Б И БЛИ	ОТЕ НА
I Елена РЖевсИая
БЕРЛИН,
МАИ 1945
БИБЛИОТЕКА
НЕВИДИЛЛИЯТ
ФРОНТ
ЕЛЕНА РЖЕВСКАЯ
БЕРЛИН,
МАЙ1945
Записки на военная преводач
' 1970	. ,
ДЪРЖАВНО
ВОЕННО ИЗДАТЕЛСТВО
СОФИЯ
Пре веде от руски
Г а в р а и л а Гавраилова Христов
Елена Ржевская
Берлин, май 1945
Издание дополненное
Москва
Советский писатель, 1967
942/999
КЪМ ВАРШАВА
В края на 1944 година 3-а ударна армия,
в щаба на която бях военен преводач, беше
прехвърлена в Полша. За първи път през вой-
ната нашата армия се придвижваше по желе-
зопътна линия. Преминахме Седлец. През
заледеното стъкло на вагона зърнах осветено
прозорче с елхичка на перваза. Коледа.
Цели три години вървяхме по земя, по която
шествуваше само война. А там, зад това мяр-
нало се за миг прозорче, някакъв непознат свят,
макар и тежък, подтискащ, оскъден, но все
пак жив. Той вълнуваше сърцето и навяваше
мисли за мира.
Но пред нас беше Варшава. За нея трябва
да се разкаже отделно, мимоходом тук е не-
възможно.
Ние навлязохме във Варшава през пред-
градието Прага, отделено от града от Висла.
Откъм брега над разрушения град се стелете
мразовита мъгла. До понтонния мост часовой
с конфедератка1 триеше премръзналите си уши.
Повалени във Висла разрушени мостове с пре-
чупени гърбове се подаваха от водата. Полски
войници изгребваха от понтоните вода.
1 Поиска национална шапка с четириъгълен връх.
5
Онова, което се откри пред нас на отсрещ-
ния бряг, не могат да предадат никакви думи.
Руините на гордия град — трагизмът и вели-
чието на Варшава — завинаги ще се запазят в
паметта ми.
След боевете за Варшава войските на нашия
фронт започнаха успешно настъпление и ус-
тремно се придвижваха напред. Ние профу-
чавахме покрай стари разпятия, извисени от
страни на пътя^ и покрай дървени табла с
плакат, изобразяващ боец, приседнал да пре-
намотае партенките си: „Ще стигнем в Берлин! “
По пътя ни настигна заповед за еднодневна
почивка в Н. (името забравих). Оттози населен
пункт в паметта ми са се залазили само малките
му изтърбушени къщи, една сива тенекиена
фирма на хлебарница — „Pieczywo", люлееща
се на телефонен кабел, незатварящи се, отка-
чени от 'пантите врати, скърцащ звук на стъкла
и тухли под краката.
. Шест дни по-късно, след освобождаването
на Варшава, нашите части превзеха град
Бидгошч (Бромберг) и се придвижиха на-
пред, преследвайки отстъпващия противник.
Улиците бяха необичайно оживени. Цялото.
полско население йа Бидгошч се изсипа от до-
мовете си. Хората се прегрыцаха, плачеха,
смееха се. И на гърдите на всеки: червено-бяло
национйлно флагче. Децата тичаха с все сила,
викаха колкото им глас държи и изпадаха
във възторг от собствените си викове. Много
от тях и не подозйраха, чё гласътимпритежава
такива изключителнй възможности, а другитё,
по-големите, бяХа забравили това през петте
мрачни години на гнет, страх, безправие, ко-
6
гато не беше позволено дори да се приказва
високо. Достатъчно беше само да се появи на
улицата руснак, и около него веднагасеструп-
ваше цяла тълпа. В потока от хора, в звъна на
детските гласове градът изглеждаше като про-
летен въпреки януарския мраз и падналия
сняг.
Наскоро в Бидгошч започнаха да се стичат
освободени от фашистките лагери военноплен-
ници: французи, високи суховата англичани
в защитни военни дрехи. Италианците, до не-
отдавна съюзници на немците, озовали се
сыцо тъй зад телените мрежи, откачало се дър-
жаха настрана, но по-късно се вляха в об-
щия празничен поток.
Слезли на паважа,’ без да се отдръпват на-
страна от камионите, вървяха руски и полски
войници, като се прегрыцаха с пуснатите на
свобода хора от всички националностц. Поде-
маха се песни. . . Ето че по тротоара се про-
мъква сляп старец с двуцветно полско флагче
на висок астраганен калпак и с жълто-черната
лента на слепите на ръкава. Той протяга шия,
жадно ловейки звучите на улицата.
Ето леко пийнал полски войник води под-
ръка двама френски сержанти. А пленен аме-
рикански летец с риза в защитен сивозелен
цвят и без шапка спира всеки срещнат и ща-
стливо и весело се смее.
Една пресечка извеждаше към глуха, тясна
уличка, където пр азничният. поток небешепрб-
нйкнал. По уличката се точеше върволица от
хора с покъщнина, натоварена на колйчки, иа
шейнй, на гръб. Това бяха немци отчифлиците,
напускащи своите места и отиващи бог знае
къде. Полско момче на кънкй начело на' неГо-
ляма трупа хлапета им прегради-пътя, Възра-
7
стна немкиня, загърната над палтото с голям
вълнен шал, се мъчеше нещо да му обясни, но
то удряше в изстъпление с тояга по вързопите
им и крещеше: „Заш,о не говорит на полски?
Защо не умееш да приказваш полски?" Аз го
сграбчих за рамото: „Какво правиш? Остави ги."
То повдигна насълзени очи, в конто се четеше
стаена злоба. Погледна ме, по-точно — мбята
полушубка и звездичката на шапката ми, и
отмина. Но продължаваше тревожно да по-
глежда отдалече: струваше му се недопустимо,
че немците днес могат безпрепятствено да хо-
дят по земята след всичко онова, което е
било.
Отново бяхме отнесени от празничната вълна
на широката, просторна улица. Тук хората бяха
обединени от щедрото чувство за свобода и в
този ден всеки даваше без жал мило и драго
един другиму.
Ние не усетихме как ведно с човешкия
поток се озовахме в края на града. Пошосето
насреща се движете колона със синьо-чер-
вено-бяло платнище отпред. Когато колоната
наближи, разпознахме френски военноплен-
ници в износени шинели и сред тях жени,
огънати в одеяла, в чували или само в дрипи.
Това бяха еврейски жени от концлагера. През
всичките десет километра от лагера до града
французите носеха багажа на своите спътнички.
И макар товарът да беше лек, и иглата нали
тежи, когато изтощен човек пътува дълго. .
Някой от бойците извика: „Да живее сво-
бодна Франция!" Французите радостно се спус-
наха към него. А стар ирландец — сержант,
снемайки широкопола шапка, на която имаше
закачена наша гвардейска значка, взета за
спомен от руски войник, като се обърна към
8
французите и към нас, произнесе кратка пла-
менна реч на своя език.
През четвъртия ден, след като нашите войски
освободиха Бидгошч и прогониха противника
по-далеч на запад, а в града останаха само ня-
колко наши подразделения, бе получено съоб-
щение: немците се готвят откъм север за кон-
транастъпление към града.
Беше вече нощ, когато комендантските па-
трули доведоха задържан от тях „език“. Това
беше изпомръзнал войник с шинел до земята,
а главата му беше омотана с дамски шал, както
се увиват немкините. Преодолявайки първата
уплаха, малко позатоплен, немецът се засуе-
ти, сне си шинела и шала. Под шинела се оказа
палто с преметната на врата скъпа кожа от
къртица, под палтото — тясна рокля, изкусно
драпирана над бедрата, под шала —_ разпус-
нати сламени коси.
С една дума, това беше жена, а не войник —
Марта Катценмайер от немския публичен дом
на Флюндерщрасе № 15. Тя избягала заедно
с нощуващия при нея войник. Той скоро се
предал в плен, а тя, бродейки в студа сам-са-
мичка, се върнала назад, като подтичвала със
своето протрито палто. Срещу нея се движели
камиони с червеноармейци. Някой от тях се
смилил над нея и й подхвърлил трофеен шинел.
Ето накратко нейната история. Родила се
към края на първата световна война. Рано ос-
танала без майка, а баща й, военен инвалид и
пияница; се оженил повторно и дал дъщеря си
в приют за сираци. При йзлизане от приюта
Марта Катценмайер, съгласно новите нацистки
закони, била подложена на изпит. Трябвало да
9
отговори на следните въпроси: кога се е родил
Хитлер, кога са се родили неговите родители,
каква е разликата между маса- и стол, кога е
била открита Америка и т. н. Общо взето твърде
много въпроси, девойката се объркала, оплела
се. Насрочен бил поправителен изпит. Пропад-
нала и на него. Ербгезундхайтсамът1 я сметная
за непълноценна и, съгласно закона на Хитлер,
я обезплодили, за да не увреди на расата. По
силата на сыция закон й се забранявало да се
омъжи. Само мъж, по-възрастен от четиридесет
и пет години можел да получи разрешение да се
ожени за нея и отгоре на това — също такъв
като нея, обезплоден. Позорът и недъгът я из-
хвърлили от живота и я докарали до публичния
дом.
( Ние гледахме с изумление. Та ние дори не
сме и чели за подобно нещо. Тя се оживяваше
от въпросите, от вниманието към нея, от това,
че в стаята беше топло, и с привично кокетно
движение оправяше косите си. „Фройлайн лей-
тенант, повярвайте колко е тежко, когато ти
е забранено да се омъжиш! А освен това аз
бих желала да имам млад мъж. Ругаеше живота
в Бреслау, където техният дом се посещавал от
строителни работници, стиснати и мръсни.
Съвсем друго е тук, в Бромберг, на оживения
път от Източния фронт към фатерланда. „Ако
войникът разполага с урлаубсшайн2 и желае
да прекара цялата нош, той плаща сто марки.
Ах, войниците от фронта винаги имаха много
пари.“ Тук тя успявала да отделя по малко на-
страна и за черни дни, за стари години. И кой
знае, ако работите биха потръгнали и по-на-
1 Ведомство за определи не здраврсдовното състоя-
ние при наследствеността,
* Билет за отпуск.
10
татък също така успешно, може би би събра-
ла някоя и друга марка и бй отворила и соб-
ствено заведение.
Тя все не млъкваше. Ние мълчахме потис-
нати, зашеметени.
Марта Катценмайер си отиде. Нейде съвсем
наблизо загърмяха тежки оръдия.
През нощта врагът се опита да контраатакува
И когато най-сетне нашите войски влязоха в
сражение с' противника и неговата атака бе
отбита, макар че трябваше да се очаква тя да се
повтори, всичко си стана пак обичайно и ясно,
тъй като тревога създаваше само неизвестността.
На сутринта наминах в комендатурата. За-
държаните през нощта от комендантския патрул
германски поданички — монахинята Еле-
онора Буш с голяма колосана бяла кърпа на
челото и кабаретната. танцьорка Хилда "Блау-
рок — чакаха, докато им проверят документите.
Монахинята търпеливо разглеждаше голата
стена. Хилда Блаурок, повдигайки полата си,
извади от чорапа флаконче с парфюм, намаза
си ръцете, раздвижи пръсти пред очите си,
помириса длани, облиза широките си устни,
поправи върху челото си модния възел на въл-
нения шал, тръсна дългите си стъклени обици
и се заразхожда из стаята с гъвкава походка.
Появи се сънена Марта Катценмайер, зеле-
ният войнишки шинел се влачеше след нея по
пода, под шинела се подаваха слаби, мършави
Крака с усукани чорапи. Полският чиновник
еърна документите на монахинята, повика Марта
и .Я; попита за адреса. Марта, като се боеше да
не би отново да бъде задържана, поиска да
остави тук шинела и се отправи към масата,
държейки в ръце големи войнишки обуща с
железни скоби.
11
Кабаретната танцьорка, като чу наименова-
нието на улицата, прочута с публични домове,
се обърна към стената и дрезгаво, по мъжки,
се разсмя. Монахинята, боейки се да не се
разсмее, хапеше синята си долна устна.
Седящият на стола боец каза на Марта Ка-
тценмайер по руски гръмко, като на глуха:
— Отменихме, леличко, твоята специал-
ност — и подаде на Марта нейния документ.
В опразнената чакалня се втурна слабичка
жена, сыцо немкиня, бежанка. Тя търсеше
детето си, петгодишно момченце, което загубила
вчера на гарата.
Докато полският служещ телефонираше в
районната комендатура, тя еедеше на пейката
стиснала ръце.
И като че ли онези, конто бяха тук преди
нея, бяха само сенки, с нея сякаш нахълта
самият живот със своята мъка, с отчаянието, с
бедствията на войната.
Телефонните разговори не дадоха нищо по-
ложително. Жената се надигна, като че друго
не е и очаквала. Тя беше тъничка и твърде
млада, съвсем момиче. Не бързаше да си тръгне.
По всичко личеше, страшно й бешеда прекрачи
прага и отново да остане самичка и да тича бог
знае накъде Със своето отчаяние.
— О, господи, колко е студено! — се из-
тръгна от нея.
В първите часове след превземането на
Бидгошч, когато затихващата виелица все още
се извиваше по. улиците, задръстени от коли,
а на кръстопътя гражданите весело разграб-
ваха немския магазин за захарни изделия, се
чу, че наблизо, през два квартала оттук, няка-
12
ква немкиня старица се опитала да подпали
своя дом и в момента трупът й изстивал на
прага. Няколко развеселени момичета се сме-
еха на един полски войник, който се мъчеше
да прекоси площада на дамски велосипед и пад-
на в снега, а друг полски войник, пресичащ
улицата покрай нашата, спряла поради нава-
лицата кола, извади от джоба си кутийка шо-
колад и ми я подаде: „Дръж, да не скучаеш!"
В тези първи часове аз видях и как от огром-
ного здание на' затвора затворниците изска-
чаха на свобода. Между тях имаше една неви-
сока, слабовата жена с некрасиво, но мило-
видно и измъчено лице. Заприказвахме се.
Казваше се Мариана Кунявская. Полякиня.
Работала на тази сыцата Флюндерщрасе в
едно друго заведение от по-ниска категория,
посещавано предимно от поляци и чужденци,
събрани тук по строежа на отбранителен вал.
Сред посетителите бил и един широкоплещест,
тъмнокос, мрачен човек с очила и стънки черни
мустачки — белгиец, учител. Той се влюбил в
Мариана и пожелал тя незабавно да напусне
заведението и веднага щом това се окажело
възможно, да му стане жена. Но според гер-
манский закон за тоталната мобилизация, всекй
бил длъжен да остане на своя пост до края на
войната и на Мариана Кунявская било отказано
уволнениё. Тогава белгиецът Алфред Райланд,
гладувайки и харчейки спестяванията си от
къщи, я откупвал всеки ден. Така продължа-
вало известно време, докато немците поради
приближаването на фронта към Бидгошч поч-
нали да освобождават града от чуждестранните
работнически колонии.
Когато подкарали колоната на белгийците,
Мариана избягала след него. Конвоиращите
13
немци я пропъждали, замеряли я с камъни,
грубо я ругаели и я заплашвали с автоматите.
Тя поизоставала, но пак догонвала колоната,
знаейки, че е обречена.
Хванали я, препратили я обратно и я хвър-
лили в затвора за „лична“ връзка с чужденец.
На другия ден след своето освобождаване
Мариана ме потърси. Едва я познах. Тя беше
наконтена с усърдието на добър познавая —
лилава велурена шапка с леко спусната над
лицето периферия, плътно обгръщащо талията
палто с наметната през врата скъпа кожа. За
мойте войнишки очи тя ми се стори фантастично
изискана. Упъти се към затвора. Разхождаше
се по цели часове край безлюдното сиво здание,
в чийто двор седяха бившите полски тъмнични
надзиратели, облечени в пълно униформено
облекло; потърпевши и те при немците, сега
се гордееха със своя патриотизъм — та нали
беше забранено да се запази дори и тази полска
униформа на затворнически пазач. Сега те
смирено бяха готови да поемат по-раншния си
труд.
Мариана дежуряла край затвора с надеж-
дата, че ако Алфред е жив, той ще дойде да я
потърси тук. И той дошъл. Избягал, изоста-
вайки от колоната, и се завърнал в града.
Мариана ме запозна с него. Той беше мъл-
чалив и млад, широкоплещест, мъжествен човек,
белязан с печата на печално усамотение.
В очакване на контранастъпление на против-
ника атмосферата в Бидгошч видимо ставаше
все по-сурова. • От Москва пристигнаха лица
по репатрацията. Всички, конто бяха излезли
от бромбергските лагери или конто се намираха
в принудителните трудови колонии, трябваше
да се съберат заедно за отправяне в родината.
14
О, колко различии бяха съдбите на хора-
та пр.ез тези дни. Руски военнопленници,
обречени зад телените мрежи на гладна смърт
и изтезания. Поляци — мъченици от концла-
герите. Жалки силуети, белязани с жълта звез-
да на гърбовете — случайно оцелели затвор-
ници от женския еврейски лагер. И редом с тях
лагерите на френски, английски военноплен-
ници със съвсем друг режим. При тях било
разрешено да получават колети от родината,
при тяхдорисе изнасяли самодейни спектакли.
Дружно и изгарящи'от желание се отпра-
вяха хората по пунктовете за репатриране, като
се стремяха колкото се може по-бързо да си оти-
датвкъщи.Старата, още от времетс на предиш-
ната световна война английска песенчица, която
обичахме на времето в института, ме спасяваше.
„It’s a long way to Tipperary11 — казвах аз,
когато ми се случваше да се обърна към ан-
глийски войници, без да знам никакви други
английски думи. Но и тези бяха достатъчни.
Войниците весело откликваха, подхващайки
песничката.
Духът на освобождението нахлу в града и
зарази дори взетите от нас в плен войници на
противника. Тяхната трупа се строи и също
искаше да отиде на пункта за репатриране.
„Ние сме австрийци" — заявяваха те. Налагаше
ми се да им обяснявам. „Господа, засъжаление,
ние с вас още воюваме.“
Задължили и Алфред Райланд до отправя-
нето за родината да не се отлъчва от пункта за
репатриране. Градът се готвеше за бой и
беше въведен военен ред.
В двора на сборния пункт за чужденци
предадох на Райланд поздрав от Мариана.
Заварих го самичък до белгийското флагче.
15
Нейде, неизвестно где, крачеше колоната, а
той, единственият белгиец, оставаше в Бид-
гошч. Той бе разделен с Мариана. Самотният
глас на любовта се давеше в грохота на на-
ближаващото сражение.
Напускайки Бидгошч.за да се придвижим по-
нататък, ние за последен път преминавахме по
неговите нешироки уютни улици между ста-
рите домове от сиви камъни. В белезникавата
светлина на ранното зимно утро чернееха ос-
тровърхите покриви на черквите.
Отпред трупа мъже почистваше от снят
тротоарите. Като се приближихме по-близо,
видяхме на реверите им нарисуван с тебешир
пречупен кръст. По решение на Бидгошския
съвет след всичко, коет.о е било,
немците бяха длъжни да почистят улиците.
Трудно ли е да разберем ожесточението на
поляците! Та нали насилствената германизация
на Полша — затварянето на полските училища,
изхвърлянето от квартирите, нареждането да
се возят само в ремаркетата на трамвая и още
много, много други — родиха този гняв. Как
да не разберем чувствата им ние, премина-
лите през страшни изпитания, през смърт и
разрушения по чудовищните следи на фаши-
стките безчинства!
Колко пъти сме се питали: нима това може
да остане без възмездие, нима те не ще получат
отплата за всичко? Нима нашата ненавист няма
да бъде удовлетворена с мъст?
Но тези мрачни, навъсени фигури, тези раз-
личителни знаци, рисувани по хората с те-
бешир — тежестта на това впечатление си
спомням и до днес.
16
Като че само един ден просыцествува това
градско постановление. По дявблите, по дяво-
лите такова удовлетворение!
П ОЗ Н А и
Щосето за Познан. Безснежна равнина;
събут мъртъв немски войник, замръзнал на
земята; повалени коне; бял листопад от хвър-
лените от нас преди настъплението позиви;
каски, чернеещи се като гарвани по бойното
поле. Колона пленници. Усилващ се артиле-
рийски тътен. Движат се нашите войски —
втори, трети ешелон. Носят знамена, прибрани
в калъфи. Коли, каруци, кабриолета и пеше-
ходци, пешеходци, пешеходци. . . Всичко е
приведено в движение, пъпле по пътищата на
Поли а. В каросерията на камион подскача
старец, седнал йа пейката. Отстрани на пътя,
едва отстранявайки се от камиона, поляк це-
лува ръка на жена. Две монахини с грамадни
белоснежни колосани козирки на главите на-
стойчиво вървят в крак. Жена с траурен креп
дърпа за ръка момче. Тук-таме ивици снят.
Студено. От двете страни на пътя дървета с
варосани стебла.
В град Гнезно в семейството на електро-
монтьор ми показаха писмо, тайно доставено
от Бреслау: „Чи идон росияне бо мы ту уме-
рамы?*'1
Руси я иде, освобождавайки от фашистката
окупация полската земя.
1 Идат ли русите, че ние тук умираме?
2 Берлин, май 1945
17
Днес, $ февруари, нашият армейски вестник
излезе под заглавие: „Плаши се, бой се, Гер-
маний©, в Берлин иде Русия."
„Суверенността над тази територия прина-
длежи на фюрера на великогерманската им-
перия и в негово име тя се осъществява от
генерал-губернатора." Преди една година ге-
нерал-губернаторът Франк заявил: „Ако аз
отидех при фюрера и му кажех: „Мой фю-
рер, докладвам, че аз отново унищожих сто и
петдесет хиляди поляци", той би ми казал:
„Прекрасно, щом като това е било необходимо."
„Фюрерът подчерта още веднаж, че за по-
ляците трябва да сыцествува само един гос-
подар — немецът: двама господари един до
друг не могат и не трябва да сыцествуват; ето
защо трябва да бъдат унищожени всички пред-
ставители на полската интелигенция. Това
ввучи жестоко, но такъв е жизненият закон.
Генерал-гуребнаторството се явява за нас като
полски резерв, като голям полски работнически
лагер. . . Ако поляците се издигнат на по-ви-
сока степей на развитие, те ще престанат да
бъдат работната сила, която ни е необходима."
„Ние сме длъжни да изтребваме населе-
нието, това влиза в нашата мисия за опазване
на германската нация — учил Хитлер своите
съучастници. — На нас се пада са развием тех-
никата по изтребване на населението. Ако ме
попитат какво разбирам под изтребление на
населението, ще отговоря, че имам пред вид
унищожаването на цели расови единици. Имен-
но и това аз се каня да проведа в живота —
грубо казано, това е моята задача."
Войските на 1-ви Белоруски фронт с всеки
изминат ден сломяват отбраната на противника.
Танковете се впиват в гъстоешелонирания, от-
18
бранителен масив и продължават напред, оета-
вяйки на пехотата да затвърди успеха на на-
стъплението. Главните ударяй сили неотстъпно
преследват противника и като страшна лавина
войските се устремяват в пробива, разширявайки
фронта на настъпление. Противникът не можа
да издържи на наложёния му темп на водене
на бойните действия и започна да изоставя гра-
дове, без да успее да ги разруши, да изоставя
дори и невзривени преправи.
Но колкото по-дълбоко в Полша, колкото по-
близкодо германската граница отиваме, толкова
по-упорито се съпротивява фашистката армия.
В изоставените от противника населени места
все по-често се четат грамадните букви по сте-
ните на къщите — хитлеристкото предупрежде-
ние към поляците за затъмнение: „Licht —
dein Todl“ („Светлината — твоя смърт!“).
По стените и вратите на къщите, в трам-
ваите, в служебните помещения и квартирите
е разлепен плакат: черен силует, надвесен над
умален човек — »Pst!“ Шт! Мълчи! Врагът
подслушва!
Близо до Познан' спряхме в пуст дом. На
нощната масичка в полирана рамка* стоеше сним-
ка на момче въвч възторжено вцепенение, със
скръстени на гърди ръце. Баща му, балтийският
немец Паул Фон Хайденрайх, е четял Новия
завет и драмите на Шилер. На неговата пи-
салищна маса лежеше копие от документ, ори-
гинала на който той предявил на собственика—
полския архитект Болеслав Матушевски. На
Матушевски се нареждало незабавно заедно
със семейството си да напусне дома. Разреша-
вало му се да вземе със себе си два комплекта
бельо и едно демисезонно палто. Давал му се
срок 25 минута. . . Хайл фюрер!
19
Ние вече отдавна се придвижвахме по онази
част на полската земя, която фашистите при-
съединиха към райха и се мъчеха насилствено
да понемчат.
Форсирайки реките Варта, Нетце, войските
на Чуйков обкръжиха Познан. Подстъпите към
покрайнините му се преграждаха от мощен
отбранителен кръг от укрепления. Атаките се
разбиваха о тях. Налагаше се да бъдат блоки-
рани укрепленията и да бъдат превзети с
щурм.
Тук, в Познан, на 4 октомври 1943 г.
Химлер заяви: „Дали другите народи живеят в
благоденствие или издъхват от глад, мене
ме интересува само дотолкова, доколкото те са
нужни като роби за нашата култура, в друг
смисъл това не ме интересува."
Познан е един от първите полски градове,
заграбени от Немците. Тук през 1939 г., непо-
средствен© след като немските дивизии завла-
дели провинция Вартегау, се впуснали хиляди
немски фабриканта, партийни чиновници. По-
ляците били из,гонени от всички що-годе удобни
квартири. Те нямали вече нито фабрики, нито
магазини, нямали свои училища, нито лични
вещи. Улиците им били преименувани, ези-
кът — забранен, паметниците съборени, църк-
вите — осквернени.
В крепостните укрепления се настанили
цеховете на „Фоке-Вулф" от Бремен. Поляците
били откарвани на каторжна работа в Гер-
мания. Еврейското население се разстрелвало
в покрайнините.
Така тук тържествувал своята победа духът
на националсоциализма.
За всяка улица на Познан, за всеки дом,
за всяко стълбище се бореха изпитаните в улич-
20
ни боеве сталинградски щурмови отряди. По-
магаха им оръдията, но изходът на боя реша-
ваше винаги щурмът, преминаващ понякога
в ръкопашен бой. Над града пламтеше за'рево:
губейки квартал след квартал, немците палеха
и взривяваха постройките в центъра. В техни
ръце оставаше само познанската цитадела:
древно съоръжение, подготвено за продължи-
телна отбрана. Тя се издигаше над града, об-
хващаше голям площад, към два квадратни
километра. По подстъпите към цитаделата зе-
мята беше изровена от траншеи, след тях кре-
постей вал и мощна стена.
Но останалите райони от града са освободени
от окупаторите и познанските хлебари, ши-
вачи, месари са изнесли на улиците в чест на
Червената армия своите цехови знамена, конто
повече от пет години са пазили с риск на жи-
вота си.
Учениците с труд са се пъхнали в своите
стари униформени куртки и 'Макар че ръцете
им стърчеха из ръкавите и катарамите едва се
закопчаваха, сърцата им се преизпълваха от
гордост: нали запазването на всяка униформа
от стара Полша е било' наказуемо от окупато-
рите.
На улиците бяха излезли любителски орке-
стри. Зазвучаха национални мелодии. Орке-
стрите бяха горещо аплодирани за тяхното
изпълнение и преди всичко за това, че се бяха
залазили: забранено им било да свирят. —
окупаторите се боели от солидарности на хо-
рата, която се ражда под влияние на родната
музика, и жестоко и сурово наказвали наруши-
телите. И квартети, и квинтети като малки не-
легални организации продължавали да съще-
ствуват тайно.
21
Градският магистрат пристъпи към работа.
Отново бяха отворени полските училища, учреж-
дения, почнаха да р'аботят магазините. А тук
именно, в Познан, в цитаделата, все още стоеше
десетхилядна немска войска — остатъци от
познанската групировка. Понякога те се опит-
ваха да обстрелват града, но оръдията им би-
ваха подавени от нашите артилеристи. Гово-
реше се, че чрез подземни ходове, водещи от
крепостта, немски войници проникват на цен-
тралните улици, убиват хора и се преобличат в
цивилно облекло. Крепостта беше обсадена
още по-плътно.
Скоро за противника в цитаделата започна
и да се забравя: в освободения град не им беше
до него. Армията, отделяйки части защурмана
цитаделата, отмина по-нататък. Войските на-
стъпваха вече отвъд границите на Бранденбург
и Померания. Но на нас ни се наложи за още
някое време да останем в Познан.
На четиридесет километра от Познан, в на-
шия тил, в селище, разположено настрани от
главното направление на войната, се намира,
както узнахме, лагер с пденени италиански
генерали. Ние тръгнахме натам.
Немската охрана на лагера избягала още
преди приближаването на Червената армия, а
сто и шестдесетте от никого не охранявани ита-
лиански генерали продължавали да живеят в
лагера. Доскоро те воюваха срещу нас. След
преврата в Италия немското командуване ги
изтеглило в тила на мнимо съвещание и ги обя-
вило за военнопленници. Пред лицето на но-
вите събития те изпитваха същия смут, както
и италианските войници, освободени от Черве-
22
ната армия в Бидгошч. Какви са те за нас —
затворници на немците или неотдавнашни наши
врагове?
Ние преминахме бодливия тел. Пустота.
Само няколко бараки. Двамина режехастрион
греда. Приближихме се по-близко. Като ни
съгледаха, те спряха и ни зачакаха. Двама
възрастни, уморени мъже, два чифта очи на-
въсено и очакващо загледаха към нас.
Поздравихме по немски. Единият от тях —
мургав, с ясно изрязани бръчки на лицето, с
ярък вълнен шал на врата —кимна мълчешком.
Беше генерал Марчело Г. Другият влезе в раз-
говор. Той бе зондерфюрер Балтер Трейблут,
немец преводач, единственото лице от лагер-
ната администрация, останало на своето място.
С побеляла глава, без шапка, с Ъстър нос и
хлътнала навътре горна устна.
Нашият полковник обиколи бараките, съп-
роводен от Балтер Трейблут, и обяви на ита-
лианците — а зондерфюрерът преведе, — че
те са свободни и веднага щом положението на
фронта позволи, ще им бъде оказано съдействие
за завръщане в родината им.
След известно време, когато се позатопли,
а продоволствените запаси в лагера се свър-
шили и италианските генерали се отправили на
път, още веднаж ми се случи да разговарямсъс
зондерфюрера Балтер Трейблут — през нощта
го бяха задържали в градската градина, където
спял на една пейка.
Сбогувал се с италианските генерали и без
да знае какво да прави по-нататък, той се от-
правил към Познан, приближил се до дома, в
който прекарал няколко години, убедил се, че
къщата е заета от полското семейство, живяло
тук преди и изгонено през окупацията, и ста-
23
раейки се да не си навлече нечий гняв, той лег-
нал на пейката в градината, тъй като бил много
уморен и гладей.
Попитах го зато не е избягал заедно с ад-
министрацията и охраната на лагера. Той пов-
дигна рамене и нищо не ми отвърна. После ми
разказа за себе си.
Родил се и живял в Ревел. Имал химическа
Лаборатория за парфюмерийни изделия, конто
продавал в бащината си аптека. Боледувал от
възпаление на дробовете и пътешествувайки по
Италия, се запознал с дъщерята на вицесе-
кретаря на градчето Домазо на езерото Комо. Те
се познавали само-от пет дни и при това итали-
анката не знаела ни дума немски, а Трейблут —
едва ли повече от пет италиански думи. Като
се върнал в Ревел, той се заловил да учи ита-
лиански език, пращал в Домазо множество
пощенски отворени картички и накрая пред-
ложил ръката и сърцето си на прекрасната ита-
лианка Нереида Бетети. Сватбата се състояла
на езерото Комо и Трейблут завел своята ита-
лианка в Ревел с естонско поданство.
— В немската литература е писано много
за верността на немските жени и за лекомис-
лието и коварството на французойките и
италианките. Но аз бях щастлив в своя брак .
Но скоро започнала „репатраци.ята" на нем-
ците и той попаднал в Познан. На новия плац-
дарм националсоциализмът бил представен в
своя класически вид. Тук например не искали
да регистрират дъщеря му, тъй като той я на-
рекъл с италианското име Фиамета — „пла-
мъче“.
Млъкна. Сивите му очи бяха широко отво-
рени и неподвижни. За семейството си нищо не
24
знаеше, към своята по-нататъшна участ беше
безразличен. Той беше безкрайно уморен от жи-
вота в света на нацизма и войната.
Град Познан оставаше все повече в дълбокия
тил на настъпващата армия. Вече форсираха
Одер. Войските на 1-ви Белоруски фронт под
командуването на маршал Жуков преминаха
с бой четиристотин километра за две седмици.
Червената армия беше само на петдесет и пет
километра от Берлин.
На 23 февруари познанската цитадела ка-
пигулира. Командуващият групировката Конел
подписа заповедта за капитулация и се само-
уби. Пленената войска се проточи през града
като многохилядна колона. Тътреха се начело
с коменданта на крепостта генерал-майор Ма-
терн оскотели, обезверени, гладни, нещастни
тълпи в зелени шинели.
В сряда, на 7 март, на Пазарния площад
беше отслужен молебен. На площада пред ол-
тара в плътен строй стояха полски войници.
Недалеч от.олтара се белееха касинките на ми-
лосердните сестри. На всички балкони бяха
спуснати килими. От пресечката бързаха насам
мъже и жени. Площадът сливаше гласовете в
един порив: високо към заоблаченото небе се
въззе величествена песен за слава, благодар-
ност и вяра. Жени с малки дечица на ръцесе
показваха от балконите, за да се присъединят
към общия хор. В този момент тебяха красиви,
лъчезарни и спокойни като тяхната католиче-
ска мадона.
След това командуващият полските войски
прие "парада.
25
Цялата трибуна бё в зеленина. Донесоха
запазеното знаме на градската управа. Отдвете
страни на знамето вървяха жени асистентки,
препасани с брокатни червено-бели ленти.
Премина пехота с каски. На руския три-
ръбест щик на пушките им се ветрееше дву-
цветно флагче. Следваше взвод противотан-
кисти. През тълпата на тротоара се промъкна
жена с високо вдигнат над главата букет. Тяиз-
тича на паважа и даде цветята на командира.
Ето и взвод автоматчици — също с флагчета,
с кожени раници на гърба. Санитар и две сани-
тарки завършваха строя.
Още и още, взвод след взвод, минаваха авто-
матчици по шест в редица. Отпред — командири
с букети цветя, след тях санитар^ със сани-
тарки.
Отново взвод автоматчици, в първата редица
вървяха девойки. Появиха се тачанки, после
конница — в гривите на конете бяха вплетени
двуцветни панделки. Граждански организации
със своите знамена се отправиха към трибуната.
Оркестърът на свой ред застана край трибу-
ната. Плющяха знамена: червени и бяло-чер-
вени.
— Hex жие армия Червона!
— Hex жие! — ехтеше цяла трибуната.
Дечурлига и възрастни се катер^ха по те-
леграфните стълбове, по дърветата, rio църков-
ната ограда.
— Hex жие богатерски Познан.
Над тълпата хвърчаха шапки, към войни-
ците летяха букети живи цветя.
Командуващият, със затъкнат на шинела
букет, развълнуван, приветствуваше марши-
руващите пред трибуната части. Редом с него
стоеше висок и суховат началникът на неговия
26
щаб. Вееха се знамена. Мъж с рижи мустаци
и с кърпа на врата държеше тъмночервено
анаме с изобразени на него глава на крава и
кръстррани топори — беше знаменосецът на ме-
сарското дружество. Знамето на ПРП се но-
сеше от старик със сиви очила. На трибуната
млад човек с износено сиво палто бързо под-
несе към устата си микрофон и като свали шапка
при звуците на химна, започна да води репор-
таж.
Последни край трибуната преминаха бум-
тящи шест танка. И едва заглъхнал техният
грохот, над тълпата се понесе ненадеен радо-
стен възглас, подет от всички: „Жеравй! Же-
равите идат!“
Снели шапки, отметнали глави, хората от-
правиха поглед нагоре, където в просветле-
ното небе над града се носеха завръщащите се
от юг жеравй. Пролет!
Когатр тълпата при църквата се разпръсна,
отново се показаха братските могили зад огра-
дата.
„Тук е погребай майор Судиловский, Иван
Фомич, роден през 1923 година, кавалер на
пет ордена, паднал със смъртта на храбрите в
борбата с немскофашистките окупатори при
щурма на гр. Познан на 15. 02. 45 г. Вечна
слава на героя щурмовакГ
В Познан прекарахме около два месеца и
нещо и през това време градът се изменяше
пред нашите очи. Преди всичко’той ставаше
пролетев. Това като че ли беше нещо обичайно
за природата, но мнозина несъмнено запом-
ниха бързо настъпващата пролет на четиридесет
и пета година с нейните меки ветрове, носещи
27
дъха от разораните за първи път от освободе-
ните полски селяни поля, с нежна зеленина, с
надежди за мир и за труд.
Градът се възстановяваше. Той живееше
все още сурово, но по пролетно оживено. По
къщите висяха вече мазачи и бояджии на сво-
ите скели. Коминочистачи с черни цилиндри и
с пълно снаряжение кръстосваха на велосипеди.
Бързаха към училищата си и познанските уче-
ници. С подскачаща чанта на гръб, срещайки
ме,. всеки от тях ме поздравяваше: „Добър ден,
пани лейтенант!"
Аз. живеех в триетажен дом в квартирата
на полското семейство Бужински.
Стефан Бужински сутрин рано обуваше
къси панталони и закърпена куртка — работ-
ната му куртка — и тръгваше за работа в де-
пото. Жена му, пани Виктория, шивачка по
професия, напоследък увеличи клиентелата си
с нашите девойки регулировчици, конто жи-
вееха на първия етаж. През тази пролет те
бяха пред очите на цяла Европа, затова тряб-
ваше прецизно, по мярка, да нагласят своите
рубашки. От сутрин до вечер те недавахамира
на приветливата и общителна пани Виктория.
С домакинството в семейството се занима-
ваше предимно дъщеря им Алка. Красива, муд-
ничка, тя небрежно отместваше грубите вехти
столове и току замираше в дълбок размисъл
с парцала в ръка. Когато се случеше да се
вгледам в нейните удивително сини очи, поразя-
ваше ме контраста между нейния флегматичен
външен вид и онзи скрит темперамент, който
издаваха очите й. Изглежда, че внейнатадуша
дремеха буйни сили, очакващи своя час. На
какво ще ги отдаде Алка?
Синът на пани Виктория, кръглолико момче
28
с къдрава буйна коса, любимец на майката,
ежедневно, уединявайки се зад правана, сви-
реше на цигулка. Смятаха го за музикално на-
дарен и до войната неговата преподавателка
от музикалното училище го занимавала и в къ-
щи, а срещу това пани Бужинска перяла бельото
на учителката и й почиствала квартирата. ПреЗ
годините на окупацията момчето свирело на
цигулка само скришом от немската полиция.
Веднаж пани Бужинска сподели с мене, че
сега се надява нейният сии отново дабъде приет
в музикалното училище.
Отдръпвайки се малко от манекена, късо-
гледо примижавайки с уморените си светли
очи, някога навярно също такива сини като
тези на Алка, тя внимателно следеше свивките,
отбелязани на талията и рамото на рубаш-
ката.
Нашата ударна армия на генерал-полковник
Кузнецов първа нахлу в Берлин и эавърза
улични боеве в североизточната част на града.
Ние с нетърпение. очаквахме разрешение да от-
пътуваме от Познан. Най-сетне бе получено раз-
порежданё всички да се завърнем в своите
части.
При тази новина аз изскочих на улицата, за-
обиколих нашата къща и се втурнах през пор-
тата. Беше късна вечер. На двора се чернееха
силуетите на колите. Под едната ту светваше,
ту гаснеше ярката светлина на фенер.
Повиках Сергей.
Под колата се под аде ръка с фенер, сетне
бавно изпълзя бам той, шофьорът Сергей, в
гълъбовосин гестаповски мундир, служещ му
за работно облекло.
29
Съобщих му, че тръгваме за Берлин и че е
заповядано към шест часа сутринта да се под-
готвят колите.
Сергей угаси фенера, ние мълчаливо стояхме
в тъмнината.	(
Кой в онези дни не е изгарял от желание да
стигне Берлин! Разбира се, също и Сергей.
Но ние престояхме в Познан повече от два ме-
сеца, а това. на война е цял живот. И Сергей,
увлякъл се в тукашна девойка, успял тайно
да се венчае с нея в църквата. Оттогава на
неговото добродушно и винаги съсредоточено
лице неочаквано се иэписа нещо палаво и не-
естествено лекомислено.
Той изтри ръце о гестаповския мундир и
щракна запалка. Видях пребледнялото му ску-
лесто лице със свъсени вежди. После чух гла-
са му.
— А! Вшистко е все едно — война! — Така
говореха на смях през онези дни в Познан.
На разсъмване ние се стягахме за път. Сер-
гей хвърли прощален поглед на старата емка,
боядисана в лош маскировъчен цвят и с по-
стоянния червен кант по дължината на каро-
серията и на колелата, конто той непрекъснато
подновяваше. С тази пробита от куршумите,
изпотрошена машина той бе пропътувал чети-
рите години на война.
1 Сергей изкара на пътя своя Нов другар —
трофеен мощен форд — осмак/Той го беше
измъкнал от една канавка пред Познан и с
въодушевление го ремонтира. Под прясно боя-
дисаната на четки черна боя прозираха сиви
петна, а по дължина на каросерията и нако-
лелетата се червенееха същцте предизвикателно
гррди ивици — с нас майтап няма!
След него на пътя излезе Ваня — шофьор
30
на такси от Рига, насилствено докаран на ра-
бота в Познан. Той се гушеше в късичка, из-
търкана .велурена куртка с елегантна кройка
и одобрително оглеждаше машината.
Разкопчавайки колана си, Сергей свали ма-
нерката със спирт и му я подаде.
Сергей се озърна ту на едната, ту на другата
страна на улицата. На тротоара се тъмнееше
дребничка самотна фигура. Беше младичко
момиче с къса карирана пола, с дълги крака,
забрадено с кърпа. То съсредоточено наблю-
даваше нашите приготовления за път.
Колите вече се отделяха от местата си. Сер-
гей тихо подвикна:
— Хайде в къщи. На тебе приказвам. При-
бирай се у дома. . .
Тя се обърна и байно си тръгна, катонепре-
къснато се обръщаше. Сергей постоя известно
време, без да мръдне, оправи гънките на ру-
башката си под колана и затръшна вратата на
колата.
Притиснал под мишница манерката, Ваня
приглади с другата ръка редките си възжълти
коси и започна да ни маха за сбогом. Фордът
яростно се дръпна напред, но веднага изравни
ход, тръгна плавно. Аз седях зад Сергей. От-
страни на улицата се носеше бяла пяна — ябъл-
ковите дървета цъфтяха. Градът се пробуждаше.
Регулировчицата при изхода от града даде
знак и бариерата се заиздига нагоре. От къщи
излезе хлапе с чанта на гръб, свали привет-
ствено шапка: „На добър час!“.
Колата излезе на Берлинското шосе. Сергей
спусна стъклото и сне фуражка.
31
ПЪТЯТ КЪМ БЕРЛИН
Отвъд Бирнбаум на контролно-пропуска-
телния пункт (КПП) имаше голяма арка. На нея
стоеше надпис „Тук беше границата на Гер-
мания".
Всеки, който през тези дни е минал по Бер-
линского шосе, е прочел освен този и още един
надпис, изписан с катран от някакъв войник
на най-близкия до арката полуразрушен дом с
огромни разкривени букви: „Ето я прокле-
тата Германия!“
Цели четири години е пътувал войникът до
това място.
Поля, поля. Необработени селски парцели
земя. Малки горички и отново поля и мелници
на хоризонта. На прътове край оцелелите до-
мове по огради и дървета са прострени чар-
шафи, кърпи — белите знамена на капитула-
цията.
Малкият полуразрушен градец Шверин. Вой-
ната се е преместила и тук приглушено, едва
доловимо пулсира животът. На кръстопътя
отсреща върху сива къща на „дах'декермайстер"
(майстор, който поправя къщи) на огромен
плакат момък с кожена полушубка зове: „Огън
по леговището на звяра!“
Град Ландсберг. В заседналия на тротоара
опел без колела се катереха хлапета с бели
ленти на ръкава. Навярно играеха на война.
По прозорците висяха бели чаршафи. Тук има
много жители. Натоварени с денкове, те тикат
препълнени детски колички и всички до един —
и възрастни, и деца .— с бяла лента на левия
ръкав. Не съм си представила, че цялата страна
ще надене белите ленти на капитулация, и не
32
помня да съм чувала подобно нещо. На оце-
лялата улица „Театерщрасе*1 стоеше богато
украсена арка: „Добре дошли!" — това е
сборният пункт на съветските граждани.
Край шосето в покрайнините на града въз-
растен мъж разкопаваше земята. Ние спряхме
и влязохме в къщата. Домакинята, вероятно
свикнала вече с посетители като нас, ни пред-
ложи кафе.
В тази непретенциозно наредена къщица
на пътя на самата война имаше уютна, искря-
ща от чистота кухня,. На полиците в непо-
кътнат строй стояха наредени бирени чаши.
Поставена над бюфета, дяволита леличка беше
разперила порцелановите си фусти. Това ве-
село украшение навярно е било подарено на
стопанката на сватбата й преди тридесет и две
години. Две страшни врйни преминаха отто-
гава, но порцелановата леля е останала цяла
с надпис на престилката: „Kaffee und Bier—das
lob ich mir“ („Кафе и бира — етр какво ми
е най-приятно“).
Излязохме от дома. Мъжът на хазяйката
сееше в рохкавата пръст семена от цветя —
той се занимаваше с бтглеждане на цветя. Край
нас се нижеха бронетранспортьори. Тракаха
вериги. . .
Момченца с бели парцалчета на ръка'вите се
возеха в ръчна количка. Младеж със сив вой-
нишки пуловер слагаше дръжка на лопата.
Високо на небето блестеше немски разузна-
вателен самолет. На разклонението на ВАД1
беше построен павилион. На стената му надпис,
който строго предупреждаваше: „За каране
от лявата страна на пътя водачът се лишава от
Военно-автомобилен път.
3 Берлин, май 1945
33
право.“ Смешно и мило. От това предупрежде-
ние лъхаше нещо ново, някакви закони от
цруг свят — свят, в който няма война.
Покрай кавалерийския полк, разположен в
граничещото с шосето село, край танковата
бригада от резерва на командуващия, като зад-
минахме тежко натоварените с боеприпаси
камирни, ние влязохме в Кюстрин. Град на
Одер, обезлюден, опустошен. „Ключът на
Берлин" — както го наричаха немците.
С мъка се промъквахме през задръстените
с камъни улици, обгорели арматури, изпочу-
пени керемиди. При търсенето на изход през
града нашата кола изскочи на площада. Огром-
ният площад се беше превърнал в гробище на
заобикалящите го преди здания. Подобно на
мрачни каменй блокове те надвисваха отвред.
Вятърът разклащаше откъртена покривна ла-
марина, търкаляща се по земята. Проскърцваха
увиснали гредй. От дупките на стените сеси-
пеше тухлен прах. А сред площада — по чудо
оцелял паметник с бронзова птица на върха.
Боже мой, колко е самотно тук. И тази не-
лепа, глупава, надута птица, сам-самичка сред
страшната каменна пустош.
Отново излизаме на шосето. И отново шир-
нали се полета и горички, а на хоризонта из-
растват мелници. Из полете се скитат гладки
подивели свини.
Падна здрач и движението по шосето се за-
сили. Движеха се танкове „амфибии", оръдия
с механична тяга, конни обози. Пехота на коли
и пеш. По дулата на оръдията, по куполите
на танковете, по колите се ь!яркат надписи:
„Даёшь Берлин!".
Съвсем се стъмни, а движението непрестан-
но нарастваше. Нали нощите са къси, тряб-
34
ваше да се бърга. Пътувахме бавно, без да
палим фарове, заобикаляйки задръстеннте ме-
ста. Обаждаха се зенитки. Отвсички пътища се
нижёха към шосето оръдия, танкове, пехота.
Колите се движеха по няколко в ред, сли-
з:.ха и продължаваха през нивите отстрани на
шосето. И всичко гърмеше, бсботеше, надуваше
слаксони, шибаше конете, мъчейки се да из-
нревари намиращите се пред него.
НО Щ В БЕРЛИН
Центърът на Берлин гореше и огромни ог-
нени езици ближеха небето. Осветените от тях
многоетажни здания изглеждаха съвсем близо,
макар че до тях всъщност имаше няколко ки-
лометра. Широките снопове на прожекторите
шареха по небето. Глухият тътен на нёзатих-
ващата артилерийска канонада се носеше чак
дотук. Тук, в покрайнините, все още стояха на-
стръхнали противотанкови заграждения на вра-
га, а нашите танкове вече се врязваха в цен-
търа.
През сыцата нощ в подземието на импер-
ската канцелария се венчал Хитлер. Когато
впоследствие научих за това, аз си спомних как
се срутваха стените на изгорелите здания,
спомних си дъха на пожаршцата, мрачните про-
тивотанКови заграждения, неумолимия грохот
на танковете, устремени към центъра — към
рейхстага, към имперската канцелария.
Седях на улицата върху изоставена празна
туба до една закована витрина в предградието,
35
докато чакахме да се изясни в щаба къде трябва
да се разположим.
През тази нощ предната линия премина-
ваше през центъра на Берлин. Непрекъснато
припламваха артилерийски огньове. Небето
беше осеяно със звезд и.
Припомних си преправите при Смоленск
през четиридесет и трета година, когато глад-
ните коне отказваха да теглят артилерията и
мъртво уморените хора бяха принудени сами да
теглят оръдията под ураганния обстрел на
врага. И кинооператора Иван Иванович Со-
колников, който с риск за живота си „нави-
ваше“ кинохрониката. Освен за поредния номер
на кинопрегледа част от отпуснатия му филм
Соколников трябваше да изразходва за ис-
торическата филмотека. И той снимаше пре-
правата, бойците, издъхващи под тежестта на
оръдията. . .
Когато придошлата река отряза предните
части от тила и свършиха и последните храни-
телни припаси, Соколников успя да заснеме
за историческата филмотека хвърлените от са-
молетите чували със сухари.
В паметта ми се е врязал „кадър“, който
не е намерил място нито в кинопрегледа, нито
в историческата филмотека: през същата тази
пролет, когато по разтопения сняг все още мо-
жеха да преминат шейни — ох, каква ужасна
мъка беше само тоя път, — видях един наш
войник. Конят, изтощен, беше паднал.до шей-
ната. Войникът го беше разпрегнал, разглобил
стръката на шейната, окачил на нея котелка,
напълнена със сняг, и наклал малък огън. Имаше
най-строга заповед — конете да се пазят до
последна възможност. Но този път клетникът
нямаше да се вдигне.
36
Жълтеникавата вода в котелката закипи,
а конят все още жално, обречено мигаше с очи.
Войникът намръщено чакаше.
Достигнал ли е този човек до Берлин? Да
можеха да дойдат сега тук всички ония, конто
са прекарали войнишката мъка, конто са бед-
ствували от глад, студ, рани и страхове, да
можеха да възкръснат всички ония, конто да-
доха своя живот, да можеха сега да видят те
с каква страшна сила дойде тяхната армия в
леговището на звяра.
ОБРЪЧЪТ СЕ ЗАТЯГА
От три дни вече Берлин еизцялообкръжен.
В теЖки боеве, разгромявайки отбраната на
града район след район, войскнте наЗ-а ударна
армия на генерал-полковник Кузнецов, на
5-а ударна армия на генерал-полковник Бер-
зарин и на 8-а гвардейска армия на генерал-
полковник Чуйков се придвижваха към цен-
.търа: към Тиргартен, към Унтер ден Линден,
към правителствения квартал. Съветският ко-
мендант на Берлин генерал-полковник Бер-
зарин вече бе издал заповед за разпускане на
националсоциалистическата партия и забрана
на нейната дейност.
В мазетата под горящите, сругващи се до-
мове тръпнеха жителите на Берлин. Бяха
зле с водата, оскъдните им продоволствени
припаси се стопяваха.
А на повърхността — непрестанна стрелба,
взривове на снаряди, летящи във въздуха от-
37
ломки от здания, пепел, дим от пожарища,
задух. Населението е в отчаяно положение.
При тези обстоятелства, когато изходът беше
така очевиден, всяка минута на протакане на
тази безсмислена борба е цяло престъпление.
Какви бяха всъщиост плановете на немците
през тези дни?
Взетият в плен на 2 май адютант на Хит-
лер, щурмбанфюрерът от SS Ото Гюнше, пис-
мено отговори на този въпрос.
На 22 април, когато артплерипеките сна-
ряди вече експлодирали в самия център на
Берлин, в 16.30 часа се обстояло съвещание на.
върховното командуване начело с Хитлер.
„Фюрерът възнамеряваше да осъществи на-
стъпление на 9-а армия в северозападно направ-
ление /и настьпление на армейската трупа на
генерала от SS войски Щайнер в южно направ-
ление, той разчиташе да отблъсне разкъсаните,
по негого мнение, слаби руски сили, да до-
статке с пашите главки сили до Берлин и с това
да създаде нов фронт. Тогава фронтът би минал
приблизително по следната линия: Щетин, на-
горе по течението на Одер до Франкфурт на
Одер, по-нататък в западно направление през
Фюрстенвалде, Цосен, Троенбрицен до Елба.
Предварително условие за успеха на това
настъпление беше:
1.	Задържане на фронта по долното течение
на Одер.
2.	Оставане на американците на западния
брягнаЕлбг>.
3.	Успех на левия фланг от 9-а армия, ,на-
мираща се на Одер:
След като началникът на генералния щаб
па сухопътните войски генерал Крепе доложи
за пробив на големи руски сили на фронта
38
южно от Щетин и изказа мнение, че във връз-
ка с това след няколко дни ,-Мекленбург ще
бъде също обкръжен от руските сили,за фюре-
ра трябваше да стане ясно, че сега е напълно
невъзможно да се създаде гореказаният фронт.
Обаче въпреки това беше заповядано на 9-а
армия, на 12-а армия и на армейската трупа на
Щайнер да преминат в настъпление към Бер-
лин."
Гюнше е написал това на шестия ден след
капитулацията, по още пресните следи на съби-
тията със свежа памет:
„На 26. 4. 45 г. престанаха да действуват
последните линии на телефонните връзки, свър-
зващи града с външния свят. Свръзка се под-
държаше само чрез радиото, обаче в резултат
на непрекъснатия обстрел антените бяха повре-
дени, по-точно, напълно излязоха от строя.
Донесенията за придвижване или за хода на на-
стъплението на горепосочените три армии по-
стъпваха в ограничено количество, преди всичко
те пристигаха в Берлин по околен път. На 28. 4.
45 г. генерал-фелдмаршал Кайтел донесе след-
ното:
1. Настъплението на 9-а и 12-а армия вслед-
ствие силното'контранастъпление на руските
сили беше прекратено, по-нататъшното про-
веждане на настъплението е повече невъзможно.
2. Армейската трупа на генерала от SS
войски Щайнер досега още не се е появила.
След което на всички стана ясно, че с това
съдбата на Берлин беше решена."1
На обкръжените немски войски продължа-
вали да подхвърлят пакети с гьобелсовски
1 Всички поместеии 0 тези записки документи (по-
казания, актове, дневници, преписки и др.) се публи-
куват за пръв път.	'
39
листовки, заблуждаващи, подстрекаващи, лъс-
тиви и заплашващи.
В един от последните гьобелсовски „Бер-
лински фронтов лист", наречен в немските
части „бронирана мечка" (мечка с герба на
'Берлин), от 27 април пише:
„Браво на вас, берлинчани!
Берлин ще остане немски. Фюрерът заяви
това пред света и вие, берлинчани, трябва да
направите всичко необходимо, щото неговата
дума да стане истина. Браво, берлинчани! Ва-
шето поведение е образцово! Продължавайте
все така мъжествено и занапред, все така не-
отстъпно, без пощада и снизхождение и тогава
ще се разбият о вас щурмовите вълни на бол-
шевиките. . . Вие ще устоите, берлинчани, по-
мощта пристига!"
Този „лист" ни попадна на 29 април вече
недалеч..от Потсдамския площад.
29 АПРИЛ
На другата сутрин получихме указание
да се отправим към района, откъдето вой-
ските на нашата армия — 3-а ударна армия —
настъпваха в посока към Потсдамския площад.
Рано сутринта преминахме на самоход-
ка една след друга няколко барикади, като
се промъквахме през пролуките, направени от
танковете. Преминахме през противотанковия
ров, засипан с обломки от здания, празни ва-
рели. Къщите ставаха все повече. Но в по-го-
лямата си част това бяха не домове, а памет-
ници на боевете от преди два дена, ту смалени
40
на няколко етажа, ту с една само одимена стена,
забранила сякаш да рухне. На места танковете
са си пробивали път през противотанкови за-
граждения и по гъсеничните следи на такъв
танков път се отбиваха колите, чийто брой
все повече и повече нарастваше.
Движението по улиците на Берлин се ръко-
водеше от смоленските, калининските, рязан-
ските девойки със стройно пристегнатите ру-
башки, преправени навярно у пани Бужинска
в Познан.
Срещу нас се движеха групички французи
със своите талижки с багаж и с флага на Фран-
ция- отпред, маневрирайки сред купища раз-
бита тухли, накръстосани железа, парчетии.
Без да се спираме, ние им махнахме с ръце.
Колкото приближавахме до центъра, тол-
кова по-д’ушен ставаше въздухът. Който през
тези дни е бил в Берлин, не може да не си
спомня този лют и иэпълнен с мирис на изго-
ряло и прах от тухли въздух, пясъка, който
пълнеше устата.
Промъквахме се през стените на разруше-
ните домове. Никой не потушаваше пожарите,
стените димяха и декоративните пълзящи дър-
вета ги обгръщаха с обгорели клони.
Слизайки от мазе в мазе, срещахме се с
немски семейства. Задаваха ни все един и
същи въпрос: „Близък ли е краят на този ко-
шмар?"
Хитлер заяви: „Ако войната бъде загубена,
немската нация трябва да изчезне." Но хо-
рата въпреки неговата воля не желаеха да из-
чезнат. От прозорците се провисваха бели чар-
шафн, калъфки. Според заповедта на Химлер,
всички мъже, намиращи се в къщи, подлежаха
на разстрел.
41
Да се ориентираме по плана на града стана
съвсем трудно. Руските указатели се бяха
свършили, немските пък обикновено изчезваха
ведно със стеките и за разяснение се обръщахме
към срещнатите по улиците жители,-помъкнали
нанякъде своята покъщнина.
През дупките на стените се мяркаха свър-
зочници — прекарваха кабел. Мустакат гвар-
деец колар караше пълна със сено кола и
придъвкваше стръкче трева. Стръкчета сено
се посипваха върху повредения берлински
асфалт. След колата сапьори — тези велики
труженици, на конто не беше разрешено да
грешат два пъти. Премина трупа бойци с ав-
томати, сред тях един с превързана глава. Само
и само да не изостане, да не излезе от строя.
На пресечката видяхме възрастна голо-
глава жена, обвита с отдалеч забележима бяла
кърпа на ръкава. Жената водеше за ръце две
невръстни деца — момченце и момиченце. И на
дветедеца, грижливо сресанц, над лакътя бяха
пришити бели ленти. Когато достигна до нас,
жената високо заговори, без много да мисли
дали я разбират.
— Те са сираци. Бомбардираха дома ни.
Водя ги на друго място. Те са сираци. . . Бом-
бардираха дома ни.' . .
От пролуката на една порта се подаде мъж
с черна шапка. Като ни съгледа, спря се, про-
тегна ръкасмъничък пакет в пергаментова хар-
тия. Разгъна го — пожълтяла кутийка. Отвори
капачката
— „Л'Ориган Коти“, фройлайн офицер. Сре-
щу пакет тютюн.
Постоя, скри пакета в джоба на дългрто си
палто и си тръгна бавно.
По-нататък улиците бяха съвсем пусти. За-
42
прмнила съм еще: еднабудка, облепена с афиши;
тънки перденца като бели протегнати от от-
вора на прозорец ръце; облегнат до къща ав-
тобус с реклама на покрива — огромна обувка
от папие-маше; по- стените категоричните уве-
рения на Гьобелс, че русите няма да влязат в
Берлин.
И все по-често мъртви квартали сбезкрайни
руини.
Колкото повече се приближавахме към цен-
търа, толкова повече се усилваше тътенът на
стрелбата до степей, че ние едва можехме да се
чуваме един друг. Дишаше се тежко, на всяка
крачка ни заплашваше куршум.
Водеше ни изпратеният ни водач — боецьт
Курков. С него някога под Ржев успешно
се измъкнахме от немски- чувал, отворът на
който се затягаше със страшна бързина.
За себе си Курков обикновено казваше: „Аз
съм израснал сред злато.“ Той обичаше да раз-
казва за своята работа в уралската мина. Раз-
казваше не без гордост как веднаж в златната
им мина докарали нова машина и как нещо
позакъсала, а не е така лесно да вземеш да я
захвърлиш, и как се наложило някой от тях
да се изкачи на самия връх на машината. Кой
смелчак ще се наеме? Разбира се, Курков.
„Изкатервам се, значи, на високото, да гледаш
надолу, страх да те побие. А долу жена ми
стой ни жива, ни умряла."
За жена си Курков разправяше, също тъй
хвалейки се, че едва ли е имала и петнайсет
години, когато се омъжила за него. Представяше
всичко така, сякаш той е страшилище в къщи,
а сам пишете на жена си най-нежни писма и
купуваше на военния пазар какви ли не пан-
делчици и пощенски картички. „Жената — про-
43
дължаваше той, — когато беше бременна спър-
ватд ни дъщеря, просто се стесняваше да пз-
лезе на улицата, много млада беше. А когато
дойде време да ражда, улови се за шията ми —•
ще ме удуши. Но мисля си, аз как да е ще
издържа, ти да му мислиш как ще изтърпиш."
Залазила съм писмата, получени от Курков
от къщи, от Урал.
„Добър вечер, радостна минута, здравей,
мой скъпи мъжо Николай Павлович. Изпращам
ти своя сърдечен привет и ти желая всичко
най-хубаво в живота и главно — в бойните
успехи. Коля, пращат ти поздрави още твоите
мили дъщери Галя и Люда."
Жена му пишеше за всичко подробно и
просто. И от това, как тя му спестяваше своите
мъки и преживяван-ия, личеше, че носи пре-
дана и добра душа. А когато съобщаваше за
нещо по-неприятно, пишеше чак когато то е
вече преминало: „Коля, Люда беше твърде
болна, но сега е пак здрава и жива." И нито
оплакване, нито даже въздишка; „Коля, ние тук
бързо прекарваме времето. Най напред дърва
сякохме, после градината копахме."
Писмата завършваха почти по един и същи
начин: „Пиши, Коля, по-често. Писма рядко
получаваме. Когато пристигне писмо, ние много
му се радваме и ви благодарим за писмото. Коля,
засега довиждане, оставаме си живи, здрави,
това и на вас желаем. Целуваме ви 99 пъти и
още един път, па макар и далеко от вас."
Курков участвува в щурма на имперската
канцелария, един от първите се втурна в зда-
нието и бе смъртно ранен от есесовец от лич-
ната охрана на Хитлер. Това се случи, когато
йад рейхстага вече беше издигнато червеното
знаме.
44
ПОСЛЕДНА ЗАДАЧА
По пътните знаци, сочещи направление™ на
движението, по танковете, по снарядите, с
конто се зареждаха оръдията, и. по дулата на
оръдията беше написано с боя: „Към рейх-
стага!". Той беше в сърцето и миелите на всеки
от нас през тези дни в Берлин. Най-важното
държавно здание на Германия. Мястото, където
засёдаваше висшият законодателен орган.
С него е евързана една от най-зловещите
съвременни провокации — подпалването на
райхстага през 1933 г.
Да се превземе райхстагът, да се побие на
върха му червеното знаме, значеше да се опо-
вести на света за победата над фашизма, над
Хитлер. ,	.
На 29 април войските на генерал-полковник
Кузнецов достигнаха Кьонигсплац, от който
започваше фасадата с шестте колони на сивото
здание на райхстага.
Но вниманието на разузнавачите бе насо-
лено не към райхстага, а към „Вилхелмщрасе",.
към имперската канцелария. Пред нас стоеше
единствената задача — последната наша военна
задача: да бъдё заловен Хитлер.
Не може да се твърди, че ни беше известно
със сигурност тогава, че в скривалището под
райхсканцеларията се намираше Хитлер със
своя щаб. Сведенията, с конто разполагаше
разузнаването, бяха оскъдни, нёясни, несигурни
и противоречиви. На 23 април по берлинското
радио беше предадено, че Хитлер е в столи-
цата. В „Берлинский фронтов лист" от 27
април се съдържаха също така сведения за
това.
45
Да се доверим изцяло на тези съобщения,
разбира се, не можехме. Пленените немски
войници също така'не бяха посветени в това.
Никои от тях предполагаха, че Хитлер е от-
летял в Бавария или някъде другаде, други
въобще бяха безразличии към всичко, включи-
телно и към въпроса за неговото местопреби-
ваване — те бяха зашеметени и измъчени от
всичко преживяно.
Беше заловен „език“ — момче на петна-
десет години в униформата на хитлерюгенд, със
зачервени очи, с напукани устни. Току-що
стреляло ожесточено, а сега седи, озърта се
недоумяващо, даже с известно любопитство —
момчето си е момче. Удивително странни са
тези мигновени превръщания по време на война.
То разказа, че техната дивизия, която ко-
мандувал райхсфюрерът на младежта Аксман,
защищава Хитлер. Това той чул от своите ко-
мандири. Тенепрекъснатотвърдели това и още,
че трябва да се задържат, докато армпята на
Венк пристигне на помощ.
По цял ден ми се налагаше да превеждам
при разпитите на пленените в мазето на един
дом близо до Потсдамския площад. Тук се на-
мираха семейството на един шивач, една жена
със своя син и една девойка със скиорски ко-
стюм.
Незамлъкващият тътен на сраженията до-
стигаше приглушено в мазето. От време на
време усещахме Трусове, като при земетре-
сение.
* Шивачът, възрастен човек, почти не се на-
Дигаше от стола. Често вадеше джобния си ча-
совник, дълго и продължително го разглеж-
46
даше и всички неволно го наблюдаваха. Не-
говият голям син — сакат, прекарал детски
паралич — седеше до: краката на баща си, по-
ложил глава на коленете му. А по-голямата
дъщеря или спеше, или се мяташе в тревога:
мъжът й, фолксщурмовак, беше горе, на ули-
ците на Берлин. Веред тези объркани, измъчени
хорица единствено жената на шивача беше
винаги заета с нещо — изпълняваше своите
майчински задължения, конто не можеха да
прекъснат нито войната, нито страхът от смърт-
та. В определеното време тя слагаше на коле-
нете си салфетка и приготвяше тънки фнлийки
с мар мал ад.
Младата жена със сёриозното слабичко
момче и момичето в скиорски костюм бяха „бе-
жанци“ — пришълци от друго мазе. Те се
стараеха да заемат колкото се може по-малко
място. Жената от време на време започваше на
висок глас да разказва за себе си: била жена
на пожарникар, мобилизиран на фронта. Две
години очаквала мъжа си да дойде в отпуск и
съставяла списък какво трябвало да извърши
той в квартирата: да смени дръжката на вра-
тата, да поправи райбера и т. н. Но сега домът
им изгорял. Момчето болезнено се мрыцеше:
на него явно му беше дотегнало да слуша за
кой ли път вече разказа на майка си. А пък
девойката беше обута с груби обувки и с ра-
ница на гърба, която не се решаваше да свали.
Нея, некрасивата, възтромавата, никой не я
и питаше коя е, откъде е.
Тук седяха и пленниците, очакващи да ги
извикат на разпит. Немеки лейтенант на средна
възраст ми каза тихо:
— Половин ден вече как седя с някакви
цивилни — той имаше пред вид обществото на
47
обитателите на мазето. — Не зная, известно ли
ви е това на вас?
— Какво мога да направя?
— Нищо, моля, ако това са порядъчни
хора, аз нямам нищо против.
Интересуваше ни само едно: къде е Хитлер.
Той не можете да отговори на този въпрос,
но искаше да се изкаже и започна отдалено,
като се надигна от стола и се изправи:
— Наш враг номер едно беше Англия,
враг номер две — Русия. За да разгромим Ан-
глия, ние трябваше най-напред да свършим с
Русия. . .
Гласът му секна, трудно му бе да продължи.
— Боже мой! — простена той и закри ли-
цето си с ръка.
Пленен миньор от Елзас, начумерен, поиска
да му поверят оръжие.
— Нека в последните часове — говореше
той — отмъстя за всичко! — И като запретна
ръкав, показа татуировка — кръст, потвър-
ждаващ неговия елзаски произход.
Колкото и недостатъчни да бяха получените
данни, но съпоставяйки ги, вниквайки в ха-
рактера на немската отбрана около имперската
канцелярия, можете да се предположи, че
Хитлер е там.
Привечер на 29 април бе задържана ме-
дицински сестра, преминала огневата линия,
за да потърси своята майка. Докато разгова-
ряше с нас, тя извади от джоба на палтото си
своята бяла касинка, машинално или от же-
лание на бъде под закрилата на червения кръст,
изобразен на бялото поле на касинката. През
време на цялата война, само щом се мернеше
48
знакът на червения кръст, немците започваха
да бомбардират този обект най-ожесточено.
Предния ден медицинската сестра придру-
жавала ранена от Фосщрасе в единствено оце-
лялото наблизо скривалище — в противоса-
молетното скривалище на райхсканцелария-
та и чула от военните и от персонала, че
Хитлер е там, в подземието.
На 29 април се водеха боеве за завладя-
ването на райхстага. Към рейхстага сега е на-
сочен настъпателният устрем на сражаващите
се съветски войски. Къь? него именно е при-
ковано вниманието на московский и на фрон-
товия печат.
На 29 април по-малко от петстотин метра
отделяха нашите бойци от имперската канце-
лария.
Разсъмване. Улиците след боя. Убитнемски
войник. Пръснати от снарядите витрини, дупки
в стените, водещи нанякъде в тъмните глъбини
на безлюден дом.
Вятърът мете по дървения паваж боклук,
натрошена мазилка.
Пред дома — наши войници; Един заспал
на хълбок, подвил колене, сложил под главата
си парче от врата. Друг пренавива партенки-
те си.
Последни мъчителни минута. Само още
един ден до щурма. . .
През деня и през нощта все по-ожесточено
се води боят. Берлинският гарнизон, есесов-
ските полкове, войскй, отстъпващи от Одер,
от Кюстрин, войски, оттеглени от Елба —
всичко е струпано тук, за да отбранява, за
да се бори до смърт пред стените на „канцела-
4 Берлин, май 1945
49
рията на фюрера1'. Колко се скъси линията
на германский фронт: сега тя опасва райхс-
канцеларията — последното убежище на фа-
шизма.
На 30 април в 11.30 часа дойде заповед до
щурмуващите войски: огън от всички видове
оръжие! ’	/
Стрелят тежки оръдия, саМоходни оръдия,
танкове, картечници, автомата. Стреляторъдия,
пристигнали от Волга — за всичко и за всич-
ки. После артилерията замлъква, бойцпте се
вдигат за последния щурм. .. ь
На 1 май в участъка на 8-а гвардейска армия
дойде немски парламентьор, който съобщи, че
началникът на генералния щаб на сухопът-
ните войски генерал Кребс иска да му се даде
възможност да влезе в преговори със съвет-
ското командуване.
Кребс бе препратен при генерал-полковник
Чуйков. Съдържанието на преговорите между
Чуйков и армейския генерал Соколовски от
наша страна и Кребс сега е известно. Но то-
гава ние знаехме за целта на идването на
Кребс само накратко. Съобщавайки за смъртта
на ^Хитлер, Кребс поискал примирие, за да
може новото правителство на Дьониц — Гьо-
белс да се събере (Гьобелс беше в Берлин, а
Дьониц — край Фленсбург) и да се свърже със
съветското правителство. Главната квартира
на Хитлер искала в часовете на примирието
да се измъкнеотберлинския обръч. Отговорено
му беше, че може да става дума само за капи-
туляция.
Възникваха нови обстоятелства, но зада-
чата си оставаше неизменна: да се открие
Хитлер жив или мъртъв.
50
2 М А Й
Щабът на Хитлер ее помещавал в противо-
самолетното скривалище под имперската кан-
целярия. В скривалището имало повече от пет-
десет помещения (предимно малки стаички)'
Тук сыцо се намирал огромен център за съоб-
щителни връзки, продоволствени запаси, кухня.
Скривалището се свързвало с подземен гараж.
Да се влезе в подземието можело само през
вътрешния двор на райхсканцеларията и през
вестибюля, откъдето надолу водела доста ши-
рока и полегата стълба. Като се спуснеш по
нея, изведнъж попадаш в дълъг коридор с
много врати от двете страни. За да се достигне
до скривалището на Хитлер, трябвало да се
измине сравнително дълъг и заплетен път. А
входът през вътрешния двор водел непосред-
ствено до ;,фюрербункера“, както го наричали
обитателите на подземието.
Двуетажният „фюрербункер" се намирал на
по-голяма дълбочина от скривалището под им-
перската канделария, а железобетонного по-
критие тук било значително по-дебело.
(Началникът на личната охрана на Хит-
лер — Ханс Ратенхубер — в своя ръкопис, на-
писан по време на пленничеството му в Русия,
описва това скривалище така: „Нового скри-
валище на Хитлер беше най-солидното в срав-
нение с всички построени в Германия -- дебе-
лината на железобетонного покритие на бун-
кера достигаше осем метр а. “
Той добре знаел това, нали лично бил отго-
ворен за бёзопасността на Хитлер.
При входа на бункера стоеше бетонобъркач-
ка, тук съвсем неотдавна се извършвали ра-
51
боти по усилване бетонного покритие на скри-
валището на Хитлер — вероятно след пря-
кото попадение на артилерийските снаряди.
Но всички тези подробности ние научихме
едва по'-късно.
Щурмовите отряди раз'късаха последния от-
бранителен кръг и нахлуха в имперската кан-
целярия.
Чухме престрелка във вестибюла с оста-
тъци от разбягалата се вече охрана. Посл,е се
спуснахме надолу. По коридорите от стаичките
на подземието започнаха да излизат военни и
цивилни с вдигнати нагоре ръце. Навсякъде
лежаха или седяха на пода ранени. Рйзнасяха
се стонове.
Тук, в подземието и по етажите на райхс-
канцеларията, отново и отново се завързваха
престрелки.
Трябваше мигновено ha се ориентираме, да
открием всички изходи от скривалището и да
ги затворим, да се оправим в обстановката
и да започнем издирването.
Сред пъстрия свят, населяващ скривали-
щето, беше трудно да си намерим помощници —
такива, конто повече от другите могат да знаят
за съдбата на Хитлер и да ни бъдат водачи из
лабиринта на подземието.
Започнахме първите разпити.
Докараха огняря, цивилно малко човече
б невзрачен.вид. С иегова помощ подполковник
Иван Исаевич Клименко и майор Борис Алек-
сандрович Бистров се добраха до скривали-
щето на Хитлер през тъмните коридора и га-
>лерии, където.на всяка крачка можеха да се
натъкнат на куршуми.
Апартаментът на Хитлер беше празен. На
стената висеше окачен портрет на Фридрих
52
Велики, в гардероба военната куртка на Хи-
тлер, на облегалката на стола още една ие-
гова куртка — тъмносива.
Дребничкият огняр каза, че бил в коридора
и видял как от тези стаи взнесли два трупа,
огънати в сиви одеяла, и ги отнесли към изхода
на скривалището. Тук се прекъсваше нишката
на неговите наблюдения, изглеждащи на пръв
поглед малко правдоподобии. Клименко и Би-
стров излязоха в градината на имперската кан-
целария, цялата разорана от огъня на арти-
лерията. Сега накъде? Възможное някъде тук,
в градината, даса изгорени въпроснитетрупове,
но къде именно?
Още с първите крачки на издирванията
стана ясно, че е необходимо да се открие мя-
стото на изгарянето. По-късно беше хванат в
подземието и техникът от гаража на импер-
еката канцелария Карл Шнайдер, набит че-
тиридесетгодишен мъж.
На 28 или. 29 април, той не можеше да си
спомни точно, дежурният телефонист от секре-
тариата на Хитлер предал на Шнайдер запо-
ведта на Хитлер да бъде изпратен всичкият
наличен бензин в бункера на фюрера. Шнайдер
напълнил осем туби по двадесет литра. В същия
ден малко по-късно той получил от дежурния
телефонист допълнителна заповед — да изпрати
пожарникарските факли. При него имало осем
такива факела и той изпратил и тях.
Самият Шнайдер не бил виждал Хитлер и
не знаел дали той е в Берлин. Но на 1 май
чул от началника на гаража и от личния шо-
фьор на Хитлер — Ерих Кемпка, — че фюрерът
е мъртъв. Слухрве за неговото самоубийство
се носели и сред' самите войници от охраната.
53
Говорело се при това, че трупът му е бил из-
горел.
Съпоставяйки тези елухове със заповедите,
конто получил, Карл Шнайдер предположил,
че излратеният от него бензин е послужил за
изгарине на .тялото на фюрера.
Но вечерта на 1 май отново позвънил де-
журният телефонист: да изпрати в бункера на
фюрера всичкия наличен бензин. Шнайдер
излял бензина от резервоара йа колата и из-
пратил още чети р и ту би.
Какао означавало това ново позвъняване?
Този път за кого бил предназначен бензинът?
Заедно с Шнайдер и готвача Ланге майор
Бистров, подполковник Клименко и майор
Хазин излязоха в градината.
Изровена от снаряди земя, изкоренени дър-
вета, обгорели клони, под краката почерняла
от огьня и пущеца трева, навсякъде изпочупени
стъкла, срутени тухли. . . Къде ли е точно мя-
стото, за което, без да разполагаш с допълни-
телни указания, със. сигурност би могъл да
кажеш: ето тук са йзгорени.
Те започнаха да оглеждат градината. . .
ца Два метра от изхода на „фюрербункера'* от-
криха полуобгорените трупове на Гьобелс и
неговата жена. Ето за какво е бил необходим
нов бензин. Още малко и връхлетялата в им-
перската канцелярия лавина отчервеноармейци
би ги изпотъпкала, без Дори да ги види.
.54
ДНЕВНИКЪТ НА ГЬОБЕЛС
Още беше покрито с дим небето над Берлин.
Димеше зданието на имперската канцелария.
В подземията не работеха вентилаторите, беше
душно, влажно и «мрачно.
През тези дни в скривалището на импер-
ската канцелария ми се наложи да се справям
с множество книжа и документа.
Донесения от места на улични боеве, бюле-
тини на нацисткото партийно ръководство в
Берлин за безнадеждността на положението,
за недостиг на боеприпаси, за разложение веред
войниците, кореспонденцията на Борман. Лични
документа на Хитлер.
На пръв план в тези книжа аз издирвах
всичко снова, което можеше по някакъв начин
да хвърли светлина върху разигралите се тук
през последните няколко дни събития, да укаже
някаква подробност или следа, конто да по-
могнат в разгадаването на истинската раз-
връзка. . .
Ето, Борман изпраща до своя адютант Ху-
мел в Оберзалцбург телеграма след телеграма,
подпечатани с червен печат: ,,geheim“ — „се-
кретно", датирани през двадесетте дни на април.
От характера на неговите разпореждания ясно
личи, че се извършвала усилена подготовка за
настаняването на главната квартира на Хи-
тлер в Берхтесгаден. Следователно подготвяли
са се да се измъкнат от Берлин.
Ето папка с информации на противника
по радиото за последните дни на април: аген-
ция Ройтер от главната квартира на съюзни-
ците, предавания от Москва 'за бойните дей-
ствия по фронтовете, телеграми за събитията
55
по света — от Лондон, Рим, Сан Франциско,
Вашингтон, Цюрих.
Тези източници са били използувани в глав-
ната квартира на Хитлер, за да получат пред-
става за събитията на другите участъци на
фронта и в самия Берлин през последните дни
на април. Връзката с войските през това време
била окончателно прекъсната.
Всички книжа, намиращи се в папката, са
написани на пишеща машина с огромни букви.
Никога по-рано аз не съм срещала такъв стра-
нен шрифт. Той ме порази. Като че ли го гле-
даш през увеличително стъкло. С каква ли
цел?
По-късно узнах, че лично за Хитлер се-
кретариата му Гертруда Юнге преписвала
всйчки документа на специална пишеща ма-
шина. От съображения за своя престиж Хи-
тлер не желаел да носи очила.
Ето съобщение на чуждестранно радио за
екзекуцията на Мусолини и любовницата му
Клара Петачи. Моливът на Хитлер подчертал
думите „Мусолини" и „обесени с главата на-
долу“. Какви ли мисли му- е навяло това
съобщение? Към какво ли решение го е, подбу-
дило?
Тези документа влязоха в историята на
вече стихналата война. Те можеха да послужат
като ключ за социално-психологическия пор-
трет на родачите и идеолозите на фашизма.
Една от важните наши находки бе днев-
никът на Гьобелс.
Десет дебел и тетрадки, сбито изписани с
правя, сплеснати букви, гъсто наблъскани една
до друга, речетливи. Първите тетрадки от днев-
ника се отнасяха за 1932 година — преди ид-
56
ването на фашмстите на власт, последната за-
вършваше към средата на 1941 година.
Много съжалявах, че нямах възможност
да започна проучването на този дневник, труд-
но поддаващ се на разчитане. Нужен беше
продължителен, усърден труд. Но ние не раз-
полагахме дори и с минута — тогава пред нас
стоеше неотложна задача: да установим какво
е станало с Хитлер и да го открием.
Разследвахме документа. Аз се запознавах
с тях, правех им анотации, конто се изпращаха
по-нататък в щаба на фронта.
По-късно, когато си спомних за тези те-
традки, аз се уплаших, че са се изгубили сред
другите документа, прииждащи по онова време
в щаба на фронта от всички бойни участъци.
Но сега, след почти двадесет години, ми се
удаде възможност да прочета дневника на
Гьобелс, съхранен в архивата.
Ето последната тетрадка — май, юни, на-
чалото на юли 1941 г. Тя отразява фактите и
атмосферата по подготовката на нападението
над Съветския съюз. Разкрива характера на
провокациите, методите на „маскировка1*, пред-
приети тогава от фашистка Германия. Тези
страници имат определен исторически смисъл,
те разширяват нашите представи за обстанов-
ката, при която се започна войната.
Дневникът на Гьобелс е самоизобличителен
документ. Едва ли може по-изразително да се
разкаже за типа на политическия деец, издиг-
нат на авансцената неофашизма. От страниците
на дневника израства неговият автор — маниак
и наперен самохвалко, шарлатанин и позьор,
плосък, злобен кариерист, една от онези ни-
щожни личности, на чиято воля е бил подчи-
нен немският народ.
57
При нужда и без нужда Гьобелс упорито
повтаря: „аз заповядах", „аз прекратих“, „аз
енергично се намесих1', „аз нахоках", „аз пред-
видих това“, „аз енергично протестирам“. Той
самодоволно сипе в дневника похвали за своите
статии „Добре излезе!“, „По стила няма да
бъде много трудно да се отгатне койе авторът.“
Над сборника от свои военни статии и речи:
„Това ще бъде хубав и ефектен сборник. Евен-
туално заглавие: „Между вчерашния и утреш-
ния ден“. Какъв само колосален труд е вложен
в него! Не е малко цели две години писане и
говорене.“, „Статията ми за Крит е блестяща.“
Неговата пропагандна машина работа без
засечка. А когато едно негово разпореждане
претърпяло неуспех (пиететът към фюрера един-
единствен път е принесен в жертва от тщеславие-
то на Гьобелс), той записва в дневника си: „Аз,
невинният, трябваше да стана изкупителна
жертва; . .“ С това той съвсем не е съгласен.
Лично фюреры е настоявал за пускането на
такъв материал.
Дцевникы е утилитарен. Неговият автор
не познава размисъл за живота, рефлекси. Не-
говият духовен мир е примитивен, лишен от
модулации и нюанси. Тържество или униние,
ликуване или апатия, възторжена почит или
злобна ненавист.
„. . .Руснаците ще бъдат разбита, смазани
докрай, както нито един народ до днес! И бол-
шевишкият призрак скоро ще иэчезне!*1
И незабавно след това неговото категорично
както винаги мнение за италианците, техните
партньори: .
„Аз смятам, че италианците днес са найгне-
навистният народ в цяла Европа.11 (12 юни.)
След гледането на филм за културния живот
58
в Америка той отбелязва: „Безобразие! Това
не е страна, а пустиня за цивилизацията. И
те искат да ни поднесат култура. . . Впрочем
нашата висша културна мисия се състои в това
да победим американците." (27 май.)
Гьобелс е предан на своя суверен Хитлер,
пълзи нагоре с всички сили, само и само да за-
служи неговите възхвали и ги трупа в дневника.
През сыцото време той със злобна ревност
следи всеки, който се домогва до неговия гос
подар и може да присвой за себе ей частица от
славата. Той се стреми да представи своите
съперници в най-непривлекателна светлина пред
лицето на историята, към която, трябва да се
предполага това, е адресиран самцят дневник.
В тази тетрадка, обхващаща период само месец
и половина, си изпащат Рибентроп, Лей, от-
летелият за Англия Хес и даже Борман, с
когото по-късно той установява контакт. На-
падат се дучето, Антонеску, Павелич, Манер-
хайм. . .
Гьобелс разчиства площадката за триумфал-
ния пиедестал, на конто ще се възкачи фюрерът,
съпроводен единствено от него самия.
Той е отмъстителен. Прнзнавайки, че има
„нещо вярно“ в оплакването на ОКВ1 във
връзка със заеилената пропаганда на SS,
която лошо влияела на армията, той тутакси
отговаря: „Аз се оплаках на Браухич. Той-също
прекалено настойчиво» „думкаше собствения си
барабан".
В дневника на Гьобелс е отразена сферата
на ежедневните работи на министъра на про-
пагандата на Третия райх. Май — юни 1941
1 Върховно командуване на въоръжените сили г.
Германия.
59
година е период на засилената подготовка за
нападение над Съветския съюз, началото на
войната.
Гьобелс е един от малцината посветени в под-
готвящата се операция „Барбароса“ и активен
неин участник.
„Ц я л тръпна от възбуда — з а-
писва той на 5 юни. — Не могапросто
да дочакам деня, в който ще
се развилнее ураганъ т.“
Първите отгласи за подготвяното нападение
се появяват вече в дневника на 24 май. Гьобелс
отпраща свой представител до Розенберг, за
когото бил предназначен постът министър по
въпросите на окупираните източни територии,
за съгласуване на действията в подготвящата
се операция.
„Р.1 трябва да бъде късана наtсъставнитё
й части“, „на Изток не бива никога да се до-
пуске сыцествуването на такава колосална
държава.
... У нас врем^то е прекрасно, но няма
миг почивка. Вечно зрънящият телефон носи
все нови й нови известия. Напрегнат и крайно
възбуден живот. Има да се съжалява за него."
Главното, с което той в момента е зает, е
активната дезинформация, разпространяването
на лъжливи слухов^ за уж подготвящо се на-
хлуване в Англия, за да се замаскират истин-
ските намерения на Германия.
„Пръснатите от нас слухове за нахлуване
вече въздействуват. В Англия цари изключи-
телна изнервеност.
По отношение на Русия ни се удаде да про-
меним успешно характера на информациите.
।
1 Р. — Русия.
60
Миожеството „лъжлпви слухове“ пречат в чуж-
бина да се разбере докъде е истината идокъде
лъжата. Така и трябва да бъде. На нас ни е
необходима именно такава атмосфера." (25
май.)
„Операция „Барбароса" се разгрыца. За-
почваме първата гол яма маскировка. Мобили-
зира се'.целият държавен и военей апарат. За
истинския ход на нещата са осведомени само
няколко души. Аз съм принуден да насоча ця-
лото министерство по лъжлив път с риск в
случай на неуспех да загубя своя престиж.
На работа!
14-а дивизия се отправя на Запад. Посте-
пенно развиваме темата за нахлуването. Аз
заповядах да се съчини и песен за нахлува-
нето, съвсем нова мелодия, да се засили изпол-
зуването на аиглийските радиопредавания, ин-
структажа за устната пропаганда в Англия и
др. За всичко са определени две седмици. Пи-
лее се много време, енергия, но това щедро ще
се възнагради. В самото министерство посветени
в тайната са само Хадамовски и (Фиш)1.
Ако те не се разбъбрят, като се има пред
вид малкият кръг от посветени, може да се
разчита, че измамата ще успее.
Ходом марш!
Настъпва напрегнато време. Ние ще до-
кажем, че нашата пропаганда е ненадмината.
Гражданските министерства не се съмняват в
нищо. Те действуват в набелязаната насока.
Много интересно ще бъде, когато всичко из-
гърми.“ (31 май.)
Почти цяла континентална Европа вече е
или под ботуша на фашистка Германия, или
1 Нечетливб.
61
в сьюз с нея. Единствена Англия воюва с Гер-
мания.
Победита, извоювана в битката за Крит
след многодневната съпротива на англичаните,
разпалва Гьобелс:
„Чуден ден! Блестящи успехи! Аз съм. осо-
бено щастлив и се радвам на живота. Пиша
своята уводна статия, както се казва, на един
дъх само.
Божествено слънце. Омаен ден на светата
Троица.
Следобед гости. . . Говореше се повече за
войната. Победата над Крит въодушеви и въз-
пламенп сърцата ни, За германский войник
няма нищо невъзможно.“ (3 юни.)
„Почти във всички области ние имаме коло-
с-ално превъзходство, даже ако се прибави и
САЩ, Британската империя бавно, но сигурно
върви към гибел." (4. юни.)	. ,
Сега е ред на Съветския съюз. Нападението
ще трябва да бъде извършено внезапно. И
Гьобелс всячески замаскирва истинския за-
мисъл.
„Форсираме тематд за нахлуване." Над
Англия се разпръскват позиви, придвижват се
демонстративно на Запад дивизии, раздува се
митът за предстояще нашествие във Велико-
британия. Ние действуваме, пище Гьобелс, „в
името на всеобщата суматоха.“ (5 юни,)
На 6 юни Гьобелс получава програмата за
териториалното разделение на Русия.
. „Азиатската част на Р. не подлежи на раз-
искване. А европейската ще бъде завладяна
от нас. Нали сам Сталин. неотдавна каза на
Матцуока, че той е азиатец. Моля, заповядайте!"
(7 юни.)
В собствената си страна Гьобелс се готви
62
с пълна пара за новата война. Той „затяга
гайките" навсякъде, където може: забрацява
прожектиранёто на чуж^и филми в „Кабарето
на комиците", където на прожекция „сесъбират
всички критикари". Подготвя „нови меро-
приятия срещу берлинските евреи". Нахвърля
се върху оная част от пресата, конто недоста-
тъчно превъзнася успехите на германского
оръжие, назовавайки я „еснафска преса". На-
месва се и във въпроса за опазване на военната
тайна във всички берлински министерства. „Ще
се. наложи да се обезпбкои дори и гестапо."
В самого му министерство ту един е шпио-
нин, ту друг е заподозрян в шпионаж. „Аз за-
повядвам те да се следят." Записките на.Гьо-
белс свидетелствуват за неговата постоянна
тясна връзка с гестапо.
Той възпира Лей, профсъюзния фюрер, да
излиза с обещания за нови следвоенни содиални
программ-, за да не се възбужда у народа апетит
за мир. Едновременно с това гой премахва
съществувашата забрана затанци. „Това е необ-
ходимо, за да се замаскира колкого е възмож-
но нашата следваща операция. Народът трябва
да -вярва, че ние засега „сме се напобеждавали
до насита" и за нищо друго не се интересуваме
вече, освен едннствено за почивка и танци."
(10 юни.) Два дни по-къснотой отново записва;
„Уточнихмё с Гласманер новата програма на
радиото. Сега изцяло превключваме на лека
забавна програма. Да се снеме също забраната
за танци. Всичко това» разбмра се, с цел за ма-
скировка."
Гьобелс решава да отслаби антиникотпно-
вата пропаганда, за да не засегне войниодте
пушачи, да не внесе у народа„възпламенителни
вещества". „Войната крие в себе си и без това
63
достатъчно естествени възпламенители. Ето зато
аззаповядвам малко.да се намали прекалено
острата антицърковна пропаганда. За това те
има достатъчно време след войната." (17 юни.)
Пръскайки слухове за нахлуване в Англия,
за да отвлече вниманието от подготовката за
нападение срещу Съветския съюз, той напрет -
нато следи реакцията на враждебната страна:
„Слухове за предстояще нападение над
Украйна — доста обаче убедителни. Ние трябва
да използуваме по-сигурни начини за заблуда.
Аз енергично ще се заема с това." (7 юни.)
Той разкрива с опиянение своята прово-
кационна кухня:
„Съвместно с ОКБ и със съгласието на фю-
рера аз разработвам моята статия за нахлу-
ването. На тема остров Крит като урок. Съв-
сем ясно. Тя трябва да се появи във „Фьол-
кишер беобахтер" и след това да бъде конфи -
скувана. Лондон ще научи за) този факт 24
часа по-късно чрез посолството на Съединенитё
щати. В този смисъл това именно е целтанама-
неврата. Всичко това трябва да послужи за
маскировка на действията на Изток. Пона-
стоящем трябва да се приложат по-силни сред-
ства. . .
Във втората половина на деня ще завърша
статията. Тя ще бъде великолепна. Шедьовър
на самата хитрост." (11 юни.)
Статията е написана, санкционирана от фю-
рера, „със съответния церемониал се изпраща
във „Фьолкишер беобахтер". Конфискуването
ще стане през нощта."
Този трик Гьобелс оценява като свой най-
ценен принос и коз' в осъществяването на вне-
запного нападение над Съветския съюз. Сми-
сълът на трпка се състои в това, че статията,
64
арзглеждаща операцията по превземането на
Крит, съдържа явен намек за поука от опита
на тази операция за предстояще уж нахлуване
в.Англия. А конфискуването на броя трябва
да убеди: Гьобелс изплямпа истинските наме-
рения.
„Едва ли могат да се очакват подозрения у
противника.
С Тауберт и Фиш обсъдих мероприятията
относно Изтока. В организационно отношение
всичко е наред. Английският отдел по пропа-
гандата постепенно се разпуска. За Р. аз имам
Мало, Мауер и на първо място Палтцо. Те
добре си вършат работата. Взех нови апарати
за хвърляне на позиви. Общо взето, ще бъдат
отпечатани около 50 милиона позива в импер-
ската печатница. Опаковката ще направят 45
войници, конто до началото на операцията
няма да бъдат освободени. Предателство по
такъв начин е невъзможно. Извършва се ра-
бота от голям мащаб и нито един човек „не
подозира нищо за нея“. Въпросът за Русия с
всеки изминат час се превръща във все по-го-
ляма загадка за света. Трябва да се надяваме,
че тя няма да бъде твърде скоро разгадана. Ние
правим всичко възможно, за да се замаскира
тази работа. Но колко дълго ще бъде възмож-
но това, един бог знае само." (11 юни.)
Най-после в петък, 13 юни, статията на
Гьобелс се появява във „Фьолкишер беобах-
тер“. Тя „действува като бомба". Всичко върви
по разписание: през нощта броят на вестника
бива конфискуван, факт, който сам по себе си
обръща още по-голямо внимание.
„Страшна сензация. ‘ Английските радио-
станции заявяват, че нашите изказвания срещу
Русия са просто блъф, зад който ние се мъчим
5 Берлин, май 1945
65
да прикрием нашите приготовления за. нахлу-
ване в Англия. Това именно беше и целта на
маньовъра.. .
Русите, изглежда, още нищо не подозират.
Във всеки случай те се развръщат по такъв
начин, който напълно съответствува на нашите
желания: гъсто съсредоточените сили са лесна
плячка за плен.
. . . Давам на Винкелкемпер секретна за-
повед да предаде в емисията на чужди езици
английского мнение за нахлуване и неочаквано
по средата да прекъсне това предаване. Като
че ли в самого предаване се е намесила ръката
на цензурата.
Това също ще допринесе за „тревогата".'
(14 юни.)
И още записки, носещи същата дата:
„Моята статия се явява в Берлин като го-
ляма сензация.’ Телеграми се носят из всички
столици. Блъфът напълно сполучи. Фюрерът е
много радостен. Йодъл е възхитен.**
„Москва публикува опровержение: на нея'
нищо не й е известно за агресивните намерения
на империята. Движението на нашите войски
преследва други цели. Във всеки случай Мо-
сква като че ли нищо не предприемасрещу нас.
Великолепно."
„Аз заповядвам да се разпространяват в
Берлин налудничави слухове: уж Сталин при-
стига в Берлин, шият се вече червени знамена
и т. н. Д-р Лей звъни по телефона, той напълно
се е хванал на тази въдица. Аз го оставим в
заблуждение. Всичко това в настоящий момент
служи в интерес на делото.“
„Нашият спектакъл отлично успя. Връзката
със САШ, се осъществява посредством саМоедин
66
кабел, но той е достатъчен случаях да стане
известен на цял свят. От подслушаните теле-
фонии разговори на чуждестранните журна-
листа в Берлин може да се извади заключение,
че всички са лапнали въдицата. В Лондон от-
ново множество разговори на тема нашест-
вието. . . Още по-остро опровержение на ТАСС,
отколкото първия път. Обяснение: очевидно
по пътя на щателното съблюдаване на договора
за дружба и уверенията, че нищо всъщност няма,
Сталин иска да покаже евентуалния виновник
за войната. От уловените по радиото съоб-
щения ние на свой ред можем да заключим, че
Москва привежда руския флот в бойна готов-
ност. По такъв начин там вече не са така без-
различии, както си дават вид. Но приготовле-
Нията се извършват извънреднб дилетантски.
Техните действия не бива да се приемат се-
риозно.
ОКВ е много доволно от успеха на моята
статия. Тя представлява от само Себе си вели-
колепна отвличаща атака.“ (15 юни.)
В министерството на пропагандата сътруд-
ниците, непосветени в пъклените замисли на
своя шеф, по неговите" думи са опечалени, че
той е допускал сериозна „грешка“. Гьобелс от-
казва да се яви на пресконференция. „Това
ще изглежда доста демонстративно. Между-
временно аз йзпробвам новите фанфари за ра-
диопредаването. Те извънредно подхождат на
обстановката. “ На . обстановката на блъфа,
на мнимата немилост, на печалните въздишки
на съчувствие.
Тези „фанфари11 са музикално встъпление,
възвестяващо тържествено за необикновената
важност на радиопредаването. В деня, в който
67
германските войски ще нападнат Съветския съюз
фанфарите ще прозвучат като вст'ъпление към
речта на Хитлер, който ще оповести на света
за новата война.
Пуснатите от Гьобелс слухове се роят, за-
сичат се, изопачават се взаимно. И в света се
говори ту за война на Изток, ту за война срещу
Англия.
Блъфове, заплахи, шантажи, пропагандни
диверсии, кръговрат на пуснати слу-хове —
„действуват в името на всеобщата суматоха“.
(5 юни.)
Гьобелс разглежда войната още и като до-
ставчик на обилен материал за немската кино-
хроника.
„Естествено, че в такова сравнително спо-
койно време тя (кинохрониката) не може да
бъде тъй хубава, както по време на бойни дей-
ствия." Самата война ние не можем да показ-
ваме в кинохрониката. Но нали тя няма да
бъде принудёна дълго да чака. Тогава отново
ще има работа. . . Следователно да се готвим!
Да не пропуснем!"
И нито веднаж дори и мисъл, че и немските
войници са смъртни и че бойните действия,
конто операторите на Гьобелс жадно ще за-
печатат, и на тях носят гибел и страдания. До-
статъчно му е това да запише пак в дневника:
„Последните кинохроники особено се харесаха
на фюрера. Той ги характеризира като най-
добро средство за възпитание и организация
на народа." (16 юни.)
„Сключих съглашение с Розенберг по отно-
шение на въпросите на Изтока. . . Ние ще имаме
пълно взаимно разбиране. Ако към него се
намери подход, с него може да се раббти."
(15 юни.) „Военните приготовления вървят без-
68
спирно напред.“ (16 юни.) Гьобелс не забравя
и себе си: в Берлин, на Гьорингщрасе, където
той живее, се строи масивно скривалище. Това
ще бъде „грамадно съоръжение" — със задо-
волство отбелязва той.
В Шваненвердер, край Берлин, в придатък
към притежаваните от него вили вече се за-
вършва строежът и на замъка на Гьобелс. Тук
всичко е „великолепно" по негово мнение — и
самого здание, и това, как съпругата му го е
обзавела. Тук в тишината на комфортната об-
становка, на фона на идиличния пейзаж д-р
Гьобелс възнамерява още по-плодотворно да
действува „в името на всеобщата суматоха",
не забравяйки да извлече същевременно от тази
суматоха и за себе си съблазнителен пай: „Ку-
пих от френски частни лица дивна картина от
Гоя."
Отвред се докарват картини в министер-
ство™ на пропагандата.
„Ние вече събрахме една удивителна ко-
лекция. Постепенно министерството се пре-
връща в художествена галерия. Така и трябва
да бъде, нали оттук се управлява изкуството."
И имат намерение да го управляват в световен
мащаб.
Берлин му се струва град, откъдето на
света се диктува всичко: политика и мода.
По поръчение на Гьобелс се изработва план
за създаване на Берлинска академия на модата
под ръководството на Бено фон Арент, тога-
вашен фюрер на немските художници.
В Берлин се прймамват чуждестранни кино-
артиста. След беседата с една италианска арти-
стка Гьобелс записва: „Всички те желаят да
работят в Германия, понеже в Италия не виждат
повече перспектива за себе си. Ние трябва да
69
разширим нашия типаж, тъй като нали след
войната ще трябва да осигуряваме с филми
много по-голям брой националности.’1 „Най-
прочутите актьори от другите страни трябва да
преминат в Германия.“ (13 юни.)
На друго едно място той отбелязва, че е
възложил задача „да се доведат в Берлин най-
знаменитите артисти от всички европейски
страни. Ние трябва също така максимално да
увеличим производството на нашите филми.“
- Занимавайки се с кинохрониката, той през
цялото време ревностно съперничи на англий-
ските и американеките кинохроники.
Манията за германского величие се простира
над всичко. Приоритет във всичко — такъв е
тщеславният девиз на фашистка Германия. И
за постигането на този приоритет всички сред-
ства са добри.
Ето как Гьобелс инструктира своя сътруд-
ник, изпращайки го като представител на гер-
манската кинематография в съюзническа Ита-
лия:
„Задача: да се извлече колкото се може по-
вече полза за нас. Да сезапази външно спокой-
ствие, което да замаскира недоволството ни.
Да не се позволява на италианското кино
твърде много да се развива-. Германия трябва
да остане ръководеща кинодържава и още по-
вече да затвърди своето доминиращо положе-
ние.1*
Но само един вид изкуство всъщност- е
подвластно на Гьобелс — изкуството на шан-
тажа, провокацията, заговора.
15 юни, неделя. Последната седмица преди j
страшната война на Изток.	j
70	I
Тайна среща на заговорниците.
„Следобед фюрерът ме повиква в импер-
ската канцелария. Трябва да мина през задната
врата, за да не ме забележи никой. Вилхелм-
щрасе се намира под постоянного наблюдение
на журналистите, ето защо е уместна малка
предпазливост. Фюрерът изглежда великолепно
и ме приема с голяма сърдечност. Моята статия
му е доставила огромно удоволствие. Пак тя
успя да ни даде известен отдих в нашите трес-
кави' приготовления. Фюрерът подробно ми
обяснява положението: настъплението срещу
Русия ще започне веднага щом завърши раз-
връщането на нашите сили. Това ще стане при-
близително в продължение на една седмица.
Кампанията в Гърция в материално отношение
силно ни изтоЩи, затова тая работа малко се
запича. Хубаво е, че-времето е доста лошо и
реколтата още не е узряла.
По такъв начин ние се надяваме да получим
още и значителна част от този урожай. Това ще
бъде масирано настъпление от най-голям ма-
щаб. Навярно най-голямото, крето някога е
виждала историята. Примерът с Наполеон
няма да се повтори. Още на първата сутрин ще
започнем с 10 000 оръдия. Ще използуваме
новите мощни артилерийски оръдия, конто на
времето си бяха набелязани за линията Ма-
жино, но не бяха използувани. Русите се сТру-
паха наведнаж на границата. Най-доброто, на
което ние можем да разчитаме. Ако те бяха
ешелонирани в дълбочина, те би ха предста-
влявали голяма опасност. Те разполагат със
150—200 дивизии, може би малко по-малко,
но във всеки случай приблизително колкото
нас. Но по отношение на материалните сили
те въобще не могат дори и да се мерят с нас.
71
Пробивът те се осъществи на различии места.
Русите без особена трудност ще бъдат отблъс-
нати назад. Фюрерът разчита да завърши
тази операция приблизително за четири месеца.
Аз предполагам за още по-кратък срок. Бол-
шевизмът ще се разпадне като картонена кула.
Очаква ни безпримерна победа.
. . . Нашата операция толкова добре е под-
готвена, кол кото въобще това е възможно.
Струпани са толкова резерви, че неуспехът е
изключен. Операцията не се ограничава по от-
ношение на географско пространство. Борбата
ще продължи дотогава, докато не престане да
съществува руската въоръжена мощ — Япо-
ния е в съюз с нас. За Япония тази операция
също така е необходима. Токио като че ли ни-
кога няма да посмее да поеме риска за война със
САЩ, ако в тила му се намира една още напълно
непокътната Русия. Следователно Русия трябва
да загине поради осъществяването и на тази
цел. . . Аз оценявам бойната мощ на русите
съвсем ниско, по-ниско, отколкото фюрерът.
От всички по-рано извършени операции тази
операция се явява най-обезпечена.
Ние трябва да нападнем Русия също и за
да се сдобием с работна ръка. Несмазана, Ру-
сия ни принуждава да държим постоянно 150
дивизии, човешкият състав на конто ни е
крайно необходим за военната ни промишле-
ност. Нашата военна индустрия трябва да.ра-
боти по-интензивно, за да можем да изпълним
нашата програма по производство на оръжия,
подводници и самолета, тогава и САЩ също
не ще могат да ни ощетяват. Има материали,
суровини и машини за работа на три смени, но
недостигат хора. Когато Русия бъде победена,
то ние ще можем да демобилизираме няколко
72
набора и след това да строим, да се въоръжаваме
и да се подготвяме. Едва след това може да се
предприеме настъпление срещу Англия по въз-
духа в голям мащаб. Нахлуването в Англия
по суша при всички обстоятелства едва ли е
възможно. В такъв случай трябва да създадем
други гаранции за победа.
Този път ние вървим не както обикновено,
а по съвършено други пътища и свирим на нова
плоча. Ние не полемизираме в пресата, пазим
пълно мълчание и един прекрасен ден просто
нанася.ме удара. Аз настойчиво убеждавам фю-
рера да не свиква този ден райхстага. В про-
тивен случай ще се наруши цялата наша си-
стема на маскировка. Той приема предложе-
нието ми да прочете възвание по радиото. . .
Целта на похода е ясна: болшевизмът
трябва да се разгроми и тогава от ръцете на
Англия ще бъде избита последната шпага на
континента.. .
. Възможно е да се обърнем към герман-
ските епископати от двете вероизповеданйя да
благословят тази война като изпратена ни от
бога. В Русия не ще бъде възстановен цариз-
мът, но в противовес на болшевизма ще бъде
осъществен истински социализъм. На всеки
стар нацист ще достави дълбоко удовлетворе-
ние, че ние. ще сме очевидци на това.
Сътрудничествотс с Русия се явява всъщ-
ност едно кално петно, лепнато на нашата чест.
Сега ние ще унищожим също така и онова,
срещу което сме се борили цял живот. Излагай
това на фюрера и той изцяло се съгласява с
мене. Загатвам също. така за Розенберг’,
1 Теоретикът на фашизма Розенберг в своята ра-
систка книга „Митът на X X век" (1933 г.) писа: „Тряб-
ва да бъде установена диктатура на хората от висша-
73
целта на живота на когото, благодарение на
тази операция, отново се оправдава.
Фюрерът смята, че в правото си или не ние
трябва да победим. Това е единственият път,
морално верен и по силата на необходимостта.
А когато ние победим, кой ще ни пита за ме-
тода? На нас и без това толкова неща ни тежат
на съвестта, че трябва на всяка цена да по-
бедим, в противен случай нашият народ и ние
начело с всичко, което ни е скъпо, ще бъдем
заличени от лицето на земята. И тъй, на ра-
бота!1*
„Фюрерът не пита какво мисли народът. На-
родът мисли, че ние действуваме съвместно с
Русия, но също така храбро ще се държи, ако
ние го призовем на война с Русия.
. . .Опровержението на ТАСС по мнението
на фюрера е само резултат от страха. Сталин
трепере пред настъпващите събития. Него-
вата фалшива игра ще бъде ликвидирана. Ние
ще използуваме суровинните ресурси на тази
богата страна и едва след това ще започне цс-
тинска подводна война. Надеждите на англи-
чаните да ни унищожат по пътя на блокадата
окончателно се провалиха.
Италия и Япония получават понастоящем
съобщения, че възнамеряваме в началото
на юли да предявим пред Русия определени
ултимативни искания. За това ще се заговори
навред. Това ще предостави на наше разполо-
жение още няколко дена. За цялата широта на
набелязаната операция дучето още не е напълно
информиран. Антонеску знае не повече. Ру-
мъния и Финландия ще тръгнат ведно с нас.
И така, напред! Богатите поля на Украйна
та раса над хората от низшата раса", т. е. на немци-
те над другите народи, преди всичко над руския народ".
74
мамят нашите пълководци, конто в събота при-
съствуваха у фюрера. Те са изпипали всичко
добре. Нашият пропаганден апарат се намира
готов и чака. . .
... Аз съМ длъжен в настоящий момент да
поДготвя всичко най-старателно. Необходимо е
независимо от всичко друго да продължат да се
разпространяват слуховете: мир с Москва, Ста-
лин пристига в Берлин, в най-близко време
предстоя нахлуване в. Англия, за да се при-
крие действителната обстановка. Трябва да се
надяваме, че това за известно време ще се за-
държи. . .
. . .Минах през парка, през задния портал,
гдето хората безгрижно се разхождат под
дъжда. Щастлйви хора, конто нищо не знаят
за нашите грижи и живеят само за единия
ден. В името на всички тях ние работим и се
борим и поемаме върху себе си всякакъв риск.
За да добрува нашият народ."
„Аз задължавам всички да не казват нищо
за моето тайно посещение при фюрера."
Под завесата на летния дъжд и на леката
забавна музика, лееща се по радиото, заговор-
ниците тайно обсъдили зловещия план.
А немците в този неделен ден „безгриж-
но" се разхождат под дъжда, без да подо-
зират дори за оная катастрофа, в която ще
бъдат въвлечени след няколко дни от тези, на
конто така безразсъдно са поверили да управ-
ляват собствената им съдба.
Последни дни. . . 17 юни. „Всички пригото-
вления са завършени. През нощта в събота
срещу неделя трябва да се започне. В 3 ч.
и 30 мин. Русите все още стоят на границата в
гъсто масиран строй. Със своите незначителни
75
транспортни възможности те не ще смогнат за
няколко дни да променят това положение.
. . . .САЩ настояха пред нашите консул-
ства до 10 юли да прекратят дейността си и да
напуснат страната. Прекратява работата си
също ’ така информационната библиотека на
нашего министерство в. Ню Йорк. Всичко това
са леки боцкания с карфица, но не удар с
нож. Ние винаги ще съумеем да се справим с
това.“ По повод на „замразяването" на герман-
ските авоари в САЩ Гьобелс отбелязва: „Той
(Рузвелт) може само да ни погъделичка.“
18	юни. „Маскировката по отношение на
Русия достигна кулминационната си точка.
Ние наводнихме света с поток от слухове,
така че е съвсем трудно да се оправи сам чо-
век. . . Нашият най-нов трик: набелязваме
мирна конференция с участието на Русия.
Съблазнителна порция за мирната обществе-
ност, но някои вестници надушват мириса на
печено и почти се досещат какво става.
. . .Изпробвах новите фанфари. Все още не
съм попаднал на търсеното. При това трябва
всичко да се прикрива.*1
„Слуховете са наш хляб насыцний" — от-
белязва в навечерието Гьобелс.
Освен специалните „разпространители" све-
тът се залива със слухове от пресата на гер-
манските съюзници, на първо място италиан-
ската. „Те дрънкат за всичко, за каквото знаят
и’каквото не знаят. Тяхната преса е страшно
несериозна — привежда Гьобелс изказани от
Хитлер в разговор с него съображения. — Те
вече в известна степей ни изиграха лоша шега.
Благодарение на своята бъбривост те също така
ни причиниха сериозен ущърб на цялата опера-
ция на о-в Крит.. Ето защо те не трябва да се
76
посвещават в тайни, поне в такива, разглася-
ването на конто е нежелателно.“
Затова пък към „тайни", раздрънкването на
конто е желателно, немците приобщават ита-
лианците с особена охота.
„Работах до късна вечер. Въпросътза Русия
става все по-непроницаем. Нашите разпростра-
нители на слухове действуват отлично. От
цялата тази бъркотия се получара почти като
оная катеричка, която така добре замаскирала
своето гнездо, че накрая не могла да го на-
мери.“
И веднага след няколко абзаца с нервна не-
последователност: „Нашите замисли по отно-
шение на Русия постепенно се разкриват. От-
гатват. Времето не чака. Фюрерът ми звъни
пак късно вечерта: кога ще започнем да печа-
таме и колко дълго ще можем да използуваме
трите милиона листовки. Да се пристъпи не-
забавно, срок една нбщ. Ние започваме днес."
(18 юни.)
Записките от тези дни завършват с оплак-
вания: „Времето до настъпването на драматич-
ния час тече така мудно." „Очаквамс мъчително
безпокойство края на седмицата. Това дей-
ствува зле на нервите. Когато се започне, то-
гава ще се почувствувам както винаги, като
че ли цяла планина се е смъкнала от плещите
ми.“
19	юни. „Нужно е най-напред да се отпечатат
20 000 листовки за нашите войници. Аз из-
давай заповед това да се извърши при строго
съблюдаване на всички мерки за предпазли-
вост. Печатницата ще бъде запечатана от ге-
стапо и работниците до определения ден няма
да напускат печатницата. Там ще се хранят и
спят. Отпечатаните и опаковани листовки ще
77
бъдат предадени на представители на немската
армия и под охраната на офйцери изпратени на
фронта. Там сутринта преди започването на
операцията всяка рота ще получи по една ли-
стовка.
. . . Въпросът за Русия сега постепенно се
изяснява. Не беше и възможно да се избегне
това. В самата Русия се подготвят за Деня на
Морския флот. — Не ще го празнуват.“
20	юни. „Вчера: страшно много работа.
Бясно бързане... . Обръщението на фюрера
към войниците от източните армии е отпечатано,
опаковано и разпратено. Но неточно еобяснена
същността на германо-руския пакт и трябва
да се поправи. По дяволите! Блестящо изло-
жение на задачйте. Вземайки фантастични пред-
пазни мерки, ние разрешаваме на опаковчи-
ците да се отправят към фронта.“
„У фюрера: въпросът за Русия е съвършено
ясен. Машината постепенно се привежда в
движение. Всичко върви като по мед и масло.
Фюрерът възхвалява преимуществото на нашия
режим. . . Ние запазваме народа в единно миро-
възрение. За целта служат киното, радиото и
печатът, конто фюрерът характеризира като
най-значителните средства за възпитаване на
народа. От тях държавата никога не трябва
да се отказва. Фюрерът хвали също така до-
брата тактика на нашата журналистика. . .“
21 юни. „Вчера: драматичният час набли-
жава. Напрегнат ден. Пак трябва да се оправят
маса дреболии. От работа чак главата мй ще се
пръсне!
. . .Въпросът за Русия от час на час все
повече и повече ,се драматизира. Молотов по-
иска разрешение да дойде в Берлин, но на мол-
бата му беше отказано. Това би трябвало да
78
направи още преди половин година. Всички
наши противници загиват именно поради та-
кива закъснения. . .
. . .Изпробвах новите фанфари. Най-сетне
намерих търсеното.
Следобед работих в Шваненвердер. Там
съм по-спокоен и съсредоточен.
. . .В Лондон са вече наясно относно Мо-
сква. Всеки ден очакват да избухне войната.
. . .Фюрерът е много доволен от нашите
фанфари, той заповядва още нещо да се до-
пълни. От песента_„Хорст Весел". . .“
22 юни. С несъкрушима методичност както ви-
наги Гьобелс описва преминалия ден. И макар че
в тези часове, когато той пише това, светът вече
е потресен от известието за нападението над
Русия и текат новите сведения от Източния
фронт, той надълго и нашироко бръщолеви в
дневника за какво ли не — за прослушването на
новите фанфари, за беседа с актриса, поканена
да се снима в нов военен филм, за закуска в
чест на Паволини, за обяд, устроен от него за
италиански гости у дома му в Шваненвердер; —
преди да пристъпи към най-главното:
„В 3 щ и 30 мин. започва настъплението.
160 комплектувани дивизии. Фронт 3 хиляди
километра. Множество разисквания за вре-
мето.. Най-.крупният поход в световната исто-
рия. Колкото е по-близък ударът толкова по-
бързо се оправя настроението на фюрера. С
него винаги така става. Той просто се съживява.
У него моментално изчезва всякаква умора.
. . .Нашата подготовка е завършена. Той
(Хитлер — Е.Р.) започна да работа над нея
от юли миналата година и ето — настъпи реши-
телният момент. Извършено е всичко, което
79
йзобщо беше възможно. Сега има думата воен-
ното щастие. . .
... 3 часа, и 30 минута. Загърмяха оръ-
дията.
Господи, благослови нашето оръжие!
Вън на Вилхелмплац всичко е тихо и пусто.
Спи Берлин, спи империята. Имам на разпо-
ложение още половин час, но не мога да затворя
очи. Разхождам се неспокойно из стаята. Чува
се диханието на историята.
Величаво, приказно време за раждане на
новата империя. Превъзмогвайки болката, тя
ще посрещне зората.
Прозвуча новият фанфар. Мощно, звучно,
величествено. Аз провъзгласявам по всички
германски станции възванието на фюрера към
германския нррод. Тържествен момент също и
за мене.
. . .Още някои и други срочни работи. След
това отавам в Шваненвердер. Чудното слънце
се изкачи високо в небето. Вградинатачурули-
кат птици.
Аз се проснах на кревата и спах цели два
часа.
Дълбок, здрав сън!“
Гьобелс встъпва във войната, уповавайки се
на това, че „за германския войник не съще-
ствува нищо невъзможно*1, и на инстинкта на
фюрера. („Отново инстинктът на фюрера се
оказа верен.“) Прословутият инстинкт на Хи-
тлер — той бе последкият довод за неговите
приближени в подземието на имперската Кан-
делария през съдбоносните дни; когато Берлин
беше цял обкръжен от съветските войски и на-
ционалната катастрофа беше неминуемо над-
виснала.
23 юни. „Русите развръщат своите сили по-
80
добно на фрайцузите през 1870 година. И ще
претърпят същата. катастрофа. . . Ние бързо
ще се справим с тях. Народът е с леко потис-
нато настроение. Той желае мир, разбира се,
не позорен, но всеки нов боен театър вещае
нови мъки и страдания."
„Карти на Русия в едър мащаб засега не
бързам да пускам — записва той на другия
ден. — Обширните пространства могат само да
изплашат нашия народ. У народа се усеща
колебание. Прекалеио внезапен обрат. Обще-
ствеността на първо време трябва да привикне
с него. Това няма да трае дълго — цинично от-
белйзва той. — До първите осезаеми победи.“
Напълно самозабравили се авантюриста,
сега те възлагат надежди единствёно на военните
си победи. Тях ги плаши недоволството от
бедствията, конто те докараха на своята страна
и на цялата фашистка коалиция.
В Германия сме много зле с продоволствие-
то, отбелязва Гьобелс преди нападението над
Съветския съюз, предстои ново намаляване на
дажбите на месо. В Италия — „безутешна кар-
тина". „Навред липсва организация и система-
тика. Няма ни купонна система, ни прилично
ядене, а в същото време — огромен ненаситен
апетит за завоевания. Искат по възможност
ние-да водим войната, а те да жънат плодо-
вете. Фашизмът още не е преодолял своята
вътрешна криза. Той е болен тялом и духом.
Прекалеио силно разяжда всичко корупцията."
Войната е призвана да заглуши, всички
вътрешни‘противоречия на фашизма.
Военният успех е едицственият техен бог.
Гьобелс сам и с помощта на фюрера спира
християнските издания на ОКВ за войниците.
„Сега за войника нма много по-дббри занима-
6 Берлин, май 1945
81
ния, отколкото да чете разни трактатчета."
„Това изтънчено, безпринципно учение по най-
лош начин може да повлияв,зле на войника.“
В същото време обаче настроението за „кръе-
тоносен поход" срещу СССР от ден на ден се
подклажда и разпалва все по-енлно. На нас
това напълно ни подхожда “ „Можем добре
да се възползуваме."
„И така, напред! Богатите поля на Украйна
мамят."
Но при това: „Аз не ще позволя да се за-
сяга въпросът за икономическите изгоДи в рё-
зултат от победа над Москва. Нашата поле-
мика 'се води изключително на политическа
плоскост."
„Във всички страни се възхищават на мо-
щта на нашите въоръжени сили." „Аз смятам,
че войната срещу Москва психологически, а
може би и във военно отношение ще бъде на-,
шнят най-крупен успех."
„Финляндия сега официално се намесва във
войната. Швеция пропуска една немска диви-
зия. . . В Испания демонстрации, наебчени
срещу Москва, Италия възнамерява да изпрати
експедиционен корпус, ако това само не се
обърне срещу тях самите, в Европа продъл-
жава да се създава антиболшевишки фронт."
„Турция все по-сигурно застава на наша
страна."
„Групата на Манерхайм във Финландия е
готова за операции."
„На .Япония са нужни развързани ръце в
Китай, за да може да бъде включена в нашите
сметки."
„Евреите в Молдавия стрелят по немските
войници. Обаче Антонеску ще проведё чистка.
Той се държи в тази война изобщо великолеп-
82
но." „Унгарците се придвнжват през. Карпа-
тйте. Завзет е Тарнопол. Нефтената облает по-
падна почти незасегната в наши ръце.“
„Приятелите на Англия са в конфликт с
болшевиките. Разногласията в неприятелския
лагер все повече и повече се задълбочават. Това
време по възможност трябва. по-пълно да се из-
ползува. Възможно е тези разногласия до та-
кава степей да се изострят, че фронтът на про-
тивника да изпадне в колебание." (28 юни.)
Идея, която, както ще видим малко по-късно,
владеела Хитлер дс последний му час.
Всички са заети с изчисляване срока на по-
бедата. Ако Хитлер го определи на'чети'ри ме-
сеца, то сега отвред се разнасят гл асове, пред-
ричащи победоноецпя завършък на войната
след седмица и даже след дни.
В дневника започва да се чувствува близ-
кого предвкусване на триумфа. Главната грижа
на Гьобелс е този триумф да не бъде отчасти
компрометиран от разните изеилени предска-
зания.
„Аз рязко се обявявам против глупавите
определения на сроковете за победа от страна
на Министерството на външните работа. Ако
се кажат 4 седмици, а се окажат 6, то нашата
победа в крайна сметка ще бъде своего рода
поражение. Министерството на външните работи
също в недостатъчна степей пази военните тайни.
Срещу дърдорковците аз изисквам да се намеси
гестапо. “
Гьобелс издава наре^дане до поетите да
съчинят срочно песен за руския поход, но пе-
сента все нещо не се удава за негово неудовол-
ствие и яд. Най-сетне: „Новата песен за Русия
е готова. Съвместно произведение на Анакер,
Тислер и Колбе, което в. момента аз съпостаЪям
83
и преработвам лично. След преработката то ще
бъде неузнаваемо — с ббичайно самбдоволство
отбёлязва той. — Великолепна песен."
„Великолепна" — друго определение за него
сега не съществува — станала кинохрониката,
с конто той се занимава, а нейно „съдържание —
войната". (26 юни.) „Прекрасни снимки от Из-
ток. Вълнуващ, пресекващ дъха киномонтаж."
(30 юни.)
„Сега да се работи е самото удоволствие."
„Не бих искал това някога да свърши."
С цинизма на кариериста, за когото всичко,
в това число и войната, е изключително сред-
ство за осъществяване само на личната карцера,
той отбелязва': „Извънредно интересно е за-
позпаването с изкусното водене на голямата
война." (27 юни.)'
„Всеки половин уас иостъпват нови изве-
стия.'
Диво, възбуждащо време.
Вечер кинопрегледът е готов. Пълноценен
кадър. Завладяваща музика, картини, текст.
Сега аз напълно съм удовлетворен. Още половин
час подремнах на терасата." (4 юли.)
„Темпът в Берлин е задъхващ. През тези
дни човек трябва чисто и просто да открадва
за себе си време. Но лично аз винаги съм же-
лал такъв живот и той Действително е пре-
красен."
Както и да се задьхва Гьобелс от резулта-
тите на внезапното нападение, нова,съвсем не-
очаквана нотка се появява в неговите записки.
Отначало тя звучи недоумяващо. „Против-
никът се сражава добре" — това той фиксира
още на 24 юни (както винаги той пише за из-
теклия ден). Той обмисля това ново обстоятел-
ство с намерение да извлече от него изгода:
8 +
„Русите се защищават мъжествено. Няма
отстъпление. Това е добре. Толкова по-скоро
ще настъпи впоследствие то. Те губят безчи-
слено количество танкове и самолети. Това се
явява предпоставка за победата."
„Москва, по наши Дании, има на свое раз-
положение още около 2000 боеспособни само-
лета, но болшевиките продължават да се бият
упорито и ожесточено.
Искат на всяка цена да удържат Ленинград
и Москва и съсредоточаватза тази цел огромен
брой съединения, без да обръщат внимание на
опасността в оперативно отношение. Това може
само да ни благоприятствува. Колкото повече
армия има в този район, толкова по-изгодна
ще бъде нашата позиция.'1
Но тази нотка става все по-обезпокояваща:
Южният фронт „отчаяно се съпротивява и има
добро командуване. Положението не е застра-
шително, но сме потъналй до гуща в работа."
Във фашистката доктрина за безсилието на
Червената армия се'явява пукнатина. Това се
отразява и в психологического състояние на
Гьобелс. Въжеиграч, той става все по-нагъл
след всяка печалба и изпада в уицние, де-
пресия, щом сё натъкне.на съпротива, на не-
успех. Но това са първите дни на войната на
Изток — този дневник завършва на 8 юли1, —
фашистката армия още не бе изпитала първите
поражения. . . Но все пак призракът на неуспеха
явно присъствува в тези записки. . .
Откачало Гьобелс се опитва да отбелязва
1 През този ден, 8 юли 1941 г., Хитлер е подписал
следната заповед: „Москва и Ленинград да се пзравнят
със земята, за да се избавим напълно от населението
на тези градов* и да не го снабдяваме с храна през
иялата зима. .
85
събитията на Изток като още един боен теа-
тър — елически. Както е съобщавал ежедневно
досега за бойните действия срещу Англия и
после е преминавал на други. Но от това нищо
не остава. Събитията се сменят.
„Усилена и отчаяна съпротива на про-
тивника. . . Армейска трупа „Юг“, съобщение
за.това, че край Дубново е отблъснат опит за
вражески пробив. . . Край Белосток отчаянн
опити за пробив. . . Един червей полк си про-
бива път. . .“ „У русите колосални загуби в
танкове и самолети, обаче те още добре се’бият
и като се започне от неделя, вече на „много неща
се научиха". (27 юни.) „Русите се защищават
отчаяно. Руска танкова дивизия пробива наши
танкови позиции.“
Тук е умеетно да се преразкаже един епизод,
който началникът на л-ичната охрана на Хи-
тлер — Ратенхубер — привежда в своя ръкопис.
Самолет с намиращ се на борда офицер от
германските въоръжени сили, преминавайки
над Белгия, претърпял авария. Оцелелиятофи-
цер бил задържан от белгийците. У него се
оказал секретен пакет с планове за нахлуване
на немските войски във Франция през Холандия,
Белгия, Люксенбург.
Белгийците, пише Ратенхубер, след като
се запознали с тези планове, почтително от-
пратили немския офицер в Германия ведно с
неговия пакет.
Този епизод, с удоволствие разискван в
главната квартира на Хитлер, предава духа
на ,',странната война" на Запад, когато нем-
ската армия с триумфален марш шествуваше
по Европа.
Тогава е било така, но ето че сега войната
е друга, налага се по-различно да заплащат сега
86
за своего нахлуване. „Русите се съпротивяват
по-силно, отколкото първоначално се предпо-
лагаше. Нашите загуби в хора и материална
част са значителни.** (Гюли.)
И той се мъчи да намери обяснение на този
„казус*1. „Техен съюзник засега все още остава
славянскатй упоритост, обаче и тя един пре-
красен ден ще изчезне!"
Той се мята от едно заключение към друго,
рязко противоположно: „Изглежда, че съпро-
тивата на червените е сломена по целия фронт.
Болшевизмът в настоящия час преживява най-
тежкия духовен и органйзационен кризис.
Предприемаме всичко, за да го засилим и
ускорим.“
„Ние отново унипуэжаваме на ден по 235
руски самолета. Ако русите загубят своя военно-
въздушен флот, то те ще загинат. Дай боже
това! (2 юли.)
И веднага: „Въобще водят се много тежки
и ожесточени' боеве. За „разходки** не може и
дума да става. Червеният режиме мобилизирал
народа. Към това се прибавя още баснослов-
ната упоритост на русите. Нашите войници едва
се справят. Но досега всичко върви по плана.
Положението' не е критично, но сериозно и. из-
исква влагането на всички усилия.
Русите тържествуват в своите бюлетини,-
Малко гръмко и твърде рано. Ние сме против-
ници на това. Лондон им помага с раздути опи-
сания на сраженията, но ние вече познаваме
това от нашия поход на Запад. В САЩ стават
все, по-нагли. Нокс произнася дръзка реч с
искане за незабавно встъпване във война.“
(2 юли.)
„Ние използуваме също така изпробваните
по време на западния поход по-силни средства
87
на нашата пропаганда, например разпростра-
няване на паника и други." „Сега слагаме
пръст в живата рана." (4 юли.)'
Още един вид провокация: „Действуваме
с три тайни предавателя, насочени срещу
Русия.. Тенденция: първиятпредавател — троц-
кистки, вторият — сепаратистки и третият —
национално-руски." (30 юни.)
„Дейност'та на нашите тайни предаватели е
образец на .хитрост и гъвкавост." (5 юли.)
Обаче съветската пропаганда извънредно
много го безпокои: до този момент на немските
войници не се е случвало да бъдат обект на
противникова пропаганда. „Болшевиките не
са от страхливите. Москва разполага с по-
силни радиостанции." (27 юни.)
И в самата Германия Гьобелс има много
главоболия: строго да прекрати-слушането на
чуждите радиопредавания. С помощта на фю-
рера да поставй под възбрана всички руски
писатели и композитори.
Няма покой и веред нацнетките главатари.
„Неголемият скандал в ОКБ продължава.
Вечно за едно и също, за компетентността. Сега
към това се прибавя още и Розенберг, който
се чувствува вече като цар на Русия.
Ако ние някога се попрепънем, то ще е по
въпроса на нашите конфликти относно компе-
тентността." (29 юни.)
„Розенберг възнамерява да организира своя
пропагандна лавка сам. . . Всеки. иска да се
занимава с пропаганда и колкото по-малко
разбира от нея, толкова повече иска."
Така завършил временният му съюз с Ро-
зенберг. Установява се привичната атмосфера
на интриги, злобна ревност, доноси.
Войната не разрешила парливите въпр’оси,
88
не донесла очакваното облекчение: на Балка-
ните „цари истинскн глад. Особено в Гърция.
В Италия проявяват огромно недоволство.
Мусолини действува недостатъчно енергично.
В Румъния симпатиите към нас доста намаляха.
Все грижи, накъдето и да с'е обърнеш."
„Във Франция и Белгия цари почти истнн-
ски глад. Ето защо настроението там е буквално
същото.“
Но никакви грижи, никакви войпи, никаквп
несгоди на немския народ не са в състояние да
попречат на неговото лично благополучие и
обогатяване. Освен току-що построения замък
в Шваненвердер, където Гьобелс честичко сега
пребивава, построен е още комплекс от жили-
щни постройки в Ланке. Той прекарва също
извън Берлин и в други свои извънградски
имения. Строи си през дните на войната нова
норвежка хижа. Тя ще се намира веред доста
идилична природа. „Разщгедах нашия нов
блокхауз. Той е разположен в' гора и е при-
способен за мирен период, който несъмнейо ще
настъпи.“
За това е нужна само една дреболия — да
се смажат русите.
„Ние трябва да действуваме бързо, опера-
цията на Източния фронт не трябва да се проточи
прекалено дълго. За това ще се погрижи сам
фюрерът.“	‘ •
. Сыците слова и уверения, но и известна
разколебаност. Гьобелс с ярост записва в края
на тази тетрадка дневник:
„Англичаните се мъчат да предприемат в
настоящия час. всичко, за да използуват отла-
гането на своята екзекуция. Но - тя, трябва да
се надяваме, не ще се забави.“
89
„Смоленск силно се бомбардира. Все no-
близко до Москва. “
„Не ще се успокоим, докато не постигнем
разгрома на червените. . . Това ни се удаде
през 1933 год. Ще ни се удаде и сега. . .
Капитулация! Такъв е нашият лозунг."
2 М А Й 1945 ГОДИНА
Войната се прем.стп в Берлин. Капитула-
ция ' — не лозунг, а жива действителност.
Беше вечерта на 2 май. Има няколко часа
вече откак гарпгзонът на Берлин прекрати
съпротивата си. Предаването на оръжията,
започнато в 3 часа през деня, още продължа-
ваше. Площадът йри кметството бе задръстён
от автомати, винтовки, картечници. По ули-
ците — изоставени немели оръдия със забити
“в земя.та дула; Ръмеше слаб дъжд.
Под триумфалната арка на Брандербург-
ската врата, над която се развяваше червено
знаме, се тътреха разбитите на Волга, на Дне-
пър, на Дунав, Висла и Одер германски части.
Много войници с ненужни сега каски на гла-
вите крачеха изнурени, измамени, с почернели
лица, кой съкрушен, прегърбен, кой с явно
облекчение', а най-чёсто в състояние на пълна
потиснатост и безразличие.
Още не са потушени пожарите. Гори Берлин.
Един старшина шиба своя кон и димящата
кухня подскаЧа, като се промъква през из-
дигнатите заграждения. На вкопан на улицата
немски танк си отпочиват бойци, насядали по
90-
купола, по дулата на оръдията, пеят, свиватсн
цнгари. Кратка почивка за по цигара.
Войските под командуването на маршал
Жуков овладяха германската столица.
Изнесоха Гьобелс на една берлинска улица.
Черно, обгорено лице. .Нацистка униформа —
панталони от тъмен вълнен плат и светлокафяв
кител — цялата разкъсана, с ръждиви петна
от огъня. Вятърът придръпва жълтата врато-
връзка. Тя най-силно се вряза в паметта ми,
тази полуобгоряла вратовръзка с жълт ко-
принен клуп на черния, обгорен врат, забодена
с кръгла металическа значка с пречупен кръст.
Излизащото от мазетата население на Берлин
гледа един от главните виновници за своето
бедствие. Снимдт го за передняя брой на кино-
журнала и за историческата филмотека. Нали
именно той'запали първата клада с книги и
пламъкът на тази клада се разгоря в страшен
пожар над цяла Германия. Комисар по от-
браната на Берлин, той подло обрекъл на смърт
своите съграждани, мамил ги до последний си
дъх: „Армията на Венк иде на помощ на Бер-
лин!" Бесил войници и офицери за това, че от-
съствуват.
Гьобелс се разпоредил след смъртта му да го
изгорят изцяло. Но нашите щурмови отряди
нахълтали в райхсканцеларията. До Магда
Гьобелс лежала откъснатата от обгорялата й
рокля златна партийна значка ,_с еднозцачен
номер и златна обгоряла табакера с факсимиле
от Хитлер.
Преди смъртта си Гьобелс убил собствените
си деца. Кръгът на убийствата се затворил.
Отрова, огън изпитани в коцдлагерите
средства;. .
Актът гласеше, че „на 2 май 1945 година в
91.
центъра на 1рад Берлин, в едно от помещенията
на скривал ищете на германската райхскан-
целария, на няколко метра от входните врати
подполковник Клименко, майорите Бистров и
Хазин в присъствието на жителите на град
Берлин — немците Ланге Вилхелм, готвач на
райхсканцеларията, и Шнайдер Карл, техник
от гаража на райхсканцеларията— в 17.00 ч.
откриха обгорелите трупове на мъж п жена.
Трупът е на мъж с нисък ръет, стъпалото на
неговия десен крак е в полусвито състояние
(куц), с обгоряла металическа протеза, оста-
тъци от обгорял мундир от униформата на НСД
партия, златна значка, обгорял. . .“•
Пистолетът система „валтер*-, намерен до
тях, не е бил използуван.
Подполковник Клименко беше тогава още
твърде млад, тридесет и една годишен, кадрови
военен. Майор Хазин не познавах. Майор. Би-
стров — биолог, кандидат на науките, живял в
Сибир, войната го довела в армията.
През дългите години на войната ние преми-
нахме по разорените, опожарени земи на Ка-
лининска облает, на Смоленск, на Белорусия,
на Полша.
С очите си видяхме Гьобелсовата пропа-
ганда в действие: дивашко опустошение на
земята, лагери на смъртта, ями с изтезавани
хора, „новата цивилизация", при която човек
за човека е палач.
Пътят на войната ни доведе в имперската
канцелария.
Сега,--след много години, понякога ме питат
не е ли било страшно да се гледат тези мъртъвци.
Беше съвсем друго: чувство на потръпване, но
не и на страх. И не поради тоТва, че много стра-
хотии сме видели през четирите години война,
92
а по-скоро, защото тези обгорели останки из-
глеждаха сякаш не човёшки, а сатанински.
Но мъртвите деца — това беше нещо страш-
но, на когото и да бяха те.
Те лежаха в леглата си, покрпти содеяла —
шест деца: пет момичета и едно момче, умърт-
вени от собствените си родители.
Може би в такъв страшен облик се явява
самото Възмездие?
— Чин са тези деца? — попита Бистров
вицеадмирал Фос.
Той току-що го беше довел в подземието.
Фос имал за задача да се добередо гросадмнрал
Дьониц, за да му предаде завещаната му от
Хитлер върховна власт и заповедта: да про-
дължи на всяка цена войната. За капитуляция
не може и дума да става!
Заед но с остатъците отбригадата на Монке,
охраняваща райксканцеларията, Фос се опитал
да се измъкне от обкръжението в района на
Фридрихщрасе, но бил взет в плен.
Бистров развел из капитулиралия Берлин
вицеадмирал Фос, представител на военно-
морските сили в главната квартира на Хитлер.
Насреща им се влачели като пребити омърлу-
шени колони пленници.
Фос гледал през стъклото на колата, без
да откъсва погледа си. Страшни, димящи разва-
лини. Тълпа жители на Берлин пред поход-
ка кухня, където руски готвач раздава гореша
супа. . . Разрушени барикади, по конто се
катерн колата, после се промушва и пълзи по-
нататък по тесни пътечки между купчин и
тухли, боклук, разрушения. . .
— Познавахте ли тези деца? — попита
майор Бистров.
93
- Фос кимна утвърднтелно п молейки. за. раз-
решение, йзтощен се отпуска на стола. •
— Аз ги видах вчера. Това е Хайди — той
посочи най-малкото момиченце.
Предп да дойде тук, той разпозна Гьобелс
и жена му. Гьобелс с цяла свита кореспонденти
пристигнал през лятото на 1942 година с теж-
кия крайцер ‘Принц Ойген“, който командувал
лично Фос. Именно на Гьобелс той дължи и
своето издигане. Подгоненш в подземието от
стеклите се събития, те се' срещнали тук като
стари познати.
Майор Бистров и Фос стояха в тази влажна,
страшна стая на подземието, където под одея-
лата лежаха децата.
Фос беше потресен, опустошен, той стоеше
оклюман, прегърбен. Мълчахме. Всеки си ми-
слеше за нещо съвсем свое.
Децата открил в една от, стайте на подзе-
мието на 3 май старши лейтенант Илин.
, Те лежали облечени в дълги нощнички или
пижамки, ушити за всичките шест от бял бархет
на сини тънки ранета. Лицатаимбили покрити
с- тъмна руменина — .това било вследствие на
цианкалия.
В болницата на имперската канцелярия сред
медицинския персонал намерихме лекаря, уча-
ствувал лично в умъртвяването на децата,
Хелмут Кунц. Той работал- в саннтарното
управление на SS в Берлин, а на 23 април,
когато санитарната. част била разпусната, го
изпратили в имперската канцелярия.
Небръснатият човек с хлътнали очи в есе-
совска униформа говореше на пресекулки, въз-
дишаше, преплпташе и разплиташе пръсти.
94
Той беше -може би единственият тук, в подзе-
мието, който не беше загубил своята впеча-
. тлителност и онова нервно, раздразнително от-
ношение към всичко, наТ'което сам той е бил
свидетел. Той разказа на Бистров:
„На 27 април преди вечеря, към 8—9 часа
вечерта, срещнах в коридора при входа на
бункера на Хитлер жената на Гьобелс. Тя ми
каза, че желае да говори с мене по един много
важен повод. И^веднага добави, че сега поло-
жението е такова,- че очевидно на нас драмата
ще се наложи да умъртвим децата й. Дадох'
съгласието' ей. .
На 1 май той бил повикан по телефона от
болницата, която била на 500 метра от „фюрер-
бункера“,.в кабинета на Гьобелс. Тук му била
обяснена целта на неговото повикване. Ле-
карят посъветвал Гьобелс да предаде децата и
съпругата си под закрилата на Червения кръет,
.а самият той да се’отрови. Гьобелс възразил:
„Безполезно е, нали все пак те са деца на Гьо-
белс. “
Кунц инжектирал на шестте деца морфин.
„След което аз отново излязох в' предната стая
и казах на фрау Гьобелс, че е необходимо да
почака десет»минути, докато децата заспят, й
същевременно погледнах часовника си — беше
20.40 часа.“
Тъй като Кунц й казал, че у него едва ли
ще се намерят душевни сили, за да й помогне
да дадат на заспалите деца отрова, Магда
Гьобелс го помолила да намери и да изпрати
при нея Щумпфегер, личния лекар на Хитлер.
Заедно с Щумпфегер тя разтваряла устата на
заспалите деца, слагала ампулата с отрова
върху зъбките им и стискала челюстите им.
Щумпфегер си отишъл, а Кунц се спуснал за.
95
едно с жената на.Гьобелс. в кабинета на съпруга
й-.- Гьобелс се разхождал ..из стаята « крайне
нервно състояние. „С /чецата веичко е свършено,
сега остава да помислим и за нас" — казала
Магда Гьобелс. Гьобелс се забезпокоил: „По-
бързо, ,че нямаме никакво време."
Кунц се завърнал в болницата.
Морфинът и спринцовката, както жената
на Гьобелс споделила с него, тя получила от
Щумпфегер. Обаче откъде е имала ампулите с
отрова, той не знаел.
Може би ги е имала от Хитлер, той раздавал
такива ампули в края на април, както научихме
по-късно.
'Вицеадмирал Фос, доктор Кунц, готвачът
Ланге,техникът от гаража Шнайдер, началникът
на личната охрана на Гьобелс Еколд, инженер
Цим, техническият администратор на зданието
на имперската канцелария^и много други раз-
познаха Гьобелс. Макар и обгорял, тойможеше
да бъде позиат от всеки, който го е срещал или
дори само виждал отдалече. Можеше да бъде
позиат дорп само по карикатурите в нашия
печатг Той имаше характерна външност. Глава
несъразмерно голяма за неговата хилава фигура
и явно сплесната от двете страни; накуцваше с
десния крак, който беше по-къс от левия и
с изкривено навътре стъпало. Десният му крак
не беше засегнат от огъня, на него стоешеорто-
педическата обувка с надебелена подметка и
с протеза.
„При изследването на трупа беше установено
наличие на дъх на бадеми и бяха намерени
късчета от ампула в устата" — е записано в
медицинския акт.
Когато бяха получени данните от химиче-
96
ския. анализ, беше поставено окончателното
заключение:.-.
„От химическою изследване на вътрешните
органи и на кръвта беше установёно наличието
на цианидови съединения. По такъв начин не-
обходимо еда се направи изводът, че смъртта. . .
е настъпила в резултат на отравяне с циани-
довц съединения.“
Не помня дали тогава ни се удаде да уста-
новим кой го беше изгорил. Но беше ясно едно,
че всичко се е вършело много бързо и изпълни-
телите са се разбягали, без да се справят до-,
края със своята задача.
НОЩУВАНЕТО
Късно през нощта на 3 к<ай, като търсехме
къде да пренощуваме, се озовахме в покрайни-
ните на Берлин, в Бисдорф.
Вървяхме по мрачната глуха улица, когато
изведнаж дочух песен на славей.
В момента, когато пиша сега за това, ми е
трудно да си обясня с какво тая песен ме по-
рази така тогава. Струваше ми се, че тук, в
Берлин, не само всичко живо, но дори и камъните
участвуваха в тази война — подчиняваха се
на нейния закон. И изведнаж — славей, който
въпреки всичко неотменно изпълнява своята
славеева мисия.
След всичко онова, коею тук сееразиграло
на затихналата берлинска улица, песента на
славея, беше една удивителна вест за вечно
живия и неумиращ живот. (
Ние попаднахме в някакъв дом и се заиз-
7 Берлин, май 1945	\	97
качвахме по тъмна стълба. Почукахме. С чув-
ство на скованост влязохме в квартирата на
хора, току-що преживели катастрофата от па-
дането на града.
Беше средно богата квартира. Хазяите,
съпруг и съпруга, хора на възраст, с подпла-
тени памучни халати, обезпокоени от нашето
неочаквано идване.ни предоставиха на разпо-
ложение две стаи, а самите те видимо дълго не
можаха да заспят: техните тихи стъпки отек-
ваха в коридора. Легнах на канапето и от-
давна забравеният през войната душен мирис
на нафталйн и дафинов лист ме обгърна отвред.
Четири години. . . Когато войната пламна,
аз бях студентка в Литературния институт.
През прозореца се процеждаше късче ро-
зово небе — зарево от затихващите пожари.
Удивителната след дните на неспирни боеве
тишина беше благодат, от който несвикналото
сърце просто се вцепеняваше. През напреже-
нието на тези дни нас ни пронизваше само една
мисъл: „Ние сме в Берлин" — и пропъждаше
съня.
Беше доста светло. От отсрещната стена
стърчаха еленови рога. Сетне разпознах на
масата ваза с току-що откъснати цветя и клетка
с малко папагалче. То се разбуди, заподскача по
дървената стълбичка и почна да се люшка на
л юл ката.,
Като осветих с джобното си фенерче, про-
четох на стената в рамка: „Himmel bewahr uns
von Regen und Wind und von Kameraden, die
keinesind."1
.Стената беше накичена с фотографии на
момче: ето го седнало на дървено конче, ето
3 „Небе, запази ни от облаци черни и от другари
неверии."
98
го лежи на плажа подслонило глава на изпру-
жените.крака на момиче в раиран бански. Ето
го вече военен в стегната нова униформа, с
каска в ръка. Ето го и на обща снимка.във ве-
села компания на военни., В средата на сним-
ката — бутплка. Един от тях издигнал каска
на щик. Надпис: „Prosit!" („На здраве!").
А на писалището под стъклото печалното из-
вестие, че Курт Бремер е изчезнал безследно
на Източния фронт.
Отидох в кухнята, за да потърся вода. Ха-
зяйката седеше до прозореца. На коленете й
имаше торбичка с къси чорапи, тя е започнала
да ги кърпи още при Хитлер и сега, задоволя-
вайки се със слабата светлина на настъпващия
ден, продължаваше да върши по навик своята
работа.
На кухненската етажерка бяха наредени
бирени чаши, а начело на тази редица фаянсова
лелка — едно от онези весели украшения, конто
се подаряват по сватбите — протягаше по-
златено ботушче, предлагайки го за пиене.
Попитах хазяйката чие е това дюкянче в
долната част на тяхната къща (ние го забеля-
захме, когато през нощта се изкачвахмевквар-
тирата) и отдавна ли е затворено.
Хазяйката отговори, че е тяхно и че са го
затворили преди два месеца.
— Спечелихме го с честен труд. О, съвсем
не ни бешелеснр да го отворим. А ето сега. . . —
Тя тихичко въздъхна. — Geschaft macht kein
Spa0 mehr.1
Сутринта хйзяинът ме попита ще може ли
да премине сега до някаква улица, за да отиде
при своя зъболекар. Отговррих му утвърди-
1 Търговията не доставя цовече никакво удо-
волствие.	4
99
телно — войната си е война, а човека го мъчат
зъбите.’ Той възрази, че не го измъчва никаква
болка, но че още преди две седмици се бил уго-
ворил да бъде днес при зъболекаря.
Пресни цветя във вазата, откъснати от
градината на втория ден след падането на града,
посещение при зъболекаря на третия ден.
Какво е това? Себелюбив стремеж към рав-
новесие, издръжливост, ритмичност? Не бяха
ли те съюзник на Хитлер при заграбването на
властта от него?
През прозореца вече се виждаше — на
кръстопътя движението регулираше едно от
нашите познати момичета. Размахвайки флаг-
чета, то пропускаше колите, като успяваше
да отдава и чест, а от военнослужещите, конто
караха трофейни велосипеди, прибираше пре-
возните им средства — такава беше заповедта
на командуващия фронта. Вече цяла планина
велосипеди беше изрыскала край нея на тро-
тоара.
Отсреща, откъм официалния вход, войник
буташе буренце. Като потапяше в него дебела
четка с къса дръжка, той замазваше огромните
букви' на Гьобелсовите заклинания, проснати
надлъж по паважа: „Berlin bleibt deutsch"
(„Берлин ще остане немски“).
По същия' този паваж неотдавна е тръгнала
на Изток моторизираната немска пехота. . .
; Някой почука на вратата. Влезе мъж с
късо палто и тъмен каскет. Той научил, че
тук имало руснаци, и поискал разрешение да*
говори със- старшия от нас. Като сне,каскет,
той нервно изложи същността на въпроса:
вчера,' когато нашите части навлезли в Бер-
лин, той цзтичал насреща им заедно с жена си
(той посочи с ръка към вратата, зад която на
100
площадката на стълбите чакаше неговата вре-
менна жена).
— Ние се спуснахме към русите, за да ги
прегърнем, но вашите войници ни отблъснаха.
Жена му влезе и застана до него такава
блёда, както 'и той. Закопчано с всички коп-
чета, нейното сиво палто беше силно опънато
на големия й корем. Мъжът говореше сурово
как очаквал този ден на избавление от Хитлер,
как се надявал и ето как се срсщнал с Чер-
вената армия. Гласът му трепереще от обида
и изразяваше твърдата решимост да се изкаже
докрай. Жената мълком. го подкрепяше, ки-
майки с глава.
Ние бяхме и развълнувани, и глухи съще-
временно. Как искахме да вдрваме в началото
на войната, че неизбухналите бомби, хвърлени
над Москва, са дело на ръцете на немскитедру-
гари, как търсехме някакво потвърждение на
тяхната солидарност с нас и как сетне' посте-
пенно се разубедихме и ожесточихме. И сега
ние не можехме да. прегърнем този човек.
Аз си спомни'х за полученото вчера до Курков
писмо от Урал. Ние го прочетохме. Жената на
Курков пишете, че чула по радиото за боевете
в Берлин и си мислела какви са тези герои да
се бият така далеч от дома си до смърт с врага
в щеговия главен град, и сега, значи, няма дълго
да се чака победата. „Съобщавам ти — пишете
тя, — че се завърнаха в къщи Гонша, Рогозин
и Попов — ранени. Коля, аз ходйх на мелни-
цата, минах покрай Рогозин. Рогозин си седи,
свири си с хармониката, а на мене ми е много
обидно. Коля, да бих могла да те зърна, макар
и с едно оченце. Мнбго ми е домъчняло за вас
и домъчня им и на мойте деца. Засега довиж-
дане. Оставаме си живи, здрави, същото' же-
101
лаем и на вас. Целуваме ви 999 пъти и още един
път, па макар и далеко от вас,"
Полковники каза:
— Преведете на Губер — немецът се каз-
ваше Густав Губер, — че техният профсъюзен
фюрер Лей заяви, че германският работник не
е просто работник, а човек господар и че той
има такова самочувствие. Попитайте го, вярно
ли е това?
Губер упорито тръсна глава:
— Немският работник е също проле-
тарий.
Н И Щ О Д О С Т О В Е PH о
4 май, рано сутринта. Над Александер-
плац се издига лека розова мъглица. Беше хлад-
но. Сред, площада имаше лагер: войници от
разбития Берлински гарнизон. Те спяха върху
паважа загърнати във войнишки. одеяла. Някои
вече се пробуждаха и сядаха, увивайки се с
одеялото чак до главата. Медицински сестри
в тъмни жакети н бели касинки ббхождаха ра-
нените.
Двете страни на площада бяха оградени от
развалини. ШирЬко разцепени стени, от конто
се сипе тухлен прах.
По паважа трака натоварена с вързопи
каручка, упорито бутана от две жени. Навярно
се връщаха изпод Берлин. Тропотът на ко-
личката настойчиво отекваше в. бездиханните
руини.
Отново сме в имперската канцелария.
Кой последен е видял Хитлер? Кой изобщо
102
е видял тук, в подземието, жив. Хитлер? Какво
е известно за неговата участ?
Техникът от гаража Карл Фридрих Вил-
хелм Шнайдер:
„Дали е бил Хитлер в Берлин до 1 май
1945 година, не ми е известно. Не съм го виж-
дал лично тук.“
Обаче на 1 май в подземния гараж на им-
перската канцелария, както той вече каза,
чул за самоубийството на Хитлер от неговия
шофьор Ерих Кемпка и от началника на га-
ража. „Тази вест се предаваше от уста на уста,
всички говореха за това, но никой не знаеше
точно." Като съпоставил тази новина със за-
поведта, която получил от секретариата на
Хитлер относно доставката на бензин във „фю-
рербункера", той предположил, че бензинът е
бил необходим именно за тая цел.
Петдесётгодишнйят човек, който ,се пред-,
стави официално като главен готвач от домаш-
ното интендантство на фюрера при имперската
канцелария, Вилхелм Ланге, заяви:
„За последен път видях Хитлер през пър-
вите дни на' април 1945 година в градината на
имперската канцелария, където той се раз-
хождаше със своето куче от немска вълча по-
рода на име Бонда.“
Какво знаете за съдбата на Хитлер?
„Нищр достоверно.
Вечерта на 30 април при мене в кухнятадой-
де кучкарят на Хитлер — фелдфебел Торнов —
за храна на кученцата. Той беше нещо раз-
строен и ми каза: „Фюрерът умря и от неговия
труп нищо не остана." Сред служещите в им-
перската канцелярия се носеха слухове, че
Хитлер се отровил или застрелял, а трупът му
103
бил изгорен. Така ли е било това и в действи-
телност, аз не зная.“.
Техническият управител на зданието на йм-
перската канцелария Вилхелм Цим:
„За последен път видях Хитлер в 12 часа
през деня на 29 април. Повикаха ме в бункера
на фюрера да поправя повредения вентилатор.
По време на работата през открехнатата врата
, на кабинета видях Хитлер.“
Какво ви е известно.за съдбата на Хитлер?
„На 30 април в 6 часа работниците Вер-
ника, каналджия, и Тюнер, електротехник, на
врыцане от работа от бункера на фюрера раз-
казаха как чули, че уж Хитлер бил умрял.
Повече' никакви други подробности те не съоб-
щиха.“
Вицеадмирал Ханс Ерих Фос участвувал
в съвещанията, конто провеждали в присъс-
твието на Хитлер тук, в скривалището. За
смъртта на Хитлер научил от Гьобелс.
Това е всичко, което ние знаехме до утрото
на 4 май.
„Нищо достоверно1*, както бе казал главният
готвач Ланге. Но дори и тези наши сведения се
беше наложило внимателно да отделим от още
цял куп други, противоречиви и сензационни.
Какво ли само не се разправяше! Че три дни
преди падането на Берлин Хитлер бил излетял
със самолет, пилотиран от авиаторката Райч,
а неговата смърт била инсценирана. Че Хи-
тлер бил изведен от Берлин през подземни хо-
дове и тойсеукривал в„непристъпната“ Южно-
тиролска крепост.
Хората, разполагащи с по-скромни, но по-
съществени сведения, бяха така измъчени, за-
шеметени от всичко преживяно, че объркваха
дати и факта, макар че' това, за което те раз-
104
казваха, е станало едва завчера или само преди
един ден.
Ту тук, ту там се зараждаха и разпростра-
няваха версии, една от друга по-невероятни.
Появиха' се и слухове за „двойници".
За да се отхвърли поредната версия, ни
беше необходимо ценно време, отклоняваше
се и вниманието.
Издирванията се водеха с възможното най-
напрегнато темпо. Лесно можеше да се заблудим,
да се насочим по погрешна следа, да стигнем
до невероятии изводи. Да изпуснем момента.
Съвсем неочаквани понякога усложнения
възпрепятствуваха самото издирване.
На 3 май на територията на имперската кан-
целария се появиха трупа генерали от щаба на
фронта. Минавайки през градината покрай
бетонирания изкоп, на дъното на ко.йто нем-
ците струпвали убитите по време на бомбар-
дирането и обстрелването на райхсканцела-
рията, един от генералите посочи с показалец:
„Ето го!“ В кител, смустачки, убитият отдалёче
леко наподобяваше Хитлер. Изнесен беше' от
изкопа и макар веднага да се убедихме, че не е
той, все пак се започна разследванеч Пови-
каните разпознавачи единодушно заявиха: „'Не,
не е той." Но независимо от това този убит
мъж с мустачки, в сив,, кител и кърпени обувки
лежа в актовата зала на райхсканцеларията,
докато. долетелият от Москва бивш съветник
в нашего посолство в Берлин, виждал неедно-
кратно живия Хитлер, потвърди: „Не е той."
Но този убит непознат стана причина да се
зароди сред журналистите живата и до днес
легенда за „двойници". За него много писаха.
Сним^ха го кинооператори и охотно го пред-
ставяха за Хитлер. Чак до неотдавна ймаше
105
такива куриози, когато извлечем от филмоте-
ката кадри с тщесл'авния надпис на оператора:
„Хитлер", спокойно биваха включвани в мон-
тажа и сензациите разтърсваха чуждестран-
ния печат.
Тогава, в първите дни на май 1945 година, в
Берлин при изключително сложни и труднй
условия трябваше да се обединят усилията на
разузнавачите, оперативно да се ориёнтират
във всичко, да се отстранят всички излишни
версии и да се набележи верният път на издир-
ването. Цялата тази работа възглави полковник
Василий Иванович Горбушин. .
Отново и отновб, метър. по метър, ние пре-
търсвахме напуснатото подземие под импер-
ската канцелария. Преобърнати маси, изпо-
трошени пишещи машини, стъкла и книжа под
краката. Стаички и многобройни стаи, дълги
коридори и галерии. Увреждания в бетонните
стени, на места в коридорите и локви вода.
Влажен, тежък въздух — вентилаторйте, ра-
ботещи лошо при Хитлер, сега съвсём и недей-
ствуваха. Труднобешеда седиша. Тъмен мрак...
Навсякъде зад ъглите — някакви шумове,
шавания или тишина, застрашаваща да бъде
нарушена от някой изстрел на отчаян хитле-
ристки офицер.
Скърцат стъпки по разбитите стъкла,. отек-
ват шумни ъъздишки — тук из мрака, в по-
следната резиденция на германского прави-
телство, се движат бойците, щурмували райхс-
канцеларията, натъквайки се на каси със
скъпи ликьори, подвиквайки си като в гора,
осветявайки с фенерчета причудливите деко-
рации от последните часове на Третата империя.
106
Понякога пред нас изщракваха затвори и се
дочувашё от тъмнината на мрака при звука на
нашите стъпки заплаха: „Хенде хох!“ — с
руско „х“ вместо с немско ,,h“.
Сложна, разнообразна беше обстановката.
Горе, на повърхността на Берлин, войната беше
вече свършена. Тук продължаваха претър-
сванията в хаоса на подземието. Хората, на
конто това беше поверено, издирваха неуморно,
предано, чувствувайки огромната отговорност—
четири години война лежаха зад гърба им.
Трябваше да се ориентираме в сложната
на първо време топография на подземието, да
открием скривалищата, да ги проверим.
Вече беше намерен на двора генерал Кребс
в сивозелен кител с откъснати пагони. Той също
се беше отровил.
Но за края на Хитлер все още не беше уста-
новено нищо достоверно.
Ако се приемаше за изходно показанието
на вицеадмирал Фос, узнал за смъртта на Хи-
тлер от Гьобелс, на когото той предавал властта
на райхсканцеларията, ако се съгласим със
съображенията на техника на гаража Шнайдер
откосно това, за каква цел е бил необходим бен-
зинът, то в тази верига не достигаше едно звено
— лице, взело участие в изгарянето или
видяло как и къде е станало то, па дори и само
узнало за тази подробност.
Градината на имперската канцелария, както
се изясни по-късно — място на действието на
тази мистерия, — беиТе така' изпоразровена,
че да се открие безпогрешно къде са ги го-
рили — вече писах за това — едва ли беше
възможно.
. Но междувременно слуховете неспирно се
рояха. Някой си бил чул отнятого, че Хитлер
107
е бил изгорен целият и праха му отнесъл райх-
сфюрерът на младежта Аксман, участвуващ в
пробива с групата на Монке; неговата следа
в ония дни се губеше за нас.
Ако Хитлер е изгорен докрай, то това не
се ли явява явно потвърждение на думите на
кучкаря Тарнов, казаки от него на готвача.
Ланге: „Фюрерът умря и от неговия труп нищо
не остана11? Ако това е така, ако останки няма
или те не бъдат намерени, значи, никога няма
да можем да представим доказателства-за не-
говия край. И самото изчезване на Хитлер ще
остане тайна, кодто ще служи като почва за
раждане на нови митове. От това могат да бъ-
Дат заинтересовани единствено неговите при-
върженици.
Съпоставят се получените сведения. Издирват
се хора, конто могат да уточният обстоятел-
!ствата.
А тук все прииждат и прииждат бойци и ко-
мандира, щабни офицери и хора, долетели от
Москва, и кореспонденти, от конто беше необ-
ходимо да се оградим. Обхождат апартаментите
на райхсканцеларията, спускат се в подземието,
търсят стайте на Хитлер. В знак на своя допир
с историята вземйт със себе си, отнасят ту
едно, ту друго. Всекиму се иска да постои тук,
всеки има право на това. Но още не е настъпило
време за екскурзии.
Претърсванията продължават в градината,
в зданието над земята и в съседните на улицата
участъци.
♦Сутринта на 4/май пред мене стоеше кротък,
обикновен и напълно цйвилен човек — дреб-
ничкият огняр, който никой в райхсканцела-
рията и не забелязвал.
Той беше вече казал по-рано, че намирайки
108
се в коридора, видял как от стаята на Хитлер
изнесли завити в одеяла фюрера и Ева Браун,
тя била в черна рокля.
Той за нищо не настояваше, той чисто и
просто беше видял. В общия хор от гласове,
гръмки и уверени, гласът на истината досега не
беше дочут. Самият огняр беше толкова непре-
тенциозен, скромен, че той трудно можеше да
се сравни с мащабите на тези събития.
Къде-къде по-под-хождаше' за това вицеад-
мирал Фос, но той не разполагаше р точни до-
казателства.
Огнярят беше първият немец, от когото
научих за сватбата на Хитлер. Тогава в димя-
щия още от боевете и пожарищата Берлин това
'ми се стори чиста фантасмагория. Погледнах
скромния, неугледен човечец, прехвърлих в
паметта си чудноватите картини от преди три-
четири дена само, сякаш ставаше дума за
нещо безкрайно далечно. Всъщност в настоя-
щий момент се извършваше не смяна на дено-
нощия, а смяна на епохи.
Фамилията на този огняр не съм запомнила-
Той се подаде от дебелия том на историятакато
безименен белег, отбелязващ нужната страница.
Но, недоверчиви, не дотам внимателнй, ние не
намерихме свободно време да я прочетем, както
се следва.
Доктор Кунц беше превъзбудей, не можеше
да се освободи от плена на преживяното. В им-
перската канцелария той беше попаднал почти
случайно и беше травматизиран от своето уча-
стие в умъртвяването на децата. През първия
ден всичко, което говорешетой, севъртешеедин-
ствено около този факт. Но на 4 май той, като
прескачаше объркано, грешеше дата, започна
109
безразборно да си припомни различии подроб-
ности от последните дни.
В потвърждение на това, че сватбата на Хи-
тлер и Ева Браун се е състояла,'той приведе
следната подробност: в негово присъствие Браун
разказала на професор Хаазе, началник на
болницата при райхсканцеларията, че децата
на Гьобелс се обърнали към нея през сыция ден,
както винаги: „Tante Braun1* („Леля Браун**),
а тя ги поправила: „Tante Hitler** („Леля
Х'итлер").
По-късно той си спомни как вечерта седял
в казиното, което е над бункера на фюрера, в
компанията на професор Хаазе и двете секре-
тарки на Хитлер — фрау Юнге и фрау Христиан.
Дошла Ева Браун и. поканила и четиримата в
една от стайте на казиното, където им поднесли
кафе. Браун им разказала, чефюрерът написал
завещание, което било изпратено от Берлин,
и сега фюрерът чака потвърждение, че то е до-
ставёно по предназначение, й едва след това
ще умре. Тя казала: „Нас всички ни преда-
доха — и Гьоринг, и Химлер.** И още: „Няма
да бъде така трудно да се умре' тъй като отро-
вата вече е йзпробвана на кучето.**
При това доктор Кунц беше уверен, че този
разговор в казиното се е състоял на 30 април
вечерта, докато по други сведения по това време
Хитлер не е бил вече между живите.'
С една дума, на всяка крачка ние се натък-
вахме на противоречия. Но не биваше да отми-
нем едно случайно направено йзказване на
доктор Кунц. Той каза, че жената, на Гьобелс,
разказала му за самоубийството на Хитлер,
нищо определено не добавила относно това, как
се е самоубил Хитлер. „Носеха се слухове —
каза доктор Кунц, — че трупът му навярно е
НО
бил изгорен в градината на имперската кан-
целария.“
„От кого именно вие научихте за това?“ —
попита полковник Горбушин.
„Аз, узнах това от Ратенхубер, SS обергру-
пенфюрёра, той бе отговорен за безопасността
в гдавната квартира на фюрера. Той каза:
„Фюрерът ни напусна, а сега трябва да нанесем
трупа му горе."
В този ден, 4 май, ние нямахме по-автори-
тетно показание от това: от началника на лич-
ната охрана на Хитлер — чрез доктор Кунц.
Отново както в първия ден градината на
имперската канцелария стана главното място
.за' издирването.
ДОКУМЕНТ И, ОТКРИТИ ВЪВ
; „Ф Ю Р Е Р Б У Н к Е Р А“ И ДРУГАДЕ
г \
Цяла съм затрупана с документи.
Донесения от полесраженията. Заповеди
на команДния пункт на бригадата на Монке,'
охраняваща имперската канцелария. Радио-
грами.
В стаята на Гьобелс освен неговите днев-
ници бяха изнамерени няколко сценария, из-
пратени му от автори. Огромна книга — юби-
леев подарък от партийни съратници за него-
вата четиридесетгодишнина; в нея фотокопия,
възпроизвеждащи страница по страница ръко-
писа на Гьобелс „Малката азбука на национал-
социализма".
Трудно беше да се работа в самого подземие
и аз прекарвах много часове над тези доку-
111
мента в една от залите на имперската канце-
лария. Изглежда, това беше чакалня за посе-
щения при Хитлер или за нещо друго. Не зная
точно — в топографията на райхсканцеларията
слабо се оправях. Тук всичко беше преобър-
нато наопаки. Може би тук са ставали послед-
ните схватки с есесовската охрана. И тук пре-
мина армията, която нямаше особен© основание
почтително да. се отнася с инвентаря в апар-
таментите на главнйя щаб на нацизма.
Повалени маси, разбити тавани, прекатурени
кресла с разпрани седалки. Навред парчета от
стъкла. Останал ми е в паметта луксозниятпод,
целият облицован с велур в сив тон, пробит и
изпротрит от червеноармейските подметки. Раз-
узнавачите мъкнеха тук пълни чували с до-
кумента и ги изсипваха на луксозния под.
В стайте на Гьобелс бяха намерени още
няколко папки — личните книжа на. Магда
Гьобелс.
Какво ли е взела със себе си тя, преселвайки
се на 22 април от улица „Херман Гьоринг" в
подземието?
Тук бяха описи на имуществото във вилата
им в Ланке. И в замъка Шваненвердер, по-
строен в началото на войната със Съветския
съюз. Оттам Гьобелс възнамерявал да управлява
своята сатанинска пропагандна камарила.
Пълна инвентаризация: гарнитури, бюфети
със сребро, сервизи и статуетки. Нищо не е
пропуснато: всеки пепелник, всяка възглав-
нцца за канапе в безчислените стаи, всяка носна
кърпа на доктор Гьобелс и нейното място в
скрина, всяка кука за тоалетна хартия в тоа-
летните. И така от стая в стая в главного зда-
ние и в крилата. Спални, кабинета, спалани по-
мещения на деца'га, на адютантите, стаи за
112	'
гости, зали, холове, стълби, коридори, тераси,
стаи за прислугата, кинозали. Опис на гар-
дероба на Гьобелс. 87 бутилки различии вина.
Тук бяха сметайте, към конто се отнасяше
мебелировката на замъка, за която с възторг
възкликва в дневника си Гьобелс. И различии
сметки от 1939 година на’името на Магда Гьо-
белс от универсалните магазини. Опис на гар-
дероба на децата, за всяко персонално. Изре-
дени са всички дрехи, палта, шапки, обувки,
скиорски костюми, бельо. Нови дрехи и ония,
конто са преминали от най-голямата дъщеря
към следващата по възраст, от втората към
третата и т. н. И вещи, конто се намират за-
сега в резерв?
Награда грамота с личния подпис на фю-
рера на победителката в олимпийските игри.
Тук също се намираше документ, заверен с
печата на НСДП и с подписа на един от пар-
тийните ръководители на Берлински окръг,
изпратен на името на Магда Гьобелс. В него
се излагаха предсказанията на един ясновидец.
Ето ги и тях: „. . .той предсказа през април
1942 година десант на съюзниците в началото
на юни 1942 г. на френското крайбрежие и
че боевете ще бъдат крайно ожесточени, но
най-голямото си напрежение те ще достигнат
едва през август 1944 година. В средата обаче
на юни немците ще използуват ново въздушно
средство, което ще причини ужасни разрушения,
особено в Англия. Това ще доведе до вътре-
шнополитически усложнения в Англия и ще
спъне по-нататъшното цахлуване на съюзни-
ците.
Ожесточени боеве с нахлулите войски ще се
разгорят от август до ноември 1944 година и
в началото на ноември съюзниците ще претър-
8 Берлин, май 1945
113
пят най-голямото свое поражение през цялата
война. . .
През април 1945 година Германия ще се
окаже в състояние да прехвърли всички свои
ударни сили на Източния фронт и след изти-
чането на петнадесет месеца Русия окончателно
ще бъде завоюваиа от Германия. Комунизмът
ще бъде изкоренен, евреите от Русия ще бъдат
изгонени и Русия ще се разпадне на малкидър-
жавици. . .
През лятото на 1946 година немските под-
водници ще бъдат снабдени с ново страшно
оръжие, с помощта на което през август 1946
година ще бъдат унищожени остатъците от
английския и американския флот. . .“
А една от папките е собственоръчно над-
писана от Магда Гьобелс: „Herald als Gefangene"
(„Хералд като пйенник"). Това е най-големият
й син от първия й брак. (Преди четири години
Гьобелс отбелязва в дневника си: „Магда е иео-
бикновено щастлива от награждаването на
Хералд, което може да се смята почти станало."
(14 юни 1941 г.) В папката е събрано и подшито
всичко, свързано с него от момента на пленява-
нето му. Първият лист — обстоятелствата около
пленяването. Тях ги излага унтерофицерът в
рапорта си до своя командир; рапортът е пре-
пратен на доктор Гьобелс. Неговият доведен
син бил видян за последен път по време на бой
в един африкански населен пункт. Слёдва пи-
смо на Хералд в американски плен. Пише,.че
живее добре. Снимка: Хералд на фона на лехи
с цветя. Поздравление по случай „Деня на нем-
ската майка".
В книжата на Борман нашего внимание при-
влече една телёграма. Тя се съхранява в ар-
114
хива. Смитам, че съдържанието й и сега буди
интерес.
„22. 4. 45
До Хумел, Оберзалцберг.
С предложеното преместване отвъд океана
на юг съм съгласен.
Райхслайтер Борман."1
Какво ли значи това?
Борман, изглежда, подготвял за себе си
убежище дадеч зад пределите на Германия.
Удало ли му се е да се измъкне от Берлин?
А на Хитлер?
Чувствуваше се атмосферата, картината на
събитията, но преки данни за това, какво е ста-
нало с Хитлер, липсваха в документите.
Ако тогава пред мене се намираше бе-
лежникът дневник на Мартин Борман, както
сега стой запазен. в архива, аз бих прочела в
последните записки следното:
„Неделя 29 април.
Вторият ден започва с ураганен огън. През
нощта на 28 срещу 29 април чуждестранният
печат съобщц за предложението на Химлер за
капитулация. Венчав^а на Адолф Хитлер и
Ева Браун. Фюрерът диктува своето полити-
ческо и лично завещание.
- Предателите Йодъл, Химлер м генералите
ни изоставят на болшевиките!
Отново ураганен огън!
Според съобщение на противника, американ-
ците са навлезли в Мюнхен!
1 „22.4.45. Hummel, Obersairberg. Bin mit vorge-
schlagener Gbfersee? Slid Vorlagerung einverstanden. Rei-
chsleiter. Bormann."
115
30. 4. 45 година.
Адолф Хитлер А.
Ева X. а.“ ’
(Знак, с който немците означават емърт,
раждане се обозначава със знака Y.)
Ако тогава бяхме прочели всичко това, ние
бихме имали важно потвърждение: на 30 април
Хитлер е бил мъртъв. Обаче ние не разполагахме
с този дневник. Той бе намерен на улицата от
разузнавачи от съседната армия и не попадна
при нас. Наистина странните обстоятелства,
при конто бил намерен.то.зи дневник, навярно
не биха позволили тогава при предварителното
изучаване на нещата да му се доверим сляпо.
Той можеше да бъде фалшифициран, подхвър-
лен. Обаче сега без каквото и да е съмнение
може със сигурност да се твърди, че този ори-
гинален бележник дневник на Борман е изгубен
от самия него при опит да се измъкне от обръча
на съветските войски към групата на Монке.
Този дневник, фиксиращ събития от друго
естество, ужасно много напомни дневниците
на най-тъпите немски фронтоваци, страшно
приличащи си всички един на друг.
Тяхното сходство както помежду им, така
и с дневника на Борман съвсем не е признак
на демократичност, а на нещо съвършено друго—
на онова чудовищно еднообразие в мисленето,
на което разчиташе Хитлер и което култиви-
раше фашизмът.
116
ДЪЛЪГ ДЕН
На 4 май в градината на имперската кан-
целария бяха намерени обгорелите трупове
на мъж и жена — Хитлер и Ева Браун.
Беше светло и ветровито. В градината, не-
далеч от запасния изход от бункера на Хитлер,
бяха застанали в кръг червеноармейците Чура-
ков, Олейник, Сероух,подполковник Клименко,
старши лейтенант Панасов.
Вятърът играете с парчета обгоряла лама-
рина, изпокъсани жици, изпочупени клони на
дървета, валящи се из тревата.
Върху сиво одеяло, посипано с буци прт»ст,
лежаха сгърчени от огъня черните страшни
останки.
През този ден ние се движехме из града —
шофьорът Сергей, няколко бойци и аз с тях.
На площада, затрупан с изпотрошени тухли,
изгорели железа, повалени обгорели дървета,
неизстинало още от огъня продължаваше да
дими сивото здание на райхстага. Над него —
над скелета на неговия купол — високо в мрач-
ното небе се вееше червеното знаме.
Заобикаляйки ямитеот снарядите и противо-
танковите заграждения, ниеседобрахмедо райх-
стага. Изкачихме се по нащърбените стъпала.
Огледахме почернелите от дий колони, по-
стояхме зад стените, погледнахме се един
друг. На стъпалата спеше седнал войник, об-
легнал бинтована глава до колоната и прикрил
лице с кепе. Мустакат гвардеец със скатан
шинел през рамо замислено свиваше цигара.
Грамадните стъкла на долния етаж на райх-
117
стага бяха плътно заковани с дървени капаци,
надлъж и нашйр целите изподраскани. Сергей
извади молив и под ндчий широк надпис: „Къ-
де си ти, безценний приятелю? Ние сме в Бер-
лин, при Хитлер" — изписа грижливо с трепе-
реша ръка: „Привет на сибирците!"
Влязохме вътре, там се движеха наши военни,
лежаха разхвърлени папки с книжа, миришеше
на изгоряло. Книжата на райхстага се пре-
врыцаха в хартия за цигари.
После ние поехме по-нататък из града. Тро-
тоарите бяха почти безлюдни. Тук-таме групи
жители разваляха загражденията, подавайки
си тухли' един на друг. Бойци с червени лента
на ръкавите разлепваха заповедна коменданта.
Строеше се дървена арка в чест на победата в
Берлин; в средата й беше поставена огромна
червена звезда, украсена от дврте й страни
със съюзническите знамена.
В разчистените вече от загражденията про-
ходи се провираха камиони. Девойки регули-
ровчици с бели ръкавицй, дадени им по случай
навлизането в столйцата на Германия, неуморно
се въртяха върху специалните за тази цел
полицейски постамента и строго пазеха реда-
по берлинските кръстовища.
Беше невъзможно да-ги поглёднем.без въл-
нение. Спомняхме си как още съвсем неотдавна
те в навои, с винтовки на рамо носеха войниш-
ката служба по фронтовите пътища премръз-
нали, пресипнали, взискателни. Опитай се
само да не изпълниш тяхната заповед, ще ти
свирне някой куршум в гумите.
Премина пехота, изчатка по паважа с же-
лезните скоби на тежките си обуща, задържа
движението на колите. След командира на
частта премина знаме, поставено в калъф.
118
Край разлепените заповеди на коменданта
се спнраха жителите на Берлин, записваха си
в бележник продоволствената дажба.
Ние минахме по моста на Шпрее. На
моста седеше една жена с.обърнато към небето
лице и изпружёни напред крака, конто високо
се смееше. Новиках я. Тя ме погледна с раз-
сеяни стъклени очи, приветливо ми кимна и
сякаш познавайки ме, с. налудничав и гърлен
глас изкрещя:,„Алес капут!"
КАК СЕ СЛУЧИ
В градината на имперската канцелария един
от бойците на подполковник Клименко, Чура-
ков, обърнал внимание на една взривна яма от
бомба вляво от входа на „фюрербункера", ако
се застане с лице към него. Вниманието на Чу-
раков привлякло това,. че пръстта в ямата била
мека, рохкава, имало един изтърколил се не-
изстрелян фаустпатрон и че нещо стърчало от
нея, наподобявагцо края на сиво одеяло. Ско-
чилият на дъ'ното на ямата войник стъпил на
два полуобгорели трупа на мъж и жена, заси-
пани със слой пръст. Така били открити тру-
повете на Хитлер й Ева Браун. Войникът из-
викал на помощ другарите си и четиримата за-
едно ги извлекли.
Имената на намерените са потвърдени в
акта, съставен на следващия ден.
1.19
Гр. Берлин. Действуваща армия.
Акт
1945 година, „5“ ден от месец май.
От мене, гв. старши лейтенант Панасов Алек-
сей Александрович, и редниците Чураков Иван
Дмитриевич, Олейник Евгений Степанович
и Серо ух Ил Ефремович в, гр. Берлин, в района
на райхсканцеларията на Хитлер, недалеч от
мястото на откривайето на труповете на Гьобелс
и неговата жена, наблизо до личното скрива-
лище на Хитлер бяха намерени и извадени два
рбгорели трупа, единият женски, другият мъжки.
Труповете се намираха в яма от бомба, на
3 метра от входа на Хитлеровото убежище, и
бяха затрупани със слой пръст.“
След това пръстта в ямата била прекопана
и, били намерени още две мъртви кучета —
едно малко й едно голямо, вълча порода.
Съставен бил още един акт:,,. . .От нас бяха
намерени и изровени две умъртвени кучета.
Отличителни белези на кучетата:
1. Немека вълча ^порода (самка) стъмносива
Козина, едър ръст„ на шията с нашийник от
ситно нанизан гердан. Рани и кръв по трупа не
са намерени.
2. Малко на ръет (самец), с черна Козина,
без нашийник, рани няма, костта на горната по-
ловина на устата избита, в областта й има кръв.
Труповете на кучетата се намираха в яма
от бомба на 1,5 м едно от друго и леко засипани
с пръет.
Има основания да се предполага, че умърт-
вяването на кучетата е станало преди 5—6
дена, тъй като зловония от труповете не се
усещат и козината им не е окупала;
120
С цел да се намерят предмета, конто да по-
служат като потвърждение на кого са прина-
длежали тези кучета и причините, предизви-
кали тяхната смърт, почвата на мястотонаиз-
равянето на труповете на кучетата беше ща-
телно преровена и проучена от нас. Бяха на-
мёрени:	'
1.	Две стъклени епруветки от медикамента
с тъмен цвят.
2.	Накъсани обгорели листове от книга и
малки късчета хартия с нещо написано на
ръка.
3.	Металически медальон с кръглоелипсо
видна форма на тънка металическа верижка
дълга 18—20 см, на обратната страна на ме-
дальона има гравиран надпис: „Запази ме за-
винаги до себе си“.
4.	Немеки пари шестстотин марки, в бан-
кнота по 100 марки.
5.	Металическа марка с кръглоелипсовидна
форма № 31 907.
Капитан Дерябин, гв. старши лейтенант
Панасов, сержант Цибочкин, редници Алабу-
дин, Кирилов, Коршак, Гуляев.“
Кучетата бяха лесно разпознати. Голямото —
„личното куче на Хитлер*1, както беше напи-
сано в друг акт, „високо, с дълги уши“.
Обгорелите лица на мъжа и жената бяха
неузнаваеми. Извършеното щателно разслед-
ване установи, че това са Хитлер и Ева Браун.
Труповете имаха отличителни белези.
Ние навлязохме във всички подробности от
последните дни на Хитлер, за да възстановим
всички събития, и получихме потвърждение и
доказателства за това, че в бомбената яма са
били набързо прикрити Хитлер и Ева Браун.
121
БЕЗ МИТ
Тогава ни се удаде да установим много неща,
да се ориентираме във фактите, да ги съпо-
ставим, да почувствуваме самата атмосфера на
събитията. Но сега, анализирайки в архивата
ценните материали, съхраняващи подробности
от последните дни на Третата империя, аз по-
лучих възможност още веднаж да се вгледам в
събитията и по-пълно да си ги представя.
Пробив на укрепленията на Одер
В дневника на Борман, заместника на Хит-
лер в партията, в обичайния ритъм на фикси-
ране на съвещания при фюрера, приеми, от-
странявания на едни и назначавания на други
лица на отговорни постове, вечери у Ева Браун,
награди и някои негови семейни въпроси из-
,веднаж нахлуват, заплашващи да изместят
всичко останало, сведения за настъпващите от
всички страни армии. През януари те все още
звучат епически:
„На сутринта болшевиките преминаха в
настъпление,“ а преди това: „бях със съпругата
и децата си в Райхенхале за разглеждане на
гъбното стопанство (печурки) на градинаря
Фолмарк."
I На следващия ден: „Неделя, 14 януари.
Посещение на леля Хескен.“
„Събота, 20 януари. По пладне — положе-
нието на Изток стана все повече. и повече за-
плашително. Изоставена е областта Вартегау.
Предните танкови части на противника се на-
мират при Катовице."
122
„Събота, 3 февруари. През първата половина
на деня силно нападение над Берлин (пострадали
от бомбардировката: новата имперска канце-
лария, чакалнята в квартирата на Хитлер,
столовата, зимната градина и партийната кан-
целария).
Боеве за прехвърляне на Одер.
От бомбардировките пострада фасадата на
партийната канцелария.
Нападения над Дрезден, настъпление на
противника към Ваймар, нападение над Берлин.
(„Второ нападение в партийната канцелария
(силно)“). „Русите при Кюзлин и Шлаве“ —
това все още се редува с хрониката на светско-
политическия живот." .
С всеки изминат ден все по-трескаво личи
как кръгът се стеснява:
„Дълбоки пробиви в Померания. Танкове
пред Колберг, Шлаве Дранбург.
На запад остана само един плацдарм" (4
март).
„Англичаните навлязоха в Кьолн.
, Русите в Алтд'ам!!" (8 март).
„Първото крупно попадение в Министер-
ство™ на пропагандата" (14 март). „Танкове
във Варбург Тисен" (28 март).
Уволнен е Гудериан. Отстранен еот Хитлер
шефът на печата д-р Дитрих. А „след пладне
танковете са в Беркенрунген. През нощта тан-
кове в Херцфалд" (30 март).'
„Руските танкове при Винер Нойщад" (1
април).
„Болшевиките край Виена."
„Англо-американците в Тюрингска облает."
А в средата на април в дневника на Борман,
три дена гърми една" и съща фраза: „Големи
боеве на Одер!“, „Големи боеве на Одер!“,
„Големи боеве на Одер!“
Мощните укрепления на Одер се смятали за
непристъпни. По мнение на германского върхов-
но командуване именно на Одер трябвало да
бъде спряно настъплението на Червената армия.
Както е известно, в бетонираното скрива-
лшце, където Хитлер се намирал в очакване
на прелом в събитията, Гьобелс му чел на глас
страници от биографията на Фридрих Велики.
Хитлер влагал немалко старание да внуши на
своите съотечественици мисълта за неговото ду-
ховно сродство с този пруски крал.
Идвайки на власт през 1933 година, фюре-
рът веднага се отправил към Потсдам и се фото-
графирал за пресата пред гроба на ФриДрих II
при гарнизонната църква облечен в офи-
циален черен фрак. В неговия бункер на сте-
ната висел окачен портретът на Фридрих II.
Сега тях ги сближавали и воерните несгоди,
конто кралятпретърпял. На онова място от кни-
гата, на което претърпелият поражение Фрид-
рих решил да се прости с живота, авторът й
се обръща към него: „Почакай малко и дните на
твоите мъки ще свършат. Слънцето на твоето
щастие е вече зад облаците и скоро то ще те
озари.*1 Пристигналото тъкмо навреме известие
за смъртта на неговия неприятел, руската
царица Елисавета, донесло на краля избавле-
ние от позорного поражение.
Хитлер се разчувствувал и пожелал да се
видят хороскопите, държани под ключ в „на-
учния“ отдел на гестапо при Химлер.
Любопитно е още веднаж да разтворим днев-
ника на Гьобелс на онова място, гдето той с тър-
жествуващ присмех отбелязва, че са аресту-
вани всички астролози, магнитопати и антро-
124
пософи и че с тяхното шарлатанство е ликви-
дирано: „Чудно нещо, ни един ясновидец не е
предвидил’предварително, че ще бъде аресту-
ван. Лош атестат за професията. . .“ (13 юни
1941 год.)
Но това е подхождало тогава, в навечерието
на войната с Русия, война, смятана стопроцен-
тово победоносна., А сега е нужносъвсемдруго.
Всичко, което говори за спасение — всичко
е тук.
Предсказания, вдъхващи надежда, дотол-
кова ценни, че тях чрез партийните инстанции
ги изпращат на жената на райхсминистъра на
пропагандата. Аз приведох текста на един от
тях. Хороскопите вече станали убедителни.
В берлинската квартира на Гьобелс разузнава-
чите намериха хороскопа на неговия син Хелмут
и ми го донесоха.
А по онова. време двата най-важни хоро-
скопа — хороскопът на фюрера и хороскопът
на Третата империя, доставени по искане на
Хитлер — били пренесени в скривалището.
Хитлер с помощта на райхсминистъра на про-
пагандата се уверил, че хороскопите обещават
след жестоките поражения в началото на април
1945 година нечуван военен успех през втората
половина на април.
• Няколко дена след това, на .12 април,
късно вечерта, станало известно за смъртта на
Рузвелт. Дали това не е знамение, дали не е
исторически аналог или това е повратен пункт
в съдбата на Германия?!
. От скривалището Гьобелс се обърнал към
народа по радиото:
„Фюрерът заяви, че още през тази година
съдбата ще се промени и отново ще ни съпът-
ствува успехът. . . Истинският гений винаги
125
предчувствува и може да предсказва идващата
промяна. Фюрерът знае точно часа, когато. ще
стане това. Съдбата ни е извратила този човек,
за да можем в години на велики външни и вът-
решни изпитания да станем свидетели на това
чудо. . .“
На 16 април започна настъплението на Чер-
вената армия. Пробивът на укрепленията на
Одер, считани за непристъпни, хвърля глав-
ната квартира на Хитлер в паника. Чиновни-
ческият Берлин бяга с автомобили в Мюнхен.
Шосето, водещо от Берлин за Мюнхен, задръс-
тено с коли и камиони, било наречено в ония
дни от берлинчани „имперския път на бежан-
ците“. За населението на Берлин обаче’ никой
не мислел.
Танковите и стрелковите дивизии на Чер-
вената армия стремително обкръжаваха Берлин.
След 'пробива на Одер Хитлер със своята
главна квартира се подготвяше да се прехвърли
в своя замък в Берхтесгаден (Оберзалцберг).
Издадени били заповедите за подготовката на
полета.
Борман записва в своя дневник:
„Петък 20 април.
Рожденият дён на фюрера, но за съжаление
настроението не е празнично. Заповядано е рт-
литането на челната команда.“
В документите на Борман, конто аз подроб-
но изследвах в опустялото подземие през май-
скитедни наберлинската капитуляция—тесега
са отново пред мене, — се намират радиограми до
адютантаХумел и Франко с разпореждане за под-
готовка по настаняването. Отговорът на Хумел
от 21 април — неговият план за разположението
на службите и отделите, частично вече изпъл-
нен, и молба да се утвърди планът. .
126
Отделим служби вече са препратени в.Бер-
хтесгаден, част от архива на Хитлер, един .от
неговите секретари, личниятму лекар Морел —
без неговите. силно възбудителни препарата
Хитлер отдавна не мож'ел да мине и не се раз-
делял от него.
И още едно потвърждение за намеренията
на Хитлер да се установи в Берхтесгаден: той
назначил Дьониц за командуващ всички сили
в северната зона (Nordraum). Обаче командуващ
на южната зона не бил назначен очевидно по-
ради това, че Хитлер, все още хранении на-
дежда да се прехвърли на юг, оставил този
пост за себе си.
Всичко било готово за отлитането.
Но на 21 април— в този ден съветската арти-
лерия ударила по центъра на Берлин — Хит-
лер издал заповед за контраатака.
На 22 април на поредното военно съвеща-
ние Хитлер научил от докладващите обстанов-
ката генерали, че тази контраатака, която ко-
"мандувал генералът от SS Щайнер, се прова-
лила и че едва ли Берлин ще успее още дълго
да се задържи, и затова той трябва да напусне
столица1та, за да се даде възможност на вой-
ските да отстъпят. Още повече, че като главно-
кбмандуващ няма никакъв смисъл Хитлер да
остава в обкръжения от противника Берлин.
Да се командуват армиите повече оттук е не-
възможно.
Хитлер изпаднал в истерия, обвинявайки SS
и армията в измяна, заплашил генералите със
самоубийство и изпадайки в депресия, се от-
теглил с Борман и Кайтел., За какво са се
съвещавали те, не е известно. Като се върнал,
той вяло обявил на генералите, че остава в
Берлин.
/
127
На 22 април етерът е натоварен от радио-
грами: Борман до Хумел и Франк. Трескави
разпореждания по подготовката за пристига-
нето на фюрера. И като равносметка натоя ден
следната радиограма:
„22. 4. 45.
От Берлин.
До Хумел, Оберзалцберг. -
. Изпратете незабавно с днешните самолети
колкото е възможно повече минералка вода,
зеленчуци, ябълкбв сок и моята поща.
Райхслайтер Борман."
Отлитането не се състояло.
Англо-ацериканските войски наближили
Мюнхен, недалеч от който се намира Берхтесга-
ден. Да избяга от капитулиралия Берлин, за да
попадне като изиграна пешка в ръцете на ан-
глогамериканците, Хитлер не се решил.
Неговото намерение да остане в Берлин-било
преценено от генералите като неспособност за
по-нататъшно ръководене на войските.
„Ф ю р ерб у н к ер ът“
Берлин бил изоставен от върховното коман-
дуване: гросадмирал Дьониц, генерал-фелд-
маршал Кайтел — началник щаб на въоръжените
сили, генерал-полковник Йодъл — началник
на управлението побперативното ръководство —
и генералът от авиацйята Колер заедно е тех-
ните щабове. По-нататъшна връзка с тях не
била установена, пише адютантът на Хитлер
Гюнше в своите показания от 14 май 1945 го-
дина, и за тяхното местопребиваване сведения
не nqcTbnwiH.
Стрелковите и танковите дивизии на Чер-
128
вената армия в тежки боеве, помитайки един
след друг поясите на немската отбрана, се ус-
тремиха към центъра на Берлин.
Снарядите на руската артилерия вече до-
стигали до имперската канцелария и единстве-
но само Дебелият бетон на бункера спасил Хи-
тлер от последствията на преките попадения.
Рухнала радиомачтата на райхсканцеларията.
Подземният кабел бил прекъснат.
Донесения за хода на боевете от команду-
ващите армиите повече не постъпили. Ра-
диовръзката с ,Оберзалцберг била неустой-
чива — ту изчезвала съвсем, ту за кратко се
възстановявала. За съдбата на немските гра-
дове и за положението в Берлин научавали
главно от радиосъобщенията на кореспйнден-
тите на противника от бойните места.
И слухове, слухове, едни от други по-от-
чайващи, препълзявали от улиците тук, в под-
земието.
  През пролетта на-1941 година, замисляйки
своя заговор срещу човечеството, Гьобелс с дя-
волско ликуване наводнявал света със слу-
хове, за да се всява паника, страх и отчаяние —
„в името на всеобщата суматоха". „Слуховете
са наш хляб насыцний" — беше записал той
по това време в своя дневник.
Но епицентърът на земетресението, пред-
извикано от тях, се премести — сега той се на-
мираше в района на имперската канцелария.
Напразно в настоящий час Гьобелс призо-
вавал войниците и населението в „Берлйнски
фронтови лист": „Не вярвайте на слуховете!*
„Слуховете се използуват от врага в каче-
ството на оръжие, за да парализират нашата
съпротива и да разколебаят доверието ни. Всеки,
който разпространи непроверен слух, по този
9 Берлин, ыай 1945
129
Начин съдействува на врага, дори ако става
дума и за най-безобидни женски клюки: даже
и това влияе отрицателно на волята за съпро-
тива. Ето защо в момент като настоящия може
да си служим само с фактц!“
В същото време обаче самият щаб на Хитлер
е принуден да извлича факти от слуховёте, конто
са в оснрвата на донесенията на нацистките
окръжни ръководители (крайзлайтери) до Бор-
ман.
„Окръгът Реникендорф — Вединг съоб-
щава: местната трупа на Борзигвалд преди ня-
колко часа дочула слухове, че уж американ-
ското правителство си бидо подало оставката.
Рибентроп бил отлетял в Америка с цел.дапре-
говаря.’ Войските от’Запад се били оттеглили
за усилване на Източния фронт.
По-нататъшни слухове:'
От булеварда Галих до алея Граф Редерн
русите се нами р ат в мазетата.
Три коли — една с руски офицери, една с вой-
ници, последната с неизвестен товар — спрели
в Хайлигензее до казармата на зенитчиците и
заминали към Велтен. Русите разговаряли с
населението и били казали следното: незабавно
всички трябва да се укрият в мазетата, понеже
скоро ще започне да стреля тежката артилерия.
След това били иочерпили населението с ци-
гари. . .	‘
Да се проверят тези слухове е невъзможно,
тъй като Хайлигензее е в руски ръцё. 22.4.45.
20 часа."
А фактите били още по-отчаяни и от са-
митв слухове. Те се съдържали й информациите:
. .Кепеник в това време е напълно завзет
от противника. Противникът се движи стреми-
130
телйо през Шпрее в направление на АдлесХоф.
22. 4. 45. 14.15.“
Или в донесенията, съобщаващи на свой
ред пак за същото — за загубените райони.
„Окръг Вилмерсдорф — Целендорф.
Участък Е съобщава:
Оттук по служба беше позвъняно до приюта
в Струвесхоф. Телефона вдигнал руснак и пои-
скал шнапс. Служещият от приюта едва успял
само да йзвика в слушалката: „Руснаците са
тук!“ 22. 4. 45. 16.00.“
Съветски танкове. Пожари. Силен артиле-
рийски огън йа противника. Превзети улици.
Убити и ранени. Недостиг на оръжие. Молба за
артилерийски огън в помощ. . .
По улиците на Берлин загивали немци. Тези
донесения на нацистките крайзлайтери — те
се намираха в същата папка на Борман, както
и' неговите радиограми' до адютантите, съхра-
нени в архивата — описват (безнадеждното поло-
жение на онези, конто се сражаваха по улиците
на столицата, и бедствията, преживявани от
населението.
Ръководителят на окръга Херцог, доклад-
вайки, че -противникът се е придвижил по Шен-
хаузералее до Старгардерщрасе и че няма въз-
можност да му се окаже съпротива на този уча-
стък, пита:
„Въпрос: какво ще стане с продоволствието
на населението? Хората не излизат вече от ма-
зетата, лишени са от вода и не могат нищо да
сготвят.“
Такива донесения вероятно са се стачали и
към Гьобелс — комисар на отбраната на Берлин
и ръководител на НСДАП в столицата.
Но към тях оставали съвършено глухи. Те
чисто и просто не са се взимали под внимание.
131
Не сыцествува нито едно свид^телство, вито
една щриха или една написана думичка дори,
по конто може да се заключи, че в дните на най-
великата катастрофа на немския народ винов-
ниците за всички неговибеди, макар и за минут-
ка са се замисляли върху това, което в момента
преживява техният народ, и. са почувствува-
ли за миг, макар и капчица отговорност пред
него.
' „Аз и историята**, „Моята историческа ми-
сия“, „Аз поех лично върху себе си отговорността
за своя народ** — слушаха немците постоянно от
устата на Хитлер. „Фюрерът — това е Герма-
ния“ — се раздираше нацистката пропаганда,
заблуждавайки немския народ, създавайки култ
към Хитлер. Внуш'аваше му се: „За вас мисли
сам фюрерът, ваш, дълг е само да изпълнявате
заповедите.** Хитлер наредил да се предаде по
берлинского радио, че той е в столицата, като
мислел, че по този начин войниците ще се
отбраняват още по-упорито. Това нареждане
било изпълнено на 23, април.
А същевременро размерите на бедствията на-
раствали неописуемо. Градът бил захвърлен от
властите на произвола на съдбата. Не била ор-
ганизирана никаква евакуация. Дори и децата
не били изтеглени от Берлин, лишен от вода и
хляб.
А в същото време в донесенията на край-
злайтерите до Борман се съдържат обичайните
сплетни, отразяващи борбата за влияние в пар-
тията.
Ето една от тях.
Крайзлайтерът Кох известява за бързото
придвижване на русите, иэброява загубените
участъци и завършвайки този раздел: „Във
132
Фридрихсфелд дядоивановци пробиха на юг
до Билефелд**, преминава към друго:
„Враждебного отношение на бойния комен-
дант полковник Глаузен се проявява твърдеот-
рицателно. Всяко съобщение, което му пре-
давай чрез моя ръководител на местната група,
той от своя страна смята за маловажно или за
нелепост.
Когато аз му обърнах внимание върху това,
че снощи и тази сутрин военните части се вдиг-
наха и стотици войници се изнизаха по изоста-
вените улици към запад, той ми отвърна, че те
вероятно са имали заповед за това. Той ме
уверяваше, че капитан Бауер бил контролирал
цели два часа документите и всеки път бил
констатирал, че подразделенията се вдигат
само по заповед.
Наскоро след този разговор той, радостен,
ми позвъни, за да ми съобщи с величайша иро-
ния, че снощи във Фридрихсхаген -ротата на
фолксщурма без съприкосновение с противника
се разотишла по домовете. (Фолксщурмът бил
в разпореждане на партийните ръководители —
Е. Р.) Той искаше да ми обърце вниманието
върху това, че този факт аз в никакъв случай
не мога да скрия от висшестоящите инстан-
ции. Той се опитва на всичко да се присмее.
Всеки разговор, който провеждам с него, той за-
вършва „с привет1*. Интонацията на този привет
недвусмислено и ясно говори за това, че'той
се старае повече да не ми се прдчинява. От
всяка иегова фраза ясно личи желание за от-
дръйване от партията.
Берлин. 22. 4. 1945. 13. 15.“
Войниците и фолксщурмоваците — в улични
боеве, чийто изход е предрешен; — населението—
в срутените къщи от снарядите и бомбите, —
133
хиляди немци бяха- обречени безсмислено да
загиват в страдания и мъки.
Хитлер се намирал в подземието в тесния
кръг от своите приближени. Ева Браун. Ман-
циали — готвачка на вегетарианската кухня на
фюрера. Гьобелс, който цял живот усвоявал
маниерите и претенциите на Хитлер. Борман,
за когото Гьобелс е написал в дневника си на
14 юни 1941 .година „задкулисна фигура",
ненавиждан дори от нацистката партийна вър-
хушка. „Той предизвикваше отвращение у всич-
ки, конто го познаваха — пише Ратенхубер.
Това беше изключително жесток, хитър, ко-
равосърдечен и егоистичен човек." Борман
гьлтал коняк, седейки в ъгъла, и фиксирал
„за историята" изказванията на Хитлер.
Поразяващо е до каква степей всички те
страстно жадуват по един или друг начин да
влйзат в историята. Борман с помощта на за-
писки. По-голямо нищожество, отколкото това,
което той сам се представя в своя бележник,
трудно можем да си представим. Но и наистина
не е имало какво да се записва. Не им е било
до велики мисли. Една-единствена фраза се е
запечатала в съзнанието и паметта на всеки,
който е виждал през тези дни Хитлер: „Какво
стана? Какъв калибър?" С тези думи той всеки
път се появявал на вратата на кабинета си след
поредния взрив.
Когато в скривалището прониквали при-
стигнали от бойните места генерали, те намирали
Хитлер на масата, над картата с наредени по
нея копчета — въображаеми немски войски.
Той нанасял на картата стрелки — контра-
удари.
 Всяко съобщение за поражение на същест-
вуващата във въображението на Хитлер армия
134
е можело да коства живота на докладващия.
Хитлер не вниквал в истинското положение
на нещата, не желаел и да го знае. Той с из-
стъпление посрещал всяко съобщение за пора-
жение, обвинявал генералите в измяна, без-
пощадно ги изпращал на разстрел.
Ако ли пък всичко минелр благополучно,
командирът, добрал се дотук, за да получи по-
мощ, указание, изслушвал уверения за чудото,
за армията на Венк, която бърза към Берлин.
И като му връчвали орден, изпращали го отново
в боя.
Като узнал, че 56-и танков корпус, който
се командувал от генерал Вайдлинг, е претър-
пял поражение и отстъпил от Кюстрин, в мо-
мент на ярост Хитлер издал заповед да бъде раз-
стрел ян Вайдлинг. ПослёХният се явил в под-
земието, но Хитлер, без да си дава сметка, кой
е пред него, започнал да посвещава Вайдлинг
в своя план за отбрана. В този фантастичен
план главно място се определяло на армията на
Венк, която вене не можела да участвува в него,
тъй като била обкръжена от съветските войски,
а също така на корпуса на самия Вайдлинг, от
който останали едва няколко разбити, небое-
способни подразделения. Вайдлинг си тръг-
нал, очаквайки екзекуция. Но бил бтново по-
викан и. . . — приумица на тирана — назначен
за комендант на Берлин, което, по думите на
Вайдлинг, било в ония условия равносилно
на смърт.
„Неговите противоречиви и нервни запо-
веди окончателно дезориентир ал и и без това
обърканото германско командуване" — пише в
своя неиздаден ръкопис началникът на. лич-
ната охрана на Хитлер обергрупенфюрер от
135
SS и генерал-лейтенант от полицията Ратен-
хубер. Той разказва как по-рано Хитлер обичал
да прави ефект с внезапното би появяване в
действуващата армия. Престоят му там бил
обикновено кратък. След като поговорел с ко-
мандуването, той се показвал на войските и
незабавно се завръщал. Ратенхубер съпровож-
дал Хитлер и тогава, когато той направил заедно
с Мусолини своята единствена по-продължи-
тёлна обиК|Олка на Източния фронт — през
1941 година в Брест и Уман. В Брест Хитлер
тържествуващо се разхождал по разрушената
крепост.
Но това било само до първите осезаеми удари,
„Серията поражения и неуспехи на Източния
фронт, крушението на неговите военно-полити-
чески планове, особено силно проявило се при
разгрома на германските войски край Сталин-
град, изкарали Хитлер от релсите.“ Той пре-
станал да се появява повече на фронта.
След извършеното над него покушение на
20 юли 1944 година в неговата главна квартира
в Източна Прусия „страх и недоверие към хо-
рата обхванали Хитлер.и присъщата му исте-
ричност започнала. прогресиращо да нараства".
Сега вече „той представлявал от само себе
си в буквалния смисъл на думата .развал'йна—
на лицето замръзнала маска на страх и без-
помощност. Блуждаещи очи на маниак. Едва
дочуващ се глас, тресяща се глава, сплитащи
се крака и треперещи ръце.“
Готвачът Ланге бил последният, който го е
видял на повърхността в началото на април.
Зад стеките на имперската канцелария за-
гиваЛи хора, измамени от Хитлер. А в подзе-
мието, уповавайки се на чудото, на хорОскопа,
на инстинкта на фюрера, живеели в атмосферата
136
на интриги, силни преживявания и смут, за
конто имало предостатъчно храна.
Единствено само вестта за измяната на Гьо-
ринг, който напуснал Берлин и влязъл в пре-
говори с англйчаните и американците за сключ-
ване на сепаративен мир, затъмнило за обита-
телите на подземието всичко онова, което ста-
вало сега на земята. Гьоринг изпратил по-
слание до Хитлер.
„Мой фюрер! Вземайки под внимание Ва-
шето решение за оставане в Берлин, не смятате
ли, че аз съм длъжен незабавно да поема върху
себе си ръководството на работите на райха,
както вътрешните, така и външните, и в каче-
ство™ си на Ваш приемник, съгласно Вашия
декрет от 29 юни 1941 година, да се възползувам
от предоставената ми изцяло власт? Ако до 10
часа вечерта не получа отговор от Вас, ще
считам, че Вие сте лишени от средства за връзка
и следователно по силата на Вашия декрет аз
мога да действувам съобразно интересите на
нашата страна и на нашия народ. Вие знаете
какви са мойте чувства към Вас в този най-
тежък и труден час в моя живот. Аз нямам думи,
за да ги изразя. Бог да Ви опази! Искрено Ваш
предан Херман Гьоринг,“
, Хитлер бёснеел. „Продажна твар и нарко-
ман“ — нарекъл той Гьоринг. Издал заповед
за арестуването на изменника. Тя била пре-
дадена по радиото до началника на личната
охрана на Гьоринг и изпълнена от него.
Хитлер заповядал на своя адютант Шауб
да изгори неговата лична архива в Мюнхен и
Берхтесгаден. Адютантът Шауб успял да из-
лети от лётище Гатов с предпоследния самолет.
г Борман отбелязал в дневника си. „Сряда 25
април. Гьоринг е изключен от партията. Пър-
137
вото масирано настъпление над Оберзалцберг.
Берлин е обкръжен!"
Какво представлявал от само себе си Гьо-
ринг, „вторият човек“ в империята и единстве-
ният за цялата история на Германия райхсмар-
шал, било известно. Ратенхубер, изпълняващ
едновременно длъжността началник на личната
охрана на Хитлер и длъжността началник СД
(служба за безопасност) на имперската кан-
целария, знаел всичко известно и неизвестно
за хитлеровите съратници. „Няма какво повече
да искам да получа от живота, 1^оето семейство
е обезпечено" — тази фраза, изречена от Гьо-
ринг през есента на 1944 година, цитира Ра-
тенхубер. Той пише за това, как жадно се обо-
гатявал Гьоринг, използувайки властта си за
явен грабеж отначало в самата Германия, в
Италия, после в окупираните страни. Дните на
войната той прекарвал в дворците си в Карин-
хол и в Берхтесгаден сред ограбените, домък-
нати отвред ценности и посрещал гостите си в
розов копринен халат, украсен със златни
токи. И към неговия антураж — жена му с
дъвче в ръцете.
Като че нищо не е станало, той продължавал
да си излиза на лов както преди,
|3а това, какъв точно бил този лов, ми раз-
каза през юни 1945 година старият лакей в
ловния замък на Гьоринг.
В парка, където дърветата били насадени
в прави редици, се образували от край до край
алей. В края на една такава алея се устройвала
хранилка за един елен, когото приучвали да
се явява тук в определено време. Пристигналият
на .лов Гьоринг в червена куртка и зелени^бо-
туши се настанявал в открита кола и карал по
алеята, в дъното на която вече го очаквала
138
мишената — олитоменият елен. Като ловен
трофей той откарвал рогата на своята жертва.
Оказал се под арест, Гьоринг се отказал от
своите претенции. В изпратената от Хитлер
телеграма се казвало, че 'ще му бъде подарен
животът, ако той се откаже от всички свои чи-
нове и длъжности. И в Берлин, в скривалшцето
на имперската канцелария, пристигнала радио-
грама, известяваща, че Гьоринг поради „сър-
дечно заболяване" моли да се приеме остав-
ката му.
„Райхсмаршал Херман Гьоринг.страдащ дъл-
го време от хроническо заболяване на сърцето,
навлязло в момента в своя остър стадий, за-
боля — се съобщавало на населението и на ар-
мията в „Берлински фронтови лист“. — Поради
това той сам помоли за това, в настоящия час,
изискващ максимално напрежение, да бъде осво-
бодец от бремето на ръководството на въздуш-
ните сили и от всички свързани с това обяза-
ности. Фюрерът удовлетвори тази молба. п?
За нов главнокомандуващ на въздушните
сили фюрерът назначи генерал-полковник Ритер
фон Грайм, като същевременно му присвой зва-
ниёто генерал-фелдмаршал.
Фюрерът прие вчера в своята главна квар-
тира в' Берлин новия главнокомандуващ на
въздушните сили и обстойно обсъди сГ него
въпроса за въвеждане в боя на авиочастите и
зенитната артилерия."
Заповедта за назначаването на Грайм мо-
,жела да бъде предадена с радиограма. Но Хи-
тлер, свикнал със спектакли и паради, непо-
знаващ никакви прегради и ограничения, още
повече, когато се касаело за неговия престиж,
без да се съобразява с реалното положение на
нещата и всякаква целесъобразност, обричайки
139
на гибел немските летци, заповедал на Грайм
да се яви при него в обкръжейия Берлин, в
бункера, само за да му обяви неговото назна-
чаване.
Под прикритйето на четиридесет изтребители
Грайм, излитайки от Рехлин, някак си успял
да се добере до летите Гатов, губейки един
след друг изтребителите. Като сменил самолета
си, той напуснал аеродрума, но след няколко
минута над Брандербургската врата един снаряд
откъснал дъното на машината. Грайм бил ранен
в жрака. Неговият личен пилот Хана Райч,
съпровождаща Грайм, го сменила на корми-
лото и приземила самолета на магистралата
Изток — Запад.
Няколко месёца по-късно Райч дала по-
дробни показания пред американските военни
власти относно онова, което се случило пред
очите им в бункера на Хитлер. Нейните пока-
зания са особено убедителни, тъй като известната
авиаторка Райч била фанатична нацистка,
предана на Хитлер.
Веднага след пристигането на Грайм и Райч
фюрерът с телеграмата на Гьоринг в ръка им
съобщил за неговата измяна. „Той ми предяви
ултиматум!“ „В очите на фюрера имаше сълзи;
главата му се сведе, лицето му стана смъртно-
бледо, ръцете му трепереха. . .“
След това той обявил на ранения Грайм,
че снел Гьоринг от поста главнокомандуващ на
въздушните сили и назначава на неговото място
него, фон Грайм.
.Но озовал се по прищявкатана фюрера тук,
в подземието, раненият Грайм се лишил от въз-
можността да командува остатъците от авиа-
цията, начело на която понастоящем бил по-
ставен,
140 '
Оставайки край леглото на ранения Грайм
в скривалището, Райч три дни наблюдавала по-
ведение™ на водачите на империята. Тя опи-
сва как Хитлер крачел.из* бункера, „размах-
вайки картата на пътищата, която се беше вече
почти заличйла от потта на ръката му и чертаеше
плановете на кампанията на Венк пред всеки,
който случайно го слушал."
„Поведение™ и физическото му състояние
спадаха все по-ниско.“
Стаята, в която се намирала Райч, била
съседна на кабинета на Гьобелс, из който той
нервно покуцвал, проклинайки Гьоринг, Ъб-
винявайки „тази свиня“ за всички техни се-
гашни беди, произнасяйки насаме многословии
тиради. На Хана Райч, принудена да наблю-
дава и слуша всичко това, тъй като вратата на
кабинета му стояла отворена, й се струвало:
„. . .както вираги, той се държи така, като че
ли говори пред цял легион историци,' жадно
ловещи и записващи всяка иегова дума". Съще-
ствуващото и преди у нея мнение „за маниер-
ността на Гьобелс, за неговата повърхностност и
заучени ораторски прийоми напълно се потвър-
ждаваха с тези трикове".
„Това ли са тези, конто управляваха на-
шата страна?" — с отчаяние се питади те с
Грайм.	'
Още първата вечер Хитлер извикал Ра$ч и
й връчил две ампули с отрова — за нея и за
Грайм — в случай, че наближи опасност. При
това той й казал, че „всеки сам отговаря за
унищожаването на своето тяло така, че да не
остане нищо за разпознаване".
На намиращите с,е в бункера деца на Гьо-
белс се внушавало, че те се 'намират в една ро-
мантична „пещера" заедно с „чичко фюрер" и
141
затова нищо не ги заплашйа, те са защитейи от
бомбите и от всичко лошо.
Магда Гьобелс, с която Райч общувала,
„често благодарила на бога за това, че е жива и
може да убие своите деца“. Тя казвалана авиа-
торката: „Те пренадлежат на Третата империя
и на фюрера и ако те не останат, то и за децата
й няма да има място.“
Хитлер пред очите на обитателите на бун-
кера връчил на Магда Гьобелс специален орден
в признание на това, че тя „въплъщава в себе
си истинската немска жена", според нацистката
доктрина.
През нощта на 27 април райхсканцеларията
се намирала под силен артилерийски обстрел.
„Избухванията на тежките снаряди и тря-
съкът на падащите здания точно над скривали-
щето причиниха такова нервно напрежение у
всеки, че тук-там през вратите се дочуваха ри-
дания.“
На 27 април изчезнал от скривалището прия-
телят,на Борман — обергрупенфюрерът от SS
Фегелайн, представител на Химлер в главната
квартира на Хитлер, женен за сестрата на Ева
Браун. Хитлер заповядал да се открие и да бъде
задържан Фегелайн. Той бил заловен в бер-
линскдта му квартира преоблечен в цивилни
дрехи, готвещ се да избяга. Помолил бал-
дъзата си да се застъпи за него, но нищо не по-
могнало. По заповед на Хитлер бил раз-
стрелян от есесовци в градината на райхскан-
целарията вечерта на 28 април.
През нощта на 28 април обстрелът на импер-
ската канцелария продължавал с оше по-го-
ляма сила. „Точността на попаденията беше
поразителна за намиращите се долу — разказала
Райч. — Изглеждаше, че всеки снаряд пада на
142
същото място, гдето и предишнйят. . . Всеки
момент можеха да проникнат русите и фюрерът
свика втория съвет за самоубийства.“ Клетви
за вярност, речи, уверения, че ще завършат
живота си със самоубийство. В заключение —
казала Райч — „се говореше, че на SS ще бъде
възложено „да отговаря" да не останат никакви
следи".
На 28£април от} чуждестранните радиотеле-
грами в скривалището 'станало известно, че
Химлер, присвоил си всички върховни п'ълно-
мощия, се обърнал чрез Швеция към англий-
ските и американските власти, заявявайки за
готовността на Германия да капитулира пред
западните съюзници.
Химлер, фюрерът на SS, покровителят на
райха, „преданият Хенрих", „железният Хен-
рих" — изменник. „Всички мъже и жени пла-
чеха и крещяха от ярост, страх и отчаяние —
разказала Райч, — всичко се сливаше в безумна
конвулсия.“
Злобна истерия обзела тези, конто били об-
речени от Хитлер тук на неминуема гибел.
Хитлер, според свидетелството на Райч,
„беснееше като умопобърйан. Лицето му беше
зачервено и неузнаваемо. По-късно той изпадна
в тъпота."
|ГНаскоро-след това'в скривалището пристиг-
нало известие, че съветските войски се при-
движват към Потсдамерплац и подготвят по-
зиции за щурм на имперската канцелария.
Хитлер заповядал на ранения Грайм и Райч
да се завърнат в Рехлин и незабавно да изпра-
тят всички останали самолети тук, в Берлин,
за да се разбият позициите на русите. „С по-
мрщта на авиацията Венк ще дойде" — от-
ново почнал да тръби той за Венк.
143
Втората задача на Грайм се заключавала в
следното: да намери и да арестува Химлер.
Да не допусне той да остане жив и да наследи
фюрера.,
Чувството за отмъщение било все още спо-
собно да раздвижи Хитлер.
Както и да обяснявали Грайм и Райч без-
надеждността на тази задача, Хитлер държал
на своето.
Те излетели с укрития под земята при Бран-
денбургската врата последен самолет „арадо“,
преодолели тежкия път само за това, за да се
уверят със собствените си очи в пълния крах
на германските въоръжени сили.
Р.азполагаше ли с план
Хитлер?
Нерядко, изучавайки последните дни на им-
перската канцелария, изследователите вярно
отбелязват разложението и чертите на духовно
уродство, така отчетливо ясно излезли ная'ве
у Хитлер през тези дни, но отминават плано-
востта на неговите действия. Натрупването на
истерични и фарсови сцени пречат да се съзре
определената последователност в неговите по-
стъпки.
Под напора на настъпващите армии се ру-
шели намеренията му да се укрие ту в Берх-
тесгаден, ту в Шлезвиг Голщайн, ту в прехва-
лената от Гьобелс Южнотиролска крецост. На
предложението от страна на гаулайтера на Тирол
да се прехвърлят в тази крепост в планините
Хитлер, по показание на Ратенхубер, „безна-
деждно махайки с ръка, казал: „Не виждам
повече смисъл в това тичанеот;място на място.“
144
Обстановката в Берлин в края на април не
оставяше никакви съмнения, че са настъпи-
ли нашите сетни дни. Събитията се разви-
ваха по-бързо,. отколкото ние самите предпо-
лагахме."
На летище Гатов още стоял готов послед-,
ният самолет на Хитлер. Когато самолетът бил
унищожен, спешно започнали да. строят не-
далеч от райхсканцеларията площадка, за из-
литанё. Ескадрилата, предназначена за Хит-
лер, била изгорена от с.ъветската артилерия,
но неговият личен пилот се намирал все още
при него.
Новият главнокомандуващ авиацията Грайм
продължавал да изпраща самолети, но нито
един от тях не можал да си пробие път до Бер-
лин. И по точни сведения на Грайм от Берлин
също така не е успял да пресече обръча на об-
кръжението нито един самолет.
Нямало накъде всъщност да се преминава.
От всички страни настъпвали армии.
Да избяга от превзетия Берлин, за да по-
падне в ръцете на англо-американските войски,
Хитлер сметная за безнадеждна работа. Той
предпочел друг план. Да встъпи оттук, от
Берлин, в преговори с англичаните иамерикан-
ците, конто, по негово мнение, трябвало да
бъдат заинтересовани от това русите да не за-
владеят столицата на Германия, и да уговори
някакви сноски условия за себе си.
Обаче преговори, смятал той, могат да се
водят единствено на основата на подобрено воен-
но положение на Берлин.
Имал ли е този план реална почва и бил ли
е осъществим тогава, е друг въпрос. Но той
привличал Хитдер и, изяснявайки историче-
10 Берлин,'май 1945
145
ската картина през последните дни на иМпер-
ската канцелария, не можем да гоотминем.
Хитлер не е могъл да не разбере, чедорй
еднЬ временно подобрение на положението на
Берлин при наличието на всеобщего катастро-
фално военно положение на Германия е било
недостатъчно, за да измени изцяло нещата. Но
това било, според неговйте предположения,
необходима политическа предпоставка за прего-
вори, на конто той възлагал последни надежди.
Ето защо с такава маниакална фанатичност
Хитлер чакал армията на Венк.
Няма съмнение, че той е бил абсолютно не-
способен да ръководи отбраната на Берлин, но
тук става въпрос преди всичко за неговйте пла-
нове.
Хитлер бил травматизиран от измяната на
Гьоринг и Химлер не за това, че те са встъпили
в преговори със съюзниците, а поради това, че
това се е вършело без него — чета в показа-
нията на Ратенхубер, написани наскоро след
като попаднал в плен в Берлин.
Гьоринг и Химлер му изменили и те — може
да се добави към това — окончателно разкла-
тили почвата под краката му, влизайки в пре-
говори зад гърба му.
Сега, като препрочитах подробно дрхивните
материали, попаднах на писмо, подписано от
Борман и Кребс, адресирано до генерал Венк.
То било изпратено до него с куриер през нощта
на 29 април. Това писмо по мое мнение е много
важен документ, който хвърля светлина върху
последните замисли на Хитлер.
Ето как то попаднал.о в нашата военна комен-
датура.в Шпандау на 7 май 1945 година.
Никой си Йозеф Брихци, седемнадесетго-
дишен младеж, извикан във фолксщурма през
146
февруари 1945 година, служел в противотанко-
вия отряд, отбраняващ правителствения квар-
тал.
През нощта на 29 април той и още един шест-
надесетгодишен младеж били повикани от ка-
зармата на Вилхелмщрасе и един войник ги
отвел в райхсканцеларията. Тук ги предста-
вили на Борман.
Борман им съобщил, че те са избрани за из-
пълнение на една изключително отговорна
задача. Предстои им да се измъкнат от обкръже-
нието и да предадат на генерал Венк, коман-
дуващ 12-а армия, писмо. С тези думи той им
връчил по един пакет.
Съдбата на втория младеж е неизвестна.. На
Брихци обаче му се удало призори на 29 април
да се измъкне с мотоциклет от обкръжения
Берлин. Генерал Венк, както му казали, можел
да намери в село Ферх,» северозападно от
Потсдам. Като стигнал до Потсдам, Брихци
открил, че никой от военните не знае и не е
чувал къде всъщност се намира щабътна’Венк.
Тогава Брихци решил да се отправи в Шпан-
дау, където живеел неговият чичо. Чичото го
посъветвал никъде повече да не отива, а па-
кета да предаде във военната комендатура.
Като изчакал, Брихци го отнесъл в съветската
военна комендатура на 7 май.
Ето текста на писмото:
„Драги генерал Венк!
Както е видно от приложените съобщения,
райхсфюрерът от SS Химлер направил на англо-
американците предложение, което безусловно
предава нашия народ на плутократите.
Поврат може да бъде йзвършен единствено
и лично от фюрера, само от него!
Предв.арително условие за това се явява не-
147
забавного установяване на връзка на армията
на Венк с нас, като по такъв начин предоставим
на фюрера вътрешнополитическа и външнопо-
литическа свобода за водене на преговори.
Ваш Кребс,	Хайл Хитлер!
началник на генералния щаб Ваш М. Борман“
Дъх на горчив бадем
В последните дни на Хитлер ясно се изо-
бразява гнусният фалш на целия му живот, в
който не е съществувал друг патос, освен па-
.тоса на властта'над хората и друга истинска
цел, освен личного възвеличаване, като сред-
ство към което му служил преди всичко нем-
ският народ.
До последняя ей дъх той убивал. Дворът
на имперската канцелария се превърнал в мя-
сто за екзекуция — тук се извършвали раз-
стрел ите.
. Хитлер заплашвал. Но измяната се разраст-
вала^
По сведения на негови приближени, комен-
дантът на Берлин Вайдлинг помолил Хитлер
да напусне града, за да може Берлин да пре-
крати борбата, без да .се обрича на пълно уни-
щожение. Хитлер бил победен, смазан, мъртъв.
Но, мъртъв, той теглел след себе си всички. Нека
да загине всичко. Той заявил: „Съюзниците ще
намерят в Германия само развалини, плъхове,
глад и смърт.“
Колкото и да треперели нацистките край-
злайтери от страх пред Борман, в техните донесе-
ния, съхранени в неговата папка, прозира все
по-усилващо се отчаяние — донесенията стават
все по-кратки, по-пронизителни: непоносим
148
обстрел на противника, тежки загуби, недо-
стиг на оръжия, невъзможност да устоят на
натиска на руските войски. Но никой доста-
тъчно не се вслушвал в тях.
Тук, в скривалището, вече правели съвет за
самоубийства, както го нарекла Райч. А
„фронтовият лист" на Гьобелс от 27 април, по-
паднал тогава при нас, се обръща към берлин-
чани пошло, високопарно: „Браво на вас, бер-
линчани! Берлин ще остану, немски! . . .“ и
измамно обещава помощ: „Вече се движат от-
вред към Берлин армии, готови да защитят
столицата, да нанесат решит'елно поражение на
болшевиките и в последните часове да се про-
мени съдбата на нашия народ. Постъпващите
отвън донесения свидетелствуват за техните
успехи. Бойните части, конто се придвижват
насам, знаят как ги очаква Берлин. Те и зана-
пред фанатично ще се сражават за нашето спа-
сение."
Да разтворим бележника дневник на Бор-
ман. Под същата тази дата, 27 април, записки
от съвсем друг характер. Те се отличават и от
предидущите, състоящи се както винаги от ин-
формации и възклицателни знаци — единстве-
ните с емоционален елемент:
„Петък, 27 април.
Химлер и Йодъл задържат прехвърлянето
на дивизии към нас.
Ние ще се борим it ще умрем рамо до рамо
с нашия фюрер — предани му до гроб.
Другите смятат да действуват от „висши
съображения", те жертвуват своя фюрер —
пфу, какви мерзавци! Те са загубили всякаква
чест.
Нашата имперски канцелария cef превръща
в развалини.
149
„Мирът сега виси на косъм.“
Съюзниците изискват от нас безусловна ка-
питулация — това би означавало измяна към
родината!
Фегелайн деградира — той се опита да из-
бяга от Берлин преоблечен в цивилни дрехи.“
Давали са уверения на фюрера, че ще го
последват в гроба и най-надлежно са отбеляз-
вали това в дневниците си, но не са смятали да
умират. Както се вижда от приведената от мене
по-горе телеграма на Борман до своя адютант
Хумел, той' поДсигурявал пристанище за себе
си далеч от Германия. С една дума, готвели са
се да действуват, да се спасяват. Задържал ги
Хитлер.
„Втори ден започва с ураганен огън —
отбелязба Борман на 29 април. — През нощта
на 28 срещу 29 април чуждестранната преса
съобщи за предложението на Химлер за капи-
тулация.
Венчавка на Адолф Хитлер и Ева Браун.
Фюрерът диктува своето политическо и лично
завещание;
Предателите Йодъл, Химлер и генералите ни
изоставят на болшевиките!
Пак ураганен огън!
Според съобщение на противника, американ-
ците са нахлули в Мюнхен!"
По чуждото радио предали най-подробна
информация на агенция „Ройтер" относно пред-
ложения от Химлер на английските и дмерикан-
ските власти сепаративен мир. Препечатана от
секретариата Юнге (грамадни букви!), тя била
връчена на Хитлер. Ето какво прочел той то-
гава (този документ се съхранява в една от не-
/•овите папки)
„Правителството на Нейно Величество е
150
упълномощено още веднаж да подчертае, че
може да става въпрос единствено за безусловна
капитулация, предложена общо от трите велики
държави, и че между трите държави съществува
пълно единодушие."
Този отговор косвено нанесъл удар върху
неговия собствен план. На 29 април,веднага
след заминаването на Грайм, на когото Хитлер
заповядал да се добере до Рехлин и да изпрати
всички наличии в Германия самолета в Берлин
в помощ на митическия Венк, най-сетне до им-
перската канцелария достигнал слухът, че
армията на Венк не съществува.
„С това всички наши надежди за спасение
рухнаха — пише Ратенхубер. — Пробивът на
нашите войски в Берлин се бказа безуспешен.
Драматизмът на положението се засилвашеоще
и с това, че всички тези съобщения Хитлер по-
лучаваше под акомпанймента на руските тежки
снаряди, избухващи в самия район на импер-
ската канцелария. Беше страшно да се гледа
Хитлер в този ден."
„След пробива на руските моторизирани
части в района на тара Анхалт и Кьонигсплац
фюрерът започна да се’ безпокои да не би да
пропуске момента „да свърши със самоубий-
ство" — пише в показанията си Гюнше, адю-
тацт на фюрера от SS.. • , .
През нощта, на 29 април Хитлер устройва
брачна церемония.
Райч, съвсем предана по това време на
Хитлер, имаща възможност да наблюдава Ева
Браун в подземието, била шокирана от бли-
зостта на нейния фюрер' с такова дол но съще-
ство. Ограничена еснафка, глупава и проста,
погълната както винаги от. грижи за. себе си;
151
доста красива; в присъствието на Хитлер тя
била неизменно услужлива и внимателна.
Грижела се за него'вите -удобства и навици —
такава я описват и Райч, и Ратенхубер. Други
мнения за нея няма.
Изглежда, че/гази Гретхен от нова формация,
пропита като всичко нацистко от тщеславие и
фанатизъм. дошла, в подземието, за да оформи
брака си с Хитлер и по такъв начин да влезе в
историята.
Та нали всички те са крайно загрижени за
своето място в историята. За тях историята —
това е„оня свят“, както за верующия — задгро-
бният живот. Впрочем този „задгробен живот"
вече също преминал в обращение, влязъл в
практическа употреба. Не е изключено Хитлер,
католик по рождение, жойто преследвал църк-
вата, така че бог да не му пречи да се въздигне
и да стане сам наравно. с него, сега изведнаж
да си е спомнил за бога и да е помислил, че е
сгрешил, като е живял с жена извън брака.
Или чисто и просто пред същата тази история
се е оказало необходимо -да изглеждат по-бла-
гоприлични тези щателно прикривани отно-
шения, щом вече са станали явни. Или може
би, когато са двама, не е така страшно. И на-
края на мистика и на невропата в екзалтацията
на сватбения обряд може би му е било по-лесно
да з'ахапе ампулата с цианкалий.
Когато разказали на Хана Райч за сват-
бата, тя, напуснала скривалището малко преди
т.ова, не повярвалЯ, че това е могло да стане.
Тя казала: „-Условията в бункера през послед-
ците дни биха направили една такава церемо-
ния комична."
Hb Всё пак тази церемония сесъстояла. Хи-
152
тлер извършил още една своя „исторически
стъпка".
Зад стените на имперската канцелария се
биели немските войници. Наблизо, на Пот-
сдамския площад, в подземните станции на
метрото, изнемогвали ранените, без да имат
ни вода, ни храна.
Хитлер хвърлил на пихелсдорфските мо-
стовг своя последен резерв — юношите от хи-
тлерюгенд.
Немските деца били изпратени да отбра-
няват имперската канцелария. Това е едно от
най-безсъвестните злодеяния през тези дни.
„Младежите се йзмориха и повече не са в
състояние да участвуват в боевете" — чета в
донесения до Борман от 22 април.
В сыция ден в друго донесение се съоб-
щава, че райхсфюрерът на Хитлеровата мла-
деж Аксман със своите най-близки сътрудници
се готви да се прехвърли в дом № 63—64 на
Вилхелмщрасе. „За усилване отбраната на
сградата той възнамерява да разположи там
40—50 Hitlerjungen. Райхсфюрерът на мла-
дежите иска съгласието на райхслайтера (на
Борман — Е. Р.) за провеждане на своя план."
И получава съгласие за това.
От окръга Шарлотенбург — Шпандау, като
докладват на 26 април за оттеглянето на вой-
ниците под натиска на съветските части, до-
бавят: „Отрядът хитлерюгенд трябваше да
задържи моста, но това се рказа не по сили-
те му.“
Гьобелс в сыция „Берлински лист" от .27
април подстрекава младежта:. . ..
„Райхсфюрерът Аксман е награден вчера .със
златен кръст. . , Снощи фюрерът... в . своята
главна, квартира връчи на Аксман Ь'рдена с
153
думите: „Без Вашата младеж би било невъз-
можно изобщо да продължаваме борбата не
само тук, в Берлин, но и по цяла Германия."
Аксман отговори на това: „Това е Вашата мла-
деж, мой фюрер!"
Измамени юноши, те може би са вярвали, че
защищават Германия. И загивали. А тук се
празнувдла сватба.
Или по-скоро гощавка за иомен.. Смъртта
седяла на трапезата. Булката била в черно.
. Повече от десет години Хитлер бил свързац
с Ева Браун, в миналото служеща в Мюнхен
във фотоателието на Хофман. Съвмёстно с този
фотограф, замогнал се вследствие на монопола
върху фотографиите на фюрера, Ева Браун
съпровождала. Хитлер, който имал слабост да
се фотографира, по време на неговйте пропа-
ганднй пътувания преди заграбването на вла-
стта.
Хитлер я настанил в своя замък в Берхтес-
гаден и там тя се превърнала в господарка на
дома. В Берлин той живеел самичък: нацистката
пропаганда прославила аскетизма на фюрера.
Тресели се стените на бункера от преките
попадения на артилерията. Тук, в гробницата,
било безнадеждно зловещо — описва тези ча-
сове Ратенхубер в своите ръкописи.
„Всеки един беше завладян от личните си
работи и от личните си преживявания,,от тър-
сене на йзход за себе си. Някои, отчаяли се,
вече не търсеха спасение, а, скупчили се на куп
в ъгъла и никого де поглеждайки, очакваха
неизбежния край или пък, обратно, отиваха в
бюфета и удавяха своята безнадеждна участ с
коняк и вино от избите на фюрера."
Есесовската охрана постепенно се отдръп-
вала около и-мперската канцелария. В Тради-
154
ната не можело да се диша от дим и задух.
Берлин горял. Срутвали се сгради, експло-
дирали снаряди. Дочувала се вече наблизо
оръдейна престрелка.
В коридорите на убежището стенели ране-
ните, друго скривалище наблизо нямало.
Такава била обстановката, при конто се
състояла брачната церемония. Формалностите,
установени от хитлеристкия режим, този път
не били спазени. Женихът и невестата не пред-
ставили, както това се изисквало от закона,
документи, удостоверяващи техния арийски
произход, годността им за,брак, неподсъдимост,
политическа благонадеждност и свидетелство,
издадено от полицията, удостоверяващо пове-
дение™ на двете страни. Извиканият от Гьо-
белс чиновник, който. оформил, брака, им пред-
ложил само да удостоверят със своите подписи,
че пренадлежат към висшата раса и не страдат
от наследствени болести.
Последвала сватбена трапеза с шампан-
ско в интимен кръг.
На този сватбен помен седяла също и же-
ната на райхсминистъра Магда Гьобелб. Ня-
кога на нейната сватба. Хитлер бил -кум. В
книжата на фрау Гьобелс се залазили следите
на една от беседите й с фюрера. Когато тя .се
била накалила да напусне Гьобелс (този апо-
стол на нацисткия морал за пристрастие към
кйноактрисите бил наречен веред народа ,*ба-
белсбергско бикче"1), фюрерът я помолил да
запази семейството. Той казал, че и тя като
„партайгеносин“ също изпълнява своя мисия.
Фюрерът се представил пред народа като
аскет, презрял земните блага в името на служ-
1 Бабелсберг — предградие на Потсдам, където, се
намирала' най-голямата немска киностудия. '	’ -
'155
бата на народа. Магда Гьобелс пък с изневе-
ряващото й изродче — за образцово много-
детно семейство.
В този момент едно лицемерие сменяло друго.
Зловоние на мистицизъм и пошлост дъхало
от тази сватба, жив човек би се задушил в нея.
Сетне Хитлер пристъпил към диктуване на
своето завещание.
Няколко дни преди нападението над Съвет-
ския съюз Хитлер, предначертавайки победо-
носен ход на войната, заявил в беседа с Гьо-
белс, а последният записал в своя дневник:
„Когато ние победим, кой би ни питал за мето-
дите?“ (15 юни 1941 година.)
• Но поражението дошло и в Берлин и, из-
бягвайки всякакъв отговор, Хитлер в своето
„политическо завещание" започва както оби-
кновено с уверения в любое към немския народ
и заявява, че той е невинен за възникналата
войнд. „Не е вярно, че аз или който, и да е друг
в Германия е желаел войната през 1939 година.
Нея й искаха и настойчиво се стремяха към нея
изключително чуждестранните държавни дей-
ци — евреите или хората, действуващи в името
на интересите на евреите."
Когато липсват аргументи, когато фактите
не се покриват, когато се появи пролука и
трябва да се отклони гневът на народа, явява
се изпитаното средство — антисимитизмът, нами-
ращсе на въоръжение във фашистката идеология.
„Аз направих прекалено много -предложе-
ния за ограничаване.на въоръженията и кон-
трола над тях — което не могат да игнорират
потомците, — за да хвърлят върху мене отго-
в'орнсйЛт'а / за войната."
156
С помощта на тези жалки думи Хитлер,
хвърлил света в страшната война, се мъчи да
снеме от себе си отговорността за нея. И въпреки
това заплашва с нова смъртоносна сеч.
Свършвайки със самоубийство в обстановка
на пълен крах на фашистката империя, той
вменява на своите съотечественици: „Моето
желание е те да не се предават при каквито и
да е обстоятелства и да продължат борбата, до-
кат'о това е възможно, срещу враговете на оте-
чеството, верни на принципите на великото
дело.“
Той изисква от комацдуващите армиитё,
флотата и авиацията „да повдигнат с всички
средства духа на съпротива и национал-социа-
листическата вяра у нашите войници“ и да се
борят. до смърт.
Личната преданост е най-важният постулат
на фашизма. Хитлер е извънредно чувстви-
телен към всякакво отклонение от този посту-
лат. В завещанието си той сурово" се разправя
с Гьоринг и Химлер, изключва ги от партията,
лишава ги от права. Продължаваборичкането
на претендентите за мястото на диктатора. Раз-
местват се картите, преразпределят се местата
във фашистката Иерархия. В завещанието за
•президент се назначава Дьониц. За райхсканц-'
лер — Гьобелс. Съставя се кабинет, раздават
се министерски портфейли. Учредява се нов
портфейл — министър на партията — за Бор-
ман.
А взривовете на снарядите, разтърсващи
бетонираното скривалище, оповестяват за по-
следните часове на Третия райх.
Войната е изгубена. Да не се взема предвид
тази неоспорима истина е безсмислено и пре-
стъпно. Обаче Хитлер заповядва на новото пра-
157
вителство да „продължи войната с всички сред-
ства“ и лдокрай да се придържа към расовите
закони“.
След две седмици райхсфюрерът от SS Хим-
лер, подложен.на разпит от английскитевоенни
власти, се опитва да скрие, че расовият закон
означавал концлагери, изтребление на хора.
„Възможно е в отделяй случаи да е имало
престъпни действия от страна на някои, въвле-
чени в заблуждение лица, но всичко това не
беше „запл^нирано" илй заповядано — заявил
той тогава и добавил: — Обаче по отношение на
руснаците и поляците въпросът стой съвсем
иначе. Англичаните не могат да си представят
що за хора са това. Беше извънредно трудно
да се управляват те и концлагерите се оказаха
единствено възможния метод."
В тези последни думи на Химлер се крие
практического развитие на хитлеристката идея
за заграбването на източните земи.
След като се справил със завещанието, Хи-
тлер в същия този ден, -29 април, напи-
сал и своего последно послание — до на-
чалник щаба на вермахта Кайтел. Пак за
Гьоринг и Химлер, а в заключение — запо-
вядва: „Целта си остава същата — завоюване
земите на Изток за германский народ."
Тази фраза е от „Майн кампф". В духа на
тази книга е проникнато и цялото завещание.
На прага на смъртта Хитлер се върти все в
този същия затворен кръг от идеи-, конто на
времето го издигнаха на повърхността на поли-
тический живот и докараха Германия до на-
ционална катастрофа.
Завещанието не било разгласено публично
от тези, конто били упълномощени за товй от
Хитлер. Вероятно поради това, че есъвсемоче-
158
видна неговата безсмисленост, несъответст-
вието на неговото съдържание с това, което
става през тези дни в Германия.
. Фашизмът започна обединяването на народа
върху национална почва, разделяйки го от
всичко общочовешко. Ласкаете го, внушавайки
му мисълта за „расова изключителност“. За
благоденствието на такава раса всичко е поз-
волено, всичко може да се престъпи, не съще-
ствуват никакви нравствени прегради. Фа-
шизмът раздухваше низките страсти, нена-
вист към другите народи, върл антисемитизъм,
стремеж към заробване на народите в полза на
немския разцвет.
Със същите идеи'той слезе от сцената.
През нощта на 30 април при Хитлер бил
повикан началникът на болницата при райхс-
канцеларията професор Хаазе. „Хитлер по-
каза на Хаазе три малки стъклени ампули, по-
ставени всяка поотделно в металически калъф,
подобен по форма на гилза от пушечен патрон —
разказва присъствувалият на тая среща Ратен-
хубер. — Хитлер. каза, че тези ампули съдържат
смъртоносна, мигновено действуваща отрова
и че ги получил от доктор Щумпфегер. Той
попита професора как може да се провери дей-
ствие™ на отровата. Професор Хаазе отго-
вори, че може да се проверят на животни, на-
пример на куче. Тогава Хитлер нареди да по-
викат фелдфебел Торнов, който се грижеше за
любимого му куче Блонда. Когато кучето беше
доведено, Хаазе счупи с плоски клещи ампу-
лата и изля съдържанието й в устата на кучето.
След няколко секунди то започна да потрепва
и тридесет секунди след това издъхна. Хитлер
заповяда на Торнов да провери малко по-късно
дали наистина кучето е мъртво.
159
Когато излязохме от Хитлер, аз запитах
Хаазе що за отрова съдържат тези ампули и
гарантира ли тя мигновена смърт. Хаазе от-
върна, че отровата в ампулите е цианкалий,
чието действие е мигновено и смъртоносно.'
Това беше последният път, когато видях
Хитлер жив.“
ПрослоВутият Венк се изпари. Още на 21
април Хитлер изтегли войските от Елба, като
откри на американците пътя към Берлин, но
те бяха още далеч. За да забави часа на своята
гибел, Хитлер издаде заповед да се вдигнат
във въздуха загражденията на канала и да се
залее метрото, където вече бяха проникнали
щурмовите отряди на Червената армия, устре-
мили се към правителствения квартал. Хит-
лер издаде тази страшна заповед, макар и да
знаеше. че в рукналата вода ще загинат хи-
ляди негови съотечественици: ранени, жени и
деца, намерили убежище в шахтите.на метрото.
На 30 април доложили на Хитлер: русите са
на двеста метра от главния вход на райхскан-
целарията откъм Вилхелмщрасе, в миналото
обсаждан от журналистите. Тогава на помощ
се притекла ампулата с отрова. Смъртта си е
смърт и телохранителите понесли трупа през
запасния изход на бетонираното скривалище,
за да го изгорят, както им било заповядано от
самия Хитлер.
„Хитлер ни извика при себе си мене, Линге
и Гюнше — пише Ратенхубер — и с едва чут
глас ни каза, че неговият и на Ева Браун тру-
пове трябва да бъдат изгорени. „Аз не искам,
враровете да изложат трупа ми впаноуптикум. “
Това заявление ми се стори странно. Но по-
късно ми казаха, че на 29 април Хитлер полу-
чил известие за смъртта на Мусолини и него-
160
вата любовница Клара Петачи, попаднали в
ръцете на италианските партизани. Напълно
възможно'в обстоятелствата около гибелта на
Мусолини (той бил застреляй от партизаните и
обесен с краката нагоре: на един площад в
Милано) да са подтикнали Хитлер да вземе ре-
шение за изгаряне на трупа му.“
Как са протекли събйтията през този ден,
30 април, оцисаха в своите показания двама от
оцелелите свидетели — адютантът на Хитлер
Ото Гюнше и нацалникът на неговата лична
охрана Ханс Ратенхубер.
Гюнше: В 15.30 ч. той се намирал пред вра-
тата на приемната на Хитлер заедно с шофьо-
ра Кемпка и началника на съпровождащата
фюрера команда от SS — Шедле. „Постояхме
известно време. Внезапно вратата на приемната
се отвори и аз чух гласа на главния слуга на
фюрера щурмбанфюрера от SS Линге: „Фюрерът
умря.“ Макар и да не чух изстрел; аз веднага
се отправих през приемната в съвещателната
зала и на намиращите се там ръководители
съобщих дословно: „Фюрерът умря.“
Ратенхубер: „В това време територията на
имперската канцелария вече бе подложена на
пушечния огън на русите. Аз на няколйо пътн
влизах в приемната на Хитлер, тъй като обста-
новката беше крайно напрегната и считах
за свой дълг лично да обез'печа подобаваща
охрана на скривалището, понеже всяка минута
можеше да се очаква пробив на русите на тери-
торията на имперската канцелария. Прибли-
зително към 3—4 часа през деня, влизайки в
приемната, усетих силен дъх ра бадеми“ (ци-
анкалий).
Неговият заместник — Хагел — съобЩил на
Ратенхубер, че Хитлер се е самоубил. Старшият
11 Берлин, ма’
161
слуга на фюрера Линге се приближил към него
и' потвърдил това. . . „Нервното напрежение
премина в депресия и аз дълго време нембжех
да дойда на себе си.“
Гюнше: След като съобщил на онези, конто
накали края в съвещателната зала: фюрерът
умря, „те станаха, излязоха с мене в приемната
и тогава видяхме, че изнасят два трупа, еди-
ният от тях беше загърнат в одеяло, другият
също, но не изцяло. . .
Под едното одеяло стърчаха краката на
фюрера, тях ги познах по бомбетата на обув,-
ките, конто той винаги носеше; под другото
одеяло стърчаха крака и се подаваше главата
на жената на фюрера.“ Гюнше почнал да по-
мага на тия, конто ги изнасяли.
Ратенхубер: „От състоянието на вцепене-
ние, в което бях изпаднал, ме изведе някакъв
шум и аз видях, че от личната стая на Хитлер
Линге, Гюнше, частният шофьор на фюрера —
Кемпка — и още двама-трима есесовци, съпро-
водени от Гьобелс и Борман, изнасяха трупо-
вете на Хитлер и Ева Браун, загърнати в
сиви одеяла. Като се овладях, тръгнах след
тях да изпроводя в последний му път този, на
когото отдадох цели 12 години от своя живот."
Гюнше: „Двата трупа бяха изнесени в гра-
дината през запасния изход на бетонираното
скривалище на фюрера."
Ратенхубер: „Като се изкачиха горе, есесов-
ците полбжиха труповете в малък изкоп, близо
до входа на скривалището. Ураганният об-
стрел на терена не позволи да се отдадат, макар
и минимални почести на Хитлер и жена му:
Не се намери дори и национално знаме, с което
да бъдат покрити техните останки."
162
Гюнше: „Те бяха облени с приготвения от
райхслайтера Борман бензин и запалени.“
Ратенхубер: „Лумна огромна и страшна
клада. “	'
Борман, Гьобелс, генералите Кребс и Бур-
гдорф, райхсфюрерът на младежта Аксман на-
блюдавали, като се криели от обстрела, стру-
пани на стълбата на запасния изход на бун-
кера.
Гюнше: „След като труповете, залени с бен-
зин, бяха запалени, вратата на скривалището
изведнаж се закри от силен огън и дим. Всички
присъствуващи се отправиха към приемната. . .
Вратата към личната Стая на фюрера беше съв-
сем леко открехната и оттам се носеше силен
дъх на бадеми. ..“
ОЩЕ ЕДИН ДЕ'Н
Предния ден, 29 април, вечерта, в бункера
на фюрера дошел командуващият отбраната на
Берлин генерал Вайдлинг и докладвал об-
становката: войските са напълно. изтощенп,
положението на населението — отчаяно." Той
смятал, че единствено възможното сега решение
е войските да напуснат Берлин и да сщпробият
път през обръча на обкръжението. Вайдлинг
поискал разрешение да се започне пробив.
Хитлер отклонил подобно решение: „С ка-
кво може да помогне този пробив? Ние попа-
даме от един чувал в друг. Трябва ли аз да се
щурам някъде из околностите и да чакам своя
край в никоя селска къща или другаде. По-
добре е в такъв случай да остана тук и тук да
163
умра. А след това нека те си пробиват път.“
Но да се бавят не бивало, при тези условия
всеки час бил преброен.
„Даже ако за него би бил разчистен път към
свободата, то и тогава той не би имал сили да
се възползува от него“ — отбелязва Хана Райч
за Хитлер по това време. Обаче, съкрушен, не-
способен за каквото и да е действие, той отла-
гал своята гибел, като с това с всеки изминат
Час оставил все ijo-малко надежди за спа-
сение у тези, конто задържал край себе си.
Обстановката в бункера се изменяла твърде
бързо. До вчера тук се давали вернопода-
нически уверения за готовност да умират за-
едно с фюрера. Днес, след раздаването на сим-
воличните министерски портфейли, се изра-
зявала готовност да се продължи проигра-
ната война начело на една разбита, завзета
от противника Германия.
Вкорененото послушание, благоговеенето пред
заповедта и тъпият автоматизъм продължавали
все още безотказно да действуват.
Ръководителят на германского радиораз-
пръскване Ханс Фриче дал показания в щаба
на 1-ви Белоруски фронт относно една своя бе-
седа с генерал Бургдорф.
На 1 май Фрнче помол ил Бургдорф да дойде
при него в бункера на Министерството на про-
пагандата, за да обсъдят въпроса за капиту-
лацията на Берлинская гарнизон. „Бургдорф
ми каза: „Преди смъртта си фюрерът написа
завещание, в което категорично забрани да се
предприеме каквото и да е по въпроса за капи-
тулацията и заповяда да се сражаваме до по-
ел еден дъх.“ Вследствие на това разговорът
между мене и Бургдорф беше доста напрегнат.“
154
Смъртта на Хитлер внесла в свръхнатегна-
тата атмосфера на неговия бункер внезапно
нервно разтоварване. Появили се цнгарите,
конто не се осмрлявали да пушат при Хитлер.
Настъпило мрачно оживление — приготовле-
ния за бягство.
Ратенхубер: „Фюрерът е мъртъв. За това
вече знаеха всички обитатели на бункера. За
мое учудване това събнтие не прбизведе угне-
тяващо впечатление на всички. Наистина
тук-таме из ъглите на бункера се разнасяха
изстрели — самоубиваха се онези, конто бяха
загубили вече каквато и да е надежда за спа-
сение. Но повечето бяха погълнатп от грижи
по подготовката си за бягство.“
Гюнше: В това време, когато телата на Хи-
тлер и Ева Браун горяха, „аз се отправих към
залата за съвещания. Там се обсъждаше съз-
далата се обстановка и заповедта на фюрера,
съгласно която след неговата смърт трябваше
на малки групп да се измъкнем от Берлин. Аз
чух, че райхслайтерът Борман на всяка цена
ще се опита да се промъкне до гросадмирал
Дьониц, за да го запознае с последните мисли
на фюрера преди смъртта му. Не зная за какви
точно мисли ставаше дума. След това отново
излязох от тази стая и се отбих в съседнйта,
за да си отдъхна малко.“ Тогава Гюнше след
малко.чул, че „на генерал Кребс било възло-
жено да влезе във връзка с руския маршал
Жуков, за да се постигне прекратяванена воен-
ните действия; по такъв начин пробивът на
Берлинския гарнизон се отлагаше. След което
се отправих на разпореждане на бойната трупа
на бригаденфюрера от SS Монке?1 Тази трупа
била сформирана.от караулните батальони и
от лпчнця състав на службите на войскпте от SS.
165
На Кребс било възложено Да съобщи на
съветското командуване за смъртта на Хитлер
и да поиска примирив в Берлин, за да се даде
възможност на членовете на назначеното от Хи-
тлер правителство да се съберат в Берлин на-
чело с Дьониц, намиращ се извън пределите
на Берлин, да пристъпят към съвместната раз-
работка на всички по-нататъшни решения и
евентуално да се свържат със съветското пра-
вителство. С тази мисия Кребс бил -изпратен
от Гьобелс при маршал Жуков.
Проточили се още часове на очакване на от-
говора — в очакване на възможност да се из-
мъкнат от Берлин.
В дневника на Борман от 30. IV. 45 е от-
белязана смъртта на Хитлер и Ева Браун.
А на 1 май, вероятно след завръщането на
Кребс, фигурира само една фраза:
„Опит да се измъкнем от обкръжението!"
Тук дневникът прекъсва.
„В бюфета гърмяха тапи — пише Ратен-
хубер — есесовците се окуражаваха с алкохол
преди отчаяното бягство под обстрела на ру-
сите.*'
Оставали единствен© тези, конто в по-малка
степей от другите се опасявали от разплата.
Всийки останали бягали.
Отказът, който Кребс донесъл, и думите на
Чуйков и Соколовски, предадени от него, че
може да става въпрос само за капитулация —
били окончателна катастрофа за Гьобелс. Той
казал на вицеадмирал Фос, че за него с него-
вия недъг и деца е безнадеждно да се опитва
да се измъкне, че той е обречен.
Не се разминало.без жестове и лицемерие.
В своето завещание Гьобелс написал, че не
се подчинява на заповедта на фюрера да на-
166
пусне столицата и да вземе участие в назначе-
но™ от негд правителство само за да бъде за-
едно с фюрера през тези тежки дни в Берлин.
Но докато Хитлер бил жив, той самият не
изпускал Гьобелс. Решавайки да остане в
Берлин, на 22 април Хитлер повикал при себе
си в бункера и Гьобелс заедно с цялото му се-
мейство.
Магда Гьобелс казала на доктор Кунц и
Хана Райч, че през тези дни тя умолявала Хит-
лер да напусне Берлин. Ако Хитлер я бил по-
слушал своевременно, то и те С децата биха
могли да се измъкнат оттук. Едва ли тя.е мо-
гла да не мисли за това.’Има потвърждение, че
тя е молила мъжа си да извозят децата с бро-
нетранспортьори, но това било вече неосыце-
ствимо.	1
Тук, в подземието, всичко се смесвало —
искрено отчаяние и поза, фанатизъм, лицеме-
рие и смърт.	/
Назовавали Гьобелс вярното куче на фю-
рера. Върху своето любимо куче Блонда Хи-
тлер изпробвал действието на ампулата с отро-
ва. А .Гьобелс със семейството му държал край
себе си докрай, докато вече било късно да, се
предприеме каквото и да е. С всяка новайз-
мяна на съратниците на фюрера Гьобелс се
издигал едно стъпало по-нагоре към своята за-
ветна цел — да стане „вторият човек“ в импе-
рията. Най-после, на другия ден след сват-
бата, когато бойците на Червената армия били
вече в райхстага, Хитлер предал на Гьобелс
поста райхсканцлер на рухналата "империя.
Комедиантството продължавало. Гьобелс приел
високия пост, за да последва Хитлер само след
едно денонощие.
167
Кучегледачът на Хитлер фелдфебел Торнов
отново за последен път дошел при готвача Ланге
за храна на кученцата. Съобщил на готвача
предишния ден за смъртта на фюрера, този път
той донесъл още една новина. „Той дойде към
8—9 часа вечерта на 1 май в кухнята на им-
перската канцелария — ни разказа готвачът
Ланге — и ми съобщи, че Гьобелс и жена му
завършили живота си със самоубийство в гра-
дината до бункера на фюрера. И повече ни-
какви подробности фелдфебел Торнов не ми
съобщи."
Избягалите от подземието се промъквали
към Вилхелмплац, по-нататък по линйята на
метротр до Фридрихщрасе. Оттук трябвало
да си пробият път зад гърба на бойната група
на Монке, но мощният артилерийски обстрел
изключил възможността за масиран пробив.
Промъквали се на групи.
 „Аз бях ран^р — пише Ратенхубер — и по-
паднах в плен у русите."
Гюнше: „Аз ведно със секретарките на фю-
рера фрау Христиан и фрау Юнге, с асистент-
ката на фюрера по диета фройлайн Манциали
и със секретарката на райхслайтер Борман
фройлайн Крюгер трябваше да си пробил път
в групата на Монке на север. В 22.00 ч. започна
пробивът. Нашата група без загуби пристигна
до района на тара Вединг, където срещна
съпротивата на противника. След прегрупира-
нето към пладне на 2. 5. 45 ние достигнахме до
бирената фабрика Шултхайс при гарата. Веред
войниците, намиращи се там, се нбееха слухове,
че Берлин е капитулирал, и сред тях се чув-
ствуваше разложение. '
168
Намиращите се с нас четири жени бяха
освободени от бригаденфюрера от SS Монке и
те веднага напуснаха бирената фабрика. Къде
отидоха, не зная. Аз бях взет в плен в бире-
ната фабрика Шултхайс.“
Обстоятелствата около смъртта на, Хитлер
се държали в тайна. Те почти непроникнали от
фюрербункера в съединеното с него скривалище
близо до имперската канцелария за разлика
например от гръмогласните разговори около
състоялата сё сватба.
Като се мъчел да се запази митът за вели-
чието на фюрера, неговият приемник гросад-
мирал Дьониц заявил, че Хитлер загинал,
сражавайки се начело на защитниците на Бер-
лин.
Когато узнал за самоубийството на Хит-
лер, генерал Вайдлинг сметнал, че подобно бяг-
ство е недопустимо за командуващ, чиито вой-
ски продължават да се сражават. Той заявил,
че освобождава войниците от клетвата, дадена
пред фюрера.	,
Вайдлинг преминал фронтовата линия.
„Всеки час на борба увеличава ужасните
страдания на цивилното население на Берлин
и на нашите ранени — сё обърнал той към Бер-
линский гарнизон. — Всеки, който загива в
борбата за Берлин, напразно се жертвува.
В съгласуваност с Върховното командуване
на съветските войски аз настоявамза незабав-
ното прекратяване на борбата.".
На 2 май Берлин капитулира,-
169
ПИПСВАЩАБРЪНКА
Докато ние все още прониквахме в подроб-
ностите на последните дни на имперската кан-
целария, живэтът горе, на земята, си течете.
Веднаж се спряхме в покрайнините на
Берлин, където се бяха разположили няколко
щабни отдела. Близо до кыцата, в която тряб-
ваше да се настаним, стоеше каручка, нато-
варена с вехтории и продукта. На каручката
се веете трицветно италианско знаме. Привър-
зана.та към нея крава търпеливо очакваше сво-
ите стопани.
Влязохме в кыцата. От един апартамент се
носеха звуци от пиано. Всички врата бяха
широко разтворени. В голяма стая седяха ита-
лианци в изпокъсани, нечисти дрехи, с големи
картонени кутай върху коленете си и мечта-
телно слушаха музиката. Младичък музикант
с щръкнала коса удряше клавишите дозабрава.
Извадена от една от кутайте, на пйаното стоеше
великолепна кукла. По пътя насам тези ита-
лианци минали покрай някакъв склад с детски
играчки и гсеки от тях си взел по една кукла.
Те ни забелязаха и шумно станаха от ме-
стата си. В отговор на нашите въпроси, поста-
вени на немски, те твърдо закимаха с глави.
Не желаеха да разговарят на езика на врага.
Над нас се изсипа цял водопад от жестове и
възгласи. Те говореха нещо, като слагаха
ръце на сърцето си. А музикантът сграбчи от
пйаното куклата и ми я поднесе. Всички зашу-
мяха, .като започнаха да го потупват одобри-
телно по гърба.
Тръгнаха си, пеейки и отнасяйки големите
картонени кутай с куклите. Долу ги очакваше
170
каручката с багажа и кравата, която трябваше
да прехранва своите нови стопани в дългия им
път до Италия.
— Хитлер капут! — извикаха накрая вме-
сто прощален поздрав.
Да, това несъмнено беше така.
В онези дни ние за жалост не бяхме за-
познати с показанията на двамата особено
важни свидетели за смъртта на Хитлер—Гюйше
и-Ратенхубер. Те били взети в плен в участъка
на съседната армия. По-късно техните пока-
зания съвпаднаха с нашите документа в архива.
И ето аз ги чета едва сега.
А колко нужен ни беше тогава свидетел на
смъртта на Хитлер, свидетел на неговото изга-
рянё и погребение. Избързвайки малко напред,
ще кажа, че такъв свидетел беше намерен.
Следствието вече се приближаваше към своя
край, когато разузнавачите на подполковник
Клименко задържаха есесовеца от личната
охрана на Хитлер — Хари Менгесхаузен. Сни-
жен, широкоплещест момък, преоблечен в ци-
вилно облекло. Той беше в късо тясно палто,
явно чуждо, от което стърчаха едрите му ръце.
Майор Бистров го разпитваше, аз превеждах.
Седяхме върху някакви греди на двора.
„На 30 април охранявах имперската канце
лария — разказвашё Менгесхаузен, — па-
трулирайки по коридора, където са разположени-
кухнята и зелената столова. Освен това аз на-
блюдавах градината, тъй като на разстояние
80 метра от зелената столова се намираше про-
тивосамолетното скривалище на фюрера.
Патрулирайки по коридора близо до кух-
нята, срещнах своя познат — ординареца на
фюрера Бауер. Той ми каза, че Хитлер се
застрелял в ёвоя бункер. Заинтересувах се
171
къде е съпругата да фюрера. Бауер ми отго-
вори, че и тя също лежи мъртва в бункера, но
тон не знае дали се е отровила или се е за-
стреляла’.	'
С Бауер поговорихме само няколко минути:
той бързаше за кухнята. В тази кухня се прй-
готвяше храната за свитата на Хитлер. Скоро
'той пак мина назад към бункера'.
На съобщението на' Бауер 'за смъртта на
Хитлер и неговата съпруга не повярвах и про-
дължавах да патрулирам в своя участък.
Измина не повече от час след срещата с
Бауер. Излязох на терасата — тя беше на
60—80 метра от бункера — и видях как от
запасния изход на бункера личниятадютант —
щурмбанфюрерът Гюнше — и слугата на .Хи-
тлер — щурмбанфюрерът Линге — изнесоха
трупа на Хитлер и го сложиха на 2 метра от из-
хода, върнаха се и след няколко минути изне-
соха мъртвата Ева. Браун, която поставиха
също там. Близо до труповете имаше две два,
десетлитрови туби с бензин. Гюнше и Линге
заляха труповете с бёнзин и ги подпалиха.“
Майор Бистров се заинтересува дали и някой
друг от охраната на имперската канцелария
е видял, когато са изгаряли труповете на Хи-
тлер и Браун.
Менгесхаузен не знаеше точно. „От всички
часови от( охраната най-близо до бункера на
Хитлер през това време се намирах единствено
аз.“ Той се наведе и започна да чертаес клечка
по земята плана на градината.
Така бе допълиена липсващата брънка —
участник или свидетел на изгарянето, което
беше така важно особеио в първия етап на за-
дачата— при издирването на Хитлер. Ние тръг-
172
нахмё с Менгесхаузен към сградата и залнсахме
всичко, което той ни съобщи.
От поста на Менгесхаузен се виждали само
Гюнше и Линге. А в укритието на бункера,
като се криели от снарядите, Гьобелс, Борман
и дргитенаблюдавали изгарянето на труповете.
Съвсем близо до Александерплац се водел
бой. Имперската канцелария се нампрала под
интензивен обстрел. Снаряден бой, грохот от
експлозии, издигащи се стълбове пръст, ,тря-
сък и звън на пръскащи се на парчета стъкла.
Брулет вятър раздърпвалдрехите на труповете.
Огънят припламвал ту насам, ту натам, гас-
нейки. Бензинът догорял. Отново ги облели и
пак подпалил^.
Какво обаче се случило по-нататък със
самйя Менгесхаузен?
Той действувал самоетоятелно — избягал,
без да дочака нови иареждания.
„В същия ден 30 април аз се преоблякох в
цивилно облекло и се скрих в мазето.“
Майор Бистров му. подаде фотоснимка на
градината на имперската канцелария. Преве-
дох му: „Разкажете, какво виждате на тази
снимка?1'
„На тази снимка ефотографиран запасният
изход от противосамолетното с^фивалище на
Хитлер. Това място познавай добре и мога да
покажа къде точно беше изгорен трупът на
Хитлер и на неговата жена Браун, а така също
и мястото, където те са погребани.
С едно кръстче ще обознача на снимката
мястото, където бяха изгорени труповете на
Хитлер и на Браун, с две кръстчета — къде
бяха погребани и с три — запасния изход на
бункера на Хитлер.11
173
Тази снимка, отбелязана от Менгесхаузен с
кръстчета, е запазена в архива.
/ Още предния ден Менгесхаузен беше казал,
че може да посочи мястото където са били укрйти
труповете, затрупани с пръст и парчетии . . .
Той не знаеше, че те бяха вече извадени оттам.
Подполковник Клименко и трупа бойци
тръгнаха с Менгесхаузен за имперската кан-
целария.
Съставен беше акт:
„1945 година, 13 май	гр. Берлин
Ние, долуподписаните, подполковник Кли-
менко. . . редниците Олейник, Чураков, Но-
ваш, Мялкин, с участието на свидетеля Мен-
гёсхаузен Хари на тази дата огледахме мя-
стото, където са погребани труповете на райхс-
канцлера Адолф Хитлер и неговата жена.
. . .Огледът на прсочените от очевидеца
Менгесхаузен места установи верността на не-,
говите показания. . . Още по-точнй са показа-
нията на очевидеца Менгесхаузен, тъй като от
пЬсочената от него взривна яма на 4 май 1945
година бяха извадени от нас обгорелите трупове
на мъж и жена и две отровени кучета, конто от
други свидетели бяха разпознати като прина-
длежащи на Хитлер и жена му Ифа Браун,
иегова бивша лична секретарка.1
Окомерната снимка на мястото на,откриване
на труповете на Хитлер и неговата жена и фо-
тоснимките на местата, назовани от очевидеца
Менгесхаузен, се прилагат към акта.
Поради което й беше съставен настоящият
акт в имперската канцелария в гр. Берлин.“
По-късно ми казаха в щаба на фронта, че
изпратеният там есесовец Менгесхаузен в сво-
1 Името и занятието на Ева Браун са посочени
погрешно. — Бел. на автора.
174
ите писмени показания разказал, че не само
наблюдавал как изгорили фюрера, но и сам
взел участие. В какво именно се е състояло то,
аз тогава не узнах, а и сега не намерих в архив-
ните книжа неговйте писмени показания относно
това.
А ето в ръкописите на неговия началник
Ратенхубер чета:
„Телата на Хитлер и Ева Браун слабо го-
ряха.и аз се спусках долу да се разпоредя за
доставка на гориво. Когато се изкачих горе,
труповете вече бяха засипани с малко пръст и
часовият Менгесхаузен ми заяви, че е било не-
възможно вече да се стой на пост от непоносимия
мирис и той заедно с един друг есесовец, по на-
реждане на Гюнше, блъснали труповете в ямата,
в конто лежеше отровеното куче на Хитлер."
И по-нататък, описвайки състоянието на
обитателите на скривалището, заели се стрижи
по приготовленията за бягство, щом узнали за
смъртта на фюрера, Ратенхубер ’ още веднаж
споменава Менгесхаузен:
„Порази ме пресметливостта на есесовеца
Менгесхаузен, който, вмъквайки се в кабинета
на Хитлер, откачи от хитлеровия кител, сложен
на стола, златната значка с надеждата, че в
„Америка за тази реликва скъпо ще платят".
ОЩЕ ВЕДНАЖ ЗА ПАРЧЕНЦАТА
ОТ АМПУЛА
Изглежда сега, поД перото, издирванията
неволно придобиват по-строен характер, от-
колкото това беше в действителност.
175
Нали тогава един от тях се‘ извършваха ор-
ганизирано, а други стихийно, сляпо, един
данни1'се получаваха лесно, а други — с неве-
роятии усилия. Сега, от разстояние, много от
грапавините се изгладиха, но тогава по пътя
на разследването се изпречваха понякога не-
предвидени препятствия.
Една от причините за тяхното възникване
беше^изключителната тайна, с която кой знае
защо беше забулено всичко, свързано с издир-
ванията, с откриването.на Хитлер и с разслед-
ванията.
Ние твърде скоро трябваше да напуснем
имперската канцелария, тъй като правител-
ственият квартал, както и целият Берлин
преминаха под разпореждането на армията на
Берзарин и пред райхсканцеларията застанаха
на пост негови часови, за да не пропускат ни-
кого тук. По такъв начин ние нямахме повече
работа на територията на райхсканцеларията.
Нямахме право да действуваме с открити
карта и в името на нашата задача да смятаме
възникналите препятствия „ведомствени за-
труднения".
Но как да изоставим „трофеите" надругата
армия, как да се простим снедоведенотоощедо
край дело.
Наложи се да прибегнем до една особена
„операция". На разсъмване, в 4 часа сутринта,
капитан Дерябин с шофьора си се промъкнаха
в райхсканцеларията, отвлякоха, обвита в чар-
шафи, труповете на Хитлер д Ева Браун и зад
гърба на часовите, през оградата се прехвър-
лиха на улицата, където ги чакахадва дървени
ковчега и автомобил.
Ние се намирахме в Берлин-Бух.
Дали беше някаква къщурка или по-скоро
176
барака'с вход към мазето, сега ми е трудно да
кажа. Ясно помня как ми се наложи заедно с
фронтовите лекари да се спусна долу, а там, в
мазето, лежаха пренесените тук деца на Гьо-
белс — едно момченце и пет момиченца, с пи-
жамки и дълги нощнички от светла тъкан, с
конто те за последен път са си легнали в ле-
глото. От керемиденочервената руменина вслед-
ствие действието на цианкалия децата изглеж-
даха като'живи, заспали. Косите на момичен-
цата бяха прихванати над ушите с фиби.
Гьобелс лежеше отстрани.
На черната му обгоряла шия се жълтееше
вратовръзка, безсмислено стояща, като че на
някакъв чудовищен маскарад. Лицето му беше
опънато, със страшна озъбена уста. Главата му
изглежддше огромна върху тясното хилаво ту-
ловище. През прогорелая му крачол се по-
казваше пищял, обгорели бомбета на обущата.
Еднният му крак беше подгънат.
Тук именно, в предградието Берлин-Бух,
бяха докарани и останките на Хитлер и Ева
Браун.	’
Това работническо предградие се състоеше
от малки къщи. С чисто небе над тях. Местните
деца гонеха велосипедите си. А възрастните
жители, обзети от своите тежки грижи, минаваха
покрай „бараката", без да знаят, пък и без да
се интересуват от това, какво има в нея.
Ако тогава можех да предположа, че след
години ще ми се наложи да свидетелствувам за
това с най-големи подробности, несъмнеио бих
преодоляла нежеланието си и- бих отишла в
„бараката", по-близо до тези грубо сковани
ковчези. Но беше толкова неприятно да се раз-
глеждат черните, страшни останки, че тогава
не се приближих.
12 Берлин, май 1945
177
В Верлин-Бух, в тухления корпус на бол-
ницата, където през тези дни беше ХППГ №496\
с тази работа се залови комисията от военни
лекари. Специално назначена за тази цел, тя
беше от видни съдебномедицински експерти и
паталогоанатоми. Тази комисия се възглавяваше
от главния съдебномедицински експерт от 1-ви
Белоруски фронт подполковника от медицин-
ската служба Фауст Иосифович Шкаравски.
Знаменателно наистина — Адолф Хитлер
беше аутопсиран от доктор Фауст.
Това стана на 8 май в Берлин-Бух.
Ето какво представляваше Хитлер по време
на съдебномедицинското изследване. За това се-
говори в акта. '
„В дървен ковчег с дължина 163 см, ши-
рина 55 см и височина 53 см бедокаранобгорял
труп на мъж. На трупа бе намерено обгоряло
по краищата парче трикотажна материя с раз-
мера 25 х 8 см, с жълтеникав цвят, наподо-
бяващо трикотажна риза.
Пред вид на това, че трупът е обгорял, трудно
е да. се определи възрастта, може да се пред-
положи, ч£ е около 50—60-годишен, ръст
165 см (измерването не е точно вследствие на
обгарянето на тъканта). . . Трупът е в значи-
телна степей обгорял, от него се усеща дъх
на изгоряло месо. . .“
„На значително видоизмененото от огъня
тяло не са забелязани признаци на тежки ви-
дими смъртоносни увреждания или заболява-
ния“ — е записано в акта.
z„B устата са открити парченца стъкло,
съставляващи част от' стена и дъно на тънко-
стенна ампула.”
1	ХППГ — хирургическа подвижна полева бол-
ница.
178
След подробно • изследване комисия-та. е до-
шла до заключение,, че „смъртта е настъпила в
резултат на отравяне с цианови съединения“.
Никакви други признаци, конто биха могли
да предизвикат смърт, не били установени.
Западните изгледователи, журналиста и
мемоаристи, настоявлт, че Хитлер се е застре-
лял. Едни —от неведение, други —от желание
просто да поукрасят по някакъв начин обстоя-
телството около неговия край: съгласно тради-
цията на германската армия командир, завър-
шил живота си със самоубийство, е длъжен да
прибегне до огнестрелно оръжие.
В ония дни ние не отдавахме значение по
какъв именно начин е извършил самоубийство™
си Хитлер. За нас това беше безразлично.Но док-
тор Фауст Шкаравски и неговйте компетептни
колеги проведоха тогава щателно съдебномеди-
цинско изслбдване и установиха, че Хитлер е
поел отрова.
Но нали хората чули изстрел и решили, че
Хитлер се е застрелял. Тази версия бързо се
разпространила из райхсканцеларията. Нали
и ординарецът на Хитлер — Бауер — срещнал
почти веднага след това Менгесхаузен, казал
същото и на него. Така твърдели и другите при-
ближени на фюрера.
Разнесъл ли се е всъщност в стаята на Хи-
тлер изстрел или това само така се е сторило
на онези, конто са очаквали зад вратата неговия
край? И акотой наистина се е разнесъл, то кой
е стрелял?
При медицинскою. изследване на трупа на
Ева Браун от комисията в същия състав още
тогава, на 8 май, било констатирано: „Въпреки
179
наличието: на тежко нараняване на гръдния
кош — непосредствена причина за смъртта е
било отравяне с цианови съединения."
Какво би могло да означава това? Кой й е
нанесъл.това нараняване вече след смъртта?
Възможно е показанията на началника на
личната охрана на Хитлер — Ратенхубер — да
хвърлят известна светлина върху това.
„Приблизително към 3—4 часа през деня,
озовавайки се в приемната —- пише той,— аз
усетих силен дъх на бадеми. Моят заместник
Хагел с вълнение ми каза, че фюрерът току-що
се самоубил.
б този момент към мене се приближп Линге,
той потвърди съобщението за смъртта на Хи-
тлер, като заяви при това, че му се е наложило
да изпълни най-тежката заповед на фюрера
през своя живот.
Учудено погледнах Линге. Той' ми поясни,
че Хитлер преди смъртта ср му заповядал да
излезе за 10 минута от стаята, след това пак
да влезе, да почака там още 10 минути и да из-
пълни заповедта. При това Линге бързо влезе
в стаята на Хитлер и се върна с пистолет „вал-
тер", който сложи пред мене на масата. По
специалната външна наработка аз познах лич-
ния пистолет на фюрера. Сега ми стана ясно
в какво се заключаваше заповедта на Хитлер.
Хитлер, усъмнявайки се навярно в действието
на' отройата, пред вид многочислените инжек-
ции, конто дълго време му правели ежедневно,
заповядал на Линге последният да го застреля,
след като той поеме отровата. . . Присъству-
ващият при нашия разговор имперски ръково-
дител на Хитлеровата младеж Аксман взе пи-
столета на Хитлер и каза, че той ще го скрие
за по-добри времена.“
180
Ратенхубер не знаел, изглежда, още едно
обстоятелство, подбудило Хитлер да даде тази
заповед на Линге. Работата е в това, че когато
изпробвали отровата върху ‘второто куче, от-
ровеното кученце дълго се борило със смъртта
и го застреляли.
Това било установено при аутопсцята на на-
мерените в снарядната яма умъртвени кучета,
макар по начало това да не е забелязано и в
акта за тяхното откриванетовада нееотразено.
Лекарите стигнали до следния извод:
„Начинът. за умъртвява.нрто на кучето може
да се изобрази така: отначало са го отровили
по всяка вероятност с малка доза цианкалип и
агонизиращо са го застреляли.“
Хитлер наблюдавал отравянето на кучето,
за да се увери дали отровата ще му подей-
ствува.
„Линге стрелял в Хитлер** — заяви Ратен-
хубер. Но очевидно ръката му е треперела,
поради което вместо в мъртвия фюрер куршу-
мът е попаднал в мъртвата Ева Браун—или пък
тя е била наранена, когато са я изнесли в гра-
дината на райхсканцеларията, намираща се под
обстрел.
Когато умира*г тираните, в първия момент
настъпва смущение—възможно ли е това, нима
и те се състоят от смъртни молекули?
Но ако обстоятелствата на тяхиата смърт
са малко смътни, те започват да се покриват С
легенди. В случая с Хитлер сеоткривал широк
простор за съчинения.
Началото поставил гросадмирал Дьониц,
на когото Хитлер завещал цялата върховна
власт. Дьониц обявил в специално комюнике
161
явната лъжа, че Хитлер паднал в боя начело на
защитниците на столицата на германската им-
перия.
Друга версий съчинил #райхсфюрерът на
младежта Аксман:,той бил отнесъл пепелта
на Хитлер.
А в легендата нашофьора на Хитлер—Кемп-
ка — изстрелът и яркочервените цветя във ва-
зата са се слели в един букет.
Друга версия разказа слугата Лийге.
А в своето сериозно изследване английският
историк Тревър Ръпер е резюмирал: „Така
или иначе, но на Хитлер се удало да постигне
своята последна цел. Подобно на Аларих Готски,
който разрушил Рим през 410 година и бил
тайно погребай от своите привърженици близо
до река Бузенто в Италия, съвременният раз-
рушител на човечеството завинаги е скрит от
очите на хората.“
Червената армия в продължение на четири
години непрекъснати тежки сражения стигна
в Берлин и освободи човечеството от Хитлер.
Хората, на конто бе възложено да установят
истината за края на Хитлер, изпълниха своята
задача с чувство на огромна отговорност. ,И
най-малката неизясненост по този въпрос им
се струваше опасна, защото тя ще поражда
легенди, конто могат да способствуват само
за възраждането на нацизма.
„Хитлер — труп или легенда?" — така се
нарича еднапредадена през май 1945 година
статия от агенция Ройтер.
„Разследването на тези човешки останки —
се писа в нея — представлява от само себе си
кулминационна точка на продължилите цяла
седмица напрегнати търсения сред развалините
на Берлин.	*
182
Издирванията извършили бойци от Черве-
ната армия, поставили си за цел да получат
неопровержими доказателства за смъртта на
Хитлер.11
Ние се надявахме, че от ден на ден тези не--
опровержими доказателства ще добиват все
по-широка гласност. Народът, отдал всичко
за победата над фашизма, има право да узнае,
че е поставена последната точка на тази война.
Да се отговори точно на въпроса, жив ли е
Хитлер, беше от значение също така и за бъде-
щето йа Германия.
Но на 8 май в нашия печат се появи съ-
общение, че Хитлер се укрйва някъде.
В същото време някои от началниците,
улавящи идващите „отгоре“ флуиди, преста-
наха да проявяват интерес към йзясняване об-
стоятелствата около смъртта на Хитлер и не
одобряваха много усърдието, с което бяха из-
вличани доказателствата.
В издирванията през първия етап на раз-
следването участвуваха доста хора., Но към 8
май разузнавачите вече се разотидохапосвоите
корпусу и дивизии и групата на полковник Го-
брушин се съкрати. Собствено освен майор
Бистров в нея се числеше само още един пре-
водач — именно аз.
Ние разсъждавахме: ако не сега, по прес-
ните следи на събитията, а едва по-късно, в ня-
какво неясно бъдеще, бъдат представени на
целия свят, на нашите потомци, събраните от
ндс доказателства, ще бъдат ли те тогава до-
статъчно убедителни? Всичко ли е направено,
та фактът на смъртта на Хитлер и откриването
на неговия труп да останат и след години не-
оспорими?.
183
При4 тези сложни обстоятелства полковник
Горбушин реши да се сдобие с безспорни дока-
зателства.
РЕШАВАЩИЯТ, АРГУМЕНТ
На 8 май, в същия ден, в конто в Карлс-
хорст е бил подписан актът за капитулация на
Германия, за което аз още не знаех в Берлин-
Бух, полковик Горбушин ме повика и ми по-
даде една кутия, като каза, че в нея сенампрат
зъбите на Хитлер и че аз отговарям с главата си
за нейното съхранение.
Кутията, измъкната отнякъде, беше в тъмно-
червен цвят и с мека подложка отвътре, об-
шита с атлазена подплата'— такива кутии се
употребяват в парфюмерията или за евтини
бижутерийни изделия.
Сега в нея се държеше решаващият аргу-
мент — неоспоримого доказателство за смъртта
на Хитлер, — нали в целия свят не съществуват
двама души, чиито зъби биха били напълно
еднакви. При това такова едно доказателство
можеше да бъде запазено за дълги години.
Тази кутия беше предадена на мене, тъй
като огнеупорната каса остана с втория ешелон
и нямйше къде да бъде поставена на сигурно
място. Беше дадена на мене още и поради това,
че групата на полковник Горбушин, която про-
Дължаваше да се занимава с изучаването на
всички обстоятелства около края на Хитлер,
беше съкратена, както вече казах, на трима
Души.
Останалите наши другари, сконто изминах-
184
ме дългите .пътигца до Германия, ме срещаха
през този ден неизменно с кутията в ръце, и
в столовата, и на работата, но ни най-малко не
се досещаха за(.нейното съдържание. Всичко,
което беше свързано с установяване смъртта
на Хитлер, се държеше' в строга тайна.
През целия този празничен ден, изпълнен с
радостга от победата, на мене ми беше особено
трудно да мъкна непрекъснато в ръцете си ку-
тията и да се сковавам при мисълта, че мога
някъде случайно да я оставя. Тя ме измъчваше
и угнетяваше и със своето съдържание.
За мене по това време вече беше настъпила
девалвация на историческите атрибути на па-
дането на Третата империя. Ние себяхме' преумо-
рили. Смъртта на нейните главатари и всичко
около нея ни изглеждаха вече’нещообикновено.
И не само за мене. Телеграфистката Рая, с
която се видях, когато ме извикаха в щаба на
фронта,, изпробва пред мене бялата вечерна
рокля на Ева Браун, която й донесе от под-
земието на имперската канцелария влюбеният
в нея старши лейтенант Курашов. Роклята
беше дълга почти до пода, с дълбоко. деколте
и не се хареса особено на Рая. А като истори-
чески сувенир нея не я интересуваше. ,
През същия този ден, 8 май, малко преди
полунощ се готвех да си лягам. Заключих
вратата и започнах да обмислям какво да правя
с кутията. Неприятно ми беше да я държа
близо до себе си. Но трябваше да й намеря
такова място, че да се намира винаги пред
очите ми. Стаята, която ми дадоха на първия
етаж на двуетажната къща, беше малка: освен
леглото и нощното шкафче до него имаше още
само един нисък гардероб. Върху него и по-
ставих кутията. Но тъкмо в този момент за-
185
чух да ме викат по име и катограбнах кутията,
се изкачих по стръмната дървена стълба на
втория етаж, откъдето ме викаха.
Вратата беше широко растворена. Майор
Бистров и майор Пичко стояха до радиото на-
прегнато опънали шии.
Чудно нещо, уж бяхме подготвени за това,
а когато най-сетне се раздаде гласът на дик-
тора: „Подписване на акта за безусловна ка-
питулация на германскитевъоръжени сили“, ние
просто се слисахме, замряхме.
„1. Ние, долуподписаните, действувайки от
името на Германского върховно командуване,
се съгласяваме на безусловна капитулация на
всички наши ^ъоръжени сили на Сушата, по
морето и във въздуха, а също така и на всички
сили, намиращи се понастоящем под немско
командуване, пред Върховното главно ко-
мандуване на Червената армия и същевре-
менно пред Върховното командуване на съ-
юзническите експедиционни сили.
2	. Германского върховно командуване не-
забавно ще издаде заповеди до всички немски
командуващи сухопътните, морските и въздуш-
ните сили и до всички сили, намиращи се под
германско командуване, да прекратят военните
действия в 23—01 часа по централно европей-
ско време на 8 май 1945 година, да останат по
местата, където се намират по това време, и на-
пълно да се разоръжат. . .“
Кънтеше гласът на Левитан: „За ознамену-
ване на победоносного завършване на Вели-
ката отечествена война. . .“ Ние възкликвахме
нещо опиянени, ръкомахахме.
Мълчаливо наляхме вино. Аз поставих ку-
тията на пода. Тримата се чукнахме мълчешком,
развълнувани, разрошени, притихнали . под
186
грохота на долитащите от Москва салюта.
. . . Спусках се по отвесната дървена стълба
към първия етаж, здраво притискайки кутията.
Изведнаж нещо сякаш ме тласна и аз едва се
задържах за перилата. Чувство, което никога
не 1це забравя, ме разтърси цялата.
Господи, с мене ли става всичко това? Нима
в часа на капитулацията на Германия аз стоя
тук, стискайки в ръце кутията, в която се
съхранява онова, което неопровержимо е оста-
нало от Хитлер?
Сутринта на 9 май в Берлин-Бух всичко
кийеше. В очакването на нещо необикновено,
на някакво невиждано тържество и веселие, с
което трябваше да бъде.отбелязан този дълго-
очакван Ден на победата, някои вече танцуваха,
някъде вече и пееха.
По улицата на селището вървяха прегър-
нати бойци. Девойки бързо почистваха рубащ-
ките си.
— Ние с полковник Горбушин тръгнахме в
това утро с нова задача — на нас ни беше необ-
ходимо да намерим зъболекарите. на Хитлер.
В съдебномедицинското заключение . беше
казано: „Като главна анатомйческа находка,
която може да бъде използувана за иденти-
фикация на личноСтта, се явява челюстта с
много на брой изкуствени мрстове, зъби, ко-
ронки и пломби.
В акта, на който се позоваваше това заклю-
чение,беше дадено тяхното подробно описание.
Лекарите отделили челюстите и ги сложили
в кутията, която сега се намираше у мене.
И ето ни на път към Берлин.Срещу нас влекач
187
теглеше нанякъде оръдие, на дулото още бле-
стяха думите: „Даешь Берлин!11.
И червеноармейците, и оръдията, и ко-
лите — всичко стоеше по местата си. Всичко
си оставаше както преди. Но всичко беше'про-
менено.
Оръдията, без повече да стрелят, войни-
ците, без да отиват в атака. Дългоочакваният
мир настъпи на земята и не сам*} онези далечни
боеве по бреговете на Волга,, но и още съвсем
близките сражения в дните на с нищо несрав-
нимия подем на духа днес станаха история.
Предишният ден беше топъл, съвсем ле-
тен, а сега небето беше навъсено. Денят
беше мрачен, без слънце. Но градините в
берлинского предградие цъфтяха, ухаеха на
люляк, край пътя в тревата, изпъстрена с
жълтите Цветове на глухарчето, седяха момък
и девойка — немци. На техните млади, оживени
лица беше изписано, че е настъпил краят на
войната, .краят на кошмара, на смъртта’и че
да се живее е така хубаво.
От запазеното предградие ние отново вля-
зохме в разрушения Берлин. Тук-таме димеше.
Въздухът на града още беше наситен с дъха
на боевете. В пролуката на една стена се виж-
даше опушен червен плат — саморъчнр напра-
вено знаме, едно от онези,. конто бойците^сами
си правеха на подстъпите към Берлин и ги
пазеха в пазвите си, за да ги забият в герман-
ската столица.
Можехме ли да се надяваме да намерим ко-
гото и да било в хаоса на разрушения от вой-
ната огромен град.
С трофейния форд на Сергей много ча-
сове обикаляхме през този ден, 9 май, из бер-
линските улици.
188
Този собственоръчно боядисан форд по-
чернил, преминал през поля и хълмове —
бавно пълзеше сега по непроходимите улици,
затрупани от рухнали здания, удряше спи-,
рачка, свирепо буксуваше и после се впус-
каше по разчистените за преминаване маги-
страли.
Често през този ден минувачите ни обясня-
ваха как да намерим ту една, ту друга улица.
Берлинските деца охотно сядаха до нас в ко-
лата, за да ни покажат пътя, без да знаят целта
на това историческо приключение, на което
сега.са безименни участници.
Най-сетне търсенията ни доведоха до универ-
ситетските клиники „Шарите". Те бяха причу-
дливо боядисани с шарени петна за маскировка.
В една от тези клиники — по уши, нос и гърло —
ни казаха, че управителят на клиниката, про-
фесорът по ларингология Карл фон Айкен е
леку вал Хитлер. Обаче дали той е в Берлин и
дали ще го намерим, в това не бяхме сигурни.
Влязрхме в клиниката. Сега тя беше пре-
върната в градска болница. Тя се помещаваше
в подземието, където под сводестите ниски
тавани слабо блещукаха лампички. Медицин-
ските сестри в сиви рокли, с измъчени лица,
безмълвно изпълняваха свопте задължения.
Пренасяха се на носилки ранени. .
Поради това че намиращите се в това мрачно,
тясно подземие ранени бяха цивилни, жесто-
костта на свършилата вчера 'война се чувству-
ваше тук особено остро.
Тук намерихме и професор Айкен, висок,
стар, слаб, Като продължавал работата си при
ужасни условия, той през опасните и трагични
дни не напускал своя пост, не избягал от Бер-
лин преди капитулацията, както и да го убеж-
189
давали, и по иегов пример целият персонал
останал по местата Си. Той ни победе към не-
говата клиника, все още пуста. Тук, в неговия
кабинет, ние водихме спокоен разговор.
Да, наистина са го викали п.ри Хитлер във
връзка със заболяване на гърлото. Но това
било отдавна, още преди идването на Хит-
лер на власт.
Айкен назова лекаритё, намиращи се до по-
следните дни при Хитлер, втова число и про-
фесор Блашке, личния зъболекар на Хитлер.
Как да го открием? Айкен се разпореди да по-
викат в кабинета един студент стажант, учил
при Блашке.
Студентът, в черно демисезонно палто, без
шапка, с вълниста тъмна коса над кръгло кротко
лице, беше приветлив и общителен. Той седна
с нас в колата, за да ни покажепътя. Оказасе,
че е българин, учил се в Берлин. Войната го
заварила тук и не му разрешили да се завърне
в родийата си.
По криво-ляво разчистените централни улици
се движеха автомобили, украсени с червени
знаменца в чест на победата. МинавАха немци
с велосцпеди. Велосипедите бяха много, с го-
леми багажници. В багажника или беше
седнало дете, или имаше някакъв багаж. Вече
седмица откакто в Берлин няма война и все-
общото чувство на облекчение, което изпитваха
жителите на Берлин през първите дни, отстъпи
място на насъщните грижи, израснали пред
всеки един. Броят на хората в града се увеличи,
те се движеха по тротоарите с деца и вързопи.
Ние пристигнахме на Курфюрстендам —
една от модерните берлински улици. Тя беше
в същото бедствено състояние, като всички
останали. Но дом № 213 или, по-точно, онова
190
негово крило, където се помещаваше частният
кабинет на професор Блашке, беше оделяло.
Пред входа се сблъскахме с някакъв човек. Той
беше без палто, в петлицата на неговото тъмно
сако беше втикната червена лентичка — знак
на дружелюбие към русите, приветствие и со-
лидарност. Това беше необичайно — в онези
дни в Берлин господствуваше белият цвят на
капитулацията. Човекът се представи: доктор
Брук.
Като разбра, че търсим професор Блашке,
той ни каза, че Блашке го няма, Блашке от-
летял от Берлин за Берхтесгаден заедно с
адютанта на Хитлер.
Изкачихме се след него на първия. етаж и
додтор Брук ни въведе в просторен, с много
прозорци зъболекарски кабинет.
След като се изясни, че Брук тук е стра-.
нично лице, полковник Горбушин го попита
дали не познава някого от сътр^дниците на
Блашке.
— Разбира се! — извика доктор Брук. —
Вие имате пред вид Кетхен? Фройлайн Хой-
зерман? Тя си е в тях, на две крачки оттук.
Студентът изяви желание да отиде дд я из-
цика.
— Паризерщраср тридесет и девет — че-
тиридесет, апартамент първи — му каза Брук.
Той ни покани да седнем в меките кресла,
където съвсем наскоро са седели нацистките
водачи — пациента на професор Блашке. От
1932 година той непрекъснато е бил личен зъбо-
лекар на ХиФлер.
Брук също се настани в едно от креслата.
Научихме от него, че той също езъболекар, по-
рано живял и работал в провинцията, а аси-
стентката на професор Блашке, Кете Хойзерман,
191
за която отишёл сега студенты, бнлаТнегова
ученичка, и впоследствие иегова помощница.
Това било до завземането на властта от на-
цистите. След това тя и нейната сестра му по-
магали да се укрива, понеже той е евреин и му
се е налагало да живее под чуждо име.
Влезе стройна, висока и привлекателна жена
в синьо палто, разкроено в долния край, за-
брадена с кърпа, изпод която се подаваха
светли коси.'
— Кетхен — каза й Брук, —' ето руси.. Те
имат известна нужда от тебе.
Но тя, без да го доизслуша, се разплака.
— Кетхен! — сконфузено плесна с ръце
доктор Брук. — Нали те са наши приятели.
Брук беше значително по-нисък от нея на
ръст, но хвана Хойзерман за ръката като дете
и почна да милва ръкава на нейното синьо
палто.
Тези двама души представляваха от само
себе си различнйте полюси на фащисткия ре-
жим. Тя, принадлежейки към обслужващия
Хитлер. персонал, била в привилегировано
положение. А той — човёк извън закона, прё-
следван, намерил в семейството й поддръжка.
Аз ги гледах и си мислех: жйвотът, много-
образен, богат и пъстър, не се побира в пред-
начертаните от нацизма канони.
Заговорихме с Кете Хойзерман. Тя се дър-
жеше непринудено, откровено. Беше на три-
десет и пет години. ГоДеникът й, учител, а сега
унтерофицер, се намирал някъде из Норвегия
и от него отдавна нимало известие. Професор
Блашке й предлагал да. отлетят за Берхтесга-
ден, но тя се отказала, защото била заровила
своите рокли под земята край Берлин, за да
оцелеят, ако домът им на Паризерщрасе рухне
192
или изгори, а й било жал да ги захвърли там.
При Блашке работела от .1937 . Година,
Тя ми разказа някои подробности за Хит-
лер, за семейство.Гьобелс. Но за всичко това
говорихме по-късно.
Тогава в кабинета на професор Блашке
полковник Горбушин ме помоли да я попитам
има ли тук анамнеза.на Хитлер.
Хойзерман отговори утвърдително и веднага
донесе кутията с картоните. Ние с вълнение
следяхме нейните пръсти, прехвърлящи кар-
тоните. Мяркаха се анамнезите на Химлер,
Лей, на шефа на печата Дитрих, на Гьобелс,
на нёговата жена, на децата им. . . ,
В кабинета на професор Блашке се въз-
цари такава тишина, че се чуваше само как
доктор Брук, без да знаекакво ни е довело тук,
въздъхва, желаейки само едно — всичко да се
уреди от хубаво по-хубаво.
А студентът, вече започващ малко да се
досеща, се увлече от нашего напрегнато очак-
ване и стоеше неподвижно навел къдравата си
глава.
Най-сетне картонът с анамнезата на Хит-
лер се намери. Това е вече нещо. Норентгено-
вите снимки липсваха.
Хойзерман изказа предположение, че може
би се намират в другия -кабинет на Блашке —
в самата имперска канцелария. През послед-
ните дни били изработени коронки, конто не
успели да поставят на Хитлер.
Ние се сбогувахме с доктор Брук и с бъл-
гарския студент и полетяхме заедно с Кете
Хойзерман отново къмимперската канцелария.
След тази минута не в.идях повече бъл-
гарския студент. Но почти след двадесет го-
дини, когато отново широко се възбуди ин-
13 Берлин, май 1945
193
терес относно това, дали Хитлер е жив или
мъртъв, аз видях в списание „Щерн“ портрета
на този човек все още с вълнисти коси и меки
черти на лицето, макар че за това време той,
разбира се, се бе поизменил. Научих, че той е
доктор Михаил Арнаудов. И прочетох неговото
нашумяло из целия свят интервю, в което той
правдиво разказва за нашето съвместно пъте-
шествие, но по-нататък се впуска в съчинителст-
во относно своето участие в идентифицирането
на Хитлер.
Тогава той ни оказа съществена услуга,
като ни придружи до кабинета на Блашке. Но
в идентифицирането той с нищо не можеше да
бъде полезен. И ние, след като му благодарихме,
се сбогувахме с’него завинаги.
По пътя за имперската канцелария Кете
Хойзерман разказваше, че ходила с Блашке в
Берхтесгаден и там Ева Браун била нейна па-
циентка. В Берлин обаче нейното пребиваване
грижливо се укривало чак до последните й
дни и се правели постоянни изявления, че
фюрерът не пуши, не пне и не познава никакви
земни удоволствия, а единствено служи на на-
рода. Това бил крайъгълен камък на пропа-
гандата.
Отново в имперската канцелария. Всичко
е пометено от снарядите и куршумите, почер-
няло от дим, със зеещи дупки в стените. Дъл-
го, ширнало се по протежение на целия квар-
тал здание с.един-единствен балкон — архи-
тектурен израз на „единната германска воля“,
която в лицето на фюрера се появявала на бал-
кона в дните на щумните нацистки тържества.
Ние оставихме колата и мълчаливо тръгнах-
ме тримата по неразчистената, безлюдна Фос-
щрасе.
194
Над входа — барелеф: фашистката ембле-
ма — разперен орел, държащ в ноктите си пре-
чупен кръст. След няколко дни този барелеф
беше откъртен и пренесен в Москва, в Музея на
Съветската армия, където и днес може да се
види.
Яасовият опря впнтовката до крака си, но
ни прегради пътя — беше му заповядано ни-
кого да не пуска вътре без специален пропуск
от коменданта на Берлин.
Горбушин с гол яма мъка успя да уреди да
ни пуснат. Отворихме тежката дъбова врата.
Вдясно — актовата зала: вратата избита, по
пода нападали полилеи. Вляво — полегат
вход към скривалището. Хитлер се намирал
тук до 21 април, докато нашата артилерия не
ударила по центъра на Берлин. Тогава той се
преместил в новото скривалище — „фюрербун-
кера“ — в градината, боейки се да не би да се
окаже затрупан от срутващата се под ударите
на съветските снаряди райхсканцелария.
Минахме през сводестия вестибюл и се
спуснахме надолу. Тримата имахме само едно
фенерче, и то едва мъждуКаше. Беше тъмно,
пусто и злоНещо. . . В радиостудиото, откъдето
вещаел Гьобелс, спеше червеноармеец с нахлу-
зена до очите каска.
Тук единственб Хойзерман се ориентираше.
Тя -излязла от тази „фараонова гробница" само
три дни преди падането на Берлин.
Кете Хойзерман ни доведе до малка стаичка,
където доскоро се е помещавал нейният шеф,
професор Блашке, преди да излети от Берлин.
Джобното фенерче слабо открояваше в тъм-
нината^зъболекарския стол, дивана с отдръп-
ващата се назад цилиндрична възглавница,
мъничката масичка. Нещо тъмнееше на пода —
195
беше фотография: мъртвото куче на фюрера на
разходка с неговия адютант. Бёше Ил ажно,
лъхаше на мухъл.
Ние търсехме в чекмеджето с картотеката,
в масата, в някакво нощно шкафче, кой знае
как оказало се тук..
С помощта на Хойзерман открихме рент-
геновите снимки на зъбите на Хитлер и злат-
ните коронки, конто не успели да му поставят.
Имахме късмет, просто страшно ни провървя,
тъй като ураганът, преминал само преди ня-
колко дни тук не бе засегнал тази стаичка.
Внезапно от дъното на коридора долетя:
„Есть на Волге утес!“. Беше самотният глас на
войник, привлечен тук от скъпитё вина, сконто
заглушаваЛи отчаянието си изританите от него
немскй генерали. После разбрахме, че в частта
му го водели изчезнал, а той гуляел тук вече
цял ден, спял, пробуждал се и отново пиел за
слава на нашето оръжие и за упокой на онези,
конто не достигнахи до лмпереката канцелария.
Тръгнахме си, отнасяйки особено важните
находки.
Ехото на пустото подземие разнасяше хрип-
ливия глас, пиян от виното, от тържеството и
от мъката: ....диким мохом оброс".
Едва седнахме в колата и моторът захърка.
Шофьорът Сергей вдигна капака, ние слязохме
от колата и се оказахме пред Бранденбургска-
та врата.
Аз си представих как между шестте колони
на тази врата са минавали с факли в ръка ко-
лоните на нацистите, как на балкона „Кайзер-
хоф“ се е мъчёла да се подаде иззад дебелите
гърбойе на Хитлеровите съратници хилавата
фигурка на Гьобелс. Как Хитлер протягал
ръка над тълпата. Горели факлите на пожари-
196
щата, разрушенията, кладите с книги, подпа-
лени от нацистите и погълнали и тях самите. Не
напразно „факлоносци" („подпалвачи"1) бяха
наречени войниците от немската армия, на
конто бе вменено да подпал ват градове и хора.
С каква дива злоба се носеха те веред хорското
нещастие в своите ръждиви униформи.
Ние отново потеглихме, но едва отминахме,
когато внезапен оръдеен гръм разкъса настъпи-
лата през последните дни тишина.
В първия миг ме прониза ужас. Какво е
това? Нима пак война?
Не се досетих изведнаж: та, това е салют!
Над страшните развалини, над още нераз-
пръеналия се дим. и прах от боевете,над мръе-
ния райхстаг, над пролетната тревица се ни-
жеха нагоре трасиращи куршуми и почерня-
лото от дим небе лумваше от цветни светлини.
Салютираха тежки оръдия и леки картечници;
стреляха с автомата. Тътенът нарастваше и
всичко наоколо трепереше, както в часове на
сражение. ..
Това беше благословен ден на нашата по-
беда над фашизма — над низостта, насилието,
нравственото падение на човека. . .
Излязохме от колата. Кете Хойзерман нещо
говореше. Стреляха зенитните оръдия, пар-
чета от снарядите звънтяха по разнебитения
паваж.
Стоехме мълком, развълнувани до сълзи,
вцепенени от залялото ни чувство на щастие
и на болка за онези, конто не дочакаха побе-
дита .
1 На руски второго значение на „факлоносец" е
„подпалвач". Бел. на пр.
197
Г, Г. 3 ДЕТ Е к Т И В
Любителите на криминални роман» може
би ще останат разочарован»: няма ни засади,
ни изстрели зад ъгъла, ни разбити каси. Ще
прибавя за огорчение на онези, конто предпо-
читат измислицата пред истината:. не съществу-
ваха и двойници.
За появата на един „двойник11 разказах по-
рано. Ето при какви обстоятелства  възник-
ваха и други „двойници11. Генерал-полковник
Берзарин, комендант на Берлин, обеща, че ще
представ» за удостояване със званието „Герой на
Съветския съюз11 онзи, който открие трупа на
Хнтлер. И веднага се намериха шест „хитле-
ровци11. И' впоследствие се разнесе мълвата
за „двойниците11.
Може би читателят ще се заинтригува с
разкази за това например, че при: бъдебномеди-
цинската експертиза у Магда Гьобелс били
откритн остатъци от перука на главата. Или за
това, че златната значка, намерена у нея, както
се оказало, принадлежала на Хитлер и че й
била подарена три дена преди падането на
Берлин. И че тази златна значка при химиче-
ский анализ се оказала медиа.
Би било съществено да се разкажё за от-
белязания при съдебномедпцинската експер-
тиза белег—физически недостатък на Хитлер,
зафиксиран тогава в протокола. По всяка ве-
роятност той би могъл да даде материал за
появата на мнения относно комплексите за
непълноценност на Хитлер. Не бих искала да
се впускам нашироко, тъй като това е от об-
ластта на физиологията.
Този само отличителен белег беше напълно
198
достатъчен да послужи като солиден аргумент
при идентифицирането. Но все пак „основна
анатомическа находка", както направиха то-
гава заключение медицинските експерти, бяха
зъбите.
На този най-важей етап от нашата задача
ние имахме своите успехи. Както винаги, имапгё-
и не малко случайности. Съществените обстоя-
телства се редуваха с незначителни. Но и съвг_
сем незначителните понякога ставаха реша-
ващи.
Кете Хойзерман би могла да излети за Бер-
хтесгатен, където Хитлер прехвърляше своя
персонал, възнамерявайки и той самият да се
премести там. Нали професор Блашке я канил
да излети заедно с него. Обаче Кете Хойзерман
отказала. Край Берлин, в една курортна мест-
ност, тя заровила, спасявайки от бомбите и
пожарите своите рокли, и това я задържалотук.
Ето как несъществени от историческа гледна
точка обстоятелства оказаха значителна услуга
на историята. Поради това Кете Хойзерман не
потънала в неизвестността, не изчезнала през
тези дни, а останала в Берлин. Тя бешеедин-
ственият човек, който познаваше и помнеше
всички особености на зъбите на Хитлер, и ней-
ното участие в идентификацията стана решаващо.
С помощта на Кете Хойзерман ние успяхме
да получим най-важните, неопровержими до-
казателства за смъртта на Хитлер и да ги
оставим за потомците.	'
Кете Хойзерман описа първо зъбите на
Хитлер по памет. Това стана в Берлин-Бух.
Разговора с нея водиха Горбушин и Бистров.
Аз превеждах. Помолих я да назовава зъбите
не със специалните термини — резни, кучешки
199
зъби и т. н., като се боях, че не ще мога да
съпоставя точно немските и руските специални
названия, а чисто и просто да ги назовава по
поредей номер. Ето защо тези записки изглеж-
дат така:
„Горната челюст на Хитлер представляваше
сама по себе си златен мост, който се опираше
на първия ляв зъб с фенстеркоронка — разказ-
ваше Кете Хойзерман — на корена на втория
ляв зъб, на корена на първия десен зъб и на
третця десен зъб със златяа коронка. . .“
След това с Хойзерман проведоха беседа
'специалиста и в акта беше посочено, че в раз-
говора с главния съдебен експерт на фронта
подполковника от медицинската служба Шка-
равски, „състоял се.на II. 5.45 г.“, граждан-
ката Хойзерман Кете „детайлно описа състоя-
нието на зъбите на Хитлер. Нейното описание
съвпада с анатомйческите данни на устната ку-
хина на аутопсирания от нас обогорял неиз-
вестен мъж.“ Тя нарисува също по памет схе-
мата на зъбите на Хитлер, указвайки всички
техни особености.
На 10 май Хойзерман ни разказа:
„През есента на 1944 година взех уча-.
стае в йзваждането на шести я зъб отляво на
горната челюст на Хитлер. За тази цел ние с
професор Блашке заминахмеза главната квар-
тира на Хитлер в района на гр., Растенбург.
За да извади този зъб, професор Блашке с
помощта на бормашината разряза златния
мост между 4-ия и 5-ия зъб от горната челюст
на лявата страна. Аз държах' в устата на Хи-
тлер огледалцето и внимателно следях цялата
процедура. “
Това би могло да се съпостави с медицин-
ския акт.от 8 май, в който се казва: „Мостътна
200
горната челюст отляво зад малкия кьтник (4)
е и'зпилей вертикално**, сцялото подробно опи-
сание на зъбите, което заема не малко място в
акта.
И най-важното — със самите зъби. Хойзер-
ман ги разгледа внимателно и призна — това
са зъбите на Хитлер.
Тя си припомни за това двадесет години по-
късно в едно западногерманско списание:
„Това стана в един дом край Берлин — пише
тя — в присъствието на един полковник, на
един майор и на преводачка. . .
„Вгледайте се хубавичко — разпореди се
полковникът — и ни кажете какво е това, ако
вие знаете какво е.“
Тя описва как разглеждала извадените от
кутията зъби, познавайки ги. „Аз взех в ръка
зъбния мост. Потърсих безспорния белег. От-
крих го веднага, поех си дъх и произнесох на-
веднаж: „Това са зъбите на Адолф Хитлер.“
Щедро обсипана с похвали, аз се отправих
към дома.”
Зъботехникът Фриц Ехтман, извършил про-
тезните работа за Хитлер, също така състави
най-напред описание на зъбите на Хитлер по
памет, а след това има възможност да ги раз-
гледа в Берлин-Бух..
На тази сцена присъствува кореспондентът
на „Правда1* Мартин Мержанов. Още на *2 май
той беше един от първите, посетили мястото,
където бе намерен мъртвият Гьобелс, и помогна
при съставянето на акта.
Фриц Ехтман беше невисок< бледолик човек
на около тридесет и няколко години. Неговйте
гладки тьмни коси, конто, изглеждаха като мок-
201
ри, се спускаха към очите му и той постоянно
ги отмахваше с ръка, разглеждайки лежащите
пред него върху масата зъби на Хитлер.
. Той ги позна.
Това беше среща на един немец със смъртта
на Хитлер. Но твърде много беше. преживял
самият Ехтман, прекарал с жена си и дъщеря
си неотлъчно в Берлин, за да може нещо да го
стресне. Когато 'погледна обаче зъбите на Ева
Браун, той изпадна във възбуда.
„Тази конструкция на зъбния мост е мое
лично изобретение — записах тогава думите
му, — освен на Браун повече на никого не съм
изработвал подобен мост. В своята практика
не съм срещал подобна конструкция за за-
крепване на зъби. Това беше през есента на
1944 година. Браун отказа моя първи мост,
защото, когато си отваряла устата, се виждало
златото. Аз изготвих втори мост, като отстра-
них този недостатък. За та.зи цел приложих
оригинален способ. ...“
РазследВането беше завършено. Зъбите на
Хитлер. неопровержимого доказателство -за не-
говата смърт, заедно с материалите по разслед-
ването бяха пзпратени в Москйа.
„С В Р Ъ X Ч О В Е к Ъ Т“
Немският град Стендал беше за мене по-
следният пункт от четиригодишната война и
поради.това навярно съм го запомнила-добре.
Пристигнахме тук през юли, когато върху
картата на Германия беше прекарана демарка-
202
ционната линия и Стендал, разположен западно
от Берлин, премина към нас.
Сутринта тук бяха американците, а след
пладне влязохме ние.
Градът бе оцелял и животът в него пулси-
раше.
Настанихме се на една тиха улица с вило-
образни къщи, обвити с лози. Още от ранно
утро в съседните на къщите градини започнаха
да пъплят стопанките, жени на средна възраст.
По старомодния кок и удължените поли на фус-
тите си те приличаха на връстничките си из-
точно оттук.
В малката.обществена градина играеханем-
ски деца, конто ни смайваха — те никога не
плачеха и не вдигаха врява, дорн и когато
играеха на война. В същата градинка по цял
ден на пейките седяха старци, целите в черно,
от глава до пети. Изглежда, тях отдавна ги е
довел тук траурът — нали още в дните на Пър-
вата световна война те не сабилитвърдемлади.
Понякога те започваха за нещо да клюкар-
ствуват, като оживено разперваха ръце, в
тънки плетен и ръкавици.
От време на време се появяваше черна ката-
фалка и двата коня я теглеха бавно, внима-
телно, умно.
За нас конете теглеха артилерия или пре-
пускаха със свръзката върху седлото, те падаха
в боя или биваха изяждани. За други нужди
те отдавна не бяха използувани.
- А тези черни, лъскави, тлъсти коне с тър-
жествено траурно покривало и с пухкаво пис-
кюлче над главата, с черен кочияш с цилиндър,
седнал отпред на остъклената, лакирана ката-
фалка бяха блюстители на величието и тайн-
ството на смъртта. На онази смърт, която се
' 203
нарича „собствена". Не в боя, не от раните или
от пленническите мъчения— починал, от йсоб-
ствена смърт", онази, за която сме нували тол-
кова отдавна, че през войната вече забравихме,
че и тя се среща.
Вечер по едно и също време се завръщаше
колона немски военнопленници. Тя се вмък-
ваше в нашата улица през тъмната арка, от-
деляща я от онази друга , улица, която се
спускаше към търговския площад.
Целия ден войниците ходеха да работят
някъде, но вечер се завръщаха в един и същи
час.
Преди още тяхната първа редица да влезе
под арката, чуваше се, че те си идват. Уморени,
изпотени, гладки, те вървяха с песен и тяхната
песен достигаше до нашата улица, преди още
те да замаршируват по нея. Те пееха стройно,
подобно на добър мъжки хор, нещо свое, нем-
ско, и преминаваха в стегната колона.
По разтворените прозорци се показваха до-
макините. Облегнали се на сложените за тази
цел на перваза на прозореца бродирани въз-
главници, те си отпочиваха, привършили до-
машната си работа.
Долу, край пътя, седяха старци на изнёсе-
ните столове, хвърляйки по тротоара дълги,
слаби сенки-. Дочули пристигащйте, те бавно
се поклащаха в такт с песента и ивбледнелите
им по това време сенки също лекб се' по-
клащаха.
Но, общо взето, всичко беше така спокойно,
сякаш между тези, конто вървяха в момента
под строй по улицата, и онёзи, конто живееха
на нея, не съществуваше никаква връзка.
204
Лично мене появяването на пленниците всеки
път ме стряскаше. Й по-къснб, когато пёсента
престана — на тях им забраниха да пеят и те,
мълчаливи, тракащи с подкованите си ботуши,
преминаваха в строй по нашата улица някъде
там, където ги охраняват часовите, — аз съсре-
доТочено се вглеждах в тях. Те бяха жива
част от нея, от войната, която се разплащаше
с тях за поражението.
Покрайнините на останалия невредим град
бяха в развалини. Наистина, когато ние по-
паднахме тук, в Стендал, тези развалини вече
не излъчваха нищо драматично. Изминаха два
месецаот края на войната в Германия итепред-
ставляваха вече напълно остарели развалини.
Кратерът на войната, както изглежда, при-
тежава свойствотб мигновено да угасва след
отбоя. Ти, мъничко негово въгленче, ощедимиш,
тлееш, припламваш, а той вече е изгаснал. и
пламъците на войната не обагрят вече изстина-
лите развалини.
Изглежда, че в настоящий час те представ-
ляват само параграф при инвентаризация на
градското имущество, негов задължителен асор-
тимент. Тези руини са дан на града към мина-
лото и точка, от която ще се мери бъдещето му.
На фронта имах възможност да разговарям
със заловени в плен немски войници, чиято
психика беше изцяло пропита с нацизъм. Но
те се срещаха рядко. Много по-често те при-
личаха на обикновени хора'. И това тяхно не-
съответствие с чудовищния монолит, на който
те принадлежаха само преди половин час, беше
понякогастранно и нараняващо. .
В Стендал много жители на града ми бяха
205
симпатични и феномены, наричаш се „фашист",
при. тези условия, общо взето; не се откри-
ваше.
Това бяха странни дни, без война, в чужд,
объркан, малко познат свят, който не се нуж-
даеше от твоето овладяване — нали ти тук няма
да живееш.
Но ми се искаше да разбера как е било всичко
тук до съвсем неотдавна.
Част от документите от „фюрербункера"
ние още продължавахме да превозваме със
себе си и едва по-късно ги изпратихме в щаба
на фронта, откъдето те отидоха в архива. Аз ги
преглеждах подробно тук, в Стендал. Сред
личните документи на Хитлер например се на-
мираха директивите за провеждане на събра-
ния с негово участие. Те изхождаха от „част-
ната канцелария' на Адолф Хитлер" в Мюнхен,
отнасяха се за времето на неговите пропаган-
дистки пътувания преди идването му на власт
и бяха адресирани до местните нацистки групи.
В тях се забраняваше да се дава гласност за
предстоящото събрание, докато .не постъпи пи-
смено потвърждение of Адолф Хитлер или от
неговия личен секретар. „Нарушението на това
ще повлече след себе си такива последици, че
Адолф Хитлер по принцип няма да,се яви."
Уреждаха се размеры на таксата на входните
билети, церемониалы на посрещането на Хит-
лер и пр.
„Адолф Хитлер няма да говори от катедрата.
Ето защо катедрата се прибира. Вместо нея не-
пременно се поставя малка масичка от лявата
страна на оратора, за да може на нея да се по-
стави конспекты. На масата трябва да се на-
206
мира неотворена бутилка с минералка вода със
стайна температура."
„В много горещ ден по време на рента да сё
държи готов лед, който в случай на нужда
Адолф Хитлер да употреби за разхлаждане на
ръцете.*1
„Председателствуващият, който открива съб-
ранието, трябва да бъде много кратък. Рента
на Адолф Хитлер ще въздействува сама по себе
си. Всякакви слова след нейното завършване
също крият опасност за отслабване впечатле-
нието от рента.“
„Ако присъствуващите запеят песента „Гер-
мания" или никоя друга песен, то по възмож-
ност след първата строфа председателствува-
щият, като прибегне до възгласа „Heil", пре-
кратява събранието, тъй като опитът показа,
че болшинството присъствуващи не знаят тек-
ста на следващите строфи. . .“ и т. н.
Дребнавата регламентация на тези дирек-
тиви — режисура . на спекТакъл с един-един-
ствен актьор — е предвестник на бъдещите
грандиозни спектакли с факелни шествия, па-
ради, клади на книги, освещаване на знамена,
цялата тази фашистка театралщина и симво-
лика, предопределена да бие по мозъците, по
нервите, да приобщава масите към фашистрите
деяния, да възбужда националистическите страс-
ти. И при всичко това да служи за възвелича-
ването. на Хитлер. Култът към вожда е в са-
мата природа на фашизма, изискващ от масите
най-сляпо подчинение.
Напоследък на Запад започна да се говори
за това, че Хитлер обладавал ^агнетическо
въздействие над тълпата. Може би ей заслужава
да си припомним как на времето, когато той
се разтакавал из Виена в търсене на работа,
207
попаднал на един строеж и когато се опитал
да ораторствува там пред работниците, едва
останал жив, тъй като неподдалите се на въз-
действието на „магнетизма" му работници по-
искали да го смъкнат от скелето.
Все пак несъмнено е, че той, о^аторът де-
магог, заразяващ със своята истеричност тъл-
пата, й въздействувал силно. Особено когато
сам олицетворявал цялата власт в Германия.
Защото властта притежава магията да уголег
мява безмерно властелина в очите на неговите
подчинений
Интересно в това отношение е свидетелству-
ването на началника на личцата охрана на
Хитлер Ратенхубер.
Попаднал в плен в Берлин на 2 май 1945
година, той наскоро след това написал соб-
ственоръчни показания за смъртта на Хитлер,
а по-късно, намирайки се в плен в Съветския
съюз, по-обстойно пйс’а за Хитлер. И първият
ръкопис, както и вторият, за който ще стане
дума след малко, се пазят в архива и не са
пубЛикувани.
Този втори ръкопис Ратенхубер озаглавил:
„Хитлер, какъвто го познавах". А той го е по-
знавал в различии времена и в различии си-
туации.
От 1920 година в Мюнхен Ратенхубер в ка-
чество™ си на полицай извършвал надзор над
Хитлер, който започнал тук своята полити-
чески дейност. По-късно, когато Хитлер бил
затворен в ландсбергския затвор, Ратенхубер
охранявал арестанта.
Но настъпила .1933 година, завземането на
властта от нацистите. Хитлер, който познавал
208
Ратенхубер още от офицерските курсове, го
повикал при себе си и го назначил за свой адю-
тант, а след това го издигнал на блестящий
пост — началник на личната му охрана.
И ето. . . „През април 1933 година аз за
пръв път влязох в хотел „Кайзерхоф“, за да се
представя на Хитлер. Отсега нататък аз от
редови полицейски чиновник се превръщак в
близък нему човек, на когото той поверяваше
охрацата на живота си.“
Предстоящата среща на фюрера с предложе-
ния му телохранител трябвалода затвърди това
назначаване.	«•
„След няколко минути в хотела трябваше да
дойде Хитлер, за да изпие в голямата зала,
както това правел обикновено, следобедния си
чай. Защо тази служебна среща трябваше да се
състои на масата за чай, аз не получих обясне-
ние. Може би фюрерът искаше да покаже с това,
че той установява с мене не официални, а ин-
тимни отношения.“
А по това време в Мюнхен всичко било по-
иначе. „През този период „този кресльо от
кръчмите“, както го наричахме в нашите поли-
цейски среди, ни причиняваше не малко главо-
болия.“
Хитлер започнал кариерата си в мюнхен-
ските пивници. Той ораторствувал пред седя-
щите над бирените чаши немци, унижени от
поражението, от Версайлския договор, от без-
работицата, от страха.
„Идеите за реванш, войнствуващите призиви
за походи на Запад и на Изток, възгласите за
погроми, заклинанията, започващи с думите:
„Ние, немците," или „Ние, войниците", имаха
особен успех веред възбудената атмосфера на
пивниците“ — си спомня Ратенхубер. Той описва
14 Берлин, май 1945
209
и възникналите побоища. Пред самите му очи
„Хитлер и неговите приятели изпотрепали с
палки в една доста разгорещена полемика своя
политически противник инженер Белерщед. . .
Твърде често тяхно оръжие бяха бирените
чаши.“
Хитлер скалъпвал тогава в Мюнхен партия
от свои привърженици и се подготвял за аван-
тюра — заграбването на властта в Бавария.
Да заграби властта не му се удало. Метежът
пропаднал. Баварското правителство аресту-
вало Хитлер и го изпратило в затвора.
„Аз получих заповед — пише Ратенхубер —
да не дразня арестувания с полицейски охрани-
телни мерки и да му предоставя възможност
свободно да се разхожда в крепостната гра-
дина. Неговите съмишленици безпрепятствено
се пускаха при него и стаята на Хитлер на-
помните салон на политически деятели; Дадена
му беше на разположение и пишеща машина,
на която той с помощта на Хес написа кнйгата
„Майн кампф“.
След нейното завършване Хитлер бил пуснат
на свобода, като при това началникът на за-
твора му дал много похвална писмена атеста-
ция.“
„Майн кампф“ се превърнала в програма на
националсоциализма, а впоследствие — в
„библия", която всяко немско семейство било
длъжно да притежава.
Немците в нея са провъзгласени за „виста
раса", призвана да завоюва за себе си „жизнено
пространство" и да. управлява света. И тази
„господствуваща нация" трябвало да благо-
денствува преди всичко за сметка на Русия.
В своето ландсбергско заточение Хитлер се
отдавал на приятии възпоменания за нанасянето
210	<
на побоища над социалдемократите, конто из-
вършвали „щурмуваците“ — „мойте юнаци**,
както той често ги наричал, — и пише за това:
„Подобно на глутница разярени. вълци се
нахвърлиха върху тях щурмоваците. . . Про-
тивниците, конто бяха не по-малко от 700—800
души, бяха изхвърлени от залата и полетяха
стремглаво по'стълбата. . .Моето сърце на стар
войник изпита истинско удоволствие. . .В мо-
мента залата изглеждаше като че току-що е
избухнала, граната. Но господари на положе-
нието останахме ние.“
Но всичко това било тогава. А сега е вече
1933 година. В ,;Кайзерхоф“ предстояла да се
състои п'икантната среща на двама души,
срещали се неведнаж и по-преди, но при съв-
сем други обстоятелства и в друг вид — арес-
тант и тъмничар.
Сега Ратенхубер очаквал не Хитлер, ка-
къвто го знаел, а фюрера. Той пристигнал с кола
и влязъл в хотела съпроводен от есесовци.
Всичко онова, което е било преди, сякаш
не се отнасяло за този Хитлер, който се поя вил
сега. Този „нов“ Хитлер бил обграден с неви-
димата и магическа стена на властта от всичко
опорочаващо, подценяващо. То просто било
изхвърлено от представите на Ратенхубер с
помощта на нацистката пропаганда, предста-
вяща сега властта. Това личи от неговия разказ.
„Разговорът беше безсъдържателен — за
новостите в берлинская живот, за театъра . . .
Съвместният чай беше знак на благосклонност
и доверие към мене от страна на фюрера. Казват,
че той по такъв начин предразполагал мнозина,
и няма да скрия, предразположи и мене.**
Този, който изглеждал нищожен, станал
значим. Този, който не внушавалдори най-оби-
211
Кновено доверие, сега внушавал трепет и бла-
гоговение. Всичко снова, което изглеждаше в
него предизвикателно, позьорско, започнало
да_изглежда изключително.
"„Хитлер беше тогава за мене такъв „свръх-
човек“, какъвто го рисуваше нацистката про-
паганда. . . Всичко в него ми изглеждаше зна-
чително. . . такова, си мислех аз, самодоволно,
щастливо и самоуверено лице трябва да прите-
жава този, когото ние наричахме фюрер. Дори
късо подстриганите мустачки, старателно сре-
саната на прав път коса, прикриваща полега-
тото чело, ми изглеждаха внушаващи уважение.
Бързата смяна на настроението, нервните
жестове, богатата мимика, гласът, неочаквано
преминаващ от глуха монотонност към резки
викове, бяха до такава степей удивителни, че
аз охотно признавах в него изключителния
човек. Това беше „моят фюрер" и аз бях горд
от мисълта, че той ме оцени и ме доближи до
себе си.“
Ратенхубер не си задава в своите възпоме-
нания въпроса, какво всъщност е станало със
самия него, на когото Хитлер се виждал по-
дреди опасен политически играч, а сега —
божество. Обаче с пълно право може да се
каже за него: във всички времена тойгледална
събитията и на хората през очите на властта,
на която служел. Ето защо в миналото той
гледал критически на Хитлер и различавал в
него чертите на авантюрист; демагог и позьор.
Сега това било самата власт. И Ратенхубер,
дори и да би желал да си запази зрението, не
би успял да не ослепее мигновено пред нея.
Но любопитна е и друга една страна, която
в този епизод характеризира Хитлер.
Ратенхубер имал. всички основания да се
212
опасява от срещата с него. „Аз се боях, че на
фюрера ще бъдат неприятии тези спомени, към
конто аз неволно ще го наведа с присъствието
си. Но Химлер ме успокой, като ми каза, че
Хитлер, макар и да знае за това, се е съгласил
да ме назначи на този пост." Все пак Ратенхубер
нервничел в очакване на пристигането на Хи-
тлер. Има си хас! Нали той е полицаят, надзи-
равал Хитлер в Мюнхен. Той е ландсберг-
ският тъмничен надзирател.
Ратенхубер не си задава в своя ръкопис
въпроса, защо именно на него Хитлер е решил
да повери своя живот. Защо Хитлер предпочел
Ратенхубер пред някой друг от своите „юнаци“?
Но Хитлер отлично знаел защо постъпва
така. Неговите щурмоваци са обладани от хи-
мери, свръхвъзбудени от нацизма; тях е нужно
да управлява, да ги разпалва, да им внушава
възхищение и страх. По-сигурен и по-подхо-
дящ е този-полицай — предвидлив, често срещан
тип на усърден служител, винаги безгранично
предан на властителя, олицетворяващ всеки
път самото отечество.
. И в същата минута, когато той се появил
във вестибюла на луксозния хотел и неговият
адютант Брюкнер му представил Ратенхубер,
„Хитлер приветливо ми подаде ръка и ми каза:
„Аз съм уверен, че вие сега ще служите също
така предано на мене, както по-преди служехте
на баварского правителство." Той произнесе
тези думи без ирония и аз разбрах, че мойте
опасения са били напразни."
Опиянение пред силната власт. Опияне-
нието от нейните безгранични възможности да
смачка човека в праха или да го издигне „от
калта“.
Ратенхубер несъмнено е изпитвал това чув-
213
ство. Възшествието на скромния полицай в
чин генерал-лейтенант и SS обергрупенфюрер
било сыцествено поощрение за предана и вярна
служба. „Това беше главозамайваща кариера“ —
отбелязва Ратенхубер.
В своите първи показания Ратенхубер е
написал:
,;Явявайки се свидётел на смъртта на Хит-
лер, считам за свой дълг да разкажа за него-
вите последни дни и обстоятелствата около
гибелта. . .
Смитам за нужно да заявя, че след смъртта
на Хитлер и краха на германската империя аз
не съм обвързан повече с клетвата, и възнаме-
рявам да говоря тук за известии ми факта, без
оглед на моята предишна преданост към Хитлер
и неговйте най-близки помощники."
По-късно, в своя по-подробен ръкопис, връ-
щайки се към 1933 година, той пише:
„Невероятните събития, разиграли се по
онова време в Германия, на мнозина се сто-
риха' нелепи, странни, необясними, а някои
ги признаваха като нещо, което е в реда на
нещата. Тъй като имах начина на мислене
и кръгозора на немския офицер, аз влизах в
тяхното число. . . понеже аз виждах в лицето
на фюрера силната власт."
 Той разказва за това, как дългогодишното
му пребиваване неотлъчно до Хитлер и пре-
живеният от самия него крах на Третата им-
перия му позволили да опознае този, който
стоеше зад изкуствено изградения образ на
фюрера — „човека, за когото немският народ
беше само оръдие за осъществяване на него-
вите честолюбиви намерения".
Той отбелязва за Хитлер през 1933 година:
„Просто да не го познаеш. По-рано той често
214
пъти започваше своите речи с чаша бира в ръка,
а сега пие само минерална вода, кафе и чай. Той
се обяви за вегетарианец. Надяна маската на от-
шелник, водещ изключително затворен начин
на живот, посветил се изцяло на държавнически
дела.
Както при този, така и в другите случаи
той позираше.
По-преди. когато Хитлер се стремеше кыу(
признаването му за водач на нацистите, му
беше необходимо да изглежда обикновен човек
от народа, силно обзет от войнишките идеи
за реванш, в името на конто той не ще пощади
нито себе си, нито онзи, който ще се опита да
го задържи. Сега той се правеше на човек, в
който е въплътеп „висшият разум", човек,
който изцяло е „отдал себе си в служба на на-
рода и не се възползува от никакви блага, пре-
доставени му от властта".
През същото онова време, когато нацистката
пропаганда разпространявала легендата за фю-
рера като аскет и отшелник, уединяващ се в
своята алпийска „колиба", за да мисли „за бла-
гого на добрите немци", тази „колиба" се
преустроявала в замък, а наблизо изникнали
разкошните вили на Гьоринг, Борман и дру-
гите ръководителц на империята — възниква
„пищната резиденция на диктатора" — Берх-
тесгаден. Местного население наоколо се из-
селвало.
А сам фюрерът, според наблюденията на
охраняващия го Ратенхубер, търсел уединение
не за размисъл, а поради страх от покушение.
Той не се чувствувал спокойно даже с хората,
„конто издигн.ал от самото дъно на обществото
до висините на управлението" — със заобика-
215
лящите го авантюриста- от „най-дбДрите пред-
ставители на арийската раса".
Хитлер, „афиширащ своя скромен живот,
поощряваше корупцията и разложението на
своите цриближени" — заключава Ратенхубер
Последният, както вече писах, възглавявал 1>
само личната охрана на Хитлер, но същеврс-
менно и службата за безопасността на импер-
ската канцелария. Това съчетание на длъж-
ностите му позволявало да бъде в течение на
личния живот на ръководителите на Третата
империя. Хитлер, както изглежда, искал по
такъв начин да знае всичко за тях. Той забра-
нил да се критикува открито личният живот
на „неговите хора“.
„На Хитлер бяха потребнй „верни хора" —
пише Ратенхубер.— Той добре знаеше, че му се-
удаде да дойде на власт с помощта на х.бра,
страстно жадуващи да удовлетворят своите
честолюбиви, егоистични стремежи. Хитлер
откровено заявяваше в интимен кръг:
„Трябва хората, дошли на власт, да получат
от нея нещо и за себе си.“
„Поощрявайки пороците, низките интереси
и инстинктите на онези, от конто той бил заин-
тересован, и закриляйки ги от наказание, Хит-
лер тясно обвързвал тяхната съдба със своята,
поставил ги в още по-голяма зависимост от
себе си.“
Зависимостта той насаждал повсеместно.
Ницшеанският „свръхчовек" и „човешко-
то стадо", неспособно да разсъждава, което
той е призван да лриведе в подчинение.
При това обаче той ласкаел всички слоеве
от населението. Селяните: „Вие се явявате
основата на народа". Работниците: „Вие сте
аристокрацията на Третата империя!" Финан-
216
совите и промишлените индустриалци на съве-
щанията при закрити вратй: „Вие доказахте
своята най-висша раса, вие имате право да
'^ъдете водачи."
R Но колкото повече съсредоточавал власт-
в своите ръце, толкова по-силно нараствал в
ьфго страхът от покушение над живота му.
, Тиранинът все повече бил подложен на ти-
ранията на Ьтраха.
; „В началния период на своята дейност в
Мюнхен Хитлер се появяваше на.обществените
места, вечно държейки надяната на ръката си
къса, но тежка нагайка — разказва Ратёнху-
бер|. — Тя му служеше като средство изасамо-
зацита, и за нападение и очевидно сыцев^е-
менно беше символ. Да ходи понастоящем с на-
гайка в ръка е неудобно. Наистина в автомо-
бил$ му се намираше нагайка, закрепена върху
специално приспособление, но. никой друг
осве^ нас не знаеше за това. Вместо нагайка
сега той носеше постоянно зарёден пистолет
система „валтер“.
Гнетът на страха по всяка вероятност е въз-
буждал неговата присыца жестокост.
Жестокостта му се романизира по всички
начини. (Това намери отражение и в наимено-
ванията, конто Хитлер даваше на своите военни
квартири по време на войната със Съветския
съюз: „Вълча яма“, „Вълча клисура", „Меча
дупка“.) И винаги в порядъка на една прими-
тивност на представите.
Нали фашистката романизация и реалното
съществуване на личността са две страни на
един и същи процес.
„Впоследствие ца мене неведнаж ми се
случваше да наблюдавам — пише Ратенхубер —
проявата на нечовешката жестокост на фю-
217
рера, която в съчетание с присъщото за него
самодоволство правеше особено тежко, отблъс-
кващо впечатление."
Страхът причинява жестокостта, жестоко-
стта — страха.
„Кол-кото повече време минаваше, толкова
фюрерът ставаше по-внимателен и по-предпаз-
лий." Всичко, което му се. поднасяло, се из-
следвало с помощта на рентгенови лъчи. „Слу-
жителите, конто извърпгваха това, бяха обле-
чени вспециално изготвено защитно словно
облекло. Също така минаваха през рентген и
писмата, адресирани до фюрера?1'
Ето ги тях, тези писма, подбрани от потока
и отчасти препечатани от секретарката му
Гертруда Юнге. Аз ги преглеждах подробно
тогава, в Стендал, препрочитам ги отново и
сега.
Поздравления по случай рождения ден на
фюрера от националсоциалистически органи-
зации, от фирмите „Арнолд и Рихтер", „Ели-
завет Арден" и от много други. От завода „Ас-
кания" и от различии предприятия. От кино-
студията „Ариа“ и от други художествени ко-
лективи. Всичките от един тип, съссловоизлия-
ния за преданост, любое и почитание.
Поздравителни писма с богати подаръци.
Веднага следва списък на организациите и
лицата, изпратили поздравленията. Списък на
изпратените подаръци.
Писма в стихове и стихове в писма. Акро-
стих от някой си Мартин Безе, той е назован:
„Адолф Хитлер наш фюрер". В него се говори
за свещената клетва на фюрера в името на Тре-
тата империя, за излъчваната от него светлина,
с която не може да се сравнява блясъкът на
звездите, за вярност към него и неизразим дълг
218
на благодарност. Този акростих е изпратен на
20 април 1942 година, в навечерието на новотб
настъпление на немските армии; „Часътнасъд-
бата" удари при Сталинград.
Все по един й сыц начин скърцат перата на
ласкатели и блюдолизци.
. „Мой фюрер! Цяла Велика Германия праз-
нува днес Вашия рожден ден, преизпълнена с
преданост и безгранична любое към Вас. . .“
Изпраща го „с вечна вярност признателният
националсоциалрстически симфоничен орке-
стър", по-точно, неговият диригент — Франц
Адам, под чйето ръководство оркестърът ще
излезе през този ден в Нюрнберг с тържествен
концерт.
А ето и писмото на ръководителя на тога-
вашното дружество на художниците Вено
фон Арент. Той моли: „най-учтиво да прие-
мёте моя скромен дар — 14 диапозитива от
мойте първи опити вживописта с'маслени бои“.
Неговите „художнически стремежи*1 в тази об-
лает „ще изпълнят-своята висша цел, ако това
на Вас, мой фюрер, достави, макар и малко удо-
волствие".
„Ние мислим за Вас, мой фюрер— пише той
по-нататък, — с чувство на дълбока и прнзна-
телна преданост и в този днешен ден също така
благодарим от все сърце на Вас за Вашето
огромно благодеяние, което се излива от Вас
над мене и моето семейство непрекъснато в
такова голямо количество.
Аз завинаги ще остана с благодарност и
преданост.
Хайл, мой фюрер.
Всецяло Вам принадлежат
Вено фон Арент.“
219
Отминал още един рожден ден на фюрера и
на прага застанала 1945 година. Последните но-
вогодишни поздравления, надписани по цвет-
ните картинки с обозначение на подателите:
„партията-и държавата“, „гаулайтери", „поз-
нати на фюрера", „художници", „фронтови
другари". . .
В благоговейния хор от обичайни уверения
в преданост, във величието на фюрера и в уве-
реност в победата изведнаж започва да прозву-
чава гласът на бедата, в която въвлече нем-
ците този, към когото с куриозност все още са
отправени обичайните думи на похвали и чув-
ства на признателност.
„Драги фронтови. приятелю! Преди всичко
аз ти пожелавам през настъпващата Нова го-
дина здраве и дано провидението през тази го-
дина да доведе съдбата на Германия до победо-
носнйя край на войната.
По време на последното тежко вражеско
въздушно нападение над Мюнхен на 17 декем-
ври в. 10.00 часа вечерта аз тъкмо се намирах
на пост на Динерщрасе № 14, в сградата на
Далмауер. Нашето бюро към главного управ-
ление за обществено осигуряване на инвали-
дите от войната се намира на петия етаж. Това,
което тогава преживях там, е невъзможно да се
разкаже. Благодарение на бога се измъкнахме
оттам всички живи.
Жена ми и децата ми, изтръпнали от страх,
бяха така щастливи, когато аз на следващия
ден в9.00 ч. сутринта, макар и изпочернен и из-
поцапан, се завърнах у дома, най-важното,
жив. За съжаление нашето бюро за втори път
беше разрушено, но в неизменного доверие к!ъм
тебе и към нашите войници ние всичко ще пре-
одолеем, само победата да бъде за нас. Поздра-
220
вява те с благодарност твоят фронтови другар
Балтазар Брандмайер с цялото си семейство."
• Малко преди заминаването ни от Стендал,
бродейки една вечер по улиците, се оэевах в
градския парк.
По обраслата с трева пътека се мяркаше
отдалече една двойка, скриваше се и отново
ставаше пусто. Поток, през него простряно
мостче. Върху неподвижната вода, покрита
отгоре с тънък пласт тиня, се бяха струпали
накуп продълговати листенца от върба. Обрас-
налият с мъх камък също беше полепен от тях.
На брега — трева, полюшваща се на дълги
стръкове. От тревата се пръснаха няколко
врабчета.
От другата страна на мостчето се виждаше
как долу, там, където тинята не е надделяла,
водата леко се движете, проправяйки си път
нанякъде. Аз се загледах в нея някак безпо-
моЩно, сякаш пробудена за нов живот. До (та-
зи минута войната ме беше откъснала и от во-
дата, и от тревата — и от всичко онова, което
не е война.
Това, останало завинаги незабравимо чув-
ство ме обзе< на чужда земя, в чуждия Стендал,
който оттог’ава стана паметен за мене.
В сыция час се завръщаха от работа плен-
ниците. Жените, ако не бяха заети из градините
си, се виждаха по прозорците, а старците се-
дяха долу, на пътя, на. своите столове. От. от-
крития неотдавна театър се разотиваше публи-
ката, отнасяйки от представлението.старата, още
от времето на император Вилхелм песничка:
„Schade, mein Schatz, dap die Zeit so schnell
221
ging vorbei" („Свидно e, дущо моя, че времето
толкова бързо премина. . .“).
А зад това външно спокойствие на живота
надничаше заплахата от наближаващата гладка
зима в неотоплените домове.
За родината си отпътувах от Берлин. Не
димяха вече нашите войнишки кухни тук,
по улиците. Редом с девойката регули'ров-
чица на кръстопътищата стоеше грамаден нем-
ски полицай в бяло наметало.
Двадесет дни се развяваше над райхстага
забитото под огъня знаме, а след това то беше
изпратено в Москва като скъпоценна реликва.
Слънцето стопляше развалините. . . Ако
човек се вслущаше, чуваше се как се рони ка-
менният прах. Руини.
Гражданите на Берлин разчистваха улица
след улица. В развалините като дъх на облек-
чение се чуваше една и сыца фраза: „Хитлер
капут“.
Свършено е с Хитлер. Обезобразеният от
огъня труп, търколен в ямата, беше наскоро
захвърлен в земята. Историята в тази минута
завърши своята сурова, страшна, но справед-
лива присъда.
Свършено е с Хитлер. Повече не бива да
се живее по старому. Трябва да се- търсят
нови пътища. Най-трудно е на немската мла-
деж. Какво знаеше тя? „Хайл ХитлерГ и
стиховете на Хес в ученическата христоматия:
„Хей, французино, на тебе зло утро! Вие там
трябва да умрете, за да можем ние да живеем."
И „нацистката-конфирмация" — кога се е ро-
дил Хитлер и неговите родители. „Майн камйф“
222
като подарък на новобрачните. И войнншката
каска на главата.
Сега нм предстоеше да се опомнят, да изтръп-
нат, да търсят и всичко да откриват за себе си
отново.
С всеки изминат ден все повече хора из
улиците на града. Тук-таме вече работеха и
театрите; и хората се трупаха на набързо под-
готвените развлечения, стига само пиесата да
е без Хитлер, без война. Разотивайки се, те
също така ,си тананикаха мелодията от спек-
такъла.
.А новите думи, новите песни, новите пред-
ставления току-що се раждаха. И наред с оби-
чайното „Mein Friseur ist und bleibt Otto
Bauer" („Мой фризьор беше и ще си остане
Ото Бауер") закачаха нов плакат: „Wer Deu-
tschland liebt, map Fashismus hassen" („Който
обича Германия, трябва да ненавижда фашиз-
ма") .
СЛЕД ДВ АД ЕСЕТ ГОДИ НИ
Завършвайки тези мемоари, аз отново, както
преди двадесет години, стоя над документите
на Хитлер.
„Личен документ на фюрера" — е отбелязано
в горния ляв ъгъл на всеки лист.
„Мила сестро — пише той на 13 февруари
1932 година. — С това писмо аз изпращам при
тебе своя личен секретар Хес“, с цел той
да се снабди „чрез някое компетентно австрййско
държавно учреждение" с документ, който да
223
отклонява от Хитлер уликата в дезертьорство
от австрийската армия през 1913 година.
Ето Чернова на негово писмо до президента
Хинденбург. Машинописен текст, коригиран с
черно мастило саморъчно от Хитлер. Без-
срамно ласкателство,. изявления за преданост,
благоговение пред ;заслугите на Хинденбург
през Първата светойна война. Себе си този път
той смирено споменава само като „прост вой-
ник".' ,
„Тогава, господин генерал-фелдмаршал, за
мое най-голямо щастие съдбата ми даде въз-
можност в' качеството на прост войник да взема
участие в сраженията в редиците на мойте братя
и другари. . .“
А ето и друго писмо на Хитлер до Хинден-
бург, негов съперник в изберите за президент
през март 1932 година. В папката лежат три
чернови на това писмо, изпълнени с множество
поправки. Съчинявал, поправял, зачерквал и
отново преписвал. Писмото изисквало и'ласка-
телство, и покорност, и заплаха. Приложено е и
издействуваното му от Хес уверение от „на'й-
компетентното австрийско военно учреждение",
че той не е дезертир ал.
Той извънредно много е загрижен от това,
че предизборната агитация в полза на Хинден-
бург го рисува него, Хитлер, в неблагоприятна
светлина пред чужбина.
„Социалдемократическата партия, която в
своето партийно възвание от 27 февруари пред-
лага Вас, господин имперски президент, за
кандидат, пише в своята прокламация след-
ното:
I „Хитлер вместо Хинденбург това означава
хаос в Германия и в цяла Европа. . . страхотна
опасност и кървав разкол, както сред нашия
224
собствен народ, така и конфликт с чужбина.“
Господин президент, аз отхвърлям с негоду-
вание всякакъв опит да се предизвиква реак-
ция на другите държави с помощта на подобии
методи и с позоваване на Вашето име. . .
На опитите да се представи пред чужбина
явяващото се за някои неудобно движение на
германския народ като фактор и причина за
безпокойстйо аз отсега нататък ще реагирам
сам лично както е необходимо в такъв случай,
ако при тези опити се оперира от Ваше имейте
не бъдат отбити.
Мойте разкрития ще бъдат посрещнати от
света за сведение точно по такъв начин, както
и изявленията на представителите на господ-
ствуващата днес пблитическа система.
' В същото възвание, в което Вие, господин
президент, се представите от социалдемократи-
ческата партия.в качеството си на неин кандидат,
има следния текст: „Хитлер вместо Хинден-
бург — това означава унищожаване на всички
граждански свободи в държавата. . .“
И с помощта на тази формулировка, гос-
подин президент, се прави опит да се внуши в
чужбина, че Германия разполага с някаква
свободна демократическа конституция. . .“
Той се оплаква, че пруският министър на
вътрешните работа нарекъл неговата национал-
социалистцческа партия враждебна на държа-
вата. Че имперският министър на вътрешните
работа „приписва на депутата от райхстага д-р
Гьобелс думи, конто не се намират в дословния
протокол на заседанието". И че шефът на бер-
линската полиция г-н Гржечинский забранил
за известно време един от вестниците на него-
вата партия. \	-
„Нима е рицарско да се позволи на човека,
15 Берлин, май 1945	4 225
който сам нанесе оскърбление по най-обиден
начни върху честта на Вашия съперник по кан-
дидатура, да наложи забрана върху моя печат,
господин генерал-фелдмаршал? Извън това, че
господин Гржечинскнй в своето публично,
пълно с оскърбления изказване изразил учуд-
ването си, че мене още не са ме изгоняли с кам-
шик извън пределите на Германия, този гос-
подин разпространявал за мене клеветата, че аз
•някогасисъм бил австрийски дезертьор и по си-
лата на това съм се*лишил отподанство. Аз Ви
изпращам приложено, господин имперски пре-
зидент, копие от издаденото по моя молба офи-
циално удостоверение от най-компетентно ав-
стрийско военно учреждение от местната военно-
отчетна служба в град Линц. . .“
Чернова от писмо с дата 16 ноември 1932
година, адресирано до фон Папен, когото Хин-
денбург, залазил си своя президентски пост,
назначил за райхсканцлер. В левия ъгъл едри,
разтегнати букви с мастило: „Поверително!1*.
Хитлер излага своите нагли условия, при конто
е готов да встъпи в политически преговори.
Заплашва в ултимативна форма фон Папен за
степента на неговата отговорност: „Аз ще се
съглася на подобна писмена обмяна на мнения
относно положението на Германия и за^ртстра-
няване на нашите нужди само в случай, първо,
ако Вие, господин райхсканцлер, бъдете готовя
безусловно . да поемете изключителната отго-
ворност за бъдещето.“ Кокетира и заплашва,
давайки да се разбере, че той самият е готов да
я поеме.
И кисело заключава по повод на своя неус-
пех в президентските избери:
„Мога да Ви уверя, господин райхсканцлер,
че изходът от изборната. кампания не ми до-
226
весе каквото в да е огорчение. През време на
13-годишната ми борба в името на Германия ми
се наложи4 да претърпя толкова преследвания
и лъжливи нападки, че аз постепенно се научих
да издигам великото дело, на което служа, над
моето лично жалко „аз“.
Това оскърбено, жалко „аз“ настръхва, става
нагло, бърза Да отбележи, че той е на „ти“ с
историята: „На мене се пада не малка „отговор -
ноет пред историята".
Кресливостта, наглостта на Хитлер, зад
която струва ми се е силата, побеждава такива
негови „противници" като фон Папен и сыце-
временно ги вербува. В това същото писмо —
„Секретно!"— на фон Папен се подхвърля ниш-
ката на заговора.. Заявявайки, че изопачават
думите му („бил съм поискал цялата власт,
когато аз претендирах само за ръководство"),
Хитлер между другото отбелязва: „Вие сами,
както се предполагаше, бихте заели в новия
кабинет поста министър на външните работа. . .“
Когато след по-малко от месей жабинетът
на фон Папен паднал и бил сформиран новият
кабинет на генерал Шлайхёр,’фон Папен ак-
тивно съдействувал на водача на национал-
социалисти-те за идването му на власт.
Усърдно сътрудничещ с Хитлер, след време
фон Папен се оказал на подсъдимата скамейка
в Нюрнберг.
На 30 януари 1933 година Хинденбург дал
на Хитлер поста райхсканцлер.
30 януари се превърнал в ден на възцаряване
на нацисткия режим в страната.
Само година преди това Хитлер се оплак-
ваше в писмото си до Хинденбург за нарушаване
на демократическите норми на провеждане на из-
берите, приканваше къМ противопоставяне на
това нарушение, като го наричаше в писмото
„от една страна — опасно и от друга — по мое
мнение — противозаконно".
Но ето че измина само година. И райхскан-
цлерът Хитлер пише възвание към национал-
социалистите във връзка с предстоящите из-
бери в райхстага. В папката се е съхранил ма-
шинописнияттекст на това възвание,коригирано
от него с молив и подписано с дата 22 февруари
1933 година.
Ето как звучи то:
„Врагът, който на 5 март трябва да бъде по-
вален — това е марксизмът! Срещу него трябва
да се съсредоточат цялата наша пропаганда
и цялата наша предизборна борба.
Ако в тази борба центърът със своите нападки
върху нашето движение подкрепя марксизма, в
такъв случай аз лично, когато бъде необхо-
димо, сам ще се разправя с центъра, ще го
смажа и ще сложа край на това."
Колко поразителен е езикът на двата до-
кумента. .J3 тях е отразен изминатият път —
най-късият път между две точки. Съединител-
ната права — от борбата за власт до нейното
заграбване.
Тогава той настоява пред държавните руко-
водители за лоялност към него като про-
тивник в духа на добрите стари буржоазно-
демократически норми. Сега с политическите
противници заговорва единовластието с при-
същия му език на терор и разправа.
„Родословното дърво на Адолф Хитлер" —
това е извадка от „Ежемесечен бюлетин*1, из-
давай от хералдическо генеалогическо друже-
228
ство „Адлер" във Виена от 1932 година. То
прётендира за обективно изследванё на пред-
ците на Хитлер, направено от някакъв учен
„във връзка с различните сведения за неговия
произход", и констатира, че Хитлеровото ро-
дословие се състои „изключително от немски
елементи".
С това научно издирване се започва пап-
ката с най-важните лични документи на фю-
рера. А тя завършва с отпечатано изображение
на хералдическото дърво на Хитлер.
Ето опис на закупените от него картини, те
са опаковани в сандъци и подготвени за из-
возване.
От големите майстори тук се намират: Бе-
клин (етюд) и Ходовецки (портрет на Фрид-
рих II). Преобладават художници от дюсел-
дорфската школа — натуралистични пейзажи-
ста. И още — старите сантиментални жанрове,
а така също художниците от новата фашистка
формация с техните картини: „Mutter des
Fuhrers" („Майката на фюрера"), „Поглед от
височината — Адолф Хитлер", „Старият облик
на Берхтесгаден", „Факелното шествие на 30
януари 1933 г.“.
Хитлер възнамерявал да построй в градЛинц,
с който го свързвали спомени от неговото дет-
ство, картинка галерия за тази своя колекция,
за което той не забравил да си спомни в заве-
щанието. В дните, .когато германските градове
се срутвали под бомбите, фюрерът, отхвърлен
някога от художественото училище като непод-
ходящ за него, се отдавал на проекта за тази
галерия.
Но Линц не се е лишил твърде от това, че
до него не е достигнала колекцията от картини
на Хитлер.
229
Описите на сандъците с картини са обозна-
чени с буквите от азбуката.и започвайки със
сандъка „П“, съдържат,’ редувайки се с бюста
на Вагнер, с цитра или с анонимна „малка
картина11 с керамична подложка и две стенни
чинии — останалото имущество на фюрера:
възглавници — 13 броя, 18 одеяла, покривки
за маса — 34 броя с различии размери, 1 по-
сребрена захарница7 3 хавлиени кърпи, 3 кух-
ненски кърпи, 1 килимче за баня, 1 пътечка,
фруктиера -за плодове, 1 калъф с дантела за
юрган и също такава калъфка за възглавница,
1 дървено панерче за хляб, 1 папка за книги,
две табли, свещници, чаши за вино, чаши, 1
дантела, 1 комплект за ядене (12 салфетки и
1 покривка за маса), 2 покривки от Дамаска, 1
калъф от Дамаска за юрган. . . и т. н.
Тези описи, взети от Хитлер в последното му
убежище, са съвсем сходни с.описитена Магда
Гьобелс. Както и‘дневникът на д-р Гьобелс е
близък по дух с книжата на Хитлер.
Колко нищожен се оказва Хитлер нзвън
ореола на властта и мистификацията! Навярно
е закономерно идеята на фашйзма да се олице-
твбрява именно в него. Но колко чудовищно е
това, че такъв човек е станал господар на съд-
бата на Германия, че е застрашавал целия
свят!
Безгранична власт, мания за величие и ма-
ния за преследване. Отговорният за неговата
охрана Ратенхубер разказва в своя ръкопис:
„Даже бельото, получено от пране, той се ре-
шаваше да облече едва след като то е преминало
през обработка с помощта на рентгенов апа-
рат. . . В неговйте лични апартаменти имаще
множество сигнализационни инсталации за да-
ване на тревога. Дори и в кревата му. Никой,
230
с изключение на най-близките му, не можеше
да влезе без предварителен обиск в апартамен-
тите на Хитлер."
Сред документите на Хитлер се намираедин
„проект" на негово писмо до председателя на
германски я селскостопански съвет:
„Може с увереност да се каже, че пруската
държавна идея вече създаде в лицето на прус-
ката държава пример за най-съвършен дър-
жавен социализъм в най-новата история."
Така е формулиран идеалът.
А ето и методът за постигане на този идеал.
Той е изложен в намиращото се всъщата папка
възвание към наццоналсоциалистите , от 26
юли 1933 година:
„Най-после целта, към която ние се стре-
мяхме в продължение на 14 години, е постиг-
ната — младежта на Щалхелм е подчинена на
мене като на върховен фюрер на СА. . . Бъде-
щето на нашия народ не зависи от това, колко
съюзи стоят зад това бъдеще, а от това, ще успеят
ли да се подчинят на едноличната воля жела-
нията на мнозинството."
И за да се постигне безумното подчинение
на масите на едноличната воля на „вожда", по-
тъпкана е, унищожена е отделната личност.
• Забрана и атрофия на личната мисъл. Про-
извол и тирания. Подбуждане на низките ин-
стинкта.
„Един народ, една империя, един фюрер!"—
този фашистки девиз,,- поставен в черна рамка,
видях миналата есен в кара^лката на една ба-
рака в Освиенцим, най-крайната в безчисления
ред от бараки, където се намирали килиите за
изтезания и откъдето водел само един път, —
пътят към стената за разстрелване. 
231
 С каква неизбежна логика са свързани този
девиз и тази барака!
Трагичният опит на Германия не трябва да
бъде забравен. Нека народите нито в часовете
на своето историческо величие, нито в часовете
на национални бедствия и смутове да не се
поддават на измамните съблазни на идеята за
„силната власт“.
Тя е способна да ги въвлече в катастрофа,
още по-съкрушителна в дните на съвременната
цивилизация. Нима ако Хитлер притежаваше
тогава „тайното оръжие", „оръжието чудо", за
което толкова много„се говореше, той би про-
пускал да го пусне в-действие срещу цялото
човечество!
Редактор Марина Праматарова
Художник Ани Ралчева
Худож. редактор Петър Кръстев
Техн, редактор- Йордан к а Кирилова
Коректор Маргарита Петрова
ЛГ-У1/35. . Формат 75 х 92/32. Дадена за
печат на 7. V. 1970 год. * Подписана за ле-
чат на 22. VI. 1970 год. Издат. коли 8,41.
Печатни коли 14,50. Издат. поръчка № 143
Техн, поръчка № 334. Цена 0,70 лв.
Печатнйца на Държавното военно издателство •