t:'

I. ПСЕВДОКАЛИСТЕН
Калистен бил известен историк и философ от IV в. пр. н. е., който подробно
описал в няколко произведения подвизите на Александър Велики. В по-късно време
се създали много легенди, свързани с неговото име. Тези легенди, конто се раз-
пространявали по време на цялото средновековие, минават под името на Псевдо-
калистен.
В два от ръкописите на Псевдокалистен се срещат вмъкнати като анахрони-
зъм споменавания за племенните имена на българи. славяни, авари, руси и други
народи. Тези сведения се датират от IX в.
V = Vatic. 952 (XV s.)
РЪКОПИСИ: L = Cod. Leidensis (Lugdun.) Vulcanii 93 (XV s.) (fol 276).
(неизползуван в изданието на Mensel).
ИЗДАНИЯ : Н. Measel, Pseudo-Callisthenes nach der Leidener Handschrift herausgegeben, Jahr-
bucher fur classische Philologie. SuppL-Bd. V (1864—1872), pp. 703—816.
КНИЖНИНА: Krumbacher, GBL, pp. 849—852. — Gy. Moravcsik: Magyar Nyelv, XXVI (1930),
Ungarische Jahrbiicher, X (1930), p. 65. — Mem, Byzantinoturcica, I, p. 466.
p. 15
col. 1674—1720, s. v. Kallisthenes.
PSEUDO-CALLISTHENIS
ALEXANDRI MACEDONI VITA ET ACTA
Notitiae de Bulgar is, SLavis etc.
Таша eyed	о га>у
SamXsv? vnsiaga Ttlr'jffy idrcjjv лоХХап’’
c
Mooisdo'rcov
afiaQovs. axi.dfjovg,
— — — povoiovg.
— ----- TOV£ (}e aoijiovg
етбД-
oov?.a — — —
QOVQ. fio2.yaQ0VQ.
yowls noAsyov VTierdgauev. xol (poqovq
w. -J- (p. 792).
€
ovoyov-
Kroll: PWRE,
ПСЕВДОКАЛИСТЕН
ЖИВОТ И ДЕЯНИЯ
НА АЛЕКСАНДЪР МАКЕДОНСКИ
Споменаване на българи, славян# и др.
Аз, Александър, цар на македонците
покорих тези множества от многобройни
народи: — —
оногури,----
българи-----
без война и те плащаха данъци.
T
авари, славяни,--------
• руси,1---------хазари,
. И останалите покорихме
a) woydgotic — V.
1 i
сзедението от IX в. (в Byzantinoturcica, 1, p. 466 — от VIII—IX в.), понеже тук
русите, а за руси започва да се говори в изворите едва от VIII в. нататък.
* Гръцки изпори за българската история, IV
Gy. Moravcsik, Zur Geschichte der Onoguren, Ungarische Jahrbucher, X {1930), p. 65, даткра
се среща името на
r :
r*
II. АНОНИМЕН ВАТИКАНСКИ РАЗКАЗ
Г
1
В cod. Vatic, gr. 2014, ff. 119'-—122', от ХИ в., се съдържа анонимен разказ,
КОНТО има насЛОВ: Пко1 NtxijipoQOv TOP flaot/.&w; хсй orpi^oiv то xiohi h> BovkyaQia,
Този разказ бе открыт едва преди четвърт век и обнародван за пръв път. Това е
най-подробното и най-пълно описание за похода на византийския император Ники-
фор I Геник (802—811) срещу българите и за голямото поражение, което византий-
ците претърпёли към северния изход на Върбшпкия проход на 26 юли 811 г. Раз-
казът е бил написан въз основа на
битията или
разказа е била дадена,
посредствено след покръстването'през 865 г. Изказано е мнение, че този разказ съ-
ставя в с'ыцност неизвестен досега откъс от Scriptor incertus. Във всеки случай
несъмнено е,
ска цел, именно за увековечаване
византийски войници. В разказа са дадени подробны
действия, освен това за столицата Плиска, за „околните“ славянски племена, за
военната организация на българската държава в началото на IX в. и т. н. По бо-
гатството и достоверността на съдържащите се данни Анонимният ватикански раз-
каз трябва да бъде окачествен като един от най-ценните византийски извори за
средновековната българска история.
tov ftaot/.ёок ’r.di w wpt-ipiv
четвърт век и обнародван з
* л
х-1
x<okt
О
h'

написан въз основа на наи-достоверни данни от съвременник на съ-
дори от много добре осведомен участник. Окончателната редакция на
както може да се съди от никои загатвания в текста, не-
1
и
неизвестен досега
че исторического повествование е било използувано с чиста агиограф-
паметта на погиналите във войната през 811 г.
сведения за хода на военните
околните“
Пляска,
5>
+

РЪКОПИС: Cod. Vatic.gr. 2014 (XII s.) If. 119'—122’.
ИЗДАНИЯ: ZVs. Ду fries, Нови
811 г., СпБАН, LIV, 1936, стр.
de Leone Armcnio
й
J
житий ни данни за похода на Никифора I в България през
147--188. — И, Gregoire, Un nouveau fragment du „Scriptor incertus
Byzantion, XI (1936), pp. 417—427.
данни
I
I
КНИЖНИНА: И. Gregoire, De nouveau sur la Chronographic byzantine : le „Scriptor incertus de
est le dernier continuateur de Malalas, Acadcmie royale de Belgique, Bulletin de la
serie, XXIl” 10—12 (1936), pp. 420
Leone Armenia"
Classe des Lettres et des Sciences morales et politiques, 5е serie, ХХП, 10—12 (1936), pp. 420—436. —-
В. Бешевлиев, Новият извор за поражението на Никифора I в България през 811 година, ГСУИфф,
XXXIII, 2, 1936. — Pr. DOlger; Byzantinische Zeitscbrift XXXVII (1937), pp. 184—185. — Moravcsik,
Byzantinoturcica, I, p. 503.
радова, XXI, Византолошкн институт, I, 1952, стр. 78—85. — Ив, Дуйчев: Byzantinoslavica, XV, 1954,
р. 86; ИПр, XII, 3, 1956, стр. 116.
Г!
J
i)e
I
Л. ToMuh, Фрагмента )едног историског списа IX века, САН, Зборник
ВИИШ, I, стр, 249—252 (превод на откъси с коментар).
I
I
I
I
I
Nanatio anonyma e Codice Vaticano — Анонимен ватикански разказ
I
f
I
NARRAT IO ANONYMA E
CODICE VATICANO
И CGI N&tftfpoQOV
acpfaynv та -xada
tov ftatriHoyg xal
ГУ
BovlyaQia
* > “7
H.v
/т
TO.) /7
ЛГЖ
т,7р daoi/Hag NiKrppoQOv
tov fjaoi/.eatg ovrog afro? Nimppopog d ftaai-
Aevg elayjAdev sig Boidyaplar, pouXdpevog аит/уу,
Scarpa-
yaiApQQV


L-
£TPi.
АНОНИМЕН ВАТИКАНСКИ
Р А 3 К А 3
За император Никифор и как оставил
костите си в България
В деветата
император Никифор
в
година от парувавето1
— този същият
България,2
както си миелел
взел със
си Михаил,
патриции,
на
Никифор навлязъл
же лае л —
щожи. Той
Ста вр а кий, зетя
всички
като
да я уни-
себе си своя син
назоваван и
Рангазе3, всички патриции, началници,
сановници, всички отреди и синовете на
началниците — от петнадесет години ка-
горе, — от конто съставил дружина на
сипа си и ги пазовал иканати,4 Като на-
влязъл в клисурите [на България], бъл-
гарите научили за множество™ войска,
което те водели, и, разбира се, като не
могли да му се противопоставят, напус-
кали всичко, което имали, и избягали
по планините. А [Никифор] навлязъл и
се настанил в резиденцията5 на първе-
неца6 на България, по име Крум. Той
намерил някаква войска от отбрани въ-
оръжени българи, около дванадесет хиля-
ди, оставени за отбрана на мястото, за-
вързал сражение с тях и всички ги из-
бил. Посрещнали го също така и други
хиляди, с конто влязъл
сражение и ги погубил всички. И тъй
прочее нещастникът се възгордял в ума
и сърцето си, сякаш вече постигнал това
чрез справедливостта си
онези, конто били с него:
що прави справедливостта."
И тъй, като влязъл в резиденцията
на Крум, той преровил неговите съкро-
вища и намерил твърде богата плячка.
Той започнал да разпределя на.войската

оД фето, dcpC’Haai,
шоу тот vidy avTov yai MixaijA. тот
aiiov, тиу yal Payyape 7
латтад tovс латрешоид xai аохоттас ум1 a^irn-
цапхоид, лае, (Да та тауиата, у.ае тагу архоуттот
та тёхта, ало делалегте
ёлатю' оир yai. елoiцвет
avTov,
pevov de avrov
ot BovlyaQoi то nAij'&og tov Aaou
трёриуто, dig dn'&sv pi] dvrapevoL
натаНябттед —'— c'------- *-
opt], Avrdg de eioed&d)v eomjymaey
av/div tov npiUTov Tijg Boviyapiag,
Kpovp.ov, ши svqojv nva отоатоу toot BovlyaQuav
ешкёктсот evconXiouevoov, anopeivdyifoy
d d) d ела yt hu dag,
лаутад
aoag
Payya,
тду жй
narpixiovg

3
3 ?
zz<S4?j eavcov
1

y-di
e литорали pevov
aai архоттад
.' 4 c
 .J ’I .
J
у
У 
J
Tvyyayovra hwy xa'i
eratpei ay
enovojuAoag avrovg ixaydiovg.
Tig TMs xAeioovgag,
Avrdg
TUV KQUJTGV
паута
де есое/Дагт
7W
ем
алоиоаутед
оттер ётте-
t	аутютфеол,
икер slyor, etpvyov etc та
5
W

77

г
е/.с т)]У
ото,a an
/
7
J
evmnhauhKov,
TOV
KQOS
<7
eoog
фтАаН/у rov тдлои
ovp/3oAd)v (лет астату ядЛерог, naveag алел-
teivev' дроссод дё яаиг "лид d)Aag легтфлоута
XtAiddag ovvavTuoavTag агтф, ovunHuteig avcoic,
паттах; алаДеаеу. Aoindv ovv, ёлар'&Етд тф
tyQov флате xai ту xapdlq о талаЬш)род, cog уду	пет десет
did rag dtxaioovvag avwv
о di] y.al ёмуе под; tovq оту
idov, Ефу, f] dixaioovvy т,[ уатЕоусфетас.
dpotaeg

Лощгбп ovv
rag dtxaioovvag
1 xat елсуе под
TOVTO ЛЪ'ЛО^ХйК,
1

avTto бутад'
ВлоеАДоуу Toui'vv sic
ёреиугузад та таршх а аитое mi
Jfogaw diap,ETQ( ^etv
/WV)
ox, vXa л Het ora,
тур’ ctt’Z/yj-1 tuv Kqov~
Evoayp
тер Ааф
3

c
в
J
и казал на
Ето, рекъл,
3?
1
неговото управление съвпада с 811 г. ;
811 г. вж. общо Златлрски, История, I, I, стр.
дализма, София 1958, стр. 165—172.
main, Byzantion, IX (1934), рр. 793—794, който го смята за славянско и
обаче С?. Ostrogorsky, History of the Byzantine State, Oxford 1956, p. 175, No. 1.
иканатите (ЬамЛгт} била създадеяа за пъпви път по воеме на НикиЛоо I. Спв. D
s. V. (xcti’fiwt, milites selecti ad custodiam imperatoris vel palatii. Други
житийни данни за похода на Никифор I в България, стр. 154 сл. ' ”
изобшо резиденцията (дворът) на българския владетел. Вж. В. Бегиевлиев, ’Паралели,’ ЙИД, XIV—XV
Император Никифор стъпил на престола на 31 октомври 802 г., следователно 9-та година от
2 За похода на император Никифор срещу българнтс през
Българското военно изкуство през фео-
3 За името на Михаил I вж. Л/. Qregoire, Pangabe ou’ Courte-
го извежда от рлайка. Срв.
4 Дружината на
(ixavthtn} била създадена за ггьрви път по време на Никифор I. Срв. Du Cange, Glossarium,
( посочвания у Дуйчее, Нови
Под думата «пх>/ тук се разбира
(1937), стр. 75 сл. — Ив. Дуйчев, Бележки върху историята на българската архитектура през средно-
вековието, ИНГА, XI (1957), стр. 52 сл. Според други под aw,/) се разбира селище. Вж. Г. Баласчевг
Върху държавното и военно устройство на старобългарската държава, Минало, год. I кн. 1 (1909),
стр. 113—114. — В. V. Arnim, Zur Geschichte der Onoguren: Zeitschrift f. slav. Phil., X (1933), p. 345
s9- — "
стр. 439—452.	-
посочвания у H. Gregoire, L’empereur Nicephore le Chauve et Kroum
royale de Belgique, Bulletin de la Classe des Lettres etc., I934,pp. 261—272.—В. Бешевлиев, Първобългарски
надписи, стр. 44—46, № 14; стр. 104 сл. —Дуйчев, Нови житийни данни, стр. 157.
;55—261.
□
г.
?
следователно 9-та година
В. Тъпкова-Заимова, Първоначалното българско селище и въпросът за аудите, НИБИ, VI (1956),
За употребата на думата	като епитет на българския владетел вж. и други
~	..... J	’ „premier" de Bulgarie, Academic
J
OHSE
««
12
Narratio а попу ma e Codice Vaticano — Анонимен ватикански разказ
TVL'.VTTI^ ЛЬ" PJ.
।
+
avrov еу зсатаудаср^ %алког те xai еоДтра? яа1
diia Tiva Eldr) dtaxpoQa. dvoi^a? те тсс? ало^^хгс?
tojv oTvaw avrov, dievEtuE naui idi? aviov,
тосте mEtv ei? koqov. Kai ayei’&ojv e(srd dp/yoNi
if}? av/.p?, diastiv&v eiq
udicoy, pydiisio улй еДеуеу'
6 &е6? naQsdooKSv aot,
evxav&a ndiiv
dvopaoid? ct? ndoas
y.al пот fa a? tyiEQUQ uyd?, Ettyjifysv
aviij? той d'O'Soi' Kqoi^uov, xai eSsqxouevo?
EVEnVQLGE TO. Ot%T)ft(tT.a ПОУТО. OVV Tty ПЕ(Мя2,Е1О-
датс ex gvKov ovyKEipEvaw ксй ioinbv [Mptsu
TpQOVxlaa? той sdeAdisir did -rd/wc dtijQXSto did
(aeoov Bovi^aQia?, ftoviopaivoc; опеШеТг
vopdoas ou EtyiiEiq:EV naaar
ty)v BoviyaQiav. Kai noiqoag гцлЕОад id ^i6yr)oe
Tibv кат avwv nQay/патaw лагтеЯй? кас тоопес*
rd? (poEvai xttc. dixijv e^eut.i]k6xoq рЕуогш^,
ovk sti т/т ev tavTty) di/d tjv ne<pvQ,usvo<; did
navroQ. катЕхбивУО^ Tty xaQty трд
ка1 pti) E^EQxoaEvo^ ek tt/s окт)гт)? avTot\ jtiijdE
didovg Tivt ioyov tj diatayt/v' ка[ Ttvmv ката-
fioayvTaw айтой ttal tov ifibv avrov dnoarEiidyTUiv
той iaiyjoai avxty nsQl той еееВЗел.у eksi&ev,
э c 5 л	/	riiqi	T ?	15/
tov vior avwv
ovv iatd
.punvQt'Quyv rd? %d>Qaq d'&EQiorovQ ovca^ xal
VEVQQKOncdVTlC TOl'f fidaS Kat	EK T(JW
q'vaw ai’Tow dnoanawTEs, Boowra та £Ла q awij
ptEYaivi к(й dnoonatgovra, Kai id пдб^ата
натаатраттоутЕЯ ка1 той? xoloov?, каг
Be pus noaiTOviES.
тамтог кас duvotaiov той
on ovdete Toiua (WTty
ifo^avTO
E^EQXEodai. 'Hoar 6e
3
diEVEi/ae naot
та траакЛ tu)v ol%i]~
,,*1доо,тайта паута
naQsdooKEV uot, xai fiovioiMt xttaat
fпт ity dvoytfxu aov, tva yivcop-at
rd? EitnQoodev ysvsd?. “
Tivag, st'rjifav ex vyjs
KQOtyiov,
'	17)?
2aQdir,f}g^
С
pOvioUETO?
vopuoa? on

dix}]V Е^ЕОторсбто?
EavTM.
dii Z

diaHyrsia?
df.aiayqv' xai
E^siBsiv
Л€(М той
пооо&зХеу, diid piaiiov
7 _ _ 14
svpayv
%al i]TluaoE
fiovidpiEvos avibv кш ттярш. 'О
svxo.iqmv EnQatdEVEv атртлбо)?,
/сора? dfteQfctovQ
той? fidas xai atoqou?
anoonat povia, кол
xal той? zolgot's, xcd a ui'j
Лоток ovv ioovte? то aoia-
Nitctppoqov tive? xod
iaiifaai, ката punobv
TtVO?
(poayubv
TOt's
a
ovdels Toiua
dnodid(>d.GK£iv Kai did
'rr	ol Boviyaaot
г
"5
1
1
1
си по списък мед1, одежди и други раз-
личии неща. Като разтворил и неговите
изби с вино, той раздавал на всички свои
люде да пият до насита.2 Като ходел по
улиците3 на резиденцията
хождал по чардаците4 на къщите, рад-
вал се и назвал: „Ето бог ми да де всичко
това и аз искам до построя тук град на
мое име, за да стана именит във всички
бъдни поколения/ Като прекарал ня-
колко дни, той напуснал резиденцията
на безбожния Крум и оставяйки я, опо-
жарил всички жилища заедно с оградата
от поставени едно до друго дървета.6
Прочее, като все още не мислел скоро
да излезе
U
rj
*
той се раз-
Като прекарал
оттук], той преминал през
U
средата на ьългария, желаеики да стигне
fi
J
до Сердика”, като смятал, че е завладял
цяла България. Така той прекарал 15 дни,
занемарил напълно работите си, побър-
кал се, станал като безумен, не бил по-
вече на себе си, а съвсем се забъркал.
Обладай от опиянението на надмен-
ността, не излизал от шатрата си, не да-
вал никому обяснение или разпоредба,
а когато някои го упреквали и изпратили
сина му7 да му говори, за да излязат
оттам, той никак не ги послушал, но
дори и унизил сина си, като искал и да
го бие, И тъй войската, като намерила
удобен случай, разграбвала безпощадно,
опожарявала непожънатите още ниви,8
прерязвала жилите на воловете и одирала
ремъци от слабините им
мучели със силен глас и издъхвали
изколвала овцете и свинете9 и вършела
непозволеното. Най-сетне някои, като
виждали безредността и объркаността на
Никифор и това, че никой не дръзвал
да му говори, постепенно започнали да
бягат и чрез някаква хитрина да се из-
?

О
Най-сетне
I
т
а животните
1

Тук думата еупотребена за обозначение на медни монета може би от български прсизход.
Подробно по въпроса вж. у Ив. Дуйчев, Към въпроса за появата на парите в нашего народно стопанство,
ИИ БИ, III—IV (1951), стр. 93. Спо ре д Стр. Лашев, За проникването и ролята на парите във феода лна Бълга-
рия, София! 958, стр. 59 с л., става дума за византийски пари. 2 Посочването на Анонимния автор за нал и чи ето
на вино в избите на Крум поставя под известно съмнение сведение™ на Saidas, s. v. ВегЖуары, за изкоренява-
нето на лозята в България по повеля на българския хан. Срв. Дуйчев, Към въпроса ..стр. 105.
мата apyoHoz тук означава не градски квартал, а улица; подробно вж. зг Дуйчев, Бележки . . стр. 52.
4 С думата fjAitweu (^Atawo»', solarium) — еркери, балкони, тераси — в текста са обозначили не-
съмнено чардаците на първобъл rape ките жилища. За if о дробности вж. IF. Nissen, Die Dia taxis des
Michael Attaleiatcs von 1077, Jena 1894, p. 67. — Дуйчев, Бележки . . ., стр. 53 сл. — Срв. К, Миятеа,
Крумовият дворец и други новооткрити постройки в Плиска, ИБАИ, XIV (1940—1942), стр. 105—130.
6 Става дума очевидно за ограда от поставени едно до друго дървета, както е била обградена и
резиденцията на Атила. Вж. повече у Дуйчев, Бележки . . ., стр. 54. Към израза срв.
aedificiis, ed. Нашу, Ш, 2 ; р. 22, 9- 10.
на нашия извор лава възможност да се установи, че император Никифор повел войската си в югозападна
посока. 7 Ставракий. из разы т« ;
зантийското нападение, поради което българите не успели да пожънат
относно скотовъдния бит на първобьлгарите.
3 ду_
едно до друг о дървета, както е била обградена
Procopii De
(i Сер дика, среднов. Средец (ди. София). Това посочване
Ц"
7
у Из разы
"ч
т«;
/и ой? u&f,ut'<scov^ свидетелствува
за
нивите.
внезапността на ви-
* Важно посочване
I
i
i
i
i
I
i
I
I
I
I
i
I

Narratio anonyma e Codice Vatican©
Анонимен ватикански разказ
13
ни
I
I
sienoiTptotes fpofteQov xal dvodiegobov and gvhov
pieydMov dbtTjv Tet%ovs. Aafidv-ces ovv ol BovM
yagoi evnaiQiav xal tfeaadpevoi ёх icbv oqsojv
oti 2iEQis(pEQOvto nMiTtjOfievoi, pio&a)odp.EVoi
’Agapovs xal rdc пео/Д -Syka/kviaq xat ias
yvvarxas avbQiy.ioQ иа&олМоауте?, w? tef ppsQq
rijk eloddov aia&v, biacpatvovTOQ oaa^drov,
eixootiQiip tov 3lov)aov pipvos, eneneoov avrois
ETi xo/ucopeyoiq a%ebdy. oiuves biavaGidvies
tail. onovdp nadond.iodfAE/'Oi ^Q^arro Г77? ,udxr]S.
xai eneidi] ijoav pKXKQav an3 d/Atflwv dte-a*
fcyycdjneva id Герата, етгОёвк ovx еууаюат то
ova pay’ рожу yaQ eh to ^ooihxbv (pooodrov
eneneoov xal komdv ^Q^avro моптеоДа/' хат
Puhqov dviiaiafisvicov аитсот xal ptfb&v ia%v~
pdvicov, аЛла схрбдда хататра^оиетоот, iboviES
ol hotnoi ebarxav eaviovs eis iQom'jV. xal ev аитф
тф толир ладёхЕпо noiaubs телратФЬ^ Mar
xal bvobieqoboSf xal pit]' Evpioxovif.q eudv xoqov
tov neQaoai, хатадаохбрЕУот vno wjv noMpitov
ётЕлеаог eis тот лота.adv' EiaeAfidrieq
тшт inniov avicov xal др /ayytramv
ё^аХаоат eiq то тёХца
zdbv отвеет sQxopiEvcov
зила OTTES, ouTtoq ёл^да/Д1}] д лота ads dy&Qdomoy
те xal ('ллхот, Фоте ёлатсо&ет
tovs noMpiovs afiMipios мой патабаЬиЕ/т
),OljlOVS tovs
oai. EKEt ovv ndvieg ol naiQty.tot у al Xotnoi
aQXovies nenTcbxaoiv. oaot be ebogav btaqyoyett
and [Дк] wv noiaiiov	ijAdov e<os tov
!pQayp.ov, от xareoxEvaoav ol BovXyapoi^ bxvQov
&vta nal Mav ЬтсдаДбдеотоУ, teal ,uq dvvdjuevoi
gvv rots tnnois toviov biaxdtpai, ^arahndvreq
то?'1? Tnnovs cwTtbv, bid. то)? olwiow yeiQ&r xat
* J
/
5
OtllV£S
5 Э
an
dvilGla'&eVTCOV
dZAd oipoboa хатаофа^оиётату,
5 _
SIS
rd leX'ita
5

х

де /твш
eSeMhiv
у.ил хататштойfies’oi vnd
xai алло/, ётт3 а/Лос?
ч.
<г
аитту dieQXeo'&at
тот> с
О)ч EltitJS, УОр1(ДОУ1а$ Oil dlEGay&r]-
ёяес ovv navies ol naiQbctot

J
и
мъчно-
И
въоръжили по мъж-
на петнадесетия ден от
събота, на
2
?
мъкват. А пък българите били направили
от големи дървета страшна
проходима преграда, подобна на стена.
Прочее, като намерили удобен случай и
като наблюдавали от планините, че [ро-
меите] обикалят и се лутат, българите
наели срещу заплата авари1 и околните
славянски племена
ки жените3
нахлуването им, призори в
двадесет и трети юли, ги нападнали, до-
ката почти още спели.4 [Ромеите], като
се вдигнали и бързо се въоръжили, за-
помнили сражение. Тъй като войсковите
части били разположени далеч една от
друга, те не узнали веднага за станалото;
българите връхлетели само върху импе-
раторский отред5 и почнали да го из-
биват. Като се противопоставили малко
време и не могли да постигнат нищо,
те били жестоко избивани. Другите, ко-
гато видели това, ударили в бягство.
А на това място6 течала много тинеста и
мъчнопребродима река. Тъй като не на-
мерили веднага брод, за да преминат,
[ромеите], преследвани от неприятелите,
изпопадал
ли
можели да излязат, затънали в тинята и
били газени от онези, конто пристигали
отзад, Като падали едни връз други, ре-
ката така се напълнила от люде и коне,
щото неприятелите преминавали отгоре
невредими и преследвали останалите,
конто естествено мислели, че ще се спа-
сят. И тъй там паднали всички патриции
и другите началници. Онези пък, конто
се надявали да избягнат гибелта в
реката, стигнали до преградата, която
българите били съградили и която била
много яка и твърде мъчнопроходима.
Тъй като те не можели да я прекосят
с конете си, оставяли конете, покатерва-
и
-и

в реката. Понеже те навлез-
[в реката] заедно с конете си и не
да
1 За наемането на авари през _814 г. вж. също Scriptor incertus, р.
житийни данни, стр. 162—163.
incertus, р. 347, 13, който посочва състава
Дуйчев, Славяни и първобългари, ИИБИ, I—II (1951), стр. 207 сл. — BMI4HJ, I, стр.
3 Според G, Cedreni Historiarum compendium, II, ed. Bonn, p. 406, 21—23, византийпите след
поражението на войската на киевский княз Светослав при Дръстър (Силислра) в 972 г.
повете на избитите неприятели откривали и женски трупове. — ВИИН.1, I, стр. 251, бел. 6.
известният автор посочва неточно 23 юли като ден
е станала на 25 срешу 26 юли
и бел. 1 ; 412. - Дуйчев, Нови житийни данни, стр. 163 сл. 5 Думата гроогмют=fossa -
лагер, отред, иоход, война.	<> Продължителните спорове относно мястото на полесражението
(срв. Златарска, История, I, 1, стр. 408-- 412, който приема, че това с станало във Вър-
бишкия проход) могат да бъдат разрешени въз основа на данните на Ватиканский разказ. Най-иравдо-
подобно се явява предположение™, че главного сражение е станало на около 30--60 км от първобьл-
гарската столица Плиска — ;
чия. Вж.
3
отред,
за
първобългари, ИИБИ

13. — Дуйчев, Нови
- Сведение™ за наемането на славяни се потвърждава от Scriptor
г. Към това срв, Ив,
251, бел. 1.
347
JT
f
< J
на Крумовата войска през 814
I—II (1951), стр. 207
I, Р-
сл.
21—23
т
срел тру-
ВИИН.1, I, стр. 251, бел. 6.	1 Не-
на сражение™. В съшност решителната битка
призори в събота, 811 г. Срв. Златарски, История, 1, 1, стр. 258
*’ Продължителните
, стр.
Дуйчев, Нови житий ни данни
поход, война.

г. Срв. Златарски, История, 1,
стр. 163 сл. 5 Думата
спорове относно мястото на
който приема, че това е станало
F.
D
главного сражение е станало на около 30--60 км от първобъл-
югозанадно от Преслав, в устието на Бърбишкия проход, край река Кам-
това Българското в
h
I 1
нно изкуство през феодализма, стр. 165 сл.
14
Narratio anonyma e Codice Vaticano
Анонимен ватикански разказ
I
лодауг аУЕдлооагтЕд, SKQppvi^ov savtovg eig to
ETSQOV p&QOS' Ла1 ЕЛЕедр У[У Е^ООфЕУ
5/_	„
oovypa
T(1<pqgv фаФесад, MQqpvigdpeyot ало tov wpovg,
дсеолругто та реЛр avrwv'
алефу тутлоу, ol
laXvovTss padi^eiv
лоХа^6рЕУО1 алефгт/алоу
etsqois de толоед
тру teal di] teaevKov tcov deopcoy teal cup-
леоооот/д тфд (р(>алтфд ёлаусофег tov dyvypawg
teal Лослдг ol tpevyovres д.лооблтсод yaXpypevoi
еу&лтлтоу els rpv xdepQor tov dovypatog rov лордд
avwt те лае ol гллоь avi&r таото de %eiQ(or
pv avptpoQp tov Hivdvvov tov л отарой. teg ov
tcXavoEi тайга anov(av\ tis ov фогр'цоее', та de
телу a T(7>v oqxuvtcov, do'/aion' те teal re cor, etc
Si
г
ла1 ol per лаоаота
(Зе д/.iyov лоофаеуоутед ла1 pp
<	ya pal ла1 о от tog
ev Ai.pqy teal dttpt]. er
ersjiVQioar w/т (роал-
tojv deopdyi' teal
се
елелтоу
Tires’
7J
Л'
V
f J
ли се с ръце и крака и увисвали на дру-
гата страна. На външната страна обаче
имало изкопан дълбок ров и, когато те
прехвърляли от височината, крайни-
ците им се разкъевали. Едни от тях уми-
рали вед нага, други пък повървявали мал
ко и, като не можели да ходят, падали
на земята и така загизали, измъчвани от
глад и жажда. На други места пък ня
кои запалили преградата. Когато връз-
ките изгорели и преградата паднала вър
ху изкола, бягащите непредпазливо
спускали и попадали с конете си
изкопания ров заедно с огъня1. Това
нещастие било по-лошо, отколкото опас-
ността от реката. Кой, като чуе това, не
ридае ? Кой не ще плаче ? [Погинали]
и на старите,
попадали
с
£f
чг-
се
в
лЛфФо^ огта, avro тф^ трллеад ayovra то avftos,
aatpuira eyovres ле^слаЛЛф 2еилдтри лае TQiyj7)y
^атфот^те ^.аеллотта лоХ yevelaor лас oipeatg Феа ее
лела1 хоолеерсeva" otTtveg
'СЕоуФегтед yvvat^lv evyeveeq. ла1 лалИа dialdii-
лоиел' лагтЕд
аталауФегтед,
де алд tov epQaypov xQtiuvio&&TEZ, ol
лоф1 tov dQvypeavoQ латалаеутед, dliyoe ds tcves
deaoarO-ettes, лае ovtoe ,
oyedov лслуте; (тлеФчтуоу
лш Nmr/tpoQog d flaoMEvg &vrlQf-$'r) pea or то v
лдшто-и лоА-Epov, tov тдблоу tov фагатоу avrov
рф dvio^evTos Tiros aaayyetkai. ЕлУфуг) те лас
d vids avrov 2лао^алсод ларлар лЬууфу кафагу
sis tovs слогдо/.оуд tvs oayEOos' еУ vis лае
ете^е6тт]оеу, pfjvas dvo avvovg ^aoeAevoas 'Poo-
paioyv. IloXXoi те rarr ^тоуо}]фЕУТО)г e Pay pal otv
pEtd то лата^уф/р-ас tov лиАероу ргаулаоФцоаг
ело тоуу аф'ёюг BovPydQayy, оилоу тоте фал-
тюФеутоуу, етоуфоаофач тоу Хрютду
еФплфд ла1 ХлиФтлфд лХаурд perula^siv' ое-	то и починал, след като царувал над
Tires тф tov Xqigtov EviGffy&svTEg duvapsi	ромеите само два месеца2 Мнозина от
лаоау ФлорЕегаутЕд аелЛаг, Ptv paQTVQiKoy заробените ромеи след прекратяванетО'
oTEfpavov лосл'йаед лоХаоЕосу avsdpoavTo.	на войната били Принуждавани от без-
божните българи — тогава още непокръ-
стени3 — да се отрекат от Христа и
да приемат езическата и скитска заблуда.
Те обаче, подкрепени от силата на Хри-
ста, претърпели всяко изтезание и чрез
различии страдания се увенчали с мъ-
ченически венец.
Така император Никифор, след като
царувал осем години и седем месеца,
поради своето безразсъдство и самона-
деяност погубил себе си и цялата ро-
елес
ot де

me
синовете на началниците
и на младите, бадейки цяло множество,
в самия разцвет на младостта, като имали
прекрасни тела, конто сияели със своята
ot tier тф> gitpei белота, със златисти коси и бради, с кра-
сив лик. Никои от тях едва-що се били
евързали с жени, конто се отличавали
по своето благородство и красота. Всич-
ки загинали там: едни — погубени от
меча,
паднали от преградата, а някои изгорели
в огъня на изкопа. Спасили се само мал-
цина, но и те, след като пристигнали по
домовете си, почти всички измрели
В същия ден прочее бил погубен и импе-
ратор Никифор веред първото сражение,
без никой да може да съобщи по какъв
начин е погинал. Ранен бил и син му
СтавракиЙ,
рана в прешлените на гръбнака, от коя-
то и починал
ромеите само два месеца2
аотауу paar vecocjtc
алеФауоу’
тф лотаиср лпуегтед, oi
де тсЪ

/
с
J
-В
rt
ретЛ то е^ФеТу о wade,
ev аитЦ о ту ту/ рреела
трд pdyECog'
aorovg
афесоу BovAyaQayy,
dor фзаофас
ХлиФелрд лХагтр
Xqiotov
J
teal
TOV
/
олорЕе гатт ед
Eg
•s-
с
С
teal тфд
>
1
еусо%ъЛ}егте?
alxiav
TOV
загинали там: едни
други — удавени в реката, трети
1
-£г‘
погинал.
като получил смъртоносна
J
।
i
i
1
да се отрекат от
j:
!
i
।
i
I
।

фоЛЗСАЕ^д е£ dfjOvXtaQ
у
OvTCO Nw7}(pOQOS
teal d^a^oveias savior те teal ласау vryv тагу
'Pcopodtov l<rxvv алаЛеаег, fiaoiAevaas et?j j/
ла1 prjvag ёлта.
Г
о
2 СтавракиЙ бил при-
нуден да абдикира* от власт на 2 октомври 8*12 г., приел монашество и след три месеца, на 12 януари 812 г.,
починал. Посочването на нашия извор се отнася само до времето на Ставракиевото управление.
3 Свидетелство, че Ватиканският разказ е получил окончателната си редакция след покръетването на
българите през 865 г.
1 Срв, Theophanes Chronographia, I, р. 491, 27—28: гф tjot><5es яг(Л.
f-
Narratio anonyma e Codice Vaticano
Анонимен ватикански разказ
15
*
ovzos оофо bifiotQatos, zilaTvs,
nQoaoonov
I
rHv М
TtooydoTOjQ, daovxojLios, ztQoysikos,
Е%а>у asya xai ysvsiov nolv петюХссоц.ЕУОР^ тф
bs ocb/Ltait jtayvs' tpQoviuds те sravv Kai navovQ-
,ybs xal b$vs sis to rotjaat, начата sis та tov
dryuoatov TiQay/taza, tuiKQO/.dyos
yvQos KaiP vTiEQfiOArjV, did ка1 тор oXe&qov
aicbviov sKAijQcbaaro. 'Heists de, ddsbpoi, uvr]tuo~
УЕОбОЩЕУ TCOV TTQOaTlEA&OPTOjV
Kai TiuTsoiDv Kai tov dya^bv
fyeor iKSTe.vGO)tusv pvoaG&at ^tuas TOiavT^s
TaKQtoscos, Kai bi smueXsias T(ov •OeIcjov sv~
toIojv tov XgioTov itbv smjyysX^tsvcov tois
oixaiots dya&o)y ETUTvysiv' on sv^oy^/Asvos Kai
деЬо^аацеуо? vjrdQ^si sis tovs atcovas ttov ал,(Ь~
viov, aiiryy. (pp. 148—153)
те кш q,iAdQ~
тор
{$е)лр&у vjuobv
кил dixaiov тцла)У
на-
sjuusksla.s
I
ТОРУ
л
1|
мейска мощ. Той бил възвисок мъж, ши-
рокоплещест, с голям корем, с гъста
коса/ бърнест, с широко лице и много
побелила брада, пълен, много разсъдлив,
лукав, схватлив
ните дела, —- малоречив и премного сре-
бролюбив, поради което и получил вечна
гибел, Ние пък, братя, нека поменем
погиналите наши братя и отци, да по-
молим благия и справедлив наш бог да
ни отърве от подобно осъждане и чрез
съблюдаване на божествените повели
на Христа да придобием обещаните на
праведниците блага. Благословен и проела-
вен да пребъде той на веки веков 1 .Амин;
1Л
у
особено за държав-
4

1 Към тона сведение, което противореча на други изворни посочвания за външността на импе-
ратор Никифор, вж. Дуйчев, Приноси към средновековната българска история, Годтпник на Пловдивската
народна библиотека и музей за 1937

1939, София 1940, стр. 195 -197.
111. НЕИЗВЕСТЕН АВТОР

ч_?
наслови.
е враждебно настроен към императора-
Под името Scriptor incertus e дошла до нас една анонимна хроника, конто
обхваща събитията от времето на византийските императори Михаил I Рангаве
(811—813) и Лъв V Арменец (813—820). Както личи от началните думи, а също и
от внезапния завършек на запазения текст, той представлява част от една по-го-
ляма загубена хроника, от конто са останали отделяй откъси под различии
Непознатият автор — навярно духовник
иконоборец Лъв V Арменец. В хрониката е отделено голямо място на борбите
между българи и византийци през 813 г. по времето на Михаил I Рангаве, а също
така на обсадата на Цариград и превземането на Одрин от Крум при Лъв V през
813 г. Авторът дава много ценни данни за бойните машини и съоръжения на бъл-
гарите. Много важно е и неговото указание за участието на авари във войската
на Крум.
И
1
U

РЪКОПИС: V - Cod. Paris, gr. 1711 (XI s.).
ИЗДАНИЯ ? Scriptoris incerti Historia de Leone Baidae filio apud: Leonis Grammatici Chrono-
graphia, ex rec. J. Bckkeri, Bonnae 1842, pp. 335—362. — Migne, PGr, CVIII (1863), col. 1009—1037.
КНИЖНИНА: H. Gregoire, Un nouveau fragment du „Scriptor incertus de Leone Armenia", By-
zantion, XI (1936), pp. 417—427. — [dem, De nouveau sur la Chronograpbie byzantine: Le „Scriptor in
cerias de Leone Armenia11 est le dernier continuateur de Malalas, Academie royale de Belgique, Bulletin de
laclassedes Lettres et des Sciences morales et poiitiques, 5е serie, XXII, 10—12 (1936), pp. 420—436. —
Moravcsik, Byzantinoturcica, I, pp. 503—504. — BHHHJ, 312—313. — A, ToMuh, Фрагмента ]‘едног
историског списа IX века, стр. 78—84.
К1 '
ВИИШ, 312—313.
SCR1PTORIS INCERTI
НЕИЗВЕСТЕН АВТОР
HISTORIA DE LEONE ARMENII
BARDAE FILIO
J. Exercitus Romanns a Btilgaris
profligatar
а
Лш Xoitiov гогутск агакаЛЕвато ер ovgtisq
NocrjCpOQOs EjfflQO&bs dthtEbTO, ЖХ1 E^E^a^E tov
nalaxiov rfp (Oeodurij-: rove аде/хроо^ ovzag
waxQixiovG ?<ai Акогта top em^eyopisvov
TOV
ПОВЕСТВОВАНИЕ ЗА ЛЪВ, СИН-
НА ВАРДА АРМЕНЕЦ
I

1. Ромейските войска търпят
поражение от българате
Освен това Михаил1 повикал всичкиг
срещу конто Никифор2 бил враждебно
настроен: братята на Теодота, конто били
патриции и конто той бил изгонял ог
1
Император Михаил I Рангаве.
s
Никифор I Геник.
Scriptor incertus
Неизвестен
автор
17
I
ц
I.
I
*
г
>
I
t
:
?

L
£
>:
J?
BjQov, хат Елотт]ОЕУ аотоу отдатцуот etc; i f;-
ao.~tovv)]0OV. хат Ле оу та viov Baoda tov
гAgfiEviov лтатоатта тот АВтпаюрот таг да-
ОЕУта кат Kovocv&Evra м
т-т'тот д.уткаМоауто} хат тлоЕцаау avrov naTQtxior
хат отдатруот тюу
у i]оеу avwi’ s' лоурдю s'
АО1ЛОУ
BoVAyuQO1-
crooov
хат
лтатоатта
Asovra
TOV
5
\ vidv
KlXr/CfiUQOV
avrov xai. ЕдортобЁУт.а

7
3

h
именуван Склир,
двореца, Лъв, именуван ежлир, когото
направил стратег на Пелопонес, и Лъв,1
син на Варда Арменец, който бил оскър-
бил император Никифора, а Никифор бил
заповядал да бичу ват и да го под стрижат
за монах. [Михаил и Прокопия] го въз-
върнали и го направили патриции и
стратег на Анатолий ска та тема. Но, както
ще кажем по-долу, той, бидейки човек
безчестен, постъпил безчестно спрямотях.
Прочее, докато ставало това, българите,
възгордени от по бе дата си над Никифора,2
решили да тръгнат на поход. Шом научил
това, хЧихаил направил съвещание и
събрал [войските от] всички теми, като
записал и много други войници вместо
за г ин алите във войната. Той сникал ония,
конто охранявали клисурите на Сирия —
ликаони,3 килики,4 исавриЛ кападокийци6
и галати
на поход пре
ването си
целият град, а също и неговата съпруга
императрица Прокопия,8 излязладо Акви-
дукт9. Те устроили тържество и разда-
вали дарове на военачалниците, при което
Прокопия ги молила да пазят и бранят
във войната император хМихаил и да се
бият за християните. След това тя от
ново се върна.па в града. Прочее импе-
рат орът и цялата войска пот ег л и,пи оттам
и се приближили към клисурите. И бъл-
гарите също се отправили срещу тях, но
като видели голямото множество войска,
не се осмелили да нападнат, а застанали
наредени в строй. Също и войската на
императора стояла построена в продъл-
жение на 15 дни, като нито едните, нито
не се решавали да нападнат
се мъчели и хората, и животните,
денонощно на лятната жега.
пълна
монах. [Михаил и Прокопия] го
и го направили патриции
гЪатоЛ^хЛг’
v <“ е/
О)У, I "
уЕУОрТЕУТОУ
тЦ хата
тбд voteqov
ос хат ттand-
w.
АЁ ~О1ТЕУ'
Г? 
от
1 I
ЕЛаОтМуТЕС
"Wl.
TO г
TOVTCOy
Tf]
oiovAoyro алЕЛбЕтт лддд лоАеттоу. Таота
уУО l ’ ч J hyjlgA ftp-1 'A ip'
латта тд. 6eaaraf отратебоад xai, dMov<g
(Ъ’т'т т.б)У axo^EigMsyrayy ev ты лоАетты^
rovg qicAaoooTTuQ тад xAinoovpag rf/g
Avxdovag xai Ki2t.xag
СИ? У
Э

7
Л7


г
с-
7
7
d
?
ал оХещуОеух (л) у
лот ?; oaf теуод от; yayv
xoj, (ВаКна
iw
п /
ЛОААОтд
хат
^vgiag

ovva6ooiG(f,g
govg хат Каллаddxo.g
лаоаАтфд)У
рааМлад,
GVV ttXOAOV l)0 i ’GT/V
Avyovort/g Tqg
тахтбобитоо
у apt. о i.i ат a too s
Aovopg
yaijk
СКЕЛЕТУ
TO)v
g.'EV


направил
всички
EifflMEy dsvTEQtp STET Tip'
ту б txtiот г оg
аиттр,
avrov
лоюЪутЕд
Xttl
xai Пооноллад
у vy синод,
uatoiaidda
d	i
то и otqutov
avxovg rijg Проиоллад xai
то о раыМоод, бтатриЛаттЕтг
ef то) лоМиа)
<	I	d.
Котоиаугбг' хаиЕтбЕУ лаАтг avTTj олеотое-
еу тб] л6 Атт.
б те /ЗаатАебд
. “Ч
Ъ -
и

S

xai Галатад, хат латтад
am. об
ЛОАЕЫд
тг^
КМбКу da)s
Ml ditkivTEg
лирани-
ЛЕО1 Mi-
ff. rr dy
Z
5
хат
хат, dycovi'CEo-fyat олкр
.Михаил
[войските от]
много други войници
3
?
7
к
J
килики,4 исаври,5 кападокиици
- и заед но с всички тях тръгнал
втората година от пару-
индикт шести. Съпроводил го
О
лш AofMior дмт/юауте.с
-Н
Ztto? EyyVTdfirjGOV
ОТ. BoVAyttQOT
Hal '&Stt)(>OVVTEb то
OVX ETOAariOtty E^TX.ETfTTjTJttl,
Г
о
хат дц
5
хал лад
Eujg тачг xXEiaovQayy.
лаоЕта^аут.о алауаги avrayv
лМ)i)'og tov ааоv
aAAJ таг ay то лаоатЕтауМуоо бpro i cog дт хат 6
/мод tov 6('^iMcog татаут) xai avrol лаоатЕ-
тиуттЕУОт так /уиттлЪу is', /Ttij то^иагУТЕь аААцАотд
/ЗаВ-лу %STQa. хал Хотлдг ётаАатл.одхрВ'/аау
таг xavooovT ат/]хоуттд tov i^eqov; duEQag
wxtoq ajl те dvd'QConot хат, та хлртт},
TO)V
/ .
ТО?,’
3
ТОТМУТ) Xttl (WTijl
tov i/snovg fjMQag Xtt!
хат та ггтфу?;, xai
fj^&o-y Etg ddvyrtutav itoVdjy, лооодоиауутед би
от ВоМуатют Elyov fiaMlv ууА&В	ла ату от.
Во 6 Ауарот ntioicog' хал Tjv т6е~у avrovg ev
dupyavt a
TO EV pEQOb TTjS ttXQttg
6flGl<X)g'
uoAAp. хат, dij 6
5/__________________
> 1

It
7
ids'y avrovg
АлМтИТ)? ЦУ ЕЛТ
MaxEAdvaq
3
E%O)V TOUg
J
U-
другите
Така
изл ожени
Те изпаднали в пълна безномощност,
очаквайки, че българите ше ги нападнат.
В същото положение били и българите.
Прочее и едните, и другите били в
истинска безизходност. Тогава Аплакий,
конто се намирал на една част от височи-
ната заедно с македонците и тракезий-
в
5
и

ti-
ll
за известного поражение
s Жителите на Ликаония — облает в Централка
4 Жителите на Киликия — облает в
5 Жителите на Исаврия — облает в Централна Мала Азия между Фригия, Пи-
6 Жителите на Кападокия — облает в Източна Мала Азия между Понт, Армения,
облает в Централна Мала Азия между Витиния, Пафлагония
? Аквадукт (Акидукт) се
2 Става дума
Бъдещият император Лъв V Арменец (813—820).
на византийските всйски в България на 26 юли 811 г,
.Мала Азия между Пиз?!дня, Галатия, Кападокия и Киликия.
Югоизточна .Мала Азия. 
зидия и Ликаония.
И КИЛИКИЯ.	I л XXX 1 V furl Д 11U. 1 11.ШИ1/1	4.I4X.JU4.X х> ^4,4. XI 1 |J U«Ul(l I'lU.K. 1 lUl.n -VI ... Х1Х.1Д, J1 J-X 11 l *1 xxx. X., x xu X^J.X u x XX XX Х.Л,
Кападокия и Фригия. 8 Съпругата на император Михаил I Рангаве. й Ак&идукш (Акидукт) се е
нар и чала равнина та при гр. Хераклея пора ди намиращия се гам римски водопровод. Срв. Theophanis
Chronographia, ed. De Boor, p. 500, 16.
Гръцки изЕори за българската история, IV
3
1
7 Жителите на Галатия
Съ прута та на император Михаил I Рангаве.
8
-. г -
*
!
’ЧУЛ 
18
Scriptor incertus
Неизвестен автор
OgaKpcuavovs, y.at dvjkoi tov fiaoikea
уме (ш),)л\ие&атуса
XeiQCt ёлс тер от орите tov
рЕта uQodvpdas
1	5	*
/ао агтсог
KOI TOTS
„ S 09 S'
HQCOTOS ddkka)
yo.l cwtoI
syppev viyyyw' ukuot’S
калкаакр.
nokspot•’ оvyExv&Voay
yal ol (~)даУТ]Е
коСЛОТ TTjS
fiokydruaT
.sdcoyav
Toktyuyy’ у(й катакЕссрОеУТЕд porot ol tov
xlov, ней pij ('oyjjoyTES ауиатрусм
KonTE.adat yat аотоа y.al kouwv
та Оёиата Eq:vyovy
yal тот ftaotksa, ol
tov duotkecos ней тсот Хдютсатшу dycov
ekeyov ydg on
голоса tivofiatoic
еле yapuov vtyrjoai avTOvs syopsv. Kai лагта
hpsvoayro' р'г/лсзл yap aosauevot локеиеТг sepv-
a.vT.cb гео локЁрco
Ч--	d	Г <
3	*
avTov.
nodey
лоте (Уттрсоры
и
h
7
*
7
1
се
ците1, се ооърнал към императора:
„Докога ще чакаме и ще гинем? Аз
пръв настъпвам в името на бога, а вие
смело ме последвайте. И победата ще
бъде наша, защото сме десеторно повече
от тях.“ Така и станало. След като той
започнал боя, българите се спуснали срещу
него, а войниците от Тракия заполняли
да ги избиват. Обаче след започването
на битката останалите войници не се
притекли на помет, но уплашени хукнали
да бягат — най-напред темата2 на ана-
толийците3. А хората на Аплакий, конто
били оставени сами и не могли да се
съпротивляват, и те също били избивани.
Войниците от всички теми, който по-рано
заявявали, че ще се бият за императора
и християните, том видели това, избягали,
като почти изоставили императора. Про-
чее те назвали: „След като навлязохме
в Вългария, ние сме победени в непро-
ходимите места, докато навън
лето
те ли.
те побягнали, преди да са започнали да
се бият. И тъй в тази битка бил убит
Аплакий и много от войниците му.
А останалите, като видели, че отникъде ня-
мат помощ, също побягнали. Мястото, къ-
дето се водело сражението, било неравно и
ромейските войски стояли на по-високите
места. И когато те побягнали, [българите]
помислили,че не бягат, а настъпват изотзад
и ще се спуснат грешу тях. Затова не
почнали веднага да ги преследват. След
малко, като се огледали и видели, че
неприятелите бягат с всички сили, като
се прикривали, отпускали юздите на ко-
нете и започнали да ги преследват. А те,
като бягали, се тъпчели едни други, като
онзи, който бягал напред, не забелязвал
идещия след него, но чувайки тропота
на конските копита, мислел, че е пре-
следван от неприятелите, и не преставал
да бяга, докато копят му паднел и из-
дъхнел. Прочее по-голямата част от тях
бягали пеша, понеже конете им били из-
тошени от дългото стоене в строй. Из-
мъчвани от страшен глад и изгаряни от
жажда, те, след като минели известно
I
Deov,
кем
де-
то/’
Bovkyagoi,
yai
Елыпё/лкатЕ.
capr-y
у at apsaasyos
ai'Tov оi
к6лт£1У avTOvs.
paxgs apsapEyrjS ovk
АО1ЛО/ kaoi, dkka
d>S
5
J
как. т/у.
а
ч>
т
3
l
с
/ *
gWor et.q
1 ol Ёосло) Aaol, d2zd. dsiAidoavTsg
ids трол/jy, лозотоу то dspa тсЪт ava-
3 AnJ.a-
yjQi;avTO
лаУта
ok lyov катаЛсрлатоттЕЯ
(t lj (GyVOVTEs
и
Г-*

1
lAoVTES
/
к<й
не
ЖХ(К
TO ЛОТУ

-a
r  /
f
О
со de/с.
ТУ
EiOEkdovTES
Е^оодЁт ds
еу тг/ BovAyaQta
EKVQt svoav vpuas
vtyrjoat at'tovq exopev. Bal
г

?т
к()1Я0У £л2^/М?7
 ка1 uokkol
1,ббгТЕь бть or к syovotv
т, яриуот кот uvtoI. ?/r de
гт eg ovysfiakov т.1р> pcdypiy^
у от. КШ .
о те ’Алкакг]? -
ос де кослос ।
Есриуот
Алкакгр;
г/
ОТ1
ЕУ
ЕУ TOV ko.ov
ОГК
г
о
как та $е-
УЛ/.1
Есуоуот
' КШ
тало?
/jorjdeiai
хмо;
злата Tor ауто nods то гч-ркотедот’ pepos.
тролЕТтогу avT(7)v 3
atJ. ’ длю Оолбд p oatr
eir&eros
uvayvtj'avTE^ оВ'уоу decooovoitv on dfuuuo xokkcn
к	4—	—.JI	c
rpevyottec: алЕкдгзрат, нас kvoavrec Tons ya~
2f.vovs тсоу Тлжну yatedlcoKoy duioco аотсот.
слитое de q'SvyovTES dtkkrjkovs оггЕлатооз’
6 I'puQOothr qpEvycor тот длило ov
OKOVCDV yaQ TOV У.рбтОУ TCOV Лодсдт TO)V
skeyEV du vmb тауу uokspltov катадссбкЕтар кой
ecos ov 6 Tunos лЕвсоу an^avsy, ovk evp.evtd'r)
Екаотог roc qoEvyeiv. Aomov де кал ol uTeioi
gcyvyov., тазу Тлж.оу еу tT>s ладатауг}1^
адотатсоу оутсоу. Лщаухотз/Т/уугЕС де, улц то о
di'q.'ovs yaevuoT, dkiyov awEQXoitErot етлтоу кас
ov
екоуцжуто ou ovk
yai тдопоЪттсц, avrot
Ol НЕТ fl LtlKOOV
J	I	,l"
катеК.о.)£ а 1 ’ avт о v с;.
алЁкрглрат,
С Л ЖН У
/
TCOV
q evyO VTEs
ч
ic
на по-
- можем сами да бъдем победи-
Обаче във всичко лъжели. Защото
И тъй в тази битка
и много от

и
4
Л/ J
Л1 "
+_+
о
ксй kvoavTEC
котесМшкоу
ukkr/koi
ТОУ
6 innoi: леосЬт алЕккатку
TOV
ц
кос
катЕгоа'
Тлж оу
1
OVK {
фЕоуесу. кослбу де нас ol
т<Ъу Тлжоу еу
/I


5

?
I
I

a) texajti.aoit')? COd.
след като минели
тук са означени войниците от Македоиската и Тракезийската
тема. - След V11 в. теми се наричали военно-административните единици, на конто била раз-
делена Византия. Срв. L. Brehier, Les institutions de I’empire byzantin, Paris 1949, p. 121. — J. Фер-
луга, Ниже воено-административне (единице тематичког vpeiieiba, Зборник радова, САН, Виз.
институт, кн, 2 (1953), стр. 70—80. •
радова, Виз. институт, кн. I, 1952,
Мала Азия.
1 С „Македонии“
* След VII в.
и „тракезийни*
теми
се
наричали военно-административните единици,
Ниже воено-административне (единице тематичког ypeijeita, Зборник радова, САН
 Г. Острогорски, Поста нок тема Хелада и Пелоноиеза, Зборник
стр. 64—75.	3 Темага Анатолии се намирала
ИНСТИТУТ
3 Темата Анатолии
се
в
t
Западна
Scriptor incertus Неизвестен автор
19
I
I
I
Г
L

%
I
a
L
i
Г
л'
и
e
И
: :
<
? г

!
J
4 i
£
£
£
Щ
t.
ГС
i.'
ra
e-

13 *
EX
т
 ;
> ?
 1
>
от
ат±
ГчЬГ-
Sit 2 -
р < у
длАЬроу.от. лахтед уау та
/.(oolhui EQQapay Eig xflv oddv, ci2Aoi ds
aPavopEvot Eiop/v&ov slz иаотоа xtva, vote gov ds
лаоана/Ноаттод rov BovAyapov нас лауаАа fl отход
латтад. аослоу ovt ol ло^ерлл олюАеу egv-
vayov та аората тауу cpEvyoyxayy. aal Ef.og
/у г?
оад d flаоAsvc EiaiyAAv sig
paAtOEVt I'va pfl 6 2aog yTx2.aOih'ig
hot. ol ds BovAyapot scog d/flyov толот
dvsosiog цоуоуто'
ало ттр
аотауоутА

адрата нас та
тсата-
1
разстояние, падали мъртви [на земята].
И всички хвърляли на пътя оръжието и
ризниците си. Други успивали да се до-
берат до някоя крепост, обаче българинът
ги обсаждал и всички ги излавял и тъй
неприятелите събирали отзад оръжията
на бягащите. Те не престанали да бягат
чак до столицата. Императорът, щом
пристигнал и влязъл в града, взел мерки
безопасност
разюзданата войска. Егьлгарите
гонили до известно място, но
тръгнали по-бавно. Защото и те, а също
и конете им били уморени от строя и
както казах, те събирали оръжията
обсаждали крепостите
нали преследваните.
плач
О
с
МЛЛОУ OVV ol
>
блкАКт

яблсюд ovh saipcav tpevyovxEg. ней <pfya-
d flaoiAsbg EioflMKv

ol ds BovAyagoi scog
uExa
I
Tip ЛО/JV, У.Ш TjO-
лосрор на-
/
Императорът,

за
бибдиУТЕС ТО АО1ЛОУ
трат ydo и<ц. avroi иЕиолеакотЕд
оатб^Еюд иш ol Тллоь аотшг,
та бл2а, f.bg EiQYpat, nat та наел да лада-
Haihpisvot l-v&a лоооеолуоу ol баоиб.иЕУоо иа1
б flaoiAEvg
uov алр)Р?л
б те payiOTQog кат 6 psyag болАялиод
/млог лах<)1гло1, нас уАааот о расн./лод еаеуеу
ба лбо’тсод did тад ираотсад povrovro Елабоу ос
Kgioziavoi, нас on ovx EvdoxcpEi б #sdc sig Tip1
flaoiAEiay tov nEV&EQOV pov, ovds
avrov, елес л/.eIovz cjps-ба rpiEig тсот ло2л.рлоу,
нас лдоб'орсат ovdslg soyET, d2zd лаутвд ecyvyov.
нас xov латдсаоуро нас тогу Ло/лбл ладаигтАои-
рЕУсог avxgp нас flovAsvoрегату тс «г noipocoatv.,
нас ЕибеуорЕУсоу eva
/Крата нас ббот/ б
тсоу ататомулбу лдебтхл qgvyovTEg rov ло2лроа
елot цоат flov Z flv
vldv В арба tov 3 Aapsviov, xai povATEvgayTEZ
E^Evqitjprpav tov aviov Aeayta sig flaotXsa, нас
uqdEvdg dvfl-ioxa.uEvov dvoigavTEg rdz лбдтад
Eioi/yayor avrov ларлАд/Зу! ecz тер л>..<2лу
(otovoag de ravra Mryavp 6 flaoAsvz лдоаА
(pvysv h! Ti] EHHMjotq, нас Aafldiv 2.6-yov але-
у el дато уегбрЕУод povayog. (pp. 336,6—340,13)
1
блла, сод
ol сллос
E Артас,
ла-
‘ ТЕ
за да не пострада от
войска. Егьлгарите пък ги
след това

А
HOC
_r_
бура лооСЕсроуоу ol duoHopsvoi.
eigeKKov psva 2лшж ка1 vAavfl-
> 8
Клрд нас
ts xov л.атосадуру, нас ovvEiotflA/ov
hol ol
6 flao'UEvg EAsysr
казах.
3-

J
? V	т
fits т>]Р ysrsav
oajpsv&axjiv лат та
АааАеид dtaxaytfv, то /Киа
Варда
<1
лохроау. Еурутед oxQaxpydv
3 Anpsviov,
лар лАр&А
Мгуатр
с
о
xdz
1.
26yov
2- Cruinmus adversus Constantinopolim
exercitum duett
л о Aug олЕОтр did xflv
daeflovz Aeovtoz' xa&
fyidsyppEVQZ, HO.l pE$


Ovxoz ф/Арер
тура rov
tPiraTov
r'jttsQav tov dgxov avrov EMO-idOV, 6 xvqloz afl-
Ё. a fl fl i(pvla^£V лададбдак Ы xflg ‘ла-HOVQytag

(btio-
flp&oav хду
ddmpg xa&:
j
и
където прибяг-
A императорът с
и ридание влязъл при патриарха,
където се събрали магистърът, великият
доместик и останалите патриции. Тогава
императорът, ридаейки, заговорил: „Хри-
стияните. претърпяха това само заради
мойте прегрешения. Бог не е благоскло-
нен към царуването на моя тъет,2 нито
към неговия потомък, тъй като ние бяхме
повече от неприятелите и никой не прояви
смелост, но всички избягаха." Патриархът
и всички останали го утешавали и
мисляли какво да правят, докато чакали
да се съберат всички войски и импера-
торът да издаде. заповед. Но войниците
от темата Анатолии, конто първи били
побягнали от сражението, взели веро-
ломно решение: имайки за стратег [Лъв],
сина на Варда Арменец, те, като се раз-
бунтували, избрали за император същия
този Лъв. Без никой да им се противо-
поставь те отворили вратите и го въвели
в града заедно с цялото :
Император Михаил, щом чул
търсил закрила в църквата и след като
получил обещание за ненакърнимост,
подстригал за монах.
от сражението,
и
о
О
ч
5
об-
множество
: това
1>
по-
се
2. Походът на Крум срещу Цариград
Михаил понесъл много страдания по-
ради жестокостта на нечестивия Лъв.
Вески ден той очаквал смъртта си и
всеки ден с горчивина ял хляба си, но
бог въпреки всичко' го запазил невредим
от злината на императора.
1 Обикновено се приема, че тук авторът описва победата на бъ-тгарите при Версиникия на
22 юни 813 г. За тази битка вж. Theophanis Chronographia, р. 500, 31. Срв. Златареки, Исто-
рия, I, 1, стр. 268—269.	2 Никифор I Геник, чиято дъщеря, на иыс Прокопия, била съпруга на
император Михаил I Рангаве. Тук авторът загатва за поражението и смъртта на Никифор I в България.
рия, I, 1, стр. 268—269.
3
т
20
Scriptor incertus
Неизвестен автор
।
Прочее българите дошли чак до град-
ските врати, без никой да излезе на-
среща им или да ги спре. А Крум на-
правил жертвоприношение вън от Злат-
ната врата според обичая си, като при-
несъл в жертва много хора и животни.
Той потопил краката си във водата
морския бряг, умил се и поръеил вой-
ниците си; приветствуван от тях, той
преминал между своите наложници, конто
му се кланяли и го славели.
наблюдавали това от стените
не
хвърли стрела срещу него. След като
изпълнил всичките си прищевки и жела-
ния, той обкръжил града и направил вал
около него и така прекарал няколко дни,
като оллячкосвал местата вън от града.
Той поискал данък в злато, голямо ко-
личество одежди и известен брой отбрани
девойки. Тогава Лъв направил съвешание
teal рыгТд ЁдЕрубрсДа did . с архонтите и известил на Крум : „Ела
на морския бряг с няколко души, конто
не носят оръжие, и ние ще дойдем не-
въоръжени с хеландия през морето и
ще поговорим. Ще изпълним всичко, което
ти си поискал/* След като заявили така,
те извели през нощта въоръжени мъже,
на брой трима, скрили ги в някои по-
стройки на [мястото] Гала2, вън от
Влахернската врата, и им заръчали: „Го-
ворейки с Крум, ние ще ви дадем условен
знак, а вие, щом го забележите, трябва
да излезете и да го убиете/ И тъй на
другия ден, докато българите били в
околността на „Св. Безсребърници“, Крум
според както било уговорено, слязъл
при морето с още трима други мъже —
своя логотет3 и Константин, син на Пацик,
който преди много години бил избягал
в България; а Константин водел със
себе си и своя син от сестрата на Крум.
Четиримата се отделили от войската си
'ЛШ АО1ЛОУ p/.&OV ОС BoVAyaQOl LLijdETOg
UUWU.
avrocc илагттЪттод p KcoAvorzog stag rvjg
TTjg, teal uotpoag 6 KQGvpptog iivoiav ката то
UQQ-
E'&og avzov гдаДеу ттуд Хриорд лиргтуд eUvoev
dv&Qcdnovg kuI
yiaAov
auwv teat
Jadv avrov,
pEOOV T(OV
c ?
kt pvti лоУАа.
•dalaGorig
лещ к h'odp prog,
teal &I'fpppiG&EIg
uakAaxidoyv
avTatv teal dogao&Eig,
Ete tcov TEiyabv лагталу ;
teooAvuai avTvv /} auoXvaac d^Aog
teal лоиДс
ал EQ
TV,g
teat veg zdr at-
zovg
f/avzioag
aviary,
UQOOKVVtJ&Elg
лдбад
rov
бД]Л&£У
/С
I
I
I
।
I
fiftsgag
teal
С Э
1 av zov
teal zavza Деоз^ооупоу
teal pTjdtp’dg иДртЪттод
5 J ~
кат avrov.
avrov teai
rpv uoaiv, v.al
)
1
5
на
t»
V
Всички
и никой
се осмелявал да го възпре или да

л б у т а та hchii торита
UEQlEtCVX 7. О) GE V
avrij,
и ft OVA ЕТО,
Elgaev уДоака t-.r аитБр teal лориад ррерад
rirdg teal лоасдЕиоад та е^оу&еу rJjg
pggazo 0]TEir лакта xqvgcov
лоАиг ау/Дрог, teal teoQaGia Ел1/.ЕКта лообтута
zevd. teal <V) лострад 6 Aeojj’ fiovii'p’ рета тсот
GQ%6vratv, рЬтрлызет tov KQovpov ои
Eutg zov
(pEQOpEVOOV блАа,
трд Ва/Даирд аолЁ.ос ртта хтДагЗсоо, teac gv-
XXakovpEV teal алер ртт]00) лагта uocovpsv,
teal таита
ydvTfig Tirdg ErotuJiGpsrovg ecog dvopdwtv TQiarr,
teal xazEt'QV'ytar avrovg
1 'dlh]g
debaavzEg
f[pa)v ртта
лосрСЕс,
теТРлтатЕ
BovfaydQCur
yvQ(i)V Egciy&tv vpg лоЛЕОтд, хатрАДег
род ел1 тер’ OaAaonar
oJAmv TQtatr, тог XoyoiJixpy avrov
axavTcvov тот ^Eybaevov flarcjieov
гтд BovAyaQiav лоб ло)ХЪу mbv
TOV
ovtoc TEGaaQpg
c
c
о
TOV
Ч-
uoAviog,
teal Ip-auo и a)v
J	I
I di] лосро ад
, тбрАтиоег
acycoAov рила д By cor uvebr pp
ЕАДе
£ЛС~
।

teal алер pTTjOO
дрАйматтед, did трд vvxzdg egaya-
u
бсораТЮСд ТССТ TTDV
TpS JlOQTTjQ TMV ВЛ(Г/иЕ{)Т(~П
OVOO QpOl
Kqovuov
3
EV
Egcty&Ev трд лодтт/д йог ПАау/ртсот,
avroig GVGa^pov du diaJoyopEVcoi’
TOV KQOVUOV OppElbr T( EyOpEV
Ovaodpevoi EgeldaTE teat
teal тр
ЕЛ1 rd
б ЛЕО
OVTOT.
J
7

’l
[мястото] Гала
2
d7W-
EnaVQlOT OTTlOr T(OV
рёоод тс~)У ayicov ’Arao-
Q Koov~
—I
кати zip’ ovvzayijv рета
teal Kcot-
сраудутод
E%ovra xai
vtdv avzov ovza eg advlepTjg tov Kgovpov.
eigEAfidvrEg tov ).aov avTorv
<
TOV
OTTCOr
 ?
Аиши
u
J
I
I
I
I
I
I
В. H. 3 лас пар ска, Клятва у
1 За релисполните оореди на първооългарите вж. к. п. ллашарски, клятва у езыческих
болгар, Сборник в чест В. И. Ламанского, Петроград 1905, стр. 253—258. — Г. Каца рое, Клетвата у
езическите българи, СпБАН, III (1912), стр. Г"
ГСУИфф, XXXV, 1 (1938), 9, стр. 54—64. - Ив. Дуйчев, Славяноболгарские древности IX-го века
Byzantinoslavica, XI, 1 (1950), стр. 8—'
твоприношение, извършено от Крум. Срв. В. Бе шее лае в, Първобългарски надписи
I (1934), 35, стр. 45, 110.
се, че е била наречена така по името на Гала Плацидия, майката на император Валентиниан III
(425—455). Срв. Janin, op. cit., pp. 418—419.	3 Званието логотет във Византия се давало на редиц'а
началници на отдели в управление™. Имало е логотет на дрома (ЛоуоДет^ той 5@<Доу), който се зани-
мавал с носрещането на чу ждите нратеницк и със съобщенията, логотет на геникона (Joyed етр$ той ys-
VCXOV) - !
се грижел за армията, и др. Вж. Brehier, op. cit., pp.
OJttjv avzov авторът на в яри о на зоеа ва един от първенците на българския хан.
История, I, 1,
1 За религиозните обреди

113—120. — В. Бешевлиев, Вярата на иьрвобългарите,
- Ив. Дуйчев, Славяноболгарские древности 1Х-го века,
18. В един лървобългарски надпис също се съобшава за жер-
ГСУИфф, XXXI,
*- Местност вън от Цариград, близо до Влахернската врата. Предполага
името на Гала Плацидия, майката на император Валентиниан III
455). Срв. Janin, op. cit., pp. 418
в управлението. Имало е логотет на дрома (ЛоуоДегз/г то-ъ S^ytov),
логотет на геникона (Zoyode-rp? tov
пеню като министър на финансите, логотет па стратиотика Joyedгту^ wv отоатаопхой), който
254- 255; 257—258; 277. С израза тог &оуо~
Според Златарски,
XI, 1 (1950), стр. 8
419.
?
J
I
i
I
I

TfVr
c
стр, 2/3. тек вероятно се илга пред вид титлзта кавхан.
SW^flWaio»........
ч
Scriptor incertus — Неизвестен автор
21
I
i
l
»
h
Е
ц


t
F
I
I-
r
L
k«"
£
н
Г"
С.
'¥
и според уговореното слезли невъоръ-
жени на морския бряг с още трима души
без да зяаят за подготвяната срещу тях
засада. И онези от града също излезли
с хеландия, за да говорят с Крум. Като
получили обещание за ненакърнимост, те
слезли от лодката.
Крум слязъл от коня си, седнал на
земята, а синът на Пацик държал коня му
оседлан и с юзда. Докато те разговаряли,
единият от хората от града, а именно
Ексавул, дал уговорения знак, като открил
с ръка главата си. Крум го забелязал и
скочил възмутен и тъй като конят му
бил готов, неговите хора го вдигнали и
той се метнал отгоре му. А народът от
градските стени извикал:
беди!“ Крум пък се спуснал да
Въоръжените войници излезли от
стройките и започнали да преследват
Крум, като хвърляли стрели подире му
и мислели, че са го наранили. Но той
сам-самин избягал при войската си. Дру-
гите трима били заловени от хората, конто
били в хеландията. Логотетът веднага бил
посечен, а Константин и синът му били
заловени живи. Тогава Крум, разгневен
от сганалото, на другим ден заповядал
да опожарят и опустошат цялата околност.
И като почнали да палят, те изгорили
всички големи църкви в отвъдната част
на града-, конто въздигнала Ирина и
Никифор и Михаил, също и манастирите,
дворци е, къщите и предградията. И
като стигнали до Св. Мамант, изгорили
тамошните палати и двете император-
ски спални, изтрошили колоните
дигнали оловните предмети и статуи-
те на животните от Хиподрома, изкла-
ли всички пленници, а също и до-
битъка. Като преминали по цялото край-
брежие на Стеной3 и по-нагоре, опожа-
рили всички постройки по тържището
и като взели много плячка, си отишли.
Те нападна'ли дясната част на града към
изток, изгорили всичко, което се нами-
рало вън от Златната врата до Ригион 4.
Стигайки до Атира5, те съборили тамошна-
та крепост и моста, който бил извънредно
красив и много укрепен.6 Като дошли до
Силиврия7, те сринали до основи тамош-
1 Тези трима са били навярно орьженосци. У Пссвлосимеон Магистьр (ed. Bonn, р. 613, 10) са
<злуснати думите psra tuzu>v tqimv. - Сиреч в днешната Галата. 3 С имею Ststot византий с ките
—тори обикновено назовават Босфора. Срв. Janin, Constantinople buzantine, р. 437.
намирала при днешното село Кючукчекмедже.
zarHO от Ригион, близо до вливането на р. Атира в гМелас (дн. р. Кара су).
:.:"истото устие па едноименната река се издигал каменей мост (Пбдо:),
зад:итепи с ио одна каменна куда. Вж.
1877, рр. 53, 102.
tpa.
EtpMkrv /лета %eXavdiov, fivvAo/iF.voi
tov Kqov/tov, xai Аа/Зоутся
tov xagafliov. xdi wioxafiaAAt"
Koov/лод exd’O'iOEV ел1 too sbdipog,
тллоу avrov exodiEi 6 vlbg Koov-
xai btakeyo-
Ci/ %EtQL tpV
MmAoi xaipWov ecos трд tyakdaopg хата тру
nvviaypv рила aMxor Totco», Ml yivcbuxoviEg
ёе то &ve6qov avicby. асплоу $e xai oi ex трд
лб^ЕСод
ovd/MApoai /лета
Aoyov е^рХ'доу
xevoag b
жм тот injury avrov ехоаты о
GiavrlvOV (JTQO)fTSVOV xMlV(i)plEVOV.
ptevoov avTcbv
to oppiEiov, ug pv d
xsqoaxijv алоахелааад.
oxavdakiutj eig агелЕдт/бет, жи
тот "ллог, орхотоагтед avvov
sxa/ial^ixE'vaev. жй dvhcQa^sv
TOTV TEl%(OV
T/QtgaTo Tpevyeiv.
 vol
Kqov/tov
{(Йс] фгфцехту
/тоуолатод eipuyev stg тот
aAAoi TQetg
Xslaydtqj.
траур, Коототаттруод be
EKidoiJpoay. }.О1лоу ovi
ptcofids 6 KqoV/aOs biEAEVfjSV ёлагОЮУ Е/ЛЛО-
qIoou, жй xaTaoTQE't/ли лагта тблог. жи d^ii-
ptETot е/..invQi'QEiy хатёхмоооу лапад тх'ия еххАр-
oiag тая аттлле^ау тря лблеалд реуаАая отпад,
ая avexaivioEv
ypipP G/ioling xai та ptovaorrjQia. xal та ла/Лтса
xat robg o 'xovg xat та TQadureia. xal еХ^бутед
sig тог ayiov Mdцатта ev&nvQiaav та
лалапа xai roug dvo xoiTiorag,
xatsxAaaav, xai rovg uoAvftdovg
^cotiia tov сллоддоМ^',
pMcouiav xaxeaipagaT xai
xai dieA&ovTeg лаоат тру ладат/алапоюг tov
Jlxevov xai тру ava), латта та е/ллбош хате-
x.avoav, .
лсаоаттед то be^ibv
avaxohig,
лбдтрд еход tov
\4&ида хатЕотдехрат то execoe хаотдог xai
тру yecpvQav, лада^еуог ovoav xai ndvv tjyvQO)-
татрг. xai еЬ^бутея dg EMvfigtay xaTEOTOEipav
to av’&ori xdoTQoP есоя tov edatpovg, xai тад
exxh/atag xai voi'g oi'xovg xaTsxavoav' xai
5	1.
г
l
коня си, седнал

5
£2
1

}'Ло1рОЕУ o El Я ТОТУ EX Tpq ЛОАЕПЛ
к
с
г
(1УЕЛЕдт)(5ЕУ,
I
?
EgaftovApg,
bv fdeby 6 Kgovptog xai
s%a>y ETotfjiov
ol /.let1 avwv,
' 6 Aabg ало
аитид
Ol ЕУ(ОЛ),1О/ЛЕ~
!>
xdi
oravgog
xai
т&у ёсо/лЬтооу хате?) [cogay
x al ало 2. v a a pt eg
(hr елЛдуаюау
»

/.LET
6 Ааия
“ жй
Л
ол1оа> тот
та fiUp
3	' ст
auro s' <)я
avToo. oi dk
EV ПО
Аауодетря ----------’
xai 6 vlbg avion 'Сиуутед
T TOVTCOV yETO/lSVlOV J}v~
/ 4	3	>	3
ол)Т(Ъг
Щ'тбг.
кабт
tf
Hf
huao fh/oav ало кЪу оухсоу
Kat 6 /zsr АоуодЕтрд ладапта io-
3
6
?
ElOpVp XCil NtXptpOQOg XHL Ml"
t-xsi as
хсй то од xiovag
елцдау xai та
хил лаоаг тру aiy-
o/ioioog xai та хтцуц.
лааат тру лада$алаоо[ат rot
xat аоагтея axvia лоАЛа ф%огто. xai
Л{)Ьд
хатехаоваг то е^оу&е)’ тдд Хдооря
жм еМ[6утея eig тог
ТО EXELOE хаптооу
z 1
fJ.EQOQ ТЦЯ JTOZtTOs
C"
Pgytov'
1
ТО As
tov ebatpovg,
хатЁхатоат'
*)
7
J
с
по
7 Днес J
г
i
< 
2 Сиреч в днешната Галата.
и
?
1Л
„Кръстът по-
бяга.
ПО-
а също
?
за-
1 Крепостта Ригион
5 Крепостта Атира се намнрала на 15 км за-
До гр, Атира над
дзете страни на който били
'. Jireeek, Die Heerstrasse von Belgrad nach Konstantinopcl,
i,l със сыпете име на /Мраморно море между Хераклея (дн. Ерегли)
fi
22
Script or incertus
Неизвестен автор
ната крепост и изгорили църквите и
къщите. След това изгорили крепостта
Даонис1. А като стигнали до град Хе-
раклея и не могли да влязат вътре в
него, опожарили всички постройки, конто
се намирали на пристанището и в окол-
ностите на града. След това те стигнали
до Редесто8, срииали и тази крепост,.
опожарили всички постройки и църкви в
нея и избили много народ. Не можейки
да го превземат, те опожарили и опусто-
шили всичко наоколо и стигнали до кре-
постта АприС След като съборили и
опожарили и тази крепост, както и много
други крепости, те продължили да вървят
отта.м десет дни и стигнали до плани-
ната Ранос4, където намерили, че се бил
скрил много народ и почти целият добитък
на Тракия. Те изклали хората, а добитъка^
конто бил голямо множество, те пленили
и изпратили в България, както и голям
брой жени и деца. После те отишли
в Ексамил5, стигнали до Абидос6, за-
вили към Хеброс7 и кагоре и сринали
всички крепости
чак до АдрианополС Като намерили
Адрианопол укрепен, обсадили го. И като
изминали много дни, без да постигнат
нищо с обсадата си, те построили обсадни
съоръжения и щурмували крепостта. Ней-
ните жители, притиснати [от обсадата],
без да имат помощ отникъде и умирайки от
глад, се предали. И тъй българите, като
отвели всичкипленници—неизброимо мно-
жество — заедно с цялото им имущество,
ги преселили в България отвъд Дунава.9'
Докато ставало това, Лъв не излизал от
града, но насилнически у правдива л дър-
жавата. Прочее, когато дошли празниците
той увенчал сина си, който бил малък
[с императорски корона] и излъгал, че се
наричал Константин, ако и да се наричал
Симватий. И като събрал оцелелите вой
ници от различии градове, раздал им за-
плата и ги накарал да приветствуват
Лъв и Константин, подражавайки на ца-
руващите преди това Лъв и Константин
vndqxor катЁ-
иста tovto to Aabrtr
oiQEt/jay. ка1 e^ovtes eIs rip’ лоАлу * HQanteius,
ttij bwapEVOi E’*' "ММ, г’лс/ЛеТЪ 7p₽-ir6n»rs/-»v
лахта та оЫррата rd bxra e(q tov
rd ^sQtb n?c
'е/л)6уте^ SlQ
to KaorQov,
olxppara xal rag
avrobh 7oa.br
avro, та ei;a> лахта ЁрлоогоахтЕр
каОТООУ

каатд >r
Et? аотру eiofA&ect, li'EavQicai

jroletOs.
7uusva ка1
Kfd U EXO. TOVTO
avrps
PaibsoToy катЁптоЕр>ау ка1 tovto
FpXVQtOarTEZ
EKKTpoiae
ка1 apbev
xo7,vr.
u
r

лахта та ет астр
i
?
/ -
к,о.тао(раеоо’ТЕе
icr/ploavTce
xat
Алдот,
ЕТ С
хата-
отoetpaYTEs, ахц7Л)от eIs тот ^Алрох, xdorqar
от xal avrb' xal xaraoTq&iparTEs xal tovto xal
f-unvpiaavTE?, xal Етграл7атбтахаотда, хатрВ/су
ет&еу bf ppEQtby дека, xal Eiop/.box Be та bqp
Burov, xal Е.од6уп:е cxsi 7.abx no7.bx

fa1
Л
S?(
tov 1'avov, Kat evqovtes Exel Aaov noAvv хоилти-
pEvoy ка1 cr/fibby лахта та кг)? &дахрд ха-
тетрадах
Els
Вог/рлцнах,
dnpldlov
''Afivbov,

десет дни
?
koi та ктрур bvra
Sts
T.OVS
zrhjdri
e E^dpi/iir
/
(алеотыЛор
ка1 АО1лот
xal
, xaxrj7,&ov
ЕЛ1 TO EvQIOX
t:a>e
ка1 rpv avtn, ка
ало uikqov eO)s
rroZCTOs. Kai Er'QOyTEs Tip’
TOVllEVpy
ло7Аае ка1 /tipbey icxvaayrse
KaDtopov,
xdoTpov. кас bp отЕтатОётте.е^ pp еурутЕе fioiy&Eidv
ло'&еу Kai (Ъто&'УрокоутЕе rov 7tpov, rtaQEbajxav
v avrov e
ita/KoJiav naoav see л7л]0ое oveav dvaQtDpprov,
xal лаоат rpv алоакЕорт avr(~)y, pEnbxtGo.v
avrove t'ts .
лота uo v.
лЬ?^Е(.ое
Arias
EOQTOOV EGTE'tjJSr

/

av&Qcbnove,
al%f.ia7o)TEvGavTEe
xal ywatKonaiba ло/a.d.
xat ei£ rb
xai avexapiy.!av
лагта та каогоа Karsarpsipay
pEydlov, eooe rpe ’Adpiavov-
’A boi. avovnoAty коа-
ка1 лотрааутее ррерае
(bib tov napa-
orpoavTse /саууапка ело7е(юоу to
ttaQsxdihoccy'
5
_T
малки и големи
Z«t ZafioVTES ol Bov7^aq0t ТрУ alp-
avut»’
xecDev
до

жители,
t?
rpv илоохЕору .ли... .,,
EKEli^TV ТОО
УЕУОиёУМУ 6 АВоу
<	I
ВотАуарсау
TOVTCOV
еА~]7.Аеу, О.77А
Zontov (pi/aoavnov пог
vl by avrov utkqov bvra,
Evpfiarrp' ntpEvoaTO леутоу
каКелтаь. кас осоотооае тоу
ек reov diatpopcay nol^ow
notpocjts avrobe Еитруироас
Kai KeovovavTivov, шроуилтое robe
J.OTQOV
I
KOI
OVK
тооаутиаое.
/

exqutei xpg fiaot-
(pffaadvccox
avrov prxQov бтга
I.
xal
TOP
xai елохора^брЕУОУ
bn Ecorстаутevos
лЕОюаоОЁхта ^abv
EQOyEVOEV aVTOOs,
Asovra xai EovaTavTivov, tuuovuexos
? fi A	J
nqdypv ^аойтобаутад Леогта xal Ксототагпхоу
T
I
I
u
U
I *-r
I
i
I
I

i
2 Град на
Даонис или Даонион — град на Мраморно море между дн. Ерегли и Силиврия.
Мраморно море, западно от Хераклея, дн. Родосто. 3 Крепостта Апри се намирала на около два-
Планината Ганос (дн. Текирдаг) се лростира покрай западник
в северната част на Галиполския полуостров, 6 Абидос —
азиатский бряг на Дарданелиге. 7 Дн. Марина. 8 Дн. Одрин. 9 Те били пресе-
з
десет мили западно от Родосто.
бряг на Мраморно море.
град на азиатский бряг на Дарданелиге. 7 Дн. Марина.
лени в българските владения на север от Долни Дунав, между реките Серет и Прут в Южна Бесара-
бия, където остана ли до 837 г. Срв. В. Н. Златареки, Известия за българите в хрониката на Симеона
Метафраста и Логотета, СбНУК, XXIV (1908), стр. 31. — N. Banescu, Les frontieres de 1‘ancien Etat
bul^are, Memorial Louis Petit, Archives de I’Orient Chretien, I, Bucarest 1948, pp. 4—14. За северната
границата на България ср. и A. Green, Bulgaria in nordul Dunarii in veacurile IX—X lea. Studii si cer-
cetari di istorie medie, I (1950), pp. 222—236. — Златареки, История, I, 1, стр. 339—340.
1
5 Село
7
на Галиполския полуостров,
* Дн. Одрин.
Ji
E .
i:
1
i
I
I
I
I
I
I
I
I
V
I
1
4
J
:F

Scriptor incertus
Неизвестен автор
23
ЕТ“
Л
I -
L
тта
X.S'
ё В
ИТО
2 КОЛ*
“ЗЛИ
то и? ’loavQOv?, <bv xai ryv cuqegiv аУЕУесиоато,
роилбр.ЕУО? tbjtjcu, st}] ло/Аа, d>? xai auxoi,
xai yETEcdai nEQtcpypov'
&eo? хатуоурп'ЕУ,
xai rov viov avrov.
svdiov tov asQO?
dos xai
ot) rtvo? ryv fioviijv
Г
|!КсИ
в
и
ГО’
1
- 
£ -

J
и
су
ц кре-
н
МНОГО
Г-рВЯТ
главн-
ее бил
итък
шли
голям
-Ш Л И
ина ли?
№
if 1
!
1^. Ч- -
r
?ИЛИ
к а то-
ат
£ДНИ
Ней-
:адата],
и от
е. като
г: мно-
Пг2Т

r.
E3
p
*
г
1
1 I * p 
50,
ва.9'
от
ър-
н .идите,,
у. а лък
г, че се
• ?ича л
- зой“
им за-
гтзуват
на ца-
стантин

I
6 7
I -
L-
П -
L
L--
С
T
; на
два-
:ния
rcece-
Secapa-
>меона
=2 Etat
,т?ната
si сёГ"
1
ч
*
г
xatpag тоид XQOvovg avrov
xai di] кислот у еу оу ото?
to? XEtpoovc, xai ron> лотаразг
ну sypvTuor vdcoQ лоли,
Zididds? TQtdxorr.a oioaidpQot, xai 3e.A Ноуте? eco?
^AQxadtov^oigfOQ, xai лЕдаоаУТЕ? rip' f Piyyiyay
(датадо? (Ye ovtcoq
лоХиу,
nsQaaat avrov? ri/y ai'удалоюiav byErsro veto?
ло2Ь? fyiEoa? oxrd>t xai dyxadkd? б лита]аб?
8yevего CO? Налаооа. xai ay bwd^sv. i dvriuE-
oaoai oi BouAya^oi bfiEivnv rjfiEQa? Ьехолеуте
хатЕуоттЕъ туг alyptaAaiaiav. xai uyvvaavrEQ
rov Лгоута таи
ту? лоЛео)?
orEiier лоо? fjoytigTav.
svbla? xai rov
xov? al % z {ал сото v
xai nouyaai
rij? alyj.iah on la?,
vai.xu)v
fioTTE? xai латта rd олауурута avrd)r
drtxa ст{уу.улорало)тасма xai уахоталеса ауситЕоа
xai (ратюаЬт лолЬу xai /алдаЗаата EcpoQTcaoav
лагта st? то? dyd?a?, xai AafiovTE? ласта? та?
ауЁла? avrary fidac xai лроНала еtoykfiov eI?
BovAyaQta.y.
лаоауацлутсу Неоу
ЛЕО)?
аллои? ал ест Et Леу. ллхлог оит НЕТа
divyyysA}] аигф ЛЕуогтсот ои 6 /\оои,ио?
Tgi'ogy лаиу лолуу пиуал/уогоа?, хал тоЬ-.
del? xai лава? rd? 2.'xiaf.>tv[a?. лоо? db rov-
tol? лаоаохЕuuCsi btacpofucov еЛелолеоуе doyavd
те xai №1%<гуциата, xai pay у ar ix а ларрЕуЁота-
та тщРблои? те xai TErpafidiov?, xai yplcbva?
xai vyo]2.ob?
Е&Г/ЛНо?1 01 BovityaQGl
xai л,Е(оас>аУТЕ? тот
Ёать isyopETo?) Evoar iauv
xai llXpaAdwEvcyav avrov?. xai лоо rov
1
г
az//<a,/„coo7ar.
doipirjofu, OU ЛОООЕОХЕУ, ovds
rtvas
xai Ao t л от у Ei ’о/ t£yys
елаттооНЁуто?, avrov?
лаоЕвхеиааау хоути ivAyvov
cal орта)?
draov uaov
J
xai ланИтт %iA{.af)E?
ЕЕулО-ЕУу ovcYe ditto и?
Ao t л от
лотарог
JQ
y£Cpvai\

Я£ЮС fiotffiWL'l
алЕатЕлАнУ.
xai 6 abixcos
оute avrov
I
5
Л(7Ш'


ЁлЁоаосхУ UETa
н"п	I
ayblpOT xai yv-
з
Agpevt-
Исаври,1 чиято epee той подновил,2 като
искал подобно на тях и той да живее
много години и да стане прочут. Но бог
презрял неговото желание, като прекратил
дните и на него, и на сина му. Прочее,
понеже през зимата времето се оправило
и реките нямали много вода, излезли
тридесет хиляди българи, целите покрити
с желязо,3 стигнали до Аркадмоопол и
като преминали реката, наречена Ригина4,
намерили много народ и го отвели в плен.
Но преди да прекарат пленниците, завалял
силен дъжд в продължение на осем дни,
реката придошла и станала като море.
Българите, като не могли да преминат,
останали петнадесет дни заедно с плен-
ниците. Съобщили на Лъв да дойде
помоги, но той не обърнал внимание
нито сам излязъл ст града, нито изпратил
други на помощ. Прочее, щом времето
се оправило и реката спаднала, [бълга-
рите] заповядали на самите пленници да
насекат дърва и да направят мост и
така преминали заедно с пленниците, конто
били на брой петдесет хиляди — мъже,
жени и деца заедно. Те взели цялото им
имущество — арменски постилки за легла,
по-скъпи покривки, много дрехи и медни
съдове, натоварили всичко на колите и
като взели всичките им стада от говеда
и дребен добитък, отишли в България.
А несправедливо царуващият по божие
попущение нито сам излязъл от града
на помощ на пленените, нито други из-
пратил. Прочее след това му било изве-
стено по слух, че Крум се е отправил
на поход, като събрал голяма войска —
и аварите, и всички славянин.6 Освен
това той бил приготвил частите и съо-
ръженията на различии градопревземач-
ки,7 големи машини триболи8 и тетра-
боли9, костенурки и високи стълби, топ-
3
J

на
и

iiaoiiEooa?
e?t]A'He.v rij? ло-
OVTE
ravra
EOTQfl-
’ A/'id-
' ту? atzpaicoota?
лоилог
orr
лоАbv auya.fiQoioav^
2'xiai>iy{a?.
г
ката
всички славинии.6
те xai TETQu/idloVb,
х/лраха?, ocpatQa? те xai poyiov?

големи машини триболи8
1 T. e. на Лъв III Исавьр (717—741) и сина му Константин V Копроним (741—775).
нконоборството. 3
българската войска. 4 Ляв приток на Марица, в долното й течение (дн. Еркене). 5	или
ллоау1о1ла1а>та(х'п' се наричали пости лк ите на леглата, направени от вълна или кожа. Вж. Ф. Kovxovies
Bv'Cavuvcov /Hog xai ло).1гю/ла<:, II, Athenes 1948, pp. 70—75. Става дума за ония славяни, който жи-
вее ли в ди. Северна България. 7 ’ЕЛелбАт}; — подвижни бойни кули на няколко етажа, чиято
зисочина стигала .до височината на обсажданите градски стени. На долния етаж се поставил т. нэр.
osex (дървена греда с желсзен край, наподобяващ овнешка глава), а на горнмте етажи се намирали ме-
тателните уреди заедно с стрелците. Подвижни стълби съединявали отделимте етажи. Срв. Златараси,
История, I, 1, стр. 416. s Железни тризъбци, конто се разхвърляли по земята и се замаскирвали
така,
5. Scheffer, Upsaliae 1664, р. ПО. !i Устройствого и нредназначеиието на т. нар.
„четиризъбци") не е известно. Може да се предполага, че те са били подобии на
тарски. История, I, 1, стр. 416—417, предполага, че в текста става дума не за
-<Tua,36).ovc — огромни метателнн машини, с конто се хвърляли големи
гване
2 Сиреч
Тук става дума навярло за железните ризници и шлемове, с конто била въоръжена
4 Ляв приток на Марица, в долното й течение (дн. Еркене).
7
/о.
ПОД ВИЖН и бойни кули
етажа
поставил
J
11
L I
s Железни тризъбни, конто се разхвърляли по земята
че да спъват не приятеле ката конница. Срв. Arriani. Tactica ei Maitricii Artis militaris libri ХП, ed.
Upsaliae 1664, p. 110.	3 Устройство™ и нредназначеиието на т. нар. тлрсфоАси- (букв,
три зъбците. Зла-
417, предполага, че в текста става дума не за атт>а.^лои<;
— огромни метателнн машини, с конто се хвърляли големи камеппи блокове за
и разбиване стоните на обса. ените градове. Това предположение не е много приемливо,
г ред ло-долу ,в .същия откъс се сломе на ват htivftiAa
подобии
дума не
камеппи
за
, a
рззтър-
защото
каменометни «машини.
24
Scriptor incertus — Неизвестен автор
xai oovag, xQt.odo те xai ^EkooTaoEig, JWQofioZa
xai Xv&o^ola xai oxoQxtdta sig to fial&j&ai
pefcrh xai otpEvdovag, ndvra аууу/л'урптто. лата
T(OV ела^ЁСОУ TOV eAsit туу
плот tuEQog туд лблтмд хата tov TEfyoog та)у
Blax^Qvdyy. таота лагта ^огЛЕтас лдооауау81У
rd /лухагурата sriia xai srogEdr&r), oTavAt^cov
fidag	лубд то Ijaota^ai латта та
лооАЕурНута боуита ттНЕУта ел1 aua^fbv, ад
HQooETagEV
ахобоад Лгсн’, лб/мрад те хатаолблотд xai
juaHair тут a.hplisiav, оt'ra&Qoiaag Hadv лолбт
xai теутлад уугдато xtI'Qeiv eteqot тттуод
TEixovg тоУт BAaXEQVEOVj хбутад xai туу oovdav
лАапйау, xai (iQi-ayiETOg xvl'rEiv, рьулто тгАЁоад,
iva dsigy б дтод б атохедиуаут /УотАад еОтюу,
а^ЕтбУт xai loytofioirg Aamv xai о&етсЬу /УооУмд
т /	г/	г, ч	\	. *• Э . г 
аууоттг.оу,
a vtcov
EUQog хатаАа/тбутод,
rsg туд
ТЕ
I1
ТОЛ'
ъ
/ -
яБЛО’ ЕЛ1 то дг-
боуита
иаУудЕудбтад yjAuifiag
iayy,
латта
aра^бУт , (ig
леуте. ravra
хатаахмлотд
с
едсо&ет
BAayEQvcoy,
6 ?>eo? о отохедаСсоу ftovAag
Г/
ОТ1
дбгуаттаг oi avfyocoAoi п лигуоиу оолсо
су? qxi.o'iT Ttvsg diaoarti-Ev-
aiyjMACooiag ало BovAyaQiag, ле@1 ту
asydAy уерлту tov лаоуа, 6 ITtxowfiovB/aQiag'\
6 Koovpog л1р1груу.С'д, 6 тут лбУлт sXslv fiov-
ksvopEVog, teAei tov fiiov EXQyoaro аооат.отд
офаугао&ыд, 6? xai sJpyyayev aipdrcov oyETOvg
did те tov отбратод xai tcov ртгаУу xai тагу
булат mrrov. xai qvtooq атЕдоудет тут ipvxyv
avrov et xaxotg. гладу) sig wiyvv таУт qpQovy-
/	C J f	C	5 v
руутаут о Леоуу,
лбкерот
Trig ло/Lei д xai уубоад oaxoag,
evqov rovg Boviydoovg syyvg
xai did туд f])QovyoEOK xai отдут tag xai dia-
тау уд pov то&боад тот лоыт.оу аттагг лагтад
лоофашу табтут
6 sz&Qog у итог. (pp. 341,

ovx et ту p,y%avia xai ту layvi
nEQirpyp-Og, 6
TSAst
Og xai
ото paw g xai
d’.

c
(W£
г
тюу
ЕладОеьд
бы аттод
5
лостове и
кирки, овни и поставки
огнехвъргачки и-
за хвър-
xai oi>% о УВод,
xai уоУдад
хоте/Уолеу тот
ЕЛЕшрЕУ Eig лаоад
агаууЕ/му бп
оутад туд лсЛгсо?,
1
7F
(pQOvyaf.cog xai avfysiag
3
алу^аоа, (Уд tz? xoX <)ia туу
ало&туахЕс, Еф>]
19—348, 22)


км,
за изхвърляне стрели
каменохвъргачки, скорпиони2
ляне на стрели, прашки — изобщо вся-
какви съоръжения срещу зъберите на
стеките, — за да превземе града откъм за-
падната му страна, откъм Влахернската
стена. Той искал да закара всички тия
съоръжения там, където бяха хвърлени
стрели срещу него. Той бил приготвил
в оберите си хиляди волове, за да пренесе
всички споменати оръдия, като ги нато-
вари на обковани с желязо коли, на брой
пет хиляди, конто поръчал да направят
Като чул това, Лъв3 изпратил съгледвачи
и щом узнал истината, събрал голяма
войска и техници и започнал да строи
друга стена вън от градските стени, като
изкопал и широк ров. Той започнал да.
строи, но не завършил, за да покаже
бог, който осуетява човешките желания,
унищожава замислите на народите и на-
меренията на управниците, че хората не
могат да направят нищо със собствените
си възможности и сили. Преди да започне
пролетта, както казват
от България пленници
въртък пред Великден първият българин,.
прочутият Крум, който имал намерение
да превземе столицата, завършил живота
си, заклан от невидима ръка, като през
устата, ноздрите и ушите му бликали
потопи от кръв. Така в злини завършил
той живота си. Прочее Лъв, възгордян,.
като че ли сам той, а не бог е сразил
неприятеля, изпратил послания до всички
градове и страна, в конто известявал:
„Намерих българите близо до града и
благодарение на моята предвидливост
храброст и съобразителност ги прогоних
всички, като пронизах със стрела първе-
неца им. И по такъв начин умря
_________________ -л
той, -----
1
)
4J
4> -
I

О
5
5
събрал
?
никои избягали
на великия чет-
Ci
У
v 
5
казал
д) о яуеттдс BovXyaolag conj. Niebtlf.
г
»
нашият враг.
I
I
i
।
i
I
।
i
I
।
i
някакви
върху конто се слагали
2 Смята се,
„място за стрели'1, но явно е, че тук става дума за
уреди за изхвърляне на стрели. Може би тук се подразбират поставки
машините за изхвърляне на стрели. Срв. Златарски, История, I, 1, стр. 418.	2 Смята се, че
скорпионите били специални метателяи съоръжения, конто се състояли от един дървен лост върху
хоризонтална поставка, на единия край на който имало прикрепена праглка с камък. Посредством
специален механизъм този лост се изправял вертикално и отново се спускал, при което сложеният
прашката камък бил изхвърлян с голяма сила. Тези уреди били известии още и под иметсг
: „скорпион за хвърляне.;
В същност ^./Moidoeis значи
<1
?
Jr
в ; _
„диви магарета", onagri. Неизвестно остава обаче какъв е бил споменатият тук
,	3 Император Лъв V Арменеп.
на стрели". Вж. Златарски, История, I, 1, стр. 419—420.

jaiutiito/rii ifi Г । ™ii

::
I
I"
I
!
1
£
r-
L
9
й
Г.
X
B3
их
IV
ЕЧ
IE
ГС
!ве
4
i:
3b
I
6:
у
Л'

s.7-:
jF-S'.
IV. ЖИТИЕ НА НИКОЛАИ СТУДИТ
*_5
я:
Л1> '-Jr

Vj
под дата 24 декем-
ври кратко проложно житие за войника Николаи, конто взел участие в по-
хода на византийската войска против българите през юни—юли 811 г. В житието
са дадени някои интересни сведения за развоя на военните действия и за пораже-
нието на византийците. Това житие е било преведено твърде рано на старобъл-
гарски и се среща в множество славянски месецослови.
е поместено
Николай, конто
на византийската войска против българите през юни-
В голям брой византийски
месецослови
J
чл
участие
РЪКОПИСИ: Cod. Hierosolym. gr. 675 (ХШ s.). — Cod. Bibl. Nat. Paris. 1582 (XIV s.).
ИЗДАНИЯ: H. Deiehaye, Synaxariurn Ecclesiae Constantinopolitanae, Bruxellis 1902, col. 341—
342, 22; 343, 344, 35. — L. Clugnet, Histoire de saint Nicolas, soldat et moine, Revue de 1’Orient
Chretien, VII, 1902, pp. 319 — 330. Текстът тук e даден и преведен по 1-то издание. Отделно
издание : Bibliotheque hagiographique Orientals, NT 3, Paris, 1902, pp. 27—38,
J
VII, 1902,
КНИЖНИНА: Ив. Дуйчев, Нови житийни данни за похода на Никифора I в България през
СпБАН, LIV, стр. 179 — 186, с библиографски посочвания за ръкописи, издания и проводи. —
В. Бешевлиев, Няколко бележки към българската история, ГСУИфф, ХХХП, 9 (1936), стр. 30 сл. —
Moravcsik, Byzantinoturdca, I, р. 573.
811 г
*5
Няколко бележки .към българската
VITA NICOLAI STUDITAE
ЖИТИЕ НА НИКОЛАЙ СТУДИТ
Nicephorus contra Bulgaros arm a movet
Никифор / тръгва на поход
срещу българите
r
О ev aytotg JiartjQ nficov Nty.6~Aaog>
TWl^S ysyOVE'
EHoiQaisvoavios Ttata iwv BovkyaQOOV,
>tai aviog uvv too итоатолЁбср. Kai Ыгрубигуод
tiqoq swiEQav xaiEAvosv ev ftavdoyslcp' xal
ovv<)Einvijoas тф Jiavdoyet нас яоооЕофцлЕУод,
аУЕнКд'П sTQog vm’or. Kat tieqI KviEOar
TQtirfv (pvkaxrp> if/S vvxrog n tov vjzodE^a,UEVov
aviov •d'vyai'nQ, оатауехф eqojh TQtjod&ioa^ evv^e
tov dtxa/.oy
'O aytos яро? avTrpr nIIavoait yvvatov, rov
aaTaviocov xal a&sauov Ё'осотод хсй иф fteAtfaflc
(jT.qu-
я<м Niwy-poQOv tov fiaaiAstos
я <•
8<j7tsQav >:a.T8/.vosv ev лаудоуекр'
тсрод aloypav y,i£tv
„Ilavoai, yvvatoVf
&
Светият наш отец Николай бил вой-
ник. Когато император Никифор се от-
fp,$E правил на поход против българите
лязъл и той заедно с войската. След
като вървял до вечерта, отседнал в едва
странноприемница.2 Той вечерял в странно-
приемницата, помолил се и легнал да
спи. Към втората или третата нощна
стража дъщерята на стопанина, уязвена
от сатанинска страст, събудила правед-
ника и го примамвала към гнусно сме-
шение. Светият й казал: „Остави, жено,
сатанинската и непозволена страст и не
1
J
из-


J?

1 Става дума за похода през юни — юли 811 г.
стинницата"
4 Гръцки извори за българската история, IV
2 Както може да се разбере от текста,
или странноприемницата се е намирала на визаятийска територия.
„го-
I
I

-ТД—J
26
Vita Nicolai Studitae — Житие на Николай Студит
р
искан да осквернит девството си, па и
мене, окаяния, да ме завлечет в пъкъла.“
Тя се отдалечила за малко, но наскоро
дошла отново и започнала да безпокои
праведника. Светият я пропъдил
вторно, като много я укорявал.
се отстранила, но обзета от силна страст,
се върнала отново при него. Тогава све-
тият й рекъл:
от всякаква
даш ли, че бесове те измъчват, та и ду-
шата ти да подхвърлят на наказание, и
девството ти да погубят, да те направят за
смях и укор на всички и да те отделят от
рода ти ? Не виждаш ли, че и аз, наи-
нищожният, отивам против варварски на-
род1 на война и кръвопролитие, подкре-
пен от бога? Как прочее да оскверни
плътта си, когато съм се отправил на
война ?“ След като й казал това и други
подобии неща, той
помолил се
и
>, xapte тог така1ла)дот
« «
оккуот
Xpurai тру лар for lav gov
si; qdov летакроу ayayeXir
ареу/Оррве, xai /
wxkss тот dixaioy.
avrpy rd devrtpoy
ndkiT
алКтрлуе. лр1к
5	/ t Г““	
OVT/jV „ luz-UMiuyc.
dvaidelа? лелкрооргур, ovy opa^ on oi daiyove?
os Tapdoaovosy, tra xal rfo wvxvv gov sK
xdkaoir sfJ.foik(ooi,
q&siixjiot, xal уёкак xai dvesdos лаор ту
vela oov алохатаатроо.)ое
у.йуо) s)
локерог xal aiydrarr
0 so v s у dr г a ,uo v утоо
оарха,
st spa
Kai
odov
бра saved)’ eK
лкрвкоу avrov dvvdotpy
-D
Г
Н de ло('к [uxqov
OaKvoa лаХту
ауюь алелеуарато
Gq>of>t)djg. ' Н de
dysAysoopGaaa, ex/kaxyevoaeyy тер spares
avTov. Tots 6 ay so; ksyei луо?
Така(ла)ре xal лаоу? aiayjvvyg xal
п

3
1
./ *


г
xal
э

О дё
елютиулк
дет
С
ПО-
Тя пак
хак, лавр
*
„Нещастнице, изпълнена
гнъс и безсрамие, не виж-
ста хак rpv ipv^v
лак rip' naQfteviar
GOV
GOV dui~
OVyyE-
OE\ Ov ftkE7(£K OTt
xal
TOV
„„.= -...’ uulvco xpy
7i-Q('k лбкедот алЕдудрето? Такта
rotavra лдооалсоу aVTtj, алелешуато’
агаота? xal mgoGEvikduEVog, siysro т-pQ
КО ту ёлеккккод voxel илгоЪттод avrov,
/ Л

t’2«Z/OTOs'
ftdpара
sftvp
EXyvGSK ttOQEVOUQl,
in:; Пак ovv
.+
xal

1
avrtj,
лдооетлхот
xal лрооеи^адеУод,
е оолт-ог
f-e
/
?
я отпратил, станал,
поел пътя си. На след-
се видял
тблот
etva xatysipiiiv'CT
5	5 \	>
tordfisymy
xal
хш
: e.xixei -
„ Вкёлек
'О (V'
и
h
I
TOV Ostior ЛбОа TG) aQSGTSQO) ло$1
угуог Ехогта, xal typol лроо аотбу' .
exavsoov iisooTK rd атуатеарата '.u
алехрурато' „Kai. Kvyss, on ol fP(opalos
ovyxoxTGvot того liovAyaoovq," ivai Asyei d
(paivd.itsro; л.ос'к тот dlxaiov' „Bkespov лро;
урак“ Как луиа/ккерхкаето^ Etdsr avror rdv
dsfiitry л(х^1 тр yfi лроаереКаУта хц1 тог
шлотероу
ysyO/LlETOip
то отратолеЪоу, ркеле). тог$ илетауеКгк dysidoK
ооухблтоута; того * Валлао)к. Kai цела то
лагааа/кае тру о ту лол pv, key st б xtdh'lasvo^ тсу
Z .	т r	f		/_>	'	к
отраптоту „,
г сот окргсоаатаоу,
О de: neQtfjksp’dpsvaQ
иегрг avia)
forpy, xal. fieoov латтсот улб.у xoixys; ktfoidsaiav
xKsgdy. Kai key st avnp' „Kvgts, лаоа q yp
dg’sidaK хатахолёттхоу 'Рищаиоу лелкррсо-
□ 1 a t	~	_ и	7	7
о spatvo-
, Как тк
Idubvpq
лдод
ег
TjT
debtor
3?
xdda тар
xal typol
3

ИЕОО‘1К
„ Дн/. Kvyis,
ТО К
ЛО1К
/

t
ната нощ, сънуваики, той
да стой на някакво открито място
а близо до него седи някакъв велможа
конто държи десния си крак, поставен
над левия, и му казва: „Виждаш ли вой-
ските от двете страна ?“ Този отговорил:
„Да, господарю, виждам, че ромеите из-
биват българите.11 Тогава явилият се
казал на праведника: „Погледни към
нас.“ И когато погледнал към него, той
видял, че опрял десния си крак на зе-
мята, а левия поставил
След като това било направено, правед-
никът отново погледнал към бойното
поле и видял, че неприятелите безпо-
щадно избивали ромеите. След като из-
биването се прекратило, седналият казал
на войника:
треблението на
кажи какво виждаш.
погледнал наоколо, видял пялата обозрима
за него земя, изпълнена с мъртви тела, а
сред всички тях зелена полянка колкото
едно легло. Той му казал: „Господарю,
цялата земя освен
е изпълнена от безлошадно избитите ро-
меи/*
казал на войника:
Той му отговорил: „Прост съм,
дарю, и не разбирам.
ният
лянка,
нощ
стой
+Л
сънуваики
някакво
J
m
Ка1 ksvei
„ В key > оу
е1Ку adrdr
xal
Bot'kyd.oovi. “
тот s)lxaiov'
Как лриаfo.ey.‘du еуор
лода ту у у лдоаеуетоаута
тот Ле t/ot'
ле ifoEipdysvog ла/ли 6 dtxatxc ст(юц
Bi
iatdra)
toik
»*-

УЛиЗёраеУОУ. Ov
Тогава явилият
„ Погледни
че опрял
левия
върху десния.
Karavopoov акдрктук тру ииухолрг
xal keys шн тк бдащетоу,"
(_______д sZde лаоак тру rpairo-
уду vsxqtov oarudnor лслкртко-
1 f
it
key si aura)'
ТОГУ
н ету f an у v____, f
fisvog до ft sods; elл e
.« c
T

улик ,шгк хо1тр^“. Тоте
гео втдатОту'
О ds алЕхр/уцто'
U
коуВу Eivat aved
B.fit, Kvate, xal ov утгаюха).
avrbr 6 cpoftssxK' „
Г
о
t! утр >;
я
Как лакет
уиауц
J1 I	I

Zf/XZb
1 Под обозначение™
F
варварски народ
i4
отново последнал към
че
>

Разгледай внимателно из-
военните станове и ми
Този, след като
Ц
।
।
i
i
i
Rj
казал: „Господарю
място за едно легло
Тогава явилият се страшен мъж
„Зато, мислиш, е това ?“
госпо-
Отново страш-
Тази празна по-
виждаш, че има дължина
u
не
мъж му рекъл:
к оят о
тук се разоират оълrapine.
XC
?7
I
5^ 
V
£’
I.
I
i
£:
.j
3
?
I
-I
5;
•ih.
I
I
i
i
i
I
!
i
i
>
Vita Nicolai Studitae -
Житие на Николай Студит
27
I
i
I
I

[
I
F!
С
.£
£
г?
3-
r
Г *
Г
I
Г’-
>—
с
нз
o0<?? aiag y.Giw]Q E%ou(Jav афхо?, Hi] san xai
sv avT'ij di^etZ^s аоухолфуш /лета tarp ovurQa-
таптап' oov xai тедфрас ev avty xai ауал/л^шоти
то Хеслор' ел£< де тф лауеМХотюц yvxri top
t.ql.tХохот btpiT, тот ei> aloxQav /ti^iv тоюоок
UOl
сутриаль
oeavrbr
xai T'M Atdados OTQCDuvijv auoiQOP
xai тф1 yjvyi/v оду тф> oioiiart, ево/оа^.
Оите (pvoixdg oot &dvatds oov xvgisvosi,
ypr/oiioq uoi
Татта ecoQaxaK хал огутооио^ yevouevoc;
•btvxpiad'i'i, xai dvaortK пдоалт]о^ато. Kai ho-
otgeipas /лиК фтёпщ odov didazt^aa арф'.^ег
sis oqos улм nQOoevyoiiEi’OQ edsexo to~' Oeov
b paoilevs
dvi]Al'tov oi

L
елы. де гф ладеА&отюд yvxrl
, ТОР
ядоплскм паута
ало
е;

е
твоя, и ти
колкото едко легло, e твоя, и ти там
трябваше да погинеш заедно с другите
войници. твои другари, да паднеш на
нея и да изпълниш празнината. Тъй като
миналата нощ ти похвално отблъсна от
себе си трикратно увита змия, която три
ггьти те тласкаше към гнусно смешение
и искаше да те погуби, ето ти сам себе
си избави от тази
легло в ливадата празно, като спаси
душат.а си и тялото си. Прочее нито те-
лесна смърт ще господствува над тебе,
ако ти ми служит вярно.
Когато видя л това, [светият] се разтре-
перал, събудил се, станал и се помолил.
И като се завърнал на разстояние един ден
път, той се възкачил на планината, започ-
нал да се моли и молел бога за войската.
Когато императорът навлязъл в тесни-
ните на България, българите се
чили на планината, като оставили
стража малцина
ляди.2
умили,
но без малко цялата ромейска
заедно с император Никифор щяла да
погине, Тогава праведникът си спомнил
за видението, благодарил богу, завърнал
се оттам с плач и ридание, отишъл в
манастир, приел светото одеяние и
като служил вярно богу дълги години,
станал много виден и велик отец.
О'
xni алоулелтш /ле Морта,
av autos
штеыта^аь, idol?
IjAEV&EQaX/a?,
лелоЬу'.ал,
оог
t?7s ауухол)]* таии/;
AltdddOs


r
1.

/
(Хблатб^
г* и
от
dovXevat]
ECOQTAXTlK ХОЛ
. f опт d r
ear
I1
dtaor >; да dvifi flvJ
edeexo
nsot tov атоатоледоо. Kai EloeMtoor
siQ tu.q xXeigovqo;, BovAyaod^
' BovXyagoi ei.q or oQOQ, Miyov^ edoarxsQ sig лада-
fpvXuxr/v, л svzexaid&ia yiAiddag /aixqov ть Meiov
ij Ma >оор. Ovg xai xaxaoipdzavxeg oi
luaTWfb&rpav' davaxQotpaxg ydg ttj %d>Qa
<jQV£Vtsg,
Qaxaiag qx-vuv dr syeyovet
тф fiwiAet KonjipoQXp.
dnraoiay dvapvYjcri)eig xai тф &еф еихадт/о-
т/joag, vnsoTQsyier exei&sv xXalaiv xai ddt’Qo-
/tevog' xai аяеХОшг ev uovaorijQtCi) Ma/te zb
aytov оуфта' xai тф Меф утт/сУоК dovMvcag
Mil yjgdvovg rxavovg yeyove дсахдлгхштатод xml
ueyag jiaTijt). (pp. 323—325)
nQOGSVyo IISVOG
TOO
Л-i
lAlXQOV
Л
Г
я do а у тагу 'Ptouakor
av syeyovst ладатаХсо/ш,
б dixaios
PfO 11(1101
TQO-
xa-
ovv
J
dva/ivrjoi1) el
t'XSO TQSty’ET
xai b.neXOoov
<7’ '
lore
xai тф Qeco
ь
e.xeidhv xXalaiv
5
tr
гиоел и остави това
празно, като

“ 1
изка-
, като оставили на
около петнадесет хи-
Като ги избили, ромеите се обез-
Те нахлули безредно в страната,
войска

t*

- Житието образно очертава главните моменти в българо-византийската война, а именно първо*
византийска победа и последвалото поражение на византийската войска. г " .___________________
юм-чзання и изобщо целият текст допълват данните на Анонимния Ватикански разказ.
id
2 Числените

J
м

ТЕОДОР СТУДИТ
о
О
Теодор Студит (759—826) e известен като виден църковен деятел и игумен
на Студийския манастир. Като усърден защитник на иконопочитането той взел
живо участие в църковно-политическите борби, конто тогава разкъ свали Византия.
Теодор Студит е известен и като писател: оставил е много богословски ли-
тургически и канонически съчинения. За нуждите на своя манастир той е съставил
и две ръководства, наречени Mixed nafrifaftGis и Meyafaj	В първото, което
се състои от 134 беседи, той поощрява към изпълнение на монашеските доброде-
тели. Във второго излага правилата на монашеския живот. За нас е важно само
първото, в което има подробен разказ за пленените от Крум византийци, конто
били умъртвени през 814 г.
Твърде богата и интересна е и преписката на Теодор Студит, в конто има
някои важни сведения за българите.
Cobl. gr. 1018 (X s.). С = Cod. Colsl.gr. 271
РЪКОПИСИ : A. Ha Minoa xa&yxvw : C - Cod.
(XI s.). — В. На преписката: Cod. Coisl. gr. 94 и 296 (ранни).
г
л
a-Luzi, Nova patrum bibliotheca, IX, Roma 1888
I, pp. 1—318 (= E. Auvray, Theodor! parva cathechesis, Paris 1891). Настоящий! превод e яаправен по
изданието на Auvray. В. На преписката: Migne, PGr, ХС1Х, col. 904—1680.
КНИЖНИНА: Krumbacher, GBL, pp. 147—151; 712—715.
ИЗДАНИЯ: А. На Mtxoa	: А. Со
у?'
Л
г
В, Преображенский, Преподобный Фео-
дор Студит и его время (759—826), М. 1896. ~ А. Я- Яцимарский, Написание о избиенныхь блъгар'Ьхь
христиань въ святые посты, ИзвОРЯСл. Имп. Ак. Наук, VII (1902), рр. 125—127.— V. Van de Vorst,
La petite Cathechese de S. Theodore Studite, Analecta Bollandiana, XXXIII (1914), pp. 31—51- —
F. Dvornik, Les Slaves, Byzance et Rome an IXе s., Paris 1925, pp. 101—102. — Ив, Гошев, Прави-
лата на Студийския монастир, ГСУ, Богосл. фак., XVII (1940), стр. 1—70. — Е. Werner, Die Krise
im Verhaltnis von Staat und Kirche in Byzanz : Theodor von Studion. Aus der byzantinischen Arbeit
der Deutschen Demokratischen Republik, I (BBA 5), Berlin 1957, pp. 113—133. — Moravscik,
Byzantinoturcica, I, pp. 528—529. -
*г
А. П. Каждая t ВВр. XVI (1959), стр. 285.
?
I
Л
I
F
Л
г
Er
b
U
£
к-
1
1
f.
г
?
fc

i
I-
г
I
I
I
I
i
I
I
I
I
i
I
I
I
i
I
I
।
Theodorus Studites
Теодор Студит
29
I
I
К
I.
и
и
о
£
К-
A. PARVA CATHECHESIS
De Romanis captivis in Bulgaria
occisis (a. 814)
Л8 Qi
I(JT О Q ixl]
8 V
dv at о еб ev т ат у
ЧА.
Bov a yagiq, % q i от iav co v sv Tfj
TsooagaxOGTfj sv ex а тр ;
kqs tv <payt a;
er rij nagovoi] xa-~
ало (Erpyfjратб; tivo;
ладах1т]О1У. To He Hinyijpa
if] Bovlyagip,
dxQifid); eiddre.',
тоуу

А. МАЛЪК КАТЕХИЗИС
О
о

и
I
no
bis
7

[ЗИ-
nse
beit
Ь/
’zlfoAtpoi xai лат so а;,
ттр/fyfei fiovAouat vpa;
nooTOsipaadai
sort tocovtov' tv ifj Bovlyaglq., co; am/yysilav
ol dKQipdj; stdoTSНоура лоуцдог
netod tov sxeios xgaxovvzoc;' тот; sr ai/jaalioaiq
ygiOTtavov; xai dt)Eltpov; yum?
qok vijs ay lai теааадахо&гу]; KoscotpayrjoaC
кш nw&opEvovs per szslt to
Зе dnoxrsyysa&at. Kai
vnegteyvos, xai 6 lad; оиуц&дою&т],
ad; xai оИтдио; ovv ywat^i xai rs'xroi;, nolv;,
nij usv dvTEyopevoiy rov ygiariavixov vdpov,
nd] He vnoHstliojvTooy rd
teIo;, <psv zMEtvij;
vnexhUevre; iqj defense ngoozdyuazt.
tso о аде; yovv	avrcov алоддауегте; еотг/аау
ал svavzia; Isyoi’is;, pi] elxelt ицНе леВНобас
p£de лада тот ygiGuavixdy vdpov ^gstotpayei v.
9Ev tovzol; ngoofiolal, ладах! fast;
laotr et';ai vfj drdyxt], pi] dn&&avEiv
xai ла Alt Hid peravoia; dvaxlgprivai. Tob; de:
ovHev l]v to nsi&ov xai pai.axi^ov anowo-
лотута; ei; &sdv xai rip’ sv snayysliat; ало-
xsipevpv paxagtOTipa. c() yovr £>tvi)p; snst
sit) sv dpsihxioy rip’ svoiaoiy td>v aydgaov,
ёиъолрое Hi evd; xsigcbaaojlaL rob; allov;,
xai wvTOT y.TEirav ev&v; rd vexva avrov xai
тцу yvvaixa Hievsips toi; ^xvilais dovlixcb;,
dv evTsv&sv xarapalaxia’&’B’re; slxvo’O-cotnv
ol alloi* ot, Нт ереуоу pallor dxapnsi; sm-
^оа)уте;' Xgiariavoi eouet xai rij; psgldo; rov
те6уг]х6то; ddelcpov vjpebv. Таить] yovr ip ollq-
loyla алЕторлатМ&цаау xai avwi TslstanlevTs;
Б Kvqio). (Ogars toivvv, ddsltpoi, xai rvv
IvsQyovpevov то svayysliov rfj; fiaoilsta; rov
8sov.
S.I;
ТУ

хата т«с /уде-
Г
л
г

/
1
1
'Q fj v, ansi dov via;
6 loyo; <ov Hooaeiiovg
xai хАоагд'-
5'
5
с
О/, (is
с
О дате
ч *
ТО
* О pi.h'hv,
ygiortavixov
iq; oagxd; ihivawy'
лаууе/ла;  {ртц&цоау
Леха-
f"ЛО TOV
ал. Ads;
О yovv
ТО)Т
3
ч.
dtislcpoi,,
TOIVVV
svayysliov тр;
cpgnt, лат.еда ”j prfTEQa
Византийски пленница, убита
в България през 814 г.
Повествование за убитите в
България християни на света
Четиридесетница във връзка
с месояденето1
Братя и отци, в настоящего наставле-
ние искам чрез един разказ да ви обо-
дря. Разказът е следи ият. В България.,
както разправят добре осведомените, из-
лязло престъпно нареждане от тамош-
ния владетел:2
братя християни да ядат месо на све-
тата Четиридесетница. Тези, конто скло-
нят, щели да запазят живота си, а онези,
който не се подчинят, щели да бъдат
убити. Когато нареждането на безбож-
ника влязло в сила и народът се събрал,
наставал голям плач и ридание [между
тях] и жените и децата им. От една
страна те отстоявали християнския за-
кон,
от
заловените в плен наши
и жените
и

а от друга страна. се страхували
телесната смърт. Накрая, о печална
вест, те били победени, подчинявайки се
на безбожната заповед. Прочее четири-
надесет от тях се откъснали и се проти-
вопоставили, казвайки, че не трябва нито
да се подчиняват,
против
се спускал към тях и ги
да отстъпят пред необходимостта,
не отиват
отново
винят.
ването нямали никакво въздействие над
тях, конто били насочили поглед към
бога и към обещаваното блаженство.
Прочее скитът,8 като видял,че упорството
на мъжете е несломимо, решил чрез ед-
кого да надвие останалите и, като го
умъртвил, веднага направил децата му и
жена му роби на скитите, та по този
начин останалите да се разколебаят и
да се подведат. Но те останали по-не-
преклонни, викайки: „Ние сме християни
и ще споделим съдбата на нашия умрял
брат.“ Прочее с тази изповед те претър-
пели мъченическа смърт и евършили и
те в господа,
и сега има
ството божие:
нито да ядат месо
закон. Народът
и ги увещавал
да
напусто на смърт, а [после]
чрез покаяние да се обез-
Но увещанията и разколеба-
християнския
тях
v

У
Гледайте прочее, братя, че
сила евангелието за цар-
„Този, който обича майка
?
1 Тези пленница били
г., когато от
Злятарски, История, I, I, стр. 291 и 294—295.	2 Т. е. Омуртаг. 3 Също Омуртаг. Скити са
аречени българите навсякъде в съчиненията на Теодор Студит. Срв. Moravcsik, Byzantinoturcica, II, р. 28Q.
so през 813/814
пьлгарските земи
отведени в оьлгарските земи по време на Крумовите войни, глав-
ок олн остите на Адрианопол били племени около 50 000 души. Вж,
)oi .. on л one 2 Т. е. Омуртаг. у Съшо Омуртаг. Скити са
стр. 291 и 294—295.
Круиовите
30
Theodorus Studites — Теодор Студит
\ э
еоы

казв а
не е достоен за мене. И този, който
>"i
ИО.1 о
ояер fas
V71SQ Ef-lE OVK SOU UOV (ЦЮъ’ ЯШ, О (pbACOV
vtov 7] Eoyaispa I] yvvalxa опёр fus ovn
sou. uoo (ifto£‘ ка1 дь ov Miu^dvEi ibv uravpbv
c/.rioo xal dfcoAovi^st дядою пог,
Kai. miAfv' „Мт/ <го/>Г1&)1Г£
алоулЕУУОУКЮУ то воща, ifv ds y-v/Jp' til] dv-
TOV
rJ'
uov rz^Os'
dvyaiEpa f ywatna
К(й ntiliv’
1
01'
Ч л/
 /v
EOTt ио г
J
(КТО TOOT
за мене..
vapsvayy anoKTztvat' трор р&т/тs de aaAAor
dordusror xai	на/ awia dxoAEoat
>	(< c XT r	>	~	->
yEEVVI].
лооотауtiaioor, EXEifkipypoav Кофер, нас ays-
dfoavio aiEipavov paoivoiov luppoausyot toos
aytovs З/апка/оаюгь яш ЬтлАатпаоаУТЕъ
apafudv,
TEOOUQEQ' nd?L8lVOl /.isv ОЛЕО TOV
ol hs опёр too
ц>иурр'
С
xal
Ififjnovoav Toivov
елефируроат
ТСОУ
Kt'OlCO
не
мене."1
He се страхувайте от тези, конто
тялото, но не могат да убият
от
У
^7
/
ч
Маюссфшог* нш
ETHEQ EHElVOb UEV Azr«,
1
г
тот
ol де дека-
itf ysvoaabai
HpElOV naQCt TOV V’fuor,
ivydriog KQEaro? .vawz tov
как mu аят».-
—	*ww
лдутг] алтууа-
/

'El O)V
uij /LEiaOySlV too
yoioiiaviHor y.avdra’ длер boxsi
fjEOTEQOV Eivat, oil EH.ElVOlg uh
pEVio /isiaoyeiv 66^’ ток
LtETaA(li>ELV
TO.HQkE]VU.L,
\4U’
flEiovoa лод$ aO'ETrjoiy ятотесоь,
А?,1Л латто.
Хрютоо
u-uotaoiai;
dviuAАа^оюб)ш atoovtov;
siqos lavTU ol rip’ alosTiHr/v yoivcoviav litj E.
yOVTEb slvUL d'tlEipOtV El ydp bu-'l (L$StT]<MG
tov Aaov ejii if] xpsoxpaylq, л6aco ye /лйЕ.оу
фде ёл1 if] aosfokoTCp ;.. ...
ol A£ycn>lEQ’ pi] Sivai linpivoior
slxovi; El yap
tpayfaaGt, лбото ys шд.
ivpiov io I1; Lil} sfaQVTjoaf.Lsroic;.
uE ebb oyoisivo'' dviEb OHoietva нас cpd'syyovTai
rots o&LetviS ovuttidyaaoi ovu^odt^stv %al aE.ovQ
bTEtpaHtevot. (pp. 220, 1—223, 54)
sir ар
х
t
E^-rjv >tar,a dvayxTjv
tov ivyoyios ypsaiOb, нй uh яа-
IsyEl О (tyiOQ
дё
л
1
X'H LIT]
EaGtAElOs.
я a Euq
ETiEidi] лаод. Еноткоу p лроотаур ало-
ООН.
fvEOyoVTO'
г**
4
dcVTSQU
f
V
f)
1-?
aydxrjs 
TiQayaaiela^, ev
nyfaaVTO олео ri]Q tov
агдрсЪу I
TH
со
ро.-тт?
/lokilqi cov
/ла HatQov
(waziavasiQ / Ti {pf oovoi,
1С"
d^eipatv ; El yap exel afysrrjm
лба ср у
noivcovia. Hov ds
ел). if] dosfo&oKp


и
KILL
tv if] Xotoiov
aaoTVQiov rots pp h.qslo-
hiunQOTEQOv id Liao-
ш] EfaQVi'joansvotq. \4zz’ eheTvoi
3
си и баща си повече от мене
то,
обича сина си, дъщеря си или жена си
повече от мене, не е достоен
И този, който не вземе кръста си и
ме последва, не е достоен за
И пак:
у биват тялото, но не могат
душата. А страхувайте се по-скоро
оня, който може да погуби в преизпод-
нята и душата, и тялото."’2 Прочее те
послушали евангелските наставления, под-
чинили се на господа и се увенчали с
мъченически венец, подражавайки на све-
тите Макавеи и удвоявайки броя им —
ония били седем, а тия — четиринадесет
онези — загдето не вкусили свинско месо
против закона, а тези
никакво месо против християнския закон,
постъпка изглежда някак по-съ-
вършена, понеже онези изрбщо не ядели
свинско месо, а тези поради необходи-
мост можели да ядат някакво месо, без:
да бъдат осъдени, както казва свети Ва-
силий. Но понеже нареждането от страна
на скитите целяло да унищожи вярата, те
не се съгласили, а от лтобов към Христа,
сметнали
пенно.
дело! В един миг да спечелиш
покой! Какво казват за това ония, конто
твърдят, че общуването с еретиците не
е нарушение [на вярата] ? Ако там яде-
нето на месо е престъпване [на християн-
ския закон] от народа, колко по-голямо
е то тук поради общуването с нечес-
тивци ? А къде са тези, конто казват
че ням а мъченичество за образа Христов?
Защото, ако в тези случаи мъченици са.
тези, конто не яли месо
ни мъченици са онези
отрекли [от Христа]! Но онези, като тъмни
хора, припяват тъмни слова, като се опит-
ват да увлекат и други в своите жалки
деяния.
Тази
55
?
J
<*
и тялото."’2
изглежда
fj
?
понеже не яли
I
1 Вж. Мат., X, 37—38.
2 Вж. Мат., X, 28.
че всичко друго e второсте-
O блажени мъже! О блажено
вечен
?
к
к"-
s:
ь-
ч-
К
Л
V
Г
i-
г
F
7
7
колко по-слав-
които не са се
I
I
I
i
। 
i
।
।
I
1 .
о

Ч




ч


1
I
I
h
f
।
I
и
t
1
£
□
£
11
Th odor us Studutes — Теодор Студит
В. EPISTOLAE
1. Theodoras Studites Thessalordcam
in exilium mittitur
I, 3.
г;

ш а с т ш
If
ТЮТ ТТ]6е TOtyvr аЛОЛАЕОООУТеС
фб/Зф, did to ларахтхрЕГОУ, shvos ауттлеоаоа-
psv fioppotpoQOv xai poipyidovtoQ еу dtjodexacoQtcp
Яхатот ЛЕГтцхогта [uhtr-v от то л
pioavrss sv ттЪ KavdoTQaj ev toC
vtxtfS GOlOtC'

lotyvr
ЕГ
о
£
S
1
L
х-
31
Б. ПИСМА
/. Теодор Студит изпратен
на заточение в Со лун
1, 3. До същия1
ге
Е*
[О
с-
1Т,
л.
и
>1
i
л-
С-
i '
*
ЛЕТтпУОТта utho-y
et та) KavdoTQG)
Елпта sic HaHrym’
TOV УбКтО-V' EXTOL Eiq
Ty&sv Ccdoib лаКг
fipEQq	z°й
elGYixilpuET
Ovdo
iteuqr&Tic: wiri v лаоа tov vnapyov tow E^d/a))'
sic реш отцп.т10)ти)у, ^qooeuevev
толКу croimj, vju Ёлют<101У v^ip’THoav
did c>tyn±, Kai нота
TfK LTtMOs
Em ттр o'^ecoc tcov eK rovio
yal алауауоутЕН
Kai
IJaQ&r.Eiiy’E
лао oEv^ausrovq
EVXT7/()t(.p toj miK aviov m)Kyaq
ay ибтатос idsyiTv яа1 яатуотюато у рас,
дрсАуоаь duty rd 7)Еогта,яа1 лао avid xoaryaag,
ycal аталабоас did io Aovioov xai 0оазратагг.
Tfi Sevteou. л$>ом1)ег i]par грш.с} xai di aiTyosaK
notnoavTEs svyiodat sis tor aytov . fa]рутою?,
dts%d)Qfuav лагта^ dk^HACov, лоолелотхбтас
ev^yv, xai аалаоаиЬ'отд rdTyKiys. (col 914 A;
917 D)
Л
'бЛлоГ'
'Cdwis
prip
t’r
TOV TO
1
Q.t/foZOr.
TO
srrt/te/r^XOTt'
Kdayysha uov
eAct/oc, oq-
ffleoaodo-
rd лдбаута
5
тсЪу
Ка[р>атср
o)Qq TQIT)/
ТГ \ С1 с V. i t
1\ш oi а ?; sioooos .
/
t
Tfj m'dsi.
jtaQsW'eiv атаумиог. Hqo-
It г?/ ava-
OQ'hlOl
xAsioavrss
ЛООЛОИЛЕУОУТе^
"—1	I1
ovrd i-d о at иухбтшг'
tianyayov гит тот аоуотта.
svys та> атЬрР suaevss 7(J-Q луосюлоу
т-rd то леоеТу ургула усрреузато nut)’.
итоотшугал'

3
»
ХСЛ.ГЮГУ
: то riOf-Thscr
НуоУ did т?7с dyopas,

ТО)
л.-
5

5	\
7
7


r.
ЕИ
? 
J:
£
&
J
4
£
г
1
 i-
r
l r
i
: !

4:
:•
те лабе тот
?	r
ттаоэ
agytem охолоу, лоаяог
т)1 ayiq
(iVTOV
у al хатт}<>лаоато
dloq:>lu. Kai sr to)
лои'уад
7
Г
о
5
ал
гот dytov
бдТцлеог,
3
etc
9
като отплувахме от тамош-
със страх поради съсед-
J
7
а
конто се намира близо
после до пристаниш.ето.
жи-
на
Прочее,
ните места9
ното племе,3 преминахме при силен се-
верен вятър за дванадесет часа морето'
на разстояние 150 мили и стигнахме в
Канастрон,4 в Солунската облает, след
това в Пале не5
до залива
Оттам, качени отново на товарни
в от ни
Благовещение6, в третия час7. И какво
влизане1 Наистина това не трябва да се
пропуска. Прочее началникът& беше про-
водил един мъж от първенците с вой-
ници, който застана на източните врати
Когато приближихме, те ни посрещнаха
прави с мълчание. След като влязохме,
те затворила вратите и тържествено ни
водеха през площада, като вървяха
напред веред погледите на хората, конто
се бяха стекли за това. След това те ни
заведоха при началника. Хвала на този
мъж! Като показа приветливо лице, той
се поклони и любезно ни приветствува.
Той ни изпрати при архиепископа, след
като предварително се бяхме помолили
в „Света София"9. Пресветият мъж, след
като отправи молитва в параклиса си, ни
прие и настани. След като приказва с нас
по необходимите работи и положи големи
усилия за тях, той ни даде възможност
да си отпочинем, като се окъпем и на-
гостим. На другия ден сутринта ни от-
ведоха и ни оставиха по наша молба да
се помолим на св. Димитър. След това
ни разделиха всички, след като се бяхме
помолили и прегърнали едни други.
?
влязохме в
града в събота

и
о
пл о та да
7
стекли за това.
на

U
7
5

който бил близък па Теодор Студит
слово. - Става дума за остров Лемнос. Теодор Студит
понеже се противопоставил па не допусти мия от църковно
Тук авторът загатва може би за славяните по Егей-
5 Градът Падене
Благовещение (25 март) се падал в събота
започнал
третият час е към 9 часа сутринта.
,,Св. София“ била едиа от големите .
подробна литература у О. Ttifrali,
Това иисмо e отправено до Платон, сакудийския игумен,
и за когото той е оставил едно похвалив слово. 2 Става дума
бил изпратен на заточение през 795 г,,
гледище брак на Константин VI с Теодота. s Тук авторът загатва
ското крайбрежие. 4 Нос Канастрон се намирал в Касандрийския полуостров,
се наричал Касандра в античността.
през 797 г., това писмо се датира
при изгрев с.тьние, т. с.
s Вероятно става дума за солунския градоначалник.
църкви в Солун. За датировката
Thessalonique des engines an XIV?
в Солги.
За
4
към 6 4d с а
3
G Понеже празникът
именно през въпросната година. 7 Първият час на деня
сутринта. Следователно
!- Църквата
Вж.
270—271.
час
е
към
11
s.,
ома много спорове,
1919, рр.
Ч b
Paris

-j-.-
4
32
Theodoras Studites — Теодор Студит
t
2. De Bttlgaris qui et Scythae nominantur
2. За българите, наричани и скити
П, 49. To i s did Kv Qtov
3iE<pv у ad sv p ev о is лг sv par lkoi s
ay i ois pov IT ат p do i, (0 eo bco qos
sIdytoTOS
f]yovpsvos t. cbv Xt ov b t ov,
8. V КV Qt CO % at Q E l v
Д О V
IT di gdo i,
Л О 8 С 3 V I S QO £Г,

Ata tovto Aq^vcov кос колехсоу 6 xatpos.
did tovto ка) voaovroi ol sviocduEVCi, ov povov
ardges, alia Kat yvvatKEs' cos loyiKcos re ка),
лоаураиксод aQvovpsvov
ла!ш aiQEOEtov ovk (ЬлтаГ Ao
лгуео' robe aoEpEls, pi} о tor те
итог
Kal/aigovoc лаоау eikovo ayiav Xqiotov,
0sot(>kov, dyyslvov, dyiov логтбъ ‘ко.1 aytas, ek
wdoqs ’ Екк1трпав, ало navzbs Isqov ava&p-
paxos, лор) nagadtbovTES, EntTaoldrovTES, yslcbv-
tes to psya Evosfieias pvv>Ti]Qiov, fdelvypa
Xgioxby lyysygappsvov ovv MjpQi ка) dsgd-
логост iwoKalovvTES'
xai л.дс1хтЕ1Р, 3 lovbaiiov кот). кем e Blhfyiov. Ol
yog ” Agafes лас Хкидсн aldot ygcbpEvoi ovdsv
toiovtov ЕСрау-цаау ЛЕЛСМукоттм. (col. 1256 A;
1257 AB)
KOI КОЛЕТСЪу
Xqlgtov' длЕу ел). тб»>
ЕУ ТСО
t
yr-
f?
TKCOS UEV,
 J	J
Т/гуоУдрш Х(М~
ocbpaxos /тактл/ре ладауратсксм; bs, ди
eikovo ay lav Xqiotov,
ayyslcov, dyiov
3
ЕккАцспав,
EyysyQClppEVOV OVV
07T8Q qpQOVSTv кем Isyeiv
lovbaiiov sot), кш. e El/Ajvcov. Ol
3
3. An Bulgaros interfici оporteat
И, 155. 0s
7
>4
O <p l Л CO
TTjS

<р 8 0 О V
3Елыдг} be ка), tov dyior Xvpsior tov tov
DavpaoTOv oqovs silqcpas, дёалоха, ovvabstv
ооГ pi) tovto oTot, ieoe, cos payymt Xqiotqp
ij wis 'diEQ avrov didaoKdlois. ’Alda xl: ел1
E-&VEI TQav раб covet to Xgianardv cpvlov b loyos
gvtct) Ttjs ngos тог ттупкаота paoiAea лаоа~
Kb'joscos, cos av pi) лоо&оТуто vnb Xapagsiidv
ot Xqiotlavot. Kai Evye 8%ei. Kai vvr caved
tovto лаосгкаАооper' кал Xv.v&as koi ”Appa^as
‘ilavacovvcas tov ladv too &eov nolepsiv, Kat
pi) fpstdeoftai tovs /jCToilsas. (col. 1481 C;
1485 AB)

T,
1
KOI. TOV dyiov
stlqipas,
Ieqe, cos
bidaoKdlois- ’Alla xt:
4
। /
*1 /

ради бога
отци от
П, 49. На заточените
духовни свети мои
Теодор, най-низшия презвитер
и игумен на монасите
от Студион,
в името на
свети
привет
бога
на плач
и толкова
и то не
Затова e дошло време на плач и
ридание,1 затова са и толкова много-
бройни противниците, и то не само
мъже, но и жени, конто със слово и на
дело отричат Христа
не се е виждало при старите ереси, —
със слово, понеже нечестивците твър-
дят, че не може да се изобрази Христос
в телесния му образ, а на дело — за-
щото те премахват от всяка църква и
от всеки свят олтар всеки свят образ
на Христа, на Богородица, на ангелите,.
на всеки светик и светица. Те ги пре-
дават на огън, хулят и осмиват вели-
кого таинство на благочестието и нари-
чат позор изобразяването на Христа с
майка му и угодниците му. Да се мисли,
говори и върши това е присъщо на
юдеи и на езичници, защото, както е из-
вестно, арабите и скитите поради срам
не са извършили нищо подобно.
a

J
>
а подооно нещо
3. Tрябва ли да се избиват българите ?
П. 155. До Т е о ф и л Е ф е с к и2
Понеже ти знает, владико, че свети
Симеон от Дивната планина3 е съгласен
с тебе, то не мисли, светителю, че той
се опълчва срещу Христа или срещу
учителите, конто стоят по-високо от са-
мия него. Но що? Увешанието му до то-
гавашния император
ните да не бъдат погубвани от самари-
тяни — се отнася до един народ, който
измъчвал християнския народ. Това е
добре! Ние и сега настояваме за съшото
това: да воюват царете срещу скити и
араби, конто избиват божия народ, и да
нямат пощада.
?

именно христия-
J
1 Загатва се за преследването на иконопочитателите. 2 Теофил бил ефески архиепископ, горещ
защитник на иконопочитането. 3 Симеон Дивногорец, наричан още Симеон Стълпник Нови, живял
през VI в. и прекарал дълги години на една височина близо до Антиохия, която била наречена „Дивна
планина" поради многого чудеса, конто той извършил там. Писал е много пис.ма до императорите Юсти-
ниан I и Юстин II във връзка с теологически въпроси, за което вероятно Теодор Студит намеква тук.-
За него срв. ГИБИ, т. III, стр. 85.
I
3
4
>
4-
X
J-
У-
у 
I
I
I
I
I
'b 
Л-.
S.


iiiC-
,ч,

I
±
TJ-
я.:
:
♦
I

£
$
s:
ь
k
►
г
1
A
?
a
1Й
IV
D*
E*
'1—
70
И
za
C—S.
B^-1
в на
аимймЙМЙЙ

ihftwnii
Theodonis Studites
Теодор Студит
33
4. De quodam Bulgar о Christiano facto
4, Покръстен, българин
H. 163.
С s о did о о?
IL 163. До патриций Теодор
От почтеното ти писмо научихме за твое
всеславно превъзходство, а узнавайки съ-
държанието му, познахме прекрасната ти
душа. Това, че ти си послужи към нас —
грешниците — с такива почтени слова и
че ти желаеш да видиш нашето незна-
чително лице, а след това, че искаш и
да чуеш спасителното слово, иоказва, че
ти си боговдъхновен мъж и душа, жа-
дуваща бога. — — —
И колко чудни са делата на нашим
велик и единствен християнски бог! За-
шото от неблагочестив народ той
призова заедно с архиереите, конто вяр-
ваха с теб, към възвишеното познание
на неговата истина, и то по такъв начин
че то изглежда непринудено и съвсем
доброволно. Защото иначе нямаше да
се смята, че вие сте били изтръгнати от
безбожието по божи промисъл. О чуден
зов! О изкупление, достойно за въз-
хвала! Ти беше изведен от мрак и въз-
дигнат към чудната негова светлина
След като съблече от себе си някогаш-
ния човек с неуместните му и езически
мисли и дела, ти облече Христа и се
нарече христианин вместо езичник, син
на светлината и на деня вместо син на
мрака и на нощта на безбожието, почи-
тании единаго бога, комуто се покланяме
в отца и сина и светия дух, след като
си избягъл от неблагочестието на мно-
гобожието и на българското идолопо-
клонство. А след това и като изповяд-
ваш единния бог в светата Троица —
самаго сина и словото божие, който по-
ради безгранична милост към нашия род
е станал човек, подобен на нас във всич-
ко, като същевременно сам е бил съ-
вършен бог. — — —
Почитането на образа [Христов] отива
към първообраза, също както отричането
на образа му води към отричане на самия
него. И тъй, понеже и ти, както научавам,
си убеден в това и затова избягваш общу-
ването с иконобоппите. оадвам се и ти
dipiuaily]? сърадвам,
— — — защото виждаш истината
си просветен късно и да си току-що
роден син на бога. — — —
1 Както личи от съдържанието на иисмото, този Теодор ще да е по нроизход българин. Титлата
патриций показва, че той е станал византийски сановник. За съжаление не се знае нишо повече за
това лице.
Гръцки нзвери за българската история, IV

урагшато? sidapAv
>
'Алд
oov r.pr
qodoso)?
xaD]V tpvjfv. To yaQ лоор fud? rove
TOIOVTOI?
HEIV TS tj 11O)V edsir TO eVTEAf-Q лобоохлот,
xal dxovT.iGt)pvai lay or givti'/qiov, dvdpd;
ovtojc sv^sov, x<u
1
TOV TtUlOV GOV
лагЕОтрт^иоу ТтЕОоуруу, xal ало ах-
ro)v oiiuaivoplvTov тлеугаще? oov тцт
'; auaorcoAov?
loycc?, ExtOv-
TIMOV
xat
Л
J
t*
yoi'joaohai TigTjTixot
idslr
Q. >
ВУ 17Е0Г
VW
STUTlO'd'OVO'ilQ
5
Ы T>(£
BOTLV
Osov.
«
мъж и
4
hrnqiaoT-d та soya too p.sya.1ov
uovov Usov fpicdv to>v XQtoriavcov' oti exo.Dot:
GE S? sJlVOV? OV'jT doiov
ту? ahpckiac
llEV
tqi?
ov dsdoxi\uaorai rij Os
У
Kai


чудни
Zip' OEXTijV ЫсуУТООТУ
!*?
rr _
avwv табло) tvIixovtco,
c

d.xovvn
4 J
те-
dxovoKp
GVVE?sIhoVOTV

*
gdlinra,
ЁЛЕЛЛЕО
GOV
ЕЛЕ1ЛЕО «ZZfOs
tq olxovoidq dqjaQstaaai
D rij? 'д'асраоттр х1ро£<о? 1
rpszfhl?
(ya)?‘
GUV
OTI

?
3
J

!\иа? тг}? d'dsovqn)?.
до ттр ёлатует)]?
gxotovq si? то f/avраит or
dvodiiE.ro?
ат б л at? xal
EVedvGO)
XP^paTt^av' vlo? трогто? xal puspa?, tivi)
oxotov? xal vvxtq? auE[)sia?' i'va (Asov osdcov,
rov sv Пат pl хш. Yloi) xal ayioj Ilvevpan
2?
(DoIotqcvusoj? 1

EX
axEx-
tov ла/Midv avt)QO)Tiov^ adv -rot?
tlh’ixoD Aoytauoi? те xal лдбСеоту,
tov Xoiarov.,
fWTOV
aVpQTP^GV^
Xg tonavd?
1	5
Ш’Е

X
?
о
sOvixov
viov
r
vvxtg? dusp'czctc* sva
Hotqi
71Q0GX1 U’O V/iEV О V
Bovlyaqixc/?
slra xal 6i.ioAoyd)v tov t'va пД dyta? Tqi(D(k>
vy.
xai 1 ta>
 /
XSCpt'vyiOS
xal ay top
TTj?
sida)lolaTQetag трг
^olvlkla? xal
dvwtyciw'
avrov tov Yiot xal Aoyov tov 6)&ov, i)i vttSQddl-
tov xatT

3>
}.ov eAso? tov tca&’ qpa? y&vov?, avflQCOttov
yeycvqo&ai opoiov Yjpav хата xdvia, iisrd xal
tov slrai tov avrov Osdv teIsiov. — — —
Ля/
qpa? y&vov?
L+
J

като същевременно сам
II yap «Д eixovoq avrov Tiai] Ьи то лдалдто-
лот dta^aiveC обб-лер xal ?; щуутулд avirp si? avrov
rtjv dQvvjaiv аталерлЕс,
qvto)? xal avrd? лглои'/а?^ xal Oia tovto
orsD'p rri? xoivcovta? tojv Elxovo/iaypiv' yyaiQar
xal ovy%ai()a> ooi} ет>%арютсо xal owsvyaQiGrin
oot, on брад тгр’ aDjilsiav,
oov,

xal
ГМ
3 _	.
Ensl ovv, co? (Aav'OavoOy
TiitiioitlaS) xal did


0
xal dQtiysvvqTO?
xal vol
vids 6)eov.
с иконоборците, радвам се
благодаря за себе си и за тебе,
макар и да

r

,4
J. 
I
&
3:
34
Theodorus Studites — Теодор Студит
£
Tavzd oot, деспота vt/Manais, (bg naga
0eov xivr/tkdg, xav a/iagiooXog el/м, egj'deygd/nn
TiQog fisfiaiaiotv т-rjg люхешд oov' ETtsidr/ d(5tZ-
<pbg ob r//lETEoog, xai ov dsvog, xafidog sTgr/xag.
El de gevog той xoo/aov, sv av eyot. Kou. r/pteig
ydg ot Tajtetvoi zb auro E%o/aev' xai did tovto
EO/uev ansppt/Li/tevut Evzavtya did тот Zoyov
&eov. Kai
OQVicO
ptsvog,
 e^ovotav' et /и/ ti
vo/ui/oet т долог.
.letipo/i.e’&a, xai ayaitqv Gfr
ov тюте ovx
juazog" vvv oe ano tov
eyo/nev dbg ovyyovov' dnoTEX&svrsg а/мротедос
ex /ащтддд rf/g vlo^STixi/g, xoAv/ufitf&Qcig tov
^алттоиатод. Eigr/vv/ ooi, (piXe xai dbe/rpe xai
deoTioxa. Etoi/vi/ xai тю orxco oov, xai jraat
roig dtatpsQovat. cot, атю той Патдод xai той
Ytov xai tov
1517 A; 1517 C; 1517 D—1520 A)
by

J
Ьёотюта n/Manors,
TOV
Eti; Xqujtov
xai ziavra devzega vnsg avrov f/yov-
Ibsodac <5e diJ.r/Aovg bvoxolov did rr/v
иахаоюс el Tttoreva»'
J	S-ь —
патта dsvisQa vneo
0ebg xsksvet naff ov o'txo-
Ms/ivi/o&at ds adv ov dia-
adeigpov r/friov'
syvaigioa/asv otto oagxbg xai ai-
de and tov ay tov Ilvevpazog
/
ayiov
Ktti
oot,
ayiov Uvev/iazog. (col. 1516

too oixco oov,
атю tov Патдод
Ето тези неща, преподобии господине
за да затвърдя зярата ти, изрекох аз,
сякаш подтикнат от бога, и макар и да
съм грешник, понеже ти си наш брат, а
не чужденец, както ти казн. Ако искаш
да кажеш чужденец за света, добре I
Защото и ние, смирените, сме също та-
кива. И затова сме изхвърлени тук за-
ради словото божие. Ти си блажен, щом
вярваш правилно в Христа и поставят
всичко освен него на второ място. Да
се видим двамата е трудно поради огра-
ничение™, освен ако бог заповяда по
начин, по който той реши. Но няма да
пропуснем да си спомняме за тебе и да те
обичаме като наш брат, когото още не
познаваме
кръв, но сега те имаме като роднина
чрез свети дух. Родени сме и двамата
от майката-осиновителка, т. е. купела за
кръщение. Мир на тебе, възлюблени и
брате и господине, мир на дома ти и на
всички твои близки, в отца и сина и све-
тия дух.
J
о
J
J-
г-;
1.
I
I
I
I
I
I
i
I
I
като
човек
от
плът
и
от
1 Ктитори се наричат обикиовено лица, конто са достроили или са станали дарители на църкви и
манасгири. Но тук ктитори означава граждани, конто притежавали имоти в Цариград. Вж. Du Cange,
Glossarium, s. v. жг/тоо^. 2 У византийските автори от IX и X в. имею Македония се дава обикно-
вено на Източна Тракия. Срв. М. Драное, Сьчинения, I, София 1909, стр. 347.
T
1Г
h
: r
;s
I
I
I
I
I
VI. ЖИТИЕ НА НИКИФОР
ОТ ДЯКОН ИГНАТИЙ
I
i
।
k
l
I
I
u
Житието на патриарх Никифор (806—815) е съставено от Игнатий (умрял
през 817 г.), който първоначално бил дякон в Цариград, а после митрополит в Никея.
Съставителят е бил близък на самия патриарх и добре запознат с делата на този
горещ защитник на иконопочитането. Затова житието, макар и написано в обикно-
вения за агиографската книжника високопарен стил, съдържа подробни и досто-
верни данни за тази епоха.
За нас са интересни някои подробности около поражението на византийците
при Версиникия през 813 г., нанесено им от българската войска. Много важни
освен това са сведенията за обичаите на първобългарите при сключване договор
и полагане клетва.
РЪКОПИСИ: V Vatic, gr. 1809 (X s.).
ИЗДАНИЯ ' Acta Sanctorum, Mart. II, pp. 704—726. — Migne, PGr C, col. 41—160. — A. Tougard,
De PHistoire profane dans les Actes grecs des Bollandistes, Paris 1874, pp. 68—70 (извадки от житие-
то). — Nicephori archiepiscopi Constantmopolitani. Opuscula histories, Lipsiae 1880, ed. De Boor, pp,
139—217. Даденият тук превод e по последното издание.
КНИЖНИКА : 77. Никитин: М emoires de Г Ac ad emi е imperials des sciences de Saint Peter sbourg,
VIII, serie 1(1897), n° 1, pp. 16—21. — Xp. Лопарев, Византийский жития святых, ВВр, XVII (1910), стр.
109—114. — Moravcsik, Byzantinoturcica, 1, р. 572. — G. Da Costa-Loaillet: Byzantion, XXIV (1954),
pp. 245—256.

G. Da Costa-Loaillet: Byzantion, XXIV (1954),
VITA NICEPHORI
AUCTORE IGNAT1O DIACONO
ЖИТИЕ НА НИКИФОР
ОТ ДЯКОН ИГНАТИЙ
’_T
Bulgari victoriain de Romanis apad
Versiniciam reportant. De foederis
iciendi rltu apud Bulgaros
Победита на българите при Верси-
ей кия. Български обичаи при сключване
на договор
О? нага
(xai yao
zov геиртрютод аотоидатооо^
avrov дг^иаусоудс; tov лоеогоо
xaraAoyov rip GTQatuorixifc raw Asyoitevcor
1
I
защото той бил поста-
него за началник на първата
[Лъв] се обявил срещу императора,
който го почел — .
вен от


и
лЕО
1 Тук се загатва за бунта на Л'ьв V срегцу Михаил I Рангаве. Като стратег на Анатоликската тема
гоя бил изпратен срещу Крумовите войски в Тракия. Използувайки иедоволството на войската от
эс^нните несполуки на Михаил Рангаве, той предкамерено отстъпил при Версиникия и се насочил
гьм Цариград, където свалил императора и бил коронясан на 11 юли 813 г. Вж. Bury, The later Roman
'ire, p. 351.— Qstrogorsky, History, p. 177. За боя при Версиникия вж. подробности у Theophanes,
t., pp. 500,2—502,3. — Scriptor incertus, pp. 337—339. Тук стр. 16 сл. Срв. Златарски,История, I, 2
266—269.

>
1
36
Vita Niceplwri — Жи
Л
1 - к
на Никифор
.у
$£д.«тсот xaidtoxavo (paAayyog), sig ovdsv xqv
zippy xai xdv rippoavra tyspevog страд zvQoyvidog
лоод yap rovg sm &Q(ixpv
I*
sgsneoey dhoihv.
Ovvvovg лоХмуу та sxslvp лоётраха xpv /Fa/opt
sioQjSQOi zag лоХеиод тф flaautst ovyxsxQoTTpo,
sv ф трд рттрд /Ison' лрттеруатрд ysvopevog
navxl тер orpaxo^sdop тф)' psx aiajrvvpg qc-vypv
ёpxxi8V6fj.ro. о&ю тот psv flaotAsa p лбЛд sifts
ppdsv тагу
avxdg de /.oyoig dvraQaiag xdv lady
xai xsxaig
did TVQavvidog r^sdv то трд fiaotleiag
psiP ov xdxst ттоНф тфу fiaodida xaraladcdv
xai ё/'осо T8i%(~)v (coo pd cdqpslev) d xdlag ys-
rdperog, ratg ёд sdovg npaig did тфд leoxfOQOv
'	'	fiaai Is ют av I Vj V TtQ 0871 spjiero,
Лёту лртхедуатрд
(7Т {J КТОЛ 8 dtp ХрГ
5

(Ътоуареуоу'
vxoqpOsiQag
еаштну 'imaovlpoag xai vg^s^opsvog
3 <- f
agimuu,.
— -
3	/
sx трд vtxpg
xa/.mv
3 <- Г
б T(iz«s
лоод xpv petal/а-юу avlpv
тот д»’ гфбе avrov трд а {Лад аттелауогг drdQa
тф &л1оИнф где dxaxlag vjtsq xpr nQoqvqida
xoopovp еуоу' — — -—
1.
xai
алЛоГхф трд axaxiag
Kai ravza per ereQi та (КЛа xai xovg did
xippg ayovxag xavxa о pioalp&pg scxsdslxyvxo
Легоу' xdg de epiloxyiaiag ртос олотбад, dg MQbg
xoug ayyirsopovag Ovrvovg ёоле'юи.то ovraig
aloyQwg и(й axdopcog алолЕрауОтёоад, xig ovx
87iidaxQvooi. ^EQudxaxa; mg avrov psv toig
sxeivmv, sxsiyovg d's xotg pasreooig уошрхлд
^QooxQpoaoOai xai ovxao тад aodg dlhilavg
ovtiftaoEig лютсооаа^аГ sv alg py oQqv xov
Kaoilsa r Fmpairov yjsQaiv ex xvltxog vdcoQ хата
урд ёлФефоута, елюаурата tcwimy avxovQymg
dyaoTQExpovxa, l/idvxwv syxQixmv axxopsvov, xai
уботоу eeg vtpog aiQovxa, xai did xdrxmv xovxmv
Eavxdv ExaQmpsvov' frfhrp ds rmr ppExsomv
>*/
3*
г
/
ayytrsopovag
Ovtvov
 5

J
sxidaxQvooi dso a ox ax a
--- '.......*	Л1 то eg fpiETSQOig yoaipvig
xag лрод
sy al g
f’ww?

-Б-
snaQidpEvor’ s'fivp ds
Т(О)’
/
така
от
войскова част от така наречените
теми, — презрял и честта, и този, който
го почел, и паднал по наклонената плос-
кост на узурпацията. Защото, когато
императорът започнал война срещу ду-
ните1 в Тракия, който нанасяли много
щети на тамошните селища, Лъв ста-
нал първопричина за поражението в нея,
като предизвикал позорното бягство
на цялата войска.
раторът
е извлякъл някаква полза от
А той, като развратил войската с бунтов-
нически слова и като я подмамил и
привлякъл с дразни надежди, чрез узур-
пация се облякъл в царско достоинство.
След това окаяникът стигнал с голяма
бързина до столицата и, като влязъл
вътре в града (дано това да не беше
ставало I), преминал тържествено с оби-
чайните

Чг*
на
?
позорното
Поради това импе-
се върнал в столицата, без да
победата.
и
столицата и
?
почести по главната улица и
който
достоинството
отнел достоинството на този
стоял над него и който над император-
ската багреница се красял с откровената
си незлобивост. — — —
С тези дела се отличил
на истината
боти и спрягло тези, конто живеели с
почит. А кой не би оплакал най-горещо
приятелството или договора, който склю-
чил със съседните хуни, като постъпил
така срамно и безчинно ?3 Защото той
си послужил с техните обичаи
нашите и по този начин се доверили на
взаимните си споразумения. Тогава може-
ло да се види императорът на ромеите
със своите ръце да излива на земята
вода от чаша
ръчно конски седла
тройна юзда
2
?

+_г
м
3
Лъв, врагът
спрямо божествените ра-
м
?
а те с
3
да обръща собствено-
да се докосва до
да вдига трева нависоко4
т
>
: 
£:
t.
I
j
I
f.
4
*:'
I-
I
о
са наречени българите. Вж. Moravcsik, Byzantiiiotnrcica, II, р. 202.
истината“, защото бил иконоборец. 3 Става дума за договора,
след сражението при Буртудизум (Бабаески). Вж,
от чаша се
обръщането на конски седла и
но тяхното обредно значение не е
установепо с точно ст; тревгиа пък сим вол из и ра сключването на съюз. Ю. Трифонов, Към въпроса
византийско-българските договори, ИБАИ, XI (1937), стр. 278, дава пък следното тълкуване
обрсди :	, .догопооящите трябва да останат сближени като
стъпят клетвата,
всадниц и и да се преобьрнат, и бог
име тук
ставигелят нарича Лъв V „враг на истината", защото бил иконоборец,
сключен между Омуртаг и Лъв V врез 814—815
Злагпарски, I, 199,	-1 Според В. Бешев/шев. Вярата . . ., стр. 54—55, изливането на зола
правело в чест на земните духове или цмало очистително значение ;
вдигането на ремъци има някакво значение във връзка с конете,
1 С това
<4
J
г.
1
или
А
за
278, дава пък следното тьлкувйне на тези
. .договорящите трябва да останат сближени като трайно сплетеии ремъци ; ако пък ире-
кръвта Hi! да се лролее на земята като водата от чашата, > ..
ди си вземе гревата, та конете им да останат без храня,"
седлата им да остлнат без
тревата.
та
ж
7


Vita Nicephori — Житие на Никифор
37
I
I
&£ian> ovu/j6^.o.)v aijs исток %eqocv sTtapavovza
ней натд. T?jg uvt&v dovapsorg Елоруоогта' таита
ovft сииотгрод eyyova; ovyi вперед нота Aqcozov
pavia ydc npQCOGtg;
ЕЛсхщцоЕТод;
О
ОГК
Елаусоуа тфд rov c3sov
дснасад сЛссср.^оЕсод; нас uaQTvQEi тот tuts
hcuqov та teqo.to)()T] нас v^odaut 6st.yp.ara, yfjg
EVTcvaypol нас dvaxtvaypol naQcYtav хоос/л]тсулЪд
HTTra^QavovTEg, avTardgovg ли/.E-ig pv&tQovTsg,
i.iudt елс hqogo5twv трд yijg лааат aztoQtav
EVGTTEiQovTsg, yswoyoi rot's oza^oag ov д/ОЕла-
ущд d/dd xeqgl ипоослмосд av/dsyoyzeg, dsQog
ry/.oywoEig soiHvlag fid^dotg dcpthxog нас лаааг
тосд oqqjgcv sHM^zi^tv tpsQOvrog' daAaaopg u.y,aQ~
лее psvovayg нас ^yaQovapg aakov drd
z jjdtjg msqi zb
%
/
аитоудротд
ЕЛ1 луоъсЬлсги Трд
?
5	?
*ЛЛ
yrjg
yEOOQ'/Ol TOvg OT.dyV<K

oipo)~
>чшт нем HSvcYovag, hyttyg jt.eqi zb ovyysveg
на). obese ov лаутаурае bia&sovorjg нас ozdeseg
Iprpvldovg avd лаоаг yebgay ней ло/.су ало-
TixTovozjg. Exsb’ov yap na't реусн vvv zb
Зесуоу rr/g spcpv)dov ouucpoQdg smH^az'zjuai
gvufiEfriptE гостии, (pp. 162, 31 —163. 17;
206, 27—207, 22)

: EHSlVOV
EpcpvXlOV
уад zeal ue%oi
GVllfpOQdg
FW
/
а
им. Това не e
сродно с безчовечността ? Не е ли
земни трусове
и да се гордее с всички тия неща.1
езичници да се докосват с нечестивите
си ръце до нашите божествени символи3
и да се кълнат в силата
ли
явно безумие срещу Христа и заслепле-
ние ? Не е ли призоваване на божието
справедливо наказание? И за това сви-
детелствуват тогавашните удивителни и
необикновени явления
и разтърсвания, конто пророчески късат
сърцето и поглъщат градове заедно с
хората; земеделци, конто не със сърп,
а с ръце събират класовете в торби;
въздухът
на пръчки и предизвикващи пълно смай-
ване у тези, конто гл ед ат; море, което -е
останало безплодно и вместо храна изхвър-
ля буря и смутове; забрава към родно
свое, която се шири навсякъде и ражда
междуособни смутове във всяка облает
и град. Оттогява и досега владее страш-
ната болеет на вътрешните бедствия.
У
изхвърлящ пламъци, подоони
_	_.	.____. _ _ ._______ *J
И

1 Theophanes Continuatus, р. 31, сьобщава, че при сключването на този договор византнй-
император принесъл в жертва и кучета по български обичай. Различията у
кв автори се тълкуват различно. Според едки тук са описани обичаи на
)да ; вж.
сьобщава,
кучета по
двамата визан-
описани обичаи на два различии
______. ___ В. Златарски, Клетва у языческих болгар, стр. 251 сл. — Същияпг, За българската дого-
зернс клетва, История, I, 1, стр. 434--441 (притурка 14). — Г.Кацаров, Клетвата у езическите българи,
Б. фон Арним, Принасяне кучета в жертва при цар Симеона, Български преглед, II, 1
К (jrutnel, Sur les continues des aticiens Bulgares dans la conclusion des traites,
— Според В. БешевЛиев, Няколко бележки към българската истории,
стр. 3, двата разказа се отнасят за две различии събития. Според Ю. Трифонов,
279, император Лъв V не се съгласил да коли кучета. У Бешевлиев, Вярата . .
други предположения: че може би дякон Игнатий е пропуснал

4
тсс
г
. i о сл.
33». стр. 91 с л.
.' XIV—XV 9(1937). стр. 82 с л
•*фф. XXXII, (1925)
ч., стр. 278—
51—52
ъобщн
ето на кучета в жертва като мо-очебиещо нарушение на християнската еяра, а е пропускал дру-
□ сбреди като по-маловажни ; че преписвачът на текста на дякон Игнатий е пропускал това сведение,
оже би е било дадено от житиеписеца. За тия обредм срв. и Ив. Дуйчев, Славяно-болгарские
IX века, Byzantinoslavica, XI, 1 (1950), стр. 20.	2 Сиреч евангелисте, кръета и другите
на християнската вяра, в конто се кълнели византийците като християни.

и
7
L>
и
*?
, бел. 3, са посочсни
за принасянето на кучета в жертва; че Теофановият продължител е съобщил само за при-
й 1
1 -г
LJ _! _
нести

*>
кръста
I
Si
7.
о
VII. ЖИТИЕ НА ГРИГОРИИ ДЕКАПОЛИТ
ОТ ДЯКОН ИГНАТИЙ
«
Житието на Григорий Декаполит е написано от дякон Игнатий и засяга съби-
тия от IX в. Григорий Декаполит бил роден около 780 г. в областта Исаврия
Мала Азия. След четиринадесетгодишно монашествуване той предприел едно дълго:
пътешествие, като посетил редица места на Балканский полуостров и някои гр а-
дове на Италия. Особено интересни са данните, конто се съдържат в житието, за
славяните, обитаващи земите около Солун и
u
областта към устието на Струма.
В — Cod. Paris, gr. 1525 (ХП s.). — C = Cod.
РЪКОПИСИ ; А = Cod. Paris, gr. 501 (XII s.).
Paris. gr. 1549 (XIII s.).
ИЗДАНИЯ : f. Dvorntk, La Vie de Saint Gregoire le Decapolire et les Slaves Macedoniens ay
IXе siecle, Paris 1926.
£
Sr
i
$
«г.
i
£
<
. I*
*;
•i
I
I
I
I
I
П
КНИЖНИНА: Хр. Лопарев, Византийский жития святых, ВВр, XVII (1910), стр. 99—114.
Мутафчиев: МПр, IV, 2(1928), стр.' 141 сл. — 5. Q. Mercati, Note critiche, 10. Per il testo della
Vita di S. Gregorio Decapolita, Siudi bizantini e neoellenici, III (1931), pp. 295—297. — Ив. Дуйчев,
Славяни и първобългари, ИИБИ, I - II, София (1951), стр. 197, 198, 204, 209, бел. I. — С&гдгшт,
Вьпросът за византийско-славянските отношения и византийските опити за създаване на Славянска
азбука през първата половина на IX век, ИИБИ, VII (1957), стр. 242, 245, 247—250, 252. — ВИИШ, I,
стр. 253—255.
К г u пз b а с h е г, GBL, р. 73.
VITA GREGORII DECAPOLITANI
AUCTORE IGNATIO DIACONO
1. Slavi in regiones Strynwni
adiacentes incur stones faciunt
1. ‘’Е^ Aivay&ev де лгоиу bufiaG тг/ Xq/oto
ttQoasaxev. *Ея де таотус anoftac
ziAoiov, 'лат/'р'гг}аеу ёти nva лотсщоу
XxA,afiivoi£ Xparai; леоселеяет, еле kegfiov тд.с
tov noia,uov xaQage$oy,evoic ojr&a
/
5
7

W*
TOV
SV <д

шй та
святых,

г
III (1931), pp. 295—297. —
197, 198, 204, 209, бел. I.
?
О
ЖИТИЕ НА ГРИГОРИИ ДЕКАПОЛИТ
ОТ ДЯКОН ИГНАТИЙ
чи
7. Славянско нападение около
С три мон
потеглил с кораб
пристигнал в Христопол3.
1. Той [Григорий
от Енос2 и i
Оттам, като слязъл от кораба, стигнал
до една река4, гдето попаднал на славяни
разбойници, конто обикаляли с лодки
бреговете на реката и грабели срещна-
1
е умрял Григорий
Декаполит. Срв. Dvomlk, La Vie de Saint Gregoire le D£capolite, pp. 25—26. — ВИИНЛ, I, стр. 254, бел. 1..
a Енос — град в Източна Тракия при устието на Марина. 3 Христопол (дн. Кавала) — на Via
Egnatia между устието на Струма и Места 1 От контекста може да се предположи, че това е ре-
ката Струма, конто в долното си течение била плавателна.
Това пътуване било предприето между 831 и 842 г.,
когато сс приема, че
град в Източна Тракия при устието на Марина.
1 От контекста може да
is
I
I
I
I
-I
J
I
I
I
L
I
I
г
г
1
I
ч
S-
L
а
1,
£
аг
Г - .
ЕИ
кн
L I.
Via

Л

У-



.Л



:.J:
sjg^aM
iii
Ъ:

р
л®
Vita Gregorii Decapolitani — Житие на Григорий Декаполит
проопхттоута та>у nAotcov Aptgo уЕтос-;. Ovg
idd)v б So tog p,p6pyt dd/jfi&i хоатр'д'еС, owpClE
xal ovysxd'&iGEv avroig" ol ds id tov ardpog
'ddoovg sv Oavyan ^e^tevoi, node; aD.rft.ovG
.huvEvoVTEG sl.Eyov' „Tic odrog', o;- ypdsiiico'
тер лроаоЗлор быМау vnotpalvcpy, iipdd
браг/sttcor veft pitcov loyov notovusvog,
3
£У
Г
О1
'davyart fisgEvoi
\>ov‘ „Tfc
dstMav
<5а
ч.

39
'}
q^toq;
Г7£0(рГЦУ0)У,
ТСОУ
hu
лаооцснск fftaoEV, coots xdi avvsivai
хате&арртуЕУ ? <ро.геЫу оту, cog dia-
3/ *
TOOOVTO .
тумт xavs&dQQposy; cpavEpog
noQ'd/iEvaai tov лотацог ftovDy
ot'V XQ^odUEVOl,
6tEpifiaoa.v хсм трт odor, dt ry odsuEtv rfttDer,
vnods(gavT€G dotvrj xal aAatfiprov nopsvsofiat
Eiaoar. (pp. 54, 23—55, 3)
sntxsiva tov
opt,
EOTp
noryaov топот
(OQ
. Ксолше
2. De seditione Slave rum in reglone
Thessalonicae incole nt him
BoVAlj ПОТЕ
yathythv ooufjoai тгубс та тдтг
y&Qayv брр, phllXOTl ?У TOVTOls
ея. di vuovyb 'ту тоуЕ 7.у. 71Е.nikafiouETty
odor, xal шхрбт лрбоо) yeyovdy, тауст.
даос тот гу со	топот бу^г'ЛЕтботгт.
пою vuevoc;,
тф Пуда ysyovs о hr h'l тют
бойцом даос та
OQt}, rftntxoTt ST
tv'/eTv. J
jpv/tet? тгу
ovr пу
ПрИсЪ
ЛООд ТОГ ГУ ф Eyftils тблоу тФг'ПЕгбатгт. V)
Зе ovv аотф трт tioqeJ.uv notovuEvog, трт
d&Qoav ufnadoMir scopaxdy еерц' „Патёр т1-
ше, тС ц d^Eia (wry) elg торя io со параЗроур,
Ei уао та%1У1(У остео diarvEiv бббт tytsMo/uey,
/	f	*	1	3	”
ns XQEia хата/лпегу тог ст си
О	аутбг алЕхр/тато'
Тру OQLlpV раа»’
алЛ
<Jv тсод	-
TiytiQ OTaoK ov искра Tovrfjc Exsb’pg
Е^аохоутос; ytyoTE,
noTaiipdot1 t^EQQvEi, xal nvQtxavoTOs р ле~
Qi’/yoQog txeIvh yeyovs xal axorodeivlaQ /лёотр.
AiE/jE/kuovzo 6e tq> Z6/q> xcu. Tovwf co? dvEv
aq^Qayidog xal vevoecog /ЗасяБм'р^ ov поте fioi
уЁуотЕУ ex ronov Ei? топот /Зфаоае тот лбба.
(pp. 61, 20—62, 4)
1
3	
та.’тср тру
/
ovtco dcarvsv’ odov tydDo/ue)
r	"5" tt «
TOJICp ф.1,ЕГ ,
.1101 ф'
1
J-
т
брю, ау рБсу ev avTOi^
еЫс'оу
с
£У
э

тлЁатрЕсрЕ.
„ liod'OG ,
та EX 81 уЕУЕ&Иш,
ovx Ejtilfianei “.
A- .	(15	(*	/
at uei/ i'j itEQaG
fiet)
нш поЛАр %voig ai/Mizcov
уплати. А те, като се
на този мъж и
си казали един на
„Кой е този, който, без да издана
тите кораби. Преподобният, като ги
видял, отишъл и седнал при тях, без ни.
най-малко да се
учудили на смелостта
като се спогледали,
друг:
някакъв страх на лицето си и без да
обръща внимание на онова, което сме
извършили, прояви такава дързост, че
дори се осмели да се събере с нас?
Явно е прочее, че той има желание да
премине реката/ Те почнали да гребат
и го прекарали на другата страна на
реката и след като му показали пътя,
по който искал да върви, оставили го да
продължи пътя си здрав и читав.
на другата страна
2. Бунт на славяни около Со лун
Веднаж светият мъж
отправи с един от учениците си
планините в пределите на славяните1,
като се надявал да намери в тях жела-
ното спокойствие. И тъй, като поел
пътя и повървял малко напред, с голяма
бързина се върнал към мястото, откъдето
тръгнал. А онзи, който пътувал заедно
с него, като видял внезапния обрат,
казал: „Почтени отче, какво е това
бързо връщане назад? Ако трябвате
така бързо да евършим пътуването си
каква нужда имаше да изоставяме мя-
стото, на което се намирахме ?“ А той му
отговорил : „Желанието ми беше, брате, да
насочим към ония места нашия път, но
виждам, че слънцето не свети над тях/
Като казал това, той се върнал назад.
След няколко дни бил вдигнат немалък
бунт от управителя на същата онази
Славиния.2 Потони от кръв потекли
като река и цялата околност била опо-
жарена и помрачена. В разказа си Григорий
съобщил и това: „Никога не ми се е
удавало без императорска грамота и
съгласие да премина от едно място на
друго/3
поискал да се
към
— I
ТЪЙ
?
онзи, конто
като видял
„Почтени
u
4J
7
т
5
JJ
>
1 Става дума за славяните, конто живеели по долното течение на р- Струма и в Солу иска та
— Р. Lemerle,
М. РайкозиЬ, Облает Стримона и тема Стримон,
- Не е изяснено дали с
виз анти иск ия т админ и с тра-
конца IX
1
-бласт. Cps. F. Dvorrdk, La vie de Saint Gregoire le Dccapolite, pp. 35—36, 61—62.
rnilippes et la Macedoine Orientate, pp. 127— 132. —	"
ник радова, кн. LIX, Византолошки институт, кн. 5 (1958). стр. 1—6.
за —кХафрча?	тук е означен местният славянски княз, или
н управится. Срв. за това по-тюдробно у Р. А. Наследова, Македонские славяне
X в., ВВр, XI (1956), стр. 86 89.	“ Тук имаме едно ценно сведение за начина
съобщенията във Византия през IX в. Всеки византийски гражданин трябвало да има снециалш*
саторско разрешение при преминаването от ед на облает в друга.
I
ZT231
Т
1
86 -89.
;i Тук имаме едно ценно сведение
за
fta-
ito конто cat
<_»
р_?
432—434.
CHRiSTOPHORl EPISTOLA
duos'
Л
ч.
с
и
ИЗДАНИЯ : Migne, PGr, XCV, col. 346 -385.
КНИЖНИКА: Krumbacher, GBL, p. 166. —
История, I, 1, стр.
c
раттеС Ti лоо'умо
VI!!. ПОСЛАНИЕ НА ПАТРИАРХ ХРИСТОФОР
Във връзка с иконоборството александрийският * патриарх Христофор (умрял
през 836 г.), заедно с антиохийския патриарх Иов и ерусалимския Василий, отпра
вил едно писмо до император Теофил (829—842). Това писмо у Migne е поставено
между трудовете на Йоан Дамаскин като негово писмо до император Теофил
В писмото се споменава за войните на Лъв V с българите.

£ "
Moraucsik, Byzaniinouircica, I, р. 232. — Златаоски
ПОСЛАНИЕ НА ХРИСТОФОР
F -
Г ;
!
De Leone imperatore ensem situm in
media Bulgaria ad aeream eortini
aulae ar earn fixunis
TioLvnQaypwv ikioi/Л.
,	TL
EvniieQia tqo-
ILE TOV GTTGVTa pLOV
aurov
(b ftaaihdh riVTvyriGa^, adi dvojaaows
r-d? yrjs- El de d'si.et? tyory,
Jcal MVQisvoai
7l6.GOV zip zcbv EiXOVOiV
Kai idov u&Del?
TOO


тф .тцтоугсбоп?
отток
TOilOfpOQCp VlXij
XQOVQV Kat fprpn TtQOQ
Kv pdv,
ear/ sv fiaeiAEVoi
нас dycaiqs tfueoas ideiv ay adds,
edvcov teal /3aQ$dQctiv.,
j-ScupavuJOv gvtfunv teAsot.
ev o^ois TQiaKoviadvQ yoovois gera too vlov
gov hvqIov Kcovoravuvov aQysiv xdt fiaaihivetv,
y.ttt tovs povAyaQOvs жЛолотаРы?, xa.1
zip' popupaiav gov gsoov trg BovLyaQias, els
тур уакмр’ aimva zf/s avLfis ovzarv'
19. КCid (fviGtv д
ЖЦ,
3 э . л	’
IT Еоула у.ш
дифшзуол




Императорът Лъв щял да забие меча-
си сред България в мед кото
гумно на българския аул
19. После любопитният император1
казал на предсказателя и гадателя :2
„Какво да сторя и какво да направяг
за да преживея целия си живот в щас-
тие, благоденствие и трофейни победи ?“
И Саватий му казал: „Ти,царю, си имал
щастие и ще бъдеш прочут между
земните царе. Но ако искаш живот и
желает да видиш добри дни и да цару-
ваш над племена и варвари, унищожи
напълно всеки спомен за иконите.3 И ето
ти заедно
стантин
цели
чиниш
сред България в медното гумно4
техния аул. Но което правиш, направи
и
л
със сина си, господаря Кон-
ще у прав л я ваш и царуваш
ще под-
, управляваш
ридесет и две години
българите и ще забиеш меча си
на
и
7
1 Лъв V Арменец (813—820).	2 Прорицателя! Саватий бил доведен от придворния^ Василий,
който му заръчал да предсказва всичко в полза на императора. 3 Т
политика на Лъв.
Ток в словенските и :.	_
Заимова, Първоначалиото българско селище и въпросът за аудите, стр. 443—444.
Лъв V Арменец (813—820).
,	3 Тук се намеква за иконоборческага
За значението на този израз вж. М. С. Дринов, Медно (бакърено) гумно, меден’
гръчки умотворения, Съчинения, т. П, стр. 503—506. — Срв. също В. Тъпкова-
I
I
I
I
I
I
i
I
I
I

|<
i
S
Christophori epistola
<
Послание на Христофор
41
I
w
1;
I
к
I
.fr
S'
II
H?
олео ло1ёсд} Ticiijoor Ttixcov" щрсе ауш
Eixova, natox
20. Пемуаоцс
xQOOTa%i)syi;(i ayey^vaorcog ёхлк^шаш
t'fjziovda^s, иг/асод t] r/nv V xyovatv OQoO'sata
молер oqvsov еятгета <?//«’ ex та>у xsio&y avrov
372 A) “

да не
оставит
на
тех
5
оёт yevofisvog о fifxH/.e.vQ
averdvdavcog
рг/лсод T<~)V V
по-бързо и икона
мястото й.
20. И тъй императорът останал до-
волен и бързал да
предписаното, за да
ръцете му като птичка срокът
го дини.
с
изпълни незабавно
не изхвръкне от
от 30
dtadQutty, (col. 370 В
1
I
I
r
_1_И f
- L
h
1 Злътарски, Известието за похода на Лъв V против българите и за 30-годишния мир в Посла-
iero до император Тсофил, История, I, 1, стр. 432—434, превежда думата oQ&fysola. с „прокарвансто на
раничната линия" (съшата дума в латинския превод, Migne, PGr, col.371, е предадена с factae in-
ci ае). При нашата интерпретация, където превеждаме съответната дума със „срокът", сведението би
могло да се изтълкува в смисъл, че, след като е царувал вече две годи ни, на Лъв V (813—820) е било
предсказано, че ще царува всичко 32 години. Така се осмисля „срокът от 30 години". Златарски
езързва известието с тридесетгодишния мир между Лъв V и Омуртаг, сключен според него към края
на 814 или началото на 815 г.
Гръцки извори за българската история, IV

С
I

1
I
।
I
i
I
.i
i
'i
i
।
!
i
I
i
I
i
I
I
it
IX. ГЕОРГИ МОНАХ
I
съста-
гх дсафбуал’ %QovoyQd(pa>v re xai s^py*]-
в конто изложил събитията от „сътворението на светак
Георги Монах, назоваван също Амартол (М/шглгайос), сиреч „Грешник
вил една световна хроника —- Хуомяоу ииутороу
гму avAhsysv xai ovvrs&rv,
до 842 г. За живота на автора се знае съвършено малко. От някои посочвания в
текста се заключава, че той е писал по времето на император Михаил Ш (842—867).
Предполага се, че е произхождал от Александрия в Египет. Като монах Георги
Амартол естествено насочвал в изложението си своето внимание главно към съби-
тия, евързани с религиозния и църковния живот. Именно поради преобладанието
на този елемент неговата хроника сполучливо бива окачествена като типична
монашески хроника, предназначена за монаси-четци. В изложението е отда-
лено сравнително малко място на събитията от светската история. За последната,
именно деветата книга Георги Монах е използувал като основни свои извори
съчиненията на Иоан Малала, Теофан, Теодор Анагност и патриарх Никифор.
Сравнително по-самостоятелно е изложението на събитията от 813 до 842 г. Тук
Георги Монах дава някои единствени по рода си и затова особено ценни сведения,
използувайки разкази на свои съвременници или пък лични спомени. Поради своето
съдържание и достъпността на стила хрониката намерила голямо разпространение
във Византия. Към основния текст били направени няколко добавки, една от
конто достига до 948 г., а други дори до по-късно време. Оше през среднове-
ковието хрониката е била преведена на старобългарски и оказала влияние върху
развоя на старобългарската и изобщо на старата славянска историографска книжнина.
на


□
I
i
।
।
i
।
i
i
।
।
।
l
i
i
I
I
i
i
i
I
।
।
I
I
I
i
I
I
ИЗДАНИЯ : Хронограф Георгия Амартола. Греческий подлинник приготовлений к изданию Э. I.
Муральтом. СПб 1859 (Ученый записки второго отделения имп. Академии наук, VI, 1861). — Mtgne, PGr,
СХ, col. 41
Настоящият [(ревод е направем
превод : В. М. Истрин, Хроника Георгия Амартола в
град—Ленинград, 1920—1930.

W’
' .:л
1260. — Georgii Monachi Chronicon, ed. C. de Boor, I—II, Lipsiae 1904.
по двете последки издания. Има издание и на старославянский
древнем славянорусском переводе, 1—Ill, Петро-
*

КНИЖНИНА: Krumbacher, GBL, рр. 352—588. — Moravcsik,
(с библиографски посочвания). — А. П. Каждая, Хроника Симеона
125--143.
pp-
Byzantinoturcica, I, pp. 277—280
Логофета, BBp, XV (1959), стр.
a

Ej
лс/,' .
гМч-Г-



Г£
I
i
।

Ji-”..-'J
Жф
 71
Eft
Georgius Mona ch us — Георги Монах
43
I

GEORGII MONACHI
CHRONICON
ГЕОРГИ МОНАХ
ХРОНИКА
.1
г с:
I
1. Bulgari Vitaliani seditionis
participes fiunt
Bita/uavog 6 Bodg
1. Българи участвуват в бунта
на Виталиан
ce
При [Анастасий]1
възбунтувал3
ла^алЮсог Tig Bqgxtiv tifta ExvtHa xai Moota Виталиан Тракиец3, завзел Тракия ведно
Tpii'EV сок tov ’Avoktaov crQaidtvcov. алла там-	СЪС Скития И Мизия и, плячкосвайки,
ftaxtyavioq акта) aioqcvov tov Юадхро рета	стигнал до Анаплус4. Но в морскою
aTtvQov, ov xuTEOxtvaoe Пдохлод <5 <yi~ сражение с него епархът5 Марин опо-
Абаосрод, хатЁф^Е^е тад гаод тсоу
rvihod'EVTiov бе xdvTCov oyedov Ovrvmy xai
Гот'0'cov xdt BoviyaQOiv xai tov koertov gtq(itov
ev rep ^PevfiaTt, Вссалмтуод Efpvys ft Fid. icv,v
VFr.oAEtgtpEvr(ov oAiyaiv. (pp. 619, 15—620, 2)
5
Eq Av
dvrdoac
’»
ХШ

fZUTCp
U7TVQOV,
7
c
Av&ikov xQaidevoyv.
MaQtvov тот
-1Л
ov xaTEOXEvacs
rets vai.'Q t(~)v
TtdvTfov
<5 (рС-
oyMor Ovvvmy
PeufMai.)
Bit. ал iavog
2. De Moesiae terrae motu
histino imperante
Мета <5е ’Лгаотаотог MWtVewsr ’lovortгод 6
(dp ад stt} & —-----yeyore GEiopog фо/^осотатод
xai	ft ev КалотактсгоклАи; tv diayoQOig totioig
(ИяЁАареу, у/ <5s fAtyah] ’Avn6%Eia vtalhs tnadtv
dvE^/jyrfTov. —	— if de Поркиоб;л.о/лд трд
Mvotag diaQoayEiua ysoov, xai to fjpuGV xaia-
jIOpEV fUEld T&V OlXYfTOQOyV, EXQa'Cpv VZTO T-)jV yijv
ol dv&Qamot. f. i.sn&yfvai ^vyrovneg, xai dtsgsivsv 6
yfj dufVEXOjg GElOptEVF]
vov.
3

Л
tov tviaviov илот
(pp. 626, 4-5; 7—9; 15—19)
3. Pontas Euxinus ripas
Thraciae inundat
Мета Зе такта ел.1 тг[д avrfjg yiaoL/.Etag
lovariviavoo E&l'&ovea ц Шалаева ex тсЪг oqicjov
avifig Mi fdha у'
такта
»
със Скития и Мизия и
стигнал до Анаплус4.
сражение с него епархът5
жарил корабите на варварите чрез теч
ния огън
къл6. Издавили се
готи и българи и
Течението7, а Виталиан избягал с мал-
цината останали.


приготвен от философа Про-
почти всички хуни,
останалата войска в
tf
2. Земетресение в Мазин по времето
на Юстин I
След Анастасий царувал Юстин Тра-
киец8 9 години.-------Станал страшен
земетръе: Цариград бил засегнат на раз-
личии места, а великата Антиохия
изстрадала неописуемо страдание . . .
Помпейопол в Мизия9 бил пресечен
през средата, половината била погълната
ведно с жителите и людете изпод земята
крещели и търсели милост. Земята оста-
нала в непрекъснат трус цялата година.
в
3. Разливане на Черно море в 'Гранин
крбд та. pEfyri Врахрд предели на три
След това през време на царуването
на Юстиниан морето излязло из своите
мили към областите на
А
2 Буитът на Виталиан избу Хиал през 513 г.
;;----: .варвари* първобългари и славяни. За бунта общо вж.
Успенский, История, 1, стр. 347 сл. — Ostrogorsky, History, р. 62 sq
b II, Paris-Bruxelles-Amsterdam, 1949, pp. 178—181.	Трудно c
1 Т. е. император Анастасий I (491 -518).	2 Буитът на Виталиан избухнал през 513 г. и в него
ввели участие заедно с другите .варвари* първобългари и славяни. За бунта общо вж. Куликовский,
История, I, стр. 508.— Успенский, История, I, стр. 347 сл. — Ostrogorsky, History, р. 62 sq. — Е. Stein,
Histoire du Bas Empire, II, Paris-Bruxclles-Amsterdam, 1949, pp. 178—181.	3 Трудно с да се реши
с положите лност, дали определепието „тракиец" тук означава жите л на Траки я, или потомък на старого
тракийско население.
там храм „Св. Архангел Михаил", съграден от Константин Велики. 5 Епархът — еларусд (пяаоуот) —
е бил управител на столицата и се грижел за нейната защита. За длъжността вж. Ф. В. Успенский,
Константинопольский эпарх, ИРАИК, IV (1899), стр. 90 сл. е Откривапето на т. нар.
или „гръцки огън" се приписва на различии лица: например на архитекта Калинин от
(срв. Ostrogorsky, History, р. Ill) или, както е тук, на философа Прокъл
имал свойството да гори н във водата, което представлявало голяма <
тяхната дървена конструкция. Той се изстрелвал от специални съоръжения, паречени епфопи. Съставът
на гръцкия огън не е известен. Срв. Ostrogorsky, History, р. 111. Предполага
, Срв. Brehier, Les institutions, pp. 414—415. — G. Zengelis, Le feu °тё-
geois et’les armes a feu des Byzantins, Byzantion, VII (1932), p. 265 sq.	~
подразбира Босфорът. 8 T. e. император Юстин I (518—527). ;i Във връзка със сведе-
нного за разрушаването на Помпейопол в Мизия вследствие на земетръе вж. оше : Io. Malalae Chrono-
 г
на император Юстиниан I, значи към
времето на Юстин I. Грады не е локализиран
Hortigmann, A propos de Pompeiopolis de „Mysie", Byzantion, XXII (1952)
181.
да се
4
се
1
Анаплус
местност близо до византийската столица, известна с на ми рати я се
съграден от Константин Велики.
5 Епархът
нейната защита. За длъжността вж. Ф.
на
„течен"
например на архитекта Калинин от VII в.
[ от V в. Гръцкият огън
опасност за тогавашните кораби с
сл
*1*
T 4
се3 че в състава му
нмало сяра, нефт и селитра.
подразбира Босфорът.
1
graphia, р. 436, 17. — Theophanis Chrono^raphia, 1, р. 216,16 sq. —О. Cedreni Hist, comp., 1, p. 641, 21 sq.,
като събитието се отнася към деветата година на управлението
536—537 г., докато Георги Монах датира това към
положит ел но ст. Сов. и Е. .
pp. 301—304.
И
7
Под Psv/ш тук се
С
7
Georgius Monachus -
Георги Монах
44
XwqIo. sigDA ка1 лдоаотеш. ё^адхМоааа dv&Qcb~
zzovg be avagidnyrovg anonvi^aoa ла/.iv vmk
uzgeipsv, (p. 628, 13—17)
л *
Тракия, унищожило много села и име-
ния, удавило безброй люде и отново се
оттеглило.

4. De Tib er io e Thracia oriundo
4. За Тиберий Тракиец
I
I
i
Mew be 'Iovgtlvov
f)od.g ету br.
tdadHvos TifieQtog о
(p. 656, 13)
След Юстин царувал Тиберий Тракиец'
4 години. — — —.
5. Romani contra Avares
tn Moesta pugnant
5. Аваро-византийска
в Мизия
воина
ПоМрои лосе GvyxQovndsvTog petagv zPav
paicov те xai f>oQdd>ojv ryv Mvdavf vnedsxo
MavQbctog 6 fiamAsvg, cog cpaoiv, tqj слдатуусЪ
тер xaranioxEvbsyzi rd Peopciixbv orQarevyta
gtagabovvat rovrovg wig nohepdotg bia ryv av-
taoaiav avxebv, олео tov GTQaxyyov vgraxov-
oavwg koi yeyovex, owshycpdr} ovv Aaog ло).гд.
zyg be avyxTyrov ладахаЛеиаау? тот ffaacHa
wv dyogao-dyvai avwfc, etgag 6 ^aoiXel>g
oTEi/,8 лдЁ.б^Егд ngdg wv ugyjovTa ww daghdocov,
tva rovg m avrov xgaryfisyzag аттоАбоу. 6 be
гЬуАооЕУ' (Acobibcopi тшттад ката ipvyrp' vdpiopia
Kopi^djLtETog. 6 bi: (Jamkvg tuy avaayopEvog
bovvai,
y^kooEV. tov Os pa.oi/,EO)g uyos tovto ката-
bE^a/ihrov, dvciaydstg d ddodagog anbcxEivs
ndvzag bpov xilidbag tR. o{tEV ek tovwv aiaydsig
Mavgbiiog, yQ^o.vw jcdvreg hoibooEtv gvwt xai
btaddUsw. (p. 658, 18—659, 10)
c
о
$am/.sv
иататах&од svzi rd
* J
С/
А/

ans-

r
3
avrov кдагудеутад ало/люу.
be fiarnkvs
i ftagdagog ava ypiuv kafislv
be tJaoilsaig piyhe tovto
&vuay$Etg
О I
TtaAlv 6
TOV
c
о
5
7
{jaQftaQOS
Когато някога избухнала война между
ромеите и варварите в Мизия,3 импера-
торът Маврикий4
казват, на пълководеца6, комуто била
поверена ромейската войска, да я предаде
на неприятелите поради нейната бунтов-
ност — което пълководецът изпълнил
и то станало. Заловена била [от непри-
ятелите] многобройна войска. Когато
сенатът помолил императора да откупи
[пленниците], императорът, отстъпвайки,
изпроводил пратеници при вожда на
варварите, за да отпусне пленените от
пего. А този отговорил:
всички, като получа по номизма за човек.
Тъй като императорът не се съгласил
да даде, то варваринът отново поискал
да получи по половин номизма, но импе-
раторът не приел дори и това. Разгневен,
варваринът избил всичките, на брой 12
хиляди. Поради това Маврикий бил
намразен и всички наченали да го хулят
и обвиняват.
J

възложил, както раз-
на пълководеца
D
7
u
U
u
„Ще предам
«
6. Maar Idas copias in Thradam due it
6. Поход
на
8
I
I
k
император Маврикий
Тракам
При него хаганът, вожд на аварите,
като нарушил мирния договор, нахлул
в Тракия8 и избил много ромейски вой-
ски. Императорът7 излязъл против него
и стигнал Даонион. В същата нощ
някаква жена раждала и надавала жалост-
на викове. Императорът изпроводил
Xaydvog 6
*Ел1 tovwv Xaydvog д raw ’Afidgayy
agyrpydg ret? олотЬад bia/.vaag, ёл1 ryv fdgqycyv
ypoQet xai jroAAct атдатЕраата raw cPa)luaicov
avatoEi. tov be fiaaiHojg йот’ avrov Е&бттод xai
rat Tlaovitp ysvofxevov, ту vvxri stcslvi] yv~
xal olxwag cpawag hodst. e() be
wvxov
TOW
7
€V
vatov &IW.T8
i
Э	1	/
(si xzg ac rpow a c ycpist.
викове.
отпася това раз диване на морето към
тогава
й Дионисопол (дн. Балчик). Срв. Malalas, ibid., р. 481, 11
2 Става дума за император Тиберий I Константин
i авари през 600 г. Подробно
Theophanis Chronographia, р. 278, 32 sq.
224, 29—33, който
Срв. Theophanis Chronographia
18-та година от управлението на император Юстиниан I, значи към 544—545 г.,
пострадали градовете Одесос (ди. Варна)
sq. — Cedrenus, ibid.
(578—582).	3 Отпася се до
Theoph. Simocattae Historiae
Император Маврикий (582—602).
J
и добавя,
т’й

657, 15 sq.
военните действия между византийци и
вж. i пеорп. ramocaziae nisioriae, р. 293, 12 sq. — I
4 Император Маврикий (582—602).	5 Византийският пълководен Коментиол, обвинен в предателство
в полза на аварите. Причините за недоволството от политиката на Маврикий са^ били много по-дълбоки
и това обвинение е било само ’	'	~ '
75—76.
й Събитието
Срв. Theoph. Simocattae. Historfae, р. 235, 24 sq.
ператор Маврикий.
й
J
I, р-
J
израз на общото бунтовно настроение; срв. Ostrogorshy, History, pp.
Н. Пигулезская, Византия и Иран на рубеже VI и VII вв., Л., 1947, стр. 63, 165—166.
е отнесено към осмата година от царуването на император Маврикий,__значи към 590 г.
7 Им-
рубеже VI и VII вв„ Л., 1947, стр. 63, 165—166.
Theophanis Chrono^raphia, р. 267, 31 sq.





;л1
i
i
J.:
.-лт
.Si-
>>
<
Л-
К»!
t.
ж

Georgius Monachns
Георги гМонах
45
Ре
zb Gvafiav,
bqAtetkpcby
г
340.1
xal
pips xsigas РПте 0QU%iovaQ e%ov.
rd I'ayiov (xal) lyjdvog
Г
5
1

OVQU Л{Ю&Л8‘
fiaactevz алеотЕске pattetv
slbuv nacbiov yEyv-rj-ttev ayev
02.E(pdQ(f)V
nQOQ
qyvxvTa v7d]Q%8v avTcp.
‘AAAd xal vig та sgantev tov Bvfmvziov
%0}qiu £T£%dcjGav bvo лшЫа, ev pev zETQdxovv, xal
. ETEQOV
XsyovGt up от/palvEtv ayabu. таТ? лоЛеосу ev
ale TOtavza tixtovtoli. (PGr., col. 813)
г^кбуидзог. Ol 6fi T<i? laroQiaQ ygatpoyzES
да узнае що става и тогава видели роде-
но дете без очи и без клепки, без ръце,
без мишци, но което имало към таза
израснала рибя опашка.
Обаче също и в никои села извън
Византион се били родили две деца —
едното четирикрако, а другото двуглаво.
Историците разказват, че това не вещае
добро за градовете, в конто се раждат
такива [изроди].
>
В НЯКОИ
in
7. Maur ictus exercitam in Slavorum
terr is hibernare iabet, quod militum
seditionem excitat
Tip Toivt’v pETL mogivip mgag хата/,а0огО7}ь,
xal tov 0ааАс(ос лдоата^агтос Петоо.) тф
атдатууф sv rfj тоуу ^х/.сфоут ydyoq. tov “kabv
ладахЕрлаат, avieinsv 6 ллб? /хц xaiadsx.6-
pevog tovto. otter ol Еллоцрос i(ov aoxovzcov
(pvyovzss, xal Etc sv та лкдЬт] avrailgoiottevza
nQofidkAovzw sR co fiaacZEVEiy avroig Фажау
zbv GTQazn '/JiTTjv. tov bl' rtezgov xal zo)v Xoinoyv
ТУ/ л62.Ы. nUQaySVOpEVC'iV,
avzov ptuo^ T(ov лоЛстап* ftt^ebs
алоО VGapsvos
avieiTtEV
ottev
О
avroig
Mae-
aQ%6vzoyr ev
QIXIOQ то хат
ysoovarp vvxz<R алобвиарЕГОЯ zip раоблхцг
Eofteya xal cbiairixbr svbvadyEvas ElorpAtev eR
bgbpeova ovj’ Tfj yvvatxl xal tote tsxvoiq avrov
tpEvymv zip Елагаотшлу tov kaov. (pp. 661,
13—662, 3)
3
/
ybvndfiEvae
1
/
Елауаатахнг
" 0 T£
GlIeVS TTJV EfQTytyV
Одахг/у Puynoav,
ZCOV
TO
EVVOpOV
г
ТОУ
V T(~)V ilEfJGOyy 0а-
7
xw * A0aoot vt/v
та отдатоледа
xal E^gkettpav bid
Xal 0E0V/2-OV 7tQ0Ttp6o<u T(P
8. Persae Avaresque Romanis
belliim inferunt
yag Хооос'тс
btekvosv
xal арфа)
Pcopaicov bi&pTteigav
avoGtov
xal evge0ov$ 0aG(Aeajg. (p. 664, 8—12)
9. Avares Thraciam invadunt
Тоте н(й ol ’А0адоь agbe tov paoiksa
iyktlor Efgyjvrp1 aiTov/iEvoi better. ovc ЬелТ/теуос
xal лдбхегаог лдод zip’ 1 Hgdxl.EMv лост/оацЕ-
X(fJ
ol ' Aftagot- лдЬе tov
c
заповядва
войската да пре заму ва в земате
славяните и предизвиква бунта
на войската
. Император Маерикий
на
на

и
Когато1 прочее настъпила есента
императорът повелил на пълководеца
Петър да остави войската да презимува
в земята на славяните, войската се про-
тивопоставила и отказала. Поради това
видните началници избягали и тълпите,
събрани вкупом, избрали да царува над
тях стратилата2 Фока. Петър и другите
началници стигнали в столицата. Маври-
кий, знаеики омразата на гражданите
против себе си, посред нощ евлякъл
царската одежда, облякъл прости дрехи
и се качил на кораб с жена си и децата
си, за да избегне бунта на народа.
знаеики омразата

8.
на
на
авара
Нападения на перса и
против Византия
Персийският пар Хозрой
мира и аварите
Двете ромейски войски били разгромени
и унищожени, поради това че бил пред-
почетен престъпният и скверният вместо
законния и благочестив император.
нарушил
опустошили Тракия.
О
9. Авара нахлуват. в Тракия
Тогава4 се явили пред императора и
аварите, като привидно модели за мир
Той ги приел, излязъл церемониал но до
a
1 Към сыците събнтия вж. още Theoph. Sitnocaixae Hisioiiae, p. 293, 23 sq. • Theophanis
Chronographia, p. 286, 14 sq. Събитието се отнася към 602 г. Споменатият стратег Петър е бил браг
на император Маврикий. След детронирането на Маврикий властта поел Фока (602— 610). Обшо вж.
Фр, БариииЛ, Цар Фока (602—61(f) и полунавски аварословени
институт, IV (1956), стр. 73—88.	- Страт илатът, или воеиният трибун, за ем ал един от н а й-н пеките
чинове във войската. Вж. Brehier, op. cit, pp. u-«v.		^u. 
ibid., p. 290, 12 sq. Става дума за персийския цар Хозрой II Парвиз (590—628). Срв. Ostrogorsky,
History, pp. 73
Surprise, BZ, XXI (1912) pp. 110 — 128.
Theoph. Simocaitae Hisioiiae, p. 293, 23 sq.
: отнася към 602 г. Споменатият стратег Г
76.
Зборннк радова, САН, XLIX, Визант.
- Стратилатът, или воеиният трибун,
рр. 123, 340.	3 Към същнте събития срв. Theophanes
1 Сьбитията се датират през 617 г. Срв. L, li. Baynes, The Date of the Avar
- ?
?
Georgius Monachus — Георги Монах
4б
z?
ol tie
Хераклея и отпуснал пратениците. А те
ямайки зло
своите съплеменници: „Пристигнете вед-
нага, защото императорът и неговото
богатство са в ръцете ни.н Будните бя-
сове
стигнали на мястото
предвидливостта на
който спасява правите
раторът скришом от тях едва се епасил
във Византион. Те го преследвали на го-
лямо разстояние и не го настигнали, [но]
заловили цялата му прислуга, опустошили
тракийските области, заробили 70 хиляди
мъже и жени и се завърнали в своите
земи. — — —
Аварите нарушили договора,
чрез дарове бил утвърдил
клий,
и веднага опожарили всички предградия.
Сякаш се били разпределили, та персите
опустошавали [мало]азийската земя, а
аварите разорявали областта на Тракия.1
Поради това гражданите, като се при-
готвили усърдно, завързали сражение с
аварите, изтребили много хиляди от тях
и ги пропъдили в тяхната земя.
3-.-
(Ь’ЕЛаОЕУ. ot ()b to
rate HaQdtatQ &%оуте? tocq ЬрсодлАос*
таууаха (pbaoazE' t boh
л а о v то c t z ino v лецй
baip.6v(or цфсУ o/krjs
xaTelafiov.
beov
EV'&El* Т-р Иаодси UO ACS Els
yog rove алоирсосарсоо
наиот Ёт
ЁдцАаюау'
Aevc нас о
тсоу де ауоолусоу
Б/вбутиту, тот тблог
ppd-E.lq tov трАауЬроалоъ'
TOVS
ЬсаАаЬФг avTohv алонаЬ сел атас 6 флтн/л.ф.
ас де Tovwv Ёлсдио^аутЕ? ё(Оь толоо ло/Aov
нас рф (pbaoavTEQ лааау тру {>л7]реаеау а!-
tov EtAeypoTEs xai та Зрахфа :ueqt] дуаюаутЕь
т/хрса1(6тЕиоат avboaq те
о! нас. !'лЁотрЕ1рау
ц

avTovv
CTtt5tc6garT£s иоь
ЕЛ
в сърцата,
известили
t
на
ней

5г

yaQ б фхб1~
vp.liy ЕОТСУ.
au£~
I
ТОТЕ Т}] ЛОО-
гоГ' офроута^
то Bv'QdvTtov

и
защото императорът
съвсем не пренебрегнали [това] и
на мястото. Тогава поради
човеколюбивия бог,
по сърце, импе-
9
голо v
йлроЕоеаУ a’;-
нас yvvatxa? хсАсада;
тоф талой* fWT(~yr.
толо
жени
:i-
олотдсф
Ot 6s ’'AfiaQOi rd? олотда* дса/.ФаУТЕР,
аалЕ(т ВдшЖшх дсооос* лро* avzoh* рЕфлщюа*
еуАут/оеу, тф тещес tov Bv^avxiov лдоолеАа-
ipovotv evbv? те латта еУЕлоофОУ та луоаотеса,
xai (ооле(т ayafiEQiaduEvot ЛЁоаас ,неу та тф
'Аосатсдос уф иаттдйоот, 'Afiagoc де тот еле
О&ЕУ ЬсОЛОУС'р&ЁУТЕ*
.4 fiaoov*
уел сад а*
tdiav yijv
Afiapoi
с?
О
Bvraviiov
Флатсдо? уф xaTebijovv,
(dpaxt/$,* discp bet gov
ol лоАлтас
cvy&ipavTes нас лоНа*
иатаоцм^аутЕ* лею* туу
(pp. 669, 7—20; 670, 18-671, 5)
нас 7XQQQ
ТОЛОУ.
Toi’5
3
5 3-
3 Г— f
Es.
avTOjv
r'/laaay.
10. Bulgari ad ripani Danubh considunt
%
Kab' ov xoovut та т<йо Ваолуарсоу
CLEQEOl
КОНТО'
с тях Ира-
наближили стената на Цариград

jK
I
4*
еМтоъ
TOO
OQXTCpOls
-TfpUZtKOt <5
ало
Ev&lvov лоутоо eh тф' ?.ЕуоиЕУрт; МаюУтФо^
lt/aa]s ЕлфЬе zfi Эрсрнр /лета лоХйф лтаг/jeiag
xai aaopias. олео pab-фр Ке.иуотауtivos лас
оербдра 2л)лг/'[}ес
rotp
rw
назованото Меотидско
го-
С1'
Ц
7'tti’,ua^/Gc
о иайтоу
i^d)Q,U}]oe лат аллаху рсеха
л/усохт^ тариауса; те нас nE’Qoplayja*, нас
bid /леу т//с ipieiQov tov лота/лог Accvovfir} т<с
лемеха лаоата*ал, did Ье тф nhptagovoi]*
антф rote vav* лдоооэулоа*, oi BovlyaQoc Atav
(po/Urj&EPTEG El
Ijopali пауто.
лода1у1а ней елс АТЕсЁрфоесау
XaQtv fialayEiov
ladv нас
5
' s
<
те
xai

byyQUiua dvaaAanov savToi
pacpaltaayzo. tov де ЬаасАеол; b^vnaihiaavTOQ
еу лода1уса ней елс AIege^Q^u,-v ЕнфааЬ'ЁУтод
ImooTQS'tpai хаосу ftalaveiov ссета Ьрорфусоу
е , хахБллЁ tov ladv нас тоф атратруоид
xslEvaac ларанаЬЁ^ЕоЬае нас лоАЕрЕст zb ebvos.
*
F
ТОУ
10. Българите се настаняват край
Дунава
В тази година[680] народът на българите-
от северните отвъдни области на Черно
море из така
езеро- нахлул в Тракия, бидейки в
ляма нищета и затруднение. Когато Кон-
стантин3 узнал това, силно се наскър-
бил и се отправил против тях с много
голяма морска и сухопътна войска,
нападнал с пешите отреди откъм сушата
при река Дунав, а корабите устремил
към ближния бряг. Българите, силно
уплашени, се укрепили в непревзимаема
твърдина.4 Императорът страдал от силна
подагра и бил принуден да се завърне
с пет кораба в Айесемврия заради бани.
Той оставил войската и военачалниците,
като [им] повелил да обсаждат и воюват
народа [на българите]. Но войската,
c
3
и
?
v
।
i
i
I
i
ближния бряг.
3
.!-

+
перси през 626 г. Срв. ГИБИ, III
(1956), стр. 41 сл. 2 Дн. Азовско море. 3 Император Константин IV (668—685).	4 За съби-
тията общо вж. Златарски, История, стр. 123 сл. — Ю. Трифонов, Известието на сирийский през-
витер Константин за Испсрихова победа над византийците, ИИД, XI—XII, (1931—1932), стр. 199—215.—
I. Dttjcev, Protobulgares et Slaves, Annates de I’lnstitut Kondakov, X (1938), pp. 145—154. — Г. Цан-
кова-Петкпвв, Бележки към началния период от историята на българската държава, ИИБИ, V (1954),
стр. 319—350. — М Войнов, За първкя допир на Аспаруховите българи със славяните и за датата на
основаването на българската държава, ИИБИ, VI (1956), стр. 453—480.— /. Diijcev: BZ, L (1957), р. 527..
1 Става дума за обсадата на Цариград от авари, славяни и
2 Дн. Азовско море. 5 Император _ Константин IV (668—685).
I
I
i
I
I
I
i
i
I
I
I
I
i
:X-
I

I

i
<

Ж

s-
Georgius Monachus — Георги Монах
<5ё Лаос тот роилАга (реоуелт vopioae vic
TQonrjr еЪтохе /ацдетде дкЬхоттос. ol ds Bov/.-
yaQOi Usaodpevoi xai tov d%vQ(6uaroc wiEtp
ekOvvTes Еледгш^ат дтгтсо avraw, xai crollovg
dvelovTEe xai laovoaviovuGavzEP (rd cwrcovl
£XQ&rr]Oav
%Qioua.ya>y %d>Qav.
ЕЦТЦУЕОбЕ tlET
TO)V
0Qaxr}v
15—729, 16)
Г
о
xai lacpvQaycoyhGavTEC [rd
s итоге xai xaTExvoiEvaar il]v to»’
/
3
'Pa)pahov
xai
/
47
че
като помислила, че императорът бяга,
се обърнала в бягство, без никой да я
преследва. Когато българите видели, те
излезли из укреплението, втурнали се да
ги преследват, избили мнозина и опляч-
косали техните имущества, Оттогава те
завзели страната на християните. Поради
това императорът бил принуден да сключи
мир с тях, като им дава дан
на
стошавали
въд нея.
>
o&ev avayxaoftelc 6 fiaoUEui
лаята, dove f?r5 aiG%vvt/
naaav zip’
ravine, (pp. 728,
uvttov
(Ьс 1^11^0,U.EVOVC
ETTEXEtva
rd

за срам
ромеите, тъй като [българите] опу-
цяла Тракия и областите от-
1
>
11. Pax in provtnciis Romanis restituitar
11. Установяване
на Византия
на мир в пред е лите
^Ноаотак иол ol ги.
(.2hcv-&ai д те %aydvoc xai
.xai
EiQhvrp’ pniaavTo.
EXVQOOasy E,lQrpnp,f
T?} "Ауаго/Д xai

xaoraAhoi) даура
У
7
EGTlE()ia
Gl
rep /faotZf?
out
EyEVETO
(PGr, col 897)
etiexeitu
5
ум1
/It'OW.
и
ооитаващите на
и по-далечните
По същия начин
запад скити2, хаганът
владетели и касталди3 изпратили дарове
на императора и молили
раторът се съгласил и утвърдил мира
та настанал покой на Изток и на Запад,
oi xorvr
pijyEe
OTEllaVTEe
xai
ET ТЕ
6 fiaoilei'S
yalj'ii'))
12. Justinianus Rhinocoplinenils
Slavinias invadit. Slavi
in A Siam migrant



Lor-
rflaGtlf'VfJEV
оv EmorQaxEVaavroe
Tiny Sxldffmv тт1ц-
dc loyqp
H-EpifiEToe
yjl dAag 7/ /.adr
ode d/'j
Мето. 6е КшуотоуНтоу
GTiTiayoc vide avrov eh] i.
m l та don ха
-Op та uh’ aohprp, та ।
VHEOTGEgmv. аср3 сог 7л ,_
TEVuae yjPaOag /,' лаот чЕршоогот
ЕлттбраоЕУ, ode d/} xai хаНо.тИоае
HOinaduEVoe xai ту tovttdv
uayja 4EJTOthd)s yQaqw rote
Tty Ёр.ЩЕУЕ1У ai'TOV ту
Де1О7/ fiETatv
xai Ас/Ддтг TOT TTEQIOVGIOV
de avdoioT, xai та /оглга стдатЕГ/лата ttqoc
zip’ ^E/jaoTOTiohv алуоЕТ’ ev у xai ot SaQaxip’ol
TcaQayETopiEvoi xai cT.Qoiu.a-QTVQop.ETOi avia) rd
/
и£(Л] .Kolla
rd
5
г:
noli uro,
ал
1 Э
arp
Г
С

5
лелоМх
1\U,UETEIT
скити2
J
за мир. Импе-
J
12. Юстиниан И Ринотмет напада
земите на македон ските славяни. Пре-
селване на славяни в Азия.
Tra^aAaffd)')’
xai
aroa-
avrore
хил idto-
drftQsia
^аоахута ч
ага-
те
adzov rtf гуурасуте nvwya))'n-
r'Pa)uai(>)v xai Uhoaxtp'cov Eluip’i],
exeLvov lavr, uallov
OTQaTEvpara
Ь/?ОаЦ(*К
/
xai
zai та Zof%d

TtQOpXlQTVQOpCTOl
J
След Константин4 царувал неговият
син Юстиниан3 10 години. Този се отпра-
вил на поход към западайте области/’
покорил големи множества славяни —
едни чрез война, други чрез преговори —
и се завърнал.
хиляди и образувал
къл
ръжил
като се
и съратничество, написал на сарацините,
че не ще спазва [повече] включения
писмен договор между ромеи и сара-
цини. След като взел тази
или по-добре да кажем нечестива вой-
ска и останалите военни отреди, отпра-
вил се към Севастополе Там пристиг-
нали и сарацините и го увещавали да
71
От тях той избрал 30
войска, която наре-
отбрана войска1'7. Той ги въо-
взел ги под свое началство и
уповавал на тяхната храброст


Той
?
[повече

л
оторана
“ Под скати, трябва да се разбират очевидно пьрвобългари те jot и
славяните. ;i под ppysg и хоютамо1 са посочени владетелите на западни народи и племена.
император Константин IV. 6 Юстиниан II Ринотмет (685—695, 705—711),	° За нападенисто про-
тив славяните в Македония през 688 г. вж. подробно Златарски, История, I, 1, стр. 159. — A. Vasitiev,
Ап Edicte of the Emperor Justinian II, September 688, Speculum, XVIII (1943), pp. 1—:
Un edit de Tempereur Justinien II, date de septembre 688, Byzantion, XVII (1945), pp. 119—124,
L’entree triomphale de I’empereur Justinien II a Thessalonique en 688	1
XIII (1947), pp. 355—368. —	".	’	.	.	)
7 За израза 7.«7? .^ыогыос срв. Тит, II, 14. За славяните в Мала Азия вж. подробно: Д. И. Ламанский,
О славянах в Малой Азии, Африке л Испании, СПб 4859. - В. Панченко, Памятник славян в Влфинии VII
в., ИРАНЕ, VIII (1902), стр. 16—22, — Р. Charanis, The Slavic Element in Byzantine Asia Minor in
the tliirthecnth century, Byzantion, XVIII (1948), pp, 69—83. — BKI4HJ, I, стр. 227 сл.  ___________
лол — град в подвластнзта на :
1 Тук яанла данък tribritum,.
3 Под и xaordRioi са посочени владетелите па западни народи
5 Юстиниан II Ринотмет (685—695, 705—711).	1
4T. e.
ГЗ. — Н. Gregoire,
" , — A. Vasil,lev,
, Orientalia Christiana periodica,
Ив. Дунаев, Славяни и пьрвобългари, И14БИ, I-—II (1951), стр, 197 и бел, 2,
- град в
22, — Р. Char ants,
, XVIII (1948), pp. 69—83. — ВИИНЛ, I, стр/227 сл. * Севасто-
пизантийците Армения. Войната с арабите се отпася към 691—692 г.
48
Georgius Monachus
Георги Монах
£
iiO'w'nisnEI1'
pisiT oqhoov оиид)ШУ7}&ЕУга Ю hiaoTQsipai,
елее rot ys MQirryg 6 д-еод нас Inhixog yEyifaerai
nsgt rovroiT, ov HaTshs^aro nayxslfdg rd ryg
Доуугр
rdooего. xal Op лаоаеиха
gan'pvol rby rfjg sioyyyg
bdgarog dvagryGayTsg
pcdcov, и al ovLiftolpg
eh zcov Xxldpoyy EHElvenr лобдтоод Xagaxpvovg
yjlidbt'g и'. жй omoj тагу *Pxotiauov hstvayg zga-
леуттоу нас dvaoidupECDy nepayh'zcov, h ht~
jtatoKQiota xai у [ну лоод zovq
оу os hiddoHovoa tui] лао(ДаЬ’81У
лДлоте,
wiyrai. лЕсрЕсубтод
ла gahalaaoicp
nollrp;
yvraiA
$Qao vyfyEVTsg
slvfiab'oyTo rip’
нас rag Ж %ilidhag
hcm>. (pp. 729, 18—731 2),
оирхртутДЁУта
латебЕрххо лауг81(дд
6 fiaatlsvQ, alia
\ о \	/
O¥}
ov
/
лдос рауду ладе-
Ivaarrsg ol Xa-
syyQatpov xdgrrjy лш
djg p у a ar лаги
ysvofisvrjg у vropid ly oar

Pa)~
Xxkdficov ехДуют лоод гоК"
хат jiQos ёгаттюгд ха)

не нарушава онова, що било устано-
вено чрез клетви, понеже наистина бог
щял да бъде съдник и отмъстител за
тези неща. Императорът съвсем не приел
мира, но се опълчвал за война. Сараци-
ните веднага разгънали хартията с мир-
ния договор, наболи я на копие1 и се
устремили против ромеите. Когато ста-
на ло сражение, 20 хиляди от славяните
избягали при сарацините. Така ромеите
претърпели страшно поражение и било
избито [от тях] безчислено множество. г
Правосъдието и гюбедата минали на
страната на противнидите като поука
за това никога да не бъде пренебрегвана1
божествената клетва, дори когато е
положена сирямо противницы и неверии.
Императорът избягал и с голям позор и
поражение стигнал
Левката. [Там
десет хиляди славяни заедно с жени и
деца. Поради това оттогава, бадейки
одързостени още повече, сарацините още
по-страшно опустошавали Романия, имай-
ки със себе си и 20-те хиляди прибягнали
славяни.


я на
mpaysTzanp
Evavziovg ex<A-
iIeiov dgnov
tmtorovg ys-
H(U ЕУ T(p
ataxvvyg
3
/
и гюоедата


he zoo fiaoilEcog
Asvxdwti
elhorzoc,
т(Ъу
TOV
жи ргтрд
hexa xiAidbaz
TEXYOIQ. Cr&EV ЕЛ1 л!е1оу eитоге
ot

jcai,
I-J
i.iet
(IVEiIe TU.Z
л
лиде-
abv
Длю axi]vot сир оддоггдоу <51 -
'Papuatay e^orres weft’ lavra)?
ran’ ло ooq^ vydvzayi'

13. lustlnianus Rhinocopimenus auxilio
Biilgarorum sibi regnum restituit
Too hl slovariviavov ex XeQocovoc (pvydvrog
teat лдод toy agyovza Tiovlyagtag
d<p
ImooyECECoy лас лдос rip' л61су llflovrog,
EiagRlE ovv bliyotg bpioqpvlotg bid too dyouyov
ticctd лдодотаг. олед ualKov 3 Аул рад од
3Ало1ЯсоУ1аЬа (pEvysu (p. 732, 13— 18)
1
5
уДдоутод,
ov xal labr ojieiqot Eilyrpmog bid лоИсог
И&ОУХОд,
1
идуотта
^Q<)9
rip>
олео gailbjy
3
ti?
клетва
ТОЙ

крайбрежното място
избил останалите
оттогава
5
м
i
I
14. lustlnianus Rhinocopimenus
in exsilium mittitur
Тот о Ье yvovg ’lovoTiviavbg еу Xa^aQiq
tpsvysi. Kai e^shoio avreb st
£gqoq) rijy eavrov
gailfbv Adynuagog лерлес лдод yayavov, ло/.А
bdoQa muayvovuEvog am go 1} rov ’lovoziytaybv
£a)vza h лд.у ryv XEipaHjy avrov алоагEilat avrqi.
CO <5e Povonviaybg, ravra pta&cov,

yvvat на
адеХср-цу ®ЕоЗо)дау.
(b %d-
Tavra
5
Harelbdoy
13. Юстиниан II Ринотмет си възвръща
еластта с помощта на българите
и
на България.
избягал из Херсонес
Юстиниан2
пристигнал при владетеля3
От него той получил благодарение на
многого си обещания безчетна войска, при-
стигнал при столицата и заедно с мал-
цина едноплеменници поради предател-
ство можал да влезе [вътре] през един
водопровод. Когато Апсимар4 узнал това,
избягал в Аполониада.
14. Затонението на Юстиниан II
Ринотмет
Юстиниан9избягал вХазария.Узнал товаг
хазарският владетел му дал за жена своята
сестра Теодора. Когато узнал това, Апси-
мар изпратил до хагана [пратеници], като
му обещавал много дарове, ако му прати
или жив Юстиниан, или поне главата му..
Юстиниан научил това, тайно се спускал
о
1 Откосно поставянето на договор като знаме през време на сражение срв. G. Acropolitae'
Historia, ed. A, Heisenberg, р. 42, 7—8 ; за подобии действия на Иван Асен II в сражение™ при Кло-
котница, март 1230 г. срв. Дуйчгв, Из старата българска книжнинз, I (1943), стр. 224.	2 За по-
вторного заемане на i
подробно у Златареки, пос. съч., стр. 163 сл.
отнесено към есента на 705 г.
(698—705)
Из старата българска книжнина, I {1943), стр. 224.
властта от Юстиниан II през пролетта на 705 г. с помощта на българите вж.
. — BI4I4HJ, I, стр. 229, като събитието неубедително е
3 Хан Тсрвел (701—719).	J Император Тиберий II Апсимар
5 Към този текст срв. Theophanis Chronographia, р. 372, 26' sq.
1
itf
i-
Й.
rwi
г
L
:=
i
м

I
nt;
к
4^
Ль-.:
I
I
i
I
I
1Я.
1
Georgius Monachus
Георги Монах
49
XeogeAvi Аад-да xai Twa?
' ел1 то GTOUIOV TOV
yevopsvov xai латтату алоутохтсоу
*) / £	д —	5 *“'	s/..	J7TS
xAvocova,
avaAafiouero?,
Igtoov. K(fl
EV
d^ETAEVOEV
xlvda)vo?
did tov x^vdeova, oixeco? аитф тс? sepp'
jTEQiGTodEtap?, А) дЁопота, xai ocl тру /ДюсАелпу
&е6? алоёсо, do? Aoyov ирдёта тдот sy&oiov
apvraaf/ai.1' г() де А {ршф xai dgyp &pp'
AEvTavgd pE хататтоутсоас Kvoco?, ei ppeioofiat
Tiro? e? avTcdy.
anSOTElAE 7100?
avTco Gvppayyav tov xgarpoai тру Jigoyovixpy
fjajiAEtav xai dioQU л/.Есота ларасуеТг аотф.
‘О de ov иду оу uvppmyiay, (i'aIil xai ваотду
ЕтидЁдсохЕУ. "Ара yaQ аотф uetu лдллотр?
dvyduEcd? елс тру paoiAEvovGav ладеуЕУЕТо'
ouopvlot?
TlVlOV Т(Ъг БУ
’АтУр то
xai
GT 6 ШОУ
ГЫ

,Е1
c
J
V) д8
хаталоутфас Knot о?,
3
(5£ би гой hav3covo$
TeQftehv tov BovAyaQov fiovyat
устието на Дунава.
всички се отчаяли
служител му ре-
„Ако се спасиш, господарю, и бог
дай дума, че не
от враговете/
„Нека
по щадя
към
и
хил д(Ъда лАесита
ov абуov оурр,а'Да'У, dlAd
Ара утф аотбо
тру fiaotAEvovoay
е1ог}а{)е eV; ’lovaw'iayo? ону oAtyoi?
did tov aytoyov (ушА. ттдобио/ат
тр ttoAei. Kai ЦЦадвт ev тр ~'Aylq
Asyd/UEvor extote dd avrov то
хатЕохЦоюЕУ еу тф naAarltp BAa%sQya)v (ало-
).аДфу тру avrov tiaoi.AElay), otnsQ iia&ibv
!> 4	/	Э 5
3 \
rm
Л7«
ri]v
АуД.НОДЮь ei?
1
ЦрАдст
5
Г
3
ev
avrov
1
1
Цин/Кау),
АлоЛАапчада. (psvyei.
’ lovGuviavd?
алоБЦауу,
%d)Qay тот
та Хеудрети
TG dEVTEQOT
xai
didcoaiv аотф,
day<)Qia. (PGr, col. 905)
Т.рУ
дсода лрЯла
' Рсоракоу
УСУ
gaaiAEiav
Т-ф TsQ.es/Л Hoi'Q
ЕххсЦа?,


ч>
в Херсон, взел малцина [от своите люде]
и отплувал
Настъпила буря
поради бурята. Един
къл:
ти възвърне царството
ще отмъстиш никому
А той казал с възмущение и гняв:
тук ме потопи господ, ако
някого измежду тях.“ Като се спасил
от бурята,
българина
завземе
и му предложил множество дарове.
Този дал не само военна помощ, а ломот-
ная и лично. И наистина
войска пристигнал заедно
царствуващия град. Юстиниан заедно с
малцина едноплеменници влязъл в града
през водопровода поради предателство
на никои [свои привърженици]. Той изля-
зъл при „Св. Анна
чано оттогава заради него „Девтерон
и се разположил
ните, като си възвърнал царството. Щом
научил това Апсимар избягал в Аполо-
ниада.
Когато Юстиниан завзел царството за
втори път,9 той дал много дарове на
Тервел и, като откъснал от ромеите земя,
назована сега Загория5, дал му
и


ПОТОПИ
из между тях.“
той изпроводил при Тервел
за да му даде ломот, та да
прародителското [си] царство,
предложил
J
лично. И
2
5
той

с преголяма
с него при
tc
в
[на мястото], нари-
J
двореца на Влахер-
я.
15. Romani contra Bulgaros
proficlscuntur
15. Византийски, поход против България
Avoa? де тру siQpvpv
ЕЛЕОтдатегоЕ хат
fpQOVQKf)
холроа?. ел? та охатрр ёлта?, пет
рШеу ev КотсяаУПУоулоАЕи (PGг, col. 908)
/

avtayy,
яатшръ’удгу,
ТЕЛУ BoVAydQCOV,
xai рттрдт!?, xai
х at тог? тлло'в? г ev QO“
елЦа?, пет3 atozvvp?
БУ
16, Bulgari Thracian usque ad Constan-
tinopolim vastant
3Е(р3 ov xai ol Bovleyaaoi Цуул тр? Xgv-
op? лбдтр? at%uaAcootav лосроауте? v^eotqe-
утр. (PGr, col. 909)
мира
Като нарушил мира с българите,4
[Юстиниан] се отправил на война против
тях, претърпял поражение, избягал в една
крепост, прерязал жилите на конете,
качил се в ладия и със срам пристигнал
в Цариград.
3
16. Българите опу стошават, Тракия
до Цариград
По негово време6 и българите,
опленили чак до Златната врата,6
върнали.
като
се за-
3 Събитието се
Срв. Златарски, История, I, 1, стр. 165—170. — Ив. Дуйчев, Проучвания върху
- Под
170, областта между Източна Стара
1 Сиреч мястото, откъдето той повторно влязъл в града като император,
отнася към 705 г,
българското средновековие, СбБАН, кн. XLI, 1949
и мето
плави на, пограничния окоп Еркесия и градовете Сливен и
росу о награде, полученной Тервелем
4 Става дума за византийский поход против българите през 708 г.;
graphia, р, 376, 13 sq. — .........
стр. 174.
"12 г.:
Срв. Златарски, пос. съч., стр. 175'сл.
Гръцки извори за българската история, IV

клан историко-филологичен, 21, стр. 5—8.
Загора се разбира според Златарски, История, I, 1, стр.
-	Месемврия. Срв. обаче В. Бешевлилв, К во-
Юстиниана II в 705 г., ВВр, XVI (1959), стр. 8—13.
; вж. Theopftanis Chrono-
Nicephori Opnscula histories, p. 43, 9 sq. Срв. Златарски, История, I, 1,
6 Става дума за нападение на българите през
Theophanis Chronographia, р. 382, 22. — Nicephorl Opnscula historica, p. 48, 15 sq.
ОТ
J
5 Император Филилик Вардан (711—713).
J-- -	-	-	-—* -
вж. .
50
Georgius Monachus -
Георги Монах
17. Arabes Thraciatn populantur
17. Араби опляЧгКосвапъ Тракия
3) ovv MaoaAgag----------- r?) glv uHov Масалма1 прочее------------- на 15 август,
Avyovomv gip’bg лацахаНоад тфу n.oAiv xai като обсадил града и окопал с ров
т xeonaiov теi%o? лЕ^уарахтаад Dugat veto Херсийската стена, опустошавал жестоко
сфбдоа га (доихфа gC»p-------up be saotvcp тракийските области — — — През ПрО-
xaiocp loigmij vboos els avrovс Вахтррааа grid летта между арабите се явила чумна бо-
Acgou uAijdos dvaoibggmv aincov (iiupdsKjEv. лест заедно с глад и унищожила без-
et (ov oi пЕодлкрбЕгтЕЛ ublegov gem. Bov Aya- четно множество от тях. Останалите от
qcov ev тр Орахщ owd^avTEs avgQslhjoav ytlui- тях завързали сражение с българите
х/7. (рр.744,19; 745,3—5; 16—19) Тракия и 22 хиляди били избити.
MdoaAgag
1
rij gsv id lOV
ло/tr xai
Dugalvi-rro
red <9 ewhvco
<-
7 >
v ллрдод dvaotbygrov
nEQilEUppEVTES
aircaw biSpdatQov.
uolsgov listu Bov Ay d-
ауущКВрлю yilid-

в
18. Romani a Bulgaris auxilium
petunt
18. Византийца търсят помощ
от българите
i*v
i
Nuxgias <к. (6 jiaiQtxicg;) о
XCLl ET£Q(OV H.aiQlXl'cOV TOV
gauov
iaajadgsvoi, uaQOiQgpGav
ovo tives tcov ВоНушюуе лаоаЬвКпх.оия
grjvvoavies rip {SaoAet, xai лагтад
gayaigag dvEiAsv. (PCrr, col. 925)
w ло?л.с~)У
F'
 л.
.г--
:ДГ:
Ж
Jjl
t
:b
I
J-
J;
2
Патриций Никита Ксилинит'
други патриции, след като
писма, много богатства и дарове Тервел
го подтикнали да излезе против Лъв.
Някои от българите ги предали, като
известили на императора, и той погубил
всички. като ги посякъл.
заедно c
почели с
rhylTijs
gs-xa
Tsq^eMv 6ia yoag-
yyyigdtcov xdi c)d)Qa)v dr.-
Hil-siv хала Aeovtos,
кати-
ev (pdvcp

з
I

19. De Niceta Slave patriarcha
Ovum; ovv
doiaoilEvca (paTpidpxni•
лаАи tov
(p. 757,5—8)
tov vh3 avrov xsiooiovrpJh'Ta xai
Ttgryag avi iXEtootovei
Ntxrgay
r.nvov'xpv

3
r.di ExAdgov.
20. Constantinus
Bulgaros exercitum duett
op ro ny mus adv ersus
TIoIaCOV Toivvv aoyOVTOOV XO.l GTQariCOTCOV
biaftHyd-Eyunv F.ixbvag hqqoxvvNv biatpoQuig u~
gcoQtaig xai лсхротаттд abdaig rovvovg о tqi-
od&ltog xai
TO. BoV/ydQOJV EGTQ'ilEVGEV,
ш degduDV %sAdvbia dto/jAia
dyeAbv dneUTSiAsv, ev de rats dxnug u.qoooq-
исодчАта, xai mu ttooQu ftialcvg лгеиоагтд,
алаита ptxQov bsiv ovvETQffipGav, xai savtyt]
lab? avapillyiyrog. oueq gadovrsg ol Bou/.yaQoc
aoydvwov xai
e
dj; dXydsias ex&qos naoadobs xa-
xal е^олВоад
Et-axoGia ел1
3
ex
5
xai тои Воооа Н<ум»ь
gixpov bsiv
?
след
-11
!
j-
WL'
к.-
?L
।
19. Патриарх Никита Славянин
Така прочее той почел ръкоположения
и прославен от него патриарх и на неново
място пък ръкоположил с колена Никита
Славянин3.
20. Неуспешен поход на Константин V
Ко про ним против българите
Прочее4 тъй като миозина от начал-
ниците и войниците били обвинени, че
почитат иконите, този трижди окаяният
и враг5 на истината ги предал на разни
мъчения и прелюти изтезания, после се
отправил на поход против българите.
Като въоръжил от темите две хиляди
и шестстотин хеландии, той ги извратил
към Ахело6. Устремени към брега,
понеже духал силен северен вятър, почти
всички
Ax ело6.
ладии
J
5
J


I
издавила безбройна
били разнебитени и се
войска. Българите,
I

i
।
i
I
I
।
на арабите, предвождани от пълководеца Masalma, срещу Византия
подробности вж. Vasilieu, Histoire, I, р. 313 sq. —
2 Става дума за съзаклятие
против император Лъв III (717——741) още в на чал ото на неговото управление. Срв. Златарски, Исто-
, — Theophanis Chronographia,
произход, управлявал Цариградската църква от
16 ноември 766 г. до 6 февруари 780 г. Срв. Theophanis Chronographia, р. 440, 11, 13. Поради отри-
цатели ото отношение към него авторът го нарича не naTQiaQxrg, а подигравателпо,	Към това
срв. J. Dujcev'. BZ, XLI (1941), р. 486.	1 Към текста срв. Theophanis Chronographia, р. 437, 9
sq. — Nicephori Opuscula historica, p. 73, 10 sq. Отнася се до похода на Константин V срещу
българите през 765 г. Подробно вж. Златарски, пос. съч., стр. 216.	5 Става дума за император
Константин V Копроним (741—775) и действията му против иконопочитателите. 6 Ахсло — Анхи-
ало, дн. Поморие (в старобългарския превод на Амартоловата хроника : Тутхон). Срв. подробности у
Дуйчев, Из старобългарската книжнина, I, стр. 225.
1 Отнася се до нападението
и до обсадата на Цариград през 717 —718 г. За
Osf.rogorsky, History, pp. 138—]39. — Златарски, История, I, 1, стр. 184.
рия, I, 1
p. 400, 18 sq.
1
стр., 185 сл. Вж. Nicephori Opuscula historica, p. 55, 19 sq.
3 Патриарх Никита, от славянски
Dujcev. BZ, XLI (1941), p. 486.	4 Към
Nicephori Opuscula historica, p. 73, 10 sq.
Златарски,
стр. 216.
иконопочитателите.
Iй'
I
i
i
I
I
!/
L





i

I
к:
L.
.7^-
i
i
w
uajirifi


№t

*
3
1
5
7
j
1
J
4
Georgius Monachus — Георги Монах
sroleyov jiqos avrov ovvarrtovai xal ra зт)УуЬр
avion b-stveos Gvyxotpavree, orrsGTQSg'S yedalo-
Xvvi]Q yeydln? xal птт-це. (p. 758, 1—10)
21. Bulgari in Bersitiam invadunt
Ae^ioyadysvOQ be <pllove xovnxovs ev Bovl~
f	Cf	J	3	'*' C7	\	Л/
yaoia, oi i------------
J	 t- /

xarsaip’vov airap алагта та тар a.Q-
yovri аттатт fiovlevdpeva,
fiaotlei, oti drroorellei (5
lady л(ю$ то alyyalaniaai
'() de fiaotlei	y 8ia.G-/piaauody.EvoQ хата
firov xivelVj dsioorsllei robs
ro'e did elQpvpv no.QayevoidvovQ
Qiav,
ifov т.ауцатауу
jttyxil, xal To&ipae
Kai vTTOGTQ&tpaq
TEp-coQaxiapevfK, rov ztolepwv rovrov enaovdya-
oev EuyEvlj, diQ pydevd? avrep avnoidviOb ут]Ье
oqyayrg
OTI EX TCOV
yarttaVEi, ygdyei avrqj
nBovl6,uevo?) epvytiv
biefiov ux.ordgiy naoav
лё paper loyov amtOK as
Zonf eviavUa, iva
syoid 0 de, xovgPTrjii, yvebyrg; xal avoias
XQarvj'&Els, eygayje rove xarayryvovToe аттф‘
onifiQ xaxeivos} yaildiv, lavras betvip fyavdifp
ладед(ОХЕУ' b xal царшг, 6 aldorayQ
reidda avrov
xal
(Ixogt 8,11st
> r-
e^t.Gwa^as
5

8V
oi xal di^lovGi тер
xvqlos BovlyaQcov
rip BsQtytiav,
\4e«-
алохоияао!’ovs
esrl Bovlya-
stavra rov arQardv, apta
T.KOE TO IS
avrot’s EsroiTjo
rfj jtoIei xal, {iQiapd^aas
sioleyov
I
/ л
51
узнали това, завързали сражение с него,
войските му били страшно избити и
той се завърнал с голям срам и пора-
жение.
CJ
21. Българите навлизат в Берзития

1
i
Bovlydgoie aval-
vixos pieya.
<s
' Peoyou mv yEvoysv ig.
О де щууууу BovlyaQoyy TeleQiyps, yvovs,
olxeitov aviov
ras ft ovlds о fia-
ts v dolidivjii, oti,
iva
xal el-freiv jtqo? ok
Tip’ BovlyaQiav’) alia
xal vivas e%£i£ <pi~
е
О de,
да^ртуяо avioig elfyelv ovv
xovfpdtiyti, ууащт}? xal
/
о xal усККЬг,
аттеттЛег. (PC г, col. 948)
vly ye-
22. Constantinus Copronymus bellum
adv ersus Bulgaros gerit
ГО de TVQO.WOQ xdt dldoiaoQ e^elHayv pierd
ravra siahv xaid Bovlydoaiv xal dstvebs хата
r&v oxelayv dvdQaxayhEiQ xal htvqettp Idfipop
xal biaxael Gvoyy&dg хата rfiv ’AQxabtovno-
liv dveoigeipev syxlivios, xal elfidjv ev iSvhy-
fipiq xal EujT.loioa; yexot той SiQoyyvlov xa-
Gielliov ’dvr/oxei ipvypj xal oebpart fiocov xa),
хата Bovlydgo.»'
oxelayv dvilQaxmddiQ xal
хата BjV
5
Б
След1 като спечелил тайни приятели
в България, конто му известявали за
всички намерения на техния предводител,
известили на императора също и
това, че господарят на България изпро-
вожда войска, за да оплени Берзития2.
Императорът се престорил, че отива на
поход против арабите, изпроводил
България пратениците,
мира, събрал цялата
отредите и нападнал неочаквано бълга-
рите, нанесъл им поражение и спечелил
голяма победа. Като се завърнал в града
той извършил победно шествие
чен в броня, и назовал тази война
городна“
тивопоставил
на ромеи. Предводителят на България
Телериг, като узнал, че императорът
научава намеренията му от неговите соб-
ствени люде, с хитрост му писал: „Же-
лая да избягам и да дойда при тебе,
та чрез мене да покорит цяла България.
Изпрати ми обаче обещание за невреди-
мост и [съобщи] кои приятели имаш
тук,
мене." гой, ооладан от лекомислие и
безразсъдство, издал онези, конто го
осведомявали. Телериг, като узнал това,
предал всички на страшна смърт. Когато
нечестивецът научил това, оскубал бра-
дата си.
те
U
?
У
?
конто му
също
4

i
i
i

!
в
дошли за ради
войска заедно с
и
I
I
i
i
I
обле-
„бла-
защото никой не му се про-
нито пък имало избиване

3
I
?

да избягам
и
та
[съобщи] кои приятели
да им се доверя да дойдат с
Той, обладав от лекомислие
онези. конто
?

22. Поход на Константин V Копроним
против българите
Мъчителят и нечестивец след това
излязъл отново против българите.3 Почув-
ствувал страшен огън в краката, бил
обзет от силна и изгаряша треска и на
носилка се завърнал в Аркадиопол. Той
стигнал в Силиврия, донлувал [с кораб]
до крепостта Стронгилон4 и умрял ду-
Събитията станали през 774 г. при Телериг (768—777). Подробности вж. у Златареки, Исто-
Областта Берзития не е отъждествена с положи тел ноет. Златареки, пос.
това е Средна Македония. Други посочвания вж. във В14ИШ, I, стр. 189,
Ostrogorsky, History, р. 151, говори за. бъ/тарски поход в Тссалия през
Theophanes Chronograph! a, р. 448, 12 sq. Става дума за
поход на император Константин V Копроним против българите през августу775 г. и,за
ь
4 За* Стронги л он — отъждествяван с ед на от външните кули на Едикуле
2
че
рия, I, 1, стр. 233 сл.
съч., стр. 230, приема,
бел. 7, с библиография,
октомври 773 г.
последняя )
смъртта на императора (14 септември 775 г.). Срв. Златареки, История, I, 1, стр.J234.
ioid., р. 151.		_
тарски, История, I, 1, стр. 234, бел. 2.
230
J
приема
8 Към събитията вж.
Ostrogorsky,
— вж. Зла-
52
Georgius Monachus — Георги Монах
Леусот дт1‘ £o)v лиде dafaaicp лмдЕдбтЪр’
TijT л
T^udofatx
Magi ат'
ftZZ ало
TOV
VVT

V[lT8lofai) Xai
Коутотат-
пто илбЛЕО)^ токхде улулт’ ЕЛЕгдг] Ж г ста ладд.
toTq XQiOTOja/iyois лЕдсИдтЛЛЕГтаа (глео аитотд
тог ipEvdous	,
dtaoxEipd)aEfai. хатаулгбдоттас ya.Q
Еумбтдт xai тут еххЛуогат avrov
; .uyxioTovs
xai ptov толаду [tEUErgyofau тсд
xai E&iiusQias el? dxoor ЕЛаоси,
ftagfidowT avrep xai
ora
dxooaaiT
KOVOTEQVOV p (iltafaOTEQ(OV
алатуд
drEvfalrovTES
qpEvaxi^оттад алосрутсо^ал
oTt [iev yag 6 faoQ
^delvxroQ
rote;
ydo ei c rd
TOts
Gd>taa xai
тут tcov
(pp. 760, 10—761, 17;
/joovTpToc xai ___________ (
[.над тебт хоатгатсот аглап’
*• t
aiaai Eiatr.
dvopiaTb 4-____,
о fau, avra^go tfai
eig- XEigdc; те rots noAsfaoi? icbv бло'от аитф
то tov лоАуиоо tsaos хатсбо&сото [ладттдеТ тп
ср aivo [.сета. fa%Qt у do xai т/уиедот та хата тут
’Л%ЕЛдт xalovfa.VTjT л,6Alt холла xai леЗлЬся-
[ла ycoQta, ।
хсбла, aacptfa vnodeixvvovoiv.
ZxvihxyQ [la^atQaq алат oyedov
Et d&
J
IIsqi ov xai 6 ih-iOQ NtxycpuQoq
^8oi-fa) rzz.s tzat
J
<г
ft
таота *
Г i]V efc
XQOTovg
f"l
cpEQE xai
did.
exx^oiav avrov vfiQty
xai ладатЕщибтут fa) fa
Mat.лота,
vixag те xard
avdQayadhfaaia /_
ZOtC ftOJt^OOTT
EQ^EGdai dtxatov. (Уат
тггас
fa) fafalWlET,
XEVOls
v rofa
t-xeivov ttdvataxQOS уёуоте
те dew xai ayyefac; xai avfaxfaiotQ
EVGefaaiv илуд^ет ovx ft uiityavfa. xai
oaQxfa ла fa] xaraovgopEVOQ xai
fcvyyoQEi \ufaois
nl

/
£ алТЕТбЕСЕТ
i
/
EmygcitpovTEs, a
draxXauuois
маета
ft 16 у СОТ
/
(fa лаес-
ovde
г сот ал-
Tftlg EX ifa
TOVTCDT
Et £
Auyocs Eavrofa
 uaiai.ofpQovaQ.
ft uaepayfa.
"ЕлЬря
xai
fa[LOAVVOLlEVQs
fiaQpdQOl?
б деллаюд
faocov ладулаое хтутсосНат.
У
d E Л SQtTTAa ITO V О IT
аитф vixag
AvoGcfafas dfatpQOVEs avrov,
ела t VTjafaduEV,
лод‘.

3
ol
и
Г/
t Тб.
тоб-
‘ ТО EV
apivva-
ЕлЕсду ладЕахебаото
cpxiouivov ^xv’dixor efao<;
лат то слаотот orcdiEv/aa,
V

У
Т|
Еде^атто
Едуот у ад rrje
to OTQnTPVtaa
и риходт xai
TOVTO ГОТ6Г.
ftagfatgovs axy~
diaoiaoia-
tfadEfiov aayo-
AtfGTQi.XcfaEQoV ЛСО5 [laAAOV Y} OtOft-
Ъ/осоз’ елссот tois г fa \4@(«е-
xal SvQta.s ycootois icot ex&vyi cpQovQicnv
optohryia ccov лдоаосхооттсот хал ел),
а тсЪт атрдуаетсот
5/
' Pco/liuj сот
лата
F ОУУ	Г (01.1 OJ (ОТ у £ у over.
ov лата a^taloyov edgaoei
yaQ лддд dvaroaag oixovvrag
ход)? ледс tovc; orxeiov? -^yspiovas
^оттад xai лдд? тот eртрvz lot
Xovjasvov
ттуусха'лЕоот cor;
vias
aioec


1
та
тоод
i!
xom и тялом,като назвал : „Жив бидох пре-
даден на неугасим огън поради ?4ария.
Но отсега да бъде възпяна и почитана
[като истинска Богородица]."
За него и божественият цариградски
[патриарх] Никифор1 е казал следното:
„Понеже от страна на христоборците се
разгласяват никои неща, конто им е
вдъхнал бащата на лъжата, нека и тях
да разгледаме. Защото те лъжливо твър-
дят, че той поради хулите
и неговата църква бил
Мамона да живее дълги години, про-
дължителен и щастлив живот. Те му
приписват най-многобройни победи и
славни дела против варварите, което
не е право дори да стигне до слуха
на благоразумните.
дат чрез измамните си измислици на
някои измежду по-простите и по-неуките,
нека покажем, че тези празнодумци са
измамници и с празни слова направляват
всяко от тези неща, защото не е скрито, че
неговият напълно позорен живот е бил от-
вратителен за бога, ангелите и благочести-
вите люде и че той, тикнат към телесните
страсти, осквернил е, окаяникът, тяло и
душа с отречените варвари и езичници и
е стигнал до глупавата тъпост на безело-
весните животни. От онези победи, конто
му измислят неговите безумии и бесни
единомисленици
от най-мощпите, [защото всички] са
кива. След като се приготви да
отмъщава на обитаващия на запад скит-
ски народ, събра цялата си подвластна
войска, влезе в ръкопашен бой с враго-
вете и какъв край на войната постигна
— свидетелствуват очевидните неща. Това
показват прочее ясно и досега долините
и равнинните места около града, назован
Ахело, конто приютиха костите на изби-
тите. Защото почти цялата ромейска
войска стана жертва на скитския меч.
Ако той е сторил нещо малко и не съвсем
достойно за упоминание — това е. Когато
прочее узнал, че обитаващите на изток
варвари се бунтуват против своите вож-
дове и са увлечени в междуособна война,
то той някакси повече разбойнически,
отколкото чрез война, скритом нападяал
земите на Армения и Сирия, завзел някои
крепости поради капитулация на жителите
чрез
Защото
чя
и

J
1J
J
към Христа
удостоен от
години,
За да не увреж-
си
нека припомним една
та-
ен

U
M
u
к
4:
х
£
I
I
11
I
I
I
I
I
I
1
Привежда се текст от Nicephori Autirrhetica, III, cap* 70 : Migne, PGr, C, col, 504. Патриарх
Никифор управлявал Царигралската църква от 805 до 816 г.; починал през 829 г, на заточение.
I
г
Georgius Mottachus
Георги Монах
53
I
&
(4q6.XY}V CWTQVQ

u&tpyayev. coiavna per
ardgayatlppara xai rd xai*
de xat
Ti]V
ovv та vxet'vov ardgayalh'/paia xai та
E%dQCDV ajrediahdpeva трблам, то cam a.
та хата тр? dAp&Eia? xat Evoe^sla? veavtevраса.
(pp. 762,25—763,20; PGr, col. 767)
ги превел в Тракия1.“
и ги превел в 1ракиях.11 Такива са
прочее неговите подвизи и измислените
победи над враговете, такива са и дързо-
стите му против истината и благоче-
стието.
23. De Nicetae Slavi patriarchae morte 23. Смъртта на патриарх Никита
славянина
de
Tov os cNixifta
ExXd^mv тедурхото?,
dqxp? ITiv/.os 6
TSTlgpUSVO?,
956).
/
ttpios,
KVTTQIO? тер
Л
TOV
Когато умрял патриарх Никита сла-
вянин2,
почтеният Павел
дума и дело, родом от Кипър.
ало
латра
xai TioaijEi
ncjaQiaoyov
rtQoy.EiQ''Qeiu.1
о Idyip
ybVEi. (PGr, col.
£
г
ръкоположен бил за патриарх
заслужаващ почит на
?
24. Constantinus et Irena contra Bulga- 24. Поход на Константин и Ирина
ros bellum gerunt	против българите
Kai dq /ЗадКа<? si(»pm£ уЕгорЁгц?, e.tfjAdsv
г ту nn-Qi -too? та pvQTj гц?
xai laov
XTl-
лхААр?	xai
6 ftaOtAEVQ
&Qcptvic
лАНотос' ot xai Tiiv Beqgo/]V xai JA%£Aoy
oavxsQ vnsoTOEipav pscd
svq^QoovvTjg. (367,14— 18)
EiavQdxiov
per a dwapEOo? riolAp?
ovv
pEpdQydvcov xai povoixaw
С
/

алоатЕраса
EtfirpT рета dvrapscag лоВр? хата тагу Вх-
Aaftyvayy	улёта^Е литта? xai vsrocpdQOVQ
EcroirjOE ifi fiaoiBdq i&v
<5е
tov лоуодЁттр’
Г
Рсо работ.
Когато настанал дълбок мир, импе-
раторът3 излязъл заедно с майка си в
тракийските области със свирки, музики
и множество войска. След като застрои-
ли Бероя и Ахело, те се завърнали с
голяма радост и веселие.4
Ирина извратила логотета Ставракий6
с много войска против славянските пле-
мена. Той ги покорил всичките и ги
направил данници на Ромейската импе
рия.
Излязъл и императорът заедно с майка
си към тракийските области със свирки,
музика и многобройна войска и стигнал
до Бероя6. Той я застроил и я назовал
Иринопол. Застроил и Анхиало и се
завърнал с голяма радост и веселие.

ovv rfj pmpl
p.EpQQyCi VCD V gOV-
SCO?
bid-
r /
vtttr
^Е^рА&е Ьё xai д РаыХ&ис
jtqos та psQp тр? G(>qxp?
oixcov xai Aaov
BeQaypC xai vcwTpv хт(аа? Eigpyonoxiy
Атасу, exxioe дЁ xai tjv AyytpAov, xai
GTQEipE pETO. ЗТОАЛр? %OQa? xai EVipQGGVVp?.
(PGr, col. 960)
tiX&otqV) xai алрАбст
extige de xai т/р’ Ay%icAov,
pEid лоВлу; %aQae
xai
25. Romani contra Bulgaros ar ma
mooent
V) dt flaaAev? s^pKB xard BovIyaQaw,
xai tovtov? ApiadpEvo? vctedtqe'ipe иста vlxps.
(PGr, col. 964)
О <Уе fiaaAevs
1

и
25. Византийски поход против
българите
Императорът излязъл против българи-
те, оплячкосал ги и се завърнал с голяма
победа.7
Огкдэсът представя извадка от Nicephori Opuscula historica, cap. 72: Migne, PGr, C, col. 508
А. Под скати тук се разбират българите. Загатва се за похода на Константин V Копроним против
българите през 765 г. (срв. Златарски,
лума за посол ване па ере типи, сирийцы и ; _
държава. Вж. Theophanis Chronographia, р. 429, 19 sq.
История, I, 1, стр. 216). Вьв втората част от откъса става
армеини, край югоизточната граница на българската
. — Nicephori Opuscula historica, р. 66, Il sq.—
Срв. Златарски, История, I, 1, стр. 201 сл. — Dujcev, Un episode de la premiere croisade, Studia Serdi-
censia, 1 (1938), p. 221 sq. :'
било заето от патриарх Павел IV (780—784).
Ирина, жена
похода против българите проз 784 г. Вж. Theophanis Chronographia, р. 457, 6 sq.
зизантийците възобновили двете крепости. Срв. Златарски, История, I, 1
тавракий извършил похода си против македонскитеславяни през 783—4 г. Вж. Theophanis Chronographia,
р. 456, 25. Срв. Златарски, История, I, 1, стр. 238. — ВИИН4, I, стр. 234—235.	6 Дн. Стара За-
гс ра.
посолване
на
2 Патриарх Никита Славянин починал на 6 февруари 780 г. Неговото място
Император Константин VI (780—797) и майка му
на Лъв IV (775—780), по-късно управителка на империята (797—802). Става дума за
При този поход
5 Логотет
з
J

4
стр. 241 сл.
6
История, I, 1, стр. 238.
BI4MHJ, 1, стр. 234—235.
7 Сведение то се отнася към похода през 784 г. Императоры е Константин VI.
.1

45
54
Georgius Monachus
Георги Монах
26. Cardamus a Romanis tributum. exigit
26. Кардам иска данък от Византия
л
Кардам1, господар на българите, напи-
сал на императора:
или ще доида до златната врата.” А
императорът, като поставил конски тор
в кърпа, му го изпратил и му съобщил:
Изпратих ти дан, каквато ти подобава.
Стар си и не желая да се трудиш, да
се измъчваш да идваш чак дотук, но
аз ще дойда при тебе." И като събрал
войска и излязъл, императорът го про-
гонил до неговата земя.
MVQIOS Bovlydoaty, ёу'
„*Н teXegov ptot ламха,
KqV(j 7]S nOQTY/S. “
О bs KaQbapos,
oaips тф ftaotlei (oti)
П eQXO/aai sore
раыЛеЬд (JSaKbv. Maficddvag
ipsv агтф by/hcboag сй’тф, ort „Ola dr/ Got
tiqettu ламха ansGrsiAa: ysQoov bs st, Mat ov
fyt-doo молаудт/уа1 os scog тоуу ebbs, dzz’eycb
SQXouat лоод os.
E^elddov
I'bta. (PGr, col. 968)

С/
bt/Kboag
г
О
и
'0 be
sv pavbn^ico) ёттЕр-
, Ot(
в
„Или ми дай дан
ще дойда до Златната врата."
?
молаудруал, os Ётод xebv
GVvapQQ'l(jag мае
sbiagsy
-i. «
c
о
avrov
СУ
1
V

sa>g та
О
а
27. Nicephorus cladem in Bulgaria
accipit
27. Поражението на Никифор 1
в България
След това [Никифор]2 се отправил на
поход против българите и ги побе-
дил напълно, та опожарил и така
назования аул на техния вожд Крум.
Този му отправил умолителни слова:
„Задоволи се, царю, едноименни с побе-
дата, само с това. Защото, ето, ти здраво
ни победи." Но той съвсем не обърнал
внимание на думите за мира поради
голяма алчност. Варваринът се разгневил,
изпратил да укрепят входовете и нахо-
дите на страната с преградни дървени
укрепления. За два дни той събрал без-
четна войска, нападнал императорската
шатра и погубил него самия и всички
велможи и
били с
отсякъл
на дърво
, а
BovXyaQOJV EmOTQaisvocts
мата
Eha лата
mt/gev av rovg
yopsyt/v au7m
nvQnoHjoat.
asos
>1
Л --
5	>
ей-
моаюд togts ма1 тт/v Ле-
' TOV a.Qyp/yoV ClVTUjy Kqou,uvov
emsIvov bs Ьуттбоаттод ларамЛф
kbyovg' Ыауоуб'О'ау oot, co tjaoidsv moi
xr/g yinpg ёлшуурв, stag tovtov. ibou yaQ 71 av
у£у1иуумд уао.д. ov лроаухато лаутелаэд т7/д
siqy/vy/S та ут/аата bid ло77г/г dn7yoviav. ефа
ols уалЕлууад 6 /jd{gkc>og тад tt/q ypoQag st-
oobovs яа1 s^obovg nsQmscpQaypsvag oy/vQd)-
u.aot Sv/avoig sispipag мап/отртба'оаю, xal pe&3
TjUEQag [}' uwa&Qoiaag 7abv dnstQov мтй мата
худ tov flaoUsaig омтрп/д sasHitbr dvaiost tov-
tov мае латтад toi:Q о by аитф /ueyiordvas м,ат
UQ^ovrag ttj)V деиатауу мти отоатблеЬоу C/.vu-
QvbpY/Tov. tyv b's KiMT/cpdaov MStpaE/y emmo-
цтд Mat тл1 gu7ov MQSpdoag -y/ts^ag
sl^ovtoi yvpycboag to ogtovv
Qcboas sgay&sy eksasugs л'уео1 sig avTi/v robs
адхоутад ттЪу BovdydQtov syMavyajpevos мата
TOV т1л7л]ОТЕ1'&£УТОд MOl Tl/V
с
3
и.
1 '

bs KlM7/<p6oOV
/ -7
gv/.ov :
yvpycboag то ogtovv мат nsQiaoyv-
eksasvgs л vstv sig avTtjv tovq
Т}]У
з х
rivdg,

алдл/атЕидгутод ма1 xgv sIqi/vi/v /up ds-
dr/Gavxog. Ь&еу у/ yoatplj лроаоцлШ'СоиБп/ wv
xotoviov траомеС ,ш/ длЛуотЕиоо, bit ЬбалБ/-
GTtav
лдткудт/оы.
мае лас blag paatlsayv ёдёммгЕУ. лбаое yao tov
лке'юуод snd)vpovvxsg то и лаутод	,
ма1 та л трита avyayayoviss алтоЛЕоау ьгмбтауд
ма1 та b/.iyu. мае dvayxata,
psvovg OQOVS
f yvp> 'd)dyoay. biis)
(ppovovg та ле pixxd,
MUtOlS tti.OVTUplEV.
tU)j дл/Л/OTSVOV, bit
ло77ос 8ts7svt}]Gav. 6 bs лдоо1%соу £афу
алот7го£ TO XQvaioV
sgsMAtysv.
то и
МШ‘ ЛО^коЬд
7 Г
едёлЕооу
V7l£Qpdi’T8S
J
MUX TOUS УЕУО1МО-
MO.t TCDV USTQttOV
\	'	3
’, е,и~
ev vois dvay-
yd.Q to л7о v wv e%sivf

Против
напълно,
«
I
*_1
3
началници на отреда, конто
него, и безброй войска. Като
главата на Никифор, набучил
безброй

И
я
оставил] няколко
я оголил така,
¥’
О W %O)j
iva калсо
QV
T.TOV
ЛЕ()1мЬлТ81У
дни, а след това я оголил така, по-
сребрил я отвън и накарал първенците
на българите да пият от нея, като се
самопрославял над оногова, който про-
явявал алчност и не желаел мира. Поради
това и писанието, като [ни] предпазва
от такъв човек, казва :3 „Не бъди алчен,
защото поради алчност погинаха мио-
зина. Онзи
си полага.
златото и отклонило сърцата на царете.
Защото онези, конто желаели повече,
загубили всичко и, като натрупали излиш-
ни неща, изгубили естествен© и малкото,
и необходимого. Като излезли извън
законните граници, били лишени от уме- .
рените неща." Поради това е необходимо
?
К
м
I
?
3
•<
।
конто [и] се отдава, живота
Също: „Мнозина е погубило

I
I
I
I
I
I
I
i
graphia
на император Никифор I
29, 31 ; VIII, 2.
J
Кардам, български хан (777—803). Към откъса за похода през 796 г. вж. Theophanis Chrono-
р. 470, 10 sq. Срв. Златареки, История, I, 1, стр. 243.	2 Откъсът се отнася до похода
против българите през юни—юли 811 г. 3 Срв. Сирах, XXXVIII
стр. 243.
юни—юли 311

1
L
I
i
GeorgiasjMonachus — Георги Монах
dlld то
yiazog. ТОТ
ocpayijg ovbslg
уг;аато.	sqpaeiv
on лЕвдута
ainov Tpg rovtcor naraoAsilgiag.
TOV SxaVQdteuyg nA?}yOjih:lg
dsgiqv ytjgov teal yoyig
CpOOElCp TtjV ПОМУ
775,28)
fAij dsto&ai jtkovtov M.ovTog eon ,ue-
1 » Aff W raA-rrnv rr,r rm BaaiJAiJC
usQioco'&EVTwv oacpcbg day
nveg там dteQi^tiOTSQOov,
X&ionavoc tovtov алЕтдоооау tbs
, о de vlog av-
teaioioog tear a tov
EgEh&cbv тфе yd%r]g
хатёларЕт. (pp. 774,18—
ds ys тдолог ТГ/g tov
ТОТУ
vlog (W-
.jL_.


_lGL
i
3 ?-
55
благоразумно да отхвърлим излишното,
за да богатеем добре в необходимо™.
Най-голямото богатство е не богатството
да притежаваш, но от богатството да
не се нуждаеш. Никой от онези, конто
се спасили, не могъл ясно да разкаже
по какъв начин било извършено убий-
ство™ на императора. Някои обаче от
най-точните казали, че когато паднал,
християните го наранили като причина
за тяхната гибел. Неговият син Ставра-
кий, смъртно ранен в дясното бедро,
едва излязъл от битката и стигнал сто-
лицата на носилка.
J
1
28. Michael Rangabe in bello contra Bui- 28. Неуспехът на Михаил Рангаве във
garos cladem accipit et regnum aeponit войната с българите и свалянето му
от престола
[1.] Kgovy.og ds, 6 tcov BovAydoaty dgxpydg,
еудачре nsgl slQijvrjg Еплфубэу teal ndynoHu
пакта. eO dip teateoavyflovBacg леюАе/у,
nQOGtjteaZO T'iiV ElQtjvTjV.
Oviog Eig ndvxag
Etg dE ТГ1У TO)V
ytjtog navTsRbg
xaicov avD-Qchnaov fiovAalg teal dnEiqonohsyog.
’'Otlsv EteatQaTEvaayzog avrov tear a
teal /лето pLEydlyg tfcrtjg vnoaTQEipavrog avayo-
QEvsTai Aecov nargiteiog teal отдатууоь tcov
* AvaTohtccov eno. tov
ev тф tedynq) tov
Kai di] tovto Ahxai]2 ateovaag teal to jio~
vaditeov oxqya ovv у waitcl teal zstevoig apepiE-
adgsvog Eig to nh/Gtov xijg noRcog vyoioy
Qioqi ^srac,
977—989)
[2.] AIeto. ds KxavgdKiov shaolRvos AIixaljA
yayfigog avrov stag
та ,uev XQ^GTog туу teal EniEiKijg,
тшу лдаууатсоу dcoite-quiv dtev^EQytyO'
Aajg vn^g/y teal dedovAcofZEvog yazaicnv
ОдФлауу ^ovkaig teal ansiQonolJ.poor. odsv ёпе-
aTQatEVoag teard Bov^ydgcov teal ,uExd pbE,yd^7]g
i'jTTTjg vnooxQEyjag, dyayoQEUETai
igiteeog teal argaT^ydg таж
Aaov ка1 rd)v d,Qxdyta>'y ev too
(p. 776,13—20)
Л
juev
£
О ds,
Ascdv
3
EV
Л
ЕШфуШУУ
teateoovgftovM arg
ov
XQt]<jT()g г]У teal Enteixi'ig,
пдауиатоуу dcottenoiv
vnfjQXE teal dedovAcoyErog ga-
atevMQr
g teal
Xaov teal nor dg^oynov
TgiflovpaArov.
•J
ф teal ётеаеот^оеу. (PGr, col.
vMjgyj: teal dEdovAcqiiEvog
a yyvag $. dg sig ndv-
ds tr/y
ПОРТЕ-
av-
3
и
искал също премного дан.
[1.] Вождът на българите Крум1 писал
за мир
[Императорът], убеден от зли съвети, не
приел мира. Той във всичко бил добър
и благосклонен, но в делата на управле-
ние™ бил неспособен да управлява,
поробен от съветите на суетни люде и
неопитен във военните дела. Поради
Bovkydgayv това той се отправил на поход против
българите и се завърнал след голямо
поражение. В полето на Трибунала2 бил
провъзгласен [за император] от страна
на войската и
Лъв, стратег на Анатолии. Когато .Михаил
узнал за това. облякъл заедно с жена
си и децата си иноческо одеяние и се
затворил в близкий до града остров,
гдето и починал.
[2.] След Ставракий царувал неговият
зет Михаил една година и 9 месеца. Той
във всичко бил благ и благосклонен,
но бил напълно неспособен да ръко-
води управлението и бил поробен от
съветите на суетни и неопитни във воен-
ните дела. Поради това той се отпра-
вил на
завърнал след голямо поражение. На
Трибунала бил провъзгласен [за импера-
тор] от страна на войската и начални-
ците патрицият и стратегът на Анатолик
Лъв.
sig
g
/
Лесоу 6 епа-
Ауато).оеа)У vno tov
Tgtfiovvailq).
u
началниците патрицият
О
поход против българите и се
след голямо поражение.
1 Български хан (803—814). Към текста вж. Theophanis Ghronographla, р. 497, 16 sp. Отнася
се до събитията през есента на 812 г. За подробности вж. Златарски, История, I, 1, стр. 262. Тук
също -ля-ила •— данък. Византийски император е Михаил I Рангаве, заместен от Лъв V през
юли 813 г. 2 Трибунал се наричала едва голяма приемка зала в Големия дворец в Цариград.
Вж. Janin, op. cit., р. 112—113.
Български хан (803—814). Към текста вж.
 данък. Византийски император е Михаил 1 Рангаве
2 Трибунал се наричала една голяма приемка зала в I




56
Georgius Monachus — Георги Монах
29. Crumus exercitum contra Romanos 29. Поход на Крум срещу Византия
du cit
Xsyayspip Kqo ирод, Еладдесд
cbcov dbekcpbr
ряха Et; Г]рЕ-
'() yap vsos
x.ij лрсбгу у1хг), хата/ллшу тот
локюрхеся тру ’ АЬрмтоолокы, рта gt ррё-
рае т,ту ашохрахорсад Аеоутос ЕЛЕкд-cov rfi ло~
ksi, лерсрес та тесур ало BkayEqvwv eave трд
Xpvapg лортгус, елсЬеслуосоу тру лере avxbv
bvvapiv, huTskEoac; xai ucaoac dvoiag еу tq>
kifiabiq) x-fje Xpvape лбрерд' ртроато be tov
ВааОла лосроас Eiopypy p to boQv avxov лр-
xf] Xqvoij лоотр. Tov be haoiksxog pp
’ A <5 о tavo v локте
/
лорхтуд, елсЬе^уосоу xi]v леся
елстекеоад хас pcapdc dvoiag
грроаго
L>
get у Iv
xaxabE^apEvov, олеслецлу elg zip' Ibiav oxpvip’,
vHeodavpaaag та трд локесод xsiyp xai тру
естахтоу tov ftaoikeojg лаоатадту. 'Бле ovpja-
giv ovv tcQprpg трЕЛЕтас лесраатсхоод koyovs
ЛОЮОрЕУОС.
eO be ye fiaotkEvg dpoQppg bgagaperog,
ЕлесраВг/ tovtov koyxevoai, r/kkJig леоад dy-
ayeiv tovto
axpvc a,
Елауауоттсое
akucncOQ,
pavxi to
yakxovv
xai ш
xakkiaxotg
QaxafKoag тру ’Abpcavovnokcv xai TO.vxpv ekebv'
xai urn a kaov лкелотоо дсалеоиоад тсоу те
Evyevcbv Maxebovcov, хахЕохртаюеу еу тф Аа-
vovdiep лота к(р. г() Ье А есоу та тЦд doEdccas
EQya ЬсЕлраттето
981)

л
J*/
Ег
като
Excokvdp xfj тсоу 1>лотрут]оаутсоу
лкр^аутоуу цеу tovtov, xatoiav be pi)
лкруру. "Ел! tovtcj par el g b
алоотБ kag
exeio£ bv лакатюу
ksorta tov
bpa .otti
ev apagaig срортоута g vлeoтрЕц>8,ла-
xat pi осу
TOVTCO
E
TOVTOT
3Ел1
сллЕсд еу х(р ayico М&
ч /
xov
/ р ._.
ЕУЕлррае' xai тоу
и Ту
Тллсхот? ovv та архтср
vbpEiov xai pappapoie
С
лке t о то V ЬсалЕриоад
xaxEoxijycooey еу тер
Г
5
EV
О Ье Аесоу та тЦд
п; локы. (PGr, col. 980
Новият Сенахерим Крум,1 като се
възгордял за предишната победа, оста-
вил собствения си брат да обсажда
Адрианопол, шест дни след [установяване]
самодържавието на Лъв2 стигнал столица-
та и обградил стените от Влахернската до
Златната врата. Като изтъквал своята мош,
той извършил също и скверни жертво-
приношения на ливадата пред Златната
врата. Той поискал императорът да сключи
мир или да забие копието си върху
Златната врата. Когато императорът не
приел това, той се завърнал в собстве-
ната си шатра, като се удивлявал на
градските стеки и на добрия боен ред на
[войската на] императора. Прочее той бил
склонен да се сключи мир, като отправил
[за това] изкусни слова. Императорът
намерил случай и опитал да го прободе
с копие, но не можал да постигне това
поради неопитността на онези, конто
помагали [в това дело] и конто го уда-
рили, обаче не му нанесли смъртоносна
рана. [Крум], разгневен
изпроводил конници в Свети Мамант
опожарил тамошния дворец и, като нато-
варил на коли медния лъв от Хиподрома
заедно с мечката и дракона на фонтана
както и прекрасни мрамори, завърнал
се назад. Той обсадил Адрианопол и го -
превзел заедно с премногобройна войска,
преселил благородните Македонии и ги
настанил
извършил
столицата.
U
J
той се
5
поради
това,
з
при реката Дунав. А Лъв
дела на неблагочестие в
на
30. Bulgari auxilio Michaeli in bello con-
tra Tho mam Slavutn exercitum mittimt
30. Българите пращат помощ
на Михаил II във войната му
срещу Тома Славянин
9
pEvog аубща локероуу xai ратаюлотеог xai
рака bi) алoyrove (be tov oxomov biapaoTi'/oag
bca.p xpov, xai t&v лрауратоуу
лроЬс)к(од (реоорЕхсоу ррёра
(bg
ovppo.yj.ai>
лроаехакбоато, лараурйра тру
Чле! ovv алохарсоу о хакад хас лЕлкссуу}-
аубрта локерму
f
5
ХОЛ IV
хас лрод tovtolq раЩ/уу,
%ai]k rove Bovkyapovg
rov
£t?
avTCp xa-
xal bpepa,
о Jamksvg AIl-
xaCav-
/ 1 i г
ЛО/.lV EU-
След като злощастникът4 и заблуден
се измъчил, воювал безсмислено и напраз-
но залягал и премного се отчаял, че,
напротив, не _	~	“
като от ден на ден делата за него отивали
явно назад, Освен това, когато узнал,
че император Михаил е призовая на
съратничество против него българите,
той веднага изоставил столицата и бързо
премного се отчаял
e постигнал целта си, тъй
7
I
I

1
против Цариград проз втората половина на юпи 813 г. Вж.
стр. 270 сл.
в Цариград. Вж. Janin, op. cit., pp. 431
За събитията вж. Scriptor incertus, ed. Bonn, p. 342,2 sq. Отнася се до похода на хан Крум
подробности у 3 г ат апс.ии, История, I, 1,
- Император Лъв V поел властта на И юли 813 г.
1 Става дума за император Михаил 1 Рангаве.
-432.
3
л
Св. Мамант”
- квартал
I-
I
।
I
f

Ж
Georgius Monachus — Георги Монах
оа; jca^avTcov fiaxxov oj/exo. оу? c5/) xal /ACiXVj-
oaiisvos xal xtoZAobs avxcov diacpOxiqcis
’AQxadtovxohv ё avrov
хата siQooftaoiv dx&8veiav avrov
V(pOQWtU8VOQ.
aacpsoxegov
rife xeyrjs t«uws
ziATjaid^ovoav TiCLVcols&Qlav tjQ^avro
qov v;rto%(.oQ8iv r.ol vxoo.ossiy у.сй
ndvciv avxbv cos juaxaiov kcxi
(pp. 796,20-797,8)
xal moZAovs avxcbv btacp&siQas sis
doqpa^t^Fxai dtjO'ev xijy
xal sPdxxcooty
^sqI avxbv atodojaeyoi
olxsi av a.aaxpv xal
daoxvxiav xal хг/v ex&ivov
xaxci fux-
xaxahijr
Zaoxi^dvov.
6 $8?
XT]V ТЕ dstvijv
f Кто do
ol
avxbv
y.ol
cos ptaxaiov
VJTQOQSciy
/
57
отишъл против тях, влязъл в сражение,
погубил мнозина от тях и се укрепил
в Аркадиопол,1 като несъмнено се опа-
сявал от засилващата се своя слабост и
упадък. Поради това онези, конто били
с него, като чувствували още по-ясно
страшната своя измама, несполуката на
своята напразна надежда и приближава-
щата се иегова гибел, наченали посте-
пенно да се отдръпват, да се оттеглят
и да го изоставят като суетен и народо-
измамник.

Отяася се до дейността на бунтовяика Тома Славянина през 823 г. и помощта
;атор Михаил И (820—829) изисквал от българите, за да смаже голямото въстание.
- Гръцки извори за българската история, IV
1

коя то имне-
к
X. ПАТРИАРХ ФОТИЙ
Патриарх Фотий (858-867; 877—886) се родил в Цариград между 815 и 827 г.
Той произлизал от видно цариградско семейство, близко на императорския двор.
Притежавайки блестящи умствени способности, Фотий получил добро образование
и достигнал големи успехи в литературата, математиката, философията, медицината,
юриспруденцията и богословието. Още твърде млад, Фотий започнал да преподава
в Октагона (’Oxtdycovov — Осмоъгълник) — школа при църквата „Св. София“
в Цариград, а по-късно ходил като пратеник при арабите и заемал редица високи
служби при византийския двор. През 858 г. Фотий бил избран за цариградски
риарх на мястото на сваления патриарх Игнатий (847—858). След смъртта
Игнатий през 877 г. Фотий за втори път заел патриаршеския престол.
Името на патриарх Фотий е тясно свързано с упоритата борба за първенство,
която по това време се водела между Римската и Цариградската църква. По не-
гово време Цариградската църква развила активна мисионерска дейност — Кон-
стантин Философ (Кирил) бил изпратен при хазарите в Крим, а по-късно във
Великоморавия заедно с брат си Методик. Тогава била организирана и Българ-
ската църква с богослужение на славянски език, подчинена на цариградския па-
триарх. Нарасналото влияние на цариградския патриарх станало причина за из-
остряне борбата с палата
като голям политик.
Патриарх Фотий бил един от най-образованите за времето си хора. Той развил
голяма книжовна дейност, като организирал събирането и предаването в съкратен
вид на голям брой съчинения, предимно от гръцки автори, в т. нар. Мириобиблос
По този начин до нас са достигнали извадки от редица съчинения,
чиито оригинали са загубени.
Сведения за българската история се съдържат в неговите писма, като особено
важно за нас е посланието му до българския княз Борис (Фолюу то аушяато'о
латQtao/pv KayyoTavTivoifn6lECOQ ей tiqoq Mcxai/l тог dQ%ovra BovlyaotaQ ёлют1г/я. Tt ёотсг
Eoyov dQjfpvm^), писано по всяка вероятност непосредствено след покръстването на бъл-
гарите (865/866 г.). В него патриарх Фотий дава напътствия на Борис не само от
църковно-религиозен, но и от политически характер.
В Окръжното послание на патриарх Фотий до източните патриарси (aEyxvx2.to?
ётсютокт) :tcqog wvg rifa	d.Q/jvoauxovs Oqovovq,
f} Tisot xs(palaia>v пуоуу Sidivoiv лоауцатЕОвтм' xai ov %оц Isyeiv,
tov Ylov, rd Hyeoua TtQO8QXso-&a(., dll’ ёх tov
867 r., i	.	--------
в България през 866 г.
школа при църквата
пат-
на

в
Крим, а
в която Фотий се проявил не само като богослов, но и
Als£avdQeta<; (рг;!м, им тогу Логлхог,
Ьс тоv ПатдЬд, xal
‘itQosQxeo'&ai, dll’ ёх tov IIo.tqoq шАоу), писано през пролетта на
се съдържат сведения за дейността на папските пратеници, пристигнали

I
I.
j:

г
idl:
 -ii.
 i!
Jr
II
,ii


।
l!
IK
:>
J:!.
,ч
Т;
!l
J
i.’-dK'dr
iia
=kii
т
IKS1
•F
"''Г
. Г

<


I
।
WF
a
41^
I
I
1-
I '«i;
'.|l
I
i
I
I
Т
.I1
4

Rhotius Patriarcha — Патриарх Фотий
59
I
Ль
*
РЪКОПИСИ : Cod. Athous 4804 (XIV s.).
Cod. Athous 684 (XVI s.)
r. N, Valet fas, Фшм
Esumnlal, Londres 1864. -
ИЗДАНИЯ: Migne, PGr, СП (1860), col. 585—989.
ayiu>tazov siarQUiQ'^ov КюгатагттгоулоХесо
patriarchae Photii archiepiscopi Constantinopoleos epistolae XLV, Petropoli 1896.
преводът на митрополит Симеон : Посланието на цариградския патриарх Фотий до ’ българския
Борис, Български старини, кн. V, София 1917, стр. 1—138. Гръцкият текст е даден по същото изда-
ние. Последнего писмо е по изданного на В. Laurdas. A new Letter of Photias to Boris,	XIII
(1954), pp. 264 —266.


tov ootpaytatov xai
A. Papadopulos-Kerameus, Sanctissimi
Тук e даден редактиран
княз
КНИЖНИНА : J. Hergenrother, Photius, Patriarch von Constantinopel. Sein Leben, seine Schriften und
Idem, Monumenta Graeca ad Photium eiusque
И. С. Пальмов, Цариградский патриарх Фотий и его отиоше-
СПб, 1891. — Krumbacher, GBL, рр. 73-................................................79, 515—524. —
das griechische Schisma, I—111, Regensburg 1867—1869.
historiam pertinentia, Ratisbonae 1869.
ние к современному ему славянству, СПб, 1891. — Krumbacher, GBL
Л. Papadopulos-Kerameus, ’() сшто1ао)'гр Фдлюд 6 xazho ауте -rfp ’Oo&odogov KaftolitciK ’Exxkrjotas, BZ, VIII
(1899), pp. 647—671. — Idem, Monumenta graeca et latina ad historiarn Photii patriarchae pertinentia,
I—II, Petropoli 1899—1901. — Ф. M. Россейкин, Первое правление Фотия, патриарха Константинополь-
скаго, Сергиев Посад 1915, — В. Н. Златарски, Посланието на цариградския патриарх Фотий до
българския княз Борис в славянски превод, Български старини, кн. V, София 1917, стр. 1—64. —
Същият, История, I, 2, стр. 75—84. — F. Dvornik, Les S'aves, Byzance et Rome au IXе siecle, Paris
1926.
toire litteraire byzantine. Photius, Byzantion, III (1926), pp. 17—27.
pp. 475—477.
Melanges de Science religieuse, 1951, pp. 211 — 226. — А. П. Каждая, Социальные и политические
взгляды Фотия, Ежегодник Музея истории религии и атеизма, II (1958), М.—Л., стр. 107—136. —
А. П. Каждая: ВВр, XVI (1959), стр. 284—285.
J
Idem, The Photian Schism. History and Legend, Cambridge 1948. — N. lorga, Medallions d’his-
Moravcsik, Byzantinoturcica, I,
J. Dujceu, Au lendemain de la conversion du peuple bulgare. L’epitre de Photius,
PHOTII PATRIARCHAE EPISTOLAE
Фол tov
vovzcohecos
%ovra BovAyuot ac
tov ауиптатоо
8И
226.
и
ПИСМА НА ПАТРИАРХ ФОТИИ
1. Epistola ad Michaelem Bulgariae principem
nmQtfXQXov KfovoTavu-
лодс Miyaijl. г оу ао-
ЕлгатоЛ?]^
yov aQypvTO?

Miyarp,
1ОУ
Tt EGUV
и!. At per а2Лш xuqiteq, лЕдиритЕотатЕ хат
г]уалт)реУ8 цршт ш, uixQas нас лооояш qov$,
оК nQooayovTUL, тас (ncpeXeia? ладёуооогу’
де лё<ронаог
ллаут]? per xadaigovoru
л тр>
aMydsias davyaQovaat
slmv бл dfapJaxx
adav(ixq) xai ^Eoetdet лдауратс,
tov aovXov
лБлпоК
Tcvovoa %oqis >7 лдод to dstdv
xai gojti'iqioq yeiQaymyio.,
5
Г
ooat
4‘v7Jiy fiskrtova ansQyd&oIIai,
ум ладит. тгр> w.y-
t(7)v uqet&p, xai rfjs
агтас de
xai Харлдоттра
, потен ds uqo. yaQiies
psydXa неодг/ xai a&dyara
41
c.uaoQ&vousrat
7
(v'T)] ха’1, ovQawov
&v fj TifutoraTT] xai т&уу aHayv лоо)-
ajtlavrys
)jv TiQoni'i itovt]
EOUV
7
на
Из посланието на светейшия цари-
градски патриарх Фотий до княза на
България Михаил1. В какво се състои
работата на един княз
1. Едни добрини, пресветли и обични
наш сине, малка и временна полза при-
насят на ония, на конто те се правят.
Но истински добрини са ония, конто
имат свойството да правят душата по-
добра, като я очистват от заблуждения
и страсти и я озаряват със сиянието и
блясъка на добродетелите и наистината;
защото те принасят на душата, която е
нещо беземъртно и богоподобно, големи
беземъртни придобивки и неотемлимото
небесно богатство. От тия добрини
най-ценна и първа от всички други е
непогрешимото и спасително ръковод-
ство към бога, което се дава само и
ОНИЯ
J
ca

и
И
И
КЪМ
1 Българският княз Борис I (852 --889) след покръстването си в 865 г. се нарекъл Михаил в чест
своя кръстник византийския император Михаил III (842—867).
60
Photius Patiiarcha — Патриарх Фотий
duCD.llljTO Л1О18О)5
XQLOii.av(~)y >/ uaVipis xai two-
xal
ydg ips
лолгабофоу лАаиу; tov
xai id ins xaa
чистата, и непорочна наша
като освобождава чо-
разнообразии заблуди и като
мъглата на
на чистия
id t/?£
exei&ev a%Avos алохаба-
lagTQEtai if/s xafiaoas xai
gucT»’ T(bv
laycoyi'i.
br. AvTij
av&Qoxov [ала/, idno voa,
bias опиата ifs Exsidsv a%Avos илохо:д'а1-
govoa xadaou. if/v'/Y/S biav^ig тф хабадалатср}
ла-
ouotav xal
xal bv/jUiovgybv avayo/tEvoi, ii/v
ОЛЕд&ЕОР
EGilv ауйдшлир bvvaiov.
о и цата
J I
очи от
възможност
/MTQ&las xatdagcos EvaisvTrEiV
bl V/S EIS ll/V Ъ'ЛЕр VOl'V
ii]Q
t-
'Tgidbos ОЕол/та,
еуолтрс-
xal
dco-
agiav
ctonr/S xat svosftsias лелею/ле-
тф (piAov/iEVCp Ьфдсд xai /leya^vonQE-
xal xa-
Итиоогроу
xa/./.Et Tijs
дёуЕтаС
лаутюу ah lav
EVOEidf xal
xaiT boor
^opLE&a Tb? ivjAtxavTv/s toiwv xdgnos
gsas iv/v E/Licpgovd oov y/vyj/v svq^xote?
(eqUlv yag oe
$a), тф qipov/г eveg badgq)
ле1 bE^iovjUE^a’ ev ф zijs dxgdviov
&agas фи(Ьу л1атЕО)Р то isqov xai
Evia^aviEQ gdfhj/Ha, ids aylas olxov/uEvixds
Елта
fto/.ovs
gov /la&f/f.vaios} oatpEt
оуиладатфЕдЕхаУ ovb’ боа piov i&vvei, xal
/uaQivgsi iys л1 от ecus iryv dgtydir/ia, naviEka>s
og*
огтсч xal
С

л1 ciscos id
ids
С
Л
ISvvdbovs, oiovei ydgaxaq nvas xai jisqi-
tovtov xal ogitobo-
те xal awio/ua) 2.6 yep
боа fttov I-Ovvei,
огсод? tov tyeiov
dnooty^aaviES. ''&олед ydg то латта хат
yas neigdo&ai Hye tv алЕ^оха/.от,
ib /ii/bsv el лезу dcpildxaAov.
/. /lei be ids ctQEids if) IJIotei ладалелт/-
yevai, xal bf d.ucpoiv top олот’ЬаТог xaiaQil-
^EG'&at. Kat ydg Ьоу/udicov ^(ev Ev&vrr]s
kiisias л@и$ал2.Ета1 xoo/uwirjia,
xa'&aQOii'jS	Hi от ею? алаууё/ЛЕЬ &Ei6ii]ia‘
cov Exdi&Qor X(OqIq tov ETEguv pqov eIoj&ev
бло^рЕп xal лаоаоирЕобас, /ар/
хата /hovels yjvxais
cOai. "АЛЛа лео1 /lev lovimv xal
be oot то tsgov xal &s6%QVjOTOv ifjs tegas fj/uobv
iatQEtas dvaitb'EUE'd'a /иа^г//аа.
/
яо-
яда^ЕСОг дё
pdov
dvexo/ievov
dvidgamcov eyxaioixi^E-
v oiegov* vvv
ETEOOV
J
д'. Пютеосо els Eva (Aeov, Нахера
xpdiaga, ло17]1У)У ovgavov xai yr/s б дата»’
лаутсор xai dogaicov. Kai
3T	vlbv xov (")eov tov uo-
lov llaigbg yEvvv/idevxa лдб
atcbvcov’ geos
преди всичко от изучаването и посветя-
ването ни в
християнска вяра.
2. Защото то,
века от
очиства духовните
заблудите, дава
разум да се взира ясно в пречистата
красота на богопоклонението, чрез което
се издигаме до същността — която
стой
на всичко
вената и единообразната божественост на
светата Троица, доколкото е възможно
това за човека. Прочее, като намираме,
че мъдрата ти душа е достойна за та-
кава добрина и дар (защото сме убе-
дени, че ти обичаш добродетелта и
благочестието), удостояваме те с тоя
любезен и великолепен дар. В него, като
вложихме свещеното и богомъдрото
учение за чистата и непорочна наша вяра,
прибавихме още ясни и кратки сведения
за светите седем вселенски събора, който
са като преграда и ограда на това бо-
жествено и православно учение. Съвсем
не премълчахме ние и това, което ръко-
води живота и свидетелствува за право-
тата на вярата. Защото, както е признак
за неразбиране на доброто човек да се
опитва да изкаже в самото начало всичко,
така е признак на необичане доброто,
ако не каже нищо.
3. Добродетелите трябва да бъдат
евързани с вярата, и с помощта на двете
неща да се образува добрият човек, за-
щото правите догми произвеждат при-
стоен живот, а чистите дела възвестяват
божествеността на вярата. Всяко от тия
две неща без другото обикновено твърде
лесно отпада и се свлича, защото не
може да се вселява поотделно в човеш-
ките души. Но за това ще говорим и
по-сетне, а сега ти излагаме свещеното
и богооткровено учение за свещеното ни
богопочитане.
4. Вярвам в единия бог, отец, вседър-
жител, творец на небето и земята,
всичко видимо и невидимо. [Вярвам]
единия господ Исус Христос, сина божи,
единородния, който е роден от отца преди
всички векове: светлина от светлина,
истински бог от истински бог роден, не-
сътворен, единосъщен на отца, чрез когото
всичко е станало, който заради нас, чове-
ците, и заради нашето спасение слезе от
небесата и се въплъти от светия дух и дева
издигаме до същността
над разума и е причина и творец
— и съзерцаваме пребожест-
?
и
/Г
>
У
ти
те
с
и
се свлича
5

I
лагто-
te
sis ev a Kvgiov
tov (")sov
творец на небето и земята
xal dogdioov.
fo/aovv Xpiarov, tov
v oyevrj. ibv ex
латтсоу rear alcbvoyv' gabs ex gooros, &sbv
dh'j&ivdv, ex 0eov dhydtvov уегг^ЕУта, ov
лат/’&егта, ogoovaiov тф Ilaxgt, di’ ov та
латта eyeveto. Tov bd f/juas xovs dvidgumovs
xal bid xrp> f^usiEQav осоту/д'му xaiE/Adoviu ex
icbv ovQavcbv, xal aagxay&Evia TIvEvpaios
С '
пот atwvcov' geos ех дсотос,
ex fyeov dbp&ivov уЕПзд&еута,
тф IlaiQi, дТ
Tov di’ fjfiaQ

tJ
на
и в
л
fc
¥
A
j.
*
/
<3
61
I
I
:r
i
*
i
s-
I
Ж'
Photius Patriarchs — Патриарх Фотий
Ilagllsvov, xal evav-
ТЕ VJIEQ b,u^>v
xal ла&оута, xal тшрётта.
fj/MQq хата тад Рда-
Kal dveWovia ' ex zovg ovgarovg, xal
mi-
xal Maglag
TiP
1
xai
ovgavovg,
Ье^оу tov И ат дод. Kai
рала bo^rjg xgivac {АА>тад xal
ov rljg fiaailelag ovx еотас теАод. Kai
llvevua to ayiov, to xvgiov
TO
ayiov
Адсол цоаУта. РтаодтАёута
Uovziov Thldrov,
Kat ауаотатта тщ tqIt}]
<pag.
xaAs'COfTSVOV ex
AlV ЕдубрЕУОУ
yexgovg‘
Eig to
Л010У,
abv
am' bo^a'Qo a evoi, to AalfjGav bid zmr
Pig idav, aylav, xa&oAixgv xal
ExxAgolav.
auagumr.
Fdjrjy tov /ЮАоутод
e, (fi
1
с
TO Q
IlaTQOg АхЛОдЕУО/ЛЕУОУ,
Hmol XO.l YlCO GIH17LQQGXVVOVU£VOV,
h—•	t	I	'
Ж TOV
oo-
to
xal
aylav,
‘OttoAoym sv Валивua
J	F	*	J
ПоооЬохтЪ
лдодпрту.
Алоото/лх/'/У
sig aq'Eat.v
aydoiaoiv тЕхдог. Kai
aiaivog.
e\ to ; ’ [co zovyagovv туда гт~)у
хата тру ладаЬооту тг/д by lag
xal "’АлоотоЬхрд
ЛОУСОУ,
Лицу,
xal
TOV
Ао/лхрд xal 3АлоотоУахрд еххАтууад,
ауаАца zmv himy лоусоу, тад
xovjtevixag елта ААтЬЬоод, тад не у
oxaAovg, тад Ье mg лдоцауогд
алоЬеусгу xal ледсЕле. A A avrcov
H(HVOTOf.da xal олтеосд алЕАаууетаг
bg&oboglag ахддатот xal адуаюладаЬотот <pq6-
Tijiia raig rmv svoedovvxcov ipvyaXg
тахлот
yojaai TijV dip>jyушу, xal
xal vovg aoypyyovg Exdartjg;
raig olxeiatg ovvvnoTonovpAivog лда^Еооа

i

tag
xai
X
3
Е11(ОУ
I
Two c) Off,
ago^idyov
j -
/k
be
xsgi еле.
Ws
/
ЛЮТЕОСОУ
tyso v Ka-
rn xalby
xal ol-
(og biba-
ay I ag
1.
 J ” " T
тт/д EvoEfislag,
ydg
to be
лаоа
T'ijg
GEflaapiiDTTjTa xaihbgvTETai.
ТОЛОУ,
J1
sig dbl(j-
Qv алад-
xal d(M'0,lubv,
yd qiv ev f.i ail slag,
J •_ и
д', 'Н Toivvv лдштц xal olxovpiEvixq ayta
A.vvodog еу
QOiTj&t]' bxicoxatdExa be xal TQiaxooioL,
’AgyisQsmv b.ui/yvgig, тду аАциыад xqigiv eve-
XEiqIaovto' mv Yjoav лдоеуоу,Ед ’АХе^ауЬдод те
6 wv Коубтаупуоулб/^тд ''AgytEgauxov Aqo-
уоу /мутт di&v'&vy&iV) dvpQ paideia piEV лоАса,
ладал/л^О!а), be (рдопуиаи oEpivvvd^eyog, ^tov
be Ха/ллдоттуи, xal ootoit'/ri yvm^g xal л(о-
TEog dxgiflEta r/jv тлд то ЬеТоу ла^утухат лоА-
Ujv oixsio'i^tiEvog xal bg xal РАлРотдод xal
Poviaog, Tfjg
те xal btaPdr/Tot
дод ладауеуоуоод,
ExdrsQog
’Аоуседатесад yjgovov тр xotvfj ладесуас avv-
sAevoEi лдо^а?А61иеУО1, агАдоолотд dgerr/v rt-
udjyrag xal sig to tov лдЕСдвшЕд^т agiayaa
хата BiUvriav Ntxala ovvex-
ЦОКУ XQOVypVi Eg
3
mv
КсоуатауиУоулбЬетд
3

’ J
Bei mv
xal Ьц xal ZlAfiEGTQog
Poopiaixrjg sxx2,T]oiag
лдб&Ьдоь avrmv
BiroDva
хата тот otxsiov rtjg
nagsivai
лдораА/.б perot, ау&дтлотд agerr/T
aviA eavzov
V/ /)
c5e


ЕЛ((УЦ1Ло1
(uey ovSete-
xal Blxevtiov
Мария и стана човек; който заради нас
бе разпнат при Пилат Понтийски и
страда и беше погребай; и възкръсна в
третий ден според писанията и се въз-
несе на небесата, и седна отдясно на
отца; и пак ще дойде със слава да съди
живи и мъртви, и неговото царство не
ще да има край. [Вярвам] в светия дух,
господа, конто оживотворява, изхожда
от отца и е почитан и прославян с отца
и сина, и който е говорил чрез пророците.
[Вярвам] в една света, вселенска и апо-
столска църква. Изповядвам едно кръ-
щение за опрощение на греховете, Очак-
вам възкресението на мъртвите и живота
в бъдещия век. Амин,1
5. Прочее, като мислиш и вярваш така
съгласно с преданието на светата божия
вселенска и апостолска църква
хубаво украшение на мойте трудове
приеми и почитай светите седем вселен-
ски събора, едните като учители, а дру-
гите като поборници на благочестието.
Защото чрез тях всяко нововъвеждане и
ерес се прогонват, а и чистото учение на
православието тъй се утвърдява в ду-
шите на благочестивите, че добива не-
съмнена светост. Започвам да разказвам
за тях, като из л агам за по-лесно изуча-
ване заедно с техните деяния мястото,
броя на събраните отци и предводителите
на всеки събор.
6. И тъй светият първи вселенски
събор се събрал в Никея, във Витиния.
На този събор от триста и осемнадесет
божествени архиереи било възложено да
се произнесе за истината. Между тях
пръв бил Александър2, който управлявал
цариградския архиерейски престол, мъж,
уважаван еднакво за дълбоката си ста-
рост и благоразумие и за светлостта на
живота си, със светлите си мисли и точ-
ната си вяра придобил голямо дръзно-
вение пред бога. Освен това, именно то-
гава бяха знаменитите и чутовни предстоя-
тели на
Юлий4. Тъй
съствувал на
архиерейството си те изпратили да при-
съствуват вместо тях в общото събра-
ние Витон и Викентий, добродетелни
мъже и по чин презвитери. Към тях се
7
?

конто оживотворява,
к*
о

J
?
на

ти, 0
>
Римската църква Силвестър3 и
като никой от тях не при-
събора, през време на
и
1 Това e „Символът на вярата", изработен на Първия вселенски събор в Никея през 325 г. Съ-
рът установил в
рнарх Александър (317—340).
окончателно
,Символа на вярата" окончателно християнската догматика.
3 Папа Силвестър I (314—335).
о
Цариградският
4 Папа Юлий I (337-352).
2
62
Photius Patriarcha — Патриарх Фотий
.* *
ладаууеААОУтаь'
согетётахто.
ois
. d)s
и кордувският
присъединил и кордувският епископ,
който във време на езическите гонения
показал, че името му е истинско, защото,
наричайки се Осий1, запазил вероизпове-
данието си чисто от идолопоклонство.
Александрийският пък епископ Алексан-
дър, който се отличавал със свещени
подвизи, сам лично присъствувал. Той
воден като свой съратник преподобния
Атанасий, тогава още дякон, а не след
много приемник на архиерейския престол.
Там присъствувало и украшен пето
Антиохийската църква, славният Евстатий,
който синел с чистата си вяра, а
рите си дум и и мисли вдъхвал удивление.
Заедно с тях се подвизавали и Макарий
Еру сан и иски, богат с много добродетели,
и твърде много други, блестящи с апо-
столски дарования и мъченически стра-
дания, между конто Пафнутий и Спиридон,
Яков и Максим били призовани като добри
и чудни предстоятели на това добро и
чудно събрание. Над всички тях блеетял
управителят на Римската империя, нели-
кият и дивен Константин2, който свикал
събора и с присъствието си му давал
по-голям блясък.
7. От толкова и такива отци съставен
този свещен събор осъдил някого
Арий3, любител на нововъведения,
честието му
божествена проповед. Този
родом от Александрия и
зачислен към клира на тамошната църква
и достигнал до презвитерски чин, въз-
гордял се първом против своя пастир, а
после прострял безумието си и против
общия пастир и владетел4. Защото пони-
жавал (о дързък език и помисъл I) в съе-
дание и творение сина и словото божие,
без да иска да разбере общоприетата и
общеизвестна истина, че всеки син е от
същността и естеството на онзи, който
го е родил, и че онзи, който поставя
сина в реда на творенията, той с това
предварително е провъзгласил и отца за
създание; както и онзи, който признана
отца, че има творчески същност и вечно
естество, той с това би изповядал, че и
синът е от същото естество и същност.
xai 6 Коодойрту;
хата.
ёлаА ?] Oevovoar
1.
EfttGXO-
E?At]VLXOVS
EtelgEV.
XOS
buoy GOVS
"Oaios ydo ovo/aa^djuEvos, dfls/tyAov аотой тф
ouoAoyiar тф Есдсоллхф AazQEias ЬиттфуцбЕУ.
'0 uEvTOi 'AAE^avbQEias ’AAesavdooc avros те
ладф Ieqois ЕгЬюлдёлсоу xazogOvb^aGiv' фт.
(Ye аугаусогютф ёаитф xai 3 4fdavdoLov,
TOTE
uet ’
I
TOV
EvoTatitos оиртладф zrjs
Gias то ёуха)Аа>то^,ia,
toot хаЬао6т7]тл, Aoycor t5s xai тотулАтоут
(pQoevvfl ddavya'Qojievos' уЕ^ tbv xai
GoAVjuoyv Maxagios, noA^uls tbsais
EyEvArjVOVflEVOS' (XAAOI. T8 JIAeIgiOL
xats xaQtGptaai xai uaQTVQixoiS u.athyiaGi bia-
Xd^orTES' <bv IlacprovTios xai EtxvQibtoy,
^Idxaz^os tf xai Mdstaos, ayadov xai i(lav-
/лабtov Gvai^uaios dya&ol xai Aav/uioiot, лоах
тоотатат ёутацн^оуто. 3EqY ols (hmai xai 6
/isyas xai a&dyaGios EfOVGTavTivos тф 'Po
/натхф ад%ф iAvvov
TFjV те Yvvobov аАдофот,
jiagovoia dnEQya^d/iEvos.

AAE^avdQEtas
ётЬсал/Фаоу
аутаусотлотф ёашф xai
usy той ray/uaros
ov лойи Ье xai той
3


то vs
3
/

ло/А 6's.
г/
os
i/ysiTo
T(bv Ataxovoov
s Aqxiequtixov doo -
XAElVOS
A VUO%E<OV EXXM]~
niGTEOOS ЦЕУ EVaGTQan,-
ao)-
Ieqo~
agETmv
АлоатоЛт-
хатЕогц bidbo%os- Nal bij xat о
Ma.xaQi.os,

г
г
о
5
J
aAAot те ttAeigtoi
ibv IlatpvovTios
7.'ll MdSUlOS,
xai
dpaidov

Еср
ot ?
сам
с+
L"
+J
И
на
с мъд-
,'А
.<
та охгфтоа, bi&iQETTE,
хат Аа/глдотёдаг те;

т /
9
<л
с'. ’A/JE
lEQOg EXEIVOS
теоттеоолотоу dvooepEtas dixas
xai то Au.oaioAtxbv xai -&eiov
xr/Qvy/ла. r.Hv d’ouios 6 dziAatos ё1ха)У
то ysvos ёх тф 3Ah-ixivdQov
xazaAeysls те;? ёхеТае ’ Exxkr/olas, xai els
nQEO^vTEQov $а&/лоу аУЕА&шг, ^qoteqov /.iev
хата той ibiov wol/ievos олЕдфрагоу агёХаф
(рдбту/ла' exeH)ev дё хата tov xotvov Иосф-
vos xai Аеолйтог лаоЕтетУЕ тф dx.6votav. Tor
ydo Ylbv xai Adyov tov
/VY/oas exeIvqs xai y^EOTrys xai diavoias!)
xztGua xai aoirjita
ovvideiv e&eluov,
rodidaxtov duoAdyt'/ua, ojs anas vids тф av-
тф 8GTL тф
xai 6 tov Ytbv таттсоу ev хтищаот,
ПатЕоа xvicyia nQoavr/yoQEVGEv'
Натёоа Ьт/aTovoytxds ovaias xai
geoos sld<bs, тф аотф slvat xai. tov Ylov
агоиоФуфЕит.

1
ёх togovt(ov fib' xai toiovtow 6
Gwioiaw avA^oyos, Aqelov nva
EianQaTTo^Evos
XQaTVVOVTES
UEV
El? ХАфоТ 6e
^Exx^oias,
dvsA&(bv,
Au.oaioAtxbv
Hv rYovTos
ёх тф
тф exeige

э
*
I1
xai
SIQOTEQOV
ibiov
0еой (to тф ток-
&ls
то ото
xoivbv vnaQZOV ласт xai av-
хаТЕр’фафу, ovds
уЕуЕРУТ/ХОТС ovalas xai (pvosoos'
, xai тот
OTOHEQ 6 TOV
aid tov
/
таттсоу
IJov <Yav

л
(pv-
GVT~
e:'tj to yvtfaiov тф
си
за не-
и утвърдил апостолската и
окаяник бил
след като бил
*д
о
I

<
о

Лё
<
$
2
Ctazog- на гръцки значи чист, благочестив.
сандрийски свещеник, основател на арианството, В своего
налистични съображения като не бил съгласен
„бог е г.ъществувал по-преди, а синът со явил
Учението на Арий предизвикало разкол сред църквата и голени Оорби, особено сред висшето ду-
ховенство. Арий бил осъден и лишен от свещенически сан на събора в Никея (325), а арианството
било обявено за ерес. 4 Т. е. против Исус Христос.

3 Алек-
Сиреч Константин I Велики (306—337).
учение той изхождал от известии рацио-
на бога. Според него
поради което той нс бил равен на баща си".
голени борби, особено сред
с допмэта за сдиносъщието
по-късно,
и
ft
4 Т. е. против Исус Христос.
к::
::
S’
/


63
I

1
is:
i
«
ж
>
<ИГ
л.
Photius Patriarchs — Патриарх Фотий
VtOTyTO?, О.ЛЛу? f^EV
Qct? <
ТЦ?
SI? Натта) xai рецло ovoiav
феитуто?,
ovQydv
ту? be
vrrovoybv xai VElbTEQOV;
5
TOVTOV
ЛОИ] KOTO
Как би имало истинско синовство, ако
отецът е от една същност, а синът от
друга ? Как няма да изпъкне лъжливото
елинско многобожие, когато божеството
бива разделено на по-малка и по-голяма
същност и се смята едната същност пръв
бог, творец и по-стар, а другата същност
за втори бог, служител и по-млад бог ?
Прочее такива са плодовете на лошото
семе на Арий. Но защото той отворил
хулни уста против твореца, свещеният
събор го лишил от свещенство, а прене-
честивата му и богоборческа ерес предал
на анатема
изяснил, че синът и словото божие
единосъщен, единоестествен и присно-
същен с родилия го отец и има същата
власт и господство, както учат свещеното
писание и общото учение на благочест-
вуващите. Съборът добре знаел, че както
е юдейско и христоненавистно да се слива
в едно лице троичното единоначалие и
господство, така също е езическо и
многобожеско да се разделя свръхестест-
веното и единно божество в неравни есте-
ства и нееднакви същества. В това се
съетои светият вселенски първи събор.
8. Светият пък вселенски втори събор
като място за свещените си съвещания
избрал Цариград.1 Събрали се до 150
свещени мъже. Водители в него били:
Тимотей Александрийски, дивният Мелетий
Антиохийски и Кирил Ерусалимски, който
управлявали йераршеските престоли. Към
тях трябва да се прибави и Нектарий3.
Той току-що излязъл от редовете на
оглашените и умит чрез светото кръще-
ние от скверностите на живота, чист вече,
след като бил избран единогласно от
събора и ръкоположен от първите му
членове, облякъл се в пречистото достойн-
ство на йерярх и бил поставен едновре-
менно за епископ на столицата и предсе-
дател на събора. Между тях се броели
още Григорий, епископ на Ниса в Капа-
докия, както и нареченият поради своите
съчинения Богослов3. Не след много
време и римският епископ Дамас4 заявил,
че е съгласен с горните и поддържа съ-
щите с тях мисли.
IJат qq?, рте-
Па>? (5’ov
ovoia? rov
Ylov XQ^ran'C0*10^
dvaxtvjJEi то лоЛбтд'ЕОР,
3
tie tov
ЕЛЛупху? лЛаку?
/
тер j  о fisv у ? г у ?
xal ту? угг el? лдеотог xal byui-
Х(й nQEO^VTEQOV тЗеОУ drpOQl^OLlEVy?,
el? 6evteqov (psuP btaxgivopevy?
per ei? nQaoTov
J
Taura yaQ ту?
Aqsiov логуда? enoQ<*? та у&уууиата.
лей
rov
АЛЛа
ле-
7
Х,е1Лу ^Лаоерура каш тои
lEQCOOUPy? б IEQO?
алеуир-гооосу О1мЛо?‘ туу (Уе bvooEpEoraryv xal
avatteiiaTi xai'^v-
r,di бцотриу xal ovva-
тф ye-
gey, co?
блЛюарегор, ту?
*
aiQsoiv TCp
&-ЕО1ШХ0У avrov
л£(ГАет' opovoiov Ье
tbiov top
уегуукоп TIotqI ,
XVQlOiytO?, I
(Те/Зоиртоуг
bieigdycouav'
EV OVyxXElElV ЛрббОУЛОР ТЦР T(Jia()lKlp> povuQ-
Xiav xai xvqi аута Aovbaixdv eijti xal pia6~
XQiOTov, ovro) xal то катит.slipeiv el? dvioov?
(pvoei? xal avo/ioiou?
xa I vnSQipvp xaiHviaiav / fieor ута'; " EHyvixbv
VTidpXEi xal ло^и^Еоу, 'АЛГ ep toutoi? uep у
rtyta xal oixovpEPixvj лдтбгу ^vpobo?.

със свещените си решения
синът и словото божие е
единоестествен
1
че
xal Aoyov rov 3eov
xai ту? avzy? E?ovota? xai
Aeioi %Q}]O,aoi, xai raw eu-
lEQoAoyyoavTE?
luoneQ to eu?
to? oi
та xoiva boy tiara,
€.f
on
*1
xu./uo?


xvqi лута
OVTCO

xal то хатат8иРЕ1У
ovala? ь пр1 уледоиоюР
у talar Аебтута..
’/Шэ

3
/
1

така също
ayta хш otxovpevixy be.visoa
1 . . C -	'	I
туг
//. rH be
Yvvodo? тагу pev leqcov ердоутюратату
ftaatliba лоЛср ieqov edebevv (pQOPiafTrjQiov’ ei?
леутухогта bs xai ёхатбу ieqov? ardgas vuvy-
yei'QETO' E^aQXov? E'xovoa Ttpo&sov
1A lE^avbQEta? xai
Tioxeia? МеЛетюр, Kvqi/Aov те tov 'TsQooohT
рш1, rou? legaoxixov? figovov? i&ovoPTo.?'
by xai NexrdQioT, ck agri ту? rmv xaiaoxov-
psvoov ayHy? dcpoQio'd-Et?, xai тер {Гаер Лоитдф
tov rov (3iov руло? dnontvvdpevo?, ха&адб? ydy
то хаЛЛартЬтатоу ту? 'lEQ'iQxia?
/ЗаЛЛетае, ipyipap pev xoivy ту?
QO'd'eoiq de tow kqoxqito:>v,
fiaoiAsvovoy? ел( около? xal ту? .Svvodov ex~
Qypdu&v E?agxo?‘ pEiTebv Гоу у бою? о те ту?
sv Калладохед, Nvajy? ел!около?,
&ЕоЛоу1а? е? sQycov ёлсориро?’
XQovo?, xat Aauaoos б ту?
хдатиусоу ёуушрГето
flovoi xaftioidpevos.
тебт p£v
(5е ехатбу
E^aQXov?
3
EXovua
rov
МеЛетюр, KvqA/Aov
TOV
d^io^avttaoTor ту? Цт-
ТЕ
о
>
1
xal
dAcoua nsQi-
Yvvobov, %Elr
xai ара те ту?
xai 6 ту?
Ol?, OV TlO^ilS
Робау? rd aura
ovpypayvo? тоТ? лооЛа-
С
f*
Цариградският патриарх
Григорий Богослов (ок. 329—390) е бил цариградски патриарх от 380 до
и един от видните представители на Цариградската църква.
Вторият вселенски сьбор e бил свикан в Цариград през 381 г.
Нектарий (381—397).
381 г. Той е известен църковен писател
* Папа Дамас (366—384).
3
64
Photius Patriarchs — Патриарх Фотий
4
&'. Ovtoq dij ovv д lEQorpdvTT]? хооск Ма-
xe66viov Ttva, tov Ксоуотатпуоь'лбмак figovor
адлаура ла lai логроарЕУоР, on то
xal tpoaQyixbv Zulu ycpi'pisi ПгЕйиа
sdixaiov fiovvai. Qg ydg 'Aqsios
Ylov,
Оататтб lietog Ilvsv paros,
qetoq Tiyy Леолопх^у xal
ovvetutts хиосбт'пта. Кйтоь
eftovlsTO, тф
rov Yidv eig
6 ST TjTTOV ЛООиа.Л1О1'О1 тф Пот fit,
ol то лаУауюУ avrov Hvevpa
EvaQii)povvT&s,
piav dyiaai хат
xrlGfia,
xnapawov.
а^Еоттунк ravr-ps
6 Talahtoigos exeivo
tovg avdyxp леоегу
povs;
EQevva та Paid] той &eov, xal
ал" avrov; ZZco?
Пак GWarTsiai IlacQi
teg yaQ, avroQ тргулт
латта та sih'i'j, ftarrm^ovzEG avrovQ eiq to pvo-
/иа той naiQtK, xai tov Пои,
IJvsvLiaroQ. El Tl zcov iqiojt хпа/ла,
oik (po)Td6jaE!&af ovds та 1о(л.а xa&aQEVGEi гщ?
vPqsihq. ’All’ si xuofia, лак xti^ei’, лак ayid^sr,
ла»? ^оооло1Е1 ; лак PiaiQst yaololkxtu. ; лбк de
’Alla TOVTGK OVOEV exeivo^ о <pqevo~
filafirK ел1 vovv palojiEVO^, tt]Q frovaQXixfjs
avrb xal iua<; ddidaiQsrov dEOTtizos дьаол.ф'
['	7~T	'3n	z	5
то ПУЕъула\ EToljua :
xai tt}Q ogePevk hcd£ia Е^лурЕ та
avTO? те tnpaiQSOEi тщ? iEQtotjvvris
xal лаутЕС ogoi тг/S avrov Ido/мук
rov ла@еф]1а)ОаУ. Kai сб? ex&ivoq
ayiov IlvEvua t?j? TQtfi$ixvy; и ids Heov^toq ts
xal xvqiot^tog alloTQiovv ECpvdzTsro
tov ij ayi a xal oixov/asvixp Evvodos
IsQOKvvtfG xal xijG rsov
ovvavliaG
<5e лауауюу xai ^ooaQXixdv ПУЕйща, drs di]
iooPsvEG те xal лау-
xal тф
OVV б
z
г/
лагауюу
st'dvi (К
уад 'Aoeioq хата tov
ovio) xai аглск хата той лагаусоо ла-
si G dovlovQ
KKSQXEipEviyy а ото о
gaov
xa&ajtEQ ol
Tl]V VUQ11’
, OVTCO
rots noippaoiv
xal opoiav р1аи<рт}-
E(, у ao то HvEvpa
Ilvsvpa,
-b
xai алг,’-
3
3
хггдклрта.
а&Иср ovvoogv, Sri
Kite pa z array т eq,
лдооалтопог
£
/
6 ЛЕО
ov-
xai
тф> IGY]V
3
xdxEivoG, ov to ilVEViia, ^isra tiov
Ei de xal axoaig aipopprov p ri]G
ov ovvqxEv
ov лдтк tov-
pEOudzovG
A&eteig to Пуevpa eIvui (Aeov',
ov6ev
3?
avrov.
ov TO
г

avrov J
йлЕдРо1ф лак
fpEVyElV, di
TOVQ
EGT.IV
хаг
б
ха с tov
ЕУ Tl
Ffc-1
loyio-
Пск
XOVlpiOV
alios ладахIpros;
Yioo; IIoqevAev-
YIug palhjTEVoars

1
xal tov ayiov
?	3
EV
TOVTCDV ovdsv EXElVOQ
ель vovv paidpevos,
xal piac


ddidaiQETOv -Oeot^tos
xal алЕ^авоУЕто. Ai
/
ОК
rl
о
E7U%Ei QL&,
то avia-
rd лаг-
<7
3
ovtoj av-
xal трс
люток peoidos xal
ola Ьешеооу plloToicooE? ''Aqeiov‘
ТО
opoipvss xai opoovotov
xodvrapov, гф Полос


1ф ovpjrQoor.v-
9. Този свещен опоявен лик намерил за
справедливо никой си Македонии1, който
заграбил цариградския престол, да даде
отчет за това, че хулил пресветия и жи-
воначален дух. Защото, както Арий бил
против сина, така и той, като се опълч-
вал срещу пресветия дух, поставил владе-
телското му и превисше господство в по-
ложението на роб и слуга. А този окаяник
могъл, ако искал, лесно да съзре, че
както онези, конто поставят сина в реда
на създанията, нанасят еднаква обида и
на отца, така и ония, конто причисляват и
пресветия му дух към тварите, наравно
и еднакво богохулствуват против него —
отца. Защото, ако [светият] дух е създа-
ние, в реда на създанията спада и оня,
чийто дух е той. Но ако това крайно
безбожие дори и слухът не може да
понесе, как не е разбрал окаяният, че
трябва да избягва от онова, чрез което
по необходимост ще изпадне в тия бого-
борчески мисли? Отричаш ли, че светият
дух е бог ? Как тогава той издирва глъ-
бините на бога и няма нищо скрито за
него? Как той е друг утешител ? Как е
поставен на
„Идете — казва самият син
всички народи, като ги кръщавате в името
на отца и сина и светия дух/ Ако едно
от трите, в конто се кръщаваме, е съз-
дание, то и останалите няма да останат
чисти от хулите. Но ако то е създание,
как създава ? Как освещава ? Как оживо-
творяза ? Как раздана дарования ? Как
е бог ? Но онзи умоповреден, без да
размисли поне върху някое от тези неща,
дръзко се осмелил да отцепва светия
дух от едното неразделно и единоначално
божество. Затова и получил заслужено™
за нечестието си наказание, като бил
лишен от свещенство самият и всички,
конто поддържали неизцеримото му
богоборство. И както той се одързостя-
вал да отчужди пресветия дух от едното
троично божество и господство, така и
светият и вселенски събор го отлъчил
от свещенството, от числото на верните
и от общението с тях като втори Арий
и съгласно с учението на отците и на
богословите прогласил, че пресветият и
живоначален дух трябва да бъде почи-
тан и прославян с отца и сина като
J
J
TJ
искал,
J
:(!
:!
I
S'!
същия ред с отца и сина ?
казва самият син, — учете
?
C£
онзи умоповреден,
си наказание,
свещенство самият
поддържали
J
сина
1 Цариградският патриарх Македония (342—360) мзпаднал в ерес, подобна на арианството.
Според македонианците св. дух се отличавал по съшност от останалите две лица на св. Троица
бил творение, а не бог.
Цариградският патриарх Македония (342—360) мзпаднал
той
4
/
Photius Patriarcha — Патриарх Фотий
65
i
4
’ii
т
I
,i.
т £ xat Ek-о Ao у уха g
avExpQvgav, btkEQujavT&g tsaeov xai
ApEiavpg олорад k,kdviov илеербето.
ftaoc/.slag pvlag d ps-
veiukai, хата tag llaTQiv.dg
(puyvdg,
eIti трд
Tr/vixavza di- тад трд
у ад cog алрксод xai peydlpg
ЁхкерЬзаУТЕд
3
алрАсЪд
лереефбwото к)Еоббоюд,
трд ЕЁЮЕфкад ууоорфбрЕУод.
per xai avzp р dyta Evvodo


единоестествен и единосъщен, равномо-
щен и всемогъщ. В същото време събо-
рът йзцяло ожънал и всички плевели,
израснали от арианското семе. Тогава
юздите на царството държал действи-
телно великият и достоен за велика
слава Теодосий1, конто също така е из-
вестен като поборник на благочестието.
В това се състои и този свети събор.
10. А светият и вселенски трети събор
бил свикан в Ефес,2 в Азия, и се съ-
стоял от двеста души. От тях като
ръководители били признати: прочутият
между отците Кирил3,
своята добродетел
управлявал престола
сандров град4
Целестин Римски
Мемнон, комуто било поверено кормилото
на Ефеската църква,
лий Ерусалимски.
състав на
Несторий за нечестието му5. Несторий,
родом от Антиохия при Оронт0, заел
по неблагочестив начин цариградския
престол. Но той, окаяният, насмукал от
мътните струи
Диодор и Теодор
обезумяване, изказал пред мнозина думи,
неуместни за слушане, във
паството си. Защото Христос
ния син божи и истински наш бог, който
като приел подобно на нас кръв и плът,
заради нас и за наше спасение възприел
нашето устройство, е бил един от две
противоположности, бидейки одновремен-
но бог и човек, един Христос, един син,
същият горе от отца без майка, а долу
от майка без баща
едно лице, един
казвам,
Христа,
да се ужаси, разсякъл
семе.
м
evipppiag agtog
xai avzdg
> TOVTOLQ
лоора^од
'А1л А
I/
J
и
конто

i 
за
t . e 11 de ayia
ev рЁг ту/ хата трт
sig
olg pyepovsg
vodog
ЕХрОТркр,
\ з	\	f
xai oixovpsvixt/ TQiTp
3 J /__ D
^V~
Erpsacp ovv-
Ev
ТЕ 6 EV
2 в
души. От тях
Aaiav
ЗЁ елЛркбтето.
Avpulog
dpETijv xai ootp'iag
p e уа/.олбб-Есод
Ped,tipg AsIeot'o‘OV
<p
3
diaxooiovg
EyTCOQtQOTTO
Цилраис uepicdvrpog, og di
oilovrov трд
vary tov kpovov, xai tov
Ti/v xadldgav агелАррот xai, то лрбосолоУ psk
фу xai Msprcov, 6 трд "’EcpEokov ёхх Аркад
ЁилЕЛюТЕтрЁУод тоид oiaxag xai dp xai d
rcbv ^IeqoooAvimov ’ ivvftevahog' oiriveg ovv
лаут1 тф) трд Evvodov лФ/рсб pau tov dvo~
os/S/j N&gtoqiov, &v l/GE/ki dixag eIge^q6ttov-
'ivTio%ov, трд лобд тер ’Opov-
tuv KcovoTavrt.vovxd/.EOJg &pd~
.0
/
/
-
а
/1ле£ау^(эог
kpdvor, xai tov
3
vkv-
който поради
и -голяма мъдрост
на великия Алек-
и представлявал лично
и неговата катедра;
МЁрУОУУ, 6 TT/Q
Tovg
9
IeqogoAvpmv
тф трд
Ёх трд
г /
Ecpsakov
oiaxag
IvvfiEVahog’
1/
xai dp xdt
oiuveg
2vvodov лФ/рсбраи tov
0
5 г /)	t /
pOEpEl Ot.xag

»
то.
тс, oQpcdpsvog, tov КооУотаУтсуоъ'лб^Есод
уоу ovx svayebg £ухе%Е1рюто
леород
кокера)? гр
sig (pQEvmv р.ЁАгр’ ЁилЕосбт
лоод (pcovdg
dxoaig ЁуалррЕО^ато.
k)sov Еlov,
ppdg xat did
ppiv ларал/рокод xoivcovpoag xai
xai sig savTov то рреттрот блоатг/оар-ЕУод cpv-
 tcov
4
а също и Ювена-
Te заедно с цялия
събора съдили нечестивия
dlE 6 ys та/ме-
ИО.1 &Eodc6pOV
vapazcov, xai
(X7T77/Stb xai EXTO~
ЛО^/ЛОУ
ya.Q TOV
/itodcopov
d.bfieiag Ёхросрроад
r
tow noipvkv
Xqiotov
kkdv r/poov,
о сот p pt'ay
F	3	ь
оитод sx rcov

на
т
проповядваното от
нечестие и упоен до
£Л1. /dp.lp
dh/Atvov
ri/v ррЕтерау
ларал/аузкод
хт>
f
хостсигроад
sva
Г\ С 5
од di -
оархбд
олиатод,
вреда на
-единстве-
?
1
3
СИ
papa, Eig ex i
0edg 6 avTog
Xpiowg, sig
dpt/Toip, xai хатоо
тбд
cig'
sig dvo TE/ivEiv xai diatQEiv
нен обх
TOVlOV
0’0 EypppidllOE TWV EVaVTtCOV,
тлар%(.оу xai аткрсолод' sig
6 aviog avco kx Наград
sx рртрбд алатоор" d av-
ЁУ ЛООССОЛОУ
Г
Yidg,
xai агкрсолод’
(IVO) ex
3
Шод'
dp тоу Ёга Kvqiov ppdyv
и(а глбота-
ХрГЧТОГ
олоотасшд d rgt-
5
2
устройство,
и
е
същият и не друг,
лице, един ипостас, — тогова
единствения наш господ, Исуса
, преокаяният [Несторий!. без
?
Э
[Несторий],
и разделил на
1 Император Теодосий I (379-—395).	2 Третият вселенски събор бил свикан н гр. Ефес през 431г.
Александрнйският патриарх Кирил (412—444) бил противник на Несторий и несторианството. Като
се борел срешу цариградския патриарх, той искал да утвърди първенството на александрийский патриарх
над ПрЭВОСЛавНИЯ Изток 1 Т Т-r. Д пр^гииппия н Ргпгтпт 5 Пяпигпл гт/иат пятпияпт Нргтрпий
(428—431) бил основател на ерес
стотелевата философия, в стремежа си да въвед
стигнал до извода, че у Христос не може да им а две при роди
мал никейският Символ на вярата.
това Мария трябвало да се парила не Богородица, а Христородица. Той учел,
Христос е дотла след негоната смърт. Несторианство™ се превтрнало в религия на сгр.йскше тър-
говско-промшилени слосве, врагове и сънсрници на ларигрздеките ттргогии. Срв. Д. Ахгелоа, История на
Византия, I, София, 1959, стр. 92—94. 6 Река в Сирия. 7 Диодор (епископ на Таре) и Тссдор (епископ
на гр. Мопсуестия в Киликия) живели през IV и първата чстоърт на V в. и се смятали за основатели на
ерес, която'по-късно била възприета и доразвита от цариградския патриарх Несторий и наречена не-
сторианство.
9 Гръцки извори за българската история, IV
3
й
в Египет. 5 Цариградският патриарх Несторий
която носела веговото имс — несторианство. Под влияние™ на Ари- .
известен ряциопализъм в христианската религия той
божествена и човешка, — както прие-
. Според nei о Христос се е родил като ебикновен човек и поради
не Богородица, а Хрнстородица. Той учел, че бсжествеността на
1 T. e. гр. Александрия
J
Th
<t AIV XJV/1 V.-	4-1,4 ,
смърт. Нестсрианството се превтpwa.no
V,
Река в Сирия.
който по-късно била възприета и доразвита от цариградския патриарх Несторий
*
Photius Patriarchs
Патриарх Фотий
г
66
161 av
xai
uer tpidoy
xal jcooIq tov xgorAafiovTOQ Aoyov,
vxogiuoit елАалте, tov 6ё $еоу ava
yourdv
6 aroproQ, up и ihoQ kAtIoi, rd ol-
dt’ аяралиг (pAav^gooxlar eiq tys-
5
ov ЛЕгрдтхах;, tov
EJTAai ТЕ,
тог лоооАри.иатсу' оголео
Ш/ Т1
od&ACOQ exeiVOQ
dvihpamor
хат’
f-ieooQ,
dsdoixdlQ
xelov лАааиа
далесаг xai агал/.аоо' vjTodvdpiEVOQ' ovde tovto
аютдеоу, d)Q ois тру dv&Qwnlvpy cpvinv тр
Aoyov Е&'ха^ЕУ
аАедалеотоу аУЕХрдотте, xal трс idta<; e^agvoQ
oanpotaQ eytyvETO. 7(11 '
(Aars ex tovtiot бгаатоааВт;. ।
xazd adgxa ju/p; eqo.,
тру xvgtu)? xai aApUcoQ tov Weov Aoyov oe-
аадхсоцЁУОУ tsxov ar, ovde таитрг xa^siv $so~
toxov pysayeTO, dZZ’ оюлео tot lAov алЕШЕ-
gei vpQ {hoTproQ, oottdq
vpaafiEvpv т-pQ Oeotoxov xApoecos.
3
блоотааесое aviarov avrpv
xal TOjQ
у do too?
/

f
тог
xai
. 3A?Ad у do tovq layioiao'OQ
diaOTQaqEiQ, о’(5 s Toy avrov
тру лагау1ат Hagfyevov,
тог Oeov Aoyov
xal dApdcoQ
s 1
г?

/
(Ъолед тот flor
pHorgiov xal тру yer-
така образувал отделен
простия
два ипостаса
ипостас от простия човек без сло-
вото, което е възприело [плът], а бога
отделно без възприетата
че
би бог никак да пострада
приема от неизказано човеколюбие своето
създание, за да го излекува и възсъздаде.
Той не се досетил нито за това, че като
отдели човешкото естество от ипостасиса
на словото, признака човешкото естество
за неизцеримо и неизлечимо и сам се
отрича от спасението си. От това той
така се развратил в миелите си, че
Христовата по плът
дева, конто действително и истински ро-
дила въплътения бог слово, дори и нея
не приемал да рарича Богородица. Но
както лишавал сина от божество, така
той отнемал и на майка му името Бого-
родица.2
11. За това негово толкова голямо
безумие и хулен език съборът на бла-
жените отци заслужено го лишил от
всяко свегценство и заедно с прегнъе-
ното му учение го предал на вечна ана-
тема. И след като определил за догма,
че господ наш Исус Христос трябва да
да бъде почитан и проповядван в един и
съш ипостас според преданието.на отците
и както подобава на благочестието, предал
също всенепорочната му и приснодева май-
ка точно и истински да се именува и про-
- славя Богородица. Защото, като е родила
бога-слово, който е възприел да
роди по плът
прославя и да се именува Богородица.
Така е евършил и този [събор], когато
Теодосий Млади3, трети в рода си, спо-
. койно държал останалата от баша му
царска власт и управлявал Римската дър-
жава.
12. А	_	___
събор, на който присъствувал и съдей-
ствувал благочестивейшият император
Маркиан
град във Витиния, за място, гдето да се
разгласят истинските догми. Броят на
светите отци възлизал на шестстотин
и тридесет. От тях по-видни били Ана-
комуто била поверена йерарше-
столицата; епископите
1
9
[плът]. Като
ли безумният се страхувал да не
като въз-
у
г>

сам
се
в
си.
миелите
майка, пресветата
?
т/у? TphxavzpQ
ylcoaop-Q
/1г’ 6 tovtov тр$ трбахаотр^ anovoids
 fiMJ.Gcpi'iuov ylcoaopQ тауу /наха окот
6 ov/Aoyo? лаорс ts fegarorvps vyv-
xal ovv та) oixeico xal бде/лмотатто
J-	J	4	ri.
ta.
r?;c
ПатЕотт
игаюе, xal ovv та) oixeio)
J	Л	d.
(poorришт то) alatvtip ладЁледтрау ага&Ёдаи.
Tov (57; Kogior щЩг 3IpGovv Xqictov ev
латоо лаоабот co q
Чж
хас
ovv

1 Ч
7>
TO)V
piitiry
xal ту aoTfl блоатааы
басолоело q xgooxvveiaiiai xal xpqvtteo'O'Oa doy-
р,атlaavreq, dxoAov&ajQ xal rpv лауа%дагтот
avrov xal а-'1л.адАЕУОт 1лртёда xuqIcoq xai dt.rj-
Dax;
ладабедсбхаосу* oiQ yap tov 3e6t
xi yew pi) prat хатадЕ^ааЕгоу tetoxe
E
оаптаа "Алл3 ел1 tovtolq juev xal ашр то тё-
Hoq Eoxpxev, грчха tov veov (~)eod6c)iov ту ePa>-
рийхр ло/атеса yaApvoiQ earga oqABAptoiQ rgv
латдодаг xal fiaotAsio'' 3Agxpv ex TQiyoviaQ
dtavvovra.
ata
С /и
xal
xai
аллаоАЕУот /артёда xuq'koq
xoAEio&ai xal dyErcpryuEtO'dai. Зеотохоу
-loyor аао-
Oeotoxoq
dvOiua^sodai e^co-
vSIxtoq до^оЛоуеьо'дш xai
Алл3
xal РашКЕЮ*
Aq/J/V
«.»
л:..
>
който e
справедливо e тя да се
?
t-
0 
(H (5s (j.yia xat, olxovpiEvixii тетадтр
^vvodoQ tov tv paGikevGiv ебоЕ^Ёотатоу Moq-
xtavov GvpnaQoyra xai ,avилтЁогта s^oiioa, rcov
dhi'fhyarv usv doyadzoov ахдоат^дюг алтЁооа
тру
ио У еу TQidxovTa дЁ xal epaxoalo
LlOV E^ETEO'STO.
t6B6q
/ h /
’г fiaoifevGiv
С
5
доуиатсоу ахдоатрдют
XaXxp6<rva} л.6)лт Bi&wio.Q
ТЕ б
ovoav Ёл(ор~
q top agri)-
IB Aoyddeg eyppudn^ov
TpQ ftao Aidas sroZews ’ ' "
M га-
тоге1 isgagyj.-
йв
- -1 1
А
»
светият и вселенски
четвърти
и
:_i
।
благочестивейшият
избрал Халкедон5, бележит
d,
'%

ТОЛИИ
ската власт
В
2
1 Т. е. на две съшности или при роди
Византийският император Феодосий П Млади (408—450).
(450—457).	6 Четвъртият вселенски събор бил свикан в гр. Халкедон през 451 г.
патриарх Анатолий (449—458).
3
Срв» тук стр. 65т бел. 5*
човешка и божествена.
4 Византийският император Маркман
Цариградският
6
F
Ж
I
:yi-
1
л
/


67
।
S
'Г
i:
?
ji
чГ
:i
||
,!Г
d:
j;-
;n
,i;

ft
Photius Patriarchs — Патриарх Фотий
xovg /dsoluovg
re xal Aovxi vaiog
шли,
елёуоутед
Пасхасин и Лукинсий с презвитер Бони-
фаций, заместници на светейшия римски
папа Лъв1, мъж с велика слава и
голяма ревност за благочестието, заедно
с тях били Максим Антиохийски и Юве-
налии прусалимски. Те [обвинили] зло-
честия Евтихий2 и неговия защитник
надменния Диоскор3, за техните нече-
стиви мисли. Защото и те, като усвоили
заблуда, противна на проповядваната от
Несторий
положение подобно на него.
и безумно смесвали и сливали в едно есте-
ство единствения наш господ Исус Хри-
стос, когото признаваме за бог и човек
и му се кланяме в тези две естества. Те,
окаяните, не разбирали, че с това достигат
до заключение, че Исус Христос има
същност, различна от същността на отца
и природа, различна от човешката,
щото,
то ще бъде
човешко. Но ако е само божеско, де е
човешкото ? Ако пък е само човешко,
как няма да отричаме божественото ? Но
ако е нещо друго извън това (защото това
ни остава и към това клони повече мне-
нието им), как няма да образуват Хри-
ста с естество, различно от снова на отца
и от нас самите ? Има ли нещо по-зло-
често или по-безумно от това да се
казва, че словото божие и бог е станал
човек, за да унищожи собствената си
божественост и да премахне възприетото
човешко естество ? Защото това следва
да кажат ония, конто биха дръзнали да
твърдят, че Христос съвсем няма нито
едното, нито другого естество, [а има]
друго, различно от тези [две естества].
13. Затова внушителите на тия хри-
стоборчески учения били заслужено на-
казани за това голямо нечестие. Те били
лишени от
цялата църква,
заедно с
ерес, а правилното и непокварено право-
славно учение е било още повече про-
възгласено и блеснало чрез свидетелства
от свещеното писание и от отците. За-
еухеуес^юивуод' xal др Tlaoyaolvog
влозколтр дсало&лоутед agia'j-
ТОЛОУ
Пала "Рак
/лер трд
те д ’.4г-
Вогаратир
Aeovzos
OV ХЛгОд

Лъв1
с
ги/ь, ov хАгод pieya,
Bvos{kiaq ^pZog’ /леТЕ
zioxeiag xal 6 r
buTvyyp те
отру avrov
pdrcvv elonodgsig алртроау. Kai
zoi Tpv ex
odiievoi,
Асотрта. Tov
XoiGTov,
Ektevov,
fievov (pi; о so tv,
dippovcog dvsxtovajy xal
nazQixpg ova tag ётеокргАоу,
лосд sTsQoq-vdf ov avv/soar
oaivovrsg.
p 'Ока лаутауд,
uev слоур 'dela,
dvd’Qaont.vp,
el (TsTeQdv тс лара титла (tovto
летар xal лдбд tovto pcaAkov
(PQovp/bta), лак ovy sTeQocpvpg avzotg
rdg

Г* ?
г
O)V
IsQQOOAV fUOV
 tov dvariryyy
tov aAa^ova

3

ЛрЕС рОТЛОЛ), TOV
zoo dye cor dr ov
xal wkg d
Md~c,u,dg
lovftsvdlioq. Oizi-
xal xdv лдоалс-
Ai/jgkoqov дооое{эр-
yu.Q xal ou-
0lXS(O~
Ерусалимски.
и
неговия
за техните

diaptizQOV NeoTooico лкаург
а ' с /
eig тру ouoiav
yaQ era Kvqiov ppkov ’Ipoovy
ex ikozpxoe xai av досолотртод yvooQi-
xat sv zavzaiq rate dval лооохоуоо-
'	q voev T0AtapQ0)g xal
ovveysov e
xal TOig
ol (kikaiat
3
У
'l
8X8LVOO
X.’
KvQLOV р[ЛОУУ
е^ёлеаау ад-
zavTiug тале dvot
elg }л1ат
3 >
5
J

изпаднали в същото окаяно
Те дръзко
El
те
dv'O'oa')-
CfVfA.7Ce-
yaQ uiu. rov Xqiotov epvoig.
?7 av'd'Qoxxtyp ear at.
ЛОО
лак ovx
ШУ XYfi
1
АП
Е1
si. дё
г
о
rd avdQakiwov;
e^agvot vpg ikorpioq;
у do илоНс-
avzcbv revet to
%QIO~
xal zoo IlaTQog xa ppKov ауалХаод-рав-
iai; ov ti av dvouedsozsoov p a'pQovsorsQOV;
dvi/Qianov yevev&at tpaoxeiv tov tov Qeov Ad-
yov xal &edv, еле те р>&ора трд idcag ёкбтр-
тод, xal ел1 dvatQsoec Tpg nQOGApepkeiopg dv-
кртолелрход; tovto ydp> елетоо, лагтсод roeg ap-
deTspag qyvaetog, &7Е
Xqiotov
exeQag лхцу\ Tavzag, Tov
eIлеiv ехто^/лроаао’.
за-
ако Христовото естество е едно,
или изцяло божеско, или

нито другого естество

хас трд Toaavzpg dvoae^siag ol
уумлтоиаууоу zovxoyv доуиатсоу slopypral
zip' dexpv дедозхдтвд, cKppQXlpoety
трд ixHpaiag yeyd-
t/T-:
Pr
(p OVpfaa
о
iy.
TCOV
agiav
i eQCOOvvr/g, xal ало лао pg
vaoiv avafk-ita, октил Ha i
yjMGToudyov aiQsosoog rd
tqcotov rpg

r-
Г/

л

5
Opdodogtag
те T7/c
4J
dopg avvotg xal трд
дрд’бу xal aaaQd-
/tiaHor
EU
ТЯХ
свещенство и отлъчени от
като била изхвърлена
христоборческата им
и
2 Цариградският архимандрит Евтнхий създал през лървата половина
на V в. еретическо учение, егюред което Исус Христос и мял само божсствена природа, а не божествена
я човешка
зитизъм (от Мотт] tpvoce — една природа). Монофизитизмът
Египет, Сирия, Месопотамия и Палестина поради те ж к ото положение
там. Точа учение отговаряло на
къеване от властта на Цариград. Монофизитизмът намерил
слоеве на Изток.
евтихианството или на монофизитизма.
1 Папа Лъв I (440—461).
както у чел а оф и пи а лиата църква. Нсгсвото учение се наричал о евтихианство или монофи-
(от Мотт] tpvoce — една природа). Монофизитизмът получил голямо разпространеиие в
в което се на мира ло население™
антивизантийски настроения и на стремежа за от-
почва както у бедните, така и у богатите
Александрийският патриарх Диоскор (444—451) бил горещ привърженик на
1
<; гаге
получил
J

създадените там


68
Photius Patriarcha
Патриарх Фотий
щото триблажените архиереи блестяще
богословствували и ни предали без коле-
бание да изповядваме и възвестяваме във
всички краища на вселената, че Христос е
един, сиреч ипостасът му е един, а естест-
вата две, божеско и човешко, неслято и
неразделно съзерцавани. Че това е така,
става явно и от следното: че нозете на
хроми се изправяли, на слепци страда-
нието в очите се премахвало, мъртви от
адовите врата се извличали и в живота
се възвръщали, а при това се извършвали
и показвали и други божески знамения,
конто мъчно се изброяват. Това проявя-
вало достойнството на божеското есте-
ство. С това пък, гдето той търпял тру-
дове и мъки, жажда и глад и тям срод-
ни и подобии страдания, изтъквал свой-
ство™ на човешката същност. От друга
страна, като извършил дела, от конто
едни подобават на бог, а други на човек,
същият Христос,
ясно и
удостоверил своя един
стае, а естествата, две и различии, неслято
съединени. Това са деянията на четвър-
тия събор.
14. Светият и вселенски пети събор,
за който великият град на Константин1-
бил отреден за свещено седалище, се съ-
стоял със съдействие и в
на сто шестдесет и пет богоносни отци.
Между тях се отличавали и блестяли
първом Мина2, а сетне Евтихий3, един
след друг държали свещеноначалниче-
ското кормило на самата столица, и Ви-
гилищ, комуто се беше паднал свеще-
ният надзор върху Рим. Той присъству-
вал в града, но не и на събора. При все
dficos ттр xotvi'iv tviv ПатЕдаур че не бил се показал усърден помощник
hfiE/Лы. 2'hv oiq ’Anoltva- на свещения събор, той все пак писмено
потвърдил обшата вяра на отците. Заедно
с горните били Аполинарий Александрий-
ски, Домн Антиохийски, украсени със
свещеноначалническо достоинство,
що и Дидим и Евагрий, заместници на
ерусалимския свещеноначалник Евсто-
хий. Грижите пък на ромейската власт
били възложени тогава на най-мошния
между царете — Юстиниан6, — който
бил съгласен с учението на църквата.
И тъй този свети и вселенски събор
напълно изпожънал отново поникналите
те xai llaioixal
ги
с/
tv а
Tais Гдатршшд
dvEX?]Qvxth)
fixoi fiiav
(pVGELs,
xal ddiuio
qigtcov
xal ладаЬебсххбтсоу ddiardxicoq
X^QVGGEiy eU . '	* ’
дата. J?;zon de. evtev&ev,
s.olA al fidoEv; fiiQdovvTo,
fiOQ EIQ O'liadrCOV fiddoT}]V ГЛЕС/ПЛТО, vexooi те
tojv notary аУЕолазтто tov adov, xal ngos to
£fiv uETEiaTTOvro, at те ciXtai Аеоо^^еЛш, ck
fyddior dgififAEiy, eueteXovveo xal Ensdslx-
vvvto vfig 'd'EtaQ (pvGso.)? sraoyais itaQEdifirovio
to d^tco/iia' dt’ cbv de хоттсги? xal ndvovq,
dhpav xal nEnvav,
yvvfi xal ладал^да.а, zfig
ETQavovTo to idkofjia.
та ds агАдсололоЕлш^, d аото<; Xqigtoq 6
afayfitvoG &eoq fif.uoy, EntTEtsaaq xal diaxga-
^daevoQ) filar /лее avrov xal evialav vfiv vno-
vTaaiv. dvo de xal diarpEoovcaQ тад (pvasiq,
davyyyuTO) EvrhoEi, aarpaog ts xal ауаутфр]тш
лбугд naQEOTT}OE xal гтпатаузато, \4Zz’ et tov-
toic; xal rd rfig ТЕтадтту;
ov
/
b
тбг
и аот i чд at;
d	L™	4—
X.OI jT()Y,
avrov тт.у 1'л<‘г:>тао{г xai dvo rd;
^Еотт/та xal dr досолит пта, dovyyvrcw.
t’Top frdcCooornA’a^, тЛг TQiauaxa-
gi’-г. a) ‘(Ъ, #eo /.oyi]aavTO)v,
drioZoystv xal
OlxOVflEy^s
cog
xai
xal Зшаиутт'
Т/.У ОЛо'УииХУ
f ri)
L
’ Ag7jEOEfw nt
патта Т}]ъ
 evtsv&sv
та ле-
'USV усо-
TvrpXotQ то ла~
did cor


at ТЕ
епете^ооуто xal
sraoycos
7
a>v ds xotcovs xai novovq, xai
xai та TOVTOts vqxoTaw ovy-
d.vdосолАдс; ovolas
Qy rd /agv ЗеопдЕла)
, о
епгте/Лоск
T
1
1
о
ш<к .Хдютбь
T- /
аагрббд те

OT
try
истинският наш бог,
неопровержимо представил и
единен ипо-
Й
ггГ.
Svyodog,
itvov ^гуакблоХц aqrieQfOTO. лёуте
хотта xai гхатоу Avorpogcov Патёдюу rnigovaiq,
xai Gvvd.goi.ifi
zXafvjtov Мт]уа^ tijv dgxfiv,
<?
{ ds ayia xai olxovjusvixt] льу/лт;;
tf/ict'Os jakv tsiKiv aurfi fi Ксоготат-
oe xai E<;fi-
xctt
tJ
присъствие
EXQaTvvEzo' dov fiyovvTo xal лоо-
xal. Evtv~
diadoyfi? tovq
nTidaXiovydcavTEQ ol’xag'
f Рищ-Цъ
/лгу tfi лбкеь, ov
EL xal fxfi nQO-fivfJLOg E(Q rfiy GW-
1^-ЛЗ
a/A
7
С
avzffc fiaetAidog
Eiта dk
ЕХ
2
3
a
’ Agyt sqotix ow
Biytlios 6 xfis
Q.’av, nagrov
Zvvddro’ ov,
dgouw rfis /soa; o/iTjyvgEOoq
ovdsv eXgttov
nlortv exexvqov hfis/Aco. Zvv oig ’Anoliva-
gios те 6 'AAsZavdgEtas, xai Aojbivos d sAvno-
Xsias, тф 'AgxisgaTixco fitted tuan xsxoa/i.i7jfievoi
xai dfi xai Aidvtuo
tov ' IeqoooXv/luov
nkviQovvTE?. Тт]У1ха~'та de xai
xQaTioToQ ev fiauiAsvoi vfis rPcofiaixfi? ’Agyfis
ids (pQOVTtdag sx&Qt£s, xai тф Ехх^аьашхф
ovvEfpcovEi q:Qovfi,uau. Avtv) Toiyagovv fi ay la
xai
1
Exvxvgov
Э
тф' сеоат Ла^сот <’<po-
яадсиу Зе r,fi
лбХе.1,
xa.TeGT7j->
ZoV 015
3
xat EvdyQios, Evaroyiov
Aqzleqscos tov толоу dva-
lovoTtviavoq d
3
u

комуто

Домн Антиохийски,
u
а съ-
I
свещеноначалник
u

i
Мина (536—552).
(537—555).
Петият вселенски събор бил свикан в Цариград през 553 г.
Цариградският патриарх Евтихий (552—565;
5 Византийският император Юстиниан I (527—565).
3
2
577-582/
Цариградският патриарх
4 Папа Вигилий
&
 i.
I
s£:

/

.. ।tj

I*

шй
Photius Patriarchs
Патриарх Фотий
69
I
NeoTogiov лбЛсх
frvaoa ладаууоиусЕга Ооуцата sig
dua аитф exsivco too gxoqeI
^ardw. MsKov Gteudoogov
6 /НЕУ
Ох6лТ]О£У
(Ьд IV ОРТЕС atQEGlV
rfjg voikov 6ia.yoi.ag
цата.
3QgiyEy?]V, Jlbv.uoy, Ei’dygtoy,
oicbv d(kyco л фиата,
ул1п)оЛоу1ау ev if] tov
asvsyxsiv сусЛоУЕСхфааутад. Пдоиладхесг
ovtoi tag ipvyag toov
xoil лоЛ/.а aw усата тфу аитцу
ббуиа
f J
tot
xal ocxovyiEVixi]


Evvobog
6 булата
I^eD’EQIGSV,
T(l
то лахтеЛЕд
ТСОУ
xal giiodcogov' (bv
6 6k. Motpovsoitag еле-
Tagaov лоЛ.ЕСод,
"egtoq'ov jtqotsqov ту/v тошотт/у
xal eyygapov бтлоЛ&Лослалс,
id rod a xal sxcpvd.a xvtj-
xaTedixau.
\ а
на град Мопсуестия2. Защото
С/
Eu 6k
,1
<?
xal dvsdEyidriGEy
лаЛаш. т(Ьг лс-
ЕЛЛтрчхцу
с
и
анатемосал
скв’ерни издънки на Несториевото учение
заедно със самия сеяч на плевелите, а с
него заедно и Теодор и Диодор, от конто
вторият бил епископ на град Таре
първият
те преди Несторий се замъчили, родили
и оставили писмено подобна ерес, неза-
конородена и странна рожба на изолачен
разум. Съборът осъдил
още и старите недъзи на верните
Ориген3, Дидим4 и Евагрий5,
постарали да вмъкнат в божията църква
елинското баснословие.6 Защото те бле-
дословели, че душите съществували преди
телата и че една и съща душа обличала
много тела — учение скверно, заслужа-
ващо да бъде оплюто и достойно наис-
тина само за техните души. Те учели
още, че безконечният пъкъл има край, а
това е друга подбуда към всякакъв г рях
и гибел. На лукавите демони подарявали
предишното им достоинство, като измис-
ляли. че щяла да им се върне предиш-
ната слава, от която отпад на ли. Те прие-
мали също, Че телата не щели да въз-
кръенат заедно с душите, а душите
щели да възкръенат без тела. Но аз не
разбирам какво наричали те възкресение,
ако думата възкресение се употребява
за паднал и умрял, а не за това, което
всякога стой право и пребъдва нетленно,
каквато
ните
словия обвинявали праведния съдия в та-
кава голяма несправедливост. Защото,
как може да се каже, че те не го обви-
нявши в крайна несправедливост, като го
хулят, че, от една страна, лишава от
общата награда телата, конто се подви-
завали заедно с душите в усилията към
добродетел, а, от друга страна, оставя
телата ненаказани за общата виновност
и за съдействието им при извършването
на греха и че той или налага двойно
наказание, или удостоява с двойка на-
града само душите без телата, конто са
действували заедно с тях?
15. Този свещен лик на отците не
само отхвърлил такива хули, но освен
това не много време преди това низверг-
конто се
dv6o>K ti/v
Oeov 3ЕххЛтула xaoEt-
TE
yaQ
cco/adicor уЛрофбоиг,
'iiSTEvdvEOvai'
xai
exelvcdv тсоу yjvyajv dyiov. Kai
aTsZevTijTov хоЛаоЕсод zip ryyi Corio'
аЛЛд tovto ладйхЛг/бсд ziobg аусадиаг лао ar
xal dncbZeiav, Kai iotg лоут/gocg baiibooi to
dgyaiov dgtcoyia туадфогто, Enavadgayieiv air
vovg E? тф> ay co 6 sv 66cav,
теу.
ёфооЛоуто ovvaviaiao&ac' yvywag 6 k
yidrcov dviGTcbaiv' о vx
dvdaiaGir, s'keq tov лЕлтсяхотод xoX fyavovrog
i) агаотаосс. ovyl
aqy&aQoia diaycsvovio
oi'dk tovto Ьоашлтф)ЁУте.д
о cor ddixi/yca, 6 c ’cbv Xi^qovgi,
rov хатlyyoQovotv. Ilcbq
xiav avTov xaraiaaQTVQOVGi. rd /.tti'
oavia oooiaaia zatg ipvyaiQ sv toiq хат ’aQciip'
ziovois тыу xoivcbv
РЛаофццоъ'Утее, rd 6'av -лаЛо1 ооУЕ^сщадтбгта
Tij? xoivffc aruas xal ^qi'^ecos dvsmTi/лгута xa-
таЛитлауесу, yeovaQ 6k rag y vydg, ycoQt? t&v
ovydtanQa^ayisycov асоумтооу, т/ дшЛ^у Есолуат-
Т81У TiiuoQiav, бтлЛг^ d^iovv унойалодоошд.

т
tag ipvyag
pivagbv xal
аЛтрУсйд
твЛод 6k тфд
3 1
/
хаталтоотог,
тсЪу
/

ч.
uovcov
Г г
за
1
V
Етс 6k
5 С >
0V08
3
гн/
rovro

TOlQ ЛОУрдОСС
EcavadgapiEt v
т/g агапЛбттоУ-
та ош усата тасд tpv%aig
аотад аоо'
xalovvieg
ol д’ота
ХОТ
о
5
6k
tov dsl Eorcbrog xal sv
? /	f	3-	£	/
OLOV ttEQ EGTLV ?'/ фФр/
Ol идЛсОС, тфлХОУ
TOV
yU.Q OVX
rd
LTU^uaQTVQQVGL.
dtxaiov xgc-
Еа%атт]У адс-
о-оуадЛф-
е
>
а не за това,
душата. Не се убояли окая-
нито от това, че със своите празно
ДОЖ?
is. Ov yiovov 6e
1Ш)' 6 tEQOS OVTog
XTIQV^EV.
аЛЛа
i
Мала Азия.
tmo,d Лtov сслоот&Q8LV avrov

rd? Toiaviag тоуу dvotpry-
тедг IlaxeQoyv уодод
xal лдод rovioig, ov
TOVTOig,
д.ЛЕ~
лоЛЛсо
и

че,
от
tJ
V
CJ

J
а
Град в Киликия, дн. Мисис (Misis) в
Днешният град Таре в Турция (в Мала Азия).
Ориген — известен александрийски богослов и философ. Той се стремял да съчетае
христианските догма с гръцката философия. Написал е редица съчииения с богословски характер. Не-
говите схвашания оказали голямо влияние върху други църковни дейпи.
богослов и един от най-изтъкнатите учени за времето си (308—395). Той бил ревностен пос лед о вате л
на Ориген.
да внесат в христианетвото елементи от гръцката философия.
з
4
Дидим—александрийски
5 Евагрий—цьрковен историк от VI в. (537—594). Вж. ГИБИ, т. II, стр. 59 сл.
« Т. е.

70
Photius Patriarchs
Патриарх Фотий
xal атЕ&ЕратюЕУ
tov TQanF^ovvTiov то Evroyovg
c/Qovppa xal AJsffpQOv^ IIetqov
xal Zcouqo.v, xal nauav rpv
diaojioQav
xa&EiAs
TQartf^ovvTiov w
ephtqouAev 7jM>rcp,
’"AvAipov ts
отю'ЬаНтоУта
ТЕ TUV
novpodv
xal GvppoQiav 'Ауаяртоо ph’ работа tov 'Pod-
ppg трд Evayovg TiQoxaTdQgavTog giQt'i^Eao
P’ppOJV
TiEQtiOVVpmV
6 xMtvog
qogooM poor
Tov'fovg ovv (Маутад rd Adtov zd)V ’Aqxieqeeov
GvvdAQOiapa ExxpQv^avTEg те хсй аяо/ЗаА6рЕ-
voc та ajiAavp xal Aeig трд KaAohxqg xal
9 AtTtoGToAixpc ’ ExxZpolaq exqutwov те xal
EJiExvQvyaav 4' " т' л
Алаиыад
Exsivpv xal nokvxE 7; а2oi>

с
evp-
db xal Gvvsgyddv avaopav evtgov tCov
АруттоЁтот' 6)V 6 Mv EvTpQCU ptO
OVTOQ

3
(трд 9Avru>%ov Se оЬтод), tcov ‘ fe-
ds IleTQOg б LEQOQ Ёл.ЕТфблЕбЕ'У.
Йе
A'“
/
pevixpg яЕрятрд
c --
5 ExxZpo lag
ббурата.
Advvodov
8%QriTVV6y
jLLSV OlXOV-
a	/
ev TouToig.
OIXOVflEVlxrj EXT}]
Kai та
0. .
T


нал и анатемосал привърженика на Ев-
тихиевото учение1 Антим от Трапезунд
и Севир, Петър Апамейски и Зоор и
всичката оная лукава, многоглава и на
много места пръсната шайка. Това све-
шено дело подел особено римският епи-
скоп Агапит2 със съгласието и съдействие-
то на именити архиереи, между конто били
славният Ефремий, предстоятел на Антио-
хийската църква, а свещеният Петър —
на Ерусалимската църква. Божественото
събрание на архиереите, като отхърлило
и осъдило всички тия лица, укрепило
и потвърдило неизменните божествени
догми па съборната и апостолска църква.
Това извършил петият вселенски събор.


?
c H ds. ayla xal oixov/iEvixq Ехтр xlv-
тр Aa°iEdi ]аЁУ тагу jioAEiov xal бор
yaoTixcov трд aApAelag Агаратиот то
xal
vzrodvo"
Tl'/y EL'GE-
alAiov ttqovo-
Ф трд
’ A qyr SQaxtx d g Ae ayt dg d x q o-
ЪО)У
з 1
ТО)У
ЁрЗдоррхоУта di:
MaTQoy,
dvdfjdai
vixoiaav artsdEfxvv
xal rtdv
	3	—
тот ayajva
Чл л
vodog ev
avrf
{Epdv Em/yvoTo
Exardv AeoqydQoig
psvGLg lapTiQoyg
ftsiav. Таотрд dgypyol
U.EVELV exoIvovto Miop pEVjQytug Tf,
Gidldog ттбАЕшд 6
yev EyxEysiQiopEVog, xal 0EddcoQog, xal 1 ecoq-
ytog, ev TtQEGi3vTEQan> dgubpari. хатЕсАЕурЁто^
aaa Ataxdvcp ’ liouvvp, ol' атт!
ayнотатov
ycov rdgtv pQtApovvTo' xal тот трд
de uEyaAoTtdMiog Aqovov IlETQog Moraydg tov
TOTIOV dVETlApOOV' pEA\b
yog xal UpEGdvTEpog Eig tov ftaApov тр
yySQaTLXpg TiOV "lEOOGOAVptOV
dgag, Ol'Tot di-: Gov Tolg
aylotg IlaTouci,
GTavTtvovTibAEiog хатаддаутад,
e Pd)ppg, Kvpdv те ’ AAE^avdgEtag,
oov тот трд (PaQTV^
16. А светият шести и вселенски съ-
издигнал
свещения театър за тайнствените пред-
ставления на истината и с подвизите на
сто и седемдесет богоносни отци помог-
нал на благочестието да добие бляскава
победа. Водители на събора и достойни
първенствуват пред другите били
комуто била връчена
и той в царския град3
U-
<*
JTQEG/SVTEQCOV
AiiTxdvcp ’ Icodwpy
Натта r Pd)ppg
г.
У
5
AyaAarvog тоv
cig rpv tmv tgaQ-

AAe^orrSpov
я al 1 кощу tot
Moya-
хаАЁ~
Ol'TOl dli
dfepyiov, rivypov, ПаЬАоУ) Ktgv-
oh'
azz oig
xal
3

KvQUV ТЕ
TpaQiv
dia^qgavTEg (ov
тот трд
tpEodovg
x al Махи Qi ov ’ А vrioys lag,
aiQEGE<og раАртгр gvv
voaa IloAvyQGvl qj,
трд exeIvcot dvaaEpsiag
тад) vab dixatav
ulav АЁАрату xal plav
rod aApAtvov (Mov ppMp
хбтод CpVGSCOV, dvGGE^EL
1
GEtQttV
Махщнот
раАртр
IloAVXQOVlt'p
5
c \
1'ЛО
pl'GEiOV,
tEQoig xal
Y Iviogiov
xal (~)s6da)-
TOV
аШ
тр v а 1А рл 6 л), ох о у
^тЕрагор трд
d DM со
L
avtoit
Л
ара
уАюутЁ TIVl
iniTilaxivTag
L
ь-
tov-

VTiEQpaxsiv ueAet qoav-
ETiotqoavTo'
хатабМрт
hdoyEiav Ёти Лусатоа,
TOV ЕХ d'VO ТТЕ’-рО-
аАбусо tpQovppaTi
доо
с/
OTI
y.al
да
смятани Георги
свещеноначалническата власт над царския
презвитерите Теодор и Георги,
заедно с дякон Йоан като пред-
ка све.тейшия римски папа
се броели в реда на ръководи-
пък на алексан-
монах Петър.
и
4
град,
конто
ставители
Аг ат он5
те лите. Пълномощник
дрийския престол бил
Заедно с тях бил и Георги монах и през-
витер, който се домогвал до ерусалим-
ския архиерейски престол. Тези заедно с
други и свещени, и свети отци скъсали
преплетената верига на лъжата, съставена
от началствувалите над Цариград Сергий6,
Пир7 и Павел8, както и от Хонорий
Римски9, Кир Александрийски и Теодор
Фарански. При това те справедливо осъ-
дили /Макарий Антиохийски заедно с
последователя на ереста Стефан и някой
си окаян старец, на име Полихроний
конто се били присъединили към
натите по-горе и
нечестието им.
безумна мисъл дръзнали да кажат,
Христа, истинския наш бог, който се
състои от две естества,
с_*

О
о
с*
както и
9
<Ч|
I
I
1 Сяреч привърженик на монофизитизма.
събор бил свикан в Цариград през 680 г.
Агатой (678 — 681).	Цариградският патриарх Сергий I (610—639).
Пир (639—642).	к Цариградският патриарх Павел II (642—653).
в
s
Цариградският
Цариградският
J
споме-
смятали да защищават
Зашото с нечестива и
че у
наш бог,
има една воля
536).
“ Dana Агапит I (535—536).	3 Шестият вселенски
1 Цариградският патриарх Георги I (678—684).
; Цариградският патриарх
Папа Хонорий 1 (625 -638).
5 Папа
<i
i
  i:

/

71
Photius Patriarcha — Патриарх Фотий
srolpiTjoav dnocptjVacd'ai' рпфе
dvalafluvTEg
y„EiQov eig xaTdl'Yjii'tv,
irsQyElag xcoAov
novg cidoinoQtag
ottpiaTcdoai, xc/.l ант ।________
cpvQdoat., xal лт/Аоу aoirjoai, xal ETufjaAstv Toig
dvaoTY/oai, xal dax^btv
x	□ о *	—	3	э
pi/V OTOE
atTEtG&ai
loyiapioig
r
04
dGVVETQl
tovto
pqdtov ov xal 7tQ0-
ovx sort тфд aw/£
/
c
хат el; oval ay ogAcdaai, xal xo-
pETEQXEO flat' ov be
aidlc.0 baxTVAcov
xal yrjv
<1
rvepAobg
' Eoyo g
opipiaotv' отЕе
tjii те1етт1фати‘ ov fAijV ovOe тс/g avTT/G sou
'fysATjOEODs nageltieiv atTEioAai to лотфрнот
rov Havdrov, xal bogav o.vto xalsiv jiuaiv xal
ftovlEoiAai тб a&sAiyior, ’Al d ттшд ovyj ovv-
qadovTO did
cpoQav i^etQVOvpievoi
EVEQyslag,
otxal &e by о sig
Ti/r ev aoxoig
oig pda,
TEXQOV
OV
naQclAeiv
тб аАЁЬутог,
Ala
□
и
’ Л А а 71 сод
то view xal тсЪг (рбсЕОУУ
Л
Ttjv dico
Ilaaa yaQ fpvotg grrjyr)
xal raig dtacpoQOtg EVEQyiil aig at g:v~
GvvdiaGy_iCovTai. Kai ei,
TtXdvip', q EVEQysta xal fj Aebp
хата
?7? таота, pda
cpvostg (ovjtco yaQ eig tovto pta-
EV o.
иатаоёауког
xal f] (pvotg лагтсод. eg
3 f 1 JJ f , c
El OE ovo at
vlag Ega'jXEiAaVf
GnoQay то)У хатадёагюуу xal dacoAEtav
ovyl ExciTEQa TTYjydaEi TTjV otxeiav
• 	Tqg
□ 5-
и cp i)a A ,u о i g	о v тes ri/V dia~
/ п
тф’ O^XijGiv;
xai dvogoY/piov Ьб^щд
ЛСОд
ivsQyEiav xal
idlag
OT<5E)’ JTQOTipil'jGCiVTE.g,
на т EdtxdoihjGav
АХЬоотос jusr
аотап’
GVV
аотГ/ eheIvy] тф ahoyIсо иатEbixdoihjaav ava~
d-Epiau* bvo be ih'AvoEig cpvaixdg, xai bio evsq-
yelag ел I too svbg Xqiotov (~)sov ppoov, tcov
AeocpoQiov UaTEQayv cEQoloyi'joag 6 aviAoyog,
caig алаота^оо ’ ЕхиЬ^шд то bixAovv бро-
Aoyeiv xal xy]Qvggsiv^ coojiec> t(7yv cpvoecov, ovtcj)
xal toyv h’EQyEicbv
. < aQabebojxaoiv
cmoyovog ' UoaxAEiov,
oi/.Eiag xAijQoy Еу^трштфеу dvaiisbsypAvog,
те a Ala ov pinyaTT ojv т,Г]
тфд
Tovvoig piiv xal fj exty}.
1
evbg
IIoXEQUyV
Xqigtov (-)sov
lEfYiloy
ЕииЬуАшд

xal AebjoEivv,
di
г
ддАодбдсад
тгрнхаота, 6
Ксотатагт ivog
TOV HQOyoVlXOV Tijg ya-
rd
"Svvociio, xal to dodbv
AaI’ev
1
ExxAnalog срдбусща л^ео/Зе/хоу.
5
it'.
Xvvodo
AtV,
едно действие.1
взели под внимание
много ясно и
е признак на
'Христос] да изправи самовластно хром
човек и този да понася трудностите на
пътуването; нито да отваря очите на
слепи, като
слюнка и направи кал и я постави на
очите; нито да възкреси мъртъв и да
пролива сълзи за покойника. Така също
не е свойствено на една и съща воля,
от една страна, да моли, за да отмине
чашата на смъртта, а, от друга, да на-
рича същата чаша слава и да иска това,
което е нежелано. Но как не са се до-
гадили, че по тоя начин те отричат и
разликата между естествата ? Защото
всяко естество е извор на действия и
чрез различните действия се проявяват
волите на различните естества. И ако
според тяхната заблуда действието и
волята са едно, тогава без друго ще
бъде едно и естеството, от което те
произтичат. Но ако естествата са две
(защото те, като имали пред вид раз-
пръеването и загиването на първите [учи-
тели на тази заблуда], още не са били
достигнали до такава лудост), как всяко
едно от тях няма да прояви своето дей-
ствие и своята собствена воля ? Но по-
неже са предпочели своето хулно мнение
пред всичко друго, затова те заедно с
последното били осъдени на вечна ана-
тема, а съборът на богоносните отци, като
определил, че у единственна Христос —
бог наш — има волите на двете природи
и две действия, предал на всички църкви
православно да изповядват и проповядват,
че той има две естества, две воли и
действия. В това време наследник на
праотческата си царска власт бил пото-
мъкът на Ираклий'7 — Константин3, —
който и във всичко друго съдействувал
на събора и приемал правото учение на
църквата. Това е извършил
[вселенски] събор.
17. Светият пък седми и вселенски
събор за място, дето да се произнесе за
благочестието, избрал и той Никея,4

Те, неразумните, не
дори това, което е
лесно за разбиране, че не
едко и също действие
и


нито да отваря очите
с пръсти смеси земя със
като
на тази заблуда], още

О
има две естества,
О
о
о
и-
О
шестият
о lx о i >,ш:у ixl] £/?<56 ш;
Bl&VVOJV pt^TQOKO-
dtxa-
e H 6e ay la xai
Nlxaiav pier, трд
, xal tcov ogAcoy doypidxoiv
ь >
ovoav
той Никея
1 Тук патриарх Фотий говори за монотелитската срсс. Според нея Исус Христос имал две при-
но е имал една воля pvr-g fAApia. Монотелизмът представлявал опит
роди божествена и човешка
да се примирят диофизити (никеанци) и монофизити. Тева учение било одобрено и втзпристо от импе-
ратор Ираклий (610- 641), който искал да го изиолзува за приобшаване източните провинции, настроена
благосклонно към монофизитите. Срв. Ангелов, История на Византия, I, стр. 154—155.
тийският император Ираклий.
вселенски събор бил свикан в град Никея през 787 г.

s Византийският император Константин IV (668—685).
2 Визан-
4 Седмият
72
Photiiis Patriarchs
Патриарх Фотий


лас avt?) г 7/g evoe-
ёлта деп лас Egi/xovia
avdp(7)v тф) л^фдес лка-
лас лрсотослатад rrjg
/aeydb/g cpdAayyog лро/ЗРЛо-
те TOV ev ’
ovrog лас
лдХесод
аЛЛод леосауау agio
£ V Я Г2/3 Е ОТ ато V ПрО)гОЛОЕб-
D Рлл/л] ata
IIqsg/jvteqov xal auiov,
Tjyouusrov tov ayi ov 2
Л**

OTTjQlOV
peiag ностроют гдес&г,
нас TQtaHOGt ajy
rvvoysvtp Tag,dQ7_ovg
tEolg ai’Ttor нас
gLEVT}.
Qljj^rOV
xal ryjg puuiMWs
o ’axxag, e 'tteq ng
di/ xal Hstqov
fjVTEQOy rtjg	_L	J j/LZjZ.QUCl^S,
xal [Istqov ft7zo”, IlQEG/jvTEQov xal avrov, xal
xTjg exec os Alovt/g yjyovaErov to v ayi ov Sd/3-
да‘ ос т7]д ’AnooropHijg xafisdQag diExAyjQovv-
to tov ТОЛ0У.
xoouovvTog cig I co}.ta' aua dr/ rovrotg ’ Jcodvw/v
xai Ocoiiav ardgag fiovadexfj локтем
vv/aovg, xal tEQarcHT/ тс/iij dtaXdginoviag,
3AvarolixT/g блаог/д dtoiHi/OECog т(7уу
hxfbv xal yceyd/Mv •d’Qovcov толоп/уг/тад, xal
rd toot Aqxieqeoov nQoyv.ytov exovrag'
dij ’AttoJAivuq'OV ' '' ’
у су owe аг,
е
leo(7ov
де
1
1
свешени
мъже
ai’Tiyj’
TaQaoiov
( dsiog
fiaodido
7
"5
/ Л
Af>xiSQ£nat (фt-oi' пе-
лагарсотод dvcjQ,
lEQaQxixovg

тоЪд
= 5
xat
tov
хата ' Рацстр> ayi.ag
l *
3
2
Хбошпоп тъте го
"Ар^^оапнду
£ '
главен град на Витиния, който и по-рано
бил станал съдилище на правите догми.
Участвуващите в него
били на брой триста шестдесет и седем.
За вождове и първостоятели на тоя све-
щен и голям полк се явили Тарасий1,
чутовен между божиите архиереи (мъж
божествен и преотличен и повече от все-
киго другиго достоен да управлява све-
щеноначалническото кормило на столи-
цата2), и Нетър, преблагоговейният про-
топрезвитер на светата Римска църква, и
другият Петър, презвитер
тамошния манастир
заемали мястото
лище
украсявал
Заедно с
преименити поради монашеский си живот
и сияещи със свещеническа чест, место-
блюстители на апостолските и велики
престолы в целия Източен диоцез и имащи
пълномощия на следните архиереи: Апо-
линарий, Теодорит и Илия, конто пре-
мъдро и
тели —
алаот/д
г->

ЛЕОК')-
НОС TJJ?
Алоато-
А
лроу<- yiov eyovTag’ Леусо
те нас (Aeodtogr/rov нас ’HP a’
С С 1	5	4	/
о oe Лгтюх&а?,
и игумен на
„	конто
на апостолското седа-
време, когато Адриан3
достоинство.
Св. Сава
EC
?
в това време, когато
архиерейското
тях били Йоан и Тома, мъже
г
и

5
vjv о ijzv vi/.EgavoQEtag, о Зе
нас б /млод ое ТЕООсоо/луешу, с.еоолоелсор те
xal лагоберсод лдоЕеоп/нЕюау. Tote Kiovaiav-
Ttvog xal EiQr/vY/, ’Oyilodogiag orEfpdvco хоо-
/LtovyEVot, ri/v AvioxQarooa li^g c Pcotnaicov
noQgpvQida ЕбтоЪ£ovw. Avry/ rotyaQovv
r/ cEQa нас ysyd^t'j ^vvodog аотссрауг/ те нас
tjdQ/iaoov aiQsatv, тло доаоЕ/Зап’ те нас dvc-
EQtOV
xocvcp tyr^PoyaTi хатЕдснаоЕ,
rag нас nQoydxovg avn/g тсо а от ср ovvvxo-
Aa/Aovoa xQifian. Outoi yap ot де^мсос Xoc-
otov, то? cPa/ihvctv (")eov f//ucov, ^Aaa'p'r^tElv
ov% 6tLioXoyoi)ViEg ro7g фрсаш, did twv epyiov
xal iic>6~
diiEoiog
J
Я-apbnoav-
I L J
то лат avTcbv tog
'A2.E$ayd{)Eiag,
О у£У
2ослбд де J&Qoaoolvpxov, IsQoxQsnoog
cTQoecor^xecaav.
AvroHQa гооа
Г
ElQTjVY},
7J]V
rw


Л
UpdQWV
T()V
4/
TZvvodog
V.HU дуООЕ^сЪт
tapEi a ax (tec a av,
лас
avrv/g too
свещенолепно били предстоя-
единият на Александрия, вто-
рият на Антиохия, третият на Ерусалим.
В това време императорската багреница
на ромейската власт носели Константин
и Ирина, украсени с венеца на правосла-
вието.4 Този прочее свещен и велик съ-
бор с боговдъхновено и общо решение
осъдил
ерес, въведена от
хора, като подвел под
и нейнит
щото тези окаяници на дума не призна-
вали, че хулят Христа, истинския наш бог,
но на дело измисляли всякаква обида,
хула и нечестие. Като не смеели направо
и открито да хулят него самия, те, [ху-
^а'1 лейки] свещения му образ, удовлетворя-
etHova вали всичкото желание на христоборче-
dvvxEuu, ския си vm.5 Хулейки като идол (о глас
t-»
t
те
[Poxoltco лас
*	3
ТОС’ч Е1(П>уг/~
аотф
d 2 >i i'h to v (-)eov 7/ptcov,

TOig
yyjcaot, did
?
4
ЕЛЕТОО'ОУ VpQlV xai рХмлрцуШУ
нас avrov
лао ay
^EiaV xat avrov exec rov dvGqiv/pei
xat %t.0Qig revog ларалЕгав/аатод ov
teg dta rijg оелтрд Etxdvog
XQiGro/aaxov yred/ar/g е^елЛ/iQovv Яемуаа. Etdio-
Лоу yap (co тоЛил/рад нас dAvov
dtavotag алл/уруач!) то/г лровнатг/тфу
too Xolgto7\ dPfig еедоФму лЛатт)
J
TT/g
СЕЛТТ/д
/
7
у/лиосп/д
илс^уаа IJ
XqIGTOV, tild/g
tj/г
Etdf/jzojj’
едва новопоявила се варварска
злочестиви и скверни
същата присъда
внушители и поборницы. За-
Li
те, [xy-
вали
ския си ум.5
на дързък и безбожен език и ум!) почи-
тания Христов образ, чрез който е про-
тонема идолската заблуда, и като го под-
*
Цариградският патриарх Тарасий (784—806).
4 Византийският император Константин VI
1 Цариградският патриарх Тарасий (784—806).	2 Сиреч на Цариград. 3 Папа Адриан I
(772—795).	4 Византийският император Константин VI упразливал заедно с майка си Ирина през
периода 780—797 г. По тяхно време на събора в Никея (787) било осъдено иконоборството и възста-
новено православието (иконопочитанието). 5 Тук патриарх Фотий говори за иконоборството. Както е
известно, иконоборството се явяза като опит на цонтралната византийска власт, подкрепила отвоенната
аристокрация, да ограничи забогатяваиею на манастирите. Срв. К. Schwarzlose, Der Bilderstreit. Ein
Karo pi der griechischcn Kirche um ihre Eieenart unci urn ihre Freiheit, Gotha 1890.— M. Я. Сюзюмов,
Проблемы иконоборчества в Византии, Ученые записки Свердловского гос. пед. института, 1948, вып.
IV по Кафедре истории древнего мира и истории средних веков, стр. 48—110. — Ostrogorsky, History,
pp. 122, 135, 142—149 sq.

X


73
I
Л:
♦
।
Photius Patriarchs — Патриарх Фотий
xal ndaaig avrpv drtuicug леоо
avd тад dyoodg xal тад Xsarpt.Qovg
'	' лиф naQsbiboaav
к а & vflgi г oi' гес,
fid).Aovreg,
71011 ХйТ8ЛаТ0V У
'O'KO.fia
%о GTOwryiaq
ката t&v
ycTvoig Ex%sai. aiua,
/tefipAoig xeiXeolv svpoeTyaivov., xal xoqov
та трд
ovbapxbg EAdjiidavov
E^Apvixcov ^duhiyudwov ovbsv
/w) fidlAov,
xai ।
GOV TO' biCOV
хала Xqiutov
tel to xal EKQarVysTo.
ТЩр ТОУУ ElXOVlG/TaTCOV
riCotuev(ov,
fiaivsi та .
Хоюто/муал
rг oe лт p v six ova
dydov
UGVEQpp.a sig
EXlpEQbuSVOp MOL votdv qJthlVELXOVVTSg Tp V718Q"
poAp трд viQoftvpdag тоод уеууртодад btcbv be
XgioTiavoiv sv
Xoigtov xal ysiAsoiy алаотроао'дш, xal avrov
exsIvov tov io v b а Г ко v
T/ASy%OVTO biaTTITlTOVlEQ,
aorcbv bsiKvuyTEs
ставцу syovT&s' аАХшолЕо
TE5 Г1?С g)qEGE(J.)s,
xai TcaQ&fpvQovxo.
bvOjad^ovTeg, хала Xqigtou sqoQvdxTOVTO' xal
тру 9 lovbaioyy xZpuiv о и лроогЕрлтоь, то /у
атоиЛуоу avTibv tuiqe'qpAovv bid трд Eixoyoaa-
’'/j.ajg, xal vTTEQSpaVMV' ov рбуоу bs, aA)d xal
r,b трд slbadoXuTQsiag s>
ElbaiXo^UTQOOV
avrovg xal sig
aXQavia prvorpQia
usv, boot
avojtoqov
pfiskpoav тру
exipu^a трд tow
oiHovuEYixp biaxoiyaaa
Toig tov ата'д'^атод xa&vste/?а2е‘ Tpv
va Xoioiov, rov dhy&ivov d)sov rj.uoiv,
? *
/ 1
?
TWQIEOUQOV,
EAseivbv xal трд EAApvixpg
.V r_	m 1
agiov. L a
XgioTiavotg
laovpg dgiov. Ta avva Ье xal
aAXoav lEQebv EixoviOjadraw лоо! та-
ZfiQGi те лаХа/лгагасд, xal
ov bs-
xad лаоалАрд1ад
а)мотодед
5/ *
трллхаырд /.laviag
ot
лагали на всякакво безчестие, те го тъп-
чели с нозе и влачели по тържища и
стъгди и на огън го предавали
лище
стойно само за езическото христоборство.
Същото извършвали и против другите
свещени изображения, като безчинствува-
ли с нозе, бързи да проливат кръв, с
мръсни ръце, със скверни устни, и не
можели злодейците никак да се наситят
с нозе


зре-
прескръбно за християните и до-
?
о
diidd
EAUTTOV,
ieqo. ova/joAd
' E^VG-
тгблЕиод
GWE'KQO-
yi/.Q алаост, (bg p
Tiap yivErai TOiv eIko-

TO)V
el xai на този бяс и безумие. Но като мразели
свещените християнски символа и изобра-
жения не по-малко, ако не и повече, от-
колкото езическите мерзости, гнусели се
от тях и водели усилена и непримирима
война против Христа и светиите му. За-
щото ясно е за всички, че почитта към
, cootteq xal р ащиа sig avrd bia- изображенията е чест, отдавана на изо-
Ескоуфб/лЕУа. ’ ААЯ’ ovtol, та rsa тоту бразяваните [лица], както и безчестието
- преминава върху самите изобразявани
лица. Но те, новите изчадия на христо-
борците юдеи, с това безчестили свеще-
ния образ на Христа и на светиите му,
довършвали това
вили праотците
юдейска дързост и в прекаленото
усърдие се надпреварвали да надминат
предците си. С това пък, че нямали сме-
лостта сред християните да се отрекат
и устно от Христа, доказвали, че били
лишени от ревността на праотците си
юдеи, че не са били добри техни
подражатели и че не можали да се
установят на едно, а като замаяни
от еретическата злоба се разправяли и
мятали тук-там. Защото християни се на-
ричали, а против Христа беснеели и да
се зоват юдеи не приемали, но с иконо-
борческите си постъпки те им съперни-
чели и дори надминали тяхното христо-
борство. Не само това, но отхвърляли
името на идолопоклонството и към са-4
мите християни и към божествените пре-
<Ьд ydir)a ysyp xal чисти християнски таинства се отнасяли
svysysiag, р ayia xal не по-добре от идолопоклонниците. Затова
SwotJos, bstpaoig d)v- светият и вселенски събор осъдил и
предал на вечно проклятие ония, конто
не искали да се откажат от това изро-
дено, прелюбодейно, разносеменно и раз-
бъркано учение като от рожба незаконна,
чужда на благородството на верните1.
Той утвърдил
да се покланяме
Христа, истинския наш бог,
уважение на изобразявания съгласно
Xq aiiavayy
ёхтилаз/аата bid ptiaovg ауоттед,
xal d аолоуЬод
avrov
ApAov
та
ТЕ
/
7

аитос$
wal т(Ъу
у
ц
ayloyi’
Г/
5
9АкУ ovtoi, та rva т&у
’ lovbaioyy уEvvij/лата, bd d>v ptsy
Xqiotov xal raw avrov
TtQoyovixbv
• ’ lovbaioyy то Арафата
c . _ ___
/
куо^дфоу,
та


TO
TO)V
ТОУУ
dvEaAgoovv
ГОГС
U,£CC:J О UM £Oyoy ToluTjGai TOV
+>
което не бяха напра-
им, защото изпаднали в
си
т

Г/р'
умти
lovbaioyy xXpotv

xai mavQipov £pdoi>
xal voi^ov xai таитрг
uifipotv, xal pipbayiiov
тф кахф к адсо&ЕУ-
xdxEiaE
/
.1
J
шг5с хакеГсге ^te^ptJirowro
XoioTtavovg p-sv yao savrovg
XfJlGTOO
ou
IT-

че
са били добри
че
едно,
ov p.bvOV
aVEHTOT&QU
та ТОУУ
Алуоутед oyoua, ovbsv
Хоютлауоид
ТЕ
sig
XqiGTiavdiv fi-Eta xal
TOVTovg
,ub трд tioizaAibog таитрд xal
xal avuTi-EipvQLiEypg
bvoyEVEira,
7Ш~)Т0)У
t4i
/
TOV
1 Т. е.
лЬ
if
I
елеЬеГ^оуто. Ac ’d
/
ло-
cpvyelv
vdfia. у&ур xal
(SsG'UOtc а/л-
С ч э '
ОЕ ELXO-
мата
на християните.
13 вор и за българската история, IV

)
 т
и запечатал единогласно
и почитаме образа на
чест и
В
ж
.-.7^
J
Photius Patriarcha
Патриарх Фотий
xal Патосхад
.-т:г-тд GEtg, xal гад тал’ ceqcov Xoylaw sxtpavro-
oiag. sal Tinp xai тл/Заоpttotpri tov eIxoviQo-
llevov, xoaoxwEio'dai xal тлр.аейал yptpoig
Gaig EnsxvQaoaE те
xQoaxvvpGECog xal nup
vpg, xatTov zqotiov xai rotg a/Aotg lEQOig tv-
лосд xai avpifioAoig трд хатУ pцад йукотатрд
karQEiag лдоокоуб/ЛЕ'д-а. Ov уад еу avzoig igtto-
шу xal ov/MnsQix^eiofiEV тру ziiipv xat лдо-
oxvvpotv, ovtYsig stEQoq vAa xal btacpoQa тЁЛр видно различно и
оуь^сщЕ'&а' &ААа bid трд cpatvo,tiEvpg Siatydoov покаяние към тях
xal ptEQioTpg avrebv fisQanE/ag xai xQoaxvvp-
oscog сЕдолдтлсод те xal абюсдетатд Eig тру
duEQlOHJ-y EXElVpy EVOEtbp
трта avayo/лЕ-О-а.
ip. (Jurat tov п/лоу Aravgov
fXEV, ЕУ ф то Аеолопхоу Е$ЕТаУУ0&р
xal rd rov xoGjUov xadagotov dvEfiAuoEV
xai г) wv

- j
' Алосп/лхад
и ей та? та>г teoebv
I1

ала-
трд
хей E^EocpQayiGaro,
bp^-ovoTi лдооауор-Е-
toig a/Aotg
xai fjvpipoAoig трд хачУрцад
5
xai


ovcYeig ЕтедориАа
ТО
древните апостолски и отчески предания
и свидетелствата на свещеното писание,
сиреч като отдаваме поклонение и чест
по същия начин, както се отнасяме към
другите свешена изображения и символи
на нашето пресвето богопоклонение. За-
щото ние не се спираме и не огранича-
ваме почитта и поклонението [само върху
образите], нито
родни и различии оореди, но чрез при-
части чно служене и
biatpoQov покаяние към тях ние свещенолепно и
неразделно се въздягаме към божеството,
което е неразделно, единообразно и обе-
динително.
пък се делим на разно-
/
ftEQans/ag
xai ddcaiQ8ta)s
те xai evcmoiov f/sd-

tov тс дот .
АеолопхЬр
xoogxvvov-
abfia,
al aa,
се
fulou tpvoig тасд exelOev goaig
dobEvilEiGa, rpv dypgoj dcopv s^dotpoEV dvrl
TOV TVKOV TOV KzaVQOV
bapaovcov eXauvETai ertepp,
лосхИа, трд алад ev
xai
та eg
на
покланяме на честния
на който е било разпнато господ-
тяло и отдето е бликнала очисти-
естеството
от потеклите там
?
18. Така
кръет
нето
телната за света кръв, та от
на дървото, напоено
струи, произлязъл вместо смърт беземър-
тен живот. Така ние се кланяме на из-
ображение™ на
прогонват демонски пълчища и се изце-
ряват разни страдания с помощта на
EvsQystag GVfittQoiovapg. Tovzoov тос- благодатта и силата, която се е проявила
" —	" Kqcgtov elxdva, еррри., веднаж в първообраза и се простира със
същото действие и върху самите изобра-
жения. И тъй, като отдаваме на всяко
едно от тези, сиреч на Христовия образ
и на самия кръет, както и на кръетното
изображение, еднакво почитание и покло-
нение, ние не поставяме предели, нито
ограничаваме почитта и уважение™ си
със самите тях, но отнасяме и посвеща-
ваме тази почит към оногова, който по-
ради неизказано богатство на човеколю-
OvTTD
ц
TV71OV
tov fyavarou.
XQOGXVVOV/IEV, dl’ov
xai ла-dp deQanEvEiai
тф лдсититила) yaQtrog xai bvvdusajg srEQyp-
dsiapg xai ,11-EXQtg avraov ttbv тилюу дета трд
dual cig еуE/xy st ад GVfinQOtovapg. Tavzaw tol-
yaoovv Exaawv rpv те
xai avrov tov Aao.vquv, xal bp xai tov Алаи-
qov toy тблог, ладал^расазд zp аа^аарабтртс
ovx ev avzotg
xai XEQIOQ['QO}.18V TpV TltlpV ХОЛ
dV.'sig tor di’pptag svav&Qampoavra
(pclav'd’iiconl ag
елоуесЬютоу 'davarov
тт)д атш%
ние се кланяме на
кръста, чрез който се
CJ

и
TVXOV,
И тъй

EV
xal XQOGXUVpGEl E^OOLOVVTE
m-QiyQacpoptEv
to as fag,
лАитср epi/му Адсоле ал aepaxap хал tov
7}pl(bv ЕЛОУЕлЬсОТОУ AaVO-TOT EXOVG'lO)Q илЕгеу-
xovta, T.avrpv avaepEQousv xal dvi8f_)ov.ttEv. Ovtco
bp xal vaovg 'Ayiary, xal xaepoug,
va, nioroig ftgvovza iausig, лютауд
fiEV, tov avrovg додаваута Xq tardy
pp.a>v uEyalvTovTEg xal dvscpp/tiovvtEg. Kai bp
xal ei тс xovTocg хата. rag [лиапхад хал ayiag
ppcayy TEdETo.g sort ладалАросоу, did tpg ev
auto eg svEQyovueypg dayjsdg те xal suEoyEotag,
to aQyjxdv те xai лосатоиоуит aizcov &uytv(boxo~
pisv те xai do^oloyoi'/tiEV. AYo xai tqjv /ла-
xaQt ary
xai dyia xavpyvQig ov piovov
arov, xadXinsQ EtpppiEV, aV.a ys bi} xal трд
лауахдйутоо xal аесласу&ЕУоо АЕвлогурд р/лоуу
(^eotoxov, xai xdvtcov tcov ' Aytcov tag tEQdg
Etxdvag, xo.t^dvaXoyiav трд тал лдаутотблсоу
олЕооурд xai ае^аароАтртод, rcudofiai xal xqo-
GXvvEta>&ai xoevdiv d)еолюptazoov OQOig ЕлЕадхзаг
ytuE те xal EnexvQaoGEV. Kai yd,Q xal bYavraov
* 1


VjIZH

1
r
с
е
।
xai до^оЛоуои/леу, Ас о
exeivcov хей Ieqcov dvdotby z; ^Еодюдод
zpv Slitova Xqi-
ye
/

7
хаА’алЕд Eippptev, alia
?
xai navzayv тагу
хат’ dv aloyiav rpg
?
е
xai AEiyia-
Л(ЮОХОГОО~
тоу (Аеоу бие стана човек заради вас и доброволно
претърпя за нас позорна смърт. Също
така ние с вяра се покланяме на храмове,
на гробове и мощи на светии, от конто
извира изцеление за верните
чаем и
ги е поставил. И ако
свети наши служби има нещо, подобно
на горните чрез действуващата в тях
дарба и благодат, ние признаваме и сла-
вим първичната и първодействуваща при-
чина. Затова богоносното и свето
събрание на онези блажени и свещени
мъже с общи решения скрепило и по-
твърдило да се покланяме и почитаме не
само иконата на Христа, както казахме,
но и
приснодева господарка наша Богоро-
дица и на всички светии съобразно с
възвишеността и светостта на първо-
образите. Защото ние чрез тях се възви-
I
I
J
I
1
1
T
ij
ti
J
'j
като вели-
кой то
и
славим Христа, бога наш,
в тайнствените
о
V
и
богоносното
и
•*
й-
. л-:
«>
-1
M
I
:3
I
както казахме
свещените икони на пречистата и
господарка
i
t
i
•t:
1
м:
J
/
7
I
Я1
Photius Patriarchs
Патриарх Фотий
75
£vo л Old v
xal
viva xac ovv ay coy or
rps hqos то ахдбтатоу Av oqsx
diaiirps d^tovp&D’a iisi'as xol vheqp'vovs
xal
6e alge-
Zoytxps
TOV OfXELOV XOGf-iOV xal rd
e л (ту aka dovoav
7
□
z
TaVTEZ jU-EV GOfpibs
TsA.£aaiuevp 6id)QiaE' лават
xal лаоav ахоофау Tps
Ша
7
els
Oscoglav, xai
ТОУУ
ovvacpelusk
iieagEOTCOs
Tixpv vooov
ауелр? алекбоаоа,
Exxkpolay
.NV'tirppv, ovx
ЕУ lEQOlS
x дефатг
tkagois
xal evayAai ^sofiat
5
xdkios тру
dei^e' xai ota dp
Xqvgois,
vioiiaoiv,
QaoTpaaoa,
xaflogdoDm
Ttunxov xXpQrd/zari nageoxEvaoEy.

ciZZ
1
Г-
C
5
Т£
крайнего наше
светият събор

але-
tv XQOGGU)TolS
etxo-
tov Nvptcpiov Xotovov ла-
xal xalgovaiv
a
eA0Qai'vi)Eiciav

dtpi/aX/Liois
Tiavrl тф тап>
Хдюпа-
xal аифиртод 6,uoloyia’ avrp
xal eiAixqivovs
avrpv оелтыу риотрд'аоу p Ded-
U,E%Ql fii.OV
Angelas rputov
хата таитру
ti)'. Аитр трс ntGTEOis рцауу tdry
vary p xai) ago.
r/}s dxQdvTov
xal raw лео1
oo<pos uvoTfiycoyia'
duo/aav xal (poorovTTes xal лютехоуте$ xal ло-
Atevouevoi, лдбд тру dvaro^py rov voprov
rps exeIDev агеолёдои avyps xal ).a,u~
алоЬт-
r	\	\	c	'
xQoopxEt xai тру vjU,Eiegar
p&p ngos rov риётедоу
тру агата).ру
pliov, vps Exeithv агеалёдои
лдбтртоъ TQaycoTEQur те xal te)e6ieqov
aavrss.
dEopgoi'gpTov aVVEUlV,
xXp. ov rps evOEpEias dcpoodiaav, sIXixqivei dta-
•fld'OEl,
Л1ОТЕ1 алодёхео&аь xal атёдуеор
фа, /лрте адютеоф
yetv' tovto ydg rivy
tovto to)v oixov/JEvcxcdy Ewodaiv
Aido jadvov
do^dA'tv,
F.ls to uvto Tps di pt)& as грдоур^а XEigayiv-
yeXv, xal лдбд тру avrpy хатадтфео’ лизну,
xal fipdev ips wiavrps олоодр? xal ёлриеХАа^
pyetodai TiaioycEgoy	7^Q dkp'&rbs
/up rps idias tu,6yov ocorpotas логегоФм <pqov~
rida, d))d xal тот eрслютеуд'ёута Aadv rps
lops афоху лдоуоёад,
'd'eoyrcoaias xEtgayaiyEtv
TeAeiurpia. Mp votvov
ipEVO’O'fpXU ЛО1 pops,
ролр ТЕ
ррде
ил eg Tps
yjaigovTEQ paralovs eliy^ps' ~
лдоЕиша rov Aeiov xpgvyp.uios
tovs )oyovs aavrov ёлф&'^р
тру noodvulav xavaAvaps'
аладхр то te)os,
Тр Л1ОТЕ1,
naTQtdos vpv opv dtdovs
xal dvofid^soilai rpv
EvcpooGvvpv dcarpQEi аУЕфФЕСлтоу.
nQOS
Таитрт
xal
xat

3 _
5
avyps
xai адютахла)
I"
xal ррте de-
si pie i'lQayji Tavxps алохА-
5 Алоотоашу
у v фи, p s ev i) v три,
as
akita
ауаубиеФа шаваме до съзерцание, което ни обеди-
нява и събира, и чрез това се удостоя-
ваме да се съединим по начин божествен
и преестествен с бога -
желание. Всичко това
мъдро и богоугодно завършил и опреде-
лил и като премахнал от словесного
стадо всеки еретически недъг и всяка
грозота, възвърнал украсата и красотата
на църквата, която представил отдясно
на жениха Христа като невяста, украсена
не
изображения, и
лото множество на верните да я гледа с
весели и радостни очи и да й се радва.
19. Това е чистото и непорочно изпо-
ведание на нашата християнска вяра. То-
ва е богомъдрото тайнство за пречистого
и искрено наше богослужение и за све-
щените му таинства. Като мислим и вяр-
ваме и живеем съгласно с него до края
на живота си, ние се стремим към изгрева
на духовного слънце, за да се насладим
по-ясно и по-пълно на незалязващото му
сияние и блясък. Това трябва да приеме
и обича с искрено разположение, с права
мисъл и непоколебима вяра също и ваше
богохранимо благоразумие, след като се
обърнахте вече към нашего благочестие,
и не бива да се отклонявате от него на-
дясно, нито наляво, нито дори за малко
време. Защото това е проповедта на апо-
столите, това е учението на вселенските
събори. Затова не само ти сам трябва да
мислиш и вярваш така, но и подчинените
си да ръководиш към същото истинско
учение, за да ги упътваш към същата вяра
и да не смяташ, че има нещо по-скъгю от
това усърдие и грижа. Защото наистина
един владетел е длъжен да се грижи не
само за своето спасение, но и поверения
нему народ да удостоява със същата гри-
жа, да го ръководи и подтиква към съвър-
шенството на богопознанието. И тъй не
ощетявай нашите надежди, конто твоята
склонност към доброто и послушанието
ти дадоха повод да се появят. Нито пък
показвай, че са били напразни трудовете
и старанията, конто с радост предприехме
за вашего спасение. Не показвай, че си
започнал с усърдие да приемаш словата
на божествената проповед, а ще завър-
шиш усърдието си с леност. Като имаш
край, подобен на началото, а живот, съ-
гласен с вярата, и като упражняваш власт-
та си така, че тя да се вижда и имену-
ва общо благо за род и отечество, в
същото време пази незаличима радостта
и веселието, конто имам заради тебе.
и
СЪС
като
златни ресници, а със свещени
я натъкмил така, че ця-
5
то xpgvy\u.a’
то (рдбтриа.
ОШ&) ды xal
Э
avrov qgovEii
rovs или се тетау/Ауоид


ngos тру avrp)
roiavTps
,udvov
ГОУ
7
Ц
•.
xai
ngovotas,

J
*
хатадтфео1
xal ds
те xal
T(1)V
*"T
aS
xal eupxoia ладёа^Е
tovs hgtovs xai
/
-A
1
rpv avrpy Tps
лдоохаАХ aidai
eAaldayv ptuas 3ta-
p op heqi rd xakd
лдо^акАобае
dy divas,
(zvEdsddu&fra
г\
ovs
л(/)'01'ъ xai tots
VUETEQaS GU)ipQtas
p.pd'dgxeaaat цеу
глад E^Eoidat

7

ovuqwyyov
u
etV ^aO'Viiiav de
ъ>
ал/’ошлоу аёу тр
бе тру noltrelixv
xal ysvovs xal
xaDogaaDat
асу
г
£i
xotvdv de dya&oy
5 >	7
eSovoiav
eupv ent col yaQav xal
така,
J
J
/


J
Photius Patriarchs — Патриарх Фотий

F
J 
,!
/'
J
3 f 1
—I-	I
a -^— jl
“w
i-i <.’J /
J
1
Л -3
20. Но виж, о христолюбиви и духовни
наш сине и каквото друго славно и добро
и обично име мога да употреби за тебе,
— - Evosffovs xal виж колко спънки е изнамеоил лукавият
XQtjTiav&v tigyoxstax против благочестивата и един ст вена истин-
ска християнска религия, като е измислил
разни ереси, смутове, раздори и войни.
А виж и това, как тя е унищожила всичко
това и е издигнала паметници за бляскави
победи над всички. И никак не се учуд~
вай, като имаш пред вид нападките и
измислиците против нея. Защото преди
всичко [вярата] ни нямаше да стане чрез
победата тъй славна, мощна и знаменита,
ако не беше се изпречило нищо враж-
дебно против нея. Сетне лесно е да се
разбере, че гдето по-силно се води борба
срещу лукавия,
усърдие хвърля
и противопоставя своите козни. Понеже
сред другите народи никой не води про-
тив него жесток оой, затова и той не се
въоръжава против тях. Но понеже христо-
именитите божии люде, светият народ,
царското свещенство, всекидневно укрепя-
вани с вярата, мъжествено се борят про-
тив лукавите му дела и козни, затова и
той крои безбройни нападки и употребява
всякакви способи, за да измами някого
от християните и да смути Христовата
църква, при все че всичките му старания
и лукавства се свършват за негово по-
срамване. Вън от това догматичните уче-
ния на другите народи са неопределени
и забъркани и нищо не
нито точно установено,
изопаченото не се вижда. Но в пречистага
пресвета и много точна християнска вяра
поради нейната ясност, правота, възви-
шеност и чистота, ако някой се опита да
вмъкне дори някакво малко изменение
или нововедение, веднага изопаченото и
преправеното става ясно и се уличава само
като се постави близо до истината и
здравия разум и благородството никак не
търпи нито за кратко време незаконната
рожба дори да носи името на благочести-
вите догми, Защото, както едно малко
петно, лепнато на тела, отличаващи се по
много скоро се забелязва и от-
крива в сравнение с останалата красота
на тялото, а грозни белези, прибавени на
грозни тела, не могат лесно да се схва-
нат (защото се укриват от окото поради
своето сродство с общата грозота). Така
е и с действително прекрасната и пре-
светла християнска религия и вяра. Ако
някой направи най-малкото отклонение от
dis fioi <pil6y_QiGTE xai nvEvaa-
xai Ei tl dllo xIeivov xal
5^	Г/
; ts. xai si ti алло xaelvov xai xa-
 a^iov dvopia, o@a roiyagovv овая
d лоуудоя' хата туя evoe^ovs xal
TG)V
a.iQEaeis diacpogovz
ETuvcayy.
С/
dAyfitvys

E.-ralaiidoaro,
xal uayjaQ, xal ^oIeuovq
xai tovto, отгиут алии ас; «Щщ xaiEGiQEijjaTO,
xal lajUJiQa та хата лаутсог dvEOiTfOE tod лата'
xal iM^dsv 'd'av/лаот^ тая хаЕаттг/я loyt^ojUE-
гоя ётгтлая xal Елфоо/мя. Uqqotov
ovx dv TTEQKpavr/s
did тця vixTjs
nlsXETO
EvdanEQ
EXEt
avTOV 0ЕЛТ] ;
sEv yao toi
Ttv avTCO
Гу	-	—
xaEexEivtor dult^Eiac'
Qsov 1а6я, то ayiov,
3	\
raw TtovrjQayv avrov лда^ешу xal ixut'rjdsv,ud-
ttjov avdQt^ovTat, did tovto xaxEtvos
Ыфо1аХя xai лаяася tiEd’odots Ttvds
глоохеИFeiv, xai dvTikvnEiv vr]v
Xqiotov dycovi^ETai
oi
vA1aojq те ds, та
х(ута xai ovyxs^viikva та ev doy/uaoiv
tpQovd^ara, xal ovdsv xa&aQov ovd
pEiav dEdoxiuaG^iEvov did tovto ev exsivoiq ovts
to disoTQapijLiEvoy rpaivETai.
Q<OTaTY] xal аукотат^,
EXOVGT} yi'JTEL TOOV
avrrjs eIIixqiveq xal ек&ея
dxdjQaTov, biEiddv пя xai jmxqov
(рг/я i? xaivoTofuas лаоЕЮЕУЕухгм
avTixa. to diEGTga/.iusvov xal xtfidylov
QO.'d'EOsi T/js а^т&Есая xal
xaTarpaivExal те
figayii to
dvо/лаоlav slvat tcov
dvExsrai f) Evysvsia.
xdllEi diaipeQOVTOOV aco^iariov xat щхда тся
EmyEVo^Evv} хт]11я fyaTTov ovvoQdTai xal лецлЬ-
garai zi) лаоаЦтоЕг. туя лоьлгуя ev тер аоо^ап
й)да1ОТ7]тоя, тося atGXQOtS ti]v otpiv ovx dv
E^EA&yyj&Eiri радиоя та тря аау^^иоооу^я лаИр
ЕлюоУКТа/лЕга (vnola.v'&dvEi yaQ тря ароогр'юя хубост,
тф ovyysvEi xal т# 6pioidTT]Ti),
туя Tibv J^QiGTiavcdy Фдаютатуя
xal слЕоНилдоу dor;ox8'iag
071(0
fV
. ' Oqo. ds
xal x дат aid xal
EyiVETO El
ds xal
о

1ЛЕУ yO.Q
Елсог/аоя
avrf} uoIe/jUov owe-
ovvoodv
l“i L-
логуооя arpodgorEQov
T.d туя

като имйш
padiov,
ло Ле.astrat
xaxlas
ЕЛЕ1ТО.
e
О
xal avTOT onovdaioTEgov
71ЕЦПЕ1 xal. rd ftyxavyuara ToTyntv.
? dlloig E&VSGlV,
осроддоя я61Е,иоя. did
6 ds XgioTcovOjUOT
то daatlEiov
xa$* Exacryv XQuraiovriEVoi ту tugtsi, хата
xgaTECDV
tovto
d

Гу
xal
ft)

не беше
jQl
ijist ^sdsiQ so-
tovto
S t3 » f
ovo avro
tov
H*-'
lEQOXclvna^

avTiliwEtv
. 81
<?£
fiVQICUQ
avrcov
fijxxkyoiav
xai eIs aio%vvyv avrcp
аубтУЕЯ xal та лотудЕгриата xaTaargscpoveiv.
’i	J* 1*	"	3 П ~	3 Q /
[л,?.? алла tojv sy-voyv aoia-
ra ev doyuaoiv e%ei
Els dxQl-
?
I
?
ev
3
3
там и той с по-голямо
стрелите на злобата си
M-


J
Г-1
u
J
Ev de vfj ха&а-
to ахдфЕя
to liav
xai E^riQYjaevov xal
tl dtaazQo-
ЕЛ1ХЕ10?']ОТ/,
T-fi ла-
л
xai лоАг
XgiOTtavarv, did
to diEaTQaf.iusvov
s


О
e нито чисто,
та затова у тях
J
а1у&г1ая xai too do&ov Idyov
xal disAsyysTai, xal ovd’sul
vofyov yevvyua ovd4wo т?д avzrjV
Evosficov doypArcov ovda-
vQaneQ yctQ ЕЛ1 TO>V
acopidrcov
xal
7
3
/
ovtco xai ел1
со Я акуфсдя
xal лсотеооя, xav
J
и
J
a!
I

J
/
7
77
J
&
?i:
T"
f
с*
Photius Patriarcha — Патриарх Фотий
to ^QayvTarov ziz avrrjs падатоЕцд] цЕуаЛт/у
day^/.toGvvy/v igya^Ezai xal nagavr/xa tov zAsy-
yov diysTat' rd dakla rcov idvatv
/	X3	7
ЛОААд; ~
o vd Epuav
atv did(j)Gt rd? smyiyvoptsvTyz асаудоттутос.
ytovov (5й, a Ida xal sm ralv alAvov
rsyycov xal Emoxqaayv to avrb xartdsiv E&av.
’Ev tiEv yag ratz axgL^Eordratc; xal to figayv-
татоу ubv а/ааот^иатап’ pqara xard<pa>Qov yi-
vETai' EV
xal oijd’ciz dadoTTjpca xgivsrai.
xal ev tUEv rots
Etovuia ngosyovoi, udhoza ds ol<
vtov to xgdrog xal to iiixobv rdbv
тауу eiq u.Eys&oz aiQSTat xal
QtftoriTOV'
QOtZ по/Ла
Э cj
о VO on
go o r/ xal sXa&E,
ovvanoafhodETTa tov гщадтт/uutoq.
и? ott’rij?
rd b’dlla Tcbv sbvfbv doy/zaza,
axoa/uaz xal doyiyiioavvi/z ysyiovxa,
Eysiv zoiz olxsioiz Eganvalz GvyaLcfrr/-
EmyiyvopLSvi/z асвуобтдто^. Ov
nao&v
сТаЯЯа
ш аоуг/ .uoowr/z

1
xat
3	
нт
у ад ratz dxQt^EffTdraiQ
Г -’
6е rat? rvyovaaiz
,1ЛЕУ
5
дн
тап’
ngdydh]
3
W
noV.a nagogarai,
Ei $ovXei (3a,
ар/сшсн xccc vaiv al.kcov t//
xaza nlsio-
xal to /luxqqv zd)v nnuoiid-
(UQETat xal naot, ytvEiai ле-
zotz doyouEVOtz xal Taxsivors-
ладаям/осшъ
О !J) ’E У У(1)б bij GU.V,
л? о,шх.ротс?й хас

7
сь
diauagz iyi№ ’raw
dzZ’ evanEx-
1.
/
EV TEAEta
*
ха. "Ooov
/.Et xal dxgijtEiq.
ЛаОТ/ TEAEIOTT/TL T(OV
tf
raw ,
avsazr/xe xal
Et<?
roaovrov ztdliv rd SF~
koT dvdgwv d/aaozi/цата ex
ipuivEXat. ini figayb ypogav tov
syovra, цг/Ье rtva nagsiadvoiv sfpEVQioxovza.
’A/./’ оцау; tov f)sov Ka;boltxl/ xal ’Ano-
azoltxrj ’ Exxlrjot a (die xal (p&dGavzsz ECpt/gEv)
xal tov novr/gov navza zd ццуаут/tiara aa&ga
xal dngaxra diEAsyyovoa, /aaAlov ds хат avrov
IxeIvov tov цгууагоудуоТп>тод ЕлатаатоЁтроаоа,
xal rar? aiQSuPovTcov babicoz dnoaxEva^o tiEvg
to р/лтргщот, xal xaraiayvyovoa rd dvaiayyv-
tov, хата ndvzcov a/aayov zb xodzoZ xal di/TZT/-
tov ауадеуктас, xal xalotz xal acoatxda/aoiz
dtd n.avzds rigid apois lyxallcont^szai.
ptEyd&Et xal xoaTEi xal xdZ-
xm xaHagorr/Ti
ev rdig E’d'VEOt do^aa/ad-
у/ T(7w XgiOTiavcbv monz xai Xargsia vnsQ-
E&jgr/TOl, TOOOVTOV 6 ZE ЛОУГ/QOS
tov хат avzr/z ।
OVV
xai г// alAr/
з
нея, той причинява голяма грозота и вед-
нага бива изобличен, когато, напротив,
другите вери на народите, изпълнени с
голямо безредие и грозота, не дават ни-
каква възможност на своите последова-
тели да забележат прибавената грозота.
Не само в тях, но и във всички други
изкуства и науки може да се види това
нещо. Защото у тия, конто се отличават
с голяма точност, и най-малката грешка
твърде лесно става явна, а у безредните
много неща не се съглеждат, нито пък
се считат за грешка. Ако щеш [същото
трябва да се каже] и за началниците, и
за тези, конто превъзхождат другите по
власт, а наи-вече за ония, конто имат
власт над множество хора. Една малка
тяхна грешка се преувеличава и става
известна на всички, когато много подобии
грешки на подвластните и на по-долните
люде дори не се забелязват, че са извър-
шени, но се прикриват и оставят незабе-
лязани поради своята маловажност
незначителност.
21. И тъй, колкото вярата и богопоко-
лението на християните по величие, сила,
красота, точност, чистота и всяко друго
съвършенство превъзхождат и превиша-
ват разпространените между езичниците
учения, толкова повече илукавият сена-
дига да воюва срещу тази вяра и, от
друга страна, грешките на безумии и
злонамерени хора веднага стават явни и
не могат дори за малко време да оста-
нат незабелязани, нито пък да се про-
мъкнат някак неусетно. Обаче божията
съборна и апостолска църква (както ве-
че казахме), като прави всички козни на
лукавия слаби и безуспешни, дори не-
що повече — обръща ги против самия
кознодеец — и като отхвърля лесно бо-
гохулството на еретичествуващите и по-
срамва безсрамието им, придобива сре-
щу всички необорима и непобедима си-
ла и се украсява с хубави и светоспаси-
телни победи.
22. Ти, прочее (о, как да те нарека, за
да се изкажа според копнежа си!
то си озарен душевно с блясъка на бо-
жественна дух, възведен си към светли-
ната на благочестието и си извършил
дело, с което се издигаш до деянието
и подражанието на великия Константин,1
?
tf
наи-вече за ония
и

и
avsQcfii^stat ло^иоу.
dcpgovcov
X
. xat
xal xaxofiov-
zov evD’SOZ хата-
ycbgav
nagei abvotv
3 f-
Ed
?
Jlffi Ел1 figayv
pcr/fts ziva
z/A Sb
nodoz ;
(<3


lab'eiv
/
У
обръща ги против самия
— it GE nQOOElZWOT E 171(0
TOV &ECOV IIvEV (UaiOQ
xdt 7TQOZ ZO ТГ/1 EVGE-
<psyyo<z dvay&e.E, xai egyuv Egyaodaeroz,
Ttgjz zip’ tov .ueyaAov KoyvoTavzivov nga&v
TOIVVV
zov noboz;) rij aiy/gj
Tfjv ipvyr/v avyaa&slz,
У ei az
ob
л-
7
1
/

!
J
КОЙ-
Патриарх Фотий сравнява княз Борис с Константин Велики, понеже и той подобно на
ор Константин победил уж с силата на крьстния знак своите и на християнството врагове. Оче-
к Фотий има пред вид победата на Борис над разбунтувалите се български боляри. Вж. Зла-
Псгория, I, 2, стр. 71, бел. 2. — J. Dtifcev, Au lendemain de la conversion du peuple bulgare.
de Photius, Melanges de Science religieuse (1951), p. 213, n°
1
" 1 1
*
г
D,
78
Pho:ius Patriarchs
Патриарх Фотий
3
cotlco?*
’У o'j !if-$
O' Tf~
1 
CtOE
и
Л1ОТ:1
zv/.a
Щ
XQuZ
oor xal aoyvQor
* +
: с

’ * у О =•
ч
'.ал, "о сл
К
5
eyov azr адут)$
же-
следваи първоначалното си мнение
лание и благоразумие. Стой твърдо вър-
ху камъка на вярата, на който добре
си утвърдеи от господа. Съграждай вър-
ху правата си вяра добри дела и че-
стен живот, не дърва и сено, нито тръет,
вещество греховно, лесно запалимо и
годно не за друго, а само за горене, но
злато и сребро, подвизи ценни. Защото
те, изпитани през искушения, стават по-
чисти и по-скъпоценни. Така и общият
ни господар Христос заповядва да дава-
плодове на добродетели и да не по-
Ч-У
си ар то . eyov ti]$ ал agy/jz oov
xai avreoECoz' оту дс отЕрра)$
er i] хакак Exo Kv-
T’d OQlkf] oov
г
Г
?
!
.TJ GTfCJs,
exvixodduEC
чл
г.ТГ
г	J
ле ие/лспсш'
ei$ uyadaQ xai fitov ое/тудт^та,
yooTov, ует] de xakdurjv, evqAeXTov
ъ'А?уу, xal лод$ xavotv абу/уу,

3
	^4-
r
г
xakdu/jr,
xal 7io6$ хavoir
лесно запалимо
>
хас
>\iiaoTia$
oi'div de ygjjoifrevovoav stsqov' dkka %ov~
k~)t хатодгксоиатооу та n'qia.
xal лада л£!,оааii(~)v do^a^djtieva,
TefMCOTSQa diadetxvvTai, Ovt/o
zkwrronyc eyxekeverat, xcxq-
xai
5
Tavra yaQ
xadaoibzsQa xal
Xqlgt<)$ 6 xotvos
TCOl'i аОЕТОдУ JtQofidkkElV)
t 'qv TUOTlV
fieya$ ty}$
OvTO) UeTQO
xal tmv ovQavfatv
vevuevos xal tqv
’ Алоотбксот
iiljTSVGlV. OvTCO$
oiv. OvTOjc Tj}uv toi$ usdexetvovs лаоаде.д/б-
xaoiv. Ovtco xal r/ael-z not ладасгот^иег xal
ov^ovkevo.aeV) адетас$ xoo^csiv тг/v ntOTiv,
xal vfj тотет та$ адета$ ка^лдотеда? алео-
yd^EG’dac. *Eftovkop;ryv avzo$ еу/d ooi xageivai,
xat
kcov eQyan’ avzezidyyskTor дса oy/eto
Pavoov Ti]v yvaioiv, ете uakkav ev Evikv^ia
ya.Qq dtaxetjasvog елт]У' el де тс
ovve^v), p.S'd-skxEtv еуосш ^qdiooQ
uo^elv E?
de {] povk'tioiz T?j$ dvvdfTEfo^ xr/QEvei,
kd TTjV QQp,yv avaxomovTG. xcokvec^
ftov eoti dvvarov,
гёоес$, d>$ xai хат aQyaz vneoydf/LEV, цдт}
Qaaoycai.


г
1.
Еунекеиетш,
цг/ xaiac-ryvvEiv
с
о
ovpc^ov /Level d/.dd oxa ko$.
Алоотдксог,
ЕИЛЕЛС’З-
Tf.OV ко1Л(~ГУ
did тедг 7tQa$&cov. Оотсо Uuvko$
’Exxkrjol a$
*
rd$ ХЛ£1$
o xoqixpat oq Taiv
nvk&v
eToodov. Ovia>
d {keio$ %oqo$ туг и(хо1.\игг?р> eua-
rjU.aiv ol jiarEQSt; naQEik>i<pa-
TOl$ LISTEX el VOV$
xal t]uei$
dqetoc $ xod/Lceir vrjv
moTEi та$ d.QETa.$
Оитсо

Л л

rats лда^еосг sipiaidvai, tva raw f.uv xa~
za,u-
xal
xal ладакоуог
xal tu£$aQ~
tov лаоауотриа лод$ did&oiOiv. 'Enel
xal лак-
о /юс koc~
yQatpfj толахли тал ладти-
ЛЕ1-
х/.

то iketov ei/,t.xQTV(o$
xal to ofiotpvkov d)$
£ta(pVTO$ ТГЮ£ TOt£
Yj i‘iovk?)(Jl$
ei$ ikeomoua
/
On L1EV OVV XQrj
дуалаг xai ihoazzeveiv,
eavrov GTSQysev xal (pcksiv,
dv'&Qcdztois tj yveoots хатЗЁотрхЕт'
де и/] ovvTQ£%ovoa rfj yvcbaei,
xai ropiov avayoaipyrai rr/v xotvgv kgsficdaaTo
yvjiUTjv. f’On de 6 tov 'fhlov EikiHQiv>i$ eqo)$
xal Yj tov лк^о/от acooyd xal телеса ауалт],
тауу akk/ov evrokcov ev eavrarz neQisyovoc ra$
ziQa^ei$, ov уакслог usr xal avt/ydey хатаго
rjoar jiaQf.oir/oi ds tovto xal
yo$ EV 01$ CptjOL 718QI avTCOV.
dvolv evTokolQ oko;
Пдотрет ac.li Kai yaQ о тог д ел o r sQa>Ta
TSQVLOuevo? xal tov лку]о1оу w$ oTsoy/ov xal
ipikcdv, латёда jue.r xal иртеда dia<pEQorTa)$
'On де
tov л клокот входу i)
С
о
с
о
J5
Аеолотсхд$ кд-
'Ev Tavracg
d vd/ao$ xge/raiat xal ol
ЕУЕО-
rats
ме
срамваме вярата чрез делата. Така съ-
ветва Павел, великият учител на църк-
вата. Така и Петър, върховният от апо-
столите, комуто са поверени ключовете
и входът на небесната врата. Така е нау-
чил вселената божественият сонм на ос-
таналите апостоли. Така са приели
шите отци. Така са предали те на
техните приемници. Така и ние те настав-
ляваме и съветваме: да украсяваш вяра-
та с добродетели, а добродетелите да
правиш по-бляскави чрез вярата. Исках
сам аз да бъда при тебе и да наглеж-
дам дейността ти, та като виждам сам
с очите си добрите ти дела, да се рад-
вам и веселя още повече; ако пък се
случи да стане нещо неразумно, да мо-
та лесно да гтристъпя и веднага да го
изправя. Но понеже желанието ми не
може да се изпълни и много пречки
възпират моя стремеж, затова ще
опитам сега да направя, което ми е въз-
можно
нията, както ооещах в самого начало.
23. Вродено е у човеците съзнанието,
че трябва искрено да обичат бога и да
му служат, а подобните си да обичат и
любят като себе си. Но понеже волята
не се съпътствува от съзнанието, затова
стана нужда всеобщего мнение
предписва като повеление и закон. Че в
искрения копнеж за божественото и в
съвършената любов и милост към ближ-
ния се съдържат другите заповеди, това
от само себе си лесно се разбира. Но
същото изтъква и господнего слово, ко-
гато казна за тях: „В тия две заповеди
висят целият закон и пророните.1,1 За-
щото, който има в сърцето си обичта
към бога, а ближния си обича и люби
като себе си, той много повече ще обик-
не баща и майка и тях първи след
5
на-
нас,
1 Мат. ХХП, 38,
Но понеже желанието
се изпълни
се
— писмено да изложа наставле-
на кт о обе щах в самого
да се
Л
я

оо-
И-:
Я

Л
11:
I

л:;
-+
i
£

X
Photius Patriarcha
Патриарх Фотий
79
га ще почете и не само ръцете си ще
запази чисти от междуособни кръвопро-
лития и убийства, но и езика си от та-
кива помисли. Той нито ще краде, защо-
то никой не е бил изобличен, че краде
от оногова, когото обича и пази като
себе си. Той няма да посегне на чужд
брак, нито ще положи лъжлива клетва,
нито пък ще даде лъжливо свидетел-
ство против ближния си и изобщо неше
върши неправди, като си позволи да
бие или хули, или да стане страстен гра-
бител на онова, което принадлежи на
ближния му. Защото, който дръзне да
стори нещо от горните деяния, с това
той престъпва и двете неща — любовта
към бога и господа и любовта към ближ-
ния,
ния и го обсипва със злини и като уни-
жава и не зачита първия. Какви неиз-
бежни и тежки наказания той си навли-
ча, това е известно на всички. Защото,
ако оня, който презира човешките запо-
веди и стоящата над нас власт, не из-
бягва наказанието, но често излага на
опасност и самия си живот, колко по-
голямо наказание ше претърпи оня, кой-
то с грубостта и злоумишлението към
себеподобния безчести и унижава царя,
създателя и владетеля на всичко, под-
играва се със законите му и им се прие-
мная : затова трябва по всякакъв начин
и с всяко усърдие да се пазят заедно
с чистата ни вяра и тия заповеди. За-
щото без тях няма, не е възможно чо-
век да съставя част от верните и бого-
любивите, нито пък да се удостой и с
небесно царство.
24. Но всичко това трябва да се пази
с всички сили от всеки човек, управи-
тел и управляван, стар и млад, богат и
беден. Защото природата на всички е
еднаква, общи са и повеленията, та е
необходимо всички да ги пазят прилеж-
но. Сега ще ти кажа онова, което най-
много се отнася до възпитанието на на-
чалниците и е полезно да бъде спазвано
от твоята власт. От него ще добиеш
много голяма опитност и в други неща.
Защото един началник трябва да прите-
жава голяма доброта и благонравие. За-
това казват „властта показва човека“ и
„и както златото се изпитва с пробен
камък, така и човешкият ум се познава
по делата в управлението и по разполо-
жението на управляваните“.
25. Но най-много внимавай да бъдеш
не само слушател, но и извършител на
perd ye Oeov
xal qidvoov av
цуиЛб^ы, dZAd xai
AoyiOpOVS fliAsrpq 101-
dyamjasi xal тщту; tiqiAtt}
dtidwsr ai.y.dTa)V d'ё p,q}vXia)v
fydvov rd? ysiQaq xadaoag
Tip' yaavfjoav xal tovq
aviTjq. Ov fif/v ovde x^stpEisv ovto;' ovdeiq yaQ,
ov cog eavidv (pilt'ii xal qvlArrEi, rovwv xlk-
nTYiQ ё^азааЬтт. d<Z’ ovds dldoTQtovq ya/aovq dto-
QVgEt' Ovd'oQXOV EEltOOXOV OjUOOEl' OV UEI’ OVV Ovde
uaQTVQiav tpevdij xard tov nXpaiov иаотоороеС
xal ol(»g ov yeiQdlv ddtxtov doget, топтгсг nQO-
nnXaxi'QEiv Emyeiocov, у tvqgvvos ёдаатць rd>v,
боа тер nEyrtov vnaQ%Ei, yivduerog.
TOVTOV
tov босота tov deiov xal
d^oyvovg
Г
alp атам
1


dZAd
//йАбГ?/?

EQaOTpq ТЮУ
' О yaQ ti
хататоЛрббг avrodev Лораётетар
A&jttotcxov, xa
тсо
1*
xal леорваЛЛсог xaxotg, tov
Tioiovpevoq xal vn£Q':od>v’ eq a>v eig olag ana-
QaiTipovg xal ntxQag TipayQiag ёр^аЛЛп eavrov,
rraod E'OTt qiavsodv. Et. yaQ 6 тазт arfyoconivoyv
лдоотауратсот xal трд ёяютатоиорд
vnEQonT pg ov
sis ауто to
tov Аеолбтзр'
fuovoydy did
xal
wvg avrov vdpovs
xvvg, pAtxpv Tira rqv TipaoQiav dcboei',
nooopxei naVTi тоблоз xal ndop anovdfi, peta
vpg xa&aoag xal dpaypprov ppayv i^Qpoxelag
xal ravrag dutiyvldrzEiv тад evroAdg'
EGTIV, ovx
CplXotlECOV .1 f EQI dog
rov
Т)]У OTOQypV’
xaxolq
3 г-
xal
TOV
per IxipovZevcov
de
d>v eiQ ocas
лчуа qiavXov
1
3
dZAd xal
'Cfjv no)Adxig tov xtvdwov eysi.
t(7)v блату
трд Eg
3
7


?
като злоумишлява против послед-
diaq^Evyei Tip' dixpv,
> о
xai (laoilea xal dq~
tov d^odovZov naQOiviaq
Fm^ov).ijq riTiud^ov xal vqovdevmv, xal
е * г
pAixpy rira
cz q
1
о
;
xal
dianaifav xal ylevpv det-
Tip> Tiucooiav dcooei", 4i’r>
оi’ yao
eon yooQlg ovte nys' т(Ъу яютсдг xal
yEveofyai, ovte трд тип1 ovoa-
dipaiflpyai fiaoileias.
АЛЛа vavta ah’
noQaqyvXaxTeov, dgyovri
veep xal. л neo five?]
?
dvilQwmp
3/
navrl na-
val ао%о-

xdf.
оу dvvdfiEt .
fisvcp. veo) xal лоео/уотг] nAovolcp xal Ttevprc
xoivp ya.Q q q vocq, xal xoivd та nQooxdyр.а.та,
xal xoivpg трд naQaqpvlaxpg xal TviuEAEiag
Зебрята.
6qq Tiaidoyaiyiav,
deioTFgcz e£ov<p a,
та) алЛсот ттЛЕотт]
EtQposrar xal yaQ поЛЛр
Xoxaya’&iag. трд те
EvxoGjaiaq. Aid xal tpaotv
f ££	\	__
vt’£4	; .... :
vcxig dttdvat
vovg ev таёд dQyixaig vQyaotaiq xal тасд
dQXO/iievajv diavolats ё^е.та^етаО.

яарафоЛахрд xal
'4 d,<- раЛот JtQdg r.qv Tcbv aQxovuov
xal vp of/ qivhdiTEtr ёттр-
d)V Erai ooi xal xsqI
~ ' (301 vvv
det xa-
-
xal eg

?
НО

5
1
7

xal oti
7 уд'
хе 2,v
, excit'd
таз aQXovrt
xal трд ev iffieoiv
Aq%q dvdQa dsix-
„ аюлер 6 yjyvodg ev rat ? h^l- "
doxipd^trai, оотазд 6 dvd-Qmmvog
ttov
еря st Qi a
" *!
I?
ал2?}ь,
Л-'
1

t
de aoi раЛют.а лдоаеуе, iva ,up
udvov dxoQatrjg, dAAd xal notpTpg y&vi) хаЛ&т
г
л
80
Photius Patriarcha
Патриарх Фотий
A
xal aftaydoTcvv nyd&aiv' аду//
tovto is ano т(Ъу -deicor. EvyJ] ftiv ovr Oeco
ovvdwcEi xai oixeioi, oftiAia tis evOeos ovoa
xal avrov via voeQd tov паут coy xal л io tov xal
TiftitOTaTQV' is ov ndoa ftiv ovoicoocs xai ov-
voyd> naoa di nftdroia xai ypQiyyia
-fl-wv, naoa di то.Леютг)д xai dioxadacjocs тогу
natiarv. ’Dote, ei, xai ftfl xt
—	3	—	5	/	3	11 C *
TYft evyrft EveqpvETo, avro oij
zoiS gnlodsoio xai tov 1
aril naorft EVftQoovv'iiQ ftQxet,
хата тог flier ftaxaocoTTitos
"Ore de xai тоёт ?]ftaQir)ftSvcoy
vofter ddaviTft, xal toot
GVfttpEQOVOl
dcoQcds
TCOV
avxfj evyaQtozias тог EVEQysTTp’ dftu fleoflat, xal
dfl xal olas dnaQyds was аатф nQoofpEQecr,
rds xaAexeivTft tov tov xir)]oeis xal do'^olo-
у tag, rfls roeQas гцлап' xal loyixijs ovoitouscos’
оте Toivw xooavta xal trftixavza тг/ evyufj
QieilrfttTat, nebs ov ууф nods avrrjv noobviav
EnEXTEivenftat, xal zainoft £Qav atpodQa xal ar-
TilaftflavEodai;
5 s-
^4>
di
,iiev uvv
ofttA-ta tis ev&eos
С
Tfftiv xar
I1
ov nd о a
di nftdroia
' Qoxe,
el,
ётесрбето,
xai tov
1
/
tavv ауа-
ый/ О XEQdoS ЕХ
TOVTO
ftdltora
d у adov (pi'Aa &e u ft опт
X

uai 7ta<jT}Q Т1]ь
xal Evdaiftovias.
a^eotr Zctftfld-
аЛЛсоу (LtT.T)ftaia)v doa
тая dyadoecdeis xal TEleotovQyovs
nQoxaAov ft&fra, alftovftebd те raov aq a-
jteqi viftag, EQyaiV xal ddjQtor did rift er
X
!?£
xivas
rov xirijoeis

f <5W
£
5
xs', Sv roirvv пдоаеахру ftiv evyjds ideas
did. navTos xal xad’eavzdr refl Oeo), nQotJEvyov
di xai dfta тф nlftidet xai er тф) qraveQO).
ddsxaTEQOv ftiv yaQ 'deocptlaK nQaziofterov to
datov eauv anodidovat' door di то пубтееог
els xafyaQianfta diavotas пЛеотехтес, tooovtov
to devTeoor ecs ftlftftotv tovs dQVirras naoaxa-
Ise' xai to ftiv ecs oIxecov xeQdos owteXec,
to di xal tovs aiiovs older (ЬтреЛесх' cor ?/
aaiT-rjQta xai >; nQoxonfl fteydkr} ndiir TTjs dge-
T.rft ЕОТ1 TOV aQ-yOVTOS ftOQTVQia.
Ev
TOIVVV

lr
xal iv


OlXECOV
older фтреЛёст'
Naovs en ordftaxi &eov xal ran’ avrov
tovs ExlrftfiaoTixovs 'dEGftOvs oi-
xal Tovrots tov лаог
xotvfl to •decor E^ileovfteroc.
els xotvYir
xocvflv
TOV
г
ЕХхЛцоса^ео&ас
xai

<•
' Aytcov хата
xoddftet.
e&L^e’ tva
xoivijv ti'jV do^oloyiav nooadyorzts,
те ftdlAov oftovoiav avyeAivrcovrai, xal
хаоосаутас ti]V ocoiijOiav xal фсреЛесаг.

xrf. Ac dvotac ftiv nyg isoas r/ftfor Латде^ as
tots leoevotv dvdxeivTat' els vn^QEicov npodv-
ftOK xal noootpeQcnr. noll-rjs Tyjs did. lovzarv
dnolavasis xal EveQyEoias xal yaQrios. Avraio
d*ar xal au, flovlrj&eis,
xai yaQiioQ.
хаЛЛютог aoiovQyijoai
добры и достохвални дела. За нас започ-
ват и тия дела от божествените. И тъй
молитвата евързва и сближава човека с
бога, защото тя е боговдъхновен разго-
вор и умствено съединенне с това, кое-
то е най-добро и най-ценно от всичко.
Той осъществява и съдържа всичко, про-
мишлява и подава всички блага, той е
всяко съвършенство и очистване от отра-
стите. Така че и да нямаме друга ни-
коя печалба от молитвата, само горното
вместо всяка друга радост и всяко бла-
женство и благополучие в живота е до-
статъчно за ония, конто обичат бога и
желаят да съзерцават в доброто. Но ко-
гато ние чрез .молитвата получаваме прош-
ка за прегрешенията си, чрез нея пред-
извикваме да ни се изпълнят и всички
други просби за благотворна и целесъоб-
разна дейност. Чрез нея се удостояваме да
изкажем благодарност към благодетеля
ни за неизказаните му към нас дела и
дарби. При това му поднасяме във вре-
ме на молитва и на славословие движе-
нията на ума си като един вид прояви
на нашето умно и разумно естество, Ко-
гато прочее толкова много и толкова
гол ем и
бива ли да не я обичаме, да не се дър-
жим за нея и да не се стремим към нея
с усърдие?
26.	Ти прочее моли се всякога богу
със свои молитви и насаме, но моли се
и заедно с множеството наяве. Защото
и по двата начина, ако те се извършват
с обич към бога, може да се изкаже
почит към него. Но колкото първият на-
чин е по-пригоден за чистотата на ума,
толкова пък вторият подканя присьст-
вуващите към подражение. Първият на-
чин принася частна полза, а вторият пол-
зува другите, спасението и преуспяването
на конто също е голямо свидетелство за
добродетелта на началника.
27.	Съграждай Храмове
бога и на
ковните закони и приучвай
се черкува в тях, та като
бога с общи
що славословие, да се стреми още по
вече към общо съгласие идадобива об-
ща полза и спасение,	:
28.	Жертвите на свещеното ни бого-
служение са възложени на свещениците,
на конто, ако служит усърдно и даваш
приношения, ще получит чрез тях голя-
ма благодат и
лаеш,


и

и
L+

неща се съдържат в молитвата,
?
ce
на името на
светиите му съгласно с цър-
народа да
умилостивява
молитви и. му поднася об-
закони и
I**
добрина. Но ако ноже-
би могъл и ти сам със собственн-
J
,.i
1-

A
I
s.
I
i
i
i
I
I
i
I
I
I
I
7
81
Photius Patriarchs
Патриарх Фотий
Зеф 'dvua xal ЁQaoиибтатог /?юг аутф хаА-
Aieqov/лето; xadapdy, xal diavotag дуёк'лрта.
xal diavoi (к
те си ръце да поднесет богу прекрасна
и преугодна жертва, като му
чист живот и прави мисли.
29.	Като знает, че силата и бързина-
та на ума имат голямо влияние върху
управлението на всички дела, не преста-
вай да се упражняваш в това отношение.
Не може да стане остроумен оня, който
не е роден такъв. Обаче изучаването на
нещата и опитността тъй улесняват зна-
нието, че много пъти упражненият се
оказва при самата работа по-еръчен, от-
колкото ония, конто по природа са на-
дарени с остроумие. Затова трябва човек
да се упражнява през целия си живот в
благоразумие. А това може да постигне,
като изучава и си спомня делата на
по-старите, като разговаря и се среща с
живи благоразумии хора
опитност да прави през живота си това
което трябва. Защото дейност, подкре-
пена с подражание, размишление и по-
хватност, достига до полезен край, ако не
попречи силата свише.
30.	Не презирай като нещо нищожно
обичаите, обноските и движенията, евър-
зани с тялото. Защото добрият ред в тях
и приличното държане се считат като
немалка част от благоразумие. И ония,
конто не са в състояние да схванат лес-
но присъщата на душата сила и красо-
та, водими от външни признаци, стават
ревнители и възхвалители на неизвестно-
то. Затова трябва и от израза на лицето,
и от вчесването на косата, и от облича-
нето на дрехите да се вижда, че си бла-
гопристоен и почтен човек, без да бъ-
деш краен до глупост и прекаленост,
нито пък да прекрачваш граничите на
умереността и да изпадаш в небрежност.
Защото всяка от тези крайности е не-
пристойна и за презиране и е несъобраз-
на с поведението на началника. Един на-
чалник трябва да има вървеж благопри-
стоен, да не се кърши грамотно като
жена, да не ходи като разелабен, нито
пък да се движи тромаво, неравно и не-
правилно като младеж и въобще всяко
негово движение трябва да е благочинно.
31.	Не трябва да бързаш и когато го-
ворит. Защото бързото говорене при
словопренията и наддумванията може да
не е качество долно и за презиране, но
при публични речи е глупаво и опасно;
а пък при заповеди, особено при поли-
тически и общи, то е просташко и дол-
но. По-добре е да кажа, че бързината в
дела, думи и движения, съчетана с бла-
посветит
llEydAi/ pOKl'j ЛО(ф Ti/V
xat xdyps dtavotas
safUsAstaA.
ywEodat тот
xal
хФ. КФФт de
Tmv ।
vow
TOVTO
TtEl(Xl,
xlt ev avroiT to it
ЕууЕугцтаофуоу, d tovt ravryT тф dvydfAEfOT
хата cpvatv ^ЕТЕоурхотат. dr’o (ygdypaiv cjxtxeiv
лроафхЕс did 01 ov. Дъп; ()e ^aoaytysiai he-
AETI] flEV XOJ, uvdkl'l -TQaiEOOV Л0Еи0ОТЕ(1СОГ
dfriAlc/. ds xal (JvyovfJta тфу лесмотгсоу dydo(~>v
qj-oovt итог, xal ёилтфа ds тФу хата ibv 0[ov
луалт8(ОУ. Иоафт yaQ аци'узЕс xal ftoi’Afj xal
biaxEtodoEi
ролф ovx ауалоагтооорс, sit ovpxp&QOV
dnojiaivst.
7

d)g
oXcov dtoixtyoiv poopcr}
TavTTjQ
f.ih’
1 лусрохота'
nQdyELQOV ELEXOlOVOai Tip’ yvcooiv.
г? *
3
J
;y!o
’ A yyj-
J ll/ (pVGSl
лдау [штату
лоААа-
OyOls d-A'TSQfJV sdsi^aV TOV
T) ТоФ T<J.VT1}4 тф
шфитаио ti]Q
3
EGTf.
ueAet'T}

Л
?7
A VT7] fV;

/
JlQaTEVOV
xal Gvyovutq ra/v xelmottcov
талу хата
£tb yaQ
xodroc
С
X
ovAAaftowja,
л

J
ОТ й)1) Е> ’
т - 2 Os
fj


че
СИ
и
като добие
>
о
Ле фКпт
2/. АГф)е тфу лео1 то ааща os. Tp'fcnv xat
ojctiuarcov xal xmjoscov сф еотеАоуу vnsQOQa:
xal yaQ xal 7/ ev avvoiT aQiazq таф? xal xa-
таотатр ovx sAdyiaTov lisqot (pQovrjGsaK гЬофу
slvai' xal tcov dvdQcbncov boot рф awidsiv
stoiT ex tov pqarov dstvol тф ev
va,atv xai rd х&а2.о$> ovtoi ЕфоФу Фа-
• адфауу
Ata tovto 6ei
7
TCOV
1
dvO-Qfbttcov '
pdawv dstvol тцг
rd xdAAog
^EVayOVUEVOl,
5	/
xal
EX TOV
П? tpvyfi dv-
?*.	<0	fi /
QVTOl
xal tcov
хаёкотаттас.
xal хешу; аохфы,
хборшот OQaofku xal osptvov,
рфтЕ SOT To 0AaXO)dsQ
f/EVOVy
fl/HEAfJf.lEVOV ха'д’ЕАхбр.ЬЕУОУ' EXaTEQOV yd.Q
отлф xal evxaraq:Q6vT]Tov, < ' ’	"'
Estac aAAoTQiov. Kai
aoypVTt тлхафа, pit'/Ts sig rd кт}Аал()£лф
exAvtov doyr/ptovowu тф> xtvyjaiv, ,ш;те kkv
stQ to ddodor xal тета^ауфуоу xal ауфиаХот
TavTtir sxvEtOTEQtTovTi, xal oAcog лаоа xivpoig
rd^Et xoaptEtolko.
ftaai ^EvayovuEvot,
xal ExatvsTat ...
лооошлоа dia&EOEt,
QtiioAf] ЕоОфО?,

фаота1
x<u
xal ЛЕ-
г
xdl
фф лафу лфа тог
jlEQtSQyOV EXTpSQO-
(.ietqlov лоод то
ал-
xat TLQyyXT!]^ ЛОА(,~
ftadtoptaws bs xosasi тф
афг vis to АуАолоелФ xal
1

/
и
Aaf. d,s7 Л? xal то
flsiaik/.r rayvAoyia yaQ
dta'As^soi xal афААас^
taco;, ovds: ауеуф, еу
EHUXpaASS'
TOtG ЛОАСТ/Лоё
'KvteAeoteoov d'stftstv,
Adyot? xal xtvijuaai,
Ле xal
xal
ovdl: dyEVSS,
3
El’
EV
ovx
AdyotQ rd%Os svAa-
iih'
J
3
1
EV
ь
dyan’ioTrxats
EvxaiatpQovpTov
Фуа'руооса ds avdprov xal
de ^QOGTdyjaaatf xal ^tdAiora
xal XQtvoiQ evteAet xal ta^Eivov.
тауфтгр; ev nQd^st
airy
/
?
Еитафа, &eivv
xal
adv
11 Гръцкл и звери за българска история, IV
82
Photius Patriarcha — Патриарх Фотий


<
j-
I
Iff-
fc"
гочинност, показва, че такъв човек има
нещо божествено и свръхестествено. Но
това е рядко, а всичко да се събере в
едно е много мъчно. Уместната във
всичко съразмерност, сериозността, евър-
зана с любезност, тежкото, но почтително
държане помагат, за да бъде вачални-
кът въжделен и по-способен да управля-
ва, ако и в отличимте обноски има не
що, което пленява повече множеството.
Безредната бързина е свойствена на
блъснат и налудничав човек и е причина
да се правят големи грешки и често кри-
ви разпоредби. Безредният пък бавеж е
признак на мързелив и глупав човек,
който понякога прави големи грешки, но
извършва и незначителни подвизи, но и
те се смятат за такива само ако се срав-
нят с другите му дела.
32.	Да се кърши човек от смях, това
не само обезобразява лицето, но и без-
чести сериозния характер.
33.	Слухът и езикът да бъдат чисти
от всяко сквернословие. Защото това,
което човек слуша с удовслствие,той не
се срамува и да го каже. А говори ли
нещо, без да се срамува, това е голямо
доказателство, че той няма да се засра-
ми и да го извърши. Изобщо пази седа
не ти се изплъзне езикът, защото мно-
го пъти като извърши грешка с някоя
много къса дума, той причинява голяма
вреда и излага самия живот на човекав
опасност,
34.	Дръж ушите си отворени за ония,
конто са онеправдани, а затворена за
доносите и убедителните на глед доводи
на ония, конто онеправдават.
35.	Отвръщай се от злоречиви и кле-
ветнически устни. Защото много пъти
една само дума на клеветник е подлу-
дявала деца срещу бащи, бащи срещу
деца, разкъевала е съпружески живот и
повдигала роднини едни срещу други и
— какво казвам
мове е сривала.
36.	Не бъди бърз да евързваш прия-
телство. Но евържеш ли, пази по всяка-
къв начин неразкъсани връзките и носи
товара на ближния, ако това недокарва
опасност на душата ти. Защото свадите
с приятели похабяват целия характер на
човеците и дават повод да се подозира
еднакво не само виновният, но и невин-
ният. Имай за приятели ония, конто при
всички обстоятелства са залазили иск-
рено приятелство с другите и нито им
са завиждали, когато са били честити,
Тлеоръ'Г] <Mto<patvEi тот sypvxa' ала-
xat gvvea&eiv ара лаУта хаЛялсотатиу'
TOVTO IS QVpp.ETQOV GVV EMTOlpa OEfl-
xai ajpayaoTOv, xal
tit a xal
уют de
то Зе ёт tovto is 6vpp.Eiyov avv
vdv ts xal djpdyaoTOv, xal peazov oyxov gvt
EdAaftda, лоА-емот dyaaftai xaQaijxsvdgEi, xal
(Iq'/eit Ёл^уЗтьотгуог, eIAeq xal ev toiq dylaTois
tori tl тф лМуУи ЁуаорибтЕуоу.
грлАухтог xal pavixov,
>
t r

много
77	/	ех
ау;отуд oe GVV
dratia ^/.(ллухтоУ xal piavtxov, xal лауаЗюд-
-ftovv evсоте /Lisyd^a, xal aqAAAov (bs та nolh'i
лауаллуаю. e FI 3г ovv dza^ig ftyoAuTys vcod~
yor xai yAvdiov xal azpdllov
AisydXa,

г
Fl ЗЁ ОГР
=1
pEV EViolE xal
xaToyftovv ЗЁ EAaxtuia, xai таота )dav
xal jjqos uk


* /	1	*	"I /
F
2огл«<7 exstvov nQti^EiQ
raTiEiva,
fzovov naQa^ETQOvfisva хатоуО’Тпу.ата.
Aft'. To луо$ уЁ/мтпс; ЗсаФуолТЕаЗае ргта
TOV do^ypOVElV TyV pOQCpyV XO.I TOV y&OVS
ilv EZoftoi'Cctv Tip’ EvaidiAsiav.
Ay'. A lOyQoftpypOOVVyS
xal y/.ojGGa xailayEvsrcL).
ayy уЗетас, таота xal Mystv
3 s tiq Isycov ovx atoyvvETai,
ЕО”

за

С'


ЗЁ
/
I
3
1
лаауд xai axoy
I	7
Р-ev yaQ Ti£ dxov-
ovx aia^vvETat,' (i
oti xai луаттЕУ
ovx aio^wdyoETat) ysyaAyv лауЁа%ЕУ олоЗе^ьг.
^l'o^ov ЗЁ, уАсобоу^ (pv^doaov лаооЬо^ууас' ^>y~
pazi yay ft Qayv т ат a) noAldxiy ЗлограАЕТаа, y.E~
yaAyv yvsyxs ftyuiav, avzovs то-vy лгу1 то ^yv
Eoxatovs dvapphpaaa xvfiovy.
,'ъ
2d'.
yvetoypeva,
ycoydg xai таАауйЛоуЁа^ Злохех^ею psva.
V
Е*%е
та (Ъта tqis p£v ddixovpevois
луо$ 3г ret? tcov ddixovvrcov
(Ута TotQ psv
V
Ё:ла~

О
и
7
Jl£('2?j de хатцуоуа
2У. ламу oe хатууооа xai ovxotpavTtas
d^WGTQEtpov' noAAaxis ydy xatdac хата лохе-
qcov xal латЁуая гАЁругг хата ла13а&, xal
ft tov sextos av^vyias, xal ovyyEVEts ЁлагЁатуоЕ
хат’
olxias dvETQE'ips pia. tpcovry ovxoqpdvwv.
>1

/
aAAtfdcov* val &&уса 5 лоЛедг длад
xal
цели градове и до-
2У. My тауА? уоЗа ^Evyvveiv
av^ev^ag ЗЁ navzl тублсо tov ЗЕвроу
ту qei, алаг tov nZyoiov avs^cov
el рула) ipvxys xivdvvov sxdyst. At ydo лобс:
(piAovs diaoTdoEiQ ryv oAyv xyoatosoiv sxtpavAi-
'Qgvgi tcov dvi/ocoacov' xal
ci22d
ElQ (pdlaV
if n
oavtov aw-
то ft doos, лАтр>
'1
xl
-r
"I

г
; ov tov vnainov povov,
xai tov dvaiTiov sis туг avzyv vxovoiav xa-
таолаюсу. ^Exeivois 3e хЁуоусо (pilots, oi wqos
ETSQOV? хата ndvva xaioov adoAov disocdoovio
ryv <piAtav, xai ,иуте swiQayovai ftaaxavia1;
/
д
-Г:
*
£Л-
»
J
*c
£
$
9
/

/
Photius Patriarcha
Патриарх Фотий
83
e^aAov бф&аХ/шт’) TpaeAt'jaay fivanQayovy-
тог. LIoIaoi yao хахтод ith1
XQVQYIodv
>	ГГ -	.	ЗГ	'5	f ,
(уедю/лЕгату, ooipr ovx ^veyxav ттр; evt}fiEQiav
xal ovg ovx	xaiQog ovpinaiieiag, rovTovg
EfpiOQaoE to ndOvg tov (p06voih Ктт toivov
Q'iiovg, /Aj rovg ipavAovg, aAAa rovg арсатоод'
ex у do тагу (ptAovuej’Ojy cog rd nolla x^nverai
id t/t) i) qpiAary' xat bid pier rebv onovbcucoy
F.navaygi}eby ot
npazTOVOtv sле-
те xai uvyijQyijaav тоТд cpiAoig,
боЦУ
ovx Ij/ey^e xaiQog ovyinaAeiag,
tov fpdovoiv
то ладид
/лц Tovg cpai'Aovg,
ev (Эе
нито пък са ги пренебрегвали във време
на злочестини. Защото миозина помагат
и подкрепят приятелите си, когато са
зле, а не могат да ги гледат, когато
благоденствуват. Така че завистта из-
карва наяве нрава на ония, конто
страдание™ [им] не е могло да изобличи.
И тъй приемай за приятели не развале-
ни, а добри човеци. Защото за правите
на един човек се съди обикновено по
приятелите му. С помощта на сериозни
хора човек и когато сгреши, много лес-
но може да се поправи, а покварените раз-
валят и съществуващата у него добро-
та. Първите прикриват чрез себе си лип-
сата на добро детел и правят да не се
вижда недостатъкът. Но сноптенията с
лоши приятели изтъкват като лъжливо
и каквото е останало от добродетелта.
Не искай от приятелите си да слушат
приятии неща, а по-скоро истински. За-
щото., ако не бива да се вярва на вра-
говете дори когато казват истината, а
приятелите изопачават истината и желаят
да говорят само онова, що е приятно, в
такъв случай, откъде другаде ще познаем
истината и как ще поправим това, което
ние понякога говорим или вършим не
добре ? Затова смятай за нещо важно да
различаваш приятели от ласкатели. За-
щото ласкателите, като те хвалят пред
лицето, не само че не те оставят сам да
съзнаеш, както трябва, грешките си, но
и ги преувеличават с клевети пред дру-
гите. Когато, напротив, приятелите с прия-
телски натяквания ни дават възможност
да съзнаем беззаконията си и ако стане
нужда да се каже нещо на други, те —
приятелите
чат се да оправдаят извършеното. И тъй,
колкото упражнението в добродетел стой
по-горе от преуспяването на злото и кол-
кото за предпочитане е опровержението
на клеветите от разпространяването на
клевета между подчинените, толкова по-
вече и ти трябва да предпочиташ благо-
склонните приятели пред ласкателите.
Съобщавай на приятелите си
конто изтъкват твоята доб-
во-
не
)
съ-
I. I .
^.
xat bid
xal naQaocpalsig
1
tuev
TWV

раотот ....	.....
(pavAot be xat rip’ nQoaovoav AvaaivoVTat xa-
Aoxaya&iav. Kai oi /ter xai то Aetnov eig doa
yip’ hdeauTCbv t:niTEiyJ^ovTEgt атеУАллед epaive-
nOat. noiovotv’
}ttgia xdt on.8Q
cinocpaivet.
e с л 5 1 i t
та цоещ a/JM
0qoi g
bietp'doQE
QQTovai xcixEtrot
abybetag egocto у у toot;. xal fj enioroocpt] тсот
ovx evayaig еуtore лао3^ju,f~)y Aeyoubyaw	ядат-
тоцетсоу ; Aid иёуютоу ?yyov (piAovg
diaqdoety. Oi
yovvTeg, ее те t(7>v, tog Eixog,
(nryaio'&rjaaay ka0£iv ovx emat,
та nobg тоод
otV oi de xal
idetv to naQayofMf&EV jaaA^ov bvyapovot, xdy w
Зе?} ngbg xovg e£a) "keyEtv, dvri хату]уоо(ад ало-
Xoyiav tov nQayldevTog ex^yaycbyTat. "Ooov
ovv tov еле xaxiay nQOxdnreiy то аоетцу ao~
xetv bier уроке, xal tov btaddlAEO'&ai ev T,ot.g
aQZOfiEvoig то тад fiiafiol.ag
fiei nagd goi vovg evvovg nheov E%eiv rabv xo~
laxoov.
xal rrjv
ь: пттепчЬотте д,
t \	’	А	/ .	л
•}] ое я(юд тоод cpavAovg eni-
eoTir vnokoinov dQET-rjg,
nciQa (pt Icov
У 60ОУ
Alfi Ftitei fie naQti (pi2мг dxoveir
та dh]'i)vi jaaAAov. El yd.Q ё%-
/АЕУ OV<dahj0EVOVOl TUGTEVTEOVj cpi^oig fie
та T-yjg dfaydetag xai to ijfiov Xeyetv
TI _
J
EGOITO yVfVGig.
Л? yaQ
afajOeiag
лбОеу Yju tv aAAa~AO0ev ц ir/g
IA&V
t s T(7)V,
J

хоАахсот
yaQ хата лоб сколот enai-
аиаототоаеусоу
J	г
xai aei'Qco vav-
btafiolaig dnors^ov-
avv-
f
Ч1Г
1
dllovg таХд
ое тф btd cptltag EAsyycp
лдах&ёутод ех/ащуагсЪутаа
ел! xaxiay nQOxdnreiy
fiievtjvozE, xal tov btabd^EO0ai
biaAveiv, woovtov
wv
•-H*

вместо да злословят, мъ-
1,'q. Tcov anofy)yran' a aer тс/v oi/v dosri/v
av£dvei, xotvcovei roig cpiXotg а (Эе тл]У yyd>pirp>
cpavXt^si,
Aotg avau&si.
gig alriag FTEQag’ nbjr ye <5;'/ xat
ola лоЛЯа та
тор, jtiaHov vyjp naQatvsoeGog
0OQarat. To use yaQ (pavtov тагу xQvepicov то-
ХО1У(ЬУЕ1
U,T}1?
to eg cpiAotg
avzog fisisQxov, pfae то1д cpi-
vAqiotov gt'ev yao tovto xai %co-
eig xoqov,
av&Qfbniva, tov rpl/.Toov тдалеу-
тб ХРЦащоу xa-
С1
/
на
37.
ония тайни
родетел, а ония, конто развращават
лята, нито ти сам ги търси, нито на
приятелите си ги поверявай. Вън от вся-
ка друга причина това само по себе си
е прекрасно. Но когато приятелството
стигне до пресищане, както повечето чо-
вешки работи, тогава най-много се виж-
да ползата от този съвет. Защото лопай-
те тайни най-много тогава ще се вмък-
о


о
f


I
84
Photius Pairiarcha — Патриарх Фотий
i.oyiouovg tov ovvsyvroxoTog
те
гттотоеуоу xai biaxvuaivov, даттог ts xal ovv
— /т	I	
^Touq qv
3
5
/

X
&
c.
нат в ума на приятеля, конто ги знае
ще го развълнуват и ще го отстранят
по-скоро и без стеснение от приятелст-
вото и няма да го оставят да погледне
назад; освен това те, като излязат ная-
ве, ще ти нанесат тежко обвинение изле
ще те разположат към тогова, който ги
е изказал. Напротив, добрите тайни, кон-
то чрез твърде яка връзка ще сдържат
онзи, който ги знае, принуждават към
добродетел и като му дойдат на ум, ще
го подбудят да хвали твоею благоразу-
мие. Тебе пък, като виждаш всичко то-
ва, ще те убедят, ако нещо си се отда-
лечил, да подновит с удоволствие сре-
щите и любезните си сношения с прия-
теля. Пред присъствуващите всякога по-
хвалявай приятелите си, особено когато
те огсъствуват. Защото по този
ще избегнет ласкателството, като
правит така, че да не се вижда и следа
от него у тебе, а в същото време ще
угодит и на приятелите си. Защото ще
докажет, че ще бъдеш такъв и към при-
съствуващите, когато отсъствуват,
къвто им се показа спрямо отсъствува-
щите.
38. Като оградиш така себе си с прия-
телство, бъди неумолим към ония, конто
пакостят на другите и на общество™, а
много състрадателен към тия, конто пре-
грешават към тебе. С първото ще има
законност в държавата и ще стане явно
усърдието и грижата ти за управлявани-
те от тебе, а с второго ще се проявява
човеколюбивото ти разположение и дей-
ствителното ти царствено държане. За-
щото тираните често пренебрегват не-
правдите към обществото и към другите,
а сторените тям лично неправди строго
наказват. Обаче подобава на царя и на
законната власт грешките спрямо тях да
търпят човеколюбиво, а престъпленията
против обществото и против другите да
оправят и отстранят справедливо.
39. Както е достоен за много похвали
онзи, който
власт и
пак е справедлив, така също заслужава
много укор и тоя, който, ако и да не е
лишен от нужните средства, пак про-
стира ръка на чуждою. Защото бедността
служи на сиромаха като предлог, ако и
неразумен, за да върши неправди. Но
човек, който има власт и не е беден, не
може с нищо да извини греха си, задето
върши неправди.
1J
J
77/г ауаттцд anoozyosi, xai дт^од
lbs it ovx i-aoi-i' ooi те btafjoXijV fia-
yEyOVOg, 1'TCOt.GEl,

oEiar, Exq ooov ysyovog, tgiotOEi, xai grQog rov
Е^ЕЮтбута yaXEjiibrsQov btatirjosa To bs уоуотог
тот те avvEyvooxora payijvai туд ifsAiag
vaayJiasi, Ьеощр XQaitono, ту адгту /Utacjojt-tsvov,
xal sig gjcaivov rijg aijg onovbaiag
vovv EQydpiEvoy diayaovvjGEi, xal os
ravra owomoyra ovx dybrng avaAa^Eir,
7iaQT]yтм&уд, тру ts oipog avrov bpuJaav
тут ev ко ndd'Q) oyjaiv dv аггеле si.
ovv
ел1 то)У тгадбутооу' - --3
AaxsJag tiia(pvyotg, ovb’r/yog avvyg
vsoiiai naQaoxvyaCoyv, xai roig rpT/.oig say ^&ат~
v(ov xs%aQiou£va, toiovtov asavrov sivai wig
TtaQovoi rriGTcboag, oiog abrotg risQi zoov апог-
ее ov Eyvebgihjg.

sxqooov

3

h

CJ
^siaivov rijg <j)js
so/o/zewj' biavaoTTjOEt,
OWOOlOTTa ov~,
TrjV ТЕ
nd&Qi oyjoiv
EVAoyst
t/iZovc
/
/
уУШруд ё-ll
дтр.оу,

4 si
?
ОТ I
Tl
xal
f,lf.V
uaAioxa ds тоЬд dndveag
oveco ys ydg xal то zrjg xo-
ev go 'l tpuj-

J

(IgQVTOV
начин
на-
ка-
A)/. OvTED bs
roig tusv sig
Aovvtv ддгищшхутод, roig be sig os a.uaoTdvovoi
ovfixaiJsuTaTog. Aid tu,sv ydo exeivov svvoyda
serai ту no Aiesia xal у ad jieqi Tovg aQXOf.is-
vovg dnibyAog onovby xal x^bejuovia' bid be
tovtov to (piAdv^Qomov туд угсЬ.иуд 6 fiaaiAsiog
log

1
osavrov rpiMa gt8QirpQd$uq soy
ETEQOvg xal sig rd xoivd cxATjiiivs-
ъ,
zltci
roig be sig
1.TEV
sgiibyAog axovdij xal xjjbejuovta’
to (piXdvO'Qiogiov туд yvio.uyg 6
dAy&idg draxyovTTETai тдолод. Ol usv у do
TvQayyoi rd xoivd тауу adtxTjjudwyp '	'
dXXijXovg .
sig s'
qiiXavtioiojiiog rpsQSiv,
aXh'jXovg
EOVTOt'S
3
xai та Eig
(5 s
sort xai.
no/a.dxig oTiEQOQcoai,
sgeTaQovoi* fiaoiAsaig
ёртоуютатуд sQyov, rd
та be sig xotva xal sig
btxai co g Et "iter err
niXQOOg
Ьё
USV EtQ EflVTOV
та
1
*
f
I
2?7/.
xtzi disfdywv.

?W A Acor епоушу dgiog 6 jie-
ydXyv sgovoiav tov abixstv Aafkbv xal та bt-
xaia Jtoarttov, voted zivAAcbv rneivtivvog yjoyeov
6 ,urjbsvbg Evbsyg teov dvayxaaov xai sig rd
dXXoTQta edg xsigag extelvcov. ’Avbyl dev ydo
TEEVOfiEvro wQutpaaig si xal tnagdAvyog,
xs tv fj
anoQtav ovx s%a>v,
abixEtv djMXQTiav.
ETtdrioy
abixEiv Aajifbv
voted gioAArbv
tcov dvayxaiow
тад XEiQag sxteIvojv.
3
3
tov dbt-
Eyiov xal
dvanoAdyyToy sysi rvjv tov
nsvia' avi'iQ <5s bvvaovsiav
u
ако и да e получил голяма
може да върши неправди, все

и
J
>
i
I
&
£
£:
I
:s:
/
I
*:
£
i
/
/
/
Photius Patriarcha
Патриарх Фотий
85

'Aqx?}, TOOOVTCp
£"
Овсу de tig kqosxei ту
xQ&yievEiv Kat ту ауету.
ЛО1О)У TQia и ya лей какюта ёттеКл'
eavTov' tovg	gig
Ф /. aoip у yet G'd- a t ла.о aor.evd'QEi
О де
2J
rtw-
tovg

,a\
ZQECOGTEl
vavTtov
ало Л Avoir
ладакаАеТ
Heov, oti toiovtq) Tt'iAtKavTijv ЕУЕхАоюет
. ltd tovto л(£Ут1 yev иг^тЬлс)
калла, /Колота de zotA ev ту
У EV
ToTG EP
7
5
7Л
yd.
Tvyavvidi, a22d
voia yay

volvvv
ту T(W
xaxtav
TOV
Аоут/т.
<p EV KT EOT ;/
ш/ лелотдчК
40. Колкото човек превъзходствува по
власт, толкова е длъжен да бъде пръв
и по добродетел. Който върши против-
ного, прави три неща много лоши: се-
бе си погубва, подбужда към зло ония,
конто го наблюдават, и кара да хулят
бога, че на такъв човек е дал толкова
голяма власт. Затова в секи човек трябва
да отбягва от злото, но наи-много тия,
конто имат власт.
4 К И тъй управлявай поданиците си,
като се угюваваш не на тиранство, а на
благосклонността на управляваните. За-
щото благосклонността е по-добра ило-
здрава основа на властта, отколкото стра-
хът, а тя се добива с добродетели,
труд и грижи за поданиците. Така и
ти сам ще живееш действително царски
и приятно и като запазиш по отношение
на тях държавата свободна от опасности
и от неизброими злочестини, ще оставит
завинаги подир себе си вечна слава.
42. Похваливай и приемам най-строги-
те закони и с оглед към тях уреждай
собствения си живот. Обаче не налагай
на поданиците си немилостиви наказания
според постановленията на тия закони,
но по-скоро ги упътвай според по-чове-
колюбивите [закони]. Така, като си
с кате лен към себе си, ще изглежда ш, че
си страшен към престъпниците, а към
поданиците си недосаден.
43. Трябва властно да управляваш не
с наказания, а с това като изглеждаш,
че си готов да наказваш. А това се по-
стига с твърд характер и с почтени и
вежливи обноски. Наказанията са свой-
ствени не на благоразумии, но по-скоро
на гневливи хора, конто, като не
да водят народа благоразумно,
прибягват към наказания.
гъл да направи и най-големият тирании,
а първото
употребява властта, защото достойнст-
вото на един началник се състои [в то-
ва] не да унищожава,
TJ
< г
ГЛухбоУУ,
sQXoysviov svvotq. I-Ак
yei'Qov ''Aq^G (иЮ-цот кай aoq aid-
'd (pdfloG.
7 ? Т
/
П-1
Tovto de
aQET(7)V TO XTT/OlG
jioiei, xai oi леос to v-jd/xoov лдгст xai (pyov-
Tto&y Ovtco os avTos те a>G
KO)G кал Ijdb'tDG fildlGElG, KOKEIVVIG
i^t/iovAyG xal ovyqioQdfv aAoytoto.iv
oavxcv
Gl£QO)
”,
Xai Ol ЛЕО1 TO
Ovra> ds
xal ydewG ftnKmiG,
u.vt6g те
TEiaV OVVTT/QijoaG, diyVyOTOV
алагта %qovov xazaAel ipEiG.
*1
dl.yij(~)G fiacrtAi-
etevi/e'Qav
ТЦУ Л.ОА1-
XASOG tov
1
уф’, JKdycoy tovg axQtfisurdTovG ётгшуы koi
алодеуоо' на! л,(ю^ exsivvvg fllbimy tov osar-
tov pvt)yt£s piov' yy iteVToi хата tog exsivoyv
V'^’oug- то faryKoov аларштутокь ыолуаттоо
rdc TtyaiQiaG,
лачдауолуеГ ovrco те yaQ qjofisQOG, di tov
axyi/SoAoyeiG, toig ayaQrdvovoiv slvat
koi аУелаурдту; ~ e
глуноог ifacaQaivyTOVG
dzzd did tc&v cpiAj.vdouwoT.8QCuv
a th
и
ce
грижи за поданиците.
с
сл
yaAAov
osavrdv
dd^siG,

r^j'
tot. s
TOlG ГлуНООУ.
/
Й7 •
ds
TQlKTMV
yalAor a.vii-Q(bnOiV
oitivsg алоуАр tov dqyaycoyeiv oaxpQoviog,
ел1 to х.о/.dipeiv TQSTiOTiai padi'oyg. Kat to yev
КШ 6 тсуауумсбтато; nQdGetev dr, to de ydvoG
6 aQyiKcoTaiOs' eiAeq aQypvTOQ Тфетр уф тр'&еТ
qeiv, dz/ct ^Xeiovq Kai ф-Хтшод noteiv tovs
iiQXoyevoi'Q.
/
А ел
d22d г <5 докеiv
4-
svotiATsg
GEfvvoTn-:
л
взи-
syxQOKbG a.QXEiv} or тф xoAa-
коАаотснор slvat. Tovto
Л01Е1
кой sjim-sAsia' doythov де
у {pQoviuayv cd xo/doetG'
дууаусоуя v
padtCDG. Kat
or

а с
/
3
TlZsloVG
xai у raw olxeuov
etttysAEia' oQythov
J
о
могат
лесно
Това би мо-
и
Л01.Е1У
О
само оня, конто умее да
а
J
уд’. 'AyyovTOG ysv tiveg sipaoav ауетуу sx
sydo de yaAAov
,utKQdQ уеудАуу лдл1Г лосуоас
av qwhyv то ёк сраб^т/Q олоодшат лауаон&оал
о аг тои игу уау ка1 KaiQcov лолАакс? <роуа
yeyove лауает^а' то ds ovk 8oti yy ovxl ла@а
лаоа-
z


tov yev yaQ xal xaiQmv
TO OS OVX EOTl yy
dtoixovvToG ysveo't^ai. ’'Ov or
oti %i
?/
tov aoiara
да умножава
подвластните и да ги направи по-добри.
44. Някой са казали, че достойнство-
то на един началник се състои в това—
да направи един град от малък голям.
Но аз по-скоро бих казал, че [по-голямо
достоинство е] да го обърне от разва-
лен в сериозен, защото първото много
пъти завися от обстоятелствата, а вто-
рого може да направи само онзи, който
управлява отлично. Като подражаваш на
такъв, чрез делата, конто вършиш, ще
о
EJ
86
Photius Patriarcha
Патриарх Фотий
'Cy/'/mv, di'div xaroQ'&oig dgerfi rr/v
iisvaiv
/ие(.
dov e%i] ла/илдад,
divitov
ovzaig oi
exeivov ovvdia^d^ovoi тдолог'
тт/д xovriQtag Xapt^dn’OvTsg леТдаг xat tov ол
avrojv doQvopooovptevov ладолЕ/oiov олоХар-
fidvovoiv elvai.
гепт dgyo-
avvetg nohreiav.
"Qcwisq relyos oa&gov, xav olxiag
’	' , xai dsgaiv evxgaotai’, xal
d<pdov I ar, ।
л sol tov
v
£V-
Г
3 /
xai asgaiv
OUCOQ
T-gv л6/.tv e^evTslEeii
agyovza cpatd.oi
ot
XOI TOV
yaQ SKSAVOOV
Г 3
ладалЕ/оюг
tugr. Mv/dsvog nagavopuixv, xav doxet bi'av-
urjs evi/jusQEiv, &iaiv&W)£' sxeivov те yag /.idl-
Xov si.s xaxiav vnaksbpscg, xal osavrdv els ла-
gcaiXgoiav mgal-w xatgbv emfy/Tstv axeley^eig.
О yaQ лоб xatgov толпа, de div wtaivst, лдо-
Avuov/tevog xal rtiicbv, xi av ov noifoei rotov-
TOV xaiQOV ладОЛЕЛТОЗхбтод ;

€
u'q’. SO toiv dQxdvTcw тдблод город утгьлш
rotg олЬ xslQa. Ei ovv, st ti to л/.гу&о; . _
uagtdvei, eig tov agxovva ty/v ah lav ауалёр,-
nei, лоооу ol'ei oavrdv [detr] аоетгр enipe^ei-
<y&ai> xat xqecoutsiv del ел1 rots xaXoig Иуот/уо-
Q&vai;


/лт]'. IldorjQ лда^есод fiovAT] лдо^уе'ю^аУ at
yag агел.1охелто1 лда^есд dig та лоЕЛ oqiaXs-
qcu' xal то xaTOQ'&ov/ievov dixalcog
dHy/g egyov vopto'&eh] /id?Aov, rj
hixis ладаораЛЕУТод
с
OQ/lTjg xat
dv air tag
tov лоА~
xeginszelag.
"Алео %eiQeg nohav, xal лол/Лх1д,
ovx elgyaoavTo, таота ffovAi] pt a xat ёсралад
хателда^ато. Лсд evfiovZiav лдоира ло^о%ес-
Qtas.
flE.
vr. TlQovoiag ёлЬхоодод fj jaerdvoia, ' J rot-
vw exetvr/v dis^ade xal ёхлЬпее, аотт/ такта
enaveXo/iEVi] diogftovotko xcu diaouj^erco.
/
еО tptyuVOQ ЛХЛОЦ /IEV чргхй /lEydh}
игу [ото/ <?£ ptdkoTa тоТд ev
va
vdoog, /Asytaii] de /лбХюта io~is ev s^ouota’
dvdyxg yaQ, olg ovvegyotg /.ieaAel XQfjofEii xal
fftov xai лоЛесо? лдод evoat,aovtav, tovtois
oqclv dig ex'dgovg did TTjv evovaav dgerip/, xai
emfiovkeveiv c&
•ЬоаЬтеоог tj aipQovsozsQov
xai TioZiwf
KQOS

evdat/Aovt av
/

ЛО^Е/ltOig.
Г
<Л’

J* 31	If	T -I
ti av ею/ oae-

J f
Vp .
'Ooov ds fiei tyvyelv to
(p dovet adat.‘ идургтс
оишоу didjxeiv то
5*
ipidovetv, ro-
ds
У
на-
повдигнеш чрез добродетелта граждан-
ский живот,
45.	Както порутената около един град
стена го загрозява, ако и да има в него
великолепии къщи, добър въздух и сто-
ки в изобилие, така и покварената свита
около един началник дава повод да се
осъжда и неговото поведение. Защото
ония, конто от опит знаят развалата на
свитата, мислят, че
нея й прилича.
46.	Не похваливай ничие беззаконие,
ако и да изглежда, че чрез него благо-
денствуваш. Защото с това и Оеззаконни-
ка ще подтикнеш повече към злото,
себе си ще изтъкнеш, че дириш случай
за да извършиш подобно деяние. Който
с похвалите си насърчава и зачита таки-
ва деяния, преди да му се падне удобно
време, какво не би направил, като му
се удаде такъв случай.
47.	Поведение™ на началниците става
закон за подчинените им. Ако прочее мно-
жество™ отдава на началниците причи-
ната на своите грешки, колко, мислиш,
трябва да се упражняваш в добродетели
и да бъдеш винаги буден към всичко
добро ?
48.	Всяко деяние трябва да се предхож-
да от размисляне, защото необмислени-
те работи обикновено биват погрешни.
Ако се постигне нещо добро, справедли-
во ще се помисли, че то е дело не на
похватността и устрема на оногова, кой-
то много пъти не е сполучил, а на дру-
га някоя причина.
49.	Това, което не е било постигнато
в много случаи с помощта на много ръ-
це, се извършва из един път според един
съвет. Затова предпочитай добрия съвет
пред многото ръце.
50.	Разкаянието помага на предвидли-
востта. Затова, каквото не е съгледала
или пропускала последната, разкаянието,
като го подхване, нека го направи и
спаси.
51.	Завистта е за всяка душа тежка
болеет, а особено за властителите е най-
тежка. Защото биват принудени да гле-
дат като на врагове поради добродете-
лите им и да готвят гибел на ония, конто
те ще трябва да използуват като свои съ-
трудници за своето частно и за общото —
на държавата — благо. Може ли да бъде
нещо по-пагубно и по-безумно от това ?
52,	Колкото човек трябва да отбягва
да завижда, толкова повече трябва да се
стреми да бъде предмет на завист. Това
и
ч
4
>
U
J
5
обкръженият от
нека го направи

и
tj
ji
R
I
is'
/4

/
I
i
/

Photius Patriarchs
Патриарх Фотий
 -за
87
'F	Г. 5- 5
ф	££
r
/
5
Л

?
fp'doVOV ttEQLfjTsV.Siy
vtoifzov ?/ ano T(ov
El del de oucog
(yxolv ptgypvov yaQ
Хюта лдёлес,
срёёоуооутсоу grsQeiat fiXa/fop
TOV
лбуток/лоу то &у\д1оу}, ovx dgsrljg skaTubosi,
/tETQcovgti, ds cpQOvrjitarog, xal dcpacg&osi
льдгхолт] tpg sv to eg
pscog xal ллеоуед1 ад
XOOVOT80V.

5
OVX
тас
xal
S Q .fi
Em08l -
avayxat otg
avrov fioA-ldag dia-
/
V()tav ng aQ%?/ savior,
vyr. "Orav ng аду,ц savior, tots
xal rcbv vnrjxowv agyetv dlrydcbg.
I'd coo c tov
xgaiovvia fpiovcbv,
avid алотауцоогтш'
oip ridovgg xal
dydgarri dq> dovAsveiv

ёсреотдхота uQypvra
TOTS ЛО’&О)
av
ла&а№,
VO/U^STCO
e'()rav yaQ
ладшу xal
xal sxovieg xal
E.
de dydgcvrodov i'doj-
dcpoQy]TOT
avrol.
pypaoviat
V
Aqiotov vapors dtxaozrjV,
dtxalov
c;
<K
vd'.
koyiOp&V TT]V tov
Qsvoag ds
/isv avsocv
xoAaoat Tobg
XQvolov, ovx s/.dr.TCor ds dwaoTstag'
tcov ptsv doyrjc, ovx gtrcb/tsvog <3e ovptnafysi q~
xal uoypv /usv ovyysvsiay xal cpillav xal do-
gav older sv тер dixa^siv тёр> dixatoovvy/v, ,u6-
vv)v de dlAoTQicoocv xal sy'&Qav xal ddogtav
TTjV ddtxiav.
sV
OVV 6д1/6ту]Т1 TlQodyEl'
roig udtxovpAvoig
dpia.QTavovTag’ xal
Ta%si asv
cpvotv ^Tjosvei' Ihj-
xal лда^ае
de
b$vc, ftoadbg
XQSITTCOV fiSy
xal xga-

xai	xal
vs. Mijdsv Tvjg лдод то oudtyvlov diads-
oecog svysgcog xal ypoglg eptcpavovg ahi ад pe~
паваЛрд. El yaQ xal v.ioAavi/dvovoai лад3
avTcov a It I at ttjv лдод avzovg ytsiafioKljV dir
xatav noiovocVy алл3 ovv ol tavrag pii) ovvo-
QdbVTsg ovx sxetvovg aludooviac iljg ofjg лдод
avrovc d/.loiojoecog, oov d^dppcooTtav xal ev%,s-
Qsiav xatTjyoQ'qaovat угсщмуд.
vg, Ov% ovicog sv лолеид) dvdgla tov
адурута xooptst xal ооУСы, cog sj лдод
dptocpvkovg
yd.Q локещсог xgaiijoavTsc.
dd сЬрбттуса dtetp'&dQTjoav’
puxobv a/Mvat noXspiotg xivdvv&voavTsg,
Tcbv optocpvkqyv dtsocbdgoav, ovd3 avrb
блёд тг/с oam'jQiag лдотерроаутсоу tov dgypv-
wg.
ATgdev rij? лдод
TO
yaQ xal vjroAav^’dvovoai
алл3 ovv of
oov
c
f
м з з e r
q appcocmav

ovwog	лолёшр
e"
3
EV
tcvq
''ptsvsta xal длЛа.У'&дсшйа. 11оЛЛо1
тагу otxetcov
лада
Ьлб
to
3?
ШО
xal лоЛЛое
Agyoyrag dst xadiordvai, /taliora ptsv
лаооид лЛоттоггтас таТд одетой д' st de pit],
лагтсод ys dexatoTarovg" xal ydo а roig ag-
ypvGt ладауосштар таша то aloog xal ттур
doyr/y tov лЛгр&окд sic rov rtQOxscgioausvov
avatpsgei,

>
/ A
?
лЯ^оУь
3
SIC
подобава най-много на началник, комуто
завистниците не могат лесно да пакостят.
Ако обаче стане нужда да се противо-
действува на завистта (защото тя е мно-
го хитър и много дързък звяр), трябва да се
отблъскват стрелите й не с намаляване на
добродетелта, но със скромност, с лиша-
ване и отбягване от суетност в ненужны
неща и от алчност.
53.	Когато никой владее себе си,
гава може да се мысли, че той наистина
владее и поданиците. Защото, когато ви-
дят, че началникът е господар на отра-
стите си и стой по-горе от сладостра-
стието, тогава и те ще [му] се подчиня-
ват с обич и доброволно. Ако обаче ви-
дят, че той е роб на сладострастие и
страсти, в такъв случай те ще смятатза
нелоносимо да робуват на роб.
54.	За най-добър съдия смятай оно-
гова, който с бърза мисъл схваща естест-
вото на правого и като го схване, про-
вежда го открыто, помага бързо на оне-
правданите, наказва бавно съгрешилите,
стой по-горе от златото, не отстъпва на
властители, сдържа гнева си, не се под-
дана на състрадание и като съди, при-
знава справедливостта за единствено род-
ство, приятелство и слава, а несправедли-
во стта за единствено чуждо нещо, враж-
да и безславие.
55.	Не променяй лесно и без явна при-
чина разположението към съплеменници-
те. Защото, ако и да има скрити за тях
други причини, конто оправдават промя-
ната към тях, обаче ония, конто не могат
да съгледат тези причини, няма да обви-
нят тях за тази промяна, а ще осъдят
тебе в слабост и лекомислие.
56.	Във време на война началникът не
се украсява, нито се спасява толкова от
своята храброст, колкото от благосклон-
ността и човеколюбието си към съпле-
менниците. Защото мнозина, конто са по-
бедили враговете си, са загинали от своите
близки поради своята жестокост. Мно-
зина пък, конто се намирали в опасност
без малко да бъдат заловени от неприя-
тели, били спасени от съплеменниците си,
конто са пожертвували дори и живота
си, за да спасят началниците си.
57.	За началнини трябва да се поста-
ят особено лица, конто са богати с всич-
ки добродетели или пък най-справедли-
ви. Защото беззаконията на началниците
предизвикват омразата и гнева на
жеството против оногова,
назначил.
то-
т_Г
t*
и
t
TJ
JJ

мно-
който ги е
V
1
88
Photius Patriarch a
Патриарх Фотий
vy. HuZZa/pbcy bet tov адхотта '&pqsvecv
to>v илрхбеог rd? yvebpas, xal out to xotviovois
XQffafyai (piZta? xal doypi? ^al fiovAEupdrcov’
лдсЬтог, ££ cbv avvbs та хата тг/v avrov oixiav
oixovopsi' dsvTEQOv, s£ (bv yvvatxt те xal xaiol
xai bovZots awbiarib-ETai. rgtrov, s? (bv xe%qt]~
rat rot? cpiZots' rsraQrov, sx coy jcqo? robs ex
yEtrovajv btdxstTat' xal ле/ллтот,
те dvabEXEiat xal apvvEvat, xai Tidbty oi? xa-
varid'ETat xai diaZvErai. cTxava yd.Q ravra <pb-
oiv dvdgbs
TTQOGUOTtsioV
TOV UV'O'QCOnOV bEMQOVGlV.
3
h
EX (by JIQOS
(by syy^Qav
5 .

xal dpvvET-at,
dtaZvEvat.
техруосахта^ xal bsi^ai yvavov
[xai] TOIS ETtl Gxyvy?
tmoxoi ucco?
vO’. Tote xQirys gqigtoS еог/ rd»’
orc та aavrov Emaxomov
Sccos
aZZcov,
Zbyov схаотд? tiQa-
vTtd owsiboTi xoiTp bibcus,
S7TIVOSIS
tow TjfjLaQXTi^iva^v.
xal Ьсод&со-
’’Ettei
£@V#Qtd<j£tS
OIV ETTlVOEl? Ttov yaaQTypEVWV. PiHEl 71(0?
TOV? dZZoVS ЕЛ1Т1р(ОУ OVX EQVbQldoSt? sqdots
ауто? та bpoia ssaPaQTdvsiS; TId>? <5s sxsivov?
oIel goi diarsb'yvai, yvtxa ev ols dvEv&uvov os
xadoQdwiv, avzol bixa? ЕсилдаттЕоЬ’ас dtxaiovv-
rat;
58. По много начини един началник
трябва да схваща миелите на поданици-
те си и тогава да ги прави съучастници
в приятелство, във власт и в съвещание.
Първо — по това, как те управляват до-
мовете си; второ — по това, как се от-
насят към жена, деца и слуги ; трето —
по това, как се отнасят към приятели;
четвърто — по това, как са разположени
към съседи; пето —как посрещат и се
бранят от врагове и как се спогаждат и
помиряват с тях. Всичко това стига, за
да се прояви природата на един човек и
да се покаже без маска, каквато
актьорите на театралната сцена.
59. Най-добър съдия на другите ще
бъдеш тогава, когато при разглеждане
своите собствени дела си даваш сметка
за тях, като имаш за съдия съвестта си
и поправит грешките си. Защото как ня-
ма да се червиш, когато наказваш дру-
гите за грехове
шиш 1
3

как посрещат и
носят
I-1-
5 ТУТ /	1 ЭЛ	/i..
£ . liJiaiVEi vas apt eras 7iQa?8t?
pp Zdycp uovov, aZZd bi
та bpoia
T(bv АО1лсдт
to psv ydo
dpiay.
h
1
5
Enaiv&t
лраттот?
7TQOXQI V(O)'
TCUP

5 T'
(t)V
xal dt (by
ivTiyov?
TVy/jVTCOV) to bs
Ezicdvct (5s
ft V TO ь tS pdZlGTa
piptpas
TOO?
axobsixvi’ai?’
rcbv dcvysiv
Та. Ifoovoet Ttdvrary, тсЪу sjusixbv, (b? agi~
gtol yh’covrai, xai тр? bcpsiZopsvi/? avroi? ало-
Zavrooi Ttpfj? xal too Tioovopiov’ rcbv bs pp
tocovtcdv, cb? av fteZvittydcbai rd? yvebpas, xat
rijs ало rcbv vopaiv gvotHboiv script a?'
yaQ <bs акрдтЬ? *А(Ш1? svvo.uov xai
ota? sQyov-
xal тт/д dfpsdousv^g
xiu.rjg ш rov
, d>g
t&v vojuaty
5
jTQOVOy! OV'
av bsZTtovdwoi
 pvobibotv ।
^QXV? swop, ov

TOVTO
Етивта-
а'-
каквито и ти сам
вър-
И как, мислиш, ще бъдат други-
те разположени към тебе, когато виждат,
че ти не подлежит на отговорност
деяния, за конто те се осъждат
наказания ?
60.	Похваливай най-добрите дела. По-
хваливай ги не само с думи, но и особе-
но като вършиш ти сам дела, подобии
на тях, и като предпочиташ подражате-
лите [на такива дела] в сравнение с дру-
гите и ги имаш на почит. Защото първо-
то може да направи всеки, а второто
ония само, конто са достойни да начал-
ствуват.
61.	Грижи се за всички — за добрите
за да станат най-добри и да получат дъл-
жимата им чест и предимства, както и
за ония, конто не са такива, за да подо-
брят своите мисли и да се избавят от
безчестието, което им се полага по за-
кон. Защото това е задачата на действи-
телно законната власт и надзор.
62.	Междуособните раздери на упра-
вляваните насочвай против неприятелите
и ги обръщай в подвизи за отечество™.
Свойствено на тирани е да внасят раз-
дор сред народа. Защото тиранията на-
мира своята безопасност в общата поква-
ра и разединение, когато, напротив, ис-
тинският началник и цар се грижат, за
да се запази ненарушимо съгласието меж-
ду поданиците им, защото основата на
властта им се крие в спасението на упра-
вляваните.
63.	Както началникът трябва да вдъ-
хва страх на ония, конто вършат неправ-
3
3
О
за
- э
конто
за
на

EJ

?

।

?P'. la? TiQos dZZqZov?
costs sis tov? TtoZspiov?
Tps лат. oi hoc
yaQ GTaotd^eiv та xZrp3‘Q' sv
ipfyoQU di%OGTaoia p tvquwls
E%El' ад%ОУТО?
ovvTpQsiv vpv dpovotav rcbv
ту/ rcbv dQ%opsv(ov aoyrv/Qtq
ттвзтруЕ Tvj? esovotas.
Lag
T(OV dgyOpEVCOV
TGEXCOV, EV TO IS VJTEQ
U ST <ZT t f?S t.	1V odv J 'COT I ISV
J	'“l	J
yd:Q Tfj XOlVlj
TTjv аотрал&ау
xal paoiZsco; aoraaiaarov
vmjxocov' sv yaQ
to fiaf>QOV aural?
dycoot
та лЬуЬИу
f5e
TJ
4
h
3
Sy1. ''Qgtieq cist top aoxovm cpo/isQuy sivai
toi? ft<5t«yi~otPj out co qvbaxqv xal uGqxlZscav
<
С/
q vZaxijv
<
л
/
/
Photius Patriarcha
Патриарх Фотий
89
rebv ppdsv ddrxovvTCOV, aXXd
лол isvopsvatv.
хата tovs vopovs
dr. I'Qia eotI.t sr ayOptoTToiS,
yog ejicuvos' ei fiovAsi ds, xat svsQyscda.
tt]S
TU)V
EV EQystJl as
ds Tip sip
да, така той трябва да бъде страж и
опора на ония, конто не вършат никак-
ва неправда, но живеят според законите.
64.	Три неща са важни за човеците:
наказание, укор и похвала
благодеяние. Достойни
враговете; за укор
те, конто правят малки грешки;
хвала пък и благодеяние — ония
се отличават с подвизи. Ако някои
дражава на враговете и прояви тяхната
дързост, тогава той си навлича наказа-
ние, което подобава на врагове. А който
размена никое от горните положения и
ги прережда, той е по-голям неприятел
на държавата, отколкото самите врагове.
Онзи, който прави добро на враговете, е
предател, а онзи, който възхвалява по-
квареността, обръща наопаки държавата
защото подканя гражданите към злостор-
ство, и онзи пък, който не почита добро-
творците, хвърля държавата в същото
безредие.
65.	Мъчно е да се смеси страхът с
обич. Защото тия,
пъти не се боят,
хуват, не искат да обичат. Но ти ги раз-
дели и най-добрите настройвай към
обич (защото за такива заплахата е из-
лишка), а на другите вдъхвай страх, за
да отбягват от злото. Те ще се боят без
омраза, ако те видят, че не ги наказваш
с гняв, а ги наставляваш като баща и че
при погрешки не налагаш наказания с
удоволствие, а при злополуки и неща-
стия си готов да помагаш неотложно.
66.	Ония, конто използуват естестве-
ните си дарования в служба на злото, а
не за доброгворство на ближните, уни-
жават природата и обръщат щедростта
на създателя към тях в обида и небла-
годарност.
67.	Както е срамно и низко да говори
човек на множеството, за да му угоди,
така също е опасно и погрешно да бъ-
де всякога надменен и да седържитеж-
ко. Трябва прочее, като се отбягват те-
зи две крайности, да се следва средина-
та като добродетел и да се отдава на
обстоятелствата съответното.
68.	Необмислена клетва е готово клет-
вопрестъпление. Освен това никак не
подобава на сериозен и благороден чо-
век да се кълне. Който е постоянен и
великодушен, ще се срамува да потвър-
ди с клетва, че думите му са истинни,
и да безчести довернете, което вдъхва
поведение™ му. Следователно в наша
5
Tt taopt a, ipd-
/1 лла
ds ol tiETQia
xal
глз
ГЛ
7
jtisv ol лолёщо1 agcar цюуоу
лоУатату dpaQiav ovtss hwdvov de
''  r fi '	- хал ootlcbq.taoiv.
толпах xal ,td-
sxeIvo/v noir ip'
rovK-OV daslfiwv
Ol ’TOP
dpaQxdy ovtss
oi diaqspoVTES
ii/r zt7)V
5 A
автор
uijoiv ЕрауОыр,
savxbv epu о rodp si'

ако теш и
за наказание са
ония от граждани-
на по-
коите
по-
J
ttoXsqdoyr
xal ti)T
6 ds ti
E7i.a'k).doo(oy,
oi TioXifAioC d те

St P
xal Tip'
tP/s
to us woXst dovs
CpavloVS ESiavyoyy Zip’ PloXtr dvarOS.T8l' EtJll. xa-
xiav yap napaxaXsl. tovs mold zap’ xal d tovs
хатоддооутар ,ш/ ti/mov sis zip’ avtip' dxoopiav
rpr TiokiTslav xaTaoTQsqcsi.
У
didragty
JlOACTEiag ttAsov 7/
ё%&[)од
yd.Q
EVSQyETCbv ttQoddvqP, О ТЕ TCi'C
yr,62,ir
toes лоМтад’
x
Т|
dvaTOEHSi'

О
+J
4-F
?

Ха2.Елог /jh> qpofiov dydzzr/ xEQaoai’ ol
ovx syovoi,
E-OsXovaiy.
xal tovs fiEv аоЬзтотд (piXsTv naQaoxsva-
dsl dsovs EJEl TOCS TOtOVTOtsY
3	/	£> ~	Г/	f
avayxq fpopei v,
Ф opTjGOVTai ds %cvol
dfKOOi хола^огта
yuQ <p(A0VFTEp
xal ol dsdtoTsg (piksiv
dlsAs‘
oov (ovdsv yaQ
tovs d" aA^ovg
cbg
5
/
Г
end. лаг to dsog
OVX

2b ds
боят
конто обичат, повече
а ония, конто се стра-
най-добрите настройвай
iva tov ipav-
rV
лоту алЕу/путаа Woflpoovzai os ycoQtg ptaovs,
dv pq psT uQyfjS otocooi xoAti^ovza dZA° cog
scaTEQa ^aidsvovza' xal ev ,uev tois apaQTtp.ia-
oiv ovy T/dECog riacoQovpisvoy, sv Oi. zais ovu-
cpOQaig xai tois dvowypipaoiv dt^Qocpaolотвод
ETUXOVQEtV ttQodvpQVflEVOV.
pij ЦЕТ UQyqg
ёх
ds тсид
r*vl
J
J
U
дд\ Ol yQOpusvoi Tots ex (pvosayg ллеоуех-
TTpiaoiv sig jcovvjQiag vtttjqsoiccv, a^Aa tut] лоод
Tip’ та»’ лЛдо/от EveQyeotav, ovroi xal Tip' (pv-
atv qav/d'Qovoi, xal тф dppiovQyq) zip' jtsqI
a vtovs tydoTtiMav sis vBoiy xal dyaotozio.v pte-
QlTQETTOVGlV.
"QonSQ atOXQOV
ijdovfjv djtuAsiv too
xal
dijaadai. _
Г 5	X
ra, cog aQ£V}]y
Qoig

Ol XQd)tU£VOC
cz^zcz
dypuovQycp zip'
zansivbv
лМрУы, ovrcos buxivdwov
GtyakEQov dsl ooftaQeveodat xal vJieooyxov
Asi ToiyoQuvv ExaxsQov cixqov (pvyor-
J
q’-
C 2
tdioig
h
Mil
P()K
т/jv иевоттра dtcoxsiv, xdi, xat-
ТО ЛободОООУ dttOVEpEW.
ziQoxsiQog stTtioQxla'
оЛоод pdo'og ovx
svysvovg' d de
ЕоатаОрд xai psyalotpvypg dvpQ aia%vy&rjoeTai
tovs Xoyovg OQXcp tiigtovs djcocpatvsiv, xal zpv
did топ’ oixsicov TQOTtcoy Jitaziv dupia^siv. Atav
IlQOTtSTljS
•pi']'-
/Шок те bl: xdi
ev рЕрцхбтод, ovds qpQOVT] ратод
OQXOS
то dtavvsiv
/


12 гръцкн извори за българската история, IV
I
90
Photius Patriarcha — Патриарх Фотий
dpa ovqnoovTCog xal xpds/rovixcbg xai q Asano-
TlXOg vb/iog xuv
f/EV
notpoatg, 'д'О.ттоу endav&dvov'
OQXOV XOlbuSL.
ev ndfyois
СЭ V	T
О UP 6 i1
pdo Х@рототртод xai
Ao.Qag '
тру svsQyeotav.
/.isyaAoyrux1
/
/as/zvpoo' (by
TO /LEV
svyyfouoo'dvpg, то de xa-
xal xadaQar (puAdrzEi
ds~

полза и закрила и господният закон за-
бранява клетвата.
69. Всякога помни добрините
би получил,
нията, конто он
казва доброта и признателност, а второ-
го — искрено великодушие и запазва бла-
годеянието чисто.
натяква някому за благо-
зло чести ни с еднакво глу-

a
КОНТО
бързо забравяй благодея-
на правил. Първото до-

70.	Да се
деяния и за
паво и безчовечно.
71.	Измамата е навсякъде самопризна-
ние на слабост. Но ако се употреби спря-
мо приятели, тя е крайне зло и извън-
редно голяма поквара, а спрямо неприя-
тели и врагове, когато предварително ни-
що не знаят, тя не е далеч от военна
хитрост. Ако обаче е имало сключено съ-
глашение и неприятелите не са го нару-
шили, [измамата спрямо тях] е далеч от
геройство и доблест. Затова не прибяг-
вай до измама дори и спрямо неприяте-
ли, конто ти се доверяват. Защото, ако
и да са неприятели, но все пак е не по-
малко измамник и лъжец онзи, който е
измамил хора, конто му са се доверили.
72.	Хората обикновено обичат преда-
теля, когато той извършва предателство
а след като извърши предателство
мразят. Но ти разеледвай: ако той е из-
вършил предателство, защото ближните
му са скроили нещо против него и е пре-
търпял някакво зло, има надежда, че той
ще стане приятел и добър човек. Ако
обаче няма нищо подобно, смятай, че той
не по-малко ще предаде и тебе, защото же-
ланието да се отплати със зло на ос-
кърбителите е човешка страст. Но да на-
прави човек такова голямо злодеяние,
това е [признак] на неизцерима поквара.
73.	Златото развращава всичко човеш-
ко. Затова пази непокварени нравите на
отечеството си, като смяташ ти сам и
като показваш на всички, че златото е
бесполезно и голям пакостник на ония
конто го обичат.
74.	Своите собствени злополуки тряб-
ва да понасяш с доблест и благодарност
а ония на поданиците си — със съчув-
ствие и не без мъка, Защото първото е
признак на твърдост и мъжествен дух
а второто свидетелствува за немара и е
недостойно за началника, който [е длъ-
жен] да промишлява и надзирава.
75.	Да не отмъщаваш на врагове съ-
племенници —- това е божествен и човеко-
любив закон, а при това е пък и голяма
полза в самите [наши] дела, защото кой-
xal ovpopOQas dveidc^stv трд
тб/ugs хоидютртод xai dnav&Qco-
o!. Idvspy so lag
avipg si vac
niag.
oaF. 3Апатр
loyia’ el /list
xal vnsQ^alAovopg pox&VQtag'
d'QOvg xal noleuiovg, tapdev
OU
7
3
uev лаута%ои
ev
do tier el ад quo-
te ёЪ%ап./у
de n-QOs
<pt loi.g, xaxov
et. de лобд e%-
noleucoug, fipdsv per лрое.сдбтад
лдррсо Gioaipyiад xocvoloylag de yevo/ie-
-----	-- и^етоитта
.4 5 сг
Al Q

vpg, xat, zavTpv ovx ufysvouvrag, nopyco agc-
отесад xai avd^ayadlag. /It’6 p.pde zoiig ni-
отеиоутад cot nolstdovg anaxp ,ustsqx,ov. Et
yaQ xai nolspwtf dVdoLUog ovdsv sImttov ana-
zsuiv xal nldvog 6 zovg пелсотеохотад ё^а-ла-
траад.
«at nldvog

/.up de
У
J
J
и

та по2zd
о/3?. riQodozrp' сод та лоАЛа oi av^Qaynot
nQodtddvza [aev (pilovot,, nQodedojxoza ds pu-
aovotv. 2v d3EmaxoneC xav tuev
ело тсоу ocxEtcov, xal ya^'^d
xev, ovx ayeXmotov eon <ptAov xal xaAov ys-
xal
IQ yClQ
avlipojnivoy na&og.
aviaTov
sncjlovl.ev&slg
nafyanp nQovdco-
О
V

rt
?
J
Г0
avsAncoidv
veofyai' av дё updiv,
vo/u'Qe nQoddzpT.
TOV S' 2fc'2?? n pXO Tag
cavzov p,p6ev slat-
TOV
xaotoig
to de zpAixavtpg dQ^ai xaxovQytug
/.lOX'dpQiag.
d,usiy.’&ji)ai
oy'. Eyvadg dnavza т3 dvAQuyniv a
Фб латте roiyaQOvv то трд патq[dog
eftog, axQpozov xal voui'Qcov xal naacv
vug tov zoig tpiAovoiv tux'vydv enipovdov xqv-
adv.
Eovobg
Г/
oTQStpet.
dvV^QCOTOV
snideix-
/
od1. Jt't zd uev idea ov/ininzovza sv%aot-
axuog xal у swat cog (pEQSix, та de tojv vnpxdcov
ov/imc^w xai ovx dvaAypzcog' id /uev yd.Q
карт sq tag xai cpQOvp/.laxog dvdQeiov, to ds 6ai~
ycoQtag xal dvd^cov doxtxpg noovo'tag xal ent-
azaoiag
0

5
J


&
E:j!
idea
л
Ex^QO-bg opoffvlovg /тр duvvaotiai
sori fAtv &stog xai (piAdviiQojnog vojuog, eozc
de xai noAv to x^Qatpov sv аитосд юТд nQay-
0 pcev yaQ dp,vv6f.ievog &xst
Of'.
1
uaoi
J
3
nOQS^COV-.
ff
б/юсриЗмод


смяташ ти сам
златото
?
J
J
>
к:
i
f
’#•
£
Ж
a
/
Photius Patriarchs
Патриарх Фотий
91
XCtAEttdytsQOV sx'&Qoy, 6 d'EVEQysTcov p
7] латтход
лглЛху
q>ilov maQEOXsvaosv dvxl
лоабтедоу EX&goy.
e%&qov,
/
ЁллууЁААхлу,
eH yaQ ev xioi tpsvdo/.oyia
алютоу dsixvvsi‘ xal тоТд bia~
EOTLV
Jlavxi per
wv аЛАосд eywig
од'\ Mpbsv,
tpatvov лада/Зсагауу.
tov oAov тдолог
IpEVO-d'EWlV ovx
wig opoiotg.
tovto gpsvxxEOV w ipevdog,
bwaoxsiq wig p?,v ydj)
5? *) Л	л/ П 5	л
(lAAOiq EO'77 0X8 yiVEXai
wig c5e ovx
txqj poxfl'QQOvQ rd? ywbpag ЁАЕууЬрта!..
ai oyv у xj if tj dps IB so Bai
ауддбулхр
<}'e wig
wig psv у do
Ad
ЕУ
ovv
рАмота
az/oc g
алоХоуга q dbvvapla'
3f	1	1 э 1	1	!
son xaxatpvy>] рт] ovyi лаги tqo-
ov'. Tag psxd арюбрбт'ртод олооу/вЕьд EvXa-
Beiob-ai XQQ- Bits yaQ лаоаохшд, xrp> лае1-
oxi'/v npoaipEiAxg x^piv, xf] afpodQoxgxi xfjg
ysliag xavx'py лрохатаркрЁиад,
play dcooEidv xaxaopixQvyo.g' егхе pi] лаоаохад
dtH/opy dw'jVEyxag тду aiaywriv,
Q(hg vnEoyiyv,
Qsoxcg' xal dvopEvxjg ахрЁЬуд
Лед yaQ о ладЁах^У (Ti sBudeg.
xal at ogwdQcu vnoox&OEig
Xiav nioTEvouevoig' ЁХЁухоъ'вс
xj XQf'iag олотЕХУбреуш
. Тад
niox&vouEVOig'
xpdEpoviug pallov,
XaQiv.
Ёлау-
xal eig Bvo ri/V
?
OTI ТЕ Ofpod-
xal on рддЁг d>v vnsaypv ла~
A' axpfhig dvxi qVaou’ aipsi-
ALicog те ds,
agpo^ovoi TOlQ ov
os xai cog ov

си/. \4&o? xaQiwyy 6
xal xi]v (pvoiv xai ngoopyogtav,
psvog рейхах, stag av avxrjv
& S\	t- \	3	' 5~	?	r
svAaflov psvog avxyjg
xai pi] лахб-
51	?	'	0	t f
ay avirp’ ауталооохлц.
Xapixcov 6 dyaotoxicx yvw-
ТОУ EVEQyETiyy,
t?
scog
tAwtcg бе dvdgiog
uxjg dpEifitov
xijg susQyeoi'ag ugitbpawg
u) pi/ avxamdafisiv xi/v yyioiv.
5
ГН 5*

оитюд d^iog xov
6 X.aQi^dpEvog
5 3
sq>
oiT. Мт]де? лараторо)’ ррбе iptAoig
ydg хлшжлд (boi, pio'rj&jvui pa/Aov лада-
J

ат
vopovvxa
Аор бслА/тр
xal uya&oig алЕХ^^биЕУод. Kai X^Q^
rOVTCOV, TEQipEl Л(юахСири) Ш t (il-COTlX^ Ш dlO7>
bvEidog оклада >&ai xai хо1уоуу psydArjg awing.
?
(Огл,
i) cpthyjovat yagifopsvoy' dv ds (pav-
' T^piar
v.aspEivag xaxovg EVEQysxwv
алЕХ^^брЕУод.
TEQipxi jigooxaiQQ) xai td/tOTWi^
1-1
лг. Ле XuQxcsg
UEOl WV XQdvOV,
ulxsiov paQaiyorxai
paXovoui

avafiuAalg
xatg avapoAatg xai ладахd~
Bjojieo sig yxjQag ^TBovaai, to
как Aug' то у do aviiog
то ydg
nooilvpi ct?, uetT d
dsw-
dpfyxavov
то отмъщава, добива отново още по-го-
лям враг, а който прави добро, си съз-
дава приятел вместо враг или изобщо
по-кротък неприятел.
76.	Не се показвай, че нарушаваш не-
що, което си намерил за добре да обе-
щает на други. Защото лъженето в ни-
кои работи показва, че целият характер
на човека е вероломен, и излъганите ня-
ма да считат за срамно даму възвърнат
същото. И тъй затова всеки човек тряб-
ва да отбягва лъжата, а особено тия
конто са на власт. Защото за другите по-
някога безсилието може да бъде оправ-
дание, когато владетелите никак нямат
средство да избягнат от укора, че са под-
ли души.
77.	От прекалените обещания трябва
да се пазиш, защото, ако изпълниш обе-
щанието, ти предварително отнемаш по-
голямата част от благодеянието, като
предварително си го разпокъсал с пре-
калеността на обещанието си и си раз-
делил на две малки части единия дар.
Ако пък не го изпълниш, ще си нанесет
двоен срам, че много си обещавал и че
не си дал нищо от обещаното. При това ще
се окажет враг вместо приятел, защото
си отнел това, което са дали надеждите.
Освен това прекалените обещания подо-
бават на хора, конто не вдъхват твърде
много вяра. Защото доказват, че те
дават не толкова от загриженост,
кото за изгода.
78.	Достоен за благодеяние е онзи,
който почита и естеството, и името на
благодеянията и не престава да мисли
докато не се отплати. И както незаслу-
жава никаква добрина човек, който се
отплаща на благодетеля си с неблагодар-
ност, така е достоен да носи името бла-
годетел оня, който прави добрини, без
да чака отплата.
79.	Не върши нищо беззаконно в уго-
да дори на приятелите си. Защото, ако
са справедлив^ те още повече ще те на-
мразят, като беззаконствуваш, отколкото
ще те обикнат, като им угаждаш. Ако
пък са подли, ше понесет двойна щета,
като правит добро на зли хора и като
ставаш омразен на добрите, Освен това
голямо безумие е да заменит временно
и частно удоволствие с вечно и общо
порицание.
80.	Благодеянията, от лагани и отсроч-
вани, като че остаряват, та увяхват и
изгубват хубостта. си. Защото, като за-
губват цвета на усърдието, поради кое-
i
>
ce
КОЛ-
J
5
1
Photius Patriarcha — Патриарх Фотий
92
uva xal /.сщтсоаг
xud? (DQav q~EQOvt>i tqv svcpQoovvqv.
ли. Al ytiotTES, quiTE^sts o-boac
bs
jj t-
c.1
-I h—,
E7TQ10VVT0 TTjV TEQipiV, ov
то причиняват голямо и бляскаво удо-
волствие, те не принасят навреме радост.
81.	Благодеяния, наполовина сторени,
не са благодеяния. Те ще бъдат такива,
когато се завършат. И който ги правы
наполовина, той и на себе си вреди, и
облагодетелствувания няма
Защото който получи благодеяние наполо-
вина, няма да се зарадва за полученото тол-
кова, колкото ще се наскърбиза отнетото.
82.	Който натяква за сторени благо-
деяния прилича на земеделещ който сее
с усърдие и сетне пуска върху посятото
свине и зверове. Защото, както земеделе-
цът поврежда и семето, и плода му, та-
ка и първият унищожава стореното доб-
ро и породената към него благодарност.
83.	Ако първо правит благодеяние, а
сетне занемариш, не мисли, че облаго-
детелствуваните от тебе ще запазят пър-
воначалната си благосклонност. Защото
сам аз от опит зная, че мнозина, като се
уповават на многобройните си и големи
благодеяния, сторени в началото, не са
се погрижили да направят и после нещо
подобно. Те са се надявали, че първона-
чалното благодеяние ще бъде достатъч-
ио, з
благодарны през целия си живот,
те никога няма да забравятстореното им
добро. Обаче в същност не само че не
се сбъднаха надеждите им, но се случи
и противного. Няма нищо чудно, че така
постъпваха хора с развратено сърце. За-
щото такива хора дори и когато може
би в ръцете им се стича благодеяние, и
тогава не се отплащаха с искреност. Но
ако погледне човек и на други, може
да види, че и ревнителите на добродетел-
та помнят сторените им добрини и не
престават да хвалят благодетеля си, до-
като им се правят тия добрини. Обаче
като не получават вече благодеяния, та-
кива дори и не запазват чиста и непри-
сторена предишната благодарност, но с
време захващат да я забравят, защото тя
не се увеличава с нови благодеяния, и
така прецъфтява силата и хубостта на
благосклонността им. Ония пък, конто се
смятат, че имат умерено разположение
облагодетелствувани, оставят благодарни,
а пренебрегнати, не се срамуват да пре-
въряат предишното разположение в про-
тивоположно чувство, особено когато виж-
дат, че други се наслаждават от благо-
деяния. Защото те не взимат под внима-
ние, както трябва, сторените им отпре-
ди добрини, а се взират в снова, с кое-
a
J
:? £i
£VJ£"'
QLUTESSIS
EGOvrat
bs таи т as
xal xov
т
Evcpoai Ih'jGSTat ,
At yjioirES,
AO VOl 'AUOlTES
AEUDUEVCM iboiv'
n&s'is savrbv
ЕУСрОаУЕУ'
, о by ovrcv
unto tov dfpatQEQ.aios dnaGsTUi.
(/<*)£

6
Г/
eivai’
о
E'QQidcVGE^
у do Ql-dToaov
тф qui'Jci
, ovx
tTTEibay rets-
/
Qfuaeias хата-
Aafiovra ovx
Tip! ydQLV <lstElArj-
си вреди
да зарадва.
tbs
л$. '() xas
TO) yECDQyCp, GSlElQOVTl UEV C/lQod'VUCDS
bs yotQovs xai th/Qia тф албоср cbs у do
vos xal to GsrsQ.ua xal tov
cat xaQJWv, ovtcv xai
tl-EVTa xal
о i v svy aQiGTi av.
лф. My/Ье хата jtQibias
bs сще^соу,
tovs EVEQySTY/'&EVTaS biCUpVAaTTElV. ПМ-АСЛ
avtbs syco л.еЬоо. btsyvoyv, oti дщфцтаутед тф
xur aQ%ds svsoyEolaSi
bcpQovTiaav t:TtibEi^audai
5 .

f	5 i; r r.	W	r 3
yjaotxas ovEibiQcjoT ouoios eoti
ssraqxEvii
txst -
avrov ^V'tiaivE-
ovtco xai ovTos xal to, xatafibj-
tqv jSbaoTdvovGav аитф л(оооал6).Аи-
/

ovtos xal та
и
1.
VOUI^E, TQV t’t UQ7J]S
EV sQyetcbv,
cot svmtav
Ж-»
ЕЛЕЛТа
11
s

лАцИел xal ^.sys'd-Et tqs
5 i' *	1>
ovdsr
Wf.OVlO)\
тф1 bid piov EvyaQiadav
gov (ptAoTi'Uiav, xai %qovw ovbeva
од at h'jdrj
С 1	5	'	s	'	>
to of ov fiovov vv хата та±
алЕ^тр (Одла xai els robvavilov ето/олл].
Л8О1 asv tow
davuaoTov' ol yciQ toiovtol, ovbs psovous avvqs
sis yetQas cocos rrjs svEQyeGiaSy ovbs tots yUcoo-
Э T I z	5	?	t	3	/
oats ।
xat еле tcdv aAAcov
sm/usAov/UEVovs qy
aqv cos ETvyov astoXsAavxoTss, xal
E^lOTaVTO TOV EVEQyET'qV'
bjuoioyy Tvyyavovres,
cix/jQarov тг/v dgyaiav biEoco^ov
(IVA
potfv) v^O'CiaQairdpiEVOi,
catqvdt^OVTo
db/asvot cAadeoecos
Ql GTCDS blEXELVTO,
fiQOTEQav biaAsGty els
svijOXVvb-QGav, /aditото.
TllUCDV
I
cxvToiy xaiTOt Ьеоу, sAoyloavro' oi
01 Sl^TjOLOV,
ecpe^rjs
ev tois
cloxsosiv ydo tois
EVEQysTqd-stuc tiqo;
zip’ xad aoyaq fjАта-

7
ov
им
I
/
byysvs-
rots sv nsTioybout, tqs cv/ad-ovQyias'
ftdvov ov хата rds avtcbv zAmbas
’ААлй
qiavAarp xl/v ttqoolqegiv ovbsr
j
1
эч
av
а
ка. бъдат облагодетелствуваните
и че
dpod'Eviots гцм1$оуто tag svspy solas'
tcdv
1
, wvs
lbs' v
Я АГ/V
xaAoxayafflas
4	/
/LU-У
cbs ciyov ,uev piv >/-
stAoystv ovx
uq tcdv
xal

ovtf
oucjds
avzol
bs,
xaOvLQav
svyvco /uoavvqv’
np ypovcp ty/v yuaQiy (ov ydg slyov &иф-
то ocpobgov xal COQUI ov
TOV CplAzQOV. Ol be USGQS vo,tu-
8VSQySTOVf.t8VOl /UEV EV 7,0-
a^shydsvTes ovb* avrol tyjv
lovvavriov Q.8Ta^aXsiv
jlAeuoyiss etsqovs cpiXo-
anokavovras. Ov yczQ а лелбудаосу
д' SV nd'O’OLEV
evy/tsvi^ov' xal tovtois TtaQaxyt'Qoijbs-
?
j
/
i1

7&Q
Fl
a
ъ
?

;:
I’
Jt- 

/
7
I
Photius Patriarchs — Патриарх Фотий
vot туг £vcpt]/uav els dzagtoTiav etq&tiov. ПоХ-
, xat ev лоХс-
р
93
и
то са облагодетелствувани близките,
подбудени от това, превръщат похвала-
та в неблагодарност. Следователно за
един началник е по-полезно в обществе-
ната и частната си дейност да спечелва
поданиците си чрез пожизнени дарения,
отколкото чрез такива, конто се правят
вкупом и наведнаж. Подобава да се пра-
вят много и големи благодеяния повече
на ония, конто са извършил и някои ве-
лик и извънреден подвиг за общо спа-
сение, отколкото на хора, за конто се
смята, че твърде рядко имат нужда от
нашата помощ,
84.	Гневът е самоволие изстъплениеи
отчуждаване на човека от собственияму
разум. Защото обладаните от гняв пра-
вят в това време такива дела,
изобщо вършат умопобърканите.
85.	Както огънят унищожава материя-
та, която го храни, така и гневът подяж-
да душата, която той е обладал, често
и съвършено погубва човека.
86.	В никой случай дори и справедли-
во не наказвай никого в гняв. Защото,
макар и да претърпи наказание™ по-
страдалият, ти все пак не по-малко ще
бъдеш изобличен, че си сгрешил в тоя
случай. Затова много добре е казал един
от древните на едного, който е сгрешил:
„Щях да те накажа, ако не бях се раз-
гневил.*
87.	Гневът е сляпа страст и не може
да различава доброто от лошото. Затова
наставленията не принасят никаква пол-
за на разгневилия се. Но след като се
успокой, той трябва да се лекува чрез
кротки изобличения. Защото нито лека-
рите имат обичай да дават на болни гор-
чиви лекарства без мед, нито пък душа-
та на невъзпитаните търпи строги изо-
бличения.
88.	Както е необходимо бързо да въз-
награждаваш ония, конто са достойни за
награди, така трябва бавно да иаказваш
виновните; да се радваш, когато отда-
ваш на добрите почести, а да скърбиш,
когато наказваш виновните.
89.	Никога не бъди вероломен към
оня, който ти се е доверил, защото, ако
бъдем вероломни към ония, който са ни
се доверили, какви ще изглеждаме спрямо
другите ? И с кои най-после ще можем
да живеем без страх и с приятност ?
90.	Това, което е, не иска да бъде
наедно с онова, което се мисли, че е. За-
това, ако видиш че у някои има само-
□
F
ао%оут1
6ta fiiov
XvGtT,SA£GT£Q'oV
xai ra

vats dtooeais,
aya AvotTt'AEOTeQov
xal хата usqos,
t] ttllQoov xai етуала^, olxsiovafyat то олрхоот’
то di nAfj&os xal ffdoos тсЪу zaaacov aQ/todet
ttu/.Aov rots гле.ооухот ti xal MU'-ddoSov sal
xoirf] Сандса хато/о^сохбоо
олауаитатоу тГ]s ii(ot’
/iivdstoiv.
I
тела
b


х

WK
глёооухот T.i xai Mvjddotov
sis to
С
I] TO I s
sxtxovoias
*W-I
r
ц
de to fiat то-

I
}
за
~rd'. Ovuds sot tv exoxaaio? txovoios
idiayy rpQs.y(~)v dzXoTQi coots' d у do ol did.
tos /(s^ayzo^avTSS
tovtois xat ol та)
t
xai.QOV diauodvrovrao
TO
xal 6 ihoids тру exovOfxv ipv-
1
алкотря coats’
хатедуауоттас
ih'uco ukpysvTEs
J
xal Т(Ъу
лат-
лавилАцор!
хат/
EXELVO
каквито
s'. е'Оалео
’—I
acpavl £ei,
%i/v xarsoAtst' лолкахю de xai cp^ogdr dkdxb]-
qov slyQdaaw rov 'Qcbov.
л$г. AfydapAds /uvjdh'a upds dtxaiatg ih\ua>
ycokdotjs' cos ydg av d лаохсот тру dixryv veps-
£]], avrds oucos ovdt-v ёлаттот s ^еЛЕухдрор,
otpakcQios tt] 7TQ(i$£i xsyQpttevos. Jt’o xal xak-
Люта ns tcov aQxatcov але^Ёолюе rt(ws tov
p/лаотрхота' AExdkaoa av os, el /ii] s&viiov^
£IT}V.“


ТГ/У
toeaovGav
—I	J
Г/ "!
v^qv
OVTCD
avv os
о лао%сот
ovdt-r ёлаттоу
Tcvv aQxatcov
,,3Ex6laoa av as,
л£- Tvcpkdr
1
VEIV ovx
.1 5 r*
TM О
лелаг^иеус/) de, rt/v
л(/оое.Г£хт£от xsaddavTi
dQi/iVTSQa toot
xd/Livovat лрюаауест
to vs axpurovs
zerat ii>vxd’
£%0.)У
ovtisuia

алЕ()/:ол(ог
81
м
XCU XQl -
л j /"t f । j □'Г/ т
ладое d i)vii6s,
TO XQEITTOT.
doyi^o/ievo)'
did i(dr eAsyxcov fkQaneiav
wm^a. Vote yao to
cpaQ/taxayv aveu ftekcros to is
syyatxaoiv ol IcitqoI, ovts
sJAyxavS i] to)v алаОеикоу ds~
EGTl
ОЛО TOV %E l QOV о c
ovYjotg лада1гЕО1$
лр'. "OoasQ тауот t;y
(ushiw£
3	7
f.aTQO!,
TttlS d^tCOV EVEQyE"
fiyadvv ev rats tojv

a tat s etvai, x-Qomfavv ovtco
ahi сот Tt/icooiais' хил, yatoetv uky тлааугта tovs
o-roodatovs drtdod'ai. За хоЛаУоута tots vaev-
fttfvovs.
xoAdrovra tots
5
л(У. Mi]ds3'l /оцелоте
yaQ axtOTOl
лтлипы 'xoot, n res rot ?
пета uvatv ds кислот
J
aouev;
ОТО? Ofpt'hhjs' av
/
1
TlTSS
лютеаоаутс ooi am-
yevto/tsOa rots
dd^o,uev;
xal ydgeos $(м-
f Z X^ O4s
n S.'	~
rzo^zo?
xal
41
и
+ J
3"
stvat
A. Ovx E'OT/XL
o ev ols av тут olfyotv doas, irjV
wvstvai. At
3
TO
,ti era
tov о t soft at
J
I
94
Photius Patriarchs — Патриарх Фотий
глЕрорюг vofu^e, xal buijie(p£vysvai
TO
страд ir
rivai.
да1.
sto'Qovtu. yvvaex&v утт.у&угеи,
ropy brpDrp’ai,' rjv
oato ftt.ov}
ata peh> Oeiov nQaypia
sov noritixyg dQETvjg
> ’l	f	!3 n	r	V	tf
oe фисшод ।
diadoxijv, xal els xoivarviav fyesQOV xal (priay-
Dpcbstov P'tov xa). JtoAiTrias Evvopovp.Evyg‘ ;to~
Ivyapiia bk vgrEQaioypov xai iiiaoov,
tc~»> aridyavr axoAaaiag xal ахаОараеад.
AloyQov
EOtiv dvdocov djyovta xal duo-
xal bovAov pbo-
VOflfp fiOYploT EXTi'j-
J ya-
xal ,1181-
de tig
tavTy wvoixmv ovy duaQtdvsi.
, xal vn-EQ(pv8g,
xal evvoptas' piovoyapiia
yevovg

Г
/
h
dvdQojsrivpg spyov el's tv
A
VTtEQatOyQOV
x<ii rifa
’ Alrizavbyog о
doQOTt yeyovrbs,
Maxsbdr) *, А о I as ri-
ms ТТ&юеЬад eAsye, ficrii-
6	a (rip ot or rig ariyfitbs
ov tag
rig
xal Ьеолотрссог (ptria$ svToierr,

J
A
sE-
Qi о g
bag duudtfov Elvat'
J I
avi'lQ,
I lEQOtdas pidvov, dlria xal srdotjg yvraixdg dtp tv,
(bg b^v ipvytjg drive ;
rat xal agiooTQafpEiTai.
higEV dxopv,
Hog
-iririudv,
bovribaato tov

1
davarptpaQor,
Ilyog priv qxorijs ri-
(} EVSE-
xai be3 avtfjS svetvsroydp rd
ту 'PV7.'U' Darios be go.)par a»' elAxvgev b(p~
xal bi avtov 6 eg poor lafirir
5 avtov
avtobsasioiov Aoyiapt о v.
тш-
X(1TE-
ду’. r>Qotteq abvvatov ex Фалаоар griAovta
taQayps xal ^a^ps aTtsiQaiov diauriivai, ovtcog
djUtjxa),ov tov xd/rip oioudttov huoxojiovvta
xal TlEQlEQya^OpiEVOV KOV exeWev xvpdtcov
xivdvvmv EXtog xatriotavai. Arid tag aQyds
xal tag altias sxtQejiEO'd'aL yjril ribv паОтрш-
tcov' rovto yaQ xal ov^tpEQOv xal ov урАелбг.
3Egt£ibdv tri tots ^oyiofMtg to xaxov Evaxrppp
xal to ri’bariov avroig трд етТРршад evtv-
nd)(jtp Ьааатеб^кртог ylvetat rd ndHog, xal ya-
Ietiov anaXXayrjvai.
Qgsteq abvratov sx
Г/
'
Г


EXtog xa&Eotavai. zh’o
ahiag ехтрЕтсео'О'Ш xQP ribv
to xaxov svaxippT]
avwls ttjg ev/Jiag
2>
s<5'. Teris tovs eoebvrag Etpaoav ev aAAo-
TQtoeg ocdfiaai тру ipvatjv tgv tdear sysiv' riri-
ydrrsQOV b'oluai avrovg ev aAAoTQioeg 0(6peace
idr vovv ijj 'lPvXU avvajtoXco^sxevae.
TOVS
S	3J
go covt as e (pao av
avrovg
де'. Mrityv xal TQwpTjv dQ'ydvtcov
ev
vavdyeov
v6,UL^E TOJV dQ%OpiSVO.)V' 07 E yd@ 6 ХГ/вЕрУртрд
xaiaTcoytt^etai if) eilyoptovy xai тф oirap twig
ovyl (ivories xvpaae xai xXvdcooiv so^dtoig
xvfle.ovajpAv}] giQooaQa^ei sioritsla, xai tfj iuv
xv^EQvprov vjio^QV%lq) G't>yxatasio'&-pGETai t&tav
Asia ;
xu/aaai xal xlvdcooiv

Mrjdeva tiTjdriioTE dv&QCOTiioy, р-рде тшг
ELS CtTloyVCOGlV avvsAdopg iGyVQOV
xal norid-
ss'.
tvyovrayv, sis aridyvaiotv avreAaopg
yaQ xai dpayov d^dyvcoais oerior
□
мнение, знай, че деянието е далеч от тях
и действителността е пропъдена.
91.	Срамотно е да бъде победен от
жени и да бъде роб на страсти човек,
който властвува и началствува над мъ-
же. Никой не греши, като живее с она-
зи, която по закон е взел за помощница
на живота си. Безбрачието е нещо божест-
вено, дивно
щата на гражданина добродетел и закон-
ност. Еднобрачието пък е дело на чо-
вешката природа и има за цел да про-
дължи рода и да даде възможност [на чо-
века] да участвува в живота облагороден и
човеколюбив и в благоустроен обществен
живот, а многобрачието е нещо твърде
срамно, гнусно и свойствено на животин-
ската невъздържа ноет и нечистота.
92.	Александър Македонски,
оръжие е завладял Азия, казал, че пер-
сийките са стрели за очите. Но истин-
ски целомъдреният мъж, който пази гос-
подните заповеди, ще избягва и ще стра-
ни не само от персийките, но и от вида
на всяка жена като от остра и смърто-
носна за душата стрела. Защото звукът
на гласа удря на слуха и чрез него вряз-
ва в душата страстта, а телесната
бост привлича окото и чрез него окова-
ва и заробва самовластния разум.
93.	Както е невъзможно плаващият по
море да се не изложи на бури и вълне-
нения, така не е възможно оня, който се
взира в телесни хубости и сеинтересува
от тях, да устои на техните вълни и опас-
ности. Затова човек трябва да страни
от началата и причините на страстите,
защото това е и полезно, и лесно. Но
когато злото налети върху миелите и им
се запечата образът на желания предмет,
тогава е мъчно вече да се махне страст-
та и да се отърве човек от нея.
94.	Казали са някой, че влюбените вла-
гат душата си в чужди тела. Но мисля
че по-право е да се каже, че те са
губили в чужди тела ума си заедно
душата.
95.	Смятай пиянството и разпусна-
тостта на началниците за корабокрушение
на управляваните
чията потъва от
управляваната от него държава няма да
се разбие от безбройни вълни и страшни
бури и как няма да потъне заедно с
управителя ?
96.	Никога не докарвай до отчаяние
никого, дори и някой случаен човек. За-
щото отчаянието е силно и необоримо
u
1
fj
и
стой по-горе от подобава-
О

tJ
t
?

конто c
xy-
Lt

J
r


У
ИЗ-
я
защото, когато корм-
преяждане и вино, как
как няма да потъне заедно
и
/
Photius Patriarcha — Патриарх Фотий
95
xig dydyx?] oiQanjyipaoa XQdtEayv лаоа/)61ооу
dvEA'iloTovs pETafiolds vtF.iQydaaTO, xal TiQir r}
yevEoilai stvOovg voswyouEvag.
urilovg
ttEipydaaio,
?
ьс
;/j;rV трд
tor de xal
Пае тер
EzapayyeApaTt.
"'AqiGiOV pEV
XQlOEfOg
I.
/

pd dtap,a.QTElr,
Л mk
dvdhu 07т.<о
"	г
длоораА rpat'
xEodvia d'u.rwv dvaoTipat.
лт al о pan, л род то p>] TiaAtv
-> (J —
h
/

gvve-
xat y.avyj-
леоыг

To rzepl
dcpatQsTiaj.
alow
.It’d yotf expos
/(eIettj.
&9'.
TO лТт^Ер
У FIT,
5
tots zzdvovg exovcoov zcov dxov-
*	3	<	4	•} f
C D
t] EV
шрортрот
rots
xal
Exovaeois тофц
%алЕлог.
xal
dpXixr/g dpez'rjg xal те let'a
uioxvvEGtlai.
а к Id xal Farror
J
t.ll/ poYOY
началник,
ладд то pij ара@та~
про tov TTA.dd'ovg.
q'. 'Н did Aoyoov vfjQig т.о7.д
naQalldoEi ivp .
о vv лаоартАаттЕауки то лоолетед то
о;’ иЁуа тар doxovv иЕ.уаАад tpeQEt
ло1т
ycov. X()}'I
EV TOVTOp
'Cpiplac.
did xh]yd>v
e.AEViiEooig
xal
ov
Паат!-
r
piya у do doxovv

e v то ал e Ila’ ало yd q
yvcoprjg dt.ExnEGovoa ^at^ovoriS, xai.oia л!г>ут]
ysyove totg dha^aiyjlelai' xal ftpaypla regipet
too EMivyoviayv psydlag stexev ex&Qas ttov
oxovdaiavr’ ip лат it pev EppQovt naQaqwAax-
teov, aQXovTi de pdlioia i&v uXjxov' on xal
%vdatov, xal xazaqpovEiu&ai pa/Aov -r) %aQiev-
Ti^soilai лараахта^ет.
(р/. Поллоvg E^Miper
dzanaiyjlelac
emzv%dvza>v psydlag s'zexev ex&Qag
EvEQY&T(bv
to vxipoov jiafM'puovQe^ais
zijg aoypsvEVpa xal otxeta pslp bcelvayy yaQ
diaanaafyEVTOov, xlvdvvog xal vrp oip ovyxaza-
IvECi'ltac E^ovaiav,
q*/. Tag iJE^EKopevag ат do e eg, ocas
pqor, apEivov dyvoiag
Xiyfh] xalvpae, j? t^Qiap^svoavia EziEgievae’
io per yap eaiT ote xal tzasov avippi zip qA.6~
ya, xal уаАЕлотд треухе xtvdvvovg,
xal tov diaacodsvia xsQispale ^piq'
лраЁюд xaipiyEiv xal peid
qxAdwl'Qwnov
QlEX&(.
oat
иаь
c
Vi
J
лохотаее dovvat.
“1	1
оръжие и често нуждата кара хората да
предприемат смели дела и да извършват
неочаквани промени, конто преди са би-
ли смятани за басни.
97.	Най-добре е човек да не греши,
нито да се отбива от здравия разум. Но
свойствено е на благоразумен човек и ко-
гато падне, по-скоро да се вдигне и па-
дането му да му послужи за урок, за да не
падне отново.
98.	Доброволният труд лремахва непо-
носимостта и трудността на принудител-
ния труд, Затова полезно е да се занимава и
привиква човек на доброволен труд.
99.	[Свойствено е] на един
добродетелен и съвършен, да се сраму-
ва не само от множеството, за да не греши,
но преди да се срамува от множеството
-от себе си.
100.	Обида с думи, нанесена на сво-
бодни хора, не се различава много от
онази с удари и с бич. Затова трябва да
се пази човек от необмислени думи. За-
щото, ако и да се мисли, че те не са
голямо нещо, но причиняват големи
пакости.
101.	Шеговитостта мнозина е повре-
дила. Защото, като е произлязла от игри-
во настроение, тя нанася тежка рана на
осмените и заради кратко удоволствие на
тоя и оня предизвиква голяма вражда
между сериозните хора. Затова трябва да
се пази от нея всеки разумен човек, но
най-много от всички —един началник, за-
щото тя е нещо просташко и става при-
чина да се излага човек, по-скоро да се
изложи на презрение, отколкото да раз-
смива другите с остроти.
102.	Прави добрини на поданиците си
и ги закриляй, защото те са нерви на
властта и членове на тялото ти. Ако те
се пръенат, опасно е заедно с тях да не
пропадне и твоята власт.
103.	По-добре е да се престориш, че
не знаеш замислените бунтове, конто не
е лесно да се потушат, и да ги покриеш
със забрава, отколкото да ги изваждаш
наяве и да ги преследват. Защото [гоне-
нето] гюнякога разпаля още повече огъ-
ня, придизвиква големи опасности и при-
чинява голяма пакост и на оногова дори,
който е спасен. Когато, напротив, при-
спиването на заговорите с кротост е не
само безопасно, но и човеколюбиво, и бла-
горазумно, и безвредно.
104.	Един началник, когато работите
му отиват благополучно и стоят добре,
трябва да ги крепи и се грижи за
нещо
но
3
че
u
xal лоИЦ
io
rov dxtvdvvov
xal
xal ctvezov
de
TO
a^qpiov яг-
од'. /lei tov apyjyvza, (peoopevayv per avzco
xazd povv тагу лрауиатату, xal ev avvEoico-

S'
ТЯХ,
I
96
Photius Patriarcha — Патриарх Ч’огий
oaXevouEvcov
dvaiQEnOftSTOOV
av
като че ли са разклатени, а когато вър-
вят наопаки и се сблъскват, трябва да
се мисли и се грижи, за да се възстано-
ви предишният им ред и да ги укрепи.
Защото опитът доказва, че няма поло-
жение на иещата, което отива в против-
на посока, да е безнадежно. Но много
ггьти малка немара е събаряла сидни и
високомерни началства, а ,наопаки, при-
лежанието и благоразумието са довежда-
ли провалените до високо положение.
105.	Благоразумните и твърди човеци
във време на сполуки не се надуват, но
украсяват размера на благополучието с
умереност и с това уталожват огорче-
нието на завистниците. Напротив, злопо-
луките си те доолестно търпят и като
използуват
за добродетел,
та подкрешзат ума си и премахват душев-
ното си униние. Защото знаят пр евр ат-
ността, несигурността па човешките ра-
боти. Безумно, глупаво и просташко
да се гордее човек във време на благо-
получие, а при злополучие да отпада твър-
де много и с унинието си да се дър-
жи срамотно.
106.	Умните хора предвиждат мъчно-
тиите и с благоразумие ги отстраняват.
Но не стоят по-долу от тях ония, конто
добре уреждат случилите се неша и ги
управляват.
107.	Зная деяния, настанали тъй вне-
запно, че зрителите, смаяни от неочаква-
ността на събитието, са ги посрещали
спокойно и нито са въетавали отпосле,
за да се отърват от тежестта им. Това
става особено тогава, когато щетата от
тези деяния не се увеличава, а, напротив,
чрез други, по-меки средства се намаля-
ва. С очите си видях как едни деяния
бяха тъй добре устроени и постепенно
благодарение на навика все по-леки за
понасяне, че достигнаха да нямат неприят-
ии сетнини. Други пък деяния, напро-
тив, като някакво жило са събуждали ся-
каш от сън дори и ония, конто са жи-
вели в безгрижие и малодушие. Защото
всеки, раздразнен от неочакваността и
внезапността на събитията, с всички си-
ди се е противил и не е желаел дори и
за един ден да приеме нововъведението.
Други пък деяния, също и те необикно-
вени, като се привмъкнали малко по мал-
ко и по тих и безшумен начин като за-
мъглили съзнанието, че са нововъве-
дения, се прокарали без труд, така че и
дори опитните са забравили, че е стана-
xai e'jti-
doepapi 'Qeo iiat
ds xal Gvppvyyvvfuo
xal idpaotyeisv,
yap т(Ъу
dvsX-
oaoTLor)] psyалад
xal nd2.tr
duvdf.tstog
itor, tog
ftE/.Eta'&ai.’
V(or, cog
фл'ЛЕОЕО&М xal qLQOVTi^SLV OvdsTEQOV
snl TavavTta tpEQ /утоуу q neTQa dEixwoiv
niOTor’ djAZri rto^Aaxig
doyjig xat vnEQoyxovg
uxovdtj ovv EvfiovAia sig iisya
vipog zovg хатЕге^ёгтад £по.уф/п7(':г‘
Enavaxihcpoav

4

svfiovAta
piXQO.
xatip'EyxEV’
sig
J

Ol eptpQoysg
xai
с к
d»’-
q voco uvrai., ал Ла
rov
EVOTallstg
OL'
TtOV
fA-
doedneov, jcaTOQ^ovvTEg usv,
ustqitp (pqovtiцепи vijg svnQuyiaq xoouovoi
dyxov, xal to)v ipdovoovTiov dtanpavvovot
qAsypatvov'
xai to
тф xq6.ti-i ravipg dwapovoi t'qv
to d&v,uovv
TO hp SXUTSQU. TQS7TTOV XOl dfit-fitllOV
ihjfMjrivfov.
an eiQoxaXtад, to
Q&xfrai xat dyxovndat,
yiag (jtpddga хатапЫтем
ат}щи а.
£J
r
F1
I
(pbovouvTtov Otangavvovot то
SQtTiTaiovTsg de, tpEOovot yevvaitog'
nOiOUf.lETOl
yytdaqv,
(ТОУеуех&еу аоетрд vniAsotv

У
xai
yog
to)t dv-
3A<pQ0vtJVV)]q ds xal xovqiovYpog xal
3"	' svnoaylatg snai-.
ev ralg dvanpa-
4/
eBoqI'Qovoi тт/д dcavoiag* toaoi
те ev талд
xai to
xai


ц
доолестно търпят и
обстоятелствата като повод
със силата на последна-
r
e
Avdptvv fth> ovvi-Tcdv npovaijoai rd
xai dnojoaodat dt avfiovAtag'
ds, xai rd опцфеф^хбта xaAtdg dta
[ЛЕТ
GVVET(i)V
dvO%EQp,
ёХаттбуоэт
teal olxovoppoat.
OVX
q£ . Otda nodgsig dt/pdov sniordoag^al тф
avрфе^хотод sxnAaysvrag zodg
xai rjov/jog
£fS
tov
Eveyxovrag rd. ovv-
to snstTa diavaaravtag
to dd.Qog' дтаДстаа rV: тфд ёд av-
/
ЧЛ
y>
d22d
л(KtoxsQoig vnoxahouEvryg.
ov,to>g оbtovofivi^et nag,
oliyov snl л/.sov awsnixovcpi^oiie--
/
xai Tgoaoig
’Шт
xal тф) ov
ddoxrjTCp
Ts&safisTOvg,
wsx&EVTa, xal ovd'
(Lnoaeloao&ai
t.mv avvau^ofLiEVtjg 0М^т)д,
aAAotg
stdov eviag
vryO'Ei хат
vagf si
TovravTtov '
f.uav 'Q<j)VTag xsvtqov, cog sg vnvov, dtsyt]yeQ~
xvtag. Тф) yaQ nagaZuycp xai sgatpvf'jOiap rtov
nQOGTvyjyvrtov Е.хаатод dvpQsfaafisvog, nag dvqp
roig npayfiaotv sysyovst' xal ovd*
oag dvrsoysv snioystv
de, xal avrai
un-Etoiovoai
dia.A.sm,ovoai
naQstosdvodv
roTsoov та ovvs/Hp uvrp&tfv
*
5
ъ
t
yag
F*-
i
rd аЛиясбтатог anoxQi/isioag" a)J.aq ds
xat rovg ngdg
?
X


dps л stay xai ато Z -
VnPOV,
xai sgatpvr/dicp

i

Ent ptag yfiE-
rvj xaivorofiiq.
'A Mat
tcov ovx Eg s'i/ovg, хата fnxgdv
xal тф tjQEjLtsi xal dr.aodytp nw~
r.yv ovvaiaih]6iv т-yjg xasvovouiag,
1 те ov ovv п.епчп, xal usd' el
и- -
edcoxav ovds
5
5
<
xac-
rots
?
J
fi.-
r-«
:>
Л1:
Jb‘
x
 ^яяи

Photius Patriarcha — Патриарх Фотий
97
Л
I
I
HEnEipapsvoiq. Tivf-q 61:
дрпаош naoEiodn'Eiv,
агтобеплота) ноаттл,
Li	‘Wh	J
лер ЬитухфгттЕлт 4 detMav хатауттооОтАоси
тот агЕтоалроаг vnd тахт Епстгубттсот'
xalP eavTaq
xal naoafloAov
про tovtov
Еф^адт/оат rfj
ysTr too oxonoo ;
оратае ovvTETEAEOusva. \lu£tyor p-pdf-v
anagyEodai тату tolovtoW deival у do at
трт-eq xal yyoolq
nA ijTTEiv 6i,a volaq,
Exxa/.£i<>d‘ai rd n^pdaq.
г
oaocov TQonov enrysi-
al тф ft}) Tvpavvldi pyjd*
xal eh too Epcpavovq, 6)O~
, i/ат-
тф) у do
Si'Xa/iEOTSQcp siq ftgaoaq aoyzTOV
то/.цат EqonAloaoai, xal wrq <
do^avraq
EniyEtQpGEl. Fltoq
таг aril a yaQ did тату
Aueivot

3^
А
ё^оллсоаоси
EntEixEOviTovq


1
ХШ
avrij gvv-
ОУУ EOT I rv-
ai’Twy
ppd*
xawo-
xal
/
9
Д
FTSQOV AVHTJQOV, ihQvflClV
xal ei.q 6ia$o2.)p>
я
Xal v$Qi)
h
5
V ПЭ
О SOW
I
Я
1
4
4
i
I
ло нещо ново. Направен бил опит и дру-
ги деяния да се привмъкнат по същия
начин. Но понеже не са били наложени на-
силнически, самовластно, открито и нена-
дейно, затова били сметнати като плод на
страхливост и твърде скоро са били осуе-
тени от случайни хора, защото те, поради
това че са били [извършени] по-предпазли-
во, са въоръжили против себе си с неу-
държима дързост и крайна смелост дори
ония, конто преди това се държели най-
благосклонно, и се провалили когато са
били още в самото начало. Как прочее
може да се постигне целта ? Защото, как-
то се вижда, с едни и същи средства са
били извършвани противоположни една
на друга работи. По-добре е човек ни-
как да не се залавя с такива работи. За-
щото нововъведенията са мъчна работа
и освен другите неприятности безпокоят
и смущават духовете и предизвикват на-
рода да хули и клевета.
108. Но тъй като понякога нуждата
налага и началникът е принуден да на-
прави нововъведение, затова че общест-
вото би добило от него голяма полза
и радост, не трябва да се мисли много
и да се разсъждава. Но ако нововъве-
дението е неприятно, мисля, че не е лес-
но да се каже как може най-добре то да
се извърши. Защото който е далеч от
работите, не може да схване точно и да
изкаже с общодостъпни думи това, което
може да се случи при особени обстоя-
телства. Обаче оня, който е добре обу-
чен в гореказаните неща и има в това
отношение на помощ висша сила, ще мо-
же да добие голяма мощ.
109. Смятай, че благосклонността на
управляваните е нещо по-силно и по-
здраво, отколкото оръжията, храбростта
и военната хитрост. Ако тази благосклон-
ност съществува и предводителствува,
то и другите неща са полезни и имат го-
лямо влияние във всичко. Но изчезне ли
благосклонността, по-добре да изчезнат
заедно с нея и другите неща. Защото те
по-скоро служат против ненавижданата
власт, отколкото против враговете й.
ПО. Много пъти словото е отстъпва-
ло пред копието. Обаче силата на сло-
вото често е притъпявала остротата на
войната и е спирала напора на голяма
войска. Следователно силата, съединена
със словото, е двоен победен паметник.
Надеждите засилват трудовете, а трудо-
вете раждат надежди. Но ти, като уми-
лостивяваш бога, не пренебрегай нищо
О
и

orc ygeia хателЕлуЕл, xal
xaivoTEQaq, dr
/> avTpq to
Knel
ngd^eooq 6 npOEGTpxdjq
dipetoq xal Evfpooovypv
ax&wecoq xal це/.е-
J-	4
xal AvnpQa e't'p, /.ova) psv
do igto. diavvo'&Ei?'],
idixcoTaraq
eveotiv axoi -
EQyayv лбррсо-
/ С
Г
ou<5ev 6ei
Л*аЛЛох
ov
Qri ’
deirat
Ц8Т iieya
X01T0T evQioxy,
n;C dv
6le2^eTt onooq dv u)c
padior oluai' та yap хата n.vaq
епахо2.оо$'оуута nspiOTaoEiq ovx
fitOQ XQlVOTEQCp /.буер, xal тшт
d'EV, fipQaoai' Ilkpv 6 ye xa/zdq ev tot? про-
eiqt)Pstoic; lyysynpyaopevoq, xal л^гх та too
avra тфт dvood'Ev ponl/V &i(xovqov eyoov, pe-
ya'/pv E/oETat dvvapiv avvEdeypevoq.
fyd'. "OnXwv xal. dvdoiaq xal atgcapylaq
xQaTaioiEQOv xal doepalEGTspov торфе тру sv-
votav t<7)v 'f.oyousvo'i')'. Tadrpq pev ydg
oi'jq xal отратт}уо1юг]ъ, xaxEiva yQyqoipa
psydhyv ролтуу лдбд
rpq 6e Tijq Evvoiaq, aasivov
xeiva. ваттах
p xard toot
"Оп7м)У xai
Л
латюо-
•>
че
1
, хахеега хрцаера xai.
патта nagsyer dv^gvjpE-
avvavTjQyjodai xd-
ydo snl тру pcoovp.Evt]V dgyijv,
по2.еша>т е$е2ет таота xivsto&ai.
I


usv jfaygay ббоата n.o2.2.axiq‘
d^vT7}Ta
xal psyaXeor dgppv 6ie2.vos owacsv-
IXeToec йоа /тега koyov dtnkovv tqo-
JIovovq k/.nideq vevQovci, xal novoi, Ttx-
e2.nl daq. 2Tv de e^i).EOvpEvoq to deiov,
Qi. Aoyovq
ффМотЕ r5s ло/.2ауоо xal Aoycov toyi
лоЛецог, xal p,syd2(ov OQppv 6ie2.voe
pmiov.
лают.
WVGLV
 ь
1₽ч-

?
Лт	v gdeev pevoq то
13 Гръцки извори за българската история, IV
98
Photius Patriarcha
Патриарх Фотий
ppdevds ujauei T(bv zroaxxsivv
peyaXas i.at dag Фесхоек;.
! »
dQ/pxpg
tois iv ovLuyooalQ
aXXuiV
Euepyeoia
7

?
Mil
Елсхоирею ко ols
xal sysg^povog
2l€Qt7TEG8V:ny.
xai af t uvr/отог о i wr уаы у
1*
Р т
EXUOTOS £
rVzj’ttfK"

1.1алюта дё
Метси уау т<ог
El (bit0.01 туг
qlE
*
' H si-bat a avia
I
GT’VEGlV xai
vxrtouoifuv dxpar
io >v
bixacoovryr rijp
b
6*0?.’-
si 'те
f-0 ЛраУрд,
dvaxpQVTTEi
oi as,
Qiyf. Пер)
XEl(p fiitp,
Феф агатeitevat dixatov
palXov те аитдт
slvai dbgeig,
xdv ovx eAey^eig,
Te^Qav yaevag rag
(эю . / avm
'Егиитлнсуу (П(УТО)У
I
rt
(or av лраду/д, ei'te & тер oi-
;-v тф xotvcp туд 7T0?iiTFlag, тф
out a) yap
xal йеодх/фд
\	7 f .
rqv ainar
7
С/ •:.
* ?
aeavrov xai alaQovi-
2СЕО1-
huxovpov egEp
xai xoviyov
xal tou <p&6tov deigeig
dxtdag.
ex zwiiarv oAiya,
СЮД
'T
w

от тона, което тряова да правит, и ще
пожънепт добри и големи надежди.
111.	Да се помага на всекиго с това,
от което той има нужда, а особено на
падналите в злочестини, това е проява на
начал ни чески благоразумен дух. Защото
покрай другото тези са свикналивинаги да
помнят благодеянието.
112.	Благоденствието на подвластните
свидетелствува, че властта е извънредно
разумна и справедлива.
113.	Смятай за справедливо да отда-
ваш богу причината за благополучие-
то в частния си живот и в обществения
живот. Защото така и бог повече ще ти
помага, и ти сам ще се покажет бого-
любив, а не глупав и надменен и ще пре-
чупиш стрелите на завистта.
114.	Това малко от многого ти подна-
сям, о благородна и истинска рожбо на
духовните ми болки, като някакъв боже-
» 
има нужда,
?
л
Hr
II.
-i;
|i.
II:
i"
i
i:
£
=!
:|Г
:l.
I
TG)V
yy/r
НМ)У
otov yevypua, трд лер1 oe tyi/oag xal vlotieotas,
oiovei Tira
TTQvg d.vaTtihpat nivaxaq. Els ovs dpopfov, xai
лове exeivovs (jeavzov оууратфил xal dtapoQ-
tydiv, ov
ттдаРеше av&eiv vpv ev rij ipvyij лада:
Povoiv Фрснбтрта, xai Tires --,-'-
Pot xai
nova uezaoxevdrovoiv'
1		s
zds
xbAliowv ikotpiiovg
gets ayaipa, xal ydtozov ettoi xai
/Ast a ovupol.aia
evyereg
5
I
любое към тебе и за
знак за [моята
ствен
това, че те осинових и като първообрази
на добродетел. В тях като се взирапт, с
тях като се съобразяваш, лесно ще
может да видит кои дела ломагат, за
да цъфти красотата на
като петна и бръчки я загрозяват и обез-
образяват. Като заличаваш последните
и се украсяваш с първите, ти ще се по-
кажет наистина одушевен и прехубав
образ на боголюбив живот, а за мене и
за всички благочестиви ще бъдеш твър-
де приятно зрелище и повествование. За-
това, като простирам ръце към небеса-
та и като отправим към бога вместо мол-
ба подобаващата нему слава и любовта,
и болката ми към тебе, молителствувам
ти да бъдеш добър работник и верен
пазител на надеждите и наставленията ми.
И дано да ми бъдеш знаменит и чуто-
вен за всякакъв вид подвизи; по благо-
разумие отличен, а по памет крепък; сла-
дък в думи, а оше по-сладък в обноски;
реуаЛад любезен в общуване, а още по-любезен към
xawtvko- близките; най-способен, за да разсъдиш
xal (фетрд
ovs ар:оог~п\ xai.
уаЛблар e£<st<; ovvcpav, Tires
avtteiv zpv
те тфу
El'd-
ce
j
I
I;
f.
J
OUTipy (ООЛЕО ОЛ1-
душата. и кои
ргтйес, ер aloyodv oquv xal doypp
I lev алаЛефхоу,

cbv гад
де еууратроретод, ешриуру (Ьт алгфкЪд
тюХьте1ад

елфел-
3
oeavTov
sidotv evos-
fi&Ji xal 'itsaua xal Ьфуура. sii* 6 xai тад yet-
Qag eig ovQavovs eдатт'Аааоад,
GTOQyip' xai tov novov xo.l tt/v
fpEQOuevyv do^ar avE ixEryglag
rag,
oscov ipyarpy buxtpov xal tuotov
vEafJ'at. Kai elipg pot di* азшоуд
{iTOiviTCov etxioypoQ xal tceqi/ЗаелтосУ axpos per
ovveoiv, pvypyv b’aoqyaAyg' у dip ev idyoig, тоид
Todnovg ybuTSQog' едаорюд owTeyeiy, tots ael
ovvovoiv ЕраориЬтерод' хоатютод тд лардг xqi-
vat, xal ayayeiv sig diara^iv, bgvs to peV.ov
IbeTv, nQopyO'yg
avTovQyyaat лрадеед Етотрбтедод to
&8У diaowuaofyai' detvoc per to ovpcpeQOv xqvst-
tsiv, xqettttov de ^avikivetv, дегубтерод be g a)-
Qaoai tovs enyQed^ovxaQ (poflsQog per tois ло-
/.Epioig, no&Etvbs дё tois
xoivdg id aibEio&ai xal тЗ’аиpd^eaiku'
ydovmv, уттсоу oaxpQOovviyg' OQyq
тутод fpiAog’ та%ид HyQsvoai
ЕЛЕи%орси oe тагу ehudayv
epydryv boxipov xal
Ei’yg
xai тф' Tzepl ое
eig (-)еоу ava-
avedj лооте!.-
1	1—I
mwe-
cpvAaxa ye-
ideas xawo-

t
1
:l'
i
uvi]ppv д’&офаЛуд' ydtp
e \
g'vi-dgaodai etoiuos
f . e _____/
h
IO
ds iavildystr,
f5£
vayxdotQ, apipnoiv r5t-
xqeIttcov
XVQLOS, 21QO.6-
то dixatov, ade-
s
/
близките; най-способен
и уредиш настоящето ; прозорлив, за да
предвидит бъдешето, а предвидлив, за
да се предпазиш; готов, за да извърш-
ваш велики дела, а още по-готов, за да
запазиш извършеното; изкусен, за да при-
криеш полезного, а още по-изкусен
да го постигнет незабелязано, и
способен да уловит пакостниците:стра-
шен за враговете, а въжделен за подани-
ците; едните и другите еднакво да те
уважават, да се удивляват от тебе; не-
податлив на удоволствия, на целомъдрие
?

?
s
I
I
I
I
I
за
много
5
J
I
/
7
Photius Patriarchs — Патриарх Фотий
99
।
I
Z
dtaVElUCLl' уУСОрЦУ EVGTa&ifc,
ev (pdfiotg,
xal
xantEQiag xai xalcbr л6усоу
хаотод
(yysciE.ni /Зе/Засад’ yEvvatog
л(юд zraaav vraQarvoptav,
Т?]У
л
taig V7T0-
citolpog
fitjdEiiiav paar to-
dvtallaOGO-
xoId'pEtv dxvrjodq'
5 "!	/
PZSOT’C лру/j
/1Evog' EVEQyFtstv лобдород,
q til ag ,
at ijoEtng
год' тлеоолир xIovtov, aevtag tsiixovitog' ahj-
ihlav Ttpcov, р'егЬес pq ojiEvddpevog'
Ttotog ovx Evdoxiptov, Evdoxipoov Ye
oiovfiEvag' у It baa qg аитохоатолу
аортр xat t/jg alltp aioi^jjoEmg
Ел(отат>/дг xal pt/dEVi ладе/. Erbibovg
totg
оорлаг eiлеку, E~'ng pot mioip dostip xal ev-
a r	5	— r >	'	’	'	'
OEpsiag ov totg ало ge povov олоуцариод xai,
ла^бЬесура, alia xal тф pEtd ok anavrl wjv
dv/Iocbnoov у evEt xalij xal peydljj xal xald xal
psyydla xatEQya'QopEi’q ла^асУЕад.
EQaotjjg, E/dQag nolzpcog’
tiEi'Can
тлЕодлт i)g trlovtov,
rtpcbv, ipEvdet. a'q
ovx svdoxtpcbv,
t
5	"! Iй
Ta^stvoqjQOG vvi/g
. ‘'h
Ё/XLlTOV.tLE-
3 л
/
ат ал. Et-
ov ?Д’-
p vias'
xat T.tjg
xal pijdEVt
xploopevog t&v
Ypg pot
vtd) GE p.dvov
EQEt'hapoi
/ *


J
ах'.:гр
abvodmrttog
•ъ, y^Yt'
Ьоё^ешу. Kat

zratn/; адеи/д
покорен; господар на гняв,
кротост; бърз за издирване
неподкупен при раздаването му; твърд
в мнението си, верен на обещанията си,
храбър във времена страшни, нереши-
телен към всякакво беззаконие; неспо-
собен да заменит полезни трудове и
постоянство с мързел; усърден да бла-
готворит, муден да наказваш; поклон-
ник на приятелство, противник на враж-
да; източник на милост, по-горен от
гордост, предан на смиреност, надменен
към богатство,
та; почитател на истината, непримирим
враг на лъжата; дане се унижаваш при
несполуки, да не се гордееш при сполу-
ки; господар на езика, пазигел на слу-
ха; неумолим надзорник на осезанието
и на другите чувства; да не се поддаваш
на никоя страст, да не се прелъстяваш
от гъделичканията на страсти, с една ду-
ма, дано ми бъдеш образец и пример на
всяка добродетел и благочестие не само
за твоите подвластни, но също и за це-
лия след тебе човешки род добро и ве-
лико назидание за извършване добри и
велики дела.
За всичко това ще ти се даде
казаното и вечно небесно царство за нео-
темлимо наследство, за трайно жилище
и за свръхестествено и
селие и непрекъснато наслаждение.

приятел на
правого
всякакво беззаконие;
заменит
?
защитник на сиромашия-
истината
I
'4

неиз-
pdhota xat ?; ta)v ovQavwva
xal dtbiog ^aoileta stg xltjoov
xal xataoxi'/vajatv adidboypv, xal
П tcov
a aot
YEXfpQaoTog
avatpaJ qetov.
vnEQtpvr) xai d'Etav TQotpr/V xal anolavotv urj
IvopsvTjv, ладаохЕдцоЕтаа

о
J
божествено ве-
2. Encyclica epistola ad archiepiscopales thronos per Orientem obtinentes
Окръжно послание до източните
патриарси, александрийская и другите,
в което се разглеждат някои въпроси,
както и тона, че не трябва да се каз-
ва, какво духът изхожда от отца и си-
на, а от отца само1
3
послание
ttioxoIlj
aQXiE q at ix о v g
x a i
I
1
’ E у X V x I L 0
t p g
v ov g
Iolti co v,
b tdlvo tv л q ay pax ev et a t'
%(2>j ley sir, ex tov IlatQog,
Yl ov, то II v ev pa л q о e q % e о A a t, all
EX
'A v ат о I ij g
" Al eig av d q Et ag
Э
EV I/ JLEQl
J
rt,
лдод т ov g
d-QO-
(p T) pt, xat t (b v
£<p al at cd v t tv co v
x al <b g о v
xal tov
5
1
TOV II(Lt Q 0 Q
jJ,OVO V.
у'. ’ Alla ys dtj, xat BovIyaQOJv Eth>og fiuo-
ftaQtxbv, xal ploo/olotov,
xIivev 1]ре()ЬтцТ'а ^ai dsoyvcoolav, &gte,
daipovlcjov xal nazpcpcDV ExotavtEg 6ру(аУ)
iljg * ffllnvtxfjg
TTjV 7lIdvt]V, Etc Tt]V tdbv
Yog pETEVEXEVTQiodpoav stlaziv,
Y. ’All" co лоуцоас xal ftaaxdvov
dD'sov fiovlffg те xal лобдесод I
аитц YYiypatg. Evu.vveIIcov ovaa
Stg TOGavtljr pETE-
1]рЕ()6тцта xal &EoyvcDolav, ojgte tojv
xal
bEtoidaipovlag алоахЕоаарЕУО(
r XQiotiavayv лададо-
3
4?
<5
KvayyEllcov
xal
II у do tot-
f'TWOeGI
r
Ь ?
sis
3. Но и българите, народ варварски и
христоненавистен, станаха толкова мно-
го наклоняй към богопознание и питом-
ност, че като се отказаха от отческите
си бесове и оргии и отхвърлиха заблу-
дата на елинското суеверие, по чуден на-
чин се присадиха към християнската вяра.
4. Но, о помисъл и деяние, пълни с
лукавство, завист и безбожие 1 Тояразказ,
който би трябвало да бъде предмет за
радостни известия, дава място на тъга,
J
1 Своето послание до източните патриарси Фотий изпратил през пролетта на 367 г. С него той
ги кансл на предстоящий църковен събор, който трябвало да вземе отношение към някои спорни догма-
тични въпроси между Римската и Цариградската църква и към дейността на напеките епископи в
България.
 Lh
’£
100
Photius Pa tri ar c ha
Патриарх Фотий
uEXaTid'ETai, vrfa Ev<PQGOVVv}g xal
nEvdovc; TQanei л]с xalbdxQva. Ovnto
- 3t П	_	J t ?	£ X 5	.
О VO ELV ovo EViaVTOOq
xaT^cpEiav
ypQds eiv
УaQ EXEiyOV TOV ENVOI'S,
t, ^,,4, Xgiouayo))’
bvfJGEfltts x cd. ano rod natot
TOTTOOV
avabvVTE^ (rq
Oq^o-
(xal
E V GEfiror TOTTOI-V Ё gOV О ltd -
; ax drove: dvabvVTEQ (тд? у do
rniigyov уЕтуцрата} otpoi лтц
bnoAoinor txbirjy'i'joot.tai * ।
VEonaylc
memo
flos, раЛлоу ЬЁ olxsioTEQoy
Qtos povtos Epnrib^GaVTSV TOT
QIOV,
xal dbovatv,
bcaqvloQd boy par(ov, rdye eo:
}
т(Ьу
ХЕ lav' dvbQEs
у do ovx dr
GEIST ,*) dvbQEC
EOnEQi ov potQaa
TO
Th'V
Tt
/
г
ТСрНУУТО?
Т1,ъ
5

э ;

1
xsquvvoc:
ovrot,
EvoE^Etav wftt vsoavoraTov гдтод,
7J OfitCJUOCT %ала£г?ч tndp-
д'юяЕо <iy~
nj)OC TO
Е1ЯЕ1У,
арпЕЛауга Kv-
xal vEOpvtov хш noalv
1]TOl TQlfioib (UOXQfXQ nofaXEiaGt,
xo). biaqAoQq boypdr(ov, тбуе eP' rdXpav fixov
T,7jV O.VTO)r, XaraVEppodpEVOt, EAVptjVaVTO'
yaQ rear (jQ’&cbr xal xa^aQcbv boy par cor,
n/S tow XotOTiavaiv dpcop^iov non seen,
QatpflEiQEiv tovtovc, xal vnoonqv,
ytfaavro.

i
my byan'i'i usvoi

ало
xal
ла-
хат-E.navovQ-
Z Kat
T))V ТОПУ J
f5e xal jy pcxgd r.my naQubod'svTayv адЁтрас,
xal ngbg ol.TjV tov boy par og tnt,TQi4pat хата-
tpQovTfiiv. 'Ensixa д& тор’ тагу yqoTEicbv hqo)-
T.qv Ё/Здорада, Tq7 d/Алу; vqoxEiac; zieqixopiav-
teq, Etv ya^axTonoa[a?, xal tvqov 'CQoepqv, xal
тру tcov bpoia»’ abbTjpaylav xafh:iXxvoav. *Ev-
TEvd-EV avTotg rm’ obov rmv лара/Заоеиуу eu-
n?MTVVOVTS$,
Atxrjs btaoTQStpovTE?, xal be
у dpq.) nQEGfivTEoovv bianQEjzoTtav,
xoQag ycoQls avbQog yvvatxag 6eixvvvte-7, xal
yvvaixaG natbag ExtQEtpovoag, (bv ovx еоппа-
тЁоа 'dsdoao'dai, ovtoi, tovc cbv dby&obs Oeov
Ieqels, p.voctTTsa'&at te} xal anooTQEtyEod'aq na-
QEuxEvaoav' vijg Mavov yscogyiag, ёу chmotc.
rd onsQ^tara хатаолЕЁоогтЕ?,
лдсЪтог /лет avrov$ ёх$ёо point
afifiatcov vtforsiay pEt&Trnoav. Oide
jj рл.хда tf7ry naQaboiidvTcov
-	-	3
fuzy auzovz
c 1
TTjv obov
хси rife
*
el ;l

tcov
sv&siag iQiftov xal fiaoi-
tovq ev dec pep
ol noHag
dvbgbg yvvaixag bEtxvvTTEg,
7AM
3
j!
OVTOI
?
TOVS d>Q
Mavov у stogy lag, ?r
Xttl tpV%d:Z OQTl
защото радостта и веселието се обърна-
ха в скръб и сълзи. Нямаше още две го-
дини, откак тоя народ беше захванал да
почита християнската вяра, когато мъже
злочестиви и отвратителни [с какво дру-
го име би могъл да ги наименува един
благочестив човек], мъже от мрак изпък-
нали (защото били рожби на западните
страни),1 уви, как да разкажа останало-
то! Те като никоя мълния или тръе,
или сил на гра душка, или, за да се изразя
по-добре, като някой венър се нахвър-
лиха против наскоро утвърдения в бла-
гочестие и новоустановен народ и с но-
зе и зъби, т. е. с примери от срамно по-
ведение и с изопачени догми, доколко-
то им допускаше смелостта, изпоядоха
и опустошиха възлюбения и новосаден
господен виноград2. Защото се изхитри-
ха да развратят българите и да ги от-
странят от правите и чисти догми и от
непорочната християнска вяра.
5. И най-напред против закона ги на-
караха да постят в събота. Но знае
че едно дори малко незачитане на това
което ни е предадено, става причина да
се презира цялата догма. Освен това от-
къснаха от постите първата неделя и им
позволиха през нея да пият мляко, да
ядат сирене и да се лакомят за други
подобии ястия. По-нататък, като им от-
вориха широко пътя на закононаруше-
нията и ги отбиха от правия и царски
път, тези, конто направиха много девой-
ки да бъдат жени, без да имат мъже, а
много жени да хранят деца, добити от
незнайни бащи, те подсториха българите
да се гнусят и отвращават от истински-
те божии свещеници
конто се отличават със законен Орак —
и по тоя начин посяха в България обра-
ботваните от Манес3 семена и с припо-
еявани плевели похабиха душите, в кои-
"V
J
j
ce,
от презвитерите,
Тук патриарх Фотий говори за епископиге Павел Популонски и Формоза Портуенски, конто били
изпратени от папа Николай I по молба на българския княз Борис. Те пристигнали в България към края
на 866 г. Патриарх Фотий нарича папските епископи, „мъже, изпъкнали от мрака", като използува двоя-
кого значение на думата 8vc>i; — залез, вечер, а също запад. За дейността на споменатите епископи
вж. Златареки, История, I, 2, стр. 107—116.	2 Пс., 79, 14.	3 Манес (Мат???, Мани, живял
през III в. от н. е.) е основател на дуалистично-гностическо учение, наречено по неговото име мани-
хейство. Според друга версия манихейство-то било създадено от някой си Кубрик, който се нарекъл
Мани. Срв. Petrus Siculus, тук стр. 111 Манихеите смятали, че в основата на света стояло добро и зло на-
чало, между конто се водела вечна борба. Човек трябвало да усъвършенствува своята душа (създание
на доброго начало), да се стреми към нравствена чистота, да се отдава на аскетизъм, за да победи тя-
лото
ва папските пратениии в България, че раз про страна вал и манихейского учение,
на католическата църква свещениците за разлика от източноправославните не
За манихейството вж. ~	-
стр. 33—34. — Д, Ангелов, Богомилството в България, София 1947, стр. 32, 41, 62.
The Bogomils, Cambridge 1948.
SJ
2 Пс.,
79, 14.
създание на злото начало. Ето защо мянихеиге отхвърляли брака. Тук патриарх Фотий обвиня-
зашото според догмите
трябвало да се женят.
Cm. Т. Мелик-Бахшян, Павликианское движение в Армении, Ереван 1955,
D. Obolensky,
:.
d:
:!
ji
к
I
I
!
i

/
Photius Patriarcha
Патриарх Фотий
101
I
fikaozdvEtv do^apdvaq tov олодоу tt/S Evoeficiaq,
vfj tcov ^avtoov Елюлодй Av/xaivd^tEvoi,
Sr.
ie6q<P yoioO'Evras, avauvQi^siv
xavtv' hitoxonovs
to ran1
xai ds иаттуу
5
xdi TOVS ОЛО nQF,oftvZ8QayV
avrol ov ЛЕ(р(н-
eovtovs dvayoQEvovTES, xai
TZQfofivTEQarv XQi^aa, аудротог divat,
ЕллеАЕсаИас,
AJAd ys di),
"I
аудротот
т soots vow-vot.
"ч-	d
/
t'-
Ip’ EOTIV,
ATjtpsv avoiav, gv
ovx EvaQxrjaav;
dvayQtovisS) xdi та тазт XgiGTiavtov
xai id st a ptvoiqgta tis Arjgoy ptaxgbv,
T.VV ESOQyov UEVOl
Э


h
x$.
ве-
to наскоро беше покарало семето на бла-
го чести ет о.
6. При това те не се ужасиха повтор-
но да миропомажат миропомазаните
че от презвитери, като прогласиха себе
си за епископи и чудовищно говореха,
че извършеното от презвитери миропо-
мазване било безполезно и се извършва-
ло нап разно.
7.	Но има ли човек, който да е чул
такава глупост, каквато, без да трепнат,
са извършили тип безумци, като са по^
мазали помазаните вече с миро и по тоя
начин са обърнали преестествените и бо-
жествени християнски таинства в крайно
пустословие и са ги направили предмет
за голям присмех...
24, Това нечестиво учение с други още
беззакония са посели между бълсарския
народ епископите на мрака. (Те за епис-
копи се величаеха.) Мълвата за всичко
това достигни до нашите уши. Тежък
удар ни удари в сърцето, като кога ви-
ди човек зверове и змии да му разди-
рат и разкъеват пред очи рожбите. За-
щото ония, конто бяха положили трудо-
ве, мъки и пот за възраждане и усъвър-
шенствуване на българите, естествено
беше да изпаднат съразмерно със ста-
ранията си в непоносима мъка и жалост
при загиването на рожбите им.
25.	Защото толкова плакахме за слу-
чилата се злочестина, колкото се бяхме
преизпълнили с радост, когато ги видях-
ме, че се освободиха от предишната си
заблуда.1
26.	Ние ги оплакахме и оплакваме
няма да дадем на очите си сън и
клепките си дрямка,2
нем от падането и не ги вкараме, до-
колкото зависи това от нас, в селението
господне.
27.	А новите предтечи на отстъпле-
вието,3 служителите на противника,4
повинните на многократно умиране, об-
щите пакостници, конто подложиха на
толкова и такива терзания оня крехък и
наскоро насочен към благочестие народ,6
тия измамници и богоборци осъдихме със
съборна и божествена присъда. Не опре-
делихме ние сега решението против
тях, а изнесохме предвидената в отколе
съществуващите апостолски и
постановления при съда и я направихме
известна на всички.
лаОЕ1,~
лада<рдоУ8$
OQ T7]AtxaVTgV 0X07)
хатато^иат
Tovs ала£ fdiQq) ygcodevTas
1' _. ....... ВшЕрупл)
xat лАа~
oi
yslana.

tJ
dotpEiav ol
(ёлюхблоъх ydg bavTors
<T
tov oxorovs
J
ull& v aidsfiaoiv Bov Ay a-
лкцудиЕГ bid ptsoxov
xaiQiav лА^угу, (As
xotAias ai'TOV,
3
St
Tavrrjv zijV
8X81V01 ЕЛ10X0X01
(pgЦста. to)V
gtov styvos ЕтголЕЦэау’ qA-ftev f] tovtcov
sis ids v),U£TEoas dx< aS'
 Tfbv ол^ауугсоу xatQtav лАдуду, d)s ei tis та
Exyora tyjs xotdias arwv, хаф* bq'tfyaljtiovs
tboi ало eqxstcov xal ihjQiayy лададаоадиЕта
те xat btaombueya. Kai у do oTs холы, xdi
логос,
oiV T£
ai’TOig, ovjumegeTv
ov/utpogdv, тагу уswr/цатсог ладало/Рлул&’соу,
sSeysvsTo.
хе1. Ошв) ydg E$Qqvgan.fA£v hu тор owe-
vtytyEVTi лш^р/ллше, oaov yagas br/^gcb^gfiey,
т-rjs лаАасас n)Avqs dwAAayevTas avrois d-ea-
odtt-EVOt.
аттои
1
Kai у d q
ElS TijV EXEtVtuy avayEWTj-
О IS ХОЛ.01,
Г
xdi Ibgoyiss,
xal TslsicoGTy xaisBAijxh)c>av’ dvaAdycos
aqdgqTov rip’ Холер’ xdi ттр>
1

Ошв.) ydg E'dQx)Vijaaiusv

avro t s
и
на
додето не ги вдиг-
E&wp'^cst iU£)' T£
tov лтхбиа-
I
дсооо/леу tois ogp^aZpois fyurov vxvov,
Зсо s dv av~
xs’. ’ AiV EXEl'vOVS ОЕУ
xai x)Qfjvovptsv, xal dvogdayddivai
tos, ov
ovbs rots ft2.s<pdgo(£ vvoTay/tov'
toI s sis to tov Kvqiov, хата то дшатог
si.GsXdoaojaEV Gxpvo)f.ta.
xd- Tovs Be veovs vqs dnoozaotas лроддо-
0,£^але'ута< tov

AaA
EXE IV О VS
служителите
dVTtX8lfA£VOV, 7 QI’S
XOIVOVS AVjllEO)'
veogvoxotov
xat Tyltxov-
tovtovs tovs
owodixf/ xal idia
piovs, tovs
ptvgicoy troyovs davidtov, tovs
yas, tovs xb draXbv exslvo xat
eis Tijv svospEiav e&vos, togovtois
tois onaQayfiois Ьмолаоа^аутад’
алахешуая xal dsoudyoi
xaTSXQivatisv ipijq?cp' ov vvv avdov xi/V dndqeaatv
xai&ogiQvyT£Sf dXdix xd)v щбт} avybdarv,
алоатоАсхо))’ deaptxbv, тх/у лроахлюитухр
xaxabtxrjv vxsxxpaivovTts xat лаы
IdlifdrjXov.
КЯ'ь
5 Э
1

TO)V
VXEXfpaAoVTES
i
4 2 Солун., 2, 4.
11/
>
хш
aVTOLQ
noiovvrsq
ние
съборни
Сиреч когато българите от езичници ставали християни.
Т. е. българите.
5
*
2 Вс., 131, 4.
3 2 Солун., 2, 3.
102
Photius Patriarchs -
Патриарх Фотий
Ad'. Tovtcov tqv yvooGiv xai ek^olv, хата
то лаАатбу тг/? 'ExxAvpia? edoc, avEVEyxEiv тг/
pfisiEQq sv Kvqi'cq ddsAqjoTpri, Edixaidooayisv'
xal лооЬйр.от
vp xa’O'aiQEasi toov dvaOEftaov tovtcov xal d&ecov
KEcpaAaioyv, ладастоорсЕг те xal bsouEda xal
/ар kwiEiv тру naTQfbav Ta£tv, pv v[ao.? ol лдб-
yovoi, di
oi.y «Ала олоодЦ лоААр xal лооЕиила,
vyiayy,
aydga? то
oE^Etq. ds xal сгосообтр,
XOOfip.ub’OV?'
fteia? татар? ЕфЕдлтааоат yayyQatvav
oov тр? sxxApGta? noipodyustiu:
piavETTa? тооаттру тлюлодб.у
геол aye? xal тЕоотататоу E'&vo? EtGEVEyxEiv,
avTdi? атаолаоас p/'^ai?, xal
dovvai, тр? xoivp? ало(раоЕ(о?'
TpQaiiEvov? iwodsy.Eafyai, rd xvQiaxd d'EOnltpv-
giv Adyta.
yvcdoiv xal el'dpotv,
1
 1
,™j
Kvqiф ddsAqidrpu,
xai avvayavvioid? ysysG-Oai, ел)
*»
ладастот/ЛЕУ те
кой dsou&da
5
a>v
ладабедтха-
, dwti’
s^Eod'ac алоатЕРАш,
EV~
xal Абутр xal ftiep, xe-
co? av тру aQU(pavrj тр? aas-
£L‘
gJlQC^av, XClTS'/JElV
c*
толотрорта? Ttva?
VllSTEQOV &E%OVT(l? ЛОбоСПЛОУ.
атаолаоо.1 pt£a
••* J
flS-
J
xai той? Ёк-
лоурд/а? el? to
□
1
тф лг>д1 лада-
б тот? ха-
Ae'.
!
Ovtii) yaQ, тр? ph’ dos^Eta? sAjavvous-
vp?, ка1 т-р? svosfisia? кдат atov ptsvp?,
syo/’sv dyafid?, st? тру лаоаЬоЬ&Тоау
э	r	>	'	'-	<	i
ЕлатаотоЕцли лютсу, xat то У£охатр%ртоУ et?
Xqiotov xal vsoTpcoTtoTov тагу BovAya.QO.yy лАр-
дозиа'
El? XqiOTOV
Аа^ато' dAAd, ys dp,
A6.XI? i/qvAAov/AEVOV,
cyoviav
TO XOAoV/USVOV TOQCO?
"Pooptaixp? dgyp?,
JJEVOl,
ysiQa? dvTpQav’ dAA’
rear XgiGTiavcbv xafyaoav xal axifidpAov $o?;u-
KEiav, rp? 'EAApvtxp? xal d&sov do?p?, sv p
koteixovto лдоттдоу, аттрАа^ауто
s avrov? xal лпо?еушт ra^ei,
xqov xatP f],uanf AspAaota?, xai
то А и р/мхо?,
E'Jll ТО(TOVTOV avrov? 6 тр? лАотео)? лб'Оо?
Ср Ao? dvEcpA&^sv, (IlavAe? лаАсу 0oq, EvAoyp-
&so? st? tov? ai&va?)
xal лощЕУа dE?aa&ai, xal та. табу Косе-
ло A Ag? алаидр? xal
ЕАл[да?
(WTOl f
КОС yaQ OV Q.OTOV ТС) S'OtO? tovto, TpV
Л1ОТП', тр? лдотьда? dos^et'a? pA-
xal то лаоа лоАаос? лоА-
xal el? стриопута xai utw-
TOVTO di]
ol dp кой ката тр?
a sot? ai'Tcnv dovAojod-
XaXSl&EV ТЛЕ(1Оука (pQOVpfJiaTlG’&EVTS?,
ouco? vvv Kai ovtoi, тру
	-	-	A	—
wta; dsvTsgov?
a

tov
£
таттбрсЕТОУ,
xat
r??£ ' EAApvtxp? xal d&sov (5б£^,
еу тлрхбеог
лдо/м-

J
flVll T/rj$
tov jiieydAov
ауалртсо? Еухатадт^оаттЕ?.

Kai
xdt
TO?, 6
околот
nay co v ОорохЕт.иата, did
^ipsAsia? аола^ЕО'&ас.

COOTS
xat
3 /
f nt-
34. Като намираме за благословно да
уведомим и съобщим според древния на
църквата обичай за всичко това на ваше
с господе братство, съветваме и просим
да ни станете усърдни сподвижници за
премахване на тия злочестиви и безбож-
ии въпроси и да не напуснете реда, де-
то бащите ни с делата си ви предадоха
да стоите, но с голяма спешност и усър-
дие да изберете и изпратите за свои ме-
стоблюстители мъже, украсени с благо-
честие и свещенство, със слово и жи-
вот, конто да представят вашето лице,
та да махнем от църквата тази новопоя-
вила се и вмъкнала се в нея гангрена на
нечестието, а тия, конто са побеснели о
желанието да внесат в крехкия и ново-
у ста новен народ1 такъв присев от лу-
кавство [да изтръгнем от корен] и с об-
що решение да предадим на огъня, кой-
то трябва да очакват проклетите, според
както заповядват думите господни.
35. Така, като се изгони нечестието и
укрепи благочестието, имаме блага
надежда, че новоогласеното в Христа и
новопросветено племе на българите ще се
върне пак във вярата, която му е пре-
дадена. Защото не само тоя народ е за-
менил предишното си нечестие с вярата
в Христа, но и така нареченият народ
Рос,2 за който многократно мнозина са
разгласявали, че по жестокост и кръво-
жадност надминавал всички Други, и
който, след като е покорил околните на-
роди и от това възгордян, дигнал ръце
и против ромейската власт, и той е по-
стъпил също така. И те замениха пре-
дишното си елинско и безбожно вярване
с чистата и непримесена християнска вя-
ра, прекратиха предишните си против
нас плячкосвания и дръзки нападения и
доброволно влязоха в реда на нашите
поданици и приятели. И от толкова сил-
но желание и от ревност за вярата се
възпламениха (Павел пък вика: „Благо-
словен Бог во веки“), таи епископ, и пас-
тир да приемат и с голяма готовност и
усърдие християнската вяра да обикнат.3
ce
T.T

J
T
a
to *P&)£ ed.
a
народ1
fj
J
I
I
I
I
Патриарх Фотий има пред вид Киевска Ру сия. Вж. Л4. В. Леб-
ченко, Очерки по истории русско-византийских отношении, ivi. 1956, стр. Ч1—45.	3 След нападението
на русите срещу Цариград през 860 г. Византия с цел да ги епечели на своя страна направила опит
да ги християнизира. В периода от 860 до 867 г. част от русите били покръетени, а един византийски
епископ сс установил в Киев. Обаче успехът на Византия в налагането на своето църковно и полити-
ческо влияние в Киевска Русия бил краткотраен. Въпреки грижите на византийского правителство уста-
новената от Византия в Киев църковна Иерархия не се задържала дълго. Условия за проникването
християнството сред русите вт.зникнали след повече от един век ;
Al. Jugie, Les ori^ines roniaiues de I’Eglise russe, Echos d'Orient,
Левченко, пос. сьч., стр. 57—90,
3 Сиреч сред българския народ.
Очерки по истории русско-византийских отношений, М. 1956, стр. 41—45.

i на
то се покръетили едва в 989 г. Вж
XXXVI {1937), рр. 257—270, Срв

4
X
лт}Н
"if.
/

Photius Patriarchs — Патриарх Фотий
103
г"
I
ovn.o, ту tov qiiXaydQdonor
navTag
Хд'. Тобпог ovv
6)eov ydom, тот пагтад агбдшпоод беХоетод
(jo)6pvat, xal eig Eniyvcooiv аХрб&1ад eA6siv,
тагу naXaitov аототд
v (.ov, xai Ду
exeivcdv,
трттДа
eX-6si г,
ркгапбЕ ue-
36. Понеже прочее тези народи с бла-
годатта на човеколюбивия бог, който
иска всички човеци да се спасят и в
познание на истината да дойдат/ се от-
казаха от предишните си вярвания и ги
замениха с истинска християнска вяра, за-
това,
ни помогне с готовност и да ни съдей-
ствува, за да изсечем и изгорим издън-
ките,
та,
още повече ще се умножи и ще
пълни ка’ аното: „Ще ме познаят всички
от мало до голямо"2 и „По цялата зе-
мя се разнесе вещанието на апостолски-
те учения и по краищата на вселената
словесата им.
на
всички
1
I
О
бодаа ратхоу
тб)У ygionavaiv monv
ei diavaoraip
о vu пробор. рбргал.,
тру еихопцу exit xavotv тагу
т.ф
s
EV KvQHp
f
xal р
xal ог
’х -
ако и ваше братство се накани да
4J
’ Ipoo и Xqi о Tfps
Cjpev,
etl paXXov
то EtoqpEvoy, oti
pe ndyreg and pix.Qov Бод pry
('((may гт,у ypv ДрХбум
5
5
avrov
ТП.1 пХЁОУ
пХудеобдоЕтат
J
ч.
J
убедени сме в господа Исуса Хрис-
истинския наш бог, че стадото му
се из-
OTI То
аДц-
Г/
а2о”
С
а
ХОЛ
siXixQivy
алх аааорЕУОУУ'
идеХеротр
хаТЕдуасаобат, б
naoacpvddcor,
аХрбстф б)еф ррауг пепоФотес
noiuviov
(I /	X
ih](78TCU,
Eldpoovotv
(WTOJT,
фббууод
ei s' та пеоата
row. (PGr",col. 721 А; 724 А-725 В;732 В
733 А; 736 В
xal, i
т(Ъу
715

гл У
t
, у у У
дфау.иатсоу,
“2
И
-
dnooToXixoiv
трд oixovpxvpg та 'рррата av-
737 В).
3. Arsenio monacho
Ao a e v icp	p ov d'Qov ti xal q о v-
уаотр, psT a\ т о an о от aXpv a t npog
av т bv т ov q ex Bov X у apiag Ур т о ve-
т. ад рое do a i. (PGr, col. 904 С).
р о v аД оу т i
д £ т а ’, т о
I*
ап о о i aifjvat
В ov Ху ад tag
М L yap 2 \4 q 2 о у ti В о v X у a q i а д.
«а
До монаха п исихаста Арсений, след
като му са били изпратени ония из
България, конто искаха да станат
монаси4
конто
4. Michaeli princlpi Bulgariae
До Михаил, княз на България^
' Oadxtg av zoig nodetvoig xat руапррЁ'-
votg трд vpa>v 6eo<PQovQpTOV sgovoiag Evrvyco-
pev ygappaot, zooavTdxig ava^oxnvQovраба тер
nVEvpan xal stXeov etc ddgav tov
G)eov xal ocozpQog pp&v dcaviordpE&a ovy
pdvov Д pyanppevov Xtav xai nsnodppsvov
vtov деубиеба ураррата, оитб oti тас 6eo-
dcoQVjTovq avtov vyslag di ovt&v expav-
дауорту xatTot xal. таёта pdva ix.avd soti
(pvyriv (piXddeov xai (piXdoEzov vpnXpoai ya-
pag xai gvtpQoovvps, dXX' on xal хаб^ £xaa~
tov ypdppa прохолфд адетпу xal evof-^sias
enidoaiv di avzoov oqpaivopsyyp' xavapavda-
vope v, q'Qovada tpvyixfjg aanpQtag, eoyedy Дат-
тг/cnv, (pQovrjpa пдбд та sxsi&ev tpspopevov,
av$QConov, о tor >5 l°v dsonovov xal nXdoxov
yelp (pip Зе (рбоуод
dnspfrippsvog noXixdag)
уроЕУ ev тф naQom ftiep
tip 6e6q, 6 psyQl TOV VVV TOVTOIS GE XOTOXOO-
ppoag xal отррДшг tois хатообеЬиаос, xal
Л
3
Eig

ударрата,
vyEiag
тоёта
(рсХадЕтот
3 с/
OTI

q)Q6vr[/uM TiQog
с/
3 asiapyps COd,
ауабоЪ
С/
ОТ1.
5
a,VTO)V
рога ixavu
anaq nd^pco трд орд
ал'адурд8- snXaoTovQ-
yveoQi^dpEVoy. "AXX
в
5
?«aro0$c6/xaot,
Колкото пъти получим въжделените и
обични писма на богохранимата ви власт,
всякога се възпламеняваме духом и
се възбуждаме да прославяме всеблагия
бог и спасител наш не само защото
приемаме писма от твърде обичан и въж-
делен син и се научаваме от тях за бо-
годаруваното му здраве, ако и това са-
мо да е достатъчно, за да преизпълни с
радост и веселие една любеща бога и
добродетелна душа, но и затова че във
всяко писмо виждаме да се забелязва
преуспяване в добродетел, напредване в
благочестие, грижа за душевно спасение
изпросване на молитви
насочено към отвъдния свят, човек,
къвто десницата на владиката и създа-
теля (да не са уроки на живота ти) от
самото начало е създала и каквото се
проявява в настоящий живот. Но дано
бог, който те е украсил с тия подвизи
се
j
разположение,
ка-
3 Рим., 10, 18; Пс., 18, 5.	1 Писмото на патриарх Фотий
по всяка вероятност през периода от 878 до 886 г., когато Фотий
। и освен заглавието не
българската история. Вж. Митрополит Симеон,
българския княз Борис, Български старини, кн. V,
било писано между 865 и
българите), тъй като в него няма никакво споменаване за дей-
които пристигнали в края на 866 г. Вж. Митрополит
Пс., 18, 5.
а Евр., 8, И.
до монаха Арсений е било писано
е бил за втори път патриарх. То има подчертан църковно-религиозен характер
съдържа нищо, което да прелставлява интерес за
Посланието на ;
София 1917, стр. 22—24.
866 г, (скоро след покръствансто
ността на папските мисионери в България,
Симеон, пос. съч., стр. 25—27.
1 Тим., 2, 4.
цариградския патриарх Фотий до
5 Вероятно писмото до княз Борис-Михаил
на
е
j
G
а-.:
h .
Г:
I
t
t
i
I;
i-i
J

104
Photius Patriarcha — Патриарх Фотий
алаМаурс tov fiiov ел1 tois avwig
ЛЕ01ЕЛ0УУ Hal OVVipQCDV,
Opg $EO(pQOVQl'jWV
xaldv
psXQi tI)
nai psi^oot psTQOig
tva wit тф vnb vrj
olag biaHvMQVCDfiETCo sdvEi naAov sipg nat
asipvporov bibaana^aag vnobeiypa xai wig d2-
Aoig dnaaiv eHveoiv (iipoQpp oaxtpQiag nd. sm-
GiQoppg nal bioQ6cboE(og xai ppobv тшу талкг-
уоуу aicoviov ospvoloyripa. (Papadopulos-Ke-
rameus, pp. 7, 25- 8, 16).
J /
M11 a i) Л


sipg
EWV-
3 f-
A
и те подкрепя досега в тях, да те под-
държа и съхранява до края на живота
ти в същите и по-големи добродетели,
за да бъдеш и за управлявания от бо-
гохранимата ти власт народ добър и не-
забравим пример на поука, на всички
други народи повод за спасение, обръ-
щение и направление, а за нас, смирени-
те, вечна похвала.
5. Michasli principi Bulgariae
ей fteov clqxovti
В о v 2 ya qI ag .
6 s о v
До Михаил, от бога княз
на България
Ei ddxQvoiv ygdppaia, bdxQVGiv, av yop-
vapsvog dvr I psXavog xal wig pp wiqovcji
ладгоуоу f'xvp tov nd&ovg lisdoaoibat. Nvv
tYol'poi xat lavrpg cpvoig ypOEVSi rpg yaQi-
owg. М2 лАрурд fiaoEtag, cb торрд хобглрд,
tov per Eyovopg боа je rd uv$Q<Muva
aloliavop&vov, wv be wxqcds btacspovopg xal
dno2wtovopg ev ppc&vrpcp о шpare dvtebpsvov
нас трд yAvneiag rov
sivebg btacrnwpEvov. IIApr ys to 7isv&og,
evetp^ev ppaov Wig xagbiag 6 Aiwbov
xvEvparixbg vibg, 6 лютод ev ftacHAevow
cpiAog aideoepog, tovto pev egti ts ovve^ov nal
лао’ 62.ov olpat tov bwv eoetcu pi) Avopsvov,
HfiV У) W)V EVyeVEQTaTWV ТЕ HOL EVOE^EOmTCDV
hoi TT)g ai’Tou М^бесад btab6%a)v clqeti), olg
E^EvyEvi^o’ avrov rd? npdt&g sv
-беи diaviorarai, иагалоабуету
tslv ib akyog EmyjEtQf).
vi) rtaQiMhiiq) doxy) ло2М]д nal M-6vid-
Ttjg dvafpsQoviEg 2.vm]g лдогрДЬ)psv. Hqwwv
pEV yaQ dyafyoo n.atQog dyaOoi ipvviEg лас-
bsg ov palkov ivj ЬшдоД/ r-r/g aQ%r]g 7) трд
dQETpg dvoiQat 'Qoviat nal aAAcvv yatpbvwiv, oig
6 narpQ xai naQEApcbv EVEvbonipet, avrovg
avia Wil qwfiog exec, prptoiE i&v еие/уц) иа-
TCDQ^CDpEVCOv (pavcvocv bdiwvg xai (Hevteqoi
vopia6(boi wig HoAAoiq трд aAApg E^isiKEtag
nal Tj]s 8i g Tidvrop olg
gawt, ovvsosebg те nal rsZetor//roc. .ltd л eq oubi
^eqI трд vpatv ^EOtpy.Evr.iov pEyaiEiorprog
агтс psXavos
Мир wv zidOovg д-Еа.оао'д-ш.
М2 ттлцурд ftaoEtag,
ev
5

Л
□ I
CD

I
ppcdvY)TQ)
q'tZrdwv ovv aep e tag
r
wpobi ag
лют.од




J R
£Л£-
ОЛ8О
ppag
r
, О
avwv fiaoilEiag btaboxcov aQErp, ot
5	У	S-	5
1 T(p ptpEt O~
те нас ЕльраЪат-
Eg ov nat yQdipEtv i-rj
abyog

aya&ol qyvviEg
t?7 biudo%fi rpg
W-,
fl r*i
1
ПИЛОТЕ la>V
E^drwvg
Ji'-'l j,|
трд аАлрд
Exelvog war алАауу ей-
tl-
A
VUCOV 7lEQll:l2.8?tWV
г
о
1 Фотий съобщава на княз Борис
за
ТЯЛО, OT-
Ако писма се пишеха със сълзи, съл-
зи бих употребил вместо мастило и бих
позволил на онези, конто не присъству-
ват, да видят следите на страданието.
Него сега, уви, естеството е лишило и
от тази благодат. О, тежък удар, о, мъ-
чителна разлъка, която овладява единия
така, щото да не чувствува човешките
дела, а другия горчиво разкъева, оставя
го да се мъчи в полумъртво
къснат жалко от сладката връзка с пре-
любимия човек. Обаче жалостта, която
вля в душите ни напусналият ни духо-
вен син,1 верният измежду царете, до-
стойният за почит от страна на прияте-
лите, тя ни обладава и, мисля, цял
вот няма да се разпръене, въпреки че
добродетелта на преблагородните и пре-
благочестиви приемници на неговото цар-
ство,2 конто се надигат чрез подража-
нието да направят още по-благородни
неговите деяния, се мъчи да успокой и
омекчи страданието. Поради това и бях-
ме подтикнати да пишем на твоята слав-
на власт, за да известим за голямата и
предълбока скръб. Защото родените от
добър баща добри чеда се украсяват не
толкова чрез приемствеността на властта,
колкото чрез добродетелта и другите не-
ща, конто радват и към конто проявя-
ваше благоволение и бащата. А тях ги
овладяват скръб и страх, да не би да се
покажат по-малки в подвизите в сравне-
ние с него и да не бъдат сметнати, че
стоят на второ място в много неща,
свойствени на кротостта, както и по
благоразумието и съвършенството, чрез
конто той господствуваше над другите.
Поради това също и към вашего слав-
но величие не бе насочено обичайното
син,1
a
о
M
I
J
ЖИ-
*
t
л
 I
Ч--
i
I
i
I
I
I
сметнати, че
място в много неща
кротостта, както и
t
£:

I
i
i
i
I
I
I
за
синонете
смърт та на византийски я император Василий I, починал на
29 август 886 г. - Става дума за синовете па Василий I,император Лъв VI и Александ'Ьр, конто
отначало поели властта като съимператори, обаче наскоро Александър бил лишен от власт.
2 Става дума
£
i;
X.
s
t
*

S3
Photius Patriarchs — Патриарх Фотий
105
tv%(ov avxotg
трд лдод
dtuaEGeojg
5
Елр2$ЕУ dycov. coots (ш/
 ’	--- '-----'---- voi.ovoJpvai
Ъ1 <лл/^ боа у г богата xal xqeIttovq
xai. to cpiXxgoy smdEi^at pAtxov otov
is xal oTxo’d'EV лоХолааа-
'iif6 xal avrixa rpg fiaaihEtag w ахрл-
vptag sxeivov
rv Л
алл

ptovov
dsi'Tsgorg
dward
Ettidsc^at plaxov
Х(Ц
otp&ijvai
UTE 8t] латдббЕг
rQOp.EVOV.
tqqv 'д’кб'д-EV ds&iiisyoi avzl 8e$iag xai %ei2,s(ov
ola 8p zovg rijc фшад ^eaytovg ev ygdytptax
ngoiEivoptEvoc xal 8* o.vt(j)V ovv&txovTEg sav-
то tg тру opv аоетру xal Etg <5/noTpQoGvvpv ov-
vdyovrsg xal 6/M>TOiavt
oysoiv ddshptxpy xal (ptlzgov adoXov
yydjptpg // (pvoig zaglfyaat,
лаоа ndvrary
tpg <pi/4(ig fi&jjLiovs
/Lisya xAsog pyovvrai
Л	D П	ci	1
о piera
dl,2pAotg
J
трд ууоиутрд р p:voig %uqi Qszai, ёу
oQaty&ai те xal лада лагтсоу Ernyvcboxsofyat.
dt^o Ttucooi ytsv rpv тррлЁоау aQST.pv
yotg, daip-d^ovoi 8s sv
XQoftdll.SlV Tpy
ovyeiodyovai, ptsptcpopiEVoi p.sv
ah lav М)лрд ладааубутад
лгуесдооутад тр bpcov &Eoxvtico-
xal ngoooixstov-
axavdakov ex
лавах
те xal
A

ov226yoig xal roig
ллапу
ZU-
3/
E£“
Tio2.-
yotg rovg Aoyovg
Ipv ajiovdpv
тоид el' tipЁд лоте
p nuQaayfiiv
уртсд aQXli, алобЕ^орсЕУос (8e)
piEVoi rovg оъккщрауоутад лау
/ЛЁООО jUSQOVg EXaTEQOV ^EQtaiQS'&vjyatj
88 Eigpypy xal ofMjyotav sfmZaTvVEO&ai те xal
sjimoAiTEVEO&ai xal ia>v EpxgooOsv Evora^so-
teq6v те xal xQazaiozsQoyt о xal 6sov yaotvi.
og cptAavfigcomag acpdrco nlovtoj ртета tcov
62соу лею pfiiv dvo peat toy xal stgpvpv хатр-
gicoas xaksto'&ai, tcov oxavddhov ёхло8соу xa~
бютсщЁушу, ola 8p xotvp avpi-cpsoov xal cxo-
трдюу ата?мтла>да>д лооеМеХу. Xgp rotya-
OOVV xal Ti/У VfXSTSQaV {)eOXV$8QVT}TOV E^ovolav
zgr Tovyv xal oyiolav ava8s^apisy?]v 8ia0eoiv тр
xoivfi xal (иотт)pi.co ovvEiGiEVsyxs.iv EiQpvt] а тр
hxai’Tij
vsgsl xal rsZsiOT'pTi, cog dv
Dapug xal TE^Ei'ag dvaipvopevpg
dsofiog
ddialvToq sig rov alcova 8ia(yyvAayJ)Elp. 'lawg
f.i£v t>vy -.TsgiTTp tj JiaQaivsoig do^Et olg 6 трд
Eigpypg
lav oTiavdd'QETat, лЛдт
3
6
.H

A
iieid
лдели avvetodyeiv evoe^eio. те xal ov-
xal veIei6ti]ti, u>g dr ёхатЁ.О(о$£У трд xa-
и ovv-
xal
з —
avrrjg
sig rov
тяхно усилие не само да не бъде смет-
нато, че те стоят ло-долу от него в раз-
положението си към вас, но и да се
проявят колкото
и да понажат онази обич, която имат от
баша си и от самите себе си, много-
кратно умножена. Затова и веднага след
като от бога поеха скиптъра на царст-
вото, те предложиха в писма
както подобава, десница и устни — оби-
чайните за приятелството неща, привър-
заха чрез тях към себе си твоята доб-
родетел, приведоха я към единомислие
и единодушие, смятайки за велика слава
да видят помежду си и да бъде приз-
нато от всички братско отношение и чест-
на любов, което нещо природата да-
рява заедно с разбирането. Поради това
те с думи оказват почит към вашата
добродетел, изразяват удивление към нея
в беседи и полагат голямо старание ду-
мите да изтъкнат чрез делата вярата. Те
укоряват онези, в случай че има такива,
който някак са дали или сега се опитват
да дадат повод за огорчение на богоуп-
равляваната ваша власт, а, от друга стра-
на, приемат и приобщават към себе си
онези, конто съдействуват да се отстра-
ни между едната и другата страна
всяка разпра, да настъпи и се въдвори
пълен мир и единодушие и това нещо
занапред да бъде по-устойчиво и по-
здраво. Това и по благодатта на бога,
който поради неизказано богатство
човеколюбие се удостой да бъде
ваван редом с другите давани от нас
имена и с името „мир",3 след като бъ-
дат отстранении разприте, нека преуспее
без мъка като нещо общеполезно и спа-
сително. И тъй необходимо е също и
вашата богоуправлявана власт, след ка-
то възприеме същото и еднакво разпо-
ложение, да съдействува за общия и
спасителен мир, както подобава на тол-
кова голямо благочестие, разум и съвър-
шенство, така щото звеното и връзката
на проявяваната от едната и другата
страна чиста и съвършена обич да се
залази навеки неразкъеваема и неразрив-
на. Може би прочее това увещание ще
се стори излишно за онези, конто преди
всичко друго усърдствуват в борбата и
залягането за мира, обаче при все това
към
е
вас,
възможно по-добре
i
вместо
rj

което
О
4J

О
на
назо-
мир
« з
I
ayалрд
3
»
fj (УУ/ЛЛЛОХЦ dggaypg
ahova


г
С
6qufutQs xal 6
dycov
yt: (pi Лог
>
«7-
л ат об от

лоо лаггод
3 _	'
ЕОТ1
?
едната и
след смьртта на
послание, което обаче е загубено.
Риш., XV, 33; XVI, 20 и др.
1 От този израз трябва да сс заключи, че приемниците на Василий I веднага
и поемането на властта отправили до княз Борис послание, което
! Срв. Лука, X, 6 ;
J
иаща си и поемашио на властта
- Сиреч между Византия и българия.
14 грьцки мзнори за бъ.чгарската история, IV
;

106
Photius Patriarchs — Патриарх Фотий
P
ci-.
iL
r=
:3


?
рГ '
i
S'
&
F
s
4
4
:
i.?
fa-
$
г
к
&
fe:
ГК.
£
J



присъщо e на бащите, конто обичат че-
дата си, ако и [чедата] да се намират
близо до онова, към което се стремят,
те се украсяват с това, що виждат, оба-
че не се отказват от увещанието, което
подтиква към достигане на целта. И тъй
ние не се отказваме да внушаваме тези
неща на прелюбимите и духовни наши
чеда, преблагочестивите и богоиздигнати
наши императори и смятаме, че е наш
дълг да подтикнем към това същото и
вашата богопазена и прославена власт,
Защото, както имаме вас1 неразлъчни в
благочестието и в духовната обич
молитвите си [за вас всички], така също
смятаме, че подобава да бъдат нераз-
делни и общи увещанията в името на
закона на неподкупния [божи] съд и в опре-
деление™ на духовното приятелство.9
С7
fpbfadvayv tsxvcov,
rov anovda^oasvov,
oQ(oot, $8 rd zeZos хаталары? 8jt{.Tayv-
vovotjs jiaQatvsasayg jLii'i асрапаа^аь. " Л лед ovr
vvzav'&a Totq qx^Tavoiq .
TExvotg, to7q
flQofifafcotg ftaotAEWl,
u.£->}a, jiQoq avrb tovto xal vr/v
()}qovq'}]iov xal bsdoqaG(aevqv
Л81У
yaQ aycoQiotovc vf,ia$ £%о^ег ту/ svat-fieia
т.ф nrevfjbatixQy <plA.tqo) xav
ovrto xai тая naQaiTEOEiq ayayQioTovq elvat nQ8-
Л81У xai xoivaq ev XQiOECog ciOexclotov yt'yuxp
xal nvev/.larix^q gx/Jaq
wtv
syyvq Tvyayaiv rpiovTU
EvojQai ^safkit ,usv ots
хаталарыт
,U8V
Tl
xcu TiTSV/aarixoiq i/ator
navEvaefidoToiq г/ркоу xal i‘>eo-
avvetadysiv ov гищштоу-
VtlETEQaV V'SO-
E^OVGtaV 71O0TQ8-
r^TEQOv xqeog elvai Aoyi^ouE&a. "Qg^eq
xal
смятаме
У
i
S fl
th

TCO
-c-
xqIgeoig abExdoTOV
о yay Ttttefwfta.
и в

*

 4'
S-:
I
।
i
i
I
J
1 Фотий винаги има пред вид българския княз и двамата византийски владетели* Мисълта му е
той бил смятал Борис и двамата императори за едиакво благочестива като християни и еднакво се
молел за всички тях. 2 Писмото не носи нпкаква дата. То трябва да се датира ооаче с голяма ве-
роятност към месец септември, непосредственп след смъртта на император Василий I (29 август) и
преди детронирането на Фотий в началото на декември 886 г.
че
a Писмото не носи



7

I
i
।
I
I
i
I
:i
/ :
I


о
XI. ПЕТЪР сицилииски
родината ей Сици-
лия, в която арабите нахлували по това време, и се преселил в Цариград. Като
пратеник при павликяните в арменския град Тефрика той прекарал там няколко
месеца през 869 г
867 г.
запознал подробно с учението на павликяните
озаглавено „История на манихеите" и
ската църква.
Петър Сицилийски (J.Istqos ДлхеУасбтцд) напуснал в 830
и се
г.
за да уговори размяна на пленници, взети през воината от
когато павликяните и арабите действували срещу византийците. Там той се
което изложил в едно съчинение,
посветено на тогавашния глава на българ-
манихеите
3

М



Ibidem, рр. 224—226. — Idem, Autour des Pauliciens, Byzantion,
Idem, Pour 1’Histoire des Eglises pauliciennes, Orientalia Christiana Periodica,
- Д. Ангелов,
на университета
РЪКОПИСИ: V -cod. Vatic, gr. 511.
ИЗДАНИЯ: Migne, PGr. CIV col. 1231—1330.
КНИЖНИНА : Krumbacher, GBL, p. 78. — Йорд. Иванов, Богомилски книги и легенди, София
1925, стр. 17. —И. Gregoire, Les sources de 1’Histoire des Pauliciens, Bull, de la Classe des Lettres et
des Sciences morales et .politiques de I’Academie royale de Belgique, XXII (1936), pp. 98—114.—
Idem, Sur LHistoire des Pauliciens,
XI (1936), pp. 610—614.
XIII (1947), pp. 509—514. Д' Ангелов, Влияние на чужди ереси върху богомилството, Изв. сем.
при Ист. - фил. фак. на университета „Св. Климент Охридски", кн. I (1942), стр. 145—180. —
Е. Э. Липшиц, Павликянское движение в Византии в VIII и первой половине IX вв., ВВр, V (1952),
D. Obolensky, The Bogomils, Cambridge 1948, pp. 28—58. — Б. Примов, Българското
в Западна Европа във връзка с богомилите
4
„Св.
стр. 50—72. -
иародностно име в Западня Европа във връзка с богомилите, ИИБИ, VI (1956), стр. 368—369. —
М. Loos, Deux contributions a i’histoire des Pauliciens, Byzantinoslavica, XVI, 1 (1956), pp. 191 sq. —
Atoravcsik. Byzantinoturcica, I, p. 472. — К. H. Юзбашян, К истории павликянского движения в Ви-
зантии в IX в., Вопросы истории религии и
стр. 284. -


атеизма, 4, 1956. — А. П. Каждом: ВВр, XVI (1959),
Б, Примов, Богомилският д^ализъм, ИИИ, VIII (I960), стр. 81 сл.
И Др.
.
I
n
E
L-
I
I
i
I
i
*
и
108
Petrus Siculus
Петър Сицилийски
I
I
t
F 
Г.
h
- 
k
PETRI
SICULI
ПЕТЪР сицилииски
f-
f
1
>
V
r
j

J-
HISTORIA UTILIS ET REFUTATIO
ATQUE EVERSIO HAERESEOS
MANICHAEORUM QUI ET PAULICIANI
DICUNTUR BULGARIAE
ARCHIEPISCOPO NUNCUPATA
7. De Paalicianis in Bitlgariam missis
I. El xal XQTjOpacos fj dyQoixia ti)
ovyxa/.vuTEiat, аЛл51
(ясолт) uaoadovvai та околрд a^-ta. KvQt<K
у do oospdi TVipAOVQ, xai twv ex uIotsco^ uqosq-
Xopisviov anXdtv рриатоот ,иаллот npooterai та
треБЛората, т) тоут р?]т6ра)у тад ех тогу Лоусот
щухгд dLshTTopEVUG xaUdasQ da0vQtyd.iv. Toi-

J p
алл
dvayxaioy
sou lif] ,aaxQ(i
jaaAAor
рт]тооа)у rds
disdirTopsvas xa&dn.sQ daftvQtydiv.
xdyco st xal idtcuTv/s up
Totdda tov uovov
TO)
doba^ousvov, xal n/.pgovvuj. лат
(d'Tov droiydpevov, xdi u'is vper spas
avp,ud%ovs alTOVusvos bppsjdai cos
b.Q7j,uoi,urjv veoidxTOv fegds
K.VQIOV
лищеос, xal латт1 up тур
iKZTi. ovTsidov xaOSbij? ypaipai
тауу Mm’iy(d(ov id)V xdi IlavXixidvcov ksyotjisvayv
avoo.od.Q diQsasOi^, d&sy ts xdi блоц xdi da
Ttvwv ел1 таатг)у rjAaas uavicob&Q
/	5 Л J/ A 1	'f	\ If
(jT.aGtav
э ? -1	?
алл oi ।
31
5

yaQovr
ay lav
EUlXOASodptEVOs,
xal sv uaot
от6,иа bi
sv%td
£ »
ПОЛЕЗНА ИСТОРИЯ И ОПРОВЕР-
ЖЕНИЕ НА БРЕСТА НА МАНИХЕИТЕ,
КОНТО СЕ НАРИЧАТ И ПАВЛИКЯНИ,
ПОСВЕТЕНА Н\ АРХИЕПИСКОПА
НА БЪЛГАРИЯ1

1. Павликяни, изпращани в България
Защото господ отвързва
лбутр Tip’
dhydivov &eov цисот
snl лауиот xat дк). udyzeov
хил л'лрротута
xal i^iajTrjs
г
L.« k'
hqxpEjthu
хил TCUltiQ TOV
ovv л-uoi Told n£ol os fhdot?
/
з
3
ЕххлууЛад лЛцдоо-
vjdiv ueqi rijQ
Г
nijv am-
xal addoi kxsivot,
OV yd.Q аЛАОС OVTOL,
avzol HavAondyoi xal Mavixdioi
ubv
: Dtuq-
7ovoiT, toiq TOiv u.poTjyy](jap£va)V aiQsasoi yds
EizEVQ&d-sfcaG auTotQ fivaapag alpsosK sutovyd-
payrsQ,
si
avToi paaiv a/list 0701,
avicbv axoifists slat spvXaxsg.

xdi еу алсоЛтла^ раоаьВюу EUOQv^avTSQ'
Etuiy, (Ьд
al(jsaEayv
yaQ xai тшг aloxQOvgyidov avubv
dddd uov
tpaotv
/
II. 3 A PuyxaiwG <57 то ото
V
л snot ?]xa,
EVEX EV EXSt OS
EUEtbi)
bovdstas vivos раоЛлхгл ёуехеу exeios лари-
yevoosvoc sv адут)	avroxgaioQtas Baot-
I. Макар и да е полезно невежеството
да се покрива с мълчание, необходимо е
обаче да не се покриват с голямо мъл-
чание ония неща, конто не трябва да се
премълчават.
очите1 на слепите2 и предпочита брътве-
жите от прости слова, който ид ват с ви-
ра, пред речите на ораторите, конто пле-
тат от слова мрежи като лабиринт. И
аз прочее, макар и неопитен в словото,
призовавайки светата Троица и единстве-
ния истинен наш бог, който се слави над
всички и от всички и във всички неща
и изпълва всяка уста, отворена за него
и като моля да имам за съюзници ваши-
те молитви като на архипастир на ново-
събраното свещено и честно господне
стадо и на всички божествени пастири
около тебе и на целокупната църква, ре-
ших да ви пиша перед за гнъената ерес на
тъй наречените манихеи и павликяни, от-
къде и как и по какви причини тя стигна
бевумно до такова отстъпничество. Защо-
то едните не се различават от другите,
а самите павликяни са и манихеи, като
евързват изнамерените от тях гнъени ере-
си с ересите на преждеспоменатите и
изкопават гибелна пропаст.'1 Защото, ако
и да са, както самите те казват, непри-
частни в техните позорни дела, все пак
те са грижливи пазители на ересите им.
II. Аз извърших това по необходимост,
след като пристигнах тук по една импе-
раторски служба в началото на царуване-
то на нашия велик богоизбран импера-
4J

I
I
I
като
] Авторът не дава за сь жален не по-под ребн и сведения за това лице. Тъй като съчинението е
писано или ионе завършено през 872 г. (вж. за това И. (Jregoire, Sur I’histoirc des Pauliciens, Bull, de
Classe des Lettres et des Sciences morales et politiques de F Academic royale de Belgique, XXII (1936),
p. 224. — M. Loos, Du contributions), би могло да се предположи, че този духовен водам на българите
е архиепископ Иосиф, който бил доведен в България след 865 г.  Ив. Снегаров, Неизвестен досега
прение от разказа „Чудо с българина Георги'1
името Стефан. Вж. 11с. CXLV, 8.	* Вж. Не. LXXX, И.
жен ио под формата на ерес. В догматы ката си то възприело главно дуалистичната основа на
ството — две сили, двама создатели на видимия и на невидимая свят, на злото и на доброго, — но
се придържало и към някои догм и на християпството, отхвърляйки обаче богослужението на правоелав-
ната църква и църковната йерархия. С т. Т. Мелик-Бахшин, Павликянское движение в Армении,
Ереван 1955, стр. 240 — 265. —Е. Э. Липшиц, Павликянское движение и Византия в VIII и первой по-
ловине IX вв., стр. 64 — 66.

EJ
J
I
 - Ив.
295
2 Вж. 11c. CXLV, 8.
ИИБИ, кн. 3 -- 4 (1951), стр. 295 -	296, съобщава
1 I Нвликяиството било социално дви-
манихей-
J
/

У
Petrus Siculus
Петър Сицилийски
109
I
TOV
тор Василий,1 който е извънредно много
украсен с всички божествени благодати и
благочестиво и боголюбиво държи скип-
търа на ромейската, т. е. на най-християн-
ската държава, а и дълги години ще го
държи заедно със светите си синове, бо-
говенчаните наши императори, на конто
да се пази безупречна и постоянна и веч-
на паметта и в сегашния век, и в бъде'
ще с молитвите и застъпничеството на
пресветата наша владичица и присно-
дева Мария и на всички светии. Нашата
служба беше за размяна на пленници;
тя бе извършена добре за живот и
радост на светото им царство. Прочее
време за тази служ-
при павликяните в Тефрика, разго-
/ ?
(7 EO О ЛдОХЕ'/^ЕЦУЮ/ТЕТОГ I lE.ydAOV
тучпУ, tov лисп rotq keioK xaQ!Ofiar,/'>'
XE.XOOppp.ETOVt TOV EVr>F[.
7
Л.д(УХЕ,'/Е1()1О f LETOV
AFIOV
jiaof7e<op
гледд v(~K
ikTKf AoK та тгрр Раша/'хтА,
ха), Л вюпапхсогАт рч,
логтоУ д.А/.а ха) егА
(>f,Et]'OTTOS
/

<k>z*7<
ло/Aas
ОУ.' (Ols
АпЮТЕЛТОК yiaoiAFVdir fjllCOT
Xal oJ.ApXTOS
\ A R 1
aAAa
4/rz
xa)
to i c
TOV
таттот d
7(1
i

'I
'Ъ li-
охдлтоа bf.s-
ET(7yr
avior
4
и
Л, EQ LoboVS
VLEOL V
Xal
(bv d v ел. U:poroq
Tj prgpp ev T(p
ditiqyvXayJhhp
J
xal ar< avia
armyi xal et тф ueAAovti
vvv
f'vyyus xai. л-qegftf:.lai.p rijs гледауlac Аеоло1г>]^
pficoT (de/.rrdxov
латтоуу ...t
fiaAcijriny ip’ олтОАауф дтк xal,
yEvpT.ai et тф carp xal хода rqs
avT<7)T. a.

Т(Г>Г
itr
dn>i <OV.
х ей. аЕгларткто i'
17 ()Е dovAELG. ppoW
лсАХауф ipis


XG!
aiy-
ye~
за
d:' tas fiaoiAi-ias
¥ '
rf> avin dor-
L J	LJ
/ 4ЩЮ4?/,
i t ip- akkb.
' ET
AElfJ, ЛQOS TOVS i laVAlXOfVOVq ЕУ
лол^ах/s ay to is AlGAEZi/eIs, on tifp- aAkd xai
лада лоАА(Ът ЬдИобб-ют exeioe хато1хоиттооу
llXQl^ECiTEQOV та ЛЕО1. aVTCOT tiafrdyy'
xal тоуу пое/Тоуу exeitot)
ок реА^отюту
tols тбл-ois
Tpq dgkoddsov
рЕтиаррЁт ip'
QOyOTQtpTjO'tjp
Toh’t'v
• I
£
OTOu:; TOV s / lea' ALXtdvo ? '<
diGAEyd'F.l.s,
(>(П'/оЬб£(ОТ
goto is
riVTOiy
i
xal
h
ла Alt 6e
светото
прекарах известно
ба
варях много пъти с тях, а при това на-
учих по-точно за тях и от много право-
славии, конто живеят там. А освен това
чух от ония безбожии безумствуващи, че
щели да се извратят някой от тях в зе-
мите на България,2 за да откъснат някой
люде от православната вяра и да ги при-
влеки? към своята нечестива ерес, упо-
вавайки се на началото на божествената
проповед и мислейки, че лесно ще могат
да посеят своя плевел сред чистото и
истинско жито. Защото нечестните имат
навик често да правят това и драговол-
но да понасят много мъки и опасности,
за да предадат своята зараза на ония,
конто срешнат. Поради това дойдох до
това решение. И аз, макар и незначите-
лен човек и необладаващ никоя добро-
детел, ще предам на вас, благородните
сарафи, заради сигурността на мнозин-
ството това, което съм научил с много
труд. А ти, божествени и свети човече, без
да обръщаш внимание на неугледните
наши речи, приеми нашия дар, като не
търсиш дали е по достойнство. Защото не
ще намерит у нас никаква следа огсъ-
вършенство, нито красива реч, както ще
разберет от следващото.

axov<7>aq рАур'адуоуутсот
ЕХЕТУП«' ало (jEeXAEIT
TOO
EV
es avion'
HovXyaoiaq tov алоотдош tit as
л[отЕак xa) л(рк трт oixEiav
oiqetht Елптлаоаккл, тр
хрртуратос
evxuAok
7
7
2
?
xal
dQ%fi tov 7te.io v
olduerot ok . ’
I
xa). аЬрЗ-а'ф) штат та
ficbi^aot. у do tovto
xal локлоА холоп? xa),
dvabe%sa/ku, ттабс
i.oipps Toiq ладатпу%ауопт, did.
F.yd) Ел1 TavTTjV TpT V7l6fys(JW'
6 ептеЪ']? xal лапр? aQETfjs аретоуо?,
oD’EVTa pot лЕлотрреуао? тгк тоуу
аафалтла? svexev, vpty roi? doxlpot?
(drew; mQooTL &Tipa,. Avtos, d.
xecpoAi], to clxclAae? row le^scov лададдарфу,
ds%Otq TijV TCQO&EGW fjpayV, pi]
Ел^ртауУ ovdauaK yaQ EuQpasis ev pu.lv doETps
iyyo?, ovds xaJAovrjv loyov, xaficb? yvcbap ev
TOt? УЛОТЕТаур1ЕУО1£.
йс
7
7
- \
Елюлаоаойчи,
ikippovvTE<;f xal
add Лео
Л-
Ci£dvia.
oi dvooioi
Xf.VfivVO VS n,QQi)vp(fK,
obtsfac
J
usv
I
dvVpGQTTaL
oixFACJL
Ло)А(1Х($ ЛО1Е1Т
TO)
11
47
fKlELQOL
то pEiadidovai, тр$
tovto pAdoi
4
тауттр* T?jV
Г	("и1
VpllV
Avttk
tcov
xdyd)
та yyaiQi-
^oVA)V
тдале-
xal tEQa
z?-£ta
та
лдо$ agtav
като пратеник на император Василий J (869) в Тефрика. дн
приток на р. Ефрат, в лромеждутъка между двете войни
арменските павлиняни за рэзмяна на пленници,
A. Vassiliev, Byzance et les Arabes, III, Bruxelles
в нашите
Теофан и Никифор, именно че в 752 г. по времето на Кон-
Тракия били пресс лени сирийци и армепци, конто разп рост ран или там павликянството
Nicephori archiepiscopi Constantinopolitani Opuscula histo-
1 Петър Сицилийски от ишь л
Divrik, Divnsfhi, на р. Чалта-Чай,
с арабите в 867 и 871—872 г.,
както сам той съобщава
1934, р. 60. — Obolensky, The Bogomils, р. 29.
земи в края на VIII в. дават сведения
стантип V
Вж. Theophanis Chronographia, р. 429.
rica, ed. de Boor, р. 66.
на p. чалта-чай, горем
и 871—872 г., за да преговаря с
по-долу. Вж. за събитията
2 За разпространениего на павликянството
за
края на VIII в. дав ат
в
110
Petrus Siculus —• Петър Сицилийски
Тео
Е.
лд о Ё г5 Q ф
13 о v Ху а д с а д
Il ET Q О V
IIQO Xo
/
ч J
Петър до предстоятеля
на България
Предисловие
Ш. Наличието на светлина разпръсва
мрака. Грижата на овчарите прогонва
тълпите от крадци и [глутниците} от Зве-
реве. Истински пастир на разума е по-
дражателят на добрия пастир, който ка-
то него залага душата си за своите овце.1
Неговата справедливост се разпростра-
нява като светлина, той непогрешно се
противопоставя със загрижена душа и с
всякакво средство на злините на дявола,
Защото, макар и многобройни да са коз-
ните на лукавия, то ние сме научени да
познаваме кроежите му от свещеното
писание примните му трябва да смята-
ме като паяжина с помощтэ на
творящата и всепрославена Троица,
едничкия бог, творец на небето и
земята, обединител и
ко видимо и невидимо творение. Прочее
достойно е да обърнем миелите си и
с внимание да слушаме това, което
ще се каже. Защото тези, конто са по-
силни, ще дадат победна помощ в бор-
бата и сражението срещу дявола встъл-
кновението с противните догми, та да
ги потопят в църковното море на боже-
ствените догми. А на по-простите още и
на сучещите мляко,2 за да се изразя по
апостолски, [да се даде] сигурна подкре-
па като на младенци, та да не попаднат
като добри под лошите. Защото този
похват е най-добър за по-простите: да се
отвръщат и отвращават от нечестивите;
да не се опитват да отговарят натехни-
те въпроси. Напротив, когато тези раз-
питват, обикновеният слушател, ако е въз-
можно, да мълчи и да бяга от тях ка-
то от змия. Защото няма никаква полза,
ако такъв разговаря с тях. Те затова вли-
зат в разговор с обикновените хора, та
да тъпчат светините с крака3 и да раз-
къеват небесните и богодостойни догми,
ако наистина някой разумно не им се
противопоставь Защото как изобщо ше
се вслушат в хора те, конто обсипват
единия бог всеки ден и час с хиляди ху-
ли и обиди и проклятия. Прочее най-
добре е обикновеният човек да ги раз-
познава, да не влиза в разговор с тях, та
да не се излагат на опасност тези, конто
От
о s'
XvEl
III.
ЛОТрЕУГОУ
tlpglcor
exEivdg
ХоъФод'
глед ттЪу лдо^атауу avTOv'
cog epebg exnoQEVETac 6
лап?} ацуоут} Tatg
отбууод агт1ТЕ%гащЕтод.
Evebga tov boltov, all’
риата avTov
ЬеоИццеу, cog de Igtot aQayyov rag
IjyEimlat nayidagf ту ftorfttia тцд ^тоадутхцд
xai лаутщтцтоо TQtabog tov /iovot' ("Ieov
ЛО1ЦТОО tov ovgavov xal тцд yfjg, лаецд те
ао@ато?’ xat одатцд хтсаесод ovvoysoog то xal
EgovataoTov УЕУО^оИетц/гЕ&а' лооаЁуЕП’ 6' algiov,
xat tui] ладедусод tcov рцИ’цоо,u ерсоз' axovsiv.
Герца елец ydo Tolg fisv teXso)T£qoi£ тцт egiv
ЛвОоЦцХТ] Г1ХЦТ1ХЦ
лаХцд xai /.шуцд,
xeailai boyraaoiv, xal таота ev тф ЁххХцосаоинф
tcov 3}e1(dv boy.uaTTOv xsldysi лосесу
Toig <5* dmXovGTEQOig
dnoGTolixTiig еслеТт,
}1Ц ЛЕв1Л(ЛТЕ1У,
Aqigit] yaQ avTT} /ацуауц
то To:,g fuaQovg
xal iSdslvzTEO'ilai' рц лЕщаоИаь ds
avToov леооеосу ауталохдсгеаЗЗ-ас' а XI,’
лоу^агЕа'Оа avTOvg, otyav xal fyEvystv si
vaiov avTmv tov сдиотцт ахдоатцт
brpEiog' ovdh’ yag (oTpeXsl 6 тоюотод
avTOvg dialeyo/OEvog' bid tovto yog roig tbianai
лоооскаХЁуоута^ wots та ayta toig
gv [ялитйт ЛОО1,
ЗЗеолоелц ёбуцата, ul}
dvTtaaypixsvov avTotg' лозд ydg 6'Xojg агИдсблсоу
dxovaovaiv, oi tov f-tovov -&eov хата лааау
gfiegav те xal atgar uvQiaig v^qeol xai ovei-
dioitoig xal dgaig nEQtfidXXovTsg; dgiarov ovv
EGTi to biayivajaxEiv auvovg tov idtdivgv’ Eig
Xdyovg бе avTcov /ац £Q%ea&ai, }.1цлоте xal
xivdvvEvacooiv oi алетдеод лоод uvTovg titals-
TO
>

GXOTOg'
хХелтоуу
xat
алеХабу/т хХелтс~)у xal
llotiiijv Xoytxfov dX'iplgg
dXiphvov
Фаугбд
Ётатаа<а
ovoniaaTa.
EGTlV 6 TOV aXlpllVOV ЛОТ^ЕТОд O.x6~
о т.т]Т jfiiav талед Exuvog тсЛе д ynr/jjV
ov ц dtxaioovyp
^lEfJlEQtfJLVTJfieV}} ipV/Tj,
tov biafioXov xaxiaig sv-
xal лоХХа
ziaQOvota
/
TOV

А
с
7
1
>1
«г
Et yaQ
ovx dyvoEtv та
' лаоа r^c thing Гдасррд ё^елсп,-
cog de igtot aodyvov rag ovtov
бс lardy riQa’xyov
Ta
v оц-

Tgvi bog tov д dvov
ovgavov xal тцд yfjg, лаоцд
XTlGECOg
ттЪу	EVCOV
JZEV TElsi.OTSQOig ТЦТ
тцд Хата tov ёкфбХцу
ev tco wig svavTioig ооилХЁ-
(	-J
vttofiQvjfia*
xai yaXanoTi’QOpsvoig,
S/
ЕТЬ
o>s гцл1от£ аатраХцд едда
mg xaXoig
тоТд
ал отдел eg llai tu,sv
л ei да all at
TOig %&QOGIV.
anlovGTEgoig
и-
1
Exstvovg
№
avrалохдI vsoilai' dXX
avTovg,
TOV
ydg (0<pe1ei 6
5
TUlQ
ev rm
’ bv~
C 3 -_
cog
лобд
g
coots та ayia iotg ёсолоуу
xal бсаоладаттЕСУ та ovgdvta
ovrog tov Eutpoovcog
Г/
Г
TOV
:v
1

та diayivajoxEtv аитотзд
avzoov рц EQ%Eallai
аладазд лоод
/
1 Вж. Йоэн X, И.
живо-
на
на
повелител на вся-
мълчи и да бига от тях
3
I
l
* Вж. I Кор. Ill, 2; I Петр. 2,2 — Мат. VII, 6.
з Вж. Мат. VII, 6.
Г

ir.
t
г
/
I
i

Petrus Siculus
Петър Сицилийски
ycdsjwv
5	~	’I
amcov ттд
Evay yDdov
уб/Ш'оС
J* 4
гл
TO V
dcaDyovrai
amcnv,
i'Tffioyvt’T&c,
3
Of FT
>
неопитно разговарят с тях. Наистина труд-
но е по-простите да не бъдат увлечени
от тях, защото те мълвят всички слова
от евангелието и от апостола. И само ония,
конто много се занимават с божествен©-
то писание, рззбират хитростта им.
IV. Прочее ония нечестивци, когато раз-
говарят откачало с някого, се преструват,
че имат добър нрав, и коварно одобряват
и високо утвърждават всички православии
христиански догми. Твърдят незаконно и
твърде невежествено, че изповядват бог
— светата Троица алегорично, и отправят
проклятия към ония, конто не я изповяд-
ват. Казват, ако и неблагочестиво и без-
божно, че нашият господ и бог се въплътил
в дева,1 и анатемосват ония, конто не из-
повядват това. Те говорят по един начин
с уста, а по друг начин със сърцето си
за всичко, отнасящо се до въплъщението
на господа, и охотно анатемосват Манес9
и другите с него нечестиви еретици, как-
то и Павел Самосатски.3 Защото те са
имали и други учители в злостното
учение и водачи
както ще се изясни след малко. И про-
сто като мекотело или хамелеон си ме-
нят според момента, положението или
лицето, та да хванат някого от по-леко-
верните. И когато намерят, че той стой
близко до техните пустословия, тогава те
малко по малко се разкриват пред него
заедно със своите тайнства. Поради то-
ва не по-малко полезно е да се разпо-
знават вредните неща от добрите. Защо-
то тези работи трябва да се разпознават
не за да си служим с тях, а за да се
избегне гибелта, която произтича от тях.
yd() rd uij m>vaouacdtdvai,
agi2ovors()ovg' 6l6ti iravia rd
Aoyia
doAor
г
Mil
h’OVOt ।
г
sTG'ZZp TQlfifi
(U
’ Аиоотб 2o г
TOV
diaycwooMrvoi тот
трд thing Гршррд
IV. ’Е'яеЪ-oi. yd.Q oi uiaooi, ote tlvl D
dQjCp; dialsyovTai, уоратог оуриатлСоутас sysiv
to pti-og, ми. латта та л and rotg oododdSotg
XoiGTiaroi g ббу,иата iwiwpovoi. doedog
dvapoovovoiy' dDpyoQovvTsg
di.iaild); t Дг dyiav
Exelyol yap
J*
UKWJl,
тисд
I
ГУ
ОТЛ
мй
dOsoiKog ми )аат
oyoAoysi v
рр био^о-
Kvotor fyuiiv vac A)f.ot
ЛО013ЕЛ’(0 DyovoiT,
мй avu /fe патл £ovac
va'i- udwci t('i
did)/лата,
xaodi a
<
avTco .uiaQOvg
Zauooarsa,
у do soyov
diadaoMi2ovg

EmXVpQVGl
Totada v
TOVg
p/ld;V
TpV
stat dvafys/iaTt tovm
ai'Tip>‘ toy
svay&Q cmrpo a t
иа1
up ovzoig
еУатР'рсотт'рвЕСог;
usv too
MdvsTTa
1
ksyovoi.
yovvTag
ppd)T
м/i dosfifog
. '	'	Г/
TOvg 
трд
a/Acog
esyovTsg,
atQSuvovg, etc
avafk/лат t £ov gl noofyo a a) g *
gto/.v ystQOvg аиттт трд
ми dQyjpysT.ag ииарАа'тад,
dpAai'&ijosTar
уа/лаАбоутод тер xaiQcp nal toj tqoticp ~яас та)
jiQooawfp ovyustapaAAovTCu, олалд таа twv
MVffGTEQOn’ l2pQSVGC0Gt' M.U GTE yVttXJIV CWTOY
лоовЕуотта rciig yazaioloyi (ug avxdiv, tote
исхрбу gcaQSM/patvovaiv avrep мн rd. лао avroig
tovto yo pot up ttal p icbv d^a-
, ovy ртт°у rd)Y vyestveov.
тата, ovy coots jCQao&cu
coots dcaq'svysiv tov dt avzcov
itisftQov' (col. 1240 B—1245 B)
1/ 1 г
/
3

1
<
ЕТ
Df-soog.
6 /uAoyov wag'
Kvoiov
1/ т i	S'
Ukkcog de тт]
ow
-
i

EL
J
TOV
итоиап,
жй тот;
б'т яа) TlavXov тот
Tf * 1
ClkkOVU
xaxi ад
xaficou /лета .uixqov
J
/
ли
J/
<
1
xai ал Dbg dixpv
ттоАътобод p
J
СИ
много по-лоши от тях,
GVfiiiieaDdDovTat, олео; Tivd
fippsvoax/C м.й ots yveootv
xatg f,iarai,o2oyi <ид av tow.
олео;
J
Aid
didyvooaig,
AiayvcooTtov yap
avroig,
TtQOOytV ОUUVOV
/ллютроса.
fJEQOJV ।
2v:
о.л
/
ovy (боте
tov dt
1
2. De Manichaeorum haereseos
propagation?
XXIV. —
отаттлтод,
хаташуад,
хаотрот, nkpeuov KoDyy&ag, 2sycov eavzov
Etv at tov ev тсид &iiOTo2aig tov ’Anocrcvkov
ELlpEQOLISTOV ElXovaVOV OT duEGTEl'i.EV (Og TUGTOV
’ Exsds&yvs
Ovrog toIvvv 6 Kwv-
о xai XiAovavog, Ttjv MavavaAiv
shf/cuv хатерхроег sig Klfioooar to
nkpntov Колсоу&ад, 2sycov
3	-1	5
TCLig
ТО i,WV
TpV

<*
J
2. Распространение на павликянското
учение
XXIV. Прочее този Константин, наречен
и Силван,4 като напуснал МананалисЛ
дошъл да живее в крепостта Кивоса, бли-
зо до Колония,
ван,
ла. Павел го бил изпратил в Македония
като свой верен ученик. Той показвал на
казвайки, че той е Сил-
споменаван в посланията на апосто-
иа'&ртрг J[av2o; sig XPaxsdoviav.
Според павлина некого учение Христос само пр и видно се бил родил от дева Мария. Вж. у Ah'g/w>
PGr., CIV, col 1256. Срв. Д. Ангелов, Влиянието на чужди ереси върху богомилството, стр. 146 — 147.
2 Кубрик, или
ерес, на която оставил и името си.
бил епископ
ство с павликяяството. Вж. обаче Obolensky, op. cit., pp. 56 — 57.
Силван, бил началник на павликянската църква в Кивоса, в тематя Колония, от 660 до 687 г. и загинал по
време на гоненията срешу павликяните. 5 Мананалис се намирала на източния бряг на Ефраъ
Там била основана една павликянска църква от Гегнезий, преименуван Тимотей,.
i
Манес, живял в Ш в. в Месопотамия. Той бил един от основателите на манихейската
3 Павел от Самосата (провинция на западния бряг на Ефрат)
на Антиохия в III к. и основател на секта, която според някои автори има известно сход-
4 Този Константин, преименуван
гонения та с решу павликяни те.
!
t

U:
iJ
h
5^
м
|j?i<
а
Т
5
.+
A


112
Petrus Siculus — Петър Сицилийски
/.ra/Z^rat? avrov xal тут tov ’Ало-
fiiflMlV IjvTlEQ МАЦЦ-ЕУ 710.(70, tov ZIQO-
avrov

xal nip’ tov
ЛЁ тог?
оторви
f ivi/iAoi’EvlEvTog дю.хогои тог alxfialaoiov. deyiw
r Yfuts готе ol Jlaxebovss, ryd) be stat 2t~
Aovm’bc 6 Ьло Havlov vair алоотаХек. Kai
tovto be /пета XQihvov^ ekaxoatovg Tqq aaq-
rvQtag JJavAov, dragrave.k ekeyev,
too
I1

ol J taxed ores
3	' Q /
8л/(.г.) <)Е
(тлоотаХек.
•j
$
I
J lav io v,
3	*
£J( I
л-Qoe. i(>7]Tat, e r
r IJga xXeiov. —
XXXVIII.
г5ё zsyco
атаоюуыс;
J-
КаототагтЬауи
eMyer
E yyoros
th
Кar ла/дт
*Eu c5£ Zfyco, тор' ev Koqiv0'(()
cbxobd/LtTjOE [[av.-oQ' rryv be Maxebortav,
/ovavbq xal Tiro? Мум
01>УвЬ()1ОУ
Ф/Мяя'цси (OV
(jdbirog
ahulMv
.TTjaioVb bvoua'QEt, тог? jta/tyrd? avrov. —
T
?
t?)r
fi)’
3
q^ijotv'
ExxArjoiav
I
i

f

: Я
F-
г-
Aft
\&
г>
.?
rd Ets A7fioftoav'
ExxAvjoiav
My st be 707'
TUT
учениците си и книгата на апостола, коя-
то бил взел от преждеспоменатия пле-
нен дякон, казвайки: „Вне сте Македон-
ии, а аз съм Силван, който ви е изпра-
тен от Павел.“ И това [твърдял], макар
че се явил шестстотин години след свиде-
телствуването на Павел, т. е. както се.
каза, по времето на Константин, Ира-
клиевия внук.------.
XXXVIII. —
ново;
дил църквата в Коринт, а Силван и Тит1
църквата в Македония.
Македония църквата в Кивоса. --------
„А Епафродит обслужваше църквата на
филипийците/ Той наричал така неза-
коннородения козар Йосиф, който
истина бил Афронит, а филипийци нари-
чал учениците му.
XXXIX. Кажи ми, клеветнике, обвини-
телю на истината4, как може апостол Па-
вел, който е просветил всички земи от
Ерусалим до Илирик, да е основал само
църквата на коринтяните ? -—----


JI
no
1,
—- [Сергий] назвал от-
Аз твърдя още, че Павел изгра-
27-
то
(7/г т(Ът
Елад^-
Iiooijq' тог
xal
Ac. Maxp.doriav,
Г JT Н
eAetroilQyqaev
ex TtoQvsiat;
OVTflJS fapQOVtyTOV'
3
3
5
♦_*
«2
Той наричал
Ф17.0-7-
на-
ir

XXXIX. Фоаоог M
dbydwis
C IF.QOOОAV!.IU)T
Л8(Н XVXACp blbd^ag
Qtv&tan'
(col. 1277 D — 1280 A; 1297 ABC)
i
oiwpivia, n/s
6 алботоЬк ало
’ Iaavqixov xal та
// Ol.
JlnVAOb '
TOV
лак /ЛОТТр' Т?]Г Т(~)У Ko-
?
нат ]’iyo[)S‘
aeyoi.
J
’ Axxz тут lav джоЬотегутет;
1
4
>
I
i
i
h =
I
i
I
!
i
Симеон, началникът на войската, изпратена от Константин IV срещу павликяните, сам минал на
тяхна страна и станал заместник на Силван, като приел името Тит — име, което било несено от друг
ученик на апостол Павел,
кяните, конто се
ExeiGer те sig- 'ТчА/ггггон?, ifai; sent
смятали, че тук „колония" е име на град и евързвали това име с името на града Колония в Понта.
Вж. Gregoire, op. cit., pp. 102 — 103. Тази „църква във Филипп" с неизвестно местонахождение
била основана от въпросния Йосиф, преименуван Епафродит по името на един ученик на апостол Павел,
който проповядвал във Филипп. Тук авторът прави игра на думи, слагайки му прякора „Афронит",
който буквално значи „безумец". _ nnivyo:	»„ет
един от разпространителите на павликянството.
2 Първата павликянска църква била наречена „Македония", понеже иавли-
смятали за последователи на апостол Павел, тълкували по своеобразен начин израза :
ФАистог’?, jjw? епт1 зшсотд тт/$ (ispidoc rifa Moocsdovlac ядХсс noXwvla (Деяния, XVI, 2). Те
„колония"
w
4
Таз и „църква във Филипп"
I
Авторът се обръша реторично към споменатия по-горе Сергий
I
,1
i
i
/
У
XII. СЪБОРНИ AKTOBE
от протоколите
И
Дадените тук откъси са част от протоколите на Осмия вселенски събор
(869 — 870) и т. нар. „лъжлив събор“ на патриарх Фотий (879). Особено важни са
данните около покръстването на българския народ. Ярко проличава острата борба
между Цариградската и Римската църква за подчинение на България под църков-
ната юрисдикция на цариградския патриарх или римския папа. Твърде интересни
са и сведенията за християнизирането на българския народ преди официалното му
покръстване.
ИЗДАНИЯ: D. Mansi, Sacrorum conciliorum nova et amplissima collectio, t. XIV, XVI, XVHA
— XVIIIA.
КНИЖНИНА: К. 7. Hefeie, Histoire des Conciles, IV, Paris 1911, pp. 481 —520. — В. Златареки,
Gy. Moravcsik, Die Namenliste der Bulgarischen Gesandten am
История, I, 2, стр. 152—201
Konzil vom J, 869—870, ИИД, XIII (1933), стр. 8—23. — Moravcsik, Byzantinotnrcica, I, p. 204.
ACTA CONCILIORUM
СЪБОРНИ AKTOBE
1. Ex libello synodico
1. От съборната книга
ovv ev rcroZsuw
J L
ошу iMXTjcpOQOv, rip’ fiauilEiav 6 vib$
ХтатоахюЕ bieb st uro. (XIV, col. 17 A)
ТеЛЕитуоаутоЕ
NtytrffQQOV,
EV
Bovlya-
avro г
Когато Никифор1 умрял във война
с българите, синът му СтавракиЙ приел
властта.

2. Sancta synodus octava
2. Светият осми събор
Actio попа
Заседание девето
4. ’Ey bropari tov Kvoiov xal Ьеолохоо
7idvr(.oy ’Itjgov Xqlgtov tov dlrdhvov Oeov,
fiaailEtas ra)v 6еоотелтоуу puary Ьеолотсоу Ba-
oiAei&v xai Ки>у /ravel yov stove
ttQCOTOV, IN. /. eiqo шк
olcov, ^QoisVIvrcov tcov ripiayy ^vlcov xal ra>v
ayuov 8'vayytdlcoy ev tole ЬеУосе psQ&oi
yeydlpE rxxMjoiaE, avVEA^dvrcov tojv толотр-
рудсоу тог лала ’ Aboiayov. xol ’Ivvaxtov rov
xaTQiaQyov,
Лесл-то? be
sibcoy
h
5
з
.-v
xal raw
AlE^UvbQEtO.qi TOV
toic be^toN
avVEA'd’OVTCDv
Abpiavov, mo\ ’ lyvarlov
А.О1ЛШУ ТОЛ.ОТГ)ОГ1Т(йг TOV
AvTioysia
гои ’Ieqooo^v-
4. В името на господа и владиката на
всички Исус Христос, истинен бог, през
третата година от царуването на бого-
увенчаните наши господари Василий и
Константин2 и през първата [година от
управлението] на Лъв3, индикт трети, два-
надесети февруари, като били изложени
честният кръет и светите евангелия в дяс-
ната част на Великата църква*, събрали
се наместниците на папа Адриан5, на па-
триарх Игнатий6 и останалите наместни-
ци [на патриарсите] на Александрия, Ан-
IN. /.
У
3


4
7
8 Имат се пред вид император
т. е. църквата
3 Лъв VI Философ (886 — 912).
Адриан II (867 -- 872).
5
1 Става дума за византийския император Никифор I Геник.
Василий I Македонец и иеговият син Константин. 3 Лъв VI Философ (886—912).	4
„Св. София” в Цариград. 5 Адриан II (867 —- 872). й Патриарх Игнатий (847—858 и 867 — 878).
15 Гръцки извори за българската история, IV
I
114
Acta conciliorum — Съборни актовс
t
к-
i.icov'
I
лд dg
деЛио
= <
ХСЦ/ T,v
Bovdyagiag
длю dev
'l
1
i-
t
Е
E
тадоеодд х<й rljg isgag
Злю ре)
J
dr тоттою
a sqei



ovvsxdihoav
то?
ТО)?
Aovdolyov
389 Е — 392 А)
avyxDjTOv'
>
d evdo^dtavoi agyovrsg tov те. Mi-
o%<vn'f.Tov xal лаилоотатои dgyov-
TO) ETEQfO lUiOEl dxTU.V-
I’.-	-r- L	!	•—-
1дюато1. dgypTTE?
Фоаухот. (XVI,
> J
TOV
3 k 1
ev de
i-xd-dmav оt ivdo
ледауатотд
3. Domino papae Hadriano sancta syno-
dus in domino salutem
T-
/
Qg de
xsta xaxia
лала
doxcuaoav
agyovnlg
%cbgag k^ave,iivQ(.oaai\ о'отдрлаттрЗею
vixiy аУЕллаае advodor, xal xovg тгрихаде xga-
rowra? duo fiaaiZsig, Mtyaip dryadi] xai Ba-
гЗаеюу tov раетевоу, лдоха-реод-егтад трд ле-
ллаутщеут]? avvddov, xai толотрдтрад тюу rgdiyv
avaxoMxa>v ддотют, xai лаоат toov ovyx/nyci-
/
* *
4,-
ФсЬтю? xal ей histieye rij oi-
efiade de, on xai толотротра! tov
оле-
О
1 Редип? si? BovKyagiav aipixpueroi
TOV ФоУПОТ TO UVQOy,
те xal dgyopsvovg igg
th
xal латтад
Bov/o/agcor
oixovus-
dJiyai/A dpAaoij
лдохакЕодеута? трд
тиохия и Ерусалим заедно с целия све-
шен синклит,1 Освен това отзад, от дяс-
ната страна, били седнали преславните
велможи на Михаил2, възвишен и пре-
светъл княз на България. На другата
страна, също отзад, седнали преславните
велможи на прочутия Людовик Франкски3.
3. Светият синод праща привет в
господа на папа Адриан
нагласил
то-
И тъй Фотий4 продължавал да стой
на своето зломислие. Но когато раз-
орил. че и наместниците на римския папа,
като пристигнали в България, отхвърли-
ли мирото на Фотий и отново помазали
с миро всички първенци и подвластни в
земята на българите, вбесен,
вселенски събор5 и управляващите
гава двама императори, сиреч Михаил и
нашият Василий,6 председателствували
лъжливия събор. [Там присъствували] на-
местниците на трите източни престола,
целият синклит и епископите на епархия-
fa Фотий] поставил обвинители,
то се оплаквали и съобщавали
злодеяния на папа Николай и искали си-
нодален съд. [Той] подставил свидетели,
който потвърждавали обвиненията.
xai лаоаг tcov
tov? r-pg
xo)y Try л/njdvv, xal тотд тг.д enagyta? ёлю
вхолоод, кш хатрубдотд ладеотрое, хатоХосрад-
yevovg, xai тад xaxougayiag дпдтт tov лала
Ntxo/o'iov xpgvTTQVrag, xai xgiair avvodixip’
EdatTovvTag’ xal pagevgag ngoeftaAETo, fisfiatovv-
(XVI, col. 417 В, C)
xal
xai
4
тад
/
та? хаттууодшд.
4. Epistola Styliani Neocaesareae epis-
copi ad Stephanuni V pap am
llavkov yaQ xal Elvysvtov tov? елюхо-
логд лада tov лала Bco avr ov алоота/Лгтад
лдод 'lyyaTiov tov латдихдутуу tteqi тдд Rovl-
yaQtxpg Ыадууад, xai svoovTag oti d uaxdgio?
’lyvd nog TEdvijXE, ладаАа^азг
goig п^атуаЕ xal daoUixatg
Evtdmoy tov х/фдог xal таоу тлюхолсоу
tov Aomov Aaov, on хата *lyvanov
Dprav лада tov лала >Icodvvov,
pariaai аетот, tov de ФтЬтюу латдюду-ру
avayopEvoai. did xal oi л^етотос t&v
xai
лила
xApgav xai
oti хата
1
1.
та,
кои-
ммимите
4. Послание от Стилиан, епископ
неокесарийски, до папа Стефан V
Фолю?, din-
алеСсй?,
о
six el v
xai
алеата-
(иоте avade-
GvV.Et-
и Евге-
Прочее епископите Павел
ний7 били изпратени от папа Йоан8 при
патриарх Игнатий относно българската
епархия. Те разбрали, че блаженият Игна-
тий бил починал и Фотий чрез дарове и
чрез заплахи от страна на императорите
ги измамил да кажат пред духовенство-
то, епископите и пред останалия народ,
че са изпратени от папа Иоан срещу
Игнатий, за да го подложат на прокля-
тие и да провъзгласят Фотий за патри-
арх. Поради това и повечето от нашите
tJ

I
I
1 Касае се за деветого заседание на църковния събор, свикан от Василий I Македонец на 5 ок-
томври 869 г. в Цариград. Този събор бил свикан, за да отхвърли решенията на всички предишни съ-
бори, насочени против папа Николай I, да потвърди повторного избиране на патриарх Игнатий и да
осъди Фотий и неговите привърженици. Срв. Златареки, История, I, 1, стр. 132,	2 Българ-
ският княз Борис I (852 — 889).	3 Става дума за Людовик Немеки (826 — 877).	4 Па-
триарх Фотий. г
цьрковната история като „Лъжлив събор*. На този събор
ния събор от 869/870 г., като България оставала
Златареки, История, I, 2, стр. 188 — 193.
ний Остийски били пратеници
искането на палата за връщането на България под юрисдикцията
ски, История, I, 2, стр. 189 — 191,	8 Цоан VIII (872 — 882).
2
3 Става дума за Людовик Немеки (826 — 877).
0 Касае се за събора, свикан от Фотий през коември 879 г. в Цариград, известен в
били потвърдени решенията на предиш-
църква. Срв.
7 Павел Анконски и Евге-
папа Иоан VIII за събора от 879 г., където трябвало да отстояват
на Римската църква. Срв. Златпар-
132,


/
на
8
под юрисдикцията на Цариградската
6 Василий I Македонец.
I
#

2Й.
 S.-I
I
i
I
i
I
1

/
7
Acta conciliorum — Съборни актове
1 15
тог/чуфу р/иот рлатрКроау. exeivck Зе xal tov
OflETEGOV аЛОСТОМХОУ 'd-QOVQV блатрООС ftovBp
lidk,"
Л-OV
OVAAElWVQytOT,
ll-{ldv
dfX&Urai.
ёУТЛЕОТЕЛ/.ЕУ.
ovvEyQaipaTo ак ex лоосо')-
латoido'/pv xal тону avTov
dpiKv ладаха/.обутану трг
dxooroAtxov бодгогр
xal tovto
TP)V
(ОПТЕ
Л(ХК OJZfZs
Л{)&> fivTEOOb ЕУ
у pa,a /штtoy
' lyvattov tov
OK
Учбтрта tov
ТОТ Фб)Т1ОУ‘
еталептеАеу. did xcd JIetqoq 6
v/iajy sac тру doaiKvovoav dypAddiv,
EA-tidyr I lav Mo
L
d^-odvdsy реуоу
EXVjQV^ET.
XtTixds ipQovTtdac eic kavidv
ovtoi xal avTip' rip' /lauPsioy
‘iddddtov dyyvK
paytxdv
3
xat ovv-
xal BvyEvao, тот Фалют cd с
лара tov алоитоКхос Bodrov
evtev6ei' ddeiag dpaxduEVOc,
(ppovTtdac eic savidv аУЕ.Хайтто
E^ovaiav vqxxQ-
xai
трхЕкпоато,
^ayradaoipTK, Ma-
xai у dip'
xal ЕЛ1 у pco ads I ?
ТОГС
xal ло-
xal
h
3 Г|
/
£
съслужители бяха въведени в заблужде-
като желаел да заблуди и
написал
ние. xA той
вашия апостолически
писмо уж лично от името на патриарх Игна-
тий и неговите съслужители и го изпра-
тил до вас, та уж да призове светото бла-
гочестие на апостолическим престол той
да приеме Фотий. Поради това и презви-
терът Петър, като
страна в столицата
и Евгений
от апостолический престол. Оттогава [Фо-
тий], като сеодързости от това, пое върху
себе си грижата и за държавните работи
и така се
царска власт. Прочее той привлече
своя страна незнатния и неизвестен
родеец и магьосник Авадий, чийто баща
носеше името Сантаварин, беше от мани-
хейската ерес и се занимаваше с магьос-
ничество. Той, като беше изобличен и
се намираше пред опасността да бъде
задържан, избяга при българите, конто
още боледуваха от безбожие и неблаго-
честие. Прочее и той сам се отрече от
Христовата вяра.



п ре стол,
и
възвести, че

пристигна от ваша
се събра с Павел
Фотий е приет
опитваше да заграби самата
на
ча-
’/
xal ydy
те хои.
/iky
J
лааа/,
dapрог
ov 6
yt’j/alip dk тру atpEUtv, xal у dip то т лар dev-
ua pv' (K xal елсуумоИел^ xal xirdwEvcov
XQaxiyOTp'ai, лр<к tovc Bovl-ydoovK
ET.i, тооооутас тру ddstav те xai
xdxetvot; тру twt XgioTtavary Е^сорбаато лам
nv. (XVI, col. 432 A--C)
ЕЛЕ1.ОаТО.
уортгхбу
э
латро 70 елЬсЪ/у
тру atQEOiv
F_’
е/
оц

алтрНеу
ardfistav, оте
l+

5. /: synodica Hadriani рарае epistola
5. Из съборното послание на папа
Ad риан

О татта
\4dQiavov diEde^aio,
алЕлЛатроЕ
ПсоаТУУр, ЕЛЕ1 ТОТ {iQO-
уоу AOQiavov снеОе^ото, dvE&suditae Фонtov,
оте алелЛауроЕ тоге л sol PJvysviov
BovlyaQiav Елботтас. (XVI, col. 449 A)
ebtd)T
tovc
did rpv
Йоан, въпреки че казал това, когато
приел престола на Адриан, подложил на
проклятие Фотий, понеже бил измамил Ев-
гений и онези, конто го придружавали
във връзка с България.1
и онези,
6. Breviarlum Sy nodi octavae
6. Кратко изложение на Осмия събор
Toi'Q лесу. Evy evict did тру
8. О ’Роагутр
nQocpaoiv трс BovAyaoia; алЕотейет etc УЪг-
тос 'lyvauov tov ла.т@са@%ри' xat хдатраас
агнж
e'.etoe xotvcoypoat, лоод
(XVI, col. 452 В--С)
д Фантик,
tov TtaTQidQ%ov' xat
xal /jiaoafit&vos лосхИок,
то nXavpoat.
лагтас.
8. Йоан, още докато бил жив патриарх
Игнатий, изпратил Евгений и неговите
придружници по повод българските рабо-
ти. И Фотий, като ги приел и като ги при-
нуждавал по различии начини, ги убедил
да влязат в общение, за да заблудят всички.
7. Admonitio de pseudosynodo Photii
. Пояснение за лъжливия събор на
Фотий
^леХкогтш xal лаоа ftaoAevK
тш, яоШ тот лало.у ЕХ?ала(>ооуто<;
те pExadovvat тф Фант up, xat тру
л@о$о7ру
ElQTptEVOSW
HQE'ifiEV"
xotvcoviac
Фаусйр, xat тру EXEivov
cwfrevTixaK enixvQcbcffu' татар рот от
dia$EfiaiovpiEVov тру Кшуотаги-
1'1
Изпратени били пратеници и
ператора,2 който молел много
да установи общение с Фотий и автори-
тетно да потвърди избирането му:
твърдял, че Цариградската църква, коя-
2
j
Л»
от им-
палата
ТОЙ
1
твърдят, чеса дошли да подкрепят избирането на Фотий повторно за патриарх.
Евгений Остийски и Павел Анконски били лринудсни от Фотий чрез заплахи и подкупи да
2 Касае се за пра-
тениците на император Василий I до папа Иоан VIII през втората половина на 877 г., чрез конто той
целил да подобри отношенията между Източната и Западната църква. Срв, Златарски, История,
1, 2, стр. 159, 160.
116
Acta conciliorum — Съборни актове
то e разстроена от дългогодишната раз-
пра, ще пази мира само по този начин
Прочее палата се съгласил с молбата на
императора и позволил на Фотий заради
установяване на мира в тази църква
да наследи Игнатий, обаче поставил ус-
ловие Фотий да поиска прошка на събо-
ра, който трябвало да бъде свикан за
тази цел, и българската епархия да бъ-
де придадена към Римската църква.
2. А освен това привържениците1
Фотий казват, че Фотий е спасил хората
(paolv, у от ереси и заблуди, Казват, че свидетел
xal sdvy е земята на
iacjog ai~
тоото yd.Q
avrov im-
y.av TovTotg avxdg
ez r *> s J
OTL QL	J-0-
xai ел! Фауаок иш a st avrov тр xaxo-
ivspsiyav, axQtg ov did Sixcovog tov
Lisra тот ФФтсоу} туг
psTsdiddxdpoav. rovg di;
(pcoxiov
vovxdKcog	hy>lav оууоратс noAvygovicp те-
raQaypsyjp’. 6 you? лалад ratg (iaodixaig
dsyosaiv Sjitvsvoag, лдбд si'gr/yaiar туд sxxXy-
oiag
diadsgaodcu tov Vyydrtov,
ducog та и та' it a ovyyvchupv
tai stti np cjvvddov,
xQory бутен' xal coots rpv
%iav anodovvai ту
col. 461 E; 464 A)
2. ” Ра лдбд
vol, da Фобтюд
oairo rovg ФФдсблотд.
'AqiisvIcdv zcoqu, dre
dXdxlyga /PqifiaQixd' rovg BovAydtoovg
viTTOf-isvoi xdi to xuAov/asvov
teal Фсотюд avwg sv
GToXp oppcMvsiv doxst. d/Ad
d.A?ydsvsiy, dpdov sVTsvi/ev’
LlSVlOl
do^ia ivspsivay, axQig
ayiov (ijyuaos ds оитод
OQ&odd^oy
Bovlydoovg
Ttlavpg ampHagsv, dz2d dsposai AHtyaij/- d.Q-
Zorrog tcov BovAydQtov PiyoZaog 6 лалад did
топ’ io’ avrov aodg bisivoog dnootaAsvicov тут
vdov XQiGTtavdiv ’O'Q'por'.siav suvpos. tovtov pdp-
rvg "Avaordaiog, xal at NixoAdov, \4<5 cavov
xai 'Icodyvov dxgcov (iozi&qscot
col. 465 D—E)
6 yo VT
та e g
Ы-
ттрос sig i/raiar
sxeivyg хатаотаост Фсот!co iisv ovyyyogsi
jiQOodiool rQs.T(M dovv
Фштюд
rovrqj sdst ovy-
BovAyaoixpy strcaQ-
' Pa) iLiaixf} sxxxyoiq. (XVI,
ovvodov
с?
IjT &ti

4

тази
X
ASyoVUlV Ol

TOVTOIQ ASyuvutv ot Фсотьа-
xdi. aigsoscov xat nddvyg pu-
Kai paQTvg,
Меоолотаула,
'Рсод'
ti) lyxvxlicp
Kixcovog
- \
.xiotiv psxsdiddzihjoay, rovg
ov% у &coxiov didanxu)d a
dny/Aagsv, d/2d dsyosoi Мг/офл
л б.ли.д
с
?!
avrov


на
4ц-
sguoToXat. (XVIj
3. TqItov xscpdAaiov, coots тут snagyiay
rds? BovAyagiag djrodo&yvai лада ФсотФо
' Pcopaixij sxx^rjoia. dgtoxoivovrai ol Фота-
voit tovto опреем тф fiaoiAei xai tctig fiaoiAi-
xalg dioixyoeaiv' d/J.a лаоа to jiqsjtov tovto
cpaoi. xioia ydo dsdorai тф ^aoiksi
diaorsAAstr того ехх/лулсоу
такта
xoiusyr>g;
то diaoTsVstv
тф> avvodov,
ya.Q sxsivo ft ov Krai 6
ovvodo
oraviivovndZscog
COOTS
лао а
1
TljV
41
dnoxpivovTai
sgovoia tov
svoQiag,
тф fiaailei {.ф vno-
тад
5
ЖЦ,
тць BovAyagiag tots
xdxsivo ds 6 nQOGTifisaGiv,
srogiag ovva'&ooiu&fjvat
oudkv лоод

OVX ЕЛ1
таитт/v
OV
TO ^pOXEip.SVQlO
лаяад, riva oxsijjYiTai у
Q 7TSQI TOVTOV. Ct 2 2d TlQOfjXaTTSl, TOV K(OV-
narQidQxyv pyro y.siQoToysiv,
k-1
e земята на арменците или Месопо-
тамия, както и всички варварски племе-
на, като вероятно загатват за българите
и т. нар. руси, защото и сам Фотий,
глежда, съобщава това в своето Окръж-
но послание2. А и сам той и по тези не-
ща не казва истината, [което] е ясно от
това,
тий,
верие, докато не били поучени в права-
та вяра от свети Никон (а той живял
след Фотий). И не поучението на Фотий
освободило българите от заблудата, но
поради молбите на Михаил, княза на бъл-
гарите, папа Николай чрез пратениците
си до тях ги посветил във вярата на
християните. Свидетел за това е Анаста-
сий3 и посланията на въпховките архи-
ереи Николай, Адриан и Йоан.4
3. Трета глава6 [гласи], че епархия-
та на България се възвръща от Фотий
на Римската църква. Привържениците на
Фотий отговорили, че това за виси от им-
ператора и от ршператорските разпоред-
би. Но те непристойно поддържат това
Защото каква власт е дадена на импе-
ратора за отделяне църковни енории и
още повече че тогава България не би-
ла подчинена на императора? И онова,
което прибавили, че този събор не е сви-
кан за отделяне на енории и че това ня-
ма нищо общо с предназначението му,
Защото палата не желае съборът да се
занимава с това. Но наредил цариград-
ският патриарх да не ръкополага, нито
из-
че зрменците и по времето на Фо-
и след него останали в своето зло-

w


1 На „-Пъжливип събор* от 879 г. привържениците на Фотий твърдели, че благодарение на уси-
лията на Фотий някои народи, между конто и българите, били покръстени.	2 Има се пред вид Ок-
ръжното послание на Фотий от 867 г., с което били поканени източните патриарси да устроят събор
в Цариград, за да разгледат нововъведснията на Римската църква изобщо и по-специално да разгледат
поведението на нейните пратеници в България през 866 г.
виден деягел на Римската църква през втората половина на IX в.
I (858—867), Адриан II и Йоан VIII. !
според което България трябвало да се върие под църковната юрисдикция на Римската църква.
и българите, били покръстени.
3 Касае се за Анастасий Библиотекаре
4 Става дума за паиите Николай
5 Касае се за едно от решенията на Осмия вселенски събор
J
t
/

Acta conciliorum
Съборни актове
117
l
цт/TE (b.udtpoQov aTtocrsllEiv s£co ДД savxov
EVOQI.CAC'	de Г‘У fj BovkyCJ.Ql(l. (XVI,
col. 472 A — B)
4. 1.QITOV lOTOQEl О TtjV uvlAoytjv
,noO]odii£vog тауу usra tI/v dydtAyv ovvodov etu-
otoIcov,
a la v
(XVI, col. 476 B)

TjV

tovq zTSQi Bvysviov dta
ЛЛоУтад
алотгАап/^УМ
? //>’ Bov/.ya-
VJtO
Фсот[оу.
8. Pseudosynodus Photiana
Acta
IlQQV.aDEoI} EVTOQ 4->U)TlOV TOV
tov xai olxovasvixov JtaTQia{)%ov, sv
(lyEL ytEyaACp OEXQETGj' XGt OVyx(ld'EOl)'EVTOg. . .
dhXiTrnov
TQaiavovjtoAECog . .
BaoiAEtov
MoiQaiicoV)
Usov AIsorjpftQlag . . .
Maxaolov Asqxoov, IIetqov Bipd^g^ 6)e.oI)(oqov
Оеооо.1оу1хт]<; . . .	'Axotityg  •  Koov-
otavuvov B(yvkyaQj(pvyYp:...
ptozvyov . . . IIetoov AQovyov/HTsi'as ... 0t-
zAtjtcw XovaojtoAEOK . . .	Пеостесо-
QtOV . . . 3eOXTIOTOV TtpEQtOVTlO/.t'CDC . . . Ba~
gUeiov T^ovQovXoTp . . . BaQdaviov Sxons-
Acov , . . Uavlov Моогр'олб^ЕО)^ . .
Isco . ’Ayytddov . . . Svascov Ae/jeItou , . .
’r ' ’	хЛттт л - XVIII A,
Фапцуи
OlXOV UEVIXOV JtaTpVtlQ'/jyi)
*
(ТУШУСО-
ТО)
г.
/
EV-
У*
И dQtaPOV 7l6'/.E(D£
J\c>tT](p6l[)OV
Pm/iov . .
. ' Ay(iII(.ovog
J *
Asovrog
’ Аохадюиттблесос . .
ч-l	*
Aovxiavov Avppaziov . . . Тщо-
ZupETOV
Хн-^
с
4

Nixrjqjdoov Aidv-
холе-
Nixo-
/
да изпраща омофор1 извън своята ено-
рия.2 А България била извън нея.
4
’Ayyidlov . . . 2vus(bv
Icodvvov Aaoddvov . . . XVII A
col. 373 В — D;376 A—E; 377 A—E)
съставител
Някогашният съставител на
сборника от послания от времето след
осмия събор разказва на трето място,
че придружниците на Евгений, конто при-
стигнали заради българските работи, би-
ли заблудени от Фотий.
ь
8. Лъжлив събор на Фотий
А к т о в е
на пресве-
вселенски патриарх Фотий [се съ-
съборр
Под председателството
тия и
о
стоял съоорр в благочестивия голям
дворец, на който присъствували: ... Фи-
лип [епископ] Адрианополски... Никифор
епископ
Траянополски4 ... -Лъв [епи-
скоп] Ригийски ... Василий [епископ! Ap-
кадиополски ... Агатон [епископ| Мо-
равски, Лукиан [епископ] Дирахийски6
... Тимотей [епископ] Месемврийски ...
Симеон [епископ] Силиврийски ... Мака-
рий [епископ] Деркоски0, Петър [епи-
скоп] Визийски7, Теодор [епископ] Со-
лунски ... Гаврил [епископ] Охридски...
Константин [епископ] Булгарофигонски8...
Никифор [епископ] Димотишки ... Петър
[епископ] Другувитийски
[епископ] Хризополски10
9
... Яков
Филип
епи-
скоп] Перитеорийски11 ... Теоктист [епи-
.. Василий [епи-
скоп] Тивериуполски
скоп] от Чорлу ... Варданий [епископ]
Скопелски13 ... Павел [епископ] Моси-
нополски14 ... Никола [епископ] Анхиал-
ски ... Симеон [епископ] Дебелтски15...
Йоач [епископ] Дардански10 .
19
4
* 

9. loannes VIII papa Photio patriarchae
IIetqoc б еика^Еотатод ttqsoAvteqos
KCTQdipdliQ eItte' xai, tovto 3e уеуоаптас ev
1 Първоначално омофоры <> служел за украшение на източноримските императори; състоял се от
две тесни, не много дълги парчета плат, конто се спускали отпред и отзад през раменете. По-късно и
висшите административни служители добили правого да носят омофор като признак па административ-
на власт. Постепенно и патриарсите на Източната църква почнали да носят омофор като признак на
виста църковпа власт. В случая палата искал да забрани на патриарх Фотий да изпраща омофор из-
вън пределите на Византийската империя с цел да изтръгне българските земи от влиянието на Цари-
градската църква и да ги постави под влиянието на Западната църква. В Западната църква омофорът
бил известен под името палиум. 2	°	тг-,о^„ пп,-,а«.
лените му граници, в конто България не е влизала. 3 Става дума за т. нар. „Лъжлив събор
свикан от Фотий през 879 г. 4 Траянопол — град в Южна Тракия, дн. Лъджакьой (Терма Лут-
ра), южно от Фере. 5 Дирахиум — дн. Драч на Адриатическо море. 6
точна Тракия, на брега на Мраморно море. 7 Виза — град в Източна Тракия.
дн. Бабаески. 3 Има се пред вид вероятно епископы на Битоля, в чиято
славянского племе драговити. Драговитите, конто били покръетени в края на IX в.
епископ, подчинен на сопунския митрополит. Срв. ВИИНф
Канала,
за епископа на Струмица. 13 Скопел
Гюмюрджина. 15 Дебел? — дн. развалини при с. Дебелт, Бургаско.
приблизително на днешна Северна Македония.
c
0
еи2а/?£й'татое>
TOVTO
xai
9. Папа Иоан, VIII до патриарх Фотий
Преблагочестивият кардинал—презви-
тер Петър казал:
3?
Също и това е на-
J
и
у
а
3 Т. е. патриархът да няма право да ръкополага извъи опреде-
е влизала.	3 Става дума за т. нар. „Лъжлив събор*1
4 Траянопол
— дн. Драч на Адриатическо море.
3
i
Има се пред вид вероятно
конто били
J
10
Перитеорион — град в Портолагоския залив на Бяло море, дн. Бурукале.
град в Източна Тракия, дн. Ескииолос.
и;
стр, 186, бел. 3.
Дн. Деркос в Из-
8 Булгарофигон,
облает е живяло
имали
— дн.
13
15
през X в.
Хр изо пол
13 Става дума
14 Мосннопол —• дн.
Дардания обхватала земите
118
Acta coticiliorum — Съборни актове
писано в нашата паметна бележка, щото
нито омофор да прашате в страната
българите, нито да ръкополагате.*1
светият патриарх Фотий казал: „Ние би-
дейки почитатели на обичта и на' ми-
ра, всичко това да се прости, ако е въз-
можно, и обхванати от желание и грижа,
нямаме навик да вършим нещо нередко,
нито необмислено, нито по-рано, нито се-
га преди писмото на пресветия папа Иоан,
нашия брат, съслужител и духовен ба-
ща, макар че може би ние сме в състоя-
ние да предприемем всичко за защита на
собствените си права и за пример на дру-
гите и заемщики толкова време първо-
свещеническия престол, ние дори омофор
не изпратихме за ръкополагане и, разби-
ра се, не извършихме никакви ръкопола-
га ния и винаги, както вече казахме, сме
запазвали заедно боговдъхновена обич
към любовта и мира и сме готови, до-
ТО) XOppOVlTOQICp ppanp ОЛТЛд 1.У Тр Т(ОУ Bova-
ydgcov урода ирте (Ьрбсродоу алоотеРртЕ, рртЕ
yEiQOToylav лотрартЕ. Фсотюд д ауишатод ла-
тосаоурд е1леу' ppsig del трд ауалрд оттед
xal трд
£eo&ai, si Svvardv, xai та oixsia pslp лдо-
flvpiq xai hupElsiq lyovTEg' xal ppdsv laufr-
рглауд, ppde аледюхЕлтиуд лоаттЕьу sicu&oTsg,
xai лдо трд 1люто1рд tov dytaytaiov
’kodyvov
nvevparixov латдод ppdbv,
vvy, xaixot dtxaiol,oyiag taa)g xal rpg
stsgovg pippOECDg лагта pair sig xgatog s
%EiQi£ov0pg, pdp togovtov xqovov ev тф agyps-
датгхф Ugovop dtavvoVTsg,
QOTQvtag алЕОтеРаиеУ ov ppy
QOTOvtas rivag
xai трд EiQpvpg, ajfjttEQ
8У&ЕОУ
ETOlpOl OVTEC,
ftsapayy nalat&v ov Ivousvaiv, wig (pilots yo-
Qt^sollai. (XVII A—XVIII A, col. 417 D—E) колкото това ни засяга, без да се наруша-
ват старите закони, да отстъпим на прия-
телите си това, което е наше собственен
е1леу' ppsig del
EiQpypg EQaatai, xal ravrl латта yagi-
dv varov, xal
Impslda ЕуоутЕд'
5
xal ovlleizovQyov
ovte лака/,,
xaixot dixaioXoyiag tdoig xal
лапа qpiv sig
TOV
ddfdtpou
лала
' xal
oute
XQOS
Л)_
/
h
OVTF (bp6<POQOV % El-
X	3 117	5 t г
%ы~
(iTiEOTS!lausv' ov pip' alE ovde
InotpodpsDa, adi трд ауалрд
£(pi)ppEV ЕЛЛОУТЕС, TOV
uvydtaoojQOVTsc едсгяа, xal rd oixsia
*----, OGOV ElQ ррООГ O.ypXE yVOippV,
5
xal та
3
>1
/
10. Epistola loannis VI11 papae ad
о nines episcopos
<3«
X

UaQaxalov pEv
Tsgav ddsltpoTpra, i'va трг
yaQi'ag, qv 6 &eoc did nQsaftuag tov paxa-
qiov IIetqqv tov dxootolov, xai tov хблоо
xal pdydov tov лдоруроарЕУОг ppanp sig
Хдютбу ЕЛЕОтджрЕГ, ЛлодооортЕ pptv. HsZopEV
ds xal tovto' Tva lay p Tig dsdicoypEyog, p
алоау/отрд, did tov vpETEQOV холоу poyy&rp
oavTEg vpeig ргта tov ayiaiTaxov латдклдуоо
Фапаю, тлед ov xal тот лоНог vpoov
disyagagaTE, psta лагтсог vpior тб>г evgeScov
EQycov xal ашоид хеддрортс. (XVII A—XVI1I A,
col. 453 В— C)
xai
X U
б/zt-
snagyiav трд Bovl-
TOVTO Tip’


tov d.no0To),ov,
TOV
tovto' tva lay
dta tov
?
ГЛ£0
xai
tov
ppcov,
p Tig dsdaoypEvog.,
vpETEQOV ХОЛОО
ТОГ лбЦ'ОУ
11, Pseudosynodus Photiana
Actio quarta
Ct'
на
Пре-
О

10. Послание на папа Йоан VH1 до
всички епископи
ваше
Подканяме ваше братство2 освен
това, щото да ни въриете епархията на
България, която бог чрез застъпничеството
на блажения апостол Петър и чрез тру-
да и усилието на нашия предшественик3
обърна към Христа. Желаем още и това :
ако има никой да е преследван или пък
е отцепник, вие, като се стараете чрез
вашия труд заедно с преблагочестивия па-
триарх Фотий, за което ни изявихте и
вашего желание, заедно с всички ваши бла-
гочестиви дела и тези хора да ги спе-
челите.


:c
г и
11. Лъжлив събор на Фотай
Заседание
четвърто
I глава. [Сьборът реши, щото] пред-
стоятеля? на Цариград по-нататък да не
ръкополага в България, нито да изпраша
омофор, нито ако ги обвържем и
гат при ваша светост,
ни с милост.
Keqidl. ar " Dots ppxsri Etg Bovlya-
giav ysiQOTovEtv тог КалуотаутсгоолбЛЕшд, pprs
topdfpoQOv алошЕ)ЛЕ1Г‘ иртЕ Ei дЕорцаор&у av-
rove, xai xaTatpvytvoi лобд тру орЕтлдау dyivi-
ovyqy, о’орла^ ag dgcova-dai. (XVII A —
XVIII A, col. 488 A)
Кардинал Петър донесъл писмо от папа Йоан VIJI на съоора от «/У г., с което се искало сь-
борът да вземе решение патриарх Фотий да няма право да ръкополага в България. 2 Кардинал
Бароний смята, че това послание е фалшиво. Според Mansi писмото било нарочно съставено, за да повяр-
ват присъствуващите на „Лъжлизия събор'1, от 879 г., че Фотий не е знаел за никакви решения на
Осмия вселенсЕси събор, според конто той (Фотий) бил равен на римский папа и глава на Източната
църква. Вж. Mansi, I. 17А — 18А. col. 450 Е. Сое. ЛИБИ, II (I960), стр. 172—173. а Касае се за папа
Адриан II.
ppxsri £tg
p
I
1
изоя-
да бъдат удостое-
събора от 879 г.
в България.
J
че Фотий не e
на римския
18А, col. 450 Е. Срв. ЛИБИ, II (I960), стр. 172-173.
*i:
£
Ц.1?
ж
¥
Й'
||
i:
f

j:-;
У
wh

ЛА
ХШ. ЖИТИЕ НА ПЕТЪР ПАТРИЦИИ
Петър Патриций е роден в края на VIII в. и умрял около 880 г. Зой е бил
доместик на сходите по времето на византийския император Никифор I (802 — 811).
След това станал монах и основал Евандровия манастир в Цариград. Житието му,
съставено от неизвестен автор, дава сведения за похода на Никифор I в България
през 811 г., в който участвувал и самият Петър Патриций.
РЪКОПИСИ : А - Cod. Ambros. gr. 148.
ИЗДАНИЯ : ASS, lulii, I, p. 290.
бележки
р. 574.
КНИЖНИНА ; Ив. Дмйчев, Нови житийни данни..., стр. 156 —157. — В. Бе шг в .шее, Няколко
към българската история, ГСУифф (ХХХП), 1936, стр. 25. — Moravcsik, Byzantinoturcica, I,

VITA PETRI PATRICII
и
ЖИТИЕ НА ПЕТЪР ПАТРИЦИИ
Petrus Patricias in Hicephori exercitu
contra Bulgaros militat.
Петър Патриций участвува в похода
на Никифор I срещу България.
OvTOC TjV £V TOl? XQOVOIX Е10Г-УГр T'ip
окНахблтр avyovozTfi,
vi.ov avrrjg sr^ovata»’
xal zp ran' yQappazuyv
xal та xdVdoza av'/Tz^dpi'vag,
frrjxe.
TvoyptHl
xal 'iopsozixoQ
NlXpQ'OQOV ~
gay h> st at.
jtQayra
[Петър] живял по времето на преблаго-
честивата императрица Ирина и на ней-
ния син Константин1 и бил син на бога-
ти родители. Още от дете той се учел
в училището на писмо и като събрал най-
хубавото, задържал го в себе си. Когато
се оженил и като станал патриций и до-
местик на сходите,2 заедно с император
Никифор3 се отправил за България. Ко-
гато започнала войната, отначало ромеи-
те напълно победили българите. Добре
е да отминем с мълчание нещата, кон-
то станали след това. Те претърпели по-
ражение и блаженият бил пленен заедно
с петдесет първенци. Затворен от бълга-
рите, той бил оставен, за да бъде нака-
зан. Когато всички се модели, еванге-
листът и богословът Иоан им се явил през
нощта: той бил освободен от оковите и
се върнал в ромейската земя.
xal Krovozavr Ivor
yovemv
.zQorpoa/joaQ cyoAi/,
eavrcb tH
I1
xal yvvatxf, xal ziazolxiog,
zd)r oyoP~)v arQOpkryfrfte pezd
fiaoilsax;,
xal noMpov,
zov$ BorTydgovs
zavza,
3
8V-
TGV
vl6g>
/	"! -F
лао’
*1-.

s
J
о
Bovlyaoiq zra-
, rd pi/y
dyaxQaro'p
vtxcoot. la xai psza zavza, xaZov лададQu-
it eiv TjTTi'jTriaav ye, xal ovv леупротта aoyovoi
xazaaxe&sis d
BovAydQcav, dztozt fyi-zai.
урркушт xal abzatv
Hatdvy?]? d
dsopatv hnQovzai, хай zp
zz]ot уц- (p- 290 E)
TOV
I eropevov
f Pcopalti
Та xai peza
5
tv
2
э

Mахаоюд. Нух'дф
луку;
nil COQZj &У](ЮрВк ь
srptozazai avrois
* >
evayyeZiozr]:; xal tjEoZoyo^
ТО)У
ЕН
VVXUDQ
xal rcdr
Рш иа((оу йлохаНо
f
и
J
e. Константин VI.
кифор 1 Гении и за похода му в България през 811 г.
1 Т.
2 Началник на част от император ска га гвардия.
3 Касае се за Ни-
i
й
XIV. КРАТКА АНОНИМНА ХРОНИКА
I
I
;гк
Тази Кратка анонимна хроника (XQovoyoaepla gvvtouos) e писана между 848—886 г.
За автора на хрониката не се знае дали е бил светско, или духовно лице. В нея
се съдържат сведения за авари и българи, конто съставителят е черпил от хро-
никите на патриарх Никифор и Теофан. Особено интересно е сведението за преми-
наването на Аспаруховите българи отсам Дунава.
ИЗДАНИЯ' Anonymi Chronographia syntomos е codice Matritensi No 121 (mine4701), ed. A. Bauer,
Lipsiae 1909.
КНИЖНИНА: Krumbacher, GBL, p. 352. — Moravcsik, Byzantinoturcica, I, p. 233.
7
ANONYMI CHRONOGRAPHIA
SYNTOMOS
КРАТКА АНОНИМНА ХРОНИКА
!:
Notitiae de Bulgaris
Вести за българите


1. ’Iovgtivos д
ртрас /. (р. 61, 10)
2. KcovGTavrivoQ,
/
J
Iovotivoq

5
vi6<; avrov}
6 vtag avTov} et?} tr.
GUVoBoS £XZT] SV KcUVOTaVTlVOlMOAfil
auwv
BovXyaQOi tuv литаиог
o’mpar svfisv. (p. 64,
нЧ-‘
ЕЛТ, TOVTGV
тсоу да' aykuv narsQtav ytyovE тф tyf
ETSl. ЕЛ1 TOVTOV OL BOV^VCIOOI TUV
Aavovfiw ^EQaaavTEQ
6 — 11)
j
през три-
вселен-
3. 3lavuTtviavo? ало Xa^agiag Bia Б) с Bova-
yaQiHyy; BuvauEOjc guv тф Teq^sai f.v о/
лоЛес Д’^аоЦтте]? xai Bid rov
sloeJj&wv лао shafis Byv Baoi),Et.av.
21-65, 1)
4. Toivs Be BovAyaoovQ avpfiaXayv лоХвркр
eiq ipvyrjv sTQ&ipaTo xal ttXeiotovs BovAyaQove
dvEi^EV' avTOb де лбЛерог ovpai^ag avzoig
хата MaQXEA{}d)ovs eig (pvyrp’ kTQeipaxo xai
noXlovG avxcbv extecvev. (p. 66, 8—12)
/ 1
GUV
XGl
TYjV
F.V
ауоууои
(рр. 64,
•1. Юстин Тракиецът1 царувал девет
години и три месеца.
2. Константин2, неговият син, [царувал]
17 години. По негово време
надесетата година от [царуването] му,
се събрал в Цариград шестият
ски] събор на 170-те [свети] отци. По съ-
щото време българите, като преминали
реката Дунав, се поселили отсам [нея].
3. Юстиниан3 пристигнал при сто-
войска
Юстиниан3 пристигнал при
лицата от Хазария с българска
заедно с Тервел и като влязъл през во-
допровода [в града], завзел властта.
4. [Константин VI], като започнал вой-
на срещу българите, обърнал ги в бяг-
ство и избил твърде голям брой бълга-
ри. А сам, като влязъл в сражение с тях
при Маркели4, обърнал ги в бягство и
мнозина от тях избил.
Никифор2 царувал осем години и
девет месеца. Той бил сребролюбец и
скроил много злини срещу християните,
за да ги унижи. Той бил убит в Бъл-
гария.
Става дума за Юстин II (565 — 578).	2 Византийският император Константин IV, син на
3 Юстиниан II Ринотмет. 4 Маркели била гранична крепост между
период на българската държава. Според Златареки,
Войник. По-правдоподобно
Карнобатския хисарлък, югозападно от Поляновград. Вж. К. Лге~
ДЕМ О, р. 158, Nr. 22. — К. Шкорпил, О земляных
i — Прес-
се Skorpil, Надписи от Първото българско царство в източната
5 Никифор I.
ccmk
J J-
5. Nixy]<p6qo^ rBaotAEvoEv етг/ ф} pfjvaQ ft'.
(ptAaQyvQOQ vTcaQyfiov лоХ)м хака хата
XpiGTiavebv ер^аг^аато, илом; талестшоу/
BovAyaQiq. (p. 67,
1.
OVTC?
i&v
avTovQ.
9-12)
i
Констанс II (641 — 668).
българските и византийските земи в началния
История, I, 1, стр. 204, тя се
изглежда отъждествяването й с
cek, Archaologische Fragmente aus Bulgarien,
укреплениях и окопах, ИРАЙК, X (1905), стр. 564. — В. Аврамов, Юбилеен сборник Плиска
лав, София 1929, I, стр. 197 — 200. — ---	- --
част на Балканская полуостров, Byzantinoslavica, III (1931), р. 336.

к?-
I
/
ovtoq safpay?} sv
5
i
J
стр.
578).
4 Маркели била гранична
напирала на върха Бакаджик, край
c.
/
l
XV. ФИЛОТЕЙ
Филотей бил протоспатарий при император Лъв VI (886—912). В 899 г. той
написал съчинение, известно под името	за реда, по който били приемани
византийските сановници и чуждите пратеници във византийския императорски
двор. Измежду последимте се споменават българите, хазарите и тюрките (днеш-
ните маджари).
Клиторологият на Филотей е важен извор за дипломатическите отношения
между България и Византия в края на IX в. Запазен е изцяло и предаден дословно
в съчинението на Константин Багренородни „De cerimoniis aulae Byzantinae".
H Cod. Hierosolymitanus bibl- patr. 39
А*
+>
о
<J
РЪКОПИСИ : L Cod. Lipsiensis gr. I, 17 (XII s.)
(XII/X1II s.).
ИЗДАНИЯ: Constantini Porphyrogeniti imperatoris De cerimoniis aulae Byzantinae libri duo,
г. B. Bury,
the ninth Century with revised text of the Kletorologion of
rec. I. Reiske, I—II, Bonnae 1829—1830. — Migne, PGr, CXII (1861), col. 73—1445.
The Imperial administrative System in
Philotheos, London 1911. Тексты e взет от това издание.
КНИЖНИНА: Krumbacher, GBL, р. 255. — Ф. И. Успенский, Византийская табель о рангах,
ИРАИК, III (1898), стр. 98—137. — V. V. Benesevic, Die byzantinischen Ranglisten nach dem Kletoro-
logion Philothei (De Cer., 1, II, p. 52) und nach den Jerusalemcr Handschriften zusammengestellt and
revidiert, BNgJb, V (1926—1927), pp. 97—167. — M. А. Андреева, К вопросу о составе Клиторология
Филоеея. Scminarium Kondakovianutn, И (Praha 1928), pp. 161—170. — Р. Maas,Der Interpolator des Phi-
lotheos, BZ, XXXIV (1934), pp. 257—261. — J. Ферлуга, Прилог датиратьу платног списка стратега из
„De cerimoniis aulae Byzantinae“, Зборник радова, кн. XLIX, Византолошки институт, IV (1956), стр
63—70. — Moravcsik, Byzantinoturcica,!, pp. 474 —475. — Г. Острогорски, Тактикой Успеиског и Так-
тиков Бенешевийа, Зборник Радова, XXXVI, Византолошки институт, 2, Београд 1953, стр. 39
R. (jtiilland, Etudes sur 1’histoire administrative de Byzance, Byzantina-Metabyzantina, I, 1 (1945),
pp. 165 — 179. — Idem, Etudes de titnlature byzantine, Revue des Etudes Byzantines, XIII (1955), pp
50—84; XIV (1956), pp. 122
Ферлуга, Прилог датират-ьу платног списка стратега
, кн.
57. —
т
157.
PHILOTHEI
ФИЛОТЕЙ
CLETOROLOGIUM
О
КЛИТОРОЛОГИИ
1. De thematibus imperii Romani
1. Византийски теми
” Ooat ev w ro)v otQavnycbv катататтогтас
rd№c cDl tov Ам&идр ко', д отоатг/уо^ tcup
’АуатоВка>р’ д отоат'рудс tcdv 3AQpEVia.KQ)v‘
о отдатпудь tcov фрцктрАсог' d	тон
tov dot & йог ко'.
I
6 отоатруос icov
tarv 0Q(pcirpjia>v’
c

TV
Онези служби, конто се числят към
службите на стратезите са 26 на брой:
стратегът на Анатолик, стратегът на Ар-
мениак, стратегът на Тракезийската1
[тема], комитът на Опсикион2, стратегът

на
Тракезийската тема се намирала в западната част на Мала Азия, около брега на Егейско море,
тема в Северозападна Мала Азия, около брега на Мраморно и Егейско море.
Гръцки извори зя Оългйрската история, IV
i
2 Опсикион
16
;
Г
i
h
I-
j
к
н
г
с-
т
Й-,
у
it
й

::. 
£
Е-..
А.'..г
SvJ"
А.'
122
Philotheus — Филотей
BovneXlaoioov'
* Chpixiov. б отоахгууд? тогу BovKs22.aoi(ov' б
oxticmjybs КалладоУло.д' о oiQinipybq XaQO'iavov'
<) OTfjaTtjybq KoAojveiaq' 6 oxoavpybq IhiqAxi-
ycoviaq' о от.уахтууд^ т-fjq	б атдат^уб;
Maxedoviaq' б опуохоуог XaXdtaq, ovxai ovv al
oxyazriytai xoiq ’Avoxoaixols бё/Л'/.OLV {ovy)aot&-
povvxai. at ds xqq
xiyybq Us?Miovviyr>ov‘
6 oiQaiiy/oq KifivQQCJMOxxov'
'ElOddoq. 6 oxQaxr/yoq
XxQvpvvoq' d oxQatriybg KepaApviaq'
xv/ybq (2eooa2aviKpq'd 0TQa.xr]y6q xov zk'ppaWoo*
6 oTQUxiyyoq r-rjq Xd^ov'
Aiysov
GTQaTip/oq
(jiQaxiyybq
dvoecoq ecotv avxar 6 ox@a-
отуатрубь Хмоядлеа)?'
oxxjaxijydq
6 oxoaxpydq
б axya-
е
О
о
С
у
У7 f
С
Xdp,ov‘ б
Trszdyovg' б fjxQaxpyoq
Xsojxdvoq' (р. 138, 1—-12)
OTQaTVjybq
Аал i tax lac. 6
J
2. Dignitates offlciaque
xov
о латомоурд KayvoravTcvoimolecoq,
б xacoaQ,
б vaifieZfaipioq,
б XOVQO7m2dTT}Sy
б /Зао^еолатооо,
j?	латсмса.
eidevat де det, oxt al к- avxai povai
xij алояота TQCme^p avveoxtcdvxai wTq
oi db Ao treat naoai rife de.vxsQaq
>
5	?
ev  '
fiaoiAsvoiv,
vtzoqxovoi та^еак,
де 2oi^at naoai
oi от

на Вукеларии
кия, стратегьт на Харсианската тема2,
стратегьт на Колония3,стратегьт на Пафла-
гония4, стратегьт на Тракия6, стратегьт
на Македония6, стратегьт на Халдея7.
Прочее всички тези стратегии се числят
към източиите теми. А пък
следните: стратегьт на Пелопонес, стра-
тегът на Никопол8, стратегьт на Киви-
риоти9,
на Сицилия, стратегьт на Стримон10,
стратегьт на Кефаления, стратегьт на
Солун, стратегьт на Дирахиум, стратегьт
на Самос, стратегьт на Егейско море
стратегьт на Далмация, стратегьт
Херсон11.
1
?
стратегьт на Кападо
Харсианската тема
4
л 6
 J
стратегьт
западнитеса
стратегьт на Елада, стратегьт
стратегьт на Стримон
Кефаления, стратегьт
на
на
7
на
2. Чинове и служба
Патриархът на Цариград,
кесарят12,
новелисимът
куропалатът-
василеопаторът-10.
патриция зости16.
Трябва да се знае, че само тези шест
лица, конто имат тези достоинства, се уго-
щават с императорите на отделна трапеза,
а всички останали са от втори разред,
а именно:
.18
14
15
16

i нова
2 Харсианската тема се намирала в Източна Мала Азия, на юг от тема Армениак.
град Колония. 4 Пафла-
1 По времето на Лъв Ш (717 -741) от западнатя част на тема Опсикион била образувана
тема—Вукеларии.	-
’> Тема в Североизточна Л4ала Азия, между Халдея и Армениак, с главен град Колония. 4
гония се намирала в северната част на Мала Азия, между томите Оптимати и Армениак.
5 Тема Тракия обхватала югоизточната част на Балканския полуостров между р. Места, Стара планина,
Егейско и Черно море.
на реките Струма и Вардар, до Еляда на юг. 7 Тема Халдея се
Азия, край брега на Черно море, с главен град Трапезунд.
Никопол. а Тема Кивириоти се простирала край брега на Средиземно
Азия.
Срв. Остоогорски, Поставок тема Хелада, стр. 74—75. — РайковиЬ., Облает Стримона,
11 Тема Херсон се намирала в дн. Кримски полуостров. Основана била към 834 г. Срв. Острогорски,
Тактикой Успенског и Тактикой БекешеаиКа, Зборник Радова, XXXVE-Византолошки институт, II, Бео-
град 1953, стр. 43—44.	12 Висша почетна титла, която се давала обикновено на приближена на им-
ператора или на пай-близки негови родственниц. Кесарят зае.мал при двора първото място след импе-
ратора. Срв. Вгёfiler, Les Institutions, pp. 42—44. - И. Скабаланович, Византийское государство и церковь
r XI веке, СПб, 1884, стр. 149—150.
обикновено след кесаря. Срв. Brehier, op. cit., р. 44. --- Скабаланович, пос. съч., стр. 151.	14 Куропала-
тът бил началник на дворцовата стража. Состепенно неговата длъжност (оу^/жог) се превърнала в
почетна титла (а^юда), която понякога се давала и на чуждестраннн владетели. По значение куропала-
тът идеал след новелисима. Срв. Скабиланович, пос. съч., стр. 151	152. -  В J. В. Bury, The impe-
rial administrative system, London 1911, pp. 84—85. — Brehier, op. cit., p. 98.	15 Василеопатор —
висша почетна титла, създадена от император Лъв VI специално за Стилман 3ay.ua, за чиято дъщеря
Лъв се оженил около 894 г. Василеопаторът уиражнявал обш надзор върху държавните дела. Вж. Вигу,
op. cit., р. 115. 1й Висша почетна титла, която се давала на най-близките и доверени жени на им-
ператрнцата. Първата известна	gojevrj била Теоктиста, майката на императрица Теодора.
Bury, op. cit., р. 83, превежда тази титла с „mistress of the robes", сиреч „дама, конто се занимава с
облеклото на императрицата".
грума и
J
между
J
10
Тема Македония се простирала на запад от Места, по долното течение
на юг. 7 Те:па Халдея се намирала в Североизточна Мала
в Южен Епир с главен град
море в Югоизточна Мала
течение на р. Струма и Места,
стр. 1—6.
s Тема
а Тема Кивириоти
Тема Стримон била образувана през IX в. по долното
стр.
I
12 Висша почетна титла,
повелисимът се поставял
стр. 151.
началник на дворцовата стража. Постепенно неговата длъжвост (dytp/^ov)
13 В реда па византийските чинове
,	— 152. - В В. Bury, The impe-
84—85. — Brehier, op. cit., p. 98.
р. 115.
lfi Висша почетна титла
Първата известна tnaTgixla	била
J
Теоктиста,
L
i
i
Philotheu s
Филотей
123
6 /xdytOTQOQ, 6 ytayUfTQOQ
(st dg TIQ TOVTUyy OCpCpiXlOV ТЕТЛ /лтрхм,	('
-----—	— xav тауа eayaio? ?f).	6a,
тоитауу
Магистърът, магистърът1
ако някой от тях получи почетна служ-
, той
дори и да е последен). След това:
ректорът3,
синкелът на Рим,
синкелът на Константинопол3,
(Ако пък присъствуват синкелите и на
източните патриарси, те се нареждат спо-
ред собствените им патриаршии.)След това:
архиепископът на България
патриции евнуси,
(който от тях е на служба, предпочита се
пред другия),
антипатът4
ТОЛИК,
антипатът патриций и доместик на схо-
дите
антипатът патриций и стратег на Арме-
ниак
антипатът патриций и стратег на Траке-
зийската тема,
антипатът патриций и комит на
Опсикий,
антипатът патриций и стратег на тема
Вукеларий,
антипатът патриций и стратег на Капа-
доки я,
антипатът патриций и стратег на Хар-
сианската тема,
антипатът патриций и стратег на Коло-
ния,
антипатът патриций и стратег на Пафла-
гония,
антипатът патриций и стратег на Тракия,
1

T£7T Д9/ТШ,
oqxpixiov
6е
TTtJOXQtVETat
EtTO
б paixTtOQ,
О OV-yXSAAO?
6 ovyxsAAo? Каууптаупуоилолеоо?
(st de xal rcov t?}?
TVyOELV (TVyXEAAOl, MQOXQlVOVTai
rd I'dia avT&v JtaTQiaQxla).
6 aQXtEMi nxoztqq Bov2yaota?,
лат(ух1.о1 evvov'^oi
(o O£ OJV F?
ETEffOv)’
6 ai’dv^aro? лато/хю?
Avaw/ixcov‘
6 avdvMaxo?
o^olayv'
c
о
.4 о qEVtdxrjyv*
аг&илато?
TiQ
TOV FTTXCQOV,
t*
се предпочита пред другия,
Ё*
/

Pd)UV]Q,

Л гат о Л 97 s
n.ax(yaQ?ybv
TOVTOTV
хата
3 r-
I
J
TOV
3
5
al iP apray?
3
rjydvM.aTQQ
аитауу h’ dqyrpixtqy JiQOXfjiгетто.
xal orQarpyb? там
TtaTQixioQ xal до/итопхас: raw
TXaTQtXlOQ
K(fl UTQaTTjyOQ WW
motcixio? xal отоатгууо? там
c
о
f)QaxT]Uia)T'
атфилато? noxoixto? xat мбит)? tov ’O-ipi-
/1	X	'	~
лато/хю? xai or Quipyo? там
лат(нх10<; xal отиатру6? tov
Ko-
ау&илстто? латоилло? xat (зтоатруб? Па-
TtaTQixi.Q xal OTQuvpyb? try
б
XfOV'
о ау&улато?
BovxePkaQwiv'
с? av&VTiaTOQ ztotqIxloq xat отдати/уб? Кал-
ладохЛа?*
6 dvdvTiaTo?
Xaooiavov*
б &у&илато? TzoTQixi.OQ xal отоатруб?
layveta?'
c
Q
fp^ayayviOQ*
u dvdvTiaTOQ
0Qqxp?*
6 dvdvTtaTQ? лат-Qixio? xal отоагг/уб? Ma-
xebuvi'a?'
и dvdvnaTo? jtaTQtxio? xal отдатг/уб? Хсхл-
dta?’
6 dvdvjraTo? лат.дЫю?
bofitaTtxo? tcdv e^rjxovdhayv
6 dvdv^aio? jicJXQtxioQ
MoXeai?’
xal arQaviyyoQ
хат
О
э
5
патриций и стратег на Ана-
J

тема
LL
патриций и стратег на Капа-
стратег на Ma-
антипатът патриций и
кедония,
антипатът патриций и стратег на Халдея,
[стратег] и доме-
»
xal snaQxoQ
TT}?
антипатът патриций,
стик на екскувитите
антипатът патриций и епарх на града,
1 Магистър на офнцияте -
началник на отделните
служби (scrinia) при императорский двор.
'Гази длъжност била заемана от най-видните измежду патриции е. При управление.о на Лъв III Исавър
императора от столицата започнали да назна-
" . —32- - Brehier,
 точно известно каким са били
че ректоръ г обикновено е бил духовник и
Срв. Bitty, op. cit., рр. 115—116.
или малко гю-късно във връзка с честите отсъствия на i
чават двама магистри, единият от конто бил ярют-оуауиндое. Срв. Bury, op. cit., рр. 31
op, cit., рр. 94—95.	:
зад ълженията на ректора. Знае се с положите л ноет само, че ректоры обикновено е бил духовник и че
твърде често учзствуваж в походите. Срв. Вшу, op. cit., рр, 115—116.	3 Синкелът бил приближен
на епископа духовник, който изиълнявал службата на иегов секретар. Синкелът на цариградския патри-
арх, наричан също и сипкел на Цариград, бил същевременно па служба в двореца и по-всяка веро-
ятност служил за връзка между патриарха и императора. Вж. Bury, op. cit., р. 116.	1 Титлата
антипат отгоиаря на проконсул -- управител на провинция в Римската империя. При управлението на
Михаил Ш титлата аптмпат се давала само на патриции. Срв. Bury, op. cit., р. 28. Стратегът, сиреч
върховният управител на темата, носел по традиция и титлата антипат.
- Видна служба при императорский двор. Не е
в
Пигу, ор.
р. 116.
124
Philotheus — ФилотеЙ
ji
h
г
О
аттЕтеатод татр] taog teal атратпуод Ftl"
XotlOVVYjOOV'
д dv&vnarog narpituog teal отратцуод Nt-
холоХеок'
о avflvTtawg tiacpitaog teal отратруод тб)У
Kl^VQQacCDTfJty'
avJhjmrrog латрЬеюд tail отратцуод
f
о
Xddog’
'EX-
г
о avdvTiaTOQ лат(мшод ней отрат^удд 2л-
teeXXiag'
ауЕбтеатод латоЕюд teal отратт}уод Xtqv-
ftatvog.
r
о
Krpdac?
et dvflvnaTog театрЕлод teal атратцуод f)so-
(jalovimy;'
6 dv ilwtатод театрIteiоg
AvQQayJ.ov'
e avJETiaTog narpiteiog teal
Ed/aov'
r
о
Alyeov jieXdyovg"
d dv'dvnaTog TtarQtteiog
цат lag'
6 d.V'&VTia.Tog jiarpitecog
aa)vog‘
6 aviTu'caTog пат qi teiog
(pp. 145,35—147,9)
г
о
rv

dvfyvnaTog патцЫюд teal отратг/убд К&ера-
tedi атраттууод
TOV
атратцуод T’ijg
ау&тлатод патр1улод teal отоатцуод тог
teat тратт/уЗд
1

teal отратг/уод Хер-
dvEunarog
/
teal aatesXXdpiog’
3. De Saracenis amicis, Bulgarls amicis
et de Francorum, legatis
Ot de е$ "Ayapwv ep/Xoi тт/
xal отратту/ату глтилтогеи тад si ev ratg ха&Ё-
doaig, ol per ауатоХехос TiQOXQivdpevot
nspiaov' tea&s^ovTai
i] TETaQxoi tpiXoi, 7) пецл-toi, лоод to avcovg
EV TCO dsVTEQQ) ULVoCp TT}g lQa^t€Q?]$ rvyyavEiv.
сш тагу Novvcov^, ?]wi BovXydoatv,
sloEQXpaevoi tpiXjot ev uev тц teX'ijaei tout xoi-
vwv xAtjwoqicov tetgqtoi ij пЁцтттое ev ту ev<_o~
vvjaop {itaEi yXythjaoVTai, dyXovori олотлтоутед
teal avTol rf] td)v ^lax.Qiv.tatv teal отоаецуоту teal
TtdvTtov ratv ev тф {Х^Хтр лат(ншап> rsraypevcov
aQxovTtov, anoXavovTEQ v.ai auiol tov devTEoov
f.uv6ov rfjs ftaoiXwYjS	ev de votg tiF
tgov euQicdv dteovpiTOtg teA^TooQEi'toviai oydooi
teal Evvaiot, dfjXovuTi vnomijiTOVTEQ тф тадес tov
тедоХЕуфЁгтод p'/jXov.
01
de
3
EV
Л
rayy naTQixlcov
ia)V to-
il] Evojyvpcp Oeoet,
яецлтсн.,
ev
7100%
.UEV Tfj HMjGEL
/
i
c

тот
ev de тощ rd
dteovplTotg kXyitooqeuov rai
антипатът патриций и стратег на Пело-
понес,
антипатът патриций и стратег наНикопол,
стратег на Ки-
антипатът патриции
вириоти,
антипатът патриций и стратег на Елада,
О
и
антипатът патриций и стратег на Сици-
лия,
антипатът патриций и стратег на Стри-
мон,
антипатът патриций и стратег на Кефа-
ления,
антипатът патриций и стратег на Солун,
и стратег на Дира-
антипатът патриции
хи ум,
антипатът патриций и стратег на Самос,

антипатът патриций и стратег на Егей-
ско море,
антипатът патриций и стратег на Дал-
мация,
антипатът патриций и стратег на Херсон,
антипатът патриций и сакеларий.

3. За приятелите сарацина, принте ли-
те българи и пратениците на франки те
ol de be Фоаууоот ntpsu/jEig, el цег sypiev
yEipuzov lag, хата. raviag хХтфгфоуттм. (p. 156,
5—19)
a) Novvatv id est Ovwtov quod fortasse legendum est.
£1 Ц£Т
3>
Приятелите агаряни попадат на тра~
пезата в реда на патрициите и стратези-
те, като източните се предпочитат пред
западните. Те сядат отляво като прияте-
ли, на четвърто или пето място, така че
да бъдат на трапезата при второто ястие.
Приятелите, конто идват от хуните1,
сиреч българите, при поканването на
общата трапеза ьце бъдат повикани на
четвърто или пето място от лява стра-
на, понеже и те попадат в реда на па-
трициите, на стратезите и на всички пър-
венци, конто имат чин на стратези, И те
също вкусват ~от второто ястие на им-
ператорската трапеза. Между 19-те аку-
вити2 в угощението те ще бъдат пока-
нени на осмо или девето място, понеже
попадат в реда на споменатия чин.
Пратениците на франките, ако имат
някакъв чин, ще бъдат повикани по съ-
щия ред.
J
J
? Акувити се наричали участ-
; те полягали върху пост звените за тази цел легла. Приемът се извършвал
1 С „хуни" византийските автори всего назевават българите
ниците в пиршества т
нар, заданна 19-те акувити. Срв. Janin, Constantinople byzantine, pp. 112—113.
га
В
T,
L
I
1
Philotheus — Филотей
125
4. Festutn Natwitatis Christi, in quo XIX 4. Рождество Христово, когато се сла-
accubituiim dapes propommtur	га трапезата за 19~те акувити
/ini' yao {щад,
на) лындбро)
руока at noAvcr/jidsiq
tiPovtui dxovfiiTCDv eki) easts,
TCOV
(i) (yPoi, ev Tai'TT] тЦ щалда
Хоттоо ysvspi.law тш&оа
ч-.	Г	|P J	--1	.
кш e^aioioi ттТуг i()

л go-
er per тр paot/fT'ji
Ь<Хлриад
tpc jtEyaJipq
TQ'-mEQp ,
wikelr sip
fi aaiAgcov peyiurdvr'/?
rov
otrovq,
q ixicdiovq,
Aapfidveuficf.C study sir be amove, avev
tnw oixtioyy yAaavbmv, ц/лдлтоpsvov? be
iti'ioia xal pova. ei be,
fl8V0t,
ojkouar ovv
r тар id' axovfliTOW щисотатр
vpac xaAet.r uayi argons bvo,
Xovq GTQ(lTT]yOVS
dpfpiKiaP’ovq
tov idgscoq
m'Kjvai тф paGiAst
ЬсодекаЬор,
be.
тот к.оацато(,
avvsadaoiv imv (рдмуаттог -qurin’
EX
olov payuytoovc,
naTQiXoi.
av доф]
Л
f
7
тдс fiamuxip ovyxhj-
tov apifi WJV ip
ап'И’латотр, латдаиоте,
ovq av hoi; fl zovp
study sir be (wTovq,
да извикате на обяд с нашите хри-
Трябва вие, приятели, в този светъл и
славен ден на Рождество Христово, когато
се слага разнообразната и пищна трапеза
на19-те акувити на царската трапеза, ко-
гато става отговяването в Голямата цър-
ква1,
столюбиви императори дванадесет велмо-
жи от императорския сенат — магистри
препозити, антипати, патриции, стратези,
официали
ли да приемат. Да ги въведете без соб-
ствените им хламиди2, облечени само в
камизии3. Ако има поканени стратези, да
бъдат въведени със своите скарамангии4
заедно с друнгария на виглата5. На по-
четната трапеза на 19-те акувити трябва
да поканите двама магистри, шест стра-
тези проконсули патриции, двама прия-
тели българи, двама официали6 с чин на
военен логотет7 или с по-долен чин, та-
ка че при императора да бъдат покане-
ни дванадесет приятели подобно на два-
надесетте апостоли. Те трябва да се дви-
жат в редица по реда на достойнството
на всеки един, облечени, както и преди
това, в своите хламиди,8 обути в своите
обувки и да бъдат въведени след при-
стигането на определените да присъству-
императорски служители и музи-
Разбира се, кастризият9
лдасло-
атратт/уобд, да-
аттокоатаоае
"и-ь
р,£ГТ<Л
та ха-
'->тдат)/уoi нехАтр
елаауе*
2*1
. EV
/
h
TVyjMSV
!n:rd топ’ oixsiarv cxappuayyttov
fitypjp
TQCHTSqiJ
TO) boovyyaoia) iiy
|_.	*—	J J	L_	f 
aTiOvfiiTaw
1
У


?
конто императорите са реши-
9
bet
латр1-
Rot dyapovg ryiAove bvo,
ало тгу tov GTQaTUjouxov лоуоРР
ней китсотедсо bvo, лдод то ow (tv a-
st p
J
/
7
«П^ютатО!^'
Rot dydgovg
Г) lAOVP
7
5
ттлоу трд алооторхгу
tov fiQi-buov
avrovq bsi ortyqddv aim тарю тлу ехаотот
agiaq,
/л 1
л/t
l/i'. ^QOXlGEVElV
svbsdvpsvovc
<5(7? sunQQoiisiug тер оурратс, глодвдер svovq bs
ка! та ubtsia xapudyta, xat eiaayaysiv a/rrovc
usrd Ti'/y afyiyv t(7>v psPAbvroyv ладаотагас
paoth,x<bv onovQycbv t.s xal Ijovxaiaoyy, brjAovoTt
AaftovToq to oynua tov наотдрают тфд /ifxviAt-
xijs тдалее vjq лира tov dvaobsv лаоеотлпто?
^EQiipavovq лдшлоытот, xal owavsgyo.asvov
avTotq psyjjt tov Tptpdduov rry ficindax-ip sv-
coylaq, х(й loTmVToq amove xvxZqj rije т1,шае
TQamsprp; sig to sibixcoq ngoGytaAsiafiai лА)р
oisotsqov cpiAovg, ovg av bd^p тф) fiaouei.
nis о/жО?
T(p
7
'I

TJ

TXuV

aoTcov y/Mpv-
то <>уриа тот хаотдрают
dvcoiisv
лаоа tov
1—I
лдтлОЫТО'О,
peyjot tov Tgipipaov тус ДлоирД/?
Э \
avww
xvxka)

1
ovg
EV
ват
канти. назоира се, кастризият^ на им-
ператорската трапеза взема знак от горе-
стоящия славен препозит10 и идва заед-
но с поканените до третото стъпало на
императорската трапеза, като ги нарежда
в кръг около почетната трапеза, за да
бъдат лично поканени по-близо прияте-
лите, конто императорът би решил [да
покани]. /Между акувитите от едната и
2 R
Връхна офиниална дреха, която се
3 Обикновена дреха
xupiacov. — R, (jUllland.,
Etudes de titulature byzantine, p. 77.	1 Връхна дреха у военните, употребявана при лото време.
Офиниалният скарамангий, употребявап при дворцови приеми, се отличавал от обыкновения скарамангии,
по цвят, материя и
tumes
la cavalerie orientale et le costume byzantin, Byzantion, II (1925),
vigilia)
на императорската стража. ь Длъжпостпи лица
цвореца. 7 Военният логотет заместил около края на VII в. преторианским префект. Негова главна
задача била да се грижи за организацията на войската и за редовното раздаванс на заплатите и хра-
ната на войниците, както и да води военните списъци. Срв. Bury, op. cit, р. 90. Dolger, Beitrage,
pp. 14, 16, 21.	8 Сиреч били облечени с подобаващите за приема дрехи. 9 Кастризнят бил
началник на военен лагер (casira) и разпределял храната на войниците. По-къснотака се наричал двор-
цовият служи тел
№01.
10 । .
cit., р. 123, — Brehler, op. cit., р. 128.
Сиреч в най-голямата цариградска църква „Св. София*,
прикрепила отпред или на дясното рамо.
здата. Срв. Du Cang
i г
намятала над хитона и камизия и се
(туника), която се косела под хламг
Clossarium,
Връхна дре ха у вое ни и те,
о
7
s.
7
пр. Вж. Du Cange, Glossarium, s.
7
I
f J
orientaux a la ссшг de Byzance, Byzantion, 1, (1924), pp. 7
Срв. N. P. Kondakov, Les cos-
-49. - Л Cutnont, L’uniforme de
pp. 181—482.
5 Вигла (от лат.
 военен отред, който охранявал императорския дворец. Друнгарият на виг лата бил началник
-------- ------- @ длъжпостки лица, конто изпълнявали някаква служба (ырунулот) в
7 Военният логотет заместил
У
3
cit
J
9
конто се грижел за трапезата на императора. Вж. Du Cange, Crlossadum, s. v. xaorpi-
Brthier, op. cit, p. 98.
Препозитът бил началник на кубикуларните и надзор ник на императорските покои, Срв. Вигу, ор
3
. Reiskii, Commeniarii ad Const. Porphyr. De ccrim., I, II, p. 870.
4
41

126
Philotheus — Филотей
>
[£
та-JV
%:
i:!':
на този светъл и про-
другата партия1
славен ден вне трябва да поканите всич-
ки сенатору обути в обувки — асекри-
ти2, хартуларии3 на главните служби.
императорски
служби, а
те5
ти на г'-лпптр"
тори9, евтихиофори
чалници на
168, двадесет и
тория, дванадесет души от
българи и дванадесет на брой бедни бра-
Те трябва да минат наредени в ре-
дица по следния начин : сенаторите,
пределени от едната и другата страна
според своите достоинства и отличия в
службите, агаряните - - на шестата и сед-
мата трапеза срещу императорите. бъл-
гарите
то обикаляне. Също и бедните да бъдат
поканени на деветата трапеза от лявата
страна, където сенамира мястото на друн-
гария. След пристигането на първите по-
канени на императорската трапеза тряб-
ва да бъдат въведени всички други по
следния начин: всички сановници със соб-
ствените си облекла, хламиди и обувки,
наредени по степента на своето достоин-
ство и служба.
Ако Рождество Христово се падне на
четвъртия или петия ден от седмицата
и оттогава започне да се извършва прие-
мът на акувитите, то в неделята на съ-
щата седмица, преди да стане поканва-
нето на патриарха и на синодалните стар-
ци, вие трябва да устроите угощението,
известно под името политрихон12, и да
се подбеоат приятели за съвместното
игроп' dxovfiiroig dsi
лайкра xai лерфофт
EXaTSQTOV т<Ъу
Tavit,1
нтщлаутт
yapT.ovXamo tv
votoqIovs т.оуу
olov (ui’i те OKadapoxavdiddixov
vnarMV, diol ’Латап',
№
dr rots
i’ua? xa^siv
vptsQa riy
о lor
GEXQEKOV, /JaotAtXOiV
ог«(э£тол’,
хакотерт,
ayokdbv, (Jt2EVTiapiMV, лротлхтбрип1 , лтоп^гх/чшгог,
гтфлрогрбоот, d-iMpianxcdv rmv diatpoQWv тау-
adtfov wv dpidftm' ефз/, ' Ay aopvum tov kqui-
tooqiqv xd', тогу Roukyamov q>i),wr dvdpffciovs
ф', хтй кЕТфСф ade^Tpovs tov
xiooeveiv dk aviovs c>TT'/7]ddv
IflS
EV
VK.0
(IG/jXQijTaS,
1
i 14
/
GvyxZijTOv
red г

артдфог <фт/,
т(7)у
)
h-r7&EVT4i)r
/ V
хартуларии
обувки -
главните
4-
XOpJjTWV ТОЮ
оЦ.ОУУ
обути в
на
нотарии* на споменатите
от спатарокандидати-
коми-
протик-
скиптрофори11,
на
и м e н i i о
и по-надолу, ипати, дисипати
на сходите7, силенциарии*,
10, скиптрофори11, на-
различните отреди, на брой
четири агаряни от пре-
приятелите
сходите
6
*
Ч *
dmiiimy ф‘.
wee
kqo-
avTovs аттуфбоу оотаф rubs /тт
fjvyxhfrtxovs хата xas oixeias avraw dSias
xal ms Tcdv wpTprxicov аоттЪт diasporas dtaorrA-
AOjLlEVOS EVdEV xdxE.ld'EV TOf>S %-
xarevavTi тф otj'Efos тсТуу дтиЛЕотг
f J	4*  ] Ь ’
ЕХТф 
ydpayv avdQEOKOvs
аотф
KQOGXfdsTO'-dlXl
VVUO f ’ rMo'fiОф,
rvyyavE/.. Etodyetv di dsi. amxvvas .usrd, тф dtpt-
ётт T(dr яфОтохЛфауу qiXmv тф даоОлхф
TQanEQElQ OVTiOS" tovs ,ldv
[isid TTov
xal, xaunayi'fov aTi’/yyjddv
d^ixhtiaxos xai дфртЛоо' (pp. 156, 35
Л '
г/

/
avraw
тя.
раз-
evAev JcdoCEt))eV
сфеск
xai. т$6д[.1ф
2>
4уарф0ф
Тф
/)ОГЛ~
т_*
e:t.l
roes di'
тралеуф
EK!, rijs ЕУагф ТОаЛЕ^ф Тф
tovs dr KEvp'ras xal aero's
EV(r)~
p KaQd'Jmots tov dpovyyaQ'tor

1

/
керюд v'
ел1 тф д' тракСоф
ЕГ
V
xal
тф
1
на деветата трапеза при също-
оЫ?,1(пт
Et 55 ev
С
L '?
флату тф
3
а -54 ан га ti хо v ь a m tvias
<5
dXXaStudTan’,
хата TdSiv tov avrov
15/, 38)
7tau,vo(ov
fl
,r-	"	3
ТЕ


и
df p леитаг] ddZQd' sftdoud-
ало
Xoioxoi' yewr/cns хататтфЕт, xal
aQ^Tjrai ?; x/rrjois ТЕЛЕтадш тедт dxov-
/
Л
dos
таетф
fiiiuw, dsi VflUQ ev tfi xupiaxfj тф KEQtodov Тф
аитф efidouddos яро тф xh^oeoos tov л.о.тт-
dp%ov xou. tcjjv afiddoyv г-'гфеф Ф
хЛфСОрЮУ TOV KO^VTQt%OV, «04 EVTOEKi^ELV ElS
ovveoriaoiv qptXovs vki ,uev i/ijs ^aai/лхф x pa-
у sv vrj о is хататтфЕА,
ехтеХелу
то keydpiEvot
EVlpEKl^StV
/
12
?
и
подберат приятели за

1 Тук става дума за зкувитите от партията на сините и партията на зелените (венети и прасини).
- Началнипи на отделимте служби (scrinia, secreta) при императорский двор. Вж. Brehier, op. cit., р. 167.
й Длъжностни лица, конто м.
се грижсли за военната архива. Срв. Brehier, op. cit
при императорский двор. Срв. Brehier, op. cit., рр. 99, 167.	5 По чин спатарокандидатите стояли
по-високо от обикновените спатарии (оръженосци). Срв, Bury, op. cit., рр. 26—27, — Breh'ler, op. cit
6 По традиция, завещана от Римската империя, някои сенатори носели титлата ипати (кон-
дисипати (два пъти консули). Втората титла се явява във Византия ерзвнително по-
7 Началник на сходите, един от отре-
гвардия, която се състояла от четири отреда : scholae, arithmi, excubiti и
s Силенциариите. отначало изпълнявали длъжност, подобна на кубику-
били причислены към сенаторского съело-
i на сената и
. Brehier, op. cit., р, 132.
завеждали архивата на всяка служба. Хартулариите, подчинена: на стратега
1 Нотарните били един вид секретари
5 По чин спатарокандидатите
;
р. 229.
I
J
* j
р. 118.
сули), а други
рядко, и то чак през VIII в. Срв. Bury, op. cit., рр. 25—27.
дите на императорската
hicanati. Bury, op. cit., р. 56.
ларните (служители при императорските спални). По-късно те
вие. Главного им задължение било да се грижат за реда и тишината при зассданията
при императорските приеми (silentium nuntiare). Bury, op. cit., p. 24--25. -
Войници от императорската гвардия, конто се числели към сходите. Срв. Bury, op. cit., р. 56.	10 Вий-
ници от императорската гвардия, числеши се към сходите. Тс посели изображение) о па победата
dvTvyla). Срв. Bury, op. cit., р. 56.	11 Скиптрофорите също се числели към сходите. Скиптрите били
особен род бойни брадви, наричани от някои автори алебарди. Вж. Da Cange, Clossarium, s.
Според други те са по-скоро военни знамена. Срв. Bury, op. cit., р. 56.	12 Сиреч угощение „на
дългокосите“, понеже някои от чуждите гости, поканени на този прием, имали дълги коси.
?
завещана от Римската империи,
scholae
3
се числели към сходите. Срв. Bury, op. cit., p. 56.
числеши се към сходите. Тс посели изображенное
и
Тс
Г I
СП
*1
р. 56.
,.иреч
£
J
I


1
►
*
me


Phi loth eiis — Филотей
127
лЕ{пу' yayioTQovc, атИулатотс; латтугхЛот^ атоа-
i.yyoi's dxrio xal. Bovrydoovs
tots dvo dijudoyovs
rioy‘ vlodyeiv di' xai
i/ diOOTs, xaihl xai drayBoto
19
OXTlo
dvo diyidox01''
xal

iTGayeiT

1
BevF.rayv те
fifi'l/W
(piAOl '<
Hill

I*1
eVro
h
. j xai
IRxviG
b-J
'yAavido-
ОЩГОЩ'
ЬеЛз/Аазтаг. (p. 160,
угощение на императорската трапеза, на
брой осем души - магистри, антипати
патриции, стратези. двама приятели бъл-
гари и днамата димарси1 на венетите
и прасините. Трябва да бъдат въведени
и изведена облечени в хламиди,
се каза и по-горе.
На деветия ден
акувитите се устройва угощение
стно под името тригитик2, и трябва пред-
варително да покалите да участвуват на
императорското угощение 12 приятели,
а именно осем магистри, прокоясули, па-
триции, стратези, двама приятели бълга-
ри и двамата димарси на двете циркови
партии. Всички те се поканват рано сут-
ринта от императора чрез атриклиния
г вечерта
тията
ние
отиват със собствените си премени и
обувки според описания по-горе ред и
образец.
На златната трапеза, сложена
ликолепния златен триклиний, където на
почетно място е поставен разкошният
златен бюфет с пет купола, трябва да по-
калите на угощение заедно с императора
приятели от споменатите магистри, антипа-
ти, патриции, стратези, секретици официа-
ли3 с военен и по-долен чин, асекрети за-
едно скомити на схолите и скрибони4 и с
двамата приятели българи, всички 30 на
брой. На четирите околни трапези в киши-
те да се поставят от чина на император-
ските кандидати веститори и силенциарии
драконарии6, скиптрофори, симиофори6
сенатори
агаряни от големия преторий, на брой 18
и от приятелите българи 18 души. Да
се въведат, като бъдат наредени в ре-
дица преди влизането им: видните съ-
трапезници на златната царска трапеза
със собствените си дрехи и хламиди,
а приятелите българи с чин на стратег да
бъдат въведени при поднасянето на вто-
рото ястие от лява страна на трапезата,
така че да се смятат пети или шести по
ред приятели и да бъдат наредени от двете
души  магистри,
i
на
?
j
както
c
'Кл1 de
dxm>[) tTior
iovyi]Ti.xaT xaAelvai,
^eiv ei g
rpiAOV? Ij'i',
Toixiovi:
dvo,
халотттас de
dQrixAi'yoi' л<К01а^, xai
F.ioEQ'ioi'Tai лагте^ oi
oiv тф 1><ки},С1
xal igdyovrai
xal хайл ay , aw
лооуоауВ’то)'}' h' то i s
/

J
5
ryyaTj/s yfieoiK
TEAELTTU XA rpfUQIGi'
xai del
тот deiiuvov tqo fiaoiAei
iiayioT.Qovg,
QXT.ll)

тал’
ЯесЛГО!'
у нас
J
сО'Т(Ът
хей
/
л@аетт‘ЛЛ1-
от празненството
на
изве-
ovvEGTiaoiy
Ф Of.OV
Gt-QaTliyol's
xal TOT-
ii"
гъ
a
'l
J
ЕЖГГЯОМУ 1^0
|____
obrot jwitQtt rov
лгзео'/'ад

f
/
агутлатоос
rpiAovc
byиаоуоос
iiaoiAeioc
Д.л
ЛХ7-
ВоаВуаотог
dia
/
pitVOIGT OlOoii EVl’lV
EXAlplETOl
TQV
П?.’Г“
J!-
j Z
Вутатазт
тклоу тоуу
23- -32)
H!)iK
TtHlTfb ffETl'l
i
ТЮ7’
x
r-’rg
xal
olxeuu
oi u'etTTia-
eiodyoTrai
aAAa-
dxo'i.oi'diay xal
dr in. (p. i 61
3
у

7
след като бъдат сложени яс-
всички поканени влизат на угоще-
заедно с императора. Те идват и си
си премени
7
?
7
 j 1
5
луохы.иеу ту
TQLXAlVTU XQToTjs
rd ttEQiqxwl's хтфта тот xqvo'ot легталтдуют
els Ti/uijy лооетВВ], del pudx EVToenl^eiv
о ту sariao iv тф ftaaiAei длАот^ ex т<Ъу л^оАеу,-
iHvTuw yayioToow, аудолатиоу, лат^гхипу, отаа-
ттууауу
t(ov
GXQldo)V(OV ,
Alov,
TV’s
* A
j
ст тер
ег ф xal
ХтГуЮ ТОТ XQTGOV
у/на
F У-
Ы
CJ
/
SIX
?
ЬтрдлхитАлазу ОЕхуеахВу, <Ъто
7
,	,	.л...i>\y xr/c тa-
тот crrQariamxov xal хатауифоз, аоцхогу
те 6/a.ov xal коццтазу тазу o%oBov xal
BovAyaQayy cpl-
Talg
TOV
хси коуутауу
gov
щнНиоз
тозу dvo ьх
V В ‘
EV
di:
msQie^ijs
TEUoaQoi T(i)v xayaQOjy TQcmE'naiQ ало тг/д
TEdoaQoi тагу xayaQOJV тдалЁ^сис ало rfc та-
Secos т<Ъу /faoilixary xavdidatoov ^Евтту(фа)у те
xal odevTiaQi'tor,
oi'//ueiorpoQcov xal aevaroQOJv
Ayaor/voi’s deaui.OTQ ex tov fieydlov л.оа1та>-
oiov tov d.Qf&\abv it/ t xal ex тазу
cplAojy aytyQoyrrovy it/ ’ EiodyEiV de
JTQOGTiyJ^ElT ЛОО Т?Д EtGudov avtd)v,
1Л1 vf/s xQviyifc фюВгхф;
daiTvffoTiK уета tcov olxeiior
XAayidtaw, лдоохаВлоСУи de тотд ало
BovXyd.ocov qiAot'S ало та^еазд тс7от otqo.-
тт/уазу ev тфз devTEQii) /ulvocp ел1 njg
Жесток тру тоалеф'1
tovq леилтоъ'^,
do axovaQ t(t)V, ox)/^tqo <p6qcov,
Tov doifyaov A ?
f .
3
/
във ве-
?
и
на брой 36 души. Пленени
J
xal ex
€ tody Ei. V
BovlyaQTOV
аотоод
wvc
xai
H.h!
тозиле фВ ледарауесс
dlCXa^yyaion’ xai
de tovq ало тозу
evoovvuot
I
лдд? to dQi&ptEio&ai av-
" ~ " (piAavs, auyj^siv
S
у xai ёхтотс
/
/ s
1 Водачи на цвете циркови партии -• венети и прасини.
се чествувал празник на гроздибера (Virialia), i
3 Длъжностни лица от императорский съд (oexqBov)
ператорски телохранители. Срв. Du Cange, Glossarium, s. v. owifiwrse. 
geschichie, 1920, p. 299 sq. r
числели към
знамена. Срв. Du Cange, Glossarium
се числели към хиканатите. Вж. Bury, op. cit., p. 56. Срв. Du Cange, Glossarium
y В старин Рим къснс през есента
който бил запазен и във Византия под името Тригитик.
наричани още асикрити. Срв. тук бел. 36.
4 Им-
— R. Grosse, Romische Militar-
5 Драконариите били войници от императорската гвардия, конто се
екскувитите. Наричали се така, понеже носели изображение на дракон на военните си
, s. v. йоахордщос. 6 Войници от императорската гвардия, конто
?
така, понеже носели изображение на дракон
s* V. ^axovajMoc.
J
S- V.
128
Philotheus
Филотей
be anavrag ev$ev xdxsi'&Ev ката rpv appeo^ov-
aav трд та^есод ёхаотлр bdgav. ало bk ipg ora-
aecog rc7)v IxTyfyevrfov rovrcov cncyirEW avbtg
3	' s т
ало or,
TOVTCOV OIL'/J. Г ЕС У
ало rpg ra^ecog tcdv xav-
T(7)v HEyfievrcov
eyfisv xaxsi-frev rovg
debar co v xal xaroorepm лоод то xa$Eofypvat snl
rc~)v ехатеосот dvo npoxQtrcov тралено rv. rnl. <V;
ratg хатсотерасд тралё^асд del npoowyl,
tier rpg rig EvcovvfAOv 'd-ёоесод rovg eg
parr deouiovg, елс be
rc7)V cpiHcov BovAydpcov dv'&pcbnovg лбттад' eta-
dye су
то vg tuev ало rpg ovyxHprov лагтад
rayiidrcoy iierd ran' oixsicov аддсл-фисог,
bk 3 Ayappvovg AEVXOtpdpovg, a^wvovg xal олоЬе~
beady org, rovg be BovHydpcov dvilpcoxovg uexa
z(bv olxslary avrarv oyiptdrcDV. dsi tis лдоа-
E%Etv rijv Extpa'yvpGtv xal алр%рО1У i(7)v iaovgl.-
x&v ogydvfov, xal Tjvixa rd (lb6perov
Hog, aviorav алагтад eig Evtppidav
rcov xal air&tg
/ivdag, xal цела трд depi gecog rov utvoov rcov
bovdxtoyy лаИгг ravrag flyaAaapidvEir лоод rd
/yer9 avr(7)V ЕхлорЕОЕб&ои ev rij avran’ Egbcyp.
(pp. 168,23—169,19)
Tp dk exrp p^eqci rijg avrpg лерсбЬог te-
Aelrai nposAEvotg лауатр uerd. dHAagipdroov
svdov rov naHoxiov, xal eladyovrai ol
ydpa)vs cpiHoi. fjietd ran’
xal reHeiiai xHprctjpiov
rep iQix/ovrp ел1 rpg avrpg xpvoijg
xal dec роад
fiaoiAecog gp'iHovg
rpco v,
BovAyaQCOV qxHajv
Apg xal
aQi'O’fiov
xard rdv НеууН&ути тблот трд
S	t 1
ЕЛ(. O£
xe xo/Aptayy xal xevraQymv rov
rebv ixavarwv avOQag vd’, xac
yapcov rpiAcov (W'&Qamovg tpf" oxiyyreiv be bet
rovg Bovl.yd.Qayv d.vO'Qcbnovg ел1 трд хата) те-
Hevralag раад трале^рд piovovg' elodyeiv
avrovg xal e^dystv psrd wov olxelcov
oxaoanayyloov. (p. 170, 25—38)
Z1^ be
ёлб^тегоу 1лл1Х0У алокооргюу
Aovrai лоод та olxela oi
Hoi, xal лрот1{}ето.1 xHprcoQiov ev тер лерфНЁл-
тар TQixAivQ) rajy xa’&KJjadxiov. (p. 171, 25—28)
7л1
c
'd-eoecog rovg eg H4yd-
rpg erepag трале^рд rovg

де avrov g anavrag xal
цет
r^dyeiv ovrcog'
xal rcov
rovg
% J
Л
a
та^
eavTcbv
rebv Ьеоло-
ехдтЬ иохеоОш %На-
rov
OVTpg
ЛЕ<И,6ЬоТ'
e
I.
страни според достоинството, което се па-
да на чина на всеки един. От мястото пък
на току-що споменатите да се наредят
от двете страни с чина на кандидата и
по-долен чин
те почетни маси от едната и другата
страна. На по-долните маси трябва да се
наредят отляво пленените агаряни, а на
отсрещната странавсичките приятели бъл-
гари. Те трябва да бъдат всички въведе-
ни и изведени по следния начин: всички
от сената и тагмите със собствените си
дрехи, агаряните
пояси и обути, а българите
ствените си облекла. Трябва да се
мава, когато започнат да свирят и да
звучат музикалните инструменти и кога-
то се запее обичайната мелодия, всички
да станат на крака и да приветствуват
императорите, като от своя страна сва-
лят хламидите си, а след поднасянето на
десерта отново да ги облекат, за да из-
лязат с тях, когато си отиват.
4J
така че да застанат на две-
маси от

7
облечен и в бяло, без
със соб-
вни-
j
На шестая ден от същата седмица се
устройва вътре в палата светска про-
цесия с дрехите и се въвеждат прияте-
лите българи с даровете от България.
Прави се прием в същия великолепен
триклинии, на същата златна трапеза.
Трябва да поканим за угощение заедно
с императора приятели с чин на маги-
стри, проконсули и други заедно с прия-
телите българи, друнгария на виглата и
доместика на иканатите, на брой 30 ду-
ши. Те трябва да се наредят и въведат
според споменатия образец от първия ден.
На по-долните маси трябва да се пока-
нят 54 души от комитате, кентарсите1
на императорската охрана и иканатите и
18 души от приятелите българи. Бълга-
рите трябва да бъдат наредени сами на
последната единствена маса долу. Те
трябва да бъдат въведени и изведени със
собствените им скарамангии.
На другия ден след този прием ста-
ва заключителното конно състезание, прия-
телите от България се изпращат в стра-
ната им и се дава прием в разкошния
триклиний на императорската зала.

EX BovA-
BovAydocov bcbocoy.
ТУ ТСр «ГТф ЛЕОс()Нёл~
гоалг^д,
ovvscmacjiv rov
rcov и ay io-
ovv ran
!>
ЕХ
/ ,
1|_
»
/
evTQent'Eeiv eig
ало трд ragscog
dy{)‘vndrayy xal Поело vg
xal тс7) dpovyyaoiop трд fily-
тф dO'iceGiix'p rcov ixavdrayy, rov
Giiyj'QEiv de avrovg xal siodyeiv
Ц
7 ,
на

7
ixavdrcov
rcov
avrovg xal
лраотрд puEQag.
raw xaicd тдале^агу dec ovyxaHeiv ало
xal xerrapycov rov dod/uoo xal
dvSpag vd’,
z/.
7
doiT/uov
r€01' Bova-
orixi^eiv
ел1 rpg
ficag трале £pg p.6vovg’
tUEld

з
EX
3
be
avic7)v

маса долу.
enavotov тог avrov Ьедсаоо
, ход
т&Нестас
Е^аПоОТЕД-
ало BovHyaQCOV q:i-
QOlify&iat xHpribplOV
EV
_T
я
I
Bovty&Q CL£ B>
1 Кентархьт бил началник на една центурия — военен отред, чиято численост била различна
през различните епохи. В късноримската империя една центурия брояла 100 души. През IX—X в. на-
чалствуваният от кешарха отред се съгтоял от 40 войници. Срв. Grosse, Romische Militargeschichte,
р. 274. — Ф. Успехе тай, Военное устройство Византийской империи, ИРАИК, VI (1900), стр. 160, 166.
С	tov apiftpov тук са означени началниците на т, нар/ аритми — войници от императорската
гвардия.

ЙШШ
	

XVI. НИКИФОР СКЕВОФИЛАКС
галатииски
на едно житие на светеца,
като облает, в
и
Известният агиограф от IX в. Никифор Скевофилакс е написал едно похвално
слово на св. Теодор Сикиот, който бил галатийски архимандрит (590—613). Това
похвално слово е написано въз основа на едно житие на светеца, съставено от
неговия ученик Георги. В него се споменава Илирик като облает, в която било
проникнало християнството.

РЪКОПИС: М = Cod. Мои ас. gr. 3 (X s.).
ИЗДАНИЯ: Conradua Kirch,
Nicephori Sceuophylacis encomium iti S. Theodorum Siceotam, Ana-
lecta Bollandiana, XX (1901), pp. 249—272.
КНИЖНИНА: Krutnbacher, GBL, pp. 191, 197.
ENCOMIUM IN S. THEODORUM
SICEOTAM
ПОХВАЛНО СЛОВО ЗА ТЕОДОР
СИКИОТ
Christiana fides in Illyrico propagator
Проповядване на християнството
в Илирик
Нам коя, to mc&vog
jtaod-dsioov аолауыл
ТЦУ
rov
yet as
J
TO
уусоотУ uvrjOst
^ijgvypa.
1.
I-S
бил
в рая и бил посветен в позна-
възвестявал сред
учението на благочестието от
Избраният съсъд1 Павел'2 3, като
отнесен
нието на ония тайни,
всички
Еру салим до Илирик.
e^Aoyi}4,
(loq^toov e и sir O)-y
i-dxQi
hivy
ev
mv
У.сй ТОЛ'
ОЛТ) 'J.S.Q О t.’O
evoefjetas (iTtaot-
5 7
to ths
(p. 267, 9—11)
1


»
*
Срв. Деяния, IX, 15.
i
2 Авторът говори за апостол Павел,
17 Гръцки извори на българската история, IV

$
$
J
£
s|
 n

:S-
XVII. ЖИТИЕ НА ИГНАТИИ
ОТ НИКИТА ПАФЛАГОНЕЦ
О
::i.
в края на IX и началото на X в. бил из-
похвални слова. Той съставил и едно житие на па-
показва горещ защитник на Игна-
J:
л
i
i
Никита Пафлагонец, който живял
вестей оратор и съчинител на
триарх Игнатий. Съставителят на житието се
тий и не щади хулителните си епитети към Фотий. Гръцкият византолог А. Папа-
допулос-Керамевс е изказал мнение, че житието е подложно и е съставено през
XIII—XIV в. въз основа на по-стари материалу но това мнение с основание е
оспорено от руския византолог В. Г. Василевски.
Житието на Игнатий съдържа няколко вести за българо-византийските
шения през IX в., главно за войната между българи и византийци през 813 г.,
и за покръстването на българите.
но това мнение

OTHO-
както
ИЗДАНИЯ: Mansi, Acta conciliorum, XVI, col, 209—292, —Migne, PGr, CV, col. 488—573. Даде-
ният тук превод e направен по последнего издание.
КНИЖНИНА: Krnmbacher, GBL, рр. 167—168,
A. Ilaяа<1ояог>Ло1Г-Xso a usv s,
tlatp/Myrnv 'tied о ro^og p’Zog-тои aatpidpyoi.' Gyratlov, ВВр, VI (1899), CTp. 13—39,
К защиту подлинности жития патриарха Игнатия и принадлежности его
Пафлагону, пак там, стр,
стр. 143—151/
467. —Moravcsik, Byzantinoturcica, I, р. 565, — А. П. Каждая: ВВр, XVI (1959), стр. 277,
TF.vbaviarjTT]^ о
 В. Г. Васильевский,
современному автору Никите
39—56. — Хр. Лопарев, Византийския жития святых, ВВр, XIX (1912),
G.Da Costa-LouiLLet, Vie de S. Ignace (798—877), Byzantion, XXIV (1954), pp. 461 —
J-
VITA IGNATII
AUCTORE NICETA PAPHLAGONE
ЖИТИЕ НА ИГНАТИЙ
ОТ НИКИТА ПАФЛАГОНЕЦ
г
i
3-
£
f
Il
i
E
:r
!!
p
I
i- l
ii
I:
i 
J. 
if
ri
Ji
It
I
[I
:i
j
/. Bulgari Victorian de Romanis apud
VersinIciam reportant
1. Победата на българите
при Версиникия
’lyvanos ovtos 6 aaxaQionaws xal
IsQaQXn? ^o.Tuida per Ecyev еле viy; ytjs Kaw-
oTayuvovx.oliv, хаоттр’ fit] Asyco tip’ ndorjq yjb-
qo.q -лас ло/ешу лЕдкраУЕйтатпг fianilafta' ла-
TEQag ds	xal IlQoxoMav, ~ ' ~
vsaTaxovQ Mai лютотатоо^ daoiAsic.
per OsoipvAdxzov лат.о txt о v peyaloTTQs-
novp vids IlQOXOTtia ds NixTjipoQov ^vya-
puxaQidriaTOQ
©еоероЛахтои
rovg svys-
rQy 6 Mi-
Игнатий, този преблажен и свет све-
щенослужител, имал за родина на земя-
та Константиновия град, сиреч най-про-
чутата столица на цялата страна и на
всички градове. Родителите му били
Михаил и Прокопия, твърде благородни-
те и най-верни императори. Михаил бил
син на велелепния патриций Теофилакт,
а Прокопия била дъщеря на благочести-

I
1
it
T.
П
I'
E
 Г
I
Т
.1:
i
l!
|!
L
I
It
11.
J
II
।
1
i
J
I
1
I
I
I
I
1
i
t
।
I
i;
;i
:|
£
ff
:l
I
Xi
Vita Ignatii — Житие на Игнатий
131
илуруЕ fiaoiAecog. Tovtov dr
TVjQ TOV EVOE/tot'b
лрос та dyarttev yo.)Q't]oavToe fJaoiAsta, xal tov
ulov ds. Етаиоах1оо дНуютог xqovov emptcd-
/
5 г
E
h
вия император Никифор1. Когато той оти-
шъл в небесното царство, а синът му
Ставракий го преживял на престола за
съвсем кратко време, след което и той
си отишъл, казаният Михаил, понеже бил
зет по дъщеря на покойния Никифор и
бил въздигнат до първите почести в дво-
реца (той бил куропалат), станал обла-
дател на императорската власт по реше-
ние на бога и на целия сенат.
оставим [разказа] за благочестивата му
мисъл към бога и за цялата му друга
добродетел и справедливост на онези,
конто искат да разправят подробно. Нам
ни стига да възхвалим кроткия му нрав
и умереност в делата му
ства] той показал не само на вид. Защо-
то, след като държал преблагочестиво
императорската власт почти две години,
блаженият се отказал доброволно от нея
и по собствено желание я отстъпил на
оня, който се стремял да я узурпира, си-
реч на Лъв Арменец. Той бил назначен
преди това от него за стратег на Ана-
толии, а когато воювал срещу бълга-
рите, там замислил бунт'2. Така блаже-
ният [Михаил] доброволно [се оттеглил]
от властта, от световната суета и от
междуособните войни и зависти.
oHyiocov Х0ОГОУ
xai avTOv
ovtoc, (Its уа/фуод
Етаидсоао!'
aavwg rfj gaotlslq,
AhyaiA 6 .nQoppTjdsiT
ел1 duyarp (
xai. rd лоыта тагу
d7lG(pEQOj.lEyOC
iiEv 0£o?~, yajcpcp os тус ouyx/jiTOV лао туе, та
охрлтра гфь раойесае EyysiQt osrat. Tovtov xpv
steqi
лаоаг
хата ueqoc
XSOEl Л-QOC
xal ЕЛ1ЕЛХЕ a pv soyoie
пат i
J
XQOVOy
sxovaiu.) s
Т5?уф ttlEV ЛрОУГОУ
KQoyEiQiodEvxi,
oaitevu),
J	L-- Г
llEVU), faa%U)QEl
xal гф
Xt/jyy лоХВкоу
492 A)

ynjqxp
/ТЕтауашаУто^,
(OV
TOV TSTEAEVTyXOTOC NlX7}(p6ojV,
ev тф xcdaTi'co Tiucauevoor
d-	j_-	।	i
хоиролаАатут
6e


тф Ttalariq)
yaQ uv), чррсра)
трс биухБ'<тои лаоре,
г
то (eteiov suus/jt] yvoour/y, xal тру аХлг)у
ацЕтцт xal dixatoavvpv, vole
e&eXouoi лаот jо!леу‘ p/uv
Елалуот у
EVOe/jV] yvOOpip’,
rv
T_F
Ние ще
iotoqeAv
t)s dp-
лдаитус те
ХОТ OU
 "j
ТОГ )]&OUs
ЕХЕ1УОС
елЕбН^ато' dteii] yd.Q dXiyov dsir
d (клНуау duiXvvas,
ЕЛЛ-
t
TzAcJn-
ttOV ov
тиоЕ^Ёотата тг/у
avvifa s^£OTijf xal тер xvoayy txav;
Aeovti di]
тф
AqusH (р
avrov

'Л/ШЕУКр, Q'U.m, OTQQ-
гл2 avTOv tmv :АуатоЬхсот
Х'У.Та BouZyuQOJV ds 0TQUTEV-
Елауаотаосг
J
TCDT

*
конто
каче-

xaxsliter Tt'jv EnavdoTaciv 2>ovaevgg-
UQ/T]^ 6 /ItxdQlOC EXO)Vt
xoo/uxyjc aXaCovsiac, xal T(7yv Etiq)v-
xal (pf)dvs»v' (col, 489 C —
ГА/Ц-
/
и
xal
J

о
2. Bulgari christiani fill nt
Avyouor.oc EYfOTaro fii/v, xal atuouol
Gfotc d dsToiAsvovaa xatsdovsiTQ'----------
ijfi&oaic (te ТЕоиаоахоута
/.toe ETtl тоаоитог auTCov туг (буотута xal
/ютута xatexauipsv .
6 OElGudc ЕОТТ].
rotate <2teoiif fiiaio) хататахкутес
xal to7q (teoQote tov avToxQaTOQoe itete/jitevTS
та блла хат ad e/csvot,
TtG/iau. (col. 525 AB)
• s

----Ebdle
seai-
4dv
qijxvvoqsvoc О 0EI.O-
i r.a-
oi:Y xal
Kai BovXyaoof, 3e tote лро-
аца os
J*
s >
тф dydq лрооргоаг /хъъ-
2. Българите прав мат християнството
3
— —Земетресението продължи-
Настъпил месец август и столицата за-
почнала да се тресе от извънредно силни
трусове
ло четиридесет дни, докато сломило же-
стокостите и безсрамиетоим4_____Прочее
земетръсът спрял веднага, А тогава по
божи промисъл и българите, измъчвани
от силен глад, а освен това привлечени
и от даровете на императора, сложили
оръжието и пристъпили към
кръщение.
светото
Ъ 1
1 Става дума за император Никифор I Гении, който загинал в сраженного на 26 юли 811 г. Синът
му Ставракий бил тежко ранен по време на i _
стола от зстя си Михаил Рангаве, който бил коронясан за император през нощта на 1 срещу 2 окто it-
ври 811 г. Ставракий умрял на 12 януари 812 г. в манастир. Срв. тук стр. 17-	: ф
Лъв V срещу Михаил I Рангаве и за нобедата на българите при Версиникия в 813 г.
пася към 863 г.
Фотий и Игнатий — срв. J. Hergenrother, Photius, Patriarchy von Konstantinopel, Regensburg 1867—69.—
Conciles, IV, 1, Paris 1911, pp. 252—284; 326—343; 420—454; 481—612. За събитията, конто пред-
4
сражен нет о и поради своята немощ бил заместен на пре-
2 Тук се загатва за бунта па
3 Събитието се от-
Става дума за привърженипите на Фотий. За борбата между двамата патриарси —
F. Dvornik, The Photian Schism: Historjr and Legend, Cambridge 1848. — J. Hefele, Histoire des
Conciles, IV, 1, Paris 1911, pp. 252—284; 326—343; 420—454; 481—612. За събитията, конто пред-
шествували покръетването на българите, вж. подробно у Златарски, История, I, 2, стр. 1 сл.
XVIII. ЖИТИЕ НА ИОАНИКИИ
О

Витиния и умрял към средата на IX в.
различии манастири на Мала Азия и станал
Йоаникий бил роден в 754 г. във
Той се подвизавал дълги години в
известен със своя аскетически живот.
Житието на Йоаникий е запазено в две редакции от IX в. Първата е писана
от един монах, на име Сава, а втората от друг монах, на име Петър. И двамата
съставители са използували поотделно едно друго житие, писано от Евстратий,
игумен на Агавърския манастир в гМала Азия. Това житие днес е загубено. Житието,
съставенэ от Сава, е написано по-стегнато, докато Петър е по-щедър на изразни
средства.
Третото житие на Йоаникий, от X в., е от Симеон Метафраст, който и изпол-
зувал само житието, съставено от Сава.
И в трите жития на Йоаникий се говори за похода
тор Константин VI в България през 796
Йоаникий, преди да стане
ражението на Никифор I през 811
българите през 813 г.
t.t
С №
CJ

м
на византииския импера-
в който поход участвувал и самият
монах. Житията дават и някой кратки сведения за по-
както и за войната на Михаил I Рангаве с

о
г.
1
т
7
РЪКОПИСИ: А. На пързата редакция : Р
Caesar. Aug. 5 (XI s.); В. На втората редакция : Р
ИЗДАНИЯ : А. На иървите две редакции : ASS, Novembris IV, BruxelHs 1894,
В. На третата редакция : M/gne, PGr, CXVI, col. 36—92.
Cod. Paris, gr. 1519 (XI s.).—V -= Cod, Vind. bibl.
Cod. Coisl. 303 (X s.).
рр. 335—435.
I.
Г
КНИЖНИНА : А. Рудаков, Очерки византийской культуры
сгр. 240. — В. Бвшев -иве, Няколко (бележки към
Moravcsik, Byzantinotnrcica, I, р. 567.
Москва 1917
София 1936, стр. 29 30.
1
византийской
Няколко
но данным
българската история
греческой агиографии
ГСУИфф, 9
J
VITA IOANNICII
ЖИТИЕ НА ЙОАНИКИЙ
U
A. AUCTORE SABA MONACHO
А. ОТ МОНАХ САВА
1. Romani contra Bulgaros belliim gemnt
1. Византшщите вою ват с българите

II, 6. Ovtcos veavaaj)?
y.aolni ттрктемги, ёвбо/лг/У
цктулау,
тоv aQuOp-iiirat,
ev xqotcic e$ Ttptia-
0.70г и
f'/ЛЕО bt) etcq tqiwv нас
5
&ст.О)
Ал
V 0	V
T//V
тЕооаоахсп-
STEt Т7]^ аит^XQaiOQltCrjS
П, 6. Така блаженият се подвизавал
усърдно шест години, а когато вече идва-
ла седмата, която се брой за иегова че-
тиридесе.т и трета, в шестата година от
*
S--
И
Г,
4:.
L
J
133
I'
LT
Vita loannicii — Житие па Йоаникий
!
*
Kw’GiavTtvov
vxyoTOV KiovuTavTivou,
tov loavQOov, to
jtoos rov Ooaxddv ydyoav
KatB
loaupayy,
тан
V 1,0 и
топ-
3 ?-
f's
5
5 г_ /
управлението на Константин Млади1, син
на Лъв3, внук на Константин3 и правнук на
Лъв Исаврийски4, българският народ на-
паднал тракийската земя и
Императорът излязъл с голяма
за да му се противопостави
сражение при Маркели и, уви 1 настава-
ла голяма сеч сред измъченото християн-
ско племе. Праведникът като втори Да--
вид5 избивал инородците, сечейки силно
с десетки хиляди главите на велможите
им, и освобождавал твърде много от съ-
племенниците си, така че благодарение
на Христовата сила спасил и едного от
велможите, който бил заловен с ня-
каква примка от ремьк и за малко
щял да бъде предаден жив в ръцете на
беззаконните езичници, като бързо пре-
рязал с меча си примката им. Имен-
но поради това императорът се удивил
тогава на храбростта на войника. „Мили
сине
коя войска служит и как
А той казал, че е от провинция Витиния,
от село Марикат и от рода на Воилади-
те6 и че се нарича Йоаникий, а във вой-
ската е екскувиторК Императорът ведна-
га наредил това да се запише чрез ръ-
ката на секретаря, за да се помни, поне-
же искал да го има за приятел и близък.
Г/
I

плячкосвал.
войска,
завързало се
о
V&MEQOV,
dziExyyvov xle-
BovlyaQtov
cbouTiae Бр-
од avtitiaQardg ao d at
ornate диаог то и xparouvros,
тт/ 21 lao x к Z z a, xa),
XQl OTIOVVUOV (p У )OV
xa-
xEfpodds dvraordby
UVQiaGl,
OtlOfpvAOyy,
flEyiGTOVCOV V710 ptpyj'JVpS TlVOS
jiaoiMlas
Aeovtos
OVTOS
E&VOQ
roitEVOV.
OVV Tiollol
РОББ yEVOpEVOV Tiolsaov EV
XOJtrjS io%VQds,
dvKopsvov, ota
TarEptvcov tuvs
avrov suo&EVcbs biaxdcmov
-	/	r f	о
jiT.Eiomvs
EVU
laavrcbbovs хатаохе&еута xal ulxqou bsiv xso-
olv еНу&у avoudov p(bvT.a jraQabibouEvov, bv-
VUUEl XoiOTOV E/.VTQMOaTO,
xdipas tpv pipyaypv avnbv.
puioas 6 fiaotAEvs to dydgEiov
со шц хаБ, cppol, Ttoias yjbQas
eI ov, xal т-l oov vnaQpEi, Лёуе,
<5e eiqt]x(T)s
Xias,
тоуу Boi)ada>v,
xal тур> GTQazEtav
ft

I™»1
ol'pioi, TOV
JahttS аНоояЕр 6 bixaioc:
(iiXoqndovs,
pud tier os tcov
тоге тоуу
f ?
а>;
xal
xal
и

>
u
Eiivayv dvoficov
paxatQa. t.a%v bia-
" Ol)EV d// TOTE Aav-
f
u
бил
заловен
и за
ЖН/ЛЦь
/
TOV OrQUTlCO too'
xal oToattas
rd ovo,ua;
itsv eot i Bidivy tor S3TUQ-
Tcbv MaQVxdxou
тгр' ts xlpoiv
tfc %O)Q 7s
3t'

г
/
CO
XlOS,
ravxa ev&vs
qos 6 ftaadev
otxsiov
338 A)
казал той, — от коя страна си, в
се казваш ?“
j
xal
ClE/.El
L> '
у EVOVS
'Icoavvi-
E^OXOVpiTCOQ, EV TVTTCp
yQUtpEUOS Х?Л-
7iooGq)iXyj avTor xal
del eovhy&sls exeiv. (p. 337 C —

5 5-
jtqos рмгцмуу bid
£
еуеАнЛеу,

u
2. De Nlcephori in Bulgaria clade
5	/	V	\f	>	~
EVVaTCp ETEl iVLXpq-JOOOV TOV
ol tov AificjA oixovvtes daQaaoui
aTQaTonsdsvoavTES xad3 pudbv xal rpv
еБ.АдбутЕЛ
GUV JlollotS OTQOXEVpiaUlV
ifoTTjoavros,
V, 15. Tcp ovv
fiardscos,
OvvvotA
&Qaxa)v ypv
giXetos avrov
naQavasau.Evov xdt хат A
ziQtP: Оита is avrovsc
IdoavioQ xal ovyxoipavws,
TiQDobiarQi tpavto
xatdloazoi хей та
a
p
TOY
.1.1 /

/
5

Al/ла
1

tov ,£?а-
dvrt-
XQTCOS
та fiacdXEia avrcov slos-
ddovrdyccvs
savTobs
7)
xdxecoe
ETtlOVOTTjOavTE
diiooa jMoDuooduevoi

ol
dlv't'}
ь Vatic 1256
c оттой Vatic 807.
2. Гибелта на Никифор l в България
"-1
V, 15. През деветата година от цару-
ването на Никифор,8 варварите хуни, кон-
то живеят в Либа9, взлезли с войска сре-
щу нас и като нападнали тракийската зе-
мя, опустошавали я. Самият император
излязъл насреща им с много войски
я разгромил напълно. А освен това,
то проникнал в столицата им
рушил до основи и пребивавал там нера-
зумно, останалите [българи], като се съ-
брали и взели за наемници съседните
народи, противопоставили му се на съ-

и
ка-
и я раз-
LI
Константин VI, който управлявал самостоятелно от 790 до 797 г. Следователно посочеиата
шеста година от царуването му е 796. Според Теофан обаче сражение при Маркели е имало през 792
г., а през 796 г. станала само среща между Константин VI и Кардам яри Авролева, след което
Кардам се върнал с войската си. Вж. Theophanis Chronographia, р. 470, 10—21. — За събитията срв,
Златареки, История, I, 1, стр. 243—244, и В. Бешеелиед, Няколко бележки към българската история,
ГСУИфф, XXII (1935—36), стр. 29—30 (отпечатък 9).	2 Лъв IV (775—780). _ 8 Константин V
Копроним. 4 Лъв III. 5 Загатва се ;
беда над филистимлянина Голиат. Вж. Царства, XVII.
българските боили или боилади ; срв. обаче Moravcsik, Byzantinotureica, И, р. 93.
били гвардейската войска на византийската столица. Те били създадени през 468 г. от император Лъв I.
Вж. L. Brehier. Les institutions, р. 336. й Т. е. през 811 г, 9 Името „Либа” е неясно. В жи-
тието на Николай Студит се съобщава, че „хуните“, т. е. българите, били нахлули до „Либа“ — пред-
градие на Цариград (вж. Migne, Pgr, CV, pp. 877, 910).
* Лъв III.
8 Константин V
за библейским разказ, според който Давид нанесъл по-
8 Тук вероятно не става дума за -първо-
7 Екскувиторите
2
8
9 Името
e. българите, били нахлули до „Либа“
Т. е. през 811 г,
а
з-
T.
134
 " ?_+
Vita loannicii — Житие на Йоаникий
щото това място, така че самият импе-
ратор Никифор станал жертва на меча
и с цялата си войска паднал в плен.
Йоаникий, истинският пророк божи, кой-
то ясновидски бил видял станалото, бил
помолен настоятелно от близките на им-
ператора, конто се намирали там, да се
моли за императорите. Преподобният ка-
зал двусмислено: „Аз се молих вече за
императорите, а сета ще се моля за им-
ператора/4 А те, като го призовали да
им обясни простичко неразбираемото в
рента, чу л и съвсем ясно, че императорът
по божие решение е паднал тогава във
войната мъртъв от рана и че синът
се връща в столицата ранен. Те, като ну-
ли това и се разтреперили, бързо и с го-
лям страх стигнали до столицата слушай-
ки светеца. Когато всичко предсказано
от отеца се цотвърдило действително след
няколко дни, те се удивили на божията
благодат, която била в него, необикно-
вена и всеведуща.--------— Прочее вед-
нага след смъртта на Ставракий скип-
търът преминал в ръцете на шурея му
Михаил.
16. Когато Михаил благочестиво дър-
жал царската власт, на втората година
от управлением си трябвало да излезе
срещу хуните1 с цялата си войска и по-
ставил за военачалник стратега на Ана-
толии Лъв Амалекит2. Той бил бра-
товчед на един сенатор, на име Вриений,
който дошъл при светеца за молитва.
След обичайната молитва той го попитая :
„Нима може, друже, твоят братовчед Лъв
да пасе овце, щом като не след дълго
ще трябва да пасе стадо овце? А той,
като не разбрал, че казаното е със скрит
смисъл, рекъл: „Как може, отче, той, кой-
то е военачалник, да се заеме унизител-
но с овчарска работа ?“ Но отецът, като
не му разкрил сатанинското насилие, кое-
то щял да извърши Лъв срещу верния
император Михаил, го изпратил с мир.
Преблагочестивият държател на скип-
търа Михаил, като се приготвил, тръгнал
срещу хуните в тракийската земя. Когато
от двете страни се завързало голямо сра-
жение за чудо и приказ, синът на дявола
и негов едноименник Лъв и истински под-
ражател на безбожието на Антихриста,
който се бил заклел в божествените зна-
1 Таыа с а наречена българите навсякъле в текста. Срв. Moravcsik, Byzantinoturcica, II, р. 234.
- Амалекитите били древен арабски народ, който живеел ю.-з. от Палестина, приблизителио в дн.
пустиня Ет-ти, Те се смятали за жестоки и често воювали с юдеите. По тази причина е прикачен епи-
„ Ама ле кит “ на Лъв Арменец.
dv&ijrxTjGav
GOVTОУ
отощай fjjaxaiQag лататдатс
Л£д1леае1У.
(*)еоЪ Щ)О(ГТ]ТТ]
оАёсод <
TOVTOV ЕЛ .
mg аитду
/
avrov
di] toy ftax;tAea
xat aixuahooiq
3S \ e -/
sioajg о оутсод
длд rm? tov $a-
avrov
rov
zonov
NtwypOpOV
5
то-
си войска паднал

0 бюратгулотаттд
3 Imayvixtog,
avyysvmy dvaaxaovptevo s
rovg
/jaodemv r/dr),
1

С.4

ЛЩ)Л’~
г rov rovg раса a sag tov ееуЕаттас' i лед ,usv
тшу daodscov rjdt], (py)ol dtaipoQOjg, r}vg(Airivs
d doiog, т>лёр бе too ^aaidoog evdopiai yvv.
Ol ds то алодотутог rov A.6yov аллсод avrotg
dijdAoai лараха^ёоагтед axovovat (рауедебтата
mg on 6 ^aoiAevg, ОеоГ> аиуутороаутод, ev
rd) локец-О)
tov vlog
тетдтилуод,
reg abv zayjn xal epo^aj лотАф тт]у
aav т&т лб^ету хатвАт/траа rov detov
gapisyoi. r Qds та лоодртА}ёута лаута
латрод еу spy mg
fiaciAeag
ш/еш/сд* с 1лед
TOV
(pyoi dtarpopmg,
vnbp de rov ftawAetog
3 г

ftaadevg,
vvv лёлттие rpav qariag
лрдд тгр> avrov ftaatkelav bcaveQ'/jexai
Tavra
Oso и avy^ooQpoavTog,
d de av-

а
алг/ходтед жм {НщА^еу-
' &бе тех яоорру&ёуга
D	—	Ci 3
' ? uev
ovvra-
OjW tov
qu ep ag eft e f> a too ihjuav,
Trjg sv аотф ovgt]s A slag yap it о
рфлелто?
Ev&vg yap rd re телеотг/оартод ^ravpaxiov ue-
t(/.8<mt£i to axfjxrQov erg Miyard tov ya/j,~
[>pdv avrov.
то хиаа.олЕ-
о
MV
о
'Д1 ?
E&avf/xioav xal dX&thycov. — —
ТО ОХТ/ЛТрОР
erg Mi%ar]X
16. "Og xai evosdcog dubtmv rpv
тф devTEQOj avrov тфд aQ/ijg
i)ei pteAAmv sigievai xaxd тсоу
tov Auah]xm]v стратуyov rmv
лроуего^етсп.
пнбд,
тот
yijv гюгдта'
тлсотагесг d ddeAtpidog
tiaiyscv
J
Л
/
3
Ov adelcpidog
/iaatleiay,
XQdvip, ларл}л}-
Ovvi-my Aeov
’ Ауато&а-сту
sAa>y zig uvyxAq-
Kpvevrjg uvoiia^i^uevog, evxijg х6рьу,лрдд
d'J tor TpdlEv, ()y xal tii8T<l тру auv/jih'} sv-
/
'Ара htirmixui, keycov,
gov Лету, ekuqe,
1 fie/Amv глета синод? jioinvTjy
0 de
лт)о/ёата)у
not-
' ' *	'	'	г	, 1 ,
' Ttgopu-
тоуу. и ое id) rodjoag on uvoTtxtOTEQdv ёатл то
аеХ&ёу' Kai лгдд dwarov, лагер, ё<рг), отратруоу
avrov бтта лрод лсриатхqv елютцш/у атщгод
usTaxcoQfjoai;
rqg хата Mi%arA rov лютот daadeco
д с 2 А о 1 > и г; д ysvEodat tv дат vido д
Аеортод,
qrot'uaoTo о xaieyaw та ехфлтоа
л род тру
г

г
?
г
О бе
.no.y/iQ ui'j smlvoag
S
0710
r
yeyeodar,
цех1 doifvyig avzov ёнлёилеа
avim
4-
oaravt-
T,OV
Qg de
Oeooepsora-
yjcbQav
de
sig del^ty,
<
|
I
ь
AhyxiA лрдд rtjV Opqv.mr
Ovvvwv igwQarju&y. 11арер$ом}д
wv fieQ&v иигротерсоу уегорсвутуд eig det фр, о
tov dtafioAov vtdg xal dacbvvpiog Ascov кастфд
Ayir/joioxov ovrmg dvriAstag аттцириод тф /?<•/-
ход
4
3

1
мата
tieytGTqg
тетът
h
Vita loannicii
Житие на Йоаникий
135

(jtXeT Mi%ay}X еш Tcov 'беСсор ovufidXcov
Tvoavv-yjoat оцсоиоууо? Tavirjv (hdivoov тфг vd-
<юу 6 лада^атз]? хата Snavotav vana dldcoaiv.
Ev6v? ptETa оофКХф’ ztoXeuov toi? evavzlot?
eOeXovti to%vv
тер, toi? de f PcopzaioL? 'гд-гау xal eavreo ow-
Xqv TVQawixtjv ^oXvovpupooov xQioTiavixoi? at-
fiaoi $Е&аииёу?р> vfpalvwv. Toze у do tote 6X1-
уtov Ttvcbv тазу рф Gv/a'pQovqoavTOiv exeIvov
Til avTaoala oov тф jjczuiXei Mi%at]X tlqo? тфу
i’aoiXEVouoav
ndvroov
,u?j
£
iaev i-xeivoi? jiagszayy ev tov-
Pco/iaioi?


ndXcv dcaofo&Evrcov, icov Aomtov
XQtoTtavcbv цаусйца xdt aj^uaXuyotq.
rov
а’-тд?
njp fiaoiXsiav
ци да не става узурпатор, той — отстъп-
никът, страдащ от тая болеет, — обърнал
гръб по свое желание. Веднага след за-
почването на сражението той по своя во-
ля предал войската на неприятелите, а на
ромеите [докарал] поражение и на себе
си изтъкал узурпаторски дреха, носеща
много беди и потопена в християнска кръв.
Защото тогава, именно тогава, малцина
от тия, който не били съгласни с него-
вия бунт, се спасили заедно с император
Михаил в столицата, а всички останали
християни паднали жертва на меча или
били пленени. А той, надявайки се вед-
нага да узурпира властта, стигнал в сто-
лицата и съборил от властта носещия
ангелско име,1 предавайки жена му
децата му на монашески живот,
жестоко ги разделил едни от други и не
им позволил изобщо да се виждат.


страдащ от тая болеет,

и
xard лббо.?
xaQayEvotaevo?, ue~
tov йу-уеХлоуо/дот, ov£v~
tto Xtr eta,
, ХШ
ои-ууооозфа?.
ZTEQlZTEClOyTfOV, XQEIMOV
TvQavvnoat,
tHciTTjOt тт)? poKuXeia?
yov xal Tsxva тц ,uovabix^ лададоЬ?
dtydaa? avrov? d^’cf.XXtjXcov axav&QooTiiq,,
шфе oQav avrov? oXco? Eavcobc
(pp. 346 В
oAcoc
347 C)
/
1
>

и
като
3. loannicius Romanos a Bulgaris capias
erlpit
. T	/	.5/
CH’P .
&EOq?iXov vtov avrov, тёооа-
ало ел1 Kxrjtpooov
A 5 . _
ZIElACliqj 8161
тг/? fta'.jt-
3. Йоаникий- спасява византийца,
пленени от българите
VIII, 29'. Прочее в петата година от
царуването на Михаил
фил и в четиринадесетата, откактоНики-
фор паднал в България и бил пленен/
Йоаникий, нашият богоносен Моисей, сма-
зан от скръб и след като стигнал до вър-
ха на добродетелите като в Синай3 и
вместо да обогати каменни скрижали, обо-
гатил духа, пък обогатил и мнозина чрез
божиите личби и чудеса, а ония христия-
ни, конто четиринадесет години били око-
вани и държани в тъмници от българите,
посещавал, за да ги нагледва и избави
по неочакван начин. Когато според жела-
нието си стигнал там и застанал пред
една твърде голяма тъмница, понеже па-
зачите стояли пред нея и старателно ги
пазели, той, изобщо без да бъде виден
от тях като великия пророк Елисей4, само
се помолил и направил кръетен знак на за-
твора и пазачите. Пазачите били обзети
веднага от дълбоко зашеметяване и по-
мрачение, а вратата сама се отворила
пред него и веригите паднали от върза-
ните. Той влязъл при тях и ги извел по
невидим начин, като вървял напред, до-
като ги завел удивени и радостни до
границите на християнската държава.
и
син му Teo-
—	3 X
nyc ecu
meboeoo? «at gj%-
xad'> трла? Mco-
pezd to
dvsXt]Xvd^vai,
nXaXCOV TO TIVEVjUa лелХоо-
T8 ЛОХХоЪ? TOt? &eoor]~
xal rob? ev siQxraic xal
ЕЛО TOOT BovXyaoojy
entexEtpopEvo?
Kai
VIII, 29. Тф
Xela? AhxarjX, xat
QEaxaidexdTop de
etc BovXyaotav ysvopEvr]?
paXxoota?, otxroj xapqp&elc
ary? tXEoqjoQO? 5Imavvtxio? did Kvqlov,
el? vtpo? dQSTcbv co? ev 3£iva
xal dvr I Xc&tvaov ;
zpxevat, пХо ту) oat
petOl?
dXvoEot 61
xarsyppEVOv? xQiuriavou? алфр
xal лаоаббссо? tovtov? pvadpevo?. Kai yaQ
exeloe xaraXaftcbv, co? e^ooXeto, acisvavit oid?
ata? ларлХгу&оо? (pQOVQa?, t&v qyovQaicvv
щюЕатцхбтсоу xal docpaXdb? avrebv ttjqovvtcov,
vT avTcbv dXco?, хата tov pteyav лоосрфт1
? Yf*	5	fl S	c	/	> f
,аоуог evea-
«gj rsQaaiv,
елта xqovolq
s
лаоа66'?ао? tovtov?
xaraXaftcbv,
napmXn&ov?
2
e
О
i

T&V
avTCoy oXcoc, хата
EXiooaiov, ov xadoQcbuevo?, c&;
aeroc, тф tov ozavQov толср rt]V tpQovQdv xat
tov? rpoovoaiac Евгцш(Ьоато. Ol pbv oxozopi]-
vla? ev&bg fia&Eia? xai d%Xvoc avenXYiQW&T}-
oav, г] <5e ауторатт} тлф TjvoiyTi, xal rzbv deo-
peoreby та deopd
VE^YjEl doQaatq, XQaTTOQEVOUEVOQ, ECO? Et?
rebv xQtoTiav&v та
xXprzopevov? xal yaiQOTTac. (p. 359 В C)
еХойт). Kai avrot? elotcbv ov-
avra
oQO&sota avwv? Xjyaysv
1 T. e. Михаил I Рангаве.
загинал през 811 г.
нината Синай.
i
a T. e. през 825 г. Михаил II царувал от 820 до 829, а Никифор
3 Според библейский разказ Моисей получил десетте божии заповеди на пла-
Елисей бил ученик на пророк Илия.

Vita loannicii — Житие на Йоаникий
136
В. AUCTORE PETRO MONACHO
В. ОТ МОНАХ ПЕТЪР
1. Romani contra Bulgaros bellum gerunt
/. Визаптийците воюват, с българите
a i
08
I. 5. ’Йт os тосд XQovoig sxsivoig hive стен
per лфд лблероу хаК рртог тсоу XQiGTcavaiv
то taiv Ovvvojv Et(h’og, rjyovv taiv Boidyapoiv.
Avtixiveitol 6ё лат
tov урд лас ЕоофЕохолод фюсЛеед Ко)уотауттуод
то&гора, vtog ysyovcog трд рахадкотатрд xai
OQbobo^ov баоВлоагуд Еффрд. Kai cn} dpepo-
теосоу ларатадаргуоуу ev талер лоооауореь'о-
pEvcp МаолЕ/.ласд, avyxQovaесод те ретиф аот&у
yevopevpg, фттффас pev
ppdiy xai vatra тосд фброТд dovvat to тал1
ypcGTiavaiv диалог, xal, тсоу ex&qoov олсосо елс-
Ьсохоутслу xai лтсбасг upodpdy ЕсолратторЕгоог,
ало ю'од prp/ja-
TOtg xpovotg Exslvotg
Ovvv(juv sih’og, Jjyovp

?
5	-*	Г /
avrcDv лас о tote ахпл-
*
xaxd. тад apt ют tag
dovvai
dig нш avTOv pedp ibv раосАЁа
vijратод осог.соб&ута ало уесрад аАоута еЛнеоЬос
нас xQa&Eioai оло т(Ъу aoEficbv енесуоуу. Tovto
btaadpEVog 6 увутасотато; еле су од 'laiavviHiog,
бпАср те
лесу,
ос~)д eig peoov аотсоу ЕсоелрдроЕ
еНЕСУгуу ру Клсоу лас ЬсаЬолсхлуу теутоорусау
тер gdpec таууота ЬсатЕруспу таг pev рая idea
лараббдмд 6leocogev. аотод bs оло Tijg dsiag
убрстод окЕлао$Есд, трбе нанесое, iovg syOpahg
diaaxebdaag, йЬ/лфбсд bid
i)d)v о&лоюТю e Qg
bdcTT)
р.8та
ли.ру sva eh toot ^lybeyTOiv edviHaiv сотарЕУо)
xal aepeebebg exhevtoovto.
PEvovg XQioTtavovg.
rijg siQYipeyng biaficcosu);
Zaxobei1 Tovg exscoe лореоореуоид
?/ EC У,
ovppayjav Елсналеоареуод
daQQi'/Gag pa)Aov ij олАосд,
dJeiao
r
XEQl£a)Gdp8VG
-|7

J
хсгфКЧд xai,
bvyauir
J
ъ
I, 5. В онези времена народът на ху-
ните, сиреч българите, започнал
срещу нас
опълчил тогавашният скиптроносец и пре-
благочестив император, на име Констан-
тин, син на преблажената и православна-
х-а императрица Ирина. Когато и двете
войски се наредили една срещу друга
при селището, наречено Маркели, и
завързало между тях сражение, християн-
ското племе било победено поради
шите грехове и обърнало гръб на враго-
вете. Враговете ги преследвали в тил и
направили страшна сеч, таисам императо-
рът бил хванат с някаква примка, вла-
чен като пленник и поладнал във власт-'
та на онези безбожницж Като съзрял
това, онзи твърде смел Йоаникий, под-
тикван от божествена ревност и
кажем като пророка, като се въоръжил
със сила свише1, храбро скопил сред тях
и като разрязал веднага с меч тази прим-
ка, за която казах — това дяволско изо-
бретение, — спасил императора по неочак-
ван начин. А самият той, закрилян от божия-
та милост, разпръенал неприятелите на сам
и натам и като преминал сред тях
вредим, спасил се. Прочее, когато малко
се поотдалечил от сражението, той вър-
вял напред със седмина свои другари и
гл еда, един от казан ите езичници отново
стой и безпощадно промушва християните,
конто минавали там. Защото, както мис-
ля, казаният път минавал през клисура
и нимало откъде да се мине отдругаде
а само оттам. Прочее, призовавайки от-
ново бога на помощ и уповавайки се и
надявайки се на вярата си повече, откол-
кото на оръжието си, много мъжествено
се отправил срещу злосторника, насочил
с ръка меча си към онзи безбожен врат
както някога Давид срещу Голиат, проя-
вявайки храброст отрязал ужасната му
глава и увенчан с победа, спечелил го-
лимо спасение, направил спокоен и безо-
пасен пътя на ония, конто след това ми-
навали оттам.
6. И тъй, като разпитвал за станало-
то нещастие и поражение и изпълнен с
дълбока скръб, [Йоаникий] със сълзи про-
дължил пътя си.
българите, започнал война
християните. Срещу тях се
се
на-
5
tJ
у
EL-
EV duo-
лдо<рг)Т1ха>£
о ?-ь с/
е; vqxwg
_’2 тф лаусда
О Р-ь
с/
}
i
h
ТОУ
psv
5
TO
z	Э ~
fieaov avrov
лаоеА-
GEGCoadai. " idg ovv too ло/.spov рендот
/, xal тф лоресаг еле то лдбаа) елосеТто
ха'с аХлтог елта огч-етаерсоу аотог, боа
21 J‘ ‘I	г	/
Е
еле с os dis.o ха-
ос рас,
11А-
rp> (it ЕЛ-

У
OW tov лоте рос

оогетоюлоу

n
,* X
TGVS
Kaeigovqclq yap,
dig
ЛарерлЕООЬ'Орд,
OVX
sc pi] exei6ev* Avitxa yovv tov dsby Eig
нас ё&Л1&
аубрсиаласа %coqel
лата tov «ластовое', xai ту xeiqc то Фрод илло-
f/vva; ?лс тб> агора) Exeivq) трауфср, оюлео
лютвсод
3 1
TQaxnlo.
dydgayad б сад
t-1
за да
не-
.м
и

СЛС TO) ОУОССО) ЕНЕСУСО
laidc) лрбтеооу хата tov To Pad,
тру HE(padc]v aviov тф Ьоотгрюу е^ете/сеу нас
уснг}у йуаброарЕУод аоотросау иеуафг,
те xal axiybvyov Елслореоосу ент.оте тосд ehecge
blEQXOpEVOcg ЛЕЛОЬ]ЛЕ.
x ?
I
алалог
6. Tip ovv yevopsvTp GVprpoQav нас флаг
dvtoTOQaiv нас ЛилГ)д фрплатрд лЕлфаорЕрод
baxpvair тф ббог ЬсфоЕУ. (р, 386 С
лас Лолрд фрплатрд
387 В)
CJ
1 Ps„ XVIL
Vita loannicii — Житие на Йоаникий
137
I
2. De Nicephori, in Bulgaria clade
5

OXOl-.V
EOT I
fiadijoKH..
cbs
XExivqTai ndhv,
/ 4
,wx лоЛваоу
-—	I
отоатолоюста/, 6e «w
/. 1
TO T(7)V
3
2. Гибелта
на Никифор 1 в България
второго
каза
14. To 6e Nvteuov
Ev to i s xaiQolc exeIvois
aVOVTEQCO ETOlpaq
yapcov e Proc'
6 tote to. oxh^TQa rijs fiaoiAEiaq
oePeotutoc paaiKvs,
tovtov yevousvov
ovu^evp-EQOi wv fiaotMOK лоод
уВ'ОУТО, E7.OVTSC I-IET3 O.VT(OV
Evgtqotiov, T(V
/
J
NixqtyvQOs
aNiav hiftovTEq
avian’ xai
ЛУ{)1Ела.О’ si'-
tovto pa. Kai
ol AEyOUETCC
ТОТ Ною)' ла(.)Е~
xal тот

14. Ще научите какво беше
[чудо]. В онези времена, както
се вдигнал на война народът на бълга-
рите. А срещу тях се опълчил пребла-
гочестивият император, на име Никифор.
Когато това станало, казаните сватове на
императора се осмелили да отидат при пре-
подобния, като с тях бил и почитаният Ев-
стратий1, прелюбим на преподобния. И тъй,
като го видели и получили благословия от
него, те поискали [той] да се помоли мно-
го усърдно и за императорите. А онзи
пречист ум, като разбрал какво ще стане,
казал: „Аз, чеда, вече се молих за им-
ператорите; еега гце се моля за импера-
ратора.“ А те, като убодени, оста пали
безмълвни поради неясная отговор и не
разбрали казаното с «включение на Ев-
стратий, защото този мъж бил съобра-
зителен. Светецът погледнал към него,
кимвайки му да мълчи, отново се обър-
нал към тях, благословил ги и ги отпра-
тил. Когато слезли от планината, те по-
искали от пребогобоязливия Евстратий да
разберат какъв бил смисълът на казано-
то. А той казал: „За да видите, че с бо-
жие разрешение императорът е паднал
във войната — поради това той ви каза
„вече се молих за императора, а сега ще
се моля за този, който ще бъде провъз-
гласен за император*'. А мъжете, много
смутени, обзети от трепет и страх, ка-
то шибнали конете си, бързо тръгнали
по пътя. Шом стигнали близо до врати-
те, чули онзи жален глас, изпълнен със
скръб, с който всички викали за падане-
то на императора, и продължили пътя
си към царствения град, изпълнени със
страх и плачейки.
a.oi6taor
5
tov ooiov лдоотрйКтатоу. (~)ea-
xal vn
EyOVTSs I-IET
г
oa/ievoi ovv avrov
cjteq T(7)v [ia6f.A.E(OV
J
51
J
1 4
avwv eуАоутудБte<a,
F.tpjTOvr xal v.~eq T(7)v [)(i(HA.E(iyv IppElEmaTU
Eo'yEtTHai. ) 6e xa'dxxQcoTaTOs votc eheXtoc yr orc
to psA/.ov yEvfoao'&at, tpqoiv' ’Eyw psv, <3
Tvxva, &7iEQ T.cdv /За lipov qdri qv^apqv' wivq
6e tov paoiAETDb Til vvv ^.QcGEvdo,uat. T(7o’ He
L" (I'	*	3/C	Cljh	3	/
Orjg'DeVUDV --- ------ '	'
I
xfd

pE/J.OV
(prjfJlT'
>
„Аз, чеда, вече се


та гйг
avavbor дв
syrocav
/ .
|
Ел1 ri] avospEta
to }.aA,T]&Ev

ov у(j.p Eyvcooay то АаЛгрУЕт лАцу
itvOTQanov? yao ?/y о avqo ayypi’ovs,
ЛЕ1 ui'V avrov б бутол кей atyav
xal
UGVOV
J
лооарАЕ
3 x	_	1.
ETUVEVOUC ЛООС
tovtovq
oQovc xarioTTOjv
ттаоа
3
£'j
С

лдбс
avrov q
Eteoteiasv.
d^Ql/jEOTVTO
EvoTC ат iov
5
ovtov 6 dyioQ y,(u
ETtioioacpEtc
rpi	< 'l 5
1V)7! OE EK TOV
qiaheiv
и- С

/
Л
J
Г) '
Ъцосйта)?
I-И-1
Ll
Г.'
EoAapETirdrov
'О 61. opq
и llEV paotAEi
EliTEV
тру pac(.}.h)v ijth] роёа.ипт,
i',atjiiEoyz
маг
TOV
N.
av eio]
Lv lot)te oTi, tov veov
тф лоНисо
*	г
г/
OU
ro /XXAE/VE
л uq а%со Q i /
леи
18 У
NH.ovtoq
ovv^oaai
1/EiUa те xal
r-AtfeavTEs xdxtoT't
ЛА7/О10У
H.EEtViiV
• Ц)рЕГ7}У T'l/V TOV fio.TAET.Og
лада xavicov тлтросоцБ^г, xal то Aovjv..>v rrg
66 ov ovv Nel xal Одруоус
ttqoc TifV ftaodsvovoav jtoZtr
(p. 39IB—C)
Ш;Р

J
I

did
j F
avadEt'f'vvoHai,
'QTs
5
h
ГШ’ТО
D
/

ra>v
3 /
CH.'V
1
ч /
EV
VUlV
Г
Яс’04 lli'V TOV
to. vvv
tX ay еу тел.
Ултар ’с
cAor diNvov. cQs 61-
{j'daoav, ukovovct zip’
ко! катт]дРа<; лЕл/ир
<0$ ETQrqTai, лтатоы

Г
1
ЛГ£О£
lJ

avd,
<y? 'тг/е&егтес,
ri,y

NOO~
•ш—
като
loi.’i;
1
(JlTp’VOV
TivNov
’ (>-O)V!j
Nfit
V
£
•V
COCOVOUCT
3
I svacu’TSi
TiQorrfMmiHhyioy.
<7
C. AUGTORE SYMEONE
METAPHRASTE
С. ОТ СИМЕОН МЕТАФРАСТ
7. Romani contra Bulgar os bellum gerunt
1. Византийците воюват. с българите
VI. ’Ev TOVTOlC ovv
ЕТЕО1У
«.J
VI. И тъй докато [Йоаникий] подвиж-
ничествувал така цели шест години, бъл-
гарският народ излязъл [на поход], като
опустошавал тракийската земя. Прочее
този, който владеел тогава земята на ро-
меите,2 излязъл насреща им, като събрал
многобройна и боеспособна войска, в коя-
то именно се числял и младежът, който
показвал такова благочестие. Завързало
1 Еьстратий бил шумен на Агавърския манастир. 2 Т. е. Константин VL
]'ръики извгфи за българската история, IV
EKEtVOV G'^oXci^OVTOQ £ф9,
оРмд eteoiv ер то тт7)у BovAyaQCOV
Hiros Tqv т(Ъг Одакоут AtpropiEVOV.
to^eSevetoi toIvvv ।
щютаю
ole (h'uxov
Evae/jEiav ovto
L"i _
}'7‘
3
IS

/ &
E^EIOIV
AvTioToa-
avzois 6 rz]g 'Paip,o.uov tote
%Етоа лолЕ'р’ яа1 pidyj,[ioT Gcvadooioat;.
ка1 о veaviKog
noAEiroQ те	avzoig ovv-
оигЕНрирЕХО
с
?
rhv
Л
2
J
U
2 'p
138
Vita loannicii
Житие на Йоаникий
E^pdytp xal хата л/ф&од al (pdZayyeg Hniovat
TOOT
xai pei^cov ev doxpraig ovrog
:lavtd aHoc :
2ovq
dpoyevavy, (bore xai ava
patcov,
се голямо сражение между тях и фалан-
гите на ромеите падали масово. И тъй
какво направил този Йоаникий, велик меж-
ду храбреците и още по-велик между
подвижниците ? Като втори Давид той по-
сичал иноплеменниците с десетки хиляди,
а от съплеменниците си спасявал още
по-голям брой, така че когато един от
видните ромеи бил заловен от българите
с една примка от ремък, той го разсякъл
с меча си, за да освободи човека от не-
приятелска ръка. Тогава и самият импе
ратор, като видял това и се удивил на
храбростта на този^мъж, поискал да научи
родното му място и името му. А той му
съобщил освен това и войсковата си част.
Императорът пък незабавно, като че ли
за да не забрави, заповядал на секре-
таря си да изложи всичко това писмено
и с щедрата си отплата подкрепил
уморената ръка на този добър войник.
Като добил от това още по-голяма устрем-
ност, този храбрец връхлетял върху ед-
кого от -неприятелите, който бил за-
станал на един тесен път и избивал мно-
го ромеи, и отсякъл главата на онзи, кой-
то бил отрязъл главите на мнозина дру-
ги. Така подвизите срещу видимите вра-
гове били за него знак за бъдещите му
победи срещу невидимите врагове.
б peyaq EV aQlGTEVOl,
 la) aw lxtoq\ ОI a
Tjv dtaxonzatv pev wvc aDotpv-
iivoidoi, nAelowvg de yvopevog rmv
cP(o-
Ipar-
Pooualoyy.
I
11 OVV
ovv
лБлатоид de pvopevog
rdv erntpavebv
ppyavp pev tmb тр>у BovAydocov
и
rcddsi App&pvat, rov de таатрр тф £tp>et dtare-
povra rpg
oao'dat.
Oeaodaerog,
zpv

локер! ag yeiQog tov dv^Qomov qv-
Tavra dp tote xal avrbg 6 fiaatkevg
xal to yevvalov tov
латр[да
xkpaiv E^pzei uadelv.
ipv rpg ar (kite tag
ndvxa evdvq,
yoappaaw
xai rij cpiAoupia tow
tovtov GTQaTid)TOv yciQa xapobaav
*

xdi
.'Evrfdov
xai тру tov
0 be TtQog rovrotg xai
edtdaaxe тару. Kai б ftewt-
cbg av pp zip’ pypppv avrov
ext id:- rj {kt 1 т ф Pro у gap?tit
avridoJEon’ тру
TOTS
4J
ardgog
dvbpazog
TOVTOl.Q
с
о
3
£
?
**

тару. Kai
г
diaipvyct,
хеЯеиьч,
rov xcdov
ТЕррСООЕГ.
odpevog,
хота ddov, xal xoMovg avaigouvra 'Poo paiwy
d yevvaiog ошод елет.олеошу, xecpa/.pg eoreoei
tov noAAcbv eteqwv
at xard rcov oquouevcov ejt&qoov флате tat
fioAov paav avzfp rcov
rpatvopevcoy bvapevwy TQonatoav. (col. 41 A —C)
к

era
5
I
BvteHIev xal ^leiovt 77; porrp XQp~
rn>d to>v eyed'Qon’ enl GTEVpg еатр-
xal nolkavg
d.ya.tQovvT<x
Г
J-J
xe<pakag depekdpevov. Ovrcog
ova-
J
p eVmv rcov хата t&v ov
>
който
<л

2. De Nicephori in Bulgaria clade
2. Гибелта на Никифор / в България
XVIII.
role
3Pv
xal rote tov
(Ntxrppoyoq de tote
yj/v) тру avrov re^vTijv
JCQoayOQEVEl.
pt'Qeio. 22rQa.Tevpa ovv
owayetQag, ziQoxsQoy pev avrovg "ртрое^ рета
de шага хата ovozdoetg ot Ovwoi yerdpevoi,
xaxtvg ETtolovv cP(npalovg, ev&a dp xai avrov
b fiaaiAevc; tqgvpauas yevopevog ovv rp uq/t]
xal avrov xazaAvet tov вtov'
г
mor
ЬЕтаидахюу \
qaxtov ел1 трд agypc xaraaravrog, 01 с та
Tt£Qi трд reAevTpq tov avroxQawQog NtxptpoQov
лара wv fravpaozov ’Icoavvixtov nyopyyeHv,
ovToi, cog uezd pQayi' 0 fiaatAsvg eisXevTqaev,
тф psydAcp Tovxcp xal avt^ig Пат-Qt лооорл^оу,
тоотоу
yevovg
де diurQiptov
xotvcovovot
rpv 'Pcopaiatr
rd <joelj
rep ' fiaatAfd
diet лег ар-
XVIII. Докато пребивавал в тази плани-
той предреки! пред роднините на
на1,
императора (тогава Никифор управлявал
ромейската държава), че смъртта му ще
настъли не след дълго. Прочее през де-
ветата година от управление™ му хуни-
те нахлули в тракийската земя и я опу-
стошавали. Владетеля? събрал значител-
на войска и отначало ги победил. Но
след това хуните се събрали и причиня-
вали злини на ромеите. Тогава и самият
император бил ранен и
управление™, така и живота си. Той ос-
тавил сина си Ставракий за наследник на
скиптъра и на управлението. И тъй Ставра-
кий взел ^властта. Същите ония, на конто
дивният Йоаникий предрекъл края на им-
ператор Никифор, си спомнили за пред-
сказание™, когато наскоро след това им-
ператорът умрял. Те отново отишли при
този велик отец и го запитали за сина
рехдф voteqov p$eiv
lotvvv etei Tpg avrov ag-
Eigogppoav тру d)QQxd)p eA-
Aoyov а^юу 6 HQartPy
pev avrovg "ртт]ае’
3
Dvdxci)
to Onwtxdv
7
3


J
хата.
/
overt do eig ot Ovtvoi
'Pcopalovg,
ev&u dp

uvtov xaraAvet top diov' xApQovdpov de
те охрлтоауу xal rpg egovcnug rov vlov
22rav-
C7
OIQ
хата/аллее.
rv	5	*
То v
у ovv



U8TG. фхауф
о
/
1
CJ
uvqppv r,&y ftQoaayoQEv$evrtt)V eP&ovxeg^
загубил както
1 Имею на тази планина или хълм не се споменава в текста. Намирала се е близу до Агавърския
манастир, в Мала Азия.


139
I
Vita loannicii — Житие на Йоаникий
5
xai nEQi. tov ласЬбд 2AavQaxtov aveavv&dvovro,
el woavv Ti'va xqovov rp dgyp buidicboEi.
тауЕсаг еоеоТРм xai лаЛту тру juEra^oAijv лоор-
yooEVE, xal о (ратит, елт ^vqov egtowui. та лоау-
iiaia. Bqu.xv to иЕта$и, xal трд аоурд Aw
MtyarjA tov yaufjpov tov paaiAsatg цЕталЕвоо-
apg, Egs^aive та лроруусА/нЕУа. 'О Ье MiyapA
ovtos лоо tow ахёлтосог то топ xovQonuldxov
pv d^fcopia eyow. (Av лоААор xolwv voteqov
xai Ovvvot rd Qoaxaw аЬ&к Л8ё1а xotstqe-
уот’ (poovrlg Ье tov fiaatAsa е1%е лоААр, олак
те Tovzoig раоеТ елРа&оь атparр
тоод xaxd)g biwfeiip. ’’Bv tooovtgo
tov
Вдауо то usra^b,
тот paoAsojg
та лооруугА/иЕга.
ТО ТОО
Ov лоААо)
Ogaxow
лоо tow oxpniQcov
D

J
е/
X) Ы
му СтавракиЙ, дали дълго време ще пре-
живее на престола. А той предрекъл, че
отново ще има бърза промяна и че, как-
то казват, работите са на косъм. Малко
по-късно, когато
Михаил, зетя на императора, предсказа-
ние™ се сбъднало.1 А този Михаил, пре-
ли да вземе скиптъра, имал длъжност
куропалат. И тъй не много след това ху-
ните отново опустошавали тракийските
полета. Императорът бил много загри-
жен как да ги нападпе със силна войска
и как да им причини зло. Между това той
поставил Лъв Арменец за началник на
източните отреди. А този отдавна жаду-
вал за царската власт: само това мислел—
как да я завладее и смятал за второ-
степенно всичко, което не се отнасяло
до това.
XIX. Прочее, когато започнала война
между тях и хуните, Арменецът не удър-
жал дори и на първото им нападение, а
доброволно обърнал гръб и покрил ро-
мейската държава с позор, та донесъл
срам и на Михаил и го хвърлил съще-
временно в страшно отчаяние. Лъв, като
бил с такива замисли и като постъпил
така, с коварния си и лукав нрав спе-
челил духовете на войниците. Той ги скло-
нил да поддържат него и само нему да
възлагат надеждите си за спасение
неже в тези неща те се държали никак
твърде необмислено и безразсъдно и пред
благата, конто имали на ръка, неразумно
предпочитали онези, който очаквали.
тъй Лъв, като надянал маската на бла-
горазположение към императора, престру-
вал се, че го уважава повече от всички
и че му служи. След доброволното по-
ражение, което претърпял, когато импе-
j
(л
властта преминала у
и
X_F
xal блтод av-
<5e xal Asovia
' 'HP ' r
Uoaq t.<ry-
Tpv раоАтлау
i? iiev to is трд
tiaaiv aQzpybv eq-юта’ b zV,
vx aokkvv Eoowix(~)g Eycov, uomv tovto ec>tqe~
(f'E хата vovv, ло)д Еухдатрд уЕУртат табтрд,
xal лау b pp лдод tovto ecpeqe, ларЕ^уот
vUoyi^ETO.
XIX. rioAEUOV WlVVV
I
аотоТд ou^payEPToS) ovbs трт лрштру 6
viog szQoofiokpv
aPyvvp
MiyapX a/j,a
xal afhpda tovtov лЕофоМл beiyp. Ovroos
xal dovAevGaaEvog 6 Asaw, xal bpdoag
tov pAAovg vnovko xai boXsQop
ucotow yvopuag
idyEiv, xal f/ovTO oaAEvEiv rag sfatibag трд got-
rpolag ларЕЛЕЮЕУ, ola weqi таота biaxEipiETovg
аохЕлтотЕроУ лФд xal aftoidoTsQov, xal tow ev
yEQolv dya&aw avopTog та лооаёох'ариЕга hqoti-
pawTag. Evvolag oiw 6 Aeow трд лео1 tov
paoAsa лдоосолтТоу
ЛО181 a D at xal
AIetu ovv zpy
TO
exeTvos тру
TOP EVTOg
Aousviov exeivo
-WT. J

г
г


Л o2At)V ЕООУТ1Х(~)д
, лo>s
/тр лдод tovto
4
vovv
о
ЛЕ.О1
fiOTOV TOVTO
В fp£QE,
>
което не се.
a&td. tow Ovvvaw
\4que~
(Wt;yxdw, Exovd v<7)ra bobs,
та 'Pay pa taw, (bg av тф
bk
ovv
TQ) ТЕ
e
Qts/daAe
uev popwv TiQQtjTQlipi], dpat
bgaoa
тад raw отоа-
otxEtajaduEvos, аттср ТЕ лоооа-
т.Ьл1Ьад
"5"


v
xal
jV
J
?
no-
6 zlscor
v л sz &aw
еАеАоооюу
Bu^drciov
7
TpS ЛЕО(.
ЛЕО1 ЛаУТОъ TT
iAostteveiv wiexqivsto tovtov.
yEySVppB’pV r/TraV
Miyarp ЛООС
xaiQov
XOt
Po)~
lys ратор Михаил cc върнал във Византион,
той проявил в този момент скритите за-
мисли на сърцето си и разкривайки ис-
тинската си душа, оставил онези, конто
опустошавали ромейските земи, и ведна-
га, колкото можел по-бързо, се въоръ-
жил срещу своите, провъзгласен бил за
император от присъствувашите и стигнал
в най-известния между градовете.

T
и
avrov
tov fiaodaaws
v л oow ew агтод,
rpg xagbi'as Excppvag,
4 r	\	' e
Аеоутоо

I
хата
ebb iva
ауахалгцтад
n ahoy 2pt Ao a svovg
<1
Л
tovs та
хатаЛсл ду) р sv& v gf
rdyoyg, олВ^етш хата tow oIxeiow,
At’.VS 07(0 tow лапоттсот
TpV Г7 t’Qldw •?.’/ (OV TO)i'
(col. 52 C —53 C)
6тт2л£ехо.1 хата
I ‘7(0 TOW
(TEQtOWV'llOy
S',
€
(OS
xai fiaat-
xai
xmiAapfidyEi.
dvayoQEVsrai,
лбАегот
e
у
г
*>
U
u
1 СтавракиЙ, който бил ранен в похода в Болгария, наистина царувал само около два месеца.
Той бил свален от престола от зетя си Михаил Panrase и не след дълго умрял от раните си.
Vita loannicii — Житие на Йоаникий
te-Cy
Ti.
*
140
3. Joannicius Romanos a Bulgaris
captos eripit
XXХШ. AvT.ixa 6 ytsv MiyaijA лёилтоу ёл1
rife "PaoiKucov dgyjjg ?лод Rye, Teooaosoxatds-
xazov de ало vijg xard BwZydQOOV exgt дат stag
xal теМллал’и тф) Nixpp'dga,) nvvero, s-' ooov
rptopaicoy лЛ./ая jttsrd тфд латдсдод xai ri/v
sAsvd-egtav anoftaAovreg, alypdlcorot BovAydocov
XeqoI xarsiypvro. Ei&ifei rotyagovv svvota zi]v
У *
де што xard Bovtydgow
3
ч
Кьхгурбдтр i]vv£TO,
t. fuxd трд
Г/

л
Eiom't
(pudvidomnov ЬсыУтр’ чроуур’, еллсод avrovg rpg
xal	ёхыттуд
dvvp(dsir]. Kai лоуйаубр.ЕУ
avboag
si vat xal nviypodv, cog
bn ш'] 'daTrov ovv ало ft dl Ao a at rfi nargidt
zdg yuvydg dviaa&ai' 6 xal
fлеОоиттс г. Ev in’? ovv
axoxov tdsasvog,

/
ёлслогои
ysyxetv
тг/у Eigxrip’ ?; rovg
TS
э
ZF 5-
diayoayijg
.g epavd'ave
xazetye, Faxpo'idi]
ovpfialvei
avrovg
xat
uaV.ov tov avdga
devTEQU лиута TOV лдо-
xstasi'ov axoaov Heaevog, xaraXedrei a'ev r-nv
rpih]v &tsb>T]V xai Gvvryth] diargifiiyy, dpstdet
de otpalegag xal xtvdvvtodovg
J
X
лодеёад xal zip’
ev f,ts ла Tgidtyv dtpvvxcbg, z&v леосхадрpevcov
auzovg cpgovQcbv ovx scpguvriasv, «2л’ oihcog
dcpav&g emozdg тоТд dvdadoiv. sviKcog avzl
лаард dvydpscog тф tov
xal tovtco dstjuovg
V
xard
jttEVovg
Aoyoig acozr/gtotg vapa
ysvsodat xard
ysvsdv oxoAtav nagaxixgatvovaav,
exeIv ov еле ror
тагу avrov avraxodooecov pi]
л (Rg
fivovr'iQta.
vvxza rovcovg
gcnv oQia>v ладалЕрла»’
лада z(7)y ovydsvitov,
h
3. Йоаникий спасява ромеи,
от. българите

пленена
а
била настъпила чети-
свободата си и падна-
ръцете на българи-
I тъй човеколюбивата душа на Йоа-

ECpoovTiasv, «Ял’ i
avdodoiv, euiKcog
oravgov xRtQmo-i толар
xal xAEtdga r&v d-VQcbv
woxsg adov xal ox tag fiavdrov
R.IOV "TlpjOVV TOVg S.XEIGS ХО&Тр
ёлютад
TOV SjUOV "It]6OVV TOVQ
: dyaxa^strai, лои'сы те, ov% vdaary, Ши
Й!
?
__>
#ai.
Entlav-ffadvEofiai'
vtolg
(рал I, xaida Мюог]
ЕКЕ1(Й-

rovg
rpg didaoxa/d ag,
aurcbv лагедад vovdsxwv
3
(ITT
/
al Ad ТО
0ebv трт slnlda tyev&aL,
de yvmQioo.t xai zotg vcotg rd exstvov
77,5 ev сратгс, xar3d Маюрд, тру
diayaydjv, p&AQi xal rcov тцтете-
pv xai dtaooj^op.evog.
ovv лада x(7)v осо'&еутоуу, xal, Tig
cb rov 0sov dvisQcoxe, лоАлах/д egcorpf/slg,
rpv ydgty de
huyodcpsiv sins &еф. (col. 68 C—69 A)
Elza
’ Exfiiaoftelg
Et,
rijv xlpotv pev ovx алЕхртре,
uova>
L	£
£
тн
XXXIII. Михаил вече пета година управ-
лявал ромеите,
ринадесетата година от похода срещу
българите и смъртта на Никифор, кога-
то миозина ромеи изгубили едновремен-
но и родината, и
ли като пленници в
те. Н
никий била обладавана от мисълта, дали
не може да ги избави от това трудно и
бедствено съществуване. Като разпитвал,
той узнал, че затворът, в който се нами-
рали тези мъже, бил мрачен и задушен,
така че можело да се случи твърде ско-
ро те да изгубят заедно с родината и
живота си. Това именно безпокояло най-
много този човек. Прочее пред предстоя-
щата цел той сложил веднага всичко
[друго] на второ място и изоставил он-
зи приятен и обичаен живот. Пренебрег-
вайки несигурността и опасността от пъ-
туването, той изминал пътя, който водел
за там. Без да го е грижа за стражите,
конто стояли при затворниците, той за-
станал така невидим пред мъжете и вед-
нага си послужил с кръстния знак вмес-
то с каквато и да е друга сила. С него
той разчупил оковите и ключалките на
вратите. Като моя Исус той призовая ка-
то от ада и от сянката на смъртта на-
миращите се там и струята на поучение-
то ги напоявала не с вода, а със спаси-
телям слова. Той ги наставлявал да не
станат като бащите си извратено и гнев-
ливо поколение
жат надеждите си на оога и да не за-
бравят въздаянията му, а освен това да
запознаят и синовете си с неговите тайн-
ства. След това като Моисей той ги из-
вел презнощтана светлина и гипрекарал
до нашите предели, закриляйки ги. И тъй
по настояване на спасените и понеже
многократно бил запитван „кой сити, чо-
вече божи?“, той не скрил името си, но
казал, че това благодеяние трябва да се
отдаде само на бога.

1Л
Ч_’
TJ
1>
и
J
но занапред да възло-
на бога и да не
t)
ci
э
u
гнчч
I
<
I
I
*
*4
ft
XIX. ЖИТИЕ НА ТЕОДОР СТУДИТ
Теодор Студит (75$)—826) бил известен византийски църковен писател и за-
щитник на иконопочитането. За него са съставени няколко жития, чиито автори
били повече негови ученици и по-млади съвременници.
Първото житие, което даваме тук, е било съставено през втората половина
от студийския монах Михаил. Като автор на второто житие, което в
нова редакция на първото, в някои ръкописи неправилно се по-
в други — Теодор Дафнопат,
са
на IX в.
същност е само
сочва пак името Михаил, в други — 1еодор дафнопат, а в трети -
Иоан. То е било съставено през X в., ние го даваме като писано от
автор. Третото житие, което даваме тук, малко се различава от първите две, но
личи, че и трите са черпили от един и същ първоизточник. То е от IX в. и е съ-
ставено от непознат автор.
В Синаксара на Цариградската църква и в Менология на император Василий II
също има две кратки жития на Теодор Студит, конто ние ще дадем на съответ-
ното място в тези две сборни съчинения.
Р'ЬКОГШСИ: Второго житие е пропечатано от Migne по изданието на De 1$ Beaune Sirmondii
Opera varia, v. V, Paris 1696, пърЕОто no A. Mai, Nova patrum bibliotheca, t. VI, Romae 1853, според
Cod. Vatic. 68, Cod. Vatic. 1256 и др. Към второго с а направени поправки и допълнения от Латышев :
BBp, XXI (1914), стр. 223—254, според Cod. Мопас. 467 (XI s). Третото е предадено в M=Cod. Mosqti.
bibl. Len. 128 mus. Rumianz. 520 (XII s).
ИЗДАНИЯ: А. На първото житие : Migne, PGr, XCIX, col. 233 -328. В. На второто житие : Migne
3. На третото житие: В. Latyschev, Vita S. Theodori Studitae in codice

някои си
неизвестен
о
PGr. XCIX, col. 113 -232.
Mosquensi musei Rtimianzovjani Ns 520, BBp, XXI (1914), pp. 255—304.
Krwnbacher, GBL, p. 151. — X. Лопарев, Византийская
Moravcsik, Byzantinoturcica, I, pp. 576—577.
КНИЖНИНА:
XVII (1910), стр. 161—185.
жития святых, BBp,
VITA THEODORI STUDITAE
ЖИТИЕ НА ТЕОДОР СТУДИТ
A, AUCTORE MICHAELE MONACHO
А. ОТ МОНАХ МИХАИЛ
4
1. De Nicephori in Bulgaria clade
28 ’Д2Г
vola? anefrrf
TOVTOV


ydo tj fyeia. dlxtj
ел1 wjs
ovx Лс jaaKQav аотср га тць ало-
govto/jo)? у do a fyeia дЫр xai
ретекОчуиаа лаготрат!
r- /
tmvTy;
2. Гибелта на Никифор 1 в България
28. Но не за дълго го оставило без-
умието му.1 Скоро божието наказание по-
стигнало и него и го изпратило с цяла
1 Става дума за император Никифор I Геник.
Vita Theodori Studitae — Житие на Теодор Студит
142
^xv&a? yovy д gdrato? otqo.-
Ntxrjcyopo?, Ttolegixij? avroih soyov
lovxcp лрелра-
ларёВюет' лоб?
Tom^devaai
уюетас уесрб?' бла)? oigat xdr
r co? anodeix&ft, со? /) tov f}eoq>6pov Цатёро?
q nt £	\	5 *! n, f	Tf	_	3	3 f
pgmv wi8Q aArpreia? сготасл.?,
aTiQovc/'pw?, dll
ла/ли xal tvv xal то fteffatov
ovrco? ovv лелтсохо)? 6
uh1 траусоЫа?
t)ta?
(hr,ер de Et?
о ото?
у dip at' wietdp yelp елрото
vao tcov tdiwr
qrvotxov (pQovtjgaro?
xal
dveziioxeTov,
TSQIL
ТОПОС?,
rivcov
(лото v
Г
7
С"
Г.
л
J.
э -s з
йло Oeov
ovx etxaia ovd
gUQTVQOVg EV)] xal
avwdev
drag
5^
И тъй,
та му войска в чужда страна.
когато безумният Никифор тръгнал на
поход срещу скитите2, станал жертва на
неприятелската войска. Това станало, мис-
за да му бъде ясно показано, че отстоя-
ването на истината от страна на бого-
носния наш отец не било напразво, нито
необмислено, а било с божие признание
и имало потвърждение от бога някога и
сега. Прочее, катопаднал, нещастният им-
ператор дал повод за голяма трагедия,
а ромейското царство — за още по-голя-
ма комедия. — ------А това, което му
предсказал великият Теодор, е достойно
да се прибави към казаното дотук. Тъй
като телохранителите на император Ники-
фор и собственият му характер го нака-
рали да се възгордее и той с неудържим
устрем тръгнал срещу скитите, поникал
светия ни отец Теодор в предградията на
столицата и чрез посредничество™ на не-
колцина велможи го карал и принужда-
вал да се съгласи с изнамерения уж от
него начин на управление. А преподобният,
като че ли вдъхновен от светия дух, му
заявил следното:
каеш за делата си
други към тях и да теглиш и нас към съ-
щата хлъзгава почва. Въпреки че не си
мислил такова нешо, ти бързо се отда-
лечаваш оттук. Това казва господ все-
държител : „Няма да се върнеш по пътя,
по който днес вървиш.“ Прочее този вла-
детел, като не повярвал, изгубил живо-
та си в земята на българите според про-
рочество™ на нашия богоносен пастир.
Синът му Ставракий едва се върнал от-
тай в столицата, тъй като бил ранен.
Той управлявал
поминал. Шуреят му, който носел името
на Архангела3 и изпълнявал длъжността
куропалат, получил царската власт.
ля,
О
1
L+
е/огосГ
/zeydz^s
Х(О иы-
:	ъ
deilato?
gePQoyo? de
dQxij' -
Ъ 5
ГЛО&ЕСП?
Pcogalxy
avxdr nQOE.q)v]ievoev xat 6 gey a?
El.Oqgeyoi? а?ЮУ ЕЛСТО"
gey a tpooveiv,
t'лаолютсоу
Kat GGQ
oQgrjy etyer xard
gETaoTeildg его?
ev TCI?
ОебдсОрО?, TOt?
TCOV
T}]ff

?
Л
1.

L*
1
£
r
0
f}gmv Gleddcopov
ХОЛ
tov
А тона,
Tj
xal
TCOV
tov
nQO ТГ)? лбАЕОО?
ft toov
- г :«
h
илб
Ntxpcpopo?,
Sxv6c7)r
ла-
/ г
IEQOT
u
f5td
т Г) ол
<3е
ха). хсшрсаЛ'ТО avwv
geytordvcnv
eq; е ? ’ Qeilet оц dfj'&Er
осях)? evbov? соолео тер llvevumt
<3?7ZOf avTCp rdde' ISe per xqecov f:q>
лоецха? gETapeAEcoilac, xal utj xQOGTdJqvai
tov xal Lpia? лцб? wv opoiov sq>EAxecv б/лобоу'
ETzel de prfikv wiovwv [jefiovlevpevv?
d^oTQe/ei?, rads leyet Kvqio?
U? esii0TQeq)ayy ovx
nOQEVIJ OqptEQOY EXEC. 64 LIE/-El WV аЛЕсОЛ?
tovtov uedovTC? хата ri]v лдосрутшау wv fieo-
cpoQov wotaevo? TjUCOV,
Xcboq w 6bv UETaoTQeipayTQ?,
tov vlov go At?
fiaatlevovoar dvaxapyjavro?,
iir/Gi zq? dex?}? XQavY}oavw?
6 TOVTOV ел"
тут rov xovQonalaTOv амрелсог ci?iav, to f!a-
ailetov
272 В
budovyat
СООЛЕр
rd(5s' ISe
zdde leyet
3

?
t*

EUl'TOy
olxovogt a’
J £
/
t
5
’eyogevo?,
ot? ле~
rt
- J
/
3

оАб
TCOV
ЛШЛОХОбгСОр
Kvqio^
emovoeipEi? rp obcp ij об
64(w.£ let
г
j
Ти трябва да се раз-
а не да прибавят и
7
BovlydpCriy
xai Sravpaxiov
roavgaua про? Ад
xal ev oloi? dvo
xal naoel$6у то?,
ddelqnj yagftpo? dpxayyelcbvvgo?
EV rf] TCOV
EXEld’EV
4
dtedsgaw. (col. 270 D - -
- D)
J
272 A;
J
тъй като
всичко два месеца и се
u
I
2. Leo Annenius In Thracia contra
Bulgar os pugnat
2. Лъв Арменец воюва с българите.
в Tракия
30. - - - Лету yelp б гр? ’ ДуатоЛр? атратруб?,
Ехтепрухаз? gallov то eSco cpepe&dat tov xafhg
xovw?, tor wro %etoa avwv dmpodoxqoa?
атратбт, xat rov? rovTCnv apxpyol'? тал? wto-
fJXEOWc ттт gei^ovoov ov gfpQova? e avTov хала-
oTpadfiEVO? d^tcngdrcov, clviapGiav (bdtvet хат,a
tov (ptloxQiowv avaxro?
tov wed yetpa avrov
xai rov? tovtcov архцуоб? rat?
vnd
Mtxa^l' еЛбсот t5e
30.----И тъй Лъв, стратегът на Анато-
лия, който си бил позволил повече, откол-
кото трябва [във властта си], като подку-
пил с подаръци подчинената си войска
и привлякъл на своя страна военачални-
ците й с обещания за по-големи отличия,
разбунтувал се срещу христолюбивия им-
ператор Михаил. А като отишъл в тра-
I- r-

1
:i T. e. българите, конто иавсякъле в текста са наречени
Рангаве.
Авторы обяснява гибелта на Никифор като последица от антимонашеската му политика,
„скити" или „варвари". 3 Т. е. Михаил I
I
1
Vita Theodor! Studitae — Житие па Теодор Студит
ел1 rd Нрахтоа ,не(?}2 си’ лб^рсо тр? fiaoiAsvov-
oi]?, dvaxpQvTTEtat vnb тсоу diffier Max£3ovt,xr]V
EVOlddEtaV ЕЛ1 ^EixvvpEVCor,
ts ала о as,
sk
TCOV
OVTO)
T.fc
(col. 276 A—B)
Л. vyo voros  s^et 7/st
аттслраттотто? si GEbavvei.
та daollEta, dnr>iB-:bs slxovoxbciorps лоэ?
16 taw dogvcpopcov dvacpavbbv (ppptgdpt-ycvg
/	3 V U z	** /J	? w 5 _
TOIWY I
r> fiiato?
ГЛОХ@[пЕ(Оь

rp? daot/jxSj? d.Q-
ovro? 6)Qq^, cite
tei1( OQaxiOfdvos
ел 13 оа u s vo?
6>odA’.
- e S -
6Bo? TCp
лроН-рцатС
В. AUCTORE ANONYMO
I. De Nicephori in Bulgaria clade
Tcbv fiaQfidQfjiV yap iprixavra
^ovtcjjv, xal tovtov cppovpaaxi олЕобухср тру
лqos Exsivovs tpEQQvaav алсбгто?, Гллос? те xal
onJsor dvyd'UEt
Tixa d^sdovpEvov, eyvco хат' avrov pdB.ov
xax exelvcov to	xivpoa? 6 ahrpQios'
dilMcDS ev тф) лоВфм лг.ауу, xal rfj те duai-
Diq 'Proputrov xal тер атратср aiGyvvpv. ovcY
oapv еСлету, xal fivQiov лроатрираигуо? ЬуеФо?.
ddswc л/д-
(xiQi'jOEiv лахга? ex tov napav-
34
a
EXEIVCDV
EV T(p ZtOAflMp JIEAOV,
Ptopaifov
ТО

/	d s tip De rpv tov Патро? ел1 кр
.aaAapvatop лр6^ф] ~1.у naQE/di&Tv' елес xal лдое7~
rd yHd.ov avrep xal wv xivdvvov nQoetirp'v-
xal upef ovtcj) ovvpxsv 6 davvsTO?.
Xxvi}ayv,
aloyvvopsvos
dalov rjiravi ка1 ар Зе
si. pp avrov eDi xal
tov Патдо?
7TE
OS)1*
’/tjrsr yao E?cbppa ovtoq хата rqv
xal peya Enpoxo xai e^qev&vsto,
оютсео тф’ лаоа too
Tpv EXEIGE fiadl^ECV E'jCCOy,
лараотрсюсто лоотеоот'
E^ovala?, tovto usv
eA^eiv tov ayiov, xal rot? avrcp
'dpOEiv dpotpQova, C4ZZd tote
&EQpoTSQCp 6 fysocpoQO? hgpfhil
dov? тр елслуощ yeyovco? tov лгеорато?, Exeiva
ttpvvEi rep aXagovi, a xal dsov? avrov
via? ЕУЕлНутЕУ ат, ei
ХОЛОУ eI%e
fiacD.vv, !лет</.1ле).6т
to xaxbv а'&ЕОалЕ'отог’ pp fatEiv, cos av
тф yoovcp dvoiawv p xal dvlarov ysvpTai trav-
teBv?.
fiovor
ravri] d/.covai елвсур, xal dvayxpv roc? ftp fiov-
3
fc’t
OVVpXET 6

h

5

ЛЕ^Л-El
лтфос,
riva? rcbv hr.
tovto ds xal ftia
JTEXQay gEVOl?
tpfap
EV~
xai pakXov
xal cd олео

xal ayco-
тсаоа-
rov Aoycugov. ^Вуору per xal <je,
diEngd^co AapEiv, xai
fiij
/ *
ТЕ O)V
31
рф лаутяЯ/п?

1
г
’EHf.I 3* ovtco? ауалуртш? e%eis, cos up
aavTOv rf лаун cbUsiv, (Ша xal aHovs
1 T. e. в Източна Тракия.
143
кииските земи, недалеч от столицата, про-
възгласен бил за император от тия, кон-
то уж осигурявали реда в Македония1.
И като се дигнал оттам, стигнал в дво-
реца, без някой да му се противопоста-
вит, възвеличаван открито от своите оръ-
женосци като император-иконоборец.
Прочее този насилник-тракиец2 заграбил
императорската власт, тъй като бил из-
цяло въоръжен с ризницата на лицеме-
рието.
u*
3
като
j
В. ОТ НЕИЗВЕСТЕН АВТОР
7. Гибелта на Никифор I в България
Понеже варварите безнаказано плячкос-
вали, той тръгнал надменно срещу тях
и въпреки че се заканвал да ги унищо-
жи веднага всичките с конница и със си-
лата на оръжието, злосторникът разбрал,
че е вдигнал оръжие по-скоро срещу се-
бе си, отколкото срещу тях. Като паднал
окаяно във войната, той докарал неизре-
чим позор и на ромейското царство, и на
войската, както и извънредно голямо без-
честие.
Не трябва да се изпуска и предсказа-
ние™, което отецът направил на нече-
стивеца. Защото той му предрекъл бъ-
дещето и му разкрил опасността, ако и
неразумният и тогава дане се вразумил.И
наистина, когато императорът се отпра-
вил срещу страната на скитите, много
се надувал и гордеел, но като се засра-
мил, като че загдето бил победен от све-
теца, той не искал да върви по този път,
ако не го спечелел и привлечел предва-
рително. Той изпратил някой служители,
конто да доведат светеца, било като го
убедят, било насила, и да го накарат да
се съгласи с направеното от него. Но тога-
ва богоносецът, обзет от още по-голяма
и пламенна ревност и като че ли вдъхно-
вен от светия дух, разкрил на самохва-
леца тези неща, конто биха могли да го
изпълнят със страх и ужас, ако не бил
напълно обезумял. „Трябваше и ти, царю,
да се разкаеш за това, което си направил,
и да не оставят негюправено злото, та
да не би с времето то да стане мъчноиз-
лечимо или съвсем неизлечимо. А понеже
си толкова безмилостен,че не само ти тичаш
към примката, а тикаш и други да бъ-
дат хванати в нея и готвиш нещастие на
тези, конто не си го желаят, то окото,
м
V
ti

J
2 Лъв Арменец e наречен тук „тракиец" вероятно, защото бил из-
пратен да воюва в Тракия и там вдигнал бунт.





J
144
Vita Theodori Studitae
Житие на Теодор Студит
AopEVOiS
смрбаАр,6д, бб
Talk tog
f к
лЕоиотау,
EU0V
I
което вижда всичко, ти предсказва тези
беди чрез мене, безупречния, Знай, че ни-
кога няма да се върнеш по пътя, по кой-
то сета вървиш.“
сказанието на праведника той бил зало-
вен от варварски ръце и не само позор-
но загубил живота си, а и отрязаната му
глава останала за подигравка у българ-
ския народ, който пиел наздравица от
нея и на всеки пир се гаврел с пораже-
нието и позора на нещастника.
I
та г га oot б лаута ёсродс7)у
HlQOayOQEVEl TOV
3


WTEAovg'
ЕлютдЕрЕлд v.qd
xai хата tov
Aoyov fiaQ/jOQtxais clAovg yegdy,
xal
хатЁАслЕ
ysvst, zpiAoTpaiag zavzi] лдолс-
ev латт1
Hixl-evd^ovTf. (coll. 164
ГЭ	-к	/	3
OVX ETtlCrTQS<рап' 'OVX
3
ApsAst


]}v GV бббу noQEVU EXEl.
tov dxalov
ov povov aio^Qcog appgrpo тру 'дафг, dHdi
тф’ алотрр^ЕТаау ХЕсракцу
тф) BoiAyaQCov
vovti, xal rip рттоу xdi Toy ovEidcopov
агрлоассо tod (WLlco
J	ft-
A—C)
ла1 yriov
О
И тъй според пред-
2. Leo Armenius in Thracia contra
Bulgar os pugnat
2. Лъв Арменец воюва с българите
в Тракия
zlecor ydg 6
лоод tov avTGxgdwgos ALixa//A np
XsiQiattEig, xal Tip Boqxdv naoodsvEiv ёлстда-
лфд, did tov TT/vixavra ovp^ayevza лдАеиог
r.olg Bagfidgoig, pslcov savzov d аАсфсот елпо-
tAeig, xal албусму adivr/oag гоуатцу, клолом]-
odp ev6 g те
xdi aAAovg orc evqe tcdv xovcpozEQCoy, zovg
plv dcugoig, to6g <5’ УлоаурОЕОсг тлеАНоу, ра-
oiAsa savzov ayadeixvvo^ xd to zr/g doypp
xgdzog 6 tov Qeov, </Kv  xal тфд st QTprjg
лоНрюд лоод savzdv ркгатгбцосу' (col. 1(59 C)
у do б диооЕдфд
АдрЕУюд,
GZO(mp/O±
J-™ T
tSihag лао-
£ "lej
xai тф> &oqxd>v
tov xYpixavza oopgayevza
J
е
о
66)м xal tov оло XEtga отдатбг,
О VS E VQE T(OV XOVfpOTEQCDV,
то I к
1 dyadEixyvoi
tov Qeov
еда
5
с5

xal
то
xal тг/S
Л|
Лъв, безбожният арменец, който бил
назначен от император Михаил за стра-
тег на Изтока, получил нареждане да
мине през Тракия поради войната с бъл
гарите, която избухнала тогаваМНо са-
мохвалецът се възгордял опте повече и
стигнал до върха на безумието; той под-
ыамил с хитрост и подчинената си вой-
ска, и други хора, по-лековерни, конто
намерил, като подкупил едни с подаръци,
а други с обещания, и така се провъз-
гласил за император. И уви, този неприя-
тен на бога и на мира завзел в ръцете си
върховната власт.
эЛ*
 id
чл
5
С. AUCTORE ANONYMO
С. ОТ НЕИЗВЕСТЕН АВТОР
7. De Nicephori in Bulgaria nece
l. Гибелта на Никифор I в България
31.------Ai’fdc dV chg si%ev боиг/д тГ/д лдбд
LLxHhts ёхотдалЕлад
xazaAatiovaa dixi]
%ecoq sd&iQagEv, ov udvov
aAAa xdi payaiQag sQyov ev тф
iisvov. d^iov de ppds тф> tov латодд ел амтсо
TTQoQQJiOiV аюол/} TtaQF.LOvtv' ёлЕаф ydg exeivos
EgwQt-ia хата. LLxvfydv xdi, psya ёлт/ото xd,
EpQEV'dvEW, рбтаотЕсАарЕУод rov oacdv лоо лоо
zov аотЕод лЕр.л81 vivas tcdv H e^ oval as tovto
	(5g	norfjaai,
avrov xdi тф) XQarovvTi ёлгхХсуф aLV
sy&ovg 6 i/Eocpdoog yEvopsvog xd 6%os
луеоparos дфАл аотф) табе' ф/бхору psv xai
аё, fiao'tLev, psrapsAov cbv ЕЛЕлрахЕлд dafisiv xal
е1'%ето. dAAd tovtov
ТНхыоа zcov
га
С
ц tfadtt
та-
Еоусоу
фгтф'ЕУта a'iaxQtog,
:7 оле а ср ysvb-
aSiov ol ррде тф> tov латодд h
ёлыдг} ydg
рёуа
хата Sxvdarv xal
pEV леНоТ. tovto
avrov xal тф хдатоиттс
6 Оеосубоод yEvopsvog
э-
и

I-*-'

табк
1-
5
rV

ооолео
TOV
1
31.----Самият той с целия си устрем
тръгнал на поход срещу скитите. Но бо-
жията справедливост, която го настигнала,
бързо наложила наказание за делата му:
той не само че бил позорно победен, но
станал и жертва на меча във войната.
А не бива да се премълчава и предска-
зание™ на отеца за него. Защото, след
като той тръгнал срещу скитите и мно-
го се гордеел и хвалел, извикал светеца
някъде пред града, като изпратил някои
служители, за да го накарат било с уве-
щание, било със сила да се подчини и
да сведе глава пред властника. Но бого-
носецът станал като вдъхновен и цял
обладай от светия дух, му казал следно-
то: „Трябваше ити, царю, да серазкаеш
за това, което си направил, и да не ос-
о
U
1 Става дума за войната през 813 г. и
сииикия.
за поражението, което Византия ните претъриели при Вер-
Vita Theodori Studitae — Житие на Теодор Студит
145

ph ладбтреа'Ьаь togovtov лалбг
еле), di ov uovov aiixdg аУпАууло
леи i)рад лдод тог
таита aoi б латтолдаттод дб
OVH
(Ь/ЕОаЛЕУТОУ.
aAAa
o/aoftor,
KUf/LOG’
T \	f	r	~ t( 3	/ '	'	1
}) GV ЛОПЕСp GiipEffOV ЕУ.Е1. (Ll.lEAEl Ш1. PMTU
тру tov doio'.t.ov 7iQo(pt]T.si(ry a$}Ai(i)Q tr rep tto-
2£/.cqj envaiQEihig ‘'ivEitUrg iikv тт/ cPtoLiaKOV,
yp/o-
to(h, <бд ehigtq8(p<ov
1
(hiugeihig
<h'
I
1\

71/
<!
OgOLOV
LtOGVQEP
EtlOV AEVE'l
J	/
*71
/
/
EETlOTQE'lpEtg
аиЁЛы
/ -
ah’ тт/
ли. Ttobaoн()Г гос?
vt-y. (p. 276, 18—34)
ОТЯ.Ьод
еолеоилд
2. Leo Armentas In Thracia pugnat

Ала
34. “Ала ev томтотд ovrcov avi(7>v -леи. лиспу
eefhjvovgeveov яалоТд Fpattpvpg hpioTecwit л оу гр
qov xi, лусера vtai oAsitQiov, Aecov 6 dcoirpvog
’Aqusviog, лапай дмтадаттеог тг/г ледс то ihtov
EVGEpEtav. erg 'Kcpeig ovrog итратруигу, ало-
votav (oOtvifUOg ла i tov йло %£iga ат дат (A
ddjQoig хАеугад лей dV.ove ovx, oAiyovg ovvao-
лаоад, йжютип/ь лсм лоА&рюд tov avroxga-
toqoe yivETiit Ab%m]A' xdi hij EToix; tii
т^ (йдцмуд
Aslcov ysvopevog tiaotAsvg
dvayoQsvsTat^ s^Ei hsv те алидад,
tov ауплдаттогтод, (hi- tov ’	'*	"
ЕЛЛЕуродулбтод ЛШ TOV UOVi'jQT} piov ГЛЕЛтЗоТ-
тос dvoutov r/yyaapevov at part ogotpuAco iaurdv
KOtTa^QalvEiv, хидбд ^i'a %at ладалЛрдш (ygi-owv
6 TvQavvog i-улдатуд т(Ъг и hoy ла/Нотатш.
(p. 278, 13—24)
dAtvi/aag
лат
TOV
l
V7t>)
те/да
/V 1*—

(Ъювтагуд -mi лоАешод
Mt.%aifA' wit (h')
етоЦпАшу ttai л/ро/оу
Лдбд T(~)T
thpi]
t(7)v fiasi-
AlaxEddytov
IWJ(>EVV£ oVTOi
(hl:'
TOV UOVljQT] plOV
vvoE/hws Alr/y/pA
_L*'
та)?
тавяш непоправено таково зло. Защото
не само ти няма да нам ери щ изцеление,
но и нас влачиш към подобна гибел. То-
ва ти казва чрез мене господ вседържи-
тел. Знай, че няма да се върнеш по пътя,
по който ти вървиш." Прочее и според
предсказанието на праведника той оил
жалко убит във войната и станал за срам
на ромеите и за смях и подигравка на
ония, конто живеят на запад.
гл
чл

2. Лъв Арменец воюва в Тракия
34. Но докато те се намирали в това
положение и благоденствували във всич-
ки блага,1 внезапно се прибляжил ня-
какъв лош и пагубен дух. Лъв, окаяният
арменец, смутил всяко почитание към бо-
жеството. Той бил стратег на Изтока и
като изпаднал в безумие и подкупил под-
чинената си войска, а събрал и немалък
брой други хора, станал бунтовник и не-
приятел на император Михаил. Като на-
паднал тракийските области и стигнал
близо до столицата. той бил провъз-
гласен от македонците за император. И
той се дигнал оттам, без някой да му
се противопоставь понеже благочестивият
Михаил се отказал [от престола] и пре-
гървал монашеския живот, смятайки, че е
безбожно да се опетнява с проливане
братска кръв. Така насилникът завладял
властта с насилниче ската си ръка и по-
бъркания си ум.
внезапно се прибляжил
гл
1 Михаил Рангаве прекратил политиката на Никифор ио отношение на монасите и според съста-
вителя на житието било настъпило известно успокоение сред поданиците на Визаитийската империя.
19 Гоьпки извопи за (гьлпикката историй, JV
Грьпки изиори за бъагарската
*
XX. ЕПАРХИЙСКИ СПИСЪЦИ ОТ IX ДО СРЕДАТА НА X В.
конто още не са доста-
не са издадени критично. Както е известно, Цари-
началото на VIII в.
1 Ат иргп в
I. От IX в, познаваме няколко епархийски списъка,
тъчно проучени, а някой от тях
градската църква е имала официален списък от края на VII и
конто отчасти е запазен в т. нар. Псевдоепифаниев списък.
късно време са произлезли две групи
изданието на Parthey. Тези списъци са от времето на патриарх Никифор (806—-815).
От тези списъци пълен е само К? 8, докато в списък № 6 има само първата част
(на автокефалните архиепископи), а
(на епископите,
вено във вид, съвсем различен от вида на другите списъци
и засяга
(858—867
Basilii). Бил е съставен от някой си Василий от Армения, който живял
средата на IX в. Първата част на този списък (ред 1—529) прилича на
всички други съчинения от този вид, където се споменават митрополитите,
автокефалните архиепископи и епископите, подчинени на митрополитите. Но вто-
рата част (ред 530 — 1110) има подчертано светски характер; там е използувано
вероятно и никое географско съчинение, може би самият Synecdemus от Хиерокъл.
Освен това както в първата трупа списъци, така и във Василиевата нотиция има
и известии добавки, конто стоят извън Псевдоепифаниевия списък, но за конто не
може да се определи с точност, дали винаги имат връзка със създаването на нови
епископски центрове, или са взети от друг, непознат извор.
след отпадането на Илирик от духовната
власт на Цариградската патриаршия, император Лъв VI (886—912) и патриарх Ни-
колай Мистик съставили нов списък на митрополитите и епископите, конто зави-
сели от цариградския патриарх,
В много тясна връзка с горния списък стой и списъкът, наречен сиш тахгсха,
вероятно от времето на Константин Багренородни. В него няма никакви същест-
вени промени, а само някой изменения в броя на митрополитите и епископите.
Епархийските списъци от IX и първата половина на X в. представляват голям
интерес за българската история. Вярно е, че с тях трябва да се работи много
внимателно, защото на много места те не отразяват действителното положение
а просто преповтарят данните на по-ранния извор, по който са съставени. Все пак
в тях има ценни данни за промените, конто настъпват в напгите земи, когато
българската църква става автокефална, както и за политические промени,
отчасти
1
т.
rj
j
нар. Псевдоепифаниев списък.1 От него в по-
списъци: а) списъците № 8 и 5 -1- 6 4- 9 по
От него
л
в списък № 9 намираме само втората част
подчинени на митрополити). В списък № 5 изложението е напра-
то е съвсем кратко
само Илирик; б) списък № 1, който е от времето на патриарх Фотий
“ 4	---- —, името Василиев списък (Notitia
си Василий от Армения, който живял около
на този списък (ред 1 —
вид, където се споменават
епископите
1110) има подчертано светски характер;

1
и
и 878—886). Той е известен под
от някой
IX в. Първата част
съчинения
и

II. През първата половина на
О
1

в.,
*>
I
наречен Nw
/

има ценни данни за промените, конто настъпват
автокефална, както и за
става
Срв. Гръцки лзвори за българската история, т. Ill, стр. 184—196.
земи,
>
147

।
Notitiae episcopaiuum — Епархийски списъци
конто настъпват след многобройните войни между Византия и България през IX и
X в. и особено по Симеоново време. Те са също и един от изворите за христия-
низацията на македонските славяни и за опитите на империята да ги приобщи.
- В. На списък № 6.
A~ Cod.
РЪКОПИСИ: А. На списък № 8: Cod. Taurinenses gr. 1749 CV ; IV, 21.
(без означение на сигнатурар — С. На Василиевия списък: A- Cod. Barocc. gr.
— B^Cod. Coisl. gr. CCIX.(XI s.); C-Cod. Vindob. gr. CCCXXII (XIV s.). — D=~Cod.
времето на Лъв VI: Cod. Athon. 522. — E. На списъка
Cod. Vatic, gr.
CLXXXV (XI s.).
Coisl. gr. CCCLVI (XI s.). D. На списъка от
Nsa. To.KTi^d: B—Cod. Coisl. gr. CCIX (XI s.).
ИЗДАНИЯ: G. Parthey, Hi erodes Synecdemus et Notitiae graecae episcopatuuin,Berolini 1866, pp. 162—
издаден по по-стари издания, а не по ръкописи;
197 (Notitia № 9)—издаден по по-стари издания, а не по ръкописи
180 (Notitia Ks 8); pp. 138—145 (Notitia № 5)
pp. 145—149 (Notitia №’6); pp. 181
pp. 55—94 (Notitia № 1). — IL Gelzer, Georgii Cyprii Descriptio Orbis Romani; accedit Leonis impe-
ratoris Diatyposis genuina adhuc inedlta, Lipsiae 1890, pp. 1—83. —Id. Gelzer, Ungedruckte und ungenii-
gend veroffentlichte Texte der Notitiae epi scop atu um,
XXI Bd., Ill Abt., 1901, pp. 549—567. Проводите на списъци № 5, 6 и 8, 9 са направени по изданието
на Parthev, на т. нар. Василиев списък и Nia гахпха — по Gelzer, Georgii Cyprii Descriptio, a
на списъка на Льв VI
издания
7
—83.
Abh. der k. bayer. Akademie der Wiss., I CL,
— по Gelzer,
Василиев списък и N£a
- по Gelzer, Ungedruckte und ungen tig end veroffentlichte Texte.
КНИЖНИНА : H. Gelzer, Zur Zeitbestimiming der griechischen Notitiae Episcopaiuum, Jahrbuch fur
Protestantische Theologie, 1886, pp. 337—575.—Idem, Die kirchliche Geographie Griechenlands vor dem SIa-
veneinbruch, Zeitschrift fiir Wissenschaftliche Theologie, XXXV (1892), pp. 419
fiir Kirchengeschichte, XII (1890), pp. 303—322.
d’arched ogie et d’histoire, XV (1915), pp. 238—278— N. Bees, Beitrage zur kirchliche Geographie Griechen-
lands im Mittelalter und Neueren Zeit, Oriens Christianos, 1914, pp. 238-278. — Златарски, История, I, 2,
стр. 323—325. — H. Бенешевич, Заметки к текстам Notitiae Episcopaiuum, Seminarium Kondakovianum, 1
(1927), pp. 65—72. -
(1927), pp. 127—186.
V. Laurent, Les sources a consulter pour I’etablissement des listes episcopales du patriarcat byzantinr
Echos d’Orient, XXX (1931), p. 65—83.
de Byzance, Paris 1933, pp. 160—161. — Г. Kc>vi&dQ^q-. MEE, XXII, s. v. „ТамжЕ
V. Laurent, La Notitia de Basile I’Armenien, Echos d’Orient, XXXIV (1935), p. 439 sq.
V. Laurent, Corpus Notitiarum episcopatuum, I, Lesiistes conciliaires, Chalcedonensis 1936. — V. Laurent:
Echos d’Orient, XL (1937), pp. 377—379. — E. Honiymann, Le Synecdemos d’Hierocles et 1’Opuscule
geographique de Georges deChypre, Bruxelles 1939, pp. 4—5. — M. Szapov).^, ‘H га&с ta>v вш-гмг
saaQyytnv els га оиггаурмга, вжхша, XIV (1940), pp. 7—213. — Moravcsik, Byzantinoturcica, I, pp.
463—465. — L. Brehier, Les institutions, pp. 466—468. — R. Janin, La hierarchie ecclesiastique dans le
diocese de Thrace, REB, XVII (1959), pp. 136—149.
436.—C. de Boor. Zeitschrift
L. Duchesnes, Lesanciens evSches de la Grece. Melanges
H. Бенеше вич, Monumenta Vaticana ad ins canonicurn pertinentia, Studi Bizantini II
- E. Gerland, Corpus Notitiarum episcopaiuum, I, Eiuleitung, Chalcedonensis 1931.—
F. Dvornik, Les legendes de Constantin et de Methode vues
F. КoviSdi.Qt]q: MEE, XXII, s. v. rTaxTt.p«iK JEk&sosiq'. —
F. Gerland—
3X
XIV (1940), pp. 7—213. — Moravcsik,
L. Brehier, Les institutions, pp. 466—468.
J
Фоаясяа,
Notitiae e pis сора tuuni
E n a px И Й С К1! списъци
148
A. NOTITIA 8
А. СПИСЪК 8
$
7
7

5
И
lol.

7
ЛПОИОЛН


c"
о
' I JiiaxG.idaz
4___
тиОог ot ^о^тотоадтол
7
/лФ'ошшг.
А al
/

Оы.
J
 1
г
Г
!
MoyOcrlaz

OL 1о1Л<Н
?s
РиобпУХ
1ft'. ObaaQ'/Jai A/-? avTSft
3
3
6 ФалПЛООлб/Ута
о Тошaval ~л61 r:<1 к
6 ДгЗгл ОУ О I .’ТО>ZtY'
о У1о.оулоуоп лоРок;
1	! -з fi	*
As - Ллао/'а
€
/’.П "	/ о
L л лао о А
о
AaoOui];
MaxeAoviuz </
6 Фйллшпг
Ред в иредстоятелството на
no лишите:
3. б епархия Европа
Хераклея2 [дн.
1
Ерегли]

в
Miinipo-
митрополитът на
От тях архиепископи
с а:
►>
епархия I Македония15
митрополитът на Те салон ика
лу н ]
ОТ
4.
Илирик
[дн. Со

А останалите са :
митрополитът на
[11л овд и в]
митрополитът на
Лъджа-
28. в епархия Тракия5
Филипопол6
29. в
Траянопол [дн. ТермаЛутра
кьой.
31. в
епархия Родопа”

ю. от Фере]
епархия Хемимонт’’
на Адрианово
32. в същата епархия
Дн. развалини при с.
л!!
(О
,s
митоополитът
г
[дн. Одрин]
митрополитът на
Марцианопол
Река Девня]
епархия Елада митрополитът
Лариса
37. в епархия I Македония митрополи-
тът на Филипи11 [дн. развалини между
Канала и Драма]
36. в
на
като
цъоковните
ча ст
Византий ска т а импер и я
териториален обхват, . както
Така провинция Европа оила част от
Мраморно море и Галиполския полуостров,
българска църква, I, София 1944, сгр. 476—477.
бил Хераклея в начало™ на IV в. 3 Провинция
обхватала ириблизително земите на дн. Грыжа
1 За името на град Тесалоника вж. В. Gerov, Znr Erage nach der altbiilgarischen Form
ИНД, XVI—XVII), 1940, стр. 126—133. Общо'за историят'а
des orlyines au XlVc s., Paris 1919.	5 Провинция Тракия
и обхватала земите по срезного течение на р. Марина с областта на
* Градът бил наречен Pulpudeva от
der Wissenschaften, Phil.-hist.
M а к ело иски (386—382).
Cber die Xanien der
v. Philippopolis. —
стр. 354.
въвеждането на теми ото . устройство
сдинипи
тук
нровинциите
и
провинция Европа била
1 Преди въвеждането на темного. устройство във
административни сдиници имали ириблизително сыция
епархии. Затова тук даваме грашщите на провинциитс.
диоцеза Тракия и обхватала земите около Цариград, край
Вж. Ив. Снегаров, Кратка история на съвременпата <
По-старото име на града е Perinthiis. Наречен
Първа Македония била част от диоцеза Илирик и
Македония. 1
des Nainens der Stadt Saloniki, Сб. Ников (
на града вж. О. Tafrali
била част
градовете Филилоиол
траките. Вж. Г). Detschew, Die thrakishen Sprachreste
KI., Wien 1957, p. 377. Името си Филипонол той получил в чист на Филип I!
В актичността и средиовековисто се греша и името Trimontium. Вж. (j. Kazarow,
Stadt Philippopel, PhW, 1901, №. 50. — Danoff: PWRE, XIX, col. 2244-2263, j
В. Ьешевлиев, Античната топонимия у нас като исторически извор, ИНЕЕ, III (1954), стр. 346 и бел.,
7 Провинция Родопа била част от диоцеза Тракия и обхватала областта на Родоните и земите на Беломор-
ского крайбрежие между реките Места и Марина, лриб.шзнтелпо дн. Западня Тракия. Провинция
Хемимонт или Thracia Secunda била част от диоцеза Тракия и обхватала земите
Тунджа, !
бил наречен Адрианонол в чест на император Адриан (117
D. Deisefu'w, op. cit.,
Hadrianopolis.
Хемимонт. У Hierocles, 636,2, той е главен град на провинция Втора Мизия. В списъка
Исаврийската династия (вж. ГИБИ, т, III. стр. 19(9 Марцианопол с посечен
провинция Хемимонт, а Одесос е посочен като митрополия на
наречен .	~
не в, 1
на този град нж. Р- Collari, Philippes,
et la Macedoine oriental
имали приблизится но
граничите

ОТ
в начал ото на IV в.
ириблизително
а
XIV о
Thessalonique
диоцеза Тракия
(дн, Пловдив) и Бероя (дн. Стара Засора
Osterr.
в
?
s.,
Paris 1919.
срезного течение
-L
 7
ПОЛУЧИЛ
Akad.
чест на Филип
Danoff: PWRE, XIX, col. 2244-2263,

I
s Провинция
между Стара планина, р.
‘’Г радът
'	—138). Тракнйското му име е Uscudama. Вж
се е й Orcstias. Вж. Obernunimeг: PWRE, VII, col. 2174, s. v’
митрополия в провинция1
ш.к от времето на
митрополия в
Този град бил
За литературача вж. Ив. Дуй-
За историята
Paris 1937. Р. he merle, Philippes
Черно море и Странджа планина, както и областта на град Адрианонол (дн. Одрин).
име е г т
, р. 349. Наричал
10 И тук както в ПсевдоепиФаниевия списък Марцианопол е
в. 1	I	!
19(1) Марцианопол с иосочен като
i провинция Втора Мизия.
— I Марцианопол от император Траян в чест на сестра му Мариин.
За наименование™ на Марцианопол —Девня, ИНД, XIX
този град
Т.
HI,
С
I 1
ville de
XX (1944), стр. 51
М а с edoi п е,
55.
a 1’cpoque chretienne, Paris 1945.
J
I
149
I
Notitiae episcopatuum
To)V <7.VTOXE<p6Aa)V биГ/ХКЛтхблОЬ
3Елщууш
71/i
б /Ivoeov 1}т<л /лл/етох xal
В бога
-ж
3
э
Епархийски списъци
Автокефалии ар хае пне ко па:
ЕладДа
Exv iliax
e rrr -
О /ош/ъ
<Z ЕрООЛ Pj^
ЕлщгуАа 'Роб 6 л?] >
□
r
ЕоЗбяД/ч

д Bt£ur^
б Маоипча^
о Alai,,u tayuvrro z e
5
Елаева Еб@бл)}<:
б \ 1 ох.абсо 1 ’лил.'?,/'к
’ Еладхса Здал1]ч б }Иоб)]с.


Ела^/ра 3oaxij~
и Лгадлблето,
3Ела^х.1а 'Роббл -

Г Р J	/ *
о Аг%са/.ор
3
ЕлаоДа Екоблгд: о EiAi'plloetac
3
V-TMo/f а

EvgomiE
б

Аалуор
’АЪтао/ta "Робблг^
6 Kvy’tAC’W
]
г
1
j
I
1
4
н
в епархия Мизия архиепископът на Оде-
сос, който се нарича- и Варна1 [дн,
Варна]
епархия Скития2 архиепископът на
Томи [дн. с.-и. от Кюстенджа]
в епархия Европа архиепископът на Вя-
за [дн. Виза]
конто се нарича-
i
i
:
i
I
I
В
I
I
i
в епархия Родопа архиепископът на Ма-
рония {дн. Марония]
в епархия Родопа архиепископът на Мак-
Месинкалеси до
-1
симианопол-'
1 юм юр джина
У T
ДН.
Европа архиепископът на Ар-
[дн. Люлебургас]
в епархия
кадиопол4
в епархия Тракия архиепископът на Ве-
рой”
д
. {дн. Стара Загора]
Ни-
[дн. Горни Хисарлък при гр.
в епархия Тракия архиепископът на
КОПОЛ0
Годе Делчев]
в епархия Родопа архиепископът на Ан-
хиало7 [дн. Поморие]
в епархия Европа архиепископът на Си-
лимврия [дн. Силиврия]
в епархия Европа архиепископът на А при8
[дн. Кермиен]
в епархия Родопа архиепископът на Кип-
сел а
дн. Ипсала]
г1"1
: бил старогрьцка колония на брега на Черно море при дн. град Варна.
1 вече името Варна. Вж. К- Miller, Itineraria Romana, Stuttgart 1916,
Ив. Дуйчев, Проучвания върху българското средновековис, СбБАН, XLI.
1 Античният град Одесос е
От VII в. нататък се среша ;
col. 512 — 513. За името вж.
1 (1945), стр. 163, бел. 1. За нсторията на града в античността и ранното средновековие вж. Хр. Данов,
социално-икономическото развитие на Одесос през късноантичната епоха, ИВАД, X (1956), стр. 97—169.
Л Т 1	71 <	у—_	Z'" .	. .ь	- - -- .х t _..u .-u . d . , -I -i d-. чт ч—-u --I т т r j-.  ч j* i - ч j-l ч г i> p ft-1 Ci т i л ттт I T Z4  г+11 г П - ! *O
1 Старого
5 В
Augusta Traiana. В средновежовието той пак се наричал
Западният бряг на Черно море в древността, София 1947. стр. 100—124. — В. Велклв, Бел еж к върху
Тракия и обхватала зените на дн. Добруджа.
Максимианоио.ч в лачалото на VI в. 1 Старого
от диоцеза
2 Провинция Малка Скития била част
3 Старого име на града е Porsule. Наречен бил
име на града с Bergule. Наречен бил Аркадиопол в чест
римско време градът бил известен е името
Вепбг}  — Еоррй,
* Става дуима* за Nicopolis ad Nestum, който се намирал ио-точно на левия бряг на р. Места, на мя-
стото на дн. Долин Хисарлък. Вж. К. Иречек, Пътувания ио България Пловдив 1899. стр. 389 —
Кап. К. Николов, По горного течение на р. Места, сп. Минало, кн. 5—6 (1911), стр. 160—162.
“ В средновековието градът се. наричал Тут)(<Ч1Ъ. Срв. Златарски, История, 1, 1, стр. 217—218.
И тук както в Псевдоепифаниевия списък Анхиало иеправилно е поставец в провинция Родопа вместо
Хемимонт. Срв. Ив. Снегоров. Епархийските списъци като извор за хрястиянизирането на ба.ткан-
.................... ...	Г.-Г. о ц тскст;1 името Апрос стоп вместо Апри. Срста се и
който бил „основал", т. е. възстановил града в IV в.
XIV (1940), рр. 83 —84. За отъждсствяването на Апри с Кермиен вж. Г. .1 а р я о у и t « 5 s
Провинция
име
Малка
на
Скития
града с Porsule.
Наречен
оил

в лачалото
па император Аркадий (395—408).
като за кратко врсме в края на VIII в. бил иреимепуваи ЕбррИ-соЗл от императрица Ирина.
Nicopolis ad Nestum, който се намирал ио-точно на
Хисарлък. Вж. К. Иречек, Пътувания
СП.
България,
Места
1899. стр.
стр.
1, стр.
левия бряг на р.
Пловдив
5-6 (1911).

но
Ми нале
. Срв. Златарски, История, 1,
Псевдоепифаниевия списък Анхиало пеправилио
градът
в .
ските славяни, ИИБИ,
името Теодосионол в чест на
Срв. (-/оаи/ха,
‘ Д.тосо
VI, (1956), стр. 653.
Места
?
кн.
е поставец в
на
8
Теодосий Велики,

Lt
1
т. е.
г
-—	(1920), р. 323. У Miller, op. cit., col. 525 —
И неджик.
4
150
Notitiae episcopatimm
Епархийски списъци
э-
Елаоу1 «
'Родблгр:
о Afvov
’Кладка Evqo^h?
6 AQt^tTtaQMv
s
En<w'/ja AifMfiovtOs
С"
о
Mt О T//T $Q¥AQ£
в епархия Родопа архиепископът на Енос
[дн. Енос]
в епархия Европа архиепископът на Дри-
зипара [дн. Буюк Каращиран]
в епархия Хемимонт архиепископът на
Месемврия1 [дн. Несебър]
□
Елочка
s
Г
о
deQxav
в епархия Тракия архиепископът на Дер-
кос [дн. Деркос]

Кш
OOOl Ел1оХ0Л01 ГЛО Il'fJTQOnoXilGLg
Кои епископа са подчинена
на митрополита:
E^aQxia у. Evqotiyiq
*Hqox2£[ O.Q
о tov iJavtov
б КаАЛЮОЛО^ЕО)?
6 KEQGOVTgJOV
б Kukas
б 'Pe&EGTOV
б
г л
о J
б (дЕодшооилбкЕСОс
Unixes
’ojqvAaov
3. В епархия Европа
на митрополита на Хераклея [дн. Ерегли]
епископът на Панион [дн. Панизо - Бар-
барос]
епископът на Калипол [дн. Галиполи]
епископът на Херсонес8 [дн. неуточнено]
епископът на Кила3 [дн. неуточнено]
епископът на Редесто [дн. Родосто]
епископът на Лизик [дн. неуточнено]
епископът на Цурулум [дн. Чорлу]
епископът на Теодоропол4 [дн. неуточ-
нено]
rf-

EzmQxi a Bi&uvi as
8. В епархия Витиния
5
с
о
С
о
Nitcai (х?
ToQ^OVOT£Q^(X>V
'Алб tovkov ot aoxismoxonoi
Е!тк[@%1а Maxsdovlas tov ’IkkvQixov
б ОеоаалоКжу;
!
”E310.QXM Udvxov JloAS/nOVlWiOV
6 WeoxEGaQsiat;
<?
о
иг/.
Кащаусоу
'Елао'/К Оофсц
б ФмхллоолбкЕЮ^
ъ
на митрополита на Никея [дн. Никея]
епископът на Гордосерба5 [дн. неуточ-
нено]
От тях архиепископа са:
В епархия Македония в Илирик
на митрополита на Тесалоника[дн.Солун]-
17. в епархия Полемониака от Понт
на митрополита на Неокесарея [дн. Нео-
кесарея
Никсар]
епископът на Комани6 [дн.. неуточнено];
28. в епархия Тракия
на митрополита на Филипопол
Името МесеБйК се среща още през XI в. във
Античната топономия у нас като исторически извор, ИИБЕ, Ш (1954), стр. 347.
ламирал някъде в Херсонския полуостров. Вж. Biicher; PWRE, III, col. 2251
Honigmann, Le Synecdemos d’Hierocles et L’Opuscule geographique de Georges de Chypre,.
Bruxelles 1939, p. 12, отъждествява Кили с Килитбахар, a Miller,
4 Този град се споменава и в Procopii De aedificiis, IV, 7,5. Срв. Honigmann.: PWRE, Va, col. 1920—1,
S. V. Oeo8ci)(>t)V7ioXi^,
с името на сърбите. Вж. Н. Gelzer, Ungedruckte Texte,
et Rome au IXе s., pp. 18, 103, Този град в посочената Малоазийска провинция се свързва може
би с името на к у маните.
3
1
Р-
*?
„Вядението на пророк Исай*.. Вж. В. Бешевлпев,
2 Този град се
s. V. Chersonesos 2.

12, отъждествява Кили с Килитбахар,
op.
cit.,
525 — с Черибан.
5 Този град в посочената малоазийска провинция се свързва от някои автори
р. 538. — Л Dvorntk, Les Slaves, Byzance
pp. 18, 103.
»
Notitiae episcopatuum — Епархийски списъци
151
I
6
6 EsQfAjiOTOVmA&Os
6 Aiocmokws
б
5
сРобблг]ъ
ЕлауДа
Тдшагоглбк&ж
6 wv rbjQou
б * Avaorftoiovлбл еок
АД. * EtzoqxI а
г >
о
Alptaiovvo^
A Aqiu.vo vTioA&ij?
б MeeepL^Qeic^
б Зм^оулдАеак
IT), ovTivom6Anu)g
С
о
с
о
I V(f.GTaGlX)V7l6TEO)^
6 T^otAor
АД. 1 EnaQ^ia А1щрбгтоо

б AfaQUtfwovztoTeaK
* PotioaioAov
A 7Д(Ц1(ЦН<Я<(Г)}'
г
о
A Nopcov
А 2ехе(Зело)у
С
о
£яа{рск
епископът на Диоклетианопол1 [дн. мо-
же би при Чирпан]
епископът на Севастопол [дн.неуточнено]
епископът на Диоспол2 [дн. може би
при Ямбол]
29. в епархия Родопа
на митрополита на Траянопол [дн. Терма
Лутра
епископът на Топир3 [дн. развалини при
устието на р. Места]
епископът на Анастасиопол4 [дн. неуточ-
нено]
31. в епархия Хемимонт
на митрополита на
Одрин]
епископът на Месемврия [дн. Несебър]
епископът на Созолол [дн. Созопол]
епископът на Плотин о пол5 [дн. при Ди-
мотика]
епископът на Анастасиоиол6 [дн. неуточ-
нено]
епископът на Цоида7 [дн. неуточнено]
32. в епархия Хемимонт
на митрополита на Марцианопол [дн*
развалини при с. Река Девня]
епископът на Доростол [дн. Силистра]
епископът на Трансмариска [дн. Тутра-
кан]
епископът на Нове [дн. м. Стъклен при
Свищов]
епископът на Зекедепа [дн. неизвестно]
епископът на Апиария8 [дн. Ряхово, Ру-
сенско]
Лъджакьой, ю. от Фере)
Адрианопол [дн.
*
1 Me стоположен вето на града не
е определено със сигурност. Според. П. Мутафчиев, Към църков-
но-исгорнческата география на Пловдивско, Юбиляром сборник в чест на митрополит Максим, 1931, стр.
•90—91. Той се отъждествява с Хисаря от Д. Денев, Античного име на Хисаря, ГПНБМ, 1935/6,
огр. 47—51.	- Последните два града не са отъждествени със сигурност.— lirecek, Die Heerstrasse, р. 145
дн. Ямбол, но
стр, 382). Д. Драное, Името на
J
у j
Антич ното
- Последните два града не са отъждествени със сигурност.—
мзказва мнение, че Диоспол е идентичен със средновековния Diampolis
отказва от това си мнение (АЕМО, X, 1886, р. 135. — Пътувания,
гр. Ям бол
3 Пояравката е според Е. Gerland, Corpus notitiarum episcopatuum, I Einleitung, Calcedonensis 193’
p. 17.
p. 38, 9-12.
*
7
по-късно се
мнение (АЕМО
1МПр, IX, 2 (1934), стр. 17—25, предполага, че Dios polls е съкратена форма от Dionysopolis
ГО О. рптхгт А* / г/?Г^//Т FT/7 РйГГлИГ -и л+i+4 П Т-fl t-t-j с* РАП П + 1 т - i 1-vi T P 7 T-x-i + l i fi rf I-* 1 ,-/^4	Oi о 1 flQ ?
Този град бил превзет през 549 г, от славяните. Вж. Procopii De bello Gothico, III, ed. Haury
7 — T. TafeL, De via Romanorum Egnatia, II, Tubingae 1941, p. 37 sq. отъждествява
77oooc с развалините Бурукалеси. Вж. също AV A' v л а л 18 q с, Bv^amval ueAezai. &еаоаАог1л1] 1939, рр. 40,
110.	1 Този град се намирал ю.-з. от Димогика, но точного му местоположение не е определено.
Т

4
?
1886, р. 135.
II, Tubingae 1941, р. 37 sq.
1 Този град се намирал ю.-з. от Димотика
но точного му
Според.В. Регел, О городе Анастасиополе ..., стр. 147 — 152, градът се намирал при дн. Бешиккьой. Кан-
такузин (вж. 7. Cantacuzeni. Historic, ed. Вопи, I, р. 542, U) -15), твърди, че Перитеорион бил основан от
Андроник III на мястото на Анастасиоиол. И според А.	('фо.ллхп
*EMA8o<;, 1931, рр. 195—222,
отбелязва
двата града се
Списъка от времето на исаврийците, докато в Псевдоепифаниевия
Европа. 5 Обикновено се приема, че Плотинопол се намирал близо до дн. Димогика.
В. Рггелъ., О городе Плотинополе, Сборник в чест Помяловского, СПб 1897, стр. 145 —151.
тег: PWPE, XXI, col. 471, s. v. Plotinopolis — Ат. В а у? г I <5 'Н ?.
TLTortvoTtoXtf Mt', (^оашяа, III (1937), рр. 196—-210.— АЗ ’А л о а т о л 14 ?
Ai8vuMTsl'/pv, Ibid., IX (1938), рр. 407—444.
споменатия
болгарских воин при Симеоне, И РАИ К, IV, 2 (1899), стр. 212—213, Цоида се намирал а иякъде
Анхиало.
такузин (вж. 7. Caataciizeni Historia, ed. Вопи, I, р. 542, 10
?
тези два града са тъждествени. Но И речек,
че това твърдепие е неправдоподобно, понеже в епархийския
с решат одновременно. Тези два града
времето на
Обикновено
5
в
IX (1938), рр,
по-горе в провинция Родопа.
.?
таДА&.а,
Пътувания, стр. <5йу, оел.
списък от времето на Лъв VI
тук са поста вен и в епархия Родопа, както и в
списък те се намират в епархия
близо до дн. Димогика. Вж.
Oberhum-
С
/IfiEooA.6ymv Дг.у.
~ 389,

4 1
до
приема, че Плотинок о л
iecT Помяловского
- А'. В а (/' s i <5 р ?, '7/
— К. ’А л о о т о ). L 8
Този Анастасиоиол вероятно не е идентичен със
7 Според Г. Баласчев, Новыя данные для истории греко-
около
се
I
J
Т
/к<3vtмиъег/о i' dva$ чур. атл
\}рА1(/щага zti-oi ПкоуитояблЕсад xai
вероятно не е идентичен
Л -1
За тази форма срв. Е. Ecmipmann: Byzantion, XI (1936), р. 448.
152
Notitiae episcopatuum
Епархийски списъци
В. NOTITIA 5
В. СПИСЪК 5
° Ауале(ра1а1(.оос<;
>
тооу
тюу
ддоО ЕОСОУУ,
апоотсбллшу Вдотсоу
naiQiaQ-
ауссотатауу
лас оъ'уаосВи^асд тсоу
Обобщение за светите патриарси, за
граничите [на църковните им области]
и за броя на апостолските престола
О лошто; &qovog tov xoQixpaiov тсоу ало-
итс'бшу Петдоо, тс]; гтреоДгтЕроч
qoe&qov, балоутод тоу алоотокмоу
латдсадхслог dgovov ауре тоуу оосоуу
Пет gov,
-г
(Нтлоуто;
ТГ}ъ
ТОУ
ла i

V.
лас
лш
Галою лас
Кайл/ ov4
Фоаулоуу лас
3/AAVQiyca)vb, лас ll8%qc
Гадесдауу
НдалАбсоу otijKov лас (Рлеагот, UQ'/yp P/jov-
тсог ёл
' Рауа/т'У'Н^
А оуусВаоКог
fhocaAovKrjs,
лас
лас
лас
ла/

дслщтЪг rov tpiov
ла/.
ла/
а%дс

ВВлХагкоу
Ададсоу11
A ftagrov
Тло&соу лас
'iarvB/ov tov aoiauov,
3
3
Първият престол на първовърховния
апостол Петър1, предстоятеля на стария
Рим, който държи апостолския и патри-
аршески престол, [чиято власт се про-
стира] до граничите
на саксите
галит
сикаморите
франките,
илирийците
до Гадира
до Херкулесовите стълбове7 и океана
като започва от запад ------
до Равена
до лангобардите,
до Солун,
до славяните
до арабите,
до аварите,
до скитите10,
и до р. Дунав,

2
!
1аЗ
J
4
>
а
G
j
J
А .

и чак
8,
Tat;/л
э
С. NOTITIA 6
л
лдолаВе^оа; рцтдоло/атсог
/iWttp/га ЕодКтгр;
с
О
с
НдаллЕса?
9
5
С. СПИСЪК 6
Ред в предстоятелството на митропо-
литите :
3. в провинция Европа митрополитът на
Хераклея [дн. Ерегли]
a) for. Kafifiowv marg, (j b) лил 'Ц.Кд/жЪу о tn. CG
d)’ Ago6f<»v C(j 'xoi, gens Pannoniae Ptol. 215.
с) SxAa/ScrwJ sic S et marg* CGr ^A'&Xa^cjov co
който
на християнската
за
дума за апостол Петър,
2 Саксонските племена
се смята
в Рим. 2 Саксонскиге племена населявали територията
Ел ба и Айдер. Между 772 и 804 г. те били включен и в територията на франкската
степи,
на дней!на Франция, Испания, Северна Италия, Британия и Ирландия,
зап з дно герм ан ск и те племена, конто образу вал и по-късно пл ем ето франки,
бегго метонимично. Става дума за Източния Илирик, който до 732 г. имал
ственн на р имения папа. Император Лъв III г и подчинил на Цар игра декада патриаршая,
днешният град Кадикс, който се намира на един остров до северния африкански бряг,
ралтар. 7 Херкулесовите стълбове е дцешният Гибралтарски проток, където според античната
тология стигнал Херкулес при един от поднизитс
само Атлантический оксан, тъй като по това време още същес’1 вувала пр ед ста вата за един общ
водна маса, която обхватала цели я познат свят. !* Вероятно става дума за западните
част от конто заедно с аварите заемали земите на Наяония. :1() Не е ясно какво
пред вид сь ста в и телят, като с употребил името „араби". Издатслят Ра г they припомня
у Ptol. 2,15, където сс казна	gens Pannoniae. Може
метатеза ня името
мали Испания. __________
която обитавали земите на
за
между
основател на християнската църква
долното течение на реките Рейн,
। държава и покръ-
3 Галите заемали Северна Италия още от V в. пр. н. е. и постепенно се пръенали из зените
1 Сикамбрите били едно от
3 Тук „илирийци" е употре-
около 20 епархии, подведом-
Гадира е
недалеч от Гиб-
1 Става
i
I
J
в
си.
i Тук съ ставите лит
която обхватала цели я
за
сьставителят,
където сс казна
името
едно с аварите засняли
като с
Aj:>aooi:
11 Пол
-г
G'ifafHatiOl,
става
вероятно тук
или пък
„скити"
север от Дунава.
дума за
nJ
Т'
!* Вероятно
на Пано ни я,
„араби
Pannoniae.
сарацините,
трябва да разбнраме в най-общ
става дума
1(1 Не
е
/С
ми-
едва ли е имал пред вид
„океан" ~
славяни
точно е имал
едно място
имаме едно повторение с
за
ясно
-*
о и тук
конто в на чалого на VIII в. вече зае-
смисъл племената,
I
т
153
I

э
Notitiae episcopaiuum — Епархийски списъци
’Алб тобта>у ol адууЕлсохолос
Еладра
vbtffS

Л'.
9
'IlAvQtxrjG Маяедотса^
5
"Еладуда,
ЕлЩУра
6 (-)foo<zZo-
От тях архиепископа с а:
в епархия Македония от Илирик митро-
политът на Тесалоника [дн. Солун]
Одаяг}^
Роботу;
Л/3'. 'Еладра ’ EiupovTorov
Л/. Еладра т?Д avirjs
Л£г. * Еладра
с
ЕЛЛАбо;
Av'. ’Еладуш Mans^ovias
О Ф‘Л1ЛЛ01'лбЛ8(Оъ
с
О
ТдатгоглбЛыоъ
б ’АбдсагсплблЕео;
29.	в епархия Тракия митрополитът на
Филипопол [дн. Пловдив]
30.	в епархия Родопа митрополитът на
Траянопол [дн. Терма Лутра-Лъджа-
кьой, ю. от Фере]
32.	в епархия Хемимонт митрополитът
на Адрианопол [дн. Одрин]
с5 А1адулауоал62^,ш<; 33. в същата епархия митрополитът на
Марцианопол [дн. развалини при с. Ре-
ка Девня]
37. в епархия Елада митрополитът на
Лариса [дн. Лариса]
38. в епархия Македония митрополитът
на Филипп [дн. развалини между Ка-
вала и Драма]
С
о
С
о
1 GQlOGg;
ФсЛСЛЛШУ
Tayy аотохесрбЛшу аду/вльокблозу
Автокефалии архиепископа:
а1. Елщура Alvo I a; б

OAvUUOV YjWl sKM Bd~
дту; Aeysrat
//. 'E.ragpa Etcvfiia;
б
Торгу;

3
Елаоук/. Evgaxrtr};
6 Bt^vij;
£ Еладро. 'Родблдс
6 МадаЕа;
$. Еладра e Робблг)?

Ма^щсагоелбЛеа);
ta
f
s
Еладра EvQtbnnQ
6 ’Ад^адюгглбЛеа);
tftf. ’Еладра &Q(ht7js
6 Beqoviq
.j
3
Enagpa Ogdwqs
е
О
Е&солоЛеок
iE.
Еладра е Робблдс
г
о
А
АуукхЛоо
d. "Еладуу а ЕудоУлп?
О
Erp.Vp$gta<;
ку. Enagyia
Еодсблг];
б 'Алову
х.д’. "Еллдуф! 'Робблп;
б КтрёЛсог
ЛЕ. "Еладуса 'Роботу
б AAov
2$. Еладра ЕодсЬлгу;
б Agt£ владею
Лу. Елпдра 3Еptpoviov
с
о
Megi') pfigias
pfl'. Еладра Одаю?;
<*
и
Аед^ту
1.	б епархия Мизия архиепископът на
Одесос, който се нарича и Варна [дн.
Варна]
2.	в епархия Скития архиепископът на
Томи [дн. с.-и. от Кюстенджа]
3.	в епархия Европа архиепископът на
Виза [дн. Виза]
7. в епархия Родопа архиепископът на
Марония [дн. Марония]
9. в епархия Родопа архиепископът на
Максимианопол [дн.Месинкалеси до Гю-
мюрджина]
11. в епархия Европа архиепископът на
Аркадиопол [дн. Люлебургас]
12. в епархия Тракия архиепископът на
Бероя [дн. Стара Загора]
17.	в епархия Тракия архиепископът на
Нико пол [дн. до Гоце Делчев]
19.	в епархия Родопа архиепископът на
Анхиало [дн. Поморие]
20.	в епархия Европа архиепископът на
Силимврия [дн. Силиврия]
23.	в епархия Европа архиепископът на
Апри [дн. Кермиен]
24.	в епархия Родопа архиепископът на
Кипсела [дн. Ипсала]
31. в епархия Родопа архиепископът на
Енос [дн. Енос]
31. в епархия Европа архиепископът на
Дризипара [дн. Буюк Каращиран]
33. в епархия Хемимонт архиепископът на
Месемврия [дн. Несебър]
42. в епархия Тракия архиепископът на
Деркос [дн. Деркос]
r
20 Гръдки извори за българската история, IV
А
Notitiae episcopal ищи -
Епархийски списъци
Л


I
f I
“//Д ЗСТЪУ/Т
6 Alsoivng
г J
Of)
G

43, в същата епархия архиепископът на
Месина1- [дн. Буюк Каращиран]
44. в [същата] епархия архиепископът на
Гариала [дн. Гарела — Харалагюне,
Одринско]
[дн.
а
' С
D. NOTITIA 9
1
i
J
F
E
Ч-
5
f
i
>
s
h
г
I
!
I
t
D. СПИСЪК 9
Редът на мигарополитите, както
записана в хартофилакията, и кои епи-
скопа с а подчинена на митрополита
avays-
:1л t охо-
са
/V,
Л
urpQOMOhtTOyv
ТООУ
ТФ X^Qtoq	hoj Sool
f.U]TQ07l0/AlU^
тадсс
TQI ТУ
:гос тД)у олб
5 Г 1
]X
I
6 TOV ПоУ(ОГ
(ЦмДи
г
о
о
б Лгоооу/уюо
с
о
с
о
6
б T'coqv'O.ov
О OsoEnOOVTlOfai
I Еюттад
,Т
>
I
Kvxu.g
Робаотои
COQVAMUV


Д. 3 Ела о Да Petivyiag
Nixai ад
С
о

I,'
г
?


б ГоубоисДфрГ-!) у
Дтгд TovTfov oi aQXismoxo^ot
3
г"
о
гДа 31ax&Evlag
Ot:(j0(Eov'rxi]g
о
TOV
3
VQIXOV
'E^aoyja IIovioTZoXGUoviaxijb
и
EsuxacnaOSi Us
о Коратсоу
г. ^ЕлаоДа
б Фдлялоолб/.всод
ЕлаоДа
(OQqxpg
б J t о х h] т i ах о г <л6 Is сод
г
о
.Zр’ и о rovri б/.£(.од
6 Люалб/лсод
'Родблпд
КД'.
6 ТраСамотлотвоуд
U TOV
lh’]QOV
3. в епархия Европа
на митрополита на Хераклея [дн. Ерегли]
епископът на Паяион [дн. Панизо-—Бар-
барос]
епископът на
Калипол [дн. Галиполи]
епископът на Адрания [дн. неуточнено]
епископът на Херсонес [дн. неуточнено]
епископът на Кила [дн. неоточнено]
епископът на Редесто [дн. Родосто]
епископът на Лизик [дн. неуточнено]
епископът на Цурулум
дн.
Чорлу]
епископът на Теодоропол [дн. неуточ-
нено]
8. в епархия Витиния
на митрополита на Никея [дн. Никея]
т

епископът на Гордосерба[дн.неуточнено]
От тях архиепископа с а:
в епархия Македония в Илирик
на митрополита на Тесалоника[дн.Солун
17. в епархия Полемониака от Понт
на митрополита на Неокесарея [дн. Нео-
кесарея — Никсар]
епископът на Комани [дн. неуточнено]
28. в епархия Тракия
на митрополита на Филипопол [дн. Плов-
див]
епископът на Диоклетианопол [дн. ио-
би при Чирпан]
I
I
Лъджакьой, io. от Фере]
на Топир [дн. развалини при
же
епископът на Севастопол [дн. неуточ-
нено]
епископът на Диоспол [дн. може би
при Ямбол]
29. в епархия Родопа
на митрополита на Траянопол [дн. Терма
Лутра —
епископът
устието на Места]
Дризииара или Друзапара бил стар тракийски град, столица на одризите. Вж. Jbecek, Die Не-
erstrasse, р. 50 — Д, П. Димитров, Пътуването на св. Александър Римски през Тракия, ИБАИ, VIII
(1934), стр. 135. Името Месила се е давало на Дризипара обикновено през по-кьсното средиовсковие. Но
тук очевидно има известна объркапост: ако Месина с отъждествена с Дризипара. то тя се посочва
втор и П'ьт, а освен това този град не меже да в лила в епархия Тракия.
1
Д. П. Димитров, Пыуването на св, Александър Римски през Тракия, ИВАН, VIII
Дризипара.
*•
j.
ii

Notitiae cpiscopatnum — Епархийски списъци
155
Г
о
3
A v автасюелбл Есое
ла'.
c
о
3
3
Елад^а Atiaaovwv
16 Ota VO ГЛоХ El Os
епископът на
уточнено]
Ч1
О 1 -
Анастасиопол
[ан.
не-
о
б А СО 'Соолб 7. Е СО н3
б 177.0 VTLVQ ОЛиЛЕСО s
as
г Г.т, .л с ь
и 1 yOf ОДП’ °
бгаита
г
о
3
О1'лб/.ЕСО£
в епархия Хемимонт
на митрополита на Адрианопол [дн.
Одрин]
епископът на Месемврия [дн. Несебър]
епископът на Созопол [дн. Созопол]
епископът на Политинопол [дн. до Ди-
мотика]
епископът на Цоида [дн. неуточнено]
епископът
уточнено]
на Анастасиопол
дн. не-
Л0' . . . с
А^аохсауоглблесоь
“1
с е
О
d Tga^Qiaxayv
Робоотб/.OV
с
о
Noftcov
6 ZsxEdbuov
Txagias
с
о
/
32. . .
на митрополита на Марцианопол [дн.
развалини при с. Река Девня]
епископът на Доростол [дн, Силистра]
епископът на Трансмариска [дн. Тутра-
кан]
епископът на Нове [дн. м. Стъклен при
Свитцов]
епископът на Зекедепа [дн. неизвестно]
епископът на Апиария3
Русенско]
t
ч
[дн. Ряхово,
Е. NOTITIA BASILII
Е. ВАСИЛИЕВ СПИСЪК
xal av-
ёлюхблсоу ts).o6vtcov ила
алоотоХсхот &q6vov ecwtyiq ттр fieoep-vлах-
tov xal 0aoUidos лс'Аесо
1. Td^ig лдохадъддсас атдслсйлтбл'
тохе<ро.2(оу xal ёлюхолшу zeXotivrcov
TOV
xal
1. Ped на предстоятелетвото на ми
тр о по лишите, автокефалните
епископи и епископите,конто се намират
под властта на апостолския престол
на този богохраним, и царствен град
[ Цариград ]
apxu-
у. гладка Еудсблг/;
С £
о
HquxAei as
м-гр ёлад%£а Одахгр;
б ФбсллогглблЕ'иъ
xU. ёладма еРоб6лп$
б Tgaia устилал г со s

2а. ёладд/а Aiiuuui'rov б AdgiayovnoZsax:
20. ёлад%[а г%
avTtjs б
Мадх iayovn62sa>s
3. в епархия Европа митрополитът на
Хераклея в Тракия [дн. Ерегли]
28. в епархия Тракия митрополитът на
Филипопол [дн. Пловдив]
29. в епархия Родопа митрополитът на
Траянопол [дн. Терма Лутра—Лъджа-
кьой, южно от Фере]
31. в епархия Хемимонт митрополитът на
Адрианопол [дн. Одрин]
32. в същата епархия митрополитът
Марцианопол8 [дн. развалини при
Река Девня]
на
a)
* e
2й>€Юг»ЯОА£(у£
;лм-
Ь) 77<>!'<5сог] sic marg. CG TqohcMov CG с) excidit
’ Езшоуса
Alfllt-IOVTOV
три града са вли-
зали в провинция Втора Мизия, чийто митрополит тук не се споменава. ,s Както в Псевдоепифаниевия
списък и в списъците № 6 и 8 и тук Марцианопол е пиставен като митрополия в провинция Хемимонт
наред с Адрианопол. У Hierocles, 636, 2, той е главен град на провинция Втора Мизия. В списъка пък
от времето на Исаврийската династия Марцианопол е посочен като митрополия в провинция Хемимонт,
а Одесос е посочен като главен град на провинция Втора Мизия. Според Kovt&ao^s, At рг^оолбА^,
провинция Мизия проз втората половина па VI1 в., т. е. през по
на византийската власт по тези земи.
2 Последните
1 Тук очевидно е пропусяато името па провинция Хемимонт.
-	--	'	а Какт
в списъците № 6 и 8 и тук Марцианопол е поставен като митрополия в
от времето на Исаврийската династия Марцианопол е посочен като митрополия в провинция Хемимонт,
а Одесос е посочен като главен град на провинция Втора Мизия. Според Копёао-,^, At
рр. 48—49, тези промени пастъпили в
следните години
|<т>
156
Notitiae episcopatuum — Епархийски списъци
И- ДР^1-
EVTb'.l'd'Si’
TovT(W ftTjTQo^o^iiai xai ^oittov
d.Qxovrai oi avTOx&pakot
e л OQyJ а М1 '<~н а-:1
о ’ ОДстоР
3
(I

д Тон

ЫасДа
\VQC’J7l^^
г
о
El~V'r)>
//. До ту к штрополипште, а нататък
автокефалните:
в епархия Мизия архиепископът на Оде-
ссе [дн. Варна]
в епархия Скития архиепископът на Томи
[дн. с.-и от Кюстенджа]
в епархия Европа архиепископът на Виза
[дн. Виза]
Ьт.аоДа
С
Ро36лу>
о Даоо.ррлаД
В
епархия Родопа архиепископът
Марония [дн. Марония]
на
ЕЛаоДа 'РДрДгу
6 J la A I' i ото 1 ’лбА есъ'
I
в епархия Родопа архиепископът на Мак-
симианопол [дн. Месинкалеси до Гю-
мюрджина]
елно/Д PvQa'ijtr^
6 ’А^хадюитпулеа^
Ыаух'ш
^-r fr	?
6 EeqS^p
L‘
в епархия Европа архиепископът на Ар-
кадиопол [дн. Люлебургас]
епархия Тракия архиепископът
Бероя [дн. Стара Загора]
в
на
£?гмр//'а OQaxri^
6 Л 1ХО."тбА«О?
в епархия Тракия архиепископът на Ни-
копол [дн. до гр. Гоце Делчев]
ETiaQxta гРоё6пгД
Г
О
3
Ayxcdtov
TnX/.Q7j.a EEjoAii]^
(5 A-vh^Qiap
в епархия Родопа архиепископът на Ан-
хиало [дн. Поморие]
в епархия Европа архиепископът на Си-
ливрия [дн. Силиврия]
STcuQjta EvQomip
Г
б
5г
Тл^югР1
йтодто "Po6dim]T
о Kvtpd).iov]
в епархия Европа архиепископът на Апри
[дн. Кермиен]
в епархия Родопа архиепископът на Кип-
села [дн. Ипсала]
I

о А Дои
friiaQxia EvQuPiris
О г
^Qt^lTldofOV VjTOl Де-
a	/ TJ * in
€Л<Ц>/'1 ft tluiu oftov
6 Meer) aftQta^
в епархия Родопа архиепископът на Енос
[дн. Енос]
в епархия Европа архиепископът на Дри-
зипара или Месина [дн. Буюк Кара-
щиран]
в епархия на Хемимонт архиепископът
на Месемврия [дн. Несебър]
: *z1 gjjiejn (jxojtif PP add. F. c) Tepfj<;\ top.tjt;
| t'> /taQOvstao В auavgaiwaw; C e) BsfMtyo]	В f) ‘'Родолг^?] £o<5<ut? В
m]praflota(f AE h) ’'Ая@т>1 astoov В i) 'Родолцд] роётлуо В j) Kvi(>6Akix>v\
В 1) /Igtp^agr/rt’l ёрАцяаошт CG Msoyvt;?] fisomo В penio C
з) yVJppWb] (Atovao В Ь) ’Ойиоао?'] бЫвгхуи post °fj>5vooav :
BF TQfjL^ E (1) о	|
g)	В i
^vipB^2.o>r C k)	ройс’бл
Til) ClTptfl6rrw]	AC TjfaUQVTOr В AlfllftQVTOV C-
9
4
!'
!*
Jal
Notitiae episcopatuum — Епархийски списъци
157
HI. Tate
Gt'У
xal
ТО?ь
dialgixHg
э }
V31
ТШГ
avtotg tex б not с

a 7] tq OTioteatv
/
III. Ред а распределение на мипгропо-
липгипге заедно с подчиненшпе им епи-
скопа:
Р. ’Enaoyia EvQOjmjs
с г
о
а.
'ЯоаиЯе/ас: (АоахцР
б TOV
llavluv
fi. б Ка 2. ter.6 2 eo.)q “
(у.) б Xsoompoov"
(с5.) б Кг Zag
(«.) 6 "Pat^EGTOV
II, 9Еяа{)%1 a xftg atep; [Bi’dwifK
б Natal ас
ci
3.	в епархия Европа
митрополитът на Хераклея в Тракия
1.	епископът на Панион [дн. Панизо—
Барбарос]
2.	епископът на Калипол [дн. Галиполи]
3.	епископът на Херсонес [дн. неуточнено]
4.	епископът на Кила [дн. неуточнено]
5.	епископът на Редесто [дн. Родосто]
9. в същата епархия [Витиния]
митрополитът на Никея [дн. Никея]
(e.) б Eoo6uuo£()fi<vv
IS. Eziipp/la lIoA£f.iovia>cr<
б.
с
и
Ns оу.акзат) eta^
5. епископът на Гордосерба [дн. неуточ-
нено]
16. в епархия Иолемониака
митрополитът на Неокесарея [дн. Нео-
кесарея]
KZ,
е
О
Й.
6 ТСодато?
Ф( /E’T.'TOt'.'TO Z FXO Ь
б zltoteipaavovnotewP
'bnaQy/a О niter'll
(К б ^efiacrovtetAso^')
у. б АюолбКа);
К&. 'EnaQ^ia Ali.ii£u)vrov'
е □
О
а.
к б
(у.) б IIIovwovtetefK
А dytavovte 2 eoj-j
б МЕб^рряа-:
'm'QOV7t6Xe(OC
(с5.) б Хинбауу
Л. ’E^taoyia т-te avr-fjc,
Г
о
й.
Maoiti avvwto лечк
<5 'РобоотбЛог^
/5. о Тдарицшпйои
у. б Хорог
<1 <5 2^ехес5ело»/'
Z б
NaQxaQrp
4. епископът на Комани [дн. неуточнено]
-7. в епархия Тракия
митрополитът на Филипспол
1.	епископът на Диоклетианопол [дн.
може би при Чирпан]
2.	епископът на Севастопол [дн. неуточ-
нено]
3.	епископът на Диоспол [дн. неуточнено]
29.	в епархия Хемимонт
митрополитът на Адрианопол
1.	епископът на Месемврия [дн. Несебър]
2.	епископът на Созопол [дн. Созопол]
3.	епископът на Плотинопол [дн. до Димо-
тика]
4.	епископът на Цоида [дн. неуточнено]
30.	в същата епархия
митрополитът на Марцианопол
1.	епископът
стра]
2.	епископът на Трансмариска [дн. Ту-
тракан]
3.	епископът на Нове [дн. м. Стъклея
до Свищов]
4.	епископът на Зекедепа [дн. неизвестно]
5.	епископът на Апиария1 [дн.
Русенско]
на Доростол [дн. Сили-
1
ЯХОВО,
а) о Л/дая?.51а^]	А Ь) АГа22«лбЛ£бо?]	В с) от. В б) Д-'«;ЙЕвтос.-[ poOctco-roГ1 С
(^odiaazov В super ins, ubi in fine Asiae provinciae stiffraganeos Hetudeenses repetit) e) Лю-г-А^ттготб-
Агй>?] ^i.oy.letTtavovsr6Xema C f) Atpi/iovTcv\ цироЪгоот В fuiu(if'>nov G g) от. В h) 'РоЛииЯло?']	С
г
3 В
същност
последимте шест
града са били в провинция Втора Мизия.

f
1
k
F
(
I-

f


►
r
I
$
Si
I
fit
$
£
j.
158
(ЛА.) "Еладра zrjg
6
/= \
Tpa'i атоь'лоЯ ecos
'.Ct.) 6 TOV Ih'lQGV
'.Ji г
ф.) 0
j ’
Г Т
Notitiae episcopaiuum — Епархийски списъци
OVVFjQ
A v сюта giovkoAeco
,-а
!>
{АВ} "Еладуца Фдоучас Ко.лат>оофд^
к- <>
V
С О
Ф о
MaoxiavovnoAecog
e
PodoaroZov
TgapaQiaxcnv
ti. б N6/j(e>v
</.
tv.
А
6 EexeMiTCOV
О
1ХШУГ}±
4
D
. IMPERATORIS LEONIS NOTITIA
TdpQ TCOV -илОХЕЩЕУООГ umQOJi6A.E(ov тф
алоато/ахф xai лато/ао^хф $q6vco т^д &&o(pv-
лахтор xai	КоэуатагтюорлбЯЕак'
ТШУ иЛОХЕЩёУС&У
иТ^ОЖОШОТ
Л	с
Л'ОТТ} ?]
axQtpEg EiA^fpsi,

F.
*

таЦс
5*) f
ex ovvodixijg dtaoxsipEmg to
ха&фд o'h.ueqov ev тф 1едф
GYpA£QOV EV
XaQToipvAaxEtcp арауЕудалтаС
Al МфтдолбЯЕгд
ij f НдахАЕиР
0E<jaaAovf.t<n
ЛАадсаоа
I?. г/
Ад. ц
Ле. f] Хаблахтод
Ад.
d
7/ ФсЛ1ЛЛ АлоЯ.{£
A'Q. 7; Тдшауобломд
А&.
Л
Ас.
FP.
с
<
Г
п
ФАтлоо
АбдшуболФлд
то J < 'ppa/ior®
а) от.
province'а 3
к err
31-	в същата епархия
митрополитът на Траянопол
[1.] епископът на Топир [дн. развалини
при устието на р. Места]
[2.] епископът на Анастасиопол [дн.
уточнено]
32.	в епархия Капатианска Фригия
6.	епископът на Марцианопол [дн. раз-
валини при с. Река Девня]
7.	епископът на Доростол [дн. Силистра]
8.	епископът на Трансмариска [дн. Ту-
тракан]
9.	епископът на Нове [дн. м. Стъклен
до Свищов;
не-
на Зекедепа [дн.
неизве-
10. епископът
стно]
И. епископът на Апиария [дн. Ряхово?.
Русенско]
F. СПИСЪК ОТ ВРЕМЕТО НА ЛЪВ VI
Ред на митрополишите, подчине ни ни
апо с толе кия и патриаршески престол
в богохранимая, и престолен град и сто-
лица Цариград
Според съборния преглед същият спи-
сък е точен, както е записано днес &
свещената харт.офилакия1
Митрополии,:
3. Хераклея [дн. Ерегли]
16. Тесалоника [дн. Солун]
34.	Лариса [дн. Лариса]
35.	Навпакт [дн. Навпакт]
36.	Филипопол [дн. Пловдив]
37.	Траянопол [дн. Терма Лутра—Лъджа-
io. от Фере ^
39. Филипп [дн. развалини между Кавала
и Драма]
40. Адрианопол [дн. Одрин]
42. Дирахиум [дн. Драч]
кьои
ч_г
иЛйтагит
libro С оmii:titar G
И, qni duartnn ultimatum provinciamm
'XX repetitiun, a libro C omitiitur G haber:
. „На punciis inclnsa cernebantur haec vocabida pau.lo
c) iiQcoiAta COd. d) ,ds<yr:(iX>vty.ai<_i Cod. e.)
Г 7

1 Така
a
L-


/
Aid City
л
-
lav COfl.
се нарича патриаршеската
к ан ис л ар ия.
numeros
. jtfttifXtc.Tfivno/.Etvq .
non addidit.
bi Emblema illud, ex
ЛоОпбтбАос
supra scripta". Goar in margins F.
, Т^ииаыа-
 й‘


159
4
Notitiae episcopatuum — Епархийски списъци
aQXisnioxonxov ctl тф ттр
paaiktdoQ dodvep
ТаЕр тсоу

vnoKstyTcj.i
Ред на архиепископите, конто зави-
сят, от столичная престо
*
Gt. f] Bi^VT}
d. ?j MaQon’Sia
£. Ц ’Аркадюблолр
са. б]
1 e
РоуОЮУ
 id. та Кифела
К. п МЕвЦГГ)
1 ijnskku.
ха. б]
и/L }] Робер
Ку, 1}	1SOKOVS
кд
al Mywzr
4 tros

.pa. fj i
рр. ц AleoyjpdQia
рд. 7) РотдЯа
"О осп ека0Т'!> рцтоехтдкы бпокыУтис
[ Тб] ' Г1цахша Егсюттр
а.

Ршдг.отоЪ h
д НатилЯ
d. 6 Xc.QGOV 1]а<т
б
i)QOVOl
<>
б /бал/мчб/ччпь
г "V
ь- О
б AaAKi'dos
77. б

VOIJbCT.'TOZfiWs
Iw/or
О, д Madtanv
о IJapepOov
б Mi)д step:
Лцрхо?
.TsQy8T&]s
б MsTQCDV
T£ovQOV/./,ovrl
i.
*
ta
О
ф
ly.
«5.
С
о
с
о

18. о
a) (jEoat cod.
Г.
Ь)	cod.
1. Виза [дн. Виза]
4. Марония [дн. Марония]
7. Аркадиопол [дн. Люлебургас]
11. Силиврия [дн. Силиврия]
13. Русион1 [дн. Рускьой]
14. Кипсела [дн. Ипсала]
20. Месина [дн. Буюк Каращиран]
21. Гарела [дн. Гарела — Харалагюне, Од-

1
J
ринско
22. Врисис [15унархисар[
23. Деркос [дн. Деркос|
24. Серес [дн. Сяр
41. Енос [Енос]
42. Месемврия [дн. Несебър]
44. Готия [дн.
облает в К римски я п-
К on престола са подчинена
на всяка митрополия:
>в
J
3.	на Хераклея в Европа
1.	епископът на Теодоропол [дн.неуточ-
нено]
2.	епископът на Редесто [дн.
3.	епископът на Панион [дн. Панизо —
Барбарос]
4.	епископът на Херсонес [дн. неуточ-
нено]
5.	епископът на Калипол [дн. Галиполи]
6.	епископът на Хариупол- [дн. Айребол]
7.	епископът на Халкидос3 [дн. неуточ-
нено]
8.	епископът на Даонион4 [дн. Еские-
регли]
9.	епископът на Мадит5 [дн. Майдос]
10.	епископът на Памфил6 [дн. неуточ-
p
одосто]
нено
И. епископът на Мидия7 [дн. Мидия]
12.	епископът на Лизик [дн. неуточнено]
13.	епископът на Сергеи,as [дн. Саракини]
14.	епископът на Метре [дн. Чаталджа,
15. епископът на гт
с) 3WW$loV cod. d) 1£oVQ0V)J.<H' cod.
1 У Hierocles, 634, 9, към Tanst^og се среща формулата rt г '
Tafel, op. cit., р. 19, смята, че в този случай има по-късна интерполяция и
:	* В античността
към
ее сретца формулата r?r
r
Срв. Honlgniann op. cit., р. 12
3 Според М.
Цурулум [Д}-' Чорлу’
Povacov, т. е. „сега РусионЪ
че името се среща за прьв
2 В античността грады се наричал Buaticum. Срв.
^аоагб^с, Msw.tcuv/r.li	II (1935), рр. 156- -170.
4 Отъждествявансто е според .Enin, La hierarchic, р.
- Acta conciliorum XIII, col. 144 А. Мадит ce
p. 12, с дн. Килитбахар, a у Miller, Hineraria
и Редесто, може би при ди.
e.
„сега
път през аб. 1
Miller, Itineraria Romana, col. 514.
Халкидос ce намирал при Метр и (Чаталджа).
148.	5 В актовете на VII вселенски събор (787)
отъждествява с Кила, което у Hanigmann, op. cit., р. i z, e дн. l_____________
Romana, col. 525, Черибан.
Узункюпрю. Cps. Златареки, История, II, стр. 189, бел. 2. Janin, La hierarchic, p. 148,
PavlokOy.
на града изглежда славянски.
градът ce
5 В актовете на VII
Кила, което у Honigmann, op. cit., р. 12, с дн. Килитбаха
Този град се намирал между Димотика
е според .Enin, La hierarchic
Mliler,
може он при дн.
дава под въпрос
7 В античността градът се наричал Salmydcssus. Вж. Miller, op. cit., col. 514.
За отъждествявансто вж. (?Е<р<гМ, XIV (1940), р. 165.

fj
а У
i
XIV (1940)
s И мето
т
160
Notitiae episcopatuum — Епархийски списъци
j,
£
d":
т 7?7 Оеооа/мчяр OecoakiaQ^
а. 6 KItqovg
Д 6 Веоофъ
у. б AoovyavBi.uaQ
«S’.
б. б тсЪу 6-£O/3lW’
е. KfMwavdQslag
’j’ Ту AaQtaup тр 'Еллббос А Л
a. 6 Лгртртррабод
3 \
±та
б ФадааЛоо
Oavuaxov
Г
Z^TOWtOV
3E^EQ0Vb
y‘ 6
Ф 6
£. 6
c. 6 AoidoQixiov
«
ГЛ;
't
В б
р. б ’ Eylvo t»
KoavSqov
Етаусог

л.
б
Г
Navnaxiq) Nilotic)Aecot;
Летог а. о Bovv6it‘qt]q
,4 у у ел ср ov
'Роуфу
г
о
с
о
5
6 ’Icoavvivayy
?. О Ф(1)Т1Я7]5

IE
AvdoiaVOVJlOAEOj^
71. б Bo&QCOTOV
АТр (PiA1лло vzioAei By; OoaxrjQ
а. о 3 Aya&ovixetas

j
,3. 6 Avovragris
у. б Exovtoqiov
(i. б
Aevx?]?
t:
6 Влелтои
iZ.
а) Ocoakovlyr]	cod. b) л/ж- cod.
16.	на Тесалоника в Тесалия
1.	епископът на Китрос [дн. Китрос]
2.	епископът на Верея [дн. Бер]
3.	епископът на Другувития1 [дн. неу-
точнено]
4.	епископът на Сервия [дн. Селфидже]
5.	епископът на Касандрия [дн. Касан-
дрия]
24. на Лариса в Елада
1. епископът на Димитриада [дн.
Aovtia, з. от Во л о ския залив]
2.	епископът на Фарсала [дн. Фарсала]
3.	епископът на Тавмак2 [дн. Домокос]
4.	епископът на Зитунион [дн. Зейтун]
5.	епископът на Езерос'1 [дн. Незерос]
6.	епископът на Лидорикион [дн. неуточ-
нено]
7.	епископът на Тринки [дн. Трикала]
8.	епископът на Единое [дн. Ахинос]
9.	епископът на Колиндрос [дн. Колиндър]
10.	епископът на Стаги [дн. Стаг]
35. на Навпакт Никополски4 [дн. Навпакт
1. епископът на Вундица5 [дн. Воница
2.	епископът на Аетос [дн. Аетос]
3.	епископът на Ахелой [дн. неуточнено]
4.	епископът на Роти6 [дн. с. от Кампос
тис Артис]
5. епископът на Йоанина [дн. Янина]
6. епископът на Фотика [дн. при Пара-
ми тия]
7.	епископът на Адрианопол [дн. при Ли-
бохово]
8.	епископът на Вотрот [дн. Вутринто]
36. на Филипопол в Тракия
1.	епископът на Агатоники7 [дн. Оряхо-
во, Свиленградско]
2.	епископът на Лютица [дн. Лъджа, Ивай-
ловградско]
3.	епископът на Скутари [дн. може би
Щит, Свиленградско]
4.	епископът на Левк
ленградско]
5. епископът на Влептон [дн. неуточнено]
а
дн. Левка, Сви-
1 Името на таз и епархия се свързва с името на славя иск ото племс драгувити, конто ж и не ел и около
Солун,, Може би тя е идентична със селишето doavofiiT^ov, което се среща в IX в. западно от Солун,. вж.
Bouiliard-Collotnp, Actes de Lavra, Paris 1937, № 40. За драговитите общо вж. Драное, Съчинепия, т. I, стр.
187. — Niederle, SS I, 1, р. 425. Подробна книжнина вж. във ВИИШ. I сто. 186—187.
на града в античиостта е Магнезия.
Griechenland, Berlin 1941, р.
града е
Vasmer,
извежда от старобългарското ждиид.
7 Този град е
ГСУифф.,
18
Niederle, SS I, 1, p. 425. Подробна книжнина вж. във ВНИИ J, I
Името на града е ела в я нс к о. Вж.
Тук става дума за Никопол с ката тема
из в еж да
елавинско,
op. cit.,
КН.
У
стр. 1«о—is/.	- Името
/И. Vasmer, Die Slaven in
в Епир.
epema се и под формата Вбшт/В, Movriirc^t. Името се извежда от
р. 67—68. По-иравилно у И. Gregoire: Byzantion, XXII (1952), pp. 166—168
6 За този епархийски пентър
бил граничен според договора от 814 г. Вж. В, Бешевяиев, 11ървобългарски
XXX, 1 (1934), стр." 17, № 21.
•1
5 Името на
;:Vodinica. Вж.
който го
срв. И. В ванов, Б СМ, стр. 560.
надписи,
?
Г

Notitiae episcopatuum — Епархийски списъци
161



»
II
С- б
С
о
с
о
doauh'Qr}b
3
I(oavvnrQ<jOT
Коууошгт tag
А 6 Beaihiug
б Bovxovflmv

f Tfi ТдасагоолоВх 'Родблт^
a. z б A i б и и о tsixov а
fl. 6 Alaxotjq
у. б ЗУ(Лю7.ЖЖ>ЯеСО£
<5.
С
о
ё. о
141 ’авт aoi w л оЛвш ?
3
Hoqwv
С. б .zav&ias
£. 6 Пгог&Еаудшк
УТу кЪу ФсВллауу13
а. б Пол van'Xov
/б о BeliKela?
XqigtovtioXco}?
2 ио ла o'atv
б.
б
г
о
е. о
б
Mausdovtog
K(MOaQ07l6H(Ji)Q
3 AkcXTQVOn6k£(OG
’Av6Qiavov7i6XeP AljitfwvTOs М
ct. б ^соСолбВсоа
б‘. б AyaddovTioHoyq
у. б AeAeHov
б. б TQajwfllQV^q
Е. б dBu.Q6.floo
?. б Bovheaaov
£. б IlQOfl(LTOV

У]. 6
fl. б Bqvusclk
ХОТСЕлШ.’

a) &8vfioroi%ov cod, b) loco rots ФРВлжнс cod.
Малък
6.	епископът на Драмица [дн. с.
манастир, Тополовградско]
7.	епископът на Йоаница [дн, неуточнено]
8.	епископът на Констанция [дн. може
би градишето Асара, Харманлийско]
9.	епископът на Великия [дн. неуточнено]
Буково1 [дн. Хасков-
10. епископът
ските бани].
на

37. на Траянопол в Родопа
не-
1.	епископът на Димотика [дн, Димотика]
2.	епископът на Макри [дн. Макри]
3.	епископът на Мосинопол [дн. Гюмюр-
джина]
4.	епископът на Анастасиопол [дн.
уточнено]
5.	епископът на Топир [дн. развалини при
устието на Места]
6.	епископът на Ксантия [дн. Ксанти]
7.	епископът на Перитеорион [дн. при
Буругьол]
39. на Филипи в Македония
1. епископът на Полистил [дн. развалини
Булустра, Ксантийско]
2. епископът на Великия2 [дн. неуточнено’
на Смолен [дн. неуточ-
дн. може
3.	епископът на Христопол3 [дн. Кавала;
4.	епископът
нено]
5.	епископът на Кесаропол4
би Черепляни, Зъхненско]
6.	епископът на Алектриопол [дн. Лев-
тера]
40. на Адрианопол в Хемимонт
1.	епископът на Созопол [дн. Созопол]
2.	епископът Агатопол [дн. Ахтопол]
3.	епископът на Дебелт [дн. Дебелт]
4.	епископът на Траповиза [дн. при Ковчас]
5.	епископът на Каравон5 [дн. неуточнено]
6.	епископът на Вукели6 [дн. Маточина]
7.	епископът на Проват7 [дн. Провадия,
Одринско]
8.	епископът на Скопел [дн. Ескиполос]
9.	епископът на Врисис [дн. Бунархисар]
С) tfj avbQivov^,6).f.cos aitu/povtos cod.
1 За отъждествяването на тези градове, повечето от конто носят славянски имена, вж. С. Jirecek
Die Heerstrasse, р. 71. у Името на града е славянско. s В средновековието градът е носел и
славянского имс Мо08ньць. Вж. Й. Иванов, Богомилски книги и легенди
i Става дума вероятно за
С 716
л-
w i
V
2 Имею на града е славянско. л й средновековието градът
ктйньць. Вж. Й. Иванов, Богомилски книги и легенди, София 1925, стр. 286.
което селище се среща в XI в. като зависсшо ст Банковский мана-
стр. 6.
’ IvvilriOS
Бергуле (Люлебургас).
4 1
3
J
р. L. Petit, Le typicon de Gregoire Paourianos pour le monastcre de Petritzos, BBp, XI, 1; БСМ
юоред ’lyvdztos SafodrpoyLov: (ра-м-А II (1929), p. 82. Каравон се отьждесгвява с Хавса.
Цс<а";о;.7,ог;; QofiHtna, II (1929) pp. 81—82, отъждествява яеправилно Вукели
става дума за с. Провадия, Одринско, а не за гр, Провадия в Северна България, който в средно-
оз/сто се наричал (тчк
'.'тбдь:;: извори за българската история, JV
*
r
L
7
c
162
Notitiae episcopatuum — Епархийски спис
k.
in

tfZ
с
о
с.
о
7.г*анЛщг
10. епископът на Булгарофигон’ [дн. Ба-
баески]
1. епископът на Цоида [дн. неуточнено]
1
1
г
р-
с-
х
>
h
И
1
ч
$
!
г
I
I
гтт ~
7 о)
1
J
р-
* J
/ *
г). 6
AoQoa/Jco
Г
о
T(DV
JP3
г
трдаукшпу

. J /
О)
б [\<юая’'
-1 г т -	~
/гХ/ЛО"О^
Таити

G. NOVA TACT!
tier
Ти)У
тол
<
Л
та
f)F у.(й

лакала такт сна. ~
та на
о ^7ООЯл.;Л£ШГ
.BcAGlAlthj^
т
/
ГЛОК£1Н.ёУ(0'’
tyQdvfp/
ПОГ
ДА -
I
42.	на Дирахиум
1.	епископът
Пеш копия]
2.	епископът
3.	епископът на Крон [дн. Кг
4.	епископът на Елисос2 [дн.
I
на
Дефаниака [дн. при
m
на Хунавия [дн. Мат]
г
уа’
н
Л еж]
I
1
J
G. НОВ ЕПАРХИИСКИ СПИСЪК
с г
Дотук е
старая tn епархииски списък,
виж и
новая.
V
подчинена
на с тол ичн и я пп ес т о л:
Ре д н а ми nip о по лип ш иге,
3. Хераклея [дн. Ерегли]
16. Те сало ника [дн. Солун]
34. Лариса [дн.
Навпакт [дн. Навпакт]
36. Филипопол [дн. Пловдив]
37. Траянопол [дн. Терма Лутра

Нрак/.еш.
U (р&УЫЛОУГУЛ)
С
«ь-
А(5.
7Л- н
1 <
ц Ааоилоа
С х ’	-
Лариса]
Ч	г
Д	/
zs 
Z//
ь Ф[/ЛЛ7101 'ЛО/Л ъ

джакьой, ю. от Фере
Лъ-
г
7J

jLt f i- ТО
3
т.

АбосагогстоАл
> AvoQd.7j.0y
39. Филипп [дн. развалини между
ла и Драма]
40, Адрианопол [дн. Одрин]
42. Дирахиум [дн. Драч[
Кава-
1 ЩИТ у О.
аото) тД
X
т(Ъу
1>Ш31АЛ()0ь
аиуишюхоядуг, ас тф
РюныУтас &f)6v(.o
'в-	|1‘
Ред на архиепископии те, конто с а
подчинени на същия с то личе н престол:
на

конто
a. ц /А'-бн
У н
с
С- /у
ta. f)
id.
СИ
1. Виза [дн. Виза]
4. Марония
7. Аркадиопол [дн, Люлебургас]
11. Силимврия [дн. Силиврия]
14. Апри [дн. Кермиен]
Русион [дн. Рускьой]
16. Кипсала [дн. Ипсала]
дн. Марония]
dlaO(}>Yl:l(L
—I
Anyadcov л olvj
2Арл.\иро[а
. 1 ГТ О ОТ
ТО Г Рог ШОУ
та 1\н<ра7а
МоАуц
1 алядй.а
—I
Н В о г (ЯК



1
Г
15.
х/Т и
*7- П
но.

I
а)
I

cod.
22. Месина
дн. Буюк Каращиран
23. Гарела [дн. Гарела
24. Врисис [дн. Бунархисар]
— Харалагюне]
I
I! о ц Z у ао oiy 1 vyov
че крепостта Mostuaizum получила името
на Лъв V над българите, което събитис според него станало именно там. Но предноло-
Златарски е погрешно. Името се среща още в а кто вето на VII вселенски събор (787). Вж.
т, '77 лара то KovpwA/ vyov frayij xai. 7] 54?9sv лор-ооМа tijs KcoraiavTivor-Aacco; (896), ’Aqviiiov
1 Златареки, История
след п обе ла та
жонието на
Г. Т. Kolla
TOV (Л(У>-У.УЛоЪ
мова., Крепост
III (1956), стр. 41, бел.
грешно са нов горечи като
т
1

1, 1,
смята,
Hostudiziim полу
според него
'Н лада, тп itovP/dgot/V/oi' ,
Дuoyoarpiyov упХ Vi.owaryov Ctyoavoov, VII (1940 -1941), рр. 341—362. -  В. 1 ъпкоза-Заи-
и и укрепени гЬадове през Първото бьлгарско царство, Военно-исторически сборник,
в Крит и чески я ан арат, тези шест града по-
Фоиггш Пакатиана.
н укрепе ни градов е през Първото бьлгарско
царство, Военно-историчсс

1
i ч
2 Както отбелязва
намиращи _ —
се
в
издателят
провинция
t
х-
Notitiae episcopaiuum — Епархийски списъци
163
XS. )] AeQXOS
its, at PJsQQai
piy. 4 Alvos
/Ltd. fj
UQ. f]
Гот-fyla
AY ol 61
У. (It (foot
СЛОХЕСУТШ frQOVOl
С
/ *
&а<Я1] uinQOTToAet
Г, Ту '11оау),Аа rijs Evqc&iqs
а.
(5 (Аео6о.>ооь'я;6Ле(х)$
25. Деркос [дн. Деркос]
26. Серес [дн. Сяр]
43. Енос [дн. Енос]
мврия [дн. Несебър]
44. Me
46. Готия [дн. облает в Кримския п-ов]

с а подчинена на вся-
Кои пре с то ли
к а митрополия:
3.	на Хераклея в Европа
1.	епископът на Теодоропол [дн. неуточ-
нено]
2.	епископът на Редесто [дн. Родосто]
3.	епископът на Панион [дн.Панизо —Бар-
барос]
4.	епископът на Херсонес [дн.неуточнено].
5.	епископът на Калипол [дн. Галиполи]
6.	епископът на Хариупол [дн. Айребол]
7.	епископът на Халкидос [дн. неуточ-
нено]
8.	епископът на Панион1 [дн. Панизо-
Барбарос]
9.	епископът на Мадит [дн. Майдос]
10.	епископът на Памфил [дн. неуточнено]
И. епископът на Мидия [дн. Мидия]
12.	епископът на Лизик [дн. неуточнено]
13.	епископът на Сергеца [дн, Саракини]
14.	епископът на Метре [дн. Чаталджа]
15.	епископът на Цурулум [дн. Чорлу]
8. на Никея във Витиния
3. епископът на Гордосерба [дн. неуточ-
нено]
16.	на Тесалоника в Тесалия
1.	епископът на Китрос [дн. Хитрое]
2.	епископът на Верея [дн. Бер]
3.	епископът на Другувития [дн. неуточ-
нено]
4.	епископът на Сервия [дн. Селфидже]
5.	епископът на Касандрия [дн. Касандрия]
19. на Неокесарея в Полемониака от Понт
3. епископът на Комани [дн. неуточнено]
34.	на Лариса в Елада
1.	епископът на Димитриада [дн.
при Волоския залив]
2,	епископът на. Фарсала [дн. Фарсала]
3.	епископът на Тавмак [дн. Домокос]
<
)
h
i>
у. о
S
5
/
S
И1
1
о
г
о
е
о
г
о
ц. б
г Paidecrrov
Tluvtov
XsQGOrr/GOV
a A. Z сл 6 Zscoc
XaQLO l '7t6A8('i)S
XaPtrfiovos
Ilavlov
А. 6 Маббтоо
£
6
с
о
г
о
г/, б
с
О
с>
к
ta~
ф.
(6.
IS.
ПаргриЛои
MidetaQ
MSTQ(OV
TouqovMov
H. Tij Ntnaia ту^ BcOvvtas
Povq6oo6q0(ov
Ig.

/•
Г
о
Tfi &eeGaAoriM] rijs 0EGoa?aaQ
a. 6 wv I&tqoN
Д. 6 BsQoias
y. 6
Л,'
AovQyovpmov
6. 6 7.ШУ 6>'8Qjjfa)V
e. 6 KaoavdQEias.
TH. rI tj NEoy.aiGo.QAa IIovtov TloNpovaXitov
ЛА.
б Koiuw(i)y
AaQlooij
Jj; it qt Qiao os
а. 6
С

? с
Ard -.[oi'Tia
6 Фаооабког
у. 6 &аъ\шмо1'
а) МСО//7.р^£« В b) XJ;T£)01,> В
1 Тук Панион стой очевидно вм. Даониои.

164
Notitiae episcopatuum — Епархийски списъци
б
о
о
г
/EjZOVVtOi'
Ч$(;0О Г'
5
<>
6 Aot^oaixiov

Q 0 L (ЮМф
}j. 6 ’ Eyivov
Ко/лФюо
Н-ь
Ртауагт
а. о
i. 6
ЛЕ. Tft Nai'Twotico
M	If....A.','-..-»

47
/ *
<5.
а
Г
о
I*
и
г
о
Moi.'f'fiLTp]
'Легоо
lyeAcftai.'
Г Роуфу

£. б IcwyvivUjV
q. б Фео? lx ip fytoi РеКо,-
г
о
’ A do i a v (> v7t6/y a) ?
(5 Poft'Q(t)TOV
AS. Tft Фшллоул/Аеь
a.
6 Ауад ovixsias
ft. б Аооитлфр
4.	епископът на Зитунион [дн. Зейтун
5.	епископът на Езерос [дн. Незерос]
6.	епископът на Лидорикион [дн. неуточ-
нено]
7.	епископът на Тринки [дн. Тринкала]
8.	епископът на Единое [дн. Ахинос]
9.	епископът наКолиндрос [дн.Колиндър]
10.	епископът на Стаги [дн. Стаг]
35-	на Никополски Навпакт [дн. Навпакт]
1.	епископът на Вундица [дн. Воница]
2.	епископът на Аетос [дн. Аетос]
3.	епископът на Ахелой [дн. неуточнено]
4.	епископът на Роги [дн. с. от Кампос
тис Артис]
5.	епископът на Йоанина [дн. Янина]
6.	епископът на Фотика или Вела [дн. при
Парамития.]
7.	епископът на Адрианопол [дн. при Ли-
бохо]
8.	епископът на Вотрот [дн. Вутринто]
36.	на Филипопол в Тракия,
1.	епископът на Агатоники [дн. Оряхово,
Свиленградско]
2.	епископът на Лютица [дн. Лъджа,
Ивайловградско]
TJ
Aj
/ -
г
о

3. епископът на Скутари [дн. може би
Щит, Свиленградско
€

и
г
о
РАетлоу
AQaph'Q]^
£. 6
Чшаууроот
6 Коотатаутеи^
(#. 6 IhlrxEiap)
б
Kooxovftw
A A. Tij TooiavovxAAei 'Po&fctifi
a, 6
ft. 6
у. о
V
At6v ^.OTEiyOV
Ma?£Qt]^b
AIovotvovErdAeaK
£
s
г
а

Л та G Т	О V 7l(As со ?L
6 1/(Ю(0У
Г
о
Ear {) dag
4.	епископът на Левка [дн. Левка, Сви-
ленградско]
5.	епископът на Влептон [дн. неуточнено]
6.	епископът на Драмица [дн. с. Малък
манастир, Тополовградско]
7.	епископът на Йоаница [дн. неуточнено]
8.	епископът на Констанция [дн. може
би градището Асара, Харманлийско]
9.	епископът на Великия [дн. неуточнено]
10.	епископът на Буково [дн. Хасковските
бани]
37. на Траянопол в Родопа
1.	епископът на Димотика [дн. Димотика]
2.	епископът на Макри [дн. Макри]
3.	епископът на Мосинопол [дн. Гюмюр-
джина]
4.	епископът на Анастасиопол [дн. неу-
точнено]
5.	епископът на Топир [дн. развалини при
устието на Места]
6.	епископът на Ксантин [дн. Ксанти]
о
а) ^.ог’гЙ/тиа В Ь)	В С) &vasiovft В
I
Si
h
Notitiae episcopatuum
Епархийски списъци
165
АО. ТГ] TG)V ФАлллшу
IlsQC&FXMHVV
а. 6
fi. б UoAvoivAov'1'
у. b BsAmsiaz
Г*
0
о
b
£

С

Xqiot O7i62.su)
S l.lo)-8V(fiV
KatoaQ07i6Xe<»s
□
Л 2 ex tq г о~т6ле а>ь
M. Tfj
a.
i *
3
39.	на Филипп в Македония
1.	епископът на Перитеорион [дн. Буру-
гьол]
2.	епископът на Полистил [дн. Буду-
стра]
3.	епископът на Великия [дн. неуточнено]
4.	епископът на Христопол [дн. Кавала]
4.	епископът на Смолен [дн. неуточнено]
5.	епископът на Кесаропол [дн. може би
Черепляни, Зъхненско]
6.	епископът на Алектриопол [дн. Лев-
тера]
40.	на Адрианопол в Хемимонт
1.	епископът на Созопол [дн. Созопол]
2.	епископът на Агатопол [дн. Ахтопол]
3.	епископът на Дебелт [дн. Дебелт]
4.	епископът на Траповиза [дн. при
Ковчас]
5.	епископът на Каравон [дн. неуточнено]
6.	епископът на Вукели [дн. Маточина,
Свиленградско]
7.	епископът на Проват [дн. Провадия,
Одринско]
8.	епископът на Скопел [дн. Ескиполос]
9.	епископът на Врисис [дн. Бунархисар]
10.	епископът на Булгарофигон [дн. Ба-
баески]
И. епископът на Цоида [дн. неуточнено]
43.	на Дирахиум [дн. Драч]
1.	епископът на Стефаниака [дн. при
Пешкопия]
2.	епископът на Хунавия [дн. Мат]
3.	епископът на Кроа [дн. Круа]
4.	епископът на Елисос [дн. Леж]
AdlQiaVOVTlOAec Л tttlwA’TOV
b XcO'j'jn'jksayg
3 A yatloxoX £<i)<
Т()(И7Т()ф^бг]д'а
с
О
г
о
д. б
8.
6 Каоаиои
с5
с
е
С- °
/Jgo^'irov
7). Ь ХюлЁААОГ
b ВофсеоУъ
о BovAyaQoqvb'yov

о Т^со/'дФг
ta.
MB. Тф AvQQa'/Jca
Ersfpariaxan'
а. д тсог
Д о Хоитарна;
у. б Kqoojv
<5 б 3EXt<j6ov
а) ?гоА/гатгло?1 В Ь) тоах-о^^ъ* В

XXI. ЛЪВ VI ФИЛОСОФ
Император Лъв VI (886—912) е автор на многобройни съчинения — догмати-
чески, астрологически, стихове, епиграми, съчинения по военно изкуство и пр. По-
важни от неговите съчинения са:
I. Probleniata — военно ръководство, което представя преработено под
формата на въпроси и отговори извлечение от Стратегикона на Псевдомаврикий;
2. Tactica — ръководство по военного изкуство, в което авторът разглежда орга-
низацията, въоръжението и дисциплината на войската.
Според някои по-раншни изследвачи автор на това съчинение бил Лъв III
(717—741). Това мнение сега е напълно изоставено, още повече че в „Тактика
Лъв VI споменава своя баща Василий I (867—886).
с положителност, кога е съставена

J

което
t_F
U

още
<€
He може да се каже с положителност, кога е съставена „Тактика". Сигурно
е само, че тя е писана след нападението на арабите над Солун (904).
Лъв VI черпи сведения от съчиненията по военно изкуство на Елиан, Ариан,.
Онозандър, Полиен и от Стратегикона на Псевдомаврикий. Като император той е
имал възможност да използува писма, доклади и други документи от архивен ха-
рактер. В XVIII книга на своята „Тактика“ Лъв VI дава ценни сведения за воен-
ного изкуство и правите на народите, конто влизали в досег с империята. Особено
важни за нас са данните за аварите и турките, конто според автора не се отлича-
вали много от българите.

м
I
л
— Cod. Medic. — Laurent, gr.
275 (XI s.),— A Cod. Ambros. gr. 139 (XI s.)
Vatic, gr. 1164 (XI s.).
Р'ЬХОПИСИ: М
Р.
4 (X s.). — W — Cod. Vindob. phil. gr.
V = Cod.
LV,
Cod. Vatic. Barber 276 (XI s.).
ИЗДАНИЯ: Migne, PGr, CVII, col. 672—1120. Непьяно крит
1—II, Budapcstini 1917 —1922. Даденйте тук
Tactica, cd. R. Vari,
Migne.
ично
откъси
издание ; Leonis imperatoris
са взети от изданието на
К. С. Zachana
рр. 666—608. — Idem, Wissenschaft
BZ, HI (1894), pp. 437- -457. — К). Куликовский, Лев Мулрий, или Лев Исавр был автором „Тактики11 ? s
BBp, V (1898), стр. 39S—403. — Ф. И. У сиенский, Военное устройство Византийской империи, ИРАИК,
VI, 1 (1900), стр. 154—207. -- Ю. Куликовский, Византийский лагер конца X века, BBp, X (1903),
стр. 63—90. — A. Dain, La „Tactique11 de Xicepliore Ouranos, Paris 1937. — Idem, Sylloge tacticormn
quae olini „ inedita Leonis Tactica11 dicehatur, Paris 1938. — Gy. Gy о ml ay, Boles Leo taktikaja, mint
magyar torteneti kutforras, Budapest 1902.— Idem, La Tactique de Leon !e Sage cornme source historique
, Acta historica Acad, scientiannn Hungaricae, I (1952), pp. 161—184. — K- Krumbacher,
— А. П. Каждая :
.КНИЖНИНА ;
V.
und Ro-cht
Lingenthal, Zuitj Milirargesetz des Leo, BZ, II (1893),
fill das Heer vom 6 bis Aniang des 10 Jahrhunderts,
Лев Мудриii
Milirargesetz
des Leo,
или Лев И сайр был автором
403.
154—207.
4. DaLn, La
„Inedita Leonis Tactica“

'iicehatt.tr
3
Acta historica Acad.
Византийский лагер
Gy. Оу о т lay,
Г
века,
184.
b.ongrcise, Acta historica Acad, scientiaruin Hungaricae
GBL, 636 -637. L. Hrehier, Les InstiTinions de I’empire by z antin, rip. 269 -273
BBp, XVI (1959), стр. 283—Qp. Moravcsik, Byzantinonircica, I, pp. 4011
tl
>
I (1952)
7
Gy. Moravcsik, В v za n t in ornr cica,
109.
h
I

167
Leo Philosophus — Лъв VI философ
LEONIS PHILOSOPHI
ЛЪВ VI ФИЛОСОФ
TACTICA
ТАКТИКА
1. De tribolis lignets a Nicephoro Phoca
contra Bulgaros repertis
1, Никифор Фока изнамира дървени
триболи във войната с ре ту българите
XI, 26.
г	' Г>
тешу
Фр’
лаоалЕнерд'т'ai,' 6 .с; о v
тауру нас
* Hv be tuiovtov' Кат бу са boo
^о/лта тосбуу
Б/рдаоалат otms тфг.
5

1
h
xat. s. tsoov
(Jur)dHTOV
Ката dk
а отго
уоцомют,
Tip
iovP/aQIOV
лоб;

EHOTQa-
htwoiphi лоб; срела-
блтр %oii ф] /ОрЗр
XI, 26. Но в реме
.<----. -j.
h
dray
7
4(ZI, ov

• отирали l;
ev тГ/ аеифф тот
елофлл Iстарт;vо)
/л оу т(7))'

(7
I
J
'г уо/.о Б.ап'рЬг ek баа-
<ро/а/.иру syrtooiai)}].

(рО/ЛГШр'
от штетоа Ффог
dUyco Л/ЛОУ
Etsqup дб на у ovIоу daotco;
го	' Г. _	f -
А
tqiowpiov
Г !>
Г.ГТ
7 7“1

г-
Г 
J 
11

клсРб;
«. *
>avlov
бцтБаоо
toyVOO)^ di(i т,ф гл аБл}~
. (col. 800 В)
OV ;

2. De acie mo ribusque
Tur с о rum
XVIII, 42. Флб
д.ббел aar nob 'Ou sv,
J	•—	I	i
J
bs
OVH
таттоггас
biov, diaoarprioat,
на войната си сре-
щу оългарите той1 изнамери и друго сред-
полезно за охрана на стана, което
защо-
TJ
CTBO
не бива да се отдава на заорав
то се оказа едновременно и леко за но-
сене, и необходимо за отбрана. А то
ше следи ото : като взе две не голе ми дър-
вени пръчки, приблизител но по три педи
или малко по-голе ми,
форма
друга прьчка, дълга пет или шест педи,
сложи копие там, където беше
двете пръчки, и направи триножник, кой-
то стоеше здраво, понеже пръчките бяха
устойчиво
J
на
оуквата

p
бе-
и ги съедини във
Л. Взе също и една
TJ
то

съединил
LJ
сглобени една с друга.
Боен ped а нрави на турните
XVIII, 42. Понеже се споменава за тур-
ките'2, смятаме за уместно да поясним
как се построяват [за сражение] и сами-
те те и как трябва да се строява срещу
тях войската. Ние знаем това от изве-
стен опит, понеже ги имахме за съюзници,
когато българите нарушиха мирния до-
говор и нападнаха селищата в Тракия.3
Срещу тях се насочи справедливостта
поради извършеното към Христа бога,
господаря на вселената, клетвонарушение4
и бързо им наложи наказание. Когато на-
шите войски бяха заети срещу сараци-
ните, божественият промисъл опълчи сре-
щу българите вместо ромеите турките,
конто флотата на нашето царство прека-
ра през Истъра, и им даде военна помощ.
Те победиха напълно в три сражения
въоръжената за зло срещу християни
ТобоИО)V SUVрс> 0-i/y,
и лак avrol лиоа-
(сут/лаоатфао <)ш
avau а-
кал
avrot q
di.d psTQias
•ббутгу ото. оеррфрс; avzot; еуороаиеба, ВсчФ
ydoiov rd;
нас та тр;
5
О
?
<5
ней Слак
t v
sloa;

J
/

h

etopvixd; лидар ефрмт сот олоудф,
(Зоинрь
sJ.Oovoa
ттт 67(ог
TtiuDoiar
J
Хадакдуфу aerpmovpivioy Тоод-
y/opia иатаЬоаибгаоу. О[.;
тр; st; XQimov тот €>ейг
тог /Зао1/л:а тбуос spb-aoev
и	1	гы	С	?
. Ан/.
TOV
miQ ГСОУ U.asrSQf»)'
h
J1
// *
бела Hoovoiu (гуте "Pmaaicov хата Boid-
Ча.	J
Еотааттеск', лЛоТроо отбфи vij; paivv
Т8
ц дФл]
лаооФа;
елтФлуш Tip’
bvrapToyv ката
ное; ц
ydgiov
/ЗаоФла; тоу
нас о ер.,а	по
тюл’оуу
UOV ОТ 62.01’
:>v avrov; dmnr.Qaaavio;
нас rov
Bat 'p’tlorm
г-н;
Л
у.гм);
ката Soto
отоатбт
IQld
пооедиха напълно
зло

за
koi Ito в 895 г.
византийским военачалник
българската граница, като
1 Тук става дума за византийским военачалник Никифор Фока, който в 895 г. бил идиратен от
Лъв VI с войска срещу българската граница, като съ те врем chi io от Цариград иотсглила ио брега на
Черно море към Дунава флота начело с друнгария Евстатий, за
в България. Вж. подробности у Златарски, 3
маджарите. Срв. Moravcsik, Byzantinoturcica, П, рр. 321. — Златарски,
3 Тук става дума за първия поход, който Симеон преднриел срещу
местването на българското тържище от Цариград в Солун. Срв.
4 Лъв V обвинява българите. че нарушили скрспения с клетва
България от 865 г.
става дума
за
। да нрехвърли шджарите през Дунаиа
История, I, 2, стр. 295—'297. - С „турки" тук са
П, рр. 321. — Златарски, История, I, 2, стр. 295—305.
я през 894 г. пор
Златарски, История, I, 2, стр.
мирен договор
- с
Истор
Визаити
JJ
ни
ц
I
озналени
ти пре-
между Византия и
168
Leo Philosophus
Лъв VI философ
pd%at.g хата XQcaog УЕУсхрхотад, cog av si dp-
piavg е^алоотесЛаоа хата atredov, iva pp exov-
teq "Pcopacoi Xgioriavoi XQiouavcov BovAydQiov
aepam yoatvotTTo.
i
като че ли [боже-
43. Td 2xvfhxd roivw s&vp pidg sioiv,
tog siPelv, атаотдоеррд те xal тад stag, лоЛтмрХа
te xal dnQaypova vopadtxcbg cog inbiav fliovvra.
Mdva 6s rd тсоу BovAyaocov лооиетс de xal
7<1 rear
л a a sp tot p ? t G% vqot eq a g
s&vcov rd
xai iiovaoyjjvpsva.
3^
S'dvp piag
г
rd TOOV BovAydQOOV TlQOGSTl ds
Tovqxcjov vpg opotag <pqovti£ovgl тадеоо
тсоу аЛЛсот TJxv'&txatv
хата gvotogiv pd/yag ttoiovp&va те


ъ
44. ’АЛЛа BovAyaQcov тру sv Дрсотср st-
Qpvpv аала^оцЕУСоу, xai xocvcovovVTCjyy трд eig
avTor ziiozecog 'Pcopaiocg, per d тру ex трд ла-
QOQxtag ttelQav ovx pyovpe&a хата avrayv ycioag
блМДиу, ел1 то 0£iov pdp та хата sxfAvcov
dvaQTWVTeg GTQarpyqpaza' dioxeQ ovts ipv avToov
xaff pucov xModtagiv, ovte трт ppETEQav хат
sxeivcov,
v^aQxdvTcuv, xal тасд ppszsQaig ei'xsiv ЕлаууеЛ-
Лоркгсоу EtopyposGi, dtayQdqEiv isoog tiqo&v-
itov ur-ba.
d	л
<1г£
3
sv
TTqIGTCQ
ладффф, ovts Tip’ рретедат
did трд pidg гиотесод absAqxoy
есмрурвеос, dtayQaq-Eiv
45. Пео1 de трд тсот TovQxayy dia&eoecbg
тс xal ладатаДсод, pexoep трд BovPyaQcav
ovdev dtacpsoovopg, pdp sqovliev. "Oti лоЛиат-
dQov egti xal eXev^sqov tovto to e'dvog, pe-
Летрт povov лоюорЕГоу, лада rdg аЛЛад лоЛо~
теЛесад xal тру evnogtav, то dydgsdug dtaxstu&ai
лдод zovg
T&V
54
??
F7
idiovg F7jlQOvg.
46. Tovto Toi.vvv (bg povagxovpevov, xai
ал.ртЕсд xal iju.Qidag r.dg notvag ел1 тосд apaQ-
таторегосд лад’ avrebv ex vebv doxbvTcov aiixcbv
vcpiGTapevov, cvx ауалр, аЛЛа epdfiep хехдатр-
psrov, тоид novovg xai pdx^ovg yevvalcog <pe-
qovgit. Ugog 3e xavpaza xai лрод грбуод av-
техрутат, xal трд Лылрд тс~оу avayxaicov svdeiag
vopadixbv vaoQyoy.
47. TIsQtSQya ds eigi та t<7iv Tovqxcdv tpvЛа,
xal хдолтоута Tpv ftovXpr avrcov, охрим bs xal
(Ъиота огта, xal did трд алЛротсад тсоу удр-
ратют хоатоурЕта, oqxov ледкрдоуооос, ррте
/
3

5
xai pd%&(>vg
xai did
/
трд
OQXOV
5
(Ьт/дот/ад
ледкудотоТюс,
войска на българите,
ственият промисъл] беше изпратил пала-
чи срещу българите, та ромеи християни
да не се опетняват доброволно с кръвта
на българи християни.
43.	Прочее скитските племена2 имат,
така да се каже, един и същ ред и строй.
У тях има многовластие и живеят без-
грижно и изобщо като номади. Само пле-
мето на българите, а също и това на турки-
те имат подобен военен строй, по-здрав
отколкото у другите скитски племена, по
неже се бият в редовните сражения и
се управляват еднолично3.
44.	Но понеже българите възприеха
мира в Христа и в негово име приеха
една и съща вяра с ромеите, след стъл-
кновението поради нарушаване на клет-
вата4 ние вече не мислим да се въоръжа-
ваме срещу тях, тъй като против бога
вече бихме предприели военните действия
против тях. Затова сега не желаем да
описваме нито техния строй срещу нас>
нито нашия срещу тях, понеже те са на-
ши братя поради еднаквата вяра и обе-
щават да слушат нашите съвети.
45.	Сега ще говорим за уредбата и
строя на турките, който малко или ни-
как не се отличава от [този на] българи-
те. Това племе е многочислено и свобо-
долюбиво и има само една грижа, пре-
небрегвайки останалите удобства и бла-
гополучие— да проявява мъжество спря-
мо своите врагове.
46.	Прочее това племе се управлява
еднолично; то понася жестоки и тежки
наказания от управниците си за своите
прегрешения и понеже се управлява не с
любов, но със страх, храбро понася мъ-
ките и лишенията. Издържат на жега и
студ и като номади — на липсата и на
други необходими неща.
47.	Племената на турките са прекале-
но лукави и потайни в намеренията си,
недружелюбии и неверии, обхванати са
от алчност за пари, престъпват клетвите
4
1J
V
о
о
>
*э
J
1
J-
I
X
’I
>:
ill
1 Иззорите дават различии сведения за броя на сражеиията между оълтарите и маджарите.
Така например от хропиката на Симеон Логотет може да се заключи, че е нмало само едно
сражение, в което Симеон бил напълно разбит (Sym. Magiszri Chrono qra ph la, a pud : Theoph. Coni., ed.
Bonn., p. 773, 15). От „Чудото на св. Георги" личи, че е нмало две сражения, и двете нееполучливи
за българите (срв. Б. Ангелов, Нов прение на старобългарския разказ „Чудото с българина'1, ИИБЛ,
III, 1955, стр. 171—173. — Ив. Дуйчев, Из старата българска книжнина, Т, София 1913, стр. 71—72),
а в приведено™ тук сведение се говори за три сражения, Срв. Златареки, История, I, 2,
дьс събирателното име
хуни, турки, авари,
други
Симеон Логотет може
ту българите
'2
о
и
нмало само
в приведено™;
299.
стр. 298
тюркски племена:
noturcica, II, р. 279 sq.
нала, у конто има многовластие.
J
че е и мало две сражения,
старобългарския
i българска
ria ।
Дуйчев, Из старата
ее говори за три сражения, Срв. Златареки, История, I,
византийските автори обикшэвено назовават различии
~рв. Moravcsik, Byzantl-
в противоположност на племе-
разказ „Чудоте
книжнина, I, София 1913, стр. 71—72)
Срв. 3 л а тар ек/i,
J
J
хазари
думн,
7
скити“
първо българи, печенеги и
подчиняла? се на един вожл



;i Вж. тук бел. 4, стр. 167.
I
169
J-
I
.f

j
к
i
3?
p
4.
:
Sf
И
Leo Philosophus — Л ъв Философ
owfhfaag доАаттогта, ,ш/те dcbgoig aQxovpeva,
alia stqiv то do&sv ds^ovzat, sm^ovlijv itele-
rcboiv nal dvatQomp tcov ovv^rjxcdv.

l!
48. Kai tovq eTTiTTideiov-; xaiQovg detvax;
(iTox,aQovTai, xal unovdd^ovotv ov tooovtov x,eiqI
xal dvvdpei tovs e%&qov$ xaTa^olepyjoat, ooov
dt алат.ур, xal atqjvtdiaupov, xal bid r,rp icbv
dvayxatojv OTevcooecos.
49. ^Tili^ovTat de GTio.iii.oiQ, xal Icogcxioig,
xat to^oiQ) xai xovzagioiQ.
xaiQ diiilovv a.Qpa oi Tzletoves
QOVTO.I, 8V
^ovTSSt xal та тб^а ev тар XEQ°i xavexovie^
xal dpcpoTEQOis
xexQi] pevou
TOIS TOgOtg.
TOVQ
3
3
O&ev sv тар pa~
avzcbv eziicps-
tog dopotg rd xovraoia. dvafJaoed-
W-
3

5
/
хата алаутсооаг yoeiav
dtwxopevot de pallov ttqoteqqvgi
50.	Ovx avrol de pdvov OTilogjogovoiy, alia
xai ol itzttoi Tcbv epcpavidv oidviQcp ?/ x&vdov-
Ирр rd SpgQOO'deV pEQT] OXETCOVTOl.
51.	IIollvp de pelm-p xal daxTjoiv notovveai
TTSqI Tip ETll TOJV 171TOOV rogstav.
52.	'Axolov&sT de uvtoiq xal л1тр)о$ did-
ycov InnaQfMv xai рода d tcov, a pa per tiqoq
dcwTQoppv xal yalaxTOTiooiav, dp.a de xai did
eiliy&ovG cpavxaatav.
53.	' AttIixsvovoi de ovx ev дюооатф, &o-
TiEQ ol ' Pcopacot, alia peygi pev тгр tov tio-
Ispov ppl'Qap dieocwiQpsvoi хата ysvi] xai tpv-
lag, tovs izinovs fioaxovisQ divjvexcbs ev ile.oei
xai yeipcdvi.
xaioig
nlyolov tcov Tovgxixcov tevtcov gyvlazTovoi
peyjgt xaiQov xfp ладатб^есод, ело vvxTa rife
ладатаЛеак axagydpevoi.
54.	Tag be fiiylag
allsTralldlovG eioiovotv,
avzovg vTiopsveiv attpvidiaupoip.

з
Ev de xaigcd crolepov tovg uvay-
iTWCQVQ xaxsyovreg, xal nedtxlovvreg
tcov Tovgxixcov
avTcbv ало paxgaftev
Sig TO ftTj evxolcos
55. 3Ev ds Tfj pd%n ovx cfc
xagaTacoovoiv sv tqlol pt-Qsoiv,
QOtg poigas boovyytOTt
rd? poloaQ ptxQov ал’
сооте piav zpavyeofyai TtagaTagcv.
c
SV
Раорсй oi
dta<po~
dllrjlaP
Ol
dll'
ovvanTovTSQ
alltflcov duGTapeva?,
56. ‘“Eyovoi de e^co zip ладата^еш^ dvva-
piv Tiva ex
леpTTOVoiv хата
5	гл	\
аотос s,
peQovs (pvldzTOvot, To de rovldov avzabv bmo-
fyev Trjs лаоа.та^Е(о<; eyovoi nl^oiov, de^ia
TtEQiGGov, гр лдод eyxgvppa ex-
tcov dpelcbg avTiTaooopevoyy
tj xat etg
1
a peled
fiori'&eiav rov tjaaovpiiyov
ъ
и не спазват договорите, не могат да
бъдат задоволени с подаръци, но още
преди да са взели снова, което им се
дава, те замислят коварство и нарушение
на договорите.
48.	Те ловко използуват сгодния слу-
чай и се стремят да надвият неприяте-
лите си не толкова със сила и войска,
колкото чрез измама, внезапни нападе-
ния и лишаване от припаси.
49.	Въоръжени са с мечове, ризници,
лъкове и дълги копия. Поради това по-
вечето от тях имат двойно въоръжение
в битките, като носят копията на раме-
нете си и държат лъковете в ръце, слу-
жейки си и с едните, и с другите според
случая, който им се представя. Когато са
преследвани, те надвиват главно с лъко-
вете си.
50.	Не само самите те са въоръжени
а и конете на знатните са покрити от-
пред с желязо или плъст.
51.	Обръщат голямо внимание и много
се упражняват да стрелят от конете си.
52.	Придружават ги много коне и до-
битък, който им дават храна и мляко, а
същевременно им дават вид на по-много-
бройни.
53.	Те стануват не в укрепен лагер както
ромеите, но разпръенати по родове и ко-
лена чак до деня на сражението, като
пасат непрестанно конете си и лете, и
зиме. По време на война те задържат
необходимите коне и като спъват крака-
та им около туркските шатри, пазят ги
чак до времето на сражението, което те
започват нощем.
54.	Стражите си поставят надалеч, но
[нагъсто] едни до други, за да не бъдат
лесно изненадвани от внезапни нападе-
ния.
55.	В сражение не се нареждат в три
мери1 както ромеите, но в отделни от-
реди и се приближават плътно едни до
други, като отредите имат малко разсто-
яние помежду
една бойна линия.
56.	Те имат в запас вън от строя из-
вестна войска, която изпращат в засада
срещу онези, конто непредпазливо ги
нападат, или пък я пазят за подкрепа
на [някои] обременена [от неприятеля]
войскова част. Военния си багаж държат


u
f
J


си, така че образуват
1 Византийската войска обикновено се построявала за сражение в три части : ляво, дясно крило
и ценгьр. За организацията на византийската войска при управление™ на император Лъв VI вж.
Brehier, op. cit, pp. 369—371. Срв. Ф. Успенский, Военное устройство Византийской империи, ИРАИК
IV (1900), стр. 159—168.
22 Гръпки иавори за българската история, IV
и ценгьр. За организацията на византийската войска при управление™

L

170
Leo Philosophus
Лъв Философ

бойния строй, отдясно или
бойните редици на една-две
наолизо зад
отляво на
мили, като му отделят неголяма охрана.
57. Често те свързват излишните ко-
не в тилз, сиреч зад бойния си строй, и
ги превръщат в охрана; дълбочината на
редиците на бойния им строй, сиреч от-
редите, е неопределена; те обръщат по-
голямо внимание на дълбочината, за да
бъдат плътни редиците им и правят ра-
вен и сгъстен фронта.
58. Те предпочитат сраженията от раз-
стояние срещу противниците си, засади-
те, обкръжаванията, привидните отстъп-
ления, обръщанията и разпръснатия строй.
11
>7
ij aQiaTEQa lijG
dsVTEQOV pci-iov,
ларадп^ахцу.
57.	lloV.dxtG 6e xal ov^evyyvvTEG tovg ле-
qiuoovg T(ov Тллоау хата, viotov, -iryovv oxio&ev
T7]G ларата^ЕС>>$ avraw moiovocy eig cpvlaxijv
avTC}G, xal toc ,uev T'aiip tow dxitbv ri)G лара-
ici^EMG, Tjyovv tovg OTiyovG dopioTcoG лосоапс,
did to TiazEcav Eivat tijv ларата^г PaOovQ
paiXov (ypovTi'QovTSG, xal I'aov лоюгас xat лоху or
TO fAETOOnOV.
58.	XaiQOVOL dk uali.ov
P-ayatG, xal t'ysdpaiG, xal toig
to)v sravricov, xai. tocg
%(j)QC]OEoiv, xal avuoTQocpalG, xai tulg дсЕвлар-
jUEvaiG Ta^EGiv.
59.	a Отау de rpsipojoi tovg t'xfipovG avTcdv,
лаУта ev devTspop Tc&saoiv, xal acpEidcoG елс-
тт&еутш* ovdev eteqov koyi^dpsvoi, ij to dtcoxsiv.
Ovx aQxovvTai yao, сполЕр oi iPayuacot xal
та aiua
урц/Абтсоу apviayf/
XEivTat,
iwoev лосцосоутш, лаот] itE'&odcp eIg
prjfAEVOl.
acpis)fT^ ЕГ
7) у ovv tovg oti%ovg
лауеТау serai zip'
3
хсА wedoaig
__
? ;
*
с1
ак
ало evog
avrcp xai д7лу/)У
dopioxcoG
ларата^су
t(ug ало /.сцхоИех
xvxiMUEGi хата
u/pyiiaTiGusvacG

гло-
xal d(pEtda>G
с тр
J	/1У 4/ fj- р~	г a\uat 01
E'Oviii тф pEzpiq хат ад ко g el. xal n? tcov
dlZfl 1AE701 TOO (WTO и ЕЛр
архо vyrat
сполЕр oi
UE)'.Q!- tooovtov
ecog
av teZeicdg zip' caw PzOpaiv xard-
tovto хеу*
60. ’Edv ds tivsg tow ey&Qcbr avTcov duo-
хо/леуос eig cryvQtopa xazarpevycoai, anovdaQovoi
dxQcficiTG xaravoovvisG тг/v tow dvayxaicov
decay xai tow inwcov xal imv
TtQooxaQTEQovaiv Ту a if) отЕтбтра
QfAouwTai tovg ey&Q'WG, ij .	'
avTotG cwpKpojva tovtovg aydyowi, npojTCoG /kev
ElagjQoTEQct Tiva smfyTOVVTSG, xal tote owtc-
UsplEVOOV OVTOIG TQ)V EyflpCOV ETEQd LLFA^OVa
nQOGTT&E(J.OlV.
J
KO-
tovg ez&qcwg,
пга
ovtoig тспу
Я
ЕУ’
ЪОЬ
dvdpcbv,
tovzoiv %ес-
eig та ciosoxovTa
1
l
xal tote
Етеоа
61. Таота /леу та raw Tovpxcov ijdr)
govt ср piovcp diatpsQOTTa imv Boviydoojv.
r?/r XpioTiavcov obcoi donaoduEyoi
toig ‘Pcojaaixois
то те то ay о tov xal vojAadcxov тф
vanofiaiwvTEQ.
3	3
ЕЛ
ТО-
ОО Ср
Л10Т1Т, ХО.1
д/ауоу llETs/j(p0VT0 Т)&801,
(iniот ср o v 
62. 3EvavTiovTai де локерток Tovqxoig ev-
deia jdooxrjG did то nlrj-OoG cbv bucpsQOVT.at
ddoycov.
63. Kai ev xaiocp ds GVufiolfjG tocGcg ns'Cixi)
owTETayuEVYj pahaxa ovtovg [Патры, cog етат-
тса avTcdv xa^aHaoitov ovtcov, xal p.i) xmtcu
/Засуоутауу ало tcov Тллсоу' ovoe yap отцу at
Л.е'СЦ xaQTEQOVOLV U)G ovvtqcicpevteg ЕЛОуЕСО'д'Ш
toig Тллосд.
xafiaXXaoi tov
ало T(7w
бутту
(плату'

c

виде
Л
64. ’Evavitovrai <5s cwtocg xal толоь dua-
76? xal yEyiHivaopsvoG, xal di)
ftcb.Aaoixi), xal nsnoxvayiisv-fy xal
ccutoig dxoXov&ovaa.
xal
Ta^iG ха-
ddcaozdicoG
59. Когато обърнат в бягство непри-
ятелите си, те остават всичко друго на-
страна и безпощадно нападат, без да ми-
слят за нищо освен за преследването.
Защото те не се задоволяват както ро-
меите и останалите народи с умерено
преследване и с разграбване на имуще-
ството, но нападат по всички възможни
начини дотогава, докато напълно унищо-
жат враговете си.
60. Ако някой от неприятелите им
гато бъдат преследвани, се приютят в
укрепление, те се стремят да разузнаят
точно какъв недостиг имат от припаси,
коне или хора и изчакват, та поради лип-
сата на тия неща да надвият неприяте-
лите си или да ги доведат до какъвто
те желаят договор. Отначало те предла-
гат някакви по-леки условия, а след то-
ва, когато неприятелите им се съгласят,
те предявяват и Други, по-големи [изи-
сквания].
61.	Такива са [нравите] на турките,
конто се различавэт от българите само
по това, че последимте са възприели вя-
рата на християните и малко са се при-
ближали към ромейските нрави, загубвай-
ки заедно с неверието си и дивотията
и скитнишкия начин на живот.
62.	Вредна е за враждебните нам тур-
ки липсата на пасбища поради многото
коне, конто водят със себе си.
63.	По време на сражение за тях е
много вреден сбитият пехотен строй.
Той е опасен за тях, понеже са конници
и не слизат от конете си. Те дори не
могат да стоят [изправени] на краката
си, понеже са свикнали от малки да се
движат с коне.
64.	Опасна е за тях също равна и
открита местност и сгъстени конни реди-
ци, конто ги следват без разстояние.

J
i
рнвж
I

Л
I
171
I
I
Leo Philosophus
65. 9EvavTiovTai ds xai ex xsiqog ovpnkoxi]
/акта tow олХооу,
ZcDs yivofZEvai
Aovzsg avroig ev /rsv s%coot :ueqog ТЕтау/uevov,
TO dfi ETEQOV /UEQOG

Лъв Философ
65.	Опасен e за тях и ръкопашният
бой с [тежки] оръжия и добре подгот-
вените нощни нападения. Така например,
когато се предприема нападение срещу
тях,
бъде построена, а другата скрита
сада].
66.	Голяма вреда им се причинява, ко-
гато някои от тях прибягват към ромеи-
те. Защото те знаят, че племето им е
непостоянно, че са користолюбиви и че
са съставени от много колена и поради
това не обръщат голямо внимание на
родствените връзки и на взаимного-съгла-
сие.
67.	Понякога малцина от тях започват
да преминават на наша страна, а след
като бъдат облагодетелствувани от нас,
миозина ги последват. Затова са много
недоволни, когато някои се отделят от
тях.
68.	Когато някой има намерение да
се приближи до тях за сражение, той
трябва преди всичко да има готови стра-
жи — чести и на малки разстояния;
след това да се погрижи и подготви необ-
ходимое за в случай на несполука. Все
пак (дано да не се случи!), ако бъдат
xai далауцу sipEVQfl обърнати в бягство противниците им, тряб-
xal тш7г ва да се определи укрепено място в
случай на опасност, да се приготви про-
доволствие за няколко дни, ако е въз-
можно и за конете, но преди всичко за
хората, главно изобилие от вода, и да се
устрой обозът така, както казахме в
съответната глава.
69.	А ако има пехотна войска, особено
в първото сражение, и ако войниците са
родственник
лите], да се наредят по начина
от нас на друго място,
конници, наредени зад пехотата.
70 Ако ония, конто се построяват сре-
щу тях, са само конници и по боеспособ-
ност не отстъпват на тяхната военна
сила, ти ще ги наредиш по начина, упо-
менат в книгата за строяването.
71. За фланговете да отделит по-го-
лям брой и способни [войници]. За тила
са достатъчни така наречените „защит-
ници“ конници или „отмъстители“. Разуз-
навачите или предните бойци- да не
, xai sipodot yvxzsQivai aotpa-
olov iva oi usv oi лдоа^а^-
SyXQVnTO/aSVOV.
2
една част от войската трябва да
в за-
66. Лил st dk атто-од асрбдда xal ozav tiveg
e£ avroyv лооогриушоь zotg
xovoi
avTO)yy xal (pd.ox£Qdsig
fpvAiov OUyXEl'USVOl,
rai Xoyov ovyysvmv xal т-rjg sig dVJ;kovg
voiag.
ущ> on dorarov
, xai
Pa^uaioig. Гышо-
E%Sl утфилр’ TO E&VOG
EtOlV,
?
xai ex %o7/cov
xai ori did tovto ov rtotovv-
duo-
67. sOMycm> ds raya tov KQOOfpvyEiv ала/г
Xo,uevoov xal (pilofpQQVovp.svayv лао'' quoh>t ^Avj-
/ioc avroig ejT.o.xoaovt)el. Aid xal fiaiQEzog cpsoov-
о tv snl zoig ал9
5
avzarv ava%coQovGiv.
68. "Отау ovv вооктудт} tig лдод avzovg
syyioai ttqog /ла%тр>, лоб уг лоутшу systv avrov
деог zag jjlyAag ekiueX&g xal ovvsxsig ало
бю.отуudxoov б/л-уоуу, elra /LiEQifzvijaai xal лооет-
TQsmoai, rd sig devTEQav ттулр' zvy%av6vza‘
ijyow оплоте т(юлт] ysvTjzai тшу dvwiolEfioVv-
to)v avzoig, iva xal o'/vqov толоу xaravorjO}]
ev xaiQG) лЕоютаоесод,
pus quip, si ,usv dvvaxov
zoov dvdQcov,
'Отау ovv воикт]^ zig лдод
rag
3
dkiycov Y)p£Q(bv, si fiEV dvvazov sori xal тагу
aAoyojv, ел1 twlvtoc raov avdQarp, xal ju/Ataxa
tt]V tov vdavog EVHOQtav, slza xal to tovMov
dia&fost, шд ev toj xeol avrov xsipaAaico т){мт
ElQIJTat.
69. Kai sdv uev ovveoti ns'Qixog отоатбд
sv тт] лосбтц ^idkioza p6:yrit ev ooap d отдатдд
ev 6wv)dEta rov e&vovg yivExai,
хата tov dr[Aay&svra ?цму
tovt9 soar, шоте exeiv iovg xafia}.Ko.ofovg
тетауjUEvovG roig лЕ^осд,
70. El 6e ^uovov xa/Sa^ctQioi slotv oi dvn-
TaoaofAEVoi avroc g, xal d^iouaxoi лдод ttjv
EXEtvcov dvva/му, хата tov %.Ех&ЕУта тдблоу xal
avrov ev тф ЛЕо1 та^eo)g 2.буш ra^Ei avzovg.
ear
ev
Exrdfai ai’rdv
dZ7o<f tqotiov,

S

?/
3
ТООЛОУ
1'Л0-
71. TlAstovag 61
xai
xovaiv ol Xsyo^Evot fiupsvooQEg xa/jalAaoioi, ijrat
ol sxdixoi. TovG de xovQOcooag, tjtoi nQOfiayovg
[ЛТ] лАЕОУ TQLOJV, 7/ ТЕООаОСОУ OayiTT0p6^.O)V T7)G
/
&
ev
Ev zoo
►
ZQIG tthctyioiQ dfpOQlOEl
vcutoj уад avzdov do-
S?
3,'

чести
1
ИЛИ
3
u
на племето {на неприяте-
изложен
сиреч да има
?
1 Лъв отправя това предупреждение до во сна чал ни ните, понеже
войска от старо време служели като наемиици много чужденци — готи, славяни, хуни и т. н. Срв.
Grosse, Romische Militargeschichte pp. 257—258.	- Тези войници били изпращани напред с
разузнавателна цел и за плячкосване и били известии още с името корсари или хусари. Срв. Brehier,
257—258.
>
както о известно, във византийската
- готи,
op. cit., p. 369.
172
Leo Philosophus
Лъв Философ
.^aoarddmt? Ttbv dicpsvooQCOv sv
xcooi Qsafycu pvjde хататдЁ%есг
ds xal олоодду лсхдаетси iva
io(p тилю хата rd dwazdv аитсо ттр
TO^IV
jia Attar a,
лада
Г.
W
5	>
OlOJtpGl
avmv. Па гтспд
h'
rat?

yvpvcp xai
лада-
/
Ехтадтд Ev&a pips v)at sial dausig, pips
pips dk xoi/xldsg
толу Tovqxcov
did rd
sxivoo vpsva syxgvppHTa.
evoxAouoi,
72. Ko), rd? pV^’Za? tV
3
c
L>
TSGOdQCOV pEQCbv TTji
ладата^Еюд

даяотцратод хата
лоиулыд.
/
73 ’Ear de
dva[)a.TOv лотарог
votov тор ладлссррсод
cpakcbg cpidaTTSTCf.
74. Kai sav хаХолд та tov лоХерор
prps хататдёхыт avrcbv алХдотсод
Xc~ig diaxsio'&ai' ovds yaQ cog
ттр> лдсотгр pTtayasva udyrp’ anohyyovoi. tov
ло/.spov, dXXci asxQig av хата хдатод талт.с-
vcoOcboiv, EHiTTjdsvovoi dta лоХХблт тдолсоу хата
g и i.t nix-
I J
Ol
J
b’dtjjaai,
X
J
/ —
SGTlV
/] лаХратщ ij )ig.vgv
P(tlb
XGAOV
!M
г/	г
I VCL О
rw1
vanog
Г7	H
iva ц
хата
do-

rd Zctrrd
pips dps-
£‘1}VT]
ее отделят при преследването от строя
на „защитниците" на повече от три-че-
тири хвърлея на стрела и да не нападат
неприятеля. Да се положат усилия J1306-
що да се построй войската по възмож-
ност в голо и равно място, където няма
нито гъсти гори, нито блата и пропасти
поради замислените от турките засади.
72.	Стражи ще поставят на четири
места на [известно] разстояние от боевия-
строй.
73.	Ако е възможно, добре е да имаш
в гърба на боевия строй мъчнопребро-
дима река или блата, или езеро, за да
има тилът ти сигурна защита.
74.	При благополучен изход на сра-
жение не трябва нито да ги преследваш
ожесточено, нито пък да бъдеш нехаен.
Защото те не прекратяват войната, ако
бъдат победени в първото сражение,
както останалите племена, а се нахвър-
лят според обичая си по различии начи-
ни срещу своите врагове, докато бъдат
напълно упищожени. Ако бойната реди-
ца е смесена и пехотинците преоблада-
ват, трябва при такова положение да се
помислиза изхранването на конете. Защо-
то при приближаването на неприятели-
те конниците нямат изобщо възможност
да събират храна за конете.
75.	Такива са обичайните военни по-
хвати на турките. Както казах, те в ня-
кои дребни неща се различават от тия
на българите
и същи.
защитниците
if

?
д)м\
asXQig av хата хдатод
did ло/Асдг
T(~)V S^O'QOOV O.VT(~)V KxStQSlV.
то? sot tv д rd-Os,
dsov лдотосау
алоотдоргр
ovyxcoQovvTai oi
s%dQd)v, ходтаората тсоу aAoycnv
J
7


Eav ds
" _ /
€t(JtV	r1 ev. i/i i
 лоН otyai rij?
у ад лаутсод
ТОЛУ
J
xal лХе1оод
ev T.oig rotovroig
тсоу dXdyaiv. Ov
Eyyt^OVTCOV
ovvdysiv.
dldycov.
xaJjalKiQtot,
/
75. Avrp tolwv {] ло/spcx}] rs xai avri/dpg
uvv Tovqxcvv Gwaoxi'/oig biacpEQS1. Bovlyagaov,
cog sig,леи, хата itva laxga, та de ulXa
poi'corai. (col. 956 C—964 A)
3
sgOJ-
5
а в останалото са едни

I
3. Quomodo bellum in terris Sclcvuonini
et Antarum gerendum sit
3. Как трябва да. се воюва в земята
на славяните и антите
XVIII, 79. Kai. yaQ xai ^x/Mpoi тр> лоте
бте ледаг xazcoxovv tov ''Igtqov, ov xal da-
vovdior xaXovpsv. Olg xal лдоатлоХеuovv *Pco-
patoi Елст^ЕиЕУор vopadixcbg xal avzcdv tote
dia^djvrcov лдсу Jj лЕдассобдуш тот
xal vnd tov 'Qvydv rjy? ePcopaixi]
avTcbv
e thpa лддд тад pdx^g
Oecav аугалота ooc хата^гбрсо, d/,E сплтд vol
sI'qtjtcm лагта uv)Aspig diaygd'ipco, xaddoov 7)piv
Yj dvvapig syxft}Qsi, tva navTaxpfisv psriiTpg
dix-gv EQari^T) xai avKAypg rd XQ>'ieiua. (col.
964 D — 965 A).
99. Kai та ExXabixd ds Hhij
Yjaav xal орбтдола aldrdoig,
dapoog dovlovcdtai ij agysop-ai лесдбрЕта,
работи. ots nsgav tov dayovjjiov xaicoxovv
ev ту/ tdta xa')pa. ~'0&£У xal svTav&a лкдаюа-

/
ydg xai
xarcoxovv tov
Sxlaftoi vpr
''Igtqov,
3 ,г-

ai'Xsva wwxXivcu. Ovds
xai Tip1


гту ibiq 7fi)QU.
<
1
? spovoiag tov
tovtojV de та
aXXr/v cvvi'j-
3 4	5
адл
dpobtaiTd те
xal sAEV'&EQa, prp
xal
Aavov^iov
xal EVTaviIa
XVIII, 79. Било e време, когато и сла-
вяните са живеели отвъд Истър, който
наричаме и Дунав. Ромеите ги нападали
и воювали с тях, когато те живеели още
като номади, преди да преминат Истър
и да превият врат под ярема на ромей-
ската власт. Мисля, че трябва също да
те запозная с техните военни похвати и
останалите им обичаи и както казват,
ще събера и ще опита подробно, до-
колкото ми стигат силите, та като пчела
да можеш да събереш и подберет от-
всякъде полезното.
99. Славянските племена имат една-
къв начин на живот и еднакви нрави.
Те са свободолюбиви и никак не се под-
давит да бъдат поробени и управлявани,
главно когато са живели отвъд Дунава
в собствената си страна. След като пре-
на
I
V
лл
п i
I
I
173
ji.
ij
Leo Philosophus
Лъй Философ
I
1
I
ds^aoftat ti]v dov-
keiav, ovy eteq(i) gdsatg TTEPhoftat tjftEkov, dzZd
OQ fyyOVVTO ало
xal oioveI fkao ft f-vra
tqojtgv Tivd savzoi.g’ xqeittov
tov uQ/pvio; т/р avrcov ipokip фф&гоЕаЬки,
rotg ' PatfMt'txoi; dovksvstv xal twoxklvEo-ftat
vopiocg. Ot ds tov gowtjqiov flanrioptarog tov
ayiaO'Ltdv xaradegdusyot ayjot, totv т/ш-.теосог %дб-
vcov tovto, оoov хата avrovg,
ftEQia; GWAj-ftEtaV diaTTjQOVVTOl.

Раща'тхо г?
Ot <?£ tov oam'iQiov $алт1о/латод
dovksvsiv
Eig dgyatag sksv-
100. Hokvavdgd
vnousvovra, Evxokoog GE лдод xavaowa
tpvxog, xal ^Qoyjyv, xal осЬ/латод уа/атоттута,
xal Tijv to)v danavri'UdTtjOV vrdEtav xaQTSQOvvra.
101. Tavra ds 6 tjusTsgog sv
yEvduEvog латт/д xal cPcoaai'toy
Baoikstog toov agyatatv е&шу елеюе игтаотГрчи,
xal yQatxcbaag, xal uq%ovgi хата tov
xdv twig?
трд те dovkstag tiAevDeqcooe
%6vtcov, xal GTQaTsvEoftat, хата teov
nok&aovvratv E'ftvajv РДжнЬеъ'Оеу,
ЕлщЕк&д ksqI та Totavra dtaxEtusvog,
dtASQtavovg ePapaatovg ex т-дд локкахтд
^xkd^oov ysvoja.svt'jg dvragoiag еловое, локкад
ол* EXEivayv d^kgaEtg xal локв/аоод тоТд лаксн
XQOvotg ^ofAEivavrag.
c
/

те hoar xal хахолакРсад
ds лдод xav nt ova, xal
/
svxdkcog
xal j°>QoyJiv, xal оО/латод
EV
•ftsia Ttj ktjget
аотохоатшо
Г
Pcojaai-
олота^ад, xal $алт1о[лат1 тцтциад,
Taw vavTCOv dg-
Ptofraioig
OVTOO 7iWb
<5/5 xal
ало
 n 4
е
с
Pouat OVg
EX
ехеЬчоу
минали отсам и силы принудени, така да
се каже, да яриемат робството, те не
искали да се подчинят драговолно дру-
гиму, но се подчиняват, така да се каже,
само на себе си. Те смятали впрочем, че
е по-добре да търпят насилия от княза
на собственото си племе, отколкото да
бъдат подвластны и да се подчиняват
на ромейските законы. А ония, конто са
приели светото и спасително кръщение, го
спазват, доколкото завися от тях, чак
до наши дни според обичая на старата
си свобода.
100. Те са многолюдии, издържат ли-
шенията, леко понасят жега и мраз, дъжд
и телесна голота
припаси.
101. Нашият блаженопаметен отец, ро-
мейският император Василий1, ги склони
да се откажат от старите си права и ги по-
гърчи и подчини на началници по ромей-
ски образец, удостой ги с кръщение2,
освободи ги от властта на техните кня-
зе и ги обучи да се бият срещу вражду-
ващите с ромеите племена. Той имаше
присърце грижите за тия неща и за-
това осигури ромеите, който в старо вре-
ме бяха претърпели много щети и пора-
жения от славянине, против честите им
нападения.
>

j
също и недостиг на
и
102. rHoav ds,,
tptko^Evlq
tpvka, t]V ovds
akk
3
ovx old
xazaxoQTog %gd)qteva
xarakmeiv
Cf
□
нЧЛ
ОЛСОС &.ЛЕ1У, ТТ)
та ^xkdfitov
Evdixaiujoav,
vvv
exovgiv ogtoicog.
103. Toig yd.Q s^igsvovpiEVObg EV
Tptiot, xal лдаоь sytvovro, (pikocpQOvoviaevoi те
aired xal dsgtovptsvot, diaocb^owsg, xat хата
diado%r}V ex толок eig totiov ладалЕалоктЕд,
xal dfika/jEt; dtaT^QEiaftai, xal ddiake^Tovg
Ьалагад akk^kot^ ладвууко)/aevoi. '£>g stye di
{Asksiav tov vnodeyfi/aevov uvuffafy
flkajjTjvat, локерюу
ftspiEVog Exeivq),
tusvog TOV igEVOV тру ExdlXpGlV.
5
Г

rf
1QLQ
rtoaob
avroig


3

K(U

5
а-
TOV £ЕУОУ
хата sxsivov tovtov лам-
dvzl лРтесод Gs^aGfitag gyoP
104. ’’Edoxst de avToiQ xal eteqov ov/хла-
ai%uaktnaiq
/
ftsoTSQov лоте slvat. Tov; yaQ sv
лад3 avtajv kagtftavotAEVovg
□1
av
OVX aOQLOT(t)Q, EOK
fiovkawrai, лдод dovkstav xazsixor, dAzd
qiakkov ev rfj уусб/лт] rcov atyuakoyroov htoiovv,
приемали ги благо-
а след приема ги

102. Славянските племена са били, та-
ка да се каже, извънредно гостоприем-
ни, от което качество не са се отказали
и до днес, но го пазят непроменено.
103. Те били любезны и внимателни
към своите гости,
склонно и ги пазели
препращали от едно място на друго, ка-
то поемали помежду си грижата да ги
пазят невредимы и да не бъдат лишены
от храна. Ако се случело гостът да по-
страда поради небрежността на дома-
кина, онзи, който му го е предал, потег-
лял на поход срещу [виновный], като смя-
тъл за свой свещен дълг да отмъсти за
гостенына
104. Те смята ли че е подходяще да
постъпват по следния начин: не държа-
ли в робство неопределено време, до-
като биха искали, онези, конто са взели
в плен, но като давали определен срок
V

СИ.
2 Тук авторът има пред виц христяяиизаторската
на Визан-
сред сръбските славяни. Срв.
: отношения и византийските опити за създаване на
азбука през първата половина на IX в,, ИИБИ, VII (1957), стр. 254—256.
1 Василий I Македонец, баша на Лъв VI.
дейност на Василий I сред непокръстените славянски племена, конто живеели в пределите
тийската империя — пелопонеските славяни (езерити и милинги) — и
Ив. Дуйчев, Въпросът за визаятийско-славянските
славянска азбука през първата половина на IX в., ИИБИ, VII (1957), стр. 254—256. — G. Radojicic, La
date de la conversion des Serbes, Byzantion, XXII (1952), pp. 225—160. — G. Ostrogorsky, History, p. 210.
Leo Philosophus — Лъв Философ
174
Л
T.fjg dovAetaq удб-
iva aexd tovтот тот ддю&етта xqotov, eav
er rots tdioi.c dvaxajgfjGai fterd nvoq
av-
6gl£ovTeg avmip pTjtdv tiva
rov,
de Aldo it ,
cbgiaijevov uiutyov, 1} eav fiov^a>vT.at лад"
Tolq EiTat, aevetT elevdegovg xal cpixovs.
105. 3 Евоурдруоиу de xal ai dijAetat аотшт
fid^iota xQaxaidv^ шоте тар лоааор avrebv zrjv
tcov id tcov avdg&v retevr fjv tdiav Yjyei ofyai,
xat anoTtviyeiv eavrdg, /ад dvvaaevap tpegsiv
TTjv ее %Eigla fotfr.
106. "Exqcovto de dandvtj xeyxQcg, aaAiaza
efptkovv de xal oAiyaoxeiav, dvo%ega>q tpegovreq
tovp a22ovp тур yecogyiap ttqvovq, did to f.Aev-
degioJTEQav pidXXov cpi^eiv avza ttjv diaycoygv
aoieiG'&ai xal алотот, tj ovv по2.Аф холер ло-
IvreAeiav ^gcopatrnv g xgTjjtidTayv елтхт-доеО'Цас.
им били извън-
107. "Qjt'/лPotto де лоте paxgoiq d^ovr/ot?,
rjyovv piXTaQtoiq dvo'tv
xai Gxovxagioiq jaeydAois елщцнеяту,
geoiq, exeygejrio de xai robots' ^vZrvoig, xal
о ay lit as eI%ot xeyjjiopevaq epagpaxeg,
ilv evegyijTixdv, edv jag 6 Aa/S'cbr t)}v лХт}ург
Tj {jpgiaxlp’ notfj, ?/ xal etegov ftoYjihjpM avri-
tpdguaxoy, ?) xal naoEV&v леадгхбцур tgv лАр-
yfyy, agbq to jutj diadgapeiv. f7dvtujg yag
хас то oAov ваша алоЛЬитас, xal ddoeoi de
xal dvofiaroiq oixelr xal xataTpvyeiv (yiAovoiv.
де
ехаотод dvr/g, tiveq de
oiov i)v-
^vZryoig,
ОЛЕО FO-
ХО.1 YOpOCQ
У

5 \	' С
F(1V jUl] О
(Ю){Ш
54
av
108. f> Ол.(ор de хата
tnidgopiaq xal eopodovq
adptt-j V .
diatd^ei
хата avrajy vvv
ТШТ
xi'jTovq sfpddovg,
diatvnajGeaiq exeivvjq e'gedrj, e’xijg xal tovto
ETOtpiov лдор тут deovoav xgelav сор лдоуе-
pyaouevov. (col. 968 D — 972 B)
^olovvto хас

аотют
Papuaiot tote, diTjyrj-
efjTTQOG'd’ET ev rij лере adoxrjwov Etpddcov
iva xal avzoT, co агоатдуе, ei xal уф
, tj xatd t(ov ojaoicov av-
ij хата етедшт fiagfidgayv лстооцетор ado-
eiye aga yggoiuov n ёх тдд
g e^ge-Op, eyrj?
L ы'
3

Г
dZz


3
Ер
vp
J '
с
за робство на пленниците, предоставили
на волята им, ако искат, да се върнат
след този срок в земята си, като дадат
един определен откуп, или ако искат, да
останат при тях като свободни хора и
приятели.
105. Също и жените
редно скромни: по-голямата част от тях
смятали смъртта на мъжа си .за своя
собствена смърт и се самоубивали, не
можейки да понасят живот на вдовици.
106.	За храна употребявали просото и
обикновено се задоволявали с малко,
понеже трудно понасяли другите теже-
сти на земеделието. Те предпочитали да
прекарват времето си свободно и без
труд, отколкото с голяма мъка да се
сдобиват с разнообразно ядене и пиене.
107.	В миналото били въоръжени все-
ки един с по две малки, сиреч метател-
ни копия, а някои [носели] големи и дъл-
ги щитове, подобии на врати. Употребя-
вали също така и дървени лъкове и
стрели, намазани с отрова, чието дей-
ствие може да бъде предотвратено само
ако раненият приготви териак1 или дру-
го противоядие или пък веднага изреже
раната, за да не се разпространява, защо-
то иначе действува пагубно върху цяло-
то тяло. Имали навик да живеят и да
търсят закрила в гористи и мъчнопрохо-
дими местности2.
108.	Аз разказах по-рано, в раздела
за неочакваните нападения, как ромеите
тогава предприемали срещу тях походи-
те и нападенията си, та ако се намери
нещо полезно от настоящето изложение
да го имаш на ръка, военачалнико,
стане нужда, като нещо, което предва-
рително е изпитано, ако и сега да не пра-
вит неочаквани нападения срещу тях,
но [потегляш] срещу подобните им или
срещу други варварски племена.
2
Т
ако
I
*
-I
] Териакът бил специална мазилка за предпазване на тялото от отровни стрели. За него-
вата у потреба срв. Геновева Цанкова-Петпкова, Материалната култура и военного изкуство на дакий-
ските славяни според сведенията на Псевдомаврикий, ИИБИ, VII (1957), стр. 341.	- В разказа си
за славянските племена Лъв VI в повечего случаи лреразказва съкратено сведенията на Псевдомаври-
Териакът бил специална мазилка за предпазване на тялото ОТ отровни стрели. За него-
ските славяни според сведенията на Псевдомаврикий, ИИБИ, VII (1957), стр. 341.
кий. Срв. Arriani Tactica et Mauricii Artis militaris libri XII, Upsalae 1664, XI, 5, pp. 272—289.
Ai
I
XXII. ЛЪВ ХИРОСФАКТ (МАГИСТЪР)
e един от изтъкнатитё
началото на X в. Той се
а е починал около 919 г. Лъв Хиросфакт получил co-

Лъв Хиросфакт (Хоссюосраита^), или Лъв Магистър,
представители на византийската култура от края на IX и
е родил около 845—850 г
лидно образование по философия, астрология, медицина, проявил се като писател,
а по-късно станал учител по математика.
Лъв Хиросфакт се намирал в родствени връзки с император Василий I Маке-
донец, при двора на когото заемал нажни длъжности. По времето на Лъв VI
Лъв Хиросфакт бил изпращан на няколко пъти с дипломатически мисии при
българите и арабите. Скоро след 907 г. той паднал в немилост пред императора
и бил изпратен на заточение, от което се върнал едва след неговата смърт (912).
Особен интерес за нас представлява кореспонденцията на Лъв Хиросфакт. От
запазените общо 27 писма 14 са разменени между него и българския цар Симеон.
Те се отнасят за времето, когато Лъв Магистър като пратеник на византийская
император е бил затворен от Симеон в крепостта Мундрага (895—896). В коре-
спонденцията на Лъв Магистър се съдържат извънредно ценни известия за бъл-
гаро-византийските отношения от края на IX и началото на X в. Дават се сведения
за войната между България и Византия през 894—896 г., за проникването на бъл-
гарите към Адриатическо море, както и за техния опит да заемат Солун непосред-
ствено след изтеглянето на арабските пирати, конто го опустошили в 904 г. По-
ради личното му участие в събитията и широката му осведоменост сведенията, конто
Лъв Хиросфакт дава, се отличават с голяма точност и достоверност.

РЪКОПИСИ: P = Cod. Patmiacus gr. 178 (X s.).
ИЗДАНИЯ i J. Sakkelion: Леотюс payl&tQov, av&vsidiov, siutolxiov,
Styurwp aQyovzo: BovZyaoiag xai
zivmv Шаг sjilotqJmI, Aelzior zijs lozooixP/g xai s&vokoyixijs ezaioiat; trfc 'EDddos, 1 (1883—1884), pp. 377—
410. — СЛ Kolias, Leon Choerosphactes, magistre, proconsul et patrice. Btographie — Corrcspondance,
(texte et traduction) (Texte und Forschungen zur byzantinisch-neugnechischen Philologie 31), Athen
1939.
на Симеона Мета фр а ста и. Логотета,
следното издание.
(j. Kolias, Leon Choerosphactes,

magistre, proconsul et patrice. Btographie
Тук е даден редактиран преводът на В. И. Златареки, Извести я та за българите в хрониката
СбНУК, XXIV (1908), стр, 122—136, сверен и допълнен по по-
136. сверен
Ein Anecdoton zur Geschichte Leo’s des Weisen A.
Krumbacher, GBL, p. 723. — И. Кузнецов, Писмата на Льва Ma-
EKi тагу Bovtyaocov ov^dasi като извор за историята на Си-
КНИЖНИНА:
3
Л, 1945, стр. 228—248. —
Е. Э. Липшиц,
De Boor, Vita Euthymii,
886—912, Berlin 1888, p. 189 sq. —
гистра и Романа Лакапина и словото
меоновска България, СбНУК, кн. XVI—XVII (1900), стр. 179—245. — М. А. Шангин, Византийские
политические деятели первой половины X в. Византийский сборник, М
Ив. Дуйнев, Из старата българска книжнина, I, София 1943, стр. 74 — 75; 213—214.
Византийский ученый Лев Математик, ВВр, II (1949), стр. 106—149. — А. П. Каждая, К истории
политической борьбы в Византии в начале X века, Ученые записки Тульского пединститута, вып. 3,
1952.
Ученые записки Тульского
Moravcsik, Byzantinoturcica, I, рр. 397—398.
J
176
Leo Choerosphactes — Лъв Хиросфакт
LEONIS CHOEROSPHACTIS
ЛЪВ ХИРОСФАКТ (МАГИСТЪР)
EPISTOLAE
ПРИПИСКА
Л' v р « т т,
B о v л 7 a q ta g,
A e о v t i p a у i a t q q) n qe о fl ev о vr t
л о £ о fi e i a v
a о % a) v
3	«
£ Z Е I-
о е т I] v с/
1
I. Самсон, княз на България, до Лъв
Магистър, изпроводен в България като
пратеник за първи път
Tijv vfaaxfyv exAeiipiv xal тот r.avrqg xaiQov,
ov pdvov U&XQi pqvog nvog, eftdoiidbog xai
YfaeQag, aiQag re xai oTiypqg avzqg, 6 obg fpiiv
лдолЕрош fiaoAevg pqvvaag eq>dvT) davpaoico-
zatog, d/Zd di] кей oaov XQotov j/ -fjiiiov ex-
Asapig esrixpanjoei ded/jAcoxe. Pal a)Aa de tovtov
Xeyovoiv eldevai лоЛЛд ovQavlov xivr/eecog xal
cpoodg.Pi d’ lavra ye, xal vtsqI т-ijgaixpa^co-
s	s	_ Г _ M Э
(Jtag, с.
ZvdqoeTai ttoq
vvoov ovv
dexov трмбт yv(bft7]V yvqig, adhov xal &Qoyvc6osa>g
xal xoeodeiag e^etg, aide xvgiog, to tqv ai%~
paicootav Aaftsiv. vE^oouo. (p. 77)
£/5(5o;td<5os
/ *
г
olds xai Etdtbf Ллет av ooi, d)g ало-
riaajv	Мтр
T(VV dvO TO ET8Q0V, Xtll El ТГ/Т h’did-
s

о
е
и
твоят цар1
По-миналата година твоят цар1 се
показа премного достоен за учудване
като ни съобщи за слънчевото затъмне-
ние и времето му: той посочи не само
месеца, седмицата и деня, часа и мину-
тата, но така също и колко време ще
трае това затъмнение. Казват, че той
знае и много други неща за движението
и хода на небесните тела2. Ако
истина, разбира се, той знае и
ниците; и понеже знае
да ти каже дали ние ще ги пуснем,
или ще ги задържим. И тъй обади ни
едно от двете и ако познает нашата
скрита мисъл, то като награда както за
предсказанието, тъй и за пратеничеството,
бог ни е свидетел, ще получит плен-
ниците.3 Здравей!


това е
за пле fi-
той би могъл
2. А £ со г,
w а у t о т о о a,Q % от т t
В о v 2 7 a q tag
2. Лъв Магистър до княза на България
Toivvv <5 id
dmooTeisig,
pal/,ov de anob(ooeigi
xai tovto лыроец
деютатш лат@[. Tig yd.Q
dv ^idoaodai oe .aoog tovto, tov ev~
xal
”E%eig
ТЛ 3 c
ItppOMO.


Mzjvvoag ECpihyg, dQKuvTwv ср^ауд^солбтатЕ,
a xai цер-qvvxag. Toivvv did £avjT]g fpcovqg
ov ppvvopev, huotpakeoTaTY] yd.Q t] di EQpvp
vecog eg; ereoag eig ereQav pe&aopo^opev)] <ра)уф
Tqv de yQacpida xivovvzeg лдоАеуоцет, cog тгр>
Pcopaicov ai%paAcoatav d^ooxeXeig, ovdaucog
хатС/уо)- avzryv, palAor de emobcboeig, ov dcb-
Qctg de q Ttpqaaoiv' xai tovto xoiqoeig dvu-
pipovpevog тф a co
dw'/joaiz
didbsiov, xal avdalQexoy eyovra лб/.Eaov,
Tqv ауииаЛфорёутр’ yvcbpqv xaxoig;
Ti]V TTQoyvcoGiv, xal Te2.Eoeig Totavra.
Ср. ;?)
/

-V
7

О
u
писалката,
о
Ние вече узнахме това, о най-човеко-
любиви от князете, което си ни известил.
Обаче ние не съобщаваме чрез жива реч,
защото речта, която се превежда от един
език на друг чрез преводач, е най-неси-
гурна. Но движении писалката, пред-
сказваме, че ти ще изпратиш ромейските
пленници, по никакъв начин няма да ги
задържиш, но ще ги предадеш, и то не
срещу дарове или откупи. И това ти ще
извършиш по подражание на твоя пре-
божествен отец4. Защото, кой би могъл
да те принуди на това тебе, който срещу
злото водиш вътрешна и доброволна
борба и имаш мнение, противно на него ?
Етоти предсказанието и ти ще изпълниш
това. Здравей!
J
- Лъв VI се занимавал с астрология и из общо
Сиреч за тия пленници, конто Симеон взел във войната с Византия през
894 г. Тук Симеон се подиграва на учеността на
Става дума за византийский император Лъв VI.
минавал за много учен.
византийская император Лъв VI. Изобщо с това
писмо той затруднява Лъв Магистър в изпълнението на мисията му. Вж. Златареки, История, 1, 2
стр. 305.	4 Тук под „божествен баща“ някой учени (вж. например И. Кузнецов, Писмата на Лъва
Магистра и Романа Лакапина и словото ’Ext rfi t&v Bovi,ya.Qa>v evij$a<ssir СбНУК, XVI—XVII, 1900,
стр. 212, бел.'2) мислят, че става дума за византийским император, който се смятал за духовен баща
на българския владетел. На нас по-вероятно ни изглежда мнението на Златареки, че тук Лъв Магистър
е имал пред вид родния баща на Симеон
В, Златареки, Известията за българите
XXIV (1908), стр. 124 и 136, бел. 1.
1
4
Тук под
3

I
— Борис-Михаил, който се намирал в мир с Византия. Вж.
в хрониката на Симеона Метафраста и Логотета, СбНУК,
Симеона Метафраста и Логотета,

I
।
I

4

Leo Choerosphactes — Лъв Хиросфакт
177
3. Е v о со v,
A £ovi’ i
В о v X у a q i a q,
fiay LOT Q (Q
d Q%a)v
3. Симеон, княз на България, до Лъв
Магис тър
Никак не позна, о магистре, бъдещето
и танната, като ни написа това, що си
написал. А и твоят цар1
се занимава с небесните движения, никак
не знае бъдещето. Наистина имах на ум,
имах — бог ми е свидетел, — да въз-
върна пленниците. Обаче няма да [ги]
върна, тъй като ти не позна бъдещето
и лъжливо помисли, че няма да бъдат
изпратени, нито можа да получиш на-
града за предсказанието. Здравей!
(O frdyiOTQg Aeov, ovdo^cnq TO. flgA-
Ct	\ f
a xai yg-
'’Eyvav
kovra xai алорртра, ygdipaq ‘qimv,
ygacpaq. Olds de xai 6 ad? /JaozAette xat /agrsa)-
ooAoyog ovda^cog to /te^Iov kotztov. Elyov
хата vow giyov, olds xvQiog, to ti]v atyua^fo-
alav E^cvn.ooTEi'kaT. Toivvv ovx anooTgXcb,
fTTj то [tEAqv ЕтсЁугшд, алоатаХ^уат tov-
TTjV y)Evdcoq wo-Qoaq’ frvjd1 dfylov jTQoyvcdoEcog
lafieiv Tidw^'fBqg. * E^pcooo. (p. 79)


сл
като ни написа това
прочее, който
1

*
нм

olds xvQtoq,
4. A e co v,
aqxovti

f,iay ют Qog,
S v и в аз v,
BovlyaQtaq
ovr

Ш/
О

4. Лъв Магистър до Симеон, княз
на България
халсод avaytvcbaxovTag
slysq, (iqxovtcov cpikayd'QaonoTaTE, sitteq roig
GTtyprjV TTQOOQXOVOaV STOlOVfVeVOiq SVJCOQEig, gy-
va)s\av syvcog dvalEy6,uevoq tqv ??,мегерах bit-
arohp’, cbq to aeiJ.ov yvovTsg, dd avrfjg
tovto xateyvTOQtoap.sv. ' Eysi yaQ cods: „
alyuaXcooiay d^ooTE^Eiq ovdaiicog хатЁусоу av-
« w ......... оо^	tov „д.лооте/лад
ovdaticv
El TO
Eittsq yQUaiMTsiq,
dQXoVTfov сриагЬосолотатЕ,
' Eysi yaQ cods:
001
Tqv
Trtv,u El Toivvv ol aot iieXQt tov
eoTiEj.v, to dd „ovdapubg* ovv^tpav TtQoq to
„хатгусот avT-ip’*, si то ^anodcbasiq^ ин, xaxa>q
noiovvTgg, a%Qi tov dQvrpixov uoqiov diijAfyov
атт^аттед, alAd tqv „ovu dQV/jotv тф „daoQocq
C t 31	/	is 3	r	\
OS Т] TlfTQaaOlV
3	[£
81 TO ,,'QTa ,
El Toivvv
dd
Я
«
T

У
/
г*
„ аттодсбстЕсд
У

ov-
Ако прочее твоите
ro5 „
vai d q xai
ovvdgTixov vvv duvaiuv syov. dia-
^evxtixov, '.ттуУ блоооиу nageih'/cpaaiv, epad'gq
av, cbq aVEV cVoQtov xai rivo.jy TiuQ^aTcov sy-
Qd-tpafigv, tqv aiyniaAojaiav cog ov dcbagiq, алЕ
anodcbogiq. Kai iva di'jbcboco та /гглогта si
то	г: dvTiji.it povugvogu	xai то	Q-"“
tt	C /‘l	/	££	JQ/n	a
xai to	----
„HvAsfAov
xaxoiq
EvavTt ov
},suov xaxcbg vusvoTjoav, dlZct tt-eqi утоуауд
^oXsiiovovjq xcd xaTafia/AovoTyg to axhiQov те
xai dq)iXdvd’QCOKOv t^S oqq xQOTSQaq nQO&SGgcjDg,
slyov s^atveio'd’ai av sycoye cbq yvovq to ue/.-
Xov те xai алоррт]тоу, xal ovx s^aivEiod-ai
ta6vov, a^id dj) xai TtQoyvcboEOtq dd-Tov tqv
alyaahoolav dnoAaftsiv, ’Eysiq тгр' nQolexTixbv
лад’ bucov dwa/Mv, tyv 4]p,Eiq ex tov q/mteqov
u
\	3 К 3?
TrjV „OV UQVTiaiV
EZUtpEQOvreg Yjoav
3 if
„ OU

23
aVEV dtoQwv xai
„ di’Ti/at fTOViiEVoq
t
31
Zg/лоута
„fadoao'&ai
и
/
Ако имаше секретари, конто четяха
добре, о най-човеколюбиви от князете,
ако раэполагаше с люде, конто да умееха
да поставят запетая там, дето трябва, то ти,
като четеше писмото ми, щеше добре да
разберет, наистина щеше да разберет,
че ние сме познали бъдещето и че чрез
писмото сме ти го известили. Защото там
стой така: „tqv alyaaAaoatav алоатЕ^есд
da,uajq хатЁусоу аоттуу.11
секретари бяха поставили препинателен
знак след думата „апоотЕХЕЛд", а думата
„ovda^ooq1" бяха отнесли към „ хатеуауу
avTQv11
но „
поставяйки там препинателен знак
бяха отнесли отрицанието „оиа към
Qotq de щф/тао1г‘с, а освен това,
бяха схванали някак си частицата
разделително, когато тя тук има съеди-
нително значение, то ти би разбрал, че
сме ти писали, че без дарове или няка-
къв откуп ще ги възвърнеш, а не ще ги
дадеш. Нека да изясня и останалото.
Ако бяха разбрали правилно думите:
„dyTt^ptovugyoq —• ftidoao&at — avi}ai-
QgTov — Еудк'Лгтоу — Ttofauw — avTixadt^o-
fEvTjv yvoofiriv xaxoiq11, а именно, ако бяха
схванали „аутЕ в смисъл на „равно", но
не в смисъл „против
се отнася до гняв и война, но до мисъл,
която се бори и отхвърля жестокостта
и безчовечието на твоего предишно раз-
положение, то тогава аз щях да бъда въз-
хвален, понеже съм познал бъдещето и
истината, и не само щях да бъда въз-
хвален, но и като награда за предсказа-

r
«С
7
„алоотЕЛелд
" бяха отнесли към
и ако не бяха прескочили погреш-
dnod(6(jgiqu, до отрицателиата частица,
, но
„dcd-
ако не
„?7 та
tr
з
„О'Р
а освен това
дт}?м>аа>
xal
„ wdiddsTov
dvTixabseofiEvrjV yvco^r
t (Г	>f	Э * " 1	™
• tov igov, ал/а uq tov
xal
X
avdatQETOv
xal TQV
to pkv „
та de коша, рф tieqc fyvpiov xoi ло-
хах cog wisvo-Qaav, a)Ad '	'
катар a/AovaTjq
ТОУ
и

«
л
dru
/

<£
re xai албррг/тоу, xai
, dlxd d?)
d/Zci
>
Сиреч Лъв VI.
1'рънки извори за българската история, IV
1
avrlu в смисъл на „равно
а другого не че
fj
cc
5
и
178
Leo Choerosphactes
Лъв Хиросфакт
рлсо тареВа. ’Ал 6 do
TiaTQi rd ^pxov реуот" el лад
ледс alypaAoncov,
avrovg,
баалесод nQOyVCOGXIXcM
Гф ЛрОрМрр
лоте лере аёуралаяауу, ei
wg алоотеБлд avrovg, хаВФд ol
leyovaiv. 'Ер^сооо. (рр. 79
/
Ьг

у«{?
08,
ooi vvv aot
81)
/fi pp IslpBE
нието щях да получа пленниците1. Ето
ти нашата предсказателна сила, която
ние предварително бяхме узнали от на-
шия цар. Върни на баща си-пророка
ното. Защото ти вече веднаж си казал
за пленниците, ако не си забравил, че ще
ги изпратиш, както и твоите хора сега
ми казват3. Здравей!

2
иска-

О •
V и £ СО V,
А 8 ОУ Т
В о v 2 у a Q с а д,
pay i а т q ср
UQX СО V
I
/
5. Симеон, княз на България, до Лъв
Магистър
/1.8OV,
'Q pdyiGTQs Aeor, ovy тлебуорру лед!
исурамЬтсоУ' ov oot БААроа re ovx Е^алоптЕ?а7р
xat pci/лота cJig Л rd рБАот yvovg xaBagcbo
(p. 81)
О магистре Лъве, не съм обещавал за
пленниците; нищоне съм тиназвал; няма
да ги изпратя и особено понеже не по-
зна бъдещето точно.
6.
Л е со v, р d у t атр о g, S v ре Фу
a gyorz с Bov 2 у a q tag
р dy ЮТ QOg,
б. Лъв Магистър до Симеон, княз
на България
’Avelegdppv xara yeigag rpy ору 8люго1ру,
a) o,q%6vw)v psytois, rpv ovtoj ледсеурпюау :
„ov% тлеоубрру лед1 avypalcbrcov' ov aot sld~
Ipod тг cvx &рхлооге1сЬ“. Посраорае ov cis
gv у хат oBeo ecoc
ascog aqwQppv, tovto
psyQt tov
8Л1 T8A8ia,
fr-
palcOTOOT ov
„vat
е/
/
ovx Е^алооте1ф“.
ygacppv rpv rpg opg avavev-
pev rd лосЪтот xcolov
devzEQov aQvpnxov poQtov ortlpov
oi ov :
is
c	/
t-

„ovy VMEUyoppy
ovx E$a-
И тъй аз ще превърна в съгла-
Прочетох намиращото се в ръцете
ми твое писмо, о най-велики от князете
което съдържа следното:
леос alypaAcbccov. ov Got eldlpod n.
лоотеИсо. “
сително писмо това, което дава повод
да изглежда отрицателно, а именно като от-
деля с точка първата част от изречението
чак до втората отрицателна частица вклю-
чително, така
аВтсоу 01)
цателно, а положително, тъй както според
Стагирита4 двете отрицания имат значе-
лемаихсЬд, ала- ние на едно утвърждение, а пък изразът
“ ev EtQojVEq ле- „aot Ела1раа“ трябва да се прочете утвър-
тфу Grot nvlla^&v дително, както ако ти беше казал:
ovvpBp дмМгВрсолоу юлоиау dag, on xareBeupv lalpoat oot.u После, като
се придаде на частицата „п“ въпросител-
но значение, а пък „ovx ёдалоатеЛсо* би
схванал иронично, тогава целия смисъл
на твоите думи ще превърна в благо-
деяние, присъщо за твоето човеколюбие.
Но някои би рекъл, че това прави чете-
нето двусмислено. А и аз бих рекъл
същото за оногова, конто казва това.
И тъй двусмислено е, понеже се чете по
различен начин. Но ако е двусмислено,
то нека човеколюбието надвие,
човеколюбие е да бъдат освободени плен-
OV% СЛЕОубррУ ЛЕ01 СМу-
»ov“,
хата rov EraysiQizpy,
алсодлюесоу' то
avu tov ov%	то
3 Л *} X	X	/if	л
алАа то „тем , psav,
xardcpaoLv тему dvo Bsaovoojv
„abt Е?лХрсЛ GvyxMraBeTtxcbg dvravayycoa-
rsov, cog et E^eyeg, „oldag, on xareBsppv la-
Ipaai aot“' slra rd pev „тВ лемопнеод, ала-
dovg, to de „OVX Е^ОЛООТЕЛФ^ ЕУ EtQCOVEq ле-
de
/
то
s/«
"J 5

„ovy олеаубрру лед! aiypa-
сиреч не съм обещавал отри-
о
elsysg,
slta то р.еу
, ..... „ovx Едалооте/о)
qieIBcov, dhyy rijv dvvaptv
eig тру oip> avvpBp gH^civBQConov еглоиаг
лои/оенра. ’Л/2’ Блыпд ort apgptftokov avdy-
усоссу uadi. Avrb ds tovto xaycb
top tovto Неуотта. sApcpipokov ovv,
)Adxtg avravaytvcjooxopevov. Ei. <5’ г
vixdrco то qxXavBQConov. Ф АауВдсолоу de то
ri/y aiypahoGtcry cmoXvBpvat. 3АлоБиБ}тсо dp.
л
td de
ol dag,
Я
z

„о1~
sinoipt nQOQ
cog ло-
dpcpiftolov
то дмЛатВрахноу. ФиауВдсолоу де
Ei. d
7
J
„ owe
u
a
пък
1 Лъв Магистър се опитза да изтълкува отрицателния отговор на Симеон за връщането на нлен-
нииите, като стоварва вината върху неговите секретари, конто били изтълкували погрешно смисъла
на някои изразив писмото. Вж. Златарски, История, I, 2, стр. 308—309.2 Срв. стр. 176, бел. 4.3 Лъв Магистър
напомня на Симеон за обешанието, което той дал да върне пленниците в проговорите с друнгария
Евстатий, водени при устието на р. Дунав през 895 г. Вж, Златарски, История, I, 2, стр. 300—302;
стр. 308—309. * Става дума за гръцкия философ Аристотел (384—322), който бил роден в гр. Ста-
гира (в Халкидическия полуостров). Както е известно, Аристотел с създател на формалната логика.
:1 Става дума за гръцкия философ Аристотел (384—322), който бил роаен в гр. Ста-
I
179
I
Leo Choerosphactes — Лъв Хиросфакт
*' Exsig yaQ
олб advTcov oacpcoG paQTVQjvytsvov* Et, Ее to
oAot ту VKOxQtTixaiG VKOOTiy,uaig EsAfyelv
fiovAsvoot.To tig тф оф ёлютоАф tov vovv,
ovx dxopipov evqe xal ovtok тф лоф xard-
VE VOtV EKLXECQI'jOLV, (pp. 81
3
fl’
to ftlxatov уьЕта tov (piAav&QCOKOV
ytaQTVQovytETov. Et de
vnooTiyytaiG
АлютоАф
А/
(.
83)
ниците. И наистина нека бъдат освободени.
Защото ти, както ясно е засвидетел-
ствувано от всички, притежаваш справед-
ливост и човеколюбие. Ако пък изобщо
някой би намислил с лицемерии запетаи
да обясни смисъла на твоето писмо, то
и в такъв случай опитът да те склони
би се оказал труден1.

+J
А е со v, ytaytoTQOG, Е v as Фг
ag%оу тt В оvА у aqZaG
paytoTQog,
5/
7. Лъв Магистър до Симеон, княз
на България
e
spoil dtiтад аутауаууф-
aov xai рет
xai TQtT^v
„ ovx илЕохбусцу
' 1	_ *i А з
TO VE
AeGapsvog vds
oEis, тад dsTOTQSTtovaap тф алоф
apxptfioAias avdyvcoaiv, dsyov
dAAcov dvoytotav. To yaQ
/.leto. oaQxao,uov ФеАФоу,
AcOTCOV* uexqi tov
тг]то; dvayvovG, to АылбусЕТог „ti ovx ё£ало-
отеАсбн voijaco латтсод sqcott} ратехсод, cos, cfazsQ
£Aa@EG, okooteAeig и ласта, xal ovtcdg ooc тф
dfptAdvd’QCOKov rots dpcxdeoiv ёлютоАф tptAay-
досолотатт^у гофасусЕУ, био lav a A A* ovx
pc lav ovoav тф оф yvcopijg xai (pvoecoG,
pwoo. (p. 8.3)


/
J

/
TO)V
To
disAdoov, to Oe „леос atxBa~
„aot sAdA?]oaa yiEtd y>UQv~
to Aektopevov
duota^
j

аго-
Ео-
След като си получил мойте две раз-
личии четения, конто отхвърлят твоето
единствено и двусмислено четене, приеми
и трето, несходно с другите. Защото
като обясних ,,ov% vn&rxppryy* със сарка-
зъм и „TiEQi Фх.иаАсотсоу“ включите л но до
,,ool sAdA-qaa* разбрах утвърдително, то ос-
тана лото,, т1 ovx Е^алоотеАсо1' бих раз бра л
изобщо въпросително, че ти ще изпратиш
всичко, каквото си взел, и по тоя начин
твоето нечовеколюбиво за неуките писмо
бихме разбрали като най-човеколюбиво,
понеже то е сходно, но не и несходно
с твоето разположение и естество. Здра-
вей !
?
?
„keqi а1%раАс6тсоу
ч * «
8. Tov
ayiov, Ev /z s со v a q % о у и
В ovAy aqIag
8. Същият до Симеон, княз на България
Older, co aQxdvTcoy davyiaoicorars, olds &sdg
kqog xavavTta ттуу yAanrav лаоагрЕОЕТг, ote гт/s
dAii&Etag kqoxqIvelt to yjsvdog fiovAolptE&a, xai
тф fptAav'O'QcoKlag to dcptAdydQconov’ xai tovto
/ЗфАос (pEQOVQi, xal ijtog yvcoQt^Ei KoAAdxcg KQay-
wigi. Nvv ds ov yAcoooav yiovov, ovds тф лсд
zavTijs didvoiav, dAAd
yiQ dixata st
eoti yao xai
fitafcoiTO Tti
то греодод fioVA° ЩЕ $a,
1
Знае, о най-дивни от князете, знае бог
да обръща езика към противоположного,
когато бихме пожелали да предпочетем
лъжата пред истината и нечовеколюби-
вото пред човеколюбието; и това говорят
книгите, па и животът често го проявява
с дела. Сега обаче бог не само езика,
нито преди него разума, но и ръката,
която пише несправедливи работи, насоч-
ва към друго писание. Защото може
да се пише и без да се поражда съмне-
ние, ако и някой да би се мъчил да
измени написаното в друг смисъл. А въз-
можността да се изтълкува първото ти
съгласие трояко вместо по един начин
е изпитание от страна на провидението,
което според поета наблюдава всяка спра-
ведливост и престъпление. Ти виждаш,
че бог те изпитва, а самата ръка, която
е била движена от него, е написала едно
вместо друго с двусмислие против тебе
или по-добре за тебе. Здравей!
1
xal xetQa yQacpovoav та
ygacprjv &eos иетЕта^ато'
xav tig

/
stequv
ygdcpsiv ауарсрфоАсод,
yeyoapiyiEva tj-STaftdAAstv лобд ets~
To ds dvvayuv e%ov, di’zi yuag, tqig-
Ь
oov vow, to os Ovvapiv s^ov, drzi yuag,
ocbg dvayvcooii'yjvai тф лрсбтг/д oov xaraysvosoog,
”	’ лооуосад sAsyxog, т/ лаосу sfpoQd.,xaTd
svyoytiav xal v^Qty.
xal avvryy zA/v XfilQa ттуу

някой
О
EOTIV ex
TOV ЛТЛЦТф',
уоута од д'ЕОУ,
avTOV
(уф о Atas ката oov,
ygdyraadai.


Eysis ёАву-

(’
dp-
->f *1 1	эм 1 v
a/dcov аЛЛа oi
-3
^ptoao. (рр. 83
лауахстфЕТоау avr9
paAAov д
If
л
3
олео oov kcog
- 85)
1 В това писмо Лъв Магистър чрез разместване препинателните знаци в писмото, а и като апелира
към човеколюбието и справедливостта на Симеон, се опитва да го склони да пусне пленниците. Вж.
Златареки, История, I, 2, стр. 310—311.
180
Leo Choerosphactes -
Лъв Хиросфакт
S. Tov
у
V /Z 8 CO У
avrov,
Вov1 у aotа?
« Q % о v т i
p. Същият до Симеон, княз
на България
Eyvaw фр
елютоАфр,
CO aQXOVlCOV jLlsyiUTf-,
то алб^фроу, el xdi xard as фу avdyvaioiv
nonjudipeda. ФФеср d)S a/.ry&ip xat ^d)v дреф
to ndvTcoQ глд TtdvTtov ntaTEva&ai, xal doxt-
pdcEtp лобр ov xal yQarpEig. Kat el pev лю~
tevctei tip та дд фйаудддглгор ygarpousva, on
pl] vovv eyfii, xal bn pi} ущгрябу oe wdla.E,
dixcuoJG (hrExbayopsvot; cbs ъ\8ое(. nlvvdpevos
Э V 5 e	/	Г7ТЭ
ovo
1\Ш


r
хлахооЕсд, El d
(popsva, on vovv еуол
os si vat nsntOTEvxsv, dop upubpsvopp (pilla d el-
yopevop vtnaxoveiv елютаоат.
xaxov oe sir at
pdovuEVot 6e та трату ppika EvQOipsv' cpl/.ov ds
fipiv то од alxptalaooiav dnolv'flijvai. vEy~
pcooo. (p. 85)
dniGTTjOEl rd OVTOjg У QU-
с/
5?
8<7П, MCtt ОН XQljOTOy
Г1
3
s /
5
Нльохроаиеу ovv
xal did tovto (pihythjadpeda.
ало).удф'а1.
У
тай-
Узнах, о най-велики от князете,
ната на писмото, ако и да го прочетохме
както искаш. Като правдив и живеещ
добродетелно, ти обичаш да се ползуваш
с доверието на всички във всичко и
изпитваш оногова, комуто и пишеш,
И ако някой повярва, че писмото е на-
писано нечовеколюбиво, и понеже те е
смятал за недобър, ти справедливо ще
го ненавиждаш, бидейки обиден, и ‘не
ще го слушаш. Ако пък не повярва, че е
така написаното, понеже има ум и по-
неже вярва, че ти си добър, то ти като
удостоен с чест, очарован от приятел-
ство, знаеш да го слушаш. И тъй ние
не повярвахме, че ти си лош, и затова
ще бъдем обичани, а като обичани, бих-
ме могли да получим това, което ни е
приятно, а приятно ни е да бъдат от-
пуснати пленниците. Здравей!
знаеш
>
)
!
във
комуто и
3
J
7
3
10. Tov avrov, '
В о v Z у a q i а $
V Д 8 СО V UQ %OV Т L
>/
AlttlovS б (IvdQtOnO?, СО CtQXOVTOiV pEyiOTE,
ex ocbparoQ (prjptl xal ipvxds. dtnlovp de xal
6 loyop, 6 рЁу nQQepoQtxbs xai Еуурарратое
6 ds voeoop те xai wdiardTov. *Ev&a dr) ev&o,
6 ngocpoQixbp xal sy у gap paw? axolov&si тф
£v6ta0ETCp Xal ipvyiXW, d^'&EVElV ЛЮТЕОООСрЕУ,
xal лютебоагтЕР oTEQpotpEv' блок де рц axo-
Iov&sl, алкяфвореу pev xal (шлеиубифа.
Toivvv pt] axolov&ovvra too EvdiailETcp xat
VOSQqj TOV ttQ&pOQlXOV xdi EyyQduaaiGV E7U-
yvdvrep рф oTEQ^avves dvavevopEy. '’AIT еТлос
tic, „лгор ytvcbaxEi? rov ev did&ezov ;u. фЕх
T(bv %QrjGT(OV nQapcO)VU, Е1ЛО1Р1 av. "Onov de
XQTjotal TtQa^EiQ ardgo
yQafpdpiEva. El de %рл]отд<; piev хата тргг/фг 6
лё pipas, xal tovto pera rcov лдауратоот лаг res
opoloyovoc, pili Х(Я1<Я& ds rd лоте xal йла£
ygarpopsva, doxtpaoiav dlT ovx aAtjUeiav, xal
naidcdv ddX ov оттоисфу, r/ atpalpta tov to
ударлрла yQdtpavTOQ, dlT ovyl rov to ygarpetv
лдоатафауто? Еслосрлеу' ovde'tQ yag tojv xalajy
ашод eavvty olds pd^eodai, ovds tov xgotpooi-
xbv tov evdia'&ETov tpEQEiv лоКриот, ovds T?jQ
dorjpiEQat лда$ЕО)£ тт/v nva noa^iv xal idid^ov-
с5£


5
ycvvooxEtg tov ev dtd&STOv;u.
ft	3#__ w
^3
1
е слое pt av.
yjorjovd voscrai xal г J
Ei де xq?]ot6q pev

5
5
Gnovdryv, 1] atpalpta
dlT
10. Същият до Симеон, княз
на България
Човек се състои от две части, о най~
велики от князете: сиреч от тяло и ду-
ша. А двойно е словото, от една страна,
устно и писмено, а, от друга — ум-
ствено и вътрешно. Именно когато уст-
ного и писменото слово следва вътреш-
ното и душевного, ние бихме повярвали,
че се говори истината, а като повярваме,
бихме го приели с удоволствие. А когато
не го следва, не ще го повярваме и ще го
отхвърлим. Следователно, като знаем, че
устного и писменото слово не следва
вътрешното и умственото, ние не ще го
приемам и ще го отхвърлим. Но може
би някой би казал: как можеш да по-
знаваш вътрешната мисъл ? По добрите
дела, бих казал. А когато делата на чо-
века са добри, то и написаното се смята
за добро. Ако тоя, който праща писмо,
е добър по душа и това всички призна-
ват по с делата му, а ако пък онова, което
някога и един път е написано, не е доб-
ро, то ние бихме казали, че това е из-
питание, а не истина, и шега, а не сериоз-
ност, или грешка на оногова, който е
написал писмото, а не на оногова, който
е заповядал да го напишат. Защото никой
от добрите не може да се бори сам със
себе си, нито да противопостави устного
слово на вътрешната мисъл, нито пък
някое, и то случайно, дело на ежеднев-
?
и
t>
а, от друга
3
и
I
I
I
3
181
Leo Choerosphactes
I
I
I
Лъв Хиросфакт
ната си дейност. Защото това е свой-
ствено на ония, конто поради злоба сами
бунтуват против себе си и против дру-
гите. Здравей, здравей ми ти, който си
недвоен по разум и двоен по състав 1

5
tovto yaQ tcov aiaGca'QGTTCOV ex xaxtag
aepdg те aviovg xal dllovg.
0O.V'
лдод отрад те avtovg xal allovg. *Е$ра'>оо,
e^cogo /лос 6 fir/ dtnlovg тф loyop xal dtnlovg
тф xgd/uart. (PP- 85
m ~
_ О V
у ftp
87)
о
a v T о v,
В о v Л у a д сад
2\’ /.( е со у a g уоут i
11. Същият до Симеон, княз
на България.
То Ievxov
оте, олгд sig ft ados
дг xvgoig
ftdiayv t(7)v ex /леллуос
to [iky yaQ ov[a.cpvt6v t& xal dvoaxofflqTOV,
ds тЁуу}[ avv
bed tovto E^itglov хал ибатс Ехл1'с>г6,иеуог. Ev
Осда, /ЛЕТЕЛ TO (pVGbXOV,
Hegei xal Tsyvixbv трд
yaQ valog vexijoat, dvvatac ti/cuov Milov dtav-
ystar, ovOs flaq-ij avitog, ovcY slxcov '£(pov,
ov<Y otxog ovgavov. Oviiog ovds ygdftua to
ex uslavog vixi/gec, олео qMldaag хата yjvyt/v
6 Idyog EbfjlcooEV, еле1 /лт/ bvvaTai, та dsosc
xal TEyvy E'qcv xal (pvoev vixyoat. ’’’E^gogo.
(p. 87) '
xal
D
xal xodlagov, cb dgyovTcov р&ус,-
yvofuu
6u7j[ikQai, vло yoau.-
bvraxai'
id
е^стт/Ьесотт/тс kyyiyvoytsvov, xal
UET CpVGCXOK EXECS,
av£avsi£
/ *1
GV
стлаМьдр&даетш de to
tocavryg ygacpr/g' ovbs
ot’cJe flag:!} avdog,
otxog

12. Tov

ovb
5
Ovtcog ovbs
олео qvtlaoa
елел ur;
S

Светлото и чистото, о най-велики от
князете, което ти дълбоко притежаваш
по природа и което ти укрепяваш с ум
и увеличаваш всекидневно, не може да
бъде победено от писма, написани с чер-
но мастило. Защото едното е вродено и
трудно отстранимо, а другого се добива
чрез изкуство и прилежание и затова се
заличава и отмива с вода. Аз добре зная,
че ще остане естественото, а ще се за-
личи прибавеното и изкуст-веното в това
писмо; защото нито стъклото може да
надвие блясъка на драгоценния камък,
нито баграта — цветето, нито изобра-
женного — живото същество, нито пък
домът — небето. Така нито писмо, на-
писано с мастило, не ще надвие онова
що речта от душа вече е обявила, тъй
като прибавеното и изкуственото не мо-
же да надвие същественото и естестве-
ното. Здравей 1
и
D
баграта -
?
з
avT о v,
В o v 1 у a q'i ад
3/
VUE TOV aoyov Tl
12. Същият. до Симеон, княз
на България
dgyovTow 6 dig-
it av EuatvEid’ fle-
toco tov tcov dllcov
t
doxovoav хата лас-
те xal го/м&одас другите. Да, ти искаш,
OafipEig лдод dlf/dEiav,
д го тал ос, f/abpEig лдод та
Isic ds xal то gov ovyl £V
лютЕОЕодас, ' '
bvav dgyr/GiV, 6/ioiav
трд ET8QC0V dlqUovg xaTavEVGEOTC. Astxvvrai
ЕлсатоМ/ dlq&Evovaa лоау.аатс,
удецшатт q^vdEadai, iv
{'лолтето/теуг/у db'/llsiav q oi'/ corpcbg

vol, xal тт/v
si vat
/
ovv
n
Тф
dlloiV
vnonai^ovoa xal xToaixEVoytEvq qtcvdopvllia.
Kat tovto fiav(лаотбг, xal tovto yE/iov cptlav-
dgamiag, cva, st boxmv tpEvdsodat dlqUevsig,
snali/deivovtog gov zig satai 6 лют ev oat bvvdr
PSVOS,
[tdtov, ah/dsiag Ецлдахтог ys,uovTog 
doxaiv yjEvbeodai aXy/dEVEig, xal alqdEvcov ovx
sig y;ev bog avfhg anoxltvsig. *E?pcooo.

fl VXEQ ТУ/V TO)V
•1

iva,
3
£7
ok ip&vGT) лсолотг ; *12 ipsvbovg Еууда/сл-
altyHeiag к/ллоахтои ysaovTog ! Ovia)
Ти се уповаваш на истината, о най-
справедливи от князете, ти се уповаваш
на най-похвалните дела; искаш пък на
твоето да се вярва не еднакво с снова на
щото и привид-
ният за шега отказ да е и да се счита за
xav доху еднакъв с истинското съгласие на дру-
гите. Следователно писмото на дело се
показва правдиво, ако и на хартия да
изглежда лъжливо, та твоите мъдроше
говити и остроумии измамни слова да
бъдат по-горе от предполагаемата исти-
на на другите. И това е чудно, и това
е пълно с човеколюбие, та ако и ти,
когато изглеждаш, че лъжеш, говорит
истината, то кога заговорит право, кой
ще може да повярва, че ти някога си
го лъгал ? О написана лъжа, пълна с
действителна правда! Така, когато ти из-
глеждаш, че лъжеш, ти говорит исти-
ната, а като говорит истината, ти няма
пък да се обърнеш към лъжата. Здра-
вей !
о
182
Leo Choerosphactes — Лъв Хиросфакт
- )
7
А Ё (О У
л. ат qi х i о д,


а у д v л ат о q,
г« а у i а т Q о q,
£ v ,и е ю у a QXovTi
В оvz у аоiag
г
18. Лъв Магистър, проконсул, патриций
до Симеон, княз на България
М.Е,аг]гамад тф сер латцл. те ней fiaoilsi,
алоотЕЛйд, цу E%Eiq atyjAalayoiav, xallcoq
uqti fiavdavsiv s%a). ’Bypcapag 61 xai гцйу,
ovx алоотБшс, iva
TOTjOCO.UEV.
<pilатд-цтлотатт}v тлбоуЕоту,
EXEAVOV fiovlov
Ти си известил, както току-що науча-
вам, на твоя отец и цар1, че ще из-
пратиш пленниците, конто притежаваш.
А нам пък писа писмо, че няма да ги
изпратиш, та да го разберем и ние, като
го прочетем, както ти искаш. Прочее за-
пази най-човеколюбивото обещание спря-
мо твоя отец, но не и насмешливая, както
аз мисля, отказ спрямо неговия раб2,
като, от една страна, вършиш достойни
за твоята добродетел дела, а, от друга —
като желаеш, щото доброто и първото
да не бъде побелено от последното и
лошото. Защото по такъв начин ти ще
покажет себе си и баща си съвсем не-
погубени и ще наследиш непреходна на-
града ; а нас не само ще направит неоскър-
бени, тъй като не ще бъдем пренебрегнати,
но дори ще ни окажет чест, че добре
сме изпълнили пратеничеството си. Здра-
вей!
на твоя отец и цар1,
tl
pv EXt’i? alyualcootay,
' By Qaipag 61
(t)q ovx олоотеЛеТс, iva xai хата
avayvovTeg тоцоауаъу. Троцаот o’v тру лоод
о or лагЁра <р11ау&р(олотаттр> олоохеыу, alia
иц тцг лрод tov exeIvov dovlor, ebg Ёуф/шц
лас^оооау agypaiv, 6uov цеу Ёладса Tsleby тр;
OrjC OQETfje, QLIOV 6е ТО MaloV xal Л<жЬтОУ 1’Л()
tov taxaiov xai xaxov fiif vixaofl'ai ijovlbuE-
rog. Ovtco yaQ osavidv xai rov лплеоа ЬелдЕлд
лагт(.од аугйоютог. xal atoHbv аууруш xlrtQO~
voai'jGEic' paaq 61 ov uovov aliAiavq cog in/
ладаунюУюдЕУтад bstqEiq, alia xai xaltbq лоео-
рЕоааиЕУОод iij/lji1 лдодеУг]оЕ^. ’Бесово, (p. 89)
fbq
ov
7
хсй
ge гаотцг
iiovov aliAiovg
s, oilld

?
9
14. А е то у, н а у i о т q о д,
xai л а т q i и i о д, Лv цефу (i q % ov т i
В оv1 у aqlaq
а г А ал ат о д

14. Лъв Магистър, проконсул, патриций
до Симеон, княз на България
’ Бб£да.нцу oov tqv елютЛцу, хата zijv
aQXnv ibv aravQOcbv тол or ov ttSQiE%ov(jav (c&s)
ovvi'/llcog, xal davuaQa) трд ату alrjilsiac то
цЁуа xal ПЕОГувортоу, лауд тш (щдуф61ор ту?
uiMQag.. ixEtVTjg ygaipiy? ^a'i тф Л1 лдохадау-
dsvTi хата тф’ aQXpv плш, то Л1 alyffilg
avTrjg HQspa лоод
ovv Toig лдоуЕудациЕУосд, bu цр fiovov tpilav-
•йдолбтата xal атаскрфо/м xal
xal paoilsa, alB oti xav тф хат
e&og,
zi/T глютоЪр’, ,ualloy dl тфу хата natdiav
luxQav avaftolry, oti Tavavua лагта тфе лдо~
тЁдад хектпнёуц (paivezcu. (р. 91)
(ТОГ
\	>	5	\
хата трг O-Q7JP'
vn&bploooaq. Пютеоооцеу
талер,
л
Л-QOq
5 3
I-
TtarsQa
GQXfo, Ct>q
аог'
EOTavQCDiisva'' алютцаорЕУ ()1 тайтг/v
цаНоу 61
TTjV
Получих писмото ти, което нямаше,
в началото, както е обичаят, кръстния
знак, и се учудвам на величието и сла-
вата на твоята справедливост, как ти с
двусмислеността на онова малко писмо
и с неначертания в началото знак някак
незабелязано даде да се подразбере неис-
тинност. И така ние ще повярваме на
онова, което е написано по-рано, не само
защото е най-човеколюбиво и недвусмис-
лено и отправено до баща и император,
но и поради това че в началото имаше
кръстния знак; както е обичайно, обаче,
не ще повярваме на това твое писмо,
ли по-скоро на тази малка отсрочка на
шега, защото изглежда, че то съдържа
всичко противоположно на предното.

I
I
1
Сиреч на Лъв VI. Византийският император се е смятая за духовен баща на българския владе-
тел. Вж. F. Doiger, Der JJnlgarenherrscher als geistlicher Sohn des byzantinischen Kaisers, Сб. П. Ников
’	'	_	.	2 Сиреч спрямо самия Лъв Магистър.
София 1940, стр. 219—232.
?
jfth 
Leo Choerosphactes — Лъв Хиросфакт
183
I
15. Г Е V Е О I О С,
х a I
j.i а у t gt q о c,
л. а т q t x t о c,
а л d т v с л 6 1 e co c
У
А £ О V Т1
I
£ L £
. а г Полито с
и а у io т о со,
т 6 R и у д а

15. Генези.й\ магистър, проконсул
и патриций, от столицата до Лъв
Магистър в Багдад2
Kai ла) с av ас xa/V
Г"г'	П	С	1
щшс ё).л1 две
J
3
h
Ц1] о и-
1 1.СЦУЬ-~
GOV
sic PovAyagiav
так vvv е1%оу, (дс та трс ёлсотолг/^ 001
пата, avauvputv rpsoovra т(7уу лоЬ’ г>лд
вледеЛтс ysysvpfisvcoT ;
r.Qicbv л^Еа^Есап’ АЕусо,
votac EXEtvpc xai Evcv'/jac, cd pcsytoiE лоеоЦео-
тап’, Ep3 ale xai tote, xal. vvv svTvy,ovvTd ge
yvdvTsc xatQoiasv, xal пЛюта еле тц хата rd
лдоаЦног aQTtcoc sic as пир, ei xai sp svi udvo),
tt] ofi vdoop, Холооцеда' alia xal табтт]
dopsv 'n ° c -
giac xat тахвеас
dipsadat. ’Efipwro. (p. 93)
1
avdfTvpotv (psQovra tov логу
7 cov
xal cry asуiarftc dia-
ЖЦ. VVT
0 *	/
ПеоПеу оледюуУоа! os, xai /лет
svdatiiovovvid
ёлауддо"
FL’f-TJp
GE
16. J £ CO V,
я al лат g tx t о c

/.< а у ю т Q о s',
А е о v и
r Р со и, a i со v
а г д v лат о s'
а о т о x q ат, о о t-
Е1 цт] таю лоотсосиу s лют о а сот то ладах 1у]~
rtxbv sic av,ила!) star rd adv ёхтуцае хдатос-
дёолота, среде, гас tqeic лдЕоЛ^ис
Qtac,
aot,
nQateiG E%ovoav* sv al
exardv
xal о лот о d
vsAijlv'&a’
(pQovQta abv avttp ллостср xat
toqoi тр раадЛа aov daloov лооацуЕула,
олаоаси, лдсхрппха/с еслесу
тос от6р,атос
dXay&sioav ол
3
3
dvd' cxsTTp
vac ev RovAyagiq (pypti, ptsaov лоо&поа)
xal ту ала$ ev EvQia лЕлоЬ]рса1,
?	, Etxoai xal
Ider ladarv,
Xtliddag
□
TOVTO
ГЗ
dsxa
tovto peer,
ал^рсаХопооу
eyygdcpovg siQTpuxuc лосцстас ёла-
де, та rov Avppa%tov тслахотта
avTotc о1хц-
„ ало-
SX
c
г
и
5
, „СО? Aofidv EX ASOV-
ravra" xai tqcct] лцеоЦело. tt]v
3AyaQ?ycov (deaaalovixpv хатос-
И зато ли нашите надежди сега не
бяха такива, както известията на твоето
писмо, конто припомнят за твоите няко-
гашни, умело извършени дела ? Сиреч
за твоите три пратеничества в България,
за онази твоя извънредно голяма мъдрост
благополучие, о най-велики измежду
неща и тогава,
че си успял
честта
5
И
п ратен идите.
Й	L Ir1 1	Ll J_	IV VJJ J
се радваме, и особен© за честта, която
заслужено неотдавна ти бе отдалена, ако
и да сме наскърбени единствено само
за твоята болеет. Но ние се надяваме, че
с божия помощ ти и нея те надмогнеш
и че ще те видим щастлив след твоето
благополучно и бързо възвръщане. Здра-
вей !
за

конто
след като узнахме,
?
76. Магистър, проконсул и патриций
Лъв до императора, на ромеите Лъв
Ако призивът на мойте предишни писма
не е подтикнал към състрадание твоето
величие, господарю,3 нека ти предложа
за обсъждане вместо молби именно трите
пратеничества в България и това, което
направих един път в Сирия и което имаше
десет последици. Между тях беше, от една
страна, това, че като получих оттам сто
и двадесет хиляди пленници и като склю-
чих писмен мирен договор
нах; и, от друга страна, това
несох като дар на твоето царство три-
десет крепости в областта на Драч за-
едно с тяхяото богатство и жителите
им, след като
пророка
устата на лъв ;5
пратеничество, когато българите искаха
з
j
4
се завър-
че под-
5
нека кажа с думите на
ги изтръгнах като ухо из
най-сетне при третото
ri
2 Лъв Магистър бил
изпратен при багдадская халиф в 904/5 г., за да води преговори. Той сполучил да освободи пленници-
те, откарани от Солун в 904 г., и да сключи мирен договор.
Генезий, виден сановник в Цариград, бил приятел на Лъв Магистър.
з Лъв Магистър бил наклеветен пред
император Лъв VI и бил изпратен на заточение в Петра. За да си възвърне императорского благоволение
и да бъде помилван, той отправил редица писма до императора, като изтъквал своите минали заслуги.
Императорът обаче не обърнал внимание на неговите молби и Лъв Магистър се върнал в Цариград
едва след неговата <	4 Г, . ~	- -	--	-	„	. .	'	.
Византийские политические деятели первой половины X в., Византийский сборник, М.
232—233.
Той успял
5 За второго отиване на Лъв Магистър в България, което е имало за цел уреждането на териториални
спорове между Византия и България, няма сведения, но по всяка вероятност то е станало между 896
и 904 г. Вж. Златарски, История, I, 2, стр. 324—325.
i
смърт (912). Вж. С. De Boot, Vita Euthymii, p. 189 sq. Срв. Л4. А. Шангин,
1945, стр.
1 Лъв Магистър успешно изпълпил мисията си в България — именно да върне пленниците.
да сключи и мирен договор с българите, Вж. Златарски, История, I, 2, стр. 314—316.
л.
£
184
Leo Choerosphactes — Лъв Хиросфакт
й,
If-
x7]oat fJovhy^svioyy BoviydQcov nsloop xal bio)-
tag arzelafioy. (p. 113, I —13)
да се заселят в превзетия от агаряните
Солун,1 след като ги убедих и изгоних,
го получих обратно.
i
17. llQOHoniQb,6na^dQiOQ xal tov
a a i] x gfj т c g av sip id g,
t)
Aeovzi fiay Iах-
ало т ?? ? л о А е co g sis
то Вау да
“EpslAE лаг т со; иг/Ье trjv ёсо xebv ocbv
VavpaTtov илоАмф'&цгси, хеуцу, (b Gucpcbv av-
boebv axQO&lviov xal уЗрк ootplag avrljg. 'rEpsA-
2 к xatg
/.id^Etv psyaAog)QO0vvaiQ *AyaQi]Vcbv
avii dapfiovg ocp{Ep>ai navTog, ov did aocpiag
udvov wiEQftohjv, xai vov xal Aoyov nvxvdztpa,
„vapadsaiv soixotcgv11 , o>g prjOiv “Оu'pQOQ
TiaAai xai Exv&cbv btavotag tqitov
alia xai did трт zaig anavzoov ylrboaaig tieqi-
AalovpArp’ psvalotpviav xal pqottioiv xal tf/V
xeqi ravrag oixovoplaV bi oov apcpoxsQoig wig
ysvopsvog, л Azov pEV
OfMOQ TO JlQOGfjxOV (ITIEVEI-
xriQ v^ slsvdsQiag ogAhlg, a Aid
J
pvfbsy ev ftiip jiQounoiovfisvatQ &av-
oe povov
о първенец на мъдрите мъже и

а bi/
etzAt^sv,
otxovoulav’ bi
-I
eDveoiv (IQiatOg
vtpiv, sxaTEQOig d
/шд, ov povov
bl} xat ds teAoq avTijv ayayibv, xal лоб лаг-
TCOV TOl'S Ti}V EXXATJOiaOTCK/iV EtQm’VJV olxovopij-
(jovTag aQxtEQsaq EQypj (pEQarv p&ra aavTov.
(pp. 95 — 97)
3
3
/
/
17. Прокопий, спатарий и племенник
на асикрита, опг столицата до Лъв
Магистър в Багдад
Дори Изтокът не трябваше по никакъв
начин да остане лишен от твоите чудни
дела,
слава на самата мъдрост. Ти трябваше
като някакво голямо чудо сам да се по-
кажет на агарянското високомерие,2 кое-
то се преструва
нищо в живота
лието на мъдростта и силата
ума и словото, „подобии на снежни бури
както казва Хомер, конто някога три
пъти бяха изненадали духа на скатите,
но и чрез благородството, прославяно
от езиците на всички, и мъдростта и тях-
ното приложение. Благодарение на тези
качества ти, като стана най-добър по-
средник за двата народа — повече нам
обаче също и на двата народа
даде онова, което им подобаваше, като
се показа не само вестител на свободата,
но най-сетне доведе и нея и идваш,
като водиш със себе си преди всичко
архиереите, конто укрепват църковния
мир.3
че не се удивлява на
не само поради изоби-
мъдростта и силата на
5
э
J
J
въз-
i Ha 31 юли 904 г. Солун e бил превзет и оплячкосан жестоко от арабски пирати, водени от
византийския ренегат Лъв Триполит. Цар Симеон направил опит непосредствено след оттеглянето на
арабите^да завладее града заедно със славяните, конто живеели в околността. Вж. Златарски, Исто-
. 339. -— Р. А. Наследвда, Македонские славяне конца IX — начала X в, по данным
2 Тук се намеква за мисията на Лъв Магистър при ара-
3 Лъв Магистър ходил при източните патриарси във връзкк
ерусалимския и алеа-
византийския ренегат Лъв Триполит. Цар Симеон направил опит непосредствено след
I
рия, I, 2, стр. 339. — Р. А. Наследова, Македонские славяне конца IX — начала X
Иоанна Камениаты, BBp, XI (1956), стр. 92.
бите в Сирия. Срв. тук стр. 183, бел. 2.
с въпроса за четвъртия брак на Лъв VI, като успял да доводе антиохийския,
сандрийския патриарх за събора в Цариград през 907 г.
в.
.1
if
I
F
<
i
I
XXIII. ПАТРИАРХ НИКОЛАЙ МИСТИК
I

Николай Мистик бил роден в Цариград през 852 г. Той е заемал патриарше-
ский престол от 901 до 907 и от 912 до 925 г., когато умрял.
Като регент по времето на малолетний император Константин VII Багрено-
родни той е играл голяма роля в политический живот на Византия. От него са
запазени 163 писма, от конто 26 до българския пар Симеон, две писма до българ-
ския архиепископ, едно до „първия човек" на Симеон и едно до стратега на Стри
мон. Писмата на патриарх Николай Мистик съдържат извънредно ценни сведения
за българо-византийските отношения през първата четвърт на X в.
пролитните и изтощителни войни
период, конто се отразили тежко и на двете страни.
Сведенията, конто Николай Мистик ни съобщава, трябва да се използуват
внимателно. В неговите писма личи пристрастност, понеже с тях той е преследвал
определени политически цели
V
а
и

за кръво-
водени между България и Византия през този
да спре нападенията на българите.
РЪКОПИСИ: Р = Patmiacus 178 gr. (X/XI s.).
(XI/XII s.).
V = Vatic. 1780. — В = Vindob. phil. 342
Migne, PGr, CXI (1863),
col. 9—392. Тук e даден редактиран преводът на В. И, Златареки, Писмата на цариградския патриарх
Николая Мистика до българския цар Симеон, СбНУК, X (1894), стр. 372—428, XI (1894), стр. 3—54,
XII (1895), стр. 121—211. Тексты е даден по изданието на iVligne. Преводът на Златареки с допълпен
с три писма, преведени от Ив. Дуйчев: Прометей, год. III, 1939, кн. 4, стр. 26—28; кн. 5, стр. 23—27.
I. Gay, Le patriarche Nicolas Mystique et son
101- — B. Arnim, Prinzipielles zur Frage
ИЗДАНИЯ : A. Mai: Specilegium Romanum, X, 2 (1844), 161-440.
КНИЖНИНА: Krambacher, GBL, pp. 158—159.
role politique, Melanges Ch. Diehl, I, Paris, 1930, pp. 91-101- — B. Arnim
nach Sprache und Volkstum der Urbulgaren, Zeitschrift fur slavische Philologie, X (1933), pp. 349—351.—
В. Бешевлиев, Един нов извор за вярата па първобългарите, ГСУифф, XXXII, 9 (1936), стр. 19—27. ~
Ив, Дуйчев, Из писмата па патриарха Николая Мистика, ИБИД,
проф. Петър Ников), София, 1940, стр. 212—218, 569.
455—456.

XVI—XVIII (Сборник в паметь на
Moravcsik, Byzantinoturcica, I, рр. 278,
24
Гръцки извори за българската история, IV
*
л
186
Nicolaus Patriarch;!
Патриарх Николай Мистик
CONSTANTINOP О-
NICOLAI
LIT ANI ARCHIEPISCOPI

НИКОЛАИ, КОНСТАНТИНО-
ПОЛСКИ АРХИЕПИСКОП
ERISTOLAE
ПИСМА
1. Ad Symeonem Bulgarlae principem
Тф vTTEQypvEOTaTfo
VU£(})V
J
ueycdotioSo)
I	/	-	<
TSX)’(i)
11

1
ЛУЕОрСШХСр
dpyovTi Bov Myopia;
До превъзходния велеславен духовен
наш син Симеон, княз
на България
V]oco; ЛЕрИТдг Tl Л01Е1У doXOVpEV, TF.XVOV
ppcov, доаО)ЛЕ1Г <£ /jOVAOUSVOl TOtOVTrjV, dvGG)-
лтрну, ipi; xal %copl; тыс т]ркт.Ершу Bcycov
sv тр op 'ds.oqpiXi’i y.n'%p ЕУалбхЕtrot;' латте
ydo ау&осЬло) yvcbppv воилаА'Р (psQETv dcpsi-
kopsvov TvyydvovTos, ибйюта yoso; sotiv ала-
QaiTpvoy toi;
Г- „ c- .	. /: e. . ..
тесто
ар/огтос 3sov ларго Д&т]
Д, ovdsvo; cidAov xAqiv, p iva лрд;
tov Tippaavio;, xal si; id dgyeiv ava^^doav-
to; dracpaivcoriai дса^ютуте.;.
vsxpc cor xal ovveto;
q: 1^оутД(0л1о.у xal тур1 хдрототрта, xal rd ovp-
ла1)ё;~ 6s xaK 6oov dnsyovotv dvarolal ало
Kvapcdv, tocjovtov qpivv paxQvrRt та;
аД ppd)v. Kai tovto дг Bar глсотаоас, on
ye ш; алрда); odpoi тр; лара Geov dsdouEyp;
avioi; aQXp;. лХе1отооу -блархдутсоу dd
soTiv avTOi;
тг/у sK-iostov О-гралесау лроосуДогос,
дрсолоу co; si лот xal то <a!E;ixaxov,
лрд;
ла&ё;. Ov yap did tovto ia>v Иослсоу
pcKpoav, iva if/ E^ovaiq лрд; duudv алоуххЪттас
xal xdxavJiv тсоу ау&осЬлауу, cA/d
voi; латсяхоТ;, xciv лоИахс; uva
рсцугросц, то dpdptppa pE&odsvco-HV. 3Aqxea
tooovtov лрооьрсдр&а^-ас, avn'iv ooi Вллду
ritysps&a lip’ i'лбОгост,
' < s dov/.6pevoi

yj Ьчхлбжааг
тгууртоуто;, pahoza %pso; eotiv
sc; арДА °
xal лора tov navrayv
toi; apyovcny Tj ao-
UtplJ.llV
дсапаДыт,
атаДДрсбосу
ЕЛЕ I
hdoTaoai

c
Паятоо; Ke VJV-
}]У TOV &SOV
г-
XO:ff

Kai тоста (5« Xiav
арур;. лЛеоттсоу
dspaaevsiy (dsov,
dvarolal
dpapa a;
>
cm>
таотт}у работа
то qptldv-
xal то avstixarxov, xai to
глоурсрсои; адруцто? те xai ava-
tovto тоуу
VjQ c i ЛОТ
то'и;

ГЛ6{К,(ЛТ
4.
HQOEX-
iva илХау^-
ovpdfj
ел/,
3
Sr*
/J
1
avnp’
Jlcpl T)S доОСОЛОУрЕТ.
'г АусДсоло; тс; ovx oida dixaio;
OTEIV TlttlOpiaV, ovx
леоозтсклу еилЕОоот
vpcbv sgovoiav,
dpoAoyec XQconavd;
хотреут/; лробл&р&иуеу,
ауре cot vvxxa
tyspopsv’ ovto;, тлесд)] (лларастрто);
vaov,
у о;, xal тту xoiva>;

71
(OV
oida о I a та ат&оюло'а
ЕУЕХЕУ TOO
TOV
6'jdhAu.ov
тф таф
иЛО-
ЕС;
cpofisicid'ai трт
Osov, ov ла;
Etvui rye oi-
C	1
. xai
лроо-
Г'
OV
3
EL
er (!> V],t.l£t.GT
xal f/psoay тД laroEiav
ElZxETO TOO
ло/Ad to t& ciyiov lAaoTijctoy елДооше-
лат
Xqiotlovolq д(р$Ф>
Може би, чедо наше, ще ти се стори,
че вършим нещо излишно, като желаем
да те помолим с такава молба, която
и без нашите слова се таи в твоята бого-
любива душа. Защото всеки човек е
длъжен да проявява снизхождение, а осо-
бено неотменимо задължение е да се
спазва за ония, конто са се възкачили
на висотата на властта, тъй като и от
бога, господаря на всичко, е била дадена
властта на властелините не за друго, но
за да показват, че живеят за подражание
на онзи, който ги е почел и ги е въз-
дигнал до властта. Все пак, бидейки раз-
умен и разсъдителен, ти познаваш човеко-
любието, добротата и снизходителността
на бога, който толкова отстранява нашите
грехове от нас, колкото изток отстой от
запад. И това знаеш много добре,
ония, конто наистина са достойни за да-
дената им от бога власт, понеже разпо-
лагат с извънредно много възможности
да служат на бога, те извършват тази
отлична служба — сиреч човеколюбие,
хладнокръвие, кротост и състрадание към
подчинените си. Защото те не са поста-
вени по-високо от другите, за да изпол-
зуват властта си, та да се гневят и да
вредят, на хората, но за да поправят с
бащинско състрадание грешките, дори
ако се случи някой често да греши. Но
достатъчно е това предисловие. По-на-
татък аз ще ти изложа самата причина,
за която те молим.
Някой си човек —
ваше ли той наказание,
изпаднал в зло
от вашата власт, — прибягна в божия
храм,1 който всеки християнин счита като
око на вселената и в който ние, ако и
безполезни, извършваме нощем и денем
богослужение. Понеже безжалостно бе
измъкнат от храма, той ни трогна, като
многократно призоваваше светия олтар
и почитанието, дължимо изобщо от всич-
ки християни към божествените свети-
1
3
U

J
J
J
4J
J
4J
u


?
1 Става дума за църквата „Св. София" в Цариград.
чё


не зная заслужи-
или като човек,
понеже се страхуваше
О
J
I
u
Li"
187
I
I
I
Nicolaus Patriarcha — Патриарх Николай Мистик
asvTjv roig &e[ois ieqois ОЕ^аощбтдта, xal xiyv
t&v ev avroiS
gsv ijaag.
yovs dvzas, si xal &vai~iovsf tov dyiov fivota-
GTtjQiov, eis to ggds rgv dgyjjv ovy%a)Qfjoai wig
^ovAOfiEvois avrov eAxelv ; Tovto лад^ЕТу ex-
TEAsoai, xahoi yaAsnaivovTiov, xal oxAggwg fyur
did Titv ogv yagiv 7tQoaq:EQo/.tEV(ov, dliras ёлау~
yeX^ofiEviov xal ласх тоблок 0E/3atovvTa)v guag,
gjq ovdsv dsivov аледуаат], texvov fjuaw, aAAa
avyyvib figs didoj&i'josTai лада col, xal zgg
too лтасаиаи avyyioggOECog, E&yydyopsv avrov
tov vaov xal d.nEGrsiAausv (*)e6v ёлдиадтидб-
fjisvot xal то лауаусог avrov lAaoTgoiov xal
xaid tov ладбута aicova xal хата tov це/Лоуто.,
д>; ледиЗесУ avrov avExdixgrov,
аотсд xal dvoyEOEg, блед fig yEvoixd ge, tex-
vov gamy, дюлдадаоВас, wtavzgasi.
ovv tovtov ex ysgds laftfidvEiv
nagayivo/aevcov, dZ7 ’
vai, oc tovtov
ystgi nJ е,1лГ] r/7 °?Z nagadidovat ysigi.
Зд блак xal to isgov tov
did tovtov
xal oeovtoo тду dvco^sv avwv Evfisvscav
лаоц, xal vgv диб/у талЕсгбхдха did тдд лобд
tov йубдеолоу av^a'&sias -илЕдЕУХо/лёт/У
aoi та ayaftd xal Gootggia, dAKt ид хатарогЪааг
avrl rijs sis tov ^eiov vaov v^QEOOSi £' tiq,
блгд iK'] ysvoiTO, Tificogia xal xoAaois tov av-
бдеолоу {’ЛоЗё^Етас.
TiQOGqisvyovTCOv aovkiav, Exivij-
Kai rt /do allo e3ei jioleiv XstTOvg-
с
3
5 1
ЕЛ1
К Г W ), '71T]q6v

з 1
еде
и неприкосновеността1
за
лища, и неприкосновеността" за ония,
конто прибягват в тях. Какво друго тряб-
ваше да правим ние, служителите на
светия олтар, ако и недостойни, освен
още в самото начало да не позволим
да го извлекат онези, конто искаха да
сторят това? Но тепренебрегнаха да из-
пълнят това, като се сърдеха и се
отнасяха сурово към нас заради тебе
обаче ни обещаха и по всякакъв начин
ни уверяваха, че ти, чедо наше, няма да
извършиш нищо лошо, а че той ще бъде
удостоен да получи от тебе прошка и
помилване за постъпката си. Ние го из-
ведохме от храма и го отпратихме, като
призовавахме за свидетели бога и неговия
всесвет олтар, щото той да не го остави
без отмъщение както в настоящия, тъй
и в бъдещия живот, ако го сполети нещо
печално и лошо, което, чедо наше, ти
дано да не извършиш. И тъй не мисли, че
ти го получаващ от ръцете на ония, конто
са се явили при тебе, но смятай, че съм
присъствувал самият аз, който го извля-
кох от божествения храм, и със собстве-
нная си ръка го предавай на твоята ръка.
Гледай как и храма божи да почетеш
и чрез това му отдадеш почит
самия себе си ще спечелиш свише него-
вото благоволение и ще направит, щото
наше смирение заради проявеното към
този човек съетрадание да измолва за
тебе благо и спасение, а не да обвинява
заради поруганието към божествения
храм, ако някакво наказание и мъчение —
дано това не стане — сполети този човек.
Освен това спомни си, чедо наше, че
ти сам се нуждаеш заради собствените
прегрешения от .божията доброта и

1
TJ
dig Vopll'QS
TV)V TTQOs
Xoyi^ov autov nagsi-
fieiov vaov
as
J
J
, xal
Sxonsi
xai TO ISQQV TOV &E0V Xl,U>gGTjQ, xal
лдд$ avrov тду Tiugv dvEVEyxgg,

E^siAxvaa tov
XGI
1
1
о
ЕЛ10-
за
o?v
ovx
dipsilovai rd
(балед viva xatafioAi/V
Xcogls 3e tovtov dvaiavijai'/t'/Ti, texvov ggZdv, cos
xat avTog ёлс rots olxeioiq лта1о[ша1 Tgs fy&ixgs
уддатбтдто? xai ipdav&Qm^iag xgifais, rfs
EOTIV ETUTV'XEIV ,14?/ WplEVTa TOlS
oipEtAifaaia. Калдг
doVVOL '&ЕЫ TOV 81$ TOV dvn^QCOTlOV eXeOV, iva
xal amds iv'/gg r6G 'Osixfj? Ek&ipouvvT]? xai
тот о ds a^iav os avvideiv, on xal fpilav&gd)-
ЛО) ygVOflEVOf) GOLf xal 07TEQ f.17] GVyyjJOQgGOl lWs
SIS TO EVaVTlOV TQETTOp.EVOO
tj ryjs (pdaV'&Qoomas 7J
т

лоАЛалХаоюе soiai
rjs xoXaGECoQ ?5 avzidooig.
и
СИ
човеколюбие, конто няма да се получат,
ако не се прости дължимото на длъж-
ниците. И тъй добре е да се отдаде на
бога като някаква отплата милостта към
този човек, та и ти сам да получит бо-
жието милосърдие. И тона трябва да
съобразиш, че ако постъпиш човеколю-
биво или пък — дано не позволи бог —
извършиш противною, то възмездието
за човеколюбието ти ще бъде много-
кратно по-голямо, отколкото за жесто-
костта ти.
!
Николай Мистик говори за т. нар.азилно право (право на прибежище), според което потърсилите
убежище в храма „Св. София" в Цариград били неприкосновени. Обаче това право неведнаж е било
нарушавано, а бегълците, обикновено роби или политически престъпници, бивали наказвани. За а зил-
ноте право вж. Brehier, op. cit, pp. 241—243.  Z. von Lingenthal, Geschichtc des griechisch-romischeii
Rechts, Aalen in Wurtenberg, 1955, p. 326.
1
в Цариград били неприкосновени. Обаче това
- Z. von Lingentfial, Geschichte des griechisch-romischen
188
Nicolaus Patriarcha  Патриарх Николай Мистик
Ov yep аллоог,
rd apbpiijpa' 6
cos
ТЕ
брас.

Както виждаш, от тебе ще бъде из-
вършен не някакъв прост грях: защото
охулва се храмът божи и неговият ар-
хиерей, ако и най-нищожен, както и пра-
вилата, конто обезпечават неприкоснове-
ност за ония, който прибягват в това
велико убежище. Но това ти казваме
като наставление; остава още с печата
на светия дух да закрепим по-яко каза-
ното, а тебе, чедо мое, да предпазим, за
да не претърпиш нещо недостойно за
твоята высокочтима добродетел, нито да
извършиш грях. Прочее
и сина и светия дух“, от когото ние, сми-
рените, сме получили власт да обвърз-
ваме за спасение на душите ония, който
се нуждаят от обвързване, забраняваме
ти да налагаш каквото и да било мъче-
ние или наказание на изведения от храма
божи и нито пък да го подлагаш на ня-
какво зло изпитание, но да го удостоит
със съжаление и прошкя, та и ти чрез
молитвите си да спечелиш милостта на
вседържителя и господа, а не гнева му
и ония [укорителни] думи, конто освобо-
деният от много дългове роб, понеже се
е показал несъстрадателен към ближния
си, е чул заедно със заплахата от госпо-
даря.
noaxohipETai
vabs
vftQl £е-
ej xat
хатааеуаД^ор er а т)р>
yap
Э
Xal 6 TOllTOV dQXlEQEVS,
xal boy para
sis to psya tovto хатаорбуюг xa-
’AAld ravTa usv та e>
3
тагта ijxv та



трд TOV
лаоасгЕоисод pplv лдооЕ'аортас vxolot-
\ etc deopp tov ayiov ]1vevp0.tos та.
елl ллеоу oyvocvoai, xal ge, tex-
OOL
тас tov he о г
E/.dxujTOs,
dovAiav tois
xatpsvyovatv.
Xoyov
лот de xai
EiQnpsva ।
vov fy.i(hvf
ors pEyaloTipov	pijbs eSap-aoiEiv 6ia~
aqjaiJ aaohaC xal xoutov ev Ilaxtjl xal YIp xai
dyiep ГЬ’Еоратр лао ov ipuv tois -mexelvois
e^ovoia dsdozat dev peer ел1 oooTpQtq yioyps
tovs ev yosla tov dt-auov xahiGta.uEvovs, ала-
yOQEVOpEV 00! ppi) г
елауауыт тр
Xpqpilsvu, ppb
avTov хатаотраас, dxY
avyyvd)pps, dos av xal art 6s evqois ел1 to.cs
Дштцоеос ле hopsvov tov латтсог оррп’та xal
АеолЬтцу, o.)Jm рр tpyippuevor, xal лоот&'~
vovid aot. tovs xdyovs execvovs, ovs 6 там
лоаДоу
hets
ovv олеАу]
. (Ill, col. 40 B—43 A)
byjpajaat,
ЛЛЕОУ
els то рр avd^iov ti

xal <jc,
лабеТг T'rjs
Пт&иратс, лар ov i]ptv tois
dsdozat беарвс? ел1 осотгр1а
XQEia tov beapov xahraxapsvovs,
alav xolaacv ij TtptoQiav
IEQOV OIXOV TOV hEOV
леТооу woe xaxwGsovs
oixrippcbv а^кЪаш xdt
X	t/
avtos EVQOIS
5
EX TOV
EIS
xolaaiv
OtXOV
UJJ 6@}Ч{рЩ£УОУ,
AoyOVQ

TOVS AOyOVQ EXEIVOVQ,
оуАрратату т-qs ).vge(os oixETps dpoo-
ЕЛЕСЛЕр тр
axog)T]vapEvov tov деалотоо dip-
Л/рОЮУ (OTpOp ааорлабрС,


V
в името на отца

Ч
xovosv
2. Ad arc hie pis сорит Bulgariae
I
Тр тсрссотаттр h'SorpiAeaTdrcp ov/AsiTovQyp xai
тёхгао {piP)v адууелсохилср BovYyaQias
€
друтЕлюхолсу
До препочтения боголюбим съслужител
и чедо наше, архиепископа
на България
Kai <%Z2ct)b T]fUV Елб)о iAVpryS f
THS лдд$ TijV aijV 6ai6ry}Ta did tov
0 vvouiliaSi
xai ov
SXIV^GEV,
qovvtes, xal too avayxaip tov
XlVOVllEVOl
Л
SAZZ’ exEtvo лвоЛа^ЕсР de^GEc лер1 Tris xmd
psQos tov лоау1иаю5 dir}vyrpecos^ oti, хатароо-
Levies тр ayio) hvataGTYiQip naQiGTaahai xal
PEGITEVEIV тлед dvhQC(XnO.yV EV yf] OTOECppiEVOl
nQOS tov ev ovQavots Далбттр xaToarahEVTEs,
oj TTjS ifpixTps xal слЕр loyov dcopsds xal q:i-
YoTipias, дтреИорЕУ avvTOvp loyiaup Tip
eqY rjif хатёоттрл&у evvoeiv.
heov 6paQW.v6p.Eva
pehp лолДо л2еоу та
rcov агЦдшлсоу dialvetv
ло11ахсд елауoperas
Елл.дц
L^aoxovaps
yoiitpEiv
/	3
vvv ёлесР) xal лрауратос avay~
VKohsats лдоелбооаа
ара aev xal Tqv buhvpJav лерруо-
"г лоауш.яж oup
то лербх aot yodiiua diayaQazToitEV.
лдоЛа^Есг	лер!- t^q
ЛО-Зч TO yQd(pEir
1*1»-

j
EXEC VO
/
r
1.
TO^LV,
Kai еле l та лубе
TQIQ dvdQOXTOlS
sis dAkqAovs лтсйаро.та
anovdd^&tv, '
лаоа тогу v^eQE7pyra>y
ларалоо-
xal г <к
И без това имахме желание да влезем
в общение с твоята светост чрез писма.
Сега, понеже се яви и една належаща
работа, възникна повод да ти' пишем.
Едновременно, като задоволяваме и свое-
то желание и сме подбудени от необхо-
димостта на работата, пишем ти настоя-
щего писмо. Но относно това, което ще
разкажем поред за делото, ще трябва
да се приеме предварително, че ние, конто
сме удостоены да присъствуваме при све-
тия олтар и като обитатели на земята
да посредничим за хората, застанали пред
небесния господ
весен дар и чест
прегната мисъл
чина, в който сме поставени. И понеже
умоляваме за прегрешенията, извършени
от хората спрямо бога, много повече
трябва да се стараем за премахването
на грешките на хората едни спрямо дру-
ги и да умоляваме за наказанията, нала-

3
— о ужасен и надсло-
— длъжни сме с на-
ла промишляваме за
I
I
Nicolaus Patriarchs — Патриарх Николай Мистик
189

I
тъй като
несравнимо дръзновение
гани често от властвуващите,
имаме и несравнимо дръзновение пред
хората, и право на справедливо застъпни-
чество, Що би сгрешил човек спрямо
човека, което да не изглежда много по-
дробно от всекидневните прегрешения
спрямо бога, за конто служителите на
светия олтар са поставени като прате-
ници и застъпници ? Защо
Та и твоята боголюбива светост, зато-
варена да свещенодействува на ' народа
на българите, с даденото ти от светия
дух дръзновение да посъветва бащински
вашия владетел, сиреч възлюбеното наше
чедо, когато той по човешки се разгневи
някому, и със с веще но служителе ко дръз-
новение да го поучиш да знае мяра на
гнева, повече усърдно да побеждава гне-
ва с човечност и да пренебрегва наказа-
нието, като знае
много по-добре да прощава,
да наказва, особено за онези,
получили началство и власт от бога и
конто милостта представя толкова до-
стойни за учудване и уважение, колкото
имайки власт да наказват, са предпочели
милостта пред наказание?©.
Но след като припомнихме това
съобщим и причината
тем писмото. Някакъв човек е прибягнал
в пресветата наша църква. Той, както
казва, не е нито от рода на българите,
нито пък е бил служител на някого в Бъл-
гария, но сега се търси като служител-бе-
глец. Дойдоха хора, конто за угода на
[въздигнатия] от бога владетел искаха да
измъкнат от храма тогова прибягналия
в храма божи. На тези хора, конто силно
негодуваха и свирепствуваха, ние не по-
желахме да се покорим, нито да им по-
зволим да измъкнат от храма молителя,
докато не ни увериха, че не ще изпати
нищо лошо от страна на [въздигнатия]
от бога владетел. Тогава го взеха от
всесветия олтар, като ние горещо ги за-
клинахме и в бога, и в светото светили-
ще, че ако м\? се случи нещо лошо, не
ще престанем, докато сме живи, па дори
и след смъртта
полезни
ноет за застъпничество пред йога
се застъпваме
светия жертвеник и за неговото наказа-
ние. Оскърбителят е напълно явен : никой
друг, разбира се, освен онзи, който ще
дръзне да наложи наказанието и мъче-
нието — да не даде бог! — на взетия
от храма човек. Онези, разбира се, конто
btI xal davyxQirov
^ayppaias оладури-
ладоиты afyu rpuatoias, (Be
ppiv Tps лоо? dvi/Qmjiovs
ops, xai ybkoyov лаоастрбЕОК.
av&QvjTios E$pj.iaQrpxd)S vis ат идеолог,
хата л о ко е/мттоу dxotpatvETat тоуу
(bv
Tpucaoias,

г
3 г-
'-S
ppaQTpXWS
1
£ts
ГТТ/	t .71	V
11 y(W av Efi]
r 

S till
frsov
Л QOS
or. тф ayicp
aQiaTapevoi nQEO^svs xal TtaQUiTp-
lia tl тагта еллоу ; c'Iva xal
koypvoa tov
лаоа tov
г pv do%py
руалррЁУог
ха$* Ехаатру аиадтагоиВсоу,
ihwtaGTpQtcp
та1 ха&Ебтрхаас;
р Op 't/EOCplkijS OOlUTpS,
<1
EUVOVS,
IIvevjMTQS
XSXT)]pB'OV
>
и' <j

казах това ?
светост
isQatEvEiv
r/7 deixyue ij
ла$?рб1а
(pppl bi]
BovAydQf.ov
ayiov
UfidlV
fjpwv TEXVOV
ayavaxTijoh’ Tiros
xo)Q ладамсоу, tovto
f ijoia^d.UEvos, drabiddGXTjs
dyavaxTijOECos, /.id/Aov
(рАмуддоэлб) тф> ayavdxvijoiv,
TtfaioQiav, (bs sidora
хата лолЬ xqslttov soti
to dovvat
xai s^ovotav
tov dnoQjaivei AavuaoTOvs xal rpuiovs
yvaopiovixbv, ooo'p
Tl'jy ffvyypcbjupv ^QOEXQtvav т-yjs XO/MOECOS.
001
tov ;
э
h
rj
л-'


/

, (pppt op TO
EXEibav ola тд. тф-осблма ло<^
EsayJkEip, тот о
Ье
pbv лат 01-
xal apytEQanxcbs лау-
,u£tQU. LiidEVai TQS
6e та локка
xal

Ьи
GVyyVCOppV,
ei kp(p6oi лаоа
Л0УТ1 НЕУ
I
tov ka/jEiv
pdk юта b&
ikeo v,
EtbEvat
_. VIXCIV TCO
if	<
лааорат тру
агИршлсо
upcooiav
to is dpxpv
(7U4 T060V-
to avy-
i-
<

1
?
че за всеки човек е
отколкото
конто са
l
0(70
i f
f 5
/
sZovoiav
£/or'T£s ^oZdactf,
ел el ram а ь'ЛЕрграаиЕУ
тру олб&Ебсг bi*
' АуЦ'Осолбд ztg
ppds ауюпатр
TJ
+>
T

•олЬд'Еату bi
з
ExxkpOia,
(pips 6pk(b-
Akk’
oujuev xal
Ьсатолотси.
ns
xav
OVTE TOV BovXyaQayy Tvyxdvcov ysvovs,
ЧТ
3
?
нека
поради която пи-
У
J
i/v id yQdipiia
лдоалЕлрЕоут: тр
d)S турам,
ovie tl-
vbs T(bv ev Bovkyayia XQPjuaTiaas oixettjs, xai
VVV lbs bQOJr.EipS OlXETpS EnUjrJTOVlU£VOS‘ TOVTOV
jtQosxpvyoTTa тф Isqo) tov Aeov n^os ydQiv tov
EX
tov vaov, ols ptiEis srcJAa %аВ:ла1гооот xal
oxppocbs nQOG(pEQO:UEVOlS JTEUj&YjVTfJ.
BpuE&a, ovds avyxcoQSiv алоалааот tov vaov
TOV tXETpVf ECOS OV, ^hjQOfpOQiaV ^aQaayOVTES
(bs ovdfiv лЕювтас dsivbv
ij.oyovTOS
ло2,ла xal 'd-Eov E7tilaaQTVQoluhf(ov ppiavv,
to ayiov lAaoTiiQiov, (bs A ' '
аЬтф, ov tai] аграсо/лЕУ eo)s dv ev 'qc~)(ji
(pci)UE&a, dAzd xal tisia. Tpv
kay'ijv, El,
TOSIOS
rov ayiov ihxJiaaTpQiov Tils
xal zps tovtov
EOTlV 0
xokaoiv
OJTEf) pip doip i/EOS
dvHQOf^p). Ol LLEV
со/	-г	з с_ /	*
W£ OQ(1JTEIT]Q OLKETl]^ Е7и^]Т0Ъ\иЕУ0£
#ecw aoyovTos pxov алоблааае bavkdpEVOt
pp.EC S
ow Epov-
ovds
ovder

avyypOQEiv
ЛЕЮЕТШ
tov лау ayiov
ex t)eov
лаоа tov
skaflov OvoiaoTpifiov
xal
el xaxbv tl алагтрбЕс
otqe-
алак-
paiv dyQEiois ovot naoaoysdsip
хата tov v/jQlotov
EVTEV^EIS Л()1£1От}О1

J
з
J
tov fliov
J
че не ще
ЛР
; TLQ
a / f-	' Q 1
XOOS '(ГЕСТУ,
c
/
ако нам, бидейки без-
ни бъде представена възмож-
да
против оскърбителя на
bl: 6rjkoS
me \
7/ О TpV
TtfJLOQias. HdvTfos
ov6eIs
xal тру zipcogiav
тф ex tov vaov
Af
yap nt-loavTES pubs s^aya-
v^Qtarps'



\

4-
5
yaQ ETEQOS
ЕЛЕУЕуха1 TokpiIpJCVV,
kpipilsvii
?
?
190
Nicolaus Patriarchs — Патриарх Николай Мистик
Л
ни убедиха да го изведем, не биха били
оскърбители, тъй като те не са мъчи-
тели, а повече за угода на владетеля,
[поставен] от бога, проявиха такова ста-
рание и са достойни, като му угаждат
като на приятел, да получат приятелска
благодарност. Но нито заради нанесеното
от него наказание на човека ще се смя-
тат виновници за осъждане за това, че
са ни убедили и че като взеха прибяг-
налия при олтаря, го изпратиха при него.
Аз пък, ако съществува някаква ум-
ствена връзка и откровение на душата
и единение на човека с човеците, пиша
ти и това да кажеш на богопочтеното
наше и добролюбиво чедо: „Чедо мое,
мисли, че виждаш самия мене с очите
си и че като извеждам човека от олтаря
с моята ръка, предавай го в твоята ръка.
Никой да не те измами, нито да излъже
нито тебе, нито оногова, който обитава
в светия храм и изпълва небето и земята
нито дори нищожния свещенослужител
на храма, та да стори нещо нечестиво
на оногова, когото ние изведохме из све-
тия храм и изпратихме при тебе. Сви-
детелствувам ти предварително, че и бо-
жията справедливост не спи, но ще из-
исква много по-тежко наказание от снова,
което ти би наложил на нещастния човек.
И нека твое светителство не се побои
да му каже, че не е голямо нещо да се
убива, нито да се наказва, защото това
е присъщо на простолюдието: разбойни-
ци и пирати и другите многобройни зло-
сторници, а ако искаш, и змии, и вълци,
и мечки, и лъвове, и другите диви Зве-
реве могат да убиват и безпокоят чове-
ците. Обаче това е наистина велико —
да се покажет благодетел, да се спаси
заблудена душа или да се изцели погу-
бена. И затова трябва изобщо да се грижи
онзи, който знае, че е създаден по подо-
бие на бога. Особено пък онези трябва
да се стараят да подражават на създа-
теля, конто не само от съзнанието, но
и поради това че властвуват над съроби
са удостоени с някаква по-голяма почит.
Имахме и много други неща да пишем,
но понеже твоето свещенослужителско
съвършенство може от себе си да по-
съветва онова, което подобава, па и’ по-
неже смисълът се губи поради отегчи-
телната дължина [на писмото], задоволих-
ме се с казаното, като добавяме само
това: да даде бог да не се случи нищо
противно на нашата молба и надежда,
та нито духовного наше чедо, владетелят
J
Eiyonv vfigtazal, dedn pi yd
с/ЛЛа рсаЛЛоу
ex 'frsov agyovxi ryv Totavrtp
onovdip', xal аёюс yagi^opiEVoi
yager og cpcAixyg, dzZ’ ovyl did.
Eig tov av&gconov npicoQiag svoxoc
IE TTGQETTEieaV ypid.g,
'frvoiaovijQiqo
J
ysev avrov ovx av
avioi ytvovrai nucogol,
UEVOL TCp
/ЗаЛЛотто
CplAfp TV%€1)'
TyQ exelvov
xazaxQloEoog dtpftyyat,
xai oi s to J' лооолЕсрЕъ'убта тер
Aafiovreg алЕапсЛат лдод avrov.
%aoi^>"
' яатя-
d>g


J
Ois
TQV
аЛЛ3
и
3 Eyd.) de, si' tie* son vosga diafiaatg xal na-
Qovata tpvyyg xal svajotg ау&дсблог лод; dv-
•tygednovg, xal tovto ooi ygdipio тф &Еотщутср
ypiayv xal срсЛадЕтср rsxvcp лдооплест, tsxvov
epcov, avrov piE vopa'Qe roig aoiQ ogav oip&alpioig,
xal tov dvidgcoxov ту epifj %eiqI ex tov ^vata-
атг/Qiov e^ayayovra rf/ ofj %siqI ладатгд'ЕО&ас.
My del s oe лаоа~Елот}, рту л-aQaAoytoy, рсуте
tov sv тф aylcp xazoixovvia vacb, os tov
oi'Qavov nAyQoi xal тут yyv, руте rov axpeiov
tov vaov lEQea piyds тс xgatpis dviagov els tov
лар’ rjiidyv sx tov ieqov vaov E^svyvsypiEvov
xat gol лаоалЕ:и(р‘&ЕУта. IJoouaoTvoouai vol
d)Q ovyl tov deov у
кф daovis^av аластуоЕс тут dixyv, ys
avros ETW&yG'llS
TO VTO
oTo^y TiQooEittEiv ауто},
).EIV} Liyds TO Tlpl(.OQETO0'ai'
xvydvTos' MjOTciH yaQ xal
aAAo ptvpiov
3e xal oqpEig
x.r l та ал)м
Aviv xal Лил8iv
pteya cog
ipvyi/v лаоавузаЛесоат
xaxoopEvyv (doaoi'Aat'
pcsv rov pey dyvoovvza on xar
vac zov &eov
tovS ov pcovov
tov архпу nov
flmag, to fpEQEiv tov лЛаоаутод тру dptotaooiv.
ИоЛЛа E'xopt&v xal srsQa ygaysiv, аЛЛа
f/EV rrjg ayg agyisQanxyg теЛЕсотутод
ovuyg xal oixo'd'sv rd nQsnovta ладасГЕст,
то 3e xal tov
то дхЛудот, roig sigypiEvoig урхЕо^уреу,
vo ptdvov лдооЕлсЛЕуоттЕд.
peyd'sv evavifor туд
туд
as лада-Елог}, p.y ладаЛоу'юу,
тф aykp xaiotxovvra vacp, f'
vacb
b
1

3
vaov
ларалерср'&'ЕУта. ПQopiaQTvQopiai
dtxyi vvordStT, dzZd ло2-
?4
av
xal
vno-
avs-
r
raAamcoocp аг&оебяхо’
L	Ъм	Ад
(?£ Tp ТП} dQXlEQCOOVVp [11] y&VEo0(O
on /./// iisya to
tovto yaQ xal tov
xacanovuoral xal to
tojv xaxovQyoov ysvog,
xai Avxqc xal адхтос xal Ле-ovtes,
avyptsga. gaia dvraz a ed to dvs-
to dvOgcomvov. ’A 2A3 exec vo
rd
tco
*	A 1
EL ^OvXei
av:

c
jj
।
dlyO&g

□
5
«геругт?/)’ wpOyvat,
ЕлаУордоооао&а1 у xs-
xal
r<_.
1
1
TO
J
ла vt z
tovtov ygy
eppovrida noisioOai, раЛсота ds
ex rfig яАа отход, d/.Aa xal did
n cpiAonpiy-
Efxova теп ay-
< rps л^.аойсо,',
6 p.odvvA(ov л As op
Aw
TOVTO
ixavpg
tov-
26yOv (pevyovrog din. то ptyxog
exec-
лараиуос ЛЛедд
ypiETEQag ладахЛуоесод xal
sAmdog yevso'dac' tva рсуте to nvevnarcxov
•fteov agycov vnddcxog acco-
ypuov TEX’VOV 6 EX
tl
£
/
Э/
J
&q

I
7
191
I
Nicolaus Patriarcha Патриарх Николай Мистик
от бога, да стане подсъден на вечно
осъждане, нито съучастниците му в съвет
и дело да станат съобщници на осъж
дането.
.ШДГ
xat т?}с
viоv yeyptai xQtpazog, pqxs ot хоикоУЕоагтЕд
абтф Tijs dovh]g xdi трд лдаДауд xoivcovol
xai трд xaraxplescog yt-vtovTat. (IV, col. 44 A—
45 D)
/
w-pcai xqi ратод,
FH
3. Ad Symeonem Bulgariae prlncipem
SvpEcov agyovu BovAyagiag
J
pi] vopi'Qs
ysyoazp&ac
ледгеатаоау ррад at
axovetopsv
as

a/J.d
У dp,
Г л*
psXart,
Eli TOVTO
apapuat T)pa>v
7
3	*1 /
ауус/лад,
До Симеон, княз на България
Знай, чедо наше, че това писмо1 е на-
писано не с мастило, а с нагните сълзи,
понеже, както ми се ctdvbs, нашите
щото ние
\4 ypaipopsy ppwy,
Totg ppoov ddxpvot
(bi eoix.e
tva zoiavmg ле@1
at to . ppetEQOv лоод
egovatv vnovpyovvra лрбд rip’ ypaqdpg Фsi oat
црфу, KvQie 6 (Аебд ррсот, xal pi] лараусорт]-
э ft _
орд еу puspaig
dvatioTqzog tov oov &votaoTT]Qtov
yp&pyat i'no • tov
dia^slipsi лаг та aitova рерлтот
tovg л awl r® хбврсо ttoeiv rovg таита лрат-
teiv oQpiyayzag.
лбуод xal avapaVanat тру логрдау
НОТ.	ptGl]T}]V :	°	'
Epfpavwg aot Hysiv;
qjpovipog, б осустсотатод,
лоНа psTaxhwadpEvog zip’ novpodv btdvpv
ЕхотратЕсаг pv ёлои/осо yard Xpiaziavcdv,
лбДу %ыроп EKorgarEia xal ifa& ртартотеда
Exslvpy алохрблтесу ExtyEtpEig, xivijoat fiovilo-
pEVog xai rvQavvixcog
dev ddixyoavrog, ката rov
отпад vtjjtlov кас oQtpavov
Ascog,
fidsAvod лада
ovx olds? on xal Aedg rugavyida
xal avftpaxKoi rov aitbva navza rovg
cog xoivovg ditdozopag diaftdlAovow;
yap осте zavia sig Evvotav E-fiov,
ypdppa rd lidxyva
/
С
о
j -	- —...--
както ми се струва
грехове са ни довели дотам,
да получаваме за тебе такива известия,
конто предизвикват сълзи, когато ти пи-
шем това наше писмо. Пощади ни, гос-
поди боже наш, и не допускай в дни-
те на наше смирение
но за твоя о л тар,
лукавия такива дела
станат във всички времена да показват
пред целия свят като достойни за пори-
цание и поругание ония, конто са се осме-
лили да сторят това. Но докога ще
се отклонява рента ми и ще отлага да
ти каже открито лошото известие, ом-
разно на бога и отвратително за хората?
Известиха ни, че ти, благоразумният, най-
разсъдителният, най-истинският христия-
нин, който много съжаляваше за онзи
престъпен поход9, предприет против хри-
стияните, сега пак предприемаш да за-
тъмниш с друг поход, много по-ужасен
и гю-ненавистен на бога, като желаеш
да тръгнеш и тиранически да нападнеш
детето-сираче и царски син3, което с ни-
що не те е оскърбило и не ти е причи-
нило изобщо никаква обида, без да по-
мислиш, че тиранията и пред бога, и пред
хората с
кой н
нията и че хората във всички времена
порицават тираните като злодеи и винов-
ници на общите нещастия? Но ти и то-
ва не си взел под внимание, нито си по-
мислил за бога — баша на сираците, —
който мрази и порицава несправедливост-
та изобщо към всяко сираче и не я
оставя ненаказана, а още повече, ако тя
е извършена над пар, когото той сам по
своя висш справедлив съд е поставил за
владика и господар на скиптъра на свое-
J
J
xal pi] лараусорт]-
xoii
loiavza eveq-
лойурита
нас ёлоуыдсо-
трд талестбтртод fpdov
XOV^QOV
f
i 1


rz рУ]

което e недостой-
да се извършат от
, конто не ще пре-
I
J
5
АЛЛа psygi uv од (psbyu 6
ayysttav,
алотдблаюу
, а)? о
/р i ouavixco толод,
xal dy&Qtbnotg
Avrp/ysikav трит,
□

u
с
О
/
VW
xtv >] oat
xaid. tov pp-
ррдБ бБад Иглр-
xal natdbg daot-
Z? '	r
Ааршу, шд
xat dvbgdmoiQ. Tig yog
pspiopxE,
Tvgdvvovg
akdoTOQag dia^dJAovoiv; 3Aa/m
ravza sig Evvotav sb-ov, ovte tov
Патера то)у opqyavwv svsdvpyprpg, oc udi rpv
хата tov Tvyovzog goipavov ddtxiav bvoyspai-
xal ddE^vaErai, xal duqubgqTOV ovx sq, pp
ys rip’ xard Длоилод, bv avrdg xpipaoiv
Tfbv ахрлтрсоу

X
rV
елеББл/у
J
Оите т?7ь vvpayytdog syvoiav
G "
V'SQJ
xal Аебд
XOLVOV?
3/

sr с
о гее
УЕ1
ou ys rip’ xard. fiaciAszog, by avrdg
olg sdixaicooE, zd)v ахцлтроуу трд avrov
Qovoptag xaTsorpos бе^лбтру xal xvqiov.
Г\
ОУ

5
Л2Г
сл
Да
Л
o
M


з
смята за гнусно дело. Защото
знае, че и
a
бог ненавижда тира-
Е.’
1 Това писмо е било написано в началото на
" .	2 Николай Мистик имал
Т. е. малолетният Константин VII Багренородни.
СбНУК, X, стр. 403—404.
през 894 г. :
Вж. В. Н. -Златарски, Писмата..
юли 913 г.
пред вид похода на Симеон срещу Византия
*)
г
192
с	-	।	-i
Nicolaus Patriarcha — Патриарх Николай Мистик
ovde rmv xoivayv mpupuyvcov елосросо лбуох,
a Tpv etQpvpv doyp?, dps ou rep (Ктт1аиа-
TTQOOekpkv'HaTE, 'Pcouaiot? EiieotzEvoav xal
Boviyaoot?' ovds лаВт 
nQOjrp? xaxcb? diafaTvpiEvp? eiQpvp?,
xatviopov xaikcaeovTE? avvpy vno oov
yeyerp/asva oqxoi?
те xal WjCVQrdi^rjuav.
Ti tovto, zexvov ppcov; Bov uoi to aeol
ce xavyppta; Bov exetva rd xedd, боа p dya-
dp nsQl oov tpeoovoa rat? dxoai? rpiOv rppup,
Ф? 6 ex iKov do%ajv, dya-fro?, tpiiodeo?, di-
xaio?, puooJiovpQos,
ipevdov?', Kai ri pip dsi xa-iT
боа
rprifav ejtoIel xatQetv &zl ool, Evpoaixea&ai,
oepivvveo'd’ai, EvyaoioTiav деф dvafpsQetv, do^aZeiv
tov zcov блоху a,Q%ovia xal fieov xal Аеоябтру,
oti toiovtov avdoa тф
x&pcdpv xal doyovra edaoxe’,
cov xal vvxtl xai ppeoa %atQa>v ha
dvEtyeQov, ei xal
ayiov &votaoipQiov ттаоаотсир?, up
to oov оперта лоте tov ciqxeiv тоуу
qcov tov e&vol’?, upde тр? xipQovo,uia?
oarv xaroQ^'O)fidrcov rd od ехттеоеТу
Bov ,UOl
та; ттдб'ЕУ де zavra rd evavria
та uELtiopueva &еф
aioyvvpv dndyovza,
e,ud daXQva; Ti? yaQ up
cpv quipoa? xai epticdv dQerpv, aiid xal алЛо?
dixata ioyi^djueyo?, xai xcoqc? too oe <yt/.Eiv
dxovoov ravra, ovyl лТрттетас Tpv xaodiaip
axv&QTOnd^si, ovx aviarai,
топ’ daxQvcov; Ti yaQ snoodvi’cdTEQov
rcot?\ Ti de ptakkov d^tdytEQov ^Qpvetodai
dvdQtonov ev dQETf) diavopxdv dvra
,110x0? dei'UVporov Tv^oVTa, xal olov naQddeiyp,a
xac xoi? хатл avrov xal xal? иетелеаа yeveat?
tqotupv xal fltov ipiZodeov yEvd,uevoy, E^aiqyyp?
tovtov ptev exneGEiv xal d^AoiQtoo&pvat,
6e xd ye'tQa) de?ao&ai rpv iiExdnroootv;
ty/cor ovf.upjQd)v, тр? etup? TaXauwoQia
Ejueov, di? eoixev, aueiQvov aptaQuedv! Фео
ETtpQeia? tov e^ doy_p? puoavO’QeoTxov,
Tl
X

/
EiieoiTevoav
Ovde ndkiv ТОУУ deVTEQCOT
a тр?
el? dva~
avrov
epQiXToi ? кагоюсра)л olipodv
7
EQaotp? aXp'Oeia?, rroBpuo?
Exaaiov Asyetv,
xapi^ovoa pair p халр exeivp xai de^id
XatQSiv Em



3/
1
то наследие. Но аз няма да говоря нито
за онова споразумение, което още отна-
чало, откак сте приели християнството,
установи ’мира между ромеи и българи,1
нито пък за второто споразумение,2 кое-
то, след като първият мир бе зле нару-
шен, го възстанови и го обезпечи и у-
твърди с положените от тебе самия клетви.
Какво е това, чедо наше? Где е моя-
та гордост зарад тебе? Где
онова добро, което славната за тебе мъл-
ва донасяше до нашия слух — това, че
ти си от бога поставен владетел, добър,
боголюбив, справедлив, че мразиш злото,
обичаш истината и си противник на лъ-
жата. И защо аз не трябва на всекиго
да казвам колко онази достигнала до
нас добра и благоприятна мълва ни ка-
ра да се радваме за тебе, да се веселим
да се гордеем, да отдаваме благодарност
на бога, да прославяме владетеля на
всичко — оога и господа — за това, че
той е дал на българския народ такъв
мъж за началник и владетел? Где е всич-
ко това, за което аз, макар и смирен и
недостоен служител на светия олтар, из-
пълнен с радост, възнасях за тебе ден и
нощ молитви, та да не престане твоят
род никога да властвува над българския
народ, нито твоите чеда да загубят на-
следието на твоите успехи? Где са онези
мои прекрасни и горди думи? Отгде е
всичко това противно, печално, омразно
на бога и на хората, което ме кара да
потъвам от срам и превръгца сълзите ми
в хляб ? Защото кой ли — не като мене,
който обикнах и обичам добродетелта
ти, но и всеки друг, който мисли спра-
ведливо и слуша това, без да те обича —
не ще се уязви в сърцето си, не ще се
изпълни с печал, не ще се отегчи от го-
рест и не ще се облее пял със сълзи?
Защото какво друго е по-мъчително за
хората? А какво е по-достойно за плач
от това, че един човек, добродетелен
който се ползува с незабравимо име и
станал по характера си боголюбив при-
мер не само за съвременниците си, но и
за потомците, изведнаж е паднал, проме-
ня се и възприема по-лошото? О, мое не-
щастие! О, горко ми! О, безбройни, как-
то изглежда, мои прегрешения! О, козни
на оногова
J
e
всичко
това
yevei тсоу BovkyaQayy
xavra, (V
oo I Evyd?
raneivo?, ei xai dygelo? rov
EJlBlJTElV
Bovlya-
ТООУ
od tXTteoeiv rexva;
xai oeuvd dipypua-
, rd охгФдама,
У.Ш aV$Q(KTOt?, rd st?
rd_ Tioiovvzd juoi aQTOv ed
oti ye, d)? £ycu тру
TI OV
1.

оога и господа
J
rd
exeira та xaid

7
1

I
3
3
Xal yOjQl? TOV
1
ov
ovy ало? yivezat
av&Qib-
WV
xai dvd-
не като мене

J

Oipiot
T&V
тр?
TOV ГОС?
4J
i
>
?
>
e
I
конто от начало е враг на
tf
Патриарх Николай Мистик намеква за мира, който е бил сключен между българи и византийци
след приемането на християнствотс от княз Борис през 864/5 г. Вж. Златареки, Писмата... , СбНУК,
X, стр. 396 и бел.' 3.	- Тук се разбира мирът, който Симеон сключил с визаптийците през 896 г.
Вж. Златареки, История, I, 2, стр. 318—323.
-Wil
193
I
।
Nicolaus Patriarchs
xakotg dsl diarpdovovvTog,
ЛОЮО[.IEVUV Sul
(urdyeiv!
3

*1
TOV
T.a XELQCO
лаоаг
ток
Патриарх Николай ГЛистик
алое () yv
av Ел блоод
хората, вечен завистник на доброто и
който полага всичкото си старание, за
да насочи хората към злого!
Слушам

J
Eyd), texvov sy.ov, to oov exuijtt) те ava~ слушам, чедо мое, всекидневно
ptavfydviov E/vyEVEg ypnovyi-ia туд yvyyg, xal благородния стремеж на душата ти
би ptydEv eteqov ovto) ooi бюолооба^Еим тбд
то ладаитуоас туг ayv a.Q%yv dxaTdxQtTov xal
dvev&vvov, ovx dkiyaov xal :tqIv та vvv ksyofTsva
'py/u^dvTcov, kyQov ETTOiovuty ток kdyovg, xal
Eyfyoovg vnEkayfiavov туд о уд aQatyg, xal did
tovto таота koyonotEiv,
таотуиша, xal uokkotg skeyov,
%d)Qav у TOiaviy xazyyoQia хата тои
ft'sov Еуоттод.
tua)v
uuwv,
ovx dr лоте
TvQavrog, tovtcov ptev лагтсот dkkoTQtog
Xaov, ЛЕлкуда)iiEvog di' Ttbv svaviiaiv тут a&ktav
yn>%yv, лдод таотут агатркЕуЕтал uiv елт&о-	остави подире си] добро име и добър
 xal алютод, xai	спомен, никога няма да се стреми към
адеход, xal то
ft‘EO~'
SV уEVEg

4.

/
TJ
за
и за
това, че за нищо друго не се стараеш
толкова много, колкото да направит
управлението непорочно и безукорно, ма-
кар че мнозина и по-рано са ми разказ-
вали за това, за което сега говорят,1 оба-
че аз смятах думите им за празнословие
и тях — за врагове на твоята доброде-
тел. Тъй като си мислех, че те измислят
тези неща само за да те укорят
повечето казнах, че такова обвинение е
неуместно спрямо един от бога поставен
владетел. Аз казвах, че човек, който по-
чита благочестието, обича правдата, ува-
жава справедливостта и се стреми [да

тхавту те ava-
TO oov
' тробгтцш туд y:v%yg,
OVTO) OOl
iva о 8
<L>

J
много
>
мортутбг xa-
(bg oibaucog
3
c-ys
'Eby or yaQ cog dvdQ(ouog u-
акудтла xaiQOJv, dixatoovvyv
3 z
svoe/teiav,
ovdaarog dya.'&ov xal avy^yg bpikpryog,
TVQawidog snoftipuiav egei. 'O "/do
uev navToav dkkoTQtog vTiaQ-
>
аз на
t.uav> Kai yaQ лад TvQavvog
tpevaTyg,
xsqpakatov ту
UQGVOiaV,
tevosoj;
xal sgovatag dtavepisa&at toi-:
ЦОУ1] Teddppyxev
туи xal
StafldkkovTag cog TVQawldog
not,
kakovvra хата
та tov evoepE&rdTOV,
dtxatov avoutav
J
аллсод?
/
та т у
ovy I
спомен, никога няма да
тирания, защото само тиранинът като
чужд на всичките тези качества, но из-
пълнил жалката си душа с противного
се обхваща от тази страст. И наистина
всеки тирании е неверен, лъжец, законо-
престъпник и несправедлив, а главного
зло се заключава в това, че той не при-
знана съществуването на божественото
провидение и не мисли, че всичките чо-
вешки дела зависят от неговото решение
и благоволение и че то разпределя на
хората властта и господаруването, обаче
той [тиранинът] се доверява само на
собственото си безумие, безбожие и без-
разсъдство. По-нагатък аз тъй казах
онези, който те клеветяха
миш към тирания :
шите коварни уста, конто изричат про-
тивни
моего боголюбиво, най-благочестиво
най-вярно и най-справедливо чедо!“ И
аз казах не само това, но и добавих:
„Лукавият човек от лукавого съкро-
вище на сърцето произнася лукави не-
ща, а добрият човек от доброто съ-
кровише на сърцето произнася добри
неша.“2 Моето чедо се радва на добро-
та, защото той е истинолюбив и с всич-
ки сили преследва и прогонва лъжата от
своя народ. Той е най-вярващият, защо-
то аз отвсякъде чувам, че неговите
даници във всичко са твърди във вяра-
та — тъй казват всички, — защото ня-
ма ни един несправедлив човек, който не
ще се хвали, че се е подиграл с негова-
1 Т. е. за намерението на Симеон да започне война срещу Византия.
Гръции извори за българската история, IV
xal TiaQdvofMS,
xaxiag,
к*-'
’S
/
xai
tii/ voaivo)v Eivat
Ь л
/zrj#’ VHX) T-ijc EX8UOV XQljECOg ТЕ xdl
та av досолка dioixstadat, xal doyaQ
атдеюблоед, dkkd
ту eavTov jLiavta xal &&eo-
"Eksyov ds лдод тоид os
av&QCO-
anovol a.
J

J
о
5
?

akaka vpaov eiy та yoiky та ddkta, та
tov s/toy deotpikovg TEXVOV,
хата tov лсототатоо,
xal ddtxiav. Kai tovto
луоаи&Етд так а’	„г О
TOO
Л1
h
ха-
ха-
dkkd
xovygos av ft QMraK
qov туд xagStag jiQoftdkkEi
dvftQioxog ex tov
ex
dyad од dv&QtOTtoQ ex
туд xaQdlag uQoftdkksi
texvov
y)8U(ios
duoxst xal
лагтсод axovco ток vtp
SV T/j Л1ОТ81’ OU
ТЕ/
xav^yasTOi iuvxtt]Qi'Qeiv dixatoovvyr.
3
25
adtxiav. Kai
так a'
nwTjQov dyoav-
rd лотуда'
dyadov dyaavgov
та. aya&d.u To eiaov
xal
sdvovg
-Л 1
9

на
че се стре-
„Нека замлъкнат ва-
?
То
dky&tvdg ydo,
TOV 01X810’0
лктбтатод (5s, би
eovtov лаос tqouolp
оксо лаг-
ауадбтуи yaiQu'
udoy dvvdptEi
алекаоттл' xal
Je xat dtxatoTaWQ,
ydQ dbtXOQ TyV EXELVOV
5
ex
и
несправедливи думи срещу
боголюбиво, най-благочестиво,
о

XEXodyaatv' ovftslg
О)д ovv
а добрият човек от доброто
«2
ПО-
тъй казват всички,
’2 Мат., XII, 30.
и
194
Nicolaus Patriarcha
Патриарх Николай Мистик
nJ	1 /
£/£( ЛоуОТ
тотоу,
бкботта
ipsvotip’, i] алютот, т?
yyuv'&qoeiai avzde eomtov
dgsriyy Ехлатбебсоу, avide ds %dgm &sov cio-
ypyy ха'&ютарсЕУое лоб/ xaxtav xa tots /zt«-
дсотатт/у; Ti ydg laiagobrsgov zvoarvidoe, ало-
цЬ yevryiai' ov иаЛ-
6 '"lAtoe dvzl tov (poni'Qsiv rove fa’
Л а ало asvovc о хот fa sit di < t Л о t doo ov ti e v о c.
j *	b
тот dA}]ihvby ат/кнолот, тот лютб-
тбт dixaiozazov, тот аЛЛоод таота лси-
, xal Лоуоье xai sgyoie аотбт ysysoilai
Л1	5* э tj Z	и	>
О их аю-
тог


avzbe
лоод
ddixmtaioy ;
TOl’f ,((£ V VTttlXOOVS
ds %agiTi
xaxtav xa
zvoavvido
хдТтоуу: Ovx egti таота,
Лот г/
avTov
Г/ г
syco diioyvQiCop)])’,
оутеЛеуоу,
ч
п.
ovto) xal лдод
латтад оутеЛеуоу, блбте,
TVQavyixbv тл1 i)vpiav,
Оотазе
фклЛеа xal латта^ аттеЛеуот, блбтт., tsxtov
8цбт ледс oov TvgavyixijV елаЛициат, xal tv-
gavvidoe тлтфаЛЛот Лбуоае. Nvv ds ti еслсо;
xal ydo sxeiva латта, оаа лдбтеоот vxsg oov
еЛеуот, боа snrjvow, оаа лдбе оботаатт т^е
cigsTTje, еО то етатт/от fts
блоердаттеь uoi то OTjjua, хатаю-
poi avy%coQSi лдб^
илтд TVjQ orje аоетце.
Hoioe лотцдбд daljiwov
tovto xaTsoivfGsv,
бтоца хЛ'¥}доУО1лбат1е; Пбоаз
fysov адуотта хехЛ^а&си т] rvoav-
tov
Лгу ds
sufivovv, оаа лдбе
aije disfisflaioviwiy
JISQli (ПЛ] ОIV,
yfivsi, xal ovde ftKkisiv
ooq лдбттоот аттгЛеуот
Ti tovto
41 ofi
Tva
dueiTOT sx
ov; llocoe d(pi£ dgsveaTo sig тае dxode
vuov tsxtov	Ov л&трдбха^еу rqv $siav dt-
Ouoavvpv; Ov cpoflsgdv noiovp.s&a то аолау,и,а
xoai^siT notsic&ai, i}v 6 Koiar og snl yrjg s,us-
viiTws ;	1 '
уброТЛа ;
дладаесд 6 ‘&sde}
s.a Ь-цщЛа (рдоттцаата’ st xal лдбе ЬЛТуот
«С ~	Л	э 1 л '	3 А.	5
T(t)Q8t 00X81V ,
XVTii. Ovdsle дъ'татбе
aal (р.обтщое От
xcov
g axebs
xpe dftovAiae
татта еаооз
Л£1хоех xal ало тт}е
vfievog, xal лобе тбЛ^ат етощоя,
о xal лдб тт]е %$£? елютае avvote
ftaoiAsioie
dixiyv Tvje Ьоо(лр£(л6луу;
5
tsxtov siiov;
ббец (рбЛотраад
TVQavvidoe
3
т
£СС
1
/
Ov
/
flaadsiav ;
Л/JV
6 Kgiorog
Ooa, textot subv, лоЪ q:s-
oQpiijoai di&voTi,&Yiiasv; Mioei
хата/ЛаЛЛа tovq snaigoiisvove
avy-
(тт ат q&tsi
лад3 saviov ti lafisiv’
oldcf.Q xal yajpO тшу д.ыете-
Лбусот сое лоЛЛо1, леюд’еттее сфооЛозе,
алцЛЛа&ху xal psTsyycooav, xal лоЛЛа
fx
tra
сотаи&ш, аЛЛа лаЛ(У
savwv

savrovs хатЕ/абрзрауто. Kai
лдоЛа{з6тти) rig ovtojq длЛб~
otxsiae
та
T-vgavvoe,
hw&vpdag egayo-
bv ov didaoxsi
Toie
xal ovvtouov slonga^d'Etg
ела-
avrov xagdlas
та справедливост. И тъй, как е възмож-
но да се говори, че истинолюбивият,
вярващият, най-справедливият човек, кой-
то учи другите на това, е станал лъжец
на думи и дела, невярващ или несправед-
лив? Нима няма да се посрами от това
сам той, който учи поданиците на доб-
родетел и по милост божия е поставен
за владетел, за да води борба със зло-
то и при това с най-гнусното ? И какво
може да бъде по-отвратително от тира-
нията ? — отговарях аз. Не е възможно
това да се случи, както е невъзмож-
но слънцето, оскърбено, да изгасне
наместо да свети на ония, на конто свети.
Тъй аз твърдях, тъй аз възразявах и
на императора, и на всички, когато, чедо
наше, подхвърляха думи за твоя стре-
меж към тиранията и изобщо за тира-
нията. А сега какво да кажа ? Нали всич-
ко това, което по-рано говорех за тебе,
което хвалех и което изтъквах за по-
твърждение на твоята добродетел, нали
всичко това ме довежда до противопо-
ложного, затваря ми устата, посрамва ме
и не ми позволява дори да гледам оне-
зи, с конто аз по-рано се препирах
твоята добродетел ? Какво е това,
мое? Кой зъл демон от завист към сла-
вата ти те е насочил към това, та да
придобиеш името тирании ? Колко по-
добре е да се наричаш княз по милост
божия, отколкото тираним ? Каква змия
е съскала в ушите на моего чедо ? Ни-
ма ние не се боим от божието правосъ-
дие ? Нима ние не се страхуваме да
мислим грабването на онази власт, която
Христос е възвеличил на земята ? По-
гледни, чедо мое, накъде отиваме! Накъ-
де сме намислили да се насочим! Бог
мрази надменността и събаря тия, конто
се превъзнасят с горделивите си помис-
ли ; а пък ако им позволява за малко да
заемат уж известно положение, то от-
ново го разрушава. Никой не
стояние да постигне каквото и да било
със своите сили. И ти като благоразу-
мен знаеш и без нашите думи, че мио-
зина, след като са решили необмислено
за нещо, евършвали са лошо. Разкайвали
са се после и много са осъждали сами
себе си за необмислеността си. Най-пос-
ле, като изоставям всичко минало, кой е
толкова свадлив, увлича се от страстта
си и е готов на дързост, че да не го
вразуми примерът на оня тирании, кой-
то вчера и завчера въетана срещу самия
трон и който получи бързо наказание,
It
9



че
и
2
както
оскърбено,


J
за
чедо
за-
I
>
I
, то
е в съ-
че
TJ
ел

I
195
I
Nicolaus Patriarchs
Патриарх Николай Мистик
достоино за неговото нечестиво сърце,
за неговата жестокост и дързост? Защото
никой не получава особено такъв голям
дар, ако не му се даде свище. После
нима ние няма да се посрамим сами пред
себе си, когато наказваме другите за то-
ва, че лъжат, когато сами постъпваме
несправедливо и вършим беззакония ? Где
ще поставим нарушението на страшните
клетви ? Не
рата? Не <
гочестието ? Не е ли падение за христи-
янското множество ? Защото как да се
нарича христианин онзи, който похули
страшните таинства на християните ?
Да продължавам писмото си, ме карат
силната душевна скръб и горещата ми
любов към тебе, която още отначало се
разпали в душата ми и сега още плам-
ти. От друга страна, тази неочаквана
беда и козните на лукавия демон, който
иска да опозори величието ти, ме удър-
жат да говоря — мене, когото неочак-
ваността на твоето начинание привежда
в ужас. Обаче аз ще разкажа още една
стара история и тогава ще млъкна. Ти
си чул за царството на персите, колко то
било могъщо и богато, а тъй също и за
това, че персите още отначало непре-
станно воювали с ромеите, но след като
императорът на ромеите Аркадий1 по-
чинал и оставил царството си на три-
годишния си син Теодосий,2 те, конто
постоянно вдигали оръжие против ро-
меите, сметнали за несправедливо и без-
човечно да воюват с империята, чийто
владетел поради своето малолетне бил
неопитен в човешките работи и
жавното управление, Затова те не
прекратили войната, която водели с Ар-
кадий, но даже персийският цар изпра-
тил посланици до първенците на тукаш-
ния сенат. А Хозрой8 бил прочут между
всичките перси по своята жестокост.
Именно той изпратил пратеници до пър-
венците на сената, като съобщил, че пре-
кратява войната и ще зашищава малолет-
няя цар и че ако се осмели някой да
вдигне вражеска ръка срещу него,
ще го защищава с всички сили и ще се
отправи със собствената си войска срещу
{lodoovg xal tov то Арр ратод:
hip flay si, xal pahaia toiovtov
5 \ .	1 T 3	~	3/ fl .
   •• avTco aviouev
/
£tav xal
"Oti ovdslg
fciSQUEyE&ES (3ap>p p,a} bav pi] // africp aviol/EV’
eltu ovx aioyvvop&fra bavroiq ai.Aovg bn pyvv-
davTUi Tiua)Qovp,Evoi, avrol (3b ddixovvies
71a.Qa.vopa пдатюттед; Tpv db nnodflaotv
<P(iixTcov oqxcov — ~ Q-'
reais a,QV>]ois;
Gig; ovx eariv avrov tov
paros dvarpojip;
XgiGriavaiv ns
XqiGTiavbg exeivos x&dpoerai ;
TOV
TTOV
OVX
3
5
/
5
, xai pdiiaca
bav pi] Г/

xal
TO)V
flpOOpEV ; OVX EGTl 3110-
EGTIV EVGEflsiag dAAOTQl(J3~
XQiauavfbv nh]Qc6-
yao та


"Chav
EVV^QlGfl pvortfoia,

1
(PQIKTO. T(1)V
ЯЮ? ETl
е

e ли това отричане на вя
отчуждаване от бла-
ли
и

Avayxd'Qopai
ipvyijg bdvvrjg
TQOV,
xai sn
Tidiiv (3b ухо lijs dTtQoodoxtpov
(poQ(ig xal трд ETipQstas tov AtovpQov daipovog,
ар [lovfaitai ivppvao'&oj. psyahioTpu,
dvaxdjiTopat tov AsyEiv, Oap/l/ovpEvog enl тр)
TtaQaAoyo) tov syysiQT]ратод. "Оразд su лооа-
0sig TiaAaidv riva Iotoqiov oiypaouai. 1 Axoveis
rpv IIeqgcov ^aaiAE'iav, oop pbv tqv (36vapiv,
Cf	Dll	4^	'•C	3C/T	5 г*
oap oe tov л Ao i‘tcv, xai (og ov ois/kttov eS
' Paypaiots nohpovvTsg’ "oAP
rd 6ti Я a nQos
5 A r £ c
о T(!)
таз Tiatdl C)sO(3o-
rpv ^aodfiiav, adixov
stvai voptaavTsg ^aoiAslq no-
1
о? 41
V7H) TTjS GpO&QOTaTYjS
xal tov tteoi ob diasivoov qnh
Г	3	анз^-j
a.VE(pAE'/jTp EV Tp Epp
(3b dvaipiey&tai, paxQVVEir tov
таотрд avp-
б X а@%№
Л Г
7
paxQWEiv
hryov'
АЕуыг
EyyElQQpaTOg, "Оразд
viva iGTOQtav oiypoopai.
O(3p pEV T)']V
xai cbg
>
мене,
TOV
aQXps IlboGai
OVTGl Ol dnyVEXGTS
bsralQOVTES, E7l£l(3})
paoil&vs tov dtov xaTaAindov
a loo TQLETEl
xai
is pi-LT,
раталу xal (Koixvigecov
dvsxaltjfyipos,
ov Tiods Aloxadtov HvtfQyovy, diAd xal tiqo
wvs Evrav&a тг/G avyxAi'pov noobyovras 6 fia~
GiZeVS aASGTEtis T(/)V ITeQGOIV. XoJOOTjS (3b rp>
6 JidvTfov	-------!
di ла у do о vws dTieoTEiiE
xAipov Aoyddas, dpicov
xaraAvet;,
xai e ng uvraQai ysiQas
5T,d(j)] dpVVELTCtt
аАрд тг]д
Аохадюд
ov
f Раз pat о vs
"Paypalaov
ромеите Аркадий1
bvn хптёЬле
djtdvf)-Q(jO7lOV
pv 6 хатгуазу T(t)v dv$Q(OJiiva)v TtQay-
Tpv уртидтрта pv
ov povov rov zioAspov bztavaav,
bvpQyovv, dJUd xal ngbs

/
г

те,
и
(ЪгЬаПцАЕ TO)V IlsQOOVV.
HeOGOIV
Ч|
глх piaiipov tq
dia/iovytos’
1
ttqos TOijg tt}S ovy-
ebs xal tov .ToAspov
xal too v/jntov ^aGiihoG лооот^октал,
n/jhpixdg TOApi](jet,
xal "/(OQyjaEL xal хат
жЦеса;
(ЗоУ(ШЕ1,
J	7
abv та) oixeioj отоатсо, xal
4-	L-	<-	<
3
U
TJ
1
<
V
се
2
в ДЪр-
само
и
той
Източноримскнят император Аркадий (395—408). 3 Източноримският император Теодосий
II Млади (408—450). ;i Тук вероятно има яякаква грешка, тъй като съвременник на император
Теодосий бил Издигерд (399—420), а Хозрой I с управлявал през VI в. (умр. 578 г.). Според
Златареки, Писмата..., СбНУК, X, стр. 400—401, бел 9., грешката се дължи не на Николай Мистик,
който бил добре запознат с историята, а на преписвача. Последният вероятно не е разбрал добре
името Издигерд и е написал Хозрой — име, станало нарнцателно у византийцнте за персийския цар.
;f Тук вероятно
историята, а на преписвача. Последният вероятно
станало нарицателно у
име,
196
Nicolaus Patriarcha — Патриарх Николай Мистик
otctovdpv дрОЕтси xal aycbva
самия град и ще положи всяко стара-
ние и усилие, за да разруши основите
му и да го потопи в морето.
Виждаш ли човеколюбието на варвар-
ский и нечестив цар? Чуваш ли колкое
разумно и справедливо това решение?
Прочее както този, който насилствено
завладява имотите на дете-сираче, не са-
мо е несправедлив, но е и разбойник и
грабител, тъй и този, който се стреми да
върши насилия над император, сирак и
малолетен, не само постъпва като тира-
нив, ио и като разбойник и грабител и
най-голям насилник между всички хора.
Като съзнавал всичко това, онзи цар-
варварин, който не признавал Христа и
бога наш, засрамил се да не навлече на
себе си вместо царска почест безчестието
на разбойник и грабител. А на тези,
конто го подбуждали към това (понеже
и тогава имало много нечестиви хора и
разбойници, конто го подтиквали към та-
кива работи, както и сега има такива,
конто се стараят да увлекат твоя разум
в заблуда), той казал, че те му дават
погрешни и безполезни съвети, понеже
случайно да получат богатство или власт
могат дори най-лошите хора, а да се до-
бие славно име или да се запази придо-
битото и да не се загуби, свойствено е
само на благоразумии хора, който почи-
тат добродетелта и се стараят да оста-
вят с живота си добър спомен. Какво
ще кажеш? Нима ти е приятно
мое, че ти, който се надяваш да достиг-
нет славата на истински христианин, за-
ради стремежа си към тиранията си пад-
нал по-долу от тоя варварин и безбож-
ник и огнепоклонник, за когото слънцето
и луната са били богове ? И не е ли по-
добре за този, който така разсъждава,
да потъне в земята, отколкото да гледа
слънцето ?
Аз, чедо мое, както ти казах по-горе,
те обичам от цялата си душа с чиста
духовна любов като най-верен християнин
като най-справедлив, като най-благора-
зумен, като служител на Бога във всич-
ко, стремейки се да му угодиш, осо-
бено като чувам от мнозина, че ти денем
и нощем не преставаш да молиш бога
да ти прости за предишния ти поход1
против христианине и по всякакъв на-
чин
ние на сърцето
xal та
5
fT-
ТОО
 л
лапа?
О spsAta тагтрд
fiaAstv.
’Axoveig P/aoiAscog fiagfidoov xal dvaoefi A
fpiAavt^Qami'av; axoveiq xqioiv otavotag хата
ys tovto Ьсхаютатрд ;	~	~~ ~ ? '
TQsyaov OQipavov xaidbg
xal аояа£,
6 TVQavvEtr
vpjttov ov povov soy or vvQdwov
XpGTOV
fitaiotaiov'
fiaaAsvg, 6 jap tov Xpiatov
ytvcbaxarv, payvvfip dial трд ftaatAtxpg avrov
Ttupg Tioo g dostayog xai loioxov art,a lav savrov
eufiaAsTv i.sycav
avrov (xal ydo poav xal tots лоаао!
xal Apatal dvwog, яоод tovto vnoxivovvTsg,
diGTiEQxal vvv sig tv ol rpv apv ovv so tv лоид TOVTO
vtaaysiv onovdd^ovtai),	Exsivog
ovte bixaia ovte GvacpeQOvra ov ufiovlsvEiv avrcip'
to iiiv yclQ sioooAaijElv rvyjbv nAovwv p dvva-
oveiav sail xal toov TtovpQoov avfyQdyjrcov, to 3e
ovopta svdo^ov хтроаоАас, p xTpdsv diagrvXd-
gai xal /up d^o^EGai, ^toviov egtI (pQpvtpxov
xal aQETpv TtpcovTiov, xal рур/лру dya^pv xa~
TaitgiEiv too pto) axovda^dvTOOv. Tl Asystg;
Aga xai&g e^ei gol
wav
J
bvra xal трд
£ovra, dvdQog /3aQfld.Q0v xal ailsov xal
ooAdTQov xal pXtov xai asApvpv deovg vo/ut~
^ovrog; Kai ягод ovx austvov xaxadvvai
Tijv TOV
dr antqeij.1 ag sig
daAaaaav
усилие,
V
/
+ .-4
/
Axoveig xqi оtv dtavotag
Kai yaQ (oojtsq 6 em~
ngdypaat Аротрд sari
xal ovy_ аллсЪд adtxog, ovxco xat
fiovAp&sig bocpavov fiaoAsa xal,
ttoiei, dJAd
xai uQztayog, xal navTaov dv'&QCOTicov
ozi8Q sxstvog 6 fidQpaoog avvtddiv
tov Xoiozdv xal dsov pparv

i-
който
ci <5схос.
J
T
но и като разбойник
прбд aQftayog xal Xparov ащиау
TOVTO dlE.QE-d'l^OVOlV
УМ1 TOTS ЯОАА01 fMaOol
яоод tovto
TOLs
>*v-
tj
5
onovdapovtcu},
T3	/
J.


cera
,1101'0)?
xai ijyq/tipv aya&pv
OTtavda^oVTOOv.
TEXVOV
yEVsofyai XgiGTiavov
ddgpg xXpQOVO,uiav e2ju-
dvdgog {AiQflaQOv xal dtyeov
5
Tvoavvidog yetQa)
EXELTOV
OUT и.)
/
eabv, dd iduO-v-
71VO-
ovx auetvov xaxadvvai sig
qQovovyra ftAsnsiv тог pAtov;
’Eyco, TEXVOV subv, O7C8Q TtQoXa^iov eIttov,
Kf dipg ge rpikpoag tpvypg, qxAtav
/пагод xafyaQav, ayg XQiGuavixibraTov,. cog dt-
хсиотатоу, cbg ovvETcbzaTov, dig хата яатта
fteov iisQa^ovta, xal avrcp <}qegxsiv /аеХетоуу-
ia‘ lAddioza ys xal vrrd жААсот axovco du
vvxxl xal p/usqq ov Xpysig -&eov dEopsvog v?ieq
трд 7tQOT8Qag oov хата XQtGTtav&v
xal tiaoi rooTioig Exslvpg трд
sxxa/laiqcov vporstaig xal ddxQvat xal
SUOV,
I	J
TOV 7CVEV-

и-
и
>
чедо
mil
I
?
сад
/
?
Шъ
/
о
J
aVTCp OQEGXEIV
t.i.dXюта ys xal ояо яо^Лсот
?
/
w
1
Э	z
sxgtqotel ag,
a^tOQT-iag savrby
GVVTOt-
I
с пост, със сълзи, със съкруше-
се стараеш да очи-
st;:-
Тук Николай Мистик намеква за похода па Симеон срещу Византия през 894 г.
I
Nicolaus Patriarcha
Патриарх Николай Мистик
197
I
I
I
стиш себе си от този грях. И като зная
това твое прекрасно желание и другите
ти добродетели, за конто беше думата
аз те обикнах от пялото си сърце. А сега,
като спазвам същата си любов към тебе
и като чух това зловещо и лошо изве-
стие, аз не можах да замълча, но със
сълзи и ридание ти изпращам това пис-
мо. Моля бога преди всичко той да
трогне сърцето ти и да го насочи към
онова, което е спасително и угодно нему,
и да те направи чист и неукорен; после
той да отвори ушите ти, да даде на раз-
съдъка ти спокойствие от външни въл-
нения и смутове, за да изслушаш на-
шите думи; да те убеди да станет такъв
какъвто ние се надяваме [да те видим]
и да слушаш нас вместо сегашните
лоши съветници
ниха скръб, а на тебе
aiuviov адоф'ад виси от ТЯХ
хш алаоруoqptov хоМюеок, р отнеха красотата и ползата от твоята
rd ргуа ovopia tov Xqigtov xal слава. [Дано] да не опозорит своята доб-
фкЪу srtotpEttsTut.	родетел и да не осъдиш сам себе си
нито в настоящия, нито в бъдещия жи-
вот на вечно безславие, безчестие и не-
утешимо наказание, каквото заслужават
ония, конто отхвърлят с презрение ве-
ликого име на Христа и бога наш.
Но във всеки случаи не се съмнявай,
че отхвърлянето на договорите и клет-
вите, а тъй също и желанието да граб-
неш царската власт, която няма никакво
отношение към твоя род, е отхвърляне на
великото име. На основание на всичко
казано аз като духовен баща, макар и
най-нищожен, като свещеник и служи-
тся, ако и недостоен, на светия олтар,
но [служител] с власт от пресветия дух
да свързва греховете, ако и да съм пър-
вият от всички грешници,
отца и сина и светия дух“
вам с това, щото ти, ако имаш никое
подобно намерение и както донесе мъл-
вата, се стремиш да се отправит към
столицата като тирании, да усмирит своя
устрем и да се ограничит в своята
власт, да спазваш първоначалния мир
и да не се осмеляваш да извършиш ня-
каква промяна. Знай, че ако ти извър-
шиш това, ще бъдеш навеки свързан с
нерушимите връзки на пресветия дух и
отлъчеы от светите и пречисти таинства.
И ще се изправя аз заедно с тебе пред
вечния престол, за да те изоблича, че
доколкото зависеше от мене, аз не мъл-
хард las. ’A&Aa
ftavbuvayy,
к8У
rip' avrip-’ ладе os diaa(h'Qa)v дл-
ала1оюу xal лот’рра? таг'лрт
ovx i/vEyxa околроат, а/.Ы
baxQvrov xal GTevd^cov to ypappia алЕОТЕЛм"
лрфтот uev beduEyos tov Феоо Ttjs аф aipao-
bat xapdias xdi fiETaaxQEipai avTpv лр<к id
EvapEOiov avrov xal оаутррюу, xal ge bvixvvov
ахатахриот xa). axardyveoorov i)e).p.ua’ ''Елы-
ra di biavotSai .
Аоуюмр лараауесу ex
xal ти.раур~)У dtaxovaa’
xal л,Е1с>а1
Gat puds dvTt
obvwp
у 5
8tp
хала xat avркрёоогта,
GtjV (IQET.ip’y
fiEAAovn лоюГлта
xal uTifiiac,
rots dd'ETOvai
ihov
y>EC
UQoaiQemv
OUpV
Kai
"! /
ЛШГ
о им vaas ayyE/J av,
XOt
!
/
diEWldtt
ds
xal rtjv


у do таиттуу т1р> халфу oov
xal тру
6 Zopos,
dUpV Лф8Т/}г,
oAoyub/ros Etpilpaa.
xal лоур.оат
аз не можах да замълча
3
всичко
xal ретаотрмрсм. avTpv
xal ok
Osh'j 1Ш'
xat ijQEfuav
SSaj&EV
фиетёqcov Xdycov,
уЕУЕбЦат, xal
ЛОУррОУУ XdytOVy
Э
ф pt i to о a.v толу rd
xai up аюуготоута тар'
тф VVT aldovi fU’TE EV тф
vnodtxov
хаг. ахата уv соgtov
xal та ала,
Т(Ь v
ТО))’
□

TO)
-L

olот
TOV
uh' r/utv
Ьбф]S UEydtys
‘ /
EU.VTOtS
wv
Ецло1роаута)т
dxov-.
t
xa
к VI rz
as oe ooor

ррте EV
lldvrcos Ье
/Л



?
J
adotyas
XoXaOECOS, ‘)j
нас вместо
конто и на нас причи-
доколкото за-
нанесоха вреда, като
dutpifid^F.is cbs db'Eifjois
dvdaaws р тсог ovfatpdnxov
ФЬётгул
OVX
EGTl TOV flS.ydAOV
xal ia)v oqxcov db'ETpats, xal то fiovLry&ip’at
апланат fiaotArlav тру хата, fipbev тф оф ys~
vet лдоорхоооау. ’Enl лабе rots siQppsTois
xdi (bs латро хата лтесща, ei xal' EAdytocos,
xal (by Ieqevs xal wv ayiov ih'GiaoipQiov ла-
QaoTaTtjy, Et xal ava&os, xal Aaftcov s^ovat'ay
лаоа tov лаг ayiov llvevfiaros (do/aco глора-
Aeiv tovs ayafiaQTdvovxas, ei xal лауттоу df.i.ao~
та)Ла)У куш npibws, деорф faofialAOfiev oe ev
Uarpl xal
wiovwv {teftovA-ryjaty
,usvt
T.aQyp&yjs to oQfMf'Ua, xal лрду тру
eyovaiar vxooTQEWTjs
gteq^s, xal fipdev хаыоторраш TOAftpopy yir
yfboxcov (by, ei tovto jTQd^Eiy, dlvTots dEOfMtg
tov лагта aiayya tov лау ayiov Lived flaws оло-
fieftkppLvos eotj, xal tcov tEpcor xal d%QdvT(ov
pvoTpQioov axotvdyypTos. Kou. тф) auovicp Фруита
pEra oov лараотроорол, е^ЕХеууауу os, oti ooov
то ел" ецо1 ovx Eotypoa, оЬЬе лрдд TOtavTpv

г*/
3

Ytip xd ayicp IIvevtuaic,
xal
г/	?>
tva, st rt
d)S T] фТрАГ} ЛООЕдра-
ел1 TVQawidi лро^ rip' fidztr dtsyvajs xa-
Oi.X8tO,V
xal ТрУ Es GQXpS EtQ}p’7]y
т

?
f
3

з
J

tr
EfAol OVX
1 T. e. мирът от 896 г.
„в името на
те задължа-

1
198
Nicolaus Pa tri arch a
Патриарх Николай Мистик
Ovdfi
ttaQEtdoV, ovde трд opg
дкка олоадру vfisppy xal
rov dovpqwoov
xal tov
xal rov
xal vvv тад ava-
iatodtxov
(Avtov xa-
деоро и
TOUTED?
хаталлаоа) tov ovoarov,
трд Asiag dvrausfog ps%Qig av
(pEQopEvov атоллау
рpskpoa ototvjq:ад,
aVEVEyXElV ОЕ ХОЛ О.ЛООТQElpat
хлурратод трд yivypg oov,
yevEofyat xal тот
T.axQi ратод.. Идо de
giovg /tov yet gag
dedpEVog трд Aeiag dvvauEWg psygig av dtxdr
op dtxaiav xgi'otv рета£и трд те орд EnpQEtag
xal tody adixfog елрдЕИЛорЕУ(ОУ. (V, col. 45 D —
55 C)
or
Тф
iL
агт(~)
ri.-
Г
г
/
9
Г
нито те
чах, нито те изоставих, когато
стремеше към това безумие,
занемарих спасението ти
се постарах да те повдигна
върна от вредния стремеж на душата
ти и да те избавя от веригите и неумо-
лимата присъда. Освен това и сега няма
да престана да въздигам недостойните
си ръце към небето, като ще умолявам
божествената сила дотогава, докато тя
не отдаде справедлива присъда на твое-
то насилие и на ония, конто ти неспра-
ведливо си обидил.

j
ти се
нито пък
но, напротив,
да те от-


w
4, Ad eundem
До същия
s >
8U0V,
I	г
xal Bovk-
тДд
7
Това, което ти бях писал преди, чедо
писах го за обща полза на ромеи
а сегашното писмо1
d.VELQpVEVTOV
avveyppevoi, ov
ayiov ikvataaT^Qiov,
akT

Ршра1 tov
де та ударю peva
xal vnovdpg
vTtaQXEiv ехатеда egov-
avrp kaoig то diaoTaoidtEiv
xal oqiodga Tpv -tpvypv
povov oti keciovoyol
ei. xai трд zotavTpg
rr
OTI
J
э
Kai iTQ()TEQ0V а eygdqpp, техуоу
TOV XOlVp OVppEQOVTOg
ydgrov xal eygdepp, xal vvv
трд avrijg иладуул ngoaiQEOECog
EtdoTEg yog doupepogov
oia xal тоТд
xal to
ЕЛ1 TOVTO
tov ayiov ikvataoTpgiov, el xal трд
ava&ot ketTovgyiag, akk' on xal тф рахооз
ygovoa трд TakamdjQov форд ppaiv, ovx dkiypv
ovvEkEgdps'&a ex те тал tOTOQppEvaav wtg ла-
каю tg, xal T(7)v хата iovq ppszsQOvg xai.ooi
'/EyovoT(ov paPpotv талу ovpdatvovTcov
oidoet уакелшу. ’ Akka ydg Eidoveg та
kapfiavovia то
EQtdog калрда xai endadwa лдаурата, :
ygoxpopEV' уакелог yaQ xal evog avdgo
Eva (ptkovEixia. Kat yaQ ovicog EyovTiov
(pftdoaoa EiQpvp to gikoveixov dtakvap
vog ледютруа( p tovtov p exeivov eig еоуатрг
^k-‘dpv‘ уакЕлсотЕдоу de
xal локтг лоод локти
de лрод
kstv
Eouy sps dtddoxstv; ’ Akkd лад itg awipai, pp
otl ye p op EptpQovsiaTp xat ТЕРеютатр ovve-
otg. Ovx sy,a) тс лкеоу еелел^ didit xal лдб-
TEQGV ElQprai
yetr ixavdg, el rexvov
tov avpqpeQOVTog
у pg dtdaoxEty, pp oti ye оеаттф лоцла&ас ла-
QmvEOtv.
xal тал
pdApotv
7
TOOV
Akka ydg
avki-QajTtivov ex qpikovEixiag
edvog (pikov eixaig £%ету,
хаток kd ттео & at
3

7
Ъ
EV Тр
хата-
ха.1
xal vvv
>д лддд
Et рр
xivdv-
J
xal oixov лддд otxov,
ovico diaxel ryfrat' gfi-rog
xal pp tW-
JTOCKp yakETl.d)TEQOV ovx
Ллла лад
e'/co tl n/4ov sfaiEiv,
5


didit
oti xal ytoglg tov epe ke-
eper,
xal tov
xal akkovg лед1
xakov xal vpg sigp-
мое,
и българи, а сегашното писмо* изра~
зява същото намерение и стремление.
Като знаем, че разногласието и разми-
рието са вредни и за едната, и за дру-
гата власт, и за поданиците им, ние
силно се измъчваме душевно заради
това не само като служител на светия
олтар, ако и да сме недостойни за та-
кава служба, но и защото през дълго-
временния и нещастен наш живот не
малко знания придобихме от древната
история, а тъй също и от съвременните
събития, какви злополучия поражда не-
съгласието. Но като знаем също и ония
скърби и страдания, конто постигат чо-
вешкия род поради съперничество и
омраза, ние ти пишем и сега. Защото
дори враждата на един човек с друг е
нещо тежко и в такъв случай, ако ми-
рът не предвари да прекрати враждата,
то опасността застрашава с преголяма
загуба и единия, и другия. Но по-тежко
е, когато семейство със семейство и
град с град вражду ват така. А не е
моя работа да те уча колко пък по-па-
губно е, когато един народ враждува с
друг и не иска да се помири. Но всеки
разбира това, а не по-малко твоят най-
благоразумен и съвършен разум. Няма
какво повече да кажа
по-рано ти говорих и защото
мойте думи, чедо мое, си
да научиш другите на онова
полезно
не се нуждаеш да бъдеш увещаван.
J
u
I

u
J


1,
u
и
защото вече и
и ти без
в състояние
което е
прекрасно и за мира, а съвсем

1 Това писмо е било писано в края на юли 913 г. Вж. Златареки, Писмата...
стр» 407.
7
СбНУК, X
J
I
199
I
I
I
ГЛ
Nicolaus Patriarcha — Патриарх Николай Мистик
Л de et? fiovlpv лдору&р xo.l olg dtaxovov-
vpag ЕотееЗатуто ttoqsI.civ ol to
XOpf£oVT£S,


UEVOl TpV ЛООТ
PIIETSQUV
xat avxol %siлеску idiots,
TO fplSTEQ г
тот oov cpQovpратод,
3-pg sig rpv xiQOTCQav тару,
yEVEofku tov pp rovg
те jiQatTsiv,
xal to 3.syopsvov
xai id ex т.-pg 'Paipaixpg [ЗаснЗДад cog
jiqos os ате.}.З.дрЕУа иёудс трд АеДЗлон,
Дут ts did toiv vpsTSQfjiv dvd-Qdinoyy xopigso-
ihu лдод rpv apv sgovoiav, xal dgxs-iofku tov-
TCOV OVTCO yiTOHEVCOV, XCU р-рдку лЗлОУ ETtl’rp-
T.siv, ppbe Tip’ tc7jv flaoi3.cx(7)y avkQcimcov лдод ge.
dcpiigiv те xdc лдоохнураст, Tovtcov ovtco do-
gdvicov, Eyghpapsv
xal dvoaxt vvrsg (решаодас usv
fjarovopg арердтеда. id yevp’
(pppi xat Boidydgovg, oapepogag
EiQpvpg
(pEloaoidat ds xal трд olxsiag Ttppg is xal do-
gpg, xal up тф fit co хатаЗелесу aepogpag JtQog
dia/joA-p? is. xal psppicv tov oo7j jiEQidd^ov
dy6ратод, ppds dviT (by pEldovotv йлоотруаь
avppoQ&v та dpcpbisoa еДур, dods EJiapitEOtdae
xaid oov vtrto Toiy TisQiJii^mvrcov rats ovp-
(pciQaig. Tavia dvoa)ji(7), icwia ziaoaiyo), xai
cbg itaipQ texvov, xal cog
dvdgiog трд bslag dd^pg napd 'Oeov
gaopEvov, xal рЕ/Доуга Змуог vepegsiv амтор
тс avd^tov xal лара id vxstvov dyiov f)'E3,p-
bcpdsipg dtanQagdpEvog.
ударра
е/

z

то
1
□
/
удирра, cdote, si
dtpypoovrac per
dstayyEAEi de ooc xai
_ 3
аретаДетауд E%Eig
ЁЛ.аТВА'0'El у ёДе-
evoqxov dapuASiav
Boidydpcov
xo.l рр


-л
aovpcpaQov
xai le/^iailai per xafkbg aQypg
игелЗеоТЗае ds
/
ХОр^ЕУП.У,
'Pcopaixpg [ЗавсЗя ад
sdog
exsi-
тазу
/
?
хас fyiws
и за
е;
ра
Това, което e решено в сената
което са изпроводени при вас пратеници
с нашето писмо, те със собствените си
уста ще ти предадат, а тъй също и на-
шето писмо ще те уведоми за това, ако
ти неизменно поддържаш своето наме-
рение и ако не искаш да се върнеш към
предишното положение
клетвено уверение
приема нищо вредно от страна на бъл-
гарите, да съществува, както и
напред тъй нареченият xop@Eviov\
ти се изпраща това
по
Дебелт и оттам чрез вашите хора да се
донася до твое господство и ти да се
задоволяваш от тия неща и да не ис-
каш нищо повече, нито да пристигат при
тебе царски хора и да ти се покланят.
те Като мислим така, подканяме те и те
уговаряме да отклонит бедствието, кое-
то би постигнало и двата народа
меите и българите,
боже — мирът не бъде сключен; да по-
щадит собствената си чест и слава и
да не оставит подир себе си повод за
злословие и порицание на твоето славно
име; да не бъдеш за бедствията, конто
ще постигнат и двата народа, предаден
на проклятие от ония, конто ще претър-
пят нещастия. Затова аз те увещавам и
подканям като баща чедото си и като
служител божи, ако и недостоен за бо-
жествената слава, тебе, прославения от
бога, комуто ти ще бъдеш длъжен да
дадеш отчет, ако извършиш нещо недо-
стойно и поотивно на неговата свята
воля.
Тези пък
пратени до тебе с нашето писмо,
връщането си ни съобщиха следното:
понеже ние бяхме казали в писмото си,
че походът ти не може да бъде извър-
шен без кръвопролитие, ти си отгово-
рил, че ние сме казали, че с кръвопро-
литие ще можеш да изпълниш предпри-
ятием си. Ние бяхме силно смаяни и
много огорчени от тия думи, дори аз се
учудих дали те говорят истината, не е
ли всичко това лъжа и измислица на
о

да се даде
че няма да се пред-
както
по-
да
което ти се праща
обичая2 от Ромейската империя до

Е_>

Tovtcov
ладахаАооутед
трд хатаЗмр-
f Pcopaiovg
, El
арсрдтеда.
xal Bovlyagovg, ovp,(pOQd.g, ei та Tps
олео pp doip {hog, вклада >y уЁгртас'
xat rps
ь
•• is J
?
хш
pspipcv TOV
OOH
рЁЗ.ЗоУОСУ
ако
— ро-
не дай
c >
оло
Татта диосола)
xai
ЛЕСрЛСЛТОУКОУ
Tiwx.a ладтга)
IsixovQybg,
OE
?
? *
З.буоу
El XCU
dsdo-
3	"
и противно на неговата
лЕле1 de oi лдс^д as pEid too
yQapMaiog л(^6тедоу хатаЗм/iovTEg,
ТЕд, алрууЕсЗмг лдод pрад
sv тф ygeippan bit
alpdiajv ipv opr 6pp,pv уЕуеуро&ар аитод агЬт'ЛЁ-
cpEQsg cog tovto (paper, отс рета трд icbv alpa-
icjjy yvoEiog dvvp'dpGp jbuis3.soai то елсуесдрра,
psydixog uev еделЗмуррЕУ,
per еле to eg loeovtoig fyppaoi, xal
e7 ys аЗртдр 3.Eyovocv, аЗДа pi]
конто по-напред бяха из-
лед
pflSTEQOU
VTtOGTQEipCn^
cog, еслоутсоу ppavv
yCOQig ypOEOs
С
Г
j
ddvvaioy
С/
1.
psydlojg Ье pviddp-
sdavpaoa
sori.
J
1. -V л
ТО ОЛОУ
1 КоцрЁгтот о елинизираната латинска дума conventum = сговор, договор, т. е. Николай Мистик
„да бъде в сила мирният договор". За думата хор^ттог вж. Златарски, Писмата...,
Печенежское или русское слово ? (Acta
М Андреев-Д. Ачтелов,
иска да каже:
СбНУК, X, стр. 409 и бел. 2. — Д. Моравчик, Komenton —
Antiqua Academiae Scientiarium Hungaricae, t. I, fasc. 1—2, pp. 225—233).
История на българската държава и право, София 1958, стр. 80. 2 Византийската империя откупвала
мира със Симеон чрез богати пода ръ ни, конто периодически му били из пращами. Срв. Златарски,
Писмата..СбНУК, X, стр. 409 и бел. 4.
200
Nicolaus Patriarcha — Патриарх Николай Мистик
ipevdog xal агалАаорш тдд rcov sbrdvriDv лдоае-
дЁаеилд.
de to p'gpta лдоодтеуиад;
rd?
ftdvGVGl
EtpgpiEv cog
тдд aijg Ёдодртдоесод

П(Ъд ptev ev eAv payd’gg tolovtov ; лсЪд
'НдеУд ydg, лдбд
ovpifpogag блоохолдоауте.д, ooat xaraAaa-
ptayoptEVOvg хей OTaotd^oviag,
advvawv f.ii] ovyi ai'piara yvdgvat
ytvoptevgg xai тдд cpiko-
reixiag хдаипуудд. Ohoi de ovx dlda, eIxe d'p’
eavTow, еле тдд egg dxovoavT eg укоюадд, алеср-
deygavTo I6yovf
тал dvreg xai agytegeig
ovd* dv natg
aider ou,
TOUZ
fJte т)~]с egg dxovaayieg уАоюадд, алелр-
ye gpistg ttq&jfru-
gal dvd&oi, d^Z'
разказвачите. Как ти можа да помислиш
това? Как можа да произнесет тези ду-
ми? Като имахме пред вид бедствията,
конто постигат ония, конто се сражават
и враждуват, ние казахме, че не може
да се мине без кръвопролитие, когато
предприемеш похода си и започнеш враж-
дата. Тези пък
ното си ли подбуждение, или са чули от
твоите уста — произнесоха тези думи,
конто не само ние, старец и архиерей,
ако и недостоен, но дори и едно дете
не би искало да произнесе. Па и кой не
знае, че когато настане вражда между
някои, то неизбежно ще последват уда-
ри и убийства ? Но във всеки случай не
трябва нарочно да търсим повод, по-
ради който някой да излезе виновник
на кръвопролитието. Нима ти не виж-
даш всекидневните войни ? Едните за-
хватят война с цел да завладеят иму-
ществата на неприятелите, другите пък
тръгват срешу тях със същото желание
да заграбят имотите на неприятелите.
И така настъпват нещастия за едните и
другите, както обикновено, защото не-
гцата не се развиват според надеждите
на едните и на другите, но едните би-
ват излъгани и губят надеждите си, а
пък другите може би ги сполита пълно
разорение и гибел.
И тъй нито ти
шавай думите ни, нито пък някой друг
да стори това, като ги изопачава по же-
ланието си, та да не се помисли, че ние
говорим туй, което нито знаем, нито сме
помислили, нито сме говорили, а още
повече такова, което не би казал никой
друг, освен ако не е изпаднал в крайне
умопомрачение. Прочее, както казахме
по-горе, ние силно бяхме смаяни при го-
лямото пустословие на ония, конто ни
казаха това. О, да беше казаното само
едно пустословие и да не беше подло-
жено на вечно осъждане! Ако всяка
празна дума не е безотговорна пред ол-
таря на Христа, то колко повече такава
клевета. Но ако тези, конто ни казаха
са изригнали това от сърцето си,
ние не толкова скърбим, макар казаното
и да е тежко, защото, когато някоя ми-
съл е несъвършена и погрешна, тоесте-
ствено е, че тя се замисля и изказва
несъвършено и погрешно. Ако пък това
е рожба на твоето високочтимо господ-
ство, което обича благоразумието, то
нека нашият бог ни пощади и избави
от клеветата, а към тебе бъде благо-

?
не зная по собстве-
гЬ
I
С/
OU
5	* _	Э	5 7 У-	> Ч Л О
 ei xai avagiot, akk
cp'&etygaud'ai fiovlgAsig. Tig ydg
атааесод атариладо tivcov ye-
xal
латтыд de avdyxg xai tov gxo-
ug а иод
"Л
or OL1}
Г- /
ovx older Оте, атаоесод avaaeTagv tivcov
гоиеуцд, dvdyxr] xal лАдуад dxoioviHjoai
epovo vg; О
лоо zvyeiv Exetvov, di ov хе.хсу-уриеуод
тсоу асаатсоу exyroECog.
xaiT

7
1
и
“1.
J
5
al tidrcov bxyj'GEcag. ovy
exdoTTjv ytvoptsvovg ло^ерюид ;
piev у dig ovtoi ЕлеЦорюоутед
ло^Ерисог лдоахтдоао&аС аутЕле^Ёд-
pcev уад
лдоохтдааа&ас
OVTOI
exsivoi ало тдд l'o?]g hu&vpiiag
алцдде rgg
ogag rovg
FJxoto ат ev ov тал
TCI TG)V
yovrai d
zd T(7)v ло^ериатУ карелу,
лаАд лад" ехатёдосд,
лагтсод de хат
лдбу^ата, dkk
оо)’ rcov ei^idcov,
iEki/д dkE'&’Qog xal алсбкЕШ.
ЕХатЁдО1\
"5
J
 TOV
xal Gvpifiaivovot pier
ola ovfzfialvovcyiv,
dpipPOTEQOig exfiatvEi та
xal diexE-
лаг-
еАлсдад
oi fiev Eipsvo&^oav
roig de rvyov огуелеое
TOV 7}plETEQOV кбуОУ piT/flE Gif,
и
+_г
3
ov
I
Мд ovv TOV }'}реетEQOV Aoyov ptTJlE Gt', ТЕХ-
rov ipuTW') ёл^деа^цд, рщтЕ ид dkiog, лдод то
oixeiov avrov diaozoecpcoy ^обктща, %ло)ми$аг
уетсо keyеiv fyuag б цдте tousv,
'О’ГЦлеу, дт^те siQijxapiev' [idkiov de.
er.EQdg Tig evkoi, per] dvoTvyoov 7
yjav eig cpQsvag.
TrjV 'ipvyijv
ElUOVTCfJV
EtorjUEVfiv pcazaioioyia^
хдщатод aiooviov! Ei
civEV&wog лада тси (Ь'^иаи rov Xqiotov,
iidikoy roiavTT] ouxoeparua; ^AiTei
лдбд гщад Еслбгтед
tovto riQEv^avTOf ov tooovtov kvuovotv,
ivuggov то рту&ёу. Хбтр ердотбрюлод
xal Eorpakusvov zvyyavovTog^ eixdg xal
xai EOcpa.ipt.Eva
fyar ei de rijg ogg ecu ovveolv cp'tAovo^g
pieyaioTtpiov egovoiag то уетриа, i^icbv piev 6
vieog fipuav cpeioatTO xai риоало ало ovxocpav-
aot 6e yevoiro EvptEvijg vvv те xal рсетё-
t( ag,
/
>
чедо мое, не извра-

о
3
pig dvarvycov
Ajg :
Ёл^ду^иег
piaTaioioyiq.
J
редте deevog-
ГТ	t J
О ligO
eoydrgv dvavv-
лдоЁсрдрлЕУ, oepodga
тд тосаотд tow
eiiie ptovov gv to
dzzd }ii] xal vnodtxov
ydg ioyog dgydg
Л1
av
CJ

EJU
Ml
7
ovx
лбосо
pier
ex туд eavrajv xagdiag
el xai
dzEkovg
rvyytivovrog, E'xdg xai aieifj
xai dio.voei aiio.i xal ср'&Ёууе.о-
xal
rotavTj? ovxoipavua;
evpisvijg vvv

i?
Ol
<1
J
?
J



i
>
TO
II
;й:
%
:!
+:

у
‘.f-
I
I
Nicolaus Patriarcha — Патриарх Николай Мистик
201
I
xai btbovg Exseva xai <pqoveiv
лта, xai otoovg Exsiva xai <pqoveiv xai io~
yi'QEO&at xal лдаттыг, a xal dviigconivrig psp-
ipecog exto? bet^Et, xal тф aicovta) хосту axa-
TdxQtwv ладаотроЕо (VI, col. 55 D—60 C)
ехтб? bei^Ei,
Ta> avrat
Ел	*
Ел
сега,
склонен както сега, тъй и в бъдеще
като ти дава възможност да обмисляш
да обсъждаш и правит това, което ще
бъде свободно от всяко човешко пори-
цание и което ще те представи безуко-
ризнен пред вечния съдия.
у
?
5. Ad eundem
До същия
ЕлХфуцрЕР rip) xagbiav ntojyrjv b^vTargv,
pov aoivsoaorov, г>лд bsiy/fc ayysllag,
TEXVOV
xal TOVTO pEV vnSQ OOV xal Tip ofjg bo^Tjg,
tovto bit xal олео vpiatv Eygdipapsv
sygdyiapsv xivovpevoi латдих&д,
ладахаАоитхЕд,
Qtxd ол/Ауута
olds лдод rd text a jzoiecv.
iotg лдоАа/сояос
syveogtoag лагтаод
ЛООд OE
psOa OOV EV8XEP
xai bogpg, xal nfc
xai олоАагбЕО)'. Mild
vvv c_ ...................... —
ygdpparog лдод то texvov ypayy tov cpti.6-
XQtorov ftaotlsa rd bioiXTfi-Evra pEpaftyxorsg,
тдд ngoxarao^ovayg пра? /Задитатуд avshTripEV
{H-hpEiog, xal ygatpopsv I'va xal ov, texvov
ypmv, st те ел I rfj латосху Елсл-АуДь Ae-
AVTtyUOl ЛОбТЁООУ, TTjV iwiyv
tovto
oovg аААа лоАлуд
ipg, d/Ud xal латднхуд
ладу pgr avrbg гуф, aZicog
ojEtv onovbpv biotyodppv OQpvp). Пфд xal riva
тдблот; Aapfiavopsvog tcov xelqtov, лЕоелтгооб-
psvog xsepaAgv xal rd oppara xai rd psAy лбута
tov Epov viov' (piAovEtxovvtoq b's oov, лагкод av
yipapyv xai тоуу лоЬап1. ,Еле1 bs ладдог аятбд
syco xoAvstv ovx Ebvvdppv, dvdyxv) bs албрп
pot oxovbyv ло181'Да1 след tov елюхеО^уол os
5
Л/
Л
О / с.
ОО^Г}
C *1	5	~
OE ЕЛЬТЩОГТЕь,
vvv
fya^povvra
cl
a
Mai vvv usv
J
Ota та лат-
ovyxtvou psva
TIQO-
Получихме, чедо мое многолюбимо,
твърде тежък 'удар в сърцето си от
ужасното известие1. Едно заради тебе
и твоята слава и друго заради нас ти
писахме онова, което ти написахме по-
рано, подбуждани от бащинска любов,
като ту те подканяхме, ту те заплаш-
вахме, както обикновено постъпва с че-
дата си бащинското сърце, изпълнено с
дързост и вълнение. Така, ако ти си
прочел предишните ни писма, чедо наше,
то ти още повече си можал да узнаеш
нашата гореща любов към тебе и как
ние горим от усърдие за тебе, за твоята
чест и слава на земята и за спасението
и блаженството ти на небесата. Но това
се отнася до писаното вече от нас. Сега
пък, когато узнахме от писмото, изпра-
тено до нашия син, христолюбивия цар,
за твоите разпоредби,2 сърцето ми се
облекчи от много тежката скръб, която
го угнетяваше, и ти пишем,5 та и ти
чедо наше, ако преди си се оскърбил от
нашето отческо порицание, да забравиш
това оскърбление, още повече
знаеш,
от омраза, а от голяма любов към тебе,
и не само голяма, но и истински бащин-
ска. И ако сам можех да бъда при тебе,
непременно бих с-е опитал да удържа
похода ти. Как и по какъв начин ? Като
хвана ръцете ти, прегърна главата и
очите и цялото тяло на моя син. Ако
пък и тогава ти би захванал да упорст-
вуваш, то аз бих се хвърлил в краката
ти. Но тъй като аз не можах да ти по-
преча лично, а за мене беше необхо-
димо лоне отдалеч да се опитам да
j
/
xai
"Qots, st svETVxsg
texvov ppayV)
rd bidnvQov
ЛЕдсхаю-
EV VW Ttuik IE
Г
ygappaoi,
vvv ел1 л2.еоу
Ьлсод
П] тсрф
(pt ATQOV ppOOV, XCtl
’ xal tz7s

□7
SI

?

ovgavotg oayrrjQiag
таита pi'.v
bi bid tov лЕр<р$8Утод
TEXVOV
EV
Л
илёд т<оу

rijv	алорощщд’
stbcog oti xai д ел1л?л}&£ ovx vjv pt-
povov лоД
st pEV
av тгр> ogv ЕЛ1-
шторрг^л/е-'
dVA
ауоптуг,
xal ov
dfaytkot;' xai
1 \


оскорбление, още повече като
че това порицание бе извикано не
?
3
J
?
а за
1 Т. е, известието за похода на Симеон в края на юли 913 г, През август съшата година той
достигнал Цариград и го обсадил, като го обиколил с скопи от Влахерните до Златната врата, т. е.
от Златния рог до Мраморно море. Вж. Златареки, Писмата...
История, I, 2, стр. 364—365.
византийския император с предложение за започване на мирни преговори. Вж. Златареки, Писмата^..
СбНУК, X, стр. 413.
тарски, Писмата.. ., СбНУК, X, стр, 413.
26 Гръцки извори за българската история, IV
СбНУК, X, стр. 413. — Същият,
2 Както се каза в по-горната бележка, през август същата година
Симеон обсадил Цариград, но след като видял, че не ще може да го превземе^ той изпратил писмо до
Това писмо било написано през втората половина на август 913 г. Вж. Зла-
3
?
*
202
Nicolaus Patriarcha
Патриарх Николай Мистик
гр? oQppg, sdspoev ррлу
катаотф’ш о to. d/j латос, xal тф flap peer syov-
тс елтлД/ттеср пос, texvov ppxbv, ov
Tt texvov vmapystg,
necpvxaoi yaQ oi
ёлслктрЕсд rebv cpikajT
zsxva лат sqcov,
Е11.1Д xal oamjQlac;
uevcov; 'Eyst de xal
/j <pvot£ to cpeoeiv r/dscog
tc7)v zpi )mt‘ dtd тс; "Оте zdv
ёлст1ш]оЕ1. хаж7)д итс лдат-
si dvvatTo, xal л'ютесод
rd XSIQO)' ksblSTGJ, ovv
xal did tovto, xaddvg
kvxovvrat,	'

1

dkkd
1

xat, лрод

лат Ер сот
удържа похода ти, то се принудил да
прибягна до порицания, както подобава
на баща, който смее, чедо наше, да те
порицае, не само за това, че ти си ми
чедо, но и за тона, защото много
обичаме, защото тези, конто силно оби-
чат, са способна благосклонно да понасят
порицанията на приятелите си,
повече порицанията на родители
чеда, особено когато порицанието се от-
пася до честта и спасението на порица-
ваните. Освен това природата на разум-
ните хора е такава, че тя понася благо-
склонно укорите на приятелите. Защо ?
Защото никой от враговете не би пори-
цавал този, който постъпва лошо, а, на-
против, ако би могъл и ако би придобил
доверието му, сам би го насочил към
по-лошото. И тъй на приятелите се пада
да го укоряват. И затова
казахме, те
когато тези,
шот о
Прочее, когато биваш порицаван било от
приятел, било от баща, ти във всеки
случай трябва да се радваш. Ние в името
на бога, спасителя и управителя и вла-
детеля на всичко сме убедени, че нашите
писма ще принесат полза, а не вреда и
ще ти даруват благоденствие на земята —
ако пожелаеш да им обърнеш внима-
ние, — както и небесна слава. Без тази
слава всичко, което на земята се показва
добро и славно, всяка власт и мощ за
този, който ги е придобил, стават тежки
и мъчителни дотолкова, доколкото заради
тях се намалява и небесного блаженство.
Дано ти да не се лишиш от него, с което
да те награди Христос, бог наш, чрез мо-
литвите на пресветата и пречиста влади-
чица наша — надежда и спасение на
християните — и чрез молитвите на
всички светии1
и
рсбтоу dtd-
diozi xai klav cpikscg'
cpikovi’T&g
Ас ат срсАойттед рдёсод то?
creosiv' лбосо ds pakkov
J	‘•-4.	J
илео

за
че ти
те
хей cote щч лкрДсод
устоДурд ТОП’
акксод
/
еж.тЯ рт то-
/
''Eyet de
dv'&Qdxacov ovrcog
jcisv syflQcbv ovbtig
TOVTl,
dgcoiTo, aindg оло impost
too? cpikovg ёлстщар' нас z)ia tovto,
etp'iiusv, %atQOV0iv, ov колооттас, bray ёл1 zd
XSiQCO zpeQCovrat ot лоща тагу qdkcov ёлстсиа')-
fTSVOL. Eire ovv COQ (ptkoVVTOs
cog лат nog деДщетод,
лелосЬаиеу yaQ
xal uqxovti xal Геологу
dkaipovat rd
Qi av
asig, xal те/v ovQavtov dugav, )']orivog %a>Qlg rd
ev yd doxovvza xakd xal doga xal do/Jj xal
ласта Доь'аса уухкела xal елсбЬтта тер хта-
oaptsvcp ус vet ас, xad
&ev алореюслас
ехлеоеТг, xal ijv лаобоусл оос
ripebv лреире7асд трд лауау/ад
лострд ф.1ауу трд ёклсдод т<Ъу Ещц>т1(гус~)т xal
acOT-pQtag, xal лаггсот тсёту aytcov. (VII, col. 60
D-61 С)
5
т
gTlTlptljOSlQ
dZ7d (uct/2or,
/
ov
Eirs, ovv cbs
da)QOV plSVa,
€
ТСОУ СрООУСрСОУ
ТО CpEOSlV
rt;
ч.
/
xal

а още
към
£Л1ДМ)/<Ж, SITE
jiavTtijQ yaiQScv dcpetkecg'
ecq тф лбу tcov EcoTpQt
c
5

?
лаутсоу
dVTjGOVGlV,
A	X	' э	~ □
ypatpevza, xat тру sv тр svp pe-
el лоооёдесу avroig sikski'j-
ЕУ
01)
3


J
както ние
се радват, а не скърбят,
който се стремят към ло-
биват порицавани от приятелите.
7

xakd xal doga
xal sncddvva тер
(V	t 1
on ota
dxokavatg'

Ы‘ I-1
TOVTCOV Tj SXSI-
)jg ysvoizo OS /.(l'j
Хосатбд
dyQcivtov /Jsg~
Xqigti avzov
С
о
(dsog
Ж
6: Ad euncletn
7
7
било от баща, ти във
7
надежда и спасение
и чрез молитвите
ГТ1 ~	3
Ito avTQ}
L-	L
До същия
!’А XokkaXlQ TSXVOP ррСОУ,
xacdiag, uszd daxQva/v sypaipapsv,
vvv oot
ll&g yaQ ovyl ttev'O’/joco ; Псод de
pszd ovvoypjg
zavta xai
nsvrlovvTsg xal daxQvovreg yQacyopev.
ov daxQvoo)
xal xotpopat d тал sir og eyed, xal apypsQacsvstv
deep dd ol? CHxnQpovg exsivog olds халадссо-
dolg, блате xal akkog ootcgovv pp povov sv
jiqXsi diazQtftayv, dkkd xal icbv ау&дсблсоу xs~
Texvov fjjuajv
ol? oixziQpovg exsivog
ней akkog ootigovv
dkkd xal


за
тъй
За това, за което тъй често, чедо
наше, със съкрушение на сърцето, със
сълзи ти писахме, за него и сега със
скръб и плач ти
тъжа? Как да
мъчвам аз, смиреният, който съм удо-
стоен да служа на бога — поради колко
страдания, той знае
друг, който живее не само в някой град,
но и далеч от хората и който пребивава
пишем. Та как да не
не плача и да не се из-
смиреният,
който
I
О
?
когато и всеки
и
203
I
।
Nicolaus Patriarcha — Патриарх Николай Мистик
oQ8i dtaizav eyoov xai egp-
diaxovcov, ola ev wig
dvvazai %coqIq
dax-
Лилр ,uev rd 7tQdy,uaza fhibv tov raw
evqpQaivp de zbv лат боа rpg xa-
oxavdabcov dtd-
ё/ibv, ахагдаЛог
' Pco-
avrl rpg
XiOQiofievog, xal ev
ufq rot am а лдау,иата
лаоооос во/иттелтсохе xaiQotg, ov
daxQvcov rpv dxopv vvodegaGiiai; л mg ov
gvofo, dzav
dirtov,
xai tov di'pMovQybv rmv
* rr ’	’>_
/1 OVX ECU,
VVV
J
пустинята, като чува за
в планината и
тези работи, конто стават сега, не може
без сълзи да приеме този слух? Как да
не плача, когато тези работи оскърбяват
бога, причина на [всички] добрини. а
радват бащата на злото, създателя на
съолазните, дявола ? Нима, чедо мое, не
са най-страшната съблазън съществува-
щите сега между ромеи и българи
вражда, омраза и несъгласие
/___
хакоу
Xi ад,
fioAov ; ovx eazt, texvov
Ха^ЕткотатоУ jj vvv yeyiryrjuEVT) ueza^v
uaiwv xal BovAydgcov dvzl zyjg (pi/dag, avzi тт}д	вражда, омраза и гесъгласие вместо
Etgypajg, dvzl трд evdioemg еу^-да xal didozaoig xal	дружба, мир и единение? Било е време,
dvapeveia; ^Hv лоте xaiQog оте diwzavw "Poo-	когато ромеи и българи не са живели
jialoi xal BovPyagot, оте лфбд aAAtpMvg ja&iP
oxkcov enijeaav, dtazsLXi^ovzog avrovg zov ,08-
Gorolyov трд e'x'&Qag, b p xarexovoa v/zag
doefleia vntefiaAEv' dnov de zov zbv xoa/aw dya-
лроаттод, tov w olxexov л)мор.а did zov azav-
qov xal zov 'davdrov wv Yiov avrov ~robc
eavwv emczgeyjavzog, xal vtudg Ef/.a^qzdpvai
tco tpcozl rpg emyvdyGEoyg avrov evdoxpoavzog,
xal xaralvaavzog цеу to izsgowixov трд eydoag,
nQoaxexXpxbzoQ de vfiag eig zbv (paizieubv rpg
dbg pg avrov, xal Gvvdqyavzog 'Рооиолсхд (Ьолео
тр Tziarei, ovroog xal rij ауалр, хатрдурто
p sX$Qa, лётшго de
xal riiv didoraatv p ауалр,
p лоод dXXp?mvg olxedooig dt£(5e%ero.
/
Г t

г

сега между
когато ромеи и българи не
в съгласие, когато с оръжие са се
като тях
ч.
на-
падали помежду си, тъй като тях ги
разделяла преградата на враждата, из-
дигана от нечестието, което господству-
вало над вас.1 Но откак бог, който е
възлюбил света и е привлякъл към себе
си своето създание чрез кръста и смъртта
на своя син, благоволи да посвети и вас
чрез светлината на познанието за него,
като разруши преградата на враждата,
призова ви към светлината на своята
слава и ви съедини с ромеите както по
вяра, тъй и по любов премахна се враж-
дата, прекрати се движението на оръжия-
та и
единение и взаимно общуване.
А какво е сега ? О козни на злия де,
мои! След изтичането на толкова години-
откакто се удостоихте с такава милост,
след толкова продължителна любов, след
толкова стара дружба злият демон на-
мери случай и отново пося разединение
и омраза вместо приятелство и единство.
avwp W0OVWV egyov deov Нечестивецът не се стресна — доколкото
това от него зависи, — като се опитваше
да унищожи това толкова велико божие
дело
Той не се уплати нито от времето, нито
от толкова продължителното, така да се
каже, смесване между двата народа, но
упорито настояваше и настоява
всичко това да се обърне в нищо. По-
ради любимата си вражда, на която той
е баща, той желае, като сблъска ромеи
и българи, да унищожи [тяхната] щаст-
лива и създадена от бога дружба. Всичко
това, чедо мое, е причина на моята все-
кидневна печал. Това превръща сълзите
ми в хляб. Затуй аз и преди те наставях,
умолявах и призовавах да дойдет на
себе си, да избягваш общите нещастия,
конто непременно ще сполетят ромеи и
българи поради тази вражда и раздор.
о
olxelov nZda^ta did tov
xal tov ftavawv zov Yloo
huOTQSipavws,
/41
1
V
/
T&V
,а£У
ОлЛ(ОУ р xlvpGtg,
xal p evaxng, xal
(Г
разединението се замени с любов,
Nvv de zi ; Фео трд tov novpQov daifiovog
ezzpoeiag! (M£td togovwov
dip ov rpg zoiavipg рдму&рте yaQirog,
uaxgdv ovrayg dydzrpv, /и- rd лоЛк'ту
cptXtav, yd>Qav svQpxdyg 6 tnovpQog daquayv, лаЛо
dtdaraatv, zzdliv s'x&Qav dvzl трд qaAiag
rpg evbzpzog ёлеюруауе
naiipiaooq Oaov Ёл3
rpg ' Paoaatcov xdi BovAydQfov eviboEayg
IvEtv ezujfeiQeiv. Ovds
ovde Tt/v обалед тру dvaxgaatv
XQovov dpaporegcov тоуу
xpae xai qodoveixei zavza ,uev hmq
frat, лоод de zqv
pg avzog
BovdyaQovg avyxQovcov,
л-oibv dtcdveiv
zdvdovg wrf? ехаатру
not
tsqov naQpvovv, edvacbtnovv,
tov yEvsa&ai, xal yeiaaodat de xal
vary av^ipoQcbv, oaag dvdyxp
BovfyaQovg
Г?

/
3

3
XQOVCOV TtaQ^SVOlV,
, uezd.
OVWOg
xdi
xal ovx sq-Qi^sv 6

Г/
pjvabv, алЛ
3
1
1

и
единението на ромеи и българи!
хата-
zov xqovov sdvacozrp&p,
ex zoaovTov
E(pt2.ovsi-
ovdev fisa-
(pi^rjv avzw dvof-isvetav, xai
f PojjLiaiovQ xai
EXQPfidrLOE латбр,
тру juaxagiav xal &eo-
dydnpv. Tavzd pot, texvov
/
у
щото
EJZOV,
IPbiPoig yivezat' zavzd
aQzov та daxQva ztotei. Aid tovto xal лоб-
edvocbnovv, naoExaoovv oeav-
rcbv xoi-
Pzopaiovg xal
rpg zotavzpg EXitoTK xal Ра-
/
3
ёх
Z п

*=*
1 Т. е. когато българите са били още езичници.
204
Nicolaus Patriarcha
Патриарх Николай Мистик
И сега за същото те наставям и умоля-
вам, чедо мое! Спомни си наставлението
на господа, който казва: „Оня, който
съблазни един от тези малките, по-добре
е да се окачи на врата му воденичен
камък и да се хвърли в морето.“
мисли разумно: ако
този,
малки“, то какво пък
кажем за такава съблазън, която засяга
не едного, не пет, не десет, не сто души,
но безбройно множество? И не кого да;
е „от малките11, а царската власт, която
стой по торе от всяка земна власт и при
това е едничката, която е установил на
земята царят на вселената. Помисли си,
чедо наше, чии са тези думи. Не ангел
говори това, не някой човек, изпълнен с
божия благодат, не апостол, не пророк,
а самият онзи, който ще събере всичките
си създания и ще ги постави пред страш-
ния си престол. Помисли си за онзи час,
когато
тези думи
съблазън чрез своето правосъдие. Какво
ще кажем тогава? С какво ще отгово-
рим за защита? Какъв довод ще приве-
дем за оправдание пред страшната при-
съда или ако той произнесе следващото:
„Каква полза ще има човек, ако спечели
цял свят, а душата си загуби ?“ Какво
ще правим? Какво ще бъде с вас ? Какво
утешение ще намерим ? Аз, чедо мое,
като говоря това още преди този час,
цял се обземам от ужас, цял треперя!
И не разбирам как ти като благоразумен
и разсъдителен не се ужасяваш и не
трепериш! Ако пък се стремит толкова
към земната слава, която днес цъфти,
а утре увяхва, то колко повече трябва да
се стремит към небесната слава,
не увяхва.
Скръбта, която ме обзема, и моята
любов към тебе ме принуждават да
удължавам още повече писмото си. Из-
слушай го без досада. Бог е дал на
всеки един народ както място, тъй и
почести и звания и ония, конто се задо-
воляват с дадените от бога почести, те
се запазват, а онези, конто пренебрегват
божиите дарове и почести и упорито
сами настояват да придобият нещо по-
вече, те, ако и да им се струва, че за
малко време са се възвеличили, обаче не
след много веднага падат сред всички.
И ако искаш, ние имаме възможност да
видим това по собствените си
Обърни внимание на думите ми:

texvov
TlO.QaTVEGECOg,
oxavbaltQovTi
bebeuilai
sig ti'/v Налавоаг
,,2Л)ЦГрЕО£1 T(p
(Wb’2<)l' OVIXOV
?

EflOV*
in
- - /ъ
ь,
/
J
който

xal vvv be та lyuoia xal
avciuv/'j~
yv execvog
eva
ol тот TQa~
eyуupDai “. IIqo-
oxavbaAilyovTt. era rdr
Tl SQOV'UEV Ttsyl TOGOV-
eva btaftaivei,
xal exa r oi’
з 4 t
OV ’
GzdGsajg GvvavTyai-iv'
TiaQUtvo) xal di'Ua)H:(~)
ofttJTt vf]S TOV Kvqiov
TpyOL
yUXQOjv
yykov, xal
aye; rovvsxdE ei tto
/МИОСОУ TOVTO OUJiqiEQSl,
tov axavddlov 6 ov Ttodg
71Q0S
aQiftpujcoi
ytXQlbv,
oy; ETuystov aQyJfc
лагтЬд STi'qpE ftautlevs.
Tiros 6
досоттд; ng zcov yaQir Delov ^1oviovvto)v, oivx
dnoGToloe, ov TiQOtpftiys, uaa auzog о уеЛлсит ушу
to jtlduya ovvayayeiv,
ftftfian ттадаатуоат.
тгр> co oar, ' ~
OOV HQOGEVEyxlbV,
savrov doxijudoei dtxaioavvy.
d/T.oloy}]n6yeDa; Ilolw d(poQtuqv ztiooftaZovueDa
eig атг.о1оу1о.г zijg quoixTr/g хатахдгаесод ; EI'ttj. ear
xai tovto nQoevsyxy то nTt cucpehjoei dv&Qayrtor
eclv tov ибоmv olov xeodijoy, тут de 'tpi'%yv avrov
гтушоу&у; “ т I ziotvjuO'UEv ; 77 у st о I pt eD a; Tiva
TraQdxlyjoiv evoftoopiev; 'Ey ''	’ '  'л
nod суд coQag exetvyg таити, vvv lsyo>y
TihiQoviiai cpQtxyg, olog b’TQOuog siiu. .
ovx olda el piy q/oiTretg xai iQsueig ovvsTog
cbv xal (ygovyuog' xal ogov туд huyelov ddgyg
OQsytj rijg vvv uev dvftovu-ne, od'otov be
vojrevyg,
djuaQawov.
5
5
г
5
>
С 
Ovbs
aAAa Tig Hv
>>
конто
TO
и
По-
това ce отнася към
съблазнява „един от тези
какво пък ние трябва да
jtevte xal dsxa
rd xkrfd'OQ; ovds TiQog xtva toov
«4/4 л.(ю<; fta i/.stav xqv snavco л«-
'	ijv laovip' ev yy 6 TOV
.TS
rp’ .UOJ’jp’
’EwoEl, TEXVOV tJ/KJTV,
Ibyog' ovx ayyslog tavra leyst, ovx av-
ОТЕ zovg
к
ней тсо
Л-
ЕиЕТУТр’
Aoyovg тоитоид eig то /as-
rd usya tovto uxdvdaAov ту
ri 8fOOV.UEV TOTS ; 77
EGVTOV (jpQlXTty
avaloyiFov
тоитous
1
UAH
I
7
r "
J
О

i
той
т Ч А Т Т
гл
5
У
Помисли си за онзи час
като изтъкне пред всички
ще разследва тази голяма
г fi-
Tl 71011)00 ЦЕГ ;
3	/	. г
f.TjOLV 8VQ1]GOUF.V
гл/
II
уаз, texvov s/M)v> xa.t
rth' Ae/yvov blog
lb 6 s


ОЛОч SPTQOubg
цг/ (poirrEig xal
/

свят, а душата си загуби?


avDovm'jg,
ЛОЛАО) TllsOV
ai'QtOY
3
T7]^ snovQariov
jUCtQOl-
xal
се
У
която
ме обзема,
5	\
ЦО)
vsio тр;
SXTSIVEIV'
Avayxd^optat, text or s
owsxovorjc pie d'&vf.das xal
cpildag enizileov i or Aoyov
лау/Отд dxovs. ’EO'Eto exauzo)
okjhsq bui.ov ovzcog xal Ttadg xai xh'ioeig‘
boot uh> eveyisivav тиле ттао
ovtoi xal Ьщдхеиаг' boot be
dcoQsarv xal
XTjoav <57 л 2e оу
ovtoi, xu.v htl ptxQOv ebogav eig avgrjatv jiqoe/.-
’Oetv, dAZ3 ov uoAv to ev jzscTO xal ттагтоуу
Е^ЕТТЕООУ. Eat,
тан1 olxeuov uvvoqiiv лоауцатсоу’
T&tVOV
г ОУ
з/
3

ц
’ЕО'&то
biqQXEOaV’
TljUTOV
Tl
im cq;
JISQL GE
xal dve-
6 Deos
xal
avrov debofEvaig,
tov цег i)eioov
doGTt&Q TjAoyrjaav, eqptkovel-
тта q 1 e a i) т mv tiqo о lafteiv

TJ
I1
I
ov ttoI-v
Si ft'JVAEl, EgEUTlV fjJLUV TOVTO SX
ЦЕ 0(0
J	*-
xai
OXOGEL
)
ее струва,
дела,
ако
Патриарх Николай Мистик
205
I
I

I
Nicolaus Patriarcha -
б Аеусо, Е!> тьд риетедюу
тсуод а&ат&есд лер) ;
ррбе итедуес,
есхтчсд
upoopev,
ppslg pev
got, rjv. civ doippev
edv pp таотру
eppeivp тр bcoQea, алР1 лад
loV£lK)jop,
етуас лас докер’,
dsdopevpv avxcp лад рри)У тьрру,
pa)d,ov лсфоорет' avE cbv
Qcvota яЛеоу tov dsovxog eavTov upav' tov de
/Pc)V ovy ovrcog тло/.руюре^а wig pq fiov-
iopsvcig sppsvEcv тр лад avwv	dedoper p
zovTOtg xipp e^eiv J ovcP dgyieladzu av wrg
ogor? vnegfiaiv&fv dov?,mPdsv trig ddSng ка'с
трд террд ovg avzog ебсодсфато;
^pgr xavia иосуьотсксмд ygdcpeiv qpag’
иосрсотфд туф о vie fufiavoZuyog,
dva^iog tov dyiov ’dvaiacngpgiov Хестоодуод,
трд лагтсоу ocoxqgiag
kapddvco cog,
Totg TOtouTOcg елсхееддраису
г
някои от нашите поданици, удостоен от
нас с някоя почест, не я харесва и не е
доволен от нея, а упорито се стреми да
придобие нещо повече, то нима ние няма
да възнегодуваме и няма да го намразим
и не ще се разгневим срешу него ? После
даже ние, смъртните и нсмощните, ако
окажем почест на човек, равен по при-
родата си [на нас], и ако той не бъде
доволен от нея и не остане благодарен
от нашия дар, а захване от себе си упо-
рито да настоява и да се мъчи преко-
мерно да бъде и да изглежда нещо по-
ние [казвам аз] ще възнегодуваме
за дадената нему от нас чест и
затова
О
илохесдссоу,
pp таиттр' aywici.
ллеоу тс
ov uc-
r
Еста
ТСррд
i	-
драм
xut длАотескес
ayavaxr gooper
f
J
а).)м
ледс&еб&аь,
0VK
dv&QCOMOl OVTSg fyvrpoi
иу&дсояср
ауалфор, pqds
о у>
оду сои реда
J
?
aviouJ
Ш EJUXlj-
(pV(4V,
f
3

/
1
COCO Т1]У
evzagwrcog
□
KUC tVEQlSQydurptai
dyavcxKTquopsv
/
eavTQv лдоадм-
яшубтедид ад
латтеРод тру
xal атIрог
еубщМсУ о Cad а яе-
J	1
/

O'l’TOJs
sppsreev тр лир
хс ар
VMsg^atvecv

с
/
Г/р*
ТО(.<
И/ГГОН
ovd3 dgyieiodat
fiovloyO-Eiev трд
Г| .> с.
ч.п < х
J7/; гяола-
olfa уао
«Д’ si. кси.
каь
' тледеиуб pevog’ кем оло-
spavxbv лес •doo aApdeog,
’   _	аоёияетаь о $s6
ГЛЧЕ
г
О ТС tl/j
s-
Ре тоотсоу
x&xeivd
Хлдл? ds zovw.ry каиеьуб us del
btsvdvpeludai, on msqvolv, eig
тё'куоу
dwiv аР
яатта Ei-
-•>
qpcbv,
BjZcov катаитагтсоу 'ррсЪу, ёлрууеРко
дтрчка, Латта q>c)dag яет&адая’ koI сод ало ye tov
yvy Av&rjGSTcu pev ласта i!gcg, ласта лдбераиед
UKavdd/му, лабаетас белаиа orduig, кас ftgaftsv-
typosT-ai ovv Зеф psxcpiv 'Pcopaicov кас Eovkyd-
qcdv siQpyp dvicog GTa&pQa, кас oia ovnejo лдбте-
gov yeyovev, ovd* ёлыдаФроау oiлдб gpcovsvfiiw
ysyovoxeg.
кеса diddeocg;
иуеосд; Flov eksivu та pqpaxa olg eyaiQs psy
&sbg, eyaiQov de ol бкоиоутед
s%c6g?]oay al xQpuzai ёлльдед <ig si’yopev ddco-
тактсод, cog ovkstc uscagv ' Pcopaieov кей BovP
ydgcov iuyvuei б логддод daiucov tawflaAslv
окаудалоу, ovde owTagd^Et xqv ualJopav avxcov
ЛаОСС

IIov рос, tskvov е.рот, р тбте y?.v-
'П уеуогет р трд ыдфурд оя,6
тН
U.v dQ(07t0b J llov
йь
3
че бог няма да се отнесе също
ония, конто не желаят да се
с дадената им от бога чест,
конто
вече,
силно
по-скор.о ще го лишим от нея
защото той по собственото си решение
е намислил да почете себе си повече,
отколкото трябва. Нима не ще предполо-
жим,
тъй към
задоволят
нима не ще се разгневи на ония,
се стремят да преминат границата на
славата и честта, която той им е дал?
Не мисли, че ние пишем това като ня-
какъв софизъм, зашото аз не съм нито
софист, нито пък изкусен в убеждаването,
но съм, ако и недостоен, служител на
светия олтар и усърдно се моля за спа-
сението на всички. Аз мисля искрено, че
такива предприятия не са угодии богу.
Освен това ти, чедо наше, трябва да
обсъдиш следното: миналата година, ко-
гато ние се срещнахме лично един с
друг,1 ти ми обеща пълен мир и искрена
дружба и ме уверяваше, че от сега на-
татък се премахват всякаква разпра,
всякакьв повод за съблазън, че ще пре-
стане всяко разединение и ще се уста-
нови с божия помощ между ромеите и
българите наистина здрав мир, какъвто
преди не е имало и какъвто не са знаели
ония, конто са живели
остана
ложение ? Какво стана с обещанието за
мир? Где са ония думи, от конто се
възрадва бог, както и хората, конто са
ги чули ? Къде отидоха добрите надежди,
който ние несъмнено имахме, че лука-
вият демон не ще бъде повече в съ-
стояние да всее съблазън между ромеи
и българи, нито да смути чистата им
-1
?
3

се
конто са живели преди нас. Где
, чедо мое, снова предобро разпо-
1
J
1 Става дума за срещата между цар Симеон и
преговоритс за мир в края на август
на ।
Писмата...; СбНУК, X, стр. 413—417.
патриарх Николай Мистик в Цариград по време
913 г. За подробности около тая среща вж. Златарски,
Същият, История, I, 2, стр. 366—374.
366—374.

206
Nicolaus Patriarcha
Патриарх Николай Мистик
луалг/т ’ Ехолет (pQOVi/iog cov ydgin Oeov
d£v? oovidsiv to xakov, xdg /ladodEiag
xal
tov
uqxavfj

OVVldsiV
i*-1
to
лоАтугдолод EOTl
}
о
7
rds
лоут/gov' лоАотдолод ЁОТ,i xdi лао//
Xard n?s aum/gias t.ov Oeiov ллаоиатод ауто-
vi'^Etat’ cpOovEt /пег лаги dvOQtoTicp, лкеох de
rots gEtgdvarg %agiv kafiovot
der opv xai as, texvov e/iov,
XQyjoioTTjTi, htsixsiq, xal dUot
koig (ptUri/ig&EVTa лада &eov, xal лдбд (pOdvov
dgmsoov xard gov dvarpAEysTat, xal fiovUxai
л dog ptr/yav// wv xard gov (pOdvov лАт/дотро-
gr/Gsiv. \42Az ,ud iav&avsTTO as ?? exsivov елг-
ftovU/, jxaAAov ds, ботд
ToaovTcp tojieivoteqop ytvov, iva
&u,fiovUp> diatpvyi'jp, ’ЕдбтЬ/ aot ел1 yi/g rtfri/
xal dopa лаоа Oeov, слоодааоу ел1 tovt?/ xai
tzjt ovQavtov ttQoakafiEiv’ лоооЬррд ds тал st-
vocpQovTov, /ат/ /LtEiETOQt^d/летор, /ад ri/v xagdlav
tnpov/isvop, /ыт] тле/} д лооо^хеу Елатдоцегор,
аг/ GTiovdap xal ogxia лада0<dvary. "А е’Оеуто
/iev ot латедер oov лакат
de xai avwg xO’sg xdi, лдстл/у.
то adv ovoua лоа'/ватто, Etra TTagaftvjyai rov ogxov
тоА/лт/оа
xv/v’ d As rov лагто)у Osdv xal Ar/pnovgydv
xat Asondvr/v sip ogxov лдо&ЕаЕУод, в1та лада-
Pavr/p yivoitEvog, ov /.ivqIwv &агатсоу svoyop;
’AUd ti ; A tort /а/ ладатл[ха гло (/Uavd'QO)-
л1ар xat dcparov ptaxQoffo/dap sndyst tt/v dlxy/v,
did tovto xaza<pQov/jO(o/,tEv; ’ALT alno tovto,
ol'itai, хакелтотЕдаг f//.tiv
xal dorp ллеоу /taxgadv/ASt
TEgav.
лада Oeov. Ei-
TpQOV)]<7€lf OVVSGEl,
лае1ото1р xa-
AUd ai/ kav&avsTio oe fj exeivov
wig xaAotg nAovwtg
x э ~
VV/V EXEIVOV
xal лдблакас, sdov
it; ogxov
El
аладапдтак Odvawv tn&xpt rl/v dt-
rov aavrow Osov
ь J
J
’AU
T//V ЛООО/У ЕЛО IО El'
tooovtov akysivo-
1
хататрдогт/оащЕГ;

AUd ydg tocos то удтцдаа Ueov ере? viva'
tovto, ev sfcidyv, Gtamdaou-ai. Ovx
3 П, ?
С1	3 X
EV Е1ЛО0У,
dxgdvwv dv-
tS'id tovto, ev elnuov, otamfoo/uui. Ovx slf.il
лдотртгтг/д ovds rcov лдоодйу rd /asUovra %dgiv
AaftovTiov, wg ds AEirovgyop wv
OiaOTT'QtOV, El
vov vgv otoTriQiav xT/dd/jtEvog,
xai trtgoUya). 'Ea r//v wjv
xal dvd'ptos, xal cog латт/д tex-
лдоаотраИ/лдиш
oxavdaAwv alxtav'

КОЙТО
J
о

5
о

конто са
j
любов ? Помисли си ти като човек благо-
разумен ПО МИЛОСТ божия И ЯСНО рЭЗПОЗ-
наващ добродетелта от козните на лу-
кавив, който е хитър и всякак се бори
против спасенкето на божията твар. Той
завижда на всеки човек, а още повече
на ония, коиго са получили в по-голяма
степей божията милост. И тъй той вижда
че и ти, чедо мое, си надарен от бога с
разум, разсъдителност, добрина, снизхо-
дителност и други много добри качества,
и затова той пламва с още по-голяма
завист към тебе и иска по всякакъв
начин да задоволи своята завист срещу
тебе. Но нека да не се скрият от тебе
неговите козни и колкото по-големи ка-
чества ти обладаваш, толкова по-смирен
бъди, за да избегнет козните му. Дадена
ти е от бога чест и слава на земята,
постарай се да придобиеш заедно с нея
и небесната, а това ти ще получит, като
бъдеш смирено мъдър, като не се възгор-
дяваш и бъдеш надменен в сърцето си
като не се издигаш повече, отколкото
подобава, и не нарушаваш договорите и
клетвите, конто са утвърдили твоите
отци още преди и по-преди и конто ти
сам неотдавна потвърди. Ако някой се
закълне в името ти и после дръзне да
наруши клетвата, той неизбежно ще бъде
наказан със смърт. А не заслужава ли
хиляди пъти повече да бъде наказан със
смърт оня, който се е заклел в името
на бога и твореца и господаря на всичко
и след това наруши клетвата ? Но какво ?
Нима ние ще злоупотребяваме с това, че
бог по своето човеколюбие и неизказано
дълготърпение не им налага изведнаж
наказание ? Мисля, че той ще ни подложи
на по-тежко наказание и колкото повече
той търпи, толкова по-мъчително ще
бъде то.
Но може би аз твърде много съм раз-
тегнал писмото си и заради това ще
кажа още едно нещо и ше млъкна. Аз
не съм пророк и не съм от тези, конто
са получили дарба да предвиждат бъде-
щето, но като служител, ако и недостоен,
на пречистия жертвеник и като баща,
който постоянно се грижи за спасението
на сина си, предпазвам те и предсказвам.
Остави настрана причините за съблазни;
I
КОЙТО
се

J
толкова

j
I
Nicolaus Patriarcha
Патриарх Николай Мистик
207
I
отстъпи от своя помисъл,-1 с конто се
разрушава строителството на светия дух,
сиреч мира и любовта, конто съществу-
ваха толкова дълго време между ромеи
и българи. Върни се отново към предиш-
ннте си мисли, благодарение на конто
единият и другият народ по милост бо-
жия щастливо, без сълзи и бедствия,
живееха Понеже ако аз колко-годе имам
понятие за наказанието божие, то той
ще се вдигне за отмъщение и никой не
ще бъде в състояние да те изтръгне от
ръцете му.
1
ov р xaTabvoig
UvEvpaTo
xal Bova-
ELQpVQV
алботр^ч tov rpQOvp ратод dt
EVEQyELTat
prig eotiv p draper a
yaQOOV ёл1 tooovtov xqovov хатаоуоооа
xal ауалр' елоуеШе лдод rovg
ped* (bv yd.Qi.Ti 08OV
xal ovpq)oo(7)v exuteqov edvog ёлолс-
еле1, st ti ёусо owippi трд rov (deov
dvaoTpaEiat Eig Exdixpoiv, xal ovdvlg
EX TV)V ySiQ(bv
68 C)
{. J
pOVQ,
daxQvtov
TEVET o'
EyEQOEOjg,
ест at
(VIII, col. 61 C
6

и
трд oixodo apg tov ayiov
e з	\ r T>	f
i (opaaov
- \
s'-’

f
/

(lOypg Aoyio-
Evdaipovoog %a)Qig
ei тс Eyco mvippi трд tov
J

?

avwv
/
EqatQOVpSl’Oq.
u
и-
7. Ad eundem
71 —	5 J*
co аатсо
4-	L
До същия
Tivag лотароод vvQ/joco daxovmv’, lloiovg
ел1 тосд euolc ло&еоту dvahpi copai dopvovg;
’Eua yaQ та лаОр ooa tov )mov tov Xqigtov
xal' 0sov pov xaTSAafis, тру ayiav clvtov xeqi-
лб&ртоу xhpQovopiav, di pg
QOV
таота;
аладауу&у трд xaiodiag ладахАроту ; V? трд xa-
xiag tov ал* dgypc рюауИдтблоо, tov tov mixqov
tpddvov хата tov трд dsiag лаЫирд л1Ьюратод
у дол At оаутод
dgov xai алтоАыау ауоутод.
d ptagog, о адДхаход, Expavvl
иоаолт vov yvvovg ov navetat uexql xal eppEQOv,
pald.ov <5e pdygig dv ел1 у pg xoAiTsvptai av-
$@а)лод> dvaooficbv xal хат aAAp)aov dysyei qo)v'
iva, еле1 аетод pp ovyx&ycoQpTai лоотрагтд
EWifiovXevEiv pptv, ovtoi dd aAbpZcov тад
ftovldg
табтрд трд ал dgypg pavuhdovg avrov лдош-
QEoeaog, xal tidtAtpol олХтаау y&loag хата t&v
ex tov avrov алЁоратод xal трд avrpg лооеА-
dovrcov yaatQog' xal латгдед
vjteq (bv pv^avTo лоДахсд
acpeivai, xal (pilot, rpilovg nyvdpeav'
8VQpG(O

ОЛЕрЕЕУЕ TOV arav-
о vv алохАасасорас
T(OV
xai tov ddvaiov. Плод
VH dva euQ'.') трд spipg odvvpg xal
Л /
J
.V
tov ad tov dv&Qooxov лдод o).e-
Ъ ~	г
yao
хата tov dv-

Ал*
s
arro?
г
ЕЛ1-
xal Tpv dvaiQEGiv дюлдаттсореу' ex
doyqq pavubdovg
3
5
rt
<bv
oxTEXTEivav ла Idag,
тад qrvydg лоо-

EXEIVOU TOV
Какви потоци от сълзи да намеря?
Какви оплаквания да подема за мойте
страдания ? Защото мойте страдания са
толкова големи, като тия, който постиг-
наха народа на Христа и на моя бог,
неговото свето и възлюбено наследие,
за което той претърпя кръет и смърт.
И тъй как да ги оплача? Или какво
утешение да намеря за моето страдание
и за гърчовете на сърцето си ? О, злоба
на отколешния човеконенавистник, който
е въоръжил горчивата завист срещу тво-
ренията на божията ръка и който води
винаги човека към унищожение и поги-
бел. Защото изначало нечестивият, родо-
началникът на злото, побеснял срещу
човешкия род, не престава и до ден
днешен — а може би и докато на земята
управлява човек — да заплашва и да
подбужда един срещу друг. Затова, по-
неже той не модсе сам явно да злоумищ-
лява против нас, [кара ни] ние сами да
кроим козни едни през други и да се
изтребваме. Вследствие на това отко-
лешно негово безумно желание и братя
са въоръжавали ръката си срещу своите
еднокръвни и едноутробни братя, и бащи
са убивали децата си, за конто често са
обещавали да дадат душите си, и прия-
тели са се отказвали от приятелите си.
О

У
През февруари 914 г. Зоя, майката на Константин VII, взела властта в свои ръне, като от-
странила от регентството патриарх Николай .Мистик. Цар Симеон се обърнал към новото прзвителствс
с предложение за сключване брак между дъщеря му и младия император. Както изглежда, ио този
начин той е искал да придобие влияние във византийская двор. Обаче след като получил отказ, той
се подготвил за война, нахлул в Тракия и през септември 914 г. обсадил Одрин. Византийского прави-
телство се опитало да предотврати воеините действия, като използува влиянието на Николай Мистик
над Симеон. То се обърнало към Николай Мистик, който, макар и отстранен от регентството, написал
настоящото писмо с цел да епре похода на българите. Това писмо било написано в края на юли или в
началото на август 914 г. Вж. Златареки, Писмата. .., СбНУК, стр. 422—429. — Същият, История,
I, 2, стр. 375-380.
1
)
208
Nicolaus Patriarcha — Патриарх Николай Мистик
dydoTOpog ottioi daipovog xai xd vvv gfis хата2а-
fidvTO. ла d p xal ol fyppvoc, xal xd ddxpva'
exeivov трд xaxoficpyaviag p d/d^ppiig
dsofiov трд ауалрд tcov tov Xqiotov xal (Asov
uov XExvcoy, трд те 'РсоцаТхрд xal трд Bov2-
уадсхрд egov a lag'
ov yaQ 6 fiQafisvoai fiov2p'dslg Etpp-
ypv тф хбоисо did xpg ex tcov латрсхсот xd2-
лсоу xsvoiOEcog, to tcov BovlyaQcov ysvog лоод
iiavTov фхЕссбоато, xal sig adsicporpra тф бРсо-
ршхф уеуе1 ovv pips, xal тру avipv лаоЁоут
Tifi'pv тф хаЛЕси^ас xovzovg Xgioxiavovg, coo-
лео xal pfsiv, ov cpsQcov тру xooavxpv ysysvp-
fiEvpy sig vfiag evspy eg lav d a&l cpffavcbv xoig
xclaoiq, ахаталаоотоу ёс aycbva notovfiEvog tov
ooov3 ел3 аитф Аолраас tisv tov Xqigtov xal
3sov pficbv tov xotvov svsQyExpv ^pfAtcboai ds
to Bov2ydQa)v ysvog трд лар3 auxov dsdofjsvpg
xifxpg, EvQsv, cog s’oixsv
xpg snc^ovApg, xal
xaQiov ’АлботоАоу,
et
a
EVpQypas TO S^EELVOV
pfuv хе xal vfxiv
xal dAs^Qov xpg wv Xqiotov e^eteaeos xkpQO-
rofilag, ystQcbv EQyaoaiXEVOjy тоу cpdvov,
clxaduQT-cov, ov6e тр doE^Eia dovXsvEiv Елюта-
fisvcov, ddAa tcov XExa'&u.Qyisvcov тф dylqo ^ал-
Tiofxaxi, xal лдод tov ovgavtov Патгоа елей-
qofisvcov,. xal та) tov oxavpov opfisdi) eavTovg
xaxaocpah'QofJsvcov ex трд xov лоурроо snpQsia
Tig yevcofiai лдод tovto. ; xi ёсалра^со^ас; Tt-
vag axoxlavocoyiai, xobg xax aEkplcov avyxi-
vpilsviag, xal тер oixstcp cpdvop xai xaig oepa-
yatg ftoTovavTag ftsv
tov dega oxvd'QCimdoai ds ov fsovov
тад таота XpiOTiavovg ev dip тр
лосраагтад, а2Ла
oxvАрсолаxqvgi xai avTol лаутсод,
QEiys daxpva p cpvaig, s&Qpvpoav
62cov Аеолотоо ел1 тф усуотатс
Elxd^sig yap лаутсод, texvov Efiov, olov to <12-
yppa tov fip flovAopEVov tov tydvaTOV tov ар,ар-
t.(o2ov, d22d to bicaTQSipai xai cpv ovtov,
TooovTwg davdcoig,
dpaQTiag ysvvpTcop, xal oi табтру
ауалсоутед sipydaavTo.
tov ovr-
9 >
&JI
астф Лолроаь psv тоу
От този злосторен демон идват, уви,
обзелите ме сега страдания, оплаквания
и сълзи. От неговото злоумишление про-
изтича разкъсването на връзките на обич
между чедата Христови и божии, между
ромейската и българската власт.
Откак бог, като напусна бащините си
недра, пожела да утвърди мира в света,
приобщи към себе си рода на българите,
свърза го в братство с ромейския род
и го удостой със същата чест да се
наричат и те християни, оттогава вечният
завистник на всичко добро, като не можа
да понася това .толкова велико благо-
деяние, оказвано на вас, води непрестанна
борба, за да наскърби колкото може
Христа и бог, нашия общ благодетел, а
българския род да накаже заради ока-
diys лоте тру Ex^aoxv заката му почит. Той намери, както из-
глежда, най-сетне изход на своите козни
и като откри съсъди
женият апостол
едни от вашия род, а други от нашия
и достойно за
оплакване от вас и от нас дело, извърши
ovy). толкова много убийства и такава гибел
сред Христовото наследие. Изтреблението
беше извършено не от ръце нечисти,
нито от такива, конто са свикнали да
служат на безбожието, но от ръце, очи-
стени чрез светото кръщение, конто се
въздигат към небесния отец и са укре-
пени с кръстното знамение срещу злото
на нечестивия. Как да се отнеса към
това ? Що да сторя ? Кои да оплаквам —
тези ли, конто се вдигат едни срещу
други и със своето изтребление и убий-
ства оскверняват земята, а оскверняват
и въздуха ? Те правят да се наскърбяват
не само християните по цялата вселена,
като чуват за това, но и ангелите на
небето. Те и сега всякак скърбят и ако
природата бе им дала сълзи, те биха
заплакали, тъй като господарят на всичко
е опечален за това, което става. Защото
ти, чедо мое, можеш всячески да си
представит колко се измъчва за толкова
избивания, конто
волът
както и обичащите греха, онзи, който не
желае смъртта на грешника
той да се обърне и да живее.
Но докога аз ще проливам сълзи и
ще оплаквам това? Трябва да изоставим
тежкото минало — защото умрелите
не могат да бъдат съживени, — а да
си към предстоящите
5
euqojv GxevTj,
xazTjQU щгга
и

ка га тот ра-
9АлботоЯov, хат.рохс щеуо. sig алФ2star,
usv ex tov viisxsQov yevovg, a ds e$ pficov,
tovto xat no2vddxovwy
sQyov, xal tooovtov q:6vov предизвика това жалко

J
както казва бла-
приготвени за гибел
I
J

d22d
хат3
г
HctTEQa
ъ *
I
XqiOTIW’OUS
$o2og о трд
3
7
/
тру ypv, fio2vvavTag Ее
тоид axovov-
oixovpsvp
xal тоид sv ovpavcp dyys2ovg‘
ЕУ


7
xal, si ла-
av, tov tcov
d2yo v утод.
л
J
5 Ч
1

3 1
ЕЛ1
U
I
л ct,	? е \	st ч '
ov* ovosbS алло? (ла-
J

e извършил само дя-
родоначалникът на греха
J

а желае
\4z2a fjAyjpi лоо таЪта ftpipycb xal ало-
хЛсисорас; Asov та fdv уеуоубта %а2ела Лслесу,
еле1лео avafilcoaug ovx eoti tcov те&урхбтооу,
7j£O<? os та pdp I....
flSTUCpEQEiV tov loyov,
Eitdr. El j'<ip xai тру xagdlav елЛрдад, si xal събития, чедо мое, утробо моя. Въпреки
OVX EOT I TCOV
0.710
AJ
xal
I
ys rov vvv лрау/лата
texvov eliov, олЛбуууоу	на сочим словото
D+x- 
Nicolaus Patriarcha
Патриарх Николай Мистик
209
I
ojv Елда^ад та natQixa
ел1 oot. ’AgxEollpTi toig
pET/JM TOVTOV GTpT(O p TOV лотр-
xoivpg тФг Хрюиауфу
svegysia, ppds t.l лаеоу toyvop ai;~
Egogyiliofyai хил, yalgsiv ел1 тр xotvp
Л /

5

I
I
odvvpg Ev&Bpeag di
auXdyyva avoTQ&pstai
si gyaopEvoig,
qov daipovog хата трд
piaixpovl ag
tog pev
avptpoQq, тф Хдазтф de xat ©sqo ppoov nsgt-
Ttoistv to охифоаллаТЕО1, xal toig рриат&дсЬлоьд
dyysAotg, xal naatv (loot to svosfisiv exlpQto-
аатто' dya&dv per yao ррдо?мд Aapsiv dg%pv
sgyov novpgoy, ppde tov лоЕлоУтод алоара-
2prat tov av&Qcoxov' ear dk aga xal ysvptai
ti toiovtov, ota ovp^atvEiv dvdyxp' тф лоло-
арадтртхр xal ло2ол2аггс фал, ал 2d лаАту фд
polgag ©sov pigiv syovoiv, отесХоцеуоу egtl
тф лтаФраи лдобауету
yove то pop ysyovd
рета£и Bov2ydga)y xal
ug xQovog дфор Ap&pv xal рр лапа tov al&va
Eig xoivpv отрлру xal ovsidog sip dtapvppo-
ysvopsvov,
6e xal vpcov; sA22d to per vpstEQov xal yco-
glg тфу Epdjv Aoycov a viol huyivdooxsTE' лаУтсод
yao fpgdvtpog Фу xal тру olxslav ovvetdpoty
xQtTpy xa'd’iotdvaiv, Еллууфар тру alt lav xal
лдд toov ppeteqwv Aoycov.
To ds tov ppstsgov 2aov лтасора,
трд тфу novpgtbv ау&дфлеог loyvog ! ovx
six sly ахдфшд, олатд алрутрОЕУ, еле1 ovd
syco ovte тФу йеР01'АЕсрЕУООУ ахдфр TljV st-
dpoiv’	pkv yao лдоерЕЛетр'&р xal лдохатЕо-
xEvdo^p, dst ydg xatpyoQpoai, тру a2p$Eiav
Tiptovtag ppaq, xal t©v hnavtya kayovitov dg-
yeiv, ovte awsyvoopsv, avis eig pdOpoiv sayo-
pev ovd3 олаод p xivpotg трд тооаотрд улрд^Е
атдаиад, елы de та svTav&a хатВрфот abg si-
ход pv, ovd3 pudg то лдаура disAa&s, лФд ydg
tooovtov л^р'&оод Evtavda ovvEikypEVOv, d22d
то rprixavta, si xal pp лада тФу та л,дау-
р,ата dioixovvxtov, а22а лада уе тфу а22м»' тру
ahiav трд оил2оурд той о тратой e^sdidaoxd рЕ&а,
Фд svsxa трд лоод BovAydgovs ёхотдаттлад
р тоааотр yeyovE xtvpoig, tots dp, tote, rpv
Еле1лер
toig apyovatv svsToyopev, otxeiq уАаюор pa&siv
ЕдртойрЕУ той отдатой xpv ovyxtvpoiv, xal фо-
лед eygpv xal ЕрертрарЕ&а xal (bvEidioapsv
tooovtov лдауратод елюхоллод ppag dvtag трд
лбАетод pp Хафутад xotveovov трд fiovlpg" ttov
ау&дсолот'
ota
£ 1 V
де ада
pi&V 8%OVJlV, d<pSl26pSvdv
тру Exavopdeoao’. Ге-
s2estvdv к ей лоЛолеу deg
Poo pal mv лталара, о



с
1
X
/ "I
ovscdog
то pb> ti xal pptbv лтаюаутсот, то
3Ал2а rd psy
С

\	'	3 J
>cccz тру otxsiav
2aov
3
С*
5/

ахдффд, длсод алрутросу,
olda
3
/
3/
ovd3
el лас
ако и да ме
че ти порази сърцето ми,
изпълни с болка с това, което извърши,
то бащиното ми сърце ме тласка към
тебе. Задоволи се с извършеното. Нека
оттук да спре дейността на лукавия
демон за общото изтребление на хри-
стияните. Нека той да не бъде повече
в състояние да тържествува и да се
радва на общото нешастие. Нека той да
не бъде повече в състояние да причинява
скръб на Христа, нашия бог, и на човеко-
любивите ангели и на всички, конто са
изпълнени с благочестие. Добре би било,
ако това лукаво дело никак не бе за-
почвало, а човекът не бе изоставил пътя
на благоприличието. Но ако действително
е станало нещо такова, което е трябвало
да се случи в многогрешния и изпълнен
със заблуждения живот, то ние, конто
сме евързани с божието жребие, длъжни
сме да изкупим прегрешенията си чрез
изправление. Случило се е вече печално
и многоскръбно деяние — сблъскване
между българите и ромеите. Кое време
би могло да го предаде на забвение и
нима няма да се сломенава през всички
времена като общо петно и позор, по-
неже и ние, и вие сме еднакво виновни
за него. Но ти прекрасно знаеш и без
мойте думи грешката си, защото като
благоразумен човек и такъв, който смята
съвестта си за съдия, съзнаваш. преди
нашите думи вината си. А грешката на
нашия народ — уви, сила на лукави
люде! — не мога да кажа точно как тя
е произлязла. Защото нямам точни све-
дения за съвещанията. Защото ние, конто
почитаме истината, сме длъжни да по-
рицаем и тукашните управници. Защото
ние не знаехме това, което по-рано е
било решено и подготвено, нито пък
научихме как е станало придвижването
на толкова голяма войска. Но след като
разбрахме, както е естествено, тукашните
работи и не остана скрито за нас, че е
била събрана тук толкова голяма войска,
тогава ние се осведомихме относно при-
чината за събирането на войската, и то
не от тези, който управляват държавните
работи, но от други, а именно, че такова
голямо придвижване е станало заради
похода срещу българите. Тъкмо тогава
потърсихме достъп в двореца, а след
като се срещнахме с управниците, опи-
тахме се да узнаем от техните уста за
движението на войската и както подо-
баваше, и ги укорихме
че ние. конто сме епископ
V
>

$
за съдия,
?


нито
BovAydgoVC
tots
J
SVEXU Tpg
p тоааотр yeyove xivpoig, tore dp,
tig xa fiaoiAsta. ^prpaavieg siaodov,
_	___ 5
ЛООд
<_г
У
U
3
и ги порицахме,
на града, не
27 Гръцки из а ори за българската история, IV
210
Nicolaus Patriarcha — Патриарх Николай Мистик
ds 1} UEV
cp>
сме взели участие в съвета за една такава
голяма работа. Те се оправдаваха раз-
лично, доколкото им беше възможно да
се оправдаят и да премахнат причината
за моето негодувание. Те ми казваха, че
отивали на поход не заради война, нито
за убийства и проливане на кръв, но
това, което известяваха, чедо наше, вече
ще ти го съобщя.
„Ти познаваш, отче и владико, вое-
началниците на Македония и Тракия. И
тъй те казваха, че не престават всеки-
дневно да донасят ту писмено, ту пък
устно чрез пратениците си и като твър-
дяха, че били назвали истината и че не
може да има никакво съмнение в техните
думи, какво целта на българите била да
разграбят и разорят изцяло нашата страна.
И в потвърждение на своите думи те
добавиха, че не лъжат, но че българите
наистина целят да направят това
отхвърлят сключените съглашения, кое-
то — казваха те — българите вече били
извършили, тъй като не желаели повече
да се придържат о сключените по-рано
договори.“ После към това те прибавиха
и следното:
„Ти знаеш добре, че Вогас1 е на-
значен за стратег на Херсон. Този имен-
но стратег на Херсон не преставаше да
донася постоянно, че българите полагат
голямо старание да привлекат също и
печенегите, и някой други народи и пле-
мена по онези места за нападение и война
против ромеите. И не може да се рече,
че за тези работи той ту казва, ту мълчи,
но непрекъснато и всеки ден досаждаше
с тези писма и речи на нашите уши и
сърца. Освен това — казваха те, — че
са пристигнали около шестнадесет пра-
теници от племето на печенегите с това
известие, че били изпратени при тях от
България пратеници не веднаж, нито два
пъти, но много пъти да ги подканят да
се съюзят с тях. И тази работа е по-
стоянна грижа на българите, така че те-
се стремят да евържат чрез бракове
децата си и да установят съюз с пече-
негите-2 И тъй ние, като бяхме смутени
от тези думи, понеже вече бяхме се опи-
тали и чрез писмени предупреждения и
неписмени напомняния да затвърдим мир-
аЛЛт) алоЛоуса луоцухЕто
алоЛоуЕТодас аотос g,
1
цеу cog
статор ало-'.оуеласуас аотосд, xai rpv ai-
dialvEiv трд f-iEfiipecog' sAeyoy de лдсЗд
EXGTQau-.ve.iv о о поЛешоо хб{/1У, ovds cpcB
алЕО
texvov qucoy, }jdq yveo-
л
nay
vpiag
voyv evexev xal енцатсоу sxyvaECog, нЯ2э
алрууеЛЛог,
Qt^OflEV.

такта ooc,
и


Етотааш лат eg xai бЁилота, тоЪд трд Ма-
xedoviag xal трд G()cixpg GToarpyovg. Ovtoi
др ovv еЛеуоу, от дшЛгслсуисн ха& sxciorpv
та per удсЛ/а/мил дрЛоиутгд, та de xai уЛсбаор
тоуу olxeuov алох&осщр'соу, teal дмфЕрштщкУос
сод аЛр'&р Леуслеу, xai ovdepcia тосд Лбуосд
а/лдч(ЗоЛ(а,


(дуаирд
dialefaovoi ха1У
ИО1
teal Tijg
oov еЛеуоу,
yQcpuqaoi дцЛос'УТЕд, та de,
GToazpyovg.
5
or
з
xal ovde/ша
би heq б тсоу ВооЛуа-
сЬатЕ tpv YjpETsgav
XcoQav oxvaevgcu лагтЕЛсод xal Ласроцаусоурпаа
/\ai hqooeh&psqov niauv тоЛд Лбуосд avTcov,
би pip tpsvdoyiat, аЛВ сод аЛхт&сЪд
окЕЛтоУтас ™
pisvcov
ВокЛуаооод, сод
тосд pdp avp.HEcptovp,usvoig. Еста
ttQOGSTBB.oav ЛеуоутЕ? qcuv, cog
yav dyvosig, oti трд Хедоалод ТЕтактас
труЛст. Qvzog di) 6 трд Xsoocdvog агратрубд
бссшрлаУЕс dipvExcdg
dpv ti'&evtcu ВооЛуасюс, xai Пат^руахстад,
ei uva sTEQa ev EXEivoig sou тосд тблосд sdvp, лдоа-
ЛгррЕскдаь Eig
тог лоЛеиоу. Кем
6e oiyq, аЛЛа дсруЕхсод
rot
xal тад xoQdiag
anoxQiaiaQiovg еЛеуоу piEXQb тсоу
рхоутад tov тсоу HaT'QpvaxiTayv yevovg
лдооаууеЛЛЕсу, сод едалЕотаЛраау
ВооЛусцнад a^axQiotaQioi ovx
dig, аЛЛа кос лЛ-Есотаксд лдоокаЛооpsvcii
zovg Eig тгр> лобд EavTovg еусосну' нас tooovtov
то TiQayua onovdci^GTai ВооЛуаоосд,
ycpuov KOIVCJOviq ТСОУ OLKECCOV
'Qeiv Етсооас nai аиусУрли тцг яоо
д a/J аг ПатУ^уанстюу,
yotg dtaTaQaooqsvoi, EnEidqHSQ лдоЛа/ЗоУТЕд xal
ду]Лс/ооеосу EyyQagwig, кси ii^vv},iaoiv dyQOfpoig
cjnovchyy EnoiTioaaE'&a to sio^vihov cpQovv}f,ia
TtQoeefrtiy
qcov тосошод m? охолбд,
gxvaevgcu лаутвЛсбд

ц

3

л
abg слЛр&сод тосаота
: OlSlV T'pP ТСОУ уЕрЕУр-
ВооЛуасюь
ovjuepcovcoy Уtpiv, r/v еЛеуоу noiTjCHiofyi!
OVXETl [ЗооЛорСЕУСОУ ЕЦ/ЛЕУЕСУ
xal Tovwig
oude top Bco-
gtqo-
ov
P1J
с*

/
OTI TY}Q
г
dvacpsQcov cog яаоау олоо-
на1
э
тру ката 'Рсоpcaicvv sepodov те xal
ovx't таота yvv дсг Лбу el, vvv
xal xa^ Ехаотцу тоюо-
pQaupiafH xai рущши тад axodg pueby
тад xoQdiag ло^еуохЛеТ' елс wvToig xal
еЛеуоу
тад
’ ЕЛ1
I~v
1
еххоад
тоотоьд
еЛдиал dsxa
TOiavta
avwvg
ovds
tov-
ЛС)6д
С? 5-
«TTOtf
h
Г
СООТЕ ха-
naidevv алоелЗа-
EO.vrajy ovpb-
Totovroig Лб-
s
OVV
7
Eyyga^otb, 
envtr}Gdft£'&a
да
казваха те

1
е
и

I
казваха те
>
I


] Borac (Boryas) бил назначен за стратег па Херсон оше през регентството на натри ар* Николай
Мистик. Той предложил да уреди съюз с печенегите за война срещу българите, като в замяна на това
искал от императора титлата патриций. Вж. Златареки, Писмата,.., СбНУК, XI, стр. 6, бел. 2. ~
Сыцият, История, I, 2, стр. 383—384, 386, 825—826. - Симеон също се стремял да привлече пече-
негите на своя страна и да сключи съюз с тях.
- Симеон


Патриарх Николай Мистик
211
।
।
П.
Nicolaus Patriarcha
ните отношения между българите и нас,
но не успяхме, затова, макар и против
волята си, прибягнахме до тази предпаз-
ливост, за да устроим привидно поход
срещу тях1 и по този начин да се опи-
таме да задържим напора на българите,
а не да подлагаме народа на кръвопро-
лития и кланета. Дано да би дал бог
чрез тази предвидливост да ги привлечем
към обич и да завържем трайни връзки
на приятелство. Ето нашето оправданием-
отче и владико. Не се сърди и недей
негодува.“ Аз не можах да не им вярвам,
но все пак ги укорявах, мъмрех и гъл-
чах, като казнах, че трябва тази работа
да се извести и с писмо. И те поискаха
аз да напиша това писмо. Но аз, наивни-
кът—признавай грешката си и укорявам
моето нещастие
за тази поръчка, изглежда, заради някои
от мойте грехове, конто ме накараха да се
забавя, отчасти и понеже предполагах, че
тъй като съгласно техните думи придвиж-
ванията на войските стават само привидно
и външно, не ще се дойде до- истинска
война, нито пък това раздвижване ще
доведе до кланета и кръвопролития. За-
ради това именно на мене ми се струваше,
че изпращането на нашето писмо е при-
бързано. Ето какво задържаше желанието
ми, чедо мое, да ти пиша още преди
началото на тази пагубна война. Но и ти,
сине, кажи ми, като отхвърлиш гнева и
горчивината на душата си, обсъди пра-
вилно, както си свикнал, това: когато
именно военачалниците на Македония и
Тракия и, от друга страна, Вогас и пе-
ченежките пратеници отново твърдяха
и с такива думи раздвижиха сърцата им,
какво трябваше да мислят те и да вър-
шат, смутени от такива лукави известия ?
А аз зная, че ти, който си способен добре
да обсъждаш работите, ще признает
напълно
и да
трябвало да обмислят, за да [постигнат]
спасение.
Поради това, доколкото беше естест-
вено да се убедя от това, в което
ни уверяваха съгласно получените све-
дения, че събирането и придвижването
на войската е станало и пратеничеството
на печенегите е било проведено не за
Патриарх Николай Мистик, след като научил за поражението на византийските войски при
‘	,	), за да спре по-иатагыиното движение на Симеон.
1исмото на патриарха е било написано вероятно към края на август 917 г. Вж. Златарски, Писмата
12. За сражението при Ахелой вж. Златарски, История, I, 1, стр. 385.
трблср Bovbyagcov ум, ppcbv рь^сТюш,
уш акоуттд cig
avrcov
BovA-
[ieto^v
ovk ifivviythiptEV с)е, rjAdopE-v
TotavTTjv jiEQivoiav, шаге uTQaTEiav
GyyjuartGut, ум ЛЕьоа'&трчи тер тошутср
yctQCov Trt]v бдргр’ ETTiGystv, алЕ ovyi лрод
араата yal oepuyag tov i.aov ycoQ'rjGat, si люд
dot/] Osog did. TTjg wiavTps siEQtvotag s^yvaai
)]олд лоод dyan^v avzovg,
dsopov E^EQydoao-dai трд cptAi ag'
EyEtg zi]v dutoAoyiav, cb IIcIteq
yal pp bgyl^ov ppds dyavaxTEi.
yal ovTcog
улт*
7


1
rt-
ледьтоьад
уль аосраЛр ту
xal dsa-
лоти, yai р.р ooytyov iiT]OE ayavaxtei. 9Еу&>
de алютеТу оуи slyov, л Apr xal ovTcog esieti-
[10JV, ЕлЬгЛрТТОУ, Ed.O)V£bdl'QOV, XCU cbg E&81 eUfi-
yov, xal eti p/pvvuai таота did yoaeppg, Kai
ol fi&y pgiovv pus yQatpEiv, sydo d’ о иатсмод,
оцолоураю yaQ rpv spavzov fyuaQuav, xal xa-
труодрасо трд sftavrov абВьбтртод,
лй;
xoviav, то [isv tl, cbg eolxe, tcov
Ttaw tov bxvov spuoip vauEvcov,
Асл^оутсоу pu,cov, cbg BxeBtcQ хата rovg
Aoyovs sis аур ил. .uovov xal cpaVTaaiav [idypg
p tov aqov cfvyxlvpaig biVEvoprai, ov gtQoxQipsi
лодд аАрЕр лоае^юу, crude stock oepayag xal
yvoeig
GW?
лЕрьолобдаотод. Таити n/r spipv dyEorsiAs yveb-
[TpV TOV SlQOS GE, TEXVOV pacbv, yQafpEcr SIQO ipg
noXvcodvvov tov jcoIeliov ооивааесод. \Ш’
ЕЬПЕ [МЛ XCU GV,
papas tov {ivpov
xal cos ouvetck oobeb ioyiapcp xqivov
блате dp трд
GTQaTryyovviEv, xal Bcoydg eteqco^ev xal ol
HarKpvaxlag dnoxQiaiuQuA nakiv diEffcftaioiyvm,
xcti TotovToig popaoi rag хаобьад avzcbv Eod-
Awov tI cpqoveIv cwtovq sdzi yal yrotEiv, Totavrai,
^avQQalg ayysAiais ёутаоааооlievovs ; Otda de
OTi yQiVEiv лдаурата avvEiog edv, navrcog 0,110-
Aoypostg, ок Ey.eiva cpoovEiv sdei ул.ь
a vm:Q оошррььк eixck тр> dtavosi о fiat.

3
olda
oHvpQog syEvoppv лдод zavzpv rpv dia-
TO [ISV TL, cbg ЕО1УЕ, TCOV Epcbv apaQ-
3	/	\	1	* с л
то de vjw-
ewv(j)v
ОК ЕО1УЕ

ог’х

не зная как се забавих
ovde лоос acpaydg xal
aiiidzoov p miavrp oQPp, xal did tovto
p tov pp.8TS.Q0v уоацаатод атюотоЬр sdogs
лоос

3

и-
/
локЕроо
TEXVOV Г>р.ЮУ
yal
ovpbaGscog.
dvacoztco, аяор-
трд супу i]Q ti/V лькшаг,
zavrcc
Maxsboviag уль трд (Здакрд ol
EX
pi^iaot гад yaodlag

Т|
ЛОЬЕЛУ,
То utov evekev, baov e,ue Л8ьо^руо.ь stydg pv
st cor di.a$Eflfuovuevoi ETtfoiQocpoQpoav, 17 tov
OTQO.TOV yEyovsv GvMoyp уль Gvyy.iypoig, aai
j; лоод Пат^ргаултад didnspyug, ovy iva лб-

ЛЧ-'

№
1
р. Ахелой (20 август 917 г.), написал настоящото писмо
СбНУК, XI, стр. И
Българското военно изкуство, стр. 177 — 183.
чедо мое,
t
J
че те е трябвало да обмислят
вършат онези работи, конто е
J
те

J
Nicolaus Patriarcha — Патриарх Николай Мистик
212
да водят война и за да избиват твоя на-
род, но за да си обезпечат сигурност,
а, от друга страна, само за да възпрат
вашия поход, както казват, и да ти по-
пречат да нахлуеш в ромейската земя,
както пратениците на тези нещастни люде,
те Всоуа xal ww ex Hatty- ' на Вогас и на печенежките пратеници,
алоотаАЁгтооу, лоозётл xai rcov наасоу
Tltcmv .TapEtyOVTO.
5
э
AEjUOV О1>ухд0ТрО(О(ИУ, 0V$
Otpayds EVEQypOCOOiy, did
wig лЕдслосроаод'Сл to
vfxtov avaxoipui тру fig pipy [.idvov,
xai ovGrsilai лдод to /В} cnidgauEiv
tiaixpy ycbgav, xa^cog rj rd)v ddl.tcov
ОУ^дСОЛСОУ wv
vdxcov алоотаАёУтсоу, лоозт xal теоу
отдатрусог ol Aoyot avzoig
Tovtov е1лоу pulv уЕГЕОсЗсн ахолду av wig
пд; tov orgawv ovva&QoioECog' таотру ah lav
eIvui трд лдод wvg IlaxtyvaxiTag ЬьалЁрлрЕСод'
xat ЁусЬ wvwig Ёл^л&ор-ру, exeavo ev&vjupfyslg,
on eotl Tig xal wiavrp ау&дсблосд
OV&E
text a
oi
tva rov uov Aaov
(VOTE TOVTO LIEV sav-
docpaldg, tovto Ьё coots
cog сроки,
ТЦУ 'Pcv-
EXElVCOV

и-
е
OTQOWV
а също и на другите военачалници ги
накараха да повярват. Тази била целта,
казваха ни те, за събирането на войската,
тази била причината за изпращането на
пратеници при печенегите. Аз повярвах
на това, като си помислих също, че е
възможно у хората да съществува така-
ва измислица. Ти сам, сине мой, много
добре знаеш, че когато чедата въстанат
против родителите си, а после бащите,
ако действуват във всичко сами, не могат
да усмирят със собствените си усилия
въстанието на чедата си, те понякога
биват принуждавани поради обич към
тях да повикат и някои други отвън на
помощ, та чрез тях да ги уплатят и да
привлекат към себе си чедата си дори
против волята им. Такова нещо, както
разбирам аз, бяха намислили да направят
спрямо вас. Защото след като по вина
на лукавия демон между българите и
ромеите настана раздор, то тези, конто
станаха ваши бащи, не можаха отново
да ви привлекат към себе си. Тогава те
така намислиха под вид на война само
да ви изплашат, като желаеха, както
казваха, да ви привлекат към себе си и
да ви приемат в своите обятия, а не да
водят истинска война, нито, както твър-
дяха, да стигнат до убивания и кръво-
пролития. Обаче те забравиха, че дават
на лукавия демон повод да причини та-
кива страдания и толкова тежки мъки
на всички християни, когато той често
пъти дори без да съществува някакъв
предлог от страна на хората, сам им
причинява всякакви злини. А често пъти,
като използува някакъв малък повод за
своите намерения, причинява най-големи
злини. От него и сега това голямо и не-
надминато зло — о мои прегрешения I —
намери почва за осъществяване между
българите и ромеите.
Аз зная, че ще кажеш — и съвсем
справедливо ще кажеш, ако, разбира се,
от наша страна не бъде противопоста-
вена на тази справедливост някаква дру-
га причина, — защото във всеки случай
ще речеш, че ако те привидно са водели
война и целта им е била насочена към
това, то защо са нахлули в земята на

Ёлоуом" >}v
snstbav
е1та
лаУта Oi ёаитсЬг ngdrioi’isg, (ш/
olxsiaig OTTOvdatg xazalvoat rpv
(XV-
xal etyoffey aV-.ovg ro>a?
5	/
EXEl-
avwg texvov pticby, ayvostg
лоод wvg yoveig
nO.TEQEg
bvvavrai xais
GTdotv toov texvcov, avayxdtyvTai тер лоод
wvg EVIOTE ЯО17Ср,
nQooAap^dvEodat Etg ^oij&Etav, coots bi
rcov (fio^poai, xal npbg savrovg sniondoaod'ai
xat axovta та тЁхуа, otteq xaycb vzi8Aa[iov xcu
wvwvg лрод vuag snivoTjaai. ’Елыдр ex tov
лоут/qov daipovog ЬюотаоЕшд yEyEv-p/nEVYig Bovb-
ydpcov xal ^Peouaiojv ovx Yif^veLVr<>
savTcbv slxvoat лдод Ёavrovg oi ysyovoTsg ла-
TEQsg, aAA oi
лоАЁроо VpltT
(pact v,
оао^аТ) dH
ovds tuE%Qi oepayebv ; _r
diaTElvovtat' s^abov Ье ара
aovi лдбдмоо'
TOiavrag лехдад bbvvag ndot yotOTiavoig аледуа-
ааотЗаР од nolAdxig fisv,
GEfog Ёд dv&QCjbnfOv ovopg, avrbg лаууаАЕла xa-
Tsoydtyrat' ло/Лахсд ds, xai pixgag тстод bgagd-
psvog aepog^pg vij лад1 eovtov Ёлстосд, pteyiora
xaxd exteAel, ov xal vvv to psya tovto xaxov
xal ovx Eyov олЕр^оАдУ uexaty BovAydgaiy xdi
cPeouat(.ov, co тсЪу Ёрсог арадтршхтсоу ! X<6gay
svgEv sig E^Egyaotav.

к
OVX
гШ
(bs
diaotaoid^cooiVf
HQaTlOVTEs,

j
те

л ':.lxv <V
,uev avrcog biEvopblpoav ayfipa
pbvov елюеТоос, ftovXo peyoi, cog
еуехет wv лдоаЛа/ЗЁО'&си xal ёуауха/а-
'*	1 лЕОсатроас аА/рЬр,
xai alpdrwv zoog/jaai, cbg
тер лотрдср bai-
ладаоубутsg totavra xdrfty xai
Я 3

OL'/f ЛОЛё/ГОТ
(Г
с
U
?
I
/
- V	— /
zcti	лоосра-
г ?
Olda отi EQEig, xai dixaia лаутсод sgslg, ei
pip a A fa] tis xal лад1 pptcbv dcpogpij тер bixaicp
xovwp EVOTT]OETai‘ epgaeig yao лагтсод, ort лео,
tov ndhpioy Eoxpptdrityv, xai ngbg
3 hw	r	\	/	<; и*
-- - .. —------ Zl д^лог£
xal dixaia лаутсод Ёдесд,

о
о
।
SI
Е^ЛеЛЕУ
TOVTO
sig тру
О
г
avTOig о охолод,

>
Nicolaus Patriarcha — Патриарх Николай Мистик
213
I
I
xal лдо tov лоХе~
diEngiiTTovTO; Elnov
pfiaty, таита xal лдд
' -	- I FLlEfi^d-
xal лдод толпа ovx
de dXpdps fj dnoXoyla
or av EtOEiTjs. Epryjav yag oti tow isovkya-
долг noXeuov vdftov е^еХаоаутоп хата
Avpyaylcg "PayyidixdoT tohow, xal хата кот
(“dEuoaXovixif, yeyoyev dtpOQfir}
ттоу BovXydgayv
eX'd'Eiv' xal ovd
6 ndXti'UOS,
OVTO)
de duoyvpi^ovTaif
Olfa EfACpQ'OVOS
то yeyoroS-
ar at
evXdyov
ovstdia/Tois, xal fiEfiipEOiv, xal EniTifipoectv ijfiv-
vdf.ir/y, xal ent ov diaXEiipoiiai diivroiievos.
de ota ладшу xal тф acg Tga%}jXg) neQiyv'&Els,
toot a nagaxaXcd' navodirdoo ecvs tovtov та
уаХгла yvcogiou) fiev euvtots,
oti Xgioruv eoiaev xXpgovdftoi'
yEVEOi div/дрLivlXa, dXX’
ftev, xal fttav хетраХф’ xexti] ttsda tov Хдютоу,
xal dXXijXoyy eofuev .iieXt}, xal ovx ol.de та
ueXp xaE favTCov oraoidPEiv' dX/.d хата тот
fjaxagtov
латта
fill 'tpEvddifre&a
qt/TOW xaxCdv / Tors didaoxofierovs Ефрург
ftETa ndvTfjtyv dudxEir, е^елоае,иоюе xaE eav~
rods 6 dtdfloXos' rods olpeiXottoq ngaets Etvat
ngdo ndvTas avOgdynovs,хат3 dXXpAow EXfiatVEoi)iu
ЛЕЛОМуХЕЛ
BovXydgrjw stopAaoar уф>,
nokEfAtOW
texvov
tiov та
avwts 
rps TOW
rd tow
xal eyd)
o<bv Xoyiov dnavTi'jGt-ws,
5

J
/
AXXd
El
fi}p> xal ЕЛЕлХт^а.
Tjnoq ijww ало Xoy las'
Evpryjav
з t *
8к>а
noXeuov
v
i4J

българите и зато преди самата война
са извършили вражески действия? Казах
им и аз, чедо наше, това, и то още преди
отговора на твоите думи, и ги смъмрих.
Но и за това те не останаха без оправ-
дание, а дали тяхното оправдание е ис-
тинно, то сам ти би могъл да знаеш.
Те казаха впрочем, че тъй като бълга-
рите нахлули враждебно в ромейските
области, Драчката и Солунската
вече беше повод за ромейските войски
да навлязат в българската земя, обаче
те не са и мислили да направят такива
нападения, каквито са свойствени на една
война. Тъй ли е станало това, аз не зная,
те твърдят, пък твоя работа е да знаеш и
работа на твоята разумна съвест е да
не отричаш това, което е станало. Но,
сине мой, каквито и да са били техните
оправдания, аз сам ги смятам за недо-
статъчни и затова ги отблъевах с укори,
мъмрения и порицания и няма да пре-
стана да упорствувам. Тебе пък, сякаш
съм лично при тебе и обгръщам шията
ти, моля те за следното: нека дотук се
прекратят бедствията; нека познаем са-
ми себе си и помислим, че ние сме
следници на Христа и ако и да се раз-
личаваме по произхождение, обаче ние
по вярата съетавяме едно цяло и имаме
една глава — Христос, — а ние сме
членове помежду си; а пък членовете
не трябва да въетават един срещу друг,
защото според думитс на блажения апо-
стол, „
дат всички членове1'. Ние сме християни
и няма да се посрамим с това име. О
непоносими бедствия} Тези, конто са на-
ставали да пазят мир с всички, дяволът
самите тях ги е подбуждал към меж-
дуособна война! Тези, конто са задъл-
жени да бъдат кротки с всичките хора,
родоначалникът на безумието ги е на-
карал да беснеят един срещу Друг!
Някога си ония, конто бяха познали
Христа и конто носеха неговото свето
име, осветяваха земята с кръвта си, из-
пълваха въздуха с благоухания, унижа-
ваха дявола заедно с демоните му, а пък на
ангелите даваха да ликуват и се радват
и прославиха господа със заколението
си. А сега какво? Тези, конто носят
името Христово, оскверниха земята
кръвта си, изпълниха въздуха със зло-
тф Аеалотр вония, допуснаха дявола да се радва, а
на ангелите дадоха повод да скър-
бят, на бога пък причиниха такава го-
рест, каквато не са му причинили ония,
+J

tow ev
tv
TOV JTOdc TijV y>iv
та r Рацштха отдатЕиimra eta-
3 ovttos vnidgoyids, обол older
eyvcooav di(/ngd±aG&ctL‘ таити si
, eyw fisv ovx entoTaftai' ovtoi
riyc
vofwv
J
това
tn id go fids,
diangdb^o&ar
eyed ftsv ovx entorafiai'
oov de eotiv etdevai xal
GWEidpOEfos то al] dnaQVETGdai
AXXd,

ysyovEy
и
□
лот"
dnoXoyiat tow eVTavAa ynydvaoiv, ovx
auras fjyrjod/iip’, xal did tovto xal
5
4
i’’
T.
Texvov
TOW
nagaxaXcd'
уусидфариег
EOptEV
1

EGfLEV
АлоотоХоу.
piKov, onolai
IvTavAa ysyovaoiv,

avaXoyi£d)fLslla
хот ei xal тосд
ev fjcotia r>7 nioTei ftw
5
J l/CUU 1 Lf/v-'Л * JJ
T(L fAEATj GULindoyEt. “
хохоту !

J
на-
1
,ue Xp,
oTaoid.^eiv
El лаоуы еу fdXoc,
XgioTiavot EOfier^
ot'uoi raw capo-
dtdaoxouEvoi
?:£елоАЕ,аоЮ£
Т|

/ Л

Tt>V xXijG V'
J OTQ
t Z	5 r-	1 /
OKOXEIT,
rods бднлХоттад
5-
1 6 r?js fiaviag dgypydg.
F*"»1
xa&
Хдютду syvcoxoTES,
1 Id Xai fzer at tov Xqlotov syvvjxtnss, ol тф
exeivov dyioa twtpuuTi EnixEKApfiEvot, tt/v yijv
to is olxelois pylaoav aiaaoi, rov dega Evoydtag
EnXpgcooav, idv dtafioXov odv wis avrov хтпфо-
ygovav daifjuooi, rots dyyeXois xoqf.vf.lv Edtdooav
xai oxigrdv, tov
sa^ov OfyayaTs"
endow f lol efuavav ttjv ypv toiq
iiaot, dvccodiag
tois daigoGiv
nd^eiv rots dyysXots nagsoyov,
ngoE^EVYjoar aXyog, olov ovd3 ol ent tov guXov
Аеолдтру rats olxslms edc>-
vvv de tI; Oi tov Xqiotov
oix&iois at-
EVEnXpoav tov акра, yogevEiv
Ef)ioxav, vnofyeotv tov tj'xvdgaj-
Т(;

— a
пък
ако страда един член, с него стра-
5
5
С
214
Nicolaus Patriarcha — Патриарх Николай Мистик

tovtov oravQCoaavте?.
xal pavBavs.
, dzz
ou лAp you.'
3
3 n Л 1
Kai bn dApB'p Аеуар лоо-
Ekea &ev yap ел xal pAyst
т pv осотт/Qlai’
LIE У
J
1
<1
<1
конто го разпънаха на дърво. А че аз
говоря истината, ти сам разбиоаш и
съзнаваш. Защото там, ако и той да
страдаше поради раните си, радваше се
заради спасението на ония. за конто му
се нанасяха рани. А тук той се измъчва,
но съвсем не може да се радва. Нима
още от самото начало писмото ми не
търсеше справедливо реки от сълзи при
толкова големи бедствия, конто обхва-
щат от всички страни нещастния ми жи-
вот ? Не би ли било по-добре по-напред
да загинех и да не бях доживял такива
мъчителни нещастия? Но ако ти, сине
мой, се грижиш да не опечалит Христа
и бога наш, конто за нас слезе от ло-
ното на баща си, претърпя страдания,
за да ни избави от страдания, ако ти
се грижиш да не оскърбяваш човеколю-
бивите ангели, а ненавиждащите хората
дяволи да не
прибавя и
внимание на моята най-смирена просба
като на просба от баща — то ти няма да
помислиш да нанесет вреда и да наче-
неш война срещу духовния си баща и
срещу боговенчания император. А ако
пък ти още не си изпитал неговата обич
поради незрялата му възраст, а тъй съ-
що по причина на съблазните, конто не-
давня възникнаха по насъскването на
лукавия, то ти ще я изпиташ
божия помощ мирът настане,
ще узнаеш, че той е
както на скиптъра на блаженопаметния
си баща, тъй и на неговата любов, при-
вързаност и разположение към тебе.
Всичко това, чедо мое, за което те
уговарях, гледай да не го пренебрегнеш,
понеже думите на Христа и бога наш
гласят: „Който отблъсва вас,
мене.“
светия олтар и съм получил от светия
дух власт да отпускам и свързвам на
земята. И тъй гледай, повтарям, и не
пренебрегвай мойте думи. Ние те под-
лагаме на неразвързаните и неизречените
връзки в името на отца и сина и светия
дух, щото нито ти, нито твоят народ да
не излезете от земята си, да не нанася-
те вреда, нито оскърбление, нито опле-
няване на онези страни и народи, управ-
ление™ и властта на конто и до днес
се държат от християнски скиптри, отто-
гава откак за българите стана възмож-
но чрез всесветото кръщение да познаят
Христа и бога на всичко; сключеният
още тогава договор определи погранич-
ти сам разбираш
ако и
jcev 7 a о Ei
syaios bici
svcavBa be,
ovbauov. *A{?
> Э i> - e i /	x Э . r
--- “ ’ •• •• -
TOtovTcov GvpqvjQtbv vpv sppv a&Atav
r <} S E tBe Л-Q о ал,о Ad) A sir,
d Ay sit о t? ngdypaaiv p epp
’AAA’
1
°A^
bid rd? лАруВд,
тал vueq сот
bbvvauftac лаоЕои, то ds yatQEtv
ovx siхота)? ал’ doyrp? b Abyo? лотарор?
baxovoov,
a.EQiioTauEVCov £a)pv 1
xal pp tolovtol?
GVV8TST.6]QpiO 'Q(J)p 
VOV pucbv, TOO
(kbv
ХЕТСОВеТТО. хбАлсот
ла{)а>у ppa? tAEv&EQtboij
pp Gxi-iJcouaQsiy tov? qxAav&Qomov? ay-
ysAov?, tov pp XaiQEtv xal axiQiav tov? ptoav-
BQdmov? bat nova?' лоооВрос» bs xal to Epov" si
tl тр? spp? тЕталЕСгашЕУр? Evyp? db? латоо? sv
XQEta хаШвтаосл, ppxsri btavopBp? тлроебоси,
ppbs лоАеpov dvaAaflEoBac хала tov oov лтеора-
tixov Патдо?,тог BsooTsepov? ppcbv /iaoiAsco?'
ei xal pp лшфау sAafts? тр? ауалр? bid
dcoQov тр? pAixta?, xal bid
oeA{)eiv
лАухо)? fi(oa$EvovoT)<;
xal [лаОцот] nctoa, oxi
ysyvw xA7]dov6,uo? tov /taxagtov латдо?
о ото) xal xb? GTOQyb?, xai ауалт]
xsta? лоб? OE btadsosco?.
to
h
1|
Л
У
h

5
TJ
<>?
е ’'Be ло о алоАсб A sir
7
ри abv,
Р/АШУ TOV bi
f
с? и aoi psAst, тех-
аЛглоу Etvai tov Kolotov xat
'л
jytta? ex tcov ttaxQt.xayv
tov tmopsivavTa ла&р iva
st tiq goi q.QovTt? too
qaAav&Qdxxov?
pp XaiQStv xai oxioiav tov?
ох г -бсола^ЕП’
5
£Х TOV ЛиУррОП
TCOV
ти,

’J
ov
TS то
та qiBdaavTa лаои-
oxavbcua, dZza Афрр
ovv &scp тр? SlQpvp?,
СООЛЕО ~	~

Tp?
T(7)V JXpnTQOjV
(IVTOV,

xai t?/s yAv-
’Ел1 Лаос Ье, texvov fyaaov, ol? ла/УЕхаАе-
о а/леу, xal буи. д/;	too Xqiotov
xal &eov hpicbv (poor б egtiv.
sqiii- d'd-ETEi'“ об, ei xal djiaQTcoAb?, тф Koota-
ori'iQtcp ларЕотт/ха xal лара tov aytov rivEvparo?
Avstv xal beOjUEiv eAapov kovot'av. "Opa
лаАсу <pr)fil,
хаболоfidAAouev aAvtop xai dppz/rtp sv HotqI,
xal Yto), xal aytcp Hvsvp.au, tov p>} op?
eti xcbQa? e?eAbout, pprs oe, prps tov gov Aabv,
ppbs BAd[ipv Ttvd p smpQEUXv xal aiyaaAaouiav
snsvsyxsiv xai? ycbpai? p toi?, Aaoi
poet? xal s^ovota лЁуурс tov rvv олрр%Е toi? Xqlg-
Tiavcbv охрлтро!.?, acp ov zqovov toi? BovAyd-
qoi? E^sysvsio bid tov лагахраттоо ралтКрато?
tov XpiGTOit xal &eov t6)V oAcov kuyvaivat, xai та
yeysvppsva tots uvjicpwva tcov ts rPcopaia)v xal
ppcbv
j
J
5
се веселят и радват, me
за себе си — ако обръщаш
о
IJ
I
IOJ,
t
и
ob,
r
el xal арартсоАЬ
О dBsrcbv vpu?,
OVV,
xal pp xazacppovpap?, Ьеарф ge
dAvraj xai

(bv p лохАр~
3
насъскването
когато с
и от опит
станал наследник
>
5
за
„ Конто отблъсва вас, отблъсва
Аз, ако и грешник, служа при
и


/
215
I
I
Nicolaus Patriarcha — Патриарх Николай Мистик
/dovUydQcov ryy
сраотутас.
(b?
EflOV,
so
3
fl 07/ Tty
лаоаЬ’Еоп’
ните владения на ромеите и българите.
Ние ти изпратихме това не като дар, а
като посредник, който да направи наше-
то наставление приемливо за твоето сър-
це, сине мой, което е разумно и кротко (в
това съм уверен), макар съблазните на
лукавия и да са го направили жестоко—
собствени думи на Христа и бога наш.
Затова, като имаш винаги пред очите
си неговите спасителни за хората стра-
дания и неговата
заради спасението на света, не прене-
брегай мойте думи, но по-добре като
син пожелай до почетен! баща си, по-
неже ти разбираш нашите наставления,
и послужи с живота си като пример за
слава на великия бог и спасител наш,
за похвала на себе си и ако искаш, ще
кажа и за моего прославяне, че
имал такъв послушен син, който
жавал белите ми коси и конто
злият демон пося ужасната
съблазън и с това разпали сякаш не-
угасим пожар, не даде на злия демон
повече да се хвали с
EmxQaTEiav drogl^ovta
АлЕапалареу ov% Л dcTtpov,
xat olxetovvta туг pfdov,
ту op (pQOViup xal л. oat-da, oj?
xaodiq, ei xal та mv логуоои
та ilsAa tov
dd coy
oaotyQia тсоу av~
xevw&'ev ayiov alfio.
f.tp TOVb
b леФоосц.
oxdvbaAa
о rov
bcpfiaAf.to'i
$да')Л<т>у ла&р,
ОЛЁр ElQyvyS
itdopg Aoyovg,
TSQU,
А1Л.Е TO) f)l'(t) ^OQOciEl.yUfJ.
CrV'WJlE-
3 - я "5
fUZ
тЫтот
о
i xal
таитрг s^sTQdxvvE,
A)yta‘
EytOV TfZ EXE LVOV
TO EXELYOV
tov xoe/rev, f.ip rovg sqovg dn-
cd/.d begat cog zexvov Tip.qv ла-
ларагУЕОЕсд, xal xard-
sig bdgav juev rov
ftsyddou Osov xal ScorpQog piAcov, eig xavypyta
ds, OOP, (dovAEl /AyCO, Xal TO EtAOV,
VOAdyi'lUCl EytOl, C)Tl TOtOVTOV eoypv VIor
xal Tpv Ejuyv лсААеу tlucovtci, og
novpgov daiaovog
ЕуфаХогтод,
ср/Адаутод dx.arda^ECJiov, ovx cdcoxsv ydocgav up
л.отроор dalaovi. ел1 лсАи Eyxcw/aoiiai, ту лад
aviov едаерфпоу лvgxам‘ a/Ad ysoovwg лат-
gbg тосд ddxQvat лдсюуату xdi wig bdvQyocg
xal rotg dAypjuao, тер лдаср xal
vixpciai туд yivxpg tpv ntxotav
алотфёоад tov Ovpobp id tyg ,adypg
xal too ло/.sqov,
ауалрг xal cpAlav.
,UEXQt tov vvv, tyev rpg tov
ovx acpnxsv агЕллоЁасло)',
7
ч
ж.1
xal 0eov
Л
uov
(3(7JTO£
&>
5

/
Aoyou
Etdd)g тад уцетЁрад
света кръв? пролята
на света


ТОР


/?ovz u /Аусо,
1

xai sig oept-
ЕиЛЕГ&Ц
_ TOV
f is у iota
dva-
ЛОТЕ
xal
лоЬАсг
oxdr dc/ла dstva
di о л eq лиQxdid)
ишогт,
/

Ш ZQVTOtg

за моего прославяне,
ЕЛ1 ЛокЬ
vQxatcj: d/Ам
ddxQvot лсюбуату xat wig
ЕЛ1Е1ХЕ1 sb сохе
xai
Еунтг/аб
е>

P>vyyg
5
7
X
то
ло

3
KI?
уалела
Eloyvyv xal
el xal
цетФсАет
"Ну лаоаауос 0£од,
л ovpqov EtjtpQ&'agl
akh ало tov
асррхЕг агЕлррЁаотоу,
ларЬттод ЬмтЕУЕоас dvaiTEQav uvTijv лаорд
Ьрд xal btxoGTaoiag, xd tov cpdrvov tov dal-
qovog xQEttwva btapth-ovoav, xal xarpoqpaAio-
fdvpv тр djcpaAEi'g ~	'
хатеЬлЕГ б Хпютод :
трд, wig optokoyovGcv
avrov ел1ЛО^ооос do^av xd xApQoyopiav.
ало уе.
С,
I
7
Л
Zpg EiQpVpg EXSlVpg, ЦГ
xal @ЕОд pjdbv,
' avrov IlatEQa, xal tpv
xal Ila-
0 de wv ygditfiarog алохорютуд аломги-
odreo tps opg ExiEixEias, tovto iiev
лроаойааг аитф ciosT-yv
EOU flEV tcov sv
qsvog, ov ,uev dVA xal wv Aoyov туд лцнеасд
ev *Akavots ovtos sv тр dvvdpEt mv navay'iov
ЕОЛЕ1ОЕ Пуsvpaws, xal tea wig i^slotg алоа-
toloig XsiTovQypoai лада Oeov anoxsxlpoaytat.
~’Е<тп ptEV ovv таита /jAyiarta лдод то ovaryoat
5 X	x i ~		e ~
avrov xat oiXEioooai, texvov yptatv
партер eAovgIcj.' st cis rb
ool Aoyog, ovx арффакХео cis. лаутсод on son,
xal did wvw dgteo'&yno трд орд ел ieixe tag ало-
1
i>V
5
5
tovto usv did rpv
xdi yacg r5 ш’Одсиолбд
Окфлср aaxptcbv xad-qyov -
f
>
A^avotg ovtos ev тр dv
xal fca rots As toig
* ?
ъ

ту op &EO-
son, xal pqc7)v лаоа
on son
J
5
И
сякаш
съм
е ува-
когато
велика
пламналия пожар,
но след като ооърна внимание на съл-
зите, оплакванията и горестта на стария
си баша, позволи на кроткого и добро-
то си [влечение] да надвие на душевния
гнет и като угаси огъня на душата си
промени ужасите на сражението и вой-
ната в мир, разположение и любов. Нека
бог запази мира и ако и до ден дне-
шен —о козни на лукавия! — и да е до-
пускал да се наруши, обаче отсега нека
той го тури по-високо от вреда и раз-
о козни на лукавия!

дор, за да си остане той
Ct
1
Lt
мирът] зави-
наги по-силен от завистта на дявола и
да бъде обезпечен с якостта на оня мир,
който е оставил Христос и бог наш и
баша на ония, конто го признават за
баща и конто желаят неговата слава
и наследие.
Нека този, който ти връчи настоящо-
то писмо, изпита милосърдието ти и по-
ради присъщата му добродетел, понеже
той стой начело на аскетите в Олимп, а
тъй също и поради това, че той с [по-
мощта на] чудотворната сила на пре-
светия дух е посял словото на вярата
между аланите и е избрал да служи на
бога заедно с божествените апостоли.
И тъй това е доста, за да го препоръ-
чам и да го приближа към твоята бого-
чтима власт, сине мой. Ако имаш нещо
да ни кажеш (а че има, аз никак не се
съмнявам), то нека той и в това се удо-
стой да изпита твоята снизходителноет

>
U
216
Nicolaus Patriarchs — Патриарх Николай Мистик
Aav oat, «ш did Ta%ov$ ti/v ло(>$ )/i«k Елаге-
asvoiv лофоаоЬаг. ’ Крращёгог os гул'ЛоДл Хою-
t.6$ 6 (dso$ fjptdrv xai ipvxij хш o(bp,a.Ti, exeiva
xal tpQovovvia xai ptsASTiovTa xal лраттотта, boa
ev тф usMovri aitovt trj$ exeivov xATjpovofiov
хатаотроос 36ф]$, rij$ ovtoo$ p,axaQta$ диф}$
xal теотощ$ yAvxsia$, ore t(ot svaoEOz-poavTCov
аотф sv tusofp 6)^
та$ diavo,ud$ ларё&.г
песоу.
ТГ}$ OVTQ)$
ore tcov
div d:>$ 'dsoi$ xafttOTupiEVOS
тabv aqdlaoxoov алоХav~
(IX. col. 68 C -
* /

(ifp-ddQXfov
80 D)
и колкого може по-скоро да се върне
при нас. Да съхрани Христос, бог наш
твоего телесно и душевно здраве, а тъй
също и тебе, който мислиш, грижиш се
и извършваш това, което в бъдещия жи-
вот ще те направи наследник на
вата слава
хитителна
своите угодници, ще им раздава като на
богове нетленно блаженство.
1
о

него-
на неговата блажена и въз-
слава, когато бог, стоящ сред
8. Ad
eundem
ГГ* г'и> Э
avzco
Е-
L-
До същия
ri;? ха/щ$
J?)rd tovto Tvj$ xaArjs xdt щооущтр; ел1-
отоМ]$ oov то лро^уооиетоУ’ prjf.ia, xdyi'o лоотр
yoifptsrov Tt&pui, texvov Tjttdyv, Д
xaAsiv то vflpi£ov лагера isxvov,
av vs fiovM) dv те /ар / ov/oj,
Osov It)'} d.TO}pvpuSVO$
Л
dv
гео 6еТ tsxvov
I
лат фо t5a ob$,
ел.1охоло$ ei
те
xal Mayj.GTO$ 6 T.itv sl$
svos/jsiav. Kat yap st xal бщаотоАо!, dU’
C	□ л	. r	1
V,W1$ .	- 			
Xdrot’Oir
Mj$ SGTS, xal Д] Tp$ sxsivov
pisvoi' Алл
ov' s:v%apioTov(.lev
daapTiayv i]f.uov
Qsa>$ piipam,
гррогию')тато$
xal доотола)? л at da
dta&ayifc,
vibv
лагера
Hq6o%e$ ola <ppOTSl$,
„Kldov, sAsysv б лродуртрд KisQvtpovtaevov xat
snatQopisvoT (то ларалегтрдёу ppuv aldol тр
лрб$ os лараЛёлеслтас ov ds ovx qyvoqxa$\
xal лартДдот, xal idov ovx pv, xal е^ртроа
avrov, xal 0v% svps&p б тбло$ avrov.“ \4Z2ct
tovto to tusQo$ tooovtov 8%sT(o to ура,и,иа' rd
ds StpetTjS dxOVS. АД TOfM^E TT]V утуБур/Дуру
рттат ra>v ocbv aataimv Xoytajadtv ёл1 tsAeko-
ost yeyEvpoftai, ,up tovto тлоАгцфатЕ' st d’ ало-
каинатsi$, d)$ qdvaplav dnvorparvpdi xiiv ало-
3

ovy
-	f
ЕЛ1ОХ0Л01 XptT.d$ SpjOVOlV'
oi ел1охоло1, st ys. тр$ Xolotov
TU/ipiVTjs
ёщорагдтщеу, (b$ s<pi}$
тф Osq) Tjfidyv та) yapiv ttov
ei$ to sda<po$ f}tta$ Tlj$ vft~
Е1ле uot, 6 oocpb$ ov xal
5 А я 5
С

/
oimov XQiTal тиу-
ays-
лАп'оА
/
7
О (ррОУ 1,110$

’AU’
et syw ,ua)Q()$ ti yv/oaibs латцр,
vsaviav vtisq sippy уд, ияёр
олео tov Mfaai
J
7
с 1
Г1
1
xevovpt&va Коюпа-
ащсата, т1$ llv eitj vsavlag vld$ 6 tov
eipyp'ixd бооюл’ЛП’та uxopov алоха/оп’j
о la lsyst$, ota yod$psi$.
=>
(то лараМир&ЕУ
е
xal ovy svQs&p б тбло$ avrov.
?.г
Xippiv.
, d)$ rplvapiav аллотршрДИ riiv
AMd vsvlxi]T.ai 6 лро$ os Xab$ sxozpa-
/
Същото слово, което стой в началото
на твоето хубаво и разумно послание, и
аз турям в началото, чедо мое, ако, раз-
бира се, трябва да нарека чедо чедото,
което е оскърбило баща си; но аз съм
твой баща и щеш не щеш, епископ, кой-
то, ако и най-незначителен, не е отхвър-
лил почитанията към бога. Прочее на
епископите, ако и да са грешници, вие
не сте съдии; напротив, епископите са
ваши съдии. ако, разбира се, сте от ста-
дото Христово и не сте се отклонили
от това стадо. Но ние сме оглупели,
както казваш ти, разумният. Ние благо-
дарим на нашия бог, който заради нашите
грехове ни е хвърлил в нозете на ос-
кърблението. Но кажи ми ти, мъдрият,
ти, най-умният: ако аз, старият баща,
съм глупав, като умолявам сина-мла-
деж за мир, за спогодба, за прекратява-
не кръвопролитието между християните
то какъв трябва да бъде младежът-
син, който нарича глупав умоляващия
за мир баща ? Внимавай какво мислиш,
какво вършиш и какво пишеш. „Видях—
казва пророкът — човек горд и надме-
нен (изпуснатото изпуснахме от уваже-
ние към тебе; ти го твърде добре
знаеш) и отминах, и ето той повече не
съществуваше, и  го подирих, и мястото
му не се намери,"
доста за тази част на това писмо. Слу-
шай по-нататък. Не мисли, че станалото
поражение1 е произлязло за изпълнение на
твоите суетни помисли, не предполагай
така, а ако пък предполагаш така,
хвърли това предположение като праз-
нословие. Обаче победен бе народът, кой-
то беше излязъл на поход срещу тебе:
и



о
о
।
?
у

5
Но нека бъде това
от-
*>
1 Тук патриарх Николай Мистик има пред вид поражението на византийците при р. Ахелой на
20 август 917 г.
Nicolaus Patriarcha — Патриарх Николай Мистик
217
I
първо, по неизречената присъда на оно-
гози, който изважда от съкровени
нилища своите
угодно, а, второ
можно и на хората да знаят,
собствените му грешки. Постъпваш зле
и необмислено, като приписваш победи-
та на собственото си желание и като
предполагай!, че станалото поражение,
което постигна ромейския народ, е ста-
нало за това,
властта
не си чул
забравил, то спомни си.
Отдавна някога персийската войска е
стояла на стан чак до тукашните ме-
ста,2 причинявала пожари и разрушения
на сгради, с конто ти сега заплашваш;
но тя погина и само името й остана за
спомен, а Ромейската империя стой на
собствените си основи. Но и преди тях
аварските племена, от конто, нека думи-
те ми никак да не те обиждат,
дънка
ци,3
те на този
владичицата и господарка* на всички;
но те погинаха и. не съществуват даже
и следи от тяхното племе, а пък този
град се украсява с отколе падналата му
се слава и царска власт. Искаш ли да
ти напиша и за друго тиранско наше-
ствие, което не може да се сравни нито
по големина, нито по значение с вашето?
Сарацинского племе обсади с множество
кораби и с още по-голям брой конница и
пехота този велик и наистина божи град
цели седем години, но всички ги споле-
тя погибел и съвсем малко се завърнаха
в отечеството си,3 а градът си остава
и се запазва, охранен под крилата на
изначалното благоволение божие. Обик-
нах те и обичам те, чедо наше, аз, оглу-
пелият, както казваш ти, баща, който ти
дава, както ти мислиш, глупави съвети,
а в същност — съвсем неглупави:
тави заблудата на ония
блуждават, отхвърли суетните надежди,
задоволи се с властта, която си насле-
След победата с а над византийпите при Ахелой Симеон открито из явил
императорский престол. Вж. Златарски, Писмата..., СбНУК. XI, стр. 20—23.
голямата обсада на Цариград от перси, а вари и славяни през 626
намирали на малоазийския бряг, а аварите и славяните начело с аварския хаган — на европейский бряг.
3 Николай Мистик намеква за времето, когато прабългарите се намирали под властта на аварите.
4 Т. е. от Богородица, смятана за покровителка и спасителка на Цариград. 5 Арабите начело с
Моавнй обсаждали Цариград в продължение на седем години (669 — 676). Всяка пролет те се явявали
със своята флота под стоните на византийската столица к прекъсвали обсадата врез есента. За тия
събитйя вж. Ostrogorsky, History, р. 111.
28 Гръцки извори за бьлгзреката история, IV
лосотоу uev YCQipaaiv dx.opppioig tov
TEvoag
eg алокросриуу таре'кот тад i-avrov жрагегд олоте
ftovZoixo лроауоутод' dsvrEpov де, оаот eon
жй dyrf'Qcbxoig Eidsvai tcov olxeicov ётеяеу ocpaZ-
parcov. Кажод лосЕсд яш ov лЕрсЕожирёгсод
трт у [яру лоод тру id lav aQxa^cov
жй vnoZoyt'ropEvog сод еуеяеу too oe tcov
palcjyy жттаоуЕту vgovalav, то yeyovog страд-
Neog eV ясй
be ажуоад
У

devregov де,
xotzig жй. ov
ТО у.
РсорасжЪ ovvefjp Zacp.
ovx ржпюад,
£
трра тер.
ei per ovk -py.ovoag,
елсл sZpoai, йтарурай pn.
3
uart/ars'
л
Е1
OOOV
Exc&vplav,
'Рсо-
|НЛ*
IldZat лоте ?/ Heoaixp отдана usyoi,
Ёутао&а yoZiaaro, жй ag ddiEiZsig
жй
Л AZk о/. ptv алсолотю, жй
ov 6 ратод ^eQtZelxovTaL' у de 1\ор,а(кр paviZela
Ёлс туд oixst'ag Ёатрж-. ждгрйдод. ’AZZd жй
avvo tovtcov та tcov 'Afidpcov ysvp, coy vpeig
алоаладед (жй ppbev ooi лдод ft agog d Z yog),
жй bovZoi жй дролётаь yeyovare, еж, xZeaoxov
rqv peyaZpr таотру жй ило тр лстутсоу де.о-
лоЬ’р жй жор!а отратруоорегр ^oZei,
тсоу тесусоу ЁледосшоУ aZZa жй ovtoi,
жй ovde Zewpavov rov
de
жй
yoHwenuev TVQawrKljv eqxfduv,
жй a$lav ovy%Qlvea^(j.i rtj
To PZaQOXcpvcbv yevo^ '
лотр Oe жте ле^ор ласр оледрал/.оуи, тру ре-
yaZpv таотрт жй (t)g aZpdwg tov (Asov лолсу
еле xpovoeg t-лта леосеяолКсооау,
е i dev алсо Z eta,
Id lav xaxQlda
per st жй dtaoco^Eiaf.
жад cpQOvQo vueyp таТд
жй ауалсо ое,
av Zsystg, латрр, жй ovpftovZsvco ooi, op per
cbg уорВыд, pcoQa, лагтсод de ov ршоа'
яата/але tcov ge лЛаураср’тсог тру лZav^pv'
Ыуюг тад paraiag eZxldag, сложа ври ст/ e
л Л 5
то; г
лоджиелд
о1жлдо рр ратоот катаатдорад дселрадата.
о/. ptv алсолотто, жй ouov sig pvpppy
ag d^EiZst
о о оу
Ёотуж. хоулсдод.
'AftaQcoy ysvp,
журлиюд.
СОТ
J
драл etch ysyovavE,
v~r.o ту
h
рЁуос жй
со Zorro,
txplararai,, и.vry
ал
yevovg
avv ту Zaypvci] avry tig адууд
fiaaiZela qtaibovvETai. BovZel aot жй aZZ'pv
о a or
d.tlay avyxgtvecrflai ст/ vpsieoq Ipudcp;
Еадахрусог yevog vavai pev pvQidatv 1л-
de жй леей) Zacp pTEQ^aZZom, тру
жй дбдр
Л
/
/ л
ь
я al ov6
vpsreoa,
l	-D
UEV
J
хон лагте/мд
vxsoTOswav’
 J
T?Jc
XTEQvgiV
eg
-D
5
q>QOVQovpsvp
жй латтад
oZlyoc лдод ст/н
avrq
йдурд
tl
de bta-
Evdo-
* Ilyciapocy.
I"».1
voppjwg,
tcov
1
тежкж ppcbv, 6 pcoQav&Elg cog
жх1 avp/SouZsvco aoc,
рсора, лагтсод c5e ov
OE
лагтсод
лЛаурааттсог
де

TTjy
У
* ?
за времето,
смятана за покровителка
Хра-
му е
доколкото е въз-
поради.
присъди, когато
щото ти да завладеет
над ромеите.1 Млад си и ако
то узнай, а ако си чул, но си
Млад си и
V
J
U
сте из-
и бяхте техни роби и бежан-
извършваха нападения до стени-
велик град, зашишаван от
на
У
У
У
а пък
V
ос-
конто те за-
своите претензии над
СбНУК, XI, стр, 20—23.	2 Става дума за
Персите начело с Шахрбараз се
г.
.<
Цариград.
столица к прекъсвали обеадата
218
Nicolaus Patriarcha
Патриарх Николай Мистик
da pv ex twv a&v narEQiov ЁхРроотб/ироад, ftp
cbv Edtddyj&qg huyivzba-
XEIV TOV ТСОУ б/MV АеОл6т7]У' ovdsls (5оуао?
vnaQyfiov nrds, Elza t^eteqov трд dovkiag всичко 1 Никой,
алрбАау.иЁУод, xal acocpQovcov, ёл/Д/те! уеуёо&ои роб, а след това
deoxdzps tov zqg dovAEtag avrov &naV.a^avrog.
* EvOaiy;q&pTi xal ov, ozc dovAoi daiaovicov рте,
xal rpg
(Azov xaQiTi diExovrmy rqv
о lav'
Qtas рдюУЁбргЕ, Ьеолотш yEvso^av
oovzov dyvcoitovpopTE, /лрбЁ хатаВлрд /uvqupy
Toiavrpv, (bg уЁуотЁ ng BovXyaoayy dqypycig,
TOVS
fiovAov dscxrto'QEzy v<p
ТОЛУ
OZCOV
exstvoiv
5
3
3 с
г
f
алрМабуртЕ dovAEiag тлб тая
C' EtOIX
EAEVfis-
Pco taai xpy
zip dtavopo$E zcbr vqd cbv трд
/up Ёлс то-
/LlVpU.pl
1
c\ 3 О	* <T
Os tpOVATI’UT]
Qiov у epos ex трд tov diafioAov dovhitaq,
eavTov доомЬсли
oavrcov
xard тру opr
dyvuEtg d)S cwpdg, to'
xal оорлАттоод egtol.u
EAEvd&QcdGavras rd Bov Aya-
С 5
игр
,	EAEV&EQCO-
бгблбтрд. Tavzd aot уЁурокра o pcoous
'	' t v"	'	'	‘ ' ® 5 ovx
„Atdov uotpm dcpooupy,
(X, col. 801)—84 B)
xdi. yn'eoiiai rcov
do say ok cpQovtua>' oi' (5 s
Ц
Too avzQ)
akv dvvardy pv avrov e.ue лоб;
не
дил от предците си, не пожелавай да
господаруваш над ония, от конто ти си
се научил да познаваш господаря на
всичко! Никой, който е бил някому
от
робията от друтиго и е разумен, не
ще поиска да стане господар на то-
гози, който го е освободил от робство.
Помисли тъй също и ти, че вие бяхте
роби на бесове и че бяхте избавени от
тяхното робство благодарение на ония,
конто по милост божия управляваха ро-
мейското царство. Не помисляйте да
станете властители на ония, чрез конто
вие се удостоихте със свобода.1 Не бъ-
дете дотолкова неблагоразумии, нито пък
оставяй такъв спомен, че е имало един
български управител, който пожелал да
покори под властта си онези, конто са
освободили българския род от робство-
то на дявола, и да стане господар на
освободителите. Това ти написах аз,2
глупавият според твоето мнение, на те-
бе като разумен, а ти твърде добре
знаеш, ако си мъдър, следното: „Дайна
мъдрия повод и той ще стане още по-
мъдър.“
u
3
О
>
който
e бил освободен
e разумен

a
<>
J
V
J
ТИ

9. Ad eundem
До същия
I
Е1
уоу т/шоу, ладауЕУЁО'&ги,
tovto ло1Т]оа1' aZ/.d xal zyjs ддог
xal tov XEtf.uTjvos tS/v xtxQiay
ЁОЁигр’, хал, тру XQOS
aQxpv ovx сбхуроа лооЕтаг
de otl xat
floQUTIJS lllXQOV xal TOV Ё
dv (отаочЗчи &t6qojs diaxv&pot,
yops&a Tps zoiavrps do ups, pv oldu dos
pv Evdeisaodai, ovx ay алЁтоуот tov
ov yap av Ezravud^pv.
лагл,
xal to zpiAov
хататрлАооу, tovto
zvyjov ds xdi rcov ло6а)у,
Fouevov хатЕлра^арру.
roiaoTps dpLips rd уаАЕЛот ypoas,
Qadpros wpavyis
з q *

1
I1
г
ovx av лаортроаирг
xal zps ddo и г6 ирход,
1
EV dsVTEOCO av
L
шла/Або^от
J	>	’jl
лосроао/бас.
xal q tovtov
GOV
xV vv
rd ypQas ETtixeirat,
iuxqov xal zov
< TpS XAivpS щия
xal axovrss еле-
t

EvdedaaAai
I
м
TOVTO
7 q
eIAeq
вхолои'
tovto цел ^риасл dvoco-
xEtpaA pv
ovx av алЁтиуот
/
бе тру
EiLOi лдбоюлот,
ds xal yovdriov
ECOS
A A A'
хатЕлда^а/./ру.
ч.
та ор/лата,
ХЕсоа;
xai
xal тад
алтб/легод,
av то олоода-
V ЛЕТ El (IE ipS
ала-
трд aoidsvstag’ diet ravra лооо-
J	“1
* 3

лЁ%ес ,as
xal j;
не щях да се
старостта ни e на-
ПО-
ОТ леглото
Ако беше възможно самият аз да се
явя при тебе, чедо наше,
откажа да направя това: щях да пре-
небрегна дългия път и суровата зима и
не щях да се поколебав да предприема
пътуване към твоята преславна власт.
Сега пък, когато и
легнала и нейното бреме едва ми
зволява да ставам за
си, ние против волята си се въздържа-
ме от такова пътуване, за което зная,
че ако можех да го предприема, то щях
да постигна целта си. Защото нямаше
да престана ту с думи да те умолявам,
ту да ти целувам главата, очите, милото
лице и ръцете, ту да обгръщам колене-
те ти и даже краката ти дотогава,
като не постигна желаното. Но мене ме
въздържа от такова пътуване тежката
старост и неумолимата тирания на бол*
малко
?
за
ДО-
I
I
Тук авторът на писмото има пред зкд покръстването на българите.
е написано през 918 г.
1
2
Вероятно това писмо
I
219
I
I
Nicolaus Patriarchs
Патриарх Николай Мистик
л осот от xaravd^oov,
с'ЛЕо ih'oc }} jiQsaffeia, xal st
ЕрЛд auacyciag civ di; cog Eica-
, V71EQ
dsduEva y^djUjuaTo
tsxvov трм&у,
zvyov суш did тад
xovEoiku, dz.2d to /asysdog tov лоаурсатод
OV TTQSO^EVOUSV, TpV GTjV CplX6%QlGTOV dvOCOap-
оатсо yvyrp', Q7TSQ opuai, xal avzdg ёлс&риЕсд
xai ^prsig, xal ola та e£ ау&рсблсоу dvavTico-
piara тру xah}v таотру dvaxpovsi sm'&vfiiav.
\41Ad tI ‘UV] t(1%iov Idyco to fiovkppia трд y>vxpg
xai to HQaypa; ИдолслдаахЕоарср.са/. ds xal olov
TlQOvdOTtOlCO TTjV JTQOoayOjyrjV TV} tXETpQlU’ IX8TEV-
optEV xai deo/TS'da^ texvov ppicov, exeivpv goi rijv
ds/jUlV epEQOVTEQ, pg 6 IlaT'rjO XCU &EOg TCOV OACj'jV
tov piovoysvp avTov Ytdv атсботоАОУ xal nQsoftvv
sig tov xog/tov dwEOTEidEV' оотеотесАе yaQ
dyQavTcov xal &Eia>v xdEicov tov б^дп/тоу avzov
xai ouddogov Yldv елс to xaraAvaai p.sv to /ieoo-
TOt%OV TT}Q
Toig xax aAiv/Acov EXJts.ToXs^copsvoiQ.
ло'с'/леу fjpieis ol TatxEivol xal
ay lop '&VGtaai'}]QUrj хатадюл^ЕУТЕд,
yptETEQOV XaTOQtyOHlU,
•doTijia rov TavTTjg fyuag
ъ •

□
sygdQag ^ga^svoai de tijv
OA^TjACOV
ЯШ

fz тоуу
УрГр’рУ
kvco-
ттд'ютаод'О! тф
ovds di ev
Е

v1
i.'
«Яла did тру dcpatov dya-
трд %dotwg хата£ш)~
оаттод' «ЯЯа dvocogiovpisv oov n)r CplAoyOlOTOV
tpvxpv, ojifiQ xai &sov zcp ^vaiaGT^QtCj} лаою-
TU/lEVOl dvGCOXOV 1XEV, V7ZSQ £tQl}VlXpg хаТОХГСЦг
GSCOg.
ГЛЕО
ст
Есод
Ttvog 6 ал
т~]д
э
dQ'/Ad	tov лЛаа-
лоАаш]
"Есод ти>од >/ у ту
аатсс
тсцд fj[,iQ)v cvpqpoQaig; "Eco; тЬ>ад >y y rj X.qlo~
Tiavcbv cj.Iu.cj.gi puaivsrai Er.d XptaTiavaiv yptocvv
xEVovfiEVOcg; IPaqiags icatv ApsA tov ddei-
cpov, xal o,ucog осраугттод svog £$6a aipia npdg
tov &eov. Tl Aoyi'Qip, texvov Yipucbv; Ti diavof}
togovtcov aluaTCOV p£%<)i tov vvv xevov.uevcov;
H6(W}V sixog Tpv fioijv dvafpsQsa&at лрод tov
Qeov ,* Kai о vtzco ksyco лео1 tcov ^cotoov,
oQcpavovq лас dag,
xovg cj.dEAcpcov EGTEQpaSVOVg,
piovg, rd аум {IvaiacTTjQiM, tcov aova'Qov'ccov tov
oxsdaopidv, tcov ^oqOsvcov xijv diacpdoQdv,
ь
ETtEVipQavi^qasrac
lOTiaVCDV 7Е1ОЮУ
/
г
/
1
Eaqyaigs Kaiv "’Ape a tov
/
га;
TOV
%riQSVovaag yvvaixag,
TOVg TEXVCOV EQl}-
ayv
навостта, та затова трябва да ти пиша.1
Но най-напред помисли, чедо наше, за
какво се отнася пратеничеството2 и ако
аз случайно поради мойте грехове съм
недостоен да бъда изслушан, то
важността на работата, за която
стъпваме, нека да смекчи твоята христо-
любива душа, което, аз мисля, и ти сам
желаеш и търсиш и само препятствия
от страна на хората задържат това
прекрасно желание. Но защо ли аз да
не изкажа по-скоро душевного си жела-
ние и [същността на] работата ? Аз пред-
варително се приготвям и като че
предварително подготвям
молбата си: умоляваме и просим, чедо
наше, като ти представяме онази молба
заради която бог и отец на всичко
прати в света единородния си син като
апостол и пратеник, понеже той изпрати
от своето пречисто и божествено лоно
своя равночтим и равнославен син, за да
разруши преградите на враждата и да
закрепи мир между враждуващите едни
срещу други. Умоляваме те ние, смире-
ните и удостоени да стоим пред свеще-
ния олтар, и не само заради един наш
успех, но заради неизказаната добрина
на онзи, който ни е удостоил с тази
благодат, умоляваме твоята христолюби-
ва душа за установяване мира, за което
застанали пред олтаря, молим бога.
Докога изначалният враг на творе-
нието на божествената ръка ще се рад-
ва на нашите злополучия ? Докога хри-
стиянската земя ще се обагряот кърви,
пролени от християнски ръце ? Каин уби
брата си Авел и
само един човек, все пак кръвта му на-
дигна глас към бога. Какво мислиш, че-
до наше ? Какво смяташ, когато толкова
кърви досега са пролени ? С какво сте-
нание трябва да се вика към бога ? Аз
вече няма да говоря за живите: за деца-
сирачета, за жени-вдовици, за тези, конто
са се лишили от братя, за тези
са загубили чеда, за свещените
за разпръсването на монасите,
силването на девиците, чиито непрекъс-
J
О
*
чедо наше
ли

поне
се за-
и като
достъпа за
из-


макар да беше убит
КОНТО
олтари,
за изна-
?
През 919 г. великият друнгарий па флотата Роман Лакапин отстранил от регентството Зоя,
майка та на Константин VII Багренород ни, и взе.ч властта. Тон оженил дъщеря си за младия император
и се обявил за василеопатор, т. е. за баща на василевса, а малко по-късно — и за съимператор. След
тия събития Симеон видял своите планове разстроени. Тъй като може би с искал да се възползува
от вътрешните неуредици във Византия, той започнал да сс готви за война. Това писмо на патриарх
Николай Мистик (от 919 или 920 г.) е било изпратено с цел да се предотврати войната. Вж. Злагпар-
ски, Писмата..., СбНУК, XI, стр. 27—30.	2 За да се предотврати войната, от Цариград е било
изпратено и специално пратеничество до цар Симеон.
 3

СбНУК, XI
J
стр. 27—30.
а малко по-късно
се
220
Nicolaus Patriarcha — Патриарх Николай Мистик
о1 birjvsxecg ozsvaypol xal та bdxQva Evzvyyd-
vovot bid латтод тф &гсЪ. Olba
tcov г/peteqiov Aoycov cpobvt.pog
rtc аткумлсот cpoovipoMaiog, svflvpf]
aAEotpot! batpovog Ёлруеса
xaxofiov/da r?j of/ noasta ipuyfi spneoovoa
j	. i’x	-чй	C«	t
xQia, t
on xai %a)&lg
d)V> xai EtnsQ
таЪта'
xai avkQibnaiv
JU-
aydgcnnov bvia biEQEzHgEt xal (ptMvEtxsi
pf avyxajQTjaac ysvsadat tt/q euvtov ppEQoripog.
Л4./.М., texvov ауалт/тоу,
yov, pi/
Xsioiiat хсиУ у pdov‘
Яt atд cmfvipof-
лраурата, aQxeoddbpev таТд
ksoecnv' pQgav rov w.ovy)Qov
лрохсяардаутгд пуагкилтузау zip
bi cor
TipuoQtay' avciMytoat rd аир^е/к/хота лаЕ/,
o/jegov tov dvtiov трд уч.’/туч ofi? snador
хахмк лоп'/ОЕСУ ^ixeiQiiaavre^.
5
Л1 ЛЛЁОУ
5
Г
о
ч.
^7
baipovog то eq-
eite
noQaoycbpsv аутсо xcixaq-
SbTE
_______
dvk()cbx(ov xaxoflov-
та eAEsrva тайга xai bwyEQii
хат’ aV.r/Acov
-IP
EJU-
- s - —г
otp P'vyj’p
хата. oov nQoxsxb'Ypat, ''Ey ид txavip’ rbv
xal
ol 1JE
уоч/.т

3
rt
etuxsiQ}/иато? oi
ovwg хоаток ou povov
d/dd xcu ev ftp/potg. 'Ear i у an
Ibsiv Enola ило d-upou
El’6 < l/MTCOi) EVT.U <
J/b d о 'id T]j}o> per ц
upb9 dob гот ov
I'lvOf.O
J —.
-7
нати стонове и сълзи постоянно дости-
гат до бога. Зная, че ти, който и без
нашите слова си разумен и дори извън-
редно разумен, размисляш за това. Но,
уви, поради злобата на дявола
умишлението на хората попадналата в
кротката ти душа горчивина те раздразва,
бидейки човек, и те подбужда, щото ти
да не
кротост. Но, възлюблено чедо, ако това
е работа на дявола, то нека не му поз-
волим повече да се подиграва с нас. Ако
пък тези достойни за съжаление и не-
приятии
умишлението на хората,
волям с тези
дишните управници
дело: те
шата ти с това, коего повдигнаха срещу
тебе. Ти им доста отмъсти ; помисли за
станалите бедствия и
си гняв, защото ония
аловили да ти вредят, са вече наказани.
Съществува закон, който има сила не
само между хората, но и между зверо-
вете.
който
това. Но
И ЗЛО-
допуснеш да се прояви твоята
J
Q
съжаление и
неща са произлезли от зло-
то нека се задо-
взаимни нападения. Пре-
започнаха недобро _
предварително опечалиха ду-


1

угаси душевния
конто се бяха
о
EV
Л0Л-
a/.Ai'/l(OV
>, TO

Често се случва да виждаме как
зверозете в гнева си се нахвърлят един
върху друг, но когато единият бива по-
беден, другият се укротява. Нека не се
стремим да надминем природата на зве-
ровете, нито да имаме неугасим гняв,
нито безкрайно озлобление. Но ако пре-
минет към човешки разсъждения, и осо-
бено такива, конто подобават на твоето
благоразумие, и като оставит войните,
убийствата и кръвопролитията, обърни
поглед към великого дело на мира, на
безценното наследие, оставено ни от го-
това, който счете за достойно да ста-
не наш брат, за да ни направи, след ка-
то въдвори мир, синове на бога и отца.
Представи си, чедо, че той стой между
ромеите и българите и като показва
своите рани, прободената си страна, про-
davdrov ovyxctia/idGEaK ; битите си ръце и крака, казва следното:
„Що е това, чеда мои, народе мой, въз-
люблено наследие, което ми даде отец
заради моето послушание и за това, дето
съм стигнал до кръета и смъртта ? Що
е това, как забравихте моята заповед ?
Как не си спомняте мойте наставления?
Къде изчезна любовта, която аз ви ос-
тавих? Що стана мир, на който аз ви
научих? Как вие, конто ме признавате
за своя глава и конто обичате да се на-
о
УМ'С
з -I -
''Eoiiv о город
u&(Mmoig,
Лах/д
EpoQppoavxa' гЛта тои
eteqov хаталдаиуЕта1. .
xat дрдмуу tpiMiv ладгдглЬгсу,
£7jiiv dvpbv, ит]Ье тф1 ncxQiav ахатаАг/хтог.
\ J ” л ' Эй	’
;  	, xai
pdliora ifi ор лд&лиутад (pQovfost, 9'	~	''_
лемгроид, тад oepayag xal rag tcov
гЛрср’т/д, тру атлртроу xArj(Jovopiav7 pv хатг-
Хтлег ppiv 6 ah&Acpbg f/pcov ysvEadat хагарсо-
oag, iva. EiQip’orioEjoag I'todEifc/p npag icy
ОеЬЬ xal Патр(. ’Exelvov, texvov, уошооу oodv
L-	'w-i	Z	ь™. -V
pcTcpu rcopaicov xal Boidydgtov гот an. a, xal
та olxeTa тоабрата vnobEixrvvra, i)/v otpayi/v,
ifg nAEVQag, тад TQijoEig rdov уг/ршт xal tcov
жЬсоу, TOiavra lAyeiv. Tl tovto, rsxva spa,
Habg cpbg, x^poog пуалриЕтод, av pot еЬсохеу
6 llaviiQ avil ifg гррд илаяот/д, xal трд pE%Qi
GTavQov xal rov
tovto ; Jкод EnEXddso'&s ipg epi/? EVToffg; 1 long
dpo’ppovEtTs tcov Epdbv ладаеггаему; uov pot
(Ъто)Аето г/ ауалр тр xarsAmov vptv; Ti ysyovev
h EtQtyyy}, jj cbtbaga vpag; Ilurg г ph xErpa/k/v
бромуovvreg, xai peh] vpa (рЕоиутгд хатav.шa
Ал/’ ел!
fivubr,
J	7
hoyiopovg

s k&dj v dv&Q отлпмид,
?
/
С/
I та

7
y.doa? TOi’s
rds GfpayaQ xal vac law aladnov
алб/ЗЕлроу л-qoq то psya лемура rfj^
Ti:)V атлруроу xApQovopiav,
fp(7)v yEVEodai
I'todsii'iop iipac;
texvov, vbtiioov oQd
t

□
xal
П-ч
1

Ecopauov
тоаирата vnobsixvvvra.,
шг
zotaura /dyetv. Ti tovto,
x^foog пуал/]usvog, av pot
3'
4J
CJ
1
3
/ЧГ
ларштЁпЕСОУ; IJov
Ibog
J
1
p-

J
о
-f й
t*
?
4i
„предишни управнгши"
1 Под „предишни управници* Николай Мистик разбира византийского правителство начело
императрица Зоя. Вж. тук, стр. 219, бел. 1.
c
I
•i
f.
i
i
%


Nicolaus Patriarcha — Патриарх Николай Мистик
221
oftat, xai aHyloov ouM^safts; Ovx
psAcbv тут avzyv xsrpaXyv е%6утсоу, dZz’ avdyxy
ZTOQi&oftai xal siEgav £утЕст xEipaAyv. Tavzd
pot vopi£e tov Xqigtov xal Oeqv yprbv л).ёоу
odvrebpEvov у brs тф oravQco лдоаукогло ze-
yetv' ov d)Q alyftmg axovoyrsg bvaronyftcbpsy
tovQ Aoyovg, aldeoftcbfTEV та TQavpaza, ipofty-
ftebpsv туу Ivnyv аотф spjraQ&xjEiT xal tog sort
xaiodg ftEQansvom psv та sig AXXyl.ovg aepdl-
рата, алалАа^сореу <5s xdxsivov туд £<p ypag
ddvvyg xal tov аАууратод, хатаотуоеореу sv~
p&py тут ftslav dixyv, udl.iv uqoq to etgyvixov
psxafiEfikypevot, xal тут doyatav ayauyv
kafiopsvot, xal py
(bv sig dkkyAovg
eitielv EtgEpdvypsv, xQtftyvat bis xal у duol.oyla
djiQoodexTog, xal uaaa ug^tpaetg dvsvEoyyTog,
xal у xataxgioig davyyjbQyvog.
урату dig dboA£oyov3>T(ov,
exte [торгу' та ydg xoiva ndfty, xal ol aua-
gaypol туд xagdlag node tovto ptdgovrat. Kai
eoteq yv pot, xard tov nalaibv loyov, ukEiuvo.jy
Evuogyoat yAcoooany tovto yvtgdpyv av, Tva
tecog ovTcog Ixaviog dusxkavadpyv, xal rag
dsyoeig py uokv tcov xaxlbv ksinopsvag
лоод (Фебу глыуааруу, xal uqoq туу ayv usya-
AOtpvy E^ovoiav. \4z2’ &л&1 /щ лАесоуоуу гаи
pot yAa)Goa)v svnoQta, ту bsbopEVp tec од лада
туд (pvascog алоууКузои/щ xal, "
олб tov dAyovg туд -tpvyyg фа^бцЕтод, paxQo-
teqov тот лб у от лосуаорас. ’KvftvpyftyTl, TEXT ОУ
ELI.GV, UQO TOV pEAkoVTOQ хосту о tov,
(pofleoag ехеТ ладаотаокеод, би SidxQiai
EOTiy адуоутоуу xat леуцтоуу ex туд xoopixyg
ташуд nsQtepavEtag, aA/J ало povcov tebv ipv-
Xixobv xaToQftcopaTaiv' лаве рос хата vovv xai
лдб туд uayxooplov sxsivyg avvaycoyijg
tov abExdoTov xqltov, та ev тф) ладоти flip)
pEid tov ypsTEQov ftavawv vxb та>у tote gtqe-
форЕуату sv ту ^a>y ташу, ледс ypcov eiq pvy-
pyv EGopsva. Tig у do twv pera ravra raaavryv
dxovaag Xoiouavcov piaiipovlav ov loidogyosrai,
ovx ЕлаоаоЕтш, ov лат el ti novyQbv bvopa
sig tovq та roiavra лЕлда^отад dvaftyOEt",
3/
EGTl TOVTO


зг C7
dlyftd)
aldeoftaipET та TQavpaza,
rd

€4? аЯЛг/Аог/ь
dva-
dvauEivoopsv Exelft’EV vtlsq
sZsnoAspyftypsv, pal,Aov de
/
г


?
Ixavtog
ло1м
My хатаут&д
st nlsov tov kbyov
nafty, xal ol
tovto yvigapyv av,
dusxkavadpyv,
tcov xaxtbv
’/122’ fid
o'
GTL
* J
/
xat
(OO71SQ еслоу,
ЛОО Туд
£ OVX


’Ey&yovio лоХ1о1 лАЕЮтахид syftQot лдбд cU-
faflovg, (ХАК OOOl EULELXEUTEQOl, boot TOV ZQOTIOT
3
Представи си, че
ричате мои членове, се въоръжавате един
срещу друг ? Това не е свойствено на
членове, конто имат една глава: тям им
е необходимо да се разделят и да си
търсят друга глава."
това говори сам Христос и бог наш,
опечален повече, отколкото тогава, кога-
то той беше прикован на кръста. Нека
се побоим от думите му, сякаш наисти-
на го слушаме, нека се засрамим от ра-
ните му, нека се побоим да му причи-
ним печал и навреме да оправим взаим-
ните грешки! Нека го освободим от
скръб и мъка заради нас, нека направим
благосклонно божественото правосъдие,
като се възвърнем отново към мира и
възобновим предишната любов 1 Нека не
чакаме, щото това, за което ние започ-
нахме да воюваме, или по-добре да ка-
жем, започнахме да беснеем един срещу
друг, да бъде осъдено [от него], когато
и защитата бъде неприемлива,
оправдание недействително, а присьдата
неотменна ! Не ни осъждай като хора, кон-
то бръщолевят, ако проточваме надълго
словото, защото общите бедствия и гър-
човете на сърцето ми ни принуждават
към това и ако за мене беше възможно
съгласно древния израз да разполагам
„с много езици", то аз бих пожелал то-
ва, та по този начин може би щях да се
наплача достатъчно и щях да отправя
към бога и към твое великодушно господ-
ство просби, конто не биха отстъпвали
много на самите нещастия. Но понеже
аз не разполагам с много езици, то ще
се възползувам от този, който засега
ми е даден от природата, и затова, как-
то вече казах, принуден от душевна го-
рест, ще разтегна словото си. Помисли
си, чедо мое, преди бъдещия съд и пре-
ди тамошното страшно представяне, че
не се прави разлика между управници и
бедни според тяхната светска знатност, а
само според техните духовни заслуги.
Вземи пред вид и това, че преди онова
всеобще явяване пред неподкупния съ-
дия делата в настоящий живот ще бъ-
дат споменавани след нашата смърт от
ония, конто ще живеят тогава. Кой про-
чее от по-сетнешните поколения, като
чуе за толкова голямо изтребление на
християните, няма да порицава
проклина, няма да нарече с
име онези, конто са извършили това.
Твърде често мнозина са
врагове помежду си, но ония,
и
всяко

о
1

няма да
най-лошото
7
4J
миозина
ставали
конто са

222
Nicolaus Patriarchs — Патриарх Николай Мистик
sdayxay oqov zij Еру&дср,
хахф, аЛЛа ovvEidoTsg
дтбоЕОУд аЛЛбтдсот то dy^gai-
рсетЕ^аЛоу Есд есоу/уцу тф> £%&gav. Kai
адеЛсроод лдод
лдод dedaoxd-
Aovg, аЛЛа xai тоод лоррау тфд тосатцд ovv-
aqpEtag xal оугогсод. To d’vpiETsgov лоталбу',
Texts лддд латедад Еуфосту aonovdov e%ets,
dds/apol лдод адеЛдуоЬд, рса&цтас лдод didaa-
хаЛотд, xai tote лцЛсхцд дсдаахаЛсад / цтед
vpwbv dvsdyge та брсрсата тцд цог/фд, содцуцае
лдод то трауд, тцд tov дссфоЛоо ёсуиЛесад e^pv-
оато‘ xal то ёл'с rovzoig dovyxgiTov, vlovg Oeov
алЕцууаоато. Tig ovv тоуу ртЕтаусУЕотЁдауу томта
Р-еЛЛсоу avapuav&dvEtv, ovyt паута oveidr], ovyl
лааад ft Лаотрцри ад ёлагрцоЕс хата тоуу оГлсод
a&dvaTov ЕХ&дат agaptsveov. Kha тс то xsgdo
тцд svTEvd-Ev лЕ(шра.УЕсад, тцд доф]
тцд Igovoiag, бтат алЕоу6,иЕУО1 тцд £соцд tsv-
тцд, dvopia логцддт хатаЛессрау/лет, бтат vftge-
'Qtbuefta, бтау ёдоУЕсдсфорте^-а лада тагу puoovv-
тсоу т)]У лотцдеат, бтат Еладауттас цист ос то
тдд есоцуцд хаЛот ауалсогтед, xai тад асрауад
xal тад puaetpoyiag ftdEAvooopinvoi; Kqeiooov
TEXVOV ёрТОТ, OV piOVOV ОЛЕО
аЛЛа. xal ул eq лааау
dv Но т лс х си teqo с,
EVEjUEtvav дсалаттдд тф
dyg ау'д'даул'суцд
ТЕСУ,
av Леуоу TEXva лддд латёдад,
адгЛсроод лофоагтад, рса^та
аЛЛа xai tovq лд^рау тцд
Tb d^VpiETSQOV
СО

xal
Ь)
СЛ
/
ayadbv dvoua,
лЛотот лоЛоу,
xai ftiamxqv ледкратЕиаУ.
OVX
dgyijg,
дбдат
Kvvoec lloi тата xal блЕд
ёлелбФцоад,
Тагтур’ иц алоЛёасоиег дед.
ёсрддсот лдод tov
ft сот то ovvumdoat ртета тоуу тцд аде-
ёухау piloyv' хаЛот с5е xal то хатаЛслесу тосд
%qt}6t.ov лат дод xexva xaAEiG&ai, hueixovg,
аЛЛа. рф та tov-
TEXVOV SjUOT, ОТТОУ
vcovg, та sped. уЛихотата диотауфоас
Г/	3 Q5
ОУ ОТЕ UVV'
ласддд
рТУЦрАЦУ EVTlplOV
буорса
xal Ларс,-
CpiAOVElxi О.Т
лддд
3
хаЛот
лдау.
хас лехд/аг сро^цд’ хаЛот
ссеЛЛоути
трд
оосд
л да ov, ци egov, (рсЛау&доолоу,
тоуу ётаутса’ рецдё угтосто,
тоуд oovg
texvu, оуоте dvK тот st лот хаЛауу бтоиатсоу,
хЛцдоуорсцоас тоуу ёуаутсоуу.
TtflU UTEQO
хатаЛсрслатЕОтЛас адуф
(pgoy-ii да лосоорсЕУод,
TOV ------------- „/и
<**	3 .
рф ёфатарсЕтод, dvoc.gov цреег та бота,

тЬт
3
/
били по-снизходителни и по-човеколюби-
ви по нрав, са слагали предел на враж-
дата, не са упорствували изцяло в злото,
но като са съзнавали, че ненавистта е
чужда на човешката природа, са пре-
връщали омразата в мир. Аз не говоря
за чеда, конто са извършили това спря-
мо бащите си, братя — спрямо братята
си, ученици — спрямо учителите си, но
и за ония, конто са далеч от подобно
родство и отношение, А какво е вашето
поведение? Вие, деца, питаете неприми-
рима вражда към бащите си, братя —
към братята си, ученици
лите си, и то на какво учение I
учение, което отвори очите на вашата
душа, приведе ви към светлина, освобо-
ди ви от робството на дявола и освен
това — което несравнено [стой] най-ви-
соко от всичко
ве божии. И тъй кой от потомците, като
узнае за това, няма да зачерни с всякак-
ви порицания и хули ония, конто са пред-
извикали по този начин беземъртна
вражда ? После каква е ползата от зем-
ната знатност, слава, власт и мощ, кога-
то като си отидем от този живот, ние
оставяме подире си позорно име, когато'
ще бъдем охулвани, когато ще бъдем
порицавани от онези, конто мразят зло-
го, когато онези, конто обичат благото
на мира и се отвращават от убийствата
и кръвопролитията
Доброго име, чедо мое, стой
не само от голямо богатство,
всяка слава и земна знатност.
Иде ми на ум, че ти още от детин-
ство желаете добро име, почетен и сла-
вен спомен. Нека да не го загубит за-
ради честолюбие и суровост на душата!
Добре е човек да замине за онзи свят,
като отнесе със себе си възхвала за
своята добродетел, а добре е да оставит
своите да се наричат чеда на отличен,
справедлив, кротък и човеколюбив баща,
а не противното на това. Да не се слу-
чи, чедо мое, щото твоите синове, мойте
пресладки чеда, да бъдат тъй злополуч-
ии, че вместо тия хубави имена, който
спомеках, да наследят противните. Та-
кова наследство е по-ценно от оная
власт и мощ, която ти ще им оставит.
За тези неща постоянно се грижиш, тъй
като наистина си поставен от бога да
управляваш своя народ. Освен това, ка-
то не се отказваш от твоята изначална
справедливост и кротост на душата си,
обърни слуха си към нас, а преди слу-
че
човешката природа,
)
J
към учите-
на
направило ви е сино-
този
и


ще ни проклинат ?
по-високо
но и от
онзи свят
със себе си възхвала
I
’ KxeTvoq 6 хЛцдод
amoig
s^ovoiag'
тцд рсеЛЛоаоцд аттосд лада oov
xai Egovolag' dyv ov
бттауд лада (~)eov
gov efivovg ag%Eiv хатаотад. Kai лоооетс
адуцд oov ёлсесхесад xal ipusgov уроуцд
xal лдо
3 .


Гь г
с
1
o5s

223
Nicolaus Patriarcha
I
1
Патриарх Николай Мистик
тагу сотагу тру xagdlav, xai побоусд wig leyo-
psvoig сод лада cpllov leyopsvoig xal ^narodg'd
лдод ауаледгтод. Ei pp roplgpg avd^tov to
xalciv tnatEQa, el xal арадтаАдг,
JZQEG&VT-r]V,
д Кдютдд r^poov xal Osdg Ttvevparixovg vpiv
jtoqeoxs Tiarsoag, ло11ф tcov хата odgxa yvi]-
uicoTEgovg'
de tov
loyog ниту тЕ1Еотатог
epapsv; Tig sir] Хоютдд
d sl'&d)v Eig tov xdopov
dala, E^opall'Qcov тгр oi'jV
El Tl
-&a[Qcov
El pi]
teal apaQTColov
xai emaxonov тару ла/огта, oy?
voplPgg

3
£4
Ci-	V \
о/лак de
ectei та psv t?7? оаоход IvETat, та
nvevparog alvra. \422’ eig Evyi/v d
>'
’All
xal 7i steqov 1} tovto
d alrphv dg (~)еЬу флагу,
Еххафадас
evyEvfj ipv/TjV, xal
Gxdydalov ev avrij ладапЕптшхЕГ
, xai to aQ'/Jfc -д-Еютатцд
С/
xdi to st
on&Q eonovdaosy


та
andv-
xa — и сърцето си и обърни внимание
на онези слова, конто ти се казват ка-
то от приятел и любещ баща. Ако, раз-
бира се, не смяташ за недостойно да ни
наречет баща, ако и грешник, все пак
аз съм старец и епископ по сан, Тях
Христос наш и бог ви е дал за ду-
ховни бащи и са много по-истински, от-
колкото плътските, защото плътската
връзка се разкъева, а духовната е не-
разривна, Но нека речта ми се евърши
с молитва. Пък и какво друго ние ще
кажем освен следното ? Дано Христос,
истинният наш бог
света да изчисти съблазните
твоята благородна душа и
съблазън е попаднала в нея, да я очи-
сти и отново да запали у вас и да на-
прави да блесне изначалната светлина на
пребожествената обич, която бащата на
тъмнината се стараеше да угаси. Онзи,
който е унищожил враждата в плътта
си и е съчетал разделеното, който е
умиротворил всичко чрез своята света и
пречиста кръв, той и сега да прогони
всяко разномислие, всеки раздор между
ромеите и българите и отново да ги съ-
четае в едно, като им даде да се
слаждават от благостта на мира, след ка-
то бъде смазан бързо сеячът на
блазните и родоначалникът на злото 1
J
който е дошъл в
смекчи
ако някоя
avaxa-
<рак aya-
tov okotovz JiarijQ
шгат1ТО)Г xai лхшЪт
EV
c
f
tnpg, on&Q Eonovoaosv b
dwoo'dsoaa ndliv ev vpiv
dvaldpnEir'
caQxl avwv,
(уцуолофаад та ndvra did
Xqovtov ai ратод, avrdg xal vvv naoav biyovoiav,
^caoav dtdoTaaiv, паоо.т еуДдаг sgGOiGai ex те
BovlyaQcov xai ^Pcopaiaiv, xal naltv
ovvdpoi, xai E)
трд siQpvpg xalwv, owTQi.8svwg ev тауа tov
tcov oxavdalcov onogecog xai т^д xaxlag ysv-
vrpoQog. (XI, col. 84 В — 89 C)
xal
rpv ЕуДдаг anoxrsiyag
та дсеотюта
wv dyiov xal ziava-
е
О
xal (jwdy-ag
naaav P/J}quv


J
T-l'l
о sl-

?
xai 'Pcouaiarv, xal ndltv els ev
azwlavoEi доф ysvEoD-ai tcov
ovTTOt,esvto<;
J
1
10. Ad archiepisсорит, Bulgariae
Тф адхгетихдлф BovlyaQeag
Елютареба zip’ vpojv адуседатсхрт teIeio-
тгра tteqc tov ттрау катод ov yQaipuv nQOpy-
fyppev, та avrd cpQovsiv dv xai ppsig cpQovovpsv,
тру copy obvvpv (psQsiv sv zf] xagdla, roig
bpolcog dia^aivEOpai onaQaypoig. Kai dta tovto
yQcapopev ov naQaiveaiv ovde dtdaaxallav, all
о toy a wo pillar xal боа ei ларогтед dpov xai
owdiaiQipovTsg, xoivcbg av diEoxsipapsda. Taw a
de ecu weqI талу хат ala/j dr wry xaxarr tov era
per Xqiotov ladv,
ydgovg, diapEQiO'lKvTCv; de st allplcov wio tov
аоугр rov av&Qowov and) &sov diaTspdvTog
xal diapEQioavTog tov lady.
tpopEV трд xotvpg poovrldog,
адсаЫлтагд cpeqovteq OTEvd'Qopev xai fyopvovuEV,
5
nagaivEOiv ovde didaaxaliav,
xaTala/jovTcoy xaxmv tov
c Pcopaiovg (pppi xai Bovl-
(illrjlcOV V71O

1>
на-
съ-
€
Yzieq таотрд ygd-
rjv аютхЕО ррелд
До архиепископа на България,
Знаем, че ваше първосвещеническо
съвършенство мисли същото, което ми-
слим и ние откосно делото, за което се
заехме да пишем/ носи в сърцето съ-
щата болка и се разкъева от същите гър-
чове. И затова не пишем нито увещание,
нито поучение, но нещо като разговор
и неща, конто, ако бихме били
брани заедно и съпребивавахме,
що бихме обмислили. Това се
ся до злините, конто са сполетели един-
ния Христов народ, сиреч ромеите и
българите, разделени едни от други от
оногова, който изначало е откъснал чо-
века от бога и е разделил народа. Пишем
за тази обща грижа, носейки я непрестанно,
въздишаме и плачем, а зная, че и самият
1
носи в сърцето

>


a) locus corrupius
i
Датата на това писмо не е известна.
СЪ-
об-
отна-
224
Nicolaus Patriarcha — Патриарх Николай Мистик
olba OTi xai avwg dttoicog cpsQEig, xal aorog
ool rd bdxQva yivsrat ex tcov т/летёосоу ydo
rd vuETEQa dtbaoxouE&a' cov у do тд soyov xat
jj biaxovia xoivr), tovtcov slxbg xotva yivso^ai
та тта-Ор xdi tovs xa/rdwvg‘ dAz’ qti uev g
avrh ovvoyp} xal та б/лоса xevtei aZyp тру oijv
xagbiav,
o&fjvai.
dAz
5
1
е
ola xai ц/лад, адхгИ tooovtov &tiptvg-
г
Aoivrbv дЁ gbp тдд olov owopuZiag xal ttjc
xoivrjg аяад%6и,8&а uvvbiaoxEipECVQ' aZZoi /csv
ciZZaig аяЕтаудоау biaxovicug ev тр яаооъ'бд
таотд laoileig Zsyco xal doyovTO.g jtokecov,
Ёяютбтад лдауиатсоу мААсот, olxovopiovg тдд
dtotx/jOEOog, cbv Ехаатод
dcvoodyv,
Л <	J
а/лрилтсод гдуог etuteAeiv' g/wig de oi nagio-
Taofiai do ayiop
si xal zioZZcbv
э О ™-
ЕЛ1Т8ЛЕ1У
алЕтаудоат biaxovtaig ev rij
Ы
ядауиатсот aZZcov,
лдод py Edafle ra^tv
ooTig sucpgcov ojcovdalEi
s
TO
OLXElOV
d7lOT£TO.y/.L8VOL {lvGiaOTY}Qi(p,
XQ8d>OTOu. ха&Еотцха/ЛЕУ
tt)V di.axoviav, dAAd ys лдо лауто
eteqov то тцд Eigip'r/g Egyov xal то dubxEiv
ueoov rd axavdaAa xdi тт/v E^dgav, sig vnovQ-
yiav EAa^oasv.
ciao, r/v sig dvdiivv/ctv Ьителооliev
ralvoi] rip’ aicoviov syj&Qav, Tip’ ftiaiav exeivt/v
ттдид ftebv tcov dvilgcovtcov paviav xal dvslmoTor
eig ojiovddg
vTiE/iEivE, та Ёumwрата, та далЮ.иата, wv
dcivarov tcov xaxoi'gycov, tovto piiiv TcaQaxsleve-
iai bid Tzavzog то ттаор bwa/iEt, тсаат/
rravvl Zoycp rrjg siQi'/vv/g slvat ajravbaiovg
7vQV?’
xaeieiv т/р> sioodov T(~iv oxavbdZwv'
5	*	“	_ .
t
/ivoTTjQiov vTi.od£ixvvoiv, avrov tov Yibv wv cptZav-
ilgcoTiov Ilazgog
/uov,
ydg tov Movoysvfj tovtov, tov
sAuv(jv wv (~)sov '&v6iuevov xai ЁдЦао/ла yivd-
itevov трд piiETsoag sydgag ngbg tov (leby xal
IlaTsga, wig ocpHaZ/uoig триоуу шотсЕд 6дсЬ-
/леуоу то Tiavdyiov wvro uvcTy/Qiov TtagioE^jotv,
од нлрдоуоиод cbv тдд &Eixgg Ьбддд, хатгсрдо-
vi/rjEV aioyyvgg тооаетдд xal dbogiag
dgcoTwyv i'Ti avrcp lol/trjTlEtG'iig;
bisoTcoTug, rovg syilgovg, wvg
tcov oixeIoov
тдд aloyyvgg
xai oixsiovg аттЕдуаодтас
dbsZcpE
талду sysiv
aycoviav,
ссААсот
X
?
SX
э
с
с
Hydo тдд <pQixrgg lego иду i a i)v-
tov tva xa~
T(1
ElQpVrjg (JVuffijyOT vnOUEivG.VTOg ООО
£отстое/лата,

/
1
ztEotvoia
avp/id-
т.дд £%f/g'ig groAE/dovg, xal gtao/j wvyTl drco-

орчт f/iilv tovto др то /isya тдд
sgr.s/grso oiov
lEgovgyiag
?
tooovtov цуазтцоЕ tov x6g-
coots tovtov tgazToaiEiIac лдод fj/лад' dAAd
blovoysvfj tovtov, tov ауаяг/тоу t,ov
TOV f~h-OV fivO/UEVOV
Os
rovror
J
TV
/
wig ocp'daZyoig
avrco
5
dv-
rovg
VJi
''Iva
vtolEuiovg bid
TQavuaTaw,
I	<
Г 5
rovg sxbguvg,
Ttadcbv, did tcov тдау/латсот, did
ала/Аа^т/ xal owdyn/ n; EiQgvg,
ovv,
xal ovvisgsv, bsc ядаттш' p/rdg; По-
xaobiav, oxoiav uegiuvav, i/lixr/v
chav Tivdg docousv хат
I
J
тсо Оёф, Ti
5 J 1 r '	=>
аЛм}ЛфУ EX.-
ти също така я носиш и сълзите ти
стават хляб: от нашите чувства, разбира
се, узнаваме за вашите. Защото онези,
конто имат общо дело и обща служба,
за тях подобава да станат общи страда-
нията и трудовете. Но понеже същото
безпокойство и еднаквите болки измъчват
твоето сърце, както и нас, достатъчно е
да се припомни това.
Прочее да наченем вече разговора, та-
ка да се каже, и обшото обмисляне
Различните лица са отредени за различии
служби в настоящий живот, сиреч царе
и началници на градове, предстоятели
на други дела, управители на области,
от конто всеки, като се насочва към
поверената му служба, се старае, бидей-
ки разумен човек, да извършва делото
си безукорно. Ние пък, конто сме отре-
дени да служим на светия олтар, ако и
да сме нищи в много неща, поставени
сме да изпълняваме тази служба, но преди
всичко друго сме натоварени да подпо-
магаме делото на мира и да прогонваме
гнева и омразата между нас. Свещено-
служенето на страшната жертва, която
извършваме в помен на оногова, който
претърпя онова, което претърпя, именно
заплювания, удари, смърт на злодеец, за
да разруши онова насилническо безумие
на хората спрямо бога, за което нямаше
надежда да се превърне в усърдие за
мира ни подканва винаги да бъдем с
цяла сила, с всяка мисъл, с всяко сло-
во усърдни съратници на мира, врази на
омразата и с цяла душа да преграждаме
достъпа на гнева, тъй като вече сякаш
пред очите ни са показали това велико
тайнство на свещенослуженето: показани
са ни самия син на човеколюбивия отец,
който толкова възлюби света, че го из-
прати при нас. Но, разбира се, тогава
той представи пред нашите очи едино-
родния си син, възлюбения, пожертвува-
ния агнец божи, който стана изкупител
на нашата омраза към бога и отца, сякаш
видимо за нас всесвето тайнство, оного-
ва, който, бидейки наследник на боже-
ствена слава, пренебрегна такъв срам и
опозоряване, което дръзнаха да му на-
несат хората. Той го стори, та чрез собстве-
ните страдания, чрез раните, чрез опозо-
ряването да примири смразените, враго-
вете, неприятелите и
мир и да ги направи близки богу. Що
прочее, брате и съслужителю, трябва да
правим ние ? Какво сърце да имаме, каква
когато виж-
?
L’
4J
3

5


I
Ir
О
?
?
ч>
I
да ги съчетае в
грижа, какво оезпокоиство
t>
?

I
J
I
225
I
и-
Nicolaus Patriarchs — Патриарх Николай Мистик
I
'5
г|
даме някой хора разярени един на друг
и проявяващи омраза вместо обич ? И
това обаче казвам за тях поотделно и
поредно. Каква грижа в същност трябва
да проявяваме, та да съединим така раз-
делените от нечестивия души, да ги по-
мирим и да ги убедим отново чрез обич-
та да се съчетаят в единство ? Когато
пък не един, не двама, не десет или
много повече от тези — цял дом и град
но цял народ срещу цял народ
единоверен — уви, бреме на мойте стра-
дания — под въздействието на демона
са доведени до това зло, що да сторим ?
Що да мислим ? Що да чувствуваме ?’
Кой ден или нощ ще ни успокой от та-
кава грижа или безпокойство ?
Стигна, както стигна, словото ми до-
тук, а сега сякаш самите неща, като пое-
мат глас, по-ясно въззовават. Дяволът^
отецът на злото, неприятелят на мира,
раздвижи оръжия и мечове между ромеи
и българи: вмеси ги едни срещу други,
стори, що сгори, до днес< О множество
мои грехове! Кой ще умолява? Кой ще
стане посредник? Кой с божията помощ
ще спре тази гибел на хората ? Кой ще
успокой осквернената от християнски кър-
ви земя? И кой друг? Това е мой и
твой дълг. Но онзи, за когото е явен
всеки размисъл на сърцето, знае, че ние
и в началото препятствувахме да задочне
войната и даже когато злото надделя,
не престанахме да увещаваме да се за-
хвърлят оръжията и да се прегърне ми-
рът и обичта към българите и бащин-
ското разположение към тях. И когато
бог докосна техните сърца и те обърна-
ха мисълта си към онова, в което по-
рано не вярваха, и към онова, за което
после ги увещаваха, станаха готови да
изпълнят нашите увещания и оттогава и
досега търсят мира и връзката на обичта
и възневидяха делата на войната срещу
вас. Но що да кажа ? Изначалният зави-
стник на човешкия род и сега таи гор-
чива завист срещу единението на бъл-
гари и ромеи и като успя да запали по-
жара и омразата, радва се на този ду-
шегубен огън и води голяма борба за
неговото разпалване и не позволява на
добрия и възлюбен най-благоразумен мой
син, на когото се е паднало да господа-
рува над българите
та доброта, да се възвърне към доброто
Николай Мистик има пред вид цар Симеон.
Гръцки извори за българската история, IV
uaivoasvovg, xal tt]v sypQav ovtI vfjg ауалг/д
dHaoeo/AEVOvg; Kai таита gpiyv. ледь тот ха&*
sva тЁазд xal ava usQog. Пбазур ovv xsygsat-
OTTjxa.uEV лдбгоюу (pegeiv, азоте ovroo Siats&si-
usvovg тад уз'%ад олб tov лотуgov оо/ффаоат,
xal st ОУ]УОЛофоа1, xal asioai лаРт did xxjg
ayanr/g sig еуотг/та ovvsX'&eiv; "Отат 6 k ov%
eig, ovde bvo, ov dsxa, ovds лоНф
лАесоод оАох/л/дод olxla xal лоАзд, d/2
оАоу лдод o2.ov e&vog
/ют тазу e/iPv
tov бащоуод ev еду stag eig то xaxov
vkyjkhjoav, ti лофисо/тёУ;
cpQovvjOOjusv; ло1а v/pieQa у vbg ауалабоет фифд
ало T?jg xoiavTTjg /isgi/rvi^g, I] туд оиуоурд
/
ovv
et Qt]vo^oirjoatf xal
__	_ 3
ле laai
еуотт/та gvveZ'&eiv '
ov
деха,
3
TQVTCOV
ё'&уод
xal tots b/AonioTov oi-
ла$а>у то (заогаатод,
олб тл/д
TOVTO Л8(ЗГ
t'i dtavorj&co/iev; ti

ToiaviTjg /теоцхузуд,
съчетаят в
не двама


5
и то
c
о
avia
P/ootjArP asv a%Qi tovtov
азолед лдоцА&ЕУ' dgn, бе, азолео
лдау/шта dvaAapovza дзсотз/у, TQavoxsQov q:i)sy
ysrai. ^Exivy/aev 6 тг/д xaxiag латз]в бффокод,
6 Tip sigr/vr/g лоХе/мод, usTapn
Во-оАуаоазу блХа xal giip?]. BgE/rvyysv avrovg
хат алАг/А(0г, evijQyijoev боа гтфут/оег us%Qi
TTjQ GljusQOT' (pSV TOV Лр/б'ОУд e/UOV a/T.OQTlCOV !
Tig bvoamt'/oei ? тр yeytjoeiat /.isotT^g ;
ovyavTiPi/ifiavo/Aevov oiijaei tov touvvtov 6ae&-
qov тозт атфоазлазу; xig auuvo/isvt>v тзр> у фу
al/AaTcov Хдсатзозтхшу алолатаел ‘ xal Tig
s/tov xal
asv
I1
5/
(IQTL

Aoyog
\ 1
J
та
Э
Exiyi/oev 6 Trjg
Tvjg siQ7]V7]g ло^е/шод,
итгАа
боа
aXhjAcov,
3
r ’J
Po}/.iai(.ov xai
/	J f— 7
S gS/ГГ] У SV
т[д d)sov
V 1
алолао-зл;
tovto e/ioi> xai oov to "/jQ&cbci
’б/леТд ytsv avzog, ф ла@1отата1 лаоа xgq-
едел'ютатал on xal Tt/r aQxfyy
hxJ
sxsQog;
av:
diag sv&v/M]6tg,
darsTQEipa/xsy тф' tov лоАеиоо syzeiQT/оту' xal
tov xaxov exvixi/oavTog ладаттооттед ov dtsAsi-
ipa/xsv, toots [iiipai /isv rd олХа, д.утьАа^ету&ах
бе ттуд лдод BovAydooi
xal T/jg лат(31Х)/д лдод avxovg dta&saecog' xai
Oeov тазу xaQdiwy avTiov dipa/xsyov, xal olg
т}ле11}-г]оау лгобтедоу /isTsq^QGVY/oav, xal olg /лета
таЪта лао^уеаа/лету, ngoi/vuoi. noieiv та naQai-
vs'd'svxa ysyovaot, xal
/aeXQi tov vvv та vijg st.O}]vrjg
rov ovvd8a/tov ikjg ттуалт/д,
v/тад aoAsaov /isaiGtjxafji лдау/тата.
el лоз; X) ад^т^ дт&оуфзад
ysvEi, dQiuvv 80^8 xal vvv TOV
тт/д evToascog BovXyiiQoov xal "Роз/ш'юзу,
oti sTp'O’a.aev avai/jai тф> nvQxaiav rrjg sx^gag,
XCtiQsi тф t/>vxoa?d6rKg tovtt/3 ло(з1, xal лоаоу
tov dycbva локтем rijg tovtov avmpstog, xal
ov ovyy/ogsi тол xaZcp xal ауалз^тф окф /rov
тф (рдоущозтатаз, таз беолб/флг ВооХуаоазу 2a-
Xovti, тт]д savTov ysvsa&ai xaloxaya&iag, xal
EiQ-f/VTjg xal ауалгуд.
ъ
avvovg
X

i
r
t
5 >
29
OVV 6 EG/103'
3
i
savTov

exslvov xaioov xal
елфт/TOVQi, xai
xai rd tov лдбд
422d xi
тф av&QTOxivci)
qy&ovov хата
wai
h
Г
’i

>

O
1
да прояви своя-
Nicolaus Patriarcha — Патриарх Николай Мистик
226
на мира и да прояви по-раншната си
благост, но винаги завистникът, преслед-
биохтуд vnotdallarv вачът на доброто, като подхвърля никак-
ва горчива мисъл в неговата блага душа,
старае да прогони преблагия мир.
Но такива са делата на злия демон,
Ние пък с упование в бога и в кротостта
на възлюбения мой син, че ще сполучим
в намерението си, изпратихме му писмо,
като го съветвахме, като го умолявахме
за това, което е свойствено на неговата
добролюбива душа и на неговото сърце.
И наистина, ако и за късо време, но все
пак и ние, когато бяхме изправени пред
неговия лик,1 изпитахме неговата при-
рода и узнахме неговото благоразумие,
кротостта, милостта, добротата му и че
неговата природа е чужда на всяка же-
стокост и дързост. И така
стъпвайки се за мира,
нале жди, че ще го
бог, който му е дал
българите, ще го умилостиви и собстве-
ната му кротост и добролюбие; ще се
умилостиви и от нашето увещание. Та-
кова е нашего положение и на такива
надежди се уповаваме. Трябва също и
ваше първосвещенство, измъчвано от
общите страдания, от обшите злочестини,
от това обилие от злините и като съзре
от само себе си наложителността на де-
лото, да подпомогне нашето застъпни-
чество, да умилостивява, да умолява
възлюбения наш син.
ovvEQyovacig лобд Имаш множество средства, конто да
лдсбтот щ'1’? боа б съдействуват за неговото умилостивяване.
Kolotov xal &eov Първо. както вече се каза, неутещимата
алаоаио&утот dlyog, eqd olg ol rd мъка на Христа и бога наш за това, че
тииот cpEQovzEg ovofia сод лдб/Затот онези, конто носят неговоточестноиме —
за да им бъде подарено това име, той
биде отведен като овца на заколение, —
са се озверили едни срещу други; после
светите храмове, в конто той влиза замолба
към бога за самия себе си, за чедата
си, за целия, казвам, народ, над който е
поставен да господствува; светото и
всечисто тяло и кръв, от конто, като
яде и пие, храни несъмнени надежди да
стане съпричастник на освещението. Пред-
стави пред очите му чрез твоите слова
снова, което той знае и преди твоего
слово, като го е видял със собствен по-
след, пустошта на земята, която е обхо-
дил, вместо съзираната досега красота,
жалката грозота на земята без класове,
 stQyvyg ёлсотуасрутас, xal
ciyyaiag ysveo&ai ylvxvTyzog' dll3 del n 6
xa/MV
3
л()бд to xalbv туд
> ...
qnlovEQog, 6 tcov
mxQOT ётЬВулууса ev ту yluxEia tovtov yi'xy
GTTOvdd^Ei ryv ylvxvrdiTyv chcbxEiv EiQyvyv.
’Alia rd yer tov лотуoov daiyovog
“HyAig Ke Oeo) ЛЕЛосббтЕд,
vov viov }iov ууиЕдбтутс cog ovx
TOV OXOTTOV,	-o- — J .
Exsiva naoaxalovTTEg, txsiva сбтосолотутЕд,
туд
туд^
хдбтот
хатЕотуивт
o8<og
тут ёлийхЕШЗ’ тут %дуот6тута, xal
аттуттлад xal
cpvotg хабЕотухЕт.
ттд vttvq EiQyvyg,
£
1
ту ylvxEta
yoatyua лобд
тосаита.
xal ту tov ло&ет-
 •’ ' axorevgopiscya.
avrov ёдтлЕухрауЕ)',
боа
г/
оста
алотеодбцЕ&а
cptlayafiov ёатс y>vyyg oixsia,
xatydiag. Kai
avrov
exeo’Ov xaqdiag. Kai ydg el xal /ЗоссуЬт
dll3 б/кпд xal yasig, бтЕ sig бучт avrcy
Elddoysv JTEiQav r?}s avrov rpv~
• xal ЕУТОЩЁТ ТЦУ OVTEOIT,
ydo 81


mtQav
avrov
тут лоабтута,
cbg
*
лштуд
allor.Qia у tovtov
стаиотутод
5
 xal ЕтёАлсбёд ёоиег,
асолуоЕС цёт лсусотот tovtov 6 dobg
yaocov dEGX-d&lV (~)£0C, ЬоО(ОЛуОЕ1 (?£ ХОЛ TO
oixeTot yiiEoov xal учлауаЦот' dvoco^ytfyoETai.
К
yiEV y:U8TEQOT
TOiavTaiq
EQfoovyyg ё.ш тоТд xotvoig лст&еыт dlyvroabi'yg
талд хосталд avucpo()a7c. ту rooavzy tojv xaxa)v
KEQiluast,
лоау^атод хутсботуиа
teqg лоео/леш ёд

3
Eygaipausy ovv ло&с>0£иог-
COg о
аё-тду Bovl-
xai
j
<


се

о
V


писахме, за-
и храним добри
умилостиви първом
да властвува над
xal
e
V7IO
г
TyQ
. OtOVTOV
ууттёоад
j
гта^ахл/усепк.
xal drtooalsvo lie у
I
ёллсыт. 'Egti db xal ryg vucbv
1 о
д>
' f У
dgxt-
)
/
xat
cbg o'ixoilev XEXvyplEVyq то тог
yUc-
първосвещенство,
аоТЕл^а^ЕоИси ту
yyaxycisvov vlor ypcvw.

С
3
EiyiEvlrjao-dai^ ха&схЕтегоа! тот
Г
Eysig ло11ад
TtjT SXSITOV
2oyos луола/Зсот елле, tov
yptcbv то алаоаоббутот cilyog, ёср oig ol to
EXELVOV TlLUOV CpSQOVT.Eg OVOf/a cbg XQofifLTOV
ёл1 cxpayyv dyj&EVTog, ста tovto ц/лст то ovofza
Xaoioyxai, хат allylcov ёдЕ&уушоЗуоат. xovg
LEQobs raobg et olq jtqos evtev^iv sig sq"/jitcu тот
Oeov VTCEQ eccvtov
aipotywig
дуосблцост'
1
ova
rrooc
о
У
да умилостивява
7

e_r
dzZ^Zcor ёдЕ-dyQtcb oar.
VJT-SQ дта'Аолт, xai olov суущ
tov fdh’Ovg, ov dsarro^Etv хатеоту, rd ayior xat
латах дат тот oa>f,ia xal atua, сот
Ttlvcov ddtuTaXTovg ёллсдад e^el dytaoaov
Ход 'устЕв'Оаа Паоавтуоот avrco did
loycoT лбу cor ёт
XEKlig (TlpEOl
pievog ovx
5
GV беОлб^ЕСУ
oaiua xal
ёллсдад
ёсоКсот xal
[Л8ТО-
т(~)У <j(7yy
dcpilalyiotg ода exEtvog oi-
хас л до тсот <jd)T loyojv
dyvosT, туд ууд боут дсу 16
EQyfdaV TyV (LVTI
(Ьдсабтутод, тоуу хсодбут ба у ёх
бау ёд duTtslcov. бац ёх то)т

/
yyg боуу
re^fd'
c
TJ
1
и
светото
кръв, от конто,
T/}? OQCOLl EVyq
C7	Э
аилеЛоуу, боу ёх
Г7/Г
/1/£У TOV VVV
tcov ота"уба»\
dllcov
dxoo-
1 Тук се говори за една от спешите между цар Симеон и патриарх Николай Мистик.
I
Nicolaus Patriarcha — Патриарх Николай Мистик
dpvojy s?.EEivi]v atioogiav. ’Avauypaov avrov трд
хатаотродДд row ay low tov Weov oixcov, ovg
EVGE^/OV УРХрЕд
xauarow агф/Есраг.
rcov GEpvcbv баш?]/aarcov, еу olg povdprwTEg, ev
olg лао&ЕУос 6id ztavTOQ vfAvovg dvеле илот тф
(bed), xal vvv ev eqeijiioiq Л&ЛЕштас xaraxeluEva'
лрбо&ед елс rovTOig zag лоАмтрблоод tcov
D-Qcbncov ocpaydg, otuoi. тфд тооаотцд rov лотцрог'
dauiovog eoyvog, tcov Ispcov, tow pcovopovTcor
dvbocbv, yvvatxcoy E^oi/j.sva осората, xat uyE
ai>To tovto тасррс рфсоДта,
QlOtQ CIS ^QCOGCV ТСООТЕрЁсиЕУа.

227
без лозя, без плодни дървета. Спомни
му за разрушението на светите божии
домове, конто благочестиви ръце с много
труд са издигнали за слава божия. При-
помни разрухата на светите обители, в.
който иноци, в конто девици всякога из-
пращаха песнопения богу, а сега са ос-
танали да лежат в развалини. Добави
към това и различните убийства на хо-
ра — уви, каква сила на злия демон, —
на свещениците, на мъжете-иноци, захвър-
лените трупове на жени и при това нито
удостоени с гробове, но подхвърлени за.
плячка на псета и зверове.
Но зато казвам това? Ти имаше го-
лямата и неизчерпаема сила на тази
описуема трагедия и над всичко кротостта
на този, когото увещаваш, и съвършената
иегова разумност, за да съдействуват на
това застъпничество. Но подтикван от
страданията, конто общо и неумолимо
ни обладават, мене и тебе, и от обхва-
щащите ни нас, длъжниците, грижи за
общото спасение и мира, покажи онова,.
което засяга самия него. Изпълни вместо
нас онова, което самите бихме сторили,
ако присъствувахме; прегърни му ръце-
те, хвани му колената, ако трябва, и но-
зете му и просто с думи и дела не про-
пускай да сториш всичко, докато по бла-
говоление свише благата душа на нашето
чедо не се склони към доброто на ми-
ра и докато хора не се изпратят от него,
чрез конто ще се поднови мирът, ще се
премахнат войните
прогони и дяволът,
общите злочестини на българи и ромеи,
ще се възстанови отново пречестната обич
и нейните честни дела, от конто и двата
народа ще получат радост и наслада от
: изчезне изпитанието на
суровите дела и унинието и скръбта по
лицата.

ctyiaw tov Qeov
els bo^av (t)eov Usui лоЛ/mjv
Пр6ат%<; тлут cmaoAEiav
EV ols LlOvd^OVTECf

TOW
тсбг IsQcby,
t^pipsva сауиата,
бл)м
-I d
5

Л -I
dr-
xvdi xdi {h]~
* Eye./g лоллф> xal
таотдд
уви, каква сила на злия демон
Auv-
Tpaycodtag
-ь	/ t	—
ел1 xaai Tip> tov bvoowiT)-
Eal ti Isyco ravra;
lh]TOV EX TTJ? dviOTOQTjTQV
т1]У Еолорсау, xal
plEVOV i^UEQOT^TO., xal T7/V TSlsiOlCiTijV CpQO)'})GlV
тф to GvyxaTanQdgaadac тру лрео^е'сау'
yap xtvovuevog та7д xotrcbg eus те xal ge бла-
pcuTi]To>g ovvEyovaaig vbvvaig xal cats Е'/рбасид
Yjpag ocpEilsrag psQtavatg олео тГр хоетрд
ту]о lag xal Ес рту ф,
EavTov" ллрроюоу бе xal awd:
тера боа
уДрад лЕрслтофщ
xdi тс~)у лобсоУ) xal ал/мд
раас /Д албоут] латта wotow
dev svueveia
J	L-
yAvxeta
xai ауИрсолос лар uvtov
dvaxaiviad^GETai pev та rrj
getoi de rd tcov лоАецсоу xal rpg Eyd-oag
ladpoETai de
r )	"	/	\ e	/3	A
cpogaig BovAyapttw xai .
э r	/	£ 1	/ *i	e	z	s
ларфузсааетас oe лиАп'
xal ret EXEtypg лило. лрау,иата
gvvt] xal tcov xaAcby алоАаоасд арсротедосд wig
Aaoig лрооуЕУ Г]Оета1,
ратсоу т] леера xdi
лбт^д т&у лроосолсоу ciq/ayiG-ddy^™- (XII, col. добрините, ще
89 D — 96 D)
г/

не-
/
/
а А Ла

ЕлФеФас
И ЛЩЮТТЕд
L-
TOV
?

GO)-
zd лар'
pev xat.
фс(7)У тс). f]fT£-
аото) сЗtetiqo.фа иЕ&а‘
16yot± xal wody-
ecoq av Tlj uyco-
to г?;? Етотр'ту; xaliw ц
ь
I
D
?

Л
av
Aaflov yovdtaiv.
г
3
3
EL
xal
=г _
J
?
лоод то трд еьогуф xalbv
TjUETEQOV TEXVOV GVVEA'0-У] 4'0%$,
едалоотаХФае, di cbv
д Eipj/yjjg, хатаруДД-
/
г
xal бса/ЗоЛод
, «Л£-
б тасд xocvdlg avu-
Рища1 aw елорурv i1e vog
б] тсртсотатр ауалт]
T« 1-
7
3
г
5	/ 1

7
?
>
омразата, ще се
който се радва на
(bv EVipQO-
3
tow уаАЕлсотбтсоу c^e лрау-
xciTijqieta xal у oxv&Qaw
Тф лрШТСр aV&QCOttCp tov ЕуДсоу
5 <-
и
11. Ad primiim Symeonis hominem
До първия човек на Симеон
Taw /леубмоу stovotaw ос елрретас fieylo-
ттлд аретасд, texvot fyuaw, xoapovyrai xal
xazopdcbaaGi. xa). tooovtoj ualloy, ogov xal
OlXECOT&QOl OVTEQ yVfOQL^OVTat,. Тосоитоу GE (WTCl
ЕЛСвТСисЕУОС, xal TOVTO
XCOQIS TOW TjpETEpCOV AoyOW
TCP рттубду.с ЛОЕЛЕ1 Tjjs
OVTCOg Eypl.lEV TTEQl GOV, Eig TTjV ларОООаУ
ТЕХУОУ
ралДу,
Л
GvvenioTafieda otl xal
sxeiva diavop oca
aQETVfi. ^Eteei ovv
оло~
Еле1

Служителите на големите владетели,
чедо наше, се украсяват с най-големи
добродетели и успехи, и то толкова по-
вече, колкото се знаят, че са им по-близ-
ки. Като знаем, че ти си такъв, знаем и
това, че и без нашите слова мислиш
снова, което подобава на величието на
твоята добродетел, Като мислим наисти-
на така за тебе, заехме се да ти изло-
че и
се
О
/
228
Nicolaus Patriarcha — Патриарх Николай Мистик
.|
ИМН№Г
fteoiv tov yQdfip.-aro? ExivYiftrjfxeV . jUEydfayv ie
ovaav, xai did xij? aij? fpQOviyjEay? xaroQftio-
ftfjvai dcpsi^ovoav. vEon de avTT] "teo'i rtj? ei-
Q/'jVii?, T]v Edooxci1 Yifxiv Xqlgtoq 6 Oso? ri/.i(7jv,
TIEqI TOV
T(bv ai,udT(ov
T&V TTOAE^MV yVOOQl^ETOl' (bv OvdFV
ovds (yQoviaaov
э /
EyiyVTWV EQyOV
TOVTOV
TlETloft'imEVTO T)fta>V
(b? q exeIvov (piA.dyafto?
rjf.l.EQO? si xal to nTijfto?
таттт) mxQta? EVEftiyxa оттёоиата^ ttqooe?ei toi?
TjiyETSQOt? doyoi? ev asvco?.
jisv did tov yQdjti,uaTO? <Jvvsm7aftsaftai
evvovv avTov xal oixeiov ftsQdnovTa ti}v ovtco?
jueydE]? do?}]? avT(7) tiqu^evov tmovoytav
TiTjQETijoacjftai. ^Ev ло/Jmi? uev yaQ dc^oi?,
xaftaQov ocb^cov rd qdkiQoy лоб^ avrov,
T?]? avrov EqjiE^Evo? vijrij?
7lt]QF.TE7oftai TOVTCO
•ak/xo .
d.	,
5 e \	\	г	Э '	f
ovoc tg jTQog avrov rpl^lQOV
rov EQ(OTog
9
ЕИ
f
Xqioto? 6 0EO? THMOV
navaat rd? ocpaya? xal rd? %vgei?
xaxcooEiog, oat]
HeI^ov,
dvftoojTtcov xal /usyioiov xAeo?
EOT IV idsiv OIXELOTSQOV. IIeQI
i xai
dyvco iaiEv,


xal rrj? dJJaq?
&yQ(fapa/asv
id s iv
'l
-I
-3,
xai
vlcT)
1.
/
oixsiotsqov.
тф HEyaAoddtoj
xal ovx
ipVjtt] У лраеш xai
tcov ELioyy auaoTtaiv
1	I	*1
г
f Г—
ЕТ
ОU0jQ xal al: xtvov-
xai co?
1
TO iplXTQOV nobs
те xai
d/.T ovdEvl
E$V-
CO?
£ / <-	3 ,
ОО??]? s?v-
олО'Ъ'да^ы?,
"Т-!-
TOVTCr) yVCOQICfttJCJ}]
E.
5
TlQllyHa.Tt, Фс EV TOVT(t) yVCOQtGifTjOT] ?£v-
та sic; пдф’ xal 6d?av аотф,
xal to
otXEiOT ieo-
Z
didnvQoy лоб?
ЕЛ1&Е1ХГ1’а)У
TOV
5
’ Evftv jiirjftijTi у do,
Ieiiov xaxd, rd exev&ev rov? dvftQchxov?
Xaftdvra dlyvivd, xal ndXiv та vq? Etoijvq? xaZdt
dvdodynoi?
GXEl/’C'.l ЛОО I]?
ei Oeov
, dvzl тою
блАсЪ? (ivti
TEXVOV T]UCOV, та TOV ЛО-
хата-
xai xqv e? avrijs yyytvoi.iEvqv toi?
dnoXavotv. Kai ravra ovyxQivcov
амтф yEvriOf] tiq6?evo? Tiuofc xai do?q?,
cvvETnAaafiuyovToq avrl tcov лоХёасог
ocpaywv, fivTt топ’
tov jiiEydyov tcov
QETqosi? avrcp Tavrqv rqv
to EJiaiTEiaftai did rd dyafta Eq? eiq?P’?]?, xal
do^d^softut, аЕка tuT/ та Evaviia nooi^Eoftat did
та ex
yaw ло/Mbv, ovd" dnoaTQacpqoETai oov
oiv
nQoiivuq'&rirt, /aovoy dvoiOTcfjoat /joviiyftqri'
^ETTEttJixai co? ETOijuov dvra
(yqvqy Em^vjTovvTa. Tovto de
acAa
EiQydoaTo’ tov?
Tq? TOoavTTj? j.iiaiq:)ovi.a?
olds dixaiot?, ?
5
си^тсйсошауу,
aV&Q(bjlCOV dlcftQOV,
E^VTTT)-
ev&eov vntjQEoiav,
cd. dyafta rij?
tayy no^E/acov
1
»
войните —
от това
жим предмета на настоящото писмо
понеже това нещо е голямо и нуждаещо
се от твоето благоразумие, за да се из-
пълни. Отнася се за мира, който ни даде
Христос, нашият бог, за прекратяване на
убийствата и кръвопролитията и другите
злини, конто произтичат от
защото няма нищо по-велико
дело, нито по-присъщо на хора благора-
зумии и притежаващи голяма слава. От-
косно това писахме и на многославния и
възлюбен наш син2 и знаем, че него-
вата добролюбива, блага и кротка душа,
въпреки че множеството наши грехове
вложиха в нея семена на горчивина, ще
се отнесе благосклонно към нашите сло-
ва. Все пак чрез писмо подтикваме и
тебе да съдействуваш и като привързан
и близък негов служител да му послу-
жит ревностно в делото
създаде наистина велика слава. Защото,
като спазваш чиста обичта към него в
много други дела, стараеш се да му
служиш, като съдействуваш за неговата
чест и слава, но в никое друго дело,
както в това, не ще се прочуеш, че слу-
жиш за иегова чест и слава, или пък
ще засвидетелствуваш така преда-
ността си към него и горещината на обич-
та си към своя господар.
Помисли, чедо наше,
войната, страданията,
хората от нея
рините на мира и ползата, която про-
изтича за хората от него. И като ги
сравнит, виж сътрудник на каква иегова
чест и слава ще станет, ако с божия помощ
вместо войните, вместо убийствата, вместо
заробванията, с едно слово вместо голя-
мата човешка гибел, ще му служиш в
тази боговдъхновена служба да бъде
възхвален заради добрините на мира и
да се прослави, а не да придобие про-
тивного поради злините от войните. Не
се нуждаеш от много слова, нито него-
вата добра и добролюбива душа ще от-
блъсне твоята молба, само се постарай
само пожелай да гюмолиш и аз вярвам
че ще го видиш готов да потърси бо-
жественна мир. Не казвам това просто
така, но съм убеден от онова, което чо-
веколюбивият бог стори: защото той
отстрани причинителите на войната и на
това изтребление по своите неведоми и
справедливи присъди, като им въздаде
знаем,
>
което ще му
ti
?
но
>
_ u-
чест и слава
засвидетелствуваш
така

И,
за злините на
конто сполетяват
от друга страна, доб-
наха. Ov aq dETjftfj? 76-
тг/у diq-
aovov
xal
ftp. lav ei-
fj XO.Aq EXEIVOV Cfl/.dQETO? ЦОТ/Т),
c
1
1
>
££ (fjv Q
yaQ ahiovg
/
ЕИ UEGOV
oq>Ei TijT
сих аллсд? lsycot
qn )Лv ft&coxo ь He о?
то и nO^EfWV,
xoifmoiv oi с
Ttsnofyxe,
X
xai
l
ауто?
?

>
TijV a? lav
о

x Датата на това писмо не е известна.
2 Т. е. на цар Симеон.
I
I
К
Vi-
**
Nicolaus Patriarcha — Патриарх Николай Мистик
btXTjv xal aQjad^ovoav rij Tooavry] avzatv лоу>]-
Qtq, EJw&Eig. zl(d tovto ovb’ fjaEit ttIeov eyvd)-
xapiev exteIveiv tov s.oyov, ог>(5’ evoxAeiv oe тф
pyptsi tov ygapipiaTog, aVA ftovyjv evyr/v лооа-
EjriTfOsauEV, фд гТт] Хдютод б Сеод уДАу
xdxEtvov Ti/aaiv xal до^аСсоу xat ev тф) naoovTt
Дсо xal ev тф iaeIXovtl ex tov t/}V eiqt)V7)V
ЕльтеХеоар xal oe, texvov l^iarv, ётип1Ёоу oi-
xetov beixvvg тф olxEtqj Ьеолотл] xal ал avrov
dyarT(b.as)>ov, xal, vztsq Дд TOtavr^g gTQoatQSOECOQ
xal osTovdfjg toov aioovicov хатадавт dyailtov.
(XIII, col. 96 D


тф ptedAovii
xal ас, texvov фиа>у,
deixvvs тф otxeiq) Ьеолота xai,
aitovttov xaragid)v
-97 D)

229
наказание, достойно и съответно на тази
тяхна злоба. Заради това и ние не смя-
таме повече да продължаваме словото,
нито да те отегчаваме с дължината на
писмото, но само една молба ще доба-
вим, щото Христос, нашият бог, и него
да го почете и прослави и в настоящия
живот, и в бъдещия чрез сключването
на мира, като направи тебе, чедо наше,
оше по-близък на твоя господар и лю-
бимец негов и за този стремеж и стара-
ния те удостой с вечни блага.

xat tpiAoyv CtQ-
axovaov
tog texvov xat tptAog фуиата narQog аоДА
ge tptTt'/оаутод xal (piXovvtog xal gto’qovtoq otoq-
уф’ yvTjoiav лоод oe ev ayi(t) Uvev uciti, лобоуед,
texvov s,ubv, olg yQacpoftEV лЕлот&а^ЕУ ydo ev
Оеф oTt та avvevtpoaivovia xai avv^bovTa yQd-
(pOGEV, xat ETtl TOlQ EQVOtQ TO OVOUa TV}? Cpl/dOG
ftefiaiovvreg. ’Axovoov xal ламу tptjpi tog tov
Ceov av&Qooxot ovvxopuog еЬъеТт, Evayyeha y>v-
%ip> Неосрй.т) $Е{)алЕ1<отта’ st yaQ xat лоод тг/у
xoouixijv E^ovotav tov Sarava та oxavbaka
xexivTjxoTo? bT tbv
xtptiag Е/aoi xetpakifc EgETQayfiv^rjg,
f} cu? EOTtv, Evyji ptot btaii'&eoac, алТ btiOTafiai
axQi/j&g OTt ёш тф nd'&Ei
bi/ тф олаоауиф xal Tfj biaoTdasi tcov texvcov
avTY/g, xai avvijiyw
nrxQatg та!g bbvvatg
итог tov Oeov <w.q < c '
xai to aob^eoHai, xat e] ev тф [teIIovti
алохгюетас
ye EvydptE'&a xal
Texvov тцлбуу лобенФтатог,
%at(ov xai vetov 6 укохотатод tpHot,



най-
12. Ad Symeonetn Bulgarwn
Шареефу BovA/dgro	До Симеон българина
Твърде въжделено наше чедо и
мил приятел от всички стари и нови прия-
тели ! Като чедо и приятел изслушай ду-
мите на баща си, който отколе те е
обикнал, обича те и спазва искрена любов
към тебе в името на светия дух. Обърни
внимание, сине мой, на това, за което
пишем, понеже се уповаваме на бога, че
пишем за радостно и приятно нещо и
на дело уякчаваме името на приятел-
ството. Изслушай ни, повтарям, като бо-
жи човек
достното известие
благолюбивата ти душа. Наистина сата-
ната причини съблазни за светската власт
чрез ония, конто се бореха срещу почи-
таемата твоя глава, та ти се ожесточи и
не си разположен, както аз желая. Но
все пак аз зная точно, че ти, когато
страдаше църквата, сиреч когато нейни-
те чеда бяха разделени и разединени,
ти също страдаше и бе обзет заедно с
нас от горчиви мъки, почитайки и чрез
това Христа, бога наш, от когото завися
твоята власт, твоето здраве, спасението
ти в бъдещия век и безкрайната ти слава,
за което се молим и се надяваме.
Известяваме ти, чедо наше, радостни
известия, конто и на тебе е най-приятно
да чуваш, и
свойствено да съобщаваме. Обедини се
църквата божия I1 Престана да я въл-
, нува бурята, причинявана от оногози,
,uev който отколе действува престъпно! Но
щом тя се обедини и бурята престана.
л f
SaT.ava
хата т?7;7 oijt riycuvioavTO
та

-"I -1
xat, a/J.a)g

5
7 1 1 5 i Г .	... ,
ЕххХтуАад ley to
xal owet%ov ftE&3 fjiaayv
TtjLiaiv xal ev tovtco Xqi-
ov oot xal to ttQyov
aitbvi
ocoTrjQta, xat iiuij атеЛеоттрод, cos
еДгСоцет.

*
A

3
Evayyeh'Qdae'&d oot, texvov t^ucov, evayyeha,
cbv xal ool to axovaat ndvxoov ^дотатоу, xat
f)t,iiv
ТОУУ
’ Exxl^ola,
faevov ташту exxaQdooeiv fj xaraiylg iywxat,
be лтод xal p xaratylg m&iavrat. Oi.
-fydvxaTO)
to evayyeMoaad'Oi лоЕлиодеотатоу ztdv-
xai olxELoraTov. "Hvoytat
oixEtoTarov.	"Ilvtmat ri tov Oeov
btavlh] tov et aQXrjg aoyvoEvoa-
i] TOV

J
r'
да кажа накратко — ра-
което ще облекчи
?
?
J
че ти,
TJ


на нас e наи-прилично и

от
1 На схизмата, която възникнала в Цариградската църква заради четвъртия брак на Лъв VI
Мъдри през 906 г., бил турен край със събора в Цариград през юли 920 г. Тогава привържениците
на патриарх Евтимий, конто намирали подкрепа от правителството на Зоя, след неговото ладане се при-
мирили с патриарх Николай Мистик и единството в църквата било възстановено. Вж. J. Hefele, Histoire
des Conciles, IV, 2, pp. 750 — 751.
230
Nicolaus Patriarcha
Патриарх Николай Мистик
фиФт HE%a>Qto/isvot nai tov Idiov dvTsxdyEvot	Ония, който се бяха отцепили1 от нас
X<oQioyov алЕта^агю тф oixelcp (pQov^yazt,	и твърдо стояха эа отделянето си, отказа-
уттгуусобау s<p’ olg hptkovstxovv, ной owype&ov ха се от самомнението си, разкаяха се за
Xa.Qt.Ti &EOV тФ ф.сбТЕОсо (рооуцуатУ xal о тф
Еххмуна e^i]Teito, иотут/ zovzotg ovvaiyolo-
yrj'&T)' nat owToyoog stnstv to oixsiov dyoAo-
уфзаутп; лтсаоуа zalg ayxdhatg лроефк&оу тгф
* Exx Ay olag ppiAav&Qtbmog vnavotysioaig avzot
y.E.v yaQ yh/jn zov ziaQovzog у
нкт)а1а zag ayxaXa
av^Qomivoog dtaxEiysvcov
aiziacg *
лйтта EHstva
тфд th tag /.lEGiTEvodap;
sig h’oziyca xat
цуфу dйотаusvovg
yhEGtv idiot
TOV &EOV
dQXiSQEi xai (фпф) фифу,
gloig,
xai
vo,u8vr]. IIEpy oAlycov zivavv, ol to yvcoQt^EO^at	църквата божия има една глава чрез
г'хоттед е£ aya&ov tqokov, tva yi] zov 0iov	първия архиерей и бог наш и чрез нас,
G.VOOVVUOV dtaiTEQfboiv,
itEvot ханлад то dvjAoi
zoic
ov
А
Т.СО
*

avTExcusvot
otxslcp qpQovi]uavt,

S *
яЕх-
ota та avdycontva hoxeIvoov
,	olda ло1ш.д
EiTisi os
Бхлодшу,
ОТ'УГ//.ф)и£У
лоосЕ.Мфоиеу rovg tew;
c5s ocxEta
g ovvtffp jhiiu.sy,
Ехимуйа ula нмраЕ/ тф)
xai фифу rot;
olm; F ovv doytEQazEVECv ^itotiEvoig,
GvvaQy.oAoyovy.Evy, xat атадауалд dtEV&v-
Ь 1
Hal ovx
ауалФттауу tov avTiXsystv.
Феод evdoHta yEyovev
etQTjvi'ig,
TOV
/
теиуя,
1
xai атд



OVV
OlHEta
ней аошоу Eoztv ф
лофтср
-t-
ava-
tqottov, I'va уф rov 01 ov
eh тфд savz фу meqivoov-
T-vyyavEiv door hi
ония неща, за конто враждуваха, и по ми-
лост божия пак се съгласиха с нашето
мнение. Това, което искаше църквата, те
приеха единогласно. С една реч, като
признаха заблуждението си, отново се
върнаха в обятията на църквата, конто
човеколюбиво се откриха за тях. Досега
църквата затваряше своите обятия, за-
щото те според свойството на човешката
природа чувствуваха по човешки и не
зная по какви причини обичаха да про-
тиворечат. Но когато по благоволение
божие всичко това беше отстранено и
настана божествен мир между нас, ние
се съединихме в едно, приехме като соб-
ствени чеда ония, конто досега бяха
отделени от нас, и отново се съединихме
като със собствени членове. Най-после
недостоиния, но все пак удостоения да
бъдем архиерей, обединена е и се уп-
равлява спокойно. Изключение правят
U
av*
A.VTTEIV тфу Ег6тт]та
ЕхнАТ]о1ад. л.)фг нас
ElOl tov
ТО) OLHEtQJ ptEQlOUCp
diEvXa^ovvzat тф
ovtoi пагтотд ei tv; иЕ(ра/ф; тцкоу
/.leya^ot! Oeov xal aQxtEQst.o
ivyov i.d:v vvv,
uooihyyat тф navzoov XEtpa/.ij'
/.ia ovdsv' ol y.;v ydo XEioovvai
Tovxmv d^dvoia Egs/.ёдато ya)Qa'
zov (~)eov 3E
ziag алтф.АауцЕУ}], e%el tijv Idiav zdgtv Еоотафф,	шия глава — великия наш о or и	пръв
svyaQiGTovoa Х()татф тф vvwpio) аотфду v~ieq	свещеник, — или сега, или после	С ра-
фу те топ’ onayddhov алй/Лахтае, xal v.teq	дост ще се присъединят КЪМ него; ЭКО
фу та oiHEia пойму avvyg лауютфиЕуа xaidaQa	пък не [се присъединят], нищо от	това,
теку a, oGovg
-Оусолоу туд ааиауйад осиеФт^то; ней vvv
uvAijoai tov IsoauHOv лМ]оо)ии.тод
ъ-
ТЬ'ХОУ
J.18V
3
У
ovdsy'
албгош Egspsgazo
фи.(ОУ, ауалфоооо1
Зе уета tovto ovvoq-
81 С>£ (Н7/, TTQay-
с

5

eh f/v t]
ds ayla
'г
£
h]oia тфд тадаттоуог]^ avir/v ai-
vvwpto) аитфд,
онау Займу алфймнтаь,
/ - -
1
ihlEQ
нас V.TEQ

1
малцина, конто имаха възможност да
разберат всичко правилно, та да не пре-
карат живота си безелавно, но подбудени
от своята злоба, не се страхуват открито
да проявяват
от тях — своето разделение
рушат единството на църквата. Но и те,
ако действително принадлежат към на
шия глава
свещеник
дост ще се присъединят към
о


г r	’i	.'/	э	л f
inj о si; aQxrjg алоооАфоа;
* <-
IeOUTIXOV
иу-
ало-
дпЗууцтаа
доколкото това зависи
и да на
**
великия наш бог
или сега,
Tavzd oot,
ЛЕЛЕЮНШ Tl]V Oi]V
TSXVOV фифу,
5
та EvayysAta, otg
svLpoavft/jvai 'ipv%ijv oaov
защото те ще легнат на мястото, което
им е избрало тяхното безумие. А пък
светата църква божия, освободена от
причината, която я смущаваше, придо-
бива твърде добро устройство и въздава
благодарност на Христа, своя жених, за
това, че той я избави от съблазните, и
вижда отново събрани около себе си
своите чеда, който и сега не можа да
лиши от пълнотата на свещенството он-
зи, който отначало е лишил
собственото му блаженство.
Ето ти радостните известия, чедо на-
ше, конто, убеден съм, че ще възрадват
душата повече от всичко друго, което
и-
човека от
всичко друго
j
I
1 Сиреч привържениците на патриарх Евтимий
речещ на и зточноп разослав ни те пьрковни догма

конто признали за законен ч етвъртия, противс
брак на император Лъв VI Мъдри.

3

I
Nicolaus Patriarcha
Патриарх Николай Мистик
231
I

иудохблотд ларе jets
ало tovtov Tig aoi
ovA^aXovvci p.01
xai yAvxvT.dxp ipvx'xj ovtiaa-
ibyep; Kai dvaavpGop.ev
ph> ovv
ale
Е1ЛС0, лВ}у OTI KOXCOg
ёл о б бет с aMtp tcov ev
£V(pQOOVVpV ElbOTOyy. Тб
тф 2буф ovvETiiloppETai;
тр (рс^ау&рсолср
080X0.1 xotvcov&v тф
oe &eov dtboviog
трд olxEtag ф/Еоитртод
OVX olda Tl 718QL avzcov
дсафеоб-ас та BovP/dQcov xal Pcoytalaw лоау-
рсата biavop’d-evToyy, sits oexofiev, elts оло
bat uovog лоурроо лдод tovto xsxtvptievcov, xsoog
ладе^елИесУ ^laoaptevcov, xal eigлрауцата хата-
OTpoat а црдёлоте ovte аотбд рллктад,
трВатдрсолотате, ovte p/neig, ovte Tig
to)V Tpv opv ytv(oGx6vT(ov p dxovovxcov <piAav~
fyQfonov xal pusQfOTaTpv ipvxpv^ Tig ydj? tovto
лоте :tqiv yevso'&at лрооеббхроеу, oti ЛархеФт
6 6to tpQovpotv psyd^pv, b bid. to 'd-eotpilpg
.sirat eig p,eya dogpg to BovAydocoy E&vog dya-
ycov, b ^ovpQtav EL
btxaioovvpv Ttptoyv, 6
XQELTTLOV pbovfov,
ovbiv
dyeiGTog,
TOV
тр xvfiepvpoei, трд
av
ov
г
olba t'l TieQi
tC
Г/7/
J
3/
Et-те
ovte p/aeig,
c
a
c
о
E7llXeh]GlilSVOV
олб d v &()(!) л сот
3^
ELT8
vie aov
сВ-Лод
риерсотатрт ipvxpv. Tig yap
yevso&at лрооеббхроеу,
tpQovpntv aeydlarv, b bib.
OTL
3
т1д лоте avtyptwicov fuocbv,
' pdeZvoo.^usvog, adixiav,
6 xpv уаотёра xaxdyycov
pxTov olg ev bpEOiy p £top, d olvov
TO)V ESCO
може да донесе на хората радост. Но
кой след това ще помогне на речта ми ?
Кой ще бъде с мене, като вземе участие
в думите ми, когато беседвам с човеко-
любива и пресладка душа ? И ние ще
напомним, че по божия воля ти не си
забравил своята кротост, но си принуден
от хора — не зная какво да кажа за
тях освен това, че са намислили да вло-
шат отношенията между българи и ро-
меи било по собствен© подбуждение, или
пък подтикнати към това от лукавия
демон, — достигни дотам и да дойдет
до такива работи, конто нито ти сам,
най-човеколюбиви ми сине, нито ние
то пък някой други от тия, конто знаят
и чуват за твоята човеколюбива и кротка
душа, сме очаквали. Защото кой можеше
по-рано да очаква да се случи някога,
че Симеон, който със своя велик ум и
благолюбие е довел българския народ
до голяма слава, който повече от всички
хора мрази злото, почита справедливостта
и се отвращава от несправедливостта,
който побеждава страстите, въздържан
е в храненето си не по-малко от ония
който се подвизават в планините, който
не вкусва вино и с нищо не се отличава
от ония, конто са дали обещание да
живеят вън от този свят, освен по да-
дената нему от бога власт да управлява,
кой прочее може да предположи, че един
такъв и толкова боголюбив мъж ще до-
кара ромеите и българите до сегашните
бедствия,1 до оезкрайното кръвопро-
литие и до такова опустошение — уви
опустошение!
обителите на девите, конто често се въз-
държаха дори да дишат въздух, и на
мъжките манастири, гдето бог
хваля и прославя ден и нощ ?
Какво пък да кажа за градовете, се-
лата, къщите и за всичко, което съставя
за хората утешение в живота, за другите
нещастия, конто постигнаха човешкия род,
сиреч за овдовяване и осиротяване, ли-
шаване от братя,
с една реч, за това
предишното благоденствие на българи и
ромеи, за тази печална промяна, която
те претърпяха от бедствията на войната?
Всичко това извършиха не врагове, не
тия, конто се намират вън от кошарата
u
О
1
НИ’
u
rr
ovbev лаоаА^аоосот
елаууОТорёуату, i? h! frovp
лада Oeov bsdousvpg
•aQXpg. Tig (iv ovv
tolovtos xal ovtoo
vvv хаталсфотта уаАела 'Pco aalovg лаоютрое/
ум! BovAydoovg, xal Tpv cOcetgov tc~)V oI^itoov
yvoiv xal Tijv zooavxpv EQpplav oipot eQpptav
exxApuaov Oeov, бьаттрратсоу TzaQ&evcov, at лоА-
laxig xal to dvoarveiv tov de.oa ёсресдоуто,
vaoTiiQicov avboiov, ov vvxxa pueQav
vproAoyscxo xal ebo^d^ero.
о хат
XOOfTOV
'CW1
аитф
ч--
1
/
Tig
eoxsv co? b
npooboxiav
ileoqB.pg avd'Qfonog sig та
ov
f *
5/
e
/
Sr ’ *?


,ao-
Oebg
1
до
о
на божиите Храмове, на

ce въз-
Tl ps бес leyetv лоассоу, yd>Qag аААрд, ос-
боа тосд avD'Ocojtoig eig noQapvftiav onov-
тру aAApr ovpKpoQav, oap
XPQStav (pr/pi, брсраг
absAxpoyv алоотфроху, atyjialooolav, dov-
х<й алУмд avxl трд лдгбру BovAydocov
tovtijv
tcov tov noXetcov xaxcbv
TpV K^lVpV
xcov,
ddFsrat трд £(opg,
TO dy&QCOTUVOV ovv ё oxs,
via?,
Aelav,
xal "Pcotialoov ev^otag,
/тета^о?.рг, sts pv
jiEQteoTTjo&v; Ovx sx^Qxbv tovto bianoagapevcov,
ov tcov eg co трд p ax boas tov aAp&ivov not-
ex

8^(0

пленяване, робство и,
което е заместило
7
През 920 г. Симеон предприел поход срещу Византия, като изпратил една войска към Теса л ня, а
в Източна Тракия. Българските войски нахлули чак към Коринт и извършили опустошения, за
конто Николай Мистик говори в писмото си. Вж. Златареки, Писмата ...,СбНУК, XI, стр. 35—37, —
412.
1
друга
^Същишп, История, .1, 2, с гр. 403
XI,
232
Nicolaus Patriarcha — Патриарх Николай Мистик
plSVOQ Xqiotov tov 3sov ftfldjv, OV TCOV alho-
tqicov T7j? xApoovo tdag n;? ntaxecog, ah/A zlvcov ;
t, at
Hassivov dtpyftfiazog! nods zovg ev
nazsQag idsdaodaocd&p та zsxva, xcu та nQo~
flora tov Xqlotov хат’ dhhftAoov E^s&pQtdAh'j-
oav,
vdfioi zftg doflrig TOV
s^snoAspubbpoav. Tig
eqo) zotavza
ngayfiaxa, nob tov ev
uaiovg xal BovAyaQOvg xazahaftstv ; ’/Ша уад,
texvov ftfiow bsopQoiApTov si xal xazshafts
Toiavxa,
gsiag tov novpgov daifiovog,
VOV TOV ndtOl jLLSV dv&QrAnOLS tpftovovvTog,
hoxa de XgioTtavotg' хата ygioTtavcbv yaQ uaA-
Aov пдод cpbdvov si; ant scat 6 didflohog, btdzt
tovtovs olds noAsfucorcizovg avzco, dtdzt лада
Xgicmavcov sx ndoyig anqhdih] трд olxovfisvqg,
xcu Xgccrctavd p.syoi xai oftpsgov zftv dvvao-
zsit tv avrov zanstvovoi, xal ftv xaxcbs cbxodo-
рщоЕ xvQavvida, ташру did navros xaxulvovot.
.did тахта ptatvexcu хата Xgioxiavcov, did xavxa
navxois yivsTCu sis то хсмУ boor dvvaxai dvxt-
Ansiv xal oviacpoQaiQ usgipdAAsci' avxovs. vHxe
иev ovv, cos Einov, sx тд? tov diafidkov xaxias
та dstva xavxa xai xxsoa dsivtov'
yOVVTCOVi
vaq,
LiEvmv'
J
site xcp novnQCp dal'tiovt ovvsQyovvTES, sits did
cpQSveov dvOTvyiav tovto liovAqipsvTSSf xat Tip,
oijv yAvxetav, pvyjiv ovtco diaxedsixoTss. ’Enel
xal uepvxs noAAaxtq xai p,txQos onivd-qo aajjs-
otov qdAya ёкаптеху, ovtco xai tcov dvb'Qcbncov
Э .	С 5	5	7	3
Exsircov v e?
tqv vip' xaodtav
xal
топу sftcbv ftoQVTdxcov na&cov ! tpsv tov
11	A3 "VZr	~
ttoo? tov? ev Лмотсо
4i
TOV?
Tsxva,
ol xhpQOVOflOl 71)? ntOTECOg XCU OVyxA>]OO-
трд ddqqg tov Xqlotov nobg savxovg
ПОТЕ pAntOS. ЛШЛУ
TOtOVTCOV OVflfpOQCOV
dip el ravza tdetv, ’Pa>-
Xqiqtov nQOQ
UV
ndbp, xal

5?

&SO(pQ О VQTJTOV
cbg stb-s fzi] cbipeAs, xazsAabsv ef snp-
xarshaftev sx cpAb-
p.d-
TOL^lELVOVOt
J
r
о
dtaftohog,
3
000V
nsgiftdAAscv avzovg.
betva
dybocbnoyv, tovto ftsv гд sxstvov xaxtq vuovq-
TOVTO ds xal dvOTVyoVVTCOV ELS CpQS~
xai zftv exAoyfty ptaAhov tcov хоаоуу notov-
ol xal tov no A os dv//QavTo nd as tcov,
ftxs ds xai
срАоуа,
<5 VGTV~/Jav
ftovl pbevreg,
diaTsbeixoTsg.
X
1
7
X
aqpQoovvpg sftnsocbv omvbftQ sis
аур tps Tip' aeyaApv ravTpv
aygi tov j* tn’ axaTaojisoTov.
tsto?
<
/
А Ала fifty, texvov
vixftacooi rd xaxd' fiqds bsocpiAftg
r	S	\	\ 3J
Om\Ll£VOV
4
svysvsiav dovyxQixog, co’&Qcdncov
tl алло

X
flOV no&sivbv, aft OVTCO
ctv&Qconog
на истинския пастир, Христа, бога наш
не ония, конто са чужди в наследието
на вярата, но кои? О твърде тежки ми
бедствия! Уви, достойно за съжаление
повествование! Децата се ожесточиха
срещу бащите си во Христа и овцете
Христови станаха зверове едни срещу
други, а наследниците на вярата и съ-
наследниците на славата Христова водят
война помежду си! Кой, ще кажа пакг
ако не види със собствените си очи, би
могъл да се надява, че такива страдания,
такива бедствия са постигнали ромеи и
българи ? Но, чедо наше богохранимо
ако и да ни е постигнало това
не беше станало
ради козните на лукавия демон, постигна
ни поради неговата завист към всички
хора и особено към християните, понеже
дяволът повече пламва против тях от
завист, понеже знае, че те най-много во-
дят борба с него, че той е бил изгонен
от цялата вселена от християните, че
християните и до ден днешен отслабват
неговата мощ и постоянно разрушават
въдворената от него гибелна тирания. За-
това той беснее против християните, за-
това всякак се старае
же — да ги наскърби и отрупа с неща-
стия. И тъй тези ужаси и даже повече
от ужаси са произлезли, както казах, от
злобата на дявола, а тъй също и от хо-
рата, конто, от една страна, сами спо-
магат на неговата злоба, а, от друга
страна, поради своето слабоумие все по-
вече отблъсват от себе си добрите [хора].
Те повдигнаха и войната срещу тебе,1
било като съдействуваха на лукавия де-
мон,
своето слабоумие
твоята блага душа. Понеже често малка
искра подпалва неугасим пламък, то и
искрата, която произлязла от безумието
на тези хора, запалила в сърцето ти тоя
голям пламък, който оттогава и до днес
не угасва.
Но, желани ми сине, дано не вземат
връхнина вещастията! Дано и ти както
всеки боголюбив човек, който няма равен
на себе си по ум между съвременниците
си, несравнен по благороството на
душата си, дано не отстъпиш на зломи-
слието на долни хора, конто не струват
Г
U

1
о, да
то ни постигна по-

1
к
ДОКОЛКОТО МО-
у
a,
било като желаеха това поради
и така разположиха

J
xal ,uq sycov sv cpQOvijosi naoc-
xal sig tpvxftg
yv da tcov,
ftxrpbps трд
f.l OV,
тр xab’ savxcbv yer eq,
г\
7? t,l}']ds oftolov
1 <-
T-1
D
/
xal
несравнен по благороството
1 Николай Мистик тук загатва за
България през 917 г. Той не споменава причините
така, като че ли този поход е бил :
Писмата..., СбНУК, XI, стр. 36 — 37.
византийските управници, конто предприели похода срещу
новия поход на Симеон, но прсдставя работата
продолжение на неговото отмъщение за 917 г. Вж. Златарски,,
за

ft
J
I


£.
:'j
=!
J!-:
jfe
TP
Nicolaus Patriarcha — Патриарх Николай Мистик
xaxlag, pipb3 otl snixQavav аг0дсоло1 tolovtoi,
bid tovto ^ovhpPbiiiEv a&dvatov eyeiv льхр'ют
хата трд * Pcoual'xpg ?£ovoiagf pg
ло/Лооу xal ,usya2(ov ’	~
г
Г/
sSovoiag
SVEpySOLCOV SF
Ел1отаоас
_______________________________ алоХаооет
yevopsvog. TI ydo лоод трт еPcopaixpv адхрт
xai tov bnoXEiQiov аитрд 2abVy si 6 bslva xal
b bsiva 26yov upbevbg dvbQumaQia sig то хата
oov E^vysy&noav dodoog; Ti сайта лдод wv
dv$Qconoi rd
лдаурата xaxcbg btoxovvcsg, Tpv avepr
3
2aov,
ахдрсолаоса
s^pvsxd-poav dgdoog; Ti
{pJ.Olha TOV UpbsV ovVEiboTa,
SXEIVOV
yyt6p.rp' лед! aov avehifiovco ; H2pv еТолрОрд'
s%sig ixavpv трх bixpv хата топ’ hwpoavTcbv
pta22ayv ds ло2и tov txavov -fasoaioovoav.
ydo rig tov dbixpaai ,us2sTpoavta
htofidh] rpg
to txavov' ocav ds xai sig to
лшд e%si yoigav sTi xa/.s^atvsiv
hvtstv ftov2so&ai тот hmpoavTa; тг '
лео[ Ttvog tov хата os fyisgov xat cpilavd'Qtb-
лол, d/.V otog av p drpiAavd’QCOnog
fisQog navosTai лапауд т?}? niXQiag, xai xat a-
о fi so el то лто rov fivpcov, xai о ле io stat лоод
тот ag^ai %eiQa>v abixcov axovopi3,svra. Kai bp,
tsxvov ppiayv, hq.zov xat avrbg трд oQypg, xai
лоод то oixetov ppsQov елш’ЕА&и, xat dbg navoir
tatg
oal g,
iis^Qi tov ладбтюд yeyovaot.
Ш3
J
EL
'Отат
хата то 100V
'Qpiiiag, up llav ntxQog &vt syst
алесдоллаиют,
xal лТеот
Kat ov 2sya>
xai ап'/-
dv&Qcoxorpoviaig, xai taig aAAatg ovpvpo-
boai лада XgiOTiavcov sig Xgiortavovg
>
Asya> oot
vvv pikv
psttan>,
трд avTov ладахРроесод tpv opv
'	Г/	r	3	\
tpvxpv,	
oot
vs xai si ti stsqov елт^ртроЕс та MQaypiaia
EtniopiEV, SToipiot sO'Uev лоод os pxstv. xai ov
dsihodpiev та ypoag, ovts tpv ao'&'evEuav,
Tpv sx трд
лдод EtQpvpv ssuveveiv p op ауалроес dosrp.
3p2ov Toivvv pqiv, si tovto Osbg еле vovv
ooi tP&slxe to pdya xal ocoipQtov лрауиа 'Puj-
iiatoig xai BovhpaQoig лдод то avTov s/is ла-
QayevsoDat, xaO" ov Hv bvvaiov soti. ysvso&ai
/
233
ни обол. И заради това, че са те огорчи-
ли подобии хора, да не питаем вечен
гняв спрямо ромейското царство
многобройни и
знаеш, понеже си ги изпитал! Какво от-
ношение има към ромейските власти и
подвластния им народ това, че някакви
си недостойни човечета са дръзнали да
въетанат против тебе? Какво отношение
има това към императора, който още нищо
не разбира, ако хората, конто лошо уп-
равляват делата му, са взели такова ре-
шение спрямо тебе?1 Но ти си оскър-
бен. Нека ти бъде достатъчно, че са на-
казани ония, конто са те оскърбили —
и при това много повече, отколкото те
заслужаваха. Затцото, когато някой е
подложил на съответно наказание оня,
който е тъкмял да нанесе обида, то той,
ако не е твърде жесток, се задоволява
с това. Когато пък отмъщението е много
по-голямо, нима той може да се гневи
повече и да желае още повече да на-
скърби тоя, който го е оскърбил? Аз
тук не казвам за някой кротък и чове-
колюбив [човек], подобен на тебе, но за
такъв, който, макар и да е бил жесток
и необуздан, все пак ще прекрати своята
жестокост, ще угаси огъня на гнева си
и ще сключи мир с тоя, който неспра-
ведливо е намислил да повдигне ръка.
Тъй и ти, чедо наше, прекрати гнева си,
върни се пак към собствената си кротост
и тури край на човекоубийствата и на
другите бедствия, конто търпят досега
християни от християни.
За това, най-любезно ми чедо, сега ти
съобщавам писмено.2 Но ако Христос,
бог наш, мирът, който превъзхожда
всеки ум, със своето наставление насочи
душата ти така, щото ние сами лично
да се явим при тебе и със собствените
си уста да поговорим с тебе за това и
за друго, ако това поискат обстоятел-
ствата, то ние сме готови да се явим при
тебе. И не се страхуваме нито от ста-
ростта си, нито от немощта, нито от
трудността на пътуването си, стига само
твоята добродетел да поиска да се съ-
гласи на мир. И тъй съобщи ни дали
бог ти е внушил това велико и спаси-
телно за ромеите и българите дело, т. е.
да се явя сам при тебе там, гдето е въз-
ЧИИТО
големи благодеяния ти
Ы
о
?

+_>
и

+_r

5
J
1

/юг уXvxvTaroVf
c5A Xqloioz
таити,
bid pshavog' el bs Xgiotog 6
p латта vovv tmeQSXovoa stopvp,
ЕЛ1 TOllTCp
avTo'i хата лдбосолбу
xal olxsiq. yhhoop таота
rexrov
3
EL
4
, (5ш
/

J
tva xat ppstg
s ptppaviofi'dpusv,
F.J


1
OVTE
oboatoQiag xaPamcoQtav, av ,u6vov
C
3

or tlv bvvaT.bv
km.
J

Патриарх Николай ^Мистик се стреми да убеди цар Симеон, че императорът не е имал ника к во
отношение към предприетия от византийците поход срещу България през 917 г. 2 Това писмо
Николай Мистик е написал вероятно в края на юли или началото на август 920 г. Вж. Златарски,
Писмата ..., СбНУК, XI, стр. 35.
30 Гръцки извори за българската история, IV
1
234
Nicolaus Patriarchs — Патриарх Николай Мистик

xal dedoao&at оe to epol nodetvorarov
TtQoatpoQa xal ovp.-
zov vvv cl-
bplov be
TOJCOV,
beatta, xal avllalpaai vd
fpsQovia 718Q1 ips ev
ppvps xal ips
bid tov (inooieTlai lobs
paixobs dnoxQLDiaQiovs, xai tov pxeiv
aviow yltboops obv тф урарратт oov ipv алау-
yeltav ips (ptlodeov oov siQoaioeoecos, tv’
per a nlpQOcpopias eaviobs exbebowbies
dvpcos
:tqo; robs
AleopufiQiауя
и да видя
тоя многожелан за мене образ —
h
r
1
i.
a
r.
£
r-
f
t"
F
E
k
t

I
L
b
г
f1
r
Г
£•
£
Г
i:
I
r
i
t
F
Г
F
Оеф ало ye
xoivps xaiaordoecos.
xaiaoye’deviag 'Pa>-
xal iov pxeev bid ips


OVTO)
eaurobs exbebcDxdzES nov-
el xal vnep bvvaptv ppaw to siQaypa
in wo vs tIjs
лоре/as, Vite nobs tpv
, ч	„о av apeop xaiald-
fiiDpev. Kai baa oopp^epeirPoopatois xal Bovl-
yaQois
;8t ply id. tov nolepov,
ppvp' eqA p bosaai/poeiai 0 (nfeos, xataioyw-
Ihjasrai be btddolos яш ol rovico e^vnpperp-
oapevot' peyalvv&poeiai de xai id abv ovopa
ev те ito naobvii aicbvi лас ev тф psllovic xal
£	“1	li J
duoaovotv ev dvanavoei xal dnallayp i(bv
xdw b те vnb ipv apv yeipa
xal 01 lelovvies
Оеф xal bibdtixalos
ctDipp/av
Aafiopevp,
peyovia peieaipoe, xal tov
xal 0vicos iov
р aAlofk ov
aw xal axovoat, ppOpaeiat, (h ’(bv lp-
5
/
18 TO)
£
lj bosaoD-paeicu
bpadevKpainai de eh
6 (r)ebs
xal 01 lovicp


x a-
beboaevos lo.bs,
I	7
V7ib ipv flaoiletav' pus ovv
oot xal obpybs xai tiqos
xdi row doya/cov d&dw dva-
xgemova xal vne-
доДДофах xai oep~
vvveodat, xal ovtcos tov Xqiotov (iQyixp potQa
yvMOf^eodai ids wpoQpds epnayeoyeio. (XIV,
col. 97 D — 105 B).
<
5
щжо,
лрбс та лоИсо
£
-X
Ты avid)
4/	L
можно да ce назначи място
тебе
и да поговорим за това, което е нужно
и полезно относно общото положение.
Яви ми чрез задържаните от тебе ромей-
ски апокрисиарии1, конто ти ще изпра-
тиш назад и конто ще дойдат тук, устно
и с писмо за твоето боголюбиво наме-
рение, та така с пълна увереност и на
драго сърие да предприемем това трудно
пътуване, ако и да не е според силите
ни, като пристигнем или в Месемврия, или;
другаде, гдето ти се нрави. И онова,
което трябва да се каже и чуе за ромеите
и българите, ще бъде казано и с това
войната ще се прекрати и ще се закре-
пи мирът, с който ще се прослави бог,
а дяволът пък и ревностните му слупи
ще се посрамят, ще се възвеличи и името
Ии в настоящий и бъдещия живот и ще
живеят в
ствията подвластният под твоята ръка
народ и ония, конто са подчинени на
империята. Тя с божия помощ ти е слу-
жила като учителка и пътеводителка към
спасението и като възстанови предишни-
те обичаи, ще те насочи към доброте и
най-възвишеното, ще ти даде възмож-
ност да се прославит и да добиеш чест
и по този начин да познает първоначал-
ното предопределение на Христа.


5
ти
A
спокойствие и далеч от бед-
5
I
13. Ad eundem
До същия
Td ypappaid oov, ^eot/ррте pucov
ipipevoi yapas alpbovs
frppev
kdIo'i, avtj’ aw
TiQooawtov eldetv тр
&rjva( oe iov npoaebnov deaipv yeveal/ai pel
evna^ppoidoTOV airyeibpoecos iov Kvpiov ppaw
’Ipoov Kqlotov
xaplas exeevps epawps'
rov Hcjciqos pov,
psvpv vplv
Tovto pev
epfpavcry&pvac
siQoe&vppfrps TiQoocbnop' napdoyot be
pbovps,
aviT

vie, be-
xal nvevpaitxps еллры
ei xai apao-
F.y&VQV GIS
xal env^dpelhx,
о ihco siQod vpos
S 8ppS T07180’01 pros, di; LCD-
0
3

1
Г
biav epp lots' a pots nyc pa-
„Aevts, ol evloyppevoi
xlppovoppaaiE ipv pioipau-
paoile/av aztb хата/jolps x6opov.u
piwdpe/Ja oot xdi evyope&a, dibit
aviixa тр bpliboEi тф ppetepop
6 avibs
•'*
Aevtc,
3 *
Когато получихме писмото ти, бого-
чтими наш сине, се изпълнихме с Ногин-
ска радост и духовно наслаждение и се
помолихме, ако и да сме грешни, загдето
ти изказа такава готовност да дойдеш
на свиждане с мое смирение и да се удо-
стоит да видиш с чиста съвест лицето
на господа наш Исуса Христа, когато
той е казал на достойните за неговото
блажено слово: „Елате вие, благословени
от моя отец, и наследете присъденото
за вас царство от сътворението на света/1
За това се молихме и се молим, тъй като,
след като получи известието [ни], ти на
драго сърце пожела незабавно да се
явиш пред нашето лице. Нека господ
u

u
a) f4saqtuflgiav loco M^a^f^Qiav in £d.
1 T. e. задържаните византийски пратеници. За апокрисиарии изобщо вж. A. Emereau, Apocrisi-
aires et apocrisiarat. Notion de I’apocrisiarat; ses varietes a travers 1’histoire, Echos d’Orient, XVII (1914),
pp. 289 — 297. — Idem, Les apocrisiaires en Orient, ibid., pp. 542 — 548.
riv
ж
I

£

i-
I


Nicolaus Patriarcha
Патриарх Николай Мистик
235
KvQLOg pfEdv, ’IpGOVg
Tidvni vovv
Tpoia
bid ftiov uavxds баси тр? татпттр? £(w?c pyccov
al y}()axEiai ратрки vjteq cbv xai еп xyAfivytog
xaxavsvsiv oq'ppop rot? pueteqoi? Aoyotg, ovv
pXOVTEg UQO? OE (yic),Ey?6iU&0'a OVV &E(p тф 6l~
tiovn Aoyov ovveoe(o? VTiEQ rpg xoivpg Ev^oA'ag
xai dvanavosoo? tov BovAydQtov xai c Pcoual cor
Л2Р
Xgiatog,
p VTC-EQEyOVOa
ta, p oeo-
уцсЪу, xai etc fiiiAAov tuymoEogaodat vyiiv
uavvo? баси тр?
EtQpvp, /J aydjty, p dApf/s
/

брзйуор TOL?
C	/	-1 -
pilETEQOlg A-J yotg,
•V
&ECO Ttb
D	L
OL
tov BovAyaQoyv xai
ysvovg. ’АаР ovto) yiEr p cpiyp too yQd/tytaTog,
texvov pytebv, eg iE(iag aTtdQXETai ptuv Ei>xp?‘
vxeq de tcov Aoieravp xal
ytaw? EVEQ^EQETO, %dQlV TOV (.1)/ 6%ApQOl yEVE-
О'д'еи. тф tu-pxEi ubv Aoycov, утб.Аизта on елш-
fvpuev Oeov ^ovloytEvov отбула. ttqo? отбиа Аалр-
оси, UEQLTTOV pypodyuAia y.QdqCECV,
J
lot итог
Osov fiovldOyiSVOV
jieqittov pypodytE’Oa
r
d 'UETagv TOV yQaUr
рй.АЮТа OTl
Exelvo 6e
pyaupuEVE ytov vie xai bEtio^aayiEVE, cbg xal
to ypQag bettoco ptuTOptEV, xal to ao&svsg na-
QECOytEV Tpg CpVOECOg, XCll TO. EX Tpg dfioV E7ti~
uova xal XvgtpQa, xai rpv б/.pv ta^aimogiav
ov% vnokoyt'Qopsba, sdv ^tovov ttkpQOtyoQiav Tta-
QaepCpg pyttv, on ладахЕХАртас p op nytta ipv%p
yip dnytaoai tov xonov puebv, /ардк rpv jtqeo-
^Etav pv uoiEizat riQog oe, texvov pyimv, ypQaib?
aarijQ xal avviETQi'iiEvog, avpxoov аиоотойуу?
xal naQaksfoyiouyvpv. Посроо/ми 6e ndvza>?
jicjEOpEtav xai ooi, texvov р,ис7)у} ёпахрЕЛр, xal
rot? 'Рсйиался? ov navzdnaotv Em/iaQp xal a<pu-
Qprov. El ovv, cbg eIstov Ttdvtcog ovtco? napa-
XExXpoat, TtQaoTov ytEv vnb TOV 0EOV, bsVTEQOV
6e V'UO Tp? op? ElACpQOVEOnnpg (3iaOXEi{>ECOg, xat
tqitov, Et rig cot Aoyo? xat тр? pacbv tottelvo-
Трто?, VUO Tpg pytETEQag bEpOECO?' E^EVOOpeu
uqo? 6e xai
tcjov ^aQvvovrcov тгаутиэу rpv eupv Bopv xai
тб ypQa? ejtAe^vouevo?.
llovov cbg avayxalov yQacpoyiEv,
xai oct
I
TEXVOV
r
p,u£TEQa? dei]G8cag'
tpvxp uteqovuevo? исй тф смхцлап,
5
г"**
с
xdxsiva та
тсдала/боута oxavdaka (dAAd yip ovyyfiOQpooi
Оео? /) ev тр an dtayiEvovot У-'vyp, xai at /fc>v-
lal xal axEycEt? at
yiaiovg xal Bov/.ydQOvg, xai eh ueqI тр? Pa>-
yiai'xpg daaiAEiag tov? agyatov? ev oscwtoj
Aoyiquovg tpsgst?, avrov act .uQOpaAAouat yisol-
rpv, avrov ayyeJ.ov tov тр? ioov^pg tov (-)eov xal
IJazQo?, pv rot? vnd tov dy&Qamoxrovov 6at-
yiovo? exxeltoAeucouevoi? aa aQ%p? pyystAE, xal
тр дзАау&осппш dyyskiq ertavGE usv tov edeb-
GTlcQ dUEW/6 jLLS&a, STL
oxavdala (d22d
d&Alovg EiQyaoavTo 'Роз-
ней ETl
doyat ov? ev

наш Исус Христос
хождащ всеки ум, любовт
нашето спасение, — нека ни сподоби още
по-усърдно да се молим за вас през це-
лия ни живот, колкото и да бъдат крат-
ки дните на нашето смирено съществу-
ване, та ти да се покажет готов да се
съгласиш с нашите думи, конто, като
дойдем при тебе, ще произнесем с по-
мощта на бога, внушителя на разумна
реч, за общото благоденствие и успо-
коение на българския и ромейския народ.
По този начин, чедо наше, началото на
писмото ни
а относно другите неща и за това, което
се намира вътре в писмото [ти], сметнах-
ме за излишно да ти пишем, за да не
ти дотегне дългата ни реч и особено
защото се надяваме, че с божия воля ще
поговорим лично.
Пишем само за едно като нещо необ-
ходимо, обични и прославени ми сине, а
именно за това, че аз забравих старост,
че не обръщам внимание на слабостта
на тялото си и че никак не мисля за
трудностите и мъките на пътуването и
за цялата умора, стига само ти да ни
дадеш пълна увереност, че твоята честна
душа не ще пренебрегне нашия труд и
няма
и
твото,
наше,
изпратя във всеки случай посолство,
което и за тебе, чедо наше, е полезно, и
за ромеите не е тъй тягостно и неиз-
носно. И тъй, ако ти, както казах, си така
разположен, на първо място от бога, а
после от твоята твърде благоразумна ми-
съл и най-сетне от нашата молба, ако
ти колко-годе обръщаш внимание на на-
шето смирение, то аз ще дойда при тебе,
като хвърча с душата и тялото си и като
забравя всичко, което отегчава моя живот
и старостта ми.
Но ако
ните съблазни се таят още в душата ти,
което да не допуска бог, а тъй също и
ония желания и стремления, конто на-
правиха нещастни ромеите и българите,
ако още носиш в себе си първоначал-
ните помисли за ромейското царство, то
призоваваме за посредник самия
стител на волята на бога-отца,
той извести на нападаните още откачало
от човекоубиеца-демон, и със своето чо-
веколюбиво известие прекрати вечната
война, унищожи преградата на враждата
мирът, превъз-
истината и
d,
?
конто,

чедо наше
начева със света молитва;

J
)

5
да върнеш назад, без да изелушаш
без да обърнеш внимание, пратеничес-
което изпраща до тебе, чедо
твоят стар и немощен баща. Аз ще
посолство
u
дано не e така — предиш-
1.*
5
изве-
която
236
Nicolaus Patriarcha
Патриарх Николай Мистик
vtov лЬДроу. e^slas bs to rpg ёуДоад
rotxov, xal els
то d V'&Qcbm vo v.
Etc bvocbmjatv tov iwqlov toot
Васиёа той’ fkioifavdvToov, xal
лас pc ДогДа;, epavsodv qpiv tpv oqv лосраси
TTQoatQEOiv bi’dov dviiTt-spcpsic урарратауу' mote
he pufrte xottov ело pet vat- biaxsvpg, ррте лада-
ysyovora paxatovs рДЁу^атДси l.byovg etc al-
oyvvpv psv тгр> тару, sig у s Дота bs тал’
cioWixtg длДогтооу xaiaxsQTopEiv xal у Да rd
ppEisga. Olbas Ье, cppovipog
tuoWoi TCOV
ДДЕтготртод !
DsoEOog' Tv%bv Ье xal
TipicoTaT/jg ipvyijg. To ydQ растру xtvljoai av’&Qco-
1
реаб-
Дотрта xal sioijtypv avvpyayE
’AW
TOV
avrov uoi TtQofidWopat
Kvqiov ta>y xvqicov, tov
s^ovatd^ovTa

s
7
c5?
TttVpS
&sov %сцятр
avdQWTiaiv, o”poi трд avd'QM”
roiavTpg vciapyovot bia-
ses xazdxQipa трд orjs
cov
yEQOVTO, E^G&EVVlpl&VOV,
/
и отново събра човешкия род в единство
и мир. Призовавам да те убеди госпо-
дарят на господарите, царят на царува-
щите и господствуващият над всяка власт
да ни изявиш намерение™ си чрез пис-
мата, конто ще ни пратиш. Така аз нито
напразно ще се моря, нито след като се
явя, ще произнасям напразни думи за
мой срам, за посмешище на ония, конто
често обичат да се подиграват и под-
смиват над нашите дела
като благоразумен по милост божия, че
мнозина от хората, о човешка окаяност,
са разположени към това, — и може би
и за осъждаяе на твоята пречестна душа.
Защото да раздвижиш напразно стар човек,
съвършено омаломощен, архиерей, ако и
недостоен, и да го докараш при себе си,
а после да го върнеш назад напразно,
след като е понесъл напразно труд и
мъки и е станал за присмех на ония,
който обичат да ни се присмиват — по-
мисли, възлюбено ми чедо, че това не
ще остане, без да бъде осъдена твоята
боголюбива душа. Прочее да те запази
невредим Христос, бог наш, и да те пред-
пази сега от всяко зло, видимо и не-
видимо, а в бъдещия живот да те напра-
ви съпричастник в своя покой и слава.
о
а ти знаеш

aQ%isQsa, st xai
TOVTOV
V7Z0~
уЁДота b&bsiy-
710 V
avd^iov, xal peyoi tov oov ttqcmjojttov
dyaystv Еста btaxsyps djiooTQEipai pdraiov
pepev't'jxoTa ttovov xal харато'
pevov toiq zTQoatQsaiv e^ovgi xarayeXav yjpabv,
axsipat, tsxvov pov pja^ripsvov, pri ovx eotiv
dxazdxQiTov rfi oi] улД&ЕСр ipvxfp 2d b’ d/la
Fppa)u&ov oe biacpiAdgoi XQioxbg 6 3sds r^paov,
xal vvv psv апо тгаорс xaxcboEOo? oQaopsvpc
те xal doQarov vtppXoTSQOv ovvipQcbv, xal ev тер
us/AovTi aiowt трс dvaTtavosoyg xal bd^pg Tpv
xotvonuav ттаоЕубрЕгод. (XV, col. 105 C—-108D)

T J
’ >
pov руаттррЁтоу, fin

ГГ7
J
?
5
Tcp avi(i)
14. Ad eundem
До същия
ПаЛлг hd то yQdq:EtT, vie pov $£О(р(ЮО(Н]те,
arayxaicog XExivppat, tovto asv verb tcov
bovcov xa’&sxaorpv
bid rd xotvd ndfhi xai тад ovptpoQdg Wcopaiaov
xal BovByaQcov avvEypvoiv pads, tovto Ье
bid Tpv EXEidsv yoBsoav TipcoQiav, sav
tocvjvtolq xaxotg oiy&VT-ss buaTslEocopsv. ^хоттос
ydp teVsvtes, si xal dvdjpct, iqc tcov ауВрсЬлсот
окопах
VVTTOpEVOC Ti/V ipvyJiV,
dXyp-
at
Fl
h
/
GCDTpQtaC.
al pa трд
7
exe ii)ev
1
xai
E7TL
оогохраними ми
пиша,2 защото,
съм
Et xal ava^ici,
b ova ustya
Pioualcov
OV
a (pay pg
tva
1

. , — ,«'? to
xal BovByaQtov
Отново, оогохраними ми сине,
принуден да пиша,2 защото, от една
страна, всекидневно душата ми се раз-
дира от страдания, на конто сме подло-
жени поради общите нещастия и бед-
ствия на ромеите и българите, а от друга
пък, защото се боя от страшното нака-
зание в отвъдния мир, ако продължава-
ме да мълчим пред толкова големи злини.
Понеже ние, конто [сме] поставени, ако
и недостойни, за блюстители на човешко-
то спасение, не можем да мълчим, за да
не би бог, който ни е поставил за блю-
стител, не зная по какво свое решение,
да поиска от нас кръвтана убитите ромеи
и българи. Заради това, ако и да се от-
9
>
'+
।
J Това писмо e било написано между края на август и 24 сеитември 920 г. Бързото съгласяване
на Симеон да води преговори за мир с византийците възбудило у тях недоверие, затова Николай Ми-
стик прави редина уговорки около срещата, която шяла да се сьстои в Месемврия. /X нар Симеон,
както изглежда, е целял да спечели време, за да може изпратената към Дарданелите войска да пре-
вземе гр. Лампсак и да се закрепи на малоазийския бряг. Вж. Златарски, Писмата ..., СбНУК, XI,
стр. 39 __ 42. — Същият, История, I, 2, стр. 412 — 414.	2 В. Н. Златарски отнася това писмо
към началото на 921 г. (Писмата ... , СбНУК, XI, стр. 45 — 47).
414.
* »
С6НУК, XI
;v
I
^4"
I
#
&

О
Nicolaus Patriarcha
Патриарх Николай Мистик
237
насяш с презрение към нашите много-
бройни послания, ние все пак пишем, ка-
то молим бога, причинителя на всички
блага, да ти внуши да обърнеш внима-
ние сега на нашето писмо, а не да го
отхвърлиш, както се случи с предишните.
Пиша, чедо наше, не като те моля, както
по-pa но, само за мир, но и като страдам
и плача по друг начин за бъдещите зли-
ни, конто ще настъпят между ромеи и
българи. Защото отново
алия демон!
войски и отвсякъде сбор и движение на
хиляди души, коего аз не мога да изразя
с думи! И заради това аз охкам и скърбя,
понеже предвиждам и си представим как-
ви злини от това движение на войските
ще произлязат можду ромеите и бълга-
рите. Те ще бъдат общо нещастие за
християните и горчиво страдание за Хри-
ста и бога наш, който чрез кръвта на
своите свети ребра е направил за свое
наследие рода на християните. Защото,
ако се случи да погине българският на-
род, това ще причини страдания на Хри-
ста и бога наш. Ако пък ромейският
народ изпадне в гибел, както става на
война, и тогава също главата на всички,
Христос, бог наш, ще бъде опечален.
Заради тях после виновниците на всички
тези страдания какво могат да очакват ?
Какъв живот ще прекарат те тук на зе-
мята, ако животът им бъде оставен, и
когато се преселват в бъдещия живот,
с каква надежда ще се явят там ? Как
ще застанат пред лицето на бога ? Как
ще понесат наказанието, което ги чака ?
Какво оправдание ще намерят ? Каква
причина ще изтъкнат за толкова голяма
гибел на християните ?
С това съм зает, чедо мое, ден и нощ
От това душата ми се терзае и като не
мога да мълча, аз ти пращам писмо. Раз-
съди, сине мои, ти, който извършваш
дела,
кръвопролитията между ромеи и българи,
конто оскверниха земята, когато избухна
оная най-ужасна война между двата на-
рода I1 Помисли си какви бедствия спо-
летяха българи и ромеи и не пожелавай
да видиш такъв отвратителен ден I Не
се гордей с това, че българите, ако и
мнозина от тях да станаха жертва на
меч, все пак удържаха връх, а ромеите
претърпяха поражение и бяха надвити!
olds (debs
J
eg ppcbv anaixpop 6 xgipaaiv ois
oxonbv хатаотpoas тула^. Aid tovto
JlAElOTUXlS
xal
ndvrcov ahi ov
QOVTl 7TQ06%ElV 601
dbia pp pitpat.
ola bu tcov nQOAafiovTcov
de, texvov ppcbv, ovX ola jcqoteqov povov negl
slQpvqs oe bvaconcbv, (Ш5 eteqov xiva табло v
dycovtcbv xal nevdoov vnsg tcov peA^ovrcov xivei-
odai xaxajv psraSv 'Pcopaiayv xai BovAvagayy.
Ildliv yaQ, ol'poi tqs bipgsias tov novpgov
baipovos 1
xayodsv av^Aoyp
oiav ov
TOVTO GTEVd'QCO xai
xatavocbv daa
отдатолгдеоу psva
осрф^бЕтас уаАЕтта,
xoivp XgioTtavoiQ avpcpogd,
Xqiotoo тф &еф ppcbv,
еаотф sis xbrjQovoyilav to to)V XgioTtavcbv yb
vos bid tov афсато; ayias siXsvQds avTov.
Eire ydg to BovAydgcov e&vos сслоасоАеуш yb
voiTo, тф Кдютф xai &сф гщсдг nEQiytvEiai
то aAysiv' site b "PoofTaixos labst ola та tov
uoIehov TiQayfiava, sis d^edgov леоютр, xai
ovtcos ii TtdvTOiv xECpaXii KgioTos b &sbs fi^icbv
8 JU TOVTOI
oovtcov at’zioi
xiav; Hot av xal ev тф ладбутс biavvoov-
oiv, ei ус to £t}v avTots xsQiEGTai; Kai ev тер
jLisHovTi fttep TtoQEvd/iiEVOi!, иста szoias
sxei jT.0QEV60VT.aiHcos тф JiQOadxricp tov Oeov
7taQaGTY[aovTai; Huis тфу Exbsxop.EV7}V vsToqs-
vovoiv avTovs Tiuoigiav; Tiva Evpijaovoiv атю-
Aoyiav; Tiva ngocpaaiv JTQo^a^ovVTai tqs to-
oavTijs tcov XgioTtavcbv ancolsias 5
/
kd
Я U.QE Aoyi од 7} [AST,
beouevoi tov
xav t?'
xal
opcos
' TOV
• jT(1~
L1
тф Aoycp tpKbv,
sis
ovufi еф'/ХЕ- Гдасроо
d.-:
81
г/
ypatpavTss
vvv ygdcpop.EV,
тоуу dyad oiv,
bovvat
TOVTOV

3
/
5
f)Eov
т<7)
Ел
J

3

o козни на
има приготовление на
Of'uOi Tt]S sn^QEias TOV
атдатЕсщатсоу jtagaoxsvi] xal .то-
ми xiv^ais uvQidvbQcoa.vs,
bvvaciat ладавтг/бш тф лбуср. Kai bid
abv go pat TtQofiMjtojw
TOtauTTjs xiv/}osajs таге
Pco.iraiur}1 xai BovAydgavv
d>v navwos ti ovuffaois
xal TuxQov ctAyos
тф ^SQl7T0lt]0ap£VCp

EX TT]Q
$v

3
7
/
J
л
на!

J
(9$ф
тф Хдсатф
m
ч_г


ole&Qov jIsolott},
sis
4Е(ра}ф Xqiqtos о &EOS Yjpcbv
obwoo/UEVos eotcxi, Elza ol t&v to-
OVjMpOQCOV Ttva EijOVOl ЛООбдо-
еАж dos
Tavrd fiE ovveyEt, texvov Etidvt xai ev фтфа
xal ev vvxtI' bvi тоста oxagdaaopai тф1 'ipvyi]v,
to ygd/upa ooi bia-
с У	*
VIE ,110V,
xai otyav fA.7] bwagsvos
лёрлораа ’Ava/.dyiaai, vie pov, apt a notary
rfjs ops psydhys ovveoscos, zds xuasts wjv al-
ратоуу
spoAvvav,
ndhpos иетаф tcov yevdbv Exaisocov.
шудтуи. бар tots avpcpoga BovXyagots xai 'Pco-
palois алфутроЕУ, xal pp fiovlp&fis etl
тру ppEQav dnoTgdnaiov Embsiv. Mi}
б оф] snalgEiv oti Bovkyagoi usv, si xai nAei-
otoi payaloas eoyov yEydvaoiv, opens nEQisyE-
vovto, 'Pcopaioi be тщ' j)rrctr xal to e Aarrov
г
+J
?
бог наш
э
)

3/ tr
Pcopiaiaiv xal Bovkyagayvs ai ттр> уф
Оте 6 rtayyakEnos exeivos ovveott]
'Ev&v-
л
TOiav-
tovto oe
?
т
сине мои, ти
достойни за великия ти разум, за
v_
?

Т-Г
V

?
U
3
i
Патриарх Николай Мистик има пред вид кръвопролитния бой при Ахелой.
238
Nicolaus Patriarcha
Патриарх Николай Мистик
axyvsyxavw' ov yaQ del
fieva та eQya, aAA s^ovoiv
xai лоМад та? wp* sxdrsQa
лаХтт оtov туу '
(ivOqqjxo
лоМо1 еотсЪтед
елеооу хтю/аа
dvcoQ-MMh/oav' лоЛАос
slvai ахатаиауутор av&coQov утту&ЕУте
Мут о. 018а mi xai yioglg тюу Hficov лоуюг.
ТЕлеюд sv cpoovijosi zvyyavcov, zavia ytvd)oxeig‘
лМр’ xai у .list g yQ(iepo,uev ovx egto yQcvpovTsg
tov sixbrog.
ovvezov dxoyv, uaMov 8s л(>6 туд dxoyg туг
°6V <PQOvl/iyv "xo'i дхАтатуу sadl yyvxyv. daxiEig
8s лооМушу wig ejaoig pyuaaiv, dxowor Ao-
yovg латдод, xal лато1Х(6д uvufiovAevoPTog xal
avvipEQdvwjg, юд ys лелоекаиту sv Оеф, xai
лрюд oyv
9
sv
1.

1/
wv лоМрюо тетау-
абулот тут ролуу,
My

aM
тад ecp
vixyv fisza oov
' та dv'&QaMiva.
ЕЛ
xal лоМос
ibv ох6л€1 xai
oog svoui'rov,
s^atoiov'
J

Л?
/аЕта/ЗоЛад.
ysvsoOat, алР
dtozi
docpa)Mag,
xs
JllSVOl
yevixy/xoreg xal 86^avzsg
xai усод1д wot
W г-
23	,r-
ovx sgo)
Л
аткб-
dog ,uoi, zsxvov sitov, тут oyv ev~
3
wig ё^toig
Ml
ГЛ
бода?
ту pieV.Ovoy,
wig
л(хт. oiхdog и vufi ovAevovzog
лелоВксиЕт
xal sv ту лааойоу МФ УЛ1-1
Ъ> у /наллюта у до^а еле-
рУтюд ел1ло-&о1Ю1- тот бода-
1и <

Оеф,

Тъй като не винаги делата на войната
вървят по установен ред, но изходът на
войната е неизвестен и везните се на-
кланят ту на едната, ту на другата страна
Не мисли, че по бе дата пак ще бъде твоя;
но като човек имай предвид и човешките
дела, защото мнозина, конто са мислели,
че стоят на здрава почва, са паднали
със страшно папане; и мнозина конто са
лежали паднали, са се вдигнали; трети,
конто са удържали победа и са се смя-
тали непобедима, са претърпявали пора-
жение и веднага са загивали. Аз зная,
че ти всичко това и без мойте думи раз-
бираш със своя съвършен ум; пък освен
това и ние не пишем за неща неправдо-
подобии. Насочи към мене, чедо мое,
твоя благоразумен
преди слуха разтвори ми твоята разсъд-
ливаи многообична душа. Но ти ще я раз-
твориш, ако се отнесеш с внимание към
думите ми и изслушаш думите на своя
отец, който, уповавайки се на бога, бащин-
ски с полза те съветва заради славата
ти както в настоящий, така и в бъдещия
живот, в който славата е особено при-
ятна за желаещите действително да се
прославят. Не пожелавам да видиш дви-
жението на сегашните войски, изправени
срещу тебе, нито да настане пак много-
бройно избиване на ромеи и българи,
нито пък да видиш като че се подновя-
ват бедствията на предишната война, за
да не се разкайваме после, когато от
нея не се получи никаква полза.
На благоразумните хора и особено на
такива, какъвто си ти сам,
да предвиждат и да се предпазват от
настъпването на бедствията, но не да се
хвърлят като със затворени очи, за да ги
изпитат. Слава ли желаеш, чедо мое, бо-
гатство и славно име? Ти можеш, ако по-
слушаш думите ми, да постигнет жела-
нието си. Но обърни внимание на това,
което ти казнам. Бог по решение, което
той сам знае, постави на императорский
престол господаря Роман1, както мисля, и
ти сам вече знаеш. Сроди се с него чрез
брак, било като дадеш дъщеря си за не-
говия син, било като ожениш своя син
за неговата дъщеря. Ако стане това, ти
нищо няма да загубит от това, което же-
лаеш и което се отнася до надлежната
слава и твоята полза — нито за целия
български род, нито за подчинения ти

T9
на здрава почва,
слух
и
ф-
чедо мое
или по-добре
Л
'-J
do£a
TOV
Qaozog wig рттсод елслобкнюс-
M-a&at. My fiovAyky? T4V ovyxiryoiv wyv yvv
mQazsviidw.yy Eig лауатадр ooi xaMozapisvyv
c8eiv, uyds лаВу лолоаУдтрюлоУ mpapyv r'Po:>-
fjtaiayv xal Bovkydooiv ysr£ut}ai, ,иу(У аюлеу
&vaxaivia,(.ibv ideiv exslvov tov лоЛелоу toot
av.sapoQcbv, fry лоте лдод
отюцбу, отs TV%6y аитуд
ogpsMg.
S,’j
э
EXs'lVOV
fry лоте лдод
ysvso&ai, и?-д5
той xoAsuov
piszauek&tav
ovdsr алаттуоетас
хата-
Фдохс ,ua)v ат&дфлоэт sori, xai ииЛсота блоТод
avzog el, лооооат xal wQoaoqxUt^eoikui tcov xa-
xd)v тут елВеотит, dMd цу елфрслтит eavzovg
юолео juvovaiv бср&алиосд sig тут лМоат avrov,
Абдуд ели&оиМд, zsxov eptov, nAovzov xal Aapi-
лдоо bvojnazog; sgs'mi ooi лЕтОорсетсд wig
b/asTSQOig toying /лу туд env&v/wag алотохесу-
Kai лобоугд olg Asyofisv' xgltaaoiv dig Мелс-
отатси 6 (Mog, sig тоу 8q6vov туд ftaocAsiag
svi8qvqst, dig ye xai. avwg, ol,uai, бсеутсод,
tov xvgiv ePoojiiayov' ovydgiihyti —’ ’------'
адтф, site лдод dgasva лас ба exsivov fiuyarifoa
лоооаду.6С(оу’ > site лдод тут i)vyaTsfia sxslvov
vcby sig vvaqdov 6e%6f,isvog. Kai tovtov ytvo-
uevov ovdsybg axozsveT] тют хаталМщаУг, boa
лоод do£ay
dxoAavoiy
®£og>
С/
, o>g
€чЗ<Зягдь
V
tj
о
?
а
своиствено
tl

У*
texov eixbv, xAovzov xal Aatu~
e^soTt ooi л eiO opt evcg

Otpiai,
хат ёлсуа^иат
5
I
TOVTOV
d.4OT8v^i] toot хатабМисаот,
тут лделотоат xal лоод rip’ ayv
atpoga, xai navzl тф BovAydocov

1 Роман Лакапин.
1
)|^В:^№ЕЖо.
I
Mwu-1


Nicolaus Patriarcha
Патриарх Николай Мистик
239
2.аф. ’Елейней;
народ. Още по-рано ти поиска да се сро-
диш с императора, но твоето искане не
се почете от ония, конто решиха да по-
стъпят така. Сега ти имаш възможност да
се украсит с такова родство. Ти искаше
да станет тъет на ромейския император,
Еуагпоу то УЕоюп сега тебе ти се представя удобен за това
случай. Не трябва да ти бъде никак не-
приятно това, че Роман недавна се въз-
качи на върха на империята, но, напротив
като имаш пред вид, че той, като че ли
ръководен от бога, така лесно, както
никой друг, може да се каже, беше по-
ставен да царува, бъди готов да се сродиш
по този начин. Миозина са ставали им-
ператоры, но [тяхното възцаряване] се е
придружавало с нещо недостойно за цар-
ското достоинство; а той, както казах,
сякаш ръководен от бога, достигна до
такава власт.
Ако пък пожелает да обърнеш вни-
мание и на състоянието на църквата, то
още повече ще разберет благоволението
на бога към този мъж. Защото твое съ-
вършенство знае колко труд е положил
господарят император Лъв,1 а после и
следните след него управители на дър-
жавата, но те не видяха края на грижите
си,2 защото, както изглеждаше, не беше
такава волята на бога, Когато пък този
[мъж] пое управление™ на държавните
работи, то ония многогодишни съблазни,
голямото вълнение и смут в църквата се
прекратиха3 и вместо това църквата видя
тишина и мир, а ония конто се бяха от-
цепили и конто се бореха [срещу цър-
квата], по милостта на светия дух отново
се възвърнаха към единство. Откъде дру-
гаде това е произлязло, ако не от бо-
жественото провидение, което ни е съ-
действувало и в тия дни продължава да
благоволи към нас ? Това ние ирибавихме,
та и ти сам да знаеш, че не без волята
божия е връчен нему скиптърът на цар-
ството, и като знаеш това, сега, ако
искаш, может да изпълниш отколешното
си желание
нение с Ромейската империя. Чрез това
единение всички бедствия и всички скърби
на ромеи и българи биха били отстранени
и покой и щастие на онова, което донася
радост на този живот, в изобилие биха
били дадени на двата народа. И наистина,
когато вашите деца встъпят в брак, ние
J
лао
xat туг ot]V Е?а1тугну
ч.
1
3
Gsnvvveedai.
I
; ' ё a 0ai cP(ou, d aw
vvv tovto aot cpEQaw у aot?£T0l 6 xai~
Kat jtybev

/
yevei xd олд GE TsAovi’Ti
tovtov xydevaai 0o.6iAe'ij
лаоа (pavlov елосубагто ot ? sbo^e tovto лосеtV
vvv E^«nt oot ту TuiavT}] худ eta
ЕлеО Vl/£IP
0(-GUECO?,
ode. Kat itydev aot i. _ .
tovtov лоб? тд vtpo? ту? 0алAda?
aA2d itdAAov ехетуо хататоюу did.
fidwtv on, юолео y^ioaycoyovuevo? глд Azov,
ЕЪ'хдЛю? ovtco? xd A? ovdsl? аЛЛо? g'/еЬоу
n аЛЛог
Г7
ort,
0 VTCD?
i-xetvo
ГООЛЕО
4J
do
t- J
civaboapiAv,
tcov л pay -
J
3
di? огде I? t'iAAo?
хат EOT l}. ПоосАуютедо?
Gvvd-'psiav’
shTElV ЕЛ1 ТО 00.GlTEV8lV
yevov лод? t0v voiavzryv tov ysvor?
утудгаас лоЛЛо!
xolovdavyra т-Г]? 0aauEla?
l)(D? E(pY]V, (JpGTEQ тли TOT! 0EOV %£/OayCOyi]-
dsl? ’ ' '	'	T1<1	’ '
> б !)
__	.	j
h
0aoiAsi?, аЛЛ/ Euyov tiva лаоа-
ti.va.tia.' о ото? de, xa-
ТООЛЕ О
J
?

snc Tt‘V Totvdrpv
be uoi xat ту?
: vt'h'щупу araAa0eTi
/.13
'Л
UIV 81?
уутдбу туг елт та>
c
VHEGTy 6

о
u
7

’ ЕхЛЛ)}о1а
.1
ГОГ 0ЕО V
даоу лоуог
Е
3 t- '
aiVZOf
7
T)'p> хатаота-
•г-г/луЪ/ч',
Olds ydo gov
Aecov олеату 6 baatAv?, sir a xdi ol e£
rd xotvd лдауу/ста дттхубагте?
блонду?.
7
Л
.-
I] те Лейлу?
ваОСЛЕО?
t
 >5
лХЁОУ
sv дох lav.
6 xvot?
sxelvov
теЛо? тр?
EOixs, 0аоЛг]]ла tov f)eov'
5
Еаттсот
d/л’ ovx dtbov
bn руд’ yv, d)


tovtov dl:
xoivcov HQayparcov ту?
ехыуи та no/.vxQovta
xivhajv xdi
xat eiQ'yvp та ту?
xdt di fiayotisvoi дееотедте?
y/iQiTt avvy/dov
ТОП’
lAvih] ].iev
о тр? ’ExxApda?
xat avu tovtcov ev yaAgry
3

1	5

5
noAv?
/1
хатаатагто?
dtOlXVlGEO)?,
axdvda/м,
rdgayo?
xat
РххЛ'рАа? 6Q(~nai,
tfi tov (iylov IIvEvtiaio? у/iQtu avyrpdov лод?
EVO)G!V. 1/6&8У ET8QCoih.V 0 л/lVTCO? 1}}? &Eia?
}}ULV
i]tiEoai? ravrat? svdoxiyyda}]?
Tavca лооотЕдтЛхапЕт, iva
u}} a d'SSI ЕукехЕсоютас та ах0лт<)(1 T0?
Asia?, xat tva tovto stdto
ЕП1
ECpSGlV, VVV
хатаатр? а/л}0О)? si?
0aGiAsiq. Kai did тр?
,tisv та уаЛтла, лапа ds rd dbvFtfQd
xd BouAyaQcov ?,хлодд)У ysvptat' ласа ds avs-
Gt? xai алдЛа>'01?, xai oap tov рют tovtov
C £ 'i	£	/ „	3	/	-v	/	□
pdovp (pCUbQVVSl, г
daipiAEv^qaszai. Kai y&Q
yd,uov оогалдорсЕгсоу. ЛЕло10ра1Г Е/оде!' лод?
оогарарЕУ}]? Hqovom? xd тосло ev rai?
 хаталоа%&0у(М;
xdi avro? Eid0?

tcwrai?
EV
cz
OU
0aoi-
?, xdi tva tovto sidto?, yv fN адАр ei%£?
rd xybsvaai та) 0aai,Adi тюу ' Рсоаааот
et 0отЛою, те7ею'О!лАг/у
аЛуКЪ? £1? EV0)0tv ty 'Poiudixp


a

3
ТЮУ
TgAeiOVqevyV
Evoyaiv ту _...______
toiavty? ev сдое co? лапа
лапа ds та ddvvi'jQa c Pcd ptalaw
7
xd,

u
41
xai о бу tov 0iov
ai.icpQT8Q0i? toi?
№
ySVEGlV ЕЛЛГ
TCOV Т8ХУ0)У ru(7)V 81?
защото, както изглеждаще,
J
и

5
3
наистина да влезет в еди-
J
2 Сиреч не са могли да видят църквата умиротворена след
5 Вж, тук стр. 229, бел. I,
1 Лъе VI.
схизмата от 906 г.
Л
240
Nicolaus Patriarcha — Патриарх Николай Мистик
се уповаваме на бога, че всичко, което е
най-добро и най-приятно, ше ви свърже,
а всичко пък враждебно и неприятно ще
бъде отблъснато от вас, тъй като злият
демон или пък конто му подражават в
лукавството, не ще могат повече да из-
вършват и осъществяват своите зли дела
xai fifty хатаАц-
si ti xakbv
tpET-at vita?^ ei ti <57 evavriov xal dviagov dia-
epev^STai, iipxETt ‘jcdooav syovto? tov novpgov
ftalpOVO?^ p TO)V ItlpLOlSpLEVTOV Tip’ exstvov логр-
Qiar avilodmayr, rd oixeta xodtreiv xal еуео-
уест. (XVI, col. 108 D -
tov Oeovу
с
cb? лаг
81 Tl
iipxExt %a)oav sypVTO?

u
Т<ф
xqutteiv xal
113 A)
75. Ad eundem
fivz(7)
До същия
El xal лоААахс? eygdipapev та? xotvd? ало-
ft UQOflEVOl (JVJJCpOQd?,
liatcv? ovvdyovoiv, vie uov руалр^ЁУЕ xal
ue.yaAddo^e, ei xal лоААахс ec5 oompcaptev, xdt
civyyd? лдоотр’еухаиег ладахАраес?, xal лдоо-
eAUeiv тот сот lot oov
C-	“
!IUCOV‘
тал 8CVOV
to ypga?,
ovvp? alftEGiuov, pv, ei xal dvd?ioc, xarp^ub-
dpitEV cpeoEiv ovte то лагтсот dvayxatdrarov
avvb то лдауна Ьлтд ov лоео/Зеоор.еу, след dyd-
лр?, iml-Q EtQpvp?, vavo агахолр? alpavcov
XgiOTiavixaiv Avaeoj? xai otpayq?' хастос, tsxvot
fyucov, рета тр? aAAp? oov аделр?, xal rd dsia
Adyta цеАетсЬу, ovx dyvoei? а лоб? tov? tia-
д'рта? t) Kvqco? еАеуег' „ О d&EToos’ vac)? pui
ddeiEt
TOV vvv
XQpaaoiv Ел'ютата1 6 (-)ed
лАесатахс? &лед ovtco
acoTpQicbftov?
XEvbr Ebvochxpca, т1 лофоа); UdAiv
'OflCU dvOOXTElV,
tov pteolrp? eiQfjvp?
tov? дсЕСтсота? ovvcvtitelv, tov oxoaelv та cxdv~
<5oda tov ey&QOv xal та? елфооАа?, xal алау~
yeAAEtv тоТ? ЕлфотЬ-Еоорегос? ipv tovtov
лдооу&о[лЕург dAd^pv-
J
OVVEyoVOiV,
ooai
vt e

BovAydgov?
UOV
I
Л
а) cPo>-
ovx Е^еуетето vol? Aoyot?
але^рирас, xal ovte
ctZZcz yaual tovtov?
xal auaorcoAov латоо? fftvocbnpoe ov
ovte aQ%cda ryiAia,
aidvcLvov, pv,
OVTE
OVTE TO тр? 18QC0-
avd?ioi,
1'
1
tmi-Q EiQpvp?,
t’jtsQ агахолр? ।
xal aepayq?' xalrot
aZz^js cov aQExq?, xal
ovx dyvoFi? d лдо?
' О d deTcbv
3
it
7
(bv jj fitaftoyj]
St?
dyvoii
11
7 r.


Ако и да сме често писали, оплакваики
общите нещастия, конто постигат бъл-
гарите и ромеите, сине мой възлюбени и
велеславни, ако и да сме често умолявали
и постоянно сме отправили увещания,
обаче мойте думи не са достигали до
твоя слух. Ти си хвърлял писмата ми на
земята и не те е трогвала нито старостта
на смирения и грешен баща, нито старата
дружба, нито величието на духовния сан,
който ние, ако и недостойни, устояхме
да носим, нито даже онова твое важно
дело, за което ние се застъпваме, т. е.
любовта, мирът и прекратяване на кръ-
вопролитието и изтреблението на христи-
яните. Обаче, чедо наше, ти покрай дру-
гата си добродетел, като изучаваш бо-
жествените слова, твърде добре знаеш
онова, което господ е казал на учениците
си: „Който презира вас, той мене
презира“; а пък приемници на него-
вите ученици оттогава и до днешен ден
по изволение божие сме ние, непотребните.
Но ако и многократно да те умолявах
напусто за това важно и спасително за
ромеи и българи дело, [сега] какво да
правя? Отново съм принуден да моля,1
тъй като съм поставен на този чин, за да
бъда посредник на мира, за да обединя с
всички сили разединените, за да следя за
съблазните и козните на врага и да въз-
вестявам на ония, конто се поддавят [на
козните], вредата, която произтича от това.
Горко ми, ако не мисля тъй, ако не
правя това, и ако не проявявам посто-
янна грижа! Аз не се боя от заплахата,
с която бог и създателят заплашва въз-
ведените от него на този висок чин. Мене
ми се струва, чедо мое преблагочестиво,
че аз, ако и да пребивавам в този скоро-
$

О
tJ

exsivov xal iieyoi
di?
’ Л ; ’ '	'	5	1
/izza yaQ, et xai
peydAov лдау усато? xa)..
Pcoptaloi? те xal Bovlydcpoi? et?
iivayxd-
елес ete&qv el? zotavTpv t6£iv
dlvat, tov ласу dvvdiiEi
rpia? xarsdp tov? ayosiov?,
S'
с
j
J
।
Oval yao uoi
pip tovto лоаттсо,
eav up ovtco cpQovcb
3 A	\	f	3 ’I	\	/	/
,«»/ tovto лоаттсо, ear up среоа) таотрг
Tpv dtpvExp oxovdpv' Фосттсо
pneCApoev 6 Ото? xal лАаотр?
TE&81.USVOI? 81? тру vtppApv zavTpv охотпоу, xal
тф vipet avdAoyov eyovcp top xivftwov. Aoxrb
pioi, TEXVOV 8VCS80EOiaTOV, XCIV T8C0? тф елсхрдгр
EOTLV
\ /
tqy dneiApy pv
toi? ал* ai'TOV
с

1
През 921 г. българите отново навлезли в пределите на Византия и стигнали до Катасирти. Из-
вестието за това нападение на българите накарало византийците да вземат мерки за отблъеването им.
Била изпратена войска към град Термопол, а патриарх Николай Мистик, за да спре българите, на-
писал настоящото писмо на Симеон. Това писмо е било писано през пролетта на 921 г. Вж. Златареки,
Писмата..., СбНУК, XI, стр. 51—54. — Същаят, История, I, 2, стр. 416—422.
’ }
СбНУК, XI, стр. 51—54. — Същият, История,



I
Nicolani Patriarcha — Патриарх Николай Мистик
241
tovtco fjig) ovyayaoTQEqpofjae, т(Ъ
отао-йае лдетрдеер, лай тоге йбуогс
отйае тр^ деалооХас ду деалоугТу лдоаетахейр-
реЕУ' лай rpv epo^egdy
лае ейладаетртоу,
T8.gov лоос тру Eigpypy
arov лае ййеоо рао^ ю}^
двлиоуос sec то ёхтйдасУЕеу
tovto лае yvy ddvQopiEyoc
лаЛеу трд лдод оё dsijoECog
ydg, oi\uoi / та сАллоута
алиутау
£
огулЕугреае
йта-аатод ;
Evxo^cu jtQiv едтет,
fk-iv. Kai ydg xal
oepaypy tdsey, bong av p о
oepayp, eXeeivot dsapia. Il Ac
атёйдоулос vn
аотрд itetExovtoc лЛаоесод tov
avT-pv cpvaiv, тог ел tov avrov
TOV ТОУ aVT()V ЛЕХТррСЕУОГ
nagovopg
ла Ay, brav exstya)
лдод тру ёлтХЗ'ЕУ
xal о ера ^6 w evoi. ov
syovoi xowcoveav
xal (йеог
EIC TO
vvv
1
J
с-
EHEl $ЕУ лао[-
Xили.стел-
" £ /
у тсс еноехетш
рай viio-
Хде~
лоуцдоо
A id
dia tovto
преходен живот, стоя пред отвъдния съд
и че от мене се иска отчет за службата,
която ние сме били назначени да изпъл-
няваме. Аз се боя от неговата страшна и
неумолима присъда, която очаква ония,
конто много безгрижно се отнасят към
мира на Христа и бога наш и са вмък-
нати във вражда от лукавия демон. За-
това и сега със сълзи пиша, затова от-
ново сеобръщам към тебе с молба. И на-
истипа — горко ми ! — аз. виждам като
че с очи онова, което ще постигне хри-
стияните, и цялото ми същество се въз-
мущава от онова омразно зрелище и ония
ужасни дела; преди да ги видя, аз бих
желал да се махна от този живот, тъй
като убиването дори на един само човек,
който и
жалко зрелище. Как да не е жално човек
да се убива от човек, който представя
същото творение, има същата природа
сътворени са от една и съща пръет и
имат един и същ създател и в този живот
един и същ ръководител, който, щом му
<5е бъде угодно, ще призове всичките си тво-
рения към отвъдния живот ? Но когато
пък убивашите и
както вече е казано, имат обща връзка
но още биват бащи, деца, братя, с една
реч наследие на Христа и бога наш, който
чрез кръвта от своите свети ребра ни е
дал тази несравнена чест, за да ни из-
купи и да ни направи свое наследие, ко-
гато те се въоръжават едни срещу други
и оскверняват земята и ръпете си с убий-
ства, то какво тогава може да каже ни-
кой ? Какъв Еремия ще оплаче тези бед-
ствия ? Какви сълзи ще се сравнят с това
ужасно нещастие ?
Ето, повтарям, какво ме кара да ти
пиша и да те моля; тъй като душата ми
се терзае, като предчувствувам изхода на
предстоящите събития, и аз не мога да
мълча, нито да бъда спокоен. Понеже
пак се начева движение на войски, от-
всякъде тръгват на поход и се събират
безбройни войски. Аз не зная коя страна
ще ги приеме или кое място ще позволи
да се съберат на едно място! После
началствува и предводителствува това
множество не някой друг, а сам импе-
раторът с всичката си свита. Той сам е
главнокомандуващ във войната,
чалствува войските, сам се хваща за
оръжие и заедно с това е и войн, и спо-
движник, и разпоредител на сражението.
Когато става такова приготовление, та-
кова раздвижване и се събира такава
Енглуру лат аде нут TQEpuo
TOl'C
оотауоттад тог
глд TOV
алЕттхАЕУтад.
ygtiqxo,
ёле а au fia vo g не. Кай
лому XgiGuavoiQ
x.al
/
У
Ol’jUOl /
luxgov тоt £ дер'д'а4 и.оТ, с
. оАо£ V71U ТОГ алЕОХТШОГ EHEIVOV
лае тшу онойдсололт лдауиассот, а
то еуос аутйдсолог
'	~	С	/
UV '
та
OGTig
l}'ECOQ<Vf
л
теадогард Zcoffc eAea-
/
еюУОУ'

VTTOTCiglTCOr тр
уад aw
d)1 ‘йдam.ot! acpa'Qou.evog
TEAovyeog
Л
ТОУ
ТОУ
1
'Qavpq,
doxy/
Icopy;
лрНоо
tIeEIVOV
TOT TpC
ГЛО
7«-
лАцотут
Hal
5 -_
агта-
то
1
_.	-—-L
- - . >
ИТОГ
’ Ilvav
ре dr оу ла/А
, а Ил а лей
ddsAcpol,
уатотод,
лае Х^друдг т?/£
уотта
лUdoна
I
ol оера^оутес
от еУло/леу Аоуот
латёдЕд Tvyyavovai лай телу а лай ads/apol, yal
др хай нАрдотоща rov Хдютог лей C~)eov рриЪу,
tov то alf.ai трд ayI ад агтот лАЕгдад тд aavy-
лдетог tovto тщриа дЕдсохбтад,
ёАсотрартае лае. хйрдоу о снес оу ал оде Ар,
огтое лат
тад утлдад ришгеоое талд
Алое; Поеос ' lEQEidag
л.а&р; Пела ёдюолйроЕтае
усАелр ovuepoga,’
тщрда
c
"уа руеад
bxav
a)ApAm> Ьзтл1^о.>ттш, dtav rpv ypv xal
, ti av ng
та Toiavva
Tp OVTCO
/ I*
ocpayaig
>)дрУрОЕ1
daxgi ’«
Тагта лей, л а Ат еррие, нет ел не лддс то
удалит лае дгосолесу, ои оладаооо/ми туг
р.а>Хру, тсот уоореЁУСот лдау/аатсот ?ydvp.oi\ucvog
тут алаттросу' лай ov дотщеас аиолат, oiK еу
pQEfAiq dears Лесу, llahv
нйтроед, лае лагта%(нКр ёнотдатЕеа, лае Иаот
avaQvi}fjeprov gvveIsvoic’ ovv ovx о I да леча
глоде^Етал ‘/сона, р rig у^содраатблод sec еу owe-
aZtog
Toaovrov
дета лабрс
Аотдс yaQ отоагрудд
лоИе/тог, аё'тбе ёА'руёётае. тагу отдатолёдсоу,
ла/iiy (ppul
хае доосолеет
J
1
UE Л(Ю±
1
да бъде убитият, представя
?
J

убиваните не само,
?
j HIVE I
ore оладаово/ши
дота нас а молах, ovd*
ydg отдатоледсоу avy-
ёкатдатЕл а
С1
OVV
ovx
ovx Ei-pyov/uevoc
V
у
ovdrlg
ТОО
Aglvd'drag, Хета Еле ла.сн tovtoic
о отдатрусоу,
velp&ovg, алХ avxbg b fiaoifei’C
r.pg eovtov dogv(poglag.
TOV
avzbc ауалсцфатЕе та ovcla хай оготдахкЬт.рс
аца хай ovvaycoyeozi/g xal аусотаёйЕтрс xaKi-
отатш. Тоеаотдд ovv yeyyoyisypg трд nagaaxsvpg,
U VQtOAEXTOt ’
I 'J->

Iй--1

Toiavrpg трд o / ^унеуроЕоед,
OVTCO
31 Гръцки извори зз бъ.и нрската история, IV
J
и
и-
М
I/
?
сам на-
3
242
Nicolaus Patriarcha — Патриарх Николай Мистик
.Ji
атдатюд dipoQacvorjg, ti dsi XoyiQsa'&ai rj^zag;
зеотажуу syEtv тт/v ipvyrjv; Olda /uev ovv, tex-
vov 7]/ла)У, (dg xal т^ от) ЬлЕтатас ovveoig, on
sotlv (VQiafAEvog б лбЛеиод, ovd* ЕйбуЛоу eoti
asfy3 (by vj viXT] yEvi'jOETai, aAA’ ev ddt'jXoig
xav
vbtf) ysy/jasTMj azA5
jAaa6 ~
COT
то тЕЛод. ’Алая tovto ovx
vmo 'Pcofidixljg /.tayaigag
fivaAto^h'iaEiai, xav те Eid
ЕУ
adr]lov,
to BovAyagtxdv
T.rjg toov BovAyaQiov
Pcoiidcoi xaraT^'&'ijooyTai Xgioziavixd астата
vtto Xgiotiavcov уеетот, xal yrj to eg Xgiaxiaviov
atfraoi fioXvvETat., xdi 6 Хдютдд xai Oebg
flpdbv, ov Aadg
xal rsxra xal xTyjoovojiia,
/	5 0/	5	*
аЕУОУУ i
E
£sig oxi
tifitbv, av те BovPyaQOi av те
qayatgag ysv'/jaaxyrac; Kai zig бЛшд Eig
TOVTOV
TfDV
TS

uoivvEzat., xdi 6 Едютод
v/.ieig те xai ovtoi Ttsoiovaiog
del ту/ tcov cxpa'Qo-
*11 OV TOVTO VO[M-
XgiGTCO
Pa>adcOl Egyov
uyvoiar
хаО’ютатас; ТЕ ovyl avrofiokoy^oei тцу
otoTiavoov did

odwiiosrai. anc/OAsiq.
lieylaTY] ddvTT] тф
Boviyagot
5/
av re
x/.i.tan
Етш ’(ioTarjiv rcdr
otAav
j'
1
рОТТСОУ
tijv ahiyip>
tf
1
xal Of'c~)
Hl

oxAdyyvcov tov Soo-
dis) t ivy sit ;
argog ттоЛглсибеа yalgov-
mj спи	тт]д xett
dear ЕтгауаотбоЕсод. IJobg ovtco Oiaxsixai, отат,
dvxi tov EiQ7]VEvecv, dvxl tov ofiovoslv rd vav-
tov xsxva, fi/.EjtTj lydgav аААадаглётог'д, xal
хата Tijs аЛЛт/Ла)? асрауууд та saudby gicpY] вал-
тоттад; Ov иЕтара/тс ti}v yagav sig '&Qrjvovg ;
OVyl ХОЛГ}ТОТ i
TtoirjVExai; ov yavEiv
р,аЛЛоу q /ЗЛелесу
uh>,
* z
ТЕрб-ЛоУТО yEVEOlV, a eItiov
dipErjoovTai \
лбЛгрют n,gog алтрЛоод dgaplvovg, 6 de Xgio-
rd<r xal 3sdg p/ueby, og, tva хтрсгртас fjfuig, tva
vlojiot^uTj, wot naTQixdov savior exevcooe хбЛттауу,
xai oaoxbg piExsoye xai аТцатод л.аоалЛршсод
тцму, xdi aravgbv тлеот?] xdi ^dvarov, iva
viovg dmsgydot]Tai, og&v rd olxsia xsxva, BovE
ydgovg	еРаща1оод, ovtoo хат3 о.аЕ]1оот
ex/не fxyfvoxag, xal EuEEqa pdvovg ptEV tov toiov-
tov ITaxgdg xat xfjg оЫтцтод, dvrl de zijg adsE
(pTXvjc oyEGEcog sig ^диодт} xai dvjpiiEQov dia-
Зешу хатаотаттад, ov ptaEoy dovyxQitovg eotoi
xpEQaov тад odvvag;
tsqq) dAy^/raxi,'
vis jiiov Ttod'eivoxaTE xdi tyEe, xal st ti »ЛЛо
oiXEtoTEQoy dvopia xal yAvxvTEpoy ev dv&Q(6-
A
k
,-P
bixovo.
A <Z/7/r.>'f£ ?
Гта в^акрут/д
t7
Oi
Г.
аЛЛцЛсоу tcov moi-
ef
3
ovx co diaxEiTOa
ф; dvvduevoy pTy&rjvai Лбуш
~ ' savrqj тгр> yzjv ev^etoi
tov пЛюг; Elza латЕдед
fy.iayv xa-
dvdyxvjg
цЛют; El та
loydsya хбтт.от sig t?]v
уЕТЕбТУ,
TiaoyovTsg, dxav oqovji xd vsxva
/
X

cl
a
3
?
xal azavgbv vvteott} xdi 'О-агатоу,
ov лоА/ф xsyTsizac doiuv-
Eysi noXktjV svnoQtav 6 Лбуод,

многохилядна армия, то за какво ние
трябва да помислим и какво душевно
настроение трябва да имаме? И тъй а
зная, чедо наше, както добре е известно
и на твоя разум, че изходът на войната
не е определен, нито е известно чия ще
бъде победата, а също и краят й не е
известен. Обаче известно е, че или бъл-
гарската войска ще бъде изтребена от
ромейския меч, или пък ромеи ще бъдат
изсечени от българския меч, Във всеки
случай християнска кръв ще се пролива
от християни; земята ще бъде опетнена
от християнска кръв и Христос и бог
наш, чийто народ, чеда и наследие сте
както вие, така и ние, ще бъде дълбоко
наскърбен от гибелта на убитите. Или
ти не помисляш, че много голяма ще бъде
скръбта на Христа и бога наш, ако бъл-
гарите или ромеите станат жертва на
меча ? Кой изобщо не знае за това ? Кой
няма да се съгласи, че повдигането на
християните едни срещу други нанася
силен удар на човеколюбивото сърце на
нашия спасител ?
Нека вземем за пример баща, който се
радва на много деца, но ето тези синове
изведнаж въстават едни срещу други.
Как може той да остане в такова поло-
жение, когато вместо мир и съгласие
между децата си вижда, че тях ги раз-
дели вражда и че обагрят мечовете си с
братска кръв ? Няма ли да обърне ра-
достта си в плач? Нима него няма да
го обземе неизказана скръб ? Нима той
няма да пожелае по-скоро земята да го
погълне, отколкото да гледа слън-
цето ? И тъй бащите, конто не са понесли
никакво страдание при нашето раждане,
по необходимост ще започнат да страдат,
както казах, когато видят, че децата им са
повдигнали война едни срещу други.
А Христос и бог наш, който, за да ни при-
добие и да ни осинови, остави отческото
си лоно, прие плът и кръв подобно на нас
и претърпя кръет и смърт, за да ни направи
[свои] синове, нима няма да търпи не-
сравнено по-големи скърби, като вижда,
че собствените му деца, сиреч българите
и ромеите, тъй свирепствуват едни срещу
други, че са забранили такъв един баща
и синовния си дълг, и наместо да се
държат като братя, са преминали към
зверски и груби отношения? Нима той
не понася несравнено по-големи стра-
дания? Нима не се уязвява от много по-
голяма болка ? Въжделени ми сине и при-
ятелю — и с какво друго по-подходящо


+J
1+
:***
J
J
u

J
отколкото
ti
4J
"I
::i
V;
I
Sj.
::if
j:;
I
4j‘
Ji1?
:T
1
:l
j:
I
Fl;
4


:”3йвй
243
Nicolaus Patriarchs — Патриарх Николай Мистик
noig ex tcov dv&QComvcov лооадлОЕСУ ooi rr/v
naoaivEotv, Eig id avvibstv cog roiavrci лу-атто-
plEV, XUt*
av&Qconog x'vfhynv sig aQav,
XCOV TOVTCOV
. ydg cpQovi'jOEt HOGjUOV/UEVog,
cpvatv, т[д
dy&Qconlvv/g cpvcscog
qeocov dv&QOxnivovg. oqcov rovg
/мбд л1отЕсод dvva.g, тот avrov
vovg, олАа хат' аАлт/Асог
vvv Asysiv TEXva TiQog латЕоад,
rexva,
охо&дсолтуу avaXa^j avet did&EOtv,
dgdg dcpir/ut хата tcov
TCQoatQeotv e^aaavreov.
z
5
J
aZZ^Zon’ та блАа xtvovviEg, ola лад
xai rovg tcov xa-
EQydrag аАаотодад qygvrai. Tig
rig ЕлютанЕтод ti/v
yvcoQt^cov rov nXcioTT/v, rig алАсод
ола0усоу xai doyiayiovg
cijg avTY/g xal
0EOV

? .<** _ _%
OR^Q,UE~
EJiatQovzag, eco yao
TlCLTEQClQ TTQOg
xal adeZcpovg ddsAcpotg лойлаойгтад,
xdc лаоад
ovtco g eig алат&осолот
блХа
хат"
5 A /
OV
'rE%Et цеу ovv, вод е!лоу,
docjygiivcjjv лоХат/г 6 2d yog naQclxh/otv
/dj^ai uev iyadg tcov aepaycov xal rebv лоае/tcov,
briGTQacpyjvai Ье лдод тт/v gcotpqiov
ElQI/VTjV.
rd xarco xai rd av'd-Qcontva, xal тад
xaQatvEGEig xai rovg loyovg,
Ti/д олпхеотао/д i/jv^/g
Qavbv xai хатботз/Ос лдод
aytcov
GIV,
3 _ t-
ex rcbv хатсо dv-
Eig to



xai delay
’AV.d GV flOl, TEXVOV E/.IGV, ХСПакеСЛЕ
EX TOVTCOV
xai rd gov douia
smaoc/v лоод tov ov-
avaftecoдтузlv tcov
dwapcecov, oval tq) IX/jigtco ла(лахтуиа.~
oti xal aural axv'&QcoTT.ci^ovGi, xai stxorcog'
dQCOoat ydg tov 'Iegxott/v ddvvdqiEvov еле tt]
алспАла tov laov avrov,
vyiEig те xal fytiEtg елс ту/ ал co Asia
vcov xal адеХсрсоу,
texvcov, xal cog ddsXcpovg avyxAr/QOvdytovg
QEAa^EV,
[атаутси.
ц/тетеосоу dvafiaivovTcov xaxcov, otg <5 ал
dv&QCOTtoxrovog did/Золод 'Pcoyiaiovg
xv/GE xal BovAyagovg nEQiiP'iAPiv; Ov Zaft/jd-
voyiEV Xoyioyibv rbv JiQETiovTa XoiGTiavot g; Ovx
ETClGTQSCpOUETlcj. Tl.QOg ECWTOVg ; (Jvx EVVOOU'UEV
rr/v tov tiovt/qou xaxOjUT/xavtav, bi Av/nai-
vsrai c/iiiv, xai лдод EnavoQ'&coGiv tcov oixeicov
xaxcov dvaviypO'Usv
f*v
3

Eig nEiQay
11 AEyEl
/
Л
ЛеОЛОТТ/Р dbvvcoyiEvov
Aaov avrov, Z«ds ydg exsIvov
тсоу tex-
хсй сод лат/'iQ rd^tv e&eio
ла~
той toiovtov ла&оод хатР
ovtco /-Оуспд ovoavov tcov
aQxfjg
ecpiAovsi-
Zads
1


Ovx
□
exteivelv то уузащш’
dbvvco.UEvr> xagdla ту/ иа~
dlOEodcp TCOV AO'/COV COGTlEQ aVOWVElV
tov тРссо’тод ftdoovg' czZZd
ТОЛ'
Ебоокбшту Ел1 л/Jov
xal ydg TiscpvME ncog
KQOTSQa
xal xovcpi^EO’&ai rod тР/луутод fidgovg'
tov Aoyov ттадаот^аагтод cog xai uexqi
ovQavcbv al а сладу r'Pcouaixov xal BovP/aQCov
Ecp'daoav вуцерооал, eyvcov wv Aoyov rd tivjxog
s
и по-приятно за човеците име [да те на-
речем]
ноет да те увещае чрез човешките дела
за да съзнаеш, че ние, като вдигаме
оръжие едни срешу други, извършваме
такива дела, конто всеки човек предана
на проклятие и счита за нечестивци ония,
който извършват такива злини. Защото
кой [човек], надарен с разум, който знае
природата и познава създателя, който
просто има човешка природа и човешки
понятия, като вижда, че хора от една и
съш,а вяра, конто почитат съшия бог,
повдигат оръжие едни срещу други —
аз сега няма да говоря за деца
воюват против бащите си, бащи -
децата си, братя — срещу братята си, —
кой няма да бъде в мрачно разполо-
жение и няма да отправи всякакви клетви
против ония, конто са дошли до такива
безчовечни решения ?
И тъй, както вече казах, словото може
да приведе от земните човешки дела
много увещания да прекратите убийства-
та и войните и да се обърнете пак към
спасителния и божествен мир. Но ти, че-
до мое, остави земните и човешките дела
и ония примери и наставления, конто
произтичат от тях; обърни окото на про-
ницателната си душа към небето и почни
да съзерцаваш светлите сили, конто стоят
пред Христа, за да видиш, че и те самите
се наскърбяват, и то с право, тъй като
те виждат, че господ скърби за заги-
ването на своя народ (а негов народ сме
ние и вие), за загиването на децата и бра-
тята (като баща той ни е нарекъл свои
деца и като братя ни е взел за съна-
следници) — естествено те изпитват съ-
щата скръб. Какво ще кажем, когато до-
стигнат по този начин до небето всичките
тези наши бедствия, на конто изначалният
човекоубиец — дяволът се е стараел да
подхвърли ромеи и българи ? Няма ли и
ние да разсъждаваме, както подобава
на християни ? Няма ли да се осъзнаем ?
Нима не схващаме зломислието на лу-
кавил, с което той ни причинява вреда,
няма ли да се стремим, за да поправим
собствените си злини?
Аз бих пожелал още повече да про-
дължа писмото си, защото опечаленото
ми сърце при по-продължително течение
на миелите сякаш че си отдъхва и се
облекчава от потискащото бреме; но по-
неже стана дума за това, че нещастията
на ромеи и българи са достигнали до
небето, реших да съкратя размера на
А>

3
словото има голяма възмож-
j
5
че ние
4Т
J
5

!»
конто
срещу


и
244
Nicolaus Patriarcha — Патриарх Николай Мистик
Атш/еБс Tovto uovov <ртщ1, tovto ларахакФ,
tovto dvocotio), дбд щл try oi/v axoijv, гр’
sdst xal ал doxpg тцйт лараауеТУ ov ydo dv
owefli] id loiavta уакела dkk3 st xal ui] лрб-
teqov, akk3 sv is тф Tiaoovu 36g uot, xai Jtdkiv
sqoo, ti'jV oi]v, vis дог’ sqo a pit co та те, dxoT}v, xal
de^ai ta^eivov латоод fiovkrp’ xal sia^yiioiv.
Пело1-&ащу ev Оеф шд ov цета^еУщбщоу
tovto Ttotcov' deg at Tatnuvov doytsoecog dvadi-
jipoiv v~sq tov xotvov Зоасолотоат ov/iipeQOV-
tog, xal лео1 itvd.uvg ла1 ovopaiog wv oe
do^a^Eiv sv y>j xat sv ovQavip jueAAovtog тщ
ottot'dips notovqevov. Mi] ti]v ага&'Фитрюу tav-
T7]V oiqatidv ла/.iv лроалекаоас wig iaiv BovX~
yapayv fiovArfifig oQiotg, /лг/ds yvqvioaai
блка TtatEQag nQog xexva, xal texva лрбд ла-
tsQag, ovg то лауауюг Hveviaa tij loiaviv/
avyiyips oyeaeC urjde ti]v атиущфг exeivryv
Qav xal cdpav fiekfoa)liev tdsiv, ev ?; wig xqi-
otiavddv aipaoi xal ла/лу r] yrj uokvv&rjaetai,
'Qg ydp avayd'sv еУлощу, el ydo xal (щорфак-
kerai t] vixp qeP aw oivosrat, dkkd
ovx
fydoeiai, xal ddxQva oq^povg vtxayvia
ftaiajv xal Bovkyapcov xaiaxkvosi id лрбасола.
Kai, tsxvov чщеоу, лейг&тщ ov/ijjovkfj taneivov
yepoviog, ov uakkov r Pay aatcov ij Bovkyapcoy
tijv oaytYiQiav ёлфт]тооутод
Lisvov та олкаууга xai xpdoqsvov iijg i(nv
BovkyaQayv sv^otag, xal ewia&siag t] tov kaov
wv dgytEoatevetv skdyoqev, xal олщ wv tacg
ipQoviioiv ddiakeiniwg ёлауролуотщеу.
tuoi xrp> oijv dxoijV,
г
1
5
£
латрдд fiovkip’
3ew
I-
талыгог’
xotvov dvaoonovoav
xal лер1 иу/щ-уд xal ovdjuaiog
sv yi] xat ev ovpava» qekkovio
а>д


хш
7
1
та
iovt6 ye
auipifioAov,. on attaaii /им(ла) fj yi] (pvoa-
оабдоvg vtxoy via rPa)-
5?

с

Po.yaalwv i]
1
0v33 i]TTOV фк&уО~
<1

3АШ та fiev лсм fjijdbv олео tov уф бпка
xtviy&ijvai sig лаоахктуну xal 3voamT}otv тфд
oijg Ef.ifpQovefjidt'r]? ецпщеуа yivyjjg loaavta.
ПелооОтщ&у де тф txdviwv BaatksZ xal &еф,
лад’ ov лааа e^ovoia xal di ov 6 alw-
nog xarakskvrat лбке.иод, xai еерцут] тф хбощо
дедфощхм, cog exeivog та ketnovra sv if/ ofj
как fast xapdiq xal avtog as dt* saviov to xa~
kov tijg etQip’Tjs dvadtdd^si, xal tislosi лоод
ti]v d.Q%aiav xaidoiaoiv Emavek&siv, xai dya-
лг/оал tusv sxsivT/v ti]g fwi]v eqd уд тщад хате-
aiTjOE did тщ? ay tag xokvифудрад, xal tfg Iv
avif] dvayevvfaswg, svwoag cog vlovg naiQaai
тф ' Рощей(Dv yevst, qiaijoat ds id sx wv
ex TWV
’Idov %p6vog ooog 6/e-
Л f	C / n	,
TO-
eii ttpoofKlg, алопаымщаС wg,
лаоахкт/ису
Igovota xal (iQxh>
V
ь
еффщд
Pwqaiwv ysvst, pioijoai de id
TiovijQov s.TtsLaeX'&ovia oxdvdaka, xal боа
tq^viwv axavddkwv.
ikplovg c Poyaatovg xal Bovkydpo'vg dtedhpes'
oovtov ds xal
е
iHJ
писмото си. За едно
едно и ще моля,
да ме изслушаш, което трябваше още от-
качало да сториш, и тогава не биха се
случили такива злини. Ако не по-рано, то
поне сега — пак ще кажа
ме, сине мой многолюбими
съвета и лредложението на смирения си
баща. Уповаваме се на бога, че ти няма
да се разкайваш, ако направит това
Приеми от смирения архиерей молбата,
която-се отнася до общата полза, понеже
той се грижи за добрия спомен и името
ти, та да се прославиш сега на земята и
в бъдеще на небето. Не пожелавай тази
неизброима армия пак да се приближи
към границите на България, нито бащи
да вдигнат оръжие срещу децата си, нито
деца срещу бащите си, конто всесветият
дух е евързал с такова родство, нито да
пожелаем да видим оня страшен ден и час,
в който отново земята ще се опетни с
християнска кръв. Защото, както вече по-
тере казахме, още е съмнително чия ще
бъде победата, във всеки случай несъм-
нено е това, че земята ще се смеси изо-
билие с кръв и потоци от сълзи ще по-
текат по лицата на ромеи и българи. Да,
чедо наше, послушай съвета на смирения
старец, който желае спасението на роме-
ите не повече, отколкото на българите
и не по-малко се съкрушава в сърцето
си и се грижи за благосъстоянието и спо~
койствиего на българите, отколкото за
народа, чийто архипастир сме и за който
непрестанно бдим и се грижим.
Но всички тези неща казахме, за да убе-
дим и измолим от твоята преблагоразумна
душа да не се вдига оръжие. Уповавам
се на царя на всичко и бога, от когото
иде всичката власт и началство, от ко-
гото е прекъсната вечната война и мирът
е даден на света, че той ще внуши на
твоето сърце това, което не достига. Той
сам ще те настави в благото на мира и
ще те убеди да се върнеш пак към пре-
дишното положение и да обикнеш този
живот, в който той ни постави чрез све-
щения купел и чрез възраждането в него,
като ви съедини с ромеите като синове
с бащи1 и ви научи да мразите съблаз-
ните, внушавани от злия демон, и тех-
ните сетнини. Ето вече колко време се
изтребват ромеи и българи. Като прибавя
още това, ще евърша. Ако с божия по-
и

U


1_?
T.J

и
?
1 Пак се намеква за покр'ьствапето на българите.
само ще кажа, за
за едно умолявам:
7
- изслушаи
, и приеми
|Ч
Г>
U


I
U
?
C#
.1
I

Nicolaus Patriarcha — Патриарх Николай Мистик
245
о av $ovAt} 'Рсо-
лот бллооу хатад-Ё-
EITE tpugovs SITE TL ETSQOV
/

(ДАОТ
,	T)[ltv
qxjgtjTbv E'iTO) TO Дтоо{LEVOV,
xal олео bvvaqiy'
лоДаоtu,ai лдЕо^ау, лаоаг Ixi-clay,
ТГ}У uvr 6)eqj
Ptouabov ^aaiAeiav ts xal sgov-
пДоУ stg
, 6 TO
EigijwjS ovv (Дф yiVOUEVljS,
{.talons ЬыДтеТу dvn Дд
asios,
лоДооу' udvov
xal ulj t6)v 11 av paguvovTiov
xat лбаау
ллааг uqyavtjv ovyxtvi'jGfO лдод
xv 0 EQwn oavTa
a lav, Душ? av to riyrov[rtevov лао
teIos лдоЁАлРл. " О Ье 6)edg Дд eIq^vtjs
{.ii-ooToixov Дд eyj/gas лота? xacalvoas olxidois,
6 та Ьсеотсота 2"	'---- 5 5	'
rvv tovs E^TjQEiq datuoyog
с
г
О ЬЁ 6)e6s
ЁА

aicbvog ovvd^ag,
Э____________
5
/
'.igt}VT}v xfлаоДоот, xal тД ev
e <	с /	э
EX
мощ настане мир, то каквото и да no-
искаш от ромеите за прекъсването на вой-
ната
съобщи ни. Само нека твоето искане бъде
изпълнимо, а не твърде тежко и непо-
силно. Аз пък всякак ще ходатайствувам
и всякак ще моля, ще употреби всяко
средство пред царската държава с божия
помощ, докато твоето искане не се из-
пълни. Богът на мира, който е разрушил
със страданията си преградата на вра-
ждата и е съединил разделеното от ве-
кове, той нека доведе до мир и един-
ство в светия дух въвлечените във война
по подбуда на дявола. Нека той ни даде
да се насладим от благата и сладостите
на мира и да се освободим от бедствията
и угнетенията
съблазните.
u-
било дан или нещо друго, —
J
а не твърде
?
?
<3
•> \
avrog xat
ё хлЕлоАеисоДуоо?
UvEvfiau
zavTtj? Ду
алб-
xal
Et?
ay tag EvoTijia.
(/ТюДуоуу dya&cby
lavatv
to>v oxavbaAtov уаАелсЬу те xal Oltipsiov. (XVII,
col. ИЗ В — 121 A)

алаИауД Ье
xal dob}
те xal fyAvvovnov Ду
tow ex Дд sy^QU-S
тагу
1
Тф аотбо
£	Ej

той
EJ
сетнини на враждата и
16. Ad eundem.
До същия.
* Нхе лдод Дад, texvov г}ДЬу ДалцДуоу,
•fjXEv, е1 xal /вдадотедог, 1} лДдосроо1.а Дд Дд
лдод г}Д1д ауалчуд' ovttos ydg ЁлДдосрбд^оад
Ду г}цете дат Tansivcootv, on асбДсд sti
bia&sciv отолдглт} лдод axQEiov Ду латЁда,
л.оДоатта ds tov vlbv лотку Ычудчуф xal
лУЕоттаттхсд. Eydo Ду ydg блс/АДауоу ev
тф figadvvETV tov блохою id. qiov цДоу a>g s-dov
лада cpavlov Ijitq.c, xai ovxeti ocv^oviai лада
aol 7/ l/sQ'tiT] exeIvy] ауалт} xal tov луеоpatog
fj GTogytj. , Aa1s cbg eoixev, vjfiElg fisv ёл!а-
vcbuE'da, ov ds, texvov {.tov уАсхотатоу, s<pv~
латТЕ? лада оеаптф ао^еотог Дд ауалт]? njv
Аацтлада, xal vvv edsi^ag би осббетас bid Дд
tov удсщ/аатод xal Дд tov блохокхадюо ало-
отоДд, xal Деу^ад тД rjqsTEQav vnovoiav.
Kai xdgiv df-toloyco
/	e' э A 1 ir 1	(i	\	3	, /
ле{Дуоу, on syco /ЛЕР ДеуДДу nsaiov sig тоши-
тду vnovoiav, av be то Дилдог Дд arjs ауалтк,
6)Eos tI}v <Ду ExlvrjOE xagblav, соолео лау-
f} toD gov yoau'
llov ауалг}тбу
с
rjjLLETEQay
xal
"3

J
Л
л
бп OCO^EiS
vlbv лб^тд аД&туф
Ду ydg vneldjU^avov
Получихме най-после, любимо ни чедо,
получихме, ако и малко късно, уверение
в твоята любов към нас. По тоя начин
ти напълно увери наше смирение, че още
пазиш синовното чувство към немощ-
ния си баща, който обича сина си с истин-
ска и духовна любов. Поради забавянето
на нашия апокрисиарий аз предположих,
че ти си се отнесъл с пренебрежение към
нас и че няма вече в тебе предишната
гореща обич и душевна привързаност.
Но се оказа
че ти, наше пресладко чедо, си залазил
в себе си неугасено светилото на любовта
и сега с изпращането на писмото и апо-
крисиария показа, че ти още я пазиш,
и с това обори нашето подозрение. Из-
казваме благодарност богу, любимо ми
чедо, загдето аз, който бях паднал в та-
кова подозрение, бях опровергай, а пък
ти, след като бог трогна сърцето ти, по-
каза и сега, както винаги, силата на лю-
бовта си. Но получаването на твоето писмо,
любимо ми чедо, толкова ни разчувствува
и ни даде да вкусим от тази сладост.
Обаче аз няма да скрия от тебе
безни ми сине, че край удоволствието от
писмото ти се примеси и известна скръб
и не позволи на душата ни искрено да
се радва на писмото ти. Зато? Защото
ние писахме, като призовавахме твоята
миролюбива душа, да прекрати съблаз-
ните на лукавия и да възобнови първо-
началния мир между ромеи и българи, и

X
COS ЕОГЛЕУ, Т} [ЛЫ? [LEV
TEXVOV
ру/
5
/


тф &Да, tsxvov qov Да-
С/
ОТЕ
ТОТЕ, XO.l VVV ёьЕдЕраС. 'Aid
пагод плодсД ovtco, texvov llov ауалтДт,
ЬДДхеу о nag, xal roiavryg ylvxvz?}wg хатЁатУ}-
oev Els wtolavoiv.
плодсД
ОЖ9
?
3

че ние сме се заблудили и
>

□
?
?
лю-
r /
VIE
Exetvo Ье ovx dnoxQv^o.asv лдод as,
{llov dyanvjTE, on ладеДут} xal Холт} ng Д
tov удДдааюд ДЬоуД xal ovx dqpijxs тду tpv-
Ду тцашу yatQEiv ел1 Да ygdqijjoa,i ха&адсЬд.
did тЛ ; "On eygatpausv Ду Eig^yixijv gov ла-
gaxalovvTEg xagblav, navlPjvai Ду та axdvbala
tov novrjQov, avaxaivia'&'dyai tV Ду Д адуфд
xal BovAydgoov, Kai ov%

>
3
Eigf)VT]v
е
Ра>/ла1 со у
Kai
246
Nicolaus Patrlarcha
Патриарх Николай Мистик
ал1а>Р ovtoop, dlld by]lay&ijvat траст лада v.udbv
&Eod(OQi]Tov bo^s ал hog xai xaiKomg та
лоауцата, dtcov лоо^оЕтае ту eIq^vti, xal шоте
lay: af.i^’xjavov xai адотатоз' elvai тг/V aiT^Giv,
dlld TotavTT/У -png xai Bovlydgovs dypEl'QGEi,
xal 'Ptouaiovg ovx dmoleoEi' o-b de, texvov
fjfKJtiV,
ipag, TOV S'UOV yrjQOVQ XaTELQCOV EVO .UEVOg,
ovx
тоуу BovlydQCov ttjv dvdoTaotv hulpjTsig, alia
£qteip лоаурата, cbv sore bwavov т/yv teIeloooiv
xqoeI&eiv. Kai таита Isycov exslvo ил&рао’Ед,
rd top ^b?} лада 0sov Eig tov tyodvov dvrjy-
a I vor ny? fiaeihiag
ti tovtov ddvyarojTEQOv, texvov f>ua>v; Пшд
8%el loyov tov dixaid)[Auoiv olg older 6 Osbs
T/rjg tieydbyg avrov xlrjQovopdag tqv xvflsQVTj-
oiv layбута tovtov Exorijrai ifjg xvpsQvyjoecog ;
MS], TEXVOV eptOV,
ло leas' елштаоае ydg
loyojy, oti abvravog avri] q Еле^з'/т^аед. Ката-
1тле ovv TavTtyy, xal ad шд dvrazirv ел1Те!ео-
ftrfvcu loyi'Qov' ovde. ydo Ьггатог
dlld bk iiETofiтуд-i
lapifidvEiv'
4? /
Ье,

1
ovx amolsoEi' ob
та лед! tovtov ygdipee, syoa-
cbg
адоуата 8nity}TEis’ ovbz yaQ тогу te&t]x6-
BovlydQiov Trjv dvdoraoir
xaralindoy
л*ы*	5


з
3eov sig tov d'oovov
EXEi'&sv avaycoQEiy. Kai
texvov tjucdv;
dixac(bf,iaoiv ol g older

ail xoTEiQoyvEvov тт/д paijg
Е.решг
г
/
xai xtvQig
TCUV
xal ap шд dwaTQv
OV.UEVOVV TOVTO
Е^астзуиата,
У
yEVEoftai' лдод ।
ooa (pvoiv byet то ледад Лацрагаг" о tov те
Isyco, xqvoov лоабтзра, luauoyp, xvybv be xal
yijg те реЁдод.Тошшу, 8i Tig ooi ifeiog loyioadg
трд tov Xqiotov EiQi'jVgg гилЕОЮтоЁтрЕтаг, b Sov-
iet dfjlor хатаотт/ооу ipuir. 'Еуш leyco, texvov
Egbv, tovto Eivai аут1 лагтод xegdovg, tovto
ауте лао зуд .
iwv асаатиур avaorEilai xvaeeg'
KgeOTiavby xai отоух/л], xai
TVyXaVElS, TEXVOV Ejll()V ; TO
xal xegdifaai ауахолз/у
1’ij^iv
ЕОТОЗ
xal
аг-^дтолоу

латтдд xegbovg,
ЛОООХТЗ]ОЕ(Од, то flovty&fjyai
tl yaQ toiovtov
xal ftEotpillj,
TEXVOV

Tag
лдод
ркИюта olog oi<
хаталдаёао&ас tovto
to>v ocpaycov,
Xvoscog араатеоз^	Xoiotictpixcov . Illijv
ytETa tov pisyulov tovtov xegboig
dovyxQtrov xal xegdr) etequ лдооутубцЕУа,
b cpOdoag е7,лоу, xqvgiov лообтг/та, сиатеауу, ц
xal ут]Р tlvos usgovg елЁЬооед, bo?] Tir/Jyv bv-
уат i} xal зщад ibcpsilEiv, xa) ' Paypiaioig ja>/
br)piiav endyeiv атрбдцтоу. Кае, техуоз’ piov xal
ауз}дшл8 tov (~)sov, лдод Toiavuyy ал601Ечрог
EiQjjv?]v, лдод ToiavTrjv gETafyov yvebay/v, xal
acpES EXEivovg to up loyiopeov
fldllovTat лдод тгр> EiQi^vrjy, alia аа11оз>
•ftf^ovai Tovg nolE,uovg xal тад aepaydg.
сссдатсог
ГОГ
f
алблаооег tcov ло1ё/л,шу,
XoiGTiavixivv.
TOVTOV
ETEQCi
frsydlov
хш xegbr)
v/LtaQ
UEQGVC
io<pei1eiv,
е ле boats,
хш
1
е
* J
ос ирК?
ovp.-
ГО6-
н—
ы
не току-тъи просто, но да ни се извести
от вас, комуто бог е дарувал слава, про-
сто и ясно условията, при конто ще се
сключи мирът, и то искането да не бъде
трудно изпълнимо и невъзможно, но та-
кова, което и на българите да привесе
полза, и за ромеите да не бъде пагубно.
Обаче ти, чедо наше, без да ми отгово-
рит на това, написал си, като се надсми-
ваш на староста ми, че не искаш нещо
невъзможно. Защото не искаш възкреся-
ването на умрелите българи, но искаш
неща, изпълнението на конто било въз-
можно. Като казваш това, по-нататък да-
ваш да се разбере, че онзи
е от бога възведен на престола на импе-
рията, трябва да слезе оттам. А какво
може да бъде, чедо мое, по-невъзможно
от това ? Как е възможно онзи, който по
решение, известно само на бога, е получил
управление™ на неговото велико наследие,
да остави управление™ ? Не, чедо мое, не
се присмивай на белите ми коси, защото
ти и без мойте думи знаеш, че това искане
е невъзможно. И тъй остави това искане
и не мисли, че то може да бъде изпълнено,
защото съвсем е невъзможно това да стане.
Премини към други искания, конто по
своето естество могат да се изпълнят,
като: известно количество злато и одежди
и може би някаква част земя. Ако пък
у тебе се яви някакъв друг план за мира
Христов, съобщи ни за това, което ти
желаеш. Аз казвам, чедо мое, че жела-
нието да се прекратят кръвопролитията
стой по-високо от всяка изгода, по-високо
от всяка печалба, Защото какво значи за
един християнин и за човек боголюбив,
а особено за такъв, какъвто си ти сам,
чедо мое, да направи това и да постигне
да се прекратят убийствата, да спрат вой-
ните и да се прекъсне проливането на
християнска кръв ? Освен това нека се
постигнат заедно с тази велика и несрав-
нена изгода и други придобивки, както
вече казах, а именно: известно количе-
ство злато и одежди или част земя като
добавка, която и на вас може да принесе
полза, и на ромеите няма да причини не-
поносима загуба. Да, чедо мое и човече
божи, обърни погледите си към такъв
мир, възприеми такова мнение и отхвърли
ония мисли, конто съвсем не водят към
мир, а още повече възбуждат войни и
убийства.

J
J
J
1 Т. е. Роман Лакапин.
1
)
конто вече

I
*
I

Nicolaus Patriarcha — Патриарх Николай Мистик
7
лдод у/аас та tcov evvovyjov/ Exstvot
xal ov~
лдау/шта,
"E^vy^oveve то ygdtatua хай, neQi rcov evvov-
ycov (Ьд exet&ev у ztbv xaxdby atria* xal epavegov
(ovto xal ласту eyveoaaevov xa&sozyxE. Kat n,
tsxvov ptov,
/rev xaxubg ле(рдогух6тед ovvEzaga^ay
veysav, co олео та xoiva ‘Роо/лМаот
оитсо xal ryv xotryv aydnyv xal b/abvotav 'PtO'
aaicov xal BovAydgtw. ’AaP ov %gy xAggovb"
' liovq yiaag slvat туд Exelvtov xaxiag, jluBAov
be a xaxcbg ?g depQoevvyc exetvoi bts&yxav,
Pco-
3EPeydvyao.v
sxeivcov /Ltavtay tuyet-
Abixa exetvoi xard coil

5
г" 
Г
exeIvcov xaxiag
a<pgoovvyg exetvoi

*

xaxcbg
ravza ryv те от/v (pgbvyotv, xal туу tojv
iiaiojv btdoxEyxv dtOQ'dcboaa&ai.
exeIvoi ; My yevotxo туу
V
chat у/над. 'Abrxa exetvoi xard oov lusAETy-
aav; Ovx dyvoetg, tsxvov yutbv, tbg Euxgatpy
etc xstpaZyv aveebv у ddtxia avrayy. 5Аохео&г/п
TTj TOV.
c/ e
rjV о
bid Trjv exEivcov uvotav v] ptaviav, el
^ovZsi, tov exbix^oavTa ае лада^ъ'лсоу. ^TI ov
voiai'Qeig, tsxvov vtfMjfy, ладаВктесу zbv Xqiotov
xal &ebv т](лшу tooovtov qpbvov еуеоутудеутос
rov neQiovaiov avrov Xaov, ttjc x2.7]QOVOjaiag
avrov, tov Xgiariavcbv Aeyco yevovg rov те Botd-
yaQtxov xal 'Pojuaxov; vj ov ^.oyilAl dbyeiv
tov (ptAdvA‘Qaxiiov ёл,1 тЦ тосаотт] тедт d.v&Q(b
ЛОУУ EQYjulq, ёл1 TOOOVTCOV ЛО^ЕОУУ, 1л1 ТО)
лА)}д‘£1 таЬу Exxbyricbv, еле rd) nAiffisi
тюу qovaoTTjQlayv, ёл1 ~
dtpavia/iqb ; Nat
ие btaXav&dvEt tovtcov" xaAaig ovv notbbv xal
oneQ ev тф оф уда^цатс dsTE/av^/Ltdvevaac, тт)У
frl/TTioiv tov Nqiotov xal Oeov ц/логу dstcov
xal Evzavva nagd oov Ti/acotttsyy]V, xal yiwov
eig Aryd'Tjv оаа лада та>у sbvovycov lelv^aat,
xal yevov ceavcov xal rijc Idlag лдаотт}тод xal
туд eloyvixyg xaxaordoECog, xal отдечроу
nev&og тф логудф bat^ovi, boa rate xotvat
bvoTvytag 'Pcouaicov xal BovXyagayy bzevqjgdv-
&y xal E^cogyijoaro' xavodo&a) tcov bnAov у
xlvyotg xard xebv adeAqoojv xal
0eov xQioei, xat d^odsgat zyv exbtxyoay
Oebg ел avrovg хателдадато. xal /ay
"V
ел:
1
5
аитоъ-?
exeIvoov dvototy ytaviav, el
Л

7
7
•-Н
rV
247
t __
_ J
T<wr
лоаесот
Э 1
£7Г£
Т(У
otba, tsxvov
sm woovtojv
ЕХХАуоАЬт,

j
тот
navrcov
Ё/ЛОУ,
5
L
TOVTOOV
tog ovbsv
£IS
i<V
1г
с
латедсог.
В писмото си ти споменаваш още и за
евнусите1 като за причина на неща-
стията. Това е ясно и на всички е станало
известно. Но какво отношение имат де-
лата на евнусите, чедо мое, към нас ? Те
със своите зли помисли разбъркаха и сму-
тиха както общите работи на ромеите2,
тъй и общата любов и съгласие между
ромеи и българи. Обаче ние не трябва да
бъдем наследници на тяхната злина, а,
напротив, това, което те по своето небла-
горазумие са извършили лошо, нека твоят
ум и разсъдливостта на ромеите да го
поправят. Безумствували ли са те? Нека
ние не подражаваме на тяхното безумие.
Нещо несправедливо ли са намислили те
срещу тебе? Но ти твърде добре знаеш,
чедо наше, че тяхната несправедливост
се обърна върху главите им. Бъди до-
волен от божието решение, приеми на-
казанието, което бог им е наложил, и не
чакай заради тяхната глупост, или ако
искаш, заради тяхното безумие да оскър-
биш оногова, който е отмъстил за тебе.
Или ти не мислиш, чедо наше, че опе-
чаляваш Христа и бога наш с такова из-
биване на неговия избран народ, на него-
вото наследие,
род
слиш, че той,
за
като
чедо наше,
сиреч на христианский
българите и ромеите? Или не ми-
човеколюбецът, не страда
такова изтребление на хората, на тол-
кова градове, на такова множество цър-
кви, на множеството манастири, за унищо-
жението на всичко това? Да, чедо мое,
зная, че нищо от това не се укрива от
тебе. И тъй, като постъпваш добре, както
споменаваш в писмото си, подражавай и
тук на Христа и бога наш, предай на за-
брава всичко онова, с което ти беше опе-
чален от евнусите; дойди на себе си и се
обърни към предишната си кроте . :: :
ролюбие; доведи в скръб лука
J
tt
V
тост и ми-
i;И Я ДгМОН
който се рздваше иликувашеот обшите
нещастия на ромеите и българите. пека
престане движението на оръжието против
братя и бащи!
И тъй, ако имаш някой план свише и
желание от миролюбивия и невойнствения
Христос и бог наш за подновяване на мира,
който беше нарушен от дявола, родона-
чалника на враждата, напиши ни просто
и ясно условията, при конто мирът по
волята божия ще бъде възстановен; и не
пиши както по-рано за нищо съмнително

и оълга;
и те

у
гдоб-
elgy-
Ei us ovv sort oot toyio/ubg &eo&ev xal
'yyua tov
vtxov
dieamiQa^ev 6 туд s%&Qag yEvvyrcoQ btdfioloc,
ndhv avaxaivto'&yvat, ygdipov y/u,tv алАа xal
aatpy rd xgayyaza
Aottsvou etc eavryv enavy^et’
Xgtotov xal 0eov ypvbv tov
xal dudyov negl tov тур elgyvyv, yv
tis
<5(’ сот у etgyvy &eov fiov-
xal иу ygatpyg
7 S-
+>
1 Така тук се наричат привържениците на Зоя, конто водели враждеона политика спрямо бъл-
гарите. 2
Т. е. управлением на ромейската държава.
Патриарх Николай Al и стик
24g
	I-		
Nicolaus Patriarcha
ola ygdcpstg ducpipcAa xal advvara, Aeyco di] rip’
sx rov wpovg трд ftaaifadag xardfiaoiv rov лада
3eov -лдод
rov fpt&v,
ауалсЬтта elQT]vr]v,
gtsiAov’ dpAov on xal EvTevftsv dxooTeiAouevov
ouoiov xal looripov avdgbg,
трд etQ'pvpg rgavcbg rfj те
xat roig tcov
rat. Kai tots &eov 3
si xal a^agraAoi, (АлДорет, p stQpvp лдоф]~
ОЕтае &iei, ей? ye rvv K>yot aoacpeTg xal сщерТ
fioAot dAApi.avg dsyovrat, oudev acoxpQtov ovds
xotvcocpsVsg yevpasTat. 3AaPsI ah' di-cag s.v'dvtaov
siQtp’pQ ev тр of] xaodiej. OTQEcpsig, ауатертё uov
vis, txavd rd siQi],usva' st Kajiat ovxog о ao-
y to иод ri]v oi]v xars^st xagdlav, cbg sv тф iioovto
трд 'Pcopaixpg tdQvvd'pop fiaotXeiag, xal rotav-
rpv edcAag ovx dlda odev ттр> 7ito]Qoq.:oQico> Aa~
iisiv, on tovto edoge
olds xal fovXeTai ayaysXv sig neQag,
Asuoig xal expayaig vopntge tvxsiv tov
тод' d ydg сорютси стада Oecp, auqyavov pi]
nQog usQag eWsiv. 3ЕхеЪ>о ovv ^Qoudeyov
оттер vo pi г sig лар aviov cbgioihu to coQia-
cisvov ooi лараауДу. Kai ci xQaivsig ciipu.oi
rip’ yfy xal тоге XgionavixoTg; Ti gioQ'deig
sxxApotag Osov ; Ti тиДа а иуде &epig Idyeiv
fjudg, texvov ppebv, етптеАеТо&сп notetg
xal AvTtpv 3scb xpoteveig, xal
n 
f ЖО
O&V) EVyi] TCOV
•pptv
boa Ttobg
•g трд liaaiAslag
тагтг/т dvafle/fyxoTog. Kai sin, тех-
av&QCOirtov
ад tov тфд oijg dofiqg,
egano-
щита

г
dd cov ol koyot
ofi peyakongensia
Paopaicov fiaotXevoi ладаотрооу”
evpsvovg ytvopevov, cog ye


r
ч /
Йе^оггш,

rtp
ОЭ г/ y-
d OTTGt
’jE’xsrvo
aviov
Kai
T
OVV
d>Qi often

/

SXSlVOg
xal pi] тю-

и невъзможно, сиреч за свалянето от ви-
сотата на царската власт на онзи, който
е от бог възкачен там. Още, чедо мое,
изпрати ни достоен за славата ти човек,
който обича мира и почита истината, като,
разбира се, и оттук се изпрати подобен
човек и също тъй почтен мъж. От тях
ще бъдат ясно представени на твоето
велелепие и на ромейските императори
условията за мира. И тогава по милост
божия ние, ако и грешни, се надяваме, че
ще настане мир, защото, като се разменят
неясни и двусмислени думи, нищо спаси-
телно, нито общеполезно няма да се по-
стигне. Но ако в твоето сърце има ясно
желание за мир, любими ми сине, доста-
тъчно е казаното. Ако ли пък веднаж
сърцето ти е обвзето от мисълта да сед-
неш на престола на ромейското царство
и си сметная,
откъде
понеже той знае и желае да докара де-
лото до края, то не мисли, че с войни и
убийства ще достигнет желанието си
защото това, което е определено от бога
не е възможно да не се осъществи. И
тъй чакай това, което, както ти мислиш,
е определено от него да ти се даде. И
защо оскверняваш земята с кръв, и то
християнска ? Защо разрушаваш църквите
божии ? Защо правит още много друго,
което на нас, чедо наше, не е позволено
да кажем и с което ти причиняваш на
бога скръб, а себе си предаваш на осъж-
дане ? Към гореказаното нека бъде при-
ложена и молитвата, която постоянно въз-
насяме към бога: да бъдеш здрав
ббмисляш и съзнаваш това, което те води
към първоначалния божествен мир, даден
на ромеи и българи чрез светото кръще-
ние, и да изгонит от твоята честна и
разумна душа всичко, което подбужда
към войни и убийства заедно с лукавия
демон -- TAYUua пппииитятрт 1
u
о
T_F
ci
э
че си получил — не зная
уверение, че това е богу угодно,
TJ-

7
У
bd <bv
(•deep TTQogsvstc, xal osavrbv ovx
To evTsvdev ttqooxsI-
T]UIT
xal
Д apxpg
xpii larog x aft. отdg ;
b
zv?7^
*5
X
5
dvapsQOLtevcov
cpQ'jvtay хлм.
rip' 7$ <lp;r?V елагауы
etQip’pv, rip> did r.ov dyiov /йхлпсцш-
’ e Peat if note xal Bovi.yciQoig‘ xal
3	TOVTO
T.OVTCOV £Qydr>]
Ьир’ехо)
sppcotferop
i
(-)ефг
dtavcov uevog,
os ftelav
год dedousvrp' 'Pcopcuoig xal BovkyciQoig'
boa лдод nold-povg xal oepaydg egsbioet,
abv red лоурдф daiuovt
трд oijg атсеЬКусог iiuiag xal tpoovippg pvypg.
(XVIII, col. 121 A -125 C)

да
4
7TOr?J(7CrJ
I
V

4 J

и
техния причинител.
zir
I

Тот с/Атф
7/. Ad eundem
ASyOjUSV di]
Tov anoxQioiaQtov pacov, Asyojasv Oi] rov
ИпоотаХеУТОъ uovayov лада rfg ppcbv талетуб-
т)]тод, tunayaoxQhpaviog, Texvov '
aevov. pterd tcov осот ygappcircov, sixovrog
flSzd TCOV O(i)y

fpidsv руал?]-
dk
До същия
Когато нашият апокрисиарий
воря за изпратения
монах — се върна назад, любимо ни чедо,
с твоето писмо и ни предаде със соб-
ствените си уста това, което имаше да
аз го-
от наше смирение
E.’
£!:
4=
J Това писмо e било
СбНУК, XJI, стр. 125.
>
написано към начатого на литого па 921 г. Вж. Златарски, Писмата ,. , ,
A

*


Nicolaus Patriarchs -
Патриарх Николай Мистик
249
ppiv алдуурлАгл
от Aoyoc алртого
xal оллотаАл] agog zip'
tov avrov pova-
xal olxsia уАолоод, боа
удиерд лаМт боа xal
abv еле^тес ударра,
vpa>y dEOTtp'i'iTOV е еova lav bid
xov. *
yaQiav xoteAci/ле, xal san biaycov
лдод та /ieqv ravra EgsATjAvidhog,
лоте yEvqGErac dpcporegoig Evay&fjvai xal padsir
Tijv vpcbv dsovipipoy
.wo
m.
TOVTO еЬе')'/11Аг}Р€Т
ygdcpop&v, texvov fiparr,
rtQOTEQor nagaxaAovvTEg
tirivat rag tcov atpaTcov yvosig, oftEG'dpvai
sydgag rijv лодха’Аат, qv ал dQyJjg
6 Trjg sy&gag ysvv/jWjQ biafioAog,
jjtvddvai лаАту
ydgoov ri]v paxagiav sigqvijv, тру
xAfjgov Xoioziavoig лада Xgiorov
xal ScovYjQOg tjumv'
dijvai qpiv, si' ys л.аоахЕхАг]та1 oov p dso-
cpiAijg p’vjcrj srQog tov dvaxatviopbv rvig stQ/jvpg,
pi] лаАтт exeiva ola лобтгдот sbpAovro dbv-
vara ovra xal атгАгата, dAA3 боа bvvaid xal
TiQog zb rsAog ExfiTjvai ovx атерлбдюта.
J
>
f
3
аттг-
ха) то

dAA^EXElVOg UET, (bg ГОрГСОрЕТ, Tip' BovA~
EXEl’
OVX
GQ V (Уе
oi'bapi:)’
съобщава
ни съоощава, аз отново отговорих на
исканията, предадени устно и в писмото
ти, и изпратих писмо до вашата богочтима
власт чрез съшия монах. Той, както ние
предполагать, е пристигнал вече в Бъл-
гария и там пребивава. Но понеже в това
време ти вече беше тръгнал за тези места,
то ние не знаем кога вне ще се срещнете и
коса ще може вашата богочтима власт
да прочете онова, което сме ти писали
и е донесено от същия [монах]. Затова
се наложи [да ти пишем] настоящего пи-
смо1 и ние пишем, чедо наше, като при-
зоваваме, както и по-рано, благоразумната
ти душа да прекрати кръвопролитието,
да угаси огъня на враждата, запален от-
давна от родоначалника на враждата —
дявола, — и да утвърди отново между
ромеи и българи щастливия мир, даден на
християните в наследство от Христа,
бога и спасителя наш. Да напишет и ни
известит съгласява ли се твоята благо-
честива душа да възобнови мира, при
това не с ония невъзможни и неизпълними
конто бяха обявени [от тебе
 я	- i


E^uvoiav rd удасреута aot
avrov xopitbpsva. . ha
xai
tt]V ot]V соалвд xal
(pQuvipTjv ipvyjjv ?rav-
TT]g
: dv'rppEi’
xal рост-
xal BovA-
bo^sioav
rov 0SOV
xal yQaqyfivai xal ЬрАш-
уг nagaxkxAypal
fjpcbv xal bd avrov xopigopsva.
rov aaobvrog ygdpparog,
C <—	X	t	cz_
г
3
/
t

psragv tpropatcov
uaxaoiav
L
атгАгота, d/2
5

rZ
условия
по-рано, а с такива, конто са възможни
и безпрепятствено ще могат да бъдат
изпълнени.
И тъй за какво аз говоря ? Не казвай
нека остави царството онзи, който вече
се е възкачил на царския престол",
неже това е невъзможно. Недей
управителите на ромейского царство и на-
родът да те признаят за император и гос-
подар, защото това не може да стане и ни
кой няма да се съгласи даже да изелуша
подобна реч. Но пиши да получит извест-
но количество злато и одежди и да ти бъ-
де отстъпена част земя, което и за бълга-
рите може да бъде полезно, и на ромеите
няма да причини непоносима загуба. Да,
чедо мое и човече божи, погледни към
такъв мир и се насочи към такова искане.
Остави миелите
насят за мира
към война и убийства. Нека се прекра-
стенанията и сълзите, който досега
о, мои
и продължават да се про-
3
5
Mi] bpAoboiyg, хата-
•ftgovov &va-
tovto ydg dpijyavov'
oe ftaoiAea xal
Tl OVV
Аслктол ТГ]У
pEpi]xij)g т-fjg /SaoiAeiag,
pi] удаф£ tov bs^ao&ai oe fjaotAsa xal xvqiov
rovg dgyowag vijg ePcopaixyg ftaotAEiag xal rbv
Aabv, dpTjyavov ydg tovto ysvEaiAai, xal ovbsig
tovtov rbv Aoyov dvEysrai dxoalg nagabsga-
adat,' dAAa ygayiov yovatov
tparicjov, /j xal yqg
vari] xal BovAyagoeq mcpeAeiv,
pi] ETidyEtv (Л] pi ат афбдутот. .
xal атОдоолЕ tov (dsov,
ftAsipov siQ}]VT]V, agog T.otavrpv perdOov yvcbppv’
xai atysg rovg Aoyiopoog ot
Aovrai jiqos tt]V EiQijVTjr, dAAd
" noA-EpOVg
azEvaypol xal rd baxQva, oca
BovAydgivv psypt tov ^agovwg
span' na'd'cbv! xai eti
vie pov qyamjpEVE,
ЕОТ1У о фр pi;
(iaaiAelav 6 ngbg top
l"*
Aoyov avsyETai dxoatg
Aaftsiv лосбтрта,
sMbooiv asgovg, oorj <5v-
*Bcopaioig
Nat, texvov pov
jiQog rotavrr/v dno-
5
&EOV

о
и
TOVg
по-
лиса
UYjdEV OVpftdA-
paAAov sqg'&l-
xal rag Gtpaydg.
та baxgva,
конто нищо не допри-
напротив, подбуждат

TlQOg TOVg
2хт]та)оо.у oi
еРсор<йа>у
E^EXSvd)i)p, otpoi TO)V
Ьtapsvst xEVOvp&’a.
xal to>v cptAoov 6 epiAraTog' albEado]T,t. vijv bid.
yobvov r.GOVTOV ЛООС OE yiVOpEVJJV bET]GlT
rtpcov,
biag
rovoi
7T'

AT '
Лш
3
?
3
a,
T.OOVTOV
bvocoztifthpi
yjpcby,
СУ
0g
agbg
T.OV
ibov

оладаурот vyg над-
ТЕтадтоУ srog vvxva

ТЯТ
са проливали ромеи и българи
страдания!
ливат. Да, любими ми сине и най-любим
от приятелите ми! Посрами се от нашата
така продължителна просба, убой се от
съкрушението на сърцето ни, което вече
3
го сварило, то Н. Мистик
Тъй като Симеон тръгнал на поход и писмото(18-о) на патриарха не
написал веднага (пак през литого на 921 г.) настоящото писмо. Вж. Златареки, Писхмага .... СбНУК,
XII, стр. 125. — Същаят, История, I, 2, стр. 424 — 425.
-I
i
-32 Гръцки изеори за българската история, IV
250
Nicolaus Patriarcha — Патриарх Николай Мистик
п*	е/	эз/
лаоау cogav, ovx avt-
xal gploav, pallor bs
pot Ьюфалуспу puag.
Igdcpco тайга, IdBs Osov avrov pdgrvQa
t&v l&yopdvmv ovx eIuttov cpgovTt'Qoov тр; tcov
BovlyaQcov ocoipgia;
'Pcopatcov xal tcov fiootlEveiv layovrcoy avrebv,
Et n; ovv save loyiapib; тр; aayipgiov EiQprpg,
tsxvov ppioyy, ygdipov pair, dnla xai ava.it-
qpiftola" xal лфутше, st tovtov bspast^ avrb;
sycb slEvaopac лоб; vpcag, bplovon лдо; "llga-
xlstav EQyoyiEvov ooVf p лею;
xeqI тр; Etgpvp; xoivoloypoopat, xal ovv
81лесу, ooa owara son Qptovvrcov vpow ла-
QaoyEil/'/oovTai. Kai ла) w dvaxaivioUpoETat
stgr/ypy, xal ol латедк; лею; та тюхуа. xal та
Tsxva лоо; tov; латеда;,
psvov, дсатЕдтугоУтас anolavovrs; тсоу тр; dyd~
лр; xalcbv, xai £copv алрИауДуру E'povrs;
tq)v у/Аелоотохсоу ovui)n)QO)v, a; s;syevvt]osv
6 т-rj; ex&Qa; лаДд bidftolos, xai 1] tcov exei-
yov oxavbalcov bl&t)QL0)T6.Ty] Елсолода. To lot-
Л0У evyrj nQOOXElOlho ip.tiv,
bid пагто; тф &scp xal oov ayvoovveo;' Е/ф;
yjatv sppcopib’o;, xal тледаусо tcov лаутЬсоу
tov лою]ооо Ьилтарсёуо;, a '
avabsEst тр; alcoviov xal paoilsla; xal ал<л
lavaEOj;, xai Ьхатахдстоу ладаотросе тф ерднхтф
ф'раан tov Xqiotov xal <Aeov pucov. (XIX, col.
125 C—128 D)

za/te Osbv
лаУтоо;,

avrov
ХП1	Op; Tlf.lp; p


/

ал la xal
bspoEt^
г ;
Stlv p^Qtar у
xal
Огер
нека сам бог бъде
като се грижа
четвърта година денем и нощем и даже
всеки час не престава да ни терзае.
Аз пиша това —
свидетел на казаното,
не по-малко за спасението на българите
и за твоята чест, отколкото за спасението
на ромеите и честта на техните импера-
тори. И тъй, ако има в тебе мисъл за
спасителния мир, чедо наше, напиши ни
просто и недвусмислено. И, разбира се,
ако е нужно, аз сам ще дойда при вас,
именно когато ти пристигнет в Херак-
лея или в Силимврия и сам ще по-
веда преговорите за мир3 и ще кажа с
помощта божия, че ше бъдат приети
ония от вашите искания, конто са въз-
можни. И тогава ще бъде отново възста-
новен мирът и бащите към чедата и че-
дата към бащите ще се намират в такива
именно отношения, в каквито подобава,
като се наслаждават от благата на лю-
бовта и заживе.ят живот, свободен от
ужасните бедствия, конто са породени
от бащата на враждата — дявола
от най-губителния посев на неговите съ-
блазни. Най-после нека прибавим молит-
вата, която ние постоянно възнасяме към
бога, без дори да знаеш ти: да бъдеш здрав,
да избягваш козните на дявола, за да те
издигне той като наследник на вечното
царство и блаженство и да те представи
безукорен пред страшния съд на Христа
и бога наш.
J
г
oca bvvard eoti
Kat ла). tv
ol латедЕ; .wk та техуа,

4

j
че
&G718Q EGzlv OfpSlAV-
c'jfflQag nmpQ bidftolo;,
/
ст

3 >

/
/
у
d-.
???’ nQOGtpEQOplEV
тлЕоаусо tcov
baa xlpgoypuov oe
xal ftaoilsia;
и
M
18. Ad eundem
rjl 'Y 5
1 co avrco
№
£
До същия
JНДафог, vie pov bebo^ao ptEVs, toI; aot;
yoappaoiv Evrvy%dvcov nagaipvxpv euqeiv tov
оладаоаотто; alyov;' dvspEvov pxetv рил ла-
Qaa u btov тр; bca;atvovap; as vvxva xal gus-
gav bbvvps. 3ЕуЕс&ър1оириур> у do on. xal Ei Д]
лобтёоот bi d)v Eyodp-'attsv nolldxi; ладех1д$р
gov >j ргоутр alia ys vvv bi cbv лдос&оДДру
лдо; os лаоау svEO'tlat, xal ypgov; хатаердоуоту,
xal agDEVEta;, xal лоусоу tcov ex
qIo.;, ort ладах/.р'дфор xat лдоадДр as bvoco-
лоотта xal ovy wtopisysi; dxooTQEipat biaxsvp;
тру лод; oe DsttOtpptsygy noQEtav1 уt~v postal bs
3
D
г/
тр; бдо1ло~
Аз се надявах, сине мой прославен
като получа писмото ти, да намеря в него
облекчение за страданието, което ме тер-
зае. Очаквах да получа утешение за из-
мъчващата ме денем и нощем печал. Мис-
лех поне, че твоята душа се е трогнала
ако не с това, за което често ти бях пи-
сал по-рано, то поне с това, че ние сме
се решили сега да се явим при тебе, като
пренебрегваме и старостта, и слабостта,
и трудностите на пътуването; че ти ще
склонит и ще ме приемеш като просител
и няма да допуснеш да извърша напразно
това пътуване при тебе, но, напротив,
моето идване при тебе ще послужи, за
?

9
I
i
Патриарх Николай Мистик смятая
че Симеон ще тръгне към Хераклея и Силимврия, и
затова изявил желание да се срещнат, за да го склони да преговаря за мир, Той обаче се излъгал в
цредположенията си. Цар Симеон, преди да тръгне за Цариград, обсадил Одрин. Вж. Златарски,
Писмата ..., СбНУК, XII, стр. 127. Същият, История, 1, 2, стр. 425 — 426.
J
I

Nicolaus Patriarcha — Патриарх Николай Мистик
I
р,а2Лоу д лдод ge dqxjgtg fpu&v,
ТШУ TOV UOV(]QOV
2.оуе1Х7]ое ePcO'Uaiajv xat Botd.yagcov jaera^v
epfia).elv. Tavia de }]2лс^оу ovx ал2.шд ovtcoq,
d2.2,a xal лоопуот’uevng airiag ev26yov‘ eve-
dvuovpvrp’ yaQ
ugsafiv; xal iijv lxegiuv cpeQCOv, ov лдод ar-
бдсолот olot ло2Ло1 тшу аубдсдлсоу, 0.22.6. лдод
dv&Qcouov ex 0eov ла^дута envoi's Egovoia-
^elv, xal did tovto ло/Лу ev ovvegei, лоауу
ev diayodoet^ xal eiddra xq'iveiv xal rtjV
TEQav ладооо'юу бот] тщ eotiv' otl, xai et d.f.iaQ-
*1	4	3 Л П 5
tcoZot, aZX
бло1ад лд2.8Сод, t?]Q dgyieQareved-at vqp
laxovGTyg, трлхцд egovoiag nadiQ^ el xal ava-
§iog, лдо^еб^лулол, ijv jxovrjv еле ytjg 6 Xqio-
тдд dvi aviov tcov ел1
evevdovy ov, лдод toiovtot
ие2Ла>у nQEG^eveiv^ те2Ло(а тг/у лдеа^есат, дса-
лоадоиа1 то xoty$ GvpicpEQQV, xal ауаасбоощси
rtjy eiQi]VT]v ало2(о2лнау лдопот щеу dai/aovog
ovaxsvi} елеста ds xal ау'ддсЬлсоу xaxofltv/da
xal ха'цхоу блоатджрсо, tpsQcov usv ti}v evya-
Qtauav 0еф, Exdu]yovp,evog de. naai rrp> a^v
адетгуу,
след Tig egtc лдуод талЕТУОо уедоттод xai aQ~
Xi£Q8(og тоид aovg disgtovTog
бе и xal аотдд
xsQdoov Efiol
Bov2yaQG)y cog
8lQT}Wiy.
anouavotg
daiuovog Gxavdd2.cov, a eq.a
xai BovXya.Q(.ov
xai nQOTjyov ftevvfg aluag svloyov'
хат E/aaviov du ал£2,еоаора1
8
251
да се прекратят съблазните на лукавия
демон, конто той се е вече постарал да
всели между ромеи и българи. На това
аз се надявах не току-тъй, а защото имаше
вече основателна причина. Мислех си, че
те отида като пратеник и просител не
при човек, каквито са повечето хора, а
при такъв, който е получил от бога власт
да управлява народ и поради това има
много по-голям ум и разсъдък и знае да
отсъди какво значение има нашето при-
съствие. Прочее аз, ако и грешник, но
все пак архиерей на толкова голям и ве-
лик народ, на такъв един град1, комуто
се падна да има нас за архиерей, макар
и недостоен, съм отреден да бъда баща
на такава голяма власт, която единствено
Христос е установил на земята, и да я
изпълнявам вместо него над тия, конто
са на земята. Но аз предполагах, че въз-
намерявайки да отида като пратеник при
такъв един човек, ще изпълня мисията си,
ще постигна обща полза и ще възстановя
мира, който беше унищожен най-напред
от хитростта на демона, а после от безу-
мието на хората. [Предполагах], че аз с
радост ще се върна, като въздавам към
бога благодарност, като прославим пред
всички твоята добродетел и я възвели-
чавам с похвали, ако само думите на
смирения старец и архиерей, който те хвали,
имат значение, [надявах се] и аз да получа
някаква печалба, която за мене е по-скъпа
от всички печалби, а именно
ното съгласие и мир между ромеи и бъл-
гари.
Обаче сега нищо подобно не ми обе-
щана писмото ти.2 Напротив, доколкото
научавам от думите ти, ти говориш съвсем
друго, а именно, че аз напразно ще се
трудя, че няма да постигна нищо от това,
за което съм решил да се потрудя, че ти
няма да проявит към мене никаква бла-
госклонност, че моят любим син няма
да се съжали над старостта на баща си,
нито ще се засрами от идването на сми-
рения архиерей, но ще сметнеш, че аз по
нищо не се отличавам от другите прате-
теници, конто са идвали при тебе.
После, като желает по такъв начин да
ме приемеш, така, любимо ми чедо, да
почетеш мене, бащата, архиерея и стареца
5

и
ауфдсолсоу,
sVvOVS
ло/Лу ev avveaei


0eov ла/ЗоУта
did tovto
ЕХ
Л

ovv aQ^iEQEig oTov xal oaov Aaov
YjpltV
7
AJ
и
i
fj
/
Г/
8V8V00W ОТС,
yf]S &&8ТО E^QVGtd^EtV.
aV'd'QUXKOV
о
5
xai
&еф.
xal jueya2.vvayp
ExdujyOVjUEyO?
roig snaivoig avzr/V,
3
ЕУ
ирисбтатот,
*	3	3
TO CtTT
Braivovg* qpEQOjy
fioiQa xegdovg^ d лаутсот
cr>----------------/....
xai
Раща'коу
T'l'jV
«2X^4 брЛгосат
Nvv де ovyj, такта /лос то оду vmayveiTai
ygapua, а,2Р бооу ех та>у р^иатсоу а2Л.а
diddaxofiat, би /латаюлоУцоо), би ovdev ех-
182.80(0 г cor <V a xontav лооасооо uat, ovd
 алагтг/бес ,aoi лада oov %aQigt
д ауалтрЛ
yVQog, ovde
oovolav, a22’ цуцат} ire толу vj.2.cov daoi лдод
ge ладауеубуаа лоео^ыс finder diacpegeiv.
Е1та fiovl.oaeyog ovtco f,te deyead-ai, ovtco ps,
texvov ^уалт)ЩЕУОУ, top латеда, tov ao'/ie-oea,
top уёдоута щщу, лдотдёлы; yxeiv, лада-
9
ТОЭТ


7
ако само думите
и
и-
предиш-
/
’ баоу ёх tcov рт;цатооу
б и цатаюлоудаоо, би
V 5
Ol (Л

ovdev
xoutq.v TiQoaiQQv uai,
ovde доашлт}'
g uov 6 viog to tov латддд
талытоо dgyiEQeiog aibeu&ipli ла-
ItfSjGT} ,U8
с 3
дои о via;
С/
С/

еу
У
J
са идвали при
Сиреч Цариград. 3 Докато цар Симеон обсаждал Одрин, сърбите начело с княз Павел
Бранович под влиянието на Византия се отметнали от съюза си с българите и започняли враждебни
действия. Разгневен от политиката на византийскою правителство, Симеон изпратил войска срещу
сърбите и писал на Николай Мистик остро писмо, в което отхвърля молбите на патриарха за мир. Вж.
Златарски, Писмата..,, СбНУК, XII, стр. 128, 134—135. — Същият, История, I, 2, стр. 426— 428.
1
2
,, СбНУК, XII, стр. 128, 134—135.
252
Nicolaus Patriarcha
Патриарх Николай Мистик
к
ккффотЕсд xaTacpQorfjaai yggovg xai лотcov xal
таколла7д1ад "	’ г 5
Ti лдод таота етлсо ; Ti dtavogcJo/J.ai; Tig
лоте vlbg Ферру/ лдод латеда
лобд Tj/idg, d) латед, iva rovg
cpavkioco ;
G7/g, iva
OKx .
xovxa
aijg ikavpa'QoиЁг-рд cpgcvijascog /муубыр тер лато1
бтх Такаслсодсат /caraiav dvakapov,
рхЕ лдод tov vtbv, iva xevb
й н ? c	3/ Q	if
oeov tАла)cov, ovecoog еат/д
itavkdvovGi;
d/ACivv, ola оl лаутауро. yi/g
oov EoovGtv, brav sig dxoijv татта kdficoow'
akkd. xal tj kbyog иер3 ov
xal лдод vi-jv bbbv ладодиад, _, _ w ....
xai kiav ЕлаоаяЬд. Asysig ydg cog oi схлостоаос,
TQeyovrsg ел dbr/kotg xcxl
EiboTeg, о/мод etoexov
avco&EV aio&axoboaiav.
все пак ме насърчаваш да дойда и
карат да пренебрегна старост, трудности
и бедствия, конто ще ме с полетят по пътя
Какво да кажа на това ? Какво да помисля ?
Где се е видяло син да съобщава на баща:
„Ела при нас, татко, за да пренебрегна
думите ти. Ела, за да не постигнет нищо
от онова, което искаш,
кажеш
труд?“ Аз не съм чул и досега син да
се еобръщал[към баща] с подобии думи 1
Повтарям, чедо наше! Нима е достойно
за твоя велик ум и за твоето удивително
благоразумие да съобщаваш на баща си:
„Отче, предприеми напразно тежък труд
и дойди при сина си, за да се завърнеш
излъган в надеждит
присмех на всички,
Аз вече, чедо наше, не говоря за това,
което се отнася до тебе, за това, което
навсякъде ще кажат за тебе хората, ко-
гато чуят тези неща. Но колко е чудна
и похвална речта ти, с която ти ме каниш
и подбуждаш към пътуване! Понеже ти
казваш, че и апостолите, ако и да са оти-
вали в неизвестност и не са знаели за
резултата на своето дело, все пак са хо-
дили и страдали заради мъздовъздаяние
свише.
Мене ми се нрави този съвет, любезно
ми чедо, защото с тези думи ти призна-
ка ш, че и ние по волята божия, както и
апостолите, искаме да се мъчим. Че как
ли инак ще ни бъде дадена награда, ако
нашият труд не беше според божията
воля? Защото ако техният труд е бил
угоден богу, тъй като са се трудели по
негова воля и от него
града, то и нашият труд, ако за него
получим награда от бога, както ти бла-
горазумно признаваш, става по божия
воля. И наистина
шия труд
ващ по волята му ? Защото
той щеше да ни да де награда за него, ако
не би било така ? Ти пак не само не го
приемаш, нито го уважаваш, както подо-
бава, и не даваш съгласие за мира, за
конто ние се борим
празно, когато ние се трудим. Та и как
може бог да приеме моя тежък труд и
за него да ни дава като дар своята бла-
годарност, а ти, чедо наше, който си бого-
любив, да не се съгласяваш с божестве-
ната воля, но да мислиш противного ?
Докато той не оставя без награда нашия
труд, който извършваме в негово име,
ти го презираш като нещо празно и го

ме
boa ex njc odor g/uv алаттдоЕс;
eX~co.) ;
s
тахта
Фср'д'д Лрбд


Н.ХЕ
коуоVg
3Ек&е, ста Ur^Ev cov ejti^tjtsK avv-
ndvov dxEQcK/ bcpikb/g dvadsgd/xEVog;
pyyvucov
oovg

3
nbvov axEQdg bipT/stt/g avuOsga/iEvog;
i’jxovoa /lE^QL xal офиедоу roiovwvg лш-
koyoug
Kai ла/TV
vluv.
aigia тамга trig ogg


/
. ’ qvq/uc, texvov
/cEyakovotag,
rtr-
ГЛ/s
7
,	и за да се по-
че си се кагърбил с безполезен
патер, xal
С/ЛООТрЁсрМУ TCOV
алаос сосд тайга
TEXVOV
dvii'QCOnOZ лео1
, OVElbog ECY/g CiTiaOL COig
’Acph]/a ydg tsooq to oov,
ola ol ст аят ayo v
eqovgiv, btav sig
xai 6 kuyog ue&
?
дтаг
щик 7Г^ООИ«Л7),
die Tavuaatbg
ТО 8К^о6}Л8ГОУ
ovx
xai sxoxicov did ту/v
’AyалсЪ rijv naQab'Eoiv,
tov' xai ydg e$ cbv key sis
xai т/ресд хата fioukgoiv &eov,
nQG&Vp.OV/ХЕра ХОЛ1ОУ.
XElGETai три V
povki/Gtv 6 холод T/fMOv; !'Qoneq
r/v 6 холод аоЁохсог
кт/pa tovtov exonicov,
rov tov pto&br'
холод, si ucaij'bv
Oeov, xabmg
kgoiv yivETai tysov.
i/pcov, bv
avzov ytvbpsvov dskr/pa;
tovto z/v, tov след
dnodeyppEvog or, pr/de ripcbv,
ЛОТ,
xonccbpev, dkk3 алоатдЁсрЕсд холссоттсхд diaxeyf/g,
Kai лсод
тс/v ёрт/v zakaincogiav, xai
doaiv zb/g eavzov ауа'&бп/тод,
vndgypvza, Tsxvav
part <jvvtqe%eiv
оулео kxstvog
yivop&vov, dpioAov ovx ecx, at tovtov ok cpav-
kov ладоддт, xal ovdevbg a$iov koyov vopi-
г
й-

>1
c
о
EV
о

си и да станет за
конто знаят това!“
/маОЬд,
Г/
tsxvqv pov ауапр-
ovvo/KJAoyetg, oti
СООЛЕр EXEXVOl,
ЦЛО-
7“j *j	' зл -i о
litoc yag a.kkcog
si
a g хата 0eov
у do Exsivotg
ОEig, Котс хата то iK-
xal лао3
лагтсод xal d
аитои skd/ifia-
и
ovtco лс/ртсод ха.1 о g/iETEQog
eq avzov kaa^dvo/TEV лаоа
cpQovfjiv o/iQkoyEtg, хата pov-
Eitu. ov (popij rbv ХОЛ0Т
, cog
£
о (9t’6s алодЁуе
-.TO.L
г
са
?
вземали на-
ако за
, става
не уважаваш ли на-
който Оог приема като ста-
кан иначе
хата
st at/
fk
TO
лсод yaQ dv,
ebi'bov /uod'bv ;
соолео sari лд
xal ладЕ^сог аоухата&Еоа’ siQijvi/g dd cov


ч
?


5
.д'
avrov
slQl'jViyg К
4.
r /
/
Г
sysi koyov, 3eov /тер &ло$sxsO'dm
avTi Tavcgg dibovcu
os de cpikokksov
q/jimv, ui] тф fkeup fiovkij-
dkkd <pqoveiv svavTia; xal
novov д/лоуу, cog mso avzov
i

даваш съгласие за мира
но ни връщаш на-
J
/
J
cpgoveiv Evavria;
e rv	? e* Я
, Ob V71EG
ОЪ'
И"*!1

\ з e >	?' <.	л /
xai ovoevog agiov koyov
v
3:
?
f
?Ж'
7

253
Nicolaus Patriarcha — Патриарх Николай Мистик
о FIT 
l_ -! >
xal ovx
TCOV OCOV

£t dtiov tovto cpclofteov
tovto awdyeTat
3
TOVTO
ц
xat xaAca"
u
h’torf
6 ti tafia
aav
ixeipai
Kt'ocoiKv
(12.)] l) (5s Fp О О У i ЩСО r xdfycov.
□ *
 fxprj?,
f ото x олссо сл
(tif ле I freer i]5vvavrо.
Г
<0 ч
ГОГч


F С -
ТТУ1Л
ЛЛ,ё‘
6Aor
gM’
d/Mt
ij EX
yao,
' (~)&ov
ov? cmfjE
Ш’
'Куля
а.лоотбАо1? h
хат лоб?
/ R
Pi
5
/
c-
ма-
t.o'j ллбоилл’оа
Of
'{Ky, oti do Of и i] ijt) eig ar xa).
F-lvtu tov хблог tcov алоаго/хоу,
avTchs vyoi'TTo раобКлодоКас,
смяташ за съвсем недостоен! Виж, до-
стойно ли е това за една боголюбива ду-
ша и дали не произлиза от другаде, а не
от твоите наистина благоразумии думи,
понеже ти добре каза, че на апостолите
бог е дал награда за трудовете им,
кар понякога те да не са могли да убе-
дят ония, при конто са идвали.
Но кажи ми кого не са убедили те ?
Ти ще кажеш: всички ония, конто не са
знаели, че трудът им се извършва по бо-
жията воля, и са мыслили, че апостолите
са достойни не за мъздовъздаяние, а, на-
против, за наказание и отмыцение, Затова
са ги преследвали и наказвали. Но онзи,
който признава, че ще се даде награда,
предварително вече признава, че бог одо-
брява моята тежка работа и затова ми
дава награда. И ако бог приема моя труд
и ми въздава отплата според своето спра-
ведливо решение, нима ти, човек, не одо-
бряваш ? Повелителят на небето и земята
не пренебрегва нашия труд, понеже ако
би го пренебрегнал, то би ли давал на-
града ? А ти, ако и да заповядваш на
един народ, който ти е подчинен, но подир
малко време, отделен от всичките хора, ще
се представит пред господаря на всичко,
нима ти смяташ нашия труд за нищо ?
Как може да се съгласува всичко това
с твоя ум, благочестие или другите про-
славени качества на твоя характер ? Всич-
ко това ние говорим с цел не за да те
отклоним от предначертанието ти, чедо
наше, но за да спомним и дадем на тебе,
благоразумный вече по милост божия, въз-
можност да станет по-благоразумен. Аз
желая, щото ти, любими ми сине, да
вникнеш в тази реч и както ти би слушал
внимателно тези думи от нас лично, тъй
да съблюдаваш и тяхната разумност.
Освен това ние мислим, че ти отлично
знаеш за какво ще пишем, дори нещо
повече, ние предполагаме, че всичко това
ти е известно и без нашите думи, тъй
като предполагаме, че ти, като си усърден,
спазил си това усърдие и в четенето на
старата история.
Обаче ако и да знаеш това прекрасно
все пак аз
помняне
ромейския скиптър. Известният Гайна2 с
XCfJ.
белое ui/ ijdeioar

лаУтсор
flov2v]C>lV
dclo t  £ f lVTG i's	IpyО VETO
uaA/iOV xoAciVEco? xa) Ttiicoula?' di.a tovto
Кулохоу xai etiucoqovtto avrov?' 6 di 6ito2o~
* f	.l	fl \	/	r
ЛOOTFOOT
H—.	h—
pad?' 6 (dso?^
xai (Aeoc
xal
W
сслобёх)];
f
I
1
1
ота
/w
ftvroi
у<7>т KypEGdai ctiaD'dv латтсо?
/.оутс бт1 алабетЕта!. холллЪутп?
xai tovtov 7/iQiy dldtorn rov
'tlEl'
ETi IKOQOVTTO
J
; fUddov
Ч 
S
a
f
6.110-

J

iuoiKv'
J
тала1л.а)£)1ат,
XQbTECOS
(ОУ ovx
yvi? ovx tmaapEi тот
l:(
ri]r
avra'itsl petal т~у? dixalac
щабалодота or c)e ch't'/Qm.ao?
Г / Л С	/ ,	?	r-u.	X	Лг-
(/ оеало.хоР
хбл от
fif.affoT ;
лотя хал дталб'лл?,
л а утюг апКсблс аг
алот)] тсоу б/.соу
тсК(/.1Л(.о])1ау ;
аурёсты. oov,
]i&V)) тд)У
(Ъ’атдёлоутк?
lyiov’, а). 2
piijT <poor])\иор &eov XciotTi
yevsodaa Bov/.oitai
etc rqy лбуср лдоаауауеТт оеагтот,
ладбгтсоу f]pt.an> ijxooE? a.v уоууехо)? tcot Xsyo-
faevcov^ ovtoi tyidd^ai to vovwxs? тф ).6ytp.
W.py
(pEf.V„ piaAXoV 6e cpSQOllEV Kiofappiy (К
c>at tovto, xa) %a>{)U' тсоу
олоудсиоу бута йлоларс/Загсо,
сот oq las ауаЛёуЕСУ тсЪт ла/.atcav
diaacKQsiy fXxaviKjy.
imcor
v fie,

djrfW

/
<1
J
J
Earp'
сил аг
ь
oVQarov xat
лс~к
А
3
Л
dZA'Ocn тоу
п %-
/Л61’
yai), f f аишт
ti г'М! длЗлК
d/.zd ye и ел
лао^атав'И'си i.isaacov тер .
лао’ ovcKv
,	С/
<?(s Zttof’ OGGV
0Alyov уVfive)?
/ л i*1	J
4k-
Tld)K TijV )]f.Wl8QUV
лот xQOOtjxov топтб ye ’Г] ту)
oov, >) ajjpi poc»~
aov халаотааес ;
то adv лрбрЖцат,
zz
ут
'I
3
7
пренебрегнал,
J
U
Kai
t] xij cpiAoileTci
тоолсоу aov халаатааес; Toor a ovx
лёуоиЕУ то adv лоб/Жула, Ttxvov
VAO/tliyiyfjcjXOVTE? xat fildoTTES dcpO£)~
<h'Ti,, cpQovt(.кптёоср
<JE, vis ,aov ^уало^аЕУЕ) xal
xai аюлед л

С
г
ь
Л/
Г/
/
77
Л
J
, ovtco <y,vldKu ?6 vovvfxK
ovx ayvoeiv oiopi&{)a ge, a ueaXo/uet yod-
тлсота-
A,6yO.)T, dllnl
fK to rds
zpv аотф’
^vldpai
TO

е/licov
xai
i"»j
TCOV
7
3
любими ми сине
J
О
<7
x4 лл
cos лоб? eidora
ftyu,i,
AQxddlQS,
5
5
3
3
Кхосал
xat
xai, ,ui'/ dyvoeis, o/mog xai титла
VHO'Uvr/ot-iajc; ra^si л poor l-
тсЪу e Paym i' xcvv охрлтсюту
* \	V I t	fS □ -H	3	_ / _
лоЛ и? тр’ Latvas
5

Pci\uaixa)v
exeivoq алЕёоср
прилагай следното за на-
на знаещия. Аркадий1 владеел
1 Източяоримският император Аркадий. 3 Тайна, гот по произход, бил на военна служба при
цариградския двор по времето на император Аркадий. В Цариград той оглавявал готската партия, пол-
зуваща се с голямо влияние в управление™, но поради нарасналата омраза на население™ към готите
той налу сна л столицата и започнал да опустошава Тракия. Разбит от византийскитс войски, той про-
минал отвъд Дунава и паднал убит в сражение с хуните (ок. 400 г.).

254
Nicolaus Patriarcha — Патриарх Николай Мистик
nJAp&Et vavxrjv di] rfyv yijv nvQno'Adbv xai aiypta-
J.CGTtgayv, (бол eq xal vpistg, ndvra то лог
av ел lot ха/млтауу ты л/Ар) el, xal
yeiQag лдод avrov dvralosiP, ov ptaAAov ?] лдод
r.ovg
Ovv еу roiovTCig ngdypaotv dnz/Eoav лобд avrov
лдкорЕсал rov flaaiA.E<o
ыта,
rig ыу xal ditslAtxrog.
ihyua
zatg (jqxtyaig
V'UEl g.
pSL’b,
g.uEig ol dxQEioi xat
’ Ia)dvvi]g о 1Хдюботоиод то Endow piov.
ovv diEVod’&r} nQayfia уеА(6]леуот roig noV.olg’
to de rjy dvxl ndvzcov eavxdv dovvat, xai
лдод tov Г di par еле^&есг,
exeIvov ладахаАеаат yivygv,
da^EGTOV XVQ
nEiQao'&ai xaraa^EwvEiv.
OVTCO
Aod Tig
TrjV UQUtfr
xIvyjoiv, vn
(pEQOVTog
'Opiwg naQaylvEzai
ovdev ETEQOV )]
ravza Isyoov* ’ Aqxeo'O-yjti, (ЪФошле,
tov naQovzog deivotg, navoai av’d'Qoonlvotg
at/naoi TiOTi'Cayv tqv yijv, EV'&v.ud&mi tm ov
no A v
oe xoAnoig'
n.odg ipdvovg ауцд
voij acnrriQlag,
%<jbQav ;
ooi. Tl
io(og E^sig^ KazaAixE
xal vpteag,
ел lot ха/Алтоур ты xaij&ei,
ovx
h


? -

ovoavov drpicidvovg uxzjjirovg.
г
ov
Exsivog алЁхрдаттЕ та
xal nQog ndvxa Aoyov ovevevev, ахарлбд
’ АгтЕЛоаттЕ у do rj em~
tjg Exivelxo, xal fjv dxazdoyExog h>
xal roig (povocg, (vgtieq xal
zavza
TT}V
e s
V(p
'’HA? El nQOg
ЁоладааоЕто
e
Ol
avzl
TG)V

Г?
г
6 rov &eov ag^te-
'ipvyTjv, (oonet) xal
r.aneivol’ ovxog ds тру
*AAy&v
1
Г/

Tdyov
3
Aaa
dievoift}?]' Eyelrov ds
у do rfatl'QEV
J
3
1.
TOV
атддбд
ttTfV TQV
EUVTOV
ка1 tt]v avrjMQOT
xal rov dvuov
J
avrov ту/ i t
6 flEV GQyyEQEVg
(OUTIEQ EtpipA л ok-
tov Ta tv a
Tt'jV
xal fit]6ev d?Ao
naQaiveotv;
xal
TOVTOV,
ftEXQl
3-
TO
бобвЫ
L
V
eaiGyedrjvai
fiVQlov exeIvov nXry&ovg
yvuvov
ТЫГ
лобд rov dvd-Qconov,
ftovov леошт/АоЕты
то tg
J
16y(DV
iJ

многобройна войска опустошавал с огън
тая страна и пленявал, както и вне. Всяко,
място, гдето той нападал, покорявал със
своята войска и не било възможно да му
се противопостави никой, както на ударите
на мълнията, изпрашана от небето. И тъй,
когато при такива обстоятелства се явили
при него пратеници от императора, той
си запушил ушите и отказвал на всяко
предложение. Той бил грубо неумолим,
понеже страстта, от която бил подбуж-
дан, се противяла, и не могъл да се въз-
държа от убийства и изтребление, както
и вне. За това скърбял архиереят божи
и се терзаел душевно, както и ние, не-
нужният и смирен [архиерей]. Името му
било Иоан Златоуст1. И тъй в скръбта
си той се решил на един подвиг, на който
се подсмивали мнозина. Той решил да
пожертвува себе си за всички, като отиде
при Тайна, за да убеди неговата сурова
душа и да се опита да угаси неугасимия
огън на гнева му с кротките си речи.
Тъй бил разсъдил архиереят. Мнозина
пък, както казах, му се смеели, понеже
кой се надявал, че походът на Гайна и
движението на неговата хилядна тълпа ще
бъдат спрени от един беззащитен човек,
невъоръжен с нищо друго освен със ело-
вестно увещание. При все това той се
явил при този човек, като не мислел за
нищо друго, освен да го прегърне и да
му каже: „Задоволи се, човече, с досе-
гашните ужаси! Престани да напояваш
земята с човешка кръв! Помисли, че по-
дир няколко време тази земя ще приеме
и тебе в своите недра! Ти си поставен
за началник на войската не за да я водиш
за убийства, а за да се грижиш за спасе-
нието й. Защо нападаш чужда страна ?
Задоволи се с тази, която ти е дал бог?
Защо се стремиш да увеличиш това, което
може би ти няма да владееш безопасно?
Остави земята на ромеите и като бъдеш
почетен с достойна награда, върни се в
своята! “
мите му. Той веднага се уплатил
оставил суровостта и безчовечието, при-
добил човешка кротост, прекратил кръво-
пролитието, като се задоволил с дотога-
вашните злини, склонил да се помири с
императора, прегърнал нозете на архиерея
и приет радушно, доколкото е заслужа-
вал, се върнал в земята си.
Ч1>


и
О
м

navoai
£V$V jMyO'TJTl
olxeloig vnodb^ETaJ.
хатЕОТтуд
i va трд avzcTyy ttqo-
d)AoTQtav
rd ev иЁаы, xal roig
J	£ J
f	*	'S'	rtn
Aaov
j л ?
a zz
TtQog dTkoTQtav E?Mvvsig
dQxEodijii тр zraod 0eov dsdouEV]]
nZsOVEXTEiV
OQ%(!)V
>
It
Л
J
OV% *ra
5
й Ш/ do(paA(d^
и _ . . . </>*	/ i	x e o	z	f
zovg jroniaicov zonovg
Tijg dAlag zvydiv <piZo(pQovi]Gsa)g,
ol'xoi Endvek'de, elds top doyiEosa о
vjxovGs тыу
net rat,
&Qa)jiov, yiverai de rijg dv&Qaonivijg t]ц.еобтг/-
тод, navet rag тыу aipidraov yvoetg roig лоо-
Aafiovoi xoixotg dQXEoftsig, хш, Gvufiaivei лдод
Eifjijvrjv тф SaotAsi, Aafidftevog fisv тыу nodcbv
tov dQxtEQsaog, срАысроотцдАд de осюг r;r
н-Х
?
XO.f. n.QOQ та
с
'i
1
endveWe. ei de тог
avrov лбуыу, xal aorlxa dvoco-
xai хлааАеЬш. ptev то ayoioz xal anav-
, ylvErac
^divaQ^

I
dQ%lEQSCOgt (piAOtpQOVtf^Sig de о о or
dgiov, xal node rd oixsia snayaoToarpElc.
Гайна видял архиерея, чул ду-
ИЗ’

5
1 Йоан Златоуст заемал патриаршеский престол в Цариград от 388 до 401 г.
J
I
I
т
к
Nicolaus Patriarchs — Патриарх Николай Мистик
Olba oti yivcboxEig таота, xal hmov/iai. bn
лдод dvbgarxov si дота, xal dvva.utv
didaoxsiv то xnTov etEpovs, ravra срЬЁууоиас,
IJXiyv dvayxatov gyijad^v to ygagieiv, tva xai
5	5	”	/	>	r	1 Э 5
«Т1
AEyO^TEV
TOV -	_ ..
P-Evog EVVobo}}
aQSTf] sxEtvov bcpbi}vai ЛЕслбаегот ev таитт]
тф vnod'EOEi. r() uev ydo ovx EdEi'j&p nQ&o^Eiag
bsvTEQag, aVd илс^ uorov ngoosBiovTi iPisioth}
tep <iQ%i8Qsi, xal та ол/а finest, xal rovg
3	—

el дота,
ETSOOVS
к'^оуш
1
255
i]g yvoooECog ov rpEQEig, xal aq:
ysvdusvog
cor фтЕсд
т
7
Ta'ivdv
3
5
у
avTog хата, osavrov ysvoasvog, xai
sxsivov хата dtdvoiav лараотдоа-
g ei
/
ЛрЕЛОТ T)J Glj икуа?,од6~ог)
dtp&ijvai Asinousvov
Аз зная, че всичко това ти е известно
и тъжа, като говоря това на човек, който
знае и е способен да научи на добро други-
те. Все пак смятам за необходимо данали-
та, за да [может] ти сам, като се опомниш
чрез знанията и думите ни и като си слом-
ниш за този Тайна, сам да обмислиш дали
подобава на твоята велеславна добродетел
да се покажет по-долен от него в това
дело. За него не е било нужно второ
пратеничество, понеже той веднага по-
слушал пристигналия архиерей, хвърлил
оръжието, прекъснал войната и като раз-
съдил, че не трябва да отстъпва на гнева
си и да се предава на увлечението си
като някой звяр, но, нещо повече, поради
миролюбивите речи на архиерея той за-
държал като с някакви юзди губителния
поход. Ние пък, понеже след всичките
си предишни просби имахме намерение
да се явим при тебе, сега решихме, че
и с присъствието си няма да постигнем
повече от това, за което бихме те молили,
когато се намираме далеч от тебе. Какво
казват ти, най-почтени и най-разумни от
хората сине мой ? Нима ти, който се стре-
мит повече от всеки друг към слава, ще
допуснеш да бъдеш по-долу по снизхо-
дителност и кротост от Тайна и ще по-
несет ли да бъдеш изтъкнат втори след
него? Аз се червя и срамувам за тебе.
После нима ти не мислиш за укорите от
страна на хората, когато твоята честност
ще бъде изправена — приживе ли или след
смъртта — пред съда на ония, конто
знаят историята ? Че кой от ромеите или
българите в бъдеще, като чуе такъв раз-
каз, а именно че във време на раздорите
между ромеи и българи старец-архиерей
отишъл като пратеник, за да прекрати
войните между тях и да доведе двата
народа към предишния мир, а повелите-
лят на българите не е благоволил да
приеме пратеничеството му, кой няма да
осъди и да каже срещу тебе това, което
аз не се решавам да кажа ? Да не дава
бог! Те ще кажат това и много други
неща, когато изчезне страхът им, и вся-
кой ще каже за тебе това, което той
мисли. Даже и сега, да не кажа всички,
но както чуваме, мнозина от твоя народ
и твоя род порицават непрестанната война
и скърбят за станалото.
Чувствувам, че казах повече, отколкото
трябваше, но какво да правя? Аз, ако и
недостоен, затова съм поставен от бога
за посредник и учител на мира. И докато
дишам, трябва да говоря за това посто-
kJ

м
т,а длАа pibtTSt,
ov% gyved,usvog
, ovb
ibt'ag dpftijg,
TO yntyjcbl.ElfrQOV by/A-TjUa о tov
tov dgyiEQECog Hd~
Г
хас
ЛОЕЛОУ aVTQ)
соалед bgoiov ,ио~
didd ^aidov
ЛО/.EjllOl'g лао El, I
XaQu'SG'bai тф ilviACp
vov dviE%EG'&at ТТ/
ЕЛЁоуЕУ EXE IV О
Tivt yaAivcp тосд sigTjVixoig
yoig‘ vju&ig Ье
дета ToaavTag ngolaiiovoag deposig
i:ds^dju&fta t,n}dev hKeov

3

г

JJ
ларауЕУЕО’&ас лрдд os iie/.лоу
tes дета TOGavxag лролароооад о eg a sig, ало-
gcaotv EdeZdftE&a pigdsv л/.eov e£eiv ларауе-
vouevoi, oov xai албутед сЪср&тцлЕУ d&ry&svTsg.
Ti IsyEig
&р(6ла)Р ;
XEXTTj f/EVOg ,
s^isixEiag xal диЕобт-дтод;
teqop sxeivov сЛлеЛеухеоРос; 'fiiycb avn oov
sqv&qlco xal aiGxvvouai. Е1та ovx svfyvpTj тад
tcov avO'Qcbncvv цеаушд,
r; oi} щибтдд site тф веер
xai те&удхбтод лада tcov
ttQodyY]oi)E; Tig yao bi} 'Рсхщасоуу i] BovZya-
QCVV EV тф !ЛЕтЁЛЕ1.та ЕООЦЕУСр xatQCp, dlTjyijoECOg
Totavvgg axovcov, on,
piatcDv xal BovZydiocov
doyteoEvg сордд-Ьд лрео р&отдд ysvEofyac Eig
giavoai wvg
ysiv фшрбтсра rd ysvg лддд тф’ dpyaiav eipg-
6 ds tcov BovZydpaw dsoлб^шу ovx
ov хатдуодд-
ooa Eyed iisv ovx dv

5
?
<
VIE ,llOV TST^UgUEVS, OWETCOTaTE dv-
0 /!U  s/jisq zig аллод eipear
vnotiEVEtg TfiTao^at т-дд tov Latva
О дбд^
л
sxsivov илекЕухЕодш;
"OUcog dv8%D dsv-
'Eycb dvil


дтат Eig ovyxptoiv
naQOVTOS GOV, EfXE
EidoTcov rag loiogiag
и


хат
axarddAcov ,UETagv 'Pio-
ysyovoTCov, лрЕорттдр
5
TO
аллдлсоу JTOAEfiovg, ovvaya-
пред съда на ония,
VY}V, о os tcov BotdydQCOV
ijgicooE ds^ao&at тду npEofietav,
a st xai stnot xaxd oov,
epabyv; p/rids ovy^coQ^ooi Феод* exelvol de
лаутсод eqovoi xal ndsiova Xv^evTog tov qjofiov
tov i-syeiv ExaoTov лед1 oov, олепд e%ei, epoo-
vvjOECOQ' олоо ye xai vvv,
тед, d^Ad ло)Ао1, dog ye axovojusv, tov oov
Aaov, rov oov ysvovg, uEfripovTai tov anavorov
лоЛЕ,иот, xai тосд yivotisvoig snioTEvd^ovatv.
ditAa rro22oi,
xai
тоТд
£7
3
1
ч
3
&sog'
oov,
iva
3
блепд
pij ^eyco лат-
tov bsovcog Eincbv' dZAa
si xai avdgtog, ло ox e%eI~
biddoxaXog
Aiofydyofiai лХеоу
тг л@а£со; Eig tovto,
Qiouat vnb &sov /леотт.рд eiQijvTjg,
6iQi]V7}g. Kai usygig dv ?j nvoi} еладхЦ, таота
fioi (p&syyeO'O'ai avdyxrj did латтдд, xal /мйюта
к’
?
к"
Ч
256
Nicolaus Patriarcha — Патриарх Николай Мистик
d.dskq'ol нг5ел-
exuavsvTsg dnooqidrTovaii ’ ‘
Xqlotiv xau 0sov f/pcov,
xalY ecwto oraciid^si, xal та
oi id ol-xEi а xaieoiiiovot ffifii],
oov ydptT tov лаЛаюи
KSt&COffST,
vvv слоте texto лдод
cpovg хат dAhp.cov
ote rd et ofijaa tov Xqigkv xcu 0sov
сиолео трд id tag EniAaihipsroT xecpalpg
awpQpoXoyrp^p, xaiY f.avTO GtaiJiu^Ei,
tcov patvopsrcov,
eklte2,ei' та! Si] oov xd(MT
veov cppAov ррсот xai viov,
xav sig id ррбёт ртлтсЬр.Е'&а,
tofisv' ov Evxopat xai xai a
ekeiva uqutteiv, боа
as pe pipscog dvaxpQvTisiy,
MCLT
di]
L*
лат спад,

I
П
4
rov
xdr pi]
тот Аоуот
ТОТ АоуОТ SXTSI-
тбт лаубтта fifov
лаоуд EAsvipQoy
еу ту paxaola
тоут aytcnv ,д(.оГ] qvvaQtfipytiyyai. ''Eteys ds to
xal ле()1 d^Aa-
тбло y tov у yapp ато g
peiAsi
I/
1
xai

/
уquppa rr/g
4
KpiOTlpOg
5
янно и особено сега, когато синове сви~
репствуват срещу бащи, братя срешу
братя и се избиват помежду си; когато
единното тяло на Христа и бога наш. като
че забравя своята глава, с която е свър-
зано, въстава срещу себе си и върши
xal дела на безумци, конто изяждат собстве-
ните си членове. Да, заради тебе, нашия
стар и нов приятел и син, ако и да не
сме те убедили, ако и да се унижаваме,
пак продължаваме речта си. Моля те да
вършиш в настоящий живот онова, кое-
то ще те покаже свободен от всяко по-
рицание и ще те причисли към блажения
живот на светиите. Писмото на твоя
честност съобщаваше още и за размяна
[на пленници]. Аз, като четох това място
на писмото ти, много плаках за това, че
дяволът е толкова силен, че кара хри-
стияните да се разменят с християни,
като че ли тялото на човека, като се
бунтува само против себе си, иска да
направи размяна на своите членове. Какво
казваш ти ? Как, мислиш ти, ще се чув-
ствува нашиятглава, Христос и бог наш,
при такива обстоятелства ? Аз мисля, че
в сегашно време той понася много по-
големи страдания, отколкото на кръста.
Но тъй като такива бед и и нещастия
са постигнали ромеи и българи и лука-
вият е получил такава сила, та не е въз-
можно, освен като се сключи мир, всеки
българин и ромей приятелски и братски
да се завърне в своята земя, щом като,
както вече казах, злото е добило такава
сила и е невъзможно на всички, конто
козните на дявола бяха накарали да из-
лязат от земите си, да се разотидат при-
ятелски и в приятен мир, така просто и
в братско помирение. Но вне искате та-
кава размяна, каквато познават неприя-
телите. Като се бои от бога и срамува
от бъдещите поколения, ромейската власт
е съгласна, но все пак тази размяна1 ще
стане по закона, според който се извър-
шва размяна. Затова ще трябва няколко
[души] от вас да дойдат тук и от своя
страна ще се явят при вас ромеи, та като
се обсъди общо как трябва да се из-
върши размяната, тя да стане добре и
да бъде полезна както за ромеи, така и
за българи.

?

i'ftcor
xal dtEQydpsvog wr
scog EddxQvoa, oti tocovtot Toyvaev 6 dia-
otaiiayovg лоо)оас Xqigtiavoir
аюлЕО si to et afi)ffa
avid xafi)' euvtov xExivyfiEvoy
fieAfiyy EnifioiEl ЛОСЕсаЦ-а/
лсод
xal 0sdv
тор t(2(o ЛАЕОУ Ел1
tov m.avQov vnoiievstv rag
/
yt ov,
poAoc
dvraAAaTEoi/aP
drfiQcnnov
savTov
it Aevsig ;
тот XpioroT
’Ey co
n)OTE
4.
Л01Т)ОШ
TO
/ / /. ip'
ekeI
TUV
rd»'
dvraXlayY]!'
vopixsiq tqt xacpaAip’
ел^т/ТЕс
/<-
Г7
e.y
>]flfin' ЕЛ1 TOVTOlQ
TOV
(Mi'l'TO,’.
f/pcor
sy.si.y:

ласюттсд i] тле

J
>
M
1 1
H
dvorvyi]
loiavia
Pcopaiovg xal BovAydoovq хатеЛа^Е лдаурата,
xal togovto о логрсюд хатЁАаре xgdrog, xal
egtiv алАспд siQipyg fisotiEvov n/g
yaoov xal <Po.)patov
ncog sig rd oixsia	.,
lOGTlEQ Einov EXQdiyOE TO XOXOV
(Yd туд tptPyg xal yAoxvidryg тлоутуд латтад
OOOvq T] TOV nOVTfQGV ЕЛТ]С}81а TCOV OlXEtCOV
Елосуое атаохатоод^ алАхпд ovuo xal ddeAynxy
алаЬ'оЕс. лобд та oixeia ла/лт Ыатат^руео’.
’Ааао ToiavT.yg dsiatE атаА}мууд, ут
лоАесшоу ел1 атаки yjyqiog'
(~)ебт, aidovpEvoi die xal
fiETOvg dv’&Qcdnovg, у "Pcoficuxij
лоЬтЕса,
t ZfiStrn
г
XQaiog,
exactor BovA-
xal acYdcpouQS--
□	5"	—1
SI, OVV TOOOVTO
xal арруатот
Eio ijvrjq
smjQsia tcov
g?UPcmc
Елате/лУв? v
C b*1
xai yfiuxoT-dvriQ
KOVpQOV
я<Ж та
тосаг'тцд
oixsia ла Alt
d si oils аталУмуцд,
r>
7
T] Tfi)y
a?otTTovTsg per xal
иетёлеста sco-
,----, ооухатаваЬ’тт
латта >c то toiovtot
d^ayimr
v fifin’ nvag
xal naAiv лрбд vpfiq
споте xoivrjg ySVOpE-
WVg
TOUq
агф/осоло vg,
I iQofrrpysTai (Ye
aUdyiOV, соолео eon город xijg
хатаотаоесод* ovxovv dspoet
та Еттао&а xmakaffeiv,
ларауетесдси 'Pcnpaiovg,
трд oxEipecog rov лсЪд det xara/Aayprai
psiAovtag v^aHaTzsofiai, хата rd xa^cog syov
xal aviirpsfiOT xal BovAyaooig xal rPcopaioig
ovtco ysveo&ai xai id s Play tor. (XX, col. 128
D—137 B)
tcov
' 3 --
xai
।

c
тла^аттеаНш,
1 Става дума за размяна на пленници от двете воюващи страни. Златарски, Писмата..
СбНУК, XII, стр. 136, смята, че тук се имат пред вид пленниците ••- българи, конто били взети от
византийците през пролетта на 921 г. в сражението при гр. Термопол.
' ]

l':
X
Nicolaus Patriarcha — Патриарх Николай Мистик
I
Тш cwtco
L	€
Holldxig Eygdyauev,
did
257
19, Ad eimdem
До същия
тех?от нишу, xal л си с
тая ииадтеад ц/моу, ovx eysvEio тцйт
Q d)(pE^EiaQ ТШУ loycov’ Ло11(1х1д
gov,
чедо наше
video
anolavoai тф? шер e/.слад тшу
ЕОле/дацЕГ Eig тфу у фу xagdiag cov, vie aov
ло-&ЕО'6татЕ, xal лсАту cpiyui dia тад duagriag
тцлшт ovx EdsgioauEV ovg елоИоГ'^еу хадлоод'
л1ф’ d/Д ov did tovto околдосо алЕ1л1^шу,
ctlla ygdg:o.) xal тг/д уддототЁдао Илл dog yevd-
piErog, xai cpEQOOV ел1 &ecp тру лелоИ)т]01У cog
хадлсоаорсае ti тшу оштт}д1соу xal о)фе1ш,шу.
Kai Eli'] б латтшу аТтюд тшу xalcbv
Е.1л'Фа л,оад то с slog аусоу, xal didov.
ft [div аф	(
лУЕшриатсхф)
уда.[лаао1 ngoao^ilei.
удафЕ1У тф осо ygapipiau уутоурутед^
ex nQOoipdaiv evqovteq
ле1уш<лу [imoviisvvjv' Д coy sleyeg
iiEvog Qeov, ctydga толесуоу
алЕвтдаср^д, alia хата лдбошлот gyayeg,
тфд oy]Q vfciowag otnliag. dd ov xai to ygaptpia
лдбд та. y.Qdii[ia лдбд
ovttj yovv 1] ЕлаууеИа njc талесу coo ешд
T.geipuTo Ipacig удафЕГУ,
oxi усиД] ала! толесуоу фдбут],иа хт^ааДут],
0eov piiu^otv алосИЁлоъ'оа, лат
TOVTO
xdi
xal ndlvv
Ё&ЕдШСШ.ЕУ
ov did tovto
ov*

I*
did
xal фЕОСОУ EJTl &ECp ТЦУ
ocottiq'i cov
ситюд
3/	4?
El р О
3
3
ШУ
0£ОГ,
/

Л
лапшу
то rsAog aycoy,
удacpopiev co(pel тДдтаг
uov vi.cg eq

а
> j
r
ТУ]У
xat
5
’s
xal тф
тоЪд tov IlaiooQ
^xivrdh^iev de лдбд то
V 3 n 1
xai Evi/vg
сот
>
-I-
ЁлаууеНау, d)eo~‘
OTl, UlflOV-
xdi evteII] ovx
 xat

та-
/
1
id EVTavda еле .teiIoq'
лдое-
Svdvur]&£VTO.Q
exelvo
лоод &eov Ди.г)01т алоЁДЁлоооа,
ti xdi лдолЁлог&Е лада tivoq Длудбу,
sldoEi, xdi то mxgov тцд
to cpilovsixov dnoHtfosi,
xdi dip’davTov xdi лдбд wvg лдЁлоутад 1оуш-
ciovQ, axovaerat de xai et qcot evttsrioQ та

нас
с/
о
r$£
xagdiag хеусооы,
xal хатаотдоЕтсл tier
axovasrai de xal et qcot
(ЪфвДта xdi acDTi'/Qia олотсНе.неушу.
1

1
Гдафоиет ovv did тахта oia ygdcpouev' xal
pd? ng уегдтш шфЁАею, EvxagtaTgaoiiiEv тф
TTjV V/UETEQaV <pQOvlur]V фО%Г]У OVTCO dia&ETT^ xal
raneivov xal afiamioAov
л si a am
[ф шфе/фасо/ЛЕУ, xdi оь'тюд
teqov,
adv, texvov фобу, dog
EOTt xdi лада &Ecg Пхатахдттоу
-Дхолосд ат ел ipiopaov'
ход 1] аоД], талЕлгсоатУ щиофсЕУод &sov
yjyaysg хата лдбашлог ау&дсолот талЕ/vdv,
et
agXiEgecog xdi Патдод
ds^aodai acoTpgtdxh] xagarvsoiv* el ds
еТдуаотас то уцле-
TTATjQOVflEy
cpgdviaog xazavoEi,
xal лаоа dv-
tov ygdpitxa-
>
xdi
xdi O XQEOJGTOV[IEV

ТЕХТОУ 7] [MOV,

f? 1
C. f.

То de
е!
33
alia xalg
ititiov[ievos
Често сме ти писали, чедо наше, и
може би заради нашите Грехове не ни
се падна да изпитаме ползата от нашите
думи. Често ние хвърляхме, любезни ми
сине, семе в твоето сърце и, повтаряме,
заради нашите грехове не събрахме же-
ланите плодове. Но при всичко това аз
все пак няма да мълча и да се отчайвам
и пак ти пиша с много по-голяма надеж-
да и упование в бога, че те достигна
нещо спасително и полезно. Нека тво-
рецът на всички блага помогне да се
осъществи тази надежда и ни даде въз-
можност да извлечем полза от това, за
което пишем, както и духовният ми син
да извлече полза от това, за което му
говорят писмата на стария баща. Като
прочетохме твоето писмо, ние бяхме под-
тикнати да ти пишем, тъй като още в
самото встъпление ние намерихме изве-
стие за подражание на смирението божие.
Там ти казваш, че като подражаваш богу,
не си върнал назад смирения и прост
мъж, но си го допуснал при себе си и
си го удостоил да беседваш с него, по-
ради което си ми пратил това писмо.
Именно това известие за твоето смире-
ние ни подбуди да ти пиша, като имам
пред вид, че една душа, ако е придобила
смирени мисли и се е насочила да под-
ражава богу, ще забрави заедно с това
и всичко тягостно, което е претърпяла
по-преди от някого, ще премахне горчи-
вината на сърцето си, ще отстрани свад-
ливостта, ще се обърне сама по себе си
към надлежните мисли и ще изслуша
ония, който благосклонно предлагат по-
лезного и спасителното.
И тъй, ето защо ти пишем. И ако се
получи никоя полза, то ние ще възблаго-
дарим оногова, който така е настроил
вашата благоразумна душа и ви е убедил
да приемете спасителния съвет на сми-
рения и грешен архиерей и баща; ако ли
пък не извлечем никаква полза, то и то-
гава ние ще изпълним, доколкото зависи
от нас, своя дълг. Колкото се отнася до
тебе, чедо наше, то ти като умен човек
обмисли няма ли нещо, което да бъде
осъдено от бога и порицано от хората. Но
прекрасно е началото на твоето писмо,
где го се говори, че подражавайки на бо-
жиего смирение, ти си допуснал при себе
си един смирен човек, че величието на

4J
J
J
и
?
J
У
Гръпки язвори за бъ.пгарската история* IV
258
Nicolaus Patriarch а
Патриарх Николай Мистик
OVX ЁЛ-^QE GE TO (ЛеуЕ’&О? TTj? do'/X?, Ovds
oeavwv -^yijoco ava^tov oiMk^oat olxeicp gto^otl
5	/	3 *i	/	f
тер aovyxQiTco
t^ov? т-yj? doh]?. Tovto ёлаьуетду,
kov$ov xal
ovyvtpay&ijvai талесгбт^тс, xal
TT}? TOV &SOV
akkov s%si характера та цето. таота tov ypda-
рато?' cv талЕсгдт^го?, ovxhvtiEixsta? ov cpikav-
d'Qconla?, akka ttvo? etsqo.? dtcx'&EOsco?. Фео tov
лотг]роо dai^ovo? tov tol?
df.agvT'OvovuEvov, xal del rkjv olxelav xaxiav лооо-
EnifuyvvEtv fpikovEixovi’To? ток? aya&oi?. Kai
локка? juev то урещрл, texvov pucov, лертлкоха?
Edijkov qjriv, xal vvv pev
te 8X81$ EV.
то [л&уЕ&о? тг}? аохцъ,
/

властта ти не те е прельстило и че не
си смятал като нещо недостойно за себе
си да се разговаряш лично с оногова,
който е поставен много по-ниско от твое
славно вгличие. Това е похвал но, а беше
необходимо и продължението на писмото
ти да отговаря на същото смирение и да
не се отклонява от подражанието, както сам
ти каза, на бога. В същност обаче продъл-
жението на писмото има друг характер.
Това вече не е смирение, не е снизхо-
дйтелност, не е човеколюбие, но съвсем
друго душевно състояние. О, лукави де-
моне, който още отначало завиждаш на
всичко добро и всякак се стараеш вина-
ги да смесиш собственото си зло с до-
броте! Това писмо, чедо наше, съдържа
много неясности и тегли ту насам, ту
нататък. Целта на дявола е една: той
иска твоето стремление да се не огра-
d ЛоктуЛОаЕУСр то 1 ’

oov иеуе-
xal тр> охо-
та stfj? tov урар,рато? w? avzi]
flT) лаОЕ^ек&ЕСУ

Г
СО?
и'-*'

cVrr г5а
dya&ol? eg aQXffc
к .

?
О
SVTEV’&SV GTQSCpETCU,
vvv os sxsiuev. гл? os 6 ихолд? avzcp то
/SovksG'&at ТГ]У 'qjlETSQaV ЛОООлОЕОбУ '
xsTod-at xot?
OQ'/J}? tedoptEVOl?
,Lta oiv dU 2 ото too? ,
tow yEWYjoayrvyv vuas, xal лоогорлсо paoiksvas ничава със собствените ти владения, нито
Tj лаг e?Jvo? олб лбда? &&t}xe‘ xal ovtev да останеш с онова, което ти е дадено
ov 'Pcoaataw хоато? eyveopio^}, отначало, но да навлезеш в чужди вла-
А7? te
Id to i?,
UTj QQ-
TOl? E?
]№}&> ELITIEVEIV
v^tTv' акХ ёльлцдау лрау-
xal tots tivcov; Патеоту
1
лдда? e'-Zh^e* xal ovtev
e&vo? e? ov cPco^ataov
хаихцоа&дои, ar} ov^l tov av^sva xkivat

XQaZO?
£yva)Qi6‘&t]
7
avid).
L
Etiotfviyy Елсфутес?' хакд?
xal тер soyep tov koyov axdkov&ov. 'H sIq^vt}
ov tcov akkoTOtcov S(p'iSTai, ov toi? ptrjctev лооо-
tfxovatv Елелг/да, ov yetpa? al’Qei лоб? блка,
ov naQSXjsi лоосраол?
oeolv астате)?) ovx otter alxf-iakcorov? av&Qcte
лоо? notstv. El ToiavT^v etQTjv^v лоФеТ?, еТт}
Хрютд? 6 0so? TpEov д to olxetov alua imsQ
rf/S slQ-dvr^ tov xoof.iovxsvcooa? to gov ’dskpua,
pdkkov te to xoivov xal BovkyaQCov xal cPco-
patojv ёхлкгщату’ st te лрб? Taterjv ov ftk&TEt?
vqv е1г)Г/ут]У, Tt tov hju.aro? oepskoe, ozav та
лраурата Tvyxdvp локецса; Ката&Е? та ёлка,
ламЕО'&сооау тоуу cw/rdrcov ш %vo£t?, tcov al%/aa-
кебтауу al ovucpoQal, tow дрсрагсду, tcov XdQajv
та ddxQva, ?? excikvaia wv лкеоуехтеТу, tov
tcov аккотq tew ^ovkeoDat aoxstv. Tavza yEVEafyco,
xal ovtco? EtQi'jVn Qeco dgsoxovoa pQaSEv&^as-
Tat. To te ksystv tov? лагера? tov? ex tyj?
dovksla? tov gxotov? iaeto. ys G)eov Ekev'&EQcd-
оагта? vua?., tovtov? vkoxeiqIov? kaflstv, лсо?
о
кбуо?, tet?ov

?

ov xeTQag ai'QEi лрб?
локеисот, ov yatQEi %v-
ovx oitev alx.uakcoTov?
r?
5
e
»?
bio&v.ata
3
да останеш с онова,
отначало,
дения — и при това в чии владения? —
във владенията на бащи, конто са ви
родили, и да се стремиш към привиле-
гиите на онази царска власт, която е по-
ставила всеки народ под краката си. Про-
чее ни един народ, откакто се знае ро-
мейската държава, не може да се похва-
ли, че не е преклонил врат пред нея.
Ти искаш мир. Прекрасна дума! По-
кажи и на дело, че следваш съобразно
с тази дума. Мирът не се домогва до
чуждото, не напада на ония земи, конто
никак не му принадлежат, не вдига ръце
за оръжие, не дава повод за война, не
се радва на кръвопролитие, не знае да
взема пленници, Ако ти желает такъв
мир, то нека Христос и бог наш, който
е пролял собствената си кръв за мира,
да изпълни твоето желание, още повече
че то е общо желание на българи и ро-
меи. Ако ли пък не желает такъв мир,
то каква полза ще има от думи, когато
отношенията са враждебни. Сложи оръ-
жие! Нека престанат кръвопролитията и
бедствията на пленените! [Нека се спрат]
сълзите на сираци и вдовици ! [Нека из-
чезне] страстта към користолюбие и же-
ланието да се завладява чужда собстве-
ност 1 Нека бъде всичко това и тогава
действително мирът, угоден богу, ще
бъде утвърден. Ако пък захванеш да го-
ворит, че искаш да подчинит под власт-
та си бащите, конто подир бога са ви
освободили от робството на тъмнината,
нима това е мир ? Не е ли това свой-

u
V

Nicolaus Patriarcha
Патриарх Николай Мистик
259
8GTLV 6Loftvr]?; ’AAA’ ovyl tcov лсблоте лоЛе-
щсотатсоу, xal иубёлоте EiQijvr/v Е!.дотсоу};
’Ал/м Asysig, tsxvov т/acov, ovrco ftovAsoltai
dor алатесоуауу лдои-
лбте
л
/
A7A’
TOV 0EOV. Me'/Oi TlVO
sgstg zoig foyooig
^aQayajQijasig rotg dyoavvoiv
cpftsyyEoAai лхЕаисаод, тасд
лоттуАау avccov елсоллеТу ;
TEXVO3
080?,
7rO±3 ,
toi? локерсся?, zai? ardgocpovtatg, xdi si ti
a/Ao xaxbv sv та/ pu/xatoo ft do TOW сЪ'$(Ш)ЛСОУ
yvcoQi^eiai. Ovra? sotiv b тиита xal ftov/AyiE-
vo? xal дсалдаттбиЕУод, sxst/ijEV ravza, oiitoi
rcov sucov лаААзу, елешгААе та xaxd, liejov
'Pcoytadov xdi BotAydgcov, ueza^v пог литёдсоу
xdi tcov Texvcov, ov? ovy atua xal odgd aAAd
rd латауют Uvevfia vidb? хал латЕдад алё~
dsdd. OdvazoT yd.Q 6 0e6? ovx faoirjasv, dAA
адат?; daipiovog xal елсОуриа лаоа/.оусод т-ft
алат% Е?ахо7.ош7доаоа}
ftatvovza уаР.ла лдотААе)
ydg civ Адсолы diatpftagpiETOi,
afty (pQovi.uvp' 'ipvyjjv
rcov лагера»1 ovv^Asia
ycoyijg алеоттраг, ovx av
X^iGTiavovg bydx^oag XQianavbg cov
evooftsiv yagiTt Osov opio/^oycov,
at^aaAajTOv?’ xdi ал/лод el лесу
sQTjftiuxy xaTSCTTjoaQ otxovg
to tov Xqigtov Aetov
олео scpvjv diaftoAov cpftdvo?
jityov’UEvcov Tijv xaxtav dvAgconc»
zrots TovTot? ebcoxav лдотАд-еТт.

7
e
о

(pQdvtuog cov;
J	2>

avTcov
fjpdbv, d7o]Asg,
dzA’ 6 ал aoyrjg
del yatgcov тас?
, rate dvdgotpoviatg
tov лоузулот
dxoat? тг/v
sou тошо
TOVTO
oat с
Ovx
ovds ftov/.Erai
ауАдСОЛОХТОУО? ftiafto-
ord.aE.oi,
J
rat? fidyatg,

h
7
xai
exi-XAev ravza,
ЕЛЕШ^ААе.
(Jtot’s
b
xal
ovx

-IJ
J >
ъ
е$ ft? xal та vvv ov,u~
ysvecnv. El ,ш)
xal nliivoi tt}V
xal ex
J
3
fit
ir^cd,T7]oav
7
TOV
ovds ло/оцсеёу
bvoua
fttov xal TTjs dta-
Л{Ю?
3 Q '
0VO8
EUOEftsld Sl/ME?
ovx av etc
ev о Is
r> - ** ?
алл
EXeiVOV
тосд xaAs-
5 Ar	Э
- -, ,--
xdi толста?,
sdo^d^ezo,
л	— "	3
xai
T(OV
J
5
'AJAd ydo xal tovto syscpsgsTo ev tco ygajr-
uaTi, t5? ауалазу to dadyvyov xal to siq3]vev-
elv, латта лдаттЕс? a лдаттЕсд. Kai to uev
оftoipvyov xal to EtQTjvevEiv egyov tov ayadov,
to de лдаттыу а лоаттесд, еду от tov лоууооЪ.
Ovdelg EiQi'jvy]v елс^тсоу e^idov^vsi exeivov
/
A/Aa
Kai
ELQrjV'VJV ЕЛС^ТСОУ &Cldov2.EV8l
де#’ oi> eiggi'EvEiv ЕЛ(Ш]тег ovdslg o^ioipvypv
sxsiv ftovko.uEvo? viva, Ttj ocpayf} tovtov ptiaivEi
та? yeiQag, dAAa ?7£pa%£rst, dAA’ ауала, dAAd
лагт1 тдолф та Trjg
dycovt^ETai. Td de vpieTsoa ov rotavza,
ovds d/aoyjvxsty, ovde scQ7]Vevsiv елс^тооутсоу,
cMa TovvavTtov fiaAlov d/ftgatvovTcov xat p,a-
XO/tevcov, xal ju.'i'jb' ort т1 лоте sotiv siQTiv^
awiEVTcov. Kdi таота yodtpo^EV, texvov урна»',
ЕЛ(Ш]тег
a/.л’ иуала,
8X8CV0V dvscjsco? ЕЛСТЕШУ
OVXOVV

3
ort Tt
ЛОТЕ
3
j

ствено на непримирима и никога незна-
ещи мир врагове ?
Но ти казваш, чедо мое,
желае. Докога ти, разумни човече, ще
слушаш празнословията на измамниците ?
Докога ще отстъпваш на ония, конто
предпочитат да говорят по насъскването
на злия дух, и ще се вслушваш в тях-
ното лукавство ? Това, чедо наше, не е
истина. Не бог желае това, а изначалният
човекоубиец — дяволът, — който вся-
кога се радва на разприте, сраженията,
войните, човекоубийството и изобщо на
всяко зло, което го има в суетния живот
на хората. Ето кой желае да се домогва
до това! Ето откъде
ния!
жду ромеи и българи, между бащите и
чедата, конто не кръв и плът, а всесве-
тият дух е направил синове и бащи. Не
бог е създал смъртта, а измамата на дя-
вола и страстта, която безразсъдно следва
подир измамата и поради която са про-
излезли между народите настоящите ужа-
си. И наистина, ако покварени хора и из-
мамници не бяха измамвали твоята благо-
разумна душа и не бяха те отклонявали
от навика и начина на живота на бащи-
те ти, ти, който сам си христянин, не би
предпочел да воюваш против христия-
ните, Ти, ако иэповядаш, че по милост
божия си благочестив, не би откарвал в
плен благочестиви хора, с една реч, не
би опустошавал жилища и места, гдето
се е прославило божието име на Христа,
обаче, както казах, завистта на дявола и
на подражателите на злословието му е
станала причина за тези бедствия.
Но в писмото си ти казваш, че вси-
чко, което е извършено от тебе, ти си
направил от любов към съгласието и
запазването на мира. Наистина съгла-
сието и запазването на мира са дела на
добрия дух, но това, което ти извър-
шваш, е дело на лукавия. Никой, който
иска мир, няма да мисли зло против оня,
с когото желае да живее в мир. Никой,
който желае да има съгласие с някого,
няма да осквернява ръцете си с неговото
убийство, но го уважава, обича го и вся-
как се старае да направи това, което е
необходимо за неговото успокоение. А ва-
шите дела не са такива и не са даже
дела на ония, конто не искат нито съгла-
сие, нито запазване на мира, а по-скоро
са дела на ония, конто вражду ват и вою-
ват и даже не разбират какво нещо е
мир. И аз пиша това, чедо наше, не за
и
3
J
3
дяволът
j
J
t-l
m
че бог така
човече,

о мои страда-
ca произлезли тези бедствия ме-
?



260
Nicolaus Patriarcha — Патриарх Николай Мистик
jh i3 v S'
аЛЛ oxi oia
olba zivag doxsi
xal
p б.дЕЛуюд p TCOV TEXVCOV
TiavTif. TioaTTOi coots ia^etv
тру aoyr/v tov e&vovg,
ravza xal aycovi^opai
op6ipv%6g ooi xai tov eioq-
zpg TOtavzpg ~qo~
enipovlov xal eyd-QOV латт!
btdido^Eig ycoQag ;
egtlv de tovto aypays; Mi] toivvv
ex zoiovrov cpoovpaaiog dpotpvyog
Lll'jdE ЕЛфрТЕСУ TOiavTTJV &lQpVpV' to yaQ
rd a)A6zQia,
faufiaiveiv,
ovyl bibdaxovzeg cos ayvoovvza,
tcov tolovtoov ^ppazcov,
to yodppa лаоа/.oyiTEodai.. ' Еосота) per oe,
5	f Q	TTI >,	31 S Q 1 '	31
anOX.QTUT]Tl. Ll Tig 
avicbv naQE^'&div
zpv opv xvqi6ty]to. xal
sha ?Ayoi cog TIquttco
yaQiv tov elvai
rev etv, oqg tovtov aTtodidgp
aiQeascog,
tqotw) xal zpg dXpg avrov
Kai rig
ppbe av
elvai,
tdiOfioieTG&ai
pi] пооорхбутсоу
xal payopevov tqottov
ovde, elQpvtxpg хатаотааесод.
xoaavcpcov xal tcov nifipxcov xai
yosta ovx olda eig zi trot
dQoojtog psv yaQ 3 '	5
delav pipovpsvog aoerify, yiverat xqeIttcov
cspg xaxiag, xal daov civ&QcbncE) dwazov Зедд,
xal did tovto лара 3eov bebp piovQypzai' a
03	37	r
0 8<ppg Qoia,
eiov
тцуа пуаурата’
di ’ aH apei v txavet,
OlOvbrplOTE TQQ710V, &(J7T8Q EX 7lQ0X0Tll]g С) (XV-
i^QCjogrog 7iu.Qa (deov lapftavei to xaf.Eiofiai 3e6g
st e
7/ cog
/
J
OVX
og tovto dypo%e;
tolovtov cpoovpaaiog
/
то dovleodai тюу
TVQavvidog eozl
алЕ ov%i opoipvyjag,
I'.f'Q Tt
etxcov soti

С
Н де tieqI tcov
TO)V XlOOCOV
fiQofieflhjiai. ^Av-
&eov, xal rijV
лада 3eov bebp piovQypTat’
ei xat pippidv ti лоод avdoco-
hcibeixvvTai, dzz’ oi'dsv ziQog та uv&qco-
yaQ avdQcbnov dgsripf
avO-Qco^og ksyeo&ai xaiB
СООЛЕО EX ^QOXOnpg

TQOTtOV,
- } -1 ’
алл
OIW
OVT8
е/
avdocbnov
Шрг
det,ура .
etQppevoi
' xal
ei
^7
да те науча, като че си неук, а защото
поради такива [твои] думи не зная кого
невидимому писмото лъже. Ние те пи-
таме и отговори. Ако някои
или
направил всичко, за да вземе твоето
господство и властта над народа и по-
сле би казал „Всичко това правя и се
старая да живея с тебе в съгласие и
мир“,
ние, или пък всякак ще го прогонит от
цялата страна като зломишленик и враг ?
И кой би започнал да действува така ?
Не, дори и ти самият не с такова на-
мерение искаш съгласие и не към такъв
мир се стремит, защото присвояването
на чуждото и желанието да се посяга на
неща, конто не ти принадлежат, е свой-
ствено на тиранията и на враждебните
отношения, а съвсем не на съгласието и
на мира. Аз не зная защо ти е потряб-
.вало да говорит за дроздовете, майму-
ните и свраките. Човек е образ божи и
като подражава на божествената добро-
детел, става по-силен от всяко зло и до-
колкото е възможно за човека, става бог
и затова е създаден от бога. А живот-
ните, за конто ти говорит, ако и да про-
явяват наистина някое подражание на
човека, но никак не подражават на чо-
вешките дела, тъй като те нито са спо-
собна да възприемат човешката добро-
детел, нито могат да бъдат наречени
хора, докато човекът, като преуспява,
получава от бога названието бог
И тъй този пример, чедо наше, ако ти

или брат,
по-големият от синовете ти — би
за да вземе
V

то ще одоориш ли такова жела-

4.F

У
J
л
L+
г-/
С
то лаоа-
EpjrQoo&Ev би поискал да обърнеш внимание на го-
реказаното, представя нещо подобно. Но
ако християните се познават по пазене-
то на апостол ските наставления, по лю-
бовта към мира, захвърли оръжието, пре-
крати войната, очисти си ръцете от хри-
entyvcojk стиянската кръв, върни се пак към пре-
avaiaficbv diddsoiv дишното положение, познай отците и
Texvov ppcov,
ovvooav
-L
ftaQaivet*
> &’
tovto
Ь О V 2,010
др,via
XqiotuivoI
1

roig
si yap ev rovrep
yycoQtrovTai ЛдктагоС, sv тф (pvldrrsiv to>v
азтоотб^соу zag dtard^Etg ev тф uyarrciv etQpvpv,
piipov та. oTtda,
тад yslQag e
vpxe ecg ri/v ctoyatav хатаотаосх,
wvg aiazEQag xal аделсроад, avallaficbv diadsaiv дишното положение,
pv p ex tov nvevparog ovyyeveia fovXerai, xai	братята си, като възстановиш ония отно-
xazdiiTiE тру yvebppy ттрдд pv ftaoxavia daipo-	шения, конто се изискват от духовното
год xal aydocoricov novpQta xarEoxEvaoev. Avr?]
ecjtIv cog dipdcog
s^aQai, to no.v'&pvat rove
trrpvaa zag tojv aludcoov yvaeig,
avaxoTtpvai тад tcov alpdrcov yvoeig,
odai. os тр
nazEQeov
pp vTieQ^cuvetv oQta
xal тру peza.gv BoviyaQcov
А
3
 rt
-L
81
Л
л 5*
, xarddov wv nolepov, xddaQov
twv XotOTiavixcov atudrcov, ETta-
лао a &eov
debouerp ooi
El
a
U
3
и
шения
родство, откажи се от намерението, към
eiQtfvp, ?]v ovx icjyvei nhirp което те подбужда завистта на дявола
nolepovg, то dvaxo- и лукавството на хората. Ето това е ис-
тински мир, който заблудите не могат
да премахнат. Това значи да прекратит
войната, да спреш кръвопролитията, да
се задоволяваш от властта и честта,
конто са ти дадени от бога изначало и
са ти оставени от прадедите, да не пре-
минаваш границите, конто са установени
от твоите отци, и да спазваш мира меж-
ду ромеи и българи, мир, сключен, ко-
то avaxo-
to dQXeiG'&cu
co aQxsi-
xal ex tcov
e^ovoiq xal ripfp to
Е'д'ЕУто e

ol TiazeQsg oov,
xal
' Pojpcdcov,
5

261
I
Nicolaus Patriarch а
Хдсотф елёуусоте
Патриарх Николай Мистик
гато вие познахте Христа и бога. И ако
ние мислим така, тогава действително
даже сам дяволът с всичкото си воин-
ство не ще бъде в състояние да нару-
ши нашия мир с тебе. Но ти казваш, че
бог желае вие да завземете властта над
ромеите. Погрешни съждения, неблаго-
пристройни мисли! Неизвестен е краят,
до който ще се стигне! Мнозина, като
не се задоволяват от настоящото си по-
ложение и като отиват твърде далеч в
своите стремления, са загубвали и това,
което са имали до тогава. Такива са чо-
вешките дела! Ето доколко са те не-
трайни и несигурни! Затова, ако бог же-
лае, то онзи, който вярва, че ще получи
от него нещо, длъжен е да чака негово-
то решение и от него да получи очак-
ваното, а не да се хвърля в истребле-
ние, убийства
навижда. И то срещу кого? Не против
племена, конто не признават бога, не про-
тив народ, чужд на Христа, не против
хора, враждебни вам, но против бащи,
против братя и против ония, конто по-
стоянно са имали попечение за вас като
за чеда
вахте варварщина, водите война и смя-
тате със своите оръжия и чрез проли-
ване на християнска кръв да завладеете
властта и царството. Но вие се залавяте
за нещо невъзможно.
Аз исках да разгледам поотделно вся-
ко нещо в писмото, но видях, че мно-
гословието на вашего писмо е насочено
към една и съща цел, която преследва-
те от началото и до сега; стори ми се,
че не е добре да отговарям поотделно
на всичко, което е писано, та да не из-
лезе, че вместо писмо пиша книга, и да
не ти досаждай с многоглаголство, кое-
то може би няма да принесе полза. За-
това,
стойно, пишем
чедо наше
то ти, евързан с връзките на светия дух,
се наслаждаваше като любим син от
любовта на бащата император, спомни
си за онзи прекрасен и свет мир между
ромеи и българи, за ония добри отноше-
ния и безметежен живот, когато бог се
прославяше единодушно и единомислено
evoePp от българи и ромеи, конто прославяха
неговото всесвето име; когато дяволът и
неговите демони, виждайки вашето спа-
сение, братолюбието и брогочестивите и
набожни нрави, плачеха и ридаеха ; когато
ромеите приемаха българите, конто иде-
xal Oeov,
OV/ASTE-
7t ovxojg cpgovovpev, bv-
perd лаард avrov
rpg oTQaxidg xEXivpuevog ладахоецхи тф лоод
oe еедфру pudov dcvpoetai. Bal, a22a fioidppa
Oeov тф тсоу 'Pcoualcov
ETiioqxdelg ol 2
u^oig, adijAov то тё2од etg 6
Ho22ol roig тёсод naoovoi pg enaoxovpevot,
622d TiQog "(,2elova иледехтесуоутед eavrovg, xal
Ck /	с/	Э \
а тесод
аттфеол/уа лдаурата, ovrcog emoepabrj xal
dpEftaio: л2ф> el pov2i]pa Oeov, dec rbv ovtco
ле.лотЬбта dbg 2фрет;а1
ОТЕ TOV
<pcov pUEV pV 8tQ ф ’ pv.
tcog obbe avrbg 6 ЬкфоАод
О
h
elgpvpy qpcbv dvvpaerai. Nal
>
egovolav bpag 2a$eiv‘
> c'
ETVV~
оm euTiQS^ifi fj
J
о
1
loytopol,
то тё2мд
тёсод лаоогос
лаесоусх иледехтеЬ’ОУтед savrovg
EuTt та
Aov
71
J
хатаутроетас.
J
1
OvTODg
/ -
eiypv лдооалооАеааг.
лдаурател
T-
J
OVTCOb
тс лада Oeov, exetvov
ztEQipeyeiv тру xqIuiv, ЕхесрЕУ exbeyeo'&ai тф
dTt62pp>cv
У ид,
б Оео
лдод е'&ур рр etdora Oeov, ov лдод АаФ 62-
Aotqiov tov JCocoTOip ov лдод avOgcbnovg diaxei-
pevovg ло2ер1сод лдод vpag, a22d лдод
gag, лдод cidelcpovg, лдод roiovrovg dv'&Qub-
лоод, oi d)g rexvcov vpctjy етс'Оеуто лдбуосау,
лдод Toiovrovg ёф^ид^адсЬОрте, ефло2ерсЬ&рте,
xal рурааоде то ev rolg vpeTEQotg ЬлЬшд
xeccy&ai, нас exybset tcov XgiGTiavixcov a I par coy
ладеХёо’&ас тф ад%ф xal daotbelav, dbvvdwtg
pev ёлсуесдогутед.
еАлсфрёгсоу, dzZd щ/ тад ерра-
vovg epovovg, лдод a peptopxev
ecpoQpcqv. Kat tote лдод xivag ; Ov
TCOV
лдод
epovovg,
Kai
ecdbra Oeov,
ade2(povg,
oi cog rexvcov
лдод
1^’
M
в снова, което бог не-
лате-
)
то ev тог? оретёдосд
ето против кого вие прояви-
О
’Efiovlop&fra xa&sxacjrov ёлЕреуас тф ygap-
pau, dzZ’ on avveidopev тф tov ygapparog
vpOv лоАа2оу1ау ngbg evo xal tov cwtov апо-
лог owTEiyovoav, ovtteq cm ag%pg pP/„Qi wv
vvv ауедедао&Е, ovx ebotev syeiv xabcog лдод
exactov dnoxolveaOat tcov v&yoauuEvcov, iva
pll dvTi
reg, xal ovyxoziTOvrsg per oe тр лоЬу^фрроофр
ppdev бе to cog cbcpeAovvTsg. did tovio хата Ac-
jtovzsg to лаеного, ygaqoeiv, tovto vol yodpo-
дбт' M.vpafypTt texvov puebv, ppeQobv dgyalaov
exslvcov оте т,ф форф rov ayiov Uvevpatog
оаудеберетод evvyyjaveg тр tov латоод
fiaadecog dbg vlbg nedhevog ауал.р' pypoihpt
трд xa2pg exeivpg xai
xal BovbyaQcov etgqvpg, трд ylvxslag avvavao-
TQocppg, Trig axagdypv форд оте Феод ёбоф-
фто pig. xal тртуф xal
^Pcopaloov to лауауюу bvopa Ьоффоттсоу, оте
bidpobog xal ol ovv аотф baipov&g бдюттед
тф’ vpcbv acircpglav, to epdadebepov,
xal doiov tqottov
Bovbyagwv
OV7ISQ
ovx
еФоёеу
avedegaode,
алохдсуевОас tcov yeygappeycov,
ygappdctcov fild2ov epavebpev ygdepov-
форф tov ayiov
etvyyaveg тр tov
vlbg nobeivcg dydn’ty
ay lag pera^v ^Pcopaiayv
xal
/
с
/
ol ovv avrco
>
като ее въздържаме да пишем об-
ти следното: спомни си,
за онова старо време, кога-
j
СЛ
me
Феод
yvebpv] Bov2ydgojv xai
bvopa Ьофсбгтсоу,
5
С
ё{)дфооу те. xai
лдод тф ypy tcov
?
ТОУ
(bdvgovTo,
с Pcopatcov

262
Nicolaus Patriarchs — Патриарх Николай Мистик
uoidviayv, cbg rsxva, cb; abe&tpoi илодЕ%6цеуо;
tovtov; "Pojiaioi ekoiqov xai еЬцоснуоуто, ote
miAiv ^PcOjUaifov лоод BovP/doov; nagayivo-
цёгсот vqet; tpc t'opg yaga; dya^tdaEcog
aTrslavETE.
lavra svd'vptp&pii, tsxvov р/мЬу, rpv xoi-
vyv EvcpQOGvvTyv, itjv TtvEvqaiixTjV exsivip’ xal
ytaxagiav pdovb/v, p; алрлалюг ol tote 'Pco-
qaiot xai BovlyaQOc, bi pv <5 bi.d$oko; 8^8-
qatVETO, фу eoxv&QCDTia^E xal хатгцрф; хат
alvcov ejioqevetd, xat mivia tqosiov EUTjxavdro
лаоау trtOQEiav ijAavvETO rov avyysai xal ovr-
TaQa;at ihv TQimy&mov sxsivpv biayoDvbv. b xat
e;evIxt}Oe} epev irj; dptayov
xara^Qa ;ciGi}at.
xovpQtb
Xsia&at xard
btaoidoscD;' dV,
dtpEt; tov;
rd ebra rot;
uata, ysvov osavrov xat тф; oot
duFTTi;,
Prayr/XE лоб; то qtieQov xat ettisixe; тр; sa-
cpQovd; oov ipvxp;' dvTtoioaippTco'jav oi aisvay-
aoi xai id daxova
a ^QoaE;svposv 6
TO j1	!	'
oiitcb^CDv xal холтaw savrov
eiQpvpv oi’ufldoEi xai dsopPeX oqopvyjq tc~)v
oi); e; аАр/Люу biaoTpaai xaxotipydvco;
vpiai. ifjm man ds rovrot;
qiov, tsxvov t)ur~>v, xat tov pofisobv bixa.TTyy
x it тф1 xotvcb; a Eid лагтауу
тле wv ipQixTOv фуиато; лараотаису, ote ovte
fiaaiAs ; o''x aQ^cov oi>x ibtcbrp; htaxQivsTat,
alia лоуте; yvpvol xai TerQayphaiisvot лаоа-
OTpootiE&a, ov ц6уоу rd; лоадЕт;, dJ.ha xat
id; sv&vqpost; xal to awsibd; ei; sAEyyov
ладютацЕга sytyyisg,
Qaviov; bwciiiEig
OL ТОТЕ
тф> т (плод pro? EXEivpv дсауоауф’
1

xaxtag, tb; evouioe
’AZzd up ovyxsxioQijo'&u) тф
ел1 лаеоу ёухаих.аоЬ'ас, црдг e;oq-
xal c PcDuaicDV
I
(Ь; (pQOVlUOQ,
dorotpQdgag
syxavyaadai,
тр; BovAydgoov
co; vovvE%p;
Aoyto,uovg
id novpod ftovAEv-
Л0ЕЛо6с>р;
елсЬуеА&е лоод тф’ aQxaiav EiQTp’pv
£ TO HUSOOV УМ1

1
EV Q Slip’
7
c
} >
J
ovvEyovta;
vjco^a^AOvoi

Em тта-Ji
tsxvov
7
dyaAoi’t 'CD usiia,

ь o’«
sv&v^tposi;
бфаота
/
J
J
ЦР&Е
С
?
'Patucdavv xai BovAydotov,
2'aiavag, £r’ sxstvov avrov
xaxtag. лооеуесРР» лаит
?
sxsi vov
Л
f"
ло()етео&(»
ЕЛ( TVj 71QOQ ci'/V
dtd? ’-
TO EXElbEV XQlTl'j-
XOLVOK
UQ^CDV OVX I dtcbip;
yvfivol xai
ЦОУО)'
xal
TErQayphausvot
лдад&д,
/
тас
то owsidb;
brav xal avia; та; елоу-
too uo; xal cpQixp xaraPppsiai,
Г_ь
1
dUd
ei;
5

xa в земята им, като синове, като братя,
радваха се и ликуваха, когато вие от
своя страна изпращахте със същата ра-
дост и веселие ромеите, конто идеха при
вас!
Помисли, чедо наше, за това, за об-
щата радост, за онова духовно блажен-
ство, от
ваш ни те
дяволът беснееше, огорчаваше се, мра-
чен и опечален се луташе и прибягваше
до всякакви средства и търсеше всякакъв
път, за да наруши и смути онзи твърде
много желан живот, което — уви, о не-
победимо зло!
ши така, както мислеше. Обаче нека не
бъде позволено на лукавия повече да ли-
кува и да скача от радост поради раздора
между българи и ромеи! А ти като чо-
век умен и благоразумен, след като от-
стъпиш от миелите, конто те обладават,
запуши ушите си за онези, конто ти вну-
шават лоши съвети, дойди на себе си,
запази подобаващата ти добродетел, вър-
ни се към предишния мир, върни се към
спокойствието и кротостта на благора-
зумната си душа. Нека стенанията и съл-
зите на ромеите и българите, конто е
причинил сатанята, се струпват върху
самия виновник на нещастията. Нека той
да се отдалечи със стенание и мъка по-
ради споразумението за мир и поради
боголюбивото единодушие на ония, конто
се опигва злобно да раздели едни от
други. Освен това помисли, чедо наше,
и за онзи съд, за страшния съдия и за
общото представяне заедно с всички
пред страшния престол, когато няма да
има различие между цар, управител и
обикновен човек,
представим голи и открити и ще се явят
на съд не само нашите дела, но и
нашите помисли и съвест; и страх и тре-
пет ще обземе даже самите небесни
сили.
Нека помислим и за това и нека пре-
кратим ония дела, конто досега оскър-
бяват Христа и бога наш и дават въз-
можност на завиждащите на нашето спа-
сение демони да се радват, и нека при-
стъпим към направление на това, което
сме прегрешили. Нека не желаем да
упорствуваме в злото, поради това че
сме били увлечени от извършените зли-
ни. Нека не чакаме последний ден, кога-
то може би ще понскаме да помислим
за нещо добро, но ние не ще бъдем в
състояние да сторим това, тъй като ду-
ликуваха,

което се наслаждаваха тога-
ромеи и българи. Поради това
той сполучи да извър-
*
J

c
1
но ние всички ще се
Л|
sv д-v ар &<Ъ и sv, xai Ардсоцет totv
ЕруСОУ TCDV ,U8XQl TOV VVV XVTTOVVTIDV UEV TOV
XQiarbv xal 0eov ^uoir, %aiosiv ds лараохеиа-
^dviojv tov; cp'&ovovvra; т-р ocDipQiq pacbv
datfiovag, -	’
а ладюфбХрцЕУ, ppds ^ооХр&соцЕУ
dibit ооуррлаа^рцЕУ ел1 rot;
xaxotg цр
ote xal fiovAoqsyot XQpoiov
ovbsv 6vvpo6uE0af лЕОЮлсоцЕУр; тр;
TOl!±
xai et;
X(j)
АрдсоцЕг
VVV XVTTOVVTCDV
stiovqq-O'Odgw хатаотрасоцЕУ
Emutivai,
sigyarpuEvoi;
агац81У0)Ц8У тф> Eoydipv p,iiEQav,
TI CpQOVEtV 10CJD;,
УН’Х'гр
5 1
tmc
3
прегрешили. Нека
tt
263
I
Kicoiaus Patriarcha
Патриарх Николай Мистик
шата ще се отдели, ще гледа . само
раздялата си от тялото и само ще се
страхува от онова, което ще настане
тогава. О ужасно зрелище — човек да
бъде изпитван и издирван от божест-
вени ангели и лукави демони! Да не си
отидем от този живот така, че да бъде
страшно да попадаем в ръцете на живия
бог; да не ни се случи да чуем мъчи-
телното наказание на ония, конто са
оставили този живот без изкупване на
греховете си, когато вече няма да има
надежда за разкаяние и милост от без-
пристрастния съдия. Това наказание няма
край. То вечно ще трае, ще убива и ще
мъсти навеки безжалостно на ония, конто
бъдат подложени на него.
В писмото си ти споменаваш още за
изпращане на посланици, Би било, любимо
ни чедо, по-просто и вън от всяко ПО'
дозрение да се изпратят назад задържа-
ните от вас пратеници и чрез тях да ни
известии за това, което мислиш, или ако
не двамата, то поне единия, с някой
ваш човек. И тогава само ще бъдат из-
пратени други, конто си намислил да
искаш. Засега, поради това че вне задър-
жате изпратените по-рано, не е възмож-
но да бъдат изпратени други. И тъй
ако наистина посредникът на мира, Хри-
стос, богът наш, е вложил в душата ти
свети мисли за мира, нека бъдат изпра-
тени назад задържаните или пък един
от двамата наедно с пратеник от твоята
всеславна власт. Когато те пристигнат
и ни съобтцят онова, което вие им въз-
ложихте, тогава ще бъдат изпратени и
ония, конто ще ви възвестят решенията
на нашия боговенчан цар и на сената.1
sxbyyiav алорЛЕлооо)^
xal ayoovuboyg E<p ol? yslei
лаоютауеусоу.

xal лрод y6v¥)v xyv
tov осоуатод
vjib толу
ilsdyawg 'deicov dyyslcov
ydva>y
•&O)yEV OVTO)
dsQor
/.tTjbe yevotTo у ydg axovoai viy obvv7]Qdg
toi; аЬюд&о'зтизд £<p oig ETtlyyyslyoayEV ex туд
ладоооуд ^coijg annovucv anotydoscog
ле^Ылетал noooboxia yetavolag,
'f
ООО
biayevu eIseiv&s
avTO)
JTQOS
/
>
TOTS
biEQEvvdot}ai хил
е/
ъ
ex Ttjg
г з	з
ТО Е/ЛЛЕвеСУ Е1^
5
с
3
otg
TOV CpQlXTOV
xal лоу/ууют bai-
e&Td£eo'ftai, My алел-
ладоолуд CCOiE> Ф°~
yeiQag fyeov Vtbviog'
axovoat zijg bbvvpQdg ел1
r"4
XQ
/ *
0EOV
S
л()ооЬох1а uETavolag
dttQoaconotdiTov xqitov'
alia dnsQavrog
almva Tovg v?d
и*-'
TOO
у unbcpaoig,
tov лама atcbva tovs
xoldgovaa xal TiycoQOvysvi].
ndvza
ОТЕ OVX8.TL
sIeoVS
те!од
>
OVX
Е7УЛ
5
леооУтад
*EpuvTyroVEVE де to yodiipia xal леос
xqlo laoicov алолтоХгуд. Kat f/v /лер,
гулам, diyrniv)/лероу, f 1 ~
то robs TtaQ
xai bid exeivcov b)]ld)uai
yd) rovg bvo,
ало-
TEXVOV
avvnovdyzov
v/kov xazEypytEvovg алоотесЛаь,
st Ье
dv-
ano'jrolyg.
Kai
t&tIovv xal

та дохоотта'
TEcog tov eteqov ysra ztvog
dooonov vycov, xal tote etsqoi ay dnsoTdlyaav
Oug ETUtyftElV EyVtbxEiTS,
nag’ vyarv таид
ycbgav to eteqovs
aly-frcbs 6 туд
yyCov loyioyovg aytovg heqI туд elgyvyg Ьлв-
ftalsv sv ту ofi
TEypyEvot, у
туд oyg yeyalobb^ov agzyg,
vovtcov avTcbv, xal rovg loyovg dnoxoyt^bvTcov,
ot)g av emToeipT/TE, е^алоотаЬ/аоутае ol та
лаоа too &eooTs<povg (jaotkecog 'Ьулюу xal zrjg
ovyxA/jTov d^ayystlovvTsg. (XXI, col. 137B-
148 A)
Nvv be to xaTeyoo&ai
btbajoi
ovv
луоалоотйЬ.ёУта
ЕдалоотеИЕсдш. Et
SlQY)Vr)Q pLEOlTTig KotOTOS 6 ©EOS
•ь 1
OU
алоотаЪ/тшоау ol xa-
tcov bvo b bteoos /лета dvd'Qfbnov
xal xaxalayifta--
3

20. Ad eundem
J
ТО

?
“ 7

Т<х> аотм
ь	ь-
Л-
До същия
ud) de^d,usvoi
Texvov
Понеже не получихме писмо от наше-
то любимо чедо, ние се опечалихме и,
както подобава, помислихме, че ти си
се отнесъл към нас с пренебрежение и
поради това не ни удостой да ни пишеш.
Защото какво друго трябваше да поми-
сля? Не е възможно
yQdaya tov
xal cbg eixbg slo~
xei-
tovto xat yQucpew
Ti yaQ /ле allo sbei
"‘Elvny^v/piEv
гумУ лелод'Т)/T8VOV	с-,
ytod.usda ой sv xaxan&pQOVY)p,svT) yoiQa
ys&a лаоа ooi, нал bid
л(юд ovx TfctcDoag.
loyi?ioiiai; Ovb'e yaQ еудгуетас vlbv ауал&ута


щото син, конто
и
От настоящото писмо се вижда, че Симеон е направил предложение за мирни преговори с
виэантийците. Обаче това писмо, както и следващото (22-о) представлявали дипломатическа маневра
от иегова страна. Той искал да заангажира цариградското правителство с преговори, докато получи
резултат от пратеничеството, което изпроводил при арабите в Египет. Както с известно, той търсил
съюз с тях, за да може да използува флотата им при обсадата на Цариград. Вж. Златарски, Писма-
СбНУК, XII, стр. 145—148. — Същият, История, I, 2, стр. 431 — 440.
та .
1
* *,
264
Nicolaus Patriarcha — Патриарх Николай Мистик

* 5?
латвда xai oiogypr алоосо^оута тру ocpEi^ope-
vpvf удариата лада tov латдод beyppEvov,
pp ла/лу ауплерпЕЬУ та лад kavrov ударрата.
"Opcog ovv, texvov рралр ei xal ov ygayjat
лдод ppag ovx p^imoag, ppslg xai ла^лт ygci-
cpopev, ovbsv и bdi то ладаХоую&руас тру
лдод
ryip оиУСрттЕд тру axsatv pucbv Tpv лдод
xal тру латд1 rep viep лдЕлогоау bid$EGiv.
, ovbsv
ge naiQixpv стадуpv dHoicbaavTEg, a/X
ok,
Tl
*
vla>
TioE/tovoav
3EvETvxopev то7д ^aaihxoig ygdppaai, xai
хатегороарЕУ ev avioig ipv apv aya&pv лооол-
QEOtv, xal oti &eov Eoboxovvcog cpQovppa xa-
TEOT/p toiovto
татр pjpxp d)CTS
Xp^ai tag ocpayag, pQEppoai
ypoeig xal dvsxaivio'&pyai ла/лт Tpv
vpv
у
Г
о
UQXP^
трд xkpgoyoptag Exetvpg хатаотрош ыд лдау-
рата Bov/.ydgovg
ev
1
xal oti &eov
p ap cpiXdvdgooxoQ xal
navdpvat rovg
i
ppEQCli-
лоЛершд,
tag tcov alpdtcov
apv EiQp-
рЕта^и ’Pco paicov xal BovAydgcov, pv sdcoxsv
ukv 6 Хдютод xai &sbg ppckjv b xoivbg Пат pg,
лаУтсоУ /Уеслотрд, scpi'/.ovEixpcE bk 6 ал’
xai awl

Ecpi/.oveixpaE
avdдсолохлоуод bid/Залод Auoat,
xal c Pcopaiovg, bd cbv xal
тр Ttagovo?] £cop лоЛЛр йлрттрсЕ /«хеяб-
трд xai сшмаа, рстсфоВр’ Eig
ovx Eypvoa. Bvy,aQioTOvpEV ovv
koyiopov TOlOVTOV EV '	'
гетсотатр
apagwoXol, Hi
xpv copy Tipiav
тсоу
axokavoat
pkv

X
X
рЕта^оВр
EvyjagtoTov pev
тр kptpQOVt
xagbia O-euevco,
eti тф
ерлУЕЕсОсм, хал. bovvai
трд EiQpvpg
xal BovAydgovg
bvopaiog,
7 1
1
to xoeittov
тф tyc-cb TO)
aov
xai sv%6pe&a,


обича баща си и запазва дължимата към
него обич, след като получи от него пи-
смо, да не му отговори със свое пис
мо. Но, чедо мое, ако и да не си ни
удостоил да ни пишем, ние пак ти пи-
шем, без да изменим ни най-малко пора-
ди това пренебрежение бащината си обич
към тебе, но запазваме добрите си от-
ношения към тебе и подобаващото ба-
щинско разположение.
Ние случайно прочетохме писмото ти
до императора и от него узнахме за то-
ва, че по божие изволение твоята чове-
колюбива и кротка душа има намерение
да прекрати войната, да тури край на
убийствата, да прекрати кръвопролити-
ята и да възобнови отново мира между
ромеите и българите, който е дарувал
Христос и бог наш, общия отец и гос-
подар на всичко. [Тоя мир] изначалният
човекоубиец — дяволът — се постара
да наруши и вместо това наследие той
се помъчи да тури българите и ромеите
в тежко положение, поради което в на-
стоящий живот настанаха много трудно-
сти и гибел, без надежда да се промени
към по-добро. И тъй ние благодарим на
бога, който е вложил такава мисъл в
благоразумного ти и много разсъдител-
но сърце, и се молим, ако и да сме греш-
ници. той да вдъхнови твоята честна
душа нее повече и повече с миролюбив
дух и да позволи на ромеи и българи
общо да се наслаждават от спасителни-
те плодове на мира за вечна слава на
неговото
вимо и .
демона, който със злобата си през тол-
кова години враждебно настройва хри-
стияни против християни, приятели про-
тив приятели и, накратко да кажа, бра-
тя срещу братя и чеда против бащи.
Затова ние молим бога и се уповаваме
на него и на твоята добра съвест, че
миелите за мир постоянно, както и сега,
ще се проявяват в твоето сърце и ще
пръекат своята пълна светлина. Тъй ка-
то, чедо наше, твоето писмо съобщава-
ше за изпращането на човек, чрез кого-
то да ти бъде съобщен точно начинът
за сключване на мира, за да няма ни-
какви недоразумения, ние изпратихме чо-
век, който е наше собствено чедо. Той
е живял с мене заедно от самото си де-
тинство, от мене е възпитан и се е удо-
стоил с ангелска одежда, приел е в име-
то на светия дух от моята смирена ръ-
с една реч, той ми
и

чл
5
дяволът
xai gv-
3	X
ei xai
EIQpTlXCp TtVEVpari
xai.
P'vypv
хаолсог
Pcopaiovg
rov oixftov bvouarog, sig
pov pyaxpuETOv dii'pvpoTmp
fl	-4J C
os ту/ eiivtov
EgSppVE хат
XgioTiavovg лоод XgtGTiavovg,
xal i'va avvTQiKog еТлсо,
- T
GlOTpQlCOV
t

х oiv сод
и
bogav
be opv, texvov
sig
тдол/'д еле Toaoi'T' ig etsqit
!’s лдод
OlXflOV
1
J
aioxvvpy iov baipovog
5	/
AO)Tf
лдод cpiAoc
лдод abs^cpoi
сохбрНЗа xal лЕлоШарЕУ xal Os co


1

v
xal. Tsxva лдод латедад.
c1'
077
/
3
stg
bbSav
, xal
xaxo-
dHp-
cpiAovg
dbsdcpovg
Таота
xal тр op
- Zoyiapoi
TEAEIOV
' TO GOV
 >
5

име и за твоя слава, незабра-
любимо чедо мое, за позор на
4.1
ol rpg EiQprpg
vvy cyaivovTat ауатЁк-
OIXEIOV
texvov ppcov,
dyaflp avveibpoEi,
sv тр afj xagbia шал eq
AovTsg, ovtco xal to
biavydoov iv. \
shye ygcippa
ov 6 тдблод трд Etggvpg ТЕЛеиод ooi yvcogioipp-
aacpifioAtav
цу&дсолоу
OVTCO
3
xal
FixElbp bk,
xal dvil диалог алоотаВугас, bi
Ч’ООъ
c
лдод то upbapcbg eti ducpifloAtav Tira
ij ррсу, алЕОтелЛареу ат'&дсолоя og
 xaki'EGTpXE' xal yaQ xai
-" ЬлаЛсоу ppiv avvEyevEio, xal лад
ехлелсрЬеотщ xal
slvai aQ%iEQ8vg
ppsTEQag талыгр ?
TOIOVTC)
то ирЬарсЪд
у,
оЕтар гр ’
оладуесу ;
техуоу ppciiv olxeTov
uvv%cov sg алаЛсду
ppcbv
тод pgicoTCU,
UvEvpaTi лада rpg
sbtgciTO,
xal то
xdt
алЯлпъ
>
tov uyyEhxov oxppa-
з	\	□ e z
ev ayico
XEiobg
сотi texvov риалу

J
срещу братя
и на
ка архиереиски сан
о
и
?

Nicolaus Patriarcha — Патриарх Николай Мистик
265
vvxrl
nfiEQa лоб row oixeicov
avtcp лгеирапхцу
ОС ОТ EV VUXTL хас
syovisg dcpdalpoov rpv h
уават xextppe&a.
Tovtov
лсотог xal	е^ы ttjg dlpf/el ag
ysodai eldota, алЕогеИарет, Гта лаоат ri/v
аНудшат ал!ыд xal dnavovQyevioog лар’ avrov
addi'iQ, длсод лед1 rfjg
еоеоЦе есррурд ot is la%6vteg
xal лаоа у ovyxlytog
eDevto, xal ryv I'jovZrjV
aystv, st py ti avrog texvov fipcov, олер pi/ doh]
0eogt allo
eodpsvov. ’Alla ravra psv ovx txt
/Ivroy de rov латтсоу Влрсог xal Qedv xal /3а-
oilsa svoQxfQupsv os rov pi/ xaiaoypiv aviov,
pyde Аълт/оас rd yi/oag ppcbv ел1 rf xaraoysost
avrov, a/.2d pexQi летте xal dsxa T/peocbv
Povlei heqi rfg sioijvrjg uvaxotvtooaoflai
xal, tfjg nsviExaidexaing r/psQag rd rslog lapfia-
yovoi/g, dxolvroog
avrov лдод fpa
dr/Ti rov ovQavov xal yfjs Поа/тг/Т) тт/v fawv
rd)V тал£1УОУУ лдод оё отоо-угр’. Ilgoalh/oopsv
dovlst xal tip’ IsiiovQytav, ryv lEiiovgyov-
pEV ла/лвтартжн ты dvotaoTT/Qtcp wv
val dp xal rd ranetvdv f/рыт yr/Qag,
Ivnfopg )]pag‘ ev HoxqI xal 17ы
rivEvpan rp Adv
dsopov ЕлфаНорег
oiEva^stv did латтод
yavEiv Оеф ,U£%Qig av
oipspxhps'&a, xal rr/v ратаютрга тыу
л/тыу nQaypdicov avalhcooovvisg
(XXII, col. 148	149 C)
xal
3

«г1
5
El
щото
ovv,
ppdsv
ЕЛ8(б)] еле/ирг/оа?,

ЕдСО ТГ/д
(1уЩ)СОЛОУ
Ф$ёу-
0E(p psllovorjs
tov fiaoiletisiv,
avrcov,
8tg EQyov
OVV
9

xal
pEAAOVOlV
/Ал
ть diavoi}&Eh] Ерлбдсоу тр stQtjvp
Alla ravta per ovx

у
TOOOVTOV.
08% QI. ЛЕТТЕ xal
/
a
avtcp,
го имахме
чрез не-
е такова чедо, щото, като
нощем и денем пред очите си,
го получавахме духовна радост.
Тъй като ти именно пожела такъв чо-
век, ние изпратихме верен и истинен чо-
век, за да узнает от него просто и без
хитрости цялата истина за това, как се
отнасят към очакван с помощ божия
мир управителите на държавата, целият
им сенат, конто вече
и имат намерение
ти сам, чедо наше
бог,
то да попречи на мира. Но едва ли мо-
же да се боим от това. В името на са-
мия господар на всичко, бога и царя
заклеваме те да го не задържаш и с то-
ва да не оскърбиш нашата старост, но
да му съобщиш в продължение на пет-
надесет дни всичко, което ти искаш,
относно мира, и след изтичането на пет-
надесетия ден безпрепятствено и без
оскърбление да го изпратиш назад при
нас невредим.1 Да, чедо мое, убой се
от самия създател на небето и земята
и се засрами от любовта на нашето сми-
рение към тебе. Ние от своя страна, ако
искаш, ще добавим и литургия, която
ние отслужваме, застанали пред божия
олтар
старост; и не ни огорчавай. Ние те об-
вързваме в името на отца и сина и све-
тия дух и на животворящата Троица,
създателка на всичко. Не ни принужда-
вай постоянно да ридаем заради тебе и
да прибягваме към бога, докато още се
движим в този живот и ни е позволено
да гледаме суетността на човешките дела.
КЪМ

са взели решение
да го изпълнят, ако
— което да не дава
не си намислил нещо друго, кое-
1
J
?

dlvncog, а/31а/3ыд, апхюггДш
TVcH, TEXVOV UOV, aviov dvOCOTli/-

ъ *
ден
1
08OV'
koi pt]
llaiQi xal ITы нас ау(ы
oXcui'	igtadi,
aoi pi]ds лои/от/д f/uu.g
хата oov xal лраоЕТюу-
ava-
avd-QW-
IлАоуЫрТТ.
<

?

а
също добавяме и смирената ни
5	~ г "•	/
tj? qot] таит?}
с
/
21. Ad eundem.
Ты аитф
f-	1-
До същия
’Eyd) xal nQoisQov eypacpov if} itpiotpi
oov, texvov ррыу, xal yQatpoyv ладиубрру
л1рООфО{)1аУ if OVVSOSl OOV, Oil OV% EVEXEV
трд tcov 'Pcopaicov xaxcooscog, alia %dgiv трд
xotvfjg оштщхад Bovlydgcov xal
wag loyovg лоюарш’ xal tors tocog
w	* >	e “	.... !
, Ml
7 слбрушу,
meg exatsQov yh’ovg, Bovl-
xal nQoieQov
texvov ppmv,
oov,
Рыра'коу xaxcooscog,
Bovlyagajv
notovpaf
amoia leyetv vptv,
avtpg 7iQcaiQ£O8(0Q
sffiOV XTjdEpOVlaV
С
5
Ратра/ых
sddxovv
vvv ds yQatpco трд
xat trtv avtijv
И по-напред бях писал аз на твоя
честност, чедо наше, и в писмата си уве-
рявах твое благоразумие, че аз говоря
не заради нешастието на ромеите, но
заради общото спасение на българи и
ромеи. И може би тогава речта ми да
ви се е показала, че не заслужава до-
верие, а и сега аз пиша със същото
намерение, като имах същата грижа и
за двата народа, сиреч за българите и
ромеите, та ако е възможно, поне сега
а
>
j
та ако е възможно
>
1 Византийского иравителство, нзглежда, повярвало
цар Симеон и затова изпратило специален пратеник.
34 гръцки извори за бъ.'И’арската история, IV
на
предложенного
за мир от
страна на
266
Nicolaus Patriarcha — Патриарх Николай Мистик
г/
iva
ydooyy (рт/рй xdi 'Pcoyaicov' tva id
олео g£ aQ/djs ysvso'dai Ёлт/QEiq, <5e
bodiAoroq ov ysyovst xav у th'
Jloiov
лдау/ла, rd
Зеф fiudov,
dwardv,
wv
xav vvv dedvjTat ysveotv.
dr] tovto ; ФциХ t?}S eiQi'/vqys to ud-ya
ayojtdpiEVov xal тф Хдютср xal
xal TTQOS GVpTpEQOV eaipaeyov tois
/nexQi tov лаоогто5 eleeivdos
ffiov biESavvoaot,
yvoetS ooat лада Хоютют&у
vVEQyovvTai. Pal таша ^ygatpov ^iev лдбтедоу,
(bs е!лоу, /лет’ obvvT/s xagdias, xal vvv ель-
gteaKoo аета xevtqov vns obvvT/s лАт/хтсхтотеооо.
Потку de
zeokai q/ras xevtocp dxovs 1лог>>
ovyxivT/ots bvraTcoTaTi], v ’
/jeiv, ex Trjs fiaodaxfjs (xrovdijs :
Tsgas E^ovoias xdi tov gov ysvovs, т] ладе-
oxEvaoTat, p naQaoxEvaab'bosTat, zcbv те Hdos,
xal auv exeivois tcov Пат^т/vaxtrMv, eti de xdt
’Alavoov, xal tcov ex tt/s
лаутаху oyocpQovi/adyTcbv,
лб^Е/tiov aQaptEvcov.
L

l
xat at}Alois tov
то Xf/^at tcov а1/латауу tus
XotaTtavovQ

Л
to di'Ttov tov vvv осробоолтео'о лАту-
XEVTQfp UXOV8
f/
oaov eotiv
GO L’
фуал^/лёге'
Ё//Ё блола-
хата TTjg
зг
V/IE-
AwECOS, ToVQXCDV,
лас тог хата oov
хата
>
което трябваше да
но поради злобата
конто всички се споразумели и
Таита sneddj Tais e/tuIq dxoats лооот/Ьдот,
SXcos avvEXvihp-’, xai nh/Qv/s Еу&уб/лцу daxQvoov,
xal та? bMyas xai novt/Qas tijs e/udjs ^coijs
E/rsyipa/rgv yytEoas,
tcov лдауаатсот,
тцд sf.u'j
ov лооолоАаАЕ1У ovb
^согу tcqIv dj таота yEvsa&at,
dxoais tovs
ovtoos ovv
vjfjdbv 0aai/.evutvf
xagbias
vyas de
uev ovv kqos
'Poiua toov fiaotlevetv
Ёкиошлг/оа^ dory TtaQaiveoiv елсм/уа/лгу,
egtiv' esttoxeiv rcbv e&vcov exeIvcov
VjLKOV
л do tv
итфЁ
dyavaxTiyet rvyoy eidoycp rov TOaavTvjv
лдбе to BovAydQiov Ёльбе^аодти yevos, dore
лагт1 тоолср (pSQEtv a^ovbijv tov e&vr/ adhei'a
wVaivTa ovyxosneiv еттоеграс tovs ovo/iau adv
tov Xqiotov xal Oeov
adeltpovs de xdi
ftoXov e^tvo^uaoiv dKa&oioi.s eis eX'&qovs
aok/dovp хатеотт/иаг.
№

НЧГ
Ь
Л
dz iyas
т
xai лоуцдфр т-fjS
сл
OTt
xai тцу
№
щюс GV'Uftatjiv Totov-
eS avToov dlyrjdova
xaodias ладетелует 6 fitos tjpdbv, xal
алцА&оу ex vdjs xaQOvorys
xal rais eptals
лоовек-Ьеху Xoyovs'
xal tois fpi/.oyQioTois
ёлетделе
алолхутра, xal hqos
ygatpetv nQoe&vii^driv yQucpto.
TOE'S
1
Л

Л8О1 avdbv
btaTEbei/iEvos
СЛ
а
лОосе/лесу ovx
О
а

да се сбъдне това
стане още отначало
на демона не стана. А какво именно е
то? Аз говоря за великото дело на мира,
което е угодно на Христа и бога наш
и ще бъде полезно за ония, конто досега
жалостно и бедствено влачеха живота
си, а именно за прекратяването на кръво-
пролитието, извършвано от християни
срещу християни. Писах аз за това и
преди, като казах с болка на сърцето,
а сега изпращам ти писмо с още по-
тежка болка. Изслушай [ме], любими сине,
защоазсега съмуязвенот още по-силна
болка. Защото, доколкото мога да раз-
бера, поради императорского старание
да се противопоставя срещу вашата власт
и твоя народ подготвя се или пък ще
се подготви твърде силно раздвижване
на русите и заедно с тях на печенегите,
па още и на аланите и на западните
турки1,
са започнали война срещу тебе.
Когато това дойде до моя слух, аз
силно се смутих и се облях със сълзи
проклинах малкото и нещастни дни на
живота си, загдето нашият живот се про-
дължи до такива събития,
тях
сърце и загдето предварително не ло-
гинах, вито се махнах от този живот,
преди това да се случи и преди да дой-
дат до моя слух известията за тия неща.
В такова състояние на духа аз не се
поколебах да изкажа и пред нашите хри-
столюбиви императора всичко, което
ex 3&ov Аа%6ута? tov ми внуши скръбта на сърцето ми, а на
yevovs Etp&sy^a^v^ а вас пиша това, за което силно желая да
таота пиша. А това, което казах на избраните
от бога да царуват над ромейския народ
и за което ги умолявах и толкова уве-
щавах, е следното: да не позволяват да
се разпростира нашествието на тези на-
роди срещу вас, без да гледат злините,
нанесени от вас; да не се предават до
такава степей на злобата и ненавистта
си, ако и под благовидния предлог, че
се бранят от българския народ, но всякак
да се стараят да внушат на тези пле-
avi&y
to dZyos е/лу/s
длхЬхутуа,
3
(~)eov Ааубттад
Е&У(ЪУ
ovyxii’T]Giv iuaxoo'd'Vtii'doai>
г?лёотт]оау лао
TOV
Cl
a
тгр xad
!U
ETC
ole vji8OTi]oav лао’ v/лаур dvtaools'
togovtov xivvjdrjvai mxQta yvxrjs xal
a/twav
xat
f\ud)V

Tsxva
5
J
а поради
до такова страдание на моето
7
v/лауу ЁлсхехЛу/лЁуагу,
vndQxovta, et xal dta~
xdi мена, живеещи в безбожие, че те изтреб-

ват наречените братя и чеда по името
на Христа и бога наш, макар че поради
губителните внушения на дявола са ста-
нали врагове и неприятели.
1 Западни,турки били наричани малжарите. Вж. Moravcsik, Byzantinoturcica, II, р. 321.
I
Лакапин и неговите синове Константин, Христофор и Стефан),
на Роман Лакапин. Срв. Ostrosorskv, History, рр. 239 — 241.
1 Западни турки били наричани малжарите. Вж. Moravcsik, Byzantinoturcica, II, р. 321.	2 По
това време във Византия формално имало няколко импсратсри (Константин VII Багренородни, Роман
но фактически властта била в ръцете
на Роман Лакапин. Срв. Ostrogorsky, History, рр. 239
267
Nicolaus Patriarchs — Патриарх Николай Мистик
C такива и други подобии думи, за
конто излишно ще бъде да говоря в
писмото си, аз се обръщах към боголю-
бивите наши царе и те поради своето
човеколюбие и снизходителност веднага
обърнаха внимание на думите ми. Те не
възразиха и не се постараха да се за-
щитят пред нас по отношение на бълга-
рите, конто са причинили толкова злини
на ромейската държава, но се показаха
благосклонна
мир и ни казаха следното:
стирю на стадото Христово! Каквито бед-
ствия и да ни е причинил българският
народ, ние няма да отстъпим от собсве-
ното си решение; ние не държим сметка
за проляната от тях кръв на нашия на-
род и другата обща загуба, която те
[българите], подбуждани от лукавив де-
мон, са причинили на нашите поданици.
Но ние даже не вземаме пред вид онова
напрежение, което претърпяхме през
толкова години при изгонването на от-
блъснатите вече племена, нито пък ония
[промени], на който отце ще трябва да
се подложим. Но тъй като ти имаш же-
лание да молищ нашата царска власт за
това, то, ако искаш, извести му да по-
иска мир вместо война и убийства и, ако
ти сполучиш да го убедиш със своите
думи, ние няма да противоречим на прос-
бата ти.“ Ето какво по добрината си и
от стремеж към благото на мира те от-
говориха на нашата просба. Най-после
и аз ще прибавя просбата си към тебе,
нашето чедо, и ще пиша, както и пре-
ди, със сълзи и ридания. Погледни към
благото на мира, погледни към спасе-
нието на своя народ, не упорствувай в
това най-лошо съперничество, не пред-
почитай убийствата, кървите, овдовява-
нето, безчадието, с една дума, опусто-
шението на земята пред ония добри и
приятии дела, каквито произтичат за ро-
меите и българите от мира.
Знай, повтарям, че ако аз колко годе
съм разбрал смисъла на царското дви-
жение срещу вас, то те [императо-
рите*| няма да престанат да подбуждат
за вашето погубване всеки народ
турците, нито аланите
нито русите и други скитски племена —
дотогава, докато последните не изтребят
българския народ съвършено. Аз не зная
защо би било съмнително моето пред-
положение,
рите] всекидневна усърдна грижа няма
да се осъществи на дело. Ако да бях
?Z <1 1	_	/	5
akka
;twk to?j> q:d<ji)eovg
xai to ye
Totavra xal oaa akka ueqlttov son тер
удаццатл ovvTdTT.soq лдод rovg qUoilsovg fjuavv
sqvd-Ey^duyy fiaoifaig, xal to ye cpUdv&gamov
avrmr xal smeixEg avn'xa tcov queregcov лдоо-
&yyuE Adycov, xal ovx dvrstлог ovd’ scpt^ovsixT]-
oav лдод Yjptdg tov aptwav yevEoidaC лдод
Bovkyagovg rovg
fiaixijv Egovatav, aUd лдод tijv e£
лад’ avTcov Enprirovuevtjv elgrjvrjv olyy tcjv
лдоасдевьг (ocp&yaav inixUvavTsg, xdt slnov
томата лдод rpaag' латед xal л011ш']У туд
tov Xqlotov noifivyg, ovx EgsoTyasv суд olxsiag
yvcdfiyg, олбаа Kav rd Boidydgajy ysvog
Eigyaoam sig fjfiag yaU^d, ovds Uydyoptsida
та xsyvftEva лад3 ovtmv at цата, rov уцетедои
iaov xal Tqv aUyv лауаАе&д^ат,
лоуудф daifiovi evegyovfisvot
teqcov tTQyaoavTo длс]х6сот\
t/]V xatvoToui.av oarjv глуотуцеу ало ygovoig
Toaovrotg sig up twv vvv алохехсгуцеусоу vt1)—
vajv dnoxivyocy, ovd3 боа ету це)Л.оц&у xatvo-
TOfiEia'&aii sig адт&цоо 2dyov лоюоце^а.
г лес ravra ryv yticov StEvoyidyg ладаха2есг
daodEtccv, Exsivcp st ^ovZ« enioiEdov, avzl tov
лоХёцоо xal tcov otpaycov ryv elgrjvyv em^yrrj-
oai,
tiEvov 26yotg, qua
dyrdsyovTag.^ Tavra uev a
атотуд, xal у tov халой лдауцатод rqg Etgip
vqg EcvEOtg
dhjoiv. To 2ослоу ел1 OE TEXVOV
PoAkofiac туг nagdxdyotv^ xal олед eg аоууд,
tovto xai vvv ygdepa) uerd 'Ogyvcov xal odvg-
цс7)у* албЗкЕ^оу лддд то т.уд sigqyyg ayafyov,
dgadfiZsipoy лдод тду tqv aov yevovg осотг/Qiav,
jiqd3 EnipiEivrjg
лдопи.Г]0'1]д rag atpaydg
yqgsi'ag, тад
Eor/uiav, тсоу
баа ex rijg stgqvvjg
BocdydgoiP.



xal ovx avisiлот
qjtdg tov apcvvav
ovtco xaxcbaavrag Tqv cPco-
aUa лоод тот e£ dgyijg
*.
лдод тру
cwtPov Елфутооiisvqv Etgqvqv
coTp&tjaav nxixZivavTsg,
е z	<• э 5?
олова d av
5
OV
D*
5
доа
zcti
и
към търсения
»
отначало
Отче и па-
oorjv тсЪ
хата tcov gits-
итр <U25 ovde
r I	/_




конто
’AU

>
което
xal et ye kdffotg avzov roig oocg летО'О-
ь sysig ту oi] лаоахкГ]ОЕс uq
Tavra uev a fj exeivow xqtj-
c
uev
I
f
5
лддд tt]v {yisTEgav олеср^Еудато
Td ЛОСЛОУ Ел1 OE
iJJlCOV ЛрО-
3 -
£4

ту хах'юту ipdovEixtq., pwjdk
xai та at цата, тас
dnaideiag, ал1(Ъд rrjg yqg т/Д'
х.аксЪг uoayudrcov xac qdiorcov
— 'Pmualotg ^sgiytvsrat xai
3/
ЕЛ1
/

".
та ш para
TV}?

u
u

xal ла/лг el ti syd) rd
rivcooxE ydg qprjfd
rijg /jaodixyg xivqaEcpg xai)3 vua>v хатегогута
лдаурихга, лаг ysvog ov
xaiT vficdv
xovg, ovte ’Aiavovg, ovts Т/ат^угах/тад, ovts
ePajg} ovte rd dUa Sxv&txd yevr], .UEyoig av
to tcov Bovkydgcov sig текод ePanoieoujoi
ysvog. Kat ovx суси лшд ел1 tovto dpupiftokov
dvahypoptai yvcbytqv, oti pti) ngdg sgyov q хат)
EXaorrjv avTotg олооЗа^оцЕУС] ueUtt] ovx
цц Irfiaww eig top
o^.s’&qov ovyxivovvreg, ovts Tovq-
3A2avovg, outs 11атфр>ахлтаду

7
те
e
J
нито
нито печенегите,
Sig
ОЛО-
че
тяхната
[на императо-
268
Nicolaus Patriarcha — Патриарх Николай Мистик
Ьретас. Et ftev ydg ecoqcov та оа л gay ua та
цЕта rov dixaiou Tvyyiivovra, xal лоЬд f-)cov
ageoxEiav лдорсуоута, xdya av лео1 тцд w>v /Ja-
otietcov xaP vucov олообтк
eayov Лоуюцосд apttpifloAovg
tvyby ovte тогу efyvdyy I; ovyxiynoig,
тцд 'Рсоцасхцд ftac>cAEiag
тюцёуоу
гтуд GvaTQaievopieviK b;iiv,
&8ov лад3
be etg ev&vц?](лз' eibco тагу loaovccov
oidjy tov @£ov трд хатаотооцр, то)У ёлюхо-
ЛЕ10УУ, тсбу цоуаатпдюту, tov (pdrov тсоу седёсоу,
трд cpboQag icoy ладЬёусоу,
EOTl ioytopibg,
xal ovyl тру ptcrxQo&VLiia.v
tov лао ттод,
pITCOV НЦШУ Т)]У ЕЛС-
oTQocppy, ov%c лдод боуру xal Ноцбу тоу хата
BovAydgoov Елютдёул.с, xal тру exbixpoev трд
тосаотрд ёладес шакрогсад; lavra, vie ptov
ауалтцЕ, b Oebg ydg olbey
тру талstvijv ptov аладааоЕс у-юуру,
цаудаусо xat vvv тру тобаотрг
тыу xab
dlyco ха&ыд
олёд тыу
с’,иыу xal еп xal лоАё/aovg ел^ртабутыт dva-
lay&riTe, ola лоИахсд avrspr} ev локлосд et)-
veaev, avgpoty цеу хата XQOvovg Aa/iovrcoy, rlj
be срс1оло1ёцат лдоаьдеоес rsletav bs^auBoov
dttdileiav.
ECOQCOV
тоууауоута,
l
'l
7
xal трд Buxgateiag
лаоёуоутад,
ovte to
елецелёд xal леердоу-
LOXVoet хата Boviydgojy, трд btxaioo
xal трд ailpg лада
Gray
ЕХХ/.Г)-
О'К
I

f
v
/
ТЦЫУ дЕдалЕООЦеУпд рОЛТрд.
sicl'G)
хатаотдор'Г/с f
ТЫУ
С/
Трд V&Q&JK, TIQ
доцетсл б Феод ;
pv елебес^ато цА/Цх
Одылод, ыд dve^txaxog
ТСОУ ЦОУа'СЦТТСОУ
ow татта ла-
cos tpildv-

/p

Oebg
Tavra
бтс ауало) vciag,
7
г
хас бтс
Л
vvv тру Touavipv otcyxiypoty
V ЦЫ У д.Л0ХЕХ1УрЦЕУЫУ еЬусЪу'
след tcov сРыцасыу,
Bovlydgcov, цр лоте цхАоуесхоъ'Утыу
c
/
xai
s
avrco xat
’ О S
ovrepp ev
av^pocv ,иеу хата xgovovg ларогтыт,
Toiavra цел' яо/лн
t.b'iovg owe bn xacgovg. Nvv de алеохоцеуод
цг/ tovto xal Ep vjaiv оуцЬруас, црЬе Хдютса-
vovg -ицад ovrag лоск tolovtov xcaayrpoat тёлод,
ел1 ласцу olc лооХи/ЗсоУ rijv opv cpgovtцрт
xai рцедот yn.’%pv еЬоооллроа^ xal vvv Ьоосолсб,
xal cbg naQCby ледслтооооцае, xai cbg vied
7	J	\	У	f
оицередогта ладилусо texvov
ov egcoQxpGavo хата
6 хостбд
xal лоЛлбхсд xard rovg
Avy
de
/
7
)
cbg ладсоу ледслтоооо/аас
руалрцЕУО)
Г/ЦШУ, &QXETOS б уцбуод,
тыу 'Рооцакоу
елфоокод xat c'/'/Zoor, cxavp
уоцеур елрдеси., agxet
els xoivpv
xac 'Pcducucov,
J	J
xai dleov pucbv ov rtvog
Bovlyaooc оcoua Tvyxdvovatv co
Olda OTi яаР
трд б сдав xal tag
rpv opr xalpy xazagdev)/ ipvxpv’
VTtd rov xaxov, di id vixa еу тф
\ e ct i	\5-pz	si
xaxov, о pitog x
уцсоу. It tovto;
ex ласЬбфеу rovrotg Evrgacpeig ; Ос ba у do
3£0V
та
xal
, COg
ладатты
3 ,
видял, че делата ти са съединени с прав-
да и насочени. за угода на бога, то аз
по-скоро бих се усъмнил в старанието
и силата на императора срещу вас, а
именно че нито раздвижването на тези
племена, нито обмислените и пресмет-
нати мерки на ромейското царство ще
могат да надвият българите
справедливостта
и изобщо волята божия ви благоприят-
ствува. Но когато си спомня за разоре-
ние™ на толкова църкви божии, епи-
скопии
ниците, насилието над девиците, поруга-
ние™ на монасите, то с какво ще докажет,
че бог ще пренебрегне всичко това, че
дълготърпението, което той е показал до-
сега по своето човеколюбие и търпели-
вост, очаквайки нашето покаяние, няма
да се преобърне в гняв и негодувание
срещу българите и да навлече отмъще-
ние за такова изтребление? Ето какво,
обични ми сине, — богу е известно, че
те обичам — терзае смирената ми душа,
а също и това, че зная за толкова голямо
раздвижване на народите против вас.
Страдам както за ромеите, тъй и за бъл-
гарите, да не би, като си съперничите
помежду си и търпите войни, да погн-
иете, както често се е случвало с много
народи, конто са се засилвали за известно
време, обаче поради наклонност към вой-
на окончателно са загивали.
Много подобии примери често са ста-
вали в наше време. Сега обаче се моля
да се не случи това и с вас, да не по-
стигне и вас, християните, същият край,
въпреки че аз съм молил по-рано бла-
горазумната ти и кротка душа и сега
пак [те] моля, като че ли съм при тебе
и те прегръщам и те съветвам като лю-
бим син за онова, което е полезно. Чедо
наше, доста вече време се е подигравал
над ромеите и българите общият зло-
мишленик и враг, достатъчно е злото,
причинено от него, доста е и това, което
досега се е извършило за обща гибел
на българи и ромеи и за наскърбление
на Христа и бога наш, чието тяло със-
тавят ромеи и българи като под една
обща глава. Зная, че ти всекидневно
напояваш своята прекрасна душа с жи-
вотворящата влага на учението на бла-
жения апостол. „Не се оставяй да бъдеш
победен от злото, но побеждавай злото с
добро. Залезът на слънцето да не те сварва
разневен! Каквозначи това? Какразбираш
ти това? Не си ли възпитан от детин-


?

тъй като
воюва на ваша страна
□l
на толкова църкви божии,
манастири, избиването на свеще-
о
за такова изтребление? Ето какво
богу е известно
J
5
i
да не он,
9
V
<*
xal tcov Boviydgoyy
лад avrov у ye-
td p-E^Qt tov лар угод
ysyEVHpva Boidyaocov
tov Xqiotov
Pcop.aioL
aiag xEcpapg.
Ало ot62ov
Ain vtxcd)
еу тер ауаАф rd
ёлс тф ладоуса,аф>

dncbletav
xal etg алурббга
\ е
ХС££
£
ExdOT'pV TGIQ ^ЫОЛОСОС
TCOV TOV ,uaxaQtOV
3

хас
>
va uaoi
I
э
е ez 1
о ц/ло
Тс
?
«
лшЬо'&еу
dUd
JLLf] ЕЛсбоётСО
лыд ravra cieIetcov; ябс
rZ
OTl
vtxa
dr
Nicolaus Patriarcha
Патриарх Николай Мистик
269
Evd'aMq,
xai T] оу ev TOVTGig Метоаерт] ipvxtp
Aid t[ rooovToy EXQtmqoEV у туд y’vyjjg ntxoia;
dta ti ёл1 TooovTOr eSetelvev v doviv xdt
ffMxEir eddxaa
xqOv yjodvav
x.tvovqEva
ydooiv
(OOKEQ
ООТО)

7
н
qc-VTov
EV
1

bieidboig
TOVTCtg
vdiTiov
Е^ЕТЕО'ЕУ
т(р ykdy
rd. ekssiva та via
ол).а уела., 
iddnaaOat лареахЕГ
Л
E7U
TO&OVTQV
РГ
3
ЕЛ
*— I *
rIMvadiov
I
avTip ;
GQy'i'h
TOOOVTOV UU-
J
ida'-iaro. ooa та
xd. Bov).-
3
:1ОХЕ1
лоуцоо.
Ml
ovv ooa
7tt}iEttd
fiOAl'/V T3]V ЛОЕЛОООаГ
/
9<7с»и;ает,
ctbo в такова учение ? Аз зная, че както
добре разцъфтява дървото при изворите
на водите, тъй и душата ти е възпитана
в такова [учение]. Защо обаче толкова
много надделява душевната злоба ? Защо
дотолкова се продължи гневът и тол-
кова дълго време ние оставихме слън-
цето да гледа тези жалостни зрелища
конто му дават възможност да вижда
как между
оръжие ?
И тъй доста лоши и ужасни работи
е видяло досега слънцето. Покажи про-
мяна, подобаваща на християнството и
благоразумието ти; върни се пак по
гладката п'ьтека на мира, остави нерав-
ния и трънлив, а
за хората път към войната, по който те
е насочила завистта на изначалния чове-
коубиец и лукавия демон. И сега още
христолюбивият цар е готов с връзките
на мира да се съедини с тебе като със
син и брат и да даде всичко и да из-
върши онова, с което би могъл да удо-
влетвори ваше господство, както е уме-
стно. Да не настояваме да улорствуваме в
пагубните си намерения, нито пък да
предпочетем въоръжението и войната, ко-
гато едно толкова голямо множество от
народи е готово или душата си да по-
ложат, или наистина да изтребят бълга-
рите. Изходът на войната е неизвестен,
но твърде добре е известно, доколкото
е възможно по човешки да се разсъж-
дава и очаква, че ние не ще избегнем
справедливого божие наказание. Нека
имаме пред вид сигурното и нека не за-
почваме необмислено сблъсквания, сра-
жения и убийства с тях, за да не се
подложим, в случай че те спечелят по-
бедата, на опасности и такива обстоя-
телства, от конто след това ще последва
вреда, позор и разкаяние. Аз не зная
дали ще намерит, дори ако почнеш да
се разкайваш, някого от тия, конто могат
да ти дадат някакво утешение при бед-
ствията, конто те заобикалят.
Ето какво, чедо наше, аз написах със
сълзи, ридание и стенание, понеже много
се боя да не би да постигнат българ-
ския народ същите такива страдания,
каквито постигнаха мнозина, конто смет-
наха, че за известно време се радват на
някакво щастие, а след това изпаднаха
в такова бедствие. Оставям настрана древ-
ните неща, за конто знаем от четене
на историята, но аз ще кажа само това
което сега се случи и което, разбира се,
4J

ромеи и българи се повдига
Е/Я.аоато
flETU-
vw
AsT^OV
XoiOTiaviaycp xdi ту ay
лоод viy ЬуМут туд
хатаАле туг Tpcr/siav tov ло-
in’-
ue%{ji tov
ЕЛ1С>тдаулрсЯ
ElQpvyg 7£t$OV'
1.
1
с
o/rnz ijT
Tip’ TQaydiav tov
подобаваща на християнството
върни се пак
ти;
още повече и пагубен
ydkkov 6
apzfjs
C '
l 'ЛЕ
6 qix6v(HOTog fiaod
* n s	r
туд
Aeuov oddv xdi dxavi)oQ<y6Qo
dQioxoEfPoQov, yv 6 tov eg <
tovov xai логуoov Oataovog
""Eti xdi vvv <
xdi лоууоот
xdi vvv
о orb eg yip

3 г-
5
М))о(ол ox-
о
bat i.юр оч
J
г

dsiid
Vfd)
Л'
qvaovog.
ETotiiOg
oot xal
no avvOEaprp туд sioqryg <
dc)E/.ipdi ovvipfd'oOai, xdi. литта yapl'CEod-ac xdi
лоаттету оаа уета tov лоелогтоу Aoyov тут
VfiETEQav
Ejd&itEv
руде лрод
OVTCOV,
ywy e^oMoai
Qard^Eig ’ vriOTav xat ло/.sftovq
лоМулоо exjiaoig' iiaidov rV:
sou xat dr&Qtoxtrcog EytE'odai,
tov Oeov iiixidav
Exeipd) р-Е^а
E/ti^coyev
Tag
EXEtvtav туд vtxyg yevoasvyg
7
J-
£
1
01 (i E i)s о иле. V El V
ЕЛШЕУЛУ
I
toijovtiov л.луАод
I r
I
T<! A <7
ЛОЕЛОТТОд
ovGtav. Mi] flou-
’	, Iя,  > >
елц> Aapeoiv
5
c


.9 t
exivoiaig'
ETQUICOV
r
i] лау-
7Ш-
тоГ’
doov
edh'Ov
ij tag Eavzaiv dqvivat ywyag,
XOQfilOei)(i>UEV
*—	J
BovAydpovg,
- vri.mav xat
L>
то
+J
1 /
D
or;
‘IthyA o? q
?l.r
* J
xal лоод rip’
Я
veyeatv dipoQibvTap Елцтлу-
3	' ' Lit] nQOtt&TCOg
GVНЛЛ0Х(1р xdt.
y.ET
xai
aaipa/.sg,
sig гад луод EXt-tvovg
l
1
u
че ни
t

4.
лоте
sfMjisayg xtvbv-
votg xdt nydy.uaaiv, Eg (bv vgt&qov алагтуатлас
ysv fikdfiy xd aiayvvy xdt yeTiiyeAEiii, Ovx Elba
t)s el xai yErayE/.dysvog huTsv^y two; tcov
bwayevow aaQayvMav viva twt nEQiGToty/Vov-
tcov yjdkszubv HSQiKOtqoaodac
yayag xat
a (paying, yy
< I
О
* /
уЕГауеА OUEVOg EXlTEVtf]
Ttvb <
C ~
(J
5
j
С ТЯХ,
71
avta,
ddvQo.uevog
GvvEx6/j.EVog,
ysvog loiavra
do^avrag j.d.v лоос
XEQLXEGOVTag. ;
lotoQtag xdt, dvayvcuosa); ri/v yvooatv xextP/-
ц&д-а, alP oxeq vvv ysyove, лагтсод de
-r
tsxvov yaOv, EyQaipa daxQvaov xdi
xdi dycoviGn’ xal (рб/Зср noVdp
/ну лак xaTa)d/iot to Boi.dydooov
xtd)v
yUOIV,
dycovtaiv

Ел J
wokkovg
J 4
ушелыта
’Atptyyi
ota
xatpbv Evw%iav nva лео1-
<Уе
та лакала
T-i]V
/
4
J
латЕ/мр>Е,
1
nJ еоуатт]
сУютг^га
xdi. dv e$
?
J
270
Nicolaus Patriarcha
Патриарх Николай Мистик
xal /isyjQi. tcov oeov
Aecov EXEIVOQ
&8voaXovixpq did ids auaQilac; pucov civopa
xipod/iEvoi i/eya, xal ауа^Ррхдк erpdg dqpvv
sig otav ovx old a. eX Tig diiog iv iatg p/.iEoaig
Tavraig, едтот/убтеоое lotavia
e	?1/Г;	* .о 7/^
СУь „
xal Tvybv plv saco lavir/v' si 08 up rovu,
Ixavov pot xav^ijaaodat oti jiqoq тру /jacutda
трд 'Pcopaixpg sgovolag TiaQsysvoppv nd ait,
xai (isAp хат аитрд sgExsvcooaP ’Alla ydy
ovrog 6 rotavipv },afid>v (paviaa/av, d ovuos
eszpQiisvog, pAaas tdv usypic
Oeov avvpAaos tppepog.
7 Asyousvp
xal cpavTU^dpsvog ola sepavra'csvo,
лада tov Osov btxaieeg ('tyumoddoEtog. Kai bpa
pot baog d yQorog трд tov Oeov dvoyypg xal
uaxQodvpiag, texvov pov pyanppsvov' xal yaQ
vnsQpi.aGEv swg crov Ьехотоу xal Ini tovto
sfidopov 7/ bydoov' d/.Aa yaQ psvd тру тооау-
тру OU.QOAXpV TOV XQOVOV, ovx sgsq.vys TOV
080V
Totg paTaiotg Aoytopotg
H
троет avTCp TO/avTp АярооЬбхртод
xal dnciiAsta' xal yap d psv sv
vpacp dtsTQifis nopdcov xal Apt plpsvog ab&co
та хатсс тру ycoQav
ds
dxocov
tpD’doat tov koyov.
6 Тр/ПОЛ/Трд 6 ECU 77/ UACjOGEt Tpg
rfk
apagiiag rjpcby
h
1
h
3	nt	V
">x oi.oa st
E^SOTliUTSVOS
“r*
77/C
sAco
oi.du
7-

pUUlAldos
Tavrr/v
xavyrjod/iEvoc,
OfjA^opai по лесoe;,
81 d8
.J rt

"Pcopaixpg s^ovoiag nagEVEvoppi
3-	*s 1-v	5 е- /
8C;EX£VCO()a.
аитрд sgExsvcooa, “
д токтутру Aa/Pov сраутав/ат,
Ap/,tvog‘
7 acoAxpv tov
тру XQIGL)',
J	n
1г
’АШ
Г
о
OV TOVTOV T] TOV
Eou (У 6 толос: ypaog
8X81
w
то/vvv xaraAaficbv,
srvys Tpg
dsx<> TOT
г
CTOV
а/, к а
XQOVOV,
00#

1.
>:(Н
Y
yaQ нет а тру
0VX
Г f
3 >
sig телод avveycoQpdp
syxavycuobat, Haoluoi'
yap gtoAov rtT sn cwtov Е^апоотаЛЕттод, anpv-
xal yap d
хатаотоорр
Тр QT]dsiOTj
ъ
е дошло вече до твоя слух. Известният
Лъв Триполит, който си лридоби велико
име с превземането на Солун1 заради
нашите грехове и с
повече, отколкото друг
дни, тръгна в поход,
със следните думи: „Ще дойда аз до
царския град и може би ще го превзема;
ако пък не, то доста ще бъде да се по-
хвала,
на ромейската държава и съм насочвал
срещу нея стрелите си“. Обаче с такава
мечта и самохвалство той нападаше до-
тогава, докато съд божи не се разрази
над него. Има остров, наречен Лемнос.
Там именно той
си въобразявал
с превземането на Солун1
и с това се. прочу
някой в наши
като се хвалеше
cj
7

че съм ходил срещу столицата
и

след като пристигнал
и си въооразявал това, получил спра-
ведливо божие въздаяние. И виж сега
любимо ми чедо, колко време се про-
дължава въздържанието и дълготърпе-
нието божие, защото от тсгава се изми-
наха ириблизително 17 или 18 години,2
но и след изтичането на толкова време
той не избягна божия съд, нито пък на-
края му беше дадено да се хвали със
своите суетни помисли. Когато срещу
него беше изпратена въоръжена флота,
него го постигна неочаквана катастрофа
и гибел в това време, когато, пребива-
вайки на поменатия остров, той по своя
обичай опустошаваше и плячкосваше без-
пощадно цялата страна. Докато по такъв
начин поради греховете ни той се поди-
граваше и се предаваше на мечтанията
си, настига го ромейската флота и по
благоволение свише и по справедливо
божие решение предава на погибел всич-
ките намиращи
ници, с една реч
сила.
Виждаш ли, люби ми ми сине, след
изтичането на колко време бог усмири
самохвалеца и горделивеца ? Такава е
божията кротост и човеколюбие. Бог из-
веднаж не отправя своя меч върху ония,
конто се въздигат и се гордеят, но блясва
с него и го задържа, та да се обърнат
и променят към това, което е по-добро,
ония, конто обичат да извьршват и пре-
грешения и да го оскърбяват. Аз преди
се молих, моля се и сега и постоянно
?
?
J
sydpdps. Tov-
bcTQVCfTOVTog
та tcov oi-.
астатта cog
WV 08. OVTCOg Ota тад ppsiEQag
apaoTias xal сраутаст oaxonovvcog
xstcov Aoytopcov, xazaAapdavEt d nAoipog toot
Poopauov ото log, хей латтад exslcje xal nl.ota
xal рстуртад, xal алл<Ъд тру dyaQpvpv sxstvpv
dovauiv мета ri/s ctvcodsv svpi&vsiaQ xal dtxata?
тот (-)soo EmfiAEipec.os up
cv
OVTCOG
dtd
* ?
bZed0(0 naosdcoxaj'.
L-
c

<7
3
ее там кораби и вой-
цялата агарянска
J
'&Qag,
biaftaoiv тот dka^ova
vcoasv 6 Osdg ; Toiavvp yao у ®sia уррототрд,
p rpiXavd'QOOTxia' ovx avrlxa Tpv аотоо pou~
tyalav svcdysi хата tcov
'Qovcov, ak)ji (mkfist
snioTQOcpijV avapsvoov xal. трт
Tsoa .uezaftoApr tcov тесод dyancbvTcov та етЛрр-
,uskp ziQaTTsiv, xal та sxsTvov kvnovvTa.
ysvoiro ds xal hquteoot pvyd/ipv xal
vis pov ауапртЁ, рета ztdoov yoovov
Xlll VTISQQCPQVV 8ТОЛЕ1-
ovx

avrlxa трт
scraigotievcov xal dka-
/iev avvijv, snsyet di трт
C1VTOV
i

h
scisysi
sm та уорпто-
7
nal
TtQOT&QOT
•Т
У и?'
1 Ha 31 юли 904 г. Солун бил превзет чрез неочаквано и дръзко нападение от арабски
.	2 Пораже-
септември 922 г.,
ПИ-
рати, предвожданн от византийская ренегат Лъв Триполит. Срв. тук стр. 184, бел. I.
нието на Триполит при остров Лемнос е станало в края на август или началото на
а това писмо па патриарх Николай Мистик било написано след това — в края на 922 г. Вж. Зла-
тарски, Писмата..., СбНУК, XII, стр. 154.	8 ”
произход, т. е. мюсюлмани (агаряяи), затова тук се наричат агарянска сила.
И
написано след това
Хората на Лъв Триполит били предимно от арабски

271
Nicolaus Patriarcha
Патриарх Николай Мистик
xal bid
rotavra bpdg
Л
ev%opai} xai Ota navrog
noipaopat, 
Qao%edfjvai ph’ vpiv
ekdetv трд
yal
1—I
у at per rip
лбДроу
CTQGcppg aQog
anoOTQOqxjvg EX
оvтсо gvyxtvplievto.g
i'luov реДоутад, xal
ауалрд
tzZZa ха-
елл ioyta рог
а юте
0ee7
xal oftsGt))]-
1
п'/у EVXjjv таитру
хахиАсфит,
verb &eov
xal tov rroibov трд EiQi'ivpg,
coTeo pacbv xal
eZ'&Qay, anei.aiKp’ai. be тоу qДо-
ха! bta трд buereoag e.ni-
м!а xat (jam'/Qta уsv sadat
viam’ noAs.itov, rovg
8TL
— да, Христе спасителю и боже
и да угаси враждата, а войне-
У
J
bed рога,
та
тос xad
xai
(hrEtcyhov
vpjag n.dopq ДДурд xal 'раДлотртод,
tov лоДрои old с у р cpvciig
ftoiQav dvarvjrsoTEQ iy bui tcov
pevotg. (ХХ1П, col. 149 C -
Т|

Vila)?
г/t -W
5
aura)
Er
/ loiAdxfp
cbg narip) ef)ovl6pvp
dibcog
TOVTO
or
xai
<z t da v cbg
['(idcpco xal yv
ЛСЮ »
'l
Eyoatpa nobg
’ Eln,ElT
wtarepr
cpfteygaiaJap
ЕО1ХЕУ
.б'
LlOb
J
7)1.
7)1	£	\
i'] ata
3
лоАер,<л\
ovyxivEtcjdat xad*
ovrrpQpilpvab
darjv
□	/	~	5	1
ent <p s o ei у то i g ent
ojiAcw xacahro-
- 157 B)
I ?V
ще извършвам тая молитва: да не по-
стигне и вас това същото, но бог да ви
внуши и насочи към любов и желание
за мир
наш —
любивият дявол да бъде изгонен и чрез
вашето обръщане към онова, което е
добро и спасително, да бъдат отвърнати
от войната срещу вас конните [народи],1
конто са раздвижени и ще се раздвижат
срещу вас, та и вие да бъдете запазени
от всякаква вреда и беди, причинявани
обикновено от войната на ония, конто
чрез оръжието изпадат в по-нещастна
у част.

онова,
22. Ad eundem,
До същия
/
(Ъ/ЮТОЩСУОУ,
5 * * Д
алл
Често съм писал до любимия си син —
исках да кажа като любим баща, но ти
не ми даваш да говоря с тебе тъй от-
кровено и както ми се струна, не по
друга никоя причина, а заради мойте Гре-
хове. Пиша обаче и сега,2 като спазвам
същото разположение към тебе, чедо
наше, и като имам в смирената си душа
същата грижа за твоята слава, за об-
щего спасение [и] успокоение на бълга-
рите и ромеите и за прекратяването на
бедствията. Аз не мога да мълча при
общите страдания, от конто не само се-
гашният живот на двата народа, ромеи
и българи, се погубва, но и в бъдещия
живот те ще бъдат лишени от своето
наследие и безкрайна смърт ще ги по-
крие, именно ще отпаднат от царството
божие, ще бъдат лишени от сладката
наслада от него и ще бъдат осъдени
на вечна мъка. Ти знаеш, любимо мое
чедо, че смъртта на грешниците е лоша.
И затова аз се заех сега да пиша, като
прося и умолявам, обгръщам твоите ко-
лена, за да изелушаш, ако и късно, на-
шата просба и да не я пренебрегнеш, но
да дадеш възможност на мене, смирения
баща, докато съм още жив, да видя мир
между ромеи и българи, да видя пре-
кратяването на проливането на християн-
ПСОУ
ауалащеускр
сфррсаау,
ovbept
tl
ага/мД/.У
тад
if <
av
7И н п
ш./.ру
spag apctQTiад.
соУгоур Дд dyda.pg

j
ТрТ
s, техуоу рредт, ЬДОеою,
cpQovriba eprcov
трд bog pg
ysvovg толу
xai тал
oiconav enl xotv otg ncii/eai, bi cbv
p naQovua 'rcop rov xotvov yevovg
‘Ращаиоу xat Rov Даосах,
lovoa gcop uAZoTQtovg dxci/sixyvoiv амтоЪд viig
id lag /aeroxAb)
z?j(7(r dsxdp-Evor;'
ExnxcoGiQ xal xpg yXvxeiag avrov dnoAavasoog
dnooTSQyatg, xal
TaxQtotg’ olbag, texvov
vaxog eot tv dpapicohvv
xal vvv еле to yQacpEcv
xal TtQ'Jon tnxcav,
pEvog dxovoat xay owe
dila
3
L
1
xal rip' avri'p'
er т?} epp w.7i£ivfi ipw/jj
Дд
г
5
j[EQL
xotypg rov
/ --
осотгросад тД
xal cPcopaic»y aveoEcog,
аполагОЕОзд» Oi) bbvc/pai de
xoivotg лЬА/еое, di cbv ov povov
aepav / tErai
xal p peA-
xal
BovAyaQcov
хахсЪу
еопу
vvv
F4-'

5
J
'Ji
d/Ad
xal ddyazog хаЛ'блтЕС ovbsnore
p yaQ Tpg rov &eov bavAstag
hi
/
л(юс xbUtatv aicbvicjv xa~
uov ayanypbv,
tcov r]Qog.
xExiyppai.,
on 0’d-
dta tovto
bedpevog
xat tcov осот уоуатсог алто-
лоте xal pp dxtpdoat
rpv biipoiv ppwv7 dAAd лаоаоуДу Нател. т,а-
neivco ert TtagovTi uoi ev too tdcu
'Pcapaiayy xal BovhpaQcoy
uvaxonpv cd)v ^Qtattavixcbv atpdxcov трд
tdttfv цятаЁи
EiQpypv, id div тар’
EX7V-
n%v-
f
квтлорът има пред вид споменатите по-горе печенеги, алани и маджари. След като Олрин бил
превзет в 922 г., нимало друга голяма крепост, която би спряла движението на българската войска
към Цариград. Византийского правителство схванало опасността и, за да забави появяването на бъл-
гарите под стеките на столицата, прибягнало до открити заплахи — че срещу България щели да бъдат
насочени печенеги, алани, малжари и други племена. Вж. Златарски, Писмата... СбНУК, XII,
стр. 155—156. — Същият, История, I, 2, стр. 440—442.	2 Настоящото писмо е било написано в
i
, алани, малжари
Същият, История, I, 2, стр. 440—442.
началото на 923 г. Вж, Златарски, Писмата..., СбНУК, XII, стр. 162.
155—156.
2
272
Nicolaus Patriarcha — Патриарх Николай Мистик
oeaog
Kai pi/ fiovhyff-rjg
ppag ex rpg
I1
begiag
□
evegyovuevpr.
vie pov ауалрте, алеМВлу
X
ь >
ласюторд 'Q<.apg, pbp ydo
лдохолтоpev, рета tov a^yoi.
ets тот
, _«.<><.,* tov aAyovg,
трд толесуijg p/Mbv xaobiag, ov
xaxwoei tov xoi-
<Be.ov rpubv.
idq?ov
tov (jjiaQayiTOv
елссре/обuidta еле тр тооагтр
rov laov tov Koioiov xal (Beov ppcbv, &d тр
TooavTi] ovx olba ло&еу nocvpAaoia, рт 6 ло~
rpQog <Wpcov ep/iatibv eig rd ресюу ov bvra-
rai xoqov Aafieiv rpg dcyoQpTov хахсооесод.
дета

field
Mi/ iJovApih}
xal лаАет’ <pp/M Tb axe/Mei y
f/aag wvg л&Уоед ex rov лаобгтод ftiov xexa-
xcoaevovg, xal ri/v ipvxpv okpv Ьсеалаоау/Мтотд
ел.1 zalg xoivacg ov/LUf OQatg, ai, Xb^vog bpag oaog,
Pcnpaiovg
W Щ-Л
еЬтелУ алолсод xal агел.ауМатд, xal /apcih1 ey/
леуоиет ауагахтт/орд. 1 Аотш//артбд е.отот р
Посолiтр bicop,
дахотед
хатала/Катоттсщ а Ала
'QovTayy
Ьделата) Ьлелелоу, xal ev
pAcxiag diebe^aw
older
трд 1\ио)У deorippTov арурд
лгоестас; Eiya
ард wvytxpg cpQOvzi^ayy
ev тр taeMovop /Зютр
Лраес avii'Qcoxov^
xal Tpv ipvyj/v avTot
fiaAAei, веоицрте ,uou
cpbv
tpvxpv; ’EvTvapHpTi. ovv тру sv
сротрта
dbeilipol
eotydypaar beg
лйуог;
Л
' 'V
5
xal BovTyaQGvg diaaeQi^ovT.ai.
8,abv Totoviov' bog be ,aoc xal лед/ oov
* c'
.....-г
av-
ov цотоу oi yeyt]-
davaTov rayrstog
xal лоЛлос T(~)V axfia-
dxaij wv flavdrov tq)
avTcb тф dvi)et трд
Tig
еле
OVf.1-
тёхтоу ррап’"
оюд eycb
оло тог
sv avrp тр
3

diede^aT.o
ei ye. ola ло&ла та агПрсолюа xal
xal e^ovoiag ।
xat tovto ri/g
xal oioTTjolag xal тт/д
аталатоЕсод'
ear tov xdoitov oAcog xeodi/oib
А]а«(одт/;u Tig de d/aepi-
dM,AQ>bg
т ip'
Koiotco dK-T
d-
, xal oaoi.
ело аЬеууутхт/д
то &vi)pQov р торр.
лдооНрбСО yaQ
алохтепад,
1
ГТ1/ 3
» 1 £ Ыфё-
i 1

CV
рраодр;
r \
i fCS7
N^mQVTUl
с/
ои

abeE
olxei ay
BoVAyaQCOV
ехатерот
сад.
xal ' Pcouaicov
yevovg
-J
Kai tovttov
an lag
xaxayy
cog аусЗотблоог acpQOGVvp
tovto aweAa&EVTajy
TOV TtoM.UOV 7 T)T
p fyKl
лоауретсоу
q£G%8to ло&млМ/Моуа
avwvg
vvv
xard due(kov
o^‘dasuEv tbg 8avia? sgco Tcoie.ig
?iQgac tcov ToaovTorr
31 " -I
г
, кот My Eig аллоод
’ xal аХр&р Asyeig xal ppebg ЬролоуоурЕР,
wiv yard xaiQOvg eig
ало tov baipovog naQ&:/%E
TtoMuov тру аЫаг. ’Абл exsivov?
df'w; btxdoaoa
Mipipoe TT/V
(
3

(uev
/
3
А ОХЕбдтЬр 8У,
eig xoivpv
S л
1
ffiovAEW,
vol be
(bg efiovMw, t(7)v ле-
aoivi/v, ool де ла-
сбг елаПед dwibgaoai
text от ррату,

TTE'AQl TOV
ft л a.	бсалелрауд er otg’
e 5 /	=	=
олЛс^р, ov хат
OV
3
OV
.’^17^с7зг tov
ска кръв извършвано от
десница, пе пожелавай,
сине, ние
към гроба, да се разделим от настоящий
живот със страдание и терзание на на-
шего смирено сърце, което ние понасяме
поради такова голямо бедствие на общия
народ на Христа и бога наш, поради та-
кова велико — не зная защо — нака-
зание, което лукавия? демон наложи на
нас, без да може да се насити в непо-
носимата си злоба.
Не пожелавай, повтарям, щото ние,
смирените, да се разделим от настоящий
живот обидени и изтерзани в цялото си
сърце заради общите бедствия, конто ти
виждаш, че вече от толкова време раз-
делят ромеи и българи. Това е тъй, кол-
кото се отнася до мене. Позволи ми да
кажа и за тебе без докачение и омраза
и никак не се сърди за това, което каз-
нам. Неустойчив е човешкият живот, чедо
наше! Не само остарелите вече като мене
бързо биват грабвани от смъртта, но и
миозина, пълни със сила, в цветущата
си възраст са падали под косата на
смъртта. Нейният удар унищожава в раз-
цвета на годините всички техни сили.
Кой знае какво според общата човешка
съдба ще се падне и
чтима власт и сила ? Сетне, като се грижа
постоянно за твоето душевно спасение
и упокоение в бъдещия живот, ще до-
бавя и следното: каква полза за човека,
ако спечели цял свят, а погуби душата
си? Кой се съмнява, богочтими ми сине
че брат, като убива брата си, вреди
собствената си душа ? И тъй
братството во Христе между ромеи
българи и за това, колко много братя
от двата народа са били избити от брат-
ска- десница!
Аз зная, че ти снемаш от себе си ви-
ната и казваш, че други са турили на-
чало на тези толкова големи бедствия.
Ти казваш истината и ние признаваме,
че безумието на ония хора,1 конто бяха
подбудени към това по внушение на
дявола, даде повод за война. Но съдът
божи, като ги наказа, както трябваше,
поиска наказание за техните дела
тебе пък беше предоставено многократно
да им отплатит за онова, което пре-
търпя. Нека се задоволим, чедо наше,
това, което досега се извърши за обща
вреда! Ти се въоръжаваш не срещу не-
о
У

5
християнска
He пожелавай, любезни ми
конто вече се приближаваме
tr
><
не зная защо -
пълни със сила,
на твоята бого

?
на
спомни за
и
1
на
за
?
Тук става дума за управниците на Византия, преди Роман Лакапин да вземе властта.
• й-
!!=
.гя
58

,h
Т
р
i 
ji
t

|
♦
L-
|

oravgov tov Xqiotov, ov
tcov to dvopa tov @eov,
хата адеЯсра/у, <
<?асф xal at pa
Nicolaus Patriarchs
ёбтсду pp
хата латёдсоу,
3 t /
ELOO-
Г
i-
F;
V
I;
I;
S'
:Г.
+
!'
!
L
Патриарх Николай Мистик
273
честиви, не срещу врагове на кръета Хри-
стов, не срешу народи, конто не знаят
името божие, но срещу отци, срещу бра-
тя, с една реч, срешу родството, което
са създали не плътта и кръвта, а пре-
светият дух божи. Докога ние ще поз-
воляваме на дявола и на неговите демони
да ликуват? Ти твърде добре знаеш, че
той ликува, когато християните воюват
един срешу друг и проливат братска
кръв. Аз ще премълча друтото: разру-
шаването на църквите, разпръеването на
монасите, обезчестяването на девиците,
прекъеването на песнопенията и славо-
словията в свещените храмове. Докога
ние ще причиняваме скръб и печал на
Христа и бога наш,който е приел заради
нашето спасение образ на беден, поруган
и разпнат на кръет? Докога ние ще на-
скърбяваме неговите човеколюбиви ан-
гели? Нима ти се съмняваш, сине мой
(но аз зная, че ти не се съмняваш), че
поради това Христос и бог наш претър-
пява голямо страдание и, нека кажа, мно-
го по-голямо, отколкото от гвоздеите на
кръета, и че несравнима тъга обзема ан-
гелските сили ? Обаче той по своето ре-
шение, което сам знае, още е добър и
дълготърпелив, та и досега едържа на-
казанието и не повдига своя огнен меч
върху тия, конто го наскърбяват.
Какво повече трябва да пиша на чо-
век, който по милост божия е изпълнен
с благоразумие? И тъй тук ще прекъсна,
защото, ако ти само би пожелал да се
възвърнеш към кротостта и човеколюби-
ето си, ти би постигнал не само това,
но и нещо много по-добро и по-съгласно
с човешката природа и би извлякъл пол-
за от това. Затова нека бъде приложе-
на молитвата, която ние винаги възнася-
ме към бога, и нищо друго: нека бог и
отец на господа наш Исуса Христа
мият той, който го е пратил в света
да разруши с кръвта на сина си прегра-
дата на враждата и да въдвори мир във
всичко, нека той и сега, като даде мир
на твоето сърце, да съкруши сатанята
под вашите нозе, да обърне върху гла-
вата му злобата, която възникна между
ромеи и българи поради неговите съблаз-
ни, и да даде пак да се съедините чрез
връзката на сладкия мир, както това бе-
ше отначало. И като възстанови той по-
добаващата на бащи, деца и братя лю-
бов и обич, тогава да ни изведе от този
тежък живот, а на вас да даде заедно
с мира дългоденствие, а и благоденствие
в отвъдния живот
хат2
аШ
хата avyysvsiag, ?)r ov
то navdytov
scote ycgsvEiv
сслЯаод,
аХЯд. то navdyto)’ EEsvpa
projoe tov Феог. " Ecog лоте yppEvsiv тф dta-
cid/rg xal zoig avrov ладЕфдеу dutpooiv; Ovx
dyvoelg be ou yooeiav exeeveg оггсснрыт ёл1 тр
тагу Xptouayciyy лддд длЯрлигд ёхлоАерФюес xal
f* /	ТЗ -"-1	C
тр TCOV • ' ----- •-........
yVOEl. ____
тф алаЛело.у,
tcov л uQ'tyevayy
opycoy
тф' албореосу. “ E*
Феф ppaev тф bid
Xevoavu, тф) Ьфдкт&ёти,
zoig
Аолрд
Яесд,
xal
?


aluaiwv ovtow
Kai
ёШрАсоу yivoph'g
ЕххЯриФу
T(~>V
У
aiyo) та ло/ла, tow
u7)v pova^ovzcov rov охЕдаардт,
TCOV yiVOpEVCOV
I spot g
Xptcnco
трт бшдФодсту,
rot д
ТО)
J-
ocozpoiav лтсо-
. xal
ОЛб^ЕОСУ
dp cpifial-
арсрфаААЕсд,
iva Е1л(о,
еш ozavgov pAcnv б Хдютод xai
dovy-
dyyehxdg леоадеуЕс dwapetg; Ei
xal pax.Qo~
xal тру
tcov Av-
xai dogoAoyt(7)v
албор8О1.у.
3
tf TT7
Ecog
r.py

еу
ЛОТЕ
PpCOT
то) (jravocodevTi
JI'
Гр
vaoig
> xal
jj
7
аууёЯосд avrov
cptAavfigamoig
xal xazpepEtag diddapev ;
vis pov, qaY otda ди ovx
xai,
41
э p Т э	-sc с/
azz ot oa ou
cog ёл1 тоётой psyaApv odvvpy,
pst^ova тшу
P)SOg qp(7)V ОЛОрЕУЕС,
xQiTog zag
xal xQipaotv olg side
dvpst, xal теак
ЕгтЯфо иберу
novvrcnv ovx hcacpipoi.
г
о
xal
1

<7
ахуддсолбт pg
г
avzov
5
XQpOTEVETat
<iyS%El TpV
fcopcpaiav
uiuoalav,
хата
>
?
Ti ue dec ЛЛЕОУ лдод асфрсолот хбдеп Oeov
лелЯрдсоиеУОУ p-govposmg ygdp etv; Ovxovv
evzavila лелаооорас xal yap ei porov 6ovAp~
 xai cpiKdvdоахл.от
enaveAdsiv, ov povov ravra, dEx). лоАо u.v~
^даолсуопера xal XQEinova хата, аелитау xal
avaoxsipp, xal zip' e^ a.vzdnr (bq'sAEiav dva-
^scoQpoeig. zltd tovto лдоохЕссфа) pv did. лау~
тод avatpEQOpEv svypv тф) фрфр xal лаеоу ov-
dev‘ о Феод xal Ilarpo rov Krotov ppcibv
'Ipoov Xolotov
avrov iva Avop to peooToiyov трд
tov
та лагта, avrdg xal
тр op xaodia ovvTQvp'oi rov
rovg лбдад vpcbv,
axavdaAcov ysyopevpv
uaicov xai EovAydgcov sig vpv exsivov xecpciApy'
xal doip ndXiv тф) owdeopep ipg
stQpvpg cog то ал dgypg sveo^pvat vuag'
алоха'ОчотФог eig ti/у лделотаау латдбос xal
TExvotg xal ddelcpoig ауалрг те xal owgypv,
ovrcog ppag per трд та/аилФдог таотрд sgciycov
£copg, vpiv de рета трд EtQpypg рахдбтрта
рредсТ))' ладфъоу, xai трд ёхесРеу aioovtov
£сорд тру албЯсшсну. (XXIV, col. 157 С —
161 В)
3
•fisipg SCQOg
ёт
/

то adv ppsoov
ov uovov ravra
jUOVOV
xqeI nova
avTcov
7
5 
Ер
*! '
ЛОА I ’

6 Феод
xai Ilazqo
, 6 stg
асратод rov Yiov avzov,
, avzog

7i(iXt,v
5
f
VpiV OS
TOV
t.v xdopov ёдалоатЕсАад
ey&gag did
xal Еёоруолофор
pgafisvcov stQpvpv
Earavav vxd
xal OTQSipot тф ад rcTdv
xaxcocjiv иетадо 'Poj-
vvv
тф отудёирср
k
7
c
3
rj
<3
u
7
F-'
peragv
yAvxeiag
xal
Tpv
,«Erd rpg etQpvp
xal тф
I
5	/
-	— 	"	||Г™«
EXE I'О S V
3
?
4
35 Гръцки извори за българската история, IV
?
5
О
са-
за
4
274
Nicolaus Patriarcha — Патриарх Николай Мистик
Т(Ъ аттф
23, Ad eundem
До същия
"Oneg ev тас? xotvat? ovvTvyJat; dgco ovpt-
fJCttVOV, TEXVOV ,UOV &80т1рсуТОУ, ОТО.У Ttolldxt?
$6qv$o? ttQoottktxcov toi; uxoai? tov Aoyov
roil ПОО OOplllov VTO? OV GVyXCDQEl 8?aXOVSO'&ai
tovto xai £tp yacbv yo’eytevov
у do xal vvv cb;
d,uagTicbv dnoxcolvst to vs Aoyov? yuchv та1;
о at? n.Qoael'&Eiv dxoat?, xai dd avrebv sis
ryv yy,s.Q6v oov xai cptldv^goonov yrvyyv btsl-
'&ELV, El ydg u,y
та? rooavras ygcbv dsyosi; vtteq tov xalov
xai GVfxcpsQovTOS Bovlydgoc? xai ’Poouaioi?
avyvvTov? p£XQi xai oypegov btaiusivai; IIAyv
xai ovzeos eyovTos rov ziQayyaxo
xy ,uot htbcEirat f.ty otcoTiqv,
SOTlV sav TO USOIT8VEIV VTTEO ту? SlQyVy? xa-
TaXsiytay xal ndhv
ygarpsiv, ebon eq
gpygts av at ।
dtuToifatv yp.iv
Texvov Epov, onlayyyov
тате, psxa ту? аллу; yv syet? tcdv ocdv nod-
gsc&v dvatit'CDQTjOECD?, xal tovto snioxeyjai, oti
a<p ov to Bovlydgcov ysvo; tov avyjva vnsx-
levs тер Хдютф xal 0&a> ypebv, bevrsvo? ov
TVyyaVEt? 6 TOVTCOV bEOnOTEtaV eyXEXSIQlOfAEVO?.
Kai bi xatov eotiv coojteq xlygovopos yeyova?
ту? адуу; rov oov uaxagiov патдб?, ovtcd xal
ту? exeivov xhiQovoytov Etval de Eigyvtxy?
yjvyys, xal ту? ally? ygioTtavixy? хатаотааеа)
’Exeivo? s'ny^e ovv 0sq> tov ^tieltov, os
nQsnov sotiv oixodoitEiv, dll’ ovyl xaralvEtVy
orbs TOV 'd'SptEllOV S^OQVOGSlV' SXEIVO? ovvEdyos
tov dsTqbv ту? ngb? 'Pcoytaiov? dyany?} ov
ocpsilsi? ovocplyyEiv, ooy dvvatus, dll’
diazs^vEtv' sxstvo? bid • ~
anEOTQ&ps та bnla ту? хата XotOTtavcbv oepa-
yySi ov co? tttjjcbv tov naisga, cb? sxsivov
vnagycpv yvyoto? vlb? xai xAyQovOytos tov
(pilo&sov TQOTiov, ocpstist? navTsXcb? avra
teiv cb? dygyotav ту? томату? Evegysias. Tavro
ngooyxov sort cpQovelv ту oy ptsyaAodo^cg
uxoai; tov
ч.
Л
1 /
(ITtOXCOAVSl
^qogeI^&Tv
е
э
Това, което аз виждам, мое богочтимо
чедо, че става в обществените събрания,
когато често пъти шумът
ва слуха, не позволява да
на говорешия, това съшото
става и с мене. Сега, както ми се стру-
ва, шумът на мойте прегрешения пречи
на речите ми да достигнат до твоя слух
и чрез него да дойдат до кротката ти и
човеколюбива душа; понеже, ако не беше
така, как може да си обясним, че тол-
кова много наши просби за благото и
ползата на българи и ромеи до днешен
ден оставят неизпълнени? Но тъй като
работата се намира в такова положение
и тъй като върху мене лежи обязаност
да не мълча (горко ми, ако престана да хо-
датайствувам за мир), аз пак пиша и не ще
престана да пиша, както не ще престана
да моля бога дотогава, докато малкото
дни от нашето съществуване ми позво-
ляват да остана още в този живот.
Чедо мое, сърце мое, сине мой преже-
лани, със свойствената на тебе строгост
към действията си вземи пред вид и то-
ва, че откак българският народ е прекло-
нил врат пред Христа и бога наш, ти си
вторият от ония, конто са получили власт
над него.1 И справедливо е, както си
станал наследник на властта на блажения
си баща,2 така да бъдеш наследник и на
неговата миролюбива душа и на другите
християнски качества. Той с божия по-
мощ положи основата, на тебе пък по-
ov%i добава да градиш (по-нататък), а не да
разрушаваш, нито да подкопаваш осно-
вата. Той завърза връзки на любов с
ромеите, а ти пък трябва да ги затегнеш,
доколкото имаш сила, а не да ги скъ-
саш; той по внушение свише отвърна
оръжието от убийствата на христия-
ните, а ти като почиташ баща си и си
негов роден син и наследник на него-
вия боголюбив нрав, длъжен си съвсем
да го захвърлиш като вредно нещо.
Това, що трябва да мисли твоята веле-
славна добродетел, това трябва да пра-
п /
t
5
хатагосо. Kai
SOtXSV 6 ‘&OQV0OS TO)V EjACOV
tov? Idyov? ypeebv
3	*
axoai c,
TOVTO

като поразя-
се чуе рента
аз мисля,

5

yV, 71&Q £'£Е1 ХбуОУ
VttEQ TOV
XCU

5
J
•С
алей??) avay-
oval ydg uot
уд dtp cd xal ov navoopiai
। ovds zov 6 e so flat tov 0sov,
dliyat ту? ДД; fyncbv уиДхи
ev тф ndgovu fiicg btboaoi.
sytbv, vie Tto&etvd-

э
ptsrd ту? ally;
тот tv

1
£OJ
&ECD
@ем
OVV 080) TOV
*
olxobopisiv, dll’
3
л*
Ъ-
Ту? ттдб? "Pcoytatov;
ооу bvvauis, dll
diet ту? dvay&sv Enmvoia;
3A
Л
патеда,
ха c xlygovoytos

гч/
и
и

Очевидно патриарх Николай Мистик смята цар Симеон за втори христиански владетел на
България, след Борис, като прескача управлението на Владимир (889 — 8УЗ). Златарски (Писмата .
СбНУК, XII, стр. 164, бел. 1) предполага, че причина за това е краткото управление на княз Владимир
или пък че през неговото царуване не се е случило някакво събитие в отношенията между България
и Византия. ।
върне езичеството,
’* J
По-вероятно е управлението на Владимир да се игнорира поради опита му да въз-
2 Т. е. на княз Борис (852 — 889).
I
275
Nicolaus Patriarcha
Патриарх Николай Мистик
•i
ви и без чуждо наставление, а не да ста-
вит такива достойни за съжаление дела,
каквито произлизат сега! Питам те, чедо
мое, и ти ми отговори, както е прилично
на твоята кротост и доброта: ако беше
жив още онзи, който сега се намира при
светиите на небето, и те види, че дей-
ствуваш така и вършиш убийства и вой-
ни, с какви думи би се обърнал той към
тебе? Какво, мислиш, би било неговото
душевно настроение, нима той не би се
облял със сълзи, не би ли
с печал и униние и не би ли сметная
живота си за недоносим? Нима той, ка-
то скубе с двете си ръце космите от
побелялата си глава и брада, с ридание
не би извикал: „Какво правиш, чедо мое!
Защо унищожаваш нашата слава? Защо
разрушаваш това, което аз с помощ бо-
жия създадох и което е станало похвала
и за мене, и за тебе, и за целия наш на-
род? Защо осуетяваш мойте трудове, за
конто цялото човечество ще облажава
мене и моя род, и с това нанасяш на
себе си и на нас несравнима щета?"
Е, какво? Ако той присъствуваше тук
и живееше заедно с хората
се трогнал и с ридание би възкликнал
така. Но сега той се намира със светии-
те и стой пред бога, удостоен с го-
ляма похвала за делото, което с помощта
на бога е направил за българите, а имен-
но за това, че е турил основата на вя-
рата, заради което и справедливо се по-
пита.1 Той чувствува сегашните против-
ни дела (разбира се, ти не се съмняваш,
чедо мое, че живеещите там светии чув-
ствуват всичко, което става в света).
Нима той, ако и животът на светиите да
е по-горе от всяка печал, не ще скърби
много повече и не ще ли се яви сред
онова неизказано сияние мрачен, първо,
за собствен.ото си дело, за което той сам
е положил душата си, въпреки че пора-
ди божествената сила стой по горе от
убийствата; второ, за собственето си че-
до, за което моли бога да му дарува
всяко благо и всичко, което е проява
на добродетел, та след това ти да при-
добиеш като наследство небесната слава?
Представи си, чедо мое, че той сам при-
съствува при тебе в такова достойно за
съжаление положение и че това, за кое-
то ние пишем, не са наши думи, а той
eteq(d-&ev
лед vvv
TEXVOV
ClOETtf, TOVTO
ладахЪфЕсо?, ал A
E^esevd ло бумага ytvovaa
syidv,
xal ауавотуто?’
psra тая ayicov ev
xat xavea EU)Qa ge
Gcpayag xal
8Cpy ЛрО?
diaTE'&ELG'&ai тут ywygv. ’Ад* ovx av snkygovvTO
У or El nippy?
tov fiiov;
xal
ЛОСЕ IV
3- Л * 5
old
GE
oy? EniEtxEia?
У
5
av
0 VVV
owdianddfrevo?,
UK
tIvck
TOVTOV
xal yyOQK ту?
ov%i токыта
9Eqo)tw
xal a.noxQt'&yxt d^ico? ту?
eI тф ftiep etc napf/v
ovQaroi?
cdtanpaxTOjUETov xai
rov? лолё/iiov? tvEoyovvTa,

OdEt
h


u
tiaxQvcov; OvyJ охт&дшлбтрто? sys
xal хатусрЕса?, xat apt arrow si%i:
ov%l та? Ttpia? Tgiya? ту? хЕуалу? xai tov
ncbycovo? tIaAcdv сщсротЕрас? -дедос рЕта I)gyve г
x омыта EXEXQaye' Ti no lets, ~~	?
r,yv do^av ypc7)v xa&atgEi? ;
(Aeco Eigyaoduyv, xal sep
Eptol xal aot xal
xaAvEi? ; Ti tov?
ci агщла? z(7>v
CEO’ Ejtt8 ТЕ Xal Zip’ EjlpV
yd^y, xal 'Qy/atav
xal ytu.iv
C1

xal dpi cotov
exex gays'


се изпъл нил
ли
T8XV0T £ уфт ;
EQyov cl GVV
?
/
те
7?/	x
t TO
xd xavy-pjaa У/v
yEV8t xa-
xal Едэ co
navel тф nuETEOco
L	J J	‘“i L
'	 dyo)va?
FJtlEAE yaXflQU
У EV Ear XEVOV? CinEQ-
GEavTO)
ypETEQOV?
ОУ&ООУЛТОТ filOQ
ovtcd? aovyxQiwv
I
и
(О У
Клаусе?;
[S'-	’
гл avf
Tl OVV; £A (IEV
aV&Qcbu.OK eT/£ TT]V thaycoytiv,
xal
wi ovv
Е^тайда лар y r
(ivTcos av dtE-
Tsi^y, xal xotavxa d-oyvc'jv ExsxQdyEt' vvv (3e
tot? ayioi? ovvcov xal &есф uaoiordiAEVo?, xal
лоЛЛу? алобоху? y?icou,8vo? evsxev tov EQyov,
d itExd Oeov Bov Луб pct? EiQydcaxo, xal xov
^UEllloV ту? nlGTEOD?, Xal EtXOTCO? ЕЛ* OVTCp'
GEjLIVVVOjLIEyO?, XO.I TO)V
tcov Xapt^dvcov туг
dfjtxpi^dXXEi?,
fiiovGiv ayiov? у
aicOyots,
ay?, dvcoTspa? ту?
ddvvyoETat, xal jttsTa?v ту? avExdiyyyTOV exei-
vy? qiaidgoxyTC)? axv&QCond^cov typidyGETai:
Tovto ptev, xal xd oixstov spyov vnsp ov xyv
ipvxyv a-vTo? E’&yxsv, ei xal did ту?
dvvd/ЛЕО)? VnEQTEQO? ysyOVE TCOV tpOVEVTCbV'
xavxo ds xal vnsQ xov oixeIov tsxvov,
oi; dvGconei wv (Aeov, лоу, ei ti xaXov xal
dQEXy? EVdElglV 8X.0V,	;
/аета tovto xal ту? агт
Пел xyv xkyQovopuav.
ai'Ce, texvov eiiov,
vov, xal a ypdcpoiAEV
slvai, dZT EXEivor Ф? аЛуНбб? татта goi dta-
ovv ;

?
TO ТОЙ би

о и
/

xal
стой пред бога, удостоен с
EVEXEV TOV EQyOV,
Eigyacaw,
xal eIxotcd?
vvv
ас’су&утяг,
S Л _ _
?
5


Evavzicov лдау/ла-
лагток ovx
СО? EOT I. TO7f EXErd‘EV
ev хбоцср yivotusvcov
xai wi. Avny? and-
exei&ev £wy? rvyyavovoys,
TSXVOV EjJLOV
TCDV
ЛО^Аф) ЛАЕОТ
nJ
kJ
/
xal iA£xa?v ту?
о x v'&Q cond^cov
J
Dei as
*
ГЛ EQ
GOTO? E'd'VjXEV, El
VnEQTEQO? ysyOVE TCOV
e	~ oixsiov
лаг,
nagayfiilyvai aoi, xal
дс'ку? лдооЕлсхтуааа-
Avtov nagsTvai oot v6-
OVTCO? EAEEIVCD? бсаТЕ^ЕЩЕ~
uy AoyOV? qjLlETSQOV?


07t€Q ZOV
I
>
svdscgiv e'/ov,
п/
гс
001,
5
♦j
и

4
1 След като се отрекъл
смъртта си бил обявен за светец.
от
престола
в 889 r„
княз Борис се оттеглил в манастир. След
276
Nicolaus Patriarchs — Патриарх Николай Мистик
zsyeo^at. Tig yaQ blcog
3eo v av Ooconog exeivog
a^tpifidllet, год о rov
dv&gconog exeivog ent rotg opUEQOv
ytvo/ievotg nagd oov ov ocpobgcbg dviaiat; Kat
si- ye dvvanbv gv T'}g exel&ev /laxaotag
ngbg rip» a^Xiav tovtov xal до.тлЕоат
падауеуеа&аь, f}xev dv ov govov roiavra ngbg
oe, oca etprj/isv leyoov, dlld xal nol v nisi co
tovtcov, а те xal nollnv eyoov evnogcav, cog
апт/Науaevog трд /taxaiag ravvgq neQiorgo<pfp->
xal. тф nQTbrq.) vot nlTjocd^cov, xal blcog rijq
Exec'&ev nenlr/Qcottevog slld/Etpeaog.
dvvawv
rjv ex rfjg
afiliav
dv ov
leyoov, dlld
xal nollhv e%O)v
э


Л-1
/
г
IlgOECpEQEV, VIE /TOV 1Рот1ш[ТЕ., W
ygau/ia rbv /ieyav Mcoofjv, xal i?y
eygarpag oia dr) xal еудачрад. Kat
ngbg rbv Мсоатр
fToiovg edsgeo nagd Oeov
rijv Petav
TQeno/Pvgv
notag xaxoboefog 1отдоотг)д dvecyavgg
rov f)eov; 3Ea> yd.Q leysiv,
avrdg едет gay ogoi)Gatuev, oaat xaxcooeig nag
v/ucov xal хатЕ/мрот xal xaralau^dvovoi xa-fP
Ехаотпр’ rbv labv rov Oeov’ /В), texvov g/bdov,
ovx eotl ravra 0sov ngor,Qonijg, ovb” dneow-
lr/д, dlP dv'O'QOmlvYjg oi/roi ncog eento InriQelag
xal nguTTEtv dnevavTia rov deixov 'dslg/iawg
nQoaiQovuEvrjg. ''EleyE be
bn tcov ngonardocnv xal narsgcov nenov?]xd-
rcov, т)(летд dnolavottev tcov htslvcov ndvcov’
xalebg’
ayiov IJaTQo
tio.Gi Trjg
nolld
tcov EXEivov xa/iaxcov,
EQenSGdat yVCO/ltjV, ord’
xal vo,cu£eiv dnolavotv e x	"
ovv (deep хатадудЬр /.laxgovg evebstpaw novovg.
vie /tov
/reyav Маюру,
tfledaco bd^av
о [а лдаттесд ;
sEa>
abv
EXElVOV
riva
rd рагтеда xoivooviav ;
ZQ-ryj/rovg ; Uov <5s
totavra noielv tiqo-
IToiag davlei ag,
tco 1аф
ЕЛ8С nolldxtg
э


7

Oeov ;
 едЕтдаусрЬс/оа/теу, boat, xaxcooeig
/
nQOTQOnpg, ovb
5
tov fieixov
xal w yoa/Lt/aa xal
?
dnolavottev
t)v ag/ddbiov,
g
/teragv
xa/idvxog
f'XEl vo < ’
xal
TCOV
TEXVOV Tj/lCOV, TOV OOV
ev wig vneo rrjg sto/jV^g noay-
 "' ' °	' xai Bovlydgcov
v/iag dxolov-d'cog
5
Э
/
7 *
РЪу/motov
anolavsiv
(Ш’ ovy), ngbg svavuav
EV EXElVOug OTQEC'pEod'O.t
VTCEQ COV EXSLVOg, Eva
'н
1
Г

Elnov ravra ex tov to oov avale у ecv&a
ygd/ща, bibovg rr/v dndxQtoiv’ leyou.Ev de
lev,
rd onia, texvov Eptdv
xal тад тшу aiacircvv
xal bi co gov avrgv
tov, et xal dvd^tog лаоап'ф,
xr/g nQoaiQEueoog sniQ/rr/oov a
bixatov laflety,
/под. Xqvgov el pooler ' ”
EvheyOjOEV^v and/tioigav, ullcov
tcov booEig,
xal 'Ptd/jxuoig
ravra
EX
l
OOV
*4-'
Tra-
il xal ngdregov nolldxtg Eigi/xa/rev’ ePtrpov
navoov rovg nolefxoi
%VOEtg, £y)TT)OOV ElQljVTJV
tterd tov juaxaoiov nQotpY)-
xal dvrl таотдд
Tooog xal oe
''PcnttcP oi bcboovot ngoilv-
xai agyvoov, yvjg tt)V
tivcov rrдау/та-
хол BovlydQovg evcpgavovot,
ovx еотас $7 Ьоосд асрбдуутод'
st ха!
xal
ova
ГУ
1.
-ъ
в действителност разговаря с тебе. Защо-
то изобщо кой ли би могъл да се съм-
нява, че тоя божи човек няма да запоя-
не силно да скърби за онова, което се
върши днес от тебе ? И ако беше въз-
можно да се завърне той от оня блажен
живот в този наш жалък живот, не само
казаното [по-горе] от нас, но и много по-
вече би ти казал, защото той като сво-
боден от тази суетна превратност, при-
ближен към внешня разум, изпълнен с
божествена светлина има по-голяма въз-
можност за това.
Писмото ти, богочтими мл ц;„г, :т:
менава за великия Моисей и това
което си написал, е написано в спомен
за него. Но какво общо има нашето де-
ло с Моисея? Какви предсказания ти си
получил от бога? Где си ти видял божи-
ята слава, която да заповядва да правиш
такива дела, каквито ти правиш? От как-
во робство, от какво зло си избавил бо-
жия народ? Аз няма да повтарям, тъй
като много пъти вече описвам със скръб,
какви бедствия поради вас са постигнали
и постигат всеки ден божия народ. Всич-
ко това става, чедо наше, не по божия
подбуда и внушение, а по човешко — уви!
как да кажа — злорадство, което пред-
почита да се правят противни на божия-
та воля дела. В писмото се говореше още,
че ние след подвизите на праотците и
отците се ползуваме от трудовете им.
Добре! Но в такъв случай следвало би,
чедо наше, тъй като твоят свети отец
много се е трудил за мира между ромеи
и българи, и вие да се ползувате съот-
ветно от неговите трудове, а не да се
обръщате към противното мнение, не да
се занимавате с такива дела и да смята-
те за нещо добро онова, за прекратява-
нето на което той с божия помощ е по-
ложил много трудове.
Ето какво ти възразявам, като проче-
тох писмото ти. Ще кажа пак, както ве-
че много пъти по-рано сме казали : за-
хвърли оръжието, чедо мое, прекрати
войните и кръвопролитията, потърси ми-
ра и се устреми към него, съветвам те
аз, ако и недостоен, заедно с блажения
пророк. Вместо сегашните домогвания
поискай онова, което може би справед-
ливо би било да получиш и което ро-
меите на драго сърце ще ти дадат. Зла-
то ли желает, или сребро, или подходя-
ща част земя, или да ти се дадат други
неща, конто са за българите приятии, а
за ромеите неотегчителни. Срещу роме-
за

У
ми сине, cno-
Мойсей
написано в
ti
)

и
j
Ml
277
Nicolaus Patriarcha
Патриарх Николай Мистик
yeyovaejt лЛесотохс? xal IIeqgcuq noAspOt лдо?
Pcvpatov?, xal BovlydQoi? toi? vpcbv npoyd-
cboavTCD? xal etiI XQorot? vvv psv nXstoot
ок елаттооег алка тело? ексфоу,
ологс^а? хатрутроау EtQpvtxd?, d>QiopEvcov теЛсЪу
yOQpyOVph'CDV, ЛОТЕ pEV £? EXEtVCDV лрб?
ePcDpalov?, лоте 6e r'Pcopaicov глотEkovvrtov
txstvot?. Kai
TCOV лоЛЁрсог p pt VOL?.
теки)? doypv Xaftetv алХотдпау, xal KvQtov
aviov хатаезтрош tov олои yerov? xal тр?
E^ovata?, tovto tcdv ndw ЬтиуЕдеотатозу, ngb?
de тру 'PtDpaixpv ^aothiav xat лагтгксЬ?
advvaiov. Таша Ёлесдр л},есотахс? EyQacpp,
i'cjcd? xal vvv ovx ebet ygacppvat, dHE 6poo?
to ygdppa bid АдауЁсау dnepyppovevoEV'
be nQoa&el? sit tov ygdepsev лелаоаорси.

VOL?,
VVV
^5
Ч
xal lleQoaig
xal BovkyaQoi?
?(
Г
l
xat jtqo?
1
лоте Зе
d)$
г
<kw
ph
'PcopatCDV
Eftl TO 77 A £ LOTOV TOLOVip EOTl
To dfi CplkGVElXELV JIOV-
akboipiav,

cPa>paixpv flaotkeiav
Таша Ёлесдр л), Etozdxt?
ovx e3el ygacppvai,
еЬес

xat
Г1
ЕУ
Ovdev ovtcd? dgxp? xal E?ovota? 1'btov,
cb? to aragayov xal yakpvatov тр? ?pv%p? xal
to xa&aQiov ev те koyoi? xal nQd?sat. Ata tl
ovv, texvov ppdtv, avd^ia notary zp? op? agyp?
vfiQioitxcb? yQacpEt? лоб? tov? EyxeyeiQtopkvov?
vnb тр? dvco&EV ippcpov rpv ft aot relay, pv po-
ppy о wso? axaxarvnTov em yp? hip^sy; Et
xal xgipaaiv oT? olds naoaycoQsl. toi? vopb
£ovotv Ёлт&тггдсм, psyjgt? av 6 ла<д auiov
dtcuotopevo? xatob? emoxp' над? ov navis? xal
Ixovte? xat dxovzs? vnoxktvovoc tov
xai
xal nQOOx.vvpoovot'' ygdcpEt? cb?
лоЛЁрюс avukoyla? nQofidV.ovzat' ygatps
hycov xal pp v^qPcov,
e£ a@%p? noEnovoav toT
Tieiav, xal up xarabalvps лдо? то evte^s? xal
xanEtvbv тр? op? eTovoia? avagpoorov. Evis-
ra)v ydQ avOQdjTioyv v^qI^elv, xal
yyaiQi^ovTcov Evoyppoovypv, dzz’ avyl tcov
@Е$рх6тсоу xal
dnoTshtv. H ayvost?, '
htinav ov poverty t&v clqxelv ^ayovTcnv,
xal boot tcdv uHcdv dv&Qcbncov
’	*’ TU? V$QEL?
xal &JiO(jTQE(povTai,
с/
OVT(OG
EiOVoiaQ
C
£OW
s
5	\
&sb? axatdbvntov
olds ладауозоес
psyjgi? av 6
jiao'1
5>

нас dxovzs? vnoxAtvovoi тог avyh’a,
тру avip? иодсбтрта, xal opokoypaovot
elxo? a? ol
avTi-
сруЛатлсоу zpv
dgyovoi реуаколдЁ-
dzAd

&
<7 5	1?	1
LV Е1ЛСО up
dva-
etdoTtov
Н ayvost?,

TCDV
boot
avTtnotovVTat
citaybovviat
to xatbdpLov тр? уксоттр?
nQO yE TOVTCOV
nEQiavgElV TCDV V^QEGDV.
7

' ETEQCD?
TEXVOV ppobv, OTI CD?
dZkd
оеруотрто?
cd а Лео , it рилаора
xal (pEibovTai
xal tcov лбу coy xal
тр? yvedpp? ev tcd ^vnaopan
r
C.J
/
ите обаче са имали често пъти войни
персите и българите, вашите прадеди,
войни малко или много продължителни,
но все пак те са се свършвали с мирни
договори, според конто била установявана
дан, плащана лонякога от другите на
ромеите, а понякога от ромеите на дру-
гите. Такова е обикновено естеството на
войните. Но да се съперничи изобщо, за
да се заграби чужда власт — да станет
господар на цял народ и държава
ва е едно от най-тежките дела, а спрямо
ромейското царство е и съвсем невъзмож-
но. Може би и сега не трябваше да се
пише, понеже много пъти се е писало
за това, но все пак трябваше накратко
да се спомене в писмото. Ще прибавя
още едно и ще свърша
Нищо тъй не е
началник и владетел,
мостта и спокойствие™ на душата и искре-
ността в думи и дела. И тъй, чедо наше,
защо извършваш недостойни за твоята
власт дела и пишеш хулно на ония, на
конто от висшата воля е поверено цар-
ството, което единствено бог е учредил
на земята като неразрушимо. Макар той
по свое произволие и да отстъпва на
ония, конто имат обичай да вършат на-
падения, обаче това ще бъде до опреде-
лено™ от него време, когато всички
щат-нещат ще преклонят врат и ще
признаят неговото господство и ще се
поклонят. Ти справедливо пишеш, че вра-
говете обикновено си противоречат един
на друг. Пиши, като [ни] противоречит,
но не обиждай, а запазвай достойството
на владетелите, което от древно време
подобава, и не изпадай в простота и ни-
зост, конто са несъобразпи с твоята власт.
Понеже да се хули е своиствено на дол-
ните хора и, тъй да кажа, на незнаещите
приличие, а съвсем не на ония, конто са из-
дигнати и, от друга страна, знаят да проя-
вяват приличий. Нима ти не знаеш, чедо
наше, че обикновено не само самодръж-
ците, но и ония хора, конто претендират
за почтеност, странят и се отвръщат от
хулите като от нещо скверно, съблюда-
ват чистотата на езика и речта си и най-
много се грижат да не осквернят поми-
слите си с хули.
Какво трябва да кажа за старите и
новите перси, за агаряните и други предиш-
ни [народи], на конто им беше дадена
власт? Те, когато са имали войни помеж-
ду си
войната


tr

и
а

то-
своиствено на един
както невъзмути-
CJ
ОТ
JJ

ij
vsov?
аллоо? лдо tovtcdv, oooc
'Qs xollaxt? лоЛЁрсот
rd pev zov локЁиог?
Tl lie bet ksyEtv dgyatov? те хас
ЛЁдоа?, ’Ayagpvov?,
aQyd? entOTEV'd'poay;
dvapeia^v xivoupEycov,
svpQyovv, vfigecov xaXcb? xal ciqxixcd? cpgo-

t
1
СЛ

i
7
изпълнявали са своиственото на
но разсъждаваики добре и по
и
278
Nicolaus Patriarcha — Патриарх Николай Мистик
7Сш
царски, удържали ce от обиди. И досега
не се е видяло да става нещо такова.
Агаряните пишат всичко друго, което им
налага положението на работите, но спаз-
власт
чест и уважение. Тъй и ти, чедо наше,
като запазваш достойнството на своето
величие, удържай се от обиди, когато
пишет, а особено когато изпращаното
до тебе царско писмо не съдържа нищо
обидно, но като запазва дължимото към
тебе почитание, представя от себе си
само благосклонен отговор. И ти знаеш
че ако управляващите по божия воля ро-
мейското царство и да са ти писали че-
сто пъти грубо, то това са сторили не
по свой почин, а защото ти си сам писал
това, което не подобаваше, и те са били
принудени да прибягнат към по-сурови
изрази. Така щото суровостта е била пре-
дизвикана от твоите обиди. Императори-
те, оставайки верни на своето разполо-
жение към тебе, те наричат брат и лю-
бим приятел. И тази любов и разпол'о
жение са истински. С една реч, тук се
проявява същата искреност, каквато про-
явява баща към собственна си син.
И тъй, трябва и ти да показваш подобно
разположение. Както казах, пиши по ра-
ботите на войната каквото искаш, но
остави обидите и отдавай в писмото си
същото почитание, с което се удостоя-
ваш от императора. Това ти пиша,* чедо
мое, за да узнаеш и по тоя начин, че по-
неже аз искрено те обичам като баща и
се грижа за твоята слава и чест, не ис-
кам да мълча, ако чуя нещо неприлично
и несъответно на славата ти, но според
силите си всякак се старая да поддър-
жам вашата добра слава. А пък бог на
славата, подателят на настоящий и бъде-
щия живот, нека сам да отблъсне всяко
действие, което води към безелавие; да
посрами лукавия демон, който от начало
и до сега не престава да унижава в по-
стоянна борба украсеното божие създа-
ние; да ви даде славно да преминете от
този живот и слава, когато бъде угодно
на неговата света воля, и да се посели-
те в неувяхваща слава заедно с всички
прославени отвеки от него.
vovvtes dnelyovro Kai ,ue%ql tov pvt ovte
оратае yivopsvov. IQoKfovctv "’Ayagprol rd pev
aKAa boa vnofid/Aovoc tcov лоиу pAr.ayv al гло~
fieoeis, vpv btysiAopsvpy de ией ngoapyogiav
нас rtppv алоасЬ^огте? тр fiaotAsuj.. Ovtco нас ват подобаващата за царската
ov, text оу ppcbv, то лоелот тр ор реуаХолде-
ле/а ocbfav, алеури uov vBoscov, от av ygdepps’
ракета ye ней tov nods oe ouAiopsvov Baot-
AlXOV у QO. риалов ppdSV VpQLOTLKOV EyjJVTOg,
all husixcbs лдоабса^еуорегоо, xal Tpv bcpei-
Aopsvpv ooi Ttpip> dtacpvkiTTovTOS' Kai ydg
oldas cos et ti нас xcAkixis л^б; ее тоаутте-
qov ol Tqv 'Pcopaixpv fiaoiAeiav bi&iovTes a>'v
Beqj eyoapiav, ov лао savicov els tovto xe-
xivpvTai,
илрдуе, нас ovtoi kqos то тоаустеоог дсатилсп-
оас то ударра Е^е/Зсаафроат’ сооте р pev тоа-
yvvps ex tcov слот vpQeo'iV Aapfiavet Tpv dipOQ-
pqvt
oixeTov, ddekpov
лриееог, xai
dipduvps'
iptAOCpQOVCDS
ТШ-'

u
№
5
ygcippaio
елсесхок
5

ppbsv v^qigtixov
TiQoadtal eyouevov,
Tiupv ЬсагроХаттогто;.
5
4
J
J
3
OV ЛОр
aov у fay arias а pp лдоорхоу

С/
3
Г
u
II de fiaoikxi] deal) eats
bvaacbfaxja to
oe от о pa fa xal (plAov русо
atogyps xal ay dorps eotiv
xai iva то лат Клар ayxdkfatevp
ola латро otxeiov vldv.
OOG!
Xpq ovv xai os Tpv
Г
bEtxvvcr&ai, нас
ь
/ 4
D
xal ay (pips
е1л(1),

u
opotav Ьсй&Еснг
rd per aAAa xov
ЕЛ1-
е1лоу
лолерог yQdcpeiv ola ffovAei, ras дё
avpievat, ней лоооауету TOtavrpv xippr
a(~j yoaupari, бла/ад ней
<лёёсо; dstovperoq Ьюбе/игаоас. Таота ooi yga-
<po), Texvov spbv, ira xai did tovto y>’(ps, oti
ebs латт/Q (zApBcos (pdo)v, xai rqs ops
xai Tip-ijs xpdopEvos, ev ols ti xaravoco тр
op do^p uxqexes xai (Ь’адроатоу ov fiovAopai
околаг, аААа лаю/ тдблсо oeov eis eppy рхеу
dvvaptr лЕсоотрш Tpv vper soar аоуютйу svdo-
ipav.
xa) eqs pEAAovap-;
pQa^iv
ЕИЛ0 dd)V,
os e$ d-QXps
ovx Е^Хе/л81 diayojvtL/duevos
Oeov лХйора'
miQovaps рЕтаатргас faps xal bosps
ay too avTov /BovAppau падаотр,
ovv лаос rots
ovtov doSaBouevois. (XXV
168 D)
WS
ygdipeiv ol a
dSiovpsro
5 >
Ъ

VgQECS
EV TOO
4-
uvtcs лаоа tov /За-
bid
xai eqs
ols
(fa(bv,
EV О IS n
алоЕллс xai dvaQfiooTuv
'О de. Beds
t*

Tps dosps 6 ips ttOQOvops
faps %OQpybs, avios лаоат
ado pa v ал а у st
ооц ngbs ado-lav алауес л oi poster
xai xc^/ioyvvoc tov лоуцоЬ'у datpovo,
xoi aeyot tov vvv xaeaia%vveiy
У	r^-
X
ИШ bo/p Evbofas
рЕтаотртш faps
тер
арааагтот 66 s ay xacaoxpvcbaai
ал
col. 161 В
aubvog
e 5
tOT
u
vvv
TO TSTVyiCETOV TOV
vuk koi Tps
ОЛОТЕ
sis ipv
у

1 Това писмо e било написано в отговор на едно писмо <
което е загубено. По всяка вероятное? писмото на Николай Мистик
в отговор на едно
u
1
от цар Симеон до Роман Дакапин,
е било писано през първата по-
ловина на 923 г. Вж. Златареки, Писмата . . . , СбНУК, XII, стр. 168.
№
*


Nicolaus Patriarcha — Патриарх Николай Мистик
279
Too avrco


24. Ad eundem
До същия
Ei xal ji^Eiordxig sygatpa, i&xvov Tjpicov,
vjieq тф хосфд siQijvtjg xal оооттфад xd>v той
Kqigtov xai Osov rpadov texvojv, text a yd()
xdi то) тлила)
V	tr
at pan ьфуодао ptEVOi, xal
avarsdsipdvor add ydg
syoapa ji&qI tov xoivfi Gvp-
xai TblEiozdxiQ


Ако и вече много пъти да съм писал,
чедо наше, за общин мир и за спасение-
то на чедата на Христа и бога наш, по-
неже ромеите и българите като изкупе-
ни с драгоценната кръв на неговата
плът са негови синове, а като посве-
тени нему са негов избран народ;
ако и много пъти да съм писал за
общага полза на двата народа и мойте
писма да са били оставяни без внимание,
все пак аз не се отказвам да пиша и ня-
ма да престана да изпълнявам дълга си.
ph Доколкото [ми] е възможно, ще заставам
вън от заплахата, която виси над поста-
вения да бди, за да не би да пропусне
да извести за надвисналия меч срещу он-
зи, който ще понесе удара, та да се ис-
ка от него сметка за кръвта на онзи,
който погине от меч. Този страх, както
и преди, тъй и сега не ми позволява,
любимо ми чедо, да мълча, а освен това
сега ми е дошла мисъл, че ако не преди, то
поне сега твоята прекрасна и кротка
душа — доколкото аз узнах характера
ти през нашего непродължително свиж-
дане — ще приеме наставленията на
един баща, който обича сина си, и ще
угаси огъня и пламъка, който със сил-
ното си избухване вреди на ромеи и
българи. И тъй, отново умолявам и пак
увещавам, и пак се обливам с кървави
сълзи при изпращането на това писмо.
Ако да беше възможно да се пише със
сълзи вместо с мастило, то ти би видял,
че сълзите ми по същество никак не се
отличават от кръвта. Че и
проливам такива сълзи всеки път, кога-
то ми идват на ум ония страдания и
злополуки, оная безмерно гибелна тра-
гедия, която сатаната се стараеше да
въведе в нашия живот чрез християнска
кръв, убийства, чрез толкова голямо опус-
тошение на епископства, манастири и част-
ни домове и оставя на бъдещото по-
коление такава [печална] история 1
Затова, любими сине, аз ще ти изло-
жи писмено онова, което устно говорих
с нашите боговенчани императори: обър-
нете внимание на благото от мира, поглед-
нете на спасението на поданиците, не
упорствувайте в това най-лошо съперни-
чество, не предпочитайте убийствата, кръ-
вопролитията, овдовяването и безчадието;
спомнете си ония прекрасни и приятии
p*--'
texvcov
exeivov rPropaX ot xai BovAyagot,
фд TiksvQag avrov
Actds avxd) nsoiovoiog
si xdt TtXeiGxaxK
(psQovzog ёхатёдхд ysvsi, xal sig ovdsv ёкоуиКф
xd jiao’ dpdbv ysyQapipsva, ovx agnorapai zov
ygaipsiv, oub* алоотфороц to spiel xsxqeoogt,)]-
psvov лфдсбг, xal ooov Itioi dvvarov фд
алесфд sxsivzjg фо> xa&iGTdw spavzdv w?
fatedovoyg тф oxonsXv TszaypiEvq), oiav
фу breQ%opsvT}v popupalav avayysih-j хата rov
zavzzjv bsyppsvov, Ф avrov to ai pa ффтес aftac
d <pd-
f
37
/4
ca

3

ъ
tov did фд popcpalag алоЛсоХотод. Ovrog
4од xal ^ootsqov xal vvv noisl, te%vov pev
фалу]psvov, pp оюолфу' ара ds x,o.t koyiepog
Tig еж. rov nagovrog tiwpvti pt., tt «m
рф 'nQOTEQov, dzzd ys vvv	на%Ф xal
TIPISQOS y)V%r}, baa. syrb фг apv (pvatv Evovjoa
Xal VVV Л01Е1
j
i
rov jW.QOvrog slarjl'd'S pi&> on si xal
vvv
3 q "
J
/
3
/
J
с
тф’у 6Uyi]v exEtV7]V dogav sv )} svay&rivai vh^q^
ds^ETat латоод rov vibv ayanrbvzog ^agalvEGiv,
xal а$ЕО£1 то nvQ xdi тф (p46ya тф teooq
dvdttzsiv (ptXovsixovaav
‘Pcopaiovg xal BovP/doovg. Ilahv ovv bvorojid),
ndliv ovv uagaivd), ^ahv dtpian daxQva) та
naodvra yQdpipia.Ta ЕЛютёНаоу. Kai ydo si
daxQvaiv dvrl pisZavog bvvawv v^rjQys ygdipat
rd yQdppara, Е&ебаа) dv тф rcov spoov ba~
xqvoov qwoiv (bs ov лаоа лоИг> aipiazog ало-
bsovoi. Kai лоод ydg
XQVa (pSQSIV, ozav etu vovv
ла1ф xai xag Gvppoodg, тф ovx syovoav ла-
Qabstypa t&v xaxcov TQayrpbiav, ф sipdovEt-
KQioriavixdtv,
тф (ploy a тф recog
xai dialpftatvoLiEVTiv
fV*
sialtv dtpcart
ETtioiellcav-
ще приеме
OV
Kai
u
J
5__
pdllco zoiavra dd-
dvavrypajiiai та
3
Г/
J2

1
xaxcov
2azavdg aiudzcov
xal ocpaywv, xal dte&QOV togovtov елюхолесоуу,
pioyaeTpQimv, idioorixcov dtxiov, sig tov fitov
Eiaayayetv, xal тф piersxEira. pEvsi тф roiav-
zvv лаоалфлтс ditfyijoiv ;

xtjgsv о
как да не
• TOvg
yldxjOVj 7lQ0G(pV'&T~
ygaptuart bialsyoP101,
rd фд EiQfjvrjg aya.'&ov,
did tovto, vis /uov TjyamyuE e, a лдбд
)}soorE(psTg rpdbv j3aoi.%Eig ‘
yoptai, zavra xal ool тф
’Amafilstpaxs
dTiofils-ipaxs лрюд тф id)V vmyxocov ocoTTjQiay,
рф sTti^isivrixs ф xaxiGTt] (piPovsixig црбг
лдоарфот/те rd? orpaydg xal id aipaza, tag
J
c

KQOg

и
280
Nicolaus Patriarcha — Патриарх Николай Мистик
л
yjlQEiaq, тер алшбЕшС атсщуцО'&дтЕ tcov xa/,cbv
лдау/ибтшг ха), цбсотсоу,
'Payuaioig xai BovKyciooiQ
Ol U.EV TCVT
лЕ1&адх£1У
ладахАт)О1У,
rovai тоу лбё-Ерог еп
убдеоу лЕлбу'баос, xav
и. б ixcoQ
Ixuvol fiahora
ctvaxalsTaiiai тду
махаю ст. 2л (Ye
yviogop
гIxolvoq yaQ 6 naQsAriAvdw? xqovoq,
<5е мае лёоа tov ixavov тооабтад dgiuovQygGag
ouucpoodg dysniATjOTOvc и stat; v r Pcoucacov xai
Bov2.yd.Qoyv. ’	textov ,uov,
’ Eixx2.rioia)y
Ta.^iv
TOV TCOV
ти>у [юта^бгтсог тдг bfiQ:)'.
ipsiai 6 6)год; Oir/j. tt/v
дсл^ато /iisyoi
op
г/
с
oca ex тдд ыдцуту;
nSQlE у LVETO. ’ A Z P
Piofialcov flaai}Pip ipaotv етощос
беурутш
IT]
xai ov
ч.
5
ш
xal
лаоаттёа Eiy xat дР/рутсм. ii[V
pypaixaxovaiv ovK
xav §Eivd лада Bov2.~
еёлиба средой aw ip
vpcby,
5

7
дела, конто от мира се паднаха на ро-
меите и българите.
ператори казаха, че са готови да по-
слушат [нашите] наставления и да прие-
мат съвета ни, не злопаметствуват и не
искат повече война, ако и да са жесто-
ко изпатили от българите, и се надяват,
че за всичко, което са несправедливо
претеглили от вас, те, особено с помощ-
та на висшето правосъдие, ще бъдат
способни да прекратят своята според
вашето мнение злина. Но аз те моля и
ти да имаш същото мнение, да покажет
същото благоразумие и да се задоволиш
със станалите вече бедствия. Защото до-
статъчно, повече от достатъчно време
се измина, през което станаха сред ро-
меи и българи толкова незабравими не-
щастия. Спомни си, чедо мое, за унищо-
жението на божиите църкви, епископии,
манастири, за избиването на свещенослу-
жители и за насилието над девиците и
поруганието на монасите. Нима бог няма
да види това? Нима онова дълго търпе-
ние, което като човеколюбив и незлобив е
проявявал досега, очаквайки поправление,
той няма да обърне в гняв и няма да
отмъсти за такова кръвопролитие ? Та и
кой човек със здрав смисъл няма да се
съгласи с това? Послушай ни, човече
божи, послушай баща си, който обича
тебе и твоя нарпд! Защото бог знае, че
аз ви обичам и страдам както за ромеи-
те. така и за българите.
Обаче относно ромеите аз имам някои
по-добри надежди, като виждам, че те
несправедливо страдат, и като зная, че 
бог всякога протяга своята помагаща
ръка на онеправданите, когато той реши
с лремъдрия си съд, И понякога той по-
дълго време чака. като иска да разкрие
неправдите спрямо страдащите. Относно
пък българите аз не виждам никаква до-
бра надежда, защото вие миелите, че ви
съпътствува някакво щастие. Но какво
значение има щастието, когато няма спра-
ведливост? Случвало се е и други наро-
ди понякога да бъдат щастливи и те
помисляли, че са достигнали
величие, но окончателно
Но ромейските им-
че са
у
cbv
xai ё$ сот
ртла тёр avarftev bixatoovypc
eavTayv
7t£)6s
xai dvcp.absdv opctov cpQo-
toTq cp'&duaai уалелоб
ua2.2.or
J
олЕОтдоат лад
I
’ dvoО)ЛО),
xal doxsad-pvai
ydg 6
tov Oeov
Е,ИОХОЛе1сОР
IEQEO1V,
5
>
т/ур
ror
dvcptxaxoc т)]у
doypy yxxayo}];
T^S
TTiV
гос
L
с
r*V
7^
ёр

VUE IQ TOppETE
opolav Kmafftijvai
S 
j
1
рЕтабр
I
textov ,aou, тс7)У
алсб/юму, боец, ei 7
top epo-
tcov лстдЩуооу,
Mi] таГ'ти лаоо-
uaxQoih'uiav i'jy
ню срАшубосолод,
3
7
ТУ]У
баш povaaTpoicor,
cp fro gar

лад^утоо.
ёлютдосрцу ауарггсоу,
ХШ Тг/У
ёла^Е! piaicpoviaQ;
ovvegiv алооорсоу
риббг,
ауалсохт
Г'	э	— Г —
oti ауалсо о рас,
йтРсуСОЛЕ
ое хш
т
Г'
oitpy
T(~)T 'PcOplHCOT,
7
еле-


3
г
Exdixr]oiv тёр
Kai тр аг
ot'rihjoETac; ’ Елахотюоу
(Aeov, Uxovgov Пат об с

Tls
тооаг-
2.oyiX)]y
' OV
TOO
TV oov E.ilvQQ' 6 Osdg ydg
xai d./.7 co xa&d)Q б ле о
xcv itr’o Bov2.ydga)y.
UXOVGOl’
с това ?
О
СИ,
г. гтаю
7
и
НЕУ UDI’
J
хдцатотЕоа,
5
г
РсорШШУ
ало/)2.ёлсо1
6tl dsl toi g


v сое ddtxa
ddixovpEVOiQ
о лоте лаоаотд
F.VloTE
надежди,
гледёуЕб p’ О'] Opcj.q -/Elgat
Pi. Kai
ё,ХХа/Ц)ЛТ.Е1У роило a c-
.-
Алла лед/.
л do хоти L, ха)
(Afog
Tij TOVTOV
ба/ЛьЕТОс т i [У i... tv	r i f i,
У(К т(Ъу лаоубгтшу та adixa. Heql BovAyaoo))'
ovx vyo) Ttva уот]слотЕдау ёллёба ihioQorg.E-
уду' ёбб^ате ydo Eorvyiar Ttvd ЛЕО1/1аНс>$'Ш.
ЛАЛа ti to Ei'Tvymia oray ovx
Svve/Зт] xal
EUTvxijaai,
лдсоЛарЕ1Т,
xazEGigoav
ovoua xeqiIeimetcu

VttEQOOt]:' СО
ЦЛОрСЯИр'
7
у'
dya-
у
h
7 iva XQ^GTOTEQa)1
EL'TVpUr
Tt to EVT.V]Q)]ua oray ovx sypi ат дат g-
yoi'oav Tf/v сУхшсюуусуу; Ригёрт] xal а/.2ю.
xarci xatQotp Ttvag EVTvyijaat, xal dp
Evdifoav aipgaiv тога лосо2мр1У, аАЛа rij
длёюло/А^щ) лдошдЕПЕс хатЕотдааг е/Р те/Рау
алсб/люу, хей ооР агора леоРРлехсм аитсоу
та угу еу drбосблосс yivcoaxotiEVOv, л2В]у боа
ol tuq loTQolaq ауа2.Еу6иЕУОб тт/у uiMnumv агтсоу
r" uov
тдо^атЕ уао
orar
dixctioovygy;
tivcjiq
ti ra

5/

3
бъдат
че
тад lOTOQtag avak&yo^woi ттр pvrjti^v
Л	Z"l T? C'	tf	i	з Ti
: auroc,
xai rcov
EMiytvcoaxEtz
Ipoftoi'flJU
Olda
HEQLC/'EQOVOlV.	(710 СУ. ОТ1 Г
руалт]рЕУЕ, ipdopadq? сот
dlEQydlievoc; та? fitfi2.OVQ f
Toivvy,
Срои ЕУ.
>
Axev%ditai
xal
31
3
г f
Vi 8
лалшеоу
ei
(Z
г5е
у ga-
ff P
са помисляли, че са достигнали до
известно величие, но окончателно са
загивали поради войствената си наклон-
ност и дори името им
днес между хората и
знаят само
та. Аз зная, мили ми сине, че
като любознателен читател на
ненията на древните разбираш за какво
пишем. И тъй, умолявам те, но в също-
не е известно
за тях сега
между хората и за тях
конто четат история-
ми сине, че и ти
читател на съчи-
ОНИЯ,
мили
?
Nicolaus Patriarcha — Патриарх Николай Мистик
281
fl
то време се боя да не би просбата ми
да остане неизпълнена, да не би и вас
да постигне същото, тъй като вие упор-
ствувате да вършите убийства и войни.
Но да не стане това, да не се случи и
да не постигне и вас, християните, такъв
край, а, напротив, нека бъдат изтръгна-
ти съблазните и плевелите, посеяни от
лукавия. Нека прочее българският народ,
като приеме отново мира Христов, живее
в доволство и благополучие, запазван и
умножаван от единствения глава, Христос
и бог наш,
българи.1
vpEiv zalg осрауолд xal roig ло-
алрахтод i] кого хатаотг/, tovto xal
ovpdpGExai.
ель psvdv голу
Aspoig,
= э
ecp
pi]dk yer pi at
i\tvv
pcA2.ov
fiadey 6 лоуррод, xai тдф
titdivia’. xal
tov Xqlgtov
dsiq, sv Ev'Ccoiq. diaxsXeiv тр pig, xsqa/.p ico
Xqlotq} xai Зеф ppcov, ovrivog xal ' PaypuXoi
xal BovkyaQOt осЪра Tvy^dvovai, xai (pvAaixo-
psvovg xal avgavousvovg. (XXVI, Col. 168 D
— 172 B)

неизпълнена
ц svxp катает],
’ 11' ' /{]] sip tovto,
,4Ud
рщсУ (ш.аутt]07] Kgiariavoig
лдбд TOiovTOv xaravTrjoai тёлод,
sx pEGov ysvEodat. та axavbaka
олооад
то BovAydoaiv sdvog
Eigpvpv
VptT
i
ova tv
dJdd
a fae-
/	X
cX
3
3
s'

Зеф црсот,
sttavslopevovg
iita,
J <
ovnvog xal
exeipov та
uaiiv
ЕУ
трт
Еола-
чиито
>
членове са ромеи и
7ф аотф
25. Ad eundem
До същия
VIS UOV 'д'ЕО'
'Oadxig av oqppgco лрод
rippie, ygaepsiv,
nspdapPdvovGt ipvjcift', ait. лаутсод трт opv
рреротрта xal (рйаг&ра>л7ат! то ypdppa лаоа-
xalecEi, xal лрод stQijvpv ёхха^еогтас,
ле pay трд airposcog Egopsv,
xslag (daddy о pat
sAacpQvvopat трд
ovpepoQai g rРаз pat an<
ct -e
a? о
ал£^рп]’£, xal
/] Ёл1 tovTOig соалед doxei dvaars^Xsodai.
"Отау ds rd удар pa rvjg oijg usyalobo^ov
aQXpg dvaytvcboxoiv diegyaipat, ло'Далкааа^Е-
cal pci to dbyog, xal fiadvisoog о угберод Дд
advpiaq zip
ovrajg s%si.
dslg xard тдеторатод,
UOVpV 8Л1 лАеоу г’
a&upiag xal ovyyp'oscog’
л£1У01, xQtuaoiv olg
rd rcov yivycbv ла'О'р dsQamsvsiv
veg, елКлсд dgaipsv
yopsypy 'д’Едалё'юу сЬсрДоооау
r.Qavpa oipoi тф abd.iop,
sal to xelqov лдохолтоу,
охо-Цдсолбт.зрод xai ovyyp'uECog, ovpsvovv ovx
Eonv Е1ЛЕ1У, ooov лДдоор^Да' adhora рЁу
тру аду, vis pov deoiippiE, psydbjy (pQ6vt]0iv,
ov epr'ipaig, ddX avrp яДра yivcbaxovTsg' xal
0£,
sfadbsg yppOTOTEQUl TT]V EpijV
/	XX
OU
butdsoscijQ, xal тру

xal то
Фалер ztvbg уЛи-
i/W'
odvwjg pv елс ratg xoivalg
xal BovAydQtov cpeqco,
цуоат&дсолод daiptov sig psoov avzcov
rd ахтФдсолЬу xal p xazpepeia
СОбЛЕр

PBGOT
fW
t
Всеки път,
се залавям да ти
сине,
S 1
8Л1
ft
sprtv ЕЛ1харятЕ1 що%гуу. Kai ydg
Еле), xal iarpbg epappaxov hrai-
/Делсоу тру qAsy-
/.____________________
J
* >
i
ооо г?
dU3
xal
ayQtaivopEvpv
xal ppstg
Ёлсотатаь 6 (Дод,
хатаота&Ёу-
xpv хата bvvapiv лроаа-
3 C X	Jill
ctZXct
xal piJxov Too.vpa,
амид xarpepstag xal
5/
7ih]Qovcat.
ovv ol ra-
sig то
X
ТО
когато
пиша, благочтими ми сине, душата ми
се обзема от все по-добри надежди, че
писмото ми2 ще произведе впечатление
върху твоята кротка и човеколюбива ду-
ша и ше я склони към мир, че ние ще до-
стигнем целта на молбата си. Чувствувам
известно приятно разположение на духа
и душата ми се облекчава от скръбта,
която ме обхвата поради общите неща-
стия на ромеи и българи, причинени от
човеконенавистника дявол, а съкрушение-
то и мрачността като че ли изчезват. Но
колчем прочитай писмото на твоята все-
славна власт, скръбта ми отново се уве-
личава и още по-дълбок мрак на отчая-
ние обзема душата ми. Така обикновено
бива. Както един лекар, като тури лекар-
ство на раната и види, че възпалението
се усилва, се
ние, смирените
шение за лекуване на душевните стра-
дания, като виждаме, че лекуването, което
ние прилагаме според нашите сили, не
принася никаква полза, а раната — гор-
ко на мене, клетия, и то каква рана ! —
отива към още по-лошо, се изпълваме от
неизразима печал, мрачност и смущение!
Това изпитваме, още повече че знаем,
богочтими ми сине, твоето голямо благо-
разумие и не по слух, а от опит, защото
онова време, когато ние беседвахме по-
ми2
CJ

отчаива и смущава, тъй и
поставени по божие ре-
J
Мистик било написано около средата на 923 г. Планы на Пар Симеон за
сьюз с африканский халиф е бил разстроен поради залавянсто на българските и арабские пратеници
от византийците. Византийскою правителство смятало, че моменты е благоприятен и че Симеон след
своя неуспех щял да бъде склонен да сключи .мир. Вж. Златарски, Писмата... , СбНУК, XII, стр. 173. —
Същият, История, I, 2, стр. 448—451. 2 Настоящею писмо било написано около средата на 923 г.
Вж. Златарски, Писмата . . . , Сб НУК, XII, стр. 172, 177— 179.
36 Гръцки изб ори за българската история, IV
1 Това писмо на H.
3

282
Nicolaus Patriarchs — Патриарх Николай Мистик
yaQ ёхеггод 6 xaigbg, xa#’
opuAiav ovvpA'&cpsv,
ovv txavpv ладеоует puiv yvcooiv
теАыотатрд cpgovposcog,
Kai Aaufidvei uev ppag exnAp^tg, dgipv-
татр ds owsyEi bdvvp лшд avdQoynog tooqv-
тод xal rpAixovrog, olov eyd) xarattadEXv
EOyOV, OV 1AOVOV
tqv novpgov daipovog xaravoeig
xal peril трд dv co tier dvvdpsaog та sxsivov
хатаяатесд ируатррата, xal та axdvdaAa Eig
to лобосолог avrov алоррслтесд, xal yivp трд ooi
лделооорд aosrpe xai трд sf dgypg dying slgp-
vpg, pv did rov oov ayiov
Патро xal Oebg psra^v
yOQOJV ElpVTEVOSV.
УШУ
С
ei
c
bv dAApAcog лддд
г г л f	Ъ s n 15
xai oAiyog pv, алл
rpg opg
xal rpAixovrog,
3	f	Ct	_
vno T>J?

Ct	л-'
ota rov
един такъв
между си, ако и да беше непродължи-
телно, все пак ни даде възможност да
се запознаем с твоето превъзходно бла-
горазумие.
Наистина, мене ме обзема ужас и ме
мъчи най-силна скръб, чети
и толкова велик човек, какъвто аз узнах
в тебе
не разбираш козните на лукавив дявол,
но и при помощта на небесната сила не
ги потъпкваш и не отхвърляш явно съ-
блазните му, а тъй също не търсиш по-
добаващата ти добродетел и оня първо-
начален свещен мир, който чрез светия
ти отец бог, бащата на всичко, установи
между ромеи и българи. Но въпреки че
ние,
и молили или, тъй да
сме писали писмата
писали досега с молба, бе оставено без
внимание. А при това, чедо наше, ако
някой от угодниците божии и от живее-
щите в усамотение би се обърнал към
тебе със същата просба, би било непри-
лично и недостойно за твоята християн-
ска добродетел да се отнесеш с презре-
ние към неговата молба. Ако това е та-
ка, то обърни погледите си и към нас,
ако и недостойни, но от бога поставени
да служим на свещения олтар, а тъй също
да помазваме ония, конто служат нему
и управляват [църквата]. При това поло-
жение мене ме обземат, както казах,
ужас и най-силна скръб.
Но, любими ми сине, желани приятелю,
тури край на моя ужас, прекрати моята
скръб! Насочи към мене благоразумния
си слух, приеми думите на смирения ар-
хиерей и стария баща, конто внушава
онова, което е полезно, предлага спаси-
телни неща и това, което ще прослави
и възвеличи твоето име и в настоящий,
и в бъдещия живот и ще те включи в
числото на прославяните от бога! Обър-
ни към мене своята прекротка душа, по-
неже тя е прекротка, доколкото аз я
познах, при все че коварният демон се no-
стара да промени нейната кротост. Обър-
ни към мене човеколюбивата си душа и
приеми уваженията, конто ние привеж-
даме в името на Христа. Заради него ние
те умоляваме, тъй като негов народ и
наследие са ромеи и българи, конто са за-
печатани с драгоценната му кръв, а се-
га — мои страдания!
кверняват с кръвта на взаимното си из
биване. Спри гибелта на двата народа и
с това възобнови мира, който отколе е
eyd)
oixEtag tpgov poecog
rip’ елрдЕЮУ,
та
5
/
не само със собствения си ум
clvco&ev d-vvajaeoog
/
+>
1
Uatgbg 6 лагтшг
^Pcopatcov xal BovA-
xal ppwv robv таяЕс-
txEisvodvTCov, p
xal, tv’ ovTcog еслш, daxQvotg та ygdp/iara
уеудаербтшу, Eig to ppdhv sAoyioftp boa psygi
tov лаобттод dvooonovvvEg eygdipa/iev. Kaizot,
texvov рршг, ei xai rivog tcov
vnovQyovvxoyv,
oavrp dvocbnpoig Eyeyovei, ovx eotiv agiov
ovds ЛОЕЛОУ тр oij aQErp уоютсапхштатр ovop
rpv dspotv лада (pavUov лосеТо&ол. Ei ds.
tovto, oxEipai rd рнетедоу, ovg ei xal ayoetovg
E’&pxEV 6 &ebg lElTOVQystV UEV
oiaoTpQico xqIeiv di: xal AEirovQyovg трд avrov
idipQEoiag xal хатаотааешд, ^Qg el лот, ехяЛр-
igtg P'ttag
5 t /
OOVVY}.
5	/

AAld
dvoconpodvrcoT,
ovrcog еслсо, daxQvotg
ttolAaxtg
tv
с/

/
/
ev у covia
eysyovEi,
de
aAAcov psv Оеф
xafyppievojv,
oi>x

то*
5/ Г__
tJ
смирените, често сме се унижавали
със сълзи
което сме
о
J
кажа
всичко
9
J
cpavAov
Тф
«yZtp ilv-
ел1 rovroig xaceyst xal ддщитаър
V
*>
tl
?
както
>
?
7
vis jiiw pyanp^isve, cpiAs лелоИриегЕ,
лаиаоу тру ddvvpv’ <5дь
axopv dsgai дррсата
та адушдЕшд xal yegovrog Ilargbg,
отроог Tpv ЕХлЪ]^1У
LlOl rpv Opv SVOVVETOV
талЕ1Уоо
xal vTtOTT&sfjiEVov та Gowysgovra siopyovjKyov
та ucoTpQia, xal ci do^doet xal pteyaAvvei rd
obv bvofia, xai ev тф ладбутл atcbvi xal ev
тф usldovTi juerd tcov лада Oeov do^a^ojiiEvcov
ovvaQi^p,poea Aog /.tot t,;v opv ppEQeordrpy
pnrypv' pptEQCOTdip ydg eotiv,
xaxevopoa, xal ei лотробд
оev dlHodbaai таотрд
rpv opv cpildvdQamov ywypv,
трд лаоахАуоЕШд Абуovg,
ладахаАоугтЕд лдооауо^ег.
ишлогриЕУ,
"Pcouacoi xal BovAyagot, xal тф триад avrov
aTpian Eocpgayiopisvoi rvyyavovotv, co tcov e,ucov
ла^риатсоу' ot vvv тф at jaan трд хат a)Ap~
Acdv oepaypg ptoAbvovTsg
o/.E'tigov sxarEQOV ysvovg
avaxatvioai, pv 6
xaTsXvoEy'

Cl
а
ёг
домоет
тф ладотп atom xal
и
и
С/
QU
[TOL Т.-.У Ору
bow суш ravrpv
daiuwv
I
то piiegoy’ 66g pot ovv
xal begat rovg
VJIEQ XqVGTOV
exeivov dv-
exsivov Aabg xal xApgovopia
тф ripicg avrov
EfpiAoVSlXp-
това,
>
00?
C ТГ \
1 TtEQ
tJ
at pan rpg хат
eavTovg' orpoov
EV тф Tpv SlQpVTpt
agypg аУ'&дшлохтбгод
dvaxatvioUpoETat de ndvrcog, vie uov
3 5
ал


tov
те сами ce ос-
*-"l
Nicolaus Patriarcha
Патриарх Николай Мистик
283

ло&ыгбтахе, row
KQOfidMetG
fla^OjUEVcov.
<7s
л-огк
71QOT(J.G8<>)V
TO
rcov
ететхеатедот
^адитатсоу
uera-
J
нарушил човекоубиецът. А и мирът на-
пълно ще бъде възобновен, въжделени
ми сине, само когато промениш тежките
условия, конто предлагаш, в по-снизхо-
дителни.
Като благоразумен човек ти знаеш, че
за да се прекъснат враждата и раздорът-
между всички, конто водят война и си
съперничат поради насъскването на лука-
вия, не е възможно иначе, освен ако враж-
дуващите не проявят по-голяма отстъп
чивост помежду си. Защото, ако [само]
едната от двете страни по своя воля
предлага свои условия и търси това, ко-
ето й се струва [приемливо], едва ли тя
е в състояние да утвърди мира и друж-
бата. Ясно е прочее, чё онзи, който ис-
ка невъзможното, не желае мир, но се
старае [да има] непрестанна вражда. Тъй
и ти, любими ми сине, като син на мира, —
и наистина,- ти си син на мира, понеже
си се родил от светия си баща във вре-
ме на мир, — като си получил властта
над своя народ от Христа, който е дал
мир на света, като искаш мирни отноше-
ния, предложи условия за мир, и ще по-
лучит удовлетворение за загубите, кон-
то ромеите са ти нанесли. Ние говорим
за това, за което вече отдавна е писано,
а именно да ти се даде злато, сребро и
други неща, а тъй съшо и да ти се от-
стъпи и някоя часа’ от земя, а съвсем не
за такива невъзможни неща, конто ти
предлагать Нито влизането ти в столи-
цата е приемливо, нито другото, за ко-
ето ти говорит, тъй като целият Запад1
се намира под ромейската власт. И тъй,
остави всичко това, предложи изпълними
условия и такива неща, конто с помощ
божия ще ти принесат полза, и наистина
ще те ползуват, ако ги получит. Нито
твоите предшественици са получавали
дан от Ромейската империя, нито вие
досега сте знаели за такива придобивки.
Обаче императорите и техният сенат, без
мъка и единодушно ще се съгласят на
това и с помощ божия ромеи и българи
отново ще се съединят пак с връзките
на свещения мир. И сатаната ще бъде
отритнат, а Христос, бог наш, и всички
ония, конто са с него, ще се възрадват
и предишното благополучие и щастие от-
ново ще настанат между ромеи и българи.
В своите писма
дишното — ти молиш да се изпратят
£1
о та
8Я1 ndvTtov
raw ztqog uayrjv xat tptXovstxiav vxb tov
jtovriQov dtaoTaataadyiayv ovx eurtv алР.од rfp>
ffydgav xal тф’ eotv xaranav^ljvai,
GTvpxaiafiaTtxa)T8Qov ngoG savrovG owsAdcoatv
ol Pmb r?yc eydoaG diaoraotdaavisG,
ye ало eGovola; rd stsqov yidgo-G tovg
\oyovG nQOTeivetv xat rd avreg doxovvra ^i]teiv,
ovx oldev siQ'/jV-qv ovde dydnvjv ^gapevstv.
ФауедЬу yao on
exi^Tel
^Qovoetiai. Kai GV
xfjG £iQ'i'jV)]G vIog, vioG ydg et t^g eigijv^G, otl
алеуеУУтфИу; тф ayity
OldaG
J
yOQ CpQoVlUOG (OV,
udypv xai qnko/vetxiav
Tip’
8(, fill
" -	-,
5 '	s
8X81 TO
oixeiovG
ov6e
tyrayv ddvvara ovx eiQtpop'
diva uaXAov rd axardAvzov Tij е'/рддц
vl 8 aov ay amp 8, cog
8LQijVT}V
er c
; о
ауапру
u
1
OVV
Л
EV xatoep TT]G 8IQ^V)]G
aov UptTQi
dcogpaaytsvov тф xoopta) тг/v dg%r)V tov otxetov
8&VOVG kaftcOV, TU TYjG 81QYIVYIQ STtltyTCOV, 8fQp~
vixag ttqotsivov xat tog vxeq cbv еятаюау eig
08 e Pcoptatot drtOTtoeiG' keyoptev de oTa xal
яаРи ngoeygdepp, ygvalov ovveiGfpogdv, aoyv-
qov,
yrjG dftcx^QcoGiv, xal pti] wtavra
P>aAAstG ddvvara. Kai, ydg or re rj siG tvjv ndZtv
sl'acdoG dvexirj, ovts to etsqov о л so ZeyetG' rfjG
ndayjG Avg8cog tj xvQtdrpG тг/ 'ращагхф (3aot-
AEtq, Tvyxdvsi. "Qore тайга хатаУляоуу,
yard fzgoflaAov, xat d ovv
лег Get, TtdvTWG ydg fyeganevGet, exetva
xgooyevoueva' a рдте oi nob aov ttjv
tjtaixrjv ftaatlelav sayov слоте Ao wav /афте vueig,
u8XQt tov лаобстор xatgov wtavra xegdr}
eyvcoQtaare. HaDepovot be xal ol to [jaotAevEtv
AayovTEG xat 37 tovtcov
TTJTOG XCtt OAT] 7ZQ0(JLQ80SC
ayiaG FjgifrrjG rd beoud ndltv Gvvdipovat BovP
yaQot xat * Разtiatot' xal yevgaerat д Затагад
pev ехяодазг, svqyoavlhyjETat de 6 Kqigtog xal
fPoG фшзу, xat 0001 тту; exeivov usqiOog xat
f] e£ doyds Evdatuovta xat yAvxeta xar doraotG
ndXtv ueraSv e Ptnptauw xat BovkydQow тала-
Tvvdh}G8Tat.

3
a)G лада Xqigtov tov тгр> etgtpop'

5
като
aov
Pa^uaiot OTtOTlGElG' XsyO/UeV
XQVjptUTUjV (i^ACOV, rvyov xal fAEQOVG TlVOQ
аясхУфдсоотУ, xal ,ud wtavra ota noo-
J
та dv~
0еф) xal аг &еоа-
ndvTa)G ydg fyeganevGet, exetvd aot
Раз-

г
ovyxbjzoG XojqIg fiaQo-
xal guv &еф tv/g

и
и
?
c
0
Xoigtog
TpG 8X8LVOV USQldOG
1|
J
 последнего и пре-
. X
Hegtetye de xat to vvv алоотаАег yQau.ua
texvov fpuov, xat ядо toP'Tov ereQa ygeifi-
xat to
7
1
Под Запад се разбират балканским1 владения на и.чперията.
л
284
Nicolaus Patriarchs — Патриарх Николай Л^истик
рата,
rpg ovvoptipvovoiT
тот со (ДДыло
fid a xal артД
лострд ppaw rov
cpvfiag, ov олодеуорЕУод
QlOOV' мой pETCl Д)
ye р ор dyafip

ъ
с
ev
oi TfsQi Дд еДр-
хсм алкотакр
□ X
KHL
хш ovraw evка-

за
някой при вас за мирни лреговори. За
това е изпратен един мъж, по божия ми-
лост предаден на благочестието и добро-
детелта, скевофилаксът1 на храма на
Св. Богородица и владичица наша във
Влахерните? Като го приемеш, съобщи
si' мнението си. И след завръщането му, ако
твоята добра и кротка душа напълно
бъде склонена към благото на мира, ще
бъдат изпратени духовни лица и държав-
ни сановница, чрез който преговорите
ще добият тежест и сигурност. Нека пък
Христос, бог наш, комуто аз зная, че ти
си винаги готов да служиш — тъй като
ти се стремит да станет на небето на-
следник на неговата слава, понеже зем-
ната слава е като градинско цвете, — не-
ка внуши и всели в тебе мисли за онова,
което ще затвърди мира, зарад който той
е пролял своята пречиста кръв, като приел
върху себе си страданията на другите и
с това унищожи дявола
враждата.
скевофилаксът1
мса :iso-
vaov oxevo-
ooL уты-
A
J
MQoq TO
J
djg алоотаДуш Ttvag
VULV'
I
{Да yaQiri
Дд 6)Е.оирто()од
B/.a%EQTatg
та (Уохошта
EXfilVGV EMavaGTQOtp pv
ррирод ipvypi
хаДу stopvpg okp ipvyp ало^кДеь, алоотаД-
(j we at xal Дд ° Exxdpotag dv&Q0)woi xal Дд
лоДДад tow лрохоаыу. di dw di loyoi to
fiefiaiov xal лаусог kppjovzac El’p de Дрютод
6 &eog ppcoy, ov ol3a on Доал&Ду yvd)p.py
адшДллтоу EXEtg, dig Дд exeivov diigpg кулере
yog exe1,&sv xkpQovdpog уеуДЩмр) yaQ
povoa ooga dvdog '/potev, exeiva ерлуксог,
Exeiva eig koytopovg oov ерДсот., ooa тру etQp-
vpv pQafjEvoer vmeq pg
atpa xdxEtvog
ла^р, dt cbv 
tov деа^оДу, (XXVII, col. 162 C
г
жй
Exxlpuiag ау&оошос
tow ttqoxqItow. tit dw ol
7 А
ррсоу, оу olЗа
е%&£, dig

1lI / С-
оо да
/
XOOTOV,

OW
/ с,
от/atp}
ex ел у а
г
.

то ayQavTov avtov
’	мам та ко ела алеотр
tov латДа Дд еДДад хаДдурое
176 D)
26. Ad eundem
У
и
5
сг
бащата на
Ты ашф
£ А
До същия.
7ij?6; tvdr ауалсйЦЕУОУ
xal ладаДуЩбрЕда ало тот
dlja yQdcpopev лоод тру ауалру pad aov
латдаа лрод та
cw лоод tov oov
Ildhv
aacfi ррблр
vlov,
тру XEXQSCOOTpjievpv to eg
rexva алоД&логтЕд,
ладакоуюрЬт, ov лощ
6e TO LIEV tl
xal ладо. tov ayioyiaxov
ppaw xal avk^EiTOVQyov.
лдод лаоау Е^рлкы&р Ду ypv
каДлтаь та ретад'а Bovkydoaw
еДеста лдаурата, xaiToi рр 'Даоаретод
бсрдДроИд
Acoolav, трт MVQxaidv,
xTpotcTw,
ypoelav
Д хсрДпа тру лкруру,
б otpsi ад Зло cpeQ etv
уоаррореу
&.
у Т Л 5
- j
лоод
а к к.
xtvovuevot
I
VI bv
ГТ (J д'?
фисЦ’
еатлсЪу
II(17tCk
ОЗтод
ЛрД
ТОТ
yQUtpOLtEV
ТО Ье Т1
J
tov dbskepov
7&Q,
Mill
xal
отчасти по под-
пала4,
а.
елеФр
wavTaysv
Ty(»iialaw
xairot, рр 'Dvaodusvog TOtg
Ду тооашру ovpcpOQav, Ду alypa-
Дг алы Дат tow Ex-
Т.рУ
, v гfг	д/у Я'ЕасзааЕУод таита
ало рбтрд трд dxopg bps tai’ cpsgcov еу
xal tip duvduevog тад
6Ь6уад> OMEGTeiksy tsoovg
тру diac/'d'OQav
Ду wqtavlav.
С
andAeiav
ТСОУ
рр dvaodpEvog
bget ат
ладЗ/егыУ,
нашия брат
е разнесло по
Отново пишем3 до възлюбления наш
син. Макар той и да ни пренебрегва, но
ние пишем, като имаме пред вид повече
любовта, която бащите дължат на деца-
та, а не пренебрежението, което ти про-
явяваш към нас. Ние пишем отчасти по
собствено желание,
буда на пресветия
и служител. Понеже се
цялата земя и навсякъде говорят за до-
стойните за оплакване работи, конто ста-
вят между ромеи и българи, той, ако и
да не е видял със собствените си очи
това толкова голямо бедствие, пленение,
опожаряване, разрушение на църкви, на-
силия над девици, овдовяване, осиро-
тяване, без да е видял всичко това,
но като дълбоко се съкрушавал в
душата си само от слуховете и понеже
не бил в състояние да понася горчи-
вата печал, е изпратил свои свещени
Да
е видял
се

1 Скевофилакс (охетоДДд) се наричало лицето, което съхранявало черковните одежди, чер-
ковиата посъда и др. Той се грижел да доставя и всичко необходимо за литургия (вино, зехтин, во-
сък, жито). Т. нар. велик скевофилакс стоял в „Св. София" в Цариград и пазел патриаршеского съ-
кровище, скъно обковани книги и др. В ж. Brehier, op. cit., р. 501.	2 Храмът „Богородица Вла-
хернска" в квартала Влахерни (at В/.аДотД сс намирал в северната част на Цариград между Златния
рог и градската стена. Вж. Janin, Constantinople byzantine, ни.	~
писано през лятото на 923 г. Вж. Златареки, Писмата. . ., СбНУК, ХП, стр. 182 — 184.
ският папа Йоан X (914 — 928).
ее наричало лицето,
рр. 303 — 304.
о
?
Това писмо е
4 Рим-
928).

285
Nicolaus Patriarcha
Патриарх Николай Мистик
Deco
i
UEV XQCOTOT VxdQXOVTU TCOV
DeotyvlaxTo; r3s ovro; xa-
f'rsgov fV xal aviov rrtoxoxoy or tzoZv
скулу qv 1.8!Jib avrov idzEtog, К doo; xal
xal.Etrai. ’Alia yb.o roviov;
у да. a a.a
T(i
ydocov xal 'Pcouaicor
тот латкой it or xaxcvr
vat,
dv&Q(t)7lOVs
TOV
у avrov елтсухЬл!or.
AeItui'
тоу;
о via;
avwv
t-vaoBiJTov^.
tigytEQEi;
ttQOJTOV
XCild
лапа
i ‘ладуогта

мъже архиереи, угодии богу във всич-
ко : първия от епископите си, на име
Теофилакт, и другия, тъй съшо епископ,
който по достойнствата си не отстъпва
на първия, на име Кар. Но той ги е из-
пратил да ти донесат писмо, целта и на-
мерение™ на което е да се премахяат
раздерите между ромеи и българи, да
оъде посрамен дяволът, бащатана злини-
те, да се утвърди мирът, превъзхождащ
всеки разум, който дари на наречените с
негово име самият наш Христос, разру-
шителя? на враждата, желаещ да съеди-
ни с връзките на
го изповядват за господар и господ. По
този начин, както вече казах, потресен
само от слуха, светейшият римски пър-
восвещеник и всички нему подвластни
епископи изпроводиха споменатите архи-
ереи до нас с писмо, за да ги отправим в
България, като се надяват, че ти ще по-
слушаш или техните увещания, или тех-
ните заплахи [анатема], защото светей-
шият папа заповядал на своите пратени-
ци, в случай, че ти не обърнеш внима-
ние на техните увещания, да те вържат
с неразривните окови на светия дух. И тъй,
ние решихме да ти изпратим тези хора,
пратени до тебе с тая цел. Но ние помис-
лихме, любимо чедо, не зная защо, да
не си решил да постъпиш зле с тях, как-
то и с другите и да задържиш пратени-
ците — [нещо], което
друг народ, дори сред неверните. Ние се
побояхме да не би тези мъже покрай
другите неприятности, конто са претегли-
ли, като са изминали толкова дълъг път,
да се подложат и от твоя страна на при-
теснения и
пратихме писмото
шия папа до тебе, а хората, като ги
запазваме от оскърбления, за да не кажа
от смърт, задържахме ги да не идват
при тебе. И тъй, какво мога да кажа,
чедо наше ? Внимавай и не мисли да се
отнесеш с пренебрежение както към нас,
тъй и към римския първосвещеник, кой-
то сега ти пише.
за нищо и нас, и нашите увещания
отнеси се с почит към неговото внуше-
ние, та да не би, за непочитането ти към
него, върховните апостоли, като сметнат
това за свое безчестие, да ти се разгне-
вят, тъй като той денем и нощем им слу-
жи, и аз не зная, дали ти ще бъдеш в
о

J
KaQo;
87iec)T8thi
l.EUlbtlETOV
Ел л X
<z«
XO'Ut УОУТ0:7,
таги a id игла A
J
a roo t
J
латкда nor xaxd)v bctigolor
Eipi'/Vip’ ov ^gufjEvDIivui, i]V Exagioaro
E^LXExhj'UEVoi; tc7) tov
r
о
Адф’Г], 6 irj;
dscjjucg 11];
5
1
Л(ХХГ П8
I] О'ЛО ?
Th
г
ol) 6 ахоло; xal
Bov/,-
xal
'l
r
ysveo/lat
x(irato'£vvi)r]-
rot;
Xqujtoo urbiiaii auro;
XfJioib; i]ucbv, 7/ v тио туг vo а лапа rovv
____ c


5


лапа
Epytlga; xabatoErp; xal тф ovv-
ауалд; ovrbEbE'UEyov; ylrai /lovlo-
 8X8tvov buoloyovvra; Asg-toii]?
лтлА'1]у него;
ОТгбтбтиЕУОГ-
J
любовта ония, конто,
buol.oy
дето;, 'iov; exelvov ouoAoyovvra;
xal Kvqiov, ’Alid олед еслоу ovtco;
irj; axoTj; лслЛрунЕго; тру xaobiav,
Гсоишсот ay to паю; адудтсуЕт;,
teaovvte; vT avrov олоуц'до1, d
i]iid; ygdipaviE; xal трит tovtov;
di фат’ ЕХлЕ^срЦф’си лао; Early apt ar, vlxi-
iiEtob'/joij i] тф ЬтоисЪ.
8aviov алоото-
E(1V ЛЕО
bsottcb dlvTip
/ -L
ТОГь
р
с
avwv
Ti] у
(ЦУ/У TOEi
ОЛОууА OOI
5

ex uonj;


6 ’
xal 7ldvl8A
а л m el Z ar ago;
лап I тдЬлсд
TCOV
: or
л
rone;
латтсо;
41

Zot? b ayiciiiaio; Пала;,
id.
oyiOV IlvEVllCUG;
8Л1 TOVTO)
n]v jzagaivEmv хАстоц;
08 tov
rov; .	....
L"
80ovlr}i°щепу xdc цате;
C/.AA EXE I VO 8V l) v fllplEriE
TEXTov riyanipiEvov,
TtotRiv bteyvco;
xaT.8jj-.iv
I
3 J
ТТОО;
>
cb;
ПаотхтХетоато ydg tovto toi;
tj
t ya
cbia,
пгуЬесшijocoot, Tov-
as duEoial.f.t8vov;,
or алоатттАи,'
ovx alba лоОеу,
ИШ TOVTO
лдо;
лдо;
(Ь;
аetа тогу alAcor
' то тог; алохдюю-
giov; xarsjEiv, олео еу ovtieri тсот aXlarr
еЬуоуу ovd ev rot; dnioroi; ogaiai уттЬрстУот, оле-
oitib]U8V tijoiE uii tov; ardga; usia irj; aAATj;
та1м1Л(.од1а;, Г]г •ЬлЕОГрваг tooovtov црхо;
xai ei; тру лада oov ors-
8'11X8081?. Ata TOVTO TO
C	Z
ovv
exelvo
Э
ov ха/м;.
oma
1
EV
h
rt
?
люоимо чедо,

не става у никои
LT
ft
1]V
ddov ё xnovfoansg,
xal xdxcoatv
plv yQatpsv лдод os ygciupa лада tov ayiand-
tov Пала cgEnkpcpdri' rcbv Ье dv&Qo’mcov (руг
odf/LSVOt тф; хахаюст;, iva ,w; Isyco tov bar ti-
ro v, rij; лдо; os acpi^Eio; ЁлЕсууоиЕг aviov;. Ti
ovv срт],ш, texvov ijiicbv ; bSxoxEt xal ptr] fiovAn-
brj; (boxEQ gf.abv xaioKpgovrjoat, ovtco xal rov vvv
лдо; os ygaipavro; tov f Pajptaicov dQZicQRCo;.
t C ~	3	7 г t 7/ П	. 1
OVO8VI EVOV
Ilала е^еле
I

5
/ >
/
3
/
nJ
3
/ _
> *
J
cje ygdipavrog lav
81 XOt lyud;
A1X st xal gua; h ovbvvl r&ov xal та;
lytiEiEQa; ладасг egel;, uunoov exeivov rr/v vov-
AeGiav, ЦТ/ лоте ап^аУо^гУоо aviov, olxelav
oi xogvcpdiot албото/.ос тф’
vol, cb; 8V VVXll
TOV LISTOV, doiuv
I	/	“ J

.Aj
J
3
1
aviov
ащиау л/лрааие-
xat fyuega tovtol;
RTItfaEyKOtJIT ел1
4
C"
OR'
е;тлт]ое-
xal ovx

J
оскърбления. Поради това
написано от светей-
а хората, като
J
J


Но ако ти не с мята ш
нашите увещания, то
J
286
Nicolaus Patriarcha
Патриарх Николай Мистик
2^'
olAa
3AvaAdytoat IJetqov, бла)?
exelvov ov^vyov та) бампер лаоедсохру
povp? ауатахтдоесо?' ет&аргу&ртс IlaiAuv, блсо?
’EAvpa tov pdyov tov? dcpAaApov? guavQaxwy,
Елесбр povov sdo^sv б таХилсодо? exeivo? xqo?
svavTiOTTjTa cpsQEofhu tov ^Алоотоаоо. Toot a
ovv EvtlvppdpTi, tsxvov ppdjv, xal na/,iv (pppl,
xal cpgixpv xat cpoficw dvaAaflov si? to xaihA?
pua?, ovtco xal tov Пала t>/v dtdaaxaMav
naoakoyioaodat' paAuna
ys pavOdvopsv лед! лоАаоу л огр tov
tov? ayiov? xal xoQvpaiov? tcov
or?
TOV EV TCO AooTCO TOVTCOV
L	<
vavTo psv yocicpopEV лео1 tow
тр? лоб?
xal tovto,
[iovrs?,
sv тр 'Exxjlpoia ovp^sdpxs, tovto
ppciin’ талЕО'бтрто? тер drcjAsipaTi. ладабебсбхасо,
xal лагта oaa sAeito 'д-едалеса?, eiv%8 cij?
dtpEiAouEvp? iaoEco?, xal Аллбт xoivfj тос? d%Qa~
vTOi? vnpQSTgoaiiEV pvcnpQloi?, xal тр? ypivuwia?
adrcov psTsoy^opsv xal tov aytaoaov, xal ysyovs
Яо1лдг p rPcopaiaw xal
’ExxXpoia pia? аорлто[а? xal dpovoia
t/tapsr ovv xal ледс tovtov, тог pev Tva xal
аотб? yaigsiv e%i}?t бюлед xal ppsi?,
хатаптаоЕс tow Exxkpotaw.
st xal 6 Еатага? та a^Aa
psTa?v 'Pcopalvyy xal EovUydgtov,
ch? too XgcoTOv /„arpEVTp?,
таотааел тр? avrov
(ivvp'&pop тру ддсротрга глоотруас.
Ava/Aytoat IJetqov, бла)? ’Avaviav xal Tpv
f <	** (L	f	f C	5
GVCyyoV -..........~	
3
El
Avavtav

/

TO)
*


/
El

rpEQaafhu
tov
3
Ллоотблог’.
ayiov? xal xogucpaiov?
аАртЕ»? Ttpci.?,
тер Aogvoj
L	<
Пала
от с xal avro? ov сЗс
тсиаг
paiEpaw,
латтсо? ovx facpdosi?
xa&ppsvov.
'Pa) uai aw
I
vcooi'Qopav
’АШ
EVEXa
7

os алоото/.р?. i vtogiQopav oe aot
otl ydgtTt. (Aeov id evzav^a xara^a-
el ti oxdvdapw ex tov TETaQTOv у apo г
^Exxhjaig оор^ЁбрхЕ, tovto pexa тр?
fAeito феоалеса?

7

e
V
Koo уотаутсуооло/лта) j 1
Eygd-
b<

TOVTOV
7

ЕЛГ. Tij
Olda ydg on ле о
xaxaj? dlE'&pXE
J ’ ’ 5 C7
czZz Op.CD?
yaigst? Ёлс rp xa-
Exxh]oi a?.
I™-1
* 5
Tr
’Exetvo 6s d'avpa'Qo),
тооаатр ovvsusi <
dva?l&V Tp? Op? OVV EG SO)?. AsyApEVCJ? ydg
ygdppa лада tcov XayovTtov ex &eqv fiaaiAsvsiv
tov cPcopai xov Aaov, i’
EXEIVOV?.
gddo^ov dxovoac xal алделЁ?, xal as.
gw A "
т^дсблсоу
dsydpsvo?, execvov psv хата^ЕслЕс,
лдб? tov? vwo xstga текоЪтта
беолбтру dtpsl?, 6? xvoio?
Tij? Op?
дюлоЕлсоу,
ovv £< j S(l)?.

ppCOV
tsxvov ppcov, лак
XQCtyUa ЛС1Е1 ?
Ae^ouevo?
J
Pcopal’xov Xaov,
J

Спом-
как апостол Петър предаде на
състояние да понесеш гнева им.1
ни си
смърт Анания и неговата жена само по-
ради негодувание [от тяхната постъпка] ;2
с помни си как апостол Павел ослепи влъх-
ва Елима, когато този нещастник само по-
видимому се отнесъл враждебно към апо-
стола3. И тъй, чедо наше, повтарям, имай
пред вид всичко това, бой се и страху-
вай се да пренебрегнеш както нашите,
тъй и папските наставления, особено за-
щото и ти сам, както знаем, много дър-
жиш да почиташ светите и върховни уче-
ници [на Христа]. Заради тях, ако ти на-
истина ги почиташ, ще сеотнесеш с на-
длежното почитание и към онзи, който
седи на техния престол. Но това ние пи-
шем за римляните поради пратеничество-
то до тебе. Съобщавам ти и за това, че
по милост божия те наредиха и тукаш-
ните работи, Ако и да произлязоха козни
в църквата поради четвъртия брак,4 обаче
те заедно с наше смирение ги предадоха
на анатема и всичко, което се нуждаеше
от лечение, получи надлежното целение.
Прочее ние служихме заедно [с тях] в
пречистите таинства, участвувахме в об-
щението и освещението заедно с тях и
по този начин бидоха възстановени едино-
душието и единомислието между Римска-
та и Цариградската църква. И тъй, ние пи-
сахме и за това, та и ти заедно с нас да
се. радваш поради съединението на цър-
квите. Понеже зная, че ако и да е раз-
валил сатаната отношенията между ромеи
и българи, все лак ти, като служител на
Христа, се радваш поради успокоението
на неговата църква.
Мене ме учудва само това, чедо наше
как ти, надарен с такъв разум, извър-
шваш дела, недостойни за твоя разум 1
Защото, като получи писмо от тия, кон-
то са поставени от бога да царуват над
ромейския народ, ти отговаряш не пред
тях, а пред сената — нещо, което е
странно да се чува и е неприлично,и те
излага на укор. Понеже кой от хората,
като получи писмо от владетеля, оставя
го [без отговор] и пише до поданиците
му ? Кой, след като остави без внимание
повелителя, който като господар опре-
дели какво да се говори и дали да се
7
9

о

5
?
dvitygdtpsL? ov
алла лдд? тру ovyxAprov. 6 xat ла-
si? рёр-
yao лоте tcov лбгтшу av-
dpystv yodapa
ygdcpsi ds
?; Ti? лоте, тот
Vna.Q%El ЛЕО1 TOW
□	£? / 1 1	ГТ Т/
Efipa^ov, hg
tov кауруто?
psv
J
EX
EXECУОУ
7
Оч
l
лоо?
о
Ur
+j
нещо,
1 Николай Мистик искал да използува авторитета на палата, за да склони цар Симеон към
мир. Затова освен с писмото на папата той се опитал да му внуши страх и от бъдешо духовно нака-
зание. Вж. Златарски, Писмата. . СбНУК, XII, стр. 184.	- Деяния, V, 1—5. з Деяния,
XIII, 6 — 12.	1 Става дума за четвъртия брак на Лъв VI, който предизвикал разцепление в Ца-
риградската църква.
9
7
. *U-
ЯI
Nicolaus Patriarcha — Патриарх Николай Мистик
287
даде съгласие или не, преговаря със слу-
жителите му и иска да получи мнение от
тях ? Къде си чул да става това сред
хората? Досега никъде не е ставала та-
кава несъобразност и няма такъв, който,
като чуе това, да не осъди строго оня,
който мисли така. И тъй, остави, чедо
наше, този начин на действие, защото
това не е свойствено на сериозни хора,
но на ония, конто се подиграват, И тъй,
ако ти, след като получи от бога вну-
шение, се опомниш и се разкаеш за из-
вършеното досега от тебе, т. е. за убий-
ствата, опожаряванията и другите опусто-
шения, и ако действително мислиш, пиши
на ония, конто от бога са получили управ-
ление™ и попечението над неговия на-
род. И ако това е така, определи място,
гдето трябва да се съберат онези, конто
ще установят условията на мира.
Ако пък и сам желаеш лично да при-
съствуваш, кажи открито, та и мое сми-
рение, ако и стар и немощен, като пре-
небрегна всичко това, да се явя при тебе
заедно с ония от високопоставените в
държавата, конто ще бъдат определени
от нашите христолюбиви императори. На-
прави това, ако наистина ти си намразил
войните, убийствата и си обладай от
желание за мир, ако пък онова, което
пишет, не са думи на човек сериозен и
на такъв, който иска мир, а са хитрини
и приказки, смесени с шега, то тогава по-
добре е да се мълчи и да не се пише
подобно нещо, нито пък да се стараем
да отговаряме на твоето пустословие.
Прочее нека Христос, бог наш, те пази
невредим и нека толкова повече ти про-
стре ръката си за помощ, за да прека-
раш добре и безукорно живота си, кол-
кото по-голямо бреме на светските ра-
боти ви е наложил той. Нека не позволи
той поради тяхната тежест да се отсла-
би силата на ума ти и поради това да
се предадеш на непристойни дела, което
често се случва с ония, конто управля-
ват и на конто е поверена светска власт
и мощ.
cWzotc
yvmpiqv
fi
АеуорсЕгату xal xaiavEvEiv xal нт}, тосд
ЬмкЕуетас, xai лад’ sxsivcoy agiot
AaupavEtv; TJov tovto yiyopiEvov -ijxovoag cv
лащу civ&Qdmoig; Ov yeyovs	y'O vvv
ovbaptov то ладаАоуоу tovto, ovb’ eotiv bg,
tovto dxovcag, ov%l лоААру хатаутахлу хата
rov Totavca qcgovovTTog лосдоЕтси.
ovv,
ydg eon
ov ovv,
Tayvawiv vjk&sg xal
yErOLlEVayy, T<bv fpdvccv',
aAApz sgpudxTEcog, xal
dAilfta); ygaqpE лдод тот
xal тдг fiaoiAsiav xal
avrov ’
xai лад’
Пот TOVTO
Ov
то ладаAoyov
)
rotavia
TEXTOV
s
EXSIVCOV
УСУО/ЛЕУОУ
yeyovE
TOVTO
ovyl лоАА}р>
qcgovovTTog
quern1,
олотда^бутсоу
el ye Aaficnv
/

sgtiv

rijV TOtavzTjV елтуокту
3

и
xal el
КатаклЕ
ov
akAd лафбттсоу. Kdi
ФеФАег didvotar sig ха-
fiEio.f.iEAsiav rcov лада oov
ТСОУ
та тдд s^gqvrjg ср gov cig
''g AaftovTag лада (deov
1 rov Aaov
толог
avv-
лудлоАдоЕСОУ, vqg

t
U
лобуоеаг
't-п
— J
тду .
boxel,
та трд
xal тог '
Е1дтрщд
У 6 TOVTO
Oi
ev ф awacf '0'i'iOovTai
Z6j(TO ДЕРОС.
£r
fiovAst titd
Л017](ЮУ drjAOV'
Kai el hev avrbc fiovAei bid oeuvtov ла-
gayEVEabat, xal tovto лоиутоу brjAoy' Фоте xal
Еиру талесготрта, ei xal ysgtw xal dolh-vi'/g,
akk ощод
gayEVEoTac,
rijg ло Anslag
Tovto ло1г}Ооу,
uovg xal idg ocpaydg
$г\ша хатЁбттуд.
олоодсфоутод, ovdk тут
dAAd лдофааесд
xqeittov eotl о<о)л)/г хтцааоЩи, xal Дре
ygdcpsiv rotavra, jUvjte dvil щттаюкоу’шд лад*
vgi&v ygacpoptEvr}?, druygdcpsodal cot цатаюАо-
EppOlpLEVOV OE bta-
tyiicbv, ЛкЕОУ ЕЛЕХТЕ1-
ТОУ
xal axataxgacog, a coo лАеоу
тсоу хоо/мхсЪт лдау/лАтауу
xal Д) ovyxcoQijooi тф tovtcov fidget
tov vov xaAaadyvai то еутоуоу, xal did tovto
лдод алделф лдиуиата E^EVE%dqvac, олгд шд
та лоААа сюрфсйуы
xal dvvaoTEiay хооргхуу xal Etgovoiav tyxE%£i-
QiGfkEvoig. (XXIX, col. 176 C — 181 A)
U.VTOC
xal tovto
tovtcov xal лдод <je ла-
av doxiadococi лдохдстсог
q:lAoypoiOTOi ЬаосА.ЕТд тщоуу.
’r' n ~ UEfiiioijxag лоАе-
ЕЛ1-
a ygacpeig ovx eoti
eiQijvip' &u'Qt]tоvvTog,
xal коуос лаФЩ ptTcpuyfiEVot,
(Хитцу хл )]оасЩи,
уфтЕ dvil щттаюАоу’шд
УЛЕОсЬес у
/«/?
(ОУ
ol
Et dAip^mg
*
El b
xal трд Eigvjvqg ev
> гг	/	>
OVX
3
5
EOU
xal
IJ
у lag ЕлтфдтЕСУ. Ta A ukAa
cpvAaEOi Jygiozog 6
vow
ft tov neQaoat
Щит to (poQTf.Or
htsdhpcs,

Qsbg
ид XEiQa EiQ ftogO'scav
iov xaA&g
bcop
I-1"
э/
ЕУТОУОУ
7
J
то1д тад aQxdg дФлооос,
xal sgovat'ar
27. Ad eundem
Teo avrcp
До същия
9 Eoiconifaajiev, texvov тдлауу лЕло&црсЕгог,
XQovov cxavbv, xal ovvEaTaAquEv tov лоод vuag
yoo/psiy. tovto picv /iagetg. fhe^ofrsyot dAiycet.
Oil EX Ш OV%VCbv yQap.jLld.TOjy, СОУ nQOEyQa-
чрацет оодхЩау Eido/rsv dvpEkEtav алаутцса-
/ztv liaQEia
avyycdr удсщ/Щтсог,
/
ние
Доста време, любимо ни чедо
мълчахме и се въздържахме да ви пи-
шем, отчасти угнетени от тежката печал,
загдето от честите си писма, конто ти
пращахме, ние не видяхме никаква полза,

288
Nicolaus Patriarcha — Патриарх Николай Мистик
ciav, tovto де xal лод? tov tov O&ov
si.Qpvp<; EtTiov xal yoQryybv та? canEivd? ppcoy
7	5	f L	Z	1	»	\	>
OEqaEt? i...-	•
exeivov агроосоуте,?
Qtcbbp srodvotar, pn?
ел1 TT]
be,
EXEIPO
аттоутуЕтTjfiEvoy тру&биeda,
ayafteve хатЕстррЕУ,
риас тле dvoKhy
> \ ’
ECU. TO
(ryaiE.iktxbiе?

TOV
1
/
ТОУ ТрС
хси. лоо? povpv трд лар
evt ier stay
•> з
£Я

, xat тру осотр-
TTodvoiav, pne etc1 ovdeyl aXKp, dooy
TOV XQUUOV kEQaTtEVEVTai ElQl'jVp. Nvv
TExyoy giabv, Fcistbp dkrneQ to ztoEv ftaQoe
тре бКарЕсое ex тре xapdlac ppeby
Ё Elida?
xal Erp pi] diaipE akpvat
evdoxia? tovto nooppiKviiE
Qaq~ElV 71QO? TpV

/
Ъ
4 /
xapbiac
xat поос
урс, лс1%1У Ёлс то yQckfEiv лддр тру орал1
реуа бдосот djgppaaiisv тршитртсл, texvov ppcbv,
5	»	’X
, xat av
si ydg руала?, pxov-
naQaiVEOECVC nllTQlXp?
TIP o?
(Зеоу,
TOVTOV
vie pov ауалртЁ' аусллсореу yaQ he,
тоу лслтеда ovx ауалад' i
.11	f	3 t ' A I,
o«s аУ  '
pov руалрреуоу, p£%Qi
UE'ka, Avhovvte? pev
nQO^EPOvpEV тГ/ ayiq
OVE I (5 o? ik save cbv,
таТс хат
тоутат
тот Oeov ;
Olda du, sdv (КиХр, ovbevbs tuiv ел! <pqo-
ypoei biaflocopEVcoy то tov Kqitov yivcboxsic xu-
TT.QOGTithpev хака toi?
XOTOQ-
xar

0V7
3
1
.J
>
еК
OTI XQOTOV
слАЛрАсот исрауаI<
Evropuapev
J
3
ЕСЛУ fJOvEj,
"Кос
"Еак
ТЕХУОУ
ovtco biaxEtab-
Е(р olc бАедоот
xkpQoropig,
Ёл1 тоооитог
ЛОЮТТОУОГ UOAV-
—I	ь
ТО (poflEQOV XQlTpQLOV
X
Й-.
idxotpa. ''Efoc лоте n.QooTikepEv xaxa
xaxote; "Как ti’vo? naQayoogpoouET
XEL0i}ai тсд biafiolcp тате ттг Хоюттаутлт
аЕл/Июу atpayat? p 5ЕтборрОртл, тёнуоу fiitcbv,
bit та%а xal тр? pi.icoy b XQovo? ттаор-
/МОЕ, xai топос ov paxoa JiQO&Eopta tov bta-
Kvdpvai тру yvypy sx tov ocbpaio?. Е1та
рета noia? dn.aiQopey ovvEid poeio?
QOvop? E-i}Ei tut tovto ovp/jp ola rd dvdook
лета; Кат ёллтде? алатахл ло/.Adxi? ратасар
oti npoopsvovpey ehi лаесоу тр naoovap £cop'
ri eoovpEv tote; Ti diavopihbiiEV,
6 xatobc, xal тру 	'  
ЕфЕОтрхаап’, oti ov
ola Елоа?арЕУ; Olda? ds лагтсл? ola елдау^р,
dap BovAydocov xat 'Раорштлу алсдХета, т<Ьу
vlokETpkh’Tior &E(p bid tov $алтитрато?’ dap
tcov sxxApoicov tov tjlfiov EQppta, xai тр?
Fxsiyov boyo^oyiac xat tcov tsaovpsveor pvorp-
Qt(*yy гщ алоха/клоост толу араотсблг ppcbv,
о i pot- тел г Е.рсду лаксЪу
рд? xal алопаоосс. ’Ayaloyi^ov
отрдкоу тру алсоАЕсау, талу ’
£^0Ad)9pEvaiy, тол’ акАслт бпел
олроуот sxxZpoiai, y.at тр? еу
/ *

1
j
xai юн)? ov
' та7с tt7)v
2
Еткоутрбртл,
t
4'v%pv
D г
Кат г’ходйлч
> <-
8Хх2.рокду
гШ
ex т?/ь ла-
tpvypv аланотутес
иду оу	~
'~cdvTS?
X
оте отпуск;
ау-уел/л
Елда^слре;,
/ .
0£QV
tov Нёс/у EQppia,
xal тсЪу teXovнеусоу
I
алоха/клоосу
X
алсоАесау
ТОЛ’

ТС~)У
то /Задотатоу.
drpavto-
poi tcov pova-
елюхолессоу ТГ]У
хата усдра?
аотас? уеуорЁ-
"I
а отчасти понеже възнасяхме своите сми-
рени молитви към бога, твореца и пода-
теля на мира, и се надявахме сами на
неговото благоволение и спасителен про-
мисъл, който не се грижи за нищо друго
освен за мира в света. 11о сега, чедо
наше, почуствувахме, като че ли това
голямо бреме на мъчението се махна от
сърцето ни и бяхме обвзети от добри на-
дежди
благоволение не бъдем излъгани,
решихме пак да пишем1
славна чест, чедо наше
бими! Защото ние те обичаме, а ти не
обичаш баща си, понеже ако го обичаше,
щеше да послушаш бащинското увеща-
ние. Но, любимо ми чедо, докога ще се
намираме в такова положение и ще на-
скърбяваме бога за това, че навличаме
гибел на неговото свето наследие, и за
наш срам, че християните се оскверняват
с взаимни убийства толкова време, без
да помислят за страшния съд божи!
Зная, че ти, ако искаш добре да раз-
берет, нито един от твоите помисли
няма да избегне осъждането на върхов-
ния съдия. Но докога ние ще прибавяме
злини към злините? Докога ще позво-
ляваме на дявола да ликува от взаим-
ните убийства на християните ? Помисли,
чедо наше, че и времето на нашия живот
бързо измина и може би определеният
за раздала на душата от тялото ден не
е далеч. После, с каква съвест ние ще
заминем от този живот, ако това се случи,
както обикновено бива с хората, въпреки
че често празни надежди ни мамят, че
уж ние още дълго ще останем в този
живот ? Какво ще кажем тогава ? За
какво ще мислим, когато настане страш-
ният час и ангелите, като поискат ду-
шата, ще прегледат какво сме направили
през живота си ? Тебе пък ти е добре
известно какво е било извършено, каква
гибел на българи и ромеи, осиновени от
бога чрез кръщението, какво опустоше-
ние на божиите Храмове, какво изчезване
и прекратяване на славословието към бога
и на извършването на тайнствата за очи-
стване на нашите грехове — о най-тежка
моя скръб! Помисли за разрушението на
манастирите, за унищожението на епи-
скопните, запустяването и на другите
църкви, конто се намираха в страната,
и за прекратяването на богослужението,

tJ
Л.

J
1
5
дано с помощта на висшето
та
до ваша веле-
сине мой лю-
>
J
Sr

£
кажем
I
tj-

1 Това писмо е било написано
XII, стр. 172.
през лятото на 923 г. Вж. Златарски, Писмата... , СбНУК
J
ц
Nicolaus Patriarcha
Патриарх Николай Мистик
289
rip sig ddgav flsov Aarpslag Tip’
Em та adXa, riiv <ri(}oodr rcov
svAa/'h-iag трз
трг, mg
ddomaira,
КОЛ too rcov
Т})Т Cf-^OQU.

извършваше за слава божия.
разтлението
девиците, упадъка на подобащото на
към
което ce
He споменавам другото
на
монасите благочестие, презрението
служителите на бога и към свещениче-
ския чин, което обикновено става при
пленяването и е свойнстйено на хората.
И всички тия съблазни като че не са до-
статъчни да огорчат Христа и бога наш
и след смъртта ти да останат непопра-
вими и неизличими. Ето ти премина мла-
дините си, а между това даже за мла-
достта надеждата да останем живи е
съмнителна. А когато ние сме прекарали
младините си и особено когато сме до-
стигали до шестдесетата година, към
която ти вече или се приближаваш, или
от която се намираш недалеч,1 какво
трябва да мислим ? Понеже до седемде-
сетата година рядко някой от хората
доживява
хората умират около тази година.
И тъй, каква е ползата от това, че
ти толкова настояваше за продължение-
то на тази гибелна война между ромеи
и българи? Какво друго ще ни постигне,
освен наказание в отвъдния съд, божи
не само за лошите. дела, конто сме на-
правили през живота си, но и за ония,
конто ще бъдат извършени след нашата
смърт от другите ? Затова аз, че до наше,
като че присъствувам лично, обгръщам
те и целувам устата ти, очите и целия
тебе. Обгръщам колената ти и умолявам
твоята прекротка душа, ако и да са я
лишили позорните дела от особените й
качества, да се склони на мир; нека тя
се задоволи от извършените вече пагубни
дела и да прекрати взаимните войни и
убийства на християни, да не остави по-
дире си жалък и достоен за проклятие
спомен за това, че известният Симеон,
който се прославил в своя род с мъдро-
стта си, със справедливия си съд и с
различните си добродетели, и е като све-
тило на българския род
кал мира, сключен от собствения му баща,
нарушил е собствените си съглашения,
клетви и договори с ромеите и е станал
техен много по-жесток враг, отколкото
неговите прадеди, който не са познавали
Христа и бога наш. И нека да не кажат,
че той не само се показал такъв през
живота си, но и след смъртта си е ос-
SpeQppCOOlV.
ласрУегсог,
J
J J11. - /	г., li .^ F ЛZV J к VА
о срез Аор svpg рога ^o t1 сну
civ, тюу isosmv tov
т'рт alpcpahooivy, oia та
тег,pg rdgsmg xaTacpoovpoiv'
туп’, coonsQ ov% ематап’ олао%оут(»г
tov Kqigtov ней (Этот ppm)
opr UTCO^iCOOlV гло oov
oHC/o’daAmy азчатс.оу xat адт.оалтттту.
X	/	f	r ,	.	1/	.
ЦУУ
I
tcov ieoecov
Xqiotov

I*-'
□


(3soo
rpg
SKTCTOV
tit/l
J
3
и al (Зео г
ило^таег гло
dvcdzcov
i^sQpkaoag' ал/ото д
уебтрте то лада per sir
de тру геотрта олед/Иорег,
e^P hoot dr натагтротрЕУ етод,
Tvyor p лАроеа^еед p ov л.оАе
над,
HOGTOV
cbg еле лАееотог de oQcbpey zb
ysvog натсодеу tovtov тру
трд /еоа-
лйт-
elg dhipiv
лаАО> рета трг
ката А t ил av о per сот
±Г
и
5
гебтрта

те del ),оуiCeofyui
1 *
ЕЛ1
ПоЬд
слаг toe tojv ау&рсолсот
irZe? oror

Ildp
yao
тер jot co p ehug' 6 лоте
xat pdltoza лоод
pyrivt. xdt a'v
лбррт apsorip
yep) to efidapp-
dvapairouoiv,
1 агтоакиуоу
L—'


/
кем
т
/

J
copy HcaaoTQsq'Qr.
u
1
3
както виждам, повечето от
Л

Т(Ь
с

sv тсо от
[
tov need dAApAcor лоАерсти ' Pmpatcor
cUao
D
«' rp (pop
ЛСТОарОУрд
ppmv tcov иаисод
А

7 lg о v v d) epsA sia
ЬшсрОорат
те нал BovAyaQoyv трд
p то д?) рот О)’
yeyevpasvcov ev тсо sheWst tov Gsov xQiTpQicp
та g di над ел oo ye tv, aAAci нас rmv pea a &dva~
zov d^Aoig лратторёусог
HOAaatv; did tovto, tshvov ,
лдоалтуотуорае, натагртАсЪ то атбр.а, rovg 6(f>i7aA-
povg, на1 лат Haao
yoydzcov кал дьосолсо
ppeQtiiTdxpv yfvypv,
zavTpv ёдевтрое tov
лдбд rpv eiQyvpv'
vpAievctg oA&O-Qioig aQdypaoiv,
нат3 dXApAayp tcov KgcoTiavcbv
rag oepaydg, ppde катаАслее)’ pvqpdovvoy
swot лае катадад d$iov,
6 ната xpv savrov ysvsdv
rr/oeevg, та e
etdovg адетрд yevdpevog
oior qgmovpQ tov Boidydocov
кателагрое тут etQpvpv тру оло
oeneia
' rovg cPcopaiovg,
алртеотерод ттт лоола-
Xquatov пае (^ebr pAimv
ov uotov ev zotg
хсй лаг

ТЕИГОУ
d<" -
c
V 'ТОО ТрТСЦ Tip’
ррют, oia лартг

рёкмд' Ьуалторем тсог
елшаироОртш трт apv
si ней лоауратсоу xaxia
olxstov 
aQxeo'&pvai
э
аитрд idempacog,
toig pop ysys-
алокрдол zoi
л oh розу
1
Ь-'
j
xat
В АВ'
Xvuemv heivog
I1
oca ys rd
oQftpS HQiGemg, та
олер^ао раотод,
yt'yovg, ovrcog
tov oiksIov
ovpcpcova
5 ,QZ
3 '?
1J
t'f
on
£7
': be cpQO-
SK TlCTVTOg
иае
и
J
nazQog yevocievpr, qasrpoer
нас oqkovq xal ovpfidcsig лоод
кил ysyovs локерюд
toqcov avTov,
ovx eyvcbQioav.
олщу/рут zoiovzog mepfhp
pi/'eVpOE')
ci 5
04 TOV
Kai
рОУОУ
3 1 1 t	'
«Ала кае

пета tor
и
?
>
така е потъп-
1 Цар Симеон бил роден към 865—866
стр. 188, бел. 1.
г.
Вж. Златарски,
Писмата, . ,
' J
СбНУК
J
XII,
37 Гръпки извори за българската история* IV
*
290
Nicolaus Patriarcha — Патриарх Николай Мистик
^5г
I
p

gavwv iJavaTov аологбог хохёЬле лблеаоу,
xal туг хаР aAA^Acov yidyaigav сPco,u,al cov
BovAyagcov tov	” -  - 9
^ElV Т}даЛ7}ОЕ.
Tavra
xal 66од6}и.ЕУод
tooovtov ладЁт.Е1У8 то e,uov
toiovtcov ёХееолЪу
loTogla' ^дтуутоу
' Paoyiafcov ysvog, ebv
ACOV XlVOVyiEVOl ndayjETE.
alcova, оте та лаОг}
лтхдаТд vnob^vB'iOEO'dE riyicogiaig
rov Xqiotov xai fieov gucov, bi
juev, xal Aaog
ioyico CIEVCJI. IpT)V
Asig, xaftcoQ лоХХахсд,
vfjv Елт&утоосн, xal лаутс тдблср та ex tcov
лдоАа^бутсоу ау&дсблсог ладахоХоо1д,т}аагта
ocpdi.yicj.Ta b’SQCjoTEV'Orjvai anovc^Tcovoi. Aid tovto
xai vvv алЁотейау ауддсолоод, oi лед! трд
slgpvpg V/.UV ovi-Aakpoovor xal eoti ovv xal
rpg opg Ti'AsioTdrpg ovveoeco; ei; тад лдЕлооаад
ovu/jdoEig xal Oeco EvagecTovg, xal xoivcbg
ovfKpsgovaag "Pcopcuoig xal BovAydgoig avvsi-
ihiiv’ iva xal 6 батата; d tcov
xal T(7)v лоаецсоу аТтюд
dg%pg efigdflevoE
' Pcoyiatcov xal BovAyagcov,
(\u.Eig
иа1


! .
!

г
?
£
i
i-
I
к-.

Г
!
I
г/

al^azoq Фтоота-
r
i-
г/
ОТЕ
тавил непримирима воина и се радвал
че мечовете на ромеите и българите са
се обагрили с кръвта от взаимны изтре-
бления.
Това ти писах аз, чедо наше, като
тъжа и скърбя, първо, сам за себе си
загдето моята нещастна старост се е
продължила до такива времена и достиг-
нах да видя такива достойни за съжа-
ление събития. А плача и за вас и осо-
бено за ромейския род, загдето вие, като
въетавате един срещу друг, страдате и
загдето в бъдещия живот, когато, раз-
нещастията няма да се пре-
бъдете подложены на
тъй като сте прене-
и
aoi sygatpa, texvov pyicby, ilgpvdjv
лосотоу ph’ sitavrbv, 6тt piyoi
,_____________' d&kiov ypgag, xal
ngayyidtcov Eysvoppv ev
xal vpag, val di}
Evexa xal vvv хат
xal Eig tov усЁкАогта
e%ec блблаоату,
cog to alaa
ov тууодао&т}- бира ce
eig ovdsv кратят, вие ще
горчиви наказания
брегнали кръвта на Христа и бога наш,
чрез която ние бяхме изкупени и
нахме негов народ. Освен това нашите
боговенчани царе както винаги, тъй и
сега желаят мир и всякак се стараят да
изправят грешките, останали от техните
предшественици. Поради това те и сега
изпратиха хора, конто да водят с вас
преговори за мир. От тебе, от твоя
пресъвършен ум зависи да влезеш в
надлежните съглашения, угодии богу
и общеполезны за ромеи и българи, та
да бъде посрамен сатаната, виновникът
на съблазните и войните, и както отна-
чало бог е утвърдил мир между ромеи
и българи, отново да имате мир. И вие
като чеда да признаете бащите, от конто
сте получили дара на светото кръщение,
а пък ромеите, като бащи, да признаят
българите за свои во Христа чеда. И
нека се прослави бог за тия неща, и нека
връзките на общия живот бъдат възста-
новени между ромеи и българи за пре-
дишното щастие и благополучие.
Към това ще прибавя и следното, че
ти извършваш недостойны за твоята ве-
леславна власт дела, като пишет оскър-
бления и презрителни думи в отговор на
дружеските и почтителни до тебе писма
на христолюбивия и призоваващия те за
мир император. Аз мисля, чедо наше, че
ти добре знаеш, че хулите, макар нищож-
ните и прости хора да мислят иначе,
са присъщи на хора незначителни и ли-
шени от разум. Тези пък, конто са по-
лучили от бога висшата власт, ако съ-
знават своята слава, никога няма така да
изпаднат. Ти виждаш, чедо наше, нашата
обич към тебе, както и това, че като се
грижим за славата ти като бащи, попра-
вяме заблуждението, което, не зная как,
те преследва и унижава твоето велеслав-
(IfyklOV ypQag,
□
5
5
ti
OVX

xai то
dHp~

□
avrov vsysvppiE'fta, Eig ovtiv
ol fi-EocjTscpEig piuov fjaot-
ovtco xai vvv rpv sigp-
алеотее^ау
cjvlAaZpoovcji;
dvbgcbnovg,
xai


?
?
и
ста-
+Л
XCll 0E(JJ EVCIQEGTOV
'Peoa aioig
6 Катака; 6 tcov oxavdaAcov
xaraioyiry-dp, xal cog
@EOg TljV EtgpvpV ,Ufi-
E%pTE
b
xal
TO E$
ragv
TpT EiQpl’pTt
те атЁди.д
TOV
c Рашей oi
I
TEXva
ёл1 rovroig bogd^prat,
xal
г‘- Л
К ей

3
ла()
•'Ь j
xal
мир. От тебе,
съглашения,
от
ЁЛ1У1УСООХЕТЕ,
ayiov ^алтсорслтод тру ydgtv,
cbg латЁдед та oixEta ev
лаАи>
ary cog text a. to''
cbv те) ё^аад-Е xal
xal ol
Xqiotco
rovg BovAydgovg sniytvcboxcocn, xal (dsbg
xai rd rov xoivov dlov
трд £copg лдауушти 'Pcopaioig xal Bovk-
yagoig лдод rpv Eg dgypg илохатаотр evxkp-
giav te xal алоАаоагу.

Boil rovroig exeivo лооои-бЕшл, cog dvd-
&a xoiEig Trig opg usyaAobogov dgypg, vfiostg
ygdcpojv xai ладаАоуюцеоу pp porta avrl tcov
eig oe ygacpoyiEVCov cpiAtxcov ygayipidroov xal
TiacbvTmv ipv vyteregav e^ovoiav ладд. tov
cpikoygiotov xal sig Eigpvpv лдохакооpisvov
oe ffaoMscog. Olucu у do, texvov ppxbv, cog ovx
dyvoEig on, ei xai dkko cpgavppa tcov толе1~
va>v xal yvdaicov avtigebneov, al vfigeig av&Qcb-
Kcov eigIv EVTsicbv xal cpgovpраю; але^рщ-
fAevcov dgypg ti ol kafidvrsg лада tov Oeov
dyafiauiv, sdv avvaia'ddvcoviai vpg savTcbv бб£рд,
ov 6 слоте xatafiaivovoiv. 'Ogqg,. texvov p/acbv,
rpv 'guETEoav лдод os aydnpv, oti xal ev rov-
тосд, rpg от?? (pQoviitovieg, дбдрд, cog латЁдед
&ravog$ov[jiE‘da to, ovx olda лсод, ЁлахоЛоо-
TpV I
xal
vytsTEgav egovoiav
sig
/
и
>
нас

TO,
ovte
1
I
291
Nicolaus Patriarcha — Патриарх Николай Мистик
xai т.Д
Граере
оД xaTEVTE/ДоУ
xai
ftovv goi nraiopta.,
iieyakodoi-ov tkEQoxftv.
лоохесДусоу лраушкму via
Идеолог ЗуАоДюДуоу,
лД]ТО)У TO GVU/pEQOV,
лаоа (“)sov ка/мг то aoysty, cbg Xoiana-
со; Дк/мт тф (роДоф tov p)so~’
xal /Дот daoduoiJEt1'

jteql
dtit ypitpEtv av-
TCOV
еясДтсоу rftv хатаотаосу,
ЕШррТСЪг Tip' Е'рУр’рУ,
то doyy-iy
*1
(OQ
vd; со; us л /му toj tpopsocp tov wecx1 xottij-
otcp naQaoTrjvai, xal Aoyov олДсовы'1 гл eq
тД иД д.руД> ТД КД тлоууДсоу dioixft-
GiMQ xal (jcorvjoia;. Kai Д/ урарр; еДоурла;,
j.iT}ds vfiQEt; xai an Да.;, (kiva ovx cm,ad'Qovoiv
exeivov; л{)б; ov; yQwpEi;, d/Ad Д1ккоу e1;
тД vtiETSQay, ovx yj&Ekov eikel у aldol
tcqo; oe dyd7iii;-> dkk’ ouco; олб тД dkpdsia;
xtvovpiEVo; Psyco, хатаууаюп} ЕлауаотрДото/у.
(XXIX, col. 181 —185)

J
лри;
/
/
J
Kai Д) урагрц;
но съзършенство. Пиши и за предстоя-
щите работы така, както трябва да пише
един прославен човек, като се стремиш
да възстановиш [предишния] ред на ра-
ботите, като дириш ползата, като дириш
мира както всеки, който е получил власт
от бога, като христианин, като човек,
който ще се представи пред страшния
божи съд и ще даде отчет за своята
власт, за управлението на подчинените
си и за тяхното спасение. Но не пиши
нито иронии, нито обиди и докачения,
конто позорят не ония, против който ти
ги пишеш, а, напротив, повече съдейству-
ват за твоето осъждане. Аз от уважение
и любов към тебе не исках да говоря
за това, но го казах, подбуден от прав-
дивостта си. .

и
J
>
5 T -) '
алла
EikEi v
c
yQaipsi;,
t'l Дкот
GLLCO; Г 710 ТЦ;
5




Тф аДф
28. Ad eundem
До същия
APft ЗеДДеуш ypaptua лаоа oov, texvov
флоп’, айтос ypacpofiEV viw г?;? TtOAkdxi; xtvyp
;dov}; акта; ftud; лДтеоог,
xsxivt}usvot' avTt] ds.
ЯО'З'&уД EtQljV'rjS ft
6 apyato; tcov
peytoioov Ду aya&cov ДДаш
payy ysvo; xal 'Pcofiatcov, nokv ds dkyiyua
Хоютф xai (Дф ft Дог еуелхДое,
vov not и via
I
баД/оас TiaQEoxEuaodfisvo;.
kaxi; sypatj/afisv,
tec;’ xal Дкюта tov; gov; ykvxET; koyov;
roTc -cbAv ft Дот syovrs;, xal tovtov; xad
ExdotTjV рсекего/УТЕ;, ooov; те лоб; ftfta; ft oft
cppovifiT) ЕдДато yktbaoa,
(pikoypiotoT ft Дот fiaodia,
on аД ov еДДм, xai
mtlQfl
oov,
/
С
AJ
EOT!. тД
ЕлиДтцас;,
av&owjtayy e%&qo
5

xal vvr у.ра.<р&у
paxapia; xai
Д dzwovkijoa;
о dtaftoko;,
to Bovkyd-
ICO
Ej


Л
h с T 3	/
та OE exel-
ДЛДсот dksTQoy
Yueq tovtov лок~
xal vvv урао:о,иеу dvaamoVT-
pdktCTa tov; gov; ykvxET; koyov; еу
e	л	о
Tlfl/DV ----------

TOV
кат
3
e
A

Руоутг;,
хал о gov; лрб; тот
г1'
ОУ
Е&Еаосо, xai л si pay тД Exeivov
ДаДтрто; shafts;, еДФроа; xal ло&ес;. Kai
yaQ xal лоб; exeivov, texvov ft Доу, Etuayyskia;
лареоуе; еДДу};, xai on
xal. oi noksuoi, xai та ex tovtihv dvoTvyft
лрауиата, xal ndkiv si; iftv npokoav Evdaiuo-
viav rPa)uaioi xai Bovkyapoc xaraorftoovTat.
Д/./.d xal яро тД awTvyia; тр; лрб; тот
cptkdyQioToy ft/iarv ftaoiksa, яро; rftv ftf.id)v
EcprjS iazieivo)ot,v ex Bov/.yapiu.; та ЕгтаоЗа
хатакарЕсу, EiQftyiyv ysysoftai ftovkopsvo;,
olda ^e^aidK
xai

кДоглт al ucpayat
3
TovTtav
>
гРощас(л
Х(11 7TQO тД
/
avvT,v%ia; тД
Л()б;
Bovlyapia;

X(ll
Ако и да не сме получили от тебе,
чедо наше, писмо, все пак отново ти
пишем
която и по-рано често ни подбуждаше
да ти пишем. Това е желанието ни за
блажен и въжделен мир, нарушен от из-
началния враг на човечеството — дя-
вола, — който лиши от най-големите
блага българския и ромейския народ, а
на Христа и бога наш причини голяма
печал, понеже подбуди неговото стадо да
се устреми към взаимно унищожение.
Затова често писахме и сега пишем с
молба, особено като звучат още в ушите
ни твоите сладки речи. Ти мислиш всеки
ден за ония [думи], конто бяха от тебе
благоразумно произнесены както пред
нас, така и пред нашия христолюбив им-
ператор, когото
но
понеже се уоеди в
Освен това, чедо наше, ти даде пред
него обещание за мир и за това, че ще
се прекратят убийствата, войните и тех-
ните пагубни сетнини и че отново ромеи
и българи ще се върнат към предиш-
ното благоденствие. Но още преди свиж-
дането с нашия христолюбив император
ти беше писал на наше смирение от Бъл-
гария, че ще пристигнет тук с желание
да настане мир и да се прекрати с божия
1
, писмо
подбудени от същата причина,
о

L*
ти, откакто го видя,
се убеди
аз зная положител-
обикна го,
неговата доброта.
t_r
1
292
Nikolaus Patriarcha — Патриарх Николай Мистик
ir
ai<v
помощ междуособната борба на христия-
ните и раздвижването на оръжието.1
Като запазваме в сърцето си незабра-
ним спомен за това и като знаем, че по-
читаш истината, написахме ти настоя-
щото писмо и както често сме те молили,
и сега пак те молим, покажи, чедо наше,
че твоите дни ще им ат край, достоен за
твоята слава, изпълни обещания?
та и бог да се прослави, и твоето име
да стане незабравимо и за следните по-
коления, и двете стада Христови
българският и ромейският народ — да
се избавят от душевна и телесна гибел
и да се насладят от телесно спокойствие
и душевно спасение. Защото твоят велик
разум знае, че с взаимните [си] изтреб-
ления ромеите и българите се лишават
за съжаление не само от телесен живот,
но (о, горко на мене, клетия!) и от ду-
шевен. Да, чедо мое, нека угасим пла-
мъка на гнева, запален от лукавия дявол
или от безумии хора! Аз съм виждал,
как понякога дори и безсловесни съще-
ства, подбудени от гняв, нападат един
на друг и се бият, но отново са усми-
рявали гнева си, преставали са да се
бият и са се укротявали. И при това,
чедо мое, безсловесните, ако и да са
лишени от разум, все пак се въздържат
от гнева и водени от инстинкта, умеят
до възпират гнева си, избягват борбата
помежду си и се обръщат към мира.
Нима хората, конто се управляват от
разум, признават един бог, наречени са
по името на Христа и бога наш, затова
че по-рано са вдигнали оръжие един сре-
щу друг, ще действуват с него постоянно
и ще продължават да се гордеят с взаим-
на убийства и няма ли да обсъдят с
разума си това, което подобава, и макар
и късно, да се откажат от взаимного
избиване ? Нима това е достойно за чо-
вешката природа, която е създадена по
образ божи и е надарена с разум? Но
защо да удължавам писмото си ? Нека
О. Up АОJ V
©еы тру хат3 dllploov tcov
xal тсот оласоу rpv xivpotv.
EyOVTEQ Tip' pvqpvpv (Ъ’ЕлЦрОТОУ
xal. ytvcooxOVTsg тру лада
то лаооУ zygdipapEy
xal vvv
ТОУУ GCCIV
лдоорхоооpg
Tva xat
to adv ovoaa у&уртат
deaivpoToy xal ev татд ел ecto. yevcaig, хат
брсрбтеда rd ло1рута tov Xqlgtov, ksyco dp to
те Bovlyagcov sth’og xal to "Pcopaicov ysvog,
алаИауысл, (pvyyxov
xal dmolavocvot
Tpv%txpg ocmpQtag.
GVVEOig,
sAEEivdlg ^pptovvrat * Pcopa c ot
dllp/.ovg алоархз^оттЕд, dZZd
Of'poi
(jfiEGfnpEV TOV ilvpOV
vpQog daipcov,
тел, 3Bycb xal d^byarv yTvp vO'Eaaappy
'dvpov xtvpiisvTa,
xal payopEva, dzZ
pov xal
to ppEQoy' ’E1та, texvov pov, та ph> dloya
pp хехтррЕта Aoyov ЕЛЕХотта тот -Evpov, dZz’
олб dloyiag ayopsra
алблаткит,
pdxps, ^al рЕта/laAAovrat лдбд eigpypy’ avilga)-
леи ds Лбусо xvpegvupEVOt, era
yovvTEg, evI dvopaxt ты tov
ppo>v ЕЛ1К£х1ррЕУО1, diOTt ^pdlaoav
бл1а xivpoat,
лаутбд, xal ratg хат
сутоидбл'ТЕд dcaTEAsaovotv, dAP
xgivovot. та лдглоута, xal dtps лоте трд хат
allplaov ocpaypg drysgovTai.; Kai
dgtov трд dv&QCOnivpg pvoscog трд
Oeov бталкасОslopg,
’AUd.

5
dx.omavaai
XotoTiavcov paypy
Tovtoov
ev rfj xagdtq ppc~)v,
gov npcopEvpy dl.pt)'etav,
ygappa, о la
LXETEVOVTF.g.
дррато)У xd xelog
oot d6£pg, лдддгоаог rag олооуеоЕщ,
©sog do^ao-dp, xal to adv ovopa
xal
лоИахтд ixETEVoauEv,
I	/
/I £ i igov, texvov pucov,
f л	3 / <_	™
трд
TEXVOV
EndgtOV
mol
EV
rats
I

1

/
OTl OV
алоотра'СоттЕд,
tc~) dZ?9«w,
4-	/
xal to ^Paypaiooy yevo
xal oopuarixov oIe&qov,
xal ошрапхрд
Olds ydg p cd] peydlp
povov тру ocoparixpy {лору
xal Bovlyagot
xal трд xpvypg,
ало oiEQioxoyTat'
тру (ploy a, pv
1
avEoscog, xal
",
ЛЫ,
TEXVOV
ETTE ЛО-
3 "j

J
о
tl

1
Eire
too
3Е1та,
СИ,2
сиреч
Ш'^^СОЛОГ	d.CpQO~
5
ЛОТЕ ГЛО
xal хат dUgAeov бдрраагта
eлао a av го л al, tv tov &v~
xal хатЕвтроау лдбд
pov, та ph> dloya
5 - * 3
3
p dxeoftat,
rexvav
/
та
Елллаттш tov Ovpov
xal тдд кат3 aAAgAaw а/ртотаутае
3eOV dpoAo-
gtmov xal &eov
5
хат
J

3
dZ-
tovtoiq yopoovTat did
dUgAcov atpayaig goon eq
ov%l коутарф
3
L
J
4J
xi paxgilvco то ygappa;
Л.ОО TOVTO
xar3 Efxova
xal Хбусп TETtpppevpg;
АдхЕО&СОрЕУ
□
I
Тук се говори за срешата между цар Симеон и Роман Лакапин, състояла се под стелите на
Цариград през септември 923 г. Още преди. да дойде до Цариград, Симеон писал, че желае да сключи
мир. Обаче преговорите не довели до сключване на мирен договор, поради което патриарх Николай
Мистик отново напомня обещанието на Симеон и моли да се прекрати войната. Писмото е написано
скоро след свиждането и оттеглянето на Симеон в България, т. е. към края на 923 г. Общо за пре-
творите вж. Златарски, Писмата..., СбНУК, XII, стр. 182—196. — Същият, История, I, 2, стр. 461—470.
2 Патриарх Николай Мистик подканва Симеон да изпълни дадените през септември 923 г. обещания
за мир. Обаче, както изглежда, тия обещания Симеон е дал с цел да отвлече вниманието на визан-
тийците, докато той се справи със започналите размирици в България и с въстанието на сърбите. В
началото на 924 г. той изпратил една голяма войска сретцу Сърбия. Княз Захарий избягал, а стра-
ната била опустошена. Вж. Златарски, Писмата. . . ., СбНУК, XII, стр. 204 — 205.— Същият, Исто-
рия, I, 2, стр, 461 — 464; 469 — 477.
t. e.
* *
J
>


Nicolaus Patriarchs
Патриарх Николай Мистик
293
ее задоволим от казаното, понеже аз се
уповавам на бога, че всичко ще бъде
така, както ти лично казн на наше сми-
рение и на нашия христолюбив импе-
ратор, твоя въжделен брат. Заради всич-
ко това аз ще се моля да имаш дълго-
действие и
наследиш слава, която е определена за
всички божии угодници в бъдещия живот
&£(]), ()Tl
улор [легок ЛЕЛоДа yaQ
лщ>ап> i9. а а poag tiqut tqv флагу талы-
xal
5
ET
Wig .
(ПОЛ EQ
VCOOlV,
TOT GOl TloOoV[AEVOV
get at	am an’
i][iEQd)v, лил. хата трт uapovoav
Qiav, xal ev тф [ieAaovg]] xApoovoiuav ddgpg
трд cKroxsiLisvpg лаоi void тер (di'co EvaQeoxp-
00.0 IV.
dm
+

QlK ТОТ Cpll.dyQlGWV ftaObAtXt Q[M>V
аделсрбт, ovwo xai ysvp-
ЕЛЕжубщДа oot [лахобтрта
TQ [IEAAOVG)]
(XXX, col. 186—188)
Тф avid)
vE?Qaipa mUdms,
aAAa xai eu то[л1 'Qw,
gU)i]V EV€lp~
29. A d eundem.
щастие в този живот и да
слава,
До същия
[ЛЕТ ЕуФ ЕУОИЩОТ,
X(U OVfi-
Oig ЛООЁура.Ц)Щ
XlVOV-
(О?
xai аярОцил
qiEQOTia, lbdq:>co vvv Ы ласнт
tovto
[ЛЕУОь ТЛО life EV
др w voyarov
odvvpg

удДша, dpia [лет
тр ео.Г] xaQoia еухолДт рд
yt'lQLV
тот Хаот
did латтдд ддг'крд yaQiv wjv xotvcbv ла&аот
tcov хатадалатооттоот rov Xadv rov &eov wv
BovAydQOig xai 'Роща'юк ovvaQi$[wvjasvov.
Exsivov yaQ eoti
ydQcov ysvog wv
at [ши, wv adeAqyovg uoiqoo.jlietov oea трд
viO’&EGiag wv Птеиисход' st xal wvwv gov
elvai ov vo[itQEig Zao^, 6 oy][ieqov dgyoov, xal
avQiov vud оха>?л]хо)Т далатДВ]од1и£тод. 'Yxeq
WVTtOT OVV odvrcblAEVOg yQacpoy xal ETl, EX ТО)У
вок xivov[AEvog Aoycov, oik Evrav&a naQuyz-
y or dwg aov ало трд орд уАсЬттрд al ^[.i&TEQai
Дуо/лета
ex трд
xai [tsyaAov
TCOV
5
SV
3
Г
WV
 TOV
A ads dkpdwg xal w BovZ-
e^ayoQaoavwg avtovg oixeiqj
ddsXcpovg лоероаДтov did
IIvEvaawg'
□
et нас
Oil?
dxoal Етртеудроаг' роат yao rd
лао* бщот wiavra, du xsxiv'pqiE'da
Idiag %a)Qag етехеу tov
nodyuatOQ T'pg ElQQVpg.
таота [леу
vщот тосаъ'та,
EVEXEV
xa).ov
c
на-
който из-
и ги
на
който днес си
J

И,
7
освен това, подбуден от
устата ти
Често съм [ти] писал за това, което
съм смятал и сега смятам за нужно и по-
лезно. Сега ти пиша в добавка на всичко
онова, което по-рано съм ти писал. Това
е последно писмо, подбудено от същата
скръб, която винаги лежи в сърцето ми
заради общите бедствия, конто изтоща-
ват божия народ — ромеите и българи-
те. Защото и българският народ
истина е народ на оногова
купи българите със своята кръв
направи братя чрез осиновяването
светия дух, макар и ти
господар, а утре — жертва на червеите,
да го считаш за свой народ. Поради та-
кава Скръб
думите ти, конто чухме от
при твоето пребиваване тук, пиша това
писмо. А вашите думи бяха такива:
„Излязохме от земята си заради доброго
и велико дело на мира.“
Но това ти ни каза, когато беседвахме
частно с тебе, когато за пръв път гово-
рихме. А после, когато почна разговор1
с нашия боговенчан император и беше
удостоен от него с почести, аз помня,
че ти каза някакви такива думи, че враж-
дебните към нас отношения няма повече
да се подновяват и че ние няма вече да
се нуждаем от хитона, който по необхо-
димост се облича във време на война.
Също и други неща каза откосно окон-
чателното прекратяване на войната и
възстановяването на мира. Понеже ти
помниш онова, което каза тогава, именно
то ме подбужда да ти напиша това по-
следно писмо. И тъй, где са
ти, като че ли се намирам при тебе —
изказаните от тебе обещания? Где е оня
блажен мир, за който ти говореше ? Само
слухът за него, разнесен по земята на
1
AMd таота [лет iOiaA отток sAey&g лоод
гцла?, оте то hquotov 1дшк ooi лрдд диДат
натЕотт][ЛЕт' клеста де оте [лета tov d'&ooT&fpovQ
флейт /Зав Дак Qvvo[iiIpGui yey ove, xai тсоу
Д exeltov срсАоищатт
Д/лтрршл wiavia ига
ок отлете та wv uoXsirov Дшт ЕУЕрурОрослае,
ovds tov лоод ущг’клт ЕлДдоДтоо st wig
лоДиоед yiicoviK т][Л1Т eh depoEi, xai аЛЛа
боа лоод латтеА/р тоо лоМфип) xazdlvoiv xai
rpg siQqvpg алохатаатавст. *Qv cut tov gvvei-
ddwg Ey&K tqv щарирт, tote лроаеёл&д' ravra
HE XtVEl TlQOg TO EOyaiOT TOVTO yQ^Ujlia. llov
T.oivvT, ok ttaQfdv ooi пооа(р$Еууо[ла1,
осот Лдусот ai олооДоек ;
xaQia exe'lvt] ev wig ppiiaaiv
[A-dvov n (priwil xal sv

idia£отток slsysg
S OOl. UQtK
/I
ХОЛ

sdiyov трт yoQpylav,
рр[лата Еллбттод oov,
/
/
/
%QEiav budidofAtvov
р[ллт
eu deposi,
Qv
1



о
cbg ларшу
Zdyarv
al
)] (p)'][lQ Xai
icbv
Ti. yeyovev p [ла-
Ееорурд, ng xai
Tfj TO) v BovAydoooT
Г
x
1 Тук ce има! пред вид разговорите, водени през септември 923 г. при Цариград.
7
говоря
294
ih.
1	.		-	j	— h
Nicolaus Patriarcha — Патриарх Николай Мистик
ycoQq xal еу ту
лаоаг yXwooav
Паут), jah' ay Арсолу? тоблос ay ад de
ет
Pwpaiwv dta%vAEt<ja,
EvyaQWuav Exivyos;
ЁТ TOVTCO
yvwQt^ETai, et то) тулат туг ahlAeiay' aQXy
de fiaAiara ту л,обе уЕуаАолуЕлесаг EcllQdA&ld
ovdsv ovtwc allo etc ddgav avvislei xal osii-
хбтута тус Щ>%уд, wc ц w
xal twv ЕлаууЕ^АорзЕтаоу то adidtpsvurov.
ovv si до ф р
тип1
ELg OeoV
5
тс,5 п.uctr тут dky&Eiav'
Aoywv ahydEta
Oqu
avTVKOtov uEvq.) oct xat fisyvAo-
лОЕЛслас aoyo^Et id лаЕутоолоу xai usxcmy-
dqv ex Aoywv etc Aoy.vc ftydaiuoi' rd dfijuiov
xal sdoaioy xExTytiEvovc
3

с
е
с/
L
* 7
у у 3(1110 V
’Aftovldyyv oot ло^Аа тошйта ygdqJt'tr, dlAd
лцос иу ход look Etextеауоцеуос 6 2,6yoc д%Ау~
peg dd^ei, xal did tovto sxsTva хатаАщлато-
piev' "Алд ds twv node ytuac E.syywv
oVEtdtfjqdjy, ovc xarsvonuoy той Aeootspovc
yuan' ^aotleooc ЕАЁууоп’ xal dvsiditwy xal
т облог Ttvd cpavAi'Cwv туг yuan’ Txsq:A8yyov
д.&Албтута, exeiAsv ooi то ало roods лроо-
pAsyyojuai. “ Ek&ysc yap xaTsiQwvsv6y.Evoc
f/jucov, ЕУЕухгйУ tov йллоу, бе лара тот лб~
AEpov dvTt oov тут лАуузр' sdscaTo' xat tovto
nooijdiaevQWV yuac EAeyec тус yuetEpac Evyyc
Epyo)' ysysvyodai' xal yuan’ dnoAoyov^EVCoy,
, OVTE HQO-
ovte Toiavryv
C	11	1
ЕЛ1 ТОУ
□
Алб ds
ойс
езика
българите и ромеите, раздвижи
на всеки човек да благодари на бога.
Добрият нрав на всеки човек се познава
по това, че той почита истината. А осо-
бено за владетеля, който трябва да блес-
ти с. величие, нищо друго тъй не пов-
дига неговата слава и величие както ис-
тинността на думите и верностга на обе-
щанията. И тъй, виж, прилича ли на те-
бе, който се стремит към слава и ве-
личие, да се отказваш от думите си
и да преминаваш към думи, конто ни-
кога не са имали нещо основателно и
твърдо.
Аз исках да ти напиша за много по-
добии неща, но може би поради своята
обширност моята реч да ти се покаже
отегчителна. Затова се ограничавам само
с това. А от укорите и порицанията,
конто ти произнесе за нас пред нашия
боговенчан император, като опозоряваше
оскърбяваше и по някакъв начин, така
да кажа, за нищо не смяташе моето не-
щасти
ти казваше, присмивайки ни се
изгубил коня си, който в сражението1
бил. ранен вместо тебе, и твърдеше, по-
дигравайки ни, че това се случило поради
наша молитва. А ние отговаряме, че лич-
но ние нищо такова не признаваме, нито
сме подбуждали към война, нито пък
сме се молили за нещо подобно. Ти сам
възразяваше, че ние, като възведени на
архиерейския престол, сме имали власт
да попречим на войната, а ако ли не,
то поне да отлъчим от църквата тия,
конто не се покоряваха на нашите уве-
щания. Ти без съмнение ще разберет,
ако само пожелает, че тези думи не са
нищо друго освен твоя подигравка върху
нас. И тъй, изслушай това, с което се
обръщам към тебе: усмири поне пред
мене гордостта на твоята власт; изслу-
шай прилично и разбери думите на стария
приятел и смирен архиерей.
Какво значи това, че ударът от меч
бил нанесен на коня, а ти си останал не-
повреден ? Аз съм човек и при това по-
ради старостта умът ми е отслабнал.
Но и без това като човек съм ограничен
винаги в разума и признавам собствената
си слабост. Обаче при всичко това аз
разбирам, защо не на тебе, а на живот-
ного ти бил нанесен ударът. Обърни
внимание на думите ми, защото може
э

О
J
5
7
5
TOVTO
iwv лоос
xazEvcontov
ГК
xal
той
xal dvstdt^wv
•>
exeiAet
Elsysg

с
со/ то ало
yaQ
л оу,
roods

о
1
аз ще посоча само следното:
че си
и
э
xal
r
psy&vyoflai’
toioviov savtoXc ovTiapiey,
ЛоАеНОГ	' - ---
л
coc ovdh’
тролуу twU/iov nciyodysvoi,
Rvcd.uEVoi dvroc dvieAsyEC, wc y,uwv
Aqovov r.v apytspaTixov IdpouEvany
„ 3 t 5	’
El
rove
айта
о ус
уублv та ppлата.
™ /
cia
xcoAvoai
1
т .V
тф
Г
(7ф7££«77>{6г
ЛОЛЕр-ОУ'

bj
Г
yv djyvc
война
J
6e tty, TSWC T)jC
/! i] ЛЕ11)О/1ЕУО l'C
old a on у vw via Etc,
EOT tv EtQWyEtai
t Г f	'f
ш/,
/
4 ya lac алЕА avysi)1
nuQaivsasot.
ort vyc aye eotiv EtQansiac xal
xaryyOQtac т-ус xaA3 ypubv та pyuara. 'Axove
ovv xal лео1 TovTcoy old oot qj&Eyyo^iai, xat
uol tAoc tov dyxov тус aQxyc cov талеЬ’шиоу,
xal /AEToiatc axoaic axovcov' qptAov лакаюй
xal lasiEivov, apyjEQEwe
{/j/VA
глас
xav (jovAy,
Ayrat
Ti tovto
хата
dvAoaoadc
то тру
той

С/
0Т1
3
TJ
U
Л
т

axovoor'
Aoyovc xai ay бу oov.
ЛАуУуУ


3
и
1ЛЛ01’
’ Eyw ар&рсолбд Eitui
qxjsvac eAmtiojAeic,
WV (pQOVpOEOO?
уйо туу
EX TOV
d,/Aa
v
/
той
, os Зе .neQiowdyvat;
xal уду тф yypq тас
CUpOUC ЕУЕ%-
5
J
cUZa xat uAawc агАролос
Evdeyc,
dfiokoyo)
TOVTO
хата noAv,
oixeiav doAsvEtav' л.Хуг tovto vow
id] туу лАуууу etc oe ЕлЕУЕхАугау
хата той xryvovg. Побаурс olc ЦусщЕу y

5
ЕТС
МИ
!
1 Става дума за
00 я
при Ахелой през 917 г.
Nicolaus Patriarcha — Патриарх Николай Мистик
295
focog ydo sv tovtq) cpgovtpiats xal oToxa'QousAa би сега аз благоразумно разсъждавам
xal ср’дЕуубрюАа. ^Ensidi] yag oi хата
XatQOV EXELVOV TCOV UQOyfldroyv TY]V XVQlOTIjTa
syxExsiQioptsvoi ладакдуюд Ti]v хата oov snoirj-
oavTO xtv?]oiv, ervyes ttjs dvcofysv Evpievsias,
xal тут nki]yi]v tov tdcpovs алеет,gsipsy ала
oov {] tcov xsxiygptEvcov тбте ладбкоуод бд.иг}
xdi лада то dtxaiov, ip'sydh] de хата tov xrijvovs
к] лктуутр
ёладол evTQViyav Tpj vixv],
тюу dvAgcoxivcov лдаурактсот xat ixexQtocpQoveiv’
pd] okoog ytvEoAat tov doxovvros svrvyi'ipia-
akkd xal лдбд та ovpifiaivoyTa to is dv-
vovy eniOTQdpEiv.
wv локерюи vvv piskkov-
ovx hrl TOV
ЕЛ1 GE, ОЛЕО
Avdyvcoaov еле-
ysygacpa, xai ex tovtov лдбд тад
ydg on xal таотад
xal pig vopu^E ndv-
aikka xal 7]ttciv
nJ
С/
tva
и говоря. Когато ония, конто по онова
време държаха властта, предприеха не-
очаквано поход срещу тебе, тогава ти
се удостой с висше благоволение. Нена-
дейното и несправедливо нападение на
ония, конто бяха се вдигнали тогава,1
се отклони от тебе и ударът се насочи
срещу животного. Ти трябваше отново
да се поучиш да не се предаваш на без-
умно високомерие заради победата си,
но да си спомниш за човешките дела и
да се смирит, та да не се отдаваш всецяло
на привидния успех, но да насочиш ума
си към нещастията, конто постигат хо-
рата. Гледай да не би във войната, която
сега ще започне поради твоя вина, ударът
да бъде нанесен не на коня, не на живот-
ного, но на тебе, което не ти пожелавам.
Прочети внимателно това, което написах,
а от писмото премини към старата ис-
тория, защото аз зная, че ти се зани-
маваш с нея. Не мисли, че вйнаги побе-
дата е на твоя страна, но смятай, че и
поражението следва по стъпките [ти]. Но
достатъчно е това във връзка с подт
гравката [ти] спрямо нас,
Тези неща пишем на тебе, но същото
казваме всеки ден и на благочестивая
ни и христолюбив император и неговия
сенат. Ние увещаваме и умоляваме нашия
христолюбив император относно изтреб-
лението на
нието на българския народ да прояви
също своя човеколюбие разум чрез въз-
държание и дълготърпение с помощта
на внешня промисъл и да не предприема
всенароден поход срещу българския на-
род. „Може би бог заради вашего дъл-
готърпение ще трогне сърцето на бъл-
гарския владетел и той ще обърне по-
xal enieixys xai ayaftos гледа си към благото на мира и ще
лаутау; de ov% ололт&ли,? обикне предишното състояние на мира/
eyvcog ydg xat avvos лтлда tdiq А нашият човеколюбие, кротък и добър
император — ти съвсем не ще се усъм-
ниш в това, което казваме, защото и ти
сам по личен опит узка кротостта, сми-
рението и благостта на душата му —
вярва и слуша нашите думи. Обаче це-
лият сенат
град, що казвам
даници на неговото царство, възмутени,
казват, да не се търпи повече това без-
умие на българите, нито да се прене-
брегва гибелта на близки и сродници,
3 Ensidi'i
С
TOV
3/
roD idcpOVS (hlEGTQSlpEV
лаксу л-шбеотВА
/М) dkoytOTCp
akkd ptspiv pedai
xai
toq, akkd koI ngos
d'Qсоло is dvoTvxtfpiaTa
Exetpai d)j .utf лоте
toq did oi' zr]v aiTtav kaptflavstv,
сллоу, ovx елс то xtt]vos,
dxEvyopiat, 77 лкруг] (ptydost.
tiek&s a
лакают sgas IotoqIuq' olda
ptsksT'E] лоАр ага$т}$1‘
tots used oov ry]v vlxrp' slvai,
koyi'Qov хата л6$а$ dxokov&stv' аШ tooovtov
fisv лео1 тцс; хакУ cptias sigcovstas.
TGV
>"wJ
3
3

J
J
ova
«А2
5

9
8V

Td de evtsv'&ev Toiavia лдбя os удасро/лтт,
ola xal лдбе tov evo&dv xdi <pik6%gioTov fjfj.axi
/jaoiksa, xai лдое тт]У g' 1	3 ~ л=
sxaoTT]v xal ладасуогцег
cpckdxQiOTov yptcov jaoiksa xai тг/е aqpaykjs tov
kaov avTov, xal тк/S agyay^s tov Bovkydgcov
ysvovs
обухк^соУ avrov ха&
PCtti IXSTSVOptSV TOV

?
xat dovvat
х си.
5У
£W
5
nJ

avoyr] v.ai ptaxgo-
(ptkav&Qcv-
ехотда-
Bovkyaoaiv edvovs.
Av pda ovv zi] dvoodsv лдотаАр то
лоу avrov cpQovTifja, xal pd] лат di] hot
Tsiav n<M]oat хата tov
Ta%a did Ttjs ftpwbv ptaxgadvpdas aipExai dlsos
rf]S xagdias tov тюу Bovkydgcov s^ovolTQovtoq,
xal ало^кёу’а лддд то xakdv трс slgTjVT]s, xdi
ауалг1ае1 ri]v dgyaiav тагп-уур хатаотаыу. Kai
о ye cptkdv'OgoxKOS
Tjuaiv fiaotksvs,
й keyopiev'
vr/v avrov hueixiav xal то лдаот xal т/рюдоу
T1]S 4'V'/p~]S,
yotQ dptcov.
ласа p локю,
to vnoystQiov ttjs
OVX8TL
Bovkydgcov awovoiav,
oixstcov xai ovyysvcov тру алюкесат,
ov% vttomsvsig
С/
3?
неговия народ и изтреоле-
vneixsi tois ко-
Г] Gvyxkyyros алаоа, xal dptov
anav
хсй л&т&етас xal
’Акк
5
xai it key от rrjv xoktv;
avTov pacjikEias xtyovfisvoi
ksyovoiv 'onOlUEYElV T7]V zooavTi]v TCOV
ovds хатacpgovsiv тсдv
ovdE tcov

7
а заедно с него и целият
градът, всичките по-
J
1 Походът през 917 г. срещу България е бил предприет от правителството на Зоя. Вж. тук
стр. 211, бел. 1.

296
Nicolaus Patriarchs
Патриарх Николай Мистик
нито пленяването на собствените земи,
но ако най-сетне трябва да се мре, то
по-скоро това е за предпочитане, откол-
кото да се понася така надменността на
българина. Прочее, бъди уверен, че ця-
лата войска и всичките способни да носят
оръжие при справедливата божия помощ
ще се вдигнат срещу вас, щом като ти
не отстъпваш и се наслаждаваш още от
бедствията на войната.
\-Ш« ,11Ета лаарс alp&Elac dvpyyeiAa ooi Аз напълно истинно ти съобщих за
ЕУтапда naQaoxEva'Qbpwa' ov де от/ ле'^ц тукашните приготовления. Ти пък по-
avftQodiq) лрЕорг/ттр xal ovbev слушай най-напред стария човек, който
нищо друго не вижда пред себе си
освен гроба, а при това е и служится,
ако и недостоен, на светия олтар. Ако
мойте думи са ти доставили нещо колко-
годе приятно, обърни внимание само вър-
ху това, колко отдавна е започнала на-
шата дружба; приеми съвета, който на-
шият христолюбив император обеща да
приеме, и той няма да наруши обеща-
на ето си, стига само ти да пожелает
да се споразумееш с него. Възлюби мира
и намрази войните, понеже войните дори
срещу външните врагове са гибелни, а
какво да кажем пък за ония войни, конто
са насочени срещу бащи, братя, прия-
тели и единоверци, почитащи един и същ
господ бог, владика и спасител ? Нима
ти не виждаш, че често и зверовете враж-
ду ват помежду си,
ряват ?
искан мир! Тези думи не са мои, но на
пресветия дух. Тони мира, т. е. стреми
се към него
нещастия.
с конто те обсипват всичи хора, и бъл-
гари и ромеи, богати и бедни, монаси,
духовни и миря ни. Понеже никой не може
да припише вината на нашия благоче-
стив и .
откак
стол,
стреми към него поради нищо друго
освен поради злините от войната. Освен
това, когато победата преминава на една
страна, тя не се добива от победителя
, безопасно,
dr eti xal да загуби роднини, приятели и
xagdimp
(moAavEtv трс vtxpc
oixEtayy тблсоу rip1 al^uaAoiolay. ’Л22
deipJEi Tidrzaig ano&avuv,
лртоу, ?? to Kiop/sveiv ovtioc трт too BovA~
yapov гяа&Ш. Krii Aotciov лелею/аеуос yEvov-
'be илатта та отратегриата. xal лаутес
XEipa xtvovpdvpv e%ovoi uetu rfjc dixaiac
Oeov
елл/аеуоутос oov
ло'Аерюо xaxa.
3
fit xai
j.iua1,ov tovto aya-

/
OOOl
TOV
ovuuayjaQ smorfjoovTai тгод-у тцая, eti
xdt ауаттсдуто? та ex tov
г

та
ttqoitov uev
eteqov p tov zaipov 6р(~уутр
dva^iqo liev, (циос
xal
npSofrvTT], x(d OvdEV
, ei xai
UEV, O/ACOC de AELTOVQpep tov ayiov
fivoiaoTpQioip xal ei ti ev Лоуор ooi уеуЕгртш
то rjiioieoov cpi/.TQOV, xai opa ттбиод д уобтоу
e£ ov (ptkci yeyovauEv' bE$ai Ttaoaiveoiv pv xai
b (f iXoyoioroc pfAtbv раойЕтя дёуео'Ьат тотЕбуето,
xai ov ipevosTai тру ттт,6о‘уЕО1Уу eav xdt ob
povdpdpQ та iva ехеЬ'О) q/goyeiv. "Ayanpoov
xaxoi
'	3	/
Tpv ElQT/Vpy
о
Елита
де
1


?
y/EVOETOl ТрУ илбвуЕШУ,
та too. PXETVEp (pQOTEiy.
tu iopoov to ' Д
V
1.
XOAEUOVC'
yap xai ot rovg spcodev Eydooi'i -.ToAEpoi.
"Oooi. Ье лобс латЕоас, лрдс adelq.obc, лодс
qdAov^
ETiiypacpouEvovQ
2бо)троа, т(. av tic e/ttoi; Ouy bpac flpQta лол-
kdxiC лрдс ETAVTU.
vevovTa; албрА eipov ei c
EAQpvyv. Ovx
IlyEvpaioc'
/Улtoco тагтрс, хатаAa; е
у, xdi rd daxpva^
тас
xai BovAyapoi
тЁГрТЕС
Л
Т-Г

i1
5
71QOQ
лоб; бр.слютоис;
J
лббч абе^р. ovc,
;т()дс тоас Eva tysbv
era Kvqiqv нот Кллбтру xal
ftaxoasya
EilOC 6 AO'/OCy
xal d tad о у
xal ла. Ait E/ор-
та via,
ok/Ji


и
О
/ '
fwxi/v
5
I
7
t
' ?
хш
tov jiffyayiov
то кт гот i <)Qaut
xai ovrjoov xa
E3TI
Т(П\
xal
I
xa/aoac
h
помежду си, но пак се прими-
Обърни внимание на това и по-
GTSTGy~
08 ЛЦУТЕС
лАОТ’~
HOI
EVOEfip
rz
xdi r Piouait (,
/ЕОЕ1С
TOP
dv ftpoxxoi
O/Ot
Aaixdi хаталЕрелотю/г, Кл1 yap
xal <) (/.oygiUTov рртбт fiatHAEU ovdelc e%ei dva-
>	э 7	эft »	* O'	i
pEQE/У atTf У, EC OV ЕЛ1 -------- ---- ---- “
AE/UC CAUVtUC,
лар uxaAovvToc,
ETEQOV, )/ Ota
/
xai	С Г	,
x ататг:щ тго ? j '.
uovuQovtec,
Нл1
1
1
□
достигни го и спри общите
стонове и проклятията,
J
сълзи,
5 /•
*	/ (j
e xav toe
ov
тру
xai
та
ГОГ i}f)6roy
трс paoi~
sippypv тлт^ртоЪутос,
f Koxlaropsyov
тот r
уеуоцет pc
у/ирг.агт!
xai
bd ovdsv,
xaxa. Kai
pEQEl,
ЛЕрту/УЕТаг
drdyxp yap xai ovyyirTc xal у iaovc xal oixei-
о vc тф vixpoayTi алоАеса!' roiavra уд о та r(d
лоА? uov adidxoira xal ovvxEyvidya. OlK-c
xal
oov
TGJV
ydp
uxiybvvioc

1
"5/
Г г
л /
as i iov
1
>М!
yixpc
тф rixyaaTTf to
yao xai ovyyirTc xal
/
/
*1
TO)
J
с
пхат
11
7 мдас
L
ovx
христолюбив император,
e седнал на императорский пре-
търси мира и моли за мир и не се
къ м
L*
КОНТО
Г
dbidxctra
(bv
xdi piera
алаАеоас
ovyxEy.vfup’a.
аитос
ei xal tuETa oov yeyovev p vixp
is' алсбкеоас toot утАтатсоу,
p avppp dtaipdysL Tpv
8(ooi ха&артЪс }	-
d/ypdovEC-
ASyOUEV,
ci
a
лоКо/
rvr
OVX
exeiyovc
3 .
ц
ле лиг /Мт’
т
<1
GhV
/
xai
a A AU
г
на)
at дс
понеже победителя? трябва
близки.
Така безразборни и разбъркани са де-
лата на войната. Ти разбираш думите
ми, тъй като сам всичко това си изпитал.
Ако победата досега и да е била с тебе,
все пак ти си загубил миозина от най-
обичните хора, споменът за конто още
и сега ръзкъсва сърцето ти и скръбта
за тях не ти позволяла спокойно да се
наслаждават от победата.

-L*
О
^1

Nicolaus Patriarcha
Патриарх Николай Мистик
w
,Ш’ Ad rov yodppawg rd xekog ретаотсЬ-
El КОС V7W
1 xal otto лаогр туд ломтесад
атдатуусЪт avrov xal rebv dgyovrcov
xorgarstav ExfiiagsTai,
r
3
per. 'O (pt/.6xgtc>TOg уршт flaGilsvg,
туд ovyxPyTov xal ило лаиуд
xal
лдод тут xatP
a/M
raztEtvoT yroi
rovg лдод урйд хатеоту koyovg.
eocxa ev
rijg per noXasiag
суд doyiEgajovvyg elxovoy
tcov ovrcog s^dvrcov, tovto ooi dnoxgivopnit
Pgdipov лдод tov abe^gibv ypcov (bg
yovoiov лооотута EmdtbdapEV, осту dvvary
ngenovoa, xal I par tcov aged pov, dAAd
rt etsqov, Etg exeivov biaftatvov dsoanelav,
лделот sarlv sue nagaoyeiv’
лао3
йог
о VV
cbg
Г/
xal
Л
VUCOV
L
ETtlEiXip ttaOCUVEOEL ТГр ypCOV
paklov savrbv Evbtbovg,
V
t
psocg tlv'l
EOTfbg

лдод
Els
Но нека евършим писмото си. Нашият
христолюбив император, ако и да е под-
буждан от сената, от всичките държавни
власти, стратезите и архонтите да пред-
приеме поход срещу вас, обаче вслушвайки
се в увещанията на наше смирение, обър-
на се към мене с думите: „Отче! Както
се вижда, аз се намирам между две про-
тивоположим мнения: от една страна,
управниците, от друга
щенство. При такова положение на ра-
ботите
напиши
гаме такова количество злато,
е възможно и прилично, одежди,
други неща, каквито нему ще бъдат по-
лезни, а на мене ше е прилично да пред-
лежа. Ако му е угодно да сключи мир,
то ние сме готови и в нищо няма да се
противим на твоя съвет.“
Заради това ние ти пишем
призоваваме в името
светия дух да ни известит, какво коли-
чество злато желаеш и какво количество
одежди. Във всеки случай ти ще поискаш
всичко, което подобава на величието на
твоята власт и на твоето благоразумие.
Освен това, ако поискаш и друго, което
ти подобава, а за императора е достойно
да ти даде, добави и него към златото
и одеждите и ще го получит. И като
ти се предлага това, обърни се към мира
и предишната любов. Нека отново бъл-
гарите и ромеите се върнат към брат-
ского единодушие и единомислие и нека
погине изначалният творец на враждата!
Нека се прослави Христос, бог наш, който
със своя кръет разруши преградите на
враждата и умиротвори тоя свят! Тогава
Ромейската империя отново ще възста-
нови своите собствени владения, а бъл-
гарската мощ ше владее своите владения
без страх и опасност, и повече не ще
има повод за съблазни, но ще се утвърди
мир, и ще настане у двата народа бла-
годенствие. Нека даде това Христос, бог
наш, като унищожава козните на дявола
и простира своите криле, <>за да запази
от беди своето наследие, за изкупването
на което той проля светата и животво-
ряща кръв на пречистого си ребро1.

U
РЛ£ TOIUV-
Q Hdrc-Q,
xal дмолоор&’од,
туд ое
Tov-
________________1
хас
ха’
хас ес
EAxovorp Erigay&ET,
лдод eavryv.
7
wrro
dbefapbv
aot
J
71
мнения: от една страна
твое преосве-
dgidpOV,
ето какво аз ще ти отговоря:
до нашия брат, че ние предла-
каквото
а и
J

*
J
I
xat
Ejptg
тгрос rip oyv л.а-
a ос, ।
xal
xcu, xqvoiov
ж Нй,
ypiV
xal i pат Icuv dgidpb)'
/1
като те
на отца и сина и
Ьegpov EmddddoT-
aytop Uvsvparc,
1 лооогута doyv
baog cot na-
лделотта ту peya^o-
xal
av
J
xal 8i ys
avreb ауалугдт egtl to sigyvEvscv,
Eroipovg ypag, xal ovdsi
gatveoiv dvavsvovrag.
did rett’ra ygdepousv
reg ev IJaTQi,
dyZcboai
еяСутесд,
Qforarai. Ildvrop de та
лдЕлл'д zip aQxip oov
(jvvdtaaxEtpr}
El TC ET8QOV, О
rov ftaoAea ладе^ыт abtov, xaxEtvo лдбо'&Ед епс
те тр tov XQvoiov,xal ту row iparUov boose, xdc
tsvAj xaxEivov ryg dnoiavoscog. Kdt rovrcov ooi
uaof.yopsvojv, yevov ryg segyvyg, yevov ryg
Xalag ауалуд'
xal ^Pcouaioi лдод piav
xal oporocav, xal хатадуу&ута) p'sv 6
туд eX'&Qag byptovQyog’ bo^avdyrco de 6 Xqi-
aibg xal 6 (rlsbg
xaraAvaag ryg sxpQo.g to
eiQyvevoag rov xoopov avrov
uev vip 'Pcouarxrp ЗаоАесад
хатао'/еагу, sxovoyg <5s Boviyagixd
ddEOog rd oixEca xal daq;aAij, xal рухеп aepog-
prjg imoh.y^avopdyy oxarbcAcov, d/Ad fi&fjaitp
EiQrpyg, xal Ev’Qoolag sv apepordgoug roig е&у&зт
dtauEVororp' о лаоао'урн Ддсогод о Osog yuan1,
’ e^ygscav,
*2 /
.5
1
xat
5
xat
Cl
ту/ ovvsoet
pip dzzd xai
xal ое ngsnov smtyTeiv, xal
ДТ1р Sig'
Ti A n

U.Q~
yevsaikooav hcAiv BotAyagot
ddsX(pcxr)V cwpnvoiav
Д dg%ip
ypebv, 6 did aravQov avrov
ryg sxdgo.g to реабтощот,
алоДуар avova yg
xal zyv cd lav

h
J
4i
1г 'l

хас
u
outflow


/
bcafioZov
avrov, xal ахелсот
avrov,
1
хатадусог het тут tov ।
бфалДот (5s тад msgvyag,
rv ana&Eia тут xpygovoplay avrov, yg sbeoxs
xipypa rd ay tor xal 'QO)onoibv al pa туд u.'yjgdv-
tov nl.8VQdg avrov. (XXXI, col. 181 A — 196 A)


НЕТ
+>
30. Ad diicem Strymonis
До стратега на Стримон2
Дтдагууф Svgvpdvog
-----(XXXV col- 221)
Последнего писмо патриарх Николай Мистик написал през
Златарски, Писмата. . . СбНУК, XII, стр. 208, бел. 9.
ставлява интерес за българската история,
3S Гръцки извори за българската история, IV
1
- От това
втората
писмо
половина на 924 г. Вж.
само заглавието иред-
ПИСМАТА НА РОМАН ЛАКАПИН ДО ЦАР СИМЕОН
Византийският император Роман Лакапин (920 — 944) произхождал от армен-
ски род. Преди да стане император, той бил велик друнгарий (р&уак ддоеуущмк) на
флотата, Енергичен и ловък политик, той успял да добие голямо влияние при двора
на малолетния Константин VII Багренородни и впоследствие да се провъзгласи за
негов съимператор. От времето на Роман Лакапин има запазени законодателни
паметници, както и няколко писма. Значение за българската история имат неговите
три писма до цар Симеон. Тези писма са били написани вероятно от Теодор Даф-
нопат по поръка и от името на Роман Лакапин. Теодор Дафнопат, чиято дейност
се отнася към първата половина на X в., бил пръв секретар (лдозтао^хдцт^') при
византийския двор. На него се приписват и някои анонимни исторически съчинения.
В писмата на Роман Лакапин, конто се явяват като продължение на препи-
ската между патриарх Николай Мистик и цар Симеон, има ценни сведения за българо-
византийските отношения през периода 924—927 г.

U
?
о
РЪКОПИС: Р — Cod. Patmiacus gr. (X s.).
ИЗДАНИЯ: 7. Sawdi™,
тцс ‘Ekf.a&os,
e
zlав всего Ла с /Ulziov тт^ intootXTfa xal
"Рора rov fiaadPoj
I (1883/84), рр. 657—666, II (1885), рр. 34—48. Гръцкият текст е взет
даден рсдактиран преводът на В. Н. Златарски, Писмата на византийския
zov
CvoAoyt хус f.zaiQtac
от това издание. Тук
император Романа Лакаиена до българския пар Симеона, СбНУК, XIII (1896), стр. 282—322.
КНИЖНИНА: Krumbacher, GBL, р. 459.
И. Кузнецов, Писмата на Льва Магистра и Романа
Лакапина и словото „’Ел1 тр t&v Bovhydotov avufldoni’' като извор за историята на Симеоновска България,
СбНУК, XVI—XVII (1900), стр. 179—245. — F. Dolger, Regesten der Kaisenirkunden des ostromi-
schen Reiches, 1, Miinchcn 1924, Nr. 606—608. Златарски, История, I, 2, стр. 485—491 ; 830—836.
— Ostrogorsky, History, pp. 235—236.
XVI—XVII (1900),
Г.
- Златарски, История, I, 2, стр. 485-
Moravcsik, Byzantinoturcica, I, рр. 502—503.

ROMANI LACAPENI EPISTOLAE
ПИСМАТА НА РОМАН ЛАКАПИН
7. Ad Symeoriem Bulgaroram dominum
dSvpiedyy Доъклаотг] Bovkydgcov
лоУАшг yvcogioudcoK цлгог ало /у ёх
Oeov ftaoileia ppcbv neol rvjs vuojv tcvcv рат-i ~
xfj? адсбсротг/гоа, ок del тик апделёсн ио-
ок
До Симеон, владетел на българите

По много признаци нашата от бога
царска власт се е убедила, че ваше ду-
ховно братство, като се отдава винаги на
непристойни и празни размишления, пред-
U
£. 
<
Romani Lacapeni epistolae — Писмата на Роман Лакапин
та1ар Evvo'tap oyoba^ovoa, лд1р to davpaoTov
TTp E'fQYpIp EQyOV
xal ovdapc~p лоте xailagdp
гбгрЁ ti ij fiygaipev, dZZd
xovza ovEiQOttoAovaa xal Eavxijv ЁАалатсЪоа
xal f]pap pj.V'd'O.VEiv s<x&ovda£sv' олео dxgtBdp
EworpavTE?, тер лада zip ofp adsArpoTipos
л дотeivopEVu.s ddixoip
asp лауто^ЕУ ЛЕдсхблтоутЕ?, tol?
ygappaotv EXQijodfTE'&a, ладасУоигтЕс
avzcov saoat
ЕфТрУр
1
Exovoiav; лаоЕрлобг puu,
xai cidoKos i] ste-
леос rd pl] xaih]-
Eavti/v Ё?алатшоа,
С/
dZZd
xdi


□ —
тер лаоа zip arp
ёу ат do els t,e xdt лоосра-
TTQO TOVTOV
xai di3
ocpayas xal лолё-
ds paxaoia?
У
ч
pEV TO Л(ХР
ЕЛЕ^уеад'ОК, zip
llovq ЕЛЕ1уsutyai, zip os рахасна? ттдрутр
аутЁуротка loop eh ovveyov? тшу удар-
ратшу ал goto/dp то zip v рот Еда? xagdta?
oxAv/Qdv xarapcddBai ВоуфкЪрЕУ.
’КШ’, dp sotxEV, sAafyouEV savtoip els
XSVOV ХОЛ1ШУТЕ?, xal, dp Е1ЛЕ1У, Ep 01800 TOVS
Aoyov? ‘gucov diayiEOVTEQ. Top yd.Q VpSTEQOP
evtvxovtes ygappaoiv, xal тгр tovtcov ^Eaad-
psvoi лдоудасрру, р avrij? xal povjp syvoj-
xaiiEV} dp ovx EOipaipEvap лсдс Tip vpcov
adslipoTipos zip ToiavTTjv v^6?.7)iptv Eoypp&v,
pi] dya'&ip dtvai rcov Evdov yEygappsvoov Tip1
tivvapiv, ex tov хдаалЕдоо то oAov хатауотрат-
TE? vcpaapa. Kai poi davpa^siv еледг/етас tip
ai]v avaZoyt^opEVCp ipgovipiv те xat gvveoiv,
лор ov povov
avTiov тш у pi] рат co у
TCOV
TYjS
Е1ЛЕ
dp
dp ovx
299
ЕЛа&ОрЕУ
/
xai
аЛла xal cii
Л8()1
xat rip
yao,
3
ТЕ
did ЛОаУрбтСОУ,
ovx Evdidop
ui] лдосгцхдутоуу dtavoovpEVo
sigi'gap diaaraatv Egya^dpsvos. Ti
pot, xal nEQlOOOTEQOV Ё&уЕУЕтб OOl
flaodsa BovAydgayy
O.EL,
ч.


zov osavzov ygaipsiv paotAsa ijovAyagcov xai
' Popiat oov, tov 3eov pi] owEvboxovvTos, pi]
GVVEQyovvcos тф лоаурат!Ti 6e oot xal zip
yi]V хатао%6уто? fiiatap zip vusTsgav лдозе-
tsti] xEgbo?; Hotoi ol ix zavri]? cpOQOt; Tiva
rd si? avrip axcodidopEvd aot ts/t? ; MaAixiv
11ЕУ OVV, St ОИОЛ81У aXQlfldp E&8h]OEP, OvdsV
alto oot psza roip togovtovs cpovov? xal та?
Hsijllaoias олОЛЕ/Етлтас лЛтр j? tcov xdorocov
xal povov Ip oval a,	cov act xal ovx dHiyi]
xatvoTopta леоРотт xavra oiTaQ%ovvTt xat xa-
OoTlldBOVTl, TOV ТЕ EV
psvov те xai dnol.),vp8vov.


аЛО&дбрЕУО.

COV oct
3	rv
avzoc s
Zaov ovvtq^o-
El zolwv flaaileip ETW&vpsip ха^есо'дш
"Pcopakoy, E^sari oot fiovdopEVcp xal zip yip
алаогр xvotov Eavrov avayoQEVEtv. fp ovds to
/Здауртатоу pegos	st? xaTotxiav, xav
psya (pQovEip* ei Bov Kt
zoivvv
5/
ELS
(5fi
г з e
Tp OVOE
: хато/xi av
xai &p8QpOVpvi]V

J
намерено пречи на чудното дело на мира
и никога искрено и без хитрост нито
нещо е помаслило, нито е написало. Оба-
че, като мечтае за неприличии дела и
като заблуждава себе си, постарало се е
да укрие [това] и от нас. Като обмисляхме
грижливо това и опровергавахме по вся-
къкъв начин излаганите от твое братство
несправедливи възражения и доводи, ние
се възползувахме от предишните писма
и те уговаряхме чрез тях, от една стра-
на, да престанет да се стремит към
убийства и войни, а, от друга страна, да
се придържаш о блажения мир, та може
би чрез изпращането на чести писма да
бъдем в състояние да смекчим жесто-
костта на вашето сърце.
Но, както се вижда, ние, без да раз-
берем, напразно сме се трудили и тъй
да се каже, по вятъра сме пръснали ду-
мите си. Когато получихме вашето писмо
и погледнахме наслова му, от него самия
узнахме, че не напразно сме имали тако
ва мнение за ваше братство, и като
знахме от влакното платното“, [разбрах-
ме], че смисълът на написаното вътре не
е добър. И като си помисля за твоето
благоразумие и ум, учудвам се, че ти,
като мислиш за неприличии дела и дей-
ствуваш за отдалечаването на мира, ни-
кога не отстъпваш не само на дело, но
дори и на думи. Кажи ми, прочее, какво
предимство има за тебе в това, че ти
се пишет цар на българи и ромеи,1
гато бог не съизволява и не съдейству-
ва на това дело ? Каква печалба си при-
добил, като си завзел насилствено наша-
та земя ? Какви са приходите ти от нея ?
Какви са данъците, конто ти се дават
от нея? Напротив, ако би пожелал да
погледнеш справедливо, след толкова
убийства и опустошения за тебе не ос-
тава нищо друго, освен само владение
на крепостите, от конто ти се явяват не
малко грижи за тяхното продоволству-
ване и въоръжаване, а при това населе-
ние™ в тях се измъчва и гине.
И тъй, ако желает да се наричаш цар
на ромеите, нищо не ги бърка да се про-
възгласиш, ако искаш, и за господар на
цялата земя, от която ти не притежаваш
ни наи-малка част за поселване, ако и
много да си въобразяваш. Ако искаш,
се
О

1
J
„ПО-
U
КО-
1 Според Златарски, История, I, 2, стр. 486 — 487, в своето писмо до Роман Лакапин Симеон
се нарекъл „цар на българи и ромеи'*, защото знаел, че византийците никога нимало да сключат мир,
докато той носел тази титла. Симеон искал по този начин да протака претворите, за да иечели време.


300
Romani Lacapem epistolae
Писмата на Роман Лаканий
t.o)v SaQaxqvmv^ о лак
таге axovovoiv, iva u/i] Avy co .
rqy tov pvd'ov yvvaixa, лоАоудбгюу
тус ovoqaoaaav
AsvTijoavta. El bi
iPcopaicov xal BovAydocov sb eg триас Ebei uaA-
Aov xaAEio'dai,
Aafidviac, xal .
aQXfyv EiAvjcpEvai, p vpac tovq aipaocv
aqjayaic Tavxqv xr/ijaaG&ai biayiovi'CopEPOvc.


У
л
г/
iva
xai раА,Аот tfc epo/jEpbc
up ley со лакбрвтос
I
хата
С
TOV sav-
лейда тог шла шхриу тл-
1	J
xai xaAEiafiai Tiva fiauiAsa
тот с
лад=
L
хас
avrov
лада 3eov
ЛЮТЕООрЁУООС тер'
tovs ai'itaoiv xai.
TOVTO
\4zZu лосоу
ЬсреХос; т1с
xal djiyvAEia, и aVoxgioic bvduaatv eavrovg
xaVcoiai£o.ие?;	tovto ooi ^oyi^sor&oo, ягги-
uaitxe ddsAtpE,
xal tovc
Aadoaspcp, iva bid tov ~
Aevc c Pcouaicov xaxovopd^if
woe ooi лдооsipvyov,
лар3
bibgaoxovoi,
xavacpEvyovoi. Kdxdivo
Q EOTIV O)C ,a8XQl
BovAyaQoi, лодс то уа^уот
baoiVtac dpdP’ xazaTtsqcevyaoi xqcltoc, Tqv
vpETEoav (boHEQ pioqoaVTEC с/чАолбАЕроу Етота-
oiv xai ddiaVMxiov лоб doo iv. Tt ovv, bid
tovto xakEGop,Ev Eavioix
xai BovAyagcov ;
idicov алоотагтас zoic
oepiyvvEG'd'ai, xal bid
адлауЕс хатахдВеоОси.
savTov
xryfysvroyy, t] tq)v anioTOic
xal xqos bovAEtav хатахgtb&r.cov;
TV))'	____
qjQovovai xai Asyovoiv.
axovoov,
1р£‘оЬолдосрт/ z co у
ЬлохАелтоутес
<bq у> етЬесс тр-	o, dr
/ ч
EX
ц vqc xai)
dAAozgioiC
то
Т OVTCO У
3
dvapaivdfiEvoT
3
{цлая 7tQ0oih]nri тй
ovouactv
-I
[наричай ce] и амермумн1
за да станет по-страшен за
слушат, за да не говоря празни приказки
подобно на жената от приказката, която
нарекла дълголетен* сина си, който на-
скоро след това починал. Ако наистина
трябваше някой да се нарече цар на ро-
меите и на българите, то трябваше да се
наречем по-скоро ние, конто действително
сме получили това от бога и по негово до-
верие сме взели властта, отколкото вие,
конто се борите да добиете тази власт
чрез кърви и кланета.
Но каква полза има от това, каква
е придобивката и предимствата за нас,
ако ние
мисли, духовни брате
разорил целия Запад
плен
ва да се наричаш цар на ромеите.
Защото те не са прибягнали добро-
волно при тебе, но са заробени от вас
насилствено и чрез война, бягат от ваша-
та страна и бягат при нас като при ед-
ноплеменници. Прочее помисли и за това.
Миналата година са избягали в мирната
и спокойна наша държава ириблизително
около двадесет хиляди българи, конто,
види се, са намразили вашия войнолюбив
устрем и непримирима замисли.4 И тъй,
нима поради това ние ще се наричаме
царе на ромеите и българите ? Да не да-
ва господ да се откажем от своите име-
на и да се кичим с чужди и чрез това
да се подлагаме на осъждане като не-
справедливци и похитители! Цар на кои
ромеи се наричаш ти? На ония ли, кон-
то са от тебе изловени, или на ония, кон-
то са предадени на неверните племена и
обречени на робство ?5 Обаче за други-
те твърде добре знаеш какво мислят и
говорят за тебе. И тъй, духовни ми бра-
те, ако искаш да разбереш, повече слу-
шай мене, отколкото своите лъжепроро-
ци и гадатели, конто, облащавайки и из-
мамвайки твоя разсъдък, изобличени са
на сарацините,
тези, конто


1
сина


ОТ
?
)
ее кичим с чужди имена, Недей
че ти, като си
и си взел
жителите му, может поради
се наричаш цар
те
ТИ,
СИ
Л
в
то-
лаоат тур' bvaiv xa.iaAqiaa.yii,
(литр] хатоолооттад alxpaAcoTov?
toiovtov тоблот fiaoi-
ydg avikuQE-
xal
оретедауу
dpoycvsi
TOlWV EVVOl'jOOVOlV'
TOJV ElXOGl
xai stgqvtxby трс
XQO.TOC,
sv
V	£	1
iva оса

MV
на
vparv bovAoddevTE
xal
1
ov
dAAd ftiq
ТСОУ
c
‘b>
дадь qpo.c
3
СУь
/
6к
tcov
лоАвисо
J	<1
ало-
т,
тги-
yyAidbcov

не
_
с

}
xal dbidAAaxiov лсюдЕШУ.
liiaailei
J/у bcpp ЦрТУ KvQLOCf
OV)',
Poauaioov
тсоу
eteqoic bvbpaoiv елс-
tovto d)C abtxoi xai
Uoicov bi
алохаАеТс fiaocAsa, rtvv
1
АотлтЪг


г
това
abixoi
Bcvpaiojv
лада oov xga-
еИ у to it ex bo iis V TO) v
лер1 ydg
ЛЕО1 oov
Epov
Ь tcov лида ooi
te xal fiavTECoy,
xai ало/Зоохолоъ'ттЕс:
l П 'I
Tt? :
ovx dyvoi'lc,
т /
Ola
Ovxovv
пУЕораихЕ dbsAipE,
xal advTEfoy
I

Э1!
1.

xai,
рa A Aov

О l ТЦУ (J)jV
bidvciav,
xal ЕАву/уЗ-уиоута!,
о
У
1 От .
. SmhxsIacov, 'Popavov ^aoiAecm;
арабската дума емир-ал-муменин, титла па халифитс със значение „княз на правоверните'1.
tov ЛахалугоИ гяююАил, dsActov tqs iezooixifc xal edroAoycxqs Вариас
2 rle e ясно за коя приказка се загатва.
лашарски, Писмата
изразът „разорил целая Запад
Вж.
t^s ‘ЕШ&ос, I (1883/84), р. 659.
провинции на Византия. Според В.
до българския цар Симеона, стр. 300,
бия слез усмиряването
ването на византийски земи, което
ромеи. 4 Продължителните и тежки
ство сред българския народ. Срв. Златареки, История,
на България, I, София 1954, стр. 120—121.	5 Тук се говори вероятно за пленени византийци
конто били продадени от българите в робство. Срв. Р. Браунинг, Рабство в византийской империи
(600 — 1200 гт.), ВВр, XIV (1958), стр. 51 и бел. 52,53.
3
4
3 Сиреч европейските
па византийский император Романа Лакапена
означавал разоряването на Сър~
на бунта през 924 г. Обаче от текста се вижда, че тук се загатва за завладя-
земи, което дало известно право на Симеон да се нарече цар на българи и
войны, конто Симеон водил с Византия, предизвикали недовол-
, I, 2, стр. 463, 477, 487—488. Срв. История
5 Тук се говори вероятно за пленени византийцы,
121.
Li
за
Romani Lacapeni epistolae
Писмата на Роман Лакалин
301
□
fb/e
л1 TO %ElQ6v
тъй
отиват зле. Но аз се
се наричаш цар на
лри.у paicor
’ A Wt
ooi TCOV
eiye GvvoQflv E&e2.ei£,
cPoMiatoov eu.vTov
Idiag
ГОЧ4
baivdvTOO
pat rip baotpKt
xal тр
гуиетеоам
OVQIOV
т vqiktoTTCOV
GOtpchrOXOV
av el vat, dibaaxopefya,
dep axdxa) xavovoyiar11
C	Er	X
Ol'
d/Act
TWCpGlV'
vug tv voovpev, ojAg de nav.vpylu.v,
xai. трт avT-pv
vovQyiag bvdpaTi
xovovQyla Л8<ухХЕ
TQavoTCQov.
J
h
h
J
f
OT.gQpiHp,
ЕШртр cb i 'i G }j (p OOP pG ECO?


X
V
хатала Iqo))' л avovpyl av
TTFol TpV ГрСЦррУ
олорс7)ута, rpv
xa da
cog bta-
avwg
TOT
г
?
7TpO-
epofiov-
алохакауу,
xal локка rug
ёхаЛеоад
хата у dp
"ravovQytav qpovp~
лос eppaiv :
navoopylav

/
и ще се изобличават като лъжци,
като работите ти
боя да не би, като
ромеите, да се лишиш от собствената си
власт и да не си спомняш по-после често
за нашето благоразумие,
смивайки се и шегувайки
варство
тото писание; и наистина според премъд-
рия Соломон ние знаем, че коварството е
мъдрост, поради което той е и казал дд
г 4	,	2
дхстъ иезлд\,Бнвымъ кокмсгво , като за-

]
J
което ти? над-
се? нарече ко
а сам оставаш сляп пред Све-
и
<v
t ra
evto. v fra
аРч.гтбиЕУод,
TTEpt-
??
ц
to ye i oov СролрУ
Petcl q-Govpoeayg
i
TpV
TTjV
co xal лесЬб uevot
"L



Oict be xal
paac трд apg
уж beixrvg
ovx алло per арб-
2
?
гатва в този случай за коварството не
в лош смисъл, а го сочи като разум-
но достояние; вярвайки това, ние не под-
разбираме под мъдрост едно, а под ко-
варство друго, но знаейки, че то е едно
и също, ние го отбелязваме с името
коварство; ако пък се е породило у тебе
някое друго коварство, то ти сам можеш
да знает по-ясно,
Това и предявеното в писмото на твое
братство е справедливо да бъде споме-
нато и да се покаже самата истина, а
именно не че ти сам си бил по-рано ос-
кърбен от нас или пръв си пострадал
поради нарушение™ навзаимните съгла-
шения, та да ти се покорим съгласно с
божествената заповед и да успокоим уяз-
вената ти душа, но че ти сам по-напред
ни огорчи и пръв наруши съглашенията
и клетвите, като тръгна на поход срещу
нас, опустоши земята и завзе градовете,
цялото население изкла с меч и боже-
ствените олтари разруши из основи, а
свещеници и монаси направи [да станат]
жертва на меча. И вместо, както се па-
даше, ние като по-напред онеправдани и
опечалени да се удостоим от вас с под-
ходяще утешение и да получим онова,
което ни бе тиранически отнето, напро-
тив, ние сме укорявани от твое братство
като онеправдатели и се изискват от нас
и други градове и места освен ония, кон-
то ние изгубихме. Въпреки че вие сте
извършили неправда, както и писмото
показва
справедливост
такова ваше злодеяние ние няма да пре-
небрегаем своите [работи] и няма да пре-
мълчим справ ед л иви те основания и наши-
те разумни обвинения, че ние сме при-
добили земите си не чрез кърви и наси-
Вероятно се загатва за срещата под стеките на Цариград през 923 г.
3 В текста стой лбуо? и тук се има пред вид или разговорът на Симеон с
J
eIv<h
J	I
7XO.OU.
4*
yiVcbcxOVTES.
GOl,
а А Ла и. lav
тф трд ла-
де т<ч аклр
avibg av yroipg

TJ
TJ
ние го отбелязваме
l

ёцфхдоиеуа
>;
т.а
аЬекхрдтрто
xal det да/
3	1

3
Г С
rd)r
EV TOtg урар-
8л it tv p a ?7 qvat bi-
avrpg тт/ц оЪуРешч,
лрое-. xavbald nA qg,
dvaperagi’
xatov, xat oeigat eg айерд трд акраeiад, cbg
ovx avTog лар3 qpdtv лрое- хагЬаНаЦрд, p tl
tcjov ел1 dtaTvoei тем' агаретади Gvpcpcjavcov
лролЁлотг)ад, iva cot xal хата т/щ belav тло-
zaycbpEV evrx'kqv,
xapblav
Хелилрхад
tcov opxcov елосросо
e^ecjtpar e vaa g,
rt
Ч
1
xal baTxvepi
5 П * 2
/
ETC C Alp’,
-лат ал,pavvco.it ov ‘ akc.
xai лрсотод тф' rutv Gvvqvbvcov xal
dtdkc'oiv, xai xafy' ppcov
урр хатррцртоад, xal
xal tov
rd re fh'Giacytppia tov
F 4
1|
xal тру
г 
rpv GOV Tip’
4,
avTcg ррад лоо-
A
atrcavTa kaov тсЪ
Oeov
ex /SdA'QO.iv avrmv хатрЬармоа^р xal icqel^ xal
povd^oviaQ EQyov uayaiQUg лелогрхаС xal dviC
toTpetkouev, mg npopbeixpuevoi xal kekvm'ipevot
ov
pvbtag, xal dncAaflciv,
tiefya. pakkov cbg adixt’aavTEQ лара трд
ddekq-отртод
xai тблоуд лар3 ovg
xal vpwv ddixpudvTcov,
pреtg evd-vvofieba. Baidal
naQafidaeoog ! 3AW ov did
xaxovQyij ратод
nopev, ovde тад dtxaiag лоссрааеьд xal Wkd-
yovg ppcTiv eyxhjoeig алооиолраоpev,
ravra bi' alpdrmv xal rvQavvtbog, cog avvot, xa-
Teoyopev, Tig yaQTCpv ev qpovovvTcov ovx older,
T<i£ JTOZf’ts
e;,Z?7 (rets,
Icpet eftepioag,
fidfipCOV a v TCOV иarpbdtpiuag 5
TVyoVCpg

/

J
1
r
лад' vptmv	па^а-
и Tv^avvixdo?
еуиакоирег/а,
3
dppQq-
oojs .
8T8QO.C,

да получим онова
5
OV$E
xai TTO/.eis
аттсо A sea a ev алсато vac b a,
I-	J	z
(&? 6 kayos d^edei^ev,
трд ddixtac; xal
AW ov did tov TotovTOv vp&v
fjustc: toov oixetoov xarauehj-
dixaia?
□
r
5
h
ou ui)
1

5
J
3
ние биваме обвинявани. О, не-
неправда! Но поради
и
- Притчи Соло-
монова, I, 4.	3 В текста стой хо/о? и тук се има пред вид или разговорът на Симеон с Роман Ла-
калин при срещата им, или пък писмото на Симеон, на което Роман отговорил. Вж. Златарски, Пис-
мата на Романа Лакапена. . стр. 287.
за срещата
302
Romani Lacapeni epistolae — Писмата на Роман Лакапин
лие както вие. Защото кой от благораз-
умните не знае, че бог е причина на до*
брото и не е причинител на злото и че
той заповядал по-скоро хората да се
размножават, отколкото да се намаляват ?
Кой не. знае, че нищо наше не ти е да-
дено от бога, защото той се гнуси от
мъж кръвник и лукав?1 И ако това е
тъй, как ние ще кажем, че толкова бо-
жии дарове са твои, когато ,бог мирно и
безкръвно раздана собствените си даро-
ве комуто той желае ? Доколкото пък
трябваше, ние бяхме снизходителни: ние
се обръщахме към вашия разум с мирни
послания;’2 ревностно дадохме подаръци
и още по-ревностно обещахме да дадем,
ако твое братство склони да живее в мир;
свети отци провождахме да те умоля-
ват;3 пратеници пращахме с предложе-
ния за мир; и най-лосле се срещнахме
един с друг,4 каквото никой никога не
е виждал да става; ние се разговаряхме
за богоугодни неща, ако и да не наме-
рихме в действителност нищо от тях у
тебе. Ако ли пък ти освен това искаш
още друга отстъпка, то за каква
още отстъпка да говорим ? За това
ли, което вие искате? Това според нас
не е отстъпка, а падение; не устрое-
ние,
разкъеване, понеже този, който предава
повереното нему от бога на иноплеменни
и кръвожадни народи, се осъжда като
такъв, който е направил не отстъпка,
а престъпление.
И тъй не се надявай, духовни ми бра-
че ше се получи някога такава
понеже това, което ни
6 (-)еод,
,и,ЁУ а тю?
тюд, xat лл^&оуеодси udMoy
i] e/MTTOvoi^ai лдоовтадс ;
Tl TCOV
„dvdQU doAioTT]To?
xal ei татта qvtco?
<! s

хаМот
, xal
xaxcbv ds aval-
rot's' civilocbnov?
rjie d a /
liQ ovx enioratai
ovx
co? ov лаоа Oeoo oti it tow lyasTEQCOv dsded-
oi]Tai, ort „dvdQa doAt6ri]TQ? xal
l3de?.vosTai,u ‘ xal ei татта ovtco? exei,
tpVlOO^EV Etval VOL Tfl. TOtaVTO. d'EodcbQljra,
3eov EtQrjVtxco? xat ava^uaXTCO? та?
yaQc^Ojiisvov d co usd?, ot? xal /ЗоМетсц. ;
doov yaQ sdEi аоулата^Ерт/хслиЕУ' yQdpLiaaiv
s.LQTjvixdiс таюд zip' bpsTsaav EXorjoduE^a с>6уе-
otv' deboa, та uev лоо&оисо? dsdeb^auev, та
-.aQobvptQTEQov v^saypptE'd-a dovveu, e'jteq
' ayiov?
лоЁа /j sig
E^ETiEtiApajaev’
Y]V dMh]/LISV,
та тер (~)есо ev-
<y.i
1
V
OTL
3
EL
xal ctvatpdxTCO?
ol g
a uyxaia^si>7jx(jLiusy ’
ч
алцатог
ntiK
TOV
I diac
’Ey
та. tier лоо&гиаУъ dsdcoxausv,
олЕОубрь&'д-а dovvat,
t] oi] adsApoTyj?'
ds
El.QT]VEVEt,V
латёоад cig tnaQdxApGtv апЕОТЕраиЕг'
та лрод eiqijvt]V /.Ёу.ттад
TsX&b'TCiaOV ElTLELV,
dsig лоте ysyorbg e&Edoaro'
dQEGia copih]oa,UEV, si
аллуО-Ёд E'Qtjxajucv лтдух vol. Ef ds ziaoa тата
ETEQav ^prstg оиухата/Засмр noiav
ышо i.lev: тру xao
sot tv
ovjuziTcooig' ov хатаотаехд,
et	Г
EVOJGtg, Г 
ЛЕШ0Т EVytEVa
aoic xal aiLLO^oQjcg, ovy
cog jraodfiaoiv лвлоерхепд хатгtxsxqitw.
XaTOVEVGEl
5

J

-"f
Е1Л81У
аЛАЩос?
xal iirjdsy
5
хас
о /щ-

TOVTOyy
 3
J

uvyxajd^acxvy jtotav di]
vptcov e^i^ptoviisvtjv ;
акту] ouyxardfiacJig, xa&’ триад,
EQi/utovig' ov%
> 5
□

3
rauTijv
owe
aZxd
каквото
U
dXxd didaTaatg.
ауто) Е&у&л
dW
0 yaQ та naod 0eov
^oodtdov? aMocpu
co? ovyxard^aan’, M'P
о
друга
отстъпка
отстъпка
да
за
л
отстъпка
а опустошение; не соединение, а
7

TJ-
?
Mi]
тсиаатру
tcov dixaico
rotg adtxcog tyrovGLY avzcov
na]a'/a)Q)']G0f.iEV. TIoia ds. oot
svloyog too Uysiv, co? avyp$E? sent BoM-
yaQOt? EtaiTEiv та aMoTQia xal p.p cmodiddvai,
oztov je хат, Рации ex? vdpuyg egtIt etaepa-
лЁптатод цр та oixsla xazajTQodidovai; Kai. si
тгр’ d&Eoaoy таотру owp^eiav ovzcog v/UEig
dtacpvldTTEiT oxovddPsiE, tva dd aMpg tho-
XEQdpGpzs rd dMoiQia, лсод триад tov? vtieq
tcov idi'cor dixaicov dycovtvousvovg, ecavtcot
yptcoy dvdZta лдаттЕгг МуЕтт, то svayysiaxov
OVV
уЕУВСУ&си
c
adtxcog
/

5'
eMu'qe, л,УЕ1\иаихЕ uov ads/aps,
ov yaQ
лоте uvyxatdfiaoiv'
syyEiQiO'O'SVTcov лаоа Oeov,
QYjTOVOLV ।
Eloi a ds
co?
У] МГУ
AJ1
xaraxv<)LEToai
xal wQocpam.g
EOT l
J4W
С
xal 'Рации сч;
театру
CKiovddPeiE,
rd aMoiota,
dtxatcov
1 Пс. V,
7.
О
VOfZOs
3
Gvyvjfysiav
tva di
лсод pptag rovg
aycovrrousvovg,

астр?
те, че те се получи някога такава от-
стъпка: понеже това, което ни е от
бога справедливо връчено, ние няма да
отстъпим на ония, конто несправедливо
искат да го владеят. И какъв е твоят
основателен предлог, за да казваш, че
българите имат обичай да изискват чуж-
дото и да не дават, когато и ромеите
имат най-непоколебим закон да не пре-
дават своето ? А пък ако вие тъй усърд-
но се стараете да спазвате този безза-
конен обичай само за да придобиете
чрез него чуждото, то как [можете] да
казвате, че ние, конто се борим за соб-
ствените си права, вършим нещо недо-
стойно за себе си, при това и привежда-
и
?
- Вероятно тук Роман Лакапин има пред вид многобройните писма, изпратени от
3 Тук по всяка вероятност се говори за пратениците — ду-
изпращани до Симеон от страна на Византия. Вж. Златарски, Писмата на Романа Ла-
4 Тук Роман Лакапин има пред вид срещата си със Си-
която се състояла на 9 септември 923 г. при Златния рог.
патриарх Николай Мистик до Симеон,
ховни лица
капена.
меон,
. стр. 287, бел. 10, и стр. 288.
В^-  

I

Romani Lacapeni epistolae — Писмата на Роман Лакапин
303

те известното евангелско изречение, кое-
то гласи: „
дай му и ризата си".
заповядва и собствената си риза да да-
дем от любов, то как такъв, който при-
своява чуждото и не го връща, може да
бъде привърженик на мира и да не си
навлече заплахата на Писанието? И аз
ная, че на твое братство е твърде до-
бре известно, кой е този, който се е въз-
ползувал от това изречение за насмешка
и поругание над Христовото учение? И
ти не трябваше като ученик Христов,
както ти се представят, да разбираш
неговите душеполезни думи като вредни
за душата поради [твое] порочно и не-
уместно желание. Понеже не е възмож-
но, щото този, който мисли за такива
неща и упорствува в това, да се съгласи
на мирно споразумение. Прочее как ще
се извърши такова велико и небесно де-
ло, когато ти искаш да се домогваш до
това, което желаем преди рршу де ррде
tov лада tov $eqw)V,3 и ТИ би употребил
всичко, без да говорим за градове или
завземане на земя, ако сам и да разсъж-
даваш в писмото си до нас, че Доростол
и другите места, указани от тебе в пи-
смото ти, са били под властта на пре-
дишните императори, а сега, когато ти
ги владеет, не ни се струвало тежко, за-
щото ние сме били свикнали с това, и
че ако да бяхме ти дали тъй наречени-
те от тебе „мандри",4
забравим и тях, както и ония.
Но нека знае твое благоразумие, че
неправилно си написал това. Понеже ро-
меите, ако и да са привикнали вие да
владеете земята им, все пак не са я за-
бравили, па и императорите, конто няко-
га са допускали това, немалко биват
укорявани, загдето са позволили вие да
заселите тази земя. И тъй, ако ти пос-
тановяваш, че онова, което е станало на-
вик, е твърде лесно поносимо, и поради
това искаш от нас да ти предадем част от
нашите земи, то и ти сам привикни към
собствената си земя и не пожелавай оная
на ближния. Нека това да не се стори
тежко на тебе, който се явяваш учител
1 Една част от изреченного е взета от Лука., VI, 29, а другата от Mam., V, 40. 2 За кого
се загатва тук, не е ясно. 3 Тук текстът е повреден и поради това не може да се разбере сми-
сълът на тия думи. Според някой изеледователи	е тюрко-българската дума crbtogb, Вж. St.
Mladenov: Revue des etudes slaves, 1(1921), p. 51. — B. v. Arnim, Zur Geschichte der Onoguren und Ur-
bulgaren, p. 346. — Moravcsik, Byzantinoturcica, II, p. 212	1 I Io всяка вероятност Симеон e
нарекъл „мандри" (кошари) ония крепости, конто той искал да му бъдат дадени от страна на Визан-
тия. Вж. Златареки, Писмата на Романа Лакапена. . ., СбНУК, XIII (1896), стр. 289, бел 17, и стр.
306. — В. V. Arnim, op. cit., р. 346.
ехЛто gprov eig peoov nagayovzeg to epaaxov:
,, Tcp al'ooviai <
лоЬс/h xal ' j
xal tov
ладахеАепетас, d
pi'l dnodtdovg
ov
'i-
ало сК‘
тоу устюга ".
1
I а атtov oov
ei 6
ауилрд dtdovai
th d/doTOta осретедс^бреуод
, люд б тою ото? elQpvpg
TpV
то
xal тду устюга “.
otxeiov устюга трд
Ксй
лдооа-
KgiGTog
„Ако някой ти вземе дрехата,
Но ако Христос
it 1
xai рр ал.ооюотд, лоод d
ё. дао трд, xal ov тру Jgacpcov ansdpv xuK
eovtov елкрёдсот; Kai older, cog ovx dyyoei
Т.П TOIUVTOV ppTOV ели
TCOV TOV
ovx
тою пт од
сод
алеАру умЛ
OVX
И up аде/арбтрд rig
рохтрдюpm xal yle:vp
yparcov ygpudperog' xai.
бута
ррИёгта цпг/сосре/мзд,
атолог
bidvvarov yao
ev wig
плопдад avveKieir. Псод
ToiovT.ov peya
e^aewvpevov xal ЕЛ10]тооутод,
gov, дрют de ppde tov лада
xav лагта uiyiypjg,
yeotv у pg, ei xcu i
cpcov pair, cog to
rt	5
алед ev
xelyovTo per лада тюг i
de лаоа aov Ьеолороиета,
Toviojy pgag yeveodat,
елараЬ’erat' xal
not rd ладс'ц
ileKkat avToyv eyopev
г
о
h
kJ
О
J
K.oiotov dtba-
ёдсс OE padpTpv
XgiCTov, xadtbg елаууе)Алр
h
drudv utctv
lotovTotg
^шЪг
/
dl/dd
У
TOV
3
та лао*
xal did лоурдат
ExlapfidVEtV
тою. г ти davoo dpsvov
ЕЛЩЕУОУТа,
xai avQ(vjiov
el xal
Г
wig aotg
лада
лоод
avrov
xal
pwyofiAaficbg-
xdt
elopvixdg
ydg xai уеураетас to
p.i:v
egyov, oov
ota xai лобте-
ppbe tov лада tov
fl}] Tl. ye: лоАесд
aK
. logvarolov xal та Kind,
vetppvag ygapuaotv, xa-
лоюрг /7aot z ёю v, v v v
bid то ?y отурдКа
ov fiagu лоод
> /
gEQTCOY,
p хатаст-
eavrov bidoyiog yQa-
xat
?
който мисли
Л
С
което желаем
tov ьёдтсоуЗ
f-* /

С/
OTI
OOH
TjUtlb
Ш ЛСЮ fjLl&V doihi
3	?
7 &
Л/ажХдй xcdovpEva, елсАа-
, со д
уЛк^Ьчоу.
ovveatg, сод
Ov yao edloavTeg
хатёхеодас
syevovro ‘
то ние можем да
ytvcooxeTto g тр
oQ'&cdg tovto eyga-ipev,
patoi Tpv eavTTOv ypv
Emth'iGpov&g тартрд eyevovvo' d/J.d xal rovg
tovto tote ладаусодроаутад ^aTdeig ov p,txga>g
умтар,ёр,сроут<м, dog xaTadega^evovg vpag tpv
roiavTpv ладосхроаь ygv.
ytvouEva, ёЛасрдбтата elvai уоио^Етесд,
tovto ppag d^toig ex тюу olxeioyv
oot, yevov xal avrog
ygg, xal pp endivpei
елфадед то toiovtov ooi сратртсо, cog dtda-
oxedco tovtcov TvyycxyovTai' edi’ endd-dov pev
лао
а Л/, a
*
ovx
PcO-
vucov,
с
5 e

хатадедареуоод
ТТгз /	з
mt toivvv та ev eget
xai did
ЕЛсдоУУШ
e ftei лоте трд idiag
TOV
5
EV
та rov ллоосоу, ppd
ooi срауртю,
сод

?
?
V, 40.
ясно.
р. 212
304
Romani Lacapeni epistolae — Писмата на Роман Лакапин
TT-X-J-------
3
в тия неща; но забрави ония неуместни
мисли и бъди доволен от пределите на
своите прадеди. Спри меча! Понеже и
той се вече умори да убива, за да не би ме-
чът на отмъщението ла заблести над вас, и
да се опъне лъкът на отмъщението. Заличи
в сърцето си най-после старите и неуз-
наваем и образи, за да може да се впише
вместо тях свещеното име на чистин мир!
Свести се и познай какво оправдание
там горе ще представим, когато се пред-
ставят множеството избита от тебе, като
призовават срешу тебе съдията и създа-
теля! Отхвърли упорството против мир-
ните съглашения и ако искаш. ще се
съ гл ас им за онова, за което често сме ти
известявали, като те уведомяваме за на-
шите неизменни решения, а именно: ние
никога няма да ти дадем нито една педя
земя, нито крепост, нито пък някое дру-
го пространство, а само това, че към уо
ловията
Лъв,1
ните ти сто скарамангии, понеже и той
когато вие двамата степроизнасяли страш-
ните клетви за мир, не приел нищо та-
кова, което би причинило гибел и позор
на ромейската държава.
И тъй, и ние, като се
това, като се съобразяваме с останалите
от него документу искаме мир и прикан-
ваме ваше братство да мисли същото, как-
то и ние. И ако ти, като истински хри-
стианин, заради душата си желает да
издигнеш великото дело на мира, като
ни върнеш назад всичката земя и кре-
постите в нея, напиши и ние ще извра-
тим хора, конто да уредят това най-бо-
гоугодно дело. Ако пък не се отказваш
от предишните си намерения, но още и
сега държиш за тях, без да се поддаваш
на подаръци и без да се смиряваш в
сърцето си поради страх от бога, то не
ми пиши друг път, нито пък мисли, че
някои ще бъде изпратен от нас; зная и
съм съвсем убеден, тъй като това съм
чул от благочестиви и свети мъже, че
ако и да желаеш да сключиш мир, не
ще бъдеш в състояние [да сториш това],
понеже бог така е ожесточил сърцето ти
че да покаже силата си върху главата ти.
Поради това аз не исках да ти пиша
дори настоящото, но за да изпълним
всичко необходимо и да отнемем от ва-
vole de
oryjoov
xai. (йоту
г
EVl!vy,i'iOE(Orf
адяЕойртт'
ydg убт]
Exstvcov
OQOW
twt ато7та)Г
n7iv ftQOydi’Oyr
yta.yai.Qav' kehuзуж.
nepaTTOvaa, ит]лак хай
aecog роущ'ш a
ёутай'й’ алаАр./рюУ dips
di a
€
Cf 3
t V
vye UEpdG'Uiov
Ti va
qojott] to TtiSpioQ to)v лада oov лЕуоУЕицйгоот,
ката oov
dnoppiTpov Tip' лдод та
ояЬуютриу жй ледь <bv
ХажауЕУ, el fiovlsi, Pied tovtcov жй ооияраз-
TTjocOjUEv, Ttp’ d'dijoiv ooi tow iji.i Tv ауЕтатойт-
та>д	itsvoov ладЁуоутес, we ovte yfjv
E(jt)e yaag алтдау.?^, ovte каотдоо, ovw ttv6.
ooi eteqov byxov ладкуоуед лоолоте, ei уд
ytova та лдод-д/мАеута ooi ixaiov oxagapdyyia
лдооттйЁаиЕУ tow лада tov xvgov Aeovtoq
tov ftaotiscoe ov.uqjcov'oOeTw oror/йuaoiV еле!
С

h
<0
i . TlAljCoflf}.
TCOV
TV J'
J
хата-
Exdtxv-

су cov у туе
жй
ЛОТЕ
dbiayvcbarovg
то тбдоу avrov
тоид ev ту каг
oov лаАсиоод xai aoiayvcooTovg т-олоод
dvd soiEivoov Eyygai/ f} то Tijg xaOagae sigy-
avavTPi'or
ли Actio ve хас
ovoya’
Х<й
X
3
yyibih
tqv алоАоусаг Exsi&gv vq^s^etQ, о то г ooi ла-
tov xQiTip' жй ллаитгр’ Елсросбуеуоу'
Tip' jTqoq та eiQ7}vixa avyq.xova
ooi лоИаже
TOVTCOV
ц
'l
* Ч
деду-
||
e.'rV/o/F
’ Ti>r
fiefioviEoysvojv ладЁуоутес, dx
у tag олйауре, °^Тй хаотдоо,
(V	V	'
ЛООЛОТ
fiaoiisax;
l.lTjfd EXEIVCS,
ТОЬ’ъ
Т/ Лад{^Е^аТ0,
тагу
О
познай
EJ
:«•

1
1
XV{)m'
or опиату*
о v yqxovy f)ело'.
are wig ледс тту eigyv'd^ q'Qtx-
ayqxjTEQoi хатЕ/ЗйАлео&Е,
то
Pcoyatarv do/'pe
OJWfCH’s
ююГ'тбг
l
3 г	u --
f-JIl (f/U'OOtjL
TEAOVV.
Х(й kvuy ПД?
ГТТ ?	’I Г	Г	5	/
loivvv xat i'jjoEi с тостер р^ороеооужос,
cixqi fecav,
абеХсрбтута
хай (од
ние
U
сключени от императора кир
ще прибавим още извест-
_ р.
J
1
h
r
r
Г
I!
ii
г
;
k
X*
t
съгласяваме с
ж/.та
TijV
туг t(i)v avrov удаи]уата)г
SlQlp'^V ЕЛ QQTOVU/iV, Ti/Г vySTEQCW
ЛООТдЕлбуЕУОС TO aVTO (pQOVElV, Хайсод XQC
yysie. Kat et y.kv (be diyiP/Q xgioTiavoq did.
Tip1 oeaviov yvycyv to yeya yjofjya туе eigyvyg
p ovist хатодй&оас, алоот()Е(рал' yytiv тгр’ те
yiy’ ууож лааау xo! та ev avvfi xaoxga,
<pov, xat aTTooTsiovysv avfyQo'movq rove 8lg to
олоодуроопад EQyov'
: dcpiaraaai diavoiiua-
ev тоТя aviotg etc жй vvv т'отт]кае,
TCOV
О
avrov
^Г/ТОУОЕУ,
TO (WTO (pQOVEtT
ei uh’
f
3
(be

5
о
L J
г
ы
йлостдйрауг
/
7Q&
xai аетооТЕ^ойреу
tocovtov &Eoyao(T(OTov
Et d! T(OV 7lQ0TEQ(0T
TCOV,
LtrftE dd)QOLQ KvpTTTO'UeVOQ,
(pofiep x$p> xagdiav
аллоте yQaQ’pe лоос fjuac, ptiyTE
аяоятаИрчй
ЛЕЯ:!. T]QO fpo ор}ихщ
(irdgoov
dEAijo}]^ notijoai,
OKApQvvavTog
Evdet^YjT.ai tqv dvvaptv ovtov.
dv Идсолоод
e	x
огх

3

l I
p
b
i
i


У-
+
: з
di А
nva
roe 0eov
уутЕ аотЬд
7t(lQ руСОУ
oiauftavE' olda yaQ
жй
xai
j

U.ljT8 TO)
xaravvyoysvog,
j
V 71
лада fteoGsfioor
tovto axyxocos,
Tip’
c&s
OV dvVf]G/l'
xagdtav
kg!
ay tcov
ear xai. йдугзр’
OVTCO TOV 0EOV
(JQV, IT ЕЛ1 vol
1
E7U

у
i

.
Ata toi tovto ovde
s^oviojnpv' diV iva
/U.EV, xat TTjv e '~
та vvv TiQ&e os yQ'PpEtv
лаута deovia ЕхлАудо’юсо-
v^etsq'iv ai алоХоуутот хатаоту
1 Тук се подразбират условията на мира, сключен между Симеон и византийския
ратор Лъв VI през 896 г. Вж. Златарски, Писмата на Романа Лакапена. . ., стр. 289, бел.
305, 307. — Същият, История, I, 2, стр. 492.

у
Симеон
импс-
18. и стр,
=Ч

®|

Писмата на Роман Лакапин
305
I
|
:<
ft
h
1
ч
5
I*
£
ч
4
*
Ф
I
ii-
>
*
I
If


:
Romani Lacapeni epistolae
acopsv «<5сАфбт?;га, то ладбт oot dxsoTE.i2.apEV
ygdppa' ашбд dk xai/cbg av fiovb] diavoov те
xal лдаттЕ. ovdsv yag cnv ЛЕлофхад xecqov
ЛО1'
ЛЕлбУ^арЕУ ЕЛЕУЕУХЕ1У' ByopEV
dixijoECov, Osdv eddovg xal
a dvoig dvTiTafJoopEvov, Tovg
xv от та,
vov, dvEgtxaxov,
voovvra' 6g
dpag,
vnEQTjcpavtav (I, pp. 658—-664)
1 лдаттЕ. ovdev yaQ
rjoat dvvgovp n xuj,voTEQav рлафу’ лао3
(Феоу
3sdv EZeovg xal oixTiQutov, VTISQT]-
аттстааабрЕтоу, rovg талыгоод dveZ-
T.ovg vtprpovQ хатаоаоаоута, еоолА.ау%-
ау&дсблсоу ряха-
то eZvog avrov
лядюофд
у ад
(Яхадрсот,
талытотд

ый
Фаураотагш
ТОС?
xal dnodcboEi
Тф аитф)
гг
}y
3
xaxiaig
ыр
лоюоосу

ше братство възможността за защита, ние
ти пратихме това писмо
шавай и постъпвай тъй, както искаш, по-
неже не ще бъдеш в състояние нищо
по-лошо да направит от това, което си
направил, или пък да нанесет някой дру-
га вреда, освен тази, що сме претърпели.
Ние се уповаваме на бога на отмъще-
нието, на бога на милосърдието и със-
траданието, който противостоя на висо-
комерните, който издига смирените и
сваля гордите, който е състрадателен и
дълготърпелив, който се смилява над зло-
честините на хората. Той чудесно ще
прояви своето милосърдие към нас и ще
отплати на извънмерно надменните.
1
э
а ти сам ре-
и
и
Jj
t-»


и

2. Ad eundem Symeonem Bulgarorum dominum
Zvpsdtv agyovri Bovkyagiag
До същия Симеон,, княз на България
lldZat pev rd трд diaordovcog zgavpa ygvd-
i.lEVOV EV TOO ЛУЕОиаихб) uov
I		r	4*	I
лдбд sZxog
a uEoyaodpsvov о i'
iaTQEvovTsg xal лдоодхотоат тру laTQSviv ела-
yovisg. Kdi yaQ латта pvv cpdouaxa, naaav
dk dEQC/JiEiav Entv^dEVodpevoi, xat xaigovg тф)
лдаураи лдоадхоутад Evvorjoavreg ovdsv л/.eov
rjyvoapsv, xal did. tovto ovds ravvv sfiov-
vp.mv лvevpauxrp'
ddE^qjQijpa’ еле1 xdt лоЛ/.а%Фд тлЕоуррЕф'а
tovto лофоас, aZB tva pg то латтЕЛфд oico-
лат axooia oot горюРтфетас, то лоод Exaorov
тфу лада oov ygacpEVTiov алоБтуысФас xexqi-
xapEv dixator, xav ратаюлоу!.a ZoyioEvai, xa
advog dvoviytog ла2.1У лада oov ZoyiodrjGETai
тф лУЕирапхф) рои абтЛсрф xai
avadoftsv, xdi теХегоу tijv avppiv
diEZsfaopEv ddeZiptxdtg, avrb
4-
7
Kai yaQ

4
ddedpixcog,
i
TOVTO
ravin'
lopE&a ygdystv лдбд rip
ЕЛЕС
dlC t va
xdt
хат
лаУат
Отколе отворената в моя духовен брат
рана на раздора, която се е превърнала
в язва и не е свършила съвсем гноене-
то си, ние не преставаме братски да ле-
куваме и да прилагаме съответното ле-
чение. Обаче ако и да приложихме вся-
какви церове и всякакво лечение, ако и
да измислихме съответните мерки, ние
нищо особено не достигнахме и поради
това ние и сега не искахме да пишем на
ваше духовно братство. И наистина ние
много пъти обещавахме да направим то-
ва, но за да не ти се стори пълното [ни]
мълчание като затруднение, ние сметнах-
ме за справедливо да се защитим от
всичко, което ти си написал, макар това
да се сметне за пустословие и да бъде
преценено от тебе пак за напразен труд.2
И тъй, като подо.зираме това, ние тряб-
ва да се противопоставим на това, кое-
то ти пишет, и чрез самата истина да
докажем, че всяка лъжлива дума се опро-
вергава чрез правдивата защита; понеже
не простата защита оправдава тогова,
който се брани, но истинската; и не с
многословие се накарва [човек] да замъл-
чи, а с доказателства и основателни до-
води. Затова счетохме за прилично да
оборим с истински доказателства твое
во Христа братство, което се уповава на
J
7

Ov det ovv драд tovto глолТЕоогтад рд
voig лада oov ygarpeiutv dvrmaQaiayffijvEi, xdt
dd afrtfjg трд dXp&Eiag алодыдш, сод лад
Лбуод ipsvqvgg did
daoAoyiag' ovds yaQ
dixaiot tov dx.o^oyovpEvov,
ovdv to dtd лоБАоу1ад
per* алодсДтсод xai di
O/^sv xal Tgv оф'


ovv ppag
?
тфд дДфшад алодыдш,
ipsvcptjg did тфд
то
? г
9
EV
dhydovg dvargbizov
ал/ход ало^оуЕтадти
то аЪДсид'
dUzd то
5 * *1 i
ал/м
елютошЗтт,
’ EVAoyiOV acpoQpMv.
Хдютф ddeZipoTHTU тасд
1Г1исмото било написано в началото на 925 г. Вж. Златарски, Писмата на Романа^ Лакапена... ,
а Второто писмо на Роман Лакапин било написано през март или април 925 г. Вж. Зла-
стр. 300.	
тарски, Писмата на Романа Лакапена. . стр. 300.
3^ Гръцкм извори за българската история, IV
г
4
т
£
306
Romani Lacapeni epistolae — Писмата на Роман Лакапин
svavarghtroig влс'&а^роооау ал.оАо-
агалолоургоод
тожотасд
yiatg, x<xi триад аталолоуртоод vopi'QovGav,
лдвлоу byTiadptefra rov реет cdpidtvv алодЕ^еозу
таитад dts&Eytai xal aviavvgovg алодегдас, xai
Tpv tcov oixEtcov Xoycov uvoxaoiv атпладаотраас
xai yvcoQiaat ooi,
plSpMpCO)
xaTavayxaQoiiEV алоатдегрои ppiv
трмЬт xal rd. xdorga xal
EGTt
лдод Тршд
6 lot i
* Г
dixaiov
e

fl

5
Т.&.

cbg o u
[ip то;';
хаЦсдд	хате-
Saoaxyvovg piaAdov
Tijv те yyv
tov лабу. Пау; yaQ
xacovEiblaai,
rovrovg xaTOVEidlaai, ррЬелотв
bup>sxij ov[.Kpcovpoavrag ei gpvpv,
1 С ~	J Q 1 t	з м \	1
ЛОТЕ
С 3
vcp
cog о лу&оуьапход ypicbv ddedpog, aiidd
,uev noXsjiiovpsvovg xai aixp.ad.om'Qoyrsvovg
pytCOV, 'ЛОТЕ OE, .	
tag xal AapvgaycoyovvTag pua; ,*
tcov ev qgovovvTcov EX&Qcp, xal ravra алсотср,
xal. ydfioig ETEQoig xai E'd'EGi xsxQpuEvcg, xaro-
У Eld io El ЛСОЛОЕЕ
dsiyoopEv ; ало лоиот
лдира\ АооуЕ\д(1 pryaara;
дв,
si rvyoi xaxEivovg лолвроот-
хас
5
E/tf
/
OVUCpCOTCOV
лаоа/3[атад]
cs'
<3e

Tiolan1 avrbg Pgap&v vov-
лоосуупхсоу dvsidioTtxd
voucov Yj
dlfrUy^toftEv],
Т1УС0У
avrov;
лагталаою svcwrioyg (haxsiydvovg лдод душ; ;
В; ОУЛЕО ovdi: blTJVEXCbg ElQTjVSvOVOl ,US&> ТрШУУ,
ал/л rival xal rotoly etegi тру Eigpvpv ледюд1-
tovreg, ravrpv diar-pQovotv аладаоаЛеитоу, tov;
oixsiov; kapfidvovri-g xal avTibibdyceg tov;
giiETEQOvg' ovg ov bixaiov bvsibiPEiv, cl/dd
na/d.or as tov лгЕоиаииоу fpicov dtis./ppov, rov
xal hIgtei лоод триад nvvapidsvTa, xal vopco
rep alndp pvddaiQdaEvov, xal Гдасрсид таьд
avratg vovtdETOv[ievov, xai [ovpg^cbyoi; Evdgxoig
to Soxeiv xaTExdyisvov,
Л1 on; уадахттрн&rai.
ravTpv biairiQOv air
dupufidvovri-.g
ei	?
ovg ov
f 4
cl л ад aodd в v то v, tov;
 xal dTTtdtdoi’TE;
ovg ov bixaiov bysidpEtv,
ge tov лгетааихцу триоу cidi-.bpbv,
X

1
l
c-
<Ьу xdt cigog' 6>c6r
□
елес xai rd gsva xarE%Eiv yuag Ьлгр
yagers gov то ygdyipa, то алоото/лхот exelvo
рщби Eig йлоде^есод acpogyibv лдо^алХорягоу
ajrodsttO'UEv co; ov
aov у avvEGig. Мвусатуу ydg bn
лтотсу xai Ьлотауцу лод; tov у pisr eqov еле-
bEi^auvdo. yaptfigov xal fiaoiAea. ’Ehe^ovXevov
avrcb oi ryvixavra xgarovvTEg' I pc 7. stow хат
avrov' тегу udjraigav rpcdvovv' лдоБтдалру лад
avrov tovtov; sgscboai tov ла7.ат1от>’ wtpxovoa.
3 > >	гэ	л a
вдвахза 1-------11
лдод
vovvExcbg tovto biEoxEipard
М&У10ТТГУ ydg OH UEyiGTyV
e
з p-
[avrovg;]
такива лесно оборими оправдания, а нас
смята за незащитими, да покажем, че те
са безсилни, да противопоставим смисъ-
ла на собствените думи и да ти дока-
жем, че ти несправедливо ни укори,
гдето ние повече не принуждаваме сара
рините да ни върнат земята, крепостите
и народите ни. Защото как може да бъде
справедливо да изказват порицание оне-
зи, конто никога не са се съгласявали с
нас на постоянен мир, както нашият ду-
ховен брат, и понякога са побеждавани
и пленявани от нас, а понякога, ако се
случи, и тевоюват против нас и ни ограб-
ват? Кой здравомислещ човек ще
хване да укорява врага и при това не-
верника, който се ръководи по други за-
кони и обичаи ? По кое свето писание
ще ги наставяме ? От кои пророци
им привеждаме укорни думи ? Въз осно-
ва на какви закони или съглашения ние
ще ги порицаваме като престъпници, ко-
гато те винаги са враждебно настроени
против нас? Поради това те не живеят
постоянно в мир с нас
мир за две или три години,
ненарушимо
връщат назад нашите.
во да укоряваме тях, а по-скоро тебе,
нашия духовен брат, който е свързан с
нас и по вяра, ръководи се по един и
същ закон, наставляван е от едно и съ-
що Писание и привидно се придържа към
клетвени съглашения, по конто се опре-
дели и вярата в бога
Но тъй като твоето писмо ни обвиня-
ваше, че държим чуждото, привеждайки
известного апостолско изречение като
доказателстно, ние ще покажем, че твоят
разум е разгледал това неразумно. Защо-
то ние-проявихме най-голяма вярност и
покорство към нашия зет и цар.а
вашните управници3 крояха нещо сре-
щу него и си точеха меча, злоумишля-
ваха против него. Аз бях подбуден от
него да ги изгоня от двореца; аз се под-
чиних; изгоних ги с добро намерение, без
да съм се надигнал сам срещу него, но
като се подчиних на неговите подбужде-
ния, аз го освободих от тяхното покуше-
О
u
J

у
7
за-
sa-
ще
но като сключат
спазват го
като получават своите
Не е справедли-
3
1
№

о
и
1?
Тога-
Evyyco,uovcbv'
d7.7,d
xdypidEig,
ЛЕЮ'д'ЕСд KQOTQOJtaig s7.VTQC,OGdppV
TOVTCOV ... (I, pp. 664—666)
avrov
О1ХО&ЕУ
avrov
ovx
rat;
avrov ryg

a) at'Tovg coni. ed.
--	- r- ._	— -
1 Има ее пред вид извършването на размяна на пленници между двете страни, Византия
сключвала договори със своите съседи за откупване или обмяна на пленниците (например с арабския
халифат). Такъв договор бил сключен и между Византия и България по времето на хан Омуртаг.
Вж._ В. Златареки, Сюлейманкьойският надпис, ИАД,
текст и коментар
47—48; 128.— Общо за тия отношения вж. Браунинг, Рабство
вид извършвамето на размяна на
халифат). Такъв договор бил сключен и между Византия
J
В, Бешевлиев, Първобългарски надписи, увод
и България по времето на
III, София 1912—1913, стр. 131—179. —
ГСУифф, XXXI (1934—1935), стр.
в Византийской империи, стр. 49.
император Константин VII Багренородни, който бил женен за Елена, дъшеря на Роман
3 Тук се имат пред вид регентите начело със Зоя — майката на малолетний император,—
J
?
2 Т. е. към
Лакапин.
конто управлявали до 919 г. В тая година Роман Лакапин ги свалил и заел властта.
Тук се имат пред вид регентите начело със Зоя
I
£
Т-

Romani Lacapeni epistolae
Писмата на Роман Лакапин
307
ние.. Л аз спасих живота [му] с божия
помощ, тъй да се каже. Поради това,
като верен негов страж и отмъстител,
той ме избра за свой баща и направи цар-
ството общо..но тъй спокойно, без-
метежно... и мирно аз се покачих на тоя
царски престол. Заради това аз не можех
да се считам от здравомислещите нито за
пришелец, нито за чужденец. Но ако жела-
ет [да знает], еднаква чест [принадлежи] и
мене, и нему, както на баща и син, кон-
то чрез родството на брака станаха едно
тяло и един член, а поради това и цар-
ството е общо. И тъй, по-скоро трябва-
ше да разгледаш и да обсъдиш своите
дела, [а именно] как ти, като се намираш
в положението на син, си отстъпил от
оная духовна, както и по-преди от физиче-
ската синовност. След като наруши това
положение, като смеси двете неща... и
постъпи спрямо баща си като [глупав]
юноша, от което [се породиха] ужасите
на войната, ти произведе съблазън, като
провъзгласи себе си за цар не само на
собствения си народ, но и на самите
ония,... и като те често наставлявахме
духовно да се откажеш от такова лошо
прозвище, ние не само не се удостоихме
с никаква похвала от тебе, но, напротив,
бяхме зачетени за... относно приписа-
но™ на тебе царско име и питам: кой
повече се старае да изнамери причина за
съперничество ? Този ли, който не само
не се задоволява от собствения си народ,
но още си присвоява и никак неподхо-
дяще нему прозвище, или този, който те
поучава и съветва да бъдеш доволен от
собствените си доходи и да не се впус-
каш много по-надалеч? Как твоят най-
възвишен и проницателен разум не е
обсъдил, че ние писахме не за това из-
общо да не се наричаш цар, а за това,
че се пишеш цар на ромеите, тъй като
ти в своето отечество может да правит
каквото искаш. Обаче ако трябва право
да говорим, то и там не [может]. Поне-
же откъде би ти се
От прадедите ли? Но ти сам всичко зна-
ет. А [може би] от узурпация или за-
владяване на земя и от [нарушение] на
клетвени съглашения? Това не е царско
достоинство, а алчност. Знай и това,
че извършеното със сила не остава за-
винаги. Така не може, не може, дори и
да се стремиш и силиш да се накичиш
като гарван с чужди пера, конто, след
като изпаднат подир малко, ще пркажат
j&u\$OvApS ,	EXaQlOd[jUTjy], £([3]e(
[0stp] <pdrctt,
r	1
OV
[Aid ]
xal ExdlXpT QV,
латЁда. eclvtov ЁЛЕудачрато, xal xot[va>ybv\ тр
лаг . . . xtvpoavrlos;] -
ah’
xo)
люто)
rip' £a>pv.
avrov tptAaxa
TOI TOVTO,

?
&ОХЛ,АеЬ>£ ЛЕЛОЁрХЕ,
[w/]e[d£a;';]
00% d)S - - •
г
TOS
лм . .
л\оо]ог^а/ЗЕУ . . . [т/р'] ud%atQa)
. . [/3<7]arZ£CO<? d^tco flaws
as ftEV ,
(IE EX X
3**4
aAAa . .

.«
(OS

xal
xai xpdepdva
exm A 6 (6 оарят,
ov . . . [jSa]<7M£C0S* dgaopaws ало) . . . xal лб-
Aeis, as per , . . dogvadarrovs лЕлотрх . . . Tps
paGiXetag ЕлфрофиЕфа . . . d/J3 ovwos gavx,cos,
ddogofavs, . . . xal Etggvixds
ftacjtktxov &q6vov аУЕ^Фао'О'ру.
ouds idvos xat dAAoTQtos rots
УЮ'&ЕТР'У. Aid Et GVVOQdv E'&SAELS
xdxsivw dot-a, (bs лито! via) ev
psAos did tps tov ydpov ovyacpeias
xal did
ftEv ovr e'6si та osavtov
yi'QEodm, aa>s ev vlov td^Et diarsAcov,
лтЕУиатахр-? Exeirps алолрЬроая (WTpTos,
лед ла/хи Tps cpvotxps, xal Tpv тф ovy^sas,
xat (pvQfibv dpgpOTEQOOV лелосрхоЗд, (бол eq хата
лохqos vEavtEvadfiEvos, ЁЗ drv rd dEtvd tov
4.'
Et
(OS
rov
4
П.Л0) . .
TOVTOVl TOV
Ata toi tovto,
ev (pQOVOuac Ao-
, pia Ef,tol
ваша
yEYOpEVOS

dd|a,
£
tovto xat p [jaoiAeia
c —
ШОА
Г-
xal
b 
J
лат?
xotvp. АТабАот
охолЕТУ xal avako-
td^Ei darE^ayy, Tps
£7 _
(00-
3 ч_
£s
dry
та беста
лоаедоо, алЕуЕУу[роа.);] axdvdaAoy, ЗааАЁа eav-
?
но
13 (оо
drrpd-QEi'oas e^-vovs,
xal avTdbv exeivcov ... ov xal л[оАА[ахс£
от луеоpiaTtxdts [1'О'?;?7-£т]?;оа»’г^с алоотцтас тр
TOV OV fWVOV TOV
dzAd
ь
ov f,tdvov ovdEmas ало~
лада ooi, Tovvavriov Ье
УлтуубдЕОЕ yaQ
6 . , . то уд6,ииа zps ops dyxtvotas
лт^ ?]tovvtes dcpOQftpv . . . ЛЕ01 tov Tps ftaot-
IeIus ooi y?.yQ[uf.if,iEVO'v\ ovoftaTos, xal ^дта>,
us ftd/Aov rpdoTEixias dxpOQpvrp’ EVQEoftai onov-
(id^Ei, 6 ptij ftovov ev тф tdiep
vos, akhl. xai тру ррЬб олооооот
avTQJ х)фб1У OipETEQlQOf tEVOS, 7}
xdl ov/adoid.Evcov rots idiots
xEto&at xal
ovds EXQIVE OOV )/ Vtj'PAOTdTp xal dgaoTixt'j
(pQovpoLS, d)s ov nEQi tov ppdoboos xaAeto&ai
oe ^aotAEa ysyQdipafiEv, t'd.Aa ле-qI tov oeovtov
ygatpEtv AaoiXea ePcopatcov,
t&q naTQtdt e^eot'i
det toApOes е1ле1у, ovd3 ev абтр. IJo’Oev ydg
ooi to rotovTov лдооад/тоо’&роЕта). ovofta
лдоубуаог ; латгал avtos ytvcAoxEts'
Tvgavvi dos p xaiaufcsosajs yps xai ovftgjcovajv
evoqxcov ;
via' olde yag
EIS TO dtpVEXES' ovx
avrbs олеоЬр? xai ayoovdp ^evols nregois ola
xoAotbs хаААотл!(EO'dai, алед pstd ptxgbv dtap-
frvevTa qsavEQcoaovai /леу тру ало yEvovs ooi
TOlOVTpS Ent(ppf.d(JE(.OSf
doyps
pa/Aov . . . ooi eAoyiothjpEV.
. rd ygdppa TT}? CJ?b


/
Г
LP

*
(OS • 
£ ftp El dgxovpE-
aopA^ovoav
6 aagaivcov ooi
rots idiots diparviots do-
ttp nsQaiTEQM лдоралхлх. Hats 3e
oov
C
3
/

ел el xal ЕУ Т.У}
OOI. Л01Е1Г о fiovfer Et 3e
ог>(У
5
er
г>
-v
ало
AХА* ало
и
k#

дало такова име ?
5 А
ovx eotl tovto fiaoAeta, dAP алкро-
xal to fiiq ytvofteyvy p'q psvEtv
EOTt TOVTO, OVX EOTt, Ш
ЭГ
и

алчност.
xcddaxzi 'CEO'dat,
1 Многоточията означават повредите.
Romani Lacapeni epistolae
Писмата на Роман Лакапин
308
наяве званието, което по род ти при-
лила, и съвършено ще покажат изкуст-
веността и фалшивостта на твоите замис-
Па и как може да има двама царе,
както ти напразно се силиш, конто се
различават по род. различии са по нрави
и се надпреварват по царско достоинство ?
А и с какви ромеи ти ще се помиряваш,
като се наричаш цар на ромеите, когато
те са едни и същи ? Понеже никой не
сключва мир с тези, на конто е госпо-
дар, но господарува [над тях]. Ако пък
ти се стремищ да господаруваш, [значи]
ти не желает да сключиш мир.
Тъй като ти си присвоил и това [зва-
ние], ние, ако и много пъти да чувахме
за това и мълчахме, все пак ти писахме
за него, а сега ще отговорим откровено.
Ние искахме ти сам от себе си да при-
знает тая спънка и съблазън за мира и
като обмислиш добре злото, доброволно
да се насочиш към направление. Но ко-
гато видяхме, че ти упорствуваш в също-
то нещо и по никакъв начин не се скло-
няваш към доброто, тогава ние бяхме
принудени да ти пишем за това, [пред-
полагайки], че с този справедлив укор
ние ще поправим твоето заблуждение.
Към това се притури и следното — как
тъй ние не се стесняваме да снабдяваме
с пари и с храни крайморските крепости ?
Аз искам ти, като дойдеш на себе си,
да признает, че ние, като правим за себе
си такива разходи, понеже се трудим и
грижим за собствените си работи, не
правим нищо вън от дълга си. И наисти-
на и ние владеем и
което са владеели императорите преди
нас. А пък ако се грижехме за чуждото,
би било несигурно и
е например и нашият духовен брат. Той
подражава на оня овчар от баснята, кой-
то, за да спаси уж собствените си овци,
вкарал ги през зимата в една пещера.
И като намерил там диви кози, той за-
почнал да им дава храна с цел да ги на-
прави питомни. По този начин той, като
пренебрегнал своите, без да забележи,
изморил ги от глад, а козите съвсем из-
губил поради тяхната дивост. Това, мис-
ля, и дори нещо повече си е изпатил и
моят духовен брат. Понеже, който се
занимава с чужди дела и се труди над
тях, той получава от тях повече вреда,
отколкото полза.
И ето какво ние възразяваме против
написаното от тебе. А тъй като ти каза.
че на невладеещия прилича да иска от
Ел'слкаотоу xai
лроорхоооау x^ijoiVy
vsvo’d'svpsyov трд opg OisAsylgovGi yvcopjjg.
Пшд de xal duo ^aotieig soovrai, ха'&бод avrog
jtiaTaiOTiovEcg, xal ysvet dceoT^xoTsg, xal трблосд
dlUQypASVOl,
dicta тюссоу ds xal
GsavTov алохаЛсоу fiaoiXsa
pt 7] dtljpi]pcsvcov ‘
siQ?]vevEi /zet’ avreov, dd/,
st sgovoidcscv iTjcsig, ovx sipcjvsvsiv
трд CO/j
' Ji 5
TO 0
6lslsy^OVOC
у
ли.

силиш,
UTTSQXei/lEyOl j
sippy svosig
Pcouatcov tovtcov
yap Tig sort xuQiOg, ovx
s^ovoid^sc. Kai
snino&stg.
xai пир fiaotisiag
no i coy cifi xal IPcoacu cov,

г
/
О
/zet’
cor
OVTCOV,

1 *
Eased t] ds xal tovto лооотsfisixag, cog лоЛ-
axovoavTsg ksqI tovtov xal uicon/joavTsg,
vvv dno-
EfiovAQ'Ue&a oixofysv

>
ddxig
лалег nspl aviov aot yeygdepauev,
xpivov/T&fra ovv dkryO'Eta.
sntyvCovai os то toloutov lijg Eioqvtjg kqogxou-
ua re xal axdvdaiov, xal xalebg to xaxov
svvoi'joavia npog dtvodojoiy avtiaipeirog el&siv'
snsi de to eg avroig
xal ouda/obg npdg
vixavra cop/ii/ilb/ieT
I', a cog тр dexoia tovtt]
gov то осрилЛб/деуот.
xeivTo xal ravta, —
poysuovrsg xai dweoyevovrsg та napadaldoma
xdoroa. — Kai ^ооло/лас os ysvo/isvov oeav-
tov Eiuyvcovai, cog q/ieig тад тоюитад egodovg
xatafi aEldpevoi
vovyrsg xai xauvovrsg,
dtanQaTTOicsda. \4 yb.Q
еЪеоло^ето /ЗаосЛесоу, ravxa xai
diaxQaceiTac xal
tqicov еттЕиЕ^огще&а s.xiocpaTsg rp
yov‘ at 6g nsQ si xal б лгеоратсход rjjMbv
абелербд, tov ytv'dixov sxsivov no^ccsva ршоо-
frsvog' 6g sv &QQ. уециогод та I'dia, cog edoxec
TtsQiztotov 'iisvog
xdxsios aypiovg acyag svQcbv,
cpijv падай0 stusvog
OOLTO, ТСОУ
tASV
/
г
/
3
e
COQ

я
os xarsibo/isy snc.usvovza.
rd ayab'dv dyavsvovTCi, z^-
y раусы aot tteqi
• E7tl7T/,tKst
’ Enl ds
Псод ov oTsvoxcoQovjits&a
aviov
dioQ&cbao,uev
TOUTOig KQOGS-
Л
i!

7 >
Ol os
T
Et
OJTEQ TCOV olxsicov xal no-
OVX SSG) TL tov dsovroi
лара tcov kqo ^uebv
naQ )]UO)y
(pQovTi^etac, совлер
xal ел(гро-
О

3
алло-
eI
JISQ
tov ptv'dtxov
xal
С
AJ
се грижим за това,
Z
J
ftps/caaw., Gnpdatco ecosAdoag,
xal таитасд тро-
av yuspcorspag soyd-
ds id tcov хата/лелсоу, ёЛс/лЕт eavrov
Фататсосад та idea, dnorvycov de
ayQLOvryta' опер oltuac xai
тот nvsvuaTtxov uov
О £Л
I
7
cog
С
У
1
лиса)
J J-
xal tcov асусог de
[лалЛоу
Kai ydo
/лап xai novcbv
g.vtcov xsodovg Tpv
Т -> £
та i.oia
5
J
Of
осъдително. Такъв
О
О
*>
Т
Ttad'Eiv cidskqiov.
dHoTQi'oig cioypkovpsvog лрау-
sv avrotg,
'Qpai av vcpiGTarai,
liiei^ova tov ал
k>
и
Kat tovto ds
civtoko koyovue'&a.
elvat tov f,ti] хратоогта
npbg too лара oov ypacpsVTt
E?tsl yaQ scp vyjag
лара tov xparovviog

ЛОЕЛОУ
?
F±-4



I
Romani Lacapeni epistolae -
Писмата на Роман Лакапин
309
ib'/TElV
xi]v
tovto аЛу&е? yyav/revot,
владеещия, то и ние, като смятам това
за вярно, искаме от тебе, който си при-
своил със сила и война нашата земя, да
ни я върнеш, защото чрез това ние сил-
но желаем [да възвърнем] любовта си
към нашия духовен брат. Ако пък ти
искаш справедливо и правдолюбиво да
разсъдищ, ти ще разберет, че ти не вла-
деет чуждого и се стараеш да не бъде
никога отнето от властта ти това, което
ти си завладял въз основа на клетвени
съглашения. Защо се бориш като за свое
за това, което по-късно ти неохотно ще
трябва да върнеш ? И защо, като напус-
каш живота, да не оставит добър сио-
мен, а навеки лошо име? Аз съветвам
моя въжделен брат да избягва с всичка
сила това и да остави в живота добра
слава, а не лоша.И наистина паметта на кои
люде се възпява с похвали и се облажа-
ва навеки ? Не на тези ли, конто са жи-
вели в мир ? И на кои дори самите име-
на досега се разгласяват като гнусни ?
Не на тези ли, който са отблъсквали ми-
ра и са поддържали раздерите ? И тъй,
поради това и ти, духовни ми брате, като
изоставиш излишното и безполезното, ко-
ето не толкова запазва тялото, колкото
покварява душата, трябва най-сетне да
прегърнеш мира и любовта. Ти трябва да
се убоиш, ако не от друго. то поне от
тези свети и божествени дни, когато до-
ри демоните, ужасявайки се, прекратяват
вечната си борба срещу хората. Какво
има по-лошо от лукавия, който е съз.да-
тел на всяка злина? Но и той сега се
ужасява и трепери и се отстранява от
ония, конто живеят мирно помежду си.
И тъй страх и ужас ме обвземат, когато
си помисли, как ти тъй размирно и враж-
дебно можа да прекараш тези свети
дни, като се въздържаш, от една страна,
от месо, а, от друга — се пресищаш с
плътта на брата си и се гордееш със
съперничество и раздори! Как ти ще по-
гледнеш на пресветото и животворяще
Христово възкресение, когато ти си на-
строен тъй враждебно към брата си ? Как
би се причастил с неговото пречисто и
принесено за нас в жертва тяло, когато
ти си цял окървавен, цял си осквернен
и отвсякъде опетнен ? С какви ръце би
приел оня небесен, и пребляскав бисер,
който дава оправдание на ония, конто
достойно го приемат, и осъжда ония, кон-
то го приемат недостойно! Ето, духовни
ми брате, до каква радост ти ще достиг-
и поради преходна страст не се
лада uov rov
xal ло&еисд лмхёрруто?,
Елс.илиииЕУ' did
луеииатсхот uov
I	J
7
фаетедау yyv gta
Tavtyv алодо&утат у div
TOVTO xdt T};V UQ ,
грог ауалуу ешло&ооиеу.
xai q;i?axbyiioi?
co? rd all.oTQKf.,
xot? xazdyov, ravra ицдёлоте асрелеи&ас сглег-
dei? tov xare%eiv, ov xarexet?.
лоте dxovulo)? iieD.ei? axtobidovai
1
О f
e
toy

ydg
d&d-
A?
be уe bixaloo?
OVA X oyi'j UG f)' 'XI A O V A £L,
ХОЛ UEQf- (bv ovucpchvot? EVOQ-
AJ
yVOOGl]
о
A ydo dips
Tl (bs ‘ОЛЕО
иата-
ало/ллу?, аД’ alrovt-
£ovoav xaxiav ' (pEVystv лаоу bvvdust ла-
oacvcb тф лЕло&уиёусд j,tov адсАфф, xai
dyad'tiv axoyr dvil логт/Qd? тф [ид) xara^msiv.
TIvojv yaQ ей pwyptai ued Eyxurpdov tdqdovrai
xai ei? asi /laxagi^ovzat;
£yodvTO)v ; Tivaw xdt avru rd ovbfiaia /ЗЬекихта
fieyjQt rov vvv biacpypti'QovTai ; ov tvjv eigyvyy
алсоиа/лЕУату
ravra ovr %gy oe, лге/лапхЕ piov adelyps, ало-
fyeusvov rd ледпта xai dvovyra xal ov tooov-
tov zb ucvfxa nEQmotovusva, ooov rgy yxvyjjv
dtatpite'iQovra, yEviadai лоте vr/s Етофуту? xai
ту? ауалуд, дуасолориЕУОс si udj ti сш.о,
аЛла ye та? lepa? ra.vta? xal fid а? уиёда?,
tv al? xal datf/ovE? (pgiuGovre? rbv лдо? dv-
•Oqwkov? btyvExy хаталаооосс ло/.8,иоу. Ti yei-
QOV TOV ЛОУ-yQOV, O? EOT l
puovQyd?; d?2a
TQSpiei, xai тахт лдо?
drpiuTaTui, ”ЕхлАуёл?
TEypvui diev&vyiQvyisvov, лсо? ovT(o? dvEioyvev-
rco? xal eyd'Qoodd)? to tow aytcov tovtcov yns-
Qwv bisld’Oi? urdbiov, xQEfbv usv ал£%6[-1еУ0?>
tcov be tov adskepov uo.QX(bv
xai cptXov eixiatQ елеутдосрауу
туу лагаусау xal £сооло1оу
Toipei avdazaaiv, ovtco лоо? tov adslxpov але%-
0w? btaxei uevo?' лей? ту? aygavzov xal vneQ
yytaty TV&sloy? uaoxb? avzov ^етакаАц? dKo?
tov ypayptevo?, dXo? xexyhbcotasvo? xal nav-
то$еу xareGniX(O,aevo?' ло'ки? yegol rbv ovQaviov
xal оледАацлдоу exstvov vnobe^y ^laoyaQiryv,
b? tov? d?la>? avrov uETal.aupdvovxa? dtxaioi,
тот? (T dva^ico? vnodeyoytEVov? xaraxglvEi.
’'Ide, лУЕО/латлхе /aov abeXcpe, ел1 noiav yagav
fisAlei? xaravTyoai,
xar£%Eiv,
J
[o]t[?$£iW] dycovl^y; iva /луде rov fiior
Zvwv, рсугдлуу dya&yv
П 7
d?J,
5

T(b
£
абелсрф,
tyXOJjMOyy
OV%1 TCOV ElQtfVLX(b?
<

3
X(7.i TO CpiAuVE&COV еЛо/легсоу ,' Aid
%o;J Gt\ луерапхе /iov adeArpe,
dvoamovptevoc
lega? ravra? xal dda? yuega?
££
xaxia? ndarjg ду-
кат auro? vvvl

fpQlGQcl xdf.
eiQT]vev6VT<j)v
A

X
TOV
ж5?
/
J
aXh'^ov?
ovv pie xdt '&du0o? xa-
XQ£tt)V /.CSV аЛЕубрСЕУО?
dpi riM (b,u evo?,
Xal EQlUl'
TOV
лсо?
Xqiutov xa-
bl.o? xsxyiidcopisvo?
6’ ava^i(jt)Q
xal ид <V ми&иpiiay ла-

о

U
и
неш
I

310
Romani Lacapeni epistolae — Писмата на Роман Лакапий
QSQxo/cievTjy tr}g dcpgaoxov sxelvqg отЕдту&Др] лишавай от онази неизказана радост. Ние
ауаДсаосмд. MeIt] аДДоуу soggy. lEyrbgs&a
did трд есдтрахуд cvgftdoscog ev oooga, iva xal
ovvaggokoyw&cbggy Хдсотф ту лагтсот x&cpalp.
сме части от едно и също тяло. Нека
станем чрез мирния договор едно тяло,
за да се съединим с Христа, главата на
всички.
‘‘End (Уе xai dcbgocg ыруд av&o&ai xal Тъй като ти казваш също, че с даро-
xQatvvso'O'ac тД ауалру, cpagsv, <ж ц dhy&vjg ве се увеличава и усилва любовта, то и
ауалд ovte dcboocg ЕлтДдосд av^siai, ovte
Aotziaig TpdoipQoycjoEfJi лгдслоатЕлтас, а Да govr)
TiQoaiQEGEt xazoQ&ovTai' co? oi ys
Ti)V TOV
ov ggsxoxoi Trjg tov Хщаэуод
gag оооутас, co? гД dojgsdv
y,QT) gdrcov xxda&ai oidgsvoi.
₽£ ауа&Д лдоасоЕоесо;	'
xal zip' ауалру, <pavovgE&a xal fjgeig tieqc
oe gEyaXodactgoi g^dsvog cpsidogsvoc tov
dvvagiv трит цхоттод. "Oca gsv ovv did
лоору gsgYjvvxagsv ooi ygaggavoiv, тамта xat
did rajy vvv I sttcftsfatovgey.
/УД xQtuiiavog,
osavrov tpvypg, аД3 ovy
dtMTixov Tt;v siQi/yrjv tni&gsig, ало dido и g
тД те yijr figcbv лаоау '	’
хаатда,
novg too?
r'Eojg d
TCOV
shops wiavid
паД sxaxov
odgxgv
курд av&c&ai лат
и

OVTE
/
?,ir
Елсхг/QOig auggrai,
oi ys dcbgois
Oeov dydnrpy xidofyai алоода^оуттд
rov gdyov хата-
Tov
Ear
_ □ _ _/..
сод
с
'l

Osov did
ovv аотод
TijV Eiguppy аалаот)
ее?
тшу
Л?
ger cbg alp-
rgv oanpgtav тдд
evsxev Tiros xggdovq
tfgLV
yijr rjgcbv лааау xal та ev avTi)
ygaxpov mdv, xal олоотеАоонеу dy&gcb-
sgyit) SiaxovijoovTag.
av та avxd ovx алодIdeas,
dsovTiov augfpebvajr ipgacpeig fipiv, gg
лоте лад1 ggmy,
gov a oxagagayyia eis лдо-
Adycov
ydg есдр’олаоо' sis geoov gh лдохесаЕУсоу,
ns у (bcpsXsia. tcov cmooTEAAOgsycov, олоо ys.
xal dgcpoTEgayy f/gebv avTOipsl xa-&ogib]oavT(i)y,
ovdsv TCOV [ft?] Е(.ОУрг)]У OVVrSlVOTTCny
xal bed
? 1 -3	5
rotot/тгр
тсЪ
av та avrd ovx
oogipcbvcov
: аос dodijvac
хш
тсТуу лдотеда»’
&1д
т(7)у
7
та.

OvdE Лвд1
f)giv,
отоьхтцыахсот.
авоог
I
Згто are Л z о/ < е у со у, оло v
[ft?]
7

7
3 Еуш НЕУ OVV i]foTl£OT, LTVEVtiaTlXE got
ddsAtps, cbg ei лдод dlAijAovg siQ^vEVOOgei' xal
buoyоцоонеу, o? dv s~ tigmv поохатаДо-}) тот
Дот, xaiaAEiipEt тот eteqov тсоу savxov ладооу
лооУОЕ/тД’ те xal ipvAaxa лей Ьеухеоот латгоа
m’svgarixor' аДЗ елес (3sbg tovto ysvEof)ai
ovx еЬЬохеТ, ovfY f/'UEig Tt) povEr) dvTixinTo-
itEv, ’Emxak'jVgsO-a ds avT.ov iJ>OT)-dpoai 7]gi.r
ev xaiocp {/Думок,
xal dvTihprTOQa, xal
Ti’d'Sagsy, хой лад
Tovge&a. (II, pp. 40—45)
ger obv tj Anchor,
(Ьд El лдЬд dJAfgOVS
OUV
э 1 < J
?
а/./,
Ovb
7
J
ЕЛЕС tyEOS
t/ueTs
BnixaXavgEila ds
хас ysvEodai
avrov гад
е
г
э
vrtSQa&ruairjV
>3	1.	5 Л / й
?5Т avrov тад гллсдад
н
avrov Tfjv Exdixtjoiv, stat-
ч.
J
ние казваме, че истинската любов нито с
тлении подаръци се увеличава, нито пък
с други изрази на дружба се усилва, но
се поддържа само със свободна воля;
че тези, конто се стремят с подаръци да
придобият божията любов, ще станат
съучастници в проклятието на Симона
влъхва, защото мислят с пари да придо-
бият дара божи. И тъй, ако ти сам по
добра воля приемеш мира и любовта, то
и ние ще се покажем щедри към тебе,
без да се поскъпим в нещо от това, кое-
то зависи от нашата власт. И тъй, това
което бяхме ти обявили в предишното
си писмо, потвърждаваме и със сегаш-
ното [си] писмо. Ако ти като истински хри-
стианин и заради спасението на душата
си, а не поради някоя житейска угода
искаш мир, като ни върнеш всичката на-
ша земя и крепостите в нея, то напиши
ни и ние ще извратим хора, конто да
послужат на това дело. А докато ти не
ги върнеш и не ни напишеш за надлеж-
ните съглашения, не се надявай да по-
лучит някога от нас нещо подобно, ос-
вен само сто скарамангии в прибавка към
предишните условия. Понеже не се го-
вори за сключване на мир, каква полза
ще има от пратеници, когато ние двама
лично водихме преговори,1 а не става
нищо от онова, което допринася за мира ?
И тъй, аз се надявах, духовни ми бра-
те, че ако ние се помирим и съгласим
помежду си, този от нас, който по-напред
напусне живота, ще остави другия като
настойник и пазител на децата си и ка-
то втори духовен баща. Но тъй като бог
не благоволява това да стане, то и ние
няма да се противопоставим на неговата
воля. Ние го призоваваме да ни помогне
във време на скръб и да ни бъде защит-
ник и помощник и на него възлагаме
надеждите си и от него просим отмъщение.
и
5
L»


1
а

3. Ad eundem Symeonem Bulgaroriim dominum.
До същия Симеон, княз на България
Ето аз пак се връщам към стария си
навик и не се отказвам да търся няко-
Toj аотф Svgsayy doyjyyrt ВоДуадсад
3Idov xai лаБг syd) лдод тД agypaav
ijvviffiscav htavsQxogat, xal тД nalatdv eiQTjvrjv
] Загатва сс за срещата при Цариград през 923
1

г.
-Г="
I
I
»
Romani Lacapeni epistolae
Писмата на Роман Лакапин
311
гашния мир.1 Ако и да съветва поело-
вицата да не се говори на уши, конто
не слушат, все пак Христос, като чове-
колюбец, е казал: „Ще се отвори на онзи,
който чука“/ Ако и да е казал апос-
толът да се оттегляме от оня, който чес-
то бива наставляван и не се покорява,
сам след това обаче препоръчва да се на-
стоява, приканва и укорява,3 та може би
с такова настояване и приканване ще се
достигне желаемого. И ние, подражавай-
ки на това, няма да замълчим, като ча-
каме, напомняме постоянно за едно и
също и укоряваме, докато сърцето на
моя духовен брат се разтвори от състра-
дание. Ако една малка капка, падайки по-
стоянно, разяжда твърдия камък, то кол-
ко повече едно миротворно подбуждане
и една увещателна реч ще може да смек-
чи и да умилостиви едно благоразумно
сърце ? Тъй като и братя, след като са се
скарали малко помежду си, се помиря-
вали; и бащи са се разгневявали на деца-
та си, но след това пак са живели мирно с
тях. Наистина съперничеството, породено
от душевна низост, се премахва с велико-
душие и мирно разположение. А ние, ка-
то пренебрегваме тези наставления, при-
стъпваме всекидневно към кръвопроли-
тие и оръжие. Каква е ползата ? Каква е
Кбд, аШ. ,uvQioyv absAcp&v изгодата ? Какви блага произлизат от кър-
х1 вите? Ако бог се погнуеява от неспра-
ведливо проляната братска кръв и осъж-
да виновника за убийството да охка и
трепери на земята, то сега, когато не един,
а много хиляди братя всекидневно се из-
требват взаимно, какво, предполагал! ти,
мисли бог за това ? О, колко е силно
действието на дявола I О, какво не-
щастие е вмъкнал той между нас! Уви!
Колко сме станали предмет на позор и
злорадство за съседите и враговете си!
Нека се вразумим, ако и късно, духовни
ми брате, че не за взаимно изтребване
сме създадени от бога. За славословие
ние сме създадени; за да разберем съз-
дадените от него твари; за да познаем
истинската вяра и излълняваме заповеди-
те му. Скоро ще захванат и животните
да ни укоряват, защото и те често не се
докосват до мъртвите трупове, като че
ли се боят от своя създател; ние пък ги
разеичаме с меч почленно и сме станали
по-жестоки и по-несъстрадателни от жи-'
вотните. Не, духовни ми брате, да не сти-
1 Не е ясно за кой мир между Византия и България става дума—-за мира от 896 г., или пък
а Мат. VII, 8.
dcplozapiai. El ydg eig (bra ug
'' biaxE^Evezai,
g cov: tco xoovovn,
tov лоАХауоод vov&e~
A
фуссоу ovx
Xsyeev
? * 1 5 f
алл о
ttroi/j/aetaf,. Kai
tovusvov xal
6 ’АлиотоКд sepojaev,
QaxaAEiv,
&lETQEVpEV,
ладахХдаеоуд то олоидофбиЁУОУ
wvg xal f^ueig ui.aov.uevc't ov
xoovovteq, xal лед!
дахалоиутед xai КилЛдттогтЕд, ёсод av
згуevpMTixov piov dbeApov tcov olxnQqdjV
олАауууа biavoiyd-fj. Et yaQ puxgd pavlg
OTa^ovaa охёддбт.дта K&ov хатаЬалауа, ледд
ov%i ptakhyv xagbtav (jvvEzqv ладах^асд Etgrj-
vonotog^ xal Xoyog nagaiVEUxbg алаЛогои, xal
xaraiwAd^cu- bwijaszai ’ еле! xal dbshpol pu-
xqov лдбд d/A?]Xovg (ptlovEtxijoavTsg brqE
Aayipav' xal лате о eg лаТдад oQyia'&evTEg, /лето.
zavra лдбд Eavrovg EiQtjvsvaav. *H ydg qMo-
vEixia bid jaixQoqjvyJag yivoptEvq, vno cieyaXo-
yjvxiag xal EiQTjvixvjg xaiaardoEoyc bia^-verai.
HpiEig be tovtcov xarapiEiovvTeg tcov ладасге-
gecov, ngbg ас цатЕх%ос>[ад xal блЛа xcKE
Ехаотт)У xcoQovptev. Tig g cbcpsKia; n to xsq-
bogлота та ex tcov ataaTcov avaipaivo/aEva
ayand; El yaQ dbsfapixdv aifra abixaig sxyy-
'd'EV b 0Eog E$be)a)£axo, xai xbv ёдуаттуу wv
(povov OTEVEl.y xai TQSfAElV ел! vijg уг/S хате-
blxauEf vvv ov%
хачТ exdoTqv w dUfofycov dvaioovpisvcov,
meqi tovtov btakoyity) tov 0ebv biavoEio-d'at;
~'Q Jtdoov LOy^VGE TOV dVTTXElfAEVOV Tj OVVEQyta!
""(O 3100ov
yaye! Вафа1, лоод oveibog
yslwoi xat wig ex&Qoig
Md'&co/A.ev xav dtps, nvEV/aarixs jaov ddEAcps,
on ov лоод то xaxaocpdTTEiv aVoqAovg лада
&eov ЕлЛао'&туртеу. Eig bo^oXoyiav ладтмд-тмт&у’
Eig xaTavo^oiv tcov лад3 avwv yEVouEvoov xn-
aptdTcov' eig yveoatv аА^д-ту^д лютгеод xat
EQyaaiav tcov evrolcbv avrov. 7d%a xavqyoQg-
govglv qudyv xal rd d-iiQta, on avra /u,ev ttoZ-
kdxig
Tovrat, dig лед tov
(AEva' f}UEtg be xai
xaiauEQi^ofAEV, xal zebv
аао/ала&ЕотЕдос ха'&ЕОтдха/лег. Mg, nvevfianxE
e
С
ovx dxovovrov fj лаоосша
ХдютЬд (pildv-&QWTiO
E(.
vnaxovovza
5 n T >
сила
,5	T Z	C
ХШ ЕЛ1ЛА1]ТТЕ1У О
"if	5
(a cog ex zqg
xal
лдбд


34
|Г^
L
3
|П.	w	/-|
хагап/ллагЕсу
ЕЛШЕГЕ1У, XC(l Л(1~
avwg uerd tovto.
Toiavtqg huu.ovf}g xai
yEVVjzat. Tov-
oiamifaopiEV
51 1 >
И--	—	- -J
c

« Й


UiptOVIAEVCt
tcov avraw алаоотсод ла-
xal ЕлтлЛдттогтед, ёсод av tov
absAcpov tcov оьхпортоу rd
ало-
L <
5
J
ы-

d/AgAovg
лдод al ptarexxoaiag
oke&QOV dvauera^v дрссоу елетоц-
X(U	wig
-qiidyy Eyevo/aefta 1
wig
etV yycooiv aAgfiwgC л'ютесод
evtoJ.cov
4.
tcov &y'f]6taai(>)v oxgvcoudrcov ovx dj.u-
Eaw&v agxoybv ev/m/Hov-
fieXgbbv tovtov тф £[(psi
&gQlayy dijUorsQoc xal
за мира от 865 г., сключен още но времето на Борис.

колко e
О, какво
за мира от 896 г
3 II Тимот., IV, 2,
л J
312
Romani Lacapeni epistolae — Писмата на Роман Лакапий
рот абеАгре, рр Eis waavTpv nAoytav eHfc)-
psv, (bore rd per Apgla Tpv рретедаг e%siv
diayojypr, xai zrgos eavra eigprevsay xai
EvyriopovscTega dslxvva&ai, ppas de. rpv exei-
viov аотга&о&аг ауоютрта’ dV,d wiavrpv eiqp~
vpv xal dydztpv Erudei^ihpE'&a, As лала^рЛаюаг
таитру rd xvxAip sffvp xai ттоб$ i^soyvwoiav
ensiysafyai. /7ft)s yclo moTevoovaiv oi up &eov
yt.viooxovTEs, от dv avzovs siQpvsveiv dcddoxor-
tes, avroi a dcdaoxopev ov Ttotovpev; "’Iva
dp.(pOTEQO)V pp(tjv ()
xai pvXaxaTs xarafidaftovTai,
dovAEi av
oav; IIoTa отета^ш xal
aixpaAcduoy rpv xaxov%[av,
Tpv djiEtgiav; zdov oggyavEvdevrcov rov orevay-
UOV, p TfOV SAFE ГУ 0)1’ ypOOV
EQPptav rps yps p riov
OTQoqypv; Iloca Oeov dvoiaozpQta xarscxdqpp-
oav ! IJoaoi lEQsis xai pord^ovT&s, oi pev rpv
delav smTEAovries pvoTayooytav, oi de
' lEQdv do^oXoyiav enl oropazoq E%ovtes djiExrav-
•dp av. Tps avoyps oov Kvqie tov eaeovq ’
pl] Els
xdt.
7XQO?
f I QpVEVSlVj
ppaq де rpv
5
/


z
TL
ov Tioiovpev ;
oi per ev alypaAcooia
xai ttqos
jia.Q vpd)v axiarois E'&vsgiv E^edd'&p-
oxsvd^a)

с
/MOQ,
oi ds
хЛатосорш ;
р ТОУР АпТОУТГОГ
TIOV
У

rd ddxQva ; трт
ло берлог rpv хата-
7
XCll pO.'d^OVTEs,
pvozayoypi av,
Tip'
гаме до таково безразсъдство, така щото
животните да усвояват нашия живот, да
живеят мирно помежду си и да се по-
кажат по-разсъдителни, а ние да прие-
мем на драго сърце тяхната дивост; на-
против, нека покажем такъв мир и лю-
бов, щото и околните народи да покажат
ревност към тях и се насочат към бого-
познание. Понеже как ще повярват тези,
конто не познават бога, когато ние, кон-
то ги учим да живеят в мир, сами не пра-
вим това, на което ги учим? Та и защо
от народа на двамата ни едни се угне-
тяват в плен и затвор, а други са пре-
дадени от вас в робство на неверии на-
роди ? За какво ще стена и какво ще
оплаквам ? Злочестините на поробените ли,
или безчнслеността на умрелите? Охка-
нията на осиротелите ли, или сълзите на
клетите вдовици? Опустошението на зе-
мята ли, или разрушението от войните ?
Колко божии жертвеници са разрушени!
Колко свещеници и монаси са погинали —
едни при извършване на божествените
таинства, а други със свещено славо-
словие на устата! О дълготърпение на
твоето милосърдие, господи!
И тъй, поради
ми брате, ние
това, което е в наша власт, и нямаше да
пощадим нито злато
драгоценни одежди, нито друго някоё
необходимо нещо. Прочее, ние извърших-
ме всичко, което подобаваше; и изпро-
вождаме свети мъже, за да те уважават
пращаме пратеници с предложение за
мир; дадохме на драго сърце подаръци
и с още по-голяма готовност обещахме
да дадем и други подаръци, ако твое
братство склони да се помири; срещнах-
ме се един с друг и беседвахме за бого-
угодна неща. Времето минава. Краят на
живота е неизвестен. Бъдещият съд е
неумолим. Прочее какво друго ни оста-
ва, освен да се помирим и да се насла-
дим от взаимната любов ? И тъй, въпре-
ки това, нека ти бъде напомнено, духов-
ни ми брате, и ако ти не искаш да [ни]
послушаш, то поне послушай поради бо-
жията заповед. Ако пък и към нея оста-
неш глух, то какъв по-достоен за дове-
рие съветник от бога можем да ти по-
сопим ? Съжали се над бащите заради
синовете, тъй като и ти сам си баща 1
Умилостиви се над синовете заради ба-
щите, защото и на тебе ти е дарил бог
синове. Трогни се от плачовете
денците
Л
J
всичко това, духовни
не пощадихме нищо от
1ш такта
odder6s
ow лагта, TivevparixE po‘
<pE, О POET Os TIOV
(petoopai, ov xqvoov
-jto).vteAQ)v
pa.TO7.
' Aylovs
I I(pX>$EVTds
per.
de Tigo-dvpOTEQOV E7rpyyeiXdpEir)a dovvai,
81 QpVE V El V xaraVEVGEl
a}.AqAovi~ pi’iodp,it
(ЬрйроарЕТ.
gairpTov. /lornor n eteqot vtwasaeuttui p to
ElQpTEVStV xal Tps аллрАсог ay drips
Aaveiv d (Утхоту nagaxApdgxi, хтеорапхЁ
ddeAipE, xai ei. pp did ravra fov/.Ei
ft/Z" ovv did rpv tqv (dsod h’tolpv'
T.avr ps xaQaxouQEts, ziva ooi
GvpfioVAQV TOV (-)sov XOOOEVEyxtOpsy /
GOV
lyevoi'. *Eaepgov
TExva ooi >
dQEpdjy (jdvopois,

Г

J
, o vx a A Aov
Пахта ydg id
drdoa; cis ладах/, pair
.Tfxk siQpypr
Aibga rd psr лдоОтрсОь
J/ 7 T-
xazd dvrapiv
ovx dgyvQov, ov% ipariajr
nvos dvayxaiov rrQiiy-
xodrorra
Э1
eipeioappr p
1
/

'TlOlpOapE)'.
?
J
Els
HE)’
-I

dvCEOTFlAapEV.
E$EJTEltWa~
г 1
iETTEpipa-
diidrbxap.Ev, rd
нито сребро, нито
нито друго
л *
?
V
LpopG adpAOT.
Aozior
xal
El X.EQ
Hods
адеохогта
To
e
•T" '
j a
op dds/apdrps.
то) (deoo
J .
EV
L
Xgoros TraoEQXEiai'
UB/AoV XQlTi jGlOV
*
TSAOs
am-
ETSOGV
d/TpAcor
n
TIA
; () vxo v г лацахлрАри,
xai ei.
pi} did ravra
ovv did TpV TQV (df-QO
s xaQaxovGEig,
ТЕЮ'СОУ
3
aot

хатахо-
pov
тлахокиш,
ei ds xai
а^ютютб teqov
C
avros
didu
Enixapep-dpri
ettei xai avxdq fioeipos eye-
тгга
i
i
3	1	т
i-xei xai
ттатЕоае
Елёроот
6 (-jeds еу/рАоата.
!
rsxva TiaTEQoov,
г
с
1

TiarpQ
лед
и
?
j
като и ти
на мла
тъй като и ти си Ойл младенец
о


।



*
г
Romani Lacapeni epistolae — Писмата на Роман Лакапий
313
vov, xal natdas saxes, xal piaardv ё&дЛааас,
xal аЛЛотк ex тогу idicov ntorsvgg. Kdgos
, nvsvptarixe .uov адеЛсре, xat raw xaxfiw
xal
8GJC8S
хал, ptaordy
iva
SOT!
ata neg xal tcov хаЛсду.
•под rgs net gas
ySVClV XOQOV 7101,El
eyovca rgv agdiav, Mbs
аддёотеда cpavgoovrat
ПоЛёрЮТ
aregov xal ^адттедот. Pvav&i, уЛтхттате uov
адеЛсре, on аЛЛсоу ^oigodvrarv rgv dnagxgv тот
noleptov,
devrarv, ddixov eon tov xoivbv Ладг pigdey
ddixgoavra хатаосраттеоМм. Mg yeigoves fiag-
jidgcov eg diadeoei cpavaruev,
aovv pc&d’ gpubv stogvevovres,
атурсаЛсдтсоу noiovvres, cos pig reXetas
TtlOTECOS
be,
xat
ovr та хаЛа.
8%огта туу gbovgv, ptsra rgv

1
та де под tjj? тт.Адас
от
xal
os aosAcpcov ovosv

jLiertz rgv yevotv
XOQOT WOigOOVOl
iTtiorauat agde-
xal лаоа Geov dixaiais е^оЛо&дет-
ddixov son tov xoivbv
oltives xav дттау-
xal аЛЛауду
owes
,	т doxd^ovrca. Ev
nvevpiauxe uov адеЛдА, TsAetas xal dg-fyo-
ropiov тот ecus cbv sQaoxgs, diazl ,ug nods
etQgvtxds xal ddwAvTovs aoptrkfidGEts ovveq%i) ;
'Exxktvov ydg ало xaxov novgoov dya&ov,
о	pi&&’ gpiabv етиотеЛЛы ooi" ggrgoov
'rAyjygoTos Jtvsvpia-
g ev rg cjygg rgs velsurgs
davaros елиотг), то aya-
Ligncos alcpyidivos av agnaod’g s,
osavTov ^Qo^svgags
TtOLOVVTSS,
ovbk ri'J.Etav stgyygv
Aavld рл&&’ gpiayv
Etggvgv xal blcot;ov avtgv.
uxe uov адеЛфе,
рилсщеЛеса. TTglv <5
dbv -rolgoov,
xal xaxdxQipia itsya n)
Wff-

X
э
I
г**
’АЛЛ’ eyd) ftsv, nvsvpcaTixs. aov адеЛсрЬ
el xal roiavra ygdcpco, olda on /иета^бЛд'д'дор,
xai nobs siQgvgv аЬторюЛдодс' ov yag 8vde%8~
rat ftsoaefkjv? dvra os tug d^olovs аттд?
xal tots xagnobs ех^Лаотдоаь. МетарсеЛдйдод
be ov ytsvdcbs, ov boAegcos, йЛЛ’ dboAcos xal
aky-ftcibs, uy xgvmddy оуд^и^бцеуод, pig negl
rgs tov TtMiovos xaiaoyeoecjos, dvTaycovt^dpie-
voy, pig ttsqi Tgs rov ёЛаттоуо? booeats dvn-
xaAiOTauevos, pig n&gl tow abwaxcov поЛт-
ngayptovcbv xal лоЛоЛоуотркеу05) аЛЛа лед! таге
bvvaT&v xal ^туоотатсоу, xal bcaleyopisvos.
"Ogia ydg, a ol naisges gucov хаЛа)с xal
dtxatios ESddevTO, tty ovrcos dgaavs, os хата-
Avoet xal vneQ^goeTat; "Iva ovv, лхетршпхе
А 5
eyd) tusvf
ov
doAsQCbS,
ел arrows
pig heqI тоуу
xal £иуоотата>у,
ydg, a oi nareges gpicov хаЛсоя
er
и си имал деца, и ти си сукал от маи-
чина гръд, за да повярваш на другите
от собствения си [опит]. Има насита, ду-
ховни ми брате, и от злините, както от
добрините. И тъй, ако добрините, преди
да бъдат изпитани, причиняват удовол-
ствие, а след като бъдат вкусени, пред-
извикват насита, то злините, конто, пре-
ди още да бъдат изпитани, причиняват
неприятност, как, след като бъдат вку-
сени, да не се покажат по-противни и
да не предизвикат пресищане ? Аз не
зная нищо по-противно и по-тежко от
войната между братя. Знай, премили ми
брате, че след като други са почнали
войната1 и справедливо са - изтребе-
ни от бога, то несправедливо е, щото
целият народ, който не е направил нищо
лошо, да се избива. Нека не се показ-
ваме по душевно разположение ло-лоши
от варварите, конто, ако и да живеят
донякъде в мир с нас и извършват раз-
мяна на пленниците
чат съвършения мир, понеже не са от
съвършена вяра. Ти пък, духовни ми
брате, като привърженик на съвършена
и правилно предадена вяра, защо не
се съгласиш на мирни и неразрушими
договори? Отвърни се от злото и стори
добро. Давид ти казва наедно с нас:
„Потърси мира и го последвай"2. Безпо-
лезно е, духовни ми брате, разкаянието
в часа на смъртта. Преди да настъпи
смъртта, извърши доброто, да не би ни-
как внезапно да бъдеш грабнат [от нея]
и да не навлечет страшна присъда за
душата си.
Но аз,
пиша това,
и ще се съгласиш на мир, понеже не е
възможно ти, който си от благочестив
корен, да не дадеш и плодове, който
подобават нему. Ти ще се разкаеш не
лъжливо, не коварно, но незлобливо и
истински, не като се преструваш тайно,
не като се бориш, за да завладеет по-
вече земя, не като се противопоставят
на даването на по-малък подарък, не
като замисляш невъзможни неща и мно-
гоглаголствуваш, но като обсъдиш и об-
мислиш възможното. Понеже кой ш,е бъ-
де тъй смел да наруши и премине гра-
ниците, конто са установили добре и
справедливо нашите
I
конто
XXX, 15.
1
?
V
ti-
!
и
1
справедливо
то несправедливо е
9
J
J
все пак не оби-
духовни ми брате, ако и да
зная, че ти ще се разкаеш
з
?

отци ? И тъй, ду-
упрааляпалч.. преди той до вземе властта, и
конто заполняли войната с България. 2 /7с., XXX, 15. ;i Това писмо било писано ;
Вж. Златарски, Писмата на Романа Лакапена. . стр. 301, 320—322.
40 Гръцки извори за българската история, IV
i
Роман Лакаиин загатва за регентите,
Пс.
>
и
през 926 г.
314
Romani Lacapeni epistolae — Писмата на Роман Лакапин
fiov adsXqiE, рф wieq tovtcov xavzcov exeI&ev
Adyov алаафЕфиег, saacD/UEV тф axaioov tiXeo-
ve^tav, xal тф dsovaav avTdoxsiav ауалфоо-
liev, xal stQjfrr) /^EOtTEvaaTO),
izao&r/Ta). El tovto
advXcpE, JtoiTjaai, dwei tov ovgavov dv&apyfiEVov,
xal tovs ayyshovs tov (~)eov dvaftalvovvag xai
хата/Захгогтад. xai ovy%aiQovras
oov tcqoq Ettas’ eIq)]vy) xal optovoiq.,
Xqiotov tov акфкуои 0sov
di&ytayca
’А,иф. (П, pp. 45—48)
vtteo
5
xal 6 3eop до-
лг svjaazix^ [MV
/
1
/
TOW
тф OlXElCp SlQTJVO^OiriGavTO^'
ent тг/ TiaQa
avvsQyia
tov та
(xi iiait.
ховни ми брате, за да не се поиска от
нас отчет там горе за всичко това, нека
се откажем от неуместното користолю-
бие и да сникнем да се задоволяваме само
със своето и нека настане между нас мир
и бог да се прослави! Ако желаеш, ду-
ховни ми брате, да направит това, то
ти ще видиш небесата отворени и как
ангелите божии се качват и слизат и се
радват за твоя мир с нас и съгласие,
постигнато със съдействието на Христа,
истинския бог наш, който умиротвори
със собствената си кръв раздерите. Амин.
о
г
i
t
't
---^7*”
J
b
*
J
ЖИТИЕ НА ЕВАРЕСТ
Еварест (17. IV. 819—26. III. 897) бил игумен на манастира Куроковион при
Цариград. Авторът на неговото житие е бил вероятно негов сподвижник или монах
от същия манастир. Затова може да се допуске, че житието е писано не по-късно
от първата четвърт на X в.
Даденият тук откъс дава няколко кратки вести за историята на нашите
земи от средата на IX в.
РЪКОПИС: Р-Cod. Paris, gr. 1171 (X s.).
ИЗДАНИЯ: Ch. van de Vorst, La vie de Saint Evariste, higoumfene a Constantinople, Analecta
Bollandiana, XCI (1923), pp. 288—325.
КНИЖНИНА: Moravcsik, Byzantinoturcica, I, p. 561.
VITA EVARESTI
ЖИТИЕ НА ЕВАРЕСТ
De Romanorum legations in Bulgarlam
missa
Византийско npameкачество
в България

J
i
j
г
У
7. ’Буш де tov koyov av&tg елт tov Evdoso-
рётатдецко'	yaQ ti toiovto. *E&vog
oxvlhxbv evdor zov ATfiov oQovg лада
Aavovfitov лотсщоу фх1(щ&уоу} ov? xalovot
A LpOV
TOV
S *
80ТС
TOV
BovfcyaQovg' лдбд tovtov? б леобЬодод sxeivq?
BQvalvio? лада ОеоЬшдад т.дд svasfiov? ftaoi-
Едод лд&афд Е^алоателЛетас ылето ovv аотф
dvayx?]?
xal &д лдбд т1 лоЛ1%Г1оу
XsyouEvov ладеуёгоуто
аогтед, nvv&dverat
EvlafiEia ovQd)VTa
xcRoiisvovg sv tol
%8iv sv тблср /.eyop-EVCt) ЕколеХф* xai fitfi-
Bov лада Ttvog tcov sy%cogi(ov alzr/oag xat

xat о реадеотод ovzog Evagsoxog'
&qqxix6v Пдоватоо
лбгогд дюуалаи-
Evdgsozog avboag
£
Tivag 6
xal xdv sffqp.ixbv ploy do-
лУлуиагоъы yybQot? плад-
7. Аз отново ще се върна към Еварест.
Защото се случи такова нещо: има един
скитски народ, който живее в планината
Хемус покрай река Дунав. [Тези хора] са
наричани българи.Известният Вриений^ил
проводен като пратеник при тях от бла-
гочестивата императрица Теодора.3 Про-
чее и боголюбимият Еварест трябвало
да го придружи. Когато пристигнали при
един тракийски градец, наречен Проват5,
за да си отпочинат от умората, Еварест
научил, че някои мъже, отдадени на бла-
гочестие и приели отшелническия живот,
се намирали в близките места, в едно
селище, наречено Скопел. Той поискал
и една книга от някого от местните жи-

*>
Теоктист Вриений произхождал от прочутото византийско семейство Вриениевци. Самият той
е известен с похода си срещу пелопонеските славяни, който се датира вероятно през 842 г. Вж. Con-
stantine Porphyrogemtus, De imperio administrando, ed. Moravcsik, Budapest 1949, § 50. Вриений
e бил назначен за стратег на Далмация през същата година. Срв. F. Dvornik Les Slaves, Byzance et
Rome au IXе s., p.	Les legendes de Constantin et de Methode vues de Byzance, Prague 1933,
p. 14. й Императрица Теодора (843—856) била жена на император Теофил и управлявала като ре-
гентка, докато Михаил III бил малолетен. 3 Селището Проват се намирало при днешното село
Провадия, Одринско.
р, 14.
к
s Селището Проват се намирало при днешното село
I
316
Vita Evaresti — Житие на Еварест
dvanzv^ag svrvyxdvsi wig nsQi xocoscog Hdyocg
* EcpQaip той naw tovtcov tcov uova%co-r
oEoiarov Ha&pyepvvo?) ov bid. rpv
up styvixu) трд xcooag и ' ‘
Xvoov. Tovtov tolvvv тосд fyslotg
Auyoig av&tg dypnes
epXoya. xai той noVovpsvov oxonov
ё^ртес lapEO&at елесЬ3 unag ‘xazaleXotnsc
cot ba, yovseg, vneppgtv, ovyysvecg te xal epiAovg,
елНИшес xai avid zb oco,ua атаирсЬоси xai
yuuvbg dxoAOV'&ijoeu Хоютср 6i3 ov сайта xa-
тёаш^еу), Ovtco 6e xa^3 savzdv fjov^EuodpEVog
xal sinmv tcov ovtovtcov avr.co npbg ovbsva
ppbsv, xazaAipndvsi wvzovg лей ovv avzoig
tov Hoopov navza xal та sv xoouep, xal лоод
dv env'd'ETO XxdnsZov etoe/ev' xal dp npog
sva npsa/ivzpv uov sxeioe xaxanxpvovpEvcov
xal tov EQpptxov xal pavxiov fttov E^aoxovpE-
vcov, ev тр XsyopEvp ПЁтасс tvv хатаусоутр’
Exovza noQaysvdpEVog,
rd ysvog, 6la te rpv
nsQt/Joprog naoi, nQoyvcoorixpg te yaQizog p.^ico-
pivog — пар avrep EmpevEt.
paolcp Tovrop WQsoftvTfl dvoua 'Icodvvpg хей
Enoovvpia eteqci хата zip’ Boilya^cov diddexTov
pug EQp/pvsvousvp хата rpv EAAaoa ipcovpv
Myerai psAag' Asyco <Уе
Evdvpa
dejusvovg
biovop.a'Q£iv tovtovI lavudoiov avdoa' avvijv
6e tovtco xai uovaxog sTEQog tcov avuov exelvco
hutoQ'0‘(op,6t(ov avyxocvcovdg did tov sinovza
Xqiozov' „sv fiEoep dvo p tqicov 3
ГЧ,
Tovtov
xm
Ш
axpi-
svEyxapEvpv
dvduazi ETiovopd.c'ovoi
J	f T-
1 IfjV
та%Оь
Ttflr
^7
dv did Tip’
sv tt'/j ov
tov палат ziodov
noftovpsvov

TO
осора
XoiOTCp 6l
L'
3
гн/
tcov ovvdvuov avzco дж
xazaAipnavst rovvovg
‘лей ovv
snv'&ETO XxdnsXov
npsopvzpv uov
lJ /

□
<1
c
тр Xsyopsvp Петра
61 a
— Xxv&ps 6e pv ovrog
vneo/ 61 a ovaav dostpv
... -	’Hv 6e too -frav-
C-<	I	L
nosofivcp dvoua 'Icoavvpg

/
V
«.
партам
sAAadej.
did to psAav
tin3

tov uovрovvд piiov rovg an.3 dpxpg
аутф Tpv npoapyoptav zavrpv ovzcog
„ sv
TOV
8V TOO SUCO
£	J k
ovopau ovvpypEvcov exei slpl ev ueooo avubv.“
*Hv ovv ovv avzoig 6 Evapsozog dycovt^duE-
vog лей xoivcovmv vote sv'&eotg sQyotg avzcbv
psXQt ppvcdv Ep piHQGO uvi n),EovaQ6vTcav
p rno^sinopsvoov. (pp, 301, 10 — 202, 9)
ovv
шкоа>
1
тели и като я отворил, попаднал на сло-
вата за [страшния] съд от великия Еф-
рем/ когото поради родината му нари-
чали с народностното означение на тая
страна Сириец. Прочее, като попаднал на
божествените му слова, у него отново
се р.щгорял пламъкът на някогашното
въжделение и той поискал да достигне
веднага желаната цел. Затова той извед-
наж напуснал родина, родители, имот,
роднини и приятели и възжелал да из-
мъчи своята плът и [лишен] от всичко
да последва Христа, заради когото
оставил всички тия неща. Като взел в се-
бе си това решение, без да каже нищо
на никого от придружаващите го, той
ги напуснал, а заедно с тях и целия
свят и всичко в света и бързо се от-
правил за Скопел, за който бил чул.
Той отишъл при едного от старците,
конто пребивавали там, и се подвизавал
в отшелнически и безмълвен живот. Не-
говото убежище било в така наречена-
та Петра/2 Този човек бил скит по про
изход, известен на всички поради извън-
редно голямата си добродетел. и бил
удостоен с благодатта да предсказва.
т
от
7
1 +
J
родители,
из-
Еварест] останал при него. Името на
този дивек старец било Иоан, а на езика
на българите той имал и друг прякор,
който, приведен на гръцки език, означа-
ва „черен“,3 Аз мисля, че сигурно пора-
ди черната му монашеска дреха хората
отначало са му били сложили това про-
звище и така наричали този дивен мъж
С него бил и друг монах от тия, конто
участвували заедно с него в [монашес-
ките] му подвизи според думите на Хри-
ста: „Когато двама или трима с а събра-
ни в мое име, аз съм там между тях.“
Прочее Еварест се подвизавал заедно
с тях и взимал участие в боговдъхнове-
ните им дела около шест месеца— малко
повече или малко по-малко.
TJ
“ 3

i=
Ефрем Сирски (308—373) бил известен църковен писател, който превел на сирийски свеще-
ното писание и оставил голям брой теологически съчинения. 2 Петра се намирала при днешното
одноименно село Петра, с.-з. от Лозепград, Вж. Иречек,
ПСп, 55—56 (1898), стр. 255.	3 Това име трябва да се евърже очевидно със старобългарското
име „черноризец", т. е. монах.
Петра, с.-з. от Лозепград.
3 Това
2 Петра ее намиралa
Българските градове у Мануил Фил,
I
>
ЖИТИЕ НА ЕВТИМИЙ
rj
Евтимий бил цариградски патриарх от 907 до 912 г. Преди да бъде поставен
на патриаршеский престол, той бил игумен на основания от него манастир Пса-
матия (wP ЧРщЩКа) в Цариград. От 912 г. до смъртта си (917), прекарал в споме-
натия манастир. Неговото' житие било написано през 20-те или 30-те години на
X в. (вероятно около 921 г.) от неизвестен автор. Житиеписецът, съвременник
на съъбитията, бил добре запознат с живота във византийский двор. Това обстоя-
телство е придало светски характер на житието, което значително се отличава от
другите византийски жития,
Житието на Евтимий съдържа сведения за отношенията между България и
Византия през първите години на X в.
?
J
u
РЪКОПИС: В-Cod. Berol. Ms. gr, 55 (XI s.).
Vita EutliyniiL Ein Anccdoton zur Geschichte Leos des Weiscn
a. 886—912, Berlin 1888.—P. Karlin-Hay ter, Vita S. Euthymii, Byzantion, XXV—XXVI—XXVII (1955.-
56—57), pp. 1—172. Преводът e напрасен по последнего издание.
КНИЖНИНА : Krumbacher, GBL, p. 313. — P. Maas, Literarisches zu der Vita Euthymii, BZ
Л-L Jiigie. La vie et les oeuvres d’Euthyme patriarchs de Constantinople,
К Grumel, Les regestes des actes du patriarcat
ИЗДАНИЯ: C. de Bow,
Leos
XXI (1912), pp. 436—440.
Echos d’Orient, XVI (1913), pp. 385-395, 481—492.
de Constantinople, I, 2, 1936, pp. 146—147. — Moravcsik, Byzantinoturcica, I, p. 563.—/V. A. Bees, Col-
lation, Philological Observations and a Number of Biblical References,	rtfs ’’A&ip’&v,
XIX (1944), pp. 105—136. — Псамафийская хроника, предисловие, перевод и комментарий А. П. Каж-
дана : Две византийские хроники X века, М. 1959, стр. 7—138.
J
Прахлха rfs ’Av.aityfitas
3
t-t
VITA EUTHYMII
ЖИТИЕ НА ЕФТИМИИ
I. Leo Philosophus dona, Bulgaris mittit
1. Лъв VI Мъдри азпраща дарове
за българите
MslY IjpsQa^ (Ye nahv naQfjv node avrov
Aipslhov xal
t5e тор
Aecov, 6 xat
xai Xtpiechv 6 ,&eo(pih]S
narra d^iayaaiog
/zsto. хай, т(Ъу
oimsbiovro
6 fkujth.vs
tcov голохт](>цга>:
xal ol avrov dnoxQioiaQiot, 6 re.
hdxh]v Xoioompaysvs
xai TifiidnaioQ xal xata
1?
J
fl J*
avrarv
fiaoiki
3
След няколко дни императорът отно-
во пристигнал при него1 с книжата2 и
самите наместници. Заедно с императора
били и неговите апокрисиарии3 Лъв, по
прякор Хиросфакт,4 и боголюбивият пре-
почтеният и достоен за уважение във
отказал
за да
да му даде разрешение за четвърти брак,
го убеждава да стане патриарх. Тук се
1 След като патриарх Николай Мистик
Лъв VI ходил няколко пъти при Евтимий,
говори за едно от посещенията, конто Лъв VI направил на Евтимий. 2 Това са били пи-
сания на палата и другите патриарси във връзка с четвъртия брак на Лъв VL Вж. С. de Boor, Vita
Euthymii, p. 188, n. 1. s Тук се имат пред вид духовниците, изпратсни с определени пълномошия
от страна на палата, антиохийския, ерусалимския и александрийския патриарх в Цариград, по во-
проса за схизмата през 906. т. * Тук се говори за Лъв Хиросфакт, или Лъв Магистър, който бил
изпращан на няколко пъти да преговаря с българите и арабите. Срв. тук стр. 175. За името вж, G. Ko-
lias, Leon Choerosphactes, Magistre, proconsul et patrice, p. 16, n. 2.
3 Тук се имат пред вид духовниците, изпратсни с определени пълномошия
антиохийския, ерусалимския и -
d Тук се говори за Лъв Хиросфакт, или Лъв Магистър, който бил
1
318
Vita Euthymii — Житие на ЕвтимиЙ
dr уд, дд xat xyv лдВт fpooa/ovi'xp
sddpov
m vpxayQpoiv fyeo v
ладаАарогтод ravrrp'
TqittoA Lvov xaco vytsvo v,
adgsvog xal avToipi rov
<t>p ay/tToiV
а ш ov
г

,ие%дтд
xatA
xaraAvsHlai ^sAcovaav лада tov
xal лАлфод p/i(ov agagtabv
dosfiovg HopwrpArov,
TO JldQEQyOV SQ'/OV Л017}-
dlaryg ov dsatjdgsvoq,
' ЛЕ1&Е1 tovtov to ts
to t fjc ai.%uacoo ala?
Bovcyagovg лад"
daoaraHlaav qjtcixyv ds^icootv gsra xal
too zqlkhov wig ’’Адаул ладао%6-
ТЕ TOV
d^toxioTov. (p. 106,
xat sysepgeov
7
ttOTv gojov Saoat
лАеТотоу хатаВлеВ’,
avrov
туд okxyg
ytsvog' tovto
5	®	\
avoQog
7—20)
dQSTljr
rov
xai
Tip’ sig
3
TOt.g
ds st'opxa dstxvvayv Tip
xat to
всяко едно отношение Симеон.1 Той, ко-
гато град Солун щял да бъде разрушен
до основи, след като по божие попуще-
ние и заради многобройните наши гре-
хове беше превзет от безбожия исмаил-
тянин, наречен Триполит,9 направил вто-
ростепенное дело първостепенно :3 лич-
но видял окаяника4 и като съобразите-
лен и разумен го убедил да остави гра-
да невредим и да освободи повечето от
пленниците, давайки на арабите предна-
значения от него за българите приятел-
дар заедно с известно количество
злато. Това го казах, за да покажи доб-
родетелността на тоя мъж и че заслу-
жава доверие.
ски

9
4
2. De Nlceta Philosopho Paphlagono
2. За философа Никита Пафлаго нс ка-
Имало никой си Павел, който произ-
хождал от Пафлагония,5 мъж преблаго-
честив и по онова време сакеларий
игумен на манастира Свети Фока. 7
Той имал племенник, на име Никита, ко-
гото отгледал и възпитал. Получавайки
благодат от бога, надминал всичките си
съученици и връетници, така че той ста-
нал учител и придобил добро име в сто-
лицата, като мълвата за него достигнала
чак до императора. Никита,
зрял всичко в света и като раздал имота
си на бедните и на учениците си, се от-
теглил в някакво място до Черно море.
Там имало пещероподобно жилище,
което той се настанил и прекарвал
безмълвие.8 А императорът,9 желаейки
да го има при себе си и достойно да
почете неговата известност, попитал чи-
чо му за него. А той казал, че Никита
се отдалечил и че не знае къде пребива-
ва. След като минало известно време,
той бил познат и заловен от стратега на
Тракия, обвинен, че се готвел да бяга
при българите, и вързан бил изпратен
на императора. Императорът, като го при-
визаятийекя сановник. През 904 г. той предотвратил пълното опустошение и разру-
i с четвъртия брак на
Авторът намеква за съобразителността на пратеника
Симеон, който сметная за по-важно в дадения момент да задоволи исканията на арабите, като им ладе
златото и подаръците, предназначени за българите, и по този начин да запази града. Златарски (Ис-
тория, 1, 2, стр. 331—338) смята, че парите били изпратени за българите чрез стримонския стратег,
докато Р. А. Наследова приема, че парите били предназначени не за българите, а за сгримонските сла-
вяни и че авторът на Евтимиевото житие е допуснал неточност и е отъждествил славяните с бъл-
гарите. Вж. Р. А. Наследова. Македонские славяне конца IX — начала X в. по данным Иоанна Каме-
ниаты, BBp, XI (1956), стр. J38—92.	4 Сиреч Лъв Триполит. 5 Облает в Мала Азия, по южния
бряг на Черно море. '
(naxDAiov), в която иостъпвали приходите
и церковь в XI в,
257
чиновник при патриарха, който отговарял за манастирите.	„
Цариград, близо до дн. Ортакьой. Вж. Janin, Constantinople byzantine, pp. 434
отдал се на отшелнически живот. п Император Лъв VI.
IlavAog ds Tts даидтатод dvr/Q то хат"
sxstvo xaiQov oaxslldgtog xal qyovasrog олуд-
%s туд tov ayiov Фагха fiovijg ex ПадзАауо-
vi ад oQ.ucd u.evод.
rovvo.ua, ov MUtkia
EX fy-OV ds yaQLV Аар OOV
xal ovvpltxiooraig алаттад
xai sv didaoxdAotg ipotrdv
rfj fiaoiAsvopLEVTj
tov fiaoiAEVori од
ovtoq латха
ts лЕУзрл xal roig paJhytalg dt.av siptag tiy
vnaQgiv dvactoQsi Ы1 nr a rov Evlg&ivov nov-
zov тблог syovra слуАоЕьдед oixyTi'/gtov, sv
0) siaiaov i]ou%a^sv. *() ds ралсеид ilslcov
eavrcp 8X£tv xal туд avrov yvdo-
rbv iavrov fysiov
Tts'
ти
»б
I1
и
с.______
J
ТОЛОУ
stoitov
avrov лад
L
оотод avetpiov £<j%ev NiXT/rar
xat VOV&EGiq
ralq ts ovptspoiErjTaic
• DtSOyXOVTgsV, TOOTS
xal gsya dvoua
ttjCei xryoao'&ai, xal piEXQi
та л eq- avrov TpypiorD,pvaa
rd sv хбартд xaraq-Qov tjoas roig
wig ptaftyraig dtavsi ptag
hu rtva tov Ev^sivor
ОЛуАОЕьд&д OlXTjETjQLOV,
!O de
dvsTQsq:sv.
e.v

*1
avrov
/J
/jWJlASVg
като пре-
7
□
Apia $т:оалЕиЫУ,
V
в
в
иесод aqia фЕдале-иы*, rov savtov ilsiov id
л&л avrov dvyQcbra. 6 ds slsysv tovtov e^soti]-
xsvai xal ayvordv бло! xal didyoi. yoovoi’
ds ладорхухбгод, лада tov rrjv (Здахут aroa~
zyyovvToq dtayvcoafielq xal xQary&slg dog
Bovlydgovg лдовсроуеГу xavayyskH) usvog,
fiaotcsi deojiuo
Aevg degayisvog xal avaxQivag то т[ лдод BovA-
ОЛО1
/
7


1 Известен
о
ладалёа лет at.
Siq
Т(Ъ
zovrov 6 fiaoi-

шение на Салун от арабите, а по-късно ходил като пратеник в Рим във връзка
Лъв VI. 2 За Лъв Триполит срв. тук стр. 270, бел. 2. 3 Авторът яамеква за съобрази:
и подаръците, предназначени за българите
t


4
5 Облает в Мала Азия.
(i Сакеларият (oaxtdJ.doios) стоял на чело на управлението на държавяата каса
: в пари. Вж. Н. Скабаланович, Византийское государство
СПб., 1884, стр. 175—176. — Brehier, op. cit, 127, pp. 127, 149, 168, 225
258, 269.—DC Ig er, Beit rage, pp. 16—18. Тук обаче се говори за сакеларий като духовно лице—
?	св_ ФоКа" се намирал в
8 Сиреч
г
>
*
.?
j
Манастирът
435.
Л

1
J-ulw
№
Vita Euthymii — Житие на Евтимий
319

□ t	t
„64 LIST 71QOQ
ел и подложил на разследване, запи-
тал го защо искал да отиде при бълга-
рите.
и ние да бъдем уведомени за това
зал той, — но ако си тръгнал срещу
нас — сънародниците си, — кой закон
ти позволява това?"1 А той се защитил,
като казал, че и на ум не му е минава-
ло такова нещо. А императорът казал:
„Дори това ли не признаваш, че си се
наричал Христос?" А той отхвърлил и
това, като се заклел, че изобщо не е по-
стъпвал така. Тъй като императорът на-
стоял, той казал: „Това не трябва да
тревожи царството ти, защото е писано:
Аз казах, че всички сте богове и синове
на всевишния.
торът се разгневил и като повикал тия,
конто го докарали, запитал ги къде са
го намерили. Като узнал, че в Мидия,
съседна на България,3 заповядал вед-
нага да го бичуват и да го затворят в
тъмница, за да се установи по-точно
неговото поведение. Защото той бил на-
писал срещу патриарха и срещу самия
владетел нещо много неприязнено и огор-
чително. Един от неговите ученици, като
взел тайно това писание, го дал на им-
ператора. Като го прочел, той изкривил
лице от гняв и напълно излязъл вън от
себе си. На другия ден повикал патриар-
ха заедно с цялия свети синод. Наредил
Никита да се яви пред лицето на целия
свещен синклит и му казал: „Кажи ми,
безумнико, не си ли писал срещу нашия
общ баща и целия този свет сбор ? Не
си ли острил език срещу мене и моето
царство?4 Кажи ми истината! Защото,
ако не ми кажеш, ще продължа да те
измъчвам." А той отрекъл, като казал,
че нищо не знае. Тогава владетелят,
разгневен, заповядал да бъде прочетено
на всеуслишание неговото писание. След
като било прочетено това и всички не-
годували и се гневели против него, сам
разбрал собствената си грешка и раз-
мишлявал що да стори. В това време
тогавашният логотет, на име Тома,5 който
се намирал там, му кимнал да падне в
краката на императора и той веднага
направил това. А императорът с гняв и
големи закани заповядал да го затворят
в преторията.
да отиде при българите може би с мисионерска цел. Вж. Хр. Лопарев, Жи-
тие св. Евдокима, ИРАИК, XIII, София 1908, стр. 172.—Каждан, Псамафийская хроника, стр. 125--126.
а Пс., 82,6.	3 Дн. гр. Мидия. От контекста се вижда, че границата между България и Византия
(но времето на цар Симеон и Лъв VI, в периода'от 907 дсу 912 г.) е минавала близо до Мидия.
3 Пс. 69,26.	
вида логотети. Вж. Brehler, op. с., р. 254—255, 257—258, 277.
dvpbtoiTO QQcdia.
sdsi Kat ppiag
vdpog ooi. tovto
б ds лдооалЕАоуеТто
dsACOV
yaQ&vs
аотап' ibcpsAsiav, sosi кат ppag tovto лоооо-
nof.ivpa&r}vat,“ tppoiv' „el ds над* pud)
duoipvioyv, лосод город not tovto лаоаннАетЕ-
тш.“ 6 ds nQooaneAoyEiTo iirps eig &v&vueov
avrov rd toloutove ladE^ao&at. нас 6 [jauiAsvg.
ovds tovto нпдо poioypoEig cog Xqiotov
:6 de nal tovto
. 3
?1
61
ds. jca#
5
J*
4
tcov
7
??
И

Ако е в тяхна полза, трябваше
ка-
той,
— сънародниците си,
о
osav-
TOVTO
covdpaaag
... - 3
6Я6/16Г6
Tijv fiaodsiav
□
TOV I
pij notpoai to
fiaoiievg
таоатг.Ёты
syd) s'lna, Л&о[ eote нас viol
' лддд tovtols 6 paotiEvg yoAsaag
a I a avtag tovtov
г
tp'svQov dvpQWTa. (bs de ev
OLO%C')QOVO’l]
txaoEV&v tovtov TpQaysXfV'd'pvai кос ovtaig
(pvKaxi] EyKAsio/pTjvat, бла>д aKQi^EGTSQOv
кат/' avTov dtayvcp. yv yaQ AoyoyQacpi'jcag
те tov apyiEQsajs нас
алЕхдсЪд ка1 dviagajg.
sig t(7)v eovtov (роащалу vcpskdpsvog тф fla-
glIel зтарЕоуЕто' олед avayvovs г/Иоюото тф
лдоосбло) бёод ё^Ех>тт]нФд. тр de snavQiov лооо-
каАЕсареуод tov nazQidQXpv ovv ттабр тр ayiq
avvddq.) еутЬлюг mdopg трд ceqcis GvynhjTOV
tovtov eA'&elv n.Qoosxa^Ev нас ttqos avvov тгрф
„Леуе piot, dvovoTaTE,
tqos qp,d)V ной лаорс трд
yvQEios ysygaipag;
fiaoi2ei ag zpv yXatrrav
dXp’&ES’ нас ydo, st ovh едЕСлрд piot,
diyog tcov тдао/латсог oov лдоо&рооо.
dvEvsvsv
o'&sls 6 aval; Eig stmptoov urdvTmv dvayvioo'O'd-
vat то avTov avyyQaipua ладакЕ^ЕОЕтас. tovtov
de Aeyopsvov, нас ndvrtov кат avvov ax^'oue-
vcov hoi oQyi^otiEvmv, EHiyVOVS HaVTOS to idtov
otpdiua dievoEtTo, xi diangd^oiTo. tots б нат
ehelvo holqov ioyo&ETpg, Ooouag naAovpiEvag,
ehelge naoiGTapsvog vevel tovtov tois tov fta-
OlAETOg noaiv nQOOjTEGElV’ 0 Hal ffiaQSV&V ЛЕ-
notpHsv, 6 ds fiafjiisvg psra d-vpov на), axrsiips
Ci	"|	7	3	лг	_	_ 3
oquodQaQ heasvei tovtov
HiEiufypvai. (pp. 110, 12 — 112, 28)
3
1
/
3
d ds k(u tovto dvEi'idibsio
ладалаг diopvopsvog. cog A 6
, (prjo'iv shelvos' „tovto ju.p
ysyQanxat ydg'
Tip LOTOV лигтед. “
cppalv EHstvog’
oov
- ’l
rovg
алоко-
nQOGHaiEodllEVOg ОЛО1 TOVTOV
Mpdsta tq лАр-
SfAE^iaO' QK El, HEAEV si
KOI OVTOIS EV
та
ката
(avtov tov dvamog Ua)'
tovto) тер ovyyodtpaaTt
IJoVAydoOlp
cpQay c)xv dqvai
?}

т
той казал:
и

j
«3
При тия думи импера-
за да се
ov ката tov holvov ла-
седад ravxpg blip-
E/AOV Kai Т7?Ь Efrifc

?

3
ркитраад; keys
ovh ёрЕллрд
OV КОХ
uoi TO
ёл1 to
« о <5£
apdsv ёлсотаафас ЛЁуатг. tote OQyt-
ка1 ydo,
/
3
81
г
Г.
Г
7
3
я
?
3
L J <
EV
АГ	/	3
tgj TtQatTcapi a) sy-
о	ч“»	ь L-	<
D
U
1 Никита е искал
82,6,
з
Каждан, Псамафийская хроника, стр, 125—126.
вижда, 1
Дн, гр. Мидия. От
на цар Симеон и
» Тома бил логотст към края на управление™ на Лъв VI. Във Византия имало няколко
г
* *
♦ ?
ИОСИФ ГЕНЕЗИИ

към кръга от учените,
ТОЙ
Г at,
Генезий бил съвременик на император Константин VII Багренородни (913—959)
Произлизал от знатно семейство и заемал висока длъжност при императорский
двор. Той принадлежал към кръга от уцените, конто Константин Багренородни
събрал около себе си.
Историята на Генезий — РаылЛш, която той написал между 944 и 959 г.,
се състои от четири книги и обхвата събитията, станали при управлението на
Лъв V Арменец, Михаил II, Теофил, Михаил Ш и Василий I Македонец, сиреч вре-
мето от 813 до 886 г. При написването на съчинението си авторът е използувал
хрониката на Георги Монах и на Теофановия продължител, житието на патриарх Ни-
кифор от Игнатий, житието на Игнатий от Никита Пафлагонец, а така също устни
предания и разкази на очевидци. Като привърженик на православието Генезий е
враждебно настроен към императорите-иконоборци и е твърде пристрастен в пре-
ценката си за тяхното управление. Под влияние на Константин Багренородни той
се стреми да представи в благоприятна светлина царуването на неговия дядо Ва-
силий I Македонец.
Генезий е важен извор за българската история. Той съобщава за сключения
по времето на Омуртаг 30-годишен мирен договор между Византия и България.
Освен това той дава сведения за участието на българите в потушаването на бунта
на Тома Славянина, за покръетването на българите и др.

РЪКОПИС: L=Cod. Lipsiensis gr. 16, 4 (XII s.).
ИЗДАНИЯ: Genesius, rec. C. Bachmann, Bonnae 1834. — Migne, PGr CIX, col. 991—1156. Пре-
водът e направен по първото издание.
рр. 264—265. — Moravcsik. Byzartinoturcica, I
J
J
Е. Э. Липшиц,
Мила PajKoeuh, О пореклу Томе, boIjc
КНИЖНИНА: Krumbacher, GBL, pp. 264—265. — Moravcsik. Byzartinoturcica, I, pp. 318—319.
— J. B. Bury, The identity of Tomas the Slavonian, BZ I (1892), pp. 55—60.—A. Vasiliev, Histoire de
1’empire byzantin, I, Paris 1932, p. 361. — H. Gregoire. Byzantion, IX (1934), pp. 201—202.
Восстание Фомы Славянина, ВДИ, 1939, I, стр. 352—365.
устанка 821—823, Зборник радона САН, XXXVI, Византолошки институт, II (1953), стр. 33—38.

I

-n“
J
T
Josephus Genesius
JOSEPH I GENESII
REGES
. Bulgari. Michaelem Rangabe. impera-
torem vincunt
Ev exet flf fiaGtldag Млуощк yagflQov
(pogov tov flaoiAecog, xoaiuxus be
(jzxfl',
ciatotg лада Kqovguov
QCOV,
dvazoAixcov,
ледиоуфутод, olVm c>xa.ioflov7xog
oov TCO

Иосиф Генезий
321
.. - r
о
ИОСИФ ГЕНЕЗИЙ
ЦАРЕ
1. Победа на българите над
император Михаил I Рангаве.
5

то?~
LVdlXTlMVL (fl,
Jfiorro?
rv
XOOll/XI’jS
л1 ovgfldoriQ
tov
ys TgytxavTa отоатгр/оогтод тоуу
ло/xgov
3
с

XTIGECOS,
С/	уъ
рттад /-то-
«OX,}IX° ё 3°vT,’&~
1

суъ\ил1ох$]
През втората година от царуването
на Михаил1, зетя на император Никифор,2
6322 година от с. м.,3 седми индикт, на
ромеите било нанесено поражение от
Крум, предводителя на българите. То-
гава Лъв/ стратегът на войските от Ана-
толии, не взел участие в самото сражение,
а недостойно избягал със собствения си
отред, като1 дебнел удобен случай да за-
граби царската власт. А император Ми-
хаил се принудил да избяга оттам с
остатъка от войската си.
Обаче някой казваха, че самият Лъв,
храбро разбил българите, като нападнал
една тяхна част, от което придобил го-
ляма слава. А императорът, като поел
пътя на отстъплението, обвинявал извън-
редно много подчинените си, че не са
устояли на своите писмени клетви, но се
отдали на раздори, конто водят до пора-
жения. Той заповядал на Лъв поради
частичного му надмощие над българите
да остане настрана с подчинената си
войска вън от града, за да не би те да
си въобразят занапред, че ромеите са
толкова малобройни и страхливи. Поради
това събранието на войниците започнало
да хули императора за глупостта му,
обявили го за свален и единодушно про-
въэгласили за император стратега Лъв.
rov
vnoycoQ/joavTOb
xatQogvlo.xovvTog
grydg d flaatlebg
£
e з 51
ш avzov
Л
vaygati
fjir&SOiy
evzevdev хадт max ш ovv тф TteQileup-
devxt атггф /.aco.

тф> Tgg flautlelag
Мсууф),
J
Э
d
2Q? де
xaiF
vedcog хаттуусоуфето, tbs еуЬеуЬе gey i orgy длхп-
оаадаь e.vxlstav' 6 де fl ас tiers тф лдод гло~
отоосгф xo'iflov еатфдфет, tcov олт]хд(от л/Мота
xatatTMigev од,
yQagayy OQXCOV (WTO'fV, (U/M X@06%COQOVVTO!)V
eig dtaardoeig, s$ соглед igrai ovgflcdvovGLV,
лоостадад тф Asovit gera t.ov ел" avrov отда-
T.ergaTog e^ao nQiooedoevEiv тфд
u8Qixф1 avrov лдод
air, eig to gfl tovtovs bhyavdQiag
yadelag ^(паасх^д
dtp
tov
ВгЕцлурфето, xal
(pebveog ;
7-5, 5)
ёрциаг
о та gov од
Г
о
zl 8(0 У
ev tl aeQOQ лдоораМит
Bovlydgotg yev-

3/ ?*
8^(D
6 $8 fltt.6ll
С&ъ
з
6’4

1.
r
L
рф Л8СрдоУТ1Х(,Т(ОУ r.(7)V ey~
4 * A 1	/
a/xa
лбкесод dta тф
Ba vlyagovg xafli 'ледтед^-
xal rpv-
Toaovrov Aoiady rgogaodai.
Фу d GTQaTicoTixdg ovHoyog xared.otdogei
flaod.ecog acpeAeiav, : ......
tov otgaTTjybv
pawled ат
£££


f *
xal. exIvtov
Aeovtu ovpr
Л@ОЕХ(НОЕУ‘
2. De origine Thomae
Svv avia) de
£

TOVTOV
(PP- 4,
2. За произхода на Тома
С него бил и Михаил от Аморион/
който имал недостатък в говора си, а
заедно с тях бил и Тома6 от областта
на езерото Газура/1 който водел потек-
лото си от арменците, а бил и смел и
способен мъж. Говори се прочее, че след
xal Мсуацл т-bv eg ’AuoqIov
to tfp ykbrtris лаоаоу]1лоу
rbv ало llgvr/g
ySVOS
rvyxdvovza, ф то r/Js уВЬттг/д
eysysvrjTo, pi&ff cov xal (fleoguv
.Fa£avQol
хохауотта, olid gig
U
7
j

rd
ед ’Aouevlcov
xal avd@ei.ov xal nolv-
nQay gov Saratov, tov ovv Bagdaxdov jiqoiovto

xal
avzov
>
1
3
Сиреч 813 г. Годината тук е дадена по цари-
1 Става дума за
6 Отпоено произхода
Император Михаил I Рангаве. 2 Никифор I Гении.
градската ера, според която за начало на сътеорението на света се смятала 5508 г.
бъдещия император Лъв V Арменец.
на Тома има различии сведения. Според Теофановия продължител (Theoph. Cont. Chronographia, ed Bonn.,
p. 50, 18—31, Тома произхождал от славянски род. Генезий го нарича на едно място арменец (ed. Bonn,
р. 8, 15—16), а на друго място скит, което се тълкува като славянин (р. 32—,8—12). По-приемливо е
мнението за славянок ия произход на Тома. Срв. J. В. Bury, The identity of Thorn as the Slavonian, BZ,
I (1892), pp. 55—60.—Мила Pajxoeati, 0 пореклу Томе, Botje устанка 821—823, стр. 33—38. — A. A.
Vasilieu, Byzance et les Arabes, I, pp. 25—26.
7 Газу pa — град на едноименно
Ruge\ PWRE, VII, col. 891.
41 Гръцки иЗЕОрн зз Пългарскйта история. IV
э Бъдещият император Михаил II (820—829).
J
- Д. Ангелов, История на Византия, стр. 292, бел. 10.
езеро в областта Понт в Мала Азия, на юг от Амасия. Вж,
в Мала Азия,

322
losephus Genesius — Йосиф Генезий
povaQovxt, Ttavta лоад avrov rd трд като Вардан отишъл при монаха,
avaxa/Awt&j'&ai ^оуЬулола. AsyExai,
мона-
хът познал всички негови планове и на-
мерения и дори му и предсказал, че ще
бъде конфискуван имотът му и че ще
бъде ослепен. Вардан се разгневил
тф
diavoiag
xal tooovtov (vote nQoayyt'A&pvai аитф xal rpv
nt-otovolag dpaigsotv xal тру bcpda2.p<bv лфко-
otv. tovtov ds sm xotg nQOQedsioiv dbg ov оъде ослепен. Кардан се разгневил на
dvphQEOtv блаа%(Шогтод, bpcog xd ovvtfih} xpg предсказанието, което не било по волята
sv%pg wioi'.stipapEvov, ха xpg илоуто^ОЕшд
агяф ларЕхлоЕлюто. лооохоpioapsvayy de xebv
s^vnpQETovpsvcov 'innovg avico xovxovg о po~
vayog алтдшг цеха л^Е'ютрд snsl^EOog
tooxeiv naQaivEi tov Baodavtov. тф de psxa
nsQC’Xp.Qiag avaxapy'avri, cog лоооЬохЬЬутс tcov
xarabvuicov avxcb ti oicovto’dhvai, xovvavxtov
avrov xebv sBiidcov лаУлу (pyolv d Оеолоолод
dvpQ’ „ppbsv act keql xov охакоррратод, о тф хубаво, отново божественият предсказа-
afj biavocq халсод pi] ЕУЕОХгррс, лссрцоУтюрВ
vov SOXCO.
bppdrcov
A.OTQICOOIV' ot de xovg 1ллоод
Qsalav tLxtxouiaavxsg avdQsg, xovtoov d лреотод
xal b psx
ход entxvycov avaQQTioscog
xaoxQaprjGsxai,.
^алелсод avotpeb^ag xd tov loytopov avwv
тф те Asovxi xal ВГсхаф. xal &copg, xoig гло
%EtQa xovTOjt psia xai xivog ел1 tov povaypv
v^Qtarixfig лдооохдуаЕсод noQsdyi-ov, (8, 13 —
9, 12)
5 1
ЕЛ1
и
та

antdibv
£

nQOQ&bslutv cbg
Г/ _____h	3
tisrd л2.Е1ОТрд
TOV
3
г
z
/
*
V6TO-
TCOV yaQ GCOV, dbg SCpihyV ЕСЛСОУ OOL,
<al пд' v^aQ^scos улоот^оц тру dB
ooi яоод ъ'лп~
а

avvbv diadppaxoq)OQr]OEi, xal 6 tql~
тохесоу iiavdcco xa-
ovv Baoddviog лроу xavxa
xa xov
Aeovti xal Mi%ap2. xal Qwpq,
5

7

0
3. De bellis inter Bui saros
Romanosque ortis


J
му, но все пак оставил обичайните [даре-
ния] за молитвите [на монаха] и се при-
готвил да си тръгне. Неговите помощ-
ницы му докарали конете, а
като ги видял, подканил Вардан1 да за-
мине колкото се може по-бързо. Когато
той с радост си тръгвал обратно, въобразя-
вайки си, че му е било предсказано нещо
j
монахът,
тел му казал противно на неговите на-
дежди: „Ни най-малко не мисли за неус-
пешного си начинание, което не съвпадна
добре с твоите намерения. Защото, както
ти казах и по-оано, ти ще бъдещ ослепен
и ще ти бъде от нето имуществото. От
тия мъже, конто ти докараха конете
оседлани, първият и другият след него
ще бъдат увенчани с царска корона, а
третият скоро след като бъде провъз-
гласен [за император], ще го сполети
смъртта. Тогава Вардан, като въздъхнал
тежко при това, споделил миелите си
със своите подчинени Лъв, Михаил и
Тома с някаква ядовита насмешка към
монаха.
J
3. Война между българи,
и византийца

По време на войната между ромеи и
aQxyyov българи предводителят на българите Крум
ТОХУ лоо-
ел1 xovwtg 6 fioujtksvg ovpfiatycov pv,
xarv pEyioxdvcor p roiavxp
ё oxacid £sr.o
предлагал да се предадат българските бе-
гълци, а също тъй и ромейските.2 Им-
ператорът бил съгласен с тези искания,
при все че това мнение не допадало на
повечето от знатните и най-много на ма-
гистър Теоктист. Тъй като сред тях на-
станало разногласие,3 българите и ро-
меите се разделили като противницы.
xai noAEuixijg Прочее те почнали война едни срешу
други и в станалото сражение ромей-
ската войска била напълно разбита.
Както изглежда, висшият промисъл въз-
намерявал иначе да нареди нашите ра-

Зе nokspov рсга;А * Pcopatcov
xal BovlyaQaw, xal xov pev
Kgovppov fpaoxovxog avadidoofyat
ogpvydvxag BovXyaQCOv, cboavTOjg be xal * Pa>~
paicov
xctv roig лоААосд
yycboiQ 2aav
OeoxtIoxo) payioxQcp'
ovvrs2.EG'&Etopg aobg Evavnoxpxa %coqovch,v ap-
(porsQot. ExaxQaTEVQVOi wtyaQOvv 1 Pcopatot xs
xal BovAyaQot
ovppoTxjg xaHsorajopg
'Po-jpaixov oxQaxEvpa,
5
хах
i
7
j
ла@
ov% гриля a ds xal
(by aovpcpcovlag
аЛАрЛсог,
ava xQawg Tjxxdxai to
(Bf SOCXEV tTEQCOg Xpg
e
войска била
v

Патриций Вардан дигнал бунт срешу император Михаил Рангаве, за да завземе властта.
2 През 813 г. Крум предложил да се сключи мир, като се поднови договорът между Византия и Бъл-
гария от 716 г. Точка трета от тоя договор предвиждала взаимно врыцане на бегълците. Понеже
това предложение е било отхвърлено, Крум се отправил на поход и превзел Месемврия и Дебелт.
Срв. Theophanis Chronographia, pp. 497, 16—498, 26.	3 При решаването на въпроса за мира се на-
ложило мнението на привържениците на войната с България, чийто най-изтъкнат представител бил
Теодор Студит (Срв. Theophanis Chronographia, pp. 498, 18—499, 18).
3
Л
н
ч
!®i Л: . l


№
323
Josephus Genesius — Йосиф Генезий
боти по причини, конто надвишават на-
шия разум.
Но нека се върнем отново там, от-
където се отклонихме.
Лъв, след като тържествено бил про-
възгласен за император, назначил своя
връстник Тома за началник на федера-
тите и почел със званието патриций и
[началник] на екскувитите Михаил,1 чийто
син бил възприел от светата купел.
И тъй враждебно настроените бъл-
гари, възгордени от предишната победа,
започнали да вършат големи опустоше-
ния, като опожарявали и пленявали
много области и селища. Тогава импера-
Evhoyov торът, който се стремял към мир, наме-
onovdas
tov ds xgawvyws BovAydgov
xar ad sit sv ov,
rd гмд’ ц,и'дл dis^d-
ТУ XQElTTOVl.
ay co лдого1ас UE^ovogs
yw, хатаБрресо? koyco
’Ata' dd-sv dieoTYi'UEy, avdis vvv Елауссор-ЕУ.
77
I
!
i
’AvaQQrjdsls w/ d^uoalq Aecov 6 daadsvs
(diogav tov eovtov tfMxidmyv тоооиадуду sis
cyoidsoazovs елёот^оеу, xdi MiyagA, ov tov
naida лУЕО/лаихлу; ex xokvgdgdgas vlotrcoirj-
оато, w) латдсхсср xal ExaxovdiTov Tipi] diE-
GE.ttVVVEV.
T(bv ovv dvagsvcdv BovAydgcov тЦ лоотёда
хатЕладЬсгтсог, ov% ?/ tvxovgo. лао
ev лолАасд XdOQaig ;
AOvd'El sgdjMDais, d)OT£ ЛООС
yet gov nspqjddjvai лада
Л(ЮО TO ElQgVlXOV WTOVEVOVTOS,

J
(IVTOl ь
Т£
г1
xai 117(%ajjz,
Л
от

ovx й Tvxovoa
xal xawixlais did
xal aixfia^MTEvaecos лидтрсо-
avrov tov BovX-
ftaGdsay
като опожарявали
2
TOV
S

рил за благоразумно да проводи [прате-
ници] при българина да сключат договор.
Понеже българският владетел не се съ-
гласил на това, бидейки варварин по нрав
и самонадеян, то император Лъв побър-
зал да се отправи на поход срещу тях.
След като се завързало ожесточено сра-
жение, нашата войска по императорска
разпоредба започнала да отстъпва, та и
самият император побягнал заедно с нея.
кад1бтато1 6 faoMEbs xai tovtols ладерРаХФг	И тъй българите се впуснали да ги пре-
aQioTEvs кол аитббу блотЕ^ЁЬс dvadEiKWiat. ov следват, но
рду a)J.a
tov aQX^yov,
лдоаада^аь та is летдаее та ds ev tikwvi /aZs-
л<Ь? TipaoQ^aaadai, ws svT&vdsv or tovtqlq
лЕледаттсобдас лаБттла EQ?a хатд тдг полосу.
у,
s лЕдуаааадаь.
pg лобс tovto xamdspEvov, ате fiagfiagixov
tov т go лот xo.t xaTala'QOVEVOgEvov, Ascot 6 cja-
adsvs хат avwov ExazgaTSveiv wiEiyetai. xai
и.а'хгу; KQaTaids кдот^дЕьб^, /ЗаыБхф diazdy-
gati 6
coote ttai avTov wv fiaodEcos GvyTQEnEadai.
pud-Ei tojv BovAydgcov vfj dicb^Ei елосещеуооу,
олобтдофгу? /лета tov nEQtovws Aaov clvtc-

xad*
avvov
xai
J
r/aas zack тдол$ vnofidAAeTai,
WV $aod.E(£)Q
о2отеАй? dvadEbtvvzat. ov
avvov xaTiaxvaat Bov'Aydgcvv
ясй tovttov та sxyova та /lisp
/

5
J
следват, но императорът се обърнал
срещу тях със съпровождащата го вой-
ска и като ги нападнал, проявил срещу
тях извънредно голяма храброст. Той
също така победил и самия вожд на
българите и едни от техните деца удрял
о скалите
„гумното*.
шени дела на възмездие, както се казва
у поета. — — —
И тъй император Лъв, като се про-
явил срещу българите и агаряните и
обхванат от голямо самомнение, се по-
казал извънредно дързък и поради това
?
« 3
и
а други жестоко избил на
По този начин били извър-
Tolvvv б flaodsvs Ascot, хата те BovA-
ydgcov xal ’Ауаоцтауу vsavisvadpEros xal ацт-
rrgxp olrjOEi xazaoxEdsis, dAaFovixcoTsgos алаос
хатеджиУЕто, (be evt Evdev xal олохМуету лддд
то фрбтедог. (рр. 12, 1 —13; 16, 15—18) започнал да проявява по-голяма жесто-
кост.
с
о
ftaodevs Леоуу,
s 1
У
 i
4. Bulgari Rpmanique joedus pangtint
4. Българи. и византийца
сключват мирен договор
Ония от тях, конто му се подчинявали,
със съот-
ветни почести, а конто не му се ПОДЧИ-
т Qy tovs nEidaQXOvvtas avwp лдобг/хотогр
rRlov (pdoTpgovrfaEap;, tovs de u?j лЕтдоаЁУоУь [император Лъв] удостоявал
alnloEoi лаутодалаТд dttpisiftsTo, та Xgioziavcbv
1
Тук навярно става дума за бъдещия император Михаил 11 Балба. - Сигурно става
дума за голямата победа на Крум при Версиникия на 22 юни 813 г. 3 Както изглежда,
тук Генезий има пред вид победата на Лъв над българите при крепостта Burtudizus през 814д\ Вж.
Златарски, История, I, 1, стр. 298—299; 428—432. —
XXXI, 1 (1934—1935), стр. 140.
бъдещия император Михаил II Балба.
победа на Крум при Версиникия на 22 юни 813 г.
Бешевлиев, Първобългарски надписи, ГСУифф,

Josephus Genesius — Иосиф Генезий
324
jrap’ ovbkv 1%ол1ауата АоуДбрсего^, ay difflev	нявали, под л ага л на различни унижения,
xal rats л-gds roly Ovvvovs e/opvaiaiy ovg-	без да зачита ни най-малко християнските
fiaaetH тиши gvvs%e&', sxecvois цёг dvahels	закони,1 и то дотолкова, че открито ги
едуаааадш та флетеди e.ltohoca, ёаигф де. xal	погазил при сключването на мирния дого-
тось &т avrov та ехетуооу ftgrionsv дата. di	вор с хуните,2 като позволил те да из-
d)v xdya geigjagI (рдсхсодестатос Aoiuoi те. xal	вършат нашите религиозни о бред и,
('ivyjtYiQiai xal EXfoAovdiGEtQ dsoos. ттобч tovtoiq	той и приближените му —- техните. По-
хол EfTfpvAtoi отаоеу
лаоат
Li£%Ql
т(Ъу
tol с xaxovgyg/шот. rotavra та хата dvoaegsiav
avrov ёгуогуиата xal теууаорат-а, xal тоттоу
to enay&ss

ovdev деолюиата АоуДбрсЕУа, dy ddhev
Tотуасау av,n~
дёг avahels
xal
di

Ovvtovq
exsivots
avai1) Тс
6е
5
Cl

2
J
a
EXtpAOydlGSlS dEQOS, лдб$ TOVTOIS
хата лоАст xal ytogav
aQXiffiev ttj? Деориооту ^aatXelas avrov
лоИ&г yooviuv dajQxeaay7 xal avra)v
(iwixsiaw dvaavaapsTovvrcov olov tovtov
)
yoovoov
lyjjQovl^ov^
*АШ xal лдо> тыу
dieyvcooto, дхАолотсад ovx
-ye Qgdxgv Alaxedovtav
OQloyv try
avvds
тас; те лоАяшоуу
тоотооу
(рр. 27, 21 — 28, 18)
xal
Л
l
ЛОО^
£xv&a>v
xal

AVGLTSXOWTTOV
yr]S ЛОАЕУ
->т
SLU
ё/лу/еу’ di ту хата
те лаоav xal say; tcov
сб’ГУеаюато,
ёлеМДЬу ovv атдапсбиа фаАауДу, олаз$
Eipddovs ёхтдёлосто xal rats
еолаоаталоу.
huGXEVUlQ
/
ладеуут
то
той и приближение му
ради това може би наставали страшни
земетръеи, мор, суша и жега, а освен
това и размирици в столицата и из ця-
лата страна, конто траяли много години
още от началото на неговото богоомразно
царуване, като че ли и самата природа
негодувала поради неговите злодеяния.
Такива бяха замислите и хитрините на
неговата нечестивост и чрез тях злото
се затвърди.
Но пък ако се залавяше да изпълни
нещо полезно, то трудолюбието му ня-
маше край. Чрез него той възстанови
градовете в Тракия, в цяла Македония и
чак до границите на скитската земя,3
сам излизаше с военни отреди, за да
отблъева неприятелски нападения и на
техните начинания да сложи добър [за
нас] край.
u

мор, суша и жега,
j
о. De insurrectione Thomae
5. Въстанцепю на Тома
^AxijXodiQ de, 6Д (paotv, 6
MiXai'lA ftoGiDvGayTa, та%ёок [хат
TsQiGfidv лоАоауддатлоу evTVQSVsTat хат
avsxa&ev
то’ xal 6 use AIixat/A
агато/ахДу отдатебдатс^ ervy^ave атдатдубТ
ovy iy-Toy de xal emwoaoi ало те Tiy латок
dos avrov ’ Ahtyydvaiv л/лДДу exToeqjovoyy,
Wi*
xal rd
vogDeahai,
vos did
dcTElOV
ovx
тф yevei, лоис de xal yTjQatos cov,
лелддоото. oi'ros ovv xaraoydov tovs raw dyj-
шспоуу трбдгог rnivras axairgids ёуудатроо; rds
vevouiatiEvas aacxAggovro siangd^ets, sf div

с \
(-ко pas
avrov
като чу л, че Ми-
се е възцарил, веднага подготвил
тъй като те
Л/
С
xal о ttev
TOV
vseo-
avTOv,
do d/Jo'/Aocs агилЕлоУ&бтау ddorav-
t	-f _'l R	\
ТСШ
ладалштбе too тсоу
etv y/jave. ат дат >] yd s
.vAiyhvv
eotxs, xal did то try у Atomy еАаттсода
gi/ txavay £%eiv real лдсу dvdQeiav
6 de Oaipas лапе (piAOGTOQyovде-
то avdQEioq'Qov
A&tyydvaiv
xal did
то тгу
JTQOs
те то avOQEtoqgov ovx
xai еелдоа.руодое, xal
елаттоод evos 1 eovros,
лоо$
1 SOXTOs
xal
ovv хатаа%(.оу
yTjQacos
1
- 	I1
eDittov xal
tcov $е Атлет tov
et xal охыс/т£д>у
тот лбба

sir
3 s
Разказват, че Тома
хайл4
голям бунт срещу него,5
отдавна били непримирима противница
един на друг. И тъй ^Михаил бил стра-
тег на цялата войска на Анатолик, обаче
той бил не малко укоряван, както изглеж-
да, поради това че от неговото родно
място излезли много атингани
поради недостатъка в неговия говор, а
освен това някой смятали, че му липсва
храброст. Напротив, Тома бил обичан от
всички поради мъжеството си, а не по-
малко заради своята благовъзпитаност
и любезност. По достоинства той не от-
стъпвал на Лъв,
скитско в произхода си
бил стар и куц, И тъй той събрал всич-
ки събирачи на държавните данъци
писмено им определил обичайните
?

6
също и
ако и да имал нещо
а освен това
7
)
и
определил обичайните да-
1 С тия думи Генезий изразява своето неприязнено отношение към Лъв V, който бил иконобо-
- С името хуни византийските а втор и често нар и чат българите. Срв. Moravcsik, Byzantinotur-
4 Става дума за византийская император
и продължил до 823 г. Той
им
рец.
cica, II, р. 234.
Михаил II Балба.
бил израз на недсволството на народните маси срешу тежките икономически и социални условия, при
конто живеели. Вж. £. Э. Липшиц, Восстание Фомы Славянина, ВДИ (1939), 1
(}. Ostrogorsky, History
ганите били християнска
с крайняя си ^аскетизъм.
пос. съч., стр. 36. С името
Die Slaven in Griechenland, Berlin 1941, pp. 176 -177.
8 T. e. до границите на България.
3 Бунтът на Тома е избухнал през декември 821
г.
J
стр. 352 — 365. —
Д. Ангелов, История на Византия, стр. 292—295.
секта, разпространена през VIII в. във Фригия и Ликаовия.
7 Тук Генезий загатва за славянский произход на Тома. Вж. Pajxoeuti
гсхЪаДл някой автори наричали южните славяни. Срв. М. Vasmer,
p. 181.
л
Атин-
Известни били
J
I


V
325
Josephus Genesius
Йосиф Генезий
.-то t ? j ю i ievos ст дат г; yea las
diarifhjciv. ovdtis
das.M/LivcdvsTO,
□ 7- з <j.. r*...,
yElTOVOVVTOV,
{UOodEOTlO-
rfjs dovAixfjs ptolgas
OV% OAOxMjgCOV S&VCOV,
Ol OVX (WT-Ф лgooco-
,11ЕГ
нъци, от конто раздавал на народа, като
по този начин засилвал враждебните дей-
ствия срещу Михаил. Нямаше никой нито
от Изтока, нито от Запада,1 нито от по-
селените чужди племена, нито от местни-
те, нито от съседните, нито враждебни на
господарите си роби, нито дори цели
народи, конто да не минаваха по различ-
но време на негова страна и го послед-
ваха — едни по суша, други по море.
На своите съмишленици той изглеждал
като някакъв нов Ксеркс и поради това
всички отреди заедно със своите стра-
тези се присъединявали към него, като
само Олвиан, стратегьт на войските от
[тема] Армениак, конто били послушни
на неговите решения, и Катакил, [стратег]
на Опсикий, оставали на страната на им-
ператор Михаил. Дотолкова се увели-
чила войската, която излязла срещу
сънародниците си, че и сарацините2 до-
били възможност да опустошават всич-
ки острова и области и изобщо щели
да ги превземат, ако след това Тома
поради голямата си слава не им се по-
казал непобедим. Поради това той се
опитал да води преговори с тях по та-
къв начин, че хитро ги измамил да взе-
мат уж доброволно решение, уплашени
от многобройната му войска. Прочее той
проводил при тях пратеници да сключат
мир, дори нещо повече
военен съюз за свалянето на импера-
тора. И тъй той сключил договор с ага-
ряните3 със знанието на техния пред-
водител, а антиохийският патриарх Иов
му поставил императорска корона. След
това, като събрал разноезична и голяма
войска от агаряни, инди, египтяни,
рийци
ивири
гети9
на Манесовата лудост/0 лази,11 алани,12
халдейци, арменци и от всякакви други
народи, завладял целия Изток.13 Най-
С „Изток“ се означават азиатските области на Византийската империя, а
ропейските владения па империята. 2 Т. е. арабите.	-у Агаряни е общо наименование
мюсюлманите. Срв. Moravcsik, Byzantinoturcica, II, р. 62.	1 Сиреч персите. ° С абасийци ав-
торът навярно означава абасгите, племе в Западен Кавказ. Вж.
Abaskoi. 6 Жителите на Зихия — облает на североизточшш бряг на Черно море,
на Ивирия, дн. Грузия. й Племе в областта на .
р. 144.	9 С името гети византийските писатели
конто :
„привърженици на Манесовата лудост* се разбират маяихеите,
има пред вид павликяните. “
нихейския дуализъм.
11 Лазите били жителите
12 Алани — племе
море, до устието на
□
tv

diavo/idg
хата tov dfiyaijk
r5A tcov
ovds rfjs ёоледад airrijs, ov tcov
btijAvdcov, ovx avToyfMnwv, ov
ou тДс dovAtxfjS poigas ogov nagfjv
TOV, ov% yElTOVOVVTCOV,
ogov TtaQfjv [моодеолотос
xara dtapogovs xaigovs
gv/joav xai
де хата АаЛааоасу,
dvacpavsvTi, cos evtev$ev xal ласти. та Астата
ovv wis oTQaTYjyois алЕгдео'&ш tovtco owe-
fiaiver, *O‘A$tavov ptovov, tov tcov
GTQO.T'ijyOVVTOS,
dyovros, xal Катано ла
Miyagi ye
Лаос

j
5

c
ауатоА'ф; cbgptguevov>
3
J (W
ovx avToyfldvaov,
?
i1
Ttjs ёаледад avrfjs
8s

1
f
OV
7
£
?
ovveItiovto,
veto
Л/
oi ,uev ката yfjv, oi
Seg^v) xav d :uxxM.gxois
c
oriEvdscr&ai TOVTCp
*AQjaeviaxd>v
emrcsi'fisis
Owixio v тф $aoi~
).ei MiyaijA ye JiQOGXEiuEvmv. xal tooovtov
snoAToAacia^s то nAlffios хата tcov d/aocpv/Mv,
&gte xal tovq ^agaxijvous sn
xal rraoas vrjaovs
xal xa&s^eiv dlcos
tovtois
d Mcouas dvEdedEXTo. di
avTol'S xvjQvxevsa'&cM TQoncp
ycos Evdsledoas otceq avrots fiovdvjTov fjaas-
vIqeto ту] exeidov natAtrtfoj&Ei dvvdjAEt,
nAayEiGiv, diasrsjunsTai ovv ttqos
dvaxcAovjUsvos,
Ttjs $aodrxfjs dvi%teafiat алолто'югозд. лосестас
Toivvv ocTOvdds цет* ’Ayagyvcov, eidijOEi tov
avredv dgypjyovt dvadsiTai otEcpos $aai2.stov
лада tov dgytegsoos "Avrioyeias
*AyaQgvcov ’’Ivd&v Aiyv^ricov
doyv ’А/Зааеоуу Кцуауу 'Тффюог
2x2d$cov Ovvvojv Bavdrjfxov
rfjs M&vevtos ftdsAvgias
xal ’AHavcov KdrAcov те
etsqcdv TtaVToicov rtyvcbv nohv&QvfAgrov
aegaudy
толфд htugiEVGEV,
jiegivoiais
TOV
nQOGXEllAEVCOV.
tovtovs

3
У
ddslas Аа$Е(>{)ал
xazaAgi 'QEad-ai,
el ,ш; uETa cavia
cpgpigs avaviaycoviGTOQ
oi xal TiEigazat jtoos
TOLUodE, navovg-
*
%d)Q(i£
avtas
did TtoUfjs
a
У
хаха-
auTovs siQTjvijv
ло2Аср dr /ла/Aov owaojuo/toy,
acrovdds цет
OTEfpOS
*Ioo$, Eiza ЦЕТ
Aoovgicov Mdj-
Ka$Etoo:>v&
Гетаог xal ogol
iiETeiyov, Aaffiv ts
xal * Agaev law xal
ciav-
GTQaiOTiedi^adtievos uTtdags тДс ava-
teAevtoiov f.iEQscji xois хата

J
в
u
J
3
У
да сключат
Afdvsvros
A2.avcbv XaAdcov
a)	L.
i
У
7
у
И
аси-
,4 абасийци,5 зихи/’
славяни, хуни, вандали,
абасийци,5
МИДИИЦИ
кавири
колкого имало привърженици
лази,и алани
и
8
»
зав ладя л целия Изток.
Агарями
} Сиреч персите.
Totnaschek:
със „Запад" — - ев-
за
PWRE, 1, col. 20, s. v.
6 Жителите на Зихия — облает на североизточшш бряг на Черно море. 7 Жителите
дн. Грузия. s Племе в областта на Кавказ. Срв. Moravcsik, Byzantinoturcica, II,
!t С името гети византийските писатели наричали много племена (дани, готи, узи и др.),
живеели на североизток от устието на р. Дунав. Вж. Moravcsik, op. cit. II, р. 111.	10 Под
обаче тук, както изглежда, Генезий
от манихейството и възпциели ма-
XII в.
Лазистан, на
в степите
Г
j
cit. П, р. 111.
както изглежда
.чанихейството и възприели
иаричат павликяните маяихеи.
Лазика, дн. Лазистан, на източния бряг на Черно море,
от н. е. живеело в стелите на север от Кавказ и Каспийске
Сиреч малоазиагските владения на Византия.
Те до голяма степей били повлияни
Много византийски автори, дори до
на областта Лазика, дн.
което от V в. от н, е. живеело
р. Дон.
в.
13

j

Иосиф Генезий
326
Josephus Genesius
votg L'tto %EiQa леУосд,
Oiodxvjv sTQoGEpgiEAdoag еХелоХету to BvtyivTiov
ExjSid^sTai tnevoiv svoinloig
rw - '	-*	r	5M	X
, ETi xai
ye xai ттЕАтаата^ ajLisTQOig
xal пЕтро^олютаИд
acpEvdovtoTaig
EJUQCDyiV V'USVOS,
oi
LOV
vjgr,8lQOV TEiyEOl STQOG^aALOV
TOV

1
xai поЬоонрпхосд
3
Ijljt
/
3
Мщаф. eg-&
uiyy xal tov
we g vnevavTioig ehitt^epevov
бр^уатаоу б (рашад xal
мал
/
TiQOosxi {игр xai TtoAiOQxryTixoiq ovx oXlyotg
TEyydopiafji xQUTWojAsvog. ц&Е tov noAAdxig
Toig хат vjgr,8iQov Tsiyyoi лооо^аАсот алдахтод
caioxQOVETai., tov ftaatAixov ласдбд (deognAov
avToig Етпбттод xal diaycovi^ofih'ov та валюта,
d)Ad ui}v xal tov латодд Miyaid. EGlT OTE
v^EgidvTog xai toiq v^evaVTtoig
avToyetQog. ofier ар^ууттату б (-)ощад xal ел1
vavf,tayjav jiQOEQyyxat, лоААту oAxddcov aioQEi'av
ЕлаубиЕУод, xdxstoE ладалАт}о1сод svdvoTVXEi'
avrai yaQ тер
туд лер!, tovtov пара врауу
у pg Eidqoswg, zprixavva дг оотсод GivsvQE^siopg.
KaAAivixvg Tig тагу
xal ainog povog еьбрршг t66e,
yog E(py тф jjaaiAEL
аотф пара daAaaoav, eiheq ngosioiw. dg te%-
vtxcdg Tc>de awf/slg roig yavdoyaiQ Eneyo-
opypaev.
после, приближавайки пределите на Тра-
кия, се опитал да превземе Цариград,
подсилен с добре въоръжени конници и
с подчинените му пехотинци, камено-
хвъргачи, както и с безброй прашници
и леко въоръжени войници, а още и с
не малко обсадни оръжия. Като нападнал
с тях стените откъм сушата, бил от-
блъснат, без да постигне нещо. Срещу
тях
фил
също и неговият баща Михаил излизал
понякога и лично нападал враговете.
А Тома, объркан от това, започнал мор-
ско сражение, като довел голям брой
плавателни съдове, но и там също така
претърпял неуспех. Защото те били уни-
щожени с военен огън,3 чието приготвяне,
забравено по-рано за известно време, то-
гава било възстановено по следния на-
чин. Някой си Калинин от Египет, мъж
умен и който единствен знаел това, се
осмелил да заяви на императора, че ако
той пожелае, ще му съдействува по море.
И той
огън,
ници.
Три години се бунтувал окаяникът.
За този бунт се беше появила страшна
поличба още при царуването на Лъв.
На небето се показала комета във вид
на две луни, конто се съединили с бля-
сък и отново се разделили на различии
съставки. От тях се откроил образ на
безглав мъж, който един вид предвеща-
вал безумното движение на започналото
след това срещу християните безглаво
учение на бунтовниците-еретици или,
както изглежда, — [образът на] бунтов-
ника Тома, глава и безумен предво-
+J
u-
откъм
излязъл императорският син Тео-
сражавайки се много упорито, а
J
1
1#

?
wccrccra2tt»'TO,
Ttvoi
то 71QIV dio^Avpis-

/1 lyvnTOV,
Э с.
avqQ exeipqcov
naQQpGtaadps-
xaxa. tycoya ovfAnovijGEiv
/
*v
г-
то de ovv&slg
u
yavaQ%ai Г
roig

J
като приготвил изкусно течния
предал го на морските военачал-
a ypjp.au

еу
хат
diacpopovg GvazaGsig,
EnAdofh] avdpdg, dy2.ovv псод
лаоЕю ay ay ovtojv xazd Xqiotuav(dv
<
J
/
1
J
etsqcdv dia-
*Ел1 TQiGi де б dsUotog £УЕШТЕ()[аато eteoiv.
ovuvog vEcoTEQiap.ov eni ftaaideiag Aeovtoq те-
pa; тагу апосроадшу &6e npodsdsixTai. coQd'di')
хорфттуд xav3 ovpavov ev oypjpau asfoyvayy
Ф XapnQibg ovviovoaiv xai aviiig diaiQE&EiofOT
хата dtacpoQOvg ovoTaGEig, sg div sxTvnaiud
ti axEipakov EnXda-dv} aydoog, dpkovv na>g tcdv
f.iETa ravza
to axEqiaXov ddyua wj? oTaGicddovg aipEascog,
rj xal Ocopav tov а/Астора, cog soixe, хесра/фт
xai aQypy/dv раташ'срута T?jg
ardoEooq x&xt^pevgov noiq nQOEcpTytwGEV. rp’doa-
yadqxEoav ds ev zovzap о те ’OAfitavdg, xal ника Юма, глава и i
XQioTKpoQog, T^vixavra. рауютрод yeyovojg, ov дител на бунта, повдИгнат от чужденци.
ol viol Baoodxiog те xai NdaaQ nazpixioi, xal При потушаването на бунта се отли-
KazdxvZag avzov а
xal nazoixiog, heqI
too GzaaicDTov та
бунтовниците-еретици
5 .
st
s
3
<5e
xai
5
J
При
чили Олвиан и Христофор, магистър по
това време, чиито синове Варсакий и
Назар били патриции, а така също и
патриций Катакил, братовчед на импера-
тор Михаил, за когото се каза по-горе.
Чрез тях била разпръсната отровата на
бунтовника.
Казват, че истинската история на Тома
е следната. Този бунтовник, който про-
излизал от жалко родно място и долно
потекло, пристигнал, в столицата Цари-
град, за да си изкарва прехраната. Той
се' прилепил към един от патрициите,
- Под „военен огън" Генезий разбира т. нар.
който бил изнамерён от сириеца Калинин през втората половина на VII в,, а не през
те xai
ilhyaijA fiaaiAscog EgddeAipog
cov продедр^штаг di cov
cpd.Quaxa дюхедаато.

i? 5
J

гч
Осоцо.)’ ахрфеате-
yovv
<?
о
OVTOQ yovv 6 poV^TLCOV,
xal Tvyyg dipavovg yeyo~
sig to 'Qryy yaQLV eig туг
no/av Et.oiiA-
tcov dvayxai'aiv
i
Kai ovto) qjaol та хата
QOV dlEglOTOQElO&at.
ex naiptdog olxTQag
vang,
KaAVOTavTivov xai ^aa^Evovaav
&8У, xal xolAy&stg tivl toav naTQixtcov (BaQ-
Бъдещият император Теофил (829—842)-
рр*ЬЦКИ ОГЪН j Li kJ х i * v v-iiri 11^x1,^ wia	** - —	— 1— —
IX з., както съобщава авторът. За гръцкия огън. срв. тук бел. 6, стр. 43.
„военен огън"

•1


losephus Genesius — Йосиф Генезий
327
bdvpg ovwg pv
goryetag лада tovtov
хаталда^ав'дш тоотсд
to ^aoiZevEiv laycb
bid rpv
be
OTtOi'
и
а
именно споменатия Вардан, и бил
уличен от този мъж, че е извършил пре-
любодеяние. Тогавашният император Ни-
кифор, който завиждал на Вардан зара-
ди неговото добро име, му внушил да
извърши това. Прочее, като се отървал
от обвинение™ в прелюбодеяние, което
той се опитал да направи, но не го из-
вършил,
той се отрекъл от вярата си в Христа
и като прекарал там много време и из-
минали около 25 години, започнал да
разпространява лъжлив слух за себе си.
Той твърдял, че
на Лъв и Ирина
зрение и от царска власт поради своята
порочност и умрял наскоро след сваля-
нето си, като неговият труп бил погре-
бал в раклата на един от тогавашните
манастири в столицата. И действително
този пагубен мъж, който живеел заедно
със сарацините, ги подигнал с големи
обещания, че ще подчини на тях ромей-
ската държава, ако му дадат достатъч-
но пари и значителна войска за делото
му. И като получил това, което искал,
веднага тръгнал на поход срещу ромеи-
те. Поради големината на своите замис-
ли, като намерил някакъв човек, полу-
варварско човешко изчадие, което освен
от душевна пустота и глупост, страдало
и от телесна грозота и от други подоб-
ии неща, накарал да го наричат Констан-
ций. Той му дал един отред от сараци-
ни и заедно с него нахлули в ромейски-
те предела. Император по това време
бил Лъв,2 син на патриций Варда, който
произхождал от Армения. Като не обър-
нал внимание на възникналото за ромеи-
те зло, приготвил набързо малка войска
и като й назначил за военачалник по-ско-
ро войник, отколкото пълководец, я из-
пратил срещу Тома. А след като двете
войски се сблъскали при някакво сели-
ще в източните области, императорската
войска била разбита и обърната в бяг-
ство. Бунтовникът започнал безпрепят-
ствено да напада всички източни обла-
сти и ги накарал да преминат на иегова
страна.
Не дълго след това Михаил3 убил
Лъв и взел царската власт. А бунтовни-
кът Тома, сякаш не му стигало господ-
ci leydeig') еухЪрдатс
tqv avbgbg edlo)
Nixpqrooog 6
т(Ъ
J-
xaloxa.
тр дшХЯЩ
dvbQog
1
fl EV
Г1-
pV

e ' <>
ОЛЕ>Т£ТО
ipvixavTa to fiaoilevEiv iaycbv, тф Bagbavp
ftaoxab’avv bid rpv noooovaav xaloxdyablav
avTCp' (pevycvv bk Tpv enl t?) goiyeia btxpv,
pv хаталда^аа^ае gkv ^EtQd'fyp, ovx eig egyov be
nooeffp, cig Evgiav алеЬда, xal лосотоу i.tsv rpv
Xqiotov [дроурта!. лтопу, xal ygbvov ovyybv
airtoig biaTQtipas, couel e! xai x rtaosAxvGiipvai
, p'Evbp tppgpv eavtco xEQi^ciet.Tat,
тот
ngoaovoav
/
TpV
AtW (IV
избягал в Сирия. И отначало
yeeubp cppgpv eavtco
ElGpyOigiEVQq
be ago. bid Tpv
дета toot ocpbo.liiaw
elvai
xal EiQpvpg.
/
a ['tov
о vros
TQOJlCOV
еотедртаи xal [л отЬдсолсоу
________________________, xai
оoo eg tote
aii
дета flyayv
g e,v Ttvi.
f
7
трд
хатетеИр
GEgrEicov. all" bye
'agaxpvdtv bia-
faatQEi Aagxgaig, cog
cPcogaa.t)v dgypv,
orgaTov d^tdypecov
S t-u r.y/ur	лд/д v/y ГС9Р
Tvydov EXorgaiEuei хата "Pootiatcov Evdvg,
то деуевод тоуу eyyeigov-
ti gigopaQbaQOv evQp-
cpavaoTpiog xal dvoiag
bv ;gogqiav атодалод bvoTvyovv xal
TOVTOV'
аитоед тру

e Константин,1 синът
който бил лишен от
ехлтшаесод



то igyov avrcg. xai Ьр

Г
7
Eig
EV
Evtavrovg
KtDvoTavTivov
Аеоттод
goybpgtav талу
xal трд ^aaiietu.g
pcgdiTOTat
6 lovbs VEXQO
tcov ev
лаладгшод оЬтод dvgg дета
'Cfbv, vxoayAaEGi tovtov
VTlOTE/,p notpGEiv
el xal уордата Ixavd xal
bo i ev лоб
gevoov
noiEirai be: xal bid
gsvcw vibv av&odjxiov
xebg, дета трд y-vyixpg
ETl
та 1.1a тсоу
TQenei xalEiotlaf., алодосдат te tovtcp
xpv&v GTgaTsvguTog bobg ovv avreg Eig та
'Pcogaicov eleftallEi рОд, Asiov be tote xaigov
tovtcov pv	6 Bdoba glv tov латдт-
xiov vtbg, ’AggEvtaiv
ov nolvtOQeag Ье а^юоаад
gaioig xaxov, ауедтаоад be лВр&од
тод pQayv xal xa^pyegova атдаткЬтру g.allov
p атдатруог елютраад хата &a>gd аттоатеИЕЛ.
xal bp ttov отдахеаgaToov
oovttov allploi
xxaiei gev 6
gpvypv тделетаь'
у Evo g ev од jtdvra лоод
yet xal лдод ffiav
[" 

S
и
bp xal
□
olvcoQiag bs
о bp xai Kcovotovtiov елт-
umdgoiQdv те rovteg Eaoa~
cvv
fl
7
1
1
Bdgba glv tov
Ье xavdycov to yevog'
rd ixufpVEV ePa>-
gtqoxev да-
dg.q)OTEQO.)V (jvpi.718-
х ат d tl try г A’ тр e(i) yooQtaov,
tov [iaoiAecog отдатод xai eig
ел" dbsiag bl: 6 алоататрд

/^аитЛесод
dbelag be:
аг'юууоута phov eziltqe-
та egvtov лснытат cpqoveiv.
□
о
и
Л*
Ы
geocg xai Mtyapl Aeov-
be.
Ov ло!и Ье
та (povevet xal Tpv /jaoi.Abiav exbeyexai. о
ye отааюдут/д &cogag, (bg gp aQXOvopg civtco
3
to ev
sxbeyerai.

1 Сиреч Константин VI, син на Лъв IV Хазарски и на Ирина. Той управлявал заедно с
майка си от 780 до 797 г., когато бил свален и ослепен от нея. Узурпаторът се представил за Кон-
стантин VI с цел да придаде легитимна форма на своите действия срешу византийского правителство.
2 Лъв V Арменец.
з
Сиреч бъдещият император Михаил II Балба.
328
Josephus Genesius
Иосиф 1’енезий
r_J
yijv елсхрюле/а? ayuedbv алаыу?, pdp
плат тд vug ' Pcotiaiov? bv, uApv
xhy&svw?, ололоестш, xat
тр? хата
то vavuxbv
rov ^aoihxov	xApftsvro?, ълолоеТтар
vav? лКелата? таолруроа? etsqk? aitov те ла-
оалор.лоо?
тадта? хила A&afiov xslevei avrov' 6 Ле ада
i.tvq/ы др Ttvi отратср xaTaAaq/jdvsi тоу uera^v
Spazov xal ’Afivdov uoQ&fibv, хата ycozov de
ItmAv eavrov tov tpevdoxcovoravTiov xal xotp&svTa
vlbv dfta aey/arp дууатяела тыу лоохател/луицё-
vcov avTcp та Aoixd хохадращАу елстоёлы. daiud-
vwv 08 siapypoeaiv о ото? xal fiavrs/ai? Р'/цё-
vo? XQoi’ov cat?
тр fiaaiAevovcrp лраА/Акл лолет
$p uv/‘ pdp de тр? xvQia? evordop? астр?
тот ’Olfiiavov xeQtxinrei ат^аир,
/~>QQ%v up ?	'
ev&eco? aliaxerat'
yevvato?
1st
ipEvbcovvpiq)
ovbiv ti тр? auovoia? pcpiero, a/,/? aua up
vijiTij Леа/Зо&ЕУ pxovrt от61<р, xal avrb? vaiu
at у сллаусоуоТ? xey^opitsvv?, гтхта деаохолраа?
dfjshp’ov, ex naodAov тол/ov uvb? b dp
хас сАтлтог та?
”A^vdov
ло^8щот}]@ /а v?,
avrov' 6 6s
xataAaqddvsi
лор&ссдг,
Т£
де
7
SlGriyqOSUlV GOTO? XCU ,
а оплот at? лоо/Ayst xa^ ov
st aQQijup 36-
up vnb
UQO?
oq/tqv qiEvyet те xal
avrov b
5/ £
Ok^iavbv
ЕУЕуХЫУ ТТ/У
xai T)]v xacpaXqv
exzEUcov
J
тер отаоиитц
алоисЕ/Аи лт/xqL
ал оу о/ а? р ср/его
’О/Аьато?
JftXarfi' b de
OV
Л811Л8.1 ты paGi-
J	i	I
л
/
J
д.Ж >
all
та чп; г
оотс?
5 Г/
xal,
,uev
ството почти по цялата суша, вече под-
чинил цялата ромейска флота с изклю-
чение на тази, която се наричала импе-
раторска, и като построил и много дру-
ги кораби, конто пренасяли жито и коне,
а така също и военни кораби, им запо-
вядал да го чакат при Лесбос. А той
с някаква си многобройна войска завзел
протока между Систос1 и Абидос, като ос-
тавил зад гърба си осиновения от него
Псевдоконстанций и му наредил с твър-
де голяма сила да опустошава останали-
те завзети вече области. Той, воден от
внушения на демони и от предсказания,
предрекъл пред своите съмишленици
деня, когато уж с неизказана слава щял
да влезе в столицата. И когато вече на-
стъпил уреченият ден, той2 попаднал на
войската, предвождана от Олвиан, и не
можейки да издържи дори за кратко
време нападението й, побягнал и веднага
бил заловен. Доблестният Олвиан отря-
зал главата му и я изпратил на импера-
тор Михаил, който я изпратил на бунтов-
ника неговия лъжлив баща. Той
обаче ни най-малко не се вразумил.
Като избрал безлунна нощ, той се качил
на един от корабите, конто превозвали
коне, и заедно с идващата от Лесбос
на-
своите
м о
т т-^
и

vvxra
uvb?
Oqxooiov,
eVQCOV
XalTOl tOv jiaoi-
/.€&)?> ore dp Фрщ] летпрууёАр cd? dtafia/ret
vavoiv 6 алоотатр? тоу хата rpv "A/jvdov тр? флота от една крайбрежна местност,
чЫаттр? xoyfyaov, exaTQarevoavro? те хаР ричана от местните жители Оркосий,3
тайно обикалял много места от Тракия
и намерил, че всички тракийци са му
ovhkv $е~ предани. При все това императорът, като
xal mv било съобптенл. че бмитпиник-ът пор-
/ 1
ex uaoaAov
->K
/
тол/ov
noy exxcoq/cdv xaleXrai
nsQatovTai тр? C-)qqxi]? Baikov,
та? (~)Qqxa? xarqxoov?
flr
xaZeiuxi
<7
аутср,
оте оц Tpqqp лесярууе/л]
Лрд?
лолА.а%ои
лсо’-
(Ц
-//аХаттт)?
CJLVTOV
с/ршахату со? Giqiftaxijaovoi ^aoiAsT
hafidvroQ' опа)? таота? алаоа? лас>
ц£уыт ашыг,
то отыу
л t
/,8V?
та хат
xal vavTixbv ovvaf)potest
avaroAijV rjbf] tov алоотЬтоо
лро? ye ftpaXvv XQ^vov тр? rvQaw/Ьо? алрх-
Xayuevcw. sv/pot Ье fiaoiAsv? '	~ q
TpQiov rat? vave/,
ал ах.оололесо?
blSTSTVE-V,
KsQa? pdj EX TOV GTO/.OV
uop'&qov, ExGTQaz&vGavTO? те хат"
д/л-yioTO} oxQaTCp xal ex лааыу Ttolscov
co? uv,u.uax)'iuovui daotlet u/ozst?
те
5 Л
Wo),V? 6 TVQCjtWO? EysyoVEl,
лдоаооеттауу avTcp. uaQay.Qppta 6 pact-
vuovoarec,
ни
неговия
най-малко
баща.
и
т
че
U
му било съобщено, че бунтовникът пре-
минава с корабите си пролива при Аби-
дос, тръгнал срещу него с малобройна
войска и взел уверение от всички тра-
кийски градове, че ще му съдействуват.
Но те погазили всички ония обещания
и узурпаторът се засилил много, след
като те преминали на иегова страна.
Императорът веднага се върнал в столи-
цата, като взел, доколкото било възмо
жно, всички мерки за нейната безопас-
ност. Той събрал сухопътна и морска
войска от източните области, който се
отме.тнали от узурпатора наскоро след
като той се оттеглил. Императорът по-
ставил в корабите и военен огън и про-
строил желязна верига от градската кре-
пост чак до отвъдното укрепление,4
така нареченият Рог6 при столицата да
Град на брега на Хелеспонта в Тракия, срещу Абидос,
стността Оркосий не е отъждествена.
вала от крепостта (Птоуос) на едната страна на Златния рог и цродължавала
била спускана по време на война и затваряла пътя на
който не бил укрепен огкъм морето.
и
Upb? тру ЛО/ЛУ
avrqy сюсраМ&тата diatht?
GiQar-bv ex тыу хат
vnoxcooqaavTo?
3
1.
J *
31
1
хас ы? пщг
ueqA ci.ua
?

/
J
xai лор лолешси
W	I
oxotvov
usXQi tov zrzQad-ev (pqovqiov
то хата rpv л61тг xalov^evov
tcov avTinctlcov лр-
xal тру oidqQav
tov rxEQad-sv
+->
на

та
* Ме-
- Т. е. Псевдоконстанций.
1 Тук става дума за прочутата желязна верига, която започ-
до отвъдния бряг. Тя
на война и затваряла пътя на неприятелските кораби към Златния рог,
5 Сиреч Златния рог.

1 т
329
fl

да

lose phus Gene sms — Иосиф Генезий
не търпи тети от противниковата флота.
Бунтовникът пък
движник Григорий, който по-рано оил
стратег, но паднал в немилост пред им-
ператора и затова бил заточен в Скира,
един от Цикладските острови, направил
го началник на десетхилядна войска и
го изпратил като свой предвестник сре-
щу столицата. Той приготвил и флота,
така че и двамата да се намерят по ед-
но и също време пред Цариград. Това
било направено бързо и двамата се срещ-
нали по суша и по море при устието
на река Варвиз,1 като дори желязната
верига не могла да спре настъплението
на неприятелските кораби. Наскоро и
[самият Тома] пристигнал
войска при столицата, като къмпървия си
осиновен син прибавил и друг
Анастасий. Той някога бил
поради поквареност на правите преми-
нал към светския живот; бил грозен на
вид и поради прекалено пиянство при-
липал на индиец, а още по-отвратителен
по душа поради крайното си безразсъд-
ство. С него и с цялата си войска той
нападнал града, като смятал, че щом се
появи, вратите ще му бъдат отворени.
След като се излъгал в очакванията си
понеже гражданите го отблъснали с ху-
ли, той се разположил на стан при хра-
ма „Св. Безсребърници"2 и покорил
всички ония, конто живеели в Тракийс-
кия Босфор. След това той започнал
война с неизброими стрели и хвърляни
от метателни машини камъни, бидейки
уверен, че ще превземе града откъм
Влахерните. Вследствие на това и импе-
ратор Михаил, като се качил върху по-
крива на храма на Богородица, забил
военного знаме. Той заповядал и на си-
на си Теофил да вземе победоносния
кръет и пречестната одежда на Богома-
тер и молейки бога за помощ, заедно с
целия клир и другите граждани да оби-
колят в шествие крепостната стена на
Цариград. Бунтовникът си служел с
различии начини на водене война и во-
енни съоръжения. Но императорските
войници от удобни места с помощта на
стрели и противодействуващи бойни съо-
ръжения отблъснали противниците, кон-
то изоставили стълби, „костенурки
овни
лаАас tiEV xQij/iaTiaav-
61’ a at as dk фааиеТ yvyovoia
Sxvqov. piav i(~)v KvxAadfov
tialvoiTO. VQY/yoQiov <5е,
та атдатт/убг,
xal did tovto eig
vi/coTV, TpvyadsvJlsvTa, Aafiayy б алоататту;, ars
dr/ лово^ают/оатта аитф, xeiqotovei атратЕО-
paros т/ys рога	iivqitov avdQoov,
TTQodQOltOV
шерлы, ad.Mi di/ xai отоАоу vavnAiov drdfwv,
tva
ySVOlVTO Л.ОАЕ1..
avvsX&dvTEQ
xard
ovds тф aidT/QEas ЕфадхЕоаот/ь
TtjV T(~)V
noi.v de xal avroQ ovv т
Xoi.EL,
oov dvadEtxvofVj
eig tovg xaiwpEvovG тЕТфааута povuyovG, -eig
XOGLUXCOV $E TQCKIOjV (/ЧЮАОТГ/Т! таф.у ЕЛТ/ВФбта,
aioxQdv то aldoc, Фоте doxeiv ф oironoaias
^Jvdoyevi/G eivat, pox&}/q6teqov тф/ y’V/j~/
Epnh/^tas EoxaTf/s. iietu. tovtov ovv xal n<iv-
to" tov orQarov луофЗа/Лгл тт/ лоХех, duu. тф)
ipavy/vw oiopsvos dvotyv/vai ids Ttv2.as
T(i)V

ашф
tivQiaw

xai tovtov
aviov хата тт/s i3o.giAevovoi/q xqo-
Л \	*	- -	- -	_

di/ dpipio хита тагтоу ev тф/ Кажотаутлтоа
yeyovv tovto Tayjavs,
ало те уф xai да/.аттг/;
tov лотацот EXjloAaS,
ids
xal di/
aZM/Aois
BaQfii'vov
лоЛЕртуу
TCp XQ<)TEQ(OG
T>
г
лотароо
о а р et с woz г<тш
ЛЛО!.(ОУ. нет* ov
XiAtaoiT
лот $evti
Eiyodov
>
НЕТ
с~1.отатЕ1 тф/
Г/
: 8T6-
□
f
r
взел като свои с по-
койте по-рано
к>
xal
ViQ) .
Avaoraoiov d'vopa,
TE.AEoavTa povaypv
у.
LTfz/at per
с
80-хилядна
6(Ж£ЛУ
ёЪ’СЩ UOyJhlQOTEQOV
5
c V
/
г
пета
J
г?
1
avoty^fvcu taQ
айтбт
5
монах
на име
HQ
?
г аотф.
ло/лауу
ОХТ/УОРТСП
УЕ(ЛУ,
ЕЛтбоч дшлкщтаувл
Gsftaouioyp

TO)V
г
 ayrair
Avagyvgcov

ELTU


xai
_'
>
лбл^иог икса ?fj±
>
р&Ф v$qe<.ov
хата
л arras1 eg%sv vm/xoovs tovg хата тот (ФФхюг
olxo vytug /Зобалоцог.
hoaeeoq ovyxooTEi тофторашу d^drois xai toig
ex tow wvTQofiuAayy Ai&ois oQydvojv} uaAa r!>?)
T(WT}p>

|_1
хата pEQOs ifov BAa%8Qva)r vlanitjov
eKelv. о&ел> di/ xal 6 ffaoiAEix; Mi%m/A avaftas
ЕЛ1 Т^ь OQOTp^Q TOV ТГ/G ^EOTOXOV VO.OV
Ле/ШХОУ GY/ttElOV m/yvvot,
(piAov tov vtov Aaftstv ys to vixonoidv tov o'TavQoo
^vlov xai Ti/v (JEfjaaTT/v ес&у/то Tf/Q Ueout/toqog,
xat ^sQis^Eiv tov
fiokoy pEta hravEias, ovv a pa
xai Tois
dsopevov.
stSsi 6 апоотатур; xai pi/yavaTs‘ d22’
dEtiov 01 '
TOIG
tovs EvavTiovs,
xqiovq те xai лаг eT ti toiovtov oQyavov hndr^

Св. Безсребърници
«'2
1
3
xeaevei <5е
TO JTO~
xal -&su~
г_|
rov Bv'Qavriov rst%ovg keqi-
тф l£QG) xAi/QQ)
ттих о vol ад
J7
dAlotg no/Jiais;
паоататтетас tty лагтоф)
irjs ii’Etas
/
tov paoiAeoK
raiQ
Ol
dviipi/^avv/paoi x8%o?jpEvoi
шоте xal xklpaxas
ТЕ
/
/
oZeuov
I
E$ VXSQ-
/toAais xal
diarO'ovvtai
xai %£A(bva$

51
Варвиз (Вад&у&р, BaofrioGag) e река, която се вливала в
Constantinople byzantine, рр. 9, 16, 232.	’
тала, наречен „«г гсЩ zlape/ov". Срв. Janin, op. cit., p. 123.
45 Гръцки извори зг българската история, IV
1
изоставили стълби,
“ и
всички други подобии съоръ-
Златния рог (дн. Kagithanesu). Вж. Janin,
2 Храмът „Св. Козма и Дамян", който се намирал в квар-
?
330
losephus Genesius
Йосиф Генезий
избягали под
жения и изоягали под своите шатри.
Морската войска на бунтовника, а и
самият той, като си послужили с течен
огън, обградили града с флотата, но били
отблъснат от многобройни стрели, от
така наречените четириноги стенобойни
машини и от противная вятър, който ду-
хал, понеже било зима.
Тъй като вече настъпвала зимата, той
нападнал града със сухопътна и морска
войска, главно оная част на града, която
поради формата си се нарича Рог, като
приготвил четириноги стенобойни маши-
смятайки, че ще разтърси крепост-
ната стена и чрез хвърлените от кора-
бите камъни. Императорът от градските
стени влязъл в преговори с
противниците и им обещавал
се разкаят, ще им даде опрощение за
извършеното. Обаче не ги убедил и
като въоръжил малобройна войска, вне-
запно излязъл от града и разбил на-
пълно ония, конто се опълчили сре-
щу него. Също и по море им нанесъл
такава победа, че миозина от неприя-
телите, като закотвили корабите непо-
средствено до брега, изоягали при ония,
конто се сражавали откъм сушата и
отказвайки се от морски бой
ли доброволно на страната на императо-
ра. Между тях бил и Григорий, който
водел със себе си малък отред войска
и като намерил сгоден
нощ, избягал в Тракия и
на узурпатора. Но бунтовникът,
узнал това,
и като го заловил,
нал срещу града, като подновил оосада-
та. С лъжливи писма измамил флотата
в Елада и във всички острови, че бил
победил по суша и по море, и заповя-
дал тя да бъде доведена, за да се
бие против императора. И наистина, като
приготвили товарни
който на брой не оили по-малко от
предпишите, те отплували стремително
и пускали котва до брега на така наре-
чените Вириди.1 Тяхното число възли-
зало на 350. Той
нападне с корабите града
и южната му
у с пял
кораби, който нападнали противниковите
кораби в споменатото място и едни от
тях изгорили, други р
akka xal,
xai avt(K
xvxkot тф ndkiv
nketoGt,
хакоирЁ-
ЛР8vfiart алохра vetoi^
ГЛ
tuq vno tgq idiaQ diadpiivai GXTjyaQ.
<5 vavnxdg wv апоотаток атратод
Tip
TOVTfp
лоод
vai.Q,
ате di] xai yei/aspim1 tt]Q 6)Qag ocoz/y.
vavTixds
к'УрФ XSXQTyUEVOs nVQl,
те xai lo^Evaaoiv
(5е xal TEToaaxEAEGiv
u
nVEVOCAVTl
улй
h'avrtTp
аО/фцоб
EAEnokeOl
/ -
л
1
т.
<_г

а
М
тшд архтфюк oixilaeuev
Ёл.и/Ёортск did те tov лелхот xai tov vavri-
xov oroarov noon^dkksi тр nokei хат exsTvo
Eiaka то ueq(K 6 di] Keoaq то ауфна xakeiTai,
Te.TpaGxe.AeiQ е/ллокек: хатаохетааад xai
T&V
Фог хатaGElELV то TEiyOQ oiotAEVOQ,
^aotkevQ TiG! так evai’Tlcov did tov tei'/qvq
koyoiK 'pAi/ev dpyijOTiav T.cbv eioyaoiiEVcov arioiQ
c‘:'-...7 релаие.ктф&Хек uaQeyyvoov’ ov .la'iin
xat)onkisUQ Cai-
г 1 /
" Hdl] ti? TQV {]AtOV
TOV
ОТООТ О V nQOofidkkEl Ti] ЛОАЕА
тг

х<й tqv
хат’
c
L
э
1
I"
h
/
ЛЕрЛ.ОрЕУОК
ХОТ 008. (81У
TIG! Т(ОТ
8А8ЛОАЕ10.
’ dt акт. oiv
то TEiyoc
eviwtI(or did
хатаохекапад
ало ток V8(or ki-
НИ
U
w

t7<
о
7
У, 81
TOVTOIC,
у ЮТ GV
9
олагтраагтсн;
^аАцтгат
уф’ dioxEiAavifK
yEQGOV
АаттрА

Т fl

/
J
/
et
никои от
че ако
им
ще им
Обаче
naQsyyv&p' ov
Tiva
лоАеак

aA Ad otqutov
ii-pdov
d

1
1
xar тоог
xal xan't
лххф
af'ttt) xaxd xpatoQ vixa,
тоооктог азоте та nAoia
то i’s'
id i
exovtciq
тф I'taw-
e акт co
1
(б ОТ 8
avгdi- б:-' и s га по6У
J
(h'aq.'vyEiv xal
аауофуоод
dnayopevoaoilai nokepop,
И
/
1
'Т
г
iia~
t;-
nokkovQ тсог локеаФур лосюу озолоти
ет oIq xai Го^убокку
-s
/
<
града и
ce
ИЗЛЯЗЪЛ
ония,
него. Също и по море им
че миозина
като закотвили
! 1
ашеАхтпад
gtquxo v
ei'xatoiaQ,
PCOTOV
tv
AEl.
xal nva
укхта Tiva AafiopEVog Evxaiotag, (pEryEi лр<К
zip' (~)оахл]У xal хата vidrav yivExai tov tvouv-
yov. aiAj бут отааарх^ь d,ua тф
д-ыу OToarevei хата [фу/орфо,
таАа^фу dvaiQEi, xai, naAiv
flair Tiji
uaoi
'O'dAODGOV
Adda xai
njoa; агауЬф'ш xeaevei xai
pidyj'GiJai. x(ii dijia nkotu.
AEUlOTi]QlOl p
dvaxiAso vo i,
flEVflD’ BvQtdo.iV ахтф
rot’s' OVGU.1
6 TOVTCOV
POTLOV
nfiOG^GAElv


5
фуауеоат
not oar
J	•
AapOpEVQQ
и

о
x.ai
Tf-El
г
1
?
суша та
премина-
буе
- ,г-
p-.u
п-
tovto pa-
xul tovtov xa~
тру noktv
у od a-
Л H— I
ф xul
Ek-
е^ала-
тф iJaoikez dia-
oiToycoyd w7q
no ooxaJJonk [ oar i eq
nOOGOQU I tpVTOl
I J?
3
"I
8%{:rai nQOGEdoetiK,
'nAaofisvotg, ок хата те
ок хата те у
yevixiyxoK, тф хата те тф’
1
. i <
Eft]
toq yiyjovQ tindoaQ vaviixco
Z
S
с

тях оил и

т

о
случаи през една
се явил в тил
щом
се отправил срещу Григорий
убил го и пак тръг-
770"
navth^aaddr
ti- Tij тсоу xakov-
a	3 я /
eAar-
xai т
всички острови,
TIOV nQOTSQOK OVX
xal yd.o eiq yf
eui-Ae dk ana e.x te
xal fioQEiov тф
тф q у avoir, ftaoik
dnOGT.eAAEl TWQtpaQOVQ
eravTicoy
то л А рфк’
'Т]гф]ТО dpiliflUQ.
UEQOVQ
3
I*
OCLQ
тбэт
usvai уро par, ад /аег
de. nxedavvv avoir.,

доведена,
у do
V
лоАесо^ аитГ]
6s лоод-dd-
at dp rat>
vavai xaid iov siq^uevov
C\ _	1	C * ,	__-И	3
avr.cov^
TO^TOiT
'l
Td.Q
брой
и военни кораои
били
7
I
I'Q
у a t's'j
e
l-H
елФт

dkoxaVTQl'GlV
7tks(OVQ бе
Г’
аул-
и м ал
намерение да
от северната
императорът
на време да изпрати огненосни
част. Обаче
L1

и
трт, с на л и, а по-го -
1 Малко пристанищ
Г
е и
1
и =
г

а :
Г
за.mo оно моое
?L
с
L
1.теч о т г.зд
г’
1.
моя. Срк
С
Janin, ср. ск

р. 407.


331
dydgaotv
Josephus Genesius — Йосиф Генезий
avwig
xai та)


хата Tip’ ^aotAidu. ad Ao
{3a-
wio
I
Aapfidvouoty
npood-yovoiv.
5Ахтросод де Маотаутпг д xvptog
Qiag боа те xal ota
cvvipsyfyi] yerEodai, diOjiQEOdsvEiai
uiAsa xal ovft/jayEiy aireiTot. аутф"
AEorrog
TEig ологдш рдт} lip лрштру
УЕлХгрюуу оуедбт.
gAei>
у lit тш ш/ yt/rp’af lovg
fayyptoTag
5 H
ЕЛ.1. TO)
^avra oiaKveiT'
rijg ziQo&pidag
<jt.ea2.ei. dzz’
uiXeaog дюатиоагтед /.dycov хата те
rov oTQaiEvocoi xai sig та *Paxuatxov
koTteg ij/h]
отратоледеглочае уаюог. uaftaiv де: 6 алоотап
Tvp> xai avwv nov Bov2,ydQCor eq/odov, rov
xazaAsicpdEviog нота) ravnxov /муку ovdeva.
ло1Е1та1, б&Ег di}
ycoQEC d/.og de wv	otqotov утуогочд
a^aiQEi uvv tov ^ooosdQ€vEt.v if] лб/.Ett xan'i
de io ElQtj^iEVoy yioijior лооо/За/лог r.oig Bov‘y~
yaQoig хата хратод рттатш. xai л2атото1 uev
icbv aviov хтетуогкц, xal nvQno'Aovyiai
TOVKOV'
(jXEddyvvvTai лот. AEtav de ло/Аар кЪу
utaiv oi. Boi'/pagiH
eavitoT олоотрЁфоаату.
тот вааАЁа^д
Г


HQO£
al yaQ
/I

jiQog at'Tovg TQt.axoviov-
av-
dEXaETTjoida
6e ixEydXrp 6 fia-
алодоу^д
0Щ1ОУ KQlYO.q
/
алоАо-
rr]V ;.ТО)Ш]У (f.VT<ar
-J \	—	/	г
ЕЛ1 wuovior уротот ащо-

Лосоиапха»’ atpaifov dtpEpEGi/at
wit GTaGtGjTibv лоаеноэ rd xabxog (56-
I1	fa
rrыофротцоарЕтор de
dgiiog ;тубс тггу eavitov
ot’Toi idv хат’’ odder ттт too
tov ivgdr-
та J 'to pat on > e i о fia~
I\ ijdovxio t  xaAov рЕгоз"
acpduov
А
c

THV
J
ала-
ва-

aai st с
х«тЗ тог
4
J' 
Т( ОТ
(WTO)
<
TOVTO лаг
TUV г
Epodor,

(V1 ТСЧ~ ЯТ£О'Г
ТОТ XOOGsdQEVElV
I.
5*
тф fiaadrt rrooo-
otqutov
lij .TOZTZj
?(<
/ л
Ш

ХТЕТУОУКЦ. Xal TlVQnO/.QVyTUl лдод
ot де ле:<уллгср&ез’тел tog elypv аб'Ёуотъ
ЛО/,Е-
щАд Tip'
ovftcpoo/jom' те g
1/
h
Ova (iTTOAippEi de xai ovuog лоарад xaxtog
rpg алоуо(ад 6 ivQayvag, dzxd tovq oxedao-
'deriag от>А,2.Ёёад
Aiafiaoiv, are
of wav emr^dsiav, did
xai rrodc тер'
afpfyoTcoTEQay ivyyarovoav, ё^еюе oxopoviai
тф тенист, rov yojQiov 'd’O.QQYjoag, ехеБ&ёу те
(ООЛЕО аХ()0л6/Л<Ж, OVTCOS TvQavvog О)У, (JV%-
vdg Etoisirai хатадооиад xal тад л/.рыаАоуоад
луолоАе! хш/iag. олео дц pftiTdov б Baoi/Evg
MiyapL (hg Elys dvvd/isiog, evaQvfypopov oye-
did'Qei aiQardv xal хата rov iVQdwov лодд тот
EtQTj pEVOV EQXETai y(OQOV cbv XOGUO) OTQaTip/E-
ivQayyog,
xat] лрщд
\ 1
dij лдод
iovg
rip xa/oviiEvriv
id GTQaTOJiEdEvoai лапа
те: iijv w>v (ллюг торцу
h

/
Г7
J
d/Z?;r XQEiav
тшу ау/З^солшу
£X£i GE
nJ
/ *}
олео
Elys dvvdpscog,
di] p,at)d)r
лямата част заловили заедно с воиници-
те и ги изпратили на императора.
Когато българският владетел Омуртаг
научил какви и колко големи нета ста-
нали в Цариград, проводил пратеници
при императора и му предложил военна
помощ. Защото почти се изпълвало едно
десетилетие от тридесетгодишния мир,
сключен от император Лъв с тях.1 Им-
ператорът, ако и да сметнал, че това
предложение заслужава голямо внимание
изтъкнал, че ония, конто от
време
на
ват
срещу бунтовниците. Като им поблаго-
дарил за усърдието, той ги изпратил с
почести в страната им. А те, като не за-
мели думите на императора, се отправи-
ли на поход срещу узурпатора, нахлули
в земята на ромеите, разположили се на
лагер при тъй наречения Кедукт.
товникът, като се научил за похода
българите срешу него, пренебрегнал оце-
лялата флота, така че тя цялата минала
на страната на императора. Като се оирял
само на сухопътната войска, той вдигнал
обсадата на столицата и като влязъл в
бой с българите до споменатото място,
бил напълно разбит. И повечето от не-
говите хора били избити или изтребени
от тях. А останалите се пръснали кои
където можал. Българите, носейки голя-
ма плячка, взета от неприятелите, се
върнали в страната си.
Дори и след този неуспех бунтовни-
кът не се отказал от безумието си. Той
събрал ония, конто се били разпръснали,
и се разположил на стан при така наре-
ченото Диабазис,3 което било твърде
удобно за военен лагер поради пашата
за коне и понеже изобилствувало и с
припаси за хората. Като се уповавал на
блатистата местност, като истински узур-
патор предприемал оттам чести нападе-
ния като от крепост и опустошавал близ-
ките села. Щом научил това, император
Михаил приготвил,
u

1
че
я
че ония, конто от толкова
се въздържали от пролива не
християнска кръв, не трябва да погаз-
добрите си решения във войната
?
po
Vu
J

CJ
о
Буй-
на

J
4J
f_4
взета от неприятелите,
3
j
което
доколкото можал,.
войска,
една малооройна войска, подредил я
по всички правила на военното изкуство
ободрявайки хората си с думи и различ
ни обещания и потеглил към спомена-
ed. Bonn, р. 31, 10—12. Към този мир се
сс, че той е бил сключен през 814—
128. — • Златарски, История, I, 1, стр.
Същият, Сюлейманкьойският надпис, ИАД, III (1912—1913),
- Кедукт или Кидукт (Аквид}гкт), равнина в Източна Тракия при Хераклея. Срв.
3 Диабазис — местност зал ад но от Цариград.

TJ
t
»>
1 За този мир съобщава Theophanes Continaatas, <
отнасят и данните на Сюлейманкьойския надпис. Предполага
815 г. Срв. Бешевлиев, Първобългарски надписи, стр. 47; 121-
299—305; 432—441. —Същият, Известията за българите в хрониката на Симеона Метафраста и Лого-
тета, СбНУК, XXIV (1908), стр. 47—80. — Г
стр. 131—171.
тук бел. 9, стр. II.
l
332
losephus Genesius
йосиф Генезий
dag латы, Aoyotg xal rats dZXf/ts
тоод owdyrag
&,ч лоМ/о d// .аала diavTiaipit. тот paoiAEi,
оур]рат'фЕ.та'1 те fpvyrp’, фате tov tov fiaaileoyg
OTQaiov dia?,vfh~]Tai ovvaoxtopdy' diapaoTavet
dr wv oxonov, pprs тф> Tagir tov fiaoiAixov
dmz vaag
rai oi6g те
3
еярроутид.
аала
6 dr
diavTiaget.
vnoa/pasot
Tvoavvog лАф
огуаото/лб)г
toto място срещу узурпатора. Разбира
се, узурпаторът излязъл срещу импера-
тора с твърде голямо множество и пред-
приел привидно бягство, за да се раз-
строи бойният ред на императорската
войска, но се излъгал в очакванията си,
понеже нито разбъркал строя на импе-
раторската войска, нито пък можал да
се съедини със своите войски, но като
не издържал напора на противниците
си, побягнал с наи-голяма Оързина и
се спасил с някои от своите в Аркади-
опол. Императорът, като приел във вой-
ската си по-голямата част от бунтовни-
ците, конто се разкаяли, потеглил срещу
града, в' който намерил прибежище узур-
паторът, и го обградил отвсякъде със
здрав окоп. Бунтовникът, който имал
много малко конници в града, когато
забелязвал, че неприятелите са пръснати,
често ги изпращал срещу тях. Но дори
и така нещастниците не толкова нанася-
ли, колкото търпели [щети]. А импера-
торът не докарал при града стенобойни
машини, защото не искал повече да по-
губва с меч някого от своите сънарод-
ници, нито пък да бъде даден пример
на скитите1 как могат да се превземат
с машини ромейски градове. Той решил
с глад и обсада да надвие узурпатора.
узур-
pprs TtjV тадту
J
TOV
pi'/TE wig Eavrov owarpdr/-
't, a).Aa day svayidov pi?
EVSyXOjV TtjV OOpl/y, (Os ET'£E Та£ОГд, XQY/TUI
(pvyti xal л(юд т)/у 9AoxadtoidcoAtv ovv tioi
тагу eat'Tov diaowgSTat. dpo^oyi/oarxag ds агтф)
то I <S
h
- -»
стоитОУ
уууоут.ос
бои 1/У,
4.

1.
а2,Ла
ОД
5
тфу
ЕГ£Е ти%О1
Л oxadiotdcoAiv
(1ГГ
4J

J
л/.sIotovs day (naotuydov 6 fiaof.Aevg EtAij-
S'XSQ%t'rat. d/ лоАег а vrГ/ xai)7
disarngew, ypoaxd те леофбА^ес
о алоотатт/д
лоА/dxtg,
ev(xvttong, фу At

Г-	7
ЦУ <) TV-
3
(po>g E'XSQ£ET(U TTj Л0АЕ1 (JlVT(j X(ld
pavrog dtSGtoQsTO, %dou.xd te
хартуроу xvxao). oAtyiowv? ds
eypyr er dor dp л 6 dap
d)/ ле,(р i1 o f i do eg da J i/o tv
5 J-	Г	□ * *.5
хат avTior wmovg aAA
sdoo/r
u'sr
J
Tira tuv
H

Г
ypyy srdov rip
U.VTWr TOVTOVs'
ШТр/
С*
ип?
ьллбтад,
rovg г
огг ys xai tout?/ раА-
ol del Aatot.
on
АО1ЛОГ TCOV 6fio36g(i)T
J
д j'/те / djv detyj/г/) i
upyayaig rag гло
/лихо ds xdi
J I-
rt’pdrror
1
'т'>
който
Aor sxdrdaror tj
fiaoiAevg
•rpeidoi
guy suit dvai(jETG{-)(u,
dSxvftaig tog дкгатбт
xol-sig
TOV
dtadoap бутод тОаогтог
г л
i1
еАёло/av
<<(.Т£
3
TiQOGfjye rij
та»1
(5 dr yr
rrdzw,
л
Бунтовникът,
7
конници в града
!
(Ol s
Г /do-
uaicoy cddrai ло^-ек /.taw ds xal twoosdoda
 d	ji-	l—i
xeoiyEVsotdit той tvqатгоv dtsyvco, xal d/jra
лоААоб ходуоо diadoa/aovTOC tOgovtov svdEtTai
тшу xods to 6>~p' 6 Tvoarros dvayxai'cor, (vote
лдгото)' .ah' лаоау ахот/отоу fjAtxiay xal </ votv
SXXEi'oX TT/S XOASCOs, ('(та -'	"
did rip' Atftov dxo(p/}aQEVicov,
xal ravra
flor 3e eis to xcddtd те xal тиА/.а oxdri/ ipa-
у ELY. xac TSAOs О I. ?tsv аптоту did I (tty TIVACOr
AavddvoyTSs, ol ds xal did тсЪу tei'£(~)v ха/)ал-
toytss xaAovs, d^Aot ds xal saviors Pixtovvtss
хата to vdaipos xal rd u,s).y? ovydAa^usrot,
dvcoiiaAoyoov w7) paoiAsT, xal ooyyrcdiiiy; тиу
ydvoyrt's xal ddetas ’Avaoiaoiq) тф y’svdan’vfiq)
tov Tvpdryov ОГУ1/ЛГОУТС) ГКО, wv
Ai?f.ifASTuy ло/лаиатос;,
noAe,USLV тф duOlAE'H f/Ql/HiSVOJ, I VO
yot T(o алоотат?}
(?Tvyrjs< sig dt: Zdyovg 6 fiaodsds wig
EA'fh'ov xai. dor sig агтбу
блооуоиеуод
avviGTavTat
ftaoiAEi'
Г
.(is у лаоат агорот оу pAixtav
пог (ллсоу avTivy
. то)у xqe(7)y агто)у,
ysvoaodat neiDsi' лоог/а-
/
ddcodowjy,
то xwdtd
Г
h
sig to xwoia те xai
xal TSAog ol psv ardor

1
J/ *
1
о
О
с глад и обсада да надвие
И след като минало много време
паторът до такава степей започнал да
изпитва нужда от хранителям припаси
че отначало отдалечил от града
ки старци, деца и жени
ги убеждавал да ядат от
нете, кииги иили умрели от глад и
вече се били вмирисали. Стигнали дотам,
че започнали да ядат нещавени и всякак-
ви други кожи. И накрая едни от тях
незабелязано бягали през вратите. Други
пък, като се спускали с въжета от сте-
ките, трети, като се хвърляли на земята
и се осакатявали, преминавали на страна-
та на императора, но след като подучи-
вали прошка и безопасност, се присъе-
динявали към Анастасий, лъжливия син на
узурпатора. Той бил завзел градчето
Виза и започнал от там да воюва с им-
ператора, за да даде възможност на бун-
товника да избяга по време на сраже-
нието. А императорът влязъл в прегово-
ри с жителите на града и им дал клет-
вено обещание да опрости прегрешенията
им към него. Те се вдигнали срещу
узурпатора и като го хванали, го отвели
при императора. Тържествуващ, той стъ-
пил с крак на шията му и заповядал да
му отсекат ръцете и краката и след
J
Of Зе xal did
d^Aoi df
xal
eЗарод
с-
1
xal savrorg
rd usd?
xat ovyyydyui/g
z«£ ddEra?

3
&у
TOJ
-D
ЕЛЕ1-
ex tovtov sv avzotg dia-
dij лаоао-
pdysaOxu раотооут/у
э —	/ q
СТ-' Г?/ ЛОАЕС
алtOQT-r/pdrarv Ai/iir/r
pe-if oQxcor глолурретод egsir
Qdwo" ovvioTUviat xal огоургтед
x/dyovoi fiaaiAEt' д дк уг}т()оиЁУ(р xodi хат
avyjva латцоа^ avrov yetodfv uqigxo xo.l xoddr
OTSoi/fhp'ai xsAsdst, е.те хогтоб те ауаотао&ш
Г/
J
I I-
1
ЕЛ1 ХОУТОГ
Вероятно българите.
хата tov tv-
аттду ЛОО-
Лоб!
всич-
това
месото на ко-
които били умрели от
1
а след
Той бил
Те се вдигнали
отсекат ръцете
4
Г-*
v



losephus Geuesius — Иосиф Генезий
333
лос v у А ато 6 fi ev о д
„ЁЛЁдобт .ие,
tov ^aotketo
HQvgptoog оттеутооиЗтед
това да го набият на кол.
нещастникът извикал силно:
ме, истински царю!“
рът го запитал дали има някой тайни
съмишленици на своето безумие, може
би този щял да назове лъжливо много
от приятелите на императора. Обаче
Иоан, наричан Ексавулий, патриций по
чин, не позволил на узурпатора да гово-
ри, като казал на императора, че не тряб-
ва да вярва на враговете срещу прияте-
лите си. Така нещастно завършил живо-
та си узурпаторът към средата на ме-
сец октомври. А пък жителите на Виза,
щом узнали, че бунтовникът е убит,
веднага завели Анастасий при импера-
тора с вързани ръце и крака. Той бил
подложен на същото наказание като
своя лъжлив баща.
След това, при все че узурпаторът бил
вече загинал, някой от неговите хора
завзели града, наречен Па'нион, и реши-
ли да продължат войната срещу импе-
ратора. Император Михаил отишъл там
и ги увещавал към мир, но не можал
да ги склони да сложат оръжие. То-
гава им се явило някакво божествено зна-
мение. Защото силно земетресение раз-
рушило крепостната стена и дало до-'
стъп на императорските войници в града.
Това според гадателите било знак за
поражение, както и станало. Но също и
Хераклея, която някога се наричала Пе-
ринт, страдала твърде много от преда-
ност към узурпатора и отхвърлила бла-
госклонного предложение на императора.
Поради това този град бил нападнат
от императорските войници откъм кре-
постната стена край морето и бил завзет. 
Така завзет от противниците
кръвопролитие изведнаж се излекувал
от заразата на узурпатора. След това
императорът, като подчинил всичко под
властта си, се върнал в столицата. Той
устроил конни съзтезания и не наказал
тежко бунтовниците, освен дето ги пре-
карал през средата на Хиподрома с
вързани отзад ръце и някой от тях вед-
нага изпратил на заточение. И така тър-
жествено отпразнувал победата.
Докато траял бунтът на Тома, агаряни
от Испания с десет, а според някой с
20 извити кораба безпрепятствено опу-
сгошавали ромейската земя.
Изтерзан,
„ Помилвай
Когато императо-
__________ ___V
бе 6 беслаюд
аЯоу&сод /?aot“
avrov
трд
нателлЕ ipEvdatg
Icoavvpg (IvijQ
латоаи otg
ярбд таитср.
ovrcog е^ба ulya
Aev“. EQOfievov Зе
veg se'ev :
avrep, Ttixa dr лоХАсбг
paGilctccby (piliov' «22/
oiv ’ Е^а^ооЕлод; et латооиоид телсоу^ тог
TVQavyor Ёлеох^’ еслесу, д-доад тот quciIei (bg
ov беот наш (piloov лютеоесу Ёх&роед. ал!3 б
filr тграгуод ovzcog боотохебд иатаатресрес
тот fit от иду од '’Оит(о[)р[оо fteooio’iog
sv/l'vg бе нас
тот алоотатрт
XeiQug нас лббад
отита б>/ тд avef]
натабсна^Ес лоп’тр
EgafiovAIcog ;

1

7
Е1 Т1-
ал ov осад
ТСОУ
3 с л
э_, /
ЕЛСИЛУ/-
ТЕЛТОУ,
м
беог yard (ptAcov лютеолу Ex&poig.
ттратуод ovxcog боотохабд
filOV
*1
щ/гос
3
Г5
ovvcog
'OxTfOfifHOV
Атаатаают 01 Ён five pg,
Efiadov ауррро&ар лебдоаттЕд
лдод fiaoilea hoiu'Cgvgiy,
tov ypvdcovvitov латрбд
6Ё Т1У8д
3Елес de nveg та»’ tov
lovftsvpv Ildviov иатао%6тг&д
tovtov aneqlloQUTog, елд то
dUyvrooav натаот-pvcti,
Asvg Mixaif?.. на! AdyOvg
и evog
I
ytVETu.i tip tl t/edfier арресот
yap оддобрбд тб te TEtyog
rov iSaoiAscog трт
lots оеюиооуюлосд ориНот ртгрд, 67)e>
tovto. a Aid dij teal
у.аКоо1лЁУ)р тЛ
TpV
ообсщсод
,-
I1
бш. тол1
ТОУУ
, ^ri'
Ёлесбд


узнали
>
tvqiIvvov Tip> на-
л:оЛ1Т
, UQTl flSV
лоле/аес? fiaailei
e' 3 л X r /")
' о paot-
лротесуб-
6л1а,
о ею иод
у.al тосд
Eig jTohv ’ бгбаг/.Е ларобог' о
1 yeyevpiai
II/vj.xksia /7 ла/.ас UepnDog
то? Tvodvvov At ay уовотаа, лрод
tov iiaoilsrog loyayv бералешу
Лрбд QP ЁЛ-Зют
ECQTp'CHOVg



*_r
1
лес Нес наха /) е о б ас
avT.oig
натекал
TU.
£
Й
e
*


2. о у (o r
dvTEoyyv. dlhcy бд трд eh tov fta/sario-v uepovg
tov тес'хотд
отратюотют аХюнетас re нас, трд
faa/Iattaac ruoov атасрсотс наОалад
dp fiaotlida
елтброррд тип’ ftanihyOfV леера^ес ov.
аМонетш те на/, трд r-vpavvitipg
блб ТО))’
evavTioir Zpfp&etoa. evt.eio%t бд fiaoiAida лагта
натдноа ?Lafid)V eavrov лоод тру ^аснИба лб-
Aty 'олоуоатЕс, нас еллмду ЁлстеХеоад /циХАдслу
ovdev атрнеотоу тоёд охаоитяолд .лоилтш, л1ду
tov бм iiioTjg трд еллобро/мад etg тб
dedefievovg тад xeipag leyai, на1 rtvag vvd-vg
(pvyadEvuai абтс/тг. нас ovtco дрюрЗЕоел tqv
у [иду.
1
u
i
той без
: I
ОЛСОТО
ievat,
ovtod

э т;т х у	и 5
liou xqovw oe ev
tier I) (Эанса, абесод ало
edpovv tI)V ' Рсоиштсба ygv
лесе ravel
KT X
11/Л1
лро^тр
J уартр’о!
беиа лЕ{рлаи-
иата 6e vivac ti'. (pp. 32, 1 — 46, 5)
XQOrw
ch илоота’ла
Io лат tag
Oi 'У
3
J
1.
Поради бунта на Тома военните сили на
възползували част от йенапеките араби, конто
владели остров Крит около 827—828 г.
1
империята отслабнали твърде
начело с предводителя си Абу
много. От това се
iaebe нападналн и за-
А
334
Josephus Genesius
Йосиф Генезий
6. Bulgari Romanis bellum minantur
6. Българите заплат-ват Византия
с война
*Еу R:
жДггешь
xal (~)t‘odcbQo.c rip tovtov
tsvovtcov tcov лдоддАотдеутсоу
ciQXnybs BovAyaoiaq {olo<; to yevos ё$
gayy ts xal Xapigcov, ало BovAyagov
bvdpaToq, сБ лада cPcopaicov sv
AoqvgtoLov xal Mvocac увуЕгцто) ёпаурц
лдо'101 рдрата smboopnv еPopaiocc ёлалЕМОУ.
й be /jaiJiAioca тоотец avdoscoqyQovco^ иета tov
ёаотцс отдатолёЬои (Rql BovTyaQtxrR уце avikc
глараотеиест
уш ха цтт1рт1,ад
XHfUC st
то obv дттцаа хат ays лаптот.и
ovtsIc одрмчг хата тцу ibiav усооат bieyvcoxer.
(рр. 85,19—86,7J
та usiagv %gdvcg халедс та rip
LxexvfieQVTjTo лаоа ts ftaoiAsop Mt-
/.ajiQac, psoi-
avbgtbv.
3 5-
TCOT
bs
Afia-
xv о t ov
’h
xavoixMi-j.
0
3
Л
oq лада 'Pcopatayy
отдатоледое
eu Еуалатуцаег'
J
Pa xal
,иёт yv-
ovdsv ooi ctqoc vTxoq та xav-
тло ravTip exvixYjdn тр,
тоета 6
xal
si
ttciul
ExRhp
Между това държавните работи добре
се ръководили от Михаил1 и майка му
Теодора със съдействието на спомена-
тите по-горе мъже. А предводителят на
българите,2 по род произхождащ от ава-
рите и хазарите и водещ името си от
господаря си Булгар/ когото ромеите
оставили да се засели в Дорос тол и Ми-
зия,
думи
А императрицата гордо и мъжествено
му заявила
си чак до земята на българите:
победим жена
гордееш с победа, а ако бъдеш победен
от нея
за
чул това
ната си.
О
отправил към ромеите враждебни
, като ги заплашвал с нападение.
J
5
че ще настъпи с войската
И ако
няма да можеш да се

TJ
.v
5
то всички ще ти се подиграваг
твоето поражение".4 Скитът,5 като
решил да стой мирен в стра-
i

“ 4
Скитът,5
/. De Thractbus Macedonibusque
in exercitn Romano militantibus
7. Войници от Тракия и Македония
във византийската войска
Elia
ovv pvQidot тою tv avbabebe
лдсотор Одахах
/tej. tax ап- ото ате vpaoi f d%m
XiAtdboQ
Mixaip
OVV А.О1ЛО1С
bos bsxadixip
(91,19—22)
3
EV
XQovaw bvo лад1ллттоауто)т
ёхотдатЕтетаа
xal ALaxsbovag

'Apsq
xal
zsTQa-
bcRfpi.
След като изминали две години, Амер6’
самоуверено потеглил на поход с три-
десет хиляди войници. И Михаил,
събрал. г_*'“	;	“ 
донци,7 заедно с
темите до четиридесет хиляди души, из-
лязъл срещу него.
като
маке-
останалите войски от’
най-напред тракийци и
заедно
и
8. De confer stone Bulgaroriim
8. За покръетването на българите
еО ovv xabpysiicov BovLydgaw лто1
ёлхуутохтос xal гф тоюшер хататдолсойтю
XHpavt лдЬс &toi]vaiav хатаоталу
ci xcu, лд1г EpQaovveto, aLLa trip
ol лсдс aviov лттрбреутх (ddsv
gtxbv xaiD tovto vg ebs etxbs
ytor.
spQaovvsTo,

ebs
TOVTOV
EVTV-
елох/йгетш,
xat Lipa)
xal то
(iiEVsiwp’To Lo-

<>/«?
XaVTfp OTVysgol fiaVUTGl bsdoiOl ftQOTOtGt,
xal ёлюлыг).
LlfiTp (7 OlXTlOTOV baVEETV
И тъй владетелят на българите, като1
се научил за това и променяйки намере-
нията си вследствие на този успех,8
съгласил на мир
дързък. Освен това и неговите хора
били измъчвани от глад, поради което^
те, както изглежда си припомнили Оми-
ровите думи:
„Всяка смърт е страшна за нещастните
смъртни, но най-страшно е да завършиш-
живота си, като умреш от глад."

се
, ако и по-рано да оил;
това
?
M
1 Михаил HL
2 Сиреч княз Борис,
българите. Срв. Leonis
3 Някои византийски
Diaconi Historiae, ed. Bonn." p. 103, 20.
i e предявил терито-
авторът подразбира българския княз Борис.
0-
7 Сиреч войнини от тема Тракия-
s Става дума за победата на византийските войски над Омар в 863 г.
автори споменават
„ Булгар
4 Зла-
ft
като родоначалник на
тарски, История, I, 2, стр. 2—3, смята, че българският влалетел чрез тези думи
риални искания към Византия. Под „скитът" ;
През 863 г. арабският предводител Омар (Амер) нападнал малоазийските владения на империята
ко бил разбит от византийския стратег Петрова
и Македония. ’

и убит.




!;
|
I
 !
Josephus Genesius — Йосиф Генезий
Kat r.ooovTov а)оте xal tov KyiGiiava))' svervi-
&(3c xatagiay&Tjvat раяттиатос алагтас, tov Зё
avToyv
&at hl тф
JI
aiQeri oacv&ai Mi/aip o/vopao-
fiaotlsa); dvopart, ёхлёрщДёгтотг
hteloe do/iSQsajv Tivaov
Ttavixpc ^ttaTixo? еуяуатггааДш. (p. 97,12—23)
l*r'
ovopart
elloyipwv та Ttjc Xyio-
?
9. De Slave quodam dace thematts
Opsiciani
/Ь'бушг уау ттуа OTO/aodpevo^y dvdoa
IvipQova xal ло/л/леиуас peiadi/oxovia,
TjlTOV
t] т(Ъг луауратсог d/aydeia ларЕбц/лоаег, (оётис
BxvDDv еолеуОоу IpvoppTo) глоотуатруот
TOVTOV
тос.
5
3

710-
xal ло/лктеиуac ретадибхогта, ov/
xal avdyeiac xav ensxhxQucTro, xaDdc
nolv^etot «с

волыйоуу
то?* иата то
(р. 115, 1—5)
э
7r.QOTi'thjct Дера-
10. De Bulgaro quodam
in Const antinopoli pugilante
7
Г1 нт:/(i/.iiy GOT l T О б А
I	Л	1 /	‘-к
Bov/-
tcai тер ау/Щ’ср
Оь хата TralaiaTQdv exsx-
tovtov croo; ТЦГ [iaotlida
‘к летоaoi/prut devaorevov-
d iiaai.kevc,
evTpOQO]1 LUTi-QV /11 u-
ла'мйохоа;
e^txyvyeoic'
yao t<~)v paotAixayv luOa'iTcov
Stcvfipc rov
yuocov ста/лиотутхбе,
тгро то аЦттртоу’
Paoyovvaoc еял&тотiq
тос.
dlld rip dvocooyiar
oev, ёаттоу
ЛУОО)]ЛОТ01]С
‘O'dlc
jiQdfjgia. xal 6 pev
TECOOlGV.l
qojc ts л void tv fjGac елаухсмретт,
yl]v лт/Ъра ослтел. ларрёу£0ес, (оотс
ply :
5	С ' <
ex I"
7T0V ТГ]С
ptviov
ftol t'
.xal pl/pt
.15
3
1
/
Aj<
лоос
с ТО,
/
ТО ГТ (б)
£
диод'оуюс
ТО
rtytr
I
п.
T0CTW ys
ГС
C L
1
1
335
f,
Поради това всички лесно се съгла-
сили да приемат християнско кръщение,1
а техният владетел приел да се нарича
Михаил
били изпратсни отбрани архиереи, за да
укрепят християнската вяра.
по името на императора. Там
9. Славянин
на тема Опсикион
военачалник
I
X.OMVIC T Ц
тгр

pp егдедсохоте
tool у gw alate eroiptoc
1
/
Oi
Г
ayoet
/
ст/щт кета
ретно/р ратит-
7(0 xalalovTi
J
Jdaxeddva as-
. dippaorfV 6
diaoac cq/od-
ха.тй
(’du.Ol,, bipuDot
l"».1
/
I
I'M
И тъй той- избрал някого си Андрея,
мъж много умен и с голяма опитност,
който бил и не по-малко храбър, макар
и прикрит, както показало действител-
ното положение на работите
изхождал от западните скити,
направил подстратег на Опсикяйската
тема.

от западните
подстратег на
10. Бългапин
1
борец e
на
О
— ТОЙ ПОО-
4.
и го
ДариграД
се
11ред владетеля на оългарите
бил прочул някой си опитен борец, който
си бил спечелил име на непобедим на
арената. Той предизвикателно го изпра-
тил в Цариград, за да премери силите
си. Императорът1 се ядосал за това, но
като прикрил гнева си с добро разполо-
жеяие, сам отишъл на арената след съот-
ветно преобличане и като сменил нар-
еките оде жди с дрехи на борец, излязъл
на арената. Скитът не успял да повдигне
македонеца, който не се оставил да бъде
повдигнат. Обаче македонецът, като го
вдигнал изведнаж със здравите си ръце,
силно го завъртял, стегнал го и го хвърлил
на земята като истински труп. Едва го спа-
сили от смърт, като го обдели с много
вода, вино, а освен това и с розова вода;
кръв бликнала от ушите и ноздрите му.
Поради това присъствуващите останали
много учудени от станалото
и досега се говори.

xal
crlei сносе
де red с
de и trot;<,
кухато рруо V11 evoi1 ро/лс
(ot(ov те. xal
IvTllvde
ysyovos,
ЛООС
'ta—
/
/I
otayoatv
vexQcdoeaic аттцИа/Дш,
ДГиааттос atparoc' (бс
TOVC
vvv
3
ilarudoai
7OV
V
4
хата
ладоута/ то ysyovos, о
ёхт silov Hi] таг, (РР- 127,
саратос'
/
 I
128, 5)
i
J
за което
г. Вж. Златарски,
И
Покръстването на българите станало през септември 866 г. Вж. Златарски, история,
Същият., Известията за българите в Хрониката на Симеон Мета фра с та и Лснотета,
: становища
52
X (1954), кн. 5
A. VaPlant —
о.....................................................................................15.
ИЛИЙ I
365

32.
I, 2, стр. 21
стр. 53—58. Общо за покръетването срв. Ал. Бурмов, Против буржоазно-идсалистическите
по въпроса за налагането на християнстното в България през IX в., ИПрл X (1954), кн. 2, стр. 36
-— Е. Георгиев, По въпроса
стр. 82
М. [масаvis, La date de la conversion des В id gar es, Revue des
2 Василий 1. Тук очевидно става лума за княз Борис.
Македонец.
105.
i за християнизирансто на средновековна българия, ИНр,
М. Андреев-Д. Ангелов, пос. съч., стр. 78—81. За това събитне срв. огне
Eludes Slaves ХШ (1939), рр.
4 Вмзантийският император Васг
;i Тук очевидно става лума
f
d-
J
-+
-I
I1
ПОКАЗАЛЕЦ
INDEX NOMINUM ET RERUM
СЪКРАЩЕНИЯ
л В В R E V I A I I О N E S
гр. — град
и мп. — император
кр.
окр.
нар. — народ
крепост
окръ г
об л. — облает
о-в — остров
пл.
р- -
с. 
племе
река
село
Показалецът е състаеен по българската азбука. Гръцките п латинааипе думи са подредени
според произнотението си. Цифрите посочват страниците. Получерните цифра'означав ат, че на
тази страница към думата има обяснителна бе лежка.
r
i
дн. Стара Затора 149
J
вж.
абасийци (абазги), пл. 325
Абидос, гр. 22, 328
Абу Хафс, арабски предводител 333
Авадий, лично име 115
авари, пл, 9, 13, 16, 33, 44, 45, 46, 120, 152, 166,
168, 217, 334
Августа Траяна, гр.
Бероя, Боруй
Авен, библейско лице 219
Авролева, връх 133
Агавърски манастир 132, 137, 138
Агапит I, римски папа 70
агаряни (араби), обозначение съшо на всички
сюлмани 124, 126, 127, 277, 278, 323, 325
Агатон Мора веки, епископ 117
Агатон, римски пана 70
Агатоиики, гр. 160, 164, дн. с. Оряхово (Хасков-
ски окр.)
Агатопол, гр., дн. Ахтопол 161, 165
Адрания, селите 154
Адриан I, римски папа 72
Адриан И, римски папа 113, 115, 116, 118
Адрианопол, гр. (в Тракия). дн. Одрин 22, 29, 56
117, 148, 153, 155, 157—158, 161—162
Адрианопол, гр. (в Епчр) 160, 164
Адриатическо море 117, 175
Аетос, гр. (в Епир) 160, 164
азилно право 186—190
Азия, провинция, азиатските владения на Визан-
тийската империя 65 ; вж. Мала Азия
Азовско море 46 ; вж. Меотидско езеро
Айдер, р. 152
Айребол (Хайраболу), гр. 159, 163; вж. Buaticum,
Хариупол
Аквидукт (Кедукт), местност при Цариград 17,
331
акувити, участиинн
124, 125—127
алани, ил. 266, 267, 271, 325
алебард, оръжие, вж. скиптри
Александрия, гр. 40, 42, 62, 65, 67, 68, 69, 70, 72,
99, 113, 184, 317
Александър, александрийски епископ 62
Александър, брат на ими. Лъв VI 104
MKE
i
J
J
в императорските пиршества
Александър Македонски (Велики) македонски вла-
детел 9, 94
Александър, цариградски патриарх 61
Алектриопол, гр., дн. Лефтера 161, 165
амалекити, лл. 134
Амер (Омар), арабски предводител 334
амермумн, вж. емир-ал~муменин
Аморион, гр, 321
<Ш*Х>0<Зо? 12
Ананий, библейско лице 286
Анаплус, мести о ст 43
Анастасий Библиотекар 116
Анастасий, Осиповен от Тома Славянин 329,
332--333
Анастасий 1, византийски ими. 43
Анастасиопол, гр.
срв. Бешиккьой
Анатолий, цариградски патриарх 66
Анатолии, тема 17, 18, 35, 55, 121, 12
142, 321, 324
Андрей, подстратег 335
Андроник III, византийски ими. 151
анти, славянско пл. 172—174
Антим, монофизит 70
Антиохия, гр., дн. Антакя 32, 40, 62, 65, 67—68
70, 72, 111, 114, 184, 317
антипат,
Анхпало (Ахело,
149, 151, 153, 156
Апиария, гр., дн.
155, 157, 158
Аплакий, военачалник 17, 18
апокриснарий, длъжност 245, 248, 317
Аполинарий, александрийски патриарх 68, 72
Аполиниада, гр, 48- 49
Апри (Алрос), гр , дн. Инеджик (Кермиен) 22
149, 153, 156, 162; вж Теодосиопол
араби, африкански 32, 50—51, 58, 107, 152, 168,
175, 184, 217, 263, 270, 281, 300, 305, 317, 318.
325, 333
араби, испански 333
арена 335 ; срв. хиподром
Ариан, военен лисател 166
арианство, ерес 62, 63—65
осиновен
151, 154, 155, 158, 161, 164;
титла 123—125, 127
Тутхон), гр.

J
131, 134,
7
дн. Поморие 117,
с. Ряхово (Русенски окр.) 151
?

h
к
Показа леи
63 —64
Index попвпии et rerwn
Арий, основател на арианството 62,
Аристотел, древногръцки философ 178
arithmi част от императорската гвардия 126, 128
Аркадий, източноримски имп. 149, 195, 253
Аркадиопол, гр., дн. Люле Бургаз 51. 57, 117
149, 153, 156, 159, 162, 332;
gule)
Армениак, тема 12]—-123, 325
Армения 17, 47, 52—53, 107,
армеици, нар. 10
40—41,53, 109, 116, 144, 298, 321, 325, 327
Арсений, монах-исихаст 103
архиепископ на България 108, 123, 188, 223—226
архонт, титла 20, 297
Асара, гради ще
Констанция
асекрит (асикрит), длъжност
асирийци, нар. 325
Аспарух, български хан 120
астрология 166, 175
Ата нас ий, александрийск
атингани, християнска секта 324
Атира, гр. 21
Атира, р. 21
атриклиний, длъжност 127
аул (avh/) И, 40, 54
Африка 281
Ахело (Анхиало, Tvtxoh), гр.,
52—53
Ахелой,
Ахелой, селите (в Етшр) 164
Ахи нос, селите 160, 164; вж. Ехинос
Ахтопол, гр. 61, 165; вж. Агатопол
Г
вж. Бергу ле (Всг-
Г7
* >
52—53, 107
, 16, 17,
16,
121, 146, 327
19, 22—25, 35—37
5
в
Харманлийско 161,
126, 127
164 ;
ВЖ.
337
177
н
епископ
дн.
62
Поморие 50,
р. 211, 216-217, 294
гр. 61, 165; вж.
Баба Ески, гр. 36, 117,
фи гон, срв. Буртудизус
Багдад, гр. 183—184
Бакаджик (Бакаджиците), пл. 120
бани 46
fiaotfaiai 320
Банковски манастир 161
бегьлци 322
^e?.o<jT(foei5 24 ; вж. поставки за изхвърляне стрел и
Бер, гр. 160, 163; вж. Верея
Бергуле (Bergule) гр., дн. Люле Бургаз 149; вж.
Аркадиопол
Берзития, обл. 51
Бероя, гр., дн. Стара Загора 53, 148, 153, 156;
вж. Августа Траяна
Бесарабия, обл. 22, 46, 49, 56
Бешиккьой (Малък Бешиккьой и Голям Бешик-
кьой), села в Солунско 151 ; срв. Анастасиопол
бирници 324
бит, славянски 172—173
Битоля, гр. 117
Богородица Влахернска, храм в Цариград 284
329
боен ред (строй) у българите 169—170; у визан-
тийците 169, 331—332
бойни машини 16; вж. обсадни съоръжения (тех-
ника)
боляри 77—78
Бонифаций, презвитер 66—67
борба, състезание 325
борец-българин 335
Борис I Михаил, български княз 58—106, 114
116, 176, 192, 274—275, 311, 334—335
Боруй, гр.
Траяна, Бероя, Иринопол
Босфор, проток 2], 43, 328, 329 ; вж. Стеной
Британия, провинция, дн. Англия 152
43 Гръцки извори за българската история, IV
162, 165;
вж.
Булгаро-



Буатикум (Buaticum) гр.,
Хариупол
Буково, гр., дн. Хасковски бани 161, 164
Булгар, „родоначалник на българите" според ви-
зантийски летописци 334
Булгарофигон, гр., дн. Баба Ески И7, 162, 165;
срв. Burtndizum
Булустра, село и нос
вж, Подметил, срв. Абд ер а
Бунархисар (Пънархисар), гр. 159, 161, 162, 165;
вж. Вризис
Burtudizum (Буртудизум, Бурдина), гр.
срв. Булгарофигон, Баба Ески
Буругьол Шортолагос), езеро 161
ритеорион
Бурукале 117 ; вж. Перитеорион
Бу юк Каращиран, с. в Лозе игра дек и вилает
153, 154, 156, 159, 162 ; вж. Дризипара
българи, нар. 9—14, 16—29, 32—33, 36—37
43, 46—54, 57, 99—102, ИЗ, 115—117. И9- 121
125 -128, 130—132, 135—138, 140, 167—1
189, 192, 198 - 199, 203, 205, 208--213, 218
220, 223, 225, 231
249,
274, 276—277, 279
дн.
Хайраболу
оьлгарпте"
?
дн.
У
С. 13
159 ; вж.
в Сарьшабанско 161
36
>

1
165 ;
223 ;
164; вж. 11е-
150
7
29, 32—33, 36-37, 40,
54, 57, 99—102, 113, 115—117. 119- 121,
138, 140, 167—175,
205, 208- 213, 218,
242—244, 246—247,
254, 258—263, 265—269. 271—272,
, 288—291, 293,295—300,
308, 315, 317—321, 331 ‘
България 10—12, 17, 18, 27, 29, 40, 51. 59,
103—104, 109, 113—120,135, 137,141,146—147,
176, 185—186, 188—189, 192, 210, 214, 249,
325
167-

232
7
J

251,
185
17
284, 288—291, 293,295—300
' ?
29, 40,
20
Валентиниан III, източноримски имп.
налове 20, 49, 201
вандали, нар. 325
Варвиз, р. дн. Kagithanesu 329
Варда Арменец, патриций
V 16, 19, 327
Вардан, патриций 322, 327
ВарданиЙ, скопелски епископ 117
Вардар, р. 122
Варна, гр. 148—149, 153, 156 ;вж. Одесос
Варсакий, патриций 326
василеопатор, титла 122, 219
Василий, аркадиополски епископ 117
Василий, ерусалимски патриарх 40
Василий I Македонец, византийски имп. 104,
105—106, 109, 113, 114, 166, 173, 175, 320, 335
Василий II Българоубиец, византийски имп. 141
Василий, императорски придворев 40
Василий от Армения 146
Василий, чорлийски епископ 117
Ватикан 9, 10, 13; срв. Рим, Римска цьркза
Вела, селище, дн. Парам иг ия (в обл. Теспротия —
Епир), 164; срв. Фотика
велик доместик, длъжност 19
велик друнгарий на флота, длъжност 219, 298
Великия, гр. 160, 164—165
Великоморавия 58
венеги, циркова партия 126, 127
Верея, гр., дн. Бер 160, 163
верига, желязна през Босфора 328—329
Версиникия, кр. 19, 35, 130—131, 144, 323
взаимно връщане (екстрадиция) на бегьлди 322
Via Egnatia 38
Вигилий, римска папа 68
вигла, военна стража 125
Виза, гр. 117, 149, 153, 156, 159, 162, 332—333
Византией, гр. 46, 139; вж. Цариград
14, 16—23, 25—27,
29, 35—37, 40, 43—51, 119, 198, 203, 205,
208- 213, 217, 220, 223,225,231—232,242- 247,
249, 251, 254, 258—263, 265—269, 271—272,
баща на ими. Лъв
византийски
И МП-
।
дн. Стара Загора 149; вж. Августа византийци (ромеи) 10—11
7
25___27
198, 203, 205
>
338
Показалец
Index nomi num et rerum
-"У
277, 279 —284,288—291, 293,296—297
274, 276
299—301, 322—323, 334—335
Византия (Византийска империя, Римска империя),
Ромейского царство) 10, 11, 20, 28, 43, 49, 66,
68, 115, 121 -128, 130, 142—143, 146—165,185,
217, 278, 283, 297
Викентий, презвитер 61
вино 12, 231, 284, 335
Вириди, пристанище 330
Виталиан Тракиец, византийски военачалник 43
Витиния, обл. 17, 61, 66, 71—72, 132—133, 150,
154, 157, 163
Витон, презвитер 61
Владимир, български княз 274
Влахерни, цариградски квартал 284, 329
Влахернска врата на Цариград 20, 24, 56, 201
Влахернски дворец в Цариград 49
Влептон, селище 160, 164
Вогас, византийски стратег 210, 211, 212
водопроводи 17, 48 -49, 120
военен огън 326, 328; вж.
огън
Воилади, род 133
Вой ника, с. в Ямболскн окр. 120
воловс 12, 24
Волоски залив 160, 163
Воница гр. 160, 164 ; вж.
вос ьк 284
Вотрет, гр., дн. Бутринто (Вутринто) 160
Вриений, сенатор 134
Вриений Теоктист, византийски военачалник 315
Врисис, гр. дн. Бунархисар 159, 161—162, 165
Втора Мизия, провинция 148, 155, 157
Вукел, 1л
Вукеларий
Вундица,
Вутринто, гр, в ж. Бутринто
вълцн 190
Върбишки проход 10, 13
гръцки огьн,
Byндица
течей
Георги I, цариградски патриарх 70
Георги, ученик на Теодор Сикиот 129
германци, нар. 152
Гибралтарски проток 152; вж. Херкулесови стъл-
бове
Голиат, библейско лице 133, 136
Гордосерба, селище 150, 154, 157, 163
гостоприемство у славяните 173
гостил ници 25
готи, нар. 171, 253, 325
Готия, обл. 159, 163
Гоце Делчев (Нсврокон),
Никопол
градопревзимачки, (tystncAeis) обе а дни машини 23
Григорий Богослов, нисийски епископ 63
Григорий, византийски военачалник 330
Григорий Декаполит, християнски светец 38, 39
«гръцки огън (военен, течен) 43, 326, 328, 330
гумно, медно 40, 323
Гюм юр джина, гр.
срв. Мосинопол
rp. 149, 153, 156;
вж.
J
117,
149, 153, 156,
161, 164;
, 164

гр., дн. с. Маточина 161, 165
[, тема 122—123
гр., дн. Воница 160, 164
служба
Гелиоолу 150, 154, 157,
159,
Гаврил, охридски епископ 117
гадатели (прорицатели) 40, 300, 322, 333
Га дира, гр., дн, Кад икс 152
Газура, гр. 321
Газура, езеро 321
Гайна, готски пъовенец на византийска
253- 255
Гала, местност в Цариградско 20
Гала Плацидия 20
Галатия, об л. 17, 129
тали, нар. 152
Гал и поли, гр., дн.
163 ; вж. Калипол
Галиполски полуостров 148
Ганос, планина, дн. Текирдаг 22
гарвани, птици 307
Гарела (Харалагюне),
162; вж. Гариала
Гариала, гр.,
162
гвардия, императорска 126, 127
Гегнезий-Тимотей, павликянски проповедник 111
Гелиоолу (Галиполи) 150; вж. Калипол
Генезий, византийски сановник 183
гети, пл., обозначение също на разни други пле-
мена 325
Георги Акрополит, писател 48
Георги, александрийски монах 70
Георги Кедрин, писател 13
Георги Монах (Амартол),
42, 43—57, 320
Георги,
с.
в
Одр и иске 154, 159,
дн. Гарела (Харалагюне) 154,
159
1

византийски
писател
презвитер 70
Давид, библейско лице 133, 136, 138, 313
даки, нар. 325
Далмация, тема 122, 124
Дамас, римски папа 63
данъпи 9, 20, 47, 54—55, 324—325
Даоыис (Даониоя), кр., дн. Ескиерегли 22, 44,
159
Дарданелл, проток 22, 328 ;
Дардания, обл. 117
дарове, български 128; византийски 131,
176—177, 199, 276, 283, 297, 310, 312, 318
Дебелт гр., дн. с. в Бургаски окр. 117, 161, 165,
199, 322
Деркос, гр., дн. Теркос 117, 150, 153
Диабазис, местно ст 331
„диви магарета“,
Дивна планина 32
Дивриги (Divrik, Divrighi), гр. 109; вж. Тефрика
димарх, длъжност 127
Димитър, св., солунски чудотворец 31
Димитриада, гр. при дн. Волос 160. 163
Димотика, гр. 117, 151, 155, 157, 159, 161, 164
Дидим, богослов 68, 69
Диодор, епископ на Таре 65, 69
Диоклетианопол, гр., 151, 154, 157; срв. Хисар
при Чирпан
Дионисополис, гр. 151 ; срв. Диоспол, Ямбол
Диоспол, гр. 151, 154, 157; срв. Дионисополис
Ямбол
Диоскор, александрийски патриарх 67
диофизити, 71
Дирахиум, гр., дн. Драч (Дуръси) 117, 158, 162,
165
Дирахиум, тема 122, 124
дисипат, титла 126
добитые 12, 21—24, 169
Добруджа, обл. 149; вж. Малка Скития
Долни Хисърлък, дн. Заграде — при гр. Гоце
Делчев 149; срв. Никопол (Nicopolis ad Nestum)
доместик на екскувитите, длъжност 123
доместик на схолите, длъжност 119. 123
Домн, антиохиИски патриарх 68
Домокос, гр. 160, 163; вж. Тавмак (Магнезия)
Дон,, р. 325
Доростол, гр.
334; вж. Дръстър
драговити,славянско племе 117, 160;вж, друговити
Доауор^огг, селище 160
драконарий, длъжност 127
Драма, гр. 148, 153, 158, 162
български 128;
дн.
 J
3
1
г
вж. Хелеспонт
византийски
169
?
J
159, 163
обсадни машини 24 ; аж. onagri
151,

дн. Силистра 151, 155, 157, 158,
.. . Л
Показалец — Index nominum et rerum
339
чг
тгт
7F1
с.
Малък манастир, Тополов-
градско — Ямболски окр. 161, 164
Драч, гр., дн. Дуръси 117, 158, 162, 165, 183, 213;
вж. Дирахиум
дрехи 23, 81, 125, 126; вж. одежди драгоценни,
скарамангий, хитон, хламида
Дризипара. гр., дн. гр. Бкюк Каращиран 150, 153—
154, 156
Дроздове, птици 260
друговити, славянско пл. 160; вж. драговити
Друговития, обл. 160, 163; вж. драговити, друго-
вити, срв. Ддаус(ктоог>
Друзипара, гр. 154 ; вж. Дризипара
друнгарий, длъжност във византийския флот 167,
178, 219; срв. велик друнгарий на флота
друнгарий на виглата, длъжност 125—126, 128
Дръстър, гр., дн. Силистра 13 ; вж. Доростол
Дунав, р. 22, 46, 49, 56, 120, 167, 172, 253, 325
Дунавски устия 325
дървена преграда, стена 13—14, 54
Драмица, гр., дн.
градско — :
с.
и
Текирдагски
Еркене, р. 23; вж. Ригина
Еркесия, граничен окоп 49
Ерусалим, гр. 40, 62, 65, 67—68, 70, /2, 112—114,
129, 184, 317
Ескавул, лично име 21
Ески Ерегли (Ески Ереглиси),
вилает 159; вж. Даонис (Даонион)
Ескиполос, с. в Лозенградски вилает 117, 161, 165;
вж. Скопел
Ет-ти, пустиня 134
Ефес, гр. при дн. гр.
32,65
Ефрат, р. 109, Ш
Ефрем Сирийски, църковен писател 316
ЕФремий, антиохийски патриарх 70
Ехинос, гр., дн. Ахинос 160, 164
Селчук в Излшрски
вилает
3
Евэгрий, църковен историк 68, 69
Евандров
Еварест, игумен на
316
Евгений Остийски, епископ 114, 115, 117
евнуси 123, 247
евреи, вж. юдеи
Европа, провинция,
ния на Византия 148—150, 152—156, 16-3; вж.
Запад
Евстатий, антиохийски епископ 62
Евстатий, друнгарий 167, 178
Евстратий, игумен на Агавърския манастир 132, 137
Евтимий, цариградски патриарх 229—230, 317,
318—319
свтихианство 67; вж. монофизитизъм
Евтихий, архимандрит 67
Евтихий, цариградски патриарх 68
евтихиофори, част от императорската гвардия 126
Егейско (Вяло) море 31, 122, 124
Египет 42, 67, 263, 326
египтяни 325
Едикуле, 51 ; вж. Стронгилон
единовластие у бьлгарите 168
езда у българите 170
Езерос, селище, дн. Незерос 160, 163
сзерци, славянско пл. 173
Ексамил, селище 22
екскувитори (excubiti) 126, 133, 323
екстрадиция на бегълци, вж. взаимно връщане на
бегълци
Елада, обл. 18, 122 124, 148, 153, 160, 163, 330
Елба, р- 152
Елена, съпруга на византийския
тин VII Багренородни 306
кХетголег-;,
12
Елиан, военен писател 166
Елим, библейско лице 286
Елисей, ученик на пророк Илия 135
Елисос, гр., дн. Леши (Алесио) 162, 165
емир-ал-муменин (амермумн), арабска халифска
титла 300
Енос, гр., дн. Енез 38, 150, 153, 156, 159, 163
еиарх, длъжност 43, 123
Епир, обл. 122, 160
Епафродит (Йосиф), павликянски проповедник 112
Еремия, библейски пророк -241
Ерегли (Мармара — Ереглиси), гр. 17, 21—22,
148, 150, 152, 154—155, 157—159, 162—163;
вж. Хераклея
3
манастир 119
гланастира Куроковион 315
епархия и балканските владе-
цариградски патриарх 229—230, 317,
вж. градопревзимачки
имп.
Констан-
жени, български въоръжени 13
жертвоприношение у българите 20, 37, 56
жилища на българите 12
жито 284, 328
Загория (Загора), обл. 49
ОЗПЭД, 1
325
западни скити 335, вж. българи, срв. скити
затвор, наказание, 319; срв. преторий
заточение, наказание 333
затъмнения, слънчеви 176
Захари, сръбски княз 292
Зейтун, гр., 160, 164 ; вж. Зитунион
Зек едена, селище 151, 155, 157
земеделие у славяните 174
земеделски сечива, вж. кирки, сърпове
земстръси 37, 43—44, 131, 324, 333
зехтин 284
знхи, жители на Зихия 325
Зихия, обл. 325
Зитунион, гр., дн. Зейтун 160, 164 ; срв. Зейтун
Златен рог, залив в Босфора 284, 302, 328, 330
Златните врата (цариградски) 20, 21, 49, 54, 56,
201
злато 20, 249, 276, 283, 297, 312, 318
змии 190, 194
знаме, византийско военно 329
Зоор, монофизит 70
Зоя, визангийска императрица,
тин VII Багренородни 207, 219, 220, 229, 247,
295, 306
Зъхненско (Зиляховско) 161, 165
европейските владения на Византия 300,

* ?
л
158
майка на Констан-
Ивайловградско 160, 164
ивири (иверийци, грузинци), нар. 325
Ивирия, дн. Грузия 325
Игнатий, дякон, писател 35, 36—39, 320
Игнатий, цариградски патриарх 58, ИЗ, 114—116,
130, 131
идолопоклонство у българите 33
Издигерд, персийски дар 195
изкоп (ров) 14
Изник, гр.,вж. Никея
изроди 44, 45
изтезания, вж. мъчения
Изток, азиатските области на Византия 325
иканати (хиканати, bcavmoi), част от император-
ската гвардия И, 126, 127—128
иконоборство 23, 32, 36, 40, 72, 320, 324
мконопоч итане 28, 32, 50, 72, 141, 320
илирийци, население на провинцията Илирик 152
Илирик, провинция 112, 129, 146, 148, 150, 153—
154
340
Показалец
Index nomi num et re rum
Илия, ерусалимски патриарх 72
и иди (индуси) 325
Инеджик
ипат, титла 126
Ипсала, гр. 149, 1453, 156, 159, 162 ;
Ираклий, византийски ими. 71, 112
Ирина,
Лъв IV 21, 53, 72, 119, 136, 149, 327
Иринопол, гр., дн. Стара Загора 53,
Августа Траяна, Бе роя, Воруй
Ирландия 152
Исаврия, обл. 17, 38
Испания 152, 333
Истър, р. 167,
Италия 38, 152
J
J
с.
в Текирдагско. срв. Апри.
византийски императрица,
172 ; вж. Дунае
в ж. Кипе ала
съптта
_1 ы>
на
149; вж.
Йоан Дамаскин,
Йоан,
Йоан, дякон 70
Йоан, евангелист 119
Йоан Ексавулпй, патриций 333
Йоан, житиен исе и 141
Йоан Златоуст, патриарх и църковен писател 254
Йоан Малала, византийски писател 10, 16, 42
Йоан, монах 72
Йоан VIII, римски папа 114, 115—118
Йоан X, римски папа 284
Йоан Черен, отшелник в Петра 316
Йоаникий, аскет 132'—140
Йоанина, гр., дн. Янина 160, 164
Йоаница, селище 161, 164
Йо в, антиохийски патриарх 40, 325
Йосиф, български архиепископ 108
Иосиф Генезий, византийски писател 320- 335
Йосиф Епафродит (Афронит), павликянски пропо-
ведник 112
византийски писател 40
дардански епископ 117
_+л
и,



Кавала, гр. 38, 117. 148, 153, 158, 161. 162, 165
вж. Христопол; Морбньць
кавири, пл. 325
Кавказ, планини 325
кавхан, длъжност 20
Кадикс, гр. 152; вж. Гадира
Kagithanesu, р. 329; вж. Варвиз
Каин, библейско лице 219
Ка линик, арх и те кт 43
Калипол, гр.
157,
Калистен, историк и философ 9
Камен и ат, Йоан, византийски писател 318
каменометни (метателни) машини, каменохвъргачки
23, 24, 326, 329
камизион, дреха 125
Кампос тис Артис 160, 164 ; срв. Роги
Калинин, откривател на „гръцкия огън“ 326
Камчия, р. 13
Канастрон, нос 31
кандидат 128
кандидат веститор, длъжност 127, 128
Кападокия, обл. 17, 63, 122—123
Кар, епископ 285
Каравон, селище 161, 165; срв. Хавса
Кара су, 21; вж. Мелас
Кардам, български хан 54, 133
Карнобадски хисарлък 120; вж. Маркела
Касандра, полуостров 31
Касапдра, гр. 31, 160, 163
дн. Голиболу (Галиполн)
159, 163
?
LT
-ч с
150, 154,
326
Каспийско море 325
кастала, владетелека титла 47
кастризий, длъжност 125
Катакил, патриций 325
Кедукт (Акведукт), местност 31
лггтш.о/сет тог api&uov 128; срв. аритмк
Кермиен, селище 149, 153, 156; вж. Апри, Теодо-
сиопол; срв. Инеджик
кесар, -титла 122
Кесариопол, гр. 161, 165; срв. с. Черепляни, Зъх-
ненско
Кефаления (Кефалония), о-в 122, 124
Кивириоти, тема 122, 124
Кивоса, гр. 111, 112
Киев, гр. 13, 102
Киевска Русин 102
Кила, селище 150, 154, 157, 159 ; срв. Килитбахар,
Черибан
Килитбахар, 150 ; срв. Кила
Киликия, обл. 17, 65, 69
Кипсела, гр., дн. Ипсала 149, 153, 156, 159, 162
Кинър,
Кир, александрийски патриарх 70
Кирил, александрийски патриарх 65
Кирил, ерусалимски патриарх 63
Кирил (Константин Философ), славянски просвети-
те л 58
кирки, сечиво 24
Китрос, гр. 160, 163
клетва, договорна v българите 36. 37, 168—169,
192, 207, 304, 306, 324
Клиторологий,
мяте на византийскитс имперагори 121, 122—128
князе, славянски 39, 173
Ковчас (Ковджзс), с. в Лозенградски
165 ; в ж. Траповиза
кози, дивеч 308
колена, вж. родово устройство у българите
коли, български, обковани с желязо 24
Колиндрос, гр., дн. с. Килиндир (Килиндър, Кру li-
ди рци) в Ку куш ко 160, 164
Колония, гр. 112, 122
Колония, облает и тема 111, 122, 123
Комани, селище 150, 154, 157, 163
Коментиол, военачалник 44
комети 326
комит, длъжност и титла 121
комит на сходите, длъжност 126, 127
коне 36, 49, 328
коне, български 169—171, 271, 294
конни състезания 128,‘333
конска броня, българска 169
Констанс II, византийски имп. 120
Константин, българофигонски епископ 117
Константин Велики, източноримски имп. 43, 62, 77
Константин-Силван, павликянски проповедник 111
Константин, син на Нацик 20—21
Константин (Симватий), син на Лъв V Арменец
гр.,
о-в 53
J
г
съчипение
за церемониала в прие-
вилает 161

>
ч
।
22—23, 40
Константин Философ (Кирил), славянски просве-
тится 58
Константин IV, византийски имп. 46—47, 71, 112,
120
Константин V Копроним,
50—53, 133
Константин VI, византийски имп. 31, 53, 72, 119—
120, 132—133, 136, 327
Константин VII Багренородни (Иорфирогенет), ви-
зантийски имп. 121, 146, 185, 191, 194, 196,
207, 219, 266, 298, 306, 320
Константин, син на Роман Лакапин 266
византийски
имп.
23,
121,
J
J
1
и
J
J
J
.1
j
1
I
1

341
4
Показалец
Index nomin um et return
Константинов град 130; вж. Цариград
Константинопол 186; вж. Цариград
Костанца (Кюстенджа), вж. Томи
Констанция, гр., дн. Асара, градище в Хасковско
161, 164
консул, титла 126
копие, забиване на — в гумно 40, 56
копия, дълги, български 169
копия, малки, метателни, славянски 174
кораби, арабски 217, 333; византийски 326, вж.
флот византийски
333; славянски 43
Кордува, гр., дн. Кордова 62
Коринт, гр. 112, 231
костенурки, обсадни машини 23, 329
кошари (мандри) 303
Кримски полуостров 49, 58, 122, 159, 163; вж.
Херсон
Крит, о-в 333
Кроа, гр., дн. Круя (Круа) 162, 165
Крум, български хан 11—13, 16, 20—24, 28—29,
35, 54—56, 321—323
Ксантийско 161
Ксантия, гр., дн. Ксанти 161, 164
Ксеркс, персийски цар 325
Seprcor (чертог) 303
кубикмларии, част от императорската гвардия 125,
126
Кубрик (Мани), основател на манихейството 100
кули, подвижни, бойни,
кумани, нар. 150
Куроковион, манастир при Цариград 315
куропалат, длъжност и титла 122, 131,
кучета 37
Кюстенджа (Костанца),
Томи
J
J
J
хелэндия; извита арабски
ВЖ. tfattofalG
гр. 149,
153,
139
156;
вж.
дн.
Лазистан 325
152
вж.
Елисос
Лазя, пл. 3’25
Лазика, обл.,
лангобарди, нар.
Лариса, гр. 148, 153, 158, 160, 162—163
Левка, гр., дн. с. в Свиленградско — Хасковски
окр. 160, 164
Левката, местност 48
Леж, гр. 162, 165;
лекари 281
Лемнос (Лимнос), о-в 31, 270
Лесбос, о-в 328
Лефтера, гр. 161, 165; вж. Алектриопол
Либа, местно име 133
Либохо (Либохово), селище 160, 164
Лидорикион, селище 160, 164
Ливия, селите 150, 154, 159, 163
Лмкаонм, провинция 17, 324
литература 58
логотет, звание 20, 53, 125, 319
логотет на геникона, длъжност 20
логотет на дрома, длъжност 20
лодки, славянски 38, 39
Лозенград, гр. 316
Лозенградско 117, 161, 165, 316
лостове за обсадна техника 24
Лука, евангелист 105, 303
Лукиан, драчки епископ 117
Лукинсий, епископ 67
Лъв Амалекит 134; вж. Лъв V Арменец
Лъв Граматик, писател 16
Лъв Дякон, византийски писател 334
Лъв Магистър, йж. Лъв Хиросфакт
Лъв, ригийски епископ 117
Лъв I, римски папа 67
Лъв Склир, стратег 17
Лъв Триполит, арабски военачалник 184. 270, 318
Лъв Хиросфакт (Магистър), византийски учен и
писател 175—184, 298, 317
Лъв III Исавър, византийски имп. 22, 23, 50, 122,
123, 133, 152, 168
Лъв IV Хазарски, византийски ими. 53, 133, 327
Лъв V Арменец (Амалекит), византийски имп. 10,
16—17, 19, 22-24, 35—37, 40—41, 55, 131, 134,
139, 142—145, 162, 320—323, 327
Лъв VI Философ (Мъдри), византийски имп. 104,
113, 121—122, 146, 151, 158, 166, 167
184, 229—230, 286, 304, 317—319
Лъджа, с. в Ивайловградска община, КърджалиЙ-
ски окр. 160, 164 ; вж. Лютица
Лъджакьой (Терма лутра, Лутрос), с. в Деде-
агачка околия 117, 148,153—155, 158, 162; вж-
Траяиопол
лъвове 190
лъкове, български 169, 304
лькове, дьрвени, славянски 174
Людовик, германски крал 114
Л юле Бургаз, гр. 149,
Бер гуле, Аркадно пол
Лютица, гр. 160, 164 ; вж. Лъджа
177, 182,
J
J-
Лутрос), с.
153, 156,
159,
162 ; вж.
45
271 ; вж. тюр-
Маврикий, византийски ими. 44
магистър, титла 125, Г27-—128, 183, 326
магистър на официиге, длъжност 123, 124
Магнезия, гр. 160 ; вж. Тавмак, Домокос
маджари, нар. 121, 166—168, 266,
ки, турки
2Мадит, гр., дн. Майдос 159, 163; срв. Кила
маймуни 260
Макавеи, библейски лица 30
Макарий, антиохийски патриарх 70
Макарий, ерусалимски епископ 62
македонианци 64
Македонии, цариградски патриарх 64
Македония, обл. 17, 18,39, 51, 53, 117, 122, 147.
149, 150, 153, 154, 165, -184, 210 -211, 334;
срв. Тракия Източна, Първа Македония
Македония, павликянска църква 111, 112
македонци, нар. 9
Макри, гр. 161, 164
Максим, антиохийски патриарх 62,67
Мала Азия 17, 38, 46, 65, 69, 121
318, 321, 334; срв. Изток
Малка Скития, провинция 149 ; вж. Добруджа
Малък Манастир, с. в Ямболски окр, 161, 164;
вж. Драмица
Мананалис, селище 111
мандри (кошари) 303
Манес (Мани) 100, 111, 325; вж. Кубрик
манихейство 100, 107, 111, 325
Марикат, село във Витиния 133
Марица, р. 22—23, 38, 148 ; вж. Хеброс
Маркели, кр. 120, 133, 136
Мар киан, източноримски и мп. 66
Мармара Ерегли, вж. Ерегли, Хераклея
Марония, гр. 149, 153, 156, 159, 162
Марцианонол, гр., дн. с. Река Девня (Варненскв;
окр.) 148, 151, 153, 157—158
Марция, сестра на имп. Траян 148
Масалма, арабски военачалник 50
Мат, гр. 162, 165 ; в ж. Хунавия
Матей, евангелист 303
математика 58, 175
Маточина, с. в Хасковски окр.
кел
медицина 58, 174—175, 281, 305
медно гумно, вж. гумно
медии монета, вж. монети
153, 154,
122, 132, 138,
161, 165;
зж. Ву-
342
Показалец
Index nominum et rerum
медни статуи, вж. статуи
Мелас, дн. р. Карасу 21
Мелетий, антиохийски патриарх 63
Мем нон, ефески епископ 65
Менологий на Василий II 141
Меотидско езеро, дн. Азовско море 46
Месемврия, гр., дн.
151, 153, 155, 157, 159, 163, 322
Месива, гр. 154,
(Друзипара)
Месинкалеси, развалини при Гюмюрджина 149
153, 156 ; вж. Мосинопол
Месопотамия, обл. 67, 111
Места, р. 38, 122, 148,151, 154, 158, 161, 164;
Нестос
мета те лн и, вж. каменометни маши ни
Методий. славянски просветител 58
Метре, гр.
мечове,
301, 304
мечки 190
Мидия, гр. 159; 163, 319; вж. Салмидесус
мидийци 325 ; вж. перси
Мизия, облает 10—15, 43—44, 148—149, 153, 156
334
Мизия, Втора вж. Втора Мизия
милинги, славянско племе 173
Мина, цариградски патриарх 68
Мириобиблос, сборник 58
Мисис, гр. 69; вж. Мопсуестия
Михаил Атал и ат, византийски писател 12
Михаил 335, вж. Борис 1
Михаил, студийски монах 141, 142—143
Михаил I Рангаве,
19, 21, 35—36, 55—57, 130, 131, 132—135/139
145, 321—322
/Михаил II Балба, византийски имп. 56, 135, 315,
320, 321, 323—325, 327—333
Михаил 1П, византийски имп. 42, 59, 320, 334
Моисей, библейско лице 135, 140, 276
монети, медни 12
монотелитска ерес 70, 71
монофизитизъм (свтихианство) 67, 70—71
Мопсуестия, гр. 65, 69 ; вж. Мисис
Морава, р. 117
Мор8ньць, гр
Мосинопол. гр., дн. Месинкалеси 117, 161
срв. Гюмюрджина
мостове, български 23; византийски 21
Мраморно море 21, 22, 148, 150
музиканти 125, 128
Мундрага, кр. 175
мъчения 188, 319
мюсюлмани 325, вж. агаряни; араби
Несебър 46, 49, 177,
150
J
ниви 12
Никея, гр., дн. Изник 35, 61—62, 71—72, 150, 154,.
157, 163
Никита Ксилинит, патриций 50
Никита Пафлагонец, оратор и писател 130, 131
318—320
Никита Славянин, цариградски патриарх 50, 53
Никифор, димотишки епископ 117
156, 159, 162 ; вж. Дризипара Никифор Скевофилакс, византийски писател 129
Никифор, траянополски епископ 117
Никифор Фока, византийски военачалник 167
Никифор, цариградски патриарх 35, 36—37, 42, 52,
109, 120, 146, 320
Никифор I Геник,
?
ВЖ,
византийски
3
имп.
ди. Чаталджа 159, 163
български 134, 169, 225,

* 1
242, 279—280,

византийски имп. 11, 16, 17,
дн. Кавала 161 ; вж. Христопол
, 164;
набиване на кол, ваказание 332—333
Навпакт, гр, 158, 160, 162, 164
Назар, патриций 326
наемници, български 133
наказания 333
нападения, внезагши на българите 169
нападения, нощни на българите 169
началник на екскувитите, длъжност 323
началник на фсдсратите, длъжност 323
Нектарий, цариградски патриарх и писател 63
Незерос, гр, 160, 164 ; вж. Езерос
Неокесарея, гр., дн. Никсар 114,150,154, 157,163
’	153
Несебър, гр. 46, 150—151
163; вж. Месемврия
несторианство 65, 68—69
Несторий, цариградски патриарх 65, 69
нефт 43
J
J
155—157,
159,
10, 11, 12,
113, 118, 120,
14-17, 19, 21, 25, 27, 54—55,
131 -134, 137-138, 140—143, 321
Никола, анхиалски епископ 117
Николай Мистик, цариградски патриарх 146, 185—
298, 302, 317
Николай I, римски нэпа 100, 114, 116
Николай Студит 25, 26—27
Никон, проповедник 116
Никопол, гр. (в Източна Македония, развалини при
дн. с. Заграде, квартал от Гоце Делчев) 149, 153,
156
Никопол, гр. (в Епир) 122, 123, 160
Никсар, гр. 150, 154; вж. Неокесарея
Ниса, гр. 63
Нове, гр. развалини при дн. Стъклен при Сви-
тов 151
новелисим
нотарий, длъжност 126
54—55
5
J
155, 157—158
титла 122
у българите 1/0; у славяните 173—174
ооичаи
обковка на книги 284
облекло, вж. дрехи
облекло, българско 128
обреди, религиозни у българите 20, 36—37,
обеадна тактика у българите 169—170
обсадни съоръжения (техника) 22—24, 329; вж,-
„диви м агар ста", градопревзимачки, каменоме-
жостенурки'1, кули подвижни,.
стълби, летраболи, прашки,тет-
324
„диви магарста"
тателни машини,
лостове, „овни“,
раболи, триболи, четириноги
обувки 125—128
„овен“, уред от обсадна техника 23, 24, 329
Овеч, гр., дн. Провадия (в Североизточна Бълга-
рия) 161
овци 12, 23
огнепоклонници 198
огнехвъргачки 24 ; срв. огън гръцки
огън, гръцки (течен, военен) 43, 326
одежди, драгоценни 12, 20, 125, 128, 249,297,304,
310, 312
одежди, черковни 284
Одесос, гр., дн. Варна 148, 149, 153, 155—156
одризи, пл. 154
Одрин 16, 22, 148, 153, 155, 157
207, 249, 251, 271
ОдрИнско 154, 159, 161, 165; вж. Тракия, Източ-
на Македония
окови 119, 135, 140
окоп, вж. вал
Октагон (Осмоъгълник), школа 58
Олвиан, стратег 325—326, 328
Олимп, пл. (във Витиния) 215
оловни предмети 21
Омар, арабски предводител 334
Омир (Хомер), древногръцки поет 184, 334
омофор (палиум) 117, 118
Ому рта г, български хан 29, 36, 306, 320, 331
onagri, обсадпи машини ; вж. „диви магарета
J
Jr
5
f
is
I
158, 161—162

(1-


Index noimuum et re rum
343
I
I
I
I
I
Показалец
123, 325, 335
сьо-
оногури, пл. 9
Онозандър, военен писател 166
Опсикий (Опсикион), тема 121 —
Оптимати, тема 122
Ориген, богослов и философ 69
Оркосий, местност 328
Ороят, р. 65
Ортакьой, предградие на Цариград 318
оръжие 19—20; срв. копия, мечове, обсадни
ръжения, поставки за изхвърляне стрели, праш-
ки, примни, „скорпиони“, стрели
Оряхово, с. в Хасковски окр. 160, 164 ; вж. Диа-
тоники
Осий, кордоведи епископ 62
откуп за пленници у аварите 44; у
176, 177; у славяните 174
отшелници 316, 318
Охрид, гр. 117
J
J
пленници у
оългарите
ГС
122—125
?
Павел Анконски епископ 114, 115
Павел, апостол 78, 102, 112, 129, 286
Павел Бранович, сръбски книз 251
Павел Популонски, епископ 100
Павел, мосинополски епископ 117
Павел, сакеларий и игумен на манастира „Св. Фока
318
Павел Самосатски, антиохийски епископ и основа-
тел на секта 111—112
Павел II, цариградски патриарх 70
Павел IV, цариградски патриарх 53
павликяни 325
павликянство 107, 108, 109, 111 —112, 325; вж.
манихейство
Палене, гр. 31; вж. Касандра
Палестина 67, 134
палиум, вж. омофор
Памфил, гр. 159, 163
Панизо (дн. Барбарис, с. в Текирдагско) 150, 154,
157, 159, 163; вж. Панион
Панион, гр., дн. Барбарис (Панизо) 150, 154, 157,
159, 163
Парам и тия, гр. (в обл, Теспротия — Гърция) 160,
164 ; вж. Фотика, Вела
Пасхасин, епископ 66 - 67
патриций, титла 11, 13, 17, 19, 50, 119,
127, 130, 182-183, 210, 322—323, 327, 333
патриция зости, титла 122
Пафлагония, обл. 17, 122—223, 318
Пафнутий, участник в Никейския събор 62
Па цик, от свита та на хан Крум 20—21
Пелопонес, обл. 17—18, 122, 424, 173, 315
Perin thus гр., дн. Мармара Ерегли (Ерегли) 148 ;
вж. Хераклея
Перитеорион, кр., дн. Бурукале при езерото Пор-
толагос 117, 151, 161, 165
перси 45- 46, 195, 217, 277, 325
Петра, манастир в Лозенградско 183; срв. с. Петра
Петра, с. в Лозенградски виляет 316
петраболи	машини 23
Петрой, стратег 334
Петър Апамейски, монофизит 70
Петър, апостол 78, 118, 152, 286
Петър, визийски епископ 117
Петър, византийски военачалник 45
Петър, друговитийски епископ 117
Петър, ерусалимски патриарх 70
Петър Патриций, писател 119
Петър, протопрезвитер 72, 115, 117—118
Петър, монах от Александрия 70
Петър, монах-житиеписец 132, 136—137
Петър Сицилийски, писател 107—112
печенеги, пл. 168. 210—212, 266—267, 271
Пешкопия, гр. 162, 165; вж. Стефаниака
Пизидия, обл, 17
Пилат Понтийски 61
Пир, цариградски патриарх 70
пирати 190, 270
платка 299
Платон, сакудийски игумен 31
племенно устройство у славяните 173
пленници, българи 176, 217, 256, 258 ; византийцк
20—24, 28—29, 44, 46, 109, 149, 140, 177 -180.
182—183, 231, 256, 258, 300, 318; v славяните
173—174; размяна 256, 258, 305, 313, 318
П диск а, гр. 10, 13, 133
Пловдив, гр. 148, 150, 153—155,157--158, 162; вж.
Тримонциум, Пулпудева, Филипопол
Плотинопол, гр. 151/
подаръци, в ж. дарове
покривки, скъпи 23
покръетване на българите 58, 59—106, 130, 131,
214, 218, 320, 334-335
покръетване на славяни 173
Полемониака, епархия 150, 154, 157, 163
Полиен, военен писател 166
Иолистил, гр., дн. с Булустра (Балустра, Авдира—
Ксантийско) 161, 165
политически престъпници 187; срв. екстрадиция
политрихон, угощение 126
Полихрений, мокотелит 70
Поляновград, гр. 120 ; срв. Маркели
Поморие гр. 50, 117, 149, 151, 153, 156; вж. Ахе-
ло, А их и ало, Тутхов
Помп ей оно л, гр. 43
Понт, обл. 17, 150, 154, 163, 321
Персу ле, гр. 149 ; вж. Максим ианоиол
Портолагоски залив 117
поставки за изхвърляне стрели 24
постилки за легла (арменски) 23
посьда, черковна 284
прабългари, нар. 217
прасини, циркова партия 126, 127
пратеяини, арабски при българите 281; български
при арабите 263, 281 ; български при византий-
ците 331 ; византийски при българите 263, 265,
285, 315, 323; византийски при арабите 325
прашки, част от обсадна машина ,скорпион* 24 ;
лично оръжие 326
прашници, вид войска 326
препозит, длъжност 125
преселвания на византийци 22, 56
Преслав, гр. 13
преториански префект, длъжност 125
преторий, стражница на императорската гвардия
127, 319
примка от ремък
138, 143
Провадия, гр. в Североизточна България 161, 165;
вж. Овеч
Провадия, с. (в Одрински вилает) 161, 315; вж.
Проват
Проват, гр. 161, 165, 315; вж. с. Провадия
продоволствие, военно у българите 169
Прокопий Кесарийски, византийски писател 12
Прокопий, спатарий 184
проконсул, титла 123, 125, 127—128, 182 —183
Прокопия, византийска императрица 17, 19, 130
Прокъл, философ 43
прорицатели, вж. гадатели
просо 174
вж. пръв секретар на византийския
двор
протиктор, длъжност 126
протомагистър, длъжност 122
155, 157 ; срв. Димотика

J
?

скорпион
българско оръжие 133,
титла 123, 125, 127—128, 182
136,
I
344
Показалец — Index nominum et rerum
гтрйтоь = първенец, титла на българския кладе-
те?! П
протоспатарий, титла 121
Прут, р. 22
оръв секретар на византийския двор 298
Псаматия, манастир в Цариград 317
Псевдокалистен, 9; вж. Калистен
Псевдоконстанций, лично име 327—328; вж. Кон-
станций
Псевдомаврикий, 168, 174; вж. ^Маврикий
Псевдосимеои Магистър 21 ; вж. Симеон Магистър
Пу лп у дев а, гр. 148 ; вж. Пловдив
Първа Македония, провинция 148; вж. Македония
първобългари 168; вж. прабългари
*"7
Равена,
разбойници 38, 190, 196; срв. пирати
разузнаване, византийско в България 51
Редесто, Родосто, гр., дн. Текирдаг 22, 150, 154,
157, 159, 163
резерв, боен у българите 169
Рейн, р. 152
Река Девня, с. във Варненски окр. 148, 151, 153,
155,
rp. 152
157, 158; вж. Марцианопол
религия на прабългаритс 33; вж. обреди, клетви
резиденция на българските ханове 11
ректор, длъжност 123
ремъци на седла 36
ремъци-примки 133, 136, 138, 143
Ригина, р., дн. Еркене 23
ризиици 19, 23
ризници, български 169
Ригион, кр. 21
Рим, гр. 123, 152, 286, 318
Римсиз империя 66 ; в ж. Византия; срв. ромеи
Римска църква 58,
287, 317
роби 218, 300, 325; у аварите 217 ; у българите
300; у византийците 187—188, 231; у славя-
ни те 173
ров, вж.
Роги, гр. 160, 164; срв. Каппос тис Артис
родово устройство у българите 169—171
Родопа, провинция 148—150, 153—156, 161, 164
Род они, пл. 148
Родосто, гр., вж. Редесто (Текирдаг)
розова вода 335
Роман Лакапин, византийски имп. 266, 272, 278,
292, 298, 299- -314
Романия, обл. 48
ромеи, вж. византийци
Ромейска империя 217; вж. Византия, Римска им-
перия
Рос 102; вж. Киевска Русия
руси, нар. 9, 13, 116, 266—267
Русион, гр., дн. Рускьой, Кешан 159, 162; вж.
Топейрос
Ряхово, с. в Русе иск и окр.
вж. Апиария
12, 40
72, 99, 100, 113—115, 285—
о
.J
изкоп
дн.
151
J
J55, 157—158;
Сава, монах-житие писец 132—136
Саватий, прорицател 40
сакеларий, длъжност 124, 318
сакси (саксонци), нар. 152
Салмидесус, гр. 159; вж. Мидия
самаритяни, пл. 32
Самое, о-в 122, 124
Самосата, обл. 111
Сантаварин,манихеи 115
Саракини 159, 163; вж. Сергеца
саралинк 152, 167, 217, 300, 306, 325, 327;
араби
вж.
сбруя, конска 21, 36
Свети Мамант, предградие на Цариград 21, 56
Света София, цариградска църква 58, 113, 125,
186—187, 284
Света София, солунска църква 31
Свети Безсребърници (Свети Козма и Дамян), ца-
риградска църква 329
Свети Сава, манастир в Рим 72
Свети Фока, манастир при Цариград 318
Светослав, киевски княз 13
Свиленградско 160, 164—165
свине 12, 30
Свитов, гр. 151, 155, 157—158 ; срв. Нове, Стъклен
свраки, птици 260
Севастопол, гр. (в Армения) 47
Севастопол, гр. (в Тракия) 151, 154, 157
Севир, монофизит 70
седла 21, 26
секретари дворцови, български 177; византийски
императорски 133, 298; срв.
секретици официали (асикрити), длъжност 127 ; вж.
асикритм
селитра 43
Селфидже (Серфидже)
Селчук, гр. в Измирския вилает; вж. Ефес,
сенат 131, 195, 199, 265, 283, 286, 295
сенатор, титла 126—128, 134
Семахерим, асирийски цар 56
Сервия, гр. 160, 163 ; вж. Селфидже
Сергеца, гр., дн. Саракини 159, 163
Серес, гр., 159, 163; вж. Сяр
Сергий, павликянски проповедник 112
Сергий I, цариградски патриарх 70
Сердика, гр. 12; вж. София
Серет, р. 22
Сечите, вж. с. Сюлейманкьой (СюлеЙман)
сикамбри, пл. 152
Силван (Константин),
111—112
Силвестър I, римски папа 61
силенциарий, длъжност 126, 12
Силиврия (Силимврия), гр.
51, 117, 149, 153, 156, 159, 162, 249
Силистра, гр. 151, 155, 157—158, 334; вж. Доро-
стол, Дръстър
Симватий (Константин), син на Лъв V Арменец 22'
Симеон, български цар 37, 147, 167
313
Симеон, византийски
112; вж. Т ит
Симеон, византийски сановник 318
Симеон, дебелтски епископ 117
Симеон Дивно горец (Стълпник), от шел ник 32
Симеон Логотет, византийски писател 168
Симеон Метафраст, византийски писател 132, 137—
140
Симеон, силиврийски епископ 117
симиофор, длъжност 127
Синай, планина 135
Синаксар на Цариградската църква 141
синкел на цариградския патриарх, длъжност 123 ::
на римския папа, длъжност 123
сирийни, нар. 53, 65, 109, 316, 326
Сирия, обл. 17, 52, 65, 67, 183—184, 316, 327
Спетое, гр. 328
Сицилия, о-в 107, 122, 124
скарамангий, дреха 125, 128, 304, 310; български
128
скевофилакс, длъжност 284
скиптри = брадви, оръжие 126
скиптрофор, част от императорската гвардия 126,
J
rp. 160, 163; вж. Сервии
павликянски
проповедник
5
i
дн. Силиври 21—22,.
военачалник
168, 175 -
павликянин
I
127

*
4MI
СТ
345
Показалец
Index nominum et re rum
►
ь
Скира, о-в 329
Sav'd'ai Snkafioi, 324
скити,
324, 332, 335; срв. западни скити
Скития, обл. 43, 149, 153, 156; вж. Малка Скития
Скитска земя 324 ; вж. България
скитски племена 267
Скопел, гр., дн,
лает 117
скорпиони
или стрели 24
скотоводство у българите 12; нж.
свине
скрибоний, длъжност 127
Scriptor Incernis (Неизвестен автор) 10, 13, 16
Скутари, гр., дн. с. Щит (преди Юскюдар) в Хас-
ковски окръг 160, 164
славини, славянско пл. 23
Славиния, обл. 39
славяни, нар. 9—10, 13, 23,
47—48, 50, 53, 57, 146, 151—152, 171
217, 315, 318, 321, 325
стримонски 318 ; скитски 324 ; вж.
вити, славини
Сливен, гр. 49
Смолен, обл. 161, 165
Созопол, гр. 151, 155, 157, 161, 165
Соломон, юдейски цар 301
Солун, гр. 31, 38, 101, 117. 122, 124, 148, 150,
152—154, 158, 160, 162, 166-167, 175, 183—184;
213, 217, 318;
София, гр. 12
сиатарий
 184
спатарокандидат, длъжност 126; вж. кандидат
сражения, нощни у българите 169
сребро 276, 283, 312
Средиземно море 122
СтавракиЙ, логотет 53
СтавракиЙ, син на
113, 131, 134, 138—139, 142
Стаги (Стаг), гр., дн, Каламбаки 160, 164
Стагира, гр. 178
Стара Загора, гр. 53, 148 - 149, 153, 156; вж. Ав-
густа Траяна, Бероя, Боруй, Ирипопол
Стара планина (Хемус) 122, 315
статуи 21, 56
стенобойни машини, вж. каменометни машини
Стеной, проток 21 ; вж. Босфор
Стефан, бт>лгарски архиепископ 108
Стефан V, римски папа 114—115
Стефан, монотелит 70
Стефан, син на Роман Лакапин 266
Стефа ни ака, гр., дн. Пешкопия 162, 165
Стилиан Зауца, василеопатор 122
Стилиан, неокесарийски епископ 114
стражи, военни, български 169
Страпджа планина 148
странноприемници 25
стратег, военна длъжност 17, 121—125, 127, 131
142, 210, 297, 318, 321, 324; срв. подстратег
стратег на Изтока, длъжност 144—145
Стратегикоп от Псевдомаврикий 166
стратилат, воснен чин 45
стрели 21, 24, 169, 329; срв.
ляне стрели
стрели,
Стримон, р., дн. Струма 38—39
Стримон, облает и тема 39, 122, 124, 185, 297, 318
Стронгилон, кр. 51
Струма, р., срв. Стримон
Струмица, гр. 117; срв. Тивериупол
44 Гръцки извори за българската история, IV
вж. българи 29, 32, 52, 142—144, 152, 321,
ip

?
м
J
Искиполос в
161, 165, 315—316
машини за изхвърляне
Позенградски ви-
на
ка MbH 14
добиты;,
коне,
24
нар. 9—10,
13
?
31, 38--39.
45
4 о,
174, 184,
335 ; пелопонески 315 :
-Г	Г
апти, друго-

Студийски манастир 28
Стъклен, местност при гр. Свшпов 151, 155, 157—
158; вж. Нове
стълби, високи, обсадни 23
Suidas 12
суша 324
схизма, цариградека 229
схоли, военна част 126
събирачи на даньци, вж. бириини
съгледвачи 24
съимператор 219
сърби нар. 173, 251, 292
Сърбия 292, 300
сърпове, земеделско
състезания 128, 133, 335
(3 юл е й мал иной (Сю л е йм ан),
ларовградски окры 331
Сюлейманкьойски надпис 331
Сяр (Серес), гр. 159, 163
сяра 43


J
317
сечиво 37
дн. с.
Сечище в Ко-
117. 122, 124, 148
вж. Тесалоника
войник от
императорската
гвардия 126,
Никифор I Геник 11, 12, 14.
г
поставки за изхвър-
отровни, славянски 174
Тавмак
ТЯГ.МЙ,
тактика
пите 169—174
Тактика, съчинение
168
Тарасий, цариградски патриарх
'Гарс, гр. 65
Текирдаг, гр., вж. Реде его (Родосто)
Телериг, български хап 51
телесно възпитание 81
тема, воепноадминистративна единица 17
35—36, 50, 111, 121—122
Теодор Анагност, писател 42
Теодор Дафнопат, църковен писател 141, 298
Теодор, мопсуестийски епископ 65, 69
Теодор, презнитер 70
Теодор, солунски епископ 117
Теодор Сикиот, галатийски архимандрит 129
Теодор Студит, писател и църковен деец 28,
29—32, 33, 34, 141, 142—145, 322
Теодор, фарански епископ 70
Теодора, съпруга на имп. Юстиниан II 48
Теодора	-
315, 334
Теолорит, антиохийски патриарх 72
Тсодоропол, селище 150, 154, 159, 163
Теодосий I Велики, източноримски имп. 65, 149
Теодосий II Млади, източноримски имп. 66, 195
Теодосиопол, гр. 149; вж. Анри; срв. Кермиен,
Икеджик
Теодот, лично име 16
Теодота, съпруга на византийския имп. Констан-
тин VI 31
Феоктист, магистър 322
Феоктист, тивериуполски епископ 117
Феоктиста, патриция зости 122
Феофан, византийски писател 14, 17, 19, 42, 48,
109, 120, 133
Феофанов продължител 320—321
Теофил, византийски имп. 40, 135, 315, 320, 326,
329
Теофил Ефески, архиепископ 32
Теофилакт, епископ 285
Теофилакт, патриций 130
Теофилакт Симоката, византийски писател 45
Тервел, български хан 48—50, 120
териак, противоотрова 174
Терма Лутра (Лъджакьой, Лутрос), с. в Дедеа-
гачко 117. 148, 151, 153—155, 158, 167; вж.
Траянопол
гр., дн. Домокос 160, 163;
военен отряд 128
J
?
вж. Магнезия'
бойна, у българите 169—174 ;
па византийския
t z

вж.
писател и
у
византий-
имп. Лъв VI
т
18, 19,
съпруга на византийския имп. Теофил
151,


Показалец — Index nominum et rerum
346
Термопол, гр. 256
Тесалия, обл. 51, 160, 163,’ 231
Теса.тоника, вж. Солун
тетраболи, обсадни машини 23
Тефрика, гр., дн. Divrighi (DivriK) 107, 109
Тиберий I Константин (Тракиеп), византийски ими.
44
Тиберий II Апсимар, византийски имп. 48, 49
Тивериупол, гр., дн. Струмица 117
Тимотей, александрийски патриарх 63
Тимотей (Гегнезий), павликянски проповедник 111
Тимотей, месемврийски епископ 117
Тит, вж. Симеон
Тома, логотет 319
Тома, монах 72
Тома, началник на федератите 323
Тома Славянин 56, 57, 320-—321, 324—333
Томи, гр., дн. Кюстенджа 149, 153, 156
Тоотюос, го., 159; срв. Русион
Топир, кр.‘ 151, 154, 158, 161, 164
топки за стеяобптни машини 23
Тополовградско 161, 164
тор, конски 54
Тракезийска гема 17

1
18, 121, 122-123
Тракезийска гема 17
Тракийскн Босфор 329
Тракия 17—: ~
117,
148 -150
253, 334
Тракия, Източна (Македония), обл. 22—23, 34, 36,
38,50,56, 143—145, 148, 231, ’ ' -------
Тракия
Трансмариска, гр., дн. Т\'Гракап 151, 155, 157—158
трапеза, византийска императорска 124—128
Траповиза, гр., дн. с. Ковчас (Ковджаз)
градски вилает 161, 165
Трапузунд, гр. 122
Траян, римски ими. 148
Траянопол, гр., дн. Терна Дутра (Лъджакьой,
Лутрос -— Дедеагачко) 117, 148, 151, 153—155,
158, 161
триболи
167
трибунал
тригитик, празник 127
Трикала, гр. 160; вж. Тринки
триклиний, помещение 127
Тримопцяум, гр. 148 ; вж. Пловдив
Тринки, гр., дн. Трикала 160, 164
триножник, византийско отбранително съоръжение
167
Тунджа, р. 148
турки, нар., вж. маджари, тюрки
Тутракан, гр. 151,
риска
Тутхон, гр.,
Анхиало
тъмняца, българска 135,
тържнше, българско 167
тюрки, нар., вж. маджари, турки
1-Г
f _
120,
?

?
|“7
18, 22—23, 34—36, 43—47, 50, 53,
122—123, 137—139, 142—143,
153 - 156,
137—139, 142—143, 145,
164, 167, 207, 210—211,
315—316, 318, 326
екунда (Хемимонт), провинция 148

гр.,
дн. Терна
Лозсн-
162, 164
тризъбци, отбранително съоръжение 23,
зала 55
128
155. 157—158:
Н	
вж. Трансма-
лн. Поморие 50, 149; вж. Ахело,
140
уз и, пл. 325
укрепления, български 46, 54 ; вж. скопи, дървени
стеки
училища, византийски 119
Фарана, гр. 70
Фарсала, гр
федерати 3
Фере,
и оно л
Филип II Македонски,
160, 163
L
гр. 148, 151, 153—155, 1о8, 162; срв. Трая-

зо 148

Филип, одрински епископ 117
Филип, хрисополски епископ 117
Филипп, гр. 112, 148, 153, 158, 162, 165
Филиппк Вардан, византийски имп. 49
Филипопол, гр.,
157—158, 163
философия 58, 175
Филотей, протоспатарий и писател 121, 122—128
флот, византийски 167, 270, 326, 328—329
Фока, византийски имп. 45
Формоза Портуенски, епископ 100
(ZOtfWTOI’ 13
Фотий, цариградски патриарх и писател 58—106,
113-118, 130—131, 146
Фотика
франки
Франция 152
Фригия, обл. 17
Фригия Капатианска, прав. 158, 162

дн. Пловдив 148, 150, 153—155
J
3
3
гр., дн. Парамития 160, 164
нар. 124, 152
1
324
Хавса, гр. 161; вж. Каравок
хазари, нар. 9, 58, 121, 168, 334
Хазария 48, 120
Хайраболу (Айребол), гр. 159, 163 ;
Buaticum
халдейци
Халдея, обл.
халиф, арабски 281,
лариупол

нао. 325
122- 123
• ЭД6
Халкедон, гр., дн. Кадъкьой 66
Халкидически полуостров
Халкидос, селище 159, 163
Харалапопе
159 ; вж.
Ха риупол,
вж. Biiaticum
Харманлийско 161, 164
Харсианска тема 122—123
хартуларий, длъжност 126
Хасковски бани 161, 164; вж. Буково
Хеброс, р. 22 ; вж. Марина
хеландия, плава делен съд 20—21
Хелеспонт, проток, дн. Дарданели 328
Хемимонт, провинция 148—151, 153, 155, 157 --I58,
165; вж. Тракия Секунда
Хемус, планина 315; вж. Стара планина
Хераклея, гр.
46, 148, 150, 152, 154) 155, 157—159, 162—163,
249, 331 ; вж. II ери нт, Ерегли
Херкулесови стълбове, дн. Гибралтарски проток 152
Херсийска степа 50
Херсон, гр. 49, 210
Херсон, обл. 122, 124; срв. Кримски полуостров,
Херсонски полуостров
Херсонес, селище 150, 154, 157, 159, 163
Херсонски полуостров, дн. Кримски полуостров
150; срв. обл. Херсон
Хиерокъл, древногръцки географ 146
hicanati вж. иканати
хиподром 56, 333, 335 ; срв. арена
Хисаря (Хисар гМомина баня),
окр. 151 ; срв. Диоклетианопол
хитон,
хитрост, военна у българите
хламида, дреха 125—128
Хозрой I, переписки цар 195
Хозрой И Парвус, персийски цар 45
Хомер 184; вж. О мир
Хонорий I, римски папа 70
Хризопол, гр., дн. Юскюдар (Скутари) 117
хвистияпизация на Илирик 129; на Македония
’ 147
?
178
(Гарела), с. в Одрянски
Гариала
гр., дн. Хайраболу (Айребол) 159, 163;


?
видает 154,
50; вж. кораби
дн. Мармара Ерегли 17,
дреха 125
169
21—22,
г
с. в Пловдивски
срв. покръстване
Показалец — Index nominuni et return
347

Христопол, гр., дн. Кавала 38, 161, 165; срв. Хри-
зопол
Христофор, александрийски патриарх 40, 41
Христофор, магистър 326
Христофор, син на византийския имп.
капин 266
Хунавия, гр., дн. Мат 162, 165
хуни, нар., подапици на хунската племенна д ержава
36, 124, 133, ’'*
срв. българи
Роман j]a_
136, 139, 168, 171, 253, 324—325;
череп-чаша 144
Черепляни, с. в Зъхиенско 161, 165 ;
риопол
Черибан, селище 150
Черно море 46, 122, 148, 167, 318, 3'25
черноризец 316
четириноги, стенобойни машини 330
Чирпан, гр. 151, 154, 157; вж.
Чорлу, гр. 117, 150, 154, 159. 163; вж. Цурулум
чумни ейидемии 50
вж. К cca-
Ди окле тианопол
Цариград (Византион. Константинов град, Констан
тинопол), гр. 16—17,
43, 45—46, 49, 56, Г
107, 113—115, 118—120, 122—123, 125, 130
133—134, 137, 139, 148, 155, 158, 162, 167, 183-
187, 201, 205, 217, 219, 229, 250, 253-254,
270, 284, 292, 301, 315, 318, 326, 328-329
царска титла на българския владетел 299
Целестин, римски папа 65
центурия, военен отрел 128
Цикладски острови 329
Цоида, кр. 151, 155, 157, 162, 165
Цурулум, гр., дн. Чорлу 150, 154, 159, 163
църкви, построяване 80
23—24, 34—36,
20___21,
63, 68, 70, 72, 99, 102,
58,
-120, 122—123,
263,
шатри, тюркски 169 ; византийски 330
Шахрбараз, переписки военачалник
шлемове 23
Щит, с. в Хасковски окр.
щитове, славянски 174
217
160, 164;
вж. Скутари
Чалта-чай, р. 109
Чаталджа, гр. 159, 163; вж. Метре
чаши 36, 54, 144
чардаци 12
череп, набит на кол и посребрен 54
67
Ювеналий, ерусалимски патриарх
годен (евреи), нар. 134, 301
юз ди 21, 36
Юлий I, римски папа 61
Юстин I, византийски имп. 43
Юстин II, византийски имп. 32, 44, 120
Юстиниан I, византийски имп. 32, 43—44, 68
Юстиниан II Ринотмет, византийски ими. 47, 48—
49, 120
Ь.“;
Яков, перитеорски епископ 117
Яков, участник в Никейския събор 62
Ямбол, гр. 151, 154; срв. Диоспол, Дионисополис
Янина, гр. 160, 164; вж. Йоанина
+ т
I
I
I
(
I
!Ч^
I
СЪКР А1ЦЕНИЯ
ABBREVIATIONS
СПИСАНИЯ и 11 О Р Е Д И 11. 14
народа
на Българския библиографски
Елин Нелин”
БИБ —: Българска историческа библиотека
БПр -си. „Български преглед”
БД И—Вестник древней истории
ВВр=Византийский Временник
ВИИНЛ=Византиски извори за историку
йугославрре
ГББИ--Годипшик
институт „
ГНМ=Годищник на Народния музей в София
ГПлНБМ — Годишник на Народната библиотека и
музей в Пловдив
ГСУифф—Годишник на Софийския университет
„Свети Климент Охридски“ Историко-фило-
логически факултет
ГСУбф - Годипшик
„Свети Климент Охр и дек и*
култет
ЖМНП--Журнал Министерства Народно!-о Прос-
вещения
ЗбР САН=Зборник радова Српске академике наука
ИА Д—Известия на Археологического дружество
ИАИ-Известия на Археологический институт при
БАН (след XV том)
ИБАИ^Известия на Българския археологически
институт (до XV том)
ИБИД - Известия на Българското археологическо
дружество в София
ИВАД ^-Известия на Варненского археологическо
дружество
ИзвОРЯ Сл Имп Ак Наук = Известия Отделения
Русского Языка и Словесности Императорской
Академии Наук
ИИБЕ--- Известия на Института за български език
при БАН
ИИБИ—Известия на Института за българска ис-
тория при БАН (до VIII том)
ИИБЛ=Известия на Института за българска ли-
тература при БАН
на

на Софийский
университет
Богословски фа-
на
Института
за история при
1з
ИИГА--Известия на Института за градоустройство
и архитектура при БАН
ИИД - Известия на Исторического дружество в
София
ИИ И Известия
БАН (от VIII том)
ИРАИК -Известия Русского археологического ин-
ститута в Константинополе
ИСИ Ифф СУ -Известия на Семинара при Исто-
рико-филологический факултет на Софийския
университет .Свети Климент Охридски”
ИПр=сп. „Исторически преглед
МПр--сп. „Македонски пре глея “
ПСп -Периодическо списание на Българското кни-
жонно дружество в Средец
СбНУК--Сборник за на родни умотворения, наука
и книжнина
СпБАН -Списание на
науките
УчЗап=Ученые записки
УпПр=сп. „ Училище н преглед”
АЕМО=Archaologjsch-epigraphische ’ Mitteilungen
aus Osterreich-Ungarn
BNgJb-—Byzantinisch-Neugriechische
Bui. Cl. Sc. m. p. Ac. R. Belg. = Bulletin de la
Classe des Lettrcs et des Sciences morales et
politiques de 1’Academic royale de Belgique
BZ---~Byzantinische Zeitschrift
PGr=Patrologia Graeca
PhW=Philologische Wochenschrift
PWRE—Paulys Real-Encyclopadie der classischen
Altcrtumswissenchaft. Nene Bearbeitung von
G. Wissowa, W. Kroll, K. Mittelhaus, K. Ziegler
RA=Revue archeologique
REB^ Revue des etudes bysantines
Stud. Byz.=Studi Byzantini neoellenici
ZSPh - Zeitschrift fur slavische Philologie
Българска та
академия на

Jahrbiicher
Г


ИЗПОЛЗУВАНА ЛИТЕРАТУРА
INDEX LIBRORUM ADHIBITORUM

на старобългарския разказ „Чудото
Б. Ангелов, Нов препис
ИИБЛ, III, 1955.
Д- Ангелов, Влияние на чужди ереси върху богомилството, ИСИффСУ, кн. I, 1942.
Д. Ангелов, Богомилството в България, София 1947.
Д. Ангелов, История на Византия, I, София 1959.
М. Андреев — Д. Ангелов, История на българската държава и право, Со-
фия 1959.
М. А. Андреева, К вопросу о составе Клиторология Филофея, Seminarium Коп-
dakovianum, II, Praha 1928.
Б. фон Арним, Принасяне кучета в жертва при цар Симеона, БПр, И, 1933, I
Г. Баласчев, Новыя данные для истории грекоболгарских воин при Симеон
ИРАНЕ, IV, 2, 1899.
Г. Баласчев, Върху държавното и военно устройство на старобългарската дър-
жава, сп. Минало, I, 1909, кн. 1.
-Фр. БаришиЬ, Цар Фока (602—610) и подунавски аварословени, ЗбРСАН, XLIX,
Византолошки институт, IV, 1956.
Н. Бенешевич, Monumenta Vaticana ad ius
II, 1927.
H. Бенешевич, Заметки к текстам Notitiae Episcopatuum, Seminarium Kondakovia-
num I, 1927.
В. Беше в лиев, Първобългарски надписи, ГСФифф, XXX, 1, София, 1934.
В. Бешевлиев, Няколко бележки към българската история, ГСУифф, XXXII,
9, 1936.
В. Бешевлиев, Вярата у първобългарите, ГСУифф, XXXV, 1, 1938.
В. Бешевлиев,! Един нов извор за вярата на първобългарите, ГСУифф, XXXII,
9, 1936.
В. Бешевлиев
с българина48,
г»
pl
canonicum pertinentia, Stud. Byz,
J
Античната топонимия у нас като исторически извор, ИИБЕ,
полученной Тервелем от Юстиниана И в
Новият извор за поражението на Никифор I в България през
811 година, ГСУифф, ХХХШ, 2, 1936.
В. Бешевлиев, Паралели, ИБИД, XIV-XV, 1937.
В. Бешевлиев,
III, 1954.
В. Бешевлиев, К вопросу о награде,
705 г., ВВр, XVI, 1959.
Р. Браунинг, Рабство в
Ал. К. Бурмов, Против буржоазно-идеалистическите становища по въпроса за на-
лагането на християнството в България през IX в., ИПр, X, 1954, кн. 2.
В. Г. Васильевский, К защиту подлинности жития патриарха Игнатия и при-
надлежности его современному автору Никите Пафлагону, ВВр, VI, 1899
Бележки върху социално-икономическото развитие на Одесос през
късноантичната епоха, ИВАД X, 1956.
Византиски извориза историку народа Зугослави)е, I, Београд 1955.
М. Войнов, За първия допир на Аспаруховите българи със славяните и за датата
на основаването на българската държава, НИБИ, VI, 1956.
византийской империи (600—1200 гг.), ВВр, XIV, 1958
1?
В. Be л ков,
350
Използувана литература — Irides librorum adhibitorum
Ем. Георгиев, По въпроса за християнизирането на средновековна България,
ИПр, X, 1954, кн. 5.
Гръцки извори за българската история, III (Fontes Graeci historiae Bulgaricae, III)
София 1960.
Ив. Гоше в, Правилата на Студийская монастир, ГСУБф, XVII, 1940.
Хр. Данов, Западният бряг на Черно море в древността, София 1947.
Д. Дечев, Античного имена Хисаря, ГПлНБМ, 1935
Д. П. Димитров, Пътуването на св.
1936.
Александър Римски през Тракия ИБАИ,
VIII, 1934.
М. Дринов, Съчинения, I, София 1909; II, София 1911.
Ив. Дуйчев, Нови житийни данни за похода на Никифора I в България през
811 г., г., СпБАН, LIV, 1936.
Ив. Дуйчев, Писмата на Николай Мистик, сп. Прометей, III, 1939, кн. 4
Ив. Дуйчев, Приноси
1937
и о.
средновековиата българска история, ГПлНБМ за
към
1939, София 1940.
писмата на патриарха Николая Мистика, ИБИД, XVI—XVIII
(Сборник в памет на проф. Петър Ников), София 1940.
Ив. Дуйчев, Из старата българска книжнина, I, София 1943.
Ив. Дуйчев, За наименованието на Марцианопол—Девня, ИБИД, XIX—XX, 1944.
Ив. Дуйчев, Проучвания върху българското средновековие, СбБАН, XLI, Клон
историко-филологичен, 21.
Ставчнэболгарские‘
Ив. Дуйчев, Из
древности
1Х-го
века, Byzantinoslavica, Х1?
Из. Д v йч е в,
' 1, 1950.
Ив. Дуйчев, Към въпроса за появата на парите в нашето народно стопанство
ИИБИ, III—IV, 1951.
Ив. Дуйчев, Славяни и първобългари, ИИБИ, I—II, 1951.
Ив. Дуйчев: Byzantinoslavica, XV, 1954.
Ив. Дуйчев, Югославски приноси в
1956, 3
Ив. Дуйчев, Въпросът
ооластта
1
на историографията, ИПр, XII,
за
византииско-славянските отношения и византииските
опити за създаване на славянска азбука през първата половина на IX в.,
ИИБИ, VIII, 1957.
Ив. Дуйчев, Бележки върху историята на българската архитектура през Сред*
новековието, ИИГА, XI, 1957.
В. Н- Златареки, Писмата на цариградския патриарх Николая /Мистика до бъл-
гарския цар Симеон, СбНУК, X, 1894; XI, 1894 и XII, 1895.
В. Н. Златареки, Писмата на византийския император Романа Лакапина до бъл-
гарския цар Симеона, СбНУК, ХШ, 1896.
В.Н. Златареки, Клятва у языческих болгар, Сборник в чест В. И. Ламанского,.
Петроград 1905.
В. Н. Златареки, Известия за българите в хрониката на Симеона МетасЬраста и
Логотета, СбНУК, XXIV, 1908.
В. Н. Златареки, Сюлейманкьойският надпис, ИАД, III, София 1912—1913.
В. Н. Златареки, Посланйето на цариградския патриарх Фотий до българския
Борис в славянски превод, Български старини, кн. V, София 1917.
средните векове, I, I,
О

княз
В. Н. Златареки, История на българската държава през
София 1918.
И орд. Иванов, Богомилски книги и легенди, София 1925.
И оирд. И в а н о в, Български старини из Македония, София 1931.
К. И. Ире чек, Българските градове у Мануил Фил, ПСп, LV—LVI, 1898.
К. Й. Ире чек, Пътувания по България, Пловдив 1899.
Bj М. Ис трин, Хроника Георгия Арматола в древнем славянорусском переводе
I—III, Петроград-Ленинград, 1920
А. П. Каждан, К истории политической борьбы в Византии в начале X века, Уч.
Зап. Тульского пединститута, вып. 3, 1952.
А. П. К’аждан, Социальные и политические взгляды Фотия, Ежегодник Музея ис-
тории религии и атеизма, II, 1958.
г
1930.

ч?
351
Използувана литература — Index libroruni adhibitorum
I
I
I
I
I
I
I
i
I
I
i
I
I
j
I
I
*
А- П. Каждая
Псамафийская хроника. Предисловие, перевод и комментарий:
Две византийские хроники X века, Москва 1959.
А. П. Каждая, Хроника Симеона Логофета, ВВр XV, 1959.
А. П. Каждая: Византийский Временник,
Г. Ил. Кац аров, Клетвата у езическите българи, СпБАН, III, 1912.
И. Кузнецов
3
XVI. 1959.
3
ZW
Писмата на Лъва Магистра и Романа Лакапина и словото
гД r<*>v BovAydoov	като извор за историята на Симеоновска България,
СбНУК, XVI—XVII, 1900.
Ю. Кулаковский, Лев Мудрий, или Лев Исавр был автором
V, 1898.
3
В
fl
Тактики" ? ВВр,
Ю. Кулаковский, История Византии, I—-III, Киев 1912
В. И. Ла манский, О славянах в Малой Азии, Африке и Испании, СПб 1859.
Латински извори за българската история, II (Fontes Latini historiae Bulgaricae
1915.


Ill, София 1960.
Очерки по истории
М. В. Левченко
1956.
У
русско-византийских отношений,
Г J
Москва
Е. Э. Липшиц, Восстание Фомы Славянина, ВДИ, I, 1939.
Е. Э. Липшиц, Византийский ученый Лев Математик, ВВр, II, 1949.
Е. Э. Липшиц, Павликянское движение в Византии в VIII и первой
IX вв.,
ш е в
фия 1958.
ВВр, V, 1952
I
половине
Стр. Ли
За проникването и ролята на парите във феодална България, ио-
X р. Лопарев, Житие св. Евдокима, ИРАИК, XIII, София 1908.
Хр. Лопарев
Хр. Лопарев, Византийския жития святых, ВВр, XIX, 1912.
Ст. Т. М ели к-Б а х ш я н, Павликянское движение в Армении,
Митрополит Симеон, Посланието на цариградския патриарх Фотий до бъл-
гарския княз Борис, Български старини, V, София 1917.
Кр. Ми яте в, Крумовият дворец
XIV, 1940—1942.
Д. М о р а в ч и к,
Scientiarum
П. Мутафчиев: МПр, IV, 1928, 2.
П. Мутафчиев,
3
Византийския жития святых, ВВр, XVII, 1910.
Посланието на
Ереван 1955.
и други новооткрити постройки в Плиска,
ИВАН,
Komenton—печенежское или русское слово, Acta antiqua Academiae
Hungaricae, t. I, fasc. 1
2, 1951.
Към църковно-историческата география на Пловдивско, Юбилеен
сборник в чест на митрополит Максим, София 1931.
ле д о в а. Македонские славяне конца IX — начала X в. по данным Иоанна
I
Македонские славяне конца IX
Камениаты, ВВр, XI, 1956.
К. Николов, По горного течение на р. Места, сп. „/Минало", 1911, кн. 5—6.
Г. Острогорски, Постанок тема Хелада и Пелопонеза, ЗбР САН, Византоложки
институт, I, Београд 1952.
Г. О с т р о г о р с к и, Тактиком Успенског и Тактиков Бенешевийа,
XXXVI, Византолошки институт, И, Београд 1953.
Цариградский патриарх Фотий и его отношение к современному
ему славянству, СПб 1881.
Памятник славян в Вифинии VII в.,
Р. А. Н а с
L 1
3
„ Мина л о

Г. О с т р о г о р с к и,
И. С. Па л ьм о в,
ът
ЗбР САН,
В. Панченко, Памятник славян в Вифинии VII в., ИРАИК, VIII, 1902.
Н. Пи гул ев с кая, Византия и Иран на рубеже VI и VII вв., Ленинград 1947,
В. Преображенский, Преподобный Феодор Студит и его время (759—860)

В. Преображенский, Преподобный Феодор Студит
Западна Европа във връзка с бого-

Москва 1896.
Б. Примов, Българското народностно име в
милите, ИИБИ, VI, 1956
Б. Примов, Богомилски дуализъм, НИИ, VIII, 1960.
Мила
й
1
воке устанка 821—823, ЗбР САН, XXXVI,
М. Р a j к о в и и
P a j к о в и it, О пореклу Томе,
Византолошки институт, II, Београд 1953.
, Облает Стримона и тема Стримон, ЗбР САН, L1X, Византолошки
Облает Стримона и тема
институт, 5,
Београд 1958.
В. Регель, О городе Плотинополе, Сборник в честь Помяловского, СПб 1897
Ф. М. Россейкин, Первое правление Фотия, патриарха Константинопольского,
"Т
P о с с e й к и н
Сергиев Посад
Первое правление Фотия,
1915.
352
Използувана литература — Index librorum adhibitorum
1
L»
о
А. П. Рудаков, Очерки византийской культуры по данным греческой агиогра-
фии, Москва 1917.
Н. Скабаланови ч, Византийское государство и церковь в XI веке, СПб 1884.
Ив. Снегаров, Кратка история на съвременната българска църква, I, София, 1944.
Ив. Снегаров, Неизвестен досега препис от разказа „Чудо с българина Георгий
ИИБИ, III—IV, 1951.
Ив. Снегаров, Епархийските списъци като извор за християнизирането на бал-
канските славяни, ИИБИ, VI, 1956.
М. Я. Сюзюмов, Проблемы иконоборчества в Византии, Уч. Зап. Свердловского
гос. пединститута, 1948, вып. IV, по Кафедре истории древнего мира и ис-
тории средних веков.
Л. Том ий, Фрагменти )едног историског списа IX в.
лошки институт, I, Београд 1952.
Ю. Трифонов, Известието на сирийския презвитер Константин за Исперихова
победа над византийците, ИИД, XI—XII, 1931 —1932.
византийско-българските договори, ИБАИ, Х1г,
и
У
J

ЗбР САН, XXI, Византо-
X
Ю. Трифонов,
Към въпроса за
1937.
В. Т ъ п к о в а-3 а и м о в а, Крепости
царство, ВИСб, III, 1956.
В. Тъ п к о в а-3 а и м о в а, Първоначалното българско селище и въпросът за аудите,,
ИИБИ, VI, 1956.'
Ф. И. Успенский,
Ф. И. Успенский,
Ф. И. Успенский
1900.
Ф. И. Успенский, История Византийской империи, I, СПб 1912.
J. Фер л у га, Ниже воено-административне ]единице темачког ypetjeHa, ЗбР САН,
Византолошки институт, 2, Београд 1953.
Прилог датираньу платног списка стратега из
и укрепени градове през Първото българско
&
«и
4
I
1 ‘


Византийская табель о рангах, ИРАИК, III, 1898.
Константинопольский эпарх, ИРАИК, IV, 1899.
Военное устройство Византийской империи, ИРАИК, VI, 1Г
J
J. Ф е р л у г а
*

Материалната култура и военного изкуство на дакийс-
славяни според сведенията на Псевдомаврикий, ИИБИ, VII, 1957.
политические деятели первой половины
E
M- 
ir
w
IFF
E
i
i
I
в., Ви-
De ceremoniis aulae
Byzantinae, ЗбР САН, XIX, Византолошки институт, 4, Београд 1956.
Г. Ц а н к о в а-П е т к о в а, Бележки към началния период от историята на българ-
ската държава, ИИБИ, V, 1954.
Г. Ц а н ко в а-П е тк о в а,
ките
М. А. Шанти н, Византийские
зантийский сборник, Москва-Ленинград 1945.
К. Шкорпил, О земляных укреплениях и окопах, ИРАИК, X, 1905.
К. Шкорпил, Надписи от Първото българско царство в източната част на Бал-
канский полуостров, Byzantinoslavica, III, 1931.
К. Н. Юзбашян, К истории павликянского движения в Византии в IX в., Вопро-
сы истории религии и атеизма, 4, 1956.
Написание о избиенныхь блъгарехь христиань
посты, Изв ОРЯСл. Имп. Ак. Наук, VII, 1902.
о с т о z I 51] л, ^ijiisiajpiaia nsol	xal Atciv/.ioyTeizov, (Аоашха, IX, 1938
А. Я. Я Ц и м и р с к и й,
'J
2

f
в
святые
А.	’А гт о о т о z i d	£q iisida pio.Tff. л sol 1 J7mtcvo^6/.s(o;
Arriani Tactica et Mauricii Artis militaris libri XII, Upsalae 1664.
B.	von Arnim, Zur Geschichte der Onoguren, ZSPh, X, 1933.
B. von Arnim, Prinzipielles zur Frage nach Sprache and Volkstum der Urbulgaren,.
ZSPh,
N. Banescu, Les frontieres de 1’ancien Etat bulgare, Memorial Louis Petit, Archives-
de 1’drient Chretien, I, Bucarest 1948.
AiAvfiunsr^ou dyafhiiianyj'j отгро] HBiTivonofaccbv,

н1-
X, 1933.
iV. В а ср с i 5 j; ь, с Н
L. Н. В а у' n е s
N. А. Bee s,
&Qaxcxd, 1П, 1937
3
The Date of the Avar Surprise, BZ, XXI, 1912.
kirchliche Geographic Griechenlands im Mittelalter and
Neueren Zeit, Oriens Christianus, 1914.
N. A. Bees, Collation, Phillological Observations and a Number of Biblical Referen-
Axadii lilac; 5Адг}ус~11’, XIX, 1944.

Beitrage zur
ces, П()ау.т1У-(}. rifa
3
*
I--
Е
s
i
j


_ 


Използувана литература
— Index librorum adhibitorum
353
I
A-
I
:=
*
I
it
i


J
i
f
V. N. Benesevic, Die byzantinischen Ranglisten nach dem Kleforologion Philothei.
(De Cer., 1, II, p. 52) und nach den Jerusalemer Handschriften zusammenge-
stellt und revidiert, BNgJb, V, 1926—1927.
L. Brehier, Les institutions de 1’Empire Byzantin, Le Monde byzantin. II (L’evolution
de I’humanite), Paris 1950.
J. B. Bury, The identity of Thomas the Slavonian, BZ, I, 1892.
J. B. Bury, The imperial administrative System, London 1911.
P. Cha ranis, The Slavic Element in Byzantine Asia Minor in the thirteenth century,
Byzantion, XVIII, 1948.
L. Clugnet, Histoire de Saint Nicolas, soldat et moine, Revue de 1’Orient Chretien,
VII, 1902.
F.	Cumont, Luniforme de la cavalerie orientate et te costume bvzantin, Byzantion,
II, 1925.
P. С о 11 a r t, Philippes, ville de Macedoine, Paris
G.	Da Costa-Louillet, Vie de Saint Ignace (798—877), Byzantion, XXIV, 1954.
A. Dain, La „Tactique" de Nicephore Ouranos, Paris 1937.
A. Dain, Syiloge tacticorum quae olim „Inedita Leonis Tactica" dicebatur, Paris 1938.
C. de Boor, Vita Euthymii. Ein Anecdoton zur Geschichte Leo’s des Weisen
886—912, Berlin 1888.
C. de Boor: Zeitschrift filr Kirchengeschichte, XII, 1890.
H.	Dele have, Synaxarium Ecclesiae Constantinopolitanae, Bruxelles
D. D e t s c h e w, Die thrakischen Sprachreste. Osterreichische Akademie der Wissen-
schaften. Philologisch-historische Klasse, Wien 1957.
F r. Doi ger, Regesten der Kaiserurkunden des ostromischen Reiches, I, Munchen
1924.
Fr. D olger, Beitrage zur Geschichte der byzantinischen Finanzverwaltung besonders
der 10. und IL Jahrhundert, Byz. Archiv IX, Leipzig—Berlin 1927.
Fr. Dolger: Byzantinische Zeitschrift, XXXVII. 1937.
F r. Dolger, Der Bulgarenherrscher als geistlicher Sohn des byzantinischen Kaisers,
ИБИД, XVI—XVIII (Сборник в чест на проф. П. Ников), София 1940.
L. Duchesnes, Les anciens evcches de la Grece, Melanges d’archeologie et d’his-
toire, XV, 1915.
I.	Dujcev, Protobulgares et Slaves, Annales de 1’Institut Kondakov, X, 1938.
I. Dujcev, Un episode de la premiere croisade, Studia Serdicensia, I, 1938.
I. D u j c e v, Au lendemain de la conversion du peuple bulgare. L’epitre de Photius,
Melanges de science religieuse, 1951.
I. Dujcev: Byzantinische Zeitschrift, L, 1957.
Fr. Dvornik, La Vie de Saint Gregoire le Decapolite et les Slaves Macedoniens au
IXе siecle, Paris 1926.
Fr. Dvornik, Les Slaves, Byzance et Rome au IXе siecle, Paris 1926.
Fr. Dvornik, Les legendes de Constantin et de Methode vues de Byzance (Byzan-
tinoslavica Supplementa, I, Prague 1933.
Fr. Dvornik, The Photian Schism. History and Legend, Cambrige 1948.
I. Gay, Le patriarche Nicolas Mystique et son role politique, Melanges Charles Diehl,
I, Paris 1930.
H. G e 1 z e r, Zur Zeitbestimmung der griechischen Notitiae Episcopatuum, Jahrbuch
filr Protestantische Theologie, 1886.
H. G e 1 z e r, Georgii Cyprii Descriptio Orbis Romani; accedit Leonis imperatoris Dia-
typosis genuina adhuc inedita, Lipsiae 1890.
H. G e 1 z e r, Die kirchliche Geographic Griechenlands vor dem Slaveneinbruch, Zeit-
schrift filr Wissenschaftliche Theologie, XXXV, 1892.
H. Gelzer, Ungedruckte und ungeniigend veroffentlichte Texte der Notitiae epis-
copatuum, Abh. der koniglichen bayerischen Akademie der Wissenschaften, I Cl
XXI Bd„ III Abteilung, 1901.
E. Ger land, Corpus Notitiarum episcopatuum, I, Einleitung, Chalcedonensis 1931.
E. Gerland — V. Laurent,Corpus Notitiarum episcopatuum, I. Les listes conciliates
Chalcedonensis 1936.
45 Гръцки извори за българската история, IV
1937.
osta-Louillet, Vie de Saint Ignace. (798
de Nicephore Ouranos, Paris
1902.
t
 ILjb
n--.
'.nN---
a*
’T

354
Използувана литература — Index librorum adhibitorum

B. G e r 0 v, Zur Frage nach der altbulgarischen Form de$ Namens der Stadt Saloniki,
ИБИД, XVI—XVIII (Сборник в чест на проф. Петър Ников), София 1940.
A. G г е с u, Bulgaria in nordul Dunarii in veacurile IX—X lea, Studii si cercetari di
istorie medie, I, 1950.
H. Gregoire, L’empereur Nicephore le Chauve et Kroum,
w
premier

de Bulgarie,
Bui. Cl. Sc. mp. Ac. R. Belg., XX, 1934.
H. Gregoire: Byzantion, IX, 1934.
H. Gregoire, Rangabe ou Courtemain, Byzantion, IX, 1934.
H. Gregoire, Les sources de 1’Histoire des Pauliciens, Bui. CL Let. Sc. m. p. Ac. R.
Belg. XXII, 1936.
H. Gregoire, Sur 1’Histoire des Pauliciens, Bui. Cl. Let. Sc. in. p. Ac. R. Belg., XXII,
1936.
H. Gregoire, De nouveau sur la Chronographie byzantine: le „Scriptor incertus de
et le dernier Continuateur de IVIalalas, Bui. Cl. Let. Sc. m. p.
'—12, 1936.
Leone Armenio“ 1
Ac. R. Belg., 5е serie, XXII, 10
H. Gregoire, Autour des Pauliciens, Byzantion, XI, 1936.
H. Greroire, Uu nouveau fragment du „Scriptor incertus de Leone Armenioa, Byzan-
tion, XI, 1936.
H. Gregoire, Un edit de I'empereur Justinieri II, dale de septembre 688, Byzantion,
XVII, 1945.
H. Gregoire, Pour 1’Histoire des Eglises pauliciennes. Orientalia Christiana Periodica,
XIII, 1947.
H. Gregoire: Byzantion, XXII, 1952.
R. Grosse, Romische Militargeschichte von Gallienus bis zum Beginn der byzanti-
nischen Themenverfassung, Berlin 1920.
V. Gru me 1, Les regestes des actes du patriarcat de Constantinople, I, 2, 1936.
V. G rum el Sur les coutumes des anciens Bulgares dans le conclusion des traites,
ИБИД, XIV—XV, 9, 1937.
R. G u i 11 a n d, Etudes sur 1’histoire administrative de Byzance, Byzantina-Metabyzan-
tina, I, I, 1945.
R. Gu ilia nd, Etudes de titulature byzantine, Revue des Etudes Byzantines, XIII,
1955.
Gy. Gyomlay, Boles Led taktikaja, mint magyar torteneti kiitforras, Budapest 1902.
Gy. Gyomlay, La Tactique de Leon le Sage comme source historique hongroise,
Acta historica Academiae scientiarum Hungaricae, I, 1952.
J. Hergenrother, Photius Patriarch von Constantinopel. Sein Leben, seine Schrif-
ten und das griechische Schisma, I— III, Regensburg 1867—1869.
J. Hergenrother, Monumenta Graeca ad Photium eiusque historian! pertinentia,
Ratisbonae 1869.
K. J. Hefele, Histoire des Conciles, IV, 1, Paris 1911.
E. Ho nig ma nn, Le Synecdemos a’Hierocles et 1’Opuscule geographique de Geor-
ges de Chypre, Bruxelles 1939.
E. Honigmann, A propos de Pompeiopolis de ,,Mysieu, Byzantion, ХХП, 1952.
R. Janin, Constantinople Byzantine, Paris 1950.
R. Janin, La hierarchic ecclesiastique dans le diocese de Thrace, REB, XVII, 1959.
K. Jirecek, Archaologische Fragmente aus Bulgarien, AEMO, X, 1888.
K. Jirecek, Die Heerstrasse von Belgrad nach Konstantinopel, Prag 1877.
M. Jugie, La vie et les ouvres d’Euthyme patriarche de Constantinople, Echos d’Ori-
ent, XVI, 1913.
M. Jugie, Les origines romaines de 1’Eglise russe, Echos d’Orient, XXXV, 1937.
XXV—XXVI—XXVII, 1955—
Byzantion
P. Karlin-На у ter, Vita S. Euthvmii,
1956—1957.
G. Kazarow, Uber die Namen der Stadt Philippopel, PhW. 1901, No 50.
Conradua Kirch, Nicephori Skeuophylacis encomium in S. Theodorum Siceotam,
Analecta Bollandiana, XX, 1901.
OQqtitxa	' ЛqsQokoytQv J&y.
qe/.sTat, ОеаааХоуЬсц 1939.
1931.
Sт. Л. Kv Qiaxi 3 rj s,
2 7. П. It v q l а к i' (5 77 s,
N. P. Kondakov, Les costumes orientaux a la cour de Byzance, Byzantion,

Ellato;,
I, 1924.

:=*

MW


W
4?
IWB
Използувана литература — Index librorum adhibitorinn
355
G. Kolias,
Leon Choerosphactes, magistre, proconsul et patrice. Biographie-Corres-
pondance (texte et traduction) (Texte und Forschungen zur byzantinisch-neu-
griechischen Philoiogie 31), Athen 1939.
II лаоа то BovAyaQoep vyar .ud'/j]
лоХеок (896). ’.4о%ы oi> to v (") раненое
(1940 — 1941).
/1 К о v 16 a q p c,
rat; cs avTcbv
Г. T. Ko It as,
c
tov
исй p dijfy&i’ 7ioAcooHia
AaoyQacpixov нас
^(OOGiXOV
Tps KawaiavTivov-
Opaavnov, VII
>
xal )]
Л1 uprptrndBitS
Athenes 1934.
Ф. Kgvxovasi;, BvCavTivaxv puts nut ла Aino ads, II, Athenes 1934.
K. Krumbacher, Geschichte der byzantinischen Litteratur, Munchen 1897.
Г. Л a fjLJtv о cd d £ s, '’Atiqcos — Ктршл', Ноансиа, II, 1920.
В Latyschev, Vita S. Theodori Studitae in codice Mosquensi muzei Rumianzoviani,
№ 520, BBp, XXI, 1914.
B. Laurdas, A new Letter of Photias to Boris, ' ЕЩуьха, XIII, 1954.
V. Laurent, Les sources a consulter pour 1 etablissement des listes episcopales du
patriarcat byzantin, Echos d’Orient, XXX, 1931.
Philippes et la Macedoine Orientale
tine, Paris 1945.
M. Loos. Deux contributions a 1’histoire des Pauliciens, Bvzantinoslavica, XVI, 1
1956.
P. Maas, Literarisches zu der Vita Euthymii, BZ, XXI, 1912.
P. Maas, Der Interpolator des Philotheos, BZ, XXXIV, 1934.
A. M a i, Specilegium Ro ma num, X
S. G. Mercati, Note critiche, 10. Per il testo della Vita di S. Gregorio Decapolita,
Studi bizantini e neoellenici, III, 1931.
H. M e u s e 1, Pseudo-Callisthenes nach der Leidener Handschrift herausgegeben, Jahr-
bucher fur classische Philoiogie Suppl.
K. Miller, Iteneraria Romana, Stuttgart 1916.
St. M lade no v: Revue des etudes slaves, I, 1921.
Gy. Moravcsik, Zur Geschichte der Onoguren, Ungarische Jahrbiicher, X, 1930
Gy. Moravcsik, Magyar Nyelv, XXVI (1930): Ungarische Jahrbiicher, X, 1930.
Gy. Moravcsik, Die Namenhste der bulgarischen Gesandten am Konzil vom J
869—870, ИИД, XIII, 1933.
Gy. Moravcsik; Constantine Porphvrogenitus, De administrando imperio, Budapest
1949.
Gy. Moravcsik, Byzantinoturcica, I —II, Berlin 1958.
L. Niederle, Slovanske starozitnosti, II, 1, Praha 1906.
W. Nissen, Die Diataxis des Michael Attaleiates von 1077, Jena 1894.
D. Obolensky, The Bogomils, Cambridge 1948.
G. Ostrogorsky, History of the Byzantine State, Oxford 1956,
Л. Па л a d 6 тъ о v Z о s - Kt q a p- s и s, 4fevdovv>tpTts
TQiaQxov ^lyvauov^ BBp, VI, 1899.
A. Papadopulos-Kerameus, Monumenta graeca et latina ad historiam Photii
patriarchae pertinentia, I—П, Petropoli 1899 — 1901.
О HaTQcdQXps Фсотюд d латт/Q aytos Tps
Ka&o2txps 3E/Oilpcias, BZ, VIII, 1899.
G. Par they, Hierocles Synecdemus et Notitiae Graecae episcopatuum, Berolini 1866.
R. P. L. Petit, Le Typicon de Gregoire Pacourianos pour le monastere de Petritzos
(Backovo) en Bulgarie, Texte original, publie par... BBp, XI, Санктпетербург,
1904, Приложение № 1.
G. Radojicic, La date de la conversion des ’Serbes, Byzantion, XXII, 1952.
Jo. Jac. Reiskii Commentary ad Constantinum Porphyrogenituni De cerimoniis
xal архмлюхояоа tov
O/'XOl’^srwOI’
J
~r,(lTQMO'/^I.Or

. 17lQ(0S
r
P. L em e r 1 e,
3
1’epoque chretienne et byzan-
?
*
2, Romae 1844.
Bd, V, 1864—1872.
V
d-
c
о
Пагрлаушт
нас о ratios fjios tov ла-
A. Papadopulos-Kerameus,
I?
i
Ooitodo^ov
Commentarii ad Constantinum Porphyrogenitum De cerimoniis
Aulae Byzantinae, Bonnae 1830.
Actes de Lavra. Edition diplomatique et critique,
G. Rouillard—P. Co 11 о nip,
I (897—1178), Paris 1937.
:1 £оутos pay Iexpov, атВ'латог,
ёттситоЛа! AtAtiov Tps
J. Sakkelion
rtvcov dAArnv
I, 1883—1884.
J
J.
tOTOQlxyjQ
.Xty/ecbr (Iq^ovtoq BovAp-aot,as нас
EAIados
литслисотр
нас liBoA^oycxps ETaiQiag Tps
f
356
Използувана литература '
Index librorum adhibitorum
PWjMXVO V p’ Ы GIA S.O)?
, CPoijMWOV fjuGlA&DS ГOV
E&voXoyinij? &aiQi(K тгр	I, 1883—84, II, 1885.
MeGOioyvixa уощщлата, II, 1935.
I у у. 2 aycupoylov: Вдахгла, II, 1929.
К. Schwarzlose,
2iu.oav<5 у
□>
Лаяалзр’ои етиегоАси. /jg/.rtov Biogcxtp xat
Der Bilderstreit. Etn Kampf der griechischen Kirche um ihre
Eigenart und um ihre Freiheit, Gotha 1890.
M. 2 т a f.i о v Z ?; c, tl Tai;tQ гсог
1940.
Histoire du Bas Empire, II, De la disparition de 1’Empire d’Occident a la
mort de Justinien (476—565), Paris—Bruxelles — Amsterdam 1949.
T. Tafel, De via Rcmanortim Egnatia, II, Tubingae 1841.
O. Tafrali, Thessalonique des origines au XIVе s., Paris 1919.
A. Tougard, De 1’histoire profane dans les Actes Grecs des Bollandistes, Paris 1874.
M. Lascar! s, La date de la conversion des Bulgares, Revue des
Etudes Slaves, XIII, 1939.
Ch. van de V о r s t, La vie de Saint Evariste,
Bollandiana, XCI, 1923.
V. van de Vorst, La petite Cathcchese de S. Theodore Studite, Analecta Bollan-
diana, ХХХШ, 1914.
A. Vasiliev, Histoire de ГЕшрке Byzantin, I, Paris 1932.
A. Vassiliev, Byzance et les Arabes, I—III, 1935
A. Vasiliev. An Edicte of the Emperor Justinian II, Septembei
XVIII, 1943.
A. Vasiliev, L’entree triomphale de I’empereur Justinien JI a Thessalonique en 688,
Orientalia Christiana periodica, XIII, 1947.
M. Vasmer, Die Slaven in Griechenland, Berlin 1941.
V. Vaurent, La Notitia de Basile 1’Armenien, Echos d’Orient, XXXIV, 1935.
E. Werner, Die Krise im Verhaltnis von Staat und Kirche in Byzanz: Theodor von
Studion. Aus der byzantinischen Arbeit der Deutschen Demokratischen Re-
publik, I (BBA 5), Berlin 1957.
К. E. Zacharia von Lingen that, Zum Militiirgesetz des Leo, BZ, II, 1893.
K. - E. Zacharia von Lingen th al, Wissenschaft und Recht ftir das Heer
6 bis Anfang des 10 Jahrhunderts, BZ, III, 1955.
К. E. Zacharia vоn Lingentha 1, Geschichte des griechisch-romischen Rechts,
Aalen In Wiirtenberg, 1855.
G. Zengelis, Le feu gregeuis et
1932.
E. Stein,
A. Valliant
rd^iq

&Qqxtx<m’
ктгаоуулоу

г<гс
та amaftima, Вдатка, XIV,
les
an XIVе
а г tues
higoпшене a Constantinople, Analecta
1936.
688, Speculum,
vom
a feu des Byzantins, Byzantion, VII,
l
I




4*


II
УЬДЪ РЖАНИЕ
HOC VO LU MINE CONTINENT UR
Увод от Ив. Дуйчев
Praefatio
1.	Псевдокалистен -
Pseudo-Call is the lies
2.	Анонимен ватикански разказ •— ;
Narratio anonyma е codice Vaticano
3.	Неизвестен автор
Scriptor incertus
4.	Житие на Николай Студит
Vita Nicolai Studitae
5.	Теодор Студит —
Theodoras Studites
6.	Житие на Никифор от Дякон Игнатий
В. Тъпкова-Заимова .......................
Vita Nicephori
7.	Житие на Григорий Декаполит от Дякон Игнатий
ментар от Г. Цанкова-Петкова......................
Vita Gregorii Decapolitae
8.	Послание на Христофор — увод, лревод и коментар от М. Войнов . .
Christophori epistola
9.	Георги Монах -
Georgius Monachus
10.	Патриарх Фотий — превод от митрополит Симеон (Писмо № 2 е преве-
дено от Ив. Дуйчев)
Photii Patriarchae Epistolae
11.	Петър Сицилийски — увод, превод и коментар от В. Тъпкова-Заимова .
Petrus Siculus
12.	Съборни актове
Acta Conciliorum
13,	Житие на Петър Патриций
Vita Petri Patricii
14.	Кратка анонимна хроника — увод, превод и коментар от Л. Йончев
Anonymi Chrouographia Syntomos
15.	Филотей
Philotheus
16.	Никифор Скевофилакс — увод, превод и коментар от В. Тъпкова-Заимова 129
Nicephorus Sceuophylax
17.	Житие на Игнатий от Никита Пафлагонец
В, Тъпкова-Заимова
Vita Ignatii .
18.	Житие на Йоаникий
Vita Ioann icii
*
5
увод, превод и коментар от В. Тъпкова-Заимова . .
увод, превод и коментар от Ив. Дуйчев
увод, превод и коментар от Г. Цанкова-Петкова
увод, превод и коментар от Ив. Дуйчев .
увод, превод и коментар от В. Тъпкова-Заимова . .
увод, превод и коментар от
увод, превод и ко-
увод, превод и коментар от Ив. Дуйчев . .
увод и коментар от П. Тивчев . .
и
- увод, превод и коментар от Л. Йончев . .
хроника
ч
*
л

увод, превод и коментар от Л. Йончев .


а
0
9
10
16
25
28
35
38
40
42
58
107
ПЗ
119
120
увод, превод и коментар от Г. Цанкова-Петкова . .
увод, превод и коментар от
121
130
увод,
превод и коментар от В. Тъпкова-Заимова
358
Сьдържание
Hoc voluinine continentur
*
4
увод, превод и коментар от В. Тъпкова -
ч
J.
в. — увод, превод и комен-
увод, превод и коментар от Г. Цанкова-Петкова . .
4-
превод на В. Златарски, допълнен с пре-
увод и коментар от
от
Ив
Дуйчев;
141
146
166
175
I .
►_
г
19.	Житие на Теодор Студит
Заимова
Vita Theodori Studitae
20.	Епархийски списъци от IX до средата на
тар от В. Тъпкова-Заимова ....
Notitiae episcopatuum
21.	Лъв VI Философ
Leo Philosophus
22. Лъв Хиросфакт (Магистър) — превод на В. Златарски, увод и коментар
от П. Тивчев................................
Leonis Choerosphacti epistolae
Патриарх Николай Мистик
вода на писма ТС 2, 10 и 11
П. Тивчев .......................
Nicolai Archiepiscopi epistolae
24.	Писма на Роман Лакапин до цар Симеон
тарски, увод и коментар от П. Тивчев
Romani Lacapeni epistolae
25.	Житие от Еварест — увод, превод и
Vita Euaresti
26.	Житие на Евтимий
Vita Euthymii
27.	Йосиф Генезий —
П. Тивчев . . .
Josephus Genesius
Показалец
Index nominum et rerum
Съкращения ......
Abbreviations
Използувана литература -
index librorum adhibitorum
и
 V
 '«га
185
увод,
редактиран превод на В. Зла-
298
коментар от В. Тъпкова-Заимова 315
превод и коментар от И. Тивчев . .
увод, превод
и
Съставил П. Коледаров
317
коментар от Г. Цанкова-Петкова и
320
336
348
Съставил П. Коледаров
349