СХ. В случая U е приблизително
равно на захранващото напрежение, определено от ценеровите
диоди Д3 и Д4. Честотата за всеки обхват е постоянна.
Операционният усилвател се захранва със стабилизирано
23
напрежение, което се получава чрез диодите Д3 и Д4. За източ-
ник на напрежение могат да се използуват четири батерии по
4,5 V, свързани последователно, но схемата работи нормално и
при по-високо напрежение (до 20 V).
Фиг. 1.17
За скала
ние от уреда
се използува скалата за постоянен ток и напреже-
П-20.
123
Фиг. 1.18
Обхватите се сменят чрез превключвател с две галети, озна-
чен на схемата с К..
След монтиране на елементите върху печатната платка се
извършва настройването. Превключвателят К. се поставя в по-
24
ложение „I обхват". Включва се кондензатор с капац итет, равен
или по-малък от максималния обхват. С тримерпотенциометъра
7?6 стрелката на уреда се нагласява точно на съответното деле-
ние. Устройството трябва да се включи към уреда Ц-20 на най-
Фиг. 1.19
Спецификация на елементите
Елем нти Вид И СТОИНОС1 Броя Възможна замена
Ri 27 ка 0,125 W 1
82 ка 0,125 W 1
Ri 270 ка 0,125 W 1
Rt, Rb 82 Q 0,25 W 2
R& до Тример 2,2 ка 0,25 W 5 Тример 4,7 ка
ИС МАА501 1 МАА 502 до 504 А709
Ди д2 Д220 2 Друг силициев диод
Дз> Да Д814А 2
Q 33 pF, керамичен 1
с2 2,2 nF керамичен 1
с3 22 nF керамичен 1
G 220 nF керамичен 1
G 1 pF стирофлексен 1
25
малкия токов обхват. Описаната настройка се прави за всеки
обхват със съответните тримери 7?в—/?10.
При измерването трябва да се внимава да не се включва
кондензатор Сх с капацитет, превишаваш. максималния за об-
хвата, защото може да се повреди стрелковата система на уреда.
На фиг. 1.18 и фиг. 1.19 са показани графичният оригинал
на печатната платка и разположението на елементите върху нея.
1.7. ПРОБНИК НА ЛОГИЧЕСКИ НИВА С ЦИФРОВА ИНДИКАЦИЯ
Место при работа с ТТЛ интегрални схеми е необходимо да
се измерят нивата на сигналите в различии точки от изпробва-
ното устройство. С достатъчна за практиката точност може да се
приеме ниво, по-малко от 1 V за логическа нула, и ниво, по-го-
лямо от 3 V за логическа единица. Когато в измерваната точка
има напрежение между един и три волта, състоянието се приема
за неопределено.
Предлаганият пробник индикира логическа единица, нула
и неопределено състояние чрез седемсегментен светодиоден ин-
дикатор. Използуваните елементи се намират сравнително лесно
и изработването на пробника няма да е проблем за средно под-
готвения радиолюбител.
Фиг. 1.20
Пробникът е изграден от две интегрални схеми, един тран-
зистор и светодиод от типа VQB37, за който е характерно, че е
с общ катод и сегментите му светят, ако им се подаде логическа
единица.
26
На фиг. 1.20 е показана принципната електрическа схема.
При подаване на входа на сигнал логическа нула транзнсторът
Т остава запушен, но колектора му има високо ниво, което през
двойнйя инвертор —ЛЕ2 се подана на сегментите А, Д, Е, F
Фиг. 1.21
на индикатора. На входа на ЛЕ2, свързан със сегмента С, се
получава логическа нула, а на сегментите В и С — логическа
единица. Светят сегментите А, В, С, D, Е и F и се индикира ну-
ла. Ако на входа на пробника има напрежение, по-голямо от
3 V, транзисторът Т се отпушва, на изходите на ЛЕ2 и ЛЕ? се
получават ниски нива, а на ЛЕ& ниво единица. Светят само сег-
ментите В и С. Индикира се единица. При подаване на сигнал с
ниво между един и три волта транзисторът Т остава запушен,
елементът ЛЕ3 възприема входния сигнал като логическа единица
и на трите изхода се получава високо ниво. Светят всички сег-
менти. Индикира се неопределено състояние.
Чрез изменение на отношението на и В2 може да се про-
мени прагът на отпушване на транзистора Тис това да се уве-
личи или намали зоната на неопределеното състояние.
Диодът ДА згщитява входа от напрежения, по-големи от
5V.
Логическият пробник е поместен в тяло от флумастер (мар-
кер), като от задната капачка са изведени гъвкави изводи съот-
Фиг. 1.22
ветно с червен и син цвят за включването му към захранващото
напрежение 5V.
Графичният оригинал на печатната платка и разположение-
то на елементите върху нея са дадени на фиг. 1.21 и фиг. 1.22.
27
1.8. КОНДЕНЗАТОРЕН ЧЕСТОТОМЕР
Честотомерът измерва честоти от 0 до 100 kHz на сигнали с
амплитуда над 0,1 V и производна форма. Има четири обхвата:
1—0—100 Hz; II—0—1 kHz; Ш—0—10 kHz; IV — 0—100 kHz.
Устройството работи на следния принцип: на микроампер-
Фиг. 1.23
доетъра М се подават еднополярни импулси с постоянна ампли-
туда и показанието на уреда е пропорционално на честотата на
повторение на тези импулси.
Принципната схема на честотомера е показана на фиг. 1.23.
Входният усилвател е реализиран с интегралната схема К1УС181
Д, производство на СССР. Тя представлява двустьпален усил-
вател с коефициент на усилване околоъ800 при честота 12 kHz.
Измерваният сигнал се усилва и подава на емитерен повторител
(7\). Това е необходимо, за да се съгласува изходното съпротив-
ление на усилвателя с входного съпротивление на тригера на
Шмит, реализиран с транзисторите Тг и Т3. Тригерът изработва
правоъгълни импулси с постоянна амплитуда независимо от
формата на входния сигнал. Тези импулси се подават на измери-
телна система с ток на пълно отклонение 100 р.А през конден-
заторите С4—С7, конто определят четирите обхвата на честото-
мера. Тримерът служи за еталониране на уреда. Точността
на показанията зависи много от подбора на стойностите на кон-
дензаторите Сц—Cq. Честотомерът се захранва от три последо-
вателно свързани батерии от 4,5 V. Стабилизацията се извършва
с ценеровия диод Д3.
Настройката на уреда се извършва на един от обхватите с
точно фиксирана честота. Ако липсва точен генератор за етало-
ниране на честотомера, може да се използува напрежение от
порядъка на 1 до 3 V с мрежова честота 50 Hz. Уредът се пре-
8
Фиг. 1.24
фиг. 1.25
29
включва на първиЪбхват и чрез тримерпотенциометъра 7?п стрел-
ката на измерителната система се фиксира в средата на скалата.
С това настройката е извършена за всички обхвати.
Ако няма възможност да се подберат точки стойкости на конден-
заторите С4 до С7, е необходимо да се поставят тримерпотенцио-
метрй за еталониране на всеки обхват поотделно.
На фиг. 1.24 са показани графичният оригинал на печатната
платка и разположението на елементите върху нея. Външнияг
вид на честотомера е показан на фиг. 1.25.
СПЕЦИФИКАЦИЯ НА ЕЛЕМЕНТИТЕ
Елемеятв Вид И СТОЙНОСТ Броа Возможна замвна
1 2 3 4
Ri> Rt 1 ка 0,125 W 2 —
Rz 390 а 0,125 W 1 —
Rz 1,5 ка 0,125 W 1 —
Rt> 4,3 kQ 0,125 W 1 —
R« 5,1 kQ 0,125 W 1 —
R7 10 кВ 0,125 W 1
Rs 960 В 0,125 W 1 1 ка 0,125 w j
r9 1,2 kQ 0,125 W 1 - 1
Rio 18 а 0,5 W 1 . г
Rn Тример 1 ка, 0,25 W 1 Тример 2,2 кВ, 0,25 i
ИС I У С 181Д 1 —
^2' Л. КТ315Б 3 Други силициеви траН'
зистори с Р> 100
Д1. Да Д9 2 Други маломощни диоди
Дз Д815Д 1 —
С1» 10 pF 16 W 3 —
С3 100 pF керамичен 1 —
с, 1 pF стирофлексен 1 —
Сь 0,1 pF стирофлексен 1 —
Со 0,01 pF керамичен 1 —
с. 1 nF керамичен 1 —
1.9. СИГНАЛОТЪРСАЧ
Сигналотърсачът е един от „най-старите“ уреди, използувани
от любителите. По същество той представлява нискочестотен
30
усилвател с достатъчно голямо входно Сопротивление. Послед-
ното е необходимо, за да се внасят минимални изменения в из-
следваната верига, към която се включва сигналотърсачът. Прин-
ципната схема на един такъв уред е показана на фиг. 1.26. Пър-
Фиг. 1.26
Фиг. 1.27
31
вият транзистор е включен в схема с общ колектор. За товарен
резистор е използуван потенциометърът Р, с конто се регулира
чувствителността на сигналотърсача. Като се включва входът
му към различии точки на схемата, конто се изследва, може да се
Фиг. 1.28
провери преминаването на сигналите, да се разбере къде се гу-
бят и дори на слух да се определи наличието на изкривявания
(ако са по-големи от 10—15°о, разбира се).
Когато е необходимо да се проследи преминаването на моду-
лиран ВЧ сигнал, се използува допълнителен ВЧ пробник, който
се включва на входа на сигналотърсача. Ако на ВЧ пробника се
Фиг. 1.29
подават два ВЧ сигнала, поради наличието на нел'инеен елемент—
диодът SFD106, с уреда може да се регистрират и нулеви би-
ения, което разширява още повече възможностите му. Всички
елементи на сигналотърсача се монтират на печатна платка (фиг.
32
1.27). Захранването му се осъществява от универсален токоиз-
точник или от акумулаторна батерия тип 4КВМ — 0,22. Най-
добре е готовият сигналотърсач да се монтира в метална кутия —
екран. Може да се използува корпусы на високоволтов електро-
литен кондензатор или употребена алуминиева туба от дезодо-
рант (фиг. 1.28).
ВЧ пробникът се свързва към входа на сигналотърсача с
екраниран кабел. Конструкцията му е показана на фиг. 1.29.
Елементите, от конто е реализиран сигналотърсачът, не са
дефицитни и търпят замени в широки граници. Важно за даде-
ната схема е да се спазят стойностите на напреженията на еми-
тера на 1\ и на емитера и колектора на Т3.
1.10. УНИВЕРСАЛЕН токоизточник
За всички описани дотук конструкции е нужно токоза-
хранване. Най-добре е при оформянето и реализирането им да се
предвидя единно захранване, което е не само икономически из-
годно, но ще даде и други предимства, като свързванена„масите“
на всички уреди в една точка, гарантиране на стабилност на
всички захранващи напрежения, общо изключване на захран-
ването и др. Освен това един такъв токоизточник ще позволи да
се за.хранват от него и други устройства, конто любителят упо-
требява или настройва с описаните измерителни уреди.
Принципната схема на универсален токоизточник е пока-
зана на фиг. 1.30. Той може да осигури следните напрежения:
±9 V, 12 V (при токове до 100 mA), 5 V при ток 300 mA и не-
стабилизирано напрежение -+ 154-18 V при ток 100 mA.
Симетричните захранващи напрежения -•-9, —12 и =±154-18 V
се осигуряват от токоизправителя Дг+Дь и се стабилизират от
два аналогични стабилизатора. От своя страна всеки от тях се
състои от един стабилизатор за 12 V и включен след него стаби-
лизатор за 9 V, конто използуват общ източник на опорно на-
прежение. Стабилизаторы за +12 V включва елементите 7\, Т2,
Ri+Ri, Съ С3, а този за +9 V Та, Т , R5-~R7 и С4. Общият опорен
диод е Д10 тип КС 147А. Включен е в емитерните вериги на
сравняващите транзистори Т2 и 7\. Напрежението 9 V е ста-
билно, защото входного напрежение на стабилизатора не се про-
меня с повече от 0,1 V — това е изходното напрежение на стаби-
лизатора за +12 V.
Стабилизатор ите за —12V и •— 9V са напълно симетрични
и включват елементите Т3, Т7, Re^-R13, С$ + С7 и Ts, Т10, R12-t-R13
и С8. Източникът на опорно напрежение е Ди-
3 Електрониката в прегледите на ТНТМ — кн. 4 33
Елементите на стабилмзаторите са оразмерени така, че из-
държат краткотрайно претоварване и къси съединения. Поради
това не са взети специални мерки за защита.
Намотката wt и изправителят Дъ—Да осигуряват напреже-
Фиг. 1.30
ние около 11 V, което се стабилизира на 5 V — за захранване
на ТТЛ интегрални схеми. Тук е използуван паралелен стабили-
затор, в който вместо баластен резистор е включена лампата Л2 —
6,3 V/0,3 А. Избраната паралелна схема на стабилизатор има
предимството, че не се нуждае от специална защита — при късо
съединение регулиращият елемент (транзисторът Т5) се разто-
варва напълно. Всичко това прави стабилизатора особено под-
ходящ за експериментална работа.
Трансформаторът ТР има следните данни:
34
Ядро Намотка ау2 ео 1 в И'4
11124x30 Навивки, бр. 1700 240 240 74
Проводник, mm 0,23 0,32 0,31 0,31
5)
Фиг, 1.31
35
Всички елементи на универсалния токоизточник (без транс-
форматора Тр) се монтират върху две печатни платки—фиг. 1.31 за
±9 V, ±12 V и ±154-18 V и фиг. 1.32 за 5 V. Транзисторите 7\,
Тэ, Тй и Тв се монтират върху радиатори от алуминиева ламарина
<9
Фиг. 1.32
с дебелина 2^-4 mm, конто се закрепват директно върху плат-
ките. Размерите на радиаторите са посочени на фиг. 1.33.
Елементите на стабилизаторите могат да бъдат заменени с
други, чийто толеранс е посочен на таблицата на стр. 38.
36
При замяната на и Т?4 и Д10, в делителите на напре-
жение трябва да има пред вид, че отношение™ /?3+7?1 определи
А4
изходното напрежение 12 V определи напрежението —
12V) и следва да се спази условието
^э+^?4__Яю+Яц _ 12
- Я]о - £/оп ’
където i/on е напрежението на стабилизация на диодите Дю, Дц-
Същото се отнася и за резисторите /?6, /?7 и /?13, където
37
Елемент Вид И СТОЙНОСТ Брой Въэможна замяна
Rv R3, Rs. Rs 1 каве 0,25 4 820 84-1,2 кВ МЛТ
Rs> Rut R?i Rii 4,7 ка ВС 0,25 2 4,34-5,1 ка ВС, МЛТ
Ri' Rii 7.5 kQ ВС 0,25 2 7,5 ка МЛТ 0,5
^?5> 2,2 ка ВС 0,25 2 24-2,4 к8 ВС, МЛТ
Rs. Ria Трпмер4,7 ka0,25W 2 Тример 4,74-10 ка 0,5 W
Ri& зз а вс о,5 1 зз а вс, млт-1
ДггДв КД1- 101 8 КД1—1024-104
Дз-^-Дп КС 147 А 3 PL4V7
7\ КТ803 А 1 КТ805А
Тя. Tt КТ315Б 2 КТ315А, В, Г
Tt 2Т6551 1 2Т6552, 3
т5. т6 ГТ7-302 2 ГТ7-303-314
т^т9 SFT352 2 SFT322, МП40
T?6~F^?7 9
R? </on
Като се спазят посочените изисквания за резисторите и за
Uon, може да се настроят стабилизаторите и за други напреже-
38
ния или да се използуват диоди с друго напрежение на стабили-
зация иоп. Трябва само да се помни, че изходните напрежения
при този вид стабилизатори са винаги по-високи от Uon-
Външният вид на готовия универсален токоизточник е по-
казан на фиг. 1.34.
1.11. СТАБИЛИЗИРАН ТОКОИЗПРАВИТЕЛ ЗА НАПРЕЖЕНИЕ
2X20 V/1,5 А
Предназначен е за обзавеждане на домашната лаборатория
на радиолюбителя. Твърде удобно е изпълнението му в двоен
вид — два токоизправителя в един корпус без галванична връзка
помежду им. При това двата канала на изпълнения по схемата на
фиг. 1.35 изправител могат да се свързват както последовател-
но, така и паралелно. Допустимо е и насрещното им свързване.
Фиг. 1.35
Известно усложнение за реализиране на схемата е цената,
с която е заплатено за добрите качества и повишените удобства
при работа с изправителя.
39
Особеност на дадената схема е, че в нея са въведени два ге-
нератора на ток. От единия се захранва колекторната верига на
управляващия транзистор (Т2). Стъпалото, изпълнено с елемен--
тите Tlt Rlt Rt и Д13, осигурява неизменен ток, който се раз-
пределя между колекторните вериги на Т2 и Та и базовата верига
на Тэ. С това се постига по-добра стабилност на изходното на-
прежение при работа на регулиращия транзистор в режим, бли-
зък до насищане.
Вторият генератор на ток, изпълнен с елементите R10, Rn,
Ди и Те, захранва веригата на ценеровия диод Д18. Диодът Д17
е добавен за подсбряване на температурната стабилност на ета-
лонното напрежение, което се получава върху Д17 и Д18. Захран-
ването на ценеровия диод от генератор на ток води до премахване
на измененията на тока през диода при изменение на мрежовото
напрежение, което повишава стабилността на еталонното напре-
жение.
Изходното напрежение се регулира от 0,7 до 20 V, като об-
хватът е разделен на два подобхвата: 0,7-е-10 V, когато ключът
е в положение „Н“, т. е. ниско напрежение и 10-ь20 V, когато
ключът е в положение „В“, т. е. високо напрежение. Вътре в
рамките на обхватите изходното напрежение се регулира плавно
чрез потенциометъра Р2.
В схемата на изправителя е въведена и регулируема елек-
тронна защита. Предимството на този вид защита е, че тя може
да предпази от токовете на късо съединение не само изправителя,
но и включената към него за изследване или настройка схема,
тъй като токът на защита може предварително да се настрои на
стойност, която е допустима за изследваната схема. Защитата
действува по следния начин. Върху резистора R16 се получава
спад на напрежението, пропорционален на изходния ток на из-
правителя. През той се подава към диода Д19 и базата на Тв.
Когато спадът върху Т?15 превиши напрежението на отпушване
на диода Д19 и напрежението на отпушване на транзистора Т8,
последният се отпушва и дава накъсо базовата верига на Тэ, т. е.
токът на 7\ преминава почти изцяло през Та. По този начин из-
ходният ток се ограничава до определена стойност, която завися
от стойността на R15. С резистора R1S се настройва максималният
ток на защита. Токът на защита се намалява под максималната
стойност чрез групата от елементи Т2, Д1Ъ, Д16, R9., Ria, Рг, чреа
която върху Rri се получава допълнителен спад на напрежението.
Последният измества прага на задействуване на защитата към
по-малките токове. Минималният ток на защита се настройва на
стойност около 100 mA, тъй като при по-малки токове прагът на
40
защитата става недостатъчно стабилен (завися от прецизността
на потенциометъра
За правилното функциониране на схемата коефициентът на
усилване по ток (р) на транзисторите Т3, 7\ и Т5 трябва да не е
по-маЛък от 20, а на останалите транзистори от 50.
Мрежовият трансформатор трябва да е с мощюст 90-4-100 W
за сдвоено изпълнение и 55-ъбО W за единично изпълнение. На-
моткдта и'з се навива с двоен проводник 2хПЕЛ1 за получаване
на пълна симетрия на двете половини на намотката. Намотките
U’4 и u'5 се навиват с проводник ПЕЛ 0,1. Намотката щ.'3 трябва
да дава напрежение 2х 13 V, a wi и цу5 — по 20 V. При сдвоено
изпълнение броят на намотките се удвоява, тъй като между двата
канала не трябва да има гэлванична връзка.
Настройката на изправителя като цяло се извършва по след-
ния начин. След окончателна проверка на монтажа на изправите-
ля превключвателят за обхватите на изходното напрежение се
лоставя в положение „Н“. Желателно е мостчето „А“ (на печат-
ната платка) да се отпои и на негово място да се включи ампер-
метър с обхват около 300 mA — той би сигнализирал за евентуал-
на грешка в монтажа, ако без включен товар показва ток, по-
голям от 30 mA. Ако това е изпълнено, на изхода на изправителя
се включва волтметър с обхват 12-4-15 V и се проверява дали при
регулиране с Р2 изходното напрежение се измени в границите на
малкия обхват. След увеличаване обхвата на волтметъра съща-
та проверка се прави и за обхвата „В“. При необходимост се под-
бира стойността на R12 така, че да се получат изходните напре-
жения. Горните граници на обхватите не трябва да се надвиша-
ват, защото при работа на изправителя с максимален или бли-
зък до него товарен ток изходното напрежение ще спада, т. е.
изправителят няма да дава стабилно напрежение. След извърш-
ването на гази настройка се настройва защитата на изправителя.
При крайне ляво (според схемата) положение на плъзгача на Р}
се настройва максималният ток на защита (ако е необходимо)
чрез подбор на стойността на резистора а при крайно дясно
положение на плъзгача на Рг и чрез подбор на R13 лщнималният
ток на защита се установява на стойност 100 mA.
При настройването (особено на максималния ток на защита)
последователно на амперметъра, с който става измерването,
трябва да се включи съпротивление със стойност 4-ъ5 Q. След
като максималната стойност на тока на защита е настроена на
1,5 А, колкото е обхватът на изправителя, последният е в съ-
стояние да понесе директно късо съединение на клемите, ттй като
защитата вече може да предпази рег^лиращия транзистор от из-
лизане от строя.
41
Ядро Намотки СС i w3, w J w 4 W6, W
Навивки, бр. 1100 30 65X4 2X100 2X100
Ш32Х32 Проводник, mm 0,45 0,31 0,78 0,1 0,1
Спецификация на елементите
Елемент Вид и стойност Броя Въэможна эамяна
oe CT Qi * 10 kQ ВСО 0,25 W 3 9,14-11 kQ МЛТ 0,5
Qi M Qi CM Qi
£ do Qi «0 Qi 220 а ВС 0,25 W 6 2004-240 а МЛТ 0.5
Rt 360 а ВС 0,25 V 1 360 а млт 0,5
R? 1 ка ВС 0,25 W 1 820 G4-1.2 ка МЛТ 0,5
Rio 39 а ВС 0,25 W 1 39 Q МЛТ 0,5
Ria 1,5 ка ВС 0,25 W 1 14-2 ка МЛТ од
Ris 750 а ВС 0,25 W 1 750 а МЛТ 0,5
Ru 120 а ВС 0,25 W 1 1004-130 а МЛТ 0,5
R15 0,5 2 навива се 1 —
Rio 4,7 ка ВС 0,25 W 4,34-5,1 ка МЛТ 0,5
Ria 2.2 ка ВС 0,25 W 1 2,2 ка МЛТ 0,5
Cl 5000 pF/35 V 1 2X2200 pF/35 V
C'a, C3, C4, C5 220 pF/35 V 4 2204-470 pF/50 V
Q 100 nF 63 V 1 824-120 nF/63 V
c7 1000 pS/25 V 1 10004-2200 pF/35 V
Л Потенциометър 10 ка 1 —
Рг 2,2 kQ 1 —
Л. т7 103 NU71 2 104 NU71
SFT323 1 SFT322
T*T3 МП265 1 МП 26 А
Ъ SFT131 1 SFT130
T5 Т238 1 1239
Ts SFT308 1 SFT307, 306
Д1-Д4 Д242А 1 Д242, Д24РБ
Дц-^-Дц, Дп 2Д5607 14 2Д5605
Д1в' Дго
Дю КС 117 А 1 КС 143 А
Д18 Д814А 1 Д808
42
След така извършената настройка изправителят е готов за
работа.
За сдвоения вариант на изправителя е най-добре да се използу-
ва трансформатор с данните, посочени в таблицата на стр. 42—горе.
aj
б
Фиг. 1.36
43
Елементите на изправителя може да бъдат заменени с по-
добии, чийто вид и стойност са посочени в спецификацията
(вж. стр. 42 долу).
Печатната платка за един канал от изправителя е показана
на фиг. 1.36. На фиг. 1.37 е показан външният вид на готовил
изпрйвител.
Фиг. 1.37
1.12. ЧУВСТВИТЕЛЕН МИКРОАМП ЕРМЕТЪР — ПРИСТАВКА КЪМ
МУЛТИЦЕТА Ц-20
Мултицетът Ц-20 е най-разпространеният сред любителите
измерителен уред. Той има неоспорими качества, но има и не-
достатъци — с него не винаги може да се правят н ужните измер-
вания, защото най-малкият му напрежителен обхват е 0,6 V, а
най-малкият токов обхват — 0,3 mA. Това прави навъзможно
отчитането с достатъчна точност на напрежение под 0,1 V и на
токове под 50 рА. С помогцта на приставката, чиято принципна
схема е показана на фиг. 1.38, може да се измерват ниски посто-
янни напрежения и малки постоянни токове.
Мултицетът се включва на обхват 0,6 V към изхода на ОУ.
При това крайното отклонение ще съответствува на ток 30 рА
или на напрежение 60 mV; входното оъпротивление от 10 kQ V се
44
променя на 30kQ/V, а спадът на напрежение върху приставката
ще бъде не повече от' 60 mV.
Употребеният ОУ е от типа 741. В него са предвидени спе-
циални изводи за включване на компенсиращ делител за входна-
та асиметрия (в случая резисторът 7?3).
Фиг. 1.38
Резисторите и R2 трябва да са с точност 1 %. Те може да
се заменят и с един тримерпотенциометър, включен, както е
показано на фиг. 1.39 а, но ще се наруши калибровката на уре-
да.
Операционният усилвател може да се замени с такъв от ти-
па рА 709. Схемата на свързване за случая е показана на фиг.
1.39 б.
45
Елементите на приставката се монтират върху печатна плат-
ка, чийто графичен оригинал е даден на фиг. 1.40; на платката
са предвидени отвори за реализиране и на описаните варианти
в зависимост от уйотребените елементи. Захранването се осъ-
а)
Фиг. 1.40
ществява от две батерии по 9 V—6 F 22. В случая автономното
захранване е за предпочитане, защото поради високата чувстви-
телност винаги има вероятност на входа на ОУ да попаднат сму-
щаващи сигнали от захаранващия източник, ако той е мрежов
токоизправител или е свързан с измервания обект.
1.13. ПРОМЕНЛИВОТОКОВ ВОЛТМЕТЪР С ЛИНЕЙНА СКАЛА
Измерването на ниски променливи напрежения винаги е
било проблем за любителите, защото при повечето от универсал-
нит е измерителни уреди най-малкият променливотоков напрежи-
телен обхват сбикновено е 1-^3 V. Най-често за него има и от-
делна скала, която в началото си около 20°о е неградуирана.
По тази причина напрежение, по-ниско от 200 mV, в любителски
условия не може да се измери точно без наличието на специален
уред. На фиг. 1.41 е показана схема на променливотоков волтме-
тър с обхвати 10 mV, 30 mV, 100 mV, 300 mV, IV, 3 V, 10 V в че-
стоп.т обхват 20 Hz-=-50 kHz. Входного съпротивление на волт-
46
метъра е 100 kQ за обхватите 300 mV-r 10 V и около 2 pQ за оста-
налите обхвати.
Използувани са три операционни усилвателя тип 741. Пър-
вият от тях е включен като повторител на напрежение и осигуря-
Фиг. 1.41
ва високото входно съпротивление на уреда. Освен това чрез него
се елиминира влиянието на входного съпротивление на втория
операционен усилвател върху делителя. Вторият ОУ е включен
в схема на неинвертиращ усилвател, конто в зависимост от поло-
жението на ключа К има усилване 1,3 или 10 пъти. Третият ОУ
е включен в схемата на прецизен токоизправител, благодарение
на което скалата на измерителния уред се получава линейна.
Превключването на обхватите на волтметъра се осъществява от
ключа К- На обхватите 10 V и 0,3 V се превключва входният де-
лител, а вторият операционен усилвател работа като повторител на
напрежение. На обхвата 100 mV входният делител се изключва,
а на обхватите 30 mV и 10 mV се включват допълнително резисто-
рите 7?в или във веригата на отрицателната обратна връзка
на втория ОУ, така че на изхода му се получава усилено промен-
ливо напрежение с максимална амплитуда 100 mV.
Всички елементи на волтметъра се монтират върху печатна
платка, чийто графичен оригинал и разположението на елементите
върху платката са показани на фиг. 1.42. Настройката на уреда се
извършва в следния ред:
1. Включва се волтметърът на обхват 100 mV и на входа се пода-
ва променливо напрежение с амплитуда 100 mV отстабилизиран гене-
ратор. Честотата на променливото напрежение може да бъде 800-f
2000 Hz. С подбора на стойността на резистора Т?9 се постига
47
максимално отклонение на стрел ката на уреда. Освен това при
свързан накъсо вход с регулиране на се постига компенсира-
не на асиметрията във входната верига на ОУ.
а)
фиг. 1.42
-48
2. Включва се уредът на обхват 30 mV и се подава напре-
жение 30 mV, като с подбора на резистора 7?в се постига напълно
отклонение на стрелката. Същото се прави на обхват 10 mV.
3. Включва се уредът на обхват 300 mV, подава се еталонно
Фиг. 1.43
променливо напрежение 300 mV и се подбира стойността/ на ре-
зистора така, че стрелката да бъде на последното Деление.,
Същото се прави с R3 и Т?2 на обхвати 1—3—10 V. Така уре-
дът е настроен.
4 Електрониката в прегледите на ТНТМ—кн 4
49
При наличие на точни резистори (0,5-s-1 %) за настрой-
ката се извършва само на обхват 100 mV с подбор на Т?9. На оста-
налите обхвати не е нужна настройка, ако точно се спазят стой-
ностите на входния делител и резисторите в обратната връзка на
ОУ2.
Външният вид на готовия уред е показан на фиг. 1.43 а.
На фиг. 1.43 6 е показана скалата на измерителния уред. Тя
трябва да бъде разграфена за обхват 10 mV, 100 mV, 1 V и 10 V
на 100 деления, а за останалите обхвати—на 30 деления. Ако на-
мирането на микроамперметър за 100 рА не е възможно, в уреда
може да се употреби всякаква магнитоелектрическа система с
чувствителност от 50 ч-500 рА. Ще трябва само да се изчисли
стойността на Т?9 според формулата
#9=0,9
ВС
където Т?9 се получава в kQ, ако токът за пълно отлонение на
стрел ката /1С е в рА.
За захранване на уреда се използуват две батерии по 9 V
6F22 или акумулатори 7КВМ-0.1.
Чрез включване на външен допълнителен резистор може да
се измерват променливи напрежения до 300 V. В този случай
уредът се включва на обхват 10 V, а външният резистор е със
стойност 910 kfi за обхват 100 V или 2,93 MQ за обхват 300V-
1.14. УРЕД ЗА ИЗМЕРВАНЕ ТОЛЕРАНСА НА СОПРОТИВЛЕНИЕ
Уредът служи за проверка на толеранса на съпротивленията
на бобините на ESK реле, което е основен градивен елемент на
автоматичните телефонии централи тип „Кроспойнт". Тези цен-
трали се произвеждат в Завода за телефонна и телеграфна тех-
ника — София, по лиценз на фирмата Сименс. Стойностите на
съпротивленията на бобините на произвежданите ESK релета
са съответно 20, 26, 35, 47, 65, 95, 135, 215, 350, 600 и 670 Q, а
допустимого отклонение от тези стойкости е ±=8%. Предвидена е
възможност за рйзширяване на гамата от съпротивления с оглед
да може да се използува и при бъдещото производство на други
видове релета. Уредът може да бъде настроен в зависимост от
нуждите и на друг толеранс, различен от 8%.
Принципната схема на уреда е показана на фиг. 1.44. Из-
мерваната бобина се включва посредством пробници в едно от
рамената на съпротивителен мост, съставен от постоянните и про-
50
Фиг. 1.4 4
менливите резистори Т?7 до Т?23. Мостът се захранва от стабили-
затор на, напрежение, осъществен с транзисторите Т2, Т3
и ценеровия диод Д7. Чрез потенциометъра Т?5 на изхода се на-
гласява напрежение 6 V. Останалата част от схемата се захранва
от удвоител на напрежение, съставен от диодите Д± и Д2, кон-
дензаторите Сг и С2 и стабилизиращите диоди Да и Да. По този
начин се получава двуполярно напрежение ±15 V, необходимо
за захранване на операционните усилватели ОУХ и ОУ2, конто
са свързани към единия диагонал на моста. Тримерпотенциомет-
рите Ra и Rlo служат за точно установяване на горната и дол-
ната граница на искания толеранс. Тъй като температурата на
помещението оказва влияние на съпротивлението, което се из-
мерва, с R12 се извършва компенсиране на това явление. Опера-
ционните усилватели и 0У2 работят като компаратори. Чрез
елементите R26, /?2в и Св до Св е осъществена нужната честотна
компенсация. Когато измерваното съпротивление се намира в
допустимите граници, на изходите на 0Уг и 0У2 винаги ще има
отрицателно напрежение, което през диодите Да и Д10 се подава
на схемата И — /?2,, R2a, Да и Дц. Транзисторният ключ е съ-
ставен от транзисторите Т4и Тъ. Транзисторът Т4 ще бъде запушен,
а Тъ — отпущен, и лампата Л2 ще свети. При съпротивление,
различно от установената долна или горна граница на толеран-
са, на изхода на един от операционните усилватели ще има поло-
жителен потенциал, Т4 ще се отпуши, а Т6 ще се запуши.
Графичният оригинал на печатната платка и разположението
на елементите върху нея са показани на фиг. 1.45 и фиг. 1.46.
На фиг. 1.47 е показано разположението на точните съпро-
тивления R13 до /?23, навити от манганинов проводник. Останалото
място е запълнено с празни тела на бобини, което дава възмож-
ност при нужда да се разшири гамата от измервани съпротивле-
ния.
Еталонирането на уреда се извършва в следната последова-
телност. Потенциометърът R12 се дава в крайно ляво положение,
което отговаря на температура 20°С. Към букси Вг и В2 се включ-
ва манганиново съпротивление със стойност 7?e=1540Q, което
не се променя през цялото време на настройката. Превключ-
вателят К2 се поставя в положение Ре [12]. Изпитвателните кра-
ища се включват към точна съпротивителна декада, която се
установява по следния начин.:
— за горна гранична стойност на 1705 Q — изменя се стой-
ността на Ra, докато лампата Л2 достигне границата на загасване;
при стойност на съпротивлението, по-голямо от 1705 Q, Л2 не
трябва да свети;
52
Фиг. 1.45
ел
GO
Фиг. 1.46
Фиг. 1.47
54
Спецификация на елементите
Елемент Вид И СТОЙНОСТ Броя Возможна замяня
7?з- Де зоо а о,5 w 2
Лр Ra 500 2 4 W 2 —
Ri, Rs$, Rx 1,5 к2 0,25 W 3 —
Ris, R30 10 кй 0,25 W 3 9,1 к2, 11 кЗ 0,25
^?29 100 кй 0,25 W 1 91 ка 25 W
R32 6,8 ка 0,25 W 1 6,2 к2. 7,5 к2 0,25 W
R33 1,8 к2 0,5 W 1 —
R31 51 а 0,5 W 1 —
Ri. Rji юо а 0,5 w 2 —
/?34 ю а 0,5 w 1 —
R» 5 а 0,5 W 1 —
Rs, Rio 4,5 2 потеициометър,
навит 4 W 1 —
Rib 10 2 жичен 4 W 1 —
R13 20 2 жичен 1 —
Rn 26 2 жичен 1 —
Rib 35 а жичен 1 —
Rio 47 а жичен 1 —
/?17 65 а жичен 1 —.
Ris 95 2 жичен 1
Rio 135 2 жичен 1 —
R30 215 а жичен 1 —
R31 350 а жичен 1 ——
R23 600 2 жичен 1
R23 670 2 жичен 1 —
C31 £5 1000 [iF/35 V 2 —
C1( cg 470 pF 50 V 2 1000 p.F/35 V
Q 47 pF 25 V 1 100 pF/25 V
Cjo 50 pF/150 V 1 100 p.F/150 V
Ce, C? 4,7 nF 2
Cg, C9 180 pF 2 —
Д1> Д» КД2002 2 —
Дз. д« КД2005 2 —
Дз> Де Д815Е 2 —
д7 КС 156 A 1
Да до Дц 2Д5607 4 Д220 и др.
Л ГТ7304 1
T2.T3 SFT322 2 SFT353
Ti,T5 2T3107 2 КТ315В
ОУ1, ОУ2 MAA501 2 [1А709, SFC2709
Д1 Глимлампа 220 V 1 —
Сигналиа лампа 48 V/
0,25 А 1 —
к Галетеи превключвател
12 позиции 1
55
— за долна гранична стойност на 1395 Q — измени се стой-
ността на 7?10, докато Л2 се установи на границата на загасване;
при стойност на съпротивлението, по-малка от 1395 Q, лампата
не трябва да свети.
С това се установяват правилно всички обхвати.
При работа е задължително изпробваното съпротивление да
е бнло в едно помещение с уреда с цел да се уеднаквят темпера-
турите. Преди работа чрез /?12 се задава температура, еднаква с
тази на помещението.
Външното оформление на уреда е показано на фиг. 1.48.
Данни за трансформатора
Намотка Брой на навивкнте Проводник, пип
1220 0,20
Wg 2X37 0,38
w2 171 0,20
1.15. ГЕНЕРАТОР НА ПРЕДВАРИТЕЛНО ПРОГРАМИРУЕМ БРОЙ
ИМПУЛСИ.
Много пъти в практиката при работа с ТТЛ логически схеми
при изпробването и настройката на дадено устройство има нужда
от подаване на точно определен брой правоъгълни импулси с
амплитуда, отговаряща на логическа единица, и определена
честота.
56
Разглежданото тук устройство генерира импулси със след-
ните параметри: брой на импулсите — 0 до 999; амплитуда —
около 3,5 V; обхвати — 1,5 до 3 Hz; 15 до 30 Hz; 150 до 300 Hz
1500 до 3000 Hz.
Фиг. 1.49
57
Във всеки обхват честотата се регулира плавно за дадените
граница чрез потенциометъра Т?4.
При работа има възможност генераторът да бъде спрян, преди
да е изброил зададения брой импулси и да бъде подготвен за ново
пускане.
Фиг. 1.50
Принципната схема е показана на фиг. 1.49. Пускането на
генератора става с бутона а спирането с бутона Б2. При по-
даване на захранващото напрежение на вход R на тригера ИСЗ
се получава краткотраен импулс с ниво логическа нула. На из-
ход Q се получава логическа единица. Броячите ИС4 до ИС6 се
нулират. На управляващия вход на мултивибратора, съставен
от елементите ЛЕ5 до ЛЕ8, е подадена логическа нула и той не
работи. Краткотрайното нулево ниво на входа R, необходимо за
първоначално установяване на логическа единица на изход Q на
тригера, се получава благодарение на включения към ЛЕЗ кон-
дензатор който при включване на захранващото напрежение
е разреден, а впоследствие се зарежда. При натискане на стар-
товия бутон Бг на изхода на чакащия мултивибратор (ЛЕ1, ПЕ2,
R3, Сг) се получава къс импулс с ниво логическа нула, който
обръща тригера ИСЗ и на изход Q се получава логическа единица.
58
Започва да работа генераторът на импулси. В сыцото време бро-
ячната декада започва да отброява импулси. Необходимият брой
брой импулси се задава с цифровите ключове ЦК1 до ЦКЗ, като
най-младшият разред се задава с ЦК1, а най-старшият с ЦКЗ.
Диодите Д1 до Д12 възпрепятствуват преминаването на логическа
из&ю НО
~цк,
Фиг. 1.51
единица през ключовете. По този начин, докато не се отбролт за-
даденият брой импулси, на вход Т на ИСЗ ще има ниво логическа
нула. При отброяване на последний импулс на вход Т ще с? поя-
ви логическа единица, конто ще превключи тригера, броячитещесе
нулират и генераторът ще стане готов за повторно вклютване.
Ако трябва дасеспре поредицата импулси, преди да е завършила,
се натиска бутонът Б2. На вход 7? на тригера се получава ниво
логическа нула и той се превключва в изходно положение. Об-
хватът лесно може да бъде разширен или стеснен с добавяне или
отнемане на броячи и цифрови ключове.
На лицевата плоча на устройството са изведени двата изхода
на генератора, цифровите ключове ЦК1 до ЦКЗ, превключвателят
При потенциометърът /?4 и бутоните Б, и Бг. За старт и стоп са
използувани бутони с рид-контакт.
При правилен монтаж генераторът няма нужда от настройка
и заработва веднага.
59
Спецификация иа елементите
Елемевт Вад и стойност Брой | Възможиа эамана
1 1 2 3 1 4
*1 22 № 0,25 W 1 20 до 24 ко 0,25 W
R& Re 1 kQ 0,125 W 2 1,1 ко 0,125 W
Re 200 О 0,125 W 1 180 до 220Q 0,125 W
Re Потенциометър линеен
220 2 1
Re 220 2 0,125 W 1 200 до 240 2 0,125 W
Q 2,2 p.F/10 V 1 2 до 2,4 p.F/10 V
C3 0,1 pF/63 V стирофлек-
сен 1
Q 470 p.F/16 V 1
Q 47 pF/16 V 1
cs 4,7 p.F/16 V 1
c6 0,47 pF/63 V стирофле-
ксен 1
Д1 до Д1а Д9 12 Други германиевн диоди
ИСЬ ис3 К155ЛАЗ 2 Серия 7400
иса К1ТК552 1 Серия 7474
HCi до ИС6 МН7490 3 Серия 7490
Графичният оригинал на печатната платка и разполакение-
то на елементите върху нея са показани на фиг. 1.50 и фиг. 1.51.
60
ГЛ АВ А ВТОР A
ЕЛЕКТРОННИ УСТРОЙСТВА ЗА БИТл
И „НАПРАВИСИСАМ"
2.1. ЗАРЯДНО УСТРОЙСТВО ЗА ХЕРМЕТИЧНИ АКУМУЛАТОРНИ
БАТЕРИИ
Херметичните алкални акумулаторни батерии 7КВМ-0.1
са намерили широко приложение при захранване на транзистор-
ни радиоприемници, а също така и на любителски конструкции.
Най-разпространеният начин на зареждане е този с еднопътен илн
двупътен изправител, при който зарядният процес продължава
154-16 h. Сыцествува обаче и друг, по-ефикасен начин за зареж-
дане на тези акумулаторни батерии. При него се използува
асиметричен променлив ток с честота 50 Hz. През единия полу-
период акумулаторната батерия се подлага на зареждане, а през
другия се осъществява процес на частично разреждане на батери-
ята. Принципната схема на такова зарядно устройство е пока-
зана на фиг. 2.1. Тук мрежовото напрежение се понижава с транс-
форматора Тр и чрез еднопътния изправител, реализиран от ди-
ода Д1, се подава към зарежданата акумулаторна батерия. По-
следователно във зарядната верига е включена лампата Лъ ко-
нто служи за баластен резистор. По време на единия полупери-
од през и Лг се зарежда акумулаторът, а по време на дру] ия се
осъществява частично разреждане през Лг, вторичната намотка
на Тр и паралелно свързания на Дг резистор
Този начин позволява да се съкрати повече от два пъти вре-
мето на зареждане, без това да се отразява вредно на акуму-
латорната батерия.1 В дадения случай акумулаторната батерия
7КВМ—0,1 ще се зареди напълно за 6—6.5 h. За акумулаторни
батерии с капацитет 0,22 Ah времето за пълното им зареждане с
този изправител е 14—15 h, а при капацитет 0,45 Ah — 30 h.
С посочения начин на зареждане се удължава два до три
пъти животът на акумулаторните батерии, т. е. може да се осъ-
ществяват 2^04-300 цикъла заряд-разряд вместо гарантираните
1 Авторът и досега използува батерии, конто зарежда по този начни от
1968 г.
61
от завода 100 цикъла. Това се дължи на два фактора. Първият е
намаленото отделяне на газове при зареждането, при което не се
допуска раздуване на клетките. Вторият фактор е, че при този
начин на зареждане се получава автоматично изравняване на
АгШ-а
tX),„Ah-30h
220mAh-15h
KOmAh - 6h
Фиг. 2.1
iiovfav
{220V/l5w)
~22DV
A226B
----ВИ-
-^1—
lOOn /63OV
Фиг. 2.2
капацитета и номиналното напрежение на всички свързани по-
следователно в батерията акумулаторни клетки. Това нещо е
невъзможно при обикновения начин на зареждане, където, ако
една клетка по някаква причина има намалеи капацитет или
повишен саморазряд, след няколко цикъла заряд-разряд тя из-
лиза от строя.
На фиг. 2.2 е показана принципната схема на токоизправи-
тел за зареждане на акумулаторни батерии с капацитет 0,45 Ah.
Времето за зареждане е 10 h. В случая не се използува трансфор-
матор, а вместо резистор за осъществяване на разреждането е
включен кондензаторът Сг Напрежението на акумулаторната
батерия може да бъде 4,8-4-12 V. Лампата Л1 може да се замени с
такава за 220 V/15 W. При работа с това устройство трябва да
се помни, че е свързано директно в електрическата мрежа и вклю-
чването и изключването на акумулаторната батерия трябва да
става при изключено от мрежата устройство.
2.2. ТОКОИЗПРАВИТЕЛ ЗА ВЕФ И ДРУГИ УСТРОЙСТВА
Използуването на батерии ие е най-икономичният начин за
захранване на транзистор ните радиоприемници. Освен от аку-
мулатори в домашни условия най-подходящо е използуването
на мрежов изправител — адаптер. На фиг. 2.3 е показана прин-
ципната схема на такова устройство.
Основното му предимство е ниската цена на елементите, от
конто е изграден, и липсата на критични и прецизни настройки.
62
В токоизправителя за мрежов трансформатор може да се изпол-
зува звънчев трансформатор (изходът 3a8V) или изходен транс-
форматор за звук от телевизор „Темп 209“ (без да се налагат ни-
какви изменения). Първичната намотка, която трябва да се вклю-
Фиг, 2.3
Фиг. 2.4
чи към мрежата, може да се познае както по по-високото си ак-
тивно съпротивление (около 230 Q), така и по това, че изводите
53
към клемите на трансформатора са от проводник с изолация от
пластмаса. Вторичните намотки са две. От тях се използува тази,
която е с по-дебел проводник.
Изходното напрежение на токоизправителя зависи от на-
прежението, което може да стабилизира ценеровия диод. Ако
разполагаме с ценеров диод, с който се получава изходно на-
прежение, по-ниско от желаното (но не повече от 2 V), можем да
включим последователно на него до три маломощни силициеви
диода в права посока. По този начин става възможно донастрой-
ването на изходното напрежение на адаптера, което трябва да е в
границите 8,5-ь9 V.
Този токоизправител може да захранва и по-мощни консу-
матори, работещи с напрежение 9 V, например касетофони и др.
При това обаче е необходимо мощният транзистор да се постави
на радиатор. При площ на радиатора 30 ст2 (5x6 ст) и дебели-
на не по-малко от 1,5 тт от адаптера може да се консумира ток
от 0,5 А. Диодите Дг—Д^ както и транзисторите Тг и Та могат
да бъдат и извънтърговски. Ако изходното напрежение не е до-
статъчно стабилно, т. е. спада с повече от 0,5 V при ток 400 hiA,
трябва да се намали стойността на Rr до 470 Q.
На фиг. 2.4 е показана печатната платка на устройството и
разположението на елементите върху нея.
2.3. РАЗГОВОРНО УСТРОЙСТВО, ИЗПЪЛНЕНЭ С ИНТЕГ РАЛНА
СХЕМА UL1498 R
Разговорното устройство намира приложение за установи -
ване на двустранна симплексна връзка между три (или повече)
помещения, като разстоянието между тях може да бъде до 100—
150 т. Блоковата му схема е показана на фиг. 2.5. Във всяко по-
мещение се намира по едно разговорно устройство, което съдър-
жа усилвател, бутонен блок за избиране на абоната и превключ-
ване на режима на работа (приемане — предаване) и високогово-
рител.
Устройството работи по следния начин. Ако абонатът в пункт
1 иска да проведе разговор с абоната в пункт 3, натиска бутона 3
на своето разговорно устройство. При това положение се задей-
ствува релето Рг и се осъществяват следните комутации: високо-
говорителят ВгВг! се превключва от изхода на усилвателя 1 към
входа му и се използува като микрофон, а изходът на усилвателя
се включва към линията на абоната в пункта 3. Тъй като в пункт
3 не е натиснат бутон, линията е свързана към входа на усилва
64
ЪхраиЬоче
Фиг. 2.5
S Електрониката в прегледите на ТНТМ—кн. 4
65
теля 3. По тази начин усилените от първия усилвател звукови
сигнали се подават през линията на входа на другия усилвател и
се възпроизвеждат от високоговорителя му. Когато завърши
репликата си, абонатът в пункт 1 отпуска бутона 3, релето от-
Фиг. 2.7
пуска котвата си и входът на неговия усилвател се включва към
линия 1, а високоговорителят Вг± се включва към изхода на
G6
усилвателя. Сега абонатът в пункт 3 може да натисне бутона 1.
При това се задействува релето Р3 и високоговорителят В^3 се
включва към входа на усилвателя 3, а изходът му се включва към
линия 1, която е свързана към входа на усилвателя 1 — абона-
тът в пункт 3 може да говори на абоната в пункт 1.
Фиг. 2.8
По подобен начин се осъществява и връзката на абоната в
пункт 2 с останалите абонати. Освен това, ако се натиснат едно-
временно двата бутона, всеки абонат ще може да предава съоб-
щението си едновременно на останалите двама.
При необходимост броят на пунктовете може да се увеличи
до 10. В случая ще се увеличи само броят на свързаващите про-
водници (линии) и бутоните във всеки пост. Броят на необходи-
мите свързващи проводници е JV = n+2, където п е броят на пунк-
товете. Захранването на усилвателите е общо и се осигурява по
два проводника, конто са прокарани заедно с останалите.
Принципната схема на усилвателя, който се използува в
пунктовете, е показана на фиг. 2.6. С полската интегрална схема
UL1498R е реализиран нискочестотен усилвател с изходна мощ-
ност около 0,5 W. Използуван е стандартен, препоръчан от про-
изводителя начин на включване на интегралната схема, поради
което не е необходимо да се подбират елементи за настройка на
режима. С тримерпотенциометъра R± се регулира усилването,
което трябва да бъде около 40 пъти. Тримерпотенциометърът
натоварва допълнително линията и служи за изравняване на
усилването при предаване и приемане. При предаване усилва-
G7
нето се регулира с /?1г а когато е необходимо да се намали усил-
ването при приемане, това се прави чрез тримерпотенциометъра
без да се измени усилването в режим на предаване
Една особеност на схемата на включване на усилватели е
делителит /?8, конто, от една страна, предпазва интегралната
схема от случайно късо съединение в линиита, а от друга, оси-
гурява един минимален товар от 100 Q в режим на предаване.
Друга особеност е намаляването на капацитетите на входния С4
и изходния С8 кондензатор. Това е направено с цел да се повиши
разбираемостта и да се намали проникването на брум в усилва-
теля.
Печатната платка на устройството е показана на фиг. 2.7.
Извън нея са само високоговорителят и бутоните.
За захранване на разговорното устройство може да се из-
ползува всякакъв изправител с изходно напрежение 8 ч-9 V и
ток 0,5 А (например описаният вече токоизправител).
Готовото разговорно устройство е показано на фиг. 2.8.
2.4. СИНХРОНЕН ТИРИСТОРЕН КЛЮЧ, ИЗПЪЛНЕН С ИС75450
Известно е, че тиристорните устройства за превключване и
регулиране на големи мощности са нзточници на интензивни
радиосмущения. Големината на тези смущения зависи от мо-
ментната стойност на тока, който включва тиристора (тиристорите).
При мощни активни консуматори (нагреватели) и в импулсен
режим (напр. изправителите) те са особено интензивни. За на-
маляване на излъчваните смущения се използуват разнообраз-
ии гасящи, шунтиращи и други подобии групи' от подходяще
свързани резистори, кондензатори и индуктивности, конто обаче
не премахват самия процес на възникване на смущенията, а са-
мо ограничават разпространението му. Разработени са специални
схеми за управление на тиристори, • при конто включването на
консуматора става при нулево напрежение — когато променли-
вият ток от захранващата мрежа сменя посоката си (между два
полупериода). Известии са като синхронии схеми. При тях висо-
кочестотните смущения са премахнати изцяло поради факта,
че моментната стойност на тока при включване на тиристора е
много малка — практически нулева.
На фиг. 2.9 е показана принципната схема на синхронен
ключ, изпълнен с ИС 75450. С логическите елементи на ИС е из-
граден мултивибратор. Той генерира импулси с честота на повто-
рение около 10 kHz. Тези импулси се усилват по мощност от
68
транзистора Т2 и чрез трансформатора Тр се подават за управ-
ление на тиристорите Д3 и Д4. За да се осъществи синхронного
включване иа тиристорите, с транзистора 7\ е реализиран един
транзисторен ключ, който управлява работата на мултивибратора
UrS*
69
така, че последният генерира само в момента, когато мрежовото
напрежение сменя посоката си — при нулева стойност. За цел-
та на базата на 7\ чрез делителя /?2, %з се подава нефилтрирано
мрежово напрежение, изправено от селеновия пакет В60С100.
Резисторът (3,9 kQ — 2 W) е гасящ. Кондензаторът Сг пред-
пазва селеновия пактет от напрежителни пикове, конто се явяват
през всеки полупериод в резултат на нелинейната характеристика
на селеновия изправител.
На фиг. 2.10 са показани графиките на напреженията в ха-
рактерни точки от схемата. В т. А се получава пулсиращо из-
правено напрежение. За да не се филтрира от кондензатора С2,
е включен диодът Д2, който разделя захранването на ИС от уп-
равляващата верига на Т\. Резисторът Rb ограничава зарядния
ток на С2. При посочения начин на свързване Тг е винаги наситен,
с изключение на случайте, когато напрежението в т. Л се анули-
ра (когато мрежовото напрежение сменя посоката си). Когато
7\ се запуши, токът през колекторната му верига (резисторът
7?6) става равен на 0 и на колектора му се формира кратък поло-
жителен импулс (т. В)- Този импулс осигурява условие за гене-
риране на мултивибратора; той изработва пакет импулси с че-
стота около 10 kHz. Тези импулси се усилват от Т2 и чрез транс-
форматора се подават към управляващите вериги Д5, R1P за ти-
ристора Д4 и Дв, R9 за тиристора Д3.
По такъв начин на тиристорите Д3 и Д^ се подават управлява-
щи импулси (на брой 3-е-10) само в момента, когато напрежението
върху тях започне да нараства. Закъснението на включване е от
порядъка па 5 (около 0,3 ms); при това напрежението върху
тиристора не е повече от 10—20 V и смущения практически лип-
сват.
С посочените на фигурата тиристори може да се управляват
консуматори с мощное! до 1000 W. Ако Д3и Д4 се монтират върху
радиатори с площ до 120 ст2, мощността на консуматора може
да достигне 2500 W.
Всички елементи на тиристорния ключ се монтират върху
печатна платка. Графичният оригинал на платката и разположе-
нието на елементите са показани на фиг. 2.11.
Трансформаторът Тр е с ядро от изходен трансформатор от
радиоприемника „Селга", като трите намотки имат по 400 навив-
ки от проводник ПЕЛ 0,08н-0,09. Намотките трябва да са добре
изолирани една от друга (не се допуска едновременното им нави-
ване с три проводника).
Така построеният синхронен тиристорен ключ може да се
управлява чрез включване на допълнителни елементи към точ-
70
Л О??**
ките В и D. Тези елементи могат да бъдат транзистори, рид-кон-
такти или обикновени ЦК ключета. Когато точките В и D са
свързани накъсо (например с ЦК ключе), се блокира работата на
мулти вибратор а и той не изработва управляващи импулси. При
отваряне на ключето се премахва блокирането: мултивибраторът
започва да работи по описания начин — генерира по няколко
управляващи импулси при всяка смяна на посоката на мрежо-
вото напрежение.
На фиг. 2.12 е показано включванетонаелектрическата лампа
Л с помощта на синхронния ключ. Предимството на това включ-
чванее, че предпазва лампата от токовия удар, конто настъпва
поради факта, че ст^дената жичка на лампата има 5—10 пъти по-
малко съпротивление, отколкою загрята. При обикновеното вклю-
ване, ако моментът на включване съвпада с максимум на напре-
жението, лампата изгаря. При посочената схема такава вероят-
ност е изключена поради синхронною включване на лампата към
захранващата мрежа.
2.5. ТИРИСТОРЕН РЕГУЛАТОР С ПРОПУСКАНЕ НА ЦЕЛИ
ПОЛУПЕРИОД И
На базата на описания в т. 2.4 синхронен тиристорен ключ
може да се построй ефектен тиристорен регулатор за електриче-
ски нагревателни тела и печки, т. е. за консуматори с голяма топ-
линна инертност. Към т. В и т. D на синхронния тиристорен ключ
се включва устройството, чиято принципна схема е показана на
фиг. 2.13 а. Транзисторите 7\ и Тг са свързани в схема на мулти-
вибратор, който генерира импулси с честота иа повторение око-
ло 0,2 Hz. Формата им е показана на фиг. 2.13 б. С потенциоме-
72
търа може да се измени съотношението между продължителност-
да на импулса и паузата от 1:15 до 15:1. От колектора на Т2
чрез делителя R6, Re правоъгълните импулси се подават на тран-
зистора Т3, който е включен в точките В и D на схемата от фиг.
Фиг. 2.13
2.9. По този начин транзисторът Тэ управлява синхронния ключ
подобно на ЦК ключето от фиг. 2.12. Вследствие на това токът,
който преминава през тиристорите на синхронния ключ, има
формата, показана на фиг. 2.13 б. Чрез потенциометъра Рг може
Фиг. 2.14
да се регулира времето, през което тиристорите пропускат. По
този начин се постига регулиране на температурата на пагрева-
телното тяло.
73
Елементите на регулатора се монтират на печатна платка,
чийто графичен оригинал е показан на фиг. 2.14.
Терморег)латорът може да се направи и автоматичен, като
синхронният ключ се управлява не от мултивибратор, а от термо-
реле. Принципната схема на терморелето е показана на фиг.
2.15. Използувана е интегралната схема 75450 и е реализиран един
тригер на Шмит. В него участвуват елементите Tlt ЛЕ1г ЛЕг,
/?2> Кз- На входа на тригера е включен делителят J?4, ТР,
от който чрез Ръ спадът на напрежение върху терморезистора
ТР се подава на входа на тригера — базата на Тг. При ниска тем-
фиг 2,16
пература транзисторът 7\ е наситен и на изхода на тригера се
получава логическа нула, конто чрез /?в се подава на базата
на Т2. Последният е запушен и не дава накъсо точките В и D на
74
схемата от фиг. 2.9. Следователно тиристсрнпят ключ захранва
консуматора — нагревателното тяло. При повишаване на тем-
пературата напрежителният спад върху термистора ТР намалява
и транзисторът 7\ се запушва. На изхода на тригера (изхода на
ЛЕ2) се получава логическа единица, вследствие на което 7'2
се насища и дава накъсо точките В и D на схемата от фиг. 2.9.
По този начин се блокира работата на мултивибратора, койтс
генерира пускащите импулси за управление на тиристорите и
токът през консуматора се прекъсва.
Всички елементи на терморелето се монтират върху печатна
платка, чийто графичен оригинал е показан на фиг. 2.16.
Регулирането на температурата, при която се задействува
терморелето, се извършва с тримерпотенциометъра Т?4 в грани-
чите на 10-^50°С.
2.6. РЕГУЛАТОР НА СКОРОСТТА НА ВЪРТЕНЕ НА РЪЧНА
ДР ЕЛКА1
Електрическите ръчни дрелки обикновено са едноскоростни,
което в определени случаи се явява като недостатък. С помощта
на устройството, чиято принципна схема е показана на фиг.
Фиг. 2.17
2.17, може да се регулира плавно от нула до номинална стойност
скоростта на двигателя на ръчна дрелка с мощ ост от 600 W.
Регулиращият елемент е тиристорът Д-, който се }правлява от
транзисторите 7\ и Т2. Тесасвързани като аналог на еднопреходен
1 Пробивна машина.
75
транзистор, с който е изграден генератор на управляващи им-
пулси за тиристора. В зависимост от положението на потенцио-
метъра R3 може да се регулира плавно закъснението на управля-
ващите импулси в рамките на всеки полупериод. За да не се на-
Фиг. 2.18
мали мощността на двигателя, той се захранва с изправено от
диодите Д1—Д1 мрежово напрежение. Схемата може да се зах-
рани и директно с променливо напрежение, но мощността на
двигателя ще се намали с около 30%.
Елемент Вид и стойност Брой Возможна Эдмонд
Д246А 4 Д246, Д246А, КД2012
Де. Де КД1-101 2 КД1-102, 3, 4, Д26ВБ
Дг КУ202Н 1 КУ202 М, Л. К
/?!, R» 4,7 к/2 W 2 4,34-5,1 к, МЛТ-2
Потенциометър 1 ка 1
430 2 —ВС -0,25 1 4704-430 а;вс, МЛТ 0,5
#5. Дб 910 2 —ВС-0,25 2 820 34-1 к, МЛТ 0,5
100 nF/63 V 1 100 nF/100, 180 V
76
Елементите на регулатора се монтират върху печатна плат-
ка. Графичният оригинал на платката и разположението на
елементате върху нея са показани на фиг. 2.18.. Възможните за-
мени на елементите са посочени в специфнкацията на стр, 73.
Фиг. 2.19
Най-удобно е устройство™ да се монтира в педал, при кой-
то с подходяща предавка се осъществява завъртане на оста на
потенциометъра R3. Трябва да се направи така, че когато не е
натиснат педалът, двойният ЦК ключ К да бъде изключен. При
натискане на педала първо се включва ключът К, който захранва
схемата, и след това се завъртва оста на потенциометъра.
Идея за коиструкцията на педала е показана на фиг. 2.19.
2.7. ЧАСОВНИК ЗА ЕКСПОН АЦИЯ
При копиране на позитивни копия фотолюбителят има нуж-
да от устройство, с което да фиксира точно времето на експони-
ране. На фиг. 2.20 е показана принципна схема на часовник
за експонация, който е изграден с достъпни материали, лесен е
за настройка и има достатъчна точност на фиксиране на време-
задържането.
Схемата представлява тригер на Шмит, на входа на който е
включен кондензаторът Сг. При натискане на бутона „Старт"
към схемата се подава захранващо напрежение. Потенциалът
на базата на 7\ е нулев, т. е. на колектора му се получава отри-
цателен потенциал (през резистора /?7). Вследствие на това тран-
зисторът Т2 се отпушва, релето Р1 се задействува и осигурява
77
самозахранване на схемата през нормално отворения си кон-
такт 1р. Сыцевременно контактът 2р подава мрежово напрежение
към лампата на фотоувеличителя, а контактът Зр Се отваря и кон-
дензаторът Сг започва да се зарежда през псследователно включе-
Фиг. 2.20
ните резистори R1^-R6. При отпушването на транзистора емитер-
ният му ток създава върху резистора RB спад на напрежение,
който спомага за по-доброто запушване на 7\. Тригерът остава
в това състояние, докато напрежението върху кондензатора
стане достатъчно голямо, за да се отпуши 7\. При отпушването
на Т\ се шунтира базовата верига на Тг и последният се запушва.
При това релето отпуска котвата си и с контакта си 2р прекъсва
захранването на фотоувеличителя, а с контакта си 1р прекъсва
захранването на схемата.
Тъй като кондензаторът С\ остава зареден (по-точно започва
да се разрежда бавно през RB и входната верига на 7\) с контакта
Зр се извършва бързото му разреждане през 7?в. Така се избягва
грешката, която ще се появи при повторно пускане на устрой-
ство го, ако Ci започне да се зарежда от ненулево напрежение
върху електродите му.
Захранването на схемата се осъществява от Tplt който е звън-
чев трансформатор. Използува се намотката му за напрежение8 V.
Изходното напрежение на трансформатора се изправя от мосто-
78
вия изправител Дг-~Дц, след който е включен стабилизатор на на-
прежение.
При използуване на изправни елементи и правилен монтаж
схемата заработва веднага и настройването се свежда до уточня-
а)
Фиг. 2.21
ване на времената, отговарящи на отваряне на всеки от ключо-
вете Ki При отваряне на няколко ключа времената им се
сумират. Затова всеки следващ ключ осигурява двойно по-голя-
мо време от предходния. По този начин с пет ключа могат да се
получат всички времена от I s до 31 s през 1 s. Настройването на
времената се извършва чрез подбор на резисторите Ri-^-Rs— те
се монтират на самите ключове. За получаване на нестандартни
стойности може да се използува последователно или паралелно
79
включване на резистори. Ако разликата между желаната и полу-
чената стойност на времето е голяма, може да се измени и капа-
цитетът на кондензатора Сг. На печатната платка (фиг. 2.21) е
предвидено място за монтиране на два кондензатора, свързани
успоредно.
Фиг. 2.22
За нормалното функциониране на часовника за експонация
е необходимо транзисторите да имат р^50.
С ключа К, който е включен паралелно на контакта 2р, се
осъществява включване на фотоувеличителя при фокусиране или
смяна на кадрите.
Външният вид на монтирания в кутия часовник за експона-
ция е показан на фиг. 2.22.
2.8. ПОСТОЯ ННОТОКОЕО ЗАХРАНВАНЕ ЗА ЛУМИНЕСЦЕНТНИ
ЛАМПИ
Принципната схема (фиг. 2.23) представлява подобен ва-
риант на вече публикувани схеми за постояннотоково захранване
на лумпнесцентни лампи.1
При продължителната експлоат'ация на схемата, публикувана
в сп. „Моделист конструктор", се проявявят никои недостатъци,
отстранени в подобрения й вариант. С цел да бъдат намалени зна-
чптелните пулсации на светлинния поток се увеличени стойности-
1 Сп. „Моделист конструктор'*, кн. 11 1978 г.
80
те на кондензаторите С3 и С4, изменена е стойността на баластния
резистор 7?! и е добавен дроселът Др1. Последният е същият, кой-
то се използува за съответната лампа при обикновеното й захран-
ване с променлив ток. При дадените стойности на елементите от
А, fy, ^2 4, APi С3,
гоу 4jtF 4 2266 68 Л гоу 220 nF
40 W 10JJ.F А 246 33 & 40 W 470 nF
sow 20juF 4 246 15 Л 6OW 680nF
100W 25/lF Л 246 12 Л 100 W 1 jj.F
Фиг. 2.23
схемата пулсациите на светлинния поток са по-малки от тези при
лампите с нажежена жичка.
След по-продължително светене неоновите лампи, захранва-
ни с постоянен ток, започват да избледняват в единия си край —
там лампата свети по-слабо. С течение на времето бледата част на
лампата се увеличава, което води до чувствително намаляване на
силата на светене. За да се избегне това положение, трябва перио-
дично посоката на тока през лампата да се сменява — за целта
е въведен двойният ЦК ключ К.
Стойностите на елементите на схемата в зависимост от мощ-
ността на луминесцентната тръба са посочени в таблицата на
фиг. 2.23.
Работного напрежение на кондензаторите Сг и С2 трябва да
бъде най-малко 350 V, а на Сэ и С4 — 600 V.
6 Електрониката в прегледнте иа ТНТМ—кн. 4
81
2.9. СЕНЗОРНИ БУТОНИ И КЛЮЧОВЕ
На фиг. 2.24а е показана принципната схема на сензорен бу-
тон с използуването на ИС 75450.
Сензорният бутон се състои от високочестотен генератор, ка-
пацитивен делител, изправител и постоярнотоков усилвател с ре-
ле на изхода си. Логическите елементи на ИС са свързани в позна-
Фиг. 2.24
тэта схема на мултивибратор. Честотата на генериране е около
2 MHz. След мултивибратора е включен капацитивният делител,
в който участвуват кондензаторите С8 и С3 и сензорът Б. От дели-
теля високочестотното напрежение се подава на изправителя Д3
82
и Д2. Кондензаторът Св филтрира изправеното напрежение и го
подава на базата на транзистора 7\. При това положение 7\ е на-
ситен и шунтира базовата верига на Т2 — релето не е задейству-
вано. При допиране с пръст на сензора Б се внася допълнителен
капацитет в делителя и амплитудата на подаваното към изправи-
теля ВЧ напрежение намалява. Вследствие на това транзисторът
7Х излиза от режим на насищане и престава да шунтира базовата
верига на Т2. Последният се насища и релето Р се задействува.
Настройването на описания сензорен бутон се извършва по
следния начин. Подбира се капацитетът на С2 така, че при допи-
ране с пръст на сензора Б (метална плочка с размери 10X10 шт)
релето да се задействува. Ако релето не се задействува, трябва да
се намали капацитетът на С2 или да се включи допълнителен кон-
дензатор с малък капацитет, както е показано на схемата с пре-
къснатата линия. Ако релето се задействува, без да е докоснат
сензорът Б, трябва да се увеличи капацитетът на С2до 80—100 pF,
а на С3 до 50—60 pF.
Ако генерираните от мулти вибратор а ВЧ трептения създават
смущения за битовите радиоприемници, трябва да се промени че-
стотата на генериране с промяна капацитета на (\. По-добре е да
се намали капацитетът на С2, но не по-малко от 120 pF, при кое-
то ще се получи максимална честота около 8 MHz.
Фиг. 2.25
Всички елементи се монтират върху печатна платка
{фиг. 2.246). Платката се помества в метална кутийка — екраи,
като бутонът се свързва към нея с парче коаксиален кабел с дъл-
жина не повече от 250 mm.
83
На фиг. 2.25 е показана принципната схема на сензорните
ключове, конто са удобни за управление на варикапи в превключ-
вателите на телевизионни канали или в УКВ приемници. Харак-
терно за схемата е, че при докосване на който и да е сензор се из-
ключва преди това включеният и остава включен само последният
докоснат сензор. Схемата съдържа четири аналогични постоянното-
кови усилвателя: 7\—Т2, Тэ—7\, Тъ—Тв, и Т7—Та. Всеки един
от тези усилватели може да нма две устойчиви състояния — или
и двата транзистора да са запушени, или и двата да са наситенн.
При докосване на сензора Бг например транзисторът 7\, който
до този момент е бил запушэн, защото базата му е свързана с
„—през резисторите и Ru се отпушва и насища транзисторът
Т4. Върху резистора се получава спад на напрежението, поч-
ти равен на захранващото напрежение; Тг също се насища и оста-
ва в това състряние и след като се прекрати въздействието върху
сензора Бг
фиг. 2.26
Ако сега се докосне сензорът Б2, транзисторите Та и Т4 се на-
сищат, а 7\ се запушва, защото резисторът Re е общ за Tlt Т3>
Ть и Т-, и спадът на напрежение върху него е достатъчен да запу-
84
ши този транзистор, чийто сензор не е докоснат. Аналогично при
докосване на който и да е от другите сензори се изключват оста-
налите и се включва само този ключ, чийто сензор е докоснат в мо-
мента. За захранване на устройството се използува параметрич-
ният стабилизатор Дг, Д2, Д15. Стабилизирането на захранващото
напрежение е наложително, защото в противен случай капаците-
тът на управляваните варикапи ще зависи не само от положение-
то на плъзгача на съответния тримерпотенциометър, а и от из-
менението на захранващото напрежение.
Всички елементи на схемата се монтират върху печатна плат-
ка, чийто графичен оригинал е показан на фиг. 2.26а, а разполо-
жението на елементите на фиг. 2.266.
2.10. ЦИФРОВО РЕЛЕ ЗА ВРЕМЕ
Често за фотографскн и други лаборатории цели се налага
да се използуват точни интервали от време за включване и из-
ключване на дадена апаратура. Релетата за време, в конто се при-
лага принципът на зареждане или разреждане на кондензатор,
не дават необходимата точност н трудно могат да се направят1 за
по-гоЛеми времезадръжки. Възможности в това отношение пред-
лагат цифровите релета за време. При тях интервалът от време
може да бъде много точно зададен и практически грешката да за-
виси само от бързодействието на превключване на изходните ко-
мутационни елементи.
Устройството има два обхвата: от 1 s до 999 s с дискретност
1 s и от 0,001 s до 0,99 s с дискретност 0,001 s.
Ако се добавят още броячи и ЦК ключове, ще се получат и
други обхвати.
Принципната схема на устройството е показана на фиг. 2.27.
При включване на захранващото напрежение благодарение на кон-
дензатора Сх, който в момента е разреден, от групата ИС$ до
ИСп се получава краткотраен импулс с ниво логическа нула, кой-
то преобръща тригера ИС12 в положение логическа единица на
изход Q. Броячната декада ИСв до ИС1Х се нулира. Тактовият ге-
нератор, съставен от елементите ЛЕ5 и ЛЕЪ, който з'а по-голяма
точност е с кварцова стабилизация, има логическа нула на управ-
ляващия си вход и не работи. Схемата е готова за включване. С
натискане на бутони Бг чакащият мултивибратор, съставен от ло-
гическите елементи ЛЕ1 и ЛЕ%, изработва краткотраен импулс с
ниво логическа нула, който обръща ИСГ2 и тактовият генератор
започва да работи. Последният генерира импулси с честота 1 MHz,
85
която трябва да бъде сведена до 1 Hz. Това се извършва от дели-
тели на честота, реализирани с последователно свързаните броя-
чи ИСа до ИС6 — от изхода на ИС6 се взема честота 1 KHz, а от
изхода на ИС8 — честота 1 Hz. С превключвателя К се избират
7^ Qi Ql Qj Q4
ЯЬ Q, О2 Qj Qt,
цг2
5
5
г
7 6
1
2
7
6
? 5 ? 5 7At
4дЗ 7
'А 12
14 12 9 8 11
ИС„
12 3 567
14 12 9 8 11
ИСЯ
123 567
3 5 1 2 7 6
14 12 9 8 11
ИСЮ
123 557
7П
Rio - 1и
14 12 11
ИСв
123 567
14 12 11
ИС6
12 3 5 67
П
14 1Z
ИС
12 3 567
ТЕ
8G
Фиг. 2.27
обхватите. Когато зададеното време свърши, на вход Т на ИС1г
където досега е имало ниво логическа нула, сеполучава логическа
единица; тригерът се превключва; тактовият генератор престава
да работа и броячите се нулират. Устройство™ е готово за повтор-
фиг. 2.28
87
но включване. С бутона Б2 има възможност да бъде прекъсната
работата на устройството, преди да е изтекло зададеното време, и
да се подготви уредът за ново пускане.
88
Втората част на схемата се състои от изпълнителното устрой-
ство, което представлява двуполупериоден тиристорен включва-
тел на консуматори с мощност 150 до 400 W. Тази мощност е на-
пълно достатъчна за включване на фотографски фотокопирни’ апа-
рати и други уреди. При подаване на логическа единица на базата
на 7\ последният се отпушва, управляващият електрод на Д1Ъ се
дава на „маса“ и тиристорът се запушва. След натискане на бутон
базата на 7\ получава нулев потенциал и транзисторът се за-
пушва. На управляващия електрод на тиристора Д1Ъ се подава
управляващ ток и той се отпушва през положителния полупериод
на захранващото напрежение. В същото време С3 се зарежда през
89
Д1в, Rzo и отпущения тиристор. По време на отрнцателния полу-
период на захранващото напрежение Д16 се запушва, а се отпуш-
ва Д1в, като на управляващия му електрод се подава ток от за-
редения кондензатор С3 през /?1Р. С тримерпотенциометъра /?1в
се регулира управляващият ток на тиристора Д16.
На фиг. 2.28 е показан графичният оригинал на печатната
платка, а на фиг. 2.29 — разположението на елементите върху
платката. Графичният оригинал на платката на силовата част на
устройството и разположението на елементите върху нея са по-
казани на фиг. 2.30.
Тиристорите Д16 и Ди са монтирани на радиатори, разполо-
жени на задната част на кутията, в която е помрстено устройство-
то. Те са обезопасени със занулена метална мрежа.
При правилен монтаж и изправни елементи устройството за-
работва веднага и няма нужда от настройка.
Спецификация на елементите
Елемент Вид И СТОЙНОСТ Броя | Въэможна аамяна
Ri 22 ка 0,125 W 1 20 ч-24 ка,
1,25 W
до Л45
1 кВ 0,125 W 12
Rs 200 а 0,125 W 1 1804-220, 0.125W
Ri 220 a 0.125W 1 2,7 ч-3,3 ка 0,125 W
Rie 3 ка 0,125 W 1
R17 Тример 100 ка,
0,25 W 1
Ria 51 ка, 0,25 W 1 474-56 ка, 0,5 W
R1S 270 а, 0.5 W 1 240 4-300 а 0,5 W
R» ю ка 1 w 1
c. 2,2 pF/10V 1
c3 0,1 |iF/63 V
стирофлексен 1
Сз 10 u.F/15 V 1
Дх 4- Д1а Дэ 12 Други германиеви
диоди
4 у. Д226Б 2 Д226Е. КД 1104,
КД 1105, КД 1106
41». 4ie КУ 202 Л 2 КУ202К
ИСу, ИС. К 155 ЛАЗ 2 серия 7400
ИСз+ИСц МН 7490 10 серия 7490
ксп К1ТК552 1 серия 7474
Кв кварц 1MHz 1
90
2.11. АВТОМАТИЧНО МУЗИКАЛНО УСТРОЙСТВО
Навлизането на ТТЛ интегрални схеми в практиката и тях-
ната достъпност позволиха конструирането на устройства, конто
са скъпи и обемисти при използуване на дискретни елементи.
фиг. 2.31
91
Показаното на фиг. 2.31 музикално устройство работа в 16
такта, времетраенето на конто се задава плавно (в известии гра-
ници) от тактов генератор ЛЕХ и ЛЕ2. Първият такт се изпоЛзува
за старт, а последният за стоп. Устройството се задействува при
а/
Фиг. 2.32
92
отпускане на бутона Б и спира след изсвирването на мелодията,
което позволява то да се използува като музикален звънец. При
натискане на бутона Бг броячът се нулира, R — S -тригерът
(ЛЕЭ, ЛЕ^ се обръща, отпушва транзистора Тх и от говорителя се
•Фиг. 2.33
чува постоянен звук. На управляващия вход на тактовия генера-
тор се подава логическа единица и той започва да работа. При от-
пускане на бутона Бг броячът започва да отброява тактовите им-
пулси. Към изходите на ЯС4 е включен елементът ЛЕ9, който
служи за автоматично пускане и спиране на тактовия генератор
И за управляване на тригера. Дешифраторът е съставен от еле-
ментите ЛЕЪ до ЛЕЪ. С помощта на тримеритеТ?8 до 7?п сенастрой-
ва исканата мелодия. Звуковият генератор е съставен от тран-
зисторите Т2 и Т3. Транзисторът 1\ е включен като усилвател на
мощност. Използуван е високоговорител със съпротивление 4 Q
и мощност 0,125 W и изходен трансформатор от транзисторен
радиоприемник „Сокол". Когато броячът отброи последний такт,
на изхода на дешифратора, изпълнен с логический елемент ЛЕ9,
-се получава логическа нула, конто се подава на управляващия
вход на тактовия генератор и той спира да генерира. Тригерът
ЛЕ3, ЛЕ4 се обръща и на изход Q се получава логическа нула.
Транзисторът 7\ се запушва и прекъсва захранването на звуко-
вия генератор. Това се налага, защото в противен случай от ви-
-сокоговорителя ще продължи да се чува постоянен звук.
93
Устройството може да се задействува отново при последова-
телно натискане и отпускане на бутона Б.
По време на работа консумираната мощност е около 0,4
Графичният оригинал на печатайте платки и разположение-
то на елементите върху тях е показано на фиг. 2.32 и 2.33.
Първоначално настройваието на устройството се извършва
с тримерпотенциометъра Т?8, а след това с 7?я, Rlo и 7?u. С тример-
потенциометъра се настройва желаната продълждтелност на
Мелодията.
Спецификация на елементите
Елемент вид и стойност Б poe В**зможна MMHH1
/?а ДО Яц Тример 100 kQ 0,25 W 4
Тример 220 Q 0,25 W 1
R& Rt 1 kQ 0,125 W 2
R& Rt 2 kQ 0,125 W 2 1,84-2,2 kQ 0,125 W
Ry 3 kQ 0,125 W 1
с. 470 pF/16 V 1
c3 0,1 pF/стирофлексен 1
ct 0,047 pF/керамичен 1
Tt, 2T6551 2 Други силицикви мало-
rf. Ta KT315 Б 2 мощни транзистори
ИС1, ис3 К155ЛАЗ 2 тип 7400
MCt KI ЛБ551 1 тип 7400
HCi MH 7493 1
Вг високоговорител 100 Q 0,5 W 1
$4
ГЛАВА ТРЕТА
НЦСКОЧЕСТОТНАТА ТЕХНИКА В МЛАДЕЖКИТЕ
КЛУБОВЕ
В тазн глава се разглеждат няколко основни блока, от кон-
то може да се комплектова уредбата за озвучаване както в къщи,
така и в младежкия дом. Основните достойнства на този вече
утвърдил се1 в практиката начин на озвучаване са удобствата при
работа с апаратурата (всичко се командува от едно място —миш-
пулта) и неограничената изходна мощност, която може да нараст-
ва с добавяне на нови или на по-мощни крайни стъпала.
Последователността, в която са разгледани отделяйте блоко-
ве, е същата, както би трябвало да се изработват. При това след
изработването на поредния блок той може да се включи към оста-
налите и всичките да се изпитат като едно цяло.
След'описанието на отделните блокове са дадени няколко при-
мерны варианта на изграждане на усилвателна уредба на базата на
тези блокове. Разгледан е още един краен усилвателен блок, от-
говарящ на никои специфични изисквания и предназначен за
вграждане в активно озвучително тяло.
3.1. ВИСОКОКАЧЕСТВЕНО КРАЙНО СТЪПАЛО с МОЩНОСТ 20—40W
Характерните особености на крайното стъпало (фиг. 3.1) са
следните:
1. Стандартен вход 0,775 Ve[[/600 Q
2. Висока линейност
3. Подобрена честотна характеристика
4. Малко постоянно изходно напрежение
5. Добра температурна стабилизация
6. Използувани са сравнително достъпни елементи
Линейността е подобрена за сметка на използуването на два
генератора на ток.
Подобрението идва основно от генератора на ток, изпълнен с
транзистора Тъ, тъй като обикновено най-много изкривявания се
получават от драйверното стъпало. В този вид схеми амплитудата
на сигнала на изхода на това стъпало (колектора на 7\) е по-го-
ляма от амплитудната на сигнала на изхода на усилвателя. С до-
бавянето на се подобрява симетрията на изходното стъпало.
Тъй като в усилвателя всички транзистори, включително и
мощните, имат гранична честота, многократно по-голяма от гор-
95
ната граница на звуковия обхват, се налага тя изкуствено да се
намали (чрез включването на Сг) и да се предвидят мерки против
самовъзбуждане на ултразвуковите честоти. За целта се включва
групата С5 R12 и евентуално кондензаторът С4. Кондензаторите
фиг. 3.1
С9 и С7 предотвратяват проникването на ВЧ смущения през за-
хранващите проводници, а групата 7?leLx — през проводниците
към озвучителните тела. Бобината Lj е от проводник ПЕЛ 0,3—
0,4, навит навивка до навивка върху керамичната част на рези-
стора /?18 и запоен към изводите на последний. Долната гранична
честота, конто се пропуска от стъпалото, сыцо е извън звуковия
обхват. Това се постига благодарение на двуполярното захран-
ване без свързващ кондензатор към товара. Последното създава
опасност от подаване на постоянно напрежение към озвучителните
тела, което, ако не доведе до дефектирането им, може значителн
96
да влоши качеството на възпроизвеждане. Тази опасност е от-
странена с използуването на диференциално входно стъпало и
стопроцентова отрицателна обратна връзка по постоянно напреже-
ние, т. е. входното стъпало, освен че усилва входния сигнал, се
стреми и да поддържа на нулева стойност постоянното напреже-
ние между изхода на усилвателя и „маса“. Постоянното напреже-
ние е не повече от ±=80 mV, което е напълно безопасно за високо-
говорителите и не оказва практически никакво влияние върху
правилната им работа.
Температурната стабилност на крайното стъпало като цяло
се осигурява от диода Д3 и транзистора Тл. Диодът се монтира въъ-
ху радиатора на един от мощните транзистори (Т9, Т10). Най-добре
е Д3 да се зйлепи с универсално лепило върху капачката на Тл
или Т10.
В следващата таблица са дадени захранващите напрежения
Я* £с, V ^ср max, А Г’ т„ ^ОМ, W 7?в. кЯ 7?s, кд Я.. к, Q
±20 0,8 Вс141 2Т6551 BD137 Вс161 2Т6821 BD138 20 2 33 0.47
8 ±22,5 0,9 BD137 Вс141 2Т6551 BD138 Вс161 2Т6821 25 1.8 33 0,47
±25 1.0 BD137 BD139 2Т9137 BD 138 BD 140 2Т9138 30 1.5 30 0,47
±18 1,5 BD135 BD137 2Т9135 2Т9137 BD 136 BD 138 2Т9136 2Т9138 30 1.5 22 0,33
4 ±20 1.6 BD137 BD139 2Т9137 2Т9139 BD138 BD140 2Т9138 2Т9140 35 1.3 20 0,33
±22 1.7 BD137 BD139 2Т9137 BD138 BD140 2Т9138 40 1,2 20 0,33
7 Електроннката в прегледите на ТНТМ—кн. 4
97
и стойностите на елементите, конто се променят при различните
варианта в зависимост от желаната мощност и импеданса на озву-
чителните тела.
Настройването на крайното стъпало става по следния начин.
•След окончателната проверка на монтажа тримерпотенциометърът
7?10 се поставя в крайно горно (по схемата) положение, на изхода
(7?т) се включва съпротивление 10—15 Q с мощност 2—5 W и се
подава захранващо напрежение. Желателно е в момента на
включване да се измери токът в захранващите вериги. Дко това е
невъзможно (липсва втори измерителен уред), най-добреевзахран-
ващите вериги да се включи по един резистор със стойност около
10 Q и последователно да се измерват двата тока. Те трябва да са
ют порядъка на 10—150 mA, но въпреки това в п^ьрвоначалния
момент уредът трябва да е включен на обхват 0,5—1 А. Всички
тези мерки ще предпазят както самия уред, така и захранването
и крайните транзистори от повреда при наличие на грешка в мон-
тажа или на какой дефектен елемент в схемата. Ако при включване-
То протече голям ток, освен транзисторите и правилността на монта-
жа причина могат да бъдат и всички останали елементи от схемата.
Ако токът, консумиран от схемата, е в нормални граници, уредът
се свързва паралелно на товара и се превключва на обхват „по-
стоянно напрежение" (около 3V). Ако на този обхват се измери
някакво изходно напрежение чрез тримерпотенциометъра Т?4, то-
ва напрежение се свежда до минимум. След това уредът се пре-
включва на по-малък обхват и настройването се повтаря, докато
постоянного напрежение на изхода се намали до ±80 mV или]до
такава стойност, към която съответният уред не е чувствителен
и на най-малкия си обхват.
След установяването на нулево изходно напрежение уредът
се включва в единия от клоновете на захранването (желателно е
да има два уреда за всеки клон по един) и чрез 7?10 се нагласява
ток на покой около 100—120 mA. Стойността на тока на празен
ход е завишена с цел да се избягнат изкривяванията на сигнала
при ниски нива, конто при използуване на транзистори от серия-
та КТ и при недостатъчен начален ток могат да бъдат значителни.
След установяването на началния ток отново се прави проверка
за наличие на постоянно напрежение на изхода и ако е необходи-
мо, отново се регулира с до отстраняването му. С това регули-
ровката по постоянен ток е завършена.
Желателно е по възможност усилвателят да бъде проверен и с
оцсилоскоп и тонгенератор. При тази проверка на входа на усил-
вателя се подава синусоидален сигнал, а на изхода му трябва да
има включен резистор със стойност, отговаряща на импеданса на
«8
озвучителното тяло, за конто е предназначен, и на съответната
мощност. Честотната лента се снема при мощност 0,8 РНом- Ако
на честота 18—20 kHz не се забелязва никакъв спад на изходно-
то напрежение в сравнение с честота 1 kHz, трябва да се увеличи
стойността на кондензатора С2, докато се получи спад около 2—3 dB-
Това няма да навреди на качествата на усилвателя, а ще предот-
врати проникването на ултразвукови честоти, конто само из-
лит но ще натоварят изходните транзистори и захранването. При
честота 20 Hz също трябва да се получи спадане на изходното-
напрежение, тъй като твърде малко озвучителни тела могат да.
възпроизвеждат такава честота. При това ефектът от усилването*
на тези и на по-ниски честоти е както с ултразвуковитестази раз-
лика, че освен излишното натоварване на усилвателя инфра-
збукоВите честоти се възпроизвеждат от басовия високоговорител1
в озвучителното тяло във вид на движение на мембраната напред-
назад, съпроводено с „духане". В резултат на това бобината на ви-
сокоговорителя се измества от нормалното си положение в маг
н итната система, което води до нарастване на изкривяванията!
ФИг. 3.2
Ако при изследването на усилвателя с осцилоскоп се устано-
ви, че той се самовъзбужда, в схемата се включва кондензаторът С*,
Стойността на С4 може да е от порядъка на 18—470 pF. Ако това се
окаже недостатъчно, трябва да се монтира кондензаторът С8, кой-
99*
то може да бъде от същия порядък, както С4. Възбуждане може да
възникне и ако не са монтирани Св и*С7.
Крайните транзисторы освен KU 608 могат да бъдат от типа
KU605, KJ606, КП607, KUY12, КТ802А, КТ803А, КТ805А,
Фиг. 3.3
КТ808А. Те трябва да са монтирани върху радиатори с площ по
200 ст2. Ако за Т, и Т6 се използуват транзйстори ВС141/161
или 2Т6551/6821, те трябва да са с радиатор тип „звезда". При из-
ползуване на транзистори в пластмасов корпус BD137. . . 140 е
желателно да им се постави по една алуминиева пластинка с раз-
мери 2x3 ст и дебелина 0,5 тт. Ако крайните транзистори са
с усилване по ток (р), по-малко от 40, е желателно 71, и Тй даса от
•серията BD или 2Т91. . . Диодите —Да са от типа 2Д 560 или
2Д561. Диодът Д1 може да бъде от същия тип, но най-добре е да
се използува преходът емитер-база на транзистор 2Т655 или 2Т682.
Желателно е преди монтажа да се измерят не само транзисто-
рите, а и резисторите, тъй като между последните се срещат таки-
ва със стойност, значително различаваща се от отбелязаната от за-
вода-производител (при това трябва да се имат пред вид производ-
им)
ствените толеранси). Например резистор 2,2 kQ=t 10 °о, който има
стойност в границите 2—2,4 kQ, се смята за напълно редовен,
тъй като стойността му е в рамките на толеранса, посочен от за-
вода-производител.
Печатната платка, върху конто се монтира усилвателят, е по-
казана на фиг. 3.2. На фиг. 3.3 се вижда разположението на еле-
ментите.
3.2. СМЕСИТЕЛЕМ БЛОК
В този блок става смесването на сигналите от различните из-
точници — грамофон, магнитофон и микрофон. Предвидено е из-
вестно усилване на сигнала с цел да се компенсира затихването
Фиг. 3.4
му в смесващата схема. Оттук става и регулирането на изходния
сигнал, подавай към крайните стъпала, въпреки че той премина-
ва през още един блок, който няма органи за управление.
101
Смесването на сигналите става върху съпротивителна матри-
ца (фиг. 3.4), на входа на която се включват изходите на съответ-
ните предусилватели, а от изхсда й сигналът се подава на двустъ-
пален усилвател на напрежение. Изходният сигнал се регулира с
двойния потенциометър Я15—^?1в.
Фиг. 3.5
Ако схемата се изпълни с изправни елементи, настройката на
постояннотоковия й режим е излишка, тъй като усилвателят е
обхванат от дълбоки отрицателни обратни връзки по постоянен
ток и напрежение и параметрите на вложените транзистори прак-
Фиг. 3.6
тически не влияят на работоспособността й. Но това е вярно са-
мо при условие, че усилването по ток (р) на използуваните тран-
зистори е не по-малко от 100. Критерий за работоспособността на
схемата може да бъде иапрежението, измерено върху колектора
102
наТ2. Ако то е извън посочените границы, може да се предположи,
че е допусната грешка в монтажа или има дефектен елемент. Из-
мерването трябва да се направи с уред с вътрешно съпротивление,
не по-малко от 10 kQ/V.
Настройването на този блок се състои в определянето на кое-
фициента му на усилване по променлив ток. Това става, като три
от входовете му се свържат с „маса“, а на четвъртия се подаде сиг-
нал от тонгенератор, който има изходно съпротивление, не по-
голямо от 1 kQ (стандартното е 600 Q). Подаваният сигнал е с
честота 1 kHz и амплитуда IV — от връх до връх (наблюдавано с
осцилоскоп). Осцилоскопът се включва на изхода на схемата —
плъзгачът на потенциометъра /?15, който трябва да е в крайно гор-
но (по схемата) положение. При това се регулира с тримерпотен-
циометъра /?12 до получаване на изхода на напрежение 4 V — от
връх до връх. Проверката завършва с увеличаване на входното
напрежение до получаване на изхода на напрежение 5,5—6 V. Ако
при това няма изкривявания (сигналът не е ограничен), смесител-
ният блок е настроен и готов за работа.
Освен посочените на схемата транзистори могат да се изпол-
зуват и други, но те трябва да са силициеви, да имат напрежение
UCE, не по-малко от 20 V, и усилването им по ток да е по-голямо
от 100.
Графичният оригинал на печатната платка на смесителния
блок е показан на фиг. 3.5, а разположението на елементите —
на фиг. 3.6.
3.3. БЛОК ВА ФОРМ ИРА НЕ НА АМПЛ ИТУДНО-ЧЕСТОТНАТА
ХАРАКТЕРИСТИКА
Използуването на този блок се налага поради факта, че във
всички предусилватели се вземат мерки против самовъзбуждане
както по високи, така и по ниски честоти, но въпреки това про-
пусканата от тях честотна лента е твърде широка — от няколко
херца до стотици килохерци, а някои от тях пропускат и усилват
и честоти, достигащи до 1 MHz.
Ограничаването на честотната лента би могло да стане още в
предусилвателите, но при включването им в различии комбинации
може да се получат нежелани спадания на усилването на комплек-
туваното устройство като цяло. Ето защо по-приемливо е изпол-
зуването на един блок, който в същност е лентов филтър и опреде-
ли точно честотната лента на устройството като цяло. При това
честотите на срязване на този филтър може да се контролират и
103
при необходимост лесно да се настроят. Допълнително обстоятел-
ство в полза на използуването на филтъра е и това, че в последно
време на пазара се появиха нови „отворени“ озвучителни тела —
с фазоинвертор, конто имат по-добри акустични параметри в срав-
Фиг. 3.7
некие със затворените особено в областта на ниските и на най-
ниските честоти, но по правило са много по-чувствителни към ин-
фразвукови честоти в сравнение със затворените озвучителни те-
ла. Така че при наличие на инфразвукови съставки в сигнала озву-
чителното тяло с фазоинвертор би звучало даже по-зле от едно-
затворено тяло. Затова е наложително ограничаването отдолу на
честотната лента.
Блокът за формиране на амплитудно-честотната характеристи-
ка представлява два последователно свързани активни филтъра
от втори ред, конто определят пропусканата честотна лента
(фиг. 3.7).
Първият филтър, изпълнен с транзисторите Т\ и Тг, опреде-
ли долната граница на честотната лента, която при дадените стой-
ности на елементите е 30 Hz. Понижаването на долната граница е
безпредметно, тъй като озвучителните тела, възпроизвеждащи
сигнали с честота под 30 Hz, са рядкост. Следващият филтър, из-
пълнен с транзисторите Т3 и Т4, определи горната граница на че-
стотната лента — 20 kHz. На изхода на филтъра е включен еми-
терен повторител (Тъ) с цел да се съгласува изходното съпротивле-
ние на филтъра-с входното съпротивление на крайний усилвател.
:о4
Най-напред се прави проверка на постояннотоковия режим —
измерва се само напрежението на емитера на Тъ. При това плат-
ката се захранва с напрежение +30 V от стабилизиран токоиз-
правител. След това се проверява действието на блока със сигнал-
Фиг. 3.8
генератор и осцилоскоп. Първоначално на входа се подава сигнал
с честота 1 kHz и амплитуда от връх до връх 5—6 V. Изходното
напрежение се наблюдава с осцилоскоп. Ако е необходимо, ампли-
тудата на входа се увеличава още — до достигане наб—6 Vампли-
Фиг. 3.9
туда на изхода. Ако изходното напрежение е ограничено, постоян-
нотоковият режим се донастройва с подбор на R*3 и R\, като
стойностите им трябва да са такива, че паралелно свързани, да
Дават 300—320 кй. След изпълнението на поставените условия
105
трябва да се провери честотната характеристика на блока. За цел-
та на входа му се подава напрежение с честота 1 kHz и с такава
стойност на удвоената амплитуда, че изходното напрежение да е
2 V. След това честотата се намалява, докато удвоената амплитуда
на изхода стане 1,4 V, т. е. 3 dB. Това едолната гранична често-
та на лентата на пропускане. Ако при по-нататъшно двукратно
намаляване на честотата удвоената амплитуда спадне под 0,4 V,
може да се смята, че филтърът работи нормално. Сыцата провер-
ка се прави и за горната гранична честота, като пак се започва
от честота 1 kHz и 2 V, но този път честотата се повишава до до-
стигане на напрежение 1,4 V.
След извършването на тези проверки блокът е напълно готов
за работа.
При тази схема транзисторите трябва да имат /i21f(₽)fe200, с
изключение на Т5, за който р^100.
Графичният оригинал на печатната платка и разположението
на елементите върху нея са показани съответно на фиг. 3.8 и
3.9.
3.4. УНИВЕРСАЛЕН ТОНКОРЕКТОР
Универсалният тонкоректор (фиг. 3.10) е изпълнен по извест-
ната схема на Баксандал. Първото стъпало на блока—транзисто-
рът Т\, съгласува входното съпротивление на тонкоректора с из-
ходното съпротивление на предишното стъпало и усилва сигнала
около 2—3 пъти. Самият тонкоректор действува по следния начин.
При средно положение на плъзгачите на двата потенциометъра
елементите са така оразмерени, че амплитудно-честотната харак-
теристика (АЧХ) на коректора е линейна. При преместване на ни-
кой от плъзгачите на потенциометрите в ляво (по схемата) отрица-
телната обратна връзка (ООВ), която се подава от колектора на
Ts към базата му, за съответните честоти става по-слаба. При об-
ратного придвижване на плъзгача ООВ става по-силна и коефи-
циентът на усилване за съответните честоти намалява.
Този блок също не се нуждае от особено настройване след изпъл-
нението на монтажа. Платката се захранва, измерватсе контролни-
те напрежения и ако всички са в допустими граници, се пристъп-
ва към проверяване действието на блока с тонгенератор и осци-
лоскоп. Първоначално на входа се подава сигнал с честота 1 kHz
и размах на амплитудата около 0,5 V. При това положение върте-
нето на осите на потенциометрите Т?7 и 7?10 трябва да оказва мини-
мал но въздействие върху амплитудата на изходния сигнал. След
106
Ям "3*
1,гк
Фиг. 3.10
а)
107
това на входа се подава напрежение с честота 15 kHz при средно
положение на плъзгача на (по-точно чрез 7?ю се нагласява
амплитуда, равна на тази при 1 kHz — това е истинското „средно*1
положение на регулатора за високи честоти). Постепенно плъз-
гачът се завъртва до едното, а след това до другого край-
не положение — при това изходният сигнал трябва да става поне
5 пъти по-голям и съответно 5 пъти по-малък от този при честота
1 kHz. Това съответствува на дълбочина на корекциите, по -го-
ляма от ±14 dB. Същата настройка се повтаря и с регулатора за
ниски честоти (/?,) при честота на входния сигнал 50 Hz.
Накрая се проверява големината на максималната неизкривена
амплитуда на изхода на блока при честота 1 kHz. Тя трябва да
бъде не по-малка от 6—7 V.
За правилното функциониране на коректора транзисторите
7\ и Т2 трябва да имат коефициент на усилване по ток р, не по-
малък от 200. Транзисторите може да се заместят с еквивалентни
на посочените при спазване на условието за р.
Всички елементи на тонкоректора се монтират върху печатна
платка. Графичният оригинал на платката и разположението на
елементите върху нея са показани на фиг. 3.11.
3.5. ПРЕДУСИЛВАТЕЛИ
Във всеки усилвател с цел да се съгласуват различните източ-
ници на сигнал се използуват специализирани предусилватели.
Тяхната функция може да се изпълнява и от един универсален
предусилвател, в който в зависимост от 41зточника на сигнал се
правят съответни комутации във входната верига и (или) вери-
гата за обратна връзка. Тъй като основного предназначение на един
мишпулт е да дава възможност за смесване на сигнали от няколко
източника, следва, че предусилвателите трябва да са няколко,
освен това подаваните за смесване сигнали трябва да бъдат с
еднакви амплитуди. -
Сигналите, получавани от различните източници, имат раз-
лична амплитуда и амплитудно-честотна характеристика, което
налага тези разлйки да се коригират.
Първо ще бъдат разгледани линейните предусилватели. Те
са изградени по една и съща схема. Разлика има само в елементите
във веригата на отрицателната обратна връзка, откъдето се опре-
дели усилването на схемата.
Схемата, показана на фиг. 3.12, представлява предусилвател
с линейна амплитудно-честотна характеристика. Предназначен е
за включване към източник на сигнал с (УеП=40 4-500 mV. Този
108
предусилвател е най-подходящ за усилване на сигнал, взет от
линейния изход на магнитофон. Регулирането на изходното ниво
става с потенциометъра /?8. При това включване на потенциометъ-
ра лявата му (по схемата) част заедно с резисторите 7?6 и Т?7 обра-
фиг. 3.12
зува веригата на обратната връзка на предусилвателя, а дясната
част заедно с резистора /?п образува делител на изходното напре-
жение — по този начин се увеличава съотношението между най-
малкото и най-голямото входно напрежение, при което предусил-
вател ят дава на изхода си номинален изходен сигнал.
Постояннотоковият режим се проверява чрез измерване на
напрежението между означената за измерване точка и „маса“.
Уредът, с който се измерва, трябва да бъде с входно съпротивле-
ние, не по-малко от 10 kQ/V. След проверката на постояннотоко-
вия режим е желателно предусилвателят да бъде настроен и със
сигналгенератор и осцилоскоп. На входа се подава напрежение с
честота 1 kHz и удвоена амплитуда около 230 mV. Завърта се по-
тенциометърът в крайно ляво положение (по схемата). Изходната
амплитуда трябва да бъде около 1—1,5 V. По-нататък честотата се
измени в гранини от 20 Hz до 20 kHz; при това изходното напре-
жение трябва да остава практически постоянно, ако входного-
109*
напрежение не се измени с изменение на честотата. След това че-
стотата се установява отново на 1 kHz и амплитудата на входа се
увеличава до изкривяване (ограничаване) на изходния сигнал.
Последнего трябва да настъпи при амплитуда на изхода, не по-
6fiK
Фиг. 3.13
малка от 3—4 V. След завършване на тези изпитвания предусил-
вателят е готов за работа.
Друг източник на сигнал с линейна АЧХ е динамичният
микрофон. За разлика от линейния изход на магнитофона микро-
фонът дава по-слаб сигнал — около 1—2 mV. Това означава, че
предусилвателят, използуван за микрофонен вход, трябва да има
ло-голямо усилване от предишния. Тъй като останалите изисква-
ния са сыците, както при магнитофоннчя вход, в схемата напред-
усилвателя са изменени само ртойностите на елементите Сх, /?в,
Я7. Проверката на постояннотоковия режим при този предусилва-
тел (фиг. 3.13) е сыцата, както при предишния. По-различна е
проверката със сигналгенератор и осцилоскоп. Тук на входа се
подава напрежение с честота 1 kHz и амплитуда 100 mV, а с по-
тенциометъра Rt изходното напрежение се установява на 1,5 V
(амплитуда). След това се проверява пропусканата честотна лента
при честота от 20 Hz до 20 kHz. Без да се измени входного напре-
жение, честотата отново се установява на 1 kHz и с регулиране
ПО
на fig изходното напрежение се увеличава, докато настъпи огра-
ничение. При това изходното напрежение трябва да не е по-малко-
от 3 V (от връх до връх). С тази манипулация проверката на пред-
усилвателя приключва. Описаният предусилвател може да се из-
ползува за източници с изходно напрежение от 1 mV до 200 mV.
273109 276321
Фиг. 3.14
Фиг. 3.15
111
Следващият предусилвател (фиг. 3.14) е предназначен за ко-
ригиране и усилване на сигнал, получен от магнитна (динамична)
грамсфонна доза. Най-характерното за този предусилвател е, че
амплитудно-честотната му характеристика трябва да има точно
а)
5)
Фиг. 3.16
определен стандартен вид, тъй като в противен случай звуковата
картина, получена чрез него, ще бъде по-малко или повече изопа-.
112
чена. Формата на АЧХ е установена според RIAA1. Елементите
на обратната връзка на предусилвателя са така изчислени, че
амплитудно-честотната му характеристика да е възможно по-близ-
ка до желаната.
Тъй като принципно схемата е същата, както в предишните
два предусилвателя, няма разлика в проверката на постояннотоко-
вия режим. Проверката на АЧХ на предусилвателя става по
следния начин. На входа на предусилвателя се подава сигнал с
честота 1 kHz и амплитуда 5 mV, а на изхода (плъзгачът на по-
тенциометъра 7?и се поставя в крайно горно положение) трябва'
да се получи сигнал с амплитуда около 250 mV.
При увеличаване на честотата амплитудата на изходния сигнал
трябва постепенно да спада и да достигне при честота 20 kHz
около 25—30 mV. При намаляване на честотата изходното ниво
трябва постепенно да нараства, за да достигне 24-2,2V при че-
стота 20 Hz. Ако тези условия са изпълнени, предусилвателят е
напълно готов за работа.
При изработването на описаните предусилватели е задължи-
телно използуването на малошумящи транзистори, тъй като съот-
ношението сигнал/шум на цялото устройство зависи най-силно
от собствения шум на първия транзистор.
Печатните платки, върху конто се монтират трите предусилва-
телни блока, са еднакви. На фиг. 3.15 е показан графичният им
оригинал. На фиг. 3.16 е показано разположението на елементи-
те в трите случая.
3.6. ЗАХРАНВАЩ БЛОК
Предназначението на този блок е да осигури захранващо на-
прежение за останалите блокове. Изискванията към него са срав-
нително високи, затова той трябва да бъде стабилизиран токо-
изправител. Нестабилизираният токоизправител би внесъл силен
«фон с честота 100 Hz, а измененията на изходното напрежение,
предизвикани от промените на мрежовото напрежение, биха дове-
ли до преходни процеси в предусилвателите, конто са съвсем не-
желателни.
Захранващият блок представлява токоизправител с компен-
сационен стабилизатор на напрежението и със защита от късо
съединение. Ползата от последната може да се оцени в процеса
иа изпробването и настройката на останалите блокове, когато не-
1 Международен стандарт за механичен звукозапис.
в Електроннката в прегледнте на ТНТМ—кп. 4 113
р ядко изправителят се оказва свързан накъсо поради грешка в
монтажа, попадане на припой между пътечките на печатната плат-
ка или просто по невнимание. Принципната схема на захранващия
блок е показана на фиг. 3.17. Компенсационният стабилизатор е
Фиг. 3.17
ют последователен тип. Регулиращият елемент е съставният тран-
зистор, в който влизат елементите Т3, Т2 и R2. Усилвател на греш-
ката и сравняваш. елемент е транзисторът Т\, а диодът Д6 е източ-
ник на опорно напрежение.
Защитата от късо съединение действува по следния начин.
При нормална работа на схемата напрежението база—емитер на
Т2, с>мирано с напрежението върху R3, епо-малко от напрежение-
то на отпушване в права посока на диодите Д6 и Д7. При това то-
кът, протичащ през Rlt се разпределя само между базовата ве-
рига на Т2 и колекторната верига на 7\. Ако изходният ток до-
стигне определена стойност (в случая 200—250 mA), поради на-
растване на спада на напрежение върху R3 -диодите Дв и Д1 се от-
пушват и шунтират базовата верига на Т2 независимо от състоя-
нието на 7\. Това води до ограничаване на тока на късо съедине-
ние на схемата до стойност, безопасна за елементите на схемата.
Ако при настройването на стабилизатора токът на късо съедине-
114
ние се окаже вън от посочените граници, той може да се нагласи
на желаната стойност. Ако токът е под долната граница, трябва
съпротивлението /?3 да се намали до достигане на стойност от об-
ластта на толеранса. Ако токът е по-голям от горната граница, уве-
личава се стойността на 7?3. Настройването на изходното напре-
жение се извършва чрез потенциометъра В дадената схема мо-
же да се използува ценеров диод с напрежение на стабилизация
от 4,7 V до 14 V, но при това трябва да се изменят стойностите на
резисторите, Т?8, /?7 и Резисторът трябва да има такава стой-
ност, че при изходно напрежение 30 V през Дъ да протича ток
5—10 mA. Резисторите и Т?7 ;се подбират така, че изходното
напрежение, регулирано чрез R3, да може да се установи на 30 V,
а сумата от стойностите на Rs и R4 да е 25—35 Ю. Транзисторите
7\ и Tt нямат нужда от радиатори, но Т3 трябва да бъде монтиран
върху радиатор с площ 100—150 ст2.
Мрежовият трансформатор Трг има следните данни:
магнитопровод Ш20 X 30;
wr— 1980 нав. 0,15 ПЕЛ;
w2 — 290 нав. 0,35 ПЕЛ;
w3 — 50 нав. 0,4 ПЕЛ.
Особеното при изработването на трансформатора е, че тряб-
ва да се постави екран между намотката и останалите намот-
ки, който да е свързан към масата на изправителя. Екранът мо-
же да се изработи като една незатворена навивка от тънко метално
Фиг. 3.18
фолио или във вид на един слой от проводник с диаметър 0,15 mm,.
като единият му край се изолира, а другият служи за извод на
екрана. И в двата случая трябва особено да се внимава да не се
получи навивка накъсо, което е абсолютно нежелателно, тъй като'
115
при наличие на такава трансформаторы става неизползуваем. При
окончателния монтаж на блока се свързват с „маса“ както изводьт
ла екрана, така и магнитопроводът на трансформатора.
Фиг. 3'19
Блокът е оразмерен така, че може да работи без никакви изме-
нения в схемата съвместно с всяка една от описаните по-нататък
структури.
Графичният оригинал на печатната платка, върху която са
монтирани елементите на изправителя, е показан на фиг. 3.18, ja
на фиг. 3.19 е показано разположението на елементите.
3.7. СИСТЕМА ЗА ОЗВУЧАВАНЕ НА МЛАДЕЖКИ КЛУБ,
ИЗПЪЛНЕНА С РАЗГЛ ЕДА НИТЕ БЛОКОВЕ В Т. 3.1— Т. 3.6
От разгледаните дотук блокове може да се изгради озвучи-
телна система за младежки клуб. Системата дава възможност да
<е използува за озвучаване както при събрания и конференции, та-
ка и при провеждане на дискотеки в същия клуб.
Утвърдилата се блокова схема на подобии системи за озвуча-
ване се състои от няколко елемента — мишпулт, крайни стъпала
(усилватели на мощност) и озвучителни тела или вместо последни-
те две — активни озвучителни тела.
Мишпултът може да се изгради по една от примерните схеми,
локазани на фиг. 3.20 до фиг. 3.23. Във фигурите са използувани
следните означения:
М — микрофонен предусилвател;
116
Фиг. 3.22
117
Маг — магнитофонен предусилвател;
Гр — грамофонен предусилвател;
СБ — сумиращ блок;
Т/С — тонкоректор;
БФ — блок за формиране на АЧХ.
Фиг. 3.23
Най-често всички входове и изходи са стерео, т. е. за всеки
от блоковете се изработват две платки (или една дврйна). Изклю-
чение прави само микрофонният вход, който е моно-микрофонът
е един и изходният му сигнал се подава към входовете на двата
канала.
Блоковата схема от фиг. 3.20 дава възможност да се смесват
и усилват сигналите от един микрофон, два грамофона и магнито-
фон. Изходното ниво се определи чрез потециометъра Ru (фиг. 3.4)
на сумиращия блок. Балансирането между двата канала на зву-
ковата картина става чрез потенциометъра R19 от сыция блок.
Преминаването от един източник на сигнал към друг се осъще-
ствява чрез съответните предусилватели към сумиращия блок. Ако
са необходими някакви корекции на честотната характеристика,
те се правят чрез тонкоректора.
Схемата от фиг. 3.21 се отличава от предишната само по това,
че има два магнитофонни и един грамофонен вход. Всичко оста-
нало е същото. Във всички схеми са използувани по четири вхо-
да, тъй като обикновено не се работи с повече (обслужването на
апаратурата става доста сложно). Във функционално отношение
основната разлика е в това, че вариантът от фиг. 3.20 предполага
118
работа с плочи, а магнитофонният вход е предвиден за импрови-
зирани случаи, докато при варианта от фиг. 3.21 основната част
се пада на магнитофонни и касетофонни записи. При използуване
на касетофон като източник на сигнал не се налагат никакви изме-
нения — той се включва в магнитофонния вход.
Мишпултът от фиг. 3.22 има по-богати възможности от пре-
дишните, тъй като тук е предвиден отделен тонкоректор за всеки
източник на сигнал. Той сыцо може да се изпълни и за два магни-
тофона и за грамофон. Удобството в случая е, че не се налага по-
стоянно да се манипулира с общия тонкоректор.
Във варианта от фиг. 3.23 освен отделяйте тонкоректори е
предвиден и един общ тонкоректор, което още повече разширява
възможностите за корекции на сигнала. При работа с този мишпулт
обаче трябва да се внимава да не се получи претоварване в област-
та на ниските или високите честоти, тъй като това може да до-
веде до излизане от строя на крайни стъпала или на високогово-
рители в озвучителните тела.
На базата на описаните блокове могат да се изградят и дру-
ги схеми, но при всички трябва да се спазват следните условия:
1) по пътя на сигнала в никакъв случай не трябва да има повече
от два тонкоректора; 2) при включване на повече или по-малко
предусилватели към сумиращия блок усилването му трябва да
се настрои така, че при подаване на никой от входовете му 'на на-
прежение 200 mV сигналът на изхода му да бъде 775 mV, като
при това всички останали входове се дават на „маса“; 3) при всич-
ки схеми блокът за формиране на АЧХ трябва да е последен и
сигналът от изхода му да се подава директно към входа на край-
ните стъпала, описани в тази глава; това се налага поради факта,
че само блокът за формиране на АЧХ има достатъчно ниско из-
ходно съпротивление, за да може да се съгласува с входното съ-
противление на изходните усилватели.
Съвместно с мишпулта, изграден по описаните схеми, могат да
работят и фабрични усилватели (например „Студио“ 2x35 и др.),
като сигналът се подава на някои от линейните входове, например
„магнитофон". При това поради ниското изходно съпротивление
на мишпулта (600 Q) може да се използуват сравнително дълги
свързващи проводници, което е от значение при озвучаванесактив-
ни озвучителни тела.
За построяването и пускането в действие на мишпулта (не-
зависимо кой от вариантите) е необходим известен опит в тази
облает, тъй като трябва да се знаят някои особености и да се сла-
зят известии изисквания. Изработването трябва да стане в след-
ния ред. Първо се определи блоковата схема, която ще бъде из-
119
пълнена. След това се изработват съответните блокове, конто вли-
зат в нея, като е желателно всеки блок поотделно дабъде прове-
рен и изпитан със сигналгенератор и осцилоскоп. След като всич-
ки блокове са готови и работят, се пристъпва към изграждане на
схемата като цяло. Започва се отзад напред. Най-напред блокът
за формиране на АЧХ се захранва от захранващия блок; изпроб-
ва се. След това се включва предхождащият го блок от избраната
схема и т. н., докато се стигне до предусилвателите.
ВНИМАНИЕ! В едно такова устройство най-сложното е осъ-
ществяването на връзката между „масите" на отделяйте платки и
блокове. При окончателния монтаж на мишпулта изходните „ма-
си“ на всички платки, включително и на захранващия блок, тряб-
ва да се запоят в една обща точка. Поради това, чесесъбират мно-
го проводници, общата точка може да бъде едно парче форлиран
гетинакс с размери 10X15 mm, върху което се пробиват необхо-
димият брой отвори и парчето се закрепва на удобно място. Про-
водниците трябва да не са много дълги и тънки. Препоръчва се
многожичен проводник със сечение 0,5 mm2. Всички проводни-
ци, по конто се предана сигналът, трябва да са екранирани. Екра-
нът на проводника се запоява към входната клема „маса“ на плат-
ката. Другият край на екрана сеоставя свободен (изолиран). Кор-
пусите на всички потенциометр и. трябва да имат връзка или към
изходната клема „маса“ на съответната платка (ако кутията е
пластмасова), или към „масата" на кутията (при метална кутия).
Критично е свързването на „масите“ на входните и изходните съе-
динители. Корпусите на всички съединители трябва да са изоли-
рани от кутията. Връзката с „маса“ при тях става чрез екрана на
проводника, отиващ към входа на съответната платка. В проце-
са на монтажа и окончателното изпробване на мишпулта може да
се наложи предусилвателите да се екранират, т. е. самите платки
да се поставят в екран. Най-удобно е екранът да се направи от
тънка калайдисана ламарина (бяло тенеке). Екранът се свързва
с изходната маса на платката, като, ако се наложи, входната маса
може да се изолира от екрана. Изходните съединители също не
трябва да имат връзка с кутията. Тяхната „маса" се подава от
изходната „маса" на блока за формиране на АЧХ. При това как-
то във входните, така и в изходните съединители 3-то краче и из-
водит на корпуса на съединителя трябва да са запоени заедно.
- За осигуряване на по-добро отношение сигнал/шум е необхо-
димо мрежовият трансформатор да е разположен по възможност
по-далече от входните съединители на предусилвателите. Жела-
телно е трансформаторът да се постави в екран от желязна лама-
рина с дебелина поне 1 mm.
120
Мрежовият трансформатор трябва да е изпълнен прецизно
по отношение на изолацията между първичната намотка, магнито-
провода и вторичните намотки, тъй като обикновено мишпултът
се включва към мрежата с маломощен шнур без пластини за зану-
ляваие към мрежата. Връзката с нулевия проводник на мрежата
трябва да става само през едно от устройствата. Най-добре е това
да бъде мишпултът, тъй като от него се командуват всички устрой-
ства. Освен това може да се приеме, че той е „неизменного" звено
в системата за озвучаване, тъй като грамофоните, магнитофоните
и крайните стъпала обикновено по-често се сменяват.
3.8. КРАЙНО СТЪПАЛО ЗА МОЩНОСТ 50 W СЪС ЗАЩИТА
И САМОСТОЯТЕЛНО ЗАХРАНВАНЕ
Този вид крайни стъпала са предназначени за вграждане в
озвучително тяло, при което се получава активно озвучително
тяло. Предимствата на активните озвучителни тела са, че поради
липсата на свързващи проводници при тях всички дефекта в край-
ните стъпала и озвучителните тела, свързани със съединителните
проводници, автоматично отпадат. Тук е практически невъзмож-
но изходът на усилвателя да се даде накъсо. Освен това не съще-
ствува и възможност да бъде обърната фазата на някое от озву-
чителните тела, което също е свързано с нежелани ефекти. В опи-
саното крайно стъпало освен това са приложени и защита по из-
ход и вход, така че пораженията при некомпетентни или злонаме-
рени действия да бъдат минимални.
Характерна особеност на схемата (фиг. 3.24) е това, че тя е с
комплементарно изходно стъпало, т. е. двете изходни рамена на
усилвателя са напълно симетрични, което освобождава схемата
от недостатъците на квазикомплементарните крайни стъпала (при
тях изходните транзистори са с еднаква проводимост). Друга осо-
беност е, че стъпалата след драйверното усилват не само по ток,
но и по напрежение. Последното довежда до понижаване на не-
линейните изкривявания, тъй като амплитудата на сигнала на ко-
лектора на драйверния транзистор (TJ не е както обикновено
поне малко по-голяма от изходната, а е около три пъти по-малка
от нея. Стъпалата, изпълнени с транзисторите Тв, Т10, Тг1 и Т1г,
работят по схема с общ емитер, обхванати от местни отрицателни
обратни връзки. Последните пони'жават усилването на схемата
като цяло при отворена верига на обща ООВ, което води до на-
маляване на дълбочината на общата ООВ и оттам до понижаване
на динамичните изкривявания. За товар на драйверния транзи-
121
Фиг. 3.24
стор служи генераторът на Ток, изпълнен с транзистора Ть. За-
щитата на изхода на схемата (Т7, Т8) предпазва от дефектирането
както на крайните транзистори, така и на високоговорителите на
активното озвучително тяло. При правилно подбрани според мощ-
ността на усилвателя високоговорители практически е невъзмож-
но дефектирането им.
Входного стъпало е [изпълнено във вид на диференциален
усилвател. Освеи за установяване на нулево постоянно изходно
напрежение диференциалният усилвател тук е използуван и за
изграждане на активен инфразвуков филтър, който отстранява от
входния сигнал съставките с честота под звуковия обхват. Кон-
дензаторите Са и С4 блокират проникналите на входа в. ч. сигнали,
конто само биха загрели изходните транзистори; с това излишно
ще се натовари захранването на стъпалото. Защитата на входа от
сигнали с амплитуда, по-гол яма от максимално допусти мата, ста-
ва чрез елементите Rlt Дг и Д2. При подаване на входа на ампли-
туда, по-голяма от 3,5—5 V, диодите Дг и Д2 я ограничават до
съответната стойност. Това не позволява дефектирането на еле-
ментите във входа. Тъй като входният сигнал е много по-голям
от номиналния (0,775 V), изходният сигнал ще бъде силно изкри-
вен, но защитата по изход ще е сработала и ще ограничава мощ-
ността върху транзисторите Т13 и Ти в установените граници.
При по-нататъшно увеличаване на амплитудата на входния сиг-
нал би се достигнало до момент, в който резисторът R± няма да
издържи отделящата се върху него мощност и ще дефектира. .При
това ще се прекъсне електрическата връзка на източника на сигна-
ла с входа на усилвателя. За да изпълни защитната си функция,
трябва да има мощност, не по-голяма от 0,125 W.
В тази схема с цел да се разтоварят транзисторите по напре-
жение и мощност входните стъпала, както и драйверного стъпа-
ло и генераторите на ток се захранват с понижено и стабилизира-
но напрежение. Последното повишава стабилността на хсилвате-
ля като цяло и намалява възможността за проникване на брум
през захранването към входните стъпала. Тук диодите Д6 и Д7 и
съответно Др и Дв трябва да осигуряват напрежение ±15ч-17У
за захранване на входните стъпала или общо напрежение 30-МО V.
На платката е предвидено място за по два диода с цел двете на-
прежения да бъдат изравнени чрез подбор на диодите. При нали-
чие на ценеров диод той се монтира на мястото на единия диод;
мястото на другия диод се дава накъсо чрез мостче. Разлика в две-
те захранващи напрежения от порядъка на 1 V не е от значение
за действието на схемата.
Настройването на усилвателя става по следния начин. Пър-
123
воначално тример потенциометр ите R3 и У?14 се поставят в средне-
го положение. Тъй като тук е предвидено монтиране на прецизни
тримерпотенциометри, те трябва да се подготвят още преди мон-
тажа. Това става, като се измерва съпротивлението между плъз-
гача на тримера и двата му края последователно. Тримерпотен-
циометърът се регулира до изравняване на отчетените в двата слу-
чая стойности. Захранването се подава през два предпазителя по
1 А. В изхода на усилвателя се включва еквивалентен товар
(8-i-12Q) със евързан паралелно на него волтметър на обхват
104-20 V постоянно напрежение.
След това- чрез Re се регулира показанието на уреда до нули-
ране. Превключва се уредът на по-малък обхват и се повтаря ма-
нипулацията до достигане на най-малкия обхват на уреда или
до спадане на постоянного изходно напрежение под ±50 mV.
След това се измерва токът, консумираи от усилвателя. Кон-
сумацията от двата източника и „—“ трябва да е сравнително
еднаква. Чрез тримерпотенциометъра Т?14 консумацията на пра-
зен ход се установява на 1004-120 mA. Отново се проверява на-
личието на постоянно напрежение на изхода на усилвателя и ако
е необходимо, се регулира чрез Re по описания иачин. През ця-
лото време на входа на усилвателя не трябва да има подаден
сигнал. С това постояннотоковото настройване на усилвателя е
завършено.
Настройването на защитата става по следния начин. Усилва-
телят се захранва от собствения си изправител или от стабили-
зиран токоизправител с означените на схемата напрежения. За-
щитата на стабилизирания токоизправител трябва да е настроена
на около 2 А. И в двата случая трябва да се измерва токът и в
двете рамена на захранването. Трябва да се следи дали не се за-
действува защитата на изправителя, тъй като това би довело до
грешни резултати. На изхода се включва резистор със стойност
8 Й±10 % и мощност около 100 W. Трябва да се предвиди, че той
ще се загрява доста силио по време на настройването. Освен то-
ва на изхода на усилвателя се евързва и осцилоскоп. След включ-
ване на захранващо напрежение-на входа на усилвателя се пода-
ва синусоидален сигнал с честота около 200—300 Hz. При удвое-
на амплитуда на входа около 2,2 V размахът на амплитудата на
изхода трябва да се получи 564-57 V (удвоена амплитуда)— това
отговаря на 50 W синусоидална мощност. Ако при достигане на
удвоената амплитуда до 60 V сигналът е неизкривен, трябва стой-
ностите на резисторите R33 и R3i да се подберат така, че при пови-
шаване на удвоената амплитуда на изхода до 584-59 V изходният
сигнал да започва симетрично да се ограничава. Ако ограничение-
124
"20V
Фиг. 3.25
фиг. 3.26
125
то е несиметрично, сыцествува опасност от дефектиране на някои
от високоговорителите по време на нормалиата експлоатация на
озвучителното тяло.
С това. настройките на усилвателя са завършени.
Фиг. 3.27
Транзисторите, с конто може да бъде изпълнен усилвателят,
са посочени в следващата таблица.
В схемата Тип Заместахел
Л Г, т3 TtTe Ть Т6 Г7 7"э 7*is Tie T-п 7-и ВС 107 В ВС 161—16 ВС 141—16 BD 237 BD 238 КТ818ГМ КТ819 ГМ 2Т 3107 В 2Т 3167 В 2Т 6821 2Т 6551 КТ 814 КТ 815 2N 3055 2N 4905
126
Диодите Дъ+Дь и Д10ч-Д13 са силициеви импулсни ди од и от
типа 2Д5612н-2Д 5614.
Мрежовият трансформатор в захранването на усилвателя
(фиг. 3.25) има следните данни:
магнитопровод Ш 32x45
за напрежение 220 V — — 750 нав. от проводник ПЕЛ 0,5;
за напрежение 2X33V/1.2A— te»2 — 2X115 нав. от проводник
ПЕЛ 1,0
или готов мрежов трансформатор с вторично напрежение
2x33^-34 V и ток 1,2 А.
При захранване на усилвателя от изправителя захранващото
напрежение в режим на празен ход ще бъде по-високо от означе-
ното на схемата. Напреженията, означени на схемата, се отнасят
за случая, в който настройката на усилвателя се извършва при
захранване от стабилизиран изправител.
Всички елементи на усилвателя, с изключение на Т1Я и Т14,
се монтират върху печатна платка, чийто графичен оригинал е
показан на фиг. 3.26.
Разположението на елементите се вижда от фиг. 3.27.
Печатната платка се изработва от двойно фолиран гетинакс.
Даденият графичен оригинал отговаря на едната страна на пе-
чатната платка. Другата страна (откъм елементите) се оставя ця-
ла, а само отворите за елементите се фрезенковат с цел да се пре-
махне възможността за нежелано контактуване на изводите с фо-
лиото. Отворите, означени с плътни кръгчета, не се фрезенковат
я съответните изводи се запояват към фолиото.
3.9. АУДИОВИЗУАЛНО СИНХР0НИЗИРАЩ0 УСТРОЙСТВО
Сыцествуват много варианта на синхронизиращи устройства,
конто осигуряват съвместната работа на магнитофон и диапро-
жекционен апарат. Общото във всички варианти е, че на магни-
тофона се записват синхронизиращи импулси, конто след подхо-
дяще преобразуване задействуват изпълнителните механизма на
диапрожекционния апарат. Обикновено за записване на тези им-
пулси се използува отделна листа на магнитофона. В някои по-
стари конструкции се стесняваше умишлено честотната лента при
възпроизвеждане до 7—8 kHz, а синхронизиращите импулси се
записваха в областта 9—10 kHz. Това изисква преработване (ма-
кар и минимално) на схемата на възпроизвеждащия усилвател на
магнитофона, а освен това записът остава „закрепен** за конкрет-
ния магнитофон и не може да се използува за други цели (без
диапрожекции).
127
Фиг. 3.28
128
На фиг. 3.28 е показана принципна схема на синхронизиращо
устройство, което може да работа с всеки четирипистов магни-
тофон. Освен това записите на фонограмата и на синхронизиращи-
те импулси могат да бъдат направени на един магнитофон, а въз-
произвеждането на друг. В случая за записване на синхронизи-
ращите импулси се използува отделна листа. При всички съвре-
менни магнитофони, когато работят в режим „моно“, магнитната
глава има директна връзка с някои от изходните съединители.
При това към съединителя се включва тази част от магнитната
глава, която в момента не се използува за възпроизвеждане на за-
писаната фонограма. Например при магнитофона ZK140, ако прев-
ключвателят за пистите е в положение 1—2, към съединителя,
означен с ~3, се превключва тази част от комбинираната глава,
която е предназначена за работа с листа 3—4 и, обратно. Товадава
възможност синхронизиращото устройство да се включи към та-
зи част от магнитната глава и да се записват и възпроизвеждат
синхронизиращите импулси без участието на усилватели на магни-
тофона.
Синхронизаторът съдържа: два генератора — мултивибрато-
ри, конто генерират импулси с честота на повторение 3000 Hz и
5300 Hz, нискочестотен усилвател, електронни филтри, настроени
на същите честоти, и стабилизатор за захранването на мултивибра-
торите. Първият мултивибратор е изграден с логическите елемен-
ти JIEi и ЛЕ3, резистора /?2 и кондензатора Сх. Неговият изход
е свързан с единия от входовете на логическия елемент ЛЕ3. Дру-
гият вход на ЛЕ3 е свързан към „маса“ чрез резистора R6 (510 Q).
Благодарение на това на изхода на ЛЕ3 има логическа единица
и той не пропуска генерираните от мултивибратора импулси към
входа на следващия елемент ЛЕХ. Вторият мултивибратор е изгра-
ден с елементите ЛЕй, ЛЕт, R4 и С3. На изхода на логическия
елемент ЛЕ3 по аналогични причини има логическа единица, коя-
то се подава на другия вход на ЛЕ±. Когато е необходимо да се
запише синхронизиращ импулс, се натиска съответният бутон —
Бг за първия диапрожекционен апарат или Б3 за втория. При на-
тискане на бутона £>j например се получава следното: конденза-
торът С2, който през резистора Rr се е заредил до напрежение,
равно на захранващото, се включва към резистора R6, като по то-
зи начин осигурява на входа на логическия елемент ЛЕ3 ниво
логическа единица за време около 0,4 s. През това време (0,4 s)
ЛЕ3 пропуска към ЛЕ± импулсите, генерирани от първия мулти-
вибратор (ЛЕь ги пропуска, защото на другия му вход има логи-
ческа единица), и ги подава към ЛЕЪ. От изхода на ЛЕЪ чрез R3
и С-, тези импулси се подават директно на съединителя на магни-
9 Електрониката в прегледите иа ТНТМ—кн. 4
129
тофона и оттам на магнитната глава, конто ги записва върху лен-
тата. В случая се работи без подмагнитване. Необходимо е обаче
върху тази писта да няма остатъци от стари записи.
При натискане на бутона Б2 по аналогичен начин логическият
Фиг. 3.29
елемент ЛЕв ще подаде към JIEi импулсите, генерирани от вто-
рия мултивибратор, конто ще бъдат записани. Така работи син-
Хронизаторът в режим „Запис“.
В режим „Възпроизвеждане" от захранването се изключва
стабилизаторът за напрежение 5 V (7’1, Дг), а магнитната гла-
ва се превключва към входа на четиристъпалния нискочестотен
усилвател, съставен от транзисторите Т2—Т6 и свързаните с тях
резистори и кондензатори. Първият транзистор (Т2) е свързан в
схема на емитерен повторител, за да осигури високо входно съ-
противление на усилвателя. Това е необходимо, за да може син-
430
хронизаторът да работа еднакво добре както с нискоомни магнит
ни глави (транзисторни магнитофони), така и с високоомни магнит
ни глави (при по-стар и лампови магнитофони). Следващите три
стъпала са с еднаква сх ема. Критерий за точната настройка на ре-
Фиг. 3,30
жима и на четирите транзистора е напрежението UCE, което тряб-
ва да бъде в границите 2,5—3,5 V. При употреба на посоченитз
на фигурата елементи усилвателят не се нуждае от никаква на-
стройка.
Когато върху лентата има записан синхронизиращ импулс,
магнитната глава го преобразува в е. д. н., което чрез С8 се по-
дава на входа на усилвателя. На изхода на усилвателя се полу-
чава усилено нискочестотно напрежение с честота 3000 или 5300 Hz,
131
което чрез кондензатора С12 се подава към електронните филтри.
Първият филтър включва елементите Rie, RM, Тв, Тв, Д2, Plt Lx
и Сц- Той реагира на сигнал с честота 3000 Hz. Вторият филтър
се задействува при сигнал с честота 5300 Hz. Честотноопределящ
елемент на филтрите са трептящите кръгове £ХСХ4 и L2C12. Боби-
ните Li и La са навити върху затворено феритио ядро тип СБ-1а
и съдържат съответно 365 и 285 навивки от проводник ПЕЛ 0,08.
При задействуване на първия филтър се затваря нормално отво-
реният контакт 1 на релето Plt който подава команда към I диа-
'Прожекционен апарат. При задействуването на втория филтър
релето Р2 затваря контакта си 2, който подава команда към II диа-
прожекционен апарат.
За захранване на синхронизатора се използуват две после-
дователно свързани батерии с напрежение по 4,5 V (тип 3 R 12)
или подходящ токоизправител, например описаният в гл. II адап-
тер за VEF. Печатната платка, върху конто се извършва монта-
жът на елементите на синхронизатора, е показана на фиг. 3.29 а, а
на фиг. 3.30 се вижда разположението им.
л. ю. цветомузикално устройство
Принципната схема на устройството е показана на фиг. 3.31.
То се включва към изход „Втори говорител** на нискочестотния
усилвател, съвместно с който работи. Чрез делителя Рх/?х и транс-
форматора Тр нискочестотният сигнал се подава на входа на
едностъпален транзисторен усилвател. Трансформаторът съгла-
сува входа на транзисторния усилвател с изхода „втори говори-
тел“, а освен това раздели (изолира) галванически непосредствено
свързаното с мрежата цветомузикално устройство от източника
на нискочестотния сигнал.
Транзисторът Тх е свързан в схема с общ емитер и се захран-
ва чрез гасящия резистор Rt (100 kQ/1 W). Критерий за това,
че Тх е в подходящ режим, са напреженията в точките А и В, кон-
то трябва да бъдат съответно 5 V и 15 V. Последнего се постига
с подбор на резистора R2.
От колектора на Тх усиленият сигнал се подава на три пасивни
RC-филтъра, конто го разделят честотно. Трябва да се отбе-
лежи, че в конкретния случай филтърът за високи честоти е на-
числен за честоти, по-високи от 2 kHz, а не както обикновено се
прави за честоти, по-високи от 10—12 kHz. Така се постъпва, за-
щото за повечето музикални инструмента основната честота на
най-високите тонове не надвишава 3—4 kHz. След филтрите не-
132
лосредствено следват тиристорите, конто управляват лампите. За
да се използуват и двата полу периода на мрежовото напрежение,
е включен мостовият изправител Д1—Д^.
Така описаната схема работа по следния начин. При подава-
не на сигнал на входа според честотата му се запалва съответна-
та лампа, като яркостта й е пропорционална на амплитудата на
сигнала. Лампите имат силно нелинейна волтамперна характери-
стика поради големия температурен коефициент на нажежаема-
та жичка. Съпротивлението им в студено състояние е 5—10 пъти
по-малко от номиналното им съпротивление. Честото включване
и изключване на лампите съкращава живота им поради големия
пусков ток. Последният е особено опасен за тиристорите. За да се
избягнат тези нежелани явления, тиристорите са шунтирани с
лампите Л4—Лв. Те подгряват лампите Лх—Ла и ги поддържат в
състояние, близко до светене, при което съпротивлението им е
почти равно на номиналното. По такъв начин се облекчава режи-
мът на работа както на лампите Л1—Л3, така и на тиристорите.
Освен това лампите Л4—Л6 могат да се използуват за допълнител-
133
ни светлинни ефекти, например като фон, когато траят паузите в
музикалнсйо произведение.
Настройването на схемата се извършва по следния начин.
Замени се резисторът/?2стримерпотенциометър със стойност 1 MQ,
поставен на минимално съпротивление. Включва се захранването
и с тримерпотенциометъра се нагласява напрежението Uce на 7\
да стане равно на 5 V. При това напрежението върху конденза-
тора С2 трябва да бъде 15±2 V. Измерва се съпротивлението на
тримерпотенциометъра и на платката се монтира постоянен ре-
зистор с измерената или малко по-голяма стойност. Резисторите
Р13—Ru се подбират така, че лампите Лх—Л3 да светят само при
крайно ляво (според схемата) положение на потенциометрите
Ра—Р4. Нивото на необходимия за задействуването на устройство-
134
то нискочестотен сигнал 'се определи общо за цялото устройство
чрез потенциометъра Pj. ВНИМАНИЕ! ПРИ НАСТ-
РОЙВАНЕТО НА УСТ Р‘О|ЙСТ В'ОТО 1СПАЗ-
ВАЙТЕ ПРАВИЛА ТА ЗА ТЕХНИКА НА БЕ-
ЗОПАСНОСТ!' ‘ ‘ ’
фиг. 3.33
Графичният оригинал на печатната платка и разположение-
то на елементите върху нея са показани съответно на фиг. 3.32
и 3.33.
При изработването на подобии цветомузикални устройства обик-
135
новено вниманието и силите на любителите са насочени предим-
но към електронната част, докато оптическото устройство остава
примитивно и неугледно. А крайният ефект — цветната картина,
която се наблюдава в съпровод на музиката, се получава именно1
тук. Какво трябва да се знае при изработването на оптическото
устройство? Всеки канал управлява различно оцветени лампи.
Високите тонове се възприемат като по-светли, по-ярки, откол-
кото ниските. На ниските тонове съответствуват червени, пур-
пурин Цветове, докато на високите съответствуват жълти и сини
Цветове. За получаване на такава светлина през лампите се по-
ставят светофилтри, пропускащи само избрания цвят. Може да
се използуват цветни стъкла, плексиглас, различии театрални
филтри. Ако такива липсват, може дасеизработят по следния на-
чин. Във вода се разтварят желатин и анилинова боя и разтворът
се загрява до пълното разтваряне на желатина. Полученият раз-
твор се разлива равномерно върху стъкло или друга гладка и
чиста повърхност. След изсъхването се отделя цветна пластина с
добра прозрачност и ясен, чист цвят. Трябва да се има пред вид,
че лампите отделят топлива и филтрите се загряват силно, особе-
но сините. Затова трябва да се поставят на известно разстояние
и да се осигуряват условия за охлаждането им. Много удобно е
да се използува като екран таванът на помещението. За тази цел
лампите се монтират в ъглите на стаята и се насочват към тавана
така, че да образуват върху него леко припокриващи се цветни
петна. В този случай за Лг—Лэ е най-подходящо да се използу-
ват витринни лампи с мощност 150 W.
136
ГЛАВА ЧЕТВЪРТА
УСТРОЙСТВА ЗА ДИСТАНЦИОННО ИЗМЕРВАНЕ
И УПРАВЛЕНИЕ
4.1. УНИВЕРСАЛЕН ТРИПОЗИЦИОНЕН РЕГУЛАТОР
Трипозиционният регулятор е автоматично устройство, което
намира приложение при управление на производствени процеси,
в бита или в любителската практика. Зависимостта между входна-
та и изходната величина на един такъв регулатор е показана на
фиг. 4.1. Вижда се, че при плавно изменение на входната величи-
на X изходната величина У се променя със скок, като може да
взема три дискретни стойкости У, 0—У. Като елемент на автома-
тиката този регулатор е от реверсивен тип — промяната на зна-
Фиг. 4.1
ка на входната величина води до промяна на знака и на изходна-
та. Например, ако входната величина е 0 и започне да нараства,
изходната величина запазва нулевата си стойност, докато вход-
ната стане равна на Хг. При Х=Х2 изходната величина става рав-
137
на на У-l и не се променя при по-нататъшното увеличаване! на X.
При намаляване на X изходната величина взема първоначалната
си стойност не при *Х=Х2, а при X=Xt. Разликата Хг—Xi се
нарича хистерезис. При по-нататъшното намаляване на X при
гъггХз,тв~^Т30в Т}Д-НП37
Фир. 4.2
Х=~—Х2 изходната величина става равна на —Ух, като запазва
тази си стойност и при Х<—Х2- Ако отново X започне да се уве-
личава, при Х=—Хх изходната величина У става равна на 0.
И тук е налице хистерезис, числено равен на Х2—Хх.
Интервалът — Хх, Хх се нарича зона на нечувствителност на
регулятора.
На фиг. 4.2 е показана принципната схема на транзисторен
вариант на релеен реверсивен трипозиционен регулатор. Той съ-
държа два тригера на Шмит (Тх, Т2 и Т5, Т6) и един диференциа-
лен усилвател (Т3, Хистерезисът на този регулатор се опре-
дели от хистерезиса на тригерите на Шмит, а зоната на нечув-
ствителност може да се регулира в тесни граници с тримерпотен-
циометъра
Тригерите управляват електромагнитните релета Рх и Рг, кон-
то с контактите си (не са показани) комутират изпълнителните
вериги. В конкретния случай входната величина (напрежението
1/вх) може да се измени от —2 до +2 V, при което зоната на не-
чувствителност е от порядъка на 100-^140 mV, а хистерезисът —
около 90 mV.
138
Интегралиите схеми предлагат много по-големи възможности
на конструкторите на радиоелектронни устройства. На фиг. 4.3
е показана принципната схема на трипозиционен регулатор, в
който участвуват три операционни усилватели от типа 741. Пър-
фиг. 4.3
вият от тях е свързан в схема на инвертиращ усилвател с коефи-
циент на усилване /<=1-7-100. С него може да се регулира зона-
та на нечувствителност чрез R2. С останалите два операционни
усилватели са реализирани два тригера на Шмит, след конто са
включени транзистор ни усилватели на мощност — Т и Т'. В ко-
лекторните вериги на транзисторите Т и Т' са включени електро-
магнитните релета Р и Р', конто, както и в предишния случай,
комутират изпълнителните вериги. На схемата от фиг. 4.3 са озна-
чени напреженията +(70п и —Uon и еквивалентните резистори
/?J, R*t и R'3‘ и R't*. Ако се върнем отново на фиг. 4.1, ще ви-
дим, че напреженията, съответствуващи на входните величини
Xi, Х2 и —Xlt —Xz, са означени като Ult U2, —и —U2. За
конкретната схема те са равни съответно на
139
-СЛи) К\
и,
се
се
то
К (U
С/ои+ Ъ+Ъ ^нас
о*
ТуК д-=^?_, a Uoa може да взема стойности:+£/Оп> когато
получават £Д и £/2 за първия тригер (О/2) или—£Лп. когато-
получават —t/x и —Ut за втория тригер (ОК3). Отношение-
R*< «4*
- ь също се замества с р--,-р- .
Л3+А4 Ag-f-Kl
От схемата и от дадените формули личи, че този .регулатор
е наистина универсален, защото с потенциометрите Rit Rt, R5,
R'i и R’3 могат да се изберат всякакви стойности на напреженията
Ult —U-l и—Ut, т. е. на входните величини. На практика гра-
ниците, в конто трябва да се избират напреженията Ult U2, —
и —1/2, са от —5 до H-5V.
Освен това, за да бъде така построеният регулатор наистина
универсален, е необходимо входната величина, например темпе-
ратура, да се преобразува в напрежение, което да се изменя в по-
Фиг. 4.4
сочения обхват. На фиг. 4.4'ае показана елементарна схема на
датчик. Той преобразува температурата в напрежение, което мо-
же да се подаде направо на входа 0Уг. Датчикът ТР е включен в
мостова схема, в която влизат още и резисторите Rz, R4, и R6. Ре-
140
a)
Фиг, 4,5
141
зисторите и R3 служат да намалят захранването на мостовата
схема до нужното напрежение от 4-т-5 V. С посочените номинални
стойности на TP, R3, Rt и R6 се получава работен обхват на дат-
чика от 10 до 55°С.
Фиг. 4.6
На фиг. 4.4бе показан датчик, конто преобразува не темпе-
ратура, а температурна разлика в напрежение. Той също се включ-
ва направо към входа на първия ОУ на трипозиционния регу-
лятор.
Освен за температура датчикът може да се конструира така,
че да преобразува и други величини — налягане, влажност, ни-
во, механични усилия и др. При това включването му към регу-
лятора става по същия начин.
Всички елементи на трипозиционния регулятор се монтират
върху ; печатна платка, чийто графичен оригинал е показан на
фиг. 4.5а, а на фиг. 4.5бе дадэно разположението на елементите
върху нея.
Външният вид на готовия регулатор се вижда от фиг. 4.6.
142
4.2. ИНДУКТИВНО ТЕЛЕУПРАВЛЕНИЕ, ИЗПЪЛНЕНО С ИС7450
Използуването на индуктивен канал за връзка в системите
и устройствата за телеуправление има много предимства. По-
важни от тях са: относителната простота, ограниченият радиус на
действие, поради което не създават големи смущения за битовите
Фиг. 4.7
електронни уреди, лесната експлоатация и настройка. Освен то-
ва за построяването на такава апаратура не се иска специално
разрешение. Тя е особено подходяща за управление на детски
играчки, модели или за първоначално обучение и тренировка за
работа с апаратури за телеуправление.
При тези апаратури за телеуправление най-често предавате-
лят захранва нискочестотен шлейф, с който е оградено мястото на
движение или действие на управлявания обект. Шлейфът пред-
ставлява няколко навивки от изолиран проводник, положен не-
143
лосредствено на пода. В управлявания обект се намира нискоче-
стотен усилвател с индуктивен датчик, включен на входа му. Най-
често датчикът представлява феритна антена. Фиг. 4.7 илюстри-
ра действието на една система за телеуправление с шлейф.
Фиг. 4.9
Предавателят на устройството (фиг. 4.8) представлява мул-
тивибратор, съставен от логическите елементи на ИС 74550, ре-
зисторите 7?! и /?2 и кондензатора (\. След него е включен усил-
вателят на мощност, изпълнен с транзисторите Т1 и Тг. Поради
Фиг. 4.10
факта, че максималният колекторен ток на транзисторите от ИС
75450 не трябва да превишава 300 mA, се налага шлейфът,
включен в колекторната верига на Т2, да има съпротивление от
порядъка на 25-т-ЗО й. Такова съпротивление има проводник
144
ПЕЛ 0,30 с дължина 100 m. С този проводник може да се напра-
вят 7ч-8 навивки в една средна по големина стая.
Приемникът на системата също е изграден от ИС 75450 и ни-
кои допълнителни дискретни елементи. Принципната му схема
Фиг. 4.11
е показана на фиг. 4.9. Индуктивният датчик заедно с конден-
затрра Са образува трептящ кръг, настроен на честотата на пре-
давателя — 7,5 kHz. По този начин входът на приемника е за-
щитен от смущаващи сигнали с честота, различаваща се от тази
на предавателя. Индуктираните в Lj нискочестотни сигнали с
честота 7,5 kHz се усилват от транзистора Тъ след което се по-
дават към диодите Д± и Д2, конто заедно с кондензаторите С3 и
С4 са свързани в схема на изправител с удвояване на напреже-
10 Електрониката в прегледите на ТНТМ—кН. 4
145
нието. Изправеното от диодите напрежение управлява тригера на
Шмит, съставен от транзистора Тг и логическите елементи на
ИС 75450. От своя страна тригерът управлява работата на тран-
зисторния ключ, реализирансдискретните елементи Тэ, Тл, R7—
Когато е натиснат бутонът Б в предавателя (вж. фиг. 4.8),
шлейфът се захранва с нискочестотно напрежение. Протичащият
през шлейфа ток индуктира в датчика на приемника Lx (фиг. 4.9)
нискочестотно напрежение, което се изправя от диодите Дх и Дг.
Тригерът на Шмит, чийто изход до този момент е бил в състояние
на логическа единица, сменя състоянието си — на изхода му се
появява логическа нула. Вследствие на това транзисторният ключ се
отпушваиосигурявазахранваненаелектродвигателя ЕД. Тъй като
колекторните електродвигатели, използувани за задвижване на моде-
ли, създават смущения, включват седроселът Др и кондензаторите С6
и Св, конто предпазват приемника на системата от самовъзбуждане.
Предавателят и приемникът се монтират върху печатни
платки. Те са показани съответно на фиг. 4.10 и фиг. 4.11. Дат-
чикът Lx и дроселът Др се изработват според фиг. 4.12. При мон-
тажа на приемника трябва да се подбере стойността на конден-
затора С2 така, че резоцансната честота на кръга да е равна на
тази на мултивибратора в предавателя. Освен това £х и електро-
двигателят ЕД трябва да са разположени максимално раздале-
чени един от друг (разбира се, доколкото позволява мястото в
управлявания модел).
С така построената система може да се подава една команда.
С минимална преработка и добавяне на няколко еднотипни бло-
ка броят на командите м же да се увеличи до 6. Блоковата схе-
ма на устройство за подаване на 6 кома иди е показана на фиг.
4.13. За разделяне на отделяйте команди е използуван честотен
признак. Предавателят се състои от мултивибратор 1, който
Л
Li
парче феритна прына
$10x12
Парче феритна
прьчха $10x20
-2000 наб.
П1Л 0,15
Ар
ВО наб. ПЕЛЦ2
Фиг. 4.12
може да генерира импулси с шест различии честоти, съответству-
ващи на всяка команда; честотата на генерираните импулси се
определи от управляващия блок 2 и усилвател на мощност 3, който
146
захранва шлейфа 4. В пространството, оградено от навивките на
шлейфа, се намира приемникът, който има следните блокове:
— нискочестотен усилвател 5 — усилва индуктираните в
датчика нискочестотни сигнали;
Фиг. 4.13
— ограничител-формировател 6 — осигурява еднаква ампли-
туда на нискочестотния сигнал при различно положение на при-
емника в зоната на действие на устройството;
— електронни филтри 7 — шест на брой; всеки от тях про-
пуска и усилва само сигнал с определена честота; честотите, конто
съответствуват на отделните команди, са посочени на фигурата;
— електронни релета (ключове) 8 — управляват изпълни-
телните механизми за съответната команда.
Принципната схема на предавателя е показана на фиг. 4.14.
147
Тя се различава незначително от тази на еднокомандния вари-
ант. Към схемата от фиг. 4.8 се прибавят само бутоните Б1-..БЛ
и кондензаторите Сх...Св на мястото на кондензатора Буто-
ните са двойни и с едната си трупа (Б“.. .Б'6') включват за-
Фиг. 4.14
хранването, асдругата (Б\...Б'2У включват различии конденза-
тори към логическите елементи на ИС 75450. По този начин мул-
тивибраторът генерира импулси с различии честоти. Стойностите
на кондензаторите са посочени в таблицата на фигурата. Те са
изчислени точно, а практическата им реализация се осъществява
чрез паралелното включване на 2-^3 кондензатора, докато се
получи изчислителният капацитет. Всички останали елементи на
предавателя са сидите както в предишния вариант и се монти-
рат върху същата печатна платка. Ако е реализиран еднокоманд-
ният вариант на устройството, трябва само да се демонтира от
платката кондензаторът С\ и към освободените отвори да се свър-
жат бутоните Б{- -Б'6 и кондензаторите C^-.Cg, а захранването
да се подаде през паралелно свързаните бутони E'i- .Б’6'.
148
№М» <9а Честота Hi L.' ci r<F
Имдукгп/б- чхт.тн Нобибки, бР проЫник
1 16Ю «5 SW ПЕЛ-0,07 68
2 2300 ТОО но —И — 47
3 3000 62 3SO ПЕЛ-qot +7
4 3700 39 280 47
5 ьзоо 82 350 "—Н-^ 22
6 5500 ЗЯ 280 —м — 22
към еееитроннит» fumpu п яатА/ <..<(
Фиг. 4.15
Принципната схема на приемника е показана на фиг. 4.15,
Индуктивният датчик L е същият както в предишния вариант и
е включен към входа на еднотранзисторния усилвател, изпъл-
нен с транзистора 7\ от ИС 75450. Тук бобината L и кондензато-
рът Сг образуват трептящ кръг, настроен на честота 3500 Hz.
Тъй като датчикът трябва да приема сигнали с честота 16104-5500
Hz, трептящият кръг е шунтиран с резистора R3, който изравня-
ва честотната му характеристика в посочения обхват. След 7\
Фиг. 4.16
е свързан тригер на Шмит, в който участвуват транзисторът Тг и
логическите елементи на ИС. На входа на тригера се подават две
напрежения — едното е постоянно (с тримерпотенциометъра /?п),
а другото променливо (с кондензатора С3). Последното представ'
150
лява усиленият от 7\ нискочестотен сигнал, индуктиран в бобина-
та L от шлейфа. С тримерпотенциометъра на входа на тригера
се подава напрежение, което е с 20-ь100 mV по-ниско от Прага на
задействуването (обръщането) му. В случая се пренебрегва хис-
терезисът на тригера, който е много малък. Когато променливото
напрежение, подавано чрез Сэ на входа на тригера, е 20-ь 100 mV,
тригерът ще формира на изхода си правоъгълни импулси със
същата честота на повторение както честотата на входного на-
прежение и с постоянна амплитуда. С включването след него на
транзисторен усилвател с дискретен транзистор Т3 (SFT 308)
амплитудата на изходните импулси става почти равна на захран-
ващото напрежение и се дава възможност да се включат шестте
електронни филтъра, без последните да нарушават режима на
работата на тригера. Елементите на НЧУ и формирователя се
монтират върху печатна платка (фиг. 4.16).
Електронните филтри (на фиг. 4.15 е показан само този за
I команда) имат същата схема, както на приемника на едноко-
мандния вариант на устройството. Тук само е добавен резисто-
рът Я*ф и на мястото на датчика L е включена бобината L\ (за
Фиг. 4.17
останалите команди L'...L'), навита върху затворено феритно
ядро СБ-1а. Елементите LJ и С2 образуват трептящ кръг, на-
строен на честота 1610 Hz. За втората команда L'2 и паралелно
включеният на нея кондензатор образуват трептящ кръг с резо-
151
нансна честота 2300 Hz и т. н. за останалите команди. Данните
за LJ ... L' и С' са посочени в таблицата на фигурата. Елек-
тронният филтър и електронното реле за всяка команда се мон-
тират на печатна платка, която е същата, както на приемника
на еднокомандния вариант, където за целта са предвидени от-
вори. Измененията в монтажа са показанн на фиг. 4.17. Номера-
цията на елементите на филтрите и електронните ключове е за-
пазена същата, както на приемника в еднокомандния вариант.
Добавен е само индекс '(прим), за да се различава от номераци-
ята на елементите на НЧУ и формирователя. Настройването на
трептящите кръгове на филтрите точно на исканата честота се
извършва с кондензаторите С2' на всеки кръг. В случая стойност-
та на С2 се получава чрез подбор на два паралелно включени
кондензатора с по-малък капацитет. На платката на всеки фил-
тър в отворите за Сг се запоява по един калайдисан проводник с
дебелина 0,84-1,0 mm и дължина 15 mm, към който се запояват
експериментално подбраните кондензатори. Това е показано на
фиг. 4.18.
Чувствителността на всеки филтър се подбира с резистора
Трябва да се знае, че колкого е с по-голяма стойност,
толкова по-селективен (но с по-малка чувствителност) е филтъ-
Фиг. 4.18
рът и обратно. Стойност на от порядъка на 100 kQ е оптимал-
на, но ако се наложи, същата може да варира в посочените на
схемата граници. Когато се задепствува електронно реле при
подадена друга команда, е нужно да се увеличи R1#. Когато пък
152
не се задействуват някои от релетата при подаване на тяхната
команда, е нужно да се намали 7?^ на съответния филтър.
Когато изпълнителният механизъм не е електродвигател*
а друг тип — лампа, електромагнит, и не създава смущения на
Фиг. 4.20
съответното електронно поле, се изключват кондензаторите С'5
и С', а на мястото на дросела се включва мостче. Ако за управ-
лението на някои изпълнителни механизми е наложително да се
използува електромагнитно реле, от съответната платка се де-
153
монтират елементите Т’4, Д'р и С'5 ,С'6 и се монтира електромагнит-
но реле със съпротивление на намотката 65-Т-80 Q, което се вклю-
чва към отворите, в конто ебил монтиран кондензаторът С'. Па-
ралелно на намотката на релето се включва маломощен диод.
Ако е нужен по-малък брой команди, в предавателя и прием-
ника се монтират само елементите и платките за необходимите
команди, което ще намали масата и габаритите, особено на прием-
ника.
За захранване на предавателя и приемника най-добре е да
се използуват херметични акумулаторни батерии (например
4КВМ-0.22) или други подобии с номинално напрежение 4,8-j-5,2V.
Предавателят се монтира в кутия от полистирол с размер
80X130x35 mm. Външният му вид е показан на фиг. 4.19. При-
емникът се монтира в метална кутийка-екран, извън която са
само датчикът L, изпълнителните механизми и захранването.
Външният вид на приемника се вижда от фиг. 4.20.
4.3. АКУСТИЧНО ТЕЛЕУПРАВЛЕНИЕ
С помощта на устройството за акустично телеуправление
може да се подават три команди чрез акустичен сигнал. Харак-
терно в случая е, че за подаване на всяка от командите е необхо-
димо само краткотрайно излъчване на акустичния сигнал, а не
непрекъснатото му действие. Устройството се състои от две ча-
сти — предавател и приемник. Предавателят (фиг. 4.21) пред-
ставлява мултивибратор, съставен от логическите елементи ЛЕГ
и ЛЕг. В зависимост от това, кой от бутоните А, Б или В е на-
тиснат, той произвежда импулси с честота на повторение 5000,
4000 или 3000 Hz. Логическият елемент ЛЕ3 се използува като
врата — когато не е натиснат нито един от бутоните, на единия му
вход има логическа нула, а на изхода му — логическа единица,
която се инвертира от ЛЕ^. От изхода на ЛЕь чрез делителя R2,
R3 се осъществява връзката с усилвателя на мощност 7\, Т2.
В колекторната верига на Т2 е включен директно високоговори-
телят Вг (4ч-6 Q), който преобразува електрическите импулси в
звуков сигнал. При натискане на бутона А последният се отваря
и на единия вход на ЛЕ3 се подава логическа единица. Другият
му вход е свързан с мултивибратора, така че на изхода му се
получават правоъгълни импулси с честота на повторение 5000
Hz. Посредством ЛЕц те се подават за усилване от 7\ и Т2.
При натискане на бутона Б, освен че се подава логическа
154
Фиг. 4.21
фиг. 4.22
155
единица на входа на ЛЕ3, паралелно на кондензатора Сг се включ-
ва кондензаторът С2, при което честотата на генерираните от мул-
ти вибратора импулси вече става 4000 Hz. При натискане на бу-
тона В честотата се променя на 3000 Hz.
Фиг. 4.23
Приемникът (фиг. 4.22) представлява тристъпален ниско-
честотен усилвател с галванична връзка между стъпалата. На
входа му е включен микрофонът М, който преобразува получе-
ните звукови сигнали в електрически.
След усилвателя са включени три електронни филтъра с ре-
леен изход. По схема те са LC-филтри. Особеното в случая е
само въведената самоблокировка на релетата. При подаването
на звуков сигнал със съответна честота се задействува релето на
филтъра, чиято резонансна честота съвпада с тази на подадения
сигнал. Релето остава задействувано и след прекратяване на
сигнала, защото се самоблокира със собствен нормално отворен
контакт. Последователно на този контакт са включени по един
нормално затворен контакт на другите две релета. По този начин
при подаване на определена команда релето се самоблокира, а
освен това прекратява действието на подадената преди команда.
(56
Данните за бобините и кондензаторите на филтрите са посо-
чени в таблицата на фиг. 4.22.
Печатайте платки на дредавателя и приемника са показаии
на фиг. 4.23 и 4.24.
al 6)
•Фиг. 4.24
Високоговорителят е оъ-типа ВКЮ1, а за микрофон се из-
лолзува динамичен/телефонен капсул тип КТД-260£2. Релетата
трябва да имат съпротивление на намотайте 350-ь450 й и по
два включващи и два изключващи контакта — един включващ
контакт за управление на изпълнителния механизъм, а остана-
лите за самоблокировката и прекъсването на преди подадената
команда.
157
4.4. СИСТЕМА ЗА РАДИОУПРАВЛЕНИЕ
Блоковата схема на системата за радиоуправление е пока-
казана на фиг. 4.25. Използуван е цифров метод, благодарение
на което не само е повишена сигурността, но е постигнато и зна-
чително намаление на обема и масата (особено на приемника)_
АРУ
Фиг. 4.25
Системата е осемкомандна, като може да се подават едновременно*
една, две или повече команди. Цифровият блок в предавателя
служи да преобразува натискането на бутоните за подаване на
командите в поредица от импулси, конто управляват модулатора
на високочестотната част на предавателя. Излъчените от система-
та на предавателя високочестотни трептения се приемат от су-
перхетеродинния приемник. Високочестотната част на предава-
теля и на суперхетеродинния приемник са описани подробно в
[12] — стр. 108 и 116. След УНЧ на приемника е включено'
формиращо устройство, селектор за синхронизиращи импулси,
електронен филтър, брояч, дешифратор и усилвател на мощност.
Последният осигурява захранването на изпълнителните ’ меха-
низма.
Принципната схема на цифровия блок на предавателя е-
показана на фиг. 4.26 а. На същата фигура е показан и стабили-
заторът за напрежение 5 V, необходим за захранване на ТТЛ ИС.
На фиг. 4.26 б са показани графиките на напреженията в харак-
терни точки от схемата.
С логическите елементи ЛЕХ и ЛЕ2 е реализиран генератор с
честота на повторение на импулсите 167 Hz (/Имп=3 ms). След,
него е включен ЛЕЭ, който служи за буфер. От изхода на ЛЕ&
158
Фиг, 26 а
159
импулсите постъпват на входа на шестнадесетичния брояч, включ-
ващ четирите тригера Тръ Тр2, Тр3 и Тр4. Състоянието на на-
ходите Qlt Q2, Q3 и Q* на тригерите е показано на фиг. 4.26 б-
От изходите Q4 и Qa се вземат сигнали, конто се подават на вхо-
„
UUUinjUUU 1 ПЛГкП(
U изх на ЛЕ»___________________ _________ ______________________________________________________
|-----------------1 f
U
и
изх.наЛЕ»
ПЛЛ1Ц1ЛПГШ8ГИ ruuwt
изх.но ЛЕ»
жлликjitож* Илию,
t Запълнен с импулси с честота на побторение ХООП*
б/
Фиг. 4.26 б
да на ЛЕ6. Изходът Q4 се свързва с единия вход на ЛЕ4, а на:
другия му вход се подават директно импулсите от изхода на ЛЕ3—
буфера. Графиките на напреженията на изходите на тези два
елемента са посочени също на фиг. 4.26 б. Напреженията от тези
изходи се подават на входа на ЛЕй, вследствие на което на из-
хода му се получава показаната на графиката поредица от осей
импулса с продължителност по 3 ms и един импулс с продължи-
телност 24 ms. Всеки от осемте импулса съответствува на една
команда, а импулсът с продължителност 24 ms е синхрониращ.
С ЛЕи и ЛЕ1г е реализиран мултивибратор с честота на пов-
160
торение на импулсите 3000 Hz, а с ЛЕ1Ъ и ЛЕи — мултивибратор
с честота на повторение 2400 Hz.
Когато не е подадена команда, импулсите с продължител-
ност 3 ms и 24 ms се преобразуват в пакети от импулси с честота
2400 Hz със същата продължителност. Това се осъществява чрез
елементите ЛЕ.,, ЛЕ9 и ЛЕ^ конто се управляват от мултивибра-
торите и ЛЕ1г и ЛЕ1Э.
При подаване на някоя от командите съответствуващият й
импулс с продължителност 3 ms се запълва с импулси с честота на
повторение 3000 Hz, а не с 2400 Hz.
Подаването на командите се осъществява чрез натискане
на бутоните Б14-Бв. Преобразуването на потенциалните сигна-
ли, получени при натискане на бутоните, в импулси става с по-
мощта на логическите елементи ЛЕ^-^-ЛЕ^. Елементите ЛЕ1Л-^-
-$-ЛЕ№ са четиривходови. На три от входовете на всеки елемент
се подават сигнали от изходите на първите три тригера на броя-
ча, а четвъртият вход се управлява от бутон. В следващата таб-
лица е показано кой логически елемент с кой от изходите е
свързан.
Команда Ле Изхода на тригерите
1 18 Qi Qi Qi
2 19 Qi Qi Qi
3 20 Qi Qi Qi
4 21 Qi Qi Qi
5 22 <?i Qi Qi
6 23 Qi Qi Qi
7 24 Qi Qi Qi
8 25 Qi Qi Qi
При такова свързване на изхода на ЛЕц, когато не е пода-
дена команда, има вииаги ниво логическа нула, която се подава
на единия вход на ЛЕ13 и осигурява ниво логическа единица на
изхода му. Тази логическа единица, подадена на входа на ЛЕц,
позволява през него да преминат импулсите, изработени от мул-
тивибратора, изпълнен с елементите ЛЕ15, ЛЕи (честота 2400 Hz).
Ако бъде натиснат някой от бутоните, например Б3, на из-
хода на ЛЕп се появява логическа единица в момента, когато на
изходите на първите три тригера на брояча има следните нива:
И Електрониката в прегледите на ТНТМ—ки. 4
161
Qi Q’ Qs
о i о
Това e във времето, през което трае третият импулс. Тази
логическа единица се подава на входа на ЛЕ1Э. Другият вход
на ЛЕ13 е свързан с изхода Q4. По този начин на изхода на ЛЕ13
се явява логическа нула, която се подава към ЛЕ12 и ЛЕп.
Първият от тях чрез ЛЕ3, ЛЕ; и ЛЕ3 осигурява преобразуването
на третия импулс в пакет, запълнен с импулси с честота на пов-
торение не 2400 Hz, а 3000 Hz. Това е така, защото, след като на
входа на ЛЕц постъпи сигнал логическа нула, той спира подава-
нето на импулси с честота на повторение 2400 Hz към ЛЕ-;.
По такъв иачин при посоченото съответствие, а именно 1-ва
команда — 1-ви импулс... 8-а команда — 8-и импулс, когато
е натиснат някой (или някои, може и всичките) от бутоните
Ei-i-Б», съответният му импулс ще се преобразува в пакет, за-
пълнен с импулси с честота на повторение 3000 Hz, докато оста-
Фиг. 4.27
налите импулси ще бъдат запълнени с честота 2400 Hz. Веднага
стара ясно, че винаги ще има едно закъснение, една разлика във
времето между натискането на бутона и предаването на команда-
та. В случай най-голямото закъснение е 96 ms «0,1 s. Това е на-
162
Фиг. 4.28 a
a)
фиг. 4.28 б
164
пълно допустимо при управление на модели или в други случаи
от любителската практика.
Принципната схема на предавателя е показана на фиг. 4.27.
Печатните платки, върху конто се монтира предавателят,
са показани на фиг. 4.28.
О/
Фиг. 4.28 в
В приемника (фиг. 4.29 а) на системата се извършват след-
ните процеси. Високочестотните трептения от антената се пода-
ват на трептящия кръг Llt Clt който има индуктивна връзка с
кръга L2> Сг-' Чрез транзистора Т\ се осъществява смесването на
входния сигнал с този от хетеродина, изпълнен с транзистора
Тъ. В резултат на смесването в трептящия кръг L3, С6 се отделят
сигнали с честота, равна на разликата от честотите на двата сиг-
нала: /м = /вх—/хет=455 kHz. От трептящия кръг La С6 сигна-
лът с междинна честота се подава на пиезокерамичния филтър
ПКФ, който осигурява селективността по съседен канал. След-
165
ват още две стъпала (Т2 й Т3) за усилване по междинна честота.
Трептящият кръг С10 служи за товар на последнего стъпало на
междинночестотния усилвател. Чрез С1Э и Д3 се осъществява ав-
томатичного регулиране на усилването, което обхвата стъпала-
Фиг. 4.28 г
та, изпълнени с транзисторите Т2и Т3. От бобината L6 се взе-
ма междинночестотен сигнал, който се подава към диода Д4 за
демодулиране. След е включен еднотранзисторен нискочесто-
тен усилвател. От него усиленият нискочестотен сигнал се пода-
ва към формирователя (фиг. 4.29 б). На изхода на НЧУ се полу-
чава напрежение, което има същата форма като показаното на
последната графика на фиг. 4.26 6. Формирователят има за за-
дача да преобразува пакетите импулси с честота иа повторение
2400 (3000) Hz в осем импулса с продължителност 3 ms и един
166
Z9I
9 ‘v ^иф
cr-“*
Фиг. 4.29 в
синхронизиращ импулс с продължителност 24 ms, т. е. чрез него
трябва да се получи сигнал, който има формата на графиката,
показана като предпоследна на фиг. 4.26 б.
168
Формирователят се състои от изправителя, свързан по схе-
ма с удвояване на напрежението (C1F Д1Г Д2, С2). Следва триге-
рът на Шмит (7\, Tt). Логическият елемент ЛЕг, включен след
тригера, съгласува последний с брояча (тип 7490). На изхода
на ЛЕг се получава точно такъв сигнал, какъвто има на изхода
на ЛЕ* в предавателя (фиг. 4.26 а).
Синхронизиращият импулс трябва да се подаде на входа
за установяване на брояча 7490 в състояние 0000. Това са кра-
чета 12 и 3 на корпуса на ИС. По тази причина той трябва да се
отдели от поредицата импулси. За целта с елементите 7?6, Дв,
Д3 и Сз е реализиран селектор, който пропуска (отдели) само им-
пулси с продължителност, по-голяма от 10 ms.
Селекторът работи по следния начин. При постъпване на
положителен импулс в общата точка на резисторите R6 и кон-
дензаторът С3 започва да се зарежда през резистора Д6. След на-
стъпване края на импулса зареденият кондензатор започва да се
разрежда пред диода Д3 и резистора Re, но вече значително по-
бързо. В случая разреждането става за около 20 пъти по-малко
време. След кондензатора Сэ е включен тригер на Шмит, изпъл-
нен с елементите Т4, /?7, Дв и ЛЕ2 и ЛЕЭ. През време на импул-
сите с продължителност 3 ms кондензаторът Сэ не може да се за-
реди до прага на обръщане на тригера. През време на синхрони-
зиращия импулс Сэ успява да се зареди до прага на обръщане на
тригера и на изхода на ЛЕЭ се получава логическа нула, която
се инвертира от и по този начин броячът се поставя в поло-
жение 0000. Селекторът се захранва чрез емитерния повторител,
изпълнен с транзистора Тэ.
По този начин се получава синхронизиране на броячите в
приемника и предавателя, т. е. еднакво състояние на изходите
Qi, Qu Qa- Състоянието на изходите Q4 не е съвсем еднакво, но
това се получава поради изискването за по-продължителен син-
хроншираш, импулс; за тази цел в предавателя е използуван брояч
до 16. В приемника е важно сигурно да се отдели този импулс, а
броячът може да бъде и до 10, както е и направено.
Изходите на брояча се подават на входовете на двоично-де-
сетичен дешифратор тип 7442. Чрез дешифратора (и брояча) от
поредицата от 8 импулса се получават осей отделни импулса —
на изходите на дешифратора. Тези импулси обаче имат същата
продължителност (3 ms) и пауза между всеки два импулса 93 ms.
Освен това още няма информация за подадената команда. Пос
ледното се осъществява с помощта на активния електронен фил-
тьр, изпълнен с транзистора Тв. Когато от изхода на НЧУ на-
суперхетеродинния приемник се получи пакет, запълнен с им-
169
пулей с честота на повторение 3000 Hz (трептящият кръг С&
е настроен на тази честота), транзисторът Т6 се насища. Всички
описани дотук процеси се виждат много ясно от графиките на
фиг. 4.29 в.
Насищането на Т6 отпушва транзистора Тв, който от своя
страна осигурява захранване на емитерите на тразисторите 7,4-
Т14 чрез резисторите R23-i-R30- Базите на тези транзистори Чрез
резисторите /?154-/?22 са евързани с изходите на дешифратора
7442. В колекторните вериги на Т2-^Тц са включени диодите Д6-г-
Д13, кондензаторите Св4-С1Э и резисторите R31 + R33. Времето,
за което може да се зареди всеки един от кондензаторите С9+С13.
през съответния му диод, двата наситени транзистора и резисто-
рите със стойност 22 Q (един от /?2э^^зо)> е от порядъка на 0,44-
0,5 ms, докато времето за разреждане през резистора със стой-
ност 13 kQ (един от R3i-t-R33) и базовата верига на съответния
транзистор (един от 7164-722) е около 120 ms. Теоретично това
време е по-голямо, но в случая е важно времето, през което съот-
ветният транзистор е наситен. По такъв начин се осъществява
запаметяването на подадената чрез един кратък (само 3 ms) им-
пулс команда за време, достатъчно за пристигането на следващия
импулс. Последният ще пристигне (ако командата продължава
да е подадена) след 93 ms. Запасът от около 25 ms е необходим за
сигурното действие на системата.
На графиките на фиг. 4.29 в е показана формата на напреже-
нията на изходите на различните елементи при подадена трета
команда. При съпоставяне на графиките от фиг. 4.29 в и 4.26 б
се вижда веднага същността на пронесите, конто се извършват
в приемника и предавателя и връзката помежду им.
Оригиналите на печатните платки и разположението на еле-
ментите на приемника са показани на фиг. 4.30. С така посоче-
ните транзистори 71Б4-722 може да се управляват изпълнителни
елементи с консумация до 60-i-80 mA. Ако е необходимо да се
увеличи токът до 0,6 А, може да се използува съставен транзистор
или да се добави мощен PNP транзистор. В последняя случай
максималният консумиран ток достига 1,5 А. Може да се включи
и електромагнитното реле, което да управлява консуматора.
Тези варианти са показани на фиг. 4.31. За първия от тях е пред-
видено място на печатната платка. Във втория вариант е по-доб-
ре мощният транзистор да бъде разположен непосредствено до
управлявания консуматор. Същото се отнася и за релето.
Външният вид на готовата система за радиоуправление е
показан на фиг. 4.32.
В заключение трябва да се каже, че благодарение на изпол-
170
зувания принцип са намалени масата и размерите на апаратурата
спрямо апаратури с подобии възможности. Далечината на дей-
ствие на апаратурата е 1000 ш.
4>иг. 4.30 а, б
4
171
Когато се правят тренировки „на сухо", поради факта, че
цифровата част на апаратурата е монтирана на отделяй платки
е възможно да се използуват още два режима на работа. При уп-
равление на автомодел е достатьчно да се свържат с двоен тьнък
6]
Фиг. 4.30 в, г
Юм изтинитыляпе меканизми
г)
172
многожичен проводник изходът на ЛЕ8 (фиг. 4.26 а) с входа
(кондензатора Сх — фиг. 4.29 б) на формиращото устройство и
„масите" на двете платки, за да се получи проводникова осем-
канална система за телеуправление.
Фиг. 4.31
Вторият режим на работа се получава, като изходът на ЛЕ8
се свърже с входа на нискочестотен усилвател с мощност 2-4-4
W, който захранва индуктивен шлейф. На мястото на суперхе-
теродинния приемник се включва приемникът на системата с ин-
дуктивна връзка — фиг. 3.15, печатна платка фиг. 3.16. При
това положение се получава осемканална система за телеуправ-
ление с индуктивна връзка между приемника и предавателя,
която е много подходяща за трениковки в закрити помещения;
в случая основните характеристики на системата се запазват
в зоната на действие на шлейфа. Това е особено важно, защото
при тренировки „на сухо“ с варианта, при който се използува
проводникова или индуктивна връзка, и при реалните условия —
с радиовръзка между приемника и предавателя, ще се работи по
един и същи начин, дори и с една и съща апаратура. Това спо-
мага да се изучат „тънкостите" на дистанционного управление
без рискове за модела и апаратурата, а освен това няма да се
излъчват в ефира ВЧ сигнали, конто винаги може да се явят като
смущаващи за друга подобна апаратура.
Накрая трябва да се отбележи, че пускането в действие,
настройването и монтажът на апаратурата за радиоуправление и
особено на предавателя трябва да става само при наличие на
173
точни уреди за настройка. Най-добре е за целта да се работа в
радиоклуба или сТанцията на младите техници. За използуването
на апаратурата е необходимо да се получи разрешение от Ми-
нистерството на съобщенията.
Фиг. 4.32
174
4.5. ФОТОТЕЛЕФОН
Фототелефонът представлява безпроводниково средство за
свръзка, което използува (както личи от името му) светлинен канал
за предаване на информацията. С откриването на лазера интересы
към средсТвата за свръзка, конто използуват светлинен канал, се
Фиг. 4.33
повиши много и вече функционират не само опитни, но и проми-
шлени образци на такава техника. На фиг. 4.33 е показана бло-
ковата схема на един светлинен телефон1. При използуване на
обикновен недефицитни материали разстоянието между двата
пункта може да достигне 600—800 m при добро качество на свръз-
ката.
Във всеки пункт има приемник и предав'ател на амплитуд-
но модулиран светлинен лъч. Предавателят се състои от усил-
вател на ниски честоти УНЧ, в чийто вход е включен микрофо-
ны М. Преобразуваните от микрофона и усилените от УНЧ сиг-
нали се подават към модулатора, който модулира амплитудно
(по силата на светене) източника на светлина — в случая Л.
1 Това е другою му наименование.
175.
Веднага трябва да се отбележи, че поради топлинната инертност
на нагряваната жичка на лампата модулацията е възможна само
до честоти около 4—6 kHz. Освен това КПД на източника е съв-
сем малък (не повече от 5%), което обаче е напълно достатъчно
за случая. В предавателя е включено и устройство за повикване,
Последното представлява генератор, който изработва сигнал t
честота 2100 Hz. При натискане на бутона „Повикване" генера-
торът заработва и подава към модулатора сигнал за тонално
повикване.
' Основен елемент в приемника, който определи неговата чув-
ствителност, е фотоелектрическият преобразувател. В случая
това е фотодиодът 1РР75 — производство на ЧССР, конструиран
Фиг. 4.34
точно за такива цели. След него е включен нискочестотен усил-
вател, чийто изход захранва телефонната слушалка Сл. Освен
към слушалката изходът на УНЧ е свързан и към електронния
филтър, настроен на честота 2100 Hz. Той служи да преобразува
176
тоналното повикване в т. нар. индукторно повикване — да за-
действува звънец. Във всеки фототелефон има и захранващ блок-
•^рансфэрматор и изправител. Много важна част на фототелефона
е оптическата му система, с която става насочването, концентри-
рането и приемането на светлинния лъч. Тук за съжаление въз-
можностите на любителите са твърде ограничени и това ще тряб-
ва да се компенсира с повече търпение и щателно настройване.
На фиг. 4.34 е показана принципната схема на предавателя
ла фототелефона заедно със захранващия блок. Транзисторите
Т\ и Т2 са свързани в схема на нискочестотен усилвател с гал-
ваническа връзка между стъпалата. Режимът на двата транзи-
стора се установява с резистора Д3, така че спадът на напреже-
ние върху Д4 да бъде 2 V.
Модулаторът включва в себе си резисторите Re и и състав-
ният транзистор, образуван от Т3 и Т4. Еквивалентният транзи-
стор има NPN структура и работи в схема с ОК. В колекторната
му верига е включен светлинният източник Лг — 6,3V/О,ЗА
скална лампа. Напрежението върху нея трябва да бъде 5,8±=0,1 V.
То се получава автоматично, ако се спазят номиналните стой-
ности на Де и Д7. Чрез кондензатора С4 към входа на модулатора
се подава сигналът от УНЧ.
Транзисторите Тъ и Тй са свързани в схема на мултивибра-
тор. Честотата на генерираните от него импулси е 2100 Hz —
това е генераторът за тонално повикване. Когато не е натиснат,
>бутонът Б шунтира захранването на транзистора Та и мултивиб-
раторът не работи. При натискане на бутона се премахва шунти-
рането и с кондензатора С6 на входа на модулатора се подават
генерираните от мултивибратора правоъгьлни импулси. Чрез
делителя Д13, Д14 амплитудата им така се подбира, че осигурява
-50% модулация на светлинния източник. Това позволява да се
получи по-добър КПД на източника. Въпреки че в този случай се
повишават изкривяванията, това не е от значение, защото се пре-
дават импулси, а не говор.
Захранващият блок се състои от звънчевия трансформатор,
мостовия изправител Дх — Д4 и стабилизатора за напрежение
®V, изпълнен с елементите 7,, Тв, R3, R„, ценеровия диод Дв
и кондензаторите Св и С1о. Изправителят се включва към намот-
ката за 5 V, която при консумация 300 mA дава напрежение 8 V.
По такъв начин върху кондензатора С7 се получава изправено и
филтрирано постоянно напрежение с големина 10—11 V, което
се стабилизира на 8 V.
Намотката за 3 V се използува за захранване на променливо*
токовия звънец (зумер).
12 Електроииката в прегледите на ТНТМ—кв. 4
177
He e нужно транзисторите Tt и T9 да се монтират върху радиа-
тори, защото разсейваната от тях мощност не превишава 0,7—
0,9 W. На печатната платка на предавателя (фиг. 4.36 а) са пред-
видени отвори за непосредственото им монтиране върху нея.
Фиг. 4.35
Принципната схема, на приемника е показана на фиг. 4.35-
Диодът (силициев фотодиод тип 1 РР75) работи като източник
на е. д. н. След него е включен операционен усилвател тин 741.
Коефициентът на усилване по напрежение е около 300. При та-
това усилване горната гранична честота на усилване е 3+4 kHz.
Това в случая е предимство, а не недостатък, защото за ефектив-
ното предаване на говор е достатъчно честотна лента 0,3-ь3,4-
kHz (дори 0,3-=-2,7 kHz). Освен това се намаляват и ,'шумовете,
тъй като техният спектър започва от 4 kHz нагоре. От изхода
на операционния усилвател сигналът се подава към усилвателя,
реализиран с транзисторите 7\ и Т2. Той е същият както в пре-
давателя и се настройва по същия начин. Слушалката е вклю-
чена към изхода — колекторът на Т2 чрез кондензатора Св и ре-
зистора /?10.
Транзисторите Т3 и са свързани в схема на'постоянно-
178
токов усилвател. На входа му има включен паралелен трептяЩ
кръг LCa, който е настроен на честота 2100 Hz. В изхода му —
колекторът на Tit е включено електромагнитното реле което
с контакта си управлява звънеца Зв.
а/
Фиг. 4.36 а, б
Когато на входа на филтъра се подаде сигнал с честота 2100
Hz, променливото напрежение върху кръга LC9 нараства. То се
изправя от емитерния преход на Т3. Вследствие на това се увели-
чава колекторният му ток, който се явява като базов за ТУ Послед-
179
ният увеличава колекторния си ток и релето се задействува
То включва звънеца на телефона.
Тъй като в спектъра на човешката реч фигурират и трепте-
ния с честота 2100 Hz (тяхната амплитуда и продължителност не
6) 2!
Фиг. 4.36 в, г
180
са постоянни и имат малка стойност), вземат се специални мерки
против възбуждане на филтъра от съставки на рента с честота
2100 Hz и продължителност <0,2 s. Това се осъществява с гру-
пата /?1г, С7. Тя забавя задействуването на релето с 0,2ч-0,3 s,
което е напълно достатъчно за конкретния случай.
350
Фиг. 4.37
Печатната платка на приемника е показана на фиг. 4.36 б.
Печатните платки на предавателя и на приемника се монти-
рат в кутия от полистирол (фиг. 4.37), към която се прикрепва и
оптическата система. Последната може да се реализира с лещи
или рефлектори. Във втория случай се повишава качеството и
далечината на свръзките, защото се използува по-пълно светлина-
та на източника. Регулирането и настройването на оптичната
система в този случай са по-трудни (особено на приемника).
За правилното и безотказно действие на фототелефона е нуж-
но кутията му да бъде добре закрепена, защото всяко изместване
на лъча води до влошаване на свръзката или до прекъсването й.
В конкретния случай са употребени лещи с оптическа сила 8D
(диоптъра). Лампата и фотодиодът трябва да са монтирани на
разстояние 12,5 ст от лещите. При у потреба на други лещи раз-
стоянието се изчислява по формулата
където d е търсеното разстояние;
D — оптическата сила на употребената леща в диоптри.
Настройването на фототелефона се извършва в следния ред.
1. Двата апарата се поставят на разстояние 5ч-20m един
срещу друг. Натиска се бутонът Б (фиг. 4.34) в единия пункт.
181
3 слушалката на другия пункт трябва да се чуе сигнал с честота
2100 Hz, а звънецът да звъни. Ако звънецът не звъни, с тример-
потенциометъра Кь се увеличава амплитудата на подаваните на
базата на 7\ нискочестотни сигнали. След това се доуточнява мя-
стото на фотодиода, така че в слушалката да се чува най-силно
сигналът с честота 2100 Hz.
2. Увеличава се разстоянието до 100 т, при което качеството-
на свръзката- трябва да се запази.
3. На разстояние 100ч-200 m свръзката е възможна, но има
значителен шум и нестабилнрст.
Ако вместо лещи се употребят рефлектори, например от
автомобилей фар, разстоянието на сигурна работа се увеличава
до 600-7-800 т. При такива разстояния от особена важност &
стабилното закрепване на двата фототелефона.
4.6. СИСТЕМА ЗА НАСОЧВАНЕ НА ВЕРИЖНИ АВТОМОДЕЛИ КЪМ
СВЕТЛИНЕН ИЗТОЧНИК
Обикновено верижните автомодели имат два постоянно -
токови електродвигателя за задвижване на двете вериги поот-
делно. Това дава възможност сравнително лесно да се реализира
схема за автоматично насочване и водене на модела.
Показаната на фиг. 4.38 принципна схема представлява едно
просто и интересно решение за независимо управление на два
постояннотокови микродвигателя. Използувана е интегрална
схема тип 75450, съдържаща два двувходови елементаИ — НЕ и
два транзистора. Чрез тримерпотенциометрите Rr и 7?3 се регу-
Спецификация
Елементи Вид и стойност Броя Възможна эамяна
1 к2 0,125 W Т римерпотенциометър 5 9102 ч-1,1 к2
22 ка 0,5 W 2 тримерпотенциометър
Г1( Т2 КТ 805 2 50 к20,5 W КТ 806
ИС 75450 1
Д&2 Постояннотоков ел. двигател 4,5 V 2 ФСА-1
ФСи ФС2 Фотореэгсгор ФК-2 2
182
лира нивото на осветление, при което на входовете 2 и 13 наин-
тегралната схема ще се получат логически нули. Транзисторите
в интегралната схема и съответно мощните транзистори 7\ и Tt
са свързани в схема на съставён транзистор. В колекторните
Фиг. 4.38
фиг, 4.39
183
вериги на 7\ и Т2 са включени електродвигателите, задвижващи
двете вериги на модела. Схемата дава възможност и за изменение-
на скоростта на въртене в зависимост от степента на осветяване.
Графичният оригинал на печатната платка и разположе-
нието на елементите върху нея са показани на фиг. 4.39 и 4.40-
Фиг. 4.40
184
ЛИТЕРАТУРА
l. ’B ъ л к о в, С т. Анализ исинтез на интегрални схеми. С., Техника, 1977.
2. *Д имитрова, М., И. Банков. Импулсни схеми и устройства. С.„
Техника, 1977.
3. Конов, К. Импулсни и цифрови схеми с интегрални ТТЛ елементи.
С., Техника, 1979.
4. Конов, К., А. Щ е р е в. Интегралните схеми в практиката — ч. I.
С., Техника, 1976.
5. К о н о в, К. Интегралните схеми в практиката, ч. II. С., Техника, 1977.
6. К о н о в, К. Електронна индикация, С., Техника, 1977.
7. Ленк, Дж. Справочник по современным твердотельным усилителям.
М., Мир, 1977.
8. Л е н к, Д ж. Наръчник по операционни усилватели, С., Техника, 1980.
9. Рутковски, Дж. Наръчник по операционни усилватели. С., Тех-
ника, 1978.
10. Ш н л о, В. Линейные интегральные схемы. М., Советское радио, 1979.
11. Шишков, Ат. Полупроводникова техника, ч. I. С., Техника, 1979.
12. Василев, М. Любителски устройства за телеуправление. С., Техни-
ка, 1979.
185
СЪДЪРЖАНИЕ
Въведение ..................................................... 5
ГЛАВА ПЪРВА
Любителски уреди за измерване и настройка...................... 5
1.1. Сигналгенератор за честоти 100 kHz-?-20 MHz................ 5
1.2. Тонгенератор за честоти 10Hz4-100kHz .......................... 9
1.3. Импулсен генератор за честоти 0,1 Hz4-100 kHz..............13
1.4. RLC-мост ......................................................16
1.5. Уред за измерване коефициента на усилване по ток В на транзисто-
рите .............................................................19
1.6. Измерител на капацитет ........................................23
1.7. Пробник на логически нива с цифрова индикация..............26
1.8. Кондензаторен честотомер ......................................28
1.9. Сигналотърсач .................................................30
1.10. Универсален токоизточник .................................... 33
1.11. Стабилизиран токоизправител за напрежение 2x20V/l,5A . . 39
1.12. Чувствителен микроамперметър — приставка към мултицета Ц-20 44
1.13. Променливотоков волтметър с линейна скала................ 46
1.14. Уред за измерване толеранса на съпротивление..............50
1.15. Генератор на предварително програмируем брой импулси ... 56
ГЛАВА ВТОРА
Електронни устройства за бита и „Направи си сам “В.........61
2.1. Зарядно устройство за херметични акумулаторни батерии .... 61
2.2. Токоизправител за ВЕФ и други устройства ..................62
2.3. Разговорно устройство, изпълнено с интегрална схема UL 1498 R 64
2.4. Синхронен тиристорен ключ, изпълнен с ИС 75450 ........... 68
2.5. Тиристорен регулатор с пропускане на цели полупериоди .... 72
2.6. Регулатор на скоростта на въртене на ръчна дрелка..........75
2.7. Часовник за експонация ....................................77
2.8. Постояннотоково захранване за луминесцентни лампи .... 80
2.9. Сензорни бутони и ключове..................................82
2.10. Цифрово реле за време ....................................85
2.11. Автоматично музикално устройство .........................91
ГЛАВА ТРЕТА
Нискочестотната техника в младежките клубове..............95
3.1. Висококачествено крайно стъпало с мощност 20—20 W .... 95
3.2. Смесителей блок .........................................101
3.3. Блок за формиране на амплитудно-честотна характеристика . . . 103
186
3.4. Универсален тонкоректор ...................................10G
3.5. Предусилватели ............................................108
3.6. Захранващ блок ............................................113
3.7. Система за озвучаване на младежки клуб, изпълнена с разгледанитв
блокове вт. 3.1 —т. 3.6.........................................116
3.8. Крайно стъпало с мощност 50 със защита и самостоятелно за-
хранване .......................................................121
3.9. Аудиовизуално синхронизнращо устройство ...................127
3.10. Цветомузикално устройство ................................132
ГЛАВ А£Ч<Е Т В Ъ Р Т А
Устройства заудистанционно измерване н управление.......137
4.1. Универсален трипозиционен регулатор ...................137
4.2. Индуктивно телеуправление, изпълнено с ИС 7450 .......... 143
4.3. Акустично телеуправление ...........................154
£4.4. Система за радиоуправление ...........................158
4.5. Фототелефон 175
4.6. Система за насочване на верижни автомодели към светлинен из-
точник .........................................................182
187
ЕЛЕКТРОНИКАТА В ПРЕГЛЕДИТЕ НА ТНТМ, кн. 4
Аатори: Минко Димитров Василев
Олег Ефчов Спасов
инж. Васал Милков Василев
Рецензенти: к т. н. инж. Атанас Иванов Шашков
Петър Христов Христов
TI ъ р в о и!да и не
Код 03
9533123311
3172—64—81
Иадателскн № 12636
Научен редактор: инж. Василка Христова Петрова
Художник: Гълъб Гълъбов
Художник редактор: Стефан Десподов
Технически редактор: Любчо Иванчев
Коректор: Станка Митева
о
Дадена за набор на 30. V. 1991 год.
Подписана аа лечат на 5. XI. 1981 год.
Излязла от лечат на 30. XI. 1981 год.
Формат: 60x84/16
Печатни кола 11,76
Иадателски коли 10,96
УИК 10,36
Тираж 5000 + 85
Цена 0,79 ла.
Държавно иадателство .Техника*, София, бул. .Руски* Ns 6
Държавна печатннца .Георги Димитров* —Дмбол
ЦЕНА 0,79 ЛВ.