/
Text
. №
Г И Г ) Е И А.
(Наука за сохранеше на здрав1ето)
за
Первоначадныте Училища.
Г-нъ ОрФИла дпректоръ на врачебната
Акадеш'я у Франщя обнародова за употребле-
ние на дЪцата що ся учатъ въ иервонсчалны-
те училища, правила здравоучителны, конто
за да получать едко лесно принаровлете
предпр!емаме да гы изложине съ нзяснвшя
н зан^чашя. Вонстннна всичкоти това спи-
сание на учили щната riirieiia сидержаваск въ
35 параграфы, н понеже наставннцытс но-
же да не разумЬптъ одно поучсш'е толко .ма-
ло развито, за топа н мы кикъто предрскох-
ме прнлагаме на тыл правила нзясненйь
“ Треба да сторнме известно съ время
на ученпцыте, конто са въ началныте учи-
лища единъ рндъ за правплата на гнпената
съ наиЬреые да сохранялась здрав!ето
сн да го утвердлватъ да го пазить отъ
много болести и да гы нредохраппне отъ
нредразсудоцы, конто са общо во всыте.
дародва быьлктеха - сем*
-4 -
Tia пропила па Гипената относятся:
1-о На Жндкостнте, жонто окружаватъ
насъ, какъто са воздухъатъ, теплотага исвЬ-
тлостьта.
2 о Ни жещсствата, жонто ся прннаровля-
ватъ на тклото, ’ какьто са дрехнте и ба-
ните.
З-о На яспята и штата.
4-о На нспражнежята.
5-о На будното н сонното состояшо и па
разны дЬнстш’я нужны за сохранешето на жи-
вота, какъто са упражнешето, което струва
человек» iiiiub или на вонь и проч.
6-о На нравственныте впсчетлкжя какъ
то са гиЪвъать радостьта и жалостьта.
§. Жидкости, конто окружаватъ нась.
“ 1-о Воздухъатъ, свйтлостьта и теплота-
'«га са необходнмн за сохранена на здрашото.„
* 2-о Воядухъатъ треба да е чнстъ;за да
го поправимо тпкопъ, треба да го подновлл-
вамс и да отдалечаваые жнвотныте и расти-
телныте вещества, конто са въ niienio. Tin
предохранения треба наНпачс да ся струватъ
въ м-Ьста на народимте собратя и въ станто
гдЬто сттмс. „
Н з я с и е н i е. Въ сто части отъ атмосФрн-
ческ!й воздухъ, нс ииа освень двадееять н е-
дна способны за дыханЕсто, ти 21 части са
газъ кислород» или воздух» жизненный,
a 79 прочите ca азотъ или воздухъ проти-
вень на дыхашето, н едно мало количество
отъ вагленна кислота н вода. Когда дыхае-
ме азотъатъ остава непремкненъ и не ся раз-
валява, а кнслородъатъ ся разложава в на не-
гово м4сто влнза вагленна кислота н една вла*
жна пара.
Изъ това слЬдува прочее какь ако едно
животно ел нахождашс въ едно Micro оскуд-
но отъ кнелородъ a6ie помнра. Въ 21 часов©
едннъ челопккъ има потреба по вече отъ 700
литры нлн 700 кубически дециметры на ки-
слорода; ето за кон причина треба да поднов-
ляпаме воздуха въ една стая, гдкто сн нихо-
ждатъ собраны миозина человкцы; понеже псп-
ши серба кислорода и блюва на м1стото му
одно равно количество отъ ваглената кислота,
атмосоерата пъ мало время не постнга вече
да дополня количеството на кислорода, който
-е нуженъ за ntiiniiiicTO.
“ З-о Воздухъатъ когото дыхасме сл+,дъ
солнечного заскдаше во влажныте noainu и
въ мочорлпныте .мкста прнчннява часто nepio-
днческы трескы веема опасны. „
Изя с и с иiе. Количесгвото на ваглен-
ната кислота, конто сл нахожда во воздуха,
не « всегда единообразно, н казахме уже ropi
че ваглсината кислота е едннъ газъ, който
осквернлва по вечето воздуха когото дыхае-
— в —
ме. Слкдъ солнечного заскдашс древата тра-
вата н вейте расткшя издавать много ваглен-
на кислота, за това с вреднтелно на здрав!е-
то да ся разхождаме пощемъ въ лксовете и
по лнвэдытс. Дснемъ дкйств1ето е сосЬмъ раз.
злично; защото вейте расткн!я подъ вл!яше-
то на свктлостьта нзгарбуватъ вагленната ки-
слота н нспорппатъ кнелородъ; така нихното
прнсутств1е веема е полезно за здрашето. 0-
скщаме едно изрядно благостоише когда дснс-
мъ ся разхождаме въ едннъ лксъ или но одна
ae.it.na моряка.
Въ прнсутстшето на вагленната кислота
отдаватен слученЬгга, контото ставать въ нз-
быте, гдкто сп намарать бачове съ nine, кон-
то возвнратъ. Нужда е убо доклк не смо влкзлн
да отваряме прозорсцыте за да влкзе атмос-
«ерскш воздуха, и да наполни мЬстото на па
гленната кислота.
1Це замкчиме тука едно прнгледаше вер-
ху благоухателното издаше на цвктовете.
Весна е опасно да оставяне пощемь цвкто*
ве въ стаята, гдЬто спнваме, наипаче лнляка
и кремъ. Цвктовете развалять атмосч-ерата
дяонно, перво защото промкнуватъ кослоро-
да на вагленна кислота, и второ защото раз-
скйватъ масло ухателно, което остава по
воздуха,
Мочорнте неппряватъ водор»дъ уваглень
>i тсфсшй (тюкюртсшй), на конто скверности*
те са опаски; прпчнняватъ трескы престанны
или непрестанны; за тона въ мкстата, конто
содержаватъ много езера (полове) и мочоры.
жителнте попадать нспрескчно въ много чи-
сты и непрестанны трески.
• 4 о Свктлостьта дкйствува като задра-
нително; тя дава цвктъ на кожата и ужнвллва
дкйсттята; дкцата убо, конто обнтаватъ въ
улицы, гдкто солнцето нс пече, и они, конто
обнтаватъ въ страны гдкто солнцето ркдко
премннува, са беаснлин, желти и нснадуватъ
въ болести на скорбута (туреки сараджето).
Предварили бы вредата на таковы жилища, а-
ко ся разхождатъ денем», по край воды го к
въ други евктливы мкста. „
ИзлсHenio. Солнсчната свктлость е
самото изрядно B.iiiiiiie верху екоиомйгга ня
жнвотныте. Надкожната система сил но нромн-
иява образа сп отъ свктлостьта, копто ума*
ллва безмкрностьта на неявного нздыхаше.
Вен познавать начина чрезъ когото побклл-
ватъ саладата Н. II. една бардоква (маруля)
верзвать горнлта часта съ една сламка и за
мало время сл евнва II побклява. Споредъ н-
стый начннъ само да оскудишь едного чело*
вкка отъ дкйспнето на солнцето, като го за-
творишь вь едно мксто, нажата му за скоро
побклява; и иа това тогда казу ват ь че той
— s —
челов!къ увйнува (лнн*в) и става желтъ к
грозвнъ.
Изложетето грещу солнцето. ноето ся
назьвавп iiiicojmtiH или стоите грешу солн-
цето е пай изрядный способъ за да нзц!лнме
рэшетнзна (болесть, конто ся познана отъ
кривого изобретете на костите: кокалыте)
н на скорбута у малыте д!ца.
Добро би было щото д!цата, конто ли-
н!ятъ да ГБ1 излагаме срещу солнцето; но во
велнкыге градове какъто въ Лондонъ въ Па
рнжъ въ .Санкпетербургь н проч, собирать
дЬцата H^w/jgqni rb въ стайте на домовете по-
ел! въ школрпф ч: пай поел! во ♦абрнкыте н
не нматъ npe.W да ся разходятъ въ крайво-
Aie или въ публичныте градины.
“ 5-о АтмосФернческата теплота без-
престанно ся промЪнява, н челов!къ моте
чрезъ нккон предохранстя да терпи безмер-
ны премЬнеши на атмосФернческата тем-
пература.
Й з я с н с и i е. Теплотата и студьте ся
дв! ркчн, конто не са незавненми, но сход-
ственнн. Да положнме наирнм!ръ какъ тсм-
пературата е до 6 степень отъ гор! на О
н какъ трнма челов!цы въ нстото время
собранн са въ Парнжъ: то есть, перво, е-
дннъ Парнжанннъ, второ, едннъ Лапонсцъ
житель Спнцберск!й, или отъ новата земля,
иля on Скверного Бзфннско прнстаннщце,.
и трето, единъ житель отъ Суматра, или отъ
Борнео или отъ Eeionia или отъ бреговето
на Амазонъ (ркка у Америка); ако гы попы-
ташъ за чувствнтелностьта, конто оскщатъ
Парпжанннъатъ ще ти отговори че темпера-
турата е умеренна, чс не е пито студь ннто
горещнна; жительатъ Спнцберскш ще ти ре*
че че е горещэ, а Ееюпннъатъ че е студъ.
Человкческото ткло е подарено отъ е*
дно количество теплотворъ особно нему, и
което ся премкнува между 3’* и 38
на стоградный тепломкръ
Тая особна теплота не е чу в
жена или умалена чрезъ
температура, пъ- която чеХёХкчесърто
живке. Теплотата даваема- Ь^ъ'лЮ.'ищч^р
толко по вече снлна, колко|сг таД. ^зда^гг Ло
вече перпендикулярна. На\ 'мам''
тмосФернчесшй платъ най г^Щната со^и?чпа-;
теплота ся промкнува отъ 30 \^р 35 'степень
на стоградный тепломкръ По ' планциыге
слкдств!ето е разно, теплотата е по мало
снлна.
пень
t
Ако нашего ткло ся нахожда въ едно мк-
сто, на което температурата е по низка отъ
тклесната нн, то оскщастудь. Когда солнцето
хварля полкгато лучите сн н пребывала по
мало время надъ горизонта атмосФерата ста-
2*
— 10 —
ва студена. У Франц!» студьта слазя по долу
отъ 15 степень отъ долу на 0. Най голема
студь была in* Парнжъ на 17'10: 131 степень
на стоградный тсплом1>ръ. Въ Кабекъ на 1743:
36 степень на стоградный тепломЬръ. Въ
Санктпетсрбургъ на 1749 33 степень на сто*
градный теплом!ръ.
ВоэныinenicTO на температурата, колто
не наднышаиа 15 степень на стоградный теп-
лом Ьръ не има нЪкое знаменито пл!лн!е вер-
ху человкна. По на татакъ отъ тойзн степень
умножала жнвостьта, задразн» неявного нз-
дыхашо (цсцоТлвашето), раадражава стома ха,
развыва непрнчеснага система; дыхан!лта са
по мало енлнн, и по вече често, тупанйгга на
сердцето по часто, н силата на мозачавото
(умственного) собран!е и и но са уыпллва.
Слкдстнйпа на студенината еовскмъ са
различна; и.нвостьта была по мало енлна, по-
жата нзеахнова, свнваси по вече, цвктъотъ
й побЪлЪва. Но дыхатлта на гардыте са по
големн н по полни; отъ топа сл случала едно
по вече дкйствнтелно кровообраще1Пс, стома*
хъатъ неполнлпа по добр! свонте дкйств!» и
мозакъатъ подновляла силата си.
Ако студьта стане безмерна челоп1>чвско-
то т!ло не може вече да л терпи и нзмразнува.
Нан на предъ нзмразван!ето е болесть люта, по-
слЬ червеннна темна, поел! истраннуванЕе, н
поел к нечувствнтелность. Когда единъ челопк-
къ мма една часть на тклото си нзмразнало,
треба да огб!»гну«п съ анимато нечаянната
теплота, конто прнчмнлва гагрена (жнвинуца);
обыкновенно трылтъ со снкгь и едно слкдъ
друго со студена вода на разиы стененн про-
хладена. Когда единъ челопккъ нзмразие отъ
студьта 1цото да умре, треба да го пренесеме
въ една температура отъ 2 или 3 степень
на стограднын тепломкръ, да го трыеме ио
утробата по гардыте и по сердцето, да го ду-
хаме съ воздухъ топлъ, нда го гадаличкаме
по плата му съ перушнны отъ перо.
“ 6-о Треба да огбкгиуваме съ вннмаше
нсчаяпныте премкнешя на температурата, за-
щото прнчнняватъ много болести; Иапрнмкръ
когда ся изломана нккоп на единъ студень
воздухъ слкдъ голсмата гореощна, и съ иопо-
тено ткло може да исподне въ кнхавнца, въ
кашлмца съ храним, и въ болести на ппято;
т!и сетнсшннте дохождатъ огъ настиваше на
нозкте; не треба убо никогда да ходнме бо-
ем. Часто псиадамо въ утробобо.ме и д!нр|'и
(сюргюнлунъ) защото стонме на студеный но-
здухъ когда вопстнна безнкрно сме яли.
И а ясн eiiie. Премину вашего отъ те*
плота въ студь прнчннниа выпаси твжкы ел к-
дствш; ако нато претерпи нккоп голема студь,
влкзе безъ DHinianie вь една стоплено стая
чце почувствона нечаянно притксшлне, боле-
нш въ сто,маха н въ главата; кронита воэла-
за въ мозака и ноже да причини кровосбнва-
nie. Въ обыкновенныте обстоятелетва премн-
нувашето отъ теплота въ студь ано но бы
была веема нечаянна и чнвраста не послкду-
ва ннкакова опасность. Но не е сущото въ
нечаянного преминува1не отъ теплотата въ
студьта, защото прпчннява кнхавнца, бо.ипне
на ип'ята н кашлнца съ храчкы. Единъ наста*
вннкъ, конто желав да сохранлва съ вннмаше
доброго здрав!е на ученнцыте си треба да и-
ма предохранеше знмЬ, когда студьта е без-
мЬрна вонь, а преиодавателната стая е веема
топла, да отваря вратата нЬколку мннутн до-
клк да излЬза-гъ ученнцыте или да расзЬява
прозорцыте за да быде нккое равновЪо'е въ
температурата- Треба да дкнетвува съ предо,
хранеше, защото лЬкарството ще е по вече
опасно нежели болетсьта.
За веема ыалыте дЪца е нужно да обвн*
ламе инята нмъ съ едно поясче волняно иди
памучно, доил-k не са нзл1хи1 нзъ преподава-
тели ата стая.
ВОПРОСИ.
1*о Кон са жидкостите, конто окружава*
тъ наеъ ?
— f3 —
2-o 1Цо треба да сторн оксон за да оЧИ-
•сте воздуха когда дыхае.
З-о Опасно ли е де ся разхожда нккон въ
планинекыте полета в въ мочорлнвыте Mi ста
слкдъ соли очного заскдаше?
4-о Како дкйствува на насъ свктлостьта?
5-о ЛтмосФсрнческата температура всегда
ли е пета ?
6-о Нечаянните премкне1пл на температу-
рите могатъ ли да ирнчн11атъ нккон болести.
§ Вещества, конто ся нрннародовля-
нать на тклото.
* 7-о Дрожите, конто са опредкленнн да
пазятъ насъ отъ теплота, студь н влажность
треба да са чисти н да ся премкиуватт, ено-
редъ климата возраста и нода.„
И звене iiic. Пл1ян!ето на дрехытс ве-
рху здрав^ето е веема големо, и това влшш'е
завысн млн отъ деспота да сохран.чватъ чело-
веческого ткло въ уедннеше, или отъ .меха-
нического дкнс-reie, което става на кожата.
Уединешето оть теплота, студь н влаж-
ность н отъ осквернен1ята происходи отъ ве-
ществата, конто влазятъ въ направата на дре-
хыте отъ ннхныте кроежы н отъ ннхнытс
цвктове.
Такожде памукъатъ, коиопнте, волпата
иоирииата, иожухнтс са лошн волн гели на те-
- Й -
плорода, а металитс са добрн водители на те-
плорода; цвктъптъ дополняла одно дкйств!е
доета полно. — Полного но вече цвктоиете о-
тражаватъ соктлостьта, толко по вече са уе-
днннтелни. Бклнте дрехи весна отрвжапатъ
свктлостьта, н черните на протнвь л испи-
вать. Гладките н равнитс поверхности отбу-
тватъ теплорода, а граба пите к порпвннте
пр!ематъ го по лесно. II. II. отъ двк волнлны
дрехы отъ истый цвктъ, оная кояго щешс да
е по дебела п по грабава на осязашето ще е
по топла отъ гладката токката и лтцнпата
на зркше.
Tin замкчашя са не токмо любопытин
но н полезнн за отношешето нмъ пь разните
климаты.
Дрожите испивать пота и ся паполплва-
тъ отъ вонкашпа влажность. Волняннте н поеме-
ните дрехи испивать па по высоки) степень
нелепого издыхтия: тш привлекать такожде
уханшта (мнрнзмыге) и мрасотыте. Нужно с
убо макните на Фамнлште да ператъ часто
и съ прнлкжаше дрежыте на дкцатп, поистпн-
ну рнзыте н сукненыте панталоны. Нужно е
такожде да иасушаватъ совершенно полилны-
те дрехы дон.тк не са гы облекли ил тклото
<•11, запдото иначе то щеше да нземуче венч-
ката нихпа влажность.
“ S-o По умкрениытс климаты треба да
г- 15 —
облачать оть рано и да соблачатъ касно и по
легка легка анмныто дрехы. Бсзснлннте дЬца,
конто нспадвать въ кнхавнца, треба колкото
е возможно да носясь елецы отъ Фланела io-
ще н лЪтк Они, копти са расположен!! насе-
рдцебол^я на д!яр!а добро е да покрывать ут-
робата си съ одна часть Фланела. „
Из я сне iiie. Между нспражнешята, кон-
то нматъ пред меть да сохраняватъ равновЬ-
cieTo на здрав1ето, треба да положнме въ пе-
рвый степень неявного нздыхаше, на което на-
Mtpcuie е да очнщава кровьта н сохранява тЪ-
лесната температура.
Лко прнгледамс накъ нелвпото издыхав!')
е по вече отъ полопицата що всхварлямс,ка-
нь кожата, кшгго е неговото сГдалище, npie-
ма пай големыте в.или!я на атмосфернческата
температура, то life разумLcmc кань смуще-
niero му треба да ся смогрява, жато причина
часто прнч1П1Л1О1ца безсчнсленны болести.
Поткать с неявно нздыхаше, коего дос-
тигва на безмерно состоите; тнча1пето, усилим-
те движет* и вснто они веща, конго усиор-
яватъ неявного нздыхашеса непосредствен-
пата причина; то ся внжда най много поруц-h-
тв, по ноз!те, по .мытинците, по слабииыте
н по челото.
Позиавася колко е опасно да го восвнра-
ме н кон пагубны сл£дств!л когатъ да пре-
кссэтъ бсзумМто, конто струватъ ежедневно
д4цата кото ел соблачатъ той часъ пощо си
попотять и да стуятъ подъ ciima млн въ хла-
дно мйсто когда са утруденн, н воистнннака-
то ся кжпятъ въ рЪката утруденн или да ся
поливать со студена вода по снагата.
Частите прсм1неи!я на атыосФсрата но
олрощаватъ въ у.м1реннытс климаты да оста-
вить много рано знмныте дрехы. Часто пор-
вите горещннн на Main одолжаватъ чоловЬцы-
то да оставягъ знмныте дрехы; слкдъ мало
студьта ся лиллва нечаянно н они не рачать
да оставягъ легкыте дрехы, конго уже са обле-
кли. Това о голема norpiiuna ради колто мно-
ги д4ца попадать пъ енлны болести.
Намучимте рнзп нземукпатъ по лесно по-
та отъ ленлныте; известно е какъ леняннто
когда ся намонрять отъ пота ставать много
студснн и тогда ставатъ пай добро водители
на теплорода. Памукъатъ не нма топа свойс-
тво, н за топа е по добръ за рнзыте пай мно-
го за д!тскытс ризы.
Памукъатъ нсполнява при това верхуко-
жата едно друго механнческо дЪйств!е; задра-
зни чрезъ прптрыван|'ето и наипаче ако паму-
чното платно е по дебело това прнгрыпаш'о
двнжн дЪйстшето па кожата и пр.чзыпава жи-
дкостнте и теплотага.
Фланслата защото дава по енлпо задра-
17 -
знан(е и защити има това свойство почитасл
за полезна матер!я. Когда дкцата нматъ rap
ды слабы, и нспадатъ лесно въ кнхавнца ще
сторнме добрЬ да гы облачаме съ жилеты отъ
Фланела. и така ще гы отарвеме отъ снлны
болести. Едно отъ оправдашята, конто манки-
те на фэмнлштс за да не облекатъ дкцата сн
сосъ Фланели, казуватъ часто: какъ еднождь
като ся навыкне человккъ да носи Фланела
треба да я употреблява во всвчкш свой живо-
тъ, и какъ слкдователио треба да навыкнува-
тъ тклото касно. Това е едннъ предразсудокъ
когото треба да напущава всяки! благоразу-
мный человккъ.
Ако дктето с снлно и жнвке добрЪ безъ
Фланела нзлншно е да го облачаме; но ког-
да е деликатно и нспадва лесно въ кнхапнца,
когда кашля презъ но многото прима на зима
та не ся сомнЬвай совскмъ да ли треба да го
облечсшъ съ камнзола (риза отъ Фланела),
която да прсмЪнуиатъ на осиь дни. Ако тЬ-
лосложешето му получав.! сила да благодарн-
шъ на тыя грыжи; когда станс снлно непо-
вредно е да му саблечешъ Фланелата но съ прс-
дохранешс, за топа треба въ горещнныте
вмксто Фланелата да нослтъ намучим кампзо-
лы поел! наконецъ ризы ноны отъ дебело на-
мучил платно на мксто камнзолыте.
Въ нападп1пето на холерата миозина че-
3’
- 18 —
лоНцы ся избавила безъ да подпаднатъ вз-
разрушаюшата бычь на тая епндемнческа бо-
лесть, эащото 6hxa ся навыкналн да носить
камнзолы н поясы «ланеляны.
“ 9-о Опасно е да носятъ лемодеты (кре-
вады вратоповязхы) много стегнаты сущото
и за корсетыте що прнтксняватъ безмерно
гардыте на младыте дквонкы. Треба юще да
отбкгнуваме тксны бутушы на ноз-кте.„
И з я с н о и i е. Ткснотата на дрехыте ко-
гда е безмерна може да причини опасны сл4д-
стви. На дЬцата воистннна показува всегда
повреда. Така въ перпыте месяцы слкдъ ро-
ждетето нмъ може да умратъ повытнте дЬ-
ца когда прнтксняватъ гардыте нмъ. Просто-
го употреблете на погоните вреди доброго
1юрастуван!о на тклото- Безмкрното му уно-
трсблете злк нзображава гардыте, и гы на-
ира вя плоскавы, нлн дава едно управлеше ра-
звалено на плешкытс на слабнныте н на лс-
геня.
На дкцата не треба да нмъ стнскаме iui-
ята сь лемодета, защото ще нмъ причини прн-
надаже (дамла); чувствовать часто главобол)'я
н задавят»: у жнлыте на горлото. Стнскате-
то отъ корсетыте на младыте дквойкы при-
чина аа големы повреди: забранява естествен-
ного развитее на гардыте н прсдоготовллва
наэывасиыте аневризмы; то забранява развы-
— 19 -
пето на утробата, и тогда слабнняте добы-
вата въ развалнната сн една дебеднна безм!-
рна. Стомахъатъ когда ся стнска става нен*
скусенъ за птцспарсн|'ето; охотата е безсндна
» пнщеварсшсто трудно. СовАтуваме майны-
те да оставятъ топа навыкновсн|е, и да не о-
бдачатъ вече корсеты на мадыте дЪпойкы н
найпаче во время когда ся учатъ. Ннщо дру-
го не е по трудно отъ да стисваме ноз4те си
съ ботушы и найпаче въ мдадый «озрнсгъ.
Вонъ отъ пнете (Франц: коръ Гр: тндосъ),
конто ставатъ по падчовете на ногЬте и кон-
то прнчнняватъ сидны бодкы презъ вснчко-то
разстоите на живота, персти-те на нозк-те сн
возскдатъ единъ верху другъ н иронсхожда
отъ това да не могатъ да терпятъ додпй пу-
ть иди правять ногата да взема другъ образь.
•* 10-о Кожата нзважда у поверхностьта сн
едно тдосто вещество, коего ся разведя и во-
спнра неявного пэдыхаше. Tin двете обстоя-
тедства нрнчннявать многочисленны болести.„
Изясн ciiie. Кожата излива едно веще-
ство, воето ся зове садный сокъ, то ся рас-
праснува по надкожата и по восмыте, конто
правн да са метки; тойзн садный сокъ много
вони на черныте арапы. У Франщя вонстнна
нспзряватъ н+.кон челов!цы едно yxanie по-
добно съ на кожыте. Ако той садный сокъ ел
собере на кожата направься отъ ropi на нел
единъ платъ луспавъ, конто не остаия да е
свободно неявного издыхание, или прнчннява
сарбежъ и напкы. Ивъ това пронсхождатъ
болестнгс що сн касаятъ на пожата н боли-
стьта конто на вктхото время была много по-
зната подъ имято проказа нлн лепра.
11-о Хладннте или студеннте бани спо-
редъ времнго са неизбежно нужнн за эдрат-
ето. Не треба никогда да ся мые нЪпой въ
баны, развк слкдъ тры или четыры часопе на
ядешето. Много топайте банн могатъ да са
веема вредителни, и наипаче да причинатъ
смерть. Студеннте банн треба да са за надо вре-
мя ако не плава н1кон.„
II з я с н е н i е. Употреблете на баните ся
распространи отъ много на много даже и меж-
ду сирояасыте. Дкцата, юношнте н старцытв
чувствовать отъ ннхъ полезны сл*дств!я. Tin
нматъ нужда да прибЪгноватъ при ннхъ по ча-
сто нежели муж1ете. Слкдъ едно безмерно у-
трождеше, или иастиваше, което става отъ
студь нлн дождь едва хладна баня укротяаа
общего задразня1по н приводи иакъ неявного
мздыхаше.
Въ хладката баня тклото чувствова бла-
гостояше и сладостна теплота; жнвостьта на
кпулса(дамаря)ся укротява; пожата става по
гладка н по мягка. Ако н к кон стон по вече отъ
половина часъ чувствова слкдств1я на безаьие
н расыздигелност!.: умалявагся сидите на мы*
tопыте подобно ся умаллва и кровиата го-
реидина. Въ студената баня человккъ a6ie като
влкзе въ водата чуяствова едно всеобщо настрах-
eaiiie но когда излкзе чувствова теплота н си-
ла; Банята дкйствува като тоннческо лекар-
ство. Т1я студенн бани са добрн за человкцы
сваны опасна са обаче за безсилни, за дЬца,
за старцы, н найпаче за оныя конто нматъ гар-
ды деликатны. Вообще мудро е док л к нс с
влкзлъ нккои въ студеныте баны да нзлива
студена вода по главата си и по гэрднте. Сту-
денте бани не треба да ся употреблява по ве-
вечо отъ пять до седин минуты.
Ако 1111щеиарешето(смн.1етето на яст!е-
то и проч, въ желудока) не есодкланоба-
ията може да причини нрипадаше и смерть; е-
то за кил причина треба да оставямн да ся ми-
нуватъ слкдъ лдешего до тры или четырн Ча-
сове.
Въ топлата баня дыхажето и кровообра-
>це1пето ставать безеиляы; неявното надыха-
uie сгава изобилие; пилите ся надувать, лице-
то ся зачерплиа, глава;а дотегном и нуждата
на соня сгава лично чу вствнтелна. Ако банята
е много тепла може да причини смерть. Рос-
аяяете и Фннланднтс упитребляватъ много
теплы баны ио пннмаватъ да поливать студе-
на вода по главата си, коего нмъ дааа голема
сила да стоять срещу студьта, за това не о-
скщатъ вреда отъ нападашето на снЪга въко-
гото ся рахкатъ като нзлкзатъ изъ баните.
Тонзи вндъ на баныте конто спомага за
здрав1'ето на Роспнскыте жители става смер-
тоносенъ въ топлыте климаты.
„ 12-о Удите на тклого, конто са нэложе-
нн всегда на воздушного нападаше: какъто лн-
цето руцЬте треба да ся мылтъ на всякъ день
даже к многажды спиредъ обстоятелствата.„
11 а я с н е н i е. чнстотата е едно отъ най
добры те средства за сохраиен(е на адрав!ето;
употребллвамс на това мыяше, баны, трыенГя
м часто премкнеше на платненыте бклы дре-
хы. Нечистота на главата заважда вошкы, н нз-
важда по главата папкы. Нечистота на.ищете
итклото причннлна сарбежы зачервяван1л и ли-
шен. Нечнстотата на устата производи усто-
бол|'е и злоухаше на дыхажето н разваля зу-
быте.
Нужно е прочее да навыкнуваме дкцата
да мылтъ еднождь или многажды на день ли-
цето си и руцкте сн, конто безъ това сл по-
крывать отъ потъ и прахъ.
Треба да чнстятъ удытесн на тклото во-
ютнна оныя, кои ч» са нзображеннда сохраня-
эатъ нечнстотыте; таковн са крайщата на очы-
те, дуокнте на ушыте, мышннцыте пжпъ-атъ
и проч. Можемс да повкруваме че т!я ирнле-
23 -
лашя за чнстотата спомагатъ да сохранять
доброто расположеше на живота.
ВОПРОСИ.
7-о Добро ли е да косные дрехы всяка к вы
въ разните времена па годнната?
8-о Кон са пристойннте дрехи за знмЪ
найпаче за делнкатныте д-fc; а?
Э-о Каковы повреди пронсхождатъ отъ
беэм1рното стнсвате на niuoii уды?
10 о Кижата предогавлява ли и 1вое запу-
luauie на поверхность-та си?
И.о Нужно лн е да употребляваме баны
и можеые ли да употребнме вода тоила студе-
на и хладка безъ разлнка?
12-о Удите на тЬлото, конто са изложе-
но всегда на воздушного иападаше требали
да ся мыятъ часто?
Храни и пнп'я.
•• 13-о ЧеловЬнъ ся храни со см!шеше
отъ вещества растнтелны и жнвотны в един
соразмерность равна почти. Една дзета конто
нсключнтелно ся состодва или въ жнвотны ве-
щества невозможно е да послЪдува челов1>къ,
защото не пос.гЬ много время може да повре-
ди здравзето.,,
Изя сне Hie. Называватся вещественнн
храни они, конто спомагатъ за порастнуваню
— —
и сохранеш’е на нашит- органы. Венте храни
са взятн отъ органического царство. Растите.»-
ните н животннте вещества са самите, конто
да ся уподоблять съ насъ н да спомогнатъ за
подкр^плеше на чел овЪчесюй жнвотъ. Неор-
ганического царство не доставлява освень прн-
туркы въ яст1'ята (карнкевмы), конто спома-
гатъ на стомаха за да емнла храните и не са
способни да хранясь человеческого тЪло.
РаздКгётЙо. на храните, конто ся сос-
тавляватъ отъ ве*щества растнтелны н живот-
ни с нам просто и нан естественно.
Вещества растнтелнн.
Расткшята, содержаватъ въ себЬ си <ае-
кюлъ снрЬчь едннъ видь нншншта като клен
.(.замка), слнвателЬо н захарно вещество и нЬ-
кон кислоты, едно ароматно начало и едно
цв1тлнво (боя.ия) вещество. Мы ще сторнме
едно кратко обозрение верху тыя началны ве-
щества Фекюлъ-атъе едно вещество храннтел-
но веема изобнлно; то существува въ жнтото
въ овеса н npieua ямято булсуръ когда с о-
белено отъ покрывката св, въ кукуруза въ па-
татыте въ кореннте на игнама н машока (пло-
дове Американски 11нд!йскн). Фекюлъ-атъ ле-
сносмнлателно, нан храннтелно, н дава мало
нсиражнеш'е. Ячмыкъ-атъ, оризъ атъ, инд!нс-
ката нншншта са храни, конто ся смилатъ по
лесно и хранлтъ по скоро. Феккмъ-атЪ е та-
Храни и пиття.
'• 13-о ЧеловЬкъ ся храни со ciiinienic
отъ вещества растнтелны и жнвотны въ една
соразмерность равна почти. Една д!ета конто
исключнтелно ся состоава или въ жнвотны ве-
щества невозмоа;но е да посл1дува человЪкъ,
защото не нослЬ много время може да повре-
ди здрав!ето.„
Из Я СИ С И i е. Нззывазатсагв*НЩСТвенн11
храни они, конто спомагат
и сохранено на нашытМ^айы. Вснтё‘^\Гун
са взятп отъ органнчесц/^уцарство. Phqrir-fe'.vc
ните и ашвотинто вещества сз~ сам||£& койтрк
да ся уподоблять съ |всъ ,ц Да сп^ог^тъ^Цц
подкреплешс на чел№^£*<^Ь< жнвохъ.
ганнческото царство нД^сейвлЙва' освень пр)^
турки въ яст|'ята (карщгевЪ'кг). Конто сцо^а-
гатъ на стомаха за да cMihiji храните и не са
способно да хранятъ челов£ческотог т£ло.
Разделенного на храните, конто ся сос-
тавляватъ отъ вещества растнтелаы и жнвот-
ни е най просто и паи естественно.
Вещества рэстнтелни.
Растешята содержаватъ въ себе сн Фе-
кюлъ снрЬчь едпнъ вндъ нншншта като клен
(замка), слнвателно и захарно вещество н не-
кой кислоты, едно ароматно начало н едно
цв1тливо (боялш) вещество. Мы ще сториме
4*
едно кратко обозрЪше верху тыл натаяны ве-
щества. Фекюлъ-атъ е едно вещество храннтел-
ио веема нзобнлно; то существува въ жнтото
въ овеса и npieva вмято булгуръ когда е о-
белено отъ покрывката сн, въ кукуруза въ па-
татыте въ кореннте на пгнама и маюока (пло-
дове Американски в Индгёскн). Фек юлъат-ь е
лесноемнлателенъ,пай храннтеленъ, в дава мало
нспражнеше. Лчмыкъ-атъ, орнзъ-атъ, ннд!йс-
ката нншншта са храни, конто ся емнлатъ по
лесно н хранят* во скоро. Фекюлъ-атъ о та-
вожде изобилен* и мало сложен* въ кукуруза
конто е толко употребителен*у Лангедок* у
Фрашиъ-Конте н у Пспанш.
Нахождасл юще сутцата часть фскюлъ въ
просо, отъ което инозина Африкански народи
правят* каша като трахала иозната под* н-
мято кускус*. Въ мамулыте,въовеса,иъ61,-
лыи боб*, въ лещата, нахождасл «енюлъ-атъ
разм1шснъ съ аахарно вещество. Захарнын
кус* о по силен* найпаче доклЬ носа узре-
ли совершенно. За това нахождаме толко ела-
докъ xia.iKiii гр1;х* доклЬ е недозрел*. Каста*
нь-атъ, който с като храня на жвтелнте въ
Корезь, въ Дордона и во Biexua содоржава мно-
го аахарно вещество.
Цвйглпвото вещество ся нахожда въ чер-
неный бЬлъ бобь п въ леи^ата. ОрЬхите де-
шинцыте, мнндалнте содержаватъ едно масло,
което може да ся нзвади чрезъ истискваше.
Ако яде нккон тыя плодове когдаса увЪхтели
ставать трудносмилателнн.
Нахождася въ много брашяены вещества
едно существо, което ся называва л 1 пл и во,
което когда ся накнсие въ вода нма свойство
да изобрази едно тЬсто, което ся точе безъ
да ся разделана. Л1шлнвото существо е много
хранителю, то е пзобнлно въ ячмыка, въ па-
татыте и проч.
Житный хлЪбъ е най добръ, нам легкъ
и най лесносннлателеиъ. Може да ся насуши
бсзъ да получи н!ное развадеше. Ячменый
хл'Ьбъе разхладнтеленъ, многохраннтеленъ ио
мухлясза въ влажность.
Става юще хлЬбъ отъ cuimenie на жи-
то и ячмыкъ, на жито и рожъ, на жито и кар-
тофлы. Тойзи ХлЪбъ е много нлп мало храни-
теленъ, много или мало трудносмнлатеденъ.
Вомните ся хранятъ отъ хлЪбъ ксйто с
направенъ отъ брашно смЬшено сирЪчь поло-
каната рожъ иоловината жито.
Мореходннте чедовЪцы ся хранятъ съ
прнпеченъ хл!бъ; тон е хлкбъ твердь, иапра-
вень отъ хубаво жито брашно и упеченъ въ
много топла пещь.
Ароматный хл Ьбъ е см£шеше отъ браш-
ио рожало и мсдено и упечепъ въ пещь.
Пирожный (банлавяный) хлЬбъ е наира-
венъ оть житио братно безъ квасъ смЬшенъ
съ захарь яйца масло и ароматны.
Слнзъатъ ся нахожда въ миогы растЬ-
|йя, а обыкновенно состааенъ е съ вода, за-
харь, съ кислота или съ едио ароматнческо
существо.
Въ жмнндата (растЪше т. базн), и спа-
нака елнзъ-атъ е веема рЪдокъ: За това -ria
храни са скоросмилателпн и са много умпгкчи-
телни.
Сладката маруля, горчивата марулп, ди
вата ангииара содержаватъ слизь соеднненъ
съ едно горчнво существо негнекаемо.
Спарангите нматъ много слизь помк-
шенъ съ едно ухателно начало, което ся раз-
вива въ нашата пнкучь.
3e.it ный бЪлъ бобь, желтытс тыкни, кра-
ставвците, козлта брада (рус. козлецъ), внгн-
нарите нматъ едно захарно существо соеди-
нено съ мнхный слизь: Tia pacrbuoi са веема
нолезпи на здрав!ето.
Вь каротыте (хавучытс) захарнын слизь
о ПОмЬшеиъ съ едно цвктлнво вещество. Чо-
кондуръ-агъ содержава по вече захарь отъ
всыте други кориин. Днвага рЬпа (т. шал-
гамъ-ать), мал иге чераенп рЬпнцы, рЪпата,
хрянъ-ать содержаватъ и тЬ захаренъ слизъ
той обаче е соединенъ съ едко стнпчаво и
хварковато начало, което ирнчннава въутробата
вЪгръ.
Пстото начало ся нахожда въ зел'ето
въ цвктната капуста (въ карнабпта). За да
отнемеме отъ ннхъ слнза кол кото по вече
можеые, треба да гы парные мало время въ
вода: хварляме тая вода, която е иатоварена
съ едно лошо yxauic, и послЪ верные гы въ
друга вода.
Въ арпаджнка, въ червеяын лукъ и въ
прасата слпзъ-атъ е соединенъ съ едно хвар-
ковото начало.
Въ кнселеца, слизъ-атъ е соединенъ съ
едва кислота. Тая кислота ся пзважда и отъ
иеа става сольта кпсалецова. Кнселецъ-атъ в
едно разхладнтелпо pacrtuie и полезно на
здраш'ето въ голсмыте горещнны.
Слпзъ-атъ въ смокнната н хормата с сое-
дпненъ съ едно захарно вещество.
Овощшта содержаватъ захарностудеин-
сты слизнсты н кисловаты вещества. УзрЪлн*
те ово|Ц|'я когда ся ядатъ въ малко колнче-
ство н грядки са за тклото и го разхладяватъ
Праекувнте зердилште (кайсште), слнвнте,
портокалнге, крушите, ябалките, Французкото
грозд1е, ягоднте, борбонкнте (черннцнте), па-
пещата (кауннте) содержаватъ разни соста-
вы отъ слизь захарь и кислота.
Жнвотнв вещества.
Б Li и и а та (бкзтака) е основа на многы
храни, какъто на янцата отъ кокошкы н отъ
други птицы конто храннме въ домовете си,
въ рыбеныте яйца, въ ындыте, н стрыдыте.
Янчената б киша показува намъ нан чнстата
бклина. Суровнте яйца са трудносмилателни;
свареннте яйца составляватъ една изрядна хра-
ма, твердо сваренните яйца не са добры ос-
вень за опия, конто нматъ снленъ желудокъ.
Млекото е всегда изрядно ncrie.
То отъ само себе дЪлнся на три части,
на сливка (каймакъ), на сыреше и на су-
роватка, то содержава iome една голема за-
харнэ часть; каймакъагъ е трудносмнлателенъ
н нс е добръ освень за ммЪкнцыте снленъ же-
лудокъ. ПрЬсното масло е една добра храня,
треба обаче съ умеренность да ся употреб-
лява.
Суроватката не ся употреблява освень ка-
то едно разхладнтелпо пнт1е. Отъ всыте ве-
щества месото на жнвотныте е което, въ ед-
на малка величина содержава най вече храни-
тели© вещество.
Месото ся составлява отъ волокннстото
кровно вещество, отъ бЬлнната, оть осмазома
- 31 —
(пптателво n npinruo вещество въ месото) и
отъ толстнната.
Волокнистого вещество е твердо, бкло
н упруго; то е веема пнтателно и ся уподоб-
лява скоро съ тЪлото, н смнлася лесно въ
месото на младыте жнвотны, гдкто е соединено
съ една голема соразмерность студень (пнхт|'я).
Стоденьта с полоиспотевателнобезъ потъ,
и по мало пнтателна отъ волокнистого. Тя е
нзобнлна въ младыте телцы, но това ыесо е
веема лошо когда т>я животин ся заклаватъ
много млади.
Осмазомъатъ е паи пнтателпата часть
отъ животныте вещества. Тон дава краска ко-
гда возврн и питателиото си свойство, което
изображала сока на месото.
Толстнната ся нахожда въ месото или
между месото и кожата. Тя когда е смешена
съ месото направл но лесно cMii.taitie на яст!с-
то, на нротнвъ когда о сама возбуждена по-
Anranio въ утробата н ся трудно емпла.
Волъатъ, толсто и опиата са жнвотны
на конто месото е предпочтенно за храпа на
человека.
Овцата нма одно мссо веема пптателво,
което е изрядно за яст!о на человЬцы що нмать
сил ни стомахы.
Козата ярсто агпето содсржаватъ изря-
дна храпа.
Свинята е веема питатели* за стомахы-
те конто мотать да л емнлатъ; но не треба
да ся лдс лЬт! и по топлыте мЬста.
Дпвата евння, серната, запив, ниточный
заяцъ даватъ йнце една храпа добра.
Между итицыте пнлето, кокошката, Ин-
тела пуйката нматъ едно месо днлнкатно и ле-
оно сп смила.
II атката, гжеката са повече храннтелны
но пгкатъ едина стомахъ но енленъ.
Между рыбыте тоже иыа една изрядна
храпа.
Жебыте, карнднте, рацыте, стрндыте, мн-
дите давать едно ясне деликатно н лесно.
Подправите треба да са употроблявагь
умеренно, нианъ затоилюватъ кровьта, задра-
знюватъ стомаха н начины ге на емнлашето.
Сольта е най нужната под права за да вдигне
досаждешето на много лепя, уиотребляааея та-
кожде за со.храиешето на много хранинтеляы
вещества.
Царството на жнвотныте дава много ма-
сло за иодпрапа. Царството на расНипята да-
ва лука прасата маслиныте оцета, ягурндата
чесана и проч.
ВлЪзохме въ hLkoii тонкослов!я за хра-
ните за>цо са много достойно полезни па ядра-
В1ето. Въ послЬдный членъ мы щс нрнкаже-
за нит1яга и за дкйств!ето нмъ което не-
- 33 —
познавать на чс-ловЬческото тКзо.
Пнтита.
Называватсл и нт» я та темните т!за ще
са нужнн на человЪка да улесняватъ смнлан!е-
то и да дополнять погуолешето на течныте
въ человеческого тело.
Едно чувствоваше весна собудено предн-
зпествова намъ нуждата на течныте: а е жа-
достьта, която ны смущава по чиврасто отъ
глада, в която става чувствктелиа на стома-
ха и на горлото. За да я возилагодарнме тре-
ба да теме мало жидкость която разхлажда-
ва устата, горлото и стомаха.
Нан естественного нан простого и нан
взобнлното отъ всыте течиы е водата която
е сложена отъ 88, 29 100 части на окснжена
(кислорода) и отъ 11,71)100 на ндрожеиа, про-
зрачна безъ yxniite н цвктъ. Водата ся нахо-
жда подъ тры образы: на состоите усамлЬно
на состоите точно и газено. Не ще говоримо
тука освЬнь за течната вода и употребляема
като miTie.
Водата е пай нужна отъ всыте пнт1ета:
чнстата угасявп совершенно жадостьта паспоя-
ва внутренныте органы н улеснява много смн-
лашето. Спомага много на д1.цата на жените
м на самыте муж1е. Говорюще за вннсваемы-
те iiuriera ще видные колко riu са отравнк
5'
- 34 -
за деликатны стомахы, напротнвъ йодата не
производи никогда лоты сл*дств!я, когда нс
е разнесена сосъ вещества конто промЪнява-
тъ свойството й.
За да с задразннтелна треба да с раахла-
днтелна чиста и безъ yxauie; треба да раэту-
пява сапунл и сварлва лесно брашненыте к. т.
бобъ леща н други такнва. Треба 1още да со-
держава воздуха разтвореиъ: за което сн ув4-
ряваме когда л возваряваме; воздухъатъ нзла-
зл подъ вндъ на обраэъ гангалы конто во-
элазягь верху поднята поверхность.
Возвареиата вода е безъ вкусъ, лесно ся
емнла; треба да л баркане въ сосуда за да я
направнмв сладка.
Часто водата причиняла болести на сто-
ыахыте на нЬкон челов1цы, което е прнпадо-
къ на присутствуете, на карбоннческш сулжа-
тъ и гндрохлоратъ. За да ся увЬриме чс ся
нахождатъ Т1Я разни солове, пзлынаме въ во-
дата ннтръ сребра, или идрохлоръ барнтсксй:
ако водата загуби своята сн бнетрнна и ся
размущаиа чувствнтелно, известно е чн соде-
ржава солове.
Треба да отбЬгваме да не теме вода отъ
.зочурытс геранытс н локвыте, ноиежи содер-
жавать вещества растителпы нлн жнвотны из-
гнили. Уногреблсшето на тая вода прнчннлва
трески и иаранеа1я на внгтренностьта.
Дождовната вода е добра, по понеже со»
Держава часто насЬкомы и прахъ, добро о да
я прнц^дяваме догдЪ нс сне я пили.
Водата на снкга и .«еда или на града е
такожде добра, какъто дождовната; но треба
като я прнц1дпме да я баркамс доволно вре-
мя за да BoanpieMHe воздуха кого е изгубила.
Въ долнныте на Камошя въ Швгщ'л жнтелнто
отделен!! отъ другыте мЪста на Швсц!я чрезъ
успета (дервенты) Балм)'йскы чрезъ гората
Брсвенъ, н чрезъ други горы, |плтъ вода Ар-
васка н ApBieponcKa, конто текатъ отъ четы-
ры велнкы замразналы планннм;за това нико-
гда не страждатъ въ долнната отъ гушата и
отъ другы болести конто просто ся относить
хамъ употреблешето на сн1жната и ледената
вода.
Локвлната вода въ Швещяе веема добра
мучно е да вндн нЪкой вода по чиста отъ во-
да-та на Женова, и никой не ся е разболЪлъ отъ
ненната тяжчнна.
Морската вода не ся употреблява за nie-
нЪ за ради солоны що содержава, и конто й
даватъ вкусъ боэслпдостенъ. ЧеловЬцы уми-
рать отъ жадность на пространната шнрочн-
иа морска. ПэобрЬтохася начини чрезъ конто
направятъ морската вода терпвтелна; но тая
направа изыскупа много нжднвен:я за совер-
meiiicTO си. Кладеичова-та вода с обыкновенно
— 3G —
злЪ емидатслна, зарадн солнныте конто ся на-
хождатъ въ нея сложенн.
Най добрата вода е рЪчната, която тече
по песочны путнща. Водата Лоарска у Фран-
шя е прочута, защо е легка и здравнтелна.
Въ градовете и селата гдЪто са одолже-
ни челов-Ьцытс на дождовна вода, правятъ щер-
ны въ конто вода-та ся прпчнстява верху е-
дна песочна глубочнна, и сосъ единъ вндъ щер-
на която npieiua вонята що ся влнва.
Въ занодныте страны на Фрашил пра-
вятъ щерны сосъ единъ особенъ начниъ.
Су ру ват ката е едно пит!е весна раз-
Хладнтелно, и ползува нЬкон стомахы.
При водата прнложаватъ соколете мало
нлн много захарлнвы конто са н много здравн-
телны прсзъ всичкото лЬто. Сокъатъ на лимо-
ня, на портокалыте, на Френското грозд!е, на
черешытс раэмЪсенъ съ вода и захарь или
съ снропъ, укротим жадостьта и внутрен-
ното смущшйе което пронзхожда отъ безмер-
на горещнна.
Идромелъ сл назывэва culiiiieitic отъ
вода и медъ въ кого може да ся приложи ма-
ло оцетъ п става едно niiTie доброугодно и
здравнтелно.
Между iniTicTa конто ся правятъ сосъ
вкисвашсто пай изрядно е чай, много употреби-
тел но у Лнг.йв, Голланд!я н Францп!. Това попа-
penie с па модата (въ употреблете) не е полезно
всякому, побуждава неврпчсската система,'при*
чинная болести на стомаха, и пронося многажды
безсоте: Когда ся употреблява ежедневно при-
чинная выпаси траппы. НЪкои человЬцы що и-
матъ тЬлосложен1о лемч>атнческо ползуватся
доволно добр! отъ употреблен!ето на чая, за-
що подава сила за д4я1пето на пищеварител-
ныте органы. Во обще можеме да кажеме ка-
къ чайатъ чини по вече вреда нежели полза:
не треба да ся употреблява другажды развЪ ка-
то лекарство за да улеснн лошото пищеварение.
ВиЬсто чая употребляватся лнстнте на
камбулнша: това mrrie подправено съ млеко
и захарь е веема доброугодно.
Попарвашята на папаруната и на вЬтрен-
ната треба (три пер1етеръ) съ млеко и съ
захарь са |‘още пнт!ета здравптелни, конто мо-
же да ги nio человЪкъ само за увеселеше.
За попарвашето полагать возварената во-
да верху лнетыте; но часто това поларвашо
нс’постига да изводи соковете и другыте по-
добны существа; Тогда варятъ или зерната
или кореипто на лнетыте н това ся называва
д е к о х т о. Съ тойзн начпнъ правятъ чрезъ
BoiuapeiiieTO сомадата, бнрата н другыте рас-
хладнтелны пнт!ета.
Ще прнкажеме уже за пнт1ета конто ся
править чрезь окпсвам!ето. Вь первый чннъ
нахождпсл niно-то, което содержава голе-
ма часть отъ вода захарь и тоткалъ, и кисло,
та тартрнческа, и едно количество много или
мало големо на вещество цвкт.шво (cononk.)
Возрастъатъ н естеството на землята чи-
кать големы разлнкы между вшата.
Составляемого вша отъ зелено грозд!е
са стнпцавн н задразню вать стомаха.
Игната на вннопнвннцата конто са по бол-
шей части сложенн отъ вшо и рак!я, отъ niiia
на темный цвктъ. Тш в!на убо са веема па-
губнн за эдрав!ето.
.Между пшата, ninoTO на Алнкандъ, на Ки-
просъ. на Малага, па Лакрима-Крнстн, из Рота,
на Шира, на Токаи, на Ксересь не треба да ся
nie освень сосъ голема ум1ренность у Фран-
ция шна-та на Коте-!'отн, на Фроитнгионъ, на
Крмнтажъ, на ,1юнелъ, на Тавелъ са по вече
искуснн да нзмамлтъ ухотата, нежели да уга-
сать жадостьтэ. Вшата на Боргонь, на Бордо
и на Шампанъ са прочутн. За да разхлаждава
тклото вшото, треба да ся размЪсува сосъ че-
тырн части пли лоне двк трети части на вода.
Чистоте вшо ползува само старцыте и
треба да ся nie отъ всыте человкцы но .мало.
1Бянството е поронъ уничижи гелеиъ, иойто
разврамрва една часть на человкческото мно-
жество, ражда и задержава всыте впдовс на
безчин|'ята.
Цпдръ-атъ и сокъ-атъ на кру-
шите са течни т!ла вкнсвателнн, и ся пра-
вятъ отъ ябалкы и круши, н отъ големо ко-
личество вода. Крушаната армея ся сохранява
за мало время, но добрата армея отъ ябалкы
ся держи двЪ или три години. Армеята отъ
ябалкы на Норманд!я на Гатине и на нЪкоп
места у Шампашя е веема добра когда ся у-
потребляпа умеренно. Когда ся nie сосъ без-
мерность крушаната и ябалчанала армеа упн-
ва человека. Въ Парижъ ся прави армея отъ
ябалкы и оть плодове пзеушены, но тя армея
е блюдкава м не е на добро качество.
Бира та е mme стипцаво н мало гор-
чпво конто ся прави чрезъ вкневашето на лч-
мыка и на другы житлнвы на конто прнложа-
ватъ публона. Въ мЬстата гдето ся нахожда
скудость отъ в1но каньте у Анг.пя много ся
стараятъ за направата на бирата. Портеръ
и алъ са две пнт!ета на по высокого каче-
ство на Аигличанската Бира, у Фландра и Бел-
rioirb правятъ бнры много енлны, конто ле-
ено упнзатъ. Легката бира нлн прнсечана со-
съ вода с mine полезно и искусно да разхла-
ждава така щото улсснява пшцеварешето.
Чрезъ прнвареше-то на вшото правятъ ра-
К1ята, пнт!с, което не нма ннкаковын цве-гъ
нзвлтрнтелно и много снлно, Днвацыте у Аме-
рика го называватъ иай-дейстентелно огнен-
«• вода.
Называвася paxia op мая на оная що
ся вади отъ приварсжето на орнза Кюмнсъ
и Аранъ рашя ся вади отъ суроватка на
кравено млеко у Арапыте. Ромъ е онова кое-
то ся правн отъ возварешето на захарливыте
трости; Т а ф i я онова що ся нзважда отъ ин-
достаискыте орЪхы; Кнршваеелъ отъ при-
варешето на черныте черешы.
Чрезъ нопарешето на ароматны травы и
смЪшежя правлтъ ратаф!асъи лнксеры-
т в.
Венте т1‘я произведены треба да ся взе-
матъ съ едно изрядно внимание безмерного у-
погребаете на вшовныте шгпета смущава пн-
зцеваренЕето, повдига охотата и прнчннява бо-
лести и най после прнчинява смерть.
Оцетъатъ размксенъ съ мало нещо вода
коже да направи едно nirrie веема здравнтел-
но разхладително.
Остава намъ да прикажеме за премЪнс-
шето н уложавашето, конто HeetpieTO и лако.м-
ството на человецытс править да ся разваля-
ть шгпета; това ще е предметъ на едннъ о-
собный членакъ.
Големата разлика която ся нахожда ме-
жду устроеш'ето не опрощава да утверднме
анало;ч.’та Ссоразмерностьта) на разстнтелны-
ге и ашвотныте вещества, която е по прис-
тонна за состояшето на здрав!ето. Особливо-
то употреблеше на жнвотныте или растнтслиы
вещества, прсмкннпа сосъ едннъ достозамечн-
теленъ начннъ снлыте на мышцыте, жниость-
та н крлсотата на кожата и дкнств1ето умст-
венно.
Въ Hauiiii клнматъ зада жнвке нккондо-
бр к треба да яде почти толко мссо колкого
травы. Возрасть-агъ може да промкнн тая а-
налона. Дкцата конто нматъ тклосдожеже
кровно животно и задразнително треба да яда-
тъ много тревяны; а они що нматъ тклосло-
жеше лемФатнческо нматъ потребл отъ меса
кркпкы н пнтателны и отъ в!но силно. Но во-
обще треба да размкшава всяки! веществата
нан управнтелныте на месото съ веществата
умегчнгелны на расткшята.
Такожде отъ пнпето судвме за достой-
но отъ всыте другы нстата вода и на добро
качество. За дч угаснме жадостьта можеме
да я прнс^чеме съ една четверта часть вшо
нлн съ едно цраквате оцеть.
14. в Храните треба да ся размЪняватъ
„ споредъ климатыге. годншмыте времена,
“ возрастите, половете н здравственното со-
“ eroaiiie на атомыте...
Това начало е просто и не нма потре-
ба отъ пространно развнт1е, Клниатито н-
матъ толко големо вл1ян!е верху екопом1ята
— « —
на человйческото т!ло, щото хромата не е
возможно л» с равно иста въ Скверните и
Южныте области на Европа. Но пакъ тая
разлива с по мало достозэмЪчнтелнп за дкца-
та нежели за возрастите. По топлыте Mi-
ста лдатъ по мало месо и но вече растнтел-
ны вещества ; понеже т»н изыскивать по мало
сила отъ органыте на пнщеварен|'ето, конто
топлнната не полага въ големо дкйств!е.
Пременага годншны, пролкть, л!то е-
• снь, и зима, пренослтъ пай много т!я разливы
за жнтелпте на Европа. Знмк тклото нма ио
големо д£йств{е, стомахъ-атъ сипла лесно.
Изыскувася убо едно хранен!е по снлно н по
пзобплно.
Когда дЪцата станатъ дванадесятогодн-
шнп нлн четырннадесятогодншнп порастнува-
шего на тЪлото става толко скоро щото и-
матъ потреба отъ порядочно поправ.)еже: гле-
да гы тогда человккъ че лдатъ 6езм1рны ко-
ма ты хл1.бъ, не сл насыщаватъ освень несо-
вершенно, н са всегда готовн да повторять
ручояа. Влагоразумннте родители като пре-
глсдать тмя Феномены поправлявать храня-
та на свонте чада, н я иаправятъ по суще-
ствнгелна, нмкющн венчкото noneaeiiio даты
пазлтъ отъ безмерного ядеже и найпаче отъ
трудны пн1цеаарежя, конто може да са то-
гда по вече бЬдственни, нежели вь друга нк-
коя епоха на возраста нмъ. Нозиато е какъ
малате дквойвы ядатъ общо по мало отъ
мужкыте; обаче; въ еиохата на ннхного по-
растнуваше н развнпе, охотата става на вре-
мена по вече собуждсна. Една добра храна
ясзчята сочливы, варенн, чорбалнвн, лома*
гать на естествепныте дЪйств!я (фонкшн) , п
споыагатъ да дадать на тклото дкнсг. ie на
което щс сл сохраняватъ стезнте даже до
единъ преминалый возрасти.
Во мреието на уздравен!ето отъ и4кон
болесть (иь выздравлешето) не мижемс да до-
кажите на ыайкыте да ся протнвятъ на чес-
тите нсмашя на храната. Нраздность-та, доса-
дата, скудость-та на заннманн-то. конто безу-
вннчавагь пазешетое, по болшей части, при-
чината на нскажето нмъ. Можеме да нмъ да-
деме яЬкоп лека храна но на мало количест-
во. МнЫята на доктора треба да ся послЬду-
ватъ точно.
15-о “ Чнслото на ядешята треба да ся
“ отдклн споредъ нетыте обстоятелства.„
“ Нс треба да яде нккой доклЬ пнщеаа-
“ petiiero на нредндущн! обкдь не ся е совершн-
“ ло; иначе можо да нострада отъ непнщева-
peuie (идижестш). „
• Треба да ся определи попе на шесть
- часовс разстошпс между обнлныте лден1Я. я
- н —
* Отт. безмЪрното ядеше пронсхождатъ
лоты е.гЬдств1я-
Не е возможно да ся упредили чнелото
на ядешята. Вь селата, д!цата ядатъ на сед-
мый часъ (по европейски, то есть предъ сут-
рень) една супа, или комачета хл+бъ сосъ сы-
рече, посл'Ь отхож дать въ школата, и ся вра-
щать по пладнЬ да убкдувать съ роднтелнте
сн; слкдъ нсхождашето отъ учнлнщето ядатъ
пакъ и вечерять като ще сн л4глатъ. Въ гра-
доветс дЪцата ядатъ по болшен части сутрн-
нь потупенъ хлЬбъ, наша отъ мнснръ н вся-
кгй видь супа; на пладнЪ чннатъ втора заку-
шка. Нашесть часа слкдъ пладнЪ пладнуватъ
и като ще сн лУгнать ядатъ една проста за-
кутка.
ОпредЪлеше-то на царскыте училища е
почти исто: закушка-та на седмъ н поль зара-
иь. но пладн!, предвечеря-та на че-
-тыря сл I. дъ*и‘д^цгЬ; вечерл-та на осмь вечерь-
та, 11 тако,’ схЛявтъ двЪ яде>пя, разделении
•отъ.двЬ закущвы легки.
С ;0пытъ-а|.ъ е иоказалъ, какъ за новыте
Стонахм конто гмилатъ вскорЬ изыскуватся
яден>я частно и ункреинп.
Г. Ор4>н >а, конго с сочннилъ правнлата
нп гни'ената за упогрсблеи1е на дЪцато, кон-
то ся учатъ въ пачалнытс училища, заборави-
лъ преддоже1нето на своего сочннеше пншу-
щь 15 членъ; защо не требаше да рече: Тре*
ба да ся определи поне на шесть
часове разстоян>е между обнлныте
я д е и i я. У ченнцыте на Гимназисте, като я-
дать обидно на полвина часъ сдкдъ пладнЪ,
сл4дъ чстырн часове пакъ взематъ на руцЪ
една дос га голема часть хлкбъ. Шесть часове
разстояте нужно за юношыте, но щеше да
задразни воетребовате (рекллмашя) протнву
дсхана на донгорската Академ1Я.
Огъ безмкрното ядеше пронсхождатъ тя-
жки лоши слкдств!я. Това гнпсннческото на-
чало нренаровлнвася на веяюй возрастъ,
н звате на жнвотатъ.
16. “ Вь малого лошо расположен!» на
“ здрав!ето,то есть въ нездрав1е, треба да ся,
“ умэлява количество™ на храните, и воис-
“ тиниу да ся пазн flirra. „
Когда дктето сн
не вреди да го подлагамс /ф;*Деь въ Д!^^
стнга токно тн д!ета да,^/^тесма г^Аа\-
llnrie нккое сосъ замкъ н^иЪпь ячнньъ '
захарь подпирать стонпх|гн не го: нат<>Лр5|^ь
много. Мало сокт. месньнь луМДчен ь, /
ва живоегь-та на гладосДьта- Ако глад^ЬтЦ
та поелкдува н ся умножапа. лрно е че б,6л;м,
сть-та не с достолюбопыпы. '
17. “ Когда ся воздвнга некой отъ нЬкоя
" тяжка болесть, не треба да яде друго; разве
** оно що е нему определенно отъ доктора.
“ Много дЪпа yupixa въ мало часове, защите
“ не послЬдоваха докторовото новелле точ-
“ но. н аащо лдоха безмерно. ,
Влагоразуй!ето на това правило нсотб4-
жно е; слЬдъ една болесть стомахъ-атъ пзыс-
кува най големы предохранено!.
18. “ Добро е, пролетк, да ся предпочн*
“ тать сухоте храни, да ся nie между яден!е-
“ то за да ся улеснява смилашето. Най прос-
•* тите miriera са всегда по добро, о споредъ
“ това yMoapeoic водата треба да ся предпочн-
- та отъ другыте.,,
ЗапЬща1Щ|-та релипоэнн на Цсркопата
нахождатся согласии сь гмненнческыто. По
стъ-атъ Воскресеше понеже ся лада на про-
лета ододжава дЬца-та да ндать по вече сухы
яст|’я, шинели въ друга епоха на годнната.
Когдато говорнхис за mirin, казахме ко-
лко водата е полезно untie на здрав!его, стп-
га само да содержава воздухъ, да не нма он-
то цветь ннто y.xanie.
19. “ Чистого eiiio и лнксерите треба да
• ся смогрлвить като пнгтя ciuihii, на конто
“ треба да определявшие употреблен!ето. Bi-
“ iionificTBOTo прнчонява безчнслепны злины «
• може да прснссе нан поел! н смерть. Вод-
- моти nine доиолнлпа mIctoto на чнетата во-
“ да безъ лоты слЪдстшя. „
Благоразумно дЪло е да не ся дава по
болшен части инто вшо чисто, нито ликсерн
отъ инкаковь видъ. Мы казуваме по болшен
части, зато н!кон лимфатически телосложе-
ния пзыскуватъ на противъ мало чисто вшо;
обаче това чисто вшо треба да е ветхо и отъ
добро качество, и да го улотребляваме като
цЬлба. 11 вонстинна то е тоннческо изрядно
когда лнмфата (насоката) обладава гоношите
която ся поанааа отъ подбйлый цаЪтъ на ко-
жата отъ безтошата му или скудостьта на
жнвостьга отъ отелабвашето на платоиете.
конто задержапатъ доволны минуты знакоие-
те на одно itafi мало евнваше (давлеше).
Полагаме iouie какъ спнсателъ-атъ гово-
ргощъ за впюшйстио въ правила на rtirietta
определенна за началныте училища, прнлЬпил-
ся да поучи уроаъ непрямым (ондаректный)
на дЪцата и можо бытн на пыхните родите-
ли; аащо подобный порокъ по благополучно
не с на нужный возрастъ.
Когда водата ио е добра, водното вшо е
предпочтение отъ мутиата вода; но когда о
добра, совЬтунаме роднтелнте на чнетата во-
да: и чадата нмъ ще га всегда здраан
^ма^м
— '1S —
20. “ Треба, колкото e возможно да от-
“ бЪгиуватъ да п>ятъ между ядетята,,,
На това правило не можеме да дадеме
нашето одобреше, понеже прнлича аа гнНена-
та на юношыте по вече нежели на д1.цата; н-
наче т1я неща говорптъ высоко. Во всыте
народны училища на департамента Сена у
Франц|я нахождатся четны, и д*цата тятъ
бель да нмъ е определено че струпа слЬдств!е
докачлнво на здравого:
Въ пансчоныте и д4товодныте училища,
въ народныто и царскыте гимназии, нампрат-
ся чешмн, гдЪто д!цата тятъ между ядетята.
А Г. Орфнла, деханъ на докторската акаде
mia, и члснъ царснаго СовЪта това не треба
Доге,позволено.
v?y\2J’-ou Употреблешето веема на студеныте
“ пнтгета», -въ нспотешето може да причини
“ тяЖь’ь1'••сд4дств!я и вонсгнна смертьта.п
Потъ-атъ, е нздыхан!е на конто най блн-
жната> причина есть всегда чнврастото крово-
обращей!е. Тичашето чнврасгите игрн спо-
магатъ д^йствително за произведете™ на пота,
конто е предонредЬленъ явно за да очшцава
хровь-та. Пребезумио прочее иещо е да nie
нЬкой веема студена вода, и найпаче въ со-
BepiiienieTO на тЪлоупражнсшето. Понеже ако
слЪдъ Ыешето, повтори дЪтето нЬкое чнвра
сто тнчан!е, или часть на Бара (игра), или
ся предаде въ упряжнсте на сФерата (бнллр-
тото) бЬдств!ето ся умалява хотя и да ся на-
хожда всегда! При все това е най благораз-
умно , когда нЬкой си е много мгорещеиъ да
сл нажамбуря сосъ мало вода за да разхладн
устата и горлото сн.
22-о“ Лемонаднтс и во обще кнеелпте
“ питая когда сл тятъ мало нещо поелк яде-
“ шето прнчннявать часто болкы на стома-
“ ха, н забранлтъ пищеваренк-то. „
Това правило е посторонне; въ пнщева-
решето сокъ-атъ ся изображала единъ и полъ
часъ слЬдъ ул+>гван!ето на храните. Въ то-
ва дЬйствк*, става умноагете на внутренната
температура. РазумЪвася отъ това колко сту-
деннте пнт1я нлн поселите могатъ дг
мятъ работатето на стомаха, н да >6
болЬзни или и трудны пнщеварешлф/'
23 о“ Единъ человккъ kohk/^jH.
то сн едно или две испражнснн| Дхбд,
себе сн) треба да струва на bciU1^, ,ц
щото всяко iipiiiiHTCTDie на нспркоднр
же да прснесе големы лоты слкд\к|цд
Во обще непражненм-тв на мййа-та
лесно и обнлно на дкцата. Д).нств!ето *на сту-
пявашето на яст!ята е лесно, пищевареше-то
готово, кровообращеше-то и не явно-то пэды
хаше спори; при все това когда ся пренослтъ
части npnnnrcTiiia у нужда-та за нспражнсм1е-
то на дЬца-та, може да причини бедственны
са1»дств1я. Треба прочес да ся одолжаватъ де-
то наставннцы-те да не забранлть нсхождшйе-
тонзъ класса (стая-та на вреподаван’ю-то) вся-
кому ученику който го проси. Леско с да раз-
лознаятъ, ако пужда-та с истинна, или просто
извившие за да понграятъ мало время; по всяко
обстоятелство на причина по добре да о ле-
сонъ да нмъ опрости нзволеше-то нежели ве-
ема жестокъ въ отрнцан1е-то.
25. “ Опасно е да ся упнра некой срещу
*• нуждата на пнкаше-то; Миозина деца пред-
“ ложнхася въ болесть-та камена въ моченый
“ пузырь; защото небрежаваха да исцеляватъ
тая нужда, „
Опасно е да стпска иЬкой много время
пнкучь-та сн: защото веема постраипото и
прсбывате въ моченный пузырь причинява
часто следств!я веема опаенн; тако, напрпмЪръ
безснл!е то на пнкате-то п вынагп одна го-
лема слабость за двнжешето на пспражнешя-
та са сл1>дст|йя на едно многовременно стнс-
Kauic на нуждата. Детонаставннкъ-атъ не ще
ли с най ниноватъ когда стано виновннкъ на
едно трудно пнкаше, или на едно стеснявшие
на моченный канолъ, или на камена, който при-
чннява болкы толко жестоки н на когото вы-
тнгпито (изпарашето) доводи смерть-та съ лю-
ты бол^зновашл ? IIъ сомвЬн1ето, не треба д!>-
тонаставинкъ-атъ да ся умышллва дали да о-
прости нсхождешето просящему него.
25. “ Когда е нккой нспотеиъ, треба да
* отб!гиува отъ да ся разхлаждава; на ироти-
“ въ треба да ся отрыва вскорк и да прсмЪ-
“ нува рыза или Фланела. Нового обаче ила-
“ тнено присоблекло треба да е сухо и мало
“ тепло. „
Той параграФЪ какъто и миозина други
са по вечсто начала на гнпеиата, нежели
совЪтовашя прннаровляемы на учнлнщата. Ви*
днем какъ той деханъ на докторската академия
въ Парнжъ не ималъ всегда подь innniaiiie ви-
да на лнцата коимъ т!я уро цы на гнп'ената
са предопределении. Стига само да познае lit-
кой училища, н ще разумно, какъ ученнцыте
като нграятъ чиврасто какъ-то и нграятъ все-
гда, са потоп они пъ потъ, какъ ркдко смы-
шлявать да сл утрылтъ. Какъ като оставатъ
попрнщето слЪдъ единъ часъ на путеходеже,
или стремнтелно и чнврастото движете, кое-
то задразня чувстннтелносткта на кожата, не
и мать нито рызы пито «л ацелы да ся прнсо-
блекатъ. Въ пансюныго и въ царскыте гимна-
зии, гдЪто дЬцата нматъ внимателен заицпце-
Min, нежели пъ нашыте. шректорнте и полечи-
тели быха ся найшлн въ голЬмо недоумЬше ако
бЬха одолжени да подавать рызы и волнении
Фланелы на всыте ученицы, «онто са немоте-
ни вь coBcpmeHieTo на едно гимнастнческо
обучетс. У дЬцата нспражненита са преобнл-
нн, и потъатъ рЬдко ся забрана, когда пай
паче като оставятъ солнцето и нграта влЬзу-
ватъ въ класса. Това правило не нахожда ни-
какь принаровлеше развЬ за особното воспи-
тание на дЬцата.
26 “ Бодрествовашето е продолжешето
“ пременнтелно по возрасту и полу. Подобно
“ и спашето, което треба да е девять часове
“ за дЬцата и седмь за юношыте. „
ТЬлесното улражнеше, толко нуждно за
д^цата направя спашете необходимо. Въ обще,
спашето е толко глубоко у дЬцата, щото мо-
же нЬкой да ги пренесс отъ едннъ одръ на
другъ, без ь да ся осЬтятъ. НЬкон дЬца спять
толко глубоко, щото ся утруждава нЬкой до-
клЬ ги собудн. 11 като ги отвые и вдигне отъ
одра Tin лЬгать пакт, н ся осукватъ съ постел-
мыте. н стоять много время доклЬ сн eocnpie-
мнагъ чувствата.
Время паи прилично за да сплтъ уясни*
цыте е девятый часъ вечерьта, и тогда троба
да ставать на шесть сутреньта. Между мио-
зина «амилш дЬцата ся пращатъ да спять на
осмый часъ вечерьта и нс ставать paiai въ
седмый нлн осмый на сутреньта, това е едннъ
лошь обычай, защато замразява, кровьта кол*
то утапява дЬйств!ето на умныте силы.
27 “ Вь раастоятето на бодрствовашсто,
** тклого исполняла много дЬяжя нзявляемн
“ нодъ общото имя упражнение или работате.
Той параграф!, не е завЪщаше. Не тре-
баше да ся нахожда въ едно сочинение соста-
вляемо отъ осмнадесять страницы верху ги-
пена-та на училища-та, ннщо не знаменува,
ннщо не поучапа, и ншцо не ползува.
28. * Спан!ето е необходимо за жнвЪпе-
“ то, it не ноже иЪкон безъ опасность да про-
“ стнра продол жешето на бодрствовашето во-
“ нъ отъ предадите, конто ся показуватъ отъ
“ возраста и состояшето на атомыте...
Това завЬ|цан!с не нзыскува инкаково нзяснсше.
29. “ Одрове веема мегкн са нездравн. „
“ Дкцата що ся учатъ у нашыте училища ве-
“ сма pKlKo снять на мегкы одрове. Одрове-
те на пансюныте и колежште. н найпаче од-
ровете на нормалныте началны училища не
могатъ безъ неправда воппоща да ся укорять
за погркшката па миогото меткость.
30. ** Опасно е да ся хранить животин
“ въ стоите гдЪто спнваме, да ся сушатъ пра*
“ ны платнены одежды, да ся топлятъ сосъ
** мангалы и собы, и да ся задсржаватъ цвЬ-
“ тове.„
Часто сме вндЪли псета и котип знмио
время чо тражатъ по топло мЬсто и дохожда-
тъ да спять верху гардыте на дЬцата причн-
пинать нмъ стреснатн захващанш на духа въ
сона.
Платната простренн верху нажата пспу-
щатъ мокрота веема вредителна на адрав!ото.
Паглшцато, млиэръ и мало да са, мотать да
причинять «дно начало на всфнкск!н (зампра-
nie ту реки дамла) н да подадать склонность
на тяжчика; ухашето на цвЬтовстс що сн за-
держааатъ въ стаята нощемъ, дкто спииаме
можатъ да пападнатъ енлио нсврнческата си-
стема.
31. “ ТЬлесното упражнете нужно е за со-
“ хранен!» на здрав!ето; защото подава сила
• на ортакыте и направя д1йств!ето по снлно.„
Това завЬщаше е истинно, ни с неприлич-
но тука. Дкцата ся упражняватъ; и сн упра-
жняватъ много; естеството нмъ чнни да чув-
ствовать нуа;да, и когда останатъ у станта
въ това дождовно время, нахождатся въ дtficreie
не стоять на едно ыЬсто улавять все, що ся най-
де предъ ннхъ; а роднтелите мало жнвостнн
лринуждаватся да гн забранятъ сосъ протнвле-
ше, което нмъ вдухиова нея живость и без-
престаната нужда на дйнстшето.
32. “ Работатето треба да е соразмерно
*• на возраста и рода на атомы те. понеже вся-
“ ка безмерность того вида уморява скоро ор-
• ганыте, и причинлва много болести. „
ВезмЪрното работашс е опасно; понеже
задразнюва неврнческата система, возбуждала
приливы на мозака и пронося безчнше н ему-
menie на всичката тЬлесна економ!я. На «ла-
дите дЬвнцы тал опасность е по голема; едно
безмерно работашс задрлзнюпамечтанЕето нмъ
нразвыва чувствптелиость-та сосъ едннъ начи-
нъ веема прискорбный. Истина е какъ безмер-
ного работан!е о иорокъ веема рЬдшй у дЬца-
та; щото топа завкщаше ся относя на учи-
телите и роднтелнте.
33. “ Работашето не треба да с безпре-
“ стапно; но да ся отрЬдява время за спокой-
“ CTeie, щото да ся економпсуватъ силите. и
“ да ся дополняаатъ лншешята на тЬлото. „
“ Упражнешето на колесянцата, на конь.
“ люлЬяшето, морсплаван^ето, гнмнастпката,
“ н найпаче разходъ-атъ чннатъ едно вл1ан1е ве-
“ сма благоприятно на здрав!ето.н
Продолже1пето на работашето въ начплнн-
те училища, прненчпел сосъ разстояшя предо-
пределении за обЬды и отдохнолен!е. За раз-
дЬлете на премлго у училшцата мы отослана-
Me, вт. Руководство полное за од-
новременного настав лен;е н въ Ру-
ководство полное за взаимною на-
ста в ле ni е (*)
34. “ БезмЬрната ярость може да прнчи-
“ мн тяжкы слЬдтв!я, и навременн и тал смерть;
н найпаче е опасна елкдъ ядешето. „
НеумЪренннте страсти, действу ватт, вер-
ху еконотплта одно вл!яше весна прискорбно-
Ярость-та е отъ всыте страсты нан енлното
въ запалваш'ето сн; НндЬлн са ся человЪцы да
умирать отъ безмерность на снлна ярость. Ра-
зум1вася какъ тая зЪлна страсть която под-
вижава ужасно кровообращешето, бута кровь-
та камъ сердце-то, камъ стомаха н камъ вну-
тренность-та, може да пренесе нлн едно раз-
бнтзе на сердце-то, нлн нзл!я1не на мозэка. Со-
средоточната (танната) ярость е по вече бед-
ственна; кожата, нзмЪнлюща цвЪтъ свои тосъ
часъ показуватъ доволно сосъ колко чнврастн-
на кровьта ся ебнва камъ центрнческыте ор-
ганы.
Когдато ярость нс прнведе това страш-
(•) Ctiucaiiie на Г Г. ЛАМОНТЕ особенный
надзиратель началнаго нросв1.щен1я Департа-
мента Сены, н ЛОРАШЪ нровнзоръ царск!я
Коллег! и.
но слкдств1е, пакъ причннява часто едио
возжегате на мышца-та, на бЬлый дробь
н на черный дробь. ДЪтоводнтеля убо треба
да нма голЪмо прнлЪжаше, да може да изгладн
отъ дЪца-та Дору и най малкн-те поступки
на тая страсть. Защото, обычая на ярость-та
ако на дЪтннско-то время прнлЪжно не ся по-
беди: то съ возрастныи успЬхъ безъ сомик-
nie ще ся разгарне. Чрезъ терпЪше-то, посто-
янство-то, и носмутность-та сн треба учителя да
победи въ дЪца-та пагубна-та тая страсть,
коя-то обыкновенно е источника на вен-те жи-
тейски болезни.
35-0. “ Треба да вннмавамы прилежно, да
“ не прнчинлоамы страха па д1ца-та, прнка-
“ зающн нмъ, страшны приключешя, истинны
“ млн ложовны, най паче же, кота отхождатъ
“ да спять, н поднръ вечеря, таковш повЪщатя
“ (приказны) можатъ да прииесатъ неврнче-
„ скн размутешя, прнвременны или возвратны,
м и да причинять на времена болести пребы-
- вателны, какъ-то е Батарнсмъ-атъ (пелтек-
“ лика), н сноходен1е-то.
Срахъ-атъ дЬйствува енлно на еконозпя-
та на-чсловЬческо-то тЪло; кота пронзлКзс на
голЬмъ степень, причннява желтнница-та, или
направа кожа-та бледна (зеленнкаква), н чер-
на; лобЬллва носмы-тс; черна-та болесть (спи-
-58 —
jiincia) часто пронсхожда отъ раздражнсн!е-
то на-ярость-та. За това пренужно е да иод-
крЬплявамы умъ-ать на дЪца-та прогнзо оныл
вещи, кон то нмъ причннпватъ страхи и тре-
пет ь. Много опасно с аа дЬца-та, кога ги за-
платаны съ безмерны п»в1>ст!я аа разбойницы,
враколацы (вепыры), и нощнн Мечтателства;
защо-то отъ тын пронзхождатъ обыкновенно
впечатлктл, кои-то пеке не ся загладпватъ.
Ни можсмъ повЬрооа, какъ едини дЬто-
поспитатели, или дЬтовоспцтателка, ще зпбра-
вятъ верху той прсдметъ просты-то понят!*
праваго разума, и ще всЬлватъ страх и въ ду-
ша-та на дЬца-та, чрезъ прнказыиаш'л таковыя;
защо това о norpiiueuic непрощаемо. Жела-
емъ да икроиамы, чо ще ся старалгъ да нс
оста ваги между дкца-та да ставать таковыя
разговоры, чо щс г и запазятъ протнву тако-
выя чудослов!я, н ще радЪлтъ непрестанно да
нстрыять зло-то, кое-то прнварнха да npie.M-
матъ отъ домашны-те сн.
ДЬца-та ся боять отъ тсмнота-та; но дЬ-
теводнтель-атъ може да удолжава етрахлпвы-
те дкцэ, да ходятъ по теминна-та, да привлс-
чава BHiiManie-то нмъ на усладнтелны и бла-
гопр1ятны повЪ|цз1пл, и тако да нстрсбува
вЬтвн-те таковаго страха. Поведения благооб-
разии и умЪрени, основанн на опытъ-атъ и
дЬлшс-то можатъ да станатъ дЬнствнтслнн
нсцЪлешя за дЬца-та.
Свершнхмы iiaiuu-те нзлснешя верху Ги-
riciiii4ccisu*TO савЪтовашя, ради дЬца-та, кон-
то ходятъ на первоначалны-те училища. Tin
са сннсанн отъ Г-на Оронла, управителя на
.Нкарска-та Акадешя, и члена оть Царскпг
СовЪтъ верху Народпо-то просвЪщеше. Мы
BocnpiaxMbi тойзо подвить, понеже ся надЬя-
мы, какъ учптелк-те народнн, нлн особни, та-
кожде я учнтелкн-те ще гн прилагать еже-
дневно въ своп-те заведенш. 35-тйхъ совЪто-
ван1я Г. ОрФнлови учатся изусть въ Парнж-
кн-те народны училища, и пронзвождатъ, какъ-
то в1.рувамы плодове спагптелны. Понежо об'
лародоаавать. за ГнНсна-та истины, кон-то
многажды ся неупознаватъ, или злоупознавать,
ползуватъ обаче много всн-те члснове на об-
ацество-то.
КОНЕЦЪ НА Г11Г1ЕНА-ТА.