Berlitz
Berlitz Publishing Company, Inc.
Живой язык» • 2005
Москва
• «

II
УДК 811.163.2@75)
ББК81.2Бол-9
Г89
Г89 Грошков И. Болгарский язык. Базовый курс. — М.: Живой язык, 2005. — 176 с.
ISBN 5-8033-0177-9 (с 3 аудиоСБ)
ISBN 5-8033-0178-7 (с 3 аудиокассетами)
Основной задачей данного пособия является обучение разговорному болгарскому языку по методике Berlitz,
разработанной более 120 лет назад и ставшей популярной во всём мире. Суть методики — непосредственное
погружение обучающегося в разговорную речь Жизненные, полные юмора диалоги помогут начинающим
усвоить грамматические правила, выучить первые фразы и выражения, пополршть словарный запас.
Структура курса позволяет в краткие сроки выработать и закрепить практические речевые навыки
К учебнику прилагаются 3 аудиоСБ или 3 аудиокассеты.
ISBN 5-8033-0177-9 (с 3 аудиоСЭ)
ISBN 5-8033-0178-7 (с 3 аудиокассетами)
Berlitz Trademark Reg U S Patent Office and other countries Г
Verlag KG, (Singapore Branch), on behalf of the Berlitz Inves
www berlitzpublishing com

Ill
Предисловие
v
Урок 1 Запознаване 1
Знакомство
Урок 2 България не е само море 7
Болгария - не только море
Урок 3 В България винаги е хубаво 13
6 Болгарии всегда хорошо
Урок 4 Ви не обичате хотелите? 19
Вы не любите гостиницы?
Урок 5 Ваканция — това е супер! 25
Каникулы - это здорово!
Урок 6 Моето семейство е голямо 31
У меня большая семья
Урок 7 Най-любимият ми празник 37
Мой любимый праздник
Урок 8 Хранителни стоки 43
Продукты
Урок 9 Аз съм барман 49
Я - бармен
Урок 1 0 Мога ли да ви поканя? 55
Могу ли я вас пригласить?
Урок 1 1 Най-хубавата маса 61
Самый лучший столик
Урок 1 2 Къде сме? 67
Где мы?

IV
Урок 1 3 Ало-ало 73
Алло-олло
Урок 1 4 С какво пристигна? 79
На чём ты приехало?
Урок 1 5 Столичен живот 85
Столичная жизнь
Урок 1 6 С какво можем да стигнем до там? 91
Но чём мы можем туда доехать?
Урок 1 7 Аз живея в гарсониера 97
Я живу в однокомнатной квартире
Урок 1 8 Изненада 103
Сюрприз
Урок 1 9 Чудесна вечер в ресторанта 109
Чудесный вечер в ресторане
Урок 20 Имам хрема 115
У меня насморк
Урок 21 Трябва да си купя нещо за спомен 7 2 7
Надо купить чтото на память
Урок 22 Обичаш ли футбол? 127
Любишь ли ты футбол?
Урок 23 Имам много голяма колекция 133
У меня большая коллекция
Урок 24 Ще се видим пак! 139
Увидимся снова!
Ответы к упражнениям 145
Грамматика 150
Словарь 161

Болгарский язык с Berlitz
Цель Berlitz — помочь вам как можно быстрее и легче освоить болгарский язык.
Любой язык существует, в первую очередь, в виде живой разговорной речи. Вот почему уже
более ста двадцати лет мы занимаемся обучением навыкам общения.
Наиболее удобным способом общения является устная речь. Если вы хотите говорить по-болгарски -
на каникулах, во время деловых встреч, в компании друзей или в семье — вам нужно овладеть
речевыми навыками.
Лучшей учебной программой является та, в результате которой вы сможете легко вступить в
разговор, поддержать его, другими словами — общаться.

VI ПРЕДИСЛОВИЕ
Методика Berlitz основана на постепенном изучении языка с помощью хорошо продуманных
«шагов», расположенных по принципу возрастающей сложности. Каждый новый шаг тесно
связан с предыдущим. При этом вам предлагается только та сумма знаний, которая может быть
воспринята на данном этапе. В результате вы осваиваете новый язык постепенно
и систематически.
Базовый курс — для быстрого самостоятельного изучения
Этот курс даст вам возможность изучать болгарский язык дома — самостоятельно или с друзьями. Вы
сможете достичь результатов немедленно, не тратя времени на чтение бесконечного количества
правил.
Слова или грамматические конструкции переводятся при их первом появлении в тексте.
Пояснения на русском языке занимают небольшой столбец на полях каждой страницы.
Основной раздел — только на болгарском языке. Это сделано для того, чтобы вы по привычке
не переводили на родной язык всё, что слышите.
Если у вас появятся затруднения или сомнения, когда вы будете читать текст, — помогут
объяснения на полях, но постарайтесь пользоваться ими как можно реже. Во время работы
поля можно закрыть полоской бумаги.
В Вазовом курсе вы не встретите скучных грамматических правил. Мы ограничились краткими
и понятными объяснениями из области грамматики.
Содержание Вазового курса
а) книга текстов и упражнений на болгарском языке с примечаниями на русском;
б) трёхчасовой аудиокурс с записями текстов на болгарском языке.

ПРЕДИСЛОВИЕ VII
Несколько советов по использованию Вазового курса
Эти советы помогут вам извлечь наибольшую пользу из Базового курса:
1. Сначала прослушайте урок, не открывая книгу. Старайтесь не заглядывать в неё ни разу.
2. Затем прослушайте снова, сверяясь по книге, пока не услышите звуковой сигнал конца урока.
3. Ещё раз просмотрите урок, обращая внимание на перевод и примечания на полях.
4. Вернитесь на первую страницу урока. Снова прослушайте диалог, повторяя каждое предложение
во время паузы. Повторяйте до тех пор, пока не сможете говорить без опоры на текст.
5. Выключите проигрывающее устройство и читайте вслух, пока не почувствуете, что свободно
владеете материалом урока.
Как получить максимальный эффект от Базового курса
Несколько рекомендаций, как получить наилучший результат в кратчайшие сроки:
1. Выделите специальное время для занятий болгарским языком, желательно, три урока в неделю.
Помните, что несколько коротких занятий с регулярным интервалом более эффективны, чем
одно длинное.
2. Переходите к следующему уроку, только когда будете уверены, что полностью освоили
предыдущий. Курс создан по принципу возрастающей сложности, поэтому ваша способность
усвоить новый раздел будет зависеть от того, насколько хорошо вы справились с предыдущим.
Пройдите каждый урок от начала до конца два или три раза. Языковые навыки формируются
только в результате повторения. Недостаточно просто понимать то, что Вы слышите, — вы
должны уметь отвечать быстро, не чувствуя необходимости сначала перевести иностранную речь
на русский язык.

VIII ПРЕДИСЛОВИЕ
3. Всегда говорите вслух. Речевой аппарат необходимо тренировать для того, чтобы он действовал
автоматически даже в совершенно незнакомой ситуации. Этого можно добиться только
с помощью многократного проговаривания вслух незнакомых слов. Мысленное повторение
или пассивное прослушивание не дают желаемого результата.
4. Помните, что ошибки во время изучения неизбежны. Их допускают даже дети, когда учатся
говорить на родном языке. Научитесь извлекать пользу из своих ошибок.
5. Старайтесь как можно точнее воспроизводить болгарское произношение. Не огорчайтесь, если
произнесли что-то неправильно. Только речевая практика позволит вам говорить чисто,
без фонетических ошибок. Просто имитируйте все звуки и конструкции, которые слышите.
Желаем удачи и надеемся, что уроки БозОБОГО курсо окажутся для вас полезными и увлекательными.

ЗАПОЗНАВАНЕ
ЗНАКОМСТВО
Николай
Здравей!
Здравей — Здраствуй! Привет1 От этого
образуется вежливая форма и форма для
второго лица мн ч • Здравейте'
Рина
Здравейте!
Николай Ти си от Русйя?
Рина Да, аз съм от Русия.
Си — II лицо ед ч вспомогательного
глагола съм — быть/есть (аз съм — я есть,
глагол, восходящий к славянскому есть —
«есмь»)
Ъ— гласный, который читается как
русское Ы в слове быт, тверже, чем
обычное Ы
Аз съм от Русия. — Я из России

ЗАПОЗНАВАНЕ ••• УРОК!
Аз се казвам... — Меня зовут ..
От глагола казвам се — зваться
Николай
Аз се казвам Николай.
Как се казваш? — Как тебя зовут?
От этого вежливая форма- Как се
казвате? — Как Вас зовут?
Ивайло
Да, аз съм Ивайло, а ти как се казваш?
Рина
Аз се казвам Рйна.
Много ми е приятно да се запознаем! - Николай Много ми е приятно да се запознаем, Рйна!
(мне) Очень приятно (познакомиться)^
Ивайло
Много ми е приятно!
Рина
Взаимно!
за пръв път — впервые
Николай За пръв път ли си в България?
редовно — регулярно
идвам — приходить, приезжать
тук — здесь, сюда
идвам на почивка — приезжаю
отдыхать, езжу отдыхать
тогава — тогда
отново — снова, заново
Добре дошъл! — Добро пожаловать'
Существуют формы для ж. и ср. р ,
а также для мн ч.. Добре дошла,
дошло, дошли — соответственно.
Рина
Ивайло
Не, не съм за пръв път в България.
Редовно идвам тук на почивка.
Тогава, добре дошла отново в България!

УРОК! ••• ЗАПОЗНАВАНЕ
Рина
Благодаря,добре заварила!
Николай
Много добре говориш български!
Рина
Ами', само малко говоря български.
Николай
Щом те разбирам, значи няма проблеми!
Ивайло
От кой град си?
Добре заварил! — устоявшийся
вежливый ответ на приветствие Добре
дошъл! Также существуют формы для
ж. и ср. р и для мн. ч. Добре заварила,
заварило, заварили —соответственно
благодаря — спасибо, I лицо ед ч от
глагола благодаря
Много добре говориш на български. —
Очень хорошо говоришь по-болгарски
много — очень, много
ами — да ну, в значении неправда;
ну, как междометие в начале фразы,
мысли
Само малко говоря български. —
Только немного говорю по-болгарски
само — только
малко — немного, чуть-чуть, мало
щом (щ читается как шт)— раз,
в значении коли
разбирам — понимать
няма — нет, в значении отсутствия;
антоним — има — есть, в значении
наличия
От кой град си? — Из какого ты города?
Рина
Аз съм от Москва.
Николай
Ние сме от София. Също като тебе всяко
лято сме на море.
Аз съм от Москва. — Я из Москвы
Също като тебе всяко лято сме на море. —
Так же как и ты, каждое лето мы на море
теб(-е) — тебя (хотя в данном
предложении переводится как «ты»)
В болгарском языке нет падежей, но
фактически это форма родительного
падежа личного местоимения ти
всяко — каждое (всеки — каждый, всяка —
каждая)
сме — I лицо мн. ч. уже известного вам
вспомогательного глагола съм

ЗАПОЗНАВАНЕ ••• УРОК 1
:игурно — наверно, или ср. р.
прилагательного сигурен (сигурна,
:игурни)— уверенный
<расиво е — красиво
истински — настоящий
<ът — уголок
гака е — так {оно и) есть, это так,
в значении согласия
права си — (ты) права
В болгарском языке род, как правило,
пегко определить по личным окончаниям
1ли формам глаголов, поэтому
местоимения часто опускаются.
Затова тук идват хора от различни
:трани. — Поэтому сюда приезжают
приходят) люди из разных стран.
1лаж(ът) — пляж
Эпределительные члены (-та, -то; -ът,
•ят, -те) выполняют роль определённых
эртиклей, прибавляются в конце слова,
согда речь идет об о каком-либо объекте,
з котором уже говорилось.
<ато — как, но не в значении вопроса
Ивайло
Рина
Николай
Ивайло
Рина
Николай
Москва сигурно е красив град?
Да, в Москва е красиво, но тук е истински
райски кът.
Така е, права си!
Затова тук идват хора от различни
страни, има немци, унгарци, поляци, чехи,
словаци, австрийци, турци, гърци, англичани.
Да, идват и от Русия и Украйна.
О да, плажът е като Вавилон.
Слова и выражения
• • •
Здравей!
Здравейте!
Да, аз съм от Русия
Аз се казвам Николай, а той се казва Ивайло.
Как се казваш?
Как се казвате?
Много ми е приятно да се запознаем!
За пръв път.
урока
Добре дошъл!
Добре дошла!
Добре дошли!
Добре заварил!
Добре заварила!
Добре заварили!
Само малко говоря български.
Аз съм от Москва. А вие откъде сте?

УРОК1
ЗАПОЗНАВАНЕ
Грамматика
• • •
Спряжение в настоящем времени глагола СЪМ (быть)
A3 СЪМ
ТИ СИ
ТОЙ (ТЯ, ТО) Е
Я
ты
ОН, ОНА, ОНО
НЙЕСМЕ
ВЙЕСТЕ
ТЕСА
МЫ
ВЫ
ОНИ
Упражнения
1. Заполните пропуски нужной формой глагола СЪМ или подходящим по смыслу местоимением:
а. Аз от Русия.
б. Вие студенти.
в. Той на почивка.
г.
Д.
е.
ж. Ние българи.
з. Всяко лято те на море.
и. Ти прав.
к. е туристка.
за пръв път са в България. л. съм рускиня.
м.
_сме приятели,
з пръв път се
_сте гърци?
_си красива.
2. Заполните пропуски репликами из диалога:
. — Казвам се Рина.
б. От кой град си? — .
в. Ти си от Русия? — .
г. А вие откъде сте? — .
д. ? — Не, не съм за пръв път в България.
е. В Москва е красиво, нали? — .

Ивайло
Ивайло
г
БЪЛГАРИЯ НЕ Е САМО МОРЕ
Да, всички обичат да се пекат.
Не всички обичат да сё пекат! Аз не
обичам жегата и силното слънце.
Чадърът не ти ли домата от жегата и
силното слънце?
БОЛГАРИЯ - НЕ ТОЛЬКО
МОРЕ
всички — все
обичат — III лицо мн. ч. глагола обичам —
любить
да се пекат — III лицо мн. ч. глагола
пека се — загорать
Частица се соответствует русскому
окончанию возвратных глаголов -ся.
жега (та) — жара
силно(то) — ср. р. прилагательного
силен — сильный
слънце — солнце
Не ти ли помага чадърът? — Зонт тебе
не помогает?
ти — краткая форма местоимения тебе
ли — вопросительная частица, похожая
на русскую ли
помага — III лицо ед. ч. глагола
помагам — помогать

8
БЪЛГАРИЯ НЕ Е САМО МОРЕ ••• УРОК2
за съжаление — к сожалению, увы
ела(-те) — приди(-те) (идите)
в побудительном или повелительном
значении
довечера — (сегодня) вечером
вечер(та) — вечер
въздух(ът) — воздух
да хвана (хванеш) тен — загореть
да хвана — I лицо ед. ч. глагола
да хвана — поймать (частица да
не имеет самостоятельного значения
и употребляется между глаголами, когда
второй имеет значение что-то (с-)делать,
т. н. ДА-конструкция)
вода (та) — вода
не става за — не годится для
къпане — купание
хладна — ж. р. прилагательного
хладен — холодный
напротив — наоборот
топла — ж. р. прилагательного топъл —
тёплый
има — III лицо глагола имам — есть,
иметь
хора(та) — люди
малко — мало, или ср. р.
прилагательного малък — маленький
да се къпеш — II лицо глагола къпя се —
купаться
има нещо вярно — соответствует
русскому «в этом есть доля правды»
нещо — что-то
вярно — правильно, правда, верно
нито — ни
Рина
Николай
Рина
Николай
Ивайло
Не, за съжаление!
Ела тук довечера. Вечер тук е прохладно
и въздухът е много свеж.
Да, но вечерта няма да хвана тен, а и
водата не става за къпане — хладна е.
Напротив! Вечер водата става за къпане!
Топла е. Има малко хора, можеш
спокойно да се къпеш.
Има нещо вярно. Няма нито лодки, нито
сърфове, нито скутери, нито катери.

УРОК2 ••• БЪЛГАРИЯ НЕ Е САМО МОРЕ
Рина Без тях пък е скучно на плажа. Прекарвам тук
два-три часа и после си тръгвам.
Николай Олеле, и носиш за два-три часа толкова неща —
кърпа, крем, дюшек, уокмен...
тях — (н-)их, форма местоимения те
пък — в данном случае переводится как
«однако ж»
прекарвам — I лицо ед. ч. глагола
прекарвам — проводить (время)
после — потом
тръгвам си — уходить
олеле — ой-ой-ой
толкова — столько
кърпа — большое полотенце
Обратите внимание: существительные
заканчивающиеся на гласную -а, как
правило, женского рода.
дюшек — матрас
уокмен — плеер
Рина
Да, нося кърпа, крем, дюшёк и уокмен. Няма
да ходя с едни слънчеви очила и бански, я!
Няма да ходя ... я! — Не буду же
я ходить ... !
Частица я здесь соответствует русской
частице же.
слънчеви очила — солнечные очки
бански — купальник
Ивайло Хайде, стйга сме говорили, нёка се изкъпем!
хайде — давай, давайте (в побудительном
значении)
Вйжте каквй вълнй!
Николай Хайде!

10
БЪЛГАРИЯ НЕ Е САМО МОРЕ ••• УРОК2
покрити — мн. ч. наречия покрит
(покрита, покрито) — покрытый
Рина Само да няма медузи!
Николай Няма нито медузи, нито водорасли.
Ивайло Отлично!
Николай Да, водата е много топла!
Рина Морето е чудесно!
Николай Аз обичам морето, но България не е само
море! Повечето туристи не знаят какви
планини, гори и езера имаме!
Рина Сигурно са много красиви?!
Николай Да, хълмове, покрити с много дървета,
поляни, пълни с цветя — красота!
II
II
II
II
II
II
II
Слова и выражения урока
За съжаление!
Не става за къпане.
Има нещо вярно.
Няма да ходя с едни слънчеви очила и бански, я!
Хайде! Нека се изкъпем!
Само да няма медузи.
Сигурно са много красиви?!

УРОК2 ••• БЪЛГАРИЯ НЕ Е САМО МОРЕ
11
Род имён существительных
Мужской род
Существительные, заканчивающиеся на:
согласную - човёк, чадър;
-а, -я, -о — для существительных,
обозначающих лиц мужского пола
и для имён собственных баща,
СЪДИЯ
-и — месяцы
септември, юни, юли
Грамматика
Женский род
Существительные, заканчивающиеся на:
-а, -я — гора, планина, вълна;
-ост, -ест — радост, болеет;
а также: вечер, песен, възраст,
захар и др.
Средний род
Существительные, заканчивающиеся на:
-о, -е — легло, море;
а также: такси, бижу, кенгуру,
меню и др.
Упражнения
1. Определите род имён существительных:
човек, плаж, хълм, вода, къпане,
захар, медуза, лято, кърпа.
2. Переведите на болгарский язык:
а. Все любят загорать.
б. Я люблю сильное солнце.
в. Болгария — не только море.
г. В Болгарии горы и озёра очень
вечер, град, път, чадър, море, слънце, езеро, въздух, лодка, почивка,
д. Давайте искупаемся!
е. Ты, наверное, из России?
ж. Меня зовут Николай.
красивые. з. Зонт меня не спасает от солнца.

13
В БЪЛГАРИЯ ВИНАГИ Е ХУБАВО
Ивайло Пролет, лято, есен, зима — в България
винаги е красиво.
В БОЛГАРИИ ВСЕГДА
ХОРОШО
пролет(та) — весна
лято(то) — лето
есен(та) — осень
зима(та) — зима
винаги — всегда
Николай Tji, Рина, кой сезой обйчаш повече:
Кой сезон обичаш повече? — Какое
время года любишь больше?
кой — какой, которой (основное
значение кой — кто)
повече — больше
пролетта, лятото, есента или зимата?

14
В БЪЛГАРИЯ ВИНАГИ Е ХУБАВО ••• УРОКЗ
дълга — длинная (форма женского рода
прилагательного дълъг — длинный)
Фома ср. р. будет дълго (окончания -о
или реже -е), а мн. ч. — дълги
(окончание -и)
кратка (кратък, кратко, кратки) —
короткая
Месяцы года:
януари, февруари, март, април, май,
юни, юли, август, септември,
октомври, ноември, декември
през зимата — зимой
през — через, в течение (если дальше
следует указание на промежуток
времени, например: през деня — днём)
вали сняг — идёт снег
разбира се — конечно
става бяло — становится белым
става — III лицо ед. ч. глагола ставам —
становиться (кем-то, чем-то, каким-то),
или вставать, просыпаться
бяло (бял, бяла, бели) — белое
сняг(ът) — снег (мн. ч. — снегове)
В болгарском языке формы
множественного числа существительных
достаточно разнообразны и легче их
заучивать, нежели учить правила
и формулы.
се топи — III лицо ед. ч. глагола
топя се — таять
грее — III лицо ед. ч. глагола грея —
греть
времето се затопля — становится теплее
(погода улучшается)
време(то) — погода, время
затоплям се — согревать(-ся),
разогре(-ва)ть
навсякъде — везде
още — ещё
Рина Не обичам зимата, защото в Русия тя
е много студена и дълга.
Ивайло Тук зимата е кратка, само три месеца:
декември, януари и февруари.
Николай Но в България също е студёно през зимата.
Рина През зимата в България вали ли много сняг?
Ивайло Разбира се! Всичко става бяло.
Николай Да, но през февруари и през март снягът се топи,
грее слънце и времето се затопля.
Рина
А в Русия през март и през април навсякъде има
още сняг и лед.

УРОКЗ ••• В БЪЛГАРИЯ ВИНАГИ Е ХУБАВО
Николай При нас през април е вече почти лято.
Ивайло Не, март, април и май са пролетни месеци, но
през май понякога вали градушка.
Рина А аз обичам пролетта. Дърветата и храстите
стават зелени, небето е ярко синьо,
и времето се затопля.
Ивайло Аз също обичам пролетта!
Николай Аз пък обичам есента!
Рина Защо?
Николай Хубаво е! Колко красиви стават дърветата
през септември, октомври и ноември.
Ивайло Есен листата са жълти, червени, кафяви...
Рина При нас листата на дърветата също стават
жълти, червени и кафяви.
Николай А времето какво е ? Вали ли дъжд?
Рина Разбира се. През октомври небето става
сиво и по цял ден вали дъжд.
вече — уже
пролетни (пролетен, пролетна,
пролетно)— весенние
понякога — иногда
градушка — град
храсти(те) — форма мн. ч.
существительного храст — куст
зелени (зелен, зелена, зелено)—
зелёные
небе(то) — небо
синьо (син, синя, сини) — синее
Сочетание букв ЬО читается как русское
ё и встречается после согласной или
между двумя согласными.
Защо? — Почему?
листа(та) — форма мн. ч.
существительного листо — лист (только
растительный)
жълти (жълт, жълта, жълто) — жёлтые
червени (червен, червена, червено) —
красные
кафяви (кафяв, кафява, кафяво) —
коричневые
Времето какво е? — Какая погода?
дъжд — дождь
сиво (сив, сива, сиви) — серое
по цял ден — целыми днями, целый день
цял (цяла, цяло, цели) — целый

16
В БЪЛГАРИЯ ВИНАГИ Е ХУБАВО ••• УРОКЗ
у нас е дъждовно — у нас дождливая
погода
дъждовно — дождливо
духа — III лицо мн. ч. глагола духам —
дуть
вятър — ветер
локви(те) — форма мн. ч.
существительного локва — лужа
затова — поэтому
Ивайло През ноември и у нас е дъждовно.
Николай Да, вали дъжд, духа студён вятър, и навсякъде
има локви.
Рина
Затова всички обичат лятото!
точно за това — именно поэтому
точно (точен, точна, точни)— точно,
точное
летни (летен, лятна, лятно) — летние
Ивайло Юни, юли и август са моите любими месеци!
Николай Моят любим месец е август.
Рина Аз също обичам август, защото всяка година през
август идвам в България.
Николай Точно затова обичам август повече от другите
летни месеци.
11
н
11
11
II
11
11
11
11
11
11
Слова и выражения урока
Пролет, лято, есен, зима.
Декёмри, януари, февруари.
Вали сняг.
Разбира се!
Март — през март, април — през април.
Времето се затопля.
Септември, октомври, ноември.
Какво е времето?
Вали дъжд по цял ден.
Ид нас е дъждовно.
Юни, юли, август.

УРОКЗ ••• В БЪЛГАРИЯ ВИНАГИ Е ХУБАВО
17
Грамматика
Артикли (определительные и неопределительные члены)
РОД
Мужской род
Женский род
Средний род
ЕДИНСТВЕНО ЧИСЛО
-ЪТ, -ЯТ (полная форма)
-А, -Я (краткая форма)
-ТА
-ТО
МНОЖЕСТВЕНО ЧИСЛО
-ТЕ (после -и, -е)
-ТА (после -а, -я)
Для мужского рода полная форма фактически соответствует определённому артиклю, краткая — неопределённому.
Упражнения
1. Вставьте в пропуски нужное окончание:
а. Приятел ми се казва Ивайло.
б. Врёме днёс е студёно.
в. Вечер е хубава.
г. Шапка ми е на стол_.
д. В България зима е кратка и топла, а лято е дълго и горещо.
е. Чадър е на стол .
ж. Ден е топъл, но духа силен вятър.
з. Те разговарят с учител си.
и. Аз уча български по учебник за чужденци.
к. Листа _стават червени и жълти.
2. Назовите по-болгарски цвета, зашифрованные в фразе «Каждый охотникжвдиш-энить/тдесТйдит фазан», если последний цвет -
лилаво.
3. Заполните следующую таблицу:
пролет
юни
октомври
февруари
AVTOR SKANA
(V FORMATE DJVU)
ewgem'23

ВИЕ НЕ ОБИЧАТЕ ХОТЕЛИТЕ?
Рина Трябва да си тръгвам вече.
Николай Защо?! ":;
Ивайло Къдё?! V [
Рина Не мога дълго да седя на слънце,
нали знаеш. / :" "*\ ' , "Г1"'"
Ивайло Жалко!
Рина И аз много съжалявам!
ВЫ НЕ ЛЮБИТЕ
ГОСТИНИЦЫ?
трябва — III лицо ед. ч. глагола
трябвам — быть необходимым, нужным
трябва — нужно
къде — где, куда
нали знаете — вы же знаете
(аз) много съжалявам — мне очень жаль
съжалявам — I лицо ед. ч. глагола
съжалявам — сожалеть

20
ВИЕ НЕ ОБИЧАТЕ ХОТЕЛИТЕ? ••• УРОК4
позволи ми — позволь мне (позволете
ми — позвольте мне)
позволи — повелительная форма
глагола да позволя — позволить
ми — мне
Не е задължительно. — (Это) не
обязательно.
задължително — обязательно, ср. р.
прилагательного задължителен
(задължителна, за дъл жител
необязательный
настоявам — I лицо ед. ч. глагола
настоявам — настаивать
Чао! — Пока! (в разговорной речи)
някой друг път — (как-нибудь) в другой
раз
някой — кто-то, какой-то
друг (друга, друго, други) - другой
път — раз, путь
Ти на хотел (на бунгало) ли си? — Ты
в гостинице остановился (в бунгало)?
хотел — гостиница
харесва — III лицо ед. ч. глагола
да харесвам — нравиться
Как така? — Как (это) так?
така — так
стая(та) — комната, номер
климатик — кондиционер
асансьор — лифт
(да) мислиш — II лицо глагола мисля —
думать
(да) правиш — II лицо глагола правя —
делать
да се настаня — поселиться, устроиться
Няма да е лесно. — Это будет нелегко.
лесно — легко, или ср. р. наречия лесен
(лесна, лесни) — лёгкий
Николай Позволи ми да те изпратя.
Рина Не е задължително.
Николай Настоявам!
Рина Тогава нёка да тръгваме.
Николай Хайде чао, Ивайло!
Ивайло Чао!
Рина А той няма ли да дойде с нас?
Николай Не.
Рина Ивайло, а ти няма ли да дойдеш с нас?
Ивайло Не, някой друг път.
Рина Тогава, чао!
Ивайло Чао!
Николай Ти на хотел ли си или си на бунгало?
Рина На хотел съм, но не ми харесва.
Николай Как така?
Рина В стаята няма климатик, а асансьорът вечно
не работи.
Николай И какво мислиш да правиш?
Рина Искам да се настаня в друг хотел.
Николай Няма да е лесно. Хотелите сега са пълни.

УРОК4 ••• ВИЕ НЕ ОБИЧАТЕ ХОТЕЛИТЕ?
21
Рина Посъветвай ме нещо.
Николай Има няколко варианта: друг хотел, бунгало в
къмпинг, стая под наем или палатка.
Рина Палатката и бунгалото отпадат.
Николай Тогава, знам един хотел с една, две, три, четири
звезди, където може и да има свободни стаи.
В ХОТЕЛА:
Николай Добър ден!
Служител Добър ден, заповядайте! Имате ли
резервация?
Николай Не, за съжаление. А има ли свободни стаи?
Служител Да, има. Двойка ли ви трябва?
Николай Не, ние търсим стая с едно легло.
Служител Нека погледна в регистрацибната книга,
изчакайте малко.
Николай Добре.
Служител Има стая за един човек, но тя е свободна само
до първи септември. Устройва ли ви?
Рина Да, аз смятам да отседна до края на август.
Николай Каква е цената за една нощувка?
посъветвай — повелительная форма
глагола (по)съветвам — (по)советовать
няколко — несколько
къмпинг — кемпинг
...под наем — что-то взятое в аренду,
снятое (вземам под наем, наемам —
снимать, арендовать)
наем — аренда
отпадат — III лицо мн. ч. глагола
отпадам — отпадать
Числа от 1 до 4 — едно, две, три, четири
звезди — форма мн. ч. существительного
звезда — звезда
може и да има — может быть и есть
може — можно; III лицо ед. ч. глагола
мога — мочь
Добър ден! — Добрый день! Здравствуйте!
добър — добрый
ден — день
заповядайте — пожалуйста [во всех
значениях, кроме как вежливый ответ на
благодарность)
резервация — бронь
Има ли свободни стаи? — Есть
свободные номера?
свободни — мн. ч. прилагательного
свободен (свободна, свободно)—
свободный
двойка — двухместный номер; двойка
с едно легло — буквально: с одной
кроватью, одноместный номер
легло — кровать
търсим — I лицо мн. ч. глагола търся —
искать
погледна — I лицо ед. ч. глагола
да погледна — посмотреть
регистрациона(та) книга — книга
регистрации
изчакайте — форма повелительного
наклонения мн. ч. глагола да изчакам —
подождать
първи (първа, първо, първи)— первый
Устройва ли ви? — Вас устраивает?
смятам — считать, намереваться,
полагать
да отседна — оставаться жить
край — конец
Каква е цената за една нощувка? —
Сколько стоит ночёвка?

ВИЕ НЕ ОБИЧАТЕ ХОТЕЛИТЕ? ••• УРОК4
трите (Ви) имена — буквально: три
(ваших) имени, т. е. ФИО
ако обичате — будьте любезны
ако — если
фамилно име — фамилия
презиме — отчество
кажете — форма повелительного
наклонения мн. ч. глагола кажа —
сказать
град — город
Служител
Рина
Служител
Рина
Служител
Рина
Служител
Рина
Служител
блок — жилой дом (многоэтажный)
подпишете — форма повелительного
наклонения мн. ч. глагола подпиша —
подписать
ваш(ият) — ваш
Рина
Служител
Една нощувка струва 10 евро.
А има ли климатйк?
Разбира се.
Отлично!
Нека ви регистрирам тогава. Трите ви имена,
ако обичате.
Рина Николаевна Петрова.
Николаевна е вашето презиме, а Петрова е
фамилното, нали?
Да.
Кажёте си адреса и номера на паспорта, ако
обичате.
Град Москва, улица Угрёшска, блок 18,
апартамент 167.
Благодаря. Подпишете тук. Заповядайте, това
е вашият ключ.
II Много съжалявам!
II Позволи ми.
II Позволете ми.
II Добър ден!
II Заповядайте!
Слова и выражения
II
II
II
II
II
урока
Има ли свободни стаи?
Изчакайте малко!
Устройва ли ви?
Смятам да отседна.
Каква е цената за една нощувка?

УРОК4 ••• ВИЕ НЕ ОБИЧАТЕ ХОТЕЛИТЕ?
23
Грамматика
Личные местоимения. Полные и краткие формы личных местоимений для прямого (винительный падеж) и косвенного
(дательный падеж) дополнений
Именительный падеж
A3
ТИ
ТОЙ (ТО)
ТЯ
НИЕ
ВИЕ
ТЕ
1. Поставьте местоимения в нужном падеже:
а. Аз (его) спйрам и (ему) казвам.
6. Той (меня) обйча.
в. Напиши (ей) писмо,
г. Не (нас) забравяй!
д. Искаш ли да (тебе) купя един сок?
е. Вземй (нам) по едно кафе.
2. Найдите и исправьте ошибки в предложениях:
а. Харесва ли те новата ти стая?
б. Нёя се мести в друг хотел,
в. Трябва да я помогна,
г. Чакам ти на рецепцията.
д. Не ги ли е топло?
е. Той съм от Германия.
Прямое дополнение,
винительный падеж (кого? что?)
МЕНЕ (ME)-МЕН
ТЕБЕ (ТЕ)-ТЕБ
НЕГО (ГО)
НЁЯ (Я)
НАС (НИ)
ВАС (ВИ)
ТЯХ (ГИ)
Упражнения
• • •
ж. Аз не (тебя) вйждам!
з. Иван (её) попита откъде е?
и. Обадй (мне) се!
к. Нёка (вас) регистрирам тогава,
л. Двойка ли (им) трябва?
м. Мога ли да (их) изпратя?
ж. Трябва ме стая с климатйк.
з. Нека и испратим до вкъщи,
и. Не могат да му намерят тук
к. Няма му тук сега.
л. Те сме сега на плажа.
Косвенное дополнение,
дательный падеж (кому? чему?)
МИ-МЕНЕ-НА МЕНЕ МИ
ТИ-ТЕБЕ-НАТЕБЕТИ
МУ-НА НЕГО МУ
И-НАНЕЯИ
НИ - НА НАС НИ
ВИ - НА ВАС ВИ
ИМ-НА ТЯХ ИМ

25
ВАКАНЦИЯ - ТОВА Е СУПЕР!
Николай Ваканция — това е супер!
Рйиа Да, но мцбго бързо свършва.
Николай Жалко! Започват лекциите,
упражненията, изпитите...
Рина Ние винаги имаме по пет-шест часа
наяен. _ ' • ' 7 *
Николаи Ужас! А ти в кей клас си?
КАНИКУЛЫ - ЭТО
ЗДОРОВО!
ваканция — каникулы
бързо (бърз, бърза, бързи) — быстро
започват — III лицо мн. ч. глагола
започвам — начинаться
изпити(те) — мн. ч. существительного
изпит — экзамен
пет — пять
шест — шесть
В кой клас си? — В каком классе ты
(учишься)?

26
ВАКАНЦИЯ - ТОВА Е СУПЕР! ••• УРОК5
ходя на училище — хожу в школу
ходя — ходить
училище — школа
ученичка — школьница
ученик — школьник
диплома — диплом
завършен(-о,-а) — законченный(-ое, -ая)
средно (висше) образование — среднее
(высшее) образование.
тази година — этот год, (но в этом
контексте — в этом году)
получавам — получать
Какво следваш? — На кого ты учишься?
(о ВУЗе)
да следваш — II лицо глагола следвам —
учиться (о ВУЗе)
се влиза — буквально: «входиться»
Возвратная форма глагола в III л. ед. ч.
употребляется как безличная форма
глагола.
да вляза — войти, поступить (на учебу)
да изкараш — II лицо ед. ч. глагола
изкарам — вынуть, вывезти
да изкараш изпит — сдать экзамен
да изкараш изпит с 5 — сдать экзамен
на 5
кандидатстудентски изпит —
вступительный экзамен
Рина Вече не ходя на училище.
Николай О, значи ти вече си студентка, не си
ученичка?
Рина Да вече съм студентка, имам диплома
за завършено средно образование.
Николай А аз тази година получавам диплома
за завършено висше образование.
Рина Какво следваш?
Николай Студент съм в пёти курс в Софийски
университет, във факултета по журналистика.
Рина При нас много трудно се влиза журналистика!
Николай При нас също много трудно се постъпва
на журналистика. За да влезеш, трябва
да изкараш всички кандидатстудентски
изпити с шестици.

УРОК5 ••• ВАКАНЦИЯ - ТОВА Е СУПЕР!
27
Рина
Николай
Рина
Николай
Рина
Николай
Рина
Николай
Рина
Николай
Върви ти. Остава ти само една
последна сесия да изкараш.
Да, но през нея ще държа единайсет или
дванайсет изпита.
И на мене няма да ми е лесно.
А ти къде учиш?
Следвам право, но повече искам да уча
чужди езици.
Да, да учиш чужди езици е интересно.
Искам да знам двайсет, или даже трийсет езика.
А сто или двеста не искаш ли?
Искам дори четиристотин.
Ти можеш ли да броиш до четиристотин
на чужд език.
върви ти — везёт тебе
върви — III лицо ед. ч. глагола вървя — идти
остава ти — у тебя остаётся, тебе
остаётся
остава — III лицо ед. ч. глагола
оставам — оставаться
единайсет — одиннадцать
дванайсет — двенадцать
Числительные второго десятка
образуются от числительных первого
десятка с прибавлением -найсет:
четиринайсет — четырнадцать
на мене — мне
уча — учить, изучать
чужди езици — иностранные языки
чужд (чужда, чуждо) — чужой
езици — мн. ч. существительного език — язык
знам — знать
двайсет — двадцать
трийсет — тридцать
четирийсет — сорок
50, 60 и т. д. образуются также
от числительных первого десятка
с прибавлением -десет и произносятся
без искажений.
двеста — двести
да искаш — II лицо ед. ч. глагола
искам — хотеть
четиристотин — четыреста
да броиш — II лицо ед. ч. глагола
броя — считать

28
ВАКАНЦИЯ - ТОВА Е СУПЕР! ••• УРОК5
чувам — слышать
вярвам — верить
продължавам — продолжать
шестдесет и едно — 61
така нататък — так далее
второ — ср. р. от втори — второй
първо(то) — ср. р. от първи — первый
Рина
Николай
Рина
Николай
Рина
Рина
Да, мога на български: едно, две, три, чётири,
пет, шест, седем, осем, дёвет, дёсет, единайсет,
дванайсет, тринайсет..
Стоп! Стоп! Стоп!
Добре, мога и така: двайсет, трийсет,
четирийсет, петдесет, шестдесет...
Чувам, че можеш, вярвам ти.
Продължавам: шейсет и едно, шейсет
и две, и така нататък.
Николай Трябва да кандидатстваш математика, като
второ висше.
Нека да завърша първото.
II
II
Слова и выражения урока
Ти в кой клас си?
Какво следваш?

УРОК5 ••• ВАКАНЦИЯ - ТОВА Е СУПЕР! 29
Грамматика
• • •
Бройна форма
После имени числительного и слов КОЛКО, НЯКОЛКО существительные мужского рода, обозначающие неодушевлённые
предметы и животных, употребляются в следующей форме, заканчивающейся на гласные -а (-я):
гълъб — много гълабй — три гълъба, ден — много дни — пет дёна, молив — много моливи — четири молива и т. д.
Для существительных, обозначающих лиц мужского пола, используется специальная форма числительных,
а существительное остаётся в форме множественного числа: двама учители, трйма студенти, четирима лекари, петима шофьори.
Упражнения
1. Напишите и прочитайте, используя в примерах модель: 1 + 1 = едно плюс едно е равно на две:
a. 2 + 1 = к. 12
6.2 + 2= л. 13
в. 4+1= м. 14
г. 2 + 4 = н. 20
д. 5 + 2 = о. 40
е. 4 + 4= п. 50
ж. 6 + 3= р. 100
з.4 + 6= с. 200
и. 1 1 т. 400
2. Поставьте существительные и числительные в нужную форму:
а. маса — 3 , и. чадър — 6 ,
б. кон — много , к. приятел — 5
в. студент — 4 , л. приятелка — 5 _
г. лёкар — 3 , м. хотел — 2
д. чанта — 6 , н. стол — много
е. дума — няколко , о. стая — няколко.
ж. университет — 4 , п. йзпит — 2
з. мъж — 2 , р. продавач — много.

31
Николай
Рина
МОЕЮ СЕМЕЙСТВО Е ГОЛЯМО У МЕНЯ БОЛЬШАЯ СЕМЬЯ
А ти на колко годйни ей?
Ти не знаеш ли, че дамите не ги питат
На колко години си? — Сколько тебе
лет?
години — мн. ч. существительного
година — год
питат — III лицо мн. ч глагола питам —
спрашивать
за тяхната възраст?
тяхна(та) — их
възраст (ж. р.) — возраст
Николай
Но нйе сме още млади. Аз същ
млади (млад, млада, младо) —
молодые
на двайсет и две години.

32
МОЕГО СЕМЕЙСТВО Е ГОЛЯМО ••• УРОК6
връстници — мн. ч. существительного
връстник — ровесник
Кога е твоят рожден ден? — Когда твой
день рождения?
рожден ден — день рождения
септемврийско (септемврийски,
септемврийска) — сентябрьское
дете — ребёнок
родени (роден, родена, родено) —
рождённые
семейство — семья
доста — весьма, довольно, достаточно
голямо (голям, голяма, големи) —
большое
радвам (се) — радовать(-ся)
разлика — разница
приятелки — мм. ч. существительного
приятелка — подруга
Рина Значи вие сте връстници с моята сестра. Аз
съм на деветнайсет години.
Николай Кога е твоят рождён ден?
Рина През март, а твоят?
Николай Аз съм септемврийско дете.
Рина Ние с моя брат и със сестра ми сме родени
през март.
Николай Твоето семейство е доста голямо. Аз
например, нямам нито сестра, нито брат.
Рина Много се радвам, че имам и сестра, и брат.
Николай С тях сигурно винаги е весело.
Рина Да, с тях винаги е весело. Със сестра ми имаме
само две години разлика и сме много добри
приятелки.

УРОК6 ••• МОЕГО СЕМЕЙСТВО Е ГОЛЯМО
33
Николай А брат ти на колко години е?
Рина Той е възрастен и не живее с нас. Вече е
женен и има дъщеря.
Николай Знамчи, ти вече си леля, защото имаш
възрастен (възрастна, възрастно,
възрастни) — взрослый
живее — III лицо ед. ч. глагола живея — жить
женен — женат
дъщеря — дочь
леля — тётя
племеница — племянница
Рина
племеница?
Да, вече съм леля. А твоите родители
с какво се занимават?
занимават се — III лицо мн. ч. глагола
занимавам се — заниматься
Николай Татко заедно с чичо ми работят в немска
фирма. А мама и леля са домакини.
татко — папа
чичо — дядя
домакиня — домохозяйка
Рина Сигурно имаш и братовчеди?
Николай Да, две братовчедки и един братовчед. Моето
семейство също не е малко.
братовчед(-и) — двоюродный
брат/сестра
Рина
А имаш ли куче или котка?
куче — собака
котка — кошка

34
МОЕГО СЕМЕЙСТВО Е ГОЛЯМО ••• УРОК6
хапе — III лицо от хапя — кусать(-ся)
котарак — кот
хамстер — хомяк
храня — кормить
яде — III лицо от ям — есть, кушать
Николай Да, имам куче.
Рина Каква порода е твоето куче?
Николай Доберман. Той е голям и чёрен.
Рина Хапе ли?
Николай Не, той е добър.
Рина А как се казва?
Николай Неро.
Рина А аз имам голям котарак и три хамстера.
Николай С тях ли храниш котарака си?
Рина Не го храня с хамстери, разбира се!
Той не ги яде.
Николай Странно!
Рина Не ги яде, но и не ги обйча.
Николай Тогава е нормален котарак.
11
11
Слова и выражения урока
На колко години си?
Кога е твоят рождён ден?

УРОК6 ••• МОЕТО СЕМЕЙСТВО Е ГОЛЯМО
35
Грамматика
• • •
Притяжательные местоимения. Полные формы притяжательных местоимений изменяются в зависимости от рода существительных,
с которыми они согласуются. Краткие формы не изменяются.
1 лицо
ед.ч.
мой
моя
мое
мои
ми
1 лицо
мн. ч
нош
наша
ноше
наши
ни
II лицо
ед.ч.
твой
твоя
твое
твои
ти
II лицо
мн.ч.
ваш
ваша
ваше
ваши
ви
III лицо
ед. ч., ж. р.
нёин
нейна
нейно
нейни
и
III лицо
ед. ч., м. р.
нёгов
негова
негово
нёгови
му
III лицо
мн. ч.
тёхен
тяхна
тяхно
тёхни
им
свой
свой
своя
свое
свои
си
Упражнения
1. Замените краткую форму местоимений на полную или полную на краткую:
а. Моето семейство е голямо.
б. Баща му е инженер.
в. Кучето ни се казва Неро.
г. Нейната сестра е студентка по икономика.
д. Къде е брат ви? — Брат ни е на работа.
е. Те пишат на своята баба. Тяхната баба живее в Бургас.
ж. Обувките ми са нови и доста скъпи. — Много ми харесват твоите нови обувки.
з. Госпожа Петрова, дайте на съпруга си тази книга!
и. Мария пише на братовчедка си.
2. Замените выделенные слова краткими и полными притяжательными местоимениями по образцу:
Книгата на Ивайло е интересна — неговата книга е интересна — книгата му е интересна.
а. Приятелката на Мария е хубава.
б. Кучето на момчето е черно.
в. Стаята на родителите ми е голяма.
г. Семейството на Николай е малко.
д. Чадърът на Рйна е нов.
е. Дъщерята на Петкови е студентка.
ж. Жената на господин Иванов е в България.
з. Лелята на Ивайло работи в една фирма.

37
Николай
Рина
НАИ-ЛЮБИМИЯТМИ ПРАЗНИК
В България семейни празници
са Коледа и Великден.
А в Русия семеен празник е само
Нова година.
МОЙ ЛЮБИМЫЙ
ПРАЗДНИК
за семейни празници се смятат... -
семейными праздниками считаются.
семейни празници — семейные
праздники
празници — мн. ч. от празник —
праздник
Коледа — Рождество
Великден — Пасха
Николай Не, на Нова Година никой не седи вкъщи,
всички ходят но купони.
никои — никто
всички — все
седи — III лицо ед. ч. от седя — сидеть
вкъщи — дома, домой
купон — вечеринка

38
НАЙ-ЛЮБИМИЯТ МИ ПРАЗНИК ••• УРОК7
Николай
Рина
по-често — чаще Рина
се събираме — I лицо мн. ч. от събирам
се — собираться (в каком-то месте)
празнуваме — I лицо мн. ч. от
празнувам — праздновать, отмечать
някои — кто-то, кое-кто
обаче — однако
църква — церковь
намисляте желания — загадываете
желания
намисляте — II лицо мн. ч. от намислям —
загадывать (желания), задумывать
пием — I лицо мн. ч. от пия — пить
на екс — залпом, до дна
подарявате — II лицо мн. ч. от
подарявам — дарить
подаръци — мн. ч. от подарък —
подарок
слагаме — II мн. ч. от слагам — ставить,
класть
панделки — мн. ч. от панделка —
бант(-ик)
елха (та) — ёлка
украсяваме — I лицо мн. ч. от
украсявам — украшать
най-малка — самая маленькая, младшая
играчки — мн. ч. от играчка — игрушка
приготвям — готовить
храна(та) — еда
слагам ... трапеза — накрываю на стол
трапеза — стол
празнична (празничен, празнично, Рина
празнични) — праздничная
Николай
Рина
Николай
Рина
Николай
И ние правим купони на Нова година, но
по-често се събираме цялото семейство
и празнуваме.
При нас е така на Рождество Христово. Някои
обаче предпочитат да ходят на църква.
А желания намисляте ли си в дванайсет часа
на трийсет и първи декември срещу първи
януари?
Да разбира се, а после пием чаша шампанско
на екс.
Вие и на Коледа, и на Нова година ли си
подарявате подаръци?
Да, слагаме ги в празнични опаковки с
па нделки под елхата.
И в Русия украсяваме елха и слагаме под нея
подаръци.
Ти нали си най-малката в семейството си,
значи ти трябва да украсяваш елхата с
играчки.
Аз я украсявам, приготвям храната и слагам
празничната трапеза.

УРОК7 ••• НАЙ-ЛЮБИМИЯТ МИ ПРАЗНИК
39
Николай Обожавам тези празници, защото винаги има
много ядене, пиене и веселба.
Рина Да, при тебе е по-весело, отколкото при мен.
Аз винаги прекарвам Нова година само със
семейството си.
Николай Скучно ти е, нали? Ела при нас през зимата.
Тук е много весело!
Рина А кой празник обичаш най-много?
Николай Обичам всички празници, особено ако са
официални или държавни — тогава не се
работи.
Рина А моят най-любим празник е рожденият ми
ден.
Николай Кога си родена?
Рина На двайсет и седми март.
Николай Ти си зодия овен.
Рина Точно така. Обожавам, когато всички ми
подаряват подаръци.
Николай А да духаш свещите на тортата обичаш ли?
Рина Да, обичам също и когато ми правят разни
изненади.
ядене — еда (и как процесс)
пиене — питье, выпивка
веселба — веселье
държавни — мн. ч. от държавен —
государственный
Кога си родена? — Когда ты родилась?
Кога си роден? — Когда ты родился?
(Буквально: когда тебя родили?)
зодия — знак зодиака
духаш свещите — задуваешь свечи
свещи (те) — мн. ч. от свещ — свеча
торта(та) (ж. р.) — торт
изненади — мн. ч. от изненада —
сюрприз

40
НАЙ-ЛЮБИМИЯТ МИ ПРАЗНИК ••• УРОК7
остана — III лицо ед. ч. от да остана —
оставаться
да (по)търпиш — II лицо ед. ч от
(по)търпя — (по)терпеть
чакай — форма повел. накл. от чакам —
ждать
картичка — открытка
ЧНГ (Честита Нова година)! — С Новым
годом!
ЧРД (Честит рожден ден)! — С Днём
рождения! В Болгарии часто встречаются
данные аббревиатуры в качестве
поздравлений.
жив и здрав — жив, здоров
Николай
Рина
Николай
нещо такова — что-то в этом роде
Рина
Малко ти остана да потърпйш. Чакай и от мен
картичка с ЧНГ (Честита Нова година), а
после и с ЧРД (Честит рождён ден).
И ти чакай от мен картичка, с най-топли и
сърдечни пожелания.
Да, знам ги аз как се пишат тези честитки:
Весела Коледа и новогодишни празници!
Пожелавам ти от сърце да си жив и здрав,
вёсел и щастлив и така нататък.
Да, чакай нещо такова.
II
II
II
II
Слова и выражения урока
Кога си родёна?
На двайсет и седми март.
Весела Коледа и новогодишни празници!
Пожелавам ти от сърцё да си жив и здрав, вёсел и щастлив.

УРОК7 ••• НАЙ-ЛЮБИМИЯТ МИ ПРАЗНИК
41
Грамматика
Сравнительная и превосходная степень имён прилагательных
Положительная степень
голям
(голяма, голямо, големи)
добър
(добра, добро, добри)
малък
(малка, малко, малки)
Сравнительная степень
по-голям
(по-голяма, по-голямо, по-големи)
по-добър
(по-добра, по-добро, по-добри)
по-малък
(по-малка, по-малко, по-малки)
Превосходная степень
най-голям
(най-голяма, най-голямо, най-големи)
най-добър
(най-добра, най-добро, най-добри)
най-малък
(най-малка, най-малко, най-малки)
Упражнения
1. Переведите на болгарский язык слова, указанные в скобках:
а. Морето е (красиво), но планините са още (красивее).
б. Моят брат е (самый высокий) студент в университета.
в. Мисисипи е (самая длинная) река в света.
г. Твоето куче е (большая), но моето е (ещё больше).
д. Това не е бащата на Мария. Нейният баща е (моложе).
е. Тёзи книги не са мои, моите са (новее).
ж. Аз съм (самая младшая) в семейството ни. Сестра ми с е 2 години (старше) от мен.
з. Коледа е (самый весёлый) празник.
и. Декември е (холодный) мёсец, но януари и февруари са (самые холодные).
2. Опишите рисунок по-болгарски, используя прилагательные разных степеней:

43
ХРАНИТЕЛНИ СТОКИ
Рина Какво означава «Хранителни ст«>ки»?
Николай Това е магазин, където се продава храна.
Рина Магазин, където се продава всичко:
говеждо,
телешко,
пилешко,
агнешко,
свинско месо.
ПРОДУКТЫ
«Хранителни стоки» — (буквально:
пищевые товары) — продуктовый магазин
стоки — мн. ч. от стока — товар
където — где, там где
се продава — III лицо от продавам (се) —
продавать(-ся)
говеждо — говядина
телешко — телятина
пилешко — куриное мясо
агнешко — баранина
свинско — свинина
месо — мясо

44
ХРАНИТЕЛНИ СТОКИ
УРОК 8
кайма — фарш
кашкавал — сыр
кренвирш(-и) — сосиска(-и)
захар — сахар
олио — подсолнечное масло
бонбони — конфеты
сега — сейчас
хляб — хлеб
сирене — брынза
салам — колбаса
плод(-ове) — фрукт(-ы)
зеленчуци — мн. ч. от зеленчук — овощ
пазар(а) — рынок
вземи — форма повел. накл. от взимам —
брать. В болгарском языке инфинитива
глагола как такового нет, и в качестве
словарной формы используется I лицо ед. ч.
кошница — корзина
всичко, което ни трябва — всё, что нам
необходимо
кофички — мн. ч. от кофичка —
ведерко, стаканчик (вид упаковки)
кисело мляко — болгарский
кисломолочный продукт
мляко — молоко
кутия — коробка
бисквити — печенье
Николай Да, а също така:
кайма,
кашкавал,
кренвирши,
захар,
олио,
бонбони.
Но това не ни трябва сега.
Рина И аз така мисля. За пикника ни трябва
само хляб,
сирене,
салам,
плодове
и зеленчуци.
Николай Плодове и зеленчуци се продават на пазара.
А сега вземи кошница и слагай в нея всичко,
което ни трябва.
Рина Един бял хляб, две кофички кисело мляко,
една кутия бисквити.

УРОК8 ••• ХРАНИТЕЛНИ СТОКИ
45
Николай И задължително вземи една бутилка хубаво
българско вино.
Продавача Какво желаете?
Николай Ако обичате, двеста грама сирене
и триста грама салам.
Продавача Зповядайте. Още нещо желаете ли?
Пресни яйца, риба, дори хайвер има.
Николай Мерси, това е. Къде се плаща?
Продавача На касата. Наредете се на опашката!
Николай Сега само плодове и зеленчуци нямаме.
Какви плодове искаш?
Рина Нямам нищо против една чёпка грозде.
Николай Освен грозде още нещо искаш ли?
Рина Ябълки не искам... Много обичам праскови.
Николай Ето там има и грозде, и праскови, и портокали
и смокини. Вземаме по едно кило, става ли?
Рина Дините и пъпешите също са хубави.
бутилка — бутылка
продавач — продавец
ако обичате — будьте добры
пресни — мн. ч. от пресен (пресен,
прясна, прясно) — свежий
хайвер — икра
мерси — спасибо
това е — это всё
плаща — III лицо от плащам — платить
Наредете се на опашката! — Встаньте
в очередь!
опашка(та) — очередь, хвост
Нямам нищо против. — Я не против.
чепка — гроздь
грозде — виноград
освен — кроме
ябълки — мн. ч. от ябълка — яблоко
праскови — мн. ч. от праскова — персик
портокал(-и) — апельсин(-ы)
смокини — инжир
кило — килограмм (разг.)
Става ли? — Годится?
дини — мн. ч. от диня — арбуз
пъпеш(-и)(те) — дыня(-и)

46
ХРАНИТЕЛНИ СТОКИ ••• УРОК8
Колко струват? — Сколько стоят?
струват — III лицо мн. ч. от струвам —
стоить
лев — название болгарской валюты
Ето ви рестото. — Вот ваша сдача.
ресто(то) — сдача
домат(-и) — помидор(-ы)
краставици — мн. ч. от краставица —
огурец
«Плодове и зеленчуци» — овощной
магазин
чушки — мн. ч. от чушка — перец
копър — укроп
магданоз — петрушка
тиквички — мн. ч. от тиквичка — кабачок
че — что
няма нужда — нет необходимости
нужда — необходимость
тежки — (тежък, тежка, тежко) тяжёлые
чудесен — (чудесна, чудесно, чудесни)
замечательный
Николай Колко струват прасковите при вас?
Продавача Лев и петдесет.
Николай А гроздето колко струва?
Продавача Два лева.
Николай По едно кило грозде и праскови, ако обичате.
Продавача Заповядайте. Ето ви рестото.
Рина А към сиренето и салама може да купим
домати и краставици.
Николай В магазина «Плодове и зеленчуци» има
домати, краставици, чушки, копър, магданоз.
Има и тиквички.
Рина Мисля, че няма нужда да купуваме друго
освен домати и краставици. И без това нашите
пакети са пълни и тежки.
Николай Чудесен пикник ни чака!
II
II
Слова и выражения урока
Ако обичате!
Колко струват?

УРОК8 ••• ХРАНИТЕЛНИ СТОКИ
47
Грамматика
Настоящее время глагола (Сегашно време)
В болгарском языке нет инфинитива. Словарная форма — I лицо единственного числа: правя, имам.
Глаголы можно разделить на 3 группы (спряжения) по гласной, на которую оканчивается форма III лица единственного числа:
1 группа — на -е (той чете — он читает), 2 группа — на -и (той учи — он учит), 3 группа — на -а\-я (той отговаря — он отвечает)
аз чета
ти четёш
той чете
ние четем
вие четете
те четат
аз уча
ти учиш
той учи
ние учим
вие учите
те учат
аз имам
ти имаш
той има
ние имаме
вие имате
те имат
Лицо
1
II
III
Окончания глаголов 1 и 2 группы в настоящем времени
ед. ч.
-а\-я
-ш
мн. ч.
-м
-те
-ам
Окончания глаголов 3 группы в настоящем времени
ед. ч
-м
-ш
мн. ч.
-ме
-те
-т
Упражнения
1. Раскройте скобки и поставьте глаголы в нужном лице:
а. А ти (обйчам) ли грозде?
б. На пазара се (продавам) различни неща.
в. Колко (струвам) килограм круши?
г. Нйе (искам) да купим кашкавал.
д. Те къдё (отйвам)? — Те (отивам) в «Хранителни стоки»
2. Ответьте на вопросы применительно к себе:
ж. Чудесно лято ни (чакам) следващата година.
з. Вйе (празнувам) ли Великден?
и. Те (прекарвам) всяко лято в България,
к. Аз (пека се) всёки ден на плажа,
л. Баща ти къдё (работя)?
а. Как се казвате?
б. В кой град живёете?
в. Говорите ли на български?
г. Каквй плодове обичате?
д. Вашето семейство голямо ли е ?
е. Имате ли брат или сестра?
ж. Имате ли куче или котка?
з. Вйе работите или учите?
и. Какъв празник обичате най-много?

49
РДБОТД
A3 СЪМ БАРМАН
Я _ БАРМЕН
Николай
Рйна
•» Николай
^ Рйна
Всички хора на пазара се занимават с
търговия.
Значи те са търговци.
Някои от тях продават стоките си на едро,
други — на дребно. , ,
Те знаят кое им е по-изгодно.
търговия — торговля
търговци — торговцы
на едро — оптом
едро (едър, едра, едри) - крупнбе
на дребно — в розницу
дребно (дребен, дребна, дребни) —
мелкое
изгодно (изгоден, изгодна, изгодни) -
выгодно

50
A3 СЪМ БАРМАН ••• УРОК9
селскостопански(те) —
сельскохозяйственный
работници — мн. ч. от работник —
рабочий
търгуват — торгуют
Николай Селскостопанските работници, фермерите
Рина
по-често търгуват на едро.
А продавачите — на дребно.
Николай
Точно така.
намирам — находить
Рина
А в България лесно ли се намира работа?
обяви — мн. ч. от обява — объявление
Николай Да, обикновено има много обяви и
предложения.
целодневна работа — полный рабочий
день
работа на смени — посменная работа
плаващо работно време — гибкий
график работы
смени — от смяна — смена
плаващо (плаващ, плаваща,
плаващи) — плавающее
работно (работен, работна,
работни) — рабочее
предпочитам — предпочитаю
на половин ден — на полставки
да се уредиш като — устроиться (кем-то)
да се уредиш — II лицо ед. ч. от да се
уредя — устроиться
повечето — большинство
случаи — мн. ч. от случай — случай
трудов стаж — опыт работы по
специальности, стаж
Рина А за студенти?
Николай Ако не търсиш целодневна работа, йма работа
на смени или с плаващо работно време.
Рина Аз предпочитам да работя в офис на половин
ден.
Николай Значи можеш да се уредиш като секретарка.
Рина В повечето случаи йскат трудов стаж.

УРОК 9 •••A3 СЪМ БАРМАН
51
Николай Секретарките не водят преговори и не
сключват договори.
Рина Така е, но трябва добре да познават
офистехниката и основните компютърни
програми.
Николай Съмнявам се да не знаеш какво е факс,
ксерокс, принтер, скенер
или кафёмашина.
Рина Знам, разбира се. А ти работиш ли?
Николай Да. Дори сега не съм в отпуска.
Рина Ти работиш на морето? Къде?
Николай Аз работя в сферата на обслужването.
Рина И какви услуги предлагаш? Почистване,
водят преговори — ведут переговоры
водят — ведут
преговори — переговоры
сключват договори — заключают
договоры
офистехника — оргтехника
съмнявам се — сомневаюсь
кафёмашина — автомат для
приготовления кофе
не съм в отпуска — я не в отпуске
сферата на обслужването — сфера
обслуживания
предлагаш — предлагаешь
почистване — чистка, уборка
доставка, развлечения?

52
A3 СЪМ БАРМАН ••• УРОК9
обществено хранене — общественное
питание
крайбрежие — побережье
заплата — зарплата
Доходно е. — Это выгодно.
Николай Обществено хранене.
Рина И какво пб-тбчно?
Николай Аз съм барман в едно уютно кафене на
крайбрежието.
Рина Не ти ли е неприятно да работиш през лятото?
Николай Напротив! Почиваш и получаваш заплата.
Доходно е.
Рина И колко изкарваш на месец?
Николай Тайна.
Рина Щом казваш.
il
11
11
11
Слова и выражения урока
Каквй услуги предлагаш?
Каквй услуги предлагате?
Колко изкарваш на мёсец?
Колко изкарвате на мёсец?

УРОК 9 •••A3 СЪМ БАРМАН
53
Упражнения
1. Найдите однокоренные слова и соедините их стрелками. Где необходимо, заполните пропуски:
търговия
продажба
граница
работа
работник
граничар
търговец
спортист
гранича
спортувам
продавам
търгувам
2. Заполните пропуски словами из диалога:
а. Търся си работа, но няма много
б. Не мога да работя цял ден, затова си търся работа на или <
в. Предпочитам да работя в офис, а не да на пазара.
г. Не искам да се занимавам с нито на , нито на .
д. Трудно е да си намериш работа без да имаш .
е. А аз не умея да договори и да преговори.
ж. Брат ми се занимава с доставка. Той работи в .
з. Мога да се като барман, но не искам, защото е малка .
. на месец.

51
МОГА ЛИ ДА ВИ ПОКАНЯ?
Николай Ших искал някой път да дойдеш да видиш
къдё работя.
С удоволствие!
МОГУЛИЯВАС
ПРИГЛАСИТЬ?
бих искал — я бы хотел
да дойдеш — чтобы ты пришёл
>лай
В такъв случай не жейй&ете да да ме
Не желаете ли...? — Не хотели бы ...?
посетите тези дни*
Ние на ВИ ли говфим вече?
тези дни — на днях

56
МОГА ЛИ ДА ВИ ПОКАНЯ? ••• УРОК 10
официална покана — официальное
приглашение
покана — приглашение
За мен е чест! — Для меня честь!
възразявам — возражаю
утре — завтра
неделя — воскресенье
почивен ден — выходной день
седмица — неделя
четвъртък — четверг
делничен ден — рабочий день
заета (зает, заето, заети) — занята
Николай Да, това е официална покана.
Рина За мен е чест!
Николай Тогава, позволете ми да ви поканя на бар.
Рина Не възразявам. Кога?
Николай Може би утре.
Рина Утре е неделя, това не е ли почивен ден?
Николай Не и тази седмица. Тази седмица почивните
ми дни са вторник и четвъртък.
Рина Значи работиш в събота и утре, в неделя?
Николай Да, тази седмица събота и неделя са като
делнични дни за мен.
Рина Разбирам, но за съжаление утре съм заета.
Николай Колко жалко!
Рина Да, и аз много съжалявам.
Николай Може би тогава в понеделник?

УРОК 10 ••• МОГА ЛИ ДА ВИ ПОКАНЯ?
57
Рина
Николай
Рина
Николай
Рина
Николай
Рина
Николай
Бих искала да се възползвам от твоето
предложение, но за два дни заминавам на
екскурзия.
Значи в сряда трябва да сте свободна.
Да, би трябвало в сряда да не съм
ангажирана.
Помислете, ако обичате! Дано да нямате
ангажименти.
Мисля, че в сряда това е възможно. Ако не,
то чак в петък.
Тогава ориентировъчно се договаряме за
сряда или петък.
Хубаво, ориентировъчно се договаряме за
сряда или петък.
Позволи ми още веднъж официално да те
поканя на бар с изглед към морето.
възползвам се — воспользуюсь
екскурзия — экскурсия
сряда — среда
би трябвало — должно быть, скорее
всего
ангажирана — занята (обязанностями)
ангажимент — обязанность
чак — аж
петък — пятница
договаряме се — договариваемся
още веднъж — ещё раз
веднъж — один раз
изглед — вид, пейзаж

МОГА ЛИ ДА ВИ ПОКАНЯ? ••• УРОК 10
приемам — принимаю
Рина
Приёмам поканата с удоволствие!
Благодаря!
няма защо — не за что
Николай
Няма защо!
Рина
Нёка се върнем пак на ти обаче.
приятно прекарване — приятного
времяпрепровождения
лека работа — буквально: лёгкой
работы — пожелание в начале работы.
Николай Добре. Желая ти приятно прекарване
на екскурзията!
Рина
Мерси! А на теб — лека работа.
II
II
II
II
II
II
Слова и выражения урока
За мен е чест!
Приёмам поканата с удоволствие!
Благодаря!
Няма защо!
Желая ти приятно прекарване!
Мерси!

УРОК 10 ••• МОГА ЛИ ДА ВИ ПОКАНЯ? 59
Грамматика
Условное наклонение. Образуется сочетанием особой формы глагола СЪМ — БИХ (я бы) и причастия на -Л, которое образуется
от основы глагола в прошедшем совершенном времени с окончанием -Л.
Аз бих купил (-а,-о) Нйе бйхме купили
Ти би купил Вйе бйхте купили
Той 6и купил Те бйха купили
Тя би купила
То би купило
Страдательное причастие. Образуется путём прибавления к основе глагола в прошедшем совершенном времени суффиксов -Т, -Н, -ЕН.
поканя — поканен познавам — познат измия — измит
направя — направен изпивам — изпит
Упражнения
• • •
1. Попробуйте образовать от следующих глаголов условное наклонение и страдательное причастие:
а. направя ж. разкажа
б. кажа з. прекарам
в. вземам и. приготвя
г. слагам к. изкарвам
д. поканя л. хвана
е. испратя
2. Заполните пропуски подходящими по смыслу страдательными причастиями:
а. Майка ми измй чинйите. — Чиниите са .
б. Росица прочёте книгата. — Книгата е .
в. Моят брат счупи чашата. — Чашата е .
г. Аз написах писмото. — Писмото е .
д. Сестрата на Гоша нахрани кучето си. — Кучето й е.
е. Рйна прие поканата. — Поканата е .
ж. Нйе сключихме договора. — Договорът е

61
Николай
Рина
НАЙ-ХУБАВАТА МАСА
О, добър вечер! Това е много приятна
изненада, много се радвам да те ввдя тук.
Здравей! Как върви работата днес?
Николай Малко клиенти — малко бакшиш.
САМЫЙ ЛУЧШИЙ СТОЛИК
Добър вечер! — Добрый вечер!
радвам се да те видя — рад тебя видеть
днес — сегодня
клиент(-и) — клиент(-ы)
бакшиш — чаевые
Рина
Затова пък не се преуморяваш.
затова пък — зато
преуморяваш се — переутомляешься

62
НАЙ-ХУБАВАТА МАСА ••• УРОК 11
най-хубавата — самая лучшая
хубава(та) — хорошая, красивая
прозорец(а) — окно
(да) гледаш — II лицо ед. ч. глагола
гледам — смотреть
(да) поръчаш — II лицо ед. ч. глагола
поръчвам — заказывать
за сметка на заведението — за счет
заведения
сметка — счёт
притеснявам се — стесняюсь, мне
неудобно
(да) препоръчваш — II лицо ед. ч.
глагола препоръчвам — рекомендовать
бира — пиво
Николай И това е вярно. Ела, ще те настаня на
най-хубавата маса в кафенето.
Рина Благодаря!
Николай Заповядай! Тя се намира горе, на втория етаж,
до прозореца, така че можеш да пиеш
коктейли и да гледаш морето.
Рина Много мило!
Николай Какво искаш да поръчаш?
Рина Дори не знам какво бих искала...
Николай Днес, специално за тебе, всичко е за сметка на
заведението.
Рина Притеснявам се! Можеш ли да ми
препоръчаш нещо?
Николай Менюто е доста разнообразно:
коктейли,
ликьори,
бира,

УРОКИ ••• НАИ-ХУБАВАТА МАСА
63
коняк,
ракия.
И безалкохолно има, разбира се. Така че
избирай сама.
Рина Моето любимо питие е бакарди
с портокалов сок.
Николай А към него предлагам плодова салата.
Мисля, че е добре и да вечеряш нещо.
Рина Нека да е бакарди с плодова салата.
Николай Всъщност имаме различни мезета:
ядки, пържени картофи...
Рина Не, благодаря.
Николай Момент, моля. След 5 минути ти нося
поръчката.
Рина Добре.
Николай Как ти харесва кафенето?
ракия — болгарский национальный
алкогольный напиток, типа бренди
безалкохолно (безалкохолен,
безалкохолна, безалкохолни) —
безалкогольное
избирай — выбирай
питие — напиток
плодова (плодов, плодово, плодови)
фруктовая
салата — салат
(да) вечеряш — II лицо ед. ч. глагола
вечерям — ужинать
нека да е... — пусть будет...
всъщност — вообще, вообще-то,
впрочем
различни (различен, различна,
различно)— разные
мезета — закуски (мезе — закуска)
ядки — орешки
пържени картофи — картофель фри
пържени (пържен, пържена, пържено) -
жареные
след — через (о времени в значении
«после»)
нося — носить, несу
поръчка — заказ

64
НАЙ-ХУБАВАТА МАСА ••• УРОК 11
цени(те) — цены
високи (висок, висока, високо) —
высокие
да не говорим за... — не говоря о...
прося — клянчить, просить милостыню
сламка — соломка
между другото — между прочим
гладна (гладен, гладно, гладни)
голодная
шунка — ветчина
свършва — заканчивается, кончается
да ти правя компания — составить тебе
компанию
Ти ме глезиш! — Ты меня балуешь!
глезиш — балуешь
Ти го заслужаваш! — Ты это заслуживаешь!
Рина Уютно е, и цените не са високи. Отлично
барче, да не говорим за барманите!
Николай Мерси, не си прося комплименти. Радвам се,
че ти е приятно тук. Искаш ли сламка
за бакардито?
Рина Не, благодаря. Между другото, съм малко
гладна. Правите ли някакви сандвичи?
Николай Разбира се. Отлични сандвичи правим:
има с шунка, с кашкавал, има дори с риба
и хайвер.
Рина Един сандвич с кашкавал, ако обичаш.
Николай Смяната ми за днес свършва. Искаш ли
да ти правя компания?
Рина Ако смяната ти свършва, тогава донесёте
сметката, ако обичате.
Николай Не, днес всичко е за смётка на заведението.
Рина Ти ме глезиш!
Николай Ти го заслужаваш!

УРОК 11 • • • НАЙ-ХУБАВАТА МАСА 65
Грамматика
Предлоги
В современном болгарском языке наиболее употребительны следующие предлоги:
без — без; в — в; вместо — вместо; върху — на (чём-то сверху); въпреки — вопреки, несмотря на; до — рядом, до;
зад — за; заради — из-за (по причине); край — вдоль, рядом с; към — к (в сторону чего-то/кого-то); между — между;
на — на; над — над; около — около; освен — кроме; покрай = край — вдоль, рядом; поради = заради — из-за (по причине);
пред — перед; преди — до; през — через, во время; при — к (кому-то/чему-то), у; против — против; с — с;
след — после, потом, через (какое-то время); спрямо — относительно, в отношении, в сравнении; срещу — против, напротив.
Упражнения
• • •
1. Переведите следующие предложения на болгарский язык:
а. Что вы хотите заказать? е. Пусть будут орешки и картофель фри.
б. Вы можете что-нибудь мне посоветовать? ж. Добрый вечер, рад вас видеть.
в. Бутерброд с сыром, пожалуйста. з. Отличный бар и цены невысокие!
г. Сегодня всё за мой счёт. и. Я могу составить вам компанию?
д. Выбирайте, наше меню весьма разнообразно. к. Принесите счёт, пожалуйста.
2. Выберите один или несколько наиболее подходящих вариантов ответа на следующие реплики:
а. Желаете ли да поръчате?
I. Добре. II. Не, благодаря. III. Можете ли да ми препоръчате нещо?
б. Плодовата салата е много хубава.
I. И това е вярно. II. Притеснявам се. III. Нёка да е салатата.
в. Изчакайте само пет минути, и ви нося поръчката.
I. Много мило. II. Не благодаря. III. Разбира се.
г. Заповядайте, приятен апетит!
I. Благодаря! II. Добре. III. Радвам се.
д. Още нещо желаете ли?
I. Притеснявам се. II. Не благодаря, сметката, ако обичате. III. Това е много приятна изненада.

Николай
Рйна
Николай
а. "
ft -f
1иколай
Много ли бързаш за вкъщи?
Не много, но исках да се рребера до
полунощ.
Сега вече е дванайсет без петнайсет.
Да???
Не се беспокой! Знам един кратък път до
хотела ти.
КЪДЕ СМЕ? ГДЕ МЫ?
бързаш — Ил. ед. ч. глагола бързам -
торопиться
да се пребера — вернуться (домой)
полунощ — полночь
Не се беспокой! — Не беспокойся!

68
КЪДЕ СМЕ? ••• УРОК 12
накъде? — куда?, в какую сторону?
нагоре — вверх
завиваме — поворачиваем
надясно — направо
дворче — дворик
на две минути път от ... — в двух
минутах от ...
надолу — вниз
наляво — налево
объркано (объркан, объркана,
объркани) — запутано
звучи — звучит
лошо — плохо
Доверявам ти се. — Я тебе доверяю.
ориентирам се — ориентироваться
Рина
Николай
Рина
Николай
Рина
Николай
Рина
Николай
заобикаляме — обходим (вокруг)
Рина
Николай
Рина
Сигурен ли си?
Абсолютно съм сигурен!
И накъде трябва да вървим?
Оттук, тръгваме по тази улица нагоре,
завиваме надясно през едно дворче и там сме
на две минути път от хотела.
Тук, там, нагоре, надолу, наляво, надясно —
много объркано звучи!
Няма надолу и няма наляво! Знам пътя!
Доверявам ти се. Аз лошо се ориентирам.
Доколкото си спомням, горе трябва да видим
една жълта къща.
А после накъде?
После, както казах, заобикаляме къщата
отдясно....
Това пред нас не е ли жълтата къща?

УРОК 12 ••• КЪДЕ СМЕ?
69
Николай Да, тя е. Стигнахме до нея, но дворчето нее
надясно, а е наляво.
Рина Да не се изгубим?
Николай Няма да се изгубим.
Рина Може би пб-добрё да питаме някого?
Николай Чакай да излезем на улицата.
Рина Ето, излязохме. И къде сме сега?
Николай Намираме се някъде зад кметството на града.
Рина Наоколо няма жива душа!
Николай Признавам, изгубихме се.
Рина Ето един човек идва насам, нека го питаме за
хотела.
Николай Прощавайте, бихте ли ни казали, как да
стигнем до хотел «Чайка».
Човекът Виждате ли онова кръстовище?
Николай Това отсреща ли?
Човекът Да. Оттам тръгвате надолу по голямата улица
и, без да завивате, стигате до самия хотел.
Да не се изгубим? — Мы не потеряемся?
изгубим (се) — теряем(-ся)
Чакай да излезем. — Подожди (пока,
сначала) выйдем.
намираме (се) — находим(-ся)
зад — за, сзади
кметство(то) — мэрия
Наоколо няма жива душа! — Вокруг ни
души!
наоколо — вокруг, рядом, поблизости
признавам — признаю
човек — человек
идва насам — идёт сюда (к нам)
насам — сюда
Прощавайте, бихте ли ни казали, как
да стигнем до... — Простите, не
подскажете, как пройти к...
онова — то (вдалеке)
кръстовище — перекрёсток
отсреща — напротив

КЪДЕ СМЕ? ••• УРОК 12
Колко е часът? — Сколько времени?
час(ът) — час
Близо дванайсет и половина — Почти
12:30.
близо — близко, рядом, почти
завои — поворот
Николай Благодаря!
Човекът Няма защо.
Рина Прощавайте, а колко е часът?
Човекът Близо дванайсет и половина.
Рина Дванайсет и трийсет?!
Човекът Да, може би дванайсет и двайсет и осем.
Рина Боже! Когато тръгнахме беше
дванайсет без четвърт.
Николай Не, не беше без петнайсет, а без двайсет и пет.
Рина Вместо в дванайсет, пребйрам се в един.
Николай Ето, хотелът е след онзи завой наляво...
Рина Ето го.
Слова и выражения урока
II Не се беспокой!
II Прощавайте, бихте ли ни казали, как да стигнем до хотел «Чайка».

УРОК 12 ••• КЪДЕ СМЕ?
Грамматика
Прошедшее совершенное время. Обозначает действие, совершённое в прошлом и законченное к моменту высказывания.
Образуется путём прибавления к основе глагола прошедшего совершенного времени окончаний.
Аз направих
Ти направи
Той направи
-X
—
—
Ние направихме
Вие направихте
Те направиха
-хме
-хте
-ха
вляза
Аз влязох
Ти влезе
Той влезе
Ние влязохме
Вие влязохте
Те влязоха
запозная се
Аз се запознах
Ти се запозна
Той се запозна
Ние се запознахме
Вие се запознахте
Те се запознаха
пера
Аз прах
Ти пра
Той пра
Ние прахме
Вие прахте
Те праха
Упражнения
• • •
1. Найдите в диалоге глаголы в прошедшем совершенном времени и проспрягайте их.
2. Назовите по-болгарски время, показанное на этих часах:
а. jr~^N. 6.
3. Покажите человечку выход из лабиринта
и опишите его путь по-болгарски, используя
слова:
завивам, вървя, наляво, надясно, нагоре, надолу,
заобикалям.

73
АЛО-АЛО АЛЛО-АЛЛО
Николай Ако искаш, винаги можеш да ме намериш
на служебния ми телефон илй по GSM-a.
Можешь да намериш на телефон ... -
Можешь найти по телефону ...
GSM [джи-ес-ем] — сотовый телефон
Рина
Добре, кажи ми номерата»
! Николай Единият май вече ти го казвах.
| Рйна Да, мйсля, че имам номера на GSM-a ти.
един(ият) — один (с указанием на
конкретный предмет или набор
предметов)

74 АЛО-АЛО ••• УРОК 13
Николай Тогавато ти служебния ми телефон.
пряк телефон — прямой телефон
пряк (пряка, пряко, преки) — прямой
Рина Това пряк телефон ли е?
вътрешен номер — добавочный номер
вътрешен (вътрешна, вътрешно,
вътрешни) — внутренний
Николай Не, след като го набереш, набираш вътрешен
номер 821.
Ти ли вдигаш слушалката? — Ты
поднимаешь трубку?
вдигаш — II л. ед. ч глагола вдигам -
поднимать
слушалка(та) — трубка (телефона)
обикновено — обычно
Рина Ти ли вдигаш слушалката?
Николай Да, обикновено аз вдигам слушалката, но ако
не вдигна аз, кажи, че търсиш Николай.
предполагам — предполагаю
дава заето — занято (про телефон)
Рина Предполагам, че често дава заето.
Николай Не, но понякога дълго време никой не вдига
слушалката.
автомат — телефон-автомат
Може ли да се звъни? — Можно звонить?
звъни — звенит, звонит
Рина
А на GSM от автомат може ли да се звъни?

УРОК 13 ••• АЛО-АЛО
Ш5
Николай Да, разбира се.
Рина Тогава дочуване!
Николай Чао. Непременно ми се обадй.
дочуване — созвонимся, форма глагола
чувам — слышать
обади се — позвони, отзовись
Рина
Глас
Рина
Глас
Аяо. Добър ден, може ли да чуя Николай?
Не, тука няма такъв, ймате грешка.
Извинете!
Няма нищо.
Добър ден, мога ли да чуя...? — досл.:
Добрый день, могу ли я услышать...
(Здраствуйте, позовите пожалуйста,...)
имате грешка — вы ошиблись номером
грешка — ошибка
Рина Ало. Добър ден, мога ли да чуя Николай?
Николай Да, аз съм.
Рина Здравей! Това е Рина. Как си?
Николай Благодаря, добре, а ти?
Рина И аз съм добре.

76
АЛО-АЛО ••• УРОК 13
Николай
Рина
писмо — письмо
поща — почта
Николай
Рина
пишехме — II л. мн. ч. прошедшего
несовершенного времени от да си
пишем — переписываться
едно време — когда-то, в былые
времена
Какво означава (това)? — Что (это)
означает?
означава — значит
лист (хартия) — лист бумаги
хартия — бумага
запечатвахме — запечатывали
пощенски плик — конверт
пощенски — почтовый
плик — пакет, конверт
пускахме — пускали
пощенска кутия — почтовый ящик
колет(-и) — посылками), бандероль
Николай
Рина
Николай
Рина
Николай
Какво правиш днес?
Трябва да отида до пощата да пратя едно
писмо.
Да пратиш писмо по пощата? А защо
не по Интернет?
С една приятелка продължаваме да си пишем
както едно време.
Какво означава това?
Това означава, че преди си пишехме писма на
лист хартия, запечатвахме ги в пощенски
плик и ги пускахме в пощенска кутия.
А аз бях на пощата за последен път преди
десет години, когато получавах колети
от дядо си.
Ако искаш, ела с мен.
Добре.

УРОК Т3 • • • АЛО-АЛО 77
Грамматика
• • •
Имперфект. Выражает длительное, продолжительное действие в прошлом. При этом говорящий был непосредственным свидетелем
этого действия. Окончания имперфекта:
Лицо
1
2
3
Ед.ч.
-X
-ше
-ше
Мн. ч.
-хме
-хте
-ха
У глаголов III спряжения окончания имперфекта присоединяются непосредственно к основе настоящего времени: имам
Ед. ч. 1 л. ймах Мн. ч. 1 л. ймахме
2 л. ймаше 2 л. ймахте
3 л. ймаше 3 л. ймаха
У глаголов I и II спряжения окончания имперфекта присоединяются к основе настоящего времени с помощью специального
тематического суффикса -я/-е: седя
Ед. ч. 1 л. седях Мн. ч. 1 л. седяхме
2 л. седёше 2 л. седяхте
3 л. седёше 3 л. седяха
Упражнения
• • •
1. Соедините соответствующие слова:
вдйгам номер
давам картичка
набирам грешка
намирам на плик
пратя заето
пускам GSM
запечатвам слуша'лка
имам писмо
намирам по домашен телефон
2. Поставьте глагол в соответствующую форму прошедшего несовершенного времени :
а. Аз (давам) ли ти вече номера на служебния си телефон? е. Телефонът (продължавам) да звъни, но аз не (отговарям).
б. Той вчера ти (звънй), но телефона ти (дава) заето. ж. GSM-мът му (звъня) постоянно.
в. Нйе (търся) автомат, но така и не го (намеря). з. Те чёсто (получавам) награди.
г. Те (имам) много работа вчера. и. Тя (правя) красиви фигури от хартия.
д. Всеки ден ти (пращам) писма, а ти не ми (отговарям)

79
С КАКВО ПРИСТИГНА?
НА ЧЁМ ТЫ ПРИЕХАЛА?
Николай
Ти с какво пристигна в България,
със самолет да? * .
Hef с
пристигна — прибыл, приехал
Tmd
влак — поезд
страх ме е — мне страшно, я боюсь
пътувам — ехать, ездить
съвсем — совсем
освен това — кроме того (этого)
i

80
С КАКВО ПРИСТИГНА? ••• УРОК 14
трае — занимает
предаваш — сдаю, передаю
лети ще (то) — аэропорт
Рина
граничар(-и) — пограничник(-и)
митничар(-и) — таможенник(-и)
пътуване(то) — поездка
показвам — показываю
забранено (забранен, забранена,
забранени) — запрещено, запрещённое
митница — таможня
никога — никогда
ферибот(-и) — паром(-ы)
отиваме — идём, едем
Николай
Рина
Николай
Рина
Николай
Знам, полетът трае само 3 часа. Предаваш
багажа си на летището в Москва и след 3 часа
го получаваш в България.
Граничарите и митничарите не те ли пйтат,
каква е целта на пътуването ти?
Да, но аз им показвам визата и паспорта си
и казвам, че целта на пътуването ми е туризъм
и че отивам на море.
Предполагам, че не носиш със себе си нищо
забранено и нямаш проблеми на митницата.
Никога не нося със себе си нищо забранено
и нищо, което трябва да декларирам.
Хората пътуват за България с автобуси,
фериботи и парбходи, но е добре, че обичаш
да пътуваш с влак, защото за София отиваме
с влак.

УРОК 14 ••• С КАКВО ПРИСТИГНА?
81
Рина А защо не с автобус?
Николай Защото автогарата е далече оттук, а
железопътната гара се намира точно
на тази улица.
автогара — автовокзал
далече — далеко
железопътна гара — железнодорожный
вокзал
железопътна (железопътен, железопътно,
железопътни) — железнодорожная
Николай
Касиер
Николай
Касиер
Николай
Касиер
Рина
Къде мога да видя разписанието на влаковете.
Кой влакове ви интересуват?
Влаковете за София.
Най-близкият влак заминава след двайсет
минути и пристига в София след 6 часа.
Мога ли да купя билетите от вас?
За съжаление тук се продават билети само за
международните влакове. Билети за София
можете да купите на едно от онези гишета.
Имаме малко време. Трябва да вземем багажа
си от гардероба.
международни (те) — международные
гишета — мн. ч. от гише — окошко
(в кассах)
гардероб(а) — камера хранения,
большой шкаф

С КАКВО ПРИСТИГНА? ••• УРОК 14
Николай
тръгва след малко — скоро отправится
класа — класс
билет за отиване и връщане — билет
туда-обратно
директен (директна, директно,
директни) — прямой
с прекачване — с пересадкой
бърз влак — скорый поезд
пътнически влак — пассажирский поезд
спира — останавливается
коловоз — путь
Касиер
Николай
Касиер
Николай
Рина
Касиер
Николай
Касиер
Николай
Касиер
Николай
не искам да изпуснем — не хочу, чтобы
мы упустили
не мога да повярвам — не могу
поверить
каниш — приглашаешь
Рина
Добър ден. Колко струва билетът за София за
влака, който тръгва след малко?
Първа или втора класа ви интересува?
Първа.
19 лева за един билет. Искате билет за
отиване и връщане ли?
Не, дайте ми два билета само за отиване, моля.
Извинявайте, този влак директен ли е или
с прекачване?
Това е директен влак.
Експрес, бърз или пътнически?
Пътнически. Спира почти на всяка гара.
А от кой коловоз тръгва?
От първи коловоз.
Благодаря. Рйна, хайде да побързаме. Не
искам да изпуснем влака.
Не мога да повярвам, че ти ме каниш да видя
София.

УРОК 14 •••С КАКВО ПРИСТИГНА?
Указательные местоимения
Мужской род
този (тоя) — этот
онзи (оня) — тот
такъв — такой
Грамматика
• • •
Женский род
тази (тая) — эта
онази (оная) — та
такава — такая
Средний род
това (туй) — это
онова (онуй) — то
таково — такое
Множественное число
тёзи (тия) — эти
онези (ония) — те
такива — такие
Упражнения
1. Найдите и исправьте ошибки в следующих предложениях:
а. Тези влак е бърз.
б. Тази не е железопътна гара.
в. Такава билети не се продават.
г. Онова гишета са затворени.
2. Ответьте на следующие вопросы, пользуясь текстом диалога:
д. Попълнете таково декларация!
е. Такъв стая не ми харесва.
ж. Онази ресторант е скъп.
з. Този улица е дълга.
а. С какво пристигна Рйна в България?
б. Защо Рйна не пътува със самолёт?
в. Колко време трае полетът от Москва до България?
г. Каква е целта на пътуването на Рйна в България?
д. С какво хората пътуват за България? -
е. Защо Рйна и Николай пътуват за София с влак, а не с автобус?
ж. С каква класа Рйна и Николай пътуват за София?
з. Колко струва билетът за влак до София в едната посока?
и. С какъв влак Рйна и Николай пътуват за София?
к. От кой коловоз тръгва влакът за София?

85
1]
СТОЛИЧЕН ЖИВОТ СТОЛИЧНАЯ ЖИЗНЬ
Рина
Много се радвам, че живея в Москва.
Николай София също е столица, но не е толкова
голям град като Москва.
Рина
Но тук също има музеи, театри, изложби,
изложби — выставки
храмове и църкви.
храмове — храмы

86
СТОЛИЧЕН ЖИВОТ ••• УРОК 15
разхождаш се — прогуливаешься
булеварди — проспекты
живот(ът) — жизнь
забързан — суетный, суматошный
забележителности —
достопримечательности
толкова много неща — так много всего
Николай Да, всичко има. Винаги можеш да отидеш на
ресторант или в кафене.
Рина Приятно е да се разхождаш по централните
булеварди, площади и паркове.
Николай Може би само животът е малко забързан, но
това ми харесва.
Рина
Сигурна съм, че в София има много
забележителности. Толкова много неща
искам да видя, но имам малко време.
Николай Аз бих искал да ти покажа Софийския
университет «Климент Охридски»,
храм-паметника «Александър Невски»,
паметника «Цар Освободител».

УРОК 15 ••• СТОЛИЧЕН ЖИВОТ 87
Рина
След това ние можем да пйем по едно кафе в
някоя сладкарница.
сладкарница — кафе-кондитерская
Николай Знам едно заведение на площада пред театър
«Иван Вазов». Бих искал да те заведа на
площад(а) (м. р.) — площадь
пред - перед
(да) заведа — отвести, повести
театър, трябва да видим какви спектакли
дават спектакли — показывают
спектакли, идут спектакли
дават.
Рина
Би било чудесно, от дълго време не съм ходила
на театър.
Николай Предполагам, че ти е интересно да посетиш и
Историческия музей.
посетиш — II л. ед. ч. от посещавам
посещать
Рина
Разбира се. Бих посетила и някаква изложба
на българска живопис и скулптура.

88
СТОЛИЧЕН ЖИВОТ ••• УРОК 15
Николай
Национален дворец на Културата или
НДК [эн-дэ-ка] — Национальный дворец
культуры
в близките дни — в ближайшие дни
да отида на кино — пойти в кино
денонощен — круглосуточный
може да се танцува — можно танцевать
Рина
Николай
Рина
Николай
Рина
Утре ни чака една разходка по булевард
«Витоша», искам да вйдиш Националния
дворец на Културата. Там чёсто йма хубави
концерти.
Ако днес или в близките дни йма нещо хубаво,
можем да вземем билети.
Разбира се. А ти какво още искаш да осетйш?
Искам да отида на кино. Искам да гледам
някакъв хубав филм. Обичам приключёнски
филми и комедии.
В моя град йма развлечения за всички. Ако
искаш, тази вечер можем да отидем на
дискотека.
Или денонощен бар, където може да се пие и
да се танцува.

УРОК 15 ••• СТОЛИЧЕН ЖИВОТ 89
Упражнения
1. Вставьте пропущенные слова из списка в следующие предложения:
булеварди, театър, храм-паметник, Софийски университет, паметник
а. «Иван Вазов» е най-големият столичен .
б. «Витоша» е един от централните софийски .
в. Всички туристи в София посещават «Александър Невски».
г. Статуята на руския цар Александър II в София се нарича _t «Цар Освободител».
д. Най-известният ВУЗ в България е «Климент Охридски».
2. Переведите на болгарский язык:
а. Мне нравится гулять по столичным улицам, площадям и паркам.
б. В Софии (есть) много интересных достопримечательностей.
в. В этом кинотеатре никогда не показывают приключенческие фильмы.
г. Я бы очень хотела посетить выставку болгарской живописи.
д. Давай в ближайшие дни сходим на концерт!
е. В Софии, к сожалению, (есть) мало круглосуточных магазинов.
ж. Так много всего хочу заказать в этом кафе-кондитерской.
з. Почему в этом спектакле все танцуют?
и. В Софии нет так много храмов и церквей, как в Москве,
к. София — тоже столица, но не такая большая, как Москва.

91
С КАКВО МОЖЕМ ДА СТИГНЕМ ДО ТАМ?
Николай
Рина
^Николай
Трябва да взёмем такси, за да стигнем
вкъщи.
Защо с такси? Не можем ли да стигнем
вкъщи с градския транспорт?
Вйж кшшо багаж имаме, с него е почти
невъзможно да стигнем дори
до най-блйзката спирка.
НА ЧЁМ МЫ МОЖЕМ
ТУДА ДОЕХАТЬ?
Трябва да вземем такси. — Надо
поймать такси.
градски(я) транспорт — общественный
(городской) транспорт
невъзможно (невъзможен, невъзможна,
невъзможни) — невозможно,
невозможное
спирка — остановка

92 С КАКВО МОЖЕМ ДА СТИГНЕМ ДО ТАМ? ••• УРОК 16
Това такси има зелена лампичка. —
У такси горит зелёная лампочка.
лампичка — лампочка
Колко излиза до центъра? — Сколько
будет стоить до центра (доехать)?
излиза — выходит
имате предвид — имеете в виду
качваме се — садимся (в транспорт),
поднимаемся (по лестнице)
навсякъде — везде, куда бы то ни было
Рина
Ето виж, това такси йма зелена лампичка,
значи е свободно.
Николай Колко излиза до центъра?
Шофьорът Коя улица точно имате предвид?
Николай Улица «Искър».
Шофьорът С апарат — около 2 лева.
Николай Добре. Качваме се, обаче имаме много багаж.
Шофьорът Мога да го сложа в багажника. Качвайте се!
Николай Аз живёя в центъра. Оттам много бързо
можеш да стигнеш навсякъде.
Рина В София йма ли метро?
Николай Има.
Рина Колко станции йма метрото?

УРОК 16 ••• С КАКВО МОЖЕМ ДА СТИГНЕМ ДО ТАМ?
93
Николай Само беем, но има много маршрути на
градския транспорт — на автобуси, трамваи
и тролейбуси.
Рина Предполагам, че това не е удобно, защото
трябва дълго да чакаш тролейбус или трамвай
и трябва да се прекачваш.
Николай Затова е най-удобно е да използваш
маршрутните таксита.
Рина А къде можеш да си купиш билети?
Николай В маршрутката се плаща на шофьора.
Рина А ако пътувам с градския транспорт?
Николай Билети се продават на всяка спирка. Но
в трамвая можеш да купиш билет от ватмана.
Рина Трябва ли да ги перфорираш?
Николай Задължително. За това има специални
перфоратори почти над всяка седалка.
Контрольорите проверяват много чёсто, а
глобата е доста голяма!
маршрутни(те) таксита — маршрутные
такси
...се плаща — платится
ватман — водитель трамвая
седалка — сиденье
проверяват — проверяют
глоба (та) — штраф

94 С КАКВО МОЖЕМ ДА СТИГНЕМ ДО ТАМ? ••• УРОК 16
глобяват — штрафуют
Рина
Знам, не искам да ме глобяват.
Николай Аз най-чёсто пътувам с маршрутки. Ивайло
например живее в квартал, които се намира
доста далече от мене. Но с маршрутка след
15 минути си там.
Кой номер маршрутка трябва да
хванем? — Какую маршрутку нам надо
поймать?
кой — кто, который (как вопросительное
местоимение)
трябва да хванем — нам надо поймать
Рина И кой номер маршрутка трябва да хванем,
за да стигнем до Ивайло? Искам да го видя.
Николай До него се стига с маршрутка № 9. Между
другото, нас ни чака един голям купон
при него — у него
при него.
II
II
Слова и выражения урока
Колко излиза до центъра?
Качвайте се!

УРОК 16 ••• С КАКВО МОЖЕМ ДА СТИГНЕМ ДО ТАМ?
95
Вопросительные местоимения
Грамматика
мужской род
кой?
(кто?)
какъв?
(какой?)
чйй?
(чей?)
женский род
коя?
каква?
(какая?)
чия?
(чья?)
средний род
кое?
какво?
(какое? что?)
чиём?
(чьё?)
множественное число
кой?
каквй?
(какие?)
ЧИЙ?
(чьи?)
Также существуют местоимения колко, кого, на кого, кому, кога (когда), къдё (где, куда), как.
Упражнения
1. Задайте вопросы к предложениям:
а. До центъра излиза 5 лева. —.
. излимза до центъра?
б. За да стигнем до Ивайло, трябва да хванем 7-ми автобус. —
в. Аз живёя на тази хубава улица. — улица точно ймате предвйд?
г. Това е моят чадър. — е този чадър?
трябва да хванем, за да стигнем до Ивайло?
. ви харесва този град?
д. Много ми харесва този град. — С _
е. Дай книгата на Николай. — трябва да дам книгата?
ж. До там можем да стигнем с трамвай. — С можем да стигнем до там?
з. Неговата котка седи на дивана. — котка седи на дивана?
и. Утре заминаваме. — заминавате?
к. Хотелът се намира в центъра. — .
. се намира хотелът?
2. Из следующих слов составьте предложения:
а. какво, града, с, да стигна, до, центъра, на, мога.
б. колко, София, метрото, има, в, станции.
в. чия, живее, морето, на, баба.
г. кога, София, за, точно, заминаваме.

97
Николай
A3 ЖИВЕЯ В ГАРСОНИЕРА Я ЖИВУ В
ОДНОКОМНАТНОЙ
ШвйемётбшМ КВАРТИРЕ
Рина
На кой етаж е гарсониерата ти?
гарсониера(та) — однокомнатная
квартира
Николай Гарсониерата ми е на третия етаж. Оттук
можеш да видиш моя прозфец
с тъмносини пердета.
перде(-та) — занавеска(-и)

98
A3 ЖИВЕЯ В ГАРСОНИЕРА ••• УРОК 17
апартамент — квартира
Рина
Добре е да имаш собствен апартамент.
според мен — по-моему
живеещ — живущий, пороживающий
отколкото — чем (при сравнении)
Според мен човек, живеещ в собствено
жилище, се чувства пб-комфбртно, отколкото
амко живее в студенско общежитие, например.
Рина
Сигурно е така.
Николай Заповядай, влизай. Живея скромно, имам
легло — кровать
шкафче — шкафчик
чекмедже(-та) — ящик(-и)
(выдвижной(-ые))
само най-необходимите мебели — легло,
гардероб, едно шкафче с чекмеджета и шкаф
за книги.
Рина
Касетофонът и телевизорът също ли са
най-необходимите неща за теб?
интересуващ се — интересующийся
световни(те) новини — мировые
новости
световни(те) (световен, световна,
световно) — мировые
новини — новости (новина — новость)
Николай Да, защото обичам музика, а телевизорът е
просто необходимост за човек, интересуващ се
от световните новини' и от хубави филми.

УРОК 17 ••• A3 ЖИВЕЯ В ГАРСОНИЕРА 99
Рина А пералня и ютия ймаш ли?
Николай За съжаление нямам пералня. Дрехите си
пералня — стиральная машина,
прачечная
ютия — утюг
пера на ръка.
Рина А спалното бельо, чаршафите, покривките,
как ги переш?
Николай Пердетата, чаршафите и покривките трябва
да номся в обществена пералня. Но ютия
спално(то) бельо — постельное бельё
спално (спален, спална, спални) —
спальное
бельо — бельё
чаршаф(-и)(те) — простынь(-и)
покривки(те) — скатерти (покривка —
скатерть)
переш — стираешь
имам, затова някои неща гладя вкъщи.
Рина Кухнята ти е много уютна. Има чудесни
шкафчета за съдове, мивка, печка и
хладилник. Всичко е чисто и подредено.
гладя — глажу
съдове — посуда
мивка — раковина
печка — печка, плита
хладилник — холодильник
подредено (прибран, прибрана,
прибрани) — прибрано, убрано

100
A3 ЖИВЕЯ В ГАРСОНИЕРА ••• УРОК 17
Николай Старая се. Понякога по цяла събота или
прахосмукачка — пылесос
парцал — тряпка
килими(те) — ковры (килим — ковёр)
мия — мою
плочки(те) — плитки (плочка — плитка)
баня(та) — ванная (комната)
неделя прекарвам с прахосмукачка и парцал
в ръцете — чистя килимите и мия плочките
в кухнята и в банята.
под(а) — пол
вана(та) — ванна
наскоро — недавно
тапети(те) — обои
боядисах — покрасил
вратите — двери (врата — дверь)
Рина И аз също всяка събота мия пода, чистя
ваната и печката с препарат за чистене.
Николай Наскоро направих ремонт. Сам лепих
тапетите, боядисах вратите. Всъщност
ремонтът още не е завършен.
Рина
Гарсониерата ти изглежда чудесно. Какво
още имаш да правиш?
Николай Винаги има какво да се прави. Например,
полилеи — люстра
не ми харесва полилеят. Вече си купих нов,
обаче още не съм го окачил.

УРОК 17 ••• A3 ЖИВЕЯ В ГАРСОНИЕРА 101
Грамматика
• • •
Действительные причастия настоящего времени. Образуются от основы настоящего времени глаголов несовершенного вида с помощью
суффиксов -ЕЩ, -ЯЩ(-АЩ), -Щ. Причастия изменяются по родам и числам, а также присоединяют окончания, выполняющие роль
артиклей (см. с. 4).
живёя — живёещ(ия/т/) — живееща(та) — живёещо(то) — живёещи(те)
пёя — пёещ(ия/т/) — пёеща(та) — пёещо(то) — пёещи(те)
ходя — ходещ(ия/т/) — ходеща(та) — ходещо(то) — ходещи(те)
глёдам — глёдащ(ия/т/) — глёдаща(та) — глёдащо(то) — глёдащи(те)
познавам — познаващ(ия/т/) — познаваща(та) — познаващо(то) — познаващи(те)
Упражнения
1. Вставьте в пропуски подходящее по смыслу причастие:
а. Човек, който живеме — човёк.
б. Куче, коёто седй — куче.
в. Момйче, коёто пйше — момйче.
г. Приятелки, който учат — приятелки.
д. Жена, която чете — жена.
е. Деца, който течат — деца.
ж. Полилей, който виси — полилей.
2. Переведите на болгарский язык:
а. Спортсмен, бегущий слева, — наш чемпион.
б. Мы гуляем по лесу и слушаем птиц, поющих свои песни.
в. Человек, рассказывающий про себя, — друг моего папы.
г. Смеющийся мальчик читает весёлую книгу.
д. Человек, живущий в своём собственном жилище, более счастлив, чем человек, живущий в общежитии.
е. Когда мы пришли, мы увидели его сидящим за столом.

103
ИЗНЕНАДА СЮРПРИЗ
Николай Днес имам изненада за теб.
: Рина Каква?
Николай Някаква. Няма да ти кака.
някаква — какая-то
Рина Защо няма да ми кажеш?
Николай Защото това е изненада.
Рина Намекни ми поне!
Намекни ми поне! — Намекни хотя бы!

104 ИЗНЕНАДА ••• УРОК 18
моден салон — ателье
шивач — портной
Кое е изненадата? — Что (именно
является) сюрприз(-ом)?
дреха — одежда
може би... — может быть..
дънки — джинсы
тениска — футболка
пола — юбка
сако — пиджак
блуза — блузка
Николай Няма, защото изненадата вече е пред нас!
Рина Това е моден салон.
Николай Да, това е моден салон. Тук работи един мой
приятел. Той е шивач.
Рина А кое е изненадата?
Николай Изненадата е, че можеш да поръчаш каквато
искаш дреха.
Рина Може би пб-добрё да си купя някакви дънки
и тениска.
Николай Дънки и тениска можеш да си купиш винаги.
Рина Значи казваш, че мога да поръчам всичко?
Николай Да. Искаш ли костюм?
Рина Цял костюм?
Николай Да, цял костюм: пола, сако и блуза.

УРОК 18
ИЗНЕНАДА
105
Рина А може ли да си поръчам рокля?
Николай И панталон мбжеш да поръчаш.
Рина А мбже ли и панталон, и рбкля, и костюм?
Николай Може дори яке или шлифер.
Рина И шапка за главата.
Николай Да, и шапка за главата, а за раменете
и гръба' — шал.
Рина Аз се шегувах.
Николай А аз не се шегувам.
Рина А ако ти кажа, че ми трябват и обувки?
Николай Аз знам, че ти трябват и обувки, и нов
чорапогащник.
Рина Чорапогащници имам много.
Николай Добре, тогава няма да купуваме
чорапогащник.
рокля — платье
панталон — брюки
яке — куртка
шлифер — плащ
глава(та) — голова
рамене(те) — мн. ч. от рамо — плечо
гръб(а) — спина
шал — шарф, шаль
шегувах се — я (по-)шутил(-а)
аз не се шегувам — я не шучу
ако — если
обувки — обувь, ботинки (обувка -
ботинок)
чорапогащник — колготки

106
ИЗНЕНАДА •••УРОК 18
да ... измерим — измерить
ръст(а) — рост
гръдната обиколка — обхват груди
гръдна — грудная
обиколка — обход вокруг
споря — спорю
Няма защо, за мене е удоволствие. —
Буквально: не за что, для меня это
удовольствие.
Вежливая форма ответа на
благодарность.
Рина Кавб трябва да правя сега!
Николай Сега трябва да ти измерим ръста, талията и
гръдната обиколка.
Рина Не е задължително. Аз мога да кажа какви са
ми ръста, талията, и гърдната обиколка
Николай Задължително е. Всичко трябва да е точно.
Рина Добре, няма да споря с тебе.
Николай Правилно, иначе няма да получиш нито
костюм, нито рокля, нито пола, нито
панталон, нито блуза, нито шал, нито шапка.
Рина Много ти благодаря, изнанадата е чудесна!
Николай Няма защо, за мене е удоволствие.
II
Слова и выражения урока
• • •
Аз не се шегувам!
Няма защо, за мене е удоволствие.

УРОК 18 ••• ИЗНЕНАДА
107
Грамматика
Отрицательные местоимения
Лица и предметы
Признаки
Принадлежность
мужской род
никой
(никого, на никого)
никакъв
ничий
женский род
никоя
никаква
ничия
средний род
никое
никакво
ничие
множественное число
никои
никакви
ничии
а также: нищо — ничего, николко — нисколько, никъде — нигде, никога — никогда, никак — никак.
Определительные местоимения всичко (всё), всички (все)
Лица и предметы
Признаки
мужской род
всякой
всеки
всякакъв
женский род
всякоя
всяка
всякаква
средний род
всякое
всяко
всякакво
множественное число
всякой
всеки
всякакви
Упражнения
1. Переведите на болгарский язык:
а. Эта кошка ничья.
б. Никто не хочет носить такую одежду.
в. В этом магазине продаётся всякая обувь.
г. Можешь заказать всё, что пожелаешь.
д. Здесь нет никаких интересных товаров.
2. Назовите по-болгарски то, что изображено на рисунках:
а. ^в«=^ б.
е. Каждая женщина хочет одеваться красиво.
ж. У меня есть по одному костюму на каждый день недели.
з. Каждая девочка хочет посетить модный салон,
и. У меня нет никакого платья на этот вечер.
д.

109
ЧУДЕСНА ВЕЧЕР В РЕСТОРАНТА
Николай Днес изглеждаш чудесно!
Рина Мерси! Нали ми обеща да ме заведеш
на някакво невероятно място,
Николай Да, на един изискан ресторант, ако не си
против.
Рина Не, но там сигурно е много скъпо.
Николай Не се притеснявай!
ЧУДЕСНЫЙ ВЕЧЕР
В РЕСТОРАНЕ
изглеждаш — выглядишь
обеща — обещал
изискан ресторант — ресторан люкс
изискан (изискана, изискано,
изискани) — изысканный
скъп — дорогой

110
ЧУДЕСНА ВЕЧЕР В РЕСТОРАНТА
УРОК 19
няма да се справя — я не справлюсь
справя се — справляется
вилици — вилки (вилица — вилка)
лъжици — ложки (лъжица — ложка)
ножове — ножи (нож — нож)
Не се притеснявай! — Не беспокойся,
не волнуйся, не стесняйся!
чаша — чашка
В болгарском языке любую ёмкость для
напитка можно назвать чаша, т. к. других
расхожих названий нет.
пие се — пьётся (безличная форма)
седни — повелительная форма ед. ч.
глагола седна — сесть
пречи — мешает
сервитьор(ът) — официант
искате да направите поръчката —
хотите заказать (буквально: сделать
заказ)
най-напред — для начала
докато — пока
избирате — выбираете
Рина Страх ме е, че няма да се справя с всйчки
тёзи вилици, лъжици и ножове.
Николай Не се притеснявай!
Рина Но аз дори не знам от каква чаша се пие
червено вино, от каква чаша се пие бяло вино!
Николай Ето, стигнахме вече. Заповядай, седни'!
Тук много добре се чува музиката, обаче
оркестърът не ни пречи.
Рина Мястото е страхотно и няма много хора .
Николай Менюто, ако обичате.
Сервитьорът Да. Заповядайте. Веднага ли искате да
направите поръчката?
Николай
Нёка най-напрёд да погледнем менюто.
келнер(а) — официант
Сервитьорът Добре. Желаете ли нещо за пиене докато
избирате?
Николай Избирай! Ако искаш безалкохолно, поръчай
го сега на келнера.

УРОК 19 ••• ЧУДЕСНА ВЕЧЕР В РЕСТОРАНТА
111
Рина Един портокалов сок, ако обичате.
Николай Нёка да е един портокалов сок, а за мене
един сок от касис.
Николай А сега избирай нёщо за ядене. И стйга си се
притеснявала вече!
Рина Нёка да започнем с шопска салата.
Николай Недёй. Предполагам, че шопска салата не
искаш — домати, краставици, чушки
и сирене — малко е банално, нали?
Рина Какво да бъде тогава?
Николай Помислим по-добре за предястие от миди с
раци или предястие от език.
Рина Сигурно е вкусно. Специалитетите също
са страхотни — свинско с бадеми, риба
на скара, пилешко месо с ананаси!
Николай Затова говоря. Глупаво е да посетиш такъв
ресторант и да ядеш обикновени кебабчета
и шишчета.
шопска салата — болгарский
национальный салат из перца, огурцов,
помидоров, лука и брынзы, напоминает
т. н. «греческий салат»
недей — не надо
Какво да бъде тогава? — Что же тогда
(выбрать)?
предястие — аперитив
миди — мидии
раци — раки (рак — рак)
страхотни (страхотен, страхотна,
страхотни) — потрясающие
бадем — миндаль
риба на скара — жареная рыба на
решётке
скара — решётка для жарки
кебабче(та) — жареные котлеты
продолговатой формы
шишче(та) — шашлык

112
ЧУДЕСНА ВЕЧЕР В РЕСТОРАНТА ••• УРОК 19
избор(ът) — выбор
сладкиши(те) — пирожные
сладоледи(те) — мн. ч. от сладолед —
мороженое
гарнитури — гарнир
искам да пробвам — хочу попробовать
пробвам — пробую
гъби — грибы
пържола — отбивная
за дамата — даме
Рина Не е лесно... Изборът на десерти е много богат.
Николай Така е. Названията на тортите, сладкишите
и сладоледите заемат няколко страници.
Рина А има и супи, мезета, гарнитури... Всичко
искам да пробвам.
Сервитьорът Готови ли сте вече с поръчката?
Николай Една салата от морски раци, пилешко с гъби
за мен и свинска пържола със задушени
зеленчуци за дамата!
Николай Приятен апетит!
Рина Благодаря! Аз съм във възторг от всичко!
11
Слова и выражения урока
• • •
Не се притеснявай!
Приятен апетит!

УРОК 19 ••• ЧУДЕСНА ВЕЧЕР В РЕСТОРАНТА
113
Грамматика
Повелительное наклонение
Единственное число образуется путём прибавления -И (после согласных) или -Й (после гласных) к основе настоящего времени.
Множественное число образуется путём прибавления -ЕТЕ (после согласных) и -ИТЕ (после гласных) к основе настоящего времени,
например: пиша — пиши! — пишете!; дам — дай! — дайте!; пйтам — питай! — питайте!
Исключения:
ям — яж — яжте; съм — бъди — бъдёте; дойда — ела — елате; отида — идй — идёте; видя — виж — вижте;
облека се — обличай се — обличайте се.
Отрицательная форма образуется путём прибавления частицы НЕ, но только от глаголов несовершенного вида, например:
кажй — не казвай; вземи — не вземай; обади се — не се обаждай.
Упражнения
1. Образуйте от следующих глаголов повелительное наклонение в отрицательной и положительной форме:
а. чета
6. казвам
в. кажа
г. купувам
д. мйсля
е. лежа
ж. чакам
2. Ответьте на вопросы по образцу:
з. гледам
и. излизам
к. поръчам
л. притеснявам се
м. мечтая
н. искам
о. мълча
Да купим ли кашкавал? — Да, купёте rol — Не, не го купувайте!
а. Да се обадя ли на Николай?
б. Да му дам ли парите?
в. Да се кача ли в този влак?
г. Да отговоря ли на този въпрос?
д. Да вземем ли книгите?
е. Да повторим ли този диалог?
ж. Да обуя ли новите обувки?
з. Да напишем ли писмото?

Николай
Рина
I Николай
| Рина
ИМАМ ХРЕМА
Лошо ли ти е? Изглеждаш уморена.
Не мога да кажа, ж се буйствам добре.
Боли ме главата и rap лото,
А температура имаш ли?
Ако ййах термометъра щяк да я измеря.
Но предполагам, че е висока. Горят ми
челото и бузите.
:®
У МЕНЯ НАСМОРК
Лошо ли ти е? — Тебе плохо? Тебе
нехорошо?
Изглеждаш уморена. — Выглядишь
уставшей.
уморена (уморен, уморено, уморени) -
уставшая
чувствам се добре — я хорошо себя
чувствую
гьрло(то) — горло
щях да измеря — я бы померил
В болгарском языке эта форма
называется «будущее в прошедшем».
чело(то) — лоб
бузи(те) — мн. ч. от буза — щека

П6 ИМАМ ХРЕМА ••• УРОК20
мога да извикам — могу вызвать
лекар — врач
Николай Ако искаш, мога да извикам лёкар.
болна — больная, больна
«Бърза помощ» — скорая помощь
Рина
Не съм чак толкова болна. Не ми трябва
«Бърза помощ».
хрема — насморк
кашлица — кашель
Николай Сигурно имаш само хрёма или кашлица.
Рина
Добре че на морето нямахме проблеми със
здраве(то) — здоровье
здравето си.
стомашно разстройство — расстройство
желудка
стомашно (стомашен, стомашна,
стомашни) — желудочное
слънчево изгаряне — дословно:
солнечное обгорание — обгореть
на солнце
слънчев удар — солнечный удар
Нямам представа. — Понятия не имею.
настинала си — простыла
Николай Да, нито хрёма, нито стомашно разстройство,
нито слънчево изгаряне.
Рина
И на слънце не сме седели дълго, иначе
щяхме да получиме слънчев удар.
Николай Нямам представа къде си настинала.
прекалено — слишком
Рина
Вчера прекалено дълго се разхождахме,
вечерта замръзнах и истинах.

УРОК20 ••• ИМАМХРЕМА
117
Николай Ако имахме рецепта, щяхме да купим някакви
хапчета за температура в аптеката.
Рина Не е задължително.
Николай Не ти ли се гади? Не ти ли се вие свят?
Рина Спокойно. Не ми се гади и няма да припадна,
нека просто отидем в аптеката.
рецепта — рецепт
хапче(-та) — таблетка(-и)
Не ти ли се гади? — Тебя не тошнит?
гади се — тошнит
Не ти ли се вие свят? — У тебя голова не
кружится? У тебя нет головокружения?
вие се свят — головокружение
припадам — падаю в обморок
Рина
Рина
Рина
Добър ден. Бихте ли ме посъветвали какви
лекарства да купя?
Аптекарката От какво се оплаквате?
Имам хрёма и температурата ми е висока.
Аптекарката Имате ли проблеми с кръвното налягане?
Не, мисля, че може да съм болна от грип.
Аптекарката Имаме много добро лекарство. Вземайте
посъветвали — посоветовали
От какво се оплаквате? — На что вы
жалуетесь?
кръвно налягане — кровяное давление
го по два пъти на ден.
по два пъти на ден — дважды в день

ш
ИМАМ ХРЕМА ••• УРОК20
капки — капли (капка — капля)
нос — нос
Рина Дайте ми и някакви капки за нос, ако обичате.
Аптекарката Трябва да останете няколко дни вкъщи,
но пб-добре отидете на лекар.
болкоуспокояващо - обезболивающее Николай А ИМате ЛИ нёщо боЛКОуСПОКОЯВащО?
зъб — зуб
падна — выпала
зъбът трябва да се вади — зуб надо
удалять
да се вади — вынимать
зъболекар — дантист, зубной врач
ефикасни — эффективные
важното е да помогнат — главное,
чтобы помогли
Рина
Рина
Рина
За какво ти е?
Николай Боли ме зъб. Падна ми пломбата и
предполагам, че зъбът трябва да се вади.
Ако ходеше на зъболекар редовно, нямаше
да имаш проблеми.
Николай Вечно нямам време.
А аз мисля, че просто се страхуваш от
зъболекарите.
Аптекарката Ето в тези таблетки, ефикасни са.
Николай Благодаря! Важното е да помогнат.

УРОК20 ••• ИМАМХРЕМА 119
Грамматика
• • •
Будущее время в прошедшем. Обозначает действие, предстоящее по отношению к определённому прошедшему моменту.
Положительная форма будущего времени в прошедшем образуется с помощью имперфекта вспомогательного глагола ЩА и т. н.
ДА-конструкции (частица ДА + глагол в настоящем времени, спрягаемый по лицам и числам, согласуясь с субъектом действия):
Ед. ч. I л. щях да дойда Мн. ч. I л. щяхме да дойдем
Ил. щёше да дойдеш Ил. щяхте да дойдете
III л. щёше да дойде III л. щяха да дойдат
Отрицательная форма образуется с помощью имперфекта вспомогательного глагола НЯМАМ в III лице ед. ч. и ДА-конструкции:
Ед. ч. I л. нямаше да дойда Мн. ч. I л. нямаше да дойдем
II л. нямаше да дойдеш II л. нямаше да дойдете
III л. нямаше да дойде III л. нямаше да дойдат
С данным временем наиболее употребимы следующие две конструкции:
Глагол в будушем в прошедшем + АКО + глагол в прошедшем несовершенном времени (несовершенный вид);
Глагол в будущем в прошедшем + АКО + глагол СЪМ в прошедшем времени (БЯХ) в соответствющем лице и числе + причастие на -Л
от глагола в совершенном виде (совершенный вид)
Щях да отйда навреме, ако бях взел такси. — Я бы пришёл вовремя, если бы взял такси.
Нямаше да ти се обаждаме, ако знаехме, че ти си заёт. — Мы бы тебе не звонили, если бы знали, что ты занят.
Упражнения
1. Скажите по-болгарски:
а. Он бы вызвал скорую помощь, если бы у неё была высокая температура.
б. Если бы не шёл дождь, мы бы гуляли в лесу.
в. Если бы ты пришёл раньше, ты бы увидел его здесь.
г. Они бы позвонили мне, если бы знали мой телефон.
д. Если бы ты пошёл к зубному врачу, твои зубы не болели бы.
е. У меня бы не было бы насморка, если бы я не купалась в холодном море.
2. Из данных слов составьте предложения:
а. щёше, всички, да, знаеш, новини, радио, слушаше, ако.
б. нямаше, ако, да, закъснеем,бяхме, по-рано, тръгнали.
в. щях, на, да, отйда, кино, ако, пари, имах.
г. ако, наблизо, имаше, щях, аптека, да, ти, купя, бързо, хапчета.

121
ТРЯБВА ДА СИ КУПЯ НЕЩО ЗА СПОМЕН
Николай Жалко, чш скоро заминаваш!
Рина Да, жалко!
Николай Купила ли си вече подаръци за приятелите
и близките си?
Рина Да, някои сувенири вече съм купила,
но не съм ходила за подаръци.
НАДО КУПИТЬ ЧТО-ТО
НА ПАМЯТЬ
Купила ли си (вече)? — Ты уже купила?
Речь идёт о действии, законченном
в прошлом, результат которого виден
в настоящем.
Николай
Решила ли си вейе какво искаш да купиш?

122
ТРЯБВА ДА СИ КУПЯ НЕЩО ЗА СПОМЕН
УРОК 21
сребърни — серебряные
сребро — серебро
злато — золото
дървени — деревянные
гердани — бусы
подлез — подземный переход
всякакви — всякие
ето го и ... — а вот и ...
верижки — цепочки (верижка —
цепочка)
обеци — серьги (обеца — серьга)
пръстен(-и) — кольцо(-а)
гривна — браслет
шия(та) — шея
огледало — зеркало
Нека премеря...? — Я померяю...?
пръсти — пальцы (пръст — палец)
тънки (тънък, тънка, тънко) — тонкие
Рина Да, мисля да купя различни сребърни
украшения.
Николай А твоите приятелки сребро ли носят или
злато?
Рина Приятелките ми носят и сребро, и злато,
и дървени гердани дори.
Николай Тогава нека отидем в един подлез, където
продават всякакви украшения.
Рина Това е чудесна идея.
Николай Ето го и подлеза. Виж колко неща се продават.
Рина Да, има всичко — верижки, обеци, пръстени,
гривни, медальбни...
Николай Пробвай тази верижка да я видя на шията ти.
Ето ти огледало.
Рина Нека премеря и този пръстен?
Николай Премери, но май е голям за твоите пръсти.
Рина Да, пръстите ми са тънки.

УРОК21 ••• ТРЯБВА ДА СИ КУПЯ НЕЩО ЗА СПОМЕН
123
Николай А за верижката медальон не ти ли трябва.
Рина Защо не?!
Николай Виж, този полу скъпоценен камък много
отива на очите ти!
Рина
Николай
Рина
Николай
Благодаря!
Вземаш ли го?
Да, вземам го.
A tvk се поолш
за устни, за език и така нататък.
Рина Не, благодаря. Не искам да си пробивам нито
носа, нито устните, нито езика.
Николай А на краката гривни носиш ли?
Рина Да, нося гривни и на ръцете, и на краката.
Николай Тук има неща и за коса.
Рина Виждам, има доста неща за косата.
Николай Ето, шнбли, фиби,...
Защо не? — Почему бы и нет?
полускъпоценен — полудрагоценный
камък — камень
отива на очите ти — идёт к твоим глазам
очи(те) — глаза (око — глаз)
Вземаш ли го? — Ты это берёшь
(покупаешь)?
Да, вземам го. — Да, я это беру
(покупаю).
устни — губы
пробивам — прокалываю
крака(та) — ноги (крак — нога)
ръце(те) — руки (ръка — рука)
коса — волосы
шноли — мн. ч. от шнола — вид заколки
для волос, как правило для захвата
большого пучка
фиби — мн. ч. от фиба — вид заколки для
волос, обычно маленькая по размеру, для
захвата небольших прядей

124 ТРЯБВА ДА СИ КУПЯ НЕЩО ЗА СПОМЕН ••• УРОК21
Рина
Чудя се какво да избера.
диадема — ободок для волос
Николай Мйсля, че всичко ще ти отива, даже диадема.
Рина Диадеми не нося, нося само фиби.
Николай Избра ли вече нещо?
Рина Още не, но мйсля, че ми трябва и козметика.
Николай Трябва ти козметика за подарък?!
Рина Не, за мен.
сапун — мыло
шампоан — шампунь
Това не е прието. — Это не принято.
прието (приет, приета, приети) —
принято, принятое
Николай При нас понякога подаряват сапун или
Рина
шампоан.
При нас това не е прието.
Николай И каквб пб-тбчно ти трябва?
сенки — тени (во всех смыслах слова)
червило — губная помада
Рина
Сёнки и червило.
Николай Тогава отиваме в един друг подлез.

УРОК21 ••• ТРЯБВА ДА СИ КУПЯ НЕЩО ЗА СПОМЕН 125
Грамматика
• • •
Прошедшее неопределённое время. Употребляется в случаях, когда налицо результат завершённого в прошлом действия,
которому говорящий не был свидетелем. Образуется с помощью нужной формы глагола СЪМ в настоящем времени и причастия
на -Л. Причастие изменяется по родам и числам.
Аз съм купил, -а, -о Нйе сме купили
Ти си купил Вйе сте купили
Той е купил
Тя е купила Те са купили
То е купило
Упражнения
• • •
1. Назовите нарисованные предметы по-болгарски:
а. б. в. о г.
2. Поставьте глаголы в нужную форму прошедшего неопределённого времени:
а. Той е много умен, защото (читать) много книги.
б. Тя е уморена, защото много (ходить).
в. Те знаят български, защото (учить).
г. Нйе добре знаем крайбрежието, много пъти (отдыхать).
д. (загореть), ти (ходить) на море.
е. Кашляте, защото (пить) студёна вода.
ж. Те закъсняват, защото пак не (выйти) навреме.
з. Спи ми се, не (спать) цяла нощ.
и. Боли ме корема, сигурно (съесть) нещо развалено,
к. Свежо е, нощеска (шел) дъжд.

127
ОБИЧАШ ЛИ ФУТБОЛ? ЛЮБИШЬ ЛИ ТЫ ФУТБОЛ?
Рина
Обйчаш ли футбол? Стрзра ми ее,
струва ми се, че ... — мне кажется, что .
че в България тош е много популярен
спорт.
Николай Д#, в България има много футболни
фёнове — запалянковци.
фенове — фанаты (фен — фанат)
Рина
Ти шщо ли си запалянко?
запалянко — болельщик

128
ОБИЧАШ ЛИ ФУТБОЛ?
УРОК22
Не бих казал. — Я бы не сказал(-а).
мачове — матчи мач — матч
Как така? — Как (это) так?
отбор(-и) — команда(-ы)
играят — играют
кой е победил, кой е загубил — кто
победил, кто проиграл
загуби — проиграл, потерял
седейки — сидя
гледайки — смотря
вестници — газеты (вестник — газета)
списания — журналы (списание —
журнал)
рита топка — гоняет мяч
рита — пинает, бьёт ногой
топка — мяч
От кой отбор е? — За кого болеет? (Из
кокой он команды?)
Николай Не бих казал, че съм запалянко. Понякога
гледам мачове, но не много внимателно.
Рина Как така'?
Николай Интересува ме само какви отбори играят,
какъв е резултатът, кой е победил и кой е
загубил.
Рина Не гледаш ли мачове на стадиона?
Николай Никога не съм ходил на стадион. Гледам
футбол само по телевизията.
Рина Седиш сам вкъщи и гледаш мач?!
Николай Не, не мога да прекарам цяла вечер, седейки
пред телевизора и гледайки мач.
Рина А вестници и списания за спорт четеш ли?
Николай Не, братовчед ми чете. Той не може да живее
без футбол. По цели дни рита топка с приятели.
Рина От кой отбор е братовчед ти?

УРОК22 ••• ОБИЧАШ ЛИ ФУТБОЛ?
129
Николай От ЦСКА.
Рина Предполагам, че не изпуска нито един мач.
Николай Не, разбира се. Много често ходи на стадиона.
Знае кой футболист в кой отбор играе.
Рина Сестра ми се занимава с лека атлетика
и с фигурно пързаляне.
Николай Добра ли е?
Рина Да, треньорът й казва, че я чака голям успех.
Но само тренирайки постоянно тя може да
постигне добри резултати.
Николай Тя участва ли в някакви състезания?
Рина О да, тя много често участва в състезания
и често се класира на първо място.
Николай А ти спортуваш ли?
Рина Да, и аз карам кънки, обичам тенис. През
лятото плувам и карам колело'.
лека атлетика — легкая атлетика
фигурно пързаляне — фигурное
катание
пързаляне — катание
Добра ли е? — У неё хорошо
получается?
да постигне — достичь
състезания — состязания
класира (се) на първо място —
занимает первое место
спортуваш — занимаешься спортом
карам кънки — катаюсь на коньках
карам — катаюсь, езжу, вожу (машину)
кънки — коньки (кънка — конёк)
карам колело — катаюсь на велосипеде
колело — велосипед

лт
ОБИЧАШ ЛИ ФУТБОЛ? ••• УРОК22
спортистка — спортсменка
тенис на корт — большой теннис
ски — лыжи
сутрин — утро, утром
закуска — завтрак
спортист — спортсмен
момчета(та) — мн.ч. от момче —
мальчик
момиче(та) — мн. ч от момиче —
девочка
Николай Истинска спортистка си. Затова имаш хубава
спортна фигура.
Рина Благодаря, но и аз не прося комплименти!
Николай А какъв тенис обичаш?
Рина Обичам тенис на корт. Тренирам вече седем
години. Няма да стана шампионка, но съм
добра.
Николай А аз играя баскетбол. През зимата карам ски
и всяка сутрин преди закуска правя
гимнастика.
Рина О, ти също си спортист. Хубаво е, когато
момчетата спортуват.
Николай Спортните момичета винаги са хубави.
Рина Тук може ли да се вземе колело под наем?
Николай Да, можем да вземем и да отидем да караме.
Рина Добре, идеята много ми харесва!

УРОК22 ••• ОБИЧАШ ЛИ ФУТБОЛ?
Грамматика
• • •
Деепричастие. Образуется от основы глагола настоящего времени путём прибавления к ней суффикса -ЕМКИ (глаголы I и II
спряжения), -ЙКИ (глаголы III спряжения), например: вървя — вървейки, говоря — говорейки, седя — седейки, правя — правейки.
Формы деепричастия, как и в русском языке, не изменяются.
Упражнения
1. Переведите на болгарский язык:
а. Мы шли, смеясь.
б. Он смотрел футбол, разговаривая со мной.
в. Мы гуляли, разговаривая о лете.
г. Я смотрю в окно, вспоминая Николая.
д. Я катаюсь на велосипеде, слушая плеер.
е. Она достигла успехов в теннисе, тренируясь каждый день.
2. Замените выделенные слова деепричастиями:
а. Като отивахме към центъра, срещнахме Мария.
б. Като разглеждаше списанието, тя намери интересна статия за кучета.
в. Като говорех с него по телефона, гледах телевизия.
г. Като се връщахме вкъщи, мислехме за вкусната вечеря.
д. Като се запознаваше с него, тя не знаеше, че той е синът на нейната приятелка.

133
Рина
Николай
Рина
an
WT
I
ИМАМ МНОГО ГОЛЯМА КОЛЕКЦИЯ
Николай Обичаш ли музика?
Да често слушам музика.
А какъв стил харесваш най-мнбго:
поп, рок, фолк или може би pan?
Слушам всичко, зависи от
настроението ми.
У МЕНЯ БОЛЬШАЯ
КОЛЛЕКЦИЯ
слушам — слушаю
pan — рэп

134 ИМАМ МНОГО ГОЛЯМА КОЛЕКЦИЯ ••• УРОК23
изпълнител(-и) — исполнитель(-и)
изобщо — вообще
касетофон — магнитофон
плочи — пластинки (плоча — пластинка)
можеш да си пуснеш — можешь
пустить, включить (музыку)
много си падам — мне очень нравится
падам — падаю
изпускам — упускаю
Николай А българска музика харесваш ли?
Рина Не познавам добре българските изпълнители.
Николай Аз изобщо не мбга да живёя без музика.
Касетофонът ми винаги е включен.
Рина Да, виждам, че имаш голяма колекция
от касети, дискове и плочи.
Николай Можеш да си пуснеш който искаш диск,
касета или плоча да послушаш българска
музика.
Рина Мерси. И много видеокасети имаш.
Николай Да, много обичам киното.
Рина И аз много си падам по хубави филми.
Николай Аз не изпускам нито една премиера на филм.
Рина Имаш ли любими актьори или филми?

УРОК23 ••• ИМАМ МНОГО ГОЛЯМА КОЛЕКЦИЯ
Николай Да, но те са много.
Рина
А хоби някакво имаш ли?
Николай Нямам хоби, но, както ти казах вече, обичам
да спортувам.
Рина
А през свободното си вёме какво правиш?
Николай Свободното си време прекарвам с приятели.
Рина
И аз се срёщам с приятелите си, но ако имах
възможност, много щях да пътувам.
срещам (се) — встречаю(-сь)
Николай И аз бих искал да обиколя цял свят.
да обиколя цял свят — обойти весь мир
аз да обиколя — мне обойти
Рина
Аз съм била в малко страни, но отвсякъде
съм си донесла по една чиния за спомен.
отвсякъде — отовсюду
донасям — приношу
чиния — тарелка
Николай Значи колекционираш чинии?

136
ИМАМ МНОГО ГОЛЯМА КОЛЕКЦИЯ ••• УРОК23
цигарени кутии — пачки сигарет
цигарени — сигаретные
(да) пазиш — хранить, сохранять,
охранять
прибрана е някъде — куда-то убрана
лежи — лежит
някъде — где-то
бирени — пивные
халба — большая кружка
да снимаш — фотографировать, снимать
[на камеру)
да се превърне — превратиться (III лицо
ед. ч.)
Рина Да. И приятелите ми носят чинйи от
различни страни.
Николай А аз предй имах голяма колекция
от цигарени кутии.
Рина Пазиш ли я още?
Николай Да, прибрана е някъде. Сега събирам бирени
халби и всички ми ги подаряват.
Рина Разбрах намека ти.
Николай Нищо не съм намеквал. Честно — истинската
ми страст е фотографията.
Рина Обичаш да снимаш?
Николай Да, много! Едно време исках дори да стана
професионален фотограф.
Рина И защо не стана?
Николай Мисля, че хобито не може да се первърнев
професия.

УРОК23 ••• ИМАМ МНОГО ГОЛЯМА КОЛЕКЦИЯ
137
Относительные местоимения
Грамматика
Мужской род
който
какъвто
Женский род
която
каквато
Средний род
коёто
каквото
Множественное число
който
каквито
Кроме этого существуют следующие относительные местоимения: когато — когда, когото — кого, на когото — кому.
Упражнения
1. Переведите на болгарский язык:
а. Рок — это музыка, которую я слушаю чаще всего.
б. Есть ли болгарские исполнители, которые бы тебе нравились?
в. Можешь взять любой диск, который тебе понравится.
г. Николай — мальчик, который мне очень нравится.
д. Это тарелка, которую мне привезли из Турции.
е. Люди, с которыми я провожу своё свободное время, очень весёлые.
ж. Сегодня погода не такая, какой была вчера.
з. Современная музыка не такая, какой была раньше,
и. Люди такие, какие их интересы.
к. Твой отец — такой интересный человек!
л. Чья бы ни была эта кассета, я её беру,
м. Это такой интересный фильм!
2. Переведите следующие поговорки и найдите их аналоги в русском языке:
а. Който не работи, не трябва да яде!
б. Който копае гроб другиму, сам пада в него.
в. Каквото (по)сееш, такова (ще) (по)жънеш.
г. Каквото повикало, такова се обадило.
д. Който каквото прави, за себе си го прави.

139
ЩЕ СЕ ВИДИМ ПАК!
УВИДИМСЯ СНОВА!
Николай
Да, ваканцията — това е супер, обаче
много бързо свършва.
Рина
Отива си лятото, идва есента, и аз трябва
да заминавам за Москва.
Николай Просто не мога да повярвам, че
заминаваш. Ще ми липсваш.
ще — частица для образования будущего
времени
Ще ми липсваш. — Мне будет тебя не
хватать.
липсваш — не хватать

140 ЩЕ СЕ ВИДИМ ПАК! ••• УРОК24
Рина
И ти ще ми липсваш. Благодаря за всичко:
за времето, което прекарахме в София,
за чудесната почивка на море, за ресторанта,
за разходките.
Николай Аз ти благодаря! Радвам се, че всичко ти
е харесало!
Рина
Ще ти призная, че когато се срещнахме
за пръв път, не очаквах, че ще станеш
най-добрият ми приятел.
догодина — в следующем году, через
год
ще ти подготвя — я тебе приготовлю,
подготовлю.
Николай Ще те чакам догодина. Обещавам, че ще ти
подготвя още повече изненади.
заповядай на гости при мен — приходи Рина
[приезжай) ко мне в гости
Непременно ще дойда, но и ти заповядай
на гости при мен.

УРОК24 ••• ЩЕ СЕ ВИДИМ ПАК! 141
Николай Москва е доста далече, но, ако ме поканиш,
непременно ще дойда.
Рина
В Москва е хубаво, ще ти покажа моя град!
Николай Ти знаеш адреса ми и моят e-mail, така че
обещай да пишеш всеки ден. Или поне всяка
седмица.
Рина
Обещавам. Ще ти пиша всеки ден и ще ти се
Николай
Рина
обаждам понякога.
О, да! Обади ми се веднага, щом се
пристигнеш. Качвай се вече, влакът скоро ще
тръгне.
Цели два дни ще пътувам и ще си спомням
за нашето лято!!!
веднага, щом се пристигнеш — сразу,
как только вернёшься
Николай Лек път! Не ме забравяй!
лек път — в добрый путь, буквально:
лёгкий путь

142
ЩЕ СЕ ВИДИМ ПАК! ••• УРОК24
Рина
Никога! Как мога да забравя човека,
Приятно пътуване! — В добрый путь
(буквально: приятной поездки)!
сърдечни поздрави — приветы от всего
сердца
някой ден — однажды, когда-нибудь
кбйто ми показа истинската България.
Николай Приятно пътуване! Сърдечни поздрави
на цялото ти семейство. Може би някой
ден ще се запозная с тях лично.
сбогуваме се — прощаемся
Рина
Значи, не се сбогуваме! Довиждане!
Николай
Няма да ти казвам сбогом.
Ще се видим пак!
II
II
Слова и выражения урока
Щеми липсваш!
Лек път!

УРОК24 ••• ЩЕ СЕ ВИДИМ ПАК
143
Грамматика
Будущее время. Образуется с помощью неизменямой частицы ЩЕ, которая ставится перед глаголом в настоящем времени.
Аз ще дойда Ние ще слушаме
Ти ще видиш Вие ще вечеряте
Той ще пее Те ще се запознаят
Отрицательная форма будущего времени образуется путём замены частицы ЩЕ на НЯМА ДА
Аз няма да дойда Ние ня'ма да слушаме
Ти няма да вйдиш Вйе няма да вечеряте
Той няма да пее Те няма да се запознаят
Упражнения
1. Заполните пропуски, переведя глаголы, данные в скобках и поставив их в нужное время.
На морёто (я познакомился) с едно момиче. Тя (зовут) Рина. Тя (есть) от Русйя. (Приезжала) и преди в България, затова много добре
(говорила) български. Ние (провели) чудесно време на крайбрежието, а после аз я (отвел) в София. Там нйе (рассматривали)
забележителности, (ходили) на кино, на театър и дискотеки. (Посетили) и Историческия музей. (Были) при мой приятел шивач в
ателието му и (заказали) на Рина чудесен костюм. После я (пригласил) на изискан ресторант. (Провели бы) повече време
в столицата, ако тя (имела) повече време. (Уверен), че е (осталась) доволна от своята ваканция и догодина отново (приедет) в
България. (Обещали) си да си пишем. Тя вече много ми (не хватает). Сега тя (едет), но скоро (будет) в Москва, защото (выехала)
преди два дена. Много (надеюсь), че тя (позвонит мне), когато (приедет). Аз (уверен), че нйе непременно (увидимся) пак.
2. Отгадайте кроссворд:
1. каникулы
2. болгарский национальный алкогольный напиток
3. прогулка
4. отдых
5. веселье
6. волны
7. побережье
8. купание
9. дыня
1 0.лето
1
3
5
7
8
10
2
4
6
9

ОТВЕТЫ К УПРАЖНЕНИЯМ
145
• # •
УРОК!
1. а. Аз съм от Русйя. 6. Вйе сте студенти, в. Той е на почйвка. г. Нйе сме приятели, д. Те за пръв път са в България.
е. Вйе сте гърци? ж. Нйе сме българи, з. Всяко лято те са на море. и. Ти си прав. к. Тя е туристка, л. Аз съм рускиня.
м. Ти си красива.
2. а. Как се казваш? — Казвам се Рина. 6. От кой град си? — Аз съм от Москва, в. Ти си от Русйя? — Да, аз съм от Русия.
г. А вие откъде сте? — Нйе сме от София. д. Ти май не си за пръв път в България? — Не, не съм за пръв път в България,
е. В Москва е красиво, нали? — Да, в Москва е красиво.
УРОК 2
1. мужской род: плаж, хълм, град, път, чадър, въздух; женский род: кърпа, вода, вечер, лодка, почйвка, захар, медуза.
средний род: къпане, море, слънце, езеро, лято.
2. а. Всички обичат да се пекат. 6. Аз обичам силното слънце, в. България не е само море, г В България планините
и езерата са много хубави, д. Хайде, нека се изкъпем.! е. Ти сигурно си от Русйя? ж. казвам се Николай, з. Чадърът
не ме спасява от слънцето.
УРОКЗ
1.
2.
3.
а. Приятелят ми се казва Ивайло. 6. Времето днес е студёно, в. Вечерта е хубава, г. Шапката ми е на стола. д. В България
зимата е кратка и топла, а лятото е дълго и горещо, е. Чадърът е на стола. ж. Денят е топъл, но духа силен вятър.
з. Те разговарят с учителя си. и. Аз уча български по учебника за чужденци, к. Листата стават червени и жълти.
Червено, оранжево, жълто, зелено, свётлосйньо, синьо, лилаво.
пролет
март
април
май
лято
юни
юли
август
есен
септември
октомври
ноември
зима
декември
януари
февруари
УРОК 4
1. а. Аз го спирам и му казвам. 6. Той ме обича. в. Напиши й писмо. г. Не ни забравяй! д. Искаш ли да ти купя един сок?
е. Вземи ни по едно кафе. ж. Аз не те виждам!, з. Иван я попита откъде е? и. Обади ми се! к. Нека ви регистрирам тогава.
л. Двойка ли им трябва? м. Мога ли да ги изпратя?
2. а. Харесва ли ти новата ти стая? б. Тя се мести в друг хотел. в. Трябва да й помогна, г. Чакам те на рецёпцията. д. Не им ли е топло?
е. Той е от Германия, ж. Трябва ми стая с климатйк. з. Нёка я изпратим до вкъщи. и. Не могат да го намерят тук.
к. Няма го тук сега. л. Те са сега на плажа.

146 ОТВЕТЫ К УПРАЖНЕНИЯМ
УРОК 5
1. а. Две плюс едно е равно на три. 6. Две плюс две е равно на чётири. в. Чётири плюс едно е равно на пет.
г. Две плюс чётири е равно на шест. д. Пет плюс две е равно на седем. е. Четири плюс чётири е равно на беем.
ж. Шест плюс три е равно на дёвет. з. Чётири плюс шест е равно на дёсет. и. Единайсет, к. Дванайсет, л. Тринайсет.
м. Четиринайсет. н. Двайсет, о. Четирййсет. п. Петдесет [педесе]. р. Сто. с. Двёста. т. Четиристотин.
2. а. - три маси; 6. — много коне; в. — четирима студенти; г. - трйма лекари; д — шест чанти; е. — няколко думи,
ж. — чётири университета; з. — двама мъжё; и. — шест чадъра; к. — петйма приятели; л. — пет приятелки; м. — два хотела;
н. — много столове; о. — няколко стаи; п. — два йзпита; р. — много продавачи.
УРОК 6
1. а. Семейството ми е голямо. 6. Неговият баща е инженер, в. Нашето куче се казва Неро, г Сестра й е студентка
по икономика, д. Къдё е вашият брат? - Нашият брат е на работа, е. Те пишат на баба си. Баба им живее в Бургас.
ж. Моите обувки са нови и доста скъпи. — Много ми харесват новите ти обувки, з. Госпожа Петрова, дайте
на своя съпруг тази книга! и. Мария пише на своята братовчедка.
2. а. Нейната приятелка е хубава — приятелката й е хубава. 6. Неговото куче е черно — кучето му е черно.
в. Тяхната стая е голяма — стаята им е голяма, г. Неговото семейство е малко — семейството му е малко.
д. Нейният чадър е нов — чадърът й е нов. е. Тяхната дъщеря е студентка — дъщеря им е студентка.
ж. Неговата жена е в България — жена му е в България, з. Неговата лёля работи в една фирма — леля му работи в една фирма.
УРОК 7
1. а. Морето е хубаво, но планините са още по-хубави. 6. Моят брат е най-високият студент в университета.
в. Мисисипи е най-дългата река в света.г. Твоето куче е голямо, но моето е по-голямо, д. Това не е бащата на Мария.
Нейният баща е по-млад, е. Тёзи книги не са мои, моите са по-нови, ж. Аз съм най-малката в семейството ни.
Сестра ми е с 2 години по-възрастна отмен, з. Коледа е най-вёселият празник.
и. Декември е студён мегеец, но януари и февруари са най-студёните.
2. а. Висока елха — по-висока елха — най-висока елха.
УРОК 8
1 а. А ти обичаш ли грозде? 6. На пазара се продават различни неща. в. Колко струва килограм круши? г. Нйе искаме да купим кашкавал.
д. Те къдё отиват? — Те отиват в «Хранителни стоки», ж. Чудесно лято ни чака следващата година, з. Вйе празнувате ли Великден?
и. Те прекарват всяко лято в България, к. Аз се пека всеки ден на плажа. л. Баща ти къдё работи?
2. Произвольные ответы.
УРОК 9
1. Търговия — търговец — търгувам; спорт — спортист — спортувам; продажба — продавач — продавам; граница — граничар — гранича;
работа — работник — работя.
2. а. предложения, обяви; 6. смени, плаващо работно време; в. търгувам; г. търговия, едро, дребно, д. стаж;
е. сключвам, водя; ж. сферата на обслужването; з. уредя, дохода, плащат.
УРОК 10
1 а. бихте ли направили — направен; 6. бихте ли казали — казан; в. бихте ли взели — взет; г. бихте ли сложили — сложен;
д. бихте ли поканили — поканен; е. бихте ли изпратили — изпратен; ж. бйхте ли разказали — разказан;
з. бйхте ли прекарали — прекаран; и. бйхте ли приготвили — приготвен; к. бйхте ли изкарвали — изкарван;
л.бйхте ли хванали — хванат.
2. а. Майка ми изми чиниите. - Чиниите са измити, 6. Росица прочёте книгата. - Книгата е прочетена.
в. Моят брат счупи чашата. — Чашата е счупена, г. Аз написах писмото. — Писмото е написано.
д. Сестрата на I оша нахрани кучето си. - Кучето й е нахранено, е. Рйна приё поканата. — Поканата е приета.
ж. Нйе сключихме договора. — Договорът е сключен.

ОТВЕТЫ К УПРАЖНЕНИЯМ 147
УРОК 11
1. а. Какво искате да поръчате? 6. Можете ли нёщо да ме посъветвате? в. Сандвич с кашкавал, ако обичате.
г. Днес всичко е за моя смётка, д. Избирайте, нашето меню е доста разнообразно, е. Нека да бъдат ядки и пържени картофи.
ж. Добър вечер, радвам се да ви видя. з. Отличен бар, и цените не са високи! и. Мога ли да ви правя компания?
к. Донесёте сметката, ако обичате.
2. 0.-11,6.-111, в.-Ill; г.-I; д.- II.
УРОК 12
1. Казах — каза — каза - казахме - казахте — казаха; стигнах - стигна - сйгна — стигнахме - стигнахте - стигнаха;
излязох — излезе — излезе — излязохме — излязохте — излязоха; загубих — загуби — загуби — загубихме — загубихте — загубиха;
тръгнах — тръгна — тръгна — тръгнахме — тръгнахте — тръгнаха.
2. а. — седем часа или деветнайсе часа; 6. — два часа или четыринайсе часа; в. — дёсет и половина или дёсет и трййсе;
г. — четири без четвърт или четири без петнайсе; д. — пет и двайсе.
3. Произвольные ответы
УРОК 13
1. дигам — слушалка; давам — заето; набирам — номер; намирам на — домашен телефон; пратя — картичка;
пускам — писмо; запечатвам — плик; имам — грешка; намирам по - GSM
2. а. давах; 6. звънеше, даваше; в. търсихме, намерихме; г. имаха; д. пращах, отговоряше;
е. продължаваше, отговарях; ж. звънеше; з. получаваха; и. правеше.
УРОК 14
1. а. Този влак е бърз.б. Това не е железопътна гара. в. Такива билети не се продават, г. Онези гишета са затворени.
д. Попълнете такава декларация, е. Тази стая не ми харесва, ж. Онзи ресторант е скъп. з. Тази улица е дълга.
2. а. Рйна пристигна в България с влак. 6. Рйна не пътува със самолёт, защото я е страх. в. Полетът от Москва до България
трае 3 часа. г. Целта на пътуването на Рйна в България е туризъм, д. Хората пътуват за България с автобуси, фериботи и
параходи, е. Защото автогарата е далеч. ж. Рйна и Николай пътуват за София с първа класа. з. Билетът за влак до София
струва 19 лева в едната посока, и. Рйна и Николай пътуват за София с директен пътнически влак.
к. Влакът за София тръгва от първи коловоз.
УРОК 15
1. а. театър; 6. булеварди; в. храм-паметник; г. паметник; д. Софийски университет.
2. а. Харесва ми да се разхождам по столичните улици, площади и паркове.
6. В София йма много интересни забележителности, в. В това кино никога не дават приключёнски филми.
г. Много бих искала да посетя изложба на българска живопис, д. Хайде тёзи дни да отидем на концерт!
е. В София за съжаление йма малко денонощни магазини, ж. Толкова много неща искам да поръчам в тази сладкарница.
з. Защо в този спектакъл всички танцуват? и. В София няма чак толкова много храмове и църкви, както в Москва.
к. София също е столица, но не толкова голяма, като Москва.
УРОК 16
1. а. Колко излиза до центъра? 6. Какво трябва да хванем, за да стигнем до Ивайло, в. Кояулица точно имате предвид?
г. Чйй е този чадър? д. С какво ви харесва този град? е. На кого трябва да дам книгата? ж. С какво можем да стигнем до там?
з. Чия котка седи на дивана? и. Кога заминавате? к. Къдё се намира хотелът?
2. а. С какво мога да стигна до центъра на града. 6. Колко станции има метрото в София? в. Чия баба живее на морето?
г. Кога точно заминаваме за София?

148 ОТВЕТЫ К УПРАЖНЕНИЯМ
УРОК 17
1. а. живеещ човек; 6. седящо куче; в. пйшещо момйче; г. учещи приятелки; д. четяща жена; е. тичащи деца. ж. висящ полилей
2. а. Спортистът, тичащ отляво, е нашият шампион.6. Разхождаме се в гората и слушаме птиците, пеещи своите песни.
в. Човекът, разказващ за себе си, е приятел на баща ми. г. Смеещото се момче чете весела книга.
д. Човекът, живеещ в собствено жилище, е по-щастлйв от човека, живеещ в общежитие.
е. Когато дойдохме, ние го видяхме, седящ пред масата.
УРОК 18
1. а. Тази котка е ничия. 6. Никой не иска да носи такйви дрёхи. в. В този магазин се продават всякакви обувки.
г. Можеш да поръчаш всичко, каквото пожелаеш, д. Тук няма никакви интересни стоки.
е. Всяка жена иска да се облича хубаво, ж. Имам по един костюм за всеки ден от седмицата.
з. Всяко момйче иска да посети моден салон. и. Нямам никаква рокля за тази вечер.
2. а. блуза, 6. костюм, в. пола, г. тёниска, д. панталони, е. обувки.
УРОК 19
1. а. чети — не чети; 6. казвай — не казвай; в. кажи — не казвай; г. купувай — не купувай; д. мисли — не мисли; е. лежи — не лежи;
ж. чакай — не чакай; з. гледай — не гледай; и. излизай — не излизай; к. поръчай — не поръчай;
л. притеснявай се — не се притеснявай; м. мечтай — не мечтай; н. искай — не искай; о. мълчи — не мълчи.
2. а. Да, обади му се. — Не, не му се обаждай. 6. Да, дай му парите. — Не, не му давай парите, в. Да, качи се. —
Не, не се качвай, г. Да, отговори. — Не, не отговаряй, д. Да, вземете ги.— Не, не ги вземайте, е. Да, повторете го.—
Не, не го повтаряйте, ж. Да, обуй ги. — Не. Не ги обувай, з. Да, напишете го.— Не, не го пишете.
УРОК 20
1. а. Той щеше да извика «Бърза помощ», ако тя имаше висока температура. 6. Ако не валеше дъжд, нйе щяхме
да се разхождаме в гората, в. Ако ти беше дошъл по-рано, щеше да го видиш тук. г. Те щяха да ми се обадят,
ако знаеха моя телефон, д. Ако беше отишъл на зъболекар, нямаше да те болят зъбите, е. Нямаше да ймам хрёма,
ако не се къпех в студеното море.
2. а. Щеше да знаеш всички новини, ако слушаше радио. 6. Нямаше да закъснеем, ако бяхме тръгнали по-рано.
в. Ако имах пари, щях да отида на кино. г. Ако имаше наблизо аптека, щях бързо да ти купя хапчета.
УРОК 21
1. а. пръстен; 6. гривна; в. медальон; г. верижка; д. шноли.
2. а. е чел; б. е ходила; в. са учили; г. сме почивали; д. хванала си тен, ти си ходила; е. сте пили; ж. са излязли; з. съм спал;
и. съм изял; к. е валял.
УРОК 22
1. а. Нйе вървяхме, смеейки се. 6. Той гледаше футбол, разговаряйки с мен. в. Нйе се разхождахме, разговаряйки за лятото.
г. Гледам през прозореца, спомняйки си за Николай, д. Карам колело, слушайки убкмена. д. Тя постигна голям успех
в тениса, тренирайки всеки ден.
2. а. Отивайки към центъра, срещнахме Мария. 6. Разглеждайки списанието, тя намери интересна статия за кучета.
в. Говорейки с него по телефона, гледах телевизия, г. Връщайки се вкъщи, мислихме за вкусната вечеря.
д. Запознавайки се с него, тя не знаеше, че той беше синът на нейната приятелка.

ОТВЕТЫ К УПРАЖНЕНИЯМ
149
УРОК 23
1. а. Рок е музиката, която най-чёсто слушам. 6. Има ли български изпълнители, който ти харесват? в. Можеш да вземеш
който и да е диск, който ти хареса, г. Николай е момчето, което много ми харесва, д. Това е чинията, която ми донесоха
от Турция, е. Хората, с който прекарвам свободното си време, са много весели, ж. Днес времето не е такова, каквото
беше вчера. з. Съвременната музика не е такава, каквато беше преди. и. Хората са такива, каквито са им интересите,
к. Баща ти е толкова интересен човек! л. Чиято и да е тази касёта, аз я вземам, м. Това е толкова интересен филм!
2. а. Кто не работает, тот не ест. 6. Не рой другому яму, сам в неё упадёшь (Буквально: кто роет другому могилу, сам в неё падает),
в. Что посеешь, то и пожнёшь, г. Как аукнется, так и откликнется, д. Человек сам хозяин своей судьбы (Буквально: кто бы что бы
ни делал, делает это самому себе.)
УРОК 24
1. Се запознах; се казва; е; идвала е; гвореше; прекарахме; заведох; разглеждахме; ходихме; посетихме; бяхме;
поръчахме; поканих; щяхме да прекараме; имаше; сигурен съм; останала; ще дойде; обещахме; липсва; пътува;
ще бъде; тръгна; се надява; ще ми се обади; пристигне; съм сигурен; ще се видим.
2.
р
в
а
а
3
к
X
в
е
с
е
к
Р
а
й
к
л
а
Р
о
п
л
в
б
ъ
п
я
н
а
Д
о
б
ъ
р
п
ъ
т
ц
к
к
ч
а
л
е
а
п
о
и
и
а
и
я
я
в
к
а
н
ж
н
е
и
и
е
ш
е

150
ФОРМЫ ЛИЧНЫХ МЕСТОИМЕНИЙ В ИМЕНИТЕЛЬНОМ ПАДЕЖЕ.
СПРЯЖЕНИЕ ГЛАГОЛА СЪМ «БЫТЬ» В НАСТОЯЩЕМ ВРЕМЕНИ
1л.
Ил.
Ill л.
Ед. ч.
аз съм
ти си
той (м. р.) е
тя (ж. р.) е
то (ср. р.) е
Мн. ч.
ние сме
вие сте
те са [съ]
При вежливом обращении к собеседнику используется форма II л. мн. ч:
Например: Вие откъде сте? — Аз съм от Москва.
Если на местоимении нет логического ударения, оно опускается:
Например: Какъв сте по народност? — По народност съм руснак.
ИМЯ СУЩЕСТВИТЕЛЬНОЕ
Формы существительных. Словарная форма
Имена существительные в болгарском языке имеют формы единственного и множественного числа. У существительных
различается определённая форма — с определённым артиклем и общая форма — без артикля.
В болгарском языке существительные не изменяются по падежам. Словарной формой существительного считается общая
форма единственного числа.
Род имён существительных
Как и в русском языке, имена существительные распределены по трём родам.
К мужскому роду относятся существительные, оканчивающиеся в единственном числе:
а) на согласную, напр.: език, стол, работник, преподавател, мъж, глас, чай;
б) на -А, -Я, -О (только имена, обозначающие лиц мужского пола и имена собственные лиц мужского
пола), напр.: баща, колега, съдия, дядо, Никола, Христа, Илия;
в) на -И (только собственные имена лиц и названия месяцев), напр.: Георги, септември, юли.

151
К женскому роду относятся существительные, оканчивающиеся в единственном числе:
а) на -А, -Я, напр.: работа, книга, жена, преподавателка, лекция, стая, земя;
б) на согласную (некоторые существительные, в том числе — все слова на -ОСТ, -ЕСТ),
напр.: захар, сутрин, есен, нощ, гордост, радост, солидарност.
К среднему роду относятся существительные с окончаниями -О, -Е в единственном числе, напр.: писмо, око, палто, лице,
дете, йме, събитие, училище, кафе; а также слова на -И, -У, -Ю иностранного происхождения, напр.: жури, такси,
интервю, бижу, меню.
Определённость и неопределённость имени существительного
В болгарском языке, в отличие от русского, имеется определённый артикль (определительный член), присоединяемый
к существительному после окончания единственного или множественного числа. Такая форма существительного называется
определённой формой.
Для обозначения неопределённых предметов, лиц, явлений употребляется общая форма существительного в единственном
или множественном числе.
Общая форма Определённая форма
Това е книга. Това е маса. Книгата е на масата.
Слушам музыка. Музиката ми харесва.
Род
Мужской род
с основой на согласную
Женский род;
мужской род на -А, -Я
Средний род;
мужской род на -О, -Е
Определительный член
полная форма:
-ът, -ят
краткая форма:
-А[Ъ] -Я[Ъ]
-ТА
-ТО
Примеры
Прозбрецът е затворен.
Той отваря прозореца.
Преподавателят влиза.
Те поздравяват
преподавателя.
Влизам в стаята.
Денят се познава от
сутринта.
Упражнението трае цял
час.
Примечание
Полная форма
употребляется
у подлежащего.
Краткая форма
употребляется
у второстепенных членов
предложения.
Большинство существительных мужского рода присоединяют -ЪТ, -А [Ъ].
-ЯТ, -Я присоединяют существительные мужского рода:
а) с суффиксом -АР, -ТЕЛ: писател — писателят, писателя; другар — другарят, другаря.
Исключение: семинар — семинарът, пазар — пазарът, хотел — хотелът, котел — котелът,
петел — петелът;

152
ГРАММАТИКА
б) существительные на -Й (Й на письме выпадает): бой — боят, боя; герой — героят, героя;
в) следующие десять слов: път, кон, зет, ден, сън, цар, крал, ндкът, лакът, огън.
Напр.: път — пътят, пътя.
Ударение в определённой форме сохраняется на том же слоге существительного, что и в общей форме:
учебник — учебникът, учебника; герой — героят, героя; път — пътят, пътя: жена — жената; детё — детёто
Исключения: ударение переносится на последний слог:
1) у существительных женского рода на согласный: радост — радостта; сол — солта; вечер — вечерта;
2) у некоторых односложных слов мужского рода (всего около сорока), напр.:
бряг — брегът, брега [брегъ] (я~е); град — градът, града [градъ].
Образование определённой формы существительных во множественном числе
Во множественном числе существительные присоединяют -ТЕ или -ТА в зависимости от окончания существительного.
Ударение неподвижно.
Существительному с окончанием во множественном числе на -И, -Е соответствует -ТЕ:
доброволци — доброволците, очи — очите, мъже — мъжете, жени — жените, ръце - ръцете.
Существительному с окончанием во множественном числе на -А, -Я соответствует -ТА:
крака — краката, деца — децата, пътища — пътищата, брда — брадята, цветя — цветята, момичета — момичетата.
Понятие о значении определённой формы имён существительных
Определённая форма существительного указывает на определённый, известный и говорящему, и слушателю конкретный
предмет (лицо, явление). С помощью неё подчеркивается, что речь идёт именно об этом, а не каком-либо другом предмете
(лице, явлении).
К существительному в определённой форме можно задать вопрос с помощью вопросительного местоимения кой (коя,
кое) который, напр.: Борис отива в Университета. В кой Университет? (Борис идёт в тот самый университет, где он
учится, в университет города, в котором он живёт).
Общая форма существительного лишь называет предмет (лицо, явление), сообщает о его принадлежности к данному
классу однородных предметов, но не указывает, о каком конкретно из них идёт речь.
ИМЯ ПРИЛАГАТЕЛЬНОЕ
Формы прилагательных. Словарная форма
Единственное число
мужской род
на согласную:
нов, учебен
на -СКИ, -КИ:
студентски, мъжки
женский род
окончание -А:
нова, учебна
студентска, мъжка
средний род
окончание -О:
ново, учебно
студентско, мъжко
Множественное число
окончание -И:
нови, учебни
студентски, мъжки

ГРАММАТИКА
153
Прилагательные согласуются с существительным в роде и числе и образуют формы мужского, женского, среднего рода в
единственном числе и одну общую форму множественного числа для всех трёх родов. Являясь определением
существительного, прилагательное способно присоединять определительный член. Словарной формой прилагательного
принято считать форму мужского рода единственного числа.
Прилагательное син имеет особые формы: синя, синьо, сини.
Ударение неподвижно: во всех формах сохраняется на том же слоге, что и в мужском роде; напр.: зелен — зелена,
зелено, зелени; червен — червена, червено, червени; хубав — хубава, хубаво, хубави.
Чередование при образовании форм прилагательных
У некоторых прилагательных в формах женского, среднего рода и множественного числа выпадают беглые -Е, -Ъ:
черен — черна, черно, черни; различен — различна, различно, различни; дълъг — дълга, дълго, дълги. Возможна
также перегласовка я~е в корне прилагательного в соответствии с общим правилом: бял — бяла, бяло, бели;
тесен — тясна, тясно, тесни.
Образование определённой формы прилагательных в единственном числе
Мужской род
1. Прилагательное в мужском роде на
согласную
+ -И- + -ЯТ (полная форма)
+ - И- + -Я (краткая форма)
нов — новият, новия
учебен — учебният, учебния
2. Прилагательное в мужском
роде на -СКИ, -ШКИ
+ -ЯТ (полная форма)
+ -Я (краткая форма)
български — българският
Женский род
Прилагательное в ж. р. + -ТА
нова — новата
учебна — учебната
българска — българската
Средний род
Прилагательное в ср. р. + -ТО
ново — новото
учебно — учебното
българско — българското
Образование определённой формы прилагательных во множественном числе.
Прилагательные во множественном числе присоединяют -ТЕ; ударение неподвижно:
нови — новите; учебна — учебните; български — българските
Определительный член во множественном числе, как и в единственном, присоединяется к первому из прилагательных,
определяющих существительное:
Девойките поднасят цветя на героите. — Младите български девойки поднасят цветя на героите.

154
ГРАММАТИКА
Степени сравнения прилагательных
Качественные прилагательные имеют три степени сравнения — положительную, сравнительную и превосходную.
Сравнительная степень образуется с помощью частицы ПО-, а превосходная — с помощью частицы НАИ-,
которые пишутся с прилагательным через чёрточку (дефис):
м. р. висок — по-висок, най-висок
ж. р. висока — по-висока, най-висока
ср. р. високо — по-високо, най-високо
мн.ч. високи — по-високи, най-високи
Связь между сравниваемыми объектами в предложении выражается предлогом ОТ (в русском — род. пад.):
Олга е по-весела от Наташа.
МЕСТОИМЕНИЯ
Вопросительные местоимения КАКЪВ и КОЙ
Вопросительные местоимения какъв (кокой) и кой (который, кокой) имеют формы мужского, женского и среднего рода
в единственном числе и форму множественного числа, общую для всех трёх родов:
Ед. ч. Мн. ч.
кой, какъв (м. р.)
коя, каква (ж. р.) кой, какви (для всех родов)
кое, какво (ср. р.)
Неопределённые местимения
Неопределённые местоимения образуются от вопросительных. Чаще всего употребляются неопределённые местоимения
с частицей НЯ- (с перегласовкой я~е ): някой, някоя, някое, някои/някакъв, някаква, някакво, някакви/нечий,
нечия, нечие, нечии.
Относительные местоимения
Относительные местоимения образуются от вопросительных с помощью присоединения -ТО к окончанию вопросительного
местоимения, напр.: кой — който; коя — която; кое — което; кой — който; кого — когото.
Отрицательные местоимения
Отрицательные местоимения образуются от вопросительных с помощью частицы НИ-, которая пишется слитно со словом.
На частицу НИ- всегда падает ударение.
Местоимения, заменяющие существительное
Местоимения, определяющие существительное
кои, кого — никои, никого (никто, никого)
що — нищо (ничто, ничего)
кой — никой, -я, -е, -и (никакой)
какъв — никакъв, никаква, -о, -и (никакой)
чий — ничий, -я, -е, -и (ничей)
В отличие от русского языка в болгарском предлоги не отделяют отрицательную частицу от слова: за нищо (ни о чём),
от никого (ни от кого), пред нищо (ни перед чем) и т. д.

ГРАММАТИКА
155
Формы личных местоимений
Число,
лицо,
род
Ед. ч.
1л.
Ил.
Ill л. м. р.
Ill л. ж. р.
Ill л. ср. р.
Мн. ч.
1л.
II л.
Ill л.
Синтаксические функции и падежи
Подлежащее
Именит.
падеж
аз
тй
той
тя
то
ние
вие
те
Прямое дополнение
Винит, падеж
полная форма
мене
тебе
него
нея
него
нас
вас
тях
краткая форма
ме
те
го
я
го
ни
ви
ги
Косвенное дополнение
адресата
Дат. падеж
полная форма
на мене
на тебе
на него
на нея
на него
на нас
на вас
на тях
краткая форма
ми
ти
му
и
му
ни
ви
им
Все остальные
синтаксические
функции
любой предлог +
мене
тебе
него
нея
него
нас
вас
тях
Полные формы притяжательных местоимений
Лицо, число и род
Ед. ч.
1л.
Ил.
Ill л. м. р.
Ill л. ж. р.
Ill л. ср. р.
Мн. ч
1л.
Ил.
Ill л.
Возвр.-притяж.
местоимение
Род и число (по согласованию с определяемым словом)
мужской род
мой
твой
негов
неин
негов
наш
ваш
техен
свой
женский род
моя
твоя
негова
нейна
негова
наша
ваша
тяхна
своя
средний род
мое
твое
негово
нейно
негово
наше
ваше
тяхно
свое
мн. ч.
мои
твои
негови
нейни
негови
наши
ваши
техни
свои
краткие формы
ми
ти
му
и
му
ни
ви
им
СИ
В отличие от русского языка в болгарском полные притяжательные местоимения согласуются в роде и числе с
определяемым предметом не только в I и И, но и в III лице.
Полные притяжательные местоимения образуют определённую форму, как имена прилагательные, ударение неподвижно:
например: мой — моя(т), моята, моето, моите...

156
ГРАММАТИКА
Краткие формы притяжательных местоимений
В функции кратких притяжательных местоимений используются краткие личные местоимения в дательном падеже:
Единственное число Множественное число
I л. ми I л. ни
II л. ти II л. ви
III л. му (м. и ср. p.) Ill л. им
И (ж. р.)
Моето семейство е голямо. — Семейството ми е голямо.
Возвратно-притяжательная форма: си.
Употребление кратких притяжательных местоимений невозможно без существительного, которое они определяют.
При этом:
1. Если у определяемого существительного нет других определений, то краткое притяжательное местоимение
следует непосредственно за существительным с определительным членом.
2. Существительные мужского и женского рода в единственном числе, обозначающие родственников, в сочетании
с краткими притяжательными местоимениями употребляются без определительного члена: майка му, сестра ти.
Указательные местоимения
Местоимения, обозначающие:
лица и предметы
признаки и
свойства
количество
близкие
далекие
близкие
далекие
м. р.
този/тоя
этот
онзи/оня
тот
такъв
такой
онакъв
этакий
ж. р.
тази/тая
эта
онази/оная
та
такава
такая
онакава
этакая
ср. р.
това (туй)
это
онова(онуй)
то
такова
такое
онакова
этакое
мн. ч.
тези/тия
.эти
онези/бния
те
такива ..
такие
онакива
этакие
толкова столько
Возвратно-личные местоимения
Возвратно-личные местоимения имеют полную и краткую форму винительного, дательного и предложного падежей.
Винительный падеж
себе си; се
(себя)
Дательный падеж
на себе си; си
(себе)
Предложные формы
(за) себе си
(о себе, собой)
Возвратно-личные местоимения употребляются самостоятельно и в составе возвратных глаголов: страхувам се — боюсь.

ГРАММАТИКА 157
ГЛАГОЛ
Основной (словарной) формой глаголов в болгарском языке принято считать форму I л. ед. ч. настоящего времени.
Инфинитива в болгарском языке нет.
Настоящее время
В болгарском языке глаголы имеют три спряжения в соответствии с тематическим гласным, на который завершается форма
глаголов в III лице единственного числа настоящего времени, —Е, -И, -А. Существует две группы спряжений: старое
спряжение (глаголы с тематическими -Е, -И) и новое спряжение — глаголы с тематическим -А.
Окончания глаголов старого спряжения (I и II спряжения)
Ед. ч. Мн. ч.
I л. -А [Ъ], -Я I л. -М
Ил.-Ш Ил.-ТЕ
III л. нет окончания III л. -АТ[-ЪТ], -ЯТ
Ед. ч. Мн. ч. Ед. ч. Мн. ч.
I л. чета I л. четем I л. говоря I л. говорим
II л. четеш II л. четете II л. говориш II л. говорите
III л. чете III л. четат III л. говори III л. говорят
Тематические гласные -Е, -И в формах I л. ед. ч. и III л. мн. ч. отсутствуют.
Окончания глаголов нового спряжения
Ед. ч. Мн. ч. Ед. ч. Мн. ч.
I л. -М I л. -ME I л. пътувам I л. пътуваме
Ил.-Ш Ил.-ТЕ II л. пътувате II л. пътувате
III л. нет окончания III л -Т III л. пътува III л. пътуват
Будущее время
Будущее время глаголов обоих видов в болгарском языке образуется одинаково.
Положительная форма: частица ЩЕ + настоящее время глагола совершенного или несовершенного вида.
Ед. ч. Мн. ч.
I л. ще разкажа I л. ще разкажем
II л. ще разкажеш II л. ще разкажете
III л. ще разкаже III л. ще разкажат
Отрицательная форма: конструкция НЯМА ДА + настоящее время глагола совершенного или несовершенного вида.
Ед. ч. Мн. ч.
I л. няма да разкажа I л. няма да разкажем
II л. няма да разкажеш II л няма да разкажете
III л. няма да разкаже III л. няма да разкажат

158 ГРАММАТИКА
Формы будущего времени глагола имам/нямам: имам — ще имам, ще имаш и т. д.; нямам — няма да имам, няма да
имаш и т. д.
Будущее время глагола съм (в скобках даны более редкие формы):
Ед. ч. I л. ще бъда (ще съм) няма да бъда (няма да съм)
Ил. ще бъдеш (ще си) няма да бъдеш (няма да си)
III л. ще бъде (ще е) няма да бьде (няма да е)
Мн. ч. I л. ще бъдем (ще сме) няма да бъдем (няма да сме)
Ил. ще бъдете (ще сте) няма да бъдете (няма да сте)
III л. ще бъдат (ще са) няма да бъдат (няма да са)
Имперфект
Имперфект выражает прошедшее действие, непрекращённое в тот прошедший момент, о котором идёт речь. При этом
формы имперфекта сообщают также, что говорящий был непосредственным свидетелем этого действия.
Окончания имперфекта:
Ед. ч. Мн. ч.
I л. -X I л. -ХМЕ
Пл.-ШЕ Ил.-ХТЕ
Шл.-ШЕ Шл.-ХА
Аорист
Формы аориста обозначают конкретное действие, которое произошло (закончилось, началось или прервалось в своём
свершении) в определённый конкретный прошедший момент. Аорист образуется от глаголов обоих видов, но чаще
встречаются формы аориста от глаголов совершенного вида.
Окончания аориста:
Ед. ч. Мн. ч.
I л. -X I л. -ХМЕ
II л. нет окончания Ил.-ХТЕ
III л. нет окончания III л. -ХА
Образование причастия на -Л
Формы причастия с суффиксом -Л образуются от основы аориста и от основы имперфекта. Аористное причастие на -Л
образуется от основы аориста с помощью суффикса -Л + окончания рода и множественного числа, как у прилагательных:
напиша — написах — написа-л, написала, написало, написали;
пия — пих — пи-л, пила, пило, пили;
видя — видях — видя-л, видяла, видяло, видели («променливо я»);
Перфект
Форма перфекта образуется с помощью вспомогательного глагола съм в настоящем времени и аористного причастия
на -Л, согласуемого в роде и числе с подлежащим (в III лице вспомогательный глагол не опускается!):
напиша
Ед. ч. Мн. ч.
I л. Аз съм написал, -а, -о. (Написал съм.) Ние сме написали.(Написали сме.)
II л. Ти си написал, -а, -о. (Написал си.) Вие сте написали. (Написали сте.)
Ill л. Той е написал. (Написал е.) Те са написали. (Написали са.)
Тя е написала. (Написала е.)
То е написало. (Написало е.)
Краткие местоимения и возвратные компоненты всегда стоят"после вспомогательного глагола, за исключением III лица
единственного числа: Аз съм му го написал. — Написал съм му го. — Не съм му го написал. — Написал ли съм му го? —
Не съм ли му го написал?

ГРАММАТИКА
159
В III лице единственного числа краткие местоимения и возвратные компоненты всегда ставятся перед вспомогательным
глаголом:
Той му го е написал. — Написал му го е. — Не му го е написал. — Написал ли му го е? — Не му ли го е написал?
Той се е връщал. — Връщал се е. — Не се е връщал. — Връщал ли се е? — Не се ли е връщал?
1. Перфектом выражается результат прошедшего действия, наличествующий в настоящем.
2. Актуальность (связь с настоящим) проявляется и в значении обобщённого, неконкретного факта прошлого,
который важен с точки зрения говорящего в настоящий момент.
3. Связь прошедшего действия с настоящим может проявиться и в том, что о самом этом действии говорящий
предполагает на основании каких-либо «следов» его в настоящем или других данных.
Повелительное наклонение
Тип глагольной основы
на согласный
чета
обадя се
Окончания
Ед. ч
-И
чети
обади се
Мн. ч
-ЕТЕ
четете
обадете се
Простые формы повелительного наклонения имеются лишь для II лица единственного и множественного числа.
В отличие от русского языка в глаголах, основа которых завершается на -К, при образовании форм повелительного
наклонения К заменяется на Ч: пека — печи, печете; облека — облечи, облечете и др.
Особые формы повелительного наклонения:
съм — бъди, бъдете; видя — виж, вижте; държа — дръж, дръжте; дойда — ела, елате; отида — иди, идете;
вляза — влез, влезте; дам — дай, дайте; изляза — излез, излезте; ям — яж, яжте.
Однако отрицательная частица не в повелительном наклонении может сочетаться только с глаголами несовершенного
вида: не чети!, не се обаждай!, не стой!, не играй!, не идвай!, не отивай!, не ходи!
седнй — не сядай! ела тук! — не идвай!
дай — не давай! иди там! — не отивай!
Составные отрицательные формы повелительного наклонения
При выражении запрещения, требования прекратить совершение действия употребляются составные формы повелительного
наклонения, которые образуются с помощью повелительной частицы НЕДЕЙ (II л. ед. ч.) и НЕДЕЙТЕ (II л. мн. ч.) в сочетании с
«да-конструкцией» от глагола несовершенного вида во II лице:
Недей да идваш! — Недей да бързаш! — Недей да забравяш!
Недейте да идвате! — Недейте да бързате! — Недейте да забравяте!

160 ГРАММАТИКА
Условное наклонение
Условное наклонение образуется с помощью специальной спрягаемой формы вспомогательного глагола БИХ и аористного
причастия на -Л:
Ед. ч. Мн. ч.
I л. бих желал (-а) I л. бихме желали
II л. би желал (-а, -о) II л. бихте желали
III л. би желал (-а, -о) III л. биха желали
Вспомогательный глагол БИХ обычно предшествует причастию и может начинать предложение: Бих си купил това палто.
Условное наклонение выражает возможность, объективную готовность или желание совершить действие:
Ако имах свободно време, бих се съгласила да дойда с вас. — Если бы у меня было свободное время, я бы
согласилось пойти с вами.
Действительные причастия настоящего времени
Действительные причастия настоящего времени образуются от основы настоящего времени глаголов несовершенного вида
с помощью суффиксов -ЕЩ, -ЯЩ (-АЩ), -Щ: пиша — пишещ, чета — четящ.
Страдательные причастия прошедшего времени
Страдательные причастия прошедшего времени образуются от аористной основы. В большинстве случаев данное
причастие образуется с помощью суфикса -Н: пиша — писан, готвя — готвен. Глаголы с суффиксом -НА и односложные
глаголы образуют данное причастие с помощью суфикса -Т (вдигам — вдигнат, чуя — чут). Данное причастие изменяется
по родам и числам (окончания: м. р. - нет окончания; ж. р. - -А; ср. р. - -О; мн. ч. - -И).
Деепричастие
Деепричастие — неизменяемая глагольная форма, образуемая в болгарском языке только от глаголов несовершенного
вида от основы настоящего времени с помощью суффикса -ЕИКИ от глаголов старого спряжения и суффикса -ИКИ
от глаголов нового спряжения:
Старое спряжение Новое спряжение
пиш-а — пиш-ейки пита-м — пита-йки
игра-я — игра-ейки вечеря-м — вечеря-йки

161
Цифры обозначают номера уроков (сцен), где данное слово или словосочетание встретилось впервые.
А
август август 3
автогара автовокзал 14
агнешко ягнятина 8
ако если 18
амй ну да, ну 1
ангажимент обязанность,
встреча, свидание 10
ангажиран занят, быть занятым ..10
апартамент квартира 17
апрйл апрель 3
асансьор лифт 4
Б
бадём миндаль 19
бакшиш чаевые 11
бански купальник 2
баня ванная, баня 17
бельо бельё 17
бйра пиво 11
бйрен пивной 23
бисквити печенье 8
благодаря спасибо 1
блйзо близко, рядом, почти 12
блок многоэтажный дом, блок 4
блуза блузка, кофта 18
болен больной 20
болкоуспокояващ
болеутоляющий 20
бонбон конфета 8
боядисвам красить 17
братовчед, братовчеди
двоюродный брат, кузина 6
броя считать 5
буза щека 20
булевард проспект, бульвар 15
бутйлка бутылка 8
бърз быстрый,
скорый (о поезде) 5
бързам торопиться 12
бяло белое, белый цвет 3
В
вадя вынимать, доставать 20
ваканция каникулы 5
вана ванна 17
ватман водитель трамвая 16
вдйгам поднимать 13
веднъж однажды, единожды 10
Великден Пасха 7
верйжка цепочка 21
веселба веселье 7
вестник газета 22
вече уже 3
вечерям ужинать 11
взймам брать 8
вйлица вилка 19
вйнаги всегда 3
висок высокий 11
вкъщи дома 7
влак поезд 14
вляза войти, поступить 5
водя вести 9
врата дверь 17
време время 3
връстник сверстник 6
всеки каждый, любой 1
всйчки все 2
всъщност по сути, впрочем 11
всякакъв всякий 21
въздух воздух 2
възползвам се воспользоваться ..10
възразявам возражать 10
възраст возраст 6
възрастен взрослый,
возрастной, пожилой 6
вървя идти, везти (о везении) 5
вътрешен внутренний,
добавочный (о телефоне) 13
вярвам верить 5
вярно верно, верное 2
вятър ветер 3

162
СЛОВАРЬ
Г
гади се тошнить 20
гара вокзал 14
гардероб большой шкаф,
камера хранения 14
гарнитури гарнир 19
гарсониера однокомнатная
квартира 17
гердан бусы 21
гишё окошко
(в кассах, учреждении) 14
глава голова, глава 18
гладен голодный 11
гладя гладить 17
глёдам смотреть 11
глёзя баловать 11
глоба штраф 16
глобявам штрафовать 16
говеждо говядина 8
година год 6
голям большой 6
град город 4
градски городской 16
градушка град 3
граничар пограничник 14
грешка ошибка 13
грея греть, светить (о солнце) 3
грозде виноград 8
гръб спина, обратная сторона ...18
гръден грудной 18
гъба гриб 19
гърло горло 20
д
далече далеко 14
двойка двойка, пара,
двухместный номер 4
декември декабрь 3
делничен (ден) рабочий (день) ... 10
ден день 6
денонощие сутки 4
денонощен круглосуточный 15
детё ребёнок 6
диадема ободок для волос 21
дйня арбуз 8
диплома диплом 5
директен прямой 14
днес сегодня 11
добър добрый, хороший 4
довечера этим вечером 2
договарям се договариваться ... .10
догодина на будущий год,
через год 24
докато пока 19
домакиня домохозяйка 6
домат помидор 8
донасям приносить 23
дочуване созвонимся 13
дрёбно мелко, мелкое 9
дрёха одежда 18
друг другой 4
духам дуть 3
дъжд дождь 3
дъждовен дождливый 3
дълъг длинный 3
дънки джинсы 18
дървен деревянный 21
държа держать 19
държавен государственный 7
дъщеря дочь 6
дюшек матрас 2
Е
едро крупно, крупное 9
езйк язык 5
екскурзия экскурсия 10
елха ёлка 7
ёсен осень 3
ефикасен эффективный 20
Ж
жёга жара 2
железопътен железнодорожный ..14
женен женатый 6
жив живой 7
живёя жить 6
живот жизнь 15
жълт жёлтый 3
3
забележителност
достопримечательность 15
забранён запрещённый 14
забързан ускоренный,
суетливый 15
заведа отвести 15
завйвам поворачивать 12
завой поворот 12
завършен законченный 5
загубя потерять 22
задължително обязательно 4
заёт занятой 10
закуска завтрак 22
заобикалям обходить,
объезжать 12
запалянко болельщик 22
запечатвам запечатывать 13
заплата зарплата 9
започвам начинать, начинаться . . .5
затова поэтому 3
затоплям согревать, греть 3
захар сахар 8
защо почему 3
звуча звучать 12

СЛОВАРЬ
163
звъня звенеть, звонить 13
здраве здоровье 20
здравёй(те) здравствуй (те) 1
зелен зелёный 3
зеленчук овощ 8
зима зима 3
злато золото 21
зодия знак зодиака 7
зъб зуб 20
зъболекар зубной врач,
дантист 20
И
играчка игрушка 7
играя играть 22
йдвам приходить, приближаться .. .1
избйрам выбирать 11
йзбор выбор 19
йзглед вид, панорама,
перспектива 10
изглеждам выглядеть 19
изгоден выгодный 9
изгубя потерять 12
изйскан шикарный,
утончённый 19
изкарам вынимать,
получать (деньги) 5
излизам выходить 16
изложба выставка 15
изненада сюрприз 7
изобщо вообще 23
йзпит экзамен 5
изпускам упускать 23
изпълнител исполнитель 23
изчакам подождать 4
ймам иметь 2
интересувам се
интересоваться 17
искам хотеть 5
Истински настоящий,
по-настоящему 1
К
кажа сказать 4
казвам се звать (меня зовут) 1
кайма фарш 8
какъв какой 4
камък камень 21
каня приглашать 14
капка капля 20
карам водить (машину),
везти что-то 22
картичка открытка 7
касетофон магнитофон 23
като как 1
кафёмашйна кофе-автомат 9
кафяв коричневый 3
качвам се подниматься (по лестнице),
садиться (в транспорт) 16
кашкавал сыр 8
кашлица кашель 20
кебабче продолговатая котлета ..19
келнер официант 19
килйм ковёр 17
класа класс (как категория) 14
класирам се
занимать место (о спорте) ... .22
клиент клиент 11
климатик кондиционер 4
кметство мэрия 12
кой кто 3
Коледа Рождество 7
колело велосипед 22
колет посылка, бандероль 13
коловоз путь (на железнодорожном
вокзале), колея 14
копър укроп 8
коса волосы 21
котарак кот 6
котка кошка 6
кофичка ведёрко, стаканчик 8
кошница корзинка 8
край конец 4
крайбрежие побережье 9
крак нога 21
краставица огурец 8
кратък короткий 3
кренвирш сосиска 8
кръвно кровяное давление 20
кръстовище перекрёсток 12
купон вечеринка, купон 7
кутйя коробка, пачка (сигарет) ... .8
куче собака 6
къде где 4
къдёто где, там где 8
къмпинг кемпинг 4
кънка конёк 22
къпя се купаться 2
кърпа полотенце, платок 2
кът место 1
Л
легло кровать 17
лежа лежать 23
лёля тётя 6
лёсно просто, легко 4
летен летний 3
летйще аэропорт 14
лйпсвам не хватать (кого-то, чего-то),
скучать 24
листо лист дерева 3
локва лужа 3
лъжйца ложка 19
лято лето 3

164
СЛОВАРЬ
м
магданоз петрушка 8
май май 3
Малко мало, немного, маленькое . .2
март март 3
мезё закуска 11
мерей спасибо 8
месо мясо 8
МЙвка раковина, умывальник ... .1 7
МЙсля думать 4
мйтница таможня 14
митничар таможенник 14
мйя мыть 17
млад молодой 6
мляко молоко 8
мога мочь 4
може би может быть 18
момйче девочка 22
момчё мальчик 22
Н
на дребно в розницу 9
на ёдро оптом 9
на екс залпом (выпить) 7
навсякъде везде 3
нагоре наверх, вверх 12
надолу вниз 12
надясно вправо 12
наем аренда 4
наляво влево 12
налягане давление 20
намйрам находить .9
намирам се находится 12
намислям (си) надумать,
загадывать (желания) 7
наоколо вокруг 12
напротив наоборот 2
насам сюда 12
наскоро недавно 17
настанявам се поселяться 4
настоявам настаивать 4
небе небо 3
невъзможно невозможно 16
недёй не надо
(что-либоделать) 19
неделя воскресенье 10
нёщо что-то 2
нйкога никогда 14
никой никто 7
нйто ни 2
новина новости 17
ноёмври ноябрь 3
нож нож 19
нося носить 11
нощувка ночёвка 4
нужда необходимость, нужда 8
някакъв какой-то 18
някои кто-то, некоторые 7
някой кто-то 4
няколко несколько 4
някъде где-то 23
О
обаче однако 7
обеца серьга 21
обещавам обещать 19
обикновен обыкновенный,
обычный 13
обиколка круг, обхват,
периметр окружности 18
обйчам любить 2
обувка ботинок, обувь 18
обществен общественный 9
объркан запутанный 12
обява объявление 9
огледало зеркало 21
означавам значить, означать ... .13
око глаз 21
октомври октябрь 3
олио подсолнечное масло 8
опашка очередь, хвост 8
ориентирам ориентироваться ... .1 2
освён кроме 8
оставам оставаться 5
отбор команда 22
отвсякъде отовсюду 23
огивам идти 14
отколкото чем (при сравнении) ..17
отново снова, заново 1
отпадам отпадать, выйти (из игры) .4
отпуска отпуск 9
отседна поселиться, оставаться . . .4
отсрёща напротив 12
официален официальный 10
очила очки 2
още ещё 3
П
падам падать 20
пазар рынок 8
пазя хранить 23
панделка бант 7
панталон брюки 18
парцал тряпка 17
пека се загорать 2
пера стирать 17
пералня стиральная машина 17
пердё занавеска 17
пётьк пятница 10
пёчка плита, печка 17
пйене выпивка 7
пйлешко куриное мясо 8
ПИСМО ПИСЬМО 13
пйтам спрашивать 6
питие напиток 11

СЛОВАРЬ
165
пиша писать 13
пйя пить 7
плаж пляж 1
плащам платить 8
племен и к племянник 6
плйк пакет, кулёк, конверт 13
плод фрукт 8
плодов фруктовый 11
плоча пластинка, плита 23
плочка плитка 17
площад площадь 15
повече больше 3
повечето большинство 9
погледна посмотреть 4
под пол 17
подарък подарок 7
подарявам дарить 7
подлез подземный переход 21
полунощ полночь 12
подпйша подписать 4
подредено убрано, прибрано,
приведено в порядок 17
позволя позволить 4
поздрав привет, поздравление . . .24
показвам показывать 14
покана приглашение 10
покривка скатерть 17
покрйт покрытый, крытый 2
пола юбка 18
полилей люстра 17
полускъпоцёнен
полудрагоценный 21
получавам получать 5
помагам помогать 2
понякога иногда 3
портокал апельсин 8
поръчвам заказывать 11
поръчка заказ 11
посещавам посещать 15
после потом 2
постигам достигать 22
почивен выходной 10
почистване чистка 9
поща почта 13
пощенски почтовый 13
прав прав 1
правя делать 4
празник праздник 7
празничен праздничный 7
празнувам праздновать 7
праскова персик 8
прахосмукачка пылесос 17
преберасе вернуться,
прийти (домой) 12
превръщам превращать 23
преговори переговоры 9
пред перед 15
предавам передавать, сдавать .. .14
предвйд ввиду 16
предлагам предлагать 9
предполагам предполагать 13
предпочитам предпочитать 9
през через, в течение 3
прекалено слишком, чересчур .. .20
прекарвам проводить (время) 2
прекачване пересадка
(о транспорте) 14
препоръчам рекомендовать 11
преуморявам се переутомляться . 1 1
прёча мешать 19
приготвям готовить, подготавливать 7
приемам принимать 10
приёт принятый 21
признавам признавать 12
припадам падать в обморок,
терять сознание 20
пристигам прибывать 14
притеснявам се стесняться 11
приятел друг 6
пробвам пробовать 19
пробивам пробивать,
прокалывать 21
проверявам проверять 16
продавам продавать 8
продавач продавец 8
продължавам продолжать 5
прозорец окно 11
пролет весна 3
пролетен весенний 3
прося просить милостыню, клянчить .
1 1
пръст палец 21
пръстен кольцо 21
пряк прямой, короткий (о дороге) 13
пускам пускать 13
пъпеш дыня 8
пържен жареный 11
пържола отбивная 19
пързаляне катание 22
път путь, пробор, раз 4
пътнически пассажирский 14
пътувам ехать, путешествовать ..14
пътуване дорога (как процесс) .. .14
Р
работник рабочий 9
радвам се радоваться 6
разбира се конечно 3
разбирам понимать 1
разлика разница 6
различен различный 11
разхождам се гулять,
прогуливаться 15
ракйя ракйя - болгарский
спиртной напиток 11

166
СЛОВАРЬ
рамо плечо 18
pan рэп 23
редовно регулярно, регулярное . . .1
резервиран забронированный ... .4
рёсто сдача 8
рецепта рецепт 20
рйтам бить ногой, пинать 22
роден рождённый 6
рокля платье 18
ръка рука 21
ръсг рост 18
С
сако пиджак 18
сапам колбаса 8
салата салат 11
само только 1
сапун мыло 21
сбогувам се прощаться 24
световен мировой 17
свещ свеча 7
свйнско свинина 8
свободен свободный 4
свършвам кончать, заканчивать ..11
сега сейчас 8
седалка сиденье 16
сёдна сесть 19
седя сидеть 7
селскостопански
сельскохозяйственный 9
семеен семейный 7
сёнки тени (косметические) 21
септември сентябрь 3
сервитьор официант 19
сив серый 3
сйгурно наверное, наверняка 1
силен сильный 2
син синий, сын 3
сирене брынза 8
скара решётка для жарки 19
ски лыжи 22
сключвам заключать 9
скъп дорогой 19
слагам класть, ставить 7
сладкарница кафе-кондитерская .15
сладкйш пирожное 19
сладолед мороженое 19
сламка соломка 11
след после 11
следвам учиться в ВУЗе 5
слушалка трубка телефона 13
слушам слушать 23
слънце солнце 2
слънчев солнечный 20
смётка счёт 11
смокиня инжир,
смоковница 8
смяна смена 9
смятам считаю, полагаю 4
снймам фотографировать 23
сняг снег 3
спален спальный 17
спирам останавливать(-ся) 14
спйрка остановка 16
списание журнал 22
спортист спортсмен 22
спортувам заниматься спортом . .22
сребро серебро 21
сребърен серебряный 21
среден средний 5
срёщам встречать 23
сряда среда 10
ставам становится 3
стаж стаж, опыт работы 9
стая комната, номер 4
стока товар 8
стомашно желудочное 20
страхотен потрясающий 19
струвам стоить 8
сутрин утро, утром 22
съветвам советовать 4
съвсём совсем 14
съдове посуда 17
съжаление сожаление 2
съжалявам сожалею 4
съм быть 1
съмнявам се сомневаться 9
сърдечен сердечный 24
също тоже 1
сянка тень 21
Т
така так 4
танцувам танцевать 15
тапёти обои 17
татко папа 6
тёжьк тяжёлый 8
тёниска футболка 18
тиквичка кабачок 8
тогава тогда 1
толкова столько 2
топка мяч, шар 22
топъл тёплый 2
топя таять 3
торта торт 7
точен точный 3
трая занимать время, терпеть .... 14
тръгвам си уходить, покидать 2
трябвам быть необходимым 4
тук тут 1
тънък тонкий 21
търговец торговец 9
търговия торговля 9
търпя терпеть 7

СЛОВАРЬ
167
търся искать 4
тях их 2
тёхен их (притяж.) 6
У
украсявам украшать 7
уморён уставший 20
уокмен плеер 2
уредя устроить 9
устна губа 21
устройвам устраивать,
удовлетворять 4
утре завтра 10
уча учить 5
ученичка школьница 5
училище школа 5
Ф
февруари февраль 3
фен фанат 22
ферибот паром 14
фйба заколка для волос 21
X
хайвёр икра 8
хайде давай, давайте 2
халба пивная кружка 23
хамстер хомяк 6
харесвам нравиться 4
хапче таблетка 20
хапя кусать 6
хартия бумага 13
хвана поймать, схватить 2
хладен холодный 2
хляб хлеб 8
ходя ходить 5
хора люди 2
хотел гостиница 4
храна еда 7
хранителен питательный 8
храня кормить 6
храст куст 3
хрёма насморк 20
хубав красивый 11
ц
целодневен полный, на целый день 9
цигара сигарета 23
цигарен сигаретный 23
църква церковь 7
цял целый 3
Ч
чак аж 10
чакам ждать 7
чао пока, до свидания 4
чаршаф простыня 17
чаша чашка, стакан,
рюмка, стопка 19
чекмедже выдвижной ящик 17
чело лоб 20
чёпка гроздь 8
червён красный 3
червйло губная помада 21
чинйя тарелка 23
чйчо дядя 6
човёк человек 12
чорапогащник чулки 18
чувам слышать 5
чудесен чудесный 8
чужд чужой 5
чушка перец 8
Ш
шал шарф, шаль 18
шампоан шампунь 21
шегувам се шутить 18
шивач портной 18
шйшче шашлык 19
шйя шея 21
шкаф(-че) шкаф(-чик) 17
шлйфер плащ 18
шнола заколка для волос 21
шунка ветчина 11
щ
щом коли, как только 1
Ю
юли июль 3
юни июнь 3
ютйя утюг 17
Я
ябълка яблоко 8
ядене еда 7
ядка ядрышко орешка,
орешки 11
яке куртка 18
ям есть, кушать 6
януари январь 3

Учебное издание
Болгарский язык. Базовый курс
Подписано в печать 15.06.03. Формат 84x90/16. Бум. офсетная. Гарнитура Newton.
Усл. печ. л. 15,4. Физ. печ. л. 11. Тираж 3000 экз. Заказ № 4157
ООО «Живой язык»
109193, Москва, ул. 5-я Кожуховская, д. 13, стр. 1
Почтовый адрес: Москва, 115162, а/я 14
www.lll.ru
e-mail: lll@lll.ru
Отпечатано во ФГУП ИПК «Ульяновский Дом печати»,
432980, г. Ульяновск, ул. Гончарова, 14

Созданием файла в формате DjVu
занимался ewgeni23
(сентябрь 2010)