Познаваме ли правилата и нормите в българския книжовен език - Кръстева В.Г.

Author: Кръстева В.Г.

Tags: пунктуация български език правопис указател българска граматика учебник по български език пополярна граматика тестове задачи за упражнения

ISBN: 954-9660-28-1

Year: 2007

Similar

Тълковен речник на турцизмите в българския език

Text

ВЕСЕЛА КРЪСТЕВА

ПОЗНАВАМЕ ЛИ
ПРАВИЛАТА
И НОРМИТЕ

В БЪЛГАРСКИЯ
КНИЖОВЕН ЕЗИК?
ПОПУЛЯРНА
ГРАМАТИКА
ПРАВОПИС
И ПУНКТУАЦИЯ

ЗАДАЧИ ЗА УПРАЖНЕНИЯ
ТЕКСТОВЕ ЗА РЕДАКТИРАНЕ
ТЕСТОВЕ

ВЕСЕЛА КРЪСТЕВА

ПОЗНАВАМЕ ЛИ
ПРАВИЛАТА
И НОРМИТЕ
В БЪЛГАРСКИЯ
т

ЕЗИК?
ПОПУЛЯРНА
ГРАМАТИКА
ПРАВОПИС
И ПУНКТУАЦИЯ
ЗАДАЧИ ЗА УПРАЖНЕНИЯ
ТЕКСТОВЕ ЗА РЕДАКТИРАНЕ
ТЕСТОВЕ

София, 2007

Книгата па д-р Весела Кръстева „ПОЗНАВАМЕ ЛИ ПРАВИЛАТА И НОРМИТЕ В БЪЛГАРСКИЯ КНИЖОВЕН ЕЗИК?- е адресирана към всички, които
искат да повишат познанията си за граматичния строеж иа българския език, да
си припомнят позабравени правила и норми, да обогатят езиковата си култура.
Графично оформеният в таблици текст е популярно описание на българската
граматика и богатият илюстративен материал, подбран от художествената ни

литература и от страниците на съвременния печат, улесняват възприемането на
лингвистичната информация.
Книгата е полезно помагало в процеса на обучение, защото дава възможност както за бърза справка по определен езиковсдски проблем, така и за системна работа върху осмислянето и прилагането на усвоени те знания за езика

чрез упражнения с тренировъчен характер и задачи за редактиране на правописни и пунктуационни грешки.

КЪМ ЧИТАТЕЛЯ
Има ситуации, когато всички ние (в това число и специалистите по български език) изпитваме известни затруднения при писане - чудим се къде да поставим запетаята в текста, колебаем се
кой е правилният правописен вариант на думата, слято, полуслято или разделно да напишем дадено словосъчетание, опитваме се
да си припомним позабравени правила, но невинаги успяваме.
Съмнението остава, докато не направим справка със специализирано издание. В тези случаи е добре да имаме подръка не само
правописен речник, но и лесно за справка помагало, в което читателят да намери достъпно и стегнато обяснение на правилата и
нормите в българския език. Именно такъв „своеобразен“ справочник, адресиран към всички, които срещат трудности в писмената си практика, е книгата „ПОЗНАВАМЕ ЛИ ПРАВИЛАТА И
НОРМИТЕ В БЪЛГАРСКИЯ КНИЖОВЕН ЕЗИК?“. Основният
стремеж на автора е да представи най-важните правописни и пунктуационни правила и норми, за да се избегнат трудностите при
използването им.
Адресирана към широк кръг читатели, книгата представлява
полезно помагало в процеса на обучение, защото дава възможност както за бърза справка по определен езиковедски проблем,
така и за практическа проверка на знанията и уменията, свързани
с овладяването на българския книжовен език. Графично оформеният в таблици текст с популярно описание на българската граматика и богатият илюстративен материал, подбран от художествената ни литература и от страниците на съвременния печат, улесняват възприемането на лингвистичния материал.
Помагалото дава възможност на обучавания самостоятелно
да осмисли информацията за граматичния строеж на езика и да
провери своята езикова компетентност чрез упражненията с тре-

нировъчен характер. Книгата може да се използва и от учители по
български език и литература при подготовка на урочната им работа и по време на занятията. Полезна е и за неспециалисти, които искат да обогатят познанията си за езика, да си припомнят позабравени норми и правила в българския език, да повишат езиковата си култура.
С оглед на писмената практика помагалото дава възможност
за системна работа върху осмислянето и прилагането на лингвистичната информация чрез включването на задачи за упражнение,
задачи с тестов характер и отговори към тях след всеки един от
разделите. Последната част включва задачи за редактиране на
правописни и пунктуационни грешки. Предложена е и скала за
оценяване, която дава възможност на обучавания за самопроверка както в учебни условия, така и у дома.
Теоретичните постановки в книгата имат за основа общите
положения, изложени в предговора ньПравописен речник на съвременния български книжовен език, БАН, С., 1983 г., и са съобразени с лингвистичния материал, включен в утвърдените в
практиката учебни помагала: Пашов, П. „Практическа българска граматика“. С., 1989; Кръстев, Б. „Граматика за всички“.
С., 1992; Станчева, Р., Т. Александрова, А. Иванов. „Речник по
български език“. С., 1997; Георгиев, Б. „Практикум по езикова
култура“. С., 1998; Инев, Ив., „Правописни и пунктуационни
правила. Тестове“. С., 2000;Лазарова, М. „Съвременен български език. Самоучител по правопис“. В. Търново, 1999.
Тъй като книгата е предназначена за широк кръг адресати,
възможно е някои специалисти по български език да я окачествят
като по-елементарна, но стремежът на автора е бил преди всичко
тя да бъде достъпна и полезна в практиката. С благодарност и
най-голямо внимание ще бъдат приети всички добронамерени
бележки, препоръки и отзиви за подобряване на съдържанието й
при възможно бъдещо издание.
От автора

УЗУС, НОРМА, КОДИФИКАЦИЯ
Понятието норма е едно от постиженията на прочутия Пражки лингвистичен кръг, основан през 1926 г. Учението за нормата
се свързва главно с имената на чешките учени В. Матезиус и Б.
Хавранек. Според двамата езиковеди в книжовните езици действа триадата: узус, норма, кодификация. Познаването на нейните
компоненти е задължително условие за адекватно речево поведение на участниците в комуникативния акт.
Узус

Узусът е действителното проявление на възможностите на
една езикова система. Той обхваща реалната езикова действителност и актуалната граматична система с всичките й форми
на проявление.
Узусът включва:
> утвърдената актуална лексика от целия речников състав;
> архаизирани думи и изрази;
> неологизми;
> оказиоиализми;
(случайни думи, които образуваме в потока на речта).

Норма
Узусът предоставя различни варианти на употреба на един
език. Тази част от тях, която е стабилизирана и одобрена от
общественото мнение, наричаме норма.
Нормата се изразява със стабилизираните варианти, наложили се над останалите в свободната конкуренция, предоставена им от узуса. Станали елемент на нормата, тези речеви сред-

ства потискат пораждането на други варианти, които от своя
страна заемат периферии езикови равнища.

Видртшшш
> лексикална;
> граматична;
> словообразувателна;
> правописна;
> пунктуационна:
> правоговорна.
Кодификация

Кодификацията е система от формулирани правоговорни
и правописни правила за употреба на различни езикови средства, които съществуват в практиката и са стабилизирани от
нормата.
Кодификацията допринася за допълнителното стабилизиране на нормата и придава престижност на средствата, които
толерира.

ПРАВОПИСНИ ПРИНЦИПИ
Българският правопис е изграден върху морфологичен, традиционен (етимологичен) и фонетичен принцип, като най-застъпен е морфологичният.
Морфологичен принцип
Морфологичният принцип е основеи за българския правопис.

Според него морфемите (строежните елементи на думата) се
пишат навсякъде по един и същи начин: измислям, известявам, измествам, подвеждам, изпит, поднос, подпис, отдаване, наддаване, възстановявам, възторгвам, въздействам,
надценявам, надмогвам, надписвам, поддържам, подписвам,
подготвям, изземвам, предпазливост, беззаконие, безсмислие, безскрупулен, бездушен, безнадеждност, разсъждение,
размисъл, разходка, развлечение, разположение, и т. н.

Традиционен (етимологичен) принцип
Традиционният принцип е основан върху етимологията на
думите, т. е. как са се писали в миналото.

Според него буквите
ж, *ъ и к се употребяват редовно на
историческите им места, както в старобългарски език:
Воденичарьтъ се изгуби в с&нката и следъ две-три минути
се завърна и въведе Кралича и дъщеря си въ вътрешния
двор... (Ив. Вазов)
Днес, в съвременния български книжовен език, този принцип не е застъпен. Характерен е за някои западноевропейски
9

езици като френски: bureau, tableau, beaucoup, yeux, heureux; и
английски: house, mouse, beautiful, conformable.

Фонетичен принцип
Днес ние пишем: гозба. а негостба\ празник, а не праздншс,
съоие. а несърдце (както се е пишело в миналото). Това е така,
защото действа фонетичният принцип, който отразява действителния изговор според установената книжовноезикова норма.

Отпадането на ъ и ь в края на думите, отпадането на ятовата гласна, букви, които нямат собствена звукова стойност или
спомагателна функция, е резултат от действието на фонетичния принцип.

Сръбският език е изграден върху фонетичен принцип: праздник, влк, врх, сърдце.

ФОНЕТИКА
Що е фонетика?
Думата фонетика произлиза от гръцки - phonetikos ‘звук, глас’,
Фонетика е науката, която изучава звуковия строеж на езика.
Фонетичните проблеми са свързани с видовете изговорни стилове и отклоненията в различните им равнища. Важно е да се знае,
че изговорната техника влияе съществено върху правописа.
ФОНЕМИ

Най-малките сегментни елементи на речта, които изграждат
говорната верига, наричаме говорни звукове или фонеми.
Каква е разликата между звук и фонема?

Фонемите представляват
пределен брой от звукове със
смислоразличително значение. Те се реализират в различни варианти. Отличителна
черта на фонемите е тяхната
вариантност. Свързани са с
психическата страна.

Звуковете са индивидуалните фонетични гласни
особености на езика. Те са
свързани с материалната
страна.

ВНИМАНИЕ!
В българския език има явно несъответствие между фо
неми и букви: 45 звукове (фонеми) и 30 букви.

ГОВОРНИ ЗВУКОВЕ В БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК

ГЛАСНИ (вокали) 6 фонеми
а, ъ, о, у, е, и.

СЪГЛАСНИ (консонанти ) 39 фонеми
6, б\ в, в', г, г\ д. д‘, ж, дж,
з, з*, дз, дз’, й, к, к’, л, л‘, м,
м‘, н, н'. п, п’, р, р’, с, с', т,
т’, ф, ф’, х, х’, ц, ц*, ч, ш.

Особености;
> При учленяването им
преобладава тон.
> Те са сричкотворни.

> При учленяването им
преобладава шум.
> Те са несричкотворни.

Класификация:
> според ширината на
прохода в устната кухина широки (а, о, е) и тесни
(ъ, у, м);
> според мястото на образуването им в устната кухина
- предни (и, е), средни (а,
ъ) и задни (о, у);
> според участието на
устните при образуването
им - устнени (лабиални)
о, у; неустнени (нелабиални) а, е, и, ъ.

Класификация;
> звучни - б, б*; в, е’; г, г*;
д, д’; ж; дж; з, з*; дз, дз’;
> беззвучни -п, п’; ф, ф’; /с,
к’; т, т’; ц, ц’; ш; ч; с,
с*; х, х*;
> сонорни съгласни - л, м.
р, н, й. (Освен шум съдържат значителен дял тон,
затова не могат да бъдат
беззвучни);
> твърди - б, в, г, д, ж, дж.
з, дз, к, л, м, н, п, р, с, т,
ф, х, ц, ч, ш;
> меки -б*, в’, г‘, д*. з‘, дз*,
к‘. л’, м*, н*. п*, р*. с’, т’,
ф*. х*, ц*. й.

ВНИМАНИЕ!
Ь - НЕ Е ФОНЕМА! Означава мекост на предходна съгласна, т. е. определена фонетична позиция.
За съчетанието на мека съгласна ь и гласна о няма отделна буква. Използва се съчетанието от малък ер /ь/ + о = ъо:
Кольо, гьон, гьол, вольа, льато, благодарьъ и т. н.

За съчетанието йо няма определена буква: йод, Йордан

В течение на векове нашият език се е освободил от двете носовки - гласни, които са имали носов призвук:
[А] - думата зъб се е произнасяла [зонб];
[А] - думата пет се е произнасяла [пентъ].

Изчезнала, е и ятовата гласна, която е звучала като широко е
(близо до а). В съвременния книжовен език има редуване на л и е.

Буквите ю, я, щ не означават отделни гласни, а съчетания от:
Й + У-Ю
ютия [йутийа]

Й+ А
Я
ябълка [йабълка]

Ь + У*Ю
тютюн [тьутьун]

й+ъ->я
пея [пейъ]
Ь + А ->Я
бял [бьал]

ь+ъ ->я
моля [мольъ]

Ш + Т-1Ц
пещта [пештта]
нощ [ношт]
свещ [свешт]

ЗАДАЧА № 1
Запишете звуковия състав на думите.
Пример.* юни [йуни]

любов
лястовица
вяра
свят
поляна
тютюнджии
прясна
вяла
ягода
ябълка

каюта
ясен
боя
броя
люпя
люляци
проявление
коляно
люпилня
плява

ПРОМЕНИ ПРИ СЪГЛАСНИТЕ ЗВУКОВЕ В ГОВОРНАТА ВЕРИГА

В говорната верига настъпват някои съществени промени:

Обеззвучаване на
звучни съгласни

Уподобяваме на
звучни и беззвучни
съгласни
(асимилация)

В края на думата
звучните съгласни
се произнасят като
съответните им
беззвучни съгласни.
За да проверим кой
вариант е правилен,
необходимо е да
разгледаме други
форми на думата.

При два и повече
1. Когато две
съседни съгласни
съгласни - звучна
звукове в говорната
и беззвучна, са в
верига обикновено
съседство, задната
влияе на предната и изпадат някои от
така двете се уподо- тях. Най-често това
става в средата и в
бяват, т.е. изравнякрая на думите.
ват се по звучност.

Изпадане на
съгласни звукове

Изговаряме:
молиф
Проверка: моливи
Пишем: молив

Изговаряме: снопски Изговаряме: шес
Проверка: шестия
Проверка: сноби
Пишем: шест
Пишем: снобски

Изговаряме: гратс- Изговаряме: кос
Проверка: костен
Изговаряме: зоф
ка
Пишем: кост
Проверка: зовем
Проверка: градове
Пишем: градска
Пишем: зов
Изговаряме: храс
2. Ако две съгласни Проверка: храсти
Изговаряме:
остроф
Пишем: храст
- беззвучна и
Проверка: острови звучна са в съседстИзговаряме: весник
во, задната също
Пишем: остров
влияе на предната и Проверка: в речниИзговаряме:
ка
така двете се
изравняват по
Пишем: вестник
подвих
Проверка: подви- звучност.
гът
Изговаряме: тос
Пишем: подвиг
Изговаряме: зграда Проверка: тостове
Проверка: в речника Пишем: тост
Пишем: сграда
Изговаряме: ръш
Изговаряме: нош
Проверка: ръжен
Проверка: нощен
Изговаряме: згода
Пишем: ръж
Проверка: в речника Пишем: нощ
Пишем: сгода
Изговаряме: мъш
Изговаряме: вее
Проверка: мъже
Проверка: вестоноИзговаряме:
Пишем: мъж
сец
женидба
Проверка: в речни- Пишем: вест
ка
Пишем: женитба

Промяна на задноезични
съгласни пред предни гласни
(първа палатализация)

Промяна па задноезични
съгласни пред предни гласни
(втора палатализация)

Когато задноезичните съгласни Г, К, X се намират пред
предните гласни Е и И, те се
променят (палатализират)
така:

Когато задноезичните съгласни Г, К, X се намират пред
предните гласните Е и И, те се
променят (палатализират)
така:

К поеминава в Ч:
крака - краче; изплака изплаче; сека - сече; порок порочен; сок - сочен.

К преминава в П:
учебник - учебници; урок уроци; рак - раци; паяк паяци.

Г преминава в Ж:
Ког - Боже; мога - може;
влог - вложен; залог - заложен.

Г преминава в. 3:
пролог - пролози; носорог носорози; филолог - филолози.

X преминава в Ш:
смях - смешен; грях - грешен; прах - прашен; сух сушен; прах - прашен.

X поеминава в С:
влах - власи; стомах стомаси; сиромах - сиромаси.

ВНИМАНИЕ!
В съвременния български кножовен език при глаголи от
I и II спр. крайната коренова гласна [к] се запазва във формите
1 л. ед. ч. и 3 л. ми. ч. в сегашно време, а в останалите лица и
числа се променя в [ч].
ед. ч.
мн. ч.
мн. ч.
ед. ч.
1 л. печем
1 л. пека
1 л. облека
1 л. облечем
2 л. печете
2 л. облечеш
2 л. облечете
2 л. печеш
3 л. пекат
3 л. облекат
3 л. пече
3 л. облече

ПОТЪМНЯВАНЕ НА ГЛАСНИ ИЗВЪН УДАРЕНИЕ
(РЕДУКЦИЯ)
Съществена роля за произношението на гласните в българския език играе ударението. Ако гласните са под ударение, те се
произнасят ясно и чисто. Когато не са под ударение, широките
гласни потъмняват, произношението им е неясно и се доближава
до съответните тесни гласни: а -* ъ, о -*у, е и. Тази промяна на
неударените гласни в граматиките се нарича потъмняване или
редукция.

За пълна редукция говорим, когато всяко неударено а се
изговаря като », о като у, е като и. Това фонетично явление е
най-силно изразено в източните диалекти. Книжовният ни език
се стреми към непълна редукция, тъй като неударените а, ъ, о,
у често звучат толкова близко, че практически не се различават. Неудареното е се доближава до неударено и само в определени позиции: честито [чиститу].

Редукцията създава трудности най-вече при писане.
ВНИМАНИЕ!
Редукцията на гласни поначало е допустима в изговора, но
в никакъв случай при писане. Редукционните правописни грешки се смятат за особено груби (баща - бъща; вода - вуда; ръка
- рака (престараване); петел - пител).
Когато широката гласна е под ударение, няма опасност да се
допуснат грешки. Колкото по-далеч от ударената гласна има друга гласна в думата, толкова тя е по-редуцирана: барабан [бъръбан].
Колебанието идва, когато, ръководейки се от изговора, се питаме как да напишем дадена дума, например думата какво -са
или ъ. В тези случаи правим проверка чрез сродни думи или фор-

ми, в които съмнителната гласна е под ударение:
баща - бащин, ръка - ръчен, въплътен - плът и т. н.
Има обаче думи, при които не можем да направим проверка,
защото въпросната неударена гласна никога не попада под ударение. Тогава думата трябва да се потърси в Правописен речник на
съвременния български книжовен език, БАН, 1983, и да се запомни правописът й.

Дублетни форми при редукция

Необходимо е да се знае, че е приет двояк правопис на някои
думи:
копа - купа; мерудия - меродия; обеца - обица; чемшир чимшир; реторика - риторика, повествовател - повествувател.
Доскоро се допускаха дублети и прш
обръщение - обращение (формата обращение присъства само
в сложната дума кръвообращение); кабарче - кабърче; мъниста
- маниста; магнетофон - магнитофон.

ВНИМАНИЕ!
Трябва да се прави разлика между глаголи като:
приписвам (приписвам заслуга) - преписвам (преписвам
текст);
указвам (указвам посока) - оказвам (оказвам помощ);
привързвам (привързвам се към някого) - превързвам (превързвам рана)..

ЗАДАЧА-Ш
Посочете правилните варианти на думите:
пъстърва!пастърва; теоретичен!теоритичен; лъкатуша(лакатуша; чувал!човал; комин!кумин; копувач!куповач!купувач;
рикошет!рекошет; умия!омия; ошия!ушия; тълковател!тълкувател; омълчавам]умълчавам; оплача!уплача; овехна!увехна;
окрия!укрия; окрасявам!украсявам; огледам!угледам; овия!увия;
ослушам!услушам; охапя!ухапя; ожуля!ужуля; осмивам!усмивам.

ПРОМЕНЛИВО Я
(ЯКАНЕ И ЕКАНЕ В БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК)
В старобългарския език е съществувала ятова гласна, която се
е произнасяла като много широко Е, почти А. Отбелязвала се е с
буквата *В (Е двойно) в думите, които се изговарят в едни форми с
Я, а в други форми или сродни думи с Е. С отечественофронтовския правопис от 1945 г. това правописно правило е отменено. На
мястото на ятовата гласна се поставя Я или Е в зависимост от
изговора.

В съвременния български книжовен език се появява ту Я,
ту Е. В граматиките тази промяна обикновено се нарича преглас на ятова гласна. Такова е положението в североизточните говори.
В западните говори на мястото на старобългарската ятова
гласна се появява само Е (бело - бели), а в някои югоизточни
говори - само Я (голяма - голяма).
В последно време се наблюдава процес на генерализация на
ятовите форми в резултат на престараване (хиперкоректност).
Става въпрос за случаите, когато всички форми са якави. Носителите на езика от Западна България под влияние на своя диалект
произнасят Е вместо Я на мястото на ятовата гласна. Когато влязат в досег с книжовноезиковата норма (чрез масмедиите или по19

падайки в столицата), те възприемат якавите форми като по-престижни и започват да ги употребяват повсеместно там, където трябва да се изговаря и пише Е - бяли (вместо бели), овладяли (вместо овладели), голяма (вместо големи), лятни (вместо летни),
прясни (вместо пресни) и т.н.

ПРАВИЛО ЗА ПРОМЕНЛИВО Я В КНИЖОВНИЯ ЕЗИК
Правилото за изговор на променливо Я е първото установено
в нашия книжовен език правоговорно правило. Ятовият преглас е
исторически звуков закон, който действа автоматично при съответни фонетични условия.
За да се появи Я на мястото на старата ятова гласна, са необходими две условия, които да бъдат изпълнени заедно:

1. Върху старата ятова гласна
да пада ударението:
бяла
вяра
голяма
лятна

2. Старата ятова гласна да се
намира пред твърда сричка.

Сричката е твърда, когато
съдържа средна или задна
гласна - а, ъ, о, у.
Сричката е мека, когато
съдържа предна гласна - е, и,
както и ж, ч, ш.

Едносрични думи се произнасят и пишат с Я - блян, сняг,
ляв, сляп и т. н.

ИЗКЛЮМЕНИЯ;

1. Произнася се и се пише Е вместо Я в думи, дошли в книжовния език от западните говори или от руски език - човек, век,
съсед, дело, употреба и др.
2. Произнася се и се пише Е вместо Я, когато след старата ятова
гласна се е намирал звук ж, ч, ш - снежна, нежна, пречка,
клечка, смешка, грешка.
20

3. Произнася се и се пише Я вместо Е при глаголи от I и II спрежение, мин. се. и мин. несв. вр. в 1 и 2 л. мн. ч. - търпяхме.

ВНИМАНИЕ!
Освен променливо Я има и непроменливо Я, което е съществувало и в старобългарския език като йотувано А, т. е.
ЙА » М.
Както личи от наименованието му, непроменливото Я остава неизменно във всички позиции - поляна, ям - ядеш, яздя.
В североизточните говори това непроменливо Я се е сляло
с променливото Я и се прегласява в Е в едни и същи фонетични позиции с него - тоЯга - тоЕжка, тоЕги; полЯна - полЕни. Това са груби правоговорни грешки.

Как можем да определим дали в дадена дума има променливо Я?
Не е необходимо да знаем етимологията на думата, за да определим дали дадено Я е променливо или непроменливо. Трябва
само да проверим дали гласната Я се променя или не в останалите форми на думата и в сродни думи:
сеян - сеяни, сея, сеяно, сеятел; поляна - полянка, поляни,
полянката (гласната Я остава непроменена в различните форми
на думата, т. е. можем да говорим за непроменливо Я (Ш);
крясък - кряскам, крещи, кресна, крещеше, кряскане; свят светове, световен; сняг - снегове, снежен, Снежанка, снегорин;
вятър - ветрове, ветрени (гласната Я се променя в различните
форми на думата, следователно можем да говорим за променлипоЯ).

ВНИМАНИЕ!
В книжовния ни език има и думи (заемки от руски, черковнославянски или неологизми), в които старата ятова гласна се
е превърнала в Е във всички позиции: век,векът, два века,
вековен; дело, дела, деловодител; човек, човешки, човеколюбив; просвета, просветен, просветни; столетна, столетни,
столетница и пр.

Ятовото правописно правило би могло да се изрази така:
1. Пише се Я там, където в книжовния език се изговаря Я.
2. Пише се Е там, където в книжовния език се произнася Е.
Но за да го спазваме, трябва да усвоим книжовния правоговор.

ЗАДАЧА № 3

В кои от изброените думи откривате променливо л?
клета, поляна, вярност, отмяна, Снежанка, ясла, ядеш,
мляко, бряг, вятър, равномерно, неимоверно, дядо, ям, спявка.
Кой е верният вариант в двойките думи?
брашнен / брашнян; платнен / платнян; чешмена / чешмяна; кадифена / кадифяна; басмена / басмяна; лаене / лаяне; вървяла / вървели; пяли / пели; голямия / големия; видяла / видели;
овладяна / овладени; бясен / бесен; дядо / дедо; сляпи { слепи;
тясна / тесна; изрезах / изрязах.

ВНИМАНИЕ!
Екавският говор се допуска от книжовната норма по съображения за художественост, по-специално в лириката.

В утрото на светла ера, с факела на нова вера...
(Христо Смирненски)
И самодиви в бяла премела,
чудни, прекрасни, песен поемнат...
трета го в уста целуне бърже, и той я гледа - мила заемела!
(Христо Ботев)

Думи и форми, в които се пише и изговаря Я
В окончанието на минало несвършено време, I и II спр.,
когато ударението е в краесловието, както и в съответните причастия: четях, четяхме, четяхте, четяха, предя, четял, -а,
-о, (но четели!).

В окончанието на минало свършено време на някои глаголи от I и II спр., когато ударението пада в края, както в съответните причастия: живях, живя, живяхме, живяхте, живяха, живял.

В1. и 2. л. мн. ч. на минало свършено и минало несвършено време се произнася Я, въпреки че променливото Я стои
пред мека сричка: четяхме, четяхте, живяхме, живяхте.
В началото на думата не се среща променливо Я: яздя,
ягода, ябълка.
ЗАДАЧАЖ4

Посочете в двойките думи верния вариант:
бляска ! блеска; брягове / брегове; бесна / бясна; врякна f
врекла; врескам / вряскам; вресна / врясна; ряпи / репи; досто23

вярна I достоверна; задрямвам / задремвам; надясно / надесно;
деветка / девятка; десетка / десятка; невяста / невеста; обяд
/ обед; сянки / сенки; рязна j резна.
Напоследък в езика на масмедиите срещаме неправилна употреба на думи с променливо Я. Причините се крият в стремежа на
автора да предаде колорит на изказването, да осмее или иронизира дадена личност. Когато срещаме в писмената публицистична
реч прояви на екавизъм (дори и в думи с непроменливо Я), можем да говорим за специфична употреба на тези думи, свързана
със стилистичните им функции в текста.
„Политиците сал чакат некой колега от държавните елмедии да се изжалва».“ (в. „Континент“, бр. 278, 27.11.1995, с. 6)

„Некоя си сервитьорка със звучното италианско име Наталия е изстискала от болния си мозък въпиюща глупост.“
(в. „Стандарт“, бр. 1155, 30.11.1995, с. 24)

„Ако можеха да говорят, самият Йовков и неговите герои
сигурно биха рекли некой нещица в едно жури в Добрич“
(в. „Стандарт“, бр. 1151, 26.11.1995, с. 31)
„Щото обидно е некак читателят да се захласва по изящните притчи на Радичков, а изведнъж - хоп: Хайтов“ (в. „Стандарт“, бр. 1151, 26.11.1995, с. 31)

„Ялш, ако бех там - коси се чичото на законника, какво
щеше да стане?!“ (в. „Нощен труд“, 1995)
„Значи некъде към 38 долара мизерстваме.»“ (в. „Стандарт“, бр. 1162, 07.12.1995, с. 20)

,И Министерството на културата се прави на рефер и вади
по некой картон.“ (в. „Стандарт“, бр. 40,15.10.1995)

ПРЕМЯТАНЕ НА ЗВУКОВЕ. ГРУПИ ЪР/РЪ И ЪЛ/ЛЪ
(МЕТАТЕЗА)
В старобългарския език е имало сричкотворни Р и Л, т. е. съгласни звукове със силно завишена звучност, които са образували
срички, т.е. изпълнявали са функциите на гласни, тъй като при тях
е преобладавал тон.
Тези сричкотворни съгласни се срещат в някои съвременни
славянски езици. В едносричните думи врх, влк (сърбохърватски
език, чешки език) ролята на сричкообразуващ елемент изпълняват рил. Срещаме ги и в отделни български диалекти. Сричкотворните р и л са съставени от съгласков елемент (самата съгласна) и един еров призвук (елемент от гласна). В развоя на българския език тези два елемента са се обособили и отделили един от
друг.
Изговорът на групите ър(ръ и ъл[лъ е своеобразна и оригинална изговорна особеност на книжовния български език спрямо
диалектите и другите славянски езици. В различни форми на една
и съща дума или в различни думи, образувани от един и същ корен, гласната Ъ в съседство със съгласните Ри Л може да стои ту
пред Р или Л, ту след тях в зависимост от фонетичните'условия.
Това премятане на звукове наричаме МЕТАТЕЗА.
ВНИМАНИЕ!
Гласната Ъ променя позициите си спрямо съгласните Р и
Л поради стремеж към по-лесен изговор. Известно е, че ези, кът ни избягва струпването на съгласни, особено в краесловието.

Мстатезата улеснява произносимостта, създава благозвучност,
като се избягват съчетания със съгласни, които се произнасят трудно: кръв1кървав; гръд[гърди; скръб}скърбя; глъч/гълча; мълча!
млъквам.
За да се усвои добре правилният изговор на съчетанията „ръ/
ър“ и плъ!ъл“ трябва да се разграничат случаите в едносричните

думи и в крайните срички на многосричните безсуфиксни думи,
където не може да се изведе фонетично или позиционно обусловено правило.
В едносричните думи, които завършват на една съгласна,
мястото на гласната Ъ спрямо Р и Л е трудно да се определи в
зависимост от обкръжението, тъй като се срещат и двете възможности с РЪ и ЛЪ и ЪР и ЪЛ.
В едносрични думи, които завършват на съгласна, гласната Ъ се премята пред Р и Л, за да не се струпат в самия край на
думата две съгласни - гръм се изговаря по-лесно от гърм.

Иждюиша:
> В голям брой едносрични съществителни в книжовния ни език
са възприети форми с непреметната група, напр. вълк, смърт,
сърп, търгидр.
> В много източни български говори срещаме формите влък,
смрът и др., т. е. във всички едносрични думи и в края на
всички думи въобще е настъпило премятането. В тези диалекти се казва винаги жлът, сръп и др.
> В малък брой думи, които завършват на две шумови съгласни,
позицията на гласната Ъ се запазва без промяна след Р и Л във
всички случаи:
пръст!пръсти!напръстник;
тлъст/тлъсто/тлъстина;
кръст!кръстник!кръстовище.

В многосричните думи мястото на гласната Ъ се определя от броя на съгласните, които следват след съчетанието:
> пред една съгласна се изговаря ЪР и ЪЛ;
> пред две и повече съгласни - РЪ и ЛЪ;
зърно/зрънце; кълвач/клъвна; кръв/кървав; дълбок/вдлъбнат; пълен/плънка; дългове/длъжник; вържа/връзка; дърво/дръвник.
26

Посоченото правило осигурява правилния изговор на много
думи и форми:
а) при образуване на форми за мн.ч. или определени Форми
връх - върхът - върхове;
гръб - гърбът - гърбове;
гръм - гърмът - гърмове - гръмовен и др.;
б) при образуване на форми за мн. ч. на същ, имена от ж. р.
връв - връвта, но върви;
кръв - кръвта, но кърви;
скръб - скръбта, но скърби;
в) при образуване на определени форми за женски, среден род
и множествено число на някои прилагателни
бърз - бръз; гръб - двугърба - двугърбия; връх- островръх островърха - островръхият - островърхи; пръв - първият първи - първа;
г) при глаголите премятането се открива при образуване на
съкратена форма за повелително наклонение
държа - дръж - дръжте.
Дублетни форми са установени само в следните случаи:
бръз)бърз; кърт)крът; щърбла!щръбла; гръмове/гърмове;
трънен!търнен.
Вмятане (епентеза)
Когато има трудности при
изговора на две съседни съгласни (обикновено в края на
чужди думи), се появяват
гласните Ъ и Е:
компютр - компютър
министр - министър
бинокл - бинокъл
театр - театър
спектакл - спектакъл

Изпадане (елизия)
Когато няма трудности при изговора на две съседни съгласни
(шумови и сонорни) в края на
производни форми на същите
думи, гласните Ъ и Е изчезват:
компютър - компютри
министър - министри
бинокъл - бинокли
театър - театри
спектакъл - спектакли

ЗАДАЧА.№.5

Посочете във всяка двойка думи вярно написаната:
връх/върх; връв/върв; гърд/гръд; гръм/гърм; пръв/първ; пръч/
пърч; връзвам/вързвам; скръбен/скърбен; превръзвам/превързвам;
повръхност/повърхност; трънен/търнен.
ЗАДАЧАЖ6
Посочете верния вариант, като потърсите други форми, за да
проверите правописа на дадените думи.*

бистър/бистар;
съблякъл/съблякал;
бодър/бодар;
пристигнал/пристигнъл;
плосък/плосак;
светъл/светал;
никакъв/никакав;
рекъл/рекал;
избухнъл/избухнал;
излязъл/излязал;
отишъл/отишал..

храбър/храбар;
топъл/топал;
влязъл/ влязал;
ловък/ловак;
мокър/мокар;
хитър/хитар;
дълъг/дълаг;
дошъл/ дошал;
казъл/казал;
заминъл/заминал;
ревнъл/ревнал;

ЙОТАЦИЯ
(Вмятане на [Й] между гласни)

Съгласният мек звук [й] има една-единствена позиционна ограниченост - да има гласен звук пред или след себе си (или от
двете страни). Звукът (й) не може да стои след съгласна, макар и
да следва гласна.
При струпване на гласни, за да улесним тяхното произнасяне,
вмъкваме между тях звука [й]. Това фонетично явление наричаме
йотация:

сияние [сийание]
която [койато]

ирония [иронийа]
бактерия [бактерийа]

Съществителните имена от м.р., които в ед. число завършват
на -й, образуват форма за мн. число с -и:

герой - герои;
случай - случаи.
Съществителните имена от ж.р., които в ед. число завършват
на -ия или -ая, образуват мн. число с -ии или -ай:
колекция - колекции;

редакция - редакции;

рая - раи.

ТЕСТ № 1

1. Фонетиката е наука за:
а) формите на думите;
б) звуковия строеж на езика;
в) думите като части на речта;
г) лексикалното значение на думата.
2. Българският книжовен език съдържа:
а) 31 букви, с които се означават 40 гласни и съгласни фонеми;
б) 28 букви, с които се означават 45 гласни и съгласни фонеми;
в) 30 букви, с които се означават 45 гласни и съгласни фонеми;
г) 32 букви, с които се означават 40 гласни и съгласни фонеми.

3. В кой ред една от буквите не означава звук, а мекост на
съгласна пред буквата о?
а) о, а, в;
б) г, ь, л;
в) й, ю, з;
г) а, ц, ч.
4. Неправилно написаната дума е:
а) Пейо;
б) Петьо;
в) Кольо;
г) Тотйо.
5. Най-малките единици на езика са:
а) фонемите;
б) думите;
в) сричките;
г) морфемите.
6. Коя дума съдържа пет съгласни звука?
а) синята;
б) свещта;
в) света;
г) самотата.

7. Коя дума съдържа три сонорни съгласни?
а) време;
б) слънце;
в) коляно;
г) върлина.

8. В кой ред има само гласни фонеми?
а) ю, е, й;
б) й, е, а;
в) о, й, а;
г) е, и, у.
9. Коя дума е написана правилно?
а) скулптор;
б) склуптор;
в) скулптората;
г) склуптора.

10. В коя дума е допусната правописна грешка?
а) именно;
б) коренно;
в) искренно;
г) конници.
11. В българския език гласните се редуцират, когато са:
а) извън ударение;
б) в сложни думи;
в) в едносрични думи;
г) под ударение.
12. Неправилно написаната дума е:
а) въодушевление;
б) въодушевлявам;
в) въодушевен;
г) въодушевяване.
IE

13. Неправилно написаната дума е
а) зграда;
б) здание;
в) сгода;
г) сдавам.
14. В кой ред буквата ю означава съчетание от й и у?
а) люляк, кюфте, люспа;
б) ютия, юфка, юнак;
в) пюре, кюфте, лютив;
г) гювеч, любима, дюшек.
15. В коя от думите няма правописна грешка?
а) немърлив;
б) детектив;
в) пъстьрма;
г) пастьрва.
16. В кой ред буквата д има стойност [mJ?
а) подлог, подлез;
б) одеяло, одраскам;
в) подпис, подпомагам;
г) одушевен, душ.
17. Неправилно написаната дума е:
а) еманация;
б) емблема;
в) йерархия;
г) фотиойл.

18. Правилно написаната дума е:
а) осмея;
б) осмихвам се;
в) осмивка;
г) усмян.
32

19. Неправилно написаната дума е:
а) пластилин;
б) юристконсулт,
в) оверлог;
г) издръжлив.

20. Неправилно написаната дума е:
а) натискам;
б) подтискам;
в) поддържам;
г) поддавам.

МОРФОЛОГИЯ

ЩО Е МОРФОЛОГИЯ?
Думата морфология произлиза от гръцки - morphe 'форма ’ и
logos 'наука'.
Морфологията е наука за:
> строежа на думите;
> думите като части на речта;
> формите на думите и свързаните с тях граматически значения.

МОРФЕМА

Морфемата е най-малката смислоразличителна единица, т. е.
има определено значение.

ВНИМАНИЕ!
t
Трябва да се прави разлика между сричка и морфема! Сричката е произносителна, а не смислоразличителна, значеща еди; ница. Тя задължително съдържа поне един гласен звук (вокал),
докато морфемата може да не съдържа такъв.
Видове морфеми

1.
>
>
>
>
>

Според мястото и значението:
корен;
представка;
наставка;
окончание;
определителен член.
34

ПОДВОДНИЦА

под
предеш.

вод
корен

ШШ

наставка оконч.

IA
опр. чл.

Представките, корените и наставките образуват основата на
думата.
Когато думата съдържа повече от един корен, я наричаме сложна дума. Корените в сложните думи могат да бъдат свързани със
съединителна гласна, най-често о или е.

ВОДОПАДИТЕ- ВОД

Q
ШД
корен съед. гл. корен

И .31
оконч.

опр. чл.

2. Според това дали чрез тях се образуват нови думи или форми
на една и съща догма:
> словообразуващи (представки и наставки)
водна, подводница, наводнена;
> формообразуващи (окончание и определителен член) -* земя,
земи, земята, земите.

ЧАСТИ НА РЕЧТА
Частитенаречта се делят на:

Изменяеми - менят се по
форма:
съществително име, прилагателно име, глагол, местоимение и числително име.

Неизменяеми - имат само
една форма:
наречие, съюз, предлог,
частица и междуметие.

Самостойни - могат да бъдат
самостоятелни части на
изречението:
съществително име, прилагателно име, глагол, местоимение, числително име,
наречие.

Несамостоини - не могат да
бъдат самостоятелни части на
изречението:
съюз, предлог, частица.

Думите се разпределят в десет части на речта според своите граматически признаци: съществително име, прилагателно име, глагол, местоимение, числително име, наречие, съюз, предлог, частица, междуметие.

СЪЩЕСТВИТЕЛНО ИМЕ

Съществителното име е част на речта, с която се назовава предмет (нарицателно съществително) или индивидуално име на
конкретен обект (собствено съществително). Съществителното
име притежава постоянен род (мъжки, женски или среден) и се
мени по число. Членува се.

ВНИМАНИЕ!
• Съществителното име се разпознава, ако пред него може
да се постави някое от числителните имена - един, една, едно,
едни.

Талантът има по-скоро природата на страстите и ако не
е обуздан от някаква дисциплина, неизбежно изпепелява оногова, у когото гори. (А. Далчев)
(един талант, една природа, едни страсти, една дисциплина).
Ана ми показва за всеки случай коридорчето към черния
вход и стълбището, отдето трябва да се измъкна. (Б. Райков)
ВНИМАНИЕ!
; Само съществителните нарицателни имена от м. р. ед. ч.,
i- които завършват на съгласен звук и се намират след числително бройно или наречия за количество (колко, толкова, няколко), имат освен обикновената форма за множествено чис> ло и друга, по-особена форма - бройна, с окончание -а или -я.
След няколко часа на мястото не се виждаше вече нищо.
(Ем. Станев)
36

И аз диване, току й мъкна в петък кошницата от пазар; а
пред изборите взех, че пъхнах и три снопа бюлетини в кошницата. (Ал. Константинов)
ВНИМАНИЕ!
;
Съществителните имена за лица не притежават бройна
форма.

До мен сядат двама приятели, но те, като за проклетия,
не пушат. (Ал. Константинов)
А не: До мен сядат двама приятеля, но те, като за проклетия, не пушат.

ПРИЛАГАТЕЛНО ИМЕ

Прилагателното име е част на речта, която пояснява, стеснява
или уточнява значението на съществителното име. Променя се по
род и число. Членува се.
Под ниските стрехи на вехтарниците плъзват сенки, старите евреи възкръсват с побелели бради и с жабешки очи в
тесните врати на дюкянчетата си. (Св. Минков)
Къщата е стара двуетажна сграда с пожълтяла от дъждовете мраморна фасада. (Б. Райнов)

Видове прилагателни

>
>
>
>
>

1. Качествени прилагателни
Качествените прилагателни означават:
форма - продълговат, кръгъл, правоъгълен, овален;
размер - нисък, висок, дебел, тънък, малък, голям;
цвят - син, червен, жълт, бял, зелен, черен, сив;
вкус - лютив, горчив, тръпчив, сладък, солен;
качества (физически и духовни) - духовен, умен, очарователен, привлекателен.

Степенуване на качествени прилагателни имена
Качеството, което прилагателното изразява, може да бъде застъпено в по-голяма или по-малка степен. Това се означава с форми за степени, които са:

положителна: хубав; хубава; хубаво; хубави;
сравнителна: по-хубав; по-хубава; по-хубаво; по-хубави;

превъзходна: най-хубав; най-хубава; най-хубаво;
най-хубави.
А пред очите на младата жена се мяркат по-приятни картини, по-мили образи, по-чисти възпоминания, по-щастливи
времена-(Л. Каравелов)

2. Относителни прилагателни

хКоето_е_свърЗДНО.£
> веществен произход - памучен (плат), метален (полилей),
златен (пръстен), сребърен (ланец);
> предназначение- перилен (препарат), кафеена (чаша), чаен
(сервиз), зъбна (паста);
> местен произход - българско (гражданство); градски (път),
пловдивски (окръг), великотърновска (управа);
> принадлежност - фамилна (ценност), семеен (портрет), бащин (дом).

Относителните прилагателни не се степенуват.
Изключения:
Само със стилистична цел някои от тях могат да се степенуват:
no-земни, най-българското, най-железен и т.н.

ГЛАГОЛ

Глаголът е част на речта, която назовава действия или състояния, свързани с лице или предмет. Притежава граматически категории, характерни само за него: вид, залог и наклонение. Изменя се по лице, число и време.
Небивала суша изгаряше земята. Напеченият от слънцето
град потъна в прах и миризми. (Ем. Станев)

Време на глагола
Времето на глагола е граматическа категория, която показва
кога се извършва глаголното действие, ориентирано към момента на говоренето.

>
>
>
>
>
>
>
>
>

Глаголитевремена в българския

са девет на брой;

сегашно време
минало несвършено време
минало свършено време
бъдеще време
бъдеще време в миналото
минало неопределено време
минало предварително време
бъдеще предварително време
бъдеще предварително време
в миналото

седя
седях
седнах
ще седна
щях да седна
седнал съм
бях седнал
ще съм седнал
щях да съм
седнал

1. Сегашно време - означава действие, съвременно на сегашния
момент, т. е. действие, което се извършва в момента на говоренето.
На масата пред кърсердарина са сложени две кърпи: бяла
и червена, (t^l. Йовков)
И жена нали е -гледа се в огледалото, пише веждите си и
се смее. (Й. Йовков)

Сегашно време е просто по форма. Образува се от глаголната
основа с помощта на окончания за лице и число.
Основата му завършва на гласна, според която делим глаголите в българския език на три спрежения. Формата на глагола в
3 л. ед. ч. завършва на основна гласна, според която определяме
спрежението:
Ако глаголната форма завършва на -е, глаголът е от1 спрежение (живее, смее, пилее).
Ако глаголната форма завършва на
жение (свети, лети, говори).

глаголът е от II спре-

Ако глаголната форма завършва на -д, -я, глаголът е от
III спрежение (рисува, обмисля, отива).

ВНИМАНИЕ!
Спомагателният глагол съм има самостоятелно спрежение:
ед. ч.
мн. ч.
1. л. съм
1.л. сме
2. л. си
2. л. сте
3. л. е
3. л. са

Рюнмания м.£сгашно.дмм_с;
лице и число

I спр.

II спр.

III спр.

1. л. ед. ч.
2. л. ед. ч.
3. л. ед. ч.

•а, -л
•ш

-я, -а
-ш

•м
•ш

1. л. мн. ч.
2. л. мн. ч.
3. л. мн. ч.

-м
-те
-ат, -ят

-ж
•те
•ят, -ат

•ме
•те
•т

2. Минало несвършено време - означава действие, което се извършва едновременно с някакво минало действие и не показва отношение на действието към сегашния момент.
Навалицата наближаваше. Висок един човек стърчеше над
главите на всички и носеше нещо на гърба си, преметнато
напреки-. (Й. Йовков)

Окончанияза минало несвършено време:

ед.
1. Л.
2. л.
3. л.

мн. ч.
•хме
1. л.
-хте
2. л.
•ха
3. л.

ч.
-х
-ше
-ше

3. Минало свършено време - означава действие, което е приключило и е изчерпано преди момента на говоренето.
Като змия изсъска гъстоплетеният камшик в ръката на
Индже, белият му кон хвръкна под него. (Й. Йовков)
Окончания заминаласвършено време

ед. ч.
1.л.
-х
2. л.
3. л.

МН. ч.

1. л.
2. л.
3. л.

-хие
-хте
~ха

4. Бъдеше време - означава действие, което може или което трябва да се извърши след момента на говоренето.
Ще я видите, чедо, ще я видите... (Й. Йовков)
Ще я видиш, аз ти казвам, ще я видиш-, и ще оздравееш,
чедо, не бой се- (Й. Йовков)

Формите за бъдеше време се обвазуват с:
частицата ЩЕ + формите за сегашно време на глагола.
мн. ч.
сд. ч.
1. л. ще видим
1. л. ще видя
2. л. ще видите
2. л. ще видиш
3. л. ще видят
3. л. ще види

5. Бъдеще време в миналото - означава действие, което е минало спрямо сегашния момент, но е бъдещо спрямо друг минал
момент.
България - ето ни вече на българска земя и ако бях помалко уморен, сигурно щях да чувствувам нещо. (П. Яворов)
Формите за бъдеше време в миналото се образуват с:
минало несвършено време на глагола ЩА + частицата ДЛ
и глаголните форми за сегашно време на глагола.
ед. ч.
мн. ч.
1. л. щях да купя
1. л. щяхме да купим
2. л. щеше да купиш
2. л. щяхте да купите
3. л. щеше да купи
3. л. щяха да купят

6. Минало неопределено време - означава минало действие, което е извършено и завършено преди сегашния момент и чийто
резултат се проявява в момента на говоренето.
Че не съм македонец, а съм минал границата, и още - че съм
подал оставка като член на софийския върховен комитет, за
да ида в Македония - всичко това, разказвано от учителите с
наивни подробности, беше елемент за легенда. (П. Яворов)
После, тайнственият начин, по който бе дошла кошницата, събуди у него особено усещане, че се е откъснал от земята
на живите люде и се е пренесъл в някаква омагьосана действителност. (Св. Минков)
А между туй аз съм разпасал вече километрически пояс.
(П. Яворов)

Формитсзаминало неопределена време се образуват със:
спомагателния глагол СЪМ в сегашно време + минало
свършено деятелно причастие.
ед. ч.
мн. ч.
1. л. учил (-а) съм
1. л. учили сме
2. л. учил (-а) си
2. л. учили сте
3. л. учил (-а) е
3. л. учили са
7. Минало предварително време - означава действие, което е
минало по отношение на сегашния момент и е извършено преди
друг минал момент.
Слепотата и умствената му незлобливост бяха запазили
като с броня душата му от разочарованията на тъмните и
страни, които разочарования изпитваме ние, окотите... (Ив.
Вазов)
Чувството на страх беше непознато на Жицата, като изключим само оня случай, когато две улични хлапета го бяха
издебнали и бяха пъхнали във врата му жива жаба. (Св. Минков)
Формите за минало предварително време се образуват със:
спомагателния глагол СЪМ в минало несвършено време +
минало свършено деятелно причастие.
ед. ч.
мн. ч.
1. л. бях ходил
1. л. бяхме ходили
2. л. бе (беше) ходил
2. л. бяхте ходили
3. л. бе (беше) ходил
3. л. бяха ходили

8. Бъдеще предварително време - означава бъдещо действие,
което е минало спрямо друго бъдещо действие.
Когато ти си вземеш отпуска, аз вече ще съм ходил на море.

Формите за бъдеше предварително време се образуват със:
спомагателния глагол СЪМ в бъдеще време + минало свършено деятелно причастие.

мн. ч.
1. л. ще сме ходили
2. л. ще сте ходили
3. л. ще са ходили

ед. ч.
1. л. ще съм ходил
2. л. ще си ходил
3. л. ще е ходил

9. Бъдеще предварително време в миналото - означава действие, което е минало спрямо сегашния момент и минало спрямо минал момент, който е едновременно бъдещ спрямо друг
минал момент.
Щяхме да сме ходили в Гърция, ако не бяха визите.
Формите за бъдеше предварително време в миналото се
образувате:
минало несвършено време на глагола ЩА, частицата ДА,
спомагателния глагол СЪМ в сегашно време + минало свършено деятелно причастие.
мн. ч.
ед. ч.
1. л. щях да съм ходил
1. л. щяхме да сме ходили
2. л. щеше да си ходил
2. л. щяхте да сте ходили
щеше
да
е
ходил
3. л. щяха да са ходили
3. л.

Вид на глагола
Видът на глагола е граматическа категория, която изразява
начина, по който протича глаголното действие по отношение на
признака цялостност на действието.

Глаголи от несвършен вид представят действието като
развиващ се процес. То е
незавършено до момента
на говоренето: играя, лягам,
светя, пея, летя, крия.

Глаголи от свършен вид представят действието като
определено цяло. То е завършено до момента на говоренето: поиграя, заиграя, отиграя,
легна, полегна, залегна, светна,
изпея, попея, запея, разпея, полетя, излетя, отлетя, открия,
закрия, покрия, скрия.
44

Залог на глагола

Залогът е граматическа особеност на глагола, която показва
какво е отношението на подлога (вършителя на действието) към
действието в изречението. В зависимост от това различаваме деятелен залог (глаголното лице съвпада с вършителя на глаголното действие) и страдатслен залог (глаголното лице не съвпада с
вършителя на глаголното действие, а търпи действието).
Аз продадох книгите рано сутринта, (деятелен залог)
Книгите са продадени рано сутринта, (страдатслен залог)
Наклонение на глагола
Наклонението на глагола е категория, която показва отношението на говорещото лице към глаголното действие.
Видовевшодеши:

Изявително
Говорещото лице
е свидетел на
действието и го
представя като
нещо действително
случило се.

Тази тактика
излезе сполучлива.
(Ал. Константинов)
Мъжете излязоха
с бъклици, като
на сватба.
(Ел. Пелин)

Повелително
Говорещото лице
изразява желание
за извършване на
дадено действие
или заповед.

Момиче, мирувай! (Ел. Пелин)
Чукай, чукай,
Корчан!
(Ел. Пелин)
Събудете се!
Събудете се!
(Й. Радичков)

Условно
Говорещото лице
предполага, че
дадено действие
може да бъде извършено при определени условия.

За три дена само
да се възстанови
онази славна епоха,
аз бих им изтръгнал из дробовете
тези демонски
бележки, но... кой
знай! (Ал. Константинов)

Преизказии форми на глагола
Чрез преизкаЗните форми на глагола говорещото лице съобщава за извършено действие по думите на някой друг, т. е. говорещият не е свидетел на действието.
Веднъж Дъбакът съобщи, че от високите й криле дядоКорчан съгледал далече зад Витоша бяло облаче. (Ел. Пелин)
Преизказии форми имат всички глаголни времена в изявително наклонение. Те се образуват с минало свършено или несвършено деятелно причастие и спомагателният глагол съм. (ходил
съм; ходел съм)
;
j
;
|

ВНИМАНИЕ!
. Когато имаме преизказносг на глагола, спомагателният
глагол съм се изпуска в 3. л. ед. и мн. ч. Тази особеност на
преизказните форми ги отличава от формите за 3. л. ед. и мн.
*ч. на минало неопределено време в изявително наклонение.

Нелични форми на глагола
Причастия
Неличните форми на глагола се наричат причастия. Те съчетават особености на глаголи и на прилагателни, т. е. изразяват
време, променят се по род и число и се членуват.

Видове.причастия:

> Сегашно деятелно причастие е нелична изменяема глаголна
форма, която означава действие като признак на предмет, извършвано от самия предмет. Променя се по род и число и
може да се членува. Образува се само от основи на глаголи от
несвършен вид и наставките -ящ, -ащ, -ещ, -щ (в зависимост
от спрежението на глагола): пристигащ, летящ, живеещ,
искащ, можещ, смеещ се, тъгуващ, пеещ.
46

Късно след полунощ бях пак в Илъово, само че не погодих
махалата и излязох в друга, състояща се от 5-6 къщи. (П.
Яворов)

> Минало свършено деятелно причастие - нелична глаголна
форма, която представлява преход между глагол и прилагателно име. Мени се по род и число и може да се членува. Образува се от основата на минало свършено време, като окончанието за 1. л. ед. ч. -х се заменя с -л: спечелих - спечелил;
дойдох - дошъл; изработих - изработил; пях - пял.
Легнал край тлеещия огън в малката колиба, аз слушах
вълшебните приказки на пастирите.» (Ел. Пелин)
Не отседнал още коня дуралия
и заудря порти непознат делия. (П. Яворов)

> Минало несвършено деятелно причастие - нелична изменяема глаголна форма. Мени се по род и число и може да се членува. Образува се от основата на минало несвършено време,
като окончанието за 1. л. ед. ч. -х се заменя с -л:
рисувам - рисувал съм; живеех - живеел; пеех - пеел.
Покойната му баба, която му е разказвала тия събития,
говорила му, че вярва, че дължи оздравяването му не толкова
на небрежната молитва на сърдития калугер, колкото на добрината, която не можла, но искала от сърце да направи. (Ив.
Вазов)
> Минало страдатедно причастие - стара глаголна форма в българския език. В сравнение с останалите причастия тя е найблизка по значение и употреба до прилагателното име. Образува се от основата на минало свършено време, като окончанията за 1. л. ед. ч. -ах, -ях се заменят с -н: слушах - слушан,
гледах - гледан, изпях - изпян; ох, -их с -ен: четох - четен;
направих - направен; нах с -т: хванах - хванат, стегнах стегнат, светнах - светнат.
Той влязъл мълчешката в стаята на забитина, явил му, че
парите са намерени, и помолил го да пусне слугите му. (Л.
Каравелов)
47

ВНИМАНИЕ!
При употреба на учтива форма (Ви, Вие) миналото страдателно причастие е в единствено число и се съгласува с пола на
лицето, докато миналите свършени и несвършени деятелни
причастия са в множествено число.
Разбрах, че Вие също сте били болна.
Разбрах, че Вие сте били твърде уморен от дългото
пътуване.
Знаете ли, че сте поканен на нашия юбилеен концерт?

Деепричастие
Нелична форма на глагола, която означава второстепенно действие, протичащо паралелно с основното действие, изразено със
спретнат глагол.
- А бе кажи му да излезе за един час! - дума старецът и
тупа с тояжката си по двора, отивайки към стълбиците, що
водят на одърчето. (Ив. Вазов)
Основно изискване при употребата на деепричастие е вършителят на действията, изразени със спретнатия глагол и с деепричастието, да бъде един и същ.
И той сядаше под церовете, слушаше как долу шуми
Искърът, мислейки, че той пътува отдалеко и е видял много
по-големи работи, и се радваше. И времето минаваше. (Ив.
Вазов)
МЕСТОИМЕНИЕ

Местоимението е част на речта, която замества име или именно словосъчетание. Местоимението няма свое собствено значение. То носи граматическите значения на думите, които замества.
Полковникът се разгневи страшно. Той се гордееше с тия
дръвчета, които раждаха едри и вкусни плодове. (Ем. Станев)
Ето този капитал трябва да се изтъква днес преди всичко.
(Ат. Далчев)
48

Видове местоимения

> лични
именителен 1. л. аз
2. л. ти
падеж
3. л. той

ЖДи-И.
1. л. ние
2. л. вие
3. л. те

ед, ч
винителен I. л. мене; ме
2. л. тебе; те
падеж
3. л. него; го, нея; я, него; го

мн* ч.
1. л. нас; ни
2. л. вас; ви
3. л. тях; ги

ед. ч.
Ж...м.
1. л. на нас; ни
дателен 1. л. мене; на мене; ми
2. л. на вас; ви
падеж 2. л. тебе; на тебе; ти
3. л. на него; на нея; на него му; й 3. л. на тях; им

> възвратни лични

Винителен падеж

себе; се
себе си

Дателен падеж

себе; си
себе си
на себе си

> притежателни
ЧИСЛО

ед.ч.
(един
притежател)

форми

лице
1. л.
2. л.
3. л.

1. л.
(много 2. л.
прите- 3. л.
жатели)
МН.Ч.

м.р.

ж.р.

ср.р.

мнлс

мой
твой
негов
неин
негов
наши
ваши
техни

моя
твоя
негова
нейна
негова
наша
ваша
тяхна

мое
твое
негово
нейно
негово
наше
ваше
тяхно

мои
твои
негови
негови
негови
наши
ваши
техни

> възвратни притежателни
м. род
свой

Кратка (Норма:

ж. род
своя

ср. род
свое

мн. ч.
свои

ср. род
това
туй

мн. ч.
тези
тия

ср. род
онова
онуй

мн. ч.
онези
ония

си

> показателни

За близки липа и предмети
м. род
този
тоя

ж. род
тази
тая

За далечни лица и предмети
м. род
онзи
оная

ж. род
онази
оная

кратки
ми
та
му
й
му
ни
ви
им

За признаци
м. род
maoe
онакъв
инакъв
толкав

ж. род
такава
онакава
инаква
толкава

ср. род
такова
онакова
инакво
толкаво

мн. ч.
такива
онакива
инакви
толкави

ж. род
коя

ср. род
кое

МН. ч.
кои

ж. род
каква

ср. РОД
какво

мн. ч.
какви

ж. род
чия

ср. род
чие

МН.
чии

ж. род
която

ср. род
което

мн. ч.
които

ж. род
каквато

ср. род
каквото

МН. ч.
каквито

За количестрр.-толкова
> въпросителни

Залина и предмети
м. род
кой

За-признам
м. род
какъв
притежание

м. род
чий

За количество - колко

> относителни

За лица и предмети
м. род
който
За призови
м. род
какъвто

За притежание

м. род
чийто

ср. род
чисто

МН. ч.
чиито

ж. род
някоя

ср. род
някое

мн. ч.
някои

ж. род
някаква

ср. род
някакво

МН. ч.

някакви

ж. род
нечия

ср. род
нечие

мн. ч.
нечии

ж. род
чиято

> неопределителии

За липа и предмети
м. род
някой

Залржшаш
м. род
някакъв

За притежание
м. род
нечий

За количество - няколко <за липа - неколиина)
> отрицателни
За лица и.дрддм.€П«
м. род
никой

ж. род
никоя

ср. род
никое

ж. род
никаква

ср. род
никакво

никакви

ж. род
ничия

ср. род
ничие

мн. ч.
ничии

МН. ч.

никои

лризлаии

м* род
никакъв

МН. ч.

За притежание

м. род
ничий

Залсоличество-николко
52

> обобщителни

За лица и предмети

м. род
всеки
всякой

ж. род
всяка
всякоя

ср. род
всяко
всякое

МИ. и.
всички
всякои

ж. род
всякаква

ср. род
всякакво

мн. ч.
всякакви

ж. род
всичка, -та

ср. род
всичко, -то

МИ. ч.

За признаци
м. род
всякакъв

За.кшцш£ш>
м. род
всичкия. -ят

всички* ~те

ЧИСЛИТЕЛНО ИМЕ

Числителното име е част на речта, назоваващо число, брой
или поредност.
Една военна каруца докара багажа- (Ем. Станев)
Четири малки дюкянчета се затвориха. (Св. Минков)

Видове числителни
> бройни - един (една, едно, едни), два (две), три, четири, пет,
шест, седем, осем, девет, десет, единадесет, дванадесет
двадесет и един и т.н.;
Пътуват: ден, два, три - през гори, през планини. (Г. Райчев)
Самотно и безсмислено стърчеше гранитният пиедестал,
върху който лъщеше бронзовата глава на четиринайсетото
или петнайсетото величество от миналите векове. (С. Северняк)

ВНИМАНИЕ!
Бройните числителни имена имат специални мъжколични
форми: двама; р^рима, четирима, петима, шестима, седмина, осмИна,деветима, десетима-След т^и форми се употребява обикжойно множествено число на съществителните
имена,^ дйе ^ройаафорйа; трима ученици, петима студен- ,
ти, двама професори н г. н.
* %
■ *
"
-

Четирима чужденци наведнъж не са за изпускане. (П.
Вежинов)
> редни - първи, втори, трети, четвърти, пети и т.н.
Ах, да - там отсреща - това трябва да е „Юнион-палас” втори, трети, четвърти етаж, а върху покрива, от самия
покрив я гледаше кръгло светло око... (Г. Райчев)
НАРЕЧИЕ

Наречието е неизменяема част на речта, която назовава обстоятелствата, при които протича действието: горе, долу, днес,
утре, близо, далече, сутрин, вечер, снощи, веднъж, дваж, кожиречи, добре, зле, много, малко, вероятно, навярно, дано, нека,
следователно, впрочем, по отношение, фактически и др.
Добре тогава. Допусни, че туй е вършил някой смахнат
човек или пък някой шегобиец. (Св. Минков)
Наоколо се обаждаха щурците с меланхоличен звук, напомнящ недовършен стон, във въздуха се носеше миризма на треви, на дим и на печено месо от кебапа, който ординарецът
току-що бе опекъл. (Ем. Станев)
Изведнъж запита, като пак ми заговори на ти:
- Но днес, както изглежда, не си в по-добро положение. (В.
Полянов)
Навън, през отворения прозорец, ечеше шумната улица. (Г.
Райчев)

>
>

По значение наречията се делят на:
наречия за начин - някак всякак, никак, геройски, слабо,
бавно, силно, бързо, точно, приятно, успешно, тичешком,
слепешком, спокойно и др.;
наречия за място - където, къде, горе, долу, отпред, отзад,
нататък, някъде и др.;
наречия за време -кога, когато, утре, днес, вдругиден, довечера, снощи и др.;
наречия за количество - колко, колкото, толкова, няколко,
много, малко, веднъж, дваж, триж и др.
съюз

Съюзът е неизменяема и несамостойна част на речта, която
свързва еднородни части на изречението, прости изречения в състава на сложните съставни, съчинени и смесени изречения, както
и отделните изречения в текста.
Видове съюзи
> Съчинителни - свързват еднородни части на изречението и
прости изречения в състава на сложните съчинени изречения:
и, а, но, ама, или, обаче, та, па, че.
Понякога един невидим аптекар разтваря огледалния шкаф
с отровите и влива в сърцето ни капчица радост или надежда
- тогава ние се смеем и си въобразяваме, че сме излекувани.
(Св. Минков)
Така цялата мъдрост на медицината става съвсем излишна, а невинната игла се превръща в смъртоносно жило, което
добива загадъчен смисъл- (Св. Минков)
Бащата скочи и приближи до леглото, но синът не можеше да продума нищо повече. (В. Полянов)
> Подчинителни - свързват главните и подчинените изречения
в състава на сложните съставни изречения: че, за да, да и др.
Той помисли отначало, че това е само неговата мисъл- (Ч.

Мутафов)
Никой от тях не се обърна назад да огледа тия места(Ем. Станев)
Мълчи, мълчи, да не ме разсърдиш, че чудо ще направя- (Й.
Йовков)
ПРЕДЛОГ

Предлогът е неизменяема и несамостойна част на речта, чрез
която се изразяват смислови отношения между лексикалните елементи на текста: в, на, пред, зад, с, от, върху, между, сред,
около, насред, през, след, към, въз, без и др.
Клоните на храстите се разлюляха и пред мен се очерта
тъмният силует на сърната. (Ем. Станев)
Патриотизмът е в известен смисъл едно официално чувство. насаждано чрез възпитанието- (Ат. Далчев)
ЧАСТИЦА

Частицата е неизменяема и несамостойна част на речта, която допълва или уточнява смисъла на словосъчетанията и изреченията, изразява чувства, служи за образуване на граматически
форми на думите или за образуване на нови думи: още, ще, не, да,
по- (частица за сравнителна степен), нека, най- (частица за превъзходна степен), еди-, -годе, само, ли, дали и др.
Иде ли? (Ив. Вазов)
Беше научила много новини: между войниците на фронта
имало бунт, в града се носеха най-различни слухове- (Ем. Станев)
Ще й дадем малко време да се порадва на рожбите си. (Ем.
Станев)
„Защо само аз?“ - попита кучето. (Г. Стоев)
- Що си мислите, лесно ли е църква да съградиш? (Д. Талев)
Но нека влезем в кръчмата, на която прозорчето светеше
още през нощта. (Ив. Вазов)

МЕЖДУМЕТИЕ

Междуметието е неизменяема дума» чрез която се изразяват
чувства, настроения или се наподобяват звуци от окръжаващия
ни свят: ох, ах, ех, ух, о, чук-чук, бум-бум, фрас-прас, оле-мале,
6av-6ay, ку-ку, тупур-тупур, и-ху-ху, и-ха, хък-мък, пуф-паф,
куцук-куцук.
■ О, о, да има да вземаш! (Ел. Пелин)
- Брей, юнако, тука ли си бре?„. (Ив. Вазов)
- Ух, да се не види макар: анджак сега ми трябват очи!
(Ив. Вазов)
-У, ка я не грях бре, Станчо? (Ел.Пелин)
- Олеле-е-е, пусни ме, дядо Германе! - молеше се птицата, а в очите й гореше страшен поглед. (Св. Минков)

ОСНОВНИ ПРАВИЛА ЗА УПОТРЕБА
НА ОПРЕДЕЛИТЕЛЕН ЧЛЕН
В старобългарския език показателното местоимение ТЬ, ТА,
ТО се е намирало пред името и поради факта, че не е носело ударение, се е произнасяло заедно с предходната дума. Така то се
сляло с нея. Нашият език, за разлика от другите славянски езици,
е развил една особена морфологична категория - определеност,
която се изразява чрез членуване на имената, т. е. чрез прибавяне
на определена членна морфема в краесловието.

Определителният член е формообразуваща морфема, чисто място е след основата или окончанието на думата и означава, че обектът е определен, т. е. известен на участниците в
комуникативния акт.
Определителният член се използва само при имената (същес
твително, прилагателно, числително) и местоименията.

ВИДОВЕ ОПРЕДЕЛИТЕЛЕН ЧЛЕН

мъжки род
ед. ч.

мн. ч.

КРАТЪК -А, -Я (стола, коня)
ПЪЛЕН -ЪТ, -ЯТ (столът, конят)

-ТЕ (столовете, конете)

НО! бояджията, бащата, папата

Като змия изсъска гъстоплетеният камшик в ръката на
Индже, белият м у кон хвръкна под него. Трепнаха кърджалиите- А стаоеиът стоеше под цъфналата слива и гледаше след
тях. (Й. Йовков)
И, както правеха и друг път, хайдутите препречиха пътя...
(Й. Йовков)
женски род

ед. ч.

мн. ч.

-ТА (жената, радостта, книгата)

-ТЕ (жените, книгите)

Слязоха долу, минаха през гората, която още не беше се
развила, и излязоха на пътя сред Джендемите. (Й. Йовков)
- Уплашиха се жените - продължи той по-спокойно- (Й.
Йовков)

среден род

ед. ч.

мн. ч.

-ТО (детето, морето,
слънцето, селото,
пространството)

-ТА; -"ЛЕ (децата, полята,
селата, пространствата,
момците)

Дребното конче весело тичаше по равното шосе. (Ем. Ста
нев)
Тоя знак се отнасяше за сърнето. (Ем. Станев)
58

А все тъй мъртви бяха селата и все тъй пусти бяха кърищата наоколо. (Й. Йовков)
Земята закънтя под копитата на конете. (Й. Йовков)
ОСНОВНИ ПРАВИЛА ЗА УПОТРЕБА
НА ПЪЛЕН И КРАТЪК ОПРЕДЕЛИТЕЛЕН ЧЛЕН

1. С пълен определителен член -ът или -ят се членуват:

подлогът (м. р. ед. ч.)
Култът към езика е вече мерило за културата. (А. Далчев)
Хуморът е веселата смърт на поета. (А. Далчев)

съгласувани определения към подлога
Художественият превод ми напомня прозорец, в който образите от улицата се смесват с отраженията на предметите вътре в стаята. (А. Далчев)
Творческцят процес е еднакъв у даровития и у бездарния
писател. (А. Далчев)

И аз не съм, да кайш, някой грозен челяк, само че този пусти
нос отде се е взел - той ми яде главата, както разбирам аз:
не че е кой знае какъв нос; малко ли хора има с бамбашка
носове, ама де-де - на другите минава, а моят нос като че
им вади очите. (А. Константинов)

сказуемно определение на подлога
Моят най-добър приятел е отличникът на випуска.
(Сказуемото в тези изречения е изразено чрез форми на спомагателния глагол съм, бивам, казвам се, наричам се, излизам,
изглеждам идр.)
ВНИМАНИЕ’
Подлогът и сказуемното определение към подлога се членуват винаги с пълен определителен член. Така се получават
два определителни члена в рамките на простото изречение.

2. С кратък определителен член -а, -я се членуват второстепенните части на изречението (допълнение, определение към допълнението, обстоятелствено пояснение, приложение).

ВНИМАНИЕ!
След предлог в изречението думата не се членува с пълен
определителен член!

Но мислите на човека не могат да се свият само в обхвата
на една операция, колкото и голяма да е тя. (Б. Райнов)
Съществува мек вариант на определителния член (-я, -ят),
който се употребява в случаите:

В старобългарския език някои думи са имали меко окончание (конъ, денъ, огънъ и др.), което по-късно е отпаднало от
езика ни, но днес тази мекост се пази при членуването на десет
думи, които трябва да се помнят: 1. кон; 2 зет; 3. ден; 4. крал;
5. лакът; 6. нокът; 7. огън; 8. път; 9. сън; 10. цар.

Съществителните имена с деятелна наставка {-ар, -яр и тел)
имат мек определителен член: овчаря, овчарят; пъдаря, пъдарят;месаря, месарят; писателя, писателят; юбиляря, юбилярят.
Ако наставките -ар или яр не означават деятелност, а са
само завършек на думата, нарицателните съществителни имена се членуват с ( -а, -ът): календара, календарът; пазара,
пазарът.
Всички форми на прилагателните имена, както и съществителни имена, които завършват на -й, получават мек определителен член: Младият поет е разтревожен- (А. Далчев)
Нашият пътнически автобус изведнъж зави на мегдана- (А.
Далчев)
Богатият скърби по-силно и по-дълго, защото има повече
време за това. (А. Далчев)
60

ЗЛЛАЧА.^7

Посочете верния вариант:
конът/конят
сънът /сънят
краят I крайът
звярят /звярът
денът/ денят
лакътът/лакътят
иманярят/иманярът
учителът/учителят
огнярът/огнярят
злодейът/ злодеят
сеятела/сеятеля
буквара! букваря
конярят/конярат
огънът/огънят
прътът /прътят
комаря/комара

зъболекара/зъболекаря
свинарят / свинарът
злобарят/злобарът
формулярят/формулярът
полицайът /полицаят
каруцари/ каруцаря
свидетелят/свидетелът
козарът/ козарят
писателът /писателят
пчеларът/пчеларят
бръмбарът/бръмбърят
свойът/своят
златарът/златарят
клисарят/ ът
зетят/зетът
арбитърът/арбитърят

ЗАДАВАШ

Открийте грешките при членуване в изреченията:
1. Очевидно медения месец на новата поезия е минал.
2. Както високата температура показва жизненоста на организма, тъй и тази криза в поезията е признак на живот.

3. Със своя стремеж да представи животът откъм щастливата
му страна и да скрие всяко неблагополучие и страдание, детската ни литература, боя се, създава от децата бъдещи егоисти.
4. Интригува ме тонът на този писател или, по-точио, неговото
отношение към читателите му.

5. Интересна е природата на общественият стимул у нас.
6. Роденият поет има усет за стойноста на думите.

7. Резултатът интересува хората повече от причината.
61

8. Цинизма в някои случаи е една форма на срамежливоста.
9. Нашия интелигент приказва български много по-лошо от селянина.

10. Есето е една смесица от поезия и философия, дето мисълтта е
основата, а образа - само средство или повод; то е една поезия, преодоляна и следователно изгубена.
ТЕСТ №2

1. Морфологията е наука за:
а) лексикалното значение на думите;
б) звуковия състав на думите;
в) формите и строежа на думите;
г) употребата на думите в словосъчетания.
2. Словообразувателните морфеми служат за:
а) образуване на изречения;
б) образуване на срички;
в) образуване на нови думи;
г) образуване на нови форми на думите.
3. Изменяеми части на речта са тези, които имат:
а) словообразувателни морфеми;
б) сродни думи;
в) представка, корен и наставка;
г) различни граматични форми.

4. В кой ред всички думи са изменяеми части на речта?
а) слънце, светлина, лъч;
б) нищо, всичко, навсякъде;
в) навред, пиша, топка;
г) назад, така, под.
5. Чрез коя морфема се образуват нови граматични форми?
а) чрез корена;
б) чрез наставката;

в) чрез окончанието;
г) чрез представката.
6. Окончанието и определителният член са:
а) срички;
б) звукове;
в) морфеми;
г) фонеми.
7. В кой ред няма глаголи от свършен вид?
а) легна, сядам, чукам;
б) свиря, клатушкам, клатя;
в) изживявам, помета, повтарям;
г) тропам, пламтя, тикна.
8. В кой ред глаголите са само от несвършен вид?
а) прелетях, светя, ще дойда;
б) подписвам, летях, ще говоря;
в) ще летя, проговорих, подпиша;
г) ще светна, идвам, излетях.
9. В кое изречение глаголът е в деятелен залог?
а) Проблемите се решиха от всички нас.
б) Коректността при преговорите се следи от наблюдател.
в) Днес хората се радват на добър живот.
г) Млякото се купува от бавачката обикновено рано сутрин.
10. В кое изречение глаголът е в страдателен залог?
а) Лошият човек може да стане добър.
б) Иван Белин усилва вниманието си.
в) И всичко пак прекара през ума си, всичко премисли.
г) Дървото се превива, докато е младо.
=4;

11. В кое изречение съюзите ие са подчинителни?
а) Войводата не е войвода, ако не знае да пази момчетата си.
б) За едно нещо само му беше мъчно: често пъти, докато Край-

налията му разказваше за хайдутлука си, обичаше да му показва,
за да се похвали, оръжието си.
в) Пред очите ми бяха калните следи на колата, които завършваха до ръба на пропастта.
г) Половината от тялото й потъваше в папратта, но вдигнатата й глава и линията на гърба й се виждаха добре.
12. В кое изречение съюзната връзка е употребена неправил-

но?

а) Ловецът, който разказваше, отново се сгуши в подплатената с кожа яка на шубата си.
б) Гледа върховете на гората, гледа месеца, който също я гледа, мърда уши на всички страни, ослушва се.
в) И аз избрах средата, дето служеше оня юнак Миле, който
мнозина помнят като незаменим граничен куриер.
г) Имаше обаче един човек, който бе умрял в навечерието на
Освободителната воина и който възкръсна, не - а можа да изпита
удивлението на един възкръснал при вида на освободена България, без да изпита разочарованията на нас, живите, които гледаме.
13. Числителното не е бройно в пословицата:
а) Една птичка пролет ие прави.
б) Петото колело на колата.
в) Петима Петка не чакат.
г) Две мечки в една бърлога не живеят.
14. В кой ред има форми на бъдеще време в миналото?
а) Аз на твое място щях да бъда друг.
б) Аз на твое място бих бил друг.
в) Аз на твое място ще съм съвсем друг.
г) Ако съм на твое място, ще съм друг.
15. Подчертаната морфема в думата подводницата е:
а) определителен член;
б) окончание;

в) представка;
г) наставка.
16. Подчертаната морфема в думата светоглед е:
а) представка;
б) окончание;
в) съединителна гласна;
г) корен.
17. Подчертаната морфема в думата подписка е:
а) корен;
б) окончание;
в) съединителна гласна;
г) наставка.

18. В кой ред няма местоимения?
а) И така, всеки следобед правя бани в Княжево.
б) Стори ми се, че едвам сега забелягах нощта.
в) Лицето му беше необикновено сухо и кокалесто.
г) Не посмях да погледна назад.
19. В кой ред откривате относително местоимение?
а) Който пее, зло не мисли.
б) Каква прелестна гледка се откри пред очите ни!
в) Всичко хубаво в живота е или незаконно, или неморално,
или от него се пълнее.
г) Не искам да съм длъжник никому.

20. Посочете каква е подчертаната дума в изречението като
част на речта:
Ако позволите някоя кола да ви изпревари, то тя ще бъде
последната, която ще премине през спускащата се бариера.
а) наречие;
б) съюз;
в) частица;
г) предлог.

СИНТАКСИС

Що с синтаксис?
Думата синтаксис произлиза от гръцки - syntaxis ’ред, устройство, подреждане, организация’.
Синтаксисът е наука за изречението, която разглежда:
> строежа на изречението;
> строежа на словосъчетанието;
> функциите (синтактичната служба) на думите в изречението;
> структурните връзки в изречението;
> правилата, по които лексикалните единици се свързват помежду си в словосъчетания и изречения.
ПРОСТО ИЗРЕЧЕНИЕ

Изречение, което съдържа поне една главна част (подлог или
сказуемо) или и двете, се нарича просто изречение.

ГЛАВНИ ЧАСТИ НА ИЗРЕЧЕНИЕТО

Подлог
Подлогът е главна част на изречението, която означава вършителя (лице или предмет) на действието, когато глаголът е в
деятелен залог и вършителя, който изтърпява действието, когато
глаголът е в страдателеи залог. Намира се с въпросите КОЙ?,
КОЯ?, КОЕ?, КОИ?. Всяка едиа част иа речта може да бъде подлог в изречението.
Веднъж Индже видя жени, които копаеха. (Й. Йовков)
Другият го погледна учудено, намести се удобно във фай-

топчето и затвори очи. (Ем. Станев)
Двамата пътници говореха за необикновени случки през
време на лов, за кучета, за оръжия, шегуваха се със сприхавия
господар на кончето и неочаквано единият от тях млъкна и се
сгуши в яката на шубата си, като че искаше да подреме. (Ем.
Станев)
Те не са мои синове, ефендим - каза спокойно и покорно тя.
(С. Северняк)
„Който“ е подчинителен съюз при подчинени определителни изречения.
ВНИМАНИЕ!
J
Когато подлогът е изразен със съществително или прилагателно име в м.р. ед. ч., задължително се членува с пълен :
определителен член.
.....

...

Сказуемо
Сказуемото е главна част на простото изречение, която изразява действие или състояние, приписвани на предмета, означен с
подлога.
Сказуемото е синтактично зависима от подлога главна част,
която се съгласува по лице и число с него.
Видове сказуеми:

Про с т о глаголно сказуемо - съдържа:

> проста глаголна форма:
Баба Тонка преглътна тежко и заби нозе в земята да
не падне. (С. Северняк)

> сложна глаголна Форма:
Бяха виждали от висините стадата диви кози, които
слизаха към малкото, синьо езеро... (Ем. Станев)
67

Съставното глагол но сказуемо - съдържа две глаголни
форми, свързани безсъюзно, в повелително наклонение: иди
погледни, недей пита или два глагола, съчетани по смисъл,
с общо лице и число и свързани помежду си със съюза да.
Първият глагол е непълнозначен. Той може да бъде:

> безличен (глаголната форма съвпада с формата за 3. л. ед.
ч. - трябва, може, няма, има)',
> глагол, който показва етап от протичане на действието начало, продължителност или край: започвам, продължавам, спирам.

Запомнете, че само втората глаголна форма носи основното лексикално значение на сказуемото: трябва да намеря; има
да чакаш; мога да играя; започваш да четеш; преставам да
говоря.

Мъжът стана, целуна ръка на дамата, ръкува се с мене и
каза името си, което не запомнихме, но в него, както трябваше да се очаква, имаше няколко характерни съчетания с „жи
и „иГ. (С. Северняк)
ВНИМАНИЕ!
Съставното глаголно сказуемо е сложно съставно сказусмо, когато се състои от три глагола: трябва да започна да
уча, мога да продължа да работя.
Съставно именно сказуемо - съдържа глагол без самостоятелно значение (съм, бъда, оказвам се, изглеждам, ставам
и др.) и име (съществително, прилагателно, числително) местоимение или наречие.

Че аз съм щастливец, това го знае цяла България; но туй,
което никой не знае, то е, че днес нямах четиридесет и пет
стотинки да си купя тютюн. (Ал. Константинов)
Де са старите войводи, де са старите юнаци! (Й. Йовков)
68

Всичко, което стана, е нормално...(П. Вежинов)
Доста е натъпкан - отговори той шеговито. (П. Вежинов)

ВТОРОСТЕПЕННИ ЧАСТИ НА ИЗРЕЧЕНИЕТО

Допълнение

Допълнението е второстепенна част на изречението, която
принадлежи към групата на сказуемото. Тя допълва и пояснява
глаголното действие, като показва обекта, върху който се упражнява действието. Открива се с въпросите КОГО?, НА КОГО?,
ЩО?. Различават се:
> пряко допълнение:
Тя надминаваше сънищата ми. (Ел. Пелин)
Асистентите носеха чанта и една лека носилка. (Й. Радичков)
> непряко (косвено) допълнение:
Всичкият разговор беше за представлението. (Ив. Вазов)
Още докато го гонеше от кучетата, Петър Моканина разбра, че тоя непознат селянин не се е отбил при него току тъй...
(Й. Йовков)
Ще се радват на труда си хората
и ще се обичат като братя.
(Н. Вапцаров)

Определение

Определението е второстепенна част на изречението, която
пояснява съществително име в изречението. Открива се с въпросите КАКЪВ?, КАКВА?, КАКВО?, КАКВИ?, ЧИЙ?, ЧИЯ?,
ЧИЕ?, ЧИИ?.
Определението може да бъде съществително, прилагателно,
числително име, както и местоимение, причастие или наречие.
69

Една след друга се редуваха годините - добри, сити, спокойни. (Д. Талев)
Само едно малко, тясно, защитено с железни пръчки прозорче, светеше още. (Ив Вазов)
Възможно е новото разместване да бе станало тъкмо от
този влязъл въздух в дълбоките и тъмни лабиринти. (Б. Райнов)
Обстоятелствено пояснение

Обстоятелственото пояснение е второстепенна част на изречението, която пояснява обстоятелствата, при които се извършва глаголното действие, т. е. къде, кога и как, по какъв начин се
върши действието. Открива се с въпросите КОГА?, КЪДЕ? и
КАК?.
Надвечер, по хладина, отиваше навътре в полето и ловеше
мишки и скакалци. (Й. Йовков)
Различаваме следните видове обстоятелствени пояснения:

> обстоятелствено пояснение за време;
После вероятно съм припаднал от изтощение, от задуха и
най-вече от тоя подлудяващ страх - страха от тясното пространство. (Й. Радичков)
> обстоятелствено пояснение за място;
Прибрах се в спалнята си, но не заспах лесно. (П. Вежинов)
Една опушена и полуразбита лампа висеше на потона и
осветляваше вътрешността. (Ив. Вазов)

> обстоятелствено пояснение за начин.
Та го донесе с благоволение, внимателно го постави върху
масата в красива бутилка. (П. Вежинов)
То се вмъкна запъхтяно в машината, моторите вече работеха, генералът също се намести между момчетата. (Й. Радичков)

Приложение
Второстепенна част на изречението, която пояснява съществително име и се свързва с него чрез прилагане.
Приложението се изразява със съществително име, което найчесто стои зад думата, която пояснява: писател реалист;училище „Фр. Жолио-Кюри“; квартал „Редута“; улица „Оборище“;
поет модернист, но може да бъде и пред поясняваната дума: баба
Илийца, д-р Иванов, дядо Корчан, цар Симеон, град София,
село Искра.

ВНИМАНИЕ»
s
Приложението се пише разделно от думата, която пояснява!
Ако приложението е прякор или прозвище в м. р., то се пише
с кратък определителен член, дори когато пояснява подлога:
Петър Моканина, Колчо Слепеца.

Докато разправяше този случай от кръчмарското житие-битие, бай Трендо Мангъра отпи пръв и се произнесе.»
(Ивайло Петров)
- Тъй, тъй! - каза поласкан Мино Миялков Рогатия.
(Ивайло Петров)
Видове просто изречение
Просто кратко изречение
Съдържа поне една
главна част (подлог или
сказуемо) или и двете.
Примирието стана. (Ив.
Вазов)
Други нямаше. (Д. Талев)
Странджата се просълзи.
(Ив. Вазов)
Кучетата лавнаха. (Ив.
Вазов).

Просто разширено изречение
Съдържа освен главни и
второстепенни части на изречението.
Първият акт от вечеринката
беше приключен. (Чудомир)
Далеко някъде към вехтия
Бъркач трепери светлинна.
(А. Каралийчев)
Тоя нощен скитник беше
Македонски. (Ив. Вазов)
71

В зависимост от това, дали дадено изречение съдържа само
една главна част (подлог или сказуемо) или и двете, различаваме:

двусъставно (съдържа две главни части) изречение
Тиха нощ галено прегърна всичко. (Ел. Пелин)
Ледовит вятър духаше в пустинята. (Ив. Вазов)
Генералът скочи от кабината потен от гняв~ (И. Радичков)

едносъставно безподложно изречение
Минуваме един мост. (Ал. Константинов)
И пак с нови сили и с нова ярост взе да се върти около него,
превита одве от напъна си да го изкърти. (Ив. Вазов)
Търсех я в тайнствените подземни царства и я спасявах
върху крилете на орел, когото свалях от облаците само с
погледа си. (Ел. Пелин)
едносъставно безглаголио изречение
Леля Дъмша! (Ел. Пелин)
Монка, чедо-хайде синко (Ел. Пелин)
Нейното странно, неспокойно, афектирано поведение при нашата първа среща. (П. Вежинов)
Дядо! (Ел. Пелин)
Няколко стълби надолу, една каменна полукръгла оградата
Ниагарският водопад! (Ал. Константинов)
Безглаголните изречения динамизират речта, правят я по-стегната и по-експресивна. Макар и рядко, някои поети пишат стихотворения без да употребяват глаголи:

ПРОТЕСТ
Птичка, мъка, страх, кафез.
Свито сърчице, протест.
.
Единствена мечта в ранимата душа
- блян, илюзия за свобода.

Опити, борба. Удари с глава.
Кръв, разкъсани мечти, тъга.
Последни сили - удар, шансдуша разбита, срив, несвяст.

Мъртвило. Тишина.
Несбъднат блян.
В кървава съдба удавен и облян.
НАДМОЩИЕ

БЕЗГЛАГОЛНО УЧИЛИЩЕ

Природа, слънце, пек, цветя,
високи планини, поля.
Гръм внезапен, изненадващ,
трясък мощен, вцепеняващ.

Класна стая, смях, деца.
Гъба, тебешир, дъска.
Приятели с усмивка на лица светъл лъч в тревожната душа.

Вулкан изригнал - разярен,
бук вековен повален.
Убийствен мор, кипяща лава,
пръст напукана, корава.

Часове, уроци, информация.
Въпроси, отговори, консултация.
Изпит, кандидатстване, класиране.
Тревоги, нетърпение - избиране.

Попарени гори, морави,
залети с лавата дъбрави.
Земя прогнила, изгорена,
в море от огън потопена.

Училища, езици, класове.
Емоции - любов и бесове.
Закъснения, отсъствия, оценки.
Извинителни бележки - неприятни
сценки.

Пустош, самота, една душица,
малък признак на живот мушица

Провинения - цигари, алкохол,
беседи във директорския хол.
Прогимназия, гимназия, колеж.
Диплом, пълнолетие - годеж.
ЛИЛИЯ КРЪСТЕВА, ученичка

Безлично изречение

При безличните изречения главната част е изразена с безличен глагол (мръква; съмва се) или с друга безлична дума в съчетание със спомагателен глагол (спи ми се; зле ми е). Характерно
за тези изречения е, че в тях не присъства активен деятел, т. е. те
представят действието или състоянието без връзка с лице, което
го извършва.
Стана тихо. (Ел. Пелин)
Мръкваше бързо. (Ив. Вазов)

СЛОЖНО ИЗРЕЧЕНИЕ
Сложното изречение се състои Ьт две или повече прости изречения, свързани помежду си съюзно (чрез съчинителни или подчинителни връзки) или безсъюзно.
ВИДОВЕ СЛОЖНИ ИЗРЕЧЕНИЯ

Сложно съчинено изречение
Сложното съчинено изречение представлява синтактична цялост, която можем да отделим като самостоятелно изречение.
Състои се от две или повече прости изречения, които се намират
помежду си в равноправни синтактични отношения и всяко едно
от тях може да съществува самостоятелно.
Машината се наклони, колоната се измести и след един
завой генералът видя изведнъж цялата картина. (Й. Радичков)
Дъската изпращя остро и пронизително, а в същия миг
вратата на колибата се отвори. (Ив. Вазов)
А Балканът се люлее, горите шумят, ветровете духат и
пушките гърмят из буките. (Ив. Вазов)
Тя ме помилва с коравата си ръка, прекръсти ме и ме изпрати. (Ел. Пелин)

Той седна на земята, извади кожена кесия с тютюн и започна да си прави цигара. (Й. Йовков)
Танковете почнаха да се обръщат, нагазиха в реката, натам тръгнаха и влекачите от помощната част. (Й. Радичков)

Видове сложни съчинени изречения
Сложни съчинени съединителни
Сложно съчинено изречение, в което сказуемите означават
едновременност или последователност на действията. Простите изречения в състава му се свързват със съединителни съюзи
(и, па, та, ни-ни, нито~нито) или безсъюзно.

Апостолът притегли свещта до себе си и хвана внимателно
да прочита. (Ив. Вазов)
Запетая не се пише пред съюза и само ако е употребен еднократно.

Остаря и побеля. (Ламар)
Прела баба две недели, та изпрела три къдели. (Ц. Церковски)
Из кривите селски улици заскърцаха кола, загълчаха орачи,
па настана тишина и предпразничен покой. (Ел. Пелин)
Нито знам какво да кажа, пито езикът ми се обръща. (Ив.
Петров)
Няма ни стар свекър да се кашле, ни ревнива свекърва да
подслушва. (Ел. Пелин)
Простите изречения в състава на сложното съчинено изречение се отделят със запетая.

Ние £ме човеци, ние сме българи, ние изпълнихме нашата
света длъжност към отечеството. (Ив. Вазов)

Сложни съчинени разделителни
Сложно съчинено изречение, в което сказуемите описват редуващи се събития.
Разделителни съюзи: или, или-или, дали-или, ли-или, ту-ту.
Не знаех дали говори сериозно, или мъничко се шегува. (П.
Вежинов)
Ту сняг се сипе,
ту дъжд ръми.
(Ц. Калчев)

Представя ситуации, при които са възможни две действия, но
се извършва само едното.
Или ще дойдеш с мене, или се прибирай вкъщи.
Простите изречения в състава на сложното съчинено изречение се отделят със запетая. Запетая не се пише пред съюза или,
употребен еднократно.

Идваш ли с мене или се прибираш вкъщи?

Сложни съчинени противоположни
Сложно съчинено изречение, в което действията, означени
със сказуемите, се противопоставят по смисъл. Те се изграждат
само от две проста изречения. Простите изречения в тях се свързват само съюзно - с противопоставителни съюзи: а, ама, ала,
но, пък, обаче, хем.
Аз отидох да се мия на реката,
но побързах да се скрия зад върбата.
(В. Стоянов)

Кой какаото ще да казва,
ала умна съм глава.
(В. Стоянов)
Искаше да се откаже и от кумуването, ала не можа да
излезе на глава с жена си. (Ив. Петров)

Простите изречения в състава на сложното съчинено изречение се отделят със запетая.

Сложни съчинени разнородни
Сложно съчинено изречение, което се състои от поне три
прости изречения, които са свързани съчинително и представящи поне две разновидности на съчинени изречения:

Ту се спират, ту подскачат,
ту в танец се въртят,
ту със мене се закачат
и ми тихичко шептят.
(Тр. Симеонов)
Първото, второто и третото изречение образуват сложно съчинено разделително изречение, а третото и четвъртото - сложно
съчинено съединително.

Земи жена хубавица
или грозна със имот;
народи рояк дечица
и с сюрмашка ги храни пот.
(Хр. Ботев)
Първото и второто изречение образуват сложно съчинено разделително, а второто и третото - сложно съчинено съединително.

Сложно съставно изречение
Сложното съставно изречение е вид сложно изречение, изградено от прости изречения, които са граматически неравноправни
и са в отношения на субординация, т. е. връзката между тях е подчинителиа.
Сложното съставно изречение съдържа главно и подчинено
изречение:

Каквото мезе в главата ми,
подчинено изречение

не излизалвШОМ- (П. Вежинов)
главно изречение

В зависимост от това, коя част на главното изречение е заместена с подчинено изречение, различаваме:
Сложно съставно с подчинено определително изречение

Вид сложно изречение, в което подчиненото изречение пояснява име (подлог, допълнение, обстоятелствено пояснение
или именна част от съставно именно сказуемо) от главното
изречение.
Поднинсиою-изренсине се, свързаглавноточрез;

тсителни местоимения който, която, което, които, чийто, чиято, чието, чиито, какъвто, каквато, каквото, каквито;
Тя, задъхана, смутена, страхлива, припадна на леглото до
него като ранен войник, който с мъка се е привлякъл в горещините до живителното изворче. (Елин Пелин)
Който е гладен, той и неканен ще дойде. (Елин Пелин)
Виждах мъртвата тръстика, която леко се полюшваше
от вятъра. (П. Вежинов)
И далеко зад нас, през главите на по-ниски върхове, се отк-

риваше равнината, чиито пътища бяхме напуснали. (П. Яворов)
> въпросителни местоимения (кой?, как?, къде?, кога?)нли с
частицата дали;

Но ще кажете: днес кой ни зачита? (Ив. Вазов)
Мама все ми казваше как един офицер се оженил за едно
бедно момиче. (П. Вежинов)
Дали съм щастлива, бъдещето ще покаже.
> съюзите че и да:

Подадох заявление да ми изплатят стипендията.
Имах чувството, че ме е забравила съвсем, унесена в някакви свои делнични неприятни мисли. (П. Вежинов)

ПРОВЕРКА!
Подчинените определителни изречения отговарят на въпро*
сите:
КОЙ?, КАКЪВ?, ЧИЙЧ, НА КОГО?, С КОГО? и др.
Подчинено изречение, което може изцяло да се замени с
този, тази, тези или такъв, такава, такива, е определително.
Видях жената, която много ми харесва - Видях тази
жена.
Пунктуални
Подчиненото определително изречение се огражда със запетаи. Единственият случай, когато пред този вид подчинително
изречение не се пише запетая, е, ако то се въвежда със съюза ДА.
Няма по-голяма радост за мене от това да те срещна.

Сложно съставно с подчинено
обстоятелствено изречение
Вид сложно изречение, в което подчиненото изречение пояснява сказуемото на главното изречение, като показва кога,
къде, как или поради каква причина се извършва действието.

Видове сложно съставно с подчинено обстоятелствено изречение:
> сложно съставно с подчинено изречение за време;
> сложно съставно с подчинено изречение за място;
> сложно съставно с подчинено изречение за начин;
> сложно съставно с подчинено изречение за причина;
> сложно съставно с подчинено изречение за цел;
> сложно съставно с подчинено изречение за количество и
степен;
> сложно съставно с подчинено изречение за условие;
> сложно съставно с подчинено изречение за отстъпване;
> сложно съставно с подчинено изречение за изключване;
> сложно съставно с подчинено изречение за последица и
заключение.
Подчиненото обстоятелствено изречение се свързва с главното по два начина:
мои зно - с подчинителните съюзи да, ако, за да, без да, въпреки че, тъй като и др.

Понякога ние повтаряме стари истини, без дори да се замислим за тях. (П. Вежинов)
И свети Спиридон падна с очите си към земята, за да стори поклон. (Елин Пелин)
Ако беше изпълнил заповедта ми да стоиш мирно, досега
да си забравил боя. (Ивайло Петров)
Ако имаш луда крава, заколи я да не влуди и другите. (Нар.
поговорка)
80

безсьюзио - с относителните местоименни наречия защото,
където, дето, както, когато.
Когато булката бе вече облечена, той изпрати да кажат
на зетя да идва. (Ивайло Петров)
Въпреки това към никого не изпитваше омраза или какво
да е лошо чувство, защото всички хора според него бяха добри.
(Ивайло Петров)
Отнасяй се към другите така, както ти искаш да се отнасят към тебе., (Нар. поговорка)
Дето е тънко, там се къса. (Нар. поговорка)
Но когато работата свършваше до половината, те я зарязваха. (Й. Йовков)
Както вървя из улицата, неочаквано почва да вали. (Ат.
Далчев)
Подчинените обстоятелствени изречения отговарят на въпросите:
КОГА?, КЪДЕ?, КАК?, ЗАЩО?, ПОРАДИ КАКВА ПРИЧИНА?

Подчиненото изречение е обстоятелствено, ако може изцяло
да се замести с една от следните думи или изрази: там, тогава,
така, с тази цел, поради тази причина, поради това условие.

Сложно съставно с подчинено
допълнително изречение
Вид сложно съставно изречение, което се състои от главно
и подчинено изречение, което пояснява съдържанието на сказуемото в главното изречение и изпълнява служба на допълнение.

Видове сложно съставно е подчинено допълнително изречение (по форма)

1. Съобщителни (с подчинителните съюзи че и да).
Аз искам да съм свята, но и грешна,
да бъда и зората, и нощта.
(Л. Кръстева)
Едва сега и аз забелязах, че птиците не са толкова малко
на света. (П. Вежинов)
Помислих, че ще умра. (А. Дончев)
2. Въпросителни:
> със съюзни думи (въпросителни местоимения, наречия и частици): кой, чий, какъв, колко, как, защо, къде; ли (дали) и
др.;

За мен това е минало - неважно,
Но ний деляхме сламения одър
И тебе чувствам нужда да разкажа
Как вярвам аз и колко днес съм бодър.
(Н. Вапцаров)
Къде им е гроба, днес никой не знай».
(П. П. Славейков)
> с относителните местоимения: който, когото, каквото,
чийто и др.

Хайде сега, направете каквото ви казвам. (Й. Йовков)

ПШВЕЕКА1
Сложното съставно с подчинено допълнително изречение отговаря на въпросите КАКВО?, ЩО?, КОГО?.
Можем да заменим подчиненото изречение с едно от местоименията НЕГО (ГО); НЕЯ (Я); ТЯХ (ГИ).

Сложно съставно с подчинено
подложно изречение
Вид сложно съставно изречение, при което в главното липсва подлог, а неговото място е заето изцяло от подчиненото
изречение, т. е. подчиненото подложно изречение играе ролята на подлога.

Който не работи.
подчинено

не .трябвала. яд.е. (Нар. поговорка)
главно

Подчиненото подложно изречение се свързва с главното с
помощта на:
> подчинителните съюзи че и да;
Всеизвестно е, че всеки търси „на баницата мекото и на
работата лекото".

> въпросителни думи кой, как, какъв, какво, чий, къде, дали;
За всички нас е ясно какво трябва да направи новото правителство.
> относително местоименне който.
Който пее, зло не мисли. (Нар. пословица)

Сложното съставно с подчинено подложно изречение отговаря на въпросите КОЙ?, КОЯ?, КОЕ?, КОИ?.
Можем да заменим подчиненото изречение с едно от местоименията ТОЙ, ТЯ, ТО, ТЕ.

Сложно съставно с подчинено
сказуемноопределително изречение
Вид сложно съставно изречение, при което подчиненото
пояснява подлога в главното изречение (обикновено след форми на спомагателния глагол съм).

Подчиненото сказуемноопределително изречение се свързва
с главното с помощта на:
> относителните местоименни който, какъвто, които и др.;
Той е, който трябва да продължи започнатото от нас.
> наречията кога, как;
Важното е кога и как ще пътуваме.
> подчинителните съюзи че, да.
Оригинално е, че всичките къщи в една уличка са съвършено
еднакви по величина и архитектура. (Ал. Константинов)

DPQBEBKA1

Сложното съставно с подчинено сказуемноопределително изречение отговаря на въпросите КОЙ?, КАКЪВ?, КАК?.

СЛОЖНО СМЕСЕНО ИЗРЕЧЕНИЕ

Сложното смесено изречение има сложна структура, която включва сложни съчинени и сложни съставни изречения,
т. е. връзките между простите изречения в състава на сложното са съчиннтелни и подчииителни.

В село имаше вече един телевизор, нашенци се извървяха да
го видят и между другото бяха забелязали, че образите им се
отразяват в паниците с вино като в телевизор, когато ги надигат да пият. (Ивайло Петров)
Пророкът обърна очи да търси подслон и опора и тогава с
ужас забележи, че земята се тресе само под неговите нозе и че
къщите наоколо изглеждат спокойни и неподвижни. (Ел. Пелин)
Ако трябва, ще вдигнем реката във въздуха и шосето във
въздуха, и мостът във въздуха, ще обърнем всичко, целия свят,
цялата мъртва и жива природа само в една посока, за да може
да спаси детето. (Й. Радичков)
Долу, като се увериха, че ние положително не можем да се
84

разберем на техния език, повикаха едно еврейче, което долетя,
завъртя се около нас, зацвърча и в една минута ни се препоръча на французки с толкова думи, колкото едва ли ще чуеш от
американци от Ню Йорк до Сан Франциско. (Ал. Константинов)
> Сложното смесено изречение може да съдържа две или повече самостойни и независими прости изречения, свързани със
съчинителна връзка, и едно подчинено на някое от тях, свързано с подчинителна връзка.
> Сложното смесено изречение може да се състои от едно самостойно и независимо изречение и две или повече подчинени, свързани с него с някаква подчинителна връзка и независими помежду си, т. е. свързани със съчинителна връзка.
> Пунктуацията на сложното смесено изречение следва пунктуационните норми при различните видове сложни съчинени и
сложни съставни изречения.
ЗАДАЧА. №9
Определете вида на следните изречения:
**
1. Малката плодородна котловинна, през която лениво тече
на големи кривули река, се нежи под хубавото юлско слънце
и мълчи, мълчи.

2. Жената отвори полека и влезе.
3. Неговата душевна красота даваше облик и на нейната
тленна обвивка - тялото.

4. Бялата студена зима и горещото златно лято го радваха
еднакво.
5.

Той бе млад и хубав, но ласкания и похвали не опустошаваха душата му с грешна суета.

6. В ония времена тоя млад човек, под чийто грамаден ръст
трепереше земята, можеше да стои над закона, защото
силата беше закон.

7. Отец Павел, който гледаше над очилата учудено тоя човек, посочи с ръка към една странична врата на олтара.
8. Голямата му глава бе наведена настрани и бялата му брада лежеше като пешкир върху отворената книга на коленете му.
9. Понеже непознатият заговори съвсем високо, отец Никодим кимна към жените и към отец Павел и им даде знак да
си излязат.

10. Хората почнаха да се гледат братски, да си помагат и да
се обичат.
11. И намери души, гдето хвърли завистта и клеветата.

12. Гледам, че хубавото Миче - пуши.
(Елин Пелин)

ПУНКТУАЦИЯ
Терминът пунктуация произлиза от латинската дума punctual
- бод, минало страдателно причастие от глагола pungo - бода.
Думата пунктуация днес се използва в две значения:
1. С нея се означава съвкупността от препинателни знаци.
2. Означава системата от правила за тяхната употреба.

ПРОИЗХОД НА ПУНКТУАЦИОННИТЕ ЗНАЦИ
Препинателните знаци (като вид графични знаци) се появяват
в историята на писмеността много по-късно от буквите. Първоначално писмените текстове представлявали непрекъснати редове от буквени знаци, наречени scriptio continua. Очевидно възприемането на подобни текстове е било затруднено. Понякога различните преписвачи или самите читатели се опитвали да разчленяват текста според своите виждания. Това нерядко е водело до
неправилното разбиране и тълкуване на писаното слово. Поради
тази причина постепенно започват да се създават средства за разчленяване на синтактичните структури в текста. Появяват се шпациите, които представляват празни места между думите и новите
редове. Наред с този специфичен вид знакове (без графично начертание) се създават и такива със специално начертание - препинателни знаци. За техен създател се смята Аристофан Византийски (Ш-П в. пр. н. е.).
Въпреки че в старогръцката книжнина се употребяват точка, запетая, точка и запетая с функция на въпросителен знак, горна точка с функция на двоеточие и на точка и запетая и др., не
можем да говорим за пунктуация в днешния смисъл на думата,
87

защото липсва строго организирана система от правила за употреба на препинателните знаци.
В старобългарския език препинателните знаци точка или комбинация от точки служат за разчленяване на непрекъснатия буквен ред. Тези препинателни знаци са свързани с литургическото
произношение и пение и по функция се различават от съвременните препинателни знаци.
В класическите езици и в новите европейски езици до XV в.
няма строга система от пунктуационни правила, не е уточнен и
съставът на препинателните знаци, чиято употреба е доста стихийна.
Пръв венецианският печатар Ллдо Мануцио (XV в.) определя
най-общо правилата за употреба на препинателните знаци. Тези
правила са запазени и до днес в културните езици.

ФУНКЦИИ НА ОТДЕЛНИТЕ ПРЕПИНАТЕЛНИ ЗНАЦИ
ТОЧКА

Един от най-често употребяваните препинателни знаци в текста е точката. Тя изпълнява различни функции.
1. Означава край на отделно просто или сложно изречение
и пауза между него и следващото изречение.

2. Посочва, че дадена дума е съкратена.

3. Точката има идеографска (йероглифна) функция, когато
е поставена след арабска цифра и сочи, че цифрата трябва да
се чете като редно, а не като бройно числително.
4. Точката е знак за графично оформяне след малки или
главни букви, след рубрики или след цифри.

Точка в края на изречението

Точката е основен знак в края на съобщителни изречения прости или сложни.
За да се постави точка в края на изречение, то трябва да е
завършено (ако е незавършено, в края му се пише многоточие) и
да се произнася с неемоционално оцветена интонация.

В художествени произведения точка може да се постави и
след присъединяване на някоя част на изречение към вече представено за завършено съобщително изречение. В този случай
точката подчертава паузата между изречението и присъединената част или изречение.
С подобна употреба не бива да се злоупотребява, за да не
се изгуби експресивността и да не се стигне до маниерност.
А очите й светеха. Като Звездици. Като малки слънчица.

В края на повелителни изречения, изказани спокойно, без
силна проява на волята от страна на адресанта, също може да
се постави точка.
-Ти го не гони; гледай да не падне и да се не убие~ Кажи
му, че го викам аз.
- Кажи на чорбаджийката да дойде при мене.
(Л. Каравелов)

Точка се пише и в края на желателни (оптативни) изречения, ако са произнесени от говорещия без емоционалност.
-Да даде господ да я видиш, чедо, да оздравееш- я, млада

си.

(Йордан Йовков)

Когато едно сложно изречение завършва с косвен въпрос,
който не се произнася с въпросителна, а със съобщителна интонация и в по-голяма или по-малка степен е загубил въпросителното си значение, в края му се пише точка.

Той впиваше вторачено очите си в жълтото и измахнато
лице на стария хъш, гледаше как се свива и набръчканото му
от рани и трудове чело. (Ив. Вазов)
Когато цитираме едно изречение (като го ограждаме в кавички или го отделяме шрифтово) в рамките на друго съобщително изречение, след цитираното изречение не се пише
точка.

Изречението „Тогава представете си, че в нашата нравственост има много повече разум и по-малко чувства“ говори за
невероятното спокойствие на пришълеца, потиснал емоцията
си, за да може разумът да функционира необезпокояван и нераздвоен.

Не се пише точка в края на съобщително изречение в пряка реч, ако след него следва авторска реч, отделена с тире.

- Жена вика - повтори ратаят. (Ив. Вазов)
-Лошо, няма да стигнем навреме - изпъшка тя. (Ив. Вазов)
- Прави здрасти с всички - каза Аго, който също беше дошел и наедно с чича Митуша гледаше кучето. (Й. Йовков)
Не се пише точка за отбелязване на край на съобщителното изречение, когато то завършва със съкратена дума, след
която има точка.

Времето, в което Робърт Върне създава своята поезия, обхваща последните три десетилетия на XVIII в.
90

След заглавия на произведения, от които е взет текстът, и
след имена на автори, написани на отделен ред над или под
текста, не се пише точка.

Из „Смешен плач" Христо Ботев
Точката като знак за съкращение

Точка се поставя след изписаните части от думата, която е
лишена от своя край:#в. Радославов; и т.н.; тел.; напр.; т.е.;
т. нар.; в. „Труд"; сп. „Коса".
Не се пише точка след съкращенията от международната
метрична система: Р (R) - рентген; А (А) - ампер; м (т) метър; В (V) - волт; км(юп) - километър; дм (dm) - дециметър; см (cm) - сантиметър; ха (ha) - хектар; г (g) грам; мг (mg) - милиграм; ч (h) - час и др.
Не се пише точка след съкратените названия на извънсистемни измерителни единици като: т - тон, ц - центнер, а ар, дка - декар, атм - атмосфера.

ИЗКЛЮЧЕНИЕ: след кв. (квадратен) и куб.(кубически) се пише
точка, тъй като са прилагателни, предхождащи съкратени съществителни имена: куб. м; кв. см и др.
Точка не се пише след: час, минута и секунда, когато озна
чават количество време.
Изпитът продължи 3 ч 20 мин и 1 сек.
Пишем точка след: час, минута и секунда, когато означават времето като момент от денонощието.
Изпитът ще започне в 3 ч. 20 мин. и 1 сек.
91

При инициалните съкращения не се пише точка: СДС, БСП,
ДСК, БДЖ, КГБ, освен когато инициалното съкращение не е
в самия край на изречението.
Не се пише точка и при сричковите съкращения: стенвестник, профсъюз, ТВ програма, часпром, наркооп и др.

Йероглифна точка след арабски цифри

След арабска цифра точката означава, че цифрата трябва
да се чете като редно, а не като бройно числително:
1. клас - първи клас; 1 клас - един клас; 20. конгрес - двадесети конгрес; 20 конгреса - двадесет конгреса.
При класификации и рубрики пишем точка след числото:
1. (първо); 2. ~

След арабски цифри, означаващи:
- пореден номер на страница;
- ден от месеца;
- година;
не се пише точка, макар че цифрата означава редно числително: 2001 година; 25 ноември, с. 31 (тридесет и първа страница).

Точката като знак за графично отделяне

При означаване на дати само с цифри точка се пише между всички цифри: 25.11.1961 г.; 12.01.1960 г.; I.V. т.г. (но 1 май
т. г., 25 ноември 1961 г.)

Когато вместо с цифри месецът в датата се изписва с букви, точка не се пише след първата цифра, означаваща деня, и
пред цифрата, означаваща годината: 15 септември 1984 г.; 30
август 1984 г.

Как да напишем библиографска бележка?
Когато името на автора и заглавието на произведението с
всички библиографски данни се дават под линия или в библиография, библиографската бележка завършва с точка. Точка
се пише и между името на автора и заглавието, между заглавието и подзаглавието, а също и между заглавието (подзаглавието) и данните за номера на изданието или данните за книгата или периодичното издание, в които е поместено цитираното произведение, ако е статия или студия.
П опов,К. Етюди по българска стилистика. С.,1974, с. 9.
Буров, Cm., П. Пехливанова. Малък речник на чуждите думи в българския език. В. Търново, 1999.
Виденов, М. Практическа социолингвистика. С., 1994.
Данаилов, Г. Заплаха срещу болничната ни свобода.
- В: Литературен форум, №19,1997.
Д а л ч е в, А. Стихотворения. Фрагменти. С., 1999.

ВЪПРОСИТЕЛЕН ЗНАК

Въпросителният знак служи за отделяне на изречения, които
изразяват въпрос.
Пишем въпросителен знак в случаите:

1. След въпросително изречение.
Кажи ми, кажи, бедний народе, кой те в таз робска люлка
люлее? (Хр. Ботев)
93

Вие, както ми се чини, ще да се зачудите и ще да ме попитате: а защо е на тоя благочестив и любомъдър мъж топка?
(Л. Каравелов)
*
....
2. След въпросително изречение - заглавие, когато въпросът е отправен към читателите.

Решен ли е черковният въпрос? (Хр. Ботев)
3. При изразяване на съмнение или недоумение по отношение на цитирани думи.

Съгласен съм с всичко казано дотук, но да се твърди, че сме
■ безучастни към случилото се (?), е подло, господа!

УДИВИТЕЛЕН ЗНАК

Удивителният знак се използва за отделяне на изречения, които имат емоционално-експресивен или повелителен характер.
Пишем удивителен знак в следните случаи:

Сдед възклццател •
но и повелително
изречение.
Жив е той, жив е!
(Хр. Ботев)
И да се ненагледаш!
(Хр. Ботев)
Догде е мъничка
змията,
Елате да се
съберем!
(Д. Чинтулов)

При изразяване на
ирония,сарказъм,
аьзм.утеиие>.каи.о
и при цитиране,
когато желаем да
атентирамоър^у
верността_или
Но и аз съм патри- унивала •КИМ на
от, господа!
(Хр. Ботев) Олеле, горкана!
(Д. Чинтулов
О! Честита,
честита!
(Д. Войников)
Сдед обръщения,
междуметие наети:
пи. местоимения.
ЮШО с_тях_се
изразяват различни
емоционални

МНОГОТОЧИЕ

Многоточието е знак, който сигнализира за недоизказана
или прекъсната мисъл. Означава се с три последователни точки.
Употребяваме многоточие в случаите:
1, За означаване
на. пауза »тре в
изречението,
ппичшенаот
някакво внезапно
психологическо
яние»

Дошли са от
скеля Никола и
Пеню Сидеровите,
те казват, че в
Манджилари се
явила... явила се
една бяла лястовичка! (Й. Йовков)

недоизказана мисъл
в края на синтакЩЧЩШЖЬ

пропусцажджи.и
изрази в цитиран
текст.

Всяка година би ни
оставали по десет
хиляди гроша...А
нам всеки трябва
да плаща...
(Л. Каравелов)
Станахме баби...
Ах! Братя мили!...
(Ив. Вазов)
Има едно нещо да
ти обадя... Нали
сме христиени...
(Ив. Вазов)

„Той се съсредоточи за миг, после
вдигна дясната си
ръка и нанесе с
дланта си удар по
кръглата масичка,
която стоеше
между нас. ...
Гледах го смаян."
(П. Вежинов)

ЗАПЕТАЯ

Запетаята е често употребяван препинателен знак в българската книжовна писмена реч. Съществуват многобройни правила
за употребата му, които трудно могат да се усвоят и запомнят,
ако не се знаят основните принципи при тяхното формулиране.
В българския книжовен език тези основни принципи са два:

1. Запетаята е средство за
означаване на паузи, свързани с определени синтактични
конструкции, на определени
места в изречението. Мирослав Янакиев ги нарича „запъвалки“, защото на мястото на
запетаята читателят трябва да
направи пауза, да се спре, да
се „запъне“. Със запетая обаче
не се означават всички паузи в
изречението.

2. Запетаята е средство за
синтактичното и смислово
разчленяване на изречението,
за разделяне на някои части
на изречението една от друга
и за ограждане на някои
съставки на изречението. При
това разделяне или ограждане запетаите невинаги са
„запъвалки“, т.е. невинаги им
съответства пауза в устната
реч.
Мислех си, че все пак има
съдба или нещо такова(П. Вежинов).
В този случай запетаята не
означава наличие на пауза.
Тя разделя подчиненото от
главното изречение, т.е.
употребата й е синтактично
обусловена.

В нашата писмена реч синтактичният принцип при употреба
на запетаята е доминиращ, господстващ над фонетичния, според
който запетаята е средство за означаване на пауза. Тъй като синтактичният принцип е главен, ще разгледаме функциите на запетаята последователно в двете основни синтактични структури:
просто и сложно изречение.

ЗАПЕТАЯ В ПРОСТОТО ИЗРЕЧЕНИЕ

Видове запетаи според основните им функции
Разделяща запетая

Ограждаща (двойна) запетая

Разделя еднородните и
повторените части на изречението една от друга.

Огражда:
- обособени части;
- вметнати думи и изрази;
- обръщения;
- частици;
- междуметия.

Разделяща запетая между еднородни части на изречението
Еднородни части

Еднородните части са думи в изречението, които са:
> от една и съща част на речта;
> свързани със съчинителна връзка;
> една и съща част на изречението.

Видове еднородни части

Еднородни подлози •
Трионът, теслата, длетото, брадвата не си почиваха по
цели дни. (Й. Йовков)
Пред прозореца всеки ден идваха двете сестрички Жанет и
Жозет, които живееха на другата страна на улицата срещу клуба. (Н. Маринов)
Мъже, жени, деца, слепи, сакати, едни с патерици, други
по ръце, с кола, с коне - всички бягаха и чезнеха като призраци. (Ел. Пелин)
Покривите, плетищата, дърветата, всичко бе покрито със
ситен прах от плява, а по пътищата и дворовете бе разпръсната слама. (Ел. Пелин)
97

Еднородни допълнения
.» вижте отрупаните с цветове дръвчета, погледнете мушичките, пеперудите, пчеличките, цветята и растенията колко са радостни. (Ел. Пелин)
На вашата сила царят повери
прохода, войната и себе дори.
(Ив. Вазов)
Но». стига ми тая награда Да каже нявга народът:
Умря сиромах за правда, за правда и за свобода.
(Хр. Ботев)
Нощното приключение на най-малката му сестра засегна
чувството му за нравственост, за чест, за ред... (Д. Талев)

Еднородни обстоятелствени пояснения
На главния път между Бордо и Париж се намира град Тур.
(Н. Маринов)
Пееш, пееш, мила птичко,
ден и нощ ме веселиш».
(В. Поповия)
Мило ми си, равно поле,
и нагоре, и надоле!
(Ст. Дринов)
С една дума, главата на Неновата жена и ден и нощ прела
и ткала само за три жизнени начала». (Л. Каравелов)

Еднородни определения (поясняват едно и също съществително в изречението)
Снегът си валеше, ситен, тих. (И. Йовков)
Ружа беше кучето му. Хубаво, умно и красиво животно,
цялата бяла. (Ел. Пелин)
Кавал свири на поляна,
на поляна край горица;
млада, хубава Стояна
търчи с менци за водица. (Хр. Ботев) •
98

Мълчалив, нехаен и бавен, шопът обикновено се сочи кротък като овца. (А. Страшимиров)
... дето нас млади пропъди
по таз тежка чужбина да ходим, да се скитаме
немили, клети, недраги. (Хр. Ботев)

ВНИМАНИЕ!
Няма еднородни сказуеми! Ако изречението съдържа две
и повече сказуеми, свързани съчинително, те принадлежат към
различни прости изречения в сложното съчинено изречение.
Селяни седят по масите, пият, ядат, викат. (Ел. Пелин)

Между свързаните безсъюзно еднородни части на изречението винаги се пише запетая.
Един ден вратата на бащината къща на баба Ана - тогава
малко, кротко, хубаво, спретнато и смирено девойче, току-що
излязло от училище - тропнала. (Ив. Хаджийски)

ВНИМАНИЕ!
За правилното пунктуационно оформяне на изречението
трябва да умеем да различаваме еднородните от нееднородните определения.
Характерно за безсъюзно свързаните еднородни определения е, че между тях може да се постави съюзът и, докато
между нееднородните определения това е невъзможно.

... а те разнасяха из Преспа славата му на мъдър, сговорчив,
благовъзпитан духовник. (Д. Талев)
а те разнасяха из Преспа славата му на мъдър и сговорчив и благовъзпитан духовник. (Между еднородните части може
да се постави съюзът и.)

Току-що бяха вечеряли, имаше време за сън — дълга и предълга беше късната есенна нощ.
Току-що бяха вечеряли, имаше време за сън - дълга и предълга беше късната и есенна нощ. (Частите са нееднородни, защото не може да се постави съюзът и.)

Еднородните части освен безсъюзно могат да се свързват
и съюзно.
'Сляп ли?
Зная, че съм сляп.
И за красотата, и за грозотата Сляп!
(К. Павлов)
При еднократно употребените съюзи и и или, свързващи
еднородни части на изречението, не се пише запетая.

Той беше в своите потури и кожухче, на което бе пришил
ордените си. (А. Страшимиров)
Ех, да ти пипна аз тебе солунската митница и не ми трябва много: само две години, две годинки само да ме оставят
управител или оценител на митницата, па ела хортувай ти
сетне с мене. (Ап. Константинов)

Пред еднократно употребен съюз или се пише запетая само
когато е пояснителен съюз катот. е. и сиреч, който най-често
свързва две названия на един и съш предмет или признак.
След полунощ ние бяхме вече на границата, собствено - при
турските постове, защото до териториалната граница, или
водораздела, имаше още час място. (П. Яворов)

Когато еднородните части на изречението са свързани помежду си с повторителни съотносителни съюзи и~и; ни.-ни;
нито-нито; или~или; ту-.ту~ запетая се пише пред втория
и пред всеки следващ, повтарящ се съотносителен съюз.
100

И денем, и нощем гласът на чана се носи над планината. (А.
Дончев)
По своя бит обаче мизиецът е типичен демократ, без да е
буен партизанин -ни за свои, ни за общи интереси. (А. Страшимиров)
~~......... ‘............................................................................................................................... -... .............................................. I

Когато еднородните части на изречението са свързани с
двойни съотносителни съюзи като толкова... колкото; както- така и; не само... но и, запетая се пише само пред втората част на съюза.
Ще успея не само аз, но и ти.
Разделяща запетая между повторени
части на изречението

Повторените части на изречението се отделят със запетая,
когато се изговарят с пауза помежду им.

Мина, мина, красно лято,
пак се въздух разхлади(В. Попович)
Татко, татко,
помогни митънка мрежа
изплети ми.
(Ц. Церковски)
Никога, никога един обикновен човек не може да си пред
стави каква огромна власт и сила се съдържа в
now
бена дума. (П. Вежинов)

Когато повторената дума е наречие и между двете наречия |
няма пауза, между тях се пише чертица (дефис).
I

Не ни е говорил, дядо, той с нас много-много не прикал
(Ал. Константинов)

101

ЗАДАЧА №Ю

Поставете липсващите запетаи в текста, като преди това подчертаете еднородните части в изреченията. Извадете ги и ги подредете в таблица според вида им.
Слугите и коларите които откараха конете на паша се
сближиха набързо с бедните овчари и им разказваха че тук с
този керван е дошъл владетелят на безкрайни земи и морета.
Неговите богатства били неизброими войската му нямала чет
а столицата му била толкова голяма и толкова красива че с
думи не можела да се опише. Само че този богат и силен владетел бил болен. Викал като луд биел ругаел беснеел. Нямало
радост и щастие при него. Често пъти от мъка и гняв той
посинявал цял и когато всички избягвали кой където види владетелят се тръшкал като дете на което не са дали играчка
късал си дрехите и се биел в гърдите. Всички прочути знахари
и билкари от неговите безкрайни земи ходили в столицата му
да го лекуват но никой с нищо не му помогнал. Най-сетне пристигнали незнайни пътешественици влезли в двореца и му разказали за този лечебен извор. Те разказали че който се къпел в
него ставал тих и добър че несвестните възвръщали съвестта
си че недъгавите тръгвали като бодри и весели юноши. Изслушал ги владетелят и веднага дал заповед да се готвят за път.
Пътували с дни през поля равни като тепсии къпали се в широки лениви и топли реки лежали в гъсти прохладни дъбови
сенки. Минали през градове и селища докато стигнат в това
диво и пусто място.
- Див и пуст ли ви се вижда нашият край? - изгледаха ги
учудени простите и добродушни планинци.
- Това е най-дивият и най-пустият край който видяхме
по пътя си! - извикаха в един глас коларите.
- А вашето село от което идете то какво е? - обърна се
дядо Тасо целият пламнал от любопитство.
(Г. Караславов)

102

Еднородни Еднородни
подлози:
допълнения:

Еднородни
обстоятелствени
пояснения:

Еднородни
определения:

Запетаи, ограждащи обособени части
Ойдсобсннчдсщ

Обособените части са второстепенни части на изречението,
които се отделят смислово от другите части на изречението. Обособяването дава възможност на говорещия да отдели признаци и
обстоятелства, които за него са по-важни от останалите в дадена
текстова ситуация.
Тука, в сърцето, сто пиявици като че се бяха впили-(Н.
Хайтов)
Откри се пак канадският бряг зад пропастта; ние виждаме вече дъното на този бряг; ето и водата, мътнозелена, вече
изиграла си ролята, уморена, но още запенена, отива лениво
да почива към водоврата. (Ал. Константинов)
Той беше двайсетгодишно голобрадо момче, тънко-високо.
(Ив. Вазов)
Отвори се отдолу една врата и те влязоха в стая, доста
широка, добре постлана с черги и осветена. (Ив. Вазов)
Затова се и трудя аз сега, денем и нощем, да напиша няколко книги на нашия български език, та като не ми бе възможно да проповядвам устно и от мене, грешния, да чуят
някое полезно поучение, то тия да прочетат написаното от
мен и да намерят полза и бога да молят за мене, недостойния,
невежеството ми да поправи- (Софроний Врачански)
Счува се само дълбоко} цафарата му, тъмната, тъжно да
103

свири и тътне, [кога се вести Гергана! там, на чешмата сед
чала,} на месечинка да преде. (П. Р. Славейков)

ВНИМАНИЕ!
В устната реч обособяваме чрез интонацията, паузите,
логическото ударение.
В писмената реч обособяваме чрез пунктуацията.
Обособените части се изразяват чрез деепричастия, причастия, прилагателни и съществителни имена.
Обособяват се предимно:

Определения
Стойчо, пременен, обръснат,
стегнат, нетърпеливо
държеше за юларите млади
впрегнати юнци и гледаше,
крадешком от старите,
булката си Янка, нагиздена
като за венчило. (Елин
Пелин)
Стопанинът на кокошката,
един стар скъперник, всеки
ден проверяваше теглото на
яйцата. (Лафонтен)
Водата, черна, страшна, шумеше глухо след него и отваряше една грозна пропаст за
стъпките му. (Иван Вазов)
Пъргав и трудолюбив, той
бе работил през целия си
живот и бе сполучил да
удвои и утрои имотите,
останали от баща му. (Елин
Пелин)

Обстоятелствени пояснения
а) за време;
Сутрин, пред зори още, по
двора се чуваше бодрият глас
на стария Герак, който
обикаляше обора и сайванта».
(Елин Пелин)
Едно лято, скоро по Петровден, в село пристигна Павел.
(Елин Пелин)
Понякога, привечер, когато
денят се поразхладяваше,
Павел излизаше на разходка
по полето и отиваше на
нивата при жътварите.
(Елин Пелин)
Надвечер, по хладина, отиваше навътре в полето и ловеше мишки и скакалци. (Йордан Йовков)

б) за място;
На вратата, от самия праг.

104

Родна реч, омайна, сладка,
Що звучи навред край мен.
(Ран Босилек)
Ала тя не бързаше, още
ленива и сънена, а събираше
сили и събуждаше всичките
си прешлени. Й. Радичков)
Достойна за любопитството
беше още една картина,
изписана грубо с ръка, залепена под горните три. (Иван
Вазов)
Моята служба у лелини
беше да паса овцете и всяка
събота, възседнал на магарето. да нося храна на говедарите в планината... (Елин
Пелин)
Плачете за Париж, столицата на разврата, на цивилизацията... (Христо Ботев)
Влахът, разтреперан, упорит, лемсешком, силно притискаше дъската на гърдите си и изпущаше пресекнати гласове. (Иван Вазов)

надничаше едно куче, чакаше
някого и радостно въртеше
опашка.- (Елин Пелин)

в) за начин;
Божан, наопаки, като хитър
и скритен човек, уверяваха
всички, че това е лъжа, че
баща му няма нито стотинка готови пари-. (Елин Пелин)

г) обособени деепричастни
конструкции;
Йоцо беше ненадейно издъхнал, поздравявайки нова
България... (Иван Вазов)
- А бе кажи му да излезе за
един час! - дума старецът
и тупа с тояжката си по
двора, отивайки към стълбиците, що водят на одърчето.
(Иван Вазов)

Обособените части, ако са в средата на изречението, се ограждат задължително от двете страни със запетаи, а ако се
намират в самото начало или край - само от едната страна.
Когато обособяването е по-силно изразено, запетаите се заменят с големи тирета, със скоби или двоеточие.
Обстоятелствените пояснения за сравнение се обособяват
и се ограждат със запетаи само когато авторът иска да акцен-

105

тира върху тях или пък са предхождани от друго обстоятелствено пояснение, което конкретизират, а също и когато имат
разширен състав.
Около леля Дъмша стоеха дечурлигата, прехласнати в съзерцание, а до коленете й седеше леля Станка, умилена до сълзи, като пред някоя чудотворна икона. (Ел. Пелин)

Когато с и то, при това и др. се въвежда обособена част,
тя се огражда от двете страни със запетаи.
Никола е бивш горски стражар Брешлян, при това и прочут ловец, затова смята войната като стара своя професия.
(Й. Йовков)
Допълненията с наместо, вместо, освен и др., когато е необходимо да се обособят, също така се заграждат със запетаи.
А освен хартията, чаках и някои писма, от които щеше да
зависи посоката на пътя ни. (П. Яворов)

ВНИМАНИЕ!
1. Ограждането на обособените части със запетаи не пре; махва нуждата от запетаи вътре в тях, когато се изразяват отношения, подчинени на други синтактични правила.
Македонски, лют, рошав, кръвожаден, тичаше по сцената и изпразняше с една страшна бързина пушките, пищовите си, револверите си. (Ив. Вазов)
2. Обособена част, изразена чрез причастие, не се отделя
от предшестващ я съюз.
3. Обстоятелствените пояснения се обособяват само по
избор на говорещия.

ЗАДАЧА №11

1. Поставете липсващите запетаи в текста, като преди това
подчертаете обособените части в изреченията.
Когато в събота пред Възнесение се качих на магарето и
тръгнах към планината изпращан от леля Станка не можах
да скрия горестта си и още на портата заплаках като момиче
с безпомощни сълзи~
Слънцето от ден на ден като напук все повече и повече се
разпаляше все повече и повече печеше.
Тогава срещу него се изстъпи Младен годеникът на Неранза
която лежеше болна и брат на починалата АгликаСвещеникът уморен и разочарован заряза литии и водосвет.
Стойчо пременен обръснат стегнат нетърпеливо държеше
за юларите млади впрегнати юнци и гледаше крадешком от
старите булката си Янка нагиздена като за венчило.
(Елин Пелин)

2. Извадете обособените части и ги подредете в таблица според вида им:
Определения:

Обстоятелствени пояснения:

107

Запетаи, ограждащи вметнати части
Вметнати части

Вметнатите части са думи и изрази, които:
Не са части на изречението, т.е. не са свързани синтактично с никоя друга дума в изречението.

Означават вмъкнато, добавено, странично съобщение или
коментар на говорещия за текстовата ситуация с цел да се улесни възприемателя (адресата).
Изразяват определена реакция на говорещия към съдър
жанието или формата на изказването и т.н.
В устната реч се отделят с пауза и чрез интонацията, а в
писмената чрез пунктуацията.

Вметнатите думи могат да бъдат в началото, в средата и в
края на изречението:
Разбира се, дъх на алкохол! (П. Вежинов)
- Довечера, разбира се, предполагам, че ще ви видим вкъщи... (Б. Райнов)
Трябваше да се досетя, разбира се. (П. Вежинов)

ВНИМАНИЕ!
Не се прави синтактичен разбор на вметнатите думи и изрази, но може да се направи пунктуационен анализ или анализ *
на изразения смисъл.
Вметнатите части се ограждат със запетаи в изречението.

Разбира се, това понятие е много условно. За съжаление,
съвременната медицина не може да каже нищо определено за
мозъчните центрове, които съхраняват тая памет... (П. Вежинов)
108

Изобщо, крайно време е да разберем, че когато се касае до
живота на човечеството, не можем да рискуваме този живот
в игра на покер. (Б. Райнов)
А тя, естествено, бе преживяла доста неизвестности и
несгоди, докато си хване това глупаво пиле, каквото бях аз.
(П. Вежинов)
Всяко занятие (освен, разбира се, престъпните, безнравствените и антирелигиозните) е почетно. (А. Константинов)

ВНИМАНИЕ!
Наречията за „логическо уточняване“ като: обаче, например, според мене, може би, наистина, следователно, значи,
вероятно, по всяка вероятност, изобщо, сякаш, навярно,
очевидно, по такъв начин, като че ли, всъщност не се отделят със запетаи.

Секретарката обаче не проявява никакво лакомство... (Б.
Райнов)
Всъщност аз би трябвало да се освободя от тая жена, за
да й отнема удоволствието тя да се освободи от мене. (Б.
Райнов)
Навярно наистина съм го мислил. (П. Вежинов)
Вероятно теорията за хармонията между физическото и
духовното същество тоя път се оправдаваше, беше вярна... (Ив.
Вазов)
Може би бе пийнала за кураж преди да дойде. (П. Вежинов)
Другите правят очевидно усилие да разберат -и не могат.
(П. Яворов)
Като момиче аз наистина бях много красива. (П. Вежинов)
Като че някоя триглава хала смучеше хладните и бистрите й струи~ (Й. Йовков)
Което следователно освещава и протеста на угнетения
против угнетителя, и борбата на поробения срещу поробителя. (П. Яворов)

109

•
НО! Когато сякаш, като че, като че ли въвеждат обосо! бена част на изречението или подчинено изречение, пред тях
се пише запетая.
Ние се изсипахме навън и заехме пълзешком позиции на 2030 крачки от къщата, зад разпилените по ръта едри каменни
блокове, сякаш нарочно приготвени за нас. (П. Яворов)
А когато слънцето светна, скалата започна да трепери с
безброй ситни блясъци, сякаш цялата планина се тресеше. (А.
Дончев)
Размахват клони случайни борини по заледени подплеси, като
че викат зверовете, чиито следи личат наоколо, да се оплачат
от нашите зъби и нокти. (П. Яворов)
Вий имахте честта, господин министре, да ме назначите
за помощник-регистратора - и тъй нататък, - а той ме гледа
през мустак и се усмихва, като че ли дете със сурвакница
стои отпреде му. (А. Константинов)
Запетая се пише и пред следователно, значи, очевидно и
др., ако те въвеждат обособена част или изречение в сложното
изречение.
Аз съм зает утре, значи ще се видим вдругиден.
Ако се откажеш, значи винаги си имал съмнения по този
въпрос.

ВНИМАНИЕ!
Неуместната употреба на вметнатите думи и изрази накъс■ ва текста и го прави труден за възприемане.

110

SAflASAAU

Прочетете изреченията. Изпълнете задачите и отговорете на
въпросите:
1. Посочете думите и изразите, които остават извън частите на
изречението и се „вмятат“ между тях? Поставете пропусна*
тите запетаи.
Значи цяла нощ ще седим нащрек. (Б. Райнов)
Готови са бе брате слава богу честен човек съм - отговори
Македонски като размещаше книгите. (Ив. Вазов)
Като се връщаше без да знае дали воловете са намерени
залутан в тъмнината уморен отчаян той чу кучешки лай» (Й.
Йовков)
Вероятно тоя простак не знае, че тук е първи клас а празни
места има на втория... (Ив. Вазов)
Треновете дохождат заминуват и всякой сигнал сякаш че
изсвирваше в сърцето ми. (Ал. Константинов)
Аз се сетих, че не изговарям добре по тяхному названието
на нашето княжество... (Ал. Константинов)
Всъщност къде отивате? (П. Вежинов)
2. Разграничете обособените части от вметнатите думи и изрази и ги подредете в таблица.
Обособени части:

Вметнати думи и изрази:

111

Запетаи, ограждащи обръщения

Обвьшение
Обръщенията са думи или изрази, с които говорещото лице
означава събеседника си.
Обръщенията представляват особен вид вметнати думи в
изречението, затова те се отделят задължително със запетаи.

Иване, кой тропа бе? (Иван Вазов)
Аз, господа, искам своето! (Елин Пелин)
Къде ходиш бе, хайдутино? (Йордан Йовков)
Ох, Продане, нещо ми е тежко на сърцето. (Л. Каравелов)
Да, малък немирнико, глупостта е всемирна, тя е разпространена от хората и е завладяла всяко кътче на земното кълбо. (Ел. Пелин)
Върнете се, облаци, в планините.
Река, стой спокойно в своето корито! (Й. Радичков)
Стамбул е, аго, за мене
тука, дето съм родена»

- Младо, безумно момиче,
Ти още нищо не знаеш.
(П. Р. Славейков)
Да, Тодорке, ти си млада, ти си хубавица». (В. Друмев)
Запетаи при частици
Насища

Частицата е неизменяема самостойна дума, която допълва
конкретизира или изменя смисъла на словосъчетанието или изречението.

Частиците се отделят със запетая, ако са отделени с пауза
в изречението.

112

Е, хей, престани! - извика му сойката, която долетя от
гората. (Елин Пелин)
Частиците ей, хей, бре, бе, ма, мари и др., които се използват като обръщения, се отделят винаги със запетая, независимо от мястото им в изречението.
- Ей, хора! Че аз дойдох тук да ви съобщя за вълците(Ивайло Петров)
- Къде ходиш бе, хаймана? (Йордан Йовков)
- Учудваш ме бре, Еньо! (Елин Пелин)
- Не съм напротив, само че не сме готови бе, Жендо. (Ивайло
Петров)

Не се отделят със запетая частиците, които стоят след имен
иото обръщение. Те се ограждат заедно с него със запетаи.
Татко бе, разкажи ми една приказка. (Елин Пелин)

Частиците да и не задължително се отделят със запетаи,
когато имат самостоятелна функция, т. е. на отделно изказване.
- Да, знам - казах аз. (П. Вежинов)
- Да, съвсем забравих, че се занимавате и с криминални
истории - отвърна той шеговито. (П. Вежинов)
- Да, слънце то е. (Ив. Вазов)
- Да, всички вече знаят, че сте дошли тук за реабилитация. (Б. Райков)
- Не, разбира се- Пишете, каквото искате- (П. Вежинов)

ВНИМАНИЕ!
Запетая след да и не може да промени коренно смисъла на
изречението.

- Не съвсем точно- Но вие се подхлъзнахте заради мен. (П.
Вежинов)
113

- Не, съвсем точно... Но вие се подхлъзнахте заради мен.
- Не бъдете толкова сигурен...(Ц. Вежинов)
- Не, бъдете толкова сигурен...
Ако въпросителната частица нали стои в началото на изречението, не се пише запетая след частицата.
НО! Въпросителната частица нали се отделя със запетая
от предходната дума, ако е в края на изречението.

- Нали ти казах, тук се явила, в Манджилари. (Й. Йовков)
- Ама да я е ухапала, не я е ухапала, нали? (Й. Йовков)
Някои частици (ето, на, я и др.) в зависимост от функцията, също могат да се отделят със запетая.

Сегиз-тогиз чувам отзаде ми да шушнат: „Ето, този е
щастливецът!“ (Ал. Константинов)

Запетаи при междуметия
Междуметия

Междуметията са неизменяеми думи, чрез които се изразяват чувства, настроения или се наподобяват звуци от окръжаващия ни свят.
Ау, как беше ужасно!
Ау, как беше опасно!
(В. Петров)
... о, тогаз, майко юнашка!
О, либе мило, хубаво!
(Хр. Ботев)

- И-и-иван, Иван ме ха-ла-ла-сна. О-ле-леле, мам-мам-ко,
убих се! (Л. Каравелов)
114

- Ох! Жив да си, отвори! (Ив. Вазов)
Жаба вика: „Вряк, вряк, вряк,
имам хубав жабуняк». (Ст. Попович)

Междуметията ой, бух, дий, ех, чук-чук, бум-бум, фраспрас, оле-мале, бау-бау, ку-ку, тупур-тупур, и-ху-ху, и-ха,
хък-мък, пуф-паф, куцук-куцук, шушу-мушу, леле-мале и др.
се отделят винаги със запетая, независимо от мястото им в
изречението.
Ой, жътвари
млади, стари.» (К. Величков)

Дий, дий, конче-вихрогонче.
Дий, дий, конче от бастонче! (Чичо Стоян)
Хм, поканили магарето на сватба, а му туреле самар на
гърба. (Чудомир)
Пие, пие, писано!
Събуди се по-рано- (Ц. Церковски)

О, мой боже, правий боже! (Хр. Ботев)
ВНИМАНИЕ!
Запетая стои пред и след междуметията, ако са в’ краесловието или в самото начало на синтактичната структура.

ЗАПЕТАЯ В СЛОЖНОТО ИЗРЕЧЕНИЕ

В сложното изречение запетаята се използва за означаване на
синтактичното му разчленяване на отделни изречения.
От начина, по който са свързани отделните прости изречения
в рамките на сложното, различаваме безсъюзни и съюзни сложни
изречения.

115

Запетая в сложни безсъюзни изречения

Запетаята в сложните безсъюзни изречения е препинателен знак, който сочи само границите между отделните изречения.

Беше непривично тихо, тишината сякаш бе фиброзирала
между червените кадифени завеси. (П. Вежинов)
Стотина гърди си отдъхнаха, стотина премрежени от
гледане очи се изясниха. (Ел. Пелин)

Употребата на запетаята е характерна преди всичко за слож
ните съчинени безсъюзни изречения.
Лицето й изведнъж светна, вятърът сякаш изтри с
ръка сълзите й. (П. Вежинов)
Бях се успокоил съвсем, заведението с нищо не ме привличаше. (П. Вежинов)

В сложните безсъюзни изречения, в които може да се говори за подчинително отношение между първото и второто изречение, обикновено се употребява тире или двоеточие.
Дотегнал му беше този живот при злобния и жесток човек, но нямаше какво да прави - трябваше да слугува и да го
понася. (Г. Караславов)

Запетая се пише и между безсъюзно свързаните изречения
в сложното смесено изречение.

Събранието беше много тежко, решаваха се важни въпроси - не толкова, колкото се разпалваха страсти и амбиции,
както обикновено се случва. (П. Вежинов)
Скачам от кофата, ножът е в ръцете ми, с него започвам
да режа фитилите, като ги хвърлям в ъгъла на шахтата. (И.
Радичков)
116

Запетая в сложни съюзни изречения

В сложното съюзно свързано изречение основно пунктуационно правило е, че отделните изречения се отделят помежду си найчесто със запетая. Тирето в него се използва рядко и е стилистично маркирано.
В сложното съюзно изречение запетая се пише в началото на
второто и следващите изречения, обикновено пред съюзни връзки, относителни местоимения и наречия, частици в случаите:

Пред съчинителни, съединителни, противопоставителни и
пояснителни съюзи: а, но, ала, ами, ама, че, камо ли, па, та
че пък, обаче, също и, тоест, сиреч, а именно.
Дъбакът накупи материал, а Корчан възпретна ръце да
работи. (Ел. Пелин)
Навън турците все още пукаха, но се чуваха вече и близки
викове. (Генчо Стоев)
Плитките и с шумолене се плъзнаха по ръба на оградата,
ала не се изхлузиха докрай и останаха извити настрана от
главата й, та наклоняваха леко лицето й. (А. Дончев)
Станчо погледа, погледа, па уморено седна на камъните под
черковната стряха и беззлобно заяде хляб и сирене. (Елин Пелин)
Вторият удари, та му зъби на земя изсипа, а срещу него се
хвърлиха четирима. Трети удари, та му врата надве прекърши, а срещу него се хвърлиха другите трима, та извиха назад
ръцете му. (А. Дончев)
Това е млад, мургав красавец с широки плещи, обаче моите
също не са тесни- (Б. Райнов)
Пред еднократно употребените съюзи и или или в сложното изречение, както и в простото изречение, не се пише запетая.

Просто отидох там и седнах на първата голяма маса. (П.
117

Вежинов)
Севда все го държеше за пояса и той я влачеше след себе си.
(А. Дончев)

Запетая пишем, когато пред съюза и свършва някакво подчинено изречение, което се отделя пунктуационно в сложното
изречение.
Двамата се изгледаха от глава до крака, като че искаха да
покажат надмощието си един пред друг, и заиграха един срещу други. (Ел. Пелин)
Запетая пишем, когато пред и стои вметната или обособена част на изречението, отделена със запетаи.

Но след десетгодишно скитане с дюлгери по Влашко, дето
бе спечелил и парици, той се върна вече хрисим и кротък, поправи воденицата, едничко наследство, останало от баща му, и
заживя повече около нея. (Ел. Пелин)
Разбрано и ясно, и без думите, които му липсваха, тия
изразителни очи разказваха, оплакваха се, ридаеха. (Й. Йовков)

Запетая се пише пред втория и пред всеки следващ от съчинителните съотносителни съюзи с еднакви съставки в сложното изречение като: и...и; или... или; ни...ни; нито...нито;
хем-хем и т.н.
Той или лежеше със стенание в леглото си, или мълчаливо
се разхождаше напред-назад из стаята, дълбоко замислен или
помрачен от нещастие. (Ел.Пелин)
Нито се бавихме, нито те видях до огъня. (П. Яворов)
Ако в сложното изречение употребеният повече от веднъж
съюз и свързва двойки от неравноправни помежду си по значение синтактични единици, пред съюза и ие се пише запетая.
118

Станчо погледа, погледа, па уморено седна на камъните под
черковната стряха и беззлобно заяде хляб и сирене. (Ел. Пелин)
Запетая се пише пред второто и пред всяко следващо изречение, свързано със съчинителни съотносителни съюзи с различни съставки като:лишили; дали-или; дали ... дали; не самото и; не само-но и; не че.-а и др.

Лицето й силно поруменя, в погледа й се появи онова едва
забележимо разцентроване, по което жена ми безпогрешно познаваше една чашка ли съм пил, или три. (П. Вежинов)
Дали беше се прекъснала нишката между тия хора и планината, дали вече бяха останали сами? (А. Дончев)
В сложното изречение подчинените изречения със следните съюзни връзки: че, като, щом като, след като, тъй като,
докато, откак, щом, докле, дорде, като да, сякаш, като че,
без да, освен че, въпреки че, освен дето, преди и др. се отделят от едната или от двете страни със запетаи.
След това усетих как тя се отдели от мен и изчезна,
сякаш се бе превърнала във въздух. (П. Вежинов)

Когато съчетанията при условие че и при положение че се
използват като съюзна връзка между две изречения, запетая
се пише пред първата дума.
Ще предам ръкописа си навреме, при условие че нямам
други спешни задачи.
Обади ми се по телефона, при положение че аз не те потърся.

Запетая ие се пише пред съюза да, когато той свързва подчинено (допълнително, подложно, определително или обстоятелствено за цел, за причина или за последица) с главно
изречение.

119

Според правописния речник на съвременния български книжовен език това правило важи само ако подчиненото да-изречение не стои на първо място в началото на сложното изречение ако подчиненото изречение стои на първо място, след него се пише
запетая.
Той остана жив, но умря за живота, за светлината, с
неугасен таен копнеж в сърцето да види «българското» - така
той наричаше свободна България! (Ив. Вазов)
Всеки гледа да катурне другия и да докопа, каквото може,
та дори това да коства живота на другия. (Б. Райнов)
Да би мирно седяло, не би чудо видяло. (Нар. поговорка)

ВНИМАНИЕ!
Когато подчиненото да-изречение стои след съществително, придружено от показателно местоимение, т. е. става дума
за подчинено определително изречение, подчиненото изречение се отделя от двете страни със запетая.

Всъщност героизмът се състои в това, да промениш хода
на събитията, да пренасочиш вниманието на другите от маловажните неща към това, което правиш, (ученическо есе)

Когато да свързва с главното изречение подчинено изречение за условие или за отстъпка, т. е. има значение ако, дори
да или е употребено в смисъл на за да, подчиненото да-изречение се огражда със запетаи.
Тъй пишеше там и трябваше да скрия тия слова от
пламъците, които утре щяха да обхванат прастария манастир, да опушат стените му, да сринат покривите му и
да разтопят камбаните му. (А. Дончев)

Съподчинените безсъюзно свързани да-изречения се отделят помежду си със запетая, а между последователно подчинени да-изречения не се пише препинателен знак.
120

Имаше го Индже за приятел и прати да му кажат да
престане да граби и да си върви по живо, по здраво. (Йордан
Йовков)

Пред да се пише запетая, когато тя е необходима, за да
отдели предходно подчинено изречение, обособена или вметната част на изречението.
Моята служба у лелини беше да паса овцете и всяка събота, възседнал на магарето, да нося храна на говедарите в планината... (Ел. Пелин)

В началото и в края на подчинените изречения с относителни местоимения и наречия се поставя запетая.
Това бяха първите думи, които се чуха, откак влязохме в
гръдта на Родопа. (А. Дончев)
Когато относителните местоимения влизат в словосъчетание и не стоят в самото начало на подчиненото изречение,
запетаята се поставя не пред самото относително местоимение, а в началото на словосъчетанието.

Нямаше срещнат човек, пред когото да пропусне да не каже
нещо за нея. (Ел. Пелин)
ЗАДАНАШЗ

Поставете пропуснатите запетаи в ученическото есе:

ДА ИМАШ ИЛИ ДА БЪДЕШ

„Да имаш или да бъдеш“ - казва Ерик Фром колко близко до
вечното „Да бъдеш или да не бъдеш“ на Шекспир. „Да имаш“ и
„Да не бъдеш“ - почти синоними понятия свързани с преходното фалшивото безсмисленото материалното. Те никога не
121

трябва да се поставят над максимата „Да бъдеш" защото в
нея се крие вечното истинското духовното безсмъртното. Няма
смисъл например да поставяш работата и успехите над деретата над честността и човеколюбието защото нравствеността е над всички нас. Няма смисъл да надценяваш материалните блага и да си мислиш че те вечно ти принадлежат. Те
могат да останат далеч да те надживеят но ти ще изчезнеш
с времето ще се превърнеш в шепа пръст. Тогава какъв е смисълът „да имаш"? Само твоите дела ще говорят за тебе след
смъртта ти. Няма смисъл да се отдаваш на материални грижи без да се устремяваш и към духовни радости защото човек
не е само материя а преди всичко дух психика със свое отношение към живота красотата роден да живее и съпреживява
чужди радости и нещастия подеми и падения да бъде светъл
лъч на надежда упование и вдъхновение за другия. Ето защо
смисълът на човешкия живот се крие в това „да бъдеш" но не
„да бъдеш“ богат известен да се водиш само от материалното а „да бъдеш" ЧОВЕК „да бъдеш“ ДУХОВНО ИЗВИСЕН. „Да
имаш“ те отвежда безпрекословно към един безсмислен и фалшив живот. Няма нищо по-лесно на този божи свят от това
да си фалшив да се поддаваш без задръжки на съблазните да
търсиш най-лек начин да преживяваш на чужд гръб да служиш на ниски цели като изневеряваш на себе си и не подбираш
средства за да постигнеш едни или други успехи. Но нима ще
даде удовлетворение на душата ти едно преходно изкуствено
щастие? Не се ли питаме често за какво живеем в какво е
истинското щастие заслужава ли си да робуваме на фалша
струва ли си да заблуждаваме себе си и другите да си служим
с нечестни средства или пък е по-полезно и оправдано да пазим
себе си от неморални и безсмислени постъпки - без подобни
въпроси ще живеем като къртиците - в мрак слепота, глухото. Затова всеки трябва да даде на съзнанието си отговора на
въпроса кое е по-ценно - „да имаш“ или „да бъдеш". Аз вече го
направих избрах „Да бъдеш". Но дори някой да е тръгнал по
другия път ние не трябва да му се сърдим, а да се опитаме да
му простим защото:
ДА СЕ ГРЕШИ Е ЧОВЕШКО А ДА СЕ ПРОЩАВА - БОЖЕСТВЕНО!

122

ТОЧКА И ЗАПЕТАЯ

Относително самостоятелни синтактични цялости в рамките
на изречението могат да бъдат разграничени и чрез пунктуационния знак точка и запетая, който се поставя при:

> еднородни части, когато в изречението вече са употребени
запетаи;

Ние се жертвуваме за свободата на България и ако найдем
отплата, то тя ще бъде: освобождението на България; ни повече, ни по-малко. (Ив. Вазов)
Той слушаше същата глъчка и шум в кръчмата; същите
селски крамоли, същите борби с нуждите и с природата в тая
изгубена безплодна покрайнина, отдалечена от света. (Ив. Вазов)
> сложни изречения (съчинени, съставни и смесени) между
отделни по-самостоятелни синтактични цялости, независимо от връзките между простите изречения в състава на сложното.
Не съм се любил и не зная какво сеща човек, като му предстои след дълго отсъствие да се срещне с предмета на своята
любов, какво чувства той при първото произношение на взаимност; не съм се женил и не зная какво сеща момъкът, като
отива под венчило или като пристъпва прага на новия живот... (А. Константинов)
Откри се пак канадският бряг зад пропастта; ние виждаме вече дъното на този бряг; ето и водата, мътнозелена, изиграла си вече ролята, уморена, но запенена, отива лениво на
почивка към водоврата- (А. Константинов)

123

ТИРЕ (ДЪЛГО)

Тирето е пунктуационен знак за синтактично и интонационно
отделяне на синтактични цялости в текста, но в по-силна степен,
в сравнение със запетаята.
Тирето се използва:

> на мястото на пропусната част в изречението, която се подразбира;
Таз година булка догодина люлка.
(Народна поговорка)
> при обособени пояснения, конкретизиращи предходна част;
Един път - на петата година след Освобождението - разнесе се слух из селото, че иде кой знае по какви неизповедими
божии съдбини околийският началник. (Ив. Вазов)

> между обобщаваща дума и еднородни части, които обобщава;
Добре, че остави имотец -държава, стокица, -та го гледат син му и снаха му. (Ив. Вазов)

> за поставяне на логическо ударение или отделяне на вметнати
части или изречения;
Стигнаха само мътни, неопределени слухове, че нещо става там, някъде зад планините, но какво - никой добре не знаеше. (Ив. Вазов)
> между прости изречения в състава на сложното, когато второто изразява противопоставяне или присъединяване спрямо
първото.
Юнакът тегло не търпи ала съм думал и думам(Хр. Ботев)

124

СКОБИ

Чрез скобите отделяме синтактично или интонационно вметнати части от изречения, когато имат значение на допълнителни
обяснения, или цели изречения.
Гледаш и ти се премрежват очите от тези гиздави колоси, па като ти се спусне окото на улицата» Вавилон! (Ама, че
го уподобих и аз! Колко са глупави, като си помислиш сериозно,
тези сравнения с древността») (Ал. Константинов)
Слушайте: като продължение от всемирното изложение и
като необходимо допълнение, построен е един, да го наречем,
панаир, около три (чакайте да не сбъркам!) километра надлъж. (Ал. Константинов)
Скоби се използват и за отделяне на театрални ремарки,
указания за жанр, имена на автори и заглавия на произведения.

Мария (ходи умислено, поспирва се и пак ходи). Тя го
обича от цялата душа и сърце-той за нея е всичко на този свяття току ходи у него, а той по цели нощи не спи, мисли, плаче(Поспирва се и мисли; стресва се.) Тодорка? (Пристъпва.) Да,
Тодорка е млада, Тодорка е хубавица!- Ами- (Спира се.)
(Васил Друмев, „Иванко - убиецът на Асеня I“)
Псевдоними и прякори, използвани заедно с имената, се
ограждат със скоби:
Ран Босилек (Генчо Негенцов); Елин Пелин (Димитър
Иванов)

Поставяме скоби и при номериране на цифри или букви:
1); 2); а); 6); в); г) и т.н.

125

КАВИЧКИ

Кавичките се използват предимно при пряка реч и при цитиране.
„Мост ще ми търсят по време на маневри! “ - мислеше гневно
генералът.

При цитиране на откъс от лирическа творба цитатът се обособява на нов ред след двоеточие и не се използват кавички.
Дай ми мене по света да скитам,
дай ми сборове, хора, задевки другите да слушам без насита
и сама да пея на припевки.
(Ел. Багряна)
Когато в лирическото произведение има израз в кавички,
те се запазват при цитат.

Тогава Столетов, наший генерал,
ревна гороломно: „Млади опълченци,
венчайте България с лаврови венци!
На вашата сила царят повери
прохода, войната и себе дори!“
При тез думи силни дружините горди
очакват геройски душманските орди,
бесни и шумещи! О, геройски час!
(Ив. Вазов)
Стиховете, които цитираме, по наше желание може да не
се разграничават чрез нов ред. Тогава ги пишем след двоеточие на същия ред, ограждаме ги в кавички и всеки стих отделяме чрез наклонена черта.

Символиката на злото - „Златолуспест гигант се изправи
сред кръв / сред морета от кръв и сълзи“ е конкретно съществуващ, но подчинен на иносказателния тон на стихотворението.
126

Кавички употребяваме още в случаите:
> за отделяне на приложения, които са съставени от собствени
нарицателни имена, условни названия;
театър „София**; магазин „Фантастико**; телевизор
„Голдстар**; бонбони „ Тримонциум**; турнир „Загорка Gold
Cup**; телевизионен сериал „Напълно непознати**; в. „Труд“;
сп. „Моят приятел кучето**.
> със стилистична цел, за да се изрази иронично отношение към
обекта на общуване и недоверие към чужди твърдения;
Беят, който бил във възторг от сладкодумния „американец“, му дава за гавазин един турчин, комуто заръчва да го
закара до конака», (в. „Седмичен труд“, бр. 22,01.06 - 07.06.2000,
с. 12)

за да се акцентира върху преносно значение на думата;
Заловеният магураджия „ не пее**, понеже знае, че за престъпление в съучастие ще му друснат по-тежка присъда.
(в. „Стандарт“, бр. 1125,31.10.1995, с. 20)
Руски „акули“2 слухтят по брега на САЩ. (в. „Труд“,
бр. 291,11.01.1995, с. 22)
>

за въвеждане на чужди думи;
В случай, че агитката на „сараите“ е малка, то полицията ще направи кордона вътре в сектора на гостите, а не вън.
(в. „Труд“, бр. 226,22.08.2001, с. 34)
>

> за въвеждане на жаргонни думи;
Моята одисея започна преди повече от 8 месеца, когато в
Скопие ми разбиха камиона и откраднаха стоката - разказва
Георги, който върти „геврека“* за пазарджишката фирма
„Вили“, (в. „24 часа“, бр. 184, 09.07.2000, с. 5)
•„ме пее“** не проговаря, не издава
Нахули“ “ подводници

^сараите“ в футболисти на турския отбор „Галатасарай“
•„геврек“ ” волан

127

ДВОЕТОЧИЕ

Двоеточието е пунктуационен знак за въвеждане на синтактични
цялости, които поясняват или уточняват изказани вече мисли.
Пишем двоеточие в следните случаи:
1. Пред думи или изрази, с които най-често завършва изречението, както и между две прости изречения в състава на сложното, свързани безсъюзно, когато отношенията им са подчинителни.
И пак се спрях на по-първото си впечатление: те не бяха
хубави. (Ив. Вазов)
България цяла сега нази гледа,
тоя връх висок е: тя ще ни съзре,
ако би бегали: да мрам по-добре!
(Ив. Вазов)
Но понякога си спомняше за него и поглеждаше към полето: няма ли да се зададе отнякъде все по пътя, ту на три, ту
на четири крака - както си ходеше. (Й. Йовков)

2. Като знак за графично оформяне в края на писмо, документ, молба и др.

Подпис:
(Р. Николова)
С уважение:
(П. Петров)

Упълномощен:
Упълномощител:
128

ТЕСТ № 3
1. Кое изречение е просто по състав?
а) Мислех, че е взела все пак нещичко от своите пациенти.
б) Едва сега забелязах, че е облякла чиста, току-що изгладена
блузка.
в) Чичо ме прие много добре, разбира се.
г) И отново започнах да тичам - тичах, тичах, докато стигнах.
2. Изречението Слънцето угасна е:
а) едносъставно безглаголно;
б) безлично;
в) просто разширено;
г) просто кратко.

3. В кое изречение не е употребено съставно глаголно сказуемо?
а) Бил съм отказал цигарите, в това са убедени всички, но не и
аз.
б) Непрекъснато ме мъчи мисълта, че трябва да спра цигарите.
в) Щастлив съм, защото започвам да привиквам да живея без
цигари.
г) Сигурен съм, че мога да се откажа от цигарите.

4. Едно от изреченията се различава по състав от останалите.
Посочете го.
а) Ние бяхме в сърцето на Родопа.
б) Караибрахим все гледаше към долината.
в) Тогава разбрах защо беше тръгнал Караибрахим със своя
конен отряд.
г) Зад Караибрахим се вдигаше скала.

129

Прочетете изречението:
В мрака не усетихме кога е изгряло слънцето.
5. Подчертаният израз е:
а) определение;
б) допълнение;
в) вметната дума;
г) обстоятелствено пояснение.

6. Изречението е:
а) просто кратко;
б) просто разширено;
в) сложно съставно;
г) просто едносъставно.
7. В кой ред въпросите са за разпознаване само на допълнението?
а) къде, кого, какъв;
б) с кого, кого, що;
в) чие, кого, кога;
г) какво, как, що.

8. В кое изречение има повече от едно обстоятелствено пояснение?
а) Генералът вече крачеше с жилавите си нозе към хеликоптера.
б) През лятото на 1963 г. на железопътната гара в гр. Н очакват влак № 704, за който от съседната гара е прието съобщение,
че е тръгнал по разписание.
в) Тя излезе на чардака да изтърси някаква дреха и не го погледна.
г) Вторият летец разгърна картата, за да определи квадрата за
летене.
9. В кое от изреченията е допусната грешка?
а) Пак се усети стареца цар на планините.
б) И старата, и младият момък го погледнаха смаяни: тежки
130

сърмалии дрехи светеха на него, на пояса му поглеждаха главите
на пищови, в ръката си държеше пушка и се подпираше на нея.
в) Ала в движенията на конниците и в тяхното бързо и мълчаливо връщане имаше нещо подозрително.
г) В сиромашкия двор на нане Стоичко беше израснала чудна
върба.

10. В кое от изреченията има излишна запетая?
а) Но ако няма в него гълъби, които са кацали тук петстотин
години, и бабички, които да ги хранят, какъв град ще бъде това!
б) От разтворения капак на рояла екнаха акордите на композитора, когото този град беше родил.
в) Ние помълчахме, защото съзнавахме, че музиката на гения
може да се слуша само като обред, както се слушат органите в
каменните църкви на този стар и нов град.
г) Само, върху гранитния корниз на дъбовата, обкована с метални пулове врата, стояха безмълвно и напрегнато каменните гълъби.
11. Какво по вид е изречението?
Човек предполага, Господ разполага.
а) сложно съставно с подчинено обстоятелствено;
б) сложно смесено;
в) сложно съчинено;
г) сложно съставно с подчинено допълнително.

12. В кое изречение е пропусната запетая?
а) Чашите бяха кристални с високи столчета и по ръбовете им
просияха искри.
б) Човекът се усмихна и замълча.
в) Нечия невидима ръка им подхвърля от време на време малко трошици.
г) Градът продължавал да живее и сред грозната рамка на разрушението и смъртта.

131

13. В кое от изреченията няма нито правописна, пито пунктуационна грешка?
а) Най добре се смее този, който се смее последен.
б) Света е оцелял, защото се е смял.
в) Смехът е най-добрият лек.
г) Който се смее последен, не е разбрал вицът.

14. Колко пунктуационни знака са пропуснати в изречението?
Неговата армия стоеше спешена край реката, войници и
офицери се трупаха от двете страни на моста, някои бяха
нагазили във водата, имаше и много цивилни, мъже и жени,
имаше деца застанали по бреговете, имаше хора на моста
увиснали като гроздове там, някои дори покачени върху перилата.
а) един;
б) два;
в) три;
г) няма пропуснати.
15. В кое изречение не откривате обособена част?
а) Милостив и състрадателен, Моканина изрича благородна
лъжа.
б) Моканина, милостив и състрадателен, изрича благородна
лъжа.
в) Милостивият и състрадателен Моканин изрича лъжа, благородна и хуманна.
г) Моканина, който е милостив и добър, изрича благородна
лъжа.
16. В кое изречение откривате вметнат израз?
а) Стар хайдутин, Крайналията грабна пушката, отвори вратата и попита кой е.
б) Значи, останах там до вечерта.
в) Не, отидох на другия ден, ала я нямаше.
г) Ей, кой си ти?
132

17. В кое изречение откривате еднородни части?
а) И се връщаше да вика хората си да тръгват, да не закъснеят.
б) Нечия невидима ръка им подхвърляла от време на време
малко трошици.
в) Градът продължавал да живее и сред грозната рамка на разрушението и смъртта.
г) Изглежда, че в нашия град е имало винаги гълъби.
18. Колко проста изречения съдържа сложното изречение?
Когато потегли от Сините камъни, беше пладне, когато
слезе долу на пътя и се обърна назад, върховете на планината
и канарите по тях бяха се зачервили от залеза на слънцето.
(Й. Йовков)
а) едно
б) две
в) три
г) пет

19. Колко проста изречения съдържа сложното изречение?
Сред пръските на дъжда се усмихваше млад момък, снажен, широкоплещест, с изпечено и здраво лице, каквото може
да има човек, който е живял на открито. (Й. Йовков)
а) едно;
б) две;
в) три;
г) четири.
20. Какви са по вид подчинените изречения?
Докато намери куката с разтрепераната си ръка, докато
черчеветата се отлепят с писък от прозоречната рамка, човекът изтрополи по тясната плочена пътечка.ДС. Северняк)
а) подчинено обстоятелствено изречение;
б) подчинено подложно изречение;
в) подчинено допълнително изречение;
г) подчинено определително изречение.

133

ПРАВИЛА ЗА СЛЯТО, ПОЛУСЛЯТО И РАЗДЕЛНО ПИСАНЕ

В българския език сложните думи се пишат слято или полуслягго, а съставните думи и синтактичните съчетания - разделно.
СЛЯТО ПИСАНЕ

Неравноправното смислово отношение между изграждащите
основи на сложните думи от типа, подчинена -главна основа изисква те да се пишат слято.

Сложни съществителни
> сложни съществителни имена, свързани с главната основа
със съединителна гласна -о- или -е-: млекозавод, водохранилище, лъженаука (главното ударение пада върху главната основа);
> сложни съществителни, при които подчинената основа е
съществително име или фамилно име, свързано с главната
основа без съединителна гласна: Ивановден, Гергьовден,
Димитровден, Петровден, Васильовден, Ивайловград,
Димитровград;

> сложни съществителни имена, предимно със съставки от
чужд произход, в които подчинената основа е свързана с
главната без съединителна гласна: рокпевец, емайллак,
тонколона, блицтурнир, тенискорт (главното ударение
пада върху подчинената основа);
> сложни съществителни имена, в които подчинената основа е съкратено прилагателно, предимно от чужд произход:
екосистема, микрокосмос, ретромода, биопрогноза, супервайзер, микроклимат.
НО! ТВ програма, ТВ център, ЕКГ данни.
134

> сложни съществителни, при които първата част е глаголна
форма в повелително наклонение: губивреме, лапнишаран,
развейпрах;
> сложни съществителни, чиято подчинена основа е числително бройно, свързано с главната основа без съединителна гласна: десетгодишнина, петгодишнина, стохилядник,
триокис.
НО! 10-годишнина, 5-годишнината, 100-хилядник.

’

ВНИМАНИЕ!

Когато числителното име е написано с цифри,- то се свър- '
; зва с главната основа чрез тнре:100-годишнина, 15-годишнина.
■ ■
Когато числителното име не е написано с цифри, всички
думи в съчетанието се пишат разделно: тридесет и пет годишнина, сто и петдесет годишнина.

ВНИМАНИЕ!
Сложни съществителни от турски произход, чиито първи J
съставки съществуват като отделни думи с ясно значение в
българския език, по традиция се пишат полуслято: дроб-сар- ;
ма, тахан-халва, шкембе-чорба.
•
НО! тюрлюгювеч.

Прилагателни имена

> сложни прилагателни имена, при които подчинената основа е наречие, свързано с главната основа със съединителна
гласна: вечнозелен, вътрешнопартиен, светлочервен,
старобългарски, тъмносин;

135

> прилагателно, което е образувано от сложно съществително собствено име и което завършва на -ски, -ска, -ско, се
изписва слято и с малка буква: йорданйовковски, оскаруайлдовски, асеновградски;

> сложни прилагателни имена, завършващи на -ски и образувани от съгласувано определение и определяемо: културноисторически, външнополитически, съдебномедицински;

> сложни прилагателни, образувани от съставни географски
названяя: старозагорски, великотърновски, старопланински;
> сложни прилагателни, образувани от съединяването на
бройно или редно числително и съществително име: десетчасов, петчленен, двудневен, едногодишен;

> сложни прилагателни имена, при които главната основа е
причастие: новообразуван, многонадежден, бързореагиращ,
новопостроен.

Наречия
> наречия, образувани от предлог и наречие: надясно, нагоре, надолу, вляво, навън, навътре, докога, докъде, донякъде. наопаки, натясно, откъде, отгоре, понякога, надълго, наоколо, засега, извън, отникъде;
> наречия, образувани от предлог и съществително име: пред вид, насила, наопаки, следобед, покрай, наглед, издъно.
НО! Ще изпия чашата до дъно.

136

ВНИМАНИЕ!
> Когато съчетанието от предлог и съществително име не
образува смислова цялост с ново значение, двете думи се
пишат разделно: Мама отиде на среща с учителката ми
по литература.
> Когато не можем да поставим съюза и между съставните
елементи на сложното наречие, то се пише слято: нагоре,
вляво, навън, докога, донякъде, наопаки, натясно, отгоре, понякога, наоколо и др.

> Ако не можем да поставим съюза и между съставните елементи на сложното наречие, то се пише полуслято: леквполека; напред-назад; току-що и др.
> Наречия от прилагателни имена, завършващи на -нен, се
пишат с двойно -нн-: временно, постоянно и др.

Предлози и съюзи
> предлози, образувани от предлог и наречие: отвън, наблизо, оттатък;
> предлози, образувани от предлог и съществително име:
наляво, наместо, навръх;
> предлози, образувани от два предлога, които образуват
смислова цялост: откъм, помежду, посред, иззад, насред, отзад, отпред;

> съюзите: отколкото, доколкото, докато, откакто, откъдето, накъдето, затова.
НО! Наред със сложния съюз затова съществува и съчетание от предлог и местоимение:за това -Той не съобщи
за това, което се случи.
137

ВНИМАНИЕ!
. Повечето съюзи са съставни и се пишат разделно: макар
че, освен че, въпреки че, без да, преди да, след като, като че
ли.

Отрицателната частица НЕ се пише слято със следващата
дума в случаите:

> когато думата или формата не се употребяват без нея ненадейно, немотия, нейсе, невръстен, нелепица, невзрачен, немарливо;
> когато с частицата не се образува ново значение - неоригинален, нерадост, неотклоним, неопитомен, нечист, негласно, неслучайно, ненапразно, неокончателен, незнаещ,
неотразимо, невъзпитан, неповреден;

със сегашно деятелно причастие - неможещ, непишещ,
неискащ, невиждащ, незнаещ, непотъващ.

'
ВНИМАНИЕ!
h
Отрицателната частицаЯЕ се пише ОТДЕЛНО отдееприi частията и от миналите несвършени деятелни причастия: не
търсейки, не можейки, не пишейки.
•>
.НО! недочувайки, недовиждайки), не можел, не желане търсел.
j‘-'\

Отрицателната частица НИ се пише винаги слято със следващата местоименна форма: никакъв, никога, никак, никъде,
никой, николко, ничий, нищо.

138

ПОЛУСЛЯТО ПИСАНЕ

Някои сложни думи с неравноправно смислово отношение
между изграждащите ги основи от типа главна-подчинена основа
се пишат полуслято.

Ако при сложни съществителни имена се променя само
втората дума при употреба на пълен или кратък определителен член, при определяне на рода или при образуване на форма за множествено число, словосъчетанието се пише полуслято: експерт-счетоводител (експерт-счетоводителят); генерал-майор (генерал-майорът); кандидат-гимназист (кандидат-гимназистът); министър-председател (министър-председателят); кафе-аперитив (кафе-аперитивът).
ВНИМАНИЕ!
Ако първата дума запазва граматичните си форми за род,
число и определеност, сложните съществителни имена се пишат разделно: дете герой (детето герой); къща музей (къщата музей).
Сложни собствени лични и фамилни имена в равноправно
отношение се пишат полуслято:£ел -Мария, Константин-Кирил, Жолио-Кюри, Ан-Мари.
ВНИМАНИЕ!
Тирето между буквите се запазва, когато сложните собствени лични и фамилни имена в равноправно отношение се пишат съкратено: Ж.-Кюри; Ж.-Ж. Русо.
НО! Не се пише тире при съчетаване на имена, които се
намират в друга смислови отношения:Иван Александър, Иван
Асен, Иван Шишман.

139

Фразеологични съчетания - сравнения от две съществителни имена, се пишат полуслято: ден-година, гайтан-вежди, жар-птица, снага-топола, очи-череши.

Сложни прилагателни със съкратена първа основа се пишат полуслято: психо-аналитичен, историко-революционен.

При повтаряне на прилагателно или на неговата основа,
разширена с представки или наставки, сложните прилагателни се пишат полуслято: тежко-тежко; сит-пресит; гол-голеничък; ял-преял; бит-пребит; носен-недоносен.

При повтаряне на съществително име или на част от него,
както и на неговата основа, разширена с представки или наставки, сложните съществителни имена се пишат полуслято:
буболечка-лечка; козлю-козлище; шушумига-мига; лика-прилика.
Сложни прилагателни, образувани от основа с близко или
противоположно значение, се пишат полуслято: черно-бял,
немил-недраг, свое-чуждо.
Прилагателно, което е образувано от сложно съществително собствено име и което завършва на -ов, -ев, се изписва полуслято и с главни букви: Димитър-Талевият роман, Златю-Бояджиева творба, Любен-Каравеловото описание, Оскар-Уайлдова пиеса.

ВНИМАНИЕ!
Сложни прилагателни имена от този тип, назоваващи селища, се пишат разделно: Васил Друмево, Панайот Хитово.
А също и сложни прилагателни имена, при които първата съставка е титла, звание, а втората - собствено име: Граф Игнатиева, Патриарх Евтимиево, Генерал Тошево, Капитан Андреева, Отец Паисиево.
140

Сложните числителни имена, образувани от основите на
две числителни, които бележат приблизително количество и
са свързани без съединителна гласна, се пишат полуслято: дветри, дванайсет-тринайсет, сто-двеста.

-А че все ще има два-три месеца, откак не сме се виждали,
бащице. (Св. Минков)
Някой път, наместо печени кромпилчета, мама ще турне
две-три орехчета и пак шарена солница. (Т. Влайков)

Пишат се полуслято и сложни наречия, които означават
обикновено неопределеност - горе-долу, чат-пат, тук-там,
едно-друго, надве-натри, оттук-оттам, както и сложни наречия, образувани чрез свързване на две повелителни глаголни форми - търчи-лъжи, иди-дойди, чупи-купи, кажи-речи.
Тя обикаляше там нагоре-надолу, спираше се, слушаше,
пак тръгваше занякъде. (Ем. Станев)
Нищо нямаше по нея, освен тук-таме по някой глог и зелена трева. (Й. Йовков)
Сложни наречия и неопределителни местоимения, образувани с частиците еди-, годе, -що се пишат полуслято: едиколко, еди-кога, еди-къде, що-годе, кой-що, току-що.

Когато две или повече междуметия образуват сложни междуметия, то те се пишат полуслято: чук-чук, бум-бум, фраспрас, оле-мале, бау-бау, ку-ку, тупур-тупур, и-ху-ху, и-ха,
хък-мък, пуф-паф, куцук-куцук, шушу-мушу, леле-мале.
ВНИМАНИЕ!
Частиците по и най се пишат полуслято с прилагателни
имена и наречия за образуване на тяхната сравнителна и превъзходна степен: по-тесен, най-тесен, по-тясно, най-тясно,
по-широко, най-широко.
141

„

***** J # ■

<» *' *'■:

-■-■■ . 4*^

> .., ■ „ - ->■ .<■

■

& V- ..:■

? r* .; НОЬЯайидите no л най се пишат разделно с глаголи, съ?s ществителниимена и някои наречия. В тези случаи частицата
! пдсе пшце^^арениерза да се разграничи от предлога по: лд «
| човек, пбобичам, най мразя, лб инат, пЬ чешит, пЬ заспал, ‘
най юнак, пЬ на завет, пб към нас, лд на топло.
РАЗДЕЛНО ПИСАНЕ

Съставните думи и синтактичните съчетания, независимо от
смисловите отношения между думите, от които са образувани, се
пишат разделно.

Съчетания от две съществителни, при което първата дума
запазва граматическите си форми за род, число и определеност, се пишат разделно: игра ешелон (играта ешелон), мач
реванш (мачът реванш), художник импресионист (художникът импресионист), човек звяр (човекът звяр), гимназист
второкурсник (гимназистът второкурсник).
Пишат се разделно:
> географски имена (както и названия на празници), образувани от прилагателно или числително редно и съществително нарицателно име - Горна баня, Златни пясъци.
Слънчев бряг, Нова година, Стара планина, Осми март,
Първи май;
> географски имена, образувани от прилагателно и съществително собствено име - Велико Търново, Малко Търново, Горна Малина, Черни Осъм, Горна Оряховица.
Разделно се пишат собствени имена на лица, образувани
от нарицателно и собствено съществително име: Баба Марта, Дядо Коледа, Патриарх Евтимий, Зайко Байко, Крали
Марко, Чичо Стоян, Кума Лиса, Ежко Бежко, Екзарх Йо-

сиф, Баба Тонка.
НО! баба Илийца.
142

ВНИМАНИЕ!
Когато имената иа герои от литературни произведения се
употребяват като нарицателни, те се пишат слято и с малки ,
букви: донжуан, донкихот, донкихотовци.

Омръзнало ми е от посредствени донжуани!
Броят на донкихотовците се увеличава с всеки изминал
ден.
Съставните числителни бройни и редни имена се пишат
разделно: двайсет и. едно, хиляда и двеста, сто и едно, сто
и десет, четирийсет и първият.
ВНИМАНИЕ!
I
Съставните съюзи се пишат разделно:
без да, въпреки че, за да, като че ли, освен като, сякаш •
че, щом като, макар че, преди да и др.
*

•

■

ТЕСТ №4

I. Посочете вярно написаната сложна дума във всяка задача
от 1 до 10:
1. а) гайтан-вежди; б) оскар уайлловски; в) в ляво; г) старшинашколник.
2. а) неможейки; б) не виждащ; в) не сметни; г) не искайки.
3. а) Иванов ден; б) кандидат-студент, в) телеграма-обещание;
г) ябълка-петровка.
4. а) тенис-корт; б) вагон-ресторант; в) Иван Вазовски; г) Константин Кирил.
5. а) тук там; б) горе долу; в) напред-назад; г) еди колко.
6. а) човек-звяр; б) стомано-бетонен; в) студентка първокурсничка; г) следкато.
7. а) джеклондонов; б) едромащабен; в) гайтан вежди; г) не
винаги.

143

8. а) Велико-Търново; б) еди колко; в) Баба-Марта; г) Кумчо
Вълчо.
9. а) елин пелиновски; б) лъжедимитър; в) гол голеничък;
г) Димитър-Димова.
10. а) 100 годишнина; б) 15 градусов; в) Петровден; г) девет
годишно.

11. В кое изречение е нарушено правилото за разделно писане?

1. Набавих си вече кандидат-студентския справочник.
2. Пристигаме след два дена в Черни Осъм.
3. Кога ще се играе мачът реванш?

4. Свършиха лекарствата за сърдечноболните.
Ш. В кое изречение не е нарушено правилото за полуслято
писане?
1. Обядвах във вагон-ресторанта.

2. Хайде да се срещнем на улица „Иван-Асен П“.

3. Аз уча в 23 СОУ „Фр. Жолио Кюри“.
4. Роден е през 1976 година в Димитров град.

IV. Посочете изречението, в което не е допусната грешка:
1. Чук-чук, кой живее тук?
2. И куцук, куцук дядото стигна до портата.
3. От тази есен съм студент-първокурсник.
4. Не винаги ти си бил правият.
V. Открийте в кой ред има грешка:
1. За него можем да кажем, че е художник реалист.
2. Зайо Байо хукна да бяга.
3. Там микроклиматът е добър.
4. Мисля, че след обед съм свободен.

144

ОСНОВНИ ПРАВИЛА ЗА УПОТРЕБА
НА ГЛАВНИ БУКВИ

1. В началото на всяко изречение задължително се пише главна букм
Хората се натрупаха да гледат. Свирнята бе изкусна.
(Ел. Пелин)
2. След тире пряката реч започва с главна буква,
Христина застана пред него и му рече:
- Ще те надиграя! (Ел. Пелин)
3. Пряка реч в кавички започвас главна буква.
Чувам ги в махалата да си приказват: „Гледай какъв
комшия, какъв човек!“

4. След обръщение, написана нанов ред вдокументи.писма
и молби. изречението започва с главна буква.
Уважаеми господин Директор,
Моля да ми бъде разрешен платен годишен отпуск за~

5. Подзаглавията се пишат с главна буква.
Турцизмите в съвременния български език
{Лексикално-стилистични изследвания)
По пътя на надеждата
(Съчинение разсъждение)
6.
>
>
>
>
>
>

С главни букви се пишат:
съществителните собствени имена на лица;
презимена на лица;
фамилни имена на лица;
прозвища;
псевдоними;
широко известни приложения от нарицателни съществителни.

145

Атанас Далчев
Васил Левски
Крали Марко
Ран Босилек
Отец Паисий
Хаджи Димитър
Братя Грим
Патриарх Евтимий
Дядо Коледа
Бай Ганьо
Веднъж Кума Лиса се доближи до един такъв кладенец.
(Народна приказка)

жшз
7- Названията, иа^сж
ки_християнски.дразниш1. пишат е
главна буква.
Възкресение, Гергьовден, Никулден, Димитровден, Бъдни вечер, Цветница, Великден, Рождество Христово и
др.
8. Имената на учреждения, учебни заведения. различни организации, институти и други се пишат с начална главна
буква.
Народно събрание; Софийски университет; Българска
академия на науките; Български държавни железници;
Българска национална телевизия; Нов български университет; Руски културно-информационен център; Българска народна банка.
9. С начална главна буква се пишат и назвае ШИШьна-важни
?ически<_______
•шл
Възраждане; Българско възраждане; Освобождението
(има се предвид освобождението от турско робство);
Втората световна война; Априлско въстание.
10. Пише се главна буква, когато авторът иска да изрази по
назовават думите.
особено отношение към онова, к
които обикновено се пишат с малка буква.
Аз искам да стана Човек!

146

их9_£с_дбозцачават:
> лица, персонифицирани понятия;
> същества в драматични и други художествени произведения.
Доброто, Злото, Правдата, Кривдата, Неволята,
Смъртта и др.
Като нямало кой да ви направи колата, направили сте
си я сами, а това ще рече, че Неволята ви я е направила.
(Народна приказка)
12. Дри названия и.п££вдоним.и.словд£истаним пишем главна
буква само в началото на първата дума, ако втората съставка не е собствено име.
Зоркото око: Поразяващата ръка; Стар делия; Летящият холандец.

13. Именатана:
> космически обекти и небесни тела;
> астрономически понятия и термини
се пишат с главна буква.
Венера, Вселена, Марс, Юпитер, Галактика, Млечен път.
Слънчева система, Луна, Нептун, Сатурн, Слънце и др.
14. Притежателни прилагателни за означаване на лична пои
наллежност.получениотс HU'OUyjl.l .именауО.кончаващи.на
-ов.-ев, -ин. се пишат с главна буква,
Вазови произведения, Ботеви четници, Нютонов закон
и др.
ВНИМАНИЕ.»
Ако две собствени имена образуват сложно прилагателно, ;
оформено с тире, главна буква пишем при двете части на прилагателното: Елин-Пелинов разказ, Кирило-Методисв език,
Оскар-Уайлдов стил и др.

147

15. Пишем главна буква п ри прилагателни, завършващи на
-ски. -ска, -ско. когато се използват като собствени имена.
Белгийска легация. Балтийски флот, Охридско езеро,
Горнотракийска низина. Пловдивски окръг.
f

ВНИМАНИЕ!
Прилагателни, употребени със. значение на:
качесрвЖй характерифпий;

Г-

>•
>

Г .
■ #

■

като относителни за произход '
се пишат с малка буква.
ботевска вяра, вазовскипатос, карнобатско вино, софийс'ул‘й1р^^ан^овски:^тос, елинпелйновски разказ.

16. Съкратените сложнибуквениназвания (абревиа1BW1I ге) се
пишат е главни букви, без точки помежду им.
БАН, БЗНС, БКП, СДС, БНБ, ВУЗ.
ВНИМАНИЕ!
4,. >
Титли на дейци на науката, културата и спорта, длъжности, научни звания и степени, поставени пред собственото
Р
име в свързан текст, се пишат с малка буюва:акад. Сендов,
. арх. Петров; генерален директор Иванов; главен инже^яер.Л|вдорв;
главен редактор Стойчева; главен проку
i;;<■■
_
.
pop Филчев; д-р Иванов:
8

•

i Z"

L ‘

■

’kM

....

>.....

t > Имената на дните, месеците, годишните времена и подобрИ. ни се шрцат с малка бу^а: л<д^, март, есен, зима, неделя, сряда и др.
С> . . ‘
Имената-на жители на континенти, държави, области и селиша, иа чденове на различни раси пътнически групи се
tri? А пивпал^^вгалка букв^: българин^ американец, будизъм,
българ&'езйк, изто^о^рав(Я1лавен^католик, протесV: А тант^ родопчанин, тракиец, софиянец, македонец и др.
’А

■

•'

"*..... ?.

■

»■■

‘

.
*

■

••

•

................ ..

•

*•
-........

148

•

> Имена на архитектурни стилове, музикални термини и др.
се пишат с малка буква: барок, ренесанс, рококо, анданте, рондо, скерцо.

ЗАДАЧА №14

Посочете верния вариант:

> Баба Тонка / баба Тонка;
>

Бай Ганьо / бай Ганьо;

Поразяващата ръка {Поразяващата Ръка;

> Горна Баня { Горна баня;
>

Българска академия на науките /Българска Академия на
науките;

> Министерски Съвет / Министерски съвет;
>

Народно събрание {Народно Събрание;

> Инвестиционна банка/ Инвестиционна Банка;
> Дядо коледа{ Дядо Коледа;

Стара Загора, Стара загора;

Спасовден/Спасовден;

> Великден! великден;

> Емилиянстаневски/ емилиянстаневски;
> Любен-Каравелова/ Любенкаравелова;
> Йовковска/йовковска;

> Долни Лозен/ Долни лозен;
>

Горна Малина/ Горна малина.

149

ТЕСТ №5
Прочетете текста и отговорете на въпросите от 1. - 4.
Поведението на човека винаги е било обект на широки дискусии между представителите на различни науки и епохи. Те
често варират от отъждествяваното му с поведението на животните до границите на „свръхчовека“ или Бога.
Дълго съществувалата изследователска програма за божествения произход на човека постепенно отстъпва своето място
на други програми, стремящи се да го обвържат с обективните закономерности на реалния свят. Основите на една такава
изследователска програма полага Чарлз Дарвин, който, изучавайки човека и животните, стига до извода, че те са устроени
по един общ образец. Дарвин е разбирал нравствените чувства
съвсем не като мистичен дар с неизвестен и тайнствен произход. Неговата теория се противопоставя на съществувалата
от векове представа за морала, за достойнството на човека.
Според него човешкото същество, с всичките си благородни
качества, с неговия божествен разум, койтд е постигнал движението и устройството на слънчевата система, с една дума,
с всички негови висши способности - все пак в своето физическо
устройство носи неизгладимия печат на нисшия си произход.

1. Темата на текста е:
а) божественият произход на човека;
б) изследователската програма на Дарвин за произхода и поведението на човека и животните;
в) човекът и неговото достойнство;
г) божественият разум и моралът на човека.
2. Кое заглавие е неподходящо за текста?
а) Теорията на Дарвин;
б) Човекът и животните;
в) Достойнството при човека и животните;
г) Човешкото поведение.

150

3. Довършете израза според информацията в текста:

Теорията на Дарвин се отнася до това, че -

а) човекът и животните са устроени по един общ образец;
б) човекът има божествен произход;
в) достойнството на човека е в пряка връзка с произхода му от
животните;
г) нравствените чувства са с тайнствен произход.
4. Посочете синонима на подчертаната дума в израза реален
сеяни
а) основен;
б) обоснован;
в) относителен;
г) обективен.

5. При коя от двойките думи има отношения както при двойката крава_^рога1

а) човек - ум;
б) слон - хобот;
в) писател - писалка;
г) лекар - спринцовка.
6. При коя от двойките думи ияма отношения както при двойката ишддч - фехд?

а) дизайнер - модел;
б) зъботехник - протеза;
в) фризьор - прическа;
г) козметик - бръчки.
7. При коя от двойките думите са синоними?
а) адресат - получател;
б) дистрибутор - разпоредител;
в) килър - престъпник;
г) мениджър - секретар.
151

8. Кой от изразите е антоним на подчертания в изречението?
Утрото беше светло.

а) черно;
б) тъмно;
в) мрачно;
г) облачно.
9. Посочете най-подходящия израз, с който може да се замени многоточието в изречението:
Векове наред човечеството», да разгадае своя произход.

а) се е готвело;
б) се е опитвало;
в) се е настройвало;
г) се е трудило.
ДО.*Кой от посочените отговори изразява значението на фразеологизма мечешка услуга?

а) нещо, което нанася вреда;
б) нещо, което носи полза;
в) нещо, което се отнася до живота на мечките;
г) нещо, което застрашава живота на човека.
11. В кое изречение не е допусната правописна грешка?
а) Постигнатите резултати дадоха възможност от генетични
позиции да се обясняват не само егоизмът и агресивността, но и
антя-обществените постъпки на човека.
б) Постигнатите резултати дадоха възможност от генетични
позиции да се обясняват не само егоизма и агресивността, но и
антиобществените постъпки на човека.
в) Постигнатите резултати дадоха възможност от генетични
позиции да се обясняват не само егоизмът и агресивността, но и
антиобществените постъпки на човека.
г) Постигнатите резултати дадоха възможност от генетични
позиции да се обясняват не само егоизмът и агресивността, но и
антиобществените постъпки на човека.

152

12. В кое от посочените словосъчетания е допусната правописна грешка?
а) свръхчовек;
б) природо-любител;
в) човекът амфибия;
г) човек отшелник.

13. В кое изречение е допусната правописна грешка?
а) Ученика, на когото дадох книгата „Произходът на човека и
половият отбор“ на Чарлз Дарвин, не ми я върна.
б) Изучавайки човека и животните, Ч. Дарвин стига до извода,
че те са устроени по един общ образец.
в) Дарвин смята, че човекът и висшите животни имат известен
брой общи инстинкти.
г) Етологията е нова наука за поведението на животните.

14. В кое изречение една от членуваните форми е неправилна?

а) Човекът проявява интерес към поведението на животните
още от най-ранните етапи на своята история.
б) Най-често разделителната граница между човека и животните е зависимостта на животните от инстинктите.
в) Благодарение на себепознаването, което е пътя към „спасението“, започваме да разбираме природата на нашата агресивност.
г) Хуморът и познанието са най-големите надежди на цивилизацията.
15. В кое изречение има пунктуационна грешка?
а) Ние имаме вроден инстинкт за собственост и не трябва да
го подценяваме, доколкото човек е „териториално животно“ и като
такова неговото териториално поведение е генетично обусловено
и неизкоренимо.
б) В по-ново време, използвайки природонаучния материал
привържениците на социалната етология преосмислят принципа
за равенство, за да покажат, че то не съществува.
153

в) Животинското общество е справедливо именно по силата
на това, че животните не се стремят към равенство.
г) Справедливо е това общество, в което има достатъчен ред и
което осигурява защитата на своите членове.

16. В кое изречение има пунктуационна грешка?
а) Ръководейки се от факта, че в нас господстват инстинктите
Р. Ардри се солидаризира с А. Кестлър, който констатира, че независимо от еволюционните причини човек получава своя мозък
твърде рано.
б) Алтруизмът е „помощ и съдействие, оказвани от един индивид на друг“.
в) Изследователската програма, свързана с функционалната
асиметрия на мозъка, показва наличието на два елемента - биологичен и социален.
г) Във връзка с прехода на животното към човека е необходимо да видим в каква степен този преход е подготвен от общото
развитие на органичния свят.
17. Къде трябва да се постави запетая в изречението, за да се
спазят пунктуационните норми?
Подобно на изследователската програма (I) формирана от
Ч. Дарвин и К. Кауцки (2) която включва също тези два елемента (3) тази нова програма показва (4) че човешкото поведение
има двустранна детерминираност (5) която в зависимост от
конкретните условия може да бъде засилвана (6) или отслабване.
а) 1,2,4, 5,
б) 1,2, 3,4, 5;
в) 2, 4, 5;
г) 1,2, 3, 4, 5, 6.
18. В кое изречение не е допусната пунктуационна грешка?
а) Ние споделяме възгледите на В. Грант, който смята че в
идеята на Дж. Хъксли има нещо рационално.
б) Културната еволюция може да се смята за съвършено са-

154

мостоятелен процес, макар, че на практика тя взаимодейства с
органичната еволюция.
в) Аз всъщност смятам, че човекът се различава от животното
не само чрез мисленето.
г) За много автори отличителната черта на човека от животното е неговата съзнателна дейност надхвърляща границите на
неговата роля и непосредствени потребности.
19. Каква е подчертаната част в изречението?
Теорията на Паовин търпи много критики.

а) несъгласувано определение;
б) допълнение;
в) обстоятелствено пояснение;
г) съгласувано определение.
20. В кое изречение не е употребено съставно глаголно сказуемо?
а) Започнах да вярвам в неговата теория още от малък.
б) Щях да се съглася с Дарвин, ако днес някоя маймуна беше
станала човек.
в) Продължават да се търсят доказателства в подкрепа на тези
хипотези.
г) Престанах да чета подобна литература.

155

ТЕСТ №6
Прочетете текста и отговорете на въпросите от 1. - 4.
Какво означава България в представите на европееца преди
повече от 60 години? За него тя е страната на розата. една от
най-големите производителки на тютюн, едно екзотично цвете сред балканските народи.
Годината е 1937-а. Нашата страна участва в Международна изложба за съвременно изкуство и техника в Париж.
Истинско вълнение за посетителите, които са над 5 млн. за
цялата изложба, е да разгледат българския павилион. Разположен на Марсово поле, той попада в групата от павилиони на
страни като Австрия, Южна Африка, Бразилия, Мексико.
Постройката е семпла и представлява обикновена българска
къща с дървени колони.
Във вестибюла на българския павилион е монтиран фонтан
с розова вода. Впечатлени от аромата, който излъчвал, кокетните дами използвали пръските му, за да се ароматизират и дискретно потапяли кърпички във водите му.
По това време производството на розова есенция заема завидна част от общия експорт на България. Митът за розовата долина обикаля света.

1. Основна тема на текста е:
а) Дамите обичат розовия аромат;
б) Розовата вода;
в) Представянето на България в Международната изложба за
съвременно изкуство и техника в Париж през 1937 г.;
г) Митът за розовата, долина.
2. Кое заглавие е неподходящо за текста?
а) Посещение в Париж през 1937 г.
б) България - на Парижко изложение през 1937 г.
в) Имали сме фонтан с розова вода.
г) Какво е била България за Европа?

156

3. Довършете израза според информацията в текста:
Българският павилион на изложението в Париж през 1937 г...
а) е сред групата от павилиони на страни като Америка, Южна
Африка, Бразилия, Мексико.
б) е разположен на Марсово поле и представлява семпла постройка.
в) има семпла постройка, която представлява обикновена българска къща с мраморни колони.
г) е истинско вълнение за посетителите, които са над 5 хил. за
цялата изложба.

4. Посочете коя от думите не е синоним на подчертаната дума
в израза прекрасен аромат'.
а) ухание;
б) мирис;
в) миризма;
г) излъчване.
5. Коя е излишната дума?
а) червило;
б) руж;
в) одеколон;
г) пудра.
6. При коя от двойките думи има отношения както при двойката роз<_= рож«О
а) ракия - грозде;
б) вишни - компот;
в) ягоди - сладко;
г) жасмин - парфюм.
7. При коя от двойките думите са синоними?
а) здравец - здраве;
б) бор - ела;
в) роза - пол;
г) лилия - лиана.

157

8. Кой от изразите е антоним на подчертания в изречението?
Розовият аромат ме кара да се чувствам млад.
а) възрастен;
б) застаряващ;
в) стар;
г) старец.
9. Посочете най-подходящия израз, с който може да се замени многоточието в изречението:
Първоначално древният човек смятал, че ароматът на растенията представлява вид душа, тъй като ... на някои негови
психически реакции.
а) отговарял;
б) отключвал;
в) повлиявал;
г) предизвиквал.

10. Кой от посочените отговори изразява значението на подчертания израз в изречението: Тя ми е като иветение.
а) с весел нрав;
б) зелена, неузряла, млада;
в) с неулегнал характер;
г) нежна, невинна, красива.
11. В кое изречение не е допусната правописна грешка?
а) Натритият с мускус шкав, напоената с канелено масло кожа,
бучица амбра, ковчеже от кедрово дърво притежават дълговечен
уханен живот.
б) Парфюмът не е просто коктейл от ухания, събрани от химик.
в) Създаването на един парфюм, като всяко творение, се основава на творческото въобръжение на неговия създател.
г) Създаването на един парфюм изисква освен вдъхновение и
много години иследвания и работа.

158

12. В кое от посочените изречения е допусната правописна
грешка?
а) Дървото иланг-иланг е високо 2-3 метра и цъфти почти през
цялата година.
б) Тамяноподобният аромат на сандалово дърво като ухаещ
дим се е издигал по време на тържествените клетви пред божествата и императора в Китай.
в) Беритбата на цветовете на иланг-иланг започва рано сутринта, непосредственно след големите тропически дъждове и продължава до средата на юни.
г) Ароматът на пачули се използва от парфюмеристите, за да
се подчертае сухата дървесна нота при парфюмите и да се фиксират летливите съставки.

13. Колко правописни грешки са допуснати в изречението?
Някой етерични масла имат потчертано анти-бактериялно действие, с дълготраен микро биологичен ефект.
а) пет;
б) шест;
в) три;
г) две.
14. Посочете в кое изречение има неправилна употреба на
определителен член:
а) Не всеки знае, че олиото и оцетът могат да послужат за
основа на вкусни и пикантни подправки.
б) Подходящи за ароматизирането на олиото са босилекът,
мащерката, сминдухът и розмаринът.
в) Антидепресивно действа ароматът от прясно окосена трева.
г) В бебешките продукти се използват два типа аромати: традиционни и приятния за бебето мирис на храни.
15. В кое изречение има пунктуационна грешка?
а) Миризмите, които се отделят при приготвянето на нашите
гозби, изобилстващи с подправки и най-разнообразни аромати не

159

трябва да достигат до жилищните помещения.
б) Когато изкипи ястие върху печката, щом се поръси отгоре
веднага със сол, избягвате образуването на дим и лоша миризма.
в) Неприятната миризма в кухнята при варене на червено цвекло няма да се усеща, ако във водата не се слага сол, а оцет, лимонтузу или лимонов сок.
г) В силно загоряло ястие се слага кора хляб или филийки лук.
16. Колко пунктуационни грешки има в изречението?
Едно топло магнетично излъчване притежава парфюмната композиция, в която е включен мускусов аромат, а заедно с
това - стимулиращо и екзалтиращо действие, което не може,
да се постигне, с друга суровина.
а) една;
б) две;
в) три;
г) четири.

17. Къде трябва да се постави запетая в изречението, за да се
спазят пунктуационните норми?
По времето на Елизабет [ ароматичното вещество мускус
е използван (1) като подправка в английските сосове (2) и вероятно (3) това е било по-скоро заради вкуса му (4) отколкото (5)
за възбуждане на страсти.
а) (1), (2), (3);
б) (2), (3);
в) (4);
г) (2), (3), (4), (5).
18. В кое изречение не откривате еднородни части?
а) Нарцисът излъчва една особена топлота и красота, която
сякаш е невъзможно да се консумира.
б) Едно топло магнетично излъчване притежава композицията от парфюми, в която е включен мускусов аромат.
в) Един малък полъх от амбрата е достатъчен за великолепното фиксиране на всички нежни и летливи съставки на парфюма.

160

г) Сивата амбра принадлежи към групата на животинските
фиксатори, но има по-мек, по-нежен и по-чист мирис от мускуса,
цивета и кастореума.
19. Каква е подчертаната част в изречението?
Част от мъжките парфюми се представя във флакони с
тъмни цветове, което подсилва излъчването им.
а) допълнение;
б) определение;
в) подлог;
г) обстоятелствено пояснение.
20. В кой ред не откривате числително име?
а) Японската компания „Шизейдо“ лансира в Европа своя първи мъжки европейски аромат „Basala“.
б) Той носи името на група японски войни от седемнадесети
век.
в) Първоначално това е избраното име, но поради претенции
на друга козметична компания е сменено.
г) Четири са ароматичните вещества, добивани от животни*,
амбра, кастореум, цивет и мускус.

161

ЗАДАЧИ ЗА РЕДАКТИРАНЕ НА ПРАВОПИСНИ

И ПУНКТУАЦИОНПИ ГРЕШКИ

Открийте грешките в изреченията, без да променяте словореда:

№1
1. Че Нено е заможен човек проличава от уписанието на дрехите
му. Облечен е в скъпи одежди: „копринения риза“, „лененни
гашти“, „копринеино елеченце“.

2. Не е трудно да се досетим какво е искал да ни внуши Каравелов щом Нено чорбаджий се излежава в трудов делник облечен така разкошно и щом лежи докато другите работят.

3. Умалителната форма на съществителното „елеченце“ чрез
контрастта с огромното толовище на чорбаджи Нено е употребено като средство за хумористичен присмех.

4. Самия факт, че чорбаджията не си купува нов елек, който да
му е по размер говори за скаперничеството му.

5. Вероятно в миналото това „елеченце“ е било по мярка на Нено,
но безтрудовия живот и лентяйството са обезформили тялото
му, превръщайки го в лоена топка.
6. Образа му буди пугнуса и присмех.
7. В стремежа си да внуши на читателите до каква степен ухолният живот, който води чорбаджи Нено го е деформирал, не
само нравственно, но и физически, автора достига до забележителни портретни вношения.
8. В тях изпъква неговия художесвен и сатиричен талант.

9. Штрих подир штрих Каравелов очертава портретът на своя
герои и той все по-ясно изпъква пред нас.
10. Смехът на читателя съпътства колоритното карикатурно описание и този смях е вече една присъда. Присъда над ленивият,
обезличил се като човек, герой.
ОЦЕНКА:

162

№2
1. Главен виновник за пропадането на чорбаджийския син Николчо е Неновица.
2. Тя разглезва синът си още от малък и няма нещо, което да му
откаже.

3. Ярък пример затова е епизода в началото на повеста, когато
Иван ратаят довежда чорбаджийското дете под кичестата круша.
4. Най безцеремоно Николчо го нарича магаре и се опитва да го
яхне, което говори вече за оформен господарски нрав и самочувствие на властилин.

5. „Млекопитаещото се нищо“, обаче, не очаква това нападение,
помръдва и Николчо пада на земята, в резултат на което захапва яросно палеца на ратая.

6. Пред свойте родители Маминото чеденце изревава като заклано и най-нагло набеждава Иван за случилото се.
7. Естественно, заслепени от свойта родителска обич, Нено и
Неновица не се осъмняват нито за миг във верноста на казаното и се нахвърлят върху невинният ратай.

8. Безчовечни и зли са чорбаджийте към слугата Иван Нищото.
На този „млад, гиздав момък“ му е забранено дори да мисли.
9. Подражавайки на родителите си, Николчо също се държи грубо с Иван, защото знае, че ще бъде управдан.
10. Жестоки, безчуствени и бездушни са Нено и Неновица не само
към Иван, но и към всички свои ратаи, алчноста и скапериичеството им са безпределни.
ОЦЕНКА:

163

№3

1. За гладните и премръзнали хъшове оставили родина и блиски, единствен дом е кръчмата на Странджата.

2. Тя представлява една упушена изба, до която се стига по-тясна, извита стълба.
3.

За мизерията говори и вътрешната уредба: упушената и полу
разбита лампа, която виси на потона и осветлява вътрешноста; йерархически наредените чаши и шулци на усамотената и
измокрена полица»

На тази бедна, мебелировка, се откроява нещо потчертано
светло, романтично - картините и литографите по стените.

Не толкова художественните достойнства, колкото опитът да
се обесмърти героичното от миналия живот на хъшовете, е
център на тези изображения.

С описанието на кръчмата белетриста ни въвежда в ежедневието на българските емигранти запознава ни с техните интереси и стремежи, с тяхното светоосещане.

В задушното подземие те могат да згреят посинелите си пръсти, да залъжат гладът си, да отморят наранените си от ходене
кръка.

8. Тук те истински живеят в своят свят различен от този, когото
ги заобикаля.
9.

Буйни разговори за минали славни битки за освободителната
борба, неудържими политически спорове, се разгарят сред
димът на цигарите и киселите испарения на ефтиното вино.

10. За това литографичсските картини сабуждат у тях истинско
омиление.

ОЦЕНКА:

164

№4
1. В вдъхновенията си творба „опълченците на Шипка“ Иван
Вазов възпява чудовния героизам и нравствената извисеност
на българските опълченци в Рускотурската Освободителна
война.
2. В одата техния образ е централен.
3. Той е изграден като колективен чрез преки авторови оценки
и коментари.
4. Образа е изграден и чрез представяне на действията на
шепата- храбреци.
5. Съществена роля играе и колективния им вътрешен монолок.
6. Той разкрива във висока степен образът им като монолитен,
единен.
7. Към общите им цели и стремления, към общата им воля да
победят или „до крак до измрат“ се прибавя и единомислието им и общата им гореща обич към България, която найсилно ги убединява.
8. Мислите на опълченците в монолога им сами по себе си
имат значение за разкриване на характерни черти на колективния им образ, но тяхната стойност не би могла да се
оцени в необходимата степен, без да се има впредвид какво
ги поражда и за какви действия те ги вдъхновяват.
9. В съзнанието на опълченците връх Шипка живее не само
като високо планинско пространство, но и като високо
нравственно пространство, което открива техните героични
усилия, не само за погледа на българите тръпнещи от напрежение, но и за целият свят.
10. Неговото величие ги задължава да запазят твърдоста и
борческия си дух и да приемат смърта за отечеството по
Ботевски - като „слатка радост“.
ОЦЕНКА:
165

№5
1. Разбрал че непознатия селянин не се е отбил при него туко
така, овчарят нахоква кучетата още по ядосан.
2.

Връща се при приближилият се човек и по червения му елек
познава, че е от торлаците. От вида на ризата му, цялата в
кръбки, „едро и неумело шити“, на пояса и путурите, стари и
уръфани, Моканинът разбира, че торлака е сиромах и като че
сиромах се е родил.

3. Висок и едър човек-планина, но с отпуснати рамене, овчарят
бързо го „притегля“ в ума си и решава, че е от ония меки и
добродушни хора, които и на мравката път струват.
4. От наблюдателния поглед на Моканина не обягват и болката в
очите на непознатият, и измънканият поздрав, и блуждаещият
поглед, и всякаш между другото зададения въпрос за посоката към село Манджилари и колко път има до там.
5.

Едва сега проследявайки погледа на другоселеца, овчарят забелязва спрялата на пътя каруца, която измъченият човек е
оставил, за да дойде при него.

6. В каруцата, която сред добруджанското поле и безкрайния пуст
път изглежда още по самотна, седи жена, сломена и приведена, чийто ръченик е с отпуснати краища, но не от горещината,
а от огромната мъка, която изгаря душата й.

7. За Йовков детайлът е пред почитано художествено средство, с
което той прониква в богатият вътрешен свят на героите си.

8. Позата й внушава безмерна скръп и страдание. Отзад в каруцата лежи друга жена - по млада, навярно момиче. Девойката
е отпуснала глава на черни селски възглавници, а лицето й не
се вижда.
9. Черният цвят на възглавниците е зловещия знак, по който
Моканина разбира за болеста в семейството на непознатия. И
думите му: „Ти май болно имаш“ не прозвучават като въпрос,
166

а като трагична констатация, разбрал е болката и е прозрял
причината.
10. Предчувствието на Петър Моканина за болеста в семейството
на другоселеца се управдава, когато той отново проследява не
виждащия му поглед и открива в него безграничната мъка.

ОЦЕНКА:

№6
1.

Алеко твори със замах, но и с усет за промяната в емоцийоналните състояния, затова картината, която израсва пред очите, поражда преживявания и настроения, които запознават
читателят с богатата душевност и чувствителност на Алеко.

2. Столетие ни дели от времето когато Алеко посещава новият
свят.

3. Описанието на Ниагара продължава да валнува и радва с постиженията на творческия гении.
4. Твореца създава образец на езиково и стилистично майсторство. Изпитаните пред фантастичната гледка чуства изграждат
пред очите ни образът на един прям и чуствителен човек, с
усет към красотата.

5. Пътуването „До Чикаго и назад“ помага на европееца да види
светът и да опознае и себе си чрез него.
6. Завръщането е повод още по силно да укрепне връската му
със стария континент.

Героят носи в сърцето си одисеевата страст към опознаване
на света, но той не е вечен скитник без дом и корени.

8. Той е само един любознателен, интелегентен човек, за който
най-важното нещо е свободата да може сам да избира своят
път, отваряйки пред читателят хоризонтите на познанието и
подържайки диалогът с него чрез умели и точни паралели меж167

ду непознатото и познатото, чрез образния си език, чрез искренния си тон, чрез чувството си за хумор.

9. Срещата с Америка чрез Алековия поглед е едно обогатяване
на личноста, докоснала се до енциклопедичните познания и
жизнелюбието на талантливия разказвач.

10. Видяна и пресътворена от щастливеца, тази богата и силна
страна и днес привлича вниманието на четателите с прогреса
и противоречията си, защото остава открит вечния въпрос дали най-сетне човечеството ще сътвори „моста“ на прогреса
по пътя на общуването между двете велики култури: на новия
и на стария свят.

ОЦЕНКА:

№7
1. Наред с желанието си да се запознае с техническия напредак и
устройството на Американското общество, Алеко Константинов посещава новият свят, привлечен и от детската си мечта
да види Ниагарският водопад.

2. Начинът по който ни го представя в пътеписа „до Чикаго и
назад“ впечатлява силно читателят.

3. Уписанието разкрива голямата дарба на писателя да изобрази
многострано един природен обект.
4. Страниците за Ниагара са испълнени с живи емоции и образи.

5. На художествената задача служи и динамиката и задържането
на действието.
6. Пътеписеца си служи и с пряко уписание, в което художествения стил се преплита със сведения, характеризиращи се с геогравска и аритметическа точност, и с внушения за грандиозноста и величието на водопада, в които сериозното понякога
се съчетава с хумор.
168

7. „Ниагара! Дай боже всекиму да изпита такива блажени чуства,
каквито изпитах аз, като наближавахме ниагарския водопад, а
още повече - когато блесна с всичкото си виличие пред очите
ми това чудо на природата!“
8. Чрез пряко изказване на личните си чувства писателят несамо
въвежда в темата на предстоящето описание, но и създава
интерес, както към пътуването към водопада, така и към великолепието на този природен феномен.
9. Този интерес се засилва чрез последвалото забавяне на описанието. Вместо след емоционалното си възклицание пътеписецът да продължи с картината на Ниагара, той повежда своят
читател по пътя към нея.

10. Думите не стигат, за да изрази пътеписецът дълбокото си емоционално преживявапе при вида на това чудо на природата.

ОЦЕНКА:
№8

1. И така един от най забележителните феноменни в старогрътската колтура е лириката.

2. Тя е от малкото антични жанрове които са в състоиание да
говорят за актоалноста и преживияванията на конкретен индивит в конкретни убстоятелства.
3. Но този иидивит не реягира напълно собективно той е обвързън тясно с проблемите на социалната си среда.

4. И все пак лирическата поезиа е своеобразна алтернатива на
епическата в начина, по които говори за човешкият свяд.
5. Докато епоса одразява тоталноста на колтурата, лириката дава
израс на лични преживяваниа и назтроения.
6. Личният глас който звочи в нея е нещо ново за грътската словестност.

169

7. Лирика исползва това, което му дава епоса.

8. Той черпи от неговият език но привнася и елементи на своят
роден говор.
9. Така поета прави крачка напрет към живият език.

10. Освен това той въсприема хекзаметара на героичезката поезиа, но го редува с пентаметър и така създава първата стихутворна строфа - елегитческо двостишие.

ОЦЕНКА:

№9

1. За класическият период на старогръцката лирика е характерна
неедновременност, а последователнос на появата на литературните родове.
2. Най-напред се явява епосат, след това лириката и на края драмата.

3. Това, обаче не означава, че в епохата на епосът лирика изобщо
не е съществувала. Поемите на Омир дават достатачно, макар
и коствени сведения за фолклорни лирически видове (свадбени, погребални обредни и трудови песни).
4. Но тези песни са само наченки на лирическо виждане и изобразяване на разцветът на старогрътската лирика който настъпва през VII - VI в. пр.н.е.

5. Причините който обославят възникването на лириката са свързани преди всичко с историческите обстоятелства - разруха
на патриархалният рот, распадането на родово общината организация.

6. Личноста, която дотогава е била обезличена в рода се освобождава и усъзнава. Докато стария епически поет одбягва да
истъква себе си и своите гледища, лирическия поет говори не
за вождове и царе а за онова, което вълнува него, обикновен-

170

ния човек.
7. Важна роля в това отнушение изиграва колониялизацията (VIIIVII в.), когато човека търсейки нови поселишта и источници
на живот, осазнава себе си като личнос и като значителен убект
на литературното творчество.

8. Названието лирика не се однася към времето на първите лирически поети.
9. То вазниква няколко века по-къстно, когато лириката става
предмед на фиологически проучвания. „Лирика“ произлиза от
лира, название иа широко распространен в древноста струнен
музикален иструмент.

10. Но термина „лирика“ е ословен защото лирата не е бил единственния инстромент, който сапровождал испълнението на
лирически творби (ранната елегиа била съпроводена от духов
иструмент, подобен на обои).

ОЦЕНКА:
№ 10
1. Модернистичните търсения на българската литература през
20 те години са провокирани както от външни влияния така и
от драмата на националния апокалипзис (воините, възстанието от 23 г, насилието) и се изразява преди всичко към връщането към изкони национални стойности, в реабелитация на
предметно сетивната образност, в разчупване на класическите жанрове и художествени строктури, в тенденция към лиризация на прозата и прозаизация на поезията.
2. Кризата на самоличноста, кризата на общуването, кризата на
доверието в институциите предупределят трагичната нагласа
на модернистичният художник - певец изправен пред руините
на света.
171

3. Модерното изкуство изгражда многопосочно отношение към
ежедневието прави от него спицифичен проблем.
4. Всекидневието е свера на бързопреходното, профаииото, на
„пазарски“ интереси и търгашески натури.

5. Времето на гигански социално политически сблъсаци поражда у модерният художник изострена чуствителност към всяка
форма на насилие и репресия.
6. Редица авангартни творци се ангъжират със страсни полемики в защита на свободата на словото, на личноста.
7. „Модерната душа“ както отбелязва Гео Милев в статията си
„Модерната поезия“ (1914), се отличава със своеобразна емоцйонална устроеност.
8.

В нея отзвучават не видимите трептения на живота дори носи
нещо „патологично у себе си“.

9. Поезията на Яворов не случайно изгражда образът на гордия
съмотник, на неразбраният от тълпата чудак, на дълбоко емоционалната натура, изгаряща в пламаците на страстите.

10. Да бъдеш различен е повот за гордост, месиянизъм, но в същото време е свързано с усещането за скитничество и болка.

ОЦЕНКА:

№11
1. Има, толкова много неща, които хората определят като героизам а те изобщо не са.

2. За сметка на това други са пренебрегвани недоцениявани подминавани без да им се обърне внимание.
3. Да не би самия живот да не е един вид героизам?
4. Тази непрестана воина, която водим с действителността, съд-

172

батта, природата, цевилизацията, с самите нас, е повече от
героизам!

5. Да уцелееш сред лъбиринтите на животът е равностойно на
това да спасиш Земята от приближаващ се астероит!
6. Да създадеш не създаденото, да одкриеш не откритото, да се
бориш с не победимото, да постигнеш не постижимото, да
искаш недосегаемото също е вид героизъм.

7. Всъщност героизма се състои в това да промениш ходът на
сабитията, да пренасочиш вниманието на другите от маловашните нешта към това което правиш.
8. Героизъм е да отстояваш принципите си, но не като командос
в джунглата, да се бориш за постигането на идеялите си, но
неизнасяйки речи да посветиш животът си на кауза, която намираш за правилна, но нераздавайки юмруци и крушета на
ляво и на дясно.
9. Но какво ли разбирам аз от тези неща?!-. Значи аз виждам
нещата така: всички сме малко или много герой. Е поне заслужаваме да бъдеме наречени така!

10. Всеки който прави усилие да живее да се бори, да твори и да
създава, е герой! Дали другите мислят по същият начин - това
е друг въпрос. Дали ни разбират и уценяват по достойнство също не подлежи на коментар! Истината е, че ние хората сме
толкова различни един от друг! А и не умеем да обштуваме
помежду си.
ОЦЕНКА:

173

№ 12

1. А защо героизма трябва да бъде простен?! Нима се свършиха
благородните постъпки смелите думи, утстояването на собственото „аз“, защото това са геройства»
2. Или пък съществуват само онези „герой“ - силните на дена,
които едва ли някога в животът си са се замисляли, че лудоста
е бягство от геройзма, защото зависта е онази зла магйосница, която съпътства недоверието, нежеланието да бъде признат един герои.

3. А само като луд той би го постигнал за себе си» Но с сигорност са признати други герой, който тънът в неизвесност до
известен момент, когато решават да покажат пътят към „истинските герои“.

4. И все пак лудоста винаги гръничи с героизъма.
5. Дори колтурата е героизъм в днешния комерсиализиран свят.
За да се създава, тя, е нужен творчески гении. За него е нужна
капка лудост и се появява огнената сплаф на балканският нрав.
Защото балканският нрав е цяла колтура, малко трудна за разбиране от всекиго.
6. Такива сме си! Нашата лудос е по-странна. Ние не се бориме с
въображаеми рицари с бляскави доспехи, за да се доказваме, а
създаваме свои герои от плът и кръф; обличаме ги в бляскъви
дрехи, качваме ги в бляскъви коли»
7. А после ги усмиваме в разни вицове, само защото са станали
по-велики от създателите си. Та не сме ли странно луди, ние
българите!»

8. Щом героизмът трябва да се прощава, значи е грях, а щом
само чрез лудоста може да стане това, значи всички сме луди,
защото всеки е един малък ежедневен герой. А живота е едно
малко геройство, което ни кара да се чустваме нужни в болезнено подредената Вселена.

174

9. Но пак ще скитат нашите души като онзи стар идалго за да
намерят истинските герой, които ни правят наистина по добри.

10. Красиво е да си герой, но истински - като дои Кикот - почтен,
одзивчив, безкористен, за да докажеш на света, че геройството не е грях.
ОЦЕНКА:

№ 13

1. За всеки човек смърта е или врата към нов живот или врата
към вечното уткъсване, от онова което би одовлетвурило окончателно човешките стремежи.
2. С сигурнос за наркоманите смърта не е врата към животът с
Бога тъй като пътят към раят е затворен за тях.
3. Няма по-тежко пристъпление от самообииството, а те съзнателно малко по малко, се самоунищожават. Но може би техният грях е донякъде упростим, тъй като завладени от люболитсво или отчаяние те само опитват с мисълта, че ще могат
да се откажат.

4. Но като, че ли дявола завладява дошата на човека посегнал
към наркотиците, и изчерпва всичките му жизнени сили, убива
желанието му за живот, не дава шанс на душата да се бори да се бори несамо, за да продължи да живее в това тяло, но и
да продължи да съштествува изобщо след смъртта.

5. Най-страшното е че човекът, сътворен да бъде обрас и подобие на бога, сам е саздал това, което го унищожава. А още по
страшно е че жертви на този порок са придимно децата. Наркоманията безмилосно безвъзвратно унищожава младото поколение.
6. Дано Бог протегне ръка на онези които са твърде объркани за
да разберът какво правят, на онези според които живота няма
смисал.
175

7. Дано да избави душите им да ги утскубне от рацете на Злото,
за да може те да продължът своя път на осъвършенстване.

8. Ако ли не тези нещасни души вечно ще се лутат в едно несъществуващо, междино време, в което се усещат едновремено
вибрациите от болката на мъчещите се в ада и тези идващи от
рая.
9. Но тези изгубени души няма да могат да поемат нито по единия, нито по другият път. Това е тяхната карма, това е кръста
който трябва да носят, за да получат опрощение ако ваобще
това е въсможно.
10. Да се молим на Богът да се смили над тези хора и да предутврати други жертви на наркоманията защото няма нищо по цено
от един човешки живот а тя унищожава хиляди.

ОЦЕНКА:
№ 14

1. В началото на българското национално Възраждане бе словото на Паисии Хилендарски. В заспалата народна свяс утекват
неговите укорни и поучителни думи: Знай своя народ и език!
2. Със свойта „История славянобългарска“ той не просто продалжава прекъснатите традиций на древната българска литература, а открива нова глава в нейното развитие.

3. Отец Паисии е ренезансова фигора застанала на границъта на
две епохи. Като монах църковния въспитаник на свештените
христиански книги той е продължител на една традиция, затова и отразява в съчинението си онова, което идва от древността, от библейските съзнания.
4.

Така от една страна се утвърждава, че историята на народите
е дело на божията воля и промисал, че Господ Бог се разпорежда със сътбините и на гърци и на българи, и на другите
хора по светът.

176

5. Но в „История славянобългарска“ тази старозаветна библейска концепция се сачетава с ренесансовата идея, че историята
се твори от народите и от отделните предводители.
6. От тук и извода, че хода на събитията може да се измени и
регулира от народите ако бъдат те просветени и осазнаят мисията си.
7. С осазнаването на ползата от историята за прубуждането на
народа Паисий встъпва пръв в новата епоха като куриер и от
миналото и от бъдещето.

8. Той търси миналото на царства и народи за да добие знания и
да ги опотреби за „убогатяване на разума“, за умна наслада“,
за „полза на себе си и на другите“.
9.

Паисиевата книга внушава идеята че народът не е единен и
неделим че той обитава тези земи от векове много преди турците.

10. Рисувайки картината на независимата славна държава в миналото стига до изводът, че тя може да бъде идеяла на национално освободителното движение.

ОЦЕНКА:

№15

1. Паисий се е добрал до едно много съществено пруникновение. Той е разбрал, че народ без владичество, без своя власт и
държава, още не е заличен от картата на света изгубен е обаче
ако остане без памет.

2. Тъжна е къртината в земите на някогащната българска слава
по времето на Паисий.

3. Сърцето на родолюбивият монах се е свивало от болка и мъка,
когато е виждал как негови съотсчественници са се утчуждавали от всичко българско. Огнена сила има в укурните му слова срещу ония които четът и говорят само по грътски и се
177

сръмуват да се нарекът българи.
4. Преизпълнен с гняф и обида той се провиква с думи които
стряскат и държът будна съвеста цял живот: „О, неразумни и
юроде! Поради що се срамиш да се наречеш българин и не
четеш и не говориш на своя език?“

5. Паисий е потърсил най-силните и сразяващи аргоменти за да
възвеличи падналия български дух да пробуди заспалата свяст.
6. С преизпълнено от гордос сарце той поднася откровения надъхани от ренесансовите открития: „От целия славянски род
най-славни са били българите, първо те са се нарекли царе
първо те са имали патриарх първо те са се кръстили най-много земя те владеели“.

Съкровенното желание на Паисий е да възвърне и укрепи българското самосазнание на читателя, да го накара да се почувства горд и окрилен от това, че е българин.

8. Идеята му е да внуши че народът ни е свят след като е излъчил толкова много святци.
9. В областта на изкуството Ренесансът означава възвръщане към
класическите образци на древноста и възраждане на вечната
им младос.
10. В „История славянобългарска“ ние откриваме думите на средновековен монах и ренесансов мислител който до край остава
верен на самосъзнанието че е частица от народа си.
ОЦЕНКА:

178

ОТГОВОРИ
ВНИМАНИЕ!
В отговорите верният вариант е подчертан.
ЗДДДЧА_Ш
Запишете звуковия състав на думите

каюта [кайута]
ясен [иасен]
боя [бойъ]
броя [бройъ]
люпя [люпъъ]
люляци [люлъаци]
проявление [пройъвление]
коляно [колъано]
люпилня [льупилня]
плява [плъава]

любов [льубов]
лястовица [льастовица]
вяра [вьара]
свят [свьат]
поляна [польана}
тютюнджии [тьутьунджии}
прясна [пръасна]
вяла [вьала]
ягода [йагода]
ябълка [йабълка]

Посочете верния вариант:

пъстъова1пастърва: теопетимен/теооитичен; лъкатуша(лака~
туша; чуваа/човал; шаш!кумин; копувач/куповач/купуваш puz
кошет!рскошет: умия/омия: ошия/ушия: тълковател/m'MKyz
вател: омълчавам/умъянавам; ОПМНО/уплача; овехна/уввкна;
окрия/укрия: окрасявам/украшшшошдам/угледам; овия/увпш
ослушам!услушам: охапя1ухаП£ ОЖУЛЯ]умсуля; 0вмивам1усмивам.

В кои от изброените думи откривате променливо я ?

клета, поляна, вярност. отмяна, Оняаккшкш ясла, ядеш,
МДЯНО, бряг, вЯШРР. равНОМвРНО (мяра), нашовСРНШ дядо, ЯМ,
спяш.-

179

Кой е верният вариант в двойките думи?

бЯШШШ. / брашнян; платнен / платнян; чешмена / чешмяна; кадифена / кадифяна; басмена / басмяна; лаене / лаяне; вървяли/§лрши; пяли / в&щ ; голямия / големиялвидяли / gidfe
ли: овладяни / овладени: бясен / бесен: дядо /дедо: сляпи I слепи:
тясна I тесна: изрезах / изрязах:
ЗАДАЧА №4
Посочете в двойките думи верния вариант:

йаяоса / блесна; брягове / брегове: весна /бясна: врякна / военна:
врескам / щскам; ШСна / врясна: ряпи / репи: достовярна /
достоверна; задрямвам /задремвам; надясно / надесно; деветка
/ девятка; десетка / десятка; невяста / невеста; обяд ] обед:
сянки / сенки: рязна / резна.

ЗАДАЧА №5
Посочете във всяка двойка думи вярно написаната:

врЪХ1върх; връв/въов: гърд/гръд: гръм/гърм:

пръ^първ; пръч/пърч: щшам/вързвам; сш&ен]скърбен;
превръзвам] превързвам: повръхност/повърхност; трзшШ.
търнен.

Посочете верния вариант, като потърсите други форми, за да
проверите правописа на дадените думи.*
храбър]храбар; храбри

Хитър]хитар;литри

топъл/топал: топли

дЪ£Ъ&]дълаг; дълги

влязъл/ влязал; влезли

дошъл] дошал; дошли

ловък/ловак: ловки

казъл/козил; казали

мокър/мокао: мокри

заминъл/заминал: заминали

180

ревнъл/ршш; ревнали

светъл/светил: светли

бцашл/бистир; бистри

никакъв/никикив; никакви

съблякъл/съблякал: съблекли

РОКМ/рекал; рекли

избухнъл/избухнал: избухнали

излязъл1излязал: излезли

пристигнал/пристигнъл:
пристигнали

отишъл/отишал: отишли

ц/плосак; плоски

ЗАДДНАА2
Посочете верния вариант:
конът/конят

зъболекари/зъболекаря

сънът /сънят

СШШРЯт /свинарът

коаят / крайът

МОбарят/злобирът

звярят /звянът

формулярят/формШРШ.

денът/

полицайът /полицаят

лакътът/лакътят

каруцари/ каруцаря

цмаИ8РЯШ/иманярът

свидетелят!свидетелът

учителът/узШШШ

козарът/ козарят

огнярът/ошшшш

писателът /пиоатвЯЯШ

злрдейът/ злабоящ

пчеларът/ццояшт

сеятела/сеятеля

бръмбарът/бръмбърят

вущро/ букваря

свойът/своят

КОНДрш/конярат

златарът/златарят

огънът/огънят

клисарят/клисарът

прътът /прътят

зетят/зетът

комаря/комара.

арбшпърш/арбитърят

181

за д а ч а щ
Открийте грешките при членуването в изреченията:

1. Очевидно меденият месец на новата поезия е минал.
2. Както високата температура показва жизнеността на организма, тъй и тази криза в поезията е признак на живот.
3. Със своя стремеж да представи живота откъм щастливата му
страна и да скрие всяко неблагополучие и страдание, детската ни литература, боя се, създава от децата бъдещи егоисти.
4. Интригува ме тонът на този писател или, по-точно, неговото
отношение към читателите му.

5. Интересна е природата на обществения стимул у нас.
Роденият поет има усет за стойността на думите.
Резултатът интересува хората повече от причината.
Цинизмът в някои случаи е една форма на срамежливостта.
Нашият интелигент приказва български много по-лошо от селянина.
10. Есето е една смесица от поезия и философия, дето мисълта е
основата, а образът — само средство или повод; то е една поезия, преодоляна и следователно изгубена.

6.
7.
8.
9.

ЗАДАЧА^
Определете вида на следните изречения:

1. Малката плодородна котловинна, през която лениво тече
на големи кривули река, се нежи под хубавото юлско слънце
и мълчи, мълчи, (сложно смесено изречение)
2. Жената отвори полека и влезе, (сложно съчинено изречение)

3. Неговата душевна красота даваше облик и на нейната
тленна обвивка — тялото, (просто разширено изречение)
4. Бялата студена зима и горещото златно лято го радваха
еднакво, (просто разширено изречение)

Той бе млад и хубав, но ласкания и похвали не опустошаваха
душата му с грешна суета, (сложно съчинено изречение)

6. В ония времена тоя млад човек, под чийто грамаден ръст
182

10.
П.
12.

трепереше земята, можеше да стои над закона, защото
силата беше закон, (сложно смесено изречение)
Отец Павел, който гледаше над очилата учудено тоя човек,
посочи с ръка към една странична врата на олтара, (сложно
съставно с подчинено определително изречение)
Голямата му глава бе наведена настрани и бялата му брада
лежеше като пешкир върху отворената книга на коленете
му. (сложно съчинено изречение)
Понеже непознатият заговори съвсем високо, отец Никодим
кимна към жените и към отец Павел и им даде знак да си
излязат, (сложно смесено изречение)
Хората почнаха да се гледат братски, да си помагат и да
се обичат, (сложно съчинено изречение)
И намери души, гдето хвърли завистта и клеветата.
(сложно съставно с подчинено обстоятелствено изречение)
Гледам, че хубавото Миче — пуши, (сложно съставно с
подчинено допълнително изречение)
(Елин Пелин)

МШНАЖ10
Поставете липсващите запетаи в текста, като преди това
подчертаете еднородните части в изреченията. Извадете ги и ги
подредете в таблица според вида им.
Слугите и коларите, които откараха конете на паша, се
сближиха набързо с бедните овчари и им разказваха, че тук с
този керван е дошъл владетеля на безкрайни земи и морета.
Неговите богатства били неизброими, войската му нямала чет,
а столицата му била толкова голяма и толкова красива, че с
думи не можела да се опише. Само че този богат и силен
владетел бил болен. Викал като луд, биел, ругаел, беснеел.
Нямалорадост и щастие при него. Често пъти от мъка и гняв
той посинявал цял и когато всички избягвали кой където види,
владетелят се тръшкал като дете, на което не са дали играчка,
късал си дрехите и се биел в гърдите. Всички прочути знахари

183

и билкари от неговите безкрайни земи ходили в столицата му
да го лекуват, но никой с нищо не му помогнал. Най-сетне
пристигнали незнайни пътешественици, влезли в двореца и му
разказали за този лечебен извор. Те разказали, че който се
къпел в него, ставал тих и добър. че несвестните възвръщали
съвестта си, че недъгавите тръгвали като бодри и весели
юноши. Изслушал ги владетелят и веднага дал заповед да се
готвят за път. Пътували с дни през поля, равни като тепсии,
къпали се в широки, а р ш м и топли реки, лежали в щщ,
прохладни дъбови сенки. Минали през градове и щцщ, докато
стигнат в това диво и пусто място.
—Пие и пуст ли ви се вижда нашият край? — изгледаха ги
учудени проотишо и добродушни планинци.
— Това е най.-д.и§ШШ1 и ипй^пурРШШ-КРОШ който видяхме
по пътя си! — извикаха в един глас коларите.
—А вашето село, от което идете, то какво е? — обърна се
дядо Тасо, целият пламнал от любопитство.
(Г. Караславов)
Еднородни
подлози:
Слугите и
коларите;
радост и
щастие;
знахари и
билкари.

Еднородни
допълнения:
земи и
морета;
мъка и гняв.

Еднородни
обстоятелствени
пояснения:
градове и
селища.

184

Еднородни
определения:
толкова голяма
и толкова
красива;
богат и силен;
тих и добър;
бодри и весели;
широки, лениви
и топли;
гъсти, прохладни;
диво и пусто;
див и пуст;
простите и
добродушни;
най-дивият и
най-пустият.

за д а ч а
1. Поставете липсващите запетаи в такета, като преди това
подчертаете обособените части в изреченията:

Когато в събота, пред Възнесение, се качих на магарето и
тръгнах към планината, изпоашан от леля Станка, не можах
да скрия горестта си и още на портата заплаках като момиче
с безпомощни сълзи-.
Слънцето от ден на ден, като напук, все повече и повече се
разпаляше, все повече и повече печеше.

Тогава срещу него се изстъпи Младен, годеникът наНеранза.
която лежеше болна, и брат на починалата Аглика».

Н, заряза литии и водосвет.

Свещеникът, уморени раз<

Стойчо, пременен, обръснат, стегнат, нетърпеливо
държеше за юларите млади впрегнати юнци и гледаше,
крадешком от старите, булката си Янка, нагиздена ката ЗЯ
венчило, (Елин Пелин)

2. Извадете обособените части и ги подредете в таблица според
вида им:

Определения:

Обстоятелствени пояснения:

годеникът на Неранза;
уморен и разочарован;
пременен, обръснат,
стегнат;
нагиздена като за венчило.

пред Възнесение;
изпращан от леля Станка;
като напук;
крадешком от старите.

185

ЗАДАЧА^ U

Прочетете изреченията. Изпълнете задачите и отговорете
на въпросите:
1. Посочете кои думи и изрази остават извън частите на
изречението и се „вмятат“ между тях? Поставете пропуснатите
запетаи.

Значи, цяла нощ ще седим нащрек. (Б. Райнов)
Готови са бе, брате, слава богу, честен човек съм —
отговори Македонски, като размещаше книгите. (Ив. Вазов)

Като се връщаше, без да знае дали воловете са намерени,
залутан в тъмнината, уморен, отчаян, той чу кучешки лай»
(Й. Йовков)

Вероятно тоя простак не знае, че тук е първи клас, а
празни места има на втория» (Ив. Вазов)

Треновете дохождат, заминуват, и всякой сигнал сякаш
че изсвирваше в сърцето ми. (Ал. Константинов)
Аз се сетих, че не изговарям добре, по тяхному,
названието на нашето княжество» (Ал. Константинов)

Всъщност къде отивате? (П. Вежинов)

2. Разграничете обособените части от вметнатите думи и
изрази и ги подредете в таблица.
Обособени части:

Вметнати думи и изрази:

залутан в тъмнината;
уморен, отчаян;
по тяхному.

знам;
сллш-бргу;
сшш;
ерзмнорт-

186

ЗАДАНА^&В
Поставете пропуснатите запетаи в ученическото есе:
ДА ИМАШ ИЛИ ДА БЪДЕШ
„Да имаш или да бъдеш" - казва Ерик Фром, колко близко до
вечното „Да бъдеш или да не бъдеш“ на Шекспир. „Да имаш“ и
„Да не бъдеш“ — почти синоними, понятия, свързани с
преходното, фалшивото, безсмисленото, материалното. Те
никога не трябва да се поставят над максимата „Да бъдеш“,
защото в нея се крие вечното, истинското, духовното,
безсмъртното. Няма смисъл, например, да поставяш работата
и успехите над добротата, над честността и човеколюбието,
защото нравствеността е над всички нас. Няма смисъл да
надценяваш материалните блага и да си мислиш, че те вечно
ти принадлежат. Те могат да останат, далеч да те
надживеят, но ти ще изчезнеш с времето, ще се превърнеш в
шепа пръст. Тогава какъв е смисълът „да имаш“? Само твоите
дела ще говорят за тебе след смъртта ти. Няма смисъл да се
отдаваш на материални грижи, без да се устремяваш и към
духовни радости, защото човек не е само материя, а преди
всичко дух, психика със свое отношение към живота,
красотата, роден да живее и съпреживява чужди радости и
нещастия, подеми и падения, да бъде светъл лъч на надежда,
упование и вдъхновение за другия. Ето защо смисъла на човешкия
живот се крие в това „да бъдеш“, но не „да бъдеш“ богат,
известен, да се водиш само от материалното, а „да бъдеш“
ЧОВЕК, „да бъдеш“ ДУХОВНО ИЗВИСЕН. „Да имаш“ те
отвежда безпрекословно към един безсмислен и фалшив живот.
Няма нищо по-лесно на този божи свят от това да си фалшив,
да се поддаваш без задръжки на съблазните, да търсиш найлек начин да преживяваш на чужд гръб, да служиш на ниски
цели, като изневеряваш на себе си и не подбираш средства, за
да постигнеш едни или други успехи. Но нима ще даде
187

удовлетворение на душата ти едно преходно, изкуствено
щастие? Не се ли питаме често за какво живеем, в какво е
истинското щастие, заслужава ли си да робуваме на фалша,
струва ли си да заблуждаваме себе си и другите, да си служим
с нечестни средства или пък е по-полезно и оправдано да пазим
себе си от неморални и безсмислени постъпки — без подобни
въпроси ще живеем като къртиците - в мрак, слепота, глухото.
Затова всеки трябва да даде на съзнанието си отговора на
въпроса кое е по ценно — „да имаш“ или „да бъдеш“. Аз вече го
направих, избрах „Да бъдеш“. Но дори някой да е тръгнал по
другия път, ние не трябва да му се сърдим, а да се опитаме да
му простим, защото:
ДА СЕ ГРЕШИ Е ЧОВЕШКО, ДА СЕ ПРОЩАВА БОЖЕСТВЕНО!

ЗАДАЧА № 14
Посочете верния вариант в двойките думи:

> Баба Тонка / баба Тонка;

> Бай Ганьо / бай Ганьо:
> Поразяващата ръка / Поразяващата Ръка;
> Горна Баня / Горна баня;
> Българска академия на науките / Българска Академия на
науките;

> Министерски Съвет / Министерски съвет:
> Народно събрание / Народно Събрание;
> Инвестииионна банка / Инвестиционна Банка;

> Дядо коледа / Дядо Коледа:
> Стара Загора, / Стара загора;

> Спасовден / Спасовден;
188

> Великден / великден;

> Емилиянстаневски / емилиянстаневски:
> Любен-Капавелова / Любенкаравелова;
> Йовковска / йовковска:

> До а н ц ДйЗ£Н / Долни лозен;
> Горна Малина I Горна малина.
TECThfel
1-6; 2-в; З-б; 4-г; 5-а; 6-6; 7-г; 8-г; 9-а; 10-в; 11-а; 12-6; 13-а; 14-6;
15-6; 16-в; 17-г; 18-а; 19-6; 20-6.
ТЕСТ №2
1-в; 2-в; З-г; 4-а; 5-в; 6-в; 7-6; 8-6; 9-в; 10-г; 11-г; 12-в; 13-6; 14-а;
15-6; 16-в; 17-а; 18-г; 19-а; 20-6.

ТЕСТ № 3
I- в; 2-г; 3-а; 4-в; 5-г; 6-в; 7-6; 8-6; 9-а; 10-г; 11-в; 12-а; 13-в; 14-6;
15-г; 16-6; 17-в; 18-г; 19-в; 20-а.
ТЕСТ №4
II-а; 2-г; З-б; 4-6; 5-в; 6-в; 7-6; 8-г; 9-г; 10-в;
II- 4, Ш -1; IV -1; V - 4.

ТЕСТ №5
1-6; 2-в; 3-а; 4-г; 5-6; 6-г; 7-а; 8-6; 9-6; 10-а; 11-в; 12-6; 13-а; 14-в;
15-6; 16-а; 17-6; 18-в; 19-а; 20-6.
ТЕСТ №6
1-в; 2-а; З-б; 4-г; 5-в; 6-г; 7-в; 8-в; 9-в; 10-г; П-б; 12-в; 13-а; 14-г;
15-а; 16-6; 17-в; 18-6; 19-в; 20-в.

189

ЗАДАЧИ ЗА РЕДАКТИРАНЕ

НА ПРАВОПИСНИ И ПУНКТУАЦИОННИ ГРЕШКИ

Сравнете редакциите на вашите текстове е дадените по-долу.
Оценяване:
Ако не сте коригирали една или повече правописни или
пунктуационни грешки, за всеки един от текстовете (от 1 до 10),
ви се отнемат по 0.50 стотни.
СКАЛА ЗА ОЦЕНЯВАНЕ:
10 верни текста от задачата — Отличен 6
9 верни текста от задачата — Отличен 5.50
8 верни текста от задачата — Много добър 5.00
7 верни текста от задачата — Много добър 4.50
6 верни текста от задачата —Добър 4.00
5 верни текста от задачата —Добър 3.50
4 верни текста от задачата — Среден 3.00
3,2,1 верни текста от задачата — Слаб 2
№1
1. Че Нено е заможен човек, проличава от описанието на дрехите му. Облечен е в скъпи одежди: „копринена риза“, „ленени
гащи“, „копринено елеченце“.
2. Не е трудно да се досетим какво е искал да ни внуши Каравелов, щом Нено чорбаджи се излежава в трудов делник, облечен така разкошно, и щом лежи, докато другите работят.
3. Умалителната форма на съществителното „елеченце“ чрез
контраста с огромното туловище на чорбаджи Нено е употребено като средство за хумористичен присмех.
4. Самият факт, че чорбаджията не си купува нов елек, който да
му е по размер, говори за скъперничеството му.
5. Вероятно в миналото това „елеченце“ е било по мярка на Нено,
но безтрудовият живот и лентяйството са обезформили тялото му, превръщайки го в лоена топка.

190

6. Образът му буди погнуса и присмех.
7. В стремежа си да внуши на читателите до каква степен охолният живот, който води чорбаджи Нено, го е деформирал не
само нравствено, но и физически, авторът достига до забележителни портретни внушения.
8. В тях изпъква неговият художествен и сатиричен талант.
9. Щрих подир щрих Каравелов очертава портрета на своя герой
и той все по-ясно изпъква пред нас.
10. Смехът на читателя съпътства колоритното карикатурно
описание и този смях е вече една присъда. Присъда над
ленивия, обезличил се като човек, герой.
№2

1. Главен виновник за пропадането на чорбаджийския син Николчо е Неновица.
2. Тя разглезва сина си още от малък и няма нещо, което да му
откаже.
3. Ярък пример за това е епизодът в началото на повестта, когато Иван ратаят довежда чорбаджийското дете под кичестата
круша.
4. Най-безцеремонно Николчо го нарича магаре и се опитва да
го яхне, което говори вече за оформен господарски нрав и самочувствие на властелин.
5. „Млекопитаещото се нищо“ обаче не очаква това нападение,
помръдва, и Николчо пада на земята, в резултат на което захапва яростно палеца на ратая.
6. Пред своите родители Маминото чеденце изревава като заклано и най-нагло набеждава Иван за случилото се.
7. Естествено, заслепени от своята родителска обич, Нено и Неновица не се усъмняват нито за миг във верността на казаното
и се нахвърлят върху невинния ратай.
8. Безчовечни и зли са чорбаджиите към слугата Иван Нищото.
На този „млад, гиздав момък“ му е забранено дори да мисли.
191

9. Подражавайки иа родителите си, Николчо също се държи грубо с Иван, защото знае, че ще бъде оправдан.
10. Жестоки, безчувствени и бездушни са Нено и Неновица не само
към Иван, но и към всички свои ратаи, алчността и скъперничеството им са безпределни.
№3

1. За гладните и премръзнали хъшове, оставили родина и близки, единствен дом е кръчмата на Странджата.
2. Тя представлява една опушена изба, до която се стига по тясна, извита стълба.
3. За мизерията говори и вътрешната уредба: опушената и полуразбита лампа, която виси на потона и осветлява вътрешността; йерархически наредените чаши и шулци на усамотената и
измокрена полица4. На тази бедна мебелировка се откроява нещо подчертано светло, романтично — картините и литографиите по стените.
5. Не толкова художествените достойнства, колкото опитът да
се обезсмърти героичното от миналия живот на хъшовете, е
център на тези изображения.

6. С описанието на кръчмата белетристът ни въвежда в ежедневието на българските емигранти, запознава ни с техните интереси и стремежи, с тяхното светоусещане.
7. В задушното подземие те могат да сгреят посинелите си пръсти, да залъжат глада си, да отморят изранените си от ходене
крака.
8. Тук те истински живеят в своя свят, различен от този, който ги
заобикаля.
9. Буйни разговори за минали славни битки за освободителната
борба, неудържими политически спорове се разгарят сред дима
на цигарите и киселите изпарения на евтиното вино.
10. Затова литографическите картини събуждат у тях истинско
умиление.
192

№4

1. Във вдъхновената си творба „Опълченците на Шипка“ Иван
Вазов възпява чутовния героизъм и нравствената извисеност
на българските опълченци в Руско-турската освободителна
война.
2. В одата техният образ е централен.
3. Той е изграден като колективен, чрез преки авторови оценки и
коментари.
4. Образът е изграден и чрез представяне на действията на шепата храбреци.
5. Съществена роля играе и колективният им вътрешен монолог.
6. Той разкрива във висока степен образа им като монолитен,
единен.
7. Към общите им цели и стремления, към общата им воля да
победят или „до крак до измрат“ се прибавя и единомислието
им, и общата им гореща обич към България, която най-силно
ги обединява.
8. Мислите на опълченците в монолога им сами по себе си имат
значение за разкриване на характерни черти на колективния
им образ, но тяхната стойност не би могла да се оцени в необходимата степен, без да се има предвид какво ги поражда и за
какви действия те ги вдъхновяват.
9. В съзнанието на опълченците връх Шипка живее не само като
високо планинско пространство, но и като високо нравствено
пространство, което открива техните героични усилия не само
за погледа на българите, тръпнещи от напрежение, но и за целия свят.
10. Неговото величие ги задължава да запазят твърдостта и борческия си дух и да приемат смъртта за отечеството по ботевски — като „сладка радост“.

193

№5

1. Разбрал, че непознатият селянин не се е отбил при него токутака, овчарят нахоква кучетата още по-ядосан.
2. Връща се при приближилия се човек и по червения му елек
познава, че е от торлаците. От вида иа ризата му, цялата в
кръпки, „едро и неумело шита“, на пояса и потурите, стари и
оръфани, Моканина разбира, че торлакът е сиромах и като че
сиромах се е родил.
3. Висок и едър, човек планина, но с отпуснати рамене, овчарят
бързо го „претегля“ в ума си и решава, че е от ония меки и
добродушни хора, които и на мравката път струват.
4. От наблюдателния поглед на Моканина не убягват и болката в
очите на непознатия, и измънканият поздрав, и блуждаещият
поглед, и сякаш между другото зададеният въпрос за посоката към село Манджилари и колко път има дотам.
5. Едва сега, проследявайки погледа на другоселеца, овчарят забелязва спрялата на пътя каруца, която измъченият човек е
оставил, за да дойде при него.
6. В каруцата, която сред добруджанското поле и безкрайния пуст
път изглежда още по-самотна, седи жена, сломена и приведена, чийто ръченик е с отпуснати краища, но не от горещината,
а от огромната мъка, която изгаря душата й.
7. За Йовков детайлът е предпочитано художествено средство, с
което той прониква в богатия вътрешен свят на героите си.
8. Позата й внушава безмерна скръб и страдание. Отзад в каруцата лежи друга жена — по млада, навярно момиче. Девойката
е отпуснала глава на черни селски възглавници, а лицето й не
се вижда.
9. Черният цвят на възглавниците е зловещият знак, по който
Моканина разбира за болестта в семейството на непознатия.
И думите му: „Ти май болно имаш“ не прозвучават като въпрос, а като трагична констатация, разбрал е болката и е прозрял причината.
10. Предчувствието на Петър Моканина за болестта в семейство-

194

то на другоселеца се оправдава, когато той отново проследява невиждащия му поглед и открива в него безграничната мъка.

№6

1. Алеко твори със замах, но и с усет за промяната в емоционалните състояния, затова картината, която израства пред
очите, поражда преживявания и настроения, които запознават
читателя с богатата душевност и чувствителност на Алеко.
2. Столетие ни дели от времето, когато Алеко посещава Новия
свят.
3. Описанието на Ниагара продължава да вълнува и радва с постиженията на творческия гений.
4. Творецът създава образец на езиково и стилистично майсторство. Изпитаните пред фантастичната гледка чувства изграждат пред очите ни образа на един прям и чувствителен
човек, с усет към красотата.
5. Пътуването до Чикаго и „назад“ помага на европееца да види
света и да опознае и себе си чрез него.
6. Завръщането е повод още по-силно да укрепне връзката му
със Стария континент.
7. Героят носи в сърцето си Одисеевата страст към опознаване
на света, но той не е вечен скитник без дом и корени.
8. Той е само един любознателен, интелигентен човек, за когото
най-важното нещо е свободата да може сам да избира своя
път, отваряйки пред читателя хоризонтите на познанието и
поддържайки диалога с него чрез умели и точни паралели между непознатото и познатото, чрез образния си език, чрез искрения си тон, чрез чувството си за хумор.
9. Срещата с Америка чрез Алековия поглед е едно обогатяване
на личността, докоснала се до енциклопедичните познания и
жизнелюбието на талантливия разказвач, едно емоционално и
естетическо преживяване — увлекателно, но и будещо учудване и тревога за „пътя“, по който се движи човешката цивилизация.
195

10. Видяна и пресътворена от Щастливеца, тази богата и силна
страна и днес привлича вниманието на читателите с прогреса
и противоречията си, защото остава открит вечният въпрос —
дали най-сетне човечеството ще сътвори „моста“ на прогреса
по пътя на общуването между двете велики култури: на Новия
и на Стария свят.

№7
1. Наред с желанието си да се запознае с техническия напредък и
устройството на американското общество, Алеко Константинов посещава Новия свят, привлечен и от детската си мечта
да види Ниагарския водопад.
2. Начинът, по който ни го представя в пътеписа „До Чикаго и
назад“ впечатлява силно читателя.
3. Описанието разкрива голямата дарба на писателя да изобрази
многостранно един природен обект.
4. Страниците за Ниагара са изпълнени с живи емоции и образи.
5. На художествената задача служи и динамиката, и задържането на действието.
6. Пътеписецът си служи и с пряко описание, в което художественият стил се преплита със сведения, характеризиращи се с
географска и аритметическа точност, и с внушения за грандиозността и величието на водопада, в които сериозното понякога се съчетава с хумор.
7. „Ниагара! Дай боже всекиму да изпита такива блажени чувства, каквито изпитах аз, като наближавахме Ниагарския водопад, а още повече — когато блесна с всичкото си величие пред
очите ми това чудо на природата!“
8. Чрез пряко изказване на личните си чувства писателят не само
въвежда в темата на предстоящото описание, но и създава
интерес както към пътуването към водопада, така и към великолепието на този природен феномен.
9. Този интерес се засилва чрез последвалото забавяне на описанието. Вместо след емоционалното си възклицание пътеписе-

196

цът да продължи с картината на Ниагара, той повежда своя
читател по пътя към нея.
10. Думите не стигат, за да изрази пътеписецът дълбокото си емоционално преживяване при вида на това чудо на природата.

№8
1. И така един от най-забележителнкте феномени в старогръцката култура е лириката.
2. Тя е от малкото антични жанрове, които са в състояние да
говорят за актуалността и преживяванията на конкретен индивид в конкретни обстоятелства.
3. Но този индивид не реагира напълно субективно, той е обвързан тясно с проблемите на социалната си среда.
4. И все пак лирическата поезия е своеобразна алтернатива на
епическата в начина, по който говори за човешкия свят.
5. Докато епосът отразява готалност на културата, лириката дава
израз на лични преживявания и настроения.
6. Личният глас, който звучи в нея, е нещо ново за гръцката словесност.
7. Лирикът използва това, което му дава епосът.
8. Той черпи от неговия език, но привнася и елементи на своя
роден говор.
9. Така поетът прави крачка напред към живия език.
10. Освен това той възприема хекзаметъра на героическата поезия, но го редува с пентаметър и така създава първата стихотворна строфа — елегическо двустишие.
№9
1. За класическия период на старогръцката лирика е характерна
не едновременност, а последователност на появата на литературните родове.
2. Най-напред се явява епосът, след това лириката и накрая драмата.

197

3. Това обаче не означава, че в епохата на епоса лирика изобщо
не е съществувала. Поемите на Омир дават достатъчно, макар и косвени сведения за фолклорни лирически видове (свадбени, погребални обредни и трудови песни).
4. Но тези песни са само наченки на лирическо виждане и изобразяване на разцвета на старогръцката лирика, който настъпва през VII-VI в. пр. н. е.
5. Причините, които обуславят възникването на лириката, са свързани преди всичко с историческите обстоятелства — разруха
на патриархалния род, разпадането на родовообщинната организация.
6. Личността, която дотогава е била обезличена в рода, се освобождава и осъзнава. Докато старият епически поет отбягва да
изтъква себе си и своите гледища, лирическият поет говори не
за вождове и царе, а за онова, което вълнува него, обикновения човек.
7. Важна роля в това отношение изиграва колониализацията (VIIIVII в.), когато човекът, търсейки нови поселища и източници
на живот, осъзнава себе си като личност и като значителен
обект на литературното творчество.

8. Названието лирика не се отнася към времето на първите лирически поети.
9. То възниква няколко века по-късно, когато лириката става предмет на филологически проучвания. „Лирика“ произлиза от
лира, название на ширрко разпространен в древността струнен музикален инструмент.
10. Но терминът „лирика“ е условен, защото лирата не е бил единственият инструмент, който съпровождал изпълнението на
лирически творби (ранната елегия била съпроводена от духов
инструмент, подобен на обой).

198

№10
1. Модернистичните търсения на българската литература през
20-те години са провокирани както от външни влияния, така и
от драмата на националния апокалипсис (войните, въстанието от 23 г., насилието) и се изразява преди всичко към връщането към изконни национални стойности, в реабилитация на
предметно сетивната образност, в разчупване на класическите жанрове и художествени структури, в тенденция към лиризация на прозата и прозаизация на поезията.
2. Кризата на самоличността, кризата на общуването, кризата
на доверието в институциите предопределят трагичната нагласа на модернистичния художник — певец, изправен пред
руините на света.
3. Модерното изкуство изгражда многопосочно отношение към
ежедневието, прави от него специфичен проблем.
4. Всекидневието е сфера на бързопреходното, профанното, на
„пазарски“ интереси и търгашески натури.
5. Времето на гигантски социално-политически сблъсъци поражда у модерния художник изострена чувствителност към всяка
форма на насилие и репресия.
6. Редица авангардни творци се ангажират със страстни полемики в защита на свободата на словото, на личността.
7. „Модерната душа“, както отбелязва Гео Милев в статията си
„Модерната поезия“ (1914), се отличава със своеобразна емоционална устроеност.
8. В нея отзвучават невидимите трептения на живота, дори носи
нещо „патологично у себе си“.
9. Поезията на Яворов неслучайно изгражда образа на гордия
самотник, на неразбрания от тълпата чудак, на дълбоко емоционалната натура, изгаряща в пламъците на страстите.
10. Да бъдеш различен е повод за гордост, месианизъм, но в същото време е свързано с усещането за скитничество и болка.

199

№11
1. Има толкова много неща, които хората определят като героизъм, а те изобщо не са.
2. За сметка на това други са пренебрегвани, недооценявани, подминавани без да им се обърне внимание.
3. Да не би самият живот да не е един вид героизъм?
4. Тази непрестанна война, която водим с действител ността, съдбата, природата, цивилизацията, със самите нас, е повече от
героизъм!
5. Да оцелееш сред лабиринтите на живота е равностойно на това,
да спасиш Земята от приближаващ се астероид!
6. Да създадеш иесъздаденото, да откриеш неоткритото, да се
бориш с непобедимото, да постигнеш непостижимото, да искаш недосегаемото също е вид героизъм.
7. Всъщност героизмът се състои в това, да промениш хода на
събитията, да пренасочиш вниманието на другите от маловажните неща към това, което правиш.
8. Героизъм е да отстояваш принципите си, но не като командос
в джунглата, да се бориш за постигането на идеалите си, но не
изнасяйки речи, да посветиш живота си на кауза, която намираш за правилна, но не раздавайки юмруци и крушета наляво
и надясно.
9. Но какво ли разбирам аз от тези неща?!». Значи аз виждам
нещата така: всички сме малко или много герои. Е, поне заслужаваме да бъдем наречени така!
10. Всеки, който прави усилие да живее, да се бори, да твори и да
създава, е герой! Дали другите мислят по същия начин - това
е друг въпрос. Дали ни разбират и оценяват по достойнство също не подлежи на коментар! Истината е, че ние хората сме
толкова различни един от друг! А и не умеем да общуваме
помежду си.

200

№ 12

1. А защо героизмът трябва да бъде простен?! Нима се свършиха благородните постъпки, смелите думи, отстояването на собственото „аз“, защото това са геройства2. Или пък съществуват само онези „герои“ — силните на дена,
които едва ли някога в живота си са се замисляли, че лудостта
е бягство от героизма, защото завистта е онази зла магьосница, която съпътства недоверието, нежеланието да бъде признат един герой.
3. А само като луд той би го постигнал за себе си- Но със сигурност са признати други герои, които тънат в неизвестност до
известен момент, когато решават да покажат пътя към „истинските герои“.
4. И все пак лудостта винаги граничи с героизма.
5. Дори културата е героизъм в днешния комсрсиализиран свят.
За да се създава тя, е нужен творчески гений. За него е нужна
капка лудост и се появява огнената сплав на балканския нрав.
Защото балканският нрав е цяла култура, малко трудна за разбиране от всекиго.
6. Такива сме си! Нашата лудост е по-странна. Ние не се борим с
въображаеми рицари с бляскави доспехи, за да се доказваме, а
създаваме свои герои от плът и кръв; обличаме ги в бляскави
дрехи, качваме ги в бляскави коли7. А после ги осмиваме в разни вицове, само защото са станали
по-велики от създателите си. Та не сме ли странно луди, ние
българите!8. Щом героизмът трябва да се прощава, значи е грях, а щом
само чрез лудостта може да стане това, значи всички сме луди,
защото всеки е един малък ежедневен герой. А животът е едно
малко геройство, което ни кара да се чувстваме нужни в болезнено подредената Вселена.
9. Но пак ще скитат нашите души като онзи стар идалго, за
да намерят истинските герои, които ни правят наистина подобри.
201

10.Красиво е да си герой, но истински — като Дон Кихот — почтен, отзивчив, безкористен, за да докажеш на света, че геройството не е грях.

№13
1. За всеки човек смъртта е или врата към нов живот, или врата
към вечното откъсване от онова, което би удовлетворило окончателно човешките стремежи.
2. Със сигурност за наркоманите смъртта не е врата към живота
с Бога, тъй като пътят към рая е затворен за тях.
3. Няма по-тежко престъпление от самоубийството, а те съзнателно, малко по малко, се самоунищожават. Но може би техният грях е донякъде опростим, тъй като завладени от любопитство или отчаяние, те само опитват с мисълта, че ще могат
да се откажат.
4. Но като че ли дяволът завладява душата на човека, посегнал
към наркотиците, и изчерпва всичките му жизнени сили, убива
желанието му за живот, не дава шанс на душата да се бори —
да се бори не само, за да продължи да живее в това тяло, но и
да продължи да съществува изобщо след смъртта.
5. Най-страшното е, че човекът, сътворен да бъде образ и подобие на Бога, сам е създал това, което го унищожава. А още пострашно е, че жертви на този порок са предимно децата. Наркоманията безмилостно, безвъзвратно унищожава младото
поколение.
6. Дано Бог протегне ръка на онези, които са твърде объркани,
за да разберат какво правят, на онези, според които животът
няма смисъл.
7. Дано да избави душите им, да ги отскубне от ръцете на Злото,
за да може те да продължат своя път на усъвършенстване.
8. Ако ли не, тези нещастни души вечно ще се лутат в едно несъществуващо, междинно време, в което се усещат едновременно вибрациите от болката на мъчещите се в ада и тези, идващи от рая.

202

9. Но тези изгубени души няма да могат да поемат нито по единия, нито по другия път. Това е тяхната карма, това е кръстът,
който трябва да носят, за да получат опрощение, ако въобще
това е възможно.
10. Да се молим на Бога да се смили над тези хора и да предотврати други жертви на наркоманията, защото няма нищо поценно от един човешки живот, а тя унищожава хиляди.
№14

1. В началото на Българското национално възраждане бе словото на Паисий Хилендарски. В заспалата народна свяст отекват неговите укорни и поучителни думи: „Знай своя народ и
език!“
2. Със своята „История славянобългарска“ той не просто продължава прекъснатите традиции на древната българска литература, а открива нова глава в нейното развитие.
3. Отец Паисий е ренесансова фигура, застанала на границата на
две епохи. Като монах църковния, възпитаник на свещените
християнски книги, той е продължител на една традиция, затова и отразява в съчинението си онова, което идва от древността, от библейските съзнания.
4. Така от една страна се утвърждава, че историята на народите
е дело на божията воля и промисъл, че Господ Бог се разпорежда със съдбините и на гърци, и на българи, и на другите
хора по света.
5. Но в „История славянобългарска“ тази старозаветна библейска концепция се съчетава с ренесансовата идея, че историята
се твори от народите и от отделните предводители.
6. Оттук и изводът, че ходът на събитията може да се измени и
регулира от народите, ако бъдат те просветени и осъзнаят
мисията си.
7. С осъзнаването на ползата от историята за пробуждането на
народа Паисий встъпва пръв в новата епоха като куриер и от
миналото, и от бъдещето.
203

8. Той търси миналото на царства и народи, за да добие знания и
да ги употреби за „обогатяване на разума“, за „умна наслада“,
за „полза на себе си и на другите“.
9. Паисиевата книга внушава идеята, че народът не е единен и
неделим, че той обитава тези земи от векове много преди турчите.
10. Рисувайки картината на независимата славна държава в миналото, стига до извода, че тя може да бъде идеал на националноосвободителното движение.

№ 15

1. Паисий се е добрал до едно много съществено проникновение. Той е разбрал, че народ без владичество, без своя власт и
държава още не е заличен от картата на света, изгубен е обаче,
ако остане без памет.
2. Тъжна е картината в земите на някогашната българска слава
по времето на Паисий.
3. Сърцето на родолюбивия монах се е свивало от болка и мъка,
когато е виждал как негови съотечественици са се отчуждавали от всичко българско. Огнена сила има в укорните му слова
срещу ония, които четат и говорят само по гръцки и се срамуват да се нарекат българи.
4. Преизпълнен с гняв и обида, той се провиква с думи, които
стряскат и държат будна съвестта цял живот: „О, неразумни и
юроде! Поради що се срамиш да се наречеш българин и не
четеш и не говориш на своя език?“
5. Паисий е потърсил най-силните и сразяващи аргументи, за да
възвеличи падналия български дух, да пробуди заспалата свяст.
6. С преизпълнено от гордост сърце той поднася откровения,
надъхани от ренесансовите открития: „От целия славянски род
най-славни са били българите, първо те са се нарекли царе,
първо те са имали патриарх, първо те са се кръстили, наймного земя те владеели“.

204

7. Съкровеното желание на Паисий е да възвърне и укрепи българското самосъзнание на читателя, да го накара да се почувства горд и окрилен от това, че е българин.
8. Идеята му е да внуши че народът ни е свят, след като е излъчил толкова много светци.
9. В областта на изкуството Ренесансът означава възвръщане към
класическите образци на древността и възраждане на вечната
им младост.
10. В „История славянобългарска“ ние откриваме думите на средновековен монах и ренесансов мислител, който до край остава
верен на самосъзнанието, че е частица от народа си.

205

СЪДЪРЖАНИЕ
УЗУС, НОРМА, КОДИФИКАЦИЯ.............................................
7
ПРАВОПИСНИ ПРИНЦИПИ......................................................................... 9
ФОНЕТИКА................................................................................................. '............ >1
ГОВОРНИ ЗВУКОВЕ В БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК (ГЛАСНИ И СЪГЛАСНИ) ..._____ 12
ПРОМЕНИ ПРИ СЪГЛАСНИТЕ ЗВУКОВЕ В ГОВОРНАТА ВЕРИГА----------------- 14
ПОТЪМНЯВАНЕ НА ГЛАСНИ ИЗВЪН УДАРЕНИЩРВДУКЦИЯ)
-.1.______ 17
ПРОМЕНЛИВО Я (ЯКАНЕ И ЕКАНЕ В БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК)....._____ ......
19
ПРЕМЯТАМЕ НА ЗВУКОВЕ. ГРУПИ ЪР/РЬ И ЪЛ/ЛЪ (МЕТАТЕЗА)____________ 25
ЙОТАЦИЯ
28
МОРФОЛОГИЯ........... ......................................................................................... 34
МОРФЕМА. ВИДОВЕ МОРФЕМИ
34
ЧАСТИ НА РЕЧТА
35
СЪЩЕСТВИТЕЛНО ИМЕ
36
ПРИЛАГАТЕЛНО ИМЕ
ГЛАГОЛ----- --------------------- ------------------- ------------------------ ----------------------- ------- .....
ВРЕМЕ НА ГЛАГОЛА____ ______ „._____________________________________ _________
СЕГАШНО ВРЕМЕ.....................................................................................__________________
МИНАЛО НЕСВЪРШЕНО ВРЕМЕ ...___________ _______ __________________ ________
МИНАЛО СВЪРШЕНО ВРЕМЕ______ ___ ___ ______ _________________ _____ _________
БЪДЕШЕ ВРЕМЕ •*•*»«*«♦«**•♦•*•*»«»*♦«**•••••»♦**«»♦•*»** ••*•**«**♦*♦« •«•♦*•***
«*«***•>« •*»»«**««**«»* «»«***
БЪДЕЩЕ ВРЕМЕ В МИНАЛОТО ф» Ф
*#ФВ***Ф*«ФФ*Ф*Ф»Ф*Л*Ф »<♦»•■*•*•*•*«*»*»*••*•#•«■♦*****•«*<*•♦*****■*♦«•■«**•*•'»»*•*** »***•*•
МИНАЛО НЕОПРЕДЕЛЕНО ВРЕМЕ W,^**^^^**.***^'W^
МИНАЛО ПРЕДВАРИТЕЛНО ВРЕМЕ
БЪДЕЩЕ ПРЕДВАРИТЕЛНО ВРБМЕ.....^^^
БЪДЕЩЕ ПРЕДВАРИТЕЛНО ВРЕМЕ В МИНАЛОТО
ВИД НА ГЛАГОЛА
ЗАЛОГ НА ГЛАГОЛА ______ _______________ ______ ........------------ ------- .-------------------НАКЛОНЕНИЕ НА ГЛАГОЛА..............--------------------- ------ ------------------- ------------ «. ..
ПРЕИЗКАЗНИ ФОРМИ НА ГЛАГОЛА------ ---------- ------- ------ ...------ .---------------------НЕЛИЧНИ ГЛАГОЛНИ ФОРМИ. ПРИЧАСТИЯ —---------------------------------------------ДЕЕПРИЧАСТИЕ--------------- --- —...------ .........---------------------------- ---------- ................
МЕСТОИМЕНИЕ
ЛИЧНИ МЕСТОИМЕНИЯ
ВЪЗВРАТНИ ЛИЧНИ МЕСТОИМЕНИЯ--------- - ----- —------------- ------- —------ПРИТЕЖАТЕЛНИ МЕСТОИМЕНИЯ •« Ml фф»#»ф»>»ф4Кфф»ф»«ЯФФ«ФФ««ФФ«*»Ф«**Ф*«*••*••<*♦•♦**
•«♦*•***♦« •*•*****•♦«*♦*•••♦*
ВЪЗВРАТНИ ПРИТЕЖАТЕЛНИ МЕСТОИМЕНИЯ— ------- - -------- .......-------------- .....
ПОКАЗАТЕЛНИ МЕСТОИМЕНИЯ------ВЪПРОСИТЕЛНИ МЕСТОИМЕНИЯ.......
51
ОТНОСИТЕЛНИ МЕСТОИМЕНИЯ.........
52
НЕОПРЕДЕЛИТЕЛНИ МЕСТОИМЕНИЯ
52
ОТРИЦАТЕЛНИ МЕСТОИМЕНИЯ------53
ОБОБЩИТЕЛНИ МЕСТОИМЕНИЯ-------

206

ЧИСЛИТЕЛЮ ИМЕ
НАРЕЧИЕ__________
«I
СЪЮЗ —________ ___
ПРЕДЛОГ__________
ЧАСТИЦА
—
нн
fct
М RTM F» — >«■ —*«•*—» — ■ I »»ч i«w I I»—»»ew«
■>—«——*— W t
ОСНОВНИ ПРАВИЛА н УПОТРЕБА НА ОПРЕЛЕЛИТКЛКН ЧЛЕН__ ______ ~ 57
СИНТАКСИС..... IIHWUIMM w ihhmhihm а •«•••«••♦♦•• •••ма ••••♦•••« ••••••• •»•••♦«•«»•• •••«•««» 66
ПРОСТО KlPEMLHHf: «—,■■■
66
ПОДЛОГ-------------------- -—----------- -------- -------•l ---------------- ~------- -------- --------------- 66
СКАЗУЕМО .
« а«»М * «•>*••• »»*• •« ■•••• •* «• •• «■• •*«« •»« •«•*• • М »ММ « ■• МI м м» •••••«•««• «емммм»» •• М« М « ВМ1« • • • • 67
ДОПЪЛНЕНИЕ - 1П ■- П 1ТИ-П-1 rf——
)>м,и1ц«.1ан«И<1Н«*111М«Н»М«и«Й«М|НМ««НН<|1«Н»ИМН 69
ОПРЕДЕЛЕНИЕ____________________________________________________________
69
ОБСТОЯТЕЛСТВЕНО ПОЯСНЕНИЕ.-------------- 70
ПРИЛОЖЕНИЕ________________________________________________________________ 71
ПРОСТО КРАТКО ИЗРЕЧЕНИЕ___________ ____________ -________ -____ ——.... 71
ПРОСТО РАЗШИРЕНО ИЗРЕЧЕНИЕ___________-_______-------- ------------------- —....... 71
СЛОЖНО НЗРЕЧЕ11НЕ-..-._»—.............74
СЛОЖНО СЪЧИНЕНО ИЗРЕЧЕНИЕ____ _______________________________________ 74
СЛОЖНО СЪСТАВНО ИЗРЕЧЕНИЕ_________________ -_________________________ 73
СЛОЖНО СМЕСЕНО ИЗРЕЧЕНИЕ________ ,____ ___ ,
___________ —. М
II3113\Т"У АЦИЯ
.... .М....МММ.МММ........ —• •• •• •■•»••»■• 37
ТОЧКА____________________
м
ТОЧКА В КРАЯ НА ИЗРЕЧЕНИЕТО___________________________________________ 39
ТОЧКАТА КАТО ЗНАК ЗА СЪКРАЩЕНИЕ____________________ —______________ 91
ЙЕРОГЛИФНА ТОЧКА СЛЕД АРАБСКИ ЦИФРИ_________________________ __ — 92
ТОЧКАТА КАТО ЗНАК ЗА ГРАФИЧНО ОТДЕЛЯНЕ___ ___ 92
ВЪПРОСИТЕЛЕН ЗНАК
—.—чч»—.»» 93
УДИВИТЕЛЕН ЗНАК___ ____ ___ —......... —........... -............... -..... .................
94
МНОГОТОЧИЕ_____ ___ _____________ ______ __ ....______ —— ~.................... 9$
ЗАПЕТАЯ —
....
..............................—........... ■>•««>•..■«.........
9$
ЗАПЕТАЯ В ПРОСТОТО ИЗРЕЧЕНИЕ ________________________________________ 97
РАЗДЕЛЯЩА ЗАПЕТАЯ МЕЖДУ ЕДНОРОДНИ ЧАСТИ НА ИЗРЕЧЕНИЕТО_____ 97
РАЗДЕЛЯЩА ЗАПЕТАЯ МЕЖДУ ПОВТОРЕНИ ЧАСТИ НА ИЗРЕЧЕНИЕТО____ 101
ЗАПЕТАИ ОГРАЖДАЩИ ОБОСОБЕНИ ЧАСТИ___ ___________________
103
ЗАПЕТАИ. ОГРАЖДАЩИ ВМЕТНАТИ ЧАСТИ_________________
108
ЗАПЕТАИ. ОГРАЖДАЩИ ОБРЪЩЕНИЯ_______________________________________ 112
ЗАПЕТАИ ПРИ 4ACTML1H__________________
112
ЗАПЕТАИ ПРИ МЕЖДУМЕТИЯ______________________ —______________________ 114
ЗАПЕТАЯ В СЛОЖНОТО ИЗРЕЧЕНИЕ______________________ —_______________ 115
ЗАПЕТАЯ В СЛОЖНИ БЬЗСЬЮЗНИ ИЗРЕЧЕНИЯ--------------------------------------------116
ЗАПЕТАЯ В СЛОЖНИ СЪЮЗНИ ИЗРЕЧЕНИЯ ...._______ ____ ___________
117
I о чка и за пета я
......
123
••

СКОБИ
—.I—».■»«»■■ ■—«■ч—.—пии., .пи——. 125
КАВИЧКИ мим ММ•• ■»•»««•** а «•«••••
ама•••••• «мммима*•••*••• *«■ М* **МММaa«aa»waai*alaaaaaaaa *««•• 126

207

даоеточиЕ
СЛЯТО ПИСАИЕ
ЦОЛУС«ЛийГ1Х) IlllCZAJHB мммн»м«мни»»««,мтм«»«4««»ммим««и»»»м«»»«м««м»**м»»»»»»1
РАЗдаЛНО ПИСАНВ
ОСНОВНИ ПРАВИЛА ЗА УПОТРЕБА НА ГЛАВНИ БУКВИ.......—
ЗАДАЧИ ЗА РЕДАКТИРАНЕ
ОТГОВОРИ *.«а ааааа^ааааа.аа»»..

Весела Георгиева Кръстева

ПОЗНАВАМЕ ЛИ ПРАВИЛАТА И НОРМИТЕ
В БЪЛГАРСКИЯ КНИЖОВЕН ЕЗИК?

Художник Любомир Михайлов
Рецензент Татяна Ангелова
Редактор Ваня Кирова
Коректор Рада Ботушарова

Първо издание. Формат 16/60/84. Печатни коли 13
Предпечатна подготовка ПОЛИСТАР - София

Издателство „АРИАДНА“
София, пл. „Славейков“ 11, тел.: (02) 980 52 69

128
134
139
142
145
И2
.... 179
.....
.....
.....
....