Н. В. КОТОВА
ГОРНО ПОЛЕ
днпнишко
РЕЧНИК
СОФИЯ
1960-2000
Н.В. Котова
ГОРНО ПОЛЕ, Дупншпко
Речник
София, 2002 г.
Първо издание, научна, българска
Формат: 60/84/8
Печатни коли: 23.125
Печат: ДИОС, РппЮбгарЙ
© Надежда Василевна Котова, автор
с/о Jusautor
ISBN 954-8405-5 6 3
© Дружество ДИОС, издател
Адрес: София, 1309, п.к. 16
•ПОЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ
Речникът на говора в Горно поле, Дупнишко, беше под-
готвен за печат в 1960 г. Материалите за речника бяха
събирани по. време на няколко,’ месеца (около половин годи-
на) , прекарани в селата на Горно поле през 1957-1959 гг..
— в Сапарево, Сапарева баня, Поргево, Овчарци, Крайници
и най-дълго в Цървёни брег. За съЖаление речникът и до
сега не е публикуван, въпреки похвалните рецензии на Н.
И. Толстой и.В. К. Журавльов: в Москва сметнаха издава-
нето на речника за 'нерентабилно/ (не моЖе да има масов
читател), а в България, въпреки препоръките на проф. К.
Мирчев и.проф. Л. Андрейчин, предпочетоха да публикуват
речниците на свои автори.	' -
Речникът на Горно поле беше първият български речник
на един диалект, съставен като "пълен" речник: -предста-
вени са не само лексеми специфични, отличаващи диалекта
от книЖовния български език, а всички, които бяха
регистрирани от съставителя на речника, независимо от
това дали са известии в книЖовната употреба или не. По-,
късно в България бяха издадени съставените по същия
принцип диалектни речници на Ст. Стойков и М. Младенов.
Естествен© определението "пълен" не означава, че реч-
никът вклк>чва абсолютно всички думи, известии на селя-
ните в Горно поле — той съдърЖа всички (около 11 хиляди)
думи, записани в разговорите със селяните.
Обяснения.та за различии типове думи в речника
(еднакви с книЖовните или специфични за говора) също са
различии. Общите с книЖовния език думи, ако не са отбе-
лязани семантични или по-значителни фонетични разлики,
просто се регистрират в речника, без пояснения на значе-/
нието им. Думите (лексемите), които се отличават само
със специфична диалектна фонетика, "се превеЖдат" на
книЖовния език, т. е. се дават фонетичните им съответ-
ствията в книЖовния език. Когато диалектна лексема се
отличава и със специфично значение (или значения), по-
сочват се няколко нейни книЖовни семантични съответ-
ствия. Тълкувания се дават в случайте, когато,в книЖов-
ния език не съществува (или не е намерена) дума За израз
на съответното понятие или диалектна реалия. В много
случаи самите "информатори" поясняват употребата и сми-
съла на диалектна дума, и тогава тези обяснения са
вклкэчени като примери в статията за съответната дума.
В речника се дават също сведения, които да покаЖат
достатъчно ясно и морфологичната система на говора.
Затова всяка дума в речника получава граматическа харак-
теристика. За съществителни (субстантиви) се посочва
граматическия им род, формата за множествен© число,
членните форми и (ако са регистрирани) падеЖни форми,
звателна и винителна; за прилагателни . (адиективи) —
родови окончания или (за прилагателни на Кьй) завършекът
заедно с края на суфикса, за да е ясно, че във формите
III
за Женски и среден род съгласната не е мека, напр.:
БИБОЛСКьИ, Ка, Ко, Кьй. Ако в суфиксалната част на
адиектива има редувания ей/й, оК/К, ф/&, в статията
се дава цялата форма за Женски род, напр.: АРЕН, Агйа,
о, й; КРОТОК, КРЙтКа, о, й; БЛАНДФ, БНАйаБа, о, й; БЛАК,
БЯ&ва, о, й.
Глаголните лексеми се дават по правило във формата за
несвършен вид (съответно и книЖовните им 'преводи' също
са във формата за несвършен вид); ако съществува морфо-
логична двойка 'свършен/несвършен вид', формата за свър-
шен вид се посочва в същата- статия. В други случаи
формата за свършён вид се дава в отделна статия. ПривеЖ-
дат се и форми за аорист, минало свършено ri-причастие,
понякога и страдателно минало причастие. Възвратни
глаголи се дават отделно само ако не са регистрирани
съответните невъзвратни глаголни лексеми. Иначе въз-
вратна форма се посочва в една статия със съответната
невъзвратна глаголна форма, но се записва с главни
букви, когато значението й се различава забелеЖимо от
значението на невъзвратната глаголна форма.
За други видове думи се посочва принадлеЖността им
към определения граматически клас, а' за местоименията —
и падеЖните им форми, дателна и винителна, ако се
употребяват в говора.
Със същата цел (да се покаЖе възмоЖно по-пълно
морфологичната система на говора) в примерите бяха
подбрани фрази, показващи функциониране на почти всяка
лексема в различнитё й словоформи.
За характеристиката на семантиката на думите (лек-
семите) е ваЖно да се покаЖе употребата на думата във
фрази. Затова почти всички примери са фразй, представ-
ляв ащи контекста (а чрез него и ситуацията) , в който се
използва определена лексема. Примерите-фрази обаче не са
еднотипни. Повечето примери-фрази са илкютрации на упо-
требата на думата; има фрази-тълкувания на семантиката
на думата; има фрази прости регистрации на наличието на
думите-.в говора. Естествен© статиите за честите лексеми
са снабдени с по-голямо количество примери. Преди всичко
това са статиите за така наречените "слуЖебни думи". За
тях не се дават тълкувания — голямото количество примери
позволява да се извлече от фразите (от ситуациите) тех-
ният семантичен инвариант.
При редактирането на речника през последните години
измених първоначалната транскрипция на диалектните запи-
си (транскрипцията на Ст. Стойков) — приех транскрипция-
та,. описана в Грамматика болгарского языка для владеющих
.русским языком, Москва 2000 от Н. Котова и М. Янакиев. В
нея се използват само две диакритики: знак за словно
ударение и .'кратка' (й, у). За фразового ударение в
примерите се използва единично подчертаване заедно със
знака за словно ударение, напр.: гора. В заглавните думи
единичного подчертаване означава словно ударение, а
фразового е означено с двойно подчертаване: ВРФИПОП.
Редукцията на гласните (за говора е типична слаба
редукция западнобългарски тип) не се означава със спе-
циален знак. Вместо диакритики се употребяват по-дребни
прости букви: ь - за означаване на диференциалния признак
палаталност на съгласни; ® — за означаване на твърд
екскурс на .следващата гласна с допълнителна твърдост на
предходната съгласна л (лъ) ; х означава фрикативност на
съгласна, записана с предходната буква — обикновено това
е озвученото х (г*); съчетания от букви аа, ее предават
дълги гласни, възникнали в повечето случаи (но не вина-
ги) като компенсация на изчезналото х: бёеме, даваа, ндсаат-,
съчетания mm, тт, дд, дд означават съответните геминати.
Заглавните думи и формите им са записали с шрифт
Couryan New — конструиран от М. Янакиев шрифт, в който
г,нито една буква не съвпада с нито една латинска буква и
нито една главна кирилска буква не съвпада с нито една
проста буква.	" 
Към речника са прилоЖени записаните в Горно поле
текстове (за съЖаление не всички — голяма част от
текстовете остава в магнетофонен запис). Авторите им,
разказвачите — и възрастни Жени (грамотни и неграмотни),
и стари баби, и възрастни мъЖе без много образование
(овчар, бач, дървар, шивач и др.), и по-образовани (учи-
тел Ст. Бонев, "политики" Н. Димкин, Й. Мавров), и деца
от 8 до 14 год. Така текстовете показват стилистични
(фонетични и лексикални) разлики вътре в диалекта, в
речта на отделни социални и възрастови групи. Те свиде-
телствуват също, че селяните ясно осъз^нават стилистични-
те разлики и умело предават "чуЖда реч" (напр. вмъкната
пряка реч на други лица в разказите на Д. Миладинова) ,
речта на по-ограЖданеното "началство", на граЖданите. А
текстовете, разказани от деца, показват тенденциите в
развитието^ на говора: промени в фонетиката, книЖовното
влияние върху лексиката. Най-устойчива остава морфоло-
гичната система на говора — речта на децата не показва
морфологични разлики в сравнение с рента на по-възраст-
ните поколения.
Подробни сведения за говора в Горно поле са публи-
кувани в мойте статии:
Наблюдения върху диалектного разнообразие в Станке-
димитровско — Език и литература, кн. 4, .1960, с.288-299.
Система ударения ,в говоре района Горно поле. — Статьи
и материалы по болгарской диалектологии, выл. 10, Москва
1962, с. 45-90.
Морфология западноболгарского глагола по данным гово-
ра Горно поле (простые глагольные формы) — Ученые
записки Института славяноведения, т. XXIII. Проблемы
славянского языкознания. Москва 1962, с. 149-178.
К проблеме значения высказывания (на материале одного
болгарского диалекта) — Вестник Московского универси-
тета, серия VII. Филология, Журналистика. Москва 1963,
с. 71-80.
V
Звуковая система говора района Горно поле — Славян-
ская филология. Сборник статей. Выл. 4. Москва, 1963, с.
32-63.
Диалектни текстове от района на Горно поле, К1остен-
дилски окръг — Български език, 1972, кн. 3, ,с. 251-254.
Морфология существительных и прилагательных в говоре
Горно поле (loro-западная Болгария) — Славянская филоло-
гия. Сборник статей. Выл. восьмой. Москва 1973, с. 50-65.
Позволявам си да добавя към тези Пояснителни белеЖки
рецензиите за речника от 1962 г., макар че някои забе-
леЖки на рецензентите вече не са актуални. ПолоЖението
със системного изследване на българската диалектна лек-
сика за изтеклите от тогава четири десетилетия не се е
променило много. Колкого до "пълните" речници на говори-
те, моЖе да се добави едва ли не само речникът на
Костурския говор, съставен от Бл. Шклифов по принципа
'да се дадат в речника всички думи, които са записани'.
I.
ОТЗЫВ НА "СЛОВАРЬ ГОРНОПОЛЬСКОГО ГОВОРА ЮГО-ЗАПАДНОЙ
БОЛГАРИИ" Н. В. КОТОВОЙ.
Рецензируемый словарь, составленный кандидатом фило-
логических наук Н. В. Котовой, представляет собой первый
и вполне удавшийся опыт составления областного словаря
говоров одного из районов Юго-западной Болгарии, опыт
первого в истории славянского языкознания полного бол-
гарского диалектного словаря. Если принять во внимание,
что для Южнославянских языков до сих пор было составлено
только два полных диалектных словаря —"Словарь косовско-
метохийского говора сербского языка" проф. Глиши Елезо-
вича и "Словарь резьянского диалекта" словенского языка
проф. И. А. Бодуэна де Куртене (до сих пор остающийся в
рукописи) — станет ясно большое, я бы сказал, исключи-
тельное, научное значение словаря. Н. В. Котовой. Не
излишне напомнить, что для . западнославянских языков и
для языков восточнославянских в распоряжении слависта
имеЮтся десятки достаточно полных диалектных словарей
(польские — серия "Лексика Вармии и Мазур", 8 книг,
словари Куцалы, Бонка, Зарембы и др., чешские — Бартоша,
Малины, Грегора и др.; русские — Подвысоцкого, Куликов-
ского, Васнецова, Богораза, Смирнова> Мельниченко,
Кардашевского и др.). Совершенно ясно, что Южнославян-
ская  диалектная лексикография была и остаётся наиболее
отсталым участком славянского языкознания. Болгарская
диалектная лексика даётся спорадически в разных диа-
лектных штудиях в виде сравнительно небольших списков
"редких", чаще всего случайно выбранных диалектных слов.
Это лишает специалиста возможности пользоваться еЮ при
исследованиях, рассматривающих, системный характер лек-
сики, при изысканиях лингвогеографического характера,
при словообразовательном анализе и т. "п. , так как нет
VI
уверенности, что то или иное слово не пропущено в крат-
ком перечне слов по прихоти собирателя.
Советская диалектная лексикография в последние годы
пришла к выводу о необходимости составления полных диа-
лектных словарей (здесь следует преЖде всего подчеркнуть
заслуги проф. Б. А. Ларина) и приступила к . подготовке
или уЖе подготовила (часть сдана в печать) ряд диалект-
ных словарей (псковской, брянский, рязанский, ярослав-
ский, архангельский, закарпатский, бойковский и др.)
такого'типа.
Ценность словаря Н. В. Котовой в том, что он — полный
(более 10.ООО ; слов), снабЖён „переводом на болгарский
литературный язык (что ваЖно для сопоставления двух
систем — системы литературного языка„ и диалектной лек-
сической системы), снабЖён грамматическими пометами на
русском языке, снабЖён краткими иллюстративными тек-
стами-предлоЖениями, снабЖён, наконец, формами (морфоло-
гическими) каЖдого заглавного слова. Выбор диалекта
нуЖно считать такЖе весьма удачным — он достаточно
самобытен, отличен во многом от литературного языка и
характерен для Юго-западной зоны болгарских говоров,
довольно плохо известных науке. Материал горнопольского
говора очень ваЖен для слависта, особенно для специа-
листа по славянской сравнительной лексикологии, этимо-
логии, для исследователя македонского и сербского
языков. Интересна лексика горнопольского говора и для
русиста, так как она даёт материал и для истории лексики
и этимологии русского языка (напр., дулииа - рыло, ср.
русск.' дуля; лапушёс, лапушёста, -о, -и — буйный (о
растении), ср. русск. лопух; оЖидам — оЖидать, ср.
русск. оЖидак) при обшеЮЖнославянском чёкам, чёкам и
др.). В словаре много. этнографического материала, отра-
жающего Жизнь современного и старого болгарского села.
Словарь не обременён излишними пометами и подготовлен
так, что он чрезвычайно удобен для„набора (нестандартные
и нерусские буквы и знаки отсутствуют).
Отмечу некоторые недостатки, вернее, спорные вопросы,
которые, однако, не изменяют общего весьма положитель-
ного впечатления от словаря.
1.	Желательно в алфавитном порядке словаря г' , к' ,
дз, дЖ дать как отдельные " буквы" (на это указывает и их
фонологическая валентность; см. пары г'ол —гёл, гума —
г'ума, мака — мак'а и т. п.; дЖ вероятно = аффрикате Ц).
2.	Знак слоговости дан непоследовательно (...). Лучше
его - не давать, указав, что всякое р под ударением —
слоговое. (Кстати, разве в слове кърско будет ъ? А не
крско ли?)
3.	В некоторых, правда, редких случаях отсутствует
перевод. МоЖно ли оставлять без перевода такие слова,
как лебйасуем, лёЖен, лёЖла, лек' е (см. соответствующие
словарные статьи)?
4.	В некоторых, такЖе весьма редких случаях нет
полноты передачи значений слова. Напр., зима. Разве нет
в говоре значения 1 зима' для упомянутой лексемы?
VII
5.	В единичных случаях отсутствукт грамматические
пометы (напр., слово замка).
Всё вышесказанное заставляет меня самым настойчивым
образом рекомендовать словарь Н. В. Котовой в печать и
выразить пожелание, чтобы он увидел свет перед V Между-
народным съездом славистов в Софии (Болгария) в сентябре
1963 года. Выход в свет рецензируемого словаря утвердит
за советской наукой вообще, и за Московским универси-
тетом в частности, приоритет в составлении и издании
полных болгарских диалектных словарей. Совершенно оче-
видно, что такой словарь будет встречен славистической
научной общественность^ весьма и весьма положительно.
Н.	И. Толстой
Кандидат филологических наук,
старший научный сотрудник
Института славяноведения АН СССР.
Москва, 28 марта 1962 г.
II
ОТЗЬЕ НА СЛОВАРЬ ГОРНОПОЛЬСКОГО ДИАЛЕКТА
' Н. В. КОТОВОЙ
За последние годы в нашей стране значительно возрос
интерес к изученик) лексики народных говоров. Во многих
научных учреждениях идёт интенсивная работа по составле-
ний областных словарей (особенно русских и других вос-
точнославянских) . Этим сейчас заняты большие коллективы
наших языковедов.
Выход рецензируемого словаря, болгарского говора
преЖде всего будет иметь значительный теоретический и
методологический интерес. Особенно это ваЖно в связи с
тем, что проблема отбора словника до сих пор не решена.
Вопрос о том, давать ли "все" слова или только диалект-
ные, остаётся открытым. Многие лингвисты сомневается в
возможности давать "все" слова. Словарь Н. В. Котовой
будет опубликованным первым словарём, где да!отся "все"
слова. Следует .подчеркнуть, что коллектив сотрудников
Института русского языка, руководимый И. А. Оссовецким,
работает над словарём именно такого типа.
Кроме того, в нашей стране работает научные коллек-
тивы по составление этимологических словарей русского,
украинского, белорусского языков и праславянского эти-
мологического словаря. Составители этимологических сло-
варей, работники в области славянской этимологии испыты-
’ вак)т оструе нуЖду в диалектных словарях славянских
языков.
Возрос в нашей стране интерес к славянским языкам,
особенно к проблемам изучения лексики старославянского
языка. Диалектный словарь болгарских говоров, террито-
иально близких к центрам древней, славянской письменности
будет значительным подспорьем и для изучения лексики
VIII
старославянского языка. Поэтому данный словарь необхо-.
димо издать; он- найдёт спрос не только в нашей стране,
но и за её пределами.
Ценность данного словаря увеличивается ещё тем фак-
том , что, несмотря на особый интерес к диалектной лек-
сике Южнославянских языков для разрешения многих
общеславянских проблем, эта лексика изучена плохо. Мы
располагаем, по существу, лишь десятком небольших сло-
варей. Безусловно, рецензируемый словарь является самым
крупным по объёму диалектным словарём болгарского языка.
Без преувеличения моЖно сказать,, что и со стороны науч-
но-методологической он является -наиболее удачным.
Особук) ценность представляет тот факт, что автор
собрал большой материал по ботанической лексике,
подобрав эквиваленты, применяемые в науке. (...)
Но, как мне кажется, особенно отрадён тот факт, что
автор приводит все основные формы слова, а для. глаголов
даёт видовые пары. Это свидетельствует об огромной рабо-
те, об огромных усилиях автора при составлении данного
словаря. ПоЖалуй, трудно указать на другой подобный
опыт. Данный словарь тем самым моЖет служить источником
не только для изучения лексики, но и грамматики говора.
Хотелось бы выразить несколько пожеланий автору и
редактору данной работы:
1.	Весьма Желательно расширить перевод диалектных
слов на литературный язык, а в некоторых случаях моЖно
было бы допустить и перевод редких болгарских слов-и на
русский язык (напр., избайатёва).
2.	МоЖет быть, не стоило давать отдельные словарные
статьи на Формы личных местоимений (напр., И — дат. ед.
3 л. Ж.) .	.
3.	При подаче форм одного слова, моЖет быть, лучше/
пользоваться знаком тильда (или каким-либо другим
знаком).
Некоторые сомнения у меня вызвали видовые пары
глаголов. Напр., едва ли зёмам — одновидовой глагол; не
ясны отношения знавам: знам и др.
В заключение ещё раз хочется поздравить автора с
завершением весьма значительной во многих отношениях
работы и поЖелать немедленную публикацию.
Для издательства МГУ публикация такого рода работ к
съезду славистов в Софии — дело чести, тем более что к
прошлому съезду никаких публикаций не было.
Доцент, кандидат филологических наук,
ст. научный сотрудник Института
языкознания АН БССР
В. К. Журавлёв.
31 марта 1962 г.
IX
СОКРАЩЕНИЯ
ад. — адиектив (прилагателно)
адв. — адверб (наречие)
аор. — аорист
бр. — бройно множествен© число
бъд. — бъдеще (време)
вЖ. — виЖ
вин. — винителен падей:
взвр. — въэвратен глагол
впр. — въпросително (местоимение)
гл. — глагол
дат. — дателен падей:
дем. — демонстративно (показател-
но местоимение)	*
дт. —^Детска реч
ед. — единствен© число
енкл. —енклитика
Ж. — Женски род
. зв. — звателна форма
имп. — имперфект
имперс. — имперсонална (безлична)
глаголна форма
ирон., — ироническа употреба
кн. — книЖовна дума
кол. — колективно (събирателно)
съществително
л. — лице
м. — мъЖки род
мЖд. — меЖдуметие
. мн. — множествен© число
нег. — негативно (отрицатели©)
местоимение
: неизм. ~ неизменяема дума
нов. — нова дума
нсв.— несвършен вид
нум. — нумерал (числително)
ост.  — остаряло..
отн. — относително местоимение
пдбд. — подбудително (меЖдометие)
перс. — персонално (лично)
местоимение
лов. повелителна форма
пос. — посесивно (притеЖателно)
местоимение
прдл. — предлог
презр. — презрителна (форма)
прея. — преносна употреба
пренебр. — пренебреЖителна форма
прон. — прономинал (местоимение)
прч. — причастие
раст. — название на растение
рефл.— рефлексивно (местоимение)
св. — свършен вид .
сз. — съкэз
спм. — спомагателен (глагол)
ср. — среден род
;срв. —сравни
стп. — (висока) стелен
стр. — страдателно причастие
тур. — турска дума
ум. — умалителна форма
чет. — частица
Си. — с. Сапарево
Сп. б. — с. Сапарева баня
Крн. — с. Крайници
Рс. — с. Ресилово	4
Кеп. — Кепов Ив.( Народописни,
Животописни иеэикови материали от с.
Бобошево, Дупнишко. Сборник за народни
умотворения, кн. XLII, 1936.
A
Лх сэ. /а че дое врёме, че виды
некой глава/ а те— омрзне ми блажнд-
то/ това клъопдти, а не врие/ а па то-
гай немало тука ни видело, нй сол/ чёше
да зарачи, а тй бега] йа ойдё да видим
има ли там деци, а она се скрила и са-
ма ошла/ и плакала там, а имала деда,
он е викал/ и жалби о доброволчето го-
лёми ми се струпаа, а и живи жалби/
прон, перс, вин, 2k., В2к. ЙЛ
/она а прекара работата/ нёйа са а
били у општината/ она дди, джупа,
пипката а фанало/
А сэ. /а е от тополница, а е од
ресилово — пуно гдскъе/ а пойанъе, а
плаканъе, на умрёлио е сё еднд/
А мЖл, 1. Хайде / а да ручаме/ а
си врви!/ а да дйгнем сенййата/ и кумд
вика: а, просто нёка ви ё!/ 2. Израз на
закана /а сега, ёлъкъе, затёкох ли те
тука?/ 3. Израз на насърчение,
утвърЖдение /нема штд да а лекуем! —
а_, лекуй, иди на сдфийа/ лъубдвни пёсни
нёма ли? — а, чё!/; 4 . Израз на съ-
мнение/ почуда /а натам, а кам
русийа, и свршили там/
АБЛ, та 2k,, мн, абй, те Гор-
на мъ±ка дреха от бало.
АБЛПЖИНЛ, та м,, мн,
абаджйй, те.
ЛБЛНИК, о м,, мн. абаййЦй,
те Шуба /абаник кожух — носи се
озгор, от чётири кожи, с фитилъи от
малко коже йагнечко/ с ракави, по
широк од ентерййата/
ЛБПАЛь, о к., мн. абдаНьё, те
Будала /абдаль — криф, омъскан, болен/
отсёкаде го не бйва, отсёкаде скъцан/
ЛБЕ чет. А бе /абе момчё, одёка
си?/ абё до петровдён коку врёме имаме
бе?/ зорле земах лёбо, па и зорле ми
дадойа — абе пуно бе!/
АБЕР, о м. Хабер /npamux абёр
од нашто село да ддйдат сос кола] нема
он ни пйсмо да прати, ни абёр/
АБИА нсв. Хабя, прахосвам /не
аби трата, дти йа икономисуем/ лёбецо
абим, брат, ручкам си йа като онийа/;
АБИ ЛЕП Готован, безделник.
АВА, та А. 1. Хава /по е чиста
авата вднгка/ па се пролади, авата се
промёнъи/ 2. Климат /човёк промёньа
авата — и нёшто му ддйде терсенё]
АВАН, о м. Хаван /аван тучен/
АВАНС, ' о м., мн. абёйсй, те
/сега че зёмеме авансо/
АГА, та м., мн. ааьй, зв. ёао
/каквд вйкаа вашио светёц? — йован йе,
аго!/ слушай бе, ага бе!/
ЛГЛРНОЛ, о м., мн. ааарйбйй,
те Агроном.	/
ДГьИТЛЦИЙА, та /прават
пдтпискъи по сосёдните села, .агьитаци-
йа да мдж да премёстат општината/
АГьИТИРЛЛ нсв. ’ и св. /па нам
дште никой не е агъитирал/
ДИАШ, о.м., мн. адаШйё, те.
ADE чет, Хайде /аде мдме, д
йдеме да поседйме на пато мангко/ аде
да гъи вддиме момйте на егрёци горе/
жени, аде излазёте ис колйбата/ аде да
си напраим со сичкъи тока/ -
х ADET, о м. Обичай /напрёш на
собдр^от сёла се збйрашеа; а и сега па —
адёто се не растура/ у секо сёло има
адёт/ -
АПЖААИНА, та м., мн, аджа-
Мйй, те /аджамийа е дште детёто/
ЛИЖЕАИЙЛ, та в*. АИЖД-
АИЙА.
ЛПЖЕАКА, та , мн. аджёМКьй,
те МъЖко палто от аба /аджёмка—
като палтё, долу по широко, балено, з
длъгьи ръкавй/ аджёмкъи црни, от пёт
аршина бало, сос ракави]
ЛПЖИГЬОС неизм. Отворен (за
човек).
ЛПЖИЙЛ, та м., мн, аджйй, те
ХадЖия.
ДИЖИИКД, та , мн. .аджййКьй,
те ХадЖийка. .
ЛПЖИЛЪК, о м. ‘ХадЛилък.
ЛПРЕС, адрёзо м., мн. адрё-
зй, те.
\ АЕ, то ср. Чардак (сп.) .
. АНШЕР. неизм. 1... Упорит, на-
стойчив /аждёр жена: като рекла да
ожнъе ньйвата, че го испълни!/ 2. Па-
лав /аждёр детё — пргаво, палаво/
, _ ЛЗНА, та , мн. азйй, те 1.
Хазна /аризах ти до три азнй пари
(песен)/ и укарали у зевнйко азиата,
конь са укарали, на ~кднъо дисадзи, у
дисадзите пари, азна!/ 2. Дупка вът-
ре в главината, преди да е сло-
жен БАед. (в2к. БЛЕХ) .
ЛИР м. Хаир.
Лй м£д. /ай, што сё е патйло!/
ЛЙЛР неизм. .'Човек, който
гледа да се отърве от работа,
да не прави нищо, кръшкач.
ЛЙВЛ, та 2k. Поялник.
ЛИВАН, о м., мн. аИЕайьё, те
Хайван.
АЙГОН, о м. Безделник, вет-
рогон /не рабдти, свира се като айгдн/
АИГЪР, о м., мн. айаарйё, те,
ум. ср. аИаърЯё Жребец за раз-
плод.
ДИПАЛДК, о м., мн. аЙдаМ^Цй,
те Хайдамак, нехранимайко.
ДИИЕ чет. Хайде /че издаруем...
и айде после на венчафка/ дека гъи исчу-
ваш, после айде, кой накадё виды/ айде,
сопасуйте се!/ айде шуле, йа че те ре-
дим, тй че рабдтиш/ айде бе да караме
на бобошёво/ че се преврне у вод а та два
пати — айде!/
ДИИИСНЕЛ нсв., св. аЙдйШеМ,
аор. аЙдйсЛ (X) , прч. аЙдйсЛЯ, а,
о, й Упорствувам /айдисал еднаш: он
што е рекъл, това че ё!/
ДИИНТИН, о м., мн. айдУЦй, те
Крадец, хайдутин /они па ндшкъем
айдуци/ станали голёми айдуци: крадне,
тёпа, што сака прави/ йи мило, сега
нема айдуци: сите станаа милицинёри/
ДИЛДЗИН, о м., мн. аЙЯазЙе,
те Хайлазин.
ДЙЛЪК, ДИЛДК о м. Свободно
място, необработвана земя; дър-
±авна гора, която се дава за
временно полз ване /балкано бил
айлък, државна бе гората/ слободна
гора, нёма стопанин/
ДИНДИЙНИД м. , ±. и ср. Мързе-
лив, недисциплиниран, инат (Ке- к
лов: инатчия, човек,  конто намира
маана на всичко) . ' .
ДИТД, та м. и к., мн. &йтй, те
Хайта, турски разбойник /па е до-
шла една влас, aumume, ma исклали
ейчкъите/
ДК, аКд м. Заплата на арга-
тин, измекярин /коку ти е ако? —
цанет сам шестдтин гроша и еднй
навдшта/ да си платит ако на чирако/
ДКДЦИИД, та, МН. аК^Цйй, те.
ДКДЦИОФ, аКаЦйЕа, &о, Ей
Акациев /акациво дрво/
ПКОсз./ако ме не слушате, нема
да.стане/ ако артйшат, че ти гъи дам/
ако се забйеме там, че пёреш с тойага-
та/ ако ни настапат лото, и ние прай-
ме лдшо/ ако не ё свёсна булката, нёма
слама да палъат/ и ейчко тётака исто-
чи у коджа тепцйи, ако е коджа кобаци/
ако ви рано дйгаат, да чёкаме!/ ако мо-
жет вдзнечкьи да лежит — лёш!/ нёшто
ако продадат, че им се плати/ , .
ДКО 1. адв. Добре, пека//като
идет, йа че ти дадём пари да ми зёмеш
едно самунё! — ако!/ она е ногу добрё! —
ако, ако!/ гъдшко, кам прстенъо? — у мё- •
не! — ако, ако!/ ако, ако е стопанство, но
те така да ни создадат живот/ 2 . сз.
Въпреки че, нищо че /тй ако си учи-
ла,— мдж‘ да си забоварйла/ живуейме
ногу сос етрвата, не сме се карали, ако
зла бёше/ ние сме си едно, ако е друга
држава/ ако дува, не бой се!/ обуена е
она! ако е обуена, она Че гъи обуе, штдм
гъи нёчеш тй] а момчёто ако не ё убаво,
а макъа и, башта и йа даваа, дти йма
што да руча и да носи/
ДКТ, о м.< мн. ДХтоЕе, те /ка-
то го фанат пдлъаци, налагад го сос
актове/
ДКЪЛ, о м. !акъл се чёдо, с пари
не купуе/ йа! па зёр имаме акъл малко!/
оно сё билд добрё човёг да знае по малко
и смётка, а йа сега — на акъл!/ мйслъиш
нёшто на акъло, претакаш си/ йа го
ударим, да видим што че каже, да му
обидим акъло/
ДЛ, о м., мн. &ЯоЕе, те Съд-
ба, положение; страдание /дти не
ддете да видите наште алове каквй са/
ДЛД, та ±., мн. аЯй, те 1.Ха-
ла /и оно литнало на небото, код дру-
гъите змёйове, и фанали да грмат и да
трёскаат, гонъйли алата/ алата била
ногу голёма, на едно йаденъе е алата по
една фурнъа лёп йала/ нёче да чува чуж-
до детё: йа не мога таа ала да чувам!/ у
една кашта трои, па от тайа йаинска
ала — ексиг да е!/ уу, ала ниедна!/ на,
Момё алъо!/ 2 . Буря . /алата йде/
ДЛьДВМ СЕ нсв. Правя нещо
калпаво, не за пред хора /нёма
да се альавиме/
ДЛДЛ адв. Хапал /алал му вёра,
алафкъерйм ~ вика човёко, като вишёл
добро] алал ти вера, това ти за-
фалъавам!/ -
ДДДДЕД адв. {от тур. Allah alem)
Като че ли, изгле±да, вероятно
/на прасёто че направо алалем йаденъе!/
пиемдто дште алалем у них/ чича ли и
бил....деда и алалем!/
ДДДМИН, ом. Алуминий.
ДДДДИНОФ, аЯаМййоЕа, о, й
лрл. Алуминиев /аламйново саанчё]
ДДДН БУЛДН . адв. и прл. неизм.
(ср. \тур. allak bullak 'неподреден')
Безредно, неподредено /алан булан
— расфрлъено,нерастрёбено/
ДДДН г КОЛН м. (от тур. Allahin
kulu 'раб бо±и') БоЖи човек,
прост, нещастен.
ДЛДНгКНЛИ мЖд. (от тур. Allah
kuru 'бо&е опази'?) Дявол да го
вземе! /йи. алангкули. пишман рабо-
та, да сам знайал,.да не сам одйл!/ е
алангкули, толку ли не умейа да го
направит?/
ДЛДОИИД, м., Ж. и ср. (тур.
alay 'лота шега, подигравка'?) Щурак
/аладйда — малко лут, улаф/
г ДЛДРЛД; та ±., мн., аЯ&рМй,
те /саде ми ти аларми!/
2
ЯДьЯФ, &ЯьаБа, о, й 1.Смах-
нат. 2. Калпав /ее, това врёме што
е алъаво! сё даж, дат!/
ЯЛЯФКьЕРИЯ м&д. {тур. Allah
kerim 'Аллах милостив') ) алафкъерим
вика човёко кога е доволен)
ЯЛВЯПЖИЙЯ., та м., мн. ё.ЯБа-
джйй, те ХалвадЖия.
ЯЛЕ, то ср., мн.&Ле.т&, та
Клозет.
ЯЛЕ/^ адв. Точно, наистина
/йа сам си алём от стардто/
ЯЛЕЛг, О (тур. alem ‘свят')
Свят, хора /че рабдтим за алёмо, за
другого)
ЯЛЕН, а, о, й /чоа на кожушё
— алена и црна) аленг кднъ) алена капа) .
ЯЛЕТИНЯ, та к. Буря, силен
вятър )като дууне алетйна)
ЯЛИПДФ, ^ЯйпаЕа, о, й Не-
дъгав /алипаф, недодагаф/
ЯЛИС адв. (тур. asil, asli) Съ-
всем, тъкмо, истински /нова црга,
йч не лёжена, алйс нова, саалём нова)
ЯЛКЯ, та , мн. аЯХьй, те,
ум. аЯЧё Халка )озгдрека едно алчё, и
като играе (мбмата), оно вика: дзрн
дзрн!/
ЯЛНЕ СЕ св. 3 ед. Зачерви се
)алнали се)
ЯДОВИТf	а, ot й Кахърен
/аловйт сам, йадовйт/
ДЛОСЧЕЛ нсв., св.arldiileM Про-
клинай )алосуе го, проклйнъа, да не
вйди убоу); взвр. аИдсУеМ се Махам
се )алосвай се, маани се!)
ЯЛ ЧО м. /аленг конь)
ЯЛ, aMd t м., мн.	те
Въ±е, с което връзват шията на
коня за сто±ера\ при вършитба
)коньёте се оглавйат сос амове)
ЯЛА сз. /и там йма сйчко, ама
баш...тё не едно!) добрё ама там нйма
лётва, нйма нйшто)
ЯЯЯ мЖд. )ама си човёк!)
АМАН мйд. /аман, човёче, нодзёте
че и мйем!)
ЯДБЯР, о м., мн. аМбарйё, те
Хамбар.
ЯМБ ИЦ И РАМ СЕ нсв. нсв /и край-
ничкьите првенцй се амбицйраат от
таа подиграфка) йордан мауроф, амби-
цйран,зйма думата)
ЯЛ И сз. /сёмилнёе да дде навам,
ами у бугарийа бджем!)
АЛНТ, о м., мн. аМУтй, те
Хамут.
ЯН, о м., мн. ёйоЕе, те Хан
/у сдфийа ойддоме у кафенё макъедонийа,
бйвольете гъи остайме у ано)
ЯНгГьЕЛ, о м., мн. ёйагье-
Яье, те.
АНаГьЕЛЧЕ, то ср., мн. ёйа-
аьеЯЧета, та Нощна пеперуДка.
AHDAK, о м., мн. ёйдаЦй, те
Хендек, ров, .канавка.
ЯНИЖЯР, о м., мн. айджарИё,
те ХандЖар )анджарйё — да колъат
свинъёте)
АНОНИЛЕН, айоййМйа, о, й
/анонимно пйсмо)
ЯНТЕРИИЯ, та Ж., мн. айтерйй,
те, ум. айтеРйЧё, айтеРЙЧКа.
х АНЪЛА, та ж., мн. айаМй, те,
зв. ЯНЪМ /оти анъм, оти плачет?)
ЯПЯНСЬС адв. Неочаквано.
' ЯПЯШ, :о м., мн. an&ulri, те /на
стражар и апаш играйат групно/
ЯПЯШЛЪК, о м. КраЖба, кра-
дене.	"
ЯПЕЯ нсв., аор. апё (X) , : прч.
ап£И, ;а, о, й Хапя /апе, че ме увапе,
като куче апе/
ЯПННЕЛ нсв., св.; ёпйеМ Хап-
вам )дали че ми дадё патлиджангка да
апнем?) сё без лёп апнуеш) айде да ап-
неме мангко, коку куче што носи у заби/
апнааме што апнааме, мако, оле мале,
мако оризец/ апни си!) апнете вйе!)
ЯПТЕКЯ, та , мн. аптёкьй,
те /и ойддме на аптёката за лекарство)
ЯРЯБЯВЖИИЯ, та м., мн. ара-
баджйй, те /арабаджийа — коларо
што кара колата)
ЯРЯКТЕР, ом. Характер.
* ЯРЯЛЪК, о м., мн. араЯъЦй, те /
Пролука, отвор )чёкай да му прдре-
жа малко аралък)
ЯРЯДДИИЯ, та м., мн. араМЯйй,
те Харамия /човёците на работа,
арамлйите у гората) войвддата^у сёло
на годёш, арамлйите у гората на
работа/
ЯРЯПИН, о м., мн. арёпйе, те
)арапйете — саде им забйте бёли/
ЯРЯ?, О . м., мн. (от тур. агашак
’ търся') арарйё, те 1. Платнище,
с което обвързват 4 бали тк)тк)н
)арар е платнйште 'качйшно, книжно)
2. Връвчица, която се употребява
по липса на друго за повод на
оглавник. 3. Черга, която се
употребява по липса на чул при
воловете. Въобще всякакъв за-
местител )арарйёте са за зор заман)
ЯРГЯТИН, о м., мн. араёХье,
те 1. Аргатин; 2 . Помагач )а за
диплъёнье ~ с аргакье дипльйх лошио
тутунь, а убавио, лево и дёсно — сама]
аргакье — копат нёска па си доад дома)
дал бог добро, цореви аргакье!)
3
АРМ, о м., мн. арёМй, те Ха-
рем /арём — будите, семёйството на
турците/
ДРЕН, &рйа, о, й Добър, ха-
рен /току арна макьа — току лошо de-
me!/ у нашио рот има и лоши, и арни/
арни дра, гостолъубни/ арни сме, само
сос лебо не сме арни, лёбо ни е кът/ ДРНО
адв. Добре /арно, ма онаа фанала да
peeej оно е арно обзаведено/ па арно билд/
госпуд знае на лошо ли е, на арно ли е/
' ДРЕСТНВДЛ нсв. н св. /аресту-
ваме кмёта/
ДРЕСНЕЛ нсв., св. apeuleM, aop.
св. аресё. (X) , прч. арес&Я, а, о, й
Харесвам /па йа по арёсуем сега —
пантолоните/ кой одёка дойде — сел ото
най арёше/ мама го ногу ареса/
ДРИЗНЕЛ нсв., св. аРЙЖеМ, aop.
св. арйзй. (X) , прч. арйз&Я, а, о, ,й
Харизвам /пафтите си аризах/
ДРЛДГДН, ом., мн. арМаа&йй,
те /дадох армаган, по тетина пратйхь/
' ' АРЛАН, о м., мн.	те
г 1. Време за вършитба /на арман
идёа, каквд ерли/ 2. Вършитба (дей-
ствие) /тоо турчин... наблъудавал ар-
манъёте/ 3./арман — жито, подрёдено
за вршидба/ 4 . Смес от разни ви-
дове ткэткэн.
ДРЛЕНЕЦ, о м.; мн. арМёйЦй,
те.
ДРНДНТИН, о м. , мн. аРйаУКье,
те /из арнаукъете доносйа/
ДРНДНТСКьИ, Ка, Ко, Кьй /ар-
наутскьио пат — каде содуни каде ал-
банийа/
’ДРНИНьДг та jfc.	Добрина,
хубавина /край и нёма на арниньата/
ДРПДПЖИК, О м. . V
ДРСЪС неизм. Хаирсъз, лош
(човек).	'
ЛРТИКД, та Ж., мн. ^.ртйКьй,
те Нартика, притвор, площадка
пред черковния вход /у црква кьйте-
на че идем, ама вднгка у артиката че
стоим/ ••	'	'
Д РТИСВЕ Л нсв., св. аРТЙШеМ,
aop. св. артйс& (X) , прч. артйс&Я,
а, о, й Артисвам /државата лёбо
че ни дава. и че артише малкучка/ ако
артишат, че ти гьи дам/
АРТЪК, о м. Излишък, оста-
тък /нема ли артък од басмата?/
артъко коку ё?/
ЛРЧ, о м., мн. £рйо£е, те
Харч.-
АРЧИЛ нсв., aop. арЧй (X) , прч.
арЧйЯ, а, о, й Харча /заштд е
дошла, току пари е арчйла/ у градр ли
нёма заштд да гьи арчи парите?/
ДРШИН и ДРШИН, о м. /сукната
от сёдем аршина бало/ аршин сос три
рупа/ аршйно е шеесё и чётири сантима/
ДСКьЕР, о м. Войска /надошлй
аскъёро, войната/ аскьёро като гьи по-
гнал, надошлй турците/
ДСЛИ неизм. и адв. Истински;
точно, наистина, вк. ДСЪЛ /асли
страх имам, йа и сега имам/
та Лозница; ЛСЛД
ТДВДН Висящ таван.
АСПЕРИН, о. м. Аспирин.
ДСПЕРИНЧЕ, то ум. ср., мн.
аслерйййета, та Хапче, таблетка
/асперйнчета за удар/
ДСТДР, о м. Хастар
ДСЪЛ неизм. и адв. Истински;.
точно, наистина /асъл мома/ асъл од
москва си?/ асъл за чеендвио лук не знам/
ДСЪР, о м., мн. асарйё, те
Хасър /и свекр вата излёзне и е послала
асър и црга/ кас е асъро/ направат
колиба, леей, покрйено озгор сос асарйё]
ДТ, &до и ИДТ, й&Зо м. Ад,
пъкъл /не реви, йадо, йа че те пуним
сос владикьи/
ДТДКД, та Ж., мн. ат&Кьй, те.
ДТДЛ, о м., мн. АтаЯье, те
Дървена греда, която се слага за
укрепване върху дувара, върху
основата на стената.
ЛТЕНТДТ, о м.,>мн. атейт&тй,
те /арно ама стана атентато у
Сараево/
ДТО м&д. Израз на недоверие
/прейадо! — ато, прейала си!/
ДФЕРИЛ мЖд. /аферим на тёбека/
. ДФИОН м. раст. Градински мак,
Papaver somniferum.
ДФТДНОБИЛь, о м., мн. афта-
йдбйЯье, те Лека кола.
АХЛДК, о м., мн. аХМ&Цй, те.
ДХЧИИКД, та , мн. аХЧййКьй,
те Готвачка.
ДЧИК неизм. 1. Открит, откро-
вен, искрен, отворен /ачиг баба/ 2 .
Ясен, светъл /ачиг бойа/ ДЧИК адв.
Ясно /чуваа се топовёте ачик/ ачик че
ти кажем/
ЛШЛДЛД, та Разсад от
кромид.
ЛШЛМИШТЕ, то ср., мн. aukia-
Мйи!та, та Градинка за; садене на
кромид /ашламиште — кромидиште/
ДЪР, ом., мн. аъгй, те Яхър
/у ладни аъри (песен)/ .
4
' Б
БД БД, та , мн. Б^Бй, те, ум. .
Бй.пКа, БаБе, Бй.пЧо,зв. Б&Бо, БЙ.П-
Ко 1.(баба васа йде!/ тури гъи бапчо,
одонаде/ не ё бапко за смешка!! дстави
жиро, нема бабо, ти да садиш/2 ./и на-
викааме баба, преврза папоко сос конец,
стёгнато, и со српо осёче му папоко/;
3. Тъща; ' БЛБЛ ЛУЧКЛ Белушка,
голям гарвански лук, Ornithoga-
lum narbonense . '.
БЛЕДИТ, о м., мн. БаБайтй,
те Юнак, герой.
БДБЛИТЛЪК, о м. Юнащина,
бабаитство /да продаваж бабаитлък
зймно врёмв не ё гъердйство/
БЛБЛКьЕРСКО ад. ср. Старо-
времско /платно бабакъёрско/
БЛБЛНаКЛ м., мн." БаБ&йгКьй
Юнак, герой /убово се найадоме, ба-
бангкъи станаме/
БЛБЛЧКО м. Юначага, J к)нак
/кучето живо ли е? бабачко ли е?/
БЛБЕТИНЛ/ таЖ., мн. БаБётй-
Ий, те, ув. от Б&Ба. Бабище /(да
ё) нёкоа бабётина по здрава, а йазе
заказуем нёшто и заборавйам/
'БЛБИН, а, о, й /адйдеме у боби-
не за компир/ бабата рекла: ако, баби-
ните/ БЛБИН ПЕН; БЛБИНИ’ СЛП£Н-
ЧЕТЛ Миризливи сапунчета, конто
се дават на бабите (±ените,
които •'бабуват') на Бабин дён.
БЛБИНСКьИ, Ка, Ко; Кьй Бабе-
шки /жените знайат бабинскъи работи:
не сё дди босо, да не бёрат петите.../
БЛБИЦЛ, та мн. Б&БЙЦЙ,
те, ум. БаБйЧё 1. обнкн мн. Извла-
чени и навити на ’ пасмо кълчища
от по-долно качество /като го вла-
чиме (качиштата) на гребенцйте, го
свиваме и го вйкаме бабици, а по фйното
што е, оно е повёсма/ бабици — оно е по
ддлно/ што падне од дргначо, за бабици
го свиваме. што остане като се дргне —
повёсмо/ 2. Част от стомаха, Рог-
tio pylorica ventriculi /да се
ишйри, да му се пукне бабицата/ 3.
Кречетало.
БЛБИШКьЕР Грохнала бабичка
/магда е бабе, запастрёла за баба, а
онайа се е смазала — бабишкъёр/
БЛБ9ЕЛ нсв. Бабу вам /качувай се
бабо и тй, да не бабуем йазе по пато/
БЛВЕН, Б&Ейа, о, й, адв.
БЛВНО /тука се затлачй, бавно нйча/
БЛВИЛ’СЕ нсв. Бавя се.
БЛГЛНЕ ср. Ко±а от агне су-
гаре, от агне недоносче (родено
мъртво, тур. b ад ап ' недоносче ')
/баганё, кожа од младо агне, от сугарё,
дште пуава/
БЛГЛНЕФ, БааайёЕа, о, й От
Бааа//ё /баганёво йагне, кожата му е
баганё]
БЛГЛШ, Баа&Шо Бага± /остана-
ла при багашо, на крстопато/ и му се
собра багаш коджа/
БЛГЛШИНЛ, та, Ж., мн. Бааа-
Шййй,: те , . пренебр. от ЗагАШ /ела си
прибери багашйните!/
БЛГ71ДДД, та к., мн.- БааЯаМй,
те Райбер.
х;БЛПДНД, та Ж. Разтвор вар
за измазване на стени.
БДПДН0С9ВДЛ нсв., св. Бада-
йди1еМ, аор. св.БадайосЛ. (X) , прч.
Бадайос^Я, а, о, й Баданосвам.
.	* то СР- Детайл в мел-
ница.	•	•
Б£ШЕН, о м., мн. Б&дйй, Бад-
ййте, мн. бр. Б&дйа Голяма. каца
за грозде /бадён за грозгъе, като каца,
ама е по голём/ бадёно што ё, три чет-
еорица да го обгрнат/ кадё са ти
баднйте?/ по ильадо кьйла едён бадён/
БЛИЕВЛ, БЛИИЛВЛ адв. Безпла-
тно, даром,- напразно /бадева да ла-
жем/ йордё си прйл пёнджери бадйава/
БЛИЖД, та Прозорец за ос-
ветление на таванско помещение.
БДПЖДНЖ, о м., мн. Баджа-
ЙЛ.ЦЙ, те, зв. Б&джо!
БЛПЖОСУВМЕ СЕ нсв. 1 мн.
Наричаме се един друг бад±ана-
ци; " ставаме бадзканаци /бадждсу-
ваме се — баджанаци сме/
БДИНьДК, о м., мн., БАдйьаЦй,
те Бъдник /баднъак ~ на бодни вёчер у
огнйштето се тура голём къутук да
гори, цала нош да йма огъйн/
БРОНИ ВЕЧЕР Бъдни вечер.
БЛЕ м., вЖ. БЛИ /тй бае костд
прашай, он че ти каже/ на брато вика
бае/
БЛЕЯ нсв., аор. Бай А (X) , прч.
Бай&Я, а, о, й Бая /йа ми бай да
го не видуем/ бае нёшто — препальува/
БЛЖГЛВИЦЛ в±. БЛЗГЛВИЦЛ
Водно конче.
БЛЖИРЛГЛН, о м., мн. БаЖдра-
в&йй Едър, груб.
БЛЖЛьИФ, БаЖЯьйЕа, о, й
Страхлив /они са мангко и бажлъйви/
БЛЗГЛВИЦЛ, та, ,мн. БазаЛ.-
ЕйЦй/ те Водно конче.
БЛИР, о м., мн. Байрй, те
/тдо е слаб байр, днай йак/
БЛИ, БЛИЛ; мн. Б^ЙОФЦЙ 1. Бай
/байа кьиро/ ела д идем у бай ристоте!/
на бай пешоте сйчко трупа/ 2. Бате
5
/кога са наладили турците, байа три
годин бил/ и байа доожда/
БДИДТ, а, о, й {нема кога да
прайме сё тазе манъджи. таа сега е
байата/
БДИДЧКД, та Ж., мн. БайАЧ-
Кьй, те.
БДИКО, БАйКа, БАтКо м. Бате
/онай ти байка/
БДКДРИЛ нсв. и св., аор. БаКа-
рй (X) , прч, БаКаРЙЯ, а, о, й Гле-
дам, гриЖа се за нещо, пазя не-
/що; зачитам /макьа ми ич не мё е
бакарйла, оти йадове!/ като куса, че
найде влакнё, нема да речат: скьйнета
цадйлка, че речат: не е бакарйла таа,,./
БДКНЕ св, 3 ед: БДКНД ДБ
Падна му се, провървя му /нема
да ти бакне/
БДКСДРД, та Ж. Балсара /бакса-
ра, пре сушата кога се излйва слал сйтен
даш, со сънце, веднага поразйава сйчко:
ичимйк, овёс — от слана пада, пожатёе/
БДКСБС нензм. Човек без къс-
мет, който носи нещастие.
БДКТИСБЕД нсв., св. БаКтйШеМ,
аор. св: БаКтйсА (X) , прч. БаКтй-
. сАЯ, а, о, ~й Изоставям; омръзва
ми /имало и оште — бактисайа/
БДКШИШ, о м., мн. БаКи1йи1й, уте
/она ако се скора — дава и бакшиш/
’ БДКЪР, о м. Мед; медни съ-
дове /една кола бакър, друг о — она
сйчко раздала на нарддо/
БДКЪРЕН, БаКЬрйа, о, й /ба-
кърно грне/ че ни дадат по два мангг^ра
бакърни/
- БДДД, та , мн. БАЯй, те.
БДДДБДР адв.Барабар.
БДДДР, о м., мн. БаЯарйё,. те
Тепавичар. .
БДДИИСБЕД нсв., св. БаЯдйи1еМ,
аор. св. БаЯдйсА (X) , прч. БаЯдй-
сАЯ, а/ о, й Изнемогвам /фусчё,
ни болъй, ни бёре, саде му се тажни, и
балдйше, умйра/	,
БДДИЪЭД, та, Ж., мн. БаЯдЬзй,
те.
. БДДЕГБЕМ нсв., аор. БаЯеаУ-
£А (X) , прч. БаЯеаУЕАЯ, а, о, й
Бълнувам.за нещо? повтарям едно
и също, мисля за едно и също /ис-
* пратйла сйн войник, сё го ожйда, бале-
гуе да го вйди/ стйга ми балегува тийа
работи/ сё си надумуе, сё си балегуе/
 БДДЕН, а, о, й Направен от
бало /балено кога ткайат, сё пасмета
ли гьи вйкат?/
БДДИИД, та , мн. БаЯйй, те
Сорт тънкокора тиква, Cucurbita
melopepo /балййа — тйква сос тангка
кора/
БДДКД, та Ж., мн. БАЯКьй, те,
вЖ. БДДИИД, Cucurbita melopepo.
БДДКДН, о м., мн. БаЯКайьё,
те Планина /йа сам бил офчар у бал-
кано/ слёзнат од балкано/ и нйе сме
принудени да купиме нов балкан за паша
и за дрва/ дал на пашите балканьёте/
БДДКДНОЖИИД, та м., мн. БаЯ-
Кайджйй, те.
БДДКДНИС, БаЯКаййста, о, й
Планински, планинист /балканисти
села/
БДЛО, то ср., мн. БАЯа, та
Аба, шаяк /домашно бало/ тё тийа
бала дебёлите, на разбой гьи ткаеме/
едндто си ткаеме бело бало, другото
црно бало, ламу к не сё слага/ напрёш се
навйвашеа бала на навой/
БДДОН,. о м., мн. БаЯдйй, те
БДД ТОН, о м., мн. БаЯтойьё,
те.
БДД БДПИДВД адв. Съвсем на-
прасно /бам бадйава, йазъг за парите/
БДДБДДь, о м,, мн. БАМБаЯье,
те Пълно ; дете , шишко /виж го ка-
ков бамбаль е стонало/
, :.БДДБДШКД нензм. Особен; адв.
Съвсем особен©, отделно /сега е
па бамбашка живдто/
БДДБОН/ о м., мн. БаМБдйй, те
/а кумйцата фрльа ченица и пари и
бамбони/
БДДБОНаКД, та Ж,, мн. БаМ-
БдйгКьй, те /да се пази од машкьи, да
не зима една бамбонгка/.
: БДНьД, та Ж., мн. БАйьй, те,
ум. БАйьКьа Баня /у банькъата да се
обаньам/ не си ишлау нашта баньа?/
БДНьДД нсв. Къпя, взвр. БА-
НьаМ се Къпя се /манёнгкото детё у
ровйната го банъам/ тийа два дёна снег
да йма до колена — банъат се у реката/
детёто е банъето, да не истине/
БДаНЕД св. Ударя ./баанах му
една двё тойагъи/
БДНИЦД, та Ж., мн. БАййЦй, те
/омёсат баници жените/ две три кори
баница ни останало/
БДНгКД, та Ж., мн. БАйгКьй,
те /ойдох йазе да си получим пари од
батката за сеното/
БДНЦИК, БАйййКо и БАйЦйго м.
Банциг /и го однесём на банцико да го
избичат/ банцико с по тёсни жаги,
работи на една страна/ банцик на ток/
БДНЦИКДР, о м., мн. БайЦй-
КАрй, те .Работник на’ банциг
/што рабдтат на банцико/
6
БАЛКА, та i., мн. БёпКьй, те
1. Кокиче, Galanthus nivalis.
БЕЛО БАЛКА Бяло като кокиче
/симко бёло бапка стана! 2. Вяло ко-
стено украшение в плитките на
Женска коса.
БАПЧЕНИК, . о м., мн. БапЧейй-
Цй, те Украса от бАпКь*} за Сен-
ека коса, когато не слагат Ко-
Ц&Иь и Иол&та- \вЖ. ) .
БАРД, та ,Л., мн. Бёгй, те
Локва /мйиме си гумите на барата/
БАРАБА, та , м'., мн. БарёБй,
те Гуляйдйия, . прахосник /бараба,
што искара, сё че испиё/
БАРАБАН, о м., мн. БараБ&йй/
те /току те ти барабан бйе у градо: у
кьустендйл се примирило!/
БАРАЛ нсв. Пипам /буко, плати!
— сега не барам пара!/
. БАРАШ, Бар Айо м. БараЖ /ми-
нахме през джёрман откаде баражо/
БАРНЕ, то ср.,. мн. Бардёта,
та, ум. БардёйЦе Стомничка.
БАРЕ адв. Поне /наде, не спие ли
се тебе баре наде?/ баре нашето нёка си
ё/ кажи и на думи баре!/
БАРЕЛ и БАРЕЛ адв., вЖ. БАРЕ
Поне /да имаме козе барём/ барём еден
дён, два дни да глёдам/ барём на думи
да гьи кажем, ако не казуем на таково/
да ти сварехъ йайца? да ти дадём
барем орёси?/
БАРЙАК, о м., мн. БаРйёЦй,
те Байрак /...дойдда русите у нас,...
сос коньё, соз барйак, наседала/
БАРДА, та Ж., мн. БАрЯй, те
1.Устна (сп.). 2. Уста на ±и-
вотни, муцуна. 3. Жена с дебе-
ли устни. •	
БАРЛьАФ, БАрЯьаЕа, о, й Де-
бел (за уста) /устата му е сурлеста,
барльава/
БДРЛЕС, БАрЯеста, о, й, вЖ.
БАРЛьАФ /барлес — з дебёла уста/
БАРНЕЛ св. Пипна.
БАРУШКА, та Ж., мн. БАрУШКьй,
те.Локвичка.
БАС, Базд м., мн. БАзйе, те
раст. Бъз, Sambucus nigra.
БАСАЛ нсв. Късам (грубо,
безразборно) трева, череши.
БАСАЛДК, о м., мн. БасаЯАЦй,
те Стъпало на стълба.
БАСКьИЙД/ та Ж., мн. Баскьйй,
те Летва в покрива, успоредна
на билото /баскъии ере мертёците/
БАСЛА, та Ж., мн. БасМй, те
/басма напуньета вуна/
БАСЛЕН, а, о, й.
БАСТРА, та Ж.; мн. бёстрй,.
те Баста.
БАСТУЙ, о м., мн. БастУйьё,
те, ум. БастУйЧё /а имам таково
бастунчё мангко, само за на собор/ бас-
туно се строшй на две, вукд па не бёга/
БАТ, Бадд м., мн. БАдоЕе, Ба-
доЕёте Острие на7 остен /остён за
оранье чаталёс и на едёнио чатал се ту-
ра бат, паламарчё, да бацкат волдвете/
БАТАЛ,. о м. 1. Стар овен
(над . четири години) ; 2. Чукан
овен; 3. прея. Тейък (за човек) .
X БАТИСУЕЛ нсв., .св. Батйи1еМ,
aop. св../ БатйсА (X) , прч. БатйсАЯ,
а, о, й^Развалям, поврейдам. БА-
Т ИС АЛ СЕ Псовисал (за Животно) .
БАТЛАК, о м. /^мн. БатЯёЦй, те
Кално, блатисто място; треса-
вище.
БАНЧА, та, Ж., мн. БаХЧй, те
/айде дйдеме на бахчата/ турска бахча
бёше до пато/
БАЦ! мЖд. Боц!
БАЦАЛ нсв. Боцкам, бода /баца
тайа покрива/
БАЦКЛЛ нсв. Боркам /на едёнио
чатал се тура бат, паламарчё, да
бацкат волдвете/
БАЧ, о м., мн. БёЧоЕе, те
Мандрадйия /бачофци — нийнио старец
бил бач, кой прави сиренъе/
БАЧИИА, та Ж., мн. БаЧйй, те
1. Мандра /бачййата се зафашта —
направат колиба, леей, покрйено озгор
сос асарйё. качёта — за масло, три за z
каймаци; едно да се бйе млекото, най
манёнгко/ 2. Работа на овчар в
мандра, бачуване /нёму пасём оф-
ците, он прави бачийа/
БАЧИЙСКьИ, -Ка, Ко , Кьй Свър-
зан Сх мандра, с бачуване.
БДЧО м. Вид голям бръмбар с
огромни щипци, Lucanus cervus.
БДЧУЕЛ нсв., aop. БаЧУЕё (X)
прч. БаЧУЕёЯ, а, о, й Бачу вам /бач,
бачуе млекото, прави сиренъе, мате-
ница, урда/
БАШ 1. ад. неизм. Истински; .
пръв, главен /баш войвдда што е бил
на кърджалйите, ошёл и направил кула
у трн/ баш ракьийа/ 2. адв. Точно,
тъкмо, именно /тогай баш дарр да-
вахъа/ и нам ни се случи баш това/ баш
пот кдкалье се препасуйат/ и там има
ейчко, ама баш., тё не еднд!/ баш свой-
те/ оратаджйка като него баш/ баш
каде гроздобёр/
БАШИЛ нсв. Крия.
БАШКА, та Ж., мн. БёШКьй, те
Наковалня за коса.
7
БДШКД адв. Отделно /жйтото
nada башка, плевата башка] кофтдро си
е башка] садовёте е по башка] одлачиме
го башка] ручаш код нихъ? лёбец ку-
пуеш? легло башка?/
БДШТД, та м., нн. БаШтй, те.
БЛШТИ нсв. з ед. МерЖелее се,
слабо се ви±да (за слънцето)
/сънцето баштц]
БДШТИН, а, о, й /она иска на
баштиндто да ё!/
БДШТИНИИД, та Л., нн. БаШтй-
ййй,. те 1. Наследство от баща
/он си посака баштинийата/ 2. Бащи-
ния, родно мяс.то /и като си отёл
турчино соз булите на стардто си мёс-
то каде си е бил рдден, на баштинийа-
та, и тогай се ослободил/
БДШТИЧКО и. Който прилича
на баща си.
БДШЧД, та мн. БаШЧй, те,
в£. БЛХЧД /башчата — сенгькьа, вода
йма боллук/
БДШЧЕВЕНПЖИИД, та и., мн.
БаШЧеВейдайй, те Бахчеванд±ия.
БЕ чет. /йа не мдга бе!/ стани бе!
стали бе! утепали те!/ не бой се бе!/
што свршйиме бе?/ ногу си далёг бе!
досади ми се од лежанье бе!/ абе пуно
бе!/ слушай бе ага бе!/ - , >
.• БЕ- форми на гл. cnMi аор/имп.
Бё (X) , Бё, Бё и Бёи]е, БёеМе и
БёйМе, Бёете и Бёйте,- Беа /йа бё
там/ не бёхь заспала, будна бёхь. йа бёй
будна/ на никулден на пато бёеме/ пёд
души бёа они/ дт. йа бёшдх у деда
миалъа/ дт. сите бёшоа тринаесе/
БЕГДЛ нсв.//нов. Бёи!! Бягам
/детёто да не бега по стрънйштата/
бёгаат, сё бёгаат, од русите ногу бёше
стра/ тдо сил ли е бил, внук ли е бил на
булъугбашйиата, збили се сос турското
детё, и бега та у баньа да го не фанат
турците/ и тийа што бегали, ошлй у
турцийа/ бёште да бёгаме!/ бёште, не
пипайте!/ бегайте, не досаждайте!/
БЕГДЧ, Ом. .	'	, X
БЕГОЛИЙД, та ±., нн. Беад-
Мйй, те раст. Бегония, Begonia.
БЁИД, таж., мн. Бедй, те /бе-
да те стопила, срце те йало!/ навесйа
jau туньа беда/
БЕИЕН, Бёдйа, о, й, ум. Бёд-
ййЧоК, БёдййЧКа,. о, й 1. Беден
/йма дра бед ни, не мдж да си купат/ на
най бёднийа (вин.)/ 2. Лош, зъл /лё-
лее, што ми е бедно детёто/
БЕИИЛ нсв. Клеветя.
БЕИНОТИИД, та ±. \
БЕЖДНИИЛ, та *. ,' мн. БеЖа-
ййй, те Приставане /и като йдат
8
на дро, като излазат, дро играйат мо-
мйте и ергъёньете, на велиден, божич, и
момата бега сос момчёто. аде, одведё а
— бежангка. и като дйде, застане у
кьошёто, и пушкьите испукаат, дека е
бегала мома, да знае нарддо. и нардт се
назбёре...дро играйат на бежанййата.»
и като си дйда дома, и домашните ка-
зуйа: каде идохте? тийа, дни кажат:
иддоме на бежанийа./
БЕНИНаКД, та , мн. БеЖАйа-
Кьй, те Пристануша /бежангка — ма-
кьа, башта а не даваат, а момата сака...
и като йдат на дро... на велиден, божич,
и момата бега сос момчёто. аде, одведё
а ~ бежангка/
БЕЗ, БЕС прдл. /тайа руба бес
това не мдже/ сё без лёп апнуеш/ йа
сам рдден бёс пёт пари/ йа без ракьййа
го не оставйах/ сёдал шее мёсеци бес
пари/ у кашти седёеме, без одайа] лелё
жёно; бес тёбе што е лдшо!/ бёс мом-
чёто мома да види й да йа зёме/
БЕЗВЕТРЕН, а, о, й.
БЕЗПОЛНИК, о и., нн. БезддМ-
ййЦй, те.
БЕЗЕР адв. Срамно, отврати-
телно /като че ли ти е безёр/ безёр ни
е дште, срамуеме се/
БЕЗЕРИИСЧЕЛ нсв., св. Безер-
дйи!еМ, аор. св. БезеРдйсА (X) , прч.
БезердйсАЯ, а, о, й Отказвам се
от нещо, отчайвам се, изгубвам
вяра.
BE3P0DEH, Безрддйа, о, й
Бесплоден, който не ра±да /без-
родна жена, бездетна/ безродно дрво/
БЕЗЧШКД, та нн. БезУпЬ
Кьй, те Без ухо {за игла) .
БЕИ, о м., мн. БёйоЕе, те.
БЕК, о м. Бег , бей.
БЕКьДР, о м., мн. БеКьАрй, те
БЕКьИ адв. и чет. 1. Дано /бёкьи
мако се облагне времёто да се рас-
пиштдльиме/ бёкьи се огдиме!/ 2. Нима
/а они че те посрётнат со злато бёкьи/
3. Като че ли /бёкьи го одра?/ бёкьи
се поженьува она, пожёньушка?/ бёкьи си
бригадир бе?/ бёкьи на доктор идёхте/
БЕКЛЕ, то ср., мн. БеКМёта,
та Сърмено украшение за сукман
/бекмё колелцёта, грозде бекмё, снопчё
бекмё, жужель бекмё, свой а к бекмё,
льивадё бекмё/
БЕКЧШД, та ±.; мн. БёКУШй, те
Бяла овца или коза /чисто бёла
дфца, коза/
БЕД, а/ о, й, ум. ср. БёИКо
Бял /едндто си ткаеме бело бало, дру-
гото црно бало/ бёличка му бёше
косата/ БЕЛ ЛЛШ, бё.Яйо M&uJ Бел-
мъ±, балмуш /белмаш: цадйлка сйренье
да прокъйсне, после масло едно кьйло,
брашно, и на огъйно, брка се като
качомак/
БЕЛьЛ, та лк., мн. беЯьй, те
/он се оплакал на.власта... ошел да гьи
тражи (парите), они гъи скрыли» и он
рёкъл: белъа^ бельсъ кара белъа!/
БЕЛЕГьИИ лк. мн. Бе лез ници (в
песни} /што гд бёа турци уврзали,
у ерзал и турци, оковали, пот конь нодзе
двои букагьйи, на раце му бели белегъйи,
на грло му три дробни синджйра/
. БЕЛЕЖИЛ нсв. Слагам белег,
знак /бележааме гьи, белёжена дфца/
БЕЛЕК, беЯёао м., мн. беЯё-
дзй, те Белег, знак (на ушите на
домашни ±ивотни) /белёго се знае/
БЕЛЕЛЕ, то ср. Потник (под
седло).
БЕЛЕШКЛ, та Ж., мн. беЯеиКьй,
те 1. БелеЖка /да му дадат белёшка
да йде да работи у мйната/ 2 . Моне-
та /тйтрици — пари, белёшкьи жъти/
БЕЛьИЛО, то ср., мн. беЯьй-
Яа, та.
БЕЛьИЛ нсв. Беля /белен памук/
бёльиме платно/
БЕЛИЧЕСТЛ, о, й Черна ов-
ца , агне,.с бяла муцуна.
БЕЛКЛ, та Ж., мн. бёЯХьй, те
1. Белтък. 2. Бялото на окото.
3. Жасмин, Jasminum officinale
/тйно, че ей се претроши бёлката!/
БЕЛОБОР м. Бял бор, Pinus
silvestris.
БЕЛОБОРКЛ лк. Бял бор.
БЕЛОТ, о м. /у белот като игра-
йат, они практйсуиат у сметаньето/
БЕЛЧТОК, о м., мн. беЯУтдЦй,
те Бял кварцов камък /кремицй од
белутоци/
БЕЛЧЧКЛ, та Л. раст. Гарван-
ски лук, Ornithogalum /белучка —
бело цафтй/
БЕЛЧО м.
БЕЛЧЧК, о м., мн. беЯЧУЦй, те
Метална халка, с: която се при-
крепва но±че към пояса.
БЕНаГьИБЕ адв. Бейски, като
бей (тур. beym gibi) /и си живёйат
бёнггьибё/
. БЕНПЕНЕ неизм. Фино, превъз-
ходно (от тур. begenmek?) /бенденё. —
мераклийско нёшто/
. БЕНПИСБЕЛ, БЕНИИСВЛЛ нсв.,
св. бейЗйШеМ, аор. св. бейййсА (X) ,
прч. бейдйсАЯ, а, о, й Харесвам
/не праша продаваш ли го, штом бен-
дйше нёшто» грабва го/ момйте го бен-
дйсват/ бендисали местдто/
БЕНаКЛ, лк. , мн. бёйгкьй, те
/урйчньако гьи уричал и три бенчёта им
турал на носд/
БЕНТ, о м. /бёнт, кога вода се
запиши с плот, колье, бусйе/
БЕРБЛТ неизм. Развален, из^
цапан; СТЛНЛ БЕРБЛТ На нищо ста-
на /саде бербат стана, като плисна па-
нйците/; НЛПРЛВИ БЕРБЛТ Направи
на нищо, опозори; развали, изца-
па /чёше да потечё, да напраи раниците
бербат/
БЕРБЕРИН, о м., мн. бербёрй,
те, ум. бёрбёрЧе Бръснар.
БЕРЕКьЛТВЕРСЪН м±д. Слава
богу, за щастие /таласъно ме ома-
йа... па берекьатверсън» па ели петёло
испойа, та се сетихь/
БЕРЕКьЕТ, о м. /берекъёто е у
польёто — жито, царевици/ тува ногу
берекьёт излази/
БЕРЕЛ нсв., аор. 6рА (X) , прч.
брАЯ, а, о, й /образо му больй, отек-
ло па бёре/ че бёреме тутуньё] не сё дди
босо, да не бёрат петите/ и на ёка дас-
калицата йа сретна — нйе там бёрехме
кьйткьи/ и на мёсечина сам брала ту-
тунь» и сам низала дёньем/ ...окнах на
тутунь йазека, на браньё]; НЕ БЕРИ
ИЛИОВЕ! Не се ядосвай! /не си коку
мёне ни плакала, ни йадове брала/.
БЕРИЦБЛ, та ,Беритба. .
/ БЕРИИЛ, та. Л., мн. берйй, те
Преследване; лоша мълва /диена се
берийа по нёго/ закарали сме се, па
пошло берийа по мёне, че ме гднъат/
карайат се, нёшто йде берийа/
БЕС, о м. Бяс.	_
БЕСИЛ, нсв. Беся ? ЧЕ БЕСИЛЕ
РЯДЕ Ще отпускаме ръце, ще сто-
им с отпуснати ръце.
БЕСКЛСЛЕТЕН, бесКасМётйа,
о, й Безкъсметен.
БЕС КВИТ, о м., мн. бесКЕй-
тй, те Бисквита.
БЕСНЕЕЛ нсв. Беснея.
БЕСНИК, о м., мн. бесййЦй, те
Мръсник; който беснее, лудува
/за куче: дома бе, беснйк!/
БЕСБВЛ СЕ нсв. з ед. /кучката
се бесува/
БЕСРЛЛЕН, бесрАМйа, о, й
Безсрамен.
БЕСРЛЛНИК, о м., мн. бес-
рАМййЦй, те Безсрамник. .
БЕСРЛЛНИЦЛ, та , мн. бес-
рАМййЦй, те Безсрамница.
9
БЕСЧЕСЕН, БесЧёсйа, о, й
Безчестен.
ВЕТЕР неизм, Лош. /по бетёр
човек не мож да биде)
БЕТОН, о м. /нече да се копа, зем-
ньата изглёжда искусна, станала като
бетон!
БЕ ТУИ, о м., мн. БетУй, те и
БетУйЦй, те .Инатчия /бетуй детё/
коджа е бетуи/
БЕЧВА, та А., мн. БёЧЕй, те
Гетри, плетени или от аба /бёчви,
на ногата да се не виды голо)
БЕШЛИИА прл., мн. Беи1Яйй, в£.
ПУШКА БЕШЛИИА.
БИ спм. /да не би да откарат и
ни канадоле/
БИБЕ, то ср., мн. БйБета, та
1.Гъсе; 2. Вид детска игра.
БИБЛ нсв, з ед. /нешто ме не
бива/ масата турено, чашите напуне-
ти, нйе да седйме настрана, бива ли?!
па оно видело — не бива така/
БИВОЛ, о м., мн. БйЕоЯье, Бй-
ЕоЯьёте, ум. БйЕоЯё /оттука сам па-
тувал йазе у сдфийа соз бйволъе/ имах-
ме нйе и дднине по едно биволъё, пасо би-
' волъётата и почнаме да рёжеме трава)
БИВОЛАР, о м., 'мн. БйЕоЯа-
рйё, те. 1
. БИВОЛИЦА, та к., мн. Бй£о-
ЯйЦй, те.
БИВОЛО ЧЕЛО раст. Andropo-
gon gryllus.
БИВОЛСКьИ, Ка, Ко, Кьй /бйвол*
ска кола! сос коли кьираджилък праехме,
соз биволскъи/
БИГОР неизм. Много кисел;
много солен, пресолен. J
БИИЕЛ, aop; Бйдд (X) , Бйдё /че
биде и това, нема да го мине/ това не е
билд, нйма да биде/ три годйни готвач-
ка биддх у учйлиште/ темно ли биде?/
што биде жито!—биде, ама го раси-
паа/ каквй бидда тиа човёци?/; ЧЕ ЛЕ
БИИЕ Ще се оправя; ще излёзе чо-
век от мене, ще има полза /ората-
джйка, като него баш, че гьи биде/ че ви
биде, че работите!/ йа нема да ме биде
мене/ те така че ми задавай пёнцийа,
че ме биде!/
БИЕЛ нсв., aop. 6Й (X) , прч.
БйЯ, БйЯа, о, й, лов. Бйй, Бй (й)-
те / взвр. БйеМ се /вйе сё нйхь бйете/
нёма да се бийат наште мажйе/ тогай
по селата бйеа ногу, по крайница, ресй-
ловб — испотепаа гьи/ ни йа бил, ни и се
карал/ немой, дано и пасо, не бите се!/
барабан бйе у градо/ и камбало бйе/ бйе
телефона да ддйде доно/ снек йде, муньа
бйе/ бйем млеко/ бйено сйренье — зйма се
нёму маслото/ она най ногу бйена/
СЧРАФО ЛУ НА ДАШКО БИЕ Прилича
на мъзк.
БИИАЧ, о м., мн. БййаЧйё, те
1. Побойник; 2.* Екзекутор в
полицейския участък; 3. Дърво,
пръчка за разбиване на нещо
/дрво, разбйва вуна, качйшта/ бийач —
чукад грсници, като пералъкьа/
БИК, о м., мн. БйЦй, те, ум.
БйЧё. 1. Бик; 2. Мъзкко растение,
което не дава плод /на арпаджйко
излазат бицй, обичй се арпаджйко/
БИКУЛьД, та ±., мн. БйК^Яьй,
те Едра мома като крава; едра за
възрастта си, но с детски ум /уу,
каква е бикулъа/
БИЛ-форми слм. /оно си е кавгата
била што е била.../ чапчаг го вйкаме.
канче сега билд!/ турците арни дра
билй/ ошлй на другьио огьйн — там
урйчнъаци билд/ женйте си раздават..,
разменъавйат се. ако бил земал и нойнио
човёк: зёми, бёкъи и он апне!/
БИЛЕТ, о м., мн. БйЯетйё, те.
БИЛьКьА, та , мн. БйЯьКьй,
те Билка /и написа ми една белёшка:
че йдете у бйлъкъи магазйн/
БИЛьКьАР, о м., мн. БйЯьКьа-
рйё, те Билкар /че йдете у бйлъкъи
магазйн, там че дадёш на билъкъаро
белёшката/
БИЛО, то ср., мн. БйЯа, та.
БИЯБАШИИА, та м., мн. БйМБа-
111йй, те Бинбашия, турски вое-
нен началник на 1000 войници.
БИНьАК, о м., мн. БййьаЦй,
те ДЖелик, челик.
БИНАР, о м. Черче в е /закачйл
го на бинаро/
. БИНОКЪЛ, о м. Бинокъл /не
викаа го бинокъл — зумбульо/
БИНТ, о м., мн. БййтоЕе, те
/и йа паднах с нджо у грангкъите, дома
се преврзах з бйнтове/
БИНЧИЛ СЕ нсв. Труфя се.
БИОШЕГАФ, БйоШёааЕа, о, й
Шегад±ия /биошёгаф нар от/
БИРАЛЪК, о м., мн. БйРаЯЬЦй,
те Дамад±ана /дадооме два биралъка
по пет кьйла/
БИРИАа адв. (тур. bir daha
•'още') Пак, ощег /елй одй сега? бйр-
даа?/ даждд однёсе сйчко, бйрдаа да а
°рё1
БИРЕ, то ср., мн. Бйрета, та
Бекас /бирё, дди сё по блатйстите
мёста, коку чафка, и ако тргнеш по
нёго, оно сё тйча/ соз длък кльун/
тп
БИРКЛЛ нсв. Гоня /и наддл на
срёбрънъак бирна ни една шатка и ни
бирка до кьерените/ да закдлъем кокот-
ка! биркаме йа па не можаме а фонеме)
стига гъи бирка коньёте/
БИРНЕЛ св. Подгоня /като го
бирнах та го гоньйх чак до.../ бирна ни
една шатка и ни бирка до кьерените/
БИРНИК, О м., мн. БЙРЙЙЦЙ и
БйрййЦй, те /като дошёл бйрнико,
нйхь гъи нёма/ па го судиа, па бйрници
го плашйа, дн зема та се обеси/ па сега
дойдё рёт од бирницйте да се обёси.../
БИСЕРЕН, Бйсёрйа, о, й.
БИСФЛР, Бйстра, о, й Бистър
/таа вода като се згрёе — бистра е/
БИСТРИЧКьИ, Ка, Ко, Кьй Кой-
то е на (от) с. Бистрица /бистри-
чко пдлье/
БИЧЛК, о м., мн. БйЧёЦй, те
Голям но±, като кама, носи се в
кания.
БИЧКьИИЛ, та лк.мн. БйЧ-
Кьйй, те.
БИЧЛЕ, то ср., мн. БйЧМёта,
та Дъска, обикн. 4 м на 4 см;
дълга четвъртита греда.
БИШКЛ, та лк., мн. бйШКьй, те
шег. Прасе /твоата бйшка ми на-
права пакос/ купйх една бйшка/
БЛЛГьИНЛ, БЯавьййёта лк.
Млечни продукты.
БЛЛГОВЕЦ м. Благовещение
(празник).
БЛЛГНЕЕ нсв. 3 ед. Вкусно е,
усла±да се /да ти благнёе на сйренье/
БЛЛГНИ нсв. 3 ед. Сладни.
БЛЛГОИЛРЕН, БЯавоЗ^рйа, о,
й Благодарен, признателен /ста-
рите на тдз живот не смё благодарна/
благодарна биддх тогай/
БЛЛГОИЛРИЛ нсв. и св. Бла-
годаря .	.
БЛЛГОСЛВИЛЛ нсв., св. БЯаво-
сдЕйМ Благославям /гдспут надарйа-
ва, благосавйа и дава здравие и живот/
БЛЛГОУСТРОИВЛЛ, нсв., взвр.
БЯавоУстрдНЕаМ се /...крайницата се
тогай благоустрдйваше. кога си одимаа-
ме ние ддхот от планината, ние па да
благоустрдйваме крайница?/
, БЛЛЖЕН, БЯАЖйа, о, й /влаж-
но йаденъе/
БЛЛЖИЛ нсв. Ям бла±но /меснй-
ци — по кдледа, кога се блажи/ у пётоко
ндсиме погачи и трлъен бдп, дти тогай
не се блажи/ тй блажи ли? — блажих!/
БЛЛЖНЕШ, БИаЖйёЖо м. Маз-
нина.
БЛЛЖНО, БЯАЖйото и БЯаЖйдто .
ср. /на божич гдтвиме си блажно и си
ручаме/ а те — омрзне ми блажндто/
БЛЛЗЕ адв. /блазёти/ :
БЛЛИИЕН, о м. Ден, в който
не се пости /штдм искараме пос-
тите, че дде блайдено/
БЛЛК, БЯ&ва, о, й 1. Сладък,
вкусен /блага манджа/ кал лёп, ама е
блак като шикьёр/ елате да ручате благ
зёлник/ благьио пипёр че го тдриме/ по-
сле нагмёчиме го и направиме благо винд/
така е най благо спанъёто/ благьи сливё-
та/; Ы]Ш?О адв., ум. БЯёи1Ко Вкус-
но, сладко /коку ти е благо, току че
си апнеш/ нёчу, не ми е благо/; 2. Ден,
в който не се пости /блак пёток/;
3. Мил, добър /блага душа е/; БЛЛГЛ
РЛНЛ Синя пъпка /благата рана излёз-
не ли, у една недёльа умйра/блага рана
— мрдра прйшка/; БЛЛГЛ ТРЛВЛ Poli-
gonum sp.; БЛЛК БУРИЛИ Лобода.
БЛЛНЛФ, бЯёйаЕа, о , й Тих,
кротък, спокоен /ддбар човёк, кро-
ток, не сё нервйра, бланаф/
БЛЛТО, то ср. /гъереньё од блата/
БЛЛТИС, бЯатйста, о, й.
БЛЕЕ нсв. з ед. /офцйте блёат/
БЛЕК, бЯед м., мн. бАёо&е,
те Желязна обвивка на главината
(от вътрешната й страна)7
БЛИЕ нсв. 3-ед., аор. бЯйЙА,
прч. бЯййёЯ, а, о, й Блика .
БЛИЗНЛК, о м., мн. БЯйзйёЦЙ,
те.*
БЛИЗНЕ, то ср., мн. бЯйзйе-
та, та Близначе.,
БЛИЗНШЧ св. Родя близнаци
/моата макъа близки три деца/ мдж да
близнех на крайо, ама не можёа да
живёйат/
БЛИЗНИЧЛФ, БЯйзййЧёЕа, о, й
Сбит, тестен (хляб) /близничава по-
гача, не возишла, ели квасёцо е изишёл,
одавнашен, тёшка е, не ё на шупкъи, не ё
нараснала/
БЛИЗ У, БЛИЗО адв. /два мёсеца
близу седёхъ сос нёйа/ она е близо там
до друмо, она е виду вала/
БЛИИНЕ св. 3 ед. Бликне.
БЛИСКО адв.
БЛСФИРЛЛ нсв. Бродирам.
БЛОИИРКЛ, та Ж., мн. БЯодйР-
Кьй, те Бродерия.
БЛОК, о м., мн. БИйКоБе, те
/една л ива да у блдко/
БЛОКЛИЛ, та Ж., мн. БЯоКёдй,
те.
11
БЛОСЛВИЛЛ нсв. Благославям
/кога излизат, оставйат проводила —
пари на детёто, блосавйад го/
БЛьЧВЛЛ нсв. Бълвам, по-
връщам.
. БЛьЧВОТИНЛ, та Л. Бълвоч.
БЛьЧПЕ, то ср., мн. БЯьУдета,
та Малка глинена чинийка ]малкьи
ченййкьи за сдл — бльудёта/
БЛьЧТКЛФ, БЯьУтКаЕа, о, й
Блудкав {лимонада избатёе, стане
бльуткава, од вдздухо, ако не е полупена/
БОБЛРНИК, ом., мн. БоБ^рйй-
Цй, те Лакомник (за дете) /бобарник
детё, саде йадё, жлёби/
БОБЕТЛ, та' ср. мн. Картофи
/садиме бобёта, царевици, сънчо-
глъёт(сп.)/
БОБОТЛЛО, то, ср., мн: БоБо-
т&Яа, та Човек с дебел басов
глас, който боботи.
БОБОТИЛ нсв.
БОБОШЕВЕЦ, о м., мн. БоБо-
ц]ёфЦй, те.
БОГЛТ, а, о, й, /чуени. дра,
богаты/ домата е добра, богата/
БОГЛТЛШ, о м., мн.-Богат^Шй,
те.
т БОГЛТСТВО, то /и оставил богат-
ството турчино/
БОГОРОЛИЦЛ Л. /тогай света бо-
городица одимала исуса/
БОГОРОЛИЧЕ, то ср. раст. Са-
lamintha nepeta, Aster chi-
nensis. г
БОЛЕЛ нсв., aop. Бддо (К) , прч.
БдЯг а, о, й Бода /и рахата ми
отръпна, като иглы ме бодё/ дали
буризан по нъйвите, ногу боде]
БОЛЕШ, БодёЖо м., мн. Бо-
дёЖй, те ^/бодёш — бодё го у грдите,
од истингката/ .
БОЛЛИК, О м., мн. БодЯйЦй,
те Бодлива тел., "
БОЛЛьИФ, БодЯьйЕа,о, й.
БОЖЕЛ и БОЖЕ адв. 1.. Като че
ли, у± /бджем се разгальи, че йма
даш/ лёлее,чёше бджем бойа да тдпи/
2. Поне /оно боже като падне снек,
рана сака/ сё милнёе да дде навам, ами у
бугарийа бджем/
БОЖИ, БоЖЙА, БоЖйд, БоЖй
Бо&и /пимам босилъдк, пимам чубрйка.
оно божйа кьйтка да нёмаш.../ божйд
сънце, жёшко!/
БОЖИГРОП м. /тава ми е допела
од бджигрдп/
БОЖИЧ, о м. Коледа /дойдё на
свети васйлийа, по божич/ спроти бо-
жйч — бадни вёчер го вйкаме/ па божич
гдтвиме си блажно и си ручаме/ вёчер
о дат нёкаде та пойат на божйчо/
БОЖИЧЕФ, БоЖйЧёЕа, о, й
Коледен /божичёви пости/
БОЖЧР о м. pacr. Paeonia
officinalis.
БОЗЛ, та Ж.
БОЗЛВЕЕЛ нсв. Бозавея.
БОЗЛФ, БдзаЕа, о, й /ели е
бдзава твойата коса? — не ё бдзава, че!/
БОЗЛИСЧЕ СЕ нсв. 3 ед., св.
5оздйп1е се, аор. св. 5оздйс& се,
прч. боздйс&Я се, а, о, й Раз-
вали се (за. храма) /боздисуе се йаде-
нъето/ да се не боздисуе (урдата)/ турим
кадё е студёно, ладно, да не ё жёшко, да
се не боздише/
БОЗИОган, о м. /лег боздоган
деведесё ока/
БОИЛ СЕ и БОИЛ СЕ нсв., аор.
5ой& (X) се, прч. Бой^И се, а, о,
й /йа се не бдим — че се судиме/ бойат
се од гатта, од вуци/
БОИ, Бдйо м., мн. БдйоЕе,
БойоЕёте /фанаа да се мёшат да нёма
бди ове/
БОИЛ, та jt., мн. Бой, те.
БОИЛЛИСЧЕЛ нсв., св. Бойадй-
111еМ, аор. св. Бойадйс^ (X) , прч.
Бойадйс&И, а, о, й.
БОИЛЛЖИИЛ, та м., мн. Бойа-
джйй, те.
БОИЛЛЖИК, о м., мн. Бойаджй-
Цй, те Част от кола, дърво ме-
±ду предната ос и стола на
колата.
БОК, вин. Бдга, дат. БдзУ, зв.
БдЖе /па бдк ме сожалъи та ми даде
акъл/ нйе не можёме да гьи избрдиме
крсцитё... кажи гьи коку са, на бог ду-
ша/ не верувал бога старецо/ не бди се,
марйо, од бога е таа кьйтка/ мдльат се
за даш на бдга/ бдгу сё е уши напи-
штала/ ка чём, бдже, вера да си мёньим
(песен)/
БОКЛЧК, : о м., мн. БоКЯУЦй,
те.
. БОКЛЧЧКьИ, а, о, й Който е
от боклук /почингкьи, боклучкь'и ра-
боти, за кокдшкьи/
БОКС м. /еден бдгж железо/
БОЛ адв. Много /ракьийа ако
сака да йма бол!/
БОЛьЕ ад. ср. Най-добро, по-
добро /бдлье здравйе/ бдлье жито/
БОЛьЕ адв. Добре, по-добре /най
бдлье прекара/ (срв. кеп., с. 218:
бдле, сине, ' тйзе тАмо д йдеш, негли
тува, сине, да го чёкаш)
БОЛЕЛИСЧЕЛ нсв., св. БоИе-
дйи!еМ, аор. св. БоЯедйс^. (X) , прч.
БоЯедйс&Я, а; о, й Уга±дам, пра-
вя да е по-приятно, по-хубаво.
‘ БОЛЕПУЕЛ нсв. Боледувам.
БОЛЕН, БдЯйа, о, й /да ле-
жим кад болен/ ногу е тёшко бдлна/ и
от тара бдлъкъа... сите бдлни легнайа/
БОЛЕС, БоЯестй. Jt., мн. БёЯе-
стй, БоЯестйте Болеет, болка
/еръчёнце и болез да го изедё!/ йа си
кажи болестйте!)
БОЛЕСТИНьЛ, та Л'., мн. БоЯе-
стййьй, те Рошла, рошава /глей
каква сам болестйньа!/
БОЛЕШКЛ, та Ж.мн. БоЯёи1Кьй,
те Болеет, болка /коку болёшкьи
прекарах/че умрем од болёшкьи/
БОЛьИ нсв. 3 ед. /остарех, ейнг-
ко, остарёх! грп нёмам, снага нёмам,
нодзе нёмам, больат нодзе, ейчко майко!/
зап йа больало/
БОЛьИГЛЛВЛ раст. 1. Pieris
hieracioides. 2. Euphorbia су-
parissias.
БОЛьКьЛ, та А., мн. БдЯьКьй,
те, ум. БоЯьййЦа, БоЯьЧйЧКа Бол-
ка, болеет /и от таа бдлькьа се по-
болъйа сите дома/ опуштй го бдлъкьата/
не мдж вёче да се трае од бдлькьи/
БОЛЛУК, о м. Изобилие /башча-
та — сёнгькьа, вода има боллук/
БОЛНьЛФ, БоЯйь&Ба, о, ' й
Болнав /одрасна, ама е болнъава/
ВОЛНЕ св. 3 ед. Заболи малко
/да не чуе гьаволо! — а па нёка чуе, да го
болне малко/
БОЛНИК, о м., мн. БоЯййЦй,
те /он доноси вёсници, вика: на, бол-
ницйте нёка четат/
БОЛНИЦЛ, та Ж., мн. БдЯййЦй,
те /зоре, ишла ли си у бдлницата?/
БОЛНИЧКьИ, а, о, й Болни-
чен /облёче болничкъи дрёи/
БОЛЕ мз&д. Бог ме убил!, На-
истина! /това ми е, чёдо, най убаво —
да знаеш чужди йазици! боме, чёдо!/
БОП, БдБо м., мн. БоБдЕе, те
/ко е приткар бобо, пушта ластинькьи и
се увйва/ нам ни првата рана е бобо/
БОР, о м., мн. БдРйе, те, ум.
БорЧё; ЦРН БОР Черен бор, Pinus
nigricans; БЕЛ БОР Pinus Silve-
stris /там да нйкнат два бора виедкьи/
ела бор/
БОРБЛ, та Ж., мн. БорБй , те
/повёде се борба меджу мйлош войвдда и
кара гъдргъи/
БОРЕЦ, о м., мн. БорЦй, те.
БОРИЛ СЕ нсв. /сите се борат за
балканите/ борат се на проапци/ . .
БОРНЛ, Борй&та Ж., мн. Бдр-
йй, Борййте Борина /па бдрна тру-
паат, трупаат/ нйе горёеме тука борна/
запалъйли борната/
БОРОВИНаКЛ, та Ж., мн. Боро-
бййаКьй, те раст. Vaccinium myr-
tillus.	.
БОРЧ, о м., мн. БорЧёЕе, те*.
БОС, а, о f А./ на боса ли нога
сакаш?/ на таа студёна зёмньа — боса!/
не сё дди босо — да не бёрат петите/
боси сме, отука не можад да ни испра-
тат. а кмёто: каквй опинци сакате!/
БОС ВОЛ Неподкован вол.
БОСИЛьОК, о раст. Босилек,
Ocimum basilicum.
БОСКЛ, та .Ж., мн. БдоСьй, те
1.Бозка /и она извадйла боската дёс-
на, рекла: цйцни мако од нёйа!/ 2. Би-
берон /на боска останах/ турёте им
боскьи на децата да не реват/
БОСНЛЛИИЛ, та м., мн. - Бдс-
йаЯйй, те
БОСТЛНь, Бост&йьо м., мн.
Бостайьё, те /и гъи одвёдооме на
бостанъо, браме лобенйци и пипоньё]
БОСТЛНПМСКьИ, Ка, Ко, Кьй
Бостандзкийски.
БОТ, Бодд м., мн.' БддоВе,
БодоЕёте /па го шйем, бот низ бот/
БОХЧЛ и БОШЧЛ, та Ж., мн.
БоХЧй и Боп1Чй, те.	:
БОЦКЛЛ нсв. Забозкдам, бода
/таралёжо, он йа фанал и рекъл: кума
лйсо, зёми жабата и ми йа боцкай/
БОЦКЛФ, БдЦКаЕа, о , й Бод-
лив , който боде, боцка.
БОЦНЕЛ св. Боцна, забода,
мушна /тййа кореньчёта че гъи боцнем/
БОЧВЛ, та Ж., мн. БдЧЕй, те
Бъчва /трй бочви че испийёме/ што сё
оптдчи од бадёно, се сипуе у бочва/
БОЧНИК, о м., мн. БоЧййЦй,
те Странично парче плат (за
сназкдане) в дреха /тураа се бочни-
цй, од ракавйте тука под мйшкьите до
доле/ и се дадат од двёте страни
бочницйод мйшкьите до доле/
БОШЧЛ вЖ. БОХЧЛ.
БРЛВЛ, та Ж., мн. Бр&Ей, те :
Брава, единица дребен добитък
/и мдо свёкор земал оште дваесе брави
дфци/ .
БРЛПЛ, Брад&та Ж., мн. БрА,-
дй, Брадйте.
БРЛИЛВИЦЛ, та Ж., мн. Брадй,-
ВйЦй, те Израстък (по, ко&ата,
по корените) /млади кореньчёта, на
кореньёте што са/
13
BPADBA, та, Ж., мн. - БР^дЕй,
те Секира за дялане на колела
/брадва за да се дёлат колота/
БРАИИАСНЕЛ нсв., св. Бра-
дЙ&ШеМ, aop. св. БрадйасА (X) , прч.
бр&дЯ&сАЛ, а, о, й Брадясвам.
BFA3DA, Браздёта, ж., мн
Бр&здй, Браздйте 1. Бразда /низ
браздйте садиме бдп/ 2. Годишен
кръг на дърво
БРАННО Обръщение към по-го-
лям брат /лёлъе брайно, по старо бра-
тёнце, йа не сечи мойа руса глава
(песен)/
БРАК, о м. /гражданскьи брак/
БРАКЛА лк. Негодно, слабо Жи-
вотно; негодник /йи, каква е бракма]
бракма, лрш човёк, не ё способен, не ё
приказльйф, не разбйра човештината/
БРАЛБАЗЛЪК, о м., мн. БраМ-
БазЛВЦй, те Дребно нещо, дре-
болия.
БРАНД, та , мн. Брайй, те
/соз брана се завлечё — две дрвйёта,
прачкьи, одгдре комик/ едно дрво с трнъе
— разбйват груткьите и прават
земйата равна] _ .
БРАНьИЛ нсв., взвр. Бр&йьйМ
се /он се е три дёна браньйл/
,БРАНИЦА, та , мн. БраййЦй,
те Стадо овце, конто се отгле±-
дат за продан /стадо офци, от нёко-
ку кашти сдбрани, пасё гьи еден, че гьи
млекуеш, зиме гъи не чуваш — че гьи
продадёш/
БРАНИШТЕ, то ср., мн. Бра-
ййШта, та.
БРАТ, о м., мн. БрАКьа, та,
ум. БратЯё, БрАтКо, вин. БрАта,
зв. БрАте /код брата ми ноштевах/ на
брата. ти жената — тёбе снаа] имам
петйна бракьа/
БРАТАНЕЦ, о м., мн. БрАтай-
Цй, те, ум. БрАтайЧе Племенник,
братов син /на убйецо братанче оста-
нало сирак/	<	-
БРАТАНИЦА, та*., 'мн. хБР&та-
ййЦй, те Племенница, братова
дъщеря.
БРАТАНЧЕ, то ср.ум., мн. БрА-
тайЧета, та Племенник, племен-
ница.
БРАТИНА, та м. и Ж. 1. сб.
Стръкчета, конто растат от един
корен. 2. Добър приятел, по-
братим /он ми е братийа — уйдисваме
се, добрё се погаждаме/
БРАТИЛЕЦ, о м., мн. БратйМ-
Цй, те Едно от стръкчетата,
конто растат от един корен.
БРДТИЛИ нсв. 3 ед. /жйтото
братйми — од еден клас мдже да
поткучи до дваесе братймци/
БРАТОФ, Бр&тоЕа, о, й.
БРАТУШКА, та м., мн. БратУШ-
Хьй, те /и русньако като го вишёл, по-
знал го и казал: ну, братушка! ну,
братушка!/
БРАЦКьИ адв. Братски.
БРАЦВО, . то ср. Братство
(христианско дружество).
БРАШНАРНИЦА, та &., мн. БраШ-
йАрййЦй, те /йа ч идем долу по браш-
нарниците да тражим убову брашно/
БРАШНЕН, а, о, й /брашнени,
тестёни са ми рацёте/
БРАШНЕНИК, о м., мн. БраШйе-
ййЦй, те Сандък за брашно за
около 500-600. кг.
БРАШНО, БраШйбто ср. /браш-
ндто спрёа сега, не даваа, жйтото се
исцрпа] од пула брашно погача/
БРБОРИЛ нсв. Бъбря /аде жми!
стига си бърборйла!/
БРБОШКьИ, те лк. мн. Екскре-
менти от дребен добитък.
БРБРНИК, о м., мн. БрБрййЦй,
те Бърборко; който говори бър-
зо и неразбрано.
ВРИО, то ср., мн. БРда, та /и
на родилькьата на челдто и под носд
катран, и катраницата до родилькьата
и платнёното брдо/
Б РЕ м±д. и чет. /брё така, брё
онака!/ брё как се става сега ещё?/брё,
брё, брё! одимало е вода та гори!/ виш
колку му е право обйаснил бре!/ йа не
чуем бре!/
БРЕАА нсв. 1. Кихам силно;
2.Крещя ядосано.
БРЕК, Бреад м., мн. БрёаоЕе,
БреаоЕёте Бряг; склон /и горе на
ридо, на брего, озгор, па три дёкари
(нъйва)/
, БРЕЛЕ, БреЯёто ср., мн. Бре—
Мейа, БреМей^та и БрёМета, та
Товар /сос важё. като се врже сёно —
брёме/ две брёмена сёно/ коджабрёмета
земах/ бремената што са му тёшкьи/
БРЕС, то м., мн. БрёсХье, те
Бряст /у брёскъете ймаше пуно таквйа
каменье/
БРЕСТОФ, БрёстоЕа, о, й
/брёстови дрва/
БРЕШТЕНИК , о м., мн. БреШте-
ййЦй, те Място с млади брястове,
брястови храсталаци /брештеник,
мёсто с млади брёстови дрва/ кадё се не
работи местдто — уйали го коренъаци
брештеницй/
14
БРЖЕ адв., ум. Бри1Ко Бързо
)айде, брже се обраштай!/ по брже
гдруе от суйте дрва) бршко, воле, да
варкаме, дти че ни фанат)
БРЗЛЯ нсв. нов.
БРЗОИЛТ м. Лакомник /брзойат,
пурйачка работа)
БРИГЛЙЛ, та Ж., мн. БрйаАдй,
те.
БРИГЛПИР, о м., мн. БРйгадй-
рйе, те / соз бригадйро ногу добър, и
като работйл, и йе тргнал он бригадир)
БРИПЖЕВЕ,те м. мн. Брич.
БРИКОФ, БРЙКоЕа, о, й Пор-
токалов (цвят).
БРИЦЛ, та 2к. Сорт* пшеница
/брйца — бела, ёдра, класовёте немат
осиль)
БРИЧ, о м., мн. БрйЧёЕе, те
Бръснач.
БРИЧИЯ нсв., взвр. БрйЧйМ се
Бръсна )брйчени са вдлскьите кожи)
ндхче за бричёнъе/
БРИШИЯ нсв., взвр. БРЙШЙМ се
Бърша, изтривам.
БРКЛЛьКьЛ, та.Л., мн. БрК&Яь-
Кьй, те Бъркалка.
БРКЛЯ нсв. )напрай дисадзи, на-
пуни гъи сос круши да не бркаме у
кошёвете) качомак че бркайат) у коф-
тдро сос машите бркат)
БРКЛЧ, о м., мн. БрКаЧИё, те
)дрвена лажйца, голема, бркач)
БРКНЕЯ св. Бръкна )у очйте
некой да ти бркне, не сё вйди/ оно е у
кратуната, бркни та зёми)
БРЛьИВЕЦ, о м., мн.: БрЯьЙф-
Цй, те Смахнат, луд човек.
БРЛьИФ, БрЯьйЕа, о, й Сма-
хнет , луд; въртоглав, болен от
Cenerus cerebralis )брльйва жена,
не разбора) брльйва дфца, у мозокд е
побркана/ у секо стадо йма брлъиво/
БРЛьОГЛ, та 2t., мн. БрЯьдгьй,
те Рядка кал, помия; лошо, блуд-
каво ястие /каква си ми брльдга
направила)
 БРЛьОК м. Кал, мътилка, по-
мия )6рльдк, шамак нёшто/ разматй
кладенецо, брльдг го направй/
БРЛьОКЛЯ СЕ нсв., ум. БРЛьОЧ-
КЛЯ СЕ Плискам, плискам се /маг-
да денёска сё се брльдка по садовёте)
брльдчкат се у водата)
БРЯКЛЯ нсв. Бръмча с устни
/она ли брмка?)
БРНйзЛ, та к., мн. БрйЗзй,
те (сп.) Устна.
БРНЧИЯ нсв. Бръмча /комар
брнчй/
БРОЖПЛФ, БрдЖдаЕа, о, й
Грапав, сипаничав (за ко±ата).
БРОНЯ нсв. /дайте пара нёкоа да
брдим/ по ньйвитеим са одйли и са
бройли крсцитё] окачй нанис тегдтен,
мерено немёрено, броено небрдено)
БРОН, о м., мн. БрдйоЕе, те.
...БРОНЛЧ, о. .
Б PC, Брза, о, й Бърз /така
сам била брза й у работа и у песни ) на
брза рака) пратй гдспут два брза
анггъела (песен)/
БРСНьЛК, о м. Сечище.
х БРУС, о м., мн. бРУсобе, те
/брус падна! — дека те друсна? — стрет
село, — што си имаш? — имам си два
пати по орос и орозица, три кокошчёта
и две петлъёта {дт. игра})
БРУСДЯ нсв. Точа (на брус) ;
карам се някому..
БРУСЕНИЦЛ, та Точене на
брус; караница.
БРЧКЛ, та , мн. бРЧКьй , те
Бръчка.
БРЧКОЛь, о м., мн. БрЧКоЯье,
те Гънка.
БУЛ, БУЛ,, та Ж., мн. Б^й, 
БУйте Бълха )нема буа да меуштй-
пе) puna ме буа)
БУЛЯ нсв. Бухам.
БУЛРНИК, о м., мн. БУ^РЙЙЦЙ,
те Бълхарник Jme тука е цал буарник/
БУЛТЕЛНИК, о м., мн. БУ^теЯ-
ййЦй, те, в±. БУВЛТЕЛНИК Голяма
бухалка за пране /проста кат буа-
телник. кога бёлъиме платна, голёми
пералъкъи)
БУБЛК, о м., мн. БУБАЦй, те,
ум. БУБё Кученце, пале.
БУБИЦЛ, та , мн. БУБйЦй, те
1. Буба /по ньйвите скубёме вртипоп и
го тураме врз бубиците/ 2. . Ръчна
цигара.
БУБИЧЕН, а, о, й Бубен /бу-
бичено сёме/
ЪЗЫПК, о^м., мн. БУБРаЦй,
те Бъбрек.
БУБРЛЧЕН, БУБраЧйа, о, й
Бъбречен )бубрачна более/.
. БУБУЛЕЧКЛ, та , мн. БУБУ-
ЯёЧКьй, те, ум. БУБУЯеЧё )црна
бубулёчка)
БУБУНьЛСУЕЯ . нсв., св. 6У£>У-
йь&ШеМ, аор. св. БУБУйьасЙ. (X) ,
прч. БУБУйьас&Я, о, й Отичам,
подувам се.
БУВЛТЕЛНИК, О м., мн. БУЕ£-
теЯййЦй, те Бухалка )бувателник, 
дрво, цргъи кога пёреш) натопиме гъи,
исцёдиме, туриме на нёшто, на дрво и
15
пдчнеме да чукаме соз бувателнико, да
излёзне матната вода/
БУГДРИН, ом., нн. БУааРйе,
те, ум. БУаарЧе Българин /кърджа-
лйите земали прес шёс сёдем годйни по
еднд машко детё,бугарче, от каш та/
айде, бугарйе, немдйте така!/
БУГДРКД, та Л., мн. БУаарКьй,
те Българка /и булйте се разбрадйа,
станаа бугаркьи булйте/
БУГАРСКьИ, Ка, Ко, Кьй Бъл-
гарски /бугарска оправийа/ десетйна
кашти са бугарскьи/ не са от бугарско
плёмё/; ср. /планината йа вйкаа верила,
заштд се уверило, че е турско, нема да е
бугарско/
БУГДСИИД, та ж. Червена са-
тенена обшивка на сая.
БУБЕН, БУдйа, о, Й /каде де-
сет часд, не бёхъ заспала, будна бёхъ/
БУБИ адв. Като че ли, у±, все
едно че /буди тйзе брад да мй си/
това е буди да плачеш/, буди работала,
буди седела/ и да гд е сестра учинъйла,
буди да сме сестра утакмйли та да смё
го на свадба испили/ и да гд е сестра учи-
нъйла. — буди да сме сестра оженъйли
та да сме гъи на свадба изёли (песен)/
БУЕЛ', о м., мн. БУеЯй, те
Бухал.
.БУЕН, БУййа, о, й 1. Буен
/буен маш/ 2. Плодороден /печур-
къите раснат каде е буйно местдто/
. ' БУЖБРУК, о м., мн. БУЖЗрУЦй,
те Мундщук на кэзда.
1 БУИДЕЛ нсв. Избуявам /буйаем
— ставам йак, здраф/ избуйало жито,
йако жито/
БУКА, та i., мн. БУКьй, те
1. Бука /и се качййме у една бука/; 2 .
Воденичен улей /буката, откадё вла-
зи водата/
БУКА СЕ нсв. 3 ед. Разгонва
се (за свмня) /свинъата се бука/
БУКДГьИИ, те мн. Бу кай •’(в пе-
сни} /што гд бёа турци уврзалй, уврзалй
турци, оковали, пот кднъ нддзе двои
букагъйи/
БУКВА, та Ж.; мн. БУКЕй, те
/сегашното четат — буквите пбзнавам,
а да четйм — не познавам/ \
БУКьЕТ, о м., мн. БУКьетйё,
те 1. Букет /нйе з букьетйёте.../ 2.
Вид цвете.	;	‘
БУКЛИИД, Ta i., мн. БУКЯйй,
те Бъклица /буклийа за вино/ и натд-
чат винд буклйи дабови, кафйаво лекьй-
рано и шарено — зелёно, жъто. и си има
капачка озгдр, она е врзана за гушата
на буклийата, и она се затйсне/
БУКНЕА св. Букна, избуя;
вдигна се; рукна /до петрдвден не
вирёе зайрёто, от петрдвден като букне
ейчко/ букна лёбо/ букна млекдто/ букна
огъйн, пламна буйно/ дти си букнал та-
кдф? — кога се расплаче дете/ като
букнаа сите у джумай^
БУКОЛ, о м., мн. БУКЯй, те,
мн. бр. БУКдЯа Бъкел.
БУКОФ, БУКоЕа, о, й /лескова
пёпел, букова — сё еднд/ букоф скдклъу/
БУДД, тал£., мн. БУЯй, БУЯйте
и БУЯйте, ум. БУЯё Кадъна /току до-
шла една була, на кльапёта, на бели чо-
рапйе: бёште да бёгате! русите надо-
шлй/ чифлицйте сё на еден турчин и ед-
на була/ и булйте се разбрадйа, станаа
бугаркьи булйте/ она е, мамо, като буле
сега/
БУЛИЛШЧ, БУЛьУЛДЧ м. Була-
мач /кога не изучи нёкой ученйк, вйкат:
изучи за булимач/ ейчко става бульумач,
измёша се/
БУДИН ПДПОК раст. Див мак,
Papaver rhoeas.
БУЛКД jt. раст. Papaver
rhoeas.
БУЛьУГБДШИИД , та м., мн. БУ-
ЯьУгБаи1ййг те Войвода, главатар.
БУЛьУК, о м., мн. БУЯьУЦй,
те Голямо стадо /едён бульуг гаскъи/
бульук со сё клапашка откарали/
БУЛьЧИНО ЦВЕКьЕ . раст. Papa-
ver rhoeas.
БУЛ! мЖд. /кот кошарата като
се изврнем — бум!/
БУЛБД, та А., мн. БУМБй, те
Бомба, граната, взрив /бумбите
пускал та разбйва къумуро да пада/
БУЛБДР, о м., мн. БУМБаРйе,
те Бръмбар /йма таквйа бумбарйе, по
орёсите, по шумата/
БУНДР, о м., мн. БУйаРйё, те
/че се удави у бунаро/
БУНПРУК, о м., мн. БУйдрУЦй,
те /стената се исплетё сос пракъе —
чатма. тураа колчёта, бундруци между
дирёците. бркаме калта со слама па
пльаскай по чатмата/
БУ НИЖУ К, о м., мн. БУйджУЦй,
те Военно знаме от конска опаш-
ка , бунчук.
БУНИШТЕ, то ср., мн. БУййШта,
та /ймаш ли сестра, брат? йа сам като
низ бунйште, низ джубре — саде сама/
БУНТД, та jk., мн. БУйтй, те
Бунт /бунтата па се разбунтй/ пделе
като забйе се сос турчино, бунта стана/
БУНТОВНИК, о м., мн. БУйтдЕ-
ййЦй, те Бунтовник; побойник
/кавгаджййа, бунтдвник, правы бунти,
скандалы!
БУНТУЕЛ нсв., аор, БУйтУ-
(X) , прч. БУйтУЕАЯ, а, о, й
Бунтувам.
БУРЛ, та Ж. , мн. БУрй , те
Буря /дойдё една бура голема, порой
завлёче кашти, човёци/
БУРЛНИИЛ, -та Ж., мн. БУра-
ййй, те Салата, вЖ. ИЖОПЛИаКЛ.
БУРГЛН, о м., мн. БУраайьё,
те Буркан /дамйане, дай, да турим
ондва бурганьче! — нечем! — ако, майко!/
БУРЕ, то ср., мн. БУрйн1та, та
!едно буре ракъййа/
БУРЕНьЛСУЕ нсв. 3 ед., св. БУ-
рейь&Ше, аор. св. БУРейьасА, прч.
БУрейьас&Я, а, о, й Буренясва
/нйква къйша да задржи. да буренъаше/
БУРИЛО, то ср., мн. . БУРЙЯа,
та Голямо буре /бурйла ракъййа/
БУРИЛИ, о м. Бурен /йа бурйан
йа само ранъим/ да треи бурйан!
БУРАЯ, та Л., мн. БУрМй , те,
ум. БУРЛЕ, то ср., мн. БУрМёта, \та
1. Бурна /земал си бурмй, паламарчё-
та нёшто! и ерчени плошчёта, на бурма
озгдр — затискдлъо/ и лъульилата на
рамо, сос алкъй и бурмёта/ 2. Спира-
левидна украса от гайтан /од
гайтан бурма е направена/
БУС, о м., мн. БУсЯе, те Чин
/от крайо у реката се запиши соз буейе/
БУТ, о м., мн. БУтоЕе, те
/дай им буд да йодат/
БУТЛА нсв. /дезесёто го запрё да
го бутад дружйната/ каквд бидё бу-
танъе!/
БУТЕЛьКьЛ, та, %., мн.~~ БУ-
теЯьКьй, те Буталка /бутелъкъата
париш — нанёрва трава, дива)
БУТНУЕЛ нсв., св. БУтйеМ Бут-
вам /йа паднах и бутнах рила наддле!
БУТИИ ТРИ неизм. Несръчен.
БУУНЕ св. 3 ед. 1. Рукне /...не-
мой да буйне еодата да гъи однесё] 2.
Хвърли, бутне /днг като ме бууне у
реката/ а днг като земал парите и ка-
то бууна на масата, распрштё парите/
БУФЕТ, о м., мн. БУфётй, те
/бёа ойдёли на градд да купуеат буфет и
лъегъён/ ойдда да ейдат на коперацийа
йма ли буфёти/
БУФНЕЛ св. Стоваря те±ко,
хвърля със сила.
БУКТЛЛ СЕ нсв. Бъхтя се /бух-
таницй, што сё бухтате?/
БУКТЛНИК, о м., мн. БУХта-
ййЦй, те Побойник. •
БУЦЛ, та, Ж., мн. БУЦй, те.
БУЧЛЛО, то, ср., мн. БУЧЛ.Яа,
та Ручило на гайда.
БУЧЛРНИК, о м., мн. БУЧ&Р-
ййЦй, те Голям каменарски чук
/бучарник, да се ковё камико/
БУЧЛФ, БУЧаЕа, о, й Рошав;
мъхнат /така перчицйте им бучави бу-
чави, сума грозно!/ младожёнска крпа
сос тантёли, бучава крпа/ бучави кут-
рёта — пацёта/
БУЧЕЛь, БУЧЯьО м. Рошльо.
БУЧИЛИШ м. раст. Бучениш,
Conium maculatum.
. БУЧИ нсв. 3 ед. /матдро бучи]
бучи, бучи бучи така маглата/
БУЧИЛ, та Ж., мн. БУЧЯй, те
Рошла. - , 	.	.
БУЧЛЕТИНЛ, та Рошла.
БЪЖГЛЛ нсв.,, в&. БЮГЛА.
БЮГЛЛ и БЪЖГЛА нсв. - Бода;
±иля /дека бъзгат воловете, штрк-
льица/
. . БЪРНЛ Ж. Пакост.
БЪШ вЖ. БЛШ.	;
В
ВЛГЛьЕН, Ё^аЯьай (ь) , о м. ,
мн. Е&аЯьейье, ЕааЯьейьё, те и
Е&аЯьйШта, та /да му гасим ваглъиш-
та — кога байат/ неизгасен ваглъан/
ВЛГРК, о м. Въгарец, вид
червей по добитъка, Oestrus bo-
vis, О. equi; какавида от въга-
рец; /прен. за прасе: аде да прибереме
тдовагрк/
ВЛИЛ, та Ж., мн. £&дй, у те
Вада, канавка /по друмо си йма вади/
тина каквд да мине вадата и се сопё от
камик и падна]
ВЛИИЛх нсв. Извличам от не-
що; вадя /сё че го четиш тава и че
вадиж думы/ гледахме каквд . вадат
еодата сос пдмпите/ власовёте вадат/
ВЛИИЛг нсв. Напоявам /ако нёма
даш, ко е под вода, вади се/
ВЛИИЦЛ , Ж., ' мн. Е&дйЦй, те
Въдица; специална терзийска ку-
ка за везане на гайтани.
ВЛИОПУШНИК, м., мн. ЕадодУШ-
ййЦй, те Мъчител, душевадник.
ВЛЖЛР, ом., мн. ЕаЖарйё, те
Въ±ар.
ВЛЖЕ, то ср., мн. ЕаЖёта,
та. Въ±е.
ВЛЖЕН, Е&Жйа, о, й /сега се из-
моди нарддо, сё мода сега, сё по важен,
разбйра по]; ВЛЖНО адв. /пойдд на
кьостендйл. каквд правйх не ё важно/
ВЛЖИЦЛ, та Ж., мн. Е^ЖйЦй,
те Възкица, препаска от ±итни
17
стъбла за снопи /прайме важица па
од жйтото и го врзуеме на сноп/
ВЛЖЛьДК, ом., мн. ЕаЖИь^ЦП,
те Конопено въЖенце /кондпец што
се врзува сено — от това важё што се
откьйне парче — важлъак/
ВЛЗЕЛь, о м., мн. ЕАзеЯье,
те, ум. ЕазЯё Възел.
ВДИПНПНЛЕ, то ср., мн.
дУдКИёта, та Провикване при об-
ряда 'пеперуда'. Така наричат и
момичето, което развеЖдат /кога
нёма даш, направйат вайдудулъё, некое
момлъаче, сирачё, го вддат по селдто, и
от кашта на кашта, плйскаа вода врз
него и го даруваат, кди крпа, кой чора~
пйе, кой ракавй от платно, и искарат
цёлото село, и пдпо, клисаро сё сос него,
като изддат цёлото сёло, па йдат на
обрдчиште каде йма цркве, свети спас,
света троица, пдпо чети, мдлъат се за
даш на бога, клисаро и он чети, поё, и
до вечерта зайде даш/ вайдудулё! дай
боже даш!/
. ВЛИЦЛ, та м., мн. Е&йЦй, те
Бавачка, обикн. момиче или ста-
ра йена /мамо, заповёдай при мене, че
ей ми бойца/ 1
ВЖЛЛ, Е^КЯа, о, й Вакъл. -
/ ВЛКЛФСКьй, Ка, Ко, Кьй в±.
ВДКОФСКьИ Вакъфски.
ВЛКОФ, о м. Църковен недви-
жим имот /вакоф — цркдвно е/
ВДКОФСКьй, Ка, Ко, Кьй Ва-
къфски /имало манастйр, билд вакоф-
скотува/
? ВЛКЪТ, о м. Време /нёма да
ддйде нёкогашнио вакът/ така бёше
вакът тогай/ та тражиш старйо
вакът?/ вакъто ми е да се збогуваме/
бабо, какдфе вакъто сега?/
ВЯЛ, о м. , мн. jSi/iofie, ЕаЯо-
Еёте Сноп дърва /едён вал — коджа
дрва набрани, онй се евлачйнъат с колес-
ницй] тангкъите дрва се врзуват на вал,
на валове се прават, на сноп, и го бут-
нат озгдре и отйде на равндто/
ВДЛьЛВЕС, ЕаЯьаЕёста, о, й
Валчест /пдевалъавёстозрното/
ВЛЛьЛВИЦЛ, та Ж., мн. ЕаЯь&-
ЕйЦй, те Тепавица.
ВЛЛьЛВИЧЛР, о м., мн., ЕаЯьа-
ЕйЧарйё, те Тепавичар /тё тийа
бала, дебёлите, на разбой гъи ткаеме, и
отам дадёме го на валъавичар/
ВДЛьЛК,	ом.,; мн. ЕаНь&Цй,
те Валяк.
ВДЛьЛЛ нсв. Тепам /че валъаа
валъаци/
ЪЛПЪЛРН Л. /на валвара, еден
свешал празник/
ВЯЛО, то ср., мн. £&Яа, та
Задна част на невестино було
/на невёстата отпрёш мрежа, одзат
вало, па се кльана/ е па одйа на пазар да
и купат вало на невёстата/
ЪЯПОК и ВЯЛОК, ЕаЯёго, м.,
мн. ЕаИддзй, те Валог /отёц пайси
слезнал до едно мёсто, кръвнйшкъи
валок/ по стйча (водата), там се спйра,
у валдго/
ВЯЛТЛ, та £., мн. Е&ЯтЯ, те,
ум. Е&ЯтййаКа, Е&ЯтйЧКа Малка
падинка.
ВЛЛТЛР, о м. Олтар /като се
роди (детёто), йде се да се молъйтви у
пдпо. мйне се една седмица, го кршта-
ват. ко е машко, ндсад го у валтаро/
ВЯЛЧЕС, Е&НЧеста, о, й Вал-
чест.
ВШ11 прон. перс. 2 л. дат. мн.
/и нам е едфийа като вам москова] вам
црквата рабдти.ли сега?/вам ви се смёе,
мен ми се плаче/ вам ноеййата каква ё?/
нёка е честйто и вам и нам!/
ВЛЛг адв., вЖ. riaE&M. Тук,
насам /ёла вам!/
ВЛНгГьЕЛИИСКьИ, Ка, Ко, Кьй
(в песни) Евангелски.
ВЛПИР, о м., мн. ЕалйРйё, те
1 . Вампир /нёкой човёк като умре и го
прескдкне нёкой, мачка елй друк човёк,
чёл да стане вапйр/ а си напраиме нйе
вечера, па вапйро нёка си свйри/ па
вапйро ... се укостйл, човёк станал/ баба
ми е казувала, дти е имало вапирйё);
2. раст. Горска поветица Caly-
stegia sepium.
ВЛПИРИЛ СЕ св. Вампирясам
/вапирйло се та седи]
ВЛПИРИЦЛ, та Ж., мн. Еалй-
рйЦй, те Вампирка.
ВЛПЦУЕЛ нсв., св. Е&пЦаМ Вап-
свам /кдй иска, вапцуе сёкакви вёри/
вапцат йайца црвени/
ВЛР, Еартй., jt. и м., мн.
ро£е, ЕаРоЕёте /мазйлъкъи, варове/
току е чйста варта/
ВЛРЛК, о м.
ВЛРЛКТОСЛЛ нсв., св. ЕараКтд-
ШеМ, аор. св. &аг?а£тосА (X) , прч.
ЕараКтос&Я, а, о, й Варакосвам
/варактдеаме соз варок/
ВЛРИИЛ нсв., взвр. Е&РдйМ се
Пазя.
ВЛРПЖИИЛНИН, о м., мн.Еар-
джйй&Пье, те Вардиянин, пазач.
ВЛРИВО/ то, ср., мн. Е&РйЕа,
та, ум. Еа.РйФЦе Ястие от свинско
18
с кисело зеле /манёнгько гърнёнце —
слатко варифце/
ВДРИИД, та/ i., мн. Еарйй,
те ТеЖък ±елезен чук.
ВАРИЛ нсв. Варя /а макьа и ва-
рила в на огнйштето у кашти месо. —
што вариж бабо? — месо, от кокошка/
ВДРКАД нсв. Бързам /штдм се
йави чушка, варкаме да си откьинеме/
брже ддейме, варкааме/ не варкай
тдлъку, кака доно, ньйвата е голъёма, не
мож да скдпаш/
ВАРНИЦА, та, . Ж., МН. Варйй-
Цй, те /варници — ископано за вар!
ВАРОВИТ , а, о , й /црвёно варо-
вита зёмйа/
ВАРОСУЕЛ, нсв., св. BapduleM,
aop. св. Варос^ (X) , прч. &ы?осАЛ t
а, о, й Варосвам /да си варошеме
одайата/
ВД С прон. перс. 2 л. вин. мн.
/ако не ё на вас, на нёкои другьи/ дойддх
У вас/ като гьи раздёлъиме, и на вас што
останат че ви дадёме/ йа вас ви чёкам/
ВАСИЛИЙ, вин. ЕасйЯййа /дойдё
на свети василийа/
.ВАСИЛЕВИЕН, ВДСИЛЕВИЕН /тука
дойдда на василёв дён/
ВАТОК, о, м. Вътък /за основа
на фурка предёме, за ваток се предё
наземи, седечката/
ВДТОЧЕН, ВатдЧйа, о, й Въ-
тъчен /ватдчните нйшкьи/
ВАШ, а, е, й, чл. E^ulrio,
E^ukra, то, те / йа бе ошёл при ваш
стоила/ оно и ваше като наше/ вашио
светёц/ вашта печка/ вашто говёдо/
ВДШКА, та, Ж., мн. ВЗЖьй, те
Выпка /вашкьи сме пуни/
ВДШЛьИФ, ЕаиИьйЕа, о, й
Въшлив.
ВИРВИЛ СЕ св. Вдървя се
/найдох го там, оно като умрёло,
вдрвило се/
ВЕИНДГД адв. /веднага го рас-
карай да стане!/
BEDPO, BEDPO то, ср., мн.
Бёдра, та /вёдро дрвено, музат дфци/
плетат венчёта за вёдрата што музат/
ВЕЕЛ нсв., aop. £ей& (X) , прч.
Еей&Я, а, о, й /до стрёт нош вёеме
с вейачкьите/
ВЕШИЛ, та, А., мн. ЕёЖдй, те
/мддри очи има, црни вёжди/
ВЕЗДЧ, о, м., мн. ЕезаЧйё, те
1. Връзвач 2. Колче за връзване
на снопи /едно дрво у важицата го
забодеме, като го мушнеш и го завр-
тиш, да мдж да се стёгне/
BE3DEH адв. Цял ден /вездён че
спйе детёто/ вездён оро, вёчер оро/
вездён да йде даш.../не ё йала вездён/
ВЕЗЕЛ нсв. , aop. . БеЗ& (X) и
Безо (X) ,. прч. Ёез&Я,. а, о, й /пле-
тёме, везёме — справйаме за свадба/
ВЕЗЕНИЦА, та, лк., мн. Еёзе-
ййЦй, те Връзка.  .
ВЕЗЕНО, то, ср. Шевица.
ВЕЗУЕЛ нсв., св. ЕёЖеМ, . aop.
св. Еезё (X) , Безо (X) , прч. Без&Я,
а, о, й Връзвам /йа везуем, они по-
йат — джньеме/ да си го вёжеш тува/
везуеме тутуньо на калапйё] невёстата
сос пойас и вёжат очйте/ йа го везах
тука, йа го везуем та да се држи] веза-
ли му рацёте/ везуйте шумкьи!/ вёзени
раце!
ВЕИДВИЦД, та, , мн. бейй.-
ВйЦй, те Виелица.	"—-
ВЕИДЦИйД, та, Ж. Авиация /он
е у вейацийата/
ВЕИДЧКД, та, ^., мн. Вей^Ч-
Хьй, те /отнапрёш старите вейачкьи не
са имали, а са го вейали жйтото на
ветер/
ВЕК, ЕеХд, м., мн. ВёХоЕе,
ЕеХоЕёте /таа си е вода од вёкове
отадёва/
ВЕЛ и ВЕЛИ ад. м. Велик /спро-
ти вёл четвртдк йдеме у црква/ вели
четвртдк/ велйден/
ВЕЛИК, а, о, ьй /великьите
държави/	-
ВЕЛИЧИЯ СЕ нсв. Гордея се
/нйе се не величехме, фанехме се под
мишка и сё поёме/
ВЕЛьКьДЯ нсв. Живуркам /гор-
ле вёлъкъа/ чёше да се вёлькъа/
ВЕЙНИК, о, м., мн. ВёНййЦй,
те Навес.
ВЕеНЕД нсв. Вехна.
ВЕНЕЦ, о м., мн. ЕейЦй, те
/офчарйёте исплетат едён венец/
ВЕНьОК, о, м/, мн. ЕёйЦй,
ВейЦйте, мн. бр. ВёйЦа, ум. ВейЧё.
Венец /венчё на невёстата на главата/
и на йагнёто венъдк се тура/ плетат
венчёта за вёдрата што музат/
. ВЕНЧДВДЯ нсв., в*. ВЕНЧДЯ
/като ойдда турците — па се венчава-
ше, па се крштаваше/
ВЕНЧАЛЕН, ЕейЧ^Яйа, о, й
/шуга, венчална погача/
ВЕНЧДЯ ’нсв. и' св. Венчавам
/като дйдат у црквата, че а вёнчат/ он
е венчан у това стопанство, не знае у
кашти да се прибёре/ и йдат на венча-
нье у црквата/ едён прстень за венчанье/
19
ВЕНЧАФКА, та, Д., ни. ЕейЧ^Ф-
Кй, те Венчавка /че издаруем кого ко-
шулъа, кого крпа... и айде после на
венчафка/
ВЕНЧИЛА, та, ср., ни. Вен-
чална корона /саде му се венчила
видёйа (на младожёнъата)/ венчила от
сребро, срёбарни/
ВЕОТ и ВЕТ, ВЕТОК, Еёта, о,
й- Вехт /на децата знае од вето ново
да напраи/ и вёхтото ново станало/
ВЕРЯ, та, , мн. Еёрй, те
1. Вира; доверие /оти се вера и вера
бийат?/ дрште си вёрата!/ тргнах на
вера/ давам ти тийа нджици, ама на
вера! да не гьи стрршиш!/ 2. Вид ,
сорт /кой иска, вапцуе секакви вёри: и
прават сукна, правый; и платна тка-
йат — къенар/
ВЕРЕН, ЕёРйа, о, й /йа знам
— ме лаже, а оно си е верно/
ВЕРЕСИЙА, та, Ж. /да му ост-
рит остра сабльа, остра саблъа вереси-
йа, ако стане, че ти плати, ако умре, че
проштаваш (песен)/ .
ВЕРИГА, та, Л., мн. Еерйаьй,
те. -
ВЕРИЖАЛНИК, о,/м., мн. ЕеРЙ-
Ж&ЯййЦй, те Дърво, на което е
закачена веригата над огнището.
у . ВЕРИЖЕН,..ЕеРЙЖйа, о, . й /ве-
рижна сёч — меджу нйхъ (дрвйётата) се
изваждат полъангкъи като платно]
ВЕРЧЕЛ нсв. Вярвам /йа обйчам
да ви веруем/ йа сё не вёрувам, плачем и
ддим па. па прашам войници/ неверувал
бога старецо/
. ;; ВЕСЕЛ, а, о, й /вашио живот
е по вёсел от царскъио/
ВЕСЕЛьАК, о, м. н &., мн. /она
бёше веселъак/
ВЕСЕЛЕНИЙ, та, Ж. Веселба
/со свиркьи, сос веселбийа че дйдат у
момата/
ВЕСЕЛьИЛ СЕ нсв. Веселя се
/убаво си прекаруваме, поеме дёньем,
весёльиме се/ и тогай се врнат, йадат и
пийат,севесёльат/
ВЕСИЛ нсв. Окачвам.
ВЕСНИК, о, м., мн. ^ЕёсййЦй,
ЕесййЦйте Вестник /имам ли чера-
шен вёсник?/ да му не дёреш вёснико/ и
си изведат като гасеничёта манйнгъкьи
и се турат на вёсник на масата. и они
като раснат и се тураат на даскъи... па
на вёсници/
ВЕТ, а, о, й,.вЛ. ВЕОТ Вехт.
. ВЕТЕР, Еетерд \ м., мн;. Еёт-
рйШта, та Вятър /а оно ветер, ветер,
студёно, горнъако дувнал/ по висдко е
тука, ветерд пд дува/ вётриштата се
бийат — че зае даш/
BE (X) ТОК, Еёта, Еёто , Еётй
Вехт /и вёхтото ново станало!/
ВЕТРОВАЛ, о м., мн. Еетро-
Е^НЙ, те Ветрозащитни дървета
/ветровали — бука, смрч/
ВЕТРОВИТ , а, о , й /времёто е
ветровито/
ВЕТРЧШКА, та &. мн. ЕётрУи!-
Кьй, те Вихрушка /пдлодзите гъи
дигне вётрушката на воздух/ вётрушка-
та че го завртй на шушуко, на горусвет/
ВЕЧЕ адв. /вёче седи, премёта
кнйгъите/ вёче нема да го видим/
ВЕЧЕЛ адв. Вече /като вёчем да
пушти црквата, дйдат на реката и
там пдпо чети]
; ВЕЧЕН, ЕёЧйа, о, й; ВЕЧНО
адв. /да живёете вечно какд сте се
собрали]
ВЕЧЕР, Ее4ерт& , мн. ЕёЧе-
рй, те /чех да се дтрова онайа вёчер/
и до вечерта зайде даш/; ВЕЧЕР адв.
/вёчер причёкаме стдката, музёме йа/
дзаран премйвам раната, вечер премй-
вам/; ВЕЧЕРТЛ адв. /и вечерта се
забавили од жётва/
ВЕЧЕРЯ, та jk. мн. ЕеЧёрй, те
Вечеря /тогай че влёзнеме унётре, и
чорбаджйката приготвйла вечера/ ни му
гдтвим ручдк, ни вечера/ кога да си
пойдат макъедднците, приготвйли им
една вечера/
ВЕЧЕРЛЛ нсв. Вечерям /че ту-
раш вечера да вечёрате сйчкъите/ вече-
раме, пииме/ вйе вечерахте?/
ВЕЧЕРНИК, о м. мн. ЕеЧёр-
ййЦй, те Пита с късмети, която
се меси на Бъдни вечер /на бадни
вёчер че си мёсиме вечерник, зёлник и
пресно лъебё, (прёсна погана)/ слагаме ве-
черник, като погача, ама на нёго тураме
орачо, лъёсите, офците, кучето до нйхь
— това што си чуваме нис кашти/
ВЕЧЕРНИЦА, та ж. Вечерна
звезда.
ВЕШАЛА, та ср., мн. 1. Беси-
ло; лрен. Гроб /ега те турат на ве-
шала!/ ега се не йанеш на вешала!/ 2.
Високи рафтове, полици; високо
място /и се завийат на кобаци и седат
трйесе дёна на вешала/ таа се качйла
на вешала/ што си се йайнала току
висдко на вешала?/
- > ;  ВЕШТЕРИЦА, та Вид болеет
по гърлото и по езика, ангина
/грлото истинало, фусчёта излёзнат на
йазйко от ейлна простуда/
20
ВИ прон. перс. 2 л. дат. и вин.
мн. /вам ей такеааработата, че а
газите калта/ и вам bum ви нема
даскало?/ на вас ви е смешно! дти ви
реди па вас?/ ако излазим, на пердуу че
ви направо!/
ВИИЕЛЕ, то ср., мн. ЕйдеЯёта,
та, ум. ЕйдеЯёйЦе Гаэениче /видела,
газениче/ светел сос виделёнце/ нема
ламба — виделё, дзаран пуно сажди/
ВИИЕЛО, то ср. 1. Светлина,
светло /дти йа не виддх у видело?! не
ме дельёте од бёлото видело! у видело, у
бел ден не са излазили/ 2 . Газ , керо-
син /йа сам ошла видело да купуем/
докарувал от сдлун сдл и видело/
ВИИЕНИЕ, то ср., мн. Ейдёйй-
йа, та СвиЖдане /дойдд на видение!
ВИИЧЕЛ нсв., св. и нсв. ЕйдйМ,
аор. св. Ейдд (X) . и Ейдё (X) , прч.
Ейи1ёЯ, ЕЙ11И&, о, й и ЕйдёЯ, а, о,
й /друк арнаутин йа не видуем тува/
бабо, дай да вйим, блъагъи ли са! видим,
видим, дште видим!/ додека не видиш
тй, тогай че ти е дправно/ ама се
нйшто не вйди/ не смё видели лдшо от
турците, от кьеркъёзйете виддоме/ ви-
дёме пдйако/ нйе што виддхме, вйе не
виддхте/ спазйа го, видда/ видували сме
вуци и мёчкьи/ не сам видувала, не ми се
случило да видим, тй да си била у оф-
чарци, чела си да видиш/ нйе кой накаде
видел бёгаме/ вйе ако бехте видели чёра
што ставаше!/ и русньако като го ви-
тал, познал го и казал: ну, братушка!)
та што сам вишлаЦ и се напраи на не
видел, ме! вйш ка сё сёштам!/
ВНЕ и ВИЕКД прон. перс. 2 л.
им. мн. /вйе што сте го пекли/ нйе што
виддхме, вйе не виддхте/ сндшти сёдоо-
те ли вйе?/ вйе сте и строшйли грйв-
нъата/ йа сам така работйла, така и
вйе че рабдтите/
ВИЕКД в±. ВНЕ.
ВИЕЛ нсв., аор. Вй (X) , прч.
ВйЯ, а, о, й Огъвам, свивам /из-
вадй си сабльа на колачё, што се вйе
саблъа та се крив (песен)/ вита ела/
ВИЕЛ нсв., аор. Вй (X) , прч.
ВйЯ, а, о, й Издавам вой, рева
/кому е свое — плаче, виё] онй маанад да
не вийат/
ВИЖИДЛ нсв. /очи ч ймаш — нёма
да вйждайат/ не ё виждало, не мдж да
му тёкне/
ВИКДЛ нсв. /маани, вйка, тогай
каквд бёше страшйлиште!/ па ни ти
ока, ни ти вика!/ това што го мёсиме,
вйкаме го ноштовйте/ сапуно каде вас
каг го вйкате?/ приготвйли им една
вечера и вйкаат ме и мене) чёкай да вй-
дим каквд го вйкашеа това мёсто/
ВИКНЕЛ св. /йа вйкни сандёте
тууаЦ ймаше една слава, она току вйк-
неше та запоете.../
ВИЛЯ, та, ж., мн. ЕйЯй, те
/вила —дрвена соз два рдга' и чёпардк/
вила што сё пласти сендто/
ВИДДР, о, м., мн. ЕйНарйё,
те Желязна вила /вилар, да рйнеме
тдриштето/
ВИЛЕЕТ, о, м., мн. ВйЯеётй,
те Вилает.
X ВИЛЕЕЦКьИ, Ка, Ко, Кьй Ви-
лаетски /откачало селдто е билд
голем грат, вилеёцкьи грат/
ВИЛИЦД, та, £., мн. ВйЯйЦй,
те.
ВИЛЕ, то ср., мн. ЕйМейа, Вй-
Мей^та и ЕйМета, та - /вймето и
паднало се]
ВИНД?, о м., мн. Вййарйё, те.
ВИНЕН, а, о, й Червен
(цвят) /машкьи пдйас, винен/
ВИНО и ВИНО, Ейййто ср., ум.
ЕййЦе и ЕййЦё /сипувала вино у
качёто/ за пет лёва чаша винд, вйка,
педесе лёва дава/ напунй го винд] нато-
чйа благо винд/ винд, ракьййа пуно.
десет пари виндто, къилдто/
ВИНОВЕН,- ЕййдЕйа, о, й /кдй
намёрат за виновен, дн че плати малко
глдба там, и тава си е/
ВИНОВНИК, О м., мн. ВйййВ-
ййЦй, те.
ВИНСКьИ, Ка, Ко, Кьй Винен,/
предназначен за вино /вйнска чаша/
ВИРЕЕ нсв.з ед. - /до петрдвден не
вирёе зайрёто/
ВИРОГЛЛФ, ВйРогЯ^Ва > о, й.
ВИРОГОН, о м., в£. ДИГОН Без-
делник, ветрогон. л
ВИСИЛ нсв. 1. Вися /одзат им
детёто висй/; 2. Стоя дълго /...дти
сам над лъулъкъата висела кога сам йа
чувала/ 3. прен. Стоя без работа
/дрва насёкох — дти така да висйм/
ВИСНЕЛ св. Висна /разлипйал се,
со скъйнати дрёи, и му виснало пашкуль,
залипач/
ВИСОК, а, о, й /тдо сйн не ё
току висдк, а днай убаф/; ВИСОКО адв.
реката... на едни мёста врвй висдко, на
еднй нйско/
ВИСОЧИНД, та мн. Вйсо-
Чййй, те /собёрат тууа опълчёнци,
зёмаат таа височина/
ВИСБДКД, та jt., мн. ёйс^Яь-
Кьй, те /од влакна от копьё отскубёме
па нйжеме висулъкъи од монйста/
21
ВИТЕЛ, о м., мн. ЕйтЯй, Ейт-
Яйте /вител, дрво за врзйдба на снопйе/
ВИТОСУЕЛ нсв., св. Ейтёи]еМ
aop.- св. ЕйтосА (X) , прч. Ейтос,й.Я,
а, о, й 1. Махвам, затурям /ели си
ймаш! каде го витоса (крпёто)?/ 2.
взвр. Махам се, изчезвам /витоса
се, бега] ВИТОСЛН, а, о, й Смахнат;
проклет /земах маш витдсан, не сё по-
годййме/ ее кога задимиш тдо витдсан
тутунъ!/
ВИЦД СЕ нсв. 3 ед. Гони се,
влиза в половин си период (за
свння) /свиньата се вица/
ВИШЕК, о м., мн. ЕйШёЦй, те
Фишек.
ВИШНД, таА./мн. Ейи1йй, те
ВИШТИ нсв. 3 ед. Цвили /ко-
пьёте виштат/
ВЛДГЛ, та /спальило се жй-
тото од ногу влага/
ВЛДИЕЕЛ! нсв., aop. ЕЯаде-
HA (X) , прч. ЕЯадейАЯ, а, о, й/сос
нйхъ убдво живёехь, дупничка околийа
владёехъ/
. ВЛАИИКД, та мл, мн. ЕЯадй-
Хьй, те /не реви, йадо, йа че те пуним
сос владикъи/ та чёше на петрдвден да
дойде владиката и да нйдадё ноф поп/
ВЛАЖЕН, ЕЯАЖйа/ о, й.
ВЛДЗИЛ, УЛАЗИД нсв. Влиэам
/струма каде влази у морёто/ затвори у
кашти да не улазаа кокдшкьи/ влазил
свёкор ми два пати у чифлицй/ иначе не
ё влазено/
ВЛДИНаКД, та ±., мн. ЕЯа-
ййаХьй, те Влахкиня.
ВЛАК, ' о м. 1. Колесар за
свличане на дърва; свързани
трупи за свличане от сечището
/влак, кога влачиш дрвйета/; 2. Влак
на ±елеэница' /идем си от софийа
сож желёзницата... и влако пристйга
каде единаесе саато/
ВЛАКНО, то ср., мн. ЕЯАХйа,
та, ум. ЕЯаХйё Косъм, влакно /коса
ймах ногу, сега опадна, нёмам влакно/ и
ногата и се црнёе од влакна/ кднскьи вла-
кна/ че ти пасат по главата влакната/
ВЛДСХ, ЕЯастА ±. Власт /он се
оплакал на власти, на каймакано/ од
ндвата влас/ преди девёти септёмври
власта бёше нахална/
ВЛДС2, ЕЯастА кол. н ЕЯа-
сд м., мн. ЕЯасоЕё, те. Най-дъл-
гите влакна от вълна /власта ва-
дим, убовото да се изводи/ власовёте
вадат/ напрёш сёцаме, у шакьите налу-
ниме, после надёваме, къцаме йа,
къцаме, па извади-ме, па така сёцаме
влас, низ гребенёцо, и прайме кадёльа/
ВЛДСНИК, о м., мн. ЕЯасййЦй,
те Пасмо от добре пресукани вла-
кна /власници, кадёльи, убовото од
вуната/
ВЛДСНИК, Ом., мн. ЕЯАсййЦй,
те Властник /они са били власници на
нас и са ни подигравали/
ВЛДК, ЕЯАо м., мн. ЕЯАХЦй,
те.
ВЛАЦИ, те Съзвездие Плеяди.
ВЛДЧДРИИД, та ±., мн. ЕЯаЧа-
рйй, те Жена, конто влачи кълчи-
ща, вълна; влачарка /вйкаме влъча-
рйи, влачиме клъчйштата (сп.)/ дваесе
жен1Ь влачарии, да влачиме качйш-
тата/
ВЛДЧИЛ нсв., взвр. ЕЯАЧЙМ се
/йа на бурйан йдех, паници омйем, детё-
то влачим/ дойдё ногу голъём порой,
влачи каменъе, трнье, кашти, човёци/
това детё каде че го дёнете бре? че ни
влачи!/ кожух голем, пд земи се влачи/ у
прёсното млъёко слджиме солчица, ту-
раме го на огьйно и бркаме тихо сос
лажйца, и зёме да се влачи, стане гас-
то/ там влачиме вуната, на гребенёц/
па го донесёме од влачёнъето (вуната),
па напраиме си кадёли, па си предёме/
ВЛДЧУГДЗИЦД, та ±., мн. ЕЯа-
ЧУа&зйЦй, те Жена, която се вла-
чи след мъ±а си, постоянно го
еледва.
ВЛДШКО ост. Румъния.
ВЛЕЗНЕЛ св., в±. УЛЕЗНЕЛ /ту-
ку нешто како видё, што виде, там на
масата издзванё, туку влезнаа двама/
влёзни бабо лъубо, пдтпиши се!/
ВНИЛДТЕЛЕН, Еййй^теЯйа, о, й
/сакало внимателно да пйпаш/
ВНУК, о м., мн. ЕйУЦй, те,
ум. мн. ЕйУЧёта. ТРЕКьИ ВНУЧЕТД
Праправнуци.
ВНУКД, та ±., мн. ЕйУХьй,
те, ум. ЕйУЧё Внучка.
BODA, Еод&та, ±., мн. Еддй,
Еодйте /волдвете им пушти на вода/
таа вода като се згрёе, бистра е/ на
детёто му се припйло вода/ ФДНДЛ
ВОИД Раэболял се от водна бо-
леет, Hydrops.
ВОИДЧ, о м., мн. ЕодаЧйё, те
ВОПЕНИЦД,' та , мн. Еодейй-
Цй, те /три камика воденйца/ има
воденйци на ветер/ прости водёници
тогай беа на вода/
ВОИЕНИЧДР, о м., мн. Еоде-
ййЧагйё, те.
22
ВОПЕНИЧЕН, ЕодеййЧйа, о, й
/воденична вада! .
ВОПЕНИЧНИЦА, та Ж., мн. £о-
деййЧййЦй, те Река или вада,
удобна за воденица /вада с ногу
вода, воденичница/
ВОПИЛ нсв. Водя /води ме бабо,
код децата/ вддёше с него две кучишта/
и ние сме по младо врёме водили мажйе/
напрёш ногу деца вддехйа, а сега,..!;
взвр. ВОПИ СЕ 3 ед. ОплоЖда се (за
крава) /кравата се води/
ВОПИЦИ ж. мн. Празник Бого-
явление /по василёвден пдстиме за
водици/ исус се крстйл на водици/
BODHEC, Еддйеста, о, й Вла-
жен /вдднесто мёсто/
ВОИНИК, о м., мн. ЕодййЦй, те
Дървена стойка, поставка за
стомни..
ВОПНИЦИ-Ж. мн. Сорт круши.
ВОПОПОИ, о м. /водопой се прави
по ровйните/
BODOCBET, о /праи се водосвёт
на каштата и на основнио камин/ пдпо
зёма да си чети, да прави водосвёт/
ВОЗ, ВОС прдл. 1. /сё воз вода
да йдат, воз реката/ дойдё воз ньйвите
сос кола/ 2 . /да стрдиме воз нийната
кашта/ воз нихъ като сам, като че ли
работата врви] ей тука гъи йсправи вое
плото/ ние сме вое совёцкъио сойус/ 3.
/йа сам гъи натурала вое камико/ воз ри-
до/ рипна воз нёго да го увапе/ 4. /арно
ама требало снимка воз зайавлёнието
на синд ми/ ако ти е нарачно, ти йде
воз рацёте држалъето/
ВОЗАЧ, о м., мн. ЕозаЧйё, те.
ВОЗБУЖИДЛ нсв., св. ЕозбУдйМ,
взвр. ЕозбУЖдаМ се ВъзбуЖдам;
разбунвам /че се возбуди нарддо/
ВОЗБУЧАВА нсв. 3 ед., св. Еоз-
бУЧй Кипва; ферментира; възпа-
лява се /дтслъни, млекдто возбучало/
па като возбучи та врие виндто!/
возбучёла му дробата/
ВОЗВИВАЛ нсв., св. ЕозЕйеМ,
аор. св. ЕозЕй (X) , прч. ЕозЕйЯ, а,
о, й Възвивам, извивам /зимало
остричко, возвито, соз дршка/
ВОЗВРАТ, ом. Място, където
обръщат ралото, край на нива.
ВОЗВРНЕЛ св. Възвърна, обър-
на /возврнах волдвете/
ВОЗВРТАЛ нсв. Обръщам, връ-
щам назад.
ВОЗПИГДЛ нсв. Дигам, възди-
гам /че воздйгаме востание/
ВОЗПИГНЕЛ св. Дигна, въз-
дигна.
ВОЗНИКНЕМ св. Въздъхна.
ВОЗПИШЛЛ нсв. Въздишам.
ВОЗПУК, ЕдздУо м. Въздух
/една нош че ти дйде каштата на воз-
дух!/пдлодзите гъи дигне вётрушката
на воздух/
ВОЗИЖПА нсв. 3 ед., св. ЁОЗ-
йде, аор. св. Еозйдё, прч. Еоз-
йШёЯ, ЕозйиИА, о, й; ЕозйдёЯ,
ЕозйдёЯа, о, й. Шупва (за тесто)
/не ё йако возишла, че е .пресна погача-
та/ кат се турне квасёцо, тестдто
возиде и е готово да се размёсуе/
ВОЗИЛьКьЛ, та Ж/, мн. ЕозйЯь-
Кьй, те Голяма бъчва за вино /во-
зилъкъа, голема бдчва за вино, до илъадо
къйла/	.
ВОЗИЛ нсв., взвр. ЕдзйМ се
Возя.
ВОЗЛАЛЕНьКьИ, Ка, Ко, Кьй
Малкичък.
ВОЗЛОЖЕН, ЕозМдЖйа, о, й
1. ВъзмоЖен; 2. ЗамоЖен; В03-
ЛОЖНО' адв. ВъзмоЖно .
В03Л0ЖНИК, ом., мн. Еозмдж-
ййЦй, те ЗамоЖен човек /не току
кулаци — возможници/ '
В03Л0ЖН0С, ЕозМоЖйостА Ж.,
мн. ЕозМдЖйостй, те ВъзмоЖност
/кумд тури прей парите, после сите, кой
какд има возможное/ нёмаше возможное
да се изучи, ама е даровит, ейа!/ . ‘
ВОЗНЕЧКьИ адв. Възнак /ако
мджеш вознечкъи да лежйш — лёш!/
ВОЗРАС,	Возраст^ Ж. Въз-
раст.	z
B03FACEH, Едзрасйа, о, й
Възрастен /мдо сйн... годйна пд вдзра-
сен бёше/ возрасен бёше, не ё току млат/
ВОИВОПА, та м., мн. ЕойЕддй,
те /и войводата што е на макъедрн-
ците, задава едён вопрос/ баш войвдда
што е бил на кърджалйите, ошёл и
направил кулау трн/
ВОИНА , та Ж., мн. Еоййй, те
/турската война като се отвори, ние по-
бедйиме/ у сите сам участвувал войни/
ВОИНА, та ад. Ж., ВОИНО, то
ад. ср. Военна, военно /жив го по-
нёсооме у болницата, война/ и тогай се
е качил у войно таксё/ нёшто било ора-
тено за войното положёние/
ХВОЙНИК, О м., мн. ЕойййЦй,
те, ум. ЕойййЧё /редовён войник/ ой-
дда заедно войници/ четвдрица войника/
ВОИНИЧКьИ И ВОИНИЧКьИ, Ка и
К&, Ко и Кд, Кьй и Кьй Войнишки
/войничка макъа/ облёче войничкъите
дрёи и ми даде неговите дрёи/ войничкъй
дрёи/
23
ВОИСКЛ, ВОСКьЛ, та Ж. /като
одалечйа воскъата,... жив го понёсооме у
бдлницата) и там паднало войска ногу,
истёпана/
ВОИУВЛЛ нсв. /соз грците во-
йувах) тогай войувала турцийа/
ВОЛ, ом., мн. ЕоЯёЕе, те
/воловарйё збйраат царевици на нъйва-
та та на волдвете даваат/ да фанеш
волдвете, да гъи испрёгнеш)
ВОЛ ьЛ, ЕоЯьата и ЕоЯь&та л.
Воля, Желание /таквйа дорамкъи,
носим гъи, ама... не ми са по вдлъата) на
брат че испълни волъата/
ВОЛОВЛР, о м., мн. ЕоЯоЕарйё,
те 1воловарйё збйраат царевици на
нъйвата/
ВОЛОВЛРКЛ, та ’Ж.мн. ЕоЯо-
Е^рКьй, те /она е воловарка, откара
кравата да пасе по орёсите)
ВОЛОВОПИЦЛ, та л. Време, ко-
гато кравата се	ирон.
Сборище.
ВОЛОФСКьИ, Ка, Ко, Кьй Вол-
оки /волдфска кола)
ВОЛСКьИ, Ка, Ко, Кьй /вдлска
кола/ брйчени са вдлскъите кожи!
ВОНзКЛ адв. Вън 1“. /вашта ли
е коза вднгка на двдро?/ немой даж да
йде, нёшто се затевнгь цргъите ми са
вднгка); 2. евф. По нуЖда /пед дёна
не е ишла вднгка/ йа ч им на по вднгка,
тй сёди тука!/
. ВОНеКЛШЕН, EoriaK^ulria, о, й
Външен; ВОНаКЛШНЛ БОЛЕС А. Епи-
лепсия. .	'	.
ВОПРОС, о м. ]и войвддата што
е на макъедонците, задава едён вопрос)
ВОРЛЖИМ СЕ св. ВъоръЖа се
/сйчкъи веднага се воражйиме/
ВОСКьИСЕЛКьИ, Ка, Ко, Кьй
Възкисёл )таа е малко вдскъйселка,
лимонгка е/
ВОСКРЕСВЛМ нсв. Възкръсвам.
ВОСКРЕСНЕМ св. Възкръсна /на
трёкъио дён, у неделъата, воскреснал/ и
у недёлъа • чёкад да каже пдпо: ристд
скрёсе, пдпо гъи раздадё къйткъите и
погребад го/ ‘добройутро, добровёчер’ —
кам ти, *риста скрёсе ’?/
ВОСКРЕСЕНИЕ, то ср. Възкре-
сение /на воскресёние го сефтелйсай!/
ВОСОК, ЕдсоКо и ЕосоКд м.
Восък /палкъа од вдсок, от стара трат)
ВОСОЧЕН, ЕдсоЧйа, о, й Во-
съчен.
ВОСПЛЛьИ се св. 3 \ед. Възпали
се /те тука сйчко се бёше воспалъйло)
ВОСПИИДН, а, о, й Малко пий-
нал /нашекнал, пийнал малко, воспийан)
ВОСПИТЛВЛМ нсв.
ВОСПОМЛГЛМ нсв. Спомагам.
ВОСПРЛВИЛМ нсв., св. ЕоспрА.-
ЕйМ, взвр. Еоспрй.ЕйаМ се Възпра-
вям, вдигам да стой право /прейте
(сндпйе) со стрнйштето навднгка, класо-
вёте наунётре, еднй за другъи воспра-
вйам/ дти се восправйаш воз мёне?/ вос-
правйа се кднъо) тамо восправйаме къу-
туци, дабйе/
ВОСТЛНИЕ, то ср., нн. Еост&-
йййа, та Въстание.
ВОСТЛНИК, ом., нн. ЕостА-
ййЦй, те Въстаник.
ВОСТЕГЛРКЛ, та^., нн. Еосте-
в^рКьй, те Неодялана овчарска
тояга.
ВОСТЕСЕН, ёостёсйа, о, й
Възтесен /вдстёсен ти е туфлъёко/
ВОСТРИШДМ СЕ, нсв., св. Еос-
тресёМ се Настръхвам, трепвам.
BOCT4DEH, а, о, й Студени-
чък, хладен.
ВОШШИРОК, а, о, й Възши-
рок, малко широк.
ВОШТИНьЛК, о м., нн. ВО111ТЙ-
йьЗДй, те Восъчна пита.
ВРх, 6ро и ЕРъд м., нн. ЕРОЁе,
ЕръоЕёте, нн. бр. ЕРа Връх на не-
що )тдо вр_ кадё е билд калёто — какд се
вйка не мдж го разбёрем/ вро стой горе/
и стане повёсмо. и се вйка едндто гас,
едндто ед. откадё му е цафтдко, От-
там му е врр, откадё коренъёте — газд]
ногу здл, а два вра йма, чифтелййа/
ВРЛБЕЦ, о м., нн. Ер^пЦй ,
ЕрапЦйте.
ВРЛЖЛЛИЦЛ, та А., нн. ЕраЖа-
НйЦй, те.
ВРЛК, Ер^ао, м., нн. Ераао-
£ё, те Враг.
ВРЛН, а, о, й /вранг кднь/ (в
песен) слёзни, маро, од враната кдньа/
ВРЛНь, ЁР^йьО м., нн. ЁР^йьО-
£е, те Страничен отвор на бъчва
/заврти вранъо!) затули вранъо!/
, ВРЛНаГЛЛЕЦ, о м. 1.1Пум, без-
редица. 2. Вид насекомо.
ВРЛПЧЕ , то ср., нн. ЁРалЧё-
та, та Врабче /нёшто го залъусне,
нёкакви лдши врапчёта/
ВРЛПЧИН, а, о , й Врабешки,
врабчов )врапчйно пёро/
ВРЛПЧИНьВДИ,те м., мн. Вид
коЖна болеет, пъпчивост /врапчй-
нъаци, более, само фускъи да станет)
ВРЛТ, Ератд, н., нн. Ер^то-
Ее, ЕратоЕёте.
ВРЛТЛ, ЕратАта Ж., мн. Ер&-
тй, Ератйте, ум. Ератё Врата;
едно крило на капните /ис таа
врата у онаа врата/ отворили вратёто
та са се скрипи/
ВРДТНИК, о м. , мн. Ер^тййЦй,
те.
ВРДТНИЦД, та , мн. Ерй.тйй-
Цй, те, ум. ЕратййЧё Вратник,
малка врата До капията.
ВРД(Х) , Ерад, ЕРъё м. Хар-
ман, снопи, конто се овършават
на един път, за едно вършеене,
в£. ДРДДН /аде сйчкьи на връд!/ таманг
го заработйме врад, и зайдё" даш/
искараме връб раат раат/
ВРДШТДД нсв., взвр. Ёр^.и1таИ
се Връщам /враштай го!/ човек на човё-
ка зло да не мислъи, дти се лдшото вра-
шта/ на враштанъе минавам през
лъивадите/
ВРВИД нсв. Вървя /снег до коле-
на, ама че се врви] убово ногу врви во-
дата, вадим си/ реката като врви на
едни места врви висдко, на еднй ниско —
че има даш/ оно врвёше лёф и половина/
айде си врви ти дома/
ВРВНШКД, та мн. ЕрЕУШКьй,
те Пътечка,.
В? ГД, та &., мн. Ерзьй, те
Подутина от ухапване или удар.
ВРЕВИД нсв. Говоря лошо за
някого, карам се, укорявам ня-
кого /вревила е за нёйа/
BPEDEH, Ерёдйа, о, й Сръ-
чён, работлив /вреден, арен, рабд-
тен!/
ВРЕИИТЕЛ, ЕредйтеЯьО м., мн.
ЕредйтеИье, те.
ВРЕКДД нсв. - Врякам /козйте,
йаретата врёкаа/ стига си врекала/
ВРЕКьД, та мн. ЕрёКьй, те
Чувал /врёкьата донеси да ти напуним
жито/ и тогай като го ишчинъим (бо-
бо), и си го складйраме у къупове,
стдвни, сандъци, врёкъи/
ВРЕД, а, о, й Врял /врёли ка-
менъе че пуштаат/ че сйпем врёла вода/
ВРЕДЕ, ЕреИёто ср., мн. Ерё-
Иейа, ЕреИей^та /нёкогаш е билд
тава у младдто врёме/ кога е тио вре-
мёто, машйната се чуе, и се развальи
времёто/ закьишило се времёто/
ВРЕТЕНДРЕН, Еретей&Рйа, о ,
й Ветеринарен.
В РЕ ТЕНО , то ср., мн.Еретёйа,
та 1. Вретено /па го намдтуеме на
фурка и с вретёно предёме/; 2. Ос на
воденица /што е поставено на колото
у воденицата/
ВРЗ, ВРС прдл. Връз /падат врз
нас/ сипуват вода врз мёне/ плйскаа вода
врз нёго/ че лёгнат врз дрейте/ йа! че
лёгне врз огъино!/ пушти гд врз ногата/
по ньйвите скубёме вртипоп и го тураме
врз бубиците, и они една по една фанаа
да се качуваа врс вртио поп, лазат на
висдко/ и камичёта плоснати озгор ту-
рим врс крпата/ тура метлата што сё
метё, врз нёго каде нодзёте, врс пелени-
те, да го не фаштат лошотии, бдлькьи/
сёрно млёко; фтдрото хе музё врс
првото/
7ВРЗДТЕДНИК, о м. Детайл в
тъкачния стан, •. пръчка, на която
се окачва основата при ; затъ-
каване..
ВРЗИйБД, та .Л. Връзване (на
снопи) .
' ВРЭДО; то ср., мн. ЕрзИ& , та
Връзка, връв; връвчица за връз-
ване калъп - tIotIoh /везуйте шумкьи!
— везуваме, па нёмаме връзма/ . ,
ВРЭНЕД нсв., св. ЕРЙСеИ, аор>.
св. Ерз& (X) , прч. Ерз&Я, а, о, й
Връзвам /сака нёкако да си вржем
перчичёто/ дртома — важёто што вр-
зуе самаро/ и си има капачка озгдр, она
е врзана за гушата на буклййата/ тури,
вржи и готово!/
ВР (Ъ)ЭНВДЧ, о м., мн., ЕрзУ-
ЕаЧйё, те Връзвач.
ВРИЕД нсв., вор. ЕРё (X) , прч.
ЕрёЯ/а, о, й Вря /од нёго по една
шака да вриеш и намёсто чай да го
пиёш/ зёмеме та йа окъцаме^ па туриме
пёпелъ и вода, та седи у водата малко —
йа а не врием/ ври от смёхъ/ врёла вдда/
ВРЛ, а, о, й, ум. ЕрЯеЧоК
1. Върл, стръмен /едно врло мёсто/;
2. JUot /йа саках врла ракъййа, дти се
бёйме ногу уморили/
ВРЛНЕД нсв. Върлувам /шпио-
нажа врлуе ндгу/	•
ВРНЕД св., взвр. ЕРйеИ се
Върна /елёнгко, врни се! йа се врнем —
онд пишти, пишти (детёто)! сосипах
се/ по малка нужда излезнах и не знам
да се врна/ дн там кости оставй, сиро-
мах, утепаа го, не врна_ се/ врнааме се
надзат/ ойдё у сдфийа — отад го врнаа/
и го врнали капаро веднага там/
ВРС м. н Връст, възраст,.
/като мине мойата врс/ нашио врс гъи
не знае/
ВРСКД, та £., мн. ЕрсКьй, те
Връзка.
ВРСНДК, о м., мн. ЕРСЙ&ЦЙ,
те Връстник.
; ВРТ! мЖд. /и там, у стангкъёто,
слъезнахме, и нёшто рёче: врт! — на-
нагдре/
25
ВРТЕЛЕШКД, та Л., мн. Ерте-
ЯёШКьй, те Въртеле±ка.
ВРТЕШКД, Ta i., мн. ЕРтёШКьй,
те, ум. ЕРтеХЧё Въртеле±ка за
сукане на цеви, за намотаване
на презкда на цеви /да се премдтуе
конёцо на клубе]
ВРТИЛ нсв., аор. Ертё (X) , прч,
БртёЯ, а, о, й Въртя /па се не вртйм
тука да го дробим! каштоддмница,знае
кашта да вртй! осам пйлишта здрле
гъи вртй, еден пакоснйк кокдшка! вртй
се около сенйиата/ а навйаците са се
вртёли около егрёко!
ВРТИ2Ч св., аор. fiPTD (X) , прч,
ЕртаЯ, ЕртЯа, о, й Врътна /и като
земал една саблъа, вртал йа окол него)
ВРТИПОП, Ертйо ' пдп м. pacr.
/по нъйвите скубёме вртйпоп и го тура-
ме врз бубиците, и онй една по една фа-
наа да се качуваа врс ертйо поп/ 1.
Лайкучка, Matricaria chamomil-
la; 2 Маргаритка, Chrysanthemum
leucanhemum; 3. Вяла рада, An-
themis tinctoria.
ВРТКД, та Напрегната ра-
бота 'само да се обръщаш' ; го-
рещ спор, голяма кавга.
ВРТНьД, та л. Въртене !ндгу е
вртнъа с работата!
ВРТОПОЛНИК, о м., мн. Ерто-
ддМййЦй, ..те Въртокъщник.
ВРТОПМНИЦД, та , мн. £р-
тоддМййЦй, те Въртокъщница. ...
ВРФ, Ерфт£ , мн. ЕрЕй, Ер—
Ейте, ум. ЕРФЧйЦа Връв /и се оптдчи
сос црни ели бёли врви да се не рига
дрёата! къёф ти сос врви, къёф ти сос
ремйчки!
ВРЧВД, та . Л., мн. . ЕрЧЕй, те
Делва !калена врчва)
- ВРШЕ7Ч нсв., aop. &РО (X) ,
Ерд (X) и EpuJe (X) , прч., ЕрЯ и
Ери1ёЯ, а, о, й Вършея !штд ти е
маш да ти вршё трнъе на главата/
вроме лётоска заедно/ давршаджйто/
самй жнъаа, самй копаа, самй вроа/ тука
нёкаде връл/ она лётоска с нас ерла/ сё
жньато, сё ершено! вршендто не сме
изёли!
ВРШИПБД, та Л. Вършитба.
ВРШИЛ нсв. Върша /да се ерши
работа! подмачйнъам работата, не а
гонъим, не йа ершим!
ВРШКД, та Л., мн. ЕрцКьй, те
Върхушка (на дърво, на растение)
/ы после че го бёреме (тутунъо) — прва
рака, фтора, трёкъа, и вёче вршка
собёреме)
ВРШНИК, о м., мн.. ЕрпШйЦй и
ЕриШйЦй, те Връшник /донеси ми ло-
патёто кьумурджйско да запретам врш-
нико! йди гори вршникоЦ и вршнико
угори да не ё ногу цървён и го залупи врс
пддницата/
ВРШТДЛ нсв., в*. ВРДШТДЛ /до-
сади ми се од идёнъе на нъйва и од
врштанъе!
ВУК, Е^Ко и ЕУКд, о м., мн.
Е^Цй, ЕУЦйтё, мн. бр. ЕУКа, зв.
EV4e Вълк /по едно врёме глёдам, пред
мёне застанал вук! и кат сам маанал з
бастуно по вукд/ другаро ми се ногу
уплашй, това са, вйка, даскале, вуци,
вуциЦ откачам мартйнгката од рамо-
то и стрёлъам по вуцитё! у еднй
сёнгъкъи глёдам — два вука! ёла, вуче!/
ВУКОИШИНД, та Вълко-
ядина, остатък от добиче, раз-
късано от вълк /ако удави вукд дфца
та йа раскъйне — вукойадина/ надави
(вукд) нёкоа дфца, местдто каде е давил
— вукойадина) рана длъбдка — оздра-
вёвйа от вукойадината!
ВУНД, та л., ум. Е^ййЦа Вълна
!нёшто малко вуница, нёшто йагни-
шта...! обрнааме си кожусйте, с вуната
озгдр/
ВУНЕН, а, о, й Вълнен /црни
вунени конци/
ВУНЕС, Е^йеста, о, й Въл-
нест /вунеста дфца)
ВУЧИ, ЕУЧЙЙ1, ЕУЧЙд, ЕУЧй
Вълчи /вучйпразници/ вучйдуо/
ВУЧИЦД, та i., мн.. ЕУЧйЦй, те
Вълчица /една вучйца се окучйла там/
ВУЧКьИ, Кд, Кьй Вълчи
!вучкъй ндс/ вучка работа! ВУЧКО
ГРОЗГьЕ раст. Вълчо грозде.
ВУЧЛьДЦИ мн. Вълчи празници
— народен празник на 11-17
ноември и 2-3 февруари /не дёлат
сос ндш, секъйра нйшто. не сё сечё, не сё
дёла. вечерта спроти вучлъаци застру-
жёме сос острушка, мажд че задела, че
завртй сврдело у пенъугата, а па женй-
те застружат сос острушката, засёйад
брашно, заштд флази празнико. оти ако
излёзнат мажйёте ни у балкано, йма
вуци, че гъи изйадат вуцитё]
, ВЪНаКДШНД БОЛЕС	Епи-
лепсия.
ВЪРТЕНДРЕН ад. м.,	в*.
ВРЕТЕНДРЕН Ветеринарен !въртенар-
нио лёкар!
Г
ГД, ГД1 чет., Bjt. ЕГД Дано /га
мджете да ме отрвёте, загьинувам!] га
те огъйнъ изгдри, мари недодагавице!/
ГДг адв. прон., вЖ. КОГД /га е
мйла, макъа ти елдбодна!/
L .
26
ГьЛ! мйд. Подвикване при
подкарване на коне,, волове .и
крави.	' .
ГЛБЛ, та , нн. гй.бй, те
Гъба; УЛЛ и ГЛБЛ , ЧЕ ТЕ НЛПРЛИ
Ще те размазке, ще те унищоЖи.
ГЛБЕР, о м., нн. еёберйе, те
Габър /а моо сын димцтар убдде се на
едён трн габер/
РПЬЯПСЗЬМ нсв., св. габЙёШеМ,
аор. св. габйасё (X) , прч. габйа-
сёЯ, а, о, й Гъбясвам; сбръчквам
се /габйасаа ми рацёте/
ГьЛВОЛ, гьаЕоЯд, м., мн. гь^-
ЕоЯье, гьаЕоЯьёте Дявол / гьаволд се
чудил со што жените си дстрат ножё-
вете/ по са гъаволъе од гражданъете/ тй
че дйдеш по гъаволъёте!/
ГьЛВОЛьИИЛ, та Ж., мн. гьа-
ЕоЯьйй, те Дяволия /пуно е гъаво-
льйи, а гърчаво е, слабо/
ГьЛВОЛьИТ, а, о, й Дяволит.
ГьЛВОЛИЦЛ, та ж., мн. аьаЕо-
ЯйЦй, те Дяволица.
ГьЛВОЛСКьИ, Ка, Ко, Кьй Дя-
волски /окдто е лукаво, гъаволско/;
ГьЛВОЛСКЛ ЧЕНИЦЛ Пшеница, за-
разена с мораво рогче.
ГЛВРИЛ СЕ нсв. Гавря се.
ГЛВРОЧЛ, та Ж. Гавра.
ГЛИЕН, гёдйа, о, й Гаден,
мръсен /гадни ми са рацёте/
ГЛИИ (Мй, тй, МУ, й, йМ) СЕ
нсв. 3 ед. /гади ли ти се?/
ГЛПИЛЕШ и. Гадост, нещо
гадно.
ГЛПНИК, о м., мн. гадййЦй,
те /мрсницй, гадницй]
ГЛЖИЛМ нсв. Хвърлям по ня-
кого или по нещо, замервам.
ГЛЖЛЕЦ, о м. Дървена част
меЖду воденичните камъни.
гаэил нсв. Газя /лётно врёме йа
газиме реката/ вам ви такваа работа-
та, че а газите калта/ гази, гази!
(послано е сос цргъи)/
ГЛЭНЕ, то ср. Газ, керосин.
ГЛИИЛ, та Ж.,. мн. гёйдй, те
/кога чули — гайди свирйло/ гайди
свйрат — човёк нёма/
ГЛИПЛРПЖИИЛ, та м., мн. гай-
дардййй, те.
ГЛИПННИЦЛ , та Ж., нн. ааЙдУ-
ййЦй, те.
ГЛйРЕТ м. Усилие, стремеЖ
/гайрёт чинийме/
ГЛИТЛН, гайтёйо и., нн. гай-
тайьё, гайтайьёте /жёнскъи гайтан
за сайа] машкъи гайтан сос лице, за
машкъи дрёи/ шаван гайтан/ тердзййа-
та да гъи зашйе соз гайтанъё]
. ,ГЛИТЛНЛИИЛ ад.; НН. гайтай-
Яйй.	'	/
. ГьЛК, о м., мн. гьёЦй, те, 
ум. гьаЧё, гьаКЧё Дякон, дякон-
че; ум. н ангелче /урйчньаци са били
като гъачёта, йма гъи у црква/ попдвете
онемели, гъакчётата ослепёли (в песен)/
ГЛКНЕА св. Гъкна /гакни маку
бе! продумай!/ ако сам гакнал, трёбе да
ми исаане устата!/
ГьЛКНЕМ СЕ св. Просна се,
ладна, ударя се шумно в нещо. <
' х ГЛЛЛБЛР, о м,, мн. еаЯаба-
рйё, те Гълъбар..
ГЛЛьЛМ нсв., св. гёЯьйМ Галя
/галени деца/; взвр. ГЛЛьЛМ СЕ Умил-
квам се.	'
ГЛЛЛП, мн. г^Яабйе1. Гълъб;
2. ум. еаЯабё, то ср., мн. ааЯабё-
та, та Гълъбче; ' гълъбче : укра-
шение от слама и Жито.
ГЛЛЛПСКьИ, Ка, Ко, Кьй Гъ-
лъб о в /галапско пёро/
ГЛЛЛТИМ . нсв. 1. Говоря лоши
думи, хуля, кълна /мажйёте пцу-
ват, женйте галатат/ стйга си гала-
тйламомё/; 2. БлаЖа през пости.
ГЛЛЕРИНЛ, та ±., мн. гаЯё-
рйй, те /и на сйте галёрии днъ йе
оправйал, поткрепувал, бумбите пускал
та разбйва кьумуро да пада/ й йа слез-
нах од галёрийата/
ГЛНгГЛЛь, о м,, мн. гёйвга-
Яье. те Който вдига шум, врява
/от тййа ганггалъе не мдж да про-
думаш (за деца)/	;
ГЛНЕТКЛ, та\±., мн. гайётКьй,
те Приказка, поговорка,; загадка
/кой не работа, нёма лёп/ ганётка: баш-
тата дште не се родил, а синд се
расожда — димо и огъйно/
ГЛРЛ, та Ж., мн. гёрй, те
/слезнааме на ййнската гара/.
ГЛРЛБИНЛ, та Ж. Карабина.
ГЛРВЛНь, о м., мн. гёрЕайье,
те Corvus corax.
ГЛРГЛ, та Ж., мн. гёргьй, те
Гарга; прякор на селяните от
Долно поле и на tor от него.
ГЛРЕС, гарёзо м. /елёнгка га-
рёс не гднъи/ ймаш му гарёс/ йа гарёс не
гонъйх, душманлък па така не гонъйх/
ГЛРНИЭОН, о и. /шаркала, начал-
ник на гарниздно/
ГЛРО м. Съвсем черно -куче.
ГЛС, газд м., ум; газё Гъз
/откадё му е цафтдко, Оттам му е врр,
откадё коренъёте — газд/ баба дднгка
27
седнала з газд навднгка/ пакри газёто,
покри го!/
ГЙСЕНИЦЙ, та i., мн. аасёйй-
Цй, ум. аасеййЧё Гъсеница /и си
изведат като гасеничёта манйнгъкъи/
ГЛСИЛ НСВ. Гася /да му гасим
ваглишта/
ГЙСКЙ, та i., мн. а&сКьй, те
Гъска.
ГЙСОК, о м., мн.аасдЦй, те
Гъсок.
ГйСТЕШ, аастёйо м. Гъсталак
/еденг гастёш, гаста гора/
-ГЛОТОК, а^ста, о, й Гъст,
чест /гаста гора/ гасто млеко/ по гас-
тог ббп/ рмёсим погача з гастото сито/
гасти дзвезди по небдто, па йасно,
йасно!/; ГЛСТО адв. /тука е гасто, ногу
села има/ каштите ни са гасто гасто;
гасто са селата/
ГЛТ, тА i. Гад, влечуги /ногу
гат/ премочлъак — там се сёкогаш
минус гат/ бой ат се од гатта, од вуци/
ГЛТЛЧ, о м., мн. аатаЧйё, те
/ Адамова ябълка.
ГЙТЕН в*. ГЛИЕН. ' •	*
ГЛТЕР, о м., мн. аАтеРй, те.
ГЛТЧЕ ср. Змийче, черно.
ГьЛНР, о м. /што орати тдо
гьаур?/
ГЙЧИЙ: нсв. Гълча
; ГЛШНИК,*о м., мн. а^ШййЦй,
те Ремък за потури.'
ГЛШТДРЕС, аап1тарёста,. о, й
Тащат,/гаштарес петел/
ГЛШТИ, те мн. /па йутре ден да
крдиме гашти — да йде войник/
: ГЛШЧЛР, о м., мн. ааи14арйё,
. те Гъсар. "
: ГЛШЧДРНИК, о м., мн. аацШр-
ййЦй, те Гъсарник.
J ГЛШЧИН, а, о, й Гъши /гаш-
чйно месо/
ГВЛРИЕЕЦ, О м., мн. ГВЛРПЕИ-
ЦИ, те. *	'
ГВЛРИИИЛ, та i. /нацаршишма-
но е била гвардийата соз бели чешйрйе/
ГьЕВГьИРЕН, а, о, й Тухлен,
каменей /гъевгъйрена кашта, масйвна/
ГьЕВРЕК, о м., мн. аьеЕрёЦй,
те 1. Геврек; 2. Част от хамут.
ГьЕГЙ, та i., мн. аьёаьй, те
- /гъёга има едно криво дрво, и се фата
офцата за ногата/
ГьЕЗВЕ, то ср. Дзкезве.
ГьЕКНЕЛ св. Удрям, блъскам
някого или нещо, да падне на
земята /че те тратим, че те гъёкнем
од земи/
ГьЕЛИИЛ, та i., мн. аьеМйй,
те /гьемйи платнохрткьи/
ГьЕНЕДЛР, о м. Генерал.
ГьЕПИЛ св. Открадна /гъепйгх
го/ гъепихь йа, нема да му дадём/
ГьЕРГьИНЙ, та-.i., мн. аьер-
аьййй, те раст. Dahlia varia-
bilis.
ГьЕРВйН, о м., мн. гьердайьё,
те, ум. ‘ гьеРдайЧё .
ГьЕРЕН, о м., мн. гьерейьё,
те Низко влажно място за пасите;
бари, 'прозорчета' на мочурливо
място /гьеренъё од блата/ шамаклъиво
мёсто/ ели искаруеше гъи йакъим чак у
ширинйте, у гъеренъёте/
ГьЕРЕНЛьИФ, гьерейЯьйЕа, о,
й ВлаЖен, мочурлив /гъеренлъиво
мёсто/
ГьЕРОИ, о м., мн. гьерйй, те
/днай човёк се засрами, йа излезнах
глупав гьердй/
ГьЕРОИСТВО, то ср. /да прода-
важ бабаитлък зимно врёме не ё гъе-
рдйство/
ГьИ прон. перс. 3 л. вин. мн.
/кажи гъи коку са/ че турат таквйа
перчици — че гъи завалъат/ барем на
думи да гъи кажем, ако не казу ем на
таково/ а онййа... са гъи погнали да гъи
бийат/ като дошёл бйрнико, нйхъ гъи
нёма/ не гъи пушта/
ГьИБЙЛ нсв. Пипам /гъибано —
фаштано, барано/
ГьЮИЛФ, гьйздаЕа, 0, й /да
вйдиме чи1 оро па убово, по шарено, по
гъйздаво/
ГьИЛПЖИ нсв. 3 ед. Гизне;
тихо, едва подвира вода в мо-
чурливо място.
ГьИНЕЛ нсв. Гина /фане да го
болъи... и гъйне, гъйне, така си умре/
ГьИРР! м±д. Подвикване при
пъдене на гъски /гъирр! — nadam
гаскъи/'
ГьИРИС, аьйРйзо м. Канал,
водосток.
ГЛЙВЙ, аНаЕ&та i., мн. аЯ^Ей,
аЯа£йте, ум. аЯаВё, аЯаЕёйЦе /де-
тёто да се не уплати мама да не ей е
глава одрезала, да не ей е рака обреза-
ла/ вднгка на вратата турат от сънчо-
глёт глава да не флази вапйр/ е, жёно,
изёде ли ми главёнцето?/ пёт шёс глави
кромйт/ ударй ме j> глава ракъййата/
ГЛЙВЙТЛР, ом., мн. аЯаВата-
рйё, те.
ГЛЙВЕН, аЯ&Ейа, о, й /глав-
наша жйла/ •
28
ГЛАВЕЧКьИ адв. 1.С вдигната
глава /главечкьи — надйгаш сурййа ли
билд, дамаджана ли билд и пиёш/ 2.
Презглава /тркалъах се наддле до
пато, главечкьи/
ГЛАВИНА, та лк., мн. аЯаЕййй,
те 1. Дънер на лоза /къутук, што
остава от кроён'ъето (на лдзйето)/; 2.
Част от колело, в която вкарват
спиците и оста.
ГЛьАВНА, гЯьаЕй5.та, лк., мн.
гЯьА.£йй, гЯьайййте Главня /глъав-
на огъйн/ дайте ми гльавни, сега че гъи
изгорим!
ГЛАВУРИНА, та лк. Част от
оглавник, която се опасва около
главата на вола.
ГЛАВУСА, та лк. Жена с голя-
ма глава.
ГЛАВЕН, aHidria, о, й /гладни
дчи не спийат/ гладни, голи да не гъй
остаим/ на гладнд срце/
ГЛАИИИА, та лк., мн. аЯадйй,
те Глад /арно ама беше тогай малко
гладила/ не саде йас, сёкой така беше
тогай у гладййата/
ГЛАВИЛО,,то ср., мн. аЯ&дйЯа,
та Точило за бръснач.
ГЛАИНИК, о м., мн. аЯадййЦй,
те /тййа гладницй; не е амбаро пун, та
да му фрлъам ед нома н!/
ГЛАИУЕЛ нсв. Гладувам /врёкъа-
та дднеси да ти напуним жито да не
гладуеш/ сега пдвече гладуйат, пдвече
страдаа/ па нема лёп, па гладуй!/
ГЛАС, аЯасд, м., мн. аЯА.со£е
и аЯасоЕё, аЯасоЕёте /йазе сёкох ед-
но дрво, па не можёх да го дтсеча, па
като викна соз глас! какд йскаш мджеж
да и караж гласд/ тийа дветё и гласо-
вёте менъавйат, и ндгу знайат/
ГЛАСОВИТ, а, о, й.
ГЛАСУВАЛ нсв. и св. /кдй е про-
тив да гласува/ они нема да го гласу-
ваат/ па опозйцийата гласува цёлата/
гласувайа од власта, дестйна души! гла-
сувайте, ние че ви ослобддим планина-
та!/ шдпоф предлага на гласуванье това
зайавлёние/
ГЛАТ, аЯадд м. Глад /собйраме
жито — у русийа билд глат/
ГЛЕИ АЛ нсв. /барём еден дён, два
дни да глёдам/ глёда, а не вйди/ ойддх на
пётрич при една гледарица, она ми каза
така: нёма никому да глёдам, само йма
една войничка макъа, на нёйа че кажем!
не можё да си глёда жената! ндшкъем
шйе, глёда да сошйе/ койа каде дйде, че
си глёдаат работата/ турци па били, па
света недёлъа глодали/ метлата метём
и у двдро, глей каква е станала!/ глё! йа
сам ндгу одйла!/ аде, до глоданье!/
. ГЛЕИАРИЦА, та лк., мн. аЯеда-
рйЦй , те Гледачка, врачка /ойддх
на пётрич при една гледарица/
ГЛЕИЖОСУЕЛ нсв., св. аЯебйд-
и1еМ Глечосвам.
ГЛЕТО, то ср., мн. аЯетА., та
Длето /жлёбат з глетд/
ГЛЕЧ, аЯеЧтА. Глеч; изпо-
лзван вкоравен катран /катрано се
згасти на оста, стане гостов одгрйбад
го, става глеч/ ...чётка, от свйнска
чётина ~ унётре у козината йма глеч,
от колата на колото/
ГЛИНА, та лк. /погледнали —
земнъата набита, половйн глина црвёна,
половйн каменъак/
ГЛИС, аЯйсто, м., мн. аЯйс-
Кье , те Глист .
ГЛОБА,; Tai., мн. аЯдбй, те
/кдй намёрат за виновен, дн че плати
малко глдба/
ГЛОБИЛ нсв. Глобя /че те
глдбат/
ГЛОБОИАН м. Сърма; БЕЛ ГЛО-
БОИАН Бяла сърма /фёрменцата соз
глободан/
ГЛОЖИИЛ нсв. Гло±дя.
ГЛОШШНьАК, о м., ^н. аЯоЖ-
дййЦй, аЯоЖдййьАДй, теОгризка.
ГЛОК, , аЯоКд и аЯоад м., мн.
аЯдКоЕе, аЯоКоЕёте раст. Глог,
Crataegus /и едён трн зёмат, това
што о глогд, зёмад грангъкъи/
‘ ГЛОТНИЦА и ТЛОТНИЦА, та
мн. аЯотййЦй, те Глутница /глот-
нйца, коджа вуци/ една глдтница вуци/
ГЛУПАФ, гЯУлаЕа, о, й Глу-
пав /йа излезнах глупав гъердй/
ГЛУТНИЦА вД. ГЛОТНИЦА /срет-
нала гъи една глутница мёчкъи/
ГЛУУ, гЯУа, о, й Глух /она о
ндгу глуа, трёбе да окате/ глуа ддба/
ГЛУШЕЕЛ нсв. Оглушавам.
ГЛУШИНА, та i., раст. Vicia.
ГЛЪЧ м.
ГЛЕЧИЛ нсв. Мачкам /гмёчад го
со секъйра/ .
ГЛУЦА, та мн. аМУЦй, те
Подутина, буца от нараняване, от
удар; израстък /врга, не е здраво;
бдлно елй убйено, и му излезнало топка
на грбд, гмуца/
ГНьАВИЛ нсв. Притискам, мач-
кам (някого, ±иво същество).
ГНьАСАЛ нсв., св. айьй.и1еМ,
аор. св. айьасА. (X) , прч. а'йьасЛЯ,
а, о, й Стискам, давя /стйска за
гуша, гнъаса, дави ме/
29
ГНьЕ2>Л0 и айьёздо, гйьездд-
то ср., мн. гйьёзда, та /штркольо
праи гнездо]
ГНьЕТЕЛ нсв., аор. гйьёто (X) ,
прч. гйьёЯ, а, о, й 1.Бия Iкато а
фанах та а гньётох/ 2. Блъскам;
карам, заставим /зорле ли да гьи
гнъетём да йадат?/; взвр. гйьетёМ се
Блъскам се /да се не гньете у мёне/
3. грубо Ям, плЬскам, ’тъпча се /и
гньете с тийа раце!/ мольи йа, нека
грушти, да гньете! жвакло!/
ГНИЛЛьИф, гййдЯьйЕа, о, й
/глава гнидлъйва/
ГНИЕЛ нсв., аор. гйй (X) , прч.
гййЯ, а, о, й Гния.
ГНОИ, гйойт& i., мн. гйойШта,
та /да истечё гнойта/ под мишкьите,
по слабините сарджй, гноишта/
ГНБСИЛ се нсв. Гнуся се.
ГНьНСЕН, айьУсйа, о, й
Гнусен.
ГНБЦДЛ нсв., грубо Дъвча.
ГО прон. перс. 3 вин. ед. /што
не го продадёте, што мачите добйчето?/
глей го, таквд, дивотина!/ нёго го изми-
нали, а онийа... са гьи погнали/ вуко не
го е вишёл нёго/ не можёа да го улдват/
арно, ама маштеата го не тела детёто/
ГОВЕЛДР, о м., мн. аоЕедарйё,
те /и офчарйё уцаним, и говедарйё]
ГОВЕЛДРНИК, о м., мн. ао£е-
д&РййЦй, те.
ГОВЕЛО, то ср.,. мн. аоЕёда,
та /...карахме говёдата по льивадите/ :
. ГОВЕЕЛ нсв. Говея.
ГОВЕЖГьИ, а о, аа, аьй Го-
ве±ди /зёмем двё черемиди и од дзете
страни турим лайна говёжгьи/
ГьОВЕЧ, аьоЕёджо и аьоЕёЧо
м., в£. ГьНВЕЧ.
; ГОВНДР М., раст. Бъзовлек,
Salvia pratensis.
. ГОВНО, то ср., мн. адЕйа, та
/говно — човёчко, кучешко] крйехме се по
капинъкъите, заглабйахме рацёте у
говната/
ГОВОРИЛ нсв. нов., si. ОРДТИЛ
/било забранено паша бугарскьи . да
говори— ич не могло!/	.
ГОЛЕЖНИК, о м., мн. аодёЖ-
ййЦй, те ГодеЖар /ч йдеж годёж-
ник, па че се годи момата (сп.)/
ГОЛЕН, аддйа, о, й /земньата
сёкога не ё годна за работа/
ГОЛИЛ, нсв., взвр. ГОЛИЛ СЕ
Сгддявам /че се годи момата (сп.)/
ГОЛ ИНД, та  , мн. аодййй и
аддййй, те, ум. аодййвКа /йа сам се-
га осемдесё и една годйнгка/ две години
не можё да дума/ дулгьёрйете гьи раньй
три годин/ две годин кара/ ста-рите
години е другьи, мачни/
ГОЛИНьДК, о м., мн. годййь^-
Цй, те Дете на една година.
ГОЛИНьДСБЕЛ нсв., св. аодй-
йь&и1еМ, аор. св. аодййьас^ (X) ,
прч. аодййьас&Я, а, о, й Навър-
швам една година.
ГОЛИШЕН, аодйШйа, о, й.
ГО Л НЕД нсв. 1. Поминавам до-
бре /арни ли сте? годуете ли днёска,
имате ли нарйат?/ 2. Отгле±дам
/годувахме децата/
ГО2»БД, та ±., мн. адзбй, те.
ГОИЛ СЕ нсв. Гоя се /детёто
се гои, раснё]
ГьОКНЕЛ св., в*. ГьЕКНЕЛ.
ГОД, а, о, й, ум. аоЯйЧёШоК
/оставйа ни гол пре/ на кошульата пуп-
чици се турат. да не е гол рабд/ гола ко-
ла, бес канатйё] гладни, голи да не гьй
остаим/ голи раце/ ЧИСТО Е ГОЛД ВО-
ЛД Бир-вода, съвсем мокър; ГОЛД
СЕЧ Изсичане на всички дървета;
ГОЛ ГОЛИЧЕШОК Съвсем гол.
ГьОД, о м., мн. гьоЯдЕе, те
/деверд че а одведё до гъоло, до водата/
гъолове прават, да стане пдвече вода/
ГОДьДЧЕ, то ср.., мн. аоЯьа-
Чёта, та Голо пиле.
ГОЛЕЛ, а, о, й, ум. аоЯёй-
пЛСьй, аоЯёМКьй Голям /таа жена
йма голёми ейнове/ и детёто пораснё,
стане голёмко/; ГОЛЕЛД БОЛЕС Тиф.
ГОЛЕЛЛЖИИД, та м., мн. го—
Яейджйй, те Големец, горделивец.
ГОЛЕЛЛЖИИКД, та , мн. го-
ЯейджййКьй, те Горделива, на-
дута ±ена.
ГО ДЕЛЕЦ, о м., мн. гоЯеИЦй,
те.
ГОЛЕЛИН, о м. Месец януари.
ГОЛЕЛИЦД, та i., мн. гоЯеМй-
Цй, те Обръщение на по-малката
етърва към по-голямата етърва.
, ГОЛИШТДР, о м., мн. гоЯйи!-
тарйё, те Голишар.
ГОЛОГДДФ, аоЯдгЯаЕа, о, й
Гологлав /гологлава е момата/
ГОДОТБЕЛ. нсв. Ходя гол, бе-
дно облечен /нёма да голотуеме,
нема да се мрйе ддглади/
ГОНгГДЛь, о м., мн. гойваа-
Яье, те Кокал с месо /да зёме по
голём гднггаль/
ГОНгГДЛьЛЖИИЛ, та м., мн.
адйвааЯьджйй, те ПлячкадЖия.
ГОНьЕШКД, та к., мн. Гоне-
ница ]сё си гоньёшка прайат/
30
ГОНьИЛ нсв*, взвр. адйьйМ се
Гоня /часта си гоньи^ па се криво го-
ньи/ не са гъи били, само гъи гонъйли да
гъи уплашат/ гонъат се, гонъат, жмушка
прайат! што праите? — гднъиме зайако/
она гарес не гднъеше!;взвр. ГОНьИ СЕ з
ед. (за Животни) Разгонва се.
ГьОНЛУК, 'о м., мн. аьОйЯУЦй,
те, мн. бр. аьойЯУКа Надница /на
нейа првече плаштат гъонлуко) ти си
бёлежи гьонлуци!/ за пёд гъонлука оиддЦ
ГьОНЛУКЧИИД, та м., мн. аьой-
ИУКЧйй, те Надничар.
ГОНьУШКД, та ж. Гоненица,
вЖ. ГОНьЕШКД {играеме на титра, на
гонъушка, на жмичка/
ГОРД, горста Ж., мн. айрй,
горйте, зв. гдро /нйе сме под гора
тува/ та нарекли едён да е у гората,
едён у польёто! а йазе сёкох едно дрво па
не можёх да го дтсеча. па като викна
соз глас: горо, затова ли сам сйнове
чувала, йазе горо, да те сечём?!
ГОРИЕЛьИВЕЦ, о м., мн. гор-
деЯьйфЦй, те.
ГОРИЕЛьИФ , гордеЯьйЕа, о, й
Горделив.
ГОРЕ, ГОР адв. /йа пасём офцйте
на чукаро горе!
ГО РЕ КД адв. Горе /идёх у цум,
като стапиш на едната слъба, чаг
гдрека те откара)
ГОРЕН, гдрйа, о, й /докарували
од гдрните сёла пилота/ горна дрёа/
ГОРЕШЛьДЦИ, те мн. Народен
празник в чест на огъня, летни
дни 15, 16, 17 (29, 30, 31) кши
!горёшлъаци — окол елйнден. кой работе-
ше, че му се запалъат каштитр йа
сеното, йа сламата/
ГОРИЛ и ГОРИЛ нсв., aop. ао-
рё (X) , прч. гогёА, а, о, й Горя,
разпалвам !йайново запалъйли, ейчко
гори] гдриме фурнъата и слагаме лёбо да
се печё] наокол свёшти горат/ йа цал дён
пёчката горёх) нйе горёеме тука борна)
горёа ме айтите) й он се запальйл, горел,
и като горел, като пукнал, и селдто рах-
цапйл/ он йа горел! иди гори вршникоЦ
ГОРИДНИН, о м., мн. аорй£-
йье, те Планинец.
ГОРНьДК, ом. 1. Източният
вятър /горнъако нам е йсточнио вётер/
ветеро ли, горнъако, днь е лош/ а оно
ветер, ветер, студёно, горнъако дувнал/
2. Горният сноп на кръетеца.
ГОРНИЦИ, те мн. Горният ред
на ±енските сплитки.
ГОРНИЦИ мн. Горна част на
чорапи или терлици.
ГОРОК, айрКа, о, й Горчив;,
лош, те±ък /горок сам ернок сонувал
(песен))
ГОРСКьИ, Ка, Ко, у^ъА/горско
дрво!; ГОРСКьИ м. /там дрварат ли?
има ли гдрскъи?! да гъи пушти гдрскъио,
каквд така че седат?/
ГОРНЕ нсв. 3 ед. Гори /прбрже
гдруе от суйте дреа/
ГОРУН, о м., мн. аорУйьё, те.
ГОРУСВЕТ адв. Високо., в зе-
нита !вётрушката че го завртй на
шушуко, на горусвет/
\ ГОРЧИ нсв. 3 ед. /че пиё... ПО-
дабиче, оно горчи ногу!
ГОРЧИФ, аорЧйЕа, о, й Гор-
чив; ГОРЧИВД Л*РДВД раст. Горчив-
че, Menyanthes trifoliata; по-
дъбиче Teucrium.
ГОРЧИЦД, та	ж. ^Brassica
nigra.
ГОС, адсто, м., мн. айсКье,
аосКьёте Гост /да не остане гдето
гладей! като ручаш — и грето че руча/
ошёл на госкъе/ ддат грскье — пийат!
госкъёте ни не хтёа да ручаат / да по-
срётне госкъёте!
ГОСПОИИН, о м. /ймам од гос-
подйн цангкдф една картичка до вас/'
ГОСПОИЖД, та ж. Господа.
ГОСПУТ м. !грспут расъждава,
бок право кара! треснал те гдепот!!
ГьОСТЕРИЦД, та Ж., мн; аьйс-
терйЦй, те Неокастрена тояга за
бой.	. .	.
- ' ГОСТИЛНИЦД, та ’ ^.’,: мн.' гос- z
тйЯййЦй, те.	-...
ГОСТИЛ нсв. Гощавам /да ни гос-
ти петел/ гостйа ни боп и туршййа!
ГОСТИНьКьД, та Ж., мн. гос,-
тййьКьй, те Гостенка  /дти, баба
вйдо, расплакуеш и гостйнгъкъите?!
ГОСТОЛьУБЕН, гостоЯьУбйа, о,
й Гостолк)бив, гостоприемен !арни
дра, гостолъубни! гостолъубен човёк,
приетлъйф! J f
ГОСТУЕЛ нсв. Гостувам ; !пдсле
че гъи уведат у кашти, па че си гос-
тувайа/ гостувааме тамо, изодйиме по
роднинйте!
ГОТВДРИН, о м., мн. аотЕа-
рйё, те Готвач /готварин бес тён-
джера!
ГОТВДЧ, о м., мн. готЕаЧйё,
те, вЖ. ГОТВДРИН.
ГОТВДЧКД, та Ж., мн. готЕ&Ч-
Кьй, те !трй годйни готвачка биддх у
учйлиште!
ГОТВИЛ нсв. Тотвя /ни му гдт-
вим ручрк, нй вечера! па гдтвиме тйква
31
у фурнъа/ дпшто си гдтвиме/ баба пёкьа
готвйла им дёнъем у баньа/ сега се
гдтви едно оръжие)
ГОТОФ, аотдЕа, о, й, ум. ао-
тйфШКьй, Ка, Ко, Кьй Готов /готови
гьи купуйат/ мджеш ли да су чиж ба-
ничка? — да йма готофшка, че сучи!/
тури, вржи и готово!I
ГьОТЧРД адв. (от тур. gOtUril)
Наняло, наведнъЖ; по споразуме-
ние, гьотуре /земал сам го на
гьдтура/
ГРДБВДЛ нсв.
ГРДБИД нсв. Грабя /ние спёеме,
децата, открйа ни, земаа цргъите;
грабиа, грабиа къеркъёзйете/
ГРДБНЕЛ св. Грабна Iкато ис-
тине, грабне го сйлно зимата/ днг граб-
на парите и седна да nuej чипа ми йа
грабна из устата/
ГРДГОР неизм. Мълчалив, сте-
снителен /детёто стане грагор, ми-
руе пред башта си/
ГРДИЕШ, арадёЖо м., мн. зра-
деЖЯё, те Ограда.
ГРДИИ, врадйте мн. Гърди /од
гради боледуе/
' ГРДПИЛ нсв. 1. Градя, правя
1ершёме го, на крсци го градиме) и го
градат на копа сендто/ 2. Загра±дам
/днъ е окал, варкайте, вили самовйли,
варкайте, патишта градёте, га може-
те да ме отрвёте, загъйнувам! кршёте
трнье, стёбла, патишта градёте)
ГРДИИНД, та '±., . мн. врадййй,
те )градйната не ни е тука, са е у край-
ница/ адаме, те ти градина тууа. да се
облачате и да се ранъите/
ГРДИИНДР, о м., мн. арадййа-
рйё, те. .. ..
.. ГРДЙБШКД, та ±. /йа сам расадй-
ла десетйна рёда, ама сйтен, танок...
чёра градушка сё го е повалило/ като
зашило таа градушка, тдо даш!/
ГРДЖПДНИН, о м.,мн. араЖд&-
йье, те /па запойат на трпёза: йана
нёче надалёко д йде, йана йска у град за
гражданьин, сака гражданье кумове/
ГРДЖИДНвКД, та Ж., мн. враЖ-
д&йгКьй , те . .	.. ;
ГРДЖПДНСКьИ,	ГРДЖПДНСКьИ,
Ка, Ко, Кьй /гражданскьи брак/
ГРДЖИДНЧЕ, то ср., мн. араЖ-
д&йЧета, та /вйе сте сёлчета, не стё
гражданчета/
.ГРДМДИД, та jfc., мн. араМ&дй,
те /насйпе орёси, бамбони — грамада;
он , че раздава там/ грамади трупйе/
грамада, куп каменье/
ГРДМОТЕН, враМдтйа, о, й.
ГРДНИЦД, та ±., мн. арА-ййЦй,
те /нам сега сос русййа койа граница
ни дёлъи?/ поставйа там границата/
ГРДНИЧИЛ нсв. Ограничавам,
определяй /и каде нёче да мйне вода-
та, и онй у една панйца турат вода, и у
еодата една сламка, и турат панйцата
на земньата, и сламката гъи гранйчи
вёче. ако не йде сламката напрёш и
врашта нанадзаде, и онй продлъжават
тава мёсто да го кдпат дште (Сп.)/
ГРДНьКьД, та Ж., мн. врА.йь-
Кьй, те Клонче /он се качй на еднй
дрвйе, за една грангъкъа, пдслъе за дзйдо/
и едён трн зёмат, това што е глогд,
зёмад грангъкъи/
ГРДНЧДС, ар^йЧаста, о ,й
Клонест /гранчас трн/
ГРДОР, о м., раст. Vicia sa-
tiva.
ГРДОТИД нсв. Дрънча /видели са
севдйн огледало, видели са и са купили;
дека стой йана да им свети, кога оди
йана да градти (песен)/
ГРДПД, та мн. ар&пй, те
/грапа за чистёнъе ньйеа, за заравньу-
ванье земйата/
ГРДПЧМ нсв. Сграбчвам.
ГРДТ, арадд м., мн. арадйШта,
та, арадоЕё, те Град /вилеёцкьи
грат е билд/ па тука си купйа сёлиште
у градд/ и децата пораснаа и отслу-
жйа... и си намерйа живот по гра-
дйшта/
ГРДТСКьИ, Ка, Ко, Кьй Гра-
дски.
ГРБДНЧИЛ нсв. Ям лакомо, ла-
пам /прилегнал на къйселецо, грбанчи/
ГРБДФ, арБаЕа, о, й Гър-
бав, неравен, крив /грбаво дрво/
врла ньйеа, грбава/
ГРБЕЧКьИ адв. Гърбом, по
гръб.
ГРБЕШ, арБёЖо м. По-високо,
сухо място в нива или ливада.
ГРБИЦД, та ±., мн. арБйЦй,
те Гърбица; хълмче.
ГРБОПЕРИН, о м. Ненаситен
човек, лаком за имот, за работа.
ГРГДьИЦД, та Ж., мн. араЯьй-
Цй, те Тъгрица, Calandria gra-
naria. .
ГРИИ, ардйте мн. Гърди /и
като варех млекдто, - като ме ражёже
тука под грдйте огъйн/
ГРИИ нсв. 3 ед. Грухти /сви-
нъёте грдат/
ГРИНИК, о м., мн. ардййЦй, те
Нагръдник. (част на ±енска дре-
ха) /еунено парче отпрёде да е жёшко/
32
ГРЕБЕЛ нсв., аор. арёбо (X) ,
прч. аРёбаЯ, арёбЯа, о,й Греба.
ГРЕБЕН/ о м., мн. арёбейье,
те, мн. бр. арёбейа Гръбнак (на
кон, крава и др.).
ГРЕБЕНЕЦ, аребейёЦо м., мн.
арёбейЦй, аребейЦйте, мн. бр.
аребейёЦа и 'арёбейЦа Чред за
влачене на вълна и коноп,> чеп-
кало, дарак /там влачиме вуната, на
гребенец/ па опёреме вуната, соз жёшка
вода, па исушиме, па ндсиме на гребе-
нёцо/ като иглы, на дашчёто е заковано,
като една пёда гребенёцо/ чепкало, гре-
бенцйте, пашкулъёте што раздрсуйат/
два гребенёца/ два грёбенца/
ГРЕБЛЕТА. ср. мн. Вид тегели
/греблёта, у правёжо на сукното/ ,
ГРЕБЛО, то ср., мн. аРебЯё.,
та {гребло — да се згрйба сендто, като
се пласты!	/ .
ГРЕБНЛьЛ, та &. /гребульа да
вадат песок од водата, чакла/
TPEDA, аредёта Л., мн. арё-
дй, аредйте {вапйро рекълъ: нёдини
црёва на грёди висат/
ГРЕИЕ, то ср., мн. аредёта,
та Основната част на XoHapritiila-
та, всяка от горните хоризон-
тални дъски.	„ - ‘
ГРЕЕЛ нсв., аор. арейё(Х) ,
прч. арейёЯ, а, о, й 1. Топля /ту-
рйх нодзёте у пёчката на столдве и лег-
нах да се греем! само за едно бало нёче
да грёе вода/ водата се грейа, грейся йа
не смейах да си замйем главата/;
ГРЕИЦРГЛ Ленивец, мързеливец;
2. Светя /а тайа (нъйва) тука сам
ндшкьем на мёсечина копала, додёка грёе
мёсечина/ ём даш йде, ём сънце грёе/
ГРЕОВЕН и ГРЕОВЕН, аредЕйа
и ареоЕйё, о, й Греховен /греовна
дуньа/ кой нёма грёове, онй са у райо;
кой са гредвни — у пъклдто, у катрано/
• ГРЕОТД, та jt. Грехота /грео-
та е дёка не приддоте/
ГРЕК, аред м., мн. арёоЕе,
ареоЕёте, мн. бр. арёа 1.Грях
/едно ми па повйено умрё. — ногу ймаж
грёх, дти врзано е у мрело!/ кой нёма
грёове, онй са у райо/ 2.Мярка, равна
на 4 см. /два грёа — едён руп/
ГРЕШАВАЛ нсв. Греша; НЕ ГРЕ-
ШЛВА (за овощнн дървета) Дава ПЛОД
всяка година Jne грешава това дрво/
ГРЕШКА, та л., мн. арёШКьй,
те Грешка; пропуснато място при
разораването на нива {грешка мрё-
шка дро вдди, недовршка дома седй/
крстдсуе се оранъето кадё е равна плош-
та, и тогай по нёма грёшкъи/
ГРЕШНИК, о м., мн. арёШййЦй,
те. •
j ГРИВА, аРйЕёта jt., мн. арй-
Ей, аРйЕйте.
ГРИВА ад. Ж. Овца с бял
гердан на шията. .
ГРИВЕ, то ср. Черно куче с
бял гердан на шията.
ГРИВНьД, та jt., мн. аРЙЕйьй,
те, ум. арйЕйё Гривна; Желязна
халка за прикрепване, стягане на
нещо (в ралото, плуга , и др. ) ;
дръ±ка на газена лампа /ена срёб-
рна грйвнъа/
ГРИНШл.та , мн. арййй, те.
ГРИНДЛ нсв., аор. аРйЖ£ (X) ,
прч. арйЖёЯ, а, о, й Гри±а се,
тревога се за нещо {кдлку .те грй-
жа макъа ти!{ ногу е макьа ти грижала)
ГРИП, о м. {грйпо йа фана/
ГРК, о м., мн. арЦй, те Грък.
ГРКАФ, арКаЕа, о, й Пре-
гракнал {гркава сам, дти ме е трёсло{
ГРКьИНЛ, та - мн. арКьййй,
те Кълбо конци за дантела.
ГРКЛьЛН , о м., мн. арКЯьёйье,
те 1. Гръклян {та стана рана, ддл-
ната уста ойдё до грклъано/ 2. раст.
Прешлица л хвощ, Equisetum аг-
vense.
ГРЛИЦЛ, та ,мн. арЯйЦй,
те Червенка, Turdus auritus.
ГРЛО, то ср., мн. -арЯа, та
Гърло {грло залегна, пёсни заборйи/ z
ГРЛЕШ , арМёЖо м., мн. арМе-
Жйё, те Гърме± {грмёжо на сдн да
вйдиш — че йма сопштёние/
ГРЛИЛ нсв., аор. аРМё (X) , прч.
глеЖёЛ, а, о, й Гърмя /с пушкьи да
не грмите/ грмёло, трёсло се земйата/
ГРЛЛЬАВИЦД, та ж., мн. арМ-
Яь&ЕйЦй,\ те Гръм, гръмотевица
/тдо даж досади — сё грмлъавици, сё
даждёве/
ГРЛНЕЛ св. Гръмна {нйма пушка,
нйма нйшто да грмне{ ошт ёднаш грм-
на и го у сърцёто ударй/ трйма црвено-
брёжанье билй ловджйи, имали пушкьи...
и като вышли кърджалйите, грмнали, и
кърджалйите се врнали/
Г РНЕ и ГРНЕ, арйёто- ср., мн.
аРйёта, та, ум. арйёйЦе Гърне /у
грнёнце го турим, залупим да не пада
прах у нёго{ манёнгько гърнёнце, слатко
варифце. — лъёшнико/
ГРНЦИ, те мн. Глинен мангал
{грнци сос кал — да се греет/ че накладат
33
грнци, че горат грнци. после кофторйё
фанаа да кладат/
ГРНЧДР,о м., мн. арййарйё,
те Грънчар.
ГРОБИШТА, та мн. /на грдбиш-
тата само кдпайа — мратЦ-а па нечем
у софйскъите грдбишта ме кдпаа/
ГРОБИШТА?, о м., мн. аРОбйШ-
тарйё, те Гробар.
ГРОБНИК, о м., мн. аРобййЦй,
те 1. Гробар; 2. Посетител на
гробиша, на роднински гробове
/ич не додждаа гробницйте од грдби-
штата/
Гробница, та л., мн. аровнй-
Цй, те Общ гроб /ископааме една
гробница за трима войницй/
ГРОЗГьЕ/то ср. Грозде; КУ-
ЧЕШКО ГРОЗГьЕ Solanum nigrum.
ГРОЗИАК, о м., мн. арозд&Цй,
те Грозд /еден гроздак — една ока]
ГРОЗИЕ, то ср. Малък грозд,
зърно грозде.
> ГРОЗИОБЕР. ом.
ГРОЗИ ОБЕРСКьИ, Ка, Ко, Кьй
/гроздобёрскьи пат/
. ГР03И0Ф, арёздоЕа, о, й.
ГРОЗЕН, арёзйа, о, й /грозны
са за гледанье, а па са убави за Паденье/
грозна стут/; ГРОЗНО адв. /така пер-
чицйте им бучави бучави,сума грозно!/.
' ГРОЗИЛ нсв. Загрозявам /йа па
нечем да им грозим ушйте/
ГРОП, арёбо м., мн. арёбоЕе,
аробоЕёте Гроб /като йдат на за-
душница, пдпо чети на сите, дди од
грдп на грдп/ у турскьи грдп мдж да
пропаднеш со сё!/ равнъёнъе на чети-
риесёте дёна, дти му равнад грдбо/
ГРОШ, о м. / мн. ароШёЕе , те ,
мн; бр.	/спести ли некой грош?/
сестра си брата продава за кутел бели
грошёве/ йа сакам прит педесё гроша/
ГРП; арбд  м., мн.	,
арбоЕёте Гръб /по грп се лежи цало
лето/ това от чий грп? од наж грп!/
рабовете и на грбд и на ракавйте прави/
ГРСНЙЦА, ‘та-Л/ мн.' ареййЦй,
те Коноп; снопче конопени стъб-
ла /сёеме грсници па гьи обёреме, оску-
бёме, мангко гъи исушйме, истрльаме и
гьи однесёме у вода да кьйснат, докато
фанад да пуштат качишта/ после
стане повёсмо од грсницата/
ГРУАЛ нсв. 1. Чукам ±ито,
боб, за да отдели зърната /кога
се вршёше с коньё, като сламата се оде-
ли од зрндто, зёмат вилите и подриват
зрндто, оно е дште с плевата, сичкото
жито да испадне ис класд, подриват и
сламата излази одгдре. това подрыванье
се вика груанье/; 2. Кашлям силно
/груах цала ндш/
ГРУБАФ, арУБаЕа, о, й Груб
/нёшто шие, па не ё мазно, речат —
грубаво, не ё сйтно шйено да е мазно/
ГРУПНО адв. Групово, на гру-
пп /на стражар и апаш играйат
групно/
ГРУТКА, та Л., мн. арУтКьй,
те, ум. арУтЧйЦа, арУтЧё Грудка
/и земах... та гъи затрупах, под една
грутка/ чукаме груткьи по ораньето/ на
сите по грутчица/ три грутчёта сдл/
ГРБФОЛь, о м., мн. грУфоЯье,
те, ум. грУФоЯьЧё Бучка (захар,
сол и др.) /груфольчё сдл/ сирачё сам
била...а сега груфолъ, старо, збръчкано,
поцрнёло.../
- ГР9ШТИЛ нсв. 1. Беля, лклця;
грухам /да груштиш орёси/ 2. Ла-
пам, плЬскам /мдльи йа, нёка груш-
ти, да гнъетё! жвакло!/
ГРЦЛАНь, о м. Гръклян.
ГРЧ, о м. Гърч.
ГРЧАФ, арЧайа, о, й Слаб,
дръглив /грчава йахнийа, бедна, поена/
мойата рана е грчава по!/ ели не ё ндгу
грчава козата?/ тй че станеж грчава,
дти не йадёш/ пуно е гьаволйи, а гърчаво
е, слабо/ ндгу сме гръчави с парата/
ГРЧКьИ, Ка, Ко, Кьй Гръцки.
ГББЕРНИИА, та /...се ослободи
ербийа, се образува една губёрнийа/
ГУБЕРНАТОР, о А. /повёде се
борба... кдй да стане губернатор/
ГУБИЛ нсв. 1.Губя; 2.Убивам,
погубвам /исканы йа виедкьи чардаци,
па си пойдё сестра да си губи (песен)/
това детё нас че ни губи като пораснё/
губи државата, она по иепдлзуеше, кога
бёшечасно/
ГьУБРЕ, то ср. Тор /па туту-
ньо насёеме, па го покрйеме соз гьубре/
ГьУБРИЛ нсв. Торя /офцйте
пасад гъи офчарйёте, слёзнат па од
балкано, гъубрат на кдтари/ гдепот е йа
гьубрйл — нёмаше стока, ништо/
ГьУБРИШТЕ, то ср., мн. аьУб—
рйШта, та Торище.
ГьУВЕЧ, о м., мн. аьУЕеджйё,
ум. аьУЕеджё /йа че ви правим гьувеч/
ГУВНО, аУЕйдто ср., мн. аУЕ-
.йа, аУЕй&та и аУЕййШта, та Гум-
но, харман (място) /това мёсто
специално е купено за гувно, за на
ветерд. по висдко е, ветерд по дува/
трейх гувндто за вршидба/
 ГУГУТКА, та л., мн. аУаУт-
Кьй, те.	~ •
34
ГН DE , то ср., мн. аУдета, та
Малко прасе.
ГУПЕЧКДЛ нсв. Гъделичкам.
ГУИЖЛФ, аУджаЕа, о, й Мър-
шав.
ГУИРР! мЖд. Подвикване за
мамене на свине. - .
ГУЖВД, та-, мн. Халка, об-
ръч от пръти за затваряне на
вратник или вратичка.
ГУКМ нсв. /гугутка гука/ првата
казала да фане детёто да гука и да се
смёе.../
ГУДьДИ, йо м. /гулъай че прайад
днёс/
' ГУДьДИПЖИИД, та м., мн. аУ-
Яьайджйй, те.
ГьУДЕ, то ср. Руло /рун ото се
завйе на гъулё] на гьулёта го ставиме!
ГУДИМ, та jfc. раст. Бял ала-
баш, Brassica napobrassica.
ГьУЛ, о м. Г1ом за 2 л.
Г МД, та ж., мн. Гума; тума-
на подметка; гуменка {гумите ти
не пузальаа, а мойте пузальаа/ оттам
мйиме си гумите на барата!
ГьЗЛД, та Ж. Г1ом за 7,5 л.
ГьЗЛЕ1г то ср. Малък бакъ-
рен съд, вЖ. ГьУЛ.
ГьУЛЕг то ср., мн. аьУМёта,
та Г1оме (за патнцн) .
ГУДЕНьЖ, о м., мн. Гумен
царвул 1къиналосигуменъаците/
ГУНУЕД нсв., св. аУйеМ Пре-
гръщам /кой йма имен дён, гунад го и го
фрлъат у еодата/ цуни, гуни па пушти/
може ли така гунъети?/
ГьУНИИД, та Ж., мн. аьУййй,
те Дървен винкел за отмерване
на ъгли 90 и 45 градуса.
ГУРБЕТ, о м. /на гурбёт сам
одйл, у чёпино сам ишёл на работа/
ГьУРГьОВйЕН, ГьОРГьУВИЕН м.
ГУРГУДь, о м., мн. аУраУЯье и
аУраУЯьё, те Гургулица, Turtur
auritus.
ГУРГУТКЛ, та Ж., мн. аУраУт-
)Сьй, те Гугутка, Turtur riso-
rius /гургутка гука/
ГУРЕДь, о м, мн. аУреЯье, те.
ГУРДьДФ, аУРг!ьа£а, о, й Гу-
релив /гурльавите очи/
ГьУРДУК, о м., мн. аьУрЯУЦй,
те Боклук /от клёчкьите гьурлук тука
стана/
ГьУРЛУЧИ/f нсв. 1 .Правя бок-
лук . 2.Отделяй, изхвърлям бок-
лук /кога чйнад жйто, исфрльад
боклук, гьурлучат/
, ТьУРУНТЛПЖИИДг та м., мн.
аьУрУйтаджйй, те ПорултадЖия /гъу-
рунтаджййа, нёма нйкакво сознател-
ство у нёго/
ГьУРУНТИИЛ, та Ж. Порултия
/што збйраж бе? — гъурунтййа! оти
ракъййата она е за кавга] кога дойдда
русите, ймаше гъурунтййа у макъедд-
нийа/ вйе че дйгате гъурунтййа да го
испадиме касиёро/ она праи кундуманъё,
гъурунтййа, на момчёто долагаше/
ГУСО-ГУСО! мЖд. Подвикване
за примамване на гъски /гусо-гусо!
ейкат гаскъи/
ГУТДВИД СЕ нсв. Сърдя се,
цупя се /стйга се гутаейл!/
ГНТДФ,./ аУтаЕа,\ о, й Който
има някакъв физически> недоста-
тък /гутаба — нёкойа с маана у снагата,
йа патраеа, йа нёшто у нодзёте шан-
таеа/; ГУ Т ДВО адв. Неприятно, про -
тивно; ГУТДВО ЛУ Е Не му -е при-,
ятно, не му е по сърце /после че
ти стане гутаео, терсенё да а рабдтиш/
ГУТИНьДК, о м., мн. аУтййьА-
Цй, те Лош, неприятен човек.
ГУТУР, о м. Болеет по коне-
те /гутур да те йадё!/, вЖ. ГУТУРДЧ.
ГУТУРДЧ, о м. Болеет по ко-
нете, Adenitis equorum /топка на-
брала на шййата на кднъ, измётиште/ <
ГУЦИ-ГУЦИ! мЖд. Подвикване
за примамване на свине.
ГУШД, та Ж., мн. аУгйй-, те 1.
/ако се уеапйри, че оди да дави, улови те
за гушата, стйска, описка.../ гушата го
заболъало/ ние че дадёме на невёстата
гъердан, жътичёта и една жътйца на
гушата! Дт- тйа панделъка се връзува за
гушката/; 2. Гърло на стомна,
буклия /и си йма капачка озгбр, она е
врзана за гушата на буклййата/ -
ГУШДФ, аУШайа,/ о, й Гушав
/да не ё йа гушаф, йа рошаф/ гушава
кратуна/ \
ГУШИЛ СЕ нсв. Гуша се, сви-
рам се /дойдё момчёто, нйе — гушиме
се. ама штом го аресала, дадооме йа/
онй пасат, йа не пасём, гушим се само/
ГУШТЕР, о м., мн. аУШтерйе и
аУШтеРй, те, ум. аУШтерЧё.
ГЪТДЛ нсв. Гълтам /като гъ-
таш таа прах.../
ГЪТДЧ, о м., вЖ. гатдч Ада-
мова ябълка.
ГЪТНЕЛ св,- Глътна /гътни!/
едно пулъчё гатнах/
ГЪТКД, та Ж., мн. аътКьй, те
Глътка.	:	-
35
ГЪТКДЛ НСВ. Говоря забърка-
но, несвързано; хъкам /йа за кула-
та не сам се сетйла: гъткам, гъткам —
заборйла!/
д
ИЛ чет. /кованы рупчёта, да мйнг-
гат, да трёпкат/ два-три рейса да
циткулйрат/ он йе скупчйл на сите
села имдто да е наедно, и он да им е
началник/ да мдж йутре да не йё сви-
ньар у стопанство!/ кога да се увдлним
вёчем, ме фана една испанска более/ де-
тёто да се не уплати мама да не ей е
глава одрезала, да не ей е рака одрезала/
и се уплатили да не би да откарат и ни
канадоле/ ела д йдем у бай ристдте!/ йа
нёма а седйм тук/ нёка а гъи пасё чича
ти/ немой да умрем!/ по мдже лото
нам да стана/
ИДБИЦД, Ta i., мн. ЗабйЦй, те
Дъб /йдеме у гората, мажд се качй на
дабйцата/
ИДБОФ, дАБоЕа, о, й Дъбов
/и наточат вино буклйи дабови/ .
ВДВЛЛ нсв., св. дадёМ, д&М,
аор. св. дё.до (X) , прч. -д&Я, А., д ,
й /йа че го дадём зашто потто/ че дам
с къирийа да живёйат драта, за раната
че излази/ он си арчи, парй мене у ра-
цёте не дава/ братндто спрёа сега, не
даваа/ и мён ме пуштй мажд ми. не
дава, не дава, па току рёче: айде, иди!/
давате ли му мёсо?/ те не й дадоа
работа саа баш/ дадох парйте, ракьййа
ми капка не дадоа/ сёдем къйла за цёл
мёсец — така даваашеа тогай/ па не му
даваатеа. работа да рабдти у стопан-
ството/ тйа што гъи давашоа, што гьи
нарйчашоа, нёма гъи сега/ тогай баш
дард давахъа/ што си е далд за душата
додека е бйл жйф, тава му се найде и
на днай свёт/ ...та му не далй трй дёна
вода да пиё/ дайте ми жйто за кдледа,
за божич/ и капаро че врнеме, што е
даден на брат ти/
ВДВДЧКД Ж. . Удар при игра на
дЖелик, когато , се удря по д±е-
лика на земята /на давачка/
ПДВИЛ нсв. Давя, душа /...чёл
да стане вапйр. че дде у катти да дави
. драта/ дт. жената стегналъа пан-
делъката и дави детёто/
ПДГД, даа&та, та ж., мн. д£-
аьй, дааьйте Дъга (на бъчви) .
ИДЖБД, та Ж., мн. д&ЖБй, те.
ВДЖВЕВНИК, Ом., мн. даЖдёЕ-
•ййЦй, те Дъ±довник;> дъЖдовен
червей.
ВДЖВОБРДН, о м. /а да си от-
краднеме по едйн найлон, та на ейте по
еден дъждобран/
ВДЖВОБРДНИЦИ мн. Дъ±до-
брани.
ВДЖВОВИТ , а, * о , й Дъзкдовит
/даждовйто бёше, черёшите се скапаа/
ИДЖЕ чет. /снаата се разльутй
даже/ даже и продаваа се/
ИДЛДВЕРД, та Ж., мн. даЯаЕё-
рй, те /тй ймаж бабо таквйа дала-
вёри — сёкакви работи/
ВДЛДК, о м., мн. даЯ&Цй, те
1. Далак /слёската што вйкаме на до-
бйците, нам е далак/ 2. Водна бо-
леет , Hydrops /далёко — более се вй-
ка/ фанал далак — фанал вода/ далак
имал — болъй го корёмо, йма вода/ коё
умдрна вдда се напиё, и таа вдда се
сосйрува, и фане да го болъй, далаг го
вйкаме/
ПЯЛЕ К, ИЯЛЕКО адв. Далеко
/два къиломётра далёк, и сё нанагдрно/
дупница е далёко/
ВЯЛЕН, ВЯЛЕЧЕ адв. Далеко.
ИДЛЕЧЕН, даЯёЧйа, о, й /из-
лёзнат, далёчни сёла фанат/
ВДЛПИСЧЕЯ нсв., св. даИдйШеМ,
аор. св. даЯдйсё. (X) , прч. даЯдй-
с&Я, а, о, й Чвличам се в работа,
потъвам в работа /далдисал, та не
мдж да го спрёш/
ИЛЛИ чет. /дали не е запрёл ча-
сдвнико?/ дали че ми дадё патлиджангка
да апнем?/ таа вуна дали че се рашчё-
ша?/ далй за моата фамйлийа елй за
тебе.../ дали наде, им пишет пйсмо?/
дали да ни ранъи, далй ной нёшто да
купуйе/ дали че мдже, не мдже ли?/
ИДЛИ БУРИЗДН м. Малко тре-
висто растение от типа на тръ-
ните, пълзи по земята. Плодът
му е като орехче с три-четири
шипа отстрани /дали буризан, по
нъйвите, ндгу боде/
ВДЛДВЖДНД, та ж., мн. даМа-
дж&йй, те.
ВДЛГД, та ж., мн. даМаьй, те
Дамга, белег.
ИДЯГОСНЕЛ нсв., св. daMaduJeM,
аор. св. даМаосй. (X) , прч. даМао-
с^Я, а, о, й Дамгосвам.
ВДЛСКО СРЦЕ раст. Момино
сърце (цвете), Dielytra.
ИДНДЧЕ, то ср. Теле до 1 го-
дина.
DflHOK, о м., мн. д^йоЦй, те
Данък . /на дёсет крсци еден крстёц
земали данок/ да си платат даноко/ че
те карам да те затвора за даноко/ по
36
даноците като са одйли, нарддо бил по
работа по нъйвите/
DДаННВДД. нсв., св. д&айеМ От-
дъхвам си, поемам дъх /чёкай да
даанем малко/ да даанем, да почином/
ПДП, д&бо, м., мн. д&бйе, те
Дъб /дап — се сече на перо]
 ПДР, дар’д, м., мн. д&РоЕе,
дароЕёте и д&рй /он че канъи, она да-
рд справйа/ сега колку дар че ни сака-
те?/ та прави дште дар за даруванъе на
роднините/ исчувааме штёркьи, правйи-
ме дарове/ или жалъиш, дека дари
немаш?/
ИДРБД, та Jr., мн. д^Рбй, те,
ПДРИДГДН Объркано, разту-
рено, съсипано, в&. ИДРЛДГДН.(от
тур. darmadan) .
ПДРЛДГДН адв. Съсипано,. раз -
турено, объркано.
ИДРОВЕН и ИДРОВЕН, даРдЕйа
и даРоШ, д, й.
DДРОБИТ, а, о, й /убавйца, да-
ровита/ нёмаше возможное да се изучи,
ама е даровит, ейа!/
ИДРУЕЛ нсв. Дарувам /настрет
двдро че даруем, че издаруем — кого
кошулъа, кого крпа/ и дарува свекорд
кошулъа и крпа/ че гъи зашйеме и че гъи
даруемо/ та прави дште дар за дару-
ванъе на роднините/
ЙДСКД, дасК&та Jr., мн. дАс-
Кьй, дасКьйте, ум. даи!Чё Дъска
/направат му сандък з даскъи, капак од-
гдре/ а даскъйте са чисто нови/ с еднд
дашчё наравнад земйата/ па зёмеме еден
дргнач — дашчё, и нарёдено тел, гасто
гасто/ дахчё сос тел/ като йгли, на даш-
чёто е заковано/
ИДСКДД, о м., мн. ЭёсКаЯье,
те /излёзне момчёто ми йакъим на па-
то... и казал на стойл бонёф, даскало/
ИДСКДДИЦД, та i., мн. дёсКа-
ЯйЦй, те /и на ёка даскалицата йа
сретна — нйе там бёрехме къйткъи/
ИДСКДЛЪК, о м.
ИДСЧЕН, дасЧёйа, о , й Дъс-
чен /дасчён мде/
ИДФЧИЛ нсв., aop. даФКа (X) ,
прч. дафК&Я, а, о, й Дъвча.
ЙДШ, даЖдд м., мн. даЖдё£е,
те Дъзкд /ако нёма май мёсец даш —
нёма лапанье/ даж го ишлд, ишло.../ да-
ждд трёбе да гъи е раскарал та пойдда/
тдо даж досади — сё грмлъавици, сё
даждёве/
ИВД, д£ат£ нум. м. /два мажа/
два рога/ однёсе гъи, два човёка, не мо-
жёа да излёзнат низ водата/ излезнаа
оейте, увапаа два трйма човёка/ у таа
кашта мдмци бёа два] там да йзврат
два бистра кладенци (песен)/ мина се
два три дни/ два тройца сёцаа натам,
два тройца натам/ дойдда два. тройца
мажйе/ сал двата] слушат се двата/
ИВДЕСЕ, дЕаесёте нум. /и мдо
свёкор земал оште дваесё брави дфци/ а
бёа дваесе и петйма у една кашта/
ИВДИСЕТИ, дЕаесётй, .дЕай-
сётйо, а, о, й нум.
ИВДДД и ИВДДД, дЕ&Мата и
дЕай&та нум. /вйе му двама заповё-
дате/ сакат йа двама ергъёнъе, она седй
у седёнькъата с еден/ двама старци/ нйе
двамата сме само с офцйте/
ПВДДИНД, ЗЕагДййёта и дЕайй-
йата нум. /она йадё за двамйна трои-
ца/...и мажйёте току рёкоа да закдлъи-
ме свинъата, и те ти двамйна с конъё]
онййа са двамйна бракъа/ двамйна човё-
ци коку го искарайа/ двамйна руснъака/
онй се караа двамината/ и онй ошлй
двамйната/
ИВДНДЕСЕ нум. /седад до дванаесе
часд/ дванаесе души дойдда/
ИВДНДЕСЕТИ, дЕайайсётйо, а,
о, й нум. /од дванаесета годйна навам
нёма мирлък/
ИВДТРИЕСЕ нум. Двайсетина-
трийсетина /дватрйесе самуна/ -
DBE, дйетё нум. Jr. и ср.:; гум.
д£ёЧКй /кога сам се делъйла со стеф-
чдте, дадоа ни две тополи/ она нёма
деца, две зема на золва си/ васа, па васа
— две васини/ тййа дветё умрёли на
првнио дён/ градйната не нй е тука,
заштд нйе сме дветё сёла обединёнй/
саде двёчкъи дечйца си йма/ на офчарйё-
те илъадо и две триста лёва даваа/
бастуно се строшй на две]
ПВИЖЕНИЕ, то ср. Вечерна
разходка по главната улица /иддо-
ме на движение/ пделе земал едён бел
кднъ, ошёл на движение/ момите о дви-
жёнието гъи поканйли/
ИВИЖИЛ 'СЕ нсв. Дви±а се.
DBOM нсв./ взвр. д£дйМ се
Разделим; раздвоявам /дуваро ни
двди, онй са досам нас/ ребрдто се двои/
две кашти ни двдйат/ йа че гъи двоим,
че зёмеш къёф ти това, къёф ти ондва/
DBOH, DBOH нум. Два, две (за
двойни предмети) , два чифта /пи-
емдто е двои дчи/ двои коейци/ по еднй
двои чорапйе/ гайди по двои, по трои/
чорапйе, еднй па двои/ обушта йма
двои, ама на това по се не лёпи калта/
ИВОИКД, та Jr., мн. дЕдИКьй,
те, ум. дЕойЧё /двдйкъи ако<ймаш,
фрлъи гъи!/
37
ПВОИНО ад. ср. и адв.
ПВО?, о м., мн. д£орйи1та, та
и дЕброЕе, дЕороЕёте /постойаа
турците постред двдро и току обрнаа
конъёте/ йма два двора, прёден и дзаден/
ПВОРЕЦ, о м/, мн. дЕорЦй, те.
ПВУКОЛьКЛ, та Л.
ПЕ мЖд. пдбд. /дё, кумйце, дрш се
заземи!/ дё, зёто, йаш!/ ng, ЛИПЕ мзкд.
Вик за изкарване или отпъЖдане
на крави.
ПЕ сз. Я )като тргнах по пато,
дё тува че се роди, дё по натам, и като
си ойддх дома, прес пёт минути бдлъкъи/
ПЕ чет. 1. за потвърЖдаване /дза-
ран им он тура де!/йа дома че го увийа
де!/ била му отсечена ногата, ранед де!/
у пдетриго ни дадоа по мангко де!/ ко-
май така е де/ 2. подбуд. /не соблачи се
де!/ почини де, почини!/ от што са де?/
ПЕ ПЕ мзкд. за нзраз на съмненне
/дё дё! не може!/
НЕБЕЛ, а, о, й, ум. деВёЯ-
ШКьй, Ка, Ко, Кьй Дебел; тлъст
/зёр дёка ме вйдиж дебёла!/ йловична,
дебёла е зёмнъа нам тува/ дебёло мёсо/
дебёлшкъи дрва/ по йачкъите нъйви, по
дебёли, че лёгнат/
ПЕБЕЛЕЕЛ нсв., аор. деВе-
Яе (X) , прч. деВеЯёЯ, а, о, й Де-
белая.
; ПЕБЕЛИНЛ, та лк.
ПЕБЕЛИШТЕ, то ср., .мн. деВе-
Яйи1та, та Ствол на дърво.
ПЕБЕЛФЛ, та Л., мн. деВеЯтй,
те Прасец. "	•
ПЕБЕЛУШЛ, та лк.-, мн. деВеЯУ-
ulri, те Дебелана.
ПЕБНЕЛ нсв. Дебна.
ПЕ БРЕ ПЕ! мйд.
ПЕВЛ, та Ж. рядко /дёва марийа,
ученичка, ногу учила/
.ПЕВЛЛ нсв., св. дёйеМ Дявам
/а йа нёмам каде да денем каменьёте,
трёбе да гъи фрлъим/ кадё че го дёваш/
напечалъй пари од боровйнгъкьите, кадё
гъи дена?/ кадё го денаа, кадё го^ за-
пусти а?/
ПЕВЕПЕСЕ нум. Деветдесет
/деведесё и дёвед дирёка/
ПЕВЕПЕСЕФИ, а, о, й нум.
ПЕВЕР, деЕерд, м., мн. дё£е-
рйе, деЕерйёте /да ми не найдат
маана свекр вата и деверд/ та прави
дште дар за даруванье на роднинйте, на
золей/ на деверйе кошулъи/ деверйёте
дйдат тамо/
ПЕВЕРИЧНИК, о м., мн. де£е-
рйЧййЦй, те Син на девер.
ПЕВЕРИЧНИЦЛ, та А., мн. де-
ЕеРЙЧййЦй, те Дъщеря на девер.
ПЕВЕРИЧНИЧЕ, то ср., мн. де-
ЕерЙЧййЧета, та Дете на девер.
ПЕВЕРУЕЛ нсв. /на йованден
деверд што е деверувал да йа вдди
(невёстата) у баньа/	/ i
ПЕВЕСИЛ м. раст. Heracleum. ’ (а '
ПЕВЕФ нум. /и каде дсем саато
дёвет ергъёньете ддйдат/ дёвет погачи
донёли/
ПЕВЕФИ, а, о, й нум.
ПЕВЕФИНЛ, та ж. Деветини /а
па тийа, човёко што е умрёл... па са
уготвйли и носат на грдбиштата —
изндсат. трёкъио дён — третина, де-
вётио, деветина, па изндсат/
ПЕВЕТНЛЕСЕТИ, а, о, й.
ПЕВЕТСТОТЕН, . деёетстдтйа,
о, й /ние бёеме ногу злё деветстдт-
ната година/
ПЕВЕТСТОФИН, ПЕВЕТСТОТИН
нум. /илъадо и дёветстдтин/
DEDA, ПЕНС и ПЕНЯ, та м.,
мн. дедй, те, зв. дёдо, ум. дётКо
Дядо /деда ми/ твдйо деда и йазе/ й дн
гъи казал, дедо миладин/ да му пасё кд-
нъо, на деда божила/ дёдо, тй седи, се-
ди!/ а йа речём: дётко, ндгу се бойм, оти
така дётко, оратиш?/ од деди, от
прёдедй останало/ мучи ддто, мучи дё-
ди, не плачи!/
ПЕПИН, а, о, й Дядов.
ПЕПОВИИЛ, та Л. Наследство
от дядо.
ПЕПОФ, дёдоЕа, о, й Дядов.
ПЕРЕСЕ, то ср. ДЗС.
ПЕКЛ и ПЕКЛ сз. 1. Че /добре
дёка си дошла/ чууме дёка цёта лайат/
збрах каменъе да а бием, ама видим дёка
че а ударим, и земах та и се обадихъ/ и
като виде чйча дёка паднах, и дн дойдё
и като ми виде, раката, дёка ми се
превила раката, и дн ми йа исправй/ дн
си трав дека го прежёнъуем/ разбралъ е
башта ми дека заклала мажд си/ ейн
нема да глёда дёка му е башта] йа и
казах дёка не хтё да ме вдди у бабине/ и
сите се учудиа дека сам йа скопала, три
дёкари нъйва/ йа знам дека нема да дде/
2. Поне±е, както /йа дёка не сам
здраф, не можем д идем/; ПЕКЛ прон.
адв. Къде, където, как, кой-то
/нам дёка че ни постёлъеш?/ дёка че
наеме?/ питали старата дёка е снаата/
имало турска кула дёка проверйавали
тескъерётата/ кой за дёка е/ жена сама
дёка мдже да орабдти сйчко/ испуснеж
дума дёка не ё на место/
7Q
DEKAP, о м., мн. дёКаРй, те,
мн. бр. дёКара /петстотин дёкари/
три дёкари нъйва/ нам по два дёкара
даваа/
ПЕКНУВЛЛ нсв., св. дёХйеМ На-
стоявам сърдито, непрекъснато
натяквам /па че ми дёкнеш/ свекор и,
свекрва и бегали, а на нёйа декнали да
им каже/ дёкне детёто да го водим
нанёкаде/ синд и като и декна, скара и
се: йа че те судим!/ стйга си ми
декнувала!/
ИЕКСЛЛ нсв. Прося, искам
нахално /дёкса — сака, дрнчй]
ПЕЛ, о М., мн. дёЯоЕе, те,
мн. бр. дёЯа Дял /брато зёме два
дёла, сестрата еден дёл/
ИЕЛЛК в*. ИЛЛЛК.
ПЕЛЛА нсв. Дялам /не дёлат сос
нош, секьйра нйшто/
ИЕЛЛЧКЛ, та &., мн. ЗеЯ&ЧКьй,
те Малка секира за дялане на
дърво.
ИЕЛИПЖЕ, то ср. раст. Отровна
билка, бълвавица, пиявица, Lo-
lium temulentum /делиджс — трава,
изглёжда като ченица/
ПЕЛИ ИД, та м., мн. деЯйй, те
/такум бога, непознат делйо (песен)/
ПЕЛьИА нсв., взвр. йёЯьйМ се
Деля /нам сега сос русийа койа граница
ни дёлъи?/ кога сам се делъйла со
стефчдте, дадоа ни две тополи/ тийа
са двамйна бракъа, дёлъени били/
ИЕЛКЛЯ нсв. Дялкам /дёлкам
др_вйе/
. ИЕЛНИК, о м., мн. ЗёЯййЦй,
те.
ИЕЛНИЦЛ, та Ж., мн. деЯййЦй,
те Наследствен-дял, част от ни-
ва, градина, . бостан /градйната да
дёлничим на пёд делнйци/
ИЕЛНИЧИЯ нсв. Деля на дел-
нйци, вЖ. ИЕЛНИЦЛ.
ПЕЛО, то ср., мн. QeHi, та
/да прекратиме нашто дёло/ а на синд
ми дште не бёше минало дёлото, като
си ойддоме тууа/
ИЕЛУТКьИ Ж., мн. Трески.
ИЕАБЕЛь, о м., мн. деМБёЯье,
те 1.Дембел 2. Търтей.
DEAEK чет. /стана макьа гадна за
гледанье — демёк уцапуе се/
ИЕЯОКРЛТ, о м., мн. деМоКрё-
тй, те /йа сам од демократите/
DEH, дейд и дейьд, м., мн.
дйй, дёйойе, дейоЕёте, мн. бр.
дёйа /чёра коку нйзи издипйи? само през
депо?/ през деньд месйиме лёп на фурнъа/
мина се два три дни/ ногу дни/ кой йма
имени дсновс — йдат по честйто/ депо- •
вёте си врват, годйните си врват/ он се
е три дёна бранъйл/ ДЛЯ ПНИ Има да
Живее, предречено (му) е да Жи-
вее; НЕЛЛ ПНИ Няма да Живее,
предречено (му) е да умре /и детё-
то гдспут че го запази: коё има дни —
живее, коё нёма дни, оно умре/ и од очи
жми, стёнъа... нёма ли дни — умира/
ИЕНаГУБЛ, та Ж. Мързелива
Жена.. -
ИЕНаГУБЕЦ, о м., мн. дейг-
аУпЦй, те.Мързелив мъЖ.
X ПЕНаГУБИЯ СЕ нсв. Губя си
времето напразно, без работа,
безделнича.
ПЕНЁПИСУЕЯ нсв., 'св. дейедй-
uJeM, аор. св. дейедйсА (X) , прч.
дейедйс^Я, а, о, й Наблкщавам
мълком, незабелязано, ЪглеЖдам,
преценявам. някого или нещо /раз-
глйждат, оценъават, дали че го биде/
чйнат сейр/
ИЕНьЕА. адв. /къеркъёзйете рабо-
тйли ндшкъем, дёнъем почйваат на
сёнгъкъа/
ИЕНЕСКЛ адв. Днес /магда де-
нёска сё се брлъдка по садовёте/
, ИЕНаКЛ, та Ж., мн.. дёйгКьй,
те Бала tIotIoh /после тутунъо го
врзуеме на дёнгкъи/ пед дёнгкьи врзах/
ПЕННО ад. ср. /йа дзаран го ра-
нъим, дзаран та вечер, денно врёме —
крдй!/ денно врёме работали, вёчерно
врёме.../
' ПЕНУЕЛ и ПЕНьУЕЛ нсв. Дену- /
вам /там денуе, там ноштуе/
ПЕРЛК, о м., мн. дерёДй, те
Парцал, нещо съдрано /дерак, за
пашкулъёте што сё дёре/
DEPBEH, о м. Дервент /пат ме-
джу планинйте, там не смёе сам да па-
туе човёк/ тргнат нис клисурскьио дер-
вён да ддйдат/ пошли да бёрад дрва у
дервён/ снаа и здлва са одйли из дервёно,
на дома са си шили/
ИЕРЕПЖЕ, то ср: /сега да не сам
на това дереджё/
ИЕРЕЯ нсв., aop. dpi (X) , прч.
др&А, а, о, й Дера; прен. Бия
/пашкульё дёреш ли?/ да му не дёреш
вёснико/ дёре дёре като мачё, — ка-
пингькьите/ србйете го дёрат сос ремик,
жив го дёрат/ че те бийат, дёрат/ кой
го драли, кой го не драли/
ИЕРЯЕНЕ, то ср. Воденица.
DEPT, о м. ГриЖа, безпокой-
ство /ели па под грдйте фане да больй
от сйлно притеснение — дёрто а запйло,
мерако, страд]
39
ПЕСЕН, дёсйа, о, ri /нему се
чини дёсно е земал, а он зема право!
DECEP.T, о м. /па че туриме па
десерт, по йаденъето/
ПЕСЕТ, десеттё нум. /дёсед
души) десед бра в и дфци/
ПЕСЕТИ, а, о, й.
ПЕСЕТИНА, ПЕСТИНА, та Ж. ,
нум. кол. /по дестина, по печёс/дестина
души/ йа сам расадила десетйна рёда,
ама ситен, танок/
ПЕТЕ, то ср., мн. detlA, та,
зв. дёте, дёЦа, ум. детёйЦе, де-
ЧйЦа /ели сме деца, не разбираме/ сос
тдо две деца сам одимала машкъи/ она
ни си земала дрёшка, ни лёбец на деца-
та/ саде двёчкъи дечйца си йма/ и Клима
с рака, вика го: дёте, дёте! ела код
мёне/ деца, златни прстенъе, ко зна кой
това че го вйди/
ПЕТЕЛИНА, та Ж., ум: дёте-
ЯййгКа раст. Trifolium.
ПЕТЕНЧВАМ СИ нсв. Прекарвам
си детинството /да си детенува/
ПЕТИНИЛ СЕ нсв. Вдетинявам
се, правя се на дете.	. 
ПЕТИНСТВО, то ср.
ПЕТИШНьАК, о м., мн. детйШ-
йь&Цй, те презр. Дете; вдетинен
човек /чии деца че учиш тй, детиш-
нъак такдф!/
ПЕТИШНьАР, о м., мн. детйи]-
‘ йьарНё’., те пренебр. Дете; възрас-
тен, който се прави на дете /и ве-
черта ти сндшти што бёше, замркна у
нас. йа като детишньар играем окол нёго
— пригрна ме и ме тури на колёното/
ПЕЧУРЛИА, та Дечурлига.
ПЛАВАЛА, та Ж. Шум, , гкэрул-
тия /не дигай ндгу джабала!/
ПЛАВГАМ нсв. ДЖафкам, лая.
:* ПжАПЕ, то ср. ТГьт, шосе /има-
ли сме нъйва на самокофското джадё/
извёдоа гъи на джадёто/
, : ПЛАКАМ: нсв. Говоря много,
бърборя.	"
ПЛАМ, джаЛд, м., мн. дж&Мо£е ,
джаЯоЕёте Стъкло (на прозорец);
ПЛАМ ПОПАРА /джам попара — сиренъе,
вода и леп/ ПЛДМ САКЪС, дЛё.М са-
КЗзо Колофон.
ПЛАМАПАНА, та Ж., мн. джайа—
^д&йй, те ДамадЖана.	•
ПЛАМБ АЗИН, о м., мн. джаАб&—
зйе, те.
ПЛАМБАЗЛЪК, о м. Търговия с
добитък.
ПЛАМПЛИИА, та м., мн. джаМ-
джйй, те
ПЛАМИИА, та Ж., мн. джаМйй,
те /и онййа турци, што са били у
сдфийа, затварат и гьдргъа и булата у
црната джамййа/ ймаше у турско врёме
и две джамии, нийните цркви — джамии/
ПЛАНАБЕТ ’ неизм. Заядлив,
опак човек /ама джанабёт човёк!/ не
иска джанабёт/
ПЛАНаГАРА, та Д. Вид детска
игра на челик.
ПЛАНПАРИН, о м., мн. джайд^-
рйе, те СтраЖар, пазач /полъак,
джандарин да сонуваш — па арно билд/
ПЛАНПРАМЕРИН, о м., мн. джа-
НдраМёРй, те Жандармерист /ти-
йа са опасни, джандрамёрите/
ПЛАНПЛИН: ПЛАНПЛИН НЕЛА Ня-
ма Жива душа /у селдто джанджйн
нёма/
ПЛАНаКА, та Д., мн. дЛАйгКьй,
те /лани имааме ногу джангкъи/ джанг-
кьи жъти, црвёни/
ПЛАНаКьАЛ нсв. Карам се, за-
яЖдам се /стига си джангкъала момё/
ПЛАНЪЛ /таково нёшто не знам,
бе джанъм!/
ПЛАПИМ нсв. Стъписвам се,
учудвам се.
ПЛЕЗВЕ, то ср.
ПЛЕЛьАТИН, о м., мн. джеИьА-
тйе и джеЯь&тй, те.
ПЛЕЛЕПИН, о м., мн. джеИёпй,
те.
ПЛЕЛЕТКА, та Ж., мн. джеЯёт-
Кьй, те Жилетка /аджёмка, джелет-
къи — тердзии гъи шййат/
ПЛЕНаК, о м., мн. джёйгКоЕе,
те Веселба, закачки /поправйхме
малко джёнгк/
ПЛЕНаКАПЛИНА, та м., мн.
джёйгКаджйй, те Веселяк.
ПЛЕНгКАПЛИИКА, та Д. / мн.
джёйгКаджййКьй, те Веселячка.
ПЛЕП, Ом., мн. джёпоЕе, те
ДЖоб /и на велиден... они излёзнат со
црвёни йайца, у джёповете натураа/
ПЛЕП АН А д. ДЖепане /он донёл у
бохча нёшто тёшко, па мёне ми не
тёкнуе, че е джепана/
ПЛЕРЕЛЕ ср. Пакостник, опак
(за човек, Животно) /джеремё чо-
вёк, алъаво животно, суртук/
ПЛИБРЕ, то ср. ДЖибри, пра-
щини.
ПЛИВГАЧ, о м.,' мн. джйЕаа-
Чйё, те Палаво дете, кученце.
ПЛИГьЕР, ом., мн. джйарй, те
Дроб /црн джйгъёр/ бел джигъёр/
40
ИЖИрЖДН, а, о, И Нагласен,
пременен, наконтен (рт тур. cici)
/ндгу джйджана сам/
DЖИЛИТ, о м. ДЖелик, в&.
БИНьДК.	/
ИЖИНИЖИРИ ЛИНПЖИРИ . /не мис-
льи да те лажем, йа не обичам джйн-
джири мйнджири/
ПЖИТКДД нсв. 1. Хвърлям на-
далеч; блъскам силно, ритам; 2.
Лкшея (дете). '
;ИЖИТНЕД св. Хвърля, блъсна,
ритна силно.
ПЖОБОЛИЛ нсв. Говоря мно-
го, бърборя.
ПЖОИЖДН, о м. раст. ДЖодЖен,
Mentha piperita /и туриме му сол-
чица, джоджан, мазна мерудййа/ корём
забольало, глава заболъало... — пийат
подабиче, див джоджан две дзарани/
ИЖОКД, та А., мн. ЗждзСьИ, те
Сурвачка (дърво или прът, разце-
пени отгоре на 10 части, конто
са свързани горе) /василёвдён —
децата зймад дждкъи од дрво рахцапено
на нёкоку парчёта, ддат от кашта на
кашта и суроваскат/
ПЖОКДД нсв. Изпивам на-
веднъЖ.
ПЖОКНЕЛ св. Изпия наведнъзк
/дждкни си виндто!/
ИЖОЛДН, о м.
ИЖОЛьДФ, джоЯьаЕа, о, И Раз-
сеян, завеян човек /соникакоф, не
прилйча на човек) врви, не глёда што че
настапи, не види, та наджопа трн/ vv
каке а си дждлъава, та не видиш,
дждпаш/
ИЖОПАД н ПЖУПДД нсв. Ходя
тромаво; настъпвам (някого, нещо} .
ПЖОПДНИЦД, та ж. Салата;
чорба от зеленчук /джопанова чор-
ба, джопаница — буранийа, патлиджан
и кромит, зейтин)
ПЖОПДНаКД, та А. Ястие от
зеленчуци (салата, зеленчукова
чорба), вк. ИЖОПДНИЦД н БУРД-
НИИД /шарена манджа/
ИЖОПДНОФ, джоп^ИоЕа, о, И
Зеленчуков /джопанова чорба/
ПЖОПКД, та Ж., мн. дждпзСьй,
те Овчарска тояга, гега (дълга
около 1,5м).
ИЖОРКДЛ нсв. Мушкам.
ИЖОРНЕЛ! св. Мушна /да не чуе
гъаволд! — а па 'нека чуе да го болне
малко, да го дждрне нёшто!/
ИЖОСНЕЛ св. Ударя, д±асна
/она го е джоснала така!/
ИЖУАП, о м. , мн. джУ^пйе, те
(тур. cevap) Отговор.
ИЖУБРЕ, то ср. Тор, вЛ-. ГьУ-
БРЕ /йа сам като низ буниште, низ
джубре — саде сама!/
ПЖУПДФЧЕ, то ср. /пакосчийа,
немирно детё/
ПЖУИЖЕ, то ср. г мн. джУджёта,
та /там живейали сёдам джуджёта/
ПЖУЛьДФ, джУЯьаЕа, о , И Са- *
кат, недъгав /джулъаф човёк, сакат
нёшто/
ИЖУЛБУШ, о м. Веселба /момй-
те рабдтат... ама джумбуш си прават/
ПЖУНПЖУРИИ, те мн.
ХИЖУГШЛ .нсв. Ходя тромаво,
настъпвам (някого, нещо} /джупала
като къдрава/	-
ИЖУПНЕЛ св. Настъпя. (някого,
нещо} /джупни го, настапи!/
ИЖУСЛЛ1 нсв. Ходя. те±ко, тро- .
маво; играя хоро тромаво;
ПзДПЕН, дз^дИа, о, И Заден
/они тръчайа, а йа останах дзадна/
ПзДПЕЧКДТД адв. Заднишком
/дзадечката излезна/
ПзДПНьЛК, О м.лнн. дзАдйьа-
ЦИ, те Задна част.
ИзДИНИШТЕ, то ср., мн. дзА.д- .
ИйШта, та Задна част на нещо /ко-
джа дрва набрани, онй се свлачйньат с
колесници — другото, дзадниште, оста-
ви/ прёдништа кола, дзадништа кола/
ИзДРДН, Т& А.  и адв. Сутрин
/ти сёдни една дзаран, че видиш. рабог
тите/ дзаран ми се най спйе/ дзаран пре-
мйвам раната, вечер премйвам/ че ддж-
даш сёка дзаран на превръска/ една
дзаран исчезнайах/ пийат подабиче, див
джоджан две дзарани/
ИзДРДНТД адв. Утре сутринта
/съштата вёчер фаштаа сино ми и дза-
ранта додёка него да откарат, нас по
напрёш ни дигнаа оттука/ и там какд е
седнал, па не сё знае, спал ли е, одзевнал
ли е ндгу — там умрёл. и дзаранта рано
ойдё нёкой си дейан маврдф да орё, и
там — умрёл човёк/ и бабичката дзаран-
та ойдёла на цръква/
ПзВДНИЦИ, ИзВОНИЦИ, те мн.
Свадбари от друго село /и че а
вддат у црквата соз дзвоници, и со
сватовёте, и сос кумове и кумици/
D3BE3DA, Зз£езд&та, мн.
дзЁёздй, дзЁездйте /дзвёзди са ногу
на небдто/ мор оти лежйш? та не ста-
неж да видиш небдто каквд е йасно, а
дзвездйте зелени/
ИзВЕИКДЛ нсв. Пищя, викам.
ИзВЕНДР, о м., мн. дзЕеИарйё,
те Звеновод /сёкьи дзвенар си збйра
негдвото дзвенд/
41
ДзВЕНДРКД, та ж., нн. дз£е-
й&рКьй, те Звеноводка.
ДзВЕНО, то ср, / мн, ЗзБейА,
та Звено /дзвендто сме сёдам жени, и
си заено рабдтиме/
ДзВЕР, о м,, мн. ЭзЕероЕё, те
Звяр /дзвер йе, не ё човёк, растурйа го/
ДзВЕРКьИНДта Ж., мн, дзЕер-
Кьййй, те Зверкиня, звяр-Жена.
; ДзВЕРОТИИД, та Ж., мн, дз£е-
ротйй, те /нёкаква дзверотййа, жи-
вотишка/
ДзВИЗДК', о м,< мн. дзЕйзАЦй,
те Овен до две години.
ДзВИ^ДРКД, та Ж., мн. дз£й-
зАрКьй, те, ум. дзЕйз^рЧе Коза
до две години.
ДзВИРКД, та Ж., мн, дзЕЙрКьй,
те Пролука, вЖ. ДзИРКД Iниз некой
дзйд дупка да йма, дзвйрка/
ДзВИСКД, та Ж., мн. дзЕйсКьй,
те Овца от една до две години.
ДзВОИДНаКД, та Ж,, мн, дзЕо-
И^йгКьй, те Двуцевна свирка.
/ ДзВОНЕЦ,. О м,, мн, дзЕдйЦй,,
дзЕойЦйте, ум. дзЕойЧё - Звънец
/дзвднци като камбангкьи, от калай и ба-
кър алалем, тучени, за копье, бйволье,
волове! (прен.) айде дзвончёта, айде
запойте!! .	,
ДзВОНИЦИ вЖ, ДзВДНИЦИ. .
ДзВОНОВОТ, дзёойоЕддо м.,
мн. дзЕойоЕддй, те Звеновод.
ДзВОНОВОТКД, та Ж., мн,
ЗзЕойоЕдтКьй, те Звеноводка.
ДзЕВГДР,. о м. , мн. дзёЕааРйе,
те Впряг биволи, волове.
\ ДзЕВНЕЛ и ДзЕБНЕД нсв, Мръз-
на /ела, не дзёбни бе! (Сп.)! да ти не
дзёенат рацёте)
ДзЕФ, O'-м., вЖ. ЗЕФ Зев /ако
нёма дзёф убаво да ти се дйга, цел дён
че оправйаш, че таманъиш да се дйга
дзёф и да се ткае убово/ Л
ДзИГДД нсв. Свиря на цигул-
ка, гъдулка )дзйгам на кьеменё) къе-^
менджййата дзйга, дзйга, нйе рйпкаме, X
рйпкаме/
ДзИДДЛ нсв. Зидан.	.
ДзИДДР, о м., мн. дзйдарйё,
те Зидар.
ДзИДИНД, та Ж., мн. дзйдййй,
те Зид.
ДзИРКД, та Ж., мн. дзйрКьй",
те Пролука.
ДзИТ, дзйдд, м., мн. дзйдоЕе,
дзйдоЕёте' Зид )соборисе дзидд/ _
ДзРН мЖд. /озгдрека едно алчё и
като играе (момата), оно вйка:. дзрн, .
дзрн!!
ДИДЛ, вЖ. ДИИДЛ нсв. Дишам.
ДИДРИЕ, то ср. Диария jduapue-
то, за нёго йа ймам трава!
ДИВДК, о м., мн. дйЕАЦй, те.
ДИВИЕЧ, о м,
ДИВОТИНД, та Ж,, ‘мн. дй£о-
тййй, те Див ,. невъзпитан човек
!глёй го таквд, дивотйна!!
ДИ ГД Л нсв. Вдигам )йа фанах да
се дйгам! айде, че дйгаате драта!/ прёчи
ми тайа, од диганъето... напрайх опе-
рацийа/
ДИГНЕЛ св. Вдигна /и дйгне но-
гата да се прекачи, и у йзлако да дйде/
а да дйгнем сенййата/ кога че се дйг-
нете да йдете там?! и дзаранта додёка
него да откарат, нас по напрёт ни
дигнаа оттука/ дик се, павле, от ладна
меана (песен)!
ДИЕТО Диета.
ДИИДД нсв. Дишам !еденйо оста-
нал и не дийал, и мёчката го одминала!
ДИИДРИИД, та Ж., вЖ. ДИДРИЕ
Диария /онй се расобуа, шлъапаа по
барата и гьи фана дийарийа!
ДИКДТ м. и ад. неизм. ГриЖа,
бдителност, внимание; ЧИНИ ДИ-
КДТ ; Гри±и се, старае се; ДД
СТДВДЖ ДИКДТ /да ставаж дикат да
го оработиш — да ймаш мерах!; ДИКДД
ЖЕНД ГриЖлива, работлива ±ена.
ДИКьЕЛ (ь) , о м., мн. дйКЯй,
те.Двузъба мотика /и он зема дикъё-
ло от колата, ударй еден кьеркьёзин по
глава и он умре! да поткрпи ж желёзо
дикъёль, срп/ дикьёл — да копа/
ДИКьИШ, о м., мн. дйКьйи1йё,
те Шев, тегел. ДД ФДНЕ ДИКьИШ
Да сполучи, да улучи, да по-
стигне резултат !само една дума да
фрльи, ама да фане дикьиш/
ДИЛИД, о м., мн. дйЯйМИе, те
Филия, резен.
ДИЛИЛКД, та Ж., мн. дйЯЙМ-
Кьй, те Филийка !еднаш макъа ми
испръжи компир и дилймкьи! што ми се
йадё, дай малъко од дилймкьите, нечем
ти от кдмпиро!
ДИЛьКьД, та Ж., мн. дйЯьКьй,
те Нишка !вуна, прёжда ако е спрёг-
нато, казуваме: от три дйлькьи/ измо-
туват свилата — една дйлькьа свила,
една вунено!
ДИЛ, дйМд м. п Ж.~ !душнйк —
искаруе димо] тайа дим/ димта каде
испушуе/; ДМ ДД ЛЕ НМД /и като
литнаа ис польёто — дим да гьи нёма/
ДИПЛьДЧКД, та Ж., мн. дйп-
ЯьАЧКьй, . те- Жена, която ни±е
tIotIoh juddoMe код диплъачкъите!
42
ПИПЛьНЛ \ нсв. Дипля; ни±а
ткэткэн /дйплъиме тутунъ/ а за диплъёнъе
— с аргакъе диплъйх лдшио (тутунъ), а
убавио, лево и дёсно, сама]
ПИПЛОЛЛТ, о м. Хитрец /нёкой
по дипломат, што найде, крйе у
пазвата/
ПИПЛОСУЕЙ СЕ нсв., св. дйпНд-
uJeM се, aop. св. 5йпНос& (X) се,
прч. дйпЯос&Я се, а, о, й Сгъвам
се, свивам се /да лёгне да се
диплдше/
ПИРЛ, та Ж., мн. Зйрй, те
Следа, диря.
ИИРЕК, о M.f мн. дйРёЦй, те
/деведесё и девед дирёка/
ПИРЕКТОР, о м. /дирёкторо до-
йдё и проверй коку дрёнгъКъи сме набра-
ли/ маврдф бёше директор на прдгъим-
назийата/
ПИРИЛ нсв. Диря /никой гъи не
дйреше тийа работи/
ИИСЛПзИ, те мн. Дисаги /па
чорбаджййата напрай дисадзи, напунй
гьи сос круши, да не бркаме у кошёвете
да не му развал ъаме стдката/ конь са
укарали, на кднъо дисадзи, у дисадзите
пари, азна]
ПИСКОС, о м. нов., вЖ. ПЛНг-
ГЛР.
ПИФ, дй£а, о, А Див /дошли
диви, искарали пйтомни/ ПИВО КУТРЕ
Сляпо куче, Spalax typhlus;
раст. ПИФ ОВЕС Avena fatua; раст.
ПИВЛ РУЖИЦЛ Althaea.
ПИК, дйд м. Те±ка миризма.
ПИШЛЛ нсв., вЖ. и ПИИЛЛ /каквй.
прах дйшаме само/
ПИШКЛЛ нсв. ум. от ПИШЛЛ /оно
земало полёка полёка да дйшка/
ПЛЛБОК, а, о, й Дълбок.
ПЛЛБОЧИНЛ, та Дълбочина.
ПЛЛЖИНЛ, та Ж. Дълзкина /дла-
жинае до пато чак/
ПЛЛКЛ, та Ж. Изглед, вид на
човешкото лице /по длаката го
познах/
ПЛЛН, 5Яайт& Ж., мн. дН&йй,
те и дЯ&йтй, дНайтйте /две дланти/
ПЛЪК, дЯЗга, о, й, ум. дЯъЧоК
Дълъг /длъг джорё бес кости — димд]
длъго длъго като важё> дёре дёре като
мачё. — капингъкъите/ длъгъи годйни/;
ПЛЪГЛ БОЛЕС Туберкулоза; ПЛЪГО
ЛЛГЛРЕ Вид детска игра.
ПНЕСКЛ адв. /днёска дти имаме
гос, и сме бдп сварили/
ПНЕШЕН, drieidria, о, й /и йа
сам се радувал за днёшната влас/
ПНО, то ср., мн. дй&, та Дъно
/кацата е права, йма дно од една
страна/ гастото што с, да лёгне на
дндто у котёл о/
ПО прдл. 1. простр. или врем,
предел /тийа два дёна снег да йма до
колена, баньат се у реката/ та стана
рана, ддлната уста дойдё до грклъано/
та стигнах до село йайново/ тргнал
нанёкаде, от село до село/ и од бостанъо
до дома сос песни/ а до равнъёнъе сака
дзаран, сака вёчер кандйло палъиме на
грдбо/ до молъйтва дрёите му вднгка да
не остануваат/ од господйн цангкдф една
картичка до вас/ 2. простр. близост
/мама тури гърнёто до нёйа/ до егрёко
— заметарник/ макъа ми ме е турйла до
огъйно у като/ йа че а продавам, тй че
си до мёне/ кажи, кажи каквд е чич
андрёй сёдал до тебе/ и че .прйдеж до
свёкор и че му учйнъиш метанийа/ сёдни
до мёне!/ штд е дошлд до глава, се сам
леку вала/ 3. приблиз. оценка на край-
ната цел, крайната граница /и 20 же-
нъйиме. довёдооме ана до нёго/ излезнал
до маалагпа/ онй излезнаа до кошарата/
до крчмата ойдё, ли?/ цйца до осемдесё
дёна/ павел набра до три рдсни къйткъи/
прен. това е до сой/
ПОБЛ, та ж. Време /ндшна ддба
доодйли да краднат/ ндшкьем, у глуа
ддба, като заспат сйте/ ами койа ддба
си тргнал там?/ койа ддба одй у
манастйро?/
ПОБЛР, ПОБЪР, рядко ПОБЛР,
добр^, д, й Добър / и тдо турчин...
като вишёл ™ ддбар човёк, црвенъак,
викал: бдсналййата!/ ногу е добра, па и
добрд си найдё]/; ПОБЛР ПЕН Празник;
ПОБРИО Зъбобол, абсцес */нёкому
жлебйните болъат, и образо му болъй,
отекло: ‘фана ме ддбрио*. па бёре, мъс-
ка, больй. па провалъи гндй, и течё> те-
чё, истечё, спййне се/ ддбрио, онд ръгне
у забйте/
ПОБИТОЕ, О м., мн. добйЦй,
те Добиче, едро домашно ±ив‘отно
(вол, крава, прасе).
ПОБИЧЕ, то ср., мн.' добйЧе-
та, та /нёшто добиче клаа на собдро/
што не го продадёте, што, мачите
добйчето?/
ПОБРЕ адв. /добрё дошёл!добрё
нашёл!/ добре дёка си дошла/
ПОБРИНьЛ, та Ж., мн. добРй- -
йьй, те Добрина, доброта /од доб-
ринъаеулаво/
ПОБРО, то ср. /човёг да напрай
добро на човёка/
43
ПОБРОВЕЧЕР м. Празнична ве-
чер /добровёчеро йде/ добровёчер, млада
чорбаджйко! — дал бог добро, царевы
аргакье!!
ПОБРОВОЛЕЦ, о м., мн. добРО-
ЕдЯЦй, те, ум. добРоЕдЯЧе.
ПОБРЧТРО ср. Добро утро.
ПОВЕКЛ адв. Завинаги /па и
довека така да сме!
ПОВЕЦ, о м., мн. дОфЦй, те
Вдовец !дойддх тука за довёц/ тука
жените сё измрёа, мажйете са се
дофцй]
ПОВЕЧЕРЛ адв. /и довёчера като
си дйдеме, на пдртата че поеме! и
коже: там лъивадата, — майка му,
башта му да умрат до довёчера!
ПОВИЕ (ЛН) СЕ св. 3 ед. ПОВИ-
ЛО ЛЧ СЕ Дошла му беля на глава-
та, иска му се да реве и да вие.
ПОВИЖПЛНЕ !напрйме довйждане,
айде!/
ПОВИДЛ, та Ж., мн. доЕйЦй,
те Вдовица.
ПОВЛИЯЛИ нсв., св. доЕЯеЧёМ,
аор. св. доЕЯёКо (X) , прч. доЕЯё-
ХаЯ, доЕЯёКЯа, о, й /насйло ме
довлёкоа от пато/
ПОВОПИЛ нсв., св. доведём,
аор. св. доЕёдо (X) , прч. доВёЯ, а,
о, й ДовеЖдам /тогай че ме доведад до
тука/ там се жёнъи, там доводи!; ПО-
ВЕЙ ЕН, а, о, й jдоведена штёрка)
ПОВОЛЕН, доЕдЯйа, о, й 1.До-
волен; 2. Осигурен с всичко, за-
дов о лен /сйчко че е доволъи, довдлна че
си!/
ПОВОЛьИ адв. Достатъчно, до
насита, колкото ±елаеш /сйчко че е
доволъи/
П ОВОЛьИЛ нсв. 3 адо в оля в ам
/совёто ни е ддбар, но сос лёп не мдж да
ни довольат/
ПОВРЗЧЕЛ нсв., св. доЕрЖеМ,
аор. св. доЁРЗА. (X) , прч. доЕрз&Я,
а, о, й Довръзвам.
ПОВРШИЛ св. Довърша jdoeptuu
се сйчко)
ПОГЛПИ ЛИ СЕ св. 3 ед.
ПОГОВОР,	о !потписали сме
договора!
ПОГОПИНЛ адв. /за догодйна че
гъи поправйат/
ПОГРЛЛЛ, доараМАга Ж.
ПОГРЛЛЛПЖИИЛ, та м., мн. до-
араМаджйй, те.
ПО ГЧШЛ адв. /дойдё ми до гуша/
ПОПЛПЕЛ св. /чаша зёми, руйно
винд не пйй, тй йа додай дёверу дейану
j йа ми додай момчйлово руу (песен)!
ПОПЕЕ ЛИ св., аор. додей^ Мй,
прч. додей&Яо Мй Омръзне ми,
дотегне ми /че ти додёе от писуванъе/
додейа ми од работа/
ПОПЕКЛ адв. прон. Докъде; до-
като /така ми се вйдиш едно убоу, едно
милаймно, нёма додека/ додека опрё?/
додёка пдйдат офцйте на паша, тдо си
е башка) та жнъёме додёка не савне/
додёка не изиграеш дро, нема да йадёш/
ПОПОЛЕ адв. До ДОЛу.
ПОПОЛЕКЛ адв. До долу /на
невёстите каберлйи кожуси доддлека/
ПОПЧЛЛЛ СЕ св. Сговарям се
/и онй додумали се троицата, не хтелй
да гъи дадат/
ПОЕЛ св., вЖ. ПОоЖПЛЛ /дде май-
кьа, па ми се скора, йа нечем да с йдем.
и она ме набйе и си доем! кога че доем,
кога че с йдем?! тй сёди тука, йа сега че
дом!) че дде дён, тдо нардт че се сврши/
кдпат нёска па си ддад дома!
ПОЖЛЛЕЕ (ЛИ) св. 3 ед., аор.
доЖаЯё (Мй) , прч. доЖаЯёЯо (Мй) .
ПОЗЕЛИ адв. /па се клъднам, па се
наведём ддземи/
ПОЗЕЛЧЕС, дозёМЧеста, то,
тй Нисък, набит (за човек)
ПОЗРЕВЛЛ нсв., св. дозрёеМ,
аор. св. дозрей^ (X) , прч. Ьо'З'Ре-
ЙА.Я, а, о, й Дозрявам.
ПОИЛ нсв. Кърмя /имало млёко,
немало — она че гъи дди/ че го ддим
година ли, две ли!
ПОИЛЖПЛЛ нсв., св. дойадёМ,
аор. дой&до (X) , прч. дой&Я, а, о,
й; взвр. 3 ед. ПОИЛЖПЛ СЕ Нащър-
бява се jda поткрпи ж желёзо дикёлъ,
срп, ако се дойал/
ПОИЛК, о м., мн. дой&Цй, те
Биберон !като бдска залепёно, па йма
дупкъи, като засёца детёто, онд пушти
млекдто! оставад го дома детёто на
дойак!
ПОИНИЦЛ, та Ж., мн. дойййЦй,
те Овца, чието агънце е умряло
и на нея й дават друго /дфца
ддйна без йагне/
ПОКЛЗЧЕЛ нсв., св. доКАЖеМ,
аор. св. доКазй. (X) , прч. доКаз&Я,
а, о, й Доказвам.
ПОКЛРЧЕЛ нсв., св. доКАраМ
Док ар вам !докарад го с колота дома! и
дрва докарааме! и там при тййа дуп-
къи... едён направйл колйба и там дока-
рувал та продавал сдл и видело, буга-
рйете като чуйат дека докарано сдл,
речад да си купат 'при дупката*!
ПОКЛТО сз./докатд пребрди вапйро
сёмкьите, онд че савне/
44
ПОКАЧУЕЛ нсв., св. доК^ЧйЯ
1. Досягай нещо, сложено на ви-
соко /ддкачи йа!/ чёкай да а ддкача с
той агата/ 2 . ОбиЖдам.
ПОКьИНЕЛ св. Докъсам, доиз-
нося (дреха) /докъинах си дрёите/
ПОКьИНОК, о и. Съвсем скъ-
сана дреха, обувка.
ПОКЛАПУЕЛ нсв., св. доКЯ^дйМ
Докладвам /че ме запишет там, че ме
доклад ши/
ПОКОПАЛ св. 1. Докопая; до-
обработя земята /айде си врви тй
дома, а йа че докопам царевиците, че
гъи запраша/ 2. Грабна, взема /па
одйхь да го докопам/
ПОКРДй адв. /она си е проста, не
те да изучи докрай/
ПОКТУР, о м., мн. ддКтУрйе,
те Лекар /ако е перде, ддктурйете че
го тргнат/
ПОКТУРИЦА, та Л., нн. ддКтУ-
рйЦй, те Лекарка /однёсох го при
доктурицата, она вика: ‘со што го
излекува тйзека?’/
ПОКЪТАЛ.св. Свърша, изчерпя
/ели сам си докатала, бес пари]
ПОЛ, доЯд и., нн. доЯйикга, та
и доЯдЕе, те /току на бура слёзне нё-
кой дол... однёсе гъи/ дойдё ногу голъём
порой... сйчко однёсе, долйштата ископа]
ПОЛАГАЛ нсв., св. доЯдЖйМ До-
носнича , клеветя /она праи кундума-
нъё, гъурунтийа, на момчёто долагаше, с
лоши работи лаже/
ПОЛАП, о м., мн. доЯапйё, те
/кучка лае из долап. — йазико/; ТЕВЕН
ПОЛАП Долап в стена.
ПОЛАПЧИЙА, та м., нн. доЯап-
Чйй, те /и пашата... поискал гъдргьа за
долапчийа на булите/
ПОЛЕ, ПОПЕКА адв. Долу /и йа
сам падналъа долъе/
ПОЛЕЙ, ддЯйа, о, й /дйдат по
долните сёла/ долната уста/; ПОЛНО
адв. /бабици — оно е по долно/
ПОЛЕТИЛ св. Долетя.
ПОЛЛА, та i. 1. Ред тухли
ме±ду диреците в стената на къ-
ща. 2. Къща със стени, изграде-
ни от дървени диреци с по един
ред тухли ме±ду тях /кашта што ё
од диреци (пайанти) и еден рёт туули,
се вйка долма/
ПОПЛЕЛ!, а, о, й. ПОЛЛЕНА
КАШТА Къща със стени, зидани с
по един ред тухли.
ПОЛЛИЛ нсв. Правя ddzWfe/Za
къща /долмйл йа — такваа кашта е на
стамёнгкоте доле/
ПОАНьДК, О м., мн. доЯйь&Цй,
те 1. Долей сноп в кръстеца. 2.
ЮЖен вятър.
ПОЛНИЦИ, те нн. /долницй на
колата/
ПОЛНИЦИ, те.нн. Долният ред
на Женските плитки (КосйтШ) .
ПОЛОЛА, ПОПАЛА, та Л. Вид
горна дреха от шаяк, дълга до
над коленете /дрёа с расцапени
ракавй/ _
ПОЛУ, адв., bJc. ПОЛЕ.
ПОЛ м. рядко /три мёсеци войнйк
седё. седёа там, па сега у манастйро
седй, домене ё видел/
ПОЛА-адв.^ /и да си дйдад дома/ и
дд дома сйчкьите однёли баници/ и от
тайа бдлъКъа... се поболъйа сите дома/
дама бе, беснйк!/
ПОЛА, та ж. Къща, "дом, се-
мейство /сега да си дйдем йазе у мдй-
та дома/ у таа дома, у това сёлиште/
ногу здравйе по дома] това ни е сйчкото
брашно у домата/ она не излази о дома-
та/ йа одлечат на ергьёнино у домата/
домата е добра, богата/
ПОЛАЭЛЪК,о м. Дамазлък /за
добиците вйкат — домашно чувано, не ё
купёчко/ бойан ми каза, че ни дадё
домазлък од нёго/
ПОЛАКьИН, о м., 'мн. доМаКьй-
йй, те.
ПОЛАКьИНА, та Ж., мн. доМа-
Кьййй, те’ Домакиня .
ПОЛАКьИНгКА, та Ж., 'мн.: до-
МаКьййгКьй, те Домакиня.
ПОЛАКьИНСКьИ, Ка, Ко, Кьй
/и си стройхме ново (учйлиште)~. по
домакъйнскъи начин: каменъе, дрвйе,
пари — сйчко од нас/
ПОЛАШАР, о м. /куче домашар —
браньи домата от човёк/ 4
ПОЛАШАРКА, та Ж., мн. dpMauJi-
рКьй, те Която пази къщата /оста-
нааме дома, домашаркъи \ сме, пазиме
домата/
П ОЛАШАРУЕЛ нсв. Тършув ам из
къщи; стоя си в къщи, пазя къ-
щата.
ПОЛАШЕН, доМ^Шйа, о, й /не-
вёстата че цалйва рака на домашни/
П0Л03ЕТ, ом. Приведен зет
/съштио што овдовел, ошёл горна дика-
нъа домозёт/
ПОЛУ С н. /бёште, викал, москдв.
домус дошёл у сдфийа/
ПОНгКАЭАЦИ н., . нн. •Донски
казаци /като са разбрали дека са донг-
казаци, сйчко се збрало на едно мёсто/
45
ПОНОСИЛ нсв., св. дойесёМ,
aop. дойёсо (X) , прч. дойёЯ, а, о,
й /и идем та си вода донесём, от кла-
денецо/ ч им вода да ви дднеса/ йа па
идем, да донесём къумур, грнё йма кот
козата — да дднеса! башта ми доноси
водата/ и си крои и шйе, дондсат и.../
из арнаукъете доносйа/ дёвет погачи
донёли, пай после царевична омесйли!
иди донеси у рештдто вода!!
ПООПИЛ нсв., св. ддйдеМ и дд-
еМ, в&. ПООЖПАЛ /като доддеше тука
сака година— свикна; онй додждайа/ она
чёра доодй тууа/
ПООЖПАЛ, ПОоЖПАЛ и ПООПИЛ
нсв., св. ддйдеМ и ддеМ, aop. св.
дойдд (X) и дойдё (X) , прч. дои!ёЯ,
а, о, й, нов. ддйдй! 1. ДохоЖдал
/ндшкъем додждаа да обйраа/ а кога
дойдёх тука, пепелйште затёко/ тй сос
рёйсо дойдё! като дойдорме, оно ейчко
пот капдн/ кога дошло дште малко да
се прокопа, и се уплатили немой да
бууне водата/ добре дёка си дошла/ не е
дождал скоро/ дти не йдем да вйдиме,
кака мдж да си е дойдёла/ сега да ти
зарачам — не мдга, ако сакаш — дойди!/
2. обнкн. з л. Става, -излиза, по-
лучава се /оката ддожда едно къйло
и.../ като си ткае, онд на шаркъи додж-
да, тййа шее нйшкъи, што са удёвани, и
на пёрйа доджда оендвата/
ПОПАПАЛ нсв. Пристигал, по-
явявам се някъде.,.
ПОПАПНЕЛ св. Пристигна, по-
па дна някъде /кога допадна? чёра?/
ПОПАТА адв. Друг път /като
ддеж доп а та, тогай! другъио пат/
ПОПИРАЛ нсв., св. ддлреМ, aop.
долрё (X) , прч. ЪопнёА, а, о, й.
ПОПУСНЕЛ св. Допуска /ама не
допусках да накажат еден човёк!/
ПОПУШТИЛ св. . Допуска, /дти'
штёрка ти така допуштй да фрлъа
кдпелишта?/
ПОРАЛКьИ, те ./ мн. Вълнени
дрехи без ръкави /таквйадорамкъи/
ПОРДЛЧЕ КОЖУШЕ Ко±ухче /до-
рамче кожушё од две' кожи штавени,
като елечё, ама без бочницй/ затворено,
на рамото се закдпчуе/
ПОРЕЖПАЛ нсв., св. дорёдйМ
/ддреди балата/
ПОСАЖПАЛ нсв.(, св., досАдйМ
/сега корёмо да ти досажда — нема/
/досадй ми се од лежанъе бе!/ бегайте,
не досаждайте!/
ПОСАЛ прдл. /и бйволъете му ле-
жат досам него/ црквата досам нас/
дуваро ни двди, онй са досам нас/
ПОСЕГА адв. /досёга да не йадёш!
мани! сакън, да се не случава!/
ПОСЕПИЛ св., aop. доседё (X)
и досёдо (X) , прч. доседёЯ, а, о,
й Доседя; изле±а (в затвор) /й дн
си доседе, и го пуснаа, и си ойдё у
студёна зет/
ПОСЕШТАЛ СЕ нсв., св. до-
сётйМ се.
ПОСТИГАЛ нсв.
ПОСТИГНЕЛ св. /четрйма бракъа
се гонъат, не мдж да се достйгнат/
ПОТАКНУЕЛ нсв., св. дотАКйеМ
Докосвам /от постраница женйте
байат, дотакнуват на леейцата гдрна-
та чёлъус, три пати/
ПОТАЛАНьИЛ св., взвр. дота-
МАйьйМ се Допълня да стане точ-
но колкото трябва /да се дотама-
ньи з баница/
ПОТИЧАЛ нсв., св. дотеЧёМ,
aop. дотёКо (X) , прч. дотёКай, до-
тёКЯа, о, й /и тогай дотёкла голема
струма/
ПОТОГАИ адв. Дотогава.
ПОТОКУ адв. Дотолкова.
ПОТРЧИЛ св. Дотичам /йа до-
трчах, земах си кдшницата/
ПОФАНЕЛ св. Достигна да хва-
на нещо /ддфани вр(ъ)д]
ПОФАТАЛ нсв. Достигал да
хвана нещо; взвр. ПОФАТАЛ СЕ Ид-
вал на себе си, свестявал се
/крлъави се, фана да воздйша, да се
свештава, дофата се/
ПОФТУР, О м., мн. ддФтУРЙ и
ддФтУрйе, те Лекар, в£. ПОХТУР
/едён мёсец ддфтурите не можёа крфта
да ми спрат/
ПОФУЧИ св. 3 ед. Дотече, рук-
не буйно /току дофучй нёшто мойдви-
ца, затлачй им зевницйте/
ПОХТУР, Ом., мн. ддХтУрйе,
те Лекар /сакъи мёсец ддхтур го
преглиждал/
ПОХТУРИЦА , та , мн. ддХ»
тУрйЦй, те Докторка, лекарка /и
ме одвёдоа при ддхтурицата да ми
превръже пръето/
ПОЦНА адв. Късно.
ПОЧ! мЖд. Подвикване за
спиране на кон, бивол.
ПОЧЕКУЕЛ нсв., св. доЧёКаМ
Дочаквал /догодйна да дочёкаме оште
nd вёсело/
ПОЧУВАЛ св. Догледал /тате
ме дочу вал, у сурййа млёко давал/
ПРДЗГьИ, те мн. Караници
/дразгьи коку сакаш/
46
ПРЛКЛ/ та Ж. раст. Paliurus
aculeatus.	.	'
ПРЛПЛЛ нсв. Драскам; взвр.
ПРЛПЛЛ СЕ Чеша се (грубо} /не сё
драпай така!/
ПРЛСКЛЛ нсв. /нема ли огъйн сега
там, драскаш къибрито?/ мдо башта...
като се задраска и д раска се/
ПРЛСКЛЧ о м., нн. драсКаЧйё,
те Който се драска; • чеше: се.
ПРЛСНЕЛ св. Драена.
ПРВЛР, о м., мн. дРЕаРйё, те
Дървар.
; ПРВЛРИЛ нсв. Работя като
дървар; /сека дърва •в гората
/там дрварат ли? йма ли гдрскъи?/
ПРВЛРЛЪК, о м. Дърварлък.
ПРВЕН, а, о, й Дървен /кре-
ватйёте са дрвени/
ПРВЕНьЛК, о м., мн. дрЕейь^-
Дй,; те Вид твърда круша; прен.
невъзприемчив човек.
ПРВИЯ нсв. Бия (с тояга) /йа че
тедрвим!/
ПРВНИК, о н., нн. дрЕййЦй,
те СлоЖени на купчина дърва за
горене; място за дърва в двора
/праейме си дрвницй]
ПРВНИК, о н., нн. дрЕййЦй,
те Глупав, тъп човек.
ПРВО, дРЕдто ср. 1. нн. др-
Ейе, дрЕйёте, дрЕйёта Дървета
/мазгосало се дрвдто/ три дрвйе, две и
едно у стредата/ соз дрвйе, сос пракъе
кашта/ дзаранта запалъиме сламата,
тураме по дрвйёте от сламата.../; 2.
нн. дрЕа, дРЕ&та Дърва за горе-
не /баштата пошёл на дрва] она цапе-
ше дрва/ и дрва докарааме/
ПРВОПЕЛЕЦ, О н., мн. дРЕО-
дёЯЦй, те Дърводелец /кога ни
пофалъйа нам, дрводёлците?/
ПРГНЛНьЕ, то ср. Влачене на
коноп, кълчища, обработка на
кълчищата с
ПРГНЛЧ, о н. Гребен за. об-
работка на коноп /па зёмеме еден
дргнач — дашчё, и нарёдено тел, гасто
гасто, вйка се запци, и се намдта на
раката повёсмото до половин, пделем се
те така дрпа. остане качйштата по
лдшотоу дргначо, по убавото у раката/
П РГНЕЯ нсв. Чеша коноп, . къл-
чища; /кондпо като ^му зёмат лйкото,
стане качйшта, повёсма. дргнад го на
гребенёцо и дргначо, мёлъицата/ што
остане като се дргне — повёсмо/; взвр.
ПРГНЕЯ СЕ грубо Чеша се.
ПРЕЛ, та Ж., мн. дрёй, те,
ум. дрёиКа Дреха /она ни си земала
дрёшка, ни лёбец, на децата/ деда ми...
бёше ми направил дрёи руснъачкъи/;
ГОРЕЛ ПРЕЛ Ямурлук /горна дрёа — од
бало. и она се крди.грбо исцёло и поли
исцёло, и се расцапат напрёт одгор до
доле, и се дадат од двёте страни боч-
ници од мишкьите до доле, къулафка от
шеесё санти, та се преклопи и стане
шилъаво горе, и се оптдчи сос црни ели
бели вунени врви да се не рига дрёата/
ПРЕБЕН, дрёбйа, о, й..
ПРЕБУСОК, о н. Дребосък.
\ ПРЕЛЕЛ нсв., аор. дРеМ£ (X) ,
прч. дреМАИ, а, о, й Дремя.
ПРЕЖЛ, та Ж. Дрямка /мар-
коте е дрёмка одремало/
ПРЕН, о н., мн. дрёйье, те
раст. Дрян, Cornus mas /найддоме
еден дрен, он бёше ногу родил/ ние
пойддхме нагоре каде дрёньете/
ПРЕНаКЛ , та ±., нн. дРёйьКьй,
те Дрянка /дирёкторо дойдё и провери
коку дрёнгькъи сме набрали/
ПРЕНОФ, дрейдЕа, о,.й Дря-
нов /децата йдат на сурова соз дре-
нова прачка/
ПРЕП, дребд и дрелд н. Дреб
/што се скъинат чорапйе, однесёме гъи
да гъи влачат парцалъёте, предёме гъи
за цргъи, нёшто дрёшка на децата/
фрлъйхъ го у дрепо, влачиме за цргъи/
ПРЕПЧИНаКЛ кол. Дребни ±и-
вотни, дребен добитък /добровёчер!
дошёл бадни вёчер, пофалъйл се с млада
бога, со здравйе, соз дечица/ йагнъёнца и
телъёнца, и пилъёнца, и з дрепчитка, и
прасёнца/
ПРЖЛВЛ, та Ж., мн.- дрЖ^Ей, те
/друга држава го реклй/ државата лёбо
че ни дава/ сите држави са на турлии/
ПРЖЛВЕН, дрЖАЕйа, о, " й
/државна бе гората/
ПРЖЛЛьЕ, то ср. Дръ±ка на
секира, брадва, мотика и др. /и
лъулъилата на рамо... и мотиката. и
.торбата, лёбо, на мотиката турам, на
држалъето/ извади се секъйрата од
држалъето/
ПРЖИЛ нов., аор. дРЖА (X) , - прч.,
дРЖАЯ, а, о, й, пов. дрц]! Дър±а
/че изберем едно йуне, саде йарёмо да
држй/ да држй по шёс мёсеци снёк/
држат ме на цёрове/ држёа пос/ дрш се
заземи бе!/ он дрш, йа дрш!/
ПРЛьЛФ, дрЯьаЕа, о, й Мръ-
сен, изцапан.
ПРЯЛ, та Ж. Отсечени вейки.
ПРНаКЛЛьКьЛ, та Ж., мн. дрйа-
КАЯьКьй, те Дрънкалка; прен.
Бърборко.
47
ПРНгКМ нсв. Дрънкам /плёвен-
скъио паша дрънгкал бекъйро да му пра-
щи триесе главы/ прапорци — камичёта,
дрнгкаа, дрнгкаа на лопатарнико/
ПРНЧИЛ нсв.' Моля настойчи-
во, досаЖдам.
ПРОБД, та мн. Утроба, вът-
решности /дробата се нервйрат/
ПРОБИЛ нсв. Дробя; оправям
нещо, бъркам се в нещо /па се не
вртйм тука да го дробим/
ПРОБЕН ад., мн. дрдбйй Дре-
бен; надробен, нарязан /зёлныци
сос лук, дробен, у пр жен у тавата со
зейтин ели с мае, ели с масло/ дробны
работы/; в песни: /та растрёсе тийа
дробны крыла/ книга глъёда, дробны
слъзи рдньы/ на раце му три дробны
синджйра, на гута му сытен дробен
сынджйр/
BYOBSCOR, о м. Малък, дре-
бен човек; малко, дребно Жи-
вотно .
ПРОНЦУЛь, о м., мн. дРдЯЦУ-
Яье, те Парцал /като сц окасал
дрёата пдвече, стане дрднцуль/
.	. ПРОП, дробд м. Дроб /...сепобо-
льйла она. дробд и се евлёкал/
.. > ПРОП71Л1, та -,i., мн., дРдлЯй ,
те /като дива гаска, ама е по голёма/
ПРОПЛД2, та,Ж., мн. дрдлЯй,
те- Дрипла /обушта скьйнати, чорапйе,
сйчко, ни се стегнала, ни се оправила/
ПРОСЛД, та %., мн. дрдсЯй,
те , Дрипла, парцалива 'Жена /дрдс-
ла, не сё е стегнала/
v ПРПМ нсв. Дърпам /и се намё-
та на раката повёсмото до половин,
пделем сё те така дрпа/
ПРПЛФ, дрпаёа, о, й Окъсан,
дрипав /нйе сме сега дрпави, дти дйп-
лъиме тутунъ/ не са ти голи, дрпави
(децата)/ йа най дрпавото носим/
ПРПЛьЛФ, дрлЯьаЕа, о, . й
Окъсан, дрипав; в±. ПРПЛФ.
ПРПНЕЛ св. Дръпна /изнаапец ме
дрпна и се уплати/	4
ПР СМ нсв. 1.Драскам; 2.Ръ-
фам, ’ хапя /човёче, едно палашё ддлъе
коку ме дрса!/ цёта са ме дрсали,
дрсали!/
ПРСНЕЛ св. 1,-Драена /штдм
излёзне навднгка, дрене кьибрйт/; 2.
Ръфна.
ПРТ, а; о; й Дърт, стар /маа-
нёте, дрти човёци!/ дрт човёк какд мдж
да се научи/ дрто, дрто, па вёч е
предртёло/
ПРТЛК, о м., мн. дРТ^Цй, те
Дъртак.
ПРТЛЛ, та Ж., мн. дРтЯй, те,
зв. дртИо Дъртачка /деда му го учи
да вйка на баба си дртло/
ПРТЛьЛК, О м., мн. дРтЯь^Цй,
те, лрезр. Дъртак.
ПРУГЛР, о м., мн. дрУгарйё,
те, зв. ПРУГЛРЕ /йа си одимах мом-
льаче, оно ми е другар/ другаро ми се
ногу уплати/ трёбе другарйё да ймаш/
ПРУГЛРКЛ, та Ж., мн. дрУг^р-
Кьй, те (Така наричат децата
официални слуЖителки — учител-
ки, продавачки) /и ойдёме на копе-
рацийата и чёкаме да отвори другар-
ката/ отрьадната ни върна. сос нёйа
ймате и другьи наши другаркъи/
ПРУГОИЛЧЕ адв. /а сега нйе
ндсиме другойаче — лефтерйи/
ПРУЖБЛШ, о м., мн. дрУЖб^Шй,
те /со што да накажеме сега дружба-
шите? да гьи истёпаме, каквд да гьи
прайме?/
ПРУЖИНЯ, та 1. мн. кол. Дру-
гари, приятели /твойте дружйна/
дружйната го обрнали каквд е спал/ ём
досаждам на дружйната, ём досаждам
на мене си/ дезесёто го запрё да го
бутад дружйната/ а тука — дружйна
лоты, че се подиграваат на работата/
2. Отряд, друЖина /направйа пдлко-
ве, дружины/
ПРУК, дрУаьйо, дрУга, дрУга-
та и дрУг^та, дрУго, дрУгдто,
дрУгьй, дрУгьйте и дрУгьйте, вин.
м. другого Друг /другъйо дён ойддх
па/ другата капа — зема да рёже тава,
пискуль/ другата годйна спечалй триесе
йльади лёва/ у другдто селд с рёйсо ли ч
йдеш?/ друго нйшто не трёбе нёму като
си одима другдто/ другьйте собёрат се
на седёнькьа/ бёа праштали едён друк/ че
рабдтим за алёмо, за другого/
ПРУД, о м., мн. дрУМйШта, та
/и от тййа три пати тргва старйо
друм каде самокоф/ и работеа там кли-
сурско по друмо/ седи марко на два рав-
ны друма та си чува друми и клисури да
не върват турци по друмдве (песен)/
ПРУ СМ нсв. /мазно врвй, мазно
вдзи (ероплано), не друса йч/
ПРУСНЕЛ св. / брус падна! — дека
те друсна?/
ПРУШКЛ, та Ж., мн. дрУШКьй,
те, ум. дрУи1Чё ДруЖка /верна друш-
ка/ та штд като се сЬъдиш? ймам си
друшкьи/ мойте друшкъи сё измрёа/
ПРЧД, та Ж. Студено време с
вятър, дъЖд, киша /не завезайа,
дрча гьи напипа/ дрча — не мдш огьйн да
си накладёт/
48
ПРШКД, та	2k;, мн.	дрШКьй,	те
ДръЖка.	.	*	'
ПРШЛьДЦИ,	те мн.	Парцали,
стари окъсани дрехи.
ПНДЛ нсв.	Духам	/фука,	дуа
ветард/
’ ИУБДЛьКьД, та лк., мн, дУбАЯь-
Кьй, те Стол с дупка,' за малко
дете, да се учи да стой право.
ПУБЕЦ /детёто кога се протрош-
ва, лази, вйкат му да стане: дубец!
дубец!/
ПУБИ нсв, 3 ед. Започва да се:
изправя И да стой .(за дете) .
ПУВДК, о м,, мн, ЭУЕ^Цй, те
Було fda си купи дувак, венчё]
ПУВДДЕ, то ср., мн. дУЕаЯё-
та, та Копринена забрадка jdyва-
ле свйлено, йма и плётени пёклъи)
ПУВДЛ нсв,Духам /по висдко е,
ветерд по дува/ ако дува — не бой се!/
ПУВДР, ом., мн. дУЕарйё, те
/растурйиме.дуваро откаде пато/
ПУВНЕД св, Духна /дувна мрачко/
горнъако дувнал/
ПУПУК, о м, , мн, дУдУЦй, те
Дървена свирка без пискун, със
седем дупки /дудук бес пиштдк/
ПУЕНь, о м. Диканя (предме-
ты е чуЖд за този край); брана.
ПУ2>ЕН, о м. (тур. diizen) Ком-
плект дрехи, уреди 1дузён — дрёи-
те убави, да ти прилёгаа/ убаф му
дузёно/ таа ка се е зачепйла! ндгу прави
дузён, жива се е расчепйла/
ПУМЕ, то ср, (тур, dogme)
Украшение от ситни мъниста от-
зад на Женската шапка.
ПУКьДНПЖИИД, та м., мн, дУ-
Кьайджйй, те Дкэкяндйия.
ПУДГьЕРИН, о м., мн, дУЛгьё-
рйе, те Дкэлгерин /че купуеме лёп,
да раньиме дулгъёрйете/
ПУДИЦД, та лк. , мн, дУЯйЦй, те
1. Зурла на с виня. 2 . Гърло на
стомна.
ПУДьМ, о м. Декар; дкшкзм.
ПУДД, та лк., мн. дУМй, те
/првата дума таа че му epeiij суштёна-
та дума на бай йордан/ старите думи
сёсасилйчни/
ПУДДЛ нсв. Приказвам, гово-
ря /йазйк че ймаш — нёма да думаш/
две гддини не можё да дума! нёшто си
думаа, думаа бекъйро и пашата/ они
лдшо не думали) думай што че думаш/
ПУЛБДЗИН, О м., мн. дУМб£-
зИе, те.
ПУДДьИФ, дУМЯьйЕа, о, й При-
казлив /йа сам си сёкогаш думлъйва/
ПУНьД,  та Ж., мн. дУйьй, те
Д1оля, Cydonia vulgaris .
ПУНьД, та Ж. Свят, хора /ей-
диж дунъа ширдка/ ква се дунъа исплёла,
баби, не знам!/ като не ё вишёл стока,
волдве, колота, и е дошёл да оправи ду-
нъа та/ че се мёнъи бекъи чёдо дунъата!/ и
се продава по дунъата, по нарддо/ од
едён човёк не сё дунъата вртй!/ ’*
ПУНПД, та Ж., мн. дУйдй, 'те
Дебелана.
ПУНПЕС, дУйдеста, о, й Де-
бел, пълен в лицето.
ПУНИМ СЕ нсв, Напълня вам,
дебелея.
ПУПм. СТОЙ ИУП Стой изпра-
вен !стой дуп — детёто кога се протрд-
шва, лази, вйкат му да стане: дубец!
дубец!/
ПУПКД, та Ж., нн> дУпКьй/ те
/а там при тййа дупкъи, понёже кдпано
коджа гддин; едён направйл една колйба/
ИУПНИЧДНИН, о м., мн. дУпйй-
ЧАйье, те.
ИУПНИЧКьИ, Ка, Ко, Кьй Дуп-
нишки /и е ндгу магла билд, та се тука
измйнат селата, дупничкъи, од маглата/
ПУРИ адв, Дори, чак, ;да±е;
твърде /това е старо, дури са се сйа-
ли/ за косата си е коцалъо, дури доддле/
од берёмскъйте лъивади дури гдрека —
селдто ново стонало/ дури страшна
сам!/ и си посёкох пръсто, одрезах дури
страшно едно голёмо парчё/
ПУРДьИЛ СЕ нсв. Сърдя се,
цупя се.
ПУСТДБДНДИИД, та, мн. дУс-7
табайЯйй, те Дкэстабанлия. '
ПУУНЕЛ св. Духна /че ти дууне
под опашката/	* *
ПУХ м /свети дух, по спасовден/
пред велйден тогай умрёлите гъи пуш-
тат, до светй дух/
ПУШД, дУц]&та Ж., мн.- дУ111й,
дУШйте /таа душа она е ндгу йадовй-
та/ ама те, нёче гдспод душа, зорле се
неумйра/ кажи гъи коку са, на бог душа/
што ей е далд за душата додёка е бйл
жйф, тава му се найде и на днай свёт/
у немцёто му залйпне йа трдшка, йа...
не мдж душата да си поврне да издйй- .
не/ не ей е душата понудйла с нйшто/
седем души/ трйма души/
ПУШЕК, дУШёао м., мн. дУШё-
дзй, те Дкэшек /душёдзите на булйте -
като зёмат та распорот, онд сё пуно
вуна/
ПУШЕЛЕ, то ср., мн. дУШеМёта,
та Дъсчена настилка (под) на
стая, на кола, дъсчена настилка
49
на таван /влажна ни е каштичката,
нема пари за душемё/ горно душемё/ та-
ванъете да гьи опшййат, даскьи трёбат
трйесе кубйка.» само за душемёто/
ЙНШИЛ нсв. Задушавам.
П31МДН неизм. /не бёа душман
ногу/ душман сам на парата!
ПН1МДНИН, ' О м., мн.
йье, те.
ПНШЛЛНгКЛ, та Л. , мн. дУШ-
М^йгКьй, те /...казала на ндйната зёр-
на друшка, а друшка и била душмангка/
ПНШЛШНЛЪК, о м. /йа гарёс не
гонъйхь, душманлък па така не гоньйхъ/
душманлък — гойзам го вйкат младйте/
ПНШЛДНСКДФД адв. Жестоко,
силно.
ПНШМЯНСКьИ адв. Жестоко, по
душмански /бйем душманската, душ-
ман СКьи/
ИНШНИК, о м. Отдушник на
фурна /душник — искаруе димо]
Е
Ег м±д. 1. Израз на недо-
волство /ё кога задимйш тдо витдсан
тутунь!/ £ што е гъавол!/ ё, минйк! сё
рга из маалйте!/ ёе, не наводи ми се/ ёе,
па требало!/- 2. Израз на несъгла-
сие /ё, па йа од ни ногу обйчам/ ёе, да
си платат даноко!/ 3 При въирос,
съмнение /ё сега, вито, че те бйем с
каменье/ 4. При отговор, за обяс-
нение, потвърЖдение /ёе, чедёнце,
моата мука штре била/ дёвет часд, ёе,
дште е рано!
Е2 чст. ^дем. /ё наонам бега/ ё на
полйцата е грнёнцето с лёшта/ ё тува
като дйплъиш сос мёне/
. ^-чст. Израз на потвърЖде-
ние, съгласие /е па тогай ни мдж
да опраиш, ни да го носит/ е па одйа на
позор/	 х /
Е2 з л. ед. спм. /това е старо/
опросили се? — че! не ё!/ не ё ли те
страх?/ за косата си е коцальо/ какд да
ёкод мёне да си ё/
,ЕБД нсв., аор. еб& (X) , прч.
еб&Я /да ёба вашта мама, вйе нёмате
право да идете там/
ЕВДЛД мЖд.	? >
ЕВДНгГьЕЛьЕ, то ср. /а нашио
свештёник... носил у рацёте еврнг-
гьелъето/ <
ЕВЕ чет. дем. Ето /па се мина
евё, на божич, си ойдоа турците и
кьеркьёзйете/ току евё гьи стража-
рйёте дойдра/ евё ти го тука/ имало
нёкоа снаа евё, та музла крави/
ЕВРЕИН, о. м., мн. еЕгёе, те
/еврёино йма празник. па нёче да отво-
ри/ земйата ни не бёше зёмана; къер-
кьёзйе, бугарйе, еврее — сё ни стоёше
земйата/
ЕВРОПЕИСКьй, Ка, Ко, Кьй.
ЕГД чет. Дано /ега го спйпате
нёго/ ега прости/ ега не пукнем/ ега се
не найде/ ега те нужда фане/ ега те
ср_це изедё/ ега чума те скашка/ ега ти
пуста остане таа рака што ме одраска/
она сё воз него, ега стане снаа, ега йа
пофальи/ ега не забравим да ти кажем
една смешка/
ЕГьЕ, то ср. Триръба пила за
острене на зъбците на трион
/остри чапразо/
ЕГРЕК, о м., мн. еарёЦй, те и
егрёЧйи]та, та /селдто йарепковица,
егрёци го вйкаа/ нарет се йдеше на
егрёко код офцйте/
ЕГРЕЧДНИН, о м., мн. егреЧА-
йье, еарейайьёте Жител на с.
Яребковица /там ни сретнаа егре-
чанъёте, прибраа ни/
ЕГРЕЧДР, о м., мн. еареЧа-
рйё, те Овчар на егрек.
ЕГРЕЧИШТЕ, то ср., мн. Място,
където има егреци.
ЕГНЛьД, та , мн. Вид риба.
EDflP, ёдра, о, й Едър /и на-
браме къйселъец и го истрёсоме и вйка-
ме ч йеме по ёдар да набёреме/ онййа
руснъаци бёа ёдри дра... изражда се
нарддо/
EDBM адв. /едвам оди, едвам
зёва, болно/
EDE м±д. За израз на недо-
волство /еде! току па лдши чёльат!/
еде, не бите се!/ аде, еде йа!/
EDEH, едйй., о, й, чл. м.
ебеййо, ум. ср. едйдЧКо, ,ум.
едй^йаКа Един / еден да се врне, ама
нёчеа да се врнат/ една кошара ни се
падна сламена/ и онй една по една фа-
наа да се качуваа/ ена срёбрна грйвньа/
йа ошт една йма, елй са три/ до огнй-
штето ено нараче слама послаа, и ена
зглавница/ пёд деца, чётри са кльукн&ли,
а енд настрёт стой] а па еденйо (асър)
йа сам му послала да лежи] с едната
рака си држйм йашмако, едната —
тука доле така га држйм/ с едндто око
надзйра/ еднангка дфца/ мину вали са
кьеркьёзйете у офчарци и еднй па са
седели там/
EDH чет. /иддоме на бежанййа. —
дёка? — ёди у кого си/ ёди си какдф йе/
йа таа мома сакам, друга нечем; ёди
койа си, ч йдетё за нёйа/ ёди кой си чал/
50
ЕИИНЛЕСЕ нум. /невёнчан одйх
единаесе мёсеци/
ЕПНЛКОФ; едй&КЕа, о, й Ед-
накъв.
ЕПНЛШ адв. ВеднъЖ /парйте се
брдйат еднаш/ па че го кдпаме еднаш, па
фторо че го копаме (тутунъо)/
ЕИНОИЛЕЦ*, , О м. , мн. едйойМ-
Цй, те /че фрлъиме льуспите, кдй е
едноймец у селдто, да му дадёме буите/
ЕИНОИЛКЛ, та Л., мн. едйойМ-
Кьй, те /нйе имаме ногу едноймкъи
посини/
ЕИНОЛИК, а, о, й На едно
лице /дёвет снаи, сите еднолйкьи/
ЕИНОЛЛН. адв. Постоянно /не ё
амбаро пун, та да му фрльам едноман!/
ЕИНОНИЦЛ, та Ден през пос-
тите, когато се яде само.веднъЖ
/кат пусне црква, тогай малко апнем,
заручам/
EDH0HH4M нсв. Ям през по-
сти само веднъЖ на ден /едндничи-
ме, йч не йадёме цала недёлъа/ тодордв-
дён чак кога ддйде, тогай зайадём/
ЕИНОРЯЛЦИ, те мн. Връстници.
ЕПНОСТЛЙНО адв. Постоянно,
непрекъснато.
ЕЗЕРО, то ср., мн. езерё, та
/оно билд ёзеро нашто пдлье/
ЕИ1 м&д. 1. Изразна учудва-
не /таа жена побуйала, ей!/ ёей, тука
драта ймашеа по пётстдтин дфци/ 2.
За повйкване /ёй, мдмлъаче! ёла вам!/
Ей2 чст. дем. /ей тдо, петрдвио
къирд/ ёй тдкави дзвднци/
ЕЙЛ чст. утвърд. /чуваж го дома?
— ейа!/ принесёме цапци, кросно; ейа, бес
цапци не мдже/ това билд по старйо и
сйн, ейа!/ йскат од деда си майчинийа да
си зёмат, та йа тармдзат, ейа!/ дште
да сипуем? — ейа!/
ЕКСЙК, о м. н адв. /на веткдте
испратйиме цело, на виктдрка малко по
ексйк/ горе еден руп и крат, доле —
ексйко два рупа на гред] у една кашта
трои, па от тайа йаинска ала ексиг да
е!/ ексиг да ти е живдто!/ сё на пара, а
и парата ексйк стана!/
ЕКСТРЛ нензм. /бёше ёкстра тер-
дзййа/ за преврска мджем да превржем
ёкстра/
ЕЛЛ чст., мн. еЯ&те /ела д идем
у бай ристдте/ бай гьдне ела, вйкаа те
тиа нёшто/ айде сйчкьи елате да ручаме
благ зёлник/ '
ЕЛЛ, та , мн. еЯй, те.
ЕДЕК, о м., мн. еЯёЦй, те, ум.
ейеЧё /и од рдкйа еднд елечё го на-
правил само кръф от пръсто/ елечёто се
реже и се оптдчи сос шаван гайтан/
ЕДЕКТРИЧЕСКьИ, Ка, Ко, Кьй
/електрйческъио кантдн е соринало, нй-
ма ток, нйма нйшто/
ЕДЕЛ чст. Нали, в£. Е-ДИд /елём
ти го не даваат/
ЕДЕН, о м.
ЕЛЕНОФ, еЯёйоЕа, о, й Еле-
нов.
ЕДЩ чст. Нали /елй одй сега?
бйрдаа?/ елй сме деца, не разбйраме/ ели
ти казувам — мераг да учи/ плевата ели
е лёчка, плевата йа одува ветерд/ елй не
ё ндгу грчава козата/ и решйхь, ели сам,
мамо, йак маш, и като дигнах вратата
— искратйх/
Е ЛИ2 . сз. Или /нёкой човёк като
умре и го прескдкне нёкой, мачка елй
друк човёк, чёл да стане вапйр/ ели трё-
бе да ддйде, ели трёбе да станеме да а
намёриме/ елй платно, елй тёлени мре-
жи/ елй да му туриш трйци, елй лёп/
кадё е татко ти елй деда ти?/
ЕЛКЛ, та нов. Ж, мн. еЯХьй, те.
ЕЛ сз. Хем /ем досаждам на
дружйната, ём досаждам на мене си/ ём -
мйслъите да идете, ём сакате да ле-
жите/ . турците ем им изедат баница-
та, ём и тепцийата им зёмат/ ём че —
ручаш, ём че пйшеш/
ЕЛИШ, о м. Овощия, плодове. ’
ЕНТЕРИЙЛ, та . ±.мн... ейте-.
рйй, те /ентерийа — кожушё с ракавй,
тесна/
. ЕНТИ нсв. з ед. Ехти. /па като
забёреме песни, ентй селдто/
ЕПЛ чст. Ами /епатова опйсуете/
епа расправйали са мй, ама.. .сам
изумила/
ЕПЛ! чст. Израз на потвърЖ-
дение /тамо ли е по арно? — епа!/ че си
мёсиме лёп, епа!/
ЕПТЕН и ЕПТЕН адв. Хептен /оно
детё не бёше ёптен така!/ да не е ептён
пресрлено/ оно ёптен да го изравнъиш —
не мдже, ама гдре долу/
ЕРБЛП нензм. /тдо ногу бёше
ербап човёк/.
ЕРГьЕН (ИН) , о м., мн. , ергьё-
йье, те, ум. ергьейьЧё /бёкьи че дде
тдо ергьён тува?/ момйте. кажат на ер-
гьёньете и довёчера се збёрат момйте.../
она го нёче, а ергъёнино а сака/
ЕРГьЕНСКьИ, Ка, Ко, Кьй.
ЕРГьЕНСТВО, то ср. /половйн '
ергьёнството искарал/
ЕРЕЛИЙЛ м. Народен .празник
на св. Йеремия.
51
ЕРОПЛАН, о м. Самолет /првио
ероплан/ па се оттат качйиме на
ероплан/
ЕРОПЛДНИС, еропЯаййсто н.
Летец.
ЕС! м*д. Подвикване за под-
карване или връщане на добитък.
ЕСЕН,
ЕСЕНЕН, ёсеййа, о, й.
ЕСЕНЕСКД адв. /и ние елй есе-
нёска докарааме трйци/
ЕСЕНЕШЕН, . ecerieiilria, о, й
/това е месдто есенёшно/
ЕСЕНИНА, та i. Пшеница, ко-
нто се сее на есен, зимница.
ЕСНАФ, есй^Во м. /еснаф сме, на
една возрас/ мойа пора жена, мой еснаф/
ECKAD РОН, о м. /едён ескадрдн
седёйа тука шёс мёсеци/
ЕСНЛФСКьИ, Ка, Ко, Кьй.
ЕСНАФСКьИ адв. Общо.
ЕТДТ, о м. Горски участък,
който дърЖавата дава на едно
село и където се разрешава да
се сече гората.
, ЕТАШ, о, м., мн. бр'. ет&Ша
/сграда голема на три еташа/
ЕТЕ чет. дем. /бре как се става
сега етё?/ како че напраим сега етё?/
етё и йазека, йа, сё ме не бива!/ етё,
макьа, рёче, да се не пркнъе! чёкай да те
фанём сега етё!/ онй вйкат така етё: че
а накараме!! нёма, умрёх така етё!
. * : ЕТРВД, та .Ж.,’- мн. етр£й, те
Етърва /живуейме ногу сос етрвата,
ако зла бёше/
.. ЕФЕНИИИД, та м., мн. еоёйдйй,
те Турски господар {едён турчин йё
бил ефёндийа, на цёлото корйто тука
кмёт/
ЕФТИР, о м. Вид цвете. ,
ЕЦАЛО, , то ср., мн. ёЦаЯа, та
Човек, който заеква.
- .ЕЧЕЛИК, о м., вЖ. ИЧИЛИК.
ЕЧКЛД нсв. Заеквам /ёчка ете
така: ё..;ё...ё.../
ж -
ЖАБА, та ж., мн. Ж&бй, те 1.
Жаба. 2. Пъпка под езика /жаба
под йазико/ нёкой се поболъйло йазичёто,
фанала го жабата/; ПРАВИЛ ЖАБА
Премятам се, преобръщам се /йа се
льуйам, прайм си жаба, премётам се/
ЖЛБИНьАК, о м. ,\ мн. Жабййьа-
Цй, те Зелена тиня.
ЖАБОРЛьАК, о' м., мн. Жабог-
ЯьАЦй, те Мочурливо място, къ-
дето има много Жаби.
ЖАГА, та ж., мн. Ж^зьй, те Го-
лям трион /жага соз две дршкъи, длъ-
га, соз два чёпа/ голёми жагьи, рабдтат
на двё страны. банцико с по тёсны жа-
гъи, работы на една страна/
ЖАЛ Ж. /сума мы е жал за тёбе/
ЖАЛБА, та Ж., мн. Ж&Ябй, те
1. Мъка; /голёми жалби че виды/ жал-
би о добровдлчето голёми ми се струпаа,
а и живи жалби/; 2. Жалба, оплак-
ване /тогай са го присудили тринаесе
годйни, и он подаде жалба, и му писали
шёз годйни и половина/
ЖАЛЕЕА нсв., aop. ЖаЯей^ (X) ,
прч. ЖаЯей&Н, а, о, й Жалея /ина
живото го виддх, а сега, — не сам го
видёла. па ишла сам йазе, жалейах/
ЖАЛьИЛ нсв. Жаля /никой за нй-
кого не жалъи/ божее, йч нёма да ме
жалъат, тй — по песентйте, он ~ по
ордто/
ЖААКО адв. /това не ли жалко?/
ЖАДНО адв. /жално поё/
ЖАЛО', то ср., мн. ЖАИа, та
Закопчалка на колан или обувка
(Желязно или телено езиче).
ЖАЛОСТИВЕН, ЖаЯостйВйа, о, й
Жаловит; състрадателен /жалостли-
вей човёк, крстен/
ЖАМБА, та Ж., мн. Ж&Мбй, те
Жена с голяма уста.
ЖАЛБАФ, Ж&Мба£а, о, й Кой-
то е с голяма уста /малко да се
покьйприм, да не сам жамбава/
ЖАЛБИЛ СЕ нсв. Зъбя се; пре-
вземам се /с кого че се жамби, като
нёйа нёма/
ЖДПКА, та Ж., мн. Ж&пКьй, те
Бяла черупка от мида, вплита се
в.косите за украса.
ЖДПКАН, а, о, й Обшит, обто-
чен /навдштата жапкани сос црни
вунени кднци озгдре/
ЖАР, Жарт& Ж., ум. ЖарЧйЦа
Жарава /огьйно клии, йска да се раз-
гори, йма жар/; ЖАР адв. Необикнове-
но много /нйе, като а треснем црнйца-
та, сосйпе се жар озддлека, ногу напада/
ЖАРАВАНьЕ ср.Детска болеет
/макъата кога е била трудна, тёшка,
она е надалёг гледала огьйн. и на детёто
на главата излазат фухчёта, плицй,
набрали/	.
ЖАТННьКьДФ, ЖЪТЧНьКьДФ и ЖД-
ТЧНьКьОФ, ЖатУйьКьаЕа, о, й Жъл-
тёникав, б лед /по една шака што стй-
снеш, че тураш, и че врйе да стане вода-
та жътунгъкъава/ блёд, жът, нездраф/
• МВЛКДЛ нсв. Дъвча /пййни, не гд
жвакай!/ йа нёмам заби да жвакам/
ЖВЛКЛЛ, та > мн. ЖЕАКЯй, те
Човек, който много и непрекъс-
нато дъвче нещо /мдлъи йа, нека
грушти, да гнъетё! жвакло!/
ЖВРЛПЛЛ нсв. Газя в кал, :
вода, цапай/ напръсквам хората;
прен. Шия небрежно,} лошо /не ё
сйтно шйено, да е мазно — ждрапано
ёдро ёдро ёдро/
ЖDРЕБЕ, то ср., мн. Ждребёта,
та и кол. ЖдрепЧййа, та, ум. Ждре-
пЧййгКа, та Жребче. /йа си влёзнй
ладна конъушница та изведи ждрёбе
тримёсече (песен)/
. ЖЙРЕБЕЦ,".. о м., мн.. ЖдрёлЦй,
ЖдрелЦйте Жребец.
ЖИРЕБНЛ ад. Ж., мн. ЖдРёбйй
Жребна.
ЖЕГЛ ж. и адв. Горещо /ногу ми
жёга стана/ па тй е студёно, на нам е
жёг а!/ а го соблъечёме, жёга му е!/
ЖЕГЛО и ЖЕГЛО, ЖегЯдто ср.,
мн. ЖёгЯа, та Напречна пръчка на
ярем /стрёдно жёгло/
ЖЕЛЕН,. Жёдйа, о, й Жаден,
вЖ. ЖЕЛЕН /и маската като е жёдна,
копала, копала та ископала еодата/
ЖЕЖЕ нсв. з ед. Пари, изгаря
/жежё огъйн/
ЖЕЛЛЕЛ нсв.
ЖЕЛЛНИЕ, то ср. /това бёше
наше желание/
ЖЕЛЕЗЛР, ом., мн. ЖеЯезарйё,
те Железар, който прави и Се-
лезни печки, ХоФтдрй.
ЖЕЛЕЗЛРНЛ, та Ж., мн. ЖеЯе-
з&рйй, те Железарница.
ЖЕЛЕЗЛРНИЦЛ, та Ж., мн. ЖеЯе-
зАрййЦй, те.
ЖЕЛЕЗЕН, ЖеЯёзйа, о, й /един
лъёф пари желъёзни/ распонгка желёзна/
ЖЕЛЕЗНИЦЛ, та ж. /идем си от
сдфийа сож желёзницата, зймно врёме/
ЖЕЛЕЗО, то ср., мн. ЖеЯёза,
та Желязо; Желязно чукало /солно
желёзо/ пёт шёс глави кромит... скъцаме
го со желёзо/ таа жена трёбе да се
накаже. у една кашта да се напечад же-
леза... и тайа жена да се соблечё голъа
да лъёгне на тийа желъёза/
ЖЕЛЕЗОРИИЛ, та Ж., мн. ЖеЯе-
зорйй, те Железария.
ЖЕЛЕН, ЖёЯйа, о , й .Жаден,
петимен /тийа деца ни са жёлни, ни са
гладни/ за вода са ногу жёлни/ жёлен
сам за прикаскъи/
ЖЕЛьКьЛ, та ж., мн. ЖёЯьКьй,
те Костенурка.
ЖЕЛьНИО, то ср*, мн. ЖеЯьУда,
та 1. Стомах на птица. 2. Жило на
пчела.
ЖЕНЛ, та Ж., мн. Жейй, те,
зв. Жёйо, Жёйй /че с идете ли, жёни?/
лёлъе жёно, бес тёбе што е лошо!/
ЖЕНЕТИНЛ, та Ж., кмн. Жейетй-
йй, те Едра ±ена /£ кокава е жене-
тйна!/йа каква женетйна бёх!/
ЖЕНьИЛ нсв. Женя /брато нелй не
ё жёньет? днъ е код майкьа?/ .
х ЖЕНСКьИ, Ка, Ко, Кьй /жёнско
момльаче/ жёнска судийа/ жёнскъи пд-
йас/ ЖЕНСКО, то ср., мн. ЖёйсКьй,
те Женско същество- /имам петина
бракьа, онй учеа, а за жёнскьите нёма
рёт/ деца, вйе сте сите пёд жёнскъи, а
машкъите нема да учим/ ?
ЖЕРЛВЕНьЕ ср. Вид детска бо-
леет, вЖ. ЖЛРЛВЕНьЕ.
ЖЕРЛП, о м. Жерав,. Grus ci-
nerea.
ЖЕРФВУВЛЛ нсв. и св. /...вашите
руси, са жертеуеали ногу нардт/
ЖЕСТОК, Ка, Ко, Кьй.
ЖЕТВЛ, та Ж., мн. Жёт£й, те.
ЖЕТВЛР, о м., мн. ЖетИарЙё,
те.	.
ЖЕТВЛРКЛ,  та, Ж., мн. ЖетЕ&р-
Кьй, те. ,	.
ЖЕШОК,, Жёп1Ка, Ко, Кьй Горёщ,
топъл /онй ймаа банъа, жёшка вода/, и
жёщка и студёна вода йма/; ЖЕШКО ср.
и адв., ум.. ЖёЖеЧКо Топлина, го-7
ретина /саа йайцата кога гъи напечё
жёшкото, като почнат да пукаат/ и го
турй у пазвата, на жёшко/ до куфторо
да сёднеме, там, на жёшко/
ЖЕШЧИНЛ, та-ж. , Топлина, го-
рещина /клапанг качомак — врйе коку
еден час, стане на трошкъи, поемал е
жешчинатаиеслаток(сп.)/
ЖИВЛК, о м., мн. ЖйЕёДй, те
/а имало маджёсници, нёкакви живаци
пуштали, лъекави, онд че уври у тёбе и
човёко умре/	.
ЖИВЕЕЛ нсв., аор. ЖйЕеНё (X) ,
прч. ЖйЕейАЯ, а, о, й Живея /йаж
живёем, синд си загуби] не хтё да ми
дадё, оти не живёем у градд/ че дам с
къирййа да живёйат брата/ кот чичй и
кот стринаи сам живейала/
ЖИВЕЦ, ом. Ко±а до нокът;
чувствително място след счуп-
ване на рог у ±ивотно.
53
ЖИВОЖДРЕЦ, о м. Разгорени
въглени /па туриме пепел и вода соз
живожарецо, со сё ваглъенъе/
ЖИВОТ, о м. /оплакуваа се, ногу е
тёжог живдто! мор живот, да ви го ка-
жем — от тдкучка сам останала сирак)
ЖИВОТИНаКД, , та А., мн., ЖйЕо-
тййгКьй, те 1като умре човёк, ако го
прескдкне животйнгка нёшто, и стане
вапир!
ЖИВОТНО, то ср., мн. ЖйЕбтйй,
те /и турците намерили едно живот-
но, маска, та му не далй три дёна вода
да пиё/ она е ногу по живдтните/
ЖИВНЕД нсв. Добре ±ивея с ни-
кого, раз бирам се !штдм оно не кара
с макъа арно да си живуе/ мажовнйо рот
тё такдф йе, с никого не живуе! вйе с
нёйа си живуете ногу! живуейме ногу сос
етрвата, не сме се карали! жйвувайа,
жйвувайа, па най се после заделъйа!
ЖИГДД нсв. У др ям, бия.
ЖИРНЕЛ св. Ударя; бодна /ка-
де че те жйгне/
ЖИЖЕЛ нсв., аор. ЖйЖо (X) , прч,
ЖйЖаЯ,- ЖйЖЯа, о, й Же±а, паря
ЖИЖИ КО ЛЕНД Голям студ /штдм
дувна мрачко, че е жижи колена!
ЖИЖНЕЛ св. Жегна, парна
/жйжне те/
ЖИК, о м., мн. ЖйКоЕе, те, мн.
бр. -ЖйКа Шиш; ръзкен, ±елезен прът
за пробиване дупки в дърво !жйк,
железо ишйлено дасе промушне дрво/
дватрижйка!
ЖИ71Д, та ср., мн. ЖйЯй, те /не
ё лачена ченйцата... па затава нёма
жила да а сёцаш и да се не къйне, и не ё
бела! он ми извадй жйлите! (
;ЖИДДВЕЦ, о м. раст. Живовляк, 
Plantago lanceolata.
ЖИЛИШТЕ, то, ср., мн. ЖйНйШта,
та !оттука краднат — карат наште у
друго село, не са имали жйлишта на
едно мёсто!
' ЖИР, Жйрй м., мн. ^ЖЙРоЕе,
ЖйРоЕёте Жълъд !буков жйр! острей
жиро! нёма бабо, тй да садиш/
ЖИТЕН, Жйтйа, о, й. ЖИТНИО
ПДЗДР; ЖИТНИО БЕГДЧ Zabrus te-
nebreides /бубулёчкьи, йадат коре-
ньёте на жйтото)
. ЖИТО, то ср., мн. /Жйта, та,
ум. ЖйтЦе !жйтата што станаа уба-
ви нагдрека/ дайте ми жйто за коледа,
за божич! ръжените жйта/
ЖИФ, Жййа, о, й /и кдй че е жйф
да вйди, човёци че летат, врёли каменъе
че пуштаат/ и йа си остана жива и
54
здрава/ тогай царо, царчёто, бёше живо!
оно нй се печё, нй нйшто, нй се йадё,
живо тесто!/ тёбе живи, мёне —умрели!;
ЖИВЕН, а, о, й: ЖИВ ЖИВЕН Жив ±и-
веничък /че паднеш, че се расчёпиж жи-
во живёно!; ЖИВДТД, ^ЖИВДТД, БЪЖж!
Детска игра 'бъз' .
ЖИЦД, та jfc., мн. ЖйЦй, те /ра-
къййката йма блага жйца!
ЖИШ, о м. Неизгасено въг-
ленче..
ЖИШКД, та jk., мн. ЖйчЬСьй, те
Искра, въгленче !жйшка, неизгасен
ваглъан, он ужижё ми npcmoj
ЖДЕБИЛ нсв. 1. Дъвча /жлёби,
жлёби тврт лёп и не мдже да се на-
йадё, заби нёма/ 2. Правя ±леб jnpa-
им дупка з глетд! жлёбат з глетд]
ЖДЕБИНД, та Ж.. ед. кол., мн.
ЖЯеБййй, те Венци на зъбите
/жлебйната ми се изранйа!
ЖЛЕП, ЖЯёБо м., мн. ЖНебоЕе,
те Жлеб.
ЖДьОКД, та лк., мн. ЖЯьбКьй,
те Мъртва кост jmepdo като орёй,
мртва кдс/
ЖЛИЕЛ нсв. Жумя, затварям очи
!окльусй се това детё, бдлно, жмйе/
ЖЛИЕЧКДТД адв. Със затворе-
ни очи, 2кумешком.
ЖЛИКДЛ нсв. Жумя, стоя със
затворени очи.
ЖЛИЛ нсв., аор. ЖМЗ. (X) , прч.
ЖМ&Я, а, о, й Жумя !жмушка пра-
йат, жмат) жми! жмёте!!
ЖДИЧКДх, та 2k. Детска игра,
ми±еница.
ЖЛИЧКЙ2 нсв. 3 ед. Жвака (во-
да в мокри обувки)
ЖЛЧКЛьИФ, ЖМУКЯьйЕа, о, й
Ми±ав.
ЖЛЧЧКОЛ адв. Ми±ешком, със
затворени очи.
. ЖЛЧШКД, та лк. Детска игра,
криеница !гднъат се, гдньат, жмушка
прайат/
ЖНьЕЛ нсв., 3 мн. сег. Жйь^т и
Жй&т, аор. МьА (X) , прч. Жйь^Я, а,
о; й, стр. ЖйьАт Жъна /ошлй сме зме-
йдва глава, че жнъёме там/ самй жньаа,
сами копаа, самй врра! сё жньато, се
ершено!
ЖУГДЛ нсв. 1. С мъка се съ-
вземам, едвам ходя !жуга, слабо
фана да дди, да штульа/ 2. Мъ±дукам
!огъйно жуга, че угасне!
, ЖУГНЕЛ св. Съвзема се малко
/да жугне малко нарддо, да не ё сё на
едно мёсто, да е по добрё, да мрдне/
ЖУДРЯФ, ЖУдраЕа, о, й Вла±ен
/лёбо жудраф става, егати отсаане!/
ЖУЖЕЛь, о м., мн. ЖУЖеЯье, те
Охл1ов /жужелъ — унётре си в жужелъ,
одвднгка като кос! ЖУЖЕЛь ,БЕКЛЕ Вид
везмо на Женска дреха.
ЖУЛьЯФ, ЖУЯьаЕа,. о, й Слаб,
мършав.
ЖУЛьМ нсв. Жуля.
ЖЪТ,, Жъта, о, й Жълт /прапор-
чёта од жъто тенекъё/; ЖЪТЯ ВОДЯ
Лимфа /лъупи се и течё жъта вода и
крф/; ЖЪТО ЛЯЛЕ раст. Narcissus,
pseudonarcissus.
.ЖЪТИЦЯ, ЖЯТИЦЯ, ЖЛТИЦЯ, та
2к., мн. ЖътйЦй, . те, ум. ЖътйЧё
Жълтица /нйе че дадёме на невёстата
гъврдан, жътичёта и една жътйца на гу-
лиата/ и като тргнали чалмата, исипа-
ли се жътйци по снегд/ сестра си брата
продава за кутел бели грошёве, за шинйк
жъти жатйци/ дай злато три жъти-
ци, че те лекуем! ошли там дето лаже
тайа — наладили го, ошли жътйците/
ЖЪТНИЦЯ, ЖЯТНИЦЯ, та Л. Жъл-
теница 1жътнйцата — от прегревйанъе,
од ндгу пёлени и ндгу на тёпло; онд
пожатёе, жътнйцата го фане; баньаад
го сос жъто цвёкъе/
ЖЪЧИЛ нсв. Ядосвам, измъчвам.
ЖЪЧКЯ, та 2к. 1. Жлъчка. .. 2.
Жълтък на яйце. З.раст. Синя ±лъ-
чка Cichorium intybus. 4. раст.
Червен кантарион, Erythraea сеп-
taurium.
3
5Я прдл. 1. /предёме гъи за цргъи,
нёшто дрёшка на децата/ плетёме, везё-
ме — справйаме за свадба/ даскъи трёбат
триесе кубика само за това, за душемё-
то/ само за едно бало нёче да грёе вдда/
че го прёднем за маане/ изучи — за були-
мач!/ че спраиме колата за дрво] прет
сёка къеркъёска кашта имало фрбй за
сёнгъкъа да му праи/ това е напрасно за
пари да се зёмаа/ вергъйл си заслужи за
къотёк/ тиа кафёзи са за пйлишта/ за-
тевни се за даш/ йа сам капнала за сдн/
това место е купено за гувно, за на вете-
рд/ а имам такдво бастунчё малко, само
за на собор/ че те карам да те затвора
за даноко/ за умрёж го чувам/ донёли са
асперйнчета за удар/ 2. /кдй за дека е/
за надома сме/ тргнал за рйлскъио мана-
стйр/ мрачкъиотат, дн е бил за мрака-
та/ 3. /она се грйжа за тёбе/ дн че се
растажи за макъа му/ дти се не сётиш,
сайбйо, за мёне?/ оженъйл се за нёйа/ дн
зет йе ошёл за нейа/ никой за никого не
жалъи/ йазък за момлъачиштата/ не сам
била страдна за нёшто/ за даш се не
бдите/ расправйам за него/ вйе се инте-
ресуете за наште старинъй/ заповедувал
на бугарйете за ейчко нёшто/ за кдй ту-
тунъ дн одговара?/ 4. /и йа сам се раду-
вал за днёшната влас/ имам надёжба за
снймкъите/ за веденье — тува рабдтим^а
за одёнье — не мдга/ за банъанъе трпй,
ама за облачанъе — не дава/за преврска —
мджем да превржем ёкстра/ 5. /поискал
гъдргъа за долапчийа/ кой намёрад за ви-
новен/ за отплата им купйхъ едно къйло
тутунъ/ 6. /ендпйете еднй за другъи
восправйам/ и се фанах за еднд стебло]
за косата си е коцалъо, дури доддле/ за-
кача се за коейците/ уведёме конъёте и
гъи вржеме сос важёто за стдджеро/ фа-
нала детёто за рака/ 7. /йа че ви рас-
ширим ротата за еден дён/ за една недё-
лъа станааме профёсорйе/ 8. /купи си
една свирка за два орёйа/
2?ЯЛЛЧИЛ св. ВърЖа / впрегна
по особен начин за вършитба
/заамчени с важё]
2>ЯБЯВЯ, та 2к., мн. заб&Ей, те.
МБЯВЯЧКЯ, та , мн. забаЕА-
ЧКьй, те Бавачка /ддугалш година спё-
чали триесе йлъади лёва, идё забавачка
тамока/
ЗЯБЯВМ СЕ св. Забавя се /и
вечерта се забавили од жётва/ . '
ЗЯБЯЖДЯМ нсв., св. забодёМ,
аор. св. забддо (X) , прчУ забдЯ, а,
о, й /затйнъат фрби, забаждат у сте-
ната/ дт. кдй забдлъ таа йглъа/	/
МБЯТЯЧИЛ св. Забатача. '
МБЯШУЕЛ нсв. , св. v забАиШМ
Присвоявам, крия чу±до нещо.
ЗЯБЕЛЕЖИЛ , св. , аор. забеЯе-
Жй (X) , прч. забеЯеЖйЯ, а,' о, й
Забелена /и без да забелъёжи дёка ми е
стрдшена раката и се върнах/
ЗЯБЕЛьУЕ СЕ нсв. 3 ед., св. за**
бёЯьй се, аор. забеЯьй се, прч.
забеЯьйЯо се Зазорява се /забелъй
се, засавна]
ЗЯБЕЦ, о м., мн. зАпЦй, зап-
Цйте Зъбец /па зёмеме еден дргнач—
дашчё, и нарёдено тел, гасто гасто,
вика се запци/
ЗЯБИВЯМ нсв., св. забйеМ, взвр.
забй£а*1 се Започвам . да бия /ако ни
забие и нйе че бёгаме/ бой се турчино да
се не забие сос нас/, штдм забйе пато у
рила/ ако се забйеме там, че пёреш с то-
йагата/ онд като шопна, като забй у вра-
тйте!/ и ми забй иглъата у глъавата/ дн
отсёкал тойашка та като йа забил/
55
ЗАБИКАЛьАА нсв ,,св. забйКд -
ЯьйМ Заобикалям /къиткъи си попела —
да забикдлъиш, през него да не тураш
ништо/ забикалъаа наокол/
ЗАБИРАЛ нсв., св. заберем, аор.
св. забр& (X) , прч. забР&И, а, о, й
1. Вземам, подкарвам /и до вечерта
забёре жена си/ че го забёрат багаж да
кара/ познали йа — не ё чиста, крф цёла-
та, и йа забёрат... та а откараат/ и
ойдёх олъа забрах д йеме на копераци-
йата/ там намйрам дра забрани, не са
комунйсти/; 2. Започвам, подхващам
/триесе годин, трйесе и една че забёре/
па като забёреме песни, енти селдто/
като забёре од дндто и до пъклдто/ 3.
Започвам да бера,' да събирам
/што си забрала йадове?/ да зёмем да гьи
забираме (песнйте), цал тефтёр че ё/
ЗАБЛАГНЕЕ св. 3 ед. Услади се
/йа викам: бабо, дай да вйим блъагъи ли
са. и она ми даде малъко. — бабо лъелъё,
_ што ми заблъагна!/
ЗАБЛьЗПИА св., взвр. забИьУдйМ
се Заблудя, объркам /сакледиса —
мачно му стане, заблъуди се, омрзне му/
и песни, пёсни...и така сме забльудйли
. бйрнико, че на пёйката са заспали/
t , ЗАБЛЪСКАМ СЕ св.
ЗАБОВАРИАМ нсв., св. забоЕа-
рйМ, аор. св. заборй (X) и забоЕа-
рй (X) , прч. заборйЯ и забоЕарйЯ,
а, о, Я Забравям '/забоварим кога е би-
лд това/ на маове като се забоварйа.../
грло залегна, пёсни заборйи] човёче, оти
ме забоварй, оти се не сётиш, сайбио, за
мёне?/ забоварихте ме мёне/ забоварила
парите, останала при багашо/ какд че е
за-боварено, като не мдга да го забовара/
ЗАБОГАТЕВАА нсв., св. забега-
тёеМ, аор. св. забоаатё (X) , прч.
забоаатёЯ, а, о, й Забогатявам.
ЗАБОЖПАА . нсв., св. забодёМ,
аор. св. забддо (X) , прч. ?забдЯ/ а,
о, й /горе гъи забодёме/ младожёнска
крпа... тука забдл отпрёш, на ремико, и
крпата виси наддл/	/	<
ЗАБОЛЕКАР, о м., мн. забоЯё-
Карй, те.
ЗАБОЛьИ св. 3 ед. /грб да те за-
бдлъи/ корём забольало, глава заболъало/
ЗДБОРАВИДМ вк. ЗАБОВАРИДМ
‘ Забравям.	/
 ;ЗАБ0РЧЕЕМ св. Заборчея /едён
от селдто заборчёл му петстдтин гроша/
ЗАБРАПЗЛьКьА, та к., мн. за-
брадУИьКьй, те Забрадка за дете:.
ЗАБРДЖПАМ нсв., св. забр£.дйМ,
взвр. забр&ЖдаМ се /напрёт така на
56
коло се забраждашеа стари жени/ бёкъи
забрадена че си!/
ЗАБРАНИМ св. нов. Забраня
/билд забранено паша бугарскъи да говори
— ич не могло!/
ЗДБРАТКА, та к., мн. забр&т-
Кьй, те Забрадка.
ЗАБРИЧИМ св. Започна да бръ-
сна /русите влезнайа, като забричийа
мажйёте, сё им отсёкоа перчицйте/
ЗДБРИШЕМ св. Започна да
бърша..
ЗДБЕ^КЗЕМ нсв., св. забрКаМ
Забърквам, смесвам; приготвям с
бъркане /като поври, тогай го забрка-
. йат/ айде елёнгко, да си бркаме качомак!
— и турйиме вода, она дште не е заврёла,
ние го забркааме/ ние сме сё мелезаци,
забркано/
ЗАБЗАМ св., взвр. забУаМ се
Забухам /като забуаме вуната сос пе-
ралъкъите, она пушти пёнъа/ таман се за-
буах йа у батлак, йа у вода, и ме извадиа/
ЗАБЗКАРИМ СЕ св. Изчезна,
запилея се /кадё се е забукарйло/
ЗАБЗАьЗЕМ нсв., св. заб^ЯьйМ
3абулвам /и като арёшат момата,
веднага гъи потурчуваа на позор, тийа
што гъи прават родителъете — гъи
забулъуваа со шамии и гъи крийат/
ЗАБЗМБАРЕЕ св. 3 ед. Подуе се
/нёшто ти излёзне, нёшто забумбарёе
под удто — заушка, постраница/
ЗАБЪСКАМ СЕ .св. Заплесна се
/забаскала се — призрение нёшто/
ЗАВАКСАА св. Започна да смо-
гвам, да се справям /не мдж да
заваксаме, да набёреме, да фанеж да
набираш/
ЗАВАЛьАМ нсв. Накланям, пова-
лям /че турат таквйа перчици — че гъи
завалъат/
ЗАВААИЙА, та м., мн. за£а-
Яйй, те /а оно од мака завалййата:
тражи, мамо, секъйрата по шумата, да
найдеме/ поцрнёли са завалйи младите,
саде летад да рабдтат/
ЗАВЕЗОК, о м., мн. заЕёсЦй и
заЕёзоЦй, те Завръз /завёзоците им
падат/ 
ЗАВЕЗЗЕА нсв., св. заЕёЖеМ,
аор. св. заЕёзо (X) и заЕез& (X) ,
прч. заЕез&Я, а/ о, й Завръзвам
1. /тракторо като го завёже (дрвдто)
и го повлечём че го излечё/; 2 . /и онд си се
увива и си цафти и завезуе какалашкъи/
завеза дрвёто/ не завезайа, дрча гъи
напипа/
ЗДВИВДМ нсв., св. заЕйеМ, аор.
СВ. заЕй (X) , прч. заЕйЯ, а; о, й,
. стр. заЕйей fu че се испоти, и че го из-
брйше набрзо и че го завис у друга завйф-
ка/ па го завйх у едно одейало и тё
такваа црга/ и се завййат на кобацй]
ЭДВИЕЛ св;, аор. заЕй (X) ; прч.
заЕйЯ, а, о, й‘Започна да вия /онй
(вуцитё) като завийат, като момй
пойат/
ЗДВИЖПМ нсв., св. заЕйдйМ,
аор. св. заЕйдё (X) , прч. заЕйдёЯ,
а, □, й /па направйиме — свет ни завидё/
тй завиде на цйганъете — ногу живёйат/
ЗДВИКДЛ св.
' ЭДВИРДЛ1' нсв., св. зАЕреЯ.
5ДВИРДЛ2 нсв. , св. .зАЕрйМ 1.
Варя, възварявам, слагам да кип-
не /...та седи у водата малко — йа а не
врйем, таа што йа завйраа, по не излази
такова/ турат вода у котёло на огъйно,
та заврат/ заври вода!/ 2. Кипвам,
възвирам /че заври водата/ :
ЗДВИСИ нсв. з ед. /това да зависй
од нёйа/ зависй па кдй каквд си е уредил/
ЗДВИСЧИИД, там., мн. заЕйс-
Чйй, те Завистник.
• ЭДВИТОК, о м., мн. заЕйтдЦй,
те Водовърте±.
ЗДВИФКД, та Ж., мн. заЕЙФКьй,
те Завивка /и че се испоти, и че го
избрйше набрже, и че го завйе у друга
завйфка/
ЗДВДДПЕВДЛ нсв., св. заЕЯадё-
еМ, аор. св. заЕЯадейё (X) , прч.:. за-
ЕЯадей^Я, а, о, й /и турчино като
дошел да ни завладёе, закопал да раскопа
црквата/ като дошли турците, завладе-
йали цала бугарийа/
ЗДВДДЗИЛ св. Започна да вли-
зам /завлазйа у текезёта/
. ЗДВДИЧДЛ нсв., св. заЕЯеЧёМ,
аор. св. заЕЯёКо (X) прч. заЕЯё-
КаЯ, заЕЯёКЯа, о, й /соз брана се
завлечё/ дойдё една бура голема, порой,
завлёче кашти, човёци/
ЗДВОИИЛ нсв., св. заЕедёМ,
аор. св. заЕёдо (X) , прч. заЕёЯ, а,
□ , й Завезкдам /онй па там че те
заведат, че те испратат/
ЗДВОИ, Ио м., мн. заЕоё, те
/рйбата се лдви у кошёта на завой —
водата лакатушка/
ЗДВРДК, о«м., мн. зёЕраЦй, те
Кникен прозорец.
ЗДВРДШТДМ СЕ нсв. Завръщам
се, обръщам се.
ЗДВРЕВМ - св. Започна да
упреквам, да укорявам /йа заврёвим
дека пид, дека се бйе/
ЗДВРИКНКьИ мн. Завъркулки
/тука е ндгу тава...заврйкукьи, свртно/
ЗДВРНЕЛЗ СЕ св. Завърна се,
обърна се /абе пуно бе! не мдж. да се
завЬънеш/
ЗДВРТДМ нсв., св. заЕРтйМ,
аор. св. заЕРто (X) , прч. заЕртеЯ и
заЕртаЯ, заЕртЯа, о, й, взвр. за-
ЕртйМ Ъе 1. Завъртявам, обръщам
 /и че прйде свекорд... и трй пати се за-
вртй сос нёйа/ мажд че задела, че завр-
тй сврдело у пенъугата/ онй нёкако се
завртлирзаврти грбд, напечи се маку/
2. Произнасям думите\неправилно,
не както е прието /русите што
четат, онй малко завртаа/
ЗДВРШДВДЛ нсв., св за£рц!йМ
Завършвам /голема трут направйла
дека го завршй/
ЭДВРШЕЛ СВ., аор. за£рц]ё (X) и
за£ро (X) , прч. за£рЯ и за£рц!ёЯ, а,
о, й Започна да вършея /па като за-
вршёхме... до стретндш вёеме с
вейачкъите/
ЭДГДЭИЛ: 'св; Започна да - га зя
/загазйла е у нёбрано лдзйе/ и тогай
загазйла кравата, и препливалй/
ЗДГДРИДЛ нсв., св. заедрйМ ‘/на
кутлдно ндгу загарйа млекдто/ сйгур
бобётата са загорели (сп.)/
ЗДГДСНЕЛЗ нсв., св. зааёсйМ
Загас вам /па ддйдат ергьёнье, - па зага-
сат ламбата/
ЗДГДШТИЛ СЕ св. /да се загашта/
ЗДГьИВДЛ нсв., в±. ЗДГьИНН-
ВДЛ.
ЗДГьИГьИРМ св. Поставим не-
що на неудобно място, пъхам /ёй
тука гьи йсправи вое плдто, каде си гьи
загьигьирйла/
ЗДГьИННВДЛ НСВ.,' СВ. загьййеМ
Загивам /и мдо ейн меджу нйхь и му
зёме нджо да не загъйне момчёто/
ЗДГЛДБИДЛ нсв., св. зааЯдбйМ
Забивам, вкарвам в земята /стдло
че го заглдбиме на снегд/ ама бйвольете и
жените вйе го заглобйхте/ взвр. ЗД-
ГЛДБИДЛ СЕ нсв. Затъвам• /заглабйам
се по снегд/
ЗДГЛДВИДЛ нсв., св. зазЯАбйМ,
взвр. зааЯАЕЯаМ се Заклещвам;
затягам /накацал и двёте раце у грнё-
то. арно ама рацёте му се заглавйли, ни
натам, ни насам/ извади се секьйрата од
држальето...па заглавйиме па сос клёчкьи/
ЗДГЛДЖПДЛ нсв., св. загЯёдйМ.
57
ЭДГДДФКД, та Л., мн. загЯ^Ф-
Кьй, те Част от рало,. конто свър-
эва. ушите с плаэицата.
ЭДГЛИЖИДМ СЕ нсв., св. загЯё-
даМ се ЗаглеЖдам се, вглеЖдам се
/убово предё... и не сё заглйжда ндгу,
предё и поё]
ЭДГДОБДЧ, о Мочурливо мяс-
то, тресавище /заглобач, шамак/
ЭДГДУВДЛ нсв. Заглъхвам,
оглушавам.
ЭДГДУНЕЛ св. Заглъхна, оглу-
шен . /таман дойддх до прет кашти, и
ми свирнаа ушите и заглунах/
ЭДГДУШЕЕЛ св., аор. зааЯУ-
iile (X) , прч. зааЯУп1ёЯ, а, о, й
Оглушен /заглушёл сам, не чуем/ два
грёбенца каквд се ударат така со зап-
цйте, шилъусти, желёзни, така мёне у
корёмо ме ръгна. и сам заглушёла и сам
паднала у несвёс/
ЭДГЛУШМ св. Заглуша /че те
. заглушим какво дкам/
ЭДГНьИТДМ нсв., св. загйьетёМ,
аор. св. загйьёто (X) , прч. загйьёЯ,
а, о, й Започвам да тъпча, да
натъпквам; взвр. ЭДГНьИТДЛ СЕ За-
, вирам - се, пъхам се /чёкай, не за-
гньйтай се у мёне/ каде се загнъйташ?/
ЭДГНУЕЛ СЕ НСВ., св. з^гйей
се, . аор. загйй. (X) се , прч. загй^Я
се, а, о., й Затичвам се, забърз-
вам се, втурвам се /йазека се загна
да гьи запра/ и като се загнах каде вукд/
едён се загна] они се загнаа/
ЭДГОН, о м. Лятна кошара
/леей — на пролётньак излезнайа/
ЭДГОРЧИ св. з ел. /ндгу му бёше
загорчало/
ЭДГОТВИЛ св. Започна да
готвя.
ЭДГРДЖйДЛ нсв., св. загр^дйМ
/заптисаа ти ейчко, заградйа/
. ЭДГРДКНЕЛ св. Прегракна.
ЭД ГРЕВ И ДМ нсв\, св. заарёеН,
взвр. загрёёйаМ се \3атоплям,
стоплям /да се загрёвйа водата/ и го
намаже (детёто) сдл и ракъййа... и едён
кожльак на нодзёте, онд загрёвйа/ она че
се загрёе сос чайо/	. •
ЭДГРЕПКьИ, те мн. Остатъци
при чесане (дръгнене) на коноп,
* вълна /вадиме власд од вуната, оставад
загрёпкьи/
ЭДГРИЖМ СЕ св., аор. заарй-
ЖА (X) се, прч. загрйЖАЯ се, а, о,
й ЗагриЖа се /веднага се загрйжим
нёшто за ручдк/ и стойл се загрижал,
намерйл войници от самокоф/
ЭДГРКДВЕЕД св. Прегракна,
пресипна.
ЭДГРЛИ св. з ед., аор. заарМё,
прч. заарМёЯо Загърми /загрмё отдч-
кьи, затевнй се озгдрека/
ЭДГРНьД, та Л. Заградено мя-
сто; ограда /ограда на кърска нъйва,
лдзйе, лъивада — соз дувар, тел, плот/
ЭДГРФДД нсв., св. загРйеМ За-
грыцам, намятам /на празници ндсешеа
ментёта; на божйч, на велйден гьи загр-
ташеа/ загрнал дрёата/
ЭДГРТКД, та ±., мн. заартКьй,
те Покривало за дъЖд, наметка,
завивка /одгдрека загртка на льульила-
та/ дт. и запръека даш, и нйе тръчйме да
ни не найде, дти кака нёмаше загрътка/
ЭДГУБУЕЛ нсв., св. зааУБйМ
Загубвам /да загуби свеста] йаж живё-
ем, синд си загуби] загубила се е, нёма йа/
ЭДГУЖВМ св. Да слозка гъЖва
(обръч от пръчки), да затворя
вратник /лёсите да загужвиш/
ЭДИ прдл./каквд да ддйдем брже
като еднд црвёно кутре зад мёне, пред
мёне и ми сё издрса опрегачо/ сё стойал
зад мёне и ме чекал/
ЭДИДВДМ св. 1. Почна да да-
вам /те така че ми задаваа пёнцийа, че
ме биде!/ лёб даваа? — од еден че задаваа/
од два часд че задавад билёти/ от таа
годйна ни задаваа/ задавали му пари:
кажи!/; 2 . нсв. /задава едён вопрос/
ЭДЦДВДЛ! СЕ нсв., св. зад^М се
/задалд се едно облачё нат сам огьйно/
зададе се ндгу тёвен дблак/
ЭДйДВМ св. Задавя, задуша.
ЭДПДВЕНО адв. /дти така задавено
поё?/ лъца, лъца задавено/
ЭДИЕВДМ нсв., св. задёйеМ,
взвр. задёЕаМ се 1. Задявам, сла-
гам на гърба /и детёто обанъам и го
задёнем на грбо, у льулькьата/ заденала
детёто/ 2 Закачвам, задирям /дти се
задёваш, мйжо нйедён!/ сега па че те за-
дёва/ едндто момчё не се е задевало, нёго
го изминали, а онййа двамата са гьи по-
гнали да гьи бййат/ не задевайте
старецо/ /
ЭДИЕЛДМ св. Почна да дялам
/мажд че задела, че завртй сврдело у
пеньугата/
ЭДПЕДьДМ нсв., св. задёЯьйМ,
взвр. задёЯьаМ се Почвам да деля
/и ойдёхме та набрахме елйви. и соз ддна
гъи задеййхме/ живувайа, живувайа, па
най се пделе задельйа/
ЭДИЖДКДМ св. Завикам.
58
ЭЛИИГЛЛ св. Започна да дигам
/и онй ошлй двамйната коста да зёмат.
и като задигали, ндгу тёш ко билд/
ЭЛИИЛМ и ЭЛИМИЛ св- Задимя
/задимйхъ ногу па йа/
ЭЛИИПЛьНЕЛ нсв., св. задйп-
ЯьйМ Започвам да ниЖа tIotIoh /от
петкдвден сме го задиплъйли/
ЭЛИЛЪЖЛВАЛ нсв., св. заЗЯъ-
ЖйМ /тй си задлъжёна дтаде да пйшеш/
ЭЛИЛЪЖИТЕЛНО адв. /машкъите и
ним не бёше задлъжйтелно/
ЭЛИОВОЛьНЕЛ нсв., св. задо-
ЁдЯьйМ Задоволявам.
ЭДПОИЛ св. Закърмя.
ЭЛИОЛИЛ СЕ св. Задомя се.
ЭДИРДСКЛЛ св., взвр. задР&с-
КаМ .се Започна да драскам, да
дращя /като зёме капата, като се
задраска и драска се/
ЭЛИРЕЛЕЛ св., аор. задРе-
(X), прч. задреМЗ-Я, а, о, й
Задремя.
ЭЛИРЖЛЛ нсв., св. задРЖйМ,
аор. св. задрЖ^ (X) , прч. задрЖ^Я,
а; о, й ЗадърЖам /фитерййата за-
држа пдвече влага/
ЭЛИРНШ мн. кол. н адв. ГОЛЯМО
семейство, задруга? задру±но /си-
те сме задруш голёми и макьа сега може
да си глёда къефд/ ндгу души наедно се
држат. па ние сме тува задруш/ бракьа
кога живёйат у една кашта и се по-
гаждат — задруж живёйат/
ЭЛИНБИ св. з ед. Започне да
стой право (за дете) /мойте деца
задубат ли.../
ЭДИНИЛьИФ, задУУЯьйЕа, о, й
Който има задух.
. ЭЛИМЛЛЕ СИ св. 1 мн. Започ-
нем да обмисляме, да кроим /дн вй-
ка, задумааме си, згмечйиме грдзгъето.../
ЭЛИНК, ом.
_ ЭЛИНШНИЦЛ, та Ж., мн. задУШ-
ййЦй, те /мёсиме за задушница погачи,
колак, пупулъёта/ прет светй дух па е
задушница, у пёток и сабота/
ЭЛЕИ НС адв. /това кутре че йадё-
ме заедно/ ойдда заедно воиницй/ и си
заено рабдтиме, заедно си кдпаме/
ЭЛЕЛ, о м., мн. з&еМй , те /ма-
мо, дай ми трйесе лёва парй на заем/ па
като нёмахме парй... и сумите зёмах от
светд у заем/ заемо е отпуснат на нас/
ЭЛЕЛНИЦИ., те мн. Първите три
дена на март / заёмници, трита дёна
по марта/
ЭЛЕТ, а, о, й.
ЭЛЕЦНЕЛ нсв. Заеквам.
ЭЛЖЛБИЦЛ, та лк. Stomatitis,,
болеет по конете /устата на кднъо
че стане саде рана и не мдже да пасе/
ЭЛЖЕНьИЛ св., взвр.' заЖёйьйМ
се За±еня /кашта направй — стрица
маца се заженъй/
ЭЛЖИВЕЕЛ св., аор. заЖйёе-
(X) , прч. заЖйЕейёЯ, а, о, ,й
ЗаЖивея.	.	. .<
ЭЛЖЛИЛ св., аор. заЖМА. (X) ,
прч. заЖМАЯ, а, о, й’Замйа; заспя
/ако не ё тутунъо готдф — сам зажмал/
ЭЛЖННЕЛ нсв. Почвам да Жъна?
св> ЭЛЖНьЕЛ Почна да зкъна, ’ аор.
св. заЖйьА (X) , прч. заЖйьАЯ, а,
о, й /зажнуйте, пдчнуйте!/
ЭЛЭЕЛИ адв. /дё кумйце, дрш се
заземи!/ дрш се.заземи бе!/
ЭЛЭИЛНЕ СЕ нсв. З ед., св. ЪЪ.-
зйМй се Зазимява се.
ЭЛЭОРНЕ СЕ нсв. 3 ед., св. за-
здрй се Зазорява се /като се заздри
— дома/
ЭЛИзИИЛЛ св. Зазидам /задзй-
дат го у оендвите/
ЭЛИГРЛЕЛ св. Започна да иг-
рая /вйлъка дойдё та ме окна... и си
заиграхме сос топка та/
ЭЛИИЕ и ЭЛИИЕ св. • 3 ед. , , аор.
зайдё, прч. за (й) ШёЯ ; Завали, за-
почне да вали /като зайде три дёна
даж, даш!/ да ни не зайде даждд] че те
зайде даш/ вётриштата се бийат че
зае даш/ йде даш! — сега е зашёл, нй-
што!/ като заишлд таа градушка, тдо
даш!/	7
ЭЛИФ неизм. (от тур. zayif 'ела-
бост') Слаб , мършав /манёнъко йагне,
слабечко, не врвй добрё/
ЭЛИЛВЛЕНИЕ, то ср., мн. за-
йаЕЯёйййа, та /арно ама требало
снимка воз зайавлёнието на синд ми/
чера е правйл зайавлёние, че му раз-
решат ли да дди, нёче ли/
ЭЛИЛГНьЛТ СЕ св. 3 мн. Запо-
чнат да се ра±дат агнета /штдм се
запролёти, през йануари се зайагнъат.../
ЭЛИЛЖИЛЛ нсв., СВ.\ зайадёМ
Започвам да ям /тодордв дён чак кога
ддйде, тогай зайадём/ и йа зайадох орё-
си/; взвр. ЭЛИЛЖИАЛ СЕ нсв., св. за-
йадёМ се Започвам да се нащър-
бявам /кога е сос корёмо наддл, а кадё
се зайала — нагдр мёсечината, даш че
йде/
ЭЛИЛК, о м., мн. з^йаЦй, те
Заек /што праите? — гднъимё зайако/
на зайако кожа та/
59
ЭДИДОТИЛ СЕ св. Закатеря се
/така приврёмена боже оно се зайадти —
че се струпа!/ црнйците стават црни, па
кат се зайартиме..,/
ЭДИДЧДР, о м. ЛовдЖийско
куче за зайци.
ЭДИДЧЕ, то ср., мн. зайаЧё-
та, та Зайче.
ЭДИДЧКьИ, Ка, Ко, Кьй За-
ешки.
ЭДИРЕ, то ср. Зърнени храни
и зеленчуци (още неприбрани),
провизии /до петрдвден не вирёе
зайрето/ царевици, бдп, кдмпир, тикви,
чукундурйё] кьдраво кутре, подрие зай-
рето, йадё]
ЭДКДЭЧЕЛ св. Почна да каз-
вам, да разказвам /заказува ви (1
ед.)/ и дёдо така: като заказуеше...дн
като заказуе таквйа прйкаскьи, не мдже
ништо да му каже/ сетих се, бех одёве
заказувала за него/
' ЭДКДНЕЛ св. Започна да
кълна.
. ЭДКДРЧЕЛ нсв., св. .заКёраМ
Закарвам; започвам да карам /йазе
закарах наште йагнёта/ и тогай се е
качил у вдйно таксе и го закарали у
дупница/; взвр. ЭДКДРДЛ СЕ св. Почна
да се карам /закарали сме се, па
пошло берийа по мене/ ,
ЭДКДСЧЕЛ нсв., св. заКёсай
Закъсвам; почвам да късам /катосе
помири, бёх така закасала од изгдрено/
ЭДКДЧДЛьКьД, та , мн. за-
КаЧ^ЯьКьй, те Закачалка.
ЭДКДЧДЛ. и ЭДКДЧНЕЛ нсв., св.
заКёЧйН /йа тогай тука закачуем урде-
ник/ ...оставим детёто у лъулькъата, на
льульилата закачим/ закача се за косици-
те/ и на пазаро като закачи нёкоа невё-
ста,' она ако се скора, дава и бакшиш/
тогай турско бёше, ама нёма те зака-
чаа/ тогай сам рддена, закачила сам, ама
не знам ништо/ закачи го тууа с игла/
‘ ЭДКДЧНЕЛ СЕ св. Започна да
се качвам /наберем си слйви...., она се
закачува, йа слъёзнемЦ .
ЭДКДЧНЛьИЛ СЕ св. , Наметна се,
забуля се /закачулъи се на ньйвата/
ЭДКьЕНПРИЛ св. Затворя. вра-
тата с резе (ХъёлИра) .
ЭДКьИННЕЛ нсв., св. .заКьййеЛ
Почвам да късам /не сёцай, нёма
веднага — се закъйне!/
ЭДКьИШИ (СЕ) , св. З^ед. Стане
кишаво /закъишило се времёто/ закъи-
ши, омрзна и на житото/
ЭДКЛДПДЧ, о м., мн. заКЯапа-
Чйё, те Вид но±, който се затва-
ря (носи се обикновено на пояс).
ЭДКЛДПИДЛ нсв., св. заКЯдпйМ
Затварям; захлупвам . /кам капако?
найди да йа заклдпиме/
ЭДКЛДТИЛ св. Започна да
клатя; взвр. ЭДКЛДТИЛ. СЕ Започна
да шавам; помръдна /и като сам
седнала, не смёем да се заклатим/
ЭДКЛьНЧИЛ св., взвр. заКЯьУ-
ЧйМ се Заклкча.
ЭДКОВНЕЛ нсв., св. заКоЕёН,
аор. св. заКоЕё (X) , прч. заКоЕёЯ,
а, о, й Заковавам /като игли, на
дашчёто е заковано — гребенёцо/
ЭДКОЛьЕЛ св., аор. заКЯё (X) ,
прч. заКЯёЯ, а, о, й, стр. зёКЯай
/да закдлъем кокдшка!/ и мажйёте току
рёкоа да закдлъиме свиньата/ крили се
от турците да гьи не закдльат/ тамань
заклааме свиньата и те ти двамйна с
копьё/ и го там заклали, на мдсто/ кднъо
му заклан, маската му заклана/
ЭДКОН, о м., мн. заКдйй, те.
ЭДКОПДЛ св. 1. Закопал, за-
ровя; започна да копая /не мдж да
го закдпа/ като се закдпа царевици, ста-
нувам рано/ и си ископали една дупка и
са закопали светийа потир/ закопал да
раскопа црквата/ 2. Забия нещо ост-
ро в нещо /мачёто нофтйте закдпа/;
3. Погребам /и са го погребали, зако-
пали/ и го однесат у грдбиштата и го
закдпайа/
ЭДКОПДНИЦД, та Съсипница.
ЭДКОПЧЧЕЛ нсв., св. заКдпЧай
Закопчавам /не мдга да ти закдпчам
чорапйете/
ЭДКьОРИЛ св. Ослепя, направя
сляп /ако сакаш нёкого да го закьдриш,
че зёмеш кьдраф мйш/
" ЭДКРИВДЛ нсв., св. заКрйеМ,
аор. св. заКрй (X) , прч. заКрйЯ, а,
о , й /и дн нареди сос околийскьио испёк-
тор да закрие нашата прогьимназийа/
ЭДКРОВИДЛ нсв., св. заКрдйМ,
аор. св. ЗаКроЙ (X) , прч. ’ЗЭ&РОЙЛ,
а, о, й Закроявам;. зарязвам (ло-
зе) /като закрдим кошульи, пай напрёш
на него че скрдим/ на свети трифон за-
крдвйат лозйата/ кога се закрдвйаа
лдзйата/
ЭДКРПИЛ св/закърпя.:
ЭДКЧПЧЕЛ нсв., ; св. заКУпйМ
Закупувам /те сега стопанството че
закупуе/
ЭДКЧПЧИК, о м., мн. заК^пЧй-
Цй, те /закупчик на стока/
60
' ЗАКУСКА, та , мн. заКУсКьй ,
те нов. /закуска, ручок, вечера/
ЗАКУСУЕЛ нсв., св. заКУсйЛ
Закусвам /закусили, че обёдуйат — не и
дават/ у градо седиме, закусуеме/
\ ЗАКУТИСУЕЛ св. Започна да
дооправям, да обзавеэкдам /те сега
да йа закутисуеме (каштата), три йлъа-
ди че ни стане/
ЗАКЪЦАЛ св. Закълцам; прен.
кълна /саа че гъи закъцаме: ега не сте
живи! га испукат!/ закъцало го и злото/
ЗАЛАГУЕД нсв., св. заЯАЖеД,
аор. св. заЯаа& (X) , прч, заЯаг&Я,
а, о, й, взвр. заЯёгУеД се За-
лъгвам, залисвам; започвам да
лъ±а /сё и деца чувам, залигуем/ зало-
гу е детёто сос рупчё] излёзнат, далёчни
сёла фанат.,, залаже се — остане/ зала-
гала се сос едён турчин и пошла тёшка/
заложи и от край да си го запише/
ЗАЛДГУШКА, та Л., мн. заЯ£-
гУШКьй, те Залъгалка /и ние така
поёме, саде залагушка да е/
ЗАЛАЙУЕ СЕ нсв. 3 ед,, св. за-
Я&дй се ЗахлаЖда се /цафтй дзаран
и вечер като се залади/
ЗАЛьАЕЛ св,, стр. ЗаЯьёей
Залея /затлачи йа водата, песокд йа
залъа у никлъенио двор/
ЗАЛАК, о м., мн. з&ЯЦй, те,
ум. заЯЧё Залък /на сёкого по залак
от шугата/ ручах, ручах, коджа залци
ногатах/ едно залчё — па трай! едно
залчё — па приказуй!/
ЗАЛДКОЛИЛ СЕ. св. Започна да
се лакомя.
ЗАЛДНгГОРИЛ св. Забъбря, за-
бръщолевя.
ЗАЛДСОК, о м. Непослушен кон,
необязден кон /конь, puna нагдр наддл/
ЗАЛЕГАЛ нсв. Залягам.
ЗАЛЕГНУЕД нсв., св. заЯёгйеД
Залягвам /и като се бйиме у еднй царе-
вици, гъдргьи устрёт залегна, меджу нас/
грло залегна, пёсни забопйи/
ЗАЛЕИУЕД СЕ нсв., св. заЯёбйД
се Заледявам се /найдеме врло мёсто
и го отупкаме сос кайците, като се пуш-
таме и се отупкува... и се залёдува/
ЗАЛЕЖИЛ СЕ СВ. ЗалеЖа се /за-
лъежа се бдлъенг гъёро/
ЗАЛЕПИЛ св. Залепя /устата ми
се е залепила, от силен огъин, не мдга да
оратим/ като дойдё писмдто, залепили
го у солоно/
ЗАЛЕЧИЛ св. 3 апочна да ле -
кувам.
ЗАЛИПАЧ, о м. 1.Скъсано пар-
че от дреха /виси като залипал/ раз-
липйал се, со скьинати дрёи, и му вис-
нало пашкуль, залипал/ 2. Натрапчив
човек. 3. Адамова ябълка.
ЗАЛИПНУЕ нсв. 3 ед., св. заЯй-
пйе 1./Залепва /това се залипнува от
стут/ 2. Залепва, влиза (ми)лв
гърлото /залипне му, не мдж да издий-
не/ у немцёто му залипне йа трошка,
йа.../	.. J
ЗАЛОВУЕД нсв., св. заЯдЕйЛ,
взвр. заЯдЕУеЛ се Хващам, улавям
/(млекото) че го пазиж додёка не сё е
фанало, кога на тангко се залдвуе, тогай
че го удариш сйлно три пати сос чурйло-
то и че го покриеш/ ....
ЗАЛьУБИЛ св. Залкэбя /што сё
зальуби, него да си зёме/ на кому е убава
жената, по мрльава да ег да не йа
зальуби нёкой кьеркьёзин/
ЗАЛУНУЕЛ СЕ нсв., св. заЯУйеМ
се Заплесвам се, захласвам се.
ЗАЛУПАЧ, о м. Похлупак._____
ЗАЛУПУЕЛ, нсв., св. ЗАЛУПИЛ
Захлупвам /у грнёнце го турим, залупим
да не пада прах у нёго/ залупим сос капак
озгдрека/ да гьи залупуваш! /
ЗАЛУПЦИ, те мн. Захлупци. .
ЗАЛьУСКАЛ нсв. Захласвам, за-
лисвам; первам.
:ЗАЛьУСНЕЛ св. Захласна, за-
лисна, перна /да го зальусне вётруш-
ка, грмлъавица, да загуби свеста и да се
побольи/ нёшто го зальусне, нёкакви лдши
врапчёта/ вётрушка го нёшто зальусу
нала, лошо му стонало/
ЗАЛьУТИ св. 3 ед., аор. заЯьУ-
тё , прч.' заЯьУтёЯо.	;
ЗАЛЪСКАЛ нсв. Започвам. /да
бляскам.	. .
ЗАЛЪСНЕЛ св.. Блесна..
3 АЛД В И АЛ нсв., св. заМ&еМ,
аор. св. заМай& (X) , прч. заМай&Я,
а, о, й, взвр. заМ^ЕйаМ се Замай-
вам /и йазека саде траем и ми се
замайа главата/
ЗАЛАЗУЕЛ нсв., св. / заЛ^ЖеМ
Замазвам /очи му е с катран замазала/
ЗДЛДЗНЕ СЕ св. 3 ед. /замазне се
убову/
ЗАДАН м. Време /напрёт старио
заман, моё врёме — викаа брбой/ и у мой
заман одйа, йа кога бёхъ мома, у мла-
дото врёме/ ЗАДАН и ЗАДАН адв. Ви-
наги, постоянно /глёдай, сйнгко, какд
е сега, така е заман/ премёна — за добар
дён, за заман — дрёшкьи/
ЗАЛАХ м.
61
ЗДЛБД jt. Уред за правене
дупки; дупка, направена с този
уред /замба — дупка на теслата/ сос
вышек, гъйлза направена дупка/ замба,
дупка у удто на офцата/
ЗДЛБДК, о м., мн. зёМбаЦй, те
раст. Крем, Lilium candidum.
ЗДЛЕНД, та £., мн. заМёйй, те
Замяна.
ЗДЛЕНьДЛ нсв., св. заМёйьйМ.
ЗДЛЕРИСНЕЛ нсв., св. заМеРЙ-
uleM, aop. св. заМерйсё (X) , прч.
заМерйсаЯ, а, о, й, безл. св. за-
МеРЙШе Замирисвам, започвам да
мириша /йа че замириса лдшо!/
ЗДЛЕСОК, о м. ,Замесване на
хляб в дома на младо±енеца в
събота преди сватбата /прет свадба-
та у момчёто се праи замёсок, у сабота/
ЗДЛЕСУЕЛ, нсв., св. ЗДЛЕСИЛ
св. Започвам да меся; замесвам
/замёсиме го на тесто/
2>ДЛЕТДЛ нсв. и св. Намятам;
започна да мятам.
ЗДЛЕТДРНИК, о м., мн. заМе-
тёрййЦй, те Заградено място пред
егрека, за.доене на овце.
2>ДЛЕТЕЛ св., аор. заМёто (X) ,
прч. заМёЯ, а, о, й Почна да мета;
премета /дзаран като стонем, омйем
сйочйте, заметём си каштата/ , . .
,3'ДЛЕТНЕЛ св. Заметна, намет-
на /па измйне чётри — па замётне на
клъёчката/ сивнал една црга от колата,
заметнал на рамо/
ЗДЛИЕЛ св., взвр. заМйеМ се
Почна да мия /еодата се грейа, грейа,
йа не смейах да си замйем главата/ и
тили се замы?/
3ДЛИНЕЛ св. 3амина /та се омыл
и си заминал/
^ДЛИРДЛ нсв., св. зёМреМ По-
чвам да умирам; замирам /ако да ё
царица замрёла, скдру брже душа да
ернеме (песен)/
ЗДЛКД Ж. Скрито сенчесто мя-
сто /скрыто мёсто, на зафет, на замка/ .
ЗДЛДДТНЕЛ СЕ нсв.г св. заМЯё-
тйМ се Обърквам се, говоря обър-
кано,;неразбрано /йа се замлатуем,
грешим/ не се замлатуеше/
' ЗДЛНОЖЕН, заМйдЖйа, о, й За-
мо±ен /замнджни дра/
2>ДЛ0ДьДВДЛ нсв., св. заМдЯьйМ
Замолвам; помол вам, моля /ла че
те замолъавам да донесёт!/
5ДЛ0РИЛ СЕ св. Заморя се.
ЗДЛСТНЕЛ нсв., св. заМдтаМ,
взвр. заМйтУеМ се Замотавам /рёт-
ко ёптен че се замётам/
ЗДЛРЕЖИЛ св., взвр. заМрёййМ
се Замрезка /и сйчкьите (грсници) изва-
диме из гъдло, измйеме гъи убово у река-
та, онй станад бели, замрёжат се,
качйшта пуштат/
ЗДЛРКННЕЛ нсв., св. заМрКйёМ
Замръквам /едён такоф, запаснъак, изо-
станал нанадзаде и замркнува у нашто
сёло/ и вечерта, като тй сндшти што
бёше, замркна у нас/
ЗДНДИДТ, о м., мн. зайайётй,
те.
ЭДНОДН, о м. /хвърлъййа го у
тёмна темница, у темница, у пуста
зандана (песен, сп.)/
ЗДНЕВИИИЛ св., аор. зайеЕй-
dd (X) Почна да не видя /отдгай
заневиддх/
ЗДНЕЛЕЕЛ св., аор. зайеМё (X) ,
прч. зайеМёЯ, а, о, й Занемея,
онемея.
ЗДНИЖЕЛ св. Започна да ни±а
/сега че занйжат тутунъёте/
ЗДНИЛДВДЛ СЕ нсв.
5ДНИЛДФКД, та jfc., мн. зайй-
МёФКьй, те Занимавка.
ЗДНОС, о м. Голям Железен
клин (в кола) .
ЗДНССИЛ нсв., св. зайесёМ,
аор. св. зайёсо (X) , прч. зайёсаЯ,
зайёсЯа, о, ,й Занасям /а ние тууа
месйиме лёп да им занесёме/; взвр. за-
йдсйМ се Занасям . се /тй се не
заносай!/ дн се заноси/
ЗДНОСУЕЛ нсв., св. зайдсйй
Започвам да нося /нова да не за-
ндсуем/
ЗДОБИКДДьДЛ нсв., св. за-
оБйКйЯьйМ, в*. МБИКДЛьДЛ.
ЗДОБДДЧНЕ СЕ нсв. 3 ед., св.
заобЯёйй се Заоблач^ва се /па се
заоблачуе/ и като се заоблачйло едён
тёвен дблак за даш.../
ГЬДСБДИТДЛ нсв., св. заоБЯе-
тём, аор. св. заоБЯёто (X) , прч. за-
оБЯётаЯ, заоБЯётЯа, о, й Заоби-
калям; обкръ±авам /и дн фана каде
реката, фана да ни заоблйта/ но нйе
бёйме пдвече и го заоблётооме/
ЗДОИИЛ нсв., св. ЗёйдеМ, аор.
св. зайдё (X) , прч~ зац1ёЯ, за’ШЯ&,
о, й Залязвам /таа поёме сънцето
кога задди/ сънцето изгрёва, задди,
зайде/ сънцето зайде у дблак/
62
ЗЛОНОйМ св. Затаковам /ошлй
тамо таа планина, сйте тамо заоно-
дёли/ заонодёли,забогатёли/
ЗДОРДФИМ св. Започна да го-
воря /албанскьи сндшти з деда цвётко
като заоратйа/
ЗДОРОК, о м., мн. зайрЦй, те
Дървен клин на воището в рало-
то, на който се закача яремът.
ЗДОФ, зёодо м. Залез /заот
сънце/
ЗДОФВДРДМ св. Започна да от-
варим /и она ойдё вода да пиё, йа
заотварах пёчката/
ЗДП, забд м., мн. зёбй, забй-
те, ум. забё Зъб /зап йа больало/ йа
нёмам заби да жвакам/ он нёма йч заби,
испадаа му/ саде им забйте бёли/ да
позйнем да вйди дека нёмам забёта/ като
ме забйе, и ми е три заба искрътйл/
ЗДПДЗЧЕЯ нсв., св. запёзйМ 1.
Запомним /сё че а запаза таа пёсен/
мдже да кажеш на него, дн запазуе/
това запазйх/ и да ей запазйл — забо-
варйа се/ и глёдайте сега, запазуйте,
като мёне да рабдтите!/ 2. Запаз-
вам, пазя /стойангкье; да се крстиме,
да гъи запази гдепут!/ сака да си запа-
зим пари, елй да си направо кашта, елй
да купа/ саа че а запазиме границата/
ЗДПЛДьУЕМ нсв., св. запёйьйй,
взвр. запёйьУеМ се Запалвам /че му
се запалъат каштитё] йаиново запалъй-
ли, сйчко гори] запалъйли борната/
2?ДПЛРЧВДМ СЕ нсв., св. запё-
рйй се Запарвам се /ни ногата мрз-
не, ни се запарува/ запарат ти се
прстйте/
ЗЛПЛС, о м. /после фтората
война, па ойдё запас/ онй го запас
тражйли/ запасо да го изнесё]
ЗДПДСЕМ св., аор. З&а&с.о (X) ,
прч. записан, запёейа, о, А, взвр.
запасём се Започна да паса /па
нёкаде ако се е запасал, нашёл травйца
убава/
ЗДПДСИРЛМ СЕ нсв.и св. Правя
запас.
ЗДПДСНьДК, о м., мн. запас-
йьёЦй, те.
ЗДПДСФРЕЛ, а, о, й Започнал
да у зря в а /зрели, запастрёли/ магда е
бабе, запастрёла за баба/
ЗДПДСЧЕМ нсв., св. запёи!ей,
аор. св. запасё (X) , прч. запасёй,
а, о, й Опасвам, запасвам’ /фута-
та им запаше/ запасет си мдроф пдйас/
ЗДПЕК, о м. Constipatio /йма
запек на ерцёто/
ЗДПЕКЛьИМ св. Закопчая.
МПЕРЕМ св., аор. заПРё (X) ,
прч. запрёй, а, о, й Почна да пера
/като запёрем, пай напрёш ' негдвата
кошульа опёрем/
ЗДПЕРОК, о м., мн. запёрЦй,
те Филиз /znoo корень йма два запёрци/
жйтото като искласй, едён клас пушти
друк клон — запёрок/
ЗДПЕЦНЧЕМ нсв., св. запёЦйеМ
Закрепвам едва-едва. ,.
ЗДПЕЧЛФИМ св., аор. запеЧа-
тй (X) , прч. запеЧатйЯ, а, о, й
Запечатя /пиемдто е запечатлено/
ЗЛПИЕЛ св. Започна да пия
/като сёдна да запийат, па не мога —
вйкам!/ дёрто а запйло, мерако, страд]
ЗДПИНьДМ нсв., св. зёпйеМ,
аор. св. запё (X) , прч. запей, а, о,
й Запъвам /запел вратата/ со сламка
сам запёла, сос игла сам потпрёла/
, ЗДПИРДМ нсв., св. ЗёпРеМ, аор.
св. запрё (X) , прч. запрей, , а, о,
й, взвр. запйрай се 1. Спирам,
задър±ам /бегало е чак нанагдр, не
мдж да се запре!/ и току се запрёме, не
смёеме да мрдаме/ йа запрёх едната
кола/ казааме дека те ендштй запи-
рёаме/ дали не е запрёл часдвнико?/ на _
едён пат запрёли сйчко, не давали човёг
да мйне/ ка сё е сънце запрело, севдйнгко
раде убоу, та стой сънце та глеба/ запри
да ручаш!/ 2. З'абранявам, възпирам
някого от нещо /дн ме запрё от свйн-
ско/ онаа пёнцийа запрели/ од ракъййата
сам запрела/ >	/
ЗДПИСНЕМ нсв., св. запйи1еМ, .
взвр. -запйсУеМ се Записвам; ' за-
почвам да пиша /тй сё ддиш и сё за-
пйсуеш/ па и това запаса, што казах за
часдвнико/ а парйте, каже, чувай] че
учим, и записа се, кара до божич/
песната ли записа?/
ЗДПИСУЕМ св. Започна да
пиша.
1 ЗЛПИТНЕМ нсв., св. .запйтай
нов. Запитвам.
ЗДПИЧДМ нсв., св. запеЧёй,
аор. св. запёХо (X) , прч. запёХай,
запёХйа, о, й, взвр. запйЧаМ се
Започвам да пека /запече сё погача-
та/ айде елёнгко, да го мёсиме погача! —
и го запёкооме погача, онд нй се печё, нй
ништо/ дт. запёчооме/
ЗДПИШИМ св. Запуша, заприщя'
/от крайо у реката се запйши соз буейе
— топило/ бёнт — кога вдда се запйши с
плот, колье, буейе/ да запйши водата да
се напуньи/ това ми запишйа/
63.
ЭДПИШТИЛ св., аор. запйШ-
(X) , прч. запйи!тёЯ, а, о, й
Запищя.
ЭДПДДВИДЛ нсв., св.. залЯёЕйМ
Заливам, пълня с вода /таман да
ни заплави тутуньо/ расаждахме туту-
ньо, после го заплавйахме сос вода/
ЗДПЛДПНИЛ св. Закарам ста-
дото на сянка по пладне /заплад-
ни гьи офцйте!
ЗДПДДТД, та , мн. залЯётй,
те /йутре сакам д идем да си получим
заплатата/
ЭДПДДЧЕД св., аор.  запЯа-
КА. (X) , прч. залЯаКёЯ, а, о, й
Заплача !като зареве детёто, заплаче,
и макьата му дадё та цйца/
ЭДПЛЕНьИЛ св. 1 Заграбя;
пленя /полундшти влашко^ да заплё-
нъат/ и гьи запленьйли агличаньете/ 2.
Запълня /станаа, на ньйвата като до-
йдда, станаа триесе души, запленьйа
ньйвата!
.ЗДПЛИТАЛ нсв.,. св. запЯетёМ,
аор. св. залЯёто (X) , прч. залЯёЯ,
а, о , й /чёкай да t заплетём нёшто/
мдж да го заплетёт, йорнёг да изнесёш/
ЭДПОВЕПНЕЛ нсв., св. залоЕё-
daM 1. Заповядвам /дн йе купйл чиф-
лйк тува стрет селдто. и е заповедувал
на българйете за ейчко нёшто/ ддйдат
нёкоку турци и заповёдат на старшие
дра да им мёсад баници/ 2. Чкорявам,
забранявам /ддйде вёчер дёвер мй,она
речё: стангкье, снаата ти заповёда
заштд си пил/; 3. /мамо, заповёдай при
мёне, че ей ми вайца!/
ЗЛПОВЕТ, тё Ж.
ЗДПОЕЛ.св.аор. зало И А. (X) ,
прч. залой&Я, а, о, й, стр. залоёй
Запея /йа запоём ли, излази/ и като
влезнааме -у двдро, и момйте запойаме/
она току викнеше та запоёте/ те така,
запойте си!/
ЗДПОЛНЧЕЛ нсв., св. залдМййМ
Запомням /и запдмнуе си ндгу, да
знает!/
ЭДПОР, о м. /немдй да тури за-
пор/ турат му запор, зёмат му парйте/
'ЗДПОРОЖИЛ св. Вър±а с въ&е
за рогата /да запорджиш вол, крава,
коза — да го вржеш на йаслата/ .
3ДПОСТЧЕЛ нсв., св. залдстйМ
Започвам да постя /като запдетиме
за велйден, испрво като запдетиме, вй-
каме го чйс понедёлник/ запостйа велй-
кьите пдети/ сега не смё и запостували/
ЗЛПРДВЙЛЛ! нсв., св. запреййМ
Започвам да правя /дзаран като
64
станем, омйем си очйте, заметём си
каштата и веднага се загрйжим за ру-
чдк, заправйам ручок/ че се мйне една
недёльа, две, па свадба че запраиме/ за-
прйме кашта, со што че а правим?/ от
тдгай сефтё се е здрафци заправйло/
ЭДПРДЗНИЛ св. 1. Прекъсна ра-
бота, застана без работа? 2. За-
почна да изпразвам нещо /запраз-
ним сат/
ЗДПРДШДМ св. Почна да питам
/дйдем у градд, па ме запрашаа: бабо,
какдф е вакъто сега?/
ЭДПРДШТДЛ нсв., св. залРётйМ.
ЗДПРДШЧЕЛ нсв., св. залрёиЫМ
Окопавам, загърлям (растения)
/йа че докдпам царевиците, че гьи запра-
ша/ айде да запрашиме по брже царе-
виците, та да си дйдеме дома/ два
кдреньа запрашйх/
ЗЛПРЕТНЕЛ нсв., св. запретам
Затрупвам с пепел, ±арава /дднеси
ми лопатёто кьумурджйско да запретам
вршнико/ запрётам го сос пепел/ йа кога
пойддх войник, моата макьа запрета си
главата у жарта од жал/
ЗДПРЖНЕЛ нсв., св. запрЖйМ
ЗапърЖвам; правя запръкка /чорба
направат с орйе, йайца, запржат йа, со
зейтйн и брашно/ запржен бдп/
ЗДПРИКВЕЧЕР адв. Привечер
/запрйквечер мина/
ЗЛПРМЧЧЕЛ нсв., св. залрйМ-
ЧйМ Запримчвам /на еднд дрвено мото-
филъчё, на парчёта се мдта, и се запрйм-
чи крайо, дрлнио, гдрнио, и се сё измдта
на парчёта/
ЭДПРИТЕВННЕ СЕ нсв. 3 ед.
Започва да се стъмва.
ЭДПРИЧЧЕМ нсв., св. залРЙЧйМ
Запретвам, засуквам.
3 ДПР СЛЕТИ СЕ св. 3 ед. /штдм
се запролёти, през йануари се зайагньат
йагнётата/
ЗДПРСПДПНЕД св. Проваля се,
претърпя 'несполука /арно ама стана
атентато у Сараево, и така тдо пат
запропадна]
ЗДПРСКЛЛ	св.	Започна да
пръекам /запрска дат/
. ЗДПРЧИД св., в±. ЗДПРИЧЧЕЛ
Запретна, подгъна /запрчи кошулъа-
та!/ запрчйла ти се кошульата/
ЗЛПРШКЛ, та ±. Запръ&ка /и
туриме у маелдто една кромйтка, здрд-
биме ейтно, и туриме брашно, да напра-
виме запршка/ запршка, по наше, бдбо се
запржи, да не е сосём прсен/
ЗДПТИЕ, то ср., мн. заптйё-
та, та Стра±ар /и он рёкал: 'айде
пред мёне!\ тава е заптиё билд, 'че те
карам да те затвора за даноко!’/
ЗАПТИСУЕЛ нсв: ; св. заптЙ11]еМ,
аор. св. заптйс^ (X) , прч. заптй-
сёЯ, а, о, й, Озаптявам, обузда-
вам; възпирам, .налагай запор
/заптисаа ти сйчко, заградйа/
ЗАПУЗДЛьАЛ СЕ св. Запързалям
се, заплъзгам се /запузалъаме се из
ровйните/
ЗДПУКДЛ св. 
:	ЗДПУПДВЕЕЛ св., аор. запУпа-
Её (X) , прч. запУпаЕёЯ, а, о, й
Стана слаб, хилав /бдлно е нешто,
запупавё (детёто), не гдбйва/
ЗДПУСТЕЕ св. 3 ед., аор. за-
•пУстё, прч. запУстёЯо (дома е сйч-
ко запустело!
ЗАПУСТИЛ св.: Изоставя, ©ста-
вя, захвърля /кадё го денаа, кадё го
запустйа/ свадбата запусти/
ЗАПУШЛьАВИ СЕ св.- 3 ед. За-
дний се.
ЗАПУШТДЛ св. Почна да пус-
кам /найддме * трёскьи и гьи запуштах-
ме из реката)
ЗАПУШТИЛ св. Запуска..
ЗАРДБОТИЛ св. Започна да ра-
ботя /сос нёго като заработйиме и сос
вол — сйчко напрайх, и кола напрайх/
ЗДРДВИДЛ нсв., св. зардЕНМ,
аор. св. зароЕй (X) , прч. зароЕйЯ,
а, о, й Заравям.
ЗДРДВНьУЕЛ нсв.,. св. зарёЕ-
йьйМ Заравнявам /напраиме расадник,
скдпаме го, заравнъиме го па тутуньо
насёеме/ грапа за чистёнъе ньйеа, за
заравньуванье земйата)
. ЗАРАЗА Л. /йазе у здравето ймам
зараза/
ЗДРДЗБЕЛьУЕ нсв. З ед., св.
заразбёЯьй Започва да се разви-
делява /зора се пукна, заразбелъуеа/
: ЗАРАЗ ГДЛьУВА СЕ нсв., св. 3
ед. заразаёЯьй Започва да се про-
меня времето /еремёто се заразгальу-
ва, ём даш йде, ём сънце грёе/
ЗДРДНьУЕЛ нсв., св. заРёйьйМ
Захранвам /да го зараньиш сос локум,
шикьёр, да те обйча/
ЗДРДСПДРИАЛ св., взвр. зарас-
пёРйаМ се Започна . да разпарям
/етё онд се е зараспарйало де (елечёто)!/
ЗДРДСПРДВИДЛ св. Започна : да
разправям /днг като зарасправйа, казуе
си човёко/ като ми зарасправйа за
царове, йа се уплашйх/
ЗДРАТ прдл. Зарад.
ЗДРДЧАЛ нсв., св. зар^ЧйМ По-
.ръчвам,:нарсудам да' се извърши
нещо /сега да ти зарачам — не мдга, ако
сакаш, дойди!/ децата като гъи поеедат
у црква,зарачаа, зарачаа...рёдад гьи/
ЗДРДЧКА, та, Д., мн. заРёЧКьй,
те Поръчка, наре±дане. ....
ЗАРЕВЕЛ св., аор. зареЕё (X) ,
прч. зареЕАЯ, а, о, й >Зарева /като
зареве детёто, заплаче, и макьата му
дадё та цйца/
ЗАРЕЖЕЛ св., аор. зарезё (X) ,
прч. зарезёЯ, а, о, й Заре±а /волд-
вете измрзнаа, йа измрзнах, па зарезах и
волдве, и -кола] макъа му и башта му
зарежи!/
ЗДРЕЛ чет., ,вЛ. ЗЕ? Като че
ли; нйма /не мдж вёче да се трае од
бдлькьи, зарём детёто чеже рдди на
ньйвата/
3 ДРЕШИЛ св. Почна да реша
/морё йа човёко да зарёшим, че го ддера/
ЗДРИВДЛ нсв.,' св. зарйеМ, аор.
св. зарй (X) , прч. зарйЯ, а, о, й,
стр. зарйей /това е билд сйчко зарйено
тук/
ЗДРИНЕЛ св. Г.Затрупам; по-
чна да трупам; 2. Почна да ко-
пая ; 3. Почна да чистя с;лопа-
та тор или пръет.
ЗДРИПДЛ св. Заскачам. ,
ЗДРОБУЕЛнсв.св. . зардбйМ ,
Заробвам /што е младо, рдбйе дц за-
рдбат/	. . .
* ЗАРОНИЛ св. Зародя.
ЗАРУЧАЛ св. Почна да ям /кат
пусне црква, тогай малку апнем, заручам/
• ЗАРЪГАЛ св. Почна да ръгам
/тууа заръга — тува излази/
ЗДСДВНУЕ н ЗДСДЛНУЕ нсв.3
ед., св. засёЕйе Започва да се
развиделява /и кога засавнува, пет-
лйте като фана да пойат, и навйаците
се тргнат тогай от човёко/
ЗАСДИА, та Л., мн. засёдй, те
/джандрамёрите насёкаде бёа турйли
засада/
ЗАСАПИЛ св. Почна • да садя
/слет това засадиме тутуньёте/
ЗАСАЖИАЛ нсв., св. засёдйМ.
ЗАСАКДЛ св. Поискам /тё та-
манъ гьи турй у пёчката, и йа и засаках/
тдо засака ндгу зёстра, мирас по старо,
и се маана] негдвата штёрка и она го ~
засакала/
ЗДСВЕШТДВДЛ СЕ св. Почна да
се свестявам /изводили иглата, и онд
полёка се засвештавало и се свестйло/
65
ЗАСВИРИЛ св. Почна да свиря.
ЗАСЕЕЛ св., аор. , засей£ (X) ,
прч. засей^Я, а, о, й Засея;
почна да сея . ..
ЗАСЕЛьАВАЛ нсв., св. засёЯьйМ,
взвр. засеЯь^Еай се Заселвам )като
дошли турците,.» тука засельйли се!
ЗАСЕФКьИ, те мн. Засевки
(сватбен обред)
ЗАСЕДАЛ св. Задърпам )като за-
сёца детёто, оно пушти млекдто!
ЗАСИЛьАВАЛ СЕ нсв., св. засй-
ЯьйМ.се Засилвам се. ,
ЗДСИПУЕЛ нсв., св. засйпеМ,
аор. св. засйп^ (X) , прч. засйп^Я,
а, о, й Засипвам !тражйа драта,
што гьи изоднёсе водата; намерйа гьи у
песокд; еден, мажд, у топдлите, за-
сипан!	'	,
ЗАСИЧДЛ нсв., св. засеЧёМ,
аор.. св. засёКо (X) , прч. засёКаЯ,
засёКЯа, о, й )капако засечё се на
дагьйте!
ЗДСКДПУЕЛ СЕ св. , Започна да
се скапвам /тука е влага и се заска-
пувала од влага!
. 3АСЛАЗИЛ св. Почна да сливам
/качих се у слйвата да берем слйви..., и
като заслазйх, и се фанах за едно тангко
стебле)
ЗАСЛУЖИЛ св. Заслуга !вергъйл
си заслужи за кьотёк! н^е не смё заслу-
жили за бугарийа ништо! че издаруем
кого кошулъа, кого крпа, кдй какд е
заслужил! ;
ЗАСЛУШАЛ • св. Започна да слу-
шан /йа запрете ваши врани конъё, за-
слушайте, што низ гдра поё (песен)!
ЗДСЛЪНЕЛ св. Прикрия; вату-
ля, засенча. /да йа заслънем — да а
покрием/; взвр. ЗДСЛЪНЕЛ СЕ Скрия
се на завет, прикрия се /заслъни се
— скрй се, од ветер, од даш, елй од нёкой
човёк! гдепут се'заслъне зад смрйката)
ЗАСЛЪТДЛ нсв., взвр. засЯЪтаЯ <
се Скривам, затулвам; преча на
някого да ви±да нещо; засенчвам
/не заслътай бе!/; в±. ЗАСЪТДЛ.
/ЗДСЛРИИЛ св. Засмърдя !фрльи
го, засмрдёло/
‘ ЗДСНОСИ св. 3 ед. . Почне да
снася !шаткьите засносиа/
ЗАСОЛИЛ св. Засоля.
ЗАСПИВАЛ нсв., св. з^спйМ и
заспйеМ, пов. св. з^елй! /йа не
смёем да влъёзнем да спием, додёка не за-
спи дёвер ми! като заспим — спием,
спием! йа дште не сам заспала — йдат
турците)
66
ЗАСПУ ВАЛ нсв., в*. ЗАСПИВАЛ
)не спйе вёчер, по нас че заспуе/ цёли
ндшти не заспува!
ЗАСРАЛИЛ св., взвр. заср^МйМ
се Засрамя )днай човёк се засрами, йа
излезнах глупав гьердй!
ЗАСТАВИДЛ нсв., св. застаЕйМ
Присъединявам, добавим, закачвам
едно за друго /половин зелёно, поло-
вин црвёно и заставено/ зданието за
коперацийата е заставйено/
ЗАСТАНУЕЛ нсв., св. застёйеМ
Заставам /застанат прет црквата/
нйе слъезнаме отам и застанааме до
казаньёте! по еднд врёме глёдам, пред
мёне застанал вук/ нёка малко застане)
ЗАСТАНУЕЛ св. Почна да ста-
вам jnpecnuM малко, па мцельим, мце-
льим, па ми застануе на главата лдшо,
па станем!
ЗДСТЕВНУЕ СЕ взвр. св. 3 ед.
Започне да се стъмва !като се за-
стёвнува, фане да не види/ тава е билд
вечер, кога се вёче застевнувало/
ЗАСТРЕЛьАЛ св., аор. застре-
Яь£ (X) , прч. застреЯь^Я, а, о, й
(и (турците) се разльутйли на ефёнди-
йата и земали та го застрельоли/
ЗАСТРИЖЕЛ св., аор. застрй-
зо (X) , прч. застрйзаЯ, застрйе-
Яа, о, й Започна да стригка !като
застрижёт офцйте, окол стригд че йма
даш! перчицйте като гъи застрйгоа.../
ЗАСТРОИУВАЛ нсв., св. застрд-
йМ Застройвам /сложи му малко
брашно и клъцан пипёр да го застроиш
(Сп. )j застрдйуваме супа сос йайцё]
ЗАСТРУЖЕЛ св., аор. застр^-
зо (X) Започна да стру±а !вечерта
спроти вучльаци застружёме сос остру-
шка/ жените застружат сос оструш-
ката!
ЗАСЪТАЛ нсв. Прикривам, за-
тулвам; засенчвам, преча на ня-1
кого да ви±да нещо, в±. ЗАСЛЪТАЛ
!сойте двои, едната йа засътаме з
бусове, а другата е подвижна/
ЗАТАЙУВДЛ нсв., св. зат^йМ,
аор. св. затай (X) , прч. затаЙ^Я, а,
о, й, взвр. затАйУЕаМ се 1. На-
маливал светлина на нещо /тй ако
йскаш да не загасуеш ламбата, че а
затаиме!; 2. Утаивам се /да се затаи
—гастото што' ё, да лёгне на дндто у
котёло! чёкай да а размуткам, дти е
затайала!
ЗАТВАРДЛ нсв., св. затЕдрйМ
(йа че затвораЦ затвори йа заптиёто, на
часна кашта! и очйте ми се затворйа,
не видим! зашорила свинъёте/ там са гъи
сё затварали/ убоу затвори одайната
врата/ и е седёла цал дён там, затворе-
на/ и го сипуват у друго буре, затворено
буре да не издиша/
ЗАТВОР, о м., мн. затЕдрЧ, те
1гъдргъи нёкакво избега од затвдро/ че му
дйдат младинъите у затвдро!
ЗАТВОРНИК, о м., мн. затёдр-
ЙИЦИ, те.
ЗДТЕВНУЕ СЕ нсв. 3 ед;, св. за—
тёЕАИ се Стъмва се /глёй оттам ка
сё е затеснило!! немой даж да йде, нё-
што се затеешь цргъите ми са вднгка/
ЗАТЕПАЛ св. Почна да бия, да
удрям /ако те затёпам, нёма кдй да те
дтме!/
ЗДТИНьАЛ нсв., св. З^тЧеМ,
аор. св. затЧЗс (X) , прч. затЧёЯ, а,
о, И ЗабоЖдам/ прикрепвам /затй-
нъат фрбгь забаждат у стената/ затй-
нъат къиткъи на невёстата/ и си затнем
къитчица на главата/ затнаа къиткъи/
. ЗАТИСКАЛ нсв. Запушвам, за-
тварям отвор.
ЗДТИСНЕЛ св. Запуша, затво-
ря /че затйснеж бутелъкъата сос еднд
прано, чисто, да не излази парата/ да се
затйсне лёбо с капак, да се печё] собрали
памук, затиснали водата/ помаците де-
цата гъи скрйли у фурнъата, затиснали/
ЗЛТИСКОЛь, о м., мн. затЧс-
КдЯье, те Запушалка /капако што е
(на буклийата), затискдлъо, онд си е па
од дрво/
ЗДТИЧД нсв. 3 ед., св. затеЧё,
аор. св. затеЧе, прч. затёКаЯ, за-
тёКЯа, о, И Почва да тече /она
затёче, водата/
ЗДТИЧАЛ нсв., св. затеЧёМ,
аор. св. затёКо (X) , прч. затёКаЯ,
затёКЯа, о, И Заварям /не можли
го затечат/ после като се оженьих, за-
тёкох само едён свёкор тууа и момчёто/
там затёче гъиздава девдкъа/ у тёвно гьи
затёкооме/ йа сам гъи тука затёкал/ а
па йа сам малко затекла/; ЗАТЕЧЕН,
а , о, И /затёчена штёрка/
ЗАТКАИВАЛ нсв., св.' затК^еМ,
аор. св. затК& (X) , прч. затКёЯ, а,
о, И Почвам да тъка; затъкавам,
втъкавам /че нарёдите разбдйо, че
основёте, че навиете...и че заткаете/ па
като заткаеш — да поёш и да ткаеш/
ЗЛТЛАЧУЕЛ нсв., св. затЯ^ЧЧМ
Затлачвам /пдслъе се префрльй водата
одонат селдто, завлъёче една жена, рай-
на шуманска, затлачи йа водата, песокд
йа залъа у нйклъенио двор/ тука се за-
тлач1ь бавно нйча/ затлачена била/
ЗДТОВД сз.
ЗАТОЧИЛ св. Започна да точа
/и у котёло бркне, у кобаците, сос трн, и
гъи заточи, кобаците че се закачат на
трно, и дйгнетрнонанагдр/
; ЗДТРАЖИЛ св. Затърся. /
ЗЛТРГНЕЛ СЕ св. Затичам се*,
вЖ. и ЗАТРКНЕЛ СЕ /затргни се!/
ЗЛТРЕСУЕЛ нсв., св. затресёМ,
аор. св. затрёсо (X) , прч. затрё-
саЯ, затрёсЯа, о, И Затрисам /па
земйата се затрёсла/
ЗДТРКАЛьДЛ св., взвр. затрК&-
ЯьаМ се Започна да търкалям /дт.
йа паднах и бутнах рила наддлъе, и она
падна, и се затркалъаме наддлъе/
ЗАТРКНЕЛ СЕ св. Затичам се
/дт. това детё дойдё и нёчё да връви сос
нас, и се затръкна и ойдё у ровината/
ЗЛТРУИНьАВАЛ нсв., взвр. за-.
трУдЧь^ЕаЛ се !учён човёк да зёме мо-
тйката да копа —• по че знае, а па
прдстио по се затруднъава/
ЗДТРУПАЛ св. /и земах та гъи ту-
рих, гъи затру пах, под една грутка, и гъи
затрупах сос каменъе/ та са се исклали,
па гъи затрупали там/
ЗДТУЛьИЛ св. Затуля, запуша
/затулъи еранъо/
ЗДТУНТИ СЕ св. 3 ед. Заоблачи
се /затунти се времёто — ако не> е
дправно/
ЗЛТУРАЛ св. Започна да ту-
рям\ да слагам /като затурате раз-,
бдй, че нарёдите разбдйо, че основёте/
затурал си рана/	? ’	' ’
ЗЛТУРАЛ СЕ нсв. Залитам.
ЗАУЧИЛ св. Почна да уча /они
ндгу од манёнъкъи заучат/ заучйиме го/
ЗАУШКД, та 2t., мн.* заУШКьй,
те 1. Болеет заушка /нёшто ти из-
лёзне, нёшто забумбарёе под удто — за-
ушка, постраница/ 2. Плетена шапка
с наушници /заушка, плётен къулаф с
уши/; 3. мн. Наушници /наушници, што
турат на ушите, кджени са/ -
ЗАФАЛьАВАЛ нсв., св. заФ&ЯыЫ
Захвалям, похвалям /алал ти вёра,
това ти зафальавам/ па че кдпате, ели
че жньёте, да ви зафалъат драта/
ЗАФДНЕЛ св., взвр. зао^ЧеМ се
Захвана, започна /и тогай йа турим
(урдата) у калена врчва... турим чисто,
бело крпё, да зафане сёкаде урдата/ и
зафане корёмо да го больй/ зафанало од-
гдре плёс, бело/ зафанали се со стока/
67
ЗДФДТДЛ, МФДШТДЛ НСВ. Захва-
там/ започвам /бачййата се зафашта
— направат колйба, леей!
 МФЕТ, о м. Завет.
ЗДФРЕСКУЕЛ нсв/ Говоря не-
ясно , фъфля.
ЭДФЧШТИЛ св. Забравя да вър-
на нещо взето на заем /забоварйл и
не врашта зёманото, зафуштйл го/
ЭДХДР, Т&. Ж., нов., вЖ. ШИ-
КьЕF.'	.
МЦДПДРИД св. Започна да га-
зя из калта, вЖ. ЭДЦДПИЛ и
ИЖНПМ.
^ДЦДПИЛх св. Започна да газя
из калта, по снега /минааме йайно-
во, зацапйиме навам/
ЭДЦДПИЛ2 св. Почна да цепя.
ЗДЦДФНЕЛ св. Започна да цъф-
тя, разцъфна.
ЗДЦРВИЛ СЕ св. Зачервя се.
ЗДЦРВНЕЛ св. Почна да черве-
нея /да зацрвне пипёро, па за трушййа/
ЗДЦУЦМ СЕ св. Дви±а се без
посока, объркам пътя; за дете: за-
лепя се за майка си и й преча.
ЗДЧДС адв. Бързо., веднага.
. ЭДЧЕКДД св. Почна да чакам.
ЗДЧЕПИЛ СЕ св. ’ Наконтя се,
наперча се /таа ка сё е зачепйла! ндгу
правы дузён, жива се расчепйла/
/ ' ЗДЧЕТИЛ св. Започна да чета.
ЗДЧУВДЛ св. Запазя /нйшто не
сам зачувала/ кой бил маж да зачува?/
МЧУИНЕЛ нсв., св. заЧУдйМ,
взвр. заЧУдУеМ се Зачудвам се.
' ЭДЧНРИ св. 3 ед. Задими.
МЧНРЛьДВИ СЕ св. Задими се.
ЭДШДЛДТНЕЛ. СЕ нсв., св. заШа-
М&тйМ ' се Зашеметявам се /заша-
матен уакъло/
ЗДШЕПОТИЛ св. Зашептя /заше-
потйли си/
ЭДШИВДЛ нсв., св. заШйеМ, аор.
св. заШй (X) , - прч. заШйИ. а, о, й,
лов. з&Шйй, стр. заШйей ; /у чучульо
кьйткьи, сос йгли зашййат къйткьите/
ЭДШИДьДЛ! нсв., св. заШйИьйМ
Заострям.
ЭЙШНьйВИЛ св. Почна да мач-
кам, да стискам.
ЗДШТИТНИК / * о м., мн. заШтйт-
ййЦй, те.
ЭДШТО сз. Зато/ з’ащото /заштд
да не знам/ йа зашто гъи мразйм?/ да
йма код нёйа женй> заштд да не нави а -
ше од навиаците/ трёбе да стане земе-
делец, заштд рабдти окол земнъата/ не
68
сё рабдти, не сё брка нйкаде, заштд
мйшйете сё живо ей адат/ като бйеш
млеко да йма фкус, да не смрдй млекдто,
заштд млекдто сака ндгу чистота].
ЗДШТО ПОШТО На безценица /йа че го
дадём зашто пдшто/
ЗДШНТЕВДЛ св. Забавя.
ЭБДБИЛ СЕ св. Сбръчкам се
/збабени йабуки/ збабйл се тдо/
ЭБИВДЛ СЕ нсв,, св. збйеМ се
/като излёзнат ергъёнъете от седёнгъкьа-
та, и се скарайа, и се збийат/ 2>БИТ
стр., а, о, й Сгъстен, сплъстен
/вуната се е сплела, збйта, не мдж да йа
рашчёшам/
ЗБИРДД нсв., св. збёреМ, аор.
св. ЗбрА (X) , прч. ЗбР&И, а, О, й,
взвр. збйраМ се Събирам 1. /д йде-
ме да збёреме клёчкьи/ и се збёрат на
ручдк/ напрёш на собдр от сёла се збйра-
шеа, а и сега па — адёто се не растура/
исипали се жътйци по снегд, и русио на
никой не давал да збйра, само двама гъи
збирали/ и се збрали маалата, жените/
збйрай си парцальёте!/; 2. осип, по
тёмето елй у тилд се збёре/
ЗБИР0Т0К, о м. Куп неща от
различии сортове, събрани от
различии места.
ЭБИТОК, ом., мн. збйтдЦй, те
Здравеняк, нисък набит човек
/збитдк, нёкое момё нйско, пълно, здраво/
2>БЛИЖЛВМ СЕ нсв. :
ЗБОГЧВДЛ СЕ нсв.н св.
2»БРКДЛ св. Сбъркам /збркааме
пато/
^БРЧСЧВДЛ нсв., св. збрУсаМ и
збрУсйМ Наругая, скарам се; взвр.
збрУсУЕаМ се 1. Спречквам се;
2. Сплъстявам се (за коса) /она
се е збруейла, косата/
ЗБРЧКЛМ св. Сбръчкам /сирачё
сам била... а сега груфолъ, старо,
збръчкано, поцрнёло/
ЗБУТМ св. /ама гладни дчи за-
спйват ли? дн збутал жена му: ано бе,
тй дти ме збута?/
2>БЧК, о м. /матеница и попара с
пресно млъёко (сп.)/
2>ГДЖИДЛ нсв., св. згддйМ, взвр.
зг&ЖдаМ се 1. Помирявам, догова-
рям се, споразумявам се /кога згд-
дад да стане свадбата, наканъат си сва-
тове и дзвонйци/ згажданъе нема/ 2.
Улучвам /онд не згажда се сёкогаш/ и
нам че го прайат дезесё, тё кдлку у йа-
йново, онй пай згодйа/ 3. У гардам /и
на деверд не мдга да згддим/ маанат
човёк, не мдж да му се згдди/
ЗГДЖПЛЧ, о мл, мн. згаЖдаЧйё,
те Този, който . улучва добре
целта.
ЗГЛЗИЛ св. Сгазя, стъпча,
унищоЖа /и фане (детёто) да излази и на
пато. и ако се не пази, че го згази нёшто!
ЗГЛСТИЛ св., взвр. заёстйМ се
Сгъстя /катранб се згасти на оста)
ЗГЛЛВИЕ, то ср., мн. заЯ^Ейе-
та, та Възглавница /йа сам турила
ндгу високо зглавйе/
ЗГЛЛВНИЦЛ, та , мн. згЯ^Е-
ййЦй, те ум. згЯаЕййЧё, згЯаЕ-
ййЧёйЦе Възглавница /и чаршав бёл,
и зглавница шарена/
ЗГЛЛП, згЯ&бо . м., мн. згЯё-
боЕе, те Сглоб, става /уста на
зглабове — се разйажда/
ЗГЛИЖПЛЛ нсв., св. згЯёдаМ
СъглеЖдам, забелязвам /и одзат,
баба му го згледала и го фанала/
3ГЛУПИРЛЛ СЕ нсв. и св. Гру-
пирам се, обединявам се /зглупира-
ли се групно!
ЗГЛЕЧИЛ св. , Смачкам, стъп-
кам /стегала си го, стегала...баре да е
полабаво, да се не згмёчи/
ЗГОВЛРЛЛ СЕ нсв. Уговарям се
/вечерум се руси зговарайа: полундшти
влашко да заплёньат (песен)!	z
3ГОВОР, о м. /сите сега партии,
што са у згдворо/
ЗГОИЛ, та 2к., мн. заддИ, те
Сгода, удобство /па не ё на згдда на
онийа/
ЗГОИЕН, згддйа, о, й Готов,
подготвен да направи нещо; под-
ходящ; съгласен /згддни не смё]
ЗГОРЕВИНЛ та Ж. Пепел, оста-
тък от нещо изгоряло; киселини,
които причиняват уригване.
ЗГОТВИЛ св. Сготвя /па влёзне
унётре — нйе сме зготвили/
ЗГРЛПЛ, та Ж., мн. зар^дИ, те
/зграда на три еташа/
ЗГРЕВЛЛ нсв., св, зарёеМ, аор.
св. згрей^ (X) , прч. зарей&Я, а, о,
й Стоплям /йа бе турила вода да
згрёем/ ракьййа си згрёеме/
3ГРЕШИЛ св. Сгреша.
ЗГРИБЛЛ нсв., св. згребёМ,
аор. св. зареба (X) н зарёбо (X) ,
прч. зареб&Я, зареб&Яа и зарёбаЯ,
зарёбЯа, о, й /сёйано и згрёбано
земйата/ ,
: ЗГРЧУВЛЛ СЕ нсв., св. . ЗЗРЧЙМ
се Сгърчвам се /згрчил се от стут/
ЗГУРИИЛ, та 2к.
ЗГУШИЛ СЕ св. Сгуша се.
ЗИЛНИЕ, то ср. /видёх голъёмо
здание, завот/
. ЗИЕВЛЛ нсв. Натрупвам на
куп, наре±дам снопи да образу-,
ват кръстец /здёваме сндпйе/
ЗИИРЛЛ нсв., св. здёРеМ, аор.
св. здр& (X) , прч., здр&Я, а, о, й
Съдирам, скъсвам / че се скьйне, че се
здёре/ ной не са здрани чорапётата,
тёбе са здрани/ здрани са, скъинаа ми се
опйнците/ .	,
ЗПОБИВДЛ нсв., св. здобйеМ,
аор. св: здобй (X) , прч. здобйЯ, а,
о ,хй Сдобивам; раздам /на вечерта
каде осем часд си бёше здобила —
одимала детё]	’’
ЗИОИУЛЛЛ св. Уговоря се, спо-
разумея се /нйе с тёбе да здодумаме
та на банъа да йдеме заедно/	с
ЗИРЛВЛТЛ. адв. /намаал сам се
здравата!/ наби го здравата!/ скарааме
се здравата/
ЗИРЛВЕЕЛ нсв., аор. здРаЕе-
йё-(Х)", прч. здраЕей&Я, а, о, й
Оздравявам jcmap човёк брже не здра-
вее/ дзаран премйвам раната, вечер пре-
мйвам — нёче нй здравёенъе, не ништо/
ЗИРЛВЕЦ, о м. раст. Geranium
macrorrhizum.
ЗИРЛВИНьЛ, та i. Здравина. ..
ЗИРЛВИШТЛФ, здРаЕйШтаЕа, о,
й Здравеничък /веньдко здрав здра-
виштаф/
ЗИРЛВИЕ, то ср. /ко е праф — 
гдспуд му дава здравйе/
ЗИРЛФ, здр&Еа, о, й /йа дёка '
не сам здраф, не мога д йдем/ здраф на
нодзе! трй здрави кори)
ЗИРЛФЦИ мн. Руски поздрав , (с
ръкостискане) /русньдко вика: здравей
братушка! от тогай сефтё се е здрафци
заправйло/ казвам ти здрафци!
3ПРИНЯЛ нсв. Лутам се.
ЗПРОБИЛ св. Надробя /еден
страк лук, два^ здробат и запржат
чорбата/ здроби, срёжи патлиджаните!/
ЗЕБЕК, о м., мн. зебёЦй, те
1. Нисък човек /манёнгко детё, не по-
раснало, а годйни кочка, зебёк/ 2.
Хитрец.
ЗЕВЛЛ нсв., св. зййеМ,_ аор. св.
зйй& (X) , прч. зйй&Я, а, о, й Отва-
рям уста /едвам зёвам од умора/ едвам
оди, едвам зёва, болно е/ од жлебйните
кога больат — да зйне над грнё вода што
сё грёе/
ЗЕВНИК, о м. , мн. зеЕййЦй, те
Зимник !каштата е нйска, не ё на
69
зевнйк/ зевницйте пуни вуна, масло,
кдтли млеко/
‘ЗЕИТИН о м. Зехтин /запржат
йа (чорбата), со зейтйн и брашно/
ЗЕИТИНаКОФ, зейтййаКоЕа, о,
й Маслинен (цвят), тъмнозелен.
ЗЕЛьЕ, зеЯьёто ср. /йма бело зе-
лье, црвёно, мёлес/ зелник мёсехь со зелье/
и зелъёто пржено с лук настред го тури/
ЗЕЛЕН, а, о , й /гора зелёна/
ЗЕЛЕНЕЕ СЕ нсв. 3 ед., аор.
зеЯейё се, прч. зеЯейёЯ се, а, о,
й /трава, у ливадите што сё зеленёе/
ЗЕЛЕНИКЛФ, зеЯеййКаЁа, о, й
/жът, дури зеленйкаф; ни салам зелёно,
ни ндгу жъто/
ЗЕЛЕНИКОФ, зеЯеййКоЕа, о, й
Зеленикав, в*. ЗЕЛЕНИКЛФ.
ЗЕЛЕНИЛО, ‘ то ср. Зеленина
/зеленило, убавинъа]
ЗЕЛЕНИШТЕ, то ср. Зеленина
/ойдёх у бахчйте на зелъенйштето/
: ЗЕЛЕНьОСНЕ нсв. 3 ед., св. зе-
Heribdule, aop. св'. зеЯейьОс^., прч.
зеЯейьос&Я, а,к о, й Зеленясва
/зафанало плёс, зеленьосало/
ЗЕЛЕНЧО м. Кон сив с бели
петна.
ЗЕЛьКьЛ, та А., мн. зёЯьКьй,
те /зёлъкъата е сурова мёне тууа/ расдл
сос дфчо мёсо, ели па зёлъкъа/
ЗЕЛНЕ СЕ св. 3 ед. Започне да
зеленее /като се зёлне таа трава по
льивадите, глёдай да ддйдеш/
ЗЕЛНИК , о м., мн. зёЯййЦй, те
/зёлници сос лук, дробен, упржен у та-
вата со зейтин ели с мае, ели с масло...
зелъёто пржено с лук, настред го ту-
ри... и свйва наокол корите/ она се
приготвйла старата да им гдтви ве-
чера, зелник/ и по често — баници сос
урда и зёлници сос лук/
ЗЕЛ1ЛЛ нсв., св. зёМеМ, аор.
зеМ& (X) , прч. зеМ&/1, а, о, й, взвр.
зёйай се Вземам /желаем да те зё-
мем, да се составиме, да си живёеме/ да
си зёме лёп/ дн зёме та се качи на та-
вано/ йа зема да го лажем/ дн зема та
се обеей] нема штд, земааме си крайо/ и
се земаа и се си слушаат, погаждаат/
земайа ни кола, земайа ни вол/ тили си
ми земала триъгълнико?/ биено сиренъе,
маелдто е зёмено од нёго/ земйата ни не
бёше зёмана, земйата ни стоёше/
ЗЕЛБЕЛЕК, . о м.,~ мн. зеЛбеИе-
Цй, те Подвижна част на мандало.
ЗЕЛЕИЕЛЕЦ, о м., мн. зеМе-
дёЯЦй, те‘ 1. Земеделец, селянин;
2. Член на Земеделския съкэз /па
70
дойдда макъедднци да собйрат оръжието
од земедёлците/ трёбе да стане земе-
дёлец, заштд рабдти окол земнъата/
ЗЕЛЕПЕЛСКьИ, Ка, Ко, Кьй.
ЗЕЛИЙ, зеМй^та Jr., мн. зёМй,
зеМйте /ейчка се зёмйа растрёсла/ црна
зёмйа/ дн одйл у земйата/
ЗЕЛИЛНаКЛ, та , мн. зеМйА.йг-
Кьй, те Землянка.
ЗЕЛЛьИФ, зеХНьйЁа, о, й Из-
прашен, изцапан с пръет.
ЗЕЛНьЛ, та, %., вк. ЗЕЛИЛ
/оттам е црпено зёмньа/
. ЗЕЛНОТРЕСЕНИЕ, то ср., мн.
зеМйотресёйййа, та Земетресение.
ЗЕЛНВЛЛ нсв. Земвам /дт. зему-
валъа панделъкъи та йа давйлъа/
ЗЕР, зерёМ чет. 1. Като че
ли, у± /они зёр са на еднд] зёр че йа-
дёме?/ йа! па зёр имаме акъл малко!/ зёр
дека сам стара, иска да ме измдташ/ 2.
Нима /зер го не знаеш/ зёр до дванаесе
часд сё седйш та пишет?/ па зёр сам йа
по виедка од нёйа?/ ойдда на банъа. — зёр?/
не четйме; ако четйме, че знаеме. — зёр!/
ЗЕРИЕЛИ, те мн. Вид зарзали.
ЗЕСТРЛ, та £., мн. зёстрй, те
/тдо засака ндгу зёстра и се маана]
ЗЕТ, зетд м., мн.зётоЕе, зе-
тоЕёте, зв. зёте /йа искам сандали
од зетд/ петина зётове/
ЗЕТОФ, зётоЕа, о, й Зетов.
ЗЕФ, зеЕд м. Зев, 'уста' в
тъкачния стан, в&. ИзЕФ /цапци —
држй зевд] цапците гъи тураме у зевд]
ЗИКУЛЕ ЗЛКНЛЕ Вид детска
игра.
ЗИЯЛ, та Л. Студ /какд че е таа
зима/ а ти — у зимата баш!/ што се
криеш там на зимата/ детёто не
пуштих го навдтка да излёзе да го не
грабне зимата/; ЗИЛЛ адв. Студено
/ндгу е зима/ не смёеж да излёзнеш вднг-
ка од зима/ йа сам стара, зима ми е/
стана ти зима, айде унётре/ на треска
го кара — огъйн, огъйн, па пделе му стане
зима]
ЗИЛЛЛО, то ср., мн. зйМ^Яа, та
Изгребвачка, с която се изгреб-
ва 'месото' на тиква /зимало, дст-
ричко, возвито, соз дршка/
ЗИЛЛЛ нсв.', в±. -ЗЕЛЛЛ,взвр. мн.
зйМаМе се /а на сагмалджйите (дават)
по ильадо на мёсецо. кдку пдвече млёко
музат, тдку пдвече зимат. йма зймаат
по ильадо и седем стдтин/ тогай по
лъубдф се не зймашеа/
ЗИЛЛСКЛ адв. Зимъс /голи раце
зимаска на студёното не мдже/ и ной
човёко умрё зимаска/ а па зимаска — си
имаме лъивадёнце, че а ранъиме/
ЭИЛДШЕН, зйМ^Шйа, о, й Зи-
мен, от през зимата /зимашни праз-
ници!
ЭМЕ, зйМёто ср., мн. зйМейа
и зйМей&, зйМейёта Зима /зло зиме
паднало/ кога падне голёмо зиме! цало
зиме зимуваа/ прераната за зимёто/
одйла сам на учйлиште само две зймена/
у две замена иддх на шкдлъе/ ЭМЕ адв.
/и детёто пораснё... зиме на учйлиште,
лёте с волдвете/	/
ЭМЕН, зйМйа, о, й /косили
сёно за зймно врёме/
ЭИЛОВИШТЕ, то ср* /та да по-
мдгнеме да скдпаме та зиме да ни дадат
зимовиште, прераната за зимёто/
ЭИЛОРЛьИФ, зйМдрЯьйЕа, о, й
Зиморничав. . ;
ЭИЛУЕЛ нсв. .Зимувам /цало зиме
зимуваа/
ЭИ ДЕЛ нсв.-, аор. Зй& (X) , прч.
зй^Я, а, о, й Зея /вратата зйае
отворена/ дн че зйае да му падне круша у
устата/
ЭИДН м. и адв. Зян /да не йде на
зйан да се не расйпе/.
ЭИДПДЛ нсв. Зяпам.
ЭЛДТЕН, зЯ&тйа, о, й /като се
ожёнъиш, момчёто че ти дадё, златен
прстень! камо тийа златни годйни —
изминаа, нема гъи/
ЭЛДТО, то ср. /дай злато три
жътйци, че те лекуем!/
ЭДЕ адв. /ние бёеме ногу злё/
ЭЛИНьД, та Ж. Злина.
ЭЛО, то ср. /това зло там оста-
нало/ човёк на човёка зло да не мйслъи,
оти се лдшото врашта/ не сме видёли од
нйхъ зло/
ЭЛОБД, та /това е негдва злоба/
ЭЛОИДТ, зЯой&да, о, й Злояд.
ЭЛЕИ и ЭЛЕХь, зМёйо м. н ср.,
-мн. зМёйоЕе, те, ум. зЛейЧё,
зМеХьЧё /като роди нёкоа макъа змёхъ,
змехъчё манёнгъко, под мйшкьите йма
крйла/ и ошлд змёйо сос дружйна.» на
косёнъе лъивада/ кога се врнал змёйо.»/
това што сё свётка, това е змёйовете/
ЭЛЕИОФ, зМейдЕа, о, й Зме-
ев /змейдва глава/
ЭЛЕИУРКД, та Ж., мн.\ ' зМей-
УрКьй, те Змиорка. -
ЭЛИИД, та 2fc., мн. ЗМЙЙ, те,
ум. зМййаЧё /нйе кьилуваме, и две змии
току така пред нас, главйте испёли/
сонувал сам до три лъути змйи/ СУД
ЭЛИИД Змийско съблекло. ' .
ЭНДВДЛ нсв. /йа сам гъи забо-
рйла, йа гъи ногу знавам!/\
ЭНДК, о м., мн. зй&КоЕе, те.
Предзнаменование, поличба /на знак
е окол мёсечината ако е црвено. далй
война че е.../	\	,
ЭНДМ; и ЭНДЕД нсв., аор. ' ЗЙа-
И4 (X) , прч. зйай&Я, а, о, й Зная,
познавам; умея; мисля, смятам /йа
знам — лйтри, оно билд канатйё!/ ддна се
премета на мёне и си строшй раката. а
йа знам — ме лаже/ еден часд? йа знам —
стевнйло се!/ не знам да ти обйасним
убоу/ не знае да жнъё/ дн сё знае, па
казува, казува/ а сега ни ти знае макъа,
нй ти знае башта] нйе знаеме дн нема
да дйде/ сите ме, чёдо, познаваа, сйте
ме, чёдо, знайат/ она не знаеше да пече,
не знаеше да ондде/ днг казуе,  знайал
кога е билд селдто сто кашти/ и койа
што знайала — лекувала/ у чужда држа-
ва дошлй, не знайали, што гьи чека/
това си е твоё знайанъе/	7
ЭНДЛЕ, то ср., мн. зйаМей^кта
/нйм е орёл знамето/
ЭНДНИЕ, то ср. Знание; мне-
ние /по моё знание/	......
ЭНДЧИ нсв. з ед. /и като унётре
намёриме нёшто — значи касметлйка\е/
значи пийнате.сйте!/ ,
ЭОБДЛ и ЭОБИЛ нсв. /здбам грдз-
гъе/ и за кднска торба, да се здби конь, ни
небйва/
ЭОБНИЦД, та &. , мн.;' зобййЦй7,
те. Конска торба.	,
ЭОВРИ св. 3 ед. Възври, заки-
пи /онд се здври, врйе, врйе/ онд сака да
здври/ порой — като здврат падйните/
ЭОКУЛ, о м. раст. Олеандър,
Nerium oleander. ,
ЭОЛ, зЯ&, д, й Зъл / ндгуздл, а
два вра йма/ живуейме ндгу сос етрва-
та, ако зла бёше/ злдто зйме/
ЭОЛВД, та jfc., мн. здЯЁй, те
Зълва /та прави дште дар за даруванъе
на роднинйте, на золей, на дёверйе
кошулъи/
ЭОЛВИН, а, о, й Зълвин.
ЭОЛВИЧНИК, о м.мн. зоЯЁйЧ-
ййЦй, те, ум. зоЯВйЧййЧе Син на
зълва.
ЭОЛВИЧНИЦД, та , мн. зоЯ-
ЕйЧййЦй, те, ум. зоЯЕйЧййЧе Дъ-
щеря на зълва.
ЭОЛУЛ, ом., мн. зоЯУМЙе, те
Зулум, насилие, злина.
71.
ЗОЛУЛЛУК, о м., мн. ЗоЯУМЯУ-
Цй, те Насилие, злини /и после не
правили золумлуци, фанали да не кршкаа
йако/	*
ЗОП, тА ж. Зоб /да им тураме
рана, здп и отава/
ЗОР, о м. /а па и со здр па грабеа/
поседё, поседе, като рёче да с йдеме, даде
и здр/. ЪОРЪН/тп Крайна , нуЖда
/арарйёте са за здрзаман/
ЗОРЛ, та , ми. зорй, те
/зора се пукна/ сабайле у зорите го
раскара башта му/
ЗОРЛЕ адв. Насила; с мъка /со
зорле земали момата/ зорле земах лёбо,
па и зорле ми дадойа. абе пуно бе!/ дти
живёем толку! ама те, нёче гдспуд ду-
ша, зорле се не умйра/ че го искараа зар-
ле/ зорле вёлькьа/ нарддо бёше по прдс,
зорле учеа до четврто оделёние/ и оттам
дойдд до йаиново зорле и там паднах/
ЗОРЛЕПИСУЕЛ нсв., св. зорЯе-
ЭйШеМ, аор. св. зорАедАсА (X) , прч.
зорЯедйсАЯ, а, о, й ПринуЖдавам,
карам някого да върши нещо. на-
сила.
ЗОРЛИИЛ, та м., мн. зорЯйй,
те Който е на зор.
ЗОРНИЦЛ, та Ж.
ЗРЕЛ, а, о, й ‘ /качи се у
слйвата и дткьини зрёлите слйви/
ЗРНО, 'ЗРНО, ЗРЙдто. ср. , мн.
зрйа, зрйАта Зърно /зрно бдп/
ЗУБРИЛ нсв. . Зубря /не знаех од
учитело да пдмнех, ама зубрех урдко/
. ЗУЛБУЛь, Ом. 1. раст. Зкэмбкэл,
Hyacynthus orientalis; 2. Бино-
къл /не викаа го биндкъл — зумбулъо/
ЗУНИЦЛ, та-Ж.', мн. зУййЦй, те
1. Небесна дъга. 2. Тесен тъкан
Женски колан, на ивици ,от раз-
ноцветии конци.
ЗУРНЛ, та Ж., мн. зУрйй, те
/дрвено, като йнькьа, нёма клапи/
' И \ <
Их сз. /и црвёна имам, саде црвё-
на/ и там йма сйчко/ оно сё билд добрё
човёг да знае малко и смётка/ и да седйм
— нёма да вечёрам/ не смё и запостували/
не сам го и спрегнала/ рабовете и на грбд
и ракавйте прави/ и жалби о добровдл-
чето голёми ми се струпаа, а и живи
жалби/ да организйраш и комунйстите,
й демократите/ имали сме нъйва на са-
мокдфското джадё, и под джадето, и над
джадёто/	:
' И2 прон. перс. дат. 3 ед. Ж. /сака
гласо да и кажем/ не мдже и надвйе/ сака
да и цуне рака/ стрдшат и стдвните на
72
нёйа/ това билд по старйо и сйн, ейа] елй
стринайа сам й/ она ойдё код макъа и/
И мЖд. За израз на досада
/йи, каква е бракма!/
ИВИЦЛ, та Ж., мн. йЕйЦй, те.
ИГЛА и ИГЛА/ йаЯАта Ж., мн.
йаЯй, йеЯйте /тантёлска йгла/ нйже
се на игла (тутунъо)/ и раката ми отръ-
пна, като йгли ме бодё/
ИГЛЕНИЦА, та Ж., мн. йаЯейй-
Цй, те'.
ИГЛИКЛ, та Ж., мн. йеЯйКьй,
те, ум. йеЯййё раст. Primula sua-
veolens.
ИГРА, та Ж., мн. йерй, те /па
си играехме игрй] омангкьа детёто, спи
му се, маана се од игра/
ИГРАЕЛ нсв., аор. йврА (X) , прч.
йврАЯ, а, о, й /йа като детишньар
играем окол нёго/ йа с крйвата ндга че
играем/ да илъадиш каде ддиш, сёкаде с
парйте да играет/ те така држиме за
грсницата, од другата страна си играе
нагдр наддл/ сё несолено, сё гасто, лажй-
ца нёма да играе/ дро играйат момйте и
ергьёнъете/ и онй са играли сос момлъа-
чиштата къеркьёскъи/
ИГРЛЧКЛ, та Ж., мн. йврАЧКьй,
те /а прес цёлото врёме има си дн
работа сос мёне — играчка/
ИГРООРЕЦ,... о м., мн. йародрЦй,
те Хороиграч.
ИГРООРКЛ, та Ж., мн. йародр-
Кьй, те Хороиграчка.
ИИ ЕЛ нсв. п св, аор. йдд (X) ,
йдё (X) , прч. йШёЯ, ЙШЯА, о, й;
йдёЯ, йдёЯа, о, й; пов. йдй! Не
йдёте! Отивам; ходя; ида /кога че
ддем, кога че с йдем?/ йдем по седёнгъкъи
у крайница/ лёнче, чёкай, ч йм да пйнем
вода/ качуваш се на рёйсо и право йдеш у
општината/ у другдто селд с рёйсо ли ч
йдеш?/ при таквйа старци ми се не йде/
а д йеме да се найадёме дома/ ч идемё на
седёнгкьа,— дека ч идетё?/ йа таа мома
сакам, друга нечем; ёди койа си, ч йдетё
за нёйа/ другъи йдат озгдре/ йа само
еднаш иддх/ код нёго иддх шее пати/
другата годйна спечалй триесе йльади
лёва, идё (= кн. ходи) забавачка тамо-
ка/ она идё (= кн. ходи), тражй го/ то-
гай на пунто иддоме (= кн. отидохме;/
иддоме у шалёвите,.иддоме у деда гъунё]
йа идёх (~ кн. отидох^ на театор со
сите войницй/ нйкаде на работа не идёх,
сал лежёх/ не мй подлежй йа да йдех
войнйк/ нарет се йдеше (= кн. ходешеА
на егрёко код офцйте лёб да ндсиш/
идёхме (= кн. отидохме) у бабине и она
праеше дилймкъи/ у дупнйла като идее-
ме, по три дена се маейме/ -мджееме да
идёхме там/ и йдехйа една каруца и едён
файтдн/ надома са си ишлй (кн. отива-
ли? . ишлй (кн. ходили) са на дупница
на пазар/ йа сам ишла у сдфийа, йа сам
глодала/ ишла сам брёзник, трн/ она не ё
ишла по селата/ пед дёна не е ишла
вднгка/ тдо старец идёл (= кн. отивал/
на сдфийа/ ако бёше идёла сос нас, йа
чех да ти раскажем ейчко/ иди си
тражи касмёто!/ нъйва голъёма, досади
ми се од идёнье на Нъйва и од врштанъе/
дт. иддхме у учйлиштето. стройхме се.
идёхме на трудова. идёеме у лъдзйето/;
ИПЕ DAUJ, HDE СНЕК Вали /од нашио
грат, до софийа, сё идё даш/ вднгка
ишлд снек/ даж го ишлд, ишлд]; ПА НИИ
ПОИПИ Пак моЖе, пак се приема.
HDEFE ср.; ЧИНИЛ ИПЕРЕ Кре-
пя, подпомагам, гриЖа се /жена-
та болна, па он не и чйни идерё/
ИЖЕ ГЛ ьЧЕЛ нсв., св. йЖёгЯьйМ
ИзЖеглям.
ИЖЕНьИЛ св. ОЖеня всички.
ИЖИВЕЕЛ св., аор. йЖЙёейА (X) ,
прч. йЖйЕейАЯ, а, о, й ИзЖивея.
ИЖНЧЕЛ нсв. вЖ. Храня се по
пладне, вЖ. ИЧЖНЧЕЛ (към 13 часа)
/копааме царевици до ; пладне... и ни
донесат йужина, и сёднеме да ижнуеме/
ИЖЪЧИЛ св. Ядосам, измъча.
ИЗ, ИС прдл. 1. /нападйл го ис
кашти/ ис таа врата у онаа врата/
като исус, еден пашкулъ отпрёш, едён
одзат, па и село во село гола/ и она ми
зема из раката едно компирё] йа си ту-
рйх у устата од дилймката, и чйпа ми
йа грабна из устата/ из арнаукъете до-
ноейа/ жени, аде излазёте ис колйбата/
триесе тдвари ' грдзгъе ис тде валок
искараа/ собёрат парйте ис тепцййата/
че испадне ис прстйте/ истечё цвикд из
урденйко/ 2 . /е, минйк, сёрга из маалй-
те!/ да газиме из реката/ пойддоме нагдр
из нъйвите/ дн ойдё из дръфчётата/ 3.
/ископа ис корень ейчко, и пипёр, и лук, сё
однёсе водата/ <
ИЗБАИАТЕВА нсв. 3 ед., св. ЙЗ-
байатёе, аор. йзбайатё прч. йзба-
;йатёЯ, а, о, й Изсъхва, втвърдява
се, изветрява се /избайатёва, изба-
йатё лёбо/
ИЗБАНьАЛ св. Окъпя /дека го
стйгнем низ вода, па ме избаньа/
ИЗБАТЕЧВА нсв. 3 ед., св. ЙЗ-
батёе, вЖ. ИЗБАЙАТЕВА /ракъййа,
лимонада избатёе, стане блъуткава, од
вдздухо, ако нее полупена/ сёкогаш ра-
кьййата избатёува/ избатёла/
ИЗБЕГЧЕЛ нсв., св. Избегай
Избягвам /да избёгуеме нёкако ната-
так со жена му/ едён че избёга/ избегали
коджавойницй/
• ИЗБЕАьЧЕЛ нсв., св. йЗбёЯьйй
Избелвам.	•
; ИЗБЕСИЛ св. Избеся /прикрывай-
те се, че ви фане полицийата, че ви
избёсат/
ИЗБЕТЧИЛ’ СЕ взвр. св. ; Раз-
хайтя се.
ИЗБИВАЛ нсв., св : йзбйей, аор.
св. йзбй (X) , прч. йзбйЯ, а, о, й
/имало чума нёкогаш, била, била, сё избй-
ла човёците/ турците че избййат нард-
до/ тё у четвртдк да избйех млекото.../
там са избйени турци/; ИЗБИЛО ГО Е
BODA (РОСА) Изпотил(о) се /роса
ме е избйло/ ако го избйло вода — потси-
рйло се/	•
ИЗБИРАЛ несв., св. йзбёреМ,
аор. св. йзбрА (X) , прч. йЗбрАЯ, а,
о, й /тогай баштата че избйра мома/
и мавроф сакал да ме нёма та он да се
избёре/ казах на дирёкторо да избёрат
рйето гъёрманскъи/ пделе комитет си
избраме/
ИЗБИРКАЛ св. Изгоня /нйе сос
цёта гьи гоньйме, избиркаа гьи цётата/
ИЗБИЧИЛ св. . Избича /и го обне-
сём на банцико да го избйчат/
ИЗБОКЛЧЧИЛ св. Избоклуча,
напакостя, разваля нещо /сака нё-
што да избоклучи/
* ИЗБОР, о м., мн. йзборйе, те
Избери /на йзборо не хтд да се йавим/
че прайме йзбор, че вйкаме водачите на
партиите/
ИЗБРЕАЛ СЕ св., аор. ' ЙЗбре-
йЛ (X) се, прч. йзбРейАЯ се, а, о,
й 1. Кихна силно;. 2. Изкрешя '
силно, ядосано /избрейах се — като
издкам лъутно, йадно/
ИЗБРИШЕЛ св., аор. ЙЗбРЙ-
С& (X) , прч. ЙЗбРЙС^И, а, О; й Из-
бърша /она си е избрисала рацёте/. и ма-
къата се не сёшта да го избрйше испо-
тёно/йзбришисислъзите!/
ИЗБРКЧЕЛ , нсв., св. йзбрКай,
взвр. йзбрКУеМ се Разбърквам
/турим сдл у урдата и йа : избркам с
лажйца/ таа зёмйа че а фрлъам у тдо
трап, у празндто, таа — у тдо. че се
избрка земйата/
ИЗБРОИЛ св., аор. ЙЗбРОЙ (X) ,
прч. йзбройи, а, о, й Изброя /и са
бройли, бройли, и не можлй да гъи
избрдйат, ногу билй!/
73
ИЭБРНСИЛ св. Наостря; на-
ругая.
ИЭБНИДЕЛ св. Из буя.
ИЭБНБОТИЛ св. Избоботя.
ИЭВДЖПМ нсв., св. йЗЁ&дйй
/извадиме гъи нис топйлото, измйеме гъи
и гьи донесёме да исаанат/ расдл надро-
бит и туршййа извадат/ и самовулата
оттат... извадйла му двёте очи/ снесете
ме ддлу у полъёто, та ме закопайте, на
глава ми лоза посадёте, на нддзе ми
чешмй извадёте/ извадим се на снимка/
йзвади тдо кдкаль!/
ИЭВДРКДЛ СЕ св. Избързам /дн
ндгу се изварка] ' \
ИЭВДРНЕЛ нсв., св. ЙЗЕ^РЙМ
Изварявам.
ИЗВЕЕЛ св., аор. йз£ей& (X) ,
прч. йзЕей&Я, а, о, й Извея /убава
ченйца, извёйана/; ИЗВЕЙЛН ЧОВЕК За-
веян /извёйан човёк, замлатуе, ндгу
орати/
- И5ВЕИНЕЛ св. Извехна /от сънце
се спежурйл, извейнал/
ИЗВЕЛьКьМ св. 'Еква-ехвь
пре±ивея; отгледам с мъка /да а
извёлъкъаме стдката/ прашчйна коджа
са. кдку измузёме — на ни. маанааме се од
млекдто, саде да гъи извёлъкъаме/ досёга
извелъкъаме/
ЮВЕТРЕЕЛ св., в&. ИСЧЕЛРЕЕЛ
Изветрея.
ИЗВЕХТЕЕ св. 3 ед., аор. ЙЗ-
ЕеХтё, прч. йзЕеХтёЯ, а, о, й
/кожушё, ама моёто извехтё по]
ИЗВЕХТИЛ св. Износя.
ИЗВИВДЛ нсв., св. йзЕйеМ, аор.
св. йз£й (X) , прч. йзЕйЯ, а, о, й
/на, чешмата идем да гъи испёрем да
излёзне матната вдда, пдсле извйем гъи
.дрёите/ -
\ . ЮВИИНЕЛ нсв., св., йзЕйдйМ,
аор. св. йзЕйдд (X) и йзЕйдё (X) ,
прч. йзЕйдёЯ, а, о, й ПрёглеЖдам,
ви±дам всичко /тй си дала пари за
прёвос, па пдседи, баре да извйдиш/ сйчко
да извйдиш/	4
ИЗВИКНЕЛ нсв., св. йзЕйКаЛ /да
сам знайала, чела сам да те извйкам/
ИЭВИКНЕЛ СЕ СВ. Провикна се
/свйри, свйри, па се извйкне/
ИЗВИРД нсв. 3 ед., св., йзЕре,
аор. св. йз£рё, прч. йзЕрёЯ, а, о,
й /расправйаат, била изврёла еодата у
сапарёво/
ЮВИШНЕЛ нсв., св. йзЕйШйй,
аор. св. ЙЗЕЙШЙ (X) , прч. ЙЗЕЙШЙИ,
а, о, й, взвр. йзЕйШУеМ се Из-
дигам нагоре, качвам нагоре /по-
74
лека полёка че те йзвишат, на гдрното
стапало/ извишйли се вёче колата?/
ИЭВДДЧИЛ св. Из влача /извла-
чиме вуната... па а предёме/
ИЗВОИИЛ нсв.,, св. йзЕедёМ,
аор. св. йЗЕёдо (Х)\ прч. йЗЁёЯ, а,
о, й, взвр. йзЕддйМ се 1. Изве-
±дам /че ме изведат на дро/ напийат се
като се извддат, като фанат ордто/
извёдоа гъи на джадёто/ днг го извёл нат
топдлница/ 2. Измътвам, излкэпвам
/квачката извёде пйленцата/ като се
изведат бубицйте, ранъат се от црнйче-
ва шума/ 3. Правя, произветкдам
нещо /смёлъ, майата што се извдди за
лёбо/ пёнджери да си изведёме/
ИЗВОР, о м.
И5ВРТДЛ нсв., св. йзЕртйМ,
аор. св. йзЕрто (X) , прч. йзЕРтеЯ,
а, о, й и йзЕртаЯ, йзЕртЯа, о,
й, взвр. йз£ртаМ се Извъртявам;
обръщам, променян посока /пот-
клатуваж го, и онд че се извртпи/ пово-
дил ото се изврта/ фанах се за табанъё-
те и се извртох, и право нанаддле/
ИЗВРДТ, о м., мн. йзЕратйе, те
Опако на дреха; изрез на паз-
вите.
ЮВРЛШТЛЛ нсв., взвр. йзЕр&-
ШтаХ се Обръщам.
ИЗВРНЕЛ св. Обърна /кот ко-
шарата като се изврнем — бум!/
ЮВРШЕЛ св., аор. ЙЗЕРО (X) И
йзЕрЩё (X) , прч. йзёрЯ, йзЕрЯа, о,
й и йзЕрЩёЯ, а, о, й Овършея
/бёеме жито изврли, помохчии ймааме/
ИЭГДРИДЛ нсв., св. йзабРЙМ,
аор. св. йзаорё (X) , прч. йзаорёй,
а, о, й /нажёжват едён паламар и
турат, дн изгарйа пупката/ и запальиа
каштата,' изгорёа/ нёка поистине, мо-
мйте да се не изгдрат/ изгорёх за вдда/
ЮГЙСНЕЛ нсв., св. йза^сйМ
Изгасявам /збёрат от свештйте, из-
гасат/ йа таа че йа изгасим/
ИЗГДСНЕЛ св. Изгасна /изгасна
ти огьйно/ и пдпо го нашари с вагльен
изгаснал/
ИЭГьИВДЛ нсв., св. йзаьййеМ.
ИЗГЛЕЖИД нсв. з ед. /изглёжда
земнъата е карана с коли]
ИЭГДИЖПДЛ. нсв., св. йзаЯёдаЛ
1. Разгле±дам, .избирал; оценя-
в ам, придирям /не изглиждааме това
лёто, мирише, не мирише ли/ она ндгу
изглйжда/ 2. Спазвам /младйо свёт
не изглйжда пдсти/ 3. Приличам /да
не ё като на анчето изглйжда?/
ИЗГНьИТАЛ нсв., св. йзвйье-
тёМ, аор. св. йзайьёто (X) , прч. йз-
гйьёЯ, а, о, й Смачквам /изгньётен е
мангко лебо! '
ИЗГОНьИЛ св. Изгони /онй са
изгдньети оттамо/
ИЗГОРНЕЛ нсв., св. йзгдРйИ и
йзаорйМ, аор. св. йзаорё (X) и йз-
аойй (X). прч, йзгорёй' н йзгорйИ,
а, о, й Изгарям ; догарям /това ве-
чем изгдрува/ че го запальиме, че го изго- ,
рйме/ по таа случка ни изгореа па каш-
тата/ но кога дошли, турците, изгорели
градд сё/ русите изгорйли планината/
ИЗГРДЖПАЛ нсв., св. йзаРёдйМ.
ИЗГРЕВД нсв. 3 ед., св. йз-
арёе Изгрява /сънцето изгрёва/
ИЗГРЕФ, йзареёо м. Изгрев.
ИЗ ГРАНА св., аор. йзарМё (X) ,
прч. йзарМёй, а, о, й Изгърмя.
ИЗГРЧАВЕЕЛ св., аор. йзарйа-
Её (X) , прч. йзарЧаЕёЯ, а, о, й От,-
слабна /тй че станет грчава, дти не
йадеш. че изгрчавёеш/
ИЗ ГИБЧЕ А нсв., св. ИЗаУбйМ
Изгубвам /кучето ти се изгуби/
ИЗИДВАЛ нсв., св. йздадёМ /фр-
льйли го да гьи не издаде, дти онд плаче,
малёнгко/
ИЗЙДВЕН, йздаЕйа, о, й Услу-
жлив /йздавен човёк, оварда, на сите
услугуе/
H3DABHA св., взвр; йЗдёЕйА се
Издавя /пор че излёзне, че издави пйли-
штата/ кад доеме, като се заблъскаме,
че се издавйме/
H3DAPHEA св. Издаря, одаря
/и што йма роднйни и прийателье, из-
дарува/ па дро че йма там, на водата, па
че издаруе там невёстата/ че издаруем
кого кошульа, когд крпа/
ИЗDEKCHEA нсв., св. йздёКсаЯ
Оправям се, преЖивявам някак си
/издексала, почнала работа нёшто да
здобйе/ издексах, направйх нёшто/
ИЗПЕЛДЛ св Издялам.
ИЗПзВАНИА св. Иззвъня.
ИЗПзИИАА св. Иззидам.
ИЗИИГАЛ нсв.
ИЗИИГНЕА св. /на дуваро бёше
издйгнат/
ИЗПИННЕА св. Издишам; въз-
дъхна /залипне му..., не мдж душата да
си пов'рне, да издийне/ издийна тёшко/
ИЗИИПЛьИЛ св. НаниЖа (за тк>-
ткзн) /чёра колку нйзи издипйй?/
ИЗПИРНЕЛ нсв., св. ЙЗЗЙРЙМ
Издирвам.
ИЗйИХ, йздйо Издих, въз-
дишка.	. .q
ИЗИИХНЕЛ св., вЛ. ИЗИИННЕЛ
Издишам /йа не мджем да издйхнем/
ИЗПИШАМ нсв. Из дишвам, въз-
дишам; 3 л. ед. Изпуска въздух
(за не добре затворен съд) /сипуват у
друго буре, затворено буре да не издйша/
ИЗПИШОК, о м. Въздишка.
ИЗИОИПАТ св. 3 мн. /издойдда си
сите/
ИЗПОЛАИА св. НаправяддН-
Merla. къща, вЖ. DO71AA, DOZ1AEH.
H3DPKAA нсв., св. ЙЗЭРЖЙМ,
аор. св. ЙЗдРЖё (X) , прч. йздрЖё.Н,
а, о, й ИздърЖам /издржат арёмо/
нйе тука децата им изд'ржаме/
ИЗИРНЧИЛ св. Изпрося.
ИЗИ РИАЛ св. Издърпам /пдсле се
прев'рже и од ' другата страна па сё
издрпа. и стане повёсмо/ '
ИЗИРСАЛ св. Издърпам, изръ-
фам /...едно црвёно кутре зад мёне пред
мёне и ми сё издрса опрегачо/
ИЗЙНВАЛ нсв., св. йзд?еМ, аор.
св. йЗдУ (X) , прч. йзЗУг!, а, О, й.
ИЗПНЛАА св. '	:
ИЗDУРЛьИА СЕ св. Изпръхна
/устйте ни се издурльйли/
ИЗЕТ, о_м. Мъка, страдание. /
ИЗЖИВЕЕЛ св., в^. ИЖИВЕЕА Из-
Живея /а тука се собрааме с тдо човёк
да изживёеме нёкако/
ИЗИГРДЕА св. , аор. ЙЗЙЗР^ (X) ,
прч. йзйарёИ, а, о, й. Изиграя
/додёка не изиграеш дро, нёма да йадёш/ .
ИЗИЖВД нсв. З ед,, св. йзйде,
аор. св. йзйдё, прч.  йЗЙШёН, йзй-
ШЯё, о , й Изветрява, издиша /ква-
сёцо е изишёл, одавнашен/
ИЗИЖИАЛ нсв., св.  йзйадёА,
йзедёМ, аор. св. йзёдо (X) , прч.
йзёй, а, о, й ИзяЖдам /като изедём
кдмпиро, че ви дам дилймката/ ц'рни муи
го налёгнат (жйтото), изйждат класд/
изёде го раната/ чё гьи изйадат вуците/
вршендто не смр изёли/ \
ИЗИН, о м. Позволение, раз-
решение .	.
- 4 ИЗИДЖИДЛ нсв., вЖ. ИЗИЖПАЛ
ИзяЖдам.
ИЗ НАЛОВИ СЕ св. 3 ед. Остане
ялово; пометне (за Ливотно) /изйа-
ловй се свиньата/
ИЗНААИА св., вЖ. НАЛИЛ Пре-
копая лозе.
ИЗИДСНИА св. Изясня; взвр. св.
з ед. ИЗИДСНИ СЕ Стане ясно
/йаснйк. изйаснцло се ндгу времёто/
излагал нсв., св. йзядййл,
взвр. йзЯёааЯ се /вашта печка ме
изложу, таа вечер!
ИЗЛаГЧЕЛ нсв., св. НзЯёЖеЯ,
аор. св. йзЯазё.(Х) , прч. йзЯагёЯ,
а, о, й Излъгвам /подадё на момчё-
то винд чаша от съштата, од една ча-
ша да пцйне. и го излаже. и пдйде смёхь,
дти макьа му го излагала!
изладчвал се нсв., св. йзяа,-
дйМ се РазхлаЖдам се {кога от сън-
цето изгори пашата, дйдат на планина,
на кршла. там се огдйат офцйте, изла-
дуват се/ да се изладиш у реката/
ИЗЛаЕ св. 3 ед., аор. йзЯайё,
прч. НзЯайёЯ, а, о, й /като изла-
йали цётата, онй изгасйли ламбата/
НЫШЪШЬнсв. Излизам 1. /и онй
не им се излазйло!; 2. /че дам с кирийа
да живёйат драта — за раната че из-
лази/ на снймка стёгнат човёк излази/
ИЗЛаК, о м., мн. йзЯаЦй, те
Дълбок кладенец /надзрне на йзлако и
вйди над водата, у водата йма дете]
ИЗЛЕЗНЕЛ св. 1. /не смйем да
излёзнем вднгка/ едён одавна излезна, па
бёше испратйл пйсмо — ндгу студёно му
билд!! онй излезнаа до кошарата/ коку
врёме кат ей излезнала'низ руеййа?/; 2.
погачата излезна на.шупкьи)
ИЗЛЕКЧЕЛ св. Из леку вам /однё-
едх го при ддктурицата, она вика: ‘со
што го излекува тйзека?’/
ИЗЛЕФКЛ, та' &., мн. НзЯёФ-
Кьй, те Пернишка печка.
ИЗЛИЗГЛЛ СЕ св. Подхлъзна
се.
ИЗЛИНЕЕЛ СЕ св., аор. йзЯй-
йейА(Х) се, прч. йзЯййейёЯ се, а,
о, й'1;-.~Сменя си козината (за &н-
вотно) /вдлд се измитй, излинейа]; 2.
Отслабна
изличал нсв':,. св. йзяечёя,
аор. св. йзЯёКо (X) , прч. йзЯёКаЯ,
йзЯёКЯа, о, й Извличам /тракторо .
като го завеже и гд повлечё (дрвбто), и
че го излечё]
ИЗЛИШОК, о м., мн. йзЯйШоЦй,
те Излишък.
ИЗЛОВИЛ св. Изловя /н там са
'гьи сё изловйли и са гьи в'рзани сё
откарали у црквата/. •
ИЗЛЛГьЕРИЛ св. Измисля, из-
майсторя /едвам го измагьерй/
. ИЗЛаЗЧЕЛ нов., св. йзЯёЙеЛ,
аор. св. НзМазё (X) , прч. йзМазёЯ,
а, о, й Измаз вам /мёт с кромйт • че
го измазуем да не боледуе/ каштата е с
вар измазана!
76
ИЗЛаКНЧЕЛ нсв., св. йЗйёКйеЯ
Измъквам /и измакнало детёто едён
сандък, дн йе бйл запечатлен/
излаал св. Пресукам добре
преЖда /измаано на сукалото/
ИЗЛачил св. Измъча.
ИЗЛаЧИНьЧЕЛ нсв., нсв. и св.
НзЯаЧййьаЯ, взвр. йзМаЧййьУеЯ се
Мъна !пдсле йма друга мёльица, желёз- ‘
на, и па се премйльа повёсмото, изма-
чйньа се. пуздёро остане настранр, качй-
штата у раката/
-ИЗЛЕКьаРИН, о м., МН. йзЯе-
КьёРйе, те ПрислуАник, ратай )мо-
мдк измекъарин — оф чар, козар, пастйр
на добйтоко!
ИЗЛЕНьавиал НСВ. Изменявам
/ейчко се изменьавйа]
ИЗЛЕНьаЛ нсв., св. йзЯёйьйЯ
Изменяй ]казуем староврёмскъи работи,
кдку се изменьйа/ па пделе на имдто
данок, измёньето пделе/
ИЗЛЕТ, о м. Прислу±ване,
гриЖи /и пашата... поискал гьдргьа за
долапчййа на булйте да им прави измёт/
кротко е детёто, ама па си йма измёт!
ИЗЛЕТИЛьаВИ СЕ св. 3 ед. Раз-
более се от метил /она одйма ме-
тиль, се изметильави/
ИЗЛЕТИНьаЛ нсв. Изхвърлям
като боклук /ейчко руча, нцшто не
изметйньа, не £ маанджйка!
ИЗЛЕТИШТЕ, то ср., мн. йзйё-
тйШта, та Сляп цирей зад ухото
/оток, постраница. женйте бай ат, до-
такнуват на леейцата гдрната чёльус,
три пати!
ИЗЛЕШаЛ нсв. н св., аор. йзЛе-
Шё. (X) , прч. йзйеШёЯ, а, о, й Смеся
/ейчко става булимач, измёша се/ па
нанагдр го намаже сдл и ракьййа и
зейтин — измёша се/
ИЗЛЕШТаваЛ нсв., св. йзМёстйЯ
Измествам.
излЕштавиал в±. излЕштавал
Измествам.
п ИЗЛИВаЛ нсв., св. НзЯйеЯ, аор.
, йзЛй (X) , прч. йзЛйЯ, а, о, й /че
йзмийа, че нараньа, че опорем/ не могла
да се измйе, да измете] измйеме гьи и
гьи донесёме да исаанат/
излинавал нсв., св. йзяййел
Изминавам; отминавам /камо тййа
златни годйни — изминаа, нёма гьи/ ед-
ндто момчё не сё е задевало, нёго го
изминали, .а онуйа двамата са гъи по-
гнали да гьи бцйат/ и е ндгу магла билд,
та се тука изминали селата, дупничкьи,
од маглата/
ИЗЛИНьНЕЛ нсв., вк. ИЗЛИНДВДЛ
Изминавам; отминавам, пропускам
/тука е по дед фаштано, едёнио из-
мйньуват/ ,	'
ИЗЛИРДЛ нсв., св. йзМРеМ, аор.
св. йзМрё (X) , прч. йзМРёЯ, а, о,
й, обнкн. з л. /стдката че йзмре/ че ей
фане нёкоа маларийа да йзмрете/ и же-
ната му. и чётири деца измрёа/ мойте
друшкьи сё измрёа/
ИЗЛИСЛьНЕЛ нсв., св. йзМйс-
ЯьйМ Измислям.
ИЗЛИТ ДЛ нсв., св. йзМетёМ,
аор. св. йзМёто (X) , прч. йзМёЯ, а,
о , й /не могла да се измйе, да изметё/
ИЗЛИТИЛ СЕ св., вЛ. ИЗЛИНЕЕЛ
СЕ Сменя си косъма /вдло се измитй,
излинейа]
ИЗЛОИНЕЛ СЕ нсв., св. йзМддйМ
се Следвам модата, докарвам се
по модата {сега се измодй народе, сё
мода сега, сё по важен, разбйра по/
ИЗЛОЛьИ СЕ св. 3 ед. Прояде
се (от молец) /измольйа се дрёите,
молъе гъи нападнаа/
ИЗЛОРИЛ СЕ св. Изморя се /и
цёла нош сам одйл. затава сам кален и
мдкар, затова сам ндгу изморен/
ИЗЛОТНЕЛ нсв., св. йзМдтаМ
Измотавам; прен. Излъгвам /и се сё
измдта на парчёта/ измдтуват свила-
тах— една дйлькьа свила, една вунено/ зёр
дека сам стара иска да ме измдташ: она
забоварйа!/
ИЗЛРИДЛ св. 1. Измърдам; из-
бягам /измрда ми у рацёте/ 2 . Излъ-
±а, изхитрувам /измрдал си, не си
устойал на думата/
ИЗЛРЗНЕЛ св. Измръзна /оно ве-
тер дувнало, оно студёно, волдвете из-
мрзнаа, йд измрзнах/ от студо му
измрзнали нодзёте/
ИЗЛРЛьДЛ св. Изцапам /измр,-
льани пёнджери/
ИЗЛРСИЛ св. Объркам (за прек-
да, концн) /маньето се измръсй/ измрсе-
ни кднци/
ИЗЛНИРИЛ св. Измъдря, из-
мисля.
ИЗЛНЗЕЛ св. , аор. йзМУзо (X) ,
прч. йзМ^заЯ, йзМУзЯа, о, й Из-
доя /йа йдем кравата да измузём/
ИЗЛНЧКДВЕЕ св. 3 ед. Развали
се (за яйце) /измучкавёе йацёто, стане
мучкд/
ИЗ НДДПЕ адв., вк. ИЗНДДПЕЦ
Неочаквано, изневиделица /изна-
апе ме фана одзат/
< ИЗНДДПЕЦ адв. Неочаквано, из-
невиделица /изнаапец ме дрпна и се
уплати/
. ИЗНДДПИЦД адв., вк. ИЗНДДПЕЦ
Неочаквано,. изневиделица.
ИЗНДПДЛ СЕ св. Изцубя наде-
 ±да /нйе се пренадааме чёра, ондй ден,
изнадаме се/
ИЗНЛЛЕРИЛ св. Изнамеря /штом
ме изнамерйа виновен, а сам умрёл, и
така, и така/
ИЗНДНЧИЛ св. Науча всичко
з сйчко че изнаучиш/ 	;
ИЗ НЕЖНЕЕЛ св., аор. йзйей-
йё (X) , прч. йзйеЖйёЯ, а, о, й
Стана неЖен, изнеЖа се.
... ИЗНИСЛЛ нсв., вк. ИЗНОСИЛ
: /изнисай раниците!/
ИЗНИШДНИЛ Прицеля се /зёма пу-
шката. като изнишдни и бум! у шап-
ката/
. ИЗН0СИЛ1 нсв. , св. . йзйесёМ,
аор,. св. йзйёсо (X) , прч. йзйёЯ, а,
о, й 1. Изнасям /мдж да го заплетёт,
йорнёг да изнесёш/ и като вечёрат, изне?
cam орёси, - трдшад гьи/ онй че глёдаа да
ме изнесат нис катти/ изнёл гьи вднгка/
2. Посещавам гроба на умрелия
(за помен) /а па тийа, човёко што е
умрёл... па са уготвйли и носат на грдби-
штата — йзндсат/ изндсат му третйна,
деветйна, дваесе/ че му йдат на йз-
носёнье/ 1	•
ИЗНОСИЛг св. Износя (дреха) .
ИЗННПНЕЛ нсв., св. йЗйУдйМ
Йзнудвам ./мдже ли да изнудуеш
човёко?/
ИЗОГЛДВИЛ св. Свалям оглав-
ник на добиче; взвр. ИЗОГЛДВИЛ
. СЕ Избягам от • работа, разхайтя
се /изоглавен, испуснат човёк/
ИЗОИзДТ адв. /изодзат, из дабй-
цитё, албанец, стрёлъа у нас/
ИЗОПИЛ св. Изходя, обиколя
/като изддат цёлото сёло, па йдат на
обрдчиште/
H30D НОСИЛ нсв., св. йзодйе-
< сёМ, аор. св. йзодйёсо (X) , прч. йз-
одйёя, а, о, й Отнасям, завличам
всичко /тражйа драта, што гьи из-
однёсе еодата/
ИЗОИПДТ св. 3 мн., аор. йзой-
дба, прч. йзоШЯй Отидат всйчки
/цзойдда войницй]
ИЗОКДЛ св. Извйкам /днг го
изока: на, мёчо!/
ИЗОПИНьДЛ нсв;, св. йздпйеМ,
аор. св. йзопйё. (X) , прч. ЙЗОПЙЙ.И,
а, о, й Изпъвам /тдпат се (коснейте)
77
с едён парцал лёко, за да мдже да се
изопинъат за стружанье/ мако го йзопни!/
ИЗОРЕЛ св., аор. йзонё (X) ,
прч. йзонёЯ, а, о, й, стр. йздрай
Изора /дти изорате патушката да
нёма пат?!
ИЗОСТДВДЛ нсв., св. йзостёйей
/едён такдф, запасньак, изостанал нана-
дзаде/ йа изостана надзат/
ИЗОСТДВИДЛ нсв., св. йзос-
тАёйЯ Изоставям.
ИЗОСТДЕЛ св. Изостана /да
изостайат/
ИЗОТКДЕЛ св., аор. йзотКА (X) ,
прч. йзотК&Я, а, о, й Изтъка;
взвр. ИЗОТКДЕЛ СЕ Разтъка се.
ИЗРДБОТЫЕЛ нсв., св. йЗРабб-
тйй Изработвам, свършвам /като
израбдтиш ньйвата/ бели чорапйе, изра-
бдтени, шцени/ што си ймах изра-
бдтено, напрёдено, мйшйете го сйали/
ИЗРДВНьИЛ СВ. :Изравня.
ИЗ РДЖПДЛ нсв., св. йзрддйй,
взвр. ИЗРДЖПДЛ СЕ; 1. /онййа русньа-
ци бёа ёдри дра — изражда се нарддо/
сега. се изродйа драта, дпакьи. гьаволье/;
2 . /ндгу се изродйло рожба/
ИЗРДНьДЛ СЕ нсв;, св. ЙЗРЙ.ЙЙМ
се Изранявам се /жлебйната ми се
изранйа/
ИЗРДНьИЛ св. Изхраня.
ИЗРДСНЕЛ св. Израсна /у това
си израснал, у това си врёл/
ИЗРДСХОИЫЕЛ нсв., св. йзрас-
Ходйй Изразходвам.
ИЗРЕБРИЛ св. Ударя с тояга в
ребрата.
ИЗ РЕЗОК, о м., мн. йзрёсЦй,
те Изрезка.	-
ИЗРИЖДЛ нсв., св. йзрёЖеМ,
аор. св;-".йзрезё. (X) , прч, йзнезёЯ,
а, о, й Изрязвам /изрйжат старите
прачкьи с лрзарскьи ношчёта елй нджици/
. ' ИЗРЕНДДЛ св. Рендосам /пдслъе
од долната страна гьи изрёндаме с
рендёто/
ИЗРЕШИЛ св. Среша.	г\ ’
ИЗРИНЕЛ св. Изрина, почистя с
лопата от пръст, тор /а да изрйне-
ме кошарата/
ИЗРИПНЕЛ св. Скокна /телёто
изрипнало ис кдтаро/..
ИЗРОБИЛ св. Освободя от роб-
ство /изробй си детё радойца (песен)/
' ИЗРОНьИЛ СЕ св. Изроня се
/кабарйете се изроньйа/
ИЗРНЧДЛ св. Изям /таа ндйна
йабука, немой да йа.изручате!/
ИЗУГДРИЛ св. Оставя нивата
за угар.
ИЗБЛНЕЛ нсв., св. йзУййМ За-
бравям; карам да се забрави не-
що, да (му) излезе от ума /забо-
варим, изумим/ изумйх, тава ме изуми/ е
па расправйали са мй, ама...сам изуми-
ла/ йа песен знаех, ама сам йа изумила/
ИЗБСТИЛ СЕ СВ. Изпусна се,
изтърва се, изпусна дума.
_ ИЗБЧДВДЛнсв.,‘ св. йзУЧйМ /кой
йскат, нёмскъи изучаваа/ нёмаше воз-
можное да се изучи/
ИЗБЧБЕЛ нсв. Изучавам.
ИЗБШБЕ СЕ нсв. 3 ед., св. ЙЗ-
УШЙ се За конец: Излиза от ухото
на иглата; за игла, 'кабер': Става
без ухо /кабарйете са се изушйли/
ИКьИЛ, о м. Още неприбрана
реколта /цёлио берекъёт по польёто/
ИКОНД, та ±., мн. йКдйй, те.
ИКОНОЛИСЫЕЛ нсв., св. йХойо-
ЛйШеМ, аор. св. йХойоййсё (X) , прч.
йКойоМйсёЯ, а, о, й Икономисвам
/не д_би трата, дти йа икономисуем/
ИКРДЛ, о м. /нёмат икрам вёче
младйте/
ИЛьДПД, та А., мн. йЯьадй, те.
•ИЛьДПИЛ нсв. Спечелвам хиля-
ди /дай ти гдепут да илъадиш каде
ддиш, сёкаде с парите да играет/
ИЛьДйО, то Хиляда /ракьийа
имам ильддо дка/ ильодо крсци/
ИЛЕПЖИИД, та м., мн. йЛеджйй,
те Хитрец, измамник.
ИЛОВИЦД, та Глина, гли-
неста почва /црвёна пре, збита, да не
пушта вода през нёйа/
ИЛОВИЧЕН, йЯоЕйЧйа, о, й
Глинест /иловична, дебёла е зёмнъа нам
тува/
ИЛ прон. перс. дат. 3 мн. /на
сйчкьите сам направила опинци, купила
им капи/ и онй не им се излазйло/ одзат
им детёто вией/ брат им пёкал ракьй-
йа, не шёл капка да им дадё/ на ньйвите
им са одйли и са бройли крсцитё/
ИЛДЛ нсв. /ймам малко да саднем/
онййа сестрй ймаш ли жёньети?/ йма
ли каде да преноштувам?/ йма патп, сака
да се патуе/ да ймаме козе барём/ сто
кашти ймаше у селдто/ ндгу свёт йма-
ше у црквата/ а прес ц&пото врёме има
си дн работа сос мёне/ нйе имааме тука
свёшници/ дфци ймайа, кдзи ймайа/ ейте
бракьа ймахйа по чётири деца/ онй йма-
хйа ту па вица/ дти odgee не направйхте?
— дти ймашеа работа/ ёей, тука драта
78
ймашеа по пётстдтин дфци/ баба ми в
казувала, дти е имало вапирйё/
ИЛЕ, то ср., мн. йИейа, ййейа—
та и йЛей^та /на две. три имена го
вйкаат/ на две имена го држйме/ ймена-
та им беа сё пдвече алёкси та тддорё/
па ни речат на име: немой, дано и
пасо.../ онй не са се викали на име/
ИЛЕН: ИЛЕН DEH /кдй йма имени
дёнове — йдат по честйто/
ИЛЕНьДК, о м., мн. йМейь&Цй,
те Именник.
ИЛОТ, то ср., мн. йМотйе, те
/имотйё, мамо, оставйа/
ИНьД, та Ж. Скре±.
ИНДК адв. /йнак не тела, да каже/
ИНДКОФ, ййаКЕа, о,' й Инакъв
/войници йнакви/ йнакоф пат требе/
ИНДТ, Ом.
ИНДТИЛ СЕ нсв..Инатя се.
ИНДТЧИИД, та м., мн. ййат-
Чйй, те.
ИНДЧЕ адв.
ИНИЖИДЕРИН, о м., мн. ййджй-
Нёрй, те Инженер /од нйхь по стари
инджилъёри нёма/
ИНЕЦКьИ адв. Удрям Жестоко,
упорито /рга напоречкьи, инёцкьи/
ИНьКьД, та А., мн. ййьКьй, те
Фуния.
ИНСТРУКЦИИ, та Ж., мн. аА-
стрУКЦйй , те /даваат ни инструк-
ции, партийата/
ИНТЕДИРДЛ нсв. н св. Интер-
нирам /па пделе откараа ме у сёло кар-
дан, шее мёсеци сёдох там, интелираа
ме/ йа бех интелйрана на ромънската
граница/	.
ИНТЕРЕС, о м., мн. ййтерёсй,
те /и тогай йа пуштйли, и момата
ката, и башта и, по нййнио интерёс/
ИНТЕРЕСЕН, ййтерёейа, о, й
/коку сакаш интерёсни работи йма/
ИНТЕРЕСУЕЛ нсв., взвр. ййте—
ресУеМ се Интересувам / па ндгу не
сам пийачка да се интересуем — йч го не
поглйждам/ вйе се интересуете за наште
стариньй] тй по се... така, интересуете/
дн се интересуете по тййа работи/
ИСДБИЛ св. Изхабя /исабенд,
трёбе да се клёпа/
ИСДаНУЕЛ нсв., св. riciarieM Из-
съхвам /да му исаане устата!/ измйеме
гьи и гьи донесёме да исаанат/ и на
татйангка и исаанаа обуштата, чора-
пйете, шушдните и пантолъоните/
ИСЕЦДЛ св. Престана да из-
вирам (за вода) /тегльйа вдда, тег-
льйа, и она исецатаа вдда/
ИСИПУЕЛ нсв., св. йсйпеЛ, аор.
св. йейпй. (X) , прч. йсйпАН, а, о, й
Изсипвам /иейпем урдата, елй у тепци-
ч&> ели у караванчето/ онд... живо тёстд!
' исипааме го на кучето та се найадё]
исипаме дрёнгькьите у една кошница/
исипали се жътйци по снегд/
ИСИЧДЛ нсв., св. йсеЧёЛ, аор.
св. йс,&£о (X) , прч. йсёКаЯ, йсёК- .
На, о, й Изсичам /сега исёкоа. тййа
фрбй/ дт. нйе чёра исёчохме елйвата/
ИСКДЗУЕЛ нсв., св. йс/АЖеЛ,
аор. св. йсКазй. (X) , прч. йсКаз&Н,
а, о, й Разказвам докрай /да ти
йскажем тййа мукьи.../
' ИСКДЛ нсв. нов.,. Bi. СДКДЛ ‘/да
спйеш йскаш ли?/ йска да писуе/ студёно
кдку йскаш!/ не ё да сам искала/
ИСКДР м., мн. йсКроЕе, те .
Река Искър /оттат фанат каде
йскровете та през йскар~минали/
. ИСКДРУЕЛ нсв., ' св. : йсК^раХ
Изкарвам /за мёне мдга си искарам/ и
пделе го искаруват (тутуньо) па го фаб-
рика рабдти/ акъло че си искараме/ една
пде искапааме/елй искаруеше гьи йакьим
(офцйте) чак у ширините.../ и йе дошла
руската войска, та са истепали турци и
са гьи искарали из българийа/
ИСКДСТРИЛ св. Изкастря, ока- -
стря /мажд се качй на дабйцата,
искастрйшумата/
ИСКДЧДЛ /нсв., св. й.сКдЧйЛ
Изскачам.
ИСКДЧУ ЕЛ нсв., св. йсКёЧйМ
Изкачвам /на слъбите што искачуйат
тй стапйа ли?/ и се искачйме из
ровйните/
ИСКьИНЕЛ св. Изпокъсам.
ИСКьИПИ св. 3 ед., - аор. ЙсКьй-
пё, прч. йсКьйпёН, . а, о , й /искьи-
пёа бобётата (сп.)/
ИСКьИПРИЛ СЕ св. Нагиздя се,
наглася се /малко да се искьйприм, да •
не сам жамбава/
ИСКьИТИЛ св. Направя на връ- ч
зки копър, магданоз и др. /да -
искьйти кьйселецо/ йскьити го!/
ИСКДДСИ св. 3 ед. /плъевйме
додёка не искласат/ ёсента го посёйат
жйтото, каде гьургьдвден искласи/
ИСКДИНЕЛ св. Кимна, наведа
глава /исклинах глава/
ИСКОКНЁЛ св. Излезна, отско-
ча /па доождал, облъ^че се, кдй знай
кадё искокна] она йскокна до баньата/
искокнал едён от турците вднгка/
св., аор. йсКНА (X) ,
прч. йсКИЛН, а, о, й Изколя /деца
79
че ми искдрьат/ и ногу нардт са исклали
нагор, самокдфско, нотам/
ИСКОНТИД СЕ св. Изконтя се.
ИСКОПУЕД нсв., св. йсКдлай
.Изкопавам /искдпаме дупка детёто да
не бега по стрънйштата) копала, копа-
ла, па ископала eodamal i земи ископано!
ИСКОРЕНьДСУЕД нсв., св. Ас.£о-
рейьёи1ей, аор. св. йсКорейьасё (X) ,
прч. йсКорейвасАЯ, а, о. й Изкоре-
нявам /да искоренъаше бурйан!
ИСКОРИД св., взвр. ric.KdPri.f4 се
Засипя с упреци, обвинения във
всичко [што се искорила!/
ИСКОС, О м., в*. DHCKOC.
ИСКРДПНЕД св. Изкрада.
ИСКРЕКДД св. Изкрякам /жаба-
та искрекала/
ИСКРНьУЕД нсв., св. ИСКРНИД
Счупвам рог (на крава, вол) /ис-
кри ъу ват се волдвете/ искрнета крава/
ИСКРТИД св. Изкъртя /и като
дигнах вратата — искратйх/ като ме
забйе, и ми е три зоба искрътйл/
ИСКУБУЕД нсв:, св. Ас£У5ёй,
аор. св. ЙсКУбё (X) н йсКУбО (X) ,
прч. йсКУБёй, а, о, й и йсКУбай,
йсКУбйа, о, ri Изскубвам.
ИСКУКУРИГД св. 3 ед. /петлъёто
искукуригалъо/
ИСКУСЕН, йсКУсйа, о, й Из-
куствен /па нёче да се копа, земньата
изглёжда искусна, станало като бетон)
ИСКьУСКДД св. Изпъдя.
ИСКУСТВЕН, а, о , ri /йа рёкох
искуствени са: ич ни клепчнували, ни
мрдали/
ИСКЪЦДД св. Изкълцам.
ИСЛДБЕЕД св., аор. йейабё (X) ,
прч. йсйабёЯ, а, о, й Отслабна
съвсем /а два три дёна бёше ислабёло
детёто/
ИСДОКУЕД нсв., св. йсЯЙКаХ
Изсмуквам.
ИСПДйДД св. /он нёма ич заби,
испадаа му/
ИСПДйИД св. Изпъдя /вйе че дйга-
те гъурунтййа да го испадиме касиёро)
старйо поп йскахме да го испадиме/
ИСПДйНЕД св. Изпадна, /што ё
лдшо, исподне/ че исподне ис претите/
; ИСПДНСКьИ, Ка, Ко, Кьй /и ме
фана една испанска бдлес)
ИСПДРИД св., взвр. йслАрйй се
Изпаря /да се испари бутелькьата да е
чиста/
ИСПЕКТОР, о и., мн. йслёКто-
рйе, те Инспектор.	,
80
ИСПЕКТОРИЦД, та &., мн. йс-
пеКторйЦй, те Инспекторка.
ИСПИВДД нсв., св. йслйёй, аор.
св. йспй (X) , прч. йспйй, а, о, ri
/три бдчви че испийёме/ и парите испй,
и не можёме кашта да си напраиме)
ИСПИНьДД нсв., св. Йелей, аор.
св. йслё (X) , прч. йслёЯ, а, о, ri
Изпъвам /стйга испинъа шййата) и две
змии, току така пред нас, главйте
испёли/
ИСПИРДД нсв., св. йслёрей,
аор. св. йелрё. (X) , прч. йслрёЯ, а,
о, й, стр. йелрай; взвр. йелйрай
се, йслёрей се Изпирам, изплак-
вам /и на чешмата йдем да гъи испёрем
да излёзне матната вода/ ама че се
испрах! сйчко бёло бапка стана/
ИСПИТ, о м. /онд без испит сё
минуса)
ИСПИТУЕД нсв., св. йелйтай
Разпитвам )штдм по тава дди, трёбе
да испита) дн сйчко ме испита/ испитува
ме, испитува ме, испитува ме, така би-
лд, онака билд...йа му оратйх како знам
по моему — оратйх, оратйх, оратйх, и
дн сё запйсуе. убоу ме испита човёко)
ИСПИЧДМ нсв., св. йслеЧёй,
аор. св. йслёКо (X) , прч. йслёКай,
йслёКЯа, о, ri Изпичам /йа испёкох
два казана ракъййа) станувам рано, и ру-
чдко угдтвим, и погача сам омеейла,
испёкла)
ИСПЛДЗУЕД нсв., св. йслйёзйй
Изплезвам /исплазуеш йазйко/
ИСПЛДШИЛ св. Изплаша.
ИСПДИТДЛ нсв., св. йелйетёй,
аор. св. йелйёто (X) , прч. ЙСЛЙёЯ,
а, о, й /на ейчкъите сам направйла
опйнъци, исплёла чорапйе) йсплети ми,
немдй да умрем!) ква се дунъа исплёла,
баби, не знам!)
ИСПДОШТИД СЕ св. Замахна да
ударя )да се исплдштиш еднаш да го
удариш/
ИСПОБОДьУЕЙЕ СЕ нсв. 1 мн.,
св. йслобдйьййе се Разболяваме
се всички /че се испобдлъиме)
ИСПОВЕПНИК, О м., MH. Ac.no-
ЕёдййЦй, те.
ИСПОВЕПУЕЛ нсв., св. йсло-
Еёдай Изповядвам.
ИСПОГДЕПНЕД св.
ИСПОЕД св., аор. йслойё. (X) ,
прч. йслойёй, а, о, й Изпея /онд
че савне, петёло че испоё] па елй петёло
испойа та се сетйхъ/
ИСПОЛЗУЕД нсв. н св. Използ-
вам /офчоро йаловината што ё, ни гъи
музе, ни гьи испдлзуе/ а това — не мдж г
да го испдлзуеш/ губи државата, она по
испдлзуеше, кога беше часно/
ИСПОСНЕЕ св. ’ 3 ед., аор. йс-
лосйё, прч. йслосйёЯ, а, о, й
/испоснёло сйренье/
ИСПОТЕПДЛ СВ. Изпребия; убия
всички /тй се криеш, ама они ни испо-
тепаа/ тогай по селата бйеа ногу, по
крайница, ресйлово — испотепаа гьи!
ИСПОТИЛ СЕ св. Изпотя се /па
испоти ли се — и оздравёе/ и оно па заспа
и се испотй па/ испотйл се, избило го е
вода/
ИСПОШТДЛ св. Изпощя /детето
почналъо да йа попдшта. и испошталъо/
 ИСПРЛВЙМ нсв., св. йслРёЕйМ,
взвр. йслрёЕйаМ се Изправям /она не
мдж да се исправйа/ пред мёне застонал
вук, исправил се и ни чека да ни йадё]
ИСПРДШТДЛ нсв., св. йслРётйМ
/у фтдрник испраштаме госкьёте/ седад
до дванаесе часд, пдсле испратат ергьё-
ньете, дйдат си/ бёше испратйл пйсмо,
ндгу студёно му билд!/ .
ИСПРВЕН адв. Откачало.
ИСПРВО адв., вЛ. ИСПРВЕН От-
качало , по-рано /божйдж го вйкаме
на првио дён, а испрво го вйкаме на-
йатка/ испрво пдйде дебёла свила/
ИСПРЕГДЛ нсв. Изпрягам.
ИСПРЕГНЕЛ св. Изпрегна /да
пресрётнеш свекорд, да фанеш волдвете,
да гьи испрёгнеш/
ИСПРЕГРНЕЛ св. Изпрегърна. .
ИСПРЕГРТДЛ св. Изпрегръщам
всички.
ИСПРЕПДВДЛ нсв., св. йслре-
дадёМ Изпредавам.
ИСПРЕЛЕНьЭЕЛ нсв., св. йслре-
МёйьйМ Изпременям /като ддйде вели-
ден и гьи сичкьите деца испремёньуем/
ИСПРЕПЕШКДЛ СЕ св. Изтърколя
се.
ИСПРЕПИСЗЕЛ нсв., св. йспре-
пйШеМ Изпреписвам /коку ти е даде-
но да гьи испрепйшеш?/
ИСПРИИДЛ нсв., св. йслредёМ,
аор. св. ЙСПРёдО (X) , прч. ЙСПРёЯ,
а, о, й.
ИСПРЖИЛ св. ИзпърЖа /тураме -
(пипёро) у фурньата да се исп'ржи/
ИСПРОПДВДД нсв., св. йслрода-
дём /арно ма чича му ндгу пиёше, испро-
даде дфци, продаде волове/ чифлицйте
испродадойа/ испродалй си коджа/
ИСПРСНЕЛ св. Изпръсна /очи че
ти исп'рснат од гледанье/
ИСПРСТИ адв. /йспрсти сё глё-
даш, зорле да ти дадё/
ИСПРЗЖДВДЛ нсв., св. ЙСПРУЖЙМ
Опъвам, протягам /йспружи си
нодзёте/
ИСПЗЗНЕЛ СЕ св. Изштьзна се.
ИСПЗКДЛ св. /и пушкьите испука- .
ат, дёка е бегала мома да зное нарддо/
еганестежйви!гаиспукат!/ '
ИСПЗНЫЕЛ нсв., св. йслУййМ,
взвр. йслУйУеМ се Изпълвам, за-
пълвам /ндгу тефтерйё че испуниш/
испунуе се мёсечината/
ИСПЗПЗРИЛ св. Ударя /испупури
ч свйнькьата, удари йа!/
. ИСПЗСНЕЛ св. Изпусна /току
истрёпаш нёшто, испуснеж дума, дёка
не ё на место/
, ИСПЗШТДД, НСВ., св. HcnS'ulTriX.
Изпускам, допускам неволно да
стане нещо, което  не бива да
става /чёкай да не испуштим млекдто/
не мош така да те испуштим/ да те не
испуштим да . не истинеш/ огьйно го ис-
пуштих/
ИСПЗШЗЕ нсв. 3 ед. Излиза (за -
пушек, дим) /димтакаде испушуе/
ИСПЪЛНИЛ св. Изпълня /като
рекла да джнье ньйвата, че го испълни/
ИСТДЛДНИЛ св. Изтаманя.
ИСТДНЕ св. • 3 ед. Изтънее;
стане. слаб /огьйно истанё, нёма
пламик/	-	.
ИСТЕГДМ нсв., взвр. йстёгай се
Изтягам /истёга се като спйе/
ИСТЕГДРИД св. Набия,, ударя с
дърво, с тояга.
ИСТЕГДЧ, о м., мн.- йстеаа-
Чйё, те Който обича да се изтяга
/истегач, истёга се като спйе/-
ИСТЕГЛьНЕЛ нсв., . св. йстёа-
ЯьйМ Изтеглям /истёгльим шёйната
най гдре на пузайкьата/
ИСТЕГНЕЛ св. Изтегна /-.като
зёме пушката и като се истёгне!/
ИСТЕЖДВДЛ СЕ нсв. .Изтезавам
се, измъчвам се /не с& истежавай/
ИСТЕЖДНИЕ, то ср., мн. йсте- 
Жёйййа, та Изтезание, мъчение.
ИСТЕПДД св. Избия, изтрепя
/истепааме змйите/ и йе дошла руската
войска та са истепали турци и са гьи
раскарали из бугарийа/ истепали гьи сё/
ИСТ ИВ АД нсв., св.' йстййеМ Из-
стивам; настивам /да те не испуш-
тим да не истинеш/ детёто е баньето,
да не истине, дти времёто е ветровйто/
и детёто сварйло каша и турйло у
тигань да истине/
81
. ИСТИНА, та. А., ум. йстййгКа
/далу е йститка, бабо, това?!
ИСТИНаКД, та Настинка.
ИСТИНСКьИ, Ка, Ко, Кьй
/истинскьй русньак/
ИСТИФ, йстйВо м., мн. йстй-
-Ейё, те Наредени на дъска куп-
чинки, връзки обработени тк)тк>-
неви листа /и дойдё момчёто ми и
зема. од йстиво калапйё, окол двайсетуна
калъпа/ нйе озгор седёхьме, а тука бёше
пуно исти-вйё, нарет, на дускьи/ даскьи
нёма за истивйё да рёдиш/
ИСТИЦАЛ св. Изцицам /ойддх да
музём кравата, и телёто изрипнало ис
кдтаро и истицало млекото (сп. б.)/
ИСТИЧАЛ нсв., св. йстеЧёМ,
аор. св. йстёКо (X) , прч. йстёКаЯ,
йстёКНа, о, й /водата истёкла сё]
ИСТКАЕЛ св., аор. йстКА (X) ,
прч. йстКёй, а, о, й стр. йстКай
Изтъка.
ИСТОЧИЛ св. Източа /и го истд-
чиме на свила, тангькъи кднци/
ИСТОШТЕН, а, о л й /донёсоа ме ,
у несознание, тоддра хенин ми давала, па
йа бёх истдштен/
ИСТРЕПАЛГ св.. Изпусна се,
изтърва се /току ucmpgnaui нёшто,
испуснеж дума, дёка не ё на место/
ИСТРЕПАЛ2 св. Избия /истрепах
вашкьи/; взвр. ИСТРЕПАЛ СЕ Изморя
се, измъча се /истрепах се от праньё/
 ИСТРИШАЛ нсв., св. йстресёМ,
аор. св. йстрёсо (X) , прч. йстрё-
сай, йстрёсНа, о, й Изтърсвам,
изтрисам /сметёме што сё е распрсна-
ло и му одбёрем зърното, истресём така,
истресём/ да истришаш сламата, да ис-
подне зрното/ и набраме кьйселъец и го
истрёсоме/ душёдзите на булйте като
зёмат та распорат, оно сё пуно вуна —
 истришали гьи, собирали вуната/
ИСТРИШОК, о м., мн'.'йстРйШд-
Цй, те Изтърсак.	'х
ИСТРКААьАЛ нсв., св. йстрКд-
. НьйМ Изтъркалям.
ИСТРКАЛ св. . Изтъркам /йа перем,
натръйам гьи со сапун, истръкам гьи, .
после гьи испёрем со жёшка вода/
ИСТРАьАЛ св. Стрия /сёеме грс-
ници, па гьи обёреме, оскубёме, матко •
гьи исушиме, истрльаме и гьи однесёме у .
вода да кьйснат/
ИСТРОВИЛ св. Изтровя; /истро-
вено детё, слабо, едната душа у нёго, а
годингка детё! и не мдж да продди/
истровена дфца/; ИСТРОВЕНО (болеет)
82
/саде плаче детёто, слабее, не цу.ца. две
ми умрёа от сипаница, еднд от раматус,
од истрдвено/
ИСТРОШИЛ св. Счупя /вуе сте
истрошйли грйвньата/
ИСТРПЧЕЛ нсв., св. ЙСТРПЙМ,
аор. св. йстрпё (X) , прч. ЯстрдёН,
а, о, й Изтърпявам /йа не мдга една
недёльа да истрпйм/ ...па го пльували,
ама сё е истрпёл/
ИСТРСИЛ св. Изкореня, из-
къртя /истрсат сос казмй, ихчистат
ньйвата. исечад гората, голёми кьутуци
гьи искдпуват/
ИСТРЧИЛ св., аор. йстрЧё (X) ,
прч. йстрЧё/1, а, о, й Изтърча.
ИСЧЧЕЛ св., аор. йсУКо (X) ,
прч. йс?Кай, йсУКНа, о, й Изсуча.
ИСЧЧИЛ св. Изсуча вейчко /на-
туриме бдп връз нйхь, връе кднците, и го
исучиме на масурйё, чётири пёт масура
насучиме/
ИСЧШИЛ св. Изсуша /и гьи тура-
ме на елнце да гьи исушиме (сп.) /опере
се вуната, па се усуши/
ИСФИСКАЛ св. Изкискам.
ИСФРАьАЛ нсв., св. йсфрЯьйй
Изхвърлям /исфрльат земньата на
страна, и- водата по нйхь сё уде, иде
(сп.)/
ИСЦАЙИЛ св. Изцедя /че се исца-
ди млекдто у кацата/
ИСЦЕАО адв. Изцяло /горна дрёа
— од бало, и она сс крди грбо нецело, и
поли исцёло/
ИСЦИБРИЛ СЕ св. Наконтя се,
нагиздя се,- ИСЦИБРИ СЕ 3 ед. Из-
ясни се /исцибри се небдто, чисто е/
ИСЦРПЕ СЕ св. 3 ед., аор. йс-
Црпё. се, прч. йсЦрпё.Л се, а, о, й
Изчерпи се /брашндто спрёа сега, не
даваа, жйтото се иецрпа]
ИСЦРПНЕЛ св. Черпна, изгреб-
на /изворчё кадё е напрасно така етё,
иецрпнено макучка/
ИСЧЕ5НЧЕЛ нсв., св. йсЧёзйей
Изчезвам /една дзаран исчезнайах/
ИСЧЕЛРЕЕЛ св. Изнемощея, из-
ветрея; потъмнея /исчемрёла сам
йазека, нйшто не помним/
ИСЧЕПИ СЕ св. 3 ед. Изхаби се,
счупи се /исчепуа се копйтата/
ИСЧЕПКАЛ св. .
ИСЧЕТВРТОЧИЛ св. Придам чет-
въртита форма, вА. ОПРИЗЛИЛ /да се
исчетврточи дрвдто, да се опризми/
ИСЧЕТИЛ св., аор. йсЧёто (X) ,
прч. йсЧёН, а, о, й Изчета /там
дёка гьи исчетат тийа тефтерйё, дёка
писуеш/
:ИСЧЕШДД св., аор. йсЧен!^ (X) ,
прч. йсЧеШ^И, а, о, й Изчеша.
ИСЧИНьИД св. 'Оправя, пригот-
вя, изчистя /с прдтог го тдчим жй-
тото да го исчйньим за мльеньё] и бобо
го турим у протока... и тогай като го
ишчиньим, и си го складйраме у кьупове,
ставни.../
ИСЧНВДД св. Отгледам /дёка гьи
исчуваш, после айде, кой накадё види/ у
таа дома, у това сёлиште деца исчувах/
сос таа работа, мойа, исчува си децата/
като, штёркьи си исчувала едён пат!/
ИСЧУКДД св. ! Изчукам /извием
дрёите, ичукам гьи и турим да саанат/
ИТРИНьД, та £., мн. йтрййьй,
те Хитрина /така се оженйхь, сос
итриньа/	
ИТРОС, йтростй. Хитрост.
ИЧ адв. Хич /йч не лёгнуе, йч не
сёднуе/ онй со старецо се не погаждаа
йч/ йч не мё е бакарйла/ даваат — коку
без ич!/ момчёто и момата се не ста-
вйат да оратат — йч, йч, йч, ич!/ ама он
па йч не чуе/ .
ИЧИДЕН, а, о, ri Ечемичен
/ичимёнио лёп/ майа од ичимёно брашно/
 ИЧИДИК, о м., мн. riririMriilri, те
Ечемик /ичимицйте гьи жньёме по нйс-
ко/ ичимйк ймаш, нёкой ти е накьимнал/
ИШ! мЖд. Вик за отпъйдане на
кокошки /петлъёто искукуригалъо, де-
тёто реклъд: йж бе, пипка!/
ИШДРИД св., взвр. riul&PriM се
/шарено нёбо, ка сё е ишарйло!/
. ИШИЛьИД св. .Заостря, под-
остря.
ИШИРИД св., взвр. riiilripriM се
1. Ударя /каквд йа иширихь с тойага-
та!/ 2. Подуя се /да се ишйри, да му
се пукне бабицата/
ИШЧИСТИД св. Изчистя /че кдлье-
ме и старо и младо, сё че ишчйстиме
бугарийа, че гьи искдльеме/ измйлъа,
ихчистйлъа, испралъа/
Й
ИДх м&д. 1. За потвърЖдение
/у суштата кашта згодй, йа!/ она па ро-
ди после, йа!/чёше да умре, йа!/ што ра-
бдтите? — држйме се! — па че се држй-
те, йа!/ йа е бйл саде еден, йа!/ 2. За
израз на учудване /йа, могло билд
да поё! йа рёко — забоварйло!/ онд кадё
ойдё? онд се скрй_, йа!/ йа! па зер имаме
акъл малко!/ йа! че лёгне врз огьйно!/
ИД2 чет. 1. За посочване /йа
мдо сйн, глёдай го! 2 . За подкана /йа
да влёзнеме тува!/ йа си тука пййте!/
стануй! йа стани!/ йа се манёте, дёца,
отука!/ йа елате на сёнгькьа!/ йа глёй! и
ддктурите го познават/
ИД3 сз. /кдй рабдтеше, че му се
запальат каштитё, йа сендто, йа сла-
мата/ башчата, йа льивада, йа садиме
го царевици/
ИД4 прон. перс.  1 ед. нм. /йа не
мага бе!/ децата йа гьи не знам/ йа сам
бдлна, чёх да се дтрова онайа вёчер/ йа
сам се просекла и ме бойй/ йа гьи двоим/
ИД прон. . перс. енкл. 3 ед. вин.
/таа че йа снёмеш со сё креват и че
йа ндсиш у москва/ жена, койа роди
детё, тогай сама да йа не оставйаа/
прибра йа од льёлькьа здлва и йа прег
меньй у ндйни дрёи/ биркааме йа, па не
можааме а фонеме/ здрле а однёли/
ИДДТЕН, йа&тйа, о, ri Язди-
тен /йаатен кднь/
ИДБДНД ЧуЖбина,- скитниче-
ство /йа сам бил сё по йабана] онд не ли
да прйде да зёме, па нёкаде ойдё на
йабана] 
ИДБДНПЖИИД, та м. , мн. йабай-
Зжйй, те ЧуЖденец, другоселец.-
ИДБДНПЖИИКД, та Jc., мн. Иа-
БайЗЖййкьй, те ЧуЖденка.
ИДБНКД, та , мн. ИЗ.бУХьй, те
Ябълка /тураа му бамбдни, орёси, йабу-
Кьи/; ИДБУЧКД раст.. Carlina
acanthifolia /йабучка — цафтй црвё-
но/; ИДБУЧКьИ, те мн. Ябълчни
кости, скули.
ИДБНКДРКД, ,та .А. Ябълкова
ракия.
ИДБУКДРСКьИ, Ка, Ко, Кьй
Ябълкарски.
ИДВЕН, й&Ейа, о, й Извес-
тен, познат /йа сам йавен — веднага
ме арестуват/	; ,
ИДВИДД нсв., св. ЙЙ.ЕЙЯ Показ-
вам; взвр. ИДВИДД СЕ. Показвам
се, появявам се; рткривам се /йа
че ти го йавим на снймката/ йутре че
ти гьи йавим!/ стойл не даде ич да се
йавйам/ мёсечината се йавйа/ штдм се
йави чушка,варкаме да си откьйнеме/
каквй работи се йавйат/ йа ти йавихь
да видиш/ бучава крпа, кат таа што ти
йавйах/
ИДВНО адв. Ясно /кого четёше,
йавно йавно, убово опдвйаше/
ИДВОР, О м. раст. Явор, Acer
pseudoplatanus.
83
ИЛГЛИИЛ:	ИДГЛИЙД, СИРЕНьЕ
Пълномаслено сирене /не ё вадено
масло од него, небйено сйренье/
ИДГНЕ, йагйёто ср., мн. йёг-
ййШта, та Агне /че ми дадёте козё-
то, че ви дадем едно йагне/ и па испле-
тат венче за йагн^то што гд кольат/
пдпо одреже од йагнёто, дти е курбан/
кольат йагништа, печад гьи у фурньите,
кдй нёма — си купи/
ЙЛГНЕЧКьИ, Ка, Ко, Кьй Агне-
шки /...малко коже, йагнечко/
ИДГНьИ. СЕ нсв. 3 ед. Агни се
/а навйаците... усештоли са дека се
С5д\~ офцйте йогнат/ офцйте им се йагньйли/
-ЙЛГОРД. та i.', мн. йёаодй, те.
.j„/	ИЛГОПДРНИК, о м., мн. йаго-
( ЗёрййЦй, - те Вид бръмбар, Peri-
J'~ _\r planeta orientalis? /йагодарник,
сс р/ голем бумбар, живее меджу жйтата,
г j	кога увйсне на класд, рече: бз, бз!/;прен.
йагодарник — детё, што расне бавно,
йма голем корём/
ИЛРЕЛ нсв., аор. йёЗо (X) , прч.
йёЯ, а, о, й Ям /йа пача не йадем/
па 'льутко ми се йадё/ прес постите дфци
сенейадёше/йдийош!/
ИДИНО адв. Сърдито, ядосано.
ИДИОВИТ, а, о, й Който има
много ядове /таа душа она е ндгу
. йадовйта/ ИДИОВИТО адв. С много
ядове /ндгу сам йадовйто живёла, не
сам спокдйна била/
ИДЗЕ прон. перс. 1 ед. им., вА.
ИД4 /мдга йазе у раце да дднеса/ йазе
седйм сама] йазе ймам дёвер довёц/ йазе
се ' ндгу бойм/ што сё ногатах йазе!/
това не йадем йазе/ мйем го йазе, ама
нёче, учадйло се/	->
< ИДЗЕКД прон. перс. 1 ед. им..
Bi. ИД4'и ИДЗЕ /окнах на тутунь йазе-
ка, на бранье] и йазека саде траем/ йазе-
ка като сам се тратил да лежйм кад
болен/етё и йазека, йа^ сё ме не бйва!/
. ИДЗИК, о м., мн.йазйЦй, те
1. Език /йазик че ймаш — нёма да ду-
маш/ кучка лае из долап — йазйко/ онй па
прёшните йазицй тражат/ 2. раст.
Арабска" ръка, Opuntia coccine-
lifera. ,
*	ИДЗЛД, та i., мн. йёзМй, те
Аязмо /йма йазма там, и жёшка и
студена вдда йма/
ИДЗОВЕЦ, о м., мн. ИёзОфЦй,
’ те.
ЙЛЗЪК адв. /йазъг за момльачи-
штата!/
ИДИНЕЦ, о м.. мн. йаййЦй, те
Жител на с. Яхиново.
84
ЙЛЙЛ! м4д. За израз на учуд-
ване /йайа, кдку тресё глава!/
ИЛИЦЕ, то ср., мн. йёйЦа, йА.й-
Цата и йайЦёта /и онй излёзнат со
црвёни йайца, у джёповете натураа/
пуно гнезддто йайца/
ИДИЧЕНИК, о м., мн. йайЧейй-
Цй, те 1. мн. Яичници /и ойддоме при
йакушёрскьио ддктур. и дн ми каза: сйл-
на простуда на йайчиницйте/; 2. Ту-
мор, подко±на топка {болеет по
добитъка) /топка, набрала на шййата
на вол, крова/
ИДК, а, о, й, ум. ИёЧоК, ЙёЧ-
Ка, Ко, Кьй Силен, як; плодо-
роден /елй сам мамо, йак маш/ ёдар,
йдк/ ндгу йак светёц ймате/ тдо е слаб
байр, днай йак/ пд йачкьите ньйви, по
дебёли, че лёгнат/ да знае... да извади
скьйнатото, да тури йакото/; ИЛКО
адв. Много, твърде /мама не ё рабо-
тйла йако/ ни сам стара, нй сам йако
млада / дн пресно йако не обйча/ тогай
се не бийме йако/ онй йако си не прикдру-
йат/ нёмаме тдк йако/
ИЛКЗШЕРКЛ, та i.. мн. йаКУ-
ШёрКьй, те Акушерка.
ИЛКЗШЕРСКьИ, Ка, Ко, Кьй
Акушерски /йакушёрскьио ддктор/
ИДЛОВЛР, о м., мн. йаЯойарйё,
те Овчар, който пасе стадо ялови
овце /йа йаловор бёх, по йаловина сам/
ИДЛОВИНЛ, та i. Стадо ялови
овце (не раздали -една година)
/офчаро йаловината што ё, ни гьи музё,
ни гьи испдлзуе/
ИЛЛОВИЦЛ, та ±.. мн. йёЯоЕй-
Цй, те / крави йаловйци/
ИДЛОФ, йёЯойа, о, й Ялов.
ИДЛЪК, о м., мн. йаЯЗЦй, те
Излишен, непригоден изрязък от
плат при лошо кроене /като закрд-
иш да ё точно, да не излёзе парчёто
йалък/ лдшо скрдено, на йалък излезна/
ЙДЛ нсв.. Bi. йадёМ Ям.
ИЛ ай нсв. Яхам
. ИДаНЕЛ св. Яхна /дн йане кдньо и
ерей од ньйва на ньйва/ што си се йайна-
ла тдку виедко на вешала?/ па си йагхна
epo.no кдньче/
ИДЙДх, та i., мн. Нёйй, те
Яма, ров /йамите пунат сос йабукьи —
че се скапуйат/
ИДЙДг, та i., мн. йёМй, те
Разграбен имот, развалини /сйчко
йама стонало от селдто/
ИДЛДПЙИЙД, та М.. МН. йёМа-
Зжйй, те ОбирдЖия; човек, който
обича да присвоява чузкдо.
ЙДЛИЛ нсв. Прекопавам лозе
Iкопам лозе соз дйкъёл, йамим. прей пат
го кдпат соз дикьел, фтдри с мотикьи,
прават на панйци да се собйра водата.
трекьи — го изйамат/
ИДНИЖИК, о м., мн. йайджйЦй,
те Колена овчарска торба.
ЙДОТИЛ СБ ,нсв. Катеря се
/штом се йадтиш на столдве, така е/
ИДПРДК, о м., мн. йапр^Цй, те
Желязна шина на края на оста (в
колело). .
ИДРЕ, то ср., мн. й^рета, Йё-
Рйи1та, та, ум. йарЧё /малдто йаре
сос козата мош чётири стдтин да гьи
дадёме/
ЙДРЕБИЦД, та Ж., мн. йё.ребй-
Цй, те.
ЙДРЕД, о м., мн. йёр?4й, йар-
Мйте, мн. бр. й£р?4а /ойддоме да си
купиме вол, че изберем едно йуне, саде
йарёмо да држй/
ИД РЕЦ, о м., мн. й&рЦй, те
Козел на две години.
ИДРИНД, та ж. Ситна вълна (с
къси косми) от малки агнета.
ИДРКД, та.Ж., мн. йёрКьй, те.
ЙДР7ЧД, та Ж.
ИДС прон. перс. 1 ед. им., см.
ИД4, ИДЭЕ.
ИДСЕНх, о м. раст. Ясен, Fra-
xinus.
ИДСЕН2, й&сйа, о, й /огрейала
мёсечйна... дш по йасна че огрёе/ йасни
огледала/ ИДСНО адв. /гасти дзвезди по
небдто, па йасно, йасно!!
ИДСИКД, та Ж., мн. йасйКьй, те
раст. Трепетлика, Populus tre-
mula.
ИДСЛД, та Ж., мн. й&сЯй, те.
ИДСНИК м. 'Ясно студено вре-
ме /йасник е, дзвёзди са ногу на небдто/
ИДСТРЕП м.'Ястреб.
ИДТх, Йёдо м., мн. й^доЕе,
йадоёёте Яд /и дн от йат не хтё да се
качи/ за таково не ме е йат, не сакам!/
за тййа нёма бёреш йадове/ сёкому
различии йадове, наде/
ИДТ2, й&до м., вЖ. ДТ Ад /не
реви, йадо, йа че те пуним сос владикьи/
ИДТДК, о м., мн. йат^Цй, те /и
после станааме йатаци на нелегалните/
ИДТКД, та Ж., мн. Й&тКьй, те
Ядка.
ИДТО, то ср., мн. й&та, та.
ИДТОР, о м., мн. йаторйё, те
Вътор; уред, с който се прави
вътор.	.
ИДТОРИД нсв. Правя вътор.
ЙДКНИЙД, Tai., мн. йайййй, те
/приставете грчава йахнийа, надробёте
кромйт!/
ИДШЕН, ЙЛШйа, о, й /не сийаш-
на/ йашно добиче/ йашна е козата/
ИД1МДК, о м. , мн. йаиЬШХй, те
Вяла кърпа, с която се забраЖдат
млади Жени.
ИДШНИК, о м. , мн. ИаШййЦй, те.
Лаком човек /тува ногу берекьёт изла-
зи, ама ндгу йашницй йма/
ИЕДИШ, о м. Плодове. 
ЙЕНИЧДРИН, ЙДНИЧДРИН, о м.,
мн. йеййЧарйе, те Еничарин /на-
дойдда турци йаничарйе/
ИОРГДН, о м., мн. йоргайьё,
те Юрган. "
ИОРЖ, то ср. Шевица на ръ-
кав.	х	- с
ИОРНЕК, о м., мн. .йоРЙёЦй, те
Образец /мдж да го заплетёт, йорнёг
да изнесёш/ на еднд место идё йорнег да
сака/
ЙОСЛД, та м. и Ж., MH.Hoc.iffi.f
те Скитник, скитница, хайта /и она
скъйта като йосма!/ не глёда си каштев-
ната работа, йосма/
ИОФКД, та 'ж. Юфка /и туриме
сенийата, ... йофката сипеме у панйца-
та и ручаме, кусаме с лажйцата/
ИЗ прон. перс. 3 ед. дат.'Ж.
рядко /кажете йу нёка дойде/ што че йу
дадат/ она йу е свекрва/ умрё свёкор йу,
свекрва и/ макъа йу/
НУЖЕН, Й^Жйа, о, й ЮЖен; ср. .
за времето НУЖНО \ Топло . /какд е
времёто вднгка? — йужно/
ИУЖИНД, йУЖййата и йУЖйй&та
Ж. Обедно ядене, в 12-13 часа
/момчёто ми легна да спие на йужина/
копааме царевици до пладне... и ни доне-
cam йужина, и сёднеме да ижнуеме/
йужина — дванаесе, еден часд/
ИУЖНУЕЛ нсв. Обядвам /да йуж~
нуеме — йужина/ прашйиме царевици,
стана пладнина, айде да йужнуваме/ до
обет кдпам б рже да стйгнем другьите...
и комшйите сёдна да йужнуваа, да ручаа.
а на мёне викаа: аде кака ддно, да йуж-
нуваме! а йа им казах: йужнувайте вйе!
йа йужнувах. лёбо у пдйасо — и кдпам/
ЙУЭПД, ЙУзд&та Ж., мн.УЖъЫ,
йУздйте, вЖ. УЭИД Юзда /сиена йуз-
дйте на конъёте/
ИУК, йУад м. Юг; топъл (за-
паден! ) вятър /дува йугд] като йугд
е!/ айде, йугд дувна!/
ИУКДУК, о м., мн. ЙУКИУЦН, те
Отделение. за отпадъци (най-
85
често в хамбар) !йуклук, збйра по-
чйнгкъи, боклучкьи работи, за кокршкъи/
(у амбаро) пет прёсега и еден йуклук/
там се тура почйнгката, у йуклуко/
ЙННАК' о м.. мн. ЙУЙАЦЙ, те
/павел добар йунак/
ИННЕ, то ср., B?fc. ЙУНЕЦ Юнец
/ойддоме да си купиме вол... едно йуне,
саде йарёмо да држй... научйиме го сос
вол да работи/
ИННЕЦ, ИННЕЦ, О м., мн. йУй-
Цй, йУйЦйте МъЖко теле до две
годный /пуна кошара йунци/
’ ИННИЧКД, та Ж., мн. ЙУййЧКьй,
те Телица до една година /йуничка
— сефтё че се отёлъи/ и са одврзали една
иунйчка, краев убово/
ЙНРНК, о м., мн. йУрУЦй, те
1. Железен клин в оста на коло-
ло; 2. Чергило на файтон; 3. гру-
бо за човек juu марй, бре йурук!/
ИНРНЧКьИ ад. м.; ИНРНЧКьИ
ГРЕБЕНЕЦ Желязна четка за разче-
сване на кълчища, вълна /йуручкьи
грёбенци да се развлачуе вуната. ндгу са
остри, шилъави/
ЙНТИИА, та Ж., мн. йУтйй*, те
‘Ютия. .
ИНТИСНЕЛ нсв., св. йУтйсаМ
Гладя с кугия. .
ЙНТРЕ адв. Утре; ИНТРЕ ПЕН,
йУтрйо deri На следващия ден /па
йутре ден че крдиме гашти — да йде
войник/ йутрио дён па тка/ нёска сам си
йа ишёл, йутре сос офцйте йдем/
ЙНТРОТО адв. Утре сутринта
/измйеме качётата па йутрдто го сдли-
ме (месдто)] йутрдто — сабайле/ йутрд-
то онй па отишлй на работа/
< ИНКТИИА, та i., вЖ. ИНТИИА
Ютия. .
ЙЪР, о м. Яхър (за коне, кра-
ви; отгоре с плевня)
л
 КД адв.;1. Как /ка сёе поло-
жйла! погрбйла се/ ка сё намерй, ка сё
найдё!/ глёй оттам ка сё бёше затее-
нйло!/ вйш ка сё сёштам/ 2. Откакто
/две годин ка ей излезнала/ ка сам се же-
нъйла, седамдесё и две трй годин йма/
КАБАР, о м., вЖ. КАБЕР.
КАБАТ, о м. Вина,? кабахат; .
• ' КАБДТЛИИД, та м., мн. Кабат—
Яйй, те Виновник. -
КАБЕР, о м., мн. КёбеРЙе, те
Малко метално ,кръгче; пришиват
ги - за украса на .Женски :носии
/ниже се на литако; што нйжеа сукна/
86
каберйе — манёчкьи кракчёта, лостйви;
плоснато и настрёд дупка/
КАБЕРЛИЙА, та, мн.- КаберЯйй,
те {за дреха) С нашити КАберЯе /на
невёстите каберлйи кожуей доддлека/
КАБРАН, о м.; мн. Кабрайьё,
те Съд за пренасяне на Жито,
брашно /като рештдто, ама без дуп-
кьй, жйтото да се пренесё]
КАБНЛьИА нсв. Съгласявам се
с нещо , приемам нещо /гъошкрвата
вйта, она е саката с ноджйца и рачйца;
она го е кабулъйла, земала го е на
душата; арен ли, лдш ли — дава дума,
зёма го/
КАВАНА, та!., мн. КаЕёзй, те
Голямо гърне, в което се събира
ракията от казана /каваза от пре/
КАВГА, та Ж., мн. КаЕгьй, те
/сега сё светд у плач, женйте се караа,
кавга!/ саа баш не влиза, кавга ймаме от
пролетта/
КЛБГЛПЖИИЛ, та м., мн. Ка£-
габййй, те.
КЛВГДЛИЙЛ неизм. , мн. КаЕаа-
Яйй /кавгалйи елйви, дти ракьййата
она е за кавга]
КЛБИЙЛ неизм. Сплен, здрав
/кавийа напрасно — здраво, убово/
КЛПЛР неизм. Кадърен, спосо-
бен' /не сам кадар да йа зашийа/
КАПЕ адв. 1. въпр. Къде /кадё го
денаа?/ чека ме бё, кадё трчйш току?/ йа
нёмам кадё да дёнем каменъёте/ 2. отн.
Където /там, нйнио край кадё бйл/ йа
ддим каде ддим и излёзнем код нйхъ/
койа каде ойде, че си глёдаат работата/
3 . стп. /нйе бёйме кадё кадё по голёми
от тййа/; КАПЕ прдл. 1. Към /дбрни се
каде мёне/ каде вас йма ли такваа стут?/
дн пойдё каде нас/ оттам фанат каде
йскровете/ притрчцме, фрльиме гранъкьи
каде нихь// он сега да бёга каде стамбдл
на печалба — трёбе тёскъере да йма/ он
фана каде реката/ че си йде каде дома/ и
пойддоме од дома каде градо] ратко, идё
ли каде фурнъата?/ 2 . Към, около /на
вечерта каде реем часд си бёше родила/
каде осем саато, дёвет — ергьёньете
дойдат/ влако пристйга кадё единаесе
саато/ кадё стрет нош си дойддоме/ каде
петррвдён/ чича ми у послёшната война,
баш каде гроздобёр.../
; КАПЕЛьА, та; А., мн. КабёЯьй,
те Къделя /па така сёцаме влас, низ
гребенёцо, и прайме кадёльа/ па напраи-
ме си кадёлъи па си предёме/ елджиме
кадёльата на .фурката, па туриме у
пойасо, па предёме/
 КДПИИД, та н., нн. Кадйй,те.
КДИИЛ нсв. Кадя? -взвр. КД ПИЛ
СЕ Мяркам се.
КДИИФЕ, то ср. 1. Кадифе /на
момйте свила и кадифё, на невёсти
йасни огледала/ 2. Цвете кадифе,
Tagetes?
КДИЪНД, та , нн.. Кадъйй, те.
КДИЪР неизн., вА'. КДИДР /и она.
не е кадър/
КДЕСЕН адв. Къкесента.
КДЗДК, о и., нн. КазЛЦИ, те
/и се надумали с нёколко души да
станат казаци/
КДЗДН, о и., нн. Казайьё, те
Котел за варене на ракия /йа испё-
кох два казана ракъййа/
КДЭДРЛД, та лк., нн. КазёРМй,
те.
КДЗЛД, та ’лк., нн. КазХй, те
/истрсат сос казмй, ихчйстат нъйвата/
КДЭНЕЛ нсв., св. и нсв. КаШеЛ,
аор. нсв. КазУЕё (X) ; прч. КазУЕаЯ,
а, о, й; аор. св. Каз& (X) , прч. Ка-
зая, а, о, й; нов. нсв. КазУй! /че
казуем, тй писуй!/ днг казуе, знайал кога
е билд селдто сто кашти/ казал му да
му каже пато д йде на рилскъио манас-
тйр/ и пошли, каже, на лдф/ йа му каза
и нему/ дбласнио дирёктор... казуеше
стойл бднеф да му казуе/, баба ми е
казувала, дти е имало вапирйё] бабо,
кажи, по стардто врёме што е билд?/
КДИЛ неизн. Съгласен /не сам
кайл дёка не йадё!/ йа сам кайл да
мрйеме заедно/
КДИШ, о м., нн. КайШй, те
/вечерта дн сопаше кайшо.../
КДИШКД, та лк., мн. КайШКьй,
те.
КДИ чст. от Каже /нйе, кай, тука
че прележйме/ а они, кай, офчарйё!/ ама
не сам, кай, пропцувал/
КДИИИСНЕЛ нсв., св. КайдйШеМ,
аор. св. Кайдйса (X) , прч. Кайдй-
сАЯ, а, о, й Кандисвам /йа не
можем да кайдйшем/
КДИЛДК, о и., мн. КайМаЦй, те
/и това млёко дека го намузёме от
пофтдрката, че стой до еден часд. пдсле
че се сипе у суроваткъите, и това стане
каймак, слет това че стой два дёна тдо
каймак, и тогай че го бйеме/ качёта за
масло,, трй — за каймаци/
. КДИЛДКДН, о м. Каймакамин
/дн се оплакал на власта, на каймакано/
КДИЛЕ, то ср., мн. КайЯёта, та
/като донёсе парй, сенййата не збйра
каймётата/
КДИЦИ И КДИЦИ, _ Кайцйте нн.1
Детски .уред за. пързаляне; като’
плазове. се използват кости от
добитък или дъски /пдслъе найдеме
врло мёсто и го отупкаме сос кайцйте/
КДК адв. /бре как се става сега
етё?/
КДКД, та 2k., мн. КаКьй, те, ум.
КаКьё, то /аде кака ддно, да йужнува-
ме/ какъёто си йма обуштёта! те, йма
си какъёто/ казала на сестра си: како,
брат ти'така рёче/
КДКДВИПД, та Ж., мн. КаКаЕй-
дй, те.
КДКДДДШКД, тал., НН. КаКа-
яашКьй/те Шушулка на бобови
растения /и (бдбо) си се увйва и си
цафти и завёзуе какалашкъи/
КДКВО/ прон. Какво, каквото
/плакала и мислъйла каква далаправи да
се дтме/- каквд че ё да ё] КДКВО адв.
прон. 1. Как /каквд ли се прави?/ невё-
стата ми е у несвёс, несознание, каквд
мдже да се свёсти?/ каквд да ддйдем
брже?/ каквд ми е лёчко сега на срцёто!/
каквд е ймето на твойте дружйна?/ и се
чудат, глёдаат тамо, како е билд лошо
У турцийа, каквд са мачени бугарйе/
кажи, кажи каквд е чич андрёй сёдал до
тебе/ знам като, знам, каквд не знам,
кога бёше мома,../ 2 . Както ./каквд сега
додждат гдскъе, така и вйе, штёркъи,
койа кадё дйдете да се ожёнъите — чис-
тота, да ни додждат дра/ кога се врнал
змёйо, дружйната го обрнали каквд е
спал/ и каквд са вечерали, и огьйно им
горел/ не сам сам, каквд сите войницй,7
така и йа/ и тйна каквд да мине вада-
та, и се cone от комик/ и йазека с нджо
рёжех трава и каквд д одрёжем една
трафка и си посёкох пръсто/ и там
каквд е седнал, па се не знае, спал ли е,
одзевнал ли е ндгу — там умрёл/ алёкси,
што бйл старйо, каквд клъукал там,
като маме с тёсла та пд глава, и тур-
чино паднал/ и къеркьёзйете го, дн каквд
е сецал кравёто да си зёме, и онй му
посёкли претите]
КДКО прон., в;к. КДКВО Какво,
каквото /како че напраиш сега етё?/
кдй какд е заслужил/ КДКО адв. прон.
1. Как /дрт човёк како мдж да се
научи/ како се приказуе по нашему?/ там
йа прашали како е макъа ти?/ какд че се
прёкаруе зйме, не знам/ какд че живёеш
тамока, като нёчеш • нас/ 2. Както
/глодай, ейнгко, какд е сега, така е за-
ман/ какд да ё, код мёне да си ё/ момйте
какд накъймнуйат/ 3. Откакто,
87
откогато /какд дойдё йана,. она ни
разделъй/ йма , две нёделъи какд сам
месила погана/ какд по турска-та война
— нёма вёче коцалъё/ 4. Колко /какд
сме им се раду вал и!/
КДКОФ, КаКЕ£, о, й Какъв,
какъвто /с какдф се ставши, такдф че
станет/ та го наклепали каква сам била
на лицё/ а дома дойдда каквй. са не зна-
емс/ каквд ми е кожушёто, саде ндво по/
КДКУМ, та Л., раст. Къклица,
Agrostemma githago.
КДЛ, КаЯт^ лк. /„.детёто да не
бега по стрънйштата, што сака нёка
рабдти. и детёто саде е кал/ обушта
йма двои, ама на това по се не лёпи
калта/ грнци сос кал — да се греет/
КДТШБМЪК о м. Много хора
/нёма тто да чйнъи, калабалък у катти/
калабалък, свет, деца кочка/ не сам сам,
калабалък че сме/
КМДИ, ом.
.	; КЛЛьМ нсв. Калям.
КД71ДНР, О м. Караул (в пес-
ни) /маркоте е дрёмка одремало, па на
лъубне по тйо говдри: мош ли, лъубне,
калаур да бъдеш?/ мдга, лйбе, дти да не
мдга, калаур е лёсно за чуванъе/
. КМАУС м.-Пазач.
. КЛЛьДФ, К&ЯьаЕа, о, й Ка-
лен, изцапан с кал /калъави са
рацёте/ зёми столёто .та сёдни. елй
това е кальаво?/
КА71ДФДР, о м. Филиз, малък
израстък /те това е билд пупка, пут-
тйло калафар, расшумйло се/
.  . КА71ЙФЕР м. раст. Калоферче,
Chrysanthemum balsamita.
KMDM, о м., мн. КаЯдрМй, те
Калдъръм. 
/ : * КМЕ, то ср., мн. КаЯёта,. та
Кале, крепост /тдо вр_, каде е билд
калёто, какд се вйка не мдж го разбёрем/
. КМЕ СЛЕ Големи приятели сме
КЙЛЕВРИ, те мн. Калеври, пан-
тофи /йматеа калёври, бес пёти, като
клъапёта/	-
KAZ3RM, о м., мн. КаЯеМИё, те
Цев . за навиване преЖда, калем
/онй гъи вйкаа вёчем калёми/
K/UlEHi, К&Яйа, о, й /и цёла
нот сам одйл. затава сам кален и мдкар/
К/ШЕНг, К&Яейа, о, й Глинен,
пръстен /грнёта колени/ калена врчва/
КДЛЕС, К&Яеста, о, й Вяло с
черна муцуна (Животно) , вк. КДРД-
БЛШЕС. -	.
 КЛЛЕЦ, ом., мн./К^ЯЦй, те,Вид
терлици, плетени обувки; бебешки
88
плетени обувчици /калци — търлъци,
расцапени отпрёш, сос врф/
КМИИОР, О м., мн. КаЯйдо-
рйё, те Коридор.
КЛЛИСУЕЛ нсв., св. КаЯйи1еМ,
стр. КаЯйсай Калайдисвам,- прен.
Пременям се, обличам нещо ново
/млекдто се фане у котёло, калйсан, убаф/
КДЛПДФ, КАЯпаЕа, о, й.
КДЛПЕЭДНИН, о м., мн. КаЯпе-
з^йй, те Калпазанин.
КДЛПЕЭДНаКД, та Ж., мн. КаЯ-
пез^йаКьй, те Калпазанка /калпава,
нёче да работи/
КАЛУГьЕР (ИН) , о м., мн. КаЯУ-
аьерй, те /светогдрскъи калугъер/ ка-
лугъерин ли е, пдп ли е, не знав што ё/
КМУГьЕРКЛ, та f мн. КаЯ?-
аьерКьй, те 1. Калугерка? 2. Ку-
ка на самар /одзаде на самаро кукьи,
за нйхь се закача нёшто/
КДДУГьЕРСКьИ, Ка, Ко, Кьй
/рур калугъёрско/
КДЛУПЖЕРКД, та мн. КаЯУ-
джерКьй, те, вЖ. КйЛУГьЕРКЛ.
КДЛУЭИН, о м., МН. КаЯ?зйе,
те Калаузин, търговски посред-
ник /и дёвер мй, като го издипльйхъ
(тутунъо), довёде еденг калузин, и го
пазарй дёвер ми шеесё лёва кьилото; а
йма едён аджййа, на стойл чича, й дн йе
калузин па на друк търгдвец/
•. КДЛЧ9Н , о м., мн. КаЯЧУйьё,
те Калцун /од бало, на пулъчёта; ако
на навдшток се тури обувало и одгдре се
приспосдби като чйзма, се закдпчуе —
става калчун/
КДЛЪП, о м., мн. КаЯалйё, те
1. Калъп; 2. Пастал, напластени
листа tIotIoh /пделе го дйпльееме туту-
нъо, правйиме го на калапйё/ че ддйдеш
да рёдиш калапйё/ и дойдё момчёто ми и
зема од йстиво калапйё, окол двайсетина
калъпа/
КДЛЪПИЛ нсв. Замислям, скро-
явам.
КДЛЪЧКД, та ж., мн. КаЯЬЧ-
Кьй, те.
КМ прдл. рядко /а_ натам, а кам
русийа/
КЛЛ адв. впр. Къде, в£. KRMO
/кам гъумата, старкдо?/ гъдтко, кам
прстенъо?/ кам да вйда мдетра/ кам ви,
деца, елате, слоте!/ кам ти чорапйете,
кам ти курката?/ кам кутййата да йа
утркдлъиме натам?/ ‘добройутро, доб-
ровёчер!’ — кам ти 'ристд. скрёсе*?/ кам
ли е мамето?/
КТЪВД, . та , мн. <КаЯй, те
1 Jголем ндш, од двёте страны реже/ и
тдо, вергъйл, изводи камата да ръгне ми-
лона/ 2., Дървена клечка, клин за
скрепване /дрвен клин, издёлано дрфцё/
•КДЛДРД, та л., мн. Кайёрй, те
Куп, грамада/ голям копен,сено,
около сто коли /сендто се прекаруе у
стопанството и се прави на камора/
КДЛДРД, та /кмёто на селдто да
подадё зайавлёнийе у камарата/
. КДЛБДЛДРИИД, та ±. , мн. КаМ-
байёрйй, те Камбанария.
КДЛБДЛО, то ср. , мн. К£.МБ&Яье,
те Камбана /като ддожда нардт (у
црквата), палъат му, чйнат метание...
къйткъи му турат и камбало бйе/ клиса-
ро да бйе камбальете/
КДЛБНР, о м. Тенекийка с
дупки за правене на пуканки.
КДЛПЙИИЛ, та jfc., мн. КаМджйй,
те Камшик.
КД ДЕН, а, о, й Каменен /ка-
мената сдл/
КДЛЕНьДК, о м., 'мн. Кайейьё-
Цй, те /половин глина црвёна, половйн
каменъак/ каменъак, каменъйта зёмнъа/
КДЛЕНьИС, КаМейьйста, о, й
Каменист.
КДМЕНьИТ, а, о, й Каменист
/каменъйта падйнгка/ слаба нъйва,
каменъйта/
КДЛИК, о м., мн. КАМейье,
КаМейьёте, ум. КаМййё, КаМейьйё,
мн. бр. КёМйКа Камък /сйтен камик
не фрлъа ддмет/ камико се крати лёсно/
и йа збрах каменье да а бйем/ а йа нё-
мам каде да дёнем каменъёте, трёбе да
гъи фрлъим/ три камика воденйца/ и ка-
мичёта плоснати озгдр турим врс крпа-
та, врз урдата и залупим сос капак озгд-
река/ да ми каменъчёта титра да
играем йазе!/
КДЛ1ИЛД, та Л., f мн. КаМйЯй,
те, ум. КаМйЯьЧё Камила.
КДЛИЛСКД ПТИЦД 2t.
КДДИОН, о м., мн. Каййдйй, те
/йа оцутра ойдёх с камидн/ тогай нёма-
ше камидни, кьираджилък праехме соз
бйволскъи колй/
КДЛ1О адв. впр. Къде, вЖ. КДЛ
/камо тййа златни годйни — изминаа,
нема гьи/ бойане! камо те?/
КДЛ1ЧИЙД, та Л., мн. КаМЧйй,
те Камшик.
КДНД, та Ж., мн. Кёйй, те
/наточйли у каната винд]
КДНДТ, о м., мн. Кайатйё, те
Дъсчена ритла (на кола) /кола сос
канатйё] че спраиме колота за дрва, бес
канатйё, без лйтри/ като умре, соблечё-
ме го на едён канат, го избанъаме убаво/
КДНДФКД, та Ж., мн. Кай^Ф-
Кьй, те Канавка.
КДНДЧИЧЕ, то ср. раст. Вър-
бица, Impatiens balsamina.
КДНьДШЧИйД, та м., мн. Ка-
йьаШЧйй, те Калесник /и като дд-
йдат от пазаро... каньат спроти недёльа
каньашчйи двама по селдто, у сёка
кашта по селдто сос плошчё]
КДНВОй, о м. Конвой.
\КДНПИДНИЦД, та ±., мн. Кай-
дйЯйЙЦй, те /и пдпо напрёш врвй с
кандйлницата и вика: алилуйа!/ ,
КДНИИЛО,  то ср., мн.  Кайдй-
Яа, та /и го туриме у сандъко, и му
туриме една панйца ченйца, и у ченйца-
та кандйло, винд и зейтин/ ндгу ви фрчй
кандйлото/
КДНПИСБЕЛ нсв., св. Кайдйи1еМ, ;
аор. св. КайдйсА (X) , прч. Кайдй-
сёЯ, а, о, й Кандисвам /не мдга да
кандйшем/ дште се мота, дште се не
кандйсуе/ и го/тражад дома да го би-
йат, да кандйше да дадё на каргалй-
йата шарёнио вдл/ и йа накараа момата
здрле. й она кандиса по невдлъа/
КДНПЖД/ та 2t., мн. КАйджй, те
/трёбе да гъи разоратуваш драта, сос
канджа да гъи притёглъаш/ .
КДНЕЛ ' нсв., аор. КайА (X)  и
КЯё (X) , прч. КЯёЯ, а, о, й Кълна,
проклинам /нй сам клала, нй сам окала/
не мёкъни, марй!/	:	.
КДНИИД. та МН. Каййй, те.:, 7
КДНьИЛ нсв. Каня /каньат се сва-
тове/ а у понедёлник каньат двама
каньашчйи... и каньат по цёлото сёло/
КДНТОН, о м. /електрйческьио
кантдн е соринало — нйма ток, нйма
нйшто/	-
КДНЗЛД, та 2t.,- мн. КёйУЯй, те
Канела (на бъчва) /тогай нёмаше
канули — сос чёп од бас/
КДНЦЕЛДРИЙД, та i., мн. Кай-
ЦеЯёрйй, те.	..
. КДПД, та , мн. Кёпй", те,
ум. Капе /карнабатска капа/ низана ка-
па — од алена чоа, не е балено, ама е ногу
мазно, като капа е напрасно, цёлата ка-
па сё пары озгдре/ па пари носйх, руп-
чёта, па и капа, лопати/ манёнгько капё,
равно/ у старо врёме тука са носйл и
капи, сё со стари парй/ шдпско капё/
КДПДК, о м., мн. КапёДй, те
1.Похлупак, капак; наочник (на
кон) /и залупим сос капак озгдрека/
89
2.Горна платка от предницата на
адМёМКа /капак отпрёш на аджёмка-
 та/\ 3. Маншет на ръкава на адлчгёд/-
Zara 4. Нискокачествени листа
tIotIoh /дёлъи го (тутунъо), чисти, коё е
лево, коё е дёсно, коё капак/ 5. /дрво,
турено врс таванйците/ 6 . Горна дъс-
ка на труп при бичене.
КДПДНД, та ^., мн,	те
Стара, паднала къща.
КДПДР, о м. Капаро /давай ка-
пар, пазарй] и капаро че врнеме, што е
даден на брат ти/ донёсе капаро, парите/
КДГЙРИРЙЛ нсв. и св /давай ка-
пар, пазарй, глёдай пдвече да капарйраш/
КДПДЧИЛ нсв. Отрязвам горна-
та дъска, Zaoa'Z, от труп при
бичене.
КДПДЧКД, та Ж.,, мн. Кап^Ч-
Кьй, те /и си йма капачка озгдр/
КДПЕШКИК, о м., вЖ, КДПИПЙИК.
КДПЕЛ. нсв. Капя. КАПИ КОСЯ
раст. ТЙотиче, Ranunculus асег.
КДПЕС, К^песта, о, й Качу-
лат /капеста кокдшка/	> .
КДПЕТЛД, . о м. Капитал /капе-
тал, пари —ништо не мй оставй/
КДПЕТДНИН, о м.Капитан /што
е рёкал русин капетанин, што е рёкал, сё
е така било]
КДПИПЖИК, КДПЕПЖИК, о. м.
Прозорец без стъкло, гледа към
двора; вратичка меЖду два дво-
ра; вратичка до . капните, в ка-
пните /на капйите врата/
. КДПИИД, та ж., мн. капйй,' те;
обнкн. мн. Голяма порта с две
крила; /капйите сё з гранъе затрупани/
желёзни капйй/; ед. Едно крило на
капните /нёкогаш стойл, твдо човёк,
ддйде, сёдне на капййата.../
КДПИНьД, та ж., мн. Капййьй,
те , ум. КапййьЧе, КапййаКа раст.
. Къпина, Rubus /длъго длъго като ва-
жё, дёре дёре като мачё, — капйнгькьите/
КДПКД, та , мн. КАпКьй, те
/ракъййа ми капка не дадоа/ девед. годин
капка даж да нйма/
. КДПНЕЛ св. Капна 1. /че правиме
клин чорба... че го застрдиме с пипёр и
брашно и че капнеме от туршййата
вода малко/ 2 . /йа сам капнала за сон/
КППОй,^о м., мн. Капдйй, те
. Купон, продоволствена карта /ка-
то дойддоме, оно сйчко пот капон/
КДПСНЛь, ом., мн. КАпсУЯье,
те Капса,. капсула /сос капсулъе гъи
лдват (рйбите): като пукне и онй
мрзнат/ \
КДПУШКД, та Ж.', мн. К&пУпЬ
Кьй, те Окапал от дърво плод.
КДПЧУК, о м., мн. КапЧУЦй, те.
КДРДБДШЕС, Карабахеста, о, й
Бял с черно около устата и по
краката (за Животно).
. КДРДВДНД, та Ж, мн. Кара£&-
йй, те, ум. КараЕ^йЧе Продълго-
ват раэлат съд, каравана? ястие,
сготвено в каравана /каравана —
кдмпир здрдбиме, че туриме орйс, че
напуниме пипёркъи с орйс и че туриме у
кдмпиро. и че туриме у пёчката да се
печё] тогай зёмем, исйпем урдата, елй у
тепцичё, елй у караванчето/
КДРВДНьД, та jt., мн. Кар£&“
йьй, те Каравана.,
КДРД-МРД И така, и инак
/оратйх, кара-вара, кара-вара, па на мо-
йата дума дойдё, а оно не сё слушало/
КДРДПЖЕЙКД, та ж., мн. Кара-
дйёйКьй, те Малка воденица.
КДРДКДП, о м. Слепота вслед-
ствие кръвоизлив /гледа, а не вйди, а
не е пёрде/
КДРДЛ нсв., взвр. КАраМ се 1.
/че те карам да те затвора за даноко/
пойте, и йа по вас че карам/ на шмаркъи
ме кара/ бок право кара/ караме йабукьи
и круши, по дёсет коша у колата сме
качйли/ че ме карайат нанёкаде/ карай
по пред мёне, йа не знам патиштата
ваши/ на едно каранъе не мдж да стйг-
нат/; 2. /женйте се караа, кавга!/ нй
йа бил, нй и се карал/ живуейме ндгу сос
етрвата, не сме се карали/
КДРДР м. Мярка /пурйак, като
зайадё, не знае си карар/ КЙРЛР Е
Стига толкова.
-КДРДТДВДН,.. о м. Таван без
мазилка.
КДРДТОПРДК, О м. (от тур. kuru
toprak) Неплодородна земя, която
нищо не раЖда.
КДРДФИЛЬ/ о м. раст. Карам-
фил, Dianthus.
КДРДШТИСУЕЛ нсв., св. Kapaul-
тйи]еМ, аор. св. KapauJTrfcA (X) , прч,
КараШтйс&Я, а, о, й Каращисвам,
сме с вам /да измёшат рана за добйтоко/
КДРДШЪК Смес.
КДРБДНД нензм. Стар, . негоден
(за вол, добиче) ; вЖ. КРБДНД.
КДРИОЛКД, та ±., мн. КарйдЯ-
Кьй, те Фуркет.
КДРНДБДТСКьИ,. . Ка, Ко, Кьй
/карнабатска капа — висдка, по висдка
от кожушката/
90
КДРНЕ, то ср., мн.г Карйёта,
та Кларнет.
КДРНЕЛ св. Кресна, скарам се;
закачам, посегна /га карнеш та не
ревнало/ не смёе никой да ти карпе ни-
што лошо; да продума, да кажс нёшто
лошо/ карпа да те удари/ надници да
имам, нёма кдй ме корне/
КДРПД, . та X, мн. К&рпй, те
Скала, зъбер /нис карпи че слйзат сос
трупйете/
КДРТЕЧНИЦД, та Л'., мн. Кар-
тёЧййЦй, те /фана се. войник, ойдё у
грат смдльан, у тёшкъите картёчници/
КДРТИЧКД, та Л., мн. К^ртйЧ-
Кьй, те /имам од господин цангкдф
една карточка до вас/
КДРТОП, о м. раст. СнеЖна
топка, Viburnum?
КДРТОФ, о м., мн. КартдФй, те
нов., вЖ. КОЛПИР. -
КДРТНДь м. Вид трева, Fes-
tuca spadicea.
КДРНЦД, та, 2t., мн. КарУЦй,
те, ум. КарУЦё /каруца за конъё, кола
за волдве/ мама и тётка и веньд ойдда с
каруцёто на градо]
КДРНЦДР, о м., мн. КарУЦа-
рйё , те /утепаа двамйна каруцарйё]
КДРЦЕД, о м. Карцер /и тогай у
карцело го турили, ни мдж да сёднеш,
ни мдж да лёгнеш/
КДС, а, о , й Къс /кас е асъро/
не мдга да ндсим косо и тёсно/
КДСДБД, та Град (обпкн. за
Дупница) /дойдда у касабата/
КДСДВЕТ, о м. ГриЖа, мерак
/ндгу ме е касавёт/
КДСДПИН, о м., мн. Кас^пйе,
те .
КДСИЕР, о м.
КДСКДДЪК, о м. Завист, рев-
ност.
КДСКДНПИСЧЕЛ нсв., св. Кас-
Кайдйи1еМ, аор. св. КасКайдйс^ (X) ,
прч. КасКайдйс&Я, а, о, й ЗавиЖ-
дам, ревнувам.
КДСКДНПЖИИД, та м., мн. Кас-
Кайдййй, те Завистник, ревнивец
/такдф, като испоглёдне така> исконтйл
се, тражи да йа набйе/
КДСКДНПЖИИКД, та Ж., мн. Ка-
сКайдййИКьй, те Завистница, рев-
нивица.
КДСКьЕТ, о м.
КДСЛЕТ, о м. Късмет /иди си
тражи касмёто!/
КДСЛЕТДИИД, та м., мн. Кас-
МетЯйй, те Късметлия.
КДСЖТЛИ (И) КД, та Ж., мн.
КДСЛЕТД (И) КьИ, те Късметлийка.
КДСННЕЛ нсв., св. КАсйеМ и
взвр. К^сйУеМ се Дръпвам, / граб-
вам неочаквано;. нахвърлям се /че
ти касне кучето лёбо/ па като ме касне/
кат се каснеме да се закараме — додека
се не изйасни/ касна да го бйе/ каснал
часдвнико и вртёл го/
КДСТРДК, о м. Отсечени .клони
/кастрак скаруват мажйёте/
КДСТРИЛ нсв.Кастря. '
КДТХ сз., вж; КДТО /црнйците
стават црни, па кат се зайадтиме.../
кат се турне квасёцо, тестдто возйде/
КДТ2> о м., мн. КАтоЁе и Като-
Ёё, те 1. ЕтаЖ; пласт /у ддлнио кат
нйе сме билй, у гдрнио — стрйна/ 2.
Кът, място до огништето /по пат
одйли, у кат носйли/ макъа ми ме е турй*
ла до огьйно у като, на жёшко/ сёкой си
го крштава — трёкьи ден, коку макьа му,
родйлъата, у слома седй у като/
КДТДНЕЦ, о м., мн. Кат^йЦй,
те.
КДТДРДШКД,; та Ж., мн. Ката-
р&ц1Кьй, те Горна рама на тъка-
чен стан, която крепи бърдото. '
КДТЕРИЦД, та Ж.", мн. КАте- .
рйЦй, те.	•
КДТНьДК, ом., мн. КАтйьаДй ,'
те Кътник.	-
КДТО прдл.] /сите да йрёкарате
като мёне/ не тела главата да се скапе,
светёла като мёсечината/ аресал го като
зет/* КДТО сз. /като лёгне сега момчё- /
то, одзаран става по това врёме/ като
дйдат на лёсите, ддддма сйчкьите однё-
ли баници/ като дойддоме, онд ейчко пот
капдн/
КДТРДН, о м. /и го тура до мене
(детёто), до макьата да спйе и на челд-
то му турат катран, и под носд — што
йма, лошотийа, да не приджда/ кой са
гредвни — у пъклдто, у катрано/
КДТРДНИЦД, та Ж., мн,- Катра-
ййЦй, те /и на родйлъкъата на челдто
и под носд —катран, и катранйцата до
родйлъкъата, и платнёното брдо/
. КДТЧН, о м., мн. КатУйьё, те
/у катуньёте че гьи турат, децата кой
реват/.
КДЧ2?Д, та Ж., мн. К&Узй, те
/крёпим справедлйвата кауза/-
КДЧК, о м.,~ мн. КаУЦй, те
КоЖена шапка с уши.
КДФЛД, о м., мн. КаФ&Яье, те
Кавал.
91
КАФАЛИЖИИД, та м., мн. Ка-
ФаНджйй, те КавалдЖия.
КАФЕ, то ср., мн. КаФёта, та,
ум. КаФёйЦе.
КАФЕН, а, о, й Кафен; кафяв.
КДФЕНьЕ, то ср., мн. КаФейьё-
та, та /давайте, чёрпуйте тууа у кафе-
Ньето/ у сдфийа ойддоме у кафенъё макъе-
дднийа/
КАФЕС, КаФёзо м., мн. Кафёзй
и КаФезйё, те.
КАФИДФ, КаФй^Еа, о, й.
К ДЦД, та мн. К&Цй, те,
ум.' КаЧё /кацата е права, йма дно од
една страна/ а па кой йма ногу (урда),
онй у качё налагав/
КАЦДР, о м., мн. КаЦаРйё, те.
КАНАК, о м., мн. КаЧ^Цй, те
Направена саморъчно’цигара.
КАЧДМАК , о м. , вЖ. КАЧОМАК.
КАЧЕСТВИРАМ , нсв. и/ св. Раз-
пределям по качество.
КАЧЕСТВО, то ср. /дт. брашндто
билъд първо качество/
КАЧИШЕН, КаЧйШйа, о, й. Къл-
чищен /качйшни цргъи, пуздерльйви/
КАЧЙШТА, та мн. Кълчища /и гъи
однесёме (грсниците) у вода да къйснат,
докато фанад да пуштат качйшта/ за
цргъи от качйшта прайме осндвата/
	:КАЧОМАК, о м., мн. КаЧоМ&Цй,
±е Качамак /бркан качомак, че заври
еодата, се тури брашндто, веднага се
брка/ варен качомак — еодата че заври,
тогай се тури брашндто, оно озгдр се
напука и се надупчи з бркачо, като поври,
тогай го забркайат/
КДЧУЕМнсв.; св. КАЧЙМ, взвр.
КаЧУеМ се Качвам /качуваш се на
рёйсо и право йдеш у општината/ че а
качат у колата невёстата/ дн зёме та
се качи на тавано/ онд горе че се качи,
качуе се! йа не сам се качувала/ качувай
се, бабо, и тй!/калино, качи се у слйва-
та и дткъини зрёлите слйви/ '
КАЧУЛКД, та мн. КаЧУЯКьй,
те 1. Качулка; , 2 . ..Дъното на
'карнабатска капа'.
КАНУН, о м., мн. КаЧУйьё, те
раст. Минзухар, Crocus vernus и
Colchium autumnalе.
КАША, / та мн. КёШй, те
/каша от царевично брашно/
" * КАШКАВАЛь, о м.
КАШКАМ нсв.;	1 .Мачкам; , 2 .
Цапам.	, .
КАШКАФ, КёШКаЕа, о, й Изца-
пан, мръсен /мрснираце, кашкави/
92
КДШЛИЦД, та Л. /простйнат
бёлите дрдбове и пдчне кашлицата/
КАШМЕР, ом. Срам; присмех
/за кашмёр станавме, като свинье се
тёпаме/
КДШО и КАШО* Куче с къса
опашка.
КАШТА, та &., мн. КёШтй, те ,
ум. КаШтё 1. Къща /ймаше една каш-
та у гдрната маала/ сакам да си напра-
вим каштё] 2. Стая с огнище /мёне
ми се падна одайата, каштата у него
остана/; У КЛШТИ Стая, в която са
огнището и кухненските съдове и
уреди, в която се готви храна /а
макъа и варила е на огнйштето у кашти
мёсо/ лёп си печат у кашти/ затвори у
кашти да не улазаа кокдшкъи!/
КДШТЕВЕН и КАШТЕВЕН, КаШтё-
Ейа и КаШтеЕй^, о, й Къщен, дома-
кински /не глёда си каштевната рабо-
та, йосма!/
КДШТЕВНИК, о м., мн. КаШтёЕ-
ййЦй, те Къщовник.
КАШТЕН, а, о, й Къщен /разде-
льйиме си каштёната работа со сестра
ми/ каштёната врата/ каштёнио прак/
, КАШТОИОМНИК, о м., мн. КаШ-
тоддМййЦй, те Къщовник.
КАШТОПОМНИЦД, та , мн. Ка-
ШтоддМййЦй, ‘ те Къщовница /каш-
тоддмница, знае кашта да вртй. мйе,
краси, предё, ткае, мете, чисти/
КДШТУВЛМ ‘нсв. Върша дома-
кинска работа.
КАШУТА, та , вЖ. КОШУТА.
КДЪР о м., рядко Кахър.
КЛЪРЕН, КаЬРйа, о, й рядко
Кахърен.
КВА Л., КВО ср., КВИ мн., вЖ.
КАКОФ /кеа се дунъа исплёла, баби, не
знам!/
KBADPAT, ом.
КВАКАМ нсв. Клякам.
КВАКНЕМ св. Клекна'.
КВАРТИРА, та Ж., мн. КЕаРтй-
рй, те.
КВАСЕЦ, о м. /бес квасёц нема да
скъйсне/ квасёцо се оставйа от тестдто
што е/ кат се турне квасёцо, тестдто
возйде/
КВАЧАМ ясв.Клеквам.
КВДЧИМ нсв; Квача /койа квачка
квачи? — онаа с малъёнгкъите пилёта. —
она гъи е маанала била!/
Г КВАЧКА/ та А., мн. КЕёЧКьй, те
/расквацал се като квачка/
КВИЧИМ нсв. Квича /свинъёте
квичат/
КВИЧКДЛ нсв. Пищя/ скимтя;
хленча, плача /она е квичкала,, по-
бегнувала, нёче да чува чуждо детё)
КВО в*. КДКВО: и КДКО )квд
сакаш, така работы)
КьЕД, та м., . мн. Кьей Главен
пастир.
КьЕЖДФ’, КьёЖаЕа, о, й 1,Сър-
дит, наеЖен; 2. Недъгав, слаб.
КьЕЖИЛ СЕ нсв. Йа'се.,
КьЕКьЕРИЦД, Tai., мн. КьёКье-
рйЦй, те ирон. Жаба /врти му глава,
къёкъерице!)
КьЕЛ, о м., мн. Кел, Impetigo
pelladei; КьЕЛ ФДИПД Напразно
е, без полз а е /ако не знаеш — къёл
файда што ей досёга учила, писувала!)
КьЕЛьДФ, КьёЯьаЕа, о, й.
КьЕЛЕЛЕ, то ср., мн. КьеЯеМё-
.та, та Непригоден, лош, неспосо-
бен /манечок човёк, слал, неспособен на
ништо, къелемё] ньйва къелемё — негодна)
КьЕЛЕПИР, о м.
КьЕЛЕПОШКД, та Ж., мн: КьеЯе-
пдШКьй, те Скъсана шапка, която
не е вече за носене; малка шап-
ка, не е по размер.
КьЕЛЕСТУРИИД, та , мн. Кье-
ЯестУРЙй, те Лошо направена
работа.
КьЕЛЕШ, о м., мн. КьеЯеи1Иё,
те.
КьЕЛУШД, та к., мн. КьёЯУп1й,
те Келява Жена; прен. Мързелива
Жена, неспособна да работи.
КьЕЛЧО м.
КьЕЛД, та £. раст. Лепило,
Viscaria sartorii.
КьЕЛЕНИЖИИД, та м., мн. Кье-
Мейджйй, те КемандЖия.
КьЕЛЕН (ь) Е, то ср., мн. Кье-
Ме (ь) йёта, та Кемане /гайди свй-
рат, къеменё свйри)	7
КьЕЛЕР, о м., мн. КьеМёРй, те
мн. бр. КьеМёра Кесия или пояс за
носене на златни монети /кдй йма
ногу парй — къемёр!) с еден кьемёр деца
исчувала, другьи къемёр — снай доводйла,
трёкъи къемёр за старое чувала (песен))
КьЕЛУР, о м., в*. КьУЛУР.
КьЕНДР, ом., мн. Кьейарйё,
те /и прават сукна — правёш, и платна
ткайат — къенар) па се мйне еднаш сос
онай памук, прдстио што ё. па се мйне
па чётири нйшкъи, па мйне еднаш с онай
памук, па две нйшкъи бёленио памук —
това е къенар) къенар се тура на памуч-
ните платна)
КьЕНДРЕН,. Кьей^Рйа, о ,. й
/кьенарно платно)
КьЕНПРД, та Ж., мн. Кьёйдрй,
те Резе,- Желязна пластинка за
поставяне на катинар на вратата.
КьЕНЕ, то ср. , мн. Кьейёта,
та НуЖник, клозет.
КьЕПДФ, КьёпаЕа, о, й Сплъ-
стен, сбит )къёпаво, збйто — вуната
се е сплела, не мдж да йа рашчёшам)
КьЕПЕ, то ср., мн. Кьёпета,
та )дадойа ни по едно къёпе, мушама,
одейало ндшкъем/
х КьЕПЕЛЪК, ом., мн. КьепеЯЬ-
Цй, те Дъното на шапка.
'кьЕРБИТ, о м., вк. КьИБРИТ. , ..
КьЕРБИТКД, о м., мн. КьеР- 
БйтКьй, те, КьИБРИТКД Кибри-
тена клечка.
КьЕ РЕВИС, м. раст. Целина,
Apium graveolens.
КьЕРКьЕ^ИН, о м., мн. Кьер-
Кьёзйе, те Черкезин /не сме видёли
лдшо от турците, от къеркъёзйете ви-
ддоме) по мрлъава да е, да не йа залъуби
нёкой къеркъёзин)
КьЕРКьЕСКьИ, Ка, Ко, Кьй
Черкезки.
КьЕРКьЕШЧЕ, то ср., мн. Кьер-
Кьёи1Чета, та Черкезче/	?
КьЕСЕ, то ср., мн. Кьесёта, та
КниЖна кесия, плик; малка тор-
бичка за ткэткэн /книжено къесё) къесё
за тутунъ)
КьЕСИЛ, - о м. Наемане vna зе-
мя срещу определено заплащане’-,
аренда /пот къёсим че ни го дават) f
КьЕСИЛПЖИИД, та м., мн. Кье~
сйМджйй, те Изполичар.
КьЕСЛЕ ,. то ср. - Орнамент . в ,
бродерия.	J f
КьЕФ, Кьефд и КьеЕд м., мн:
КьёЕоЕе, те /нйм па кьёф) къёф ми бё-
ше да си отслужим...) ейте сме задруж
голёми и макъа сега мдже да си глёда
кьефд) нйе си прайме къевд] КьЕФ ТИ
Ако искаш, искаш ли /къёф ти сос
врви, къёф ти сос ремйчкъи) йа гъи двоим,
че зёмеш къёф ти това> къёф ти онова)
КьЕФЕН, а, о, й Кефлия /йа
останах бе жена^ бес къёф, не сам вёче
кьёфен)
КьЕШ, о м. Вид данък през
турско време /па тогай плаштало се
нёкакоф къёш, данок на турците,' ако се
нае такдф умрёл човёк)
КьИБРИТ, о м. /нёма ли огъйн
сега там — драскаш къибрйто?)
93
КьИБРИТКД, та , мн: Кьйб-
рйтКьй, те Кибритена клечка.
КьИИЛВИЦД, та Л. Кихавица.
КьИИЛЛ нсв. Кихам !като го
къцам (пипёро), къийам, къийам, дти йе
лъут! къийанъе/
КьИКОТИЛ СЕ нсв. Кикотя се
/тдо се смёе, къикдти се, орати!
КьИЛД, та,.*. Херния.
КьИЛИИКЛ, та м. t мн. КьйЯйй-
Кьй, те Кутийка от пчелните пити.
КьИЛИЛ, о м., мн. КьйЯйМйе,
те.
КьИЛКЛЛ нсв., взвр. КьйЯКаМ се
Килвам, изврыцам;” превалям хълм,
връх /с налбатското магаре наземи гъи
кьйлкаме волдвете!
КьИЛНЕЛ св., взвр. зСьЙЯНеМ се
Килна (да падне), извърна; пре-
валя хълм, връх )немдй да къилнеж
бутелъкъата! йа се разлъутихъ и йа
къилнах низ разбдйо! наземи йа къилнах/
къйлна се стдло! сънцето се къилна]
къилнал капата надзат! къилнал колата,
7 изврнал/ арно, ма камико къилнат/
КьИЛО, КьйЯдто ср., мн. Кьй-
На, КьйЯ^та !тогай къйла немало —
окьи!/ десет пари виндто, къилдто/
КьИЛОВИЦЛ, та ±. / мн. КьйЯо-
ЕйЦй, те Икиндня.
. КьИЛМЕТЛР, о м., мн. КьйЯо-
Мётрй, те / еден къиломётар усрёшта
през реката црквёто им билд/ два къило-
метра далёк, и сё нанагдрно/
КьИЛМЕТРЛЖЕН,	. КьйЯоМетр^-
Жйа, р , й . !камик къилометражен!
‘. КьИЛУВЛЛ нсв. Ям в /4-5 часа
" /нйе къилуваме и две змии току така
пред нас, гласите испёли/
КьИНИИ ДЛЛНЛ (от ,'кендихалъна',
тур. kendi^H hal) 'Завеян човек /за-
вёйан човёк — заноси се/
КьИНЕЛ нсв? Късам /ако къйнеш
като мёне обуфкъи по три четцри чйф-
та/ йа нечем го, па влачат, пдйас ми
къйнат/ тува мрва ми се къинд]'
: КьИНО, то.ср.	' \
КьИПРМ СЕ нсв. .:Кипря се; ‘в
сватбения обред невестата се
Кйпрй, стой в ъгъла на стаята и
мълчи пред свекървата /и гъи уведё
(свекрвата) у одайата, и застане
невёстата на еднд кършё и се къипри —
сралгува се/	.	.
КьИПЧИИЛ, та ^., мн. Кьйп-
Чйй, те Част от процеп.
КьИР, Кьйрт4 /да се отргне
къирта, да се открати, оно го срби]
КьИРЛИЖИИЛ, та м., мн. Кьй-
раджйй, те.
КьИРЛШКИЛЪК, о м. /тогай
нёмаще камидни, къираджилък праехме
соз биволскъи коли)
КьИРЕЛ, ом., мн. КьйРеЯье,
те Килер.
КьИРИНЛ, та Наем /општина-
та ни даде кашта бес къирийа! они са се-
дёли у нас сос къирийа! че дам с къирийа
да живёйат драта, за раната че излази)
КьИРИПЖИИД, та м., мн. Кьй-
рйджйй, те Наемател.
КьИРИШ, о м., мн. КьйРйШйё,
те Струна.
КьИСЕЛ, а, о, й !къисел оцёт!;
КьИ СЕЛ ТРИ раст. Berber is vul-
garis .	4
КьИСЕЛЕЦ, о м. раст. Rumex
acetosa /и се подброаме и ойдёме на
къиселъёц!
КьИСЕЛНИК, о м. Кисело овчо
мляко.
КьИСКДЛ СЕ нсв.
КьИСНЕЛ нсв. Кисна /и гъи одне-
сёме (грсниците) у вода да къйснат дока-
то фанад да пуштат качйшта/
.. КьИТЛЕЦ, о м., мн. Кьйт^йЦй,
те.
КьИТЛЧКЛ, та , мн. Кьйт^Ч-
Кьй, те Жена, която Кйтй невес-
тата преди сватбата.
 КьИТЕШ, КьйтёЖо м. Накит на
невеста /кьитёш от паунови пёрйа, къи-
ткъи, марама/ къиткъи, пёрйа. от петел
низано! кьитёжо сиене па че го тури на
кутело. ако сёдне, тури го на страна, да
не сёдне врз нёго!
КьИТИТЧ нсв. 1. Китя, кича /па
тогай че ми нанис тражат, че ме къи-
тат) у црква къйтена ч идем!; 2. Съби-
рам растения в китка, връзка /да
къйти къиселецо!; взвр. КьИТИЛ СЕ
Кича се, гиздя се !тогай се къй-
техме кожуси] /
КьИТКЛ, та ±.f мн. КьйтКьй,
те, ум. КьйтЧё, зСьйтЧйЦа Цвете
/рдзава къйтка, цафтй дзаран и вечер/
къйнем къиткъи! они къиткъи копали та
си садили дама/ и да ми испратиш едно
къитчё]
КьИФЛЛ, та ir.,.MH. КьйфЯй, те.
КьИШЛ, та, 2k.
КьИШТРИЛ СЕ / нсв. Мръщя се,
разстройвам се.
КИУЧКьМ, в*. КЛьНЧКьМ Дет-
ска игра {пед деца, чётри са клъук-
94
нали; а ено настрёт стой; кой стане,
нёго че го фане; ако седи — нёма/
КЛАБОПАН м., в*. ГЛОБОИДН.
КЛДБНК, о м., мн. КЯабУЦй, те
Мехурче (водно, сапунено) /млеко-
то че искьипй на клабук/; ЧБДВО КАТО
КЛАБЧК /кошульа убава като клабук —
убава, трёсена/
КЛДПЕА нсв., аор. КЯ^до (X) ,
прч. КЯ&Я, а, о, й Клада /вечера
прайм, печка кладём/ у кашти че кладёт
огьйн/ и са клали огьйн тамо от пуздёр/
КЛДПЕНЕЦ, О м., мн; КЯ^дейЦй,
те Из вор /кладенецо е малёчок/ изворчё
кадё е напрасно така етё, изцрпнено ма-
кучка/ и оттат йма... едёнг кладенец, от-
тат одвёли вдда у дерекоджанскьио рйт/
КЛьДЛЧЦДЛ нсв. Клатушкам се.
КЛьДНДЛ СЕ нсв. Кланям се /и
невёстата се кльана, накьйтена с лалё-
та, кльана се сос мрежа/
КЛАЛА, та , мн. КЯ^пй, те. .
КЛДПАЛ нсв. Клопам /на кому кла-
на даска, на кому две, а на нёго цало
душемё]
КЛДПДНДР, о м., мн. КЯапайа-
рйё, те Тъп човек.
КЛДПДТОРНИК, ом., мн. КЯапа-
тдрййЦй, те Голям клопотар /кла-
паторник — голема клапашка/
КЛДПАЧ, о м., мн. КЯапаЧйё,
те Чехъл /на нодзёте жъти клапачйё]
КЛАПАШКА, та 2k., мн. КЯап4Ш-
Кьй, те, ум. КЯапаШЧё 1. Малък
клопотар; 2. раст. Плкзскар, кла-
пачка, Rhinanthus major.
КЛьДПЕ, то ср., мн. КЯьапё-
та, та Чехъл, отворена отзад
±енска обувка /току дошла една була,
на клъапёта, на бели чорапйе/
КЛДПНДФ, КЯапУаЕа, о, й Кле-
поух /породйто животно с клапуави
уши/
КЛДРНЕ, то ср., мн. КЯаРйё- ,
та, та Кларнет.
КЛАС, КЯасд, м., мн. КЯАсоЕе,
КЯасоЕёте и КЯ^сйе, КЯасйёте /со
сё лъуспата, што ё на класд/ класйёте,
класовёте се прекрстатуват/
КЛДСДТИЦД, та %. раст. Овси-
га, Bromus arvensis.
КЛьДФНЦАЛ нсв. Ходя тромаво,
клатушкам * се /кльафуца, бавно,
нёсвесно дд и/
С КЛЕВЕТИЛ нсв. Клеветя.
КЛЕК, о м. раст. Pinus monta-
па /клёко най горе — прнсцю/
КЛЕКНЕД св. Клекна /у еднй
сёнгькъи глёдам — два вука, едён стой,
едён йе клекнал/
КЛЕЯИИД, та ;к., мн. 'КЯеМйй,
те Дърво в стола на кола, което
свързва ритлата с оста.
КЛЕНПзДЛ нсв. Скачам на един
крак /йа мдга па да клёндзам/
КЛЕНИФ, КЯеййЕа, о, й Болен,
който ?страда от коремг с зелени
изпра±нения {обнкн. за дете} /клениво
детё, като сере — зелёно, на йаткьи
доджда/ баньаад го сос кленйва трава/;
КЛЕНИВД ТРАВА раст. Клинавиче,
Astragalus glycyphyllus.
КЛЕПАЛО, то ср., мн. КЯеп^Яа,,
та /клепало дрвено, дури страшно/
- КЛЕПАЧ, о.м., мн. КЯепаЧйё,'
те.	•	с
КЛЕПИЛ.нсв. Клепя'/клёпат коса-
та, дстрат, турат на наковинъа и сос
чукудрат/
КЛЕПКА, та , мн. КЯёпКьй, те
Клепач. •	•
КЛЕПНЕЛ св. Мигна /абе като за-
станаа, ни клепнаа, ни мрднаа, като
искуствени човёци бе!/
КЛЕПЧАЛ нсв. Мигам.
КЛЕПЧНЧВАЛ нсв. Мигвам /йа .
рёкох искуствени са: йч нй клепчнували,
нимрдали/
. КЛЕТ, а, о, й.
КЛЕТВА, \та 2k. , мн. . КЯётЕй, те
/па клётвата па стуже/
. КЛЕЧКА, та 2k.', мн. КЯёЧКьй/те .
11 Клечка /сега дти не речад д йдеме
да збёреме клёчкъи?/ слджиме от каш-
тата клъёчка/ от клёчкъите гъурлук
тука стана/ (за бомбонн) йа купйхъ две
клъёчкьи — тупулъёсни, увйени у шарена
кнйга и гдрека замотано /; 2.Игла за
плетене, кука /па измйне чётри — па
замётне на клъёчката/
КЛЕШТИ мн. , КЛеШтйте .
КЛЕШТИЛ СЕ нсв. Зъбя се на
някого.
КЛИВЕЦ, о м., мн. ХЯйфЦй , те
Кълн.
КЛИВИ нсв. 3 ед., аор. ' КЯЙ£ё,
прч. КЯйЕёЯ, а, о/й:Кълни, пуща
кълн /кдмпиро като пронйкне — кливй] .
КЛИН нсв. 3 ед. Тлее /огьйно
клий, йска да се разгори, йма жар/
КПШЛМ нсв. Кимам, махам
/климай глава!/ клйма с рака, 'вика го:
дете, дете!/; ум. КЛМКАЛ нсв. Раз-
клащам (нещо течно).
КЛИН, о м., мн. КЯййье,. те
/тува паламарйё немало — клинче]; КЛИН
95
КУЧКЛ Детска игра /клёндзат и по-
сле се рйтат/; КЛИН ЧОРБЛ /че правиме
клин чорба — лук, орйс и па че го за-
стрдиме с пипёр и брашно и че капнеме
от туршййата вода малко, вариме го и
че ручаме/
КЛИНЕЦ, о м., мн. КЯййЦй, те
/клинци — што се коват воловете/ вол-
скьи клинци — с капи, кднскъи — бес капи!
КЛИПЛЛ СЕ нсв. Влача се Iкли-
пам си се, влачим се/
КЛИСЛР, о м. /и одрёже пдпо от
колако на него и на клисаро/ пдпо чети,
мдльат се за даш на бога, клисаро и он
чети, поё] клисаро да бйе камбалъете, да
запальи пололъёите, кандйлото.../
КПИСЗРП, та А., мн. КЯйсУрй,
те /седи марко на два равни друма та
си чува друми и клисури/
КЛОН, о м. Iжйтото като искла-
си, едён клас пушти друк клдн, запёрок/
КЛОПМ нсв. Ям, плЬскам.
КЛОПКЛ, та Л., мн. КЯдлКьй,
те 1. Капан; 2. ' Дървени букаи
(за добитък).
КЛьОПОТИ нсв. 3 ед. Клокоти
/това клъопоти, а не врйе!/
КЛУБЕ н КЛУБЕ/. КЯУБёто ср.,
мн. КЯУбёта, та ум. КЯУлЦё Кълбо
/ватдко се мота на клубе]
КЛьУВЛЛ. нсв. Кълва, клъввам
/айде, кльувай, клъувай баре грдзгъето/
КЛьУВЕЛ нсв. Кълва /црвйе
кльувё што найде/; КЛьУВИ DFBO , то
ср., мн. КЯьУЕй др£а, чл. КЯьУЕй
дрЕата н КИьУЕйте др£а Кълвач.
' КЛьУВНЕЛ св. Клъвна /и врап-
чёто като флъёзне унётре, кйумне сём-
къите и клъдпката се затвори/
КЛьУКЛЛ нсв. Сека неумело,
-цепя, ^кълцам; прикляквам /алёк-
си.... каквд клъукал там, като моане с
тёсла та по глава, и турчино паднал/
КЛьУКЛНЛ, та А., мн. КИьУКайй,
те презр. Стара прегърбена ±ена.
КЛьУКНЕЛ св. Клекна /вуко клъу-
кнал на канафката/
КЛьУЛЧМ. нсв. Разклащам,
климкам. .
КЛьУН, о м., мн. КЯьУйье, те
:	КЛУПЛ, та %., мн. КЯУпй, те
Чред за. измерване дебелина на
дървета.	/~
КЛьУПНЕЛ св. Цопна /клъупна у
еодата, падна]
КЛьУЦЛЛ нсв. Кълва.
КЛьУЦНЕЛ св. Клъвна, /кльуцне
па бега кокдшката/ ела петле, клъуцни
асёнгка!/
96
КЛьУЧ, о м., мн. КЯьУЧёЕе, те
Клк)ч /не сёштам се да зёмем кльучо да
отвдрим кдфчаго/
КЛьУЧКьИЛ адв. /клъучкъйм — кльу-
ка (детёто) да го nej фаштат, гднъад го
(дотска игра)/
КЛЪК, ом., мн. КЯЬКоЕе, те
Кълка, бут /ако пдчнад да те больат
клъковете?/
КАЕТ, о и., мн. КМётоЕе, те
/едён турчин йе бйл ефёндийа, на цёлото
корйто тука кмёт/
КЛЕТОФСКьИ, Ка, Ко, Кьй
Кметски.
КЛЕЦВО, КЛЕСТВО то ср. Кмет-
ство /кмествдто, совёто ни е ддбар, но
сос лёп не мдж да ни довдлъат/
КНьЛС, Кйь&ЗО м., мн. Кйьй.-
зо£е, те Княз /земал да му казус за
нёкакви кньазове/
КНИГЛ, та А., мн. Кййгьй, те
/йа идёх за книга у срёбрънъак и донёсох
книга, весник/ йма си пуно кнйгъи,
прекарва си гъи/
КНИЖЕН, а, о, й /кнйжено кьесё/
КО сз., в^. ЛКО /ко е приткар
бдбо, пушта ластйнькъи и се увйва/
КОБЛК, о м., мн. Коб^Цй и Ко-
Байй, те Пашкул /и се завйиат на ко-
бацй] и фанат вёче да се завйвайа — коба-
ци. ...унётре остане свилата што е,
кобако. и у котёло бркне у кобаците сос
трн/ и се одбйрат од вёшалата коба-
цйте/ туриме стд кобака/
КОБЛЛЛК, о м., мн. КобаЯаДй,
те Набит, тантурест (човек) /нй-
сок човёк, збйт/
КОБИЛЛ, та Ж., мн. КоБйИй,
те, ум. КобйЯё.
КОВЛЛЛЛЛ, та i., мн. КоЕаЯа-
Мй, ум. КоЕаЯаМё, то Чкраса на
сУКМ, ко±ух /коваламётата — от кдн-
ци, като колелёнца/ коваламй от свйла,
на колачё свйено и на кожуо зашйено/
КОВЕЛ нсв., аор. КоЕА (X) ,прч.
КоЕАЯ, а, о, й Кова.
КОГЛ адв. прон. Кога, когато
/децата кога че чёкаат — че реват!/ кога
че ддем, кога че с йдем?/ и вечер низах,
кога сама, кога сос момй и невёсти/ от
кога е умрёла/ йа кога стйгнем, че гьи
донесём/ кога си запойат — убоу нёшто/
и кога го забркааме', не мдж да го йадё-
ме/ кога да се уврлним вечем, ме фана
една испанска бдлес/ бёме пошлй на дрва^
кога глёдаме: креаль!/ и дн тогай се
сети, кога се поглёдне — саде каль и вдда/
нйе знаеме, дн нема да дйде, кога излага
го другаро му/ КОГЛ КОГЛ Все някога
]кога кога дари че навршим; кога кога
лъубне че си найдем!
KOD прдл. При, до )тй си там
била, код него! она ко тебе ли е? — код
мене/ кот чичй и кот стринаи сам
живейала] какд да ё код мёне да си ё/
код мёне сам йа исчувала/ ручаш код
нйхь?/ мамо, дойди код нас да.живёеш!
дйди там код бойка малку! иддх си ко
mama! ч идем код нёйа, че и кажем
така] иди код башта си/ дйдат код
момйте ергъёнъете! йа че те водим у
пёштерата код офчарйёте/ код нёго иддо
шее пати! и онд литнало на небдто код
другъите змёйове! момлъачето че дди код
баба му! че прйде ко тебе, че му пока-
жет) дёте, дёте, ела код мёне да си иг-
раемо! води ме, бабо, код децата/ дн ме
накара и се намешах код нйхь! ейчкъите
прйдеме код йагништата! нарет се иде-
те на егрёко код офцйте лёб да ндсиш!
тогай сама да йа не оставйаа, да йма
код нёйа жени] а нйе сега обрнааме като
младйте: по нйхь, по нйхь, та код нйхь/
грнё йма кот козата — да дднеса! у ко-
шарата кот кравата че лежй невёста-
та и младожёнъата/ че седйш код мёне!
код маврдфци, стойлове —чифлицй бёа/
КОПЖД адв., ум. Кодж^ЧКа Мно-
го /та коджа гддин е кдпано там/ ко-
джа нардт/ до обет кдпам брже да
стйгнем другъите, комшйите, дти сам
сама, онй са коджа/ тука коджа лйстове
напунй/ испродалй си коджа] сё по коджа
кашти! коджа цёта йдат у твдо двор/
прашчйна коджа са/ пойдёме да тражи-
ме иглйче и бёгаме да набёреме по
коджа) дн по коджа зйма!
КОНИ, КоМта , мн. КоЖй,
Коййте, ум. КоЖё !на зайако кожата!
...фитйлъи од малко коже йагнечко! ейви,
бели мачкъи кджи/
КОЖДФ, КдЖаБа, о, й С де-
бела ко±а !слйвата е кджава, а не ё
йако кьйсела!
КОЖЛьДК, о м., мн.'КоЖИьЩй,
те /парчё гола кджа) и детёто грабне
го зимата... нанагдр намаже го сдл и
ракъййа, и зейтин, измёша се; и едён
кожлъак на нодзёте, онд загревйа)
КОЖУХ, КоЖУо м., мн. КоЖУсй,
те , ум.. КоЖУШё )гдре у грбд сёдам рупа,
ддле около осемдесё и два сантима,
понёже дн се цело крди. тураа се бочни-
цй, од ракавйте тука под мйшкьите до
доле, горе еден руп и крат, доле екейко
два рупа на гред. ракавйте ширдкъи, по
шее рупа цёлио дпшто. длъгьи ракавйте
пет рупа! кожух от чоа ндси невёстата!
на мажйёте кожу ей ддле до петите. на
невёстите каберлйи кожу ей доддлека)
обрнааме си кожуейте, с вуната озгор!
абанйк кожух; дорамче кожушё; енте-
рйиа кожушё! кожушё, на стар човёк да
му држй жёшко)
КОЖНШКьИ, Ка, Ко , Кьй ^кожу-
шка капа! тогай кожухкъи ндсеа, од
бало, дебёло!
КОЗД, Козата i., мн. Кдзй,
Козйте, ум. Козе !козйте, магдо, ногу
скапиЦ'да ймаме козе барём/
КОЗ ДР,- о м., мн. Коз&рйе, те,
чКОЗДРНИК, о м., мн. Коз&р-
ййЦй, те.	,
К03Е>^то ср., мн. Козёта, та
/че ми дадёте'козёто, че ви дадём еднд
йагне!
КОЗИ СЕ нсв. 3 ед.
КОЗИ, КОЗИН, Йд, й; КОЗИН
БРДПД растTragopogon majus.
. КОКИНД, КозййАта Ж.
КОЗИНьЯК, о, м. мн. КозййьА-
Цй, те Козунак.
КОЗИНьЯФ, КозййьАЕа, о, й. -
КОЗИРКД, та Ж.
К03ИР0К . м. раст. Рошков,
Ceratonia siliqua. . ; '
КОЗИ! . КОЗР! мЖд. . Вик за
мамене на кози.
КОИ, КоЙ&~, Коё, Кой прон. ад.
1. Кой, който /за кдй тутунь дн од-
говара?! нёка ддйде витан да избёре коё
сака йагне/ -койа с когд се лаже мома,
сёдне до нёйа! койа квачка квачи?! стара
баба; койа знае да бае! дека иддхте, на
кой места?!; 2. Някой /кой го драли,
кой го не драли! и зёмат ейчкъите
работа, койа плетё, койа шие/
КОИ прон., дат. КоМУ, вин. Коад
Кой, който /кдй дёка се намерил/ кдй
обйча, йде у црква/ пделе она кдй си сака,
тдо зёме! от кдй че се стеснъаваш?! сос
кдй дойдё?! кого че учат? — па тебе) че
изд ару ем когд кошулъа, когд крпа! на кого
капата? — мдйта си е/ за кого че а
дадёме?! кому што е дадено; тражи па-
рите/ каде д йдем, кому да досаждам?!
кому откала, кому отпрёла, гладни, голи
да не гьй остаим! кому дрёите изгорёло,
кому капата, когд ранило! на кому е
убава жената, по мрлъава да е/ на кому
клапа даска, на кому две, а на нёго цало
душемё] а на кому се паднат парите,
това е чорбаджййата на каштата!
КОКДЛь, о м., мн. КдКаЯье, те
/два трй кокальа/ обрнааме си кожуей-
те, с вуната озгор, онй сё вдда, пуно
вдда, натопй ни до кдкальете!
97
КОКАФ, КоК^Еа, о, й Кол-
кав, колчав / лёлее, кокаф пламик се е
дигнало!/ кокаф марок!/ конец тражим
да мёрим кокаво е това шкдлье/онй —
кокава држава!/ йа кога дойдо, тй
кокава бёше!/ £ кокава е женетйна!/
КОКьИЧЕ, то ср., мн. КоКьй-
Чета, та раст. Galanthus nivalis.
КОКОЛИЛ СЕ Кокоря се.
КОКОРОЧКО м. Здрав, силен;
надут човек, перко /кокордчко сам,
здраф, силен!/ ,
КОКОШАРНИК, о м., мн. КоКо-
Ш^рййЦй, те.
КОКОШИН, а, о, й Кокоши
/кокошйно мёсо/
КОКОШИНаКьИ, ; те мн. Кокоши
въшки.
КОКОШИНьОК, О м., мн. КоКо-
ШййьоЦй, -те, Брадавица.
КОКОШКА, та±;, мн. КоКдШКьй,
ум. КоКоШЧё 1. Кокошка /опасоа луко
кокдшкьите/;.	2. раст. Кандилка,
Aquilegia vulgaris..
КОКОШКАР, о м., мн. КоКоШ-
Карйё, те.
• КОКОШКЛРНИК, о м., мн. КоКо-
ШКАрййЦй, те.. “ .
КОКУ прон-. нум.  Колко, кол-
кото /йа< йа, коку тресё глава!/ коку
саму на да зёме?/коку йа продавате вуна
бе? — сто лъёва/ лелё, коку нёче да се
тркальа!/ коку деца, току даскалье/ коку
мёне знае/ врйе коку еден час/ аа, коку
тайа, да е равно] коку ти е благо, току
че си апнеш/
КОЛ1, о м.,' мн. КдЯье, те
/коку си сакаме, току си колье набйеме у
земньата/ '
.•КОЛ2, о м. Месо откъм гърдите
на заклано Животно.
, ,	. КОЛА, и 1 КОЛА, КоЯй.та ir., мн.
КдЯй,- .КдЯа: (след нум.},. КоЯйте 1.
Кола /земайа.ни кола, земайа ни вол/ и
йа натоварийа у една кола/ двё кола
сено/ а сме откарали две кола да това-
риме колите тутунь/ ильадо колазёмньа/
искарувааме тамока значи дёсет кола
низ гората/ извишйли се вёче колата/;
(части, -на: кола: бойаджйк, бунджук, за-
нос, клемййа, лесйчени, дк, опашйна,
оплён, дс, процап, растдчньак, слъпци,
тередзйи) : 2. Съзвездие Голяма
мечка.
КОЛАИ, . о .м. /на сйчко колай йма/
найдоа му колайо/
 КОЛАК,. о'.м.', мн. ’ КоЯ&Цй, ’те,
ум. КоЯаЧё /колак — погача, пёчена у
подница за у црква,, за гъдргьовдён елй
98
задушница/ и им дадёме колачёта и
свйнско мёсо/ што сё вйе сабльа на
КОлачё (песен)/
КОЛАН, о м., мн. КоЯайьё, те
/като опашеме пдйасо, па опрегачо, връс
пдйасо колан/ колан от црна чоа, сос
мониста, сини, бели, мудри/
К01ШР, о м., мн. КоЯарйё, те.
КОЛДРНИЦД , та , мн. КоЯ^Р-
ййЦй, те Пред за правене на
колела.
КОЛАЧЕ, то ср., мн. КоЯаЧё-
та, та Великденско хлебче /деца-
та — даваат им мрвёта, колачёта/
КОЛЕ сз. Ако /коле вйе нёчете, йа
си одимах момльаче, оно ми е другар/
КОЛЕНА, та /дайте ми жито
за кдледа, за божич/
КОЛЕИНИЧЕ, то ср., мн. КдЯед-
ййЧета, та Вид градинско цвете.
КОЛьЕА нсв.,' аор. КЯА (X) , прч.
КЯ^Я, а, о, й Коля /кдлъат йагниш-
та, печад гьи у фурньите/ че ме колъеш
ли?/
КОЛЕНИ РО, то ср. раст. Bi-
fora radians.
КОЛЕНЕЧКАТА адв. На колене
/че лёгнуе нарддо колёнечката/
КОЛЕНИЧИА НСВ. И СВ. Коле -
нича /не коленичёте!/
КОЛЕНО, то ср., мн. КоЯёйа,
КдЯейа (след предлог), та, ум. Ко-
ЯёйЦе, КоЯёйгка /снёг до колена, ама
че се ерей/ льуштим.си колёнгкьите/
КОЛЕРА, та Холера /колера
като те фане, на место те очйсти/
КОЛЕСНАРКА, та Колесар-
ка, част от кола.
-КОЛЕСНИК, о м., мн. КоЯесйй-
Цй, те . Колесник , предна коле-
сарка /коджа дрва набрани, онй се
свлачйньат с колесницу... другдто, дзад-
ниште, остави/ па че найдем кола ли,
колесник ли, па да го не носим, досадило
ми, изморила сам се/
КОЛЕТ, о м., мн. КоЯетй, те.
КОЛЕЦ и КОЛЕЦ, о м., мн. КдЯ-
Цй, КоЯЦйте Колче /и зёмеме на мё-
льица гьи чукаме: три дрвйе, и едно у
стредата соз душка на крайо; на едно
чаталёсто го туриме откаде дршката,
а од другата страна на колец мушнато;
и го чукаме/ па като напредёме осндвата
и ватдко, зёмеме кдлци, нарёдиме; коку
си сакаме, току си колье набйеме у зем-
ньата/
КО ЛИВА, та jk., мн.. КоЯйбй,
те /направат колйба, леей, покрйено
озгдр сос асарйё] а там при тййа дупкьи
понеже копано коджа годин, еден на-
правил една колйба/ двамата сме само с
офцйте, а еден е на колйбата/ напрёж
бес колйби, такалежёа офчарйёте/
КОЛИБЛР, о м., мн.. КоЯйбарйё ,
те 1йма еднй краиштанъе, еднй ко-
либарйё]
КОЛьИВО, то ср., мн. /КдЯьйЕа,
та /гьдргьовдён че се свари ченйца/
василёвдён — вариме ченица, ндсиме
кдлъиво, па си ручайа/
КОЛИЧКЛ, та мн. КоЯйЧ-
Кьй, те.
КОЛКЛФ,. КоЯК^Еа, о, . й /русййа
колкава е?/ колкава порасна!/
КОЛКУ нум. прон., ум. КоЯКУЧКУ
колку пати окнах/ колко йма да ти
казувам/ те, васо, колъкучку сам откъи-
налъа!/ на вас, вика, колкучку бёа
каменъе!/ .
КОЛНИ, д, й 1. Конто е за
кола /колни остён — и днъ е сос бат/
едён йарём колнгь едён орачкъи/ 2 . Кръ-
гъл /колни сенйи/
КОЛОКоЯдто ср., мн. КдЯй-
и!та, та н КоЯй., та, ум. КоЯё, Ко-
ЯеЯЦё Колело; велосипед /он си
правил коло у кашти/ мёне се строшй
едно коло, шйната, и наплатйе паднаа/
глеч от колата на колото/ на синд
колото/ прёдништа кола, кола дзадни-
шта/ на чётири колета една кола] брад-
ва за да се дёлат колата/ четрйма
бракъа се гднъат, не мдж да се достйг-
нат — кдлиштата/ плуго е на кдлишта/
праи кдлишта/; (части*, блёове, главйна,
йапрак, ластавица, локма, наплатйе,
спйци, шйна) дт. КОПЕЛЮ Голо мя-
сто (без трева) в лив ада /найдё-
ме едно колъелъд дека нёма трава/
КОЛОВЛЛЕ .в±. КОВЛЛЛЛЕ.
КОЛОНзКЛ, та ±., мн. КоЯдйз-
Кьй, те /току се колднгката
струпала, лъулнала се/
КОЛЧЛК, о м., мн. КоЯЧ^Цй, те
Чкраса от гайтан, пришита на ла-
ктите на аба, адяёМа, , или на
ко-ленете на	/а на
лахтйте йма колчаци/
КОЛЛИ адв. /комай току и до-
чувлъам/ идда там, две три нёделъи ко-
май седёа/ комай нёма по стар од нёго/
КОЛЛИВИЛ нсв., aop. КоЯай-
дй (X) , прч. КоЯайдйЯ, а, о, й
Командвам /матка, царица, што гъи
команди/	-
КОЛЛНИИР, о м., мн. КоЯайдй-
рй, те /дружйнио командйр/
КОЛЛР, о м., мн. КдЯарйе, те.
КОЛЛТ , о, м., мн. КоЯатйё t
те, ум. КоЯаЧё /там че те дадёме.
там йма дебёл комат/ къйнат погачите
и кумовата скъйнат на комачёта/
КОЛЛТЛРЕС, КоЯатарёста, о, й
Готовански /коматарёста бдлес, не
обйча да рабдти/
.КОЛБЛИНЛ, та Ж., мн. КоЯб^й-
йй, те.	.
КОЛБЛН м., в&. КОМБАЙНА.
К0ЛБИЛИ30Н м., в£.. КОЛБИНЕ-
ЗОИ /комбилиздно да го прйкрпа малко/
КОЛИН , о м., мн.Койййй, те.
. х КОЛИСИИЛ, та^., мн. КоМйсйй,
те /ойдё мдо сйн прет комйсийа, фана
се войник/ ...
КОЛИТЛ,' о м., мн. КоЯйтй, те
/комйта бйл и дн. и дн се записал у
негдвата чёта/
КОЛИТЕТ , о м., мн. ' КоЯйтётй
те /пдсле комитет си избраме да
раковдди работата/
КОЛКЛЛ СЕ нсв. /штдм се йави
чушка, варкаме да си откъйнеме, да се
кдмкаме/ -
КОЛЛИ?, о м., мн. КдЛпйРйе и
КоЯпйРйё, те, мн. бр. Кд/4пйра
Картоф /а нйе тууа месййме лёп да им
занесёме, Захар, кромйт, кдмпир/ па че
апнеме по печёс.кдмпира/ и длъа ми зема
из раката едно компирё]
КОЛБНЛ, та . -мн. КоЯ^йй,
те /че победй совёцкъио сойус, че стане
кому на цел свёт/ че дде врёме, тогай на
влас че дде комуната/
'КОЛННИС, то м., мн. КоЯУйй-
стй, те /мёне ме накара войната да
станем комунйс/ комунйстите билй по
слаби/
. .КОЛШИИЛ, та. м., мн. КоЯШйй,
те /прибраа гъи комшйите/
КОЛШИКьЛ, КОЛШИИКЛ, та ,
мн. КоЯ111йЯКьй, , те /като ме вид ат
женйте — и жени, и невёсти, и
комшйкъи, кажат така,../.
КОЛШИИСКьИ, Ка, Ко, Кьй.
КОНь, о м., мн. Кдйье и Койьё,
Койьёте, мн. бр. Кдйьа, ум. КойьЧё
/да му пасё кднъо на.деда божйла/ уами-
ме два кднъа/ мёсто вуци да утёпам, йа
сам грмнал у еднй кднъе/ па ймахме
конъё; каруца/ па конъёте висдкъи висд-
къи, па дн се качуе.../
КОНЛК, о м, мн. Кой^Цй, те
Временна квартира /у магда ли си на
конак?/...нёма одайа, дти че дде турчин
да седй на конак/
КОНьЛР , о м., мн. Койьарйё,
те.
99
КОНьЛРНИК, о м., мн. Койь^Р-
ййЦй, те Ограда за коне на пла-
нинско място.
КОНИЧЛЕ, то ср. раст. Лале,
Tulipa sp.
KOHDMA, та ж. Клкэкарка,
интриганка.
КОНИЧЛАНьЕ, то ср., вЖ. КЧН-
DHЛАНьЕ Подстрекателство, ин-
трига .	,.
КОНИЧРИ, те мн. Половинки
обувки. '	.
КОНЕЦ, рядко КдйеЦ, О м., мн.
КдйЦй, КойЦйте и КдйЦйте, ум.
КойЧё lucnpeo пойде дебела свила, пд-
слъе фане тангка да йде, на конец!
качйшни концы!
КОНОПЕЦ, о м., .мн. КойдпЦй,
те Канап, връв, въЖе /конопец
шпго се врзува сено!
КОНСКьИ, Ка, Ко, Кьй )иза
конска торба... ни не бива! конска глава/
КОНСПИРЛЦИИЛ, та А. /па си до-
йддме тука, па фанааме конспирацийа/
КОНТОЛЕР, о м., мн. КойтоЯё-
рйе,. ум. КойтоЯёрЧе Контрольор.
КОНТРОЛ, о м. ! нёмаа нйкакоф
контрол!
КОНТРОЛИРУЙ нсв\ И св.
КОНТЧЗЕН,. КойтУзйа, о, й
!ймам страната контузна/
КОПА, та jt. ? мн. Копй, те
!сенд копи/ да фрлъа сено на копата/
КОПЯМ нсв. 1. Копая; окопа-
вам, прекопавам /че копам, и после
че прашим, че трапим и че расаждам/
децата успим... па идем да кдпам нош-
тёска. цётата лайат, петлите пропо-
йат — ‘ йа сё кдпам/ стане толкаф
(тутунъо),' па че го кдпаме еднаш, па
фторо че го кдпаме! копааме царевици
до пладне! копала, копала, па ископала
водата/ они къиткъи копали та си сади-
ли дома! и не хтелд се кдпа, земнъата
дти ндгу тврда! й там при тййа дупкьи
понёже кдпано коджа годин,едён напра-
вил една колиба/ копана могьйла/ и сё
врвйм на работа, на копанье, на жётва/
2. Погребвам, заравям /кога умрат
вашите, какд гьи кдпаа?! ш двата уте-
пал, па извикал комшйите да гъи кдпат
нёкаде/ и по тдо дёнь го кдпаме мра-
вйньак каде йма/ а па нечем у софйскьи-
те грдбишта ме кдпаа! цйганьете онй
другойаче се кдпад бе!/ 3 . Разбърк-
вам, бъркам (с лъ±ица) !кдпа' се
сос лажйца!
КОПАНь ль. Копаня !дадёме го
(балото) на вальавичар, и\ днг го тури у
кдпань па с едно дрво пуа го, пуа го!
КОПДНьД, та Ж., мн. Коп^йьй ,
те ,''вЖ. Коп^йьКьа.
КОПДНИЦД, та Ж. ирон Копано
/дёка копала, дёка не, смрсйла го, само
да се знае, че е кдпано, копаница!/
КОПДНьКьД, * та Ж., мн. Ко-
п^йьКьй, те 1. Дървена паница,
копанка; 2. Голяма дървена лъ-
±ица /с нёйа се гребё брашндто!
КОПАТА само в нэраэа /драта
копата, дай ми, дёдо, момата/
КОПАЧ, о м., мн. КопаЧйё, те
1. Човек, който копае !сйте се чу-
дйа там, и копачйё, и еоловарйё] 2. Ко-
пачка, търнокоп !и тогай се собрали
драта сос копачйё, лопаты!; 3. Вид
ренде.
КОПЕЛАРЧЕ, то ср., мн. Копе-
Я^рЧета, та Овца, крава, която е
родила през първата си година
!дфца, ако се ойагньй на една година —
копеларче/
КОПЕЛЕ, то ср., мн. КдпеЯй-
ц!та, та !залагала се сос едён турчин и
пошла тёшка и родила; и го фрльйла
кдпелъе — мома е родйла, нежёнъета/
дти штёрка ти така допуштй да
фрльа кдпелишта?!	;
КОПЕЛЧША, та Ж., мн. КопеЯУ-
ц]й, .те Женско ткивотно, родило
през първата си година; моми-
,че, родило преди брака.
КОПЕН, о м., мн. Кдпйй, Коп-
ййте /копён — од дёсед до стакрхци!
КОПЕРДТОР, о м., мн. Колер&-
торй, те.
КОПЕРАЦИИА, та±, мн. Копе-
р&Цйй, те !ойдда да вйдат на
коперацийа йма ли буфёти!
КОПИТЕН, Колйтйа, о, й Пред-
назначен за копита !копйтен ндш!
КОПИТО, то ср., мн. Колйта,
та.
КОПНЕА св. Започна да ко-
пая; покопал малко /идоа, копайа;
сефтё байа начд ваш копна)
КОПРДЛьД, та Ж., мн. Колр&-
Яьй, те Желязна част на края на
оратния остен, за чистене на ра-
ло : /остён за оранье . чаталёс, и на
еденио чатал се тура бат, паламарчё,
да бацкат волдвете. а на дзаднио край —
железо, копральа, да се стружё ралото/
КОПЧД, та ж., мн. КдлЧй, те
Телено копче !свйено от тел като
обсчёта! едната кдпча — кука!
КОПЧЕ, г то ср. /опё ме така и
скьина ми кдпчето!
КОПЧИЛКА, та Ж., мн. КолЧйЯ-
Кьй, те Кърфица (безопасна) /д
100
па оттат натоварйиме друга стока:
обсчета, синджирчёта, копчйлкьи, прс-
тенъчёта/
КОРД, Корста ж., мн. К6рй,
Корйте, ум, КорйЧКа, КдрКа /не-
коа корка баница/ сучём кори/ и озддл на
краго три кори сукани сос расукалькьа. и
другъите пет шёс еднд врз друго кори, и
настрёт продёре корите и остави три
здрави кори)
КьОРДВИЦД, та лк., мн, Кьдра-
ЕйЦй, те /къдравице, не гд ли видиш?/
KOFRM нсв. Коря, упреквам.
КьОРДФ, Кьдраба, о, й /а сега
мй е ногу мачно, оти мй не орати
никой, ако сам кьдрава/ момчёто не знае,
къдрава ли е, саката ли е/; КьОРДВО
КУТРЕ Сляпо куче, Spalax typhlus
/кьдраво кутре, подрйе зайрёто, йадё.
каде е тлаковйто, да мдж да копа/
КьОРДФ ДИШ Прилеп.
КОРПЕДД, та лк. , мн, КордёИй,
те.
КОРЕЕЦ, о м., мн. КорёйЦй,
те.
КОРЕЯ, о м., мн, КЬрМй, Кор-
Мйте и КдрДоЕе, КорМдЕете, мн.
бр. КдрМа, ум. КореМЧё /корёмо е
чйстата мака/ шёс корма сам носила и
сёдмото сам пометнала/
КОРЕНЬ, ьО и ьд м,, мн. Кдре-
йье, Корейьёте, 'мн. бр. Кдрейьа
/и после го оскубёме со сё кдренъе/ от-
кадё му е цафтдко, оттам му е врр,
откаде кореньёте — газд] два кдреньа
запрашйх/ да му знае кореньд]
КОРЕНьДК, о м., мн. Корейь^-
Цй, те Коренище; място, където
има много корени /кадё се не рабдти
местдто — уйали го кореньаци бреш-
теницй/
КОРЕНИД, та Род /йа сам от
таа коренйа/
КОРИИД, та , мн. Корйй, те
/вйкаме го това место трйчкова ко-
рийа/ спуштй се даш у корййата нат
селдто/
КОРИЛ нсв. Коря /еден човёк бил
ндгу лаком, жена му сё го корила/
КОРИТО, то ср., мн, Корйта,
та, ум. Корйтё, КорйтёйЦе /едён
турчин йё бил ефёндийа,на цёлото
корйто тука кмёт/
КьОР КьНТНК /а па нашио — къдр
кьутук, спотура се, нйшто не вйди/
КОРЛЕЧКьИ адв. По корем.
КОРНЕЛ, та А,, мн. КорУБй, те
Улей на воденица /прости воденйци
тогай бёа на вода — озгдрека две коруби,
течё еодата/
КОРНБЕС, КорУБёста, о, й
/корубёсти туули/
. КОРНШИНьДК и КОРНШИНьОК, о
м,, мн. - КорУШййьЦй, те Курешки
/смрдй ми на корушйньок/
КьОРЧО м. /кадё бре къдрчо? кадё
си пошёл? ели че се удавиш?/
КОС, Кост& i., мн, Кдстй,
Костйте, Костйтё, ум. КоШЧйЦа,
КостйЧКа Кост /дн там кости оста-
вй, сиромах, утепаа го, не , врна се/
жёно, видиш ли таа кошчйца на плдто?
кднска глава?/ у мрела, а костите
останали/ коститё што са]
КОСЛ, Косата , мн. Кдсй,
Косйте /клёпат косата, острат/
кдй с мотикьи; кдй сос коси/ 2. /пдсле
стане повёсмо од грсницата, като коса,
перчик/ бёличка му бёше косата/ косите
ми настрхнаа/	"
КьОСДВЕЦ, ом., мн. КьдсаФ-
Цй, те Кос, Turdus merula.
КьОСДК, о м., мн. Кьос&Цй,
те Кьосе. ’
КОСДР, Ом., вЖ, КОСЫ.
КьОСДФ, КьдсаЕа, о, й За
мъ±: на който не растат брада и
мустаци; за ±ена: с неокосмени
крака. и ръце /йа сам кьдсава, а на
нёйа ногата и се црнее од влакна/ /
КОСДЧ, о м., мн, КосаЧйё, те.
КОСДЧДЪК, о м. Коситба.
КьОСЕДЕТД,. та мн. \ Щавени
царвули /кьоселёта, штавени опйнци,
зиме у кал да не натржа мокро, да не ё
мокро/
КьОСЕЛ, о м., мн.. КьдсМй,
КьосМйте, мн. бр. КьосёМа Нестри-
ган овен-разплодник /кьосём — за
расплдт, не се стрижё две три годин,
стрижат само корёмо и шийата, за
мдстра го оставйат/
КОСЕ?, о м., мн.. Кдсерйе, те
/кдсеро рёже о двёте страни/
КОСИЛО, то ср., мн. Косййа,
та Дръзкка на коса.
КОСИЯ нсв. Кося /косили сёно за
зимно врёме/ ошлд... соз дружина ергьё-
нье на косёнье льивада/
КОСИЛ СЕ нсв. Ядосвам се,
сърдя се /йа саках момчё> онд па
момльаче!— не му се коси!/ тийа деца
нй са жёлни, нй са гладни, тй си ручай
та се не коси/
.... КОСИЦД, та Ж., мн. КосйЦй,
те Плитка на ±енска коса (соб-
ствена, естествена) /ей сватове по
гайтан превёла, йа званйци на ейтни
коейци (песен)/ коейца од ндйната си
кдеа/ двои коейци/
101
КОСИЧНьЛК, о м., мн. КосйЧ-
йьаЦй, те Украса за Женски плит-
ки /косичнъак — тава е рупчета/
КОСОРЛьЛФ ,\ КосдрЯьаЕа, о, й
Сприхав, който лесно се ядосва
/и двёте са косдрльави, кдсат се/
КьОСТЕК, о м., мн. КьостёЦй,
те (Кр.), вЖ. КУСКУНь ВъЖенце за
опъване върха на царвула.
КОСТЕЙ, а,о , й /от кости са,
кдстени мониста/
КьОСТЕНЕ, та ср., мн. Кьос-
тейёта, та, вЖ. БДЛИИЛ Сорт тън-
kokopa тиква.
'КОСТИЛьЛФ> вЖ. КОШТИЛьЛФ.
КОСТУЛ, о м. , мн. Кост^Мй, те
Косткзм/ комплект /еден костум дрёи/
КОСТУРЛ, та ж., мн. КостУрй,
те Желязна част на ноЖче, ноЖ-
че без дръЖка
КОТЛР, о м., мн. Кдтарйе, те
и Кдтарй, те Лека дървена по-
стройка без покрив (за доби-
тък); лятна дървена конина /оф-
ците пасад гьи офчарйёте, слёзнат па
од балкано, гьубрат на кдтарй/ телёто
изрипнало ис кдтаро/
<	. КьОТЕК, о м., мн. КьотёЦй,
те, мн. бр. КьотёКа '/това е сал за
пребйванъе момлъаче, сал за къотёк/ после
виде дека е лажа, ама йадо къотёк/ ка-
то ме забие, и ми е три заба искрътйл,
отрикьотека/
КОТЕЛ, ом., мн. КдтЯй, Кот-
Яйте, мн. бр КдтЯа ум. КотЯё /и ту-
риме у едён котёл вода/ зевницйте пуни
вуна, масло, кдтли млеко/ котлё за гот-
вёнъё/ два три котла истдчиме у
тепцйи/
; . КОТЛЕВЛРКЛ, та Ж., мн. Кот-
, ЯеЕ^рКьй, те Котелка.
КОТЛЕНгКЛ,. та Ж., мн. Кот-
ЯейгКьй, те Котелка.
КОТЛИЧКЛ, та м., мн.КотЯйЧ-
Кьй, те Котле, котелка.
КОТЛЪК, о м., мн. КотЯъЦй, те
Бримка; примка за копче на ко-
Жух; примка за нитка в нищёлка
/по едён котлък по една ништелъкъа се
удёва/ у ништелъкьата една нйшка кадё
се удёва, она се вика котлък/ котлъците
на нйштелъкьи/
‘ КОТ ЛЛТЕ мЖд. Вик" за при-
мамване на пчелен рояк .
КОТРОБЛПЖИЛЪК, о м. Контра-
банда (действие, занятие)
КОТРОБЛН, о м. Контрабанда.
КОТРУЛь, о м., мн. КотрУЯьё,
те Невчесана коса; по-дълга
коса в средата на тила.
КОФЛ, та мн. К6фй, те.
КьОФТЛК, о м., мн. Кьофт&Дй,
те ирон. Юофте.
КьОФТЕ, то ср., мн. КьоФтёта,
та, вЖ. КьУФТЕ.
КОФТОР, о м., мн. КоФТОРйё,
те Ламаринена печка /у кофтдро сос
машите бркат/ после кофторйе фанаа
да кладат/
КОФЧЛК, КдфЧаго м., мн. К6ф-
Чадзй, те ум. КдфЧадже и КоФЧа-
джё Ковчег; сандък /да отворим
кофчаго, да донесём кожушёто/
КОФЧЕЖНИК, о м. /кофчёжнико
на булъугбашййата/
КОЦДЛь, о м., мн. КоЦаЯьё, те
ум. КоЦаЯьЧё Плитки с вплетена
вълна,  украсени с пари,. мониста
/коцалъ — от св ой а та коса и вуна/ ко-
цалъ — от црна вуна, врс нёго стари па-
ри/ койа иска да се жёнъи, праи коцалъ/
коцалъо сплётен на mpuj какд по тур-
ската война — нема вёче коцалъё/ црно
коцалъчё с рупчета/
КОЧ! мЖд. Подвикване овци-
те да влизат в кошарата.
КОЧИЙЛ, та Ж., мн". -КоЧйй, те
/кочийа — пуна кола/
КОЧИНЛ, та Ж., мн. КдЧййй,
те.
КОЧКЛ адв. Доста, мноЖко /она
че поседи ли тука кочка?/ калабалък у
кашти, деца кочка] кочка е по млада од
мёне/ с това кочка че се найадёш!/ кочка
чаши/
КОЧЛЕ, то ср., мн. КоЧЯёта,
та Нескопен овен до две години.
КОШ, о м., мн. КоШёЕе, те,
ум. Konle 1. Кош /караме йабукъи и
круши, по дёсет коша у колата сме ка-
чйли. кошёвете пуни, сё окол илъадо ока
на една кола] рйбата се лови у кошёта
на завой/; 2. Плет, стена за укре-
пване на брегове /на река каде рови
водата — колье, плот, унётре каменъе/;
3. Кош на воденица.
КОШ! . мЖд. . Подвикване по вол
да се впрегне. . .
L КОШЛР, о м,, мн. КдШаРйе, те
Семейство, пчели, . рояк /нёкому се
падне зрно. боп и вйкаме — това са
кдшарйе/
КОШЛРЛ, та- Ж., мн.. КоШ^рй,
те /кошара за дфци, волове, крави/
КОШЛРИШТЕ, то ср., мн. КоШа-
рйШта, та Кошерище, плетен ко-
шер. ••
. КьОШЕ, то ср., мн. КьоШёта,
та /и като ойде (момата), застане у
Къошёто.../
102
КОШЕР , о м., мн. КдШеРйе, те
в*. КОШ ДР Семейство .пчели, рояк
1имал си кдшерйе!
КьОШКД, та Ж.,- мн. КьдШКьй,
те (сп. б.) Чардак.
КОШКДЛ нсв. 1. Карам вола да
се впрегне !кошка вдло — дуга про-
цапо и вика: кош! 'на воло да се упрёгне/
2. Човъркам, безпокоя ]што те
кошка?!
КОШНИЦД, та мн. КдШййЦй,
те, ум. КоШййЧё )кога исуса родила, у
кошница го е крила) виддоме кдшници
на моми и ойддоме да им зёмеме од
йаденьето)
КОШТИЛьДВИЦД, та. %, г мн.
КоШтйЯь&ЕйЦй, те Суха, мършава
(Жена); прея. Скъперница.
КОШТИЛьДФ , КоШтйЯь^Еа . о,, й
1. С дебела черуггка (за орех)
lopeu коштилъаф — кдй не мдже да се
трдши! 2. Сух, мършав (човек) ,
прея. Скъперник.
КОШТРДВД, та &. раст. Se-
taria.	\	’
КОШТРДК, Ом., вЖ. КОШТРДВД
Setaria !нарезаме купчёта трава,
коштрак/
КОШНЛьД, та Ж., мн. КоШУЯьй,
те, ум. КоШУЯьё, КоШУЯьЧё Риза
/и дарува свекорд кошулъа и крпа, а
свекрвата — кошулъа жёнска и една ма-
шка, за момчёто! рйзите са на малйте,
а кошулъите — на старите) и кумо ли
елй кумицата йдат на пазар, зёмад дар,
дрёи, кошулъче сошйла на раце/
КОШНТД, та Ж., мя. КоШУтй,
те.
КРДВД, та Ж., мн. КрАЕй, те,
ум. КраЕё /и са одврзали една йуничка,
кравё убово/
КРДВДР, о м., мн. КраЕаРйё,
те.
КРДВИ и КРДВИ, Крайне, Кра-
Ёйд, КраЕй Крави, кравешки; КРД-
ВЙД ОПДШКЛ раст. Равен, Rheum sp.
КРДПДРИЙД и КРДПОРИЙД, там.
и Ж., мн. Крадарйй и Крадорйй, те
1. Стопанин, който е дал овцете
си в стадо с други; 2. Овце на
такъв стопанин. /сите дфци са кра-
дарйи, саде мойте не са/ и че носи на
драта (стриглъёто), на крадорйите, на
стопаните, дека им пасе офцйте!
КРДИЕЦ, о м., мн. КратЦй, те.
КРДИНЕЛ нсв. и св. Крада jou-
дёме да краднеме на цйгангката от слй-
eumef кдчо, не краднете!! и онй му крад-
нали парйте! што е моми за краднанъе!/
КРДЖБД, та Ж., мн. КраЖбй,
те.	.
КРДИ, о м., мн. Кр^йШта, та,
ум. КрайЧё /че те оставим на нашио
край) край че турат на ейчко/'не те да
изучи до край! па а докараа на край се-
лдто у една кашта! тРи дрвйе, две и ед-
нд у стредата соз душка на крайо!, нёма
штд — земааме си крайо! това не мдж
да му наеш крайо на живдто/ моата
макъа близнй три деца, на стредата"
маш ко, по краиштата женскьи/ снар,
тё ми се прируча, дай ми крайчё лебец/
КРДЙНИК, о м., мя. Кр^НййЦй,
те Който Живее на край село.
\ КРДЙНИЧДНЕЦ, о м., мн. КраЙ-
НйЧ^НЦй, те Жител на село
Крайницй\\.
КРДЙНИЧДНИН, о м., мя. Край™
ййЧАйье, те, в±. КРДЙНИЧДНЕЦ’Жи-
тел на село Крайнйци.
КРДИНИЧДНСКьИ, Ка,. Ко, Кьй,
Крайнишки, от с. Крайници. .
КРДИНИЧКьИ, Ка, Ко, : Кьй
Крайнишки, от с. Крайници !край-
ничкъите првенцй! крайничка падйна!
‘ . КРДЙШНИК, о м.; м^. Кр^й111-?
ййЦй, те.
КРДИШТДНИН, о М., МН. КрайШ-
тёйье, те Жител на с.: Крайница
/йма еднй краиштанъе, еднй колибарйё]
КРДК, Кр&зо м., мн. Кр^гоЕе ,
КрагоЕёте Кръг !крак — сос нёго се
спуска погачата у подницата/ и като се
испече (зёлнико), извади се, тури краго
до пддницата така> и фане зёлнико —
одп на краго)
. ’КРДЛ, Кр&Яьо м. !кралъо фили-
бёчкьи (песен)/	‘
КРДДИЦД, та Ж., мн. КраИйЦй ,
те !седёла е нёкоа кралйца тууа/
КРДЛДРИН, о м., мн. КраЙарйё,
те Водач на косачите, пръв в ре-
дицата /крамарин, на косачйёте првио!
КРДЛДТИЛ нсв. Чупя* на късо-
ве хляб, отчупвам си от хляба.
КРДНИзДДО, то ср., мн. Кр&й-
дзаИа, та ирон. Крак (обикн. за дъ~
лъг kpak) , Жарг. ДЖонгал, балдър.
КРДСИЛ ясв. Чкрасявам !знае
кашта да вртй: мйе, краси, предё, ткае/
КРДСТДВИЦД, та.А., мн. КрЛс-
таЕйЦй, те.
КРДСТДФ, КрёстаЕа, о, й.
КРДТ, о м., мя. КрАтоЕе , те
Мярка за дълЖина, равна на 2 см.
!ексйк о трита рупа на крато/ <
КРДТИЛ нсв. Къртя, разкърт-
вам !камико се крати лёсно! крати се
на буци/ да кратиме пенъугъите! ’
КРДТВНД, та мн.- Крат^йй,
те !гушава кратуна! слет това кратуна
103
ли ё, чапчак ли ё, сос чапчако че
оцрпуёаш суроватката!
.КРДЧКД, та Хч, мн. Кр^ЧКьй,
те /нито едён крачка не смёе надзат/
КРЛЧКОЛЕР, о м. Голям пер-
гел, с който се мери разстоя-
ние, размери на участък земя.
КРБЛК, ом., мн. КрбАЦй, те,
вЖ. Крбай^ Остарял, негоден (до-
битък)
КРБЛНЛ неизм. Остарял, него -
ден (за добитък) .
КРВДВИЛ нсв. взвр. КРВЛВИЛ СЕ
Кървавя /не тдхме да се крвавиме на
девёти септёмври! не крвави твои
стари од ай!	\
КРВДФ, ХрЕаЕа, о, й ; Кървав
1крвава му била едната рака!
КРВИЛСЗЕЛ нсв., св. КрЕй^ШеЯ,
аор. св., КрЕйас^ (X) , прч. КрЕйа-
с£Я, а, о, й Кръвясвам.
КРВНьйК, о м., мн. КрЕйьаЦй,
те Скопен шопар (за угояване).
. . КРЕДЛь и КРЕДЛь/.КреАЯьо м.,
мн. Кре^Яье, те Вид гущер, /по де~
бёлшко е од змийата, по тъпа опашка!
. КРЕВДТ и КРЕВДТ, О м., ,мн.
КрёЕатйе,и КреЕатйё, те, мн. . бр.
КрёЕата, ум. ; КреЕатЧё /кога дойдё
мама, затёче ме — на кревато лежйм!
туриме го на кревато на една црга)
нёмаше креватйё> одрдве нёмаше,: от
тдо . дзит — . та; асъро! креватйёте са
древни! онй ймаа два крёвата!
\ КРЕИЛЧ, о м. , мн. КрейаЧйё,
те (?) /едно кротко, шеесё сантима,
дбло.на опашката, не е тангко като на
змийата; змйите гъи mgna/ /
КРЕКДЛ нсв. Крякам . !крёкат
нёкаде кокдшкьите!
? Г КРЕЛИК, о м., . мн. КреМйЦй,
те Кремък.
КРЕПИЛ нсв. Крепя !сёльаньете
па ме крёпат/ желёзо да йа крёпи/
крёпим справедливата кауза!j
КРЕЧЕТДЛО, то ср., мн. Кре-
ЧетАЯа, та!кречетало на кдшо да
може да спада жйтото/
КРЖДФ, КрЖаЕа, о, й Слаб,
болен, келяв !кржава гора не вирёе!
не вирёе дрвдто, закьелавёва, не пуска
ластарй^ кржавое/ *
КРЖЕЛь\ о м., мн. КрЖеЯье ,,
те Стислив човек, скръндза. '
КРИВДК, о м., мн. КрйЕАЦй,
те, .. .	. .	; '•
КРИВИЛ нсв. Куцам. ;
КРИЕЛ нсв., аор. КрЙ (X) , прч.
КрйЯ, а, о, й, взвр. КрйеМ се
Крия jcnaama им била млада, крйла се
од нйхь/ крйехме се по капйнъкъите!
КРИЛДТЕН, КрйЯ^тйа, о, й
Крилат /крилатни живдтни/
КРИЛО, КрйЯдто ср., мн. Крй-
Яа, КрйЯАта, ум. -КрйЯЦё, мн. Крй-
ЯПЛ 1. Крило !петёло е болъен, обесйл
е едндто крило! од оджако е паднало у
огьйно дете манёнгько сос крйла — това
билд навйак/; 2. Плавник на риба.
КРИФ, КрйЕа, о, й 1. Крив,
извит /гдре гъи забодёме, онй дека са
криви! 2. Куц !йа с крйвата ндга че
играем/ тдо турчин ...йё бйл крйф.
нашио деда и прёдеда и дн йё крйв бйл
со съштата ндга/ 3 . Крив , виновен
/гдспут расъждава, бдк право кара, ко е
крйф, виновен, накаже го/; КРИВО, то
ср. Несправедливост /па се крйво гд-
ньи/; КРИВО адв. 1. Мъчно, обидно
/за него ми е *крйво!; 2 . Неправилно
!бдже, дали сам те крйво помольйл, ели
крйво си ме разбрал?! КРИВО ЛЕВО
Горе долу, как да е /таа, таа,
знаеш ли гласд? йа знам криво лёво!
КРК, Kpso м. , мн. КргоЕе, те
Кръг, в±. КРЛК !годйшни кргове на
дрвдто/
КРКЛВЕЦ, о м., мн. ХрКаФЦй,
.те Прякор на селяните от Радо-
мирско .
. КРКЛЛ нсв. Пия много, пи-
янствам /пийни! нйе кркаме тука/
КРКДЧ, о м., мн. КрКаЧйё, те
Пияч, пияница.
КРКЛИЗИ (тур. kirki) КРКЛИЗИ
НОЖИЦИ Но±ици за стригане на
овце.
КРКЛИЧИНЛ, та i.’, мн. КрК-
ЯйЧййй, те Къртичина !губи се из
нёкои крклйчини еодата!
КРКЛЛ неизм. (тур. kirkma) Къд-
рици, къдрава коса !косата е на
кркма]
. КРКНЕЛ св. Пийна.
КРКОТИЛ нсв. Смея се с глас
/стига си кркотйла!/
КРЛьЛВИЛ СЕ.-нсв. Оправям се,
идвам на себе си /крльави се, фана
да воздйша, да се свештава, дофата се/
КРЛЕШ, КрЯеЖо м., мн. КрЯе-
Жйе, те Кърлезк. ...
КРЛЛ, та jfc. Храна за добитък
/крмата о трйци/
КРЛЕН, КрМйа, о, й Кръмен
/крмно цвёкло/
КРЛЕШ, ХрЯёЖо,м. Кърмене,на
добитък; храна за добитък.
; , КРЛИЛ' нсв. Давам храна на
добитък /искараме офцйте на леей.
104
там пасём, у сёдмицата гъи крмим два
пати здп и отава) t
KPHDflK, о м., мн. КрйЬ^Цй,
те Стомна със счупено гърло.
КРНОзЛ, та м. и at.., мн. Крй-
дзй, те Скъперник, скръндза.
КРНИзЕЛ, о м., мн. КРйдзе-
Яье, те Скъперник, скръндза.
КРНИЛ! нсв. Накърнявам; нама-
лявам, откъсвам парче от нещо.
КРОИЛ! нсв., аор. Крой (X) , прч.
КройЯ , а, о, й Кроя; рё±а /и се
научи да шие, и си крои и шие) крди се
прачката) йа го кроим, лознйцата, сос
тривонъчё] да крдиме гашти) чоа
искроена)
КРОТЧИИИШТЕ, то ср. )ашламй-
ште кромидйште)
КРОЛШДОФ, КроМйддЕа, о, й
)кромиддво семе) кромиддви пёрйа)
КРОЛИТ, КРоМйдо м. )расаж-
даме кромйдо)
КРОЛИТКЯ, та мн. КроЯйт-
Кьй, те Глава кромид )w туриме у
маслдто една кромйтка)
КРОНОЙ?, о м., мн. Кройдйрйе,
те Пръстен съд за вино )крондйр
винд — кален, като барде, но по манёнг-
ко/ утичнъак праштат сос крондйр вино
и конь)
КРОСНО, Кросйдто ср., мн.
Крдсйа, та, ум. fc>oc.ile )принесёме
Цапци, кросно] ...и си сновёме, после го
навйваме на кросндто) кроснё памук)
КРОТОК, КрдтКа, Ко, Кьй, ум.
КрйтййоК, КрдтйЧКа, Ко, Кьй Кро-
тък /невёстата е крдтичка) кротко
детё бёше, милостйвно) кога дошли,
били ногу крдткъи дра, у чужда држава
дошли, не знайали што гъи чека)
КРЕИ, та Ж., мн. Крпй, те, ум.
Крпё Кърпа /и тогай турам чисто,
бело крпё) дай ми кръпа да се обрйшим);
ФРЛьД КРПЕТЛ (за сняг) Вали на
парцали /снегд току фрлъа крпёта
крпёта)
КРПДЧИНД, та %. Нещо кър-
пено.
КРПЕЛь, о м., мн. КрпеЯье, те
Късо дърво, неодялано, за тояга
)като земах еден крпелъ та като го
погнах!)
КРПЕЧКьИ, Ка, Ко, Кьй Като
за пшене, за подгъв (шев) )крпе-
чкъи шёф)
КРПЕШ, КрпёЖо м. Кърпе±
Iнёмам крпёш) крпёж дом држй/ ако
ймаш крпёш - домд ти држй)
КРПИЛ нсв. Кърпя.
КРПКД, та л., мн. КрпКьй, те
Кръпка.
КРПЛьДК, о м., мн. КрпЯь^Цй,
те Негодно парче плат; нещо за-
кърпено )крпи на момёто да зёме сите
крплъаци/
КРС, Крсто м., мн. КрстёЕе и
Кр стоЕе, те, ум. Крстё Кръст /и
сите цунаме кръс така] и нашио свеш-
тёник... сос крстовете и сос нарддо...
носил у рацёте еванггъелъето)
КРСТДТЕЧКьИ адв. На кръст,
кръстато, кръстосано.
КРСТДЧ, о м., мн. КРСтаЧйё,
те 1. Бод 'на кръст'; 2. раст.
Вранско'око, Paris quadrifolia
)къйткъи от крстачйё, од голёмо цвёкъе)
КРСТДЧКП/ та , мн. Крст&Ч-
Кьй, те Кръстачка, уред за раз-
мотаване на пре±да. ' ' ... с ,
КРСТДЧКьИ адв. Кръстосано;
със скръстени крака.
КРСТЕЦ, о м., мн. КрсЦй, Кр-
ХЦй, КреЦйте, КрХЦйте и КрсЦйтё,
КрХЦйтё Копа от 16 снопа )качуеме
по три крсци) по ньйвите им са одили й :
са бройли крсцитё. на дёсет крсци еден
крстёц са земали данок) и на армано
туриме крхцйте)
КРСТИЛГ нсв., взвр. Крстйй се
Кръстя )носийа го, крстиа го детёто)
дн ме е крстил, на шамийа ме е држал,
платнд немало) некрещено детё като
умре стане навйак) като минаа, нйе
обрнааме едно крстёнъе, метанийа, и
цалйваме стапкъите на конъёте)
КРСТИНД, та 1. Основата 7
на кръетец от снопи ]осндвата на
крстёцо); 2. Кръст (на тялото) . •
КРСТИНьй, та , мн. . Хрсяй-
йьй, те Част на кола )на крстй-
нъата на колата)
КРСТИТЕЛ, о м. )крстйтел на
исуса) ’ \
КРСТОПДТ, о М., мн. КрстопА.—
тйи!та, та и Крстоп^тй, те. Кръ-
стопът )ергъёнъете и момйте... - са се
збирали на крстопатите) и са ошлй до
кръетопато)
КРСТОСКП, та ±., мн. Крстдс-
Кьй, те Кръстоска, кръстосване
)нйшкъите прават кретдека)
КРСТОСЧЕЛ нсв., св. KPCTdllleM,
аор. св. КРСТОС& (X) , прч. ikpc/xo-
с&Я, а, о, й Кръстосвам )крстдсуе
се ораньето кадё е равна плошта)
КРТ, о м., мн. КртоЕе, те,
в±. КРТИЦЛ Къртица.
КРТИЦД, та at., мн. КртйЦй ,
те Къртица, Talpa europaea.
105
Л	....
КРТОВИНД, та ir., мн. XptoGA-
riri, те Къртичина.
КРУШД,. та Ж,, мн. КрУШй, те
(караме йабукъи и круши/
КРУШУЛ, О м., вЛ. КУРШУЛ.
К РФ, Крфт& л., ум. КРФЙйЦа
Кръв !йагнёто като закдлъат, оставит
крф од него/ цела река крф йе текло)
едён мёсец ддфтурите не можёа крфта
да ми cnpamj до колена крви утаанали
(песен)!
КРЧЛД, та Ж., мн. КрЧМй, те
Кръчма /кашта си направйиме, плёвна
си направйиме... крчма си направйиме! и
влезнал у една крчма та е пил соз
другъите турци винд)
КРЧЛДР, о м., мн. КрЧМаРйё ,
те Кръчмар.
КРШИЛ нсв. Кърша, чупя ]кршё-
те трнъе, стёбла!
КРШКМ нсв. Крынкам /и после
не правили золумлук, фанали да не
кршкат йако/
_ КРШКДФ, KpuJKaga, о, ’ й Из-
вит /кршкави тёлове/
КРШЛД, та л. Къшла, планин-
ско пасище /кршла — ёсенно планйн-
ско пасбиште, сагмал се пасё, млекуйад
го там/ кога от сънцето изгори паша-
та, дйдат на планина, на кршла — там
се огдйат, изладуват се/ ёсенно врёме
(офцйте) гъи карат на кршла] кршла е
по нйско от чало!
КРШЛЙПЯШЙД, . та . м., мн. КрШ-
джйй, те Овчар на къшла.
.. : КРШТДВДЛ нсв., св. Кр стйМ ,
взвр.-.-зСрШт^баМ се Крыла вам /мой-
те деца они крштаваа, галабйнини/ па
се венчаваше, па се крштаваше/ исус се
крстйл на водйци/ од божйч до йовандён
не е крстено/
КРШТЕНьЕ, то ср. г Кръщене,
кръщавка /мйне се една седмица, го '
крштават (детёто):.. коже кумд ймето
и го донесёме дома, и кумо ддйде, и ора
ддат,госкъе — крштенъё!/ .	с
.КРШТЕНИК, о м., мн. Кри1тейй-
Цй, те Кръщелник (този,/който е
кръстен)? /й днг го довёл туа у кумо-
вёте...и она го одвёла крштенико при
баштаму/ -
КРШТЕНаКД, .та i.,. мн. КрнЬ
тёйгКьй, .те Кръщелно, свидетел-
ство. .
КУБЕ, то ср.,, мн. КУБёта,. та.
. . КУБИК, о м.мн. КУБйЦй, те,
мн', бр. КУБйКа /даскъи трёбат триесе
кубйка/
КУБИРМ нсв. н св. НареЖдам
нещо (дърва) на кубик.
КУВЕТ, о м. Сила /нёмам кувёт
за таа работа)
КУПИЛ нсв. Клеветя, позоря
/нёма да го кудим/
КУ ЙО Вяла рилска декора-
тивна трева.	*
КНЙЗНПЖИИД, та м., мн. КУЙУН-
Зжйй, те Кук)мд±ия, златар.
КЧКД, та , мн. КУКьй, те
Кука; вид спираловидна украса
на Женско облекло.
КЧКДВИЦД, та Ж., мн. КУКаЕй-
Цй, те, вЖ. КЧКУВИЦД /та се накуках,
кукавица станах/
КЧКДЛ’ нсв. /там кукала, кукала
(макъа) у двдро/ г
КЗКОЛь, О м., раст., вЖ. КД“
КЧЛД Къклица, Agrostemma gi-
thago. 
КЗКЗВИЦД, та Ж., мн. КУКУЕй-
Цй, те / сама останаа като кукувица/
КЖНВИЧЕН, а, о, й; КУКЧ-
ВИЧЕНО'ГРОЗГьЕ раст. Muscari га-
cemosum /фухчёта по цало тёло, по
снагата. йма трава, кукувичено грдзгъе,
и од нёго го обанъаат/; КЧКЗВИЧЕНД
ПРЕЖПД раст. Cuscuta.
КЧКЧПД Ж. Топка на кантар
!свйла се като кукуда!
. КЧКЧЛьНИК, о м., мн. КУКУЯь-
ййЦй, те Великденски хлебец (до
15 ;см) с яйце по средата /на ве-
лйдено у саботата испечёме лебо и си
напраиме кукулъницй — погачё, та у нёго
мушнеме йайцё озгдре/
КЧКЧРЕК, о м. раст. Кукуряк,
Helleborus odorus /да си здрава
като кукурек/ пойдёеме на кукурёк...
пойддме нагор из нъйвите, не знаеме
накадё е кукурёко/
КЗКЧРИГЗ! мЖд. ]петёлъо ре-
кълъ: кукурйгуу!!
КЧКУРЧШКД, ' та Ж., мн. КУКУ-
рУ111Кьй , те !къйтка нацафтёла!
КУЛД, та Ж., мн. КУЯй, те
Кула, висока къща; сграда на
турска гранична служба /над ба-
нъата имало турска кула, дека прове-
рйавали тёскъерётата/ тдо турчин,
што е поробйл нашио край и направйл е
тамо кула да ползува водата!
КУЛЛКх, о м., мн.	те
Дървен клин, ца който се поста-
вя.дирек при изграЖдане на къща.
КУ7]ДК2, о м. ; мн. КУЯАЦй, те
/не са току кулаци — возможници!
: КьУДДФКД, та Ж., мн. КьУЯ^Ф-
Кьй, те Ккзлаф на ямурлук )къу-
лафка от шеесё санти та се преклопи и
стане шйлъаво горе!
106
КУЛЕС, КУЯеста, о, . й Ку-
лест, Жълточервеникав (за кон)
/кулес конь — вдзжът з гребен на грбд/
КУЛИЛАНаГьЕЛИ 1. Кълбести
облаци , със странни форми /ло-
чнаа да се дйгат дблаци, кулиманггьели)
2. Измислици, фантазии /не мй
расправйай кулиманггъёли!.	7.
КУЛПА, та £., мн. КУЯлй, те
Клуп; илик.
КУЛПЕЦ, о м., вЖ. КУЛПА Клуп.
КУЛ, КУМд м/, мн. КУМоЕе,
КУМоЕёте /а па тийа му били кумове,
учйтельете. тогай билд строга работа
— кумд!/ и кумд прйде, и нему (невё-
стата) дадё ракъййа, речё: заповедай
куме!/ и гъдргъи избега па у црвёни брёк,
па У кумовёте!
КУУЛА, КУуМ&та л. Ламя прен.
/като е зинала една куума ненасйтна/
зинала му кумата он сё да зёме)
КУЛАНИЛ/ та £., мн. КУМ^йдй,
те /и мйлош обрётенович пратй една
куманда да го утёпаат/
КьУЛЕС, КьУМезо м., мн.
Мезйё, те Пристройка-курник.
КУЛИЦА, та Л., мн. КУМйЦй,
те / а кумйцата фрльа ченйца и пари и
бамбдни/ невёстата да и купи обушта
на кумйцата/
КУЛОФ, КУМоЁйо, КУМоЕа, £та,
о, дто, й, йте /кьйнат погачите, и
кумовата скьйнат на комачёта/
КУЛСТВО ср. Роднинство по
кумуване /бёхте куметео]
КУЛУНИКА, та %, раст. Комо-
нига, Melilotus officinalis,
Melilotus albus.
КьУЛУР, о м. KkiMlop /йа па ч
йдем, да донесём къумур/
КьУЛУРПЖИИСКьИ, Ка, Ко, Кьй
КЬм1орд±ийски /донеси ми лопатёто
кьумурджйско да запретам вршнико/
КУНИУЛАНьЕ ср. Интрига, клЬ-
ка /она праи кундуманье, гъурунтййа,
на момчёто долагаше, она причйнъи, с
лдши работи лаже!
КУНЕСТАС, КУНАСТАС, о м.,
мн. КУйестасйё, те Иконостас /и
сёднеме да вечёраме, прет кунестасо/
КьУНЕЦ, о м., мн. КьУйЦй, те
/земйёни къунци/
КУП, о м., мн. КУлоЕе, те,
ум. КУлЧё /убово го уметёме на куп/ па
като завршёме, като ерйнеме купо, до
стрётндш вёеме с вейачкъите! нарезаме
купчёта трава/
КьУП, о м., мн. КьУлоЕе, те,
ум. КьУлё К1оп /и си го складйраме
' (бобо) у къупове, стдвни.../ насёдаат на
едно КОЛО, Кьупё (в детска игра)/.
КУПЕ, то ср. /полицёйското купё
пуно като мёне интелйрани/ " у/
КУПЕЧОК, КУлёЧКьй м./Ка, Ко,
Кьй Купешки /че кажеш двё купёчкъи
думи, дёсет онаквй/
КУПЛО, то ср. Купило, купу-
ване /купуете ли брашно? сё на купло?/’
КьУПНЕЛ св. Хлопна /къупна
вратата/
КУПОЛ, о м. Купел.
КУПОЛ адв. Вкупом, заедно
. /онй си ойдда купом/
КьУПРИИА, та.А., мн. КьУпрйй,
те. Кк)прйя,^ дълга греда, успоред-
_на на билото (дързки таваниците).
КУПУВАЧ, о м., мн. КУлУЕа-
Чйё, те.
КУПУЕЛ нсв., св._ КУлйМ, . ум.г
нсв. КУпКаМ, ум. св. КУпйеЯ .Купя
/готреи гьи купуйат/ купуете ли браш-
но? лёбец купуеш?/ кдй нёма — си купи!
йма дра бёдни, не мдж да си купат/
КУПЧИНгКА/ та Л., 'мй/ КУл-
ЧййаКьй, те.
КУПЧУРИНгКА , та Л., ми/КУл-
ЧУрййгКьй, те Купчинка ‘ /тураме
жйтото на купчурйнгкьи, на пдлодзи/
КУР, о м. /е, жёно, изёде ли ми
главёнцето? изёде ли ми курёнцето?/'
КУРАШ, КУрАЖо м.‘ Кура± /не ос-
тава друго нйшто, освён напрёш, кураги!/
КУРБАН, о м., мн) КУРбайьё,
те /собрали се селдто, курбан си закла-
ли) пдпо одрёже од йагнёто, дти е
курбан/
‘ КУРИИСУЕЛ нсв.) св; КУрдйц1еМ,
аор. св. КУрдйсЛ (X) , при. КУрдй-
с&И, а, о, й Курдисвам /и йа почна
да го курдйсуем/	?
КУРИЕР, о м., ми., КУрйёрй, те
/тй че ей куриёр на в ой ниц йте/
• КьУРК, о м., ми. КьУрКоЕе,
те Klopk, шуба.
КУРКА, КУрКАта Л., мн/ КУр-
Кьй, КУрКьйте Куртка.
КУРКУЛИИ, те МИ. Разправии,
много работа.
КьУРКЧИИА, та м., мн. КьУрК-
Чйй, те Ккэркчия, - ко±ухар.
КьУРКЧИИСКьИ, Ка, Ко, Кьй
Ккэркчийски, ко±ухарски /кьуркчйй-
ска йгла за кожа/
КУРТУЛИСУЕЛ нсв., св. КУртУ-
Яйп1еМ, аор. св. КУртУЯйс^. (X) , прч.
КУртУЯйсАЯ, а, о, й Куртулисвам,
отървавам )мйлите бракъа, какд ни
куртулисаа от турците/
107
КУРШУЛ, о м., мн. КУрШУМЯё,
те , ум. КУрц1УМЧё .
КУСЛЛО, то ср., мн. КУс^Яа,
та РеЖещата част на . тесла,
секира или мотика.
КУСЛМ нсв., св. КУсйМ Ям с
лъАица, вилица, сърбам /йа сам
сварила току убава лёшта, па тй нечем
и да йа кусиш/ со златна лажйца че
куса/ трльен бдп — да се куса сос вйли-
ца/ кусай, кусай, наде!/ кусни бе славе!!
RbSCRRft нсв. Бутам, блъскам
/не ме кьускай!/
КУСКУНь, о м., нн. КУсКУйьё,
те Връвчица за опъване върха на
царвула /кускунь — да опйнъа на
опйноко вро, дти че се сопём!
КУС НЕЛ св. Сръбна (от чор-
ба), хапна /йа и не бехь куснал/
кусни, бе славе, кусни си от салката/
КьУСНЕЛ св. Бутна, блъсна
/кьусна ме та паднахь/
КьУСТЕНИИЛЕЦ, О и., мн. КьУ-
стейдйЯЦй, те.
КУСУР, о м., мн. КУсУРйе, те
/не ми на мёне кусур фатайте!/
КУТЕЛ, о м., мн.-КУтЯй, КУт-
Яйте, мн. бр. КУтЯа Г. Кутел, съд
за чукане на сол, ±ито /кутел — за
кацанъе на жйтото/ кутел и сдлно же-
лезо! 2: Мярка за ±ито 30 кг./коку
кутла?/ сестра си брата продава за
кутел бели грошёве/ двё тенекъёта —
едёнг кутел/
КУТИМ, о м., мн. КУтйй, те.
КУТИСУЕЛ нсв., св. КУтйШеМ,
аор. св. КУтйсА (X) , лрн/ ХУтйсй./],
а, о, й Доправям, благоустрой-
вам; оправям се /като ойдоа тур-
ците, фанаа да кутисуйат/
: t КУ ТКУ DEM нсв. 3 ед. Кудку-
дяка /кокбшкьите куткудёкат/
КУТЛЕ, то ср., - нн. КУтЯёта,
та 1. Малък кутел; 2. Мярка за
±ито 15 кг.
КУТЛЕС, КУтЯеста, о, й Вдлъ-
бнат, дълбок /кутлеста лажйца/
КУТЛИЦЛ, Tai., нн.. КУтЯйЦй,
те' 1,. Издълбано дърво,.; закачено
към воденичния кош /панйца у устие-
то на кош о у воденйцата, откаде жито-
то течё у камико/; 2 . Дървена кофа.
КУТЛОН, о м., мн. КУтЯдйй,
те. •'<	'	. 
. КУТЛЛЧ ; о и. Последното най-
гъсто мляко на овцете; ядене от
прёварено със сол и сгъстено
прясно овчо мляко (обикновено
се прави от есенно гъсто мляко)
/кутма ч — од мл ъекдто. у прёсното
млъёко слджиме солчйца и го слджиме
на огьйно и бркаме тйхо сос лажйца. и
зёме да се влачи, стане гасто, и пдчне-
ме да ручаме. штдм се прожнье жйто-
то, офцата пасё от стрънйшта, мле-
кдто е най гасто тогай/
КьУТНЕЯ св. Килна, съборя
/че кьутнеш чашата, че къйлнеш/
КУТРЕ, КУтрето и КУтрёто
ср., мн. КУтрета, КУтретата и
КУтрётата Кученце, пале /йди гьи
напади! с кутрето насъкай!/ дт. кутрё-
то излъайалъо/
КУТСУ С нензм.
КьУТУК, о м., мн. КьУтУЦй, те
К1отук /кьутуко кольёте, а фелйзо оста-
йте! голёми кьутуци гьи ископуват!
КУФ, а, о, й Кух.
КУФЛЛИЦЛ, та ±., мн. КУФаЯй-
Цй, те ирон. Глава, куфалница.
КУФЕР, о м., мн. КУфсрй, те
Куфар !кам ти куферо?!
КУФНьЛ, та мн. КУфйьй,
те Кухня.
КьУФТЕ, то ср., мн. КьУФТё-
та, та !и питаме у гостйлницата:
ймали,чйчо,кьуфтёта?!
КьУФТИЛ нсв. К1отя си, кро-
тувам; кисна, плуя /она дама че
кьуфти!
КУФТОР,: О м., мн. КУФТОРЙё,
те, в±. КОФТОР Ламаринена. • печка
/до куфтдро да сёднеме, там, на жёшко!
КУЦЛК, о и. Скоба на зад-
ната част на Самара.
КУЦЛЛ нсв. /ной куца, мёне куца/
КУЧЕ, то ср., мн. КУЧйи1та, та
и Цёта, та /сос куче да не си другар/
кучето живо ли е? бабачко ли е?/ вука-
дйноф ойдё на рйби, вддеше сос нёго две
кучишта!
КУЧЕШКьИ, Ка, Ко, Кьй; КУЧЕ-
ШКьИ МБИ; КУЧЕШКО ГРО^ГьЕ раст.
Solanum nigrum.
КУЧЕШНьЛК, о м., мн. КУЧеШ-
йьАЦй, те Кучешки зъб.
КУЧИ, а, о, й, рядко.
КУЧИ СЕ нсв. 3 ед.
КУЧМ, та 2t., мн. КУЧКьй, те
/кучка лае из долап. — йазико!
КУЧКОИРЕН, о м., мн. КУЧКо-
дрёйье, раст. Cornus sangui-
nea'. '	’
КУШЛК, о м., нн. КУ11Ш1Й, те
Напречна греда въвл капията, в
конто се закрепва резе; полега-
ти греди в стените на паянтови
къщи.
КьУШЕ, то ср., мн. КьУШёта,
та и КьУШетййа, та, ум. КьУ111ёйЦе
108
/остане за прелдк, по малкъи къушетййа,
нема смйсъл да го работи (местдто)/ ,
КьУШНИК, о м., мн. КьУиЫйДй,
те 1.^-Предмет в ъгъла, чердЖе за
в ъгъла; 2. Ъглов дирек;3. Пре-
дна част на хамбар, под навес.
КЪР, о м., мн. К3ро£е, те,
вЛ. КЪРСКО /иддх по къровете/
КЪРПЯШЛИИД, та м., мн. КЬр-
джаЯйй, те /кърджалйите... земали по
еднд машко детё, бугарче, от кашта!
кърджалйи — другьи вёри/
КЪРрЖДЛИИСКьИ, Ка, Ко, Кьй
/и кърджалййскъио отръат што е бил
там, се разбунтували у ромънийа и из-
бегали нис турцийа да си ддат по села,
по градовё, што найдат да краднат/
КЪРСКьИ, Ка, Ко, Кьй /кърска
нъйва — без вдда не се обрабдтуе, не
мдж да се испдлзуе/ польёто — сос вода,
кърска нъйва, дека а не фашта вода!;
КЪРСКО, то ср. Поле на высоко мя-
сто, безводно и неудобно за
обработване.
КЪРТИЧЕН, Къртйййа, о, й
Болен от костна туберкулоза
/къртйчно детё — не мдж ни да седи, ни
да дди... онд е като пача, тресё се. не
дди, така речё, ама — къйлне се/
КЪТ адв. Много малко, недо-
статъчно /кът е месдто/ лёбо ни е
кът, саде една фурнъа имаме)
КЪТЛЛ нсв. Блъскам /бйе ме,
къта ме/
КЪТЕН, Кътйа, о, й Оскъден,
недостатъчен /като сега днёшните
пари кътни, нёма гъи йако) и "тогай
бёше като сега, кътни бёа парите/
КЪТЪК, о м. Добавка към хля-
ба (сирене, масло и др.).
КЪХ! мЖд. - Вик за предупре-
Ждение (напр. да не се пипа нещо
горещо) /и наранъйла змйите, гуште-
рите и однёла им тиганьо и викала: къх
къх къх!/
КЪЦЛЛ нсв. Кълцам; прен. Бия
/къцам го у кутело/ къцаме пипёр/ пделе
надёваме, къцаме йа, къцаме (грсница-
та), па извадиме, па така сёцаме влас/
и сега се намйрат къцани каменъе/ ка-
цала, кацала — утепала/; взвр. КЪЦЛЛ
СЕ /вапцат йайца црвёни и като ре-
чат: ристд скрёсе! — къцат се/
КЪЦНЕЛ св. Клъцна /къцна ме
кокдшката/
КШ! мзЬд. ~Вик за отпъЖдане
на кокошки.
-з,л> Л	
ЛДБДФ, Я&баЕа, о, й Хлабав
/стегала си го, стегала... баре да е по
лабаво да се не згмёчи/
ЛДГьЕН, о м., мн. Яааьейьё,
вЛ. ЛЕГьЕН Леген /лагъён бакърен/
ПВГь&Р, о м. Ja тдй е сега у
един лагъер, надалёче заграден/
ЛДВЕН,- Яёдйа, О, й Хла- ’
ден, прохладен /па си влезна у ладни
зевницй[; ППиВО адв. /и турим (урдата)
каде е студёно, ладно, да не ё жёшко/
' ЛЛИОВЕН, Яадо£й&, д, й Про-
хладен /прйквечер продувне ладовён
вётер/ по малку ветер подувнуе, ладовнд
времёто/ ЛДПОВНО, то ср., раст.
Оградна поветица -(?)-, Convolvu-
lus sepium /рдзава- къйтка, цафтй
дзаран и вечер, като се залади/ .
ЛДИОВИТ, а, о, й Хладен. J
ЛЁШ ОК, ЯАтКа, Ко, Кьй Хла-
дък. ; .
/ШЕЛ нсв., аор. Яайё. (X) , прч.
Яай^Я, а, о, й Лая../че се срамуеш
— че те лаат цётата!/ цётата лайат,
петлите пропойат — йа сё кдпам/
( ЛДЖЛ, та 2k., мн. ЯаЖй, те
/абе лажа е, прашай другьи! пделе виде
дека е лажа]
ЛДЖЕЛ нсв., аор. ziaed. (X) , прч.
ЯаггкЯ, а, о, й Лъ±а , ]и ддна... си
строшй ракатпа. а йа знам — ме лаже, а
онд си е верно — строшила раката/ с
лдши работи лаже/ не си казувате пра-
во, лажете се/ за дйнгка лагайа, лага-
йа.../t взвр. Я&ЖеМ се Лкзбя се /нё-
кои се зёмат, нёкои се само лажат/ йа
се смеем, па се лажем с нашио човёк
тува/; ЛЁШИ ТРЛВЛ Месец април . '
ЛДЖЕЦ, о м. / мн. ЯаиЩй/ те
ЛъЖец.
ЛЛЖИЦЛ, та л., мн. ЯаЖйЦй,
те, ум. ЯаЖйЧКа. Лъ±ица /со злат-
на лажйца че куса/
. ЛЛЖИЧНИК, о м., мн. ЯаЖйЧйй-
Цй, те ЛъЖичник.
ЛЛЖЛьИВЕЦ, о м., мн. ЯаЖЯьй-
фДй, те ЛъЖец.
ЛЛЖОВЕН, ЯаЖоЁйа/ д, й Лъ-
±овен /лажовна дунъа/
71ДМРКД, о м. , мн. Я&зарКьй,
те.	-
ЛД2?ИЛ нсв. Лазя /йа не мдга да
ддим, лазим по одайата/ жаба лази низ
водата/ и онй една по една фанаа да се
качуваа врс вртйо пдп, л азат на висдко/
109
ЛЛЙКД, та Л., нн. Я^йКьй, те
раст. Matricaria chamomilla.
.ЛДЙНДР, о н., мн. Яаййарйё,
те Торен бръмбар, Geotrupes
stercorarius.
1ЛДЙНО, то ср., мн. Я&ййа,
Яайй^та /зёмем две. черемйди и од
двёте страны турим лайна говёжгьи/
7]ДК, Яаад н. Лъг /ойддхме у
лагд да собйраме каменье по льивадите/
ТШКН, та ж., нн. ЯаКьй, те
Лъка.
ЛЛКДРПИйД, та А., нн. ЯаКар-
дйй, . те Лакърдия /че си чйниме
лакардиийа/	.
ЛДКДТБШКДЛ нсв. Лъкатуша
/еодата лакатушка/
ПЯКОМ,' а, о, й /жатйцата е
лакома/
ЛДКОЛИЛ СЕ нсв. Лакомя се.
ЛДКОТ, ЯаКотд и., мн. Я&Хтй,
ЯаХтйте 1. Лакът /а на лахтйте йма
колчаци/ што е мрлъаф лакота!/ 2.
Мярка за дълЖина 70 см /дёсет лах-
ти пдйасо/ лани трйесе лахти на-
правила/
71ДКТИЦД, та л./нн. ЯаКтйЦй,
те Парче плат, което се нашива
на ръкава (на лакътя) и се об-
шива с гайтан /лактйци на аджёмкьи/
 ЛДКУРИНД,та , мн. ЯаКУРЙ-
йй, те Окарина /лакурйна от кал
испёчена/
	\ 71ДЛЕТД, та ср. нн. 1. Цветя
/жъти лалёта/; 2. Везба във вид
на цветя (на шамии, чорапи) /и
невёстата се кльана, накьйтена с ла-
лёта/ лалёта — вёзано по шамии, чора-
пйе/црвёни шамйи сос лалёта/
' ‘ЛДЛДРИНД, та
ЛДЛБЛ,та Ж., мн. Я&Мбй , те
1., Лампа /нема ламба — виделё] и лам-
бата йзгаси у кашти — йа оставйх!/;
2.-Грела, която се слага.над ди-
реците при’ изгра±дане"на кыца.
, ЛЛЛИД, та Ж., мн. ЯаМй, те
Ламя; прен. Ненаситен . човек.
 ЛДЛКДЛ нсв.
ЛьДЛШГ нсв. 3 ед. Виси, кла-
ти се /льампа му одзат/
ЛьЛЛПДРДж. Раздърпан човек
* /ее, каква е льампара! разлъапали се
обуфкьите, дрёите му. се раздилимили,
льампа му одзат/
ЛДНаГОРИЛ нсв. Дърдоря, пле-
щи /ланггорй, латгорй, дома нйшто не
свршй/ не мисльи што ланггдри/
ЛДНИ адв. /лани сушаво бёше/
лани имааме ногу джангКъи. саа нёма/
ЛДНСКьИ, Ка, Ко, Кьй /ланска-
та година/ ланската кобйла цовисала/
ЛЛПДПЕЦ, о н. раст., вЖ. ЛДПЯ-
ТЕН, /и наддлъ сё викахме: къйселъёц,
лъападец! къйселъёц, лъападец!/
ТШПЯМ нсв. /ако нёма май мёсец
даш — нёма лапанье/; взвр. IW1RM СЕ
Зяпам, заплесвам се /лапашан —
cam се лапа по драта/
' ЛДПДТЕЦ, о н. Лапад, Rumex
crispas /лапатец што сё руча таеа/
ЛьДПДФ, Яь^лаЕа, о, й Не-
акуратен, отпуснат (човек) /лъа-
пава, смагльава/
ЛДПДШДН, о м., нн. Яалаи!^-
йье, те 1. Зяпльо /лапашан — cam
се лапа по драта/; 2 . Лакомник.
ЛьЛПНРИЛ, та , вЖ. ЛьЛЛПЛ-
РЛ Раздърпан, отпуснат човек.
ЛЛПНШЕС, ЯалУи]ёста, о, й
Буен , шумнат (за растение) /што е
лапушёсто! силно врвй, раснё!/
ЛЛСТЛВИЦЛ, та Ж., мн. Я^ста-
ЕйЦй, те 1. Ластовица; 2. Жлеб
за спица в главината.
ЛДСТЛР, о н., мн. Яастарйё,
те 1. Ластар, филиз /кога искара
ластар лдзйето, кдпат на панйци/; 2.
Конски щавел.
ЛЛСТИНгКЛ , та Ж., нн. Яас-
тййьКьй, те Мустачки на увивно
растение /кд е приткар бдбо, сос лас-
тйнгъкьи, пушта ластйнгькъи и се увйва/
ЛЛТ, Яатт& ж. Прохлада /из-
лйзаме по латта като чакалъете/
ЛЛТИН,. о н. раст. Латинка,
Tropaeolum majus.
ЛЛФ, Яаод м. , мн. Я^ФоЕе, те
/да му отвдриш лафд> да си казуе/.
о м., мн. ЯаЧй и Я^Чо-
Ее, те Лъч.
ЛДЧМ нсв. Отлъчвам, отде-
лим; чистя /не ё лачена ченйцата да
се зёме сърцёто на мёльницата. а кога
се лачи, башка е трйците, башка е
брашндто/ '
ЛЛШКьИНЛ, та Ж., мн. ЯаШКьй-
йй, те Лъ±киня.
ЛЛШТИ СЕ нсв. 3 ед. Лыци,
блести /и свилата се лаштй, и е ногу
убово/
ЛЕД,^Яе&та ж., нн. Яей,: Яейте
Леха /вйе като станете, ордййа што
ей е, че зафанете ньйвата, а йа една
лёа, половйната, една лёа чак забёрем/
ЛЕБЛРКД, ? та Ж., мн. Яеб^рКьй,
те Хлебарка.
: ЛЕБЕ ПИЛ  нсв. Пазя нещо или
някого, треперя за него /не смёе
да ме рёшне, лебеди ме/
110
ДЕБЕН, а, о, й Хлебен /че-
тёл сам колко лёбени дни мдже да йма
у москва)	* ,
ЛЕБИДСНЕЛ нсв., св. Яебй^ШеЛ,
аор. св. Яебйас^ (X) , прч. Яебйа-
а, о, й Хлебясвам,.ставам
като хляб /че йадёш сал леп, че
лебйашеш!/	•
ЛЕВДК, о м., мн. ЯеЕАЦй, те
1. Левак; 2. Лява ръка /з дёсната
рака држйме српо, с левако при-
фаштаме/
ДЕВОР, о м., мн. ЯеЕорйё , те
Револвер /не ми текна за крушум-
чёто. от левдр билд?/
ЛЕГДЛ - нсв. /ако ти се е присла-
ло, да йдеж да лъёгаш!/ и като речем:
тебе те погодйхь, лёгай — и дн лёгне/
ЛЕГьЕН, ом., мн. Лег ьейьё,
те /легьён бакърен/
ЛЕГЛО, то ср., мн. ЯегЯЗ., та
/ручаш код нихъ? лёбец купуеш? леглд
башка?) -
ЛЕГНБЕЛ. нсв., . св. ЯёайеМ Ля-
гам /смёе ми се, дти ндгу рано си лъёг-
нувам! сите бдлни легнайа. йа;земах да
станувам, а онй *легнайа/ айде, лёш,
прёспи!/
ЛЕПЕНИЧЕ, то ср., раст. Ле-
дена трева, Mesembrianthemum
cristallinum.
( ЛЕЖИЛ нсв., аор. (X) , прч.
ЯеЖАЯ, а, о, й, стр. ЯёЖей, а, о,
й 1. ЛеЖа /да лежйм кад болен/ по
грп се лежй цало лето) у бдлницата
като лежах, лежааме сос една...) нйкаде
на работа не идех, сал лежёх/ и на грд-
биштата постёлъат месаль, лито, те
като зглавницата онаа што лежааме/
ако мджеш вдзнечкьи да лежйш — леш!)
нова црга, йч не лёжена/ досадй ми се
од лежанье бе!/; 2. Нощувам, спя
/онд че лежй у къирд карймоф/ офчар
дошёл да лежй при жена си/ онд се
стевнй, дёка да лежйме?/ офчарйёте са
по ньйвите, лежат тамока/ тука неле-
галните што лежайа, бёа дёсед души
мажйе, а две жени/
ЛЕЖЛД, та Ж. Мързелана. :
ЛЕЖДьДК, о м., мн. ЯёЖЯьаЦй,
те Мързеливец.
ЛЕЗИЛ СЕ нсв. Смея се; плезя
се /штосйсеналезйла?/ —
ЛЕК1, а, о, ьй ум. ЛёЧоК, 71ё-
ЧКа, Ко, Кьй Лек, пъргав, подви-
жен /лёчок йе, рабдти сйчко/ живдто е
лёчок/ ама да знаеш кдлко е лёчок човёк
и смешен!/ лёчко като пере/;
адв., ум. ЯёйгКо и ЯёЧКо /и е ндгу
лёнгко на нодзёте, што сё дди/ каквд ми
е лёчко сега на срцёто/
. . . ' ЛЕК2, о м. , мн. ЯёКоЕе, Лё-
КоЕете и ЯеКоЁёте /давааме пари,
ама нёма лёк!/ нйма цёр за мёне, нйма
лёг за мёне, нйма ништо/
/" ЛЕКАР, о м., мн. ЯёКарйе, те.
ЛЕКАРСТВО, то ср., мн. ЯеКА.Р“
стЕа, та /дзаранта направйхь това ...
лекарство, турйхъ сол къцана/ и ойддме
на аптёката за лекарство/
ЛЕКьЕ, то ср., мн. НеКьёта,
та.
< ДЕКьИРДН, а, о, й Лакиран.
/и, натдчат винд буклйи дабови, ка-
фйаво лекьйрано/
/ ЛЕКОВЕН, ЯеКоЕй^, д, й' Ле-
ков нт. /баньаад го сос лековнй вдди/
ЛЕКОВИТ, а, о, й /водата би-
ла ндгу лековйта/	с
ЛЕКОТЛШ, о м. ! 1. Лекомислен
човек; 2. Лекота, 'облекчение
/лекоташ ми дойдё/ .
ЛЕКЫЕЛ нсв. Лекувам /ништо не
лекуеме, само чисто да држйме/ но-
гата му каруца прегазйла, та го леку-
ваа/ штд е дошлд до глава, сё сам леку-
вала/ нёма штд да а лекуем! ~ а, лекуй,
йди на сдфийа!/
ЛьЕЛьД, та , мн. ЯьёЯьй,. те,.
ум. ЯьёЯьКьа Сестра . на бащата
/она е свойа лёлькьа/	' ' '
ЛЕЛЕе, \ ЛЕЛЕ и . ДЕЛЕ мзЬд.
/лёлее, чёше бджем бойа да тдпи/ лёлее, -
да ни вйда даскальете!/ бабо/лъелъё,
што мй заблагна/ лелё, коку нече да се
тркальа!/ лёле, кокаф пламик се е /
дигнало!/
ЛьЕЛьИН, о м., мн. ЯьеЛьй-
йофЦй, те, вин. ЯеЯййа МъЖът на
леля /виддх у градд лъельйн ми/ дадох
йа на лъелъйна/
ЛЕН, Яейё м.	
ЛЕНгГДЗИЛ СЕ нсв. Глезя се,
мързелувам /ленггази се, нече да
рабдти/ '	\ .
ЛЕНИФ, ЯеййЕа, о, й /нёкойа
била ленива/
ЛЕЩ, Нёбо м., мн. Яёбоёе,
Яёбобете и ЯебоЕёте, мн. бр.
Нёба, ум. ЯёбеЦ, Яебё Хляб /лёбец
купуеш?/ дстаи лёбо за тёбе си!/ мама
турйла два лёба, еден у пддницата да го
печё/
ЛЕП2, а, о, й Добър; красив
/дн е земедёлец, ама е лёб земедёлец, дн
остана маш!/ лёпа е таа мома/; ЛЕПО
адв. /хванаа си маркоте йунака, што го
лёпо морё увезаа (песен)/ лёпо, убово,
напето/
111
ЛЕПИЛ нсв. I взвр. ЯёлйМ се
Лепя /обушта йма двои, ама на това
по се не лепи калта/
ЛЕПИЧ, о м., рвет. Лепка.
Alopecurus geniculatus.
ЛЕПОТИНьД, та л. Хубавина
/лёпо, што е лёпо! лепотинъа! баме, ти
казуем!/
 ЛЕРИГИИЛ, та &. Религия.
ДЕСЛ, та Ж., нн. Яёсй, те;
обикн. в мн. Ограда от пръти и
заградено от нея място за овце
(кошара, вън от. селото) ; пле-
теница от пръти за ритли на
кола /на леей, на пролётнъак излезнайа
офцйте/ леей — ограда за дфци/ като
дйдат на лёсите, дд дома ейчкъите
однёли баници/ кола сое канатйё, сое
леей по право, по шдпекъи/
ПЕСЕН, Яёсйа, о, й; ЛЕСНО
адв. и ср. /лёсно се не лекуе/ сега е лёс-
но: по една фурнъа искарайа — стйга!/ с
опйнците йа лёсно ддим/ кашта лёсно се
не праи/ с мака се ранъи, не ё сос лёсно/
' ДЕСИЦЛ, та Ж., нн. ЯесйЦй, те
Лисица /полка, като палто, сослесйци/
ЛЕСИЧЕН, а, о, й Лисичи
/леейчен нос/
.ЛЕСИЧИНЛ, та >. , мн. ЯесйЧй-
йй, те Част от задния колесар
на кола;
ДЕСКЛ, та А., нн. ЯесКьй, те
раст. Леска, Corylus avellana.
ЛЕСКОФ, ЯесКдЕа, о, й /Лес-
кова пёпел/ лескови пракъе/
ЛЕСТИД СЕ нсв. Бягам от ра-
бота, гледам да не работя, глезя
се /намештавамхе, глёдам да ми е по
лёко, лёстим се, не рабдтим, саде йадём/
’ ЛЕТ, Ледд м., мн. ЯёдоБе, Яе-
доЕёте /йа знам една само лёт пузай-
къа/ ледд не сё е стопйл/
ДЕТВЛ, та А., нн. ЯётЕй, те,
ум. ЯетЕё /душемёто на една стайа
осемстотин лёва струвало, и озгор
лётвите, мазанъето... ногу парй сака/
ЛЕТЕ адв.. /ставйаа и памук и
свйла, па за лёте, лётно/ и детёто
пораснёу зиме - на учйлиште, лёте с
волдвете/
ПЕТЕН, Яётйа, о, й /лётно
врёме/ <
ЛЕТЕЦ, о м., мн. ЯетЦй, те.
ЛЕТИЛ нсв., аор. Яетё (X) , прч.
Нетей, а, о, й Летя /човёци че ле-
тот/ - поцрнёли са завалйи младйте,
саде ' летад да рабдтат/ кога бёхъ
млада, летёх/
ЛЕТКЛ, та А., нн. ЯётКьй,
те.Желязна пръчка, на която се
надява калем (цев за навиване
преЖда).
ЛЕТЕЛ, та и., нн. ЯетКьй, те
Бързоходец.
ДЕТО, Яетдто ср. Лято /летд-
то си йдеме по работа/ летдто cede, а
парите, каже, чувай, че учим/
ПЛЮСКА адв. Лятос /дека че ле-
туете лётоска?/ она лётоска с нас врла/
ЛЕТОШЕН, ЯётоШйа, о, й Ля-
тошен.
ДЕТБЕД нсв. Летувам /дёка че
летуете лётоска?/
ЛЕФ1, ИеЕд м., нн. Яё£о£е,
те, ум. ЯеФЧё Лев /татко, дай ми
лево!/ напрёш лёвове нёмаше — грошёве!/
ЛЕФ2 # ЯёЕа, о, й Ляв /дёлъи
го (тутунъо), чисти, коё е лево, коё е
дёсно, коё капак/
ЛЕФТЕРИИЛ ед., мн. ЯеФтеРЙй
1. Лек, несигурен /лефтерийа рабо-
та/ старйте са ноейли нёшто капёта...
и опрегачйё, а сега нйе ндсиме другойаче
— лефтерйи/; 2 . Стар, износен.
. ЛЕФТЕРНО адв. 1. Внимателно,
леко /фаштай го лёфтерно, да не раей-
пеш да го зёмеш/; 2 . Полека, несери-
озно /лёфтерноработи, саде да мйне/
ДЕШНИК, о м., мн. ЯёШййЦй, те
/найддоме лёшници/ манёнгъко гърнёнце,
слатко варифце. — лъёшнико/
ЛЕШТЛ, та , мн. Яёи1тй, те.
ЛИ чет. 1. */даваате ли му мёсо?/
другарката ли што работи?/; 2 . /па не
сё знае, спал ли е, одзевнал ли е ногу/ и
неговио ейн ли е, внук ли е— решйл да
одводни ёзерото/ че го ддим година ли,
две ли/; 3 . /пораснё ли, дадём го нё-
каде/ доде ли, мдльи ме с йаденье/
ВИНОВНИК, о м., в±. ДьББОВ-
НИК.
ДьИВЛПЛ, та Ж., мн. ЯьйЕ^дй,
те, ум. ЯьйЕадё, ЯьйЕадёйЦе: /ой-
ддхме у лагд да собйраме каменъе по
лъивадите/ а па зимаска — си ймаме
лъйвадёнце, че а ранъиме/
ЛИВРИЛ СЕ нсв. Подмазвам се,
подмилквам се.
\ ДИГЛ, та jfc., мн. Яйаьй, те.
ЛИЭГЛМ СЕ нсв. . Подхлъзвам
се, хлъзгам се.
ЛИЗГЛФ,. ЯйзааЕа, о, й Хлъ-
згав.
ЛИЭГЛР, о < м., мн. Яйзаарйё,
те Права ±елязна лопата.
ЛИИЛР, о.м. Животно, което
бяга от надзор; човек, който бя-
га от работа /кршка, бёга на стра-
на, лийар/
112
ЛИК, о м. Лико .
ЛИКОФ, ЯйКоЕа, о, й.
ЛьИЛьЛЧ, Ом. раст. Лоляк,
Syringa vulgaris.
ЛИДБЛ, та , раст. Арабски
език, Opuntia vulgaris.
ЛИДЕЦ, о м. /лимец — като
ечемйко, ама на два:рёда класд, плос-
нато, и од него боза прайат/
ЛИДОНЛИЛ, та Ж., мн. ЯйМойА-
дй, те.
ЛИДОНгКЛ, та лк., мн. ЯйМдйг-
Кьй, те Сорт зимна ябълка /таа е
малко вдскъйселка, лимднгка е/
ЛИНгГУРИ мн. Прякор на
румънските цигани.
ЛИНЕЕД (СЕ) нсв., аор. Яййе-
НА. (X) , прч. ЯййеЙА.Я, а, о, й
1.Линея, слабея /линее човёк, сла-
бее; дн се излинейа] 2. Меня си ко-
зината (за Животно) /вдло се линее/
ЛИНЕЙКЛ, та Ж., мн. Яййёй-
Кьй, те /арно ама като йма болъкъи
макъата, повикааме линёйката/
ЛИНИИЛ, та ж., мн. Яйййй, те;
БЕЛЛ ЛИНИИЛ (в копитото на вол,
кон) /она оддёлъа мртпва час, у нёйа
нёма крф. там се забйват клйнците/
ЛИПЦНЕ нсв. 3 ед. Липсва.
ЛИРЛ, та ж., мн. Яйрй , те
/даде ми турскъи лйри/
ЛИС!, а, о, й.
ЛИС2, Яйсто м., мн. ЯйсКье и
ЯйстоЕе, те 1. Лист, шумка /йа
вйш каквй му са лйскъете/; 2. Лист
хартия /коджа лйстове. напунъй/; 3.
Част на палешник; 4. Желязна
част на бичкия.
ЛИСИЛ, Яйсйд Лисича, г ли-
сичо /лисйа опашка/ лисйдуо/
ЛИСНИК, о м., мн.' ЯйсййЦй,
те Складирани клони с листа,
вършина.
ЛИТ ЛК, о м., мн. ЯйтА.Цй, те
Сукман с тесни поли, от домаш-
на тъкан /литаци носат от шайак/
ЛИТЕН, а, о , й /лйтени фути
— с памучна основа/; ЛИТЕНО ср. Плат,
тъкан с две нищелки, с памучна
основа, . вЖ. н ЛИТО /лйтеното — соз
две нйштелъ-къи, не се тупа/ лйтеното
— за литаци, пдйасйе, платно, фути/
ЛИТКЛЧ, о м., мн. ЯйтКаЧйё,
те Пъргав, чевръст, лек /тдо
литкач, дека трчй ногу/
ЛИТДЛРЛ, та Л., мн. ЯйтМА.рй,
те, зв. ЯйтМА.ро Калинка, Сос-
cinella septempunctata.
ЛИТНЕД св. Литна /кдй накадё
знае там литнаате/ и като литнаа ис
полъёто — дим да гъи нёма/ и оно лит-
нало на небдто, код другъите змёйове/
ЛИТО ср., вЖ. ЛИТЕНО /па лише-
но турат, ткано, шарено: от качйшта
вапцано, од вуна вапцано— лито го
вйкаме нйе/
ЛИТРЛ1Г. та Ж., мн. Яйтрй, те *
Стара мярка за теАина /три лйт-
ри премёрим — една ока/
. . ЛИТРЛ2, та Ж., мн. Яйтрй, те
Ритла /кола сос лйтри, еднй длъгъи
дрвйёта на слъпцйте/
ЛИФЛ, та Ж., мн. , Яйфй, те
Лихва.
ЛИЦЕ, то ср., мн. ЯЙЦА., та
/машкъи. гайтан сос лице, за машкъи
дрёи. жёнскъи гайтан за сайа, от
сйчкъи страни лицё/ -
ЛИЦЕРИНЛ, та Ж., мн. ЯйЦеРЙ-
йй, те Лкщерна /ако пасё рдсна лице-
рйна, побдлъи се, па току падне и пукне
се като летник/
. ЛИЧИ\СИ нсв. З ед. /личи си дёка
сме си бёдничкъи/
. ЛИЧЕН, ЯйЧйа, о, й 1. Личен,
собствен; 2. Виден; хубав /ста-
ршие думи сё са си лйчни/ лйчна мома/;
ЛИЧНО адв. /топдлите са си лично
негдви/ йа одйхь, йазе одйхъ лично/
ЛИШКО Черно куче с бяло на
челото. 	. .
ЛОБЧИЛ, та Ж. раст. Лобода,'
Atriplex sativum.
ЛОБИТ, ом.
ЛОВИЖИИЛ, та м., мн. ЯоЕдййй,
те ,/трйма црвенобрёжанъе билй лов-
джйи, имали пушкъи/
ЛОВИЖИйСКьИ, Ка, Ко, Кьй.
ЛОВИД нсв.! Ловя /там пдпо че-
ти,.., пдсле фрлъи крс у еодата, а
децата го лдват/
ЛОВЙЛК, о м.; мн. ЯдЕйаЦй,
те Лекомислен човек, който ми-
сли само за . развлечения \ /лот
човёк, саде дди по седёнъкъи, не се спйра,
дди. сё врвй сака вёчер/
ЛОГЛФ, ЯдгаЕа, о, й Нисък,
прегърбен.
< ЛОЕН, а, о, й /кумд- држй
свештйте, лдени/	3
Л02?Л, та Ж., мн. Яозй, те.
ЛОМРСКьИ, Ка, Ко, Кьй /лозар-
скъи ношчёта/
' ЛО^ЬЙЕ, ' то ср.> мн. Ядзйа - и
ЯозйА., ЯозйА.та /гъуро, че дйдеме на
лдзйе/
113
ЛОЗНИЦЛ, та А., мн. ЛозййЦй,
те /голема е лознйцата, мдж да дава
триста ока грдзгье/
ЛОИ; АоИтА 'л. /дфча лдй/ топе-
на лдй/
ЛОИНЛТ, ‘ а, о , И Лоест, с
много лой /лойнато месо/
ЛОКЛШ, та , нн. ЛоКМй, те
Гайка, халка в края на оста, ко-
нто крепи на оста колелото на
кола.
ЛОКНЛ, о м. /да го заранъиш сос
локум, шикьёр, да те обйча/
ЛОЛБЕС, ЛёЛЬеста, о, й Де-
бел, кръгъл /лдмбести лажйци/
ЛОЛОТИЛ нсв. Ломотя /нешто
онд си ломдти (детето), а тй што го
рёдиш — не мдже/
ЛОНаГНР, о м. Едър, дълго-
крак /голем лднггур, а не рабдти,
тркалъкьа/
ЛОПЛТЛ, та Л., мн. Лоп^тй ум.
Лопате 1. Лопата /дднеси ми лопа-
тёто кьумурджйско да запретам ерш-
нико/ с лопатите зимно врёме» одрйват
снегд/; 2. Украса за Женска коса
/лопати саде невёсти ндсат, с нанйже-
ни бапкъи, зашйени за коцалъо. купёчка е
она. йма тулёкъи и на нйхъ бапкъи. оздд-
ле оплетено, шарено/
ЛОПЛТЛ?,. о м., нн. Лопата-
рйё, те вЛ. ЛОПЛТНИК. .
ЛОПЛТЛРНИК, о м., нн. Лопа-
т&РййЦй, те, ирон., B2t; ЛОПЛТНИК.
ЛОПЛТЛШ, о м., мн. Лопата-
ШЙё, те, в±. ЛОПЛТНИК;<
' ЛОПЛТНИК, .о и., мн. Лопатйй-
Цй, те Цялата украса за ±енска
коса (на младо±енката), основ-
ната част на конто е Иоп&та.
ЛОПЕН, о и., раст. Verbascum
thapsiforme.
LЛОПНШЛН , о м., мн. ’ ЛопУи1а-
йьё, те Репей. . ' „
ЛОС, Лёсто и., мн. ЛостёЕе,
те, ум. Лостё 1; Пост; 2. Дър-
вен дебел прът за пренасяне на
сено; 3 ... Чукалце .	/
. , ЛОСТИФ, ЛостйЕа, о, й Лъс-
кав /каберйе — манйчкъи кракчёта,,
лостйви, нйжат се на литако/ .
ЛОТКИ,; та А., мн...ЛдтКьй, те
Лодка.	\	;
ЛОФ, ЛёЕо м. Лов /и пошли,
каже, на лдф/ че улдвиш — до три лова/
ЛОШ, а, о , й /у нашио рдт йма
и лдши и арни/; ЛОШО адв . и ср; /сега
пдлдшо нёма накадё/ друк пат niaka да
ми не правите лдшо/ лдшото се врашта/
ДОШЛК, о м., нн. ЛоШ&Цй, те
Злобар, лош човек.
ДОШЛФ, ЛоШёЕа, о, й Лош;
болнав.
ЛОШОТИИЛ, та %., нн. ЛоШо-
тйй, те /детёто го тура до мёне, и на
челдто му турат катран и под носд —
што йма лошотийа, да не приджда, да
ни е чисто/ тура метлата, што сё
метё, врз нёго каде нодзёте, врс пеленй-
те, да го не фаштат лошотйи, бдлькьи/
ЛОШОЧЛ, та А. Лошотия, нещо
лошо, пакости /сос русньаци сме ед-
накви и по пиёнье и сос лошоча] това е
лошоча, збрква се/
ЛьНБЕ5ЕН, ЛьУЬёзйа, о, й
/ндгу е льубёзна таа свекръва мойата/
ЛНБЕНИЦД, ЛОБЕНИЦД, та Л.,
нн. ЛУЬеййЦй, те Диня /две лубенй-
ци под една мйшка се не носат/ и гьи
одвёдооме на бостаньо. браме лобенйци и
пипоньё]
ЛьНБИКЛ, та±., нн. ЛьУЬйКьй,
те раст. Градинска или дива те-
менуга, Viola tricolor, Viola
odorata /нацафтёли мддри льубйкьи/
ЛьНБИЛ нсв. /вёла е змёйа льу-
бйла/ змехь йа льуби, змёхь йа губи/
ЛьНБНЕ, то ср. Либе /кога кога
лъубне че си найдем/
ЛьНБОВЕН, ЛьУЬёЕйа, о, й.
ЛьНБОВНИК, о м., нн. ЛьУЬёЕ-
ййЦй, те /нада си йма у сдфийа
льубдвник/
ЛьНБОВНИЦЛ, та нн. ЛьУЬё—
ЕййЦй, те / тййа са наште льубдв-
ници/
ЛьНБОФ, т& /тогай по лъубдф
се не зймашеа/
ЛьНГьЕ, те мн. Лкще, хора.
ЛНйЕЕЛ нсв. Луден.
ЛНПЖО м., мн. ЛУйжофЦй Не-
мирник /ёей че си луджо!/
ЛНИОЛОРЛФ, ЛУйоМёраЕа, о, й
Тъмнолилав.
ЛНПОРИИЛ, та , мн. ЛУдо-
рйй, те.
ЛН2?НЕЛ нсв. Ударя.
ЛНК, о и. /опасоа луко кокдш-
кьите/
ЛНКЛФ, ЛУК&Еа, о, й /окдто е
лукаво, гъаволско/
ЛНКОВИНьЛ,- та Пера от
лук /и почна да ми тражи цёрове и ми
тура луковиньа, от чёсан лук пёрйата/
ЛНЛЛ, та ж., мн. ЛУЛй, те
/саа не смё за лула тутунъ/
ЛьНЛьЛЛ нсв., взвр. ЛьУЛьаМ
се 1. Лкэлея /и йа... се лъуйам, прайм
си жаба — премётам се/ стйга се льульа!/
114
2.	Обесвам /цёта-та па гъи лъулъаа
нанагдр з главйте/ .
ЛУЛЕ, то ср. раст. Гладиола,
Gladiolus imbricatus.
ЛьУЛьИЛО, то ср., мн. ЯьУЯьй-
На Колче, стойка за закачване на
лкшка /и детёто обанъам и го заденем
на грбо у лъулькъата, и лъулъилата на
рамо... и мотиката!
ЛьУЛьКьЛ, та Хч, мн. ЯьУЯь-
Кьй, те 1. Лкэлка; цедило /по нъй-
ви йдехме, децата ндсейме у лъулъкъи/
/йабукъи му однёсох, круши и грдзгъе—
пуна лъулъкъа сам напунъйла!
ЛьУЛНЕЛ св., взвр. ЯьУЯйеМ се
Лолна, лклпна, поклатя /току се
колднгката струпала, лъулнала се/
ЛУЛКЛЛ нсв. Удрям.
ЛУП, ЯУ5о м., мн. ЯУЬоЕе, те
Дървен обръч на решето, сито,
тъпан /щупан — две кожи на луп/
ЛУЛЛ Л нсв. Падам.
ЛУПНЕЛ св. Падна /асёнгко, че
лупнеш!/
ЛьУПИЛ нсв. Беля, лк)пя /царе-
вици лъупиме/
ЛьУПКЛ, та , мн. ЯьУлКьй,
те JUocna, ко±ичка от обелване
на нещо /нам не даваа да зёмеме една
йабука; онй лъупат, фрлъаа лъупкъите/
ЛьУСНЕЛ св. Плесна, пръсна
/лъусни вода, прскай!/ 2. Пукна /на,
лъуснало!/
ПьУСПЛ, та Л., мн. ЯьУслй,
те JUocna /изнесат орёси, трдшад гъи
и вйкат: че фрлъиме лъуспите, кдй е
едноймец у селдто, да му дадёме буите/
ЛУСТРИ ад. мн. Високи (обув-
ки) !напрёш ндсейме лустри црёвйе,
висдкъи, така го викааме/
ЛУТ, ЯУда, о, й Луд /ё! дн лут,
па йазе дште ли по лут да се правим/
ЛУЙЛ ТУИОРЛ Вид цвете; ЛУТ ПЛНЕ!
Детска игра, гоненица, при коя-
то един ле±и, а другите правят
каквото искат; този, който . ле-
±и, се преструва на луд и ги
гони.
ЛьУТ, а, о, й /па лъут ли е тдо
пипёр?/ като го къцам (пипёро), къййам,
къййам, дти йе лъут/ сонувал сам до
три лъути змии/; ЛьУТО ср., ум.
ЛьУТКО /па лъутко ми се йадё/
ЛьУТЛР, о м., мн. ЯьУтаРйё,
те Лош, зъл човек /башта ми бёше
зол, лъутар/
ЛьУТИ нсв. 3 ед.
ЛьУТИЛ СЕ нсв. Сърдя се /йа
се не лъутим/ на сёкого да згддим да мй
се не лъутат/
ЛьУТНИЦЛ, та л. Лкэтеница.
ЛьУТНО адв. Сърдито, ядо-
сано.
ЛьУТУРГьИИЛ, та Я., мн., ЯьУ-
тУраьйй, те Литургия.
ЛьУШТИЛ нсв. Лклця /лъуштим си
колёнгкъйте/
ЛЪПКЛ, та Л., мн. ЯЗпКьй 1.
Топчица сплъстена вълна /йма гъи
по вуната. като се извлачи, остават
като груткъи — лъпкъи/ на влачена вуна
йма лъпкъи, не ё убое о развлачена, та
лъпкъи йма/ малко парчё вуна ако падне,
йа го збйрам лъпка по лъпка/; 2 . Пер-
де на око /йма лъпка на окдто/
ЛЪСКЛЛ нсв., аор. ЯасК& (X) ,
прч. ЯасК&Я, а,; о, й 1. Лъскам /не
сме скдро мазали пёчката, не смё йа ла-
скали/ 2. Показвам (зъби); бляс-
вам /вуко седи на канафката и лъска-
забйте/; взвр. ЛЪСКЛЛ СЕ Блестя
/лъска се вдда/
ЛЪСКЛФ, ЯЗсКаЕа, о, й.
ЛЪСНЕЛ св. Лъсна.,
ЛЪЦЛЛ нсв. Хълцам /лъца, лъца
задавено/
ЛЪЦНЕЛ св. Хлъцна.
. , М
ЛЛГЛЗИН, о м. /че йдете у
бйлъкъи магазйн/
ЛЙГДРЕ, то ср., мн. Маг&рйШ-
та, та и Магарёта, та, ум. Магарё
1. Магаре_' /таквйа магаришта/; 2 ;
Тезгях или уред, подложка, при
дърводелска или ковашка. работа
/като рабдтим пёнджера, слагам гъи на
магарётата и гъи окдвуем/ налбатско
магаре — наземи гъи къйлкаме волдвете/
ЛЛГЛРЕШКьИ, Ка, ко ,. Кьй;
ЛЛГЛРЕШКЛ ' КЛШЛИЦЛ. Коклклп, Tus-
sis convulsive; ЛЛГЛРЕШКьИ ТРН
раст. Carduus.
ЛЛГЛРЕШЛьТЩИ, те - мн. Мага-
решки сливи, Prunus domestica.
ЛЛГЛРИЦЛ, та.Л., мн. Мааарй-
Цй, те.
ЛЛГЛРОК, о м., мн. МааардЦй:,
те Мъ±ко магаре /дрт магардк, реве!/
ЛДГПОНОС, Магдойдзо м. раст.
Магданоз, Petroselinum sativum.
ЛДГьЕРМ нсв. Майсторя, из-
мислям; взвр. ЛЛГьЕРИЛ СЕ Дър±а
се несериозно, боричкам се /йа
се не магъерй!/
ЛЛГьИИЛ, та Ж., мн. Мааьйй,
те, в£. ЛЛИЖИЙЛ.
АЛГУЗЛ," та , мн. МагЯй, те
Мъгла /и йе натиснало магла, нйшто
не се е видёло/ тёшка магла е паднала/
маглата ни зема свеста]
115
ЛДГЛИЛ нсв. Замъглявам /две, не
праши, што магл иш само)
МДГДОВИТ, а, о, й Мъглив,
мъгловит.
МДПДР, М^дра, о, й Кротък,
мирен ; ЛДйРО-адв. /мадро да е/
‘ MADE, то ср., мн. Мадёта, та
/слети едндто му мадё на маш кото
детё!
. МД D ЛЕСНИК-, о м., мн. Маджёс-
ййЦй, те Магьосник.
МДПЛИЙД, та Л., мн. Маджйй,
те Магия Ida а омразиме да напраиме
маджии/
МДаПЖИРйЕ мн. Пришълци, чу±-
денци /вйкаа им маджйрйе, не са
оттука рддом/
МДПРЕЦ, Оу м. , мн. МадарЦй,
те Мъдрец.
МДЕМ нсв., аор. Май& (X) , прч,
Май&Я, а, о, й, взвр. М&еМ се
Мая, бавя /да не те маем/ едён дён се
май, оправйай/ у дупнйла като йдееме,
по три дёна се маейме/
ЛАЖDНК AM нсв. МъЖдукам.
АДЖЕЛ нсв., аор. Маз& (X) ,’прч.
Маз^Я, а, о, й Ма±а /като мажат
фина мазйлькьа, наднормено зима/ не
смё скоро мазали пёчката/... лётвите,
мазанъето — ногу пари сака/
 ААЖОВЕН, МаЖоЕй^’, д, й Мъ-
±ов /мажовната рода/ мажовнйо рот
тё такдф йе, с никого не живуе/
ЛДЗДЧ, о м., мн. МазаЧйё, те.
.. ЛАЗ ГД, Маза^та Ж. Мъзга.
ЛДЗГДЛь, о м., мн. МазааЯьё ,
те Подпорна стена.
- ЛДЗГОСНЕ нсв. .3, ед., св. Маз-
adnJe, аор. МазаосА, прч. Мазао-
с^Я, а, о, й Пуска сок (за дърво,
растение) /мазгосало се дрвдто/
'> ААЗПРДК!, о м., вА. ЛНЗИРДК.
ЛДЗПРЖ2, о м., мн. МаздР^Цй,
те Подпорна стена на реката,
B2t. ААЗГАЛь.	.
АДЭЕН, М^зйа, о, й 1> Мазен,
тлъст; 2. Красив, богат; гладък
/од ндйните дрёи немало по мазни, по
убави/; ЛДЗНД ЛЕГНПИЙД Магданоз /и
туриме • му солчйца, дждджан; мазна
мерудййа/; АДЗНО, то ср. Мазнина
/сучиме кори, нардсиме гъи мазно, сйре-
нъе/; АДЗНО адв. 1. Мазно, тлъсто;
2 . Хубаво, красиво /од алена чоа, нё
е балено, ама е ногу мазно/ нёшто шйе,
па не ё мазно, речат — грубаво/ не ё ей-
тно щйено да е мазно, ждрапано ёдро
ёдроёдро/ 3 . Гладко, плавно /мазно
врви (ероплано), мазно вози, не друса йч/
АДЗИДьКьД, та А., мн. МазйЯь-
Кьй, те Мазилка /като мажат фина
мазйлькьа, наднормено зима/
АДЗНИНД, Мазййй^та Ж., мн.
М&зйййй, Мазййййте /на попарнико
се слага мазнина/ 4
ЛЛИИД, та Л., мн. Майй, те
Крайна наклонена греда под по-
крива , от края на първия 'поп'
(в^г. ) до ъгъла на къщата.
ЛШИ чет. /он си излезна май/
Лйй, Но м. /ако нёма май мёсец
даш — нёма лапанье/ майо нёка прекара,
а на велиден че йдеме/
ЛДИЛ, та А. /фурнъите што ё,
прават майата от трава, нйе от
квасёц/
ЛЛМННД, та МН. МаИМ^йй,
те /една маймуна... посака ми бамбоно/
ЖЗМННДР, о м., мн. МаЙМУйа-
Рйё, те Който се криви, прави
маймундзкилъци ‘ /маймунар нйедён/
ЛЖСКьИ, Ка, Ко, Кьй.
2ЧДИСТОР, о м., мн. Мй-йсто-
рйё, те Зидар, дърводелец, кой-
то прави къщи /йа бе майстор и там
и че му прайм нёму каштё]
ЛДИСТОРИИД, та , мн. Майе-
торйй , те .-
ЛДИТДП, ом., мн. Майтапйё,
те.
ЛЖТДПЧИЙД, та М., МН. Май-
тапЧйй, те.
ЛДИЧИНИИД, та-*., мн. МаЙЧй-
ййй, те /мирас от сёлиште, от каш-
та, това ми се остана мёнека/ йскат рд
деда си майчинийа да си зёмат/
ЛДЙЧБЧК71, та , мн. МаЙЧУЧ-
Кьй, те Дете, което прилича на
майка си /майчучка друга!/
МДКД, та jt., мн. М&Кьй, те
Мъка /турчино се пука од мака/ с мака
се ранъи, не ё сос лёсно/ мака ми е дти е
току далёк/ корёмо е чйстата мака/
МЖьД, та 2t., мн. М^Кьй, те
Майка /младшие майко пдвече вйкат/
йа те знам като една макъа/
МЖДР сз. /йазе макар на стари
годйни, макар на млади, употреблъавам
песнйте, песни им казусам/
МЛКДРД, та , мн. МаКарй,
те, ум. МаКарё.
МЖДС, МаК^зо м., мн. МаКа-
зйё, те Греда, която съединява
билото на покрива и края на
тавана.
ЛЙКьЕИОНЕЦ, о м., мн. МаКье-
ддйЦй, те. ’
116
ЛЛКСЭС адв. Умишлено, наро-
чно /максуз го правы/ максус йде тука
да го виды/
ЛЛКЧ и ЛЛКО адв., ум.ТМ^КУ-
ЧКа, маКУЧКУ Малко /дште маку-
чка/ дт. и тава, тате, макучку!/ по-
дипйихме маку/ мако го йзопни!/
MRn-L, б, й, чл. МаЯйо, Ма-
ната/ МаЯдто, МаЯйте, ум. МаЯё-
ЧоК, МаЯёЧКа, М&ЯКа, Ко, Кьй Ма-
лък /голем и мал/ малио пре/ старйо ли
е, малио ли е/ най малио брат казал:
айде, батко, да закдпаме детёто/ при
една (штёрка) иддх, при най малата/ с
малдто си детё/ малйте не дйдат/ рй-
зите са на малйте, а кошулъите — на
старите/ докадё е малёчко, аде да го
нёкако опраиме/ дште е малёчок! — чё!
кдй е малёчок?/ ндсад гьи за малкьите
деца/
ЛИЛ 2 t Ом. Имо т (о бикн. з емя)
/е, голем мал йма/ и това ли е мал?/ ё,
това ако е мал!/ продавца ньйви со
свекрвата и лъивади, и саде пиё. и вика:
сйчко е моё, мой мал!/; ЛИЛ ТИ Е Пада
ти се, така ти е съдено /мал ми
е да страдам/ мал ти е да го патиш/
ЛШЛь, о м., мн. М&ЯьоЕе, те
Голям дървен чук /с нёго забйват
кдльете на тело/
Л1ЛаЛЛ, та л., мн. МааЯй, те,
ум. МааЯйЧКа Махала /он зема момё од
маалата/ и се збрали маалата, жени-
те/; НЛ Л1ЛаЛЛ На приказки /ошла е
на маала там/ че ддете на маала у нас/
ЛШЛьЛК, о м., мн. МаЯь&Цй,
те, ум. МаЯьаЧё Малак,1 малкото
на биволица.
Л1ЛЛЛРИИЛ, та д. /тука. е ногу
лошо, ндгу йма маларийа/ нйе че ви
даваме добра рана и ракъййа, и нёма да
ви фане маларийата/
ЛШЛьЛЧКЛ, та Ж., мн. >МаЯь&Ч-
Кьй, те Биволица на 1-2 години.
Л1ЛЛЕН, а, о, й, ум. ЛЛЛЕНаь-
КьИ , МаЯёйгКа, МаЯёйгКо, Ма-
ЯёйгьКьй Мъничък / малёнгкото е на
моёто йме/ земали детёто та го фрльй-
ли нёкаде по плёвните да гьи не издадё,
дти онд плаче, малёнгко/ што е младо,
рдбйе да зардбат, што малёно, пот саб-
льа даудрат (песен)/
ЛШЛИГьИ, те Ж., мн. Лунички.
ЛШЛИНЛ, та Ж., мн. МаЯййй,
те.
Л1ЛЛКЛШ, о м., мн. МаЯКапШё,
те Малко семейство /вйе сте малкаш
дра, малко семейство/ бёме малкашйё]
Л1ЛЛКО адв., ум. М&ЯКУЧКУ,
М&ЯКУЧКа /и че артйше малкучка/ так-
ва е патйлка билд, та сега е вишлд
раат малкучку/; НЛ ЛИЛКО Насмалко
/и бёа ни на малко разбйли/
Л1ЛЛЦИНЛ, та Ж. /малцйна са,
она нёма деца/
ЛШЛьЧЕ, то ср. -Чукче, тесла.,
ЛДаЛ нсв.. 1. Махам с. нещо;
2. Изгонвам, отмествам, .махвам;
3. Преда на махалка; взвр. ЛШаЛ!
СЕ Отивам си;, оставим, на спо-
койствие някого; отказвам се от
нещо -/маам се од нёшто/
Ж. (н за баба), ум. М&Ме,
М&МЧе, зв. М^Мо, М&Ме, М&Яе /ко-
джо'сме у нашта кашта — майка, мама
(= кн. 6a6aJ/ детёто да се не уплати
мама да не ей е глава одрезала/ йа бёх
сос мама/ старата мама наточйла ра-
едло/ кам ли е мамето?/ мамче не бёше
пйсана/ она е, мамо, като буле сега!/ лёг
ле мале, леле мила мале, рёчи баре тй - j
на mama/; към дете: сёдни, мами, сёдни!/ р" ’
ЛЛЛЛРЕЦ, О м., мн. МаМагЦй,
те Ganunarus pu 1 ex /у нёкоа баруш-
ка, пот каменьёте, като какавйди/
ЛШаНЛ, та ж. Махана, недо-
статък, кусур. /йа што кажем, онй
ми наддат маана/ да ми не найдат
маана свекрвата и деверд/
Л1ЛНЛПОЛ, о м. Монопол.
ЛЛНЛСТИР, о м., ум. Майастйр-
Чё /иддоме на манастйро, сос вдлска
кола/ ошлйу рйлскъио манастйр/.
ЛДаНДТ, а, о, й Придирчив,
който във всичко намира кусур
/маанат човёк, не мдж да му се згдди/
ЛЛНаГЛЛ, о м., мн. Лайга&Яье,
те /грнци сос кал — да се грёеш,
манггал/	„7
ЛЛНгГЪР, о м., мн. МайгааРйё,
те мн. бр. Майгаъра /че ни дадат по
два манггъра бакърни/ '
ЛЯНИ Л СЕ нсв. 3 ед. Клатушка
се, лк)лее се .
ЛШНПЛЛО/ то ср., мн. Майй&-
Яа, та.
ЛЛНПРЛ, та Ж, мн. М^йдрй, те.
Л1ЛНПЖЛ, та Ж., мн. М&йджй,
те /нагдтвиме си, напраиме си пдени
манджи/ манджи тураат по сенйитё/
ЛЛаНПЖИЙЛ, та м., мн. Маай-
джйй, те Капризен, придирчив
човек..
ЛЛаНПЖИИКЛ, та Ж., мн. Маай-
джййКьй, те Капризна, придирчива
±ена /сйчко руча, ништо не изметйньа,
не ё маанджика/
ЛШаНьЕ, то ср. Сукана .пре±да
( вълнена) /вйе сте си дали манъето/
напрёдох една машйна и половйна манье/
117
ЯДНЕНьКьИ, ЯАНИНьКьИ, Ка ’,
Ко , Кьй Малък, : мъничък . /селдто
билд манёнгъко/ ношта не ё манёнгка» че
се наспите) манёткото детё у ровйната
го банъам/ пушти манёнгъкъите!!
ЯДНЕЧОК ад. м. Малък, мъни-
чък !ймам брат манёчок! манёчок чо-
вёк, па голема глава) две манёчкъи деца/
ЯДНИФЕСТИРДЯ нсв, и св, /пдсле
фанааме да манифестйраме/
ЯДаНИЦД, . та Л. Сукана прав-
да /качишната прёжда за цргьи» из-
маано — на сукало направена прёжда/
ЯДНаКьИРДЧ, о м.Манкьор.
ЯДНгКО адв. Малко.
ЯДаННЕЯ нсв., св. М^.айеМ 1.
Махвам с нещо /и кат сам маанал з
бастуно по вукд,., вукд па не бега!; 2.
Оставям настрана, отмествам,
зарязвам !синди като и декнсь скара
и се: йа че те судим! айде» маанаа.
простиа/ маани го! тдо светогдрскьи
калугъер бёше!; взвр. ЯДаННЕЯ* СЕ
1.0тивам си; оставям на спокой-
ствие някого; jdecem лева му дадо»
само да се маане од мёнека/ маани ми се
од главата!/ ако не ви серуча» маанёте
се!/ 2. Отказвам се от нещо I мину-
ем се от коперацийата! тдо засака ндгу
зёстра... и се. маано] мааноаме се од
млекдто! маана се од игра!
\ ’ ’ЯДОВЕ м. мн.; НД ЯДОВЕ По-
някога, от време на време /яд
маове като се забоварйа.../
/ ЯДРДЯД, МараМ^та Ж., мн. М£-
раМй, МараМйте Специална. бяла
материя, с.която покриват гла-
вата на младозкенката /на млада
невеста кога се жёнъи — бело, шйено» до
петите» наврс коцальо, коцальо че за-
шйем на марамата) марамата — само с
црвёната капа! марама» у марамата
три къйтки» паунови пёриа/
; ЯДРЕН м., ЯДРЕНД -±., само в
клетвн /убил ей марен!! убила те
марена!)
ЯДРИ чет. }га те огъйнъ изгори,
мари недодагавице!/
ЯДРКНЧ, о м. '
. -ЯДРЯДЛДТ, о м. /мармалато най
ндгу прават от шипдко!
ЯДРОК, о м., мн. МарЦй, те и
МардЦй,, те Котарак !кокаф мардк!!
. ЯДРТД 1. Месец март !през
марта го утепали/; 2. . .1 март,
празник на баба . Марта /трита
дёна по марта)	/
. ... ЯДРФИНеКД., та z мн. • Мар-
тййгКьй, те Вид стара, бойна пуш-
ка /откачам мартйнгката од рамото)
ЯДРНКД СЕ нсв. 3 ед, Влиза в
период на запло±дане )марука се
мачката!
ЯД PH ЛИ, те мн.
ЯДС, Маст£ ум. МасЧйЦа
/свинска мае/ зёлник *с маета]
MRCRr та J*., мн. МАсй, те ,
ум. Масе /и онй пйеа вино на масата/
ЯДСИВЕН. МасйЁйа. о, й; ЯД-
СИВНД КДШТЛ Тухлена къща.
ЯДаСИЛь, о м, Маясъл jпрети-
те се пукат и крф течё. а йма и на газд
— крф течё!
ЯДСКД, та 2t.z мн. МасКьй, те
Катър !кдньо му заклан» маската му
заклана!
ЯДСКДРД, та Л., мн. МасКарй,
те 1. Шега, майтап /на шака, на
маскара] маскарй сме казу вали» смёшкьи
сме казували! 2 . Псувня.
ЯДСКДРПйШИД, та м., мн. Мас-
Карджйй, те 1. Шегобиец; 2. Без-
срамник.
ЯДСКДРИЖИ (И) КД, та , мн.
МасКардйй (й) Кьй, те 1.. ШегадЖий-
ка !ама бёше оратаджйка» маскар-
джйка/ 2 . Бе з срамница.
ЯДСЛО, Масйдто ср. /слет това
че искараме масло, а останалото —
матеница!
_ ЯДСРДВИЯ СЕ нсв. Харча,
охарчвам се.
ЯДСРДФ, Маср^Ео м. Разноски
/децата манёнъкъи» масраво ни голем» и
останаме бес кашта!
ЯДСРДФЛИИД, та м., мн. Мас-
раФИйй, 'те Разточителен, който
харчи много пари, има големи
разноски /на друго сам масрафлййа!
ЯДСФИИД, та , мн. Мастйй,
те Разхайтена ±ена, развратна.
.ЯДСНР, о м., мн. МасУрйё, те
мн. бр. Масара /и гьи исучиме концйте
на масурйё] масурйёте гьи слагаме на
прачкьи, па сёцай» сёцай!/ чётри пет
масура!
ЯДФЕН, М^тйа, о, й Мътен
!матно ми се видё!
ЯДТЕНИЦД , та Л., мн. Мй.тейй"
Цй, те Мътеница /...че искараме масло,
а останалото — матеница. па матени-
цата а провариме да стане урда/ од
матеницата да и бёше сипала мангко)
ЯДФЕНИЧДФ, МатеййЧ^Еа, о, й
С цвят на, мътеница !матеничаф
тутунь —бёл като матеница!
ЯДТЕРД, . та ±., мн. МА.терй,
те- Манерка /на ти матерата и
сакай» нёка ейпат (ракъййа)!
1 1 о
ЛЙТЕРИДЛ, о м., мн. Матерй-
^Яй, те /три аршина материал) :
2ВДТИ нсв. 3 ед. МЪТИ /кокдш-
ката мати/
ЛШТИЛьОК,. о м. Мътилка.
ЛШТИЦД/та лк., мн. М&тйЦй, те
Пчелна царица /зафанали се со стока,
одимали пчёли по сто матици/
/ЩТИЧИНЛ, та лк. раст, Мато-
чина, Melissa officinalis.
ЛДТКД, та лк., мн. М&тКьй, те
1. Матка; 2. влк. ЛДТИЦД Пчелна
царица /матка, царица, што гъи
команди!
ЛШТОР, о м., мн. М&торйе, те
Нескопен овен на 3 години /мо-
тор — овен за расплдт, от трёкъата
година нагдр/
ЛДТОР, о м., мн. Маторйё,
те, ум. МаторЧё Мотор; мотоци-
къл /чера цал дён, реве, да му купат
маторчё] матдро бучи]
MRTOFttC, Маторйсто м., мн.
Маторйстй, те Мотоциклетист /она
че ё маторйс/
ЛДТУРИЦД, та лк., мн. М&тУрй-
Цй, те Свиня майка.
ЛЯНЧИ нсв. 3 ед. Мяучи.
ЛйЦ! М2йд. Вик за примамване
на котка /мац! — кога о каме марок/
ЛДЧПРОК, о м., мн. МаЧардЦй,
те 1. Котарак; 2. Зъл дух.
ЛДЧЕ/ то ср., мн. МаЧёта, та
Коте /мачёто нофтйте закдпа/
ЛШЧЕН, МАЧйа, о, й Мъчен
/старите годйни е другьи, мачни/;
ЛДЧНО адв. Мъчно /а сега ми е ногу
мачно, дти мй не орати никой/ '
ЛДЧЕНИК, о м., мн. МаЧеййЦй,
те.
ЛДЧИЛ нсв., взвр. Мё.ЧйМ се
Мъча /йа остана да се мачим по него/
ндгу сам се мачйла сос нйхь/ мачени,
мачени ндгу/
ЛДЧИНьДК, о м., мн. МаЧййь^-
Цй, те, грубо Котарак /ее, мачи-
нъако!/
ЛДЧКД, та лк., мн. М&ЧКьй, те
Котка /мачката казалъа: мйау!/ мачко,
пуштйли ти малъка мдма лъёп?/
НДЧКьИ, Ка, Ко, Кьй Котешки
/сйви, бели мачкъи кджи/
ЛЯЧКДН, о м. Малки парчета
хляб, изпърЖени с масло.и лук.
ЛДЧКьИН,/ а, о , й Котешки
/мачкъин живдт — само трчат/
ЛШ1, МаЖд м., мн. М&Жйе, Ма-
Жйёте МъА /дн се расчинъйл — саде
маш!/ намерйа гъи у песдко. еден, мажд,
у топдлите засйпан, жената — у фрба,
така, сёднала/ ндгу свёт ймаше у
црквата, жени, мажйе/ и мажйёте се
уплашиа/
ЛДШИ,'.Маи1йте мн. /и като дйдат
у одайата на момата, и по старо што
гори кофтдро, у кофтдро сос машите
бркат, да знайат дека огледнйк/ и зёл-
нико се печё, и подйгне вршнико с маши-
те, обийажда да вйди да не изгори/
ЛЙШИНЛ, та лк., мн. МагОййй, те
1. Машина /вйе че ни уйадётё, заштд
машините ви изйадоа/; 2. Шевна,
преданна, плетачна машина /и и ку-
пй^павлё машина и се научи да шйе/ на-
прёдох една машйна и половйна манье/;
3. Влак^/ло машйна ли си дошла на-
вам?/ кога е тио времёто, машйната се
чур/
ЛДШИНСКьИ, Ка, Ко, Кьй На-
правей на шевна машина /тука са
машйнскъи рабове, па пделе е пофтдре-
но/; ЛДШИНСКО ср. " Предено на
машина /трй вретёна машйнско/
НДШКД, та лк., мн. Маи1Кьй, те
ТояЖка, с конто удрят при игра
на челик.
ЛДШКьй/' Ка, Ко, Кьй МъЖки .
/машкъи пдйас/ машкъи гайтан сос лице,
за машкъи дрёи/ умрёа ми машкьите де-
ца/; МДШКО, то ср., мн. М^и1Кьй, те
Момче, мъ±ко същество /машкьите
донёсоа пуни кдшници дрёнгкъи/ пделе им
се родйли две машкъи/ машкьите и ним
не бёше задлъжйтелно/ кдй го каже на
машкьите..., нёма да играе с нас/
ДДШКНДьй, та 2к., мн. МаШКУ-
Яьй, те Момиче, което по харак-?
тер и външност прилича на момче,
мъЖкарана.
НДШКУЛьОК, о м., мн. MauJKy-
ЯьдЦй, те 1. Момиче, което по
характер и външност прилича на
момче, мъЖкарана, в^. ЛШКЧЛьТЗ
/машкульдк, сурато му на машко бйе, и
с машкъи йде да играе/; 2. Мъ±ко
растение /йди у кака марйкьините
рёпи! — йа ойддх, оскубах една шака и
вйкам: ддно, тййа са машкулъдци!
(машкъи рёпи, не са искарали)/
НДШТЕЛ, та А., мн. Мёи)тей,
те Мащеха /тате ме вика, па маште-
ата ме нёче/
ЛЕ прон. перс. енкл. 1 ед. вин.
/вйлка дойдё та ме окна] посёдо, посёдо,
ме испита за нарйадо/ дх, рамената
што ме болъат!/ пдкрий <ме!/ у капка
вода че ме удушите!/ макъа ми половине
годйна ме оставйла, тате ме дочувал/
онй ме однёли дома/ вйкаат ме измене/
ЛЕДНП, та лк., мн. Меайй, те
Механа /и турците у меаната като са
119
седели, и гъи фанало йат ндгу, и се
разлъутйли на ефёндийата/
ЛЕДННЖИЙД, та м., мн, Меай-
джйй, те МехандЖия /меанджййата
прекупи виндто, по дёсет пари плашта,
по дваесе/
- ЛЕДНПЖИКД, ,та £., мн. Меай-
джйХьй, те МехандЖийка.
ЛЕГИДН, О м;; НД ЛЕГИДН (за
резултат) За показ /сё шёташ, ама
нёма на мегдан/
ЛЕНДЛ,, о м., мн. МедаЯьё, те.
ЛЕНЕН, Мёдйа и Мёдейа, о, й
/мёдна ти уста/; ЛЕНЕНД ЛЕТЛД раст.
Захарна метла, Sorghum saccha-
ratum.
ЛЕНЖУ прдл. /меджу нихъ/ меджу
това е седнал/ меджу две момй] меджу
осндвата го е проврёла/ нам сега сос
русййа койа граница ни дёлъи? ро-
манийа? она седи меджу нас?/
ЛЕНЖННИЙД,- та Ж., мн.’ МеджУ-
дйй, те МедЖидия, стара- турска
сребърна монета.
ЛЕЗДЛЪК, о м., мн. МезаЯъЦй,
те Много различии мезета, вся-
какво•мезе. .
.ЛЕЗПРЕ,, то ср., мн. Мезднёта,
та Землище на едно село /у чиё
мездрё?/ пасёме у гъёрманското мездрё/
ЛЕЗЕ, то ср., мн.. Мезёта, та,
ум... МезёйЦе /сос рекъййа мезе: пипёр-
ка си зёме, расдл, стасало, дробено/
земёте си мезёнце, издерёте по пёченгко/
.	' ЛЕЗИЛ СЕ нсв. Мезя се /мёзи
се! мезёте се!/
ЛЕК, МёКа, МёКо, МёКьй /мёко
зиме/ сёдни на кревато, по на мёко/
седнааме да ручаме, мёка погача и бдп/
ЛЕКьИШ, о м., мн. Тресавище.
'  ? ЛЕКОШДФ, MeKonlAEa, о , й /по
мекошаф човёк/ ,
ЛЕДь, О ’ м. раст. ; Хмел,
Humulus lupulus.
ЛЕЛьДЛ ‘нсв. Меля /да немёлъам
жйтото/
о м.-, мн. МеЯезАЦй,
те Смес, нещо смесено (хора, Жи-
то, платно) /нйе сме сё мелезаци,
забркано/
ЛЕЛЕЗЕН, МёЯезйа, о, й Сме-
* сен /мёлезно .. (платно), мёлес . — за
кошулъи, осндвата му памучна, ватдко
качйшен/
ЛЕЛьЕЛ, ЛЕЛьДЛ нсв., аор.
МИьё (X) , прч. МЯьёЯ, а, о, й.Меля
/па да го мёльеме па брашно/ с прдтог го
тдчим жйтото да го исчйньим за
млъенъё] мёлехъме с рака/ :
ЛЕЛЕ С, МёЯезо м. Смес /йма
бело зёлъе, црвёно, мёлес/ г
ЛЕЛьИЦД, та Ж., мн. МёЯьйЦй,
те Мъналка, уред за обработване
на гръсти — за очукване стъбла
коноп. С този уред се чупят ко-
нопените стъбла и се изваЖдат
кълчищата /и зёмеме на мёлъица гъи
чукаме: три дрвйе, две и еднд у стре-
дата соз дршка на крайо; на еднд чата’
лёсто го тураме откаде дршката, а од
другата страна на колец мушнато; и го
чукаме/ пдсле йма друга мёлъица, желёз-
на, она наземи се тура, и па се премй-
лъа, измачйнъа се— пуздёро остане на-
странй, качйштата у раката/ йма едно
дрвено, мёлъица се вйка — чукаме гъи, и
пуздёро опада, очукаме гъи, остане само
качйштата. пдсле гъи чукаме жжелёзна
мёлъица/
ЛЕЛьНИЦД, та Ж., мн. МёЯьйй-
Цй, те 1. Мелница; 2. Стомах на
Животно.
ЛЕН прон. перс. 1 ед. вин., в£.
ЛЕНЕ /таквйа пред мён не минаваа/
ЛЕНД, Мейёта Ж. Новолуние
/окол мената, кога се йави сефтё мёсе-
чината, кога се мёнъа, сё че прсне даш/
ЛЕНьДЛ нсв., св. МёйьЙМ, взвр.
МёйьаМ се Меня /сега се сйчко мёнъи/
ЛЕНьДВНДЛ нсв.', взвр. . МейьА-
ЕйаМ се Променям, сменям /клй-
мато ндгу се менъавйа/ детёто менъавйа
задета/ нйе се менъавйаме/ тййа^дветё
и гласовёте менъавйат, и ндгу знайат/
ЛЕНаГьЕЛЕ, то ср., мн. Мёйг-
гьеМёта, та /мёнггъеме за сиванъе гдр-
HUO KaMUK (в мелница)/
ЛЕНИЕР, Ом., мн. Мейдерйё,
те.
ЛЕНЕ прон. перс. 1 ед. дат. и
вин. /мёне ми се йч не йадё!/ мёне е
прёвнуче/ зёлъкъата е сурова мёне тууа/
и мёне брад загъина доброволче/ мёне ми
се така учинъй/ до, и мёне што ми се
йадё/ чётири лъёва, два ной, два мёне/
че ми каже мёне она/ и тргваат войни-
цйте на театор па, а мёне ме не пус-
каа/ не ё фатало и мёне/ макъа и йа
болъало корёмо, ама не сакала на мёне
да каже/ йа вддим сос мёне едно детё]
какд да ё, код мёне да си ё/ сите да пре-
карате като мёне/ на ти таа половйна,
а половйната оставйам за мёне/ тдо че
остаим за мёне си/ ём досаждам на
дружйната, ём досаждам на мене си/
ЛЕ НЕ КД . прон. перс. 1 ед. дат. и
вин. , в*. ЛЕНЕ /това ми се остана
мёнека/ мош ли да ми кажеш, че си
120
мёне брат мёнека?! рёт йе дошло до
мёнека) ойде у грат смдлъан и вика на
мёнека/ дди с мёнека/ десет лева му
дадо, само да се маане од мёнека/
ЛЕНьИЛ нсв. и св., взвр'. Мё-
йьйМ се Меня, променям /че се
мёньи бекъи чёдо дунъата/ кошулъата че
му мёнъиш, че му облечём друго/
ЛЕНьОВНИК, о м., мн. МейьоЕ-
ййЦй, те Венчален пръстен /прс-
теньо менъовнйк — кога се венчаваа та
гьи менъавйа/
ЛЕНТЕ, то ср. / мн. Мейтёта,
та Горна мъзкка дреха с ръкави
/ментёта ндсешеа, шарени ментёта, —
црни, а на лахтйте колчаци, сръмени
гайтаньё, на празници ндсешеа, на
божич, на велйден гъи загрташеа/
ЛЕРА, та ж. /додё пдйако, дн ни
накара да искараме волдвете у нашта
мера/
ЛЕРАК, о м., мн. МерЛДй, те
/до лани ймах мерак — праех, трчех/
ели ти казувам — мераг да учи. а като
нёма мераг да чети — сите дкаме по
нйхь/; №РЪ СЕ У ЛЕРЛЦИ Постави
си за' цел .
. ЛЕРЛКЛАПИСУЕМ нсв., св. Ме-
раХЯадйи1еМ, аор. св. МераХЯадй-
с£ (X) , прч. МераХЯадйс^Я, а, о, й
Проявявам мерак за нещо /мерак-
ладйшеш од нёшто/
ЛЕРИЖИИЛ, та м., мн. МеРджйй,
те Земемер.
ЛЕ РИЛ нсв. Меря /соз дланта
мёри/ млекдто се мёри сос рабуш/
ЛЕРИШЕЛ и ЛИРИШЕЛ нсв., аор.
Мерйс^ (X) , прч. Мерйс^Я, а, о, й
/нанёова трава, дива, она ногу убово ме-
рите/ не изглиждааме това лёто, мири-
те, не мирише ли/
ЛЕРКА, та Ж., мн. МёрХьй, те.
ЛЕРЛЕР, о м. Мрамор.
.. ЛЕРТЕК, о м., мн. МеРтёЦй,
те Тънка странична напречна
греда в покрив или колиба.
ЛЕРЗИИИЛ, тал., мн. МерУдйй,
те /у сёка манджа мерудййа искам да
ей/
ЛЕСАЛь, о м., мн.. МесаЯьё',
те Месал /па че туриме една црга, па
месалъо врс цргата/ месалъё като напо-
стёльат, трпёза напрайат голёма/
после го покрйеме сос месалъёте/
ЛЕСЛРИИЛ,л та %., мн. Месарйй ,
те Жена, определена да меси хляб
/месарййа йутре че сам, че мёсим лёп/
ЛЕСЛТЕН, Мес^тйа, о, й Кой-
то се използува при месене /меса-
тен котёл — за еодата лёбо да се мёси/
; ЛЕСЛТНьАК, о м., мн. МесА.т-
йьаЦй, те Котелл в който се за-
топля вода за месене на хляб
/месатен котёл/	-  • ;, ' ,
ЛЕСЕН, Мёсйа, о, й /мёсни
поклади/
ЛЕСЕЦ, о м., мн. МёсеЦй, . те
/мёсецо ако ё тека нанаддл, че йма даш/9
дваесе лёва на мёсецо/ два мёсеци, шёс
мёсеци/ три мёсеци/ шес мёсеци сёдох
там/ .	.	.
ЛЕСЕЧИНЛ, та /слаба мёсечи-
на/пуна мёсечина/а тайа (нъйва) тука
сам ндшкъем на мёсечина копала, додёка
грёе мёсечина/ испунува се мёсечината/
зайадё се мёсечината/ кога е сос корёмо
наддл, а каде се е зайала — нагдр мёсе-
чината, даш че йде/ -
ЛЕСИЛ нсв. Меся /лёп мёсим на
земи/: айде елёнгко, да го месиме пога-
ча!/ мёсат лёп у фурнъа/ нарет мёсеа,
нарет пёрейа, нарет се йдеше на егрёко
код офцйте/ рабдтехъ, лёп мёсехъ, пё-
рехъ/ йма две нёделъи какд сам месйла
погача/ колачёта, баници се мёси од бра-
шно/ ни сам се плашйла од месёнъе.../
ЛЕСНИЦИ мн. Месни заговезни
/меснйци — по кдледа, кога се блажи,
сёдам сёдмици поклади/	.	
ЛЕСНОС , МесйостА. \ мн.
Мёсйостй, те /улезнааме у сдлун една
нош, ама баш таа ндш не можёх да му
разглёдам месноста/
ЛЕСО, Месдто ср. /мёсо сам
пржйла — ручаа тука/ што варим ба-
бо? — мёсо, от кокдшка. и онй плъуунали z
у гърнёто и ошлй си и расипали месдто/
ЛЕСТЕН, Мёсйа, о, й /прогъим-
назийата йа оставйа райднна, да не ё
мёсна/
ЛЕСТИЛ нсв., взвр. МёстйМ се
Местя /че се мёстиш да те не згрёе/ йа
не самсе местйла од наше сёло надалёч/
ЛЕСТО, Местдто ср., мн. Мес-
та, Мест^та Място /дёка иддхте, на
кой мёста?/ на три мёста/ найди • му
местдто и пиши/
ЛЕТ, Медд м. /медд е блак/
ЛЕТЛЛЪК, о м., мн. МетаЯъЦй,
те (тур. metelik) /металък, дёсет
пари/
ЛЕТАЛ нсв. , * взвр. МётаМ се
Мятам.
ЛЕТЛНИЕ, то ср., мн. МетА.-
йййа, та Метан /нйе обрнааме еднд
крстёнъе, метанийа/ па и метание че
чйнъиш на кумд и на свекорд]
м. , мн. бр; Мётра /обми-
нал на дваесе мётра/
121
ЛЕТЕЛ нсв., - аор. Лето (X) t
прч. МёЯ, а, о, й Мета )йазе па —
месим, гдтвим, метём, чистим!
ЛЕТИЛь, о и. Метил, Distomum
hepaticum; Distomatosis  lance-
olatum /она одйма метйлъ, презлетд-
то пушта гуша и слабее, и че умре/
ЛЕТИЛьЛВИЛ СЕ нсв. Метиляс-
вам се.
ЛЕТИЛьЛФ,. МетйЯь&Еа, о, й
Метиляв.
ЛЕТКЛЛ нсв. Мятам, подрит-
вам jmypam камик и го мёткат!
\ -.ЛЕТЛЛ, МетЯ&та к., мн. Мёт-
Нй, МетЯйте, ум. МетЯё /метлата
метём и у двдро, глей каква е стана-
ла!/; раст. Kochia scoparia.
ЛЕТНЕЛх св. Измета малко /йа
че метнем сос метлата малко! ,
ЛЕТНЕЛ2 св., взвр. МётйеМ се
Метка /йа сам се на нёйа метнала) .
ЛЕЧР, о м., мн. МеУРйё, те
Мехур; >БЕЛ ЛЕБ? Плавателей ме-
хур на риба.
ЛЕХ, Мёо м., мн. МёоЕе, те
Колено духало за огън.
ЛЕКЧИНЛ, та Ж. Месчина.
)  ЛЕЦЛЛ нсв.L Заеквам, издавам
неясни звукове !мёца — ёчка, ше-
фёлькъуе!
ЛЕЧЛВИНЛ, та Ж. Студено вре-
мен с много сняг, вихрушки,
вятър.
ЛЕЧЕ, то ср. , мн. МеЧёта, та
!рунтаво като мече] днг го изока: на,
мёчо!/
ЛЕЧЕРОК, о м., мн. МеЧердЦй,
те :3ъл дух, вЖ. ЛЛЧЛРОК; пла-
тило.
:ЛЕЧИ, МеЧй&, МеЧйд, - МеЧй
Мечешки, мечи !мечйа опашка)
> ЛЕЧКЛ, та Ж., мн. МёЧКьй, те
/тргнали низ гората, насрёшта им една
мёчка видёли/
. ЛЕЧКЛ?, о м., мн. МеЧКаРйё,
те /дейан мечкаро/ '
ЛЕЧКьИ, Ка, Ко, Кьй Мече-
шки jмечка опашка) мечкъй нос/ мечко
уо/; ЛЕЧКЛ , СТЛПКЛ раст. Срещниче ,
Ajuga reptans.
ЛЕЧКьИН, а, о,: й Мечи, ме-
чешки.
*	' ЛЕЧОК, о м., нн. МеЧдЦй, те,..,
ЛЕШЛВИНЛ, та Смесица;
намеса.	/
ЛЕШЛЛ нсв. Смесвам, бъркам
/нйе го баеме мако тека, мёшаме от
ейчко); ЛЕШЛЛЕ НьИВЛ Разораваме
за втори път;' ЛЕШЛНьЕ Втора
оран; взвр..ЛЕШЛЛ СЕ Намесвам се
/йа се не мёшам у чужда кашта/ фанаа
да се мёшат, да нёма борове/
ЛЕШЛНИЦЛ, та Ж. Смесица
!карашък — мешанйца!
ЛЕШЛФ, МёШаЁа, о, й 1. Сме-
сей jeemep, даш, студёно, мокрёш —
мёшаво врёме!;	2. Променлив
/мёшаво врёме!
ЛЕШЕ, то ср., мн. МеШёта, та
раст. Богородичка, Aster chi-
nensis.
ЛЕШИНЛ, та Л., мн. МеШййй;
те Голям корем.
ЛИ прон. перс. енкл. 1 ед. дат.
!мёне ми е казувал свёкор ми) мёне ми е
трудно там да седйм! мдж да ми се
нёшто смёеш, да се шакатиш) три вре-
тёна машинско нёка ми naepmuj не сам
видувала, не ми се е случило да видим!
елй расправйали са мй, ама... сам
изумила/ што мй е познато — мй е,
што не мй е — не мй е! не мй се удавуй!
дёсед деца сам одимувала, три са ми
жйви! писуеш ми си! и очйте ми се
затворйа, не видим! а деда што мй е,
днъ е бйл миладйн/ а на синд ми дште
не бёше минало дёлото/ баба ми е казу-
вала, деда ми, башта ми и макъа ми са
на жётва/ онд сечё като раката ми
таквйа тангкьи/ виддх у градд лъелъйн
ми! раздельйиме от каштёната работа
со сестра ми/
ЛИЛЛЕ, то ср. Каша от бра-
шно /мазнина се пржи, брашно се тура,
онд се запечё, се зацрви, задимй, тогай
сипуйат вода, разбркат, водата се испа-
рйава, остава тестёна маса — мианё]
ЛИГЛьО м., в±. ЛИЖЛьО.
<ЛИПЛ , та Sk., мн. Мйдй, те.
ЛИЕЛ нсв. , аор. Мй (X) , прч.
МйЯ, а, о, й, взвр. МйеМ се Мия
]аман, човёче, нодзёте че и мйем!/
тамань йе водата да се мйеш/ мйиме си
гумите на бара-maj жената не се мйЛа
со сапун — сё сос ума!) нй сам мйена, нй
сам премёньета)
ЛИЖЛЛ нсв. Мигам.
ЛИЖЛФ, МйЖаЕа , о, й Сляп
/ега не ддйдеш мижаф!/
ЛИЖЕЧКЛТЛ адв. Със затворе-
. ни очи..
ЛИЖЛЛ, та Която често
мига, често затваря очи.
ЛИЖЛьО, то м., мн. МйЖЯьОФ-
Цй, те Който често мига, често
затваря очи; ми±итурка.. .
. ЛИЖО, то и., мн. МйЖофЦй, те
Който често* затваря очи; ми±и-
турка /дти се задёваш, мйжо нйедён!!
1 22
ДИЗЕРЕН, Мйзёрйа, о, й; ЛИ-
ЗЕРНО адв. /ногу ми се е ручало, ндгу
ми билд мизерно)
ДИЗЕРИИД, та Ж., мн. Мйзё-
рйй, те /...дома вече мизерии големи/
ДИИАНЕ, то ср., в£. ДИДНЕ
Каша от брашно.
ДИЙАЧКД, та Ж., мн;-МйИ^ЧКьй,
те Парцал за миене на съдове.
ДИД, а, о, й /мили дчи — бел
свет! он му е мил живдто) да ме не
фрльаа така, мило, за умреж го чувам/
ДИЛДИД нензм. , (тур. - mlilayim)
Приятен /милайм човек!
ДИДДИДЕН, МйЯайМйа, , о, й
Приятен, мил !така ми се видиш
еднд убоу, еднд милаймно, нема додека!
ДИЛЕЕД нсв., аор. МйЯейА. (X) ,
прч. МйЯейЛЯ, а, о, й Милея.
ДИЛЕНьКьИ м. н мн. Миличък.
ДИДИО НЕ Р, о м. /имаме еден
милионер, станаа десет од нашио грп/
ЛИЛ ИЦ И ИД, та ж. /и са дошли от
самокоф милйцийа/
ДИДИЦИНЕР, Ом., мн. МйЯйЦй-
йёрй, те Милиционер !арестуваме
кмета, милицинер ймаше тука, — да не
направат нешто!
ДИДНЕЕ нсв. 3 ед. Милее /се
милнее да дде навам, ами у бугарийа
бджем) ,
ДИДНО адв. fnayno се жалномил-
но мдлъи: немой ме, павле, тепати
(песен)/
ДИЛьО, то ср., мн. МйЯьЗ., та
Малка дантелена покривка.
ДИДОДДЖИЦД, та Ж., мн. МйЯо-
МЛЖйЦй, те Жена, която обича да
флиртува с мъЖе /миломажица, обй~
ча да се гальа!	-
ДИЛОС, МйЯостё Ж. ' Милост;
лк)бов, симпатия !цалйфката е по
милое, закдн йа не лови!
. ДИЛОСТИВЕН, МйЯостйЕйа, о, й
Кротък, ласкав /едкого слушаше.
кротко дете беше, милостивно/
ДИНА, та Ж., мн. Мййй, те /да
иде да рабдти у мйната!
ДИНДВАД нсв. !има, има вуци,
минават!/ таквйа пред мен не минаваа/
взвр. ДИНДВД СЕ нсв. 3 ед., св.
Мййе се /мине се една неделъа, го крш-
тават! и колко се е минало не знам/
ДИНДИЖИЙД, та м., мн. Мййа-
Зжйй, те Миньор.
ДИНгГДД нсв. /кдвани рупчета,
да мйтгат, да треперат/
ДИНИЖЧКДРКД БИР ГДВДС Дет-
ска игра.
ДИНИК, о м., мн.МйййЦй, те
Малко кученце /маненгко кутре, като
пдйдеш некаде, и оно йде по тебека/ е,
минйк! се рга из маалите!) ,
ДИНИСТЕР, о м., мн. Мйййсте-
рйе, те Министър !минйстер на
войната!
ДИНЧЕД нсв.,. св. МйЙеМ, аор.
МййА (X) , прч. МййёЯ, а,, о, й,
взвр. з ед. МййУе се Мина вам /рано
рейсо минуе! па се мйне еднаш сос онай
памук! бекьи ти сЬ.Уе мине/ савна, мина
денд, откараа ме там! пдсле една не-
делъа се мина и русите дойдоа/ като
минаа, нйе обрнааме едно крещенье.../ и
цркварйете като минували, сабаалъе
рано, и са го видели!
ДИННТД, та Л., мн. Дйй^тй, те
/ прес пет минути — бдлькьи!
ДИР, о м. !потпйсуйат мир! па с
турчино се потписа миро/
ДИРДС, Мйр^зо м. Зестра ,•
имот на Жената, наследство от
родителите на Жената /тдо засака
ногу зестра, мирас по старо! йа те
нечем! штдм.башта ти не дава веднага
мирас, свршено elf майчинийа — мирас,
от селиште, от кашта) сестрата зйма
од брато, като се женъи и като умре
башта и. брато зема два дела, сестра-
та еден дел!
ДИРДСЧИИД, ДИРДШЧИИД, та м.,
мн. ДйРаШЧйй, те МъЖ, който. ,е
получил мираз /мирас кдй зйма/
ДИРИЭЛьИФ, МйРйзЯьй£а,/;о, й;
ДИРИЗЛьИФ СДПЧН Тоалетен сапун. /
ДИРИШДьИФКД, та ±. , раст. Вид
пелин, Artemisia abrotanum.'-
ДИРЛЪК, ом. Мир, примирив
/од дванаесета годйна навам — нема
мирлък!
ДИРНО адв. !стана мирно - по
будина (песен)/ седи си мйрно!)
ДИРО, то ср. /ако не докарам йа
мирд сама]
ДИРьОСЧЕД нсв., св. МйРьдШеМ,
аор. св. МЙРьОсё (X) , прч. МЙРьО-
сёЯ, а, о, й Миросвам )кумд го
мрцне три пати и от кандйлото го
мирьдше!
ДИРЧЕД нсв. Миру вам fcam си
траем, мируем си/ детето стане грагор,
мируе пред башта си/ дане, тй мируй/
ДИС ДИС! .М&Д. . Вик за . от-.
пъ^данена мисирки.	..
ДИСИРКД / та Ж., мн. . Мйсйр-
Кьй, те Пуйка.
ДИСИРКьИН, а, о, й Пуешки
/миейркъин клъун/
123
ЛИСИРОК, о м., мн. Mrfcrfpbilri,
те Пуяк /кдй се соблачи? йа не смеем:
на тавано мисирдко, че ме изеде!!
ЛИСЛьИЛ нсв. Мисля /преспим
малко, па мйсльим, мйслъим/ ндштёска
сам се разбудила, мисльйх — унёйа/
ЛИСТРИИА, та Л., мн.< Мйст-
рйй, те /лопатё за мазанье!
ЛИТКАЛ нсв.
ЛИТРОФ. ЛЕСЕЦ Месец ноември.
’ ЛИТРОФЧЕ, то ср., мн. Мйт-
роФЧета, та, раст.' Димитровче,
Aster amellus.
ЛИШ , о м., мн. МйШйе, те
Мишка /мим гьи сйал платната/ што
ей ймах израбдтено, напрёдено, мйшйе-
те го ейали/ мйшо йде низ дупката,
черна мйшо, сега че дде/
ЛИШЕ, то ср., вА. ЛЕШЕ раст.
Богородичка.
ЛИШНИ, МЙШЙ^, МйШЙд, МйШй
!миш йа опашка/
ЛИШКА, та А., мн. МйШКьй, те
Мишнйца /па сме си под негоеа мйшка/
две лубенйци под една мйшка се не
носат! фани ме под мишка/
ЛИШЛьАК, Ом., обнкн. мн. МЙШ-
ЯьаЦй, те Народен празник на 27
октомври (9ноември), когато не
се. работи заради мишки. /мйшлъа-
ци — празнуйат, дти (мйшйете) челй да
им прайат пакос/ мйшльаци — зймно врё-
мё, у дипльёнье, през божичёвите пости/
од мйшйете, по мйтровдён — мйшльако/
ЛИШОФ, МйШоЕа, о, й Миши
/мйшова опашка/
\ ЛИДС АЛ нсв. Приличам /на кого
мйаса?/
ЛИАУ мАд. /мачката казалъа:
мйау!/
ЛЛАПЕНЕЦ, О м., обнкн. мн.
МЯадейЦй, те Младо±енци /младен-
цй йдат ли на црква да се венчаваа?/
ЛЛАПЕШ А. кол. /онй кога са доо-
ждали турците тууа, дека йма мла-
дёш, сё са гьи крйли на таван/
ЛЛАПИНьА, та А., мн. МЯадй-
йьй’, те Младина, младост  /че му
ойде младинъата там!/ че му дйдат
младиньйтё у затвдро/
ЛЛАИИШТАР, о м. , мн. МЯадйШ-
тарйё, те Млад човек,/- младезк;:
мн. кол. мл а де± /ймаме младиштарйё
ёкстра тува, момчёта ёкстра/ ручаат,
ручаат младиштарйёте. йа нёмам заби
дажвакам/ :
ЛЛАПОЖЕНьА, та м., мн; МЯадО-
Жёйьй, те Младо±енец /и кумд и мла-
дожёньата... платат на пдпо венчаньето/
младожёнъите з бели капи/
ЛЛАИ ОЖЕНСКьИ, Ка, Ко, Кьй
/таа крпа младожёнска бёше — дарувах
момчёто ми/ младожёнскьите мдмци/
ЛЛАПОК, о м., мн. МЯаддЦй,
те /това е сё младдк — цафтй]
ЛЛАПОЛИК, а, о, й /подгрбйла
се е жената, ама по е младолйка/
ЛЛьАЗАЛ нсв., вА. ЛНАСДЛ
Приличам.
ЛЛАКА, та А. Млада трева,
покарала пролетно време.
ЛЛАТ, M/teda, о, й, чл. МЯа-
дйо, £та, дто, йте /и младата не-
вёста, снаата вика: айде, тате, мамо,..,
ела те да ручате благ зёлник/ знаеш ли
ддте, знаеш ли? у младдто врёме? само
не казувай по нарддо.../ младйте майко
сё пдвече вйкат/
ЛЛАТАФ, МЯ&таЕа, о, й Тес-
тей , недопечен /млатава е бани-
цата/
ЛЛАТИЛ нсв. Бия, удрям; взвр.
ЛЛДТИЛ СЕ Мотая се /и макьата се
не сёшта да го избрйше иепдтено,
млати се кат улава/
ЛЛЕКАР, ом., мн. МЯеКарйё,
те /одлани си ймахме млекар/
ЛЛЕКО, МЯеКдто,’ ум. МЯеКДё
/на вечёра ейренъе и млъёко/
ЛЛЕКБЕЛ нсв. Млекувам /че гьи
млекуеш, зйме гъи не чуваш, че гъи про-
дадёш/ на кршла сагмал се пасе,
млекуйад го там/
ЛЛЕНИНА, та А. Ситно наря-
зана слама за ярма.
ЛЛЕЧКА, та м. раст. Euphor-
bia .
ЛЛьИВО, то ср.
ЛНЕНИЕ, то ср.
ЛОДИЖИРНЕ, те мн., вА. ЛАа-
ИЖИРИЕ.
' ЛОГА нсв., аор. МоЖ& (X) н
МоЖё (X) , прч., Mbabri, МоаЯ&, д, й,
МоЖёй и МоЖ&Я,, МоЖЯ&, д, й /йа не
мдга да гъи глёдам/ йа дёка не сам
здраф, не мдга д йдем/ за мёне мдга си
искарам/ мджеш ли да изнудуеш човё-
ко?/ дрча, не мдш огъйн да си накладёт/
па там една бабичка интелйрана не
мдже дди/ йазе сёкох едно дрво, па не
можёх да го дтсеча/ трй годйни гот-
вачка биддх у учйлиште, ама можех/ йа
не мдже да йадёх/ тй мджеше да зёме-
ше шестйца/ две годйни не можё да
дума/ не можа да запйше/ не можёхме
да найдеме дрёнгкьи/ мджееме да идёх-
ме там/ йуто не мджёл да йадё/ не
можал да орати/ не можлй го затечат!
и го стиснала што можла и можла/ и
детёто плакало, не можлд да найде
вдда/ йа, могло билд да поё!/ не могла да
се измйе, да изметё); з ед. ЛОЖ,. ЛОЖЕ
(ИД) Мо±е, възмо’Жно е /мдж да
блйзнех на крайо, ама не можёа да
живёйат/ а това не мдж да го испдл-
зуеш/ това не мдж да му наеш крайо на
живдто/ мдже она да е гладна! а малко
снек не мдже ли да нафрлъаме по нас?/
не мдш така да те испуштим) какд се
вика не мдж го разберем)
ЛОГьИДД, та , мн. МоаьйЯй ,
те )кдпана могьйла) йинската могьйла/
ЛОИД, та jfc., мн. Мддй, те
/сега се измодй нарддо, сё мода сега)
ЛОИДР, Мддра, о, й Син, све-
тлосин /сос мониста сини, бели, мдд-
ри/ мёне ми рацёте бёа мддри/ мддри
дни йма, црни вёжди/ тёвно мддро/ мдд-
ро т]рско — йасно мддро); ЛОИД? КД-
ЛИК Син камък, меден сулфат.
ЛОИРИКДФ, . МодРЙКа£а,7 'О, й
Синкав /и като пораснат (бубиците),
станад голёми, бели, модрйкави, и им
тураат коджа шума тогай)
ЛОИРИДО, то ср. Синило )скъ-
цай кромйт и модрйло/
ЛОИРИНьД, та мн. МодРй-
йьй, те Синина.
ЛОИРИЧКО, то ср. раст. Мет-
личина, Centaurea cyanus.
ЛОЖЕЛ нсв., вЖ. ЛОРД /йа не
можем да кайдйшем/ не можем, чёдо,
да спйем!/ прёвозйе не можем да траем/
Л030К, МозоКд м., мн. Мдзо-
Цй, МдзоЦйте и МозоЦйте Мозък
/дт. каквд йа попошталъа и с иглъата
йа мушналъа у мозокд/
ЛОИ, МойА., Моё, Мой, чл. Мдо,
Мойдта, Моето, Мойте прон. пос.1
ед. /тдо ддм мой!/ мойа макъа така ме
учила/ ёе, чедёнце, мойата мука што е
била] и у мой заман одйа/ и мдо свёкор
земал оште дваесе брави дфци/ мойа све-
крва она па ни ишла по вуна, нё нйшто/
напрёш од мой пёсни по убави нёмаше,
од моё дро пдубаво нёмаше/ волдвете са
си мои/ нодзёте ти са като мойте нддзе/
ЛОИОВИЦД, ЛОИОВИЦД Л. Име
на една река и чешма )сйчко што е
мойовица, чешмата йа затёкох/ току
дофучй нёшто мойовица, затлачй им
зевницйте/
, МёКра, о, й /цёла нош
сам одйл. затава сам кален и мдкар/
ЛОКРЕШ, МоКрёЖо м. Влажно
място /мокрёш, кьйша/ да бёгаме по по-
лъёто — шамаци, мокрёш, бори, тёлове/
ЛОКРИНьД, та Ж. Мокрота.
ЛОДЕЦ, Ом., мн. МдЯЦй, те и
МдЯье, те /йа сам турала тутунъ,
дти од мдлците да се не мдлъи/ измо-
льйа се дрёите, мдлъе гьи нападнаа/ •
ЛОДьИ СЕ нсв. 3„ед. Молясва
се /йа сам турала тутунъ,, дти од
мдлците да се не мдлъи)
ЛОДьИЛ нсв, 1. Моля; 2. Ка-
ня, гощавам /ддде ли — мдлъи ме с
йаденье/ мдлъи йа, нёка грушти, да гнъе-
тё! жвакло!/; взвр.	се /мд-
лъат се за даш на бдга/ пов. ЛОДьИ
СЕ! Заповядай, я±! /мдлъи се, ранъи
се,несрамувайсе1/
ЛОДьИТВД, та Ж., мн. МоЯьйт-
£й, те Молитва,, благословил;
' очистителна молитва' на 40-я
ден след раЖдането на детето,
когато се ‘ 'очиства' родилката и
новоро’деното ]йазека сос къирёте
като се роди... едче на молъйтва да
йдем, четйриесе дёна предждаа, са не
сам ошла дште) ндсат му (на детёто)
повдйница, погача, додёка да си зёме
молъйтвата макъа)
ЛОДьИТВИЛ нсв., ' взвр. МоЯьйт-
ЕйМ се Чета молитва (за здраве,
на родилка); благославям, из-
вършвам очистителна молитва /и у
неделъата детёто крстат, а бабата мо-
лъйтви макъата, родйлъкъата, и детёто/
като се роди (детё), йде се да се молъйт-
ви у пдпо/ пделе кара четйриесе дёна и
го ндси макъа му па да го молъйтви/ ‘
ЛОДИФ, МдЯйЕо м.; мн. Мд-
ЯйЕйе, те.	'	‘	* ''
ЛОЛД, та 1	, мн. МдМй,. МоМй-
те, ум. МоМё, то ср., мн. МоМёта,
та /йа сам по манёнгка, а онайа голема
мома) дн зема момё од маалата) това
момё е негдво/ айде, сопасуйте се, тууа
йма моми. момйте резил че напраиме/
момйте кажат на ергъёнъете и довёче-
ра се збёрат момйте, по печёс мдми/;
ЛОЛЕ! н ЛОЛЕР, ЛОЛЕ! Обращение
към ±ена /бабо мдмее!/ мдмее, не са се
спржйли/ аде момё, д йдеме да посе-
дйме на пато матко!/
СЕ нсв. Момея се.
ЛОЛИН, а, о, й /испрашта гъи
мдмината макъа/; ЛОЛЙНД СДЪЗД
раст. Момина сълза, Convallaria
ma jalis.
ЛОЛИНСКьИ, Ка, Ко, Кьй.
ЛОЛКьИНД, та , мн. МоМКьй-
йй,. те Ратайкиня; '±ена на Хо-
ратай /и йа елй сам богат... и
офчарйё уцаним, и говедарйё, и мом-
къйни да гдтват, на мдмците жените
та гдтват на аргакъете/
ЛОЛДьДЧЕ, то ср./ мн. МоМЯьА.-
Чйи!та, та, зв. МдМЯьаЧе Момиче
125
fmpu години момлъаче/ и одимали сила
голема тийа къеркьёскьите момлъачи-
шта, и фанаа да ни бийат/ ёй,
момлъаче! ела вам!/
ЛОЛОК, о м., мн. МёМЦй, МоМ-
Цйте и МёМЦйте, мн. бр. МоМёКа
Ратай, слуга /момдк — измекьарин/
момци — офчарйё, говедарйё, царевици
да бёре, да прекарува/ у таа кашта
момци бёа два]
ЛОЛЧЖ, О м.,' мн. МоМЧ&Цй,
те Момък /онййа црвеньаци момчаци/
ЛОЛЧЕ, то ср., мн. МоМЧёта,
та 1. Момче /ймаше две три момчё-
та по голъёми/; 2. МладоЖенец; съ-
пруг /тогай откаде момчёто че нака-
нъи сйчка рода/ таа крпа младожёнска
бёше — дарувах момчёто ми/
ЛОНИСТО, то ср., мн. > Моййста,
та Мънисто /гъердан йе сос мониста/
ЛОНИСТАР, о м., мн. Моййста-
рйё, те Човек, който продава
или прави мъниста. .
ЛОРАФ, МёраЕа, о, й /йзнеси
ми мдраф пдйас/
?.ЛОРПАРИЛ нсв. Живея на чуАд
гръб.	,,	-
ЛОРЕ, Лорето ср., мн. Морёта,
та и дт. Мёрй1Пта, та /чёеме да
нарйпаме у морёто/
ЛОРЕ, ЛОРЕ, ЛОРЕ, ЛОР чст.
/морё йа човёко да зарёшим, че го
ддера!/ море седи бе!/ море да видиш
какдф сон сонувах/ мор дти лежит?/
море чиё е това момлъаче/
ЛОРИЛ СЕ нсв. Моря се /не
мдга вёче да ти пофтарам, дти ми е
тёшко и мачно за тёбе, каквд си сё
морил ндшкъем/	f
ЛОРКОВИЦА, та , мн. МёрКо-
ЕйЦй ,< те . Морков.
, ЛОРКОВА, та А./ мн.МёрКоЕй,
те Морков . . -
. ЛОРОФ, МёроЕа, о, , й, в£.
ЛОРАФ Морав / запаса си мдроф пдйас/
ЛОРСКьИ, Ка, Ко, Кьй /сол
мдрска/
ЛОС, Мёсто м., мн. МостёЕе,
те, ум. Мостё /дасчён мдс/ и го там
заклали, на мдсто, там мосте йма/
мдсто сега го прошйруваат/ \
ЛОСКОФ, МосКёЕо. м. ОСТ. сб.
Руснак, руснаци .. /едён човёк * като
излёзне, вйка: москдво йде!/
ЛОСТРА, . та А., мн.
те. . ( .	. ... . ..
ЛОТДЛ, нсв. взвр.. МётаМ се
1 ,/за него вржеме конъёте, важёто
што сё мдта/ мотана прёжда за бало/;
2 . /дште се мота, дште се не кандйсуе/
така се мотам, а па че се изморим, кога
рабдтим/
ЛОТАЧКД, та Ж., мн. тАот^-
Кьй, те.
ЛОТИКА, та Л., мн.	,
те /учён човёк да зёме мотйката да
копа — по че знае/
ЛОТОФИАьКьА, та Ж., мн. Мо-
тофййьКьй, те, ум. МотоФЙЯьЧё
Мотовилка /гайтан по пет мотофйлъ-
къи за ергъёнска дрёа/
ЛОЧАЛ нсв. Пикая.
ЛОЧНЕЛ св. ум. Излишкам се,
пикна, пусна една вода /мдчни, не
срамуй се!/
ЛОЧЧР, о м., мн. МоЧУрйё, те
/мочур — земньата, сёкога не ё гддна за
работа/
ЛОШТИ, Мои1тйте мн. /моштйте
на светй йована/
ЛРДВИНьйК, 'о м., мн. МраЕй-
йьаЦй, те Мравуняк
ЛРДВИНьОК, о м., Bjk. ЛРД-
ВИНьЖ Мравуняк.
ЛРДЗИЛ нсв. Мразя /тётка ми
е, ама сё ме мрази/
ЛРДС, Мр&зо м. и Мраст& ,
мн. МразоЕё, те^ /мрас ми зайдё/ йч
нёма снёк, сё суа мрас/ тдо мрас!/ каквй
мразовё бёа!/
ЛРЖДТД А. Поле в Радомир-
ско на север от Горно поле.
. ЛРДЧКО м. Северен ,вятър
/мрачко, сёвернио вётер/,
ЛРДЧКьИ ад. м., ,чл. МрАЧКьйО
/мрачкъио пат йе вддил на мраката/
ЛРВД, та Ж., мн. МрЕй, те,
ум. МрЕё Мръвка /нечет лёб да йа-
дёш, мёсо сакаш, мрви/ тууа мрва ми се
къина] даваат им мървёта, колачёта/;
ЛРВД СЕ7ЩЕ Съвсем малко селце..
. Л РИАЛ нсв. 1. ..Мърдам,.. шавам
/и току се запрёме, не смёеме да мрда-
ме/ да не си мрдал от тува, чувай гра-
ницата/ от тууа мрданъе нёма/; 2 . Го-
ня някого, подгонвам.
ЛРЙЛЕС, Мрдйеста, о, й Не-
спокоен, немирен (за дете); ХИ-
тър; шавлив, развратен.,
Л. .ЛРЙНЕЛ св. 1. Мръдна, шавна;
2 . Подгоня /пдлъако мръдна да го бйе/
и по това врёме мина един зайак и нйе
мръднааме нёго/ кучето че а мрдне/
ЛРЕЖА, та л,, мн. МрёЖй, те
1. Мре±а /напрайх мрежа да не йа-
дат грдзгъето кокдшкъите/ ; 2 . Воал,
було, което се слага;отпред на
главата на невестата /и невёста-
та се кльана, накъйтена с лалёта, кльа-
на се сос мрежа, таквд рётко/
. ЛРЕЛО, то ср. Смърт, уми-
рачка /и за свадба, и за мрело/
ЛРЕЛ нсв. Мра' /нема стары,
мрат.../ на грдбиштата само кдпайа —
мрат/ айде, мрй!/
ЛРЗЕДьИВЕЦ, Ом., мн. Мрзе-
ЯьйфЦй, те.
ЛРЗЕДьИВИЦД, та i., .мн. Мр-
зеЯьйЕйЦй, те Мързеливка.
ДРЗЕДьИФ , МРЗеЯьйЕа, о, й.
ДРЗЕШ, МрзёШо м. ,-Мързел
!фана ни мрзёжо/
ТИРЗЕШДьИВЕЦ, о м., мн. Мрзе-
иМьЙФЦй, те Мързеливец.
ЛРЗИ (ГО) нсв. 3 ед., аор.
Мрзё (го) , прч. МрзёЛо (го)
Мързи (го).
ЛРЗНЕЛ нсв. Мръзна.
ДРИЕД нсв. Мра /оно кое се е
родило, че мрйе/ нема да голотуеме,
нема да се мрйе ддглади/ айде, мрй!/
Л1РКД СЕ нсв. 3 ед. Влиза в
период на заплоЖдане (за овца)
/офцата се мрка/
КРПъКМ. нсв. Цапан /мрлъали си
от тавйте лицёто/
ЛРДьДФ, МрЯьаЕа, о, й Из-
цапан, мръсен /мрлъави раце, омрлъа-
ни/ што е мрлъаф лакотд!/ штдм се
расправйаме со земнъата, таквйа че
сме, мрлъави/
ДРДьО, то м., мн. МрЯьОфЦй,
те Мърльо.
ДРДьОТИНД, та Мръсотия.
ДРДьНШД, та ж. Мърла.
ЛРНИНДь, о м., мн. МРЙдУЯье,
те Вид накит за Женска коса —
трепкащо украшение, което
звънти.
ДРСЕН, Мрсйа, о , й.Мръсен
/йа сам мрсна мрсна от тдо тутунъ, да
те не пипам/ раце мрсни/ мрсни думы/
насрёшта му три мрсни джелъати
(песен)/
ЛРСИЛ нсв. 1. Изцапвам /одрд-
ее на волдвете, да не мрсат кога
лежат/; 2. Обърквам (конци) .
ДРСНИК, о м., мн. МрсййЦй,
те Мръсник /мрсниц/ь гадницй!/
ЛРСНИЦД, та мн. МрсййЦй,
те  Мръсница; ДРСНИЦД ДЕЧКД
Мечка стръвница.
ДРТВДК, о м. Земя, която не
ра±да нищо; мочурливо място.
ДРТКДЛ1 нсв. Подгонвам /па си
играехме игры: пускам, пускам кърпа,
кучето йа дрпа, изгорё ти, було, газд. дн
става и мртка друго дете/
ДРТОВЕЦ, о м., мн. МртофЦй,
те Мъртвец.
.. ЛРТОФ, Мрт£а, о, й Мъртъв;
ЛРТВД КОС Твърд израстък по
тялото, Ganglion atheroma.
. 74РКТМ нсв.' Сумтя; хленча /се
мрхтй_, лошо му е/ болнъава, се мрхтй]
. ЛРЦКМ нсв. Потопявам във
вода.
ЛРЦНЕЛ св. Потопя във вода
/йма легъён бакърен, згрейат вода, и ку-
мд го мрцне три пати/ таа гранъкъа йа
мрцнах у еодата и веднага извадйхъ/ ако
вапцуемпрёжда — мрцнем йа у котёло/
ДРШДьДК, о м., мн. МрпИьАЦй,
те Мърша /умрёло животно, повисало/
лёле што смрдй> тадёва йма мршлъак!/
МУУ^прон. перс. енкл. 3 ед. дат.
м. и ср. /била му лоша срёштата та
се врнал/ и на детёто му се припйло
вода/ да вйдиме што му е/ йа му ревах
тогай, уплаших се/ жената му бёше
умрём/ дн че се растажи за макъа му/
момлъачето че дди код баба му/ кога
коремчёто го заболъй, баба му че го
завртй на петата три пати, чело да
му мине/'жена му на дейана дала една
штёрка/ бёличка му бёше косата/
Л1НД, та i., мн. МУй, МУйте
Муха /оти ме глёдаш като муа у
матеница/
ДНВНЕЛ1 св; Мушна /и го мувне у
слабинйте/
ЛБЗДТЕН, ’МУзётйа, о, й До-
ен , млекодаен (добитък) /кой са
музатни, че гъи музёш/
ЛВЗИРДК, та Л., мн. МУзд-
рёЦй, те Мазкдрак /дзвездата пуш-
тй муздрак, кога пада/
ЛНЗЕИ, МУзёйо м. /у музёйо йма
таквйа невесты напраено, къйтени/
ЛНЗЕЛ нсв., аор. МУзо (X) ,
прч. МУзаЯ, МУзЯа, о , й Доя /саг-
малица — што йа музёме/ кдку пдвече
млёко музат, тдку пдвече зймат/ пет
музоме, сега па пёт/ не сам музла коза-
та/ от три музёнъета млекдто прёсно/
ЛЭЗНЕЛ св. Подоя малко.
ЛНЗНДь, Ом., мн. МУзУЯьё,
те Път (улей) за свличане на
дърва /пат да се свлйчат трупйете,
като корыто напрасен/
ДНК! нов. ед., мн. МУКйёте!
Млък!
МБКД, та Л., мн. МУКьй, те ,
в&: ЛДК73 Мъка /толку мука да вйди
моёто детё!/ мука, брате, мука! што е
мука, сё е тука!/ оратуванъе — това е
билд од мука, да се дадё знак, че у това
селд е поклади/
ДНК73ЕТ неизм. Съгласен, за-
гриЖен да направи нещо; НЕ:
127
СТДНЛ ЛУКДЕТ Не поиска, не е
съгласен.
. ЛУКОДПИЦД, та ±., мн. МУКо-
АпйЦй,' те, ЛУКОЛДР Куче,
което хапе, без да лае.
ЛУКОЛДР, О м., мн. МУКо-
Марйё, те Куче, което хапе, без
да лае, неочаквано.
ЛУКОЛО адв. Мълчешком /те
сега! мукомо го увапа!/
ЛУКТУР , О м. f Bi,. ЛУКТУР
Заплес.
ЛУДьДЗИЛ (ИН) , о м., нн. МУ-
ЯьазйМйе, те (тур. mtilazim 'канди-
дат; младши офицер') Мързеливец /на
кревато код мулъазймо/
WMTYR, та ±. Мухъл.
ЛУДьДСУЕЛ нсв., св. МУЯьАШеМ,
аор. св. МУЯьасё (X) ,, прч. МУЯьа-
сАЯ, а, о, й Мухлясвам /че мулъа-
шат царевиците/ спалъйло се жйтото,
мулъасало од ндгу влага/
>ЛУДЕ, то ср., мн. МУЯета, та.
. - ЛУЛИЙД, та л., нн. МУЯйй, те
Ъглов изрез долу на дреха (сая),
шлиц в долната част на Женска
дреха.	'
ЛУЛьУЗИН, Ом., нн. МУЯьУзйе,
те Лош човека скандалдЖия, па-
костник /мулъузин — лот човек, сё сака
да ти напрай покос/
МУЯьУзо м., мн. МУ-
ЯьУзйё, те и ад. неизм., влк. ЛУ-
ЛьУЗИН (от . тур. тИГИз'фалирал'?
mtihlik-/опасен'?) Лош’ човек, скан-
далдЖия, пакостник /бийач, пийач,
скандалджййа, мулъус човёк, лаже ндгу.
глёда нёшто да закачи, да открадне/
‘” ЛУНьД, та Ж., зв. МУйьо
Несръчен човек; глупак /уф, каква
сам мунъа! не мдга ич!/ кога мразиш
човёко, така речёш: мунъа!/ ;
J ЛУНьЕ, то ср. и ЛУНьД, та *.
Лошо време, буря, с дъ±д, сняг,
вятър, гръмотевицй мълния /снек
йде, мунъа бйе/
. ЛУРД, та Л. 7	' X
ЛУРДБЕ, то ср. ост. Война
/кога мурабё стонало, _ макъа и йа
фрЛъйла (песен)/
ЛУРДФЕТ, о м. Умение, май-
сторство /ной малката строшйла
една нога и тдо божйл ймал мурафёт
да правы таквйа трдшени работы/
сёкаде йма мурафёт/	-
. ЛУРИДР, о м. Мръсник, .гото-
вая, подлец.
.. ЛУГЕ, ,г.то ср.мн.... МУрёта, та
Желязна подложка, с дупка, за
забиване гвоздей на подкова.
ЛУРЕКьЕП, О м. (тур. mtirekkep?
Мастило.
ЛУСТДК, о м., мн. МУстАЦй, те
ЛУСТДКДТ, а, о, й.
ЛУСТДКЛИЙД, та, мн. МУстаК-
Яйй, те.
ЛУТОЛьДВИЛ нсв. Мотолевя.
ЛУФТД, та л.и адв.. Нещо по-
лучено даром, неплатено /абе
муфта, не сам го купил/
Л^ФТДПтКИйД, та м., мн. МУф-
таджйй, те.
ЛУКТУР, О м., (от тур. muhtl
‘заблуден, загубен'?) Заплес.
ЛУЦКД, та Jr., мн. МУЦКьй, те
Муцуна /че те ударим у муцката/
обесйл е муцката, ич не поглйжда/
ЛУЧИЛ нсв., пов. МУЧй! МУ-
Чёте! Мълча /мучи ддто, мучи дёди,
не плачи!/ мучи, дёте, немо унёмёло!/
мучёте, не плачете, нёма да умрем!/
мучи! “ кога реве детето/
ЛУЧКО ад. ср. ЛУЧКО ИДИЦЕ
Развалено яйце, запъртък.
ЛУЧОК, о м., мн. МУЧдЦй, те
Развалено яйце, запъртък.
ЛУШД, та- м., мн. МУ111Й, те
Ме±да /комик е мушата/ растураме
мушите, слоджйштата, да стане еднд]
...дйдеме до мола клъёчка, (мушата)/ а
йа скопах и фрлъйхъ мотйката на
прекдпо, на мушата/
ЛУШДЛД, та ±., мн. МУШаМй, те
/дадойа ни по еднд къёпе, мушама,
одейало ндшкъем/
ЛУШЕБДК, о м., мн. МУ111ёбаЦй,
те Бродирано парче плат, което
се зашива на риза (на гърди-
те)/оли платно просёчено, ушйено сос
концы, по малко од дшвици, и жените и
мажйёте го ндсеа/
ЛУШИКД, та Л.- и м., мн. МУ-
ШйКьй, те Интригант, клкэкар.
ЛУШИЛ нсв. Муша /дт. мушйлъа
сос иглъа у глъавата/
ЛУШИНИЦД, та i., мн. МУШййй-
Дй, те. Клкэкарка.
ЛУШКДЛ нсв.
ЛУШДьИФ,. МУШЯьйЕа, о, й Бод-
лив /мушлъйва крава/
ЛУШЛУДь, О м., мн. МУШМУЯье,
те.
ЛУШЛУРОК, о м., мн. МУ111МУ-
рдЦй, те. Свит, потаен човек
/какд ме глёдаш като мушмурдк/ црно,
грозно момче, не орати, cam поглйжда/
мушмурдк, тумрук, нёче да рабдти, са-
де трое/
ЛУШНЕЛ св. Мушнаг бодна /и
йа като мушнем сос остёно волдвете, и
онй тргнат/ дт. каквд йа попошталъа и
128
с иглъата йа мушналъа у мозокд/ на
колец мушнато/
ЛНШТЕРИИД, та м.1 мн. ЯУи1те-
рйй, те Мклцерия.
ЛНШТУК, о м., мн. ЯУп1т^Цй, те
Метална част на 1озда, която се
слага в устата на коня, мунд-
щук.	-
ЛЪНИ ЛЪНИ!  м&д. Вик за
примамване на патици.
ЛЪСКДЛ нсв. Бия, 'тупам;при-
чиня вам тъпа болка /ратка идёла
на учйлиште, па го е маскала, маскала
мотичёто/ образо му больй, отёкло... па
бёре, мъска, больй]
Н
НД м±д. Дръ±, вземи! /на, лъус-
нало!/ насе усекни!/ он доноси вёсници,
вика: на, болницйте нёка четат!/ на;
момё ало!/ на, напи се!/ на тайа
къйтка!/
НД прдл. 1. /че йа одведат на
момчёто у домата/ тдо сйн ли е бил,
внук ли е бил на булъугбашййата/ и тдо
што бил йованчо маврдф, на йордан
маврдв деда] по това врёме мина на най
голёмио башта му с каруца/ 2. /на вас
ви е смёшно на циганъете/ току се
зарадувал на мёне/ на бай пешдте сйчко
трупа/ па и метание че чйнъиш на кумд
и на свекорд] и пашата дал место голё-
мо на божйла/ по дёсет Къйла на дфца/
3 . /земайа кокдшка, турйа йа на прат,
една низа пипёр на кокдшката и една
крпа/ кьитёжо сиене па че го тури на
кутело/ ако сёдне, тури го на страна, да
не сёдне на него/ шафйдро се бои —
немдй да се фрльи на таксёто/ опшйено
на ракавйте/ 4. /ойдда си на чужди
кашти/ да се врнеме на ресйлдво/ айде
бе, да караме на бобошёво/ иди на
сдфийа/ понёл едён човёк млеко на градд/
да му каже пато на рйлскъио манастйр/
сега ти се приишлд надома/ надзрне на
йзлако и вйди: у водата йма детё]
ойддоме на аптёката за лекарство/
ёсенно врёме гъи карат на кршла] че йа
вддим на егрёко/ затвори йа заптиёто
на часна кашта/ нйе двамата сме само
с офцйте, а едён е на колйбата/ иска-
раме гьи на леей/ тдо човёк се крйе на
егрёко/ че те оставим на нашио край/ и
си пойдё на офцйте/ бёкьи на ддфтур
идёте/ онд прйде на ноштвйте да си
зёме лёп/ запрёеме на црква/ че дде
турчин да седй на конак/ и онй пйеа
вино на масата/ 5. /па една врёкъа
штукна на вршйдба; ойдё една година и
па врёкъата найддх/ и на живдто го ви-
дох, а сега не сам го видёла/ момчёто
ми легна да спйе на йужина/ на вечерта
легнааме си/ току на бура слёзне нёкой
ддл/ на времёто штд е билд, кога е би-
лд/ от тдкучка сам оста нала сирак, на
сёдем годйни/ детёто остана на шее мё-
сеци/ не тдхме да се крвавиме на девёти
септёмври/ па чак на дваесе и фтора
годйна ни дадоа планината/ на трёкъио
дён у неделъата воскреснал/ тй на не-
дёльа мйеш ли си главата?/ 6. /айде
пдсле на венчйфка/ ошла е на маала
там/ ошла на госкъе/ вукадйноф ойдё на
рйби/ на трава идёла/ иддхте на лёш-
ници/ грйжа се на сйчко/ окнах на ту-
тунъ йазека, на бранъё] йа йдем на вода/
те, на вечера мдж да ви не поканъиме/
баштата пошёл на дрва/ пойдёеме на
кукурёк/ и се збёрат на ручок/ удрйиме
рамо у рамо на работа/ да йде на по
нужда/ йа ч йм на повднгка/jfiyma е на
дёлник/ па не ё на згдда на онййа/ 7.
/нёкогаш на гййда играеме, нёкогаш на
къеменъё] тогай бёше на грошёвё, дёца!/
држат ме на цёрове/ кажи и на думи
барё/ сё на пара, а и парата ексйк
стана/ като конь да вршё, на стдджеро/
йма воденйци на ветер/ оставад го дома
детёто, на дойак/ чарк на вода, банцик
на ток/ а таа ньйва сам ндшкъем на
мёсечина копала/ голи раце зимаска на
студёното не мдже/;вечераа на бдрна/
жнъаме на раце/ йа сам бдеа на ста-
пала/ 8. /и самата крф йё оживёла и
се е претварала на войска] пуно деца, ш
голёми, и манёнькъи, и на штд не игра-
йат! / пдетельи саалём футата!: оно
стопкало го на топка/ напрёш така на
коло се забраждашеа стари женй/ кога
на тангко се залдвуе млекдто, че го
удариш ейлно три пати сос чурйлото/
лошо скрдено, на йалък излезна/ па го
напрай на шупльак тестдто/ везуе го на
ендпйе/ на у крс тура парйте/ тййа шёс
нйшкъи, што са удёвани, онд на шаркъи
доджда, и на пёрйа доджда осндвата/
ква се дунъа исплёла, баби, не знам! на
штд че излёзне?/ и пдсле го собйраме на
крхци/ като го угазат убово коньёте да
стане на слама, изваждаме сламата на
страна/ убово го уметёме на куп/ смё-
льад го на брашно/ ждри смрдёл на
тутунъ/ па го наклепали каква сам била
на лице] да ти благнёе на сйренье/
таман ли е на едл?/ да не ё като на
анчето изглйжда?/ на треска го кара/
на знак е, окол мёсечината ако е црвёно/
гдепуд знае, на лошо ли е, на арно ли е/
на брза рака/ 9 . /децата зёмат'дждкъи
— од дрво рахцапено, на нёкоку парчёта/
на две три имена го вйкаат/ размёсиме
го на самунъё] сагмалджйите по илъадо
129
на мёсецо зёмат/ строшйл саблъата на
петнаесе парчёта)
. НДДКАН," а, о, й Нахакан.
НААКНУЕЛ нсв., св. йаАКйеМ
Навяхвам.
НАБАВИЛ св. Набавя /и си на-
бавил ейчко покаштина. и волдве купил,
и дфци купил десетйна)
’НЛБАСАЛ св. Накъсам набър-
зо, на бърза ръка /да набасам
нёшто зелёно/
НАБЕЛИЛ св. Набедя.
НАБИВАЛ нсв., св. йабйеМ,
взвр. ЧабйЕаМ се, стр. йабйт, а,
о, й н йабйей, а, о, й 1.Вбивам
/набйвам колье/ 2.Бия някого /дбе
макъа па ми се скора и ме набие/ 3 .На-
търтвам /като ддиш да набиеш ногата
и фане да бёре това мёсто, набиено/
като падне наземи, набие се и се скопе/;
4. Утъпквам /турците ошли да ко-
пат, погледнали — земнъата набита/
НАБИНЧИЛ СЕ св. Натруфя се
без вкус, безобразно /набинчила
се, намакна чужда дрёа, на брза рака/
НАБИРАЛ, нсв., св. йабереМ,
аор. св. йабр^ (X) , прч. йабрАЯ, а,
о, й, стр. й^брай, а, о, й /тайа
пай озддл кора пре сите кори до зелъёто
йа набира/ отекло, па бёре, мъека, бо-
льи, па набёре.../ бёреме си къиселъёц, ёка
набра пуно торбе..., йазека набрах една
капа/ и набраме къиселъец и го истрёсо-
ме й викаме ч йеме по ёдар да набёреме/
учйтело ни се скарсь дти не сме набрали
(дрёнгкъи)! коджа дрва набрани/
НАБИФКД, та /Болно, на-
търтено място, в&.. НАБОЙ /набито
копйто, воло ако е бил бос/
НАБЛИЖИЛ (СЕ) св. НаблиЖа.
- НАБЛьУВДЛ нсв., св. НабЯь^еМ
Повръщам , (често или много)
/наблъуму у ручдко/
, НАБАбУЛДВАЛ нсв. /нёка старе-
цо сечё дрва тува и да наблъудава да
нёма озгор нёкой) и тдо турчин...
наблъудавал арманъёте/ .
НАБОЛЕЛ св., аор., йабддо (X) ,
прч. йабдЯ, а, о, й Набода /набд-
дох си петата/
НДБОЛНьД, та Л., мн, йАбод-
йьй, те Двурога вила за снопи
/набоднъа — за ендпйе/
, НАБОЖЕН, йабдЖйа, о й- /ама
ногу бёше нарддо набожен/ - *
НАБОЙ, о м. .Натъртено място
/не;се ддй босо,'да не бёрат петите —
набдй/ набдй, като ддиш да набиеш
ногата и фане да бёре това мёсто,
набиено/ .	•	\
НАБОКАУЧИЛ св., взвр. 3 ед..
йабоКЯУЧй се /йа мразим като ми се
набоклучи/
НАБОР, о м.
НДБОРЛИИА, та м., мн. йабор-
Яйй, те Връстник /едён наборлийа
бёше кмёт у йскар/
НДБРАЗЛИЛ св. Прокарам бра-
зда /ёла да поведёш, да набраздиме/
НАБРЛИЛО, то ср., мн. йабр-
дйЯа, та Набърделка.
НЛБРЖЕ адв. Набързо.
НАБРУСИЛ св. Наточа, наост-
ри на брус /набруси косата!/
НАБРЧКАЛ св. Набръчкам.
НАБУАЛ св., взвр. йабУаЛ се
1. Набухам, набутам )като забуаме
вуната сос пералъкъите, она пушти
пёнъа и кошулъите набуаме у нёйа и си
испёреме/ 2. взвр. грубо Наям се
/набуал сам се здравата/
НАБУЛБАРИЛ СЕ св. Подуя се
/тука се е набумбарило, сега се спийна]
НАБУРЛИЛ св. Навинтя. .
НАБУТАЛ св. /докараа едён сос
цилиндаро, набутаа го у нас/
НАБУЧАВИ СЕ св. 3 ед. Стане
рошава /косата да се набучави/
НДБУЧУЕЛ нсв., св. йаб?ЧйМ
Набучвам /на йабуката пари набучу-
бат/ набучад го на ржён/
НАВДИИЛ св. Полея, напоя.
НАВАЛ БАЛ нсв., св. йаЕАЯьйМ
НавеЖдам; натискам /навалъам рака-
та/ натурам (урдата) и с раката го на-
валъам убово, да се не боздисуе/ йа се ка-
чих у нёго и навалъйх еднд стебле/ куче-
то навалъи кокдшката) стига, не мё
навалъай/; взвр. НДВАЛьАЛ СЕ Изкри-
вявам се, падам /и она у старата ка-
шта, черемйдите се навалъили/; НАВАЛИ
ОГьИНО Намали огъня, когато го-
ри прекалено силно.
НАВАЛИЦА, та к., мн. йа£й.Яй“
Цй, те..
НАВАЛ адв. Насам /минааме йаи-
ново, зацапйиме навам/ от пато навам
нёмаше турци/ оттдгай навам етё,
нёкако се живейало/ йа. цал дён навам
натам) .
НАВАЛОКД адв., вк. НАВАЛ
Насам.
НДВЕЕЛ св.; , аор. йа£ейс1 (X) ,
прч. йаЕей&Я, а, о, й Навея.
> , НАВЕЖИАЛ нсв., : св. йаЕедёМ
/па се клъанам, па се наведём ддземи/
НАВЕЖЕЛ св., аор. йа£еЗ& (X) ,
прч. йа£езй.Я, а, о, й Навър±а /че
нарёдите разбдйо, че основёте, че
130
навйете, че у денете и чснавежете и че
заткаете)
НАВЕСИЛ св. Окача /а црвёнио
(пипёр) го нанйжеме, навёсиме го по
стрейте/ пипёро си и тй навесила!
навесйа ми туньа беда/
НАВЕЧЕРАЛ СЕ св. ju чорбаджй-
ката приготвйла вечера, навечёраме се/
НАВИВАЛ нсв., св. йаЕЙеЯ, аор.
св. йаЕй (X) , прч. йаЕйЯ, а, о, й,
стр. йаййей, а, о, й /и си сновёме,
после го навйваме на кросндто! напрёш
се навйвашеа бала на навой! осндвата е
навиена!
НАВИКАЛ св. Извйкам !зёме па-
рите кумд, навйка невёстата, цалйва
рака на кумд, и днь и гъи дадё] на дру-
гъйо дён па ни навикаа! иди го навйкай
да ддйде!/ навикайте озгдр натка/
НАВИКНУЕЛ нсв., св. йаЕйКйей
Свиквам /така е навикнъёнъе!!
НАВИАьОК, О м., мн. йаЕйЯьЦй,
те Купчина сено, която мо±е да
се вдигне наведнъзк с вила !напра-
вёте го на навйлъци!
НАВИАК, ом,,-мн. й^ЕйаЦй, те
/духове, од умрёли, стари или млади,
деца; душата им не ошла каде трёбе,
остава тука, навйасала! кога жена роди
и не сё крсти (детёто), умре некърсте-
но, вйкаа го навйак. навйако си е детё, а
крйла йма, и летат/ имаме благъи сли-
вёта, расчепйа гъи тийа навйаци!/
НАВЙАСУЕЛ нсв., св. йаЕйАШеМ,
аор. св. йаЕйасА (X) , прч. НаЕйа-
сАЯ, а, о, й Ставам И&ёИаК /жена,
койа рдди детё, тогай сама да йа не
оставйаа... заштд да не навйаше од
навйаците! навйасалата невёста!
НАВОИИЛ нсв., св. йаЕедёМ,
аор. св. НаЕёдо (X) , прч. йаЕёЯ, а,
о, ; й Наве±дам; взвр. йаЕддйМ се
НавеЖдам се !дршката по длъга да ё,
така етё, невёстата да се не наводи! ёе,
не наводи ми се! русио се навёл и граб-
нал на помако чалмата/ -
НАВОИНЕНИЕ, то ср., мн. йа-
Еодйёйййа, та /по лани, кога бёше
наводнение то... дойдё ндгу голёма вдда/
НАВОИ, йо м., мн. йаЕоё, те
1. Ко±ени ремички, с конто се
стягат навущата !навоё — ремичкъи
кджени! 2. Чред за навиване на
пре±да за основа при тъкане.
НАВОНаКА адв. Навън fnpeume
(сндпйе) со стрнйштето навднгка, класо-
вёте наунётре, еднй за другъи восправй-
ам/ баба дднгка седнала с газд навднгка!
HABOI11TOK, о м., мн. йаЕдШта,
та Навуще !навдштата жапкани сос
црни вунени кднци озгдре) а детёто по-
крйеме на башта му с навдштето и од
макъата опрегачо црвён на главата, да е
убово детёто!	,
НАВРВИЛ св. Навървя !кьёф ти
сос врви, къёф ти сос ремичкъи, че гъи
наврвим, само да сёцнеш!
НАВРЕЛЕ адв. ,
НАВРЕЛЕНУЕЛ нсв.;Върша нещо
навреме /да ершим нёшто наврёме!
НАВРЗУЕЛ нсв., св.. йаЁРЖеЯ,
аор. св. йаЁРЗА. (X) , прч. йаЁРЗАЯ,
а, о, й Завързвам !навржеме го на
прёдно кроснд и слджиме ватдко/
НАВРС прдл. Върху fnaepc
коцальо/
НАВРТАЛ СЕ нсв. Навъртам се.
НАВРТУЕЛ нсв., св. йаЕРтйй
Навъртявам, намотавам !цаф, г на-
вртйш на нёго кднци! три вретёна
машйнско нёка ми навртй]
НАВРШИЛ св. Навърша< fсега като
занйжат тутуньёте, двё годин че
наврши, трёкъата че забёре/.
. НАГАЖИАЛ нсв., св. йагддйЛ
1. НагаЖдам; 2. Улучвам /а сега
току нагдди нёкоа!
НАГАЗИЛ св. Нагазя /дека куче
драска и ако нагазиш, че ти излёзне
сугреби като осип!
НАГьИЛИЖИ св. 3 ед. Напои
се, нагизне !убово нагъимджй гра-
дйната! да се нагъимджй с вода!.
' НАГААВА адв.
НАГ71АВОК, о м.,: мн. йагЯАф-
Цй; те !наглафци, като навдшта, од ?
бело бало, извёзани с колелца/ наглафци
— вапцаме бало вйнено и гъи дадёмела
тердзййа да гъи зашйе соз гайтанъё,
тука тека еднд колелцё, жъто, отука и
отука, па прекрстатено сос мддар гай-
тан, па тука се свйе па мддри колета, и
настрет йма шаван гайтан, йма ста-
пало. отстрани е расёчено и мддар
гайтан оптдчено, па се закдпчуе: одгдре
е мддро шавано оптдчено. чорапйете, па
наглафците, па опйнците озгдре, сос
ремичкъи!
НАГААСИЛ св. Наглася !на тер-
тйг да го нагласиш/ убово нагласено!
НАГАЕТ адв. Наглед !ддбричко е
така, наглъет, йначе е лудичко!
НАГАИЖИАЛ СЕ нсв., 1. Нагле-
±дам се; 2. Вглезкдам се в ’ няко-
го, подозирам някого в нещо.
НАГЛЕЧИЛ св. Намачкам,' сма-
чкам !пдсле нагмёчиме го и направиме
благо вйно/	 '
НАГНьИТАЛ нсв., св. йазйьет
тёМ, аор. св. йаайьёто (X) , прч.
131
йаайьёЯ, а, о; й Натъпквам /йдн
се насмейал тогай, и она му вишла заби-
то и црвёни концы у забйте, нагньёли се/
. НДГНУЕ7Ч нсв., св. йАайеМ, аор.
св. riaariA (X) , прч. йаайАЯ, а, о,
й Нагонвам /като нагнали турците/
нагнало е стока/
НДГОРЕ, НДГОР . адв . /с лицёто
нагор/ воз реката нагор/ трёкъата годи-
на нагор/ иддоме нагдре/
НДГОРЕКД адв., . вА. НДГОРЕ.
НДГОСТИЛ св. Нагостя.
' НДГОТВИЛ св. Наготвя /нагдт-
виме си, напраиме си поспи манджи/
НДГРДИД, та л., мн. НаарАдй,
те /голема награда чела си да зёмеш/
НДГРЕВЙДЛ нсв., св. йаарёеМ,
аор. св. йаарейА (X) , прч. йааре-
йАЯ, а, о, й, взвр. йаарёЕйаМ се
Нагрявам, сгрявам /ндгу се нагре-
вйали очйлата/
НДГРНЕ св. 3 ед. Връхлети
/нагрне дблак одгдре/
НДГУСЕЕД св., aop. йааУ-
сё (X) , прч.. йааУсёЯ, а, о, й На-
стръхна от студ.
. НДГЪТД/Ч св., взвр. йааътаМ
се Нагълтам /рунах, , ручах, коджа
залци нагатах/ што сё нагатах йазе!/
НДЦ прдл. /тука гдре над банъата
имало ту река кула] днг го извёл нат
топдлница/ тёшка магла е паднала нат
планината/ и оттат йма над нёго едёнг
кладенец/ над нйхь е ногу рабдтено, они
са опасни/ фанат ейчкьите покрдво,
десетйна жени, над умрёлио и пдпо го
нашари с ваглъен изгаснал/ надзрне на
йзлако и вйди над водата: у водата йма
детё). караа над градд] сам е марко
йунак над йунаци/
: НДИДВДТЧ нсв., св. йададёй,
аор. св. НадАдо (X) , прч. йадАЯ, А,
д,- й /прийателъе, сродницы,— ногу и
нададоа/ -
* НДИДВИД св.. Удавя, удуша
/вукд надави нёкоа дфца/	
НДИДЛЕКО, НДИДЛЕК адв ? /та
воз бара, воз бара — бегала надалёк/
НДЙДЛЕЧ адв., вЖ. НДПДЛЕКО.
НДИДД СЕ нсв.,, аор. riadA (X)
се, прч. йадАЯ се, а; о, й Надявам
* се, очаквам /сега се надам да ддйде/
и нему се макьа надо/ она се падала
като пораснат, да направит* кашта/
нёнадани гдекье/
' . /НДПДРЙДВДД нсв.; св. йадА^йй
/гдепут надарйава, благосавйа и дава
здравие и живот/ така си е надарено
учёно да ё/ ’ '	-J
НДПВИВДЛ нсв., св. йадЕйей,
аор. св. йадЕй (X) , прч. йадЕйЯ,
а, о, й.
НДИВОИИЛ нсв., св. йадЕедёМ,
аор. св. йадЕёдо (X) , прч. йадЕёЯ,
а, о, й, взвр. НадёддйМ се Невеж-
дам /йа се надвёдох над огнйштето да
гъи изводим/
НДИВОРКД адв. /излёзнем надвдр-
ка (на по нужда)/
НДИЕБЕДЕЕТЧ св., аор. йадебе-
Яё (X) , прч. йадебеЯёЯ, а, 6, й
Надебелея.
НДИЕВЛМ нсв., св. йадёйеМ 1.
Слагам, набоЖдам /надёваме (вуната
на гребенёцо), къцаме йа, къцаме, па
извадиме/; 2. Намятам.
НДПЕЖБД, та'Ж, мн. йадёЖБй,
те НадеЖда /ймам надежба за
снймкъите/
НДИЕСНО адв. Надясно.
НДПЖ0ПД7Ч св. Настъпя (няко-
го, нещо, при невнимателно хо-
дене) /врви,. не глёда штд че настапи,
та наджопа трн/
НДПЖННПЖНРМ СЕ св. Натруфя
се.
НДПЖНПДЛ св., в*, ндпжопдл
Настъпя (някого, нещо).
НДИзДТ адв. Назад /човёко стой
ни надзат, ни напрёт/ ама се удёва
отпрёш нйштелъкьта, отпрёш надзат,
пдсле одзат напрёш/
НДИзИОДЛ св. Натрупам; ИЛШ-
ШЕ ОН НОГУ НДПзИПДНИ ПУТЧИ Уме-
ете много и лесно да говори.
НДИзИРДМ нсв. Надзъртам, на-
глеЖдам /с едндто дко надзйра/
'НДПзРНЕЛ св. Надзърна /стопи
баба да надзрне да вйди пилётата/
НДПзРТЛЛ нсв. Надзъртам /па
ис чаршййата нанаддлу тука, там,
като улава надзртам, тражим го/ сё
надзртам од вратата — нёма гъи/
. НДПШЪЧ св., аор. НадйА (X) ,
прч. йадйАЯ, а, о, й Надъхам /нев-
рёйска — онд надйа живдтныте и онй
умйрат/
НДПИГД7Ч св. /надигали кдлъете/
НДИИГРДЕЛ св., аор. йадйа-
рА (X) , прч. йадйарАЯ, а, о, й
Надиграя.
НДПДЪШ адв. НадлъЖ /накасо
нъйвата елй надлъш/
- НДИНИЦД, та Ж., мн. НАдййЦй,
те 1. Надница; 2. Норма на дне-
вна изработка /лани бёше петнаесе
нйзи надница/
НДПНИЧДР, о м., МН. йадййЧа-
Рйё, те.
132
НДПНОРЛЕН, a, о, й /лёчок йе,
работы ейчко, като мажат фина ма-
зйлъкъа, наднормено зима)
НДПННВАЛ нсв., св. й^дйеМ До-
пълвам, наставям, удъл&авам /на-
дёват сндпйете с набодньа и гъи качуват
на колота — наднуват/ да се надне же-
лёзото — да поткрпи со желёзо дикъёл,
срп, ако се дойал/
НДПОоЖРДТ нсв. 3 мн., св. йа-
ддйдат, аор. йадойдда, прч. йадо-
ц1Яй /надойдда турци йаничарйе/ на-
дошлй аскъёро, войната/ като наддйдат
нардт, донесёт тдкави.погачи, вино/ < \
НАПОЛИ, НДПОЛ адв. Надолу. .
НДПОЛЕ, НДПОЛЕКД адв.
НДПОЛД адв. У дома /за над ома
сме/ и откара надома тулите/
НДПРОБНЕЛ нсв., св. йадрдбйМ
Надробявам /у манджа надрдбуе лук/
расдл надрдбат и туршййа извадат/
НАПИВАЛ нсв., св, йадУеМ, аор.
йадУ (X) , прч. йадУЯ, а, о, й /бйво-
ло пил вода, пил та се надул/
НАПНЛНЕЛ (СИ) нсв., св, йадУ-
йай 1. Приказвам, наговарям /сё си
надумуе, сё си балегуе/; 2. На дум вам,
подучвам /збйрат се тука да слушат
радие, арно, ама он надумал на дедо
костадйн да не им дава/ надумали го да
се жёнъи/; взвр. Сговарям се /надума-
ли се с нёколко души да станат казаци/
; НДПННПИЛ СЕ св. Надебелея,
напълнея.
НДПНПЧНЕЛ нсв., св. йадУпЧйМ
Надупчвам.
НАЕПНАШ адв. Наведнъ±.
НАЕПНО адв. /дн йе скупчйл на
сите села имдто да е наедно/ бёкъи че
спйете наедно?/ не са наедно били/
НАЕЛ св., в£,< НАЙПЕЛ Намеря
/дека че наеме/
НАЕЛАЛ нсв., св. йаёМеМ, аор.
йаеМ& (X) , прч. йаеМ^Я, а, о, й.
НДЕСЕН адв. Идната есен.
НДЖЕЖНЕЛ нсв., св. йаЖеЖёМ,
аор. св. йаЖёЖо (X) , прч. йаЖёЖаЯ,
йаЖёЖЯа, о, й На±е±авам /нажёж-
ват едён паламар и турат, он изгарйа
пупката/
НДЖЛИКННЕЛ нсв., св. йаЖМйК-
йеМ Намигам /нажмикни на момйте/
нажмикнал, та излезнало ичимйк/
НДЖНьЕЛ св., аор. йаЖйь&Х,
прч. йаЖйь&Я, а, о, й На±ъна.
НАЖИЛьИЛ* св. На±уля /убоу го
нажульйх/
НАЗДШИЕЛ св., аор. йазаи!й (X) ,
прч. йазаи1йЯ, а, о, й /сё така гъи
назашийат и гъи пуат/
НДЗБИРДЛ - св. Насъбирам . мно-
го, ВСИЧко. ;
НДЗБЕРЕЛ св. , аор. ЙазбР£ (Х) ,
прч. йазбР&И, а, о, й, взвр. 1 мн.
йазЪёреМе се Насъбера /и нардт се
назбёре/
НДЗЕЛИ адв. /за ватдк се предё
наземи, седечката/ като падне наземи/
вечёрамена слома, наземи/
НДЗЛДЛА, та Ж. Каприз.
НАЗЛАНПЖИЙД, ‘ та м., мн. йаз-
Яайдййй, те Капризен, придир-
чив човек.
х НЛЗЛЛНПЖИЙКЛ, та'.'А., мн._ йа-
зЯайдйййКьй, те Капризна, при-
дирчив аАена.
НЛЗНЛЧЛВЛЛ нсв., св. йазйМйМ
/назначйа а у коркъйна/
НЛЗОБИЛ св, Назобя.
НЛЗСРИЛ св. Дам'.зор, при-
нудя.
НАИНЕ св. з ед. Навали /там
снёк ндшкъе найде, дёнъе го нёма/ дт. и
запръска даш, и нйе тръчйме да ни не
найде/	- ;
- НДИЖННЕЛ СЕ св. Наобядвам се
/и като се наижНуеме, па се фанеме, оро
играеме/ '
НДИЛАЛ нсв. Накуцвам.
НАИЛЕ адв. На име, по име /па
ни речат найме: немой, дано и пасо, не
бите се/
НАИСКЛИС адв.  Отстрани, ко-
со , от едната страна.	’
НДй чет. /най ейлната стут/
дзаран ми се най спйе/
НАНДБЕ ' адв. Явно , открито z
/днг като си ойдё найавё и му казуват
да запдчне работа/
НАЙД ПЕЛ СЕ св., аор. йай&-
до (X) се, прч. йай^Я се, а, о,\й
/йадооме, седнааме, найадоме се/ оно се
найало качомак!/
 НАИДКННЕЛ нсв., /св. йаН^КйеМ
Заяквам; оздравявам /саа па.найак-
наа, нёма нйшто/ трёбе да му> найакна
ноджёто/
НАИДТКД, та 2t. Бъдни . вечер
/божйдж го вйкаме на првио дён, а
испрво го вйкаме найатка/ на найатка
се мёси зелник, погача, слагаме вечер-
ник. тогай се собёреме прет кунестасо,
вечёраме, вйкаме го тайната вечёра/
НАИПНБАЛ и НДОЖПДЛ, нсв., св,
й&йдеМ, аор. йайдд (X) , прч. йа-
ШёЯ, riauJH^, д, й Намирам /не мдга
да йа найдем/ што си найда — рабдтим/
д йм да си наем фута!/ това не.мдж да
му наеш крайо на живдто/ што найде
работа — тава!/ не можёхме да найдеме
133
дрёнгкьи/ найдат — краднат кьеркьёзйе-
те/ каквд найддх, таково тках/ връвёхме
и найддоме лёшници/ имало палат нёка-
коф, найдда му темельёте/ и найдёме
печуркъи голёми, и откьинааме им коре-
пьёте! и една бабичка го найдёла и си го
завёла у ндйната кашта/ и една баба си
нашла и това детё и рекла: а че те во-
дим да те посиним!! и го фрльйла кдпе-
лье, и го нашли, наклеветйли йа! найди
му местдто и пиши!/ найдено детё/
НДИ7ЮН,' о м. /и един човёк опра-
вйаше расадниците, и нйе вйкаме: а да
си откраднеме по един найлон, та на
сите по един дъждобран/
HflKADE адв. и прдл. Накъде,
накъдето, накъм !накадё знае да бега!
сега пдлдшонёма накадё] чесе крстите
накаде русийа/
НЖДЗИИД, Tai., мн. йаКазйй,
те Наказание /тдо даш става на-
казийа/
НДКДЗНЕЛ нсв., св. ' йаК^ЖеМ,
аор. йаКаз& (X) , прч. НаКаз&Я, а,
о, Я 1.. Наказвам (някого) /за
тийа работи таа жена трёбе да се
накаже/ ама не допуснах да накажат
еден човёк!!; 2.Казнам много неща,
наговарям много неща /наказа ндгу
работи/ она знае да ти накаже/
НДКДЗНЕЛ. св. Наразказвам,
наприказвам много неща.
НЖДИ прдл. Накъм /накай сън-
цето задди/
НЛКДЛЪЧ адв. Накриво, от-
страни, вЛ. .НДКЛЪЧ.
НДКйНьИЛ св. Поканя мнозина
/наканьат си сватове и дзвонйци/ че
наканъи сичка рода/ -
НЖДРУЕЛ нсв., . св. . НаК&раМ
1'. ; Вкарвам /че те накарам у затвдро/
дн дава, па у кошара не накаруе/ нака-
рай офцйте/; 2 . Накарвам /дн ни нака-
рада искараме волдвете у нашта мера/
< НДКАСО адв. •Напреки, нашир
/накасо нъйвата ели надлъш/
: НДКДЧНЕЛ нсв., св. * ЯаК^ЧйМ,
взвр. НаК&ЧУеМ се Качвам мнозина
/и се накачиме деца и се пузайаме
наддлъе/ . '
НЛКДЧЧЕЛ св. Накача много,
.мнозина. /
НДКВДЧДЛ св., • обнкн. мн. • На-
клякам. (за мнозина) /наквачам у
сдспите, седнаа/
НДКьЕЖМ СЕ св. НаеЖа се.
НДКьМНЧЕЛ нсв., св. ЙаКьйМ-
йеМ Намигвам' /момйте какд накъйм-
нуйат/ нёкой ти е накьимнал/ ' * л
НДКьИНЕЛ св., аор. йаКьй-
ri& (X) , прч. йаКьйй&Я, а, о, й На-
късам; набера цветя /накьйнеме
баниците/
НДКьИТИЛ св. Накитя /накьй-
тад го с кьйткьи/ *
НДКьИШТРИЛ СЕ св. Намръщя
се, разстроя се /она се е накъишт-
рйла по макъа си/
НДКЛДЖПДЛ нсв., св. йаКЯадёМ,
аор. св. riaKriA.do (X) , прч. йаКЯА.г1,
а, о, й /дзаран мажд ми като стане-
те, накладе пёчката/ наклъадоме огъйн
да печёме царевици/ офчарйёте на нёко-
ку мёста огъйн наклали/ наклади огьйно/
наклади огнйштето/
НДКЛЕВЕТИЛ св. Наклеветя;
издам /васа дойдё и вика: йа че ви
наклевётим!/
НДКЛЕПИЛ св., аор. ЙаКЯе-
(X) , прч. йаКЯел&Я, а, о, й На-
клеветя някого; излъЖа някого
/дн па офчар йдеше, па го наклепали
каква сам била на лице]
НДКЛЬК адв. Накриво, от-
страни , в£. НДКЛЪЧ.
НДКЛЪЧ адв. На калъч, накри-
во, отстрани да удари, така че
да събори противника на земята
/бдрат се на проапци; наклъч, наклъг го
удари/
’ НДКОВЛЛьИЛ св. Настроя, под-
кокоросам /да йдеме у нихь да а на-
ковальиме/ наковалъи а да а лъулъаме!/
НДКОВЕЛ св. , аор. ЙаКо£& (X) ,
прч. НаКоЕ&Я, а, о, й Какова.
НДКОВИНьД, тал., мн. й&КоЕй-
йьй, те Наковалня /клёпат косата
— турат на наковинъа и сос чукудрат/
НДКОПДЛ св. Накопая.
НДКРКДЛ СЕ св. Накъркам се.
НДКРЛМ св. 1. Накърмя /че го
накрмим детёто, че го успим/; 2. На-
храня добитък.
НДКЗКДЛ СЕ св. Накукувам се
/та се накуках, кукавица станах/
НДКЧСЧЕЛ нсв., св. йаКУсйМ
Вкусвам, опитвам /шикъёро ич не
сам накусала/
НДКЪЦЗВДЛ нсв., св. йаКъЦаМ
Накълцвам, прен. набивам /влезнали
у црквата и го забили. — пётре, накъцаа
ме у црквата/ убоу че те накъцам/
НЛЛДГДМ нсв'., св. йаЯдЖйМ,
взвр. йаЯ&ааМ се 1. /кдй йма ногу
(урда), онй у качё налагаа/ като се нало-
жи ба-дёно, згмёчад го (грдзгъето), оп-
тдчад го/; 2. /като го фанат пдльаци,
налагай го сос актове/; 3. /не налагаме
у коперацийата/ 	- ‘
134
\ НДЛьЛЕЛ св. Налея. .
НДЛБЛТИН, о м.,.мн. йаЯбАтЙе,
те Налбантин /изведи си врано конъчё
та го карай при налбатин (песен)/
НАЛБАТЛЪК, о м. Ковачество.
НАЛБАТНИЦА, та А’., мн. йаЯ-
б&тййЦй, те Ковачница.
НДЛБАТСКьИ', Ка, Ко, Кьй
Ковашки.
 . НАЛЕГНУЕЛ нсв., св. йаЯёайеМ
1 Налягам /црни муи го налёгнат (жй-
тото), изйждат класд/
НАЛЕЖИЛЕ св. 1 мн., аор. йаЯе-
ЖАаМе, прч. йаЯеЖАЯй Да легнем
всички /нйе сме належали/ кокдшкьи-
те належаа/ и належаа си, спат, до
сабаален/
НАЛЕЗИЛ СЕ св. Усмихна се.
НАЛИТДЛ нсв. ;
НДЛИЦЕ адв. /едён надпако, едён
налицё/
НАЛьУПИЛ СЕ св. Навъдя се
/светд се налъупй]
НДЛьУТНУЕ нсв. Зед., св. йа-
ИьУтйе Има л!от привкус.
НДаЛЧЕ, то ср., мн. й^аЯЧета,
та Налче; конска подкова /еднй
клъапёта лъскави, озддл с поткдвици
жъти (наалчета го вйкат)/
НДЛ прон. .перс., 1 мн. дат.
/отёчеството ни е нам тука блйско/
тууа че рабдти: нам!/ и нам ни се случи
баш това!/ каштата ни е нам стара/
нам ни првата рана е бобо/ па че пра-
тиш па нам/ като нам таквйа носйи
има ли?/ и нам ни крстйа низамйё] и
нам че го прайат дезесё/ и нам стёфан
така — дн прёсно йако не обйча/ нам е
ногу суа одайата/ нам по два дёкара
даваа/ нам ни дадоа рускъи шинёли то-
гай/ нам ни фана йат/ нам на старите
ногу е мачно/ а па нам селдто врвй прес
сёлиштето/ нам ичимйко саде легка/ на
сите нам не казаа/ па тй е студёно, на
нам е жёга!/ те сега на нам — нёмахме
материала/ онй бёа тува у нам/
НДЛДЖЕЛ св., аор. йаМазё (X) ,
прч. йаМазёЯ, а, о, й Нама±а
/намаже го сол и ракъййа/ и като го
намазах, и главёто, тёмето... па го
завйх у еднд одейало/
НДЛДЗНЕЛ св. Намазка (бързо,
однократно) /дн че намазке куршумо,
че го убийат!/
НДЛДКНУЕЛ нсв., св. йаМёКйеМ,
взвр. йаМёКйУеМ се Намъквам /ка-
макна чужда дрёа/ кат се намакнеме/
НДЛДЛьДВДЛ нсв., св. йаМёЯьйМ
/пасо, че ти намалъиме поведёнието,
дти зймаж дрёнгъкъите/
НДЛДЛЕНИЕ , то: ср., :мн. йайа-
:Яёйййа, та.
НДЛДаЛ СЕ св. 1. Намахам се;
2. Наям се /намаал сам се здравата/
\ НДЛЕСКьИНД, та i., мн.йа-
МёсКьййй, те Втора , зкена.
НДЛЕШТДВДЛ нсв., св. йаМёстйМ
Намествам, подре±дам.
НДЛЕСТО сз. < и прдл. ‘ Вместо*
/намёсто да си дде дома, дн не знае на-
кадё дди/ да го вариш намёсто чай
четйриесё дёна/ у торбата гд носат
намёсто лёп/
НАЛЕТКАЛ св. Намятам, на-
хвърлям много неща’ /и като зёме
вапйро една таково, пералъкъа... и под-
лдгъите от тавано, скъйнатите опйнци,
наметкал там на сенййата/
НДЛЕШДЛ св.,, взвр. йайёи1аМ се
Сме с вам, намесвам /намешаа имдто/.
он ме накара и се намешах код нйхъ/
НАЛИРАЛ нов . нсв., св. йаМеРЙМ
/там се е нарёкъл палангкоф, да го не на-
мёрат/ ка сё намерй, ка сё найдё!/ тогай
бёа скапи цигарите, и се не намйрашеа/
НДЛИСДьИЛ св. Намисля.
НДЛЛДС адв. По обед, повтор-
но /музад гъи (офцйте) намлас/ намлас
е по малко, а дзаран — пд голёмо/
НДЛНОЖИ СЕ св. 3- ед.. Размно-
±и се /жйтнио бегач като се на-
мнджи — опустошава жйтото/
НДЛОКРИЛ св. Намокря. -
НДЛОТУЕЛ нсв., св. ' йаМдтаМ
Намотавам /и онд се одмдтуе и се на-
мдтуе на кдльете, и си сновёме/ и се на-
мдта на раката повёсмото до половин/
НДЛОЧУЕЛ нсв., < св. йаМдЧаМ
Намокрям; напикавам /женйте ме
каратд да го намдчам, а йа викам:
нечем, че ми се подйути пръсто/
НДЛРЛьУЕЛ нсв., св. ’йаЯРйьаМ,
взвр. йаЯРйьУеМ се. Изцапвам /дт: и
падна кака и се намръйа]
. НДЛУЗЕЛ св., аор. йаМ^ЗО (X) ,
прч. йаМУзаЯ, < йаМУзЯа, о, й На-
доя.
НДЛУШИЛ св.:1. Намуша,- 2.На-
клеветя.
НДНДВДЛ адв. Насам /наште
идёа чак канавам/ иди, нацрпи, дднеси
канавам/
НДНДГОРЕ, НДНДГОР адв. /дн
остана нанагдре/ и дйгне трно пинагор/
НДНДГОРНО адв. /однёл го два
къиломётра далёк, и сё нанагдрно/
HAHADsflDE адв. Назад.
НДНДИОЛЕ, НДНДИОЛ адв. На-
долу /оттамо канадоле сё е наше/ да
откарат и ни нанаддле/
135
НЯНАИОЛЕКА адв., вЛ. . .НЯНЯ-
ПОЛЕ .
НЯНЯПОЛН адв., вЖ. НЯНЯИОЛЕ.
НЯНЯЛ адв., вЖ, НЯОНАЛ Натам.
НЯНЕ, то рядко м., мн. й&йеФ-
Цй, те Бате /нане си вйкаа/ нането си
йде/
HAHEKADE адв. Нанякъде ./лша-
ни, пдстоле, бёкъи ofide нанёкаде, па нйе,
вйкам, тогай че йдеме/
'	НЯНЕОВЯ ад. НЯНЕОВЯ ТРА-
е ВЯ раст. Майчина душица? , Thymus
serpyllum /duea, офчарски босилъдк/
\	. НАНИЗНЕЛ нсв., св. йаййЖеМ,
аор. св. йаййЗ^ (X) , прч. йаййЗ&Я,
а, о, й Нанизвам /тутунъо ти
обраме и нанизаме/ а црвёнио (пипёр) го
нанйжеме, навёсиме го по стрейте/
НАНИС, й^ййзо м., мн. й^йй-
зйе , те Наниз /па тогай че ми нанис
тражат, че ме къйтат/
НЯНаКО м., в*. НЯНЕ Бате.
НАНОВО. адв. /тогай че ме дове-
дад дотука, и па наново — па ти гдскъе,
па ти вино!
НЯНОГЯ адв. -На крака, в\ съ-
стояние да ходи.
НЯНОПзЕ адв., в*.. НЯНОГЯ.
\ НАНОСИЛ св. Нанеса много
/коку си наносил? — едён нарамок сёно!
НАНЕСЕЛ св., аор. йайёсо (X) ,
прч. йайёЯ, а, о, й Нанеса.
НАОБЕИНЕЛ СЕ св. Наобядвам
се.
НЯОЖИЯЛ нсв.,; Bi.' НАЙИНВАЛ;
св. й&йдеМ Намирам.
.НАОКАЛ св. . Извикам. /надкай
татко ти нис крчмата/
НЯОКОЛ, НЯОКОЛЕ адв. Наоколо
/оно: наоколе пуно офчарйё/ и ракъййа
наточат у калени плошчёта, ертат
наокол/ зелъёто пржено с лук настред го
тури и свйва наокол корите/
НЯОНАЛ адв. Натам /кога се обр-
не црквата наонам с вратата, тогай че
падне (царството)/	\
НЯОНОИИЛ св. Натаковам /кога
нёкой нёшто наондде — навесйа ми
тунъа беда/ ,
; НЯОПЯК, НЯОПЯКО адв. /седло му
е наопак турила/
НАОСТРИЛ св. . Наостря /кога
шазе саблъа че наострим?/
НЯПЯПЯЛХ св., обнкн. 3' л. за
много неша, мнозина. Напада много,
нападат всички >/нйе като а треснем
црнйцата, сосйпе се жар озддлека, ногу
напада/
. НЯПЯИЯЛг. нсв. Нападам . (ня-
 кого) .
НАПЯПИЛ св. Изпъдя, изгоня;
подгоня /нёма те нападиме на улица-
та, че те прибёреме/ цётата че гъи на-
падат навам/ кога да ни дтмат русите,
тогай нападйа турците/ и пострёт
нош билд — нападйл го ис кашти/ че те
напада!/ иди гъи напади!/
НАПЯПНЕЛ св. Нападна /измо-
лъйа се дрёите, мдлъе гъи нападнаа/
НЯПЯКОСТБЕЛ св. Напакостя
/работи на пендёк ~ на тебе да ти
напакдстуе/
НЯПЯСЕЛ св., аор. йап&со (X) ,
прч. Нап^саЯ, йап^сЯа, о, й На-
паса /ногу гъи убово напасал офцйте/
НЯПЕРИЛ св. Туря спици в
колело /наперйх колото — като се
турат спици, като е готова главйната/
НЯПЕЧЯЛьИЛ св. Напечеля /на-
печалъй парй од боровйнгъКъите/
НЯПИВЯЛ СЕ нсв., св. йалйёМ
се, аор. св. йалй (X) се, прч.
йалйЯ се, а, о, й /коё умдрна вдда се
напиё и фане да го болъй] на, напи се!/
. НЯПИНьЯЛ нсв., св. й^нйеМ,
аор. св. Нале (X) и йапй& (X) , прч-.
йапёЯ, а, о, й и йапй&Я, а, о, й,
взвр. йапййьаЯ. се Напъвам, напря-
гам; натискам, налитам /мёне ми
се, мамо, не свйди, йа не искам да се на-
пйнъам тдку/ напнат нанёкаде за нёкойа
работа, доддат/ онд като напела рабо-
тата, че полудёеш/ напнала е стдката/
НЯПИПБЕЛ нсв., св. йасйсаМ
Напипвам /па като напипах реката:
там вдда, онам вдда.../
НАПИРАЛ нсв. Старая се, за-
лягам /не напирай, не давай здр!/
НАПИСБЕЛ нсв., св. йапйи1еМ
/написа ми една белёшка/
НЯПИЧАЛ нсв., св. йапеЧёМ,
аор. св. йапёКо (X) , прч. йанёКаЯ,
йапёКЯа, о, й, взвр. йапйЧай се
/да се напечад железа... и таа жена да
лъёгне на тййа желъёза/ заврти грбд,
напечи се маку!/
НАПИШТИЛ св. /викнала та й
заплакала, бдгу сё е уши напиштала/
НЯПЛЯИНЕ адв. /напладне песна-
та каквд поеме: ка сё, е сънце запрело/
тййа го и напладне ранъат прасёто/
НЯПЛЯТ, Ом., мн. й^лЯатйе,
те /мёне се строшй еднд коло, шйната,
и наплатйе паднаа/ '
НЯПЛОПИ СЕ св. з ед. /и сега се е
наплодила земнъата, додека че ни ранъи/
НЯПЛЯТ, о м., мн. й^лЯатйе.
, НЯПЛЯТИСБЕЛ нсв., св. йапЯа-
тйи1еМ, аор. св. йалЯатйсй. (X) , прч.
йапЯатйс^Я, а, о, й Слагам
136
наплати на колело : )наплатисах
(колд-то) — като се турат наплатйе!
' НАПЛьУФЦИ, те мн. Яйца от
мухи по храната.
. НАПОИАВАЛ нсв./ св. йапдйМ
!момчето че напои невёстата вода, со
стдмната (сп.)/ тамо го напоили вода!
НАПОЛьКьИ; те мн. Ивица
плат, която се зашива долу на
Женска риза /сос тантёли ели така,
голо, порабено) настафка на кошулъата/
. НАПОН, ом. 1. Напън; напре-
Жение /убиен сам маку, ймам напон/
2 . Запек /йма запек на срцёто, не мд-
же да йде по голема нужда) 3. Про-
стор за.дрехи /напон, простор)
НАПОРЕЧКьИ адв. Жестоко,
безжалостно (за удар) /рга те на-
поречкьи, душманскъи, жестоко) и го
мутне у слабинйте напоречкъи/
НАПОСЛЕИОК адв. Напоследък.
НАПОСОКА адв.
НАПОСТИЛьАЛ нсв., св. йапо-
стёЯьеМ, аор. св. йапосЯ^ (X) , прч.
йапосЯ^Я, а, о, й Постилам мно-
го )месалъё като напостёльат, трпёза
напрайат голема)
НАПРАВИЛ св. 1. Направя /кот-
та си направйиме, плёвна си направйи-
ме/ на пердух че ви направо!/; 2. По-
правя, излекувам, наместя. (нещо
изкълчено) /да те водим при нёкоа
жена да ти направи раката) ногата му
каруца прегазйла, та го лекуваа, та му
ногата направйа) 3. Взема за няко-
го )йа го напрай дднчо)
НАПРАСНИЦА, та , мн. йапр£-
сййЦй, т.е / Натраплива, нахална
Жена.	. -
НАПРАШТАЛ нсв., св. йапР&тйМ
Предизвиквамл изпращам (болеет
с магии) )напратено е магьйи)
НАПРАТУШКА, та Ж., мн. йа-
пр^тУШКьй , те Болеет, предизви-
кана от магии ('изпратена от
самодиви').
НАПРЕВАР адв. 1. Напряко;
2. В надпревара.
НАПРЕИЕЛ св., аор. йапрё-
do (X) , прч. йапрёЯ, а, о, й /на-
прёдох една машина и половина манье)
што ей ймах израбдтено, напрёдено,
мйшйете го ейали)
НАПРЕИИЛ св. Навредя, по-
преча.
НАПРЕЛЕНьУЕЛ СЕ нсв., св. йа-
преМёйьйМ се обнкн. мн. Пременяме
се всички /па се начйньиме, напремё-
ньиме) напремёньат се па дро играйат)
НАПРЕПУС адв. Препускайки,
в надпревара.
НАПРЕТ адв. . /човеко стой ни
надзат, ни напрёт)
НАПРЕШ адв. 1. Преди, по-ра-
но /напрёт лёвове нёмаше — грошёве)
напрёт три дфци бёа) йа и напрёт не
мджех да йадём) обеци, грйвнъи ноейли
сме напрёт) това требало напрёт —
сега е свршено); 2 .Напред /не остава
друго нйшто, освён напрёт, курит!) ама
се удёва отпрёш нйштелькьата, отпрёш
надзат, после одзат напрёт) ‘
НАПРЕШЕН, йапрёШйа, о, й
Предишен )напрётните бой) това е от
напрёшното — кьенар бел и ален)
НАПРОЛЕТ адв.
НАПРСКАЛ св. Напръскам.
НАПРСНьАК, о м., мн. йапрс-
йьаЦй, те Напръстник.
НАПНАМ СЕ св. Натъпкам се,
наям се )тйа што са влезнали, совет-
ниците, глёдад да се напуат, за нйхь да
зймаат/
НАПНКАМ св., взвр. йапУКай се
)напука ме ветард)
НАПНН.(ь) М св. .Напълня /сич-
ко боклук се напунй) напуньй го винд]
пуна льулькьа сам напуньйла) айде, ако
йма празна, . напунй!) едён гьувёч пун с
орйе и кокотка напунъета с орйе) , /.
НАПНПИЛ . св. 1. / Изпъча, из-
гърбя, наведа, покаЖа навън )ако
напупи главата, че се удави у бунаро);
2., Напъпя (за растения) /напупйла,
рашумува се гората)
НАПНРЛьИЛ СЕ св. , Разсърдя
се.
/ НАПУСКАЛ нсв.
НАПУ СНЕ Л св. )напуснат, дйдат
си)	J	•”/. ; ... .
НАПУ ШТ АД нсв./ св. НалУШтйМ,
аор. св. йапУШтй (X) , прч. йапУШ-
тйЯ, а, о, й.
- НАПЪЛНО адв. /оздравёхъ, напълно/
НАРАВНИЛ св. Изравня /равнат
му грдбо, с едно дашчё наравнад
земйата/
НАРАЭБЕРЕЛ св., аор. йараз-
6р& (X) , прч. йаразбр&Я, а, о, й,
обнкн. мн. Разберат всички /сельа-
нъете като наразбрали каквд е прешло,
и тогай си помислъйли: каквд е това
детё?)
НАРАКА адв. Удобно, близко.
НАРАКВИЦА, та Ж., обнкн.' мн.
йар&КЕйЦй, ум. йараКЕййё Отде-
лен Женски плетен ръкав от кит-
ката до лакътя, ръкавела/
НАРАЛО адв. /... го однёл нарамо
два кьиломётра далёк)
137
НДРДМОК, о, м., мн. Чар&МЦЧ,
те Връзка (сено/ клони), колко-
то мо±е да се носи на рамо /коку
си наносил? — еден нарамок сено/
НДРДЛЧИЛ св. Нарамя /искастри
шумата и жената йа нарамчи на
нарамок/
НДРДНД, та jfc. Нахрана, хра-
на /кучешка нарана/
НДРДНьИЯ св. Нахраня /че из-
мийа, че нараньа, че опёрем/ баба дона
че те наранъи баре сос црньйци/
НДРДНИЛ св. Нараня /едёнио ми
сйн наранйа/
НДРДСИЛ св. Наръся /тука че се
нараси/
НДРДСНЕЛ св. Нарасна /(тестд-
то е) убово возишлд, нараснало/
НДРДЦЕ адв. На' ръка /кажи йу
дека нараце си шила/
НДРДЧЕ, то ср., мн. Чар^Че-
та, та Наръч /до огништето ено
нараче слома послаа/
НДРДЧЕН, Ч^раЧЧа, о, Ч Удо-
бен, подходящ /нарачна е мотйката,
уйдисва ми/ ако тй е нарочно — ти йде
воз рацёте држальето, арно е напрасно/
НДРЕЖБД, та , мн. ЧарёЖбЧ,
те Наредба.
НДРЕЖИДМ нсв., св. ЧарёдЧМ
1. /зёмеме кдлци, нарёдиме гьи/ че нарё-
дите разбдйо, че основёте, че навйете/
дашчё, и нарёдено тел, гасто гасто,
вйка се запци/ ногу са годйни нарёдени/;
2 . /и ме нарёди мама да напраим обет/
другьи че нарёдат: а да изрйнеме коша-
рата/ дошёл турчино, наредйл да посйпе
момёто/
. НДРЕТ адв. Наред, поред
/нарет мёсеа, нарет пёрейа/
НДРИЖДМ нсв., св., ЧарёЖеМ,
аор. св. ЧарезА (X) , прч. ЧарезёЯ,
а, о, Ч Нарязвам /да зёмеме по едён
нош да нарёжеме пдвече трава/ наре-
заме купчёта трава, коштрак/
НДРИЖИДЛ нсв., св. ЧарёдЧМ
НареЖдам.	X
НДРИПАМ , св.  Наскачам. . (за
мнозина) /чёеме да нарйпаме у морёто/ .
НДРИЧДМ нсв., св. ЧареЧёМ,
аор. св. ЧарёКо (X) , прч.. ЧарёКаЯ,
ЧарёКЯа, о,ъ Ч и ЧареКЯ^, д, й,
взвр. ЧарйЧаМ се 1.Наричам,; на-
зовавам /дека са тепали турците, та
са гьи нареклй карабельа/; 2. Предри-
чам, определяй, /тйа (маджёсници)
што гъи давашоа, што гъи нарйчашоа,
нёма гъи сега, измрёа/ не ёлдш, ама те,
наречен, така го нарекл и/: и онй стана -
ли шарени змии, та нареклй едён да е у
гората, едён у полъёто/
НДРИДТ, ЧарйАдо м. Предпи-
сание за произвеЖдане на опре-
делено количество продукти,- за-
плащане за определено количест-
во произведена стока /годуете ли
днёска, ймате ли нарйат? — арни сме,
само сос лёбо не сме арни... ймаме саде
една фурньа. а за нарйадо мани, че по-
мйнеме!/ сос нарйадо сме арни, пйшат
ни нёштичко, довдлни сме/
НДРИДИЕН,. ЧарйАдЧа, о, Ч
Който се дава по наряд /водата е
нарйадна — течё два дёна и нёма/
НДРОИЕН, ЧародЧа, о, Ч.
НДРОСИМ св. Наръся /сучиме
корйте, нардсиме гъи мазно, сйренье/
НДРОТ, Чарддо м., мн. Чард-
дЧ, те /она сйчко раздала на нарддо/
нарддо бёше по прдс/ ногу нардт ойдда/
НДРОЧНО адв. /нарочно доожда да
ме зёме/
НДС прон. перс. 1 мн. вин. / НОС
че ни зёмеш у русййа/ какд че живёеш
тамока като нёчеш нас?/ ддожда рёт и
на нас/ у нас войници имало/ една
година сёдоа при нас/ меджу нас/
НДСДЖИДД . нсв., св. Час^дЧМ
1. Наса±дам /нёма, дти не радйиме да
си насадиме/ кьеркъёзйете фрбй наса-
дйа/ насадёте гъи горе, дти тука че ви
познайат!/ у двдро йма насадени дрфчё-
та/ насадйла сам тутунь/ 2. Поста-
вям да мъти /насадиме кокдшка, изве-
дёме пйлишта/ 3. ПодреЖдам снопи
на харман за вършитба /насадат
гувндто — че слджат сндпйете на коло/
и на гувндто туриме крхцйте, че го
насадиме/
НДСДМ адв. НДСДМ DEH Същия
ден /пасам ден на бодни вёчер мама
турйла два лёба/
НДСЕВИДМ нсв., св. ЧасёеМ,
аор. св. Часей& (X) , прч. Часей&Я,
а, о, Ч Насявам, засявам /по
делнйците че насёем босилъдк, чубрйка/
згрёй вода, насей брашно, бркай!/
НДСЕИД св. 3 ед., Часёдат 3
мн. Насяда (за мнознна) /та като на-
сёдат тййа стар свёт, йа като запоём
'саблъи строшйиме'/ насёда нарддо/ дой-
дда русите у нас, пё души, сос коньё, соз
барйак, наседайа/'
НДСЕКДDE адв. Навсякъде /лани
лозйата насёкаде ймашеа ндгу рожба/
НДСЕДьДВДМ нсв., св. Часё-
ЯьЧМ.
НДСИДД адв.,	в£. ПЛСЯЛОМ
/право насйла йа земах/
138
НДСИЛьДВДЛ нсв., СВ. йасй-
ЯьйМ Насилвам.
НДСИДОЛ, вк. НДСИДД /насило
ме довлёкоа от пато/ а йа — нечем го;
онй — насилом/
НДСИПЧЕЛ нсв., св. йасйпеМ,
аор. св. йасйп^ (X) , прч. йасйп^Я,
а, о, й 1. Насипвам /насйпе орёси,
бамбдни — грамада) 2. Поливам /сос
решётката насйпувам (тутунъо). етрва-
та едён насйпе, а йа два расадника на-
сыпем. и гъи насипаме/ тутунъо насёеме...
и го насйпуеме, и дн си нйкне/
НДСИЧДЛ нсв., св. йасеЧёМ,
аор. св. £&с,еу(о (X) , прч. йасёХаЯ,
йасёКЯа, о, й !размёсуваме като по-
гани и гъи правиме длъгъи, и сос оструш-
ката гъи насечёме на малкъи/
НДСКьЕЛьДВДЛ нсв., вк. НД-
СКьЕЛьУЕЛ /наскъелъавай тйзека да се
ерши работа/
НДСКьЕЛьУЕЛ нсв., св. йасКьё-
ИьйМ 1. Нагласявам /наскъёлъуй, гла-
си!/^. Надумвам, насъсквам; под-
бу±дам; /наскъелъйа гъи/ наскъёлъуем да
се бйе/
НДСКУБЕЛ * св., аор. йасКУ-
б& (X) и йасКУбо (X) , прч. йасКУ-
б^Я, а, о, й и йасКУбаЯ, йа-
сКУбЯа, о, й Наскубя.
НДСЛДМПДВДЛ СЕ ; нсв., св.
йасЯ^дйМ се.
НДСЛЪТДЛ нсв., вк. НДСЪТДЛ
Слагам на огъня.
НДСЛИВДЛ. СЕ нсв., св. йасМёеМ
се, аор. св. ЧасМей^ (X) се, прч.
йасМей^И се, а, о, й Чсмихвам
се, засмивам се /й дн се насмейал
тогай, и она му вишла забйте/ устата
му насмёйана/
НДСЛИТДЛ СЕ нсв., св. НасМе-
тёМ се, аор. йасМёто (X) се, прч.
йасМёИ се, а, о, й Обърквам'се.
НДСНОВЕЛ св. Наснова /дёсет
пасмета се насновё — едно платно]
НДСОБИРДЛ нсв., св. йасобё-
реМ, аор. св. йасобрй. (X) , прч. йа-
собрАЯ, а, о, й /насобраа се сите
окол мёне/
НДСОЛьДВДЛ нсв., св. йасдйьйМ
Посолявам, посипвам със сол, пи-
пер, прах и др. /насдлъени сос
мддар камик/
НДСПИЛ СЕ св. Наспя се /нош-
та не ё манёнгка, че се наспите!/
НДСПОРИ св. з ед. /бог да на-
спдри/
НДСПУЛьДЛ СЕ взвр. св. Стова-
ря се, падна от умора /легна
наспулъено/
.НДСРЕШТД. адв. и прдл. /насрёш-
та им една мёчка видёли/ насрёшта му
три мрсни джелъати (песен)/
, НДСРОЧИЛ св. 1. Насроча;
2 . Наклеветя /насрдчи йа, намуши/
НДСТДВИДЛ нсв., св. йаст^ЕйМ
Добавим, допълвам, сназкдам.
НДСТДВОК, о м., мн. йаст^фЦй,
те ЧуЖда коса, която се в плит а'
в плитката.
НДСТДНЕЛ св. 1. Настъпя; 2.
Появя се /отка сме настанали ние/
НДСТДНИЛ СЕ св.
X НДСТДПИЛ св. Настъпя ./че на-
сталите нёшто, сакън, бдси немдйте!/
ако ни настапат лдшо — и ние прайме
лдшо/
НДСТИГДЛ нсв.
НДСТИГНЕЛ -св. Настигна /и
сутринта требало да стане по рангко
да гдньи часта си да йа настигне/
НДСТОИНИК, о м., мн. йастдй-
ййЦй, те.
_ НДСТРДНИ и НДСТРДНИ . адв.
/пуздёро остане настрани, качйштата у
раката/
НДСТРЕТ прдл. и адв. Насред
/настрёт селдто/ чёкай да видим, кдй
дёнъ е билд — настрёт постите, божич
што сё пдсти/ и зелъёто пржено с лук,
настрёт го тури/ ~
НДСТРИЖЕЛ св., аор. йастРЙ-
ао (X) , прч; йастрйааЯ, йастрйа-
На о, й Настри±а.
НДСТРКНЕЛ св. Настръхна /ко-
сите ми настрхна а/
НДСЧЧЕЛ св., аор. riac?Ko (X) н
йасУХА (X) , прч. йасУХАЯ, а , о, ‘‘й
Изсуча, насуча /на масурйё * го
насучёме/	- 1
НДСУЧИЛ св. Насуча (много)
/чётири пёт масура насучиме/
НДСЪКДЛ св., аор. йасаК^ (X) ,
прч. йасаК^И, а, о, й Насъскам
/като излезнаа цётата, и ние гъи насъ-
кааме/ и ни насакайа децата да ни ува-
пат цётата нас/ с кутрето насъкай!/
НДСЪТДЛ нсв., св. Нас/ьНеМ
Слагам на огъня /насанахте ли ка-
зано?/ насанёте вдда, че пёреме/ насани
котёло/ насътай тенджерёто/
‘ НДТДЙЕВД адв. Насам.
НДТДКД адв. /па ддйдат ергъёнъе,
па загасат ламбата, па пдйде штд
натака натака, па па а запалъат/
' НДТДКЛИЛ СВ. Натъкмя.
НДТДЛ адв. /остаил го да си дди
насам натам/ а натам, а кам русийа/
НДТДЛДНИЛ св. Натъкмя, на-
глася /да ме нагласйш, < да ме
139
натаманиш/ убоу сте го натаманйли/ не
знае коку да уйдурдйше, да натамани
одвонгка/
НДТЛЛОКД адв., в*. НДТДЛ /нёка
с идем, пооратим малко натамока/
НДТДТЛК адв. Нататък /да избё-
гуеме некако нататак со жена му/
НДТЕГННЕЛ нсв., св. йатёайеМ
НатеЖавам /а сега ми е ногу мачно,
дти мй не орати никой, ако сам къдра-
ва!.. сега натегнах/ кога сам мислъйла
току да натегнем/ стара сам, натегнал
ми е живдто/
 НЛТЕПЛЛ св. Убия,; избия /до-
шли некой турци, искали йаденье, па
наште гъи натепали/
НДТИНьДЛ нсв., св. й&тНеМ
НабоЖдам /фанат кокдшка, закдлъат...
па а.ишчйстат, опржат у масло...и йа
натнат на еднд дрво и по трпёзата
носат кокдшката/ йма таквйа опашёс-
ти грёбенци, на нйхь натйнъа вуната/
НДТИСКДЛ нсв.
.НДТИСНЕЛ св., Натисна, на-
легна /и йе натиснало маглр, нйшто
не се е видело/
; \ НДТКДЕЛ св., аор. йатК^(Х) ,
прч. йатХАЯ, а, о, й Натъка /йа
сам платна наткала/
НДТКДЙВД. нсв. 3 ед., взвр.
НатК&йЕа се Надтъкава се, на-
бива се /ватдко се наткайва/ наткай-
вало — набивало/	-
НДТОВЛРИЛ св. Натоваря /йа че
натоварим пдвече/ а па оттат натова-
рйиме друга стдка/
НДТОПИЛ св. Натопя /и тогай се
натдпат вода, испёрат се со сапун/ пуно
вдда, натопй ни до кдкалъете/
НДТОРИЛ св. Наторя /натори го,
от торта насипи па веднага прёми!/
НДТОЧИЛ св. Наточа /расдлница
натдчиме/ наточйли у каната вино/
НДТПИСУЕЛ "нсв., св. Натлйи1е24,
аор. св. йатлйс^ (X) , прч. йатлй-
с&Я, а, о, й Надписвам.	J
НДТПЛДТЧЕЛ СЕ нсв., св', йат-
пН^тйМ се Наплащам се.
НДТРДПНЕЛ нсв., св. йатрАпйМ
Набраздявам,’ правя’ бразди /гра-
дйната... натрапеам на рёдове/ ньйвата
е натрапена соз дрвено рало/:
НДТРДТЕНО ср. Натъртено
(място).
НДТРДТИЛ св. Натъртя /три па-
ти ддожда пийан, по малко, натратен,
кдку да мдж да бйе/
НДТРГНЕЛ св. 1. Навлека, на-
мъкна /чёкай да натргнеме гаштите
горе/ натргни си пантолднгкъите/; 2.
Просмуча се с влага, попия влага
/овлагнало, натргнало, влажно станало/
НДТРЕСЕНО ад. ср. Платно с
копринен кенар /натрёсено платнд —
со свила като къенар/
НДТРЖДЛ нсв. Просмуквам се
с влага /опйнците са штавени, зйме у
кал да не натржа мокро, кал/ тутунъ
че натржа, натргне/
НДТРЛьДМ нсв. Натърквам, из-
търквам /йа перем дрёи, натръйам гъи
со сапун/
НДТРПНЕЛ св. Изтръпна от
студ.
НДТНКНУЕД нсв., св. йатУКйеМ
Натяквам.
НДТРЪНТИ СЕ св. 3 ед. Надуе
се /коремчёто се натрънтй]
НЛТНПНЛьЧИ СЕ св. 3 ед. Ста-
не на топки /след желёзната мёлъи-
ца се чёша сос чётка, от свйнска
чётина, натупулъчйла се, стапкала/
НЛТНРДЛ св. Наслагам /натурам
урдата у качёто/ и онй излёзнат (деца-
та) со црвёни йайца, у джёповете на-
тураа/ каца саштйше — кога натураш
ндгу, саштйсуе/
НДТНРИЛ св. /сенйи натурено
коджа прет црквата/
НДТФРЛьНВДЛ СЕ нсв. Над-
хвърлям се.
НДНЛМ св. Наумя /каде науми,
там врвй/
НДЧНЕТРЕ адв. Навътре /прей-
те (сндпйе) со стрнйштето навднгка,
класовёте наунётре/
НДУС адв. Наизуст.
ИДУТ , о м. Нахут .
НДУЧИЛ св. Науча /дти йа не
сам се научйла/
НАФЛДьМ св. Нахваля /адате
нафалъим на комшййското момё/
•НЛФЛИЗЛЛ нсв. /видували сме вуци
и мёчкъи, нафлйзашеа у наште дфци/
НДФРЛьЛМ нсв., св. йаФРЯьйМ
Нахвърлям /а малко снек не мдже ли
да нафрльаме по нас?/
• НДФУКДЛ СЕ СВ. Напия се.
НДХЛЛЕН, йаХАИйа, . о , й /влас-
та бёше нахална, собйраше ейчко за
гъерманци/
НДЦДФТДТ св. 3 мн. Цъфнат
(за много цветя) /нацафтёли мдд-
ри льубйкъи/
НВДЕРИЛ СЕ св., Озъбя се,
показа си зъбите.
Н/ЩРНьНЕЛ СЕ нсв., св. йаЦр-
йьйМ се* Начерням се, изцапвам
се.
140
НДЦРПЕЛ св., аор. йаЦРлё (X) ; и
йаЦрло (X) , прч. ЧаЦрпё.Н, а, о, й
Начерпя /иди нацрпи, донеси канавам/
вода да си нацрпём/
НЛЧДЛНИК, о м., мн. йаЧАНйй-
Цй, те /й он йе скупчйл на сите села
имдто да е наедно и он да име на-
чалник/	* •••>'.
НДЧДЛСТВО, то ср. /началство
нёшто бил/
НДЧДНТДРИЛ св. Нагрубя, на-
псувам /убово го начантарй!/
НДЧДСЛьИФ, йаЧёсНьйЕа, о, й
Начасничав, непостоянен.
НДЧЕКЗЕЛ нсв., св. йаЧёКаЯ
Причаквам.
НДЧИВДЛ СЕ нсв., св. йаЧййьйЛ
се Труфя се, докарвам се /таа се
ндгу начиньйла/ па се начинъйме, напре-
мёньиме/начиванъе/
НДЧИН, о м., мн. йАЧййй, те.
НЛЧИФКД, та м., мн. йаЧйф-
Кьй, те 1. Празнично. облекло;
2. Труфене, докарване.
НДЧУПИЛ СЕ св. Начудя се.
НЛШ, а, О, й, прон. пос. 1 мн.,
чл. йёШйо, йёШта, й&Што, й^Ште
/каде е йанё наш?/ от собдро наш кога
бёше не си ли ишла?/ она си е наша вёче/
че те оставим на нашио край/ нашта
црква/ нашто се старо изгубуе/ казах на
наште/ по нашему/
НДШДКННЕЛ нсв., св. йаШ^КйеМ,
взвр. йаШАКйУеЯ се 1. Намокрям;
2. взвр. НавлаЖнявам се; пийвам
/като се нашакне, потпййне малко/
НДШДРИЛ св. Нашаря /фанат сй-
чкьите покрдво, десетйна жени, над
умрёлио, и пдпо го нашари с ваглъен
изгаснал/
НДШДРКДЛ - св. ирон. Напиша,
нашаря надраскам /нёшто па че
нашаркаме/	-
НДШЕКНУЕЛ нсв., в*. НДШДК-
НУЕЛ.
НДШЕНЕЦ, о м., мн. й&ШейЦй,
те /сернах у една крчма и там видёх
нашенци/
НДШЕНСКьИ, Ка, Ко, Кьй /сега
ойдда нашенскъи ергъёнъе там/
НДШИВДЛ нсв., св. НаШйеЯ, аор.
св. йаШй (X) , прч. йаШйН, а, о, й
1. Нашивам; 2. Бродирам /зглавни-
ца шарена и бела, сошйено пй, нашиена/
НДШИЛьНИК, о м., мн. йаШййь-
ййЦй, те Част*на седло.
НДШЛьДКДЛ СЕ св. Изцапам се
/ка си се нашлъакал!/
НДШТУЛьОК, о м.< мн. riaul-
тУЯьЦй, те Кокил.
НЕ чст. отр. /йч не лёгнуе, йч не
сёднуе/ и там йма сйчко, ама баш... тё
не еднд/ не там, да не скашкаш нёшто/
сега дн е бригадйр. — кдй, крйлчеф? —
не, онай.../ не казуе ни това/. и се напра-
вй на не видел ме/ и не чуе се/ и не качй
се гдрека/ не даваш ми гьи?/ това не ли
жалко?/
НЕБ ИЛЕЛ адв. Да не би да
/цадйлката ми се прокьина, нёбилем че
падне нёкое влакнд]
НЕБО, йебёто ср., мн. ' йебе-
сё, та Небе /и небдто, сйчко нёбо се
растурйло, грмёло, трёсло се земйата/
НЕБРДН, а, о, й /загазйла е у
нёбрано лдзйе/
НЕВЕН, о м., раст. Calendula
officinalis.
НЕВЕНЧДН, а, о, й /невёнчан
одйх единаесе мёсеци/
НЕВЕСТД, йеЕёстата и йе£е-
ст^та , мн. йеЕёстй, те, ум. йе-
Еестё Младо±енка; млада Жена / и
че излёзнат нис црквата сос невёстата/
невёстата че цалйва рака на домашни/
невестё като шиблйка/
НЕВЕСТУЛьКьД, та / мн. йе-
ЕестУНьКьй , те , в£. \ НЕВРЕ (И) СКД
Mustella nivalis /невестулько, не
важиш!/
НЕВЕЧЕРДЛ, а, о , й /йа а не
пуштим невечерала/
НЕВЕШ, ' йеЕёШта, о , й НевеЖ
/невёш нардт/
НЕВЕШТО ср. 1. Нищо /невёшто
ти е — нёма ништо, добре си/; \2 . Не-
що, не е ясно какво; не е ваЖ-
но какво, няма значение /невёшто
ти е? што тй е? не си бдлна!/ обеду-
вала си! невёшто!/
НЕВОЛьД ж. Беда,’ нещастие
/лети, кднъо, вуци те изёли! тй летёше
мёне без невдльа, сега нёчеш мёне на не-
вдлъа (песен)/; ПО НЕВОЛьД Против
волята на някого /и йа накараа мо-
мата зорле. й она кандиса по невдльа/
НЕВРЕН, а, о, й Нервен.
НЕВРЕ(И)сКа, та А., мн. йе-
ЕрёсКьй, те Невестулка /неврёска —
дави мйшйете/ неврёйска — онд надйа
живдтните и онй умйрат/
НЕГО прон. перс. 3 ед. вин. м. и
ср. /не можё водата него да однесё/ се-
тйхъ се, бёх одёве заказу вала за нёго/ пд-
сле никого не пускаа при нёго/ пренёсе ли
го нёго?/ рипна воз нёго да го .увале/
мджеж да кажеш на него, дн запазуе/ и
одрёже пдпо от колако на него и на кли-
саро/ йа остана да се мачим по нёго/
141
НЕГОИУЕЛ нсв. Не съм дово-
лен, не съм съгласен /силно момй-
че, трёбе да го учите! — па бракъата му
мдже да негодуйат, па снайте да
негодуйат/
НЕГОФ, йегёЕа, о, й прон. пос.
/дн ишёл у негде другар/ и баштата
казал на негдеата жена/ топдлите са
лично негдеи/ негдеата штёрка и она го
засакала/ негдвио татко/ дн зема едён
прийател негдф, от самокоф/
НЕГРЕШЕН, ЯегрёШйа, о, й
Което ра±да всяка година (за
овощно дърво) /негрешно дрео/
НЕГРЕШИ нсв. 3 ед. Ра±да вся-
ка година (за дърво) .
НЕИЛГЛФ, Яед^ааЕа, о ,й Не-
дъгав.	,
. НЕИЕЛьА, йедеНь&та Jr., мн.
йёдеНьй и йедёНьй, йедеНьйте 1.
Неделен ден /турци па били, па света
недёлъа глодали!/ ти на недёлъа мйеш ли
си глаеата?/ и у недельата къйтка за-
тнала, и детёто крстат/ на трёкъио
дён у недельата воскреснал/2. Сед-
мица /учйа ни една недёлъа/ чекааме го
една недёлъа — нема го/ йа не мдга една
недёлъа да истрпйм/ че се мине една не-
дёлъа, две/ слет това се пдстиме сёдам
нёделъи/ обёреме го, ёдрио (пйпёр), и
тогай саане, две три нёделъи/
HEDOBHfflDAA нсв., св. и нсв.
йедоЕйдйМ /очйте недовйждаа, ушй-
те недослушуваа/ йа йако недовйдим/
\ НЕПОИЛГЛВИЦЛ, та мн/ йе-
дрд&ааЕйЦй, те. 1. Недъгава;
2 .Смахната /га те огъйнъ изгдри, мари
недодагавице!/
НЕИОНОШНЕ, то ср., мн. Дедо-
йёШЧета, та Недоносче /като детё-
то йанедондшче, йа се поболъйло, трёбе
да се крштава/
НЕПдсЛУШЗВЛЛ нсв. Недочувам
/ушйте недослушуваа/
. НЕЖЕН, йёЖйа? о, й.
НЕЙЛ прон. перс. Зед. вин. Jr.
/с кого че се жамби, като нёйа нёма/ а
нёйа са а били у општината/ дана ми
даде работата, со сё нёйа дойдд/ на
кого шйеш? — на нёйа си!/ ной ли си? на
нёйа ли се падна?/ това да зависй од
нёйа/ дн зет йё ошёл за нёйа/послёш-
ната война, у.нёйа се йа оженйхъ/
НЕНСЕ чст.' /и кьеркьёзйете преда-
ли се на русите вёче. нёйсе. кат се пре-
дали на русите, русите гьи строили и
им казали: кдй иска да бега нёкаде — да
бега/ 	-	:
НЕКЛ чет. /нека, пдврат, нёка!/
баре нашето нёка си ё/ майр нёка пре-
кара, а на велйден че йдеме/ што сака
нёка рабдти/ нёка ддйде витан да избё-
ре коё сака йагне/ нёка с йдем, поора-
тим малко натамока/ момльачето нёка
се врне!/ а, просто нёка ви е!/
НЕКЛИЕ адв. прон. Някъде /зе-
мали детёто та го фрлъйли нёкаде по
плёвните/
НЕКЛКВО адв. прон. Някак, ни-
как си /гьдргьи нёкакво избега од за-
твдро/ накаде знае да бёга, да живее
нёкакво/
НЕКЛКО адв. прон., вЖ. НЕКЛКВО
Някак, някак си /оттдгай навам етё
нёкако се живейало/ а тука се собрааме
с тдо човёк да изживёеме нёкако/ да
избёгуеме нёкако нататак со жена му/
сака нёкако да си вржем перчичёто/
НЕКЛКОФ , ЧёКаКЕа, о, й прон.
Някакъв /нёшто го залъусне, нёкакви
лдши врапчёта/ ошлй у гората та
набрали нёкаква трафка/ имало палат
нёкакоф, найдда му темелъёте/
НЕКьЕС неизм. Скъперник /сти-
сльйф човёк/
НЕКОГЛШ адв. прон. 1. Поняко-
га /нёкогаш на гайда играемо, нёкогаш
на кьеменъё / нёкоаш, кога йдеме на ску-
бёнье, рано йдеме/; 2 . Някога, отдав-
на /нёкогаш турчин минал оттука, и
онй му краднали парйте/ мрачкьио
пат... потсилвали го нёкогаш/
НЕКОЙ прон. м., дат. ЯёКоМУ,
вин. ЯёКоао /нёкой ти е накъимнал/
ако сакаш нёкого да го закъдриш, че
зёмеш къдраф мйш/ а че дде врёме, че
вйди нёкой тава/ нёкому жлебйните бо-
лъат/ йутре нёкому че обийавим/ нёкому
се падне зрно бдп/
НЕКОЙ, ЯёКойа, ЯёКое, ЯёКой
прон. /нёкоа кдрка баница/ ймаше две
трй момчёта по голёми и онй го ударйа
с нёкой комик/ спестй ли нёкой грдш?/
да те вддим при нёкоа жена да ти на-
прави раката/ она живейала нёкоа го-
дйна и друга/ нёбилем че падне нёкое
влакнд] ако не ё на вас, на нёкой другъи/
НЕКОКУ, ЯёКоЯКо нум. прон.
Няколко /офчарйёте на нёкоку мёста
огъйн наклали/ на нёколку души дадат/
НЕКЪСВЕТЕН, йеК^сЕетЯа, о,
й Който не е като хората, не-
свестен; който не е за- света,
няма ; да ±ивее дълго /а като
вйдат, че детёто е некъсветно салём,
па трёбе да се кърсти фтдрио, трёкъио
дён/ слап, неразбран/
НЕЛЕГАЛЕН, йейеагЫйа, о, й.
НЕЛИ-и НЕЛИ чет. Нйма /перко,
не се грйжа ни за макъа, та нёли мёне
да ме глёда/ брато нели не ё жёньет?/
142
НЕЛ, а, о, й Ням /мучи, дёте,
немо у немело)
НЕЛАМ нсв. Нямам /нёма кумове,
нёма нйшто/ и тука вёчем лошо, арно —
край, надзат вёче у башта ми — нёма)
тй си детё нема] додёка нема пйсмо од
општината, ногу ме уважаваяшеа/ на-
прёш лёвове нёмаше — грошёве!/ а йа
нёмам каде да дёнем каменъёте/ нема
кдй да му потпйше/ нёма што да йа е
срам) нёма, бабо, ти да садиш/ и да
седйм, нёма да вечёрам) нёма йа срёт-
неш?) тука нёма го исфрлъиш!/
НЕЛАРЛьИФ, НеМ&рЯьйЕа, о, й
Немарлив.
НЕМИРНИК, о м., мн. йеМЙРЙй-
Цй, те.
НЕМОЙ, йеМоИте . лов. 2 . л.
Х.Недей /немой, майко, не тёпай го!)
ако сакате, слушайте, ако нечете — не-
мдйте!/ вйе немой да ме пйпате!) немой,
дано и пасо, не бите се!/ немой не бркай
у очйте!/ немой не окай!) немой не бий
какъёто!/; 2. Да не би )немдй да мйс-
лъите пари да зёмате од државата/ йс-
плети ми, немой да умрем) немой да
загубим иглата), немой да сте глад ни)
снаата немой да не тй дава лёп?) по
слйката мйслъим — немой да е ндйна
штёрка) немой да каза нёшто да го обе-
лъдшат/ немой а прснеш!/ немой да
удриш какъёто!/
НЕЛТЧР, о м., мн, йеМтУРйё,
те Мълчаливец.
НЕМУ лрон. лере. 3 ед. дат. м. и
ср. /па нему му се йазико тргнал, не
можал да орати/ и нему се макъа нада/
бйено ейренъе — зёма се нёму мае-лото/
нёму пасём офцйте, дн прави ба-чййа,
нёму се не плашта/ мако са каме-нъе
нёму/ друго нйшто не трёбе нему/ сака
ейчко нему да е/ йа му каза и нему/
НЕМНКАЕТЛИИА, та м., мн. йе-
МУКаетЯйй, те Неспособен, не-
хайник.
НЕМЦЕ, то ср. вЛ. НЕПЦЕ Небце
/у немцёто му залипне, йа трдшка, йа.../
НЕНАСИТЕН, Нейасйтйа, о, й
/куума ненаейтна!/
НЕОРЧБЕН, а, о, й Неочис-
тен /неорубено — со сё лъуспата што ё
на класд]
НЕПОГОИИЙА, та %. Неразби-
рателство, лоши отношения.
НЕПРАН, а, о, й /вуната е
нёпрана/
НЕПЦЕ, то ср. Небце.
НЕРАЗБРАН, а, о, й.
НЕРВЕН, а, о , й /нйма нёрвена
бдлес/
НЕ РВИ РАМ. СЕ. нсв. и св. ...
НЕРЕС, йёрезо м., мн. йёре-
зйе, те Нескопена мъ±ка свиня.
НЕСВЕС Несвяст /невёстата ми
е ндгу бдлна, навйасала, у несвёс, несо-
знание/
НЕСВЕСНО, адв. /бавно, нёсвесно
дди, клъафуца/
НЕСВЕСТЕН, йесЕёсйа, о, й
/не_ё со ейчкъио ум, сознание/ ,
НЕСВЕТ м. Неразбран човек
/маани го, вйкаа, тдо пийаница, тдо
нёсвет, вйкаа, тдо лош човёк/
X НЕСВИИИ , (МИ) СЕ нсв. и св. 3
ед., аор. йесЕйдё (Мй) се, прч.
йесййдёЯо (Мй) се Стане (ми) не-
приятно; накара ме да изпитвам
завист /на жената се несвидёло да йма
само негдвото детё златни работи/ мёне
ми се, мамо, несвйди, йа не искам да се,
напйнъам тдку/ она музла крави, и па
мажд и држал тёлци, телчйната. а на
етрвите се несвидёло, реклй: да а омра-
зиме.../ несвйди ми се, нёма ти го дам/
НЕСКА адв. Дне с /нёска сам си
йа ишёл, йутре сос офцйте идем/
НЕСЛДН, а,, о, й Несолен..
НЕСОЗНАНИЕ, то ср.‘ Безсъ-
знание, несв ест /невёстата ми е нд-
гу бдлна, навйасала, у несвёс, несознание/
НЕСРЕТНИК, о м., ,мн. йесрёт-
ййЦй, те.	.
НЕНЗПАН, а, о, й Неочакван..
НЕЧБ, НЕЧЕМ нсв. 1. Не искам
/ болъй ме раката, не можем, нёчу/ нёчу,
не мй е благо/ йа па нечем да им грдзим
ушйте/ дай ми маку од дилймкъите,
нечем ти от кдмпиро/ бойане, - да ти
турим у паничёто од раедло? — нечем! —
дти?/ нёчеш лёб да йадёш, месо сакаш/
йма дра, сака да пдетат, нече да бла-
жат/ снаата нёче да стане/даскало не ё
у текъезето, там го нёчат/ казува, ндгу
го сакала, само дн бйл нехтёл/ 2.3 ед.
Не мо±е, не е възмо±но /копааме и
нйе, заедно сос пдпо... па нёче да се кдпа/
нёче, нёче, това се не сива, така стой/
мйем го йазе (грнёто), ама нёче,
учадйло се/ нёче! — дче, дче!/
НЕШТО прон. 1. /кога ей запойат
— убоу нёшто/ трёбе да йма сёкъи по нё-
што/ нёшто си думаа, думаа/ заповеду-
вал на българйете за ейчко нёшто/; 2.
/да му испратат оттука нёшто кожух,
нёшто.../ началство нёшто бйл/ кдй обй-
ча, дадё нёшто подарок на невёстата/
нёшто добиче клаа на собдро/ предёме
гьи за цргъи, нёшто дрёшка на децата/;
НЕШТО адв. /нёшто ме не бива/ бай
гъдне ела, вйкаа те тиа нёшто/ нёшто
143
се е развалъйла/ нёшто прасёто не ё
задовдлъено, сака да йадё] немой даж да
йде, нёшто се затесни]
НИ чст. /ни си йде даш, ни... /онд
нй се печё, нй се йадё — живо тесто!/ а
па тогай ни мдж да го опраиш, ни да го
ндсиш/ ни са ме прашали, ни ме инте-
ресу ва/ нй йа бил, нй и се карал/ офчаро
йаловйната што д, ни гъи музё, ни гъи
испдлзуе/ талатут — ни фане, нй пуш-
ти/ ни се срамуем, па йадём/ шарена
трава, нй цафтй, не ништо/ тййа деца
нй са жёлни, нй са гладни/ нй сам
Миена, нй сам премёнъета/ ни е бугар-
ско, ни е турско/ нй сам клёла, нй сам
окала/ а па тогай немало тука нй
видело, нй сол/ човёко стой нй надзат,
нй напрёт/
НИ прон. перс. енкл. 1 мн. дат.
и вин. /а нам — нёма ништо ни
попрёчи/ сё ни стоёше земйата/ кога ни
пофалъйа нам, дрводёлците?/ нам ни
каза къирд, че ни платат/ това ни е
макъа на сите/ кд це ни прайат/ фана
ни мрзёжо/ черашнио ни исплашй даш/
нас че ни зёмеш у русййа/ и бёа ни на
малко разбйли/ одвёдоа ни тамо/ земйа-
та ни не бёше зёмана/
.• НьИВД, та Ж., мн. НьйЕй, те
/нъйви, лъивади, йма сйчко/
НИЕ :прон. перс. 1 мну им. /нйе з
ддна вйкаме: вйе седёте тука/ а нйе сега
обрнааме като младйте/ и нйе сме трг-
нали за печуркъи и онй ни стрётнат/
нйе сме миладйнофци/ нйе не мдж да го
разбйраме/ нйе дште чёйме да купуеме
цимен тогай, ама нема!/ нйе чёра исёчо-
хме слйвата/ масата турено, чашите
напунъети, нйе да седйме на страна —
бйва ли?/ па ние* сме си станали па
роднйни/
НИЕИЕН, ййедй^, о, й /май-
мунар нйедён!/ у& ала нйедна!/ дти се
задёваш, мйжо нйедён!/
‘ . НИЕ КД прон. пер с., - вЖ. НИЕ /нйе-
ка нёмаме по ндгу имдт/ нйека пётоко и
стрёда пдстиме/ ; .
НИЕН, йййййо, ййййа, та, йй-
Ййо,, то, ййййй, те. прон.пос. 3 мн.
Техен /нийнио йазйк се сджда с нашио/
да стрдиме воз нййната кашта/ онй по
нийно си там оратат/ й дн бега каде
нййното сёло/нийните цркви/
НИЖЕД нсв., аор. ЙЙЗ^. (X) , прч.
ййз^Я, а, о, й Ни±а /нйже се на
игла_ (тутунъо)/ нйжеме висулкъи одмо~
нйста/ нйзани капи у жени, невёсти, сё
со стари пари, ситни/ къитёш — къйт-
къи, пёрйа от петел нйзано/
НИЗ, НИС прдл. 1. /извадиме грс-
ниците нис топйлото/ онй че глёдаа да
ме изнесат нис кашти/ крф ми течё низ
носд/ че а сиене нис колата/ мйшо йде
низ дупката/ и оттат че копа земнъата
низ дупката/ однёсе гъи пордйо, не мо-
жаа да излёзнат низ водата/ надкай
татко ти нис крчмата/ че излёзнат нис
црквата/ йа донеси фурката нис кашти/
избегали нис турцийа да си ддат по
села, по градовё] искарувааме тамока
дёсет кола низ гората/ коку врёме кат
си излезнала низ русййа?/; 2. /това што
ей чуваме нис кашти/ сйчко однёсе по-
рдйо, завлёче кромйт нис полъёто/ сега
ни сокаците ергъёнъете, нёма срам/ жа-
ба лази низ водата/ тргнали низ гората/
низ нёкой дзйт дупка да йма, дзвйрка/ йа
сам като низ бунйште, низ джубре, саде
сама/ вртй се низ водата/ не сам нис
човёците/; 3. /дйдат низ вода/ низ
браздйте садиме бдп/ тргнат нис кли-
сурскьио дервён/ па го шйем бот низ
бдт/ дёка го стйгнем низ вдда, па ме
избанъа/ низ дунаво сос параддо/; 4. /йа
се разлъутйхъ и йа къилнах низ разбдйо/
па така сёцаме влас, низ гребенёцо и
прайме кадёлъа/; 5. /низ нас дойдё/ низ
вас у нас/
НИЗД, та м., мн. ййзй, те /зе-
майа кокдшка, турйа а на прат, една
нйза пипёр на кокдшката и една къппа/
лани бёше петнаесе нйзи надница/
НИЗДЛ (ИН) , о м., МН. ййза-
Мйё, те Турски войник /и нам ни
крстйа низамйё]
НИЗДЛДИЙД, та м. Турски
войник.
НИКДИЕ адв. прон. /нйкаде на
работа не идёх, сал лежёх/
НИКДКОФ, НйКаХЕа, о, й прон.
нег. Никакъв /нёмаа нйкакоф контрдл/
у старите воденйци нёма нйкаква обгра-
да на кдшо/ нёма нйкакво сознателство
у него/
НИКьДФ, ййКьАЕо м. Никях,
подаръци за годеница от годени-
ка и роднините му /гъердан со жлъ-
тйци — никъаф/ че нанижем гъердано,
тава ми е никъаф/ гъердан е со жлътй-
ци, никъаф со жлътйци/ никъаф — гъер-
дан, крстё, жатйци/ на момата —
никъаво: гъердано, пафтите, грйвнъата.../
НИКНЕ св. з ед. /само го наейпу-
еме и дн че нйкне/
НИКСГДШ адв. прон. Никога
/нйкогаш не е билд така, като сега] без
бабата никогаж да не сёднуеаат самй/
НИКОИ прон. нег., дат. ЙЙХоМУ,
вин. ййХоао /нёма никой да вйди тава/
144
никому не е йасна таа работа! никому
не ме е и ат от сёльанъете, на тебе ме е
йат/ тдо не проштава никому/ нёмаме
сос никого лдшо! да не видиш никого, да
не познаеш никого кдй дойдё] никого не
обелъдсуйте — она elj никой за никого не
жалъи/ нйма човекс нйма никого/ и русио
на никой не давал да збйра/
НИКОИ, ййКойа, ййКое, ййКой
прон, нег,
НИКЧЛь м. Месец декември.
НИКБЛИЕН м,
НИЛ прон, перс. 3 мн, дат. ,/ним
е орел знамето/ амбаро им стой ним/ на
ним егрёко там бёше/ машкьите и ним
не бёше задлъжйтелно/
НИЛЛЛ нсв., обнкн. 3 ед, Ня-
мам, няма /пимам босилъдк, пимам чуб-
рйка. онд божйа къйтка да пёмаш..,/
нйма човёк, нйма никого/ нйма ти ддф-
тур, нйто ти нйшто/ девед гддин капка
даж да нйма/ нйма нйшто подрёдба:
нйма панйци, нйма туфлёци/ нйма цёр
за мёне, нйма лёг за мёне, нйма нйшто/
тогай нйма ти снимка, нйма нйшто/
нйма да се прокашльа, нйма нйшто,
като детё спй/ това не е билд, нйма да
бйде/ нйма да те дскуба/ нйма да
пораснё нйшто/
НИН, ййййо, йййа, та, йййо,
то, йййй , те, вЖ. НИЕН прон. пос.
Техен /там, нйнио край каде бйл/ и
нйе знаеме не ё нйна лъивадата/
НИСОК, ййсКа, Ко, Кьй, ум.
ййсййоК Нисък /тй сёдни по на нйсок
стдл/ каштата е нйска, не ё на зевнйк/
НИТО чет. нег. /нйма ти ддфтур,
нито ти нйшто/ и сеа да не бакари
нйто за мама йч!/
НИТФЛЛС, о м. Вид дьрводел-
ски уред.
НИХь прон. перс. 3 мн. вин. Тях
/йа па ндсим шише и них ндсим/ като
дошёл бйрнико, нйхъ гъи нема/ вйкат ме
мёне, вйкад гъи нйхъ/ штёркъи са нйхъ,
сам ишла до нйхъ/ трёбе се истёпаме за
нйхъ/ ё, па йа од нй ндгу обйчам/ исфр-
лъат земнъата на страна и еодата по
нйхъ сё йде, йде!/ йа по нйхъ знам, че е
така] на мёне не давад да играем сос
нйхъ/ да откарат и ни нанаддле/
НИЧЛ нсв. 3 ед. /умницй заби
што нйчат после/ нйча къйша да задр-
жй, да буренъаше/ тука се затлачй —
баено нйча/
НИШ! М2&д. Вик за отпъЖдане
на крави.
НИШЛН, о м. ,' мн. ййШайъё, те
1. Белег /йма нишан на главата на
дёсната страна/ штд ймам по главата
питанье!/; 2. Образец, проба /и пд-
сле извадиме за нишан една грсница, за
обийадок, да вйдиме сташала ли е/
НИШКЛ, та м., мн. ййШКьй, те
/нйшкьите у штд гъи спрёгате вйе?/
\ НИШТЕЛьКьЛ, та - Ж., мн. ййШ-
теЯьКьй, те /... да стане по дебёло да
му не се познава четвдрката, като си го,
ткала сос чётри нйштелъкъи, а лйте-
ното — соз две нйштелъкъи/
НИШТО прон./нег, /добрё ама там
нйма лётва, нйма нйшто/ не сам била
страдна за нйшто/ дн сё трае, нйшто
не продумуе/ онд нй се печё, нй се йаде>
нй нйшто/
НОВИШТЛФ, йоЕйШт&Еа, о, й
Съвсем нов /ндф) новиштаф кожух/
НОГЛГ ло-рядко йог^ , йог^та
Ж., мн. йддзе, йодзёте, ум. йодЖё ,
йодЖйЦа Крак /и дн йё крив бйл сос'
съштата ндга/ тййа дёка 'ймат свекр-
ви, че си почйнат, а йа сё одного/ млада
ли е макъа ти, на нога ли е пд?/ пре-
седнах ей ногата/ че ме фанад за нодзе
та вднгка!/ нодзёте ти са като мойте
нддзе/ аман, човёче, нодзёте че и мйем!/
гъошкдвата вйта, она е саката с
ноджйца и рачйца/
НОГДВИЦД, та Ж., мн. йогАДй-
Цй, те Крачол.
НОГОТЛ ж. Множество, извън-
редно много.
НОГВ адв.;,Много; , твърде (сил-
но, добре, дълго) /ндгу бёше стра/ ндгу
кн. добрй) чифчйи/ знаеме го ногу/
обрдчишта, на ндгу мёста йма/ > и
макъата живейала ндгу/
НОИЖИЧКД, та Ж., мн. \ йоджйй-
Кьй, те Дупчица за прокарване на
връвчица в горната част на
царвула.	< ’ :
. НОЕН, йбйййо, йдййа,; та,
йдййо, то, йдййй, те прон. пос. 3
ед. ж. Неин /нден баш та/ нден ейн
отйва у москва] каштата си е ндйна/
таа ндйна йабука, немдй да йа изруча-
те/ ндйна баба па на нейа казу вала, а
она па на мёне/ ндйната вечёра е при
нёйа/ на кого шйеш? — на нёйа си! ндйно
е/ жената омеейлъа една погача на ндй-
ното детё/ прибра йа од лъёлъКъа здлва и
йа пременъй у ндйни дрёи/
НОЖИЦИ мн.
НОЖОФКД, та Ж., мн. йоЖЬфКьй,
те Трионче за рязане на метал.
НОИ прон. перс. 3 ед. дат. Ж.
Ней, на У нея /нёма да и стйгне ндй
това/ ндй се чйнъи — така оставйл^гдс-
пут/ дали да ни ранъи, далй ндй нёшто
да купуйе/ ндй че отсечём ушёто на
145
старата/ ной црвёно прилича! ной ли
си? на нейа ли се падна?/ ной куца, мене
куца/ каквд ной церовёте, така и мене/
ни мене, ни ной/ ной и расправйано, она
знае/ она е от сдфийа, ной пйше она/
НОКОТ, йоКотд и., нн. йЗфтй,
йдХтй, йОФТЙте, йоХтйте, ум. йоф-
те, йоХтё Нокът /мачёто нофтйте
закона/ чётири нохтёта/
НОДЕР, о и., мн. йоМерА, та.
НОДИНьЕ Вид данък.
НОС,йосд и., мн. йосдЕе, те
/крф ми течё низ носд/ вйе носд си
усёкнете!/
НОСИЙД, та лк., мн. йосйй, те
такваа носййата бёше/
НОСИЛКьй, те мн.-
НОСИД нсв. Нося /йа па ндсим
шишд, и них ндсим/ носат на грдбишта-
та — изндсат/ па опрегач носйхь, пафти
носйхь, коцалъ носйхь/ ндгу бёше страш-
но, кога гьи вода ндсеше/ нйе ндсегме и
нйзани капи/ йа бё у унггарийа, там
ймашеа таквйа стари и ндсешеа црвёни
капи/ шее кдрма сам ноейла и сёдмото
сам пометнала/ у старо врёме тука са
ноейли капи/дрёи за носёнье/ у
НОФ, йд£а, о,..й /ндф мёсец/
знае... од вёто нови да напрай/ даскъйте
са чисто идеи/
НОФТОК, о и., в*. НОКОТ Но-
кът /два нофтдка/
HOUlj, НдЖо м., мн. йоЖёёе, те,
йдЖй (песен}., ум. йои!Чё и йоХЧё,
йоЖё НоЖ /момйте резил че напраиме,
старйте под нош че туриме! гьаволд се
чудил со што женйте си дстрат ножё-
вете?/нохчё за бричёнье/
; НОШ2 , йоШтА. Л. / мн. йди!тй,
йоШтйте Нощ /ношта не ё манёнгка, че
се наспите/цела ндш дди/
. НОШКьЕД адв. Нощем /ндшкъем
шйе..., а па дёнъем па йде на склат/
работйли ндшкъем, дёнъем почйваат на
сёнгьКьа/ ндшкъем, у глуа ддба, като
заспат ейте/
- ' НОШТ (О) ВИ, йоШт (о) Ейте; мн.
/това што го мёсимеГ вйкаме го ношто-
вйте/...онд прйде на ноштвйте да си
зёме лёп/	’
НОШТЕВДД нсв. Нощу в ам ; /там че
ноштёваме! код брата ми ноштевах/
НОШТЕН, йдШйа/ о, . й /ндшна
ддба доодйли да краднат/
НОШТЕСКД адв. /ноштёска сам се
разбудила, мислъйх — у нёйа/ а вйе нош-
тёска одзевнахте ли?/ децата успим на
едфата наземи, па йдем да кдпам
ноштёска/
НОШТБЕД нсв. Нощувам /там
деньуем, там ноштуем/
ННЖПД, та , мн. йУЖдй, те
/ймате ли страх и срам ели нёмате,
нужда да ви изедё?! открнеме нёшто от
стдката да си преклдпиме нуждите/ да
йде на по нужда/ по малка нужда излез-
нах и не знам да се врна/
ННЖЕН, й?Жйа, о, й Който из-
питва нуЖда от нещо /йа сам нужен
за куфер/
ННДД, та /йа че омёсим на
мдйто детё од пула брашно погача/
НЪ! мйд. На! (при повикване
на куче) /фанааме да дкаме: нъ, шаро
нъ, нъ!/
о
О мкд. Израз на сыкаление
/до, дти не го обиддх по напрёт!/
О прдл. /от платнд опшйено о две
о три ли/
ОДДь,. о м., мн. оА.Иье, те
1.Глупав, малоумен; 2 . Тромав,
безформен )тййа са каменъе оалъе,
нёма форма, од нйхь не става нйшто/
ОДЛьИЛ СЕ нсв. Правя се на
глупак /оальйл се, не знае што дума/
ОБЛтПМ СЕ нсв., св. Об^Зйй
се /видим дека че а ударим и земах та
и се обадихь/
ОБДД, ЗБИа, о, й Объл.
ОБДНьДД св. Изкъпя /и детёто
обаньам и го задёнем на грбд у лъулъ-
кьата/ и башта ми дондси водата и ме
обаньал е у корйто/
ОБГОРИД св., аор. Обзоре (X) ,
прч. оБгорёИ, а, о, й Обгоря.
ОБГРДПД, та мн. обгр&дй,
те Ограда /мёсечината йма обграда —
че се развальи времёто!/ у старйте во-
денйци нёма нйкаква обграда на кдшо/
ОБГРНЕД св. Обгърна /бадёно
што ё — три четвдрица да го обгрнат/
.ОБГРТДД нсв. Обгръщам.
ОБИЕНьДЕ (СЕ) св. 3 ед., аор.
обдейеА. (се) Оправи се (времето)
/че се обденъае времёто/ обденеа се времё-
то/ нёка малко да обденъае времёто/
ОБИИРИД св. Издиря, открия
/йа го обдирйх, билд там/ обдирйли
дека трудна била/ обдирйла, нашла
чорапна йгла/
ОБЕПИНЕН, а, о, й /градйната
не ни е тука, са е у крайница, заштд
нйе сме дветё сёла обединёни/
ОБЕИИНИС, то и. , мн. обедййй-
стй, те !чишйркоф от обединйстите/
146
ОБЕИНВАЛ нсв., в±. ОБЕИУЕЛ /и
пдсле си обёдуваме) седцахме да обё-
дууаме) обедувала си! невешто!)
ОБЕПУЕЛ нсв. Обядвам /заку-
сили, че обедуйат — не и дават!)
ОБЕЛЕЕЛ св., аор. обеИё (X) ,
прч. обеИёИ, а, о, й Побелел.
: ОБЕЛьОСУЕЛ нсв., св. обеЯьд-
uJe/4, аор. св. обейьосё (X) , прч.
обеЯьосёЯ, а, о, й Обвинявам, из-
карвам-никого виновен; наклеве-
тявам )нйкого не обельдсуйте — она е!)
немой да каза нешто да го обелъдшат)
ОБЕСИА св., взвр. обёсй/4 се
Обеся; увеся )ветерд точка дувна та
обеси стеблдто на слйвата) нема што да
чйньи — калабалък у кашти, деца кочка,
он зема та се обеси] обесйл е муцката,
йч не поглйжда) та обесйли кмёто/
ОБЕТ, обёдо м. Обедно вре-
ме, пладне /и копа царевици до обет,
до пладне) на обет месо с орйс)
ОБЕЦЛ, обейёта Ж., мн. дбеЦй,
обеЦйте, ум. обеЧё )еднй дбеци по-
златени) обецйте на ушйте)...оттат на-
товарйиме друга стока: обсчета, сйн-
джирчета); ум. раст. ОБЕЧКА
Fuchsia.
ОБЕЧЕСТИЛ св. Обезчестя /дн
фанал момата да йа обечёсти, турчино)
ОБЖИВЕЕЛ СЕ св., аор. обЖЙ-
Еейё (X) се, прч. обЖйЕейёЯ се/а,
о, й Омръзне ми да зкивея /обжи-
вейало му се на дрвдто/
ОБЗЕВАЛ нсв., св. обзййеМ Об-
хватам с уста.
ОБИЖОЛЛ нсв., св. обйдйЯ /йа
го ударим, да видим што че каже, да
му обидим акъло)
ОБИЙЛВИДЛ нсв., св. обййёЕйМ
Обявявам; показвам )йутре некому
че обийавим/
ОБИЙДПОК, о м. Проба, про-
верка /и пдсле извадиме за нишан една
грсница, за обийадок, да вйдиме ста-
шала ли е)
ОБИЙДЖПДЛ нсв.,. св. обйдеЛ,
аор. св. Обйдд (X) , прч. ОбйШёЯ,
обйиИё, о, й 1. Обикалям, посе-
щавам, отбивам се )тйтакапдчёс-
то да ни обийаждаш!) обийаждай ни!);
2. Проверявам, опитвам /и подйгне
вршнико с машите, обийажда да вйди да
не изгори) до, дти не го обиддх по
напрёш!)
ОБИКНЕЛ св. Обикна.
ОБИР, о м.
ОБИРАЛ нсв., св. оЬё1Ре.1А, аор.
св. ОбРё (X) , прч. обРё.Я, а, О, й
1. Бера )грдзгьето — обёрад го, докарад
го с колата дома и го исйпат у кацата)
сёеме грсници, па гьи обёреме, оскубёме/;
2 . Събирам ; в зимам /дн закдлъе па
обёре бубраците); 3. Ограбвам ,/ндш-
къем ддождаа да обйраа/ кога обра
човёко коперацийата, сйчко обраа)
ОБИСК, о м.	/ :
. ОБИЧДй, обйЧАНо м.
ОБИЧАЛ нсв.  1. Обичам;. 2.’
Искам, приятно ми е /обичам да те
вйдим) йа обйчам да ви веруем/ кдй обй-
ча, йде у црква) кдй обйча, дадё. нёшто
подарок на невёстата) а па ни ндгу
обйчааше)
ОБИЧИ СЕ св. 3 ед. )на арпаджй-
ко излёзнад бицй — обичй се арпаджйко)
ОБНДСНИЛсв. Обясня )онй че и
обйаснат сйчко)
ОБЛАГАЛ СЕ нов. Обзалагам се
/сос турчин са се облагали) " '
ОБЛАГНЕ СЕ св. 3 ед. Оправи
се, стане по-топло (за времето)
/бёкьи мако се облагне времето да се
распиштдльиме) облагна се времёто —
по се разгальй, по прозрачно)
ОБЛАЖИЛ СЕ св. /сал се дблажи,
та че видиш!
ОБЛЛК1, о м., мн. дбЯаЦй, те
ум. обЯаЧе /зададе се ндгу тёвен дблак)
сънцето зайде у дблак/ дт. и си пойдёме,
дти ймаше дблъаци отат. и видёеме
дблъаго че е голъём)
ОБЛЛК2/ о м., мн. дбЯаЦй, те
Опашка на дървената част на Са-
мара /дзаден дблак, прёден дблак)
ОБЛЛСТЕН, дбЯасйа, о, й. / .
ОБЛАЧАЛ нсв., св. ^обЯеЧёМ,
аор. св. обЯёКо (X) , прч. обЯёКаЯ,
обЯёКЯа, о, й, взвр. обИАЧаМ се
Обличам )да го облачаме, соблачаме) да
се облачате и да се раньите) па доож-
дал, облъече се, кдй знай кадё искокна] и
бабата момльачето облъёкла убави дрёи/
облачай се!) за баньанье трпйу ама за
облачанье не дава)
ОБЛЛЧЕН, дбЯаЧйа, о, й.
ОБЛАЧИЛО, то ср. Облекло
)венчалното облачйло)
ОБЛОК, обЯдго Облог /а на
облъдк: таа е жива момё!)
ОБЛИСЛьАЛ нсв., св. ОбМй-
сЯьйЯ.
ОБОР, о м., мн. обдрйе,
оборйёте.
ОБОРИЛ св. Оборя, надвия.
ОБРАБОФНЕЛ нсв., в±. ОРАБО-
ФНЕЛ Обработвам.
ОБРАС, обр^зо м., мн. оЫр^.-
зйё, те Буза )нёкому жлебйните
147
болъат, и образо му болъй, отекло/, сё му
сйала та му раскъинала образйёте/
ОБРДЧ, о.м., мн.-дбраЧЙе, те
Обръч /дбрач од лубо/
ОБРДШТДЛ нсв., взвр. обР&ШтаЯ
се Обръщам /не се обрашта да го
зима/ айде, брже се обраштай!/
ОБРНЕЛ св., взвр. обРйеЯ се
1. Обърна /кога се обрне црквата на-
онам с вратата, тогай че падне (царст-
вото)/ постойаа турците постред двдро
и току обрнаа коньёте, извёдоа гъи на
джадёто/ дбрни се каде мёне!/; 2 . Пре-
мина (към нещо друго, в друго състоя-
нне) /а ние сега обрнааме като млади-
те/ като минаа русите, ние обрнааме
едно крстёнъе, метанийа, и цалйваме
стапкъите на коньёте/ обрна на пиёнъе,
парите пиё/
ОБРИСУЕЛ нсв., св. ОбРЙШеМ,
аор. св. ОбРЙс^. (X) , прч. обТРАсАА,
а, о, ri Обърсвам /дай ми кръпа да се
обрйшим!/ обрисувах калта/ дбриши му
носд!/ .
ОБРИЧДМ нсв., св. обреЧёЯ
/обрекал сам го/	' /
ОБРИЧУЕЛ нсв., св. обРЙЧйЯ
Обръсвам.
,/ОБРКУЕЛ нсв.,  св. обрКаМ
Обърквам /йа си обрках умта]
ОБРОЧИШТЕ, то ср., мн. обрд-
ЧНШта, та /па одима пари црквата, об-
рочиште бёше/ йма ндгу стари цркви-
шта, обрдчишта/ оброчиште, саде крс
ту рено/
ОБРУЖИЛ св. СлоЖа такъм на
коня /да обружим кднъо, да го справим/
ОБУВЛДО, то ср., мн. обУЕ^-
На, та Пета на чорап.
ОБУВДЛ нсв., св. обУеМ, аор.
св. обУ (X) , прч. обУЯ, а, о, ri,
стр.'ОбУёй 1. Обувам /црёвик не сам
обула/ дбу се!/; 2. Подковавам /да
обуем кравата/ од вашта бригада обух
коджа вола!/	.•
ОБУШТДР, о м;, мн. обУШта-
Рйё, те.
ОБУШТОК, о м., мн. обУ11]та,
та, ум. обУШтё Обувка /през обуш-
токо че се прдвре змийата/ какъёто си
йма обуштёта/
ОВДРИД неизм. (тур. hovarda *гу-
ляйдйсия •) Щедър /оварда, на сите услу-
гуе/ оварда човёк, йздавен, услугува/
ОВИОВЕЕЛ св., aop. о£до£ё (X) ,
прч. оЕдоЕёЯ,- а, о, ri /съштио што
овдорёл, ошёл горна диканъа домозёт/
ОВЕН,, о м., мн. dEriri, оЕййте;
мн. ' бр. dEria , ум. оЕйё /вне си го
заклаате овёно/	'
ОВЕС, о м., мн. оЕесйё, те
/овесйёте жнъат/; ПИФ ОВЕС Овсига,
Bromus secalinus.
ОВДДГНЕЛ св. НавлаЖнея /овла-
гнало, натргнало, влажно станало/
ОВ>РЕЛ СЕ св., аор. о£рё (X)
се, прч. о£рёЯ се, а, о, ri Завра
се /за малко алата чёше да избёга, ама
се скрй у една круша голёма, оврё се под
нёйа/
ОВРШЕЛ св., aop. OfiPO (X) И
о£рШё (X) , прч. о£рЯ, а, о, ri и
оЕрШёЯ, а, о, ri Овършея /да
ожнъе и да овршё]
ОГьИН, о м., мн. оаьййьё, те
и нов. овйьдЕе, те Огън; висока
температура поради болеет /огъйн
йма/ накладоа огъинъё вднгка/ огъйно
истане, нёма пламик/ йа не мдга да
ддим, лазим по одайата, а устата ми
се е залепила, от ейлен огъйн/
ОГЛДВИДД нсв., св. оаЯсЦэйМ
Слагам оглавник, aW на кон,
впрягам.
ОГДДВНИК, о м., мн. оаЯаЕйй-
Uri, те.
ОГЛДПИЛ1 св. Оставя някого
гладей, изгладя /че си огладиме
гдето/
ОГДДПНьДВДЛ! нсв., св. оаЯад-
йёеЯ, аор. св. оаЯадйё (X) , прч.
оаЯадйёЯ, а, о, ri /йа бёх огладнёла/
ОГЛДСИД СЕ св. Обадя се.
ОГЛЕПЛДО, то ср., мн. оаЯе-
д&Яа, та /че си четйш, като огледало
ти е това/ и чашата испийат момчёто
и невёстата. и огледалото го тури
(свекрвата) спроти нйхъ да се оглёдаат/
ОГЛЕПИ, те мн. Сгледа /кога
са ме утакмйли, па пделе че прайме па
дгледи/
ОГЛЕПНИК, о м., мн. оаЯедйй-
Цй, те Сгледник, годеЖар /и като
дйдат у одайата на момата, и по ста-
ро што гори кофтдро, у кофтдро сос
машйте бркат, да знаат дёка огледнйк:
йдеме за момата!/ макъа и, башта и
кажат на огледницйте, на женйте:
айде сега, идёте си вйе, а йутре вёчер,
другъйо дён че е това — че ддете с
погача, лёп/
- ОГДЕШТЕЦ, о м. Гледец,, ирис
на окото.
ОГЛИЖПДЛ нсв., св. оаЯёдаМ,
взвр. оаЯйЖдаМ се ОглеЖдам.
ОГЛОПЛМ св. Оглозгам /да оглд-
дам кдкалъо/
г ОГНИ ДО, то ср., мн. оаййЯа,
та Огниво */и огнйлото, и лулата, и
тратарнико/ •
148
ОГНИШТЕ, то ср., мн., огйй-
Шта, та /и огъйно им горел, унётре, на
егрёко... имало е оджак, и огнйште/
ОГОИД СЕ 'св. Чгоя се; напъл-
нея, надебелея /бёкъи се огдиме!/ на
кршла офцйте се огдйат, изладуват се)
ОГОЛьНВДД нсв., св. огдЯьйМ
Оголвам /шмулъа, огдлъува и дрвдто/
ОГОРЕЕ св. 3 ед, аор. ОЗОРё,
прч. огорёЯ, а, о, й Обгори
/огорёло дрво/
ОГРДПД, та ж., мн. огр&дй,
те; ум. ОГРДТКД,. та Вид везмо.
ОГРДПИСВЕД нсв., св. оградй-
ц]еМ, аор. св. огРадйс^ (X) , прч.
оградйс^Я, а, о, й Разболявам се
в резултат от магия/ защото съм
стъпил на нечисто място /огра-
дисал, стапйл на лошо нёшто; линёе
човёк, слабее/
ОГРДЖПДД нсв., св. оар&дйМ.
^ГРДДД ж. Магия, от която
човек се разболява, когато на-
стъпи нечисто нещо. 1
ОГРЕВДД нсв. , св. o&peeti, аор.
св. огтре^ё. (X) , прч. оарей&Я, а, о,
й Изгрявам /като огрёе мёсечината и
тогай станеме та жнъёме/ да гъи ра-
ньиме додёка сънце да огрёе/ сънцето
огрейа] огрейала мёсечина/
ОГРИБДД нсв., св. огребём,
аор. св. огтеёбо (X) , прч. огрёбаЯ,
оарёбЯа, о, й /огреби дндто/
ОГРИЗИНД, та Огризки;
остатъци от храна за добитък,
конто се използват за постелка
на добитъка.
. ОГРВШТВЕД нсв., св.  оарУШтйМ
Обелвам; грухам /почнаа да се груш-
тат орёсите, огруштувад гъи/ огруштйл
си колёното/
ОП, ОТ прдл. 1. /дзаранта запа-
льиме сламата, тураме по дрвйёте от
сламата и вйкаме/ едно погачё прёсно —
слджиме от каштата клъёчка и една
сломка од жйтото/ бойане, да ти ту-
рим у паничёто од расдло?/ од влакна от
конъё_ отекубёме/ наокол свёшти горат,
збёрат от свештйте, изнасат/ че йадё
од нйхь/ йа од нй ногу обйчам/ тй мд-
ме, откъина ли си од ваште чушкъи?/ йа
не сам затёкла от копите/ виддоме кош-
ници на моми и ойддоме да им зёмеме од
йаденъето/ дай малъко од дилймкъите/;
2. /сивнал една црга от колота/ отка-
чам мартйнгката од рамото/ докарвали
од гдрните сёла палета/ от петёло бега
вапйро/ зйма си от пдпо пёнцийа — што
сакаш?/ она се врашта от седёнъкъата/
и вечерта се забавили од жётва/ врнаа-
ме се од водата/ пдйдеме од ресйлово на
офчарци/ од нашио град, до софийа/; 3.
/он от йат не те да се качи/ турчино се
пука од мака/ срам йа е од вас/ па не
мдж да се патуе од даш/ лимонада из-
битее, стане блъуткава — од вдздухо, ако
не ё полупена/ ейчко ми се тевни од боль-
къи/ ври от смёхъ/ нёшто разбрах од
вёснико/ и жалби о доброволчето голёми
ми се струпаа/; 4. /каша от царевично
брашно/ решмёта од мониста/ торба од
дфча кожа/; 5. /по рётко от качомак/
по брже гдруе от суйте дрва/ напрёш од
мойте пёсни по убави нёмаше/; 6. /че
те тратим, че те гъёкнем ддземи/ и се
сопё от камик и падна]
ОИДВНД адв. Отдавна /едён од йе-
на излезна... па бёше испратйл пйсмо —
ндгу студёно му билд!/
ОИДВНДШЕН, odAerianlria/: о, "й^
Отдавнашен /квасецо ни е одавнашен/ .
ОИДЕН, од^ййа, о, й Стаен
/одайнио прак/ одайната врата/ убоу
затвори одайната врата да не фука/ . ,
ОИДИД, та , мн. ;.одай,. те,,
ум. одайЧё Стая /сатукаштичеси
седйш, нёма одайа ~ дти че дде турчин
да седй на конак/ че влёзнат у одайата/
оставйа еднд одайчё и едната одайа]
ОИДНДИЕ адв., вк. ОПОНДПЕ
/дангка па пойа, пойа оданаде/
ОРДаНЕД, св. Отпочина: си,
отдъхна /чёкай да си ддаана/
ОПДР, о м., мн. ддарйе, те,
одрдЕе, те Одър /одрдве на волдве-
те — да не мрсат кога лежат/ нёмаше
креватйё, одрдве нёмаше/
ОПБЕГДД св. Избягам /йи,
алангкули брё! да одбёгам од нёго/  г .
ОРБИВДД нсв,., св. одбйеМ /и
цйца до осемдесё дёна. пделе го одбйеме
од макъа му/
ОПБИРДД нсв., св. одбёреМ 1.
Разбирам /турчино не одбирал бугар-
скъи/ одбиранъе одлично нёшто/; 2/ От-
делим /като го учукаме (бдбо), сметёме
што сё е распрснало, и му одбёрем зър-
ното/ и се одбйрат од вёшалата коба-
цйте/
ОПБИЧИД св. Отре±а с бич-
кия, трион.
ОПВДЖРДД нсв., св. одЕй.дйМ
Отливам, отсипвам част от нещо
(от препълнения съд).
ОПВЕ адв., нум. Двойно, удво-
ено /одейалото ддве бёше/
ОПВЕЕД св., аор. од£еИА (X) ,
прч. одбейАЯ, а, о, й Отвея.
ОРВЕЖРДД нсв., св. одёедёМ
аор. св. одёёдо (X) , прч. од£ёЯ,
149
a, ot й /машкъите ни одвёдоанагдре/
одвёдоа ни тамо) оттат обвели вдда у
дерекоджанскъио рйт/
ОПВИВЛЛ нсв., св. оЗБйеМ, аор.
св. оЗЕй (X) , прч. оЗЕйй, а/ о, й
1. Отвивам /и като го одвйхь (детёто)
и го избрисах набрже/ тогай земах та
го одвйхь, а го бех завила у една кошу-
лъа/; 2 . Надвивам /бйеме се сос лажй-
ците, дти коджа бёсме. кой бёа по голё-
ми, одвйват ни/
ОПВОПИЛ нсв., в*. ОПВЕЖПДЛ
Отве±дам.
ОПВОИНьЧЕЛ нсв., св. оЗЕЗЗййЛ
Отводнявам /и негдвио син ли е, внук
ли е, решил да одвддни ёзерото/
ОПВОИЛ св. Разделя; взвр.
ОПВОИЛ СЕ Отделя се /не мдж да се
одвди од вас/
ОПВОНаКД адв. Отвънка.
ОПВРЛШТДЛ нсв., взвр. o3£p&uJ-
таМ се Отврыцам; отклонявам, от-
казвам /искам да се ожёньим за нёйа!
— дадено бе! на цар одврашта ли се?/
ОПВРЗЧЕЛ нсв., св. одЕрЖеМ,
аор. 'Св. ОЗЕРЗ& (X) ,. прч. оЗЕРЗ&Я,
а, о, . й Отвързвам /и са одврзали
една йуничка, краев убово, и са го пока-
рали на слатина/
ОПВРНЕЛ св. Отвърна.
ОПГ71ДП И'.адв. От глад /че умйра
ддглади това детё/ нёма да се мрйе
ддглади/
ОПГОВЛРДЛ нсв., св. оЗаоЕдрйМ
Отговарям  /за кдй тутунь дн од-
говара?/
ОПГОРЕ адв. Отгоре.
ОПГОРЕКД адв., .вЖ. ОПГОРЕ
Отгоре.
ОПГОРЧ адв., вЖ. ОПГОРЕ
Отгоре.
ОПГРИБДЛ нсв., св. оЗаребёМ,
аор. св. одаребё. (X) н оЗарёбо (X) ,
прч. одарёбаИ, одарёбИа, о, й От-
греб вам\ /катрано се зга ст и на оста,
стане гасто, одгрйбад го, става глёч/
ОЗПЛВДЛ нсв. Позволявам, до-
пускам /мдо сйн като маку така, годи-
на по вдзрасен бёше, не искал да им
оддава да се забийат/
ОПЗАЛЕКО адв. От далеко’..
''ОПЗАЛЕЧЕ адв. /дождали дра
оддалёче при царйцата/
ОПЗАЛЕЧИЛ св. Отдалена_се /и
нйека го, като одалечйа воскьата, зёма-
ме го тогай, сенитарите/ чёкай да се
оддалёчйм малко, па фрльай по мёне/
0П30ЛЛ адв. От къщи /като
дйдат на лёсите, ддома сйчкьите однёли
боници/
ОПЕВЕ адв. Преди малко /се-
тйх се, бёх одёве заказувала за нёго/
ОПЕИАДО, то, ср., мн. оЗей&Иа
н оЗейаЯ^, та /дадойа ни по еднд
кьёпе, мушама, одейало ндшкъем/ па го
завйх у еднд одейало и тё такваа црга/
ОПЕКА адв. прон. Откъде, от-
където /абе момчё, одёка си?/ кдй
одёка ддде, селдто най арёше/
ОПЕЛЯМ св. Одялам /оделал
буката/
ОПЕЛьАЛ нсв., св. оЗёИьйЛ
Отделям /одёлъаме го од макьа му/
ОПЕЛЕНИЕ, то ср., мн. оЗеЯё-
йййа, та Отделение /прво оделёние
учйх/ учех чётири оделёнийа/
ОПЕЧКАТА адв. Ходешком.
ОПЕЧКьИЛ адв., в*. ОЖЧКПУА
Ходешком.
ОПЖАК, о м., мн. оЗж&Цй, те
Комин /оджако одгдре се покрйва сос
черемйди/ каквд мдже да се свёсти? да
намёриме пушка из оджако да пука, и
пукали из оджако сос пушкьи/
ОПЖЧСМ св. Изчезна /оджуса,
ойдё, исчезна]
ОПзДРЛН ,адв. Утре сутринта
/като лёгне сега момчёто, одзаран ста-
ва по това врёме/ .
ОПзДТ, . ОПзДПЕ адв. н прдл.
Отзад /одзат им детёто виси/ па
кумицата одзаде зад нихъ/
ОИзЕВНЕЛ н ОИзЕЛНЕЛ св.
Замръзна, измръзна /одзевнал од да-
ждд/ че ти одзёмнат рацёте (сп.)/ не
сёштам се да зёмем клъучо, да отвдрим
кдфчаго, да донесём кожушёто, дти
одайата ми е студёна, да не одзёвнеш/ а
вйе ноштёска одзевнахте ли?/
ОПзЕЛИ адв. Върху земята, на
земята /че те тратим, че те гъёкнем
ддземи/
ОПИГРЛЕЛ1 СЕ св., аор. оЗйа-
р& (X) се, прч. оЗйар&И се, а, о, й
Отиграя.
ОПИЛ нсв. Ходя /цал дён си бдим/
децата даваат им мървёта, колачёта,
ддат и ддаат, ддат соз дждкъи/ одйиме
на плддиф/ е па одйа на. пазар/ глё! йа
сам ндгу одйла! ишла сам брёзник, трн,
ишла сам по сдфийа/ ё, човёче, човёче! не
дди по тевнинйте вёчер тёлку/
. ОПИЛЧЕЛ нсв.', св. ОдйМаМ, аор.
св. оЗйМё. (X) , прч.одйт4ё.Н, а, о, й
1. Придобивам, сдобивам се /там
се ожёнъува и одймува детё/ па одима
пари црквата/ и отат като си дойдё,
одимааме дште еднд детё/ дёсет сам
деца одимувала/ сос тдо две деца сам
одимала машкъи/ и одимали сила голёма
тййа кьеркьёскьите момлъачишта/; 2.
150
Появявам се fu сега пъклд нёма спите,
па че одйма) сефтё кога е одимало
ероплан!
ODMPAA нсв., св. одёРеМ, аор.
св. одр& (X) , прч. оЗр^Н, а, о, .й
1море йа човёко да зарешим, че го одера/
ОИЛДНИ адв. Лани,• от • лани /од-
лани си ймахме млекор! одлани фанаа
да не чуем)
ОПЛАЧЧЕА нсв., св. одЯ&ЧйМ
Отлъчвам, отделяй /цйца при макъа
си два три дёна, па ндшно врёме одлачи-
ме го башка, оддёлъаме го од макъа му/
ODAETHA св. Отлетя..
ОПЛИЧАВАА нсв. Отличавам.
ODAH4AA нсв., св. одНеЧёМ,
аор. св. одЯёКо (X) прч. одНёКаЯ,
одЯёКЯа, о, й Отв личам /:..йа одле-
чат на ергъёнино у домата]
ODAOAHEA нсв., св. одЯдЯйЯ
Отчупвам.
ОПЛЧПЧЕА нсв., св. одЯ^ЛЙЯ
Отхлупвам /и одлупйли грнёто и
казали: што вариж бабо?!
ОПАЛ адв. Веднага.
- ODAAKHEA св. Отмъкна; взвр.
ODAAKHEA СЕ Махна се (кога се од-
макнеш?!
ODAACTHA св. Отмъстя )ако не
одмастйме на лётната работа.:.!
ODAAK, ЗдМао м. Замах.
ODAEHA, та *. Отмяна !одмёна
не сам видёла, сё сам сама работала!
ODAEHbHA св. Отменял
ODAEPUBA4KA, та ж. Вид дет-
ска игра.
ODAET, ом. 1. Резултат, по-
лза !рабдти, а сё ддмет нёма/; 2.
Остатък за изхвърляне jcumen
камик не фрлъа ддмет!
ODAHHABAA нсв., св. одМййеМ
!като покараме волдвете, гднъиме волд-
вете, брже да одмйнеме! едёнио оста-
нал и не дийал. и мёчката го одминала!
ОИАИТАА нсв., св. одМетёМ,
аор. св. одМёто (X) , прч. одЯёЯ, а,
о, й Отмитам.
ODAOTHEA нсв., св. одАдтаМ
Отмотавам !масурйёте гъи слагаме на
прачкъи, па сёцай, сёцай! и оно се
одмдтуе и се намдтуе на кольете/
ODHETFE адв. Отвътре !слъби-
те бёа однётре нёкаде)
ODHOPA адв. На крак !тййа дека
ймат свекрви, че си почйнат, а йа сё
одного!
ODHOCHA нсв., св. одйесёА,
аор. св. одйёсо (X) , прч. одйёЯ, а,
о, й Отнасям /немой да буйне еодата
да гъи однесё] и гъи однесёме у вода да
къйснат! йованчо маврдф, на йордан мав-
ров деда, го однёл на рамо два къило-
метра далёк! и йа сам паднала и сам си
убила гръбд, и онй ме однёли дома на
кревато); взвр. ODHOCHA СЕ Умей да
се.дърЖа, имам добри обноски.
ODOBADE, адв. Отсам [бегал
ддонаде, загъинал odoeadej
ODOBAT прдл. Отсам /однесе гъи
(поройо)... не можёа да излёзнат низ
еодата. а децата, машко и жёнско,
останайа одоват еодата, они живёйат!
ODOAEKA адв. Отделу /м турци-
те кат са глъедали одддлъека, имало е
село тук/ . .
- ODOHADE адв. Отвъд, оттатък
jmypu гъи, бапчо, одонаде! бегал одонаде,
загъинал odoeadej
ODOHAT адв. Отвъд, оттатък
)одонад бёл дунаф че утакми мома) пд-
слъе се префрлъй еодата одонат селдто!
ОЙОЦНИА св. , аор. одоЦйй (X) и
odoilri^i (X) Закъснея !немдй да оддц-
ниш!/ йа ндгу одоцна — избихъ млекдто
та тогай! одоцни се йаденъето/ ёе, кдку
си одоцнила, мдмее/ одоцнила, станало
пладне!
ODFABHAA нсв., св. оЗрбЕйМ* .
ODFAKA адв. Отръки jcu4KO му
ерей ддрака! .
ODFAIIAAi св. Одраскам. ',
ODFADAA2 св. Отхапя, отхру-
пам. ' v
ODFACEH, ддрасйа, о, й Пора-
снал, висок jodpacna, ама е болпьёва/
' ODFACKAA св. /ега ти пуста
остане таа рака што ме одраска!!
0DFE3BAA нсв., в±. . ODPHMAA
Отрязвам.
/ ODРЕЗОК, о м., мн. оЪтеёслМ,
те Отрезка.	 ’;
ODPEAEA св., аор. одРеМА (X) ,
прч. одреМ&Я, а, о, й Одремя се;
)маркоте е дрёмка одремало (песен)!
ODFHBAA нсв., св. ОдРЙеЯ, аор.
св. одРЙ (X) , прч. одРЙЯ, а, о, й
/с лопатите зймно врёме ддриват снегд
да гъи ранъат офцйте)
ODPHJKAA нсв., св. оЗрёЖеЯ,
аор. св. ОдРёзА (X) , прч. ОдРез&Я,
а, о, й Отрязвам !йа че одрёжем! че
го ддрежа! като дйдат тамо, пдпо од-
рёже од йагнёто, дти е курбан/ одрезах
дури страшно едно големо парчё/ пре-
мислъйх си детёто да се не уплаши, ма-
ма да не ей е глава одрезала, да не ей е
рака одрезала/ а ддрежи и стре-
дйната!!
ОИРИПНЕА св. Прескоча. 1	•
151
ОПРИПУЕЛ нсв. Прескачам !'сес-
трице' — нёкоа вика ‘стрйце’, одрйпуе/
• ОDРИЧЛЛ нсв., св. одРеЧёМ,
аор. св. осУрё1£о (X) , прч. одРёКай,
одРёКНа, о, й.
ОПРПЛВЕЕЛ св., аор. О&РГ1&-
£ё (X) , прч. одРпаЕёй, а, о, й
Одрипавея.
ОПУВЛЛ нсв., св. одУеМ, аор.
св. одУ (X) , прч. одУН, а, о, й
Одухвам, издухвам /плевата елй е
лёчка, плевата йа одува ветерд]
ОПУЛУВДЧ, о м., мн. одУМУЕа-
Чйё , те Одумвач, клк)кар.
ОПУЛУЕЛ нсв., св. одУМаХ 1.
Одумвам, злословя;\2. ОбсъЖдам,
договарям се /по еднд време одумуват
сос чётниците — утепаа го/; 3. взвр.
Уговарям се.
ОПУЧИЛ св. Отуча.
ОЖЛЛБИЛ СЕ св. Озъбя се, по-
каза си зъбите /ожамбйло ти се
штастието/
... ОЖЕПНЕЕЛ св., ,аор. :оЖедйё (X) ,
прч. оЖедйёй, а, о, й ОЖаднея
/ожеднёла си, умдрна, и си се напила
вода/	.	
ОЖЕНьУВЛЛ . нсв., ‘св. оЖёйьЙМ,
взвр. оЖёйьУЕаМ се ОЖенвам /там
се оженъува и одймува дете] така се
оженьйхъ, сос итринъа]
- J ОЖИВЕЕЛ св., аор. оЖй£ё (X) ,
лрч-.-рЖйбёЯ, а, о, й ОАивея.
ОЖИПМ нсв. Очаквам /испратй-
ла сйн войник, сё го ожида, балегуе да
го вйди/ пётимен да вид и тдо човек,
ожида го/;
•  ОЖИЖУЕЛ нсв., св. . оЖйЖёМ, аор.
св. оЖйЖо (X) , прч. оЖйЖай, оЖйЖ-
На, о, й Изгарям, опарвам /дн ожй-
же ми-прсто/ че те ожижё, йа се
ожйжох/ не сам се ожйжла/
,ОЖНьЕЛ св. \ О±ъна /и сега —
комбанёр, на цела дкдлийа да джнъе и
да овршё] додека се не джнъемё, нйе
ддма си не йдеме/ ньйвата е джнъата/
ОЗЛБИЛ СЕ св. Озъбя се /войвд-
дата ми се озабй и каза: дти гъи
крепит?/
03Г0РЕ, ОЗГОР адв. Отгоре
/озгдре йдат момльачиштата й он/ па
месалъо врс цргата озгдре/
- 03Г0РЕКД адв., влк. 03Г0РЕ
Отгоре /погнаа гъи озгдрека/ ?
03П0ДЕ', 03Q0Z1 адв.' Отделу /и
им турам озддл, постйлъамё лдпён/
смок», озддле е жът/	’	;
03П0ДЕКД, вЖ. 03ПОЛЕ Отделу
,	. 03П0ДЕН, озддййа, о, й До-
лен,. който е отделу.
ОЗПРЛВЕВИЛЛ нсв., св. ОЗ&1Р&-
ЕёеМ, аор. св. оздРаЕё (X) , прч.
оздраЕёй, а, о, й Оздравявам
/рана длъбдка — оздравёвйа од вукойа-
дината/ нема да оздравёе, ндгу е тёшко
бдлна, нема да прекара, че умре. кога
оздравехъ, онй вйкаа: нйе ддно, не вёру-
вахме да оздравёеш/ онд си оздравё]
ОУПМКУПъЯ, та лк., мн. озйМКУ-
Ньй, те Крава, която се е отели-
ла на есен и зиме дава мляко.
ОЗМЧЕ, то ср., мн. озйМЧе-
та, та Теле на озМШ (вЖ. ) .
ОЗНОБИЛ св. Вкарам някого в
разноски /ознобй го ндгу/
ОИШТЕ, то ср., мн. ойи1та, та
Воище / косо е ойштето/
ОВДГНьИ СЕ св. 3 ед. /ойагньи
се у снегд, па се мачиме, гъи кораме/
ОИПЕЛ св., аор. ойдд (X) , прч.
ои]ёЯ, ои]Н&, о, й Отида /една нош
че ти дйде каштата на воздух/ да си
дйдеме/ дйдат — ддйдат/ седад до
дванаесе часд, пделе испратат ергъё-
нъете, дйдат си/ до крчмата ойде ли?/ и
дн дзаранта зима копачо и лопатата и
ойде на обрдчиштето/ вукадйноф ойдё на
рйби/ ногу нардт ойдда/ она не е на
нъйва ошла/ мама, лъёйа вида и цвета
бёа ойдёли на градо] скарали се женйте
па си ошли] дйди там код бойка малко!/
ОК, о м. Дълго дърво в пред-
ната част на кола (конска,
волска).	.
ОКД, та лк., мн. оКьй, те, мн.
бр. дКа Ока /три лйтри премёрим —
една ока] еден гроздак — една ока] оката
ддожда еднд къй л о и..../ ракьййа имам
ильадо ока/ мдж да дава триста дка
грдзгье/
ОКДПИЛ СЕ св. Мярна се,
вестя се.
ОКДЛьДЛ св.
ОКДЛПДВИЛ СЕ св. Окалпавя
се, стана калпав /ако дйдем при
нёкоа калпава, и йа че сё окалпавим/
ОКДЛ нсв. Викам /па нй ти ока,
нй ти вика/ фанааме да дкаме/ она е
ндгу глуа, трёбе да окате/ оках, оках
от едната страна/ като, друк пат да
не си окала дёда си!/ не окай по децата!/
 ОКДПМ св., aop. oKani (X) ,
прч. оКап&Н, а, о, й Окапя /окапал
е като змийана трнъе/
ОКДПДЧИЛ св. Отре±а външни-
те (неравни) дъеки,	от
дървото при бичене /да се окапачи
дрвдто — да се одбйчат капаците/
ОКДСУЕЛ нсв., св. О'ХАс.ыЪ Окъ-
свам /окасал си дрёата/
152
ОКДСТРЕНИК, о м. Късо дърво
за бой.
ОКДСТРЙЛ св. Окастря.
ОКЛТ, а, о, й Който има очи;
който не е сляп; умен, наблю-
дателен, културен.
ОКЛТЛЛ СЕ св. Окъсам се.
ОКЛТИЦЛ, та 'Ж. Умна, наблЮ-
дателна Жена.
ОКЛЧДЛКЛ, та ^., мн. оКаЧ&Я-
Кьй, те Закачалка, кука за окач-
ване на нещо.
ОКДЧЧЕЛ и ОКЛЧЛЛ нсв., св.
оК&ЧйМ Окачвам )окачй нанис тегд-
тен/ йа си окачах гъердано)
ОКьЕСНЕЛ СЕ нсв., св. оКьёсйМ
се Увисвам, залепвам се за няко-
го; стоя без работа )окъесйла си
се, чёкаж друг да ти изврши работата/
ОКЛЕШТИЛ СЕ св. Озъбя се.
ОКЛьУСИЛ СЕ св. Отпадна, от-
слабна )оклъусй се това детё — бдлно,
жмие/
ОКНЕЛ св. Викна, повикам /и
онй са тука окнали, отворили вратёто
та са се скрйли) окнах на ту тун ъ йазе-
ка, на бранъё, на дёсет мёста окнах)
ОКО, оКдто,. ср., мн. ёЧй,
оЧйте, ум. оЧё )окдто е лукаво, гъа-
волско/ йа сам му у очи казувал/ очи ч
ймаш — нёма да вйждайат/ идем да си
омйеш очйте, понёже детёто ми умйра,
фанало е очи/ кога окрдйват лозйата,
оставйат едно очё, две очёта); ФДНЕЛ
ОЧИ Урочасам )йазека като сам се
тратил да лежим кад болен, фанал сам
очи по нёго! и од очи — жми, стёнъа)
иване, това детё е фанало очи от тдо
руснъак); ОЧЕТЛ мн. Копчета по
страните на	/пуль-
чёта, турени по две]
ОКОВНЕЛ нсв., св. оКоЕёМ, аор.
св. оКо£& (X) , прч. оКоЕ&Я, а, о, й
Оковавам )окдвуем... пейджера)
0К03ЕН, а, о, й )окдзена жена,
отракана)
0К03И СЕ св. 3 ед. )окозй се
козата, стана арно)
ОКОЛИИЛ, та.Х, мн. оКёЯйй,
те )джумайскаокдлийа)
ОКОЛИйСКьй, Ка, Ко, Кьй /и
дн наредй сос околййскъио испёктор да
закрие нашата прогъимназийа)
ОКОЛО, ОКОЛ прдл. 1. /на знак
е, окол мёсечината ако е црвёно. далй
война че е.../ запальйли ела мата и окол
сламата играйат дро) окол верйгата че
се забиколъй и че му пребае) окол стд-
джеро натураме ендпйете) насобраа се
сите окол мёне/ а навйаците са се вртё-
ли около егрёко) вртй се окол сенййата);
2. /да и помага.окол нёйа што трёбе
да праи) баба сдса ме земала, шеткала
ме там, окол нйхъ/ трёбе да стане
земедёлец, заштд рабдти окол земнъа-
та/; 3. {около чётири пет часа йа се
дйгам) окол светй гъдргьа гъи стрижё-
ме) застрижёт офцйте, окол стригд че
йма даш) окол мената, мёсечината кога *
се мёнъа) това е билд около сто годин по
рано/ кошёвете пуни, сё окол илъадо дка
на една кола) и седнали да йадат, ё
около печеснаесе души)	.
ОКОЛОВРС адв. и^прдл. Около-
връет )онй се разнёсоа околоврс/ йа
иддх кога гд правда, на дуваро — бёше
издйгнат едён мётар — волдфека кола
мдже да дди околоврс) околоврс кашта-
та) ддйде пдпо, прекади .ни колаците
околоврс)
ОКОЛЧЕС, оКоЯЧеста, о, й
)онаквйа окдлчести капи по напрёш
ндсейме/
ОКОПЕЛьЛВИ СЕ. св.. 3 .ед. Роди
копеле; за овца: роди преди да
навърши две години /онд се окопе-
льави_ — станаа три. пдсле станаа десед
брави дфци. подигнах десет дфци од
еднд йагне)	-
ОКьОРЛВЕЕЛ св., аор. / оКьОРа-
£ё (X) / прч. оКьогаЕёЯ - Ослепея;
ослепя ]бабата му и двёте штёркъи
окьоравёха/ светй йован гъи окъоравёл) -
'ОКОСИЛ :,1св. Окося ]тутунъар-
къите окоейиме ддземи/ мажд окоси
лъивадата сос косата)
ОКРИВЕЕЛ св. Окуцея/
ОКРИВИЛ св. Изкълча, навех-
)окривйхъ си ногата)
ОКРОИВЛЛ нсв., св. ‘ оКрййМ,
аор. св. оКрой (X) , прч. оКройЯ, а,
о, й Отрязвам; зарязвам (лозе)
]лдзйето се сади от тййа прчкъи лёто-
шни, дека се окрдйат од лозата) окрдй-
ват лдзйето, изрйжат старйте прач-
къи с лозарскъи ношчёта елй нджици/
ОКРЦЧНИЛ СЕ св. Отпуска се
)што си се така окрцунйла? олабйла сё/
ОКЧЛЧЕЛ нсв., св. ОКНЛЙЛ Пра-
вя някого кум /и йдат и го окуму-
eamj окумат кумд)
ОКЧЧЙ СЕ св., 3 ед. Jedna вучй-
ца се окучйла там)
ОКЪЦЛЛ св.Окълцам, натроша
Iзёмеме та йа окъцаме на земйата и
она омёкне) онака се ногу ражда, ама
окаца го.градушка/	г. .
ОЛЛБНЕЛ нсв., св. оЯ^бйХ,
взвр. оЯ&БУеМ се Охлабвам )като
153
го мушнеш и го завртйш, да мдж да се
стёгне, да не сё олаби/ 
О73ЛН чет. Холан /тй каде, си
дошло, бре олан?/
ОЛЕ ЛЛЛЕ адв. Съвсем малко
/апнааме што апнааме, мако, оле мале,
мако орйзец, и па — карай, карай!/
ОЛИзИ! мЛд. Вик, с който
започва играта на гоненица.
ОЛИВО, то ср. Олио /туриме у
него (у тестдто) масло ели дливо/
ОЛОВЕН, оЯдЕйа, о, й.
ОЛьУИНЕЛ нсв., св. оЯьУдйМ
Оправим някого, гриЖа се за ня-
кого, че да не е за срам пред
хората /от таа работа не мджем да
си олъудим децата/
ОПВК, Ом., мн. оЯУЦй, те Вид
свърдел за правене на големи
дупки.
ОЛьНПИЛ св. Обеля, • олкэщя. /че
а олъупиме царевицата/ олъупете си
йабукъи!/
. ОЛЛВИЛЛ нсв., св. оМАеМ, аор.
св. оМай& (X) , прч. оЯай^Я, а, о, й
Омайвам /ако е човек пошел по пат...,
они (навйаците) го омайат .и не знае да
си дйде дома/ таласън, омавйал е човеко/
ОЛЛГьОСУЕЛ нсв., св. оЯагьд-
ilJeM, аор. св. оМагьосЛ (X) , прч.
оМагьос^Я, о, й Омагьосвам.
ОЛЛК, о м., мн. оМ^Цй, те, ум.
оМаЧё МъЖко конче на 1-2 години.
. ОЛЛКВИЦЛ, та jfc., мн. оМАКёй-
Цй,.те Кобилка.на 1-2 години.
. . ОЛЛКНЕЛ св. Изпусна /омакна
гьи офцйте човеко/
ОМТШъР&ШЬ нсв., св. оЛаЯьёеМ,
аор. св. оМаЯьё (X) , прч. оМаЯьёЯ,
а, о, й Отмалявам /бодё го у грдйте,
од истингката, омальёе цал/ омальёла
сам од работа/
ОЛЛЛьЛСУЕЛ нсв., св. : оМаЯь^-
uleH, аор. св.. оМаЯьас^ (X) , прч.
оМаЯьас^Я, а, о, й Отмалявам.
, ОЛЛНьКьЛЛ св. Отмалея, иэ-
немощея /омангкъа детёто, спи му се,
маана се од игра/
ОЛЛРЛьУШЕН, а, о,. й Омър-
луше'н /йа сам омарльушен човёк —
сёльаньете па ме крёпат/
ОЛЛШОК, о м., мн. йМаШКьй,
те Здрава тояга за бой.
. ОЛЕКВЛЛ нсв., св. оМёКйей.
О ЛЕСИ Л св. Оме ся /омёсадбани-
ци, йдат на лъёсите при офцйте/ дёвет
погачи донёли, ' най пдсле царевична
омесйли/ дмеси ми пребёла погача/
ОЛИВЛЛ нсв. , :‘св. оМйеМ, аор.
св. оМй (X) , прч. оЯйЯ, а, о, й
Измивам /омйем момльачиштата, сйч-
ко омйем, оплетём/ йдем да си омйеш
очйте, понеже детёто ми умйра, фапа-
ло е очи/ тека да се омйе сос ума, ндгу и
раснё косата/
ОЛйЛС м., в£.ОЛЛьЛС.
ОЛЛьЛС, дтМьазо м. Лице,
образ.
ОЛОТВЕЛ нсв., св. оМдтаМ Омо-
тавам, смотавам; ОЛОТЛНЛ РЛБОТЛ
Смотана, забъркана работа /нййна-
та чисто омдтана работа/
ОЛОЧВЕЛ СЕ нсв., св. оМдЧаМ
се, аор. св. оМоЧ& (X) се, прч. оМо-
ЧАЯ се, а, о, й Напикавам се
/детёто се омочало/
тал.
ОЛРЛЗИЛ св. Намразя; пред-
извикам омраза към някого чрез
магии; причинявам зло чрез ма-
гии /а на етрвите се несвидёло, реклй:
да а омразиме, да напраиме маджйи/
ОЛРЛС, дМгазо м. Омразен чо-
век /дмрас, омразна ми, не мдга да го
видим/
ОЛРЭНЕ св. 3 ед. Омръзне /а
те — омрзне ми блажндто/ закъишй —
омрзна и на жйтото/
ОЛРКЛ СЕ св. 3 ед. /омрка се —
офцата се плоди/
св. Изцапам.
ОЛРСИЛ св., взвр. оМрсйМ се
Изцапам.
ОЛУЛьЛЛ св., аор. оМУЯьА (X) ,
прч. оМУЯь^Я, а, О, й, взвр. оМУ-
ЯьаМ се 1. Оголя (за дърво),
обера всички плодове; окастря;
2. Обръсна, острила /омульах се,
остригах си косата/
ОЛУНьЛСВЕЛ СЕ нсв., св. ОМУ-
йьЛШеМ се Отслабвам, измършавя-
вам, сбръчквам се /огдена бёх, а
сега се омуньасах/
ОЛЪСКЛН, а, о, й Западная,
недъгав човек /крйф, омъскан, болен,
отсёкаде го не бйва/
ОН прон. перс. 3 ед. нм. м., Ж.
ой&, ср. ойд, мн. ойй Той , тя,
то, те /а бонёф, като го тркалъаше
еодата, дн се уловй за еднд дрво/ лани
крйлчеф агарном бёше. сега дн е брига-
дир/ гьошкдвата вита, она е саката/ она
поё у радието/ она е воловарка/ лъубо,
йди пот слйвата, онд там играете/ онд
сечё като раката ми таквйа тангкьи/
онй са се занимавали само с орачлък/ те
колку у йаиново, онй най згодйа/; ОНО
нмперс: /докатд вапйро пребрди сёмкьи-
те, онд че. савне/ онд боже като падне
снёк — рана сака!/ йа знам — лйтри, онд
154
било канатйё!/ онд се стевий/ оно на-
околе пуно офчарйё/ оно требало да
заври водата/ като дойддоме, онд ейчко
пот капдн/ онд като напела работата,
чеполудёеш!/
ОНДЙ прон. дем. м., Ж. ОЙАа,
ср. ойдЕа, мн. ойййа Оня, оная,
снова, ония /зёт йе на днай, от край-
ница/ днай ми ти ддл/ тава му се найде
и на днай свет/ тдо е слаб байр, днай
йак/ къйнеме на тдо на днай/ ис таа
врата у онаа врата/ а изнесём па ондва,
по чйсто/ ондва млёко го раздёлъат на
офчарйёте/ къёф ти това, къёф ти
ондва/ онййа сестрй ймаш ли жёнъе-
ти?/ па не ё на згдда на онййа/
ОНДИИЕН адв. Завчера, онзи
ден /и онайден стойл тууа доожда/
ОНДКД адв. прон. Инак /брё. та-
KOj брё онака] онака не мдже да се
опраите/ до тогай, онака, душата му
била дома/, онака се ногу ражда, ама
окаца го градушка/
ОНДКОФ прон. дем. м., Л.. ОЙаК-
ЕАа, ср. ойаКЕд, мн. ойаКЕйа Она-
къв, инакъв /онаков грёбенец за вуна/
мажд ти такдф, мажд ти онакдф/
онакваа капа/ онаквйа окдлчести капи/
ОНДЯ адв. На онова място /йа
си лежйм онам, у таа кашта/ елй онам
че го турит?/ там прах, онам прах/ па
като напипах реката: там вдда, онам
вдда/
ОНЕ74ЕЕА св., аор. ойеМё (X) ,
прч. ойеМёЯ, а, о, й Онемея /мучи,
дёте, немо онемёло/
ОНОИИЛ и OHODE74 нсв. н св.,
аор. ойодё (X) , прч. ойодёЯ,. а, о,
й Таковам /йа цал дён го така онддим
мачёто/ напредём косата, па си онддем,
па си плетём склуфйё] така че го онд-
дим да се завйе/ и йа да се премёнъуем
да се онддим/ дёсет не мдж да ондди/
она не знаете да печё, не знаете да оно-
de/ ндсиме къиткъи на исуса и като
онддат къйткъите, вечерта погрйбад го/
онодёме ейчко/ душа не сам понудйла, не
сам онодёла — за нйхь да йма/
ОП мЖд. Хоп /жаба лази низ вода-
та, па току дп — увапе!/ тури краго до
пддницата така и фане зёлнико — одп
на краго!/
ОПДИДЛ нсв. Опадвам /чукаме
гъи (грсниците), и пуздёро опада/ ‘
ОПДйНЕЛ св. Опадна /кдеа ймах
ногу, сега опадна, нёмам влакно]
ОПДК, а, о, й. .
ОПДРИЛ СЕ св. Опарина се /че
се опариме — че ймаме тогай пари!/
ОПДСЕН , опАсйа, о , й /от тд-
гай ймам сумнёние — опасно че е за лёп/.
ОПДСНЕ7Ч1. ,, нсв., св. . onAnleM,
аор. св. onacA (X) , прч. о п ас АН, а,
о, й Опасвам (пояс) /йзнеси ми
мдраф пдйас да опашем бдлни кдети/
ОПДСВЕД2 нсв., св. опасен,
аор. св. onAco (X) , прч. ОпАсаЯ,
опАсЯа, о, й Опасвам, изяАдам*
/опасоа луко кокдшкъите/
ОПДЧЕЧКДТД адв. Наопаки /нйе
сё опачёчката оратиме/
ОПДЧЕЧКьй адв. Наопаки*.;
ОПДШЕС, опаШёста, о, й Опа-
шат /што е опашёсто йагне!/
ОПДШИНД, та А. Стърчишка на
кола /за ендпйете раздлъжим колата,
соз длъга опашйна, збйра по три крсци/
ОПДШКД, та Ж., мн. опАпЬСьй,
те /на опашка се рёдат/
ОПЕДО, то ср. /на опелдто
оповйал/
. . , ОПЕПЕДьКьЧЕМ нсв., св. one-
пёЯьКьаМ УнищоАа вейчко;. . изям
всичко до троха.
ОПЕРДЦИИД, та Ж., мн. оперАт
Цйй, те /два пати му операцийата
ногата правйа/
ОПИВЛЛ СЕ. нсв., св. -опйёМ се
/стйга тдлку, че се опиёш!/
ОПИНьДЛ нсв., св. дпйеМ, дор.
св. one (X) и onriA (X) , прч. опёЯ н
опйАЯ, а, ог й, стр. дпет, взвр.
опййьаМ хсе Опъвам /сецай, рпйнъай!/
ейчкъи требало да се дпнеме/ опё ме
така и скъина ми кдпчето/; ОПЕТ
Стегнат, акуратен.
ОПИНОК, о м., мн. опййЦй, те
Царвул /и ми даде негдвите дрёи, и
чорапйе, и опйнци/ мажйёте црёвйе не
ндсеа, сё опйнци/ .
ОПИРАВ нсв., св. опёреМ,:.аор.
св. опрА (X) , прч. опрАЯ, а, о, й,
стр. дпрай1 Изпирам /че а опёрем
чиста пречйста/ че йзмийа, че наранъа,
че опёрем/
, ОПИРАМ2 нсв., св. дпрем, аор.
св. оа&ё (X) , прч. опрёЯ, а,, о, й
/додека опрё? — чак до софийата/
ОПИСУЕ7Ч нсв., св. ОПЙШеМ, аор.
св. опйсА (X) , прч. опйсАЯ, а, о, й
Описвам jena това опйсуете/ кой учат
— у кнйгъите описуйа, што е билд/ че
опйше воло, дфца, коза/ и тдо егрёк йа
го описувах/
ОПИТВДЧ, о м., мн. опйтЕаЧйё,
те Дървен уред за проверяване
размера на .фрКоёете (вЖ. там)
ОПИТЕН, дпйтйа, о, й.<
155
ОПИЧЛЛ нсв., св, опеЧёМ, аор.
св. опё&о (X) , прч. опёКаЯ, опёК-
На, о, й /па час като опечём погача-
та, че пржиме йайца/
ОПЛЛКНЕЛ св. Изплакна /че го
оплакнат — че го изйадат/
ОПЛЛКУЕЛ СЕ нсв., св. ол/U-
ЧеМ се, аор. св. опЯаК& (X) се,
прч. опЛ&УЛА се, а, о, й Оплаквам
се /оплокуеаа се, ногу е тёжог живд-
то/ онй му краднали парите, он се опла-
кал на власта, на каймакано/
ОПЛЕН, о м. Част от кола
(дърво над оста, в което се за-
биват климии)
ОПЛИТЛЛ нсв., св. опЯетёМ,
аор. св. опЯёто (X) прч. олЯёЯ, а,
о, й, взвр. опЯйтаН се Оплитам,
изплитам /оплетёме се, рупчета, пари
си навёсиме/ елй ногу деца, па нёма
мама кога да оплетё чорапйе/
ОПОВЙЛЛ нсв., св. ОПОёМ, аор.
св. onorte (X) , прч. опой&Я, а, о, й
Опявам -/и го однесёме у црквата. и
пдпо го опое, чети/ и го зёмаа четвдри-
ца човёцш да го носат на колье, па го
оповйат/. опойат та го зарййат/ кога
четёше — йавно йавно, убово опдвйаше/
0П03ИЦИЙЛ, та лк. .
ОПОИЛ' св. Опия /турци пийат
марко да опойат (песен)/1
' * ОПРЛВПЛВЛЛ нсв.; св. опраЕ-
дЛеМ.
. ОПРЛВЕН, дпраЕйа, о, й Раз—
бран, уреден;. хубав /затунтй: се
времёто — ако не е дправно/ детёто е
дправно/ додёка не видиш тй, тогай че
ти е дправно/
ОПРЛВИЙЛ, та лк. /бугарска
оправййа/
. -ОПРЛВИЛЛ нсв.,. св,: ОПР^йМ,
взвр. опр&ЕйаМ се /епа тогай ни
мдж да го опраиш, ни да го ндсиш/ и на
сйте галёрии днъ йе оправйал, поткрепу-
вал/ йа сам гъи сама оправйала до сега/
и сега не смё се дште дправйли/ дпраи
си капата!/	X.
ОПРЛСИ СЕ св. 3 ед. /опрасй ли
ти се свйнъкъата?/
ОПРЕГЛЧ, о м., мн. опреааЧйё,
те Тлена престилка /опрегач —
толку е така широко, такдва е црвёно,
длъго/ като опашеме пдйасо, па опре-
гачо, връс пдйасо колан, пафти/ опрега-
чйе — еднд платно наддлу, ткаено
четвдрно/
' ОПРЕИЕЛьЛЛ нсв., св. опреде-
ЯьйМ , взвр. опредёАьэМ' се /и онй се
опредёльат: ^еднй да бёгат, една да
остане/
ОПРЖИЛ св. ИзпърЖа, опър±а.
ОПРИЗЛИЛ Отрезка от трупа с
трион' Zandtf/Zre (горните неравни
дъски), дървото да получи чет-
въртита форма /да се опрйзми дрвд-
то, да се окапачи — да се одбйчат
капаците/
ОПРИЛИЧИЛ св. Взема някого
за друг човек, припозная се;
взвр. ОПРИЛИЧИЛ СЕ Заприличам на
някого, направя се на някого
/оприличйла се на друга сега/
ОПРЛьИЛ св., взвр. опрЯьйМ се
Опърля /крйла му е з бдрна опрльйла/
ОПРДьИ СЕ св. Роди (за ма-
гаре) .
ОПРСКЛЛ св. Опръскам.
ОПСЛИЛ, та лк., мн. опсАдй,
те’Обсада.
ОПСЕЧКЛ, та лк., мн. олсёЧКьй,
те Вид клещи /опсёчка налбатска —
да се одвййат старите клйнци/
ОПТЛКЛЛ и ОПТЛЧЛЛ нсв., св.
олтдЧйМ 1. Обшивам, обточвам
/она знаеше да оптака/ да и оптдчи
тердзййата сукндто/ елечёто се реже и
се оптдчи сос шаван гайтан/ мддар гай-
тан оптдчено/; 2. Претакам, пре-
ливам /што сё оптдчи од бадёно, се си-
пуе у бдчва/ нагмёчад го, че го оптдчат,
оптачад го и го сипуват у друго буре/ па
се оптака фторо винд/
ОПТОКЛ, та лк. Ивица плат,
различии видове гайтан, ширит, с
които се поръбва нещо /оптдка од
гайтан/ сайа чифтелййа — йма по двои
гайтани/ оптдка — гайтан вое рабд/
ОПНСТЕЕЛ св. Опустел.
ОПУШТЛЛ нсв., св. олУШтйМ От-
пускам /опуштй го бдлъкьата/
ОПШИВЛЛ нсв., св. опи1йеМ, аор.
св. олц1й (X) , прч. обШйЯ, а, о, й
Обшивам /таваньете да гьи опшййат
даскъи трёбат триесе кубйка/
ОПШТИНЛ, та лк., мн. олШтййй,
те /качуваш се на рёйсо и право йдеш у
општината/
ОПШТИНЛР., о м., мн. опШтййа-
рйё, те /спашите, като сега што са
општинарйёте/
ОПШТИНСКьИ, Ка, Ко, Кьй /па
им дадойа општйнско мёсто, направййа
си кашта/
ОПШТО адв. /дпшто си гдтвиме/
ОПЪЛЧЕНЦИ, те м. мн. /собёрат
тууа опълчёнци, зёмаат таа височина/
- ОРЛ, та мн. Хора.
 ОРЛБОТНЕЛ нсв., св.
Обработвам /чётри дёкара тутунь да
156
орабдти една] жена сама дека мож да
орабдти сйчко?/	; .
ОРДТДПЖИИД, та м., мн. ор&-
таджйй, те Приказлив мъЖ.
ОРДТДПЖИИКД, та Ж., мн. ор&-
таёдййКьй, те Приказлива Жена.
ОРДТД КОПДТД Вик при пале-
не на огньове 'на Заговезни, вЖ.
ОРДТНьДК.
ОРДТЕН , орАтйа, о ,' й /оратен
остён/
ОРДТИЛ нсв. Говоря, приказ-
вам (каквд орати у сдфийа, че оратим
и йа!/ а мама и mama си оратат/ не-
тто билд оратено за вдйното положе-
ние/ човёчката му оратех/
ОРДТНьДК, о м., мн. дратйьа-
Цй, те Разцепен в горния край
прът с пъхната в .него слана,
която се пали на Заговезни при
онатУёаУе (вЖ. ) /дрво, расцапат го,
турат слама, запалъат и вртат: драта
кдпата!/; мн. ОРДТНьДЦИ Самият об-
ред онатУё^ёье.
ОРДТВВДЛ нсв. Ходя с дгат-
УьаК на Заговезни (да оратува де-
цата, на поклади децата че запалъад
дрва, вртад гъи. вика се оратуванье/
оратуванъе — това е билд од мука, да се
дадё знак, че у това селд е поклади!
ОРДЧ, о м., мн. ораЧйё, те.
ОРДЧКьИ, Ка, Ко, Кьй Ора-
чески (еден йарём колни, едён орачкъи/
ОРДЧЛЪК, о м. Орачество /они
са се занимавали само с орачлък —
нъйви, льивади, йма сйчко/
ОРГДНЮИРДЛ нсв. и св. /йа сам
нарддо организирал сё/
ОРИИИД, та ж., мн. орЗйй, те
Множество хора; голямо семейст-
во /ногу нардт, голёмо семёйство/ трё-
бе ордийа да йма, од еден човёк не сё ду-
нъата вртй/ ё, вйкам, йа като лёгнем да
спйем, йа сам сама, а вйе като станете,
ордййа што ей е, че зафанете нъйвата/
ОРЕЛ, о м., мн. ЬрЯй, орЯйте,
мн. бр. дрЯа и орёЯа, зв. ЬрЯьо
/нйм е орёл знамето/
ОРЕДОФ, орёЯоЕа,. о, й Орлов
/орёлово пёро/
ОРЕЛ нсв. Ора /под жйтото,
пот сламата, ту раме палечник, што
орёме/ волдвете казали, а че онй сё ора-
ли, дрва карали/ орах тамо на едён
чукар/ на оранье вёчер краднали ралото/
ОРЕОФ, орёоЕа, о, й Орехов.
ОРЕХ, ОРЕИ, орёо м., мн. орё-
ей, те, мн. бр. орёа, ум. opeule
/откара кравата да пасе по орёсите/
три орёа црвлъйви/ купи си. една свирка
за два орёйа/ тер до като орёй/
ОРЕШДРЧЕ, то ср., мн. OPeiUAp-
Чета, та Орехче (птица).
ОРЕШЛьДФ, ореиЫьАЕа,< о, й
Кафяв.	•	-
/ОРИЗИШТЕ , то . ср., мн. орй-
зйикга, та. .
ОРИС, орйзо м., мн.орйзйе,
те, ум. орйзеЦ /сварйиме си манджа
од орйе, апнааме што апнааме... мако
орйзец/
ОРЛьДК, о м., . мн. орЯьАЦй,
те.
ОРНИЦД,; та Ж., мн. ‘ орййЦй,
те, ум. ЪрййЧКа Висока ливада;
място, оставено за угар /орнйца
у нёкой дол, нёкойа страна, голо мёсто
у планината/ вишёл една орнйчка, дабйе
и там се засельйл/ •
0Р0, ордто ср., мн. дра,
ор&та Хоро /додёка не.изиграеш дро,
нёма да йадёш!/
0Р03ДН,, о <м.\ Хоросан /првио
пат с вар е измазана, вар и песок- —
орозан/ илъадо гддин прет турците,/и
орозано здраф!/	\	\
ОРО2?ИЦД, та Ж. , мн. ордзйЦй,
те Стара мома.	.
ОРОНьИЛ СЕ св. Ороня се.
ОРОПЛДН , о ? м., мн.. оропЯАйй ,
те, вЖ. и ЕРОПЛДН Самолет /три
ороплана ймаше/	:	.
OFOC,’" орозо м., мн.' орозйё,
те Стар ерген /ймам си два пати по
орде и ордзица, три кокошчёта и две /
петлёта (дт. залъгалка)/	е
ОРОСПИИД, та Ж., мн. отрос.-
пйй, те Развратна Жена.' 
ОРТДК, о м., мн. орт&Цй', те?
ОРТДЧКьИ, Ка, Ко, Кьй Ор-
ташки /ортачко мёсо и цёта не гд
йодат/
ОРТОЛД, та Ж., мн. ЬртоМй,
те ВъЖе, с което се връзва за
кол добитък или се привързва
товар, самар (на кон или" на
магаре) /важёто што врзуе самаро/
OYTO/Ш?, о м. , мн. ортоМарйё,
те Несериозен човек, който се
дърЖи като дете /маж за женйдба,
а като детё се држй, се детйни/
ОРТОЛИСВЕЛ нсв., св. ортоМй-
uleM, аор. св. ортоМйсА (X) , прч.
ортоМйсАЯ, а, о, й Връзвам с
дебело въЖе.
, ОРВИИЕ, то ср., мн. ор^дййа,
та Оръдие, /раклите на орудийата/ .
157
ОРФЛНЛ, та Скитник, бездел-
ник /орфана, од маала на маала йде,
току скъйта и не работы, йосма]
ОРЪЖИЕ, то ср., мн. ОРШЯа,
та Ina дойдда макьедднци да собйрат
оръжието од земедёлците/
ОС, ост£ 2к., мн. дстй, остйте
Ос /катрано се згасти на оста)
ОСЛ, та , мн. осй, те /излез-
наа осйте, увапаа два трйма човёка/
ОСЛВННЕЛ нсв., св. ос&ЕйеМ
Осъмвам.
ОСЛКЛТЕЕЛ св. , аор. . ОсаКа-
тё (X) , прч. осаКатёЯ, а, о, й
Осакатея /грло залегна, песни заборйи,
момчёто осакатё, сама останаа като
кукувица/
. ОСВЕИОЧИЛ св., Осведомя, за-
свиделствам /вёчер враштат ли се, не
враштат ли се, не мдга да осведдчим/
ОСВЕН прдл. /друго нйшто, освён
напрёт, кураш!/
ОСВЕШТЛВЛЛ нсв., св. осЕётйМ
и осёетйМ Освещавам /туриме си у
панйца жито, ндсиме го у црквата да
се освети! дойде пдпо да освети учйлиш-
тето/ това е жйто освётено/
; ОСЕИЛьДЛ св. Оседлая /на
вечёра коньё да осёдльат/ -
ОСЕЛ нум. /и каде реем саато
дёвет ергьёньете ддйдат/
•' ОСЕЛИЕСЕ И ОСЛЛИЕСЕ /осамдесё
годин човёк/ йа сам сега осемдесё и една
годйнгка/ <
• ОСЕЛНЛЕСЕТИ, а, о, й нум.
/од осемнаесета годйна фашйзамо стана
жесток/
. ОСЕЛСТОТИН нум.
•' ОСИЛЬ, о м., мн. осйЯьё, те
Осил.
. ОСИП м.Детска болеет, Exan-
thema /по тёмето елй у тилд се збёре/
OCQ4RM нсв., : св.	аор.
св. осёКо (X) , прч. осёКаЯ, осёК-
Яа, о, й ОтреЖа, острила /идетёто
се родй прет кашти вднгка..; и навикаа-
ме баба, преврза папоко сос конец, стег-
нато, и со ерпо осече му папоко/ онй
оставйали си перчицй, русите кога до-
шли, онй са осекли, остригали/
ОСКУБЕЛ св. , аор.. ocSSbk (X) и
осКУбо (X) , прч. осКУб&Я, а, о, й
Изскубя, оскубя /нйма да те дскуба,
нйма нйшто/ йди у) кака марйкъините
рёпи. — йа ойддх, оскубах една шака/
ОСЛЕПЕЕЛ св., аор. осЯепё (X) ,
прч. осЯепёЯ, а, о, й Ослепея
/мучи, дёте, немо онемёло, онемело,
дёте, ослепёло/	<
ОСЛОБОИИЛ св. Освободя /айде
бугарийа да ослобрдиме!/ йа сам рддена
кога е ослобддена бугарийа/; взвр.
ОСЛОБОИИЛ СЕ Успокоя се, олек-
не ми /вечерта глёда — нёма. дзаранта
— пуни амбарйе жито, пуна бачва вино,
дн па се ослобдди и пдчне да ранъи
(сп.)/ и детёто се ослобдди, фане да
дди/ като покараме волдвете, гднъиме
волдвете брже да отмйнеме (гррбишта-
та). манёнькъите деца па фана да ре-
ват, и бёгаме, улёзнеме у селдто и се
ослобрдиме/ и тогай са окнали у тййа
дра, и онй излезнали, та са се тогай
освободили, тййа што са бегали/
ОСЛОБОИИТЕЛь, ьо м. Освобо-
дител /ослободйтелъо дошёл/
ОСЛОБОЖИЕНИЕ, то ср. /рддена
сам ослобождёнието на българийа
джумайска окдлийа/
ОСЛИ, а, о, й нум.
ОСНОВЛ, та jt., мн. осйдЕй,
те 1. /задзйдат го у оендвите/ ископаа
се основы/; 2 . /ватдк и оендва/ за оендва
на фурка предёме/ за цргъи от качйшта
правиме оендвата/
ОСНОВЕЛ св., аор. осйо£& (X) ,
прч. осйой&Я, а, о, й 1. Туря
основи; 2. Основа (платно) /емд-
таме го на мотофйлъкьа, основёме го,
навйеме го на кроенд/
ОСНОВЕН, оейдййа, о, й /осно-
вные комик/
ОСОЕ, то ср. Усойно място
/осде, сънцето не гд печё/
ОСОИНИЦЛ, та , мн. осдййй-
Цй, те Усойница.
ОСТЛВИЛЛ нсв., св. ОСтё.£йМ и
ост^йМ /че пазите, нёма да оставйате
детё живо/ жена койа рдди детё, то-
гай сама да йа не оставйаа/ оставад го
дома детёто на дойак/ имотйё, мамо,
оставйа/ макъа ми половинг годйна ме
оставйла/ не сам оставйала за себе си/
остайл го да си дди насам натам/
дстави жирд! нёма, бабо, тй да садит!/
ОСТЛНУЕЛ нсв., св. ост&йеМ
Оставам /до молъйтва дрёите му вднг-
ка да не остануваат/ што останат
парйте, дадё ни и гъи раздёлъиме/ не сам
била бес пари останувала/ од деды, от
предедй останало/ и нйе си дйдеме, онй
си останат там/ койа си остане дома,
че си срабдтуе/
;ОСТЛР, дстра, о, й, ум. дст-
рйЧоК , дстрйЧКа , Ко, Кьй /йуруч-
къи грёбенци,... ндгу са остри, шйлъави/
ОСТЛРЕЕЛ св., аор. остарё (X) ,
прч.' ост^реА, а, о , й Остарея.
158
ОСТАТОК, О м., мн. остАтоЦЙ,
те Остатък.
ОСТЕН, о м., мн. -дсйЯ,-/осйй-
те, мн. бр. дсйа /остён за оранье ча-
талёс, и на едёнио чатал се тури бат,
паламарчё, да бацкат волдвете. а на
дзаднио край — железо, копралъа/ ...муш-
нем сос остёно волдвете, и онй тргнат)
ОСТОИУВАЛ нсв. Стоя без ра-
бота, безделнича /нече да пофане да
рабдти, саде остдйува/
ОСТРЕНьЕ, то ср., мн. остре-
йьёта, та Острие.
ОСТРИЖЕМ св., аор. острйзо (X)
и остРйгА (X) , прч. острйгаЯ,
остРЙгЯа, о, й и острйгаЯ, а, о,
* й ОстриЖа /острижёме офцйте) офцй-
те ми са острйгани/
ОСТРИЛ нсв. Остря /гьаволд се
чудил со штд женйте си дстрат но-
жёвете) клёпат косата — дстрат)
ОСТРОК, ом. Чаталесто дър-
во, на което овчарите закачват
торби, котли и др.
ОСТРИЖЕМ св. ОстърЖа /така си
остружёме)
ОСТРУШКА, та , мн. octp^uJ-
Кьй, те Изгребвачка, ноЖ, с кой-
то се изстъргва тестото от нощ-
вите /острушката мйхъ, дти ргьасала/
ОСУЖИАМ нсв., св. осУдЙМ Осъ-
Ждам /па онй го судили, осудйли да го
распнат)
ОТ сз., в^. ОТИ /от сам йазе
жива!) тй от не ей на собдро?)
ОТАВА, та ж. Сено от втора
коситба /после од дёсет дёна фанеме
да им ту раме рана, зоп и отава —
фторо сёно/
OTADE адв. прон. Оттам /она е
отаде, од градд/ тй си задлъжёна
отаде да пишет/
OTADEBA адв. прон. Оттука
/таа си е вода од вёкове отадёва) ~
OTADEKA адв. прон., вЖ. OTADE
Оттам, там /пдйдат отадека, у коли
качат невёстите/
ОТАМ адв. IОттам тргнал за рйл-
скъио манастйр)
ОТАТ адв. прон. Оттам, отта-
тък /ойдё у едфийа — отад го врнаа/ от
таа ли страна ели отат?/
ОТВАЖНАЯ нсв., св. от£&дйМ,
ОТВАРАМ нсв., св. отЕдРЙМ От-
варям? започвам, създавам /еврёи-
но йма празник, па нече да отвдри. —
буко, отвори, бйвольете са гладни!)
отвара празнйште като орё] дти се
вой нота отворй) па тууа отворййме
фронт со ербйе)
ОТВЕВИАМ нсв., св. отЕёеМ,
аор. св. отЕейА (X) , прч. отЕейАЯ,
а, о, й Отвявам.
ОТВОРЕН, дтЕорйа, о, й /от-
ворен човёк, наакан/ она е дтворна, не се
срамуе/
ОТЕКЧЕНИЕ, то ср. /не тй при-
йае, става ти отекчёние)
ОТЕАьИ св. 3 ед. /кравата оте-
льйла еднд телёнце шарено/
ОТЕРТИПУЕМ нсв., св. ртертй-
пйМ Възпитавам, приучвам някого
към”, определено поведение . /отер-
тйпено детё, воспитано, кротко/
ОТЕТ,. а, о, й Инат, опак.,
ОТЕЧЕСТВО, то ср. Родно мяс-
то )отёчеството ни е нам тука блйско)
ОТИ сз. 1. Защо /дти, вйдо? —
дти нёчеж да ддеш на нашта седёнг-
къа/ дти одёве не направйхте? — дти
ймашеа работа/ никому не мё е йат от
сёлъанъете, на тебе ме е йат: дти тра-
ст?/ човёче, дти ме забоварй, дти се не
сётиш, ..сайбйо, за мёне?); 2.. Защото
/фрльйли го да гьи не издадё, дти онд
плаче.../ и они не им се излазйло, дти
стока си имали) црпни малко,, дти е
врёла водата/ макъа ми йч не мё е бака-
рйла, дти йадове!/ нам ни фана йат,
дти нече да ддйде/ и не хтелд се кдпа,
земнъата дти ногу тврда/ нёма, дти не
радйиме да си насадиме/ нйе не мджеме
да гъи избрдиме крсцитё, дти брзаме/
ОТИЛАЛ нсв., св. дтМеМ, аор.
св. отМё (X) н оте (X) , прч. о.тМёЯ и
отёЯ, а, о, й, взвр. отйМаЯ/се -1. /
Отнемам, вземам /отмё ми водата/;
2. Отнемам, спасявам, избавим
/и она йе плакала и мисльйла каквд да
направи да се отме/ пришёл да а дтме/
кога да ни дтмат русите, тогай. напа-
дйа турците/ тогай се бугарийа отё/
онййа руснаци — убави мажйе. они отёа
бугарийа/ чёдо, русййа ни е отмёла от
турците/ .
ОТИСКАЛ нсв., св. отйсйеМ От-
варям, отхлупвам /отйсне буклй-
йата/
ОТИЧАЛ1 нсв., св. ОтеЧёМ, аор. .
св. отёКо (X) , прч. отёКаИ, отёК-
Яа, о, й Подувам се /корёмо.му.оте-
кал, да не ё састишало/ нёкому жлебй-
ните больат и образо му больй, отекло/
она се бёше ногу отёкла, току се спийна/.
ОТИЧА/Ч2 нсв., св. ОтеЧёМ, аор.
св. отёКо (X) , прч.	отёК-
Яа, о, й Изтичам, : ..оттичам /за-
пйшена вдда па оттйча, прави утдка/
ОТКД. адв. прон. чОткак, от-
както /отка сам се оженьйла, одмёна
159
не сам видела! отка сам дошел, така
прайм на градйните/
ОТКЛИЕ 1. адв. прон, Откъде,
откъдето /онй не знам откаде са/ от-
каде му е цафтдко, отам му е врд, от-
каде кореньёте — газд/; 2 . прдл. Откъм
/откадё момчето че наканъи сйчка рода/
ние фанахме да вйкаме откаде стрънй-
штето/ растурййме дуваро откаде па-
то/ ч йдат откаде момчето у момата!
ОТКЛЕЛ св. Изтъка (оттъка)
за някого, за да му върна дъл-
. га си /кому откала, кому отпрёла —
гладки, голи да не гьй остаим/
ОТКЛЗУЕЛ нсв., св. отК^ЖеМ,
аор. -св. отКаз^(Х)-, прч. отКаз^И,
а, о, й Отказвам.
ОТКЛРУЕЛ нсв., св. отК^раЯ
Откарвам /и се уплатилида не би да
откарат и ни канадоле! онд откара во-
лдвете вода да пои/ и там са гьи сё изло-
вйли и са гьи врзани сё откарали у
црквата!
ОТКЛЧЛЛ нсв., св. отК&ЧйМ. /
ОТКьИНЕЛ св. Откъсна /да ти
дткьина леп?! забйиме се кдй да гъи от-
къйне/ като откъйнеме колачёто и дава-
ме на децата/ те, васо, колъкучку сам
откъинала/ дткъини зрёлите слйви!/ от-
кьйнат ли е лйсто?/
 ОТКьИСНУЕ нсв. 3 ед., св. ОТ—
Кьйсйе Изкисва /(кожата) се натопи
да откьйсне, да мдж да се испёре/
ОТКЛЛПИЛЛ нсв., св. , отК/id-
пйМ.Отклапям, отварям.
.  ОТКЛИСЕНО прч. ср. Белег на
ухото на овца — срязано косо.
/ ОТКЛьУЧУЕЛ нсв., св. отКНьУ-
ЧйМ Отклк)чвам.
ОТКОГЛ адв; прон. /айде, забавй
се, откога си ошла/
• ОТ КО ПЛ Л св., аор. отКоп^ (X) ,
прч. отКоп^Я, а, о, й Откопал
/откопааме до вратата/
>  ОТКОС,- о м.-, дтКосйе, те
Ивица окосена трева. ,
ОТКРЛИНЕЛ св. /откраднали
тутунъо/
ОТКРЛТИЛ св. ‘.Откъртя, ’ изко-
реня- /да кратиме пеньугьите — това
трёбе да се крати, да се открати/
ОТКРЛЧ, о м., мн. дтКраЧИе,
мн. бр. дтКраЧа Разкрач; ’земята
се премерва с dr/patf /пдйде два
три дткрача/
ОТКРИВЛЛ нсв., св. отКРЙеМ,
аор. св. отКрй (X) , прч. о'тКрйЯ, а,
о, й, стр. 'отКрйей /ние спёме деца-
та, открйа ни, зёмаа цргьйте/
ОТКРНИЛ и . отКрйсМ св. От-
късна, отделя /открнеме нёшто от
стдката да си преклдпиме нуждите/
ОТКРШИЛ св. Откърша /ойдёхме у
марината слйва, откръшйхме двё стеб-
лъёта и гьи урубйхме/
ОТКУПИЛ св. Откупя, закупя
/мажд ми по чуждинъата, глёда в олове
да откупи, дн ддйде та гъи продадё]
ОТЛИНЕЛ св. /гдньиме волдвете
брже да отмйнеме (грдбиштата)/
ОТНЛПРЕШ адв. Отпреди, от-
начало, по-рано.
ОТНЕКЛИЕ адв. прон. Отнякъде.
ОТОК, о м. /с тййа цёрове като
пиёш, че спийне отдко/
ОТОЧКЛ адв., вк. ОТОЧКьИ Пре-
ди малко /отдчка сё вйкаше: че с идем
— нечем!/
ОТОЧКьИ адв. Преди малко /йа
го гледах отдчкъи/ загрмё отдчкьи, за-
тевнй се озгдрека/
ОТПЛОИЛ св. Отпъдя, прогоня.
ОТПЛЛЧУЕЛ нсв., св. ОТП&ИЧЙМ
ОтпъЖдам /да а отпалчи — да а отпади/
ОТПЛСУЕЛ нсв., св. отп&111еМ,
аор. св. отпаек (X) , прч. отпасуй,
а, о , й /отпашем пафтите, натдчим
вода у пафтите, дадём на децата/
ОТПЛЛТЛ, та к. /за отплата им
купйхь едно кьйло тутунь/
ОТПЛЛШТЛЛ нсв., св. отпЯ^тйМ
/и човёко гъи дал парйте и онй са от-
платили на бангката/
ОТПОЧИВЛЛ нсв., св. отпо-
ЧййеМ.
ОТПРЛШТЛЛ нсв., св. ОТПР&ТЙЯ.
ОТПРЕИЕ адв. Отпред.
ОТПРЕИЕЛ св., аор. отпре-
do (X) , прч. отпрёЯ, а, о, й От-
преда, изпреда (като изплащане
на дълга си) /кому откала, кому от-,
прела — гладни, голи да не гьй остаим/
ОТПРЕШ адв. Отпред /като исус,
еден пашкуль отпрёш, едён одзат/:
ОТПУС, о м. Отпуск, разпус
/дтпус ка црквата/
ОТПУСКЛ, та к., мн. дтпУсКьй,
те /а човёко ми войкик, момчёто, па
дойдё, отпуска си зема/
ОТПУСНЕЛ св. нов. /заемо е от-
пуснат ка нас/.
ОТПУШТЛЛ нсв., св. отп^ШтйЯ
Отпускам;. пускам, започвам да
продавам /додёка йа се врнем, и от-
пуштйа лёбо/ дк чёше да ни дадё и
пари, чёше да ни отпушти, па йа вйкам
— нечем, кёмам нужда/ ?
160
ОТРДВИДВДЛ нсв. , в*. ОТРДВИДМ
Отравям /мддар приш, отравйава
крфта/
ОТРДВИДЛ нсв., св. отрЬЕйМ,
взвр. отрёЕИаМ се /йа сам бдлна, чех
да се отрова онайа вечер!
ОТРДЕЛ. (СЕ) . св., аор. отра-
й& (X) , прч. отрай&Я, а, о, й 1.
Премълча, замълча /она ако се скора
— дава и бакшиш, ако отрае — коку йа
бйе, он си знае/ па тогай се па отрайах,
премислъйх си детето да се не уплати)
сёкой глёда душа да запази — и она се
отрайа] орате, оратё и се отрайа/ 2.
Накарам някого да млъкне /немд-
же да го отраеме/
ОТРДКДЛ св. /окдзена жена,
отракана/ .
ОТРьДТ, отрь&до м., нов. /кър-
джалийскьио отрьат/
ОТРВЕЛ св. Отърва /че ме отрвё
од умрёшо/ га можете да ме отрвёте,
загьйнувам!/
ОТРГНЕД св. Откъртя/отстра-
ня /да се отргне къирта, да се
открати, онд го србй]
ОТРЕБИЛ св., аор. отребй (X).,
прч. отребйЯ, а, о, й Очистя /бдп
кога го вариме, прво го отрёбиме/
ОТРИ адв. нум. Тройно, на
три ката.
ОТРКДДьДЛ нсв., св. отрКй-
ЯьйМ Отърколвам.
ОТРОВИТЕДЕН, отроЕйтеЯйа,
о, й Отровен /йма такваа прах от-
ровйтелна/
ОТРОФ, отрдЕо м. Отрова
/тражи отрдв да се отрдви/
ОТРОШИД св., взвр. отрои1йМ се
Счупя /и се фанах за еднд стебле й онд
се отрошй и йа паднах/
ОТРПНЕ св. 3 ед. Изтръпне /и
раката ми отръпна, като йгли ме боде/
жлебйната ми се изранйа. тури ми
нёшто да ми отрпне/
ОТРУПДД св.
ОТРЧИЛ св., аор. ОТРЙ& (X) ,
прч. отрЧ&Я, а, о, й Изтичам.:
ОТСДД адв. /и се поеме — до мес-
то, тогай отсам немаше ндгу кашти/
0ТСДНИ0КУЗ адв. (от тур. otuz
'трийсет' и dokuz 'девет') МНОГО.
ОТСДаНЕД св. Изсъхна /лёбо
жудраф става/ега ти отсаане!/
ОТСЕБУЕД нсв., св. ОтсёбйМ
Отдръпвам; открехвам . /отсебйла
малко вратата, се прозрела, побегнала у
градд/
ОТСЕВДД нсв., св. отс.йел4, аор.
отсейё (X) , прч. отсей&Я, а, о, й
Отсявам /че отсёеж дрвена пёпел/
: ОТСЕКДИЕ адв. Отвсякъде.
ОТСИЧДЛ ; нсв., св.... отсеЧёМ,
аор. св.. отсёКо (X) , прч. отсёКаЯ,
отсёКЯа о, й /ндй че отсечём ушёто
на старата/ а йазе сёкох едно дрво па
не можёх да го дтсеча/ отсёкал си носд]
била му отсечена ногата, ранед де!/
. ОТСКУБЕЛ св., аор. ОТС.Ю-
(X) , прч. отсКУБАЯ, а, О, й От-
еку бя /од влакна от конъё отскубёме па
нйжеме висулъкъи од мониста/
ОТСДУЖИД св. Отслу±а /къёф ми
бёше да си отслужим като ейчкьи бра-
къа и дружина/ и децата пораснаа и
отслужиа/
ОТСДЪТДД нсв., св. отсЯъйеМ
Отмествам, отдръпвам - /дтслъни,
млекдто возбучёло/
ОТСПИД СИ св. Отспя си.
ОТСПРОТИВД адв. Отсреща /че-
тёла една жена отспрдтива, у вёсни го
писували/
ОТСТРДНИ адв. /отстрани е
расёчено/ л ; :
ОТСУDИД св. Присъдя.
ОТСУТРД адв. От сутринта,
днес сутринта /отсутра се мих/ йа
от-сутра крава музох, рфца музох/ ймах
ейтни шее лева, дадох им гъи. отцутра/
ОтТДПЕКД :адв. Оттам . /пдйдат
оттадекаГу колите качат невёстите/
ОтТДД, - ОтТДДО. адв. , „ прон.
/оттамо нанаддле сё е наше/ Оттам ме
уволниа/	. : ; ?
ОтТДДОКД адв. прон., в£. 'ОтТДЛ
Оттам /и оттамока изврёла у.банъата
водата/	.
ОтТДТ адв. прон.,	в£. , ОТДТ
Оттатък, оттам /у совёто йма гъур-
гьефци, оттат/
ОтТОГДИ адв. прон. Оттогава
/оттдгай навам етё, нёкако се живе-
йало/ онй оттдгай почнали да панъкъат/
оттдгай ймам су мнение/
ОтТУКД, ОтТУуД адв. прон. /не
са оттука рддом/
ОтТУРДЛ нсв., , св. / ОттУрйМ
1.0тделям, . отмествам; 2. .Пре-
хвърлям . ±итото при вършитба от
сто&ера към края на гумното.
ОТУПКУВДЛ нсв., св.„ отУпКаМ
Утъпквам /пделъе найдеме врло мёсто
и го отупкаме сос кайцйте, като се
пуштаме и се отупкува/
ОТУРДК, д м., мн. отУрёЦй, те
Издадена долна част от зидария-
та (основата) на къщата’, където
161
моЖе да се седи; миндер покрай
стената.
ОТЦАПИЛ св. Отцепя.
ОТЧЕПОК, о м., мн. отЧёпоЦй,
те Откъснато клонче или стръкче
на растение {като пораснё таа кьйт-
ка, йа че ти отчёпим еден отчёпок/
ОТЧЕПУЕЛ нсв.,. св. отЧёпйМ,
взвр. отЧёлУеМ се Отчупвам, счуп-
вам, откъсвам /стеблъёто се отчепй
и паднах/ отчепйли се чапунците/
ОФДН^ИВД, та к., мн. ОФайзй-
£й, те.
ОФИЦЕРИН, о м., мн.* ОФЙЦёРЙ,
те /...срётнеме там едён офицёрин з
бели дрёи/ и ме е крстйл рускьи войник,
офицёрин/ сичкьи српскъи офицёри/
ОФИЦИАЛЕН, ОФЙЦй^Яйа, о, й
/дн е од официалнио нардт/ у
ОФТИКА, • та Ж. Охтика. '
ОФУСКУВАЛ СЕ нсв., св. офУс-
КаМ се Изривам се.
ОФЦА, ОфЦАта -Ж’., мн. офЦй ,
ОФЦйте ./че опйше вдло, дфца, коза/.
ОФЧАР, о м., мн. ОФЧарйё, те,
ум. ОФЧарЧё /и детёто порасне, ...
зиме на учйлиште, лёте с волдвете, да
гьи пасе, елй па офчарчё]
• -ОФЧАРСКьИ, Ка\ Ко, Кьй; 0Ф-
ЧДРСКД ТОРБИЧКА. раст.... . CapseLla
bursa pastoris.	-
ОФЧИ, а, о, й /дфчото е млёко
най убаво/ расдл сос дфчо мёсо/
ОФШКьИ, Ка, Ко, Кьй Овчи
/дфшка капа/
ОХОТА ж. Желание /без охота,
без апетйт/ без охота не тй се рабдти/
ОЦДЖПАЛ нсв., св. OiIAdHM Из-
цеЖдам, прецеЖдам. : 
ОЦАНИЛ св., взвр. оЦё.ййМ се
Наема,; главя /оцанйло се у едён чор-
баджййа, пасло му кравата/
ОЦЕНьАВАЛ нсв., св. оЦёййМ.
ОЦЕТ , о /м. /ногу е къйсело, като
оцет/ кога оцёто е ндгу силен, он че
разйадё и садд]
ОЦРВИЛ СЕ св. Изчервя се /и
се оцрвй/ -
ОЦРПИЛ СЕ св. Седна или за-
стана в неприлична поза /чёкай да
натргнеме гаштите горе! дти си се
оцрпйла така?/ оцрпила се! пдкри се![
’ ОЦРПУЕЛ нсв., св. : оЦрлёМ От-
черпвам /сос чапчако че оцрпуваш су-
роватката и като сё йа оцрпёш, сйре-
ньето остава на топка/
ОЦУТРА адв.', вЖ. . ‘ОТСУТРА От
сутринта, днес сутринта /йа оцут-
ра ойдёх с камидн/ матеница йма блага,
бйхь од оцутра/ оцутра пйхь, па сега се
растрёзнуем/
ОЦУЦИЛ СЕ св. (за дете) Мъкна
се след майка си; залепя се за
някого /дн по мёне йде, оцуца се по
мёне/
04! мЖд. Вик за нзкарване на
овце, за отпъЖдане на свине.
ОЧАСУЕЛ нсв., св. оЧё.и!еМ, аор.
св. оЧасё. (к) , прч. оЧас^Я, а, о, й
Чрочасвам.
ОЧЕЛ нсв. Искам /штдм она не
йска, па йа дчем ли йа?/ нече! — дче,
дче!/
ОЧЕПОК, О м.вЖ. ОТЧЕПОК
Откъснат филиз, откъснато клон-
че, стръкче от растение.
ОЧЕПУЕА нсв., св. оЧёпйМ, в£.
ОТЧЕПУЕЛ Откъсвам, отчупвам /оче-
пили стеблдто от слйвата/
ОЧЕТРИ адв. нум. Четворно,
на четири ката /па го завйх у еднд
одейало (одейалото ддве бёше) и тё
такваа црга, та му дойдё дчетри/
ОЧЕЧКАТА адв. 1. По очи.
ОЧЕЧКОЛ адв., вЖ. ОЧЕЧКАТА
По очи.
ОЧЕШУЕЛ нсв., св. оЧёШеМ Че-
ша, очесвам.
ОЧИЛА, оЧйЯата мн., ед. оЧй-
Яо, то ср. /ндгу се нагревйали
очйлата/
ОЧИОТВАРАНьЕ, то ср. Внима-
ние , старателност /нашио занайат
е сложна работа, трёбе очиотваранье/
ОЧИНИЛ св. Оправя, очистя
/да вршад жито и най пдсле да очйнат,
да караат на воденйца/
ОЧИСТИЛ св. Очистя /колёра
като те фане, на место те очйсти/
ОЧОБОЛь, ьо м. Очебол; бо-
леет по очйте на овцете.
ОЧОФ, дЧоЕо м. Втори баща.
ОЧУКАЛ св. /очукаме грсниците,
остане само качйштата/
ОШ адв., Вк. ОШТЕ /огрейала
мёсечина... дш по йасна че огрёе/
ОШАЛьКьА, та , мн. оШ^Яь-
Кьй,:те Хлъзгаво място.
ОШАЛьУЕЛ СЕ нсв., св. О111£.ЯьйМ
се Бягам от работа, ставам не-
.послушен.
ОШАФ, oullSo м. /кусни си ошаф/
а, компот! онд билд ошав бе!/
. ОШАФКА,. та ' м., мн. оШ^фКьй,
те Всяко от сушените плодчета,
от които се вари ошаф /и си земаме
лъёп и ошаф и гьи раздельйме на сёкой,
по дёсёт на човёко ошафкьи/
162
г ОШВИЦИ, те мн. Везана-пазва
на ' кошуля ' /по голёмо. от мушёбак;
от чойа, потплатено сос платно,
жените го ндсеа/
ОШЕНПИСНЕЯ СЕ нсв. Подозирам
някого в нещо., ,	
ОШТЕ адв. /имало и дште — бак-
тисайа/ и сега пъкло нема дште/
ОШТЕТИЛ св. ПовреЖдам, из-
хабявам /оштетйла си басмата/
ОШТРБИА св. 1. Нащърбя; 2.
аор. ouJTPbe (X) , прч, оШтРбёЯ, а,
о, й Ощърбея.
ОШТУЛьДЛ СЕ св./ аор, оШтУ-
Яь£ (X) ае, прч. оШтУЯь&Я се/ а, о,
й Ослабел /оно се оштулъало, примо-
рило се/		'
ОШТНР РОД (само в клетвн) .
П
ПД адв, 1. Пак, ртново /сё
зарачали: па дойди!/ гъдргъи избега па у
црвёни брёк, па у кумовёте/ бастуно се
строгий на две — вукд па не бёга/ апнаа-
ме што апнааме, мако, дле мале, мако
орйзец и па — карай, карай!/; 2 . Пак,
също /пдсле правиме важица, па од жй-
тото/ пойддме йазе, калина, мара, васа,
па васа —две васини/ музооме сега па
пёт/ и да се премдриш, па не бйва/ па не
се знае, спал ли е, одзевнал ли е ндгу/
ПД сз. /па не могло така/ а па йа
сам малко затекла/ па да го мёлъеме па
брашно/ па тиа, наште, тамо че го
тражат това!/ она па нёшто турй да
вапцуе/ па пдсле че прайме па дгледи, па
че се мине малко, па че ддат свекрви, па
че ме изведат на дро/ тогай че ме дове-
дад дотука и па нандво — па ти гдскъе,
па ти вино/ това е патйлка па тука/
нашто па нйкаде го нёма/ едён па по
нйхъ па везуе/ оти ви рёди па вас?/ кого
че учат? — па тебе/ турци па били; па
света недёлъа глодали/ нёмам па!/
ПДБЕРОК, о м. Повторно бра-
ке след редовната беритба /кат
дйдем по паберок на орёси/
ПЛПЛВИЦЛ, та Ж., мн, лад&Ей-
Цй, те /вашкъи по добйтоко/
ПЛПЛЛ нсв., взвр. л&даМ се
/врёли каменъе од небдто че падат/
четврти фнук се падам на дедо йован/
ПЛИ ИЛ нсв. Гоня, пъдя /ама
поп лёсно се не пади/ едён човёк ни пади
да не рёжеме травата/
ПЛИ ИНД,., .та Л., ...мн. ладййй,
те, ум. ладййгКьй /каменъйта па-
дйнгка/ крайничка падйна/
ПЛИНЕЛ св., взвр. лАдйеМ се
Падна /паднах, надето фана ме под
мишкъи/ тамока ндгу паднали ваште
руси/ вймето и паднало се/ ндй ли си, на
нёйа ли се падна?/ мёне ми се падна
одайата, каштата у него остана/ ,
ПДЗЛВЛНТИН, о м., мн.. лаза-
Б&йтй,.. те Паз в ант /ойдёме бахчй-
те, и нйе сос дла сме децата, а ёка и
рада са пазаванти/
ПЛЗЛР, о м. /на пазаро като. за- ’
качи нёкоа невёста, она ако се скора, да-
ва и бакшиш/ йдат на пазар, зёмад дар/
ПДЗЛРИД нсв. Па заря /йакъиме,
а да пазариме тутунъо, вйе йматету-
тунъ код ж а/ давай капар, пазарй, глёдай
пдвече да капарйраш/
ПЛЗЛРИШТЕ, то ср., мн. лаз&-
рйШта, та /говёжго пазариште/
ПДЗЛРСКьИ, Ка, Ко, Кьй / пазар-
скъи лёп/ пазарскъи пат/ пазарскъи дён/
ПЛЗВЛ, та А., :мн. л&з£й, те ,
/и го тури у пазвата, на жёшко/ - ’ .
. ПДЗВДРНИК, ом., мн. лаз£&р-
ййЦй, те Част от дреха, която
покрива гърдите /памучното^плат-
нд) за ракавй и напдлъкъи, за пазварник/
ПЛЗ ИЛ нсв. Пазя /умрёлио го па-
зиме цала ндш да го не прескдкне мачка,
кокдшка, човёк/ пази да го' не, скашка/
калйно, пази, дтй че ме вйдат. — и йа
уш пазим/ онй са пд голёми, мдж да ни
пазад од децата, да ни не бийат/
ПЛИ, л^йо м. Дял.
ПЛИЛК, о м., мн. л^йаЦй, те.
ПЛИЛНТЛ, та Ж., мн. лай&йтй,
те Наклонено дърво, 'което..крепи
стълбовете в стената на къща.
ПДЙДНТОФ, лай&йтоёа,  о ,/й
/пайантова пострдйка/ старите кашти
дрвени, пайантови/ .	: .
ПДИДНТОСУЕЛ нсв., св, ; лайай-
тди!еМ, аор. , св. лайайтосА (X) прч.
лайайтос^Н, а, о, й Чкрепвам; с
подпори. '	\	;	• 
ПДИТДК, о м., мн. лайтёЦй,
те, (тур,; paytak.) Кривокрак. • •
ПДИТДЛ нсв. Ходя тромаво,
замятам си,краката.
ПЛИТОЙ, о м., мн. лайтойьё,
те Файтон.
ПДКЕ, то ср.,- мн. лаКета, та
Пакет /у паке] со сё паке]
ПДКОС, лаКостй. Ж. /по мйтров-
дён — мйшлъако. че седйш така, мйшо
па праи покос/ а напраиме ли пакос,
лёгнеме си додёка нёма женйте од
работа/
ПЛКОСНИК м. /осам пйлишта
здрле гъи вртй, едён пакоснйк кокдшка/
ПДКОСЧИИД, та м., мн. -лаКос-
Чйй, те Пакостник.
163
ПЛКОСЧИЙКА, та Л. , . мн.: ла-
КосЧййКьй, те Пакостница.
ПАЛАВАК, о м., мн. лаЯаЕ&Цй,
те Палавник /ногу палавак! че го
пльасна!/
ПАЛАЗИРАД нсв. и св. Парали-
зирам.
ПАЛАКДРЦИ нн. Жители . .на
Палакария )ндгу сам доволен от тййа
палакарци)
ПЛ71АЛАР, о. м., мн. лаЯаМа-
рйё, те,, ум. ^лаЯаМарЧё Гвоздей,
пирон . )тува паламарйё. немало —
клинче] сйтни паламарчёта)
ПАЛАЛИИА, та Ж., раст. Cir-
sium arvense.
ПАЛАЛЧТ,.. лаЯаМУдо и. Пала-
му д Iпаламудо нёма кости]
ПАЛАНИзА, та лк., нн. лаЯ&й-
дзй, те Кантар.
ПАЛАТ, о м./мн. лаЯ^тйе, те
/седёла е нёкоа кралйца тууа, имало
палат нёкакоф)
ПАЛАТКА, та Ж., нн. лаЯ&т-
Кьй, те.
ПАЛАФ, лАЯаЕа, о, й.
ПАЛАШ," о и., нн. лаЯаШйё, те,
ун. ’ЛаЯаШё ]вддешё с нёго две кучишта,
едндто бёше рунтаво като мече, а
другото палаш, ловджййско куче) човёче,
едно палашё ддлъе коку ме дрса!)
ПЯЛИМ, о м. Широк ремък
под опашката на впрегнат кон;
подопашник.
- ПАЛЕСТИНьА Ж; Палестина.
ПЛЛЕЦ, о н., мн. л&ЯЦй, те.
ПАЛЕЧНИК, о м., мн. л&ЯеЧйй-
Цй, те Палешник )палъечнико од рало-
то/ палечнико жёшок)
ПЯЛьИЛ нсв. Паля /до равньёнье
' сака дзаран, сака вечер кандило палъиме
на грдбо)
ПАЛИЦА/ та лк., нн.' лАЯйЦй,
те, !вЖ. ПЛЛКьД Фитил на кандило
заедно с тенекията, през която
е промушнат. •	-
ПАЛКьА, та Ж., мн. л&ЯКьй,
те Фитил на кандило заедно с
тенекийката, през която- е про-
мушнат 1палкъа — от тенекъё йзрёзано,
тангко, тесно, и настрёд го промушиме
сос манъёнгъко паламарчё и туриме елй
"трат, елй од восокд свёш напраиме, от
памук прёден напраиме фитиль и го
усучёме и протргнеме у аламйново саан-
чё — като блъудё] палкъа од вдсок, от
стара трат]
ПАЛТО, лАЯтото и • лаЯтдто
ср., мн. -л^Ята, лДЯтата лаЯ-
т&та. • • .	.	;	-
ПАЛТОЛОНьЕ, те нн. Пантало-
ни /и бёше ёкстра тердзййа — бёше ми
направйл дрёи руснъачкъи, палтолднъе,
курка, чизмёта, шипела)
ПДЛьЧШКЯ, та Ж., нн. л&ЯьУШ-
Кьй, те Искра.;
ПЯЛЕТ, лаМетт^ ж.
ПЯЛЕТЕН, лАМетЧа, о, Ч.
ПДЛТИЛ нсв. Помня.
ПЯЛЧК, о н. )едндто си ткаеме
бело бало, другото црно бало, памук не
сё слага) ставйаа и памук и свйла, па за
лёте, лётно) белен памук) па се мйне
еднаш сос днай памук, простио што ё/
ПДЛЧКЛИИКЯ, та Ж., мн. ла-
МУКЯййКьЧ, те.
ПДЛЧЧЕН, лаМУЧЧа, о, й )мёлез-
но — осндвата му памучна, ватдко
качйшен)
ПДНЛГОН адв. Излишно, в по-
вече )ймам панагдн сёно); НЯ ПЛНЛ-
ГОН Допълнително /на панагдн турй
дште малко)
ПДНЛИР, о м., нн. лайайрйе,
те.
ПЯНаГЯР, о м. 1. Дискос; 2.
Тезгях за продаване на свещи в
черква.
ПЯНаГАРИЖИИА , та н., мн.
лайгаарджйй, те Продавач на
свещи в черква.
ПЯНИЕЛКЯ, та Ж., нн. лАЧдеЯ-
Кьй , те /кумд држй свештйте, лдени,
сос панделкьи)
ПЯНИЧРИН, о н., мн. лайдУрйе,
те Пазач.
ПЯНИЦА, та Ж., мн. лаййЦй,
те, ум. лаййЧё )снаата нёче да ста-
не да сйпе маньджа у панйцата) да ти
турим у паничёто од расдло?)
ПЯНгьАКьАЛО, то. ср. Мрънкач
)тажничё, дти пангькьа, пангькъало)
ПАНьКьАЛ нсв. Хленча, мол^т
)онй от тдгай почнали да пангкьат/
стйга си ми панъкъал)
ПАНьКьАЧ, о н..Който винаги.
се оплаква й хленчи,.мрънкач.
ПАНТАИМИА, та и., мн. лАй-
таджйй, те Глёдач на карти.
ПАНТОЛОНИ, те мн. )па йа пд
арёсуем сега ~ пантолдните)
 ПАПАИИЛьКьА, та Ж. раст. Лай-
кучка, . подрумиче Matricaria;
chamomilla.^
ПАПОК, о м., мн. л&лоЦй/ \те_
Пъп /и детёто се родй прет кашти
вднгка... и навикааме баба, преврза папо-
ко сос конец, стёгнато, и со ср по осёче
му папоко)   ’ .
Ц;: ПЯПРАТ , О н.
164
ПДРД, та^.-, мн. -л^рй и ларй,
те 1. мн. Пари /сё на пара, а и пара-
та ексйк стана! пратиме едён за лёп,
фураш, дадёме му пари] йа сам рдден
бёс пет пари/че дадёш мако пари баба
тёна да йа водим у едфийа/ 2. Стара
парична единица t равна на поло-
вин стотинка * !дёсет пари/; ум.
ПДРЕ, то ср., мн. ларёта, та 1.
Монетка /прёушкъи, од манёнъкъите
парёта,не знам каквд гъи вйкахьа 2.
мн. Лкэспи на риба; 3,. мн. раст.
Парички, Bellrs perennis..,
ПДРД, та А', /че затйснеж бутелъ-
къата сос еднд прано, чисто да не
излази парата, да се испари бутелъкъа-
та да е чиста/
ПДРДКьЕНИЕ, то ср. 1. Имот. в
чуЖдо землище; 2. Ненормален
човек.
ПДРДЛИИД, та м., мн. пара-
Яйй, те Богат човек, с много па-
ри; който се занимава/ с пари,
ковчеЖник /да вйдиме касмёто, кдй е
паралийа/ парлан — паралийа, кофчёж-
нико на булъугбашийата/
ПДРДН ПДРЧЕ Нещо. съвсем
скъсано, счупено (тур. paramparqa)
/сйчко стана на паран парчё/
ПДРДОТ, лараддо м., мн. ла-
раёдй, те Параход /низ дунаво сос
параддо/
ПДРДСТДС, о м. /йаденъе турат,
пдпо парастас четй, свёшти горат,
кандйло горй у чаша/
ПДРИДО, то ср. Горещ извор
/она е на парило/
ПДРИЛ нсв. Паря, запарвам
/бутелъкъата парши/ ...млекдто сака
ндгу чистота — парёнъе, миёнъе/
ПДРДьДФ, п^рЯьаЕа, о, й Дри-
пав , парцалив.
ПДРДьДЦИ,	те мн.	Парцали
!снёк на парлъаци)
ПДРЛДКДЪК,	о	м.	Дъсчена
ограда.
ПДРТИЗДНИН, о м., мн. лартй-
з&йье, те /чували сме партизанъете
една недёлъа/
ПДРТИИД, та i., мн. л&ртйй ,
те /сите сега партии... ймат ли тука
свой претставйтели! партийата се е
уйала/
ПДРЦДД, о м., мн. ларЦаЯьё,
те /збйрай си парцалъёте!/
ПДРЧЕ, то ср., мн. ларЧёта,
та 1. Парче; 2. Чиле преЖда (за
вътък) /ватдко се мдта на клубе и от
клубёто го мдтаме на цави, за вапцу-
ванъе го намдтаме на парчёта/
ПДСДПОРТ, о м. /дай си паса-
пдрто!/
ПДСЕ СЕл нсв. 3 ед.  Влиза в
период на оплоЖдане /кобйлата се
пасе/
ПДСЕД нсв., аор. пАсО (X) ., прч.
л&саЯ, л&сЯа, о, й Паса /откара
кравата да пасе по орёсите/ они пасат,
йа не пасём, гушим се само/ пасо.биво:
лъётата/ коейли сено за зимно. врёме,
лётно врёме гъи пасли)
ПДСЛЕ, . то ср., мн. пасМета,
та Мярка за npeiua /балено кога
ткайат, сё пасмета ли гъи вйкат?/ по
стд и дваесе нйшкъи еднд пасмёнце/
дёсет чёшелъници — еднд пасме/
*ПДСНЕЛ св. Попаса малко /цал
ден не гъй е паснал! дбу се, йди искарай
го прасёто!/ волдвете да паснат/
ПДСТДД, о м., мн. ласт&Яье,,
те нов. Снопче сухи ткткэневи. ли-
ста /калъп тутунъ/
ПДСТИР, о м., мн. - пастйРйё,
те.	-	..	-•	.
ПДСТИРЛЪК, ом.	- -
ПДСТРЛД, та ik. /и са гъи ис-
клали, направйли гъи като пастрма/
ПДСТУК, ^пастУо, м., мн. пас-
твой, * те 1.. Жребец за разплод;
2. Дърво в- колата ме±ду пред-
ния и задния колесник. -
ПДТ, о м., мн. п&тйШта; та,
мн. бр. п&тй /чорбаджййскъио пат/ по
пат не дди, из нъйви дди, из лъивади,
дди/ и на пато седат жени/ на никулден
на 'пато бёеме. по никулден [тука
пристигнааме/. влазйл свёкор* ми два
пати у чифлицй/ патишта градёте/; DO
ПДТД Друг път !като доеж до пата,
тогай/	‘
ПДТЕРИЦД, та;. Л., мн. пАтеРй-
Цй, те;. НД ПДТЕРИЦД /йа‘йдем на
патерица, никдлова патерица/ /
ПДТИДКД, та , мн. патйЯКьй,.
те /това е патйлка па тука!/ таква е
патйлка билд, та сега е вишлд раат
малкучку/
ПДТИДО, то ср., мн. патйЯа*,
та )имала сам патила да патим)
ПДТИЛ нсв. Патя: /лани маца
пати от тангко/ она^ ли го е патйла,
баба и ли и казувала — не знам]' досёга
не сме патйли, топрва че патиме/ -
. ПДТДИИЯсДН, о м., мн. латЯй-
джёйй, те Домати. - .	/
ПДТДИПЖДНгКД, та мн. ла-
тЯйдж^йгКьй, те Един домат' /дали
че ми дадё патлиджангка да апнем?/
ПДТОНОК, латойдга/ о, й-Чер-
но Животно с бели крака.
165
ПДТРДФ, п^траЕа, о, ri Кри-
вокрак. '
ПДТРОН, о м., мн. латройьё,
те.
ПЛТРОНИДШ, о м., ми.- патрой-
daulrie , те.
ПДТРУШД, та ж. Кривокрака
Жена /е, патруше нйедна!/
ПДТЧЕЛ нсв. Пътувам /йма пат,
сака да се патуе/ оттука сам патувал
йазе у сдфийа соз бйволье/
ПДТУШКД, та Ж., мн. п&тУШКьй,
те Пътечка !патушката е била не
като сега — еден по еден минаваа/ оти
изорате патушката да нема пат?/
ПДУН, о м., мн. лаУйьё, те
/пред нёйа до два ми пауна, а по паупьё-
те мара белогратка (песен)/
ПДННОФ, паУйоЕа, о, й /пауно-
ви пёрйа/ пёрйа от петлите, паунови,
гьи вапцуеме алени, горе гьи забодёме,
онй дёка са криви.../
ПДУЧИНД, та Ж. ПаяЖина.
ПДФИТ, О .м., раст. Повет,
Clematis vitalba.
ПДФИТЛьДК, о м., мн. п&фйт-
Яь&Цй, те ; Място,. .обрасло с
повет.
. ПДФТИ, те мн. /и чедадёме... еднй
дбеци позлатени и еднй пафти срёбрни/
; ПДЦЕ, то ср;, мн. паЦёта, та
Малко кученце /бучави кутрёта/ ко-
га си пошла, едно пацд цървёно, зад
нёйа, прёд нёйа и йа дрсало по опрегачо/
ПДЧД, та ж. /на свинчёто од но-
дзёте вариме пача/ вариме ченйца, ндси-
ме колъиво, па си ручайа, пачаправат/
ПДШД, та Ж. /да купиме нов
балкан за паша и за дрва/ :
ПДШД, та ж., мн. паШй, те /би-
лд забранено паша бугарскьи да говори/
ПДШДЛЪК, о м.
‘ ПДШДЛПОРТ, ом. Паспорт.
ПДШИТЕН, паШйтйа, о/й’Оста-
вен .на паша, който е на паша
(за добитък) /пашйтен конь/ ;
ПДШИШТЕ, то ср., мн. ri^ulriulTa,
та Пасище. .
ПДШКЧЛь, о мл, мнЛ_паШКУЯьё,
те Дрипа, парцал /пашкуль дрёа нё-
ма, дури страшно!/ като исус, еден паш-
куль отпрёш, едён одзат, па и село во
село гола/ ни дава да се облечёш, нй да
онддииь пашкульёте да ни.зёмат сега/
ПЕВЕЦ, о м., 'мн. пефЦй , те.
ПЕИД,та ж., мн. пёдй, те Пе-
дя /пёда сланйна/ като една пёда
грёбенецо/	- / ':
ПЕИЕСЕ нум. , Петдесет /че дадёш
педесё гроша на шарангкоте/
ПЕ2>Д, та ж. Срам, позор /на-
прай се за пёза, изложи се/ лдш човёк,
за пёза станал/
ПЕ2?ЗЛьДК, о м. Стръмно мяс-
то със слаба почва.
ПЕИКД, та it., мн. пёйКьй, те.
ПЕК, о м. /пековйто врёме, ногу
пёг бёше/
ПЕКЛьД, та Ж., мн. пёКЯьй, те
1. мн. Дантели /тантёли от свила,
плётени на рака, за кошульи/ на ракавй-
те пёкльи, сос каберйе, сос шивачка йгла
праени/ пёкльи — о цвйла, вапцано/; 2.
Илик на дреха.
ПЕКОВИТ, а, о, ri Много горещ '
/пековйто врёме, ндгу пёг бёше/
ПЕЛЕНД, пеЯей&та Ж., мн. пё-
Яейй, пёЯеййте и пеЯеййте, ум.
пёЯейгКа Пелена; детско одеялце .
/ако нёма никой, тура метлата... врз не-
го, врс пеленйте, да не го фаштат ло-
шотйи, бдлькьи/ манёнгкото детё у ровй-
ната го баньам и пёлените му испёрем/
ПЕДИН, о м., раст. Artemisia
absinthium.
ПЕДБЕФ, пеМбёЕа, о, й Пем-
бен, яркорозов.
ПЕНьД, та ^.Пяна /като забуаме
вуната с пералькьата, она пушти пёньа/
ПЕНгГьДВИД СЕ нсв. Глезя
се, капризнича; занасям се, за-
качам се /тате, байа па се пенггъави/
на пендёк се пенгъгъави/
ПЕНИДРКД, та Ж., мн. пейд^Р-
Кьй, те Златна монета, Жълтица.
ПЕНИЕК адв. НД ПЕНИЕК Напук;
наопаки /на пендёк ти ойдё сйчко/
рабдти на пендёк, на тебе да ти напа-
кдстуе/ на пендёк се пенгъгъави/
ПЕНИЖЕРД, та Ж., мн. пёйдйе-
рй, те, ум. пейдйерё Прозорец /у
пёнджерата седи па си глёдай наддлъе/
ПЕНИЖЕРСКьИ, Ка, Ко, Кьй1'
Който е за пендЖери, за прозорци
/пёнджерскьи лйскъе, кнйгъи/
ПЕНьЕС, пёйьеста, о, й /пё-
ньеста вода/
ПЕНьИ СЕ нсв.
ПЕНьЧГД, та Ж., мн. пейьУаьй,
тег ум. . пейьУШЧё Пън; дръвник
/че завртй сврдело у пеньугата/ да
кратиме пеньугьите/
ПЕНЦИИД, та Ж., мн. пёйЦйй,
те Пенсия /пёнцийата не стйга/
ПЕПЕЛ, пепеЯтЛ Ж. и пёпеЯо
м. /дрвена пёпел/ Лескова пёпел, букова —
сё една/ пёпело/ пепелта да а пресёе/
ПЕПЕЛИНД, та Ж. Черна недо-
горяла слама.
1 66
ПЕПЕЛьИФ, лелеЯьйЕа, о, й
1. Който е направен .с дървена
пепел, който съдърЖа дървена пе-
пел /от прауто — пепелъйва вдда; пе-
пелта да а прессе па да тури у грне та
да заври; като се затаи, да исцади вода-
та и да си топи главата/; 2 . Сив .
ПЕПЕДИШТЕ, то ср., мн. пепе-
ЯйШта, та /а кога дойдёх тука, пепе-
лйште затёко, друго нйшто/
ПЕПЕДНИК, о м., мн. лелеЯйй-
Цй, те Място долу във фурната,
където се събира пепелта.
ПЕПЕРИЧЕ , то ср. раст . Poli-
gonum hidropiper.
ПЕПЕРБГД, та Ж., мн. лелерУ-
аьй, те Пеперуда.
ПЕРДЛьКьД, та А'., мн. лерАЯь-
Кьй, те Бухалка за пране /и като
земе вапйро една таково, пералъкъа... и
като фрлъи сос пералъкъата, та у
гъоведжо/
ПЕРДТЕН, лер^тйа, о, й Кой-
то е за пране /ператнио котёл/
ПЕРДТНьДК, о м., вЖ. ПЕРДТ-
НИК Голям котел, в който се грее
вода за пране.
ПЕРДТНИК, о м., мн. лерётйй-
Цй, те Голям котел, в който се
грее вода за пране.
ПЕРВДС, лерЕАзо м., мн. лер-
Еазйё, те Перваз; ръб, ивица от
друг цвят по краищата на кърпа,
забрадка /урна крпа с первое/
ПЕРГьЕЛ, о м., мн. лераье-
Яьё, те.
ПЕРИДФ, о м. Бой /пердаф не е
йало, та не слуша/
ПЕРИДШ, о м. Четвъртита пръ-
чка, с която се изчуква и се из-
тегля коЖа при шиене на коЖух.
ПЕРПДШИД нсв. Бия /че слушаю,
дти че пердашим!/
ПЕГИЕ, пердёто ср., мн. пёр-
дйШта, та 1. Завеса за прозорец;
2. Навес, плевня /пёрде че напраиме.
та те ти пердёто! онд се е соринало/ па
го збёреме у рамката (тутуньо) и го
складйраме у пёрдишта/; 3 . Очна бо-
леет катаракта /глёда, а не вйди, а
не е пёрде; ако е пёрде, ддктурйете че го
тргнат/
ПЕРИБК, о м. Пух /ако излазим,
на пердух че ви направо!/ саде пердуу,
лёчко като пере!/
ПЕРИБШИНьД, та Ж. Перушина.
ПЕРЕКьЕНИЕ, то ср., вЖ. ПДРД-
KbEHDE 1. Имот в чуЖдо землище;
2. Ненормален човек.
ПЕРЕЛИНД, та Ж., мн.лереЯй-
йй, те Пелерина.
ПЕРЕД нсв., аор. ЛРё (X) , прч.
лр&Я, а, о, й 1 .Пера /йа пёрехна че-
шмата /онй . сёкъи дён пёрехйа/ 2 . Бия
/ако се забйеме там, че пёреш с
тойагата/
ПЕРЕС, пёреста, о, й, вЖ. ПД-
ТОНОК Черно Животно с / бели
крака.
ПЕРИШТЕЦ, о м. КоЖно гнойно
заболяване, изприщване /у слаби-
нйте, пот колёната се лъупи и течё
жъта вдда и крф/
ПЕРКД, та Ж., мн. пёрКьй, те.
ПЕРКО, то м. Лекомислен, вя-
търничав човек /перко, не се грйжа
нйто за макьа, та нёли мёне да ме глёда/
ПЕРЛИД СЕ нсв. -Хваля се.
. ПЕРНДТ, а, о, ,й; Който стъ-
рчи от двете страни /пернато
елечё/ аба — сё пернато стойало/ ?
ПЕРО, перёто ср.., мн. .пёрйа,
та, ум. лёре, лёрЦе, мн.\лёрЦа 1.
Перо на птица /(йма) едно перо на
стдджеро, дувне ли ветерд, пердто на-
кадё кара, там че фрльаш/ паунови пё-
рйа/ три пёрйа и подпали/ лёчко като
пере/; 2. Перо на растение /от кро-
мйдо пёрйа/ да турим тййа пёрйа на
кравата?/ от чёсан лук пёрйата/ 3 . Вид
шарка при тъкане /като се ткае, онд
на шаркьи доджда, тййа шее нйшкъи
што са удёвани, и на пёрйа доджда оенд-
вата/; НД ПЕРО /дап — се.сечё на перо]
ПЕРБНИКД, . ПИРБНИКД , -та .
мн. перУййКьй, те раст. 'Iris . 
ПЕРЧИК, - о м., мн. перЧйЦй,
те, ум. перЧйЧё- Плитка,- сплетена
коса; кичур коса /перчик—на еден
сплйт, соз бапкьи, наддлу — бапченйк/
сака нёкако да си вржем перчичёто/
българите оставйали си перчицй] така
перчицйте им бучави бучави, сума грдз-
но!/ русите влезнайа, като забричйа ма-
жйёте, сё им отсёкоа перчицйте/
ПЕС, о м., мн. лёсоёе, те
/ддма лежйме като пёсове/
ПЕСЕН, песейт& и ПЕСНД, лес-
й&та ж., мн. лесейтй, те и лёсйй,
лееййте, ум. леейё /йа песен знаех,
ама сам йа изумила/ от пёсна, нйшто не
става/ на данчето песната/ убава ти.е
песната/ свйркьи, песни/ она не ё по
песнйте/ бджее, йч нёма да ме жалъат,
тй — по песентйте, дн, — по ордто/
малы те песнёта/
ПЕСНИЦД, та Ж., мн. лесййЦй,
те Юмрук. j	...
167
ПЕСНОПОЕЦ, о м., мн. лесйо-
лдйЦй, те Певец; човек, който
знаё да пее.
ПЕСОК, лесоКб, м. Пясък /пуш-
ка му е песок напунйла/ тражйа брата,
што гьи изоднёсе водата, намерйа гъи у
песокд/ коку пати гьи прендсиме, таман
да се истресат от песокд/
ПЕСОКЛьИФ, лесоКЯьйЕа, о, й
Песъчлив.
ПЕСОЧЕН, лёсоЧйа, о, й Пя-
съчен /жъта (зёмйа) — песочка/
ПЕСТИЛь, о м. /да го настапим
да стане на пестйль/
ПЕТ нум., чл: леттё и леттё
/пед дена/ йа сам рдден бес пет пари/
петта дена/
ПЕТЯ, петита Л., мн. лётй,
летйте /набддох си петата/ ймашеа
калёври, бес пёти, като кльапёта/ не се
дди босо, да не бёрат петите/
ПЕТЛК, о м., мн. летёЦй, те
1. Петак; 2. Вид волоки подко-
ви /голем петак/ малак петак/
ПЕТЕЛ, о м., мн. лётЯй, пет-
Яйте, мн. бр. лётЯа, зв. лётЯьо,
лётЯе, ум. летЯё, летЯёйЦе /петёло
че испоё] петлите пропойат/ ела петле,
кльуцни асёнгка!/
ПЕТИЛЛ, та нум. /петйма бракьа
кашта прават/
. \ПЕТ ИЛЕН и ПЕТИЛЕН, а, о, й
/петймен да вйди тдо човёк/
. . ПЕТИНЛ, та нум. /петина бра-
кьа/ петйна зётове/ а бёа дваесе и
петина у една кашта/
- , ПЕТЛЕЦ, о м. Цяла, неразчу-
пена ядка на орех; 2. Ударник в
ловна пушка; 3. Пъпка на ли-
цето^която сърби. ,
ПЕТНЛЕСЕ нум. /и са работали
петнаесе дёна/
... ПЕТНЛИСЕТИ, а, о, й /петна-
йсётиодён/
ПЕТОК, о м. Ден, в който се
пости /стрёда, пёток — сё е петдк/ и у
петдко блажиме/
ПЕТОК, о м. Петък /распети пё-
ток/ блак пёток/ умен пёток — испраш-
та еелйденд/ у пётоко/
ПЕТОЛИРКЛ, та Ж., мн. лето-
ЯйрКьй, те Златна монета * от>пет
турски лири /жатици — петолйркъи,
пендаркьи/
' ПЕТОРЕН,' летдрйа, о, й.
ПЕТРОВЫ ГЛШТИ раст. Лисичи-
на, Corydalis.
ПЕТРОВЙЕН /абё' до петрдвдён
коку врёме имаме бе?/
ПЕТРОФ КРС раст. Lilium
martagon, Lilium bulbiferum /ако
го мерйшеш, че те успи/
ПЕТСТОТИН, ПЕТСТОТИН нум. /а
са имали петстдтин дёкари/
ПЕЧЛЛБЛ, та Ж., мн. леЧёЯбй,
те /кой дйдат на печалба каде батак и
се чудат, глёдаат тамо/ да бёга каде
стамбдл на печалба/
ПЕЧЛЛьИЛ нсв. Печеля /дйнгка
сега да печальи маку пари!/ нёма старец
кдй да и печальи на райнёто/ нелй е
дошла да печальи думи/
ПЕЧЛЛьОВНИК, ом., мн. леЧа-
ЯьдЕййЦй, те Печалбар; който пе-
чели пари /и като ддйдат печальдв-
ниците отам, и се чудат и казуваат.../
ПЕЧЛТИЛ нсв. Печатан.
ПЕЧЕЛ нсв., аор. лёКо (X) , прч.
лёКаЯ, лёКЯа, о, й Пека /лёп си
печё/ она не знаеше да печё, не знаеше
да ондде/ печат ракьййа од нёго/ брат
им пёкал ракьййа/ какд си пекла/ земёте
си мезёнце, изберёте по пёченгко/
ПЕЧЕРЛЕ, то ср. Пишерме, да-
ване на фурна да се пече нещо
срещу заплащане (ср. ’тур. pi?ir-
mek) печермё, што печат на фурньа на
драта/
ПЕЧЕС нум. Пет-шест /тука има-
ло печёс чифлйка/ печёс йльади лева внё-
сох у пдштата/ па че апнеме по печёс
кдмпира/
ПЕЧЕСНЛЕСЕ < нум. Петнайсет-
шестнайсет /печеснаесе гддин/
ПЕЧЕСТИНЛ нум. Пет-шестина.
ПЕЧКЛ, та ж., мн. лёЧКьй, те
/а пёчката гори, жёшко/ кофтдро си е
башка, пёчката си е печка/
ПЕЧУРКЛ, та Ж., мн. леЧУрКьй,
те /и нйе сме тръгнали за печуркьи/
ПЕШ адв., вЖ. ПЕШИ /на сдфийа
са пёш идёли/
ПЕШИ адв. /да патуеш пёши/ та
пёши ойддме. тогай нёмаше прёвозйе,
нёмаше такдво/
ПЕШТЕРЛ, та Ж., мн. лёШтерй,
те /йа че те вддим у пёштерата код
офчарйёте/
ПИЕЛ. нсв., аор. лй (X) и лй-
й&Х, прч. лйЯ, а, о, й Пия /а тй,
вйкам, штдм пиёш, че си печальиж да
пиёш/ обрна на пиёнье, парйте nuej пиё
му се тутунь/ оцутра пйхь, па сега се
растрёзнуем/ однёсоме им вода, онй пи-
йаа/ ойддх у нйхь..., и онй пйеа вино на
масата/ ама знаеш ли как пйехйа онй!/
йа си тука пййте!/ пите, лёште!/; ПИЕ
ОЧИТЕ /изводил змийата из огьйно, и
она че му пиё очйте/

ПИЖОЛь, о м., мн. лйЖойье,
те Охл1ов.	f •
ПИЙДН, а, о, й /вёчер ддйде
пийан па ме бйе/
ПИЙДНИЦА, та м:, мн.- лййайй-
Цй, те /мдй башта бёше пийаница/
ПИЙДНСТВУВДЛ нсв.
ПИЙАЧ, о м., мн. лййаЧйё, те.
ПИИДЧКД, тал., мн. лйй^ЧКьй,
те Ina ндгу не сам пийачка да се
интересуем!!
ПИИВАЛ нсв.
ПИЙНЕЛ св. Пийна /ч им да пи-
нем вода! па пийне чашата па да му сй-
пат/ значи пийнате сите!/ па сипййнат
па си апнат па като се разиграйат/
ПИЛА, та Л., мн. лййй, те.
ПИЛьДФ м. /у саботата се носат
йайца, варен орйе (пильаф)/
ПИЛЕ, то ср., мн. лйййШта, та
и лйЯёта, та 1. Пиле /осам пйлиш-
та здрле гьи вртй, едён пакоснйк кокдш-
ка/ койа квачка квачи? — онаа с малёнгъ-
къите пилёта/; 2. мн. лйЯЦй, те
Птиче.	'
ПИЛЕЕЛ нсв. Пилен.
ПИЛИШТДР, о м. ЛовдЖийско
куче за птици.
ПИПАЛ нсв. /йа сам мрсна мрсна
от тдо тутунь, да те не пипам!/ сакало
внимателно да пйпаш/ а вйе немой да ме
пйпате!/ като диплъйиме тутунъо у нас,
пипах сёкаде по кашти/ стйга пипа!/
ПИПЕР, о м. /пипёро си и тй
навесила/ пипёр туршийа/
ПИПЕРКЛ, тал., мн. лйлёрКьй,
те Чушка /пуните пипёркьи сос орйе/
ПИПЕРНИЦД, та л., мн. ийнёр-
ййЦй, те.
ПИПКА, та Л. 1.Попче на га-
зена лампа /фитйльо излази ис пйпка-
та/; 2. Кокоша болеет Hemeralo-
pia /като се застёвнува, фане да не
вйди... она дди, джупа, пйпката а фанало/
ПИПКАЛ СЕ нсв. Работя бавно,
нееръчно, лошо; бавя се.
ПИПКДФ, лйлКаба, о, й /пип-
каф човёк, нёма ддмах од работа, замах/
ПИПКО м. Пипкав /петлёто ис-
кукурйгало, детёто реклд: йж бе, пйп-
ко! — значи сё код нёйа седёл/
ПИПНЕЛ св. Пипна.
_ ПИПКОСУЕЛ СЕ нсв. Пипкам се
/она нёшто се пипкдеуе/
ПИПОНь, о м., мн. лйлойьё,
те Пъпеш /и гьи одвёдооме на бостаньо.
браме лобенйци и пипоньё]
ПИПОНьОВД ТРАВА раст. Цър-
кало, дива краставица Ecbalium
elaterium.
ПИРЕ ср. раст. Пирей, Agro-
pyrum repens.
. ПИСАЛьКьА, та Л., мн. пйсёИь-
Кьй, те /строшй ти се писалькъата/
ПИСЛР, о м. .
ПИСАРИЦД, та Л., мн. лйсарй-
,Цй, те Писарка.
ПИСКА, та Л.,,мн. пйсКьй, те
Свирка, пискун /писка от фрба, доде
йма мазга, се прави писка/
ПИСКДЛ нсв . /пйленцата пйскаа/
ПИСКУЛь, о м.мн. лйсКУНьё ,
те. 1. Писккхл /другата капа зема да
реже тава, пискулъ/ на фёсо пискульё];
2. Малка косица на тила /косица
одзаде/ пискулъ одзат, каса, манёнька
кдса/;3. Царевичен цвят. ...
ПИСЛО, лйсМдто ср., мн. лйс-
Ма, лйсМ^та. 1. Писмо /едён одавна
излезна, па бёше испратйл писмо — ндгу
студёно му билд!/ дали наде. им пйшеш
пйсмо?/ пиемдто дште алалем .у них/;
2. Грамотност /пиемдто е двои дчи/
ПИСОК, о м., мн. лйсоЦй, /те
Писък /сёкъи се радуе, кдй дошёл, пйсок
— голем/ какдф е пйсок билд, нйкой не
мдже да прйде да гьи спаси]
ПИСУЕЛ нсв., аор. ЛйсУЕД (X) ,
прч. 'пйсл/ё&А, а, о, й, нов. лйс^й
Пиша /тйзека сё си писуёш/ те ти
казах, чёра писува/ писал и пйсмо да
чува топдлата/ че казуем, тй писуй!/
ПИТД, та Л., мн. лйтй, те
Пчелна пита.
ПИТАЛ нсв. нов. /не пита про-
даваш ли го, штдм бендйше нёшто —
грабва го/
ПИУШКД, та л., Детска игра
/нафатат се еднд за друго децдь едно —
квачка, отпрёш, квачката гьи вдди и
вйкат: пйу, пйу!/ j	‘ '
ПИФКД ад. Л., ср. ЛЙфКо
ПИКТИИД, та Л. /дн станал
пихтийа, пача]
ПИШЕЛ нсв., аор. лйсё. (X) , прч.
лйс&Н, а, о, й Пиша /дали наде им
пйшеш пйсмо?/ отука го писали като
разбойник/ пиши: оплакуваа се, ндгу е
тёжог живдто/; ПИСАН, а, о, й
Красив /дойдда, сё бёа пйсани/
ПИШИ Л нсв. Запушвам, ’ за-
прищвам.
ПИШКАЛ нсв.. ..
ПИШКьИН неизм. /наакан човёк,
отворен/
ПИШЛДНьИЛ СЕ нсв. Пишманя се
/й йа йадём влажно, пишманьим се,
йат ме е, ама.../ од макъа пр иёма да
стйже клётвата, дти она се пишманьи/
башта се не пишманьи/
169
ПЙШТДДКД, та Л., вЛ. ПЙШ-
ТДДьКьД.
ПйШТДЛьКьД, та Л. , мн. пйШ-
т&ЯьКьй, те Свирка /йма треска да
прайме пишталькъи/; прен. Дете, ко-
ето много писка , вика /ее, пишталь-
къо, немой така!!
ПИШТИЛ нсв., аор. пйи!т£ (X) ,
прч. пйи!т£Я, а, о, й Пищя, плача
/кога дете от корём пиштй, истинало,
свйва се манёнгько у пёлени/ пиштах,
пиштах лед годйни/
ПЙШТОК, о м., мн. лйи1тдЦй,
те Пискун на гайда.
ПИШТОДь, о м., мн. пйи!тоЯьё,
те Питов.
ПДДВЕЦ, о м. , мн. пЯАфЦй , те
Молив.
ПДДВЙД нсв. Измивам, проми-
вам с много вода (за зърнени хра-
ни} /плави ченйцата/ плави лёшта за
готвёнье/
ПДДПНЕ, то ср. /и копааме царе-
вици до обёт, до пладне/ тййа го и на
пладне раньат прасёто/	...
ПДДИНИНД, пЯадййй&та Ж. /пра-
шйиме царевици, стана пладнина, айде
да йужнуваме!/
ПДДПНЧВМ нсв.
ПДДЗИД (СЕ) НСВ. Плезя (се)
/сё го плази йазйко/
ПДДЗИЦД, та Ж.', мн. лЯазйЦй,
те Плаз на рало.
ПЛьЛКДРПД, та Ж., мн. ост.
лЯьаК^рдй, те Плакат.
ПДьДКНЕД нсв. Плесна.
. ПДДДИК, он., мн. лЯ&МйЦй,
те Пламък /йма ли пламик у огьйно или
само жар?/ пламици на коджа мёста/
ПД73Н, о м.
,  ПЛДНИНЛ, пЯаййй^та -ж. , мн.
лЯ^йййй, пЯаййййте /имало една пла-
нина, гаста е била, та русите изгорйли
планината/ кафказйе като наша рила
планина/
.ПЛДНИНИС, лЯаййййста, о, й
/планинйсти мёста/	х
. ПДДНИНСКьй, Ка, Ко, Кьй.
ПДДСг, лЯазо м., мн. лЯ^зоЕе,
те 1. Плаз на шейна; 2. Път за
свличане на отсечени дървета. .
- ПДДС2, лЯ&сто м., мн. пЯ^сто-
£е, те, ум. лЯастё Малка копа
сено. '	•
ПЛьДСКДЛ нсв., св. лЯь&сйеМ,
взвр. лЯь^сКаМ се Пляскам', пли-
скам /гьаволье се плъаскаа по гол гас/
онд знае да пльаска у водата/
ПЛДСТДЧ, о м. , , мн; лЯастаЧИе,
те Човек, който пласти сено
/като тргнеме по друмо, поеме, а плас-
тачйё, жетварйё подвйкуваат/
ПЛДСТЕНьЕ, то ср. Събиране
сено на Пластове, на редове
малки купчини /собиранье на копи
сёно/ спластена ливада/
ПДДСТИД нсв. Събирам сено
на Пластове, редове малки куп-
чини /соз грёбло се згрйба сендто, като
се пласти/ па жньёме, пластиме сендто/
ПЛДТ, пЯатд, о м., мн. пЯ&-
то£е, лЯатоЕёте.
плдтйпадн, о м., вж. пдтлй-
DMH Домат.
ПДДТНЕН, а, о, й /платнёно
брдо/
ПЛДТНО, пЯатйдто ср., мн.
пЯ^тйа, лЯ&тйата /дёсет пасмета се
насновё — едно платно] йа сам платна
наткала/ кьенар се тура на памучните
платна/ (прен.) и така ни омайа, и
само платна платна войска/ мйж гъи
сйал платната/
ПЛДТНОХОТКД, та Ж., мн. лЯат-
йоХдтКьй, те.
ПЛДТФОРЛД, та Ж., мн. лЯат-
фйрМй , те /кола сос платфдрми,
ресьдри/
ПЛДФ, лЯ&Еа, о, й Рус, све-
тъл /плаф, сйн, зелен/ не сё вапца убаво,
плаво е/
ПДДЧ, о м. /сега сё светд у плач,
женйте се караа, кавга]/
ПДДЧЕД нсв., аор. лЯаК& (X) ,
прч. пЯаК^Я, а, о, й Плача /она фа-
нала да плаче/ пиштат, плачат, нёма
каде да живёйат/ и е седёла цал дён
там затворена и плакала там/ не пла-
чи! не бой се, марййо, од бога е таа
кьйтка/
ПЛьДЧКД, та Ж., мн. лЯь&ЧКьй,
те /иддх и йа на пльачка/
. ПЛьДЧКДПЖИИД, та м., мн.
пЯьА.ЧКаджйй, те /седнал едён такдф,
плъачкаджййа — пийат/
ПЛьДЧКОСУЕЛ! нсв., св. лЯьаЧ-
Кди1еМ,< аор. св. лЯьаЧКос^ (X) , прч.
пЯьаЧКос^Я, а, о, й.
... ПЛДЧДьИФ, пЯаЧЯьйЕа, . о , й
/па сам ндгу и плачльйва била, ндгу сам
плакала/
ПЛДШИДО, то ср., мн. пЯ^и1йЯа,
лЯ^и1йЯата и лЯаи!йЯ^та : /бостанджй-
скьи плашила/
. -ПДДШИЛ нсв. ; Плата /ни сам се
плашйла од месёнье, што си найда —
рабдтим/ па бйрници го плашйа/
ПДДШДьИФ, пЯаШЯьйЕа, о, й
/плашлъйф кднь/
170
.ПЛЛШТЛД нсв., св. лЯётйМ Пла-
* щам /и нёшто ако продадат, че им се
плати! че платат даноко и за тебе, и
за мёне/ ойддоме да тражиме човёко да
ни плати, плати ни човёко/ буко, плати!
— сега не барам пара/ затова и е
плаштано на нейа/
ПЛЕВЛ, лЯеЕ^та Л. Плява.
ПЛЕВИД нсв. Плевя /плёвиме
бурйано) йдеме на плъевёнъе жито/
ПЛЕВНЛ, та J., мн. лЯёёйй,
'.те, ум. лЯёЕййЧКа, лЯеЕйё, лЯеё-
йёйЦе /плёвна — за раната на добйци-
те/ пуна плёвна тутунь/
ПЛЕЗОТИНЛ Който много 'се
плези', много се смее /да те по-
рази баш у плезотината!/
ПЛЕДЕ, то ср., мн. лЯёМейа,
лЯеМейёта /не са од бугарско плёме/
ПЛЕДОНИИЛ, та Jr. Пневмония.
ПЛЕНИЛ св. Пленя, завзема,
завладел; запълня /ошли айтите
да плёнат манастйро/
ПЛЕС, о м. Плесен /не ё бозди-
сало, ама зафанало одгдре плёс, бело/
зафанало плёс, зеленъосало/
ПЛЕТЛЧКьИ,’Ка, Ко, Кьй Пле-
тачен /плетачкъи машйни/ плетачка
игла/
ПЛЕТЕЛ’ нсв., аор. лЯёто (X) ,
прч. лЯёЯ, а, о, й Плета /учим йа
да плетё] плетат венчёта за вёдрата
што музат/ пёкльи праеа, плетёа/
ПЛЕТКЛ, та Jr., мн. лЯётКьй,
те /ндйнио шал съ штата плётка йе/
ПЛЕШКЛ, та Jr., мн. пЯёШКьй,
те /и на йагнёто веньдк се тура, пдпо
си зёме озгдр прёдната плёшка/
ПЛИВЛД нсв. Плувам.
ПЛИВНЕД св. Плувна. ..
ПЛИВОДОРКЛ, та Jr. Която мо±е
да преплува морето /мома пливо-
МОрка (песен)/
ПЛИК, о м., мн. лЯйЦй, те
Мехур, пришка по коЖата /и на
детёто на главата излазат фухчёта,
плици, набрали/ тийа фухчёта като
расчёша, излазат бёли пликчёта/
ПЛИСКЛД нсв., взвр. лЯйсКаМ
се /нёкое момлъаче, сирачё, и го вод ат
по селдто, и от кашта на кашта,
плйскаа вода врз нёго/ из джёрмано
иддоме нагаре, плискааме се с вода/
ПЛИСНЕД св. Плисна /саде бер-
бат стана, като плисна панйците/
ПЛИТОК, лЯйтКа, о, й Пли-
тък /плитка е, че а прегазиш!/
ПЛОИИД СЕ нсв. Плодя се
/офцйте се плддат/
nnODOPODEH, лЯодорддйа, о, й
/туриме еден палъечник под лёбо, за да ё
плодородна годйната/
ПЛОСКА, та Jr., мн. лЯдсКьй,
те, ум. лЯоШЧё, лЯоХЧё, мн. лЯои!-
Чёта, лЯоХЧёта /канъашчйи двама по
селдто, у сёка кашта по селдто сос
плошчё^ ндсат си дамаджана/ и ракъййа
натдчат у калени плошчёта/ и срчени
плошчёта, на бурма озгдр — затискдлъо/
ПЛОСКЛЧ Нещо съвсем плоско.
.ПЛОСНЛВЕС, лЯосйаЕёста,.о, й
Малко плосък, сплеснат.
чПЛОСНЛТ, а, о, й Плосък /тал-
тър — срма, онд плоснато е/ и камичёта
плоснати озгдр турим врс крпата, врс
урдата/ "
ПЛОСНИЧЛФг лЯосййЧ^Еа, о, й
Плосък, сплеснат /талтъро е плос-
ничаф, не ё тупулёс/
ПЛОСОК, лЯдсКа,. Ко, 1Кьй
Плосък.
ПЛОТ, о м., мн. лЯотйи1та, та,
ум. лЯо’тё Плет /ёй тука гьи йсправи,
вос йлдто/ еднд плоте сос пракъе/'
ПЛОЧЛ, та Jr., мн. лЯдЧй, те
1. * Плоча за писане /пишееме на
плдчи сос калём/; 2 . Подкова /волоф-
скъи плдчи/	’ / •’
ПЛОШ, лЯои1тё ,' мн. '.лЯдцкгй,
лЯоШтйте Площ /крстдсуе се оранъето
каде е равна плошта, и тогай по нёма
грёшкьи/ Г	• ' •
ПЛОШТЛТ, лЯоШт&до и.’, мн'.
лЯои1тёдй, те Площад. ’ 
ПЛОШТИЦЛ, та Jr., мн. лЯои!тй-
Цй, те Дълъг плосък камък.
ПЛОШТИЧЛФ, лЯои1тйЧё£а; о,
й Сплеснат, плосък.’	. \
ПЛьЧВЛД нсв. Л	• ;
ПЛьЧВНЕД св., Плк)на•. /и онй
плъуунали у гърнёто и ошли- си и
расипали месдто/
ПЛЧЕД нсв.,. аор. лЯУ (X) > : прч.
лЯУЯ, а', о, й Кисна, гния /йа
тууа плуем/
ПЛЧК, лЯУао м., мн. лЯ?аоЕе,
те и лЯУдзй, те (части: рачйци,
ойште, палечник, ндш, верйга, кдлиш-
та, кука, плазйца)
ПЛьЧДЧИД нсв. ПлЬнча /па го
намдтуеме на фурка и с вретёно пре-
деме, плъумчиме, предёме/
ПЛьЧНЕД св. Плкэна /кдй йска да
плъуне?/
ПЛьЧНгКЛ, та Jr., мн. лЯьУйг-
Кьй, те Плкэнка /като поврнем мако
плъунгкъи — малко утаи се/
ПЛьНСКЛВИЧЕ, то ср. ’ раст.
Плкэскач, - Colutea arborescens
171
/дрво, жъто цафтй, като цйпици од-
йма, унетре като кобак; като истине
стомао — од него по една шака да врй-
еш и наместо чай да го пиёш) напунъи
едно кьесе плъускавиче, кнйжено къесё...
да го вариш наместо чай четйриесе
дёна, вдда нёма да пиёш, това че пиёш)
ПО прдл. 1. )шётам по кашти)
она е падала по снегд/ иддх по къровете/
водопой се прави по ровйните) цёлио
берекъёт по польёто икъйм се вика) и се
продава по дунъата, по нарддо/ изодйиме
по роднинйте) и момата цалйва рака по
трпёзата) откара кравата да пасе по
орёсите/ ойддхме у лагд да собйраме ка-
менъе по.лъивадите) по градд сам ишла
на копанье! лъпкъи — йма гъи по вуната)
земали детёто та го фрлъйли нёкаде по
плёвните) ндгу здравйе по дома] дди по
пато) по друмо са ишлй! йдем по седёнъ-
къи у крайница/ по перин идё, у гдце дёл-
чеф чак/ чиё е това, тййа дзвёзди, тийа
дрвйёта, тййа цафтдци по дрвйёта)
шавала нагдр наддл по мажйе/ ндсейме
лёбо по нъйвите/ онй били по шума та
там горе! онд лети по небдто) че го
тражат и они, и йа па маалата); 2.
/исфрлъат земнъата на страна и еодата
по нйхъ сё йде, йде (сл^)) нйе сё връви-
ме по нйхъ/ онд се показа и пойдё по
негдвите стапкъи] като пдйдеш нёкаде,
и онд йде по тёбека) еден па по нйхъ па
вёзуе поста! нйе слезнааме, па по цёта-
та, по цётата, па у кукъёвите егрёци/
една гранъКъа — влачим йа по мёне) и си
бега по нёго, се оженъй] а нйе сега
обрнааме като младйте: по нйхъ, по
нйхъ, та код нйхъ) йа по нйхъ знам, че е
така] и като са го прекарали на судд>
осамдесё души сеидётелъе са билй — сё
са ишлй по мдо сйн/ по наше, бдбо се
запржи) пойте, и йа по вас че карам!/;
3 ./ударй едён къеркъёзин по глава/ и кат
сам маанал з бастуно по вукд) фрлъи по
тдо петёл) стискали по бдскъите —
млеко пуштйло/ 4. /дойде си она, и йа
си по нёйа дойдёх) не спйе вёчер — по нас
че заспуе/ че гъи исплетё, рёче, по собдро
и че ддеж да гъи зёмеш/ тййа са сё по
мёне де!/ и като се найадёме, па че
туриме па десерт, по йаденъето) трита
дёна по марта) они са по мёне, по млади
са/ магдйнио маш е по него/ детёто се
родй по смрт, по башта си) дойдё на
светй васйлийа, по божич/ по никулден
тука пристигнааме/; 5. /и нйе сме по
младо врёме водйли мажйе) : тогай; е
ногу убоу... пойат драта, дкайа... друго
што. ймаше по нёго? пунат каци, фу-
тйи...) и по тдо денг го кдпаме мравй-
нъак кадё йма) бабо, кажи по стардто
врёме што е билд/ по еднд врёме се
качййме у една бука); 6 . ]тдку по току
става току/ па че апнеме по печёс ком-
пира/ да не стё с по една ндга!/ и гъи
разделъйме на сёкой, по дёсет на човёк)
по два гроша капа) прати по нёкой грдш/
по петйна шестйна) онд сё билд добрё
човёг да знае по малко и смётка) трёбе
да йма сакъи по нёшто); 7. /не окай по
децата!/ а като нёма мераг да чети —
сйте дкаме по нйхъ) заштд вйка по
нёго?) по мен свйрат, д йдеме на банъа)
она се е накъиштрйла по макъа си/ фа-
нал сам очи по нёго) дн се интересуеше
по тййа работи/ по расдло не си!) она е
ндгу по живдтните/ она не ё по песнй-
те/; 8. /кат дйдем по паберок на орёси/
лётото си йдеме по работа/ кдй йма
имени дёнове, йдат по честйто) она па
ни ишла по вуна, не Hutumoj; 9 . jmoea
да е бдлъКъа — не ё, това е по сой!)
познааме по тополите/ тогай по лъубдф
се не зимашеа/ по штд йа ареса?/ какд
се приказуе по нашему) по машина ли си
дошла навам?) по грп се лежй цало
лёто!
ПО чет. )пд добър нёкогаш е бйл
нарддо, разбран по!) сега се измодй на-
рддо, сё мода сега, сё по важен, разбйра
по!) тй сёдни по на нйсок стдл!) йа знам
по да и кажем!) вйе сте по шдпйе/ дн по
коджа зйма/ од макъа по нёма да стйже
клётвата/ трёбе да нёма да^ йма сега:
берекьёто е у польёто — жито, цареви-
ци.„ ёсен мдже по, дти че се прибёре.,]
млада ли е макъа ти, на нога ли е по?/
йч не оратат по!) койа бичкъййа да зё-
мем? — ё таа рёже по!/ не мдж да ни
пйше по: на рака рабдтиме/ по од мёне
бёла нёма) по ли ти ареса?)
ПОДПНЕЛ св . 1. Похапна; 2.
Закуся.
ПОДГНИЛ св. Похарча.
ПОБЕГННЕЛ нсв., св. поЪеаИеМ
Побягвам !отсебйла малко вратата,
се проврёла, побегнала у градд)
ПОБЕЖПДВДЛ нсв., св. поЪёЗИМ
/че побёди совёцкъио сойус, че стане ко-
муна цел свёт) турската война като се
отвори, нйе победйиме/
ПОБЕПИЛ св. Набедя, наклеве-
тя; създам неприятности някому.
ПОБЕЛЕЕЛ св., аор. поЪеЯе (X) ,
прч. с\о£)ёАёА, о, И Побелел.
ПОБЕРЕЛ св. Побера малко
)елате, поберёте малко бурйан)
ПОБЕСНЕЕЛ св., аор. по бес,-
rfe (X),, ; прч. побесАеА, а, о, И
Побеснея.
172
ПОБИВАЛ нсв., св. побйеМ, ,аор.
nofjil (X) •, прч. побйН, < а, о, й /и
каменъе висдкъи, ей таквйа побйени,
право нанагдр/	- ~	\
ПОБОЛьИЛ СЕ св., аор. ПОбо-
Иьй (X) се, прч. побоНьйН се, а,
о, й Разболея се /и она се поболъй,
и там паднала и не м'дж да стане! и от
mafia бдлъкъа се поболъйа . сите дома)
некой се поболъйло йазичёто/
ПОБРКЧЕЛ нсв., св. побрКаМ,
взвр. побрКУеМ се Побърквам /йма
една у градо улава, учила се ндгу и си по-
бркала акъло/
ПОБРАТИЛ, о м. 
ПОБРДТИЛИЛ св. Побратимя.
ПОБИИАЕЛ св., аор. поБУй& (X) ,
прч. поБУИАН, а, о, й 1.Порасна
бързо; 2. Пощурея, полудея /таа
жена побуйала, ёей!/ па да не ей побу-
йала да плашташ наново!
ПОБИТ АЛ св.	 . и
ПОБНТНЧЕЛ нсв., св. поБУтйеМ
Побутвам, подбут в глл/побутнуеш лё-
ко, потклатуеж го! пдбутни глъавнйте!/
ПОВАЛьИЛ св. По валя /йа сам
расадила десетйна . рёда, ама ейтен,
танок! чёра градушка сё го е повальйло/
ПОВАПЦАЛ св.
ПОВЕПЕНИЕ, то ср. /пасо, че ти
намальиме поведёнието!
ПОВЕЖПАЛ нсв., св. поЕедёМ,
аор. поЕёдо (X) , прч. поЕёН, а, о,
й /ёла да поведёш, да набраздиме!/
ПОВЕРЗЕЛ (нещо) св. Повярвам
/че го повёруе ли?! нёче да го повёруе)
ПОВЕСЛО, то ср., мн. поёёс,^,
та /и зёмеме на мёльица гъи чукаме
(грсниците)... пделе стане повёсмо од
грсницата — като коса, перчик) што
падне од дргначо — за бабици го свйваме.
што остане като се дргне — повёсмо! а
по фйното што ё, онд е повёсма/
ПОВЕЧЕ адв./една годйна и пдвече!
ПОВЕЧЕРКА, та Л. Ядене след
вечерята, към 11-12 ч.
ПОВИВАЛ нсв., св. поЕйеМ По-
вивам; завивам /детёто сака дзаран,
сака вечер банъаме, и като го обанъаа,
повийад го/ и го обаньа и го повй детё-
то/; взвр. ПОВИВАЛ СЕ Вия се /едра
трава, мёка, не а рёже косата — она се
повива/
ПОВИКАТЕЛНА, та Л., мн. по-
ЕйК&теНйй, те Повиквателна /сто-
йд йма повикателна, ч йде запас/
ПОВИКИЕЛ нсв., св. поЕйКаМ
Повиквам.
ПОВЛИЧАЛ нсв., св. .поЕНеЧёМ,
аор. поЕЛёКо (X) , прч. поЕЯёКаЯ,
поЕНёКНа, о;< й /тракторо като го за-
веже и го повлечё, че го излечё (дрвдто)!
повлёкал парйте да гъи ндси у градо]. .
ПОВОПИ, те мн. Част на кэзда,
дизгини.
ПОВОПИЛО, то ср., мн. поёод&-~
На, та Връзки на престилка, на
лкхпка;. с поводило се : привързва
но± за пояса.
. ПОВОИ, Ио м. /ла повдйо ту раме
пара стара, кьйтка/
. ПОВОЙНИЦА, та мн. лоЕдИ-
ййЦй, те Погача, която носят на
родилка, самият обичай да се но-
си на - родилка погача, 'докато
родил кат а "не е очистена с мо-
литва /кога се рдди детё, йдват род-
нили с погани) ндсат му повдйница —
погача, додёка да си зёме мольйтвата
макъата. от селдто до тдгай ндсат
повдйници — погани!
ПОВОНаКА адв. По ну±да (го-
ляма или малка) /йа ч йм на по-
вднгка, тй сёди тука, йа сега че ддм!/
/7 ПОВРАТЕН, ; лоЕР^тйа, ’о, й
/повратла чума!
ПОВРАТИЛьКьА, та Ж., мн. по-
'ЕратУЯьКьй, те Част от тъкачен
стан, тоязкка, която дър±и пре‘д7
ното кросно.
ПОВ РАШ ТАЛ нсв., взвр. поЕРё.Ш“
таМ се Т. Обрыцам; врыцам fmaa
нйшка се поврашта: кдку напрёш, тдку
надзаде!; 2. взвр. Напускам 3., По-
връщам, бълвам !фанем да не йадём
— повраштам!
ПОВ^НЕЛ св. взвр. поЕРйеМ се
1. Обърна; върна /а се поврнах ошт
ёднаш да го вйдим) грците гьи поврнаа-
ме); 2 . взвр. Напусна !поврнала се. од
мажд cuj; 3 . Повърна /като поврнем
мако плъунгкъи — малко утаи се/; П0-
ВРНАТ ШЕФ /става и поврнат шеф, се
прихлупи/
. ПОВ РЕП ИЛ - св., Повредя /нёшто
да не поврёдиш, йа брдо, йа... /
ПОВРИ св. 3 ед. /като поври,
тогай го забркайат (качомако)/
ПОВРШЕЛ св. Повършея малко
/да го површёш да зароди/
. l . ПОГАЖПАЛ . нсв., св. повбдйМ
1. Улучвам /изодзат, из дабиците —
албанец, стрёлъа у нас и погоди гъдргъа/
тдо гледал па штрапнал — погодил!/ онй
стрёльат у нас, нйе — у нйхь, и като
речем: тёбе те погодихь, .лёгай, и дн
лёгне/ па е иван погодил, та те е довёл
тууа/; 2. Помирявам; 3. взвр. Раз-
бирам се, добре ±ивея с някого
/н^гу се погаждааме, ндгу добрй дра бёа/
173
онй йч се не погаждаа/ вйе дветё като
дзвенаркъи погаждате се/ и се земаа, и
се ей слушаат, погаждаат/ земах маш
витдеан, не се погодййме/
ПОГЛЧЛ, та МН, лоаАЧй,
те, ум. логаЧё /царевична погача/
погачё пресно/
ПОГьИНЛЧ, о м;, мн. логьййа-
Чйё, те Овчар, който подкарва
овцете /погъиначо поткаруе офцйте,
двама музат, а днг гъи поткаруе/
ПОГЛЕИЕЦ /ймаме байр — погледёц/
ПОГЛЕИНЕЛ св. Погледна.
ПОГЛИЖИЛЛ нсв., взвр. лоаЯй-
ЖЗаМ се ПоглеЖдам. /па ногу не сам
пийачка да се интересуем, йч го не
поглйждам/ никой не гъй поглиждал/
ПОГНУЕЛ нсв.; св. лдайеМ По-
гвам, подгонвам /отворйа война^
уйадоа на турчино, погнаа го озгдрека/
ПОГОЖБЛ, та ж.', мн. лоаЗЖбй,
те Съгласие, разбирателство;
спогодба. .
ПОГРБИЛ СЕ св. Прегърбя се,
сгърбя се /погрбйла сам се,* едвам
ддим/
ПОГРЕШИЛ св. Сгреша /немой да
погреши!/	'
ПОГРИБЛЛ нсв., св. погребём,
аор. логреб^ (X) , прч. логреб^Я,
а, о, й По греб вам /да а погрйбаат/
ндсиме къйткъи на исуса, и като онддат
къйткъите, вечерта погрибад го... и по-
гребадго/ ископааме една гробница за
трйма войницй... и гъи погребааме/ там
са избйени турци и са там погрёбани/
‘ ПОГУБУЕЛ нсв., св., лоаУбйМ
Погубвам, унищо±авам /ако не мд-
жеж да ми докараш кравата, че те по-
губи!/ и турците не можёха да ддйдат
у селдто да погубат човёците/
ПОИ прдл. 1. /две лубенйци под
една мйшка се не носат/ лъубо, йди пот
елйвата, оно там играете/ и земах та
гъи турйх, гъи затрупах под-една грут-
ка/ вечёраме на слама, наземи, туриме
еден палъечник под лёбо, за да ё плодо-
родна годйната/ нёшто забумбарёе под
удто/ ама се скрй у една круша голёма,
оврё се под нёйа/ йазе на креватчёто, тй
пот креватчёто/ момйте резил че на-
- прайме, старйте под нот не туриме/
паднах, надето фана ме под мишкъи/;
2. /какво го вйкашеа това мёсто — под
реейлово до джёрман, у лъивадите/ нйе
сме под гора тува/*, ПОИ ВОИЛ С вода ,
където има вода' за напояване
/ако нёма даш, кд е под вода, вади се/
ПОИЛБИЧЕ, то ср. раст., Подъ-
биче, Teucrium chamaedrys /...под
грдйте фане да болъй от ейлно притес-
нение — ... пийат подабиче,... две дзара-
ни дйв дждджан, а трёкъата — подаби-
че, онд горчи ндгу/
ПОИЛВЛЛ нсв., св. лоЗаЗёМ,
аор. лоЗ&Зо (X) , прч. лоЗ&Я, а, о,
й Подавам, предавам /подадё на мом-
чёто винд чаша/; взвр. ПОИЛВЛЛ СЕ
Хлътвам, изкривявам се.
ПОИЛВИЛ св. Издуша /подавйа
им офцйте/
ПОИЛНИК, о м., мн. лоЗ&ййЦй,
те /грчкъи поданици/
ПОИЛПНУЕЛ нсв., св. лоЗ&лйеМ
1. Похапвам; 2. Закусвам.
ПОИЛПОК, о м. Закуска.
ПОИЛ РИЛ св. Подаря / пожелали
да го подарат на царо/
ПОИЛРОК, о м., мн. поЗароЦй,
те Подарък /кдй обйча, дадё нёшто
подарок на невёстата/ подароци? нёма-
ше тогай подароци/
ПОИБИРЛЛ нсв., св. подбёреМ,
аор. подбР& (X) , прч. подбР&Я, а,
О, й; ПОИБИРЛЛЕ СЕ обикн. мн. Съ-
бираме се /еднаш се подбраме длъга,
йазе, ёка.../
ПОПБИРНЕЛ св. Подгоня /пдд-
бирни гъи!/
ПОПБРЛПНИК, О м., мн. под-
бР&дййЦй, те 1. Подбрадна връ-
зка или подбрадна част на капа
/алена капа сос подбрадник/ 2. Долно
дърво на ярем.
ПОПВЛЖИЛЛ нсв., св; поЗЕ&ЗйМ
Подмокрям, прониквам отделу (за
вода) /онд като шопна, като заби у
вратйте! — йа виддх, че турйите даскъи
да не ви подвади/
ПОИВЕСКЛ, та , мн. лоЗЕёс-
Кьй, те Връзка за чорап /на
чорапо подвеска/
ПОИВИЖЕН, подЕйЖйа, о, й.
ПОИВИКУВЛЛ нсв. Подвиквам;
провиквам се /и сё поеме... а пласта-
чйё, жетварйё подвйкуваат/
ПОИВИКНЕЛ св. Подвикна, про-
викна се.
ПОПВИРЛ нсв. 3 ед. Едва тече
/тихо, едва подвйра водата/
ПОИГЛЗУЕЛ нсв., св. подг&зйМ
Стъпквам /што е старо, пот кднъ да
подгазат/
ПОИГЛЗНИЦЛ, та Ж., мн. лоЗ-
г&зййЦй, те Въ±е или ремък, кои-
то дър±ат самара отзад /ремйк елй
важё одзаде, самаро да не бёга отпрёт/
ПОИГОЛЕЛИЛ СЕ св. Възгордея
се /надници да' ймам, нёма кдй ме
корне, а сега се подголемйли.../
174
ПОИГОНьИЛ св. Подгоня*.
ПОИГРБИЛ СЕ св. Дрегърбя се
/подгрбйла се е жената, ама по е
младолйка/
ПОИГНШНИК, о М. Част на
к)зда.
ПОИИГДЛ нсв. 1. Повдигам;
2. Отгле±дам. ’
ПОПИГНЕЛ св. 1., Повдигна /не
мдга го подйгнем/; 2 . Отгледам /по-
дигнах десет дфци од едно йагне/
ПОИИГРДВДЛ нсв., св. подйгрА-
еМ, аор. подйгрА (X) , прч. подйг-
р^Я, а, о, ri, взвр. подйгр&Б&М. се
/че се подиграваат на работата/ дн под-
ыграл гьи така, а това не е билд верно/
ПОПИГРДФКД, та к., мн. под-
riap&oKbri, те /и крайничкьите првен-
цй се амбицираат от таа подиграфка/
ПОПИПЛьИЛ св. Поншка малко
(ткзткэн) /онй ойдда да дйпиат ту-
тунь. йа ойддх у ранчове и там по-
дипйихме маку/
ПОИИДЖИДЛ нсв., .св. подйадеМ,
аор. подйАдо (X) , прч. подй&Я, а,
о, ri 1. Вкарвам в разноски,
ощетявам /ногу йадё, че ни подйадё
проклётото!/; 2. Закачвам.
ПОИЛДНИЦД, та Ж. раст. От-
ровно мотиче,. Ranunculus sce-
leratus.
ПОПЛЕЖИЛ нсв.; НЕ ЛИ пои-
ЛЕЖИ Не ми е ред, не ми се нала-
га /не мй подлежи йа да йдех войнйк/
ПОИЛЕЦ, ом.
ПОИЛИЗИЦД, та %., мн. подЯй-
sriijri, те Подлизурко /турска подлй-
зица, вдди политикъй, уш те обйча, а
каквд мйсльи, не сё знае/ подлйзици
чорбаджйи/
ПОПЛОГД, тал., мн. лодЯёаьй,
те Парче коЖа или бало, сложено
вътре в скъсан царвул /подлога —
унётре у опйноко тураме кога се скьйне
опйноко/
ПОПЛОГЛР, о м. Цетека -игра.
ПОПЛОШКЛ, та Л. Част на Ко-
ИАыЫДа., долни дъеки.
ПОПЛьНТНЕЛ нсв., св. подЯьУ-
тйМ Подлкггвам /жените ме карат да
го намочам, а йа ей кам: нечем, че ми се
подйути пръето!/
ПОИЛДйННЕЛ нсв., св. подМ&й-
йеМ Махвам, отказвам се от не-
що, позабравям /ндсейме бели чешй-
рйе, сега гъи подмайнайа/
ПОПЛДЧИНьНЕА и ПОИЛДЧИНьДЛ
нсв. Оставям за по-късно, дър±а
настрана /другьи крпи подмачйньуем/
подмачйньам работата, не а гдньим, не
йа ершим/	. . г
. ПОПЛИШКД адв. Подръка/фане-
ме се подмышка и сё поеме/
ПОПЛНКОЛ адв. Тайно,скриш-
но,.тихомълком.
ПОПНИЦД, та Л., мн. -пддййЦй,
те /мама турила два лёба, еден у
пддницата да го печё/
: ПОПНОВИЛ св.; Подновя, /да гьи
подндвиме/
ПОИНОСИЛ нсв., св. подйесёМ,
аор. св. подйесо (X) , прч. подйёЯ,
а, о, ri Занасям, откарвам /нёка
поднесё башта ти дотам багашо с
колата/ '\
ПОИНОШКД, та Л.., мн. nddriouJ-
Кьй, те Стъпало на тъкачен стан.
ПОИОБРЕВЙДЛ- нсв. Подоб-
рявам.	, '. ""
ПОИОЭИРДЛ нсв., св. поё^зреМ,
аор. св. поЬозтрё, (X) , прч. подо-
зрёЯ, а, о, ri 1. Подозирам; 2.
Чсещам, досещам се; научавам за
нещо, откривам /подозрё таа работа
бойазит/ нёкой да го не подузре/
ПОПОИЛ св. Накърмя (дете) .
ПОИОЙНИК, о м., мн. noddririri-
ilri, те /од две макъи цйца (йагнёто),
подойник/
ПОПОКДЧДЛКД, .та. Л. Килимче
на стена под закачалка.
ПОИОСТРНВДЧКД, та , Л., . мн.-
подострУЕ&ЧКьй, те Острилка;
но±че за бръенене /нохчё за бри-
чёнъе/
ПОИОШВД, та Л., мн. noddulJori,
те Долната част на копито.
ПОИРДВНИЛ св. Подравня.
ПОИРДКД адв. Под ръка, на
лесно място.	>	; .
ПОИРДНИЛ св. Подраня.
ПОИРДНОК,- о м. Ранна сутрин .
ПОИРЕИБД, та Л. /нйма нйшто
подрёдба: нйма панйци, туфлёци.../
ПОИРЕЖИЛЛ нсв., св. nodPedriM.
ПОИРЕЛЕЛ св., aop.. nodlPQ-
МА (X) , прч. подРеМАЯ, а, . о, й
Подремя.
ПОИРЕСКьИ, те мн.- Мониста,
заплетени като плитки.
ПОПРЖИЛ св. ПодърЛа.
ПОИРИВЯЛ нсв., св. подРЙеМ,
аор. св. подРЙ (X) , прч. подРЙЯ, а,
о, й 1. Подравям /кьдраео кутре,
подрйе зайрёто, йадё]; 2 . вЛ. ГРНДЛ.
ПОИРИТННЕЛ нсв., св. поёрйт-
йеМ Подритвам, побутвам /гдше, не
подрйтнуй момата, по онам седи!/
175
ПОРНВДЛ СЕ нсв., св. лодУеМ
се /подуе се, трчи, трчй, па падне,
пукне се!
ПОРБВННЕ нсв., 3 ед. Подухва
/по малку ветер подувнуе/
ПОРНЕНИК, о м., мн. лодУейй-
Цй, те Вид тутманик /подусник,
шуплъак, по се мёко меси, па с лажйца
да го кдпаме. меси се като леп. убово воз-
ишлд, нараснало, става като сенггъёр/
’ПОРНИДК, о м., мн. лодУйаЦй,
те Малка зелена Жаба /(прен. за
деца) цал подуйак!/
ПОРНЛКНЕЛ нсв. Подшушвам ,
пореквам /...фанаа да подумку йат,
чело война да йма!
ПОЕЛ нсв., аор. ЛОЙА (X) , прч.
аоЯ&А, а, р, й Пея /напладне пес-
ната каквд поеме: ка сё е сънце за-
прело.../ у недельа йадат, пийат и по-
йат/ моми ймаше, пойаа/ а пойанье, а
плаканъе, на умрелио е сё еднд//
ПОЕЛДЛ нсв., св. лоёйей, аор.
лоеМА (Х)”,\прч. лоеМАЯ, а, о, й.
ПОЖДРИ . СЕ св., 3 ед. Опадне,
орони се, вЖ. СОЖДРИ СЕ,./сучл:(? по-
пада от слйвата. ветер ли гъй дувне и
се пожарат сите/
ПОЖДРНИКДР, о м.
ПОЖДТЕЕЛ св. ПоЖълтея /от
слана пада, пожатёе/ пожатё, скапаре/
ПОЖВДКДЛ св. /пожвакам леп
саде, пожвакам.../
ПОоЖРДЛ нсв., св. лдодйМ
Тръгвам; двиЖа се /тй като улава
се праиш, та не подждаш!/
ПОЖЕДДЕЛ св., аор. лоЖеЯА (X) ,
прч. лоЖеЯАЯ, а, о, й ПоЖелая.
. .. ПОЖЕНаКД, та м.. Жена, омъ-
Жена за .втори път /мама е пожёнг-
ка за тата/  .	.
ПОЖЕНьНЕЛ СЕ нсв., св. лоЖё-
йьйМ се ’Женя се ..за втори път
/бекъи се поженъува она, пожёнъушка/ дн
се е поженьувал/ у мрел дн, она се по-
женъйла/	, х
ПОЖЕНьНШКД, та Ж.., мн. лоЖё-
йьУШКьй,  те Жена, .омъЖена по-
вторно.
ПОЗВОДьДВДЛ нсв., св. лоз-
ЕдЯьйМ /штдм му позвдлъй: и maect,
тате, макучку!/
ПОЗГДСТИЛ св./ взвр. лозаАс-’
тйМ, се Посгъстя.	•
кПОЗЕВДД нсв., св. лозййеМ
Отварям си устата за малко /да
позйнем да ейди дека немам забета/
ПОЗЕЛИ адв. /кожух голем, пдзе-
ми се влачи/
ПОЗЕТИЛ св. Взема за зет.
ПОЗИЦИИД, та, Ж., мн. лозй-
Цйй, те /нам е позйцийата на бе-
ласица/
ПОЗДДТИД св. Позлатя /еднй
дбеци позлатени/
ПОЗНДВДЛ нсв., св. лозйАеМ,
аор. ЛОЗЙА (X) , прч. ЛОЗЙАЯ, а, о,
й /не познавам светд по селдто/ не
познава она нас, нйе нейа/ тдо ддктор
не познава/ сите ме, чедо, познаваа/
ПОЗОР, о м.
ПОИГРДЕЛ св., аор. ЛОЙЗР^ (X) ,
прч. лойарАЯ, а, о, й Поиграя.
ПОИЛ нсв. Поя /онд откара
волдвете вода да пди/
ПОИСТИВДЛ нсв., св. лойстййей
Поизстивам /нека поистине, момйте
да се не изгдрат!/
ПОИДВИЛ св. ПокаЖа / ймаме
сукна, те сукна мдж да ти пойавим/ да
ти пойави/ и йа гъи искубах и гъи
пойавйх на васа/
ПОИДРЕЛ св. Поям /ела бе сто-
йле! пойадооме, попйиме...!
ПОИДДНИК, о м., мн. ЛОЙАЯЯЙ-
Цй, те.
ПОИДС, ом., мн. лдйасйе, те
1. Пояс /невестата сос пдйас и вёжат
очйте/ като опашеме пдйасо, па опре-
гачо, връс пдйасо колан, пафти/ ален
пдйас чуваше саде за празник/ платна
сам ткала, пдйасйе/; 2. Стелен на
родство /напрёш не даваа да се жё-
нъат до седем пдйаса от родата/; 3.
Поколение /минава прес три пдйаса/
ПОИДТД Ж, Заградено място в
егрека, където стоят овцете. ’
ПОИРЕЛ св., аор. лойбд (X) ,
прч. лоц1ёЯ, лоц1ЯА, о, й 1. Тръг-
на, отида; започна /йа йскамда си
пойдем, дн вика: седи, бабо, седи!/ йа
пойддх у вас, бабо!/ и пойдё по негдвите
стапкъи/ даждд трёбе да гъи е раскарал
та пойдда/ пойдёеме на кукурёк. пойддме
нагдр из нъйвите, не знаеме накадё е
кукурёко, и другьи деца пойдёли, онй
знайат/ каде си пошла?/ йа бё пошла
там да играем, ама не можёх да стйг-
нем/; 2. прен. /до петрдвден не вирёе
зайрёто, от петрдвден като букне ейч-
ко». тогай зайрёто пойде/ малко да пд-
йде таа земнъа/ и пдйде смёхь/ пошлд бе-
рийа по мёне, че ме гонъат!/; РД ПОИРЕ
ТРНРНД Да забременее /на тайа
къйтка, да помирите, да пдйде трудна/
ПОКДРИЛ св.; Покадя /че пока-
дим маку сос темйан/
ПОКДЗДДЕЦ, о м., мн. nofas-
зАЯЦй, те.
176
ПОКДЗНЕЛ нсв., св. notefted,
аор. св. показа (X) , .прч. лоКазАЯ,
а, о, й, взвр. поКАзУеХ се 1.
Казвам, разказвам, приказвам /йа
и показа една песен! она нешто показа
ли ти?) селскъи да покажем) мамо,
покажи нёкоа стара дума!/ 2. взвр.
Показвам се /днг го изока: на, мёчо! —
и онд се показа]
ПОКДНьУЕЛ нсв., св. поК^йьйМ
Поканвам /че гьи поканъуем/
ПОКДРДЛ св. /и са одврзали една
йуничка, кравё убово, и са го покарали
на слатина/ травата покарала/
ПОКДЧУЕЛ нсв., св. поК^ЧЙМ
Покачвам /и деда им станал и се
покачйл на тавано сос една слъба/
ПОКДШТИНД, та ж. Покъщнина
/и си набавил сйчко покаштина/
ПОКВИЧИЛ св. Поквича /онд
поквича пдсле, порева]
ПОКьИТИЛ св. Посъбера малко
в китки, връзки растения.
ПОКДДИИ мн. Заговезни./божи-
чёви поклади — че йадёме блажно и по-
ел ъе че пдстиме шее нёделъи/ мёсни
поклади/
ПОКЛДИУВДЛ нсв. 1. Заговя-
вам; 2. Говея.
ПО КД ьД НМ СЕ нсв. Покланям
се /около селдто минавам лъёкьичко, а
пдсле през вратйте поклъанам се на
тебе (в детска игра)/
ПОКЛДШТДЛ нсв., св. поКЯ^тЙМ
/не смёе никой да те поклати/
ПОКДьОН/ о м., мн. пдКЯьойье
Храна (гозби, погачи, вино), ко-
нто гости носят на сватба /пд-
кльон — погача и гдзбичка за свадба,
што ндсат на свадба/ кумд зёме букли-,
йата..., а кумйцата бошчата, погачата,
едён гьувёч пун с орйс и кокдшка, напу-
ньета с орйс. младожёньата зёме пога-
чата на кумйцата, а деверд пдкльоно —
кокдшката, гьовёчо /
ПОКДьОНИЖИйД, поКЯьейджййа,
та м., мн. поКЯьойджйй, те Гост на
сватба /напунат се одайте сос нардт,
пдклъенджйи/
ПОКОРЙДВДЛ нсв., св. поКдрйМ.
ПОКРЕй прдл. Покрай /минава
покрей нас/
ПОКРИВД, та Ж'. Коприва, Ur-
tica dioica, Urtika urens /по-
кривите ме сожйжоа/
ПОКРИВДЛ нсв., св. поКрйе/4,
аор. поКрй (X) , прч. поКрйЯ, а, о,
й, стр. поКрйей /че го покрйем сос цр-
гъите/ земаа цргьи, чулове и покрйа
свиньата/ пдкри газёто, пдкри го!/
покрйено ли ти е лицёто?/ .
<ПОКРИФ, пЬКрйЕо м., мн. пд-
КрйЕй, те ; (части: било, Кьупрййа,
ламба, майиа, капаци, таванйци, попд-
ве, макази, мертёци, рёбра, баскьйи,
дирёци, атал)
ПОКРИФКД, та ж., мн. поКрйф,-
Кьй, те /дали ти се досадило... от
покрйфкьи покриванье/
ПОКРОФ, поКрдЕо м. .Платно,
с което- покриват покойник /и
пдпо го опое, чети, и покрдф, покрдво —
сё тура бело озгдре/
ПОКРОФКД, та Ж., мн. поКрЬф-
Кьй, те Невестино було. /затйнъат
кьйткьи на невёстата, на очйте турагп
покрдфка/ кумд дадё на пдпо, пдпо йа
тури покрдфката/ L	< .
ПОД Половина /една^'стара ока
сега е кьйло и пол/
ПОДДу поЯАта ж., мн. пдЯй,
поЯйте /тууа шйейме поли); ПОДИ
Две предни части на елече.
ПОДДЗИД св. Пръв . посещавам
дома на някого.
ПОЛДЗУШКД, та Ж. Първо посе-
щение, първо влизанё 'сефте' в
дома на някого /полазушката му е
добра]
ПОДьДК, о м., мн'. пдЯьаЦй, те
Полски пазач /тй че станеш пдльак у
селдто/ и дойдё пдйако и ни бирна, и
нйе бёгаме/	;
ПОДьДНД, та -Ж., мн. - поЯь^йй,
те. ‘
ПОЛДНИ адв. /пдлани кога бёше
наводнёнието/	- .
ПОЛьЕ, поЯьёто ср.х Мн. пО"-
Яьёта, та, дт. и пдЯйи!та /оно билд
ёзеро нашто пдлье/ да бёгаме по польёто
— шамаци, мокрёш, бори, тёлове/ и си
фанааме каде нашто джерманчё, пдйе/
ПОЛЕБРДНИЦД, та Ж. , вЖ. ПРО-
ДЕБРДНИЦД Хоризонтална греда на
долния край на ритли.	;
ПОДЕГНДТ, а, о, й .Полегат
/нёма кадё да са слъбите полегнати/
ПОДЕГНЕЛ св. Полегна /спйе ми
се, сакам да си полегна/ полъегнала е та-
мока на студёно/ жйтото е полегчало/
ПОЛЕПИЦД, та Ж., мн. поЯедй-
Цй, те.
ПОЛЕЙ УЕЛ СЕ нсв., св. поЯёдЙХ
се 1. Замръзвам; 2. Заприличвам
на лед /цало ейм, като лёт се
поледйло/
ПОЛЕКД адв. / оно земало полёка
полёка да дйшка/
177
ПОЛЕНаКЛ адв. Полека, вни-
мателно /исцадим го цепко, поленгка,
урдата да се не расклати/ йазе сё
штульам полёнгка това ондва/
ПОЛЗУВДЛ нсв. /направил тамо
кула да пдлзува еодата/
ПОЛИВАЛ нсв., св ПОЛЕЕЛ, аор.
св. поЯейА (X) , прч. лоЯейАЯ, а,
о, й, стр. лоЯей^й Полея /расадни-
ците са полейани/
ПОЛИТИКА, поЯйтйК&та Ж., мн.
поЯйтйКьй, лоЯйтйКьйте /ймаш ли
черашен вёсник? — политйкьи ли че
развйваш?/ политиката че развйваме/
ПОЛИЦА, , та Ж., мн. поЯйЦй,
те /полица — и за панйци, за луп/
ПОЛИЦЕЙСКьИ, Ка, Ко, Кьй.
ПОЛИЦИЙД, та Ж.
ПОЛК, о м., мн. пдЯКоЕе, те
/направйа пдлкове, дружйни/
ПОЛКА, та Ж., мн. лйЯКьй, те
Късо палто, подплатено с ко±и,
което носят булки /озгдре чдено,
озддле кджено, сос.лесичени кожи/
ПОЛОВИН вЖ. ПОЛОВИНА '/половин
глина црвёна, половйн каменъак/ макъа
ми половинг година ме оставила/ и кумд
зёме ракьййата, пийне половйн чашёто/
половйнг го испекооме/ и от цадйлката
половйн зёме сйренъето/
ПОЛОВИНА, та.-Ж., . мн. поЯоЕй-
йй, те.. 1. Половина, една втора
част от нещо /на ти таа половйна, а
половйната оставйам за мёне/; 2. мн.
Средната част на снагата, кръст
/он полёка извади сабльата, та прес
половйните — прерёже го/; НА ПОЛО-
ВИНД Изполица /кдй е бйл имдт тур-
скьи, работали сме нйе, бугарйете, на
половина/; ПОЛОВИНаьКьИ, те мн. /а
свекорд и свекрвата: дадено и сандали, и
на балдъзата половйнгъкъи црёвйе!
ПОЛОВНИЦА, ПОЛОЛНИЦД, та Ж.,
мн. лоИоЕййЦй, те Мярка за пре-
±да /две поломнйци — пет лахти/
ПОЛОЖЕНИЕ, то ср., мн.' поЯо-
Жёйййа, та /нёшто билд оратено за
вдйното положёние/
'"ПОЛОЖИЛ СЕ; св. Прегърбя се,
наведа се /ка сё е положила! погрбйла
се.../	?	'  ..
ПОЛОК, ndrioao м.,.. мн. ' пдЯо-
дзй, те 1. .Яйце, което.слагат в
гнездото на. кокотка; 2. Част от
±итен , сноп, няколко* ръкойки
/тураме жйтото на купчурйткьи —на
пдлодзи/ полок — нёкоку ракдлъкъи/
ПОЛОКД, та Ж.'. Металически
съд, който събира половин ока.
ПОЛОЛЕЙ, ом., мн. поЯоЯей,
те Полилей /и у црквата пололёите —
запалъад гъи.../
ПОЛОЛОШНИК, о м., мн. поЯо-
МдШййЦй, те Пълномощник.
ПОЛОЛОШНО, то ср., мн. поЯо-
МдШйй, те Пълномощно.
ПОЛОТНИЦИ мн. Симетрични по-
ло вини /месдто расечад го на двё
полотнйци/
ПОЛОШИЛ СЕ св. Разболея се,
започна да се чувствам зле /вёт-
рушка го нёшто зальуснала, полошил се
е човёко/
ПОЛСКьИ, Ка, Ко, Кьй.
ПОЛУИЕЕЛ св., аор. поЯУдё (X) ,
прч. поЯУдёИ, а, о, й Полудея /онд
като напела работата, че полудёеш!/
ПОПЧЯАК, о м. 1. Котел, по-
малък от ператник, събира 10-12
оки; 2 . Силен /най полуйак е тдо/
ПОЛУНОШТИ адв. /полундшти
влашко да заплёнъат/
ПОЛУПДЧКД, та Ж., мн. поЯУ-
п^ЧКьй, те Похлупак.
ПОЛУПИЛ св. Похлупя /и полу-
пиме с вршнико/ лимонада, ракъййа
избатёе, ако не е полупена/
ПОЛУПКА, та Ж., мн. поЯУпКьй,
те Похлупка /еднд гърнё и една
полупка/
ПОЛУЧДВДЛ нсв., св. поЯУЧйМ.
ПОЛАГАЛ нсв. /на вйното пома-
гаа орёсите/
ПОЛАК,' о м., мн. .поМАЦй, те
/па ймаше една кашта у гдрната маала
—помаци бугарйе/ русио се навёл и
грабнал на помако чалмата/
ПОЛАРЕНИ св. 3 ед., в клетви
/марен да те помарёни!/
ПОЛЕРИШЕЛ св., аор. поМеРй-
сА (X) , прч. поМеРйсЛЯ, а, о, й.
ПОЛЕСТИЛ св. 1. Отместя мал-
ко, поотместя; 2. Наглася на
ну±ното място /а прёголём, не мдж
да го помести/
ПОЛЕТАЛ нсв. Помятам.
• ПОЛЕТНЕЛ св. Пометна /шёс кдр-
ма сам носйла и сёдмото сам пометнала/
ПОЛИНА, та Ж., мн. поМйй, те
/за сеинъата сипуеме помййата/
ПОЛИАОФКА, та Ж., мн. поМй-
ЯЬфКьй , те /у една годйна две поми-
лдфкъи са му далй/
ПОЛИНЕЛ св. Помина, прека-
рам /па сега. дойддх тука за доеёц, ама
па че се помйне/ и нйе елй есенёска
докарааме трйци, поминааме сос това/
гостйа ни бдп и туршцра, послаа ни
сёно и чулове. поминааме ндгу убаво/
ПОЛИНОК, о м. Поминък.
ПОЛИРДЛ нсв., св. пдМреМИ
Измирам /дали ти е сё рода помрёла
(песен)/
ПОЛИРИШЕЛ св., в&. ПОЛЕРИШЕЛ
/на тайа къйтка, да помирите, да пдйде
трудна/
ПОЛИРЙДВДЛ нсв., св. поМЙРЙМ
Примирявам; сдобрявам; взвр. П0-
ЛИРЙДВДЛ СЕ Склкэчвам мир; сдоб-
рявам се /като се помйри, бех така
закасала од изгдрено/ па тува отво-
рййме фронт со србйе. слет това се по-
мирим ме/ па кат се помирило малко, од
нашио град бегали/ война е, па си ойде
момчёто. па се померй — и се уволнй]
ПОЛИСЛьИЛ св. Помисля.
ПОЛИТ, о м. Парцал, завър-
зан на пръчка, за избърсване на
фурна /и като угори фурнъата,. изме-
тёме йа сос пдмито/ дзаран пуно саж-
ди, и кошулъата станала като пдмит/
ПОЛИТДЛ нсв.
ПОЛНИЛ нсв. Помня /не знаех од
учи тел о да пдмнех, ама зубрех урдко/ ис-
чемрёла сам йазека, нйшто не помним/
ПОЛОГНЕЛ св. Помогна /тй што
че помдгнеж дднгко?/
ПОЛОЙРЕЕЛ св., aop. поМод-
рё (X) , прч. поМодРёЯ, а, о, й По-
синея /едёнио му пресёчена ногата те
тука со шмайзер, и помодрёл цалио/
ПО ЛОЕЛУ адв. /йа му оратйх
како знам по моему/
ПОЛОПьИЛ св. Помоля.
ПОЛОШ, поЯоШт^ , мн.
Л11тй /...тргнат калугьерите да собйрат
помошти/
ПОЛОШНИК, о м., мн. поЯдШйй-
Цй, те.
ПОЛОШТУВДЛ нсв., Помагам /нйе
трёбе да си.помоштуваме/
ПОЛОШЧИЙД, та И поМоХЧйЙа,
там., мн. поМоШЧйй, поМоХЧйй, те
Помагач /дойдё ми едён помошчййа/
бёеме жйто изврли, помохчйи ймааме/
ПОЛПД, та л., ..мн. пдЯпй, те
/минахме през джёрман откадё баражо
и глъедахме каквд вадат водата сас
пдмпите/
ПОЛРЭПьДК, о м..Нещо замръ-
знало.
ПОЛРЗНЕЛ св. Премръзна, за-
мръзна /каквд е чудо голёмо и страшно,
сад да видите, че помрзнете от страх/
ПО НДШЕЛУ адв. /по нашему —
удрйиме рамо у рамо на работа/ ...
ПОНЕПЕ71НИК, о м. /като запде-
тиме за велйден, вйкаме го чйс поне-
дёлник/
/ПОНЕЖЕ сз. /понёже имал и дн
такдво съшто детё/ оттам тргнал за
рйлскьио манастйр, понёже тука гдре
над банъата имало турска кула] ',
.ПОНЕКПDE адв. прон. Понякъде
/сётим се понёкаде/
ПОНЕСЕЛ св., аор., пойёсо (К) ,
прч. пойёя, а, о, й Понеса /паи,
човёко и понёсе водата, дн се качй на ед-
нй дрвйе/ кьйткъи си понёла — да забико-
лъйш, през него да не тураш нйшто/
ПО НИЙНОЛУ адв. По тяхному.
ПОНИЧДЛ нсв., св. поййКйеМ
Пониквам. . .'	, .
ПОНУИП, та , мн. пой^дй,
те.	'
ПОНУИУЕлЧнсв. , \св. 'пОЙ^дЙЯ
Донасям понуда, гостя; прен. за-
радвам /душа не сам понудйла/ не сам
онодёла — за нйхь да йма!/
ПООГРЕЕЛ СЕ св'. Постопля се.
ПООЖИВЕЕЛ св. ПооЖивея /пделе
малко пооживейаа/	-
ПООРДТИЛ св. Поприказвам
/што пооратим — уморим се/ нёка с
йдем пооратим малко натамока/ да се
вйдиме, да си пооратиме/
ПООСИГУРИЛ СЕ св. Подсигуря
се, пооправя се ./малко да се пооси-
гурат онй/
ПОП, о м., мн. попёЕе, те, ум.
попЧё 1. С в еще ник /па чёше на пет-
рдвден да ддйде владйката и да ни дадё
ндф пдп/ ама поп лёсно се не пади/; 2.
Подпираща греда в покривната
конструкция на сграда — стълб,
който. се поставя върху 'ккэприя-
та' при изграЖдане на къща; 3.
Тенекиено капаче на газена лам-
па, през прореза на което се
пропъхва фитильт. ,,
ПОПДПДЛ св. /од небдто дзвезди
попадай/ ейчко попада от елйвата/
ПОПДЦИПьКьД, та .i., мн. по-
падййьКьй, \те Птичка Vanellus
cristatus /жъти озддлу, озгдр лъс-
кави, зелени, малёнькъи/
ПОПДРД, та А.
ПОПДРИЛ св. Попаря /фанат ко-
кдшка, закдльат... па а попарат, иску-
бат, па а ишчйстат.../ и кат се згасти
брашндто, попара го с масло/ и она
сварйла каша и гъи попарила/
ПОПДРНИК, о м., мн. поп&рйй-
Цй, те 'Царевичен хляб; цареви-
чно брашно се залива с гореща
вода и се разбърква; после из-
стива и се слага квасец;. тес-
тото е както.и за хляб; когато
шупне./— месят, пекат, после го
разтрошват и ядат със сирене
179
или с пръзкки /гледа като чйчинио
марок на попарнико/
ПОПИЕЛ св. Попия /ела бе сто-
йле! пойадооме, попйиме.../
ПОПИПЧЕЛ нсв., св. попйпаМ
Попипвам. /не попипуй вёснико!/
ПОПОЕЛ св., аор. ПОПОЙ& (X) ,
прч. попой&Я, а, о, й Попея /аде,
попой малко!/
,ПОПОФ, попоЕа', о, й; /и там
се оженьйл за една попова штёрка/
ПОПОВО ПРАСЕ Диво прасе, Gryl-
lotalpa vulgaris.
ПОПОШТАЛ нсв. Полоскам /дт.
дай йазе да те попдштам!/ додё една
стрйнгка, реклъа: попоштай ме, и йа
попоштах/
ПОПРАВКАМ нсв., св. попр^ЕйМ
/това могло да се поправи/
ПОПРАН, ndnpaao м. Подпръг,
каиш под корема на кон, който
дър±и самара.
ПОПРЕЧИЛ св. Попреча /а нам —
нёма ништо ни попрёчи/
ПОПРОЧЕТИЛ св., аор. попро-
Чёто (X) , прч. попроЧеЯ, а, о, й
Попрочета.	. .
. ПОПСКьИ, Ха, Хо, Хьй /онай
човёк, попскьи син, зема да се крсти/
ПОПЧВАЛ нсв.
. ПОПЧКАЛ СЕ св. /дёвед години
даш нёма да йде, земйата че се попука/
ПОР, о м., мн. пороЕе, те
Mustela putorius /пор че излёзне, че
издави пйлиштата/
ПОРА Ж. Възраст /мойа пора
жена, мой еснаф/
; ПОРДБИЛ св. Поръбя.
ПОРДБЧЛьКьД, та Дреха,
ушита,; поръбена на машина /пора-
булькьааджёмка, сос машина cam шйена/
ПОРАНИЛ. св. Погри±а - се, по-
старая се /не порадй да ми пйше/
. порадел и свршйл работа/ :
; ПОРАЖНАЛ . нсв., св. порддйМ
/не бой се, марйо, од бога е таа кьйтка,
да се породи исус/
ПОРАЗИЛ св. Поразя /да те по-
рази у, цинцийата!/ да ,те порази баш у
црнётината!/
ПОРДНьИЛ св. Похраня /това
като пораньи малко да го продадё/
ПОРАСНЕЛ св. Порасна /трёбе-
ше оште маалку да пдспиш, чёше повече
да пораснёш/ колкава порасна!/ прежи-
вейаа, пораснаа, па им дадойа општйн-
ско мёсто, направйа си кашта/ трай,
трай тодоре, не порасни по горе!/ \
ПОРДЧАЛ нсв., . св. ПОрАЧйМ
Поръчам.
ПОРЕВЕЛ св., аор. nopeE& (X) ,
прч. пореЕё.Я, а, о, й Порева.
ПОРЕЖИДЛ нсв., св. поРёдйМ
НареЖдам, задъл±авам някого да
направи нещо.
ПОРОБИЛ св. ' Поробя /кога до-
шли турците, породили са бугарийа/
ПОРОИЕН, а, о , й Роден на
следващата година след друго
дете.
ПОРОИИТ, а, о, й Породист
/породйто животно с клапуави уши/
ПОРОЕН, пордййа, о, й.
ПО РОЖЕ, то ср. Въ±е за връз-
ване добитък за рогата.
ПОРОЙ, Йо м., мн. пороё, те
/порой като зоврат падйните.../) дойдё
една голёма бура, порой/ сега сйчко од-
нёсе пордйо/ разрушй ногу работи
пордйо/
ПОРОСИЛ св. Поръся /пороси, че
метёме!/
J ПОРОТ м. Розкба, поколение
/нёма ни рот, ни порот/
ПОРОТЧЕ, то ср., мн. пордт-
Чета, та Дете, родено една годи-
на след друго дете; дете,.родено
в същия месец на годината,.
както и ^предходното /кдмбанёр
што е, у дупница, родй се прет петров-
ден... кара кара, те това сега, тор, и он
се случи, па... две годин се мина, и он
прет петрдвден се родй, баш па тдо
мёсец. и тййа гьи вйкаа поротчета/
ПОРТД, та Ж., мн. пдртй, те
/довёчера като си рйдеме, на пдртата
че поеме/ затворило желёзните порти/
ПОРТЕ, то ср. Вратник (в
плета), водещ в съседнйя двор
или на улицата.
ПОРТОФЕД, о м. Портфейл.
ПОС2, пдсто м., мн. постёЕе,
те Пост (войнишки, слу±ебен) /на
каквй постёве бёа?/
; ПОС2, пдсто м., мн. пдстй,
постйте Постене, въздър±ане от
блазкна храна; ден, в който не се
яде блаЖно /постите божичёви/ штдм
искараме постите, че дде блайдено/
ПОС3, пост£ ж., мн. пдстй,
постйте Постат, ивица нива, ко-
нто се обработва на едно мина-
ване /една пос/ таа пос искарааме/
ПО С ДЖИ АД нсв., св. посёдйМ
/посадиме го, вадиме и кадиме/
ПОСАКАЛ св; Поискам /тйа са
< галени деца, што посакат, трёбе да му
пригаждаш/ он си посака башти-
нййата/ *
; ПОСВИРИЛ св. ’ Посвиря /нам
чёра малко посвирй радието/
1 о л
' ПОСЕГНЕЛ св. Посегна.
ПОСЕИИЛ св., аор. посёдо (X) г,
поседё (X) , прч. поседёЯ, а, о, Я и
посёдаЯ, посёдЯа, о, й, пов. nd-
седй! Поседя /аде мдме, д йдеме да
поседйме на пато матко/ поседат, по-
седат, па си дйдат/ поседох една годи-
на/ ойддх у нйхъ, поседох мако/ па като
поседооме тук, некоа годйна, моата ма-
къа близнй три деца/ на студено малко
поседооме/ поседеа у една кашта, у ко-
шара там/ тй си дала пари за превос,
па пдседи, баре да извйдиш!/
ПОСЕЕЛ св., аор. посейй. (X) ,
прч. посей&Я, а, о, Й Посея /озгд-
ре жито посейа/
ПОСЕЛьИЛ. СЕ св. Поселя се.
ПО СЕЛСКьИ адв.
ПОСЕН, ndcria, о, й 1. Пос-
тён /до йованден немаме пдсен ден/
пдсен качомак/ поена манджа/; 2. Бе-
ден , неплодороден /имаме нъйви,
ама са ндгу пдени/ поена, слаба пдчва/
ПОСЕРЕЛ св., взвр. посёреМ. се
/колера като те фане, на место те очй-
сти. некой се посере, некой се тркалъа.../
ПОСИНИЛ св. Осиновя (да взе-
ма за син или дъщеря); /сака да те
посини бднеф, ейн да му станет/ и рек-
ла (на момлъачето): йа че те посиним,
да ми чуваж животйнгкъите/
ПОСИПЛЛЬКьЛ, та Ж., мн. поей-
пёЯьКьй, те Вид лопатка, да се
посипва пепелта върху връшника.
ПОСИПЧЕЛ нсв., св. посйпеМ
Поливам, посипвам /...наредйл да
поейпе момето, да се умйе/
ПОСИТННШКьИ мн. Дребни
остатъци.
ПОСИЧЛЛ нсв., св. посеЧёМ,
аор. поаё&о (X) , прч. посёКаЯ, по-
сёКЯа, о, й Посичам, порязвам
/и каквд д одрежем една трафка и си
посекох пръето/ и онй му посекли пре-
тите] посечена трава/
ПОСЛЛЖИЛЛ нсв. Ям с насла-
ждение, по малко.
ПОСЛЕ адв. /и момйте после, след
нйхъ, дйдат си/
ПОСЛЕИНО адв. /и го судйли до
последно/
ПОСЛЕИОК, о м. Последък,
плацента.
ПОСЛЕЛ адв., вЖ. ПОСЛЕ /пделем
се ме така дрпа/
ПОСЛЕШЕН/ посЯёШйа, о, й: По-
следен, по-късен /онд е най после-
шно/ послешната война, у нейа се йа
оженйхъ/ кат ошел у турцийа, свршйли
го. утепали го. това е послешното на
ефендийата/	v >
ПОСЛЧШЛЛ св.' /дн йе послушал,
пирато, ошел си у рйм/ .	' '
ПОСНИЦЛ, та , мн. пёсййЦй,
те Постница /другьите вери са доса-
ждали на светй йована и они саго
однели на пденицата гдре/
ПОСНОЧЛ, та Постна храна
/се сме пдвече на посноча]
, ПОСОЛьИЛ св. Посоля , /пделъе
турат тепцййа, у тепцййата елй бдп,
елй песок и точи свилата. па поедлъи
песок ли, бдп ли — па тдчи.../ .
ПОСОП, о м.„ Брашно, с. което
се посипват корите, за да не се
залепват.	" . 		,
ПОСОЧИЛ св. Посоча ; /посочйа
мавров да стане кмет на селдто/
- ПО СПИЛ св. Поспя /требеше
оште маалку да пдепиш/
ПОСРИШТЛЛ И ПОСРЕШТЛЛ нсв.
Посрещам /като дйдеме там, офчарйе-
те поткваейли млекдто, и онй се раду-
ват, че дека гъи посрештаме там/
ПОСРЕТНЕЛ св. Посрещна /ддат
гдекъе — че гьи посретнеш сите/
. ПОСТЛ, пост&та ,' мн. Ядстй,
постйте Пос.тат, в&. ПОС3‘ /еден па
по нйхъ па везуе поста — постаджййа/
ПОСТЛВИДЛ нсв., св. постёЕйМ
/поставйа там границата/ на нйхъ се
поставйат диреци/ пдетави сенййата
за йаденъе/ ~	. . /
ПОСТДИЖИИД, та м., мн. ' пос.”
тадййй, те Който води постат,
първият в. редицата Жътвари, ко-
сачи и под.	- • ' '
ПОСТДИШИИКьЯ, та Ж., мн. по-
стаджййКьй, те Която . води прс-
тат /постаджйкъа, на нейа- пдвече
плаштатгъонлуко/
ПОСТЛНЕЛ св. 1. Поостана; 2.
Изправя / се за малко" /йа че по-
ста нем маку/
ПО СТЛРИЛБ адв. По старому
по стариму не вйкашеа другар/ ’ *
ПО СТЛРСКьИ адв. По старому
/манджа се вйка по старскъи/
ПОСТИЛьЛК, о м., мн.' постй—
ЯьёЦй, те Парче от бало;-което
се слага в царвула /да си сушиме
навдштата, постилъаците/ што гъи
слагаме на опйнците одддлъе да е меко/
ПОСТИЛьЛЛ нсв.', . св. постё-
ЯьеЯ, аор. посЯ^. (X) , прч. "посЯ^Я ,
а, о, й, стр. ndc.A3iil / нам дека че
ни постелъеш?/ и им (на бубиците) ту-
рам озддл, постйльаме лдпен/ гостйа ни
бдп и туршййа, послаа ни сено и чулове/
181
йа са м му послала да лежи, ама йч не ё
легнал/ пдстельи саалём футата!) по-
слана ли са улиците?) послана сос цргьи/
ПОСТИЛьАЧ, о м. Стелка , вЛ.
ПОСТИЛьАК /постилъач — од вуна, да е
жёшко)
ПОСТИЛьКьА , та лк. ,^мн. по-
стйЯьКьй, те Постелка /а йазека, ро-
дильата, до огнйштето еднд нараче сло-
ма послаа, и ена' зглавница, постйлъкъа,
и йа седнах) дали тй се досадило... от
постилъкъи постилъанъсг
ПОСТИЛ нсв. Спазвам пост /на-
стрёт постите, божйч што сё пости)
йутре че се постимо) йазе се пдстехъ, не
йадёхъ лёп) пдстейме шее нёделъи, ич не
блажййме)
ПОСТОИЛ св., аор. лостойЛ. (X) ,
прч. лостой^Я, а, о / Я Постоя /по-
стойаа турците постред двдро и току
обрнаа коньёте, изведоа гьи на джадёто/
ПОСТРАПДЛ св. /и мйлош се упла-
тил да го не фанат турците та и он да
пострада/
ПОСТРАНИЦА, та лк. Заушка,
Parotitis )нёшто ти излёзне, нёшто
забумбарёе под удто — заушка, постра-
ница) жените байат: сега и дзвезди, и
постраница, йутре нй дзвёзда, ни
постраница)
ПОСТРЕТ прдл. Посред /пострет
нош билд) постойаа турците постред
двдро и току обрнаа коньёте)
,ПОСТРИК,, лёстрйго м. Първо
стри±ене на овце (на горната
мръена вълна); време на стриЖене
на, овце /у пдетриго не дадоа по
мангко де!).
ПОСТРОЙКА, та ’лк., мн. но-
стрёйКьй, те.
. ПОТ, лоттй. лк.	\-
ПОТЕГАРИЛ СЕ св' Помъкна се .
ПОТЕГЛИНА, та , мн. лотез-
ЯйЦй, те ДръЖкана количка.
ПОТИР, о м. )свештёникозакопа
светйо потир) "и пдпо носил у рацёте
еванггьелето; и светййа потир) и са
закопали светийа потир/ .
ПОТИЧАЛ нсв., св. лотеЧёМ,
аор., лотёКо (X) , прч. лотёКаЯ, ло-
тёКЯа, о, й /дт. потеклъо кръф) ,
ПОТИШЕНИЕ,/ то ср. Примирив,
мир.
ПОТ КДРАМ . св. ... 1.. Подкарам ;
2. Започна да раста /бёа така
. поткарали млади дрфчёта) /
' ПОТКАЧДМ нсв., св.лотХАЧйМ.
. ПОТКВДСЧЕЛ нсв., св. пот^А-
сйМ Подквасвам /като дйдеме там,
офчарйёте потквасили млекото)
ПОТКЛДТЧЕЯ нсв., св. лотКЯ^-
тйМ 1. Поклащам )потклатуваж го и
онд че се изврти/; 2 . Подстрекавам.
ПОТКОВИЦД, та А., мн. потХд-
ЕйЦй, те Подкова; налче )кльа-
пёта лъекави, озддл с поткдвици жъти,
наалчета го вйкат)
ПОТКОВНЕЛ нсв., св. лотКоЕёМ,
аор. лотКоЕА. (X) , прч. лотКоЕ&Я,
а, о, й Подковавам.
ПОТКОРЕЛЕН, лотКорёМйа, о ,
й )ремйк поткорёмен/
ПОТКРЕПНВАА1 нсв., св. лотКрё-
лйМ Подкрепвам, крепя /и на ейте
галёрии днъ йе оправйал, поткрепувал) и
ейте другьи поткрепиа мдйто мнёние)
ПОТКРПЧЕЛ нсв., св. лотКрлйМ
Подкърпвам; наставям, допълвам
/да поткрпи со желёзо дикъёл, ерп, ако
се дойал/
ПОТКЧЛОК, о м., мн. лотКУМо-
Цй, те Подкум; старойка.
ПОТКЧПИЛ св. Подкупи.
ПОТКьЧСКЧЕЛ нсв., св. лот-
КьУсйеМ Подбутвам, бутам )та ме
поткьускували, та ме били)
ПОТКНЧИ св. 3 ед. ЧмноАи )жй-
тото братйми — од едён клас мдже да
поткучи до дваесе братймци/
' ПОТНИК, о м., мн. лётййЦй,
те Постилка под седлото на кон
/това истёглъуе nommaj
ПОТОН, о м., мн. лотойьё, те
Таван (сп. )
ПОТПЛДьУЕЛ нсв., св. лотл&-
ЯьйМ Подпалвам )дёка се потпайува?)
ПОТПИРАМ нсв., св. ! лётлреМ,
аор. лотлрё (X) , прч. лотлрёЯ, а,
о, й Подпирам )вратата чепдтпрем
со едлното желёзо) со сломка сам за-
пёла, сос игла сам потпрёла/
ПОТПИС, о м. /без никакоф
пдтпис/
ПОТПИСКА, та Ж., мн. лётлйс-
Кьй, те /прават пдтпискъи по сосёд-
ните села, агьитацийа да мдж да пре-
мёстат општината)
ПОТПИСЧЕЛ нсв., св. лотлйШеМ,
аор. лотлйсё. (X) , прч. лотлйсАЯ,
а, о, й Подписвам )не знам да се
потпишем, не сме се магдо учили)
потпйсуйат мир) .
ПОТПЛАШТАЛ нсв., св. лотлЯ&-
тйМ Подплатявам.:
,ПОТПОРКА,. та мн. лотлёр-
Кьй, те.
ПОТПРНьКьЧВАЛ нсв. Подкачам,
закачам /не мё потпрнгъкьувай, седи си
мирно!)
1 QO
П0ТПН2>НЕЛ СЕ св. Подхлъзна
се /йас карах наште йагнёта и се
потпузнах и се отрколъйх/
ПОТПННгКД, та ж. Колена по-
стилка; вътре със слама, конто
се слага в седлото на кон.
ПОТПНШТДЛ нсв. , св. потпУ111тйМ
Подтикна да'тръгне, да се за-
двиЖи /фрльа дрвдто, онд бега долу,
опрё се — дн ддйде, па го потпушти/
ПОТРДЖНЕЛ нсв., св. ПОТРАЖЙМ
Потърсвам, търся /...па е билд селдто
без вода, та дн е правил вада од йскар,
прес планина йа е превёл. та сега го по-
тражуват (сп.)/ потражйли момлъа-
чето: каде е ддтка?/
ПОТРГВДЛ нсв., св. потргйеМ
Издърпвам, отмествам малко,
поме ст вам /пдтргни стдло!/
ПОТРЕБЕ св. 3 ед. , аор. потре-
БА, прч. потреБАЯ, а, о, й Потря-
бва, притрябва /пуна плевна тутунъ,
потребил ми е!/
ПОТРЕТ, о м., мн. потрётйё,
те, ум. потретЧё Портрет, сним-
ка /извадйа на потретйе/
ПОТPHDИЛ СЕ св. Потрудя се.
ПОТРНПНЕЛ нсв., св. Затрупвам
/и додёка са манёнгъкъи, по малко им ту-
рат шума да не гьй ндгу потрупуваат/
ПОТСЕНИЛ св. Направя сянка.
ПОТСИДВДЛ нсв., св. потсйййМ
/мрачкьио пат е водил на мраката — и
сега се намйрат къцани каменье, пот-
силвали го некогаш)
ПОТСИРИЛ св. Подсиря /че склъ-
ца офчаро сйриштето, че сипе у една
чашка от сйриштето и че го слджи у
млъекдто. и че го завис сос една дрёа, и
онд че се потсйри. ако го избило вода —
потсирйло се)
ПОТСИЧДЛ нсв., св. потсеЧёМ,
аор. потсёКо (X) , прч. . потсёКай,
потсёКНа, о, й, взвр. потсйЧаМ се
/да ти се потсечат претите озддл, крф
течё, больй ногу... елй боса ддиш, елй се
запарат/
ПОТСЛИВДЛ СЕ нсв., св. пот-
сМёеМ се, аор. потсМейА (X) се,
прч. потсМейАЯ се /потсмейал се
рбако на штрбако/
ПОТСТДНЕЛ св. Понеча да ста-
на; приповдигна ' се Indmcmanu!/
почсчъупм нсв.
ПОТСТЕГНЕЛ св. /кот чешма му
кдньо потстегнаа (песен)/
ПОТНРДНаКО, то Малко дете,
на което гащите. му са големи
като потури.
ПОТНРИ, те мн.
. .ПОТНРНьДК, о . м. Потурчен
българин /нй турчин, нй потурньак/
ПОТНРЧНЕЛ нсв.,. св. потУрЧйМ
Потурчвам /помаци гьи викали: бугар-
ско детё, па потурчено!/ една се е по-
турчила/
ПОТНТНЕЛ ..СЕ нсв. Мотая се,
бавя се /стйга се потутувала!/
.ПОТЧИНьДВДЛ нсв., св. потЧй-
йьйМ, взвр...потЧййьАВаМ се /нйе се
потчинъйиме, ербйете не тда/
ПОТШИДьНЕЛ нсв,, св. ПОТ111Й-
ЯьйМ Подострям / че го пдтшилъа/
ПОНДДВЕЕЛ св., аор. схоУА^-
< Её (X) , прч. .поУЯаЕёЯ, а, о, й
Побъркам се.
ПОНЧИЛ св. Поуча /стйга сте
играли, сега поучёте!/
ПОФДЛД,. та мн. пофАЯй, те
Похвала,- хвала /това е негдвата
пофала/
ПОФДДьДЛ нсв., св. ПОфАЯьйМ,
взвр. схоф&Аъ&А се Похвалим /ега йа
пофалъи/ кога ни пофальйа нам, дрводёл-
ците?/ на сако собрание сё е пофалъен/
ПОФДТ, о м. Похват.
ПОФДТДЛ . нсв., св. пофАйе'М
Похващам /че купуеш телчйнгка да рас-
нат, да пофанеш/ нече да пофане да ра-
бдти/ не сам мдлиф пофапала у учйли-
штето/	’ • '
ПОФРДьДЛ нсв.; Подхвърлям /по-
фрлъа нёшто/	< - 
ПОФТДРДЛ нсв., св; ’ пОФтдРЙМ
/не мдга вёче да ти пофтарам, дти ми е
тёшко и мачно за тёбе/ тука са ма-
шйнскъи рабове, па пдсле е пофтдрено/
ПОФТОРКД, та, мн. пофтБр-
Кьй, те Нещо повторено? второ
доене на овце /пофтдрка, рабд да се
пофтдри/ слет това като пофтдриме
офцйте коку дадат пофтдрка, и това
млёко дека го намузёме от пофтдрката,
че стой до еден часд/ .
ПОЦИЦДьДК, о м., мн. поЦйЦ-
ЯьаЦй, те, вА. ПОИОИНИК /подойник,
поцйцльак, од две макьи цйца/
ПОЦРНьДВДЛ нсв., св. поЦРйё-
еМ, аор. поЦрйё (X) , ' прч./ поЦРЙёЯ,
а, о, й Почернявам /сирачё сам би-
ла... а сега груфолъ, стсцэо, збръчкано, по-
црнёло/ поцрнёли са завалйи младйте/
ПОЦРНИЛ св. Почерня. -
ПОЧДС адв. След малко /айде
да йдеме на собдро! — пдчас!/
ПОЧВДЛ нсв., в&. ПОЧННЕЛ.
ПОЧЕКДЛ св. Почакам /че почёка
ли да го упржа?/
ПОЧЕРПН111КД, та Ж., мн. по-
ЧёРпУпКьй, те.
183
ПОЧИВАЛ нсв., св. лоЧййеМ /ка-
то дйдете на ньйвата, че работите и че
сёднете малко да почйнете/ да даанем,
да почйнем/
ПОЧИНаКА, та Ж., мн. лоЧййг-
Кьй, те Отсевки /йуклук, збйра по-
чйнгкъи, боклучкьи работи, за кокспикьи/
там се тура почйнгката, у йуклуко/
ПОЧНУЕЛ нсв,у, св. лдЧйеМ По-
чвам /почнааме да го прайме/
ПОЧУИИЛ СЕ св. Учудя се /и
като видел баштата што е унетре и се
почудил/
ПОШТА, та Л. /пдштата минуе
сабайле/
ПОШТАЙЖИИА, та м., мн. лёШта-
джйй, те /нашио деда им бйл пдш-
таджййа/
ПОШТЕЛ нсв., аор. лосКй. (X) ,
прч. гюсК&Я, а, о, й Пощя /пдштем
йа у скуто/ и бабата окнала момльаче-
то да а поште/
ПРАВПА, та ^г.
ь-. - ПРАВЕШ, лраЕёЖо м. Наработ-
ка, украса на Женска дреха.(сУУ-
л?)) , . от 'гайтани, Za'^eb/7, ?та/7тзр?7
/правеш: греблёта, тегьелъе, кокохчёта,
сръмен гайтан, црни гаитаньё, оптдка,
сръмено ширичё, свйлено, вртена врф
(мддра), памучно шириче/
*? ПРАВИЛ нсв. Правя' /пекльи пра-
ва, плетей/ партийата се е уйала, пра-
ви каквд си сака/ момчетата се прават
на момйчета/ тууа им кашти правили/
ПРАВО , -то/ ср., мн. лраЕА, та
/вйе нёмате право да идете там/ твой-
те деца немат право току да йадат/
' ПРАЕШ, лраёЖо м., вЖ. -ПРАВЕШ.
ПРАЗЕН, лразй^, д, - й /рёйсо
ойде празен/ празен клас/ празна че е
колата/ пуни очи — празнд срце/тйа
штдм са празни чаши, че гьи напунй/
унетре ё празнд]; ПРАЗНО, то ср. /таа
зёмйа че йа фрльаш у тдо, трап, у
празндто/ ?	\
ПРАЗНИК, о м., мн. лр&зййЦй ,
те, /ален пдйас чуваше саде за празник/
на валвара едён светъл празник/ празник
на вуксь ножёвете си оставйат да не
сечат/	•	;	--
ПРАЗНИШТЕ, то ср., мн. лраз-
- ййШта> • та Дупка , празно' място
/отвара празнйште като орё/ погачата
излезна на шупкьй, празништа йма/
ПРАЗНУЕЛ нсв. Празнувам
/празнуеме водици, исуса тогай кршта-
ваа у реката/' старатандва годйна
празнуйат/ йовандён —г празнуеме го,
баньаа сё... и стари и млади у еодата/
ПРАК, прАзо м., мн. пр^гоЕе,
прй.го£ете и прагоЕёте /и тогай
свекрвата застане на праго на вратата/
ПРАКАЛ нсв. Пращя.
ПРАКТИСУЕЛ нсв., св. праКтй-
ШеМ, аор. св. лраКтйс^ (X) , прч.
лраКтйсАЯ, а, о, й Свиквам, ста-
в ам опитен; упражняв ам се /не
сам практисал за пдльак! — че практй-
шеш!/ практйсуе човёк!/ у белот като
играйат, онй практйсуйат у сме-
таньето/
ПРАПОРЦИ, те мн., ум. лра-
лорЧёта, та Вид малки звънчета,
обикновено в сватбената украса
за главата на мома /ддле на чатало
турат, на настафците от коса, доле,
тенекьёнца, като тополёнца/ камичёта,
дрнгкаа, дрнгкаа на лопатарнико/ пра-
порчёта од жъто тенекьё, свйено като
на паничё^ а унётре камичё и е зальаено/
на ножёта педесё синджйра, на синджи-
рйё шеесё прапорци (песен)/
ПРАС, ЛР&ЗО м. раст. Праз
лук, Allium porrum.
ПРАСЕ, лрасёто ср., мн. лра-
сёта, та и лраШЧййа, лраХЧййа,
та /ймахме прасе, и прасёто раньйх/
тййа го и напладне раньат прасёто/
прашчйнатакадёойдда?/
ПРАСИ СЕ нсв. 3 ед.
ПРАСКОВА, та Ж., мн. c&^coto-
£й, те.
ПРАСУЛьЕ, то ср., мн. лрасУ-
Яьёта, та Малко прасе.
ПРАТ, ПРАТОК, о м., мн. ЛР&-
Кье,. те Прът /от пракъе прайм като
чадър на колата/ соз дрвйе, сос пракъе
кашта/
ПРАУТ, ПРъОТ о м. Пърхот.
ПРАФ, лр&Еа, о, й /праф си,
крйфчо!/ кд е праф, гдспут му дава
здравйе/; ПРАВО адв. 1. /право по дру-
мо че ни срётнат/ право нанагдр/; 2.
Веднага, направо /качуваш се на рёй-
со и право йдеш у општината/; 3. Пра-
вили© /вйш кдлку му е право обйаснил
бре!/ бдк право кара/; 4. Истински,
наистина /право насйла йа земах/
ПРАК, лраХтА Ж. /йма такваа
прах отровйтелна/ каква прах дйшаме
само!/; ПРАК, лр&о м., мн. лр^обе,
лраоЕёте Доза лекарство, стри-
то на дребни частици.
ПРАЧКА, та Ж., мн. . лр&ЧКьй,
те, ум. лрАЧйЦа Пръчка /и че зёме
една прачка, че го расечё на три] масу-
рйёте гьи ела гаме на прачкъи па сёцай,
сёцай!/
184
ПРАШДЛ нсв. Питам ' /йа сака
йутре да прашам павлёте/ че праша,
заштд се срди свекрвата/ нема да пра-
ща момата да се жёнъи/ прашала го:
каде оди?/ тй бае костд прашай, он че
ти каже/ идёте йа прашайте!/ сос
прашанье у Стамбул че дйдеш/
ПРАШИЛ нсв. Праша, окопавам,
прекопавам /па прекдпаме кдмпиро, па
прашиме кромйдо/
ПРДШИШТЕ, то ср. Прахоляк /до
стрёт нош вёеме с вейачкьите, та
прашйште, ндгу, та што сакаш!/
ПРАШЛьИФ, лраи1Ньй£а, о, й
Прашен /прашлъйф друм/
ПРАШОЛьИЛ нсв. Вдигам прах.
ПРАШТДЛ нсв., св: прётйМ /пра-
шташ ли пйсма?/ че пратиме къирдте/
дадат ни пари, пратиме едён за лёп/
утйчнъак праштат сос крондйр вино и
конь/ дадох армаган, по тетина пратйхь)
ПРАШУЕЛ нсв., вЖ. ПРАШДЛ Пи-
там /маани. маани, не прашуйте ме!/
ПРВЕН адв. По-рано, отдавна
/првён доодихь/ кога е билд? — ё, првён!/
ПРВЕНЕЦ, о ср., нн. ПРЕейЦй,
те /крайничанскъите првенцй се фалъеа
ногу/
ПРВЕНИЦД, та А., мн. ПРЕейй-
Цй, те Жена първенец.
ПРВНИ, ПРВИ, а, о, й; Пръв
/првната година ми дадоа вуна/ тийа
дветё умрёли на првнио дён/ што првна
пушка пукна и ударй дёлчев войвдда (пе-
сен)/ кумд тури прей парите, пдсле
сите/
ПРВОСТЕЛКА, та мн. лр£о-
стёЯКьй, те Крава, отелила се
за пръв път.
ПРВОТОК; о м. Първак /ракъййа
првотдк/
ПРГАФ, лргаЕа, о, й Пъргав.
ПРГДФШФИНД, та к. Пъргавина.
ПРЕАБЛьАК, Ом., мн. ПРеАБ-
НьаЦй, те Слаб, недъгав /вдл за-
прел, недагаф/ висок, па грчаф, слап
човёк/
ПРЕБДЕЛ св. Пре бая /баба койа
знае да бае... че му пребае/
ПРЕБЕГАЛ св. Пребягам /па се
качй на една фурнъа, па пребега у една
друга кашта/
ПРЕБЕЛ, а, о, й Много .бял
/дмеси ми пребёла погача/
ПРЕБИВДЛ нсв., св. ПРебйеМ
/това е сал за пребиванъе момлъаче, сал
за къотёк/
ПРЕБИР, о м., мн. пр.ёбйрйе,
те Набор, набрано на гънки
/прёбир — брчкано/
ПРЕБОЛьИ св. З-ед./днрекъл:
нёшто кдку ме срце пребдлъи/ :
, ПРЕБРИСУЕЛ .нсв., св. . ПРебРЙ-
ШеМ, аор. преБРйс^ (X) , прч. пре-
БрйсёН, а, о, й Изтривам, пре-
бърсвам/ чёкай косата па_ да
пребрйшеме/
ПРЕБРКУЕЛ нсв.,. св. пребРКаМ
Пребърквам /дигай рацёте гдре! и йа
дигнах, пребркаа ме, не мдж да найдат
ништо/ '	' - ,
ПРЕБРОИАВАЛ нсв., св. ПРебРЙ-
йМ /докато пребрди вапйро сёмкьите,
онд че савне/
ПРЕВДЖИДЛ нсв., св. преЕедёМ
1. ОтвеЖдам^ пре веЖдам,- 2. Пре-
копирвам;;3. 'Пре веЖдам (на.друг
език) .
ПРЕВАР м. /ударйиме го на прёвар,
понёже равнъак местдто/
ПРЕВАРАЛ нсв., св. пРе£А.РЙМ
Изпреварям, надпреварвам /прева-
рам ти думата/ че ти прёвара думата/
децата' се бйеме, превараме се/ • дн, йа
преварйлъ и ошёл на ньйвата пред нёйа/
ПРЕВАРИЛ св. Преваря л /орйзо
преварен, > расдло суроф.../ пйех пдвече
преварена вдда/	, ., ,
ПРЕВДРИТЕЛНО адв. Предвари-
телно.	- .	-
ПРЕВЕСЕЛ, а, о, й... Много
весел /йдаа, йдаат седёнгкъи, весело
превёсело/	. .. ,\ -
ПРЕВИВАЛ нсв., * св; ; ПРеЕйеМ
1. - Превивам /и като виде чйча... дека
ми се превйла раката, й дн ми йа ис-
правй/; 2. Подгъвам, подшивам.. ,
’ ПРЕВИН ИЛ св. Пре гл е дам /да
превйдат, кдй мдже, кдй не мдже/
ПРЕВНУК, о м., мн. ' ЛРёЕйУЦй
те.	.
ПРЕВНУЧЕ, то ср., мн. пре-
ЕйУЧета, та.	’
ПРЕВОНИЛ нсв., св. ПРеЕедеМ,
аор. св. преЕёдо (X) , прч. преЕёЛ,
а, о, й ПревеЖдам, в±.- ПРЕВДЖИДЛ
/па е билд селдто без вдда; та дн е
правйл вада од йскар, прес планина йа е
превёл/
ПРЕВОЖИДЛ нсв., вА. ПРЕВОИИЛ
и ПРЕВДЖИАЛ.
ПРЕВОЗ ВАЛ нсв., 'св. преЕдзйМ
/кола с лйтри, ражнйшта — качуеме по
три крсци. с нйхъ и сендто превдзваме/
ПРЕВОС , лрёБозо м., мн. прё-
Еозйе , те /тй си дала пари за прёвос,
па пдседи, баре да извидиш!/ прёвозйе не
можем да траем!/
ПРЕВРДШТДЛ нсв., . взвр. пре-
Ер^ц1таМ се Превръщам, обръщам.
185
ПРЕВРВИЛЕ св. 1 мн. Минем
всички край нещо; задминем нещо
/турците преврвёа колите)
ПРЕВРЗНЕЛ нсв., св. ПРеЕРЙеМ,
аор. лреЕрзЗ. (X) , прч. лреЕРЗ^Я,
a, о, й Превръзвам /за преврска
можем да превржем ёкстра/ и ме одвё-
доа при ддхтурицата да ми превръже
пръсто. она ми го превръза]
ПРЕВ РИЛ св.,- прх. Ли непрх.
Превря /после като прёври виндто, го
тдчад да пийат/
ПРЕВРНЕЛ св., взвр. лреЕрйеМ
се Превърна, обърна /че се преврне
у водата два пати — айде!/
ПРЕВРСКЛ, та , мн. лреЕрс-
Кьй, те Превръзка.
ПРЕВРТЛЛ нсв., св. лреЕРТйМ,
аор. св. преЕРТО (X) и преЕРтё (X) ,
прч. лреЕртаЯ, преЕРтЯа, о, И и
преЕртёЯ, преЕРтёЯа, о,  й Пре-
въртам /една дйлькьа свила, една вунено,
и се ставйат. и се преврти като се
стаей/
' ПРЕГДЗНЕЛ нсв., св. лреа^зИМ
1. Преминавам (река) /плитка е, че
а прегазиш!/ собууме се сас рила, йа пре-
газйиме/: 2. Минавам през нещо,
прекрачвам /сите прес цргъите прега-
3uJ; 3. Смазвам /ногата му каруца
прегазйла/	1
ПРЕГЛЕИНЕЛ св. Погледна, по-
гриЖа се /па а докараа на край селд-
то у една кашта, заштд немаше
нйшто, ни деца, кдй да йа преглёдне/
ПРЕГЛИНШЛЛ нсв., св. лреаЯё-
даМ ПреглеЖдам /сакьи месец ддхтур
го преглиждал/ ойддме при доктор,
прегледаме/ :
! ПРЕГОВОРИ, те м., мн..
'ПРЕГОЗБЛ, та , мн. прёгоз-
Бй,.те Първо гостуване на неве-
стините родители у младоЖенци-
те /на момата макъа и кога доджда
првио пат на госкъе/ \
;	- ПРЕГОЛЕЛ, а, о, й Твърде го-
лям /а преголём, не мдж да го помести!/
ПРЕГОСФИЛ св. Нагостя много,
свръх мярка.
ПРЕГРЛФ, лрёарадо м., мн.
прёарадйе, те' Вътрешна (пре-
градна) стена /това нема два прегра-
да да искараш с тийа каменье/ .
ПРЕГРЕВЙЛЛ :• нсв. j Прегрявам
/жътнйцата от прегревйанъе, од ндгу
пёлени и ндгу на тдпло/
. ' ПРЕГРЕШИЛ св. Сбъркам,-/пре-
грешило е това дрво та е родило/ :
ПРЕГРНЕЛ; св. Прегърна /че а
прегръне като дете/	‘ -
ПРЕГРФЛЛ нсв. Прегръщам.
ПРЕИ прдл. 1. /прет сёка къер-
къеска кашта имало фрбй/ глёдам —
пред мене застанал вук/ и чйча и деда
седехъйа прет кошарата/ тогай се собе-
реме прет кунестасо, вечераме/ таман
дойддх до прет кашти/ дн рёкал: айде
пред мене!/; 2. /ильадо гддин прет тур-
ците/ тава беше прёт спасовден/ дн па
преварил и ошел на ньйвата пред нейа/;
3 . /ойде мдо сйн прет комисийа, фана
се войник/ детето стане грагор, мируе
пред башта си/ ошли у касабата прет
кадийата/ таквйа пред мен не минаваа/
прет судд]
ПРЕИЛВЛЛ нсв., св. лредй-М и
НРедадёМ, аор. св. пред&до (X) ,
прч. предан, предана, д, й /като
се навечерайа, па вйкнат невестата и
предаваат чаши сос винд] предавай по
радие/ и като дигнали вдда, предали се
бугарйете/
ПРЕИЛНИЕ, то ср., мн. предй.-
йййа, та.
ПРЕИЛРИИЛ, та i., мн. среда-
рйй, те Предачка.
ПРЕйЕИЛ м. - Прадядо /нашио
деда и предеда/ од дедй, от предедй
останало/
ПРЕИЕЛ нсв., аор. лрёдо (X) ,
прч. прёЯ, а, о, й Преда /спроти
распети петок да не предеш/ като
ддйде на прежда вечер, ндгу убово преде
и бърже... преде и пое/ па го намдтуеме
на фурка и с вретено предеме, плъум-
чиме, предеме/ памук преден/
ПРЕИЕН, прёдйа , о, й /йован-
ден банъат невестите у реката;
преднио ден йдеме на црква/
ПРЕИИ прдл. /преди нёкоку дёна
патувах за самокоф/ ако си ручала пре-
ди да ддйде гдсто, по трдшка че тураш
у устата на сенййа/ преди да заври
водата, сивнеме котлёто од огъйно на
страна/
ПРЕ ПДД ГЛ Л нсв., св. лред-
ЯдЖйМ.
Л ПРЕПНьЛК, ом., мн. лредйьйк-
Цй, те Предница, предна част ;
ПРЕйНьЛЦИ, те мн. Предници на
чешири.
ПРЕйНЕЛ св. Попреда малко
/че го прёднем за маонье/ .
ПРЕЙНИЦЛ, та jt.,. мн. прёдйй-
Цй, те.
ПРЕПНИШФЕ, .то .ср., мн. ПРёд-
ййШта, та /пиши: процап, прёдништа
кола, дзадништа кола.../ .
. ПРЕйОВОЛНО/ адв. Предоста-
тъчно.
ПРЕИОВОЛСТВЗВДД нсв. Задово-
лявам /штдм вйдиж гражданин, тре-
бе да го предовдлствуваш/
ПРЕИОЙВДД нсв., св. предёйД
Доя, кърмя бебе повече откол-
кото трябва /немой да го преддйваш/
ПРЕИРПДФ, ; предрпаёа, о, й
Одрипавял човек.
ПРЕИРТЕЕД св.", aop:' wedp-
тё (X) , прч. предРтёЯ, а, о, й
/дрто, дрто, па вёче е предртёло/
ПРЕЖДТЕЕД, ПРЕЖЪТЕЕД св.,
аор. преЖатё (Х)\ прч. преЖатёЯ, а,
о , й ПреЖълтея /штёрко ле.што си
толку прежътёла/ стигнали го жандра-
мёрите; дн прежатёл като гьи вишёл/
ПРЕЖВДКНЕД нсв., св. преЖЕё-
КаД Предъвквам /кравата прежвакуе
прежйва/
' ПРЕЖИД, та Ж., мн. прёЖдй,
те /мотофйлькьа — мотана прёжда за
бало/ като ддйде на прёжда вёчер, ндгу
убово предё и бърже/ нёма прёжди за
таткъи платна/
ПРЕЖЕНьНЕД нсв., св. преЖё-
•йьйМ ПреЖенвам /па имам по стар
брат, па го преженъйх/
ПРЕЖЕНьНШКД, та Ж., мн. пре—
ЖёйьУи1Кьй, те 1. Мома, която е
.преЖенила по-големия си брат
или по-голямата си сестра; 2.
ПреЖенване.
ПРЕЖИВД, та ж. Жвачка, хра-
на, която предъвкват .преЖивни
Животни.
ПРЕЖИВЕЕД св.,, аор. пРеЖйёе-
ИЗ. (X) , прч. преЖйёейёЯ, а, о, й
\ПреЖивея /кдй што обйча, им однёсе...
преживейаа/ сёкой че си каже каквд е
преживейалъ/
ПРЕ2? прдл. 1, /прес крёсна ми-
найа/ минавам през лъивадите/ къйткъи
си понёла — да забиколъйш, през него да
не тураш нйшто/ и цела ндш дди. по
бори, прес пдлъе дди, през ньйви, лъива-
ди/ и свйе сите кдри една до друга, а
тайа най озддл кдра пре сите кдри до
зельёто йа набйра/; 2. /прес цёлото
врёме има си работа. сос мёне/ имало
малко и магла през нош та/ през йану-
ари се зайагнъат йагнётата/ през денд
башта му ойдё на къустендйл/ она през
недёлъа йде да се исповёда при пдпо/
ПРЕ2?ГЛДВИ мн. Вид Женски
накит за глава /стари парй, па са
нанйзани на гайтаньё, па на главата да
се ндсат/
ПРЕ2?ИДНЕД св. Презимувам.
ПРЕ2ШОСНИК, ’ о м., мн. срез-
йдсййЦй, те Част от оглавник.
, ПРЕИДЖПДД нсв., св., прейадёМ, 
аор. прейёдо (X) , прч.. преНАЯ, а,
о, й 1. Ям повече,, : открлкото
трябва; 2. Отхапвам /свинъа му
прейаде претите до току/; ПРЕЙДИЕ ДУ
СЕ Престане да му се/яде /цал дён
като дуга, дуга, онд прейаде му се/
 ПРЕНИЕ св. . 3 ед.;. ПРЕНИЕ ИДШ
Престана даивали, преваля.
, ПРЕКДИИД св., Прекадя /ддйде
пдпо, прекади ни колаците околоврс/
ПРЕКДРНЕД нсв., св, преКАраЯ
1.Превозвам /царевици да бёре, да пре-
карува/ и като са го прекарали на суда,
осамдесёдуши свидётелъе са били/ 2.
Изтърпявам, изЖивявам, .прекар-
вам /...и го ранили, и, вика, чёше да пре-
каруе првио пат... — ошт ёднаш грмна.
и го у сърцёто удари/ какд че се прекаруе
зиме, не знам/ ндгу е тёшко бдлна, нёма
да прекара, че умре/ сите да прекарате
като мёне/ нйе сме прекарали и од арно,
и од лдшо/ колко йма да ти казувам какд
сме прекарували/ З.Свършвам, заги-
вам /там ймаше дабйе,. ама се прека-
раа/ код сосём нёшто прекара — пукне се/
ПРЕКДЧИД св., взвр. преКАЧйД.
се Прекача /и дйгне ногата да се
прекачи, и у йзлако да ойде/гнёкаг те
прекачи катерйна/ _
ПРЕКьИСЕД, а, о, й Твърде
кисел /млекдто е прекьйсело, ногу/
ПРЕКДьДНДД СЕ нсв.,, св., прет
КЯьдНйД се Прекланям се, покла-
ням се /три пати се прекльдни младо-
жёнъата/ и че гьи вдди свекр вата прет z
кунастасо да се прекльднат/-
ПРЕКЛьДННЕД СЕ нсв., вЖ, ПРЕ-
КДьДНДД СЕ Прекланям се, покла-
ням се /саде ми се лёбо преклъануе/
ПРЕКДДПИДД нсв., св. преКЯё-
пйД, взвр. преКЯёпйаД се 1. Сгъ-
вам, подвивам /кьулафка— от шеесё
санти, та се преклдпи и станё шйлъаво
гдре/1 2. прен. Покривам /открниме
нёшто от стдката да си преклдпиме
нуждите/
ПРЕКО прдл. /йма друм преко
планината/
ПРЕКОП, .о м. Канавка, вада
/д йа скопах и фрльйх мотиката на
прекдпо, на мушата/ и одйиме по едйн
прекдп, и найдёме печуркьи големи/
ПРЕКОПНЕД нсв., св. пр’еКдпаМ
Прекопавам /сака па да го прекдпам.
йа вйкам да го прекдпам па тогай да го
прашим/ прекдпаме кдмпиро/ .
ПРЕКРДШТДВДД нсв., св: пре-
КрАтйД Спирам, прекъевам /да пре-
кратиме нашто дело/ че прекратиме
187
работата/ и по тдо случай се прекрати
войната/
ПРЕКРСТЛТЧЕЛ нсв., св. лре-
Крст^тйМ, взвр. лреКрстАтУеМ се
Прекръстосвам /класйёте, класовёте
се прекрстатуват/ прекрстатено сос
мддар гайтан/
ПРЕКРСТЧЕЛ нсв., св. ЛРеКрс-
тйМ, взвр. лреКрстУеМ се Прекръ-
ствам /преди да сёднеме да вечёраме,
йазе се прекратим, учйнъим метание/
. ПРЕКЧПЧВЛЧ, о м., мн. преКУ-
лУЕаЧйё,.те Прекупвач.
ПРЕКЧПЧЕЛ нсв., св. лреКУлйМ
Прекупувам /меанджййата прекупи
виндто, по десет пари плашта/
ПРЕЛЕЖИЛ св., аор. лреЯе-
Ж& (X) , прч. преЯеЖАЯ, а, о, й
Пренощувам /отёл да прележйу нёкой
си чдрбаджи мйлош/ тука ли че проле-
жи?/ нйе, кай, тука че прележйме/
ПРЕ ЛЕ ТИЛ св. Прелетя..
ПРЕЛОК,.лреЛоКо м., мн. лре-
Яёдзй, те Прелог /остане за прелдк
по малкъи къушетйа, нёма смйсъл да гъи
работи/ прелдко, не рабдтенр длъго
врёме/
‘ ПРЕЛЛИНЧЕЛ нсв., св. лреМ^Й-
йеМ/ взвр. лреМ&ййУеМ се Премах-
вам /после, след два три дёна, се премаа-
на болеста/ па го премаанаа тдоучйтел/
ПРЕЛЕНЛ, та к., мн. лреМёйй,
те’ Премяна /промена — за ддбар дён,
за заман — дрёшкьи/ ’
ПРЕЛЕНьЧЕЛ нсв., св. :пРеМё-
йыЫ, стр. лреМёйьет Пременям /са-
мо си доджда на недёлъа да се премё-
нъуе/ премёнъиме (го убави дрёи/ и на
велйден премёнъети/
. ПРЕЛЕРИЛ св. Премеря /пре-
мёриме си по дёсет лахти/
‘ ПРЕЛЕСТИЛ св. Преместя /да
мдж да премёстат општината/ .
ПРЕЛЕТ, о м. л мн. прёМетйе и
прёМетй, те Метла с.дълга дърве-
на дръ&ка, за смитане на овърше-
ното ±ито при вършитба /и зрндто
го сметёме на купка, сос прёмети,
длъгьи дрвени мётли/
ПРЕЛЕТЛЛ нсв., взвр. преМётаМ
се Премятам /премётат лёбо жените/
вёче седи, премёта кнйгъите/ йа и казах,
дека пад-нах от скалйте и се преметах
главечкьи/
ПРЕЛЕТЕЛ 'св. аор. * преМё-
то (X) , прч. преМёЯ, а , о , й Пре-
мета. '	У./ ''''
ПРЕЛЕТКЛЛ нсв.; B2fc. ПРЕЛЕТЛЛ
/като претёче водата, човёко' найддйа
жйф, жената нёма; найддйа йа, една-
та ндга и се вйдеше и косата на глава-
та; каквд,е йа водата преметкала/
ПРЕЛЕТНЕЛ св. Преметна.
ПРЕЛЕТЧШКьИ, те мн. Весела
детска. игра, премятане през
глава.
ПРЕЛЕШЧЕЛ нсв., св. ЛРеМёШаМ,
взвр. лреМёШУеМ се Намесвам /саа
тй нёма да се премёшуеш/
ПРЕЛИВЛЛ нсв., св. ПРеМйеМ,
аор. св. лреМй (X) , прч. преМйЯ, а,
о, й /дзаран премйвам раната, вечер
премйвам/ она ме довёде дома и ми
премй с ракьййа раните/ от торта
насипи, па веднага премй!/
. ПРЕЛИЛьЛЛ нсв., св. ПРеМё-
ЯьеМ, аор. св. лреМЯьё (X) , прч.
преМЯьёЯ, а, о, И Премилам /пделе
йма друга мёлъица, желёзна, она наземи
се тура, и па се премйлъа (повёсмото),
измачйнъа се/
ПРЕЛИНЕЛ св. Премина /и като
преминали турците, вёчем пделе си
прибрали детёто/
ПРЕЛИСЛьНЕЛ нсв., св. преМйс-
ИьйМ Премислям /па тогай се па
отрайах, премислъйх си детёто да се не
уплати/
ПРЕЛОКЛР, преМёКра, о, Й
Много мокър /важёто бёше премокро/
ПРЕЛОРИЛ СЕ св. Преуморя се
/па си лёгнем бдлна, премдрим се/ и да
се премдриш, па не бйва!/
ПРЕЛОТНЕЛ нсв., св. преЛйтаМ
Премотавам /вртёшка, да се премд-
туе конёцо на клубе]
ПРЕЛОЧЛьЛК, о м. Усойно,
вла±но място, където има влечуги
/премдчлъак, там се сёкогаш минус гат/
ПРЕЛРЕНьУЕЛ нсв., св. ЛРеМрё-
йьйМ Премре±вам /кога го донёсоа де-
тёто — премренъйло очи, одзевнало/
ПРЕЛНС, прёМУзо м. Повторно
доене, за да се вземе остатъкът
от млякото.
 ПРЕНЛПЛЛ СЕ св. Изгубя наде-
±да /арно ама чеках, чеках, стана че-
тирнаесе гддин — нёма го!... пренадах се
вёче/ нйе се пренадаме чёра, онайдён,
изнадаме се/ онй са се преподали/
ПРЕНОСИЛ нсв., св. ПРейесёМ,
аор. св. прейёсо (X) , прч. лрейёЯ,
а, о, й /прендсиу прендси грдзгъето с
кдли/ тийа туули сё че гьи прендсиме
йутре/ ...пренёсооме убйтите войницй и
гъи погребааме/ йа не мдга по да гьи
прендсим, дн по коджа зйма/
ПРЕНОШТЕВЛЛ св. Пренощувам.
ПРЕОБЛЛЧЛЛ нсв., св. лреобИе-
ЧёМ, ЛРеобЯ&ЧйМ, аор. св. пре.о&-
ЯёКо (X) , преобЯаЧйХ,' прч. преоб-
ЯёКаЯ, преобЯёКЯа* и преобЯаЧйЯ,
о, й, взвр, преобЯ^ЧаМ се Пре-
обличам /тй дйне, преоблачй ли се?
ПРЕОЖИДМ нсв.; св. преддйй,
прейдем 1. ПрехоЖдам, обикалям
/онд е сё преодйло/; 2 . Минавам /какво
е прешло! такваа вода да прёйде!/ вече
на молъйтва да идем, четйриесе дена
предждаа, а не сам ошла дште/; 3.
ПререЖдам, изпреварвам нареди-
лите се пред мене /да не преддиме/
ПРЕОНОПИМ св. Претаковам /она
сака старйо йазйк, че го они преонодат
по кнйгъите/
ПРЕПДЛьУВДМ нсв., св. препА-
ЯьйМ Препалвам (правя магия за
оздравяване) /като набёре, больй —
че му препалъувам/ таа што препалъува,
земе црвён пдйас, распрёгне го, тури на
образо, врс пдйасо тури качйшта и
запалъи качйштата, та гори на образо,
и бае нешто — препалъува/
ПРЕПДСКД, та А., мн. препёс-
Кьй, те Плетена връв за препас-
ване на дреха /препаска — опрегачо
држй/ опрегач с препаска, като поводи-
ло, плетено, с мониста/
ПРЕПДСУЕМ нсв., св. преп^ШеМ,
аор. св. препас^ (X) , прч. препа-
сАЯ, а, о, й, взвр. преп^сУеМ се
Препасвам; повивам дете /че се омо-
чи детето и го препасуйат/ баш пот
кдкалъе се препасуйат/ че го препаше/
ПРЕПЕШКДМ СЕ нсв. Търкалям
се /не се препёшкай така, не се тръка-
йай!/ препешканъе — тркалъанъе/,
ПРЕПИПУЕМ нсв., св. ПРепйпаМ
Препипвам, пребърквам /па гдре
рацете, па дигна рацете, па ме пре-
пипайа/
ПРЕПИЧДМ нсв., св. ПРепеЧёМ,
аор. св. препёКо (X) , прч. препё-
КаЯ, препёКЯа, о, й.
ПРЕПЛИВДМ св. Преплувам /ай-
де сос мене, да плйваме да преплйваме/
ПРЕПЛЙТДМ нсв., св. препЯе-
тёМ, аор. св. ПРепЯёто (X) , прч.
препЯёЯ, а, о , й /мажд ми умре на
ньйвата от преплитанье на цревата/
ПРЕПРДВЙДМ нсв./ св. препр^-
ЕйМ /за преправйанъе е лёсно/; взвр.
ПРЕПРДВЙДМ СЕ Правя се (на)
/снаата була се напрай, па друга се
преправй па маш/
ПРЕПРДВУЛьКьД, та Ж., мн.
препраЕУЯьКьй, те Преправена
дреха.
ПРЕПРДШУЕМ нсв., св. препргк-
ШйМ Окопавам, прекопавам повто-
рно,. правя земята рохкава /раса-
дим йа (башчата), па мйне се една не-
дельа — копам, прашим йа. мйне. се две
недельи — па прекдпам, препрашим. три
пати се препрашуе/
ПРЕПРИИМ св. /ако се увапйри, че
дди да дави: улови те за гушата,
стйска, стйска, и тй че препрдйш/ .
ПРЕПРИИДМ нсв.,. св.  препре-
дёМ, аор. ,св. ci'pe'CYp&do (X) ; прч.
препрёЯ, а, о, й /йа‘ што сам
прежда препрела/
< ПРЕПРИЧД СЕ нсв. 3 ед., св.
препрйЧй се (за нишки) ' Прекъсва
се; ' з^мн. Преплитат се /нйшката
не ё удёната убово у котлъко, та не се
фашта зевд/ нёшто се препрйчат
нйшкьите/
ПРЕПРОИДВДМ нсв., св., пре-
продадём.
ПРЕПУШТДМ нсв., св. ПРепУШтйМ
Препускам /сретнала гьи една глутни-
ца мёчкъи и като препуштйли, ошлй
при една баба/ ’	‘
ПРЕПЦУВДМ св."Препсувам/
ПРЕ РДЕСТУ ЕМ нсв.; св. прера-
бдтйМ Преработвам /като се прера-
бдти (тутуньо), пдчваме да дйплъиме/
ПРЕРДНД, та Прехрана /да
ни дадад зимдвиште, прераната за
зимёто/	.	.
ПРЕРЕЖИДМ нсв., св. прерёдйМ
Редя отново, нареЖдам повторно
/претрёсуе каштата, , прерёжда
черемйдите/ дали тй се досадйло... от
зглавници прережданье/	7
ПРЕРИЖДМ нсв., св. пРСРёЖеМ,
аор. св. пререзёк (X) , прч. прере-
зАЯ, а, о, й Прерязвам. ';
ПРЕРИПНЕМ св. Прескоча /лёле
йа што слобддно врвйм, а змийа' йма!
козата а прерипна] нйе прерипнааме
реката/
ПРЕРИЧДМ нсв., св. пререЧёМ,
аор. св. прерёКо (X) , прч. прерё-
КаЯ, прерёКЯа, о , й Изговарям , 
казвам по друг начин /сёкако мдж
да го преречёш/
ПРЕ РУЧ ДМ св. Преям /йскам у
нас да ручаш, да преручаш/
ПРЕСД/ та £., мн. преслЗ, те
НоЖ за рязане на подкови.
ПРЕСДЖИДМ нсв., св. ПРес&дйМ
1. ПресаЖдам; 2. ПрисаЖдам.
ПРЕСДК, прёсаКо м., мн. прё-
садзй, те, ум. пресадже Отделе-
ние в.,амбар, вЖ. ПРЕСЕК.'
ПРЕСДаНЕМ св.. Пресъхна /водй-
те че пресаанат/
189
ПРЕСДТ, пресно м.; мн. прё-
садйе, те Присад, присадено дър-
во; присадка.
ПРЕСЕВИДЛ нсв., св. пресёеМ,
аор. св. лресейё (X) , прч. лресе-
ИАЯ, а, о, й Пресявам /па го пре-
сёейам (пипёро) со струнъако/ пресёвйа-
ме го со сито! пепелта да а прессе!
ПРЕСЕИДЛ нсв. Пресядам.
ПРЕСЕИНЕЛ св. Преседя; из-
тръпне ми крак от дълго седене
/преседнах си ногата!
ПРЕСЕК, прёсеКо, м., мн. прё-
седзй, те мн. бр. прёсеаа Отде-
ление в амбар /у амбаро пет прёсега
и едён йуклук; у едён турат ченйца, у
друк — овёс)
ПРЕСЕЛЕНСКьИ, Ка, Ко,. Кьй
Преселнишки /преселёнскьи думи/
ПРЕСЕЛьИЛ св. Преселя.
ПРЕСЕН, лрёсйа, о, й /не ё
йако еозишла, че е пресна погачата/ от
три музёнъета млекдто прёсно/
ПРЕСИЛьУЕЛ СЕ нсв.,' св. пре-
сйЯьйМ се Преуморявам се /па кога
си пойдем — йа ддим, йа се спотурам...,
пресилъйла сам се од работа/
ПРЕСИЧДЛ нсв., св.. сгрес,еЧёЖ,
аор. 'св. ЛРёсёКо (X) , прч. ЛРесё-
КаЯ, лресёКЯа, о, й 1. /едёнио му
пресечена''ногата те тука со шмайзер/;
2 . /зорко, пресичаш ни работата!/; 3 .
/ако застрдиме супа сос йайцё и йа
пофтдрим на огьйно, онд че се пресечё,
че стане на тдпчици/
' ПРЕСКДКУЛьКьД, та Детска
игра /три тричици, три прачици,
трйчка, прачка, прескакулькъа (скоропо-
говорка)/
- ‘ ПРЕСКДЧДЛ нсв.,- св. - пре-
сКдЧйМ.
/ * ПРЕСКОКНУЕЛ .нсв., св. с&е-
cKdKrieM Прескоквам /да го не пре-
скдкне мачка, кокдшка, човёк/
 ПРЕСЛДП, о . м. Седловина в
планините /малкан прёслап/
. ПРЕСОК, прёсоао м., мн. п^ё-
содзй,' те Металическо вретено,
закачено с канап и гвоздей на
тавана.
ПРЕСОЛьИЛ св. Пресоля.
t ПРЕСПИЛ св., аор. ПРеспА (X) ,
прч. преспАЯ, а, о, . й Поспя мал-
ко /малко прёспиме и като огрее мёсе-
чината и тогай станеме та жньёме/
онй легнаа да прёспат, а они вйкаа: аде
кака 'ддно, да прёспиме!/ момчёто ми
...на мёне вика: айде, лёш, прёспи!/
ПРЕСРЕТНЕЛ св. " Пресрещна,
посрещна /да пресрётнеш свекорд; да
фанеш волдвете/ ...дава'ат на дра — та
дрёа билд, та йаденъе нёшто билд, та
лёп посакало, та где, човёк дошёл да
пресрётнеш/
ПРЕСРИШТДЛ нсв. Пресрещам.
ПРЕСТДН /кога за мома пойдда, бе-
ло мдре прёстанпрестанало (песен)/
ПРЕСТДНУЕЛ нсв., св. ЛРестА-
йеМ Преставам, спирам /престана
ли даждо? престанува ли?/
ПРЕСТДПУЛьКьД, та Л. Про-
щапалник /учи се да дди детёто, арно
ама бои се. па му мёсат престапулъкьа —
погачё тдлкаво, па го утркдльат додёка
йде, детёто да продди и да се не бой]
погачё мёсат и дават на децата на
улицата, да ручат и да трчат/
ПРЕСФДФ, прёстаЕо м. Пред-
става.
ПРЕСТИЛьКьД, та , мн. пре-
стйЯьКьй, те.
ПРЕСТОЛ, о м., мн. престёЯье,
те /пдпо кадё четй> йма престол, у
света пётка йма едён, камик престдл,
там да се тура еванггьельето/ у тййа
црквёта йма престдлъе, плдчи нёма/
ПРЕСФРУГВДЧКД, та , мн.
ЛРестрУаЕАЧКьй, те Уред за стру-
±ене на ко±и.
ПРЕСТУПЕН, а, о, й Много
студен.
ПРЕСТУПКД, та Престъпле-
ние.
ПРЕСУИИЛ св. Осъдя /и додёка
да го пресудат, йе ндсил синджирйёте
на нодзёте/
ПРЕСУШИЛ св. Пресуша.
ПРЕСЧЕЛНИК, ом. Вид ±енски
накит за глава.
ПРЕТДКЛД нсв. Преточвам, то-
ча; мисля дълго, премислям /у,
каквд претака!/ мйслъиш нёшто на
акъло, претакаш си/
ПРЕТДЛ нсв. Заравям нещо в
пясък, пепел.
ПРЕТДПИДЛ нсв:, св. претдпйМ.
ПРЕТДПКДЛ св. Претъпкам /ногу
сам прейал, претапкал сам/
ПРЕТВДРДЛ СЕ нсвПреобра-
зявам се /и самата крф йе оживёла и
се претварала на войска]
ПРЕ ТЕГЛЛ нсв. Пре стягам..
ПРЕТЕГНЕЛ св. Престегна /нд-
дзе му е з гайтан претегнало/
ПРЕТИЧД нсв. 3 ед., св. ПРе-
теЧё, аор. св. претёЧе, прч. ЛРе-
тёКаЯ, претёКЯа, о, й Изтича /и
като претёче еодата, човёко найддйа
жйф, жената нёма/
ПРЕТКДВИДЛ - нсв. Втъкавам
/преткавйано — бело ткаено, па црвено/,
ПРЕТРДЖУЕЯ нсв., св. претрё-
ЖйМ Претърсвам /правйа обыск, сйчко
претражйа/
ПРЕТРГДЧКД, та Xj мн. пре-
трз&ЧКьй, те Лък на кемане.
ПРЕТРЕСУЕД нсв. ПренареЖдам,
подреЖдам наново /претрёсуе каш-
mama, прерёжда черемйдыте/
ПРЕТРИШДЛ нсв., св. претре-
сёМ, аор. претрёсо (X) , прч. пре-
трёсаЯ, лретрёсЯа, о, й Прена-
рейдам, преподрейдам (керемиди
в покрива на къщата; дрехи в
сандъци) /дай да а претресёме кашта-
та/ претрйша за да не течё вода/
ПРЕТРОШИЯ св., взвр. претрд-
ШйМ се Счупя /клечка чаталёста пре-
трдшыме йа, туриме у саанчёто/ тйно,
че ей се претрдши бёлката!/
ПРЕТСЕЙДТЕЛ, о . м., мн. прет-
седатеЯье, те /йа че станем претсе-
дател на собраныето/
ПРЕТСТДВИДЯ нсв., св. прёт-
стАЕйМ /че го претставиш на на-
чалнико/
ПРЕТСТДВИТЕЛ, о >м., мн.
претстаЕйтеЯй, те /йа кажете сите
сега партии... ймат ли тука свой прет-
ставйтелы на вечёрата/
ПРЕТУРДЯ нсв., св. претУрйМ
Прехвърлям, премятам; прекатур-
вам /претураме жйтото — сос вйлите
префрлъаме каде стдджеро/ претурйиме
колата/; взвр. ПРЕТУРДЯ СЕ Преоб-
ръщам се, премятам се.
ПРЕУБДФ, пРеУбаЕа, о, й
Много хубав.
ПРЕУНУЧЕ, то ср., вЖ. ПРЕ-
ВНУЧЕ / тё мойте са деца прёунучета/
ПРЕУШКьИ, те мн. Вид украса
за Женска коса /на косйците стари
парй, на синджырчёта, од манёнъкъыте
парёта/ прёушкъите — рупчета, едно врз
друго/ невёстите ндсеа дълк кожух,
косицы, коцалъё с прёушкъы/
ПРЕФРЛьИЯ св. Прехвърля /пд-
слъе се префрльй водата одонат селдто/
ПРЕНИЙИЛ св. Прецедя.
ПРЕЦЕНьУЕЯ нсв., св. преЦёйЙМ
Преценявам /йа не можем да го пре-
цёним/
ПРЕЧЕКОРИЯ св. Пречупя,
счупя.
ПРЕЧЕКУЕЯ нсв., св. преЧёКаМ
Дочаквам, причаквам; посрещам,
пресрещам /йа гьи пречёкуем/ вёчер
пречёкаме стдката, музёме йа/
ПРЕЧИЯ нсв. Преча.
ПРЕЧИС, преЧйста, о, й.Мно-
го чист, извънредно; чист /че а
опёрем чйста пречиста/
ПРЕЧИЧИ, та м., мн. прёЧйЧй,
те 1. Втори братовчед /сапдд бёше
прёчича: бракъата, па нййни деца, па
трёкъите им — прёчичй/ чйчови сестры,
децата им — прёчичи/ вйе сте от чичй
сестры, ваште деца — прёчичи/; 2 . .Бра-
товчед на бащата.
ПРЕЧИЧОФ, прёЧйЧоЕа, о, й
/прёчичови деца —трёкъы пдйас/ ‘
ПРЕЧНИЦД, та Ж., мн. ПРёЧйй-
Цй >' те Облегалка на пейка /прёч-
ница на столйцата/ '
ПРЕШЕН,. прёШйа, о, й Преди-
шен, някогашен /онй па прёшните
йазицй тражат/
ПРЕШИВДЛ (СЕ) нсв.;св. прегЯй-
еМ, аор. св. ПРеи1й (X) , ' прч. ПРе-
ШйЯ, а, о, й; Шия много; до изне-
мога /што сам се прешйла!/
ПРЖИД нсв.. Пързка ; /мёсо сам
пржйла — ручаа тука/; ПРЖЕНО, то
ср. /земаме у едно паничё пръжено и
почнаме да йадёме/
ПРИ прдл. /ойддме при ддктур,
прегледа ме и ойддме на аптёката/ дн
сака да йде при макьа си/ при сёкого не
ерей думата/ ако дйдем при нёкоа кал-
пава, и йа че се окалпавим/ една. година
сёдоа при нас/ при таквйа старцы ми се
не йде/ йде да се исповёда при пдпо/ ндй-
ната вечёра е при нёйа/ нджо при кого
е?/ она го одвёла крштенико при башта
му/ йа бё ошёл при ваш стоила/ доож-
дали дра оддалёче при царйцата/ онд е,
стрйтко, ндгу лдшо сегашното — макьа
да нёма при сйн/ офчар дошёл да лежй
при жена си/ йдат на лёсите при
офцйте/ и сос макьа дойддйа у затвдро,
сос момата, при началнико/ иа' ойддх
сос малйо при стойла/ цётата дойдда
при нас/ останала при багашо/ дн бёше
при каруцата, при конъёте/ и нйе се
примёшаме при нйхь/ ела, сёдни при
мёне!/ йа че спйем при тебе/
ПРИБЕЙНИЧОК, прйбёдййЧКа,
Ко , Кьй Бедничък.
ПРИБИРДД нсв., св. прйбёреМ,
аор. св. ПРЙбра (X) , прч. прййр^Я ,
а, о, й, взвр. прйбйрам се /и сё се
прибйра шумата, исфрльа се/ не знае. у
кашти да се прибёре/ и с нёйа прибрали
се, чёдо?/ там ни сретнаа егречаньёте,
прибраа ни/ дадох йа на льельйна, не ей
ли йа прибрал?/	-
ПРИБЛИЖДВДД нсв.,- св. ПРЙбЯй-
ЖйМ /дн приближал до канафката,
вышел вуко/
191
ПРИБОЙ, йо м.
ПРИБРЗУЕЛ нсв., св. ЛРйбРЗаМ
/пделе никого не пуснаа при него, йазе
прибрзах/
ПРИВОЙ, йо м., мн. пРЙЕоё,
те. Ремък, свързващ ралото с
ярема /привой на йарёмо/
ПРИВРЕЛЕНД'адв. Понякога, от
време на време /така приврёмена
боже оно се зайаоти — че се струпа!/
ПРИВРЗУЕЛ нсв., св. ЛРЙЁРЖеМ
Привързвам /онъ е току приврзан сос
нас/
ПРИВРШДВДЛ нсв. , св.' лрйЕрШйМ
Привършвам /и с това привршаваме/
ПРИГДЖПДЛ нсв., , св. пРйгддйМ
УгаЖдам, пригаЖдам /тиа са галени
деца, на грат, што посдкат, трёбе да
му пригаждаш/ и слушанье, и на свекрва
и на свёкор пригажданъе/
ПРИГДДШДЛ нсв. , св. пРЙеЯАсйМ
Пригласим /йа че ти приглашам/ па
сака да ей поё! — приглашай!/
ПРИГНьИТДЛ нсв. , св. лрйайье-
тёМ Притискам,- мачкам /лёбо е
маку пригньётен/
ПРИГОрд; та Л., мн. прйгёдй,
' те 1. Приспособление /острушка —
такваа пригдда.../ 2 . Удобство, лес-
ника , колай /нёма пригдда/
.	' ПРИГОТВДЛ нсв., св. прйадт-
£йМ, взвр. прйедтЕаМ се /она сепри-
готвйла старата да им гдтви вечера,
зелник/ приготвйхме... се и си пойддме/
> ПРИГРБИЛ св. 1. Обърна гръб
на -гнякого; 2. Заробя, подчини
/он пригрбй половин селдто/
ПРИГРНЕЛ св. Прегърна /йа че
те пригрна — кога танцуемо/ пригрна
ме и мё тури на колёното/
 ПРИГРТДЛ нсв; Прегрыцам
/асёнгка го пригрта/
- - ПРИПДВДЛ ’ нсв., св. пРЙдадёМ
Добавям.	. ' .
- ПРИПЛЪК, пРйдЯъеа^. о, й Мал-
ко дълъг /придлъга ми е/ ?
ПРИН РУЖДВДЛ- нсв ., св. прйдрУ-
ЖйМ /по влако ме придружаваше едён
войник/ ' .
ПРИЕЛДЛ нсв., св. пРйёМеМ; •
ПРИЕТДьИФ, пРйетЯьйЕа, о, й
Приветлив, гостоприемен - /госто-
* льубен човёк, приетльйф/ . 
ПРИЗЕДЕН, а, о, й Зеленикав,
, въззелен /това'е призелёномалко/
ПРИЗИРДЛ нсв., св.. прйзреМ,
аор. св. прйзрё (X) , прч. -пРйзрёЯ,
а, о, й Вгле±дам се; ?-започвам
да гледам /кат прйзреш у кнйгата, сё
нёйа глёдаш/ од ндгу призиранье/ -
ПРИЗЛИЛ нсв. Обрязвам дърво
с трион така, че да получи чет-
въртита форма.
ПРИЗНДВДЛ нсв. Поназнайвам,
разбирам малко /йа признакам манг-
ко и от турскьи/
ПРИЗОРУЕЛ нсв., св. прйзЬрйМ
Накарвам, принузкдавам /да те при-
зора по скоро да напраите работа/ йа
те бё призорйла да испиёш чайо да не
истине/; взвр. ПРИЗОРУЕЛ СЕ Ну-
±дая се, изпитвам ну±да /приздрен
сам, имам нужда/
ПРИЗРЕНИЕ, то ср. Привиде-
ние , халкэцинация /забаскала се —
призрение нёшто/
ПРИИЛДЛ нсв., св. пРйёМеМ
/като елезнааме. и ме приимайа/ там го
не приимаа/
ПРИНДЕЛ нсв. Въздействувам
добре, отразявам се добре; ста-
вам приятен на някого /не ти
прийае, става ти отекчёние/ ндгу убово
прийаеш/
ПРИЙДТЕД, о м., мн. прйй^те-
Иье, те /ако имам прийател од ндва-
та влас, д идем општината да остане у
црвёни брёк/ тй дёка фана току при-
йател ъе, сё зарачали: па ддйди!/
ПРИЙДТЕДСТВО, то ср. 1. При-
ятелски отношения; 2. Прияте-
ли, другари /и като избегал, одйлъ е
по селата, по прийателство/
ПРИНДТЕН, а, о, й /ндгу е
прийатно за одёнье/
ПРИКДЗДьИФ, прйХазИьйЕа, о,
й /приказлъйф човёк, сознателен/
ПРИКДЗУЕЛ нсв., св. прйК^ЖеМ,
аор. св. пРйХаз^ (X) , прч. прйХа-
зё.И, а, о , й /старйте дра сё така го
приказуйа/ мойа баба казуеше, она ни
приказуеше/ онй йако си не приказуйат/;
взвр. ПРИКДЗУЕЛ СЕ Обазкдам се ;
появявам се, показвам се /разгъелё
едён крайничанец се приказа/; з ед.
Приказва се, говори се /какд се
приказуе по нашему/; ПРИКДЗУЕ ЛИ СЕ
Приви±да ми. се; ПРИКДЗУЕ ЛИ СЕ
НД СОН Присънва ми се /приказа му
се два пати на сон да направи црква/
ПРИКДРУЕЛ нсв., св. пРйК^РаМ
ДоблиАавам.
ПРИКДС: ЗД ЧНПО И ПРИКДЗ./
ПРИКДС, а, о, й Възкъс, къ-
сичък /елечёто ми като прикасо/ оно
сакаше по ддле па малко да се про-
пушти, дти е прикасо/
ПРИКДСКД, та , мн. лРЙКас-
Хьй, те /саа се прйкаска не казус/
1 оо
ПРИКВЕЧЕР, ПРИКВЕЧЕРИ адв.
Привечер /прйквечер продувне ладовён
ветер! за приквечери песната каквд
поеме: вечерум се руси зговарайа/
ПРИКьИСЕЛЕН, пРйКьйсеЯйа,
о, й Възкисел.
ПРИКЛЕКЛЛ нсв. Накарвам ня-
кого да клекне.
ПРИКЛЕКНЕЛ св. Накарам ня-
кого да клекне, принудя /дти
штёрка ти така допуштй да фрлъа
кдпелишта? а дн рекъл. башта и: епа за-
лагали се, приклекнал го — прифанало/
ПРИКЛЕТИЛ СЕ св. Натрапя се
(за неЖелан гост). '
ПРИКОВУЕЛ нсв., св. пРйКоЕёМ,
аор. св. лрйКоёА (X) , прч. fiPrfKo-
Е&Я, а, о, й Приковавам.
ПРИКРИВЛЛ нсв., св. пРйКрйеМ,
аор. св. лрйХрй (X) , прч. прйКрйИ,
а, о, й, взвр. прйХрйЕаМ се /при-
крйвайте се, че ви фане полицийата/
ПРИКРПИЛ св. Закърпя малко,
зашия 1комбилиздно да го прйкрпа
малко)
ПРИЛЕГЛЛ нсв. 1. Налягам на
нещо, натискам; 2. Прилягам,
подхоЯщам, приличам (някому)
/дрёите убави — да ти прилёгаа/
ПРИЛЕГЛТ, а, о, й "Личен,
. красив /прилегата жена, убава/
ПРИЛЕГНЕЛ св. Налегна на
нещо, натисна; усърдно се за-
ема с нещо /прилегнална къйселецо!
....ПРИЛЕЖЕН, пРЙЯеЖйа, о, й
Красив, гиздав, стегнат.
ПРИЛИКЛ, та ж. /не може при-
лика да найде/
: ПРИЛИЧЛЛ нсв. /ндй црвёно
прилйча/
• ПРИЛИЧЕН, пРЙЯНЧйа, о, й
Симпатичен, възпитан /ддбар,
приличен, умен!
ПРИЛИЧИЛ СЕ.св. Оприлича се
/приличйла се на друга жена!
ПРИЛЛКНУЕЛ СЕ нсв., св.-. ПРЙ-
МАХйеМ ,се Примъквам  сех/дн се
примакне при нёйа, лежи]
< ' ПРИЛЛЛКО адв. _ Малкичко; по-
малко, отколкото е *ну±но /вода-
та че е прималко/
ПРЙЛЕР, о м., : мн. прйЛерйе,
те... ; •	’ 1 ••
ПРИЛЕШЛЛ св., взвр. \ лрйМёШаМ
се Смеся? добавя /инйесепри-
мёшаме при нйхъ/
у. \ ПРИЛИРИЕ-, то ср. ../и по тдо
случай се прекрати войната,\. стана
пдсле примйрие/ .. х/1
ПРИЛИРИЛ СЕ св. Примиря се;
склкэча мир /току те ти барабан бйе
у градд: у къустендйл се примирило/
ПРИЛЛЛТЛФ, пРйМЯАтаЕа, о, й
Недопечен, малко клисав /баница-
та мдже да е примлатава, тестёна/
ПРИЛОЛьИЛ СЕ св. Примоля се
/примолъйл се, й дн му помогна)
ПРИЛОРИЛ св., взвр. ПРЙМЙРЙМ
се Изморя, преуморя /н си примо-
рйх срцёто! онд се оштульало, примо-
рило се/
ПРИЛРЕНьУВЛЛ нсв., св. ЛРЙ-
МрёйьйМ ПремреЖвам (за очи) /онд се
оштульало, приморило се, очйте при-
мрёньува/
ПРИНОСИЛ нсв., св. пРййесёМ,
аор. св. пгййёсо (X) , прч. пРййёИ,
а, о , й /ни му гдтвим ручдк, нй вече-
ра, ни му гдтвим, нй му па приносим!
ПРИНУDИЛ св. нов. /и нйе сме
принудени да купиме нов балкан за паша
и за дрва)
' ПРИОИЛНЕЦ, о м., мн. ПРЙ-
□ЗАйЦй, те Пришълец /кога са си
турците билй, онй са си тука билй, не
са приоданци/
ПРИОИИЛ нсв. в*. ПРИОЖПДЛ .До-
хоЖдам, идвам, приблюкавам се.
ПРИОЖИЛЛ нсв., св. пРЙдеМ,
аор. св. ЛРЙдд (X) , прч. лрй (й) Шей,
прй (ri) , о , й 1. Прибли±авам
се /што йма лошотййа да не приджда,
да ни е чисто (детёто)/ нёма право да
придждат при матдро/ и че прйдеж до
свёкор ти и че му учйньиш метанийа/
снаа и здлва са одйли из дервёно. дн фа-
нал момата да а обечёсти, турчино... а
снаата и не смейала да прйде/ нйкой не
мдже да прйде да гъи спаси) сйчкъите
прйдеме код йагништата/ нардт прйде
та ме извадй) пришёл да а дтме/;
2 . ДохоЖдам, идвам /греота е, дека не
приддоте/; ПРИИИЕ ЛИ СЕ Прииска ми
се да отида /сега ти се приишлд на
дома/
ПРИПЛПЛЛ нсв.
.. ПРИПЛИНЕЛ св. Припадна.
ПРИПЕК , о м. /на рамкъи го
ту раме, на припек, да саане/
ПРИПИВЛ ЛИ СЕ нсв. 3 ед., св.
лрйпйё Мй се /на детёто му се
припйло вода/
ПРИПИЧЛ нсв., 3 ед., св. ПРйпе-
Чё /што припйча сънцето! даш че
зайде!!
ПРИПИЛИКНЕЛ нсв. Навъртам
се /едно дётё припилйкуе да влёзне/
193
. / ПРИПДДКУЕЛ нсв, Приплаквам
/там те не даваме, да додждаж да ни
приплакуваш/	.
ПРИПОЛНУЕЛ нсв.,.. св. ПРЙпд-
МййМ, . взвр. пРйпдМйУеМ се . При-
помням /онй си врват тийа думи, само
те така, не мдже се припдмнуе/
ПРИРОПЕН, а, о, ri Природён
/ивангка била прирддена/
ПРИРУЧД ЛИ СЕ св. 3 ед. при-
иска ми се да ям /снао, те ми се
прируча, дай ми крайне лебец!/
ПРИСЕИНЕЛ св. Приседна /лъу-
бо, прйседни на нёшто!/
ПРИСЕНИЛ св. Направя сянка,
засенча.
ПРИСДДЛЧУЕЛ СЕ нсв. Прислам-
чвам се /веднага се присламчуеш/
ПРИСДДП, лрйсй^ба, о/ й Сла-
боват , възслаб /нашта рана бёше
прислаба/
ПРИСОЕ, то ср. Място в пла-
нината, изложено на слънце.
ПРИСПИВДЛ нсв., св. пРйспйеМ
И ПРЙСПЙМ, аор. св., ПРЙСП^ (X) /
прч. прйсп^Я, а, о, й; ПРИСПИВЛ
ЛИ СЕ /кога ни сепрйспи; казуваме гьи/
приспа ми се/ ако ти се е прислало, да
йдеж да лъёгаш!/
ПРИСПОСОБИЛ св. Приспособя.
ПРИСТДВИДЛ нсв., св. прйстА-
ЕйМ 1. Добавям; наставям /брашне-
ник — сандък, около петстотин кьйла,
приставйад го да стане по голём/;
2. Слагам на печка да се вари
/приставёте грчава йахнййа/ имаше ед-
на дднда, пристйла царевици у огьйно.../
ПРИСТЕГДЛ нсв; Пристягам,
ПРИСТЕГНЕЛ св. Пристегна.
пристигал нсв.
ПРИСТИГНЕЛ св. Пристигнал
ПРИСТУИЕНО адв., ум. прйстУ-
дёйгКо Възстудено, хладно /при-
студёно е, затвори пёнджерата/
ПРИСУ ПИЛ св. Осъдя /тогай са
го присудили тринаесе години/
ПРИТ, прйдо н прйдд м. Пари,
които момъкът дава на родители-
те на невестата (по. време на
сватбата) /на невёстата макьа и баш-
та и вика: йа сакам прйт! пари се дава
на момата, педесё грдша/
ПРИТВРТ, прйтёрда, о, й
Малко твърд /мако е притврт лёбо/
ПРИТЕВНИЧКьИ, Ка, Ко, Кьй
Възтъмен /стайата му притёвничка,
не ё йасно като на чиновник/
ПРИТЕГДьДЛ нсв. /трёбе да гьи
разоратуваш драта, сос канджа да гъи
притёглъаш/
. ПРИТЕГДЛ нсв. Пристягам.
ПРИТЕГНУЕЛ нсв., св. прйтёа-
rieM 1. Пристягам /нбдзе му е з гай-
тан притегнала/; 2.3 ед. Притиска;
/ишлй дветё у гората, кога притегнало
вёче да ражда/
ПРИТЕСНЕНИЕ, ТО ср., мн, ПРЙ-
тесйёйййа, та /под грдйте фане да
больй от сйлно притеснение/
ПРИТКД, та л., мн. прйтКьй,
те Пръчка за подпора на виещо се
растение /прйтка, да се увйва бдбо/
ПРИТКД Р, о м. Виещо се рас-
тение /кд е приткар бдбо, сос ластйнгъ-
кьй, пушта ластйнгькьи и сеувйва, елй
дрво прйтка туриме, елй царевици/,
ПРИТРЕПЕРИЛ св. ..Трепна /йа
притреперйхь — не мдга!/
ПРИТРЧУЕЛ нсв., св. прйтрЧйМ,
аор. св. , ПРЙТРЧ& (X) , прч. ПРЙТР-
ЧА.Я, а, о, й Притърчавам /притрчй-
ме, фрльиме грангькьи каде нйхъ/ -
ПРИФДНЕЛ св. Прихвана /дти
штёрка ти така, допуштй да. фрльа
кдпелишта? — ё па залагали се, при-
клекнал го, прифанало и роди/
ПРИФДТДЛ нсв. Прихващам.
. ПРИФДШТДЛ- нсв. Прихващам /з
дёсната рака држйме српо,~ с левако _
прифаштаме/ ,
. ПРИЧЕСКьЕ., то ср; Причастие.
ПРИЧЕСТДВИДЛ нсв., св. ПРЙ-
ЧёстйМ, взвр. . пРйЧест&ЕйаМ ,.се
Причестявам /нёма се причёстиш/ а у
недёлъа па светй дух, тогай умрёлите
гъй гдепут причеставйа и гъи затвора/
ПРИЧЕСТУЕЛ нсв. Причестявам.
/причёстуйат се, ейчкъи се крстат/ :
ПРИЧИНьИЛ -нсв. Предизвик-
вам, причинявам /она праи кунду-
маньё... онапричйньи/ <	• .
ЛПРИШ, о м., мн. пРЙпШе,. те
Пришка, пъпка; ЛОИДР ПРИШ Синя
пъпка.	. . , .
ПРИШЕСКьЕ, \то ср. Пришествие
/тогай, дёца, тдо нардт че се сврши,
фтдрото пришёскъе тогай че ё!/ .
ПРКНЕЛ св., взвр. .. прКйеМ се
Пръкна /ка сё пркна! — ка сё сотворй,
ка сё родй!/ дти те е макьа пркнала!/
ПРДЕ, то ср., мн. прЯета, та 
Пуле /манёнько прле/
ПРДИ СЕ,нсв. 3 ед. Ра±да, (за
магарица).
ПРДьИЛ нсв. Пърля /да го прлъи- .
те/ прльено/	:
 ПРДьУШКД, та Л.-, вЛ. ПДДьУШ-
КД Искра. •
ПРНДР, о м., мн. прйарйё , те
раст. Пърнар, Quercus coccifera.
194
ПРНгКДЛО,то ср., мн. лрйг-
КаЯа, та Езиче на звънец.
ПРОДПОК, о м., мн. лро^лЦй,
те Отвор, прорез - за ремък в
чеширите /борат се на проапци)
ПРОБИВДЛ нсв., св. лРОбйеМ,
аор. св. пРОбъЦХ) , прч. лробйя,
а, о, й.
ПРОБОИ, йо м. Уред за проби-
ване на дупки в подкови /пробой за
мушёнъе плдчи[
ПРОБЧЕЛ нсв. Проб вам [кожйте
седат дваесе дёна... и се прдбуват на
слабинйте дали са стигнали за вадёнъе
от штавата/
ПРОВДДьДЛ нсв'., св. лроё£.ЯьйМ
Пробивам (гнойник) [отекло... па
наборе, па провалъи гной, и течё, течё,
истечём спийне се/ провальад го сос игла
да истечё гнойта/
ПРОВДРД, та ж. Пресечено
мляко.
-•ПРОВДРНЕЛ нсв., св. проЕ&рйМ
Преварявам, за да се пресече
[проварим урдата и йа тргнем од огьй-
но/ матеницата а провариме да стане
урда/
ПРОВЕ РИД ВЛ/Я нсв., св.  ЛРО-
ЕёРЙМ.
ПРОВИЖИД СЕ нсв. 3 ед. Запо-
чва да се ви±да; прозира се [низ
нёкой дзйд дупка да йма — провйжда се/
ПРОВИКНЧЕЛ СЕ нсв., св. ПРО—
ЕйКйеМ се Провиквам се.
ПРОВИНИЛ СЕ взвр.. св.. Провиня
се [драта, кой са провйнени, земйа си
заслуженото/
ПРОВИРДЛ нсв., св. ЛРдЕреМ,
аор. св. ЛРоЕрё (X) , прч. ЛРОЕрёЯ,
а, о, Й, взвр. .лРОЁЙраМ се [урёкли
урйчнъаците: през обуштоко да се прд-
ере змиййта/ па се проейраме одддлъе/
отсебйла малко вратйта, се проерёла[
ПРОВОИИИД, та л. Пари, кон-
то оставят на тръгване след го-
стуване за новороденото дете
[кога излйзат, остаеат проводила —
пари на детёто, блосйвйад го/
ПРОВОПИЛ св. Изпратя, при-
дру±а / йдем да те провода/ а, васко,
йди йа проводи!!
ПРОГьИЛНДЗИЙД, та Л. [мавров
бёше директор на прдгъимназийата[
ПРОГДОИДЛ св. Проям [прогло-
дай йа дйбовата каца[
ПРОГОН, о м., мн. лроаойьё,
те Широк път от селото до гората
или меЖду нивите, по който пре-
карват добитъка [и тргнал ис про-
гоно (широк пат, стока минус)!
. ПРОГьНБРИЛ св. Наторя. [слаба ,
нъйва, каменъйта, не мдж да а прогъубри/
. ПРОИДВДЛ нсв., св. лродадём
/и нёшто ако продадйт, че им се плати/
прддай на месо!/
ПРОИДВДЧ, о м., мн. лРодаЕа-
Чйё, те.
ПРОИДВДЧКД, та Л., мн.: лрот
даЕ^ЧКьй, те.
ПРОИДФ Продан /йайца и маш ли
за прддаф?/
ПРОИзЕВДЛ СЕ нсв. Прозявам
се.	'
‘ х ПРОПзЕФКД, та лк., мн. лро-
дзёфКьй., те Прозявка.
ПРОИИРДЛ нсв., св.? лРОдёРеМ,
аор. св. ЛРОдрЗ. (X) , прч. ЛРОдР^Я,
а, о, й /пёт шёс еднд врз друго кдри,
и настрёт продёре корйте и остави
трй здрйви кдри/	.	~
ПРОПДЪЖДВДЛ нсв.', св. ПРО-
дЯВЖйМ.	'
ПРОИЧВДЛ нсв. Подухвам.
ПРОИНВНЕЛ св. Духна, подух-
на /прйквечер продувне ладовён вётер/
ПРОПНЛНЕЛ нсв., св. лРОдУЛаЛ
Продумвам [йа се уплашйхъ; не смей ах
вёче да продумам/ дн сё трае, нйшто не
продумуе/ и като продумал тава синд
ми на началството, началството казало
така.../	' V
ПРОЖДРУЕЛ нсв., св. ЛРОЙ^РЙМ
ПроЖарвам. '	.	*	/ •
ПРОЖНьЕЛ св. Започна Жетва .
[штдм се прджнъе жйтото, офцата
пасё от стрънйшта[	\ z
ПРОЗРДЧЕН, лрозр^ййа, ,о, й
Прозрачен, ясен [облагай времёто,
по се разгалъй, по прозрачно!
ПРОИДЮДЛ нсв., св. лройабёМ,
аор. св. лРОй^дО (X) ,. прч. .ЛРОЙ&Я,
а, о, й /йазе се пдстехъ, не йадёхъ
лёп, па пделе пройадо/
ПРОИОСЛЧЕЛ СЕ нсв.Л.св... про-
йосМйМ се Разхайтвам се,, ставам
хулиган [пройосми .се — развалъй се,
стана хулиган! ,
ПРОКДй прдл. Покрай /й дн мина
прокай дръфчётата/ прокай друго[ ё
там прокай рйдо — егреци/ прокай пла-
нината йма друм, джадё/
ПРОКДПЕ св. 3 ед. Започне да
капе /нам като прокапе днай ден, бъш
на фаедтката!	*	-
ПРОКДРНЕЛ нсв., св. лроК&раМ
Прокарвам;  ПРОКДРНЕ ГО Има
диария.
ПРОКДШЛЬНВДЛ СЕ нсв., св.
лроК&цЫьаМ се [нйма да се прокашлъа,
195
нйма нйшто, като дето спй/ прокаш-
льувасе, прокашлъува се...! .
ПРОКьИНУЕЛ нсв. , св. проКьй-
НеМ, взвр. пРоКьйЯУеМ се* Прокъс-
вам [малко се прокъинало, цадйлката
ми се прокъина/
ПРОКьИСЕЛНО ад. . ср. Малко
киселичко, колкото да е при-
ятно .
ПРОКьИСНЕ СВ. з ед. /че прокъйс-
не (виндто) като го не пиёш/ цадйлка
сйренъе да прокъйсне/
ПРОКьИШ, о м. Нещо много
кисело, прокиснало /дстави го,
уста се не тура, цал прдкьиш!/
ПРОКЛЕТИСУЕЛ .нсв., св. про-
Кг1етйи1еМ, аор. св. лРоКЯетйс^ (X) ,
прч. проКЯетйсёЯ, а, о, й Про-
клетисвам [че те проклетйсуе/
ПРОКДЕТНИК, о м., мн. С1РО-
КЯётййЦй, те.
ПРОКЛИНьАЛ нсв., св. nirote-
НёМ, .пРОзСь’ЯйёМ, аор. св. про-
ХЯё (X) , прч/‘ пРоКЯёЯ/ а,- о, й,
стр. проКЯёт /йа васка не сам йа про-
клела йч/ па гдрнио поп — проклёт бйл
гьавол: дн йе бйл черемидар и поп/ че ни
подйадёпроклётото/
.ПРОКОПАЛ св. /оште малко да се
прокопа/
ПРОКОПЦАЛ св. Прокопсам.
ПРОЛАИИ СЕ св. 3 ед. Прохлади
се /па се пролади, авата се промёнъи/
ПРОЛЕБРАНИЦД, та к., мн. гс?о-
ЯёбраййЦй/ те Хоризонтална гре-
да на долния край - на . ритли
/тангко дрво, држй ржнйштата на-
вътре, да се не распйнъат/
ПРОДЕТ, т£ /като ддйде
пролетта, сёеме расадници/
.. ' ' ПРОЛЕТЕН , пРоЯётйа, о, й
/пролётнио ръш/
ПРОЛЕТНьАК, <о м. Пролетна
зеленина /пролет на благовец са на
ньйеа,' искараме гьи, офцйте^ на леей, на
пролетньак/	.	•	' /•
ПРОЛЕТНИНА, та &. Пролетен
посев.	'
. ПРОЛЕТОСКД адв. -Пролётес
/пролётоска ойдё/	•;
.ПРОЛЕТОШЕН, пРоНётоШйа, о,
' ПРОЛАКНЕЛ св. Промъкна.
ПРОЛАЧИНьАЛ СЕ нсв. Промък-
вам се.	- 
. .	ЦРОЛЕНьАЛ ''нсв., св. гмеоЖё-
йьйМ.	. .	:	•/ <
. ПРОЛИНУЕЛ нсв., св , проМййеМ
Подминавам /проминание гдвидё/ .,
ПРОЛКА, та Л., мн. прЬМКьй ,
те Прелез през ограда.
ПРОЛРПАЛ св. Започна да
мърдам, мръдна.
ПРОЛУШИЛ св. Промуша /на бук-
лййата къйтка врзана и пари про-
мушени/
ПРОЛУШНЕЛ св. Промушна.
ПРОНИЖЕЛ св., . аор. пройй-
зА (X) , - прч. проййзАИ, а, о, й
Пронина /турскъи ме куршум прониза/
ПРОНИНА нсв. 3 ед. Изниква,
покарва, прораства.
ПРОНИКНЕ св. з ед. Започне
да никва, да прораства /кдмпиро
като пронйкне — кливй]
ПРОНОСИЛ нсв., св. ПРОйесёМ,
аор. св. ПРОйёсо (X) , прч. ПРОЙёИ,
а, о, й Пренасям, нося покрай
някого /е тука копааме... арно ама ви-
ддоме, ракьйиата пронёсоа, пёкоа ракьй-
йа/; ПРОНОСИ, ПРОНОСУЕ нсв. 3 ед.,
св. гп?оАес.ё Започва да - снася
/кокдшката пронёсе/
ПРООЖПАЛ нсв., св. пРоддйМ
1. Отивам (за пръв път) /ако про-
рдиш натам да видиш/; 2. Прохо±-
дам, научавам се да ходя /па му
мёсат престапулъкъа, погачё толкаво, па
го утркдлъат додёка йде, детёто да
продди/
ПРООТ, прдодо м. Проход;
брод.
ПРОПАИАЛ нсв. .
ПРОПАПНЕЛ св. Пропадна 1./у
турскъи грдп мдж да пропаднеш, со сё!/
и йа седнах у едно столчё, ама каквд
столчё, като пропаднах тека, значи, у
това столчё!/; 2. /пропадна му и това
на човёко/
. ПРОПАС, пропастА Про-
паст. ...
ПРОПДЕЬИЛ св. Оплевя /пропле-
вйгх го малко/
ПРОПОЕЛ св., аор. ПРОпоИА (X) ,
прч. пропоИ&Я, а, о, й Пропея;
изпея /цётата лайат, петлйте про-
пойат — йа сё кдпам/
ПРОПУШТАЛ нсв., св. пропУШтйМ
1. Пропускам, изпускам; отпус-
кам /трёската да ме пропушти/; 2.
Чдъл±авам. /онд сакаше по ддле па
малко да се пропушти, дти е прикасо/
взвр. з ед. Провисва /дти се па и
пропушта полата/
ПРОПЦУЕЛ св., аор. . пропЦУ-
(X) , прч. пропЦУЕаЯ, а, о, й
1 <;Пропсувам, науча се да псу-
вам; 2. . Изпсувам, напсувам /не
сам, кай, пропцувал, така му се карам/
196
а другьио, nd малькъио, милаи, й он гьи
пропцувал/	.
ПРОВЕС, прорезом.
ПРОРИЖАЛ нсв., св.'пРОРёЖеМ,
аор. пРОРезА (X) , прч. пРОРезёЯ,
а, о, й Прорязвам /чёкай да му
прдрежа малко аралък/
ПРОРОНИЛ св.
ПРОС, прдста, о, И Прост
/дн си бёше прос /па се мйне еднаш сос
онай памук, прдстио што ё/ по голёма-
та, она си е проста, не те да изучи до
край/ проста кат буателник/ проста
сайа — оптдка с по едён гайтан/ преоб-
личал се у прости дрёи/ прости сме нйе,
простингьки!/ смёлъад го на брашно — на
простите воденйци само едён сорт/
ПРОСВЕШТАВАЛ нсв. /да йда й
йас на театор да се просвештавам/
ПРОСЕН, а, о, й.
ПРО СИНД Л нсв., св. лросеЧёМ,
аор. св. пРОС.ёт£о (X) , прч. г&осё-
КаЯ, ‘'лросёКЯа, о, й, взвр. про-
сйЧаМ се Разрязвам, порязвам /йа
сам се просекла и ме бойй]
ПРОСО, просдто ср. БРОИЛ
ПРОСОТО Сватбен обичай /после че
брдйат просдто. кумйцата и кумд че
збйрат пари, од здлва, од дёвер, от свё-
кор, от свекрва. и това се вйка — просо
се брди/
ПРОСТАК, о м., мн. простАЦй,
те.
ПРОСТИВАЛ нсв.
ПРОСТИНЕЛ св. Простина /нёма
да простйнем/
ПРОСТИНгКА, та Ж. Настинка.
ПРОСТИНьКьй, Ка, Ко, - Кьй
Много прост, неучен /прости сме
нйе, прдстинъкъи/
ПРОСТИРАЛ нсв., св. прдстреМ,
аор. прострё (X) , прч. лрострёЯ,
а, о, й, стр. прдстрей /йди вржи
тело на двдро да прострем дрёите!/
простри гъи на сънце да исаанат!/
ПРОСТО адв. Простёно /чйнъиме
метание, чйнъиме, и кумд вика: а,
просто нёка ви ё!/
ПРОСТОР, о м. ВъЖе за про-
стирано изпрани дрехи.
ПРОСТОТЙИА та А.
ПРОСТОЧА, та Ж. Простотия.
ПРОСТУПА, та Ж.
ПРОТЛКАЛ нсв. /триесе дёна да
протакат/ *
ПРОТИФ прдл. /онй са билй про-
тиф султано/
ПРОТИЧА нсв. 3 ед., аор. ПРО-
тёЧе, прч. протёКаЯ, пРОтёКЯа, о,
й.
ПРОТОПЖЕРИН,/ о м., мн. г&о-
тёдЖерйе, те Протогер.
! ПРОТОК, о м., мн. прдтоЦй,
те Едро сито /проток — като реш-
та, саде дупкьите са по голёми. за
жито/ с прдтог го точим жйтото да
го исчйньим за мльеньё] и бдбо го турим
у прдтоко, што ё лошо, исподне, остане
си само бдбо/
/ ПРОТОКАЛ, о м., мн. • ЛРОтоКё.—
Яй, те Портокал.
ПРОТРГАЛ нсв. Провирам през
нещо; вдявам.
ПРОТРГНЕЛ св. Пропуска през
нещог провра, вдяна /от памук
прёден напраиме фитиль и го усучёме и
протргнеме у аламйново саанчё]
. П РОТ РОШУ ЕЛ нсв., св. пРОТРд-
ШйМ, взвр. пРотрдШУеМ , се (Г Раз-
двиАвам /айде да йдеме на собдро! — пд-
час! — айде, земств а да а протрдшите
малко!/ детёто кога се протрдшва', лази/
ПРОФЕСОР, о м., мн. проФёсо-
рйе, те /синд и бёше профёсор/ за
една недёлъа станааме профёсорйе/ /
ПРОФИРИИА нензм. Общителен,,
приказлив /онй са профирийа, нй се
срамуват, нй ништо/
ПРОЦАП, о м., мн. ’ ЛРоДАпйе, -
те Процеп /й дн дойдё и стапй та
процапо, на колата/
ПРОЦВИЧИ. СЕ св. 3 ед/ Пусне
цвик /одгдре така се процвичйло
млекдто/
ПРОЦОКА, та Ж.. Последна,
слаба ракия /последна ракьййа, най
што нёма шпйрт/
ПРОЧЕПКАЛ св. Прочета /стрв?
льо, не мдш човёк заб да си прочёпка от
тёбе/	. . * • < ' <
ПРОЧЕТИЛ св. Прочета /нёка да
ни прочетй/ аор. она прочетй]
. . ПРОЧИНьИЛ св. Просея :/сос реш-
тд го прочйнъи и гьи.сёе, па што сёрдди/
ПРОЧКА, та ж.. Прошка /на
крштеньё йма прдчка/ сйрната недёльа
по малйте йдат на прдчка/
ПРОШЕКьйНА, та Ж., мн. про-
ШеКьййй, те Просекиня.;
ПРОШЕТНЕЛ (СЕ), св. Поразходя
се /че прошётнеме натам/ прошетнала
се божйа макьа, сретнала светй йована/
ПРОШЙРУЕЛ нсв., св. ПРОШЙРЙМ
Разширявам /мдсто сега го прошйру^
ваат/; взвр. ПРОШЙРУЕЛ СЕ Раз-
ширявам се; подувам се /нёка се
прошйри маку вдло/
ПРОШИФ, ЛРдШйЕо м. Проши-
ване; един бод при шев.
197
ПРОШКьЕЛБИЛ св. Изкормя,
разпоря корем /кучето че ме про-
шкьёмби/ настапи некой — че те про-
шкъёмби/ прошкьёмбета/
ПР0ШЛьДК1, о м., мн. npdiiJ-
Яьайй, те Просяк.
ПРОШЛьДК2, о м., мн. npdiiJ-
Яьайй, те Уред за пробиване
дупки в стълбовете.
ПРОШЛьДКьИНД, та Ж.мн.
лроШЯьаКьййй, те Просекиня .
ПРОШЛьДЧЕ, то ср. Прост
човек.
ПРОШТДВДЛ нсв., св, лрдстйМ
1. Прощавам /тдо не проштава нико-
му! и че прйдеж до свёкор ти и че му
учйнъиш метанийа, и че го покрйеш сос
цргъите да ти прости като си лёгнеш
код момчето ти/ ако са употребёни за
целта, парите са простсни/; 2. На-
пускам Жена си, изгонвам Жена
си /простиль а, наладил жена си/; взвр,
ПРОШТДВДЛ СЕ 1. Прошавам се, се
/и тогай остават локрдво па врс умрё-
лио каде нодзёте доле на крайо исепро-
штаваа. простат се ейчкъите/; 2.
обикн. мн. РазвеЖдаме се {простили
се, простсни/. прдстена жена/; ПРОС-
ТЕНД НЕПЕЛьД Седмицата меЖду
Месни и Сирии заговезни.
. ПРПДЛДНгКД, та Ж., мн. лрла-
Я&йгКьй, те Вид риба.
ПРПЕЛьИЦД, та мн. лрле-
ЯьйЦй, те Пъдпъдък.
ПРПЕРИЦД, ПРПРИЦД, Tai., мн.
лрлерйЦй-, ' те Дървен детайл във
воденица, който съединява в сре-
датаЛгорния камък с долния /у во-
денйцата каде фата камико/ прпри-
цата држй гдрнио камик/
ПРС?, • лрсто м., мн. лрстй,
прстйте и лрстйтё Пръст /и си по-
сёкох пръсто/ днг каквд е сецал кравёто
да си зёме, и они му посёкли претите]
свинъа му прейаде претите до току! ма-
нёнькото пръетё/ сакаш ли да вйдиш
прстёто?/; ГОЛ ПРС Напълно обед-
нял, гол, без нищо focmaeiia ни гол
пре... пашкульёте да ни зёмат сега/ “
ПРС2, лрстА Ж. Пръст, земя;
ПРС и ПЛЕВД Много, в изобилие.
ПРСКДЛ нсв. Пръскам.
ПРСКДЧ, о М., мн. лреКаЧйё,
те Пръскач.	 ‘
ПРСКДЧКД, та Ж., мн. .лрсКаЧ-
Кьй, те Пръскачка; НД: ПРСКДЧКД
В игра на7 челик: ударят пръчица-
та с Maubte на ,земята и докато
лети, я подмятат във;въздуха.'
ПРСНЕЛ св., взвр. лрейеМ се
Пръсна /мёсечината кога се мёнъа, сё че
прсне даш! прснали се по селата тука!
ПРСТЕНь, ьо м., мн. прстейье,
те, ум. прстейьЧё Пръстен /прсте-
ньо меньовнйк/ златни прстенье/
ПРТИНД, та Ж. Пъртина.
ПРНЖИЛ нсв. Изпъвам /пружи си
нодзёте/
ПРЗЖИНД, та Ж., мн. лрУЖййй,
те.
ПРФ, пр£а, о, й нум. Пръв /й
дн е рекъл пр_ф: йа че идем!!; ПРВО
адв. Откачало /и като сёднеме да вечё-
раме, прво раскьйнеме погачёто на две]
ПРЦД СЕ нсв.: 3 ед. Намира се
в периода на заплоЖдане (за
коза) /козата се прца/
ПРЧ, о м., мн. прЧёёе, те
Пръч.
ПРЧЕС, прйеста, о, й Пръ-
чест /прчести рога/
ПРЧКО м. /овён с прчести рога/
-ПРЧНЕЛ св. Застана така, че
да преча на останалите; стърча
/што си прчнал там?/
ПРШД, та ж. Пършей.
ПРШКД, та Ж., мн. лрШКьй, те
ПръЖка /мама земала сланина, пршкъи/
пршкъи пржат, свинско/
ПМЛ нсв. Пухам, тупам; бия
/дадёме го (балото) на вальавичар, и днг
го тури у кдпань, па с едно дрво пуа го,
пуа го/ -
ПНДФ, пУаЕа, о, й Пухкав.
ПЫЖЕ, то ср., мн. лУЖёта, та
Новородено некръетено дете /и у
недельата... детёто крстат, а бабата
молъитви макьата, родйлъкъата, и де-
тёто, пужёто/
ПНЖЕЛь, о м., мн. пУЖеЯье,
те Гол охлкэв.
ПУЗДЛьДЛ нсв. ХлъзгаМ; взвр.
ПЮДЛьДЛ СЕ Хлъзгам се,- пърза-
лям се /гумите ти не пузалъаа, а мой-
те пузалъаа/ и се накачиме деца и се
пузайаме наддлъе/
ПЗЗДЛьКьД, та Ж., мн. лУз^Яь-
Кьй, те ' Пързалка /йа знам една
само лёт пузайкъа!/
ПУ2?0ЕР, о м. Паздер, коно-
пени .стъбла, конто отпадат при
обработването на коноп /однесёме
(грсниците) у вода да къйснат, докато
фанад да пуштат качишта, да им се
трдши пуздёро — онд е като сламкъи/
йма едно дрвено, мёлъица се вйка, чука-
ме гьи, и пуздёро отпада/ пуздёро оста-
не, настранй/ качйштата у раката/ и са
клали огъйн тамо от пуздёр/
198
ПУЗИЕРЛьИФ, лУздерЯьйЕа, о,
й В който има паздер /качишни
цргъи, пуздерлъиви/
ПУЗИРЛ, та /слабо мёсо, не ё
крёхко, жйлаво/
ПУЗНЕЛ СЕ св. Плъзна се /и па
се качиме, па се пузнеме/
ПНИ ПНИ! мгЬд. Вик' за прима-
мване на пуйки.
ПУКЛВИЦЛ, та Стр^лба.
ПУКЛЛ нсв., взвр. пУКаМ се /да
намёриме пушка из оджако да пука/
йайцата кога гъи напечё жёшкото като
пдчнад да пукаат/ и пукали из оджако
сос пушкъи/ турчино се пука од мака/
претите се пукат и кр_ф течё/
ПУКНЕЛ св., взвр. лУКйеМ се
/подуе се, трчи, трчи, па падне, пукне
се/ ега не пукнет!/ зора се пукна/; ПУК-
НЛТИ ШЛРКьИ Вид шарки по.черги-
те /у црното да прдере алено два пати,
па пдсле три чётри пати црното —
пукнати шаркъи/
ПУКНОТИНЛ, та i.z мн. лУКйд-
тййй, те Пукнатина.
ПУКОВИЦЛ, та i., мн. пУКоЕй-
Цй, те 1. Пукалка; 2. Пукотеви-
ца, гърме±и на оръдия, пушки.
ПУКОТ, о м.
ПУЛь, ьо м., мн. лУЯьоЕе, те
1.Копче /секрётни пулъчёта/; 2. Ха-
пче, таблетка /едно пулъчё гатнах/;
3 . прен. Петно /ейф конь з бели пулъо-
ее, зелёнчо/; ПУЛ ПЛРЛ НЕЛЛЛ Нищо
лямам /ако сакаш пара. — пул нёмам/
ПУЛЕ, то ср. Магаренце.
ПУЛьПЛС, о м. Продълговата
плитка кошница /половит кош, плете-
ница, като лъулъкьа, у нёго пёрат вуна/
крпила, крпила, та стана пулъпас/
ПУН, а, о, й Пълен /пуна лъулъ-
къа сам напунъйла/ пуна мёсечина/ онд
наоколе пуно офчарйё/ пуни пипёркъи/
зевницйте пуни вуна, масло, кдтли мле-
ко/ вашкъи сме пуни/
ПУНЕШ, пУйёЖо м. Пълнезк (съ-
що и в бродерия или дантели).
ПУ НИЛ нсв. Пълня /пунат каци,
футии.../ йамите пунат сос йабукъи/
шевёта — ракави, рисуваад гъи, пдсле
пунат — шийат/ со зёмнъа пунето/
ПУНТ, о м., мн., пУйтоЕе, те
Пункт /тогай на пунто иддоме/
ПУПЛВЕЕ нсв. з ед. Остава ма-
лък и слаб; когато рано отбият
детето, то слабее, боледува, има
голям корем и не расте, казват:
/не вирёе това детё, пупавёе/
ПУПЕ, то ср. Слабо. рахитич-
но дете.
. ПУПКЛ, та к., мн. пУпКьй, те
Пъпка /нажёжват едён паламар, дн из-
гарйа пупката/; прен. Вид украса на
ризи /на кошулъата пупчици, пупкъи,
бобёта — да не е гол рабд/; СИНьЛ
ПУПКЛ Синя пъпка.
ПУПУЛЕ, то ср., мн. пУпУЯёта,
та 1. Топчици; 2. Малки кръгли
хлебчета, погачета /кат се мёсат ’
погачите, размёсуваме като погачи и
гъи правиме длъгьи, и сос острушката
гъи насечёме на малкъи, пупулъёта, испе-
чёме гьи... мёсад гъи за задушница. ндсад
гъи за малкъите деца, дти не мджад да
си къйнат од голёмите/
ПУПУЛЕС, лУлУЯёста, о, й
Топчест.
ПУПУНьОК, о м. Папуняк.
ПУПУШЛ, та ±. Слабо рахити-
чно момиченце. . ,	'	<
ПУРИИЛ, та i., мн. пУрйй, те
Желязна тръба в главина на
колело.
ПУРИЛК, о м., мн. лУрЙаЦН,
те Лакомник, ненаситник' /пурйак,
като зайадё, не знае си карар/ пурйак —
не сё найало билд!/
ПУРИЛКьИНЛ, та , мн. пУРйа-
Кьййй, те Лакомница, 'ненасит-
ница.
ПУРИЛЧКьИ, Ка, Ко, Кьй Не-
наситен; присъщ на лакомник
/брзойат, пурйачка работа/
ПУРЛьИЛ СЕ нсв.’ Сърдя се,,
цупя се.
ПУ С, пУста, о, й Пуст /пуста
глава/ таа крайница пуста, не знам
штд, нашто па никаде го нёма!/ ега ти
пуста остане таа рака што ме одраска!/
ПУСКЛЛ нсв, /штдм желаеш —
пускаме те/ па си играехме игри: пускам
пускам кърпа, кучето йа дрпа/ :
ПУСНЕЛ св. Пусна /и като кд-
пат, пу спали са еодата вед на га/ пу спали
думата анъгъа и гъдргъи да утёпаа
бойазйта/ кат пусне црква, тогай мал-
ко апнем, заручам/ пдсле никого не
пуснаа при нёго/
ПУСТЛЛИИЛ, МН. пУстаЯйй За-
пустяло място, пущинак /пуста-
лийа ньйеа/
ПУШЕ, то ср., мн. пУШёта, та
Вид гъба. .	,.
ПУШИЛ нсв. Пуша /йа го не
пушим, тёжок ми е/
ПУШКЛ, та Ж., мн. пУШКьй, те
/да намёриме пушка из оджако да пука/
трйма црвенобрёжанъе били ловджйи,
имали пушкъи/ и пушкьите испукаат,
дёка е бегала мома да знае нарддо/
пукай, пушко/
199
ПУШЛьАВИ нсв. 3 ед. Дими,
пуши /пушлъави, а нече а се разгдри/
ПУШТДЛ1 нсв., св. пУ111тйМ, взвр.
лУШтаИ се 1. Пускам, позволявам
някому да отиде някъде /като ве-
чем da пушти црквата, дйдат на река-
та/ и до вечерта детето не пуштйх го
навднгка да излёзе/ пушти манёнъкъите!/
пуштёте ме!/; 2. взвр. Спускам се
надолу /найдеме врло мёсто и го отуп-
каме сос кайцйте. като се пуштаме и се
отупкува/; 3. Давам да падне /дт.
мачката казалъа: мйау, детёто пуштй-
лъому от погачата един залъак/ кдй че е
жйф да виды, човёци че летат, врёли
каменье че пуштаат/; 4. Отделим от
себе си /мае пушти/ однесёме гъи (грс-
ниците) у вода да къйснат докато фа-
над да пуштат качйшта/; 5. Произ-
веЖдам, правя (нещо да се появи)
/убави нйшкъи пушта, увратни за основа/
едён клас пушти дру клон, запёрок/
ПУШТИНьД, та %., ум. лУн!тйй-
Чё Пущина.
ПУШТИНьДК, о м., мн. лУШтй-
йьаЦй, те Пущинак, изоставено
запустило мисто /двордве пушти-
нъйк станали демёк!/
ПНШТИНьАСНЕ нсв. 3 ед. Запу-
стява, става пущинак /да умре, да
стане пуштинъак/
. ПНШТРАК, о. м., мн. лУи1траЦй,
те Скитник, безделник.
. ПЦЕТА, та... мн. Кучета, вЖ.
ДЕТА.,
ПЦОВИСАЛ. св. Псовисам,
пукна.
ПЦНЕЛ нсв. Псу вам, вЖ. ЦНЕЛ
/мажйёте пцуват, женйте галатат/
ПЦУВНьА, та , мн. /пЦУЕйьй
те.Псувня. ..
'	' ПЧЕЛА,та , мн. лЧёЯй,
лЧеЯйте.
ПЪКЛО, то ср. /кой нёмад грёове,
онй са у райо, кой са гредвни — упък-
лдто,у катрано/	.
ПЪЛЕН, л*2>Яйа, о, й нов. /do-
бар човёг бёше, така пълен, и вдзрасен
бёше, не ё току млат/
;  ПЪЛНОЛЕТНИК, . Ом., мн. лъЯ-,
йоЯётййЦй, те /пълнолётници са му
децата/ ......
‘	 Р Л
Ррр мЖд. За изкарване на
овце. ,	.
. РДБИЛ нсв. Поръбвам/сошием,
рабим, увезём гъи/
РАБОТА, работ&та i., мн . р&-.
ботй, раБотйте /те не и дадоа рабо-
та ейа баш/ такваа ни е работата/ тй
сёдни една дзаран, че видиш работйте/
РДБОТЕН, р&Ботйа, о, й Ра-
ботлив /като, штёркъи си исчувала
еден пат! работни, койа каде ойде, че си
глёдаат работата/
РДБОТЕН, раБбтйа, о, й Кой-
то е за работа /работни чёли/
РДБОТИА нсв. 1. Работя /рабд-
тим и дома, и по чуждинъйта рабдтим
па чувам децата/ момйте рабдтат, пре-
деме, плетёме/ рабдтехъ, лёп мёсехъ, пё-
рехъ/ кдй рабдтеше, че му се запалъат
каштитё] стрёднио дён рабдтеа/ мама
не ё работйла йако/ синд и работйл у
бдлница/; прен. /една годйна тука рабо-
та бдлес, ерцёто, и сёкъи дён са мрели
по два, по три, по пёд души/ фане да ми
рабдти раната/ 2 . Правя /като рабд-
тим пейджера, турам магарётата и
гъи окдвуем/ што сака нёка рабдти/ и са
собирали драта да рабдтат пат/ йа
сам така работйла, така и вйе че
рабдтите/ кед сакаш, така работи!/;
3. Обработвам /па му дадё жито
нъйви да рабдти/ и пдсле го искаруват
(тутунъо) па го фабрика рабдти/
.РДБОТЛьИФ, раБотЯьйЕа, о, й.
РАБОТНИК, о м., мн. раБдтйй-
Цй, те Работник; работлив човек
/и казали рабдтниците на управниците,
че не мдж да се кдпа/ най рабдтник/
РАБНШ, о м. /млекдто се мёри
сос рабуш/
РДБНШКД, та^./нн. р&БУиЬСьй,
те Резка на работ; белег (резка)
на ухото на овца и овца с такъв
белег /две рабушкъи и трупица/
РАВЕН и РАВЕН, р^Ейа н ра£-
й&, о н д, й и й /равни страгъи/ ма-
нёнгъко капё, равно]; РАВНО ср. Равни-
на, равно мисто /спрёеме се на
равндто/
РАВНьАК, о м. Равно мисто
/ударйиме го на прёвар, понёже равнъак
местдто/
РАВНьИЛ нсв. Равня; правя
равнение на гроб /равнъёнъе — дти
му равнад грдбо: до тогай, онака> душа-
та му била дома/; РДВНьЕНьЕ, то ср.
Обред на четирийсетия ден след
смъртта, равнение на гроб /тийа
човёко што е у мрел, па са уготвйли и
носат на грдбиштата — изндсат. на
четирисётио дён, на равнъёнъе — тогай
му се грдбо равнъи/ равнъёнъе на чети-
риесёте дёна, дти му равнад грдбо/
РДВНИШТЕ, то ср., мн. раЕйй-
Шта, та Равнина, равно мисто
/там ридйшта йма ли? сё равнйште?/
200
РАПИЕ, то и радйёто ' ср. и
рёдййа, та Л., мн. .рёдйй;. те /она
поё у радйето/ нам чёра малко посвирй
радйёто/ йа имам радие, таково, од
малйте радии/ по радийата/
РАПИКАЛ, о м., мн. радйХёЯй,
те /атанас од радикалите/
РАПИЛ нсв. Гри±а се /нёма, дти
не радйиме да си насадиме/
PAD ИС, радйето м., мн. ра-
дйстй, те.
PADOC, радостё ±., мн. Рё-
достй, радостйте.
PADНЕМ СЕ нсв. Радван се /и
нему се е макъа радувала, като йа на
тёбе какд се радуем/ сёкъи се радуе, кдй
дошёл/
РАЖИАМ нсв., св. рддйМ, взвр.
рёЖдаМ се, стр. рддей, а, о, й
/таа годйна да ни родат дрвйётата/
найддоме един дрен, он бёше ндгу родил/
йа сам рддена кога е ослободена
бугарийа/
РДЖЖАМБИ, СЕ св. 3 ед. Раз-
хлаби се.
РАЖЕЖЕМ св. Запаля, разгоря
/и като варех млекото, като ме ражё-
же тука под грдйте огъйн: жёже,
жёже.../
РАЖНИШТЕ, то ср., мн. раЖйй-
и!та, та Вертикална пръчка на
ритли /кола с литри, ражнйшта —
качуеме по три крсци/
РАЗБАЗПРИМ СЕ св. Разглезя
се /онд се разбаздрй вёче, расчовечй)
РАЗБИВАМ нсв., св. разбйеМ
/бийач — дрво, разбйва вуна, качйшта/
разбйеш ли парйте, онй си врват/
РАЗБИРАМ нсв., св. разберем
/тдо врх кадё е билд калёто, какд се
вйка, не мдж го разбёрем/ тй си соз
гратскъи разбйранийа/
РДЗБИЧИМ св. Разре±а с трион
/чёл да докара бор, да разбйчи, двор да
загради/
РАЗБОЙ, йо м., мн. разбое, те
1. Тъкачен стан /предёме сос фурка,
ткаеме сос разбой/ (части: брдо, врза-
телник, катарашка, кросно прёдно и
дзадно, набрдила, нйштелькьи, нддзе, по-
вратулъкъа, пддношкъи, распднгкъи, санг-
къи, скрипчёта, старец); 2 .Налбант-
ски стан (за подковаване на
добитъка).
РАЗБОЙНИК, о м., мн. разбдй-
НйЦй, те /отука го писали като раз-
бойник/
РАЗБОЛьИМ СЕ св. Разболея се
/че се разбдлъи, че умре/
РДЗБРДЖПДА СЕ 'нсв., св. раз-
брёдйМ се /и булйте се разбрадиа,
станаа бугаркьи булйте/
РАЗБРКЧЕМ нсв., св. разбрКаМ
Разбъркам.	j
/ РАЗБИЖDAM нсв., св. разбУдйМ,
взвр. разбУЖдаМ се /сёдох додёка се
разбуди (детёто)/
РАЗБННТИВАМ нсв. и св., св.
РАЗВИНТИМ, взвр. разбУйтУЕаМ се
Разбунтувам /и кърджалййскъио от-
ръат што е бйл там, се разбунтували у
ромънийа/ бунтата па се разбунтй)
РАЗБЪЗГАМ св. Разкарам,
разгоня.	•-
РАЗВАЛьА А нсв., св. разЕё-
ЯьйМ, взвр. разЕ^ИьаМ се /чёше
месдто да се развалъи/ че се развалъи
времёто/ на вардаро бёа развальени мос-
тёвете/ тиа тука што са кот сапарёва
банъа — билй развальени дра/
РАЗВЕШТАМ нсв. Сещам. се,
разбирай /не развёшта, не сё сёшта за
работа/
РАЗВЕЙ ГОРА, мн. РазЕёЙ
абрй.
РАЗВИВАМ, нсв., св. разЕйеМ,
аор. св. разЕй (X) , прч. разЕйЯ, а,
о, й, взвр. разЕйЕаМ се 1. /не сёе
папоко развйл, а истинало/; 2. /по-
литиката че развйваме/ ногу си се раз-
вйла тйзе — не мйсльи да те лажем, йа
не обйчам джйнджири мйнджири/ t
РДЗВЛАЧБЕЛ нсв.-, св; РазЕЯё-
ЧйМ Развлачвам /да се развлачуе ву-
ната/ не ё убово развлачена (вуната), та7
лъпкьи йма/	\ ‘ *
РАЗВОИ ИМ нсв., св. разведём,
аор.' св. разЕёдо (X) , прч. разЕёЯ,
а, о, й Разве±дам. ;
РАЗВРТАМ СЕ, нсв. /а йа... ёдна
лёа чак заберем, че се развртам, додёка
да искарам, вйе че искарате ньйвата/'
РАЗГАВРИМ св. Разглезя; ’раз-
хайтя /разгаврени деца/ таквйа разгав-
рени турци/
РАЗГАЗНЕМ нсв., св. разгёзйМ
Разгазвам /разгазйиме снегд/
РАЗГАЛьУЕ СЕ нсв. 3 ед., св.
разгёЯьй се Става по-меко време-
то; оправя се времето /ём даш йде,
ём сънце грёе/ че йма даж до довёчера;
бджем се разгалъи/ облагна се времёто —
по се разгальй, по прозрачно/
РАЗГАРИАМ СЕ нсв., в±.
РНЕМ СЕ.
РАЗГАШТИМ св. Събуя гашти
(напр. на дете) /да те разгаштим.
мдчни, не срамуй се!/
201
РАЗГьЕЛПИСЧЕА нсв. , св. раз-
гьеЯдйЩей, аор. св. разгьеЯдй-
сА (X) , прч. разгьеЯдйсАЯ, а, о, й
Съгласявам се.
РАЗГьЕЛЕ адв. Тъкмо на вре-
ме, за щастие /разгъелъё едён край-
ничанец се приказа, и си рёкооме: штдм
сме двама души, нёма што да ни е
страх! па разгьеле срётнем кола пошла
на воденйцата па ми качи и мдйто/
РДЗГЛИЖНДА нсв., св. разгЯё-
'дай :Разгле±дам.
РАЗГОВОР, о м. Разговор;
изговор.
РАЗГОНИМ св., взвр. разгддйй
се Реша спор /да ни разгодите/
РАЗГОНьИА св. Разгони.
РАЗ ГО РЧЕМ СЕ нсв., св. разгд-
рйй се, аор. разгорё (X) се; прч.
разгорёЯ се, .а,"о, й /огъйно не сё
разгдруе/ пушльави, а нёче а се разгдри/
РАЗГРЕЕА СЕ св., аор. разгре-
йё. (X) се, прч. разгрейё.Я се, а,
о , й’” Стоили се‘ /онд като умрёло,
вдрвило се. накладоа огъйно — разгрейа
се, свести се/
РАЗГРИБАА нсв., св. ' Раз-
гребён.
РАЗПАВАА нсв., св. раздадёй н
раздай, аор. св. разд&до (X) , прч.
рь.зд&А, д, й /една кола бакър,
друго, дна сйчко раздала на нарддо/
.РАЗDВАВИДА нсв., св. Р&’ЗдЁд-
йй, взвр. раздЕ^Ейай се Разделим
/нйе кат се ставиме с нёйа, не мдж да
се раздвдиме/
РАЗDЖОРКАМ св. Разбъркам,
разчовъркам /раздждркам огъйно/
. PA3DEBAA нсв. Раздявам.
РАЗПЕЛьАА нсв., св.', раздёЯьйй
/што останат парите, дадё ни и гъи
раздёлъиме/ като гъи раздёйиме, и на
вас што останат че ви дадёме/ ондва
млёко го раздёлъат на офчарйёте/
PA3DEHEA св. Раздина. /дай да
те раздена!/
РАЗПзВИСКАА СЕ св. Развикам
се силно.	•
РАЗ р ИЛИМЧВ А СЕ нсв., св.. раз -
дйЯййй се Разлада' се на части
/разлъапали му се обуфкъите, раздили-
мйли се дрёите/
РАЗ ПЛЪЖИА св ’ .Удъл&а, наг
прави нещо да е потдълго /за
сндпйете раздлъжим колата, соз дл^га
опашйна,.збйрапотрйкрсци/ .
;РАЗПРОЧЕМ нсв., св.: раздрсай
Раздърпвам, разкъсвам . /гребенцй-
те, пашкулъёте што раздрсуйат/
FA33EMAT св. 3 мн. Разграбит
/че а раззёмат/
РАЗИГРАЕМ св., взвр. разйгр^-
ей се /йа разиграй кднъа дебелангка.
бёкъи ти срце мине/ па си пийнат, па си
апнат, па като се разиграйат/
РАЗИАПОСЧЕМ нсв., св. разйа-
ддШей, аор. св. разйадосё. (X) , прч.
разйадосё.Я, а, о, й, взвр. раз-
йаддсУей се Разидосвам /така ме
разйаддшете, каквд!/
РАЗИАЖПAM нсв., св. разйадёй
Разрушавам, поврезкдам /кога оцёто
е ндгу силен, дн че разйадё и садд/ взвр.
РАЗИАЖПАМ СЕ Започвам да ям
много, добивам апетит /като фоне-
ме да йадёме, като се разйадёш ндгу, йа
че те побутна и тй че сопрет/ ё тййа
деца коку се разйадоа!/
РАЗЛАП ИМ СЕ св. Разхладя се.
РАЗЛьАПУВА СЕ нсв. 3 ед., св.
разЯь&па се За обувка: разкисва,
размеква; разширява се от много
носене /разлъапали му се обуфкъите/
РАЗЛИЧИЕМ нсв., св. разЯ^Чйй
Разлъчвам, отделям.
РАЗ ЛЕГАМ СЕ нсв. Из лягам се,
излеЖавам се.
РАЗЛЕГНЕМ СЕ св. Излегна се
/сонлъйвец... ега се не разлёгнеш!/
РАЗЛЕПИМ СЕ св. Разленя се.
РАЗ ЛИПИДА СЕ св. Окъсам се
/разлипйал се, со скъйнати дрёи, и му
виснало пашкулъ, залипач/
РАЗЛИСТЧЕА нсв., св. разЯйс-
тйй Разлиствам.
РАЗЛИЧАВДА нсв., св. разЯйЧйй
/тйа три думи се различавашеа/
РАЗЛИЧЕН,' разЯйЧйа, о, й
/сёкому различии йадове, наде!/
РАЗЛОАИА св. Разломя.
РДЗЛьЧТИА СЕ св. РазлЬтя се
/й он ме вйка, снаата се разлъутй даже/
турчино се ногу разлъутйл/
РАЗАДаНЧЕМ нсв., св. разй&а-
йей Отказвам се /он чёше д йде зет,
па размаана/,
РАЗМДТИА св. Размътя /разма-
ши кладенецо, брлъдг го направй/
РАЗАЕНьАВИАМ,нсв., св. разйё-
йьйй Разменям /женйте си раздават
— дадё на таа, онаа, разменъавйат се/
РАЗАЕРИШЕ св. 3 ед. /като го
забйе градушката и онд размерите/
РДЗАЕСЧЕА нсв., св. разйесйй
Размесвам /да размёсуем лёбо/ чекаме
тестдто да скъйсне, размёсиме го на
самунъё/
РАЗАИРИИА, та Л., мн. разйй-
рйй, те Размирица.
202
РДЗЛУТКДЛ св. Размътя, раз-
клатя (течност) /чекай да а размутп-
кам, дти е затайала/
РД2?НЕБИТУЕЛСЕ нсв., св. раз-
йебйтйй се Разнебитвам /ейчко се
разнебитйло, нйшто неподредено/
РД^НОСИЛ нсв., св. разйесёй,
аор. св. разйёсо (X) , прч. разйёй,
а, о, й Разнасям; взвр. 3 ед. РДЗ-
НОСИ СЕ Разпръсква се /като йа
распрегнеш (грсницата) у водата, онд се
разнесе качйштата/; взвр. з мн. РДЗ-
НОСДТ СЕ Разпръскват се, разоти-
ват се /елй се разнесоа околоврс/ каде
ти са децата? — разнесоа се, еднд
натам, еднд натам! тогай са се разнели
кдй каде видел!
РДДОЖИМЕ СЕ нсв. мн. 1 ед.,
св. раздйдеМе се Разотиваме се
/пделе ейчкъи се дома раздйдеме/
РДЗОКДВЕЦ, о м., мн. раздКаФ-
Цй/ те Кривоглед човек.
РДЗОКДД св. Извикам (някого)
/дошла жътата вдда — не йа окало, и
като дошла чаг белата, тогай йа
разокало/
РДЗСКДФ,	раздКаЕа,	о, й
Кривоглед.
РД2?ОРДТУВДД нсв., св. разор^-
тйй Подбу±дам някого да говори
много, да приказва /требе да гъи
разоратуваш драта, сос канджа да гъи
притеглъаш/
РДЭОРЕЛ св. Разора /тйзека
ндшкъем и двдро разора с волдвете/
РДЗРДБОТУЕД нсв., св. разра-
бдтйМ Разработвам; взвр. 3 ед.
РДЗРДБОТУЕ СЕ Става хубав /умо-
вйта земйа — ако се мйеш с нейа, ногу
се разрабдтуе косата/
РДЗРЕШИМ св. Разреша . /че му
разрешат ли да дди, нече ли?/
. РДЗРИВДЛ нсв., св. разрйем,
аор. св. разрй (X) , прч. раЗРЙН,
а, о, й, стр. разрйей, а, о, й.
РДЗРИГДМ св. Разплета, раз-
нищя /исплето йа и йа разригах/
РДЗРУШДВДЛ нсв., св. разрушим
/разрушй ногу работи пордйо/
РДМ, рАйо м. /кдй нема греове,
онй са у райо/
РДК, о м., мн. р&Цй, те.
РДКД, раК^та к., мн. рАЦе,
райёте, ум. райййа 1. Ръка /рака
ми цуна/ гъошкдвата вйта, она е сака-
та с ноджйца и рачйца/ раце ми тра-
каат/;2. Качество /пделе мйне па ед-
на неделъа, стане тутунъо за трета ра-
ка, па мйне една неделъа — за четврта/'
» РДКДВИЦД, та А.,мн. раКаЕй-
Цй, те /плетем си ракавйци/
РДКДТКД, та. А., мн. . раК&тКьй,
те, ум. раКатёйЦе Ръкатка, гърне
с дръ±ка отгоре !ракатка — йаденъе
се ндси на ньйвата/
РДКДФ, раКАЕо м., мн. раКа-
Ей, те, ум. раКаФйё Ръкав. .
 РДКьИПЖИИСКьИ, Ха, Ко, Кьй
Който е за ракия /ракъиджййска
чаша, за ракъййа/
РДКьИПЖИЛьНИЦД, та ;А., мн.
раКьйджйМьййЦй, те . Ракид±ийница
/плевна си направйиме, две сушйлъкъи, ра-
къиджйлъница, крчма си направйиме/
(части: казан, грне, лула, чйбур, тръба,
каваза) .
РДКьИИД, та -А. /брат им пекал
ракъййа/ а сос рекъййата като пийат,
раедл надрдбат t и туршййа извадат/
ракъййа првотдк/ .
РДКьИ СДПЗН м., pacTi Сапу-
ниче, Saponaria officinalis.
РДКДД, та А., мн. Р^КЯй, те
1. Свод на мост; 2. /раклите на
орудийата/
РДКОВОИИД нсв. и св., нов.
РДКОЛь, ьо м., мн'. р^КоИье,
те Храчка.
РДКСЛьКьД,. та А., мн.' раКдЯь-
Кьй, те Ръкойка.
РД71ИЦД Съзвездие Орион. ’
РДЛС,..то ср., мн., рДЯа, та
(части: грйвнъа, заглафкъи, задрок, ой-
ште, палечник, плазйца, рачйца, слъп,
уши)
РДЛУПД, та А., мн. р&НУпй,/
те Хралупа.
РДМДТИС, раМатйзо'м. Ревма-
тизъм /две (деца) ми умреа от ейпани-
ца, еднд от раматйс/
РДЛКД, та А., мн. р^’МКьй, те
/на рамкъи го тураме (тутунъо), 'на
припек, да саоне/
РДЛО, то ср. , мн. р^Мейа/ ра-
Мей^та /удрйиме рамо у рамо на рабо-
та/ ох, рамената што ме болъат!/ на
рамената држат/
РДНД, та А., мн. р^йй, /те /та
стана рана... дзаран премйвам раната,
вечер премйвам/
РДНД, та А., мн. райй, те
Храна /нашта рана беше прислаба/ че
дам с къирийа да живейат драта — за
раната че излази/
РДНИД св. Раня /кому дреите из-
горело, кому капата, когд ранило/ била
му отсечена ногата, ранед де!/
РДНьИД нсв., стр. р&йьет Хра-
ня /и сега се е наплодила земнъата,
203
додека че ни раньи/ да се облачате и да
се ранъите/ раньёте cell
РЛНИЦА, та мн. р&ййЦй,
те.
РАНО адв., ум. р&йгКо /требало
да стане по рангко/
РАП, рабд м., мн. р£.6о£е,
рабоЕёте Ръб /распрал ли се е? тава,
рабд?/ рабовёте и на грбд и на ракавйте
прави/ йма само два раба отстрани/
РАПАЛ нсв. Хрупкам, отхап-
вам /рапам лёбо/
РАПНЕЛ св. Отхапя, хапна /са-
мо рапни да видиш кьйсела ли е/
РАПЦААь, ьо м. Вид пшеница.
РАС, р^сто м., мн. р&сКье, те
Храст /и се сопрёх у реката, при едён
рас/
РДСДПНИК, о И., МН. pac&driri-
Цй, те /като ддйде пролетта, сёеме
расадници/ сос етрвата... насйпуваме
тутунъо, расадниците. етрвата еден
насйпе, а йа два расадника насйпем/
РДСАЖПАЛ нсв., св. ~ рас&дйМ
‘/че копам и пдсле че прашим, че трапим
и че расаждам/ онй чёра расаждаа/
РЛСАТ/ р^садо м. Разсад.
РАСВЕТИ СЕ св. 3 ед., аор.
расчете се, прч. расЕетёИ се, а,
о, й Светне /дойдё едён старец и
една momOj од убово свети, расветё се
одайата од нёйа/ /
РАСЕЦАЛ св. Раздърпам; на-
пр а в я - с etfa/Za	.
\ РАСИПНИК, о м.,,мн. расйпйй-
Цй, те Прахосник.
/'РАСЙПУЕ Л нсв., св. расйлеМ,
аор. св. расйлй. (X) , прч. расйп&Я,
а, о, й, взвр. расйпУеМ се 1.Раз-
сипвам, разливам /црпё — расйпуе,
црпё — расйпуе/ и кумд зёме ракьййата,
пййне половйн чашёто, и фрльи нанагор
по нарддо, расйпе, като даш/ тйна... се
cone от камик и падна, расипа кьйселото
млъёко/;, 2 . Развалям, <.съсипвам
/убава жена бёше, ама се расипа тогай/
што бидё жито! — биде, ама го расипаа/
и онй пльуунали у грнёто и ошли си и
расипалй мёсдто/
РАСИЧДЛ 'нсв/, св? расеЧёМ,
аор. св. расёКо (X) , прч. расёКаЯ,
расёКЯа, о, й /и че зёме една прачка,
че го расечё на ‘три/
РАСКАЗУЕЛ нсв., св. РасК&ЖеМ,
аор. св. расКазй. (X)" , прч. Р&сЖь-
з&Я, а, о, й. ,
РАСКАААБАЛЪЧИ СЕ; св., 3 ед.
Разотиде се, разкара се (за тъл-
па хора, за гости) /раскалабалъчй
се, раскара се/	...
РДСКАПУЕЛ нсв., св. расКАлеМ,
аор. св. pacKan^L (X) , прч. расКа-
л&Я, а, о, й Разрушавам, разва-
лян /самовйло, рён да те раскопе!/;
взвр. РДСКАПУЕЛ СЕ Разладам се,
разлагам се.
РАСКАРУЕЛ нсв., св. расК&раМ
Изгонвам, вдигам; разпръсквам
/че ти распепёлъкъа, че ти раскара бага-
шо/ сабайле у зорите го раскара башта
му/ и йа такдф сдн сонувах спроти
стрёда, и мёне ме раскара една мома,
ногу убава/ даждд трёбе да гьи е раска-
рал та пойдда/ веднага го раскарай да
стане!/; взвр. з ед. Оправя се, ми-
нава /ега се раскара това врёме!/
РАСКДШКАЛ св., взвр. pacK^uI-
КаМ се Размачкам, стрия /сучём ко-
ри, исушим гъи... па гъи стрльам на ёдро
у рацёте. и па турим (котлёто) на огьй-
но, и като заври, и го тргнем на стра-
на, еднаж заври само, да се не раскашка/
РДСКВДСУЕЛ нсв., св. РасКё^-
сйМ Разквасвам /от това ли се
расквасуе устата?/
РДСКВЛЦМ СЕ св. Седна или
легна свободно, че да заема мно-
го място /не мдж да се наспи,
расквацал се като квачка/
РДСКьЕЛьНЕЛ нсв., св. расКьё-
ЯьйМ Чбезкдавам да не се прави
нещо /да раскьёльим синовёте да се
забийат/
РДСКьИНЕТЧ св. Разкъсам /прво
раскьйнем погачёто на две] вукд удави
офцата та йа раскьина] а йа тдо дён се
раскьинах од лежанье/ раскьини мрвата!/
РДСКьИТМ св. Сваля накит
/че а раскьйти кумйцата/
РДСК7ИШТЙЛ нсв., св. расКЯ^-
тйМ, взвр. расКЯ&тПтаМ се /исцадим
го цвикд, полёнгка, урдата да се не
расклати/
РДСКОВЕЛ св., аор. Г&сЖо-
(X) , прч. расКоЕ&Я, а, о, й
Разкова /да обуеме кравата, да а рас-
ковемё] като прибрал сандачёто, раско-
вал сандачёто — детё! живо!/
РДСКОПУЕ?! нсв., св. расКдпаМ,
аор. св. расКол^ (X) , прч. расКо-
л&Я, а, о, й Разкопавам /онй че го
раскопуваа/ закопал да раскопа црквата/
РДСКОПЧНЕМ нсв., св. расКдл-
ЧаМ, взвр. расКдлЧУеМ се Разкоп-
чавам /тй се раскопча да се соблачиш
— не сакам те!/
РДСКРШКДМ СЕ св.
/ РАСКУПИЛ св. Разделял
РАСНЕЛ нсв., аор. расйй. (X) ,
прч. расй&Я, а, о, й /като раснё,
204
че го скдпаме, еднаш, дште еднаш/ ндгу
и раснё косата/	,
РЛСОБНВЛМ нсв., св. расобУей,
аор. св. расобУ (X) , прч. расобУЯ,
а, о, й, взвр. расобУЕай се  Раз-
събувам /они се расобуа, шльапаа по
барата/
РЛСОЖИЛЛ СЕ нсв., св. РасддйМ
се Разхоткдам се? евф. Ходя по
нузкда.
РЛСОЛ, о м. Кисело зеле /а
сос рекьййата като пийат расдл надрд-
бат и туршийа извадат/ расдл сос дфчо
месо елй па зёльКьа/ да ти турим у
паничето од расдло?/ '
РЛСОЛНИЦЛ, та Зелен сок.
РДСОНИЛГСЕ взвр. св. Разсъня
се /да се расдним йа/
РЛСОНБШКЛ, та Нещо (ня-
какво ядене) за разсънване /до-
неси ми нешто за расднушка/ на седёнъ-
къата веднага засакаме расднушка/
РДСОТКЛ, та ±., мн. расдтКьй,
те Разходка.
РДСПДКьЕ, то ср. Кръстопът.
РЛСПЛРЛ: ТВРЛЛ ЛЕП НЛ РЛС-
ПЛРЛ Да препека филии хляб с
из вара и олио /турёте лёп на
распара/
РЛСПЛРИМ И ГЛСППРПА нсв.,
св. распдрей и ip^cnoipeA, aop. св.
pacnpA (X) , прч. распр^Я, а, о,
й, взвр. расп&рйаМ се /душёдзите
на булите като зёмат та распорат, онд
сё пуно вуна/ глей улави: нёчад да йдат,
окат от пато, распарат се/ распрал ли
се е? maeOj рабд?/
РЛСПЕКЛьИЛ св. Разкопчая;
РЛСПЕКЛьЕН ЧОВЕК 1. Разкопчан,
разгърден; 2. Разпуснат, раз-
вратен. •
РЛСПЕЛьВШТИЛ СЕ взвр. св.
Разплескам се /че се распелъуштиш!/
РЛСПЕПЕЛьКьЛМ св. .Разбър-
кам, разхвърля /че ти распепёлькъа,
че ти раскара багашо/
РЛСПЕРВШТИЛ СЕ СВ. Пусна
много пера, филизи.
РДСПЕЧЛТМ. св., аор. распеЧа-
тй (X) , прч. распеЧатйЯ, а, о, й
/откарали сандъко дома и го распечатал
баш та та, и ш тёр ката, само поглед-
нали штд е унётре/
РЛСПИЛЕЕЛ св., аор. распй-
Яё (X) , прч. распйЯёЯ, а, о, й
Разпилея.	"
РЛСПИНьЛЛ нсв., св. р^спйеМ,
аор. св. распё (X) 1 н распйа (X) ,
прч. распёЯ, распй&Я, а, о, й,
стр. св. распет н р&спйат, нсв.
распййьат Разпъвам /распднгка же-
лёзна да се распйнъа платндто/ осудйли
да го распнат/ распё се млекдто — ндгу,
и течё{ палатка са распнали/ распели
го/, кога го распиньали, кога го онодё-
ли,../ дт кога е распйнъат?/; РЛСПЕТИ
ПЕТОК Петъкът преди Великден.
РЛСПИШТОЛьИЛ СЕ св. ' Разсъ-
блека се, с валя,-си дрехите, от-
пуска се /бёкьи мако . се облагне
времёто, да се распиштдльиме!/
РЛСПЛЛКБЕЛ нсв.', св. распЯА-
ЧеМ, аор. \ св. распЯаКЗ. (X) , прч.
распЯаХАЯ, а, о, й, взвр. распЯ^-
КУеМ се^Разплаквам /дти, бабо вйдо,
расплакуегй: и гостйнгьКьите?/
РДСПЛЛНПзВЕЛ СЕ нсв., св.
распЯАйдзйг! се ' Разглезвам се
/распландзен човёк, разглезен/
РЛСПЛИТЛЛ нсв., св. раслЯе-
тёМ, аор. св. РаспЯёто (X) ,  прч.
распЯёЯ, а, о, й, взвр. распЯйтаМ
се /йа сам се расплёла да се решим/
РЛСПЛОТ, распЯддо м. 
РДСПЛВЕЛ.СЕ св. Разплуя се.
расположил СЕ св. Настаня се
удобно /расположи се!. не стесньавай
се!/
РЛСПОЛОВИЛВДЛ нсв. Разделям
на две.
РДСПОНгКА, та мн., рас-
пдйгьКьй, те Уред за опъване на
нещо /распднгка желёзна да се рас-
пйньа платндто/ желёзо, пази брдото
да се не трдши/ кожата се тура на
распднгькьи да исаане кожата/
РЛСПРЛВИДЛ нсв., св. pacnp^L-
ЕйМ /распраейаат, била изврёла еодата
у сапарёво/ мдй деда бёше стар ндгу,' и
това ни расправйаше/ дн му расправил
положёнието/ расправи!/ ндй и распра-
вйано, она знае/; взвр. РЛСПРЛВИДЛ ЛСЕ
/штдм се расправйаме со земньата,
таквйа че смё, мрлъави!/
РДСПРЛШТДЛ нсв., св. рас-
пр&тйМ.
РДСПРЕГДЛ нсв. Разгъвам.
РЛСПРЕГНЕЛ св. Разгъна /като
йа распрёгнеш (грсницата) у еодата,
онд се разнесё качйштата/
РЛСПРЕЛЕНьНЕЛ СЕ нсв., св.
распреМёйьйМ се Преобличам се,
свалям празничната премяна /ни
бёх се распременьувала от црквата, ни
бех йала/
РЛСПРЖИЛ св. Просуша' (в
печка) /да се распржад дрвата/
РЛСПРИКЛЗНЕЛ СЕ нсв., св.
распрйК&ЖеМ се.
205
РДСПРСКДЛ СВ. Разпръскам.
РДСПРСНЕМ св. Разпръсна /га-
то го учукаме, сметёме што сё е
распрснало/
РДСПРШТИЛ СВ. Разхвърля,
разпръсна /а он като земал парите и
като бууна на масата, распрштё
парите!
РДСПНС, рАспУсто м. Празни-
чен ден, в който не се прави ни-
каква домашна работа? един ден
от Вълчите празници, когато се
допуска лека работа Jpacnyc, стрёд-
нио дён на вучлъаците/ сега баш распус
— не смёеме да пёреме и да си мйеме
главйте/
РДСПНШТДМ нсв., св. распУШтйМ
Разпускам )кога че ей распуштад за
божйч?!; взвр. РДСПНШТМ СЕ /да се
пази од машкъи, да не зима една бам-
бднгка, дти сеетд е распуштен!
РДСРПИМ СЕ СВ. Разсърдя /се
/гошё се расрдй и не доожда цал мёсец!
РДСТДЖИЛ СЕ св, Разтъ&а. се
/он че се растажи за макъа му/
РДСТДаНЕМ св. Раз деля се / си-
те гьи е майкъа прегърнала и тогай сос
душа растаанала (песен)!
РДСТДНьИЛ, св. .Изтъня. Ida рас-
танъи кората! растанъйла кората като
цигарска книга!
РДСТВДРАМ нсв.. св. рас-
тЕдрйМ..
РДСТОВДРИМ св. Разтоваря.
РДСТОЧНьДК, о м., мн. растдЧ-
йьаЦй, те Част от кола (клин,
който свързва 'лесиците' на ко-
ла с ока).
.РДСТОЧНЕМ нсв., св. растдЧйМ
Точа, разточвам !напраиме на топчё-
та тестдто и пдчнеме да рас-тдчуеме!
’ РДСТРДТИЛ1 сввзвр. растр^-
тйМ се Разплесна/ разчупя /да се
растратиш като лубенйца/
PRCTFTRM св. Раздърпам !рас-
трогана баница (Сп.)/	"
 . РДСТРЕБНЕЛ нсв., - св. растрё-
 БйМ .Разтребвам /а да дйгнем синййа-
та да растрёбуем!
- . РДСТРЕ2?НУЕЛ нсв., св.< растрё-
зййМ Отрезвявам; . взвр. РДСТРЕ2?-
ННЕЛ СЕ Изтрезнявам /оцутра пйхь,
па сега се растрёзнуем/
- РДСТРИШЛМ нсв., • св. растре-
сёМ, аор. св. Растрёсо (X) , прч.
растрёсаЯ, растрёсЯа, о,взвр.
p&cTPiWaal се Разтрисам, ..разтър-
свам /сйчка се-зёмйа растрёсла/
 РДСТРЛьЛМ нсв.,  св. < растрЯьйМ
Размачкам, стрия.	>•*.
РДСТНРДМ нсв., св. растУрйМ,
взвр. растУраМ се Унищо±авам,
разрушавам, разтурям, разпарям
/йа че ей растурим рдтата за еден ден)
дай да а растурим (сайата)! растураме
мушите, слоджйштата да стане едно/
лётоска растурах, растурах, па го поеа-
пцах/ тётка ти галапчёеа чуваше еднй,
ама растурй гьи за сукно] растурийме
йа на децата полката! и другьи кашти
— мина се водата през нйхь, но не им
растурй каштите) нййните цркви джа-
мйи — после гъи растурйа. растурйиме
гьи нйе, бугарйете/ дзвёр йе, не ё човёк,
растурйа го) што стана со собдро? дн се
е растурйл?/ и небдто, ейчко нёбо се
растурйло, грмёло, трёсло се земйата!
РДСТЧРД, та	Развален
човек.
РДСУКДДьКьД, тал., мн. расУ-
те Точилка )и озддл на
краго три кдри сукани сос расукалькьа!
зймаме расукалькьата и сучиме корйте!
РДСЧКНЕМ нсв., св. расУЧеМ
Разсуча, разточа.
РДСФРЛьШ! нсв., св. РасФРЯьйМ
Разхвърлям.
РДСЦДПНЕМ нсв., св. расЦ^пйМ
Разцепвам /... дрео, го расцапат, запа-
льат и ертат! и като горел, като
пукнал, и селдто рахцапйл!
РДСЦДФТИМ св., аор. расЦаФ-
тё (X) , прч. расЦаФтёЯ, а, о, й
Разцъфтя.
РДСЧЕНЧМ СЕ св. Разкрача
се; 3 ед. Отвори се (рана, дупка,
пролука) /расченчй се, отеорй се рана,
зинала/
РДСЧЕПНЕМ нсв., св. расЧёпйМ
Окършвам, чупя !ймаме благьи слиеё-
та, расчепйа гъи тййа наейаци!*, взвр.
РДСЧЕПНЕМ СЕ Разчеквам се /че
паднеш, че се расчёпиж живо живёно!);
прен. /таа ка сё е зачепйла! ндгу прави
дузён, жива се расчепйлаЦ
РДСЧЕШЛМ св. Разчеша fmaa
вуна дали че се рашчёша?! фухчёта ка-
то расчёта, излйзат бёли пликчёта!
РДСЧЕШЛЧДьИЛ св. Разглобя;
разнищя !расчешмулъйла нйшката!;
прен. !прстйте се расчешмульйли!
РДСЧИНьМ СЕ. св. Разхубавея
/дн се расчинъйл — саде маш!/
РДСЧОВЕЧМ СЕ св. Престана
да бъда човек (стана недостоен
да се наричам човек) /оно се
разбаздрй вёче, расчовечй]
РДСЧЧРДьДВИЯ св. _Надимя /га
си расчурлъавйл сос цигарата/
206
РЛСЪЖПЛВЛЛ нсв. нов; Из да вам
присъда, ' решав ам спор /гдепут.
расъждава, бок право кара)
РЛаТ, о м. Рахат /такса е па-
тйлка билд, та сега ё вышло раат
малкучку/; РДаТ адв. Спокойно, ле-
ко /искараме връдраат раат)
РДТДИ, Но м., мн. . ратае,
р'ат&й, те, рат&йЦй, те. '
РДаТУЕМ нсв. Рахатувам /пати
ли, раатуе ли?/
РДЧЕЦ, о м., мн. раЧКьй, те
Вид бръмбар.
РДЧИМ СЕ нсв. Рача, възнаме-
рявам се /рачйли се да сёйат/ рачйл
се да жнъё/
РДЧИЦД, та X'., мн. раЧйЦй,
те Дръ±ка на плуг, рало.
РДШМДРУЕ (МЕ) нсв. 3 ед., св.
раШМ&рй (Ие) Тресе (ме), раз-
триса (ме).
РДШУЛУЕ СЕ нсв. 3 ед., св.
раи)УМй се Разшумва се /рашумуе се
гората/
РДШЧЕШДМ св., в±. РДСЧЕШДМ
Разчеша /вуната се е сплела, не мдж
да йа рашчёшам/ фухчёта по цало тело,
по снагата. като рашчёша, излйзат
бели плйкчета/
РБДК, о м., мн. Рб&Цй, те
Хърбел /потсмейал се рбако на
штрбако/
РГьД, та Л. Ръзкда; мръсотия.
РГДМ нсв. Ръгам, муша /рга и
нашето, дди по пато па рга прасёто/
рга сос остёно/ е, минйк! сё рга из
маалйте/
РГьДФ, ргь&Еа, о, й Мръсен;
ръЖдив /ргъави са рацёте/
РГьДШЕЛ св. Замърся се; ръ±-
дясам /острушката мйхъ, дти ргьасала/
РИОКВД, та ir., мн.. рддКЕй, те
раст Вяла ряпа, Brassica ole-
гасеа.
РЕДКЦИИД, та л. /над наште
комунйсти ндгу се бёше работйло, и
реакцийата се боёше/
РЕБРО, то ср., мн. рёбра,
ребр&, та 1. Ребро; 2. Летва в
покрива, паралелна на билото.
РЕВЕМ нсв., аор. РеЕ& (X) , прч.
реЕ&Н, а, о, й Рева /чёра цал дён,
реве, да му купат маторчё/ у катуньёте
че гьи турат, децата кой реват/ и нйе-
ка ревёхме, и файтонджййата слезна
от файтдно и напади шатката/ че йма
реванъе!/
РЕВЕЧКОЛ адв. Ревешком /и она
ревечкдм е ошла, свекрва мй/
РЕВИЗИЦИИД, та. .Реквизи-
ция /земаа ни еднд йагне ревизйцийа,
за войната/
РЕВЛД, • та. jt.
. . РЕВЛьИВЕЦ, О м., мн. ре£-
НьйфЦй, те.
РЕВЛьИФ, реЕЯьйЕа, о, й.
РЕВЛьО, то м., мн. рёЕЯьОФ-
Цй, те.
РЕВНЕМ св. Ревна /га карнеш
та не ревнало!/
РЕВОЛьУЦИИД, та л. /баш кога
е билд револъуцийа у србийа/
\ РЕГьИСТЕР, о м., мн. регьйс-
терйе, те Регистър /тогай нёмаше
регъйстерйе/	  <
РЕ ГОЛ В ДМнсв.
PEDUM нсв., взвр. рёдй*4 се 1.
Поставим в определен ред, под-
резкдам; редувам /че ддйдеж да рё-
диш калапйё] вртад буклйите'надёсно,
от човёк на човёк рёдат наокол/ на опаш-
ка се рёдат/; 2 . Поучавам, . запо-
вядвам /нёшто онд си ломдти, а тй
што го рёдиш >— не мдже/ дти ви рёди
па вас?/ децата като гьи поведат у црк-
ва — зарачаа, зарачаа, рёдад гъи/; 3 .
Плача над умрял /кога дйдем на
башта и на грдбо — рёдим,. рёдим/ онй
сйте реват, йа редйхъ, редихъ.../
РЕИИЦД, та мн. редйЦй,
те /таман пдйдат волдвете, па друга
редйца застане пред волдвете/ строй ни
у двёредйци/
PEDOBEH, pedoErii, д, й /ре-
довёл войнйк/	\
PEDOK, рётКа, о, ,й Рядък
/по рётко от качомак/
РЕИУШКД, ,та Грипна . епиде-
мия /редушка — одечката. че прекараш,
рема, шмаркьй, сйчкъи нарет боледуват/
РЕЖЕЛ нсв;, аор.'Рез(X) , прч.
рез&Н, а, о, й Ре±а /почнаме да
рёжеме трава... с подострувачка/ йазе-
ка с нджо рёжех трава/ реже му акъло/
РЕЗДЧ, о м., мн. Работник
дървар, който разрязва дърва.
РЕЗЕ, то ср., мн. резёта, та.
РЕЭЕНЕ, то ср., раст. Морач,
Foeniculum officinale /трава, у
ракьййата се тура/
РЕЗЕЦ, о м., мн. реШЦй, те
Зъби резци.
РЕЗИПБЛ, та /резйдба на
лозйата/
РЕЗИЛ, о м. /момйте резил че
напраиме, старйте под ндш че туриме/
РЕЗЛьИФ,: резйьйЕа,-о,, й.
РЕЗНьЛК, о м., . мн. рёзйьаЦй,
те Резец.
207
РЕЗНЕ, у/то ср., мн. резйёта,
та Резенче; резка /шумчётата не
са на резнёта/
РЕЙС, о м., мн. рёйсоЕе, те
Автобус за редовно съобщение
ме±ду селища /тй сос рей со ли до-
йде?/ у другдто село с рёйсо ли ч йдеш?/
два три рейса да цингкулйрат/
РЕКА, реК^та ж., мн. рёКьй,
реКьйте /цела река крф йе текло/
ойддхме на реката да пиёме вода/ нйе
прерипнааме реката и се искачйме из
ровйните/ ,
 РЕКьИИА, та , в±. РАКьИЙА.
РЕЛА, та ж. Хрема /редушка... —
рема, шмаркъи, сйчкьи нарет боледуват/
РЕ ЛИК , о м., мн. реМйЦй, те,
ум. реМйЧё Ремък /ремйк като е
опасал, на ремйко нош.../
РЕЛИЧКА, та Ж., мн. реМйЧКьй,
те Каишка /везал и нодзёте с една ре-
мйчка/ къёф ти сос врви, къёф ти сос
ремичкъи/
_ _РЕН, Ом., раст...Хрян, Coch-
learia armoracia /кдй е истинал,
рёнь го вадат, корень, турад го у крпа и
слагат на грбд, скъцан/; в клетвн: /рён
те убйл!/ самовйло, рён да те раскапе!/;
РЕН ЗЕЛЕНИ Неузрели /оти са го
зайали, рён е дште, зелени/
. PEHDE, то ср., мн. рейдёта,
та /пдслъе...гъи изрёндамесрендёто/
РЕПА, та Ж., мн; рёпй, те
/тййа са машкулъдци (машкъи рёпи, не
саискарали)/ • ;
 РЕПЕЖИЛ СЕ нсв. Готвя се да
се нахвърля,' наеЖвам се закани-
телно /вдло се репёжи, сака се бори/
РЕС, резд м. Острие, остър
край на но± /сантрач — нож, ама
' отука му ё резд/
РЕСА н РЕСА, та Ж., мн. рёсй,
те Реса; ресна /рёси, рёса, да се не
наглёдаш/ бобо йма ндгу реса/
РЕСАФ,.рёсаЕа, о, . й Реснат,
с ресни /рёсава шамййа/
РЕСИ нсв. .3 ед. /бдбо ресйл,.
пуснал какалашка, йма ндгу реса/
РЕСИЛЕН,; . ресйЯййо Раз-
силен.';		>
РЕСИЛ, о мр. Данък върху на-
следство /главата на семёйството
умрёл, на наслёцвото државата тура
данок/
РЕСьОРА, та ж., мн. ресьдрй,
те Ресор.	' . :
РЕТ, Редд м., мн. 'рёдоЕе, ре-
доЕёте /ймам петйна бракъа, онй учеа,
а за жёнскьите нёма рёт/ и като дож-
дала штёрката на тдо човёк на свйж-
данье..., трёкъио пат башта и направйл
рёт на васйл/ ндгу добрд момчё е билд, а
е ошлд без рёт на война/ редд е такдф/
сё на рёдове у куп са билй/ дйдеме там и
садиме: вадат редовёте па со шйло го
тураме тутунъо/ на два рёда класд/
РЕТОК, рётКа, о, й, вЖ. PEDOK
Рядък /цадйлката е рётка, не ё за
чай/; РЕТОК КАРАФИЛь раст. Менек-
ша,( Matthiola incana.
РЕЧЕЛ св., аор.	(X) , прч.
рёКаЯ п реКЗЯ, реКЯ£, д, й Река
/сега дти не речад д йдеме да збёреме
клёчкъи?/ йа^ моглд билд да поё! йа рёко
— забоварйло!/ като рекла да джнъе нъй-
вата, че го испълни!/ лёле мале, леле
мила мале, речи баре тй на mama/; прен.
/и там у стангкъёто слъезнахме, и нё-
што рёче: врт! — нанагдре/
РЕЧОВИТ, а, о, й.
РЕШЕНИЕ, то ср., мн. реШёйй-
йа, та 1. Решение; 2. Разреше-
ние /и от цариграт му дадоа решёние/
РЕШЕТАРКА, та Ж., мн. peule-
т^рКьй, те Циганка продавачка
на решета.
РЕШЕТКА, та Ж., мн. реШётКьй,
те 1. Решетка (на прозорец); 2.
Лейка /ндсим вода, котлйте, и сос
решётката насйпувам/
РЕШИЛ! нсв., аор. реей. (X) . и
реШй (X) , прч. ресЛЯ и реШйЯ, а, о,
й, взвр. рёШйМ се /йа сам се рас-
плёла да се решим/ едён чёшелъ да се
реши невёстата/ лъёне, реши ли се? йа
вйкам: решйх се. а тй реши ли се? она
вика: йа не сам се решйла/ реши, реши!/
РЕШИЛ2 св. /е, уйно, како рёши
садбата!/ дти не зема да рёшим да
отйдем?/
РЕШЛЕ, то ср., мн. реШМёта,
та "Украса на ±енска капа /решмё-
тата до капата, од мониста, отпрёде/
РЕШНУЕЛ нсв., св. рёШйеМ Рес-
вам, сресвам /не смёе да ме рёшне,
лебеди ме/
РЕШТО, то ср., мн. рёШта,
реШт^та Решето /рештдто, што си
чйнъиме жйтото, дндто е от надупчено
тенекьё/
РЖЕН, а, о, й Ръ±ен /ржено-
то да се джнъе/ ръжените жита/
РЖЕН, о м., мн. рЖййШта, та
Ръ±ён.
1 РЖИ нсв. 3 ед., вЖ. РЪЖИ
Ръмзки.
РЖНИШТЕ, то ср., мн. РйййШта,
та;, вЖ.' РАЖНИШТЕ Ръгкнище, хори-
зонтално дърво на ритли.
208
. РИБД, та • лк., мн: гйбй, те ,
ум. -рА£>ё; ЦИГДНСКьИ РИБЕТД мн.
Попови лъйички.
РИБДР, то ср., мн. Рйбагйё,
те 1., Рибар; който лови риба;
2. Птица Ardea cinerea. .
РИБДРЕЦ, о м., мн. Рйб^рЦй,
те Многокрака ’ Животинка, при-
лична на червей; среща се по
камъните в реките.
РИБДРНИК, о м., мн. Рйб^Рйй-
ЦП, те /и ме пратй д йм на рибарни-
ко да ндсим на шатко Паденье/
РИБЕН, а, о, й /рйбена кос/;
РИБЕНД УСТД раст. Напръстник,
Digitalis.
РИБИЦД, та лк. Месо покрай
гръбнака на Животни.
РИБНИК, о м., мн. РЙбййЦй,
те Ястие от риба с ориз, карто-
фи, пипер, което се пече в тава
или каравана на Никулден.
РИГДМ нсв. Разплитам, раз-
нищвам /и се оптдчи (дреата) сос црни
елй бели вунени врви, да се не рига
дреата/
РИИДЧ, о м., мн. РййаЧйё, те
Тояга (обикновено дъбова), с ко-
нто разбъркват огъня във фурна.
РИНЕЛ нсв. Рина /вашкьи — коку
с лопата да рйнеш!/ рйнеме тдриште-
то/ другьи че нарёдат: а да изрйнеме
кошарата! и онд рйне/
РИПАМ нсв. Скачам, прескачам
/рйпа ме буа/
РИПКАМ нсв. Скачам, подска-
чам /кьеменджййата дзйга, дзйга, нйе
рйпкаме, рйпкаме/
РИПНЕМ св. Рипна /стигнаме до
реката, па не мджеме да а рйпнеме/
рипна_ воз нёго да го уваре/ аде, попой
малко! рйпни малко и оро!/ . .
РИСКьДНИН, о м., мн. РЙсКьА-
йье, те, ум. РйсКь^йЧе Христи-
янин.
РИСКЧВДЧ, о м., мн. РйсКУЕа-
Чйё, РйсКУЕ^Чй, те /рискувачи дра/
РИСЧВДМ нсв. /шевета... рисуваад
гъи, пделе пунат, шййат/
РИТ, рйдо м., мн. РйдйШта,
та, ум. Рйдё /оттат одвёлй вдда у де-
рекоджанскьио рйт/ и гдре на рйдо (ньй-
вата), на брегд, озгор, па трй дёкари/
там ридйшта йма ли? сё равнйште?/
РИТ ДМ нсв. /фанал сам да рйтам,
да умйрам/
РИТЛьИФ, РйтЯьйЕа, о, й /рит-
лъйф кднъ/
РИТНЕМ св. Ритна /она като ме
ритна, и йа паднах/
PRAM нсв. Хъркам /дн рка, спи]
РНаКьД, та лк., мн. РйгКьй,
те , влк. РЪНаКьД Ноздра..	• •
РОБИНА, та лк., мн. .'робййй,
те Робиня.
РОБНЕМ нсв. Робувам.
РОВЕЧКДТД адв. влк. РОВЕЧКьИ.
РОВЕЧКьИ адв. Изпод ве±ди,
накриво, ровешки /глёда те рдвеч-
кьи, не те сака да те поглйжда/
’ РОВИНД, • та - лк., мн. роЕййй,
те, ум/ РоЕййЧё /ровйна — водата
каде го изнёла/ нйе прерипнааме реката
и се искачйме из ровйните/ манёнгкото
детё у ровйната го банъам/
РОГАТ’, а, о, й /кашута ро-
гата/
РОГОФ, рдгойа, о, й /рдгова
обуфка (за копнто)/
РОГЧШД, та лк/, мн;^рдгУи!й,,
те Овца или крава с вити рога.
РОИД, та лк. Род, роднини /и
че наканьи сйчка рода/ мажовната рода/
напрёш не даваа да се жёньат до седем
пдйаса от родата/ и у недельата се
збёре родата,-нардт ндгу/ :
РОИИЛьД , та лк., мн. РодйЯьй,
те Родилка /... макьа му, родйльата, у
слама седй у като/	' :
РОПИЛьКьД, та лк. , мн. РОдйЯь-
Кьй, те,' влк. РОИИЛьД Родилка /по-
дарок на родйльКьата/
РОИИТЕДьЕ , те мн.
РОПНИНД', родйййёта лк/, мн.
рдЭйййй н родйййй, родййййте' /го-
стувааме тамо, изодйиме по роднинйте/
РОЖБД, та ±., мн. ройбй, те
/лани лозйата насёкаде имашеа ндгу
рожба/ ногу се изродйло рожба/4 нёма
деца жена — нёма рожба] ь
РОЖИЕВЕН, РоЖдёЕйа, о, й Ро-
дитен, който дава плод /рождёвно
дрво/
РО^ДФ, рдзаЕа, о, й /рдзава
кьйтка, цафтй дзаран и вечер/
РОИ СЕ нсв. н св. 3 ед.
РОК, рдао м., мн. роа&/роаА-
та и рдаоЕе, РоаоЕёте; сп.б.
рддзй, те; ум. родйё /тёвно като у
црн рдк/
РОКДьД, та лк. мн. рдКЯьй, те.
РОМ, а, о, й Куц.
РОМЪНЕЦ, о м., мн. ройъйЦй,
те Румънец.
РОМЪНСКьИ, Ка, Ко, Кьй Ру-
мънски /йа бёх интелйрана на ромън-
ската граница/
ТОМА®,	о, й- Смах-
нат /като улаф, не разбйра малко/
209
РОНьИЛ нсв., взвр. ройьйМ се
/дробны слъзи рднъи/ суа, ронъи се зе-
мйата/
РОНьИЛО, то ср. мн. ройьййа,
та Воденично кречетало /ронъйло,
што ронъи жйтото, по стариму
кречетало/	•
РОП, рдбо м. мн. рдбйе, те
Роб; пленник /што е младо, рдбйе да
зардбат/
РОПСТВО, то ср. /кдйнеёживёл
у чуждо рдпство, ништо не знае/
РОСЯ, та Роса; пот /роса
ме е избило/
FOCEH, рдсйа, о, й /ако пасе
рдсна лицерйна, побдлъи се (добйчето)/
РОСИЛ нсв. Ръся.
РОСНИЦЛ, та Гъбично забо-
ляване на козката ме±ду пръстите
на краката /меджу претите на нодзё-
те больй, ^росница, да ти се потсечат
претите озддл... габйасало и йадё, ербй,
като чёшаш, крф течё и больй росата;
елй боса ддиш, елй се запарат/
РОСОПЛСЛ, о м. раст. Furnariа
officinalis. .
РОТ, pddo /нашио рот си е от-
• тук/
РОБОК, рдоКа, о, й Рохкав
/рдфка пре/
РОТЛ, та А..; .
РСКЛВЕЦ, о м.; мн. рсКафЦй,
те Хрущял.
РНБЛ, та /руба не можёа да
зёмат ништо, па волдвете земаа/ таа
руба бес това не мдже/
.: РВБАШКЛ, та мн. рУБАи!Кьй,
те Детска дрешка /црн памук — осно-
ва, за .ватдко увртиме жът памук и
ален, превртаме/ касичко, набрангко, сос
колан/	<
РНБИ мн. раст. ?Рупа, Draba
verna. •
РНБИЛ нсв. Обелвам; обрул-
вам.
. РНГЛЛ нсв. . Ругая, карам се
някому. ......	X •
X. РНИЛ, о, й Мека и къдрава
. вълна; ов це с така в а.. вълна /руда
пордда/ руда вуна/
~ РНЕН, рУЯйа, о, й.
. РНЖИЦЛ, та Л. раст. Althaea.
РНЛЕН, а, о, -й. X . ". : .
РННО, рУйдто ср. Хстригана
вълна от една овца.X
РННТЛФ, рУйтаЕа, 'о / й /еднд-
то (куче) бёше рунтаво като мече]
РНО, то ср. Рухо /свилно руо/
\ РНП, о м., мн. рУпоЕе, те,
мн. бр. рУпа* Мярка за дъл&ина,
една осма от аршина /едён аршин —
осам рупа/ горе еден руп и крат, доле —
екейко два рупа на гред]
РНПЧЕ, то ср., мн. рУпЧёта,
та. Някогашна малка ±ълтица /ко-
цалъ с рупчёта — тууа се ндси, надзат/
РНС, а, о, И 1. Рус; 2. м.
ост. Русин /русио се навёл и грабнал
на помако чалмата/
РВСИН, о м., мн. рУсй, те
/што е рёкал русин капетанин, што е
рёкал, сё е така_ билд/ кога дойдда
русите, ймаше гъурунтийа у макъедд-
нийа/ од русите ногу бёше стра/
РНСКАЛ нсв. Хрускам /нека рус-
каа децата кожата!/
РНСКьИ, Ка, Ко, Кьй /йа тдо
обичам — рускъио чай/ нам ни дадоа
рускъи шинёли тогай/
РНСКьИНА, та &., мн. рУсКьй-
йй, те ум. рУсКьййгКа, зв. рУс-
КьййгКье! Рускиня.
РНСНьАК, о м., мн. рУсйь&Цй,
те Руснак /йстинскьи русньак/ онийа
руснъаци — убави мажйе/
РНСНЖьИНА, та , мн. рУс-
йаКьййй, те, ум. рУсйаКьййЧе
Рускиня.
РНСНьАЧКьИ, Ка, Ко, Кьй Рус-
ки, руснашки /... и ми направил дрёи
русньачкъи: палтолднье, курка, чизмёта,
шинёла —истинскъи руснъак!/
РНЧМ нсв. Храня се, ям /вече-
ра ми се, руча ми се/ ручаш код нихъ?/ и
на велиден сос црвёните йайца че си ру-
чаме/ сега зимаска па че си ручаме/ вйе
трёбе челадйнгкъи да не ручате?/ не ё ли
ручал?/ ногу ми се е ручало/
РНЧКДЛ нсв.' ум. Храня се /лё-
бецо абим, брат, ручкам си йа като
онийа/
РНЧОК, О м., мн. РУЧКьй и
рУЧЬЦй, те Яденето към 10 часа
преди пладне /ни му гдтвим ручдк,
нй вечера/ кдлъат йагништа, печад гъи у
фурнъите. и се збёрат на ручдк/ и ручдко
угдтвим, и погача сам омеейла/ сабаалъе
станат, пдчнад да гдтват ручкъите/
FHUJBET, о м., мн. рУи]£ётй,
те.
FID, puItA м. Ръ± /пролёт-
HUO ръш/
РЪГНЕЛ св. Ръгна /ега нож да
те ръгне у самовйлата!/ два грёбенца
каквд се ударат така со запцйте... та-
ка мёне у корёмо ме ръгна] ръгнало се
прасёто по градйните/ ръгни пёчката
сос машйте!/
' FbDOKBA, та i., в^. FDOKBA
Вяла ряпа.
210
РЪЖИ нсв, 3 ед., вЖ. РЖИ
РъмЖи.
РЮ НЕ св. 3 ед. /ръзна ветерд/
РЪЛБДК, о м. Глинен съд със
счупени ръбове, щърбак, вЖ. РБДК
/потсмейал се къупо на ръмбако/
РЪНьКьД, та Л., мн. ръйьКьй,
те, вЖ. РНьКьД*Ноздра.
РЪНЧМ, РНЧИД нсв. 1. Ръмзка;
ругая /сё рънчи нёшто да се кара/
нёкой се скаради, едндто трое, а друго-
то рънчи] стйга рънчи бе!/; 2: За-
качвам, дразня /не рнчи го бе да не
реве!/
РЪТКД, РТКД, та Л., мн. рът-
Кьй, ртКьй, те Хрътка /рылка,
палаш/
С
С, СОС прдл. 1. /нёмаме сос ни-
кого лдшо/ йма си работа сос мёне/ нйе
бййме се сос турчино/ бёйме сойус сос
нёйа/ йа сама да не остануем, да стйг-
нем сос вас/ днъ е току приврзан сос нас/;
2 . /йа оцутра ойдёх с камидн/ че пёреш
с тойагата/ акъл се, чёдо, с пари не
купуе/ плискааме се с вода/ со студёна
вдда се растрлъа/ по това врёме мина на
най голёмио башта му с каруца/ отту-
ка сам патувал йазе у сдфийа соз бйво-
лье/ човёк дека ойде с човештина, та
сёкаде че помйне/ па като викна соз
глас/; 3. /тйква сос татка кора/ едно
плотё сос пракъе/ селдто бёше со сламе-
ни кашти/ напунй гъи сос круши/ заболъё
сос нога/ кога се обрне црквата наонам с
вратата/; 4. /спасуна е с нашта ма-
къа (= на една възраст)/СОС mama Си/
СДа адв. Сега /не и dadoa рабо-
та саа баш/ а саа че прайме ток/ гра-
дйната не ни е тука, са е у крайница/
СДБДаДЕ, то ср. и СДБДаДЕ (Н)
адв. 1. Сутрин /пдштата минуе са-
байле/ сабаалъе станат, пдчнад да гдт-
ват ручкъйте/; 2. Утре сутринта,
на следващия ден сутринта /и нйе
си ойддоме у студёна, и на сабаалъето у
сдфийа/ и належаа си, спат, до сабаален/
СДБДьД, та Ж., мн. с&бЯьй, те
/кога йазе саблъа че надстрим?/ редйци
сос пушкъи и со саблъи/ сечи, саблъо/
СДБОТД, сабот^та ж., мн.
ботй, саботйте /девёти септёмври
бёше една сабота/ у саботата се ндсат
йайца, варен орйе/
СДБОТНИК9, о м., мн. саботйй-
Цй, те Човек, роден в събота
преди Великден /пред велйден у
сабота кдй се роди, дн че вйди вапйр/
СДВДК, о м., мн. с^ЕаЦй, те
Воденично ставило.
СДВНУЕ, нсв. 3 ед., св. с&Ейе
Съмва /фана да се савнуе вёч/ савна,
мина денд/ 'петлите пойат на сам-
нуванъе/	.	>
СДГЛДЛ, о м. Стадо дойни
овце, /сагмал — кат се ойагнъи дфца,
значи да а музёме/ на кршла сагмал се
пасе, млекуйад го там/
СДГДДЛПЖИИД, та м., мн/саг-
МаЯджйй,/ те Овчар, който пасе
сагмал, дойни овце / а на сагмал-
джйите по илъадо на мёсецо, кдку пдвече
млёко музат, тдку пдвече зимат/
’ СДГДДДЕН, сагМ&Ийа, о, й
Доен /сагмално стадо/
СДГДДДИЦД, та ж., мн. сагМа-
ЯйЦй, те Дойна овца, крава /кри-
ва сагмалйца — што йа муземе/
СДИБД, та jt. Съдба.
СДИЕ адв. Само, /саде им се' до
тууа главйте вйдат/ йа е бйлхаде еден
йа!/ арапйете — саде им забйте бёли/
каквд ми е кожушёто, саде ндво по/ лёбо
— саде е ченйца, ама не е лачен/ при едён
човёк саде че те вдди/ че спраиме колата
за дрва, бес канатйё, без лйтри, саде ва-
жё и синджйр/~нам ечемйко саде легна/
СДИЖДК, о м., мн. с&дЖаЦй,
те Пиростия /а онй турйли вода на
огъйно, на саджако, и като ддйдат,
качомак че бркайат/
СДИИЛ нсв. Садя /като стане
тдлкаф (тутунъо), че го скубёме да го
садиме на нъйвата/ садиме бобёта/ онй
къйткъи копали та си садйли дома/
СДПНЕЛ св, Посадя ’ малко
/ймам малко да саднем/ сёкъи си садне
по малко/
СДЖИИ, те мн, /нема ламба —
виделё, дзаран пуно сажди и кошулъата
станала като помит/
СДИД, та,*., мн. сай, те Дъл-
га горна ±енска дреха от бало,
черна, украсена с везмо, гай-
тани, обикн. с къси ръкави.
СДИДИЖИИД, та м., мн. сайа-
джйй, те Шивач на саи.
СДИБИИД, та м., мн. сайбйй,
те Господар, домакин /човёче, дти
ме забоварй, дти се не сётиш, сайбйо,
за мёне!/
СДК, ом.
СДКДЛЕТКьИНьД, та -	, мн.
саКаЯётКьййьй Жена, която ра±да
всяка година.
СДКДЛ нсв. Искам /— бабо, не
хтё да сё снймаш! — за такдво не мё е
йат, не сакам/ вЪъви каде сакаш!/ ако
сака — че ти сака!/ пари сакат там,
така не дават/ йа саках д йдем на
211
седёнгъкьа, па онй ме не пуштат/ лагал
една момсь сакал дн да йа земе/ кдй е
сакал — останаа/ наши матерата и
сакай, нёка сйпат/; САКА нсв. з ед.
имперс. 1. Трябва /оно боже като
падне снек —рана сака!/ за снимка сака
да слджиш пафти/ сака да се обуеме/
нашта кашта че падне, сака да излёз-
неме оттува/ онд сака да здври/ сака да
те посини бднеф/ кдлъо! сака да стане-
ме?/ сё да траеш сака/ сака д йдеж да
го вйдиш/ тййа сака да се измййат/
метлата метём и у двдро, глей каква е
станала! — сака да ти продадём една!/
сака д йеме нёкой пат, ама нёма врёме/
йа сака да пригдтвим слома/ йа сака д
идем за офцйте/ йутре сака па стану-
ваме/ сакаше маса да слджиме/ сакало
внимателно да пйпаш/; 2. Кани се,
предполага /йа сака да и кажем една
песен/ сака да стане ладно/
САКАРЕС, саКарёста, о, й За
бивол: с бяло петно на челото,
с бели петна на краката и със
зелени очи.
САКАТ, а, о , й /она е саката с
ноджица и рачйца/; СДКАТИ ШАРКьИ
Редуване на разноцветии нишки
меЖду едноцветните /половйн зелёно,
полдвйн црвёно и заставйено/
CARAT ЛАМА неизм. До с ад ник.
САКДТЛЪК, о м.
САКДТЧЛьД, та мн. саКа-
тУИьй, те Саката ±ена.
САКьИ, сАКа, сАКо прон. Всеки
/трёбе да йма сакьи по нёшто/ сакьи
дён/ сакьи мёсец ддхтур го преглиждал/
сака прдлет/ сака вёчер/ на сако со-
брание сё е пофалъен/ у сако сёло, у сёкъи
грат/; САКО ИАКО прон. /прекупй си
сдлунска гъемййа, у гъемййа сако йако
тргом (песен)/
САКЛЕПИСНЕМ (СЕ) нсв. При-
теснявам се, отегчавам се, из-
лит вам душевна мъка</од работата
сам се сакледисала/ сакледйше — мачно
му стане, забльуди се, омрзне му/ \
САКЛЕТ, о м. Притеснение,
отегчёнйе /саклет ти е — тёшко ти
станува на душата/ саклет ми е, дома
седйм/ *'
.САКЪН! мкд. Израз на за-
брана, предпазване /сакън! това не
думай!/ досёга да не йадёш! маани!
сакън! да се не случава!/ че настапите
нёшто, сакън, бдси немдйте!/
СДКЪС, саКъзо, ; о м., ум.
раст.. Шекерче; секирче,
Lathyrus latifolius.'
САЛ адв. Само /тй сал че тра-
еш/ сал двата/ това е сал за пребиванье
момльаче, сал за кьотёк!/
САЛА, та jfc., ум. сё.ЯКа Ма-
руля; салата /набраме къйселъец и
вйкаме: а сега кат си дйдеме, че напра-
име салъа/ и правйме салата, йадоме
сала/ кусни си от салката!/
САЛАВАТ, о м. Шум, без-
редие.
САЛПИСЧЕМ нсв., св. саЯдйШеМ,
аор. св. саЯдйсА (X) , прч. саЯдй—
с^Я, а, о 1. Ставам негоден,
непотребен; /салдисал е српо/ като се
надуе нёкое качё и че пукне/; 2. Из-
хвърлям поради негодност.
СДаЛЕМ адв. и ад. (от тур.
saglam 'здраво, хубаво'} Точно , съ-
всем; както трябва; истински /а
като вйдат, че детёто е некъсветно
салём, па трёбе да се крсти фтдрио,
трёкъио дён/ пдстелъи саалём футата!
онд стопкало го на топка/ и да чуеж
думи, ём салём думи!/ това е смешка,
салём смётка/ нова црга, ич не лёжена,
алйс ндва, саалём ндва/
СДЛЕП, о м. раст. Orchis.
САЛОН, о м., мн. саНдйй, те,
ум. саЛойЧё Антре, пруст.
СДЛТАНДТЛИИД, та м., мн.
саЯтаПатЯйй, те /салтанатлййа —
напет човёк, гордельйф/
САМ, ей, е, ейе, сте, са
спм. /е, мамо, не сам сам, каквд сите
войницй, така и йа!/ ка сам се женьйла
— седемдесё и две три гддин/ зоре, ишла
ли си у бдлницата?/ саклет ме е, дома
седйм/ това е смешка/ и сме бдп сва-
рйли/ уйна ми казуваше: уцанували сте
гъи/ мйхте ли се, не сте ли?/ кой не са
стислъйви, даваат на дра/
САМ, саМё., сайд, саМй прон.,
ум. саййЧоК, саМйЧКа, Ко, Кьй
/седо ддма, седо, ама ми се сам не седи/
не сам сам/ йа сама останах/ студёно е
виндто, само е спало!/ самй жньаа, самй
копаа, самй вроа/;	САМ Самия,
самата, самото, самите /и прет
само мёне истёче им крфта/ прет само
нас убйени/ задалд се едно облачё нат
сам огьйно/
САМАР, о м., мн. сайарйё, те.
САМАРЧЕ, то ср., мн. сайарЧё-
та, та Ремък, който опасва гър-
ба на коня и се спуска надолу.
САМО адв. нов. /даскьи трёбат
триесе кубйка само за това] йа знам
една само лёт пузайкъа!/ само си руча/
91 9
САЛ0ВИ71Д, та i., мн. саМоЕй-
Яй, те, обикн. в .клетви /самовило,
рён да те раскапе!/
СДЛОВИЛьДК,'' о м., мн. само-
ЕйЯьаЦй, те, обикн. в клетви.
СДЯОВИЛСКьИ, Ка, Ко, Кьй /са-
мовилска недельа — че ддат петрдвите
поклади!
СДЛОВОЛЕЦ, ом., мн. свлЪо-
ЕдЯЦй, те Доброволец.
СДЛОЖИВНИК, о м., мн. саМо-
ЖйЕййЦй, те Самозкивец.
СДЛОКОВЕЦ, о м., мн. саМо-
КЬфЦй, те Жител на г. Самоков.
СДЛОРДСДьДК, о м., мн. саМо-
р&сЯьаЦй, те.
СДЛОЦРНгКД, саМоЦрйгКо Въл-
на или вълнен плат с естествен
черен цвят /самоцрнгка вуна/ само-
црнгко бало!
СДЛУН, о м., мн. саМУйьё, те,
ум. саМУйё /размёсиме го на самунъё] а
са турили у колата и дрва, и орйс, и
бдп, и месо, и лёп, самунъё, десетина/
дватриесе самуна/
СДаН, о м., мн. саайьё, те,
ум. саайЧё Сахан.
СДНПДЛИ, те мн. Женски обув-
ки /та купат на бабата сандали, црни/
СДНИДЛИИД нензм. (тур. san-
dalye? Стол с облегало.
СДНПЪК, о м., мн. сайдъЦй,
те Сандък (сандък на кола, ка-
руца; сандък във воденица; дър-
вен пчелен кошер; ковчег) /и
измакнало детёто едён сандък, дн йе
бил запечатлен! у воденйцата каде пада
брашндто/ като умре, направат му
сандък, з даскъи, капак одгдре!
СДаНЕЛ нсв. Съхна /на рамкъи го
ту раме (тутунъо), на припек, да саане/
СДНИ, те мн. Шейна /кога падне
голёмо зиме, со салите рабдтат/
СДНгКД, та Ж., мн. с^йгКьй,
те Долната надлъ±на дъска в
шейна, тъкачен стан /со салите
рабдтат. дрво одддлу — сангка, од бука
е. таа рабдти само на снек/
СДНОШ н СДНОШ адв. Цяла нощ
/стрелъали, стрелъали по пато — санош!/
сандш чети казу ем/ седат сандш сос ви-
делё/ вездён, сандш лежим/
СДНТИЛ1, мн. бр. сАйтйМа
/осемдесё. и два сантима/
СДНТИН, о м. Ширит на фус-
танела.
СДНТРДЧ, о м., мн. сайтраЧйё,
те Но± за чистене на копита
/сантрач — нош, ама отука му ё резд/
СДНЧОГЛЕТ, СЪНЧОГЛЕТ, сай-
ЧоаЯёдо м. Слънчоглед /сънчоглёт
— са го садили напрёш старите/
СДП, о м. Заразна болеет , по
конете..
СДПДРЕВЕЦ, о м., мн. сапа-
рсфЦй, те Жител 'на . с . Сапарево.
\ СДПЧН, о м., мн. салУйьё, ^те
/море по убово да се омйеш со сапун/
СДПБНЛьИФ, сапУйЯьйЕа, о, й
Сапунлив , сапунен . /сапунлъиви кла-
буцй/
СДРДПЖД, та , мн. сарадйй,
те /сараджата бёре, течё, по шийата
излази, под мишкьите, по слабините
сарджй,гноишта/ умрёла от сараджи/
СДРДЧ/ о м., мн. сараЧйё, те.
СДРДЧЕН., сар^Чйа, о, й Са-
рашки /сарачнио ндш/
СДРПЙШЛьИФ, сарджаЯьйЕа, < о,
й Болен ; от сарадзка /таа мома
бёше сарджальива. и умре си. сё бёше
забрадена, дти сарджйте а течёт/
.СДРЛД,. та Ж., мн. \ сарМйте
/сарма со зелье и орйс и лук/ . ?
СаДТ, о м. 1. Час; 2. Ча-
совник. /и каде дсем саато дёвет
ергьёньете ддйдат/
СДТ1 адв.вЖ. СДПЕ Само, /седи
ти cam, само да видиш!/ cam му давам
шикьёр/ cam у кашта че си седйш/
СДТг и рядко СЪТ, садд ., о м.,
мн. с^доЕе, с^доёете и. садоДёте
Съд /и да зёмеш сът, за да си омие
очйте/ кога оцёто е ндгу силен, он че
разйадё и садд] магда денёска сё се
брльдка по садовёте/
СДТЪР, о м., мн. сатърй, те
/касапйете рабдтат сос него, со сатър/
СДЧЛ1И, те мн.	. г
СДШТИСУЕЛ нсв., св. саи1тйи1еМ,
аор. св. саи1тйс& (X) , прч. саи1т‘й-
с^Я, а, о, й 1. Буквам сё от
препълване /каца саштйше — кога
натураш ндгу, саштисуе/; 2. Поду-
вам се от прея±дане /саштйше —
подуе се, трчй> трчи, па падне, пукне се/
корёмо му отекал, да не ё састишало/
СВЯЛ, та ir., мн. с££й, те,
„зв. с£^о! , в±. сЕ^Кьа Сватя /ндгу
се обйчаме, ндгу се погаждаме сос тёбе,
като, искаме и да станеме сваи/
СВДПБЛ, та , мн. сЕАдбй, те
/па направйиме у еден дён свадба — нёма
врёме, война е/
СВДПБДР f о м., мн. сЕадба-
рйё, те. "
СВДКьД; та ±., мн.- сЕ&Кьй,
те, зв. сЕ^Кье! Сватя, майка на
зетя или снахата /мёне свакъа ме
213
излекува! вечерта, свакъе, пёчката силно
да накладёш/
СВДЛьДЛ нсв., св. сЕАЯьйЯ
Свалям, събарям !като свалъйа земе-
дёлскьио сойус, посочйа мавроф да стане
кмёт!
СВАРИЛ св. Сваря /они музат,
онддат, па сварат млёко/ сварйиме си
манджа од орйе! днёска гдти имаме гос и
сме бдп сварили) и детёто сварило каша
и турило у тиганъ да истине!
СВИТ, о м., мн. сЕ&тоЕе, сЕа-
тоЕёте, кол. сЕатоп1тййа, та Род-
нина (най-често батата) на зетя
спрямо бащата на снахата /баш-
тите на момчёто и момата — свато-
штйна) та зётове, та сватоштйна, та
лъёльи — пуно бёше/ оздравё ли свато,
елёнгко?!	\
СВЕИЕЛ св. Заведа, закарам
на по-ниско място /да сведём кола-
та/ чёра те свёдох чак у ддлна маала!
сведи ме доле у польёто)
СВЕИЕНИЕ, то ср., мн. сЕёде-
йййа, та !предлога на дамйана да да-
дё лдши свёденийа да увдлни чишйркоф!
СВЕКОР, сЕеКорд м., ,мн. сЕё-
КорЦй и сЕёКроЕе, те /и слушанье, и
на свекрва и на свёкор пригажданъе! и че
прйдеж до свёкор ти и че му учйньиш
метанййа! й свекорд да собуеш!
СВЕКРВА, та мн. сЕеКрЕй,
те /тййа дека ймат свекрви, че си
починат!
СВЕКРВИН, а, о, ri; раст. СВЕ-
КРВИНИ5 ОЧИ Омайниче, Geum сос-
cineum.
СВЕС, сЕестА., та Ж. Свеет,
съзнание /маглата ни зема свеста]
таласъно ме омайа. па елй петёло ис-
пойа та се сетйхъ, йа си свеста не
знаехъ до тогай!
СВЕСЕН, сЕёсйа, о, ri Све-
стен.
СВЕТ, сЕетд м. Свят; народ,
хора, тълпа /цал свёт ме знае! па
напоавйиме — свет ни завидё/ па като
насёдат тийа стар свёт, йа като за-
поём/ .младйо свёт не може да йа знае!
X раце ме пренёсоа прес светд и внёсоа
унётре! ама йде си светд у црква, црк-
вата пуна!! не познавам светд по селдто/
па като нёмахме парй, зёмахме от све-
тд] не се облёкал като светд! ,
СВЕТАЛ, сЕётЯа, о,. >ri /на
валвара, едён свётъл празник) 
СВЕТЕЦ, о'м. '/(1
СВЕТИ, А., д, й /светй илийа)
светй дух/ на светй василийа) света
недёлъа! —закопа светййа потйр!
СВЕТИЛО, то ср., ум. сЕетйЯЦе
Уред за осветление, лампа /све-
тйло нёмаше — бдрна!)
СВЕТИЛ (СЕ) нсв., аор. сЕе-
тё (X) , прч. сЕетёН, а, о, ri /што
ей светй ламбата така?! што сё светй
ддле?1 свети од убавиньа) светёла като
мёсечината!
СВЕТИЛ нсв. /пдпо дди от кашта
на кашта, свёти вода) светйиме вода!
СВЕТКАВИЦА, та мн. сЕет-
K^Eriilri, те.
СВЕТКЛЛ нсв. Святкам, бляс-
кам; СВЕТКИ СЕ взвр. нсв. 3 ед.
/това што сё свётка, това е змейовете/
СВЕТЛЕЛ св. Светна, блесна
/онй го видели вднгка — што сънце
светнало/
СВЕТНЛьКьД, та Ж., мн. сЕе-
тУЯьКьй, те !светулъкъа — лети и
свётка!
СВЕ111, cEeniT^i £., мн. сЕёи!тй,
сЕеи!тйте /и туриме елй трат, елй од
вдеок свёш напраиме/ свёшти горат, кан-
дйло горй у чаша! кумд држй свеш-
тйте, лдени, сос панделкьи/
СВЕШНИК, о м., мн. сЕёпШйЦй,
те / имааме свёшници, озгдр натураме
бдрна та гьи запалъиме/
СВЕШТДВДЛ СЕ нсв., св. сЕёс-
TriM се /невёстата ми е ногу бдлна... у
несвёс, несознание, каквд мдже да се
сеёсти?! онд като умрёло, вдрвйло се.
накладоа огъйно — разгрейа се, свести
се! булите го свестйли детёто/
СВЕШТЕНИК, о м., мн. сЕеп!тё-
ririilri, те.
СВИВЛЛ нсв., св. сЕйеМ, аор.
св. сЕй (X) , прч. сЕйЯ, а, о, ri,
стр. сЕйей )зёлнико свйеаме у тепцй-
йата и онд се сейе на кора! и на крйго
зёлнико свйен! коеаламй от свйла, на
колачё свйено и на кожуо зашйено/
CBHDETEZ1, о м., мн. сЕйдёте-
Яье, те /и като са го прекарали на
судд, осамдесе души свидётелъе са билй!
СВИЖИИНьЕ, то ср.
СВИКНУЕЛ нсв., св. сЕйКйеЛ
Свиквам )додёка свйкнеш сос тдо свёт/
като доддеше тука сака годйна, свикна]
СВИЛИ, сЕИЯ^та, та Свила,
коприна juenpeo пдйде дебёла свйла! и
свилата се лъштй^и е ногу убаво/
 СВИИЕН, сЕйЯйа, о, ri /свйлен
гайтан/ свйлно руо)
СВИЛНИК, О м., мн.СЕЙЯЙЙЦЙ,
те Масур, цев за свила, с пре-
градки за.различии.Цветове.
СВИНьй, та мн. сЕййье,
сЕййьёте ]свиньёте ти свинье!
СВИНьДР,. о м.., мн.\ с£ййьаРйё,
те, ум. сЕййьарЧё /да мдж йутре да
не йе свинъар у стопанство/ на днай,
свинъаро, извадйли пари! свиньарчёто
утепали/
СВИНьКьА, та , мн. сЕййь-
Кьй, те 1. Свиня /опрасй ли ти се
свйнькьата?/; 2. ’Вид детска игра.
СВИНСКьИ, Ка, Ко, Кьй /свин-
ска чётина/ свйнска тйква — тйква з
дебёла кора/
СВИНСКО, то ср. /он ме запрё от
свинско/
СВИНЧЕ, то ср., мн. сЕййЧёта,
та Прасе, прасенце.
СВИРАМ СЕ нсв. Путам се,
скитам /свирам се, лутам се/ не мдга
да се свирам — она дома не ё,../ нарддо си
ойдё по работа, а йа се свирам кат
улава, збйрам клёчкьи, збирам, збирам.../
СВИРИМ нсв. Свиря /а си на-
праиме нйе вечера, па вапйро нёка си
свйри/ гайди свйрат, кьеменё свйри/ на
оджако са свирйли навйаци коджа]
СВИРКА, та &., мн. сЕйрКьй,
те /и като чуе свйркьи, од навйацитё, и
навйаше жената и умйра/ со свйркьи,
сос веселба]
СВИРНЕМ св. Свирна /таман
дойддх до прет кашти... и ми свирнаа
ушите и заглунах/ йа не мдга току
силно да свйрнем, свйрни па тй]
СВИФКД, та ±., мн. сЕйфКьй,
те /свйфка на претите/ кучешкьи забй
— на свйфката на ченёто/ и па излезна
сам трно, от претите влез на, от свйф-
ката излезна тува/
СВЛАЧАМ нсв., св. сЕИеЧёМ,
аор. св. сЕНёКо (X) , прч. сЕИёКаИ,
сЕИёКИа, о, й Свличам.
СВЛЛЧИНьАМ нсв. Свличам /едён
вал,... коджа дрва набрани, онй се
евлачйнъат с колесницу]
СВЛЕЧИШТЕ, то ср., мн. сЕИё-
Чйи1та, та Свлачище /кога се евлача
брегд/
СВЛИЧАМ нсв., св. сЕИеЧёМ
взвр. сЕИйЧаМ се Падам, смъквам
се /дробд и се евлёкал/ слечёнье, сли-
ченье/
СВОИ, сЕойА, сЕоё, сЕой прон.
рефл. 1. Роден /свой башта/ свой чи-
на/ она е свойа льёлькьа/ на витана мав-
рдф свойа тётка била/ макъа му ми е
свойа внука/ она е свойа на стойла
штёрка/ кому е своё — плаче, виё] не са
свой етрви/; 2. Собствен /сите сега
партии, што са у згдворо, ймат ли
тука свой претставйтели на вечёрата?/
СВОИЛК, О м., мн. сЕёйаЦй, те
СтоноЖка.
СВОРЧЕ, то ср., мн. сЕорЧёта,
та Дудук.
СВРЛКЛ, та мн. сЕрАКьй,
те /праштат му трйесе глави — од
гарванъе, свракьи/
СВРЛШТАА нсв. Отбивам се,
спирам се /кадё свраштаа турците/ *
CBPDfl, та Ж, мн. сЕрдй, те
Свърдел. -
С В14) ЕЛ, о м., мн. сЕрдИй ,
сёрдййте и сёрдййте Свърдел /че
завртй сврдело у пеньугата/ колите им
однёсе (пордйо), сврдли, сёно копй, ве-
йачкъи/
СВРНЕМ .св. Отбия се,, спра
се /сернах у една крчма/
СВРСКЛ, та мн.1. cJSpckbri,
те Свръзка.	. г
СВРТАМ нсв., в*. СЪГШТАМ
Отбивам се, спирам се.
СВРТЕН, сЕртйа,.о, й Увър-
тян, заплетен, труден /што сврт-
ни имена!/; СВРТНО адв. Словно,
заплетено /тука е ндгу тава... за-
врйкукьи, свртно/
СВРТИКЛ, та раст. Вратига,
Тапасе turn vulgare.
СВРШЛВАМ нсв., св. /с&риЬЫ,
взвр. cEPid&EaM се /тогай, дёца, тдо
нардт че се сврши/ децата лёбо сврша-
ваа/ у сон че гьи искарам, ама свршено!/
СВРШЕК, о м., мн. с£рц)еЦй, * те
/на свршеко на планината/
. СЕ прон. 1. .Все, z вейчко /сё
што сёе да се ражда/ сё си сама рабд- z
теше/ онд е сё преодйло/ додёка сё не
джнъеме, нйе дома си не йдеме/ това е
сёмладдк, цафтй/;'2.‘ прон. ад. Всич-
кият, целият, ата,' ото, ите /со
сё кола че го караме наделе/ дана ми
даде работата, со сё нёйа дойддх/ не-
орубено, со сё льуспата што ё на класд]
и пделе го оскубёме со сё кдренъе/ обрнаа-
ме си кожу ей те, с вуната озгор, онй сё
вода, пуно вдда/ сё гъи острижат/
мойте друшкьи сё измрёа/; СЕ прон.
адв. 1. Все, винаги /дн сё трае,
нйшто не продумуе/ сё по трпёзата
цалйвам рака/ сё така гьи назашййат и
гьи пуат/ сё четй; сё пйше/ сё без лёп
апнуеш/ сё си запйсуеш/ сё пёши одйли/
сега сё светд у плач, женйте се караа,
кавга!/; 2. Напълно, съвсем /стро-
шйл гъи сё] онд като метла измйта, сё]
истепали гъи сё] йа- сам нарддо органи-
зирал сё] зёмат кокдшка, йа закдлъат...
опржат у масло, у масло сё] дн че ти
извади водата сё]1 сё че ишчйстиме
215
бугарийа, че гьи искдлъеме/ вймето и
паднало сё] сос чапчако че оцрпуеш суро-
ватката и като сё йа оцрпёш, сйренъето
остава на топка! че пропаднем со сё!/ у
турскъи грдп мож да пропаднеш со сё]
СЕ прон. рефл. вин. /водата се
грейсь грейа, йа не смейах да си замйем
главата/ и не чуе се/ штдм дойдё сос
кравата и не качй се гдрека/ ка сё
намерй, ка сё найдё!/
СЕБЕ (СИ) прон. рефл. вин. /сйч-
ко от само себе си се е создало на
место/ кдй што прави лошо, за себе си
гопраи/; Т1О СЕБЕ По нуАда /йа йдем
по себе, надвдрка, на по нужда/
СЕВИД, та ж. /йа ймах ногу севда
и мерак на работата/
СЕВИИН /севдйн огледало (песен)/
СЕВНЕД СЕ св. Сепна се /севна
се, брже се обрна]
СЕГД адв,, вЖ. СДа /сега е па
бам башка живдто/ какд е сега> така е
заман!/ до сёга да не йадёш! мани!/
СЕГДШЕН, cea&ulria, о, й /онд е,
стрингко, ндгу лдшо сегашното — 'макьа
да нёма при син!/
СЕИДДИШТЕ, то ср., мн. . седЗ.-
ЯЯШтата /тууа ти е стардто седа-
лиште/ ,	,
СЕПЕД и СЕПДД нум. /бёеме сёдем
души/ пдстиме сёдам нёделъи/
СЕПЕДНДЕСЕ нум. /седемнаесе
гддин/
СЕПЕДНДЕСЕТИ, а, о, й,
СЕПЕДСТОТИН нум.
, СЕПЕНгьКьД, та , мн. се-
дёйгьКьй, те /йа саках д йдем на се-
дёнькьа, па онй ме не пуштат/ сакат йа
двама ергьёнъе, она седй у седёнгъкъата с
еден/ йдаа, йдаат седёнгкъи, весело пре-
весело/
: СЕПЕНгКьЕРИйД, та Л., мн.
седейгКьеРЙй, те Седенкари /се-
денгкъерййа йде!/. '
СЕПЕНгьКьУЕД нсв. Седенкувам
/йа сам седенгъкъувала тууа/ . .	\
СЕПЕФ, ом. 1. Седеф; 2. раст.
Седефче, Ruta graveolens.
СЕПЕЧКДТД адв. Седешката /за
ватдк се предё наземи, седечката/
СЕПИД нсв., аор. св. С.&5О (X) ,
прч. аор. сёдаЯ, сёЗЯа, о, й и се-
дёЯ, а, о, й Седя /код вас ли седй
на квартйра?/ сед ох едён дён при миткд/
седо ддма, седо, ама ми се сам не седй]
шее мёсеци сёдох там/ сёдохме до крайо
на мачо/ ендщти сёдооте. ли вйе?/ седёх
едно лъёто/ у кашти седёеме. без одайа]
идда там, две три нёделъи комай седёа/
чйча и дёда седёхьйа прет кошарата/
кажи, кажи каквд е чич андрёй сёдал до
тебе/ сёдал шее мёсеци бес парй/ сите
сте седёли, ндгу сте седенгъкъували/
седи, бабо, седи!/ вйе седёте тука/
СЕПДО, то ср/ 1. Седло; 2.
Задна част на чеширите.
СЕПДИ, а, о , й /шее кдрма сам
ноейла, и сёдмото сам пометнала/
СЕПДИЦД, та к., мн. сёдМйЦй,
те нов.
СЕПНЧЕД нсв., св. сёдйеМ Ся-
дам /йч не лёгнуе, йч не сёднуе/ седнааме
да вечёраме/ ёла сёдни при мёне!/
СЕЕД нсв., аор. сейёс (X) , прч.
сейёЯ, а, о, й /сё што сёе да се раж-
да/ еёйано и згрёбано земйата/
СЕЗОН, о м., мн. сездйй, те
нов. /това е зймнио сездн/
СЕИПБД, та
СЕИР, о м. /чйньи сейр/
СЕИДЕНьЕ, те мн.
СЕКДПЕ адв. прон. Всякъде /онд
сёкаде, и у грат и у село, работа сака/
турим сол у урдата, и йа избркам с
лажйца, сёкаде да фане едл/
СЕКДКО адв. прон. Всякак /сёка-
ко мдж да го преречёш/
СЕКДКОФ, сёКаКВа, о, й прон.
ад. Всякакъв /кдй иска — вапцуе сё-
какви вёри/ видёли сме сёкакво, и арно, и
лошо/ бойадйсуваме сёкакоф цвёт/
СЕКДЧ, о м., мн. сеКаЧйё, те.
.СЕКьИ, Ка, Ко , Кьй прон. ад.
Всеки /сёкъи дзвенар/ сёкъи се радуе/
прет сёка къеркъёска кашта имало фрбй]
че ддждаш сёка дзаран на превръека/
СЕКьИРД , та , мн. сеКьЙРй,
те /секъйра — брадва е малко по друго-
йаче/ извадй се секъйрата од држалъе-
то. тражи, мамо, секъйрата по шума-
та, да найдеме/
СЕКНЕД св. Хвана, огън (с
кибритена клечка, с огнило) /да
сёкне къибрйто/
СЕКОГД адв. прон., вЖ. СЕКОГДШ
Всякога /земнъата сёкога не ё гддна за
работа (крн.)/
СЕКОГДШ адв. прон. Всякога
/йа сам си сёкогаж думлъйва/ сёкогаш
ракьййата избатёува/
СЕКОИ1, сёКойа, ое прон. ад.,
вЖ. СЕКьИ и СДКьИ Всеки /сёкой
човёк, сёкойа дума/
СЕКОИг прон., дат. сёКоМУ, вин.
сёКоао Всеки /сёкой глёда душа да
запази/ не саде йас, сёкой така бёше/
сёкой зёма по една кошница и си
пойддме/ сёкой шака не знав/ и гъи раз-
делъйме на сёкой, по дёсет на човёко/
сёкого слушаше/ на сёкого да згддим/
при сёкого не врви думата/ сёкому раз-
личии йадове, наде! секому е тёшко)
СЕКРЕТЯ?, о м., hh.z сеКретА-
prf , те )вйкам секретарю што е нам)
СЕЛьЛНИН и СЕЛьЛНИН, о м.,
нн. сеЯьёйе и сёИьаЯе, те )и сельа-
ньете носат вино и погани)
СЕЛьДНаКЛ и СЕЛьДНаКЛ, та
, мн. сеЯьёйаКьЙ и сёЯьайаКьЙ,
те.
СЕЛЕЦ, ом., мн. сёЯЦй, те,
ум. сёЯЧе Селянин /вйе сте сёлчета,
не сте гражданчета/
СЕЛИЛ м. раст. Levisticum
officinale.
СЕЛИШТЕ, то ср., мн. сёййШта,
та Участък, парцел за къща и
двор )купйа сёлиште там, воденйцата
што ё растурена) у таа дома, у това
сёлиште деца исчувах) майчинййа —
мирас, от сёлиште, от кашта) а па
нам селдто врви прес сёлиштето)
CRT10 и СЕЛО, сеЯдто ср., мн.
сёЯа, сеЯАта /селдто е старо селд)
СЕЛСКьИ, Ка, Ко, Кьй; СЕЛ-
СКьИ адв. )селскьи да покажем)
СЕЛЕ, то м., мн. сеМейё, та
)бубичено семе)
СЕЛЕЙСТВО, то м., мн. сеМёй-
ст£а, та /че изгдрат и каштата и
семёйството)
СЕЛКЛ, та Л., мн. сёМКьй/ те
/па го пресёвйам (пипёро) со струнъако
да нёма сёмкъи у нёго)
СЕНаГьЕР, о м. С1онгер.
СЕНЕЙ, Но м. Желязна част,
която крепи кречеталото във
воденица.
СЕНИЙД, тал., мн. сеййй, те,
ум. сейййё Синия /а свадбата нарёде-
на, сенйи, на сенйите чорба, мезё, пл от-
чёта ракъййа натурено) а да дйгнем
синийата да растрёбуем)
СЕНИТДР, о м., мн. сеййтёрй,
те Санитар )зёмаме го тогай, сенита-
рите, жив го понёсооме у бдлницата,
едина)
СЕНаьКьД, та Л., мн. сёйгь-
Кьй, те Сянка )а прет сека къеркъёс-
ка кашта имало фрбй за сёнгъкъа да му
праи) кьеркьёзйете работали ндшкъем,
дёнъем почйваат на сёнгъкьа) у еднй
сёнгькъи глёдам — два вука)
СЕНО, сейдто ср. )косйли сёно
за зймно врёме) послаа ни сёно и чулове)
че му се запалъат каштитё, йа сендто,
йа сламата)
СЕНОВДЛ, о м., мн. сейоЕёйй,
те Голяма копа сено.
СЕПНЕЛ СЕ св. Сепна се.
СЕРЕЛ нсв. /кленйво детё, като
сере —зелёно, на йаткъи доджда)
СЕРИОСЛА,,та Л., .мн. серйос-
Мй, те Авлига, чичопей, Oriolus
oriolus (тур. sariasma) )ЖЪ1ПО, КОКу
клъувйдрво) малка птица, малка коку
славёйо, гнъёздо прави саде од вуна) като
сврачё, диво, шарено, диво сврачё)
СЕРИОСЛЯН, о м., . вЛ . СЕРИОС-
ЛД Авлига.
СЕРКЛЕ, то ср., мн. сёрКМё-
та, та /от кднци мрёжа, йма дрво на-
врвено, на краиштата олдвни тополёта)
СЕРЛИйД, та л. Капитал, спе-
стени пари )спестёни парй, дека се
чувад дома) тдо си йма сермийа, зачу-
вал си парй)
СЕРЕН, сёрйа, о, й /сёрно
млёко)
СЕРСЕЛ, о м., мн. серсеМйё,
те Пред, с който се подгъват
клинци при подковаване )срёшта
клйнците)
СЕРСЕЛИН, ом., мн. сеРсеМйе
исерсеМйё, те.
СЕРТ неизм. /тдо црвёнио е сёрт)
СЕСТРЛ, та Л., мн. сёстрй и
сестрй, "те, ум. сестрйЧе, зв.
с.ес.'гро /ймаш ли сестра, брат?) лелё
сёстро, немой!) '	г -
СЕСТРИЦЛ, та л/, мн. сестрй-
Цй, сестрйЧййй, те Обръщение на
снахата към зълвата )здлва, сестри-
ца а вйкаа) и младата невеста, снаата
вика: айде, тате, мамо. сестрице и
брате, айде сичкъи елате да ручате
благ зёлник) сйчко омйем, оплетём —
стрица маца, стрица дона) мйли сест-
рй чини, земёте ми гъура, турёте им
бдскъи на децата)
СЕСТРИНИК, о м., мн. сёстрйй-
Цй, те, ум. сёстрйййе Племенник,
син на сестра.
СЕСТРИНИЦЛ, та Л., мн. сёс-
трйййЦй, те Племенница, дыцеря
на сестра.
СЕФТЕ адв. За пръв. път; за
начало )сефтё кога е одимало ороплан)
не йа носйла, сефтё!) сефтё ме лазд
одвёде у сдфийа) идда, копайа, сефтё
байа начд ваш копна) — зоре, ишла ли си
у бдлницата? — не, това ми е сефтё)
елй го сега сефтё доносит?)
СЕФТЕЛИСНЕЛ нсв. Сефтосвам
/на воскресёние го сефтелйсай!)
СЕФТОСБЕЛ нсв., св. сеФтди!еМ
Сефтосвам )тй мдме, откъина ли си од
ватте чушкъи? йа го вёчем сефтосах/^
217
СЕЦМ нсв Дърпам,  тегля
!свйнъКъата сёца шумата! напрёт сёца-
ме: ушакъите напуниме, после надёва-
ме, къцаме йа, къцаме, па извадиме, па
така сёцаме влас, низ гребенёцо, и пра-
йме кадёльа! ...нёма жила да а сёцаш и
да се не къйне/ два тройца сёцаа натам,
два тройца натам! днг каквд е сецал
кравёто да си зёме, и онй му посёкли
претите] сёцай, опинъай! масурйёте гъи
слагаме на прачкъи, па сёцай, сёцай! и си
сновёме/ сёцана баница/
СЕЦНЕЛ св. Дръпна' /че гъи
наврвим — само да сёцнеш!/
СЕЧ Ж.; ГОЛД СЕЧ Изсичане
наред на всички дървета в уча-
стъка; ВЕРИЖНД СЕЧ Изсича се
част от дърветата, като се пра-
вят полянки ме±ду тях !меджу нйхъ
се изваждат полъангкъи като платна!
. СЕЧДК, о м., мн. сеЧЗДй, те
1. Пън от отсечено дърво; 2. Се-
чище.
СЕЧЕЛ нсв., аор. сёКо (X) , прч,
сёКаЯ, сёКЯа, о, й Сека, ре±а
!затова^ли сам ейнове чувала, йазе, гдро,
да те сечём!/ доп — се сечё на перо] като
ойдеше тогай у гората — онд сечё като
раката ми таквйа тангкъи/ ножёвете
си остаейат. да не сечат! йазе сёкох
едно дрво па не можёх да го дтсеча/ не,
не гд еёчи (орёо), онд че роди догодйна!!
СЕЧИВО, то ср. •
СЕЧИШТЕ, то. ср., мн. сёЧйШта,
та Участък за сечене в гората.
.7' СЕЧКО- м. ГОЛЕЛ СЕЧКО Яну-
.ари; ‘ ЛЛЛ СЕЧКО Февруари..
СЕШТДЛ (СЕ) нсв., св. сётйЯ
(се) /не'сёштам се... да донесём кожу-
memo, дти одайата ми е студёна, да не
одзёвнет! кой работи йа не сёттам,
кажи! не мдга да ви се сётим на
работата!
СИ прон. рефл. дат. 1. )даН0К0
си платтаме! нёма ттд, земааме си
крайо) цйца си при макъа ей/' баре, наше-
то нёка си ё!/ та се омйл и си заминал!
йа си тука пйте!! моата макъа запрета
си главата у жарта! она си е наша
вёче/ йа че с идем! плетём си ракавйци!;
2. ]од нийната си кдеа/ и вечерта
забёре жена си/ детёто се родй по
смрт, по батта си/ йскат од деда си
майчинийа да си зёмат! поврнала се од
мажд cuj дн сака да йде при макъа си/
казала на сестра cuj; 3. /кдй што
прави, за себе си го прави); 4 У ]ошлй у
нёкой си алёксо таваро/ '
СИ, - ейте прон. Всички, всич-
ките /ей сватове къиткъи набраа (пе-
сен)/ ей дружйна на лова ойддха
218
(песен)! старйте ей така вйкаме!
тййа нйшкъи са си тука нарёдени/ у
сите сам участвувал войнй/ а като нёма
мераг да чети, ейте дкаме по нйхь/ ама
те така сакаме ейте! насобраа се ейте
окол мёне! та на сите йдехйа по еднд
детё! йа идёх на театор со сите войни-
цй/ сите измрёа! да зёме сите крплъаци/
и дн йе скупчйл на ейте сёла имдто да е
наедно! че ддиш ли ейте сёла?!
СИВЛЛ нсв. С в ал ям jdoKapaa ме
сос каруца, свекорд ме сива! нёче, нёче,
това се не сива, така стой/ крик, мёнг-
гъеме за сиванъе гдрнио камик/
СИВИШТЛФ, сйЕйШт^Еа, о, й
Сивичък; СИФ СИВИШТЛФ Съвсем
сив.
СИВНЕЛ св. Сваля /дн че а сиене
нис колата! едно сиене, друго тури! и
преди да заври водата, ейвнеме котлёто
од огъйно на страна! и се приготвйли
синджйро да му сивнат/ сиена йуздйте
на коньёте/ сивнал капата и сос капата
на мёне вика: ддоно!/
СИГОРНО, СИГВРНО адв. )лефте-
рййа работа, не е ейгурно!
СИГЧР адв. Сигурно /ейгур
бобётата са загорели (сп.)!
СИИАИЛКД, та , мн. сйджйЯ-
Кьй, те Връв !пёт сиджймкъи, што
врзваме дёнгькьите/ токмак — пенъушчё
и сиджймка!
СИЛЛ, та 2к., мн. сйЯй, те.
СИЛьЛФ, сйЯь&£о м., мн. Сй-
ЯьаЕйё, те Силях !силъаф, и у нёго нд-
жо, и огнилото, и лулата, и тра-
тарнико!
СИЛЕН, сйЯйа, о, й {што е сил-
на ламбата!) ейлни бдлъкъи!; СИЛНО адв.
/йа не мдга току силно да свйрнем!
СИЛ, д м. Тънки сърмени ни-
шки; везмо от сърмени нишки
!талтър — ерма, онд плоснато е, а
симд — като конец! това е симд — на
таквйа парчёта, на тдкави!
СИЛЕН, а, о, й Сърмен, от
сърмени нишки /еймен гайтан!
СИЛИТ, сйМйдо м., мн. сйЯй-
дйё, те.
СИН, сййд м., мн. сййоЕе, сй-
йойёте, вин. сййа, зв. сййе {синд и
работйл у бдлница! на синд колдто) на
синд ти го дай! затова ли сам ейнове
чувала, йазе, гдро, да те сечём!! нёчад
да ни чуваа синовёте, снайте/ и деда ми
тогава рекал на ейна си: иване, това
детё е фанало очи от тдо руснъак!/
глёдай, ейнгко, какд е сеги, така е за-
ман! ! дн четвдрица ейна ймаше/ убоу си,
ейне, свикнала)
СИНДП, о м. раст. Sinapis
arvensis /почнаме да скубёме синапо/
СИНПЖИР, о м., .мн. сййджйРйё ,
те ум. сййджйрЧё /и се приготвйли
синджйро да му сйвнат/ и додёка да го
пресудат, йе носил синджирйёте на
нодзёте!
СИНОР, о м., мн. сйАо'рй , те
Мера, землище на едно село; гра-
ница на селския имот /и са ошлй па
по другъите нъйви и така са бройли цё-
лио синор/ днг го извёл... до едно врло мёс-
то та да мине прес црвенобрёшкъи синор!
СИНьОР, О м. (Крн.), вЖ.
СИНОР.
СИПДНИЦД, та Ж. Вариола /две
(деца) ми умрёа от сйпаница, едно от
раматйс/
СИПЕЛ нсв. Сипя /снаата нёче да
стане да сипе манджа/ од матеницата
да и бёше сипала мангко/ на ти мате-
рата и сакай, нёка сйпат/
СИПВЕЛ нсв., св. сйлйеМ Сип-
вам /не мдга млёко да йадём, на сви-
нъата го сипуем/ жената да cunyej дали
че му сйпне?/ оптачад го и го сипуват у
друго буре/ сипуваа вода врз мёне/
СИРДК, о М., мн. сйр^Цй, те,
ум. сйраЧё /от тдкучка сам останала
сирак, на сёдам годйни! и баштата се
поженъйл, и на детёто, сйрачёто што е
останало, макъа му била ндгу лдша/
СИРЕНьДК, о м., мн. сйРейьА-
Цй, те, вЖ. СИРЕНьДРНИК Овчар-
ска торба за сирене.
СИРЕНьДРНИК, о м., мн. сйРе-
НьЛрййЦй, те Овчарска торба за
сирене.
СИРЕНьЕ, то ср. /бйено сйренье/
йаглийа сйренъе/
СИРИЛ нсв. Сиря .
СИРИШТЕ, то ср. /че склъца офча-
ро сйриштето, че сипе у една чашка от
сйриштето и че го сложи у млекдто
(Сп.)/
СИРНД, та ад. ж. /сйрната
недёльа/
СИРОЛДК, сйроЛ^о м., мн. сй-
роМАсй, те /дн там кости оставй,
сиромах, утепаа го/ тука и сиромах
трёбе да ей чдрбаджййа)
СИРОЛДШИИД, та Ж., зв. сйро-
МаШйо.
СИРОЛДШКьИ, Ка, Ко, Кьй /сиро-
машка жена си, а децата си облечёш, не
сатигдли, дрпавй/; СИРОЛДШКО ДЕТО.
СИРОЛДШТИИД, та Ж., вЖ. СИ-
РОЛДШИИД .
СИРОТЯ, ейрот&та ж., ум. сй-
ротКа, сйРотК&та Клетница, не-
щастница Jau,. сиротката!/ макъата
она сё си мйслъи, сиротката/,
ц СИРОТИНД, та Ж. Клетница.’
\ СИТ, а, о, й.
СИТЕН, ейтйа, о, й Ситен,
дребен /ейтна сдл/ со стари парй, сит-
ни/ не бёа ейтни децата/ ймах ейтни
шес лева, дадох им гъи отцутра/ ейтни
паламарчёта/; СИТНО адв. /здрдбиме
ейтно/
СИТНЕШ, ейтйёйо- м. /тук йма
ситнёш! айде, после ситнёжо!/ .
СИТО, то ср., мн.	та
/ейто за брашно/ пресёвйаме го со сито)
омёсйм погача з гастото ейто/
СИФ,>сй£а, pt й /сё от ейви,
бели мачкъи кожи/ Л ,
СИЧКьИО, сйЧКа, сйЧКата, сй-
ЧКото, сйЧКьйте . прон., Всичкият
/че наканъи ейчка рода/ на дема бригада, .
на ейчката/ това ни е ейчкото брашно/
ейчкьите кдшници/ ейчкъите сенйи се-
дат/ фанат ейчкъите покрдво/
СЙЧКО прон. Всичко / сака сйчко
нему да е/ на бай пешдте сйчко трупа/
собрали сйчко и дошлй тука! на едён
пат запрели сйчко, не давали човёг да
мйне/ там сйчко седйме, код офцйте,
децата спат у кошарата! заповедувал
на бугарйете за сйчко нёшто/ сега сйчко
однёсе пордйо/ сйчко боклук се напунъй/
СИДГНД ад. Ж. Която .ще се
ягни (за овца).
СИДНИ1ДЛ нсв., св. сйадёМ, аор.
св. сй&до (X) , прч. сй&Я, а, о, й
Изя2кдам /не сё рабдти, не сё брка нй-
каде, заштд мйшйете сё живо ейадат/
че те ейадат челйте! сё му ейала та му
раскъинала образйёте! мйж гъи ейал
платната/; взвр. СИДЖИДЛ СЕ Моляс-
вам; изтривам се (за дрехи)
/това е старо, дури са се ейали/
СКНПП, та Ж., мн. сКаЯй,. те.
СКДЛИС, сКаЯйста, о, й.
СКДНПДДИЖИИД, та м., мн.
сКайдаЯджйй, те.
СКДП, а, о, й Скъп /у гладйи, у
скапи скапйи/ тогай бёа скапи цигарите/
СКДПИИД, та Ж., мн. * сКапйй,
те Скъпотия.
СКДПДДьДК, о м., вЖ. СКДПО-
ЛьДК Гнилоч.
СКДПОДьДК, о м. Гнилоч.
СКДПОЦЕРЕН, сКапоЦёРйа, о ,
й Скъперник, скръндзав /скапоцёр-
ни, стислъйви дра/.
СКДПВЕЛ СЕ нсв.,. св. сК&леМ
се, аор. св. сКапА (X) се/ прч.
сКалАЯ.се, а, о, й Развалян се,
гния /не тела главата да се скапе,
219
светёла като мёсечината! мдже да му-
льаше, да црвльаше, да се скапе/ йамите
пунат сос йабукъи — че се скапуйат/
даждовйто бёше» черёшите се скапаа/
йабуката се е скапала» црйива/
. СКЛРУЕЛ1 нсв.» св. сК^раМ,
взвр. сК&р/еМ се Скарвам, докар-
вам отгоре /оттамока бёа го скарали/
кастрак скаруват мажйёте/
СКЛРУЕЛ2 нсв., св. сК&раМ
Скарвам, смразявам; взвр. сК&рУ-
еМ се Карам се някому; спречк-
вам се !учйтело ни се скара, дти не
сме набрали дрёнъкъи) като излёзнат
ергьёнъете от седёнгькъата, и се скара-
йа, и се збййат/
СКЛСТРУВЛМ нсв., св. сК&стрйМ
Скастрям; лрен. Отрязвам /придж-
дат, скаструват им главйте/; СКЛСТ-
РМ ОРОТО Ускоря темпа на хоро-
водна мелодия.
\ СКЛЧМ нсв.
СКЛЧОК, о м., мн. сКаЧдЦй и
сКаЧКьй, те Скакалец.
. СКЛШКЛМ св; Смачкам /па че го
сйвнеш и го турит на кутело, да стой
да се не скатка/ ега чума те скатка!)
скатка те колдто/ тиа (круши) што
гьи турйа у дисадзите, сё се скашкаа/
СКьЕЛьЕ, то ср. 1. Скеле;
2.LДървена част на самар; /дрвена
час на самаро/
СКьИНЕМ св., аор. сКьйй! (X) ,
прч. сКьйй&Я, а, о, й, стр. сКьй-
йат, сКьййет, взвр. сКьййеМ се
Скъсам /скьине се конёцо, не мдга да си
го удёнем/ дн че се скьине од работа!
скъинаа ми се опйнците/ скъйнета цадй-
льКьа/ да извади скъйнатото, да тури
йакото/
' СКьИСННЕЛ нсв., св. сКьйсйеМ
Вкисвам ' /покрйеме тестдто сос меса-
лъёте и чёкаме да скъйсне/ бес квасёц
нёма да скъйсне! ' •
СКьИТАЛ нсв. /току скьйта и не
рабдти, йосма]
СКьИТНИК, о м., мн. сКьйтйй-
Цй, те /беден човёк станал, скьитник/
СКЛЛПЛПЖИСКЛТЛ адв; Както в
тк)тк)невите складове /а убавио
(тутунь), лево идёсно, сама, склададжй-
ската го издиплъйхь/
СКЛЛПИРАМ нсв. н св. /па го збё-
реме у рамката и го складйраме у пёр-
дишта/ и тогай като го ишчйнъим
(бдбо), и си го складираме у къупове,
стдвни, сандъци, врёкьи/
СКЛЛТ,. сКЯАдо, о м.; мн.
сКЯ&доЕе, те /а па дёнъем па йде на
склат, тутунь, делъи го, чисти/ .
СКЛОПИМ св.. Затворя.
СКЛУФ, ом., мн. сКЯУФЙё, те
Сколуф /напредём косата, па си онддем,
па си плетём склуфйё]
СКОБЛ, та
СКОВЕМ св., " аор. сКо£& (X) ,
прч.	а, о, й Скова /сковё-
ме едён сандък, па го туриме у сандъко/
сандък од даскьи сковат, направат/
СКОВРДНЕЦ, о м., мн. сКдЕрай-
Цй, те Скорей, Sturnus vulgaris.
СКОЗНД, о, й Временна (за
коза).
СКОКЛьЧ м.: БУКОФ СКОКЛьУ
Вид дървоядно насекомо.
СКОКОТ, о м. Гъдел /скдкод го е/
СКОКОТЛьИФ, сКоКотЯьйЕа, о,
й Който не понася гъдел /скокот-
лъйф — като го гудёчкам, не издржа/
СКОЛИНД, та
СКОНЧЛНьЕ, то ср. Кончина,
смърт /па че е скончанье/
СКОПЛВИМ нсв., св. сХдлйМ
Скопявам.
СКОПМ св. Прекопая, окопая
/йа ч йдем да кдпам бдп! — че го скд-
паш!/ вйе че скдпате, а йа сама да не
останувам/ йа скопах и фрльйх мотйка-
та на прекдпо/ скопахте ли царевата
ньйва?/ и сйте се учудйа дека сам йа
скопала, трй дёкари ньйва/
СКОРЛШЕН, сКор&пШа, о, й
Скорошен.
СКОРЕЦ, ом., мн. сКдрЦй,
сХорЦйте Червейчета по сирене-
то, по месото.
СКОРИВЛЛ нсв. Подтиквам,
подбу±дам, заставим някого да
си върши работата; събу±дам /чи-
ндвниците се не скорйваа/
СКОРНЕЛ св. Подтикна, заста-
вя някого да си върши работата;
събудя /скорнах да те призора по скд-
ро да направите работа/ скорна ме та
го напрайх/ ако не бете ме скорнал, чех
да станем!/
СКОРО адв. /скдру да го стйгнеш/
не сам ишёл скдро на сдфийа/
СКОРОС, скорости ±., мн. сКд-
ростй, сКоростйте /и пушти скорос-
ти по брзо/
СКОСШ'СЪ св. Ядосам се,
разсърдя се.
СКОТНЛ, о, й Временна (за
кучка) /кучката е скдтна/
СКРЛЧИЛ св. Направя крачка
/спружава ногата да скрачи пдвече, да
скрдкне/
СКРОКНЕЛ св. Направя (една)
крачка.
220
СКРЖДВОС, сКрЖаЕост^ Со-
перничество.	.
СКРЖДФ, сКрЖаЕа, о, й Стис-
лив, скъперник.
СКРИВЛДИШТЕ, . то ср., мн.
сКрйЕ^ЛйШта, та )у гората фанаа да
прайад дупкъи — скривалиште/
СКРИВДЛ нсв., св. сКрйей, аор.
св. сКрй (X) , прч. сКрйЯ, а, о, й
{момйте там че се скрййат! помаците
децата гьи скрыли у фурнъата, за-
тиснали!
СКРМ м. раст. Крем, Lilium.
СКРИПЕЦ, о м., мн. сКрйлЦй,
сКрйлЦйте Част от , тъкачния
стан.
СКРИШЕН, сКрйШйа, о, й.
СКРИШНИЦД, та Ж., мн. сКрйШ-
ййЦй, те Скривалище.
СКРИШОЛД, СКРИШОЛ адв. Скри-
птом {скришома a npenpodadef скрытом
од државата{
СКРОЕМ нсв. Скробя.
СКРОИЛ СВ. Скроя /знае... и да
скрои, да сошйе кошульа!
СКРОП, сКробо м. Рядка каша
от царевично брашно /царевично
брашно и вода, брка се, ретко става! У
жёшка вдда че сыпет царевично брат-
но, че бркат с трн/ по ретко от качо-
мако, каша от царевично брашно/
СКРПДьД, та , мн. сКрлЯьй,
те Scolopendra morsitans.
СКРПЗЕЛ нсв., св. сКрпйй Скъ-
рпвам /скрпуеш едно друго да облечет!
СКЗБМ нсв., аор. сКУбо (X) ,
прч. сКУб^Я, а, о, й Скубя fno-
чнааме да скубёме тутунъ от расад-
ниците/ по ньйвите скубёме epmunonf
кога йдеме на скубёнье, рано йдеме!
СКЗКЗЛьИЛ СЕ св. Съсухря се,
сгърча се, измършавея jrnmo сам
се скукулъйла! ослабела, згрчйла се!
СКЗПЧЗЕЛ нсв., св. сКУлЧйй
взвр. сКУлЧУей се Скупивам /и жй-
тото го скупчиме на куп/ че се скупчуе-
ме да живёеме/ и дн йе скупчйл на сите
села имдто да е наедно!
СКИТ, о м., мн. сКУтоЕе, те
fmypu си крпата на скуто!/ ёка набра
пуно торбе, длъго един скут/
СКЗФОПь, о м. Отсевки /слам-
къи, зрнца по ёдри)
СКЗЧЗБИЛ СЕ св. Сгърча се
!скучубим се, спежурим се!
СКЪТЛЛ св. Спестя /од заплата-
та што е скатал!
СКЪЦДЛ св. Скълцам /скъцай
кромйт и модрило! че склъца офчаро
сйриштето (сп.)/
СЛДБЕЕЛ нсв., аор. сЯабё (X) ,
прч. сЯабеЯ, а, о, й Слабея.
СДЛБИНД, сЯабййА.та, сЯабйй-
тА. ж.,, мн. сЯабййй, те /сё ме больй
у слабината! слабинта ме больй/
СДДБОПзВЕЗПДФ, сЛабодзЕёз-
даЕа, о, й Който лесно се разбо-
лява от уроки /слабодзвёздаво детё —
слаба му е дзвездата, веднага фане дчи[
. СЛЛБОКРВЕН, сЯабоКрЕйа, о,
й Малокръвен.
СДЛБЗШКЛ, та , мн. 'сЛабУШ-
Кьй, те /йа сам най слабушка/ порас-
на голема, саде е слабушка!
СИЛВЕИ, йо м., мн. сЛаЕёе,
те, ум. сЛаЕёйЧе. ;
СИЛЬНО адв. /ногу се сме женъй-
ли нйека славно!
СЛДГЙЛ нсв., св. сЯдЖйй !масу-
рйёте гъи слагаме на прачкьи! сакаше
маса да слджиме! да бёйме сложили да
вечёраш?!; взвр. СЛДГАЛ СЕ Наве±дам
се; снишавам се /дн се слага да
украдне)
CZWD3B7] СЕ нсв. 3 ед., св.
сЯ&ёй се -Изстива> става хладен
/она затёче, водата; че се слади/;	.
СДДЗИЛ нсв., св. сЯёзйей Сли-
зам !току на бура слёзне нёкой ддл^./
слезнал до еднд мёсто!	' ,
СЛЛМй, та /ено нараче слама
послаа! вечёраме на слама, наземи/ дза-
ранта запальиме сламата, тураме по
дрвйёте от сламата и вйкаме!; КМОВД
СЛМЛ Съзвездие Млечен път.
С7ШЛЕН, а, о, й /една кошара,
ни се падна сламена!	-
СДЛЛЕНИЦД, та 2t., мн: сЛЫе-
ййЦй, те Къща със сламен покрив
!селдто бёше со сламени кашти, сламё-
ници/
СДЛЛК71, та i., мн. сЛАЛКьй,
те Отделен стрък от слама /една
сломка од жйтото/ со сломка сам
запёла, сос игла сам потпрёла!
СЛЛЛНИК, о м., мн. сЯаМййЦй,
те Голяма копа слама :!сламник,
камара слама/
СДДЛОДьЖ, о м. - Боклук от
сламки, клечки.
' СДЛНД, та ^., мн. сЯайй, те
!нодзёте ми сланата попарй!
С7ШНЕС, сЯАйеста, о, й Сла-
новит; прен. С прошарена коса.
СДЛНИНД, та
СДЛНДьИФ, сЯайЯьйЕа,. о, . й
Слановит !сланльйва роса!
С7ШП, сЯАба, о, й, ум. сЯй.бе-
ЧоК, сЯЗ-беЧКа, Ко, Кьй 1. Слаб,
болен )турската влас слаба/ истровено
221
детё, слабо/; 2 . Неплодороден /тдо
е слаб байр, днай — йак/ слаба ньйеа.»
като рабдти сака година, остава слаба
нъйвата и не ражда/;' 3. Малък,
непълен /слаба мёсечина/
СЛЛПЕЦ, о м., мн. сЯъпЦй,
сЯапЦйте 1. Странична подпора
на ритлата на кола /кола сос литри,
еднй длъгъи дрвйёта на слъпцйте/; 2.
Белег на ухото на овца — тънко
напречно врязване.
СЛЛТКО, то ср., мн. сЯ^.тКьй,
те Сладкиш /козинъаци, слаткъи
мёсат/	-
СЛЛТОК, сЯ^тКа, Ко, Кьй нов.
Сладък /слаток пипёр/
СЛЛЧЕЦ, о м. раст. Поветица,
Convolvulus arvensis. <
• СЛЕП прдл. /момйте после, след
нйхъ, дйдат си/ след нёкой дён дошёл
пдпо у селдто/
СЛЕПИЛ нсв. Следя /заштд пдпо
им казал йстината, турчино го следёл/
СЛЕП НЕЛ нсв. Следвам, уча
се във,висше учебно заведение.
СЛЕЗЕН, о м. раст. Malva
silvestris.
СЛЕП, а, о, й Сляп. .
СЛЕПНВЛ СЕ нсв. 3 ед. , св.
сЯепй се Слепва се /грцманъо се
слепувало/
СЛЕСКЛ, та л., мн. -сЯёсКьй,
те Слезка, далак /слёската што
вйкаме на добйците, нам е далёк/
СЛЕТИ св. з ед. /слети едндто
му мадё на машкото детё/ едндто му
мадё спадне по наддлу, слетело/ жена
па — матката и навднгка излази,
слетела/
-СЛЕФ, сЯёЕо, м. Голям свър-
дел на шарнир.
СЛИВЛ, та Ж, 'мн. \сЯй£й, те,
ум; сЯйЕё /имаме благъи сливёта, рас-
чепйа гъи тийа навйаци/ качйх се у слй-
вата да бёрем слйви на две манёчкъи
деца/
СЛИКЛ, та ±., мн. сЯйКь'й, те
Прилика; образ, външен ..вид -/по
слйката мислъим — немдй. да е ндйна
штёрка/ ••
СЛИЛЛЛ СЕ: нсв., в±, СНИЛЛЛ СЕ
/ионасеслимала/
СЛИЧАЛ нсв., св., сЯеЧеМ:Свли-
чам /товари гьи и гъи слйча дрвата/
СЛОБОПЛ, та Ж. Свобода; спо-
койствие /и нйе - имаме сила, слобода
голъёма сос русййа/ •
СЛОБОПЕН и <СЛОБОПЕН, сЯд-
бодйа м сЯобддйа, о, - й Свободен;
спокоен, безгри±ен '/га е мйла, ма-
къа ти слдбодна!/; СПОБОЪНО адв. Спо-
койно, безгри±но /лёле йа што сло-
бддно врвйм, а змийа йма!/
СЛОБОПИЛ нсв. Чспокоявам /она
ме мёне слобдди, сега йа нёйа слобддим,
дти йа е страх/
СЛОЖЕН, сЯдЖйа, о, й Поле-
гат /ако е сложна гората — искачуват
се сос цёлата кола, ако е стрмна — с
едёнио колеснйк, прёднио/
СЛОЕ, сЯдао м., мн. сЯодйй-
Шта, та и сЯдгоЕе, те Слог /слдк
— от едндто мёсто е по висдко, од
другото пд нйско/ растураме мушйте,
слоджйштата — да стане едно]
СЛОШИ СЕ нсв. з ед. Прилошее
/кога ми се слдши, здрле йаш — вйка/
СЛНГЛ, та м., мн. сЯУаьй, те.
СЛНГьИНЛ, та А., мн. сЯУаьй-
йй, те, зв. сЯУвьййо!, ум. сЯУ-
вьййгКа, зв. сЯУаьййгКье!
СЛьНПЛ, та
СЛНЖБЛ, та k.t мн. с.ЛУК£>А,
те.
СЛНЖИЛ нсв. 1. Слу±а /служи
трудовак/ стойл, редовён войнйк, ойдё
да си служи/; 2 . ПрислуЖвам, черпя
/служи натам!/
СЛНТЛЛ. СЕ Шетам, лутам се
/сё ймам работа, се се слутам/
СЛьНТИЛ СЕ св. Разсърдя се
/ако зла бёше. че се слъути — па че
орати/ .
СЛНЧЛВЛ СЕ нсв. 3 ед., св.
сЯУЧй се Случва се /до сёга да не
йадёш! мани! сакън! да се не случава!/ не
сам видувала, не мй се случило да вйдим/
СЛНЧЛИ, ЙО и., мн.
те.
. СЛНЧКЛ, та 2t., -мн. сЯУЧКьй,
те.
СЛНШДЛ нсв. /ако ме не слушате,
нёма да стане/ че слушаш, дти че пер-
дашим/; взвр. мн. СЛНШЛЛЕ СЕ Раз-
бираме се /удрйиме рамо у рамо на
работа, слушааме се/ слушат се двата/
СЛНШКЛЛ нсв. ум. /вйе му двама
заповёдате, дн не знае кдй да слушка/
СЛЪБЛ, та jfc., мн. сЯзбй, те,
ум. сЯъбйЦа, сЯабё Стълба /на
слъ-бите што искачуйат тй стапйа
ли?/и тйна каквд' да се искачи по
слъбите и се cone и падна]
СЛЪЗЛ, Ta i., мн. сЯъзй, те;
по-рядко с.ъз& Сълза /йзбриши си
слъзите!/
СЛЪЗЛТ СЕ нсв. з мн. /слдзёа ми
се очйте (сп.)/
222
СЛЪП, о м., WH. сЯъпоЕе, те
Част от ’ралото — вертикална
подпора на воището.
СЛААН, а, о, й Неугледен
/гутава — нёкойа смаана у снагата/
СЛАЗУЕЛ СЕ нсв., св. сЯёЖеЯ
се, аор. сЯазё (X) се, прч. сМазёЯ
се, а, о, й Смазвам се, съсипвам
се /магда е бабе, запастрёла за баба, а
онайа се е смазала, бабишкьёр/
СМПКПъАФ, сЛёКЯьаЕа, о, й
Развлечен /смаклъави потури, набръч-
кали се! ё, каква е смаклъава жена!/
СЛАЕНЕЛ св. Смъкна /дружйна-
та го обрнали каквд е спал, и чешй-
рйете му смакнали/
СЛАЛьУЕЛ СЕ нсв., св. сМ^ЯьйМ
се Отслабвам /кога она фанала да се
смалъуе. — мамо, што тй е? снаата
немой да не тй дава лёп?/
СЛАЧЕАЛ св. /згмёчи, смачка
стеблётата/
СЛЕЕЛ нсв., аор. сМей£. (X) •,
прч. сМейёЯ, а, о, й Смея /не смёе
никой да те поклати/ водата се грейа,
грейа, йа не смейах да си замйем гла-
вата/ а снаата и не смейала да прйде/
не смёела сам на нйхъ да турим рака/
СЛЕЕЛ СЕ нсв. Смея се /йа се
смеем, па се лажем с нашио човёк тууа/
смёе ми се, дти ндгу рано си лъёгнувам/
СЛЕЛь, ьо м., вЖ. ЛЕЛь Хмел
/смёлъ — майата што се извдди за лёбо/
СЛЕНьДЛ нсв., св. сМёйьйМ.
СМЕТАЛ нсв. Смятам /у белдт
като играйат, онй практйсуйат у
сметаньето/
СЛЕТЕНьДЕ, о м., мн. СЯете-
йь^Цй, те, вЖ. СЛЕТЕНИЕ Смотаняк.
СЛЕТЕНИЕ, о м., мн. сМетейй-
Цй, те Смотаняк /сметенйк момчё из-
лезна/ сметенйг жена — ништо не знае
да прави/
СЛЕТЕЛ, та i., мн. сМётХьй,
те /онд сё билд добрё човёг да знае по
малко и смётка/
СЛЕТЛьДЕ, о м., мн. сЯетЯь^-
Цй, те Смет.
СЛЕТНЕЛ св. Сметна.
СЛЕХь, сМед м. Смях /и пдйде
смёхь, дти макьа му го излагала/
СЛЕШЕЙ, cMeulria, о, й /ногу си
смёшна тйзе!/ ама да знаеш кдлко е
лёчок човёк и смешен!/
СЛЕШКЛ, та Ж., мн. сМёШХьй,
те /смёшкъи сме казували/ те тека фа-
неме се и се забйеме, на смешка се бйеме/
СЛЕШЛьИФ, сМеШЯьйЕа, о, — й
Смешен, който е за смях /смет-
льйва работа/
СЛИЕЛ нсв., вЖ. С ЛЕЕ Л Смея
/не смйем да излёзнем вднгка/
СЛИЛь, ьо м. раст.. Смил, He-
li chrisum arenarium /сено смйлъ —
убово/ смйлъ трава — кой се не погаж-
даат, та да се обучат/ убаво — смйлъ!/
СЛИЛьИ ЛИ СЕ . св. 3 ед., аор.
сМйЯьй Мй се Стане ми драго,
мило /дти чёра те виддх, ногу ми се
смилъй, дти ми си умно, ами си ми
надаренгко!/
СЛИЛьЛЛ нсв., св. сМёЯьеМ
Смилам /па го смёлъаад жйтото/ нъй-
вата е джнъата, жйтото е смлъёно/
СЛИСЪЛ, сМйсаЯтё ж. /слушах й
йа таа дума, ама у каква смйсъл йа
казвахъа, не знам/
СЛИТАЛ нсв., св. сМетёМ, аор.
св. сМёто (X) , прч. сМёЯ, а, о, й
/като го учукаме, сметёмешто сё е
распрснало/
СЛОЕ, о м., мн. сМдЦй, те.
/смок — на опашката йма топчёта,
озддле е жът/
СЛОЕАЛ нсв. Смуча.
сМоЯёта Ж., мн. сМй-
Яй, сМоЯйте. .	. .
СЛОЛЕН, сМдЯйа, о, й.
СЛОТУЕЛ нсв., св. сМдтаЯ Смо-
тавам /и на мотофильчёто го смотаме/
СЛЕДИЛ, •нсв. Смърдя /смрдй ми
на корушйнъок/ като бйеш. млёко, да
йма фкус, да не смрдй млекдто/ ждри
смрдёл на тутунь/
СЛЕД ЛА, та Ж., мн., сМРдЯй,
те Смръдла.
СЛЕДЛьИФ, -сМРдЯьйЕа, о,, й
Смръдлив /льутото се йадё, смрдльй-
вото се не йадё!
СЛРДЛьО, ТО м., мн. С-МрдЯьО-
фЦй, те Смръдльо.. —
СЛЕИЕА, . та Ж., \ мн. сМрйКьй,
те раст. Juniperus communis
depressa. ,
СЛЕЕНЕ СЕ ,св. 3 ед. Мръкне се
/стевий се, смркнасе/
СЛЕСИЛ св. Разбъркам, опле-
та; раз валя /смрсени кднци/ копала
— смрсйла го, дёка копала, дёка не.../
СЛЕТ, сМгтё Ж. Смърт /детёто
се родй по смрт, по башта си/ ’
СЛЕЧД, та Ж. . раст „ -Смърч ,
Picea‘excelsa;
СЛЕЧОФ,.сМрЧоЕа, а, о Смър-
чов /смрчов бдр/.
СЛУДЖДФ, сМУдйаЕа, о, й
1.Мургав; 2. Блед, гнеясен (за
цвят) /прёжда смуджава; кога вапцуеме
и не сё е убово фанало; никакоф цвёт, на
ништо не мльаза/ -	. .
223
САУКАЛ нсв. Ходя с усилие ,
влача крака 1ногу смукаш нодзёте!
СЛНТОЛьАВИЛ св. Смотолевя.
СЛНШИЛ Смуша.
СИЛЛ и СНЯЛ, сйаёта i., мн.
cited и сйай, сйайте Снаха /она сё
воз него, ега стане снаа) мамо, што тй
е? снаата немой да не тй дава лёп?/ нё-
чад да ни чуваа синовёте, снайте/ снао,
тё ми се прируча, дай ми крайчё лёбец!
СНАБИИЛ св. Снабдя /че ви
снабдиме сичкьите!
СНАГА, сйагёта ±., мн. сйё-
гьй, сйагьйте !фухчёта по цало
тёло, по снагата/
СНЕБИВАЛ СЕ нсв. Дутам се
без работа, безделнича /саде се
снебйва по градйшта! дди, без работа се
снебйва/
СНЕ ГДР, о м. Вятър, който
донася сняг.
СНЕГОВАЛ, о м., мн. сйегоЕё-
Яй, те Дърво, което задър±а
сняг.
СНЕГОВИТ, а, о, й /лъуто
зиме, ндгу снеговйто/
С НЕ ЖАР, о м., ,в&.‘ СНЕГА?
Вятър, който донася сняг fomam
дува снежаро/
СНЕК, сйегд м., мн. сйёгоЕе,
сйегоЕёте Сняг /вднгка ишлъд снек!
снёг до колена, магла] снегд току фрльа
крпёта крпёта)
СНИЛАМ нсв., св. сйёМеМ, аор.
св. сйеМё (X) , прч. сйеМёЯ, а, о,
й, взвр. сййЯаЯ се Правя . снимка
/бабо, не хтё да се снймаш!/ таа че йа
снёмеш со сё Kpeeamj васйла сос колата
снемалиго?1онаеснимана!
: СНИЛКА, та Jr., мн.„сййМКьй,
те;. /тогай нйма ти снимка, нйма нй-
што/ саде на мёне снймката че седй
длъгъи годйни!
СНОВЕЛ нсв., аор. сйоЕё (X) ,
прч. сйоЕёЯ, а, о, й /па си сновёме,
си ткаеме!	' .
СНОВАЧКА, та *., мн. сйоЕёЧ-
Кьй, те Уред за сноване, сно-
валка /две дрвйе скдвани, длъгъи, озддл
и озгдр — прёчници, и мушат се со
сврдлё калемйёте!
СНОП, о м., мн. сййпйе, те,
ум. сйолЧё !две три купчйнгкъи — сноп!
сноп слама! мдйо башта е карал кола,
сндпйе! да прекаруват сндпйе, царевици,
кдмпир! за сндпйете раздлъжим кола-
та, соз длъга опашйна!
СНОСИЛГ нсв., св. сйесеМ, аор.
св'; сйёсо (X) , прч. сйёЯ, а, о, й
1. Свалям долу )йа ми снеси стдвни-
те долу!! снесёте ме на тангкъите пуш-
кьи долу у польёто та ме там закдпай-
те/; 2. з ед. Снася яйца (за птица)
/ймаме саде две йайца, еднд кокдшката
сноси...!
СНОШТИ адв. !албанскьи сндшти з
деда цвётко като заоратйа! сндшти
сёдооте ли вйе?!
СНОШНА, та ад. Ж. ju таа суро-
ватка у сндшната че сипуе/
СОБИРАЛ нсв., св. соБёреМ,
аор. св. соБрё (X) , прч. соБрёЯ, а,
о, й, стр. сдбрай, взвр. соБйрай
се /не мдже да гьи сдбере кокдшкъите/
аде да собйраме по селдто тополи —
сечат!! и пделе че го бёреме (тутуньо),
пре а рака, фтора, трёкьа, и вёче вршка
собёреме/. другьйте собёрат се на седёнь-
къа/ и дойдда макъедднци да собйрат оръ-
жието од земедёлците. и тука собираа
два три дёна/ и брат ми собра каменъе
и гъи напади пацётата) да живёете
вечно, какд сте се собрали/ ддно, собирай
травата, нёка е на тебе!) дружйна
верна, собрана!
СОБИРИШТЕ, то ср., мн. соБй-
рйШта, та Сборище.
СОБЛАЧАЛ и СОБПДЧЯМ нсв., св.
соБЯеЧёЛ, взвр. соБЯ&ЧаЛ се Съ-
бличам /не соблачи се де! тй се раскоп-
ча да се соблачиш — не сакам mej кдй се
соблачи? не соблачай се! йа не смеем!! а
го соблъечёме, жёга му е!/ гъдше, едбле-
чи се, врни се!/
СОБО?, о м., мн. соборйё, те
Събор, селищен празник /напрёт
на собдр от сёла се збйрашеа, а и сега
па — адёто се не растура/ нёшто добиче
клаа на собдро/ соборе, не бегай!!
СОБОРИЖИИА, та м., мн. со-
Борджйй, те Участник в събор.
СОБОРИЛ СЕ св. Съборя се
/собори се дзидд/
СОБРАНИЕ, то ср., мн. собрё-
йййа, та /йа че станем претседател
на собранието)
СОБВВАМ нсв., св. соБ^еЛ, аор.
св. соБУ (X) , прч. соБ^Я, а, о , , й,
взвр.	се ju свекорд да со-
буеш като е дошёл од оранье/ и чешй-
рйете му смакнали, са гъи собули! немой
това! това не собувай!/
СОВЕТ,:о.м., мн. соЕётй, те /у
совёто йма гьургъефци, ommamj ойдда за-
одно у совёто/ че се сврши со совётите/
СОВЕТИСВАЛ нсв.. Съветвам
/нёма кдй да гьи советйсва, старата не
йа слушает/ '	.
СОВЕТНИК, о м., мн. .соВётйй-
Цй, те !завлазйа у текьезёта. тйа
224
што са влезнали, совётниците, глёдад
да се напуат, за нйхь да зймаат/
СОЪГЪМ СЕ св/ аор. соЕрё (X)
се, прч. соЕрёЯ се, а», о, й Сгуша
се, пъхна се /на сушата се сдвреме,
лежйме тамо/
СОВЪРШЕНО адв. нов. Съвърше-
но /сос това' нёшто йч не сам се
занимавал, совършёно йч!/
СОГЛАСЕН, соаЯ^сйа, о, й
Съгласен.
СОГЛАСИАВАЛ СЕ нсв., si., С0-
ГЛАСНВДА СЕ /дамйан се не согласйава/
СОГЛДСНВДЛ СЕ нсв., св. со-
гЯ^сйМ се Съгласявам се /— йдеме
за момата! — и макъа и, башта и се
согласуваат, даваат йа/
СОГЛЕПДЛ св. Съгледам /согле-
да го негдвио шатко/
CODA, та А. /суа сода/
СОИЕЛьИФ, содеЯьйЕа, о,й
С много сода /содельйф сапун/
СОИНААЛ св., обнкн. мн. Сдумам
се, уговоря се /и содумаме да зёмеме
по едён нош да нарёжеме повече трава/
СОЖАЛьАВАМ нсв., св. соЖ&ЯьйМ
Съзкалявам /па бок ме сожалъй та ми
даде акъл/
СОЖАРИ СЕ св. 3 ед. Опада,
опадне /сожари се — сйчко попада от
слйвата, ветер ли дувне и се пожарат
сите/
СОЖИДЛ СЕ. нсв. Схо±дам се
/нашио йазйк се сджда маку сос рускьио/
СОЖИВИДВАМ нсв., св. соЖйЕйМ,
аор. св. соЖйЕй (X) , прч. соЖйЕйЯ,
а, о, й, взвр. соЖйЕИ&ЕаМ се Съ-
±ивявам /да одвЬъжеме панделката и
да сожйвиме това детё/ кдньо му за-
клан, маската му заклана, турил им
главйте — онй се соживйли/
СОЖИЖЧЕЛ нсв., св. соЖйЖёМ
Опаря, изгоря /покрйвите ме со-
жйжоа/
C03DABAAI нсв., св. создадёМ н
создам, аор. св. созд&до (X) , прч.
создай, создай^, д, й Създавам
/сйчко от само себе си се е создало на
место/
СОЗШЧАМ нсв., св. созёМеМ
Оправям, подре±дам /созема си дома-
та/; взвр. СОЗИДАЛ СЕ. Съвземам се,
оправям се, възмогвам се /оно
прва годйна, че се созёме!/
СОЗНАНИЕ, то ср. Съзнание.
СОЗНАТЕЛЕН, созй^теЯйа, о, й
Съзнателен, разбран.
С03НАТЕЛСТВ0, то ср. Съзна-
ние /гьурунтаджййа, нёма нцкакво со-
знателство у нёго/
СОИ, Ио м. /това. е по сой/
црнётина, сдйо му е урн/
СОИД н ' СОИА, сойота ±., мн.
сдй, сойте Соха, разсохато дър-
во /дзадната сойа е по каса/ сойте
двои, едната йа засътаме, а другата е
подвижна/
СОИНС, сой^зо м. Сък)з /земе-
дёлскьио сойус/ /	• *
СОКАК, о м., нн. соК^Цй, те
Тесна, глуха уличка /кастёловио
сокак/ во сокако/ сега ни сокаците ергъё-
нъете, нёма срам/
СОКОЛ, о м., мн. соКдЯье, те
/ддлъетёло пйлъе соколъёнце/
СОКРВИЦД, та Сукървица.
СОЛ, соЯт& Ж.,,ум. соЯЧйЦа,
соЯЧйЧКа /сйтна сдл/ сдл мдрска/
СОЛИ РАД, та А.", мн. сдЯдрМй,
те {рядко) Навес .	'
СОЛЕН, cdHria, о ,' йКойто е
за сол /кутел и сдлното желёзо, сдл
што сё кацало/
СОЛЕНИЦД, та Ж., мн. соЯейй-,
Цй, те Солница.
СОЛьИЛ нсв. Соля.
СОЛИНИДР,' о м., мн. соЯййда-
рйё, те Ледена/висулка.
: СОЛОНЧЕ, . то ср., 'мн. со.Яоri-
Чёта, та Пруст, антренце.
СОЛНПНИЧДВЕЦ, о м., мн. со-
ЯУдййЧафЦй, те Смахнат човек
/да те порази баш у солудничавецо!/ >
СОЛЗПНИЧАФ, соЯ^дййЧаЕа, о,
йл Малко луд, смахнат /не ё салём у
главата/	/
СОЛЗК, о м. /солуг да зёмеш/
СОЛ1АНТИИА, та Jc.h м, мн. сд-
Майтйй, те Неакуратен човек:.
СОЛЕТНЕЛ св. Подхвърля /нёма
да ми сомётне дума та да не им разбера/
СОАИЛьАМ нсв., св. соМёЯьеМ,
аор. св. соМЯьё (X) , прч. соМЯьёЯ,
а, о, й Смилам /брашндто е сомё-
льено ёдро/
СОН, corid м., мн. " cdrioSe,
сойоЕёте, дт. cdririulTa, та Сън /нё-
што се му е приказало на сдн/ и онд прес
тава врёме стана от сон/ у сон че го
искарам тдо тутунь, ама свршено!/ ка-
жи сонд твой, па й йа че кажем мдо сдн/
СОНИКАКОФ, соййКаКЕа, о , й
Лот, неразбран; който. на нищо
не прилича /неразбран човёк, опак, на
нйшто не прилйча/ праи се като со-
нйкакоф/ сонйкакво ми стане у ушйте/
сонйкакво — нй кьйсело, нй пресно/
СОНИТ, а, о, й Сънен /сонйто
е детёто/
225
СОНЛьйВЕЦ, о м., мн. сойЯьйф-
Цй, те Сънливец /сонлъйвец, не мдж
да се наспи, расквацал се като квачка/
СОНЛьИФ, сойЯьйёа, о, й Сън-
лив , сънльо /тй си ндгу сонлъйф/
СОНОК, о м., вЛ-. СОН Сън
/гдрок сам си сднок сонувал/
СОНУЕЛ нсв. Сънувам /море да
видиш какдф сон сонувах!/
СОПДЗИЛ св., в*. спаэйл Из-
дебна /елй е ошлд да крадне, елй да
ерши лдши работи — сопазйа го, видда/
СОПДСУЕЛ нсв., св. con&uJeM,
аор. св. conac& (X) , прч. сопаСс1Я,
а, о, й, взвр. сол^сУеЯ се Отпас-
вам, сваляй (колан, пояс) /нешто
ми се не сопасуеа/ еечерта дн сопаше
кайшо.../ сопасала тдо ален пдйас/ айде,
сопасуйте се, тууа йма моми/
СОПИНьДЛ нсв., св. сдлйеМ,
аор. св. conrici (X) и cone (X) , прч.
сопй^Я и солёЯ, а, о, й, взвр.
солййьаМ се Спъвам /нема да ме со-
пйньа/ сдпнеме го — падне/ тйна каквд да
мине вадата и се cone от камик и падна]
къеркьёзйете най напрёш го сопинъали/
СОПИРАЛ нсв., св. сёлреМ, аор.
св. солрё (X) , прч. солрёЯ, а, о,
й, . взвр. . спйраЯ се 1. Спирам
/като се разйадёш ндгу, йа че те пдбут-
на и тй че сдпреш/ не сам паднала, ама
накара го да сдпре/ онд се сопйра/ сопрё
даждд/; 2. '' Преча /че ти сопйрам,
бабо/ сёдни тува, нёма да ми сопйраш/
СОПКА, та , мн.’ сдлКьй, те
1. Връв, която опъва върха на
‘царвула; 2., Въ±ена спъвалка за
.коне, в*. КНСКУНь.
: СОПОЛьЕ и СОПОЛьЕ, те /и
сопойёте му паднали наземи/.
А СОПРЖИЛ св. Изпър±а.;
/ А СОПУРИЙСУЕЛ нсв., св. сопУр-
дйн!еХ, аор. св. сопУРдЙсА (X) , прч.
сопУрЪАсАА, а, о',>-й Събарям,
разнебитвам /болеста го conypducaj
сопурдисали — расипали, изгонъйли/
• СОПШТАВАЛ нсв., св. сдлШтйМ
/по радието сопштават — сё царевица,
нёма мамулъи да спомёнуйат!/ че ти
сдпшти ли?/ че сдпштат/
. СОПШТЕНИЕ, то* ср. ,- мн. соп-
’Штёйййа/ та /демирёфскьи докараа, и
нёго го погребаа у дупница, а наж гьдр-
гъи сопштёние нема/ грмежо на сдн да
вйдиш — че йма сопштёние/
, СО РИВАЛ нсв. , св. сорййей .Съ-
барям /електлрмческьио кантлон е сори-
нало — нйма ток, нйма ништо/ та те
ти пердёто! онд се е соринало/
СОРУТУЕЛ нсв., св. с.О'рУтЯА
Срутвам /даждд го е сорутйл/
COCEDEH, сосёдйа, о, й Съ-
седен.
СОСЕ, СОСЕЛ адв. Съвсем /бдбо
се запржи да не ё сосём пдсен/ коё сосём
нёшто прекара — пукне се/
СОСИПУЕЛ нсв., св. сосйпеМ,
аор. св. сосйп^. (X) , прч. сосйп^Я,
а, о, й, взвр. с.ос,&пУеА се Съ-
сипвам /йа се врнем — онд пишти,
пиштй детёто! сосипах се!/ мёне ме
работата сосипа/; СОСЙПУЕ СЕ нсв. 3
ед., св. сосйпе се Опадва, изсип-
ва се /нйе като а треснем црнйцата,
сосйпе се жар озддлека, ндгу напада/
СОСЙРУВА СЕ нсв. 3 ед., св.
сосйрй се Съсири се /и таа вдда се
сосйрува/ сосйрй се водата/
СОСИТНИЛ св. Наситня /така
като се сосйтни/
СОСЙЧАЛ нсв., св. сосеЧёМ,
аор. св. сосёКо (X) , прч. сосёКаЯ,
сосёКЯа, о, й Съсичам, насичам
/и напраиме свёшти. и гьи сосечёме на
тдлкави свештйте/
СОСПЛ, та , мн. сдспй, те
Преспа /наквачаа у сдспите, седнаа/
СОСТАВНАЯ нсв., св. сост&ЕйМ,
взвр. составная се Съединявам
/желаем да те зёмем, да се составиме
да си живёеме/
СОФА, та к., мн. сдой, те
Чардак /йа не знам дёка сам паднала
от слйвата. и сам сед нала на сдфата/
....децата успим на сдфата наземи/
СОФАЛьКьА, та к., мн. соф&-
ЯьКьй, те Со в а лк а /чёра софалъкъа-
та расцапйхь/
СОФЙЙАНЕЦ, о м., мн. с.офА-
й&НЦй, те. *
СОЧИНьИЛ св. Направя.
СОШЙЕЛ св., аор. СО111Й (X) , прч.
соц1йЯ, а, о, й Ушия /знае... и да
скрои, да сошйе кошульа/
СОШЙФ, сди1й£о м. Шев, който
съединява две парчета.
СПАЙДЛ нсв. Спадам; слизам.
СПАПНЕЛ св. Спадна; сляза
/че* спадне наддле/ спадна у градд];
СПАИНАЛ Има херния.
СПАЗАРИЛ св. Спазаря /че пла-
ти кдку са спазарйли/
СПАЭИЛ св. Издебна, хвана на
местопрестъплението /онд прйде на
ноштвйте да си зёме лёп, и спази го. зё-
ме си лёп, у шаката го стйсне да го не
вйди чича му/ дти йа краднем, дн ме
спази/
226
СПДИЙД, та м.,. МН. : спайй, те
Спахия )спайите като сега што са
општинарйёте)
,СПАЛьУЕЛ СЕ нсв., св. спЗ.Яьй/4
се Спарвам се )спалъйло се сендто/
спалъило се жйтото, мульасало)
СПЛСИТЕЛ, о м., мн. спасйте-
Яье, те.	-
СПАСИАВАЛ нсв., св. спасйМ
спасйа ни русите нёкогаш нас),
СПЕЖУРИЛ СЕ св. СпаруЖа се
)от сънце се спежурйл, извейнал)
СПЕСТИАВАЛ нсв., св. спестйЯ
jcnecmu ли некой грош?/
СПЕЦЕЛИС, спеЦеЯйсто м. У мн.
спеЦеЯйстй, те Специалист.
СПЕЦИАЛНО адв. /тоеа место спе-
циално е купено за гувно/
СПЕЧАЛИЛ св. Спечеля /другата
годйна спечалй триесе йлъади лева/
СПИЕЛ нсв., аор. спЛ. (X) , прч.
сп^Я, а, о, й Спя /йа легнах да спй-
ем пот слйвата на сёнгъкъа) да спйеш
йскаш ли?/ спйе ми се, сакам да си по-
легна/ не спйе ми се) нйе спёме децата)
дружйната го обрнали каквд е спал)
СПИЙВА (СЕ) нсв. 3 ед., св.
спйййе (се) , стр. спйййат Спада
(за оток) /с тййа цёрове като пиёш —
че спийне отдко) тука се е набум-
барйло, сега се спийна) току се спийна —
она се бёше ногу отёкла/ спийнала сам
се, па като си сёднем...)
СПИЛ нсв., в£. СПИЕЛ Спя /онй
че лёгнат — да спат/ сандш не спим, не
можем, чёдо, да спйем/ като детё спй/
СПИПАЛ св. /ега го спйпате нёго!)
СПИРАЛ нсв., св. СПРёЯ, аор.
св. спрё (X) , прч. спрёЯ,. а, о, й
Спирам )едён мёсец ддфтурите не мо-
жёа крфта да ми спрат) брашндто
спрёа сега, не даваа)
СПИРАЧКД, та , мн. спйр&Ч-
Кьй, те.
СПИСОК, о м., мн. слйсоЦй,
те Списък.
СПИЦА, та Ж., мн. спйЦй, те.
СПААСТИЛ св. Събера сено на
копички )спластена ливада)
СПАЙТ, о м., мн. спЯйтоЕе,
те Плитка )па го сплетёме на сплит)
СПЛИТ АЛ нсв., св. слЯетёЯ,
аор. св. слЯёто (X) , прч. спЯёЯ, а,
о, й /па го сплетёме на сплит) сплетат
ме на еден перчйк)
СПЛУЕЛ СЕ св. Сплуя се,-ска-
пай се )йа че се сплуем — умдрна,
довило ми се од работа, и че лёгнем, не
се соблачам)
СПОГЛИЖйДЛ; СЕ нсв.
СПОГОЖБА, та Ж., мн. спогдЖ-
бй, те Спогодба.
СПОЬЕВАЛ нсв., св. сподёйеЯ,
взвр. сподёЕаЯ се Пъхна, затурям.
СПОИЕЛьАЛ нсв., св. сподёЯьйМ
/не мдга да сподёлъам сос нйхь)
СПОКОЕН, споКдййа, о, й )ндгу
сам йадовито живёла, не сам спокдйна
била)
СПОЛАЙ, СПОЛАЙТИ адв. /ндгу
здравйе по дома! — сполайти!)
СПОЛЕН, о м., мн спдЯейй, те.
СПОЛЕНьАВЙАЛ,	. СПОЛЕНьАВАЛ
нсв. Поменувам; споменавам )у црк-
вата се врнат сйчкъите... сенйи натуре-
но коджа прет црквата... и сед ат, йа-
дат, и споменъаваат: бог да го прдсти!)
СПОЛЕНИК, о м., мн. споЯейй-
Цй, те Поменик. . '	<  .
СПОЛЕНУЕЛ нсв. Споменавам
)по радйето сопштават •— сё царевица!
нёма мамульи да спомёнуйат!)
СПОПИНьАЛ нсв., св. спопёЯ,
аор. снопе (X) , прч. спопеЯ, а, о,
й 1. Спъвам, връзвам /дти го спо-
пёли?) спопиньанъе); 2. Карам някого
да направи нещо /като ме спопё да
ти казуем нёшто)
СПОРИЛ, апогей прдл.' Според
/спорйм горёнъето, ако е жёшка фурньа-
та, седй по малко) спорем макьата е й
детёто)
СПОСОБЕН, спосдбйа, о, й...
СПОТИЧДЛ нсв., ,св. . спдтйеЯ
Стъквам огън /че спдтнем пёчката)
кога е прегорёл, у пепелта огьйно си е
жйф, да спдтнеш — да ражариш, да
туриж дрва/ спдтни огьйно — пдбутни
глъавнйте)
СПОТУРАЛ СЕ нсв. Залитам  )а
па нашио — къдр кьутук, спотура се,
нйшто не вйди) и тека, кдпам, кдпам,
кдпам, па кога си пойдем, йа ддим, йа
се спотурам, йа ддим, йа се спотурам,
пресильйла сам се од работа)
СПОТУРНьДСУЕЛ . СЕ нсв-., .'.св.
спотУрйь^и1еЯ се, аор. св. спотУ^-
йьас£ (X) се, прч. спотУрйьас^Я
се, а, о, й Строполясвам се.
СПРЛВЕИЛьИФ, спраЕедЯьйЕа,
о , й )крёпим справедльйвата кауза)
СПРАСНА, о, й Временна (за
свння) .
СПРАВИАЛ нсв., св. спр^ЕйЯ,
взвр. спр&ЕйаЯ се Подготвям,
стягам; оправям Jqh че канъи, она
дард справйа и - у > недельата се збёре
родата...) плетёме, везёме, като спра-
вйаме за свадба) учйтело ни каза да се
227
справцме за една расдтка/ че спраиме
колата за дрвсь бес канатйё, без литры}
момчёто се справило, ейчкъите се спра-
вили! справйай си човёко, дн че патуе!/
СПРДШНЕЛ нсв., св. слрёЫйМ
Напрашвам;. окопавам.
СПРЕЕМ нсв. Спрягам; сгъвам
/нйшкъите у што гъи спрёгатё вйе?/
СПРЕГНЕЛ св. Спрегна; сгъна
/н се спрёгне ддве/ не сам го и спрег-
нала/ вуна, прёжда ако е спрёгнато —
вйкаме от три дйлъкъи/
СПРЕЧКМ СЕ св. Скарам се.
СПРЖД, та Л. ИзпърЖени свин-
ски черва.
СПРЖИЛ св., взвр, слрЖйЯ се
ИзпърЖа /мдме, не са се спржйли (ди~
лймкъите), иди си дома, макъа ти е
напрйла/
СПРИГДЛ нсв., в*. СПРЕЕМ
Спрягам; сгъвам /да спрйгаме така
— дали че ни стйгне?/
СПРИЧИНИ св. 3 ед. Сполети.
,СПРОПДПНЕЛ св. Пропадна,
хлътна /спропаднах до колена у кал/
душемёто спропадна]
СПРОТЙ, СПРОТИ.лрдл. 1. Сре-
щу. )като ддйде вёл четвртдк, спротй
вёл четвртдк йдеме у црква/ йдат сиро-
ты сабота па/ спротй распеты пёток да
не предёш/ спротй божич — бадни вёчер
го вйкаме/ и огледалото го тури спротй
нйхъ да се оглёдаат/; 2. Според /сиро-
ти правёжо/ това е спротй човёк, не ё
спротй тутунъ/
СПРУЖДВМ нсв., св. слрУЖйМ
Изтягам, опъвам /да скрачи пдвече,
да скрдкне, спружава ногата/ ;
: СПНКДЛ св. Изпукам /спукаа
пушкъите/,
-? v СПЧДьМ СЕ св. Стоваря се
от умора /умдрна, довило ми се од
работа и че си лёгнем несоблёчена/
/СПИЛИЛ,- о, ri; Временна (за
магарица) .	.
СПИРКДЛ св.. Събера, сгреба
остатъци /спурках маку брашно, оме-
ейхъ погачё}
СПИТИРДЛ СЕ. нсв. В2к. СПОТН-
FM СЕ -Залитам.	‘ .
СПНШТЛЛ нсв., св. слУШтйЯ,
аор. св. слУШтй (X) , прч. слУШтй/1,
а, о, ri, взвр. слУШтам се 1. Спу-
скам /и полёнгка спушти зёлнико у
пддницата/ онй гъи сечад горе и гъи
спуштаа у реката/ спуштй се, даш у
корййата нат селдто, дойдё ндгу го-
лъём порой/; 2. ' взвр.Провисвам
/нёма да се спушти (пдлата), она не
бёше изравнъета/
СРЛБОТНЕЛ нсв., св. срабдтйМ
Свършвам работа, направям /койа
си остане дома, че си срабдтуе, че
напраи ручдк/ по брже да го срабдтиме/
йа сам заёта да срабдтим: вечера
прайм, печка кладём/ сработи така да е
угледно!/
СРМ, сраЛё м. /мёне ме е срам
да те вддим такдф лаком дома/ деца,
срам йа е од вас та се крив/
СРДЛЕЖЛьИФ, сраЯеЯЫьйЕа, о,
ri.
СРМЕН, ср^Яйа, о, ri /това е
срамно за мёне/
СРМИЛ СЕ нсв. Срамувам се.
СРМОТД, та /ндгу дра вйкат:
не ё ли срамота?/ като истйне стомао
и йачиницйте са истинали и те рас-
пйнъа ддлу на срамотата/
СРМНЕЛ СЕ нсв. Срамувам се
/безёр ни е дште, срамуеме се/ нй се сра-
муват, нй нйшто/ тогай се срамуеше
светд/ срамували се ндгу от старшие/
С РВИ нсв. з ед. /габйасало и
йадё, ербй^ като чешаш/ да се отргне
къирта, да се открати, онд го ербй]
СРБИН , СРП , о м., мн. ербйе ,
те /со ербо се бййат. ербйете го дёрат
сос ремйк/
СРБДьДК, о м., мн. cpBHb^Uri,
те , ирон. Сърбин .
СРИИД нсв., взвр. cpdriM се
Сърдя /та штд като се еръдиш? имам
си друшкъи/ свекрвата... ерди се за маш-
ко детё на снаата и/
СРИНьД, та Сръдня.
СРЕБРЕН, срёбРйа, о, ri.
СРЕБРНьЛК м. / таман дойддоме
до срёбрнъак, една чешма/
СРЕБРО, то.ср.
СРЕЖЕД св., аор. срез& (X) ,
прч. срез&Я, а, о, ri Наре±а /йа
сам го срезала лёбо/ здрдби, срёжи пат-
лиджаните!/ срёжи лёп!/
СРЕКЛЕ, то ср., мн. сРезСМе-
та, та, Bjk. СЕРКЛЕ.
СРЕТНЕЛ св. Срещна, посрещ-
на /че те срётнем сега веднага/ нёма
йа срётнеш/ нйе слезнааме, па по цёта-
та, по цётата, па у кукъёвите егрёци.
там ни сретнаа егречанъёте, прибраа
ни/ на едён пат запрёли сйчко... срет-
нали го кьеркьёзйете и му казали да не
минава/
СРЕТСТВЛ, та /довршйхме нйе
срёцтвата/
С РЕЧЕЛ св., аор. СРеКо (X) ,
лрн.г срёКаН, срёКЯа, о , ri Изгово-
ря, изрека /не мдга да го сречём што
бёше/
228
СРЕШИЛ. са., взвр. срёШйМ се
Среша /сака дзаран се измйем и се срё-
шим и си затнем къйтчица на главата)
СРЕШТД, та Ж., мн. срёи1тй, те
)била му лдшасрёштата та се врнал/
СРЕШТДЛ нсв., ВЛ’. СРИШТДЛ /и
от сдфийа, от... мрачкъио пат, от алба-
нийа пат — се срештали у светй илийа)
СРЕШТН прдл. /бунтуват срешту
турчино)
СРИВДЛ нсв., св. сРЙйеМ Съба-
рям (куп) , за да отделим накуп
плявата от зърното при вършитба
/па като завршёхме, като срйнеме купо,
до стрёт нош вёеме с вейачкъите/
СРИПНЕЛ св. Скоча долу.
СРИШТМ нсв. Срешам, по-
срещам.
СРК, о м., мн. срЦй, те Са-
рък (тур. sink) — прът, върлина
за окачване на дрехи.
СРЛ, о м., мн. срМй, те
Сърма.
СМЕН, а, о, й /срьмени гай-
таньё/
СРНПДК, о м, мн. сРйдАЦй,
те, ум. срйдайё Сръндак.
СРНЧИЛ св. Изръм&а; наругая,
скарам се някому )нёкои се скарали,
едндто трае, а другото рънчй] срнчй го
та фана да реве детёто)
CPODHHK, о м., мн. срддййЦй,
те Роднина /прийателье, срддници —
ндгу и нададоа)
СРП, ом., мн. српоЕе, српо-
Еете н слроо&ёте Сърп.
СРУТННьДСНЕЛ нсв., св. срУтУ-
rib&uleM, аор. св. срУтУйьасА (X) ,
прч. срУтУйьас&Н, а, о, й, взвр,
срУтУйь&сУеМ се Срутвам, уни-
що±авам; оби±дам, унищозкавам с
думи /дти го срутунъасал така?)
СРНЧДЛ св. Изям.
СРЦДТ, а, о, й Сърцат.
СРЦЕ, срЦёто ср., мн. срЦа,
срЦ&та Сърце; стомах )зёлъкъа йма
срце) каквд ми е лёчко сега на срцёто/
сръчёнце и бдлез да го изедёЦ йма запек
на срцёто и не мдж да йде по голема
нужда); ФДНД Д СРЦЕ Ядоса се,
разсърди се /фана а срце таа пёчка,
та не гори]
СРЧД, та ±. Стъкло.
СРЧЕН, а, о, й Стъклен /срчени
чаши) деверд сипува ракьййа, у чаше,
срчено/
СТДВДЛ нсв. /што става с нйхь?/
. СТДВИДЛ нсв., св. ст&ЕйМ
Съединявам /ставйам платната) ста-
вйаа и памук и свйла, па за лёте, лётно/
а свекрвата с една крпа длъга на шййа-
та на момчёто и на.невёстата (а ста-
вила е крайо на крпата) и гьи уведё у
одайата); взвр. СТДВИДЛ? СЕ 1. Съ-
единявам се )измдтуват свилата, ед-
на дйлькьа свила, една вунено, и се ста-
вйат); 2. Срещам се , събирам се
/и тйа три пати лито сё ставйат при
светй илийа, имало е чешмр мдйовица)
с какдф се ставши, такдф че станет)
момчёто и момата се не ставйат да
оратат)
СТДИД, та jt., мн. стАй, те
)като улезнах, првата стайа минах, па
фтдрата, и у трёкьата чак найддх
гъдргъи димйтроф/
СТДМИЛ св.-Стъкмя.
СТДЛБОДЧЕ; ТО ср. раст. Гер-
гина, Dahlia variabilis.
. СТДН, ом., мн. стАйоЕе, те
Предна част на сукман,
/сайа: грп, бочницй и стан; лактйци)
СТДННЕЛ нсв., св. стАйеМ
Ставам )дзаран и она стануе) требало
да стане по рангко/ ако ме не слушате,
нёма да стане!) йутре сака па станува-
ме/ па като стана балканската •война,
дн ойдё войник) и онд прес тава врёме
стана от сон) айде станувай!) стануй!
йа станы!) .	\	<
СТДПЛДьКьД, та к.,..мн.'. ста-
пАИьКьй, те Стъпало, ходило.
СТДПЛ71О, то ср.,. мн. стапА-
Иа, та 1_. -Долна част на чорап;
НД СТДПД71Д По чорапи )тйне, не дди
на стапала, че си скьйнеш чорапётата)
йа сам бдса на стапала); 2. ’ Стъпало
на стълба )полёка полёка че те йзви-
шат, на гдрното стапало)
СТДПИДМ нсв., св. ст&пйй
Стъпвам /и дн дойдё и стапй на про-
цапо, на колата/ на слъбите што ис-
качуйат тй стапйа ли?) и у сапарёво
турска ндга не ё стапйла) стапи баба
да надзрне да вйди пилётата)
СТДПКД, та 2к., мн. ст^пКьй,
те Стъпка /онд се показа и пойдё по
негдвите стапкьи) цалйваме стапкьите
на коньёте/
СТДПКДМ св. Сплъстя )чёша се
сос чётка от свйнска чётина, нату-
пульчйла се, стапкала)
СТДПННЕЛ нсв/, св. ст&пйеМ
)топрва сйчко больй, нй да стапнем/
о, й; "чл. старйо,
стар&та, стардто, старйте. jcmapuo
друм/ това билд по старйо м сйн, ейа!/
стара макъо!) старата макьа наточйла
расдло) старата ндва годйна) бабо,
кажи, по стардто врёме што е билд?/
229
старйте годйни е другьи, мачни/ кам
гьумата, старкоо?/
. СТЛРЕЦ, о и., мн. стА.рЦй, те
/не верувал бога старецо/
СТЛРЕЧКьИ, а, о, й Старче-
ски , старешки.
СТЛРИНьЛ, та jt., мн. старй-
йьй, те Старина /така сме свикнали
от старинъа] това е билд у нашта ста-
ринъа/ вйе се интересуете за наште
стариньй]
СТЛРИНСКьИ, К&, Кд, Кьй /йа
старинска фута и носим)
СТЛРО, стардто ср. /йа сам си
алём от стардто/
СТЛРОБИТЕН, старобйтйа, о, й
Старовремски.
' СТЛРОВРЕЛСКьИ, Ка, Ко, Кьй
/казуем староврёмскьи работи/
СТЯРОКъЯ, та н., нн. стард-
Кьй, те /стардкьа че држй младо-
жёнъата/ кумд че доведё негдво детё,
онд че е стардкьа, елй штёрка на кумд,
на кумд рода, свой/
ПО СТЛРОЛН адв.
CTRPOC, старост^ Ж.
СТЛРОСЕПЕЛЕЦ, о н., мн. ста-
роседёЯЦй, те Кореняк.
' СТЛРОСЕПЕЛьКьЛ, та , мн.
стаРосе'дёЯьКьй, те Коренячка.
СТЛРСКьИ, Ка, Ко, Кьй Стари-
нен, старовремски /старскъи думи/
' СТЛРШИИЛ, та м. /веднага на-
чалнико зима телефдно и на стар-
шийата вика.../
' СТЛСНЕЛ нсв., св, ста.п1еМ, аор.
св. стасА. (X) , прч. стасА.Я, ста-
п1а.Я, а, о, й Втасвам /и онд сташе
— укьйсне се/ дна сташе да пушти
качйшта/ извадиме за нишан една гра-
ница, за обийадок, да вйдиме сташала
ли ё/ сос рекьййа мезё: пипёрка си зёме,
расдл, стасало, дрдбено/
СТЛФОРЕЦ, о н., мн. ста.ФОР-
Цй, те (Сап.б.), вЖ. ШТЛФОРЕЦ Плъх
/стд^орец, по международны) йазйк —
гризанчо/	х
CTBPDHE СЕ взвр. св. 3 ед.
Втвърди се /стврднр се лёбо/
СТЕБЛО, стебЯдто ср., нн.
стёбЯа, 'стебЯа.та/ ум., стебЯё Го-
лям клон /ветерд тдчка дувна та обесй
стеблдто на слйвата/ откръшйхмё двё
стеблъёта и гъи урубихме/ 1 кршёте
трнъе, стёбла, патишта градёте/
СТЕВННЕ СЕ нсв. 3 ед.,' св.
стёЕйй се Стъмва се /онд се стевнй,
дека да лежиме?/ еден часд? йа знам
стевнйлосё!/ '	4	:
СТЕГЛ, та jt., мн. стёеьй, те.
СТЕГЛЛ нсв. Стягам /стегала си
го, стегала... баре да е по лабаво да се
не згмёчи/
СТЕГНЕЛ св. Стегна /на снймка
стёгнат човёк излази/ нй се стегнала,
нй се оправила/
СТЕЛИЛ, о, й Временна (за
Арава) .
СТЕНЛ, стейа.та Л.,-нн. стё-
йй, стеййте.
СТЕНьЛЛ нсв. Стена /и од дчи
жми, стёньа/
СТЕНьЛВИЛЛ нсв. Стена, из-
стенвам.
СТЕНьКьЛЛ нсв. Стена, хленча
/стйга си стенъкъала марй, че се опраи
работата/ стенгкьане/
СТЕПЛЛ СЕ св, Сбия се /онй се
степали/
СТЕСНьЛВЛЛ СЕ нсв., св. стёс-
йьйМ се Ставам по-плътен, сгъс-
тявам се /(вальавичаро) го тури (бало-
то) у кдпань, па с едно дрво пуа го, пуа
го... и стане дебёло, стёснъи се/
СТИГЛЛ нсв.; СТИГЛ 3 ед. /пён-
цийата не стйга/ стйга си ми декнува-
ла/ стйга оратйЦ стйга се продзевааме!/
СТИГНЕЛ св. Стигна 1. /йа кога
стйгнем, че гьи донесём/ йа сама да не
останувам, да стйгнем сос вас/ 2 . нёма
да и стйгне ндй това!/
СТИЖЛ, та Стига /добра стй-
жа, турци йаничарйе! (песен)/
СТИЖЕЛ нсв. Стигам, насти-
гам /па клётвата па стаже/ од макъа
по нёма да стйже клётвата/
СТИСКЛ, та нн. стйсКьй,
те /една стйска сдл/
СТИСКЛЛ нсв. /улови те за гу-
шата, стйска, стйска.../
СТИСНЕЛ св. Стисна /и го стис-
нала што можла и можла баш каде
трёбе/
СТИСЛьИФ, стйсЯьйЕа, о, й
/стислъйф човёк/ на тёбе мажд ти е
стислъиф. днай че го биде!/
СТИКьИИЛ, та Ж.; мн. стйХьйй,
те.
- СТИХОТВОРЕНИЕ, то ср. /прекр-
стиме се прво, и раскажат едно стихо-
творение — *татко наш, дето си на
небдто*/
С ТИЧ ЛЛ нсвI., св. стеЧёМ, аор.
св. стёКо (X) , прч. стёКаЯ, стёК-
Яа, о, й / по стйча (водата), там се
спйра, у валдго/
СТО, стотё нум.
СТОВЛР и. ’Изобилие,- изобилен
плод на овощнй" дървета /стдвар
родйли слйвите та отоварили се/
230
СТОВАРЧЕЛ. нсв.св. . стоЕ^РйИ
/тука гьи стоварааме) стоварйиме (стд-
ката)!; взвр. СТОВАРЧЕЛ СЕ/Невеж-
дам се от: изобилен плод jcmoea-
рйли се од рожба дрвйета!
СТОВНД, та.. ±., мн. стдЕйй,
те, ум. стоЕйё Стомна ju стдвната
еодата, па на мотиката турим стд-
вната/
СТОПЖЕР, о м., мн. стдджерй,
те !като конь да ерше на стдджеро!
СТОЕЧКАТА адв. Стоешката. ..
СТОИЛ нсв., аор. стойЗ. (X) ,
прч. стой^Я, а, о, й Стоя /амбаро
им стой ним! земьата ни не беше
зёмана, земьата ни стоеше/
СТОИАЛЕЦ, Ом., нн. стой£.Я-
Цй, те Подпорка, стояло.
СТОИАЛКД, та ic., мн. стой&Я-
Кьй, те 1. Подставка; стояло на
лкшка,- 2. Дървен клин в процеп
на кола.
СТОКА, та 1.Добитък /чува-
ме си стока! да а извёлъкъаме стдката!
вёчер пречёкаме стдката, музёме йа!;
2. Стока /а па оттат натоварйиме
друга стока: обсчёта, синджирчёта...!
СТОКА?, та , мн. стоКарйё,
те ПритеЖател на добитък; кой-
то отглеЖда добитък. ;•
СТОЛ, о н., мн. стоЯдЕе, те.
СТОЛИЦА, та А., мн. стоЯйЦй,
те Скамейка, пейка !прёчница на
столйцата!
СТОЛОВДТ, а, о, й !столова-
та чаша! столовати прошенье!
СТОЛОВАТКА, та , нн. сто-
ЯоЕ^тКьй, те Възглавничка, коя-
то се поставя на стол.
СТОЛАХ, стояло м., мн. сто-
ящей, те.
СТОЛНД, та it., мн. стдЯйй, те
(Сп., Сп. б., Крн.), вЖ. СТОВНД.
СТОПАНСКьИ, Ка, Ко, Кьй fcmo-
панскьио двор!
СТОПАНСТВО, то ср., мн. сто-
п&йст£а, та /да мдж йутре да не йё
свиньар у стопанство!
СТОПИЛ нсв. Стопя ju сйпеме
пресно млёко... елй па масло, стдпиме,
упржиме го та сйпеме! ледд.не сё е сто-
пйл! беда те стопйла, срце те йало!/
СТОПКАЛ св. Направя на топ-
ка !пдстельи саалём футата! онд
стопкало го на топка!!
СТОТИНаКА, та it., нн. сто-
тййгКьй, те.
СТРАВОАИНА, та ±., вЛ. СТР-
ВОЛИНД Лакомство.
СТРАГД, та ^., нн. стр^гьй,
те Леса, ограда за овце.
СТРАПАЛ нсв. /сега пдвече гладу-
йат, пдвече cmpadaaj дн вёче за нёго
лдшо. нёма да йма, нй умирачка, нй
страданье!
,.CTPADEH, стр^дйа, о, й Пе-
тимен; изпитващ нуЖда от нещо
/не сам била страдна за нйшто/ а цргъи'
си имаме, за това не сме страд ни/
СТРАНА?, о м., мн. страЖарйё,
те /на стражар и апаш йграйат
групно!
, СТРАК, о м., мн. стр^.Ко£е,
те -j? стрЗДй , те Стрък /и малко,
еден страк лук два здрдбат/
СТРАНА, страй^та , мн.
стр^йй, страййте /те така држйме
за грсницата, од другата страна си
играв нагдр надол/од дветё страни!
СТРАНьИЛ нсв. Страня.
СТРАНСТВО, то ср.
СТРАНТ, о м. Стъбло на злак.
СТРАТОР, о м. . раст. .Червен
щир, Amaranthus paniculatus.
СТРАХ, страд м., мн. стр^оЕе,
страоЁёте /не е ли те страх?! сад &а
видите, че помрзнете от страх/ нёмаше
ли страх и срам?! умрё макьа им от
страх! дерто а запйло, мерако, страд]
СТРАШЕН, стр^Шйа,- о ,* й /дури
страшна сам!
СТРДШИЛИШТЕ, то . * ср., нн.
страШйЯйШта, та. Нещо. много стра-
шно /а бонёф като го тркальаше вода-
та, дн се уловй за еднд дрво и влезна у
нас — страшилиште бёше тогай!! това
страшйлиште бёше, като крушумчёта
врват/	,
CTPBEHi, стрЕйа, о, й Стръ-
вен jcmpena, сё сака да и дадат) .
СТРВЕН2, стрЕйа, о, й Стръ-
мен /местдто е стрвно/
СТРВЕШ, стрЕёЖо н. Стръв.
СТРВЛА,\ та Ж., мн. стрЕЯй,
те Стръвна, ненаситна (Жена),
лакомница.
СТРВЛьО, то м., нн. стрЕЯьОФ-
Цй, те Стръвен, ненаситен човек,
лакомник !стрвльо, не мдш човёк заб
да си прочёпка от тёбе!
СТРВОЛЕШ, стрЕоЯёЖо н., в±.
СТРВЕШ Стръв.
: СТРВОЛИНД, та ±. Лакомство.
СТРГОТИНаКА, та , нн. стр-
адтййаКьй, те.
СТРЕА,. стре&та ±., нн. стрёй,
стрейте Стреха /а црвёнио (пипёр) го
нанйжеме, навёсиме го по стрейте!
231
CTPEDA, стред&та Ж. 1. Сря-
да /напрёт пдстейме петок, стреда/ й
йа такдф сон сонувах спроти стреда/;
2 . Среда, средина /моата макьа бли-
зки три деца — на стредата маш ко, по
краиштата жёнскьи/ три дрвйе, две и
еднд у стредата, соз дршка на крайо/
CTPEDEH, стрёдйа, о, й Сре-
ден /и на елёнгка тури прстенъо на
стрёднио пре/ по стрёднио пре/ най
стрёднио брат казал: ‘нёма да го кдпа-
ме’/ сичкъи пойат — и млади, и стрёдни,
и мажйе/
СТРЕПИНД, та Средина ' /а
ддрежи и стредйната, нёка е по бёл!/
СТРЕИНьДК, о м., мн. стРед-
йь^Цй, те Голям клин на. кола,
който евърэва проделали стола
на колата.
СТРЕМ, тал., мн. стреЯй, те
Стрела; белег на ухото на овца
— клинообразен изрез във вид на
стрела.
СТРЕЛьДЛ нсв. /стрелъали, стре-
лъали по пато — санош!/ откачам
мартйнгката и стрёлъам по вуцитё/
СТРЪПБД, та Ж. /не нй трёбе
стрелба, не ништо/ \
’СТРЕЛЯЛ нсв. Устрелвам; по-
разявам /стрели чума, чумата/
СТРЕЛКА, та , мн. стреЯКьй,
те 1. Стрелка; 2. Цепнатина в
копитото на кон.
/ СТРЕМ, та А. Многократно
прекопаване на земята с раз-
месване ' на пръетта при под-
готвяне ; за заса±дане на лози
/рачна стрёма — прекдпуйат сос лизгар
земйата на дваесе. сантима, фтдри пат
— четйриесе сантима, и земйата става
рдфка. това е стремёнъе. тогай набй-
ват клёчкъи, садат лдзйе, и они ви-
рёйат, лозйата/ -	’
СТРЕЛЯЛ нсв., Прекопавам зе-
мята, за да я подготвя^эа заса-
±данеч на лози /... осемдесё сантима
земйата че а прекопаш; тдо трап си го
ископала, таа зёмйа че а фрлъаш у тор
трап, у пра'зндто, таа—у тор. че сеиз-
брка земйата и тогай се садат лозйте
с коренъе. това се вйка лдзйе стрёмено/
СТРЕСВДЛ нсв. Стрясвам/ .
СТРЕСНЕЛ св. Стресна /къер-
къёзйе трчат,. волове извддат — стресна
се светд/ .
'СТРЕТ прдл. Сред /дн йе купйл
чифлйк тува стрет селдто/
СТРЕТНОШ ."и . СТРЕТНОШ адв.
Среднощ /каде стретндш си дойддоме/
СТРИГДЧКьИ, Ка, Ко, Кьй Кой-
то е за стригане, стригачен
/стригачкъи нджици/
СТРИГЛЕ, то ср. Прясно несо-
лено сирене /стриглё — сефтё ейре-
нъе, кога се потейри 'млекдто сефтё. че
се измузат офцйте, че се исцади млъе-
кдто у кацата. и че склъца офчаро сй-
риштето, че сипе у една чашка от
сйриштето и че го сложи у млъекдто. и
го завйе у една дрёа, и онд че се пот-
ейри/ едён котёл, като го напунехме пун
млеко и сёднеме да ручаме. и додёка ру-
чаме, млекдто се фане у котёло... и стане
стриглъё — пресно сйренье, несолено/
СТРИГНЕЛ св. /стрйгнатоуо/
СТРИЖЕЛ нсв., аор. стрйзо (X)
и стРйгй. (X) , прч. стРЙгаЯ, стрй-
гЯа, о, й Стрижа /не искам да се
стрижём,, дти е студёно/ коку йа
стригааме?/
СТРИК, стрйгд м. Стршкене на
овце; време на стри±ене /като за-
стрижёт офцйте, окол стригд че йма
даш/
СТРИНД, стРййАйа, та , мн.
стрййАй, те, ум. стрййгКа, зв.
стрййо , стрййгКо Чичова ±ена /не-
гдвио башта йма бракъа — йа сам стри-
найа/ кот чичй и кот стринаи сам
живейала/ тй си трай, стрйно/ онд е,
стрйнгко, ндгу лдшо сегашното — макьа
да нёма при ейн/
СТРИЦД, вй. СЕСТРИЦА /сест-
рице! а па нёкоа вйка: стрйце! — одрйпуе/
СТРКОЛьИЛ св., взвр. стрКд-
ИьйМ се Изтърколя надолу.
СТРЛьДЛ св. Стрия, изтрия,
смачкам /истрльувам дрёите да падне
земйата, стрлъам гъи/ сучём кори, ису-
шим гъи... па гъи стрлъам на ёдро у
рацёте/
СТРЛЕН1, стрМйа, о, й Стръ-
мен.
СТРЛЕН2, стрМйа, о, й (сп. ) ,
в£. СТРВЕН Стръвен, лакомен /онд
стрмно, за млёко душа дава/
СТРНИШТЕ, то ср., мн. стрйй-
п!та, та , Стърнище /пасёхме воф еднд
ресйлофско стрънйште/ кола с лйтри,
ражнйшта — качуеме по три крецш.
прейте (ендпйе) со стрнйштето на-
вднгка/ искдпаме дупка детёто да не
бега по стрънйштата/
СТРОИДВДЛ нсв., св. стрдйМ
/като дде башта му и го стройава да не
орати така/ кат се предали на русите,
русите гъи строили и им казали.../
СТРОИЛ нсв. Строя /две години
стройхме/
СТРОК, стрдаа, о, й !тогай
билд строга работа — кумд!)
СТРОШИЛ св. Счупя Iглавата че
ти стрдшим/ че го стрдшим тдо стдл!/
стрдшат и стдмните/ еднд детё падна
и си строили раката! най малката
строшйла една ндга/
СТРУГАЛьКьЛ, Tai., нн. стрУ-
аАЯьКьй, те Стъргалка /да стру-
жёме калта со стругалькъи/
СТРУГОТИНИ мн. Стърготини.
СТРУЖЕЛ нсв., аор. стрУзА (X) ,
прч. стрУзАЯ, а, о, й Стър±а;
стругувам /кожйте... се изопйнъат за
стружанъе и се стружат на стругове)
копралъа, да се стружёралото/
СТРЭК, стрУао м., мн. стрУ-
ао£е, те.
СТРУНьЛК, о м., мн. стрУйьа-
Цй, те Сито за пресяване на.ца-
ревично брашно, млян пипер /ддне-
си струнъако!/ а црвёнио (пипёр)... го
къцам у кутело, па го пресёвйам со
струнъако!
СТРУНЕН, а, о, й Направен
от козина /зобница струнена/
СТРУПАМ СЕ св. Падна !така
приврёмена бдже онд се зайадти — че се
струпаЦ и сам паднала, струпала сам се/
СТРУПУЕЛ нсв., св. стрУпаМ,
взвр. стрУпУеМ се Струпвам /и
жалби о добровдлчето голёми ми се
струпаа, а и живи жалби/
СТРФ, стрфтй. л., Стръв.
СТРШЕЛь, ьо м., мн. стрШе-
Яье, стрШеЯьй, те Стършел, Vespa
crabo /стрилельи като увапат, мачно
здравёе/
СТУПЕН, а, о, й /одайата ми е
студёна, да не одзёвнеш/ студёно желёзо/
СТУПИ нсв. 3 ед. Студено е;
застудява /дн си излезна май, ама
глей штд студи!!
СТУПАМ св. Изтепам, степам
/че ступам балото/ балата се натурат
у еодата, и гьи бийат и онд се ступа,
тупано бало/
СТУТ, стУдд м. и Ж., мн. стУ-
до£е, те /такеаа лдша с тут — так-
вйа студове/ от студд му измрзнали но-
дзёте/ най сйлната стут/ грозна стут/
на студд че измрзнеил/
СТЪЛП, стъЯЪо м. нов., мн.
стъЯЪоЕе.
СТЪЛПНИК м. /свети симийдн
стълпник/
СУГЛРЕ, то ср., мн. сУаарёта,
та Късно родено агне )йагне на
шес сёдам кьйла/ баганёво йагне/ йагне,
што сё е здобйло късно!
СУГЛРНЛ ад. ж. Която раЖда
сугаре (за овца).
СУГРЕБИ мн. Изриви по ко±а-
та {дека куче драска и ако нагазиш, че
ти излёзне сугреби, като осип/
СУПИЙЛ, та м. и Ж., мн. сУдйй,
те, зв. сУдйо Съдия /жёнска судийа!
СУПИЛ нсв., взвр. сУдйМ се
Съдя !йа се не бдим — че се судиме!/ па
онй го судили, осудили да го распнат)
судйо, криво седи, право суди!)
СУПЖУК, о м., мн. сУджУЦй,
те.
СУИЦЛ, та Ж., мн. сУйЦй, те
ум. сУййё Суяк /црвёна мишка, лёшни-
ци йадё по гората/ зол, слал като суица!
СУИЧКО ср., раст. Безсмърт-
ниче, Xeranthemum annuum.
СУКАЛО, то ср., мн. сУК^Яа,
та Уред за сучене на вълна /су-
кало, да предёме црга/ на чекрк се сучё,
на сукало се сучё/
СУКНО, то ср., мн. сУКйа,
сУКйата и сУКй^та, ум. сУКйё Сук-
ман, дълга горна ±енска дреха от
дебел вълнен плат, расцепена до
средата /и прават сукна — правеил/ сук-
ната от сёдем аршина бало: грп, стан,
поли и ракавгь оптдчени сос црн гай-
тан. и пазвите, йзврат на пазвите; боч-
ницй отстрани! те сукна мдж да ти по-
йавим. cap, сукна, са не ндсиме таквйа/
СУЛТЛН, о м. /онй са билй
протйф султано/
СУАЛ, та Ж., мн. сУМй, те /па
като нёмахме парй, зёмахме от светд...
и сумите земах от светд у заем!; СУАЛ
адв. Много /йма мёсто сума/ сума ми е
жал за тёбе/ не можах сума врёме да
заспим/ перчицйте им бучави бучави,
сума грозно!! сума коджа знае прйкаскьи/
СУЛНьЛВЛ СЕ нсв. .3 ед., св.
сУМйе се Разваля се, увяхва (за
храна) !сумна се, скала се/ налджих
туршййата, ама се сумна]
СУЛНьЛВАМ СЕ нсв. Съмнявам
се, опасявам се.
СУ-МНЕНИЕ, то ср., мн. сУМйе-
йййа, та Съмнение, опасение jom
тдгай ймам сумнёние — опасно че е за
лёп/
СУЛРЛК.., о м. Здрач.
СУЛРЛЧИ СЕ св. 3 ед., аор. сУ-
Мрайй се, прч. сУМраййЯо се Смра-
чи се !като се сумрачй> онй ойдда на-
нагдре, дште не бёше се стевнйло! што
сё сумрачи, че се навечёра и си лёгне!
СУУНЕЛ СЕ св. Спусна се, на-
падна /квачката се сууна/ сууна се каде
мёне да ме увапе кучето/
233
СУПНИК, о м., мн. сУпййЦй,
те.
СУР, а, о, й.
СУРДТ, о м., мн. сУратйё, те
Лице, образ /какоф е на сурат?/;
НЕЛД СУРДТ Няма срам.
СУРВДСКДР, о м., мн. сУрЕас-
К^Рйе, те Сурвакар.
СУРИИТЬ/ та ж., мн.	те
Стадо от 300 до 1000 овце /една
сурййа — от триста до ильадо брави/ на
сурййа — трима офчарйё/
СУРИИД2 / та Ж., мн. сУрйй, те
Бутилка, шише /сё ми донесат по една
сурййа вино/ тате ме дочувал, у сурииа
млеко давал/
СУРДД, та к., мн. сУрЯй, те
Зурла.
СУРЛЕ.С, сУрЯеста, о, й Бър-
нест /устата му е сурлеста, барльава/
СЗРМ&, то ср., мн. сУрМёта,
та Дърво за залостване на врата.
СУРОВД, СУРВД ГОПИНЛ.
СУРОВДСКДЛ нсв. Сурвакам
/драта копата! суроваскаа, суровасканъе/
СУРОВДТКД, та ±. /сос чапчако
че оцрпуваш суроватката, и като сё йа
оцрпёш, сйренъето остава на топка/
СУРОЖИЦД, та ±. Суграшица.
СУРОСИНьКьДФ, сУросййьКьа-
Еа, о, й Сив, белезникав; без-
цветен, който на нищо не прили-
ча /на нйкаде не е, не е салём/ на
нйшто не прилйча/ ни на жёнско, ни на
машко не прилйча, суросйнькьаво/
СУРОФ, сУроЕа, о, й /орйзо
преварен, расдло суроф.../ на василёвдён
децата йдат на сурова/
СУРТИСУЕЛ нсв., св. сУРТйШеЯ,
аор. св. сУртйсА. (X) , прч. сУртй-
сЛЯ, а, о, й (от тур. stlrtltmek)
Разкарвам /цал дён суртиса офцйте/
СУРТУК неизм. (тур. sUrttlk) Не-
възпитан, непохватен, несръчен
/суртук си останала/ джеремё човёк,
суртук/
СУТ,- сУдд м., мн. сУдйЯйШта,
та Съд, съдилище.
,СУТДьДШ, о м.
СУТРОЖИЦД, та Ж., вЖ. СУРО-
ЖИЦД Суграшица.
СУК, сУа, о , й /нам е ногу су а
одайата/ дваесе и чётири дёна не сам
йал нйшто, бё станал суу дрво/
СУЧИЛ и СУ ЧЕЛ нсв., аор. св.
сУКА. (X) и сУКо (X) , прч. сУК&Я, а,
о, й, стр. сУХай 1. Суча, усуквам
/те сега сукох цави па че ткаем/ да
сучиме цави/; Точа /мджеш ли да
сучиж баничка? — да йма готдфшка, че
сучи/ сучём кдри, исушим гъи.../ озддл на
краго три кдри, сукани сос расукалькьа/
зймаме расукалъкьата и сучиме кдри/
СУШ, сУШта, о, й, вЖ. съШ Същ
/у суштата кашта згодй/ суштата
раница/
СУШДФ, сУШаЕа, о, й /лани
сушаво бёше/
СУШИЛКД, та к., мн. сУШйЯКьй,
те Навес за дърва, уреди /кашта
си направйиме, плёвна си направйиме,
двё сушйлькьи.../
СУШИЛНД, та Ж., мн. СУШЙЯЙЙ,
те Сушилня.
СУШИЛ нсв. Суша / и татйана се
удави, и идёме та се суши/
СУШИНД, та ж. 1. Навес /пот
сушина/; 2. Сухо място, запазено
от дъ±д.
СУШТЕН, а, о, й Същински
/суттёната дума на бай йордан/
СФДНЕЛ св. Разбера.
СФДТДЛ нсв. Разбирам.
СЧЕПКДЛ СЕ св. 1. Сплъстя се
/счёпкана вуна/; 2 . Сбия се , спреч-
кам се.
СЪНЦЕ, то ср. Слънце /сънце
светнало/ ём даш йде, ём сънце грёе/
СЪНЧЕФ, сЬйЧеЕа, о, й Слън-
чев /сънчево че ё времёто/
СЪНЧОГЛЕТ, съййогЯёдо м.,
вЖ. СДНЧОГЛЕТ /и царевици кдпаме,
сънчоглёт, сега жито че жньёме/
СЪШ, съШта, о, й нов., вЖ.
СУШ Същ /тдо съштио старец бйл имал
сёдам ейна/ една съшта мома сакат йа
двама ергъёнъе/ съштата вёчер фаштаа
синд ми/ и он йе крйв бйл со съштата
ндга/ подадё на момчёто винд чаша, от
съштата, од една чаша да пййне/ пделе
се пузалъаме на съштото мёсто/
Т
ТДг сз. 1. /земал у една бара та
се омйл и си заминал/ земали детёто
та го фрльйли нёкаде/ там докарувал
та продавал сдл и видело/ видим дека че
а ударим и земах та и се обадйхь/ зёр до
дванаесе часд сё седйш та пишет?/ спй-
еме по нъйвите та жньёме/ онй кьйткьи
копали та си садйли дома/ ймената им
бёа сё пдвече алёкси та тддоре/; 2.
/кой не са стисльйви, даваа на дра — та
дрёа билд, та йаденье нёшто билд, та
лъёп посакало, та где, човёг дошёл да
пресрётнеш/ та зётове, та сватоштй-
на, та лъёльи — пуно бёше!/ до стретндт
вёеме с вейачкъите, та пратйште, ндгу,
та што сакаш!/ 3 . /йа го везуем та да
234
се држй] тогай бугарйе билд малко та
коджа годин е кдпано там] исипааме го
на кучето та се найаде/; 4 . /пеши та у
сдлун!/ та штд като се сЪъдиш? имам
си друшкъи/ не ё билд лёсно тогай, та не
знам]
ТА2 чст- Израз за потвърЖде-
ние /на колата 'йма ногу работи та!/
трёбе да йма шеесё годйни! — па трёбе
да йма та!/ мажд ти е улаф та!/
ТАБАК, о м., мн. таб&Цй, те
Голям лист груба хартия /дебёл
лйс/ дай ми едён табак за пйсмо!/
ТАБАН, о м., мн. табайьё, те
1. Една от гредите, върху кои-
то се постилат дъските на пода
или които крепят дъските на
тавана /а даскьйте са чисто нови, дти
табаньёте гъи држат/; 2 . Долна част
на ходилото на крак, подметка
на обувка /фанах се за табанъёте и
се извртох/
ТАБИЕТ, о м. /он имал едён та-
кдф табиёт, преобличал се у прости
дрёи/ лош чалъм йма човёко, лош
табиёт/
ТЛБЛЕЦ, о м. Ренде за пра-
вене на табли за врата, легло.
TABAi прон. дем. ср. , вЖ. ТОО
/не е дпитна, та тава е работата/ до
тава место, каде са закопали светййа
потир/
ТАВА2, та мн- таЕй, те
/мрльали си от тавйте лицёто/ лук,
дробен, упржен у тавата со зейтин/
ТДВАН, о м., мн. т^Еайье, те
/он зёме та се качи на тавано/
ТДВДНИЦА, та Ж., мн. таЕайй-
Цй, те Таванска греда.
ТДВДНьОСУЕА нсв., св. таЕа-
ribdnleM, аор. св. таЕайьос^ (X) ,
прч. таЕайьос^Н, а, о, й Правя
таван.
TADEBA адв. прон. Тука, ПО
тия места /дште ли си тадёва?/ удёф-
кьите са сега, по рано тадёва не ё имало/
ТАЕН, т&ййа, о, й /тогай се
собёреме прет кунестасо, вечёраме,
вйкаме го тайната вечёра/
ТДЖЕН, тАШ, о, й Бавен,
пипка в; тъ±ен /и вйе сте еднй таж-
ни на таа работа/; ТАЖНО адв. Тъ±-
но; бавно, те±ко /тажно орати/
ТАЖНИ ЛИ СЕ нсв. 3 ед. Лошо
ми е; тъ±но ми е /фусчё, ни больй,
ни бёре, саде му се тажни/ тажни ми
се, става ми тёшко/
ТАЖНИК, о м., мн. таЖййЦй,
те, ум. таЖйййё Тъ&ен, неразпо-
ло±ен; бавен, муден човек /таж-
нйк, нече да йадё/ тажничё, дти пангъ-
къа, пангькьало/ бавен, тёжок човёк/
ТДЖНИЦЛ, та Ж., мн. таЖййЦй,
те 1. Тъ±на .Жена; бавна, мудна;
2. Скарлатина.
ТАЗЕ нензм. Пресен /тазе йаде-
нъе, черашното бёше байато/ нёма кога
да прайме сё тазе манъджи/
ТАИН м. Дял, дазкба; ПО ТАИН
По резким, под контрол /сё по тайн
ми е йаденъето/
ТАКА адв. прон. /кед сакаш, така
работи/ пари сакат там, така не
дават/ така е казувал свекорд/
ТАКАЛЛА Ж. Нещо объркано,
заплетено, шашма /таа такалма. да
оправит/; прен. за човек /мани, немой!
ё каква си такалма, не разбйраш! йа че
го срабдтим, не знаеш тй, не мош!/
ТАКАЛЛОСУЕЛ нсв., св. таКагЬ
М£ш1еМ, аор. св. таКа/ЫосЛ (X) , прч.
таКагЫосАЯ, а, о, й, (тур. takil-
mak); Лепвам се, не оставям на
мира /такалмосало е, обесйло се на
рацёте/
ТАКЛЕНПЖИИА, та м., мн. таК-
Мейджйй, те Годезкар.
ТДКЛЕШ, таКЛёЖо м. Годезк.
ТДКЛИЛ нсв. Сгодявам /свекорд
и свекрвата такмат момата/ нёма
сами да, се такмат и да оратат/ йа
кога сам била невеста, кога са ме так-
мйли — такмёш/
ТАКОФ, таКЕ&а, таКдЕо и та-
КЕд, таКЕйа прон. дем. Такъв /редд
е такдф/ мажд ти такдф, мажд ти
онакдф/ такваа ламйа/ такваа ни е
работата/ такдво съшто детё/ увйено
така на таквд] таквд детё/ а тогай —
едни цргъи таквйа, бодлъйви/ йма
таквйа бумбарйе/ таквйа сме/
ТАКСЕ, то ср., мн. таКсёта,
та Лека кола /таксёто минало/ ша-
фйдро се бой немдй да се фрлъи (еуко) на
таксёто/
ТАКСИТ, о м. Помощи, които
събира таксидиот; събиране на
помощи от таксидиот /маани го! тдо
светогдрскьи калугъер бёше. трёбе да
бёше одйл по таксит/
ТАКСИОТ, ом., мн. таКсйбтй,
те Таксидиот /като тргнат калугье-
рите да собйрат пдмошти ~ таксидти/
ТАКУЛ БОГА (в песни) Тако ми
бога /такум бога, мойа стара макьа,
йа си влёзни ладна коньушница/
ТАКЪЛ, о м. /ништо нёма та-
към, нйма ништо подрёдба: нйма па-
ници, туфлёци.../ кола — йма си цёлио
235
такъм) фпрегатен конь йма узда, амут,
цёлио такъм)
ТАКЪЛЕН, а, о, ri Натъкмен,
подреден )сйчко е такъмено)
ТДЛДСЪН, о м.Таласъм )тала-
сън, омавйал е човёко) таласъно ме
омайа, и цела нош сам одйл/
ТАЛАТУТ, о м. /талатут, нй
фане, нй пушти/
ТДЛАШ, о м.
ТАЛИЛ, о м. Маневри, военни
учения.
ТДЛПИЛ нсв, Бълнувам.
ТАЛТЪР, о м. Украса за пред-
ната част . на сУХйд — сребърни
нишки, нанизани на един конец
)талтъро сос каберйе) талтър — срма,
онд плоснато ё)
ТАЛ адв. прон. )момйте там че
се скрййат) нам бёше там стардто
сёлиште)
ТАЛАН, ТДЛДНь адв. /тё таманъ
гьи турй у лёчката и йа и засаках) коку
пати гъи лрендсиме, таман да се истре-
сат от песокд/ таман ли е на сдл?/ жё-
га ли ти е? — таманъ!)
ТДЛАНьИЛ нсв. Нагласявам /цел
дён че оправйаш, че таманьиш да се
дйга дзёф и да се ткае убово/
ТДЛББРА,_та ж., мн. таМбУрй,
те.
ТАЛО адв. прон. Там )тамо че
тражат това)
ТАЛОКД 'адв. прон. вЖ. ТАЛ,
ТАЛО Там )полъегнала тамока на сту-
дёно) па че поседат тамока/ искаруваа-
ме тамока дёсет кола низ гората)
ТДНЙЛ нсв. Изтънявам, правя
нещо да е тънко /таниме нйшката/
; л ТДНгКНЛьДФ, тайгКУИь^Еа, о ,
й Слаб и висок.
ТАНгКУЛьУША, та Ж. t мн. тайг-
-КУИьУцЫ те Слаба висока ±ена.
ТАНОК, тАйгКа, Ко, Кьй Тъ-
нък )сйтен, танок) испрво лдйде дебёла
свйла, пдслъе фане тангка да йде, на
конец) нёчеа а, билй и тангкъи рацёте,
тангкьи нодзёте, че се стрдшат) она е
на тангкьи чорапйе)
ТЛНТЕЛА, та Ж., мн. ’тайтёЯй,
те Дантела.
ТАНТЕЛСКьИ, Ка, Ко, Кьй Кой-
то е за дантела, за плетене на
дантела )тантёлска йгла/ ..
ТАИТИ нсв. 3 ед. Тънти, кън-
ти /от стайата като оратим тантй]
тантй тука гората/
ТДНТЕШ, тайтёЖо м; Тънте±,
кънте&. ~	'
ТДНЦНЕЛ нсв. /йа че те прйгрна
— кога танцуемо)
. ТАП, а, о, й Тъп; ТАПА
ПУПКА Пъпка, от която се раз-
вива лист на дърво.
ТАПА, та*., ми. тАлй, те.
ТДПАК, ом., мн. тапАДй, те
Тъпак.
ТАПАНАРКА, та Ж., мн. тапа-
йАрКьй, те Тънка пръчка, с коя-
то се бие тъпан.
ТАПИИА, та Ж., мн. тапйй, те
/царо напрйл веднага тапййа)
ТАРАБА, та Ж., ми. т^рабй,
те Дъсчена ограда; странична
дъска на воденичния улей.
ТДРЛЕШ, тараёЖо м. ТаралеЖ.
ТАРАНА, та Ж. Вид ястие от
брашно /чисто брашно со студёна вдда
се растрлъа, тестдто се прави на топ-
чици, вари се с масло и се йадё с лёп)
ТАРАПАНА, та Ж. 1. Изобилие,
колкото щеш, голямо количество
)тарапана — ндгу нардт, навалица) у
нас тарапана жйто та трчй да му
дадёме); 2. Фабрика за монети /та
тарапана ли е у мёне, та варкай, че ти
дадём пара?); 3. Всичко наведнък
)тарапана продаде) зимай си тарапа-
ната и се витдсай!)
ТДРАТОШКО, то ср. и м. Малко
симпатично детенце.
ТДРИКАТ, о м., мн. тарйКАтйк
те /йа сам па тарикат, йа се качим,
наберем си слйви)
ТДРЛОС, тарМдзо м. Тормоз
/дома ми е тармдзо)
ТЛРЛОЗИЛ нсв. Тормозя /йскат
од деда си майчинийа да си зёмат, та
йа тармдзат, ейа])
ТАС, о м. 1. Тас /земало тас та
па глава, ударило турчино); 2 . Част
на главина (външна халка).
ТАТЕ, ТАТА м., ВИН. тАта
jmame трёбе да им не тура вёчер) мёне
ме тате зема у раце, а мама — митёте)
сос mama си) речи баре тй на mama) а
мама и mama си оратат)
ТДТЕКД адв. прон Татък )тате-
ка ндсад долами]
ТАТИН, а, о, й Татков /зор-
ко, татина здрко!)
ТАТКО м. /йа сам, шатко, од доб-
рйте деца/ кадё е татко ти елй деда
ти?)
ТДТУЛД, та Ж., раст. Татул,
Datura.stramonium.
ТЛФРА Ж. Хвалба )тёбе е това
тафра] тафра чиньи — се фалъи, гордёе
236
се/: НЯ ЧЖД Спокойно, с удо-
волствие /да сёднеме на тефра]
ТДФРИЛ СЕ нсв. Хваля се,
гордея се.
ТДКТДБИЦД, та Л., мн.. таХтё-
бйЦй, те Дървеница.
ТВОИ. тЕойё, тЕоё, тЕой прон.
пос. 2 ед., чл. т£до, тЕойёта,
тЕоёто, тЕойте /твдо маш/ коджа
цёта йдат у твдо двор/ таа писалькьа е
твойа] коджа сме у нашта кашта:
майка, мама, татко, батко, па батко,
и мдйта кака! — вёче твойа си е, нё
мойа!/ това си е твоё] твойте деца
немат право току да йодат/
ТВРПИЛ нсв. Твърдя /дти
тврдйш така?/
ТВРПОГЛДВЕЦ, Ом., мн. тЕр-
доаЯёфЦй, те.
ТВРП0Л93Д ад. , мн. тЕрдо-
МУзй Която мъчно се дои /тердо-
муза коза/
ТВРТ, тЕрда, о, й Твърд,
корав /тердо като орёй/ и не хтелд се
копа, земнъата дти ндгу тврда/
ТЕ прон. перс. енкл. 2 ед. вин.
/за йаре па те не интересуе/ да сам
знайа-ла, чела сам да те извйкам/ не тё
никой пита добро то што смё
направили/ чёх да те карам да го
изорёш/ нйма да те дскуба, нйма
нйшто/ йдем да те провода/
ТЕ чет. дем. Ето, ето на /тё,
наде, сега какд си напрайх!/ тё дойддоме
у селдто/ тё сега стопанството че заку-
пуе/ току тё ти барабан бйе у градд/ па
те — штёрка ми, две годин кара, не ё
дошла/ викали: тё таа!/ ама тё така
сакаме ейте/ те не й дадоа работа саа
баш!/ тамань заклааме свиньата и те
ти двамйна с конъё] адоме! тё ти
градйна тууа/ и одрезах дури страшно
едно голёмо парчё — те това тука, тё
го те!/ кдй не мируе — тё го тё!) што
йма? — нёма нйшто тё!/ а т& омрзне
ми блажндто/
ТЕДТОР, о м. /йа идёх на теа-
тор со ейте войницй/
ТЕБЕ прон. перс. 2 ед. дат. и
вин. /и нам е тёшко, и тебе е тёшко/
тёбе живи, мёне умрёли/ на брата ти
жената — тёбе снаа] кого че учат? — па
тебе!/ и тебе нёма да те йма/ на тёбе
зймат ли nd?/ лёлее жёно, бес тёбе што
е лошо!/ че прйде кот тёбе/ остаи лёбо
за тебе си!/
ТЕБЕКД в&. ТЕБЕ /и оно йде по
тёбека/
ТЕВЕИзИИ мн. Шарка, орна-
мент на сУУНд.
ТЕВЕКьЕДИИД, мн. теЕеКьеЯйй
Добър, весел, щедър човек /при-
казльйф човёк, сознателен, дава на човё-
ко, услугуе, жалостйвен човёк, крстен/
ТЕВЕН, тёЕйа, о, й Тъмен /за-
даде се ногу тёвен дблак/; ТЕВНО адв. и
ср. /тёшка магла е паднала у планина-
та, тёвно като у црн рдк/ ако бёше се
обадйла у тёвното, чех да умрем от
страх!/
ТЕВНИ СЕ нсв. 3 ед. Притъмня-
ва /ейчко ми се тёвни од бдлъкъи/
ТЕВНИНД, теЕйййёта , мн.
тёЕйййй, теЕййййте Тъмнина /у
тёвнина плетё/ ё, човёче, човёче, не дди
по тевнинйте вёчер тдлку/
ТЕВНИЦД Тъмнина; тъмница
/затворйа у тёвна тевнйца (песен)/
ТЕГДРИЛ СЕ нсв. 1. Напъвам,
се /напйньа се, инати се/; 2. Ходя
бавно, влача се.
ТЕГДФ, тёааЕа, о, й Жилав,
неподатлив /тёгави са корйчкьите/
ТЕГьЕД, о м., мн. теаьеЯьё,
те Тегел; вид везмо в украсата
на сУУНдто.
ТЕГДьИДО, то ср., мн. теаЯьй—
На, та /каквй теглъйла не сам пре-
карал!/
ТЕГДьИЛ нсв. Тегля /тегльйа
вдда, тегльйа, и она исеца таа вода/
ТЕГНЕЕ нсв. з ед. Те±и /па пари
ноейх, рупчёта, па и капа, лопати, на
главата онд тегнёе, тегнёе/ да ми не
тегнёе, не мдга го подйгнем/
ТЕГОБД, та i., мн. теаобй,
те /по дунъата йма ндгу тегобй/
ТЕГОТЕН, теадтйа, о, й Те-
зкък /окачй нанис тегдтен, мерено немё-
рено, брдено небрдено (песен)/
ТЕЖОК, тёШКа, о, й Те±ък;
голям, ва±ен /ндгу е тёжог живдто/
близничава погача... тёшка е, не ё на
шупкьи/ тёшка магла е паднала/ тёшка
печалба че е/ бремената што са му
тёшкьиЦ ТЕШКД ЖЕНД л. Временна.
ТЕЖОС, теЖостё Тезкест .
ТЕЭГьДФ, тезаьёЕо м., мн.
тезаьёсй и тезаьёЕй, тё, мн. бр.
тезаьёЕа Тезгях.
ТЕЭГьЕРЕ, то ср., мн. тёзаье-
рета, та Тарга /тёзгьере, сега торга/
ТЕКДадв., вл. ТДКД /тва е тека,
нашио живдт по тека културен/
ТЕКДРПЪЛ адв. Отново, пак
/па, се поболъй детёто и йа тёкардъм
тййа лекарства.../
ТЕКьЕЭЕ, то ср., мн. теКьезё-
та, та / завлазйа у текьезёта/
237
ТЕКНЕ, то ср., мн. теКйёта,
та Голямо дървено корито за га-
сене на вар.
ТЕКНУЕ ЛИ нсв. 3 ед., св. тёК-
йе МИ Ид в а ми на ум /не ё выждало,
не мдж да му тёкне/ кога ти тёкне, че
доеш/ не мй текна за крушумчёто, од
левдр билд?/
ТЕЛ/ теЯд м., мн. тёЯойе, те
/от тел танок/ иди вржи тело на двдро
да прострем дрёите!/ да бёгаме по по-
льёто — шамаци, мокрёш, бори, тёлове/
ТЕЛьЛЛИН, Ом., мн. теЯь&Яье,
те, ум. теЯьаЯййЧе Телалин, гла-
шатай /прекупй си младо телъалинче,
та си вйка низ града воз града (песен)/
ТЕЛЕ, то ср., мн. теЯёта, та,
теЯЧййа, та, тёЯЦй, теЯЦйте /епа
мажд и држал тёлци, телчйната и
држал/ нёма да купуеж голёми вол две,
че купуеш телчйнгка да раснат, да по-
фанеш/
ТЕЛЕН, а, о, й.
ТЕЛЕФОН, о м., мн. теЯеФдйй,
те /бйе телефона да ддйде ддно/
ТЕЛЕФОНИС, теЯеФОййсто м.,
мн. теЯеФОййстй, те.
ТЕЛЕШКьИ, Ка, Ко, Кьй.
ТЕЛьИ нсв. з ед. /сака година му
< тельйла (кравата)/
ТЕЛЛИК, о м. Украса от рУл-
. Чёта, пари на ±енска плитка /опле-
тёме се, рупчёта, пари си навёсиме,
. теллик — оттука нанаддлу, нйзено, сос
рупчета/
ТЕЛНИИЛ, та А. Украса на
раменете на сая или сУКИд, от
сърмени нишки и таИтър /телнийа,
ширит от тел, от таково прайат, на
сукната, на ракафчётата/ телнийа —
па е срмено, от талтър/
ТЕЛНИК, о м., мн. теЯййЦй,
те, мн. бр. теЯййКа Плитка с ця-
.лата й украса от ^УлЧёта, пари,
вЖ. ТЕЛЛИК /дванаесе телнйка/
ТЕЛО, теЯдто ср., мн. тёЯа,
теЯ&та /фухчёта по цало тело, по
снагата/
ТЕЛОГРЛЛЛ, та Ж., раст. Тга-
descancia zebrina. .
,ТЕЛЧЛР, ом., мн. теЯЧаРйё,
те.
ТЕЛЕ, то ср., мн. тёМейа,
теМей^та /и като го намазах, и гла-
вето, тёмето — оцёд го натопйхь па го
завйх у еднд одейало/
ТЕЛЕЛь, ьо м., мн. тейеЯьё,
те Основа на сграда; издатина
от вътрешната страна на основ-
ная зид в къщата /имало палат
нёкакоф, найдда му темельёте/
ТЕЛЕНУШКЛ, та Ж., мн. теМе-
НУпЬСьй, те, раст. Viola odorata.
ТЕЛИЛН, о м. Тамян /кандйл-
ница сос темйан/
ТЕHDЖЕРЛ, та Ж., мн. тёйдЖе-
рй , те /тёнджерата празна, гори
така на огьйно/
ТЕНЕКьЕ, то ср., мн. тейеКьё-
та, та Тенекия; голям тенекиен
съд, използван и като мярка за
±ито, овес и др. /тенекъё надуп-
чено/ тенекъёто дрнгка/ петнаесе къйла
— тенекъё; овёсо — два тринаесе къйла/
двё тенекъёта — едёнг кутел/
ТЕНЕКьЕН, а, о, й Тенекиен
/тенекъёни полдкъи/
ТЕПЛЛ нсв., взвр. обнкн. мн.
тёпаНе се Убивам /за какд ми тёпаж
децата?/ станали голёми айдуци: крад-
не, тёпа, што сака правы/ като свинье се
тёпаме/ ём да гьи пази от турците да
гъи не тёпаат, ём да му издржат
арёмо/
ТЕПКЛЛ нсв. Почуквам; правя
нещо бавно, туткам се /работы, а
сё ддмет нёма, тёпка, тёпка. /
ТЕПЦИИЛ, та Ж., мн. тепЦйй,
те, ум. тепЦййё Тепсия /пдслъе
турат тепцийа, и у тепцййата елй
бдп, елй песок и точи свилата/ тогай
зёмем, исйпем урдата, елй у тепцичё,
елй у караванчето/
ТЕРИзИИЛ, там., мн. тегдзйй,
те Терзия, шивач /да и оптдчи тер-
дзййата сукндто/ деда ми бёше шивач и
бёше ёкстра тердзййа/ аджёмка, дже-
лёткьи — тердзйи гьи шййат/
ТЕРЕПзИЙЛ, та Ж., мн. теге-
дзйй, те 1. Кантар; 2. Част на
кола (конска, волска); 3. Орна-
мент в украсата на сая, сУУйд.
ТЕРК м. Образец; калъп /йа не
сам като черемйдите по тёрк/
ТЕРСЕНЕ адв. /човёк промёньа
авата — и нёшто му ддйде терсенё]
ТЕРСЕНИТ, а, о, й Опак, тер-
сене човек; с лошо настроение;
ТЕРСЕНИТО адв. Неприятно, не-
удобно; ТЕРСЕНИТО ЛИ Е Терсене
(ми е.
ТЕРТИК адв. Точно /на тертйг
да го нагласиш, убово нагласено//
ТЕРТИП, ом. Начин, ред.
ТЕСЕН, тёсйа, о, й.
ТЕСКьЕРЕ, то ср., мн. тесКье-
рёта, тёсКьерётата /он сега да бёга
каде стамбдл на печалба, трёбе тёскьере
238
да йма/ над банъата имало турска кула,
дека проверйавали тёскъерётата/
ТЕСЛЛ, тесЯ^та Ж. /м алёкси
што бил..., каквд кльукал там, като
маане с тёсла та по глава, и турчино
паднал/ машкъите нёма да учим, онй —
теслата и секъйрата, онй че се научат/
ТЕСЛИЛЕН, а, о, А Оставен,
изоставен.
ТЕСЛИЛИЛ нсв. и св. Предавай,
подарявам /йа те теслимйх на гъош-
кдве да те учат/ че ти го дадём, че ти
го теслймим, арйзуем ти го/; взвр.
ТЕСЛИЛИЛ СЕ Изоставям се /тес-
лимйла сам се, изоставйла сам се/
ТЕСТЕН, а, о, й 1. Недопе-
чен /ако не ё угорёла фурнъата добре,
лёбо става тестён/ йа вйкам да не оста-
не тестёно, онд па че изгори]; 2. Из-
цапан с тесто /тестёни са ми
рацёте/
ТЕСТО, тестдто ср. /тестдто
возйде и е готдво да се размёсуе/
ТЕТИН, о м., мн. тетййОфЦй,
те Мъ±ът на тетка /дадох армаган,
по тетина пратйхъ/
ТЕТКИ, та А., мн. тётКьй, те
Сестра на майка /тётка ми е, ама
сё ме мрази/ тётка, на макъа ми
сестра]
ТЕТКьИН, а, о, й Който е
на тетка /у тёткьине/
ТЕФЕРИЧ, о м. Гощавка на
открыто.
ТЕФТЕР, о м., мн. теФтерйё,
те, ум. теФтерЧё.
ТЕХНИК, о м. /нёма ли технйко
да доджда?/
ТЕ ЧЕЛ нсв., аор. тёКо (X) , прч.
тёКаЯ, тёКЯа, о, й Тека /цёла
река крф йе тёкло/
ТЕШИЛ нсв. Теша, утешавам
/йа сам ревала, онй ме тешили/
ТЕШОК, тёШКа, Ко, Кьй, вЖ.
ТЕЖОК Те±ък; ТЕШКИ ЖЕНИ Времен-
на ±ена /залагала се сос едён турчин и
пошла тёшка/; ТЕШКО адв. /ногу е тёш-
ко бдлна/ и нам е тёшко, и тебе е тёшко/
ТИ прея. перс. 2 ед. нм. /па тй
по рускъи четёла ли си?/ йа кога дойдд,
тй кокава бёше!/ тй чёше да йдеш на
вода/ тй сё ддиш и сё запйсуеш/
ТИ прон. перс. енкл. 2 ед. дат.
1. /не тй ли се спйе?/ нёма сами да се
такмат и да оратат, а сега ни ти знае
макъа, нй ти знае башта/ па тй е сту-
дёно, на нам е жёга/ изгасна ти огъйно/
да ти искажем тййа мукъи/; 2. /че
ддиш ли у макъа ти?/ да помдгнеш на
уйна ти/ надкай татко ти нис крчма-
та/ млада ли е макъа ти?/
ТИГЛНь, ьо м., мн. тйзайьё,
те /и детёто сварйло каша и турйло у
тиганъ да истине/
ТЮЕ прон. перс. 2 ед. нм., вЖ.
ТИ /тйзе само ддиш/ сайа че дадёш
тйзе/ тйзе по слазаш нанаддлека/
топрва че вйдиш тйзе!/ тйзе, ейнгко, не
се прибйраш, нё нйшто/
ТИЭЕКЛ прон. перс. 2 ед. нм.,
вЖ. ТИ, ТИЗЕ /удостоверёнието че го
донесёт,... че дёка даваш тйзека цве-
тангка за мёне/ тйзека сё си писуеш/
йди вйкай накъёте тйзека!/ тйзека да
скдпаш токава нъйваЦ
ТИКВЛ, та Ж., мн. тйКЕй, те
/свйнска тйква — з дебёла кора/ па
гдтвиме тйква у фурнъа/
ТИКВЕНИК, о м., мн. тйКЕейй-
Цй, те.
ТИЛ, о м. /осип — по тёмето ели
у тилд се збёре/
ТИЛьЕ, то ср., мн. тйЯьета,
та Задната част на сечиво.
ТИТРЛ, та Ж. Детска игра с
камъчета /да ми каменъчёта титра
да играем йазе!/
ТИТРИЦИ, те мн. Стари пари
за украса /пари, белёшкъи жъти/
ТИК, тйа, о, й /тйгх даш/ саа сё
е тио времёто/ ТИО адв. /тио че спйш/
ТИЦ! мЖд. Вик за пъдене на
козн.
ТИЧИЛ нсв. /бирё,... коку чафка, и
ако тргнеш по нёго, оно сё тйча/
ТКИЕЛ нсв., аор. тКск (X) , прч.
тКАЯ, а, о, й Тъка /предёме сос
фурка, ткаеме сос разбой/ каквд найддх,
такова тках/ црно напрёш ткаеа/ и го
дадёме на тупавичар да го тупа, да
стане пд дебёло, да му не се познава
четвдрката, като си го ткала сос чёт-
ри нйштелъкъи/ ткаено четвдрно/
ТКИНИЦЛ, та Ж. Домашно тъ-
кано нещо /кошулъа писаница/
ТКИЧИЦИ, та Ж., мн. тКаййЦй,
те Тъкачка.
ТЛИК, тЯаКд м.
ТЛИКЛ, та Ж., мн. тЯаКьй, те.
ТЛИКИРИИЛ, та Ж., мн. тЯаКа-
рйй, те Тлака /и вёчер весела вёсела
тлакарййата прекараме сос твойте
момй/
ТЛЛКОВИТ, а, о, й С много
тлак /тлаковйта зёмйа/
ТЛЛПИЛ нсв. Бълнувам.
ТЛЧКЛНЛ, та Ж., мн. тЯУКайй,
те Плевник, тлакана /тлукана за
сёно/
239
ТО чет. /то сёкой не мдже да
изучи/
ТОВАР, о м., мн. тдЕаРй, те
/триесе тдвари грдзгъе ис тдо валдк
искараа/
ТОВАРИЛ нсв. Товаря /а сме от-
карали две кола да товариме колите
тутунъ/
ТОВАРНИК, о м., мн. тоВАрйй-
Цй, те Товарен кон.
ТОГАВАШЕН нов.
ТОГАЙ адв. Тогава /тогай не-
мало такдво/ победйа ни тогай/ като
пораснат, станад голёми... и им тураат
коджа шума тогай/
ТОИАГА, та Л.', мн. тойАгьй,
те, ум. тойаШЧё, тойаХЧё, тойАШ-
Ка /йа се манёте, дёца, отука! — и зема
едно тойахчё и ни бирна, и нйе бёгаме/
TOKi, о м., мн. тдКоЕе, те
Высока пета на обувка.
ТОК2, о м. Електрически ток
/ндгу е слал тдко тууа каде нас/
ТОК3, ТОКА дт. Чукане с ча-
ши /а саа чё прайме ток!/ аде да си
напраим со ейчкъи тдка/ и сё тока си
прави сос чашите/
ТОКАФ, ТОКАФ, тдКаЕа и тоКА-
£а, о, й, ум. TbiteAoiL, тдКаЧКа, о,
й Толкав /едён тдкаф тефтёр/ тйзека
да скдпаш токава нъйва!/ оставйаме тд-
каво парчё/ по малёнъкъи бёа, тдкави/ на
таквйа парчёта, на тдкави/
ТОКЛАК, о м., мн. тоКМАЦй,
те 1. Чук за затваряне на вра-
та /врф с едно дебёло дрво/ токмак —
пенъушчё и сиджймка/; 2 . Топуз .
ТОКЧ, ТОКЧ адв. 1. Изведнъ±
/току тё ти барабан бйе у градд: у къус-
тендйл се примирило/ побдлъи села току
падне и пукне като лёшник/ жаба лази
низ водата па току дп — увале!/; 2.
Все /снегд току фрлъа крпёта крпёта/
а сега току нагдди нёкоа/; 3. Току-
, що, наскоро /дойдё на светй василийа,
по божйч, и мажйёте току рёкоа да
закдлъиме свинъата/ йа сме билирддени,
йа не — току се оженъйл башта ми/
ТОКЧ нум. прон. , ум. тдКУЧКа,
тоКУЧКУ Толкова /пипёро не лъутй
тдку/ комай тдку и дочувлъам/ тдку ар-
на макъа — тдку лдшо детё!/ што с& се
йайнала тдку на висдко на вешала?/
току и тдку къйла/ тдку по тдку става
току/ кдку ти е благо, току че си ап-
неш/ свйнъа му прейаде прстйте до
току/ от тдкучка сам останала сирак,
на сёдам годйни/ като така че живёеш
на токучку/
ТОПКА®, Bi. ТОКА®, ум. тдЯ-
КаЧоК, тёЯКаЧКа, о, й /и гъи сосе-
чёме на тдлкави свештйте/ па му мё-
сат престапулькъа, погачё тдлкаво/
тдлкачко одайчё/
ТОЛКЧ нум. прон.. Bi. ТОКЧ
/дайте ми толку мёсто/ толку мука да
вйди моёто детё!/
ТОО, тА (й) а, то£А, тййа,
прон. дем., вин. м. и ср. ТогдЕа
/тдо айдамак/ от тдо край/ тдо тутунъ/
таа ми е штёрка, што ойдё наддлу/
таа, таа знаеш ли гласд?/ обуй си
това!/ тиа лйскъе/ момчё като тогдва/
тййа дветё/
ТОП, о м., мн. топдЕе, те,
ум. топЧё Роло плат.
ТОПАФ, тдпаЕа, о, й Тро-
мав, нееръчен.
ТОПИЛО, то ср., мн. топйЯа,
та /от крайо у реката се запйши соз
буейе — топило/ исушиме грсниците,
истрлъаме и гъи однесёме у вода да
къйснат. като фанад да пуштат качй-
шта, извадиме гъи нис топйлото/
ТОПИЛ нсв. Разтопявам; нато-
пив ам, намокрям /тдпен вдеок, на
огъйно се тдпи/ тдпат се с едён парцал
лёко/
ТОПКА, та i., мн. тдпКьй, те,
ум. топЧё, топЧёйЦе Топка; буч-
ка /и си заиграхме сос тдпката/ из
вуната йма лъпкъи, като топчёнца/ и
напраиме на топчёта тестдто/
ТОПКДЛ нсв. Смачквам, пра-
вя на топка.
ТОПЛИНьА, та i. (Сп.б.) Топ-
лина (за горещия извор} /това от
топлинъата што врйе/
- .ТОПЛИЧЕ, . хто ср., мн. топЯй-
Чёта, та Топъл извор.
ТОПОЛЯ, та i., мн. топдЯй,
те /писал и пйсмо да чува топдлата/
ТОПОЛЕ, то ср., мн. топоАй-
та, та Топче; бучка /замёсиме го
на тёсто и пделъе го напраиме на mono-
лъёта/ серкмё — от кднци мрёжа, йма
дрво наврвено, на краиштата олдвни
тополёта/ и тогай свекрвата... и винд
чаша, и шикъёро, тополъётата што ё,
дадё на момчёто елй на невёстата/
ТОПОР., о м. Желязната част
на секира.
ТОПРВА адв. Тепърва /топрва
че вйдиш тйзе!/ топрва дште йскаж да
вйдиш?/ досёга не смё патйли, топрва
че патиме/
ТОПТАН адв. Изцяло, 'вейчко
наведнъгк /топтан — йсцело/
240
ТОПВС, толУзо м., мн. толУ-
зйё, те.
Т0П9ШЛ, та <±., мн. тдлУШй,
те, зв. тдлУШе Тромава, несръч-
на ±ена {така ми снаата eiuca:
чдлъуше, тдпуше/
TOP, тортА. Ж., мн. м. тдРоЕе,
те /да не испада торта/ от торта
насипи па веднага прёми!/
ТОРБЛ, та А., мн. торбй, те,
ум. торбё /и за кднска торба ни не
бйва/ и торбата, лёбо, на мотйката
турам, на држальето/
ТОРИЛ нсв. Торя /благъио пипёр
че го тдриме/
ТОРИШТЕ, то ср., мн. тдрй-
Шта, та.
Т0РЛ03ИЛ нсв., в*. ТПТМОЫШ
Тормозя.
ТОРНИК, о м. Вторник.
ТОРНИК, о м., мн. торййЦй,
те Торище.
ТОЧИЛНИК, о м., мн. тоЧйЯйй-
Цй, те Стомна за вино /точилник
— за вино, кален/
ТОЧИЛО, то ср., мн. тоЧйЯа,
та Брус за точене на сечива.
ТОЧИЛ нсв. 1. Пускам да те-
че, да се сипе /найддх една невеста,
вода точи на чешмата/ точим ракъййа/
и го сипуват у друго буре, пдсле като
прёври, го тдчад да пийат/ с прдтог го
точим жйтото да го исчйнъим за млъе-
нъё/; 2. Изтеглям нитка /после фане
татка да йде, на конец, и го т^чи/
тдчиме свила/
ТОЧИЛ адв., в±. ТОЧКьИ Преди
малко, одеве /ветерд точка дувна
та обесц. стеблдто на слйвата/
ТОЧКЛШЕН, тоЧХАлШа, о, й
Одевешен /точкашнио разговор/
ТОЧКьИ адв. Преди малко,
одеве /точкьи като испрати йа мит-
рёте/ дойдё ратка и тё таа гьйна
точкьи што доожда/
ТОЧНО адв. /като закроит, да е
точно, да не излёзне парчёто йалък/
ТПРрН Mta. Вик з а спиране
на коне /тпр^у, запйраме коньёте/
ТПРрНТ мз&д. Вик за прймам-
ване на овце.
ТРЛВЛ, тра£А.та Л. , мн. трА.£й,
траЕйте, ум. трА.ФКа Трева /трава,
у льивадите што сё зеленёе/ като се
зёлне таа трава по льивадите, глёдай
да дойдет/ и каквд д одрёжем една
трафка и си посёкох пръсто/ да не
рёжеме травата/ трави лековнй/
ТРЛВИС, траЕйста, о, й Тре-
вист.
. ТРЛВИЛСНЕ нсв. 3 ед., св. тра-
Е ИAide, аор. св. траЕйас А., прч.
траЕйасА.Я, а, о, й Тревясва /тра-
вйаса гувндто/
ТРЛЕЛ нсв., аор. трайА. (X) ,
прч. тРайА.Я, а, о, й 1. Мълча;
изчаквам /и йазе траем додёка гьи
опознаем/ че ме фанад за нодзе та вднг-
ка! по арно да траем/ 'нцкому не мё е
йат от сёльаньете, на тебе ме е йат:
дти траеш?/ дн сё трае, ништо не
продумуе/ сёкъи трае, дти турците
врват, че го забёрат багаж да кара/
кажёте со што да накажеме сега друж-
башите? — сйчкъи трайат. йазе казах
така,../ като нёчеж да поёт, трай!/ а
мама и mama си оратат: трай да не се
уплашад децата/; 2 . Търпя, понасям
/прёвозйе не можем да траем/ зима, не
мдга да траем/ дн си трае дека го
прежёнъуем/ трайали на слънцето,
трайали, и им се досадйлъо/
ТРЛЖИЛ нсв. 1. Търся /ако
нёмаш парй, че трахеит/ и като го
фане колёрата, там и остане, нёма кдй
да го тражи/ че го тражат и они, и йа
по маалата/ тражйиме там печуркъи за
йаденъе и челадйнгъкъи/ и го тражйа,
тражйа, тука додждат.../ и сё го тра-
жйли, он одйл у земйата/ тражи, мамо,
секъйрата по шумата, да найдеме/; 2.
Искам, изисквам /не бери йадове: кам
стамбдл тражат тёскъере, кам шума-
дийа не сакат/
ТРЛКЛВИЦЛ, та %., мн. траХА-
ЕйЦй, те Кречетало, прен. дър-
дорко /днг каква е тракавица/
ТРЛКЛЛ нсв. /йазе у здравето
ймам зараза, и нодзе тракаат, и раце
тракаа, грб болъй/
'   ТРЛКТОР,•" о м., мн. трАХто-
Рйе, те.
ТРЛКТОРИС, траКторйсто м.,
мн. траХторйстй, те.
ТРЛП, о м., мн. трА.лйи1та, та.
ТРЛПИЛ нсв. Правя бразди за
садене /че копам, и пдсле че прашим,
че тропим и че расаждам/
ТРЛПНО адв. Замаяно, неспо-
койно /па си момчйл трапно повйкуе:
стали, стани, мдмчйле йуначе!* (песен)/
ТРЛТ, траттА. Прахан ’ /да
чрака сос трат/ палкъа од вдеок, от
стара трат/
ТРЛТЛРНИК, о м., мн. трат^р-
ййЦй, те Ко±ена кесия за прахан
/и огнйлото, и лулата, и тратарнико/
ТРЛШКЛЛ нсв., ' св. трА^тйМ Уд-
рям силно, събарям /че те тратим,
че те гьёкнем дд земи/; взвр. ТРЛШКЛЛ
СЕ Разплесквам се, събарям се
241
/йазека като сам се тратил да лежим
кад болен!
ТРГДЛ нсв. Отстранявам, мах-
вам /фитерййата задржа повече влага
слёт трганьето на еодата/
ТРГВЛЛ нсв. Тръгвам /и трг-
ваат войниците на театор па]
ТРГНЕЛх св., взвр. трайеМ се
Махна, сваля, отстраня /като про-
варим урдата, и йа тргнем од огъйно!
да кратиме пенъугьите, да тргнеме, ис-
коренъашеме/ петлите като фана да по-
йат и навйаците се тргнат тогай от
човёко/ нему му се йазуко тргнал, не мо-
жал да орати/ и грабнал на помако чал-
мата, и като му тргнали чалмата, иси-
пали се жътйци по снегд/ чёкай, т'ргни
раката!/
ТРГНЕЛ2 св. Тръгна /да тргнеш
сос нас/ и йа като мушнем сос остёно
волдвете, и онй тргнат/ штдм е трг-
нала за това, трёбе да однесё нёшто/ и
тогай тргнат трпёза — сенйи, даскьи/
ТРГОВЕЦ, о м., мн. традфЦй,
те Търговец.
ТРГОВИИЛ, та Търговия.
ТРЕБЕ нсв. 3 ед., мн. трёбат
1. Трябва/ трябват /трёбе да йма
сакьи по нёшто/ нйе трёбе да си помош-
туваме/ момата рака цалйва па: збйра
па пари, трёбат и!/ требало да стане по
рангко/ не трёбеше/ сйчкьи требало да
се дпнеме/; 2. Вероятно, възмо±но,
мо±е /вйе трёбе челадйнгкьи да не руча-
те?/ даждд трёбе да гъи е раскарал та
пойдда/ трёбе да бёше одйл по таксйт/
трёбе се истёпаме за нйхъ/ трёбе му се е
приспало/ трёбе да му найакна ноджёто/
ТРЕБУ ВЛ нсв. 3 ед., рядко /ч йде
на пазар, што и трёбува да си пригдтви/
ТРЕГьЕР, о м., мн. треаьерй,
те /трёгъерите са цимёнтни/
ТРЕИИЦИЙЛ, та , нн. тредй-
Цйй, те Традиция.
ТРЕКьИ, Кьа, Кьо, Кьй нум.
Трети /сёкой си го крштава, трёкъи дён,
коку макъа му, родйльата, у слама седй у
като/ и пдсле че го бёреме (тутунъо) —
прва рака, фтора, трёкъа/ трёкъото,
добровдлче^ оно загъина за днёшната
влас/ сега като занйжат тутунъёте, двё
годин че наврши, трёкьата че забёре/
ТРЕНИЛФИЛ, ом., нн. трейдА-
ФйЯье, те.
ТРЕПЕРИЛ нсв. Треперя.
ТРЕПЕЛ, та л., мн. тРёпКьй,
те Ресница/ мигла /што вика, от
трёпкъите по натам не вйди/
ТРЕСЕЛ* - нсв., аор. Т'рёсо (X) ,
прч. трёсаЯ, трёсЯа, о, й Разтър-
свам, треса,- друсам /грмёло, трёсло
се земйата/ сйчка се зёмйа растрёсла/
йа йа, коку тресё глава!/ гркава, заштд
ме е трёсло/; ТРЕСЕ ЛЕ; ТРЕСЕНО
ПЛЛТНО /трёсено платнд — сос къенар/
убаво като клабук — кошулъа убава,
трёсено/
ТРЕСИЧ, о м. Тресавище.
ТРЕСКЛ1, та £. /на треска го
кара: огъйн, огъйн, па пдсле му стане
зима] трёската да ме пропушти/
ТРЕСКЛ2 и ТРЕСКЛ, тресК^та
Л., мн. т&ёсХьй, тресКьйте Късче
дърво, клечка /йма треска да прай-
ме пишталькъи/ найддхме трёскъи и гьи
запуштахме из реката/
ТРЕСКЛЛ нсв. Удрям, друсам.
3 ед. н мн. Трещи (се) , гърми
/грмй, треска/ и онд литнало на небдто,
код другъите змёйове, и фанали да
грмат и да трёскаат/
ТРЕСКЛВИЦЛ, та , мн. трес-
К^ёйЦй, те Гръмотевица.
ТРЕСЛО, то ср. Орехови
пийопки.
ТРЕСНЕЛх св. Ударя, блъсна;
/тресна вратата/; 3 ед. и мн. Удари,
гръмне (за гръмотевици) /и трес-
нали (змёйовете) у една круша/ треснал
те гдспут!/
ТРЕСНЕЛ2 св. Тръсна, друсна
/нйе като а треснем црнйцата — сосйпе
се жар озддлека/
ТРЕСУЛьЛК, о м., мн. тресУ-
Яь^Цй, те Тресавище /тресйч,
батлак/
ТРЕТИНЛ, та it., ум. третййг-
Ка 1. Една трета част от нещо;
2. Помен за„умрял на третия ден
след смъртта му /а па тура, човёко
што е умрёл, на другата дзаран па са
уготвйли и носат на грдбиштата,
изндсат. трёкъио дён — третйна/
ТРЕТНЛР, о м. Тротоар.
ТРЕШЛьУГЛ, та Л., мн. треШ-
ЯьУгьй, те Парче дърво.
ТРИ, трйте и трйтё, трйт&
нум. /три камика воденйца/ коцальо
сплётен на три] наредйли општината
на трите села да е у крайница/ у вой-
ната трите годин држа, а момчёто ми
войник/ трита дёна] и трита, дёна бёх
заёта/ и трита вука/ и трите пйсма/
ТРИВОНь, ьо м., мн. трйёойьё,
те, ум. трйЕойьЧё Трион /тривднъ —
сос една дрвена дршка/ пдслъе го сос
тривднъо изрежем/ йа го крдим, лоз-
нйцата, сос тривоньчё]
ТРИГОИИШЕН, Шйа, ulrio, uJriri.
242
ТРИЕСЕ, трйесёте нум. Трий-
сет /триесе дёна да протакат/ три-
есёте кьйла/
ТРИИДНгКД, та Ж. Ястие от
сварени и добре смачкани чер-
вени чушки.
ТРИИДЧКД, та мн. трйЙ^Ч-
Кьй, те Парцал за бършене; кър-
па, която носят в пояса.
ТРИЕСЕТИ, а, о, й Трийсети.
ТРИКьДЧЕ, то ср., мн. ТРйКьа-
Чёта, та Дете или зкивотно на три
години /трикъачё, йуничка крава, три
годин кара/ детё трикъачё, три годин
кара/
ТРИАД нум. /трйма црвенобрёжа-
нье били ловджйи/ увапаа два трйма
човёка/ трйма войницй ис кашти!/ онй
дойдда по трйма/ утепах ейте трйма/
ТРИАИРИА нсв. Ям веднъ± на
три дена през постите /да не йадём
три дёна прес постйте/ цала недёльа
нйшто у устата да не турим/ от
чйстио понедёлник тримйрим/
ТРИНДИСЕТИ, а, о, й.
ТРИСТА нум. /триста ока/
ТРИЦИ, те мн., ум. трйЧйЦй
1. Трици /елй да му туриш трици,
елй леп/ башка е трйците, башка е
брашндто/; 2 . Стърготини /три трй-
чици, три прачици, тричка, прачка,
прескакулькьа ( скоропоговорка) /
ТРКДЛьДА нсв., взвр. трК&Яьай
се /тркальа го водата/ а бонёф като го
тркальаше водата, дн се уловй за еднд
дрво/ не тръкалъай се де, стали!/
ТРКДЛЕС, трКаНёста, о, й
Объл /тркалёсто шишё/
ТРКДЛьКьД , та м. н Ж., мн.
трК&ЯьКьй , те Дърдорко.
ТРКДА нсв. прен. Ед вам ±и-
вуркам, с мъка си изкарвам хляба
/здрле тр_ка/
ТРКДЧИНД ±. Усилия да се
презкивее някак си /тркачйна праи
да помйне, здрле трка/
ТРЛьАА нсв. 1. Трия; стривам
/сос листётата ли т'рлъаш очйте?/
трлъен бдп — да се куса сос вйлцца/;2.
Резка с трион /трльад дрвйёте/
ТРЛьОТИНД, та ±. Трици,
стърготини.
ТРИ, о м., мн. трйье, те Трън
/и едён трн зёмат, това што е глогд...
кобаците че се закачат на трно/ да ти
вршё трънъе на главата/ докарали
трнье една кола и запалъйли трньете/
ТРНгКД, та &., мн. трйгКьй,
те, раст. Трънка, Prunus spinosa
/и едён т'рн зёмат, това што е глогр...
елй па о трнгькьите трн/
ТРОБЛ, троб&та £., в±. ПРОБЛ
Утроба, вътрешности.
ТРОЕГЛДФ, троегЯ&Ва, о, й
Триглав /и това детё, што е говедар-
чёто, фанало змййа троеглава, утопало/
ТРОЕН, трдййа, о, й.
ТРОИЦА, тройЦ&та нум. /два
тройца сёцаа натам, два тройца но-
там/ имал тройца ейнове/ она йадё за
двамйна троица/ тройца бракъа/ трои-
ца офчара/ тройца войницй] троицата
сме/
ТРОИ, тройтё нум. Три; три
чифта /трои два кдрена/ у една кашта
трои, па от тайа йайнска ала — екейг
да ё/ нйе турчино бйиме — грцийа, ерби-
йа и нйе, троите] еднй трои коньё/
ТР0А03ИА нсв., в±. TAF&ObWL
Тормозя /папиё, паметромдзи/
ТРОНОЖЕН, тройбЖйа, о, й
Трикрак /тронджни столчёта/
ТРОПАМ нсв. /дт. троп, трдп,
малъка мдме, отвори ми!/ бёкьи виде
синд? тропа гдрека/
ТРОПКьИ, те мн. дт. Обувки.
ТРОПНЕА св. Тропна /бёйме си
легнали — тропна нёкой/
ТРОПОТ, о м.
ТРОПОТЕШ, тропотёйо м. Дре-
бни пари, конто дрънкат.
ТРОСКД, та ±., раст. Троскот,
Cynodon dactylon /трдска трава/
ТРОШИА нсв. Троша /лъёшниците
трдшиме/ и гъи однесёме у вода да къйс-
нат, докато фанад да пуштат качйш-
та, да им се трдши пуздёро — онд е
като сламкьи/ прети трдши/
ТРОШКД, тамн. трдШКьй,
те Троха, трохичка /ако си ручала
преди да ддйде гдето, по трдшка че
тураш у устата на сенййа, па да руча и
грето/
ТРПЕЖЛьИФ, трпеЖЯьйЕа, о, й
Търпелив, мълчалив /трпежльйф, сё
трав/
ТРПЕЗД, та jfc., мн. тгпёзй,
те Трапеза /месалъё като напостё-
лъат, трпёза напрайат голёма/ и тогай
тпргнат трпёза — сенйи, даскъи, па ли-
шено турат, ткано, шарено/ и туршййа
извадат, пипёр туршййа, и по ченйите
натураат по трпёзата/
ТРПЕШ, трпёЖо м. Търпезк
/трпёш му е макъата/
ТРПИА нсв. Търпя /сё нёшто че
шушнем, не трпй ми душа!/
ТРСИА нсв. Изкоренявам; по-
чиствам от трева /трсиме травата
243
— откопрваме травата, да е голо! да тр,-
си бурйан/ трсйх гувндто за вршйдба/
ТРТЕЛь, ьо м., мн. тгтеЯье,
те Търтей.
ТРУДЕН, трУдйа, о, й; ТРУИ-
НО адв. /мёне ми е трудно там да се-
дйм/ ТРУПНА ЖЕНА, в±. ТЕШКА ЖЕНА
Временна ±ена /на тайа къйтка, да
помирите, да пдйде трудна/
ТРУПИЛ (някого) нсв., взвр.
трУЗйМ се Затруднявам /че те
трудим/
ТРУПОВАК, О м., мн. Т)?УсЮ£>&-
Цй, те /сега па служи трудовая/
ТРУП ОЛьУБИФ, трУдоЯьУбйЕа,
о, й /макъа му трудольубйва, ногу
рабдти/
- ТРУПОФ, трУдоЕа, о, й /отка-
раа го на трудова/ трудовата копе-
рацийа/
ТРУЛьАСУЕ нсв. 3 ед., св. трУ-
Яь^Ше, аор. св. трУЯьас^., прч.
ТРУЯьасА.Я, а, о, й Изгнива (за
дърво) , трухлясва /трульасало дрво/
ЯЯЧПъЯФ, трУЯьаЕа, о, й Из-
гнил, изяден от бръмбари, чер-
вясал (за дърво) .
ТРУНьИТ, а, о, й/si. ТРУЛьДФ
Изгнил, прояден от бръмбари.
ТРУП, о м., мн. трУМе, те
/грамади трупйе/ нис корпи че слйзат
сос трупйете/ йа само еднаш иддх на
трупйете, искарувааме тамока значи
дёсет кола низ гората/
ТРУПДК, о м., мн. трУп^Цй,
те Угоен, дебел, набит /угдено
детё, бамбалъ, сметеньак/
ТРУПДЛ нсв. /па бдрна трупаат,
трупаат/
ТРУПЕНО ср. Белег на ухото
на овца (отрез на върха на
ухото).
ТРУПИНьА, та ±., мн. трУпй-
йьй, те, si. ТРУПДК Дебел, набит.
ТРУПИЦА, та i. 1. Bi. ТРУПЕ-
НО Отрез на върха на ухото на
овца; 2. Овца с такъв белег.
ТРУПКА, та i., мн. трУпКьй,
те Вид рало (обръщателно рало)
/плуго е на кдлишта. трупката е по
малка и се закачува на оиште, дрвено,
она обрашта земньата, трупа/
ТРУПЛьУК, о м., мн. ЧНеУпАъУ-
Цй, те Непохватен, тромав човек.
ТРУПЧАЛЪК, .о , м.... Дънери от
отсечени дърва; работа на
трупчия.	,
ТРУПЧИИД, та i., мн. трУпЧйй,
те Дървар, който обработва трупи
на дървета.
ТРУСЕНО ср. Навехнато.
ТРУТ, трУтт& i. Труд /това е
най голёмата трут/ голема трут на-
правила дека го завршй]
ТРУФАНПА нензм. (тур. turfandaj
1. Незрял плод; 2. Първи узрели
пл о до в е /тру фонда черёши/
ТРУШИНА, та i., мн. трУШйй,
те,si. ТУРШИИЛ Туршия /да зацрвне
пипёро, па за трушийа. като ддйде рёт
за трушийа, обёреме го, ёдрио, и тогай
саане. две три нёделъи, и го пдсле
ела гаме у качётата/
ТРЧЕШКОЛ адв.
ТРЧИЛ нсв., аор. ТРЧ&. (X) , прч.
трЧ&Я , а, о , й Търча /чека ме бе,
каде трчйш тдку?/ и дн земал сът и
трчй, оди, трчй, дди, та го стигнал до
селд йаиново/ за лёбец сёкой трчй/ лъё-
лъе лъёнче, а да трчйме по бръже, дти
мама си йде! и нйе трчаме, тръчаме,
стигнаме до чушёфци/ до лани цмах
мерак — праех, трчех/ а онийа двамата
са гъи погнали да гьи бийат и са трчали
по нйхь/ и — рёкоа жените — трчи, тй
си най стара, на ти матерата и сакай,
нёка ейпат!/
ТРЧКАЛ нсв. ум. Тичкам.
ТУБ РАЛКО, о ср. Вид басма.
ТУВА, ТУУА адв. прон. Тук
/тууа каде нас/ да си го вёжеш тува/
ТУВАШЕН, тУЕаШйа, о, й Ту-
кашен /свекрвата она е тувашна/ че
научит и тувашното/
ТУИ, Йо м., раст. Trifilla-
ria imperialis /това што сё бёре-
ше за ейпаница/
ТУКА, ТУК адв. прон. /йа CU
тука пййте!/ друк пат че ддем тук/
ТУКУ и ТУКУ адв., si. ТОКУ
Изведнъ± /туку нёшто како, видё, штд
видё, там на масата издзванё» туку
влезнаа двамата/
ТУКУ ТУКУ М±Д. Вик за при-
мамване на кокошки /туку туку, ба-
бини пилъёта, по пат одйли, у кат
ноейли/
ТУЯьЕКьД, та i., мн. тУЯье-
Кьй, те Метална украса за Сен-
ека Чсоса, обикн. от туч; закачва
се на НопАтата /тулъёкъи — озгдр на
лопатата като цигарлъци по кьушён-
цата, закача се за коейците/
ТУЛРУК, ом., мн. тУМрУЦй, те
Затворен човек, темерутин /муш-
мурдк, тумрук, нече да рабдти, саде
трае/
ТУНьД ад. i. ТУНьА БЕИА /пази
гдепут от туньа'беда/ кога нёкой нё-
што наондде — навеейа ми туньа беда/
244
ТУПАВИЦА, та *., мн. тУп^Ей-
Цй, те Тепавица, валявица.
ТУПДВИЧАР, о м., мн. тУпаёй-
ЧаРйё, те Тепавичар, валявичар.
ТУПАЛКА, та ±., мн. тУп^ЯКьй,
те Голям хлопатар /тупалка — чет-
вртйта клапашка, за стдката кога е у
балкано/
ТУПАЯ нсв. Тепам /(балото) го
дадёме на тупавичар да го тупа, да
стане по дебёло, да му се не познава
четвдрката, като си го ткала сос чёт-
ри нйштелькьи/ а лйтеното — соз две
нйштелькьи — не сё тупа! щупано бало)
ТУПАН, о м., мн. тУпайьё, те
/две кожи на луп, бийат с тапанаркьи/
ТУПАНПЖИИА, там., мн. тУпай-
длйй, те.
ТУПУДЕС, тУпУЯёста, о, й
Топчест /талтъро е плосничаф, не ё
тупулёс/
ТУПУЛЕСЕН, тУпУЯёсйа, о, й,
вА. ТУПУЛЕС Топчест.
ТУПУРПИИА, та А. /турчино
като дигна тупурдййа/
ТУ РАЯ нсв., св. тУрйМ, взвр.
тУраМ се Турям /тате трёбе да им
не тура вёчер, дзаран им дн тура де/
онй нёчад да го турат на работа/ она
па нёшто турй да вапцуе/баба тёна да
йа водим у сдфийа заби да и туриме/ и
детёто сварйло каша и турйло у тиганъ
да истине/ турено границата на
бараково/
ТУРГУНьЕ мн. Сини сливи
/тургуньё — мддри слйви/
ТУРКьИНА, та ±., мн. тУрКьй-
йй, те Туркиня.
ТУРЛИИ мн. Ткэрлии: видове,
начини /сйте држави са на турлйи/
паламарйё, гвоздей — на ногу турлйи гьи
вйкат/
ТУРЯЕ, то ср., мн. тУрМйШта,
та Затвор /соборй се дзидд. глей каквд
турме!/ кога е билд турмиштата!/
ТУРЯЕЧКьИ, Ка, Ко, Кьй За-
творнишки /турмечкьи колан, низан —
правени са у турмето/
ТУРНЕЯ св. Турка /турна камик
голём/
ТУРСКьИ, Ка, Ко , Кьй /тур-
скьите кашти останали, турците избе-
гали/; ср. /турско билд, турците са си
ошлй, бегали/ о джумайа наддлека
турско, а тууа бугарско/
ТУРЧИН, о м., мн. тУрЦй, те
а па не сме видёли лдшо и от турците/
ТУРШИИА, та &., мн. тУрШйй,
те /гостйа ни бдп и туршййа/ расол
надрдбат и туршййа извадат, nungp
туршййа/
ТНРШИИСКьИ, Ка, Ко, Кьй Тур-
шиен /туршййска вдда/
ТУТАЯ СЕ нсв. Мотая се,
туткам се.
ТУ ТА РАКАИИА ' ед., мн. тУ та-
раКЯйй Скандалд&ия, сприхав чо-
век /тутараклййа, начасльиф човёк/
скандалджййа, инат/
ТУТУНь, ьо м., мн. тУтУйьё,
те TIotIoh /пиё му се тутунь/ за кдй
тутунь дн одговарйа?/
ТУТУНьАРКА, та мн. тУтУ-
НьА.рКьй, те Стъбло на т1отк)нево
растение /ойддме на нъйвата, кдй с
мотйкьи, кдй сос коси, и тутунъаркъите
окосйиме ддземи/
ТУТУНИШТЕ, то ср., мн. тУтУ-
ййп!та, та Ткэткэнище /...кдпаме лётно
врёме на тутунйштето/
ТУУДА, та , мн. тУуЯй , те
Тухла /че си зёмем една туула, глава-
та че ти стрдшим!/ дн товареше тули,
и откара надома тулите/
ТУУЛАР, ом., мн. тУУЯаРйё,
те Тухлар.
ТУУЛЕН, а, о, й Тухлен.
ТУУДИШТЕ, то ср., мн. тУуЯй-
п!та, та Плетен кошер. ......
ТУФЛЕК, о м., мн/ тУфДёЦй,
те Дкэшек /вдстёсен ти е туфлъёко/
ТУЧ, о м.
ТУЧЕН, а, о, й /от калай и
бакър алалем, тучени/
ТЪКА ТЪКД м±д. Вик за при-
мамване на кокотки.
ТЪКА нсв/ 3 ед.,, обнкн. 3 л.
Примамва, събира пиленца, като
издава особен звук /кокдшкъите
тъкат пйленцата/
ТЪРБА, та А. 1. Тръба,- 2. Топ
плат /една търба бало/
ТЪРЛЪК, о м., мн. търЯ^Цй,
те Терлик /търлъци — од бало, алени,
соз гайтаньё]
Ч
У прдл. 1. /давайте, чёрпуйте
тууа у кафенъёто!/ фана се войник, ойдё
у грат смдльан/ йа сам ишла у сдфийа/
сакат йа двама ергьёнье, она седй у
седёнькьата с еден/; 2. /надзат вёче, у
башт@_ ми — нёма!/ ёла д йдем у бай
ристдте!/ йа пойддх у вас, бабо!/ онд че
лежй у кьирд карцмоф/ тогай са окноли
у тййа дра и онй излезнали/ бёа у кру-
мёте парйте/; 3. /земал у една бара
та се омйл и си заминал/ качйх се у
една слива да бёрем сливи/ мёне ме
245
тате зема у раце/ пристыла царевици у
огьйно! и ci го тражйли — дн одйл у
земньдта/ йа се сопрёх у реката при
еден рас/;4. /у диплъеньето доожда! ёй
го чйчка ти гошете утеп&ли у войната!
на трёкьио дён у недельата воскреснал/;
5 . 1така сам била брза и у работа, и у
песни! сумите земах от светд у заем/ у
сон че го искарам, ама свршено!/ йа сам
му у очи казув ал/ нйшкьите у што гъи
спрёгате вйе?/ сё на рёдове у куп са
били! удрйиме рамо у рамо на работа!
НУ м±д. Израз на недов ол-
ство 1уъ ала ниедна!/ уу, каква е
бикульа!/ уу, каквд претака!/
НАЛ нсв. Дъхам.
УАЛИЛ св. Впрегна, сло±а аИ
/уамиме два коньа/ да не си ме уамйл,
упрегнал на работа?!
" НБАВЕЦ, ом., мн. УбафЦй,' те
Хубавец.
НБАВИНьА, та &., мн. УбаЕй-
йьй, те Хубост, хубавина fmop сын
не ё тдку висдк, а днай убаф, убавиньаЦ
УБАВИЛА, та А., мн. УбаЕйЦй,
те Хубавица.
НБАЖДАЛ нсв., св. УбоЗёМ, аор.
св. УбдЗо (X) , прн. УбдЯ, а, о, й
Убо±дам; заколвам /а мдо сйн димй-
тар убдде се на едён трн габер/
УБАФ, УбаЕа, о, й Хубав
/момчёто аресало мома убава/ премёнъи-
ме го убави дрёи/ да е убово детёто!;
адв. /убоу си, сине, свикнала!; ср. /про-
клинъа го да не виды убоу!
НБДШТИЛ СЕ св. Бэра се,
в г ле дам се 1штосйсеубъштйла?1
НБЕИИЛ св. Набедя /& аланг-
кули, толку ли не умейа да го напра-
вит? сакаж да убедит нёкого/
НБЕРБЕРИЛ св. Подбера с ду-
ми, започна да хокам !што ей ме
уберберйлаЦ
УБИЕЛ св., аор. Убй (X) , прч.
УбйЯ, а, о, й 1. Убия !комшййа-
та го убй, заштд е станал свидётел/
каде е убйено момчёто! казаа соз деми-
рёфскьи са убйени, у еден дён!; 2. На-
търтя /че се убйеш, че паднеш!/ и йа
сам падналъа ддлъе и сам си убила
гръбо] убиен сам мангко, имам напои!
НБИЕЦ, Ом., мн. УбйИЦй, те
/на убйецо братанче останало сирак/
НБИЖИДЛ нсв., св. УбёЗйМ Убе-
зкдавам /да го убйждам, да го убедит
да повёруе/ *
' УБОС, Убост& Хубост .
НБОФ, м.; ?£)О£О ср., в*. УБАФ
/онд и студёно; и тёвно. зёр билд убово?!
НБРЖЕ адв. Навреме, без за-
къснение, бързо /убрже като ё —
веднага оздравёе!
НВАЖАВАЛ нсв. /и затова стрра
жена, баба, трёбе да се уважава/ драта
ни уважавайа/ ногу ме уважаваашеа/
НВАПЕЛ св., аор. У£ап& (X) ,
прч. УЕап&Я, а, о, й Ухапя /и ни
насакайа децата да ни увапат цётата
нас! нашто чёте да увапе на ждро
башта му/ увапаа два трйма човёка/
НВАПИРУЕЛ СЕ нсв., св. УЕа-
пйрйМ Ставам вампир /кьйткьи си ;
понёла — да забикдльиш, през него да не |
тураш нйшто, дти че се увапйри/ и	;
ошла у општината и казала дека мажд	[
и се увапирйл/	j
НВЕЭНЕЛ ^нсв., св. УЕеЖеМ, аор.
св. УЕезЗ. (X) , прч. УЕез&Я, а, о,	j
й Завързвам, свързвам.	j
НВЛИЧАЛ нсв., св. УЕЯеЧёМ,
аор. св. У&Ае£о (X) , прч. УЕЯёКаЯ,
УЕЯёКЯа, о, й, взвр. УЕЯйЧаМ се.
УВЕЛИЧАВАЛ нсв., св. УЕеЯй-
ЧйМ.
УВЕРУЕЛ СЕ нсв., св. УЕёРЙМ
се Уверявам се /па прашам войницй
и не мдга да се уверим/
УВИВАЛ нсв., св. УЕйеМ, аор.
св. УЕй (X) , прч. УЕйЯ, а, о, й /йа j
ддма че го уеийа де!/ и онд си се увйва и
си цафтй]
НВИРАМ1 нсв., св. УЕреМ, аор.
св. У£рё (X) , прч. УЕРёЯ, а, о, й,
взвр. УЕйраМ се Завирам, пъхвам.
НВИРАЛз нсв., св. УЕрйМ, аор.
св. У£рё (X) , прч. УЙРёЯ, а, о, й,
взвр. УЕйраМ се Сварявам.
УВИРЛьИФ, УЕЙРЯьйЕа, о, й	[
Който навсякъде се завира.
НВОПИЛ нсв., св. УЕедёМ, аор.	i
св. УЕёЗо (X) , прч. УЕёЯ, а, о, й i
Вкарвам; въвезкдам !натураме снд-
пйе, уведёме коньёте и гьи вржеме сос
важёто на стдджеро) искал да уведё у
бугарийа една националнос/
НВОЛНИЛ св. Уволня /а кога да
се увдлним вёчем, ме фана една испанска
бдлес/ и дн... предлога на дамйана да да-
дё лдши свёденийа да увдлни чишйркоф!
УВРАТ, о м._, мн. Убратйе, те
Обрыцане на плуга в обратна по-
сока при бране и място на обръ-
щането (там плугът не мо±е да
оре, да се обрашта, да обръща зе-
мята); мярка за земя jyepam, кадё
не мдж да се обрашта плуго ели ралото/
246
УВРЛТЕН, УЕратйа, о, й Удо-
бен, подходящ !убово предё и бърже, и
убави нйшкьи пушта, увратни за основа!
УВРЗУЕЯ нсв., св. УЕРЖей, аор.
УЕрзА (X) , прч. УЕрзАЯ, а, о, й.
УВРТИЯ св., аор. УЕРТО (X) ,
прч. УйРтаЯ, УйРтЯа, о, й Усукам,
спрегна /увртиме жът памук и ален)
УГДЖПДЯ нсв., св. Угддйй От-
гатвам,- улучвам )акоугоди — он че еЦ
УГДЭИЯ св. Утъпча /и като го
угазат убово конъёте... и го обрштаме!
УГДР, УгартА А.
УГДРИЯ нсв. Угаря /угаренье/
УГДРЦИ, те мн. Остатъци от
нещо горяло.
УГДЕПЕН, УгЯедйа, о, й Кра-
сив , приятен наглед {сработи
така да е угледно!)
УГНьИТДЯ нсв.,, св. УгйьетёМ,
аор. св. Угйьёто (X) прч. УгйьёЯ,
а, о, й Потискам !угньётените дрвйё-
та умират!
УГОРИЯ св., аор. Угорё (X) ,
прч. УгорёЯ, а, о, й Сгорещя,
загрея; сгорещя се , загрея се
!угдри пддницата и йа сиене од огьйно/
фурньата а гдриме соз дрва и като
угори, изметёме йа сос пдмито! угдри-
ме пддницата и вршнико угдриме! кога
е по студёна фурньата — едён час седй
лёбо, кога не е угорела фурньата ногу)
УГОТВИЯ св. Сготвя /станувам
рано, и ручдко угдтвим; и погача сам
омесйла/ нёма кдй да ми угдтви/
УГРДГОРУЕЯ СЕ нсв., св. Угра-
здрйй се Вцепенявам се, смръз-
вам се от страх !уграгорйл се —
уплатил се/ угргдруе се — не смёе да
продума/
УПДВУЕЯ нсв., св. УдАЕйй 1.
Удавям; , потопявам 2. Душа /вукд
удави офцата/; взвр. УПДВУЕЯ СЕ
Удавям се; потъвам, затъвам )ако
напупи главата — че се удави у бунаро)
и татйана се удави, и идёме та се
суши] врнёте се, къйтени сватове,
врнёте се, не удавуйте се! (песен)!
УПДРИЯ св. 1. Ударя; улуча
Ida те не удари по глава! да удариме по
една така рака/ па сос едно д'рво като
удари, та стана рана/ па тй не ей ме
ударйла, йа не усёштам/ удари, мёне ме
не больиЦ; 2. прен. Тръгна; започна
да правя нещо !ударйиме го на пре-
вар! па не мдга да йадем, па ударим на
вода!
УйВИВДЯ нсв., св. УдЕйей, аор.
св. УдЕй(Х), прч. УдЕйЯ, а, о, й
Надвивам /днь е йак, он че удвйе/
УПЕВДЯ нсв., св. УдёйеМ Вдя-
вам /и се ткае бало, ама се удёва от-
прёш нйштелькъата, отпрёш надзат,
пдсле одзат напрёт! скьине се конёцо, не
мдга да си го удёнем! като си ткае, онд
на шаркьи доджда, тййа тёс нйшкъи,
што са удёвани!
УПЕЛБЕРИЯ СЕ св. Умълча се,
застана мълчаливо и неподвижно
!уделберйла се, нй дума, нй жуга/
УПЕФКД, та А., мн. УдёфКьй,
те Вид тъкан, тъче се’ по модел
!удёфка — по прение се ткае/ удёфкьите
са сега, по рано тадёва не ё имало!
УПЖДСИИД, та А., мн. Уджа-
сйй, те УЖасия /лелё cape, каквй снй-
мкьи направйх! това бёше уджаеййа!!
УИзИРДЯ СЕ нсв:, св. УдзРей
се, аор. св. Удзрё (X) се, прч.
УдзРёЯ се, а, о, й Взирам се jmaa
ка сёудзрёла (у мёне)!!
УИзРЕВДЯ нсв., св. Удзрёей,
аор. св. УдзРейА (X) , прч. Удзре-
ЯА.Я, а, о, й Узрявам !удзрейали
дрвйёта/
УПИВИЯ св. Учудя се.
УПОБРИЯ св. Одобря /и начал-
ник, и милицийа, ейчкъите го удобрйли/
УйОСТОВЕРЕНИЕ, то ср.
НПРДЯ нсв., св. УдРЙЯ Удрям
!удрйиме рамо у рамо на работа) немдй
даудришкакьёто!!
УПУРИИСУЕЯ нсв., св. УдУрдй-
iiIeM, аор. св. УдУрдйсА. (X) , прч.
УдУрдйсАЯ, а, о, й Нагласявам.
‘УПУШИЯ св. 1. Удавя /у капка
вдда че ме удушите!; 2 . Удуша.
УЕНТРИЯ СЕ св. Застана непо-
движно, без да правя нещо; вка-
меня се ]като ошлд у еднй дра, ейте
рабдтат, а онд се уентрйло, нече да
пофане да рабдти, саде остдйува!
УЕСЕН адв. На следната есен.
УЖПИВУЕЯ нсв., св. УЖдйЕйй,
взвр. УЖдйЕУеМ се Стряскам, шаш-
вам /това детё като уждивй се —
стресна се, уплати се, стана като диво/
а бе уждивйл бе, така гоуплашйл!!
УЖИЖУЕЯ нсв., в±. ОЖИЖУЕЯ
Изгарям, опарвам,
УЗПД, УздАта А., мн. Уздй,
Уздйте /уздите на коньёте/
‘ УЗВДЯ СЕ нсв. Надявам се,
очаквам /не сё уздах/; НЕУЗИДН Не-
очакван.
УЗЕЯИ адв. В земята !уземи ис-
кдпано! зрно не смё нйе фрльйли уземи)
УЗИЯИ адв. Зиме.
УЭОРИ’адв. В зори.
УЭОРИЯ св. Насиля, принудя.
247
УИЛьУЕЛ СЕ нсв., св. УйЯьйМ
се Умърлушвам се, посървам /...ла
пиёнъе, па йаденъе... а сега уйлъен светд!/
уилъй. се млат стойан, уильй се, угрижй
се (песен)/
УИЛВИЛ св. ПокаЖа, открия;
взвр. Признал си; открия се, вес-
тя се /дн се уплатил и се уйавйл
човеко/
УИЛЖИЛЛ нсв., св. УйадёМ, аор.
св. Уй&до (X) , прч. Уй&Я, а, о, й
Надвивам; използувам, експлоа-
тирам /таа уйажда и на кутрето/ вйе
че ни уйадёте, заштд машйните ви из-
йадоа/ отвориа война, уйадоа на турчи-
но, погнаа го озгдрека/ кадё се не рабдти
местдто — уйали го коренъаци бреште-
ници/; взвр. УИЛЖПЛЛ СЕ Самозабра-
вям се от пресита, от власт /пар-
тийата се е уйала, прави каквд си сака/
УНЛЛИЛ св., вЖ. УЛЛИЛ Впрег-
на; върЖа за стоЖер /уйамил като
конь да ерше на стдджеро /
УИИИСУЕЛ СЕ нсв., св. УЙдйШеМ
се Разбирам се, приличам * си с
някого /дн ми е братийа, уйдисуемесе/
УИИУРИИСУЕЛ нсв., св. УйдУР-
ЭйШеМ, аор. св. УйдУРдйсЗ. (X) , прч.
УйдУрдйс^Я, а, о, й Нагласявам
/не знае кдку да уидурдйше одвднгка/
УИНЛ, Уйй^йа, та Ж., мн. УЙ-
йй.й, те, зв. Уййо! Буйна /бутай,
уйно!/
" УКьЛ и УКьЛ, та м., мн.
УХьофЦй, те и УКьй, те , зв. УКьо,
вин. УКьа Вуйчо, брат на майката
/убава ли е на укъа ти свинъата?/ на
макъа ми брат и на мёне укъа/
УКЛВЕЦ, о м., мн. УКафЦй, те
Малко насекомо, подобно на ко-
мар /укафци — од нйхъ фуфурйе се
дйгнат/
УКЛРУЕЛ нсв., св. УКАраМ
Вкарвам /и у карали у зевнйко азиата/
конь са укарали, на кдньо дисадзи, у
дисадзите пари, азна!/
У КЛШТИ Стая с огнище /за-
твори у кашти да не улазаа кокдшкьи/
УКьИН, а, ot й Вуйчов /укъи-
но му детё/
УКьИСНУЕ СЕ нсв. 3 ед., св.
УКьйсйе се Вкисва се.
УКОРЛВИ СЕ св. 3 ед. Втвърди
се, стане .кораво /земйата се уко-
равйла/
ЧКОСТЧЬМ СЕ нсв. ,. св. уКбстйМ
се Втвърдявам се;. превръщам се
в Айво същество /па вапйро бйл си
жёнъет, имал си млада невеста, а па се
укостйл, човёк станал/
УКРЛИНЕЛ св. Открадна /нёма,
чёдо, да украднете/ црвенобрёжанец ако
не украдне нёшто — умйра!/ дн се слага
да украдне/
УКРЛСУЕЛ нсв., св. УКРЙ1СЙМ
Украсявам.
УКРИВЛЛ нсв., св. УКРЙеМ, аор.
св. УКрй (X) , прч. УКрйЯ, а, о, й
/да се у крив от турците, да го не
фанат/
УКУТИСУЕЛ-нсв., св. УКУтйШеМ,
аор. св. УКУтйсй. (X) , прч. УКУтй-
сАй, а, о, й Доправям, доподре-
Ждам /три мёсеци командировка бидё,
не можё да укутише одайте/ не сё
облёкал като светд, не рабдти да си
укутише/
УЛь, ьо м., мн. УЯьоЕе, те
Гребен на петел.
УЛЛ ±. Хула; УЛЛ И ГЛБЛ ЧЕ
ТЕ НЛПРЛИ Ще те унищоЖи.
УЛЛВИЛЛ нсв., св. УЛбЕйМ,
взвр. УгАЕйаМ се /улови те за гуша-
та, стйска, описка.../ не можёа да го
улдват/ нйе го питахме дали уловй рй-
би/
УЛЛЗИЛ нсв., в±. ВЛЛЗИЛ Вли-
зам /затвори у кашти да не улазаа
кокдшкьи/
УЛЛФ 9 УЯаЕа, о, й Глупав
/улав бйл та се обесйл/ йма една у градд
улава — учила се ндгу и си побркала
акъло/ улава дуньа, не знае, што се
йадё/ глей, улави: нёчад да йдат, дкат
от пато, распарат се/
УЛЛФШТИНЛ, та ±. Глупост.
УЛЕЗНЕЛ св. Вляза /като заспи,
йа тогай улёзнем да си лёгнем/
УЛЕТО адв. През лятото.
УЛьИЛ нсв. Хуля, клеветя /она
ме ульи/ немдйте така, не ульёте бдга!/
УЛИЦЛ, та , мн. УЯйЦй, те
/нёма те нападиме на улицата/
УЛОВНИЦЛ, та А., мн. УЯбЕйй-
Цй, те, вА. УЛОЛОК Отломък, къс;
парче от погача, което се дава
на попа.
УЛОК, УЯбао м. Болен на лег-
ло, неподвижен /станал е улок, не
става/ улок лежй/ улдк е, тёшко бдлен,
оградисал не ё, дти се не трёсе/
УЛОЛОК, о м., мн. УЯбМЦй, те
Отломък, къс.
УЛ, УМб и УМтй. м. и jfc., мн.
УМоЕё, те /йа си обрках умта]
УЛЛ, та ±. Хума /тека да се
омйе сос ума — ндгу и распё косата/ же-
ната не се мйла со сапун — сё сос ума!/
УЛЛНИЦЛ, та ±. Хуместа земя
/уманйца зёмйа/
248
УЛЕЕЛ нсв., аор. УЛеНй. (X) ,
прч. УЛей&Я, а, о, й Умея /£ алёнг-
кули, толку, ли не умейа да го на-
правит?/
УЛЕН, УЛйа, о, й.
УЛЕНИЦА, та ±., вЛ. УЛАНИЦА,
УЛНИЦД Хума, хуместа земя.
УЛИВАЛ нсв., св. Уййей /наре-
дйл да посйпе момёто, да се умйе/
УЛИРАЛ нсв., св. УМРеМ, аор.
св. УЯгё (X) , прч. УЯрёЯ, а, о, А
/че умрем од болёшкьи/ црвенобрёжанец
ако не украдне нёшто — умир а!/ кога
умрат вашите, какд, гьи кдпайа?/ умйраа
тййа што се не раньат/ умрёа ми маш-
кьите деца/ найддх го там, онд като
умрёло, вдрвйло се/ умрёлио го пазиме
цала нош да го не прескдкне мачка,
кокдшка, човёк/
УЛИРАЧКА, та /она бёше се
уплатила, бёше дошла до умирачка/ он
вёче за нёго лошо нёма да йма, нй
умирачка, нй страданье/
УЛИРИЛ св., взвр. УМйрйМ се
Успокоя /чиё е това детё? дти не го
умйрите?/ че се умири земйата/
УЛИТАЛ нсв., св. УЯетёМ, аор.
св. УМёто (X) , прч. УЯёЯ, а, о, й
Смитам /жйтото го скупчиме на куп,
убово го уметёме сос мётли/
УЛНИК, О м., мн. УЯЙЙЦЙ н
УМййЦй, те Зъб мъдрец /умницйза-
би, што нйчат после/ забольа ме умнико/
УЛНИЦА, та Л., в±. УЛАНИЦА
Хума /умница зёмйа, бела/
УЛОВИТ, а, о, й Хумест /умо-
вйта зёмйа/
< УЛОКРИЛ СЕ св. Намокря се
/онд (детёто)». си играло, па се умок-
рйло у една бара/
ЧМУРП, та А.
УЛОРЕН, УМдРйа, о, й 1. Умо-
рён /умдрно добйче одзёвне/ свекорд че е
уморен/; 2. Който причинява бо-
леет, смърт / ожеднёла си, уморна, и
си се напйла вода... уморна вдда. и от
това умйра/ коё уморна вдда се напиё, и
таа вдда се сосйрува, и фане да го больй,
дала г го вйкаме//
УЛОРИЛ св., взвр. УЯдрйМ се
Изморя /што пооратим — уморим се/
йа саках врла* ракъййа, дти се бёйме
ногу уморйли/
УЛОТУЕЛ нсв./ св. УЯдтаМ Омо-
тавам /като собёре кумд парйте и гьи
умдта у вуна и го дадё на макьа му/
УЛРЕШ, УМРёЖо н УйРёШо м.
Умирачка, смърт /да ме не фрльаа
така, мйло, за умрёж го чувам/нйе сме
вёче за умрёт/ че ме отрвё од умрёшо/
УЛРИЦА, та ж. Умирачка /за
умрицата не мё е страх/
УЛРЛьАЛ св. Изцапам /умрльах/
умрльал сам лйсто/
УЛРФВИЛ СЕ св. взвр. Стана
като мъртъв /онд че се умртвй]
УНаГАРЕЦ, о м., мн. Уйаа&р-
Цй, те.
УНЕЛЕЕЛ св., в±. ОПЬМЕ&Я Оне-
мея /мучи, дёте, нёмоунемёло/
УНЕТРЕ адв. Вътре /стана ти
зима, айде унётре/ откарали сандъко до-
ма и го распечатал баштата, и штёр-
ката, само погледнали што в унётре/
УНИШФОЖАВАЛ нсв., св. Уйй-
ШтдЖйМ /нашио грат цёлио е
уништожён/
УНОСИЛ нсв.,' св. УйесёМ, аор.
св. Уйёсо (X) , прч. УйёЯ, а, о, й
Внасям /и ме унёли у кашти/ унёли
това, што сё вйка аванс/
УО, Удто ср., мн. УШй, УШйте,
ум. Уп1ё 1. Ухо /ндй че отсечём ушё-
то на старата/ сонйкакво ми стане у
ушйте/ 2. мн. Хриле на риба; 3.
Наподобяваща ухо част на уред
(на хомот, секира, рало).
УОЧЛьИФ н УОЧЛьИФ, УдЧЯьйЕа,
о, й Който казва истината на-
право, в очите на човека.
УПАВНЕЛ св. Пропадна долу,
хлътна.
УПИЕЛ св., аор. Упй (X) , прч.
УпйЯ, а, о, й, взвр. УпйёМ се
Опия /стйга тдко, че се упиёшЦ
УПЛЛШИЛ св., взвр. УпЯ^ШйМ се
/мажйёте се уплашйа, земаа чулове,
цргьи и покрйа свиньата/ нарддо бйл
уплашен/
УПОИАВАЛ нсв., св. УпдйМ.
УПОИКЛ, та к., мн. УпдИКьй,
те /мртва упдйка/
УПОТРЕБЛьЛВДЛ нсв., св. Упо-
трёбйМ /сите, и младйте, употребльа-
ваа старйте думи/ ако са употребёни за
целта, парйте са простсни/
УПРЛВИТЕЛ, о, м., мн. УПРЙ1-
ЕйтеЯье, те.
УПРАВИТЕЛЕЙ, УпраЕйтеЯйа,
о, й /управителей совёт/
УПРЛВЛьЛВАЛ нсв. /най ндгу са
управльавали- црвёнио брёк тарканите/
УПРЛВНИК, о м., мн. УПРЙ.ЕЙЙ-
Цй, те /и казали рабдтниците на
управниците, че не мож да се кдпа/
УПРЕГЛЛ нсв. Впрягам.
УПРЕГНЕЛ св. Впрегна.
УПРЖИЛ св. Изпър±а /че почёка
ли да го упржа?/ лук, дробен, у пр жен у
тавата со зейтин елй с мае/
249
УПРОЛЕТ адв. На пролет.
УПУШТДЛ нсв., св. УпУикгйМ,
аор. св. УпУШтй (X) , прч. УпУШтйЯ,
а, о. й Отпускам, пускам /че пло,-
тат даноко и за тебе, и за мене, че ни
упуштат!
УРДЗИ ЛИ СЕ св. 3 ед. Стане
ми неприятно, омръзне ми !урази
му се — омрзне му/
УРАЛЕ адв. На ръце !ураце ме
пренёсоа пре светд/
УРПА, та ±. Извара /матени-
цата а провариме да стане урда/
УРПЕНИК, о м., мн. УрдеййЦй,
те Цедилка за прецезкдане на из-
вара /и че го тури у урденик — цадйлъ-
кьа, од бело платно сошиено/ закачуем
урденик, таково, от платно, тангко/
истечё цвикд из урденико/
УРЕЖПАЛх нсв., св. УрёдйМ,
аор. св. Урёдо (X) и Уредй (X) , прч.
УредйЯ, а, о, й, взвр. УрёЖдаМ се
Повре±дам /уредйх си ногата! што сё
урёдохЦ
У РЕНШ ДЛ2 нсв., св. УрёдйМ,
аор. св. Уредй (X) , прч. УредйЯ, а,
о, й, взвр. УрёЖдаМ се Уре±дам
)зависи па кдй каквд си е уродил)
УРЕЗАЛО, то ср., мн. УрёзаЯа
Изрезка; част от основата на
плата, конто остава незатъкана.
УРИВДЛ нсв., св. УРИНЕЛ, взвр.
УрйЕаМ се Събирам с лопата на
куп, като махам боклука, изчист-
вам /жйтото се урйва — като вршёш,
собйраж го на куп/; 2. Потискам
някого; събарям /урина ли йа) ури-
нали се од йаденъе!
УРИГДЛ нсв. Уригвам.
УРИГНЕЛ св. Уригна.
УРИЧДЛ нсв., св. УреЧёМ, аор.
св. УрёКо (X) , прч. УрёКаЯ, УреК-
ЯА, д, й Орйсвам, определим съд-
бата на някого !урйчнъаци — ури-
чали машко детё! каквд го уреклй, така
че стане! уреклй: там и там че ддиш,
че онддиш/ сйчко урёчено/
УРИЧНьДК, о, мн. УрйЧйьайй,
те Митическо същество, което
определи бъдещето на дете Jypu-
чнъаци са билй като гъач&па, йма гъи у
црква/ урйчнъако гъи уричал и три бен-
чёта им турал на носд/ облечёме го
(детёто) трёкъата вёчер у кошулъа, та
го урйчнъаците урйчаа/ ошлй на другьио
огьйн, там урйчнъаци билд, уричали
урйчнъаците: одонат бёл дунаф че ута-
кми мома, че настапи змийа и че умре!
- УРОК, о м., мн. УрдЦй, те /не
знаех од учйтело да пдмнех, ама зубрех
урдко/
УРОФ м., раст. Фий, vicia
sativa.
УРУБУЕЛ нсв., св. УрУбйМ Об-
рулвам, обирам плодове !откръ-
шихме две стеблъёта и гьиурубихме/ дд-
на набра слйви и гъи урубй и само си
РХ.ча/
УРУТКД, та А., мн. УрУтКьй,
те Сечиво, оръдие, уред;.. съста-
вна част, детайл на нещо /урутка
— разбора, нйштелъкъите, сйчко! урут-
къи на колата!
....... УСАБИЛ св., взвр. Ус&БйМ се
Изхабя /усадил се нджо/
УСВЕТД, адв. Рано, на раз-
съмване.	,. .
УСВЕТЛьДЕЛ СЕ нсв. Стана по- -
светъл (на±е±а се) !усветлъа се
кофтдро, зацрвй се/ .
УСЕКНЕЛ св. Изсекна /вйе носд
си усёкнете/
УСЕШТДЛ нсв., св. УсётйМ / по
еднд врёме усетйх, че сам заспал! лег~
нал и умрёл. сабаале усетйли, че умрёл/
а навйаците са се вртёли около егрёко,
усештали са дека се офцйте йагнат!
УСЛЕПЕЕЛ св., ,вА. . ОСЛЕПЕЕЛ
Ослепея.
УСЛУГУЕЛ нсв., св. УсЯУЖйМ
Услу±вам.
. УСЛИВДЛ СЕ нсв., св. УСЛИИНЕЛ
СЕ Усмихвам се.
УСЛИФКД, тал., мн.,УсМйфКьй,
те.	......
УСОЕ , то ср., вА. ОСОЕ.
УСОИДК, о м., мн. ,: УсоЙ^Цй,
те Усойно място, усое /усойак, мёс-
то бе сънце/ стайа, дека а не фашта
сънцето/
УСПЕВАЛ нсв., св. УспёеМ,
аор. св. УспейА. (X) , прч. УслейА.Я,
а, о, й Успявам.
УСПЕХ, о м., мн. УслёХьй, те
/крайничанскъите првенцй се фалъеа
ндгу по нййни успёхьи/
УСПОКОИЛ СЕ св. Успокоя се
/па ддйдат ергъёнъе, па загасат ламба-
та, ... пдйде штд натака натака, па па
а запалъат, успокдйат се)
УСПУЕЛ нсв., св. УспйМ,- аор.
св.. Успё. (X) , прч. Усп&Я, а, о, й
Приспивам /че а успуем/ децата успим
на сдфата наземи/ стани да а успиш!/
петрдф крс — ако го мерйшеш, че те
успи!
250
УСРЕШТа адв. нов. Отсреща /цр-
квата била усрёшта! еден къиломётар
усрёшта през реката црквётд им билд/
УСТа, Устата £., мн. Устй,
Устйте, ум. Устё 1. Уста; 2. Уст-
на /златна уста! излезна му на човёко
една фуска на устата». та стана рана,
ддлната уста ойдё до гркльано/ и йа си
турйх у устата од дилимката/ да му
исаане устата! /
ЧСТ'Р'&П, о м., мн. УстреЯй,
те Мълния.
УСТРЕЛьал св. /устрел да те
устрёлъа!
УСТРЕТ адв. и прдл. Насред /и
като се бйиме у еднй царевици, гьдргьи
устрёт залегна, меджу нас! устрёт
морёто!
УСТРОИЛ св. нов. !селдто край-
ница е устроёно од горнобанскъите
турци)
УСУКУВаЛ нсв., св. УсУЧёЯ,
аор. св. УсУКо (X) , прч. УсУК&Я,
а, о, й н УсУКаЯ, УсУКЯа, о, й
/от памук прёден напраиме фитиль и го
усучёме! пдпо е порачйл жито да свари
и свёшти да усучё/
УТаИУВа СЕ нсв. 3 ед., св.
Ут^й се Утаява се; затихва /като
поврнем мако пльунгкъи — мако утаи се/
петлите пропойат — йа сё копам; сйчко
се утаи, йа сам па на ньйвата/
УТЖЛИЛ св. Сгодя /че утакмат
снаата там/ като ч йде свекрвата и
свекорд, че утакмат момата! сакьи дён
дзаран свекрвата носи баница да руча
момата, дти е нййна вёче, утакмена!
УТаНЕЛ св. Потъна в нещо
/саде им са конъё запиштали, до кдлена
крвиутанали (песен)!
УТВРИИЛ СЕ св. Втвърдя се
!кога на пддница печат погача — прего-
рёла, утрештйла се, утврдйла се, црна/
УТЕГаЛ нсв. Затягам.
УТЕГНЕЛ св. Затегна.
УТЕПал св. Убия / тдо ндгу
утепа човёци/ бёа две, едндто утепааме,
едндто избега, остана сирачё] дн там
кости оставй, сиромах, утепаа го/ ми-
лёнгкоте го утепали у клендвик! стали
бе! стали бе! утепали те!)
УТЕСНьДВаЛ СЕ нсв., св. Утёс-
ййЯ се Притеснявам се /не се
утесньавай!/
УТИСКДЛ нсв. Притискам.
УТИСНЕЛ св. Притисна.
УТИЧаЛ нсв., св. УтеЧёЯ, аор.
св. УтёКо (X) , прч. УтёКаЯ, УтёК-
Яа, о, й Избягвам.
УТИЧНьаК , ом., мн. УтйЧйьа-
Цй, те Вестоносец на кон, кой-
то съобщава на момините, че ид-
ват сватовете с младоЛенеца /од
друго селд ако ё (невёстата), утйчнъак
праштат сос крондйр винд и конь!
УТЛаПИ СЕ взвр. св. аор. 3 ед.,
прч. УтЯапйЯо се Втълпи се /утла-
пйло ти се/
УТЛЛН, о м., мн. УтЛайй, те
Недосетлив, глупав човек.
УТОКа, та мн. УтдКьй, те
Ръкав на река !загазйл йе првата
утока, фана кдньа за зелёна грйва,
загазй си фтдрата утдка, саде се му
венчила видёйа (песен)! утдка — за-
пйшена вдда па оттуда, прави утдка!
УТРДЕЛ СЕ св. Умълча се;
премълча си.
утрати ЛИ СЕ св. аор. 3 ед.
Получих отвращение, разболях се
(от тлъста храна, от сладост и
под.).
УТРЕШТИЛ СЕ св. Втрещя: се,
вцепеня се; втвърдя се !утреш-
тйх се/ кога на пддница печат погача —
прегорёла, утрештйда се, утврдйла се,
ц'Ена!
ЭТРКЛЛьДЛ нсв., св. УтрКдЯыЫ
!башта му утркольйл. погачёто) кам
кутййата да йа утркдльиме натам?!
УТРОТО ср. на УТРОТО На сут-
ринта /на утрдто макьата че го изеде)
УТРПНЕЛ св. Изтръпна /утрп-
нала ми раката!
УФ! М2&д. Израз на недоволст-
во,' досада /уф, каква сам муньа! не
мдга йч!/
УФаТЕН, УФатйа, о, й Сръчен,
похватен /ни е учен, ни е уфатен/
УК! мкд. Израз на силно не-
доволство /£х, чела да реве!/ УК та
ЛЕаЕ /днай мдс убаф, а па нашио — ух
та лелё!/
укал, уккал нсв., вл. вал
Дъхам; дъхтя /ухканье!
УЦаНьУЕЛ нсв., св. , УЦЕНИЛ
Главявам, наемам някого /а йа елй
сам богат,... и офчарйё уцаним, и
говедарйё) уцанйл се, акд му е тдку!
уйна ми казуваше: уцаньували сте гъи/
УЦаПУЕЛ нсв., св. УхЬкпаЯ,
взвр. УЦ^пУёЯ се Изцапвам.
УЧапи СЕ св. з ед. Окади се,
загори !мцем го йазе (грнёто), ама
нёче, учадило се/
вчаствввал нсв. И СВ. /у сите
сам участвувал войнй/
участок, о м., мн. УЧ^стоЦй,
те Милицейско управление /йутре
айде, учрстоко, кдй намёрад за виновен,
251
дн че плати малко глдба там/ у дупни-
ца, участоко, там три ндшти седёеме/
.УЧЕН и УЧЕН, а, о, й.
УЧЕНИК, о м., мн. УЧеййЦй,
те,
УЧЕНИЧКА, та ±., мн. УЧеййЧ-
Кьй, те /дева марийа, ученичка, ногу
учила/
УЧИЛИШТЕ, ТО м., мн. УЧЙЯЙ-
Шта, та.
УЧИЛ нсв. Уча /деда му го учи да
вика на баба си дртло/ учйа ни — една
неделъа/ имам петйна бракъа, онй учеа,
а за жёнскъите нёма рёт. и не тёа!/ не
сме се магдо учили!/ учён човёк да зёме
мотйката да копа — по че знае, а па
прдстио по се затруднъава/
УЧИНьИЛ св. Направя, сторя
/че прйдеж до свёкор ти и че му учй-
нъиш метанийа/; УЧИНьИ ЛИ СЕ Сто-
ри ми се /мёне ми се така учинъй/
УЧИТЕЛ, о м., мн. УЧйтеЯье,
те /учйтело гъергьйноф и учйтело мета-
ниеф ни казаа да йдеме да бёреме
дрёнгкъи/
УЧИТЕЛКА, та ±., мн. УЧйтеЯ-
Кьй, те.
. У ЧУ ПИЛ. св., взвр. УЧУдйИ се
Учудя /и ейте се учудиа дека сам йа
скопала, три дёкари нъйва/
УЧУКДЛ св. Очукам /като го
учукаме, сметёме што сё е распрснало/
УШ адв. У± /она вика: калйно,
пази, дти че ме вйдат, и йа уш пазим/
уш те обйча, а каквд мйслъи, не сё знае/
УШИВАЛ нсв., св. УШйеМ 1.Уши-
вам; 2. Бродирам.
УШЛьДКДЛ св. Оплескам с кал.
УШНьДФКАЛ СЕ св. Иэмачкам
се, смачкам се /какд се ушнъафкала/
УШТИПЕЛ св., аор. УШтйпЙ1 (X) ,
прч. УШтйл^Я, а, о, А /нёма буа да
ме уштйпе/ . ,
УШТИСУЕЛ нсв., св. УШтйШеМ,
аор. св. УШтйсА (X) , прч. УШтйсАЯ,
а, о, й 1. Избягвам, иэчеэвам
/избегала, фанала горите, фанала сеет/
она у ш тиса — бега, оженъй се/ ушти-
сала, бегала од работа/; 2 . Загубвам
сили, слабея /не ей ли уштисала?/
сосё сам уштисала — загубйла сили,
отслабнала/
УШУК неизм. Свит, , неприказ-
лив човек; прост, неграмотен.
ФАБРИКА, та м., мн. фАбгйКьй,
.те /и пделе .го искаруват (тутунъо) па
го фабрика рабдти/
ФАБРИКАНаКД, та ±., мн. Фаб-
рйК^йаКьй, те Работничка във
фабрика.
ФЛИПА, та ±.
ФАИТОН, ом., мн. Файтойьё,
те /и йдехйа една каруца и едён
файтон/
ФАИТОНПЖИИА, та м., мн. оай-
тойджйй, те /нйека ревёхме, и фай-
тонджййата слезна от файтдно и
напади шатката/
ФДЛБД, та ±., мн. ФаЯбй, те
Хвалба.
ФАЛьИЛ нсв., взвр. фй.ЯьйИ се
Хваля /онй са ми внукьи, йа гьи фальим/
ФАЛИРАЛ нсв. и св. /тй бёше
фалирал малкучка/
ФАЛИЛИЙА, та Jr., мн. ФаМйЯйй,
те Семейство /со сё фамилии/ далй за
моата фамйлийа, елй за тёбе.../
ФАНЕЛЛ, та , мн. ФайёЯй,
те.
ФАНЕЛЕ, то ср., мн. ФайеЯёта,
та Детска фанелка /и кумд ли елй
кумйцата йдат на пазар, зёмад дар,
дрёи, кошулъчё сошйла на раце, капё и
фанелё купи/
ФАНЕЛ св. 1.Хвана /като а фа-
нах та а гнъётох/ и она го фанала
озддле, баш каде трёбе/; прен. /и така
не можё да ме фане колёрата/ и гъи фа-
на дийарийа/ фанал далак — йма вода,
больй го корёмо//; 2. Започна /фанад
да се мёшат, да нёма борове/ фанаа да
не знам. одлани фанаа да не чуем/ фа-
нааме да не вйдиме нйе/ она фанала да
се смалъуе/; 3. Тръгвам (за, на) /из-
лёзнат, далёчни села фанат/ онй фанаа
каде гората/ мирчд е фанал нанёкаде на
работа/: взвр. Заловя се /ойдё мдо
ейн прет комйсийа, фана се войник/ мле-
кдто се фане... и стане стриглё/ че го
пазиж (млекдто) додёка не сё е фанало/;
ФАНЕ СВЕТ Избяга от къщи /избе-
гала, фанала горите, фанала свет/
ФАРАШ, о м. Дървена лопатка
за събиране на смет.
ФАСОНаКА, та , мн. Фасдйа-
Кьй, те /нам като прокапе днай дён,
бъш на фаеднгката/
ФАТАЛ и ФАШТАЛ нсв. 1. Хва-
щам /и се фата офцата за ногата/ съш-
тата вёчер фаштаа синё ми/ тука е по
два_фаштано/;2. Започвам; 3. Тръ-
гвам (за, на) ; взвр. Залавям се.
ФАТИШТЕ, то ср., мн. фАтйШта,
та Сечище, горски участък за
изеичане.
ФДФЛА, та Ж., мн. фАфЯй, те
Вафла.
252
ФДФРИКД, та Л., мн. ф&фрй-
£ьй, те Фабрика.
ФДШД, та ±., мн. фАлПй, те
Ивица ко±а за опинци.
ФДШИЭДЛ, о /фашйзамо стана
жесток/
ФЕРЕНЖЕ, то ср., мн. ФвРе-
джёта, та.
ФЕРЛЕНЕ, то ср., мн. ФерМейё-
та, та, ум. ФерМейЦё Горна Сен-
ека дреха без ръкави, с колена
яка.
ФЕРШУЛ, о м.. Фелдшер.
ФЕС, о м., мн. ФёсоЕе, те.
ФЕФРУДРИ м. Февруари /на ngmu
фефруари откаруват ме у дупница/
ФИГУРЕ, то ср., мн. ФЙаУрИё-
та, та Жилетка без ръкави /ли-
тами ндсат, фанёли, фигурйёта, вапца-
ни кожушёта/
ФИК, Фй<д м., мн. ФЙКоЕе, те
Фий.
ФИЛИЖДН, Ом., мн. ФйЯджа-
йьё, те.
ФИЛИИД, та %., мн. фйЯйй, те
/и като сё йа оцрпёш (суроватката),
ейреньето остава на топка, пдсле соз
дрвен нош се нарёже на филйи, и пдсле
филйите гьи ва,дат — и у зевнико/
ФИЛИС, ФЕЛИС, ФйЯйзо м., мн.
ФйЯйзйё, те /кьутуко колъёте, а фелй-
зо остайте, не са виндвни, онй са малкъи/
ФИЛОСЕРД, та А. Филоксера.
ФИН, а, о, й /като мажат
фйна мазйлькьа, надндрмено зима/
ФИТДРИИД, ФИТЕРИИД, та ,
мн. Фйтавйй, те Леха с по-високи
краища и вход за вода /фитарйи-
те ймат чемберйё/ фитерийата задр-
жа пдвече влага/
ФИТИЛЬ, ом., мн. ФЙтйЯьё н
фйтйЯьй, те 1. Фитил (на свещ,
на газена лампа) /от памук прёден
напраиме фитиль и го усучёме/; 2.
Ивица от агнешка ко±а на яката
и по края на ко±ух /фитйльи од
малко коже йагнечко/
ФИШТИЛ нсв. Кикотя се / мо-
мата фиштй]
ФКУС, о м. /като биеш млёко, да
йма фкус, да не смрдй млекдто/
ФЛДЗИЛ нсв., в*. УЛДЗИЛ н
ВЛДЭИЛ Влизам /флази празнико/
ФЛЕЭНЕЛ св., в*. УЛЕЗНЕЛ.
ФЛИЗИРДЛ СЕ нсв. н св. Фри-
эирам се /и кака цангка се е лошо
флизирала/
ФНОСИЛ нсв., св. ФйесёМ, вЖ.
УНОСИЛ /печёс цлъади лёва фнёсох у
пдштата/
ФПРЕГДЛ нсв. Впрягам.
ФПРЕГДТЕН, Флреа^тйа, о, й
/фпрегатен кднь/ .
ФПРЕГНЕЛ св. Впрегна /па
ймахме коньё, каруца, фпрёгне мдо сйн„./
ФРБД, та А., ' мн. фрБй, те
раст. Върба, Salix.
ФРЕЗОФ, ФРёзоЕа, о, й Розов.
ФРЕНаГьИИД, мн. ’ ФРейааьйй
Френски, е вропейски /швед френг-
гьййа — нёма йвици, cam се ставйат
нйшкьите/
ФРЕНаКОВДК, о м., мн. ФРейа-
зСоЕАДй, те Модерен, , 'френски'
шивач.
ФРК, о м., мн. ФРКоЕе, те
Изрез на спица откъм наплата.
ФРКДЛ нсв. Подсмърчам; сър-
бам /фрка сос носд/ фрка с лажйца/
ФРЛьДЛ нсв., св. фрЯьйМ Хвъ~
рлям /пдпо чети, свёти вода, пдсле фр-
льй крс у водата/ че фрльиме льуспите,
кдй е едноймец у селдто, да му дадёме
буите/ шумата фрйат. — а, фрльаа! ра-
кьййа го печаа!/ й дн фрльал гльавни,
згодйл го, утепал/ и пошла тёшка, и ро-
дила, и го фрльйла кдпелъе/ зрно не смё
нйе фрлъйли уземи/ двдйкьи ако ймаш,
фрльи гьи!/ фрлъи го, башта му пдсле
главата ми че одрёже!/ фрльай по мёне!/
ФРОНТ, о м. /слет това се нйе
врнахме, па тууа отворййме фрднт со
ербйе/
ФРТУНД, та ±., мн. фртУйй,
те 1. Буря; 2. Припрян човек.
ФРФОРЕН, ФРФОРйа, о, й Леко-
мислен, шавлив /она била фрфорна,
ш а в ал а нагдр наддл по мажйе/
ФРЦДЛ нсв. Сърбам.
ФРЧДЛЕЙД, та м. и &., мн. фр-
ЧаЯёй, . те Несериозен, леко-
мислен.
ФРЧИ нсв. 3 ед. 1. Хвърчи /не
летй, а фрчй/; 2 . Пращи /пламико
фрчй/ ндгу ей фрчй кандйлото/
ФТОРИ, а, о, й /стане тдлкаф
(тутунъо), па че го кдпаме еднрш, па
фторо че го кдпаме; и пдсле че го бёреме
— прва рака, фтора, трёкьа/ пдсле
фтдрата война, па ойдё запас/ че дде
дён, тдо нардт че се сврши, фтдрото
пришёскье тогай че ё!/
ФУКДЛ нсв. Духам; фуча /фука,
дуа ветерд/ чёкай да затвдрим да ти не
фука/ сёдни там да ти не фука од
вратата/
ФУКДРД, та м. и &. , мн. фУКа-
рй, те Бедняк, сиромах /кдку сам
йа фукарр!/
ФУКНЕЛ св. Духна /фукна стут/
253
ФУРДШ, фУрАЖо м. /дадат ни
пари, пратиме едён за лёп, фураш/
ФУРДШКД, та А., мн. фУр&Ш-
Кьй, те.
ФУРПЛ, та Л. Утайка при то-
пене на масло /масло като тдпат,
излёзне остаток като урда/
ФУРКД, та Л., мн. фУрКьй, те
1. Хурка /за оендва на фурка предёме/
предёме сос фурка, ткаеме сос разбой/
пр го намдтуеме на фурка и с вретёно
предёме/ елджиме кадёлъата на фур-
ката, па туриме у пдйасо, па предёме/;
2. Триъгълно парче плат, част
от полата на аба (отзад).
ФУРНьЛ, та ж., мн. фУрйьй, те
Фурна /па гдтвиме тйква у фурньа/ кд-
лъат йагништа, печад гьи у фурньите/
ФУРУНПЖИИЛ, та м., мн. фУ-
рУйЭййй, те ФурнадЖия.
ФУРУНПЖИИСКьИ, Ка, Ко, Кьй
ФурнадЖийски /фурунджийска майа/
ФУСКЛ, та Ж., мн. фУсКьй, те,
ум. ФУсйё Гнойна пъпка, мехур
/фускьи — плицй, фуфури/ излезна му една
фуска на устата/ като се соблечё да се
мйе, по грбд му бёше едно рендё фускьи,
од вашкъи, од осиль/ фухчёта по цало
тёло/ фусчё, ни больй, ни бёре, саде му
се тажни/
ФУСТЛНЕЛЛ, та Ж., мн. ФУста-
йёЯй, те 1. Женска басмена рок-
ля без ръкави /гдре елечё, ддлу на-
брчкано — фустанёла/ ширдка пола с
елечё, отпрёде гдре расцапена, од бас-
ма]; 2. Рокличка за малко дете.
ФУТЛ, та Ж., мн. фУтй, те
Престилка празнична, част от
носията.
ФУТИИЛ, та Ж., мн. фУтйй , те
Каца за грозде /пунат каци, фу-
тйи...]
ФУФУР, ом., мн. фУфУгйе и
фУфУрй , те Пъпка / мехур на ко-
Жата /калина зема тё, тдлкова покрива
и като ме жежна, от тука ми се
дигнаа фуфурйе до тука/
ФУЦЛЛ нсв. Подгонвам, карам
/че ни фуцат д йдеме на работа/
r  :	X
КЛИВЛР, о м. Хайвер.
КЕНИН> о м. - Хинин /тоддра
хенйн ми давала, па йа бёх истдштен/
КРОЛУПЕН, ХРоЯУпйа, о, й
/хролупно дрвд, старо/
(К) ТО (К) ,	(К) ТЕ,	(К) ТЕ,
(К) ТО (К) ЛЕ,	(К) ТО (К) ТЕ, > (К) ТОЛ
' и (К) ТЕЛ аор. форми, прч. (К) ТЕЛ,
д, й от ЧУ, ЧЕЛ Ща,/искам /на
йзборо не хтд да се йавим/ онд (детёто)
поквича пделе, порева, и не йтр да го
одвйем/ она не хтё] дн од йот не хтё да
се качи/ таа вуна дали че се рашчёша?
— ногу е кьёпава. бйхь йа, бйхь йа, па не
тё!/ она си е проста, не тё да изучи до
край/ не тдхме да се крвавиме на девё-
ти септёмври/ не хтоа да ме изведёт/
нйе се потчинйиме, ербйете не тоа/
ймам петйна бракьа, онй учеа, а за жён-
скъите нёма рёт. и не тёа!/ да го пода,-
рат на царо — царо нехтёл/ и нехтелд
се кдпа, земньата дти ндгу тв'рда/
КУЛИГЛНИН, о м., мн. ХУЯйа^-
йй, те /днъ е хулигрнин, гошд, да
вйдиш каквй панталдни ндси! зема гъи
општината/
ц
ЦДПИДьКьД, ЦДПИДКД, та
мн. ЦадйЯьКьй, те Торба за пре-
цеЖдане на сирене, Урда, цедило
/па ч йдат у црквата с йагништа и по
една цадйлка млеко и погачи ндсат/
урденйк — цадйлъкъа, од бело платно
сошйено/
ЦЛПИЛНИК, о м., мн. ЦадйЯйй-
Цй, те Цедилник, цедка.
ЦЛПИЛ нсв. Цедя, прецеЖдам.
ЦЛКЛЕЕ нсв. 3 ед. Блести.
ЦДЛ, ЦАЯа, о, й /цал свёт ме
знае/ цалио дён/ цала недёлъа/ цалата
маала] цало лёто/ цали пдети постйхь/
ЦЛЛИВЛЛ нсв. Целувам /па невёс-
тата че цалйва рака/ цалйваме стап-
кьите на коньёте/
ЦЛЛИНЛ, та А. Целина /цалина,
прелдк/
ЦЛЛИФКЛ, та ж., мн. ЦаЯЙФ-
Кьй, те Целувка /цалйфката е по
милое, закдн йа не лови/
Ц ЛАБУ РИЛ СЕ нсв . Докарвам
се /че се цамбури, че се къйпри/
ЦЛНИЛ нсв., взвр. ЦАййМ се
Главявам, наемам за ратай, при-
служник /ката е цанета вёче/
ЦЛПЛЛ нсв. 1. Газя из калта;
2. Чдрям.
ЦЛПЕНИЦЛ, та , мн. Ц^пейй-
Цй, те Цепеница.
ЦЛПЕЦ, о м., мн. Ц&пЦй, Ц&п-
Цйте и ЦалЦйте Част на тъкачния
стан, цепец /цапцйте се турад да
пазат кретдеката, зевд/ принесёме цап-
ци, кросно, ейа, бес цапци не мдже/
цапцйте гъи ту раме у зевд]
ЦЛПИЛ нсв. Цепя /цапим дрва/
чворльйво дрво — ако не се цапи/ дё г кака
тйма? —.она цапеше дрва/; ЦЛПЕНО ср.
254
Белег на овца — надлъ±но раз-
цепване на ухото о.ткъм върха.
ЦАПНЕА св. Ударя /че го цапнем
сос лажйцата/
ЦАР, о м., мн» Ц&РоЕе, те и
Царйё, те, ум. ЦарЧё /на цар шиш-
мано е била гвардийата соз бели чешй-
рйе/ да го подарат на царо/ като ми
зарасправйа за царове, йа се уплашйх/
дт. коджацара/
ЦДРДВИНьОК, о м., мн. Цара-
бййыЫ, те Оронен царевичен
кочан.
ЦДРЕВИЦИ, те мн. Царевица /и
като се закона царевици, станувам
рано/ едён корень родил две три царе-
вици/ йадоме цоревици печени!
ЦАРЕВИЧЕН, ЦАреЕйЧйа, о, ri
/царевична погача — цело, ненакдпано/
ЦАРЕВИЧИШТЕ, то ср. Нива
след прибиране на царевицата.
ЦАРЕФ, lUpeJSa, о, й; ЦАРЕВИ
АРГАКьЕ прен. Аргати,'помагачи',
конто окопават царевица; ЦАРЕВА
НьИВЛ прен. Царевична нива /дал
бог добро, цареви аргакье! скопахте ли
царевата ньйеа?/
ЦАРИЦА, та ±., мн. ЦарЙЦй, те
/дождали дра оддалёче при царйцата и
казали: твдйто царство че падне!/
ЦЛРСКьИ, Ка, Ко, Кьй /вашио
живот е по вёсел от царскъио/; ЦАР-
CKO DPBO Акация. .
ЦАРСТВО, то ср., мн. Царст-
ва, та /твдйто царство че падне!/
ЦДРУВАЛ нсв.
ЦДФ, ЦаФтА мн. ЦА.ЕН, Ца-
ЕЙте Цев /ватдко се мота на клубе и
от клубёто го мдтаме на цави, не мд-
таме, а сучёме/ цаф, за разбдйо, навр-
тйш на нёго кднци/
ЦДФДРКА, та ±., мн. ЦаФ&рКьй,
те 1. Кухо стъбло; 2. Куха кост
на ръката или крака, пищял
/цафарка — стеблд од жито/
ЦДФНЕЛ св. Цъфна.
ЦЛФТИЛ нсв. Цъфтя /и онд си се
увйва и си цафтй и завёзуе какалашкъи/
не цафтё ли нашта коперацийа?/
ЦЛФТОК, О м., мн.- ЦаФТдЦЙ,
те Цвете, цвят /чиё е това, тййа
дзвёзди, тййа дрвйета, тййа цафтоци
по дрвйёта/ откаде му е цафтдко, от-
там му е врр, откаде кореньёте — газд/
ЦАФТНРИНА, та ±., мн. ЦаФтУ-
рййй, те Голяма цев /дл&га цаф-
турйна/
ЦВЕКьЕ, то ср. Цвете /да е уба-
ва като цвёкье/ кьйткьи от крстачйё, од
голёмо цвёкье/
ЦВЕКЛО, то ср. /крмно цвеклд/
ЦВИК, ЦЕйКд м. /истечё цвикд из
урденйко, и тогай». исйпем урдатаЦ
ЦВИКОСУЕ нсв. 3 ед., св. ЦЕй-
КдШе, аор. св. ЦЕйКосА, прч. ЦЕй-
КосАЯ, а, о, ri Пуска цвик.
ЦВРКАЛьКьА, та ±., мн. ЦЕр-
К&ЯьКьй, те Цвъркало.
ЦВРКЛЛ нсв. Цвърча, свир-
кам /онд па и ндгу церка!/
ЦВРС, ЦЕрста, о , ri Здрав,
як /цврсто детё/
ЦВРЧЕ, то ср., раст. Звезди-
ца, Stellaria nemoruin.
ЦВРЧИЛ нсв. Цвърча.
ЦЁВЛОЛЕ, то ср. Целволе.
ЦЕЛ, ЦеЯтА. ±. /целта билд да се
вдди агьитацийа/
ЦЕЛ, а, о, й, в±. ЦАЛ Цял
/цёла река крф йе тёкло! прес цёлото
врёме/ цёлио синор/: ЦЕЛИ ШАРКьИ Вид
шарки по черги — два цвята па-
ралелно /зелёно, црно, зелёно, црно/
ЦЕЛИНА, та Ж., мн. ЦеЯййй,
э±.ЦАЛИНД.
ЦЕНТЛР, о м., мн '. ЦейтРоЕе,
те Център.
ЦЕЛИНА, та ±., мн. Цёпййй
Уред за повдигане и влачене на
дървени трупи.
ЦЕР1, о м., мн. il&poSe, те
Вид дъб, Quercus cerris.'
ЦЕР2/ Церд м., мн. ЦёРоЕе,
ЦеРоЕёте Цяр /нйма цёр за мёне, нйма
лёг за мёне, нйма нйшто/ те това ти е
церд/, а сега като йадём па сака церд да
зёмем/ с тййа цёрове като пиёш, че
спийне отдко/ какво ндй церовёте, така
и мёне/
ЦЕРИЛ нсв. Лекувам /периштёц
— льупи се и тече жъта вдда и крф;
цёри се сос ума, оцет/
НЕРОВЕН, ЦероЕйА, б,. Й /це-
ровна годйна/
ЦЕРОВИТ, а, о, й -Лековит
/церовйти трави/
ЦЕТЛ, та мн. Кучета /ортачко
мёсо и цёта не гд йодат/ цёта са ме
дрсали, дрсали/ като излезнаа цётата,
и нйе гъи насъкааме/ йутре така че го
фрлъиш на цётата/
ЦИБРДгта л. Наконтена ±ена.
ЦИГДНЕ, то ср., раст. Храст
Quercus pubescens.
ЦИГАНИН, о м., мн. Цйаайье,
те !цйганьете онй другойаче се кдпад
бе!/
ЦИГАРА, та 28г., мн. ЦйаАРй, те
/тогай бёа скапи цигарите, и се не
намцрашеа/
255
ЦИГДРЛЪК, о м., мн. Цйаар-
ЯВДй , те Цигаре .
ЦИГДРОФ, ЦйгАроЕа, о, й Ци-
гарен {цигорова книга!
ЦИГДРСКьИ, Ка, Ко, Кьй Ци-
гарен.
ЦИГЛД, та £., мн. ЦйгЯй, те.
ЦИГЧЛКД, та мн. ЦйгУЯ-
Кьй, те.
ЦИГНДДР, о м., мн. ЦйгУЯа-
рйё, те.
ЦИКДЛ нсв. Цвъкам )като йрй-
ца гъи цйкаме!
ЦИКЛДЛОФ, ЦйКЯАМоЕа, о, й
Лилав (цвят).
ЦИКНЕЛ св. Цвъкна /цикнали
арапчата/
ЦИЛЕН, ЦйМёйто м. Цимент
/нйе дште чёйме да купуеме цимен то-
гай, ама нема!/
ЦИЛЕНТЕН, ЦйМёйтйа, о, й.
ЦИЛЕНФИРДЛ нсв. н св.
ЦИНгКОФ, ЦййгКоЕа, о, й /цйнг-
коей гърнёта/
ЦИНгКЧЛИРДЛ нсв. н св. Цир-
кулярам Jdea три рейса да цингку-
лйрат/
ЦИНЦДРИН, о м., мн. ЦййЦа-
Рйе, те\
ЦИНЦИГДР, о м., мн. ЦййЦйга-
Рйе, те Синигер.
’ ЦИНЦИИД, та ±. И м. Циция,
скръндза /да го порази у цинцийата!/
вйка се наскржаф, стйслъйф човёк/
ЦИПД, та А., мн. Цйпй, те.
.ЦИЦДЛ нсв. /през йануари се за-
йогнъат йагнётата, цица си при макьа
си два три дена/ като зареве детёто,
заплаче, и макьата му дадё та цица/
. ; ЦИЦКД, та.*., мн. ЦйЦКьй, те
1. Бозка; 2. Отвор в дръзкката
на стомна.
ЦИЦНЕЛ св. Цицна /нёка цйцне
да си зёме сйриштето! и она извадйла
бдската дёсна, рекла: цицниЦ
ЦОВИСЧЕЛ нсв., св. ЦоЕйШеМ,
аор. св. ЦоЕйсА (К) , прч. ЦоЕйсАЯ,
а,, о, й Псовисвам !ланската кобй-
ла цоеисала/
,ЦОВНЕЛ св. Псовисам /чёх да
цовнем/
ЦОЦКД, та А., мн. ЦдЦКьй, те
Отвор в дръ±ката на стомна
/цоцка — на крондйр, откадё се пиё!
ЦРВЕН, а, о, й Червен /поло-
вйн глина црвёна, полоейн каменъак/
цреёнио брёк/ црвёни шамйи сос лалёта/
ЦРВЕНьДК, о м., мн. ЦрЕейьА-
Цй, те /онййа црвенърци момчацц/ и
тдо турчин... като вишёл — добар човёк,
црвенъак, викал: босналийата! у бдснийа
йма таквйа црвенъаци дра/
ЦРВЕНИЧКДФ, в±. ЦРВЕНИЧКОФ.
ЦРВЕНИЧКОФ, ЦрЕеййЧКоЕа, о,
й Червеникав !црвенйчкоф камик)
ЦРВЕНОБРЕЖДНИН, о м., мн.
ЦрЕейобрёЖайье, те Жител на с.
Црвени брег /трйма црвенобрёжанье
билй ловджйи/
ЦРВЕНОБРЕШКьИ, Ка, Ко, Кьй
/кара гьдргъи — от црвенобрёшкъи рот/
ЦРВИК, Ом., мн. ЦрЕйе, те
Червей /црвйе клъувё што найде/
ЦРВИЛ СЕ нсв. Червя се;
червенея се.
ЦРВИЛО, то ср., мн. ЦрЕйЯа,
та Червило.
ЦРВИДСЧЕ нсв. 3 ед., в*. ЦРВ-
ЛьДСЧЕ Червясва /сйреньето црв-
йаше, црвйасало/ штдм црвйаше и го не
бива пдвече. мазгосало се дрвдто/
ЦРВЛьДСЧЕ нсв. 3 ед., св. Цр-
EHbiule, аор. св. ЦрЕЯьасА., прч.
ЦрЕЯьасЛЯ, а, о, й Червясва /мд-
же да мульаше, да црвлъаше, да се
скопе/
ЦРВЛьИФ, ЦрЕЯьйЕа, о, й Чер-
вив /три орёа црвльцви/
ЦРВОФОЧИЕ, то ср., вк. ЦРВО-
ТОЧИНД Червоядина.
ЦРВОФОЧИНД, та Червото-
чина , червоядина.
ЦРВЧЛьДК, о м., мн. ЦрЕУЯь^-
Цй, те презр. Скъсана обувка.
ЦРГД, та А., мн. Цргьй, те,
ум. Црдаё Черга Iпослана сос цргьй!
за цргьй от качйшта правиме основа-
та/ мажйёте се уплашйа, земаа чулове,
цргьй и покрца свиньата!
ЦРЕВИК, о м., мн. ЦрёЕйе, те
Модерна, градска обувка /йа црё-
вик не сам обула, а сега се измодц. нард-
до! напрёш ндсейме лустри црёвйе, виср-
къи/ мажйёте црёвйе не ндсеа, сё опинци/
на балдъзата половйнгъкьи црёвйе!
ЦРЕВО, ЦреЕдто ср., мн. Црё-
Еа, ЦреЕАта Черво /мажд ми умрё
на нъйвата от преплитанье на цревата
— од работата, каквд е косил/
• ЦРЕН, Црейд м. Чйрен /нохчё
сос црён/
ЦРЕПКД, та , мн. ЦрёпКьй,
те, ум. ЦрепЧё Къс, обикн. долна
част от счупена стомна или дел-
ва /таа црёпка дти а не фрльиш? — ё,
тураме на кучето, на кокдшкъите/ у ед-
но црепчё вода че му тураш/ по две нёде-
лъи бёреме, и црёпкьите напуниме вйно/
256
ЦРКВД, та,Л., мн. ЦрКЕй, те,
ум. ЦрКЕё Черква f/нййните цркви
джамии/ ногу свет ймаше у црквата/
йдат на оброчиште каде йма цркве/
ЦРКВДР, о м., мн. ЦрКЕарйё,
те Церковник, посетител на" чер-
ковните слу±би / и цркварйёте като г
минували, сабаалъе рано, и са го видели/
ЦРКВЕН, а, о, й Черковен
/йа да зёмеме црквёните пари/
ЦРКВИШФЕ, то ср., мн. ЦрКЕй-
Шта, та Място, където е имало
черква /йма ндгу стари црквишта,
обрдчишта, на ндгу мёста йма/
ЦРКОВЕН, ЦрКдЕйа, о, й Чер-
ковен /цркдвната льивада/
ЦРН, а, о, й Черен /урн пат/
црн джигьёр! црна зёмйа/ мддри очи
йма, црни вёжди/ црнио шап/
ЦРНьДФ, ЦрйьаЕа, о, й Въз-
черен, мургав.
ЦРНЕЕЛ СЕ нсв. Чернея се /и
ногата и се црнёе од влакна/
ЦРНЕФИНД, та м.н А. Мургав,
черен /црнётина, сдйо му е црн/ да те
порази баш у црнётината!/
ЦРНИЛКД, та мн. ЦрййЯКьй,
те 1. Чернилка /црното на мдливо,
црнйлка/; 2. Житна главня, ръ±да
по ±ито, Ustilago.
ЦРНИЦД, та А., мн. ЦрййЦй,
те Черница /и им се тура шума от
црнйца/ црнйците стават црни/
ЦРНИЧЕФ, ЦрййЧеЕа, о, й Чер-
ничев /црнйчева шума/
ЦРНОЗЕЛ, о м. Чернозем /црно-
зём, йака зёмйа/
ЦРНОЭЕЛСКьИ, Ка, Ко, Кьй От
'черни' земи /твдйо сйн оженйиме
за црнозёмска девдйка (песен)/
ЦРНОЛУРЕН, ЙРйоМ^Рйа, о, й
Мургав.
ЦРНОЧКО ср. раст. Tagetes
patula.
ЦРПДЧ, о м., мн. ЦрлаЧйё, те
Черпак (голем чапчак, с нёго од бад-
нйте изваждат джйбрето/
ЦРПЕЛ нсв., аор. Црлё. (X) и
Црло (X) , прч. Црп^Я, а, о, й Чер-
пя, греба, изгребвам /у грнёнце го
турим,... па црпём/ црпё. — расйпуе, црпё
— расйпуе/ оттат е црпено зёмнъа/
ЦРПЕШ, ЦрпёЖо м. Изгреб-
ване.
ЦРПКДЛ нсв. Отчерпвам по
малко /с лажйчка го турам у мрн-
джата, па црпём, црпкам си по малко/
ЦРПНУЕЛ нсв., св. ЦрпйеМ Чер-
пвам, отчерпвам /црпни малку, дти
е врёла водата/
ЦРЦКДЛ нсв. Цъцря, тека на
тънка струйка /црцка, црцдри/
ЦРЦОРИЛ нсв. Църцоря.
ЦУЕЛ нсв. Псу вам /цуе те, йа
разборам дека го цуе, ама што че пра-
иш!/ немой да ей загори бобо, че ей
цуйат мажйёте/
ЦУК, ЦУао м., мн. Ц^аоЕе, те
Цуг, част от конска кола /цуго-
еете сврзуват оста сос ресъдрите/ нйхь
ймалитова,цуговете?/
ЦУНУЕЛ и ЦУЕЛ нсв., св. ЦУйеМ
Целувам /че сака да и цуне рака/ цу-
нуйад гьи/ рака ми цуна/ и ейте цунаме
кръе така/ рака цуйе/
4
, ЧДБУПЖДК адв. им. 1. Ведна-
га, ей сега /она че се научи чабу-
джак/; 2. Мигновение, миг /за едён
чабуджак да дйдеш/
ЧДЙЪР, ом., мн. /от пракье
прайм като чадър на колата/
ЧДИ, Чёйо и Чайд, ум. ЧёеЦ
/йа тор обйчам, рускьио чай/ шикъёр,
чаец, кафёнце/ от това> чайо, да ти
направим ли?/
ЧДННИК, о и., мн. Чёйййцй,
те.
ЧДК адв. /одйл, одйд, та чак у
бёлграт/ по пйрин идё, у гдце дёлчеф
чак/ бегало е чак нанагдр, не мдж да се
запреЦ чак у дванаесе часд йдват
колйте/
ЧДКДД, ом., мн. ЧАКаЯье, те
Чакал /излйзаме по латта като чака-
лъете/
ЧДКДД, та ±., мн. Ч^КЯй, те
1. /гребулъа да вадат песок од водата/;
2. /голёма мотйка з две дупкъи , за
гасёнъе вар/
ЧДКЪД, ом.
ЧДД, о м., мн. Ч&ЯоЕе, те
/висдко планйнско пасбиште/ кршла е по
нйско от чало/
ЧДДПИСДН, а, о, й, в±. ДДьДФ
Смахнат, побъркан."
ЧДЛЛД, та , мн. ЧаЯМй, те
/русио се навёл и грабнал на помако
чалмата/; ФИКВД ЧДДЛД /тйква чалма
— татка е цйпата/
ЧДЛЪЛ, о м., мн. ЧаЯ^Мй, те
Начин, похват; навик /лрш чалъм
йма човёко, лрш табиёт/ такдф му е
чалъмо/,
ЧДЛБДС, о м., мн. ЧаМБ^сй,
те Алаброс.
. " ЧДНФДРИМ нсв. Нагрубявам,
псу вам /убово го начантарцх/
257
ЧЛНТРЛФИЛь, ьо м., мн. Чайт-
раФЙЯье, те Опак човек /опак чо-
вёк, лош, кара се, не разбйра од нйшто,
он што си знае, тава си е/
ЧАП, о м., мн, ЧА.по£е, те
Уред за проверяване наклон на
дъгите.
ЧАПЛРОК, о м., мн. Ч^порКьй,
те, мн. бр. ЧАпагдКа, Ч&лорКа 1.
Чеперек, разстояние меЖду раз-
творени палец и показалец; 2.
Малкият рог на вила /чапоркъите
са строшени/
ЧАПРЛС, ЧапрА.зо м. Изрез ме-
жду зъбците на трион /отворйло е
чапрас/
ЧЛПУНОК, о м., мн. Ч^пУйЦй,
те Надкопитен рогов израстък
/отцепили се чапунците/ ИСФРЛьИЛ ЧЛ-
ПУНЦИТЕ Хвърлил петалата,
умрял.
ЧАПЧЛК, о м., мн. ЧалЧАДй,
те, ум. ЧапЧаЧё Канче /чапчаг го
вйкаме. канче сега билд!/ сос чапчако че
оцрпуваш суроватката/
ЧЛРИАЦИ м. мн. /искачй йа ви-
сдкъи чардаци (песен)/
ЧЛРК, о м., мн. ЧАр£о£е, те
1. Чарк, дъскорезница на вода
само , с един трион /чарко, кадё
трльад дрвйёте/ чарк на вода, с една
бичкьййа/ 2. Колелце на газена
лампа; НЕКОЙ ЭЛБИ ТИ ЧЛРКО Ти
* се влкэби, в някого.
ЧЛРШЛФ, Чарп1А.£о м., мн. Чар-
ШаЕйё, те.
ЧЛРШИЙЛ, та ±., мн. ЧарШйй,
те /волдвете измрзнаа, йа измрзнах, па
зарезах и волдве, и кола, па ис чаршййа-
та нанаддлу... тражим го/
„ - ЧЛСх, Часд м., мн. ЧАсоЕе и
ЧасоЕё, ЧасоЕёте, мн. бр. Час А
/па у чётири часд ддйде пето/ чак у два-
наесе часд йдват колйте/ дёвет часд, ее,
дште е рано, дште трй часа) нийната
кавга — два три часовё] чуваме го дваесе
и чётири часа/
ЧЛС2 адв. нм. 1. Веднага,
след малко /ама час че му дадём
крпите да играв/ па час като опечём
погачата, че пржиме йайца/ извадйли
ли лёбо? гьошёте че пратим час/; 2.
Момент, миг /онд се качйло — за еден
час!/ едён час че го напраим/
ЧЛС3/ ЧастА. ж. Част /една час
от кърджалйите ошлй у рцлекъио
манастйр/
ЧЛСЕН, ЧА.сйа, о, й Частей
' /затвори йа заптиёто, на часна кашта,
парланскьите, у зевнйко/ часни немало
там, йа прашах/ губи државата, она пд,
иепдлзуеше, кога бёше часно/
ЧЛСНИК, о м., мн. ЧАсййЦй,
те Частник.
ЧЛСОВНИК, о м., мн. ЧасдЕйй-
Цй, те.
ЧЛСОВНИКЛР, о м., мн. Ч&С.О&-
ййКА.рИе, те.
ЧЛСОВОЙ, йо м.
ЧЛТ, м. и ±. Пушек, дим.
ЧАТАЛ, ом., мн. ЧатаЯьё, те
1. Чатал, соха; 2. Страничен
сноп в кръетеца /чаталъё — десньак,
преднъак, левак, дзаднъак, од две страни
по два, о две по едён се турат чаталъё]
ЧЛТЛЛЕС, ЧатаЯёста, о, й
/остён за оранье чаталёс, и на едёнио
чатал се тура бат/
ЧЛТЛЛИЙЛ, та, мн. ЧатаЯйй,
те Вид евърдел, който моЖе да
се разтваря като ноЖици.
ЧЛТИНЛ, та мн. Чатйй, те
Покрив.
ЧЛТЛЛ, та Ж. Стена от пръти
за запушване на вода /стената се
исплетё сос пракъе — чатма, од лескдви
пракъе/
ЧЛТЛЛКЛЪК, о м. Комплект
неща за хващане огън: огнило,
прахан, кремък.
ЧЛТНЕЛ св. Чатна, щракна
/чатнало и е у главата: нёма макъа му/
ЧЛТ ПЛТ адв. /чат пат огъйн
имам/
ЧАУШ, о м. Старшия, страЖар.
ЧЛФКЛ, та Ж., мн. ЧА.ф£ьй, те.
ЧЛШЛ, та мн. ЧАШй, те,
ум. ЧАлЬСа, Чаи1ё /тйа штдм са праз-
нй чаши, че гъи напунй/ и пдсле зёме чаш-
къите и зёме сега негдеата чаша, тури
йа до наште да му ейпат от чашкъите
вино/ а деверд сипува ракъййа, у чаше,
ерчено/ и кумд зёме ракъййата, пййне
половйн чашёто/; ТУРЛЛ ЧЛШИ Слагам
вендузи /кдй се побдльи — турат чаши/
ЧВОР, о м., мн. ЧЕдроЕе, те
/отсёчено дрво станало чвдр/ даска с
ндгу чёкори, чвдрйе/
ЧВОРЛьИФ, ЧЕорЯьйЕа, о, й
Чворест /чворлъйво дрво, ако не се цапи/
ЧВРКАМ нсв. Човъркам /чврка
мйшо, сегр, че дде/
ЧЕ 3 ед. от ЧУ, ЧЕЛ 1. чет. за
бъд. вр. /каквд че е?/ таа вуна дало, че
се рашчёша? ногу е къёпава! бцхъ йа, бйхъ
йа, па не тё! — а, чё, чё!/ бай тддор нё-
ма да го направи. — чё!/ нйма да пораснё
нйшто! — чё!/ че се качи и че ме увапе! —
чё!/ бёкьи виктдрийа че дде? — че// лъу-
бдвни песни нёма ли? — а, чё!/: 2 . чет.
258
за емоц. отричане Хич, съвсем не,
как мо±е да бъде /опросили се? — ч£/
не ё!/ дште е малечок. — чё! кой е
малёчок?! даваш ли йа? — нёма, чё!/ елй
е бозава твойата коса? — не ё бдзава,
че// коку? половин дёкар? — а, чё! по три
ара на две места/ што стана со собдро?
дн се е растурцл?— чё! онд е пуно!/
напрёт ногу играеха дро момйте. саа
играат ли? — чё! саа — забави!/ тй
пдсле че го йадёш ли? — чё!/ зема гьи
општината. — дадоа ли му другьи? —
ч£// знаеш ли това? — чё!/ тй штд че
помдгнеж дднгко? — чё! ништо!/
ЧЕ сз. нов. /казали рабдтниците
на управниците, че не мдж да се кдпа/
4ED0, то ср., мн. Чёда, та,
ум. ЧедёйЦе /сите ме чёдо, знайат/ нё-
ма чёдо, да украднете/ и ми не дадоа,
чёдо/
ЧЕИС, Чейзо м. /и ндсееме си у
куферо чейс/
ЧЕКЛЛ нсв. Чакам /двамйна
вйкат: йдат, йдат! — и чёкат кот таа
чешма/ чекааме го една недёльа — нема
го!/ лёнче, чёкай, ч йм да пйнем вода/
ЧЕКИИЛ, та А., мн. ЧеКьйй,
те, вЖ. ЧИКИИЛ Д±обно но±че.
ЧЕКЛЕ, то ср. Вид плетиво,
а±ур.
ЧЕКОВ, ом., мн. ЧёКорй, те .
ЧЕКРК, ом., мн. ЧеКрЦй, те
Чекрък /чекЪък — да си сучиме цави/
чекрцйте излезнайа по моёто врёме/
ЧЕКЧРЛьИФ, ЧеКУрЯьйЕа, о, й
Чекорест, с много чекори.
ЧЕЛЛ, та Ж., мн. ЧёЯй, ЧеЯйте
Пчела /работни чёли/ пази се от
челйте!/ че те сйадат челйте/
ЧЕЛЛИИНаКЛ, та , мн. ЧеЯа-
дййаКьй, те Челядинка /тражйиме
там печуркьи за йаденъе и челадйнгькьи/
ЧЕЛЛР, ом., мн. ЧеЯагйё, те
Пчелар.
ЧЕЛьЛТ, ЧеЯьаттй. Ж. кол., мн.
ЧеЯьатйШта, та Челяд, деца в ед-
но семейство /штд да праиш, и това
чёльат, макьо, и това чёльат!/ еде! току
па лдши чёльат!/ чельатйшта — дёсет
сам деца одимувала/
ЧЕЛНИК, о м., 'мн. ЧёЯййЦй,
те Част на уздата.
ЧЕЛО и ЧЕЛО, ЧеЯдто ср., мн.
ЧёЯа н ЧеЯ£, ЧеЯ^та /и на челдто
му (на детёто) турат катран и под
носд — што йма лошотййа, да не
приджда, да ни е чисто/
ЧЕ Л НС н ЧЪПъЧС, ЧеЯУст^ &.,
мн. ЧёЯУстй, ЧеЯУстйте Челкст
/на лесйцата гдрната чёльус/
ЧЕЛБЕР, о м.,, мн.. ЧеМбеРйё,
те 1. .Издаден по-висок край
/фитарйите ймат чемберйё] по висдкьи
краишта на фитарйата/; 2. Женска
забрадка /на косата йма чембёр/
ЧЕЛЧГЛ, та &., мн. ЧеМУаьй,
те, ум. ЧеМУШКа Надебелен край
на кривак, -тояга /тойага с чемуга/
ЧЕНаГьЕЛь, ьо м., мн. Чейз-
аьеЯьё, те.
ЧЕНаГьИСЧЕЛ СЕ нсв., св.
ЧейааьйШеМ се, аор. св. Чейзаьй-
ci (X) се, прч. Чейзаьйс^Я се, а,
о, й Гавря се.
ЧЕНЕ, то ср., -мн. Чейёта, та
нов. /кучешкьи заби — на свйфката на
ченёто/
ЧЕНИИЛ, та ж., мн. Чеййй, те
Чиния /и туршййа извадат, пипёр тур-
шййа, и по чёнйите натураат по
трпёзата/
ЧЕНИК, о м., мн. ЧеййЦй, те
Шиник.
ЧЕНИЦЛ, та Пшеница. /вари-
ме ченйца, ндсиме кдлъиво/ она ньйвата
била со жито, ченйца/
ЧЕНИЧЕН, а, о , й. Пшеничен
/ченйчено брашно/
ЧЕП, о м., мн. ЧёпоЕе, те /ако
йма дупка у дагата на бачвата, откадё
се точи винд, чёп — дрво издёлано и на-
бйено у дупката/ тогай нёмаше канули
— сос чёп од бас/
ЧЕПЛРОК, о м., мн. - ЧёпардДй,
те,	в£. ЧДПЛРОК /чёпардк —малко
закдвано рокчё на вйла/
ЧЕПЕРКО, то м., мн. ЧепёрКо-
фЦй, те Надут, надменен човек.
ЧЕПИЛ нсв. Откъсвам, от-
чупвам.
ЧЕПКЛ, та л., мн. ЧёпКьй, те
Грозд.
ЧЕПКЛЛО, то ср., мн. ЧепКа.Яа,
та Дарак за дреб /гребенцйте, паш-
кульёте што раздрсуйат/
ЧЕПКЛЛ нсв. Разчесвам (въл-
на ) /да чёпкаме вуна/
ЧЕРЛ адв. Вчера /чёра ми писа
пйсмо, чела да си дде/
ЧЕРЛШЕН, Чер^Шйа, о, й Вче-
рашен /ймаш ли черашен вёсник?/
‘ ЧЕРВЕНаКЛ, та i., мн. Чер-
ЕёйаКьй, те Вид гъба.
ЧЕРЕЛИИЛ, та Л., мн. ЧереМй-
дй, те Керемида /йа не сам като
черемйдите по тёрк/
ЧЕРЕЛИИЛР, о м., мн.- ЧереМй-'
дарйё, те Керемидар /па гдрнио пдп
проклят бйл гьавол: дн йе бйл черемидар
и пдп/
259
ЧЕРЕЛИОДРНИЦД, таЛ., мн. Че-
реМйд^РййЦй, те Керемидчийница.
ЧЕРЕЛИПЕН, ЧереМйдйа, о, й
Керемиден /черемй,дни кашти!
ЧЕРЕЛИООФ, ЧереМйдоЕа, о, й
Със цвят на керемида, оранжев.
ЧЕРЕШД, та ±., мн. ЧерёШй, те
/даждовйто бёше, черёшите се скапаа/
ЧЕРНОБОРСДИЖИИД, та м., мн.
Черйобдрсадлйй, те.
ЧЕРПДВДЛ нсв., в*. ЧЕРПНЕЛ
Почерпвам, угощавам /кдй йма име-
ни дёнове — йдат по честйто, черпават
ченцца, ракъййа, бесквйти/
ЧЕРПИЛ нсв. Черпя /кдй йма
имен дён, гунад го и го фрлъат у еодата
да чёрпи/
ЧЕРПУЕЛ нсв., в±. ЧЕРПДВДЛ
Почерпвам, черпя /йа че ей чёрпуем,
ейе сте ми гдскье/ човёко чёрпува/ давай-
те, чёрпуйте тууа у кафенъёто!/
ЧЕРНПКД, та &., мн. ЧерУпКьй,
те Черупка; череп /черупката на
главата/
ЧЕРЧЕВЕ, то ср., мн. ЧерЧе-
Еёта, та.
ЧЕС, Чёста, о, й /чести праз-
ници/; ЧЕСТО адв./и по чёсто — бёници
сдсурда, и зёлници сос лук/
ЧЕСДН и ЧЕСЕН, о м. Чесън
/чёрен лук/ от чёсан лук пёрйата/
.	ЧЕСЕН, Чёсйа, о, й Честен
$ * ’	/ако излёзне чёсна,' че прайат свадбата/
чёсна трпёза/ чёснио крс/
ЧЕСНОФ, ЧесйдЕа, о, й /чес-
ндвио лук/
* ' ЧЕСТИТ, а, о, й; ЧЕСТЙТО ср.
й адв: /кдй йма имени дёнове, йдат по
честйто/ нёка е честйто и вам и нам!/
ЧЕЛ!Я'; та Л., мн. Чётй, те
/комйта бйл и он. и дн се запйсал у
негдеата чёта/
ЧЕТВОРЕН, ЧетЕдРйа, о, й
Съставен от четири части; из-
тъкан с четири нищелки /четвдрни
.фути: ткае се с чётири нйштелъкъи/
четвдрно —. па бало: пантолдни, палта,
. од вуна чорапйе/
. ЧЕТВОРИ нум. /четвдри пдсти се
. пдстат/
ЧЕТВОРИЛ нсв/ Впрягам два
чифта волове в една кола /на
врло мёсто два, чифта волдве тёглъат/
" ' ЧЕТВОРИЦД, ЧетЕорйЦ^та нум.
/дн четвдрица сйна ймаше и се разде-
льна/ четворица войнйка земаа/ бадёно
што ё, три четвдрица да го обгрнат/ и
го зёмаа четвдрица човёци да го ндсат
на колье/ четвдрица стражари/ нйе им

казахме та ойдда на другата нъйва... а
нам останайа дваесе и четвдрица/
ЧЕТВОРКД, та , мн. ЧетЕдр-
Кьй, те /и го дадёме на тупавичар да
го тупа, да стане по дебёло, да му се не
познава четвдрката, като си го ткала
сос чётри нйштелъкъи/
ЧЕТВРТИ, та, то, тй.
ЧЕТВРТИНД, та, ум. ЧетЁР-
тййаКа.
ЧЕТВРТОК о м., мн. ЧетЕр-
тдЦй, те Четвъртък /вёл четвртдк/
вёли четвртдк/
ЧЕТВРТОСУЕЛ нсв., св. Чет-
ЕРтдШеМ, аор. св. ЧетЕРТОсЛ (X) ,
прч. ЧетЕРТОсЛЯ, а, о, й, в&.
ЧЕТВРТОЧИД Придавай четвъртита
форма /четвртдсано дрво/
ЧЕТВРТОЧИЛ нсв., в£. ЧЕТВРТО-
СНЕЛ Придавам четвъртита форма.
ЧЕТ ИЛ нсв., аор. Чёто (X) , прч.
ЧёЯ, а, о, й Чета /йа кнйга не
знам да четйм/ нйкаде на работа не
идёх, сал лежёх, па четйм, четйм!/ пдпо
чети на сйте, дди од грдп на грдп/ не
четйме, ако четйме, че знаеме/ пдсле
кака си дойдё и чётохме/ кога четёше,
йавно йавно, убово опдвйаше/
ЧЕТИНД, та /свйнска чётина/
ЧЕТИРИ, ЧетйРйтё, ЧетйРйт^
нум. {дирёкторо дойдё и проверй кдку
дрёнгкъи сме набрали, бёеме набрали чё-
тири штагъи/ четирита дёна/
ЧЕТИРИЕСЕ, ЧЕТИРЕЕСЕ, Четй-
рйесёте, ЧетйРйесетё нум. Чети-
рийсет /четйреесе годин/ четириесетё
дёна/ на четириесете дёна/
ЧЕТИРИСЕТИ, а, о, й нум. /на
четирисётио дён, на равнъёнъе — тогай
му се грдбо равнъи/
ЧЕТКД, та ±., мн. ЧётКьй, те
/след желёзната мёлъица се чёша сос
чётка, от свйнска чётина/
ЧЕТКДРНИК, о м., мн. ЧетХАр-
ййЦй, те Сандъче за четки.
ЧЕТЛО, то ср. Грамотност,
пи сменост /нёмат четмд/
ЧЕТНИК, о м., мн. ЧётййЦй, те
/дн тогай водйл чётници да помага на
русите/
ЧЕТРИ нум., *в±. ЧЕТИРИ Четири
/чётри ймам преунучета/ чётри дёкара
тутунь! да му не се познава четвдрката,
като си го ткала сос чётри нйштелъкъи/
ЧЕТРИЛД нум. /четрйма бракъа се
гднъат/
ЧЕТРИНДЕСЕ нум.
ЧЕТНДД, та ±., мн. ЧётУЯй,
те Работ.
260
ЧЕШЛЛ нсв., аор. 4enl3L (X) прч.
ЧеШ^Я, а, о, й, стр. ЧёШай Чеша,
разчесвам /опере се вуната, па се осу-
ши, па чёшаме, па влцчиме] ч£шаа йа по
грбд/ за црга нечёшани, чёшани за
платно]
ЧЕШЕЛь, ьё м*., мн. ЧеШЯьёЕе,
те Гребен ]кднскьи чёшель] и венч& на
невёстата на главата... и едён чёшель да
се реши невёстата] два чёшейа]
ЧЕШЕЛьНИК, о м., мн. ЧёШеЯь-
ййЦй, те Мярка за пре±да ]чёшель-
ник — три нйшкъи/ по сто и дваесе нйш-
кьй едно пасмёнце — четйриесе
чёшелъника/
ЧЕШЕЛьНИЦЛ, та , мн. Чё-
ШеЯьййЦй, те прен. Скромно мом-
че, което е винаги при 'момиче-
та /жёнска чёшельница]
ЧЕШЙРЙЕ, те мн. Чешири ]бёли
чешйрйе сос црни гайтаньё] на цар шиш-
мано е била гвардийата соз бели чешй-
рйе] ногавици цели, преднъаци и седло,
колчаци половин мётар/ бёли чешйрйе —
сега гьи магхнаа]
ЧЕШИРОК, о м. Крачол на
чешири.
ЧЕШИТ, о м., мн. ЧеШйтйё, те,
мн. бр. ЧеШйта /на два чешйта го
карайа]
ЧЕШЛьУГЛ, та А., мн. ЧеШЯьУ-
аьй, те Вид бодил ]висдкъи трнье]
ЧЕШЛЛ, та А., мн. ЧеШМй, те
]тууа чешмй не ё имало] ойддхме на
вода, на чешмата/
ЧИБО мйд. Вик за огпъЖдане
на куче.
ЧИБУР, Ом., мн. ЧйбУРйе и
ЧйбУрй, те Чебър, съд, в който
се събира ракията от казана при
варене; от тоя съд ракията оти-
ва в /а£аза.
ЧИВИПЖИИЛ, та м., мн. Чййй-
дййй, те Подстрекател, лъзкец,
измамник.
ЧИВИПЖИЛЪК, О м., мн. ЧЙЕН-
джйЯъЦй, те Зевзеклък, весела
измама ]напрайл чивиджилък да се
смёйат драта]
ЧИВИИЛ, та Л., мн. ЧйЕйй, те
/чивййа чивийа вади/
ЧИЖЛЛ, та , мн. ЧйЖМй, те
Чизма.
ЧИЭЛЛ, та £., мн. ЧйзМй, те,
ум. ЧйзМё, в£. ЧИЖЛЛ.
ЧИН, ЧИНА, Чйё, Чйй прон. пос.
/това от чйй грп? од наж грп!/ не знам
чийа си] чие е това, тййа дзвезди, тййа
дрвйёта, тййа цафтдци по дрвйёта] чиц,
деца чеучиш тй?] у чир си шушдни?]
ЧИКЛТУЛьЛ, та Л;, мн. ЧйКа-
тУЯьй, те, в*. ЧИТЛКУЛьЛ.
ЧИКьИИЛ, та А., 'мн. ЧйКьйй,
те/ ум. ЧНХьйЧё, в±. ЧЕКьИИЛ
Д±обно но±че.
ЧИКУТ, О м:, раст. Juncus
effusus?
ЧИЛЕ, то м., мн. ЧйЯёта, та.
ЧИЛИК, о м. Челик, стомана.
ЧИНьИЛ нсв. 1. Правя /те сега
што да чйньим?! што че чйньцш?] чйньи
пдпо молъйтва/ и чйньиме. метание на
свёкор, на свекрва] и никой нйшто нема-
ло што да чйнат]; 2 . Пресявам /реш-
тд за чинъёнъе на жито/; НЕ ЧИНьИ Не
-струва; ЧИНьИ ЛИ *Струва ми, кос-
тва ми ]тдку ми чйньи]; ЧИНьИ ЛИ СЕ
. Струва ми се /ндй се чйньи: така
. оставйл гдспут/ нему се чйньи, дёсно е
земал, а он зема право/
ЧИНгКОФ, ЧййгХоЕа, о, й
Цинков.
ЧИНОВНИК, О м., мн. ЧййёЕйй-
Цй, те /седё така, стайата му при-
тёвничка, не ё йасно като на чиновник/
ЧИП, а, о, й; ЧИПЛ ОФЦЛ
]чйпа дфца — с половин уо/
ЧИРЛК, о м., мн. ЧйрЗДй, те.
ЧИРКЛ , та Л., мн. ЧйрКьй, те
Цирей.
ЧИС, Чйста, о, й 1. Чист ]чйс
сапун] като запдетиме за велцден, вйка-
ме го чйс понедёлник] от чйстио
понедёлник тримйрим]; 2. Истински
]корёмо да ме не больй, корёмо е чисто-
та мака]; ЧИСТО адв. 1/ Чисто ]нй-
што не лекуеме, само чисто да држйме]
2. Съвсем, истински /чисто е гдла
вдда] чисто сёлскьи думи] а даскьйте са
чцето нови, дти табаньёте гьи држат/
йа сакам да се снёмем чцето сама]
ЧИСТЛЧ, о м., мн. ЧйстаЧйё,
те.
ЧИСТИЛ нсв. Чистя /а па дёнъем
па йде на склат — тутунъ, дёльи го,
чисти, коё е лево, коё е дёсно, коё капак/
ндш за чистёнье на копйтата]
ЧИСТОТЛ, та /млекдто сака
ндгу чистота — паренье, миёнъе]
ЧИСТОТЕН, , Чйстётйа, о, й
Чистоплътен, чистофайник ]ндгу е
црна и ндгу чистдтна/
ЧИТЛКУЛьЛ, та. Л., мн. ЧйтаКУ-
Яьй, те ,1. Глупачка; 2. Лекомис-
лена,, развратна ±ена ]мома, жена,
дека лаже чужди мажйе, дди по льубдф
сос ндгу] . . ..
- ЧИТЛЛИШТЕ, то ср., мн/Чйт^-
ЯйШта, та.
261
ЧИФЛИК, о м., мн. ЧйфЯйЦй,
те, мн. бр. ЧйФЯйКа1 /и оставил бо-
гатството турчино, ефендийата — чеф-
лйко и стдката/ чифлицйте сё на едён
турчин и една була/ печёс чифлйка/
ЧИФФ, о м., мн. ЧЙФТоБе, те.
ЧИФФЕЛИИЛ, мн. ЧЙФтеЯйй 1. С
два чифта /чифтелийа сайа — сос
чётири срми/ йма по двои гайтанъё,
сймени/; 2. С един чифт /ногу зол, а
два вра йма — чифтелийа/
ЧИФЧИИЛ, та м., мн. ЧйфЧйй,
те Земеделец.
ЧИЧЛ и ЧИЧЛ м., мн. ЧЙЧЙ, Чй-
Чйте, зв. ЧйЧо , вин. ЧйЧй., ум. зв.
ЧйЧКо, ЧйЧ^йаКо, вин. ЧйЧКа Брат
на баща /да знае дамйан kqu му е чича
и кого трёбе да слуша/ йма дн чича у
градд/ и дн като чича на дамйана/ ёй го
чйчка ти гошёте утепайа у войната/
кот чичй и кот стринаи сам живейала/
чичй двамйна ймаше и онй умрёа/ и
татко ти че дйде, чичйте ти че дйдат/
чичангко, чйчко, лёгай тука!/
... ЧИЧИН, а, о, й Чичов /като
чйчинио марок на попарнико/ чйчините
пантолдни/
ЧИЧКЛ, та А., мн. ЧйЧКьй, те
раст. Цвете на репей; мн. Репей,
лопуш.
ЧИЧКОФ, ЧйЧКоЕа, о, й /йазе
закарах наште йагнёта, а майка ойдё
за чйчковите/- .
... ЧИЧОФ, ЧйЧоЕа, о, й; ЧИЧО-
ВИ ; БРЛКьЛ Първи братовчеди;
ЧИЧОВЛ СЕСФРЛ Първа братовчедка
/чйчови сестрй — вйе сте от чичй
t сестрй, ваште деца — прёчичи/
ЧЛЛИ нсв. 3 ед. Вехне, линее
./болнъава, сё мрхтй, не рабдти, чмай,
. црнёе/ .
ЧОЛ, та *.•, мн. Чой, те Чоха
/колан — от црна чоа/ чоа на кожушё —
олена и црна/
ЧОВЕК, о м., мн. ЧоЕёЦй, те,
вин. ЧоБёКа, зв. ЧоБёЧе 1. Човек,
мн. Хора /човёк на човёка злд да не мыс-
ли, дти се лдшото врашта/ човёг да на-
праи добро на човёка/ там — свой човё-
ци/ пойддоме у еднй човёци/ и го зёмаа
четвдрица човёци да го ндсат на колье/
сйчкъите сенйи ~сед&т, човёците седдт/
два човёка/; 2 . ед. Мъ±, съпруг /и
нас ни окнаа сос човёко/ човёко ми бёше
зет тува/ 'нёкогаш стойл, твдо човёк,
ддйде, сёдне на капйиата/ човёче, рти ме
, забоварй, дти се не сётиш, сайбйо, за
мёне!/ човёче, това куче^нёче да йадё/;
ЧОВЕЧЕ, то ср. Гледец на око.
ЧОВЕЧИШФЕ, то ср., мн. ЧоЕе-
ЧйШта, та.
ЧОВЕЧКЛФЛ адв. По човешки
/човёчката му оратех/
ЧОВЕЧКьИ, Ка, Ко, Кьй Чо-
вешки.
ЧОВЕШФИНЛ, та ±. /човёк дека
дйде с човештина, сёкаде че помйне/
ЧОЕН, а, о, й Чохен.
ЧОИЛ, та ±., вА. ЧОЛ Чоха.
ЧОКШи!	Вик, с конто
спнрат магаре.
ЧОЛьЛФ, ЧдЯьаЕа, о, й Кой-
то е със саката ръка.
ЧОЛьБШЛ, та &., мн. ЧдЯьУШй,
те, вА. ЧОЛьЛФ Жена със саката
ръка; прен. Несръчна, непохватна
/така ми снаата вйка: чдльуше, тдпуше/
ЧО2ИЛК, о м., мн. ЧоМАЦй, те
1. Бутче от кокошка /от кокдшка
ногата што ё/; 2. Късо дебело
дърво.
ЧОНгГБЛь, ьо м., мн. ЧййгаУ-
Яье, те Остатък от отрязан
клон, крайник /окапал е като змийа.
на трнье — сам като чднггуль/
ЧОНгКЛ, та Ж., мн. ЧдйгКьй,
те дт. Ръчичка.
ЧОПЛФ, ЧбпаБа, о, й Кьопав,
с недъгави ръце или kpaka /гъа-
вол се крсти с чдпавите прети/
40 Р ЧОР! м£д. Внк за при-
мам ване на кокотки.
ЧОРЛП, о м., мн. ЧорёкПйе, те,
ум. Чоралё, Чор&пеЦ /шйени чорапйе/
ЧОРЛПЕН, Чор^пйа, о, й /чо-
рапна йгла/
ЧОРБЛ, та Jr., мн. Чорбй, те
/чорба напраеат с орйс, йайца/
ЧОРБЛйЖИИЛ, та м., мн. ЧОР-
баджйй, те, зв. Чдрбадйй /на кому
се паднат парите, това е чорбаджийа-
та на каштата/ ё, чдрбаджи
миладйне!/
ЧОРБЛПЖИИКЛ, та А., мн. Чор-
баджййКьй, те, зв. ЧорбаджйКье!
ЧорБадййКо! /тогай че влёзнеме унёт-
ре, и чорбаджййката приготвйла вечё-
ра/ добровёчер, млада чорбаджйко!/
ЧОРБЛПЖИИСКьИ, Ка, Ко, Кьй
/чорбаджййскьио пат/
ЧОРЕК, о м., мн. ЧорёЦй, те
Великденски кравай, 30-40 см.
ЧОРЧЛК, о и., мн. ЧорЧЛЦй,
те Орех бияч при игра на орехи.
• ЧРЛКЛЛ нсв. Чдрям с кремък
огнилото, за да секна огън /да
чрака сос трат/
' ЧРКЛЛО, ТО' ср., мн. ЧрК^Яа,
та Огнило.
262
ЧУ и ЧЕЛ, ими.' Чё (X) , аор.
(X) тб (X) , прч. имп ЧёЯ, X, д, й и
аор (X) тёЯ, б, й Искам, ща 1.
/нечем! — чеш!/ йа чем тёбе нис тевнйца
да пуштим (песен)/ чеш ли да речёш?/
што чё да ё/ нёчад да ни чуваа синовите,
снаите/ нйе сос рила не хтдме да бёре-
ме/ тй не хтё, не хтё и не хтё] бабо» не
хтё. да се снймаш/ пийндл малко, не
хтёл/ не тела главата да се скдпе, свё-
тела като мёсечината/; 2 . /ако бёше се
обадйла у тёвното» чёх да умрем от
страх/ чёше да потечё, да напрди рдни-
ците бербат/ чёше д йде на собдро, она
ойдё на дрва!/ пойддхме нагоре и стиг-
нахме там, дека чёхме дрёнгкъи да бёре-
ме/ нйе дште чёйме да купуеме цимён
тогай, ама нема!/ соз децата да си
дошла, онй чёа да те доведёт код нас/
чёа да ни згдзат/ дти не ей се обадйла
— чела сам да те испрдтим/ чёра ми
писд пйсмо» чела да си дде/ мйшльаци —
празнуйат, дти челй да им прайат
пдкос/ казда дека челй да а бийат/
ЧУБРИКД, та А., раст. Чуб-
рица, Satureia hortensis /нймам
босильдк, нймам чубрйка/
ЧУВЛЛ, О м., мн. ЧУЕаЯьё,
те, в*. ВРЕКьЛ /чувалъё брашно/
ЧУВЛЛ нсв. 1. Пазя /седи марко
на два рдвни друма та си чува друми и
клисури (песен)/ йа от стардто чорд-
пйе чувам/ нйе като умре чуваме го два-
есе и чётири часа/ чували сме партиза-
ньете една недельа/; 2. Отгле±дам,
гледам /и да си намёриш убоу момчё да
те чува!/ чуваме си стока/ нёчад да ни
чуваа синовёте, снаите/ свёкор» свекрва
чуват, децата и чувани/ останаа три
сирачёта, па нйе гъи чувдаме сос човёко/
затова ли сам ейнове чувала, йазе, гдро,
да те сечём!/ чувай топдлата убаво!/
домдшно чувано, не ё купёчко/
ЧУИ ИЛ СЕ нсв. Чудя се /чу-
дили се што е това]
ЧУйО, то ср., мн. ЧУбесА, та
/и се чудат и казуваат у батдк каквд е
чудо голёмо и страшно/
ЧУИОВИШТЕ, то ср., мн. ЧУдб-
ЕйШта, та Нещо за чудене, не-
обикновено, грамадно /трёбе да си
напйсала едно чуддвиште!/
ЧУ ЕЛ нсв. аор. ЧУ (X) , прч.
ЧУЯ, а, о, й Чувам /фонда да не
чуем/ рётко че чуеш цёта/ дн не чуе/ а
мажд ми не чуеше, а свекрвата стара/
руеййа сме чули, а не сме видёли/; ЧУ ЕН
Прочут, известен /чуени дра, бо-
гдти/ чуен бёше у разметаница/
ЧУЖИИНьЛ, та ±. 1. Чужбина;
2. Чу±ди къщи, чу±ди хора, дру-
ги села /мажд ми по чуждиньдта,
глёда волдве да откупи/ рабдтим и дома,
и по чуждиньдта рабдтим/
ЧУК, о м. мн. ЧУХоЕе, те
/турат на ндковиньа и сос чукудрат/
ЧУКЛ, та Л., мн. ЧУХьй, те.
ЧУКЛЛ нсв. 1. Чукам; 2. Гру-
хам, очуквам /грсниците гьи чукаме
на мёльица/ и го чукаме (бдбо) елй соз
дрва, елй соз вила/; прен. /црна е чума
чукндла, чукндла долу нис макьедонийа
(песен)/; ЧУКЛН ОВЕН Кастриран
овен за угояване.
ЧУКЛР, о м., мн. ЧУКарНё, те
/йд пасём офцйте на чукдро гдре/
ЧУКУНПУР, О м., мн. ЧУХУйдУ-
рйё, те Цвекло /блок чукундур/ го-
вёжгьи чукундур/
ЧУЛ, о м., мн. ЧУЯобе, те /ма-
жйёте се уплашйа, земда чулове, цргьи и
покрйа свиньдта/ поелда ни сёно и
чулове/
ЧУЛЛ, та 2fc., мн. ЧУЯй, те
/имдло чума нёкогаш, била» била» сё из-
бйла човёците/ апрели чума» чумата/
пдсле а фандли па а затворили чумата/;
прен. /кадё йдеж бе чумо?/; ПОВРЛТНЛ
ЧУЛЛ /поврдтна чума — женд дека се
поврндла од мажд си/
ЧУРИЛКЛ,  та мн. ЧУрйЯ-
Кьй, те, в£. ЧУРИЛО Бутало.
ЧУРИЛО, то ср, мн. ЧУРЙЯа, та
Бутало за биене на мляко /чурйло»
да се бйе матеница/ след малку млекдто
се е фандло и че го разбйеш сос чу-
рйлото/
ЧУРЛьЛВИ нсв. 3 ед.-Дими.
ЧУТЕРИЦЛ, та ; мн. ЧУтерй-
Цй, те ирон: Глава; куфалница.
ЧУТЛИИЛ, мн. ЧУтЯйй ‘ •Необ-
язден , буен /чутлййа кднъ/
ЧУФСТВУЕЛ нсв. нов. /йде не
чуфствуем нйшто/
ЧУЧКЛ, та Л., мн. ЧУЧХьй, те
1. Украса за ±енска . шапка, в&.
ЧУЧУЛь 2 . Земна * форма, подобна
на мравуняк, хълмче; 3. Връх на
главата. .	, . .* ,
ЧУЧНУЕЛ	нсв., св.	ЧУЧйей
Клеквам.
ЧУЧОРИЛ нсв.- 1. 3 ед. Тече,
•църцори; 2. Дърдоря, говоря без-
спир /като пдчне да оррти — чучдри!/
. ЧУЧУЛь,.. ьо м., мн. ЧУЧУЯьё,
те Украса - на. горната част на
±енска 'капа' /чучулъ од рлен памук,
у чучульо къйтка/ чучуль, топка от
263
памук на капата, у чучулъо — кьйткъи,
сос цгли зашййат кьйткьите/
ЧУЧУЛьУГЛ, та Л., мн. ЧУЧУ-
ЯьУаьй, те, ум. ЧУЧУЯьУШКа Чу-
чулига.
ЧУШ! м*ц. Вик, с конто под-
карват магаре.
ЧУШ, ЧУЖда, о, й /у чужда
држава дошли/ да знаеш чужды йазицй/
ЧУШЛ нсв. 3 ел. Буха, издава
вик (за кукумявка) .
ЧУШЕ, то ср., нн. ЧУи1ёта, та
Кукумявка.
ЧУШКЛ, та А., мн.	те
/здроби му нёкойа чушка/
ЧУШКЛЛ нсв. 1. Чушвам, въз-
сядам, яхвам; 2. Качвам на
гърба си.
•ЧУШНЕЛ св. 1. Чушна, въз-
седна, яхна; 2. Кача на гърба
си /едно детё чушнад го и земе се-
кьйрата и бйе по орёо, а другото вика:
нё не гд сечи, онд че роди догодйна!/
Ш
... ШЛВЛЛ нсв. ШЛВЛН . глнфлн
Гайтан, зашит лъкатушно.
ШЛВЛР и ШЛВЛР, о и., мн. п1а-
Еарйё, те, раст. Scirpus /бела тра-
ва, широка, и кучка го не йадё/ некой си
алёксо шаваро/ шаварйёте у мокрёш,
блатйсти мёста, груба трава/
ШЛВЛРИЕ те мн. Шалвари.
; ШЛВЛРЛьЛК, о м., мн. nlaEap-
Иь&Цй, те Шаварак, място обрас-
ло с шавар.
ШЛННЛ, та А. (Сп. б.) Шейна.
ШЛКЛ, . та А., мн. Ш&Кьй, те
Шепа /една шака пари] мечд грабна една
шака и остана три шакьи/ зёме си лёп, у
шаката го стйсне/ да удёриме по една
шака рака/ согледа го негдвио татко,
удары го шаком през образйе (песен)/
ШЛКЛ, та i.,. мн. ШаКьй, те
Шега, /тй не разбйраш ни от шака, ни
от смешка/• козйте; магде, ногу скапи!
маани шаката!/
ШЛКЛФИЛ СЕ нсв. Шегу вам се
/мдж да ми се нёшто смёеш, да се
шакатиш/
. . ШЛЛ, ШаЯд м., мн. Ш&ЯоЕе,
ШаНоЕёте, ум. ШаЯЧё.
ШЛЛ (от тур., $ат — гр. Дамаск)
/че кдльеме . и старо, и млёдо, сё че
ишчйстиме, бугарийа, че гьи искдлъеме.
като кдльеме, и шём мёма да ни збёре.
сё бугарийа.че искдлъеме/ t	/
ШЛЛЛК, ом., мн. Ш&МаЦй, те
, Рядка кал /ейчко е шамак, цала ндш у
водата/ шамак, кал, батлак/ да бёгаме
по польёто — шамаци, мокрёш.../
ШЛЛЛКЛьИФ, ШаМаКЯьйЕа, о, й
Мочурлив /шамакльйво мёсто, бла-
тйсто/
ШЛМЛР, о м., мн. ШаМаРЙё, те.
Ш АМИЙ Л, та А., мн. ШаМйй, те,
ум. ШаййЧё /еднд детё падна и си
строшй раката. пделъе му йа връзахме
со шамичёто/ црвёни шамйи сос лалёта/
ШЛНТЛВИЦЛ, та А., мн. п!£йта-
ЕйЦй, те Шантава ±ена.
ШЛНТЛФ, Ш&йтаЕа, о, й /йа
потрава, йа нёшто у нодзёте шантава/
ШЛИ, о м. Болеет по добитъ-
ка /ръгне гьи у нодзёте — по волдвете,
коньёте, у офцйте — и по устата/
ШЛРЛЛПОЛь, ьо м. Дъсчена
ограда.
ШЛРЛН, о м., ' мн. Шарайьё,
те , ум. ШарайЧё.
ШЛРБЛ, та А., мн. Ш&рбй и
Шарбй, те /елечё сос шарба/ сё глёдат
по шарбите/
ШЛРЕН, а, о, й /шарено — зелёно,
жъто/ шарена трава — ни цафтй, не
нйшто/ шарено нёбо, ка сё е ишарйло/
шорена манджа, джопатка/; ШЛРЕНО
ОРО Смесено хоро — играят моми-
чета и момчета /па ч йдат на шаре-
но дро/
ШЛРИЛ нсв. Шаря /шаримесишё-
ркьи — зелёно, алено/ црн кожух, шарад
го, шарад го, сос каберйе, жъти, алени/
ШЛРКЛ, та А., мн. Ш&рКьй, те
/като си ткае, онд на шаркьи доджда —
тийа шее нйшкъи, што са удёвани/ пук-
нати шаркьи: от тука туриме еднд, от
тука съштото, а по стредата друго.
сакати шаркьи: половйн зелёно, половин
црвёно, и заставйено. цели шаркьи: зе-
лёно, црно, зелёно, црно/ у црното да
прдвре алено два пати, па пделе три
чётри пати црното — пукнати шаркьи/
ШЛРКЛЛ нсв. Драскам (напр. с
молив) , шаря.
ШЛРЛЛГЛН, о м. /шарлаган — от
сънчоглёт, дливо/1
ШЛРО Шарено куче.
ШЛФ! мАд. Вик за отпъйдане
на латки.	,
ШЛТИН,’ а, о, й Пачи, пате-
шки /шатйно мёсо/
ШЛТКЛ, та А. , мн. Ш^тКьй, те
Патица /бирна ни една шатка и ни
бирка до къеренйте/
ШЛТКЛР, о. м., мн. ШатКарйё,
те Който отгле±да и пасе патици.
264
ШДТКДРНИК, о м., мн. ШатКар-
ййЦй, те Помещение за отглезк-
дане на патици.
ШДТОК, о м., мн. ШатдЦй, те
Паток.
ШДФЕРКД, та Ж., мн. Ш^Фер-
Кьй, те.
ШДФНОР, ШОФИОР,’о м., мн. И1а-
Фйдрй, те Шофьор /шафйдро се бой.
немой да се фрлъи (вуко) на таксёто! дн
е бйл шофйдр)
ШДШДФ, Ш^ШаЕа, о, й 1. Кри-
воглед; 2. Ненормален, смахнат.
ШДШЛьДК, о м. , мн. Ш^ШЯьаЦй,
те Всякакви боклуци за топливо.
ШЕБЕК, о м., мн. ШебёЦй, те
Маймуна.
ШЕБОЙ, о м., раст. Cheiran-
thus cheiri.
ШЕБЕ, то ср., мн. ШеЕёта, та
Шевица, широка около 20 см от-
пред на риза или на ръкавите на
ризата Iтевета — ракавй, рисуваад
гъи, пдсле пунат — шийат!
ШЕГНЕЛ СЕ нсв. нов., вЖ. ШД-
КДТИЛ СЕ [шегуйат се/
.... . ШЕЕСЕ нум. Шейсет /шеесе лёва
на мёсецо/
ШЕИНД, та Ж., мн. Шёййй, те
/истёглъим шёйната най гдре на пузай-
къата)
ШЕНПИСНЕЛ СЕ нсв. Омръзва ми
нещо /шендисуем се, не мдга да йадём
това йаденье/
ШЕНЕЛД, та Ж., мн. ШейёЯй,
те, вЖ. ШИНЕЛД.
ШЕПОТ, о м.
ШЕПОТИЛ СЕ нсв.
ШЕРПЕНь, ьо м. /правы се от сй-
риштето, йаткъите че се скъцат, сос
цвйк, пдсле се прецодат/ сйриштето на-
сдлъи се, исаане, пдсле с вдда се раство-
ри, се нарёже, това е шердёнь)
ШЕРИЛ нсв. Карам се, хокам
/довёчера че ме шёри, че ми се кара!
ШЕРПЕДь, ьо м., мн. ШеРпеЯьё,
те 1. Нагръдник; 2. Детска пле-
. тена ризка )дёцка дрёшка, ентериче]
ШЕС, Шесте нум. Шест /код нёго
иддх шее namuj шессёдем кдри/
ШЕСНДЕСЕ нум. Шестнайсет /на
шеснаесе гддин сам дошла тука!
ШЕСТДК, о м., мн. ШестАЦй,
те Размер волска подкова jempe-
ден шестак, голём шестак/
ШЕСТИ, чл. Шёстйо, а, о, й.
ШЕСТИДь, ьо м., раст. Вид
явор, Acer platanoides.
ШЕСТИНД, та нум.
ШЕСТИНгКД, та нум.
ШЕСТИЦД, та”*? /тй можете да
зёмеше шестйца/
ШЕСТОРНО нум.
ШЕСТОТИН нум. /по шестдтин и
педесё}
ШЕТДЛ нсв. /шётам по кошти/ не
мдга да шётам — зима, не мдга да
траем!	,
ШЕТКДЛ нсв. Друскам, покла-
щам, за да успокоя (дете) [баба сд-
са ме земала, шеткала ме, шеткала ме
там!
ШЕТНЕЛ св. /шетнах нагор, шет-
нах наддл/
ШЕТОЛ ЛЕТОЛ адв. /шётом мё-
том на ладна меана, па на павлё по тйо
говори (песен)/
ШЕФ, Ше£д и Шефд м., мн. Шё-
ФоЕе и ШёЕоЕе, те Шев jnoepnam
шёф) крпечкъи шёф! шевд френггъййа!
ШЕФЕДьКДЛ нсв. Фъфля .
ШИБДЛ нсв.
ШИБНЕЛ св. Шибна /и онд шибна
даш!/
ШИБЛИКД, та Л. 'Красиво гъв-
каво клонче !лёка гранъкъа/ мома
като шиблйка! невестё като шиблика/
ШИВДЧ, о м., мн. ШйЕаЧИё, те.
ШИВДЧКьИ, Ка, Ко, Кьй Ши-
вашки /шивачка йгла/
ШИЕЛ нсв., аор. Шй (X) , прч.
ШйЯ, а, о, й, стр. Шйей 1. Шия,
ушивам /ндшкъем шйе, глёда да сошйе/;
2. Веза, бродирам /шиени ракавй/
цолио ракаф шйен! ракавй — рисуваад
гъи, пдсле пунат — шийат/
ШИИД, та Ж., мн. Шйй, те
)офчарйёте исплетат едён ' венец, на
една дфца на шййата го качват/ стйга
испинъа шййата!/	;
ШИЙДК, о м., мн. ШййаЦй, те
Инатчия, мързеливец !шцйак —
инатчййа, опак, лош човёк!
ШИЙДЧКьИ, Ка, Ко, Кьй Ши-
вашки /шийачка йгла/
ШИКьЕР, о м. Захар /кал лёп,
ама е блак като шикьер) орйс сос млеко
и шикьёр/ синовёте ни са шекъёр/ и све-
крвата... и вино чаша, и шикъёро, топо-
лъётата што £, дадё на момчёто елй на
невёстата!
ШИКьЕРЕН, ШйКьёРйа, о, й За-
харён /онй пийат шикъёрни кафёта!
ШИЛьДФ, ШйЯьайа, о, й Ши-
ле ст , заострен 1йуручкъи грёбенци~.
ндгу са остри/ шйлъави!
ШИЛЕ, то ср., мн. ШйЯета, та,
ШйЯеЖййа,' та Агне на една го-
дина.
265
ШИЛьЕС, ШИЛьУС, ' ШйЯьеста,
о, ri Шилест, остър, заострен
/...запцйте, шйлъусти, желёзни/
ШИЛО, то ср., мн.* ШйЯа, та
/дйдеме там и садиме — вадат редовё-
те па со шило го тураме (тутунъо)/
ШИЛШИР, о м. раст. Чимшир,
Buxus sempervivens.
ШИЛШИРОФ, ulririnlripdfia, о, ri
Чимширов /панйците шимширдви/
ШИНА, та А., мн. Шййй, те
/мёне се строшй едно коло, шйната/
ШИНЕЛД, та Л., мн. ШййёЯй, те
/нам ни дадоа рускъи шинёли тогай/
ШИНИК, о м., мн. ulriririilri/ те
/сестра си брата продава... за шинйк
жъти жътйци (песен)/
ШИПКА, та ±., мн. ШйпКьй, те
нов. дт. * /не хтдме да бёреме шйпкъи/
ШИПОК, о м., мн. ШйпЦй, те
Шипка /мармалато най ндгу прават от
шипдко/ ако тййа што йадат, шипцй —
не са опасни/
ШИРА, та
ШИРИНИ, те мн. Шир, широка
равнина /елй искаруеше гъи йакъим
чак у ширинйте, у гъеренъёте/
ШИРИТ, о м., мн. ШйРйтйё, те.
ШИРОК, а, о, ri /широк пат,
стока минус/вйдиж дунъа ширдка/
ШИРОКАНЕЦ, та ±., мн. ulripo-
Kiriilri, те Широк социалист /станг-
къё от широконците/
ШИСФИЛь, о . м, в±. ШЕСФИЛь
Вид дребен явор /шистйлъ — од нёго
прават пишталъкъи/
ШИФНЕЛ св. Бутна /като го
шйтнат у еодата/
ШИШАРКД, та . 1., мн. ulrinllp -
Кьй, те /че бёреме шишаркъи бдрови/
знаеш ли што е шишаркъи?/
ШИШЕ, то ср., мн. ШйШёта, та.
ШКАРПД, та мн. ulK^pnri,
те, в±. КАРПА Скала, зъбер.
ШКАФ, ulKifio м., мн. ulKiSofie,
те.
ШКьЕЛБД, та i. Дебела ±ена с
голям корем 1шкъёмбо нйедна!/
ШКьЕЛБЕ, то ср., мн. ШКьеМбе-
та , та /падна камик од небдто, удрй
баба по шкъембёто/
ШКьЕЛБЕПЛИЛьНИЦД, та*,, мн.
ШКьеМбеджйЯьййЦй, те Шкембе-
дЛийница.	.
ШКОЛьЕ, то ср. Училище /йма-
хме ей старо шкдлье, йа сам учил у
нёго/
ШЛьДКАЛ нсв. Пляскам, газя
из калта.
ШЛьАКАНАР, о ср., мн. ШЯьаКа-
йарйё, те 1. Който много ски-
та; 2. Който гази из калта /по
пато равно не дди, цапи ис калта]
ШЛьДКАНИАРД ±. Жена, която
не ходи по равни пътища, гази
из калта; прен. Проста ±ена.
ШЛьАЛИЛ нсв. Грабя, крада в
чу±да градина.
ШЛьАНОК, о м., мн. ШЯь^йЦй,
те Кокалче над китката на ръка-
та или на глезена.
ШЛьАПАЛ нсв., св. ulrlbinriM 1.
Пляскам /като му шлъапйх еден ша-
мар/; 2. Газя в тиня /онй се расобуа,
шлъапаа по барата/
ШЛьАПДНИК, о м., мн. ШЯьала-
ййЦй, те Плесник.
ШЛьАПДНИЦА, та ±., мн. ШЯьа-
паййЦй, те, в±. ШЛьАПДНИК Плес-
ница.
ШЛЕИД и ШЛЕИА, та . мн.
ШЯёй, ШЯей, те Нагръден ремък от
конска амуниция /шлеи на градйте/
ШЛЕП, о м., мн. ШЯёпоБе, те
Циментен басейн за вино (когато
мачкат гроздето).
ШЛАИ2?ЕР, Ом., мн. ШМ1ЙзеРй,
те.
ШЛАРИ ЛЕ нсв. 3 ед. Тресе ме,
побиват ме тръпки.
ШЛДРКьИ, те мн. Тръпки /шмар-
къи йма/ на шмаркъи ме кара/
ШЛОФНЕЛ СЕ св. Скрия се
/показа се, па пдсле шмотна се/
ШЛУГАЛ СЕ нсв. Шмугвам се,
промъквам се незабелязано.
ШЛУГАФ, ШМУааЕа, о, ri Черен,
мургав /мургаф, црн, грозен/
ШЛУГАА, та ±., мн. ШМУгЯй,
те Мургава, черна.
ШЛУКНЕЛ СЕ св. Шмугна се,
промъкна се незабелязано.
ШЛУЛьАЛ нсв. Шмуля / шмулъа,
огдльува и дрвдто/
ШНьАВИЛ нсв. Мачкам, стискам
/пушти го, стйга го шнъавй мачёто, че
умреЦ
ШНОЛКД, та i., мн. ШйдЯКьй,
те Фиба.
ШОП, о м., мн. Шдпйе и Шдпй,
те /тиа шдпите што са, по са гъаволъе
од гражданъете/
ШОПДГА/ та м., мн. Шоп&аьй,
те презр. Шоп.
ШОПАК, о м., мн. ulonlilri, те
презр. Шоп.
ШОПАЛ нсв. Лея се, шуртя
/шопа еодата/ чешмата шопа/ жйто-
то што течё у камико, шопа, шопа/
266
ШОПКЛ, та’ А., нн. ШдпКьй, те
Чучурка на бъклица.
ШОПНЕЛ св. Ливна /чёра градуш-
ката сё го е повальйло! оно като шопна,
като забй у вратйте.../ туа бё послала,
па като шопна дашЦ
ШОПСКьИ, Ка/ Ко, Кьй; ШОП-
СКьИ адв. )йа пдвече шдпскъи оратим
со жените!
ШОШЕ, то ср., мн. ШоШёта, та
Шосе.
ШПЛНьЛ, та i. /шпаньа, вуна,
што са шили шйени чорапйе!
ШПИРТ, о н. Спирт /процока,^.
най што нёма шпйрт/
ШПИРТОСУЕЛ нсв., св. ulnriPTd-
nleM, аор. св. Шпйртосё (X) , прч.
Шпйртос&Я, а, о, И Спиртосвам /че
го чуваме у еден сандък и че го шпир-
тдшеме!
ШПРОСНЛ, та jfc., мн. Шпрдсйй,
те Напречна дъска в гредореда.
ШТЛВЛ, та i. Щава jom трици,
царевично брашно, сдл!
ШТЛВИЛЛ нсв., св. ШтёЕйМ
!штавени опйнци! дорамче кожушё од
двё кожи штавени/
ШТЛГЛ, та А., мн. Штёаьй, те
Щайга /нйе однёсохме наште дрёнгъКьи
учйлиштето и гьи исипахме у штагьи.
бёеме набрали чётири штагьи/
ШФЛСФИЕ, то ср.
ШТЛФЕДь, ьо м., раст. Щавел,
Rumex alpinus.
ШФЛФОРЕЦ, о м., мн. ШтёФОР-
Цй, те Плъх.
ШТЕРИЦЛ, та Ж., мн. ШтерЙЦй,
те Ялова, бездетна.
ШТЕРКЛ, та А., мн. ШтёрКьй,
те, зв. ШтёрКо Дъщеря !като, штёр-
кьй си исчувала еден патЦ штёрко ле,
вёлоубава, што ей тдлку прежътёла?!
ШТЕТЛ, та Л., мн. Штётй, те
/што тй сестра штёта учиньйла/
ШТЕТИЛ нсв. Щетя, повре±дам.
ШТИЛ, ulTrirfd м. Щим, дребна
вълна от руното, къси влакна
вълна )вадиме власд, од вуната, оста-
вит загрепкъи. загрёпкьите измёшаме и
ейтна вуна, влачиме гьи — и това е
штйм! власд вадим, убовото да изва-
диме. штимд остануе!
ШТИПЛЛьКьЛ, та Л., мн. Штй~
пёЯьКьй, те Щипалка, насекомо
Forticula auricularia.
ШТИР, о м., раст. Щир, Ата-
ranthus.
ШТИФЛДьЕ, те мн., ед. Штйф&-
ЯьоК, о м. Цели обувки 'старо-
времски ' .
ШФО, ШФО прон. 1. впр. Как-
во; какъв, каква, о, и; колко,
как, защо /што йма? нёма нцшто тё/
мамо, што тй е?/. макьа ти што рабо-
та? I саа што да прайме?/ на што че
излёзе?) брё што стана?! нйшкьите у
 што гьи спрёгате?/ отлито са де?! по
што йа ареса?! со што да накажеме
сега дружбашите?/ таа крайница пус-
та, не знам штд, нашто па нйкаде го
нёма! она , немала штд да се пофальи)
нема штд, земааме си крайо/ нёма штд
да йа е срам/ ё, чедёнце, мрйата мука
штд е била!/ па што бёше мойа здлва
катилёна! бабо, штд е празник йутре?!
ё, што е гьавол!/ што евщпни имена!/
ама глей што студи!/лелё йа што сло-
бод но врвйм, а змийа йма!/ што припй-
ча сънцето!/ йа што ймам по главата
нишаньё!/ жйтата што станаа убави
нагдрека!/ штд че бёгам?/ што ей светй
ламбата така?! па ддйдат ергьёнье, па
загасат ламбата, па пдйде што натака
натака/;2. отн. Каквото, колкото,
като !нёшто онд си ломдти, а тй што
го рёдиш — не мдже) кдй што обйча да
му дадё/ кому што е дадено, тражиме
парите! што чё да е/ што найде рабо-
тата — тава!/ апнат што апнат, што
остане дома че го донесат/ да си ддат
по села, по градовё, што найдат да
краднат/ и го е етценала што можла и
можла) што останат парйте, дадё. ни
и гъи раздёльиме/ онй го видели вднгка —
што сънце светнало!/; 3. отн. Дето
/под жйтото, пот сламата . тураме
палечник, што орёме/ тдо што е напа-
дйл нёго! турчин што е поробйл нашио
край! тдо што е бегал у баньата/ таа
на тдо у градо што ойдё ейн/ и го
чукаме елй соз дрва, елй сос вила што се
пласти сендто/ трава, у льивадите што
сё зеленёе! макьа е умрёла што го е
одвёла! това што го мёсиме, вйкаме го
ноштовйте/ тйа што гьи турйа у ди-
садзи те, сё се скашкаа/ тука нелегал-
ните што лежайа, бёа дёсед души ма-
жйе, а две жени! .тражйа драта, што
гъи изоднёсе водата! плетат венчёта за
вёдрата што музат! на слъбите што
искачуйат тй стапйа ли?!; КЛПЕ ШТО
Където и да /и онй слушали макьа си
кадё што ишлй по ньйвите, копали и
жньали!
ШФОЛ сз. !тйа штдм са празнй
чаши, че гьи напуни! штдм дойдё сос
кравата и не качй се гдрека/ штдм сме
двама души, нёма штд да ни е страх/ че
пдчнемештдм се запролёти/ штдм
те мачи, да си ддйдеш! штдм она не
йска, па йа дчем ли йа?/ штдм излёзне
267
навднгка, дрене къибрйт/ штдм црвйа-
ше дрвдто и го не бйва пдвече/ она го
знае каде е, штдм е весела/
ШТРДНаГД, та Л., мн. п!трАйа-
аьй, те /синджйр с кукьи, длъго, же-
лезно; теглйч, закача се за амуто и за
колата/ штрангга — от синджйр, кожа/
штрангга за ваденье на каменье — голем
заострен лос/
ШТРДПНЕЛ св. Щракна /тдо -
гледал па штрапнал — погодил/
ШТРБДК, о м., мн. ШтрБАЦй, те
Щърбел /потсмейал се рбако на
штрбако/
ШТРКЛьИЦД, та ±., мн. ШтрК-
ЯьйЦй, те Щръклица, конска муха.
ШТРКЛьДВИЦД, та &. Пощрък-
ляване.
ШТРКОЛь, ьО м., мн. ШтрКоЯье,
те Щъркел /штркольо праи гнездо]
ШТРКОЛьСКьИ, Ка, Ко, Кьй
Щъркелов /штркольско крйло/; раст.
ШТРКОЛьСКО ЦВЕКьЕ Часовниче,
Erodium.
ШТРП, Штрба, о, й Щърб.
ШТУКД, та £., мн. ШтУКьй, те.
ШТУКНЕЛ св. Избягам; изчез-
на /само сме двата, каде штукнаа — не
знам/ и току штукна една црга — он йа
дал, на тавано лежал партизанин/ па
една врекъа штукна на вршйдба, ойдё
една година и па врёкъата найддх/
ШТУЛьДЛ нсв., взвр. ШтУЯьаМ
се Едвам шавам, едвам се дви±а
/слабо е, фана да дди, жуга/ йазе сё шту-
льам полёнгка това ондва, сёрабдтим/
ШТУРЕЦ, о м., мн. ШтУрЦй, те.
ШУБЕ, то ср. /шубе ти е — срам
те е, страх те е/
ШУБЕПИСУВДЛ СЕ нсв., в*. ШУ-
БЕПИСУЕЛ СЕ Шубелисвам.
ШУБЕПИСУЕЛ СЕ, ШУБЕЛПИСУЕЛ
СЕ нсв. Шубелисвам, изпитвам
страх /од нас нёма дти да се шубел-
дйсуеш/
ШУГД, та «*., мн. п!Уеьй, те
1. Краста; 2. Венчална погача
/пололёите запалъад гъи, моса йма, вина
йма на масата и погача (шуга, вен-
чална погача). и икона йма/ а шугата
накьйнат йа на трлкави и на сёкого по
залак от шугата/
ШУГДФ, ШУааЕа, о, й /вртй се
като шугаф/
ШУГЛьИФ, ШУеЯьйЕа, □, й
Шугав.
ШУКьЕР адв.; ’ в*. ШУКьУР.
ШУКьУР адв. Слава богу, най-
сетне /шукъур, браво, йа се не надах!/
ШУЛьЕ лаек; Дете /айде шулъе,
йа че те рёдим, тй че рабртиш/
ШУЛД, та л. /и им се тура шума
от црнцца/ на тава дрвд шумата дште
седй] онй билй по шумата там горе/
ШУЛКД, та £., мн. ШУМКьй, те
/везуйте шумкьи!/
ШУЛКАР, о м., мн. ШУМКаРЙё,
те.
ШУЛОЛЕШ, ШУМоЯёЙо м. Шумо-
лене.
ШУЛОЛьИЛ нсв. Шумоля /онй
йадат, шумдлъат, шумолъат — чуе се!/
ШУЛЧЕ, то ср:, мн. ШУМЧёта,
та Листенце /шумчётата му не са на
резнёта/
ШУПИЛ нсв. Свивам, стискам
(устни) /шупиуста/
ШУПКД, та Ж., мн. ШУпКьй, те
/тёшка е (погачата), не ё на шупкьи, не
ё нараснала/
ШУПЛД, та ±., мн. ШУлЯй, те
/од брашно шупла/
ШУПДьДК, о м., мн. ШУлЯьаЦй,
те С много шупли /подусник, шуп-
льак, по се мёко мёси. (тестдто е) убово
возишлд, нараснало, става убово като
сенггъёр/
ШУПЛИНД, та ±., мн. ШУлЯййй,
те Шупла; празно пространство
ме±ду диреците при строена на
къща.
ШУПЛьИФ, ШУлЯьйЕа, о, й /шуп-
лъйви йабуки/ шупльйф лёп/
ШУРА, та м., мн. Ш^рйе, те
Шурей.
ШУРНДКьД, та ±., мн. ШУрйА-
Кьй, те Шуренайка.
ШУТ, а, о, й.
ШУТЕВДЛ СЕ нсв. Бавя се, мая
се.
ШУШЕ, то ср., мн. ШУШёта, та
Шосе /шушёто така мйнеме — и у
чифлйко/
ШУШЛьОПОК, о м. Дребни тре-
ски , шума.
ШУШНЕЛ св. Шетам, шавам,
правя нещо, залисвам се /сё нё-
што че шушнем, не трпй ми душа!/
татко сё нёшто шушне/
ШУШОНИ, те мн. ед. ШУШдйоК,
о м., мн. бр. ШУШдйоКа Къси чора-
пи /у чий си шушдни?/ и на татйангка
и исааноа обуштата, чорапйете, шушог
ните и пантолъдните/ найлднови шу-
шонёта/
ШУШУК, о м. Смерч; спирала
/вётрушката че го завртй на шушуко/
268
ШУШНКАМ нсв’. /тайно си врёват — шушукат/	Ъ Ъ! м4д. за отрнчане /не сц. ли била матеница? — £//
топоними	ОТ ГОРНО ПОЛЕ
аджййа алимови льивади арнаутскьио пат банскьио пат бачева бука (Сп.) бачофци, бачовата льивада бегльйшкьите гувна бёлио пат беремскьите льивади богородица боров дол вадата валдго валтаро вуколак гьвренчето гьёрманската скала гьёрманското мездре голёмата мера голёмите Ньйви горна джуганица (Сп.) грамагье (Сп.) грамадите гроздовёц дервён дерекоджднскьио рйт джерманчё (река) джубрёна (река) ддлна джуганица (Сп.) драгне друмо дукьёвец дуковица дупкьите дупнйла жабйньак (Сп.) жиро (Сп.) зелёна падина зла бара змейрва глава змийарнико йайнска бара йашарица камбёро	карабинци кастёлица (чешма) къеренйте кожушкова орнйца (в гора) кожушковото пейджере кокошкарнико копана могьйла корйите костеньйк (Сп.) крайнишка падина крамиддл	"~ крвниддл (Cri) крвнишкьи валок кривата фрба кукьёвите егрёци кукудан лагд лаката лъивагьето (Сп.) малкан прёслап малката мера малосаница меран дол (Сп.) мечйа падина могьйлата (Сп )	: могшлите мдйовица (чешма) мдйово мола клёчка (ме&да) мраката мрачкьио пат мулъдвите капинчёта дриште осдете (гора) дтовица (река, Рс.) падйните - палакарийа пасиште пашйница пётково врбё (Сп.) пишльачкьите егрёци погледёц (рид) подбрдо (Сп.) под брегд
269
пора
прогона
пунъов валок (Сп.)
радата
радовйна
райчо
рале
рибарица
ридёто (Сп.)
света троица
свети илийа
свети никола (Сп.)
свети ранггъел
свети спас
сврдлово
сёлиште (Сп.)
слатина
СОЛьёНгКО
срёбрнъак (чешма)
старио друм
стоилков валок (Сп.)
стоилово орешё (Сп.)
стрйковица
студён кладенец (в гора)
суй лак
талашмангко
тарала паша
таралё
тендждф йурт (в гора)
тричкова корййа
усран камик
цигангка
чардак
чисто присде
чушёфци
ширинйте
шинйца (чешма)
270
ТЕКСТОВЕ
1.
море марко, море млади марко,
седи марко на два равни друма
та си чува друми и клисури
да не върват турци по друмдве.
маркоте е дрёмка одремало
па на лъубне по тио говори:
мош ли, лъубне, калаур да бъдеш?
— мдга, лйбе, дти да не мдга,
калаур е лёсно за чуванъе.
таман легла марко, таман заспа,
отат турци по друмдве.
йа детёнце по тио говдри:
— айде, мамо, татко да вйкаме,
като йдат турци, наближават.
йа му макъа пд тйо говдри:
— мучи, дете, немо унемёло,
унемёло, дете, услепёло,
тава не са тййа клети турци,
тава са мой девет бракъа.
таман море тава издумаа,
надойддйа турци йеничарйе,
хванаа си маркоте йунака,
што го лёпо море увезаа,
нддзе му до двои букагъйи,
на раце му три дрдбни синджйра,
на гуша му ситен дрдбен синджйр.
погубила маркоте йунака,
земаа си милкана невеста,
качийа йа прет себе на кднъа.
кдним ойде море, вйом вёпгар
прес поле ширдко.
йа детенце пд тйо говдри:
— леле мале, леле мила мале,
речи баре тй на mama,
главата ми слънцето изгорё,
нодзёте ми сланата попарй,
да ме качи на сапйте кднъа.
йа она му по тйо говдри:
мучи, дёте, немо унемёло,
йазе йскам вера да ти мёнъим,
а то нё ли на кон да те кача.
на турци е турскъи продумала:
хванёте го та го погубёте.
море турци се спогледнаа,
погледнаа, турскъи продумаа:
леле боже, леле мили бдже,
губи ли се тайа убавинъа!
па хванаа детё, погубйа,
хвърльййа го у темна темнйца,
у темнйца, у пуста зандана.
та е горёло три дни и три ндшти.
кога са си море погледнали,
детё се е светчё посветйло,
в раце дръжй книга ватгъелййска.
2.
што ми чёсто улатци врвёйа,
ГОРНО ПОЛЕ
от кого ли море, до кого ли?
книга прашта кралъо филибёчкъи,
кнйга прашта момчелйца млада:
такум бога, момчелйце млада,
ка мдж да мдш момчйл да
отрдвиш,
та да зёмеш кролъо филибёчкъи.
кнйга глёда момчелйца млада,
кнйга глёда, йа друга писуе:
такум бога, кралъу филибёчкъи,
йа не мдга момчйла да отрдвим,
ни му гдтвим ручдк, нй вечера,
ни му гдтвим, нй му па приносим,
момчйл йма свойа стара макъа,
момчйл йма сестра нежёнъета,
макъа гдтви, йа сестра приноси,
йа не мдга момчйла да глёдам,
а то не ли момчйл да отрдвим.
момчйл йма адёт за гъургьдвдён
та си йде у гдра на лова,
да си лдви елён за гъургьдвдён.
тй си прати три мрсни
джелъати
да си фанат момчйла йунака
да погубат момчйла йунака,
та да земеш момчелйца млада,
кога билд на дён на гъургьдвдён,
йтра била момчелйца млада,
рано стана момчелйца млада
на момчйла кднъа да обружа.
дчи му е с катран замазала,
крйла му е з бдрна опрльйла,
нддзе му е з гайтан притегнала,
седлд му е надпак турйла,
пушка му е песок напунйла,
сабльа му е прес калай тргнала
па си момчйл трапно повйкуе:
стани, стали, момчйле йуначе!
ей дружйна на лова ойддйа,
тйзе, момчйл, дште дома седйш.
тойчас рипна момчйл ддбар йунак
па на лъубне по тйо говдри:
— што не си ме по рано викала,
кога йазе кднъа че обружим,
кога йазе пушка че напуним,
кога йазе сабльа че надстрим?
йа она му по тйо говдри:
не бди ми се, момчйле йуначе,
йа сам тёбе кднъа обружала,
йа сам тёбе пушка напунйла,
йа сам тёбе сабльа наострила,
па си пойде момчйл ддбар йунак,
па си пойде, У гдра на лдва,
спрашта го момчелйца млада,
йа и момчйл по тйо говдри:
— такум бога, момчелйце млада,
гдрок сам си cqhok сонувал,
сонувал сам до три льути змйи,
271
две у тепах, една ми изёде,
изоде ми заклъётото сърцё.
йа лъубне му по тио говори:
— не бой ми се, момчиле йуначе!
като дйдеш у гора зелёна,
че улдвиш до три лова у гора,
два че тёпаш, едён че избёга,
па си виде, момчйл ддбар йунак,
па си ойдё у гора зелёна,
насрёшта му три мрсни джелъати.
кднъа стёга — кднъо му не бега,
пушка пука — пушка му не пука,
сабльа сечё ~ сабльа му не сечё.
провикна се момчйл ддбар йунак:
лети, кдньу, вуци те изёли!
тй летёше мёне без неволъа,
сега нёчеш мёне на неволъа.
пукай пушко, пусто останало,
тй пукаше мёне без неволъа,
сега нёчеш мёне на неволъа.
сёчи, саблъо, студёно желёзо,
тй сечёше мёне без неволъа,
сега нёчеш мёне на неволъа.
од жалби му кднъа продумала:
не кълни си твойа врана кднъа,
нёл си кълни твойё прво лъубне —
дчи ми е с катран замазало,
нддзе ми е з гайтан претегнало,
крйла ми е з бдрна опрлъйло,
седлд ми е надпак турйло,
пушка ти е песок напунйло,
сабльа ти е прес калай тргнало.
йа му момчйл по тйо говори:
—такум бога, мойа врана кдньу,
лети, кдньу, до мойте двдри
йа на лъубне лёсно че докажем,
лете кднъо до негдви двдри.
клёто да е негдвото лъубне,
клёто да е морё и проклёто —
затворило желёзните пдрти.
провикна се момчйл ддбар йунак:
леле сёстро, кате кантилёно,
ако йскаш, сёстро, брад да ймаш,
йа йзлезни пдрти да отворит!
йа сестра му по тйо говори:
леле брайно, момчиле йуначе,
клёто да е твойё прво лъубне —
коси ми е за дирёк везало.
йа момчйл и по тйо говори:
— лёле сёстро, кате кантилёно,
скуби, сёстро, кдси да искубёш,
кдси че ти па изнйкнат,
ако йскаш, сёстро, брад да ймаш.
скуба, сестра кдси та искубдь
та отворц. желёзните врати,
па си влезна у ладни зевнйци
. та изнёсе платно бабакъёрско,
та го фрлъй висдкьи дувари,
да се фане момчйл ддбар йунак
да премйне висдкьи дувари.
пристигнаа три мрсни джелъати,
пресёкоа платнд бабакъёрско,
погубйа момчйла йунака.
па си влезна кральо филибёчкьи
па на лъубне по тйо говори:
— лёле лъубне, момчелйце млада,
йа ми додай момчйлово руо.
послуша го момчелйца млада,
додаде му момчйлово руо.
проговори кральо филибёчкьи:
йа не смёем руо да му глёдам,
а то не ли руо да облечём!
какд смейа момчйл да погубит,
та мёне ли атър че глёдаш!
отсёче и ндйна руса глава.
Сапарева баня, дек. 1957 г.
Райна Йорданова Стойкова,
64 г., родена в с. Сапарево.
3.
момйте кажат на ергъёнъете и
довёчера се збёрат момйте, по печёс мо-
мй. и зёмат ейчкъите работа, койа пле-
тё, койа шйе. и каде реем саато дёвет,
ергъёнъете ддйдат. койа с когд се лаже
мома, сёдне до нёйа. и момата си рабд-
ти, оратат си. седад до дванаесе часд,
пделе испратат ергъёнъете, дйдат си.
поседат, поседат, па си дйдат. и момй-
те после, след нйхь, дйдат си. и нале-
жаа си, спат, до сабаален.
една съшта мома, йскат йа двама
ергьёнье, она седй у седёнгькъата с едён.
като излёзнат ергъёнъете от седёнгъкьа-
та, и се скарайа, и се збййат. йутре
айде, участоко, кдй намёрад за виновен,
дн че плати малко глдба там, и тава си
е. пделе она кдй си сака, тор зёме.
Сапарева баня, дек. 1957 г.
Райна Йорданова Стойкова, 64 г.
4.
иддхме на ньйвата, брали сме
аргакье, дёсед души, и копааме царевици
до обет, до пладне. и ни донесат йужи-
на, и сёднеме да ижнуеме. и като се
наижнуеме, па се фанеме, оро играеме. у
едён час сё играеме оро, поёме и пделе
пдчнеме па да кдпаме. до вечерта кдпа-
ме и сё поёме. и довёчера като си ойде-
ме, на пдртата че поёме: — добровёчер,
млада чорбаджйко! — дал бдг добрд,
цареви аргакье! скопахте ли царевата
нъйва? — тогай че влёзнеме унётре, и
чорбаджйката приготвйла вечера, наве-
чёраме се, кдй откадр дйдеме си.
напладне песната каквд поёме:
ка сё с сънце запрело,
севдйнгко раде убоу,
та стой сънце та глёда,
севдцнгко раде убоу,
сестра си брата продава,
272
севдцнгко раде убоу
на тийа мрсни евреи,
за кутел бели грошёве,
за шинйк жъти жътйци.
за приквечёри:
вечерум се руси зговарайа,
зговарайа руси и карайа
на вечёра конъё да осёдльат,
полундшти влашко да заплёньат,
йа у зори дома да им дйдат.
што е старо, пот конь да
подгазат,
што малёно, пот сабльа да удрат,
што е младо, рдбйе да зардбат.
што е рёкал русин капетанин,
што е рёкал, сё е така билд.
таа поёме сънцето кога задди.
Сапарева баня, дек. 1957 г.
Райна Йорданова Стойкова, 64 г.
5.
сега йазека ойддх у нйхъ, посёдох
мако, и онд прес тава врёме стана от
сон. и онй пйеа вино на масата, наточи-
ли у каната вино, и на сйчкьите чаши,
като ме виде, мёне: бабо, добрё дошла!
рака ми цуна. и пдсле зёма чашкьите, и
зёме сега негдвата чаша, тури йа до
наште да му сйпат от чашкьите вино,
и сё тока си прави сос чашите. па пййне
чашата, па да му сйпат да си прави
тока, и башта му пдсле вйка: стйга
тдко, че се упийёш! и башта му вика: че
слушаш, дти че пердашим! й дн вйка:
йа сам, татко, од добрйте деца, че
слушам!
йа йскам да си пойдем, дн вика:
седи, бабо, седи! и вика: че спйш у нас,
йазе на креватчёто, тй пот креватчё-
то. деда му го учи да вйка на баба си
дртло. като дде башта му и го строй а-
ва да не орати така, и вйка: нёма, бабо,
да казуваш, йа сам од добрйте деца.
а саа че прайме ток!
далй че му сйпне? штдм му
позвдли, дн: и тава, тате, макучко!
Сапарева баня, дек. 1957 г.
Райна Йорданова Стойкова, 64 г.
6.
а па не сме видёли лдшо и от
турците. турци па билй, па света
недёльа гледали.
бёгаат, сё. бёгаат, од русите ндгу
бёше стра. не бдите се!
ойддме на пазар, макьа ми фана
две гаскъи, и пойддаме. току ни сретнаа
човёци: — вйе каде сте пошлй? стана
бунта, момльачето нёка се врне. къеркьё-
зйе трчат, волове извддат, стресна, се
светд. найдат — краднат кьеркьёзйете.
лдшо ндгу у градд. шушёто така
мйнеме и у чифлйко. зграда на три
еташа. меджу нашто селд егрёци со
стдка, стокарйё. момйте там че се
скрййат. уплашийме се. седёте тууа и
се не бдите! месёте си баници!
че си ддеме дама, сйчко йа.ма сто-
нало от селдто. бучй, бучй, бучи така
маглата. едён човёк като излёзне вйка:
москдво йде! чекааме го една недёльа —
нема го. дойдё на свети васйлийа, по
божич.
...и мажйёте току рёкоа да за-
кдльиме свиньата, и те ти двамйна с
конъё. мажйёте се уплашйа, земаа чуло-
ве, цргьй и покрйа свиньата. постойаа
турците постред двдро и току обрнаа
коньёте, извёдоа гьи на джадёто. од-
вёдоа гьи, у градд откараа. пдсле една
недёльа се мина и русите дойдда.
па чекаме да ддйдат у селдто. до-
йдда у касабата. чекааме дште една не-
дёльа, двамйна вйкат: йдат! йдат! — и
чёкат кот таа чешма. като минаа, нйе
обрндаме еднд крстёнье, метанийа, и
цалйваме стапкьите на коньёте. онй за-
минал и гьи одвёдоа у крчмите. па
ймаше една кашта у гдрната маала —
помаци бугарйё. викнали гьи у крчмите
при русите. ...русио се навёл и грабнал
на помако чалмата. и като му тргнали
чалмата, исипали се жътйци по снегд.
и русио на никой не давал да збйра, само
двама гьи збирали и гъи далй на русите.
помаците децата гьи скрйли у
фурньата, затиснали.
пдсле русите фанаа да ддждат,
соживййме се.
не смё видёли лдшо от турците,
от кьеркьёзйете виддоме.
Сапарева баня, дек. 1957 г.
Дона Иванова Стойкова, 106 г.
7.
селдто е старо селд. билд грат
нёкое врёме. ймето му е билд гъёрман
грат, реката е джёрман
кдй е бйл имдт турскъи, работй-
ли сме нйе, бугарйете, на половина, и
нёшто ако продадат, че им се плати,
това бёше'у нййно врёме тогай. кога
дойдда русите, мина се една годйна и
пдвече, тука дойдда на василёвдён, а си
ойдда чак на другата годйна окол гъдр-
гьовдён. кога си ойдда, направйа полкове,
дружили и гъи учйа. кдй е сакал —
останаа. едён ескадрдн седёйа тука шёс
мёсеци.
273
старите кашти —. дрвени, пайан-
тови. нёкой две стаи, нёкой еднд, огньйг
ште, огъйн си кладё, лёп си печё. лёп си
печат у кашти. у кашти седёеме, без
одайа.
кога дойдда русите, ймаше гъурун-
тййа у макъедонийа. сто кашти йма-
ше, току кашти йма у селдто. турци
ймаше. сега са ндгу от макъедонийа —
гребеничарскъи, здрдфкофци, чёчефци,
мандловите, арнаукье, ставрови, заари-
еви (и онц, са албанци), метаниови,
пёрви (албанци). вйкаа им маджйрйе, не
са оттука рддом. тука си ймаше маала
— цйганъе, йа сам гъи тука затекал, и
сега останаа.
йма ндгу стари црквишта, обрдчи-
шта, на ндгу мёста йма. ймаше у тур-
ско врёме и две джамйи, нййните цркви
джамйи. пдсле гъи растурйа, расту-
рйиме гъи нйе, бугарйете.
сани, шайна — кога падне голёмо
зйме, со саните рабдтат. дрво оддолу,
сангка, од бука е. таа рабдти само на
снёк!
она те е затёкла ергъёнин.
че ми каже мёне она.
ойдда заедно войницй.
дн четвдрица сйна ймаше. и се
раздельна.
онй излезнаа до кошарата.
войнйк што сам одйл! на гурбёт
сам одйл, у чёпино сам ишёл на работа.
пари сакат там, така не дават.
желёзото да йа крепи.
на чётири колета една кола,
че ддиш ли сйте сёла?
не иска ли нёшто благо да апне?
она не ё на ньйеа ошла.
тййа дветё умрёли на првнио дён.
олъупете си йабукъи!
партийата се е уйала, прави каквд
си сака.
нйма пара, нйма лёп, нйма нйшто.
што бидё жито! биде, ама го
расипаа!
шикъёр, чаец, кафёнце.
кога дойдё она тука, йа бёх
служил.
стдката че йзмре.
иддоме у шалёвите.
ндй че отсечём ушёто на стара та.
они пасат, йа не пасём, гушим се
само.
Сапарева баня, дек. 1957 г..
Георги Петров Ангёлков, 91 г.
8.
дойддх си од учйлиште, земдхме
си кнйгъите и ойддхме у читалиштето.
сменйхме кнйгъите, ойддхме у ранчдве,
и пдслъе ойддхме у бангкове. кака дойдё
да ме вцка, йа саках д йдем на се-
дёнгъкъа, па онй ме не пуштат. онй
ойдда да дйпйат тутун. йа ойддх у ран-
чдве и там подипййхме маку, пдслъе
дойддхме у нас. ойддхме дёка дйпйат
женйте тутунь. пдсле кака си дойдё и
чётохме. пдслъе си легнааме. дзаранта
ми се карали.
малйна и нада и йупчо бёа
откраднали тутун и дипййхме. онй па
краднаа од ваклъёто. дзаранта ваклъёто
вйкаше: нёкой им откраднал тутуно.
Сапарева баня, дек. 1957 г.
Йорданка Николова Стойкова, 11г.
9.
ойддоме у учйлиштето. собрахме
се цалио клас, и саа и другъио клас пд
бёше с нас. пойддоме каде гората, из
джёрмано иддоме нагоре, плискааме се с
вода, сас нас ймаше трйма учители
(даскали) и двё отръадни раководйтел-
къи. връвёхме и найддоме лёшници. за-
бйиме се кдй да гъи откьйне. вукадйноф
ойдё на рйби, вддеше с нёго две кучи-
шта, едндто бёше рунтаво като мече, а
другото палаш, ловджййско куче, тава,
рунтавото, се изгуби, нйе почнааме да
дкаме на вукадйноф: другарьу учйтел,
кучето ти се изгуби, днг го изока: на,
мёчо! онд се показа и пойдё по негдвите
стапкьи. пойддхме нагоре и стигнахме
там, дёка чёхме дрёнгкьи да бёреме.
учйтело вукадйнов дойдё, нйе го пи-
тахме дали уловй рйби. дн ни каза дёка
не ё уловйл. учйтело гьергъйноф и учй-
тело метаниеф ни казаа да йдеме да
бёреме дрёнгъкьи. нйе прерипнааме река-
та и се искачйме из ровйните. не мо-
жёхме да найдеме дрёнгкьи. машкъите
донёсоа пуни кдшници. учйтело гъергьй-
ноф ни се скара дти не сме набрали,
машкъите ни одвёдоа нагоре. йа и рила
калдръмска найддоме едйн дрен, дн бёше
ндгу родйл. йа се качйх у нёго и нава-
лъйх еднд стебле, рйла го фана и напу-
нйме торбйте. запузальаме се из ровйни-
те. йа паднах и бутнах рила наддлъе. и
она падна и се затркальаме наддлъе.
стигнаме до реката, па не мджеме да
рйпнеме. собууме се сас рйла, йа прега-
зйиме. ойддоме при учйтело, исипаме
дрёнгъкъите у* една кошница, учйтело
метаниеф ни каза да бёреме шйпкъи. нйе
с рйла не хтдме да бёреме шйпкъи. пи-
таме го да йдеме ли да бёреме дренгь-
кьй. дн ни каза д йдеме. нйе пойддхме
нагоре каде дрёнъете. отрьадната ни
върна. сас нёйа ймаше и другьи наши
274
другаркьи. и онй исипаа дрёнгькъите.
учйтело метаниеф ни каза да си играе-
ме. нйе ойддме наддлъе из реката, на-
йддхме трёскьи и гьи запуштахме из
реката. почнахме да газиме из, нёйа. йа
бутнах ратка и она паднау водата. она
почна да реве, отръадната йа фана за
раката и йа извёде из реката, дойдда и
машкьите. седнахме даобёдууаме. йадо-
хме што йадохме и ойддхме на реката
да пиёме вода, напунйхме ейте кдшници
саз дрёнгъкъи. приготвйхме, се да с йде-
ме. сёкой зема по една . кошница и си
пойддме. минахме през джёрман откадё
баражо и глъедахме каквд вадат вода-
та сас пдмпите. вукадйноф ни каза да
си връвйме. стигнахме до учйлиштето,
паса мравакова си даде дрёнгькъите на
сестра и да гьи ндси дома, вукадйноф йа
виде и рёче: пасо, че ти намалиме пове-
дёнието, дти зймаж дрёнгькъите. нйе
однёсохме наште дрёнгькьи училиштето
и гъи исипахме у штагьи. дйрёкторо
дойдё и проверй кдку дрёнгъкъи сме
набрали, бёеме набрали чётири штагьи.
и дйрёкторо ни каза да с йдеме. нйе си
пойддоме. сёкой си ойдё дома, те тава е.
Сапарева баня, дек. 1957 г.
Еленка Иванова Стойкова, 13 г.
10.
зёмем двё черемйди и од двете
страни турим лайна говёжгьи. напраим
един читал и нанйжем сёмкьи и гьи за-
вржем на читало, и напраим една прач-
ка и елджим на читало и дйгнем чере-
мйдата и пдтпрем на читало и на клъё-
чката. и врапчёто като флъёзне унётре,
кйумне сёмкъите и клъдпката се затвд-
ри. пделъе врапчёто остане унётре. пд-
слъем се качим у слйвата и бркам с
едната рака, с едната подйгам черемй-
дата. и пделъем че го зёмем и турим у
един кафёс. и на божйч го изедёме. те
тдку си е.
Сапарева баня, дек. 1957 г.
Йордан Иванов Стойков, 11г.
11.
зёмем шёйната, йдем у улйцата,
истёгльим шёйната най гдре на пузай-
кьата. и се накачиме деца и се пузайаме
наддлъе. па. истёглъиме, па се качиме, п&
се пузнеме. дде майкъа, па ми се скора,
йа нечем да с йдем. и она ме набие и си
доем.
Сапарева баня, дек. 1957 г.
Йордан Иванов Стойков, 11г.
12.
мили дчи — бел свет.
добрё. дёка си дошла.
мука голёма, койё си ти натег-
нало, казувай си.
колко йма да ти казувам какд сме
прекарували.
ймената им бёа сё пдвече алёкси
та тддоре.
не смйем да излёзнем вднгка.
не сам била бес пари останувала.
зевницйте пуни вуна, масло, кдтли
млеко.
йа остана да се мачим по нёго.
што пооратим — уморим се.
какд сме им се раду воли!
йма йазма там. и жёшка и
студёна вдда йма.
колкавапорасна!
мдже она да е гладна.
вёче седи, премёта кнйгьите.
па че пратиш па нам! нас че ни
зёмеш у руеййа. че те оставим на
нашио край.
кдй одёка ддде, селдто най арёше.
нйе сме под гора тува.
не познавам светд по селдто.
йа сам седенгъкъувала тува.
нйма да се прокашлъа, нйма
нйшто, като детё спй.
на опашка се рёдат.
йа кнйга не знам да четйм.
испадаа му, дн нёма ич забй.
а вйе ноштёска одзевнахте ли?
каде вас йма ли такваа стут?
че прйде кот тебе, че му покажет,
нодзёте ти са като мойте нддзе.
рака цуйе.
ндгу свёт ймаше у црквата, пуно
бёше, жени, мажйе.
у старо врёме тука са ноейли
капи, сё со стари парй.
па бдрна трупаат, трупаат...
турците преврвёа колйте.
че ни дадат по два манггъра
бакърни.
сёдни на кревато, по на мёко.
кдкаво е детёто?
па йа земах, йа што бе остайла.
стара сам, натегнал ми е живдто.
не смёеж да излёзнеш вднгка од зима.
па сам ндгу и плачлъйва била, ндгу
сам плакала.
пёт сиджймкьи — што врзваме
дёнгьКьите.
до куфтдро да сёднеме, там, на
жёшко.
тё, наде, сега какд си напрайх!
вцди ли се, наде?
нечем да вечёрам, не йадё ми се.
глей каква сам болестйньа!
....... сёцай, рпйнъай!
275
бегайте, не досаждайте!
падндх, надето фана ме пдд-
мишкьи.
с опйнците йа лёсно ддим.
казуем староврёмскьи работи, коку
се изменца.
офчарйё са били, бендисали
местдто.
младата булка што ё, она е от
селдто.	'
тууа ти е стардто седалиште.
нйека петоко и стреда постим.
у стреда са го судили, па го пльу-
ea/iu, ама сё е истрпёл.
божа майкъа, да си рдди млада
бдга.
тава ми е донёла од бджигрдп.
нечем да вечёрам, нёчу, не ми е
благо.
нёма стари — мрат.
гладни дчи не спййат.
да не трлъа очёто!
йа што кажем, онй ми наддат
маана,
йа тдо обичам, рускьио чай.
не сам била страдна за. ништо.
Сапарева баня, дек. 1957 г.
Дона Иванова Стойкова, 106 г.
13.
като ч йде свекървата и свекорд,
че утакмат момата, на момата макьа-
та, башта йа дават. цалйва рака мома-
та, спукаа пушкьите. тогай вёче мйне
се една недёльа, пдсле другата свадбата
че ё. и тогай ч йде момчёто. и тогай
свйркьи, тупанъё, ч йдат на венчанье у
църквата. и като йа вёнчат, момчёто
си йа доведё дома, като йа доведё у
недёльа, и у понедёлник на вода ч йдат.
даруваа блискьите, кум, кумйца, свёкор,
свекръва. и тогай се върнат. йадат и
пийат, се весёльат. и сельаньете ндсат
вино и погачи. йадат и пийат, се
весёльат. това си е.
йа сам се на нёйа метнала.
дай ми кЬъпа да се обрйшим.
ношта не ё манёнгка, че се
наспите.
да спйеш искаш ли? не спйе ми се.
ледд-не сё е стопйл „
мачёто нофтйте закдпа...
йа че ви правим гьувёч.
ако сака, че ти сака!
обёрад го (грдзгьето), докарад го с
колата дома, и го исйпат у кацата;
каца голъёма. слъет това нагмёчад го,
че го оптдчат. оптачад го и го сипуват
у друго буре, затворено буре да не
йздиша. пдсле като прёври, го тдчад да
пийат. згмёчи, -смачка стеблётата —
пдсле печат ракьййа од нёго.
апнете вйе!
йма си пуно кнйгьи, прекарва си
гьи.
она е ндгу глуа, трёбе да окате.
чёра колку нйзи издипйй? само
през дено?
згрёй вода, насей брашно, бркай.
па чёкаме да скьйсне. размёсиме го на
самунъё, испечёме го. бес квасёц нёма да
скьйсне. това што го мёсиме, вйкаме го
ноштовйте.
она е била голема кога са дошли,
тука.
не мдже да гьи сдбере кокдшкьите.
дти тврдйш така?
зёми високьио, кдй ти е арно.
у другдто селд с рёйсо ли ч йдеш?
у општината? и онй па там че те
заведат, че те испратат. качуваш се на
рёйсо и право йдеш у општината.
змйи че ни пийат очйте.
трои превнучета.
по ли ти ареса нашио край?
тй си соз гратскьи разбйранийа.
ногу е льубёзна таа свекърва
мойата.
мама не ё работйла йако.
пед дёна не е ишла вднгка.
че ти пасат по главата влакната.
пиши: оплакуваа се, ндгу е тёжог
живдто.
на друго мёсто гьи нападйа.
за дйнгка лагайа, лагайа...
прокашльува се, прокашлъува се...
иддоме у шалёвите, иддоме у деда
гъунё.
онй нёчад да го турат на работа.
тава да зависй од нёйа...
дйнгка сега да печальи маку пари...
сёлскьи да покажем.
тури и суата, да се испечё кдмпир!
макьа му и башта му зарежи!
че научиш и тувашното.
макьата она сё си мйсльи сирот-
ката.
не искам да се стрижём, дти е
студёно.
опуштй го бдльКьата.
ндй црвёно прилйча.
црпни малку, дти е врёла водата.
а станувай, што чёкаш?
йзвади тдо кдкаль!
като чйчинио марок на попарнико.
грозна стут; на студд че из-
мрзнеш.
дойдё една бура голёма, завлёче
кашти, човёци.
276
роса ме е избило.
у чий си шушдни? — мор са!
таманъ йе еодата да се мйеш.
орйзо преварен, расдло суроф.
нема старец кдй да и печальи на
райнёто.
дане, тй мируй!
стйга си врёкала!
црпни си да се омйеш!
тйнгка песка колку се пати реши...
онд стрмно, за млёко душа дава.
сё че го четйш тава и че вадиж
думи.
албанскъи сндшти з деда цвётко
като заоратйа...
што сё, су мрачи, че се навечёра и
си лёгне.
иди йаш, не се срамувай!
кам ли е мамето?
бёкъи мако се облагне времёто, да
се распиштдлъиме!
иди нацрпи, дднеси нанавам!
па нйе сме си станали па роднйни!
тётка, на макъа ми сестра.
макъа ти што рабдти? — одёка
знам! предела, плетели...(Иорданка).
каква прах дйшаме само!
и нйе сме по младо врёме водйли
мажйе, видёли сме сёкакво, и арно, и
лдшо.
ноштёска сам се разбудила,
мислъйх — у нёйа.
она знае да ти накаже.
йа запоём ли, излази.
като нёчеж да поёш, трай!
пой! й йа по вас че карам, таа,
таа, знаеш ли гласд? — йа знам криво
лёво. — како йскаш, мджеж да и караж
гласд, настрёт почйнеш и папдчнеш. —
сака гласд да и кажем.
па сака да ви поё! — приглашай!
като че ли ти е безёр! омдта го на
крайо. — йа се сега сёштам. йа саа че
измйслъим койа знам до крайо. ако
сакате, слушайте, ако нечете, немой-
те! — свръшйа ли се песнйте, бе дано?
вдстёсен ти е туфлъёко.
че мулъашат царевиците.
с кого че се жамби, като нёйа
нёма.
што ей се така окрцунйла?
тёнджерата празна, горй така на
огъйно.
растураме мушйте, слоджйшта-
та, да стане едно,
Сапарева баня, дек. 1957 г.
Райна Йорданова Стойкова, 64 г.
Костадинка Николова Стойкова, 18
год., Йорданка Николова Стойкова, 11г.
..	;	14. -
штд ме прашаш, това ти кажем.
йа сам рддена кога е ослобддена
бугарийа.
пдетехме за кдлъеда, спротй
божич — бадни вёчер го вйкаме. нагот-
виме си, напраиме си пдени манджи. на
земнъата си постёльиме, наземи си
вечёраме. па йутре зёмаме сламата;
вржеме йа на дрвйётата, да рддат,
таа годйна да ни рддат дрвйётата. на
божич — гдтвиме си блажно и си
ручаме. до йовандён нёмаме пдсен дён.
сите три днй си дро играйат
младйте: свйркъи, песни.
вёчер ддат нёкаде та пойат на
божйчо.
турскъите кашти останали, тур-
ците избегали.
не смё видёли од нйхь злд.
Сапарева баня, дек. 1957 г.
Елена Ристова Шалёва, 81г.
15.
зёлъкъата е сурова мёне тууа.
да го остават у бдлница, па онд не
хтелд...
у совёто йма гъургъефци, оттат.
д, компот! онд билд ошав бе!
еднд зайачё црно, избега ми из
рацёте. трчах, па го фанах.
жёга ли ти е? таманъ!
топрва сйчко бдлъй, нй да
стапнем.
не си ишла у нашта банъа?
че с идете ли, жёни?
‘ йа сам мрсна мрсна от тдо
тутунь, да те не пипам!
че писува простите думи.
другдто нёшто само си е!
дангка па пойа, пойа оданаде.
ндгу сме гръчави с парата:
при едён човёк саде че те вдди.
ако бёа дйнгка турйли на работа...
и штд сам искарала — нйшто!
кот кошарата като се изврнем —
бум!
вйди ли се, наде?
штд, ти е маш да ти вршё трънье
на главата? — йа сама че ти гъи
вршёмЦ.......	- .......
д йдем да се обеса ли?
очи че ти испрснат од гледанъе
да не сопйраа тййа пипёркъи, че
, гъи извадим. тдо е пд ёдар така, па не ё
тдку слаток, блак.
зрлупивёче тава! вйе не оратёте!
седи, грей се!
дойддх у вас, оно рано билд!
исплёто йа и йа разригрх.
271
ейте сте	седел и,	ногу сте
седенгькъували.
Сапарева баня, дек. 1957 г.
Иванка Васева Стойкова, 42 г., и
Райна Назарова Стойкова, 33 г.
16.
врёли каменье од небдто че падат,
кола бес копьё че лети по небдто, тур-
ците че избййат нарддо. и кдй остане
жйф, соз златна лажйца че куса, че
вйди камик, че дйде да го прегърне —
тава е човёк. че вйди трън, ч йде да го
прегърне — това е па човёк. й дн, пдпо,
викал: а че дде дён, и нёкой од вас че
вйди тава. онй викали: пдпче, нёма ни-
кой да вйди тава. пдпо викал: а че дде
врёме, че вйди нёкой тава. и тогай
човёците че вйкат: станувайте, мртви,
да улазиме жйвите!
Сапарева баня, дек. 1957 г.
Дона Иванова Стойкова, 106 г.
17.
йа метём,'мйем, дйгам цргьите,
турам на кравата, рйнем, раньим ко-
кдшкъите. кога ймахме прасе, и прасёто
раньйх. па и кучето, па и него раньим. сё
раньим, мйем, пишем, чётим (?). йдем
на учйлиште, тамока бйеме се сас тдп-
кьи саа баш. враштам се од учйлиште,
ддем да се навечёрам и си лъёгнем.
плетём си ракавйци, шйем си згла-
мници (!), по ръчен трут дёлкам дрвйе.
Сапарева баня, дек. 1957 г..
Еленка Иванова Стойкова, 13 г.
18.
йазе макар на стари годйни, ма-
кар на млади, употребльавам песнйте,
песни им казувам, каквд е билд на старо
врёме. добре сам прекарала. йдеме на
работа, на копанье, по польёто. седенгь-
кьувал и сме. сл ъ обддно бёше, маскарй
сме казували, смёшкьи сме казували.
бёли кошульи, бёли чорапйе, изра-
бдтени, шйени. такваа ноеййата бёше.
па у сапарёво у музёйо йма таквйа
невёсти напраено, кьйтени. тогай царо,
царчёто, бёше живо.
па и за сегашното врёме тогай се
казува. йа сам сега осемдесё и една
годйтка, не знам да ти обйасним-убоу.
‘че дде врёме, тогай на влас че дде ко-
муната*. дойдё таа работа сега, по-
лъёка полъёка.
тога й кожухкьи ндсеа, од бало,
дебёло, мачкьите за убоу тууа. кьйтена
невёста, па кожух голем, по земи се
влачи, длък. маани! грозно бёше!
фанаа да не-зн&м. одлани фанаа да
не чуем, лёбецо абим, брат, ручкам си
йа като онййа. изумйх, тава ме изуми.
турско билд, турците са си ошли,
бегали, тогай е стонало бугарско. тиа
са гьи ослободйли човёци. дойдда, сё бёа
пйсани. не ё билд лёсно и тогай, па не
знам! тогай сам се йа родйла. ослобож-
дёнието на бугарийа “ тогай сам рдде-
на. закачйла сам, ама не знам нйшто.
мди башта бёше пийаница.
ндшна ддба доодйли да краднат.
йа станем, не мдга да спйм. па се дй-
гат, па да краднат. на оранье вёчер
краднали ралото, волдвете. така е
казувал свекорд.
тава детё каде че го дёнете брё?
че ни влачи!
вйш кдлку му е право обйаснйл брё!
дн од нас по стар бёше, половйн
ергьёнството искарал. дн сё знае, ка-
зува, казува.
йа се смёем, па се лажем с нашио
човёк тууа.
на йованден деверд што е деве-
рувал да йа вдди у баньа. деверд че йа
одведё до гьдло, до водата, че се преврнё
у водата два пати — айде!
тураа ми пдйас на очйте, не
видим, па у колота, грозно бёше тогай
— сос колата на венчанье.
че бйде и това, нёма да гьи мйне.
не мдга да шётам — зима, не мдга
да траем. шётам, шётам, нелй не бёе
глуа.
па зёме да ме испрегрне та ме
цалйва: йа те знам като една макьа!
каде одйхте вйе? йа излажем:
ходйиме мако натам. сос мёне йде, нёма
да напрай лдши работи.
кдлку те грйжа макьа ти!
Гюргево (Сапарева баня), дек. 1957
Тена Младжова, 81г.
19.
расправйаат, била изврёла (вода-
та) у сапарёво, и уж за да не ддйдат
турците, собрали памук, затиснали
водата, и оттамока изврёла у баньата
водата.*
комай нёма по стар од нёго.
пипёро си и тй навеейла.
льутото се йадё, смрдльйвото се не
йадё.	.
на времёто uimp е билд, кога е билд,
тамока ногу паднали ваште руси, са
жертвували ногу нардт.
278
дёдо коле, че дадёш мако пари баба
тёна да йа водим у сдфийа заби да и
туриме.
покрйено ли ти е лицёто?
каквд орати у софийа, че оратим
и йа!
Гюргево (Сапарева баня), дек. 1957.
Георги НиколОв Маринков, 65 г.
20.
нй турчин, нй потурнъак.
на дёда ми ногу му аресали казаци-
те. и се надумали с нёколко души да
станат казаци.
ногу била убава мома. мрлъали си
от тавйте лицёто. една се е потурчила.
силъаф, и у нёго нджо, и огнйлото,
и лулата, и тратарнико.
като нам таквйа носйи йма ли?
сос кдй дойдё?
онй другойаче завртаа, нйе не
мдж да го разбйраме. нелй е дошла да
лечалъи думи. она е отаде, од градд, не ё
ишла по селата.
непротивоконституционствувате-
лствувайте.
кофтдро си е башка, пёчката си е
печка.
най напрёш пйши процап, пред-
ништа кола (кдлишта), кола дзадни-
шта. саа там си видела кола сос лйтри,
еднй длъгьи дрвйёта на слъпцйте; кола
сос канатйё, сос леей по право, по
шдпекьи.
нам бёше там стардто сёлиште.
Сапарево, дек. 1957 г.
Костадин Иванов Бймбов, 57 г.
21.
црквата кога се е правила она, тдо
човёк кдй започна, приказа му се два
пати на сон да направи црквата. дн не
смейа, от турците. и трёкъио пат му
се каза на едн: че направит, црквата. дн
у сонд одрйчаше. като си ойдё у дома,
бабата му и двёте штёркьи окъоравёха.
днг като си ойдё найавё и му казуват:
да запдчне работа, и дн дзаранта зима
копачо и лопатата и ойдё на обрдчиш-
тето. и работй цал дён. като си ойдё
вечерта, и бабата и двёте штёркьи
глёдат си както бёше. й дн за да земе
решение оттууа, нёма откадё, й дн ойдё
у самокоф, при пашата. пашата не му
даде. дн зёма едён прийател негдф от
самокоф и ойдё до цариграт. и от
цариграт му дадоа решёние. и си дойдё
тука и заправй црквата. като заправй
црквата, дулгъёрйете гъи ранъй три
годин, довршй се сйчко, и жцто, и винд
у бдчвата. вечерта глёда— нёма, дза-
ранта — пуни амбарйе жйто, пуна
бдчва вйно. дн па се ослобдди и пдчне да
раръи. гдепот му е напунъйл сйчко.
искара до крайо, цали сёдем годйни:
това ми мёне казувано.
това е интересно за црквата, дти
за црквата у нашто сёло никой не знае.
младйо свёт не мдже да йа знае.
сёдем капи ли е скьинал.
она знае, дти нден башта е правйл
вадата.
каде вас свйнье кольат ли?
тйа са нёкаде отцапени; они са
изгднъети оттамо.
старата казуеше, сапарёво село е
билд, не ё билд тдлкаво.
залажи и от край да си го запйше!
свештёнико закопа светйо потйр,
го закопа на крстопато, и турците не
можёха да ддйдат у селдто, да погубит
човёците.
крили се от турците да гьи не
закдлъат.
Сапарево, дек. 1957 г.
Костадин Иванов Бймбов (Бймбов),
57 г.
22.
чифтелийа сайа — сос чётири
ерми.
чекрък — да си сучиме цави, сукало
— да предёме црга.
стафорец, по междунардднио
йазйк — гризанчо.
не мдж да и обйасните!
те таквйа саа продаваа.
немдй да оддцниш!
ч йдем ддлъе кот кучето.
дпраи си капата!
йа дай рештдто, што си чйнъиме
жйтото.
магарёшльаци — поддбно на црните
елйви.
доноейа ми та видах йа жага
каквд е.
опрегач — толку е така ширдко,
такдва е црвёно, длъго; като опашеме
пдйасо, па опрегачо, връе пдйасо колан,
пафти, па айде на дро!
’ дплётёме её, рупчёта, пари си
навёсйме; теллик — оттука нанаддлу,
нйзено, сос рупчёта.
йа от стардто чорапйе чувам.
сестрице, йа го ддлупи!
измйслъувай си!
петёло е бдлъен, обеейл едндто
крйло.
и пуно гнезддто йайца.
279
нема те нападиме на улицата, че
те прибёреме!
на снимка стёгнат човёк излази.
закачи го тууа с игла! бес снимка ни не
бйва. стало че го заглдбиме на снега.
не изглиждааме това лето, мири-
ше, не мирише ли.
йа ймах касмёт па се пёкох на
слънце лъётоска.
а йа тдо дён се раскьинах од
лежанье.	~ '
не тръкалъай се де, стали!
мйхте ли се, не стё ли?
найди му местдто и пиши, код
бадни вёчер! тука коджа лйстове
напуньй. саа си почини мако! сйчко че
изнаучиш.
на тава дрво шумата дште седи.
кам гьумата, старкоо?
што е мрльаф лакотд!
сичкьи требало да се дпнеме.
да си вардшеме одайата.
мучи! — кога реве детёто.
Сапарево, дек. 1957 г.
Катена Иванова Бимбова, 78 г.,
Васка Ненкова Бимбова, 29 г., и Тана
Костадинова Бимбова, 57 г.
23.
ч йдеж г од ёж ни к, па че се годи
момата, па че поседй една недёлъа две у
дома си, ч йде на пазар, што и трёбува
да си пригдтви, да си купи дувак, венчё.
че се собёрат у момчёто, у ергъёнино, па
со свйркъи, сос веселба, па че дйдат у
момата, че поседат тамока, че пйй-
нат, па невёстата че цалйва рака на
домашни, па тогай че си йа зёмат, у
црквата че йа одведат, па че гъи вёнчаа
сос момчёто, па че йа одведат тогай у
момчёто у дома, па че даруе свекрвата
и свекорд кръпа, пдсле че гъи уведат у
кашти, па че си гостувайа.
после че гъи вддат на вода, па дро
че йма там, на еодата, па че издарува
там невёстата, па тогай че си дйдат у
дома, па вечёрайа, па зёмайа еднд теп-
цичё, па тураа ченйца у тепцичёто, па
го ндсат ис тръпёзите. тураа пари у
тепцййата човёците (гдскъете). собё-
рат парйтё ис тепцййата, зёма парйте
кумд, навйка невёстата, цалйва рака на
кумд и днъ и гъи дадё.
като се навечёрайа, па вйкнат
невёстата и предаваат чаши сос винд и
се кръштаваа. кой каквд се полага.
сврши се свадбата.
Сапарево, дек. 1957 г.
...-Катена Иванова Ъимбова, 78 г.
24.
па ако му се арёше, че доведу.
йа н&ма да си ддждам!
штдм е тргнала за това, трёбе да
однесё, нёшто.
што брааме, йадооме.
рйзите са на малйте, а кошулъите
на старите.
нёка да ни прочетй.
Сапарево, дек. 1957 г.
Никола Митев Нешов, 80 г.
25.
бадни вёчер
че си мёсиме лъёп у фурнъа, че си
мёсиме вечерник, зёлник и пресно лъебё
(прёсна погача). и си свариме бдп, ошаф,
сарма, и че си запалиме една свёш, че
зёмеме кандйлница сос темйан и ваг-
лъанъ. и ч йдем у кошарата при волдве-
те и офцйте. и ч им дадёме од вечёр-
нико на ейчкъите и че се врънеме у
кашти. че кажеме: добровёчер! дошёл
бадни вёчер! пофалъйл се с млада бдга!
со здравйе, соз дечйца, йагнъёнца и
телъёнца, и пилъёнца, и з дрепчйнгка, и
прасёнца. туку туку, бабини пилъёта, по
пат одйли, у кат ноейли. и че сёднеме
да вечёраме, прет кунестасо. ендп слама
че си туриме, пот сламата че си тури-
ме палъечнико од ралото, па че туриме
една црга, па месалъо врс цргата озгдре,
и лъёбо, и ейчкото йаденъе, што е при-
гдтвено, и вечёраме. и слет вечёрата
лъёшниците трдшиме.
Сапарево, дек. 1957.
Катена Иванова Бимбова, 78 г.
26.
йдат свёкор, свекрва, че утакмат
снаата там, па че ддйде врёме да йа
вддат, каньат се сватове сос волдфекъи
кдли, че дйдат тамока у момата, па че
там пийат, йадат, пиёнъе, йаденъе, сй-
чко, па че а качат у колата, кумове, ейч-
кьите, че йдат у црквата сос колйте, че
а вёнчаа у црквата, па че излёзнат, че
се качат у колйте па. че а одведат на
момчёто у дома та, па стойат у кола-
та, деверйёте че йа држад дотам, че
излёзне свекорд, не му цалйва рака, че го
даруе кошулъа. дн че а сиене нис ко-
лата, че йа' прегръне като детё, че а
заврти около нёго веднаш, па че а уве-
дат у кашти, -у одайата.
Сапарево, дек. 1957 г.
Тана Костадинова Бимбова, 57 г.
27.
и като са собирали драта да ра-
бдтат пат, тогай е билд милицийа.
280
собрали са гьи от селдто и са работали
петнресе дена. тдо турчин што им е
началнико там бйл — бцмбашийа, и е
бйл крцф. наш ио деда и прёдеда, и он йе
крйв бйл со съштата ндга. и тдо нашио
деда викал на драта: айде бре, човёци,
по брже да го срабдтиме! и да си дйдад
дома, и като ие дошлд дён да си ддй-
дат, турчино не гр пуштйл, му казал: и
тй бймбашй, на моё, мёсто. началник че
е. й дн е останал там. й е стойал цало
лето, и са го викали бймбашй. и си
ддожда оттамо и го нарйчат — бймба-
шййа. и това е и днёска — бймбашйй-
скъите,бимбдве ни казуват.
нёма на друго мёсто бймбоф. йа
сам служил войник, башта ми — на
друго мёсто нёма.
до йовандён сме гьи чували офцй-
те. с лопатите зймно врёме одрйват
снегд да гьи раньат офцйте; немало
сёно. ойагнъи се у снегд, па се мачиме,
гъи караме.
Сапарево, дек. 1957 г.
Костадин Иванов Бимбов, 57 г.
28.
ндгу е слап тдко тууа каде нас.
коцаль с рупчёта тууа се ндси,
надзат.
прёзглави — стари парй, па са
нанйзани на гайтанъё, па на главата да
се ндсат.
чёкай да вйдим да го дднеса.
да зёмем да гъи забйраме — цал
тефтёр че е!
вечёрай, не срамувай се!
като не ё вишёл стока, волдве,
колата, и е дошёл да оправи дунъата.
нй ймаа баньа, жёшка вдда.
мотофйлькьа, мотана прёжда за
бало. две поломнйци — пет лахЬги.
тука е по два фаштано, едёнио
измйньуват. мдж да го заплетёш,
йорнёг да изнесёш.
сйгур бобётата са загорели!
дди по пато и рга прасёто.
кьинало си гуменъаците.
Сапарево, дек. 1957 г.
Тана Костадинова Бимбдва, 57 г., и
Зафира Кирилова Митина, 28 г.
29.
йа сос внучката се возциме. одйиме
на плддиф, па се оттат качйиме на
ероплан, слезнааме у софийа. у пёндже-
рата седи па си глодай наддлъе. — сто-
йле, какр че е? — се качйиме, нома опас-
но. мрзно врвй, мдзно вдзи, не друса &ч/
сака нёшто да избоклучи.
боли чешйрйе сос црни гайтанъё.
со со семёйство д йдеш.
че искараме сцте коньё.
старйте думи сё са си лйчни.
празнувам си денд.
Сапарево, дек. 1957 г.
Мария Ковачка, 76 г.
30.
кат се наближйли t турците до
тййа сёла, офчарци, ресйлово, а нашио
свештёник, пдпо што е бйл, сос крсто-
вете и сос наррдо, со старйте човёци, и
пдпо носйл у рацёте еванггьелъето и
светййа потйр. и са ошлй до кръсто-
прто, на гъдло. и си ископали една дупка
и са закопали светййа потйр, и са се
врнали дома, и турците кат са глъе-
дали одддлъека, имало е село тук. и ка-
то са дошли до тава мёсто, каде са за-
копали светййа потйр, и йе натиснало
магла, нйшто не се е видёло, селдто се е
изгубило, и са се върнали. и у сапарёво
турска ндга не о стапйла.
Сапарево, дек. 1957 г.
Тана Костадинова Бимбдва, 57 г.
31.
като са се збирали момйте на
валвара, едён свётъл празник, ергьёнъе-
те и момйте, и се збирали на крсто-
патите, и са клали огъйн тамо от
пуздёр (от кундп, од грсници) и са
варйли царевици. момйте са работали,
а ергъёнъете царевици варйли. а момйте
предат, сос уркъите. и изручат цареви-
ците, и напуснат, дйдат си.
а напрёш йе тууа билд, бес мом-
чето мома да вйди и да йа зёме. свекорд
и свекървата такмат момата. момчё-
то не знае, къдрава ли е, саката ли е.
кога згддад да стане свадбата, нака-
нъат си сватове и дзвонйци, и ч йдат
откаде момчёто у момата, и там че
пийат и че йадат. и че а качат у
колата невёстата и че а вддат у црк-
вата соз дзвонйци, и со сватовёте, и сос
кумове и кумйци. кат дйдат у црквата,
че а вёнчат. и че излёзнат нис црквата
и че качат невёстата у колата, и че
дйдат на момчёто у двдро, и че прйде
свекорд да а прегрне, да а сиене, и трй
пати се завртй сос нёйа.
на дзаранта като станат, па че
си наканьат дзвонйци, ч йдат у кумд, у
бабата, па ч йдат на шарено дро, на ре-
ката, и че се врнат од реката и на пра-
го, като ддйдат, на каштата, момчёто
че напди невёстата вода, со стдмната.
и па невёстата и она че го напди. и че
гъи покрйе свекървата сос една къ'рпа,
момчёто и невестата, и че гъи вдди
прет кунастасо да се прекльднат. пделе
281
свекрвата че се расърди и че сёдне код
огнйштето и че држй. еднд детенце. и
невестата че сака да и цуне рака, а она
си йа не дава. и праша заштд се срди
свекрвата. срди се за машко детё на
снаата и. и че влёзнат у одайата кот
кумд и кот кумйцата, че цалйва рака
на кумд и на кумйцата. и че пийат, че
йадат, пдсле че брдйат просото. кумй-
цата и кумд че збйрат пари од здлва, од
дёвер, от свёкор, от свекрва. и това се
вйка: просо се брди.
Сапарево, дек. 1957 г.
Тана Костадинова Бимбова, 57 г.
32.
на василёвдён децата йдат на су-
рова, соз дрендва прачка, и вйкат: суро-
ва, сурова, весела ндва годйна! и им
дадёме колачёта и свйнско мёсо. и пари,
у друга кашта дйдат — цало селд. през
ношта, од дванаесе часд, момчётата се
прават на момйчета и ддат от кашта
на кашта. момчёто се напраи невеста и
сос нёйа дёверйе и здлва и го вддат от
кашта на кашта. и там като дйде,
цалйва рака, дадат му пари, колачё на
невёстата.
...момата на чешмата, и ддйдат
ергъёньете, йа грабнат, стрдшат и
стдмните, йа одлечат на ергъёнино у
домата. доджда майкьа и, башта и и се
карайа. онй йа не пуштаа. и нйе си
дцдеме, онй си останат там.
Сапарево, дек. 1957 г.
Зафира Кирилова Митина, 28 г.
> 33 \
бракъата са рдвёли момйте. и до-
йдда заедно у совёто, потписайа граж-
данскьи брак, ходйа и у бабата, земайа
' кдкдшка, турйа а на прат, една нйза пи-
пёр на кокдшката и една кърпа. и ддат
по пато и вйкат, свадбарите. и отйват
у другата баба, зймат оттат кокдшка,
накьйтат и нёйа, турат йа на дърво и
йа ндсат на момчётата у домата.
Сапарево, дек. 1957 г.
Кирил Иванов Митин, 30 г.
34.
сос прашанье у Стамбул че дйдеш.
тётка ти галапчёва чуваше еднй,
ама растурй гъи за сукно.
онд каде ойдё? онд се скрй, йа!
от таа ли страна ели отат?
сегашното четат — буквите по-
знавам, а да четйм — не познавам.
поводйлото се изврта.
момата е на печалба.
полъегнала е тамока на студёно,
пйше у писмдто, студёно станало.
издойдда си сите.
старйо ли е, малио ли е?_
онй се карда двамината.
сос рёйсо ли са ошлй?
за кашмёр стандаме, като свинье
се тёпаме.
от штд е това?
мёне ме работата сосипа.
кога бёхь млада, летёх.
мармалато най ндгу прават от
шипдко.
ела, не дзёбни бе!
рдсопаса, шумчётата не сё на
резнёта.
сос листётата ли трльаш очйте?
слдзёа ми се очйте.
не ей коку мёне ни плакала, нй
йадове брала.
видим, видим, дште видим!
пашкуль дрёа нёма. вунено, тймо,
нёма!
...па е билд селдто без вода, та дн
е правйл вада од йскар, прес планина йа
е превёл. та сега го потражуват.
чёра е правйл зайавлёние. че му
разрёшат ли да дди, нёче ли?
ймате ли страх и срам или нёма-
те, нужда да ви изедё?
за седёнье — тува рабдтим, а за
одёнъе — не мдга.
што се крйеш там на зимата?
она искокна до банъата.
йа сам ошла видело да купуем.
нёма кдй да гьи советйсва, стара-
та не йа слушаат.
онд прва годйна — че се созёме.
от тууа мрданье нёма.
наште деца зймат по едён лъёф и
врват...
та тйзе дште ткаеш? ~ каквд
найддх, такова тках. лётоска расту-
рах, растурах па го повапцах.
тё сега сукох цави па че ткаем/
три мёсеци войнйк седё. седёа
там, па сега у манастйро седй, ддм не ё
видёл.
Сапарево, дек. 1957 г.
Спасуна Андреина, 80 г.
35.
учйлиштето ндси наименувание
клймент дхритскьи. лани учйлиштето
не бёше убоу. сега започнаа да прават
пйста за игра, унётре онд е арно об-
завёдено. йма ндгу картцни. пёнджери-
те на одайте са на лёвата страна, онй
са голъёми и убави. у двдро йма насадени
дрфчёта, дрвйе. од дол наша страна е
заградено с тополи, учйлиштето е ногу
голъёмо и затова у нёго са општината
и текьезето, кьйното и читалнъата.
282
йма два, двора, пряден и дз&ден. и затова
дзаднио двор е на текьезесёто.
Сапарево, дек. 1957 г.
Георги Владимиров Попов, 12 г.
36.
у света неделъа като станем дза-
ранта, кой че си йдат на црква, че се
облъечат... че се премёньи, че ойде у
црквата. койа си остане дома, че си
сработуе, че напраи ручдк. че си ддйдат
от црква, че си ручайа, че си почйваа
цел ден, не се работи.
от напрёшните годйни — като
ддйде пролетта, сёеме расадници, йде-
ме на оранье, садиме бобёта, царевици,
сънчоглъёт. по крайо сънчоглъёт сади-
ме. низ браздйте садиме бдп. йдеме на
плъевёнъе жито, плъевйме ръжените
жйта, плъевйме додёка не искласат.
пдслъе йдеме на копанье. па расаждаме
кромйдо, па прекдпаме кдмпиро, па пра-
шиме кромйдо. па жньёме, пластиме
(сендто), караме сндпйе, па връшеме, па
йдеме у планината на косёнье. ддйдеме
си от планината, йдеме на оранье, чу-
каме груткьи по ораньето. штом ддйде
светй симийдн стълпник, — нова годй-
на. туриме си у панйца жито, ндсиме го
у црквата да се освети, и го туриме у
човалъёте, у сёмето, и пдчваме да сёеме.
това е жйто освётено. па вадиме кдм-
пиро, докараме кдмпиро дома, по пет-
наесе кдла, по дёсет, по пет, кдй кдлко
йма. прибёреме се ддма, вйкаме влъча-
рйи, влачиме клъчйштата, пдслъе пре-
дёме за црга — ваток, основа.
Сапарево, дек. 1957 г.
Зафира Кирилова Митина, 28 г.
37.	’
печёме лъёп у фурньа, омёсиме си
зёлник, баница. замёсиме го на тесто и
пдслъе го напраиме на тополъёта и зй-
маме расукалъкьата и сучиме корйте,
нардсиме го мазно, сйренье, и зёлнико
свйваме у тепцййата. пдслъе си свари-
ме бдп у гърнёто, туриме масло, и ту-
риме у маслдто една кромйтка, здрдби-
ме сйтно, и туриме брашно, да напра-
виме запршка. и слджиме го у бдбо, у
грънёто го сйпеме, и туриме му сол-
чйца, джоджан, мазна мерудййа, и си
уври. и пдслъе си обёдуваме.
пуните пипёркьи — здрдбиме лук,
прас, и орйе туриме, и напуниме пипёр-
кьите. и се свари и вечёраме.
да сам знайала, чела сам да те
извйкам.
Сапарево, дек. 1957 г.
Тана Костадинова Бимбова, 57 г.
> - -38.	-
най напрёш ошлй са сос дра, по
гората са одйли; кадё мдже вода да
мине, дали че мдже, не мдже ли. и то-
гава се собрали драта сос копачй& ло-
пати, и са почнали да кдпат. и като
кдпат, пуснали са еодата веднага. и ка-
де нёче да мйне еодата, и онй у една па-
нйца турат вода, и у еодата една слам-
ка, и турат панйцата на земнъата, и
сламката гъи гранйчи вёче. ако не йде
сламката напрёт, се врашта нанадзаде,
и онй продължават тава мёсто да го
кдпат дште. и така сос таа панйца са
довели еодата през гората. петнаесе
кьиломётра. това е кдпано сё.
исфрлъат земнъата на страна, и
еодата по нйхъ сё йде, йде.
од нйхъ пд, стари инджилъёри нёма.
у Сапарево, дек. 1957 г.
Тана Костадинова Бимбова, 57 г.
39.
растргана баница. замёсиме тес-
тдто, туриме у нёго масло илй дливо,
йайца слагат у тестдто и суа едда. и
слджиме пдслъе едён вёсник на масата,
и напраиме на топчёта тестдто и пд-
чнеме да растдчуеме. исправиме вёсни-
ко, и онд се свйе на кора, слагаме у
тепцййата шессёдем кдри, до дёсет у
тепцййата се збёрат, и го испечёме у
пёчката или вршнико. угдриме пддница-
та и вршнико угдриме. слджиме тепцй-
йата у пддницата и полупиме с вршни-
ко. и се испечём и пдчнеме да ручаме.
Сапарево, дек. 1957 г.
Тана Костадинова Бимбова, 57 г.
40;	;
офцйте каде вас *не музёте? сйре-
нье, и от ейренъето стриглъе, од млъе-
кдто се праи. стриглъёто — че се
измузат офцйте, че се исцади млъекдто
у кацата. и че склъца офчаро сйриште-
то, че супе у една чашка от сйриште-
то и че го сложи у млъекдто. и че го
завйе у една дрёа, и онд че се потейри.
ако го избйло вода, потсирйло се.
и че зёме една прачка, че го расечё
на три. и че го тури у урденйк — ца-
дйлъкьа, од бёло платно сошйено. и че се
исцади. и че ндси на драта, на крадо-
рйите, на стопаните, дека им пасе оф-
цйте. и по дёсет кьйла на офца сйренье.
кутмач од млъекдто, у прёсното
млъёко слджиме солчйца и го слджиме
на огъйно и бркаме тйхо с лажйца. и
зёме да се влачи, стане гасто. и пдчнеме
да ручаме.. . .	. . ..
283
офцйте пасад гъи офчарйёте, слёз-
нат па од балкано, гъубрат на кдтари.
едён офчар пасё офцй на триесе кашти.
по дваесе, по дёсет брави на еден сто-
панин, и гъи збйра по петстдтин брави.
Сапарево, дек. 1957 г.
Тана Костадинова Бимбдва, 57 г.
41.
кога бёйме нйе мл ад и, сака дзаран
се измйем и се срёшим и си затнем
къйтчица на главата. и отйдем н& вода,
и се врштам цд вода, отйвам си у дома,
и ме нарёди мама да напраим об&т:
приставете грчава йахнийа, надробёте
кромит! и тури го у гърнёто, здрдби му
нёкойа чушка, сложи му малко брашно
и клъцан пипёр да го застроиш. и тури
му солчйца, поена манджа да стане, и
почнёте да си рабдтите пделъе.
довёчера ч йдеме на вода, че пра-
йме вечера, че правиме клин чорба — лук,
орйе, и па че го застрдиме с пипёр и
брашно, и че капнеме от туршйиата
вода малко, вариме го и че ручаме.
каравана: кдмпир здрдбиме, че
туриме орйе, че напуниме пипёркъи с
орйе и че туриме у кдмпиро. и че
туриме у пёчката да се печё. пделъе че
го ручаме.
садовёте е по башка.
ако бёше идёла сос нас, йа чех да
ти раскажем ейчко.
соз децата да си дошла, онй чёа да
те доведёт код нас.
Сапарево, дек. 1957 г.
Тана Костадинова Бимбдва, 57 г.
42.
от таа црнйца се бёре шума, като
се изведат бубиците, ранъат се от цр-
нйчева шума, и се ранъат четйриесе
дёна. и се завйиат на кобацй. и седат
трйесе дёна на вешала, и се одбйрат од
вёшалата кобацйте и гъи тураме на
елнце да гъи исушиме. и туриме у едён
котёл вода, и водата заври, туриме сто
кобака. и го истдчиме на свила, тонгъ-
къи кднци. два три котла истдчиме у
тепцйи, и като исахнат, натуриме бдп
връз нйхь, връе кднците. и го исучиме на
масурйё, чётири пёт масура насучиме. и
зймаме вретёната да го превргпиме. и
на мотофилъчёто го емдтаме од
вретёното.
- Сапарево, дек. 1957 г.
Тана Костадинова Бимбдва, 57 г.
43. f и ,
кога ни се прйепи, казуваме гъи.
клисаро да бйе камбалъете, да
запалъи пололъёите, кандйлото, црква-
та да-ъзметё.
божичёви поклади — че йадёме
влажно и пделъе че постиме шее
нёделъи.
што ишёл на учйлиште, това му е
предадено.
причёстуйат се, ейчкьи се крстат.
шалд съштата плъётка йе.
дти йа не виддх у видело?
Сапарево, дек. 1957 г.
Зафира Кирилова Митина, 28 г.
44.
спуштй се даш у корййата нат
селдто, дойдё ндгу голъём порой, влачй
каменъе, трнъе, кашти, човёци, пилъё-
та, прасёта. завлъёче кромит нис по-
лъёто, жйтото — ейчко однёсе, долй-
штата ископа. нёма кадё да живёйат
човёците, у еднд семёйство дрёите им
однёсе пордйо, кдтли, тецйи, тавй...
гъерданъете, жлтйците — ейчко. ко-
лите им однёсе, сврдли, сено копй,
вейачкъи. пиштат, плачат. нёма каде
да живёйат, уплашйа се. прибраа гъи
комшйите, другьи, кой са далёк од
реката, поседёа у една кашта, у кошара
там. умрё макьа им от страх, кдй што
обйча — им однёсе, за йаденье, за дрёи за
носёнье. преживейаа, па им дадойа
општйнско мёсто, направййа си кашта
пделъе и сега си живёйат.
и другьи кашти — мина се водата
през нйхь, но не им растурй каштите.
пделъе се префрльй водата одонат селд-
то, завлъёче една жена, раина шуман-
ска, затлачй йа водата, песокд йа зальа
у нйклъенио двдр. па и човёко и поносе,
дн се качй на еднй дрвйе, за една грангь-
кьа, пделъе за дзидд, па се качй на една
фурнъа, па пребега у една друга кашта.
не може водата него да однесё.
и като претёче водата, човёко
найддйа жйф, жената нёма. найддйа
йа, едната ндга и се вйдеше, и косата
на главата, каквд е йа водата премет-
кала. и йа измийа, и йа натоварййа у
една кола, па а докараа на край селдто
у една кашта, заштд нёмаше нйшто,
ни деца, кдй да йа преглёдне. прибра йа
од лъёлъкъа здлва и йа пременъй у ндйни
дрёи. та йа пременъййа та йа закопайа.
ванчё остана сам, нйма жена, нйма
детё, никой, и сега отидё при брат си
да живёе. ногу бёше страшно, кога гьи
вода ндсеше, какдф е пйсок билд, нйкой
не мдже да прйде да гъи спаси, за-
штдто што лети да мине, ндгу бёше
страшно.
маани, вйка, тогай каквд бёше
страшйлиште!
284
праш& ли тдо човёк нёшто?
Сапарево, дек. 1957 г.
Тана Костадинова Бимбдва, 57 г.
45:
като зёмем еднд акациво дрво, пд-
слъе го сос тривдньо изрежем, и пдслъе
дште еднд дрво изрёжем. и като зёмем
две лъётви и паламарйё и гъи заковёме
напрёт и надзат. пдслъе од долната
страна гъи изрёндаме с рендёто. пдслъе
найдеме врло мёсто и го отупкаме сос
кайцйте, като се пуштаме и се отупку-
ва и запдчва да се залёдува. пдслъе се
пузалъаме на съштото мёсто.
Сапарево, дек. 1957 г.
Костадин Владимиров Попов, 10 г.
46.
да зёмем еднд буково, акациово или
друго дрво (два три мётара) и го одне-
сём на банцико да го избичат. и слъет
това го изрёндаме од долната страна,
койа се пузд_йа по снегд. пдслъе зймаме
каишчё или ламарйна и го однесём на
железоро да го направи да прилйча на
претите, на стапалото, на лъёва и дес-
на ндга. връзуваме кайшкъите на лама-
рйната, у нёйа тураме ногата, пдслъе
се пузалъаме по снегд.
Сапарево, дек. 1957 г.
Георги Владимиров Попов, 12 г.
47.
тдо бёше даскал на времёто.
запаса да го изнесё-
сё да си пуна пари!
нйе сме сега дрпави, дти дйплъиме
тутунь, дти такваа ни е работрта.
фана ни мрзёжо.
като ддеж до пата, тогай!
тййа са собрали пуно — дйплъат,
дйплъат!
пратй ме мама на реката, фана
ме къйрчо за раката. он дрш, йа дрш!
пратй ме мама на бостанъо, фана ме
къйрчо за фустанъо. он дрш, йа дрш,
фустан се дёре.
гулъай че прайад днёс.
тава од надето подарок.
немдй сега да си йдеш!
най малката си тйзе ли?
вйдиж дунъа ширдка.
тй, дйне, преоблачй ли се?
онй са ми внукъи, йа гъи фалъим.
добричко е така, наглъет, йначе е
лудичко.
друга држава го реклй.
айде, йуго дувна.
бёа две, едндто утепааме, едндто
избега, остана сирачё.
казува, ндгу го сакрла, само дн бйл
нехтёл.
не си казу вате право,лажете се.
она чёра доодй тууа. она че ми
плетё, йа нёма да и дадём парй, йа че
предём.
като дйдем, сите се збёрат окол
мёне.
она е на парило.
чётири лъёва, два ной, два мёне.
кдй накадё знае, там литнаате.
там свой човёци.
зймай кдкалъо, бёш на страна!
тава ми е билд — мрвата
избегала!
и йа цал дён — наврм натам...
йа бёх огладнёла.
че ддйдеж да рёдиш калапйё.
йма таквйа бумбарйе, по орёсите,
по шумата.
навечера ли се? йа че замириса
лдшо!
бабо, штд е празник йутре?
кам момчёто де? тражи си
момчёто.
иддоме на движение.
пуни дчи — празнд срце.
йа че те прйгрна — кога танцуеме.
жално че поё сега.
лани бёше петнаесе нйзи надница.
пуна плёвна тутунь, потребил ми е!
да и помага окол нёйа што трёбе
да пран.
че се опариме, че ймаме тогай
пари.
че йма реванъе! не смё го скдро
имали таквд детё!
мачкъин живёт — само трчат!
че ти сопйрам, бабо!
па тй е студёно, на нам в жёга!
вашта пёчка ме изложи таа вёчер.
убава ли е на укъа ти свиньата?
крвава му била едната рака.
че му дйдат младинъйте у
затвдро.
таа че йа снёмеш со сё креват и че
йа ндсиш у москва.
купи си една свирка за два орёйа.
сега мдж да го е йат за човёко.
бугарска оправййа.
првата дума таа че му врвй.
че му найдем колайо.
даскал о не ё у текезёто, там го
нёчат.
дёвет часд, ёе, дште е рано, дште
трй часа.
че жмйем! че кажеш: гладни дчи
не спййат? аде жми! стцга си
бърборйла!
ако ти се е приспалд, да йдеж да
лъёгаш!
285
какд.е времёто вднгка? — йужно.
петлите пойат на самнуванъе.
мажд ти такоф, мажд ти
онакоф...
цало лето какд не ви биде срам?
што е тава? перо ли?
айде, брже се обраштай!
тури, вржи и готово!
и там токова давад да рабдтиш.
лелъе жёно, бес тёбе што е лдшо!
нема кдй да ми угдтви.
нада си йма у сдфийа лъубдвник.
йа го не пушим, тёжок ми е.
напечалъй парй од боровйнгькъите,
каде гъи дена?
да гъи залупу ваш! с лицёто нагдр!
у сдн че го искарам, ама свршено!
трёбе му се е приспало.
че му дйде младиньата там.
айде, мрй!
вйе си го заклаате овёно.
вода да си нацрпём.
сндшти сёдооте ли вйе?
не е дпитна, та тава е работата.
ако не е тутунъо готдф — сам
зажмал! :
йа че им гъи пасём.
коку йа продавате вуна бе? — сто
лъёва.
дойдё ми до гуша.
стйга се продзевааме!
месдто расечад го на двё полот-
нйци, туриме го на масата. измйеме
качётата па йутрдто го сдлъиме.
на тело да гьи прдстреме.
што си забрала йадове?
на вас ви е смешно на цйганъете.
што не го продадёте, што мачите
добйчето?
и вйе сте еднй тажни на таа
работа.
йутре така че го фрлъиш на
цётата.
дх, рамената што ме болъат!
онд си е кавгата била што е била..
ндгу е прийатно за одёнье.
като се ожёнъиш, момчёто че ти
дадё златен прстенъ.
песната ли записа?
че испадне ис претите.
пётре, не лажи!
тй дёка фана тдку прийателъе, сё
зарачали: по. ддйди!
а ддрежи и стредйната, нёка е пд
бёл!
додёка опрё? — чак до софийата.
топрва че вйдиш тйзе!
ако сам гакнал, трёбе да ми исоане
устата:
смёе ми се, дти ндгу рано си
лъёгнувам.
збух — матеница и попара с пресно
млъёко.
намаал сам се здравата.
набуал сам се здравата.
сега е па бам башка живдто.
кусай, кусай! кусни бе славе!
па доождал, облъёче се, кдй знай
каде искокна.
напнат нанёкаде за нёкойа работа.
Сапарева баня, дек. 1957 г.
Семейство Стойкови:
Дона Иванова Стойкова, 106 г.,
Райна Йорданова Стойкова, 64 г.,
Костадинка Николова Стойкова. 18
год.
Никола Стойков, 46 г.
Иванка Васева Стойкова, 42 г.
48.
палъецо рёкал: а да ручаме! пока-
залъецо рёкал: штд да ручаме? стрёд-
нио рёкал: што е дал гдепот. по стрёд-
нио: а да краднеме! манйнъкьио рёкал:
йа че кажем! онй го набили и реклй:
трай, трай тддоре, не пдрасни пд горе!
оках, оках от едната страна...
йа па че зёмем да гъи връзувам
калъпйёте.
йа че ти приглашам!
а бойка, майко, чийа е?
не го разлистувай!
па и това запаса, што казах за
часдвнико.
йабуката се е скапала, црйива.
Сапарева баня, дек. 1958 г.
Йорданка Николова Стойкова, 11г.
49.
една йана у петйна бракъа,
ндгу са а бракъа обичали,
обичали бракъа, милували,
од мйлос йана на пазар водйли,
што видёли, сё йани купили.
видёли са срёбарни ножёве,
видёли и са и купили.
на ножёта педесё синджйра,
на синджирйё шеесё прапорци.
видёли са севдйн огледало,
видёли са и са и купили.
дёка стоц. йана, да им свети,
кога дди йана, да градти.
не свидё се кучка павлевйца
па се чуди што штёта да прави.
па си влезна у ладни зевницй
та опуштй дёвед бачви винд,
дёвет винд, десёта ракъййа.
па си ойдё у ладна меана,
па на павел по тйо говдри:
стани, стани, павел йуначе,
што тй сестра штёта учинъйла,
286
опуштй ти дёвед бачви винд,
дёвет винд, десёта ракъййа.
проговори павел ддбар йунак:
надзат, надзат, кучко павлевйце,
това не £ сестра учинъйла.
и да го е сестра учиньйла,
буди да сме сестра утакмйли,
та да смё го на свадба испйли.
па си ойдё кучка павлевйца,
па се чуди што штёта да прави.
па си влезна у ладни кошари,
убй си дёвет крави йаловици
и десёта крава сагмалйца.
шётом мётом на ладна меана
па на павлё по тйо говори:
— дик се, павле, от ладна меана,
што тй сестра штёта напрайла,
погуби ти крави йаловици
и десёта крава сагмалйца.
йа павел и по тйо говори:
— надзат, надзат, кучко павлевйце,
тава не е сестра учиньйла,
и да гд е сестра учиньйла,
буди да смё сестра оженъйли
та да смё гъи на свадба изёли.
па си ойдё кучка павлевйца
па се чуди што штёта да прави.
па си влезна у ладни аъри,
убдде си таа врана кднъа,
врана кднъа кучешка нарана.
шётом мётом на ладна меана
та си павел од меана вика:
~ стани, стали, павеле йуначе!
што тй сестра штёта учиньйла,
убдде ти таа врана кдньа,
врана кднъа кучешка нарана.
—надзат, надзат, кучко павлевйце,
това не е сестра учиньйла,
и да гд е сестра учиньйла,
буди да сме сестра оженъйли
та да смё го на зет аризали.
па си ойдё кучка павлевйца,
па си влезна у ладни одай,
па си фана ндйно детё машко,
убдде си своё мило детё.
шётом мётом на ладна меана:
— дик се, павле, од ладна меана,
што тй сестра штёта учиньйла,
убдде ти твоё машко детё.
тогай стана павел ддбар йунак
па си ойдё дома на двордве,
па си видё детё погубено.
па на сестра по тйо говори:
—лёлъе сёстро, като кантилёно,
йа че сечём твойа руса глава!
йа му сестра по тйо говори:
— лёлъе брайно, па старо братёнце,
йа не сечи мойа руса глава,
не крвави твой стари одай,
йскачи ме висдкьи чардаци.
послушр а павел ддбар йунак,
искачй йависдкъи чардаци
па си пойдё сестра_ да си губи,
йа му сестра по тйо говори:
— лёлъе брайно, павеле йуначе,
не крвави твой чардаци,
нел ме снеси ддлъе у двордве.
па а снёсе ддлъе у двордве,
па си пойдё сестра да си губи.
— лёлъе брайно, павеле йуначе,
не крвави твой равни двдри,
нёл ме снеси ддлъе у полъёто.
та а снёсе ддлъе у полъёто
па си пойде сестра да си губи,
йа она му по тйо говори:
постой, брайно, постой, почёкай ме
дёка падне мойа, тангка снага,
да се изгради црква марйица.
дёка падне мойа, руса глава,
там да нйкнат два бора висдкьи.
дёка паднат мой црни дчи,
там да йзврат два бистра
кладенци.
кдй ддйде без дчи, с очи да си
дйде.
погуби йа павел ддбар йунак.
дёка падна ндйна равна снага,
там се зградй црква марйица.
дёка падна ндйна руса глава,
там никнаа два бора висдкьи.
дё паднаа ндйни црни дчи,
там никнаа два бистра кладенци.
кдй дойдё без дчи, с дчи си ойдё.
па си дойдё кучка павлевйца,
она дойдё кьдрава, без дчи, ’
каквд дойдё, така си ойдё.
Сапарева баня, дек. 1958 г.
Райна Йорданова Стойкова, 64 г.
5°.
казувай тйзе на момёто.
напука ме ветард.
ако дува — не бой се!
штдм по тава дди, трёбе да
испита.
прашташ ли пйсма?
там снёк ндшкье найде, дёнье го
нёма.
старата мама (онй посакали да
ручат) наточйла расдло и им донёла да
ручат. ‘нё, това не ё супа!*, мама
земала сланйна, пршкъи.
и у петдко блажиме.
трёбе другарйё да ймаш.
едната рака на светй йован е у
. русййа.
моштйте на светй йована.
саде им се до тууа гласите вйдат.
другъите вёри са досаждали на
светй йована и онй са го однёли на
прсницата гдре.
2В7
бёа праштали еден друк, и дн одйл
тадёва, ошёл тамока, почнал да
расправйа.
пдлъак, джандарин да сонуваш — па
арно билд,
убоу си, сине, свикнула, и да си
намёриш убоу момчё да те чува.
да се вйдиме, да си поорутиме.
онийа сестрй ймаш ли жёнъети?
кожушё, на стар човёк да му
држй жёшко.
дадоо му гьи, дадох.
то сёкой не мдже да изучи,
така си е надарено учёно да е!
че йдем да дднеса дште вода, да го
мйем, като се згрёе водата. таа вдда
като се згрее, бистра е.
така ми се вйдиш едно убоу, едно
милаймно, нёма додека...
врзувайте шумкъи! везуйте шум-
къи! — везуваме, па нёмаме връзма!
нашио врс гьи не знае.
гьдшко, кам прстенъо? — у мёне! —
ако, ако!
дйдеме на дро, отпашем пафтите,
натдчим вода у пафтите, дадём на
децата, и йа че се напиём.
нйе ндсееме и нйзани капи.
. дйгни, баби!
дти дойддхте си?
младенцй йдат ли на црква да се
вёнчаваа?
лани имааме ндгу джангкъи. саа
нёма.
йа и показа една песен.
она нёшто показа ли ти?
улав бйл, та се обесйл.
тётка ми е, ама сё ме мрази.
она не мдж да се исправйа,
учён човёк да зёме мотйката да
копа— по че знае, ' а па прдстио по се
затруднъава.
на кошулъата пупчици, пупкъи, да
не е гол рабд.
да си сушиме навдштата, пости-
лъаците, што гьи слагаме на опйнците
одддлъе да е мёко.
она си е избрисала рацёте.
не спйе вёчер — по нас че заспуе.
дзаран и она стануе.
' не знам чийа си.
дште сам сос тдо кдренъ йазе.
па е иван погодйл, та те е довёл
тууа!
с. Овчарци, дек. 1957 г.
Денка Михалова Лисичкова, 81г.
51.	- .
проговдри црна арапина:
„да си имам една стара мама,
да ми седй у шарени кули.
да си ймам една мила сестра,
да ми мете, по шарени кули,
да си ймам еднд првно лъубне,
да ми шёта по шарени кули,
кнйга писа црна арапина,
испратй а царевата штёрка,
султана девдкьа.
такум бога, султано девдкъо,
стйга шета по бели сараи,
айде да се двата залъубиме,
да ми шёташ по шарени кули,
книга писа царьу честйт царъу
да распрати по сите крайнинй,
да се найде йунак над йунаци.
нийде нёма йунак да се найде.
на царйца на сон се приказа,
дека йма у прилепа града,
у прилепа града марко кралевйти,
сам е марко йунак над йунаци.
с. Овчарци, дек. 1957 г.
Дена Михалова Лисичкова, 81г.
52.
залежа се кралъу будиначе,
кралйца му над глава седёше,
ем си седй, ем си жално рёди:
на злё лежйш, кральу, че да умреш,
кдй че чува девет машкъи деца,
кдй че чува царева султана?
йа кральо и по тйо говори:
оставйам ти три кьемёра парй,
с едён къемёр деца да исчуваш,
другъи къемёр — снай да довддиш,
трёкъи къемёр — за староз да
чуваш.
с едён къемёр деца исчувала,
другъи къемёр — снай доводйла,
трёкъи къемёр — за старое чувала,
ейте са и на возрос стонали,
па затражй девет мили снай.
обиде си седемдесё села,
седемдесё села и градове.
па не можё прилика да найде,
па си ойдё у будина града,
там си найдё на лицё прилика,
девет снай, ейте еднолйкъи,
еднолйкъи снай, едноймкъи,
едно рур снай премёнъети.
довёде си девет мйли снай,
три мёсеци, море, свадба прай.
запостйа велйкъите пдети.
станола е кралйца будйнска,
стонала е рано на дзарана,
девет сила ейте пременъйла,
девет снай ейте накъитйла,
и накъитй царева султана,
девет кднъа ейте назобила,
назову гъи, мдре, здп ченйца,
напой, гъи, морё, винд вдда,
испратй гъи на божйд причаскъе.
ойдда си корунова града.
288
девет ейна сцте гьи погубил
. ..	, коруно
и заробй царева султана,
и она врви соз бракъата си.
па немало ейнове да ддйдат,
саде им сё конъе запиштали,
до колена крви утаанали.
кад гьи виде царица будйнска,
викнала та й заплакала,
богу се е уши напиштала.
пратй гдепут два брза анггъела
скору брже у царёви двдри,
ако да е царица замрёла,
скору брже душа да врнеме.
вечерта се детенце родило,
на дзаранта, море, проодило,
проодило и па продумало:
такум бога, мойа. стара мама,
йа си влёзни ладна коньушница
та изведи ждрёбе тримёсече.
па си влезнал у ладна коньушница,
извёде си ждрёбе тримёсече,
назобй го, морё, здп ченйца,
напои го, морё, вино вдда
па си ойдё бракъа да си тражи.
и си зема лёка боздогана,
лёг боздоган деведесё дка.
кога ойдё у коруна града,
насрёшта му девет мили снай
и насрёшта му е царёва султана,
йа им детё по тйо говори:
такум бога, девет мили снай,
дёвет снай та дёвет робйни,
кажете ми корунови двдри
сос коруна бой да се бйеме.
йа онй му по тйо говдрат:
такум бога, дёте омалёно,
днг каквй. си йунаци погуби^
тёбе нёма ножи да натдпи?
— йазе с крйло летйн пред вас че
прелетйм
па че найдем корунови двдри.
па си ойдё детё омалёно,
па си ойдё корунови двдри,
порти му са, морё, йако лйчни,
порти му са од голо желъёзо,
на пдртите двамйна джелъати:
— надзёт, надзат, дёте омалёно,
днг каквй си йунаци погубй,
та тёбе нёма ли ножи да натдпи.
онд реклд:
— надзат, надзат, двамйна
джелъати,
с крйло летйн през ва.с че
прелетйм
па че влёзнем корунови двдри!
па си влезна детё омалёно,
па си влезна корунови двдри.
па се детё вйком провикнало:
— йа излезни, коруно гъидййо!
не излезна коруна гъидййа,
нел излезна негдвата майкьа
па на детё по тир говори:
— постой, дёте, постой, почёкай,
дн си пиё кафё и шикьёро.
постойало детё, почекало,
па излезна коруна гъидййа.
еднаш махна детё омалёно,
еднаш махна с лъёка боздугана
та погубй коруна гъидййа.
три дни го е без глава гонъйл,
е па не можёл детё да си стйгне.
онд стигна дёвет мили снай,
одвёде гъи ддма на двордве.
кад гъи видё кралйца будйнска,
сите гъи е майкьа прегърнала
и тогай соз душа растаанала.
с. Овчарци, дек. 1957 г.
Дена Михалова Лисичкова, 81 г.
> : / ч - 53.	*
пратй кнйга царъу, честйт царъу,
испратй а марко кралевйчи:
такум бога, марко кралевйчи,
аризах ти до три азнй парй 
да одврнеш царевата штёрка,
султана девдкъа.
книга пратй кралйца будймска,
испратй а марко кралевйчи:
ногу здравйе, марко кралевйчи,
аризах ти той зла.тна синййа,
на синййа бесцёни каменъе,
кога ручаш, онй да ти свётат,
да одврнеш царевата штёрка,
султана девдкъа.
писа кнцга марко кралевйчи,
испратй. йа кралйца будймска:
йа не мдга арапин да глёдам,
а то нёли, морё, да го губим,
кога билд, у света недёлъа,
рано ранй царевата штёрка,
ем си дди покрай бело мдре,
ем си дди, ем си жалнорёди:
лёлъе, боже, лёлъе мили бдже,
ка чем, бдже, млада да се губим,
ка чём, бдже, вёра да си мёнъим?
йа кога се надзад обрна,
етё оттат марко кралевйчи,
дёка йазди коньчё три мёсеци.
султана му по тйо говори:
— такум бога, марко кралевйчи,
а д йеме наши равни двдри.
йа марко и пр тйо говори:
— нёчем д йем ваши равни двдри,
ваши двдри крви да не льаем,
нело ч йем ддле под града
да си чёкам три цдьат сватове.
повёде си црна арапина,
повёде си султана девдкъа.
ойдда ей ддлъе под грёда,
насрёшта цм марко кралевйчи.
еднаш маана с лъёка боздугана
289
та погуби црна арапина,
та изробй султана девдкьа.
одвёде йа цорьуви двордве.
дарува го султана девдкьа,
дарува го с той злотна кошулъа.
дарува го царьу честит царьу,
дарува го до три азнй парй,
дарува го честйта царица,
дарува го той златна синййа,
на синийа бесцёни каменье.
с. Овчарци, дек. 1957 г.
Дена Михалова Лисичкова, 81г.
54;
у нашто село не е имало турци, а
у ресйлово имало турци. дошла си от
пазар ндйната свекрва на вела, сос
турцц. и. турчино питал баба стойанг-
ка: стойангко бе, каквд вйкаа вашио
светец? она рекла: йован йе, аго! дн
рекал: ногу йак светец ймате! кога
пойдеме од ресйлово на офчарци — дн
рекал — йч не мдж да ддиме. като
дйдеме до мола клъёчка (мушата), като
срётнеме там едён офицёрин з бели
дрёи и като земал една сабльа, вртал
йа окол нёго, и еднд арно гууно сё огъйн
светёло. и тогава нйе не мдж да мине-
ме д йдеме на офчарци. та кого, рёкал,
да се врнеме на ресйлово, брже ддейме,
варкааме. офицёрино з бёли дрёи — светй
йован, не гьй пушта у офчарци.
онй кога са доождали турците
тууа, дёка йма младёш, сё са гьи крйли
на таван. дошёл едён турчин у нашто
сёло. еднд момёнце имали, като дошёл
турчино, наредйл да посйпе момёто, да
се умйе. и дн, като земало да му сипуе,
дн си играл, па онд видёло — не бйва
така, земало тас та по, глава, ударило
турчино. и турчино се ндгу разлъутйл. а
майка му казала: ага, аджамййа, ага!
лйджба личй айдарёва макъа,
лйджба личй и света софййа,
у софййа азна небрдена,
небрдена, тйзе да а брдиш.
у софййа чоа некроена,
некровна, тйзе да а крдиш.
с. Овчарци, дек. 1957 г. _
Дена Михалова Лисичкова, 81г.
\	55.
иддоме на манастйр, сос вдлска
кола, па кога се врноаме, тууа у само-
ранско йма грдбишта, од елёнско врёме.
нйе лъежцме у колата, а мама и mama
си оратат: трай, да не се уплашад
децата! като поглъёднеме — като дро
играйат, и па се загубат...
едён турчин полъаг бйл, лагал една
мома, сакал дн да йа земе, па она оже-
ньйла се, ошла у црвёни брёк. на свад-
бата и он ошел тамока. седел у свад-
бата. кога го фанат свадбарйёте и го
закдльат. скрйли го и това за това.
нйе като одййме, вйе не знаете,
тогава са досаждали онй, турците. сос
куче да не си другар!
маани ми се од главата! че си
зёмем една туула, главата че ти
стрдшим!
нам сега сос русййа койа граница
ни дёльи? романийа? она седй меджу
нас?
на каквй постёве бёа?
четёл сам кдлко лёбени днй мдже
да йма у москва,
електрйческъио кантдн е соринало
— нйма ток, нйма нйшто.
с. Овчарци, дек. 1957 г.
Михал Иванов Лисичков, 80 г.
56.
тргна павел у гора на лдва,
насрёшта му вита ела,
у елата шарен паун.
тргна павел паун да си тёпа,
пауно се жално мйлно мдльи:
— немдй ме, павел, тепа ти, (?)
оддалёк мома че зёмеш,
оддалёк през бело мдре.
кога за мома пойдда,
бело мдре прёстан престанало,
нацафтёли мддри льубйкьи,
ей сватове кьйткьи набраа,
павел набра до трйрдсни кьйткьи,
една нему, една на невеста,
а трёкъата на млада балдъза.
пили, йали три нёделъи врёме,
па пойдда кьйтени сватовё,
извёдоа магдёна невёста.
испрашта гъи-мдмината макъа
па на павел пд тйо говдри:
лёлъе зёто, павел младожёнъо,
да ми чуваш магдёна невёста,
онд си в младо аджемййа,
до тогай, павел, усмйфка не гу й
смивало.
усмихна се павел младожёнъа.
согледа го негдвио татко,
удари го шаком през образйе,
потёкоа до три рёда ярей,
продума си павел младожёнъа:
— лъелъд тате, лъелъё мйли тате,
не смеем се магдёна невёста,
нёл се смёем йдушти годйни,
детё, тате, детё че си чува.
па пойдда по равни друмдве,
приблизйа до болото мдре,
бело мдре од брег до брёг бйе.
загазйа кьйтени сватове.
провикна се магдёна невёста:
290
— врнёте се» кьйтени сватове,
врнёте се, не удавуйте се!
кдй се жёньи, дн нёка загази.
загазул йе павел младожёньа.
загазйл йе првата утдка —
фана кдньа за зелёна грива,
загази си фтората утдка —
саде му се вёнчилавидёйа.
провикна се магдёна невёста:
врни ми се, павел младожёньо,
врни ми се, не мй. се удавуй!
йа сам мома, мома пливомдрка,
ни сам стара, нй сам йако млада,
кога бёше прва размирийа,
йазе бех си двёсте и дваесе години,
а сега сам триста и триесе.
ей сватове по гайтан превёла,
йа дзвонйци на сйтни косйци,
два девёра раме накачйла,
кум кумйцу у скути турила,
а павел младожёньу у пазву го
скрйла.
с. Овчарци, дек. 1957 г.
Вела Иванова Ракова, 70 г.
..........57.
заженьй се гьуро смендерлййа,
затражй си на лице прилика,
обиде си сёла и градове
та си ойдё белого града.
тамо найде на лице прилцка,
на йме е мара белогратка.
утакми а гьуро сминдерлййа
па си дойдё дома на двордве,
па на майка по тио говдри:
— утакми си на лице прилика,
а на тёбе на раце одмёна.
па си седна на цаклд пёнджери,
па си глёда прес поле ширдко.
долъетёло пйлъе соколъёнце : >
та си стапй на цаклд пёнджери,
та растрёсе тийа дрдбни крйла,
та си падна таа бёла книга,
па а зема гьуро смендерлййа.
кнйга глъёда, дрдбни слъзи рднъи.
соглъеда го гьурдвата макьа:
лъелъё сйнгко, гьуро смендерлйо,
не бди ми се, макьа че те учи:
— какд ч йдеш на белого града,
че напраиш чешма шарена,
че додждат момй и невёсти,
там че дде мара белогратка
да си лйе студёна водйца.
тогой, сйнгко, мара че окраднеш.
послуша йа гьуро сминдерлййа
па си ойдё у бёлого града,
направй си чешма шарена.
доождаа момй и невёсти,
мара нёма на вода да ддйде.
па си йде дома на двордве.
нема, мамо, мара да си ддйде,
да налйе студёна водйца.
йа макьа му пд тйо говдри:
лъелъё сйнгко, гьуро сминдерлйо,
йа си дйди у солуно града,
прёкупи си солунска гьемййа,
у гьемййа сако йако тргом,
на момйте свила и кадифё,
на невёсти йасни огледала.
па си ойдё у бёлого града,
прекуписи младо тельалинче,
та си вйка низ грода воз града:
дошла си е солунска гьемййа,
у гьемййа сако йако тргом,
на момйте свила и кадифё,
на невёсти йасни огледала.
провикна. се млада тельалина,
доождаа момй и невёсти,
купуваа свила и кадифё,
а мара нёма да ддйде
да си купи свила и кадифё.
кога билд сънце над задда,
пошла си е мара белогратка,
пред нёйа до два ми пауна,
а по пауньёте мара белогратка,
а по мара елъёна робйньа,
та на мара фустаньё држёше.
а по елъёна триесе варошлййкьи.
па са ошлй солунска гьемййа.
провикна се мара белогратка:
— такум бога, младо преметанче,
йзнеси ми нис солунска гьемййа,
йзнеси ми сако йако тргом.
проговдри младо преметанче:
— йа ми флёзни, маро белогратко,
йа си флёзни солунска гьемййа
да изберет тйзе што бендйшеш.
флезнала е мара белогратка,
флезнала е солунска гьемййа.
като видё гьуро сминдерлййа,
продума влашкьи арбанашкъи:
откачёте алтаньёте,
закачёте йорганьёте,
покарайте солунска гьемййа!
послушё а младо преметанче,
откачйа алтъньёте, закачца
йорганьёте,
покараа солунска гьемййа.
провикна. се мара белогратка:
лъелъё боже, лъелъё мили бдже!
мёне са ме двамйна такмйли,
првото е гьуро сминдерлййа,
фтдрото е пётар варадйнец.
. провикна: се гьуро сминдерлййа:
не бой ми се, мрро белогратко,
йазе сам си гьуро сминдерлййа.
с. Овчарци, дек. 1957 г.
Вела Иванова Ракова, 70 г.
58
марко пиё винд и ракьййа,
не пиё го з бракьа, ни з дружйна,
291
нел го пиё у гора зелъёна,
та го пиё с турци. йаничарйе.
турци пийат марко да опдйат,
марко пиё турци да опди.
бог гъи убйл, турци йаничарйе,
онй пийат шикьёрни кафёта,
опойа марко, отровцр,
ойдда му дома на двордве,
фанаа му детё радойца.
што гд бёа турци уврзалй,
уврзалй турци, оковали,
пот кднь HQfhe двди букагъйи,
на раце му бёли белегьйи,
на грло му три дрдбни синджйра.
одлетёло пйлъе соколъёнце,
разбуди си марко ддбар йунак:
стали, стали, марко ддбар йунак,
надойдда турци йаничарйе.
собудй се марко ддбар йунак,
сложй чаша на чёсна търпёза,
йа румёнче на зелъёна трава,
па си пойдё през гора зелъёна,
настапй се у кдеево пдле,
у кдеево на чешма шарена.
там затёче гьйздава девдкъа,
расплъёла е коси немйени,
немйени кдси, неплъётени.
— бок помага, кдсефско девдкьо,
заштд ндсиш кдси немйени,
далй ти е сё рода помрёла,
илй жалиш дёка лъубне нёмаш,
илй жалиш дёка дари нёмаш?
проговори кдсефска девдкъа:
— такум бога, непознад делйо,
лито ми е сё рода помрёла,
нйто жалим дёка лъубне нёмам.
кога кога дари че навршим,
кога кога лъубне че си найдем,
нёло жалим врзана йунака.
прокараа го турци йаничарйе,
кот чешма му кднъа потстегнаа
— од небдто дзвезди попадаа.
што го бёа турци уврзалй,
уврзалй турци, оковали,
пот кднь нддзе двди букагъйи,
на раце му бёли белегьйи,
на грло му три дрдбни синджйра.
проговори марко ддбар йунак:
такум бога, кдсефско девдкъо,
—далй мдга, мдме, да гьи стйгнем?
— че ей стигнёш и~па че замйнеш,
чёра минаа по пладне.
йа си дйди у гдра зелъёна,
тамо йма црква марйица,
u у црквата црна калугьера,
пдбратими црна калугьера,
да ти дадё руо калугъерско,
да ти дадё сабльа з девет лйста,
што сё вйе сабльа на колачё,
та се вйе сабльа та се крйе.
послуша а марко ддбар йунак,
па си ойдё у гора зелъёна,
братимй си црна калугьера,
та му даде руо калугъёрско,
та му даде сабльа на колачё,
што се вйе сабльа та се крйе.
пойдё марко през гори зелъёни,
запойа си марко ддбар йунак,
па го дочу детё радойца.
йа проговори детё радойца:
— такум бога, турци йаничарйе,
йа запрёте ваши врани коньё,
заслушайте што низ гора поё,
дали паун у полъёто поё.
не сетили се турци йаничарйе,
запрели си нййни врани коньё.
та стигна гьи марко ддбар йунак:
— добра стйжа, турци йаничарйе,
карате ли маркдвата ейна?
карайте го, бог да го убйе!
кога бёше дома на двордве,
што ме е мачйл, марко ддбар
йунак!
йа ми дайте ваши дстри саблъи
да погубим маркдвата ейна.
не сетили се турци йаничарйе
йа дали си нййни остри саблъи,
дали са гьи на марко ддбар йунак.
извадй си марко ддбар йунак,
извадй си сабльа на колачё,
што се вйе сабльа та се крив
та погубй турци йаничарйе.
изробй си детё радойца,
одврза му двди букагъйи,
одврза му бё/iu белегьйи,
одврза му три дрдбни синджйра
па си дойдё дама на дворове,
па на невёста пд тйо говори:
такум бога, елъёнгко невёсто,
дмеси ми пребёла погача,
чё си йдем у кдеево пдлье,
че утакмим косёфка девдкъа,
че а такмим за сила радойца.
с. Овчарци, дек. 1957 г.
Вела Иванова Ракова, 70 г.
59.
тогай се къйтехме кожуей па сега
нёма това.
креватйёте са дрвени.
тй сёдни пд на нйсок стдл.
йа донеси фурката нис кашти!
койа си йма работа, работи си.
къцате ли си жйто? ченйца?
она е блйзо там до друмо, она е
выдувала.
ако те вйдат на пато, това не ё
вёче човёк.
да му исаане устата!
та сега като млади че се жёньат,
нёма да пйтаат макьа.
венчаваа ли се там?
292
а го соблъечёме, жёга му е!
йа не мдга току сцлно да свйрнем,
свйрни па тй!
па тй си цал руснь&г бе, веселйне!
острижёме офцйте, па опёреме
вуната, соз жёшка вдда, па исушиме, па
ндсиме на гребенёцо — там влачиме ву-
ната, на гребенёщ. па го донес&ме од
влачёньето, па напраиме си кадёдъи па
си предёме. слджиме кадёльата на фур-
ката, па туриме у пдйасо, па предёме.
с. Овчарци, дек. 1957 г.
Вела Иванова Ракова, 70 г.
60.
човёко ми бёше зет тууа, а па
бёше малко прос, да ти искажем тййа
мукъи...
като стана такваа,,, земаа вуна,
млеко, дн си бёше прос, па го судйа, па
бйрници го плашйа, дн зема та се обеси,
таа ми е штёрка — што ойдё наддлу.
погърбйла сам се, едвам ддим.
умрёа ми машкьите деца, пёнцийата не
стйга, ндгу сам йадовйто живёла, не
сам спокдйна била, сама сам, да умрем
— нёма кдй да ме вйди.
при една (штёрка) иддх, при най
малата, седёх едно лъёто, сега йдох да
ми остави за домашно нёшто. вика: ако
седйш сама, че ти оставим нёшто. йазе
седйм сама, мёне ми е трудно там да
седйм.
прёспим малко, па мйсльим, мйс-
льим, па ми застануе на главата лдшо,
па станем, па кладём, па седйм. за
старйо мйсльим: исчувааме штёркьи,
правйиме дарове, па сега дойдё рёт од
бирницйте да се обеси...
йа най дрпавото ндсим. аджёмка,
джелёткъи — тердзйи гъи шййат. бели
чешйрйе — сега гъи магхнаа, сега това,
панталдните ндсат. напрёш ндсейме
лустри црёвйе, висдкьи, така го ви-
кааме. не носат сега висдкьи.
опрегачйё — еднд платно наддлу,
ткаено като така, четвдрно. нйзани
капи у жени, невёсти, сё со стари пари,
сйтни. йа бёх момлъаче — кожусй ндсеа,
доддлъе длъгьи, сё шарени, сё от сйви,
бели мачкьи кджи. сега нёкой да е чувал
таквд да го вйдим!
еднй таквйа шйени имаа, цал ио
ракаф шйен. тууа шйейме поди — шйено
толкова. *
шевёта — ракавй, рисуваад гьи,
пдсле пунат — шийат.
литаци ндсат от шайак, фанёли,
фигурйёта, вопцани кожушёта, таквйа
дорамкьи. носим гъи, ама... не мй. са по
вдльата.
с. Овчарци, дек. 1957 г.
Тима Мантаркова, 75 г.
61.
залъежа се бдлъенг гъёро,
лъежц, гъёро дёвед годин,
ни умйра, ни стануе.
а льубнье му йенггьелйна
по двор дди — слъзи рднъи,
кашти влъёзне — прети трдши.
соглъеда а бдлъенг гъёро
па си праша йатгъелйна:
— лъёлъе льубнье йанггьельйно,
по двор ддиш — слъзи рднъиш,
кашти влъёзнеш — прети трдшиш.
дали тй се досадйло
од мойте тёшкьи бдлькъи,
от постйлькьи постилъанъе,
од зглавници прережданье,
от покрцфкьи покриванъе?
проговори йенггьелйна:
— лъёлъе Льубнье, бдлъенг гъёро,
не мй се е досадйло,
додё бёше здраф на нодзе,
мйрнд'бёше' по будин&
сега пдеелъй се црн арапин,
поселъй се по будина,
на дён пийё дёвед бочви руйно
винд
и десёта баш ракьййа,
и си йадё фурнъа лъёба
и по крава йаловйца.
на нош лъуби по девдкъа,
по девдкьа и невеста,
рёт йе дошло до мёнека
и до твойа мила сестра.
йа и гъёро говдреше:
дй лъе йубнъе иенггъелйно,
йа си флъёзни зевницй,
йзнеси ми моё руо,
йзнеси ми мдраф пдйас
да опашем бодни кдети.
изведи си врано коньчё
та го карай при налбатин.
налбатине, побратиме,
пратйл ме е бдлъенг гъёро
да му ковёш, врано кончё,
дёвед гддин некдвано,
.. некдвано, нейаздено.
йзнеси ми татка пушка,
йзнеси ми остра саблъа
па йа идеи куйунджйца
да ми остри остра саблъа.
ако станем, че му платим,
ако умрем, че проштрва.
послуша, го йенггьелйна,
одведе му врано кончё
да го ковё налбатина,
293
1
да го ковё вересййа.
ако стане, че му плати,
ако умре, че проштава.
налбатин и говореше:
— че му ков&м врано кончё,
ако дадёш црни очи,
црни очи на замена,
па си ойдё. куйунджййа
и однесе остра сабльа:
— пратйл ме е бдлъенг гъёро,
буди тйзе брад да мй си!
да му астриш остра сабльа,
остра сабльа вересййа,
ако стане, че ти плати,
ако умре, че проштаваш.
куйунджййа говореше:
ако дадёш равна снага,
че му острим остра сабльа.
расплака се йенггьелина,
расплака се, поврна се.
разльутй се бдлъенг гъёро,
облъёче си свйлно руб,
запаса си мороф пдйас,
бдлни кости с мороф пдйас,
па заметна остра сабльа
и заметна, тангка пушка,
па си йагхна врано кончё,
па си тргна по будина
да си тражи црн арапин.
и найдё го, погуби го.
стана мирно по будина.
с. Овчарци, дек. 1957 г.
Тима Мантаркова, 75 г.
'	62.
кат карахме говёдата по льивади-
те, збёреме се ндгу деца, си напраиме
фурнъа, печёме тйква, кдмпир. па си
играехме игрй: пускам пускам къ'рпа,
кучето йа дрпа; изгорё ти, було, газд, дн
става и мртка друго детё.
една друга игра — се фаштаме на
синджирйё: кдлку лъёба у фурньата? пёт
и едён изгорё — шёс! па се провйраме
одддлъе.
— брус падна! — дёка те друсна? —
стрёт село. — што си ймаш? — ймам си
два пати по орде и ордзица, три
кокошчёта и две петлъёта.
- три * трйчици, • три прачици,
трйчка, прачка, прескакулъкъа.
мамче не бёше пйсана.
па нам дште никой не е агьи-
тирал! •
нам нёма!
и йа. зайадох орёси.
еднд гърнё и една полупка.
ако пдчнад да те больат
клъковете? 4	к
а малко снек не мдже ли да
нафрльаме по нас?
ранъёте се! ако не ви се руча,
маанёте се!
не сам оставйала за с£бе си.
она идё, тражи го.
с. Овчарци, дек. 1957 г.
Витанови и Гюла.
63.
нёкоа кдрка баница.
опрегач с препаска, като поводило,
плетено, с мониста.
коейца од ноцната си кдеа.
тууа мрва ми се кьина,
за косата си е коцальо, дури
доддле.
ддйди па!
давате ли му мёсо?
.педа сланйна. половйнг го
испёкооме.
kqu бйл маж да зачува? нйшто не
сам зачувала.
влазйл свёкор ми два пати у
чифлицй.
дфчото е млёко най убаво. пёт
музоме, сега па пёт. нёшто малко
вуница, нёшто... йагништа.
кдй за дёка е, кдй што мдже, што
е научил.
мдо старец идёл на едфийа.
другарката ли што рабдти?
а па йа сам малко затекла: на
нодзёте жъти клапачйё...
йа кога стйгнем, че гьи донесём.
малёткото е на моёто йме. ноеййа
го, крстйа го детёто.
дай им буд да йадат!
а да дйгнем синййата да
растрёбуем.
лёбо кога мёсат, оставйат квасёц.
квасёцо се оставйа от тестдто што ё.
кат се турне квасёцо, тестдто возйде и
е готдво да се размёсуе. фурньите што
ё, прават майата от трава, нйе от
квасёц.
тй блажи ли? — блажйх.
а те, омрзне ми блажндто.
не ё виждало, не мдж да му тёкне.
йа оцутра ойдёх с камидн.
празна. че е колата.
забоварйла парйте, останала при
багашо, на крстопато. йа дотрчах,
земах си кдшницата. и дн от йат не
хтё да се качи.
аде мдме, д йдеме да поседйме на
патомангко.
вйе сте си далц. маньето.
за свиньата сипуеме помййата.
294
стардто тражите, да знаете
што е било, вйе се интересуете за
наште старинъц.
нам дека че ни постёлъеш?
голи раце зимаска на студёното не
мдже.
че спдтнем пёчката.
комбилиздно да го прйкрпа малко.
па тиа наште тамо че тражат
това!
едён одавна излезна, па бёше
испратйл пйсмо — ндгу студёно му билд!
да му испратат оттука нёшто кожух,
нёшто...
сака ейчко нему да ё!
човёк дёка дйде с човештинё,
сёкаде че помйне.
да ме не фрльаа така, мило, за
умрёж го чувам.
не мдш така да те испуштим.
она па нёшто турй да вапцуе.
да се затйсне лёбо с капак да се
печё.
тй си си там била, код нёго.
ква се дуньа исплёла, баби, не знам!
на што че излёзе?
каде го денаа, каде го запустйа?
онд е сё преодйло.
не смёе никой да те поклати.
с какдф се ставши, такдф че
станет.
с. Крайници, дек. 1958 г.
Пелагия Кърновска, 70 г.
6-4.
йа сам бйл тригодйшен. деда ми
бёше шивач. и бёше ёкстра тердзййа,
бёше ми направйл дрёи русньачкьи: пал-
толднье, курка, чизмёта, шинёла — йс-
тинскьи русньак. фурашка. и като избе-
гай оттука турците, а едён такдф,
запасньак, изостанал нанадзаде и замрк-
нува у нашто сёло. и дн минава покрей
нас, часта си гдньи, вика: ну, братушка,
йма ли кадё да преноштувам? и наште
сос радоз го приёмат: освободйтел!
и вечерта, като тй сндшти што
бёше, замркна у нас. йа като детиш-
нъар, играем окол нёго — пригрна, ме и
ме турй на колёното, понёже имал й он
такдво съшто детё. а прес цёлото врё-
ме има си работа сос мёне — игрёчка. и
сутринта требало да стане по рангко
да гднъи часта си да йа настйгне. отёл
си, испратйли го наште: ддбар пат! и
йазека като сам се тратил да лежйм
кад болен, фанал сам очи по нёго, и
фанал сам да рйтам, да умйрам.
и деда, ми тогава рекал на ейна си:
иване, това детё е фанало очи от тдо
русньак, скору да го стйгнеш и да зёмеш
сът за да си омйе очйте и да го донесёш
(да ме баньат). и дн земал сът и трчц>
дди, трчр, дди, та го стигнал до селд
йайново. и русньако като го вишёл,
познал го и казал: ну, братушка! ну,
братушка! й дн му расправил положё-
нието: йдем да си омйеш очирге, понёже
детёто ни умйра, фанало е они. й дн
казал: ну, ну! и земал у една бара та се
омйл и си заминал, и башта ми доноси
водата и ме обанъал е у корйто. и около
чётири пёт часа йа се дйгам и пдчвам
да си играем, и това злд там останало.
из арнаукъете доноейа.
тй мджеше да зёмеше шестйца.
тё сега стопанството че закупуе.
државата лёбо че ни дава. и че
артйше малкучка.
йч не лёгнуе, йч не сёднуе.
чапчаг го вйкаме. канче сега билд!
напрёш лёвове нёмаше — грршёве.
волдвете са си мой,
даноко си плаштаме. че опйше
воло, дфца, коза.
йа че го дадём зашто пдшто.
два три рёйса да цингкулйрат.
ганётка: баштата дште не се
родил, а синд се расджда. — димд и
огьйно.	. < '
да се распржад дреата. по брже
гдруе от суйте дрва.
сё без лён апнуеш.
друк арнаутин йа не видуем тува.
фанаа да се мёшат, да нёма
бдйове.
по радйето сопштават сё царе-
вица! нёма мамульи да спомёнуйат.
од дванаесета годйна навам нёма
мирлък.
с. Крайници, дек. 1958 г.
Ристо Кърновски, 85 г.
65.
като почнали да се дйгаа* турци-
те, тийа оттука наште турци избе-
гали, ама другьи йдат озгдре — од
белчйн, сапарёво. и они, макьа и башта.
й, се уплатили да не би да откарат и
ни нанаддле. земали детёто та го
фрльйли нёкаде по плёвните да гьи не
>издадё> дти онд плаче, малёнгко. и като
преминали турците, вёчем пделе си
прибрали детёто.
с. Крайници, дек. 1958 г.
Ристо Кърновски, 85 г.
66.
ейчко се скрйло тогай. оттдгай
навам етё, нёкако се живейало, а не ё
билд лёсно.
йа кога сам била невёста, кога са
ме такмили, като са ме утакмйли, па
295
после че прайме па дгледи, па че се мине
малко, една неделъа, па че ддат свекрви,
золей, па че ме изведат на дро. че се
мине една недёлъа две, па свадба че
запраиме. па тогай откаде момчето че
наканъи сйчка рода и сос коли, и соз
звонйци, со сватове че ддат за момата.
...па че ддйдат, па пиёнъе, йаденъе,
па че станат, че изведат мёнека и на-
стрет двдро че даруем, че издаруем кого
кошулъа, кого крпа, кдй какд е заслу-
жил и айде пдсле на венчафка. тогай че
ме доведад до тука и па наново — па ти
госкъе, па ти вино, три бдчви че испи-
йёме. и тука вёчем лдшо, арно — край,
надзат вёче у башта ми — нёма!
свекрвите па тогай че ми нанис
тражат, че ме къйтат, на тддоров дён
у црква къйтена ч йдем. ама вднгка у
артиката че стоим.
па го шйем, бот низ бдт.
не те, не тда да ручат.
убоу сте го натаманйли.
ако ни настапат лдшо, и ние
прайме лдшо. ,
сёкаде йма мурафёт.
и нам ни се случй баш това.
нёма да ме сопйнъа.
магда гъи гледала от тана, енъдва
што ё.
и йа не арёсуем йако.
лани трйесе лахти направйла.
за преправйанъе е лёсно.
едно пулъчё гатнах.
камо тййа златни годйни, изми-
наа, нёма гъи. никой за нйкого не жалъи.
като дйдат на лёсите, дд дома
ейчкъите однёли баници, тепцйи. ма-
жйёте ракъййа си зёмат. там че кдлъи-
ме йагништа, на лёсите. онй са код
макъите вёче. притрчйме, фрлъиме
грангъкъи каде нйхъ. месалъё като напо-
стёлъат, трпёза напрайад голёма. на-
къйнеме баниците. ейчкъите прйдеме код
йагништата.
кой го драли, кой го не драли.
вйе сте сёлчета, не сте граж-
данчета.
фанал вода, далак йма, больй го
корёмо.
онй йако си не приказуйат. онй со
старецо се не погаждаа йч!
не четйме, ако четйме, че знаеме.
тййа го и на пладне ранъат
прасёто.
штдм дойдё сос кравата и не качи
се гдрека.
нам ни каза къирд, онд че лежй у
къирд карцмоф.
тате трёбе да йм не тура вёчер.
дзаран им дн тура де. напрёш три дфци
бёа. онд боже като падне снёк, рана
сака, прддай на мёсо! чёше да се вёлъкъа,
да а извёлъкъаме стдката.
йа знам лйтри, онд билд канатйё!
с. Крайници, дек. 1958 г.
Пелагия Кърновска, 70 г.
67.
сънчоглёт — са го садили напрёш
старйте. нёкой човёк като умре и го
прескдкне нёкой, мачка елй друк човёк,
чёл да стане вапйр. че д£е у кашти да
дави драта. вднгка на вратата слагат
от сънчоглёт глава да не флази вапйр.
докато преброи вапйро сёмкъите, онд че
савне, петёло че испоё. от петёло бега
вапйро
прес постйте дфци се не йадёше,
йагне се не йадёше до гъургъдв дён., сега
не смё и запостували.
едён час че го напраим.
таа се ндгу начинъйла!
она ко тебе ли ё? — код мёне!
така е навикнъёнъе.
фрлъйх го у дрепд, влачиме за
цргъи.
кас е асъро.
с. Крайници, дек. 1958 г.
Дона Кръстова Андрова
68.
йа бе майстор и там и че му
прайм нёму каштё. добре ама там нйма
лётва, нйма нйшто. йма треска да
прайме пишталъкъи.
тука имало печёс чифлйка, десе-
тйна кашти са бугарскъи. турците
арни дра билй. тийа са опасни, джан-
драмёрите. онй па ндшкъем айдуци.
плёвенскъио паша дрънгкал бекъйро
да му прати трйесе глави. праштат му
трйесе глави — од гарванъе, свракъи.
манёнгъко капё, равно,
така ме разйаддшете, каквд!
не задевайте старецо!
като лёгне сега момчёто, дзаран
става по това врёме.
с. Крайници, дек. 1958 г.
Иван Митев Божилов, 70 г.
69.
нам ни.дадоа рускъи шинёли тогай.
и нам ни крстйа низамйе,
тйа штдм са празнй чаши, че гъи
напунй.
турчино се пука од мака.
йа му каза и нему йа заштд гъи
мразим.
седёла е нёкоа кралйца тууа, имало
палат нёкакоф, найдда му темелъёте.
296
изглёжда земньата е карана с колц, от-
тат че копат земньата низ дупката»
оттат е црпено зёмньа. турците ошли
да копат, погледнори — земньата наби-.
та, половин глина црвена, половин
каменъак.
два троица сёцаа натам, два
троица натам,
деведесё и дёвед дирёка.
конец тражим да мёрим кокаво е
това шкдлье,
давайте, чёрпуйте тууа у
кафенъёто!
аде да собйраме по селдто тополи
— сечат!
ела д йдем у бай ристдте!
на бай пешдте сйчко трупа,
йа вйкни сандёте тура!
ако ме не слушате, нёма да стане,
йа обйчам да ви веруем.
таваньете да гьи опшййат, даскьи
трёбат триесе кубйка само за това, за
душемёто. мазйлькьи, вароее...
со сё кола че го караме наддле.
ако се забйеме там, че пёреш с
тойагата.
мдже ли да изнудуеш човёко?
йа си тука пйате! пите, лёште!
йди вйкай накьёте тйзека!
бёа у крумёте парйте.
йа па ндсим шише и них ндсим.
там че йадёме, че пиёме. току те ти —
барабан бйе у градд: у кьустендйл се
примирило! стрелъали, стрелъали по
пато, санош!
йа сам омарльушен човёк —
сёлъанъете па ме крёпат.
исклинах глава.
йа се не бдим, че се судиме.
у градд седйме, закусуеме.
една ндш че ти дйде каштата на
воздух!
парйте се брдйат еднаш.
нёма буа да ме уштйпе,
да прекратиме нашто дёло.
не попйпуй вёснико!
изнисай раниците! чёше да поте-
чём да напраи раниците бербат.
металък, дёсет пари.
крпи на момёто да зёме ейте
крплъаци.
кому дрёите изгорёло, кому
капата, когд ранило.
йа знам дека нёма да дде.
немдй да мйсльите пари да зймате
од државата!
нйм е орёл знамето,
не тела, главата да се скапе,
светёла като мёсечината.
преварам ти думата.
.. да му не дёреш вёснико. .
йа че ви растурим рдтата за едён
ден,
отёчеството ни е нам тука
блйско.	. .	
две лубенйци под едно, мишка се не
ндсат,
паламудо нёма кдети.
кожушё, ама моёто извехтё по.
готдви гьи купуйат.
палкьа од вдеок, от стара трат.
.„нйе сакаме, потписали сме ддго-
воро. едлун че е наш, бйтольа, ддрин.
ама грците го убйа, дёка е потписал.
русййа вика: айде, бугарйе, немдйте
така! нйе бййме се сос турчино една
годйна.
пёши та у едлун. триесе дёна да
патуеш пёши, мдже ли такдва.
прес крёсна минайа. йма селд ца-
рево селд, една мёснос, поставйа там
границата. собёрат тууа опълчёнци,
зёмаат таа височина: саа че а запазиме
границата сос тйа старци — не мдж да
бёгат!. потпйсуйат мир,
счупйл сабльата на петнаесе пар-
чёта. сёкъи се радуе, кдй дошёл, пйсок —
голем, йа бё там. врнааме се надзат.
мина се коку гддин, па стана европёй-
ската война, а натам, а кам русййа, и
свршйли там.
йа иддх, кога го правйа. на дуваро
бёше издйгнат, волдфека кола мдже да
дди околоврс.
дти не зема да рёшим да отйдем?
со злато покрйено нагдре.
за една недёльа станааме про-
фёсорйе.
за преврска мджем да превржем
ёкстра.	' -	‘
ако, ако е стопанство, но те така
да ни создадат живот.
това е спроти човёк, не ё спроти
тутунь.
за кдй тутунь дн одговарйа?
сиена йуздйте на коньёте.
мёне ми се така учинъй,
с. Крайници, дек. 1958 г.
Петьр Низамов, 73 г.
' ....70?
рддена сам ослобождёнието на
българийа джумайска окдлийа и ме е
крстйл рускьи войнйк, офицёрин, начал-
ство нёшто бйл. седёл йе една годйна
там, билд българско. турено границата
на бараково. тргава казал и: айде, че
дйгаате драта! тука че стане турско, а
вйе ч идете у българийа. и они не им се
излазйло, дти стока си имали. собрали
297
ейчко и дошли тука. йа сам донесена на
една година тука у селдто.
макъа ми ме е турила до огьйно у
като, на жёшко, рч не ме е бакарйла,
дти йадове! йа кат сам ревала, у нас
войницй имало, запалъйли борната, йде
войник да гледа детёто дти реве, и дн
си имал некрстено детё: как тй е
ймето? — нёма йме, не ё крстено. — йа
че го крстим! — дн ме е крстйл, на
шамййа ме е држал, платнд немало,
това йме ми турйл — велика.
пделе мдй башта имал брат, бйл
кмёт, имал пед деца, убили го...дошлй
са тууа, татко гъи е довёл тууа.
ногу йадё, че ни подйадё про-
клётото.
од ракъййа сам запрёна. дн ме
запрё от свинско.
сега ти се приишлд на дома.
клёпат косата — дстрат, турат
на наковинъа и сос чук удрат.
днг каква е тракавица! като забёре
од дндто и до пъклдто.
йа сам стара, зима ми е.
йа йдем на патерица, никдлова
патерица.
ндгу здравйе по дома! — сполай ти!
с. Крайници, дек. 1958 г.
Велика Луканова, 80 г.
71.
усойак — мёсто бе сънце, стайа
дека а не фашта сънцето.
жужелъ — унётре си е жужелъ, а
одвдтка като кос.
кдку ти е благо, тдку че си апнеш.
грмёжо на едн да вйдиш — че йма
едпштёние.
че се омочи детёто и го
препасуйат.
пёрйа от петлите, паунови гъи
вапцуеме алени, гдре гъи забодёме, онй
дёка са криви...
марама, бело, шйено, наврс
коцалъо. коцалъо че зашйем на
марамата.
кожух от чоа ндси невёстата,
коваламй от рейла, на колачё свйено и
на. кожуо зашйено.	..
къитёш — къйткъи, пёрйа от петел
нйзано.
покрофка — пдйас, на невёстата че
покрййат лицёто, кумд дадё на пдпо,
пдпо йа тури покрдфката.
кумд че доведё негдво детё, онд че е
стардкьа,. стардкьа че држй младо-
жёньата.
полка — като пал то, сос леейци.
растурцйме.йа на децата. *
баш пот кдкалъе се препасуйат и
са ндгу тесни онй.
ментёта ндсешеа, шарени мен-
тёта — цр.ни, а на лахтйте колчаци,
еръмени гайтанъё. на празници ндсешеа,
на божйч, на велйден гъи загрташеа.
зёт йе на днай, от крайница.
на шмаркьи ме кара.
нам ни првата рана е бобо.
бйено ейренъе, маелдто е зёмено од
нёго.
йаглийа ейренье, не ё вадено масло
од нёго.
да ти благнёе на сиренъе.
ё кога задимйш тдо витдеан
тутунъ!
стой дуп — детёто кога се
протрдшва, лази.
нйе си прайме кьевд.
домазлък, домашно чувано, не е
купёчко.
корём да ме не больй, корёмо е
чйстата мака.
като поврнем мако пльунгкьи, мако
утаи се.
това ё сё младдк, цафтй.
лани лозйата насёкаде ймашеа
ндгу рожба.
от това, чайо, да ти направим
ли?
и да се премдриш, па не бйва!
кат прйзреш у кнйгата, сё нёйа
глёдаш.
одрдве на волдвете, да се не мрсат
кога лежат.
закьишйло се времёто.
с. Црвени брег, дек. 1958 г.
Васа Никлева, 70 г.
72.
офчарйёте са по нъйвите, лежат
тамока. офчарйёте исплетат едён ве-
нец, на една дфца на шийата го кач-
ват. оттува зёмат, омёсат баници же-
нйте, йдат при офчарйёте, и ракъййа
ндсат, вино, пийат там, йадат. слет
това онй като ручаа тамока, женйте
си ддат, донесат йагништата и си гъи
заколъат тууа. слет това кдй обйча,
йде у црква и си доджда тува. и на
йагнёто веньдк се тура, пдпо си зёме
озгдр прёдната плёшка. апнат што ап-
нат, што острне, дома че го донесат.
с. Црвени брег, дек. 1958 г.
Васа Никлева, 70 г.
73.
бёх на петнаесе гддин, па се мина
евё, на божйч, си ойдда турците и
къеркъёзйете, на атанасдв дён дойдда
русите у нас, пе души, сбс Коньё, соз
298
барйак, наседала: добре дошли! па
коньёте висдкьи висдкьи, па он се качуе...
цало сёло се собра у нас та гьи сретнаа
сос ногу убоу.
по друмо са ишлй, сретнрл гъи едён
човёк, крайничанец, дн йе рёкал: кадё ч
идете, мило? русньако вика: здравей,
братушка! оттдгай сефтё се е здрафци
заправило.
йа кога пойддх войник, моата
макъа запрета си главата у жарта од
жал. — йа е бйл саде едён йа!
с. Црвени брег, дек. 1958 г.
Косте Кастелов, 80 г.
74.
онд билд ёзеро нашто пдлъе.
елй йма горе над градд, вйка се
кулата. тдо турчин, што е поробйл
нашио край и направйл е тамо кулада
пдлзува еодата. и негдвио сйн ли е, внук
ли е, решйл да одвддни ёзерото. тогай
бугарйе билд малко, та коджо_ гддин е
кдпано там. кога дошлд оште малко да
се прокдпа и се уплатили немдй да
буйне еодата да гъи од не сё. а па тогай
немало тука нй видело, нй сдл. нйе
горёеме тука бдрна, имааме свёшници,
озгдр натураме бдрна та гьи запальиме.
а там при тййа дупкъи понёже кдпано
коджа гддин, едён напраейл една колйба
и там докаруеал та продавал сдл и
видело, он што, бугарйете като чуйат
дека докарано сдл, речад да си купат
'при дупката*.
с. Црвени брег, дек. 1958 г.
Йордан Марков Мавров, 78 г.
75.
отначало селдто е билд голем
грат, еилеёцкьи грат, но кога дошли
турците, изгорёли градд сё и драта са
гьи избили, а па еднй са и бегали, кога се
турците настанйли тука да живёйат,
едён турчин повикал чётири кашти, ём
да гьи пази от турците да гьи не тё-
паат, ём да му издржат арёмо. и онй
са били: бульугбашййата едён, таркана
— началник на гарниздно, парлан —
кофчёжнико на гарниздно, и учйтело на
децата на гарниздно. на учйтело сестра
му злата била гувернатка. тдо сйн ли е
бйл, внук ли е бйл на бульугбашййата,
збйли се сос турското детё, и бега, та у
баньа, да го не фанат турците. и там
се заселъй, а па тййа му билй кумове,
учйтельете. тогай билд строга работа
— кумд!
и по еднд врёме тдо што е бегал у
банъата, негду внук, умрёла женё му у
баньа й дн останал довёц- там се е
нарекъл палангкоф, да го не намёрат.
останало е негдвото детё, , сирачё, йме-
то му билд гьдргъи. съштио што овдо-
вёл, ошёл горна диканьа домозёт, рдвёл
йе и гьдргъи. арно ама маштеата го не
тела детёто, нападйла го, й днг. го
довёл туа у кумовёте, маврдфци, да го
чуват. добрё ама пдсле кумд умрёл, и
таа, у баба дана останало реем сирачё-
та. и она го одвёла крштенико при
башта му., ама маштеата па го напа-
дйла. й днг го дал у кръпёц на нёкой дедо
божйл да му пасё кдньо на деда божйла.
прес това врёме нёкой паша у софййа
имал три були, най малката строшйла
една нога, и тдо божйл имал мурафёт
да прави таквйа трдшени работи, ошёл
и направйл на булата ндгата. едён
бйвол не дал му два дёна вода да пиё, та
качйл булата на бйволо, и озддле гьдргъи
везал и нодзёте с една ремичка. и бйволо
пил вдда, пил та се надул, корёмо му
раснал, и направйл ногата, и пашата
дал мёсто голёмо на божйла. и поискал
гьдргъа за долапчййа на булите, да им
прави измёт.там ошёл десетйна гддин
тдо гьдргъи. прес това врёме пашата
умрёл. и гьдргъа и таа була што и пра-
йли ногата, се малко влъубйли. й онййа
турци, што са билй у софййа, затварат
и гъдргьа и булата у црната джамййа.
гьдргъи нёкакво избега од затвдро, а
булата остана, като избегал, кадё да
дйде? ошёл у трн, и там бйл едён
кърж(!)алййа бойазйт. и дн се записа у
кържалйите. сега и тдо бойазйт имал
три були, най малката била бугарка,
нёкойа анггъа. пуснали думата анггъа и
гьдргъи да утёпаа бойазйта и да зёме дн
анггъа и да стане он началник на кър-
жалйите. подозрё таа работа бойазйт,
и гьдргъи избега па у црвёни брёк, па у
кумовёте. прес това врёме кумовёте му
правйли една свадба, дошёл башта му
на свадба и като вишёл гъдргьа у кумо-
вёте, казал на кумйцата, ако го найдат
турците, че изгорат и каштата и
семёйството. и домакьйната што е
била, му рекла накадё знае да бёга, да
живёе нёкакво. он сега да бёга каде
стамбол на печалба, трёбе тёскьере да
йма — нёма кдй да му го потпйше. дн се
уплатил и ее уйавил човёко. тука имало
едён йайнец, од йаиново, та му казал
така: не бери йадове, кам стамбол
тражат тёскьере, а кам шумрдийа не
сакат. и като минрла свадбата, и тдо
гьдргъи ошёл кам шумадийа на печалба
и като одйл, одйл, та чак у бёлграт.
това е билд брил кога е билд револьуцийа
у србийа. и се записал веднага у
299
комитете и днг, гъдргьи палангкоф.
имало некой турчин, кара мустафа, ко-
мйта бйл и он. и дн се записал у негова-
та чёта, по еднд врёме одумват сос
чётниците: утепаа кара мустафа. дн
станал войвдда и станал кара гъдргьи. и
сега кога билд крймската война, дн то-
гай водил чётници да помага на русите.
и слет колку врёме не знам се
ослободй ербийа, се образува една
губёрнийа. повёде се борба меджу милош
войвдда и кара гъдргьи, кдй да стане
губернатор, ама мйлож бйл по ейлен, и
кара гъдргьи бега у будапёшта и там се
оженъйл за една попова штёрка, та се
родйл крал пётър.
и милош обрётенович пратй една
куманда да го утёпаат да остане крал
пётър детё, онд не знае башта. тдо
сега като го утепали, крал пётър
пораснал, организирал ейчкъи српскьи
офицёри.
та кара гъдргьи — от црвено-
брёшкъи рдт.
с. Црвени брег, ноем. 1958 г.
Йордан Марков Мавров, 78 г.
76.
тууа паламарйё немало — клинче,
тогай къйла немало — окьй.
другьйо дён ойддх па да го сакам
да го четйм.
на цар шишмано е била гвар-
дийата соз белы чешйрйе.
таа е малко вдскъйселка, лимднгка
е.
, бадева да лажем.
, билд забранено паша бугарскьи да
говдри. нёшто си думаа, думаа бекъйро и
пашата. ,
нйе трёбе да си помоштуваме.
од ндйните дрёи немало по мазни,
пдубави.
она е свойа лёлъкьа.
задавали му пари: кажи!
че го повёруе ли! нече да го повё-
руе. и дёдо така, като заказуеше...
едён еврёин имало, та тука нёкаде
връл. ,
арапйете — саде им забйте бёли.
4' мрачкьио пат — дн е бйл за
мраката, кам вйдин.
арнаутскъио пат — каде едлун и
каде албанийа. .	.
погледёц — едфийа не ё билд едфи-
йа, а билд средёц. сйчко што е мдйови-
ца, чешмата йа затёкох. тууа чешмй не
ё имало, а там ё билд, и чешмата а
викали меанйца, и от едфийа, от мрач-
кьио пат, од албанийа пат се срештали
у светй илийа, старйо друм.
и току се запрёме, не смёеме да
мрдаме.
каквй бидда тйа човёци?
ако ни забив, и нйе че бёгаме.
стали бе! стали бе! утепали те!
онд се стевий, дёка да лежйме?
нйе, кай, тука че прележйме.
дн сё трае, ништо не продумуе.
каквд е ймето на твойте
дружйна?
вашио живдт е по вёсел от
царскъио! а онй, кай, офчарйё!
едён наборлййа бёше кмёт у йскър.
ама не сам, кай, пропцувал, така
му се карам.
йа само еднаш иддх на трупйете,
искарувааме тамока значи дёсет кола
низ гората.
нис корпи че елйзат сос трупйете,
ама местдто е стрвно.
че ти прёвара думата.
с. Црвени брег, ноем. 1958 г.
Йордан Марков Мавров, 78 г.
77.
имало држава къеркъезайа, и руси
гъи разбили, арно ама имало една плани-
на, госта е била, та русите изгорйли
планината, и кьеркьёзйете предали се на
русите вёче. нёйсе. кат се предали на
русите, русите гьи строили и им ка-
зали: кдй йска да бега нёкаде, да бёга. и
тййа като бегали, ошлй у турцийа.
дште гьи немало, а тууа им кашти
правйли. и кога дошли, билй ногу крдт-
къи дра, у чужда држава дошлй, не зна-
йали што гъи чека, па пдсле мислъйли,
че турската влас слаба, нёма да гьи
контролйра, стонали голёми айдуци:
крадне, тёпа, што сака прави. оттука
краднат — карат наште друго селд,
лдши дра. не са имали жйлишта на
еднд мёсто.
на едён пат запрёли сйчко, не
давали човёг да мйне. та имало дейан
мечкаро. и дн покарал гъубре. сретнали
го кьеркьёзйете и му казали да не ми-
нава. и дн зема дикьёло от колата,
удари еден къеркъёзин пд глава, и дн
умре. и никой не го тражйл кьеркьёзино.
а прет сёка къеркъёска кашта имало
фрбй за сёнгъкъа да му праи, сега исёкоа
тййа фрбй. кьеркьёзйете работйли нош-
къем, дёньем почйваат на сёнгъкъа.
с. Црвени брег, ноем. 1958 г.
Йордан Иванов Мавров, 78 г.
78.
кърджалйите земали прес шёс
сёдем годйни , земали по еднд машко
детё, -бугарче, от 'Кашта. едён грат
йма, кърджали. и тййа са кърджалйи
300
били там. тогай войувала турцийа,
тогай покорила ромънийа. и к&рджа-
лййскьио отрьат што ё бйл  там, се
разбунтували у ромънийа и избегали нис
турцийа да си ддат по села, по градовё
што найдат да краднат.
онй са билй протйф султано. до-
шли тука до самокоф, и оттам каде
нашио грат, добро, ама едён турчин, од
ловджйите, йде да гьи врне. онй си ошлй
у самокоф, па пдйдат по друк пат, трг-
нат нис клисурскьио дервён да ддйдат.
трйма црвенобрёжанъе билй ловджйи,
имали пушкъи, пошлй да бёрад дрва. у
дервён. и като вишлй кърджалйите,
грмнали и кърджалйите се врнали.
оттат фанат каде искровете та през
йскар минали. имало нёкой чакъро, вой-
вода бйл. една час от кърджалйите
ошлй у рйлскьио манастйр, а една час
влезнали у гьургъево (гъургьево не го
имало, — при сапарева баньа). и тде
чакъро като оставйл тууа една куман-
да, сё гьи истепал. тйа што ошлй у
рйлскьио манастйр, и тде каръгалййа-
та го оставйли у нашио грат да е
управител на нашта окдлийа.
баш войвдда што е бйл на кър-
джалйите, ошёл и направйл кула у трн.
тиа тука што са кот сапарева баньа,
билй развальени дра. веднаж дошлй два-
ма од нйхь, нарддо бйл уплашен. и ошлй
у нёкой си алёксо шаваро. дн си правйл
коло у кашти, а бабата му, като дошлй
кърджалйите, она се приготвйла стара-
та да им гдтви вечера, зелник. снаата
им била млада, крйла се од нйхь. кър-
джалйите питали старата, дёка е
снаата. она им казала: деца, срам йа е
од вас та се крйе! онй реклй: нёма што
да йа е срам, ели трёбе да ддйде, елй
трёбе да станеме да а намёриме. като
казали така, и алёкси што бйл, старйо,
какво кльукал там, като маане с тёсла
та пд глава, и турчино паднал, еденио,
а днье побегнал. днг го стигне, удари по
главата и него, и дн падне. и двата
утепал. па извикал комшйите, да гьи
кдпат нёкаде, да гьи не найдат лёко.
и тдо што бйл йованчо маврдф, на
йордан маврдф деда, го однёл на рамо
два кьиломётра далёк, и сё нанагдрно. а
каръгалййата негдвите кашти йа гьи
затёкох, пделе гьи растурйа. й дн йе
скупчйл на ецте села имдто да е наед-
но, й дн да им е началник. дн имал едён
такдф табиет, преобличал се у прости
дрёи, и на пазаро като закочи нёкоа не-
вёста, она ако се скора, дава й бакшиш,
ако отрае, коку йа бйе, дн си знае.
такдф йе бйл.	'	'	4
с. Крайници, ноем. 1958 г.
Йордан Марков Мавров, 78 г.
79.
бёше дваесе и сёдма годйна, учех
чётири оделёнийа. една стрёда пуштйхь
децата и пойддме у ковачёфци. стевнй
се, нйе елй сме двама, счйтаме се за
слобддни... врнахме се обратно у плани-
ната. тёшка магла. е паднала у плани-
ната, тёвно като у црн рдк. у очите
нёкой да ти бркне, не сё вйди. збркааме
пато. намёсто каде йарепковица, нйе
сме па тргнали каде попдвенье. маглата
ни зема свеста.
по едно врёме се качййме у една
бука, чууме дека цёта лайат, фанааме
да дкаме: нъ, шаро нъ, нъ! цётата
дойдда при нас. нйе слезнааме, па по,
цётата, по цётата, па у кукьёвите
егрёци. там ни сретнаа егречанъёте,
прибраа ни. гостйа ни бдп и туршййа,
послаа ни сено и чулове. поминааме ногу
убаво. за отплата им купйхь едно кьйло
тутунь. ндгу сам довдлен от тййа
палакарци.
с. Црвени брег, дек. 1958 г.
Стоил Бонев, учител, над 60 г.
80.
йдем си от сдфийа сож желёзни-
цата, зймно врёме, снёк е до колена, и
влако пристйга каде единаесе саато. да
продаваж бабаитлък зймно врёме не ё
гьеройство. разгъелъё едён крайничанец
се приказа и си рёкооме: штдм сме
двама души, нёма што да ни е страх,
слезнааме на йинската гара, минааме
йайново, зацапйиме навам. таман дой-
ддоме до срёбрньак, една чешма, *чухме,
че доломарскъите цёта силно лайат.
другаро ми се ндгу уплашй. това са, вй-
ка, даскале, вуци, вуци! цётата, казва,
че гьи нападат навам и право по друмо
че ни срётнат. — не бди се бе! — вйкам
му йазе. те дойддоме у селдто.
по еднд врёме глёдам: пред мёне
застанал вук, исправил се и ни чека да
ни йадё. саа штд да прайме? да се
враштаме надзат — дупница е далёко,
да бёгаме по полъёто — шамаци, мок-
рёш, бори; тёлове. не остава друго
нйшто, освён напрёш, кураш! и като се
загнои каде вукд, и кат сам маан&л з
бастуно по вукд, кога погледнах: басту-
но се строшй на две, вукд па не бёга.
сега разбрах, че сам ударйл по камик
кьилометражен. днай човёк се засрами,
йа излезнах елупав гьердй. ;
301
да ти кажем каква биде
работата.
насдльени сос мддар камик.
с. Црвени брег, дек. 1958 г.
Стоил Бонев, учител, над 60 г.
81.
ергъёнин сам. йдем по седёнгъкъи у
крайница. на враштанъе минавам през
льивадите. у еднй сёнгькъи глёдам — два
вука, едён стой, едён йе клекнал. косите
ми настрхнаа. откачам мартйнгката
од рамото и стрёльам по вуцитё. мёсто
вуци да утёпам, йа сам грмнал у еднй
конье. и като литнаа ис польёто — дим
да гьи нёма.
нйма човёк, нйма никого.
онд наоколе пуно офчарйё.
една грангькъа, дрво, длъго, влачим
йа по мёне.
у мрёжата бех йал гдре и бёх
оставйл корйчкъи, фрлъйхь гьи.
ама да знаеш кдлко е лёчок човёк и
смешен!
по еднд врёме усетйх, че сам
заспал.
бре как се става сега етё?
само сме двата, каде штукнаа, не
знам..
с. Црвени брег, дек. 1958 г.
Стоил Бонев, учител, над 60 г.
82.
стар човёк брже не здравее.
йа бё ошёл при ваш стойла.
навдштата жапкани сос црни
вунени кднци озгдре.
навоё — ремйчкъи кджени.
' търлъци од бало, оптдчено сос црн
гайтан.
аджёмкъи ц^нй от пет аршина
бало, сос ракавй,
рабдвёте и на грбд и на ракавйте
прави.
сукната от сёдем аршина бало:
грр, стан, поли и ракавй, оптдчени с
црн гайтан, и пазвите, йзврат на
пазвите.
кожух: гдре у грбд сёдам рупа,
ддле около осемдесе и два сантима,
понеже дн се цело крди. тураа се боч-
ницй, од ракавйте тука под мйшкьите
до доле, горе еден руп и крат, доле
ексйко два рупа на гред, ракавйте
ширдкъи, по шее рупа цёлио дпшто.
горна дрёа — од брло, и оно. се крди
грбд исцёлд й поли исцёло, и се рас-
цапат напрёт одгдр до ддле. и сё дадат
дд двёте страни бочницй,’ од мйшкьите
до доле, кьулафка от шеесе санти, та се
преклопй'1Г'с^	и се
оптдчи сос црни или бёли вунени врви да
се не рига дрёата.
дорамче кожушё од двё кожи
штавени, като елечё, ама без бочницй.
мушёбак — от платно просёчено,
ушйено сос кднци.
кдпчи, кдпча — свйено от тел,
като обечёта.
ногавици цели, предньаци и седло,
йма само два раба отстранй.
акъл се чёдо, с парй не купуе.
чешйрйе, сос пдйас завйено.
аршйн сос три рупа.
капа от црвёна чоа.
да не чуе гъаволд! — а па нёка чуе
да го бдлне малко, да го дждрне нёшто!
с. Црвени брег, дек. 1958 г.
Тодор Георгиев Кацарски, шивач, 68
год.
83.
като бёхме воловарйё, пасёхме воф
еднд ресйлофско стрънйште. додё пдйа-
ко, дн ни накара да искараме волдвете у
нашта мера, еднд детё рёче да не ис-
карваме волдвете ис стрънйштето. пд-
лъако мръдна да го бйе, но нйе фанахме
да вйкаме откадё стрънйштето. детё-
то, што ни каза да не искарваме волд-
вете, го пропцува. пдйако па го мръдна,
дти го пцува. нйе од нашта страна
фанааме па да го пцуваме. й дн пойдё
каде нас. но нйе фанааме да го бйеме с
каменъе. и дн фана каде реката, и фана
да ни заоблйта. но нйе бёйме пдвече и го
заоблётооме. ймаше две трй момчёта
по голъёми, и онй го ударйа с нёкой
камик, и нйе фанааме да дкаме, по
малъёнгкъите. й дн бега каде нййното
сёло. и по това врёме мина един зайак, и
нйе мръднааме нёго. по това врёме мина
на най голёмио башта му с каруца, й дн
вика: што праите? — гдньиме зайако. и
си фанааме каде нашто джерманчё,
пдйе. и точка.
с. Црвени брег, дек. 1958 г.
Георги Лазаров Пишимаров, 11г.
84.
една наша друшка окнаме на се-
дёнгКьа, она нече да ддйде, ойдё на друго
мёсто. нам ни фана йат, дти нече да
ддйде. чекааме йа да а бйеме сос каме-
нъе. й она сё врашта от седёнгкьата. й
йа збрах каменъе да.а бйем, ама видим,
дека че а ударим и земах та и се оба-
дцхъ: ё сега, вйто, че те бйем с каменъе.
она вика: дти, вйдо? — дти нёчеж да
ддеш на нашта седёнгкьа, а идё на
друга, а она вика: друк пат че ддем тук.
аиа нёмам каде да дёнем каменьёте,
302
трёбе да гъи фрлъим. она вцка: чёкай да
се оддалечйм малко, па фрлъай по мёне.
гологлава е момата.
чешйрйе найддоте ли?
с. Црвени брег, дек. 1958 г.
Вида Стефанова Кьосёва, 51г.
85.
кога бёеме малкъи, малёнгКьи, и
останааме дома, домашаркъи сме, пази-
ме домата. она вика: айде елёнгко, да си
бркаме качомак! и турйиме вода, она
дште не е заврёла, нйе го забркааме. елй
сме деца, не разбйраме, оно требало да
заври еодата. и кога го забркааме, не
мдж да йадёме — брашно! и вика: айде
елёнгко, да го мёсиме погача. она го
мёси, a тй, вйка, йди гдри вршнико да
го печёме. и го запёкооме погача, онд нй
се печё, нй нйшто, нй се йадё, живо
тёсто! и го дадооме, йма еднд голёмо
куче, исипааме го на кучето та се на-
йаде. и вечерта макъа и и башта и,
като дошли од жётва, макъа и однёла
на кучето лёб да го наранъи, и се врна
от кучето и вика на човёко: човёче, това
куче нёче да йадё, корёмо му отекал, да
не ё састишало. онд се найало качомак!
чека ме бе, кадё трчйш тдку?
штдм онд не кара с макъа арно да
си живуе...
ч йм вода да ви дднеса.
с. Црвени брег, дек. 1958 г.
Елена Тодорова Кравайкова, 50 г.
86.
нарддо бёше по прдс, нёмаше гра-
мотен нардт, здрле учеа до четврто
оделёние. ндсейме бели чешйрйе, сега гъи
подмайнайа. невёстите ндсеа дълк ко-
жух, коейци, коцалъё с прёушкъи. коца-
лъо сплётен на три.
турската война като се отвори,
нйе победйиме. слет това се нйе врнах-
ме, па тууа отворййме фрднт со ербйе.
слет това се помиойиме. отворй се па
европёйската война.
до булйр сам идёл, до дарданёли-
те. идё грмёнъе, атакъите.
като го фанат пдлъаци, налагад го
сос актове.
че ме запишет там, че ме
докладиш.
с. Црвени брег, дек. 1958 г.
Тодор Начов Бачбв, 75 г.
87.
качйх се у елйвата да бёрем елйви
на двё манёчкъи деца. и като заслазйх, и
се фанах за едно тангко стеблё. и
стеблъёто се отчепй и паднох. и си
строшйх раката. и като станах од
земнъата и чйча и дёда седёхъйа прет
кошарата. и като видё чйча, дека пад-
нах, и дн дойдё. и като ми видё раката,
дека ми се превйла раката, й дн ми йа
исправй. и ойдёх и си лъегнах, и мама си
дойдё от расадниците и ме пйта оти
лъежйм. и йа вйкам, дти ми се приспр.
и йа нечем да и кажем, и ме пратй д
йм за лъёп. и йа идёх и земах. и се
върнах и ме пратй д им на рибарнико да
ндсим на татко йаденъе. и бёз да
забелъёжи дёка ми е опрошена раката
и се върнах и на мама казали дёка сам
си строшйла раката. и йа почнах да
ревём, и она като ми виде раката, вика:
да те вддим при нёкоа жена да ти
направи раката. и почна да ми тражи
цёрове и ми тура луковинъа, от чёсан
лук пёрйата. и толку. 
с. Црвени брег, май 1959 г.
Лидия Павлова Чоткина,* 14 г.
88.
седнал марко с макъа да вечера,
на вечёра три кнйгъи дойддйа.
първа кнйга от пйрота града,
фтора кнйга од арвата града,
трёкъа кнйга от стамбдла града,
прегледа гъи марко, пречетё гъи.
што ё кнйга от пйрота града,
там да йде детё да крштава.
што ё кнйга од арвата града,
там да йде кралъа да венчава.
што ё кнйга от стамбдла града,
там не знае заштд го вйкаа.
попраша си свойа стара макъа:
кажи, малъе, кадё сега д йдем,
далй д йдем кралъа да венчавам,
дали д йдем детё да крштавам.
па му майкъа по тио говдри:
лелё марко, лелё ддбър йунак,
нйто йди детё да крштаваш,
нйто йди кралъа да венчаваш,
само йди на стамбдла града,
там да видиш заштд те вйкат.
послуша йа марко ддбър йунак
па си ойдё на стамбдла града,
като флезнау ндва чаршййа,
па фанайа маркоте йунака,
затворцйа маркоте йунака,
затворййа у тёвна тевнйца.
никой марко тевнйца не знае
дёка марко у тевнйца лежй,
сад го знае арапка девдйкъа
дёка марко у тевнйца лежй.
сё му ндси ручдк и вечёра
и му ндси бела премёна.
дума дума арапка девдйкъа:
— такум бога, марко ддбар йунак,
чёш ли мёне за лъубне да зёмеш,
.. йа чем тёбе нис тевнйца да
пуштим.
303
нёма каде марко ддбар йунак
нёма кадё та тъй се обрёче:
— те чём, те чём, арапко девдйкъо!
па го пуштй нис тёвна тевнйца
па са двата побегнали.
минали подье широко,
нафлезнали у гори зелёни
па седнали двата да починат,
да починат и вода да пийат.
намерили престудёна вдда.
надвёде се марко ддбар йунак
та огледа негдво бёло лице,
кдлку бело, дш пд бёло стана,
надвёде се арапка девдйкьа
та огледа ндйно бёло лице —
кдлку црно, дш пд црно стана,
па и марко пд тйом говори:
— такум бога, арапко девдйкъо,
йа чем тёбе глава да отсёчем,
йазе имам и лъубне, и детё.
она му пд тйо говори:
не мё губи, марко ддбар йунак,
мачно сам те тевнйца ранъйла,
дш пд мачно нис тевнйца
пуштйла
тй ме вдди дома на двордве, -
додё сам жива, слуга че ти бъдем,
ём на тебе, ём на първо лйбе,
ём на лйбе, ём на машко детё.
’ стйга си кркотйла!
сака да те посини бднеф, сйн да му
станет.
тука и сиромах трёбе да си чдр-
баджййа: тй му — нёма, он вйка: дай!
с. Црвени брег, май 1959 г.
Василка Павлова Чоткина, 35 г.
7Д / 89. ,	'
у сите сам участвувал войны. че се
чудиш ногу — свршй войната, прес цёла-
та война бё здраф, а кога да се увдлним
вёчем, ме фана една испанска бдлес. два-
есе и чётири дёна не сам йал нйшто, бё
станал суу дрво. оттам ме уволнйа, по
влако ме придружаваше едён войнйк,
дти не мдга да ддим. и оттам дойдд до
йайново здрле и там паднах, не мдга да
ддим. пратйх абёр од нашто сёло да
ддйдат сос кола да ме докарат. дойддх
си дома, йа бёх жёнъет, и от тайа
бдлъкъа се поболъйа сите ддма, сите бдл-
ни легнайа. за шёз дёна йа земах да
станувам, а они легнайа. двёте снай
станайа, а мдйта жена и машко детё
легнайа. и седем дёна — умрёа, дти не-
маше ддктурйе. йа останах беж жена,
бес къёф. през мдйо живдт fia, сам бйл
офчар у балкано. видували сме ,вуци и
.мёчкъц, нафлйзашеа у наште дфци и нйе
сос цёта гьи^гонъйме., избиркаа гъи цёта-
та и ойддоме да йадооме (!?). седнааме
да вечёраме и като вечерааме, един вук
флезна и фана една дфца.
през живдто живёеме у сламени
кашти.
право насйла йа земах.
работна бёше. да фрлъа сено на
копата.
оката доджда еднд къйло и... три
лйтри промерим — една ока,
аршйно е шеесё и чётири сан-
тима.
йа го крдим, лознйцата, сос три-
вонъчё. ланската годйна — голема е лоз-
нйцата — мдж да дава триста дка грд-
згъе. еден гроздак — една ока, напрайх
мрежа да не йадат грдзгъето кокдш-
къите, клъуват грдзгъето.
с. Црвени брег, май 1959 г.
Стаменко Миташев, 64 г.
90.
оттука сам патувал йазе у сд-
фийа соз бйволъе. и като зайде три дёна
даж, даш! караме йабукъи и круши, по
дёсет кдша у колата сме качйли. кошё-
вете пуни, сё окол ильадо дка на една
кола, од нашио грат, до сдфийа, сё идё
даш! па не мдж да се патува од даш.
запрёеме на црква. мёне се строшй еднд
коло, шйната, и наплатйе паднаа. па
чорбаджййата напрай дисадзи, напунй
гъи сос круши, да не бркаме у кошёвете,
да не му развальаме стдката. тйа што
гьи турйа у дисадзите, и сё се скашкаа,
од лдшото врёме. тогай нёмаше ками-
дни, сос коли кьираджилък праехме, соз
бйволскъи, на чорбаджййата да го пре-
караме, за пари, чорбаджййата ймето
му бёше буко, од дупница.
плати ни човёко! сё да вддиж бй-
волъете! студёно кдку йскаш! у сдфийа
ойддоме у кафенё макьедднийа, бйволъе-
те гьи остайме у ано. наранъйиме гъи.
ойддоме да тражиме човёко да ни пла-
ти. обрнааме си кожусйте, с вуната
озгор, онй сё вода, пуно вдда, натопй ни
до кдкальете. човёко ни плати заслужи-
лото. попйиме малко. а па оттат нато-
варйиме друга стдка: обсчёта, синджир-
чёта, копчйлкьи, прстеньчёта. дойддоме
до студёна, йма пат, сака да се патуе.
сварйиме си манджа од орйе, апнааме
што апнааме, мако, дле мале, мако орй-
зец, и па — карай, карай! па додёеме
тука, еврёино йма празник. па нёче да
отвдри, да не работи. — буко, отвори,
бйвольете са гладни! — стоваойиме. —
буко, плати! — сега не барам пара, у
сабота!
с.Црвенибрег, май 1959г. .
Стаменко Миташев, 67 г.
304
 91.	...... •
тогай по льубдф се не зймашеа.
насйло ме довлёкоа от пато. а йа —
нечем го. онй — насйлом. не ё да сам ис-
кала. нечем го. па влачат, пдйас ми къй-
нат. че излёзне м&ма: туа че седйш, ту-
ка има живот! па ймам по стар брат,
па го преженъйх. дней трае дека го
прежёнъуем. и он се пдслъе оженъй. то-
гай и момчёто ако е сиромах, не мдже
да найде мома. саа глёда дека нёма
работа, нёкаде да се лежи, нёкаде у
едфийа. тогай имааме работа, йа глёй!
...па пари ноейх, рупчета, па и
капа, лопати. какд по турската война,
нема вёче коцалъё. на главата онд
тегн^е, тегнее...
стойлъ е доождал коджа пати, и
онайден стойл тууа доожда. такдф
човёк, дн йде, а като нас...не знам да се
потпйшем, не сме се магдо учили! ймам
петина бракьа, онй учеа, а за жёнскъи-
те нёма рёт. и не тёа! онд сё билд добрё
човёг да знае по малко и сметка, а йа
сега — на акъл.
па те. — штёрка ми, две годин
кара, не ё дошла, нёкогаш стойл, твдо
човёк, ддйде, сёдне на капййата: ейлно
момйче, трёбе да го учите! па бракъата
му мдже да негодуйат, па снайте да не-
годуйат. и заучйиме го. от педесё дёка-
ри — сё го искьинаа, едён дёкар че прода-
дём, па че го учим, онд без испит сё
минуса, до край, откараа го на трудова,
закаснё у институто, не можа да запй-
ше. назначйа а у коркьйна. другата го-
дйна спечалй триесе йлъади лёва, идё
забавачка тамока. летдто cede, а парй-
те, каже, чувай, че учим, и записа се,
кара до божич... дойдё момчёто, нйе гу-
шиме се. ама штдм го аресала — дадоо-
ме йа. искара институто и сега учи, и
сега си е добре, живдто и е арен, зй-
маат си заплата и двата. свёкор, свекр.-
ва чуваш, гдтви, децата и чувани. мака
ми е дти е тдку далёк, елй ти казусам,
мераг да учи. а като нёма мераг да че-
ти, ейте дкаме по нйхъ. да мдж йутре
да не йе свинъар у стопанство, по голё-
мата, она си е проста, не те да изучи
до край, рабдти до край, па тука си
купйа сёлиште у градд.
с. Црвени брег, май 1959 г.
Деша (Надежда) Стаменова
Миташева, 70 г.
92.
башчрта — сёнгъкъа, вода йма бол-
лук. убово ндгу врвй водата, водим си.
расадим йа, па мйне се една недёльа —
копам, прямим йа: мйне се две нёделъи —
па прекдпам, препрашим. три пати се
препрашуе. штдм се йави чушка, варка-
ме да си откъйнеме, да се кдмкаме. — тй
мдме, откъина ли си од ваште чушкъи?
йа го вёчем сефтоса.х.
да зацрвне пипёро, па за трушцйа.
като ддйде рёд за трушийа, обёреме го,
ёдрио, и тогай саане, две три неделъи. и
го пдсле ела гаме у качётата. а црвёнио
го нанйжеме, навёсиме го по стрейте.
ту раме у фурньата да се испржи, па го
къцам у кутело, па го пресёвйам со
струнъако да нёма сёмкъи у нёго. соберем
го, у грнёнце го турим, залупим да не
пада прах у нёго, пдсле с лажйчка го
турам у манджата. па црпём, црпкам
си по малко. като го къцам, къййам,
къййам, дти йе льут. . .
с. Црвени брег, май 1959 г.
Деша (Надежда) Стаменова
Миташева, 70 г.
	93. '
мойте друшкъи сё измрёа.
не хтда да ме изведат.
ндгу са годйни нарёдени. а тука се
собрааме с тдо човёк да изживёеме нё-
како. четйреесе годин со стамёткоте
што сме се земали. сос тдо две деца сам
одимала машкъи.
напрёш од мой пёсни по убави
нёмаше, од мое дро по убаво нёмаше.
грло залегна, пёсни заборйи, момчёто
осакатё. сама останаа като кукувица.
детёто се родй по смрт, по башта си.
та што сам вишла!
йа го не познавам. — къирёте ли?
она рабдти у текъезёто, она си
рабдти тамо. по пйрин идё, у гдце
дёлчеф чак. три мёсеци командирдфка
бидё, не можё да укутйше одайте.
та саде на едно место.
тй си детё нема,
мёсо сам пржйла — ручаа тука,
като сёдна да запийат, па не мдга —
вйкам! ддат гдекъе — пийат.
запршка, по наше, бдбо се запржи,
да не ё сосём пдеен.
итйлисезамй?
ймаат ли деца?
таа на тдо у градд што ойдё сйн.
тйа са галени деца, на грат, што
посакат, трёбе да му прйгаждаш!
елй ндгу деца, па нёма мама кога
да оплетё чдрапйе.
младйо свет не изглйжда пдети.
че се разбдлъи, че умре.
нёмаше креватйё, одрдве нёмаше,
от тдо дзйт — та асъро, децата гьи
покрийат...
виделё, нема ламба — виделё, дза-
ран пуно* сажди; и кошулъата станала
като пдмит.
305
жената не се мила со сапун — сё
сос ума.
подлога — унетре у опйноко
тураме кога се скьйне опйноко.
важльак — кондпец што се врзува
сено, от това важё што се откьйне
парче, — важльак.
с. Црвени брег, май 1959 г.
Деша (Надежда) Стаменова
Миташева, 70 г.
94.
за живдто какдф е бйл.
мор живот, да ви го кажем — от
токучка сам останала сирак, на седам
годйни. кот чичй и кот стринаи сам
живейала. а бёа дваесе и петйна у една
кашта. стринаи пёт. нарет мёсеа, на-
рет пёрейа, нарет се йдеше на егрёко
код офцйте лёб да ндсиш. йа това ра-
бдтех. снёг до колена, ама че се врви,
заглабйам се по снега, додёка дома вёче
мизёрии голёми.
пдсле като се оженьйх, затёкох
само едён свёкор тууа и момчёто. по
нашему — удрйиме рамо у рамо на
работа, слушааме се, - па направйиме —
свет ни завидё, кашта си направйиме,
плёвна си направйиме, двё сушйлъкъи,
ракьиджйльница, крчма си направйиме.
па като стана балканската война, дн
ойдё войнйк, йа сама останах, сос еднд,
детё. пдсле фтдрата война, па ойдё
запас, йа остана тогай сос три. трй
деца, и отат като си дойдё, одимааме
дште еднд детё. и тогава комшййата
го убй, детёто остана на шёс мёсеци. а
онййа три другьи и това — чётири,
останаа сираци. комшййата го убй,
заштд е станал свидётел.
на убйецо братанче останало си-
рак, макъа му се поженъйла, одвёла го
там. макъа му е умрёла, што го е одвё-
ла: и онд се оженъй, и оно ймаше чёти-
ри деца. европёйската война го ранца,
не може да си глёда жената, дн си
посака баштинййата... и затова (ком-
шййата) е убйл мдо човёк.
и пдсле станааме йатаци на неле-
галните. и по таа случка ни изгорёа па
каштата. йа бёх интелйрана на ромън-
ската граница, а кога дойдёх тука,
пепелйште затёко, друго нйшто.
чували сме партизаньете една не-
дёлъа. като гъи испратйиме. дзаранта,
през деньд месйиме лёп на фурнъа, онй
фанаа кадё гората, а нйе тууа месйиме
лёп да им занесёме, Захар, кромйт,
кдмпир. съштата вёчер фаштаа синр
ми и дзаранта; додёка него да откарат,
нас по напрёш ни дигнаа оттука, у
дупница, участоко, там три ндшти
седёеме, па ни дигнаа нас, а рйсто
затворйа у къустендйл. тука нелегал-
ните што лежайа, бёа дёсед души
мажйе, а две жени.
а на синд ми дште не бёше минало
дёлото, като си ойддоме тууа. като
дойддоме, онд сйчко пот капдн, онд
сйчко изгорело, и сега не сме се дште
оправйли.
тува ймаме едно дрво висдко. тука
е билд сё вдда.
идда, копайа, сефтё байа начд ваш
копна.
од берёмскъите льивади дури
гдрека — селдто ново станало.
сандд бёше прёчича: бракъата, па
нййни деца, па трёкъите им — прёчичй.
не са свой етрви.
напрёш не даваа да се жёньат до
сёдем пдйаса од родата.
с. Крайници, май 1959 г.
Елена Меанджийска, 65 г.
95.
старйте дра сё така го приказуйа.
нёшто онд си ломдти (детёто), а
тй што го рёдиш — не мдже!
самй жньаа, самй копаа, самй врра.
а нам — нёма нйшто ни попрёчи.
вие му двама заповёдате, дн не
знае кдй да слушка.
фана а срце таа пёчка, та не гори.
не сме скдро мазали пёчката, не
смё йа ласкали.
дали не е запрёл часдвнико?
идда там, две три нёделъи комай
седёа.
дёка гьи исчуваш, пдсле айде, кдй
накадё вйди.
онд сёкаде, и у грат, и у село —
работа сака!
дти нам така? нам по два дёкара
даваа.
лани маца пати от татко; по
еднй двои чорапйе.
йсплети ми, немдй да умрем!
етё и йазека, йа, сё ме не бйва!
таа крайница пуста, не знам штд,
нашто па нйкаде го нёма.
дйди там код бойка малко!
дти одёве не направйхте? — дти
ймашеа работа.
дойдд на видение.
с. Црвени брег, май 1959 г.
Гюра Бонева, 95 г.
96.
ймахме ей старо шкдлъе, йа сам
учцл у нёго. и като иддоме. ла война
седемнаесета годйна, учйлиштето се
306
растурй,- седемнаесета годйна обмис-
льйх йа да прайме ново и о джумайата
зёх план, от сёрската джумайа. и си
стройхме ново, голёмо петстдтин ква-
драта, по домакъйнскъи начин: каменъе,
др вйе, пари — сйчко од нас, скрйшом од
државата. две години стройхме, довр-
шйхме нйе срёцтвата, и после држа-
вата ни даде срётства. па като нёмах-
ме парй, зёмахме от светсъ па гьи
враштааме пдсле. станах кмёт по това
врёме, и сумите земах от светд у заем.
заемо е отпуснат на нас, йа пот-
писах полйцата. йа што сам брал
йадове!
седемдесё йльади, ако са употре-
бёни за целта> парйте са простени,
на никулден влёзоа децата, дойдё
пдпо да освети учйлиштето.
машкъите и ним не бёше задлъ-
жйтелно.
пиемдто дште алалем у них!
па чёше на петрдвден да ддйде вла-
дйката и да ни дадё ндф пдп. старйо
искахме да го нападиме. ама пдп лёсно
се не пади, па гдрнио пдп проклёт бйл
гьавол. дн йе бйл черемидар и пдп. па
твдо дёда и... влезнали у црквата и го
забили. — пётре, накъцаа ме у црквата!
с. Крайници, май 1959 г.
Петър Георгиев Низамов, 73 г.
97.
копана могьйла — сака да каже
крайница — била соз друго йме, друго
сёло. живейала нёкоа кралйца... црква-
та е била усрёшта у копана могьйла.
кралйцата е живейала у йашарица,
еден кьиломётар усрёшта през реката
црквёто им билд, дождали дра оддалёче
при царйцата и казали: твдйто цар-
ство че падне! она рекла: кога се обрне
црквата наонам с вратата, тогай че
падне! и црквата се обрнала, царството
паднало, царйцата затрупала соз зём-
ньа црквата и избегала нанёкаде.
и турчино като дошёл да ни
завладёе, закопал да раскопа црквата,
да вйди каквд е. и не хтелд се кдпа,
земнъата дти ндгу тврда. и казали:
откопааме до вратата, излезнаа оейте,
увапаа два трйма човёка. и казали
рабдтниците на управниците, че не
мдж да се кдпа.
па копааме и нйе, около десётата
годйна, заедно сос пдпо, светйиме вода,
па нёче да се кдпа, земнъата изглёжда
искусна, станала като бетон.
с. Крайници,.май 1959 г. .
Петър Георгиев Низамов. 73 г.
пдпо каде чета, йма престол. у
света пётка йма едён, камик престдл.
там да се тура еванггъелъето.
пиемдто йе запечатено и йе ту-
рено там. у тййа црквёта йма пре-
стдлъе, плдчи нёма.
у брёскъете ймаше пуно таквйа
каменье..
илъадо кдла зёмнъа, онй че го
раскдпуваа. илъадо гддин прет турците,
и орозано здраф!
цйганъете онй другойаче се кдпад
бе!
унётре е празнд. у турскъи грдп
мдж да пропаднеш со сё! , .
бой се турчино да не се забйе сос
нас. нам е позйцийата на беласица.
била му отсечена ногата, ранед де!
вйкам секретаре што е ч нам.
вйкайте стангкьёте!
не тё никой пйта добрдто што
смё напрайли.
даж го ишлд, ишлд> та тука
нафлезнало.
слъбите бёа однётре нёкаде.
едно залчё — па трай! едно залчё
па приказуй! зашта вйка по нёго? днай
човёк, пдпекьи сйн, зема да се крсти.
чий деца че учиш. тй, детишнъак
такдф! .
од заплатата што е скатал.
каквд ми е кожушёто, саде ндво
по.	ч	х ‘ \ .....
тиа шдпите што са пд са гъаволъе
од гражданьете.
днг като заказу? таквйа прйкас-
къи, не мдже нйшто да му каже. .
сё да траеш сака.
днг като зарасправйа, казус си
човёко.
трёбе да стане земедёлец, заштд
рабдти окол земнъата.
коку пари сакаш? — сакам да си
направим каштё. ...
коку ти е ; акд? — цанет сам
шестдтин гроша и еднй навдшта.
да посрётне госкъёте.
бай гъдне ела, вйкаа те тйа
нёшто!
тдо ё слаб байр, днай йак. ;
по мдже лдшо нам да стана.
...и мануем се от коперацийата. на
йзборо не хтд да се йавим. .
йа че станем претседотел на
собранието, и вйе че дйгате гьурунтйца
да го испадиме касиёро.
че ме фанад за, нодзе та вднгка, пд
арно да траем.
^никомуне, мё, е цат_ от сёльанъете,
на тебе ме е йат: дти траеш?
307
кога обра човёко коперацийата,
ейчко обраа.
триесе йлъади йма онам.
йа сам му у очи казу вал: кдчо, не
краднете!
не можёа да го улдват.
црвенобрёжанец ако не украдне
нёшто, умйра!
зданието за коперацийата е
заставйено.
земал си бурмй, паламарчёта
нёшто.
не верувал бога старецо.
нййната кавга — два три часовё.
чиё е това, тййа дзвезди, тййа
дрвйёта, тййа цафтдци по дрвйёта?
пожелали да го подарат на царо.
царо не хтёл.
йа сам рдден бес пет парй! — ё!
дуньа!	-
чёа да ни згазат. нйе се пот-
чинъйиме, ербйете не тда.
с. Црвени брег, май 1959 г.
Петър Георгиев Низамов от с.
Крайници, 73 г., и Михаил Стоичков
Киров, 68 г.
Л 99’
вилеёцкъи грат йе билд, кога до-
шли турците, породили са бугарийа, и
нашио грат цёлио е уништожён. и тука
старйо друм — гдре ймаме свети илййа,
и там е имало црква. ймаме байр
погледёц — мрачкъио пат. друк ймаме,
наддл така елйза — арнаутскьио пат.
мрачкъио пат йе водйл на мраката. и
сега се намйрат къцани каменье —
потсилвали го нёкогаш.
а па арнаутскьио пат е водйл за
албанийа. и тйа три пати, што сё
' ставйат при светй илййа, имало е
чешма, мойовица, и от тййа три пати
тргва старйо друм каде самокоф, за
стамбол бйл пато.
имало и оште — бактисайа. тдо
вр, кадё е билд калето — како се вйка не
мдж го разбёрем, сака д йдеж да го
вйдиш — и оттат йма над нёго едёнг
кладенец, оттат одвёли вдда у дере-
коджанскъио рйт.
па турците намерйли едно жи-
вотно — маска, та му не далй трй дёна
вода да пие. като го одвели на това
мёсто, и маската като е жедна, ко-
пала, копала та ископала водата. и
като дигналй вдда’ предали се буга-
рйете. планината йа вйкаа верцла,
заштд се уверйло, че е турско, н&ма да е
бугарско. истепали гьи сё, па кат се
помирило малко, од нашио грат бегали,
на 'пат за' стара''т1л‘МикагУлсас"се^за^
сельйли — гара червен брёк.
кой се врнали?
онй са се занимавали само с орач-
лък — ньйви, льивади, йма ейчко. £ей,
тука драта ймашеа по пётстдтин
дфци. коейли сено за зймно врёме, лётно
врёме гъи пасли.
парлан — паралййа, кофчёжнико на
бул ьугба ш й йата.
маврофци — од даскал стангко; од
даскал стангкове — маврофци, бошнъа-
цй, карабелъйнци, бачофци, сё по коджа
кашти.
бошнъашкъио претставйтел ошёл
да ерше тамо, и тдо турчин, што
наблъудавал арманъёте, като вишёл —
ддбар човёк, црвенъак, викал: бдена-
лййата! (у бденийа йма таквйа црве-
нъаци дра).
карабелъйнци: нёкогаш турчин ми-
нал оттука, и онй му краднали парйте.
дн се оплакал на власта, на каймакано;
дн ошёл да гъи тражи, онй гъи скрйли, и
дн рёкъл: белъа, белъа, кара белъа!
а па от штд са бачофци: нййнио
старец бйл бач, кдй прави сиренъе.
тренгкдфци — даскал тренгкд бйл.
имало даскал николчо, па гъи вйкаа
даскалци.
даскал стангко ималь е сестра
злата, онй бегали оттука, она се
оженъйла тамо: — чиё е това селд? —
златино. па слатина стонало.
тарканъёте — от таркан. од нй са
бракъа миайлофци, не са од бугарско
плёме. од нйхь йма еден рдт къирдфци,
друк рдт онодачкъи; мечкарскъи.
парлан — парланскъи; йма еднй
тешдфци, бонёфци, пендждфци и
трйчкофци.
най ндгу са управлъавали црвёнио
брёк тарканите.
с. Црвени брег, май 1959 г.
Йордан Марков Мавров, 78 г.
с. Црвени брег:
Горна маала: Симонофци, Попофци,
Дймкьини, Бонёви, Бачофци, Самоду-
мови, Тегаркови, Трйчкови, Маврови,
Кавданскьи, Кьйрови, Кастёлови.
Срёдна маала: Больукови, Пешови,
Петрёфци, Милошофци, Марови, Данг-
гулскьи, Карабельйнци.
Долна маала: Чекарёфци, Йанчофци,
Никлёфци, Кожушкофци, Чушёфци,
Гьошкофци.
100.
у нашио рдт йма и лоши, и арни.
учйтело маврдв бёше директор на прд-
гъимндзийата. па йма дн чича у градд,
- учйтел бёше.' и дн като чича на дамйа-
на предлога на дамйана да дадё лоши
308
свёденийа да уволни чишйркоф и да зёме
негдвио сын кьирд, ама дамйан се не
согласйава. и дн наредц. сос околййскьио
испёктор да закрыв нашата прогьим-
назийа да знае дамйан кдй му е чича и
кого трёбе да слуша.
а йа бёх па ууправйтелен совет на
трудовата коперацыйа. бёеме сёдем ду-
ши. и дойдё у едын дён комйсийа по
прогъимназийата. и димйтар мавроф
сакал да ме нёма та он да се ызбёре. йа
ойддх у сабота и казах на дырёкторо да
ызбёрат рысто гъерманскъи.
пойдд на къостендйл. каквд правых
не ё важно, прогъимназийата йа оста-
ейа райднна» да не ё мёсна.
пропадна му ы това на човёко»
това е негдва злоба.
като свальна земедёлскьио сойус» и
посочыа дымытар мавров да стане кмёт
на селдто. па дойдда макьедднци да
собйрат оръжието од земедёлцыте. ы
тука собираа два три дёна. кога да сы
пдйдат макъедднците» приготвйли ым
една вечера и вйкаат ме ы мёне. нйе
ойддоме» йа бёх тогай демократ, обеди-
нйсти ймаше еднй ойддоме там» като
вечераме» пыиме. ы войвддата што е на
макъедднцыте» задава едён вопрос: йа
кажете сите сега партии» што са у
згдворо» ймат лы тука свой претста-
вйтели на вечёрата? йазе ым казах: йа
сам од демократыте» до мён кьйроф — од
национал либералите» чишйркоф од
обединистите» стангкъё от широканци-
те, атанас от радикалыте. и войвд-
дата ни задава тако вопрдс: кажёте со
штд да накажеме сега дружбашите?
да гъи истёпаме» каквд да гъи прайме?
сйчкъи трайат. йазе казах така: тй
като не знаеш грёшкъите» какд че гьи
накажеш? нйе не им знаеме грёшкъите.
войвддата ми се озабй и каза: дти гъи
крёпиш? — крёпим справедлъйвата кау-
за. поткрепй ме анддн чишйркоф. и ейте
другъи поткрепйа мдйто мнёние. а
дымытар мауроф, кмёто» каза друго: че
прайме йзбор» че вйкаме врдачыте на
партиите» че гъи накажеме. навикааме
стойл бднеф» та им поговорйиме» ама не
допу снах да накажат еден човёк! тогай
по селата бйеа ногу, по крайница,
реейлово — испотепаа гьи.
с. Црвени брег, май 1959 г.
Йордан Марков Мавров, 78 г.
101.
кога па стана деветнаесети май»
наредйли општината да е у крайница»
на трите села — црвени брёк»майново и
крайница. дойдда при мёне стойл бонёф
и, едён учйгпел и ми семалъат ако ймам
прийател од ндвата влас» д идем опш-
тината да остане у црвени брёк. йа
каза: че а оставим!
седёхме у една крчма» крайничан-
скъите првенцй се фальеа ндгу по нййни
успёхьи. йордан мауроф им казал така:
преди нёкоку дёна патувах за самокоф,
при пдро (врло мёсто)» и на ейте край-
ничанскъи каруци ймаше пльакарди: чер-
венобрёшка општина. едён къустендйлец
одйл сос маурова. и като вишёл плъа-
кардите, попитал го: вашто селд голё-
мо ли ё? й дн им казал дека йма еднй
краиштанъе» еднй колибарйё. дн подиг-
рал гьи така» а това не ё билд верно.
и крайничкьите првенцй се амби-
цйраат от таа подиграфка, прават
пдтпискъи по сосёдните села» агъитаци-
йа да мдж да премёстат општината
да е у крайница» а не у црвени брёк.
дйдат йордан маурдф и стойл бднеф и
апостол маурдф на софийа. андрееф»
дбласнио дирёктор, казуеше стойл бд-
неф да му казуе. арно ама о думите на
стойл бднеф дирёкторо е казал така:
вйе не сте благоустрдени» крайница е
благоустроена» општината там че е!
йордан маурдф» амбицйран» зима дума-
та» и каза: селдто крайница е устроёно
од горнобанскъите турци» онй са завла-
дёли ейте пасбишта» гдрскьи места на
червён брёк. и нйе сме принудени да
купиме нов балкан за паша и за дрва. и
кога купйиме дупнйла, продавааме на
драта добйтока» а крайницата се то-
гай благоустройваше. кога си одимааме
нйе ддхот от планината» нйе па да
благоустрдйваме крайница? и дбласнио
дирёктор попита: така ли е това бе? —
така, и одменьй зайавлёнието на
крайничанье.
не пиши сега! запази го! после го
писуй! сандш че ти казуем!
с. Црвени брег, май 1959 г.'
Йордан Марков Мавров, 78 г.
102.
црвён брёк си купйл едён балкан»
. дупнйла» тогавашни парй шее йлъади
.лева, ама балкано бйл айлък (като ин-
дийца дал на пашйте балканъёте» др-
жавата зима йа гората» државна бе
гората). кога правйхме йзборо петнай-
, сета годйна» минава тука къйрил про-
вадалиеф и велйчко кдзничкъи» и прова-
далиеф казва така: гласувайте» нйе че
ви ослобддим планината! и кмёто на се-
лдто да подадё зайавлёние у камарата.
„ гъдргьи. димщпрдф». што беше минйстер
на войната» срёшта йордан мауроф у
309
дупница и му казва така: вйе сте пода-
ли зайавлёние за планината, па онй
нема да го гласуваат. та ако мрже,
вика, да организйраш я комунйстите, й к
демократите.
земледелците трйесе и шее народ-
ны претставители ймашеа, комунйсти-
те трйесе и четири, демократите
трйесе и двама, осам души бёа тййа
што водйа турската война, йордан
мауроф организйра и земледёлци, и
комунйсти, и демократы, ейчко сто и
двама.
кога дойдё да се гласува, никдла
шопоф, што раководеше собранието,
бёше мой прийател. а че се гласува на
шеснайсети фефруари петнайсета годй-
на. и шопоф предлага на гласуванъе това
зайавлёние. цёлата опозйцийа дигнала
рака до едён, а од власта не знам ймаше
ли три чётири депутата, шопоф по-
фтарйа кдй е против да гласува. гла-
сувайа од власта, десетйна души диг-
найа рака, фтдри пат кдй е согласен, па
опозйцийата гласува цёлата. айде, таа
свршй! й йа слёзнах од галёрийата.
цар фердинан не даваше планина-
та да се дадё на црвён брёк. ама кама-
рата го решила, и фердинан не мдже да
го одменьй. никому не е йасна таа
работа, кмёто и пдпо и претседатело
на земедёлците дйда да пйтаат по
сдфийа, каквд поломдшно да дадёме да
правы ддпйскьи у прёсата йордан мау-
роф. кого че пйта — владймир чёрнеф,
адвокат, й дн ми каза: сакън, не ей од
работа! ошёл да вдди прёговори с на-
рддни претставители да правы йнтер-
пелацийа. арно ама стана атентато у
Сараево, и така тдо пат запропадна.
па чак на дваесе и фтора годйна
ни дадоа планината.
ймам од господйн цангкдф една
картичка до вас.
йавйх му * картичката от
каравёлова.
тогай нёмаше регьйстерйе.
искал да уведё у бугарийа една
националнос.
цёлта билд да се вдди агъитацийа.
тй ако си учйла, — мдж да си
забоварйла.
да не гд раепцнъаат; днг кога е
распйньат? распели го.
цёла палестйнъа.
кднъо му заклан, ' маската му
заклана, турил им главйте — онй се
соживйли.
йа сам нарддо организирал сё; й дн
йе послушал, пирато, ^ошёл си у рцм,
башта му го е назначйл управител на
палестцньа.
нйкаде на работа не идёх, сал
лежёх, па четйм, четйм.
йа не мдга една неделъа да
истрпйм.
йа не сам като черемйдите по
тёрк.
невёнчан одйх единаесе мёсеци.
кам да вйдим!
ис таа врата у она а врата.
до лани ймах мерак — праех, трчёх.
кдку сам йа фукара!
не цафтё ли нашта коперацийа?
кога оцёто е ндгу ецлен, дн че
разйадё и садд,
йа сам бйл сё по йабана.
онй билй по шумата там горе.
с. Црвени брег, май 1959 г.
Йордан Марков Мавров, 78 г.
103.
у магда ли си на конак? там че
спйш?
йа си лежим онам, у таа кашта.
че се срамуеш, че те лаат
цётата!
дште се мота, дште се не кан-
дйсуе.
че цзмийа, че наранъа, че опёрем.
мако е притерт лёбо.
од матеница да и бёше сыпала
мангко!
немдй даж да йде, нёшто се
затевнй, цргьите ми са вднгка.
с. Црвени брег, май 1959 г.
Вида Стефанова Кьосёва, 51г.
104.
опере се вуната, па се йсуши, па
чёшаме, па влачиме. влачейме йа на
грёбенци.
като йгли, на дашчёто е заковано,
като една пёда грёбенецо. напрёш сёца-
ме, у шакьите напунъиме, пделе надёва-
ме, къцаме йа, къцаме, па извадиме, па
така сёцаме влас, низ гребенецо, и пра-
йме кадёлъа. за оендва на фурка предёме,
за ватёк (ондва се вйка ваток) се предё
наземи, седечката.
па като напредёме оендвата и
ватдко, зёмеме кдлци, нарёдиме, премё-
риме си по дёсет лахти. кдку си сакаме,
току си кдл'ъе набйеме у земнъата. на
масурйё го насучёме; масурйёте гъи сла-
гаме на прачкьи, па сёцай, сёцай! и онд
се од моту е и се намдтуе на кдльете, и
си сновёме. пделе го навйваме на крос-
ндто — принесёме цапци, кросно, ейа, бес
цапци не мёже! цапцйте гьи тураме у
зевд. додёка не вйдиш тй, тогай че ти е
дправно.
310
едндто си ткаеме б&ло бало» дру-
гото црно бало» памук. не сё слага, и го
дадёме на тупавичрр да го тупа — сос
каменье ли» да стане по дебёло» да му не
се познава четвдрката» като си го тка-
ла сос чётри нйштелькьи. а лйтеното —
соз дер нйштелькьи» не сё тупа, лйте-
ното — за литаци» пдйасйе, платно,
фути. мёлезно — за кошулъи, осндвата
му памучна» ватдко качйшен. памучно-
то — за ракавй и наполькьи, за пазвар-
ник. за цргъи от качйшта правиме
осндвата.
сёеме грсници па гъи обёреме»
оскубёме» мангко гьи исушиме» истрлъа-
ме и гьи однесёме у вода да къйснат»
докато фанад да пуштат качйшта» да
им се трдши пуздёро. оно е като слам-
къи. и извадиме гьи нис топйлото» из-
мйеме гъи и гьи донесёме да исаанат. и
зёмеме на мёлъица гьй чукаме: три
дрвйе» две и еднд у стредата соз дршка
на крайо. на еднд чаталёсто го туриме
откаде дршката, и од другата страна
на колец мушнато. и го чукаме. те така
држйме за грсницата, од другата стра-
на си играе нагдр наддл. пдсле стане по-
вёсмо од грсницата» като коса» перчик,
пдсле йма друга мёлъица» желёзна» она
наземи се тура» и па се премйлъа» из-
мачйнъа се — пуздёро остане настранй,
качйштата у раката.
па зёмеме едён дргнач — дашчё, и
нарёдено тел» гасто гасто» вйка се зап-
ци, и се намдта на раката повёсмото до
половйн. пдслем сё те така дрпа. остане
качйштата по лдшото у дргначо» по
убавото у раката. пдсле се преврже и од
другата страна па се издрпа» и стане
повёсмо. и се вйка едндто гас» едндто
вр. откаде му е цафтдко» оттам му е
вро, откаде коренъёте — газд. па го
сплетёме на сплит, тогай зймаме да го
предёме. па го намдтуеме на фурка и с
вретёно предёме» плъумчиме» предёме.
слет желёзната мёлъица се чёша
сос чётка» от свйнска чётина» нату-
пулъчйла се» стапкала. одгдре е омдтано
с кошулъа» ушйено» унётре у козината
йма глёч. исчёша се и па се прави сплйт.
за i/дга — не чёшани» чёшани — за
платно.
шариме си шаркьи: зелёно — алено.
и сё вйкаме — качйшна црга.
пукнати шаркъи: от тука туриме
еднд, от тука сыитото» а по стредата
друго.
сакати шаркъи: половйн зелёно,
половйн црвёно и заставйено.
. р, цели шаркъи: зелёно» црно,, зелёно,
црно.
удёфкъите са сега, пр рано тадёва
не ё имало. къенар се тура на памучни-
те платна; тура се црно» алено. това е
от напрёшното — къенар брл и ален.
немой това! това не собувай!
што йма? нёма нйшто тё!
на боса ли ндга сакаш?
йди код башта, си! гуни йа» гуни йа
са! г -  •
йа че те дрвим!
саде на мёне снймката че седй
длъгъи годйни.
стануй! йа стани!
штдм се йадтиш на столдве, така
е! - -	 	Чл'
с. Црвени брег, май 1959 г.
Пана Бошнячка, 85 г.
105.
хролупно дрвд, старо,
бел бдр» црн бдр, ела бдр.
клёко най гдре — прнаро.
дап — се сечё на перо,
удзрёли дрвйёта.
годйшни кргове на дрвдто.
коку си наносйл? — едён нарамок
сёно.
йа па нечем да им грдзим ушйте.
сйчко се изменьавйа.
уамиме два кднъа.
с.Црвени брег, май 1959 г.
Методи Димкин, 50 г.
. ’	106.
не можлй го затечат. <
така се оженйхъ, сос итринъа,
една кола бакър» друго» она сйчко
раздала на нарддо.
ндй куца, мёне куца. >
кал лёп» ама е блак като шикъёр.
голёми жалби че вйди.
кутлица на воденйцата, жйтото
што течё у камико» шопа» шдпа.
дайте ми жйто за кдледа» за
божич.
ндгу ми се е ручало, ндгу ми билд
мизерно.	-
мирчд е фанал нанёкаде на работа.
саде бербат стана» като плисна
панйците.
нёче! — рче» дче!
тдку абёр пратиме, баба лъуба да
ддйде.
онд е» стрйнгко, нргу лдшо сегаш-
ното — макъа да нёма при сйн!
кога мдо човёк, ванчд: елёнгко» в^ни
се!
311
штд да праиш, и това чельат,
макъо, и това чельат!
бекьи се поженьува она, по-
жёньушка.
топрва дште йскаж да видиш?
е па дйдеме на ньйва у понедёлник,
манёнгкото детё у роейната го банъам,
и пёлените му испёрем. додёка сё не
джньеме, нйе дома си не йдеме. па като
заврш&ме, като срйнеме купо, до стрет-
нош вёеме с вейачкьите. та прашйште,
ндгу, та што сакаш!
ошли сме змейдва глава, че жньё-
ме там, а онд истинскьи змейдва глава,
нйе кьилуваме, и две змии току така
пред нас, главйте испёли. нйе кдй каде
видел, бёгаме. ако йска смок се качи при
детёто, макьа па се не врашта. искдпа-
ме дупка детёто да не бега по стрънй-
штата, што сака нёка рабдти. и детё-
то саде е кал... йа се врнем, онд пиштй,
пиштй.../
...децата успим на сдфата наземи,
па йдем да копам ноштёска. цётата
лайат, петлйте пропойат, йа сё кдпам.
сйчко се утаи, йа сам па на ньйвата.
като се заздри — дома.
с.Црвени брег, май 1959 г.
Елена Сотирова Димкина. 60 г.
107.
дваесе жени, влачарйи, да влачиме
качйштата. па гдтвиме тйква у фур-
ньа, па като забёреме пёсни, ентй
селдто.
власници, кадёльи, убавото од
вуната. власта вадим, убавото да се
извади.
човёче, дти ме забоеарй, дти се не
сётиш, сайбйо, за мёне! душа ле сам по-
нудйла, не сам онодёла, за нйхъ да йма!
една като мёне у едфийа имала
снаа, и синд и работйл у бдлница. кога
она фанала да се смальуе. — мамо, што
тй е? снаата немой да не тй дава лёп?
~ тй сёдни една дзаран, че видиш рабо-
тйте.— дн зёме та се качи на тавано. —
снао, тё ми се прируча, дай ми крайчё
лёбец! — додёка не изиграеш дро, нёма
да йадёш! — закусили, че обёдуйат, не и
дават. — глёдай, сйнгко, какд е сегё,
така е заман! — нй йа бил, нй и се ка-
рал: збирай си парцальёте! — аман, човё-
че, нодзёте че и мйем! — и нападцл йа. -
мамо, како йма? — така ми снаа-
та вйка: чдльуше, тдпуше... вечерта дн
сопаше кайшо... дн отсёкал тойашка та
като йа забйд...
гьошковата вйта, она е^саката с
ноджйца и рачйца, она го е кабульйла.
цал свёт ме знае.
ёла да поведёш, да набраздиме. она
вика: вуната е нёпрана...
сё че а запаза таа пёсен.
пйсал и пйсмо да чува топдлата.
чувай топдлата убаво!
да избёгуеме нёкако нататак со
жена му.
за тййа нёма бёреш йадове.
онй че глёдаа да ме изнесат нис
кашти.	'	' ’
имотйё, мамо, оставйа.
че се скупчуеме да живёеме.
не мдга млёко да йадём, на
свиньата го сипуем.
нёма, чёдо, да украднете.
йа сам платна наткала.
какд да ё код мёне да си ё.
мой деда бёше стар ндгу и това ни
расправйаше. вйка, дёца, златни проше-
нье, кдй че е жйф, да го вйди — по конёц
да се орати, глаз да йма из дзидд; и кдй
че е жйф да вйди — човёци че летат,
врёли каменье че пуштаат; син нёма да
глёда дека му е башта, штёрка нёма да
глёда дёка и е макьа; дчи ч ймаш — нёма
да ейждайат, йазик че ймаш — нёма да
думаш. тогай, дёца, че дде дён, тдо
нардт че се сврши, фтдрото пришёскъе
тогай че ё! а йа речём: дётко, ндгу се
бойм, дти така дётко, оратиш? а дн
речё* дёца, златни прстенье, ко зна кдй
това че го вйди!
с.Црвени брег, май 1959 г.
Елена Сотирова Димкина. 60 г.
108.
трй години готвачка биддх у
учйлиште, ама мджех.
подгрбйла се е жената, ама пд е
младолйка.
саде двёчкьи дечйца си йма.
мдж да блйзнех на крайо, ама не
можёа да живёйат.
по ланската годйна.
сДрвени брег, май 1959 г.
Дана Димкина, ок. 50 г.
109.
по лани кога бёше наводнёнието,
зад аде се ндгу тёвен дблак, дойдё ндгу
голёма вдда и ндгу нардт однёсе, разру-
шй ндгу работи пордйо. а мдо ейн ди-
мйтар убдде се на едён трн габер и два
пати му операцийата ногата правйа, не
можёа да го извадат. и го ноей едён
мёсец и па излезна сам трно, от пре-
тите влезна, от свйфката излезна. туеа.
а бонёф като го тркальаше водата, дн
се уловй за еднд дрво и влезна у нас;
страшйлиште бёше тогай!
312
тражйа драта, што гъи изоднёсе
водата, намерйа гьй у песдко,' едён,
мажо, у топдлите, засыпан, жената у
фрба, така, седнала.
с.Црвени брег, май 1959 г.
Елена Сотирова Димкина. 60 г.
НО.
че спраиме колата за дрва, бес
канатйе, без лйтри, саде важё и син-
джйр, и като ойддме тогай у гората,
онд сече като раката ми таквйа, танг-
къи. извадй се секъйрата од држалъето
и онд од мака завалийата: тражи,
мамо, секъйрата по шумата, да найде-
ме! па заглавйиме па сос клёчкъи. онд
откара волдвете вода да пди, а йазе
сёкох едно дрво па не можёх да го
дтсеча. па като викна соз. глас:, гдро,
затова ли сам ейнове чувала, йазе гдро,
да те сечём? — па тогай се па отрайах,
премислъйх си детёто да се не уплати
мама да не ей е глава одрезала, да не ей
е рака одрезала, и дрва докарааме, каде
стретндш си дойддоме.
там дрварат ли? йма ли гдрскьи?
га е мйла, макьа ти елдбодна!
...загубила се е, нёма йа. свёкор ми
идё воловар: не сам го вишёл! че го
тражат и они, и йа по маалата. — йди
пот слйвата, онд там играете, найддх
го там, онд като умрёло, вдрвйло се. на-
кладоа огьйно — разгрейа се, свести се.
с.Црвени брег, май 1959 г.
Елена Сотирова Димкина. 60 г.
111.
дайте ми толку мёсто; за гра-
дйната ми дадоа саде.
дали че ми дадё патлиджангка да
апнем?
ймаме благьи сливёта, расчепйа
гьи тййа навйаци.	/
йамите пунат сос йабукъи — че се
скапуйат.
като исус, еден пашкулъ отпрёш,
едён одзат, па и селд во селд гола.
нйма ти ддфтур, нйто ти нйшто.
тёс кдрма сам ноейла, и сёдмото
сам пометнала.
на синд колдто.
бёеме жйто , изврли, помохчйи
ймааме.
ейчко че е довдльи, доводка че ей!
благодарна биддх тогай.
влёзни, бабо льубо, пргппиши се! —
больй ме ракрта, не можем, нёчу! •
йа испёкох два казана ракъййа; и
ми не дадоа, чёдо. дадох парйте, ракъй-
йа ми капка не дадоа.
брашндто спрёа сега, не дрваа,
жйтдтосё йсцрпа,
нёма щто да, чйньи, калабалък у
катти, калабалък, свет, деца кочка, дн
зема та се обеей,
три камика воденйца.
насобраа се ейте окол мёне.
дстави жирд! нёма, бабо, тр да
садит!
сега дти не речат д йдеме да
збёреме клёчкъи?
првната годйна ми дадоа вуна.
това кутре че йадёме заедно.
ейте ме, чёдо, познаваа, ейте ме,
чёдо, знайат!
не ёбапко за смётка!
пораснёли, дадём го нёкаде.
а е от топдлница, а е од реейлово
— пуно гдекъе!
сандш не спим, не можем, чёдо, да
спйем.
че ме карайат нанёкаде.
дн ми извадй жйлите.
едён мёсец ддфтурите не можёа
крфтада ми спрат.
она не знаете да печё, не знаете да
ондде.
че се мёньи бекьи чёдо дунъата!
с мака се ранъи, не ё сос лёсно.
бабо мдмее!
саде пердуу, лёчко като пере!
че турат таквйа перчицй — че гьи
завальат.
елёнгка гарёс не гднъи. \	.
с.Црвени брег, май 1959 г.
Елена Сотирова Димкина, 60 г.
112.
седо ддма, седо, ама ми се сам не
седи,
йа йаловар бёх, по йаловина сам.
земах по шестдтин и педёсё на мёсецо.
а на сагмалджйите по ильадо на мёсецо.
кдку пдвече млёко музат, тдку пдвече
зймат. йма зймаат по ильадо и сёдём
стдтин. на офчарйёте ильадо и две
триста лёва даваа. йутре сакам д йдем
да си получим заплатата.
дадат ни пари, пратиме едён за
леп, фураш, дадёме му пари, дпшто си
гдтвиме. што останат парйте, дадё ни
и гъи раздёльцме. йа сёдох до прей май.
прёчи ми тайа, од диганьето. ём до-
саждам на дружйната, ём досаждам
на мёне си. да си направо операцийа. на-
прайх операцийа. досадй ми се од лежа-
нье бе! онййа четат — дн дондси вёсни-
ци; вйка: на, болницйте нёка четат.
пасёме у гьёрманското мездрё.
313
дёка че летуете лётоска? кучето
живо ли е? бабачко ли е?
йа дёка не сам здраф, не мдга д
йдем. па се не вртйм тука да го дробим,
йа че се маанем. — спестй ли нёкой
грош? — печёс йльади лёва фнёсох у
пдштата. те така че ми задаваа
пёнцийа, че ме биде!
дрча — вётер, даш, студёно,
мокрёш “ мёшаво врёме. лани сушаво
бёше, погрп се лежй цало лето, ако
нёма май месец д&ш — нёма лапанье.
нёска сам си йа ишёл, йутре сос
офцйте йдем. кого. че доем, кога че с
йдем? одлани си ймахме млекар, нйе
двамата сме само с офцйте, а едён е на
колйбата, троица офчара. офчаро йало-
вйната што ё, ни гьи музё, ни гьи ис-
пдлзуе.
дадойа ни по еднд кьёпе, мушама,
одейало ндшкъем.
губи државата, она по испдлзу-
еше, кога бёше часно.
дезесёто го запрё да го бутад
дружйната.
и нам че го прайат дезесё, тё
колку у йайново, онй ной згодйа.
за мёне мдга си искарам. а тука —
дружйна лдши, че се подиграваат на
работата.
сйте дфци са крадарйи, саде
мойте не са.'
лани крйлчев бёше претседател,
агарном бёше. сега дн е бригадир. — кдй,
крйлчеф? — не, днай...
она е воловарка, откара. кравата
да пасе по орёсите.
абё до петрдвдён коку врёме ймаме
бе?
чёра ми писа пйсмо, чела да си дде.
и она не ё кадър.
нёмаа нйкакоф контрдл.
а мёне ми таа годйна не дадоа, не
хте да ми дадё, дти не живёем у градд.
орах тамо на едён чукар.
товарник — кдньо, дртома —
важёто што врзуе самаро.
да вйкам: моё си е! а това — не
мдж да го испдлзуеш.
* * това не еибилд, нйма да бйде!
йа се не мёшам у чужда кашта.
коджацёта йдат у твдо двдр.
че дам с кьирийа да живёйат
драта, за раната че изложи.
оставйа еднд одайчё и едната
одайа. йа му вйкам:. йутре да не ей
вднгка!	- ♦ • ц	.
• брйчена, гола му главата. ....
-----открнеменёшто от стдката да си
преклдпиме нуждите.
льута зйма, ндгу снеговйто.
огреби дндтб!
его. не забравим да ти кажем една
смёшка!
с.Црвени брег, май 1959 г.
Иван Боринарски, 51 г.
113
алосуе го, проклйньа го да не вйди
убоу.
стйга ми балегува тййа работи!
сё си надумуе, сё си балегуё —
испратйла сйн войнйк, сё го ожйда,
балегуе да го вйди.
магда е бабё, запастрёла за боба, а
онайа се е смазала — бабишкьёр.
уу, каква е бикульа!
като го бирнах та го гоньйх чок
до... пддбирни гьи!
стйга гьи бирка коньёте!
магда денёска сё се брльдка по
садовёте.
бувателник, дрво, цргъи кога
пёреш.
набинчйла се, намакна чужда дрёа,
на брза рака.
балено кога ткайат, сё посмета
ли гьи вйкат?
нйшкьите у штд гьи спрёгате вйе?
мажйёте пцуват, женйте гала-
тат. стйга си галатйла момё!
донеси ми нёшто за расднушка.
тйно, че ви се претрдши бёлката!
минйк — манёнгко кутре, като
пдйдеш нёкаде, и оно йде по тёбека.
дома бе, беснйк! нашто чёше да
увапе на ж. башта. му, дти дн пошёл у
штёрка си. кумд и дожда да а каньи да
йде на свадба у нйхь. е па одйа на пазар
да и купат вало на невёстата. невёста-
та да и купи обушта на кумйцата.
с. Црвени брег, май 1959 г.
Елена Тодорова Кравайкова, 50 г.
114.
ймам брат, учи у градд, и му се
собра багаш коджа. и пойддоме дд дома
каде градд, тина, брат ми и йазе. и
наддл по срёбрънъак бирна ни една шат-
ка и ни бирка до кьеренйте. и йдехйа
една каруца и едён файтдн, и нйека
ревёхме. и файтонджййата слезна от
файтдно и напади шатката. и у йайн-
скъите льивади, и тйна каквд да мине
вадата и се сопё от камик и падна,
расипа кьйселото млъёко.
оттам мйиме си гумите на ба-
рата и пойддоме наддлу, и ни насакайа
децата да ни увапат цётата нас. и
брат ми собра^ каменье и гьи напади
пацётата (пацёта, бучави кутрёта). и
314
ойддме наддлу до квартйрата и се
врнахме. и ребека ни бирка — йма една у
градд удава, учила се ндгу и си побркала
акъло. пойддоме у еднй човёци, и тйна
каквд да се искачи по слъбите, и се cone
и падна. и навам пдсле дойддоме.
с. Црвени брег, май 1959 г.
Роза Карабельова; 12 г.
115.
имало една жена, еден маш и еднд
дете, и макъата живейала ндгу и умре-
ла. и баштата се поженьйл, и на детё-
то, сирачето што е останало, макьа му
била ндгу лдша. и макъата довела едно
детё. и баштата пошёл на дрва и одвёл
и сирачето. и макьа му месйла на детё-
то погачё от пепел, и на детёто му се
припйло вода, и башта му утркольйл
погачёто и рекъл: каде дйде погачёто,
там йма вдда. и детёто плакало, не
можлд да найде вдда. и една бабичка го
найдёла и си го завёла у ндйната каш-
та. и рекла: йа че те посиним да ми
чуваж животйнгькьите. и бабичката
дзаранта ойдёла на иръква. и детёто
сварйло каша и турйло у тигань да
истине, и наранъйла змйите, гуштери-
те, и однёла им тиганьо и викала: къх
къх къх! и като си дошла бабата от
цръквата, змийачётата и гуштерчё-
тата се фальйли на бабата и викали:
бабо, кака къх къх къх! бабата рекла:
ако, бабините, йа кака къх къх къх!
найали се с момйачето, и бабата мом-
лъачето облъёкла убави дрёи и ошлй на
реката, и бабата седнала на земньата и
окнала момльачето да а пдште. и рекла:
като дде жътата вдда, нёма да ме
дкаш; като дде цръвёната, па нёма да
ме дкаш; и църната като дде, па нёма
да ме дкаш. чак като ддйде балата, и
дошла жътата вдда — не йа окало, и
дошла цървёната вдда — па не йа е
окало, дошла и църната — па не йа е
окало, и като дошла чаг бёлата, тогай
йа разокало. и бабата станала и
фанала детёто за рака и го пуштйла у
водата. и измакнало детёто едён сан-
дък. дн йе бйл запечатен. и бабата ка-
зала на детёто само башта му и оно да
глёдат унётре што ё у сандъко.
и баштата ошёл с колата, от-
карали сандъко дома и го распечатал
баштата, и штёрката, само поглед-
нали штд е унётре. и като видел баш-
тата што ё унётре и се почудил, и
баштата казал на негдвата жена, на
жената се несвидёло да йма само
неговдто детё златни работи, и она
рекла: човёче, ч йдеш и тй за дрва па, и
йа че омёсим на мдйто детё од нуда
брашно погача. й, одёка си утръкольйл
това погачё, па това погачё t че
утръкдлъиш, и мдйто детё нёка да йде
тамока да _4 донесё таквйа. златни
работи. и една баба си нашла и това
детё и рекла: а че те вддим да те
посиним, и бабата ошла на цръква и
рекла: че нараньиж животйнгькьите
што са у дома, и она сварйла каша и
гьи попарцда. и като си дошла бабата
от цръквата, и: онй викали: бабо, кака
пар пар пар! и бабата одвёла детёто на
реката и рекла: като дде жътата вдда,
нёма да ме дкаш; като дде цървёната,
па нёма да ме дкаш; като дде црната,
тогай че ме раздкаш. и дошла църната
вдда, и детёто разокало бабата. и баба-
та го фрълъйла у водата: што улъдвиш,
че го измакнеш> вднгка на земньата, и
детёто улъовйлъо еден сандък. и бабата
реклъа:, само тйзе и макьа ти че го
отвдрите. и детёто като си ошлъд
дома, с макьа си отворйлъо сандъко.
штд че вйдат унётре — он пун змии и.
гуштери. .
с. Црвени брег, май 1959 г.
Роза Карабельова, 12 г.
116.
видёх голъёмо здание, завдт. тамо
йма стълбове сос ламби црвёни,банъа.
на плоштадо видёх елхй, влъак, рейс,
коперации, друго ништо нёма. идёх у 
цум... като стапиш на едната слъба,
чаг гдрека те откара. маймуни видёх.
еднаш една маймуна се закачи тамока,г
посака ми бамбдно, йа и дадох, она си
йа развй и си изёде.
с. Црвени брег, май 1959 г.
Елена Стоилова Чекърева, 8 г.
117.
пойдёеме на кукурёк, пойддме йазе,
калина, мара, васа,* па васа — две
васини. пойддме нагор из ньйвите, не
знаеме накадё е кукурёко. и другъи деца
пойдёли, онй знайат кадё е кукурёко и
нёчад да ни вддат. и нйе сё връвйме по
нйхъ. еднд детё нече да връвй сос нас и
се врашта. другьйте деца вйкад да
дйдеме у другата ровйна да се вр&не
тава детё.
и пдслъе кат ойдёме4 по нагдр,
рёкойа че ни дкнат, и'връвё&ме, това
детё дойдё и нёче да връвй сос нас и се
затръкна и ойдё ; у ровйната; онд
знайало кадё е кукурёко и нйе сё връ-
вёеме по него, набраме кукурёк» пойдёме
да тражиме иглйче* и бёгаме да набё-
315
реме по коджа. еднд детё падна и си
строшй раката. пделъе му йа връзахме
со шамичёто. и си дойддме, даваме на
деца кукурёк.
с. Црвени брег, май 1959 г.
Роза Карабельова, 12 г.
118.
ойдёме у цигатка да бёреме бдп и
наклъадоме огъйн да печёме царевици. и
видёме пдйако. дн ойдё да вйди у йабу-
къите йма ли деца и се връна и йде при
нас. и нйе с ййда фанаме да ревёме и
ойдёме код мама и вйкаме: мамо, пдйа-
ко йде! й дн дойдё, и йадоме царевици
пёчени. и мама му каза дека сме къина-
ли царевици.
с. Црвени брег, май 1959 г.
ТинаСтефанова Кьосёва, 12 г.
Д19.
ойддхме у лагд, йазе» лъйда, дона и
васа, да собйраме каменъе по лъивадите.
й йа лъегнах, и ддна се премета на
мёне. и си строшй раката. а йа знам —
мё лаже, а онд си е верно — строшйла
раката. й йа се смеем, и она като ме
ритна, й йа паднах.
с. Црвени брег, май 1959 г.
Калина Стоилова Кравайкова, 11г.
120.
имахме нйе и дднине по еднд би-
волъё. ойддоме у реката да гъи пасёме. и
пасо биволъётата, и почнаме да рё-
жеме трава, с подострувачка (нохчё за
бричёнъе). и йа строшйх на две и дадох
едндто на ддна. и почнаме да рёжеме
трава, нарезаме купчёта трава, кош-
трак, и ойддхме дома да остдвиме куп-
чётата, травата. и содумаме да зёме-
ме по едён нош да нарёжеме пдвече
трава, и едён човёк ни пади да не рёже-
ме травата. дн товареше тули, и от-
кара .надома тулите, и нйека почнаме
да рёжеме ёдрата трава.
и йазека с нджо рёжех трава, и
каквд д одрёжем една трафка» и си
посёкох пръето, одрезах дури страшно
едно голёмо парчё, тё това тука, тё го
тё( и биволъётата си пойддйа. и рака-
та мй отръпна, като йгли ме бодё. и
вйкам: ддно, собирай травата» нёка е на
тебе, и дойддме ей, и женйте ме ка-
ратд да го намдчам, а йа вйкам: нечем,
че ми се подйути пръето. и од рдкйа
еднд елечё го направйх само кръф от
пръето. мама, лъёйа вйда и цвёта бёа
ойдёли на градо да купуват буфет и
лъегъён. и мама на мёне да купи сан-
доли. и ойдоасиодградд.когадойдё
мама, затёче ме — на кревдгпо лежйм.
йа станах и им казуем: и правйме сала-
та, йадоме сала, лъёйа» мама и цвёта
ойдда да вйдат на коперацийа йма ли
буфёти, дти у градд не можлй да на-
йдат. и ме одвёдоа при ддхтурицата да
ми превръже пръето. она ми го превръза
и вика: че ддждаш сёка дзаран на
превръека. и пръето ми мина, й йа си
остана жцва и здрава.
с. Црвени брег, май 1959 г.
Лидия Павлова Чоткина, 14 г.
121.
пойддме воловаркъи, ойддме на
мйцата откаде ньйвата. и виддоме кдш-
ници на моми и ойддоме да им зёмеме од
йаденъето. земаме у едно паничё пръже-
но и почнаме да йадёме. и ндгу бёше
лдшо и го фрлъйме у кладенецо.
с. Црвени брег, май 1959 г.
Дона Василева Кравайкова, 13 г.
122.
еднаш се подбраме длъга, йазе, ёка,
рада шалъманска, васа, паса кравай-
кова и татйангка чдткъина, и па рада,
и се подбрадме и ойдёме на къйселъёц. и
видёме пдйако. й дн мина прокай дръф-
чётата и ни пита: деца, што праите
тука? и татйана вика: чйчо, бёреме си
къйселъёц. й дн ойдё из дръфчётата, и
нйе си бёреме къйселъёц» ёка набра пуно
торбе, длъга едйн скут, паска едно кош-
ничё, васа па един скут, ратка едно
торбе, йазека набрах една капа и едйн
скут. (на кого капата? — мдйта си е).
и татйана се удави, и идёме та се
суши, и идёме, йа идёх за книга у срё-
брънъак и донёсох книга, вёсник. и исчу-
каме пантолъдните и чорапйете» и
шушдните, и земаме та и турйме у
обуштата кнйгъи. и като си пойдёме,
татйана сё рева натам, вйка, мама и
тётка и венъд ойдда с каруцёто на гра-
дд, и татйана вйка, айде, лъёне да бръ-
заме» дти ако ни срётне мама с кару-
цёто, че ни бйе. и нйе сё трчиме наддлъ.
и ойдёме у даскалъофци. и там ни дадоа
да йадёме. и си пойдёме.
и татйана вйка: айде лъёнче, да
връвйме по бръже. и йдеше една каруца
озгдре, и татйана вика: лъёлъе лъёнче, g
да трчйме побръже, дти мама си йде!
и нйе трчаме, тръчаме, стигнаме до чу-
шёфци. и татйана вика: ленче, чёкай, ч
им да пйнем вода. йа вйкам: айде
татйанче, брже пйй вдда. и трчаме на-
гдрека. и на татйангка и исаанаа обуш-
тата, чорапйете, шушдните и панто-
лъдните. и наддлъ сё викахме: къйселъёц»
лъападец, къйселъёц, лъападец! и стиг-
316
наме до карабинци, и седнаме там, и
татйангка вика, она р&че: лъёне, а д
йдеме да се найадёме дома, и нйе сйте
рёчоме: ако!
и ойдёме си земаме лъёп, и йа
ойдёх та гьи навиках сйте. и се собраме
и ойдёме до ба,чофци. и като ойдёме у
бачовата лъивада и набраме къйселъец и
го истрёсоме и вйкаме ч йеме по ёдар да
набёреме, фрльёте сйте тдо къйселъец. и
ойдёме и флезнаме у лъивадата, и там
бёше една жена, и нйе знаеме не ё. нйна
лъивадата. и она вика: йа се манёте,
дёца, отука! и зема едно тойахчё и ни
бирна, и нйе бегаме.
и ойдёме па у бачовата лъивада и
набраме къйселъец и вйкаме: а сега кат
си ойдеме, че напраиме салъа. и та-
тйангка донёсе салъа од нйхъ, и рёпи. и
напрайме салъа у нас. и сйте си донёсо-
ме лъёп и лъажйци и се найадоме убаво,
и кдй, и сйте вйкаме: сёкъи дён ч йдеме
на къйселъец там, и татйана че дондси
марулите од нйхъ. и ёка вика: од нас че
са лажйците. а йа вйкам: од нас че ё
лъёбо! й йа вйкам: а сйте да се прекрс-
тиме и кдй каже: там лъивадата,
майка му, башта му да умрат до
довечёра. и сйте цунаме кръс така.
и сйте ойддме дама, и като си
пойдёме, децата вйкат: убово се найа-
доме, бабангкъи станаме. и ёка вика: кдй
го каже на машкъите и на голъёмите
деца, нёма да играе с нас. й йа вйкам:
ако. йа вйкам, йутре ч йдеме да набёре-
ме па там къйселъец. и тййа манёнгъ-
къите вйкат: ако! и дзаранта пойдёме,
и си земаме лъёп и ошаф. и ойдёме у
лагд. и гъи раздельйме на сёкой, по дёсет
на човёко ошафкъи. а мечд грабна една
шака и остана три шакъи, и гъи оста-
вйме у лъивадата: кат си поме, па че
гъи раздёлъиме.
и дойдё пдйако и ни бирна, и нйе
бегаме. и на ёка даскалицата йа срет-
на, нйе там бёрехме къйткъи. и на ёка
другарката вика: а сега ёлъКъе, затёкох
ли те тука? и една жена ймаше с нёйа,
и вика: давайте къйселъецо! и татйана
вика: йа се манёте отука, че ви дадёме!
и нйе бегаме сйте. и едйн човёк опра-
вйаше расадниците, и нйе вйкаме: а да
си откраднеме по едйн найлон, та на
сйте по един дъждобран. и човёко ни чу
и вика: йа се манёте отука! йа гъи
моййх д йдеме у нашта градина, и си
ойддме. край.
с. Црвени брег, май 1959 г.
Еленка Стоилова Чекърёва, 8 г.
..... 123. .	,
точка ддна, йазе, васа брахме од
баба васинете сливи, и йа сам по, тари-
кат, йа се качим, наберем си слйви, и
наберем си, она се закачува. йа слъёзнем,
она штдм се качи, йа веднага завйкам:
баба васа йде! и качйхме се у плъёвна-
та, и си набрахме отам, и земах орат-
нио остён, и ойдёхме у марината слйва,
откръшйхме двё стеблъёта и гъи.уру-
бйхме. и пдсле гъи раздейцхме. она бёре,
а йа се йуйам. и она вика: калйно, пази,
дти че ме вйдат. и йа уш пазим, а се
лъуйам, прайм си жаба — премётам се.
ддна набра и гъи урубй, и само си руча. а
йа и вйкам: ддно, не ручай! .
пдслъе дойдё асд. и ддна вйка: йди
у кака марйкъините рёпи. йа ойддх,
оскубах една шака и вйкам: ддно, тййа
са машкулъдци (машкъи рёпи, не^са иска-
рали). васа ока дёка брахме рёпи. и ддна
гъи насадй лъуко. и васа дойдё и вйка:
насадёте гъи горе, дти тука че ей по-
знайат. й йа гъи искубах и гьи пдйавйх
на васа, и вйкам: тё, васо, колъкучку сам
откъиналъа! и земах та гъи турйх, гъи
затрупах, под една грутка, и гьи за-
трупах сос каменье. и васа дойдё и вика:
д йеме да бёреме сливи. ; нйе з : ддна
вйкаме: вйе седёте тука, а нйе ч йеме да
набёреме и че гъи раздёйаме. и ойдёхме
та набрахме слйви. и соз ддна гъи
задейихме. йа вйкам: васо и йасд, като
гъи раздёйиме, и на вас што останат че
ви дадёме. и раздейихме гьи, и на нйхъ
им даваме само по двё слйви.
с. Црвени брег, май 1959 г. 'г
Калина Стоилова Кравайкова, 11 п ’
124.
еднаш мара и ' йасд ми рёкоа:
калйно, качи се у слйвата и дткъини
зрёлите слйви. й йа се качйхъ да гъи
откъйнем и стеблёто сё строгий и йа
сам падналъа долъе и сам си убйла
гръбд, и онй ме однёли дома на кревато.
и йа сам заспалъа, и кака си дошлъа и
ме пита: калйнгко, дти лъежйш? йа не
знам дека сам падналъа от слйвата. не
знайала сам одёка сам паднала. йа
вйкам: како, паднах от слъбите.
с. Црвени брег, май 1959 г.
Калина Стоилова Кравайкова, 11 г.
125 >
еднаш ойдёх у вй/iune, она вцка: а
д йдеме у бабине за кдмпир. ойдёхме при
един стар човёк, йа ойдё да вйдим ума
ли> там деца,\ а она се скрйлъа и сама
317
ошлъа. и йа си ойдёх. като ойддхме на
учйлиште, йа и казах дёка не хтё да ме
води у бабине. она се расръди. йа викам:
та штд като се сЬъдиш? имам си
друшкьи.
с. Црвени брег, май 1959 г.
Калина Стоилова Кравайкова, 11 г.
126.
земах си един лъёф и ойдёх длъа
забрах д йеме на коперацийата. и ойдё-
ме при шалъма.нскьите, и там ймаше
слйви. и нйе не вйдиме татйана, она на
бабине на проздрецо билъа и длъа откьи-
на сливи, и ойдёме на коперацийата и
чекаме да отвори другарката. и пита-
ме у гостйлницата: има ли, чйчо, кьуф-
тета? дн вика: нёма, дёте, питах йма
ли кьйфли, дн вика: нёма па, дёте! чека-
ме, чекаме, чекаме, един час. стана едйн
и полъовйна, и другарката дойдё. длъа
вика: йа лъёне, по бръже купувай, дти
че закъснёеме за учйлиште. и длъга ме
пита: лъёне, реши ли се? йа викам:
решйх се. а йа пйтам: длъе, а тй реши
ли се? она вика: йа не сам се решйла.
йа купйхъ две клъёчкьи, тупулъёс-
ни, увйени у шарена кнйга и гдрека
замотано, и една фафлъа. йа дадох на
длъга клъёчка и си дойдёме.
с. Црвени брег, май 1959 г.
Еленка Стоилова Чекърева, 8 г.
127.
еднаш макьа ми испръжй кёмпир и
дйлимкъй. и бёше ёка, рада и длъа сос
мёне. и макьа ми турй на дилймката
компир. й ойдёх у бахчйте на зелъенйш-
тёто. и рада вика: о, лъёнче, што мй се
йадё! дай малъко од дилймкьите, нечем
ти от кдмпиро. и ёка вйка: до, и мёне
што мй се йадё! и длъа ми зема из
раката едно компирё. йа вйкам: чёкай-
те! като изедём кдмпиро, че ви дам
дилймката, да си раздёльите!
идёхме у бабийе. и она правше ди-
лймкьи. тё тамань гьи турй у пёчката
и йа и засаках: бабо, дай малъко! она
вика: моме, не са се спржйли, йди си
дома, макьа ти е напрйлъа. йа викам:
бабо, дай да вйим, блъагьи ли са. и она
ми даде малъко, првио пат. и викам: ба-
бо лъелъё, што мй заблъагна! и она ойдё
вода да пиё, йа заотварах пёчката, и
она вика: на, момё алъо! и она ми даде
една дилймка, и си пойдёме. и седнаме у
кожушковото пейджере, и йа си турйх у
устата од дилймката, и чйпа ми йа
грабна из устата.	"
с. Црвени брег, май 1959 г. /
Еленка Стоилова Чекърева, 8 г.
128.
наперйх колдто — като се турат
спйци, като е готова главйната. пдсле
наплатисах — като се турат наплатйе.
нйхъ йма ли това, цуговете?
пйска от фрба, доде йма мазга, се
прави писка, дзвойангкьи з двё свйркьи.
дудук бес пиштдк.
лакурйна от кал испёчена.
тупан — две кожи на луп. бййат с
тапанаркьи.
абе муфта, не сам го купйл!
с. Црвени брег, май 1959 г.
Никола Зашев Димкин, 65 г.
129.
абдаль, крйф, омъскан, болен, от-
сёкаде го не бйва, отсёкаде скъцан.
от крайо у реката се запйши соз
буейе — топило.
ама час че му дадём крпите да
играе.
градйната да дёлничим на пед
делнйци, пдсле натрапвам на рёдове.
стйга си джангкьала момё!
ймам малко да саднем.
сё ми донесат по една сурййа вино.
дти стойл ми каза, йа пёрех на
чешмата, веднага не дойддх...
и се напрай на не видел ме.
штдм дойдё сос кравата и не качи
се гдрека.
с. Црвени брег, май 1959 г.
Василка Павлова Чоткина, 35 г.
130.
козйте, магдо, ногу скапи! маани
шаката! малдто йаре сос козата мдж
чётири стдтин да гъи дадёме!
а па зимаска — си ймаме льива-
дёнце, че а раньиме.
убава е свйнгьКьата! йа че а
продавам, тй че си до мёне!
елй не ё ндгу грчава козата?
елй да му туриш трйци, елй лёп.
та като насёдат тййа стар свёт,
йа като запоём ‘сабльи строшйиме’...
льубдвни пёсни нёма ли? — а, чё!
ндгу ви фрчй кандйлото.
там кукала, кукала у двдро...
ошлд на врр. . . .
ако не докарам йа мирд сама!
на брат че испълни вольата.
това билд по старйо и ейн, ейа!
онд като напёла работата, че по-
лудёеш!
йа знаеш ли Qtnu везуем така?
чёдо, русййа ни е отмёла о
турците.
това не мдж да му наеш крайо на
живдто!
318
дн се расчинъйл — саде маш!
лёчок йе, работы ейчко, като ма-
жат фина мазйлькьа, наднормено зима.
че ти едпшти ли?
това ми е, чёдо, най убаво — да
знаеш чужды йазицй. бдме, чёдо!,
сите ме, чёдо, познаваа, сите ме,
чёдо, знайат!
ударйиме го на прёвар, понёже
равньак местдто.
с. Црвени брег, май 1959 г.
Елена Бонева, 60 г.
131.
у пдетриго не дадоа по, мангко де!
не ей ли била матеница? нйе бёеме
бйли у четвртдк.
нйе музёме вечерта една бдека.
йа сам заёта да срабдтим: вечёра
прайм, печка кладём, метлата метём и
у двдро, глей каква е станала! — сака да
ти продадём една!
пристудёно е, затвори пён-
джерата!
това е сал за пребыванье момльаче,
сал за кьотёк. сё си гоньёшка прайат;
гдньат се, гонъат, жмушка прайат. па
не могла да се измйе, да изметё.
тййа сака да се измййат.
рипна воз нёго да го увапе. — чиё
куче?
дти не ей се обадйла — чела сам да
те испратим!
штдм се расправйаме со земньата,
таквйа че смё, мрльави!
йа кога дойдд, тй кокава бёше!
като доддеше тука сака годйна,
свикна; онй додждайа.
што мй е познато — мй е, што не
мй е — не мй е!
сакаше маса да елджиме!
каде ти са децата? — разнесоа се,
еднд натам, еднд натам.
вйе с нёйа си живуете ндгу.
га те огъйнь изгдри, мари недо-
дагавице! ега те нужда фане! ега те
ерце изедё! шкъёмбо нйедна! главусо! е,
патруше нйедна! сакатулье, мрзе-
льйвице! калпезангко!
говедар ли че ей?
свадбата запусти!
за кого че а дадёме?
сраму вали се ндгу от старйте. че
а уведат у зевнйко, онййа че чёкаат. ако
излёзне чёсна, че прайат свадбата.
сака д цеме нёкой пат, ама нёма
врёме.
фанааме да не видимо нйе.
йдем да те провода.
с. Црвени брег, май 1959 г. \
Вида Стефанова Кьосёва, 51 г.
132.
божйдж го вйкаме на првио дён, а
испрво го вйкаме найатка. тогай се
собёреме прет кунестасо, вечёраме, ей-
каме го тайната вечёра. прекрстиме се
прво, и раскажат едно стихотворёние —
‘татко наш, дето ей на небдто*, и па
фанад да се крстат, и вёчем сёдна да
вечёрат. и като вечёрат, изнесат орёси,
трдшад гьи, йадат и вйкат: че фрлъиме
льуспите, кдй е едноймец у селдто, да
му дадёме буите. вечёраме на слама,
наземи. туриме еден палъечник под лёбо,
за да ё плодородна годйната. а слъет
това си лъёгнеме.
дзаранта запальиме сламата, ту-
раме по дрвйёте от сламата и вйкаме;
еднд детё чушнад го, и зёме секъйрата и
бйе по орёо, а другото вика: нё не гд
еёчи, онд че роди догодйна! и с това
привршаваме. й ей напраиме обёт.
на найатка се мёси зёлник, погача,
слагаме вечёрник — като погача, ама на
нёго тураме ррачо, лъеейте —’ офцйте,
кучето до нйхь, това што ей чуваме нис
кашти.. едно погачё прёсно — елджиме
от каштата клъёчка и една сламка од
жйтото, зрно бдп, и едйн лъёф пари
желъёзни. испечеме го, и като сёднеме
да вечёраме, прво раскьйнеме погачёто
на двё- оставйаме тдкаво, парче на
света богородица, и като унётре намё-
риме нёшто, значи касметлйка е.
кому што е дадено, тражи пари-
те. нёкому се падне зрно бдп, и вйкаме —
това са кдшарйе. а на кому се паднат
парйте, това е чорбаджййата на каш-
тата. а па кдй намёри клъёчката от
каштата, това е домакьйно:
василёвдён — децата зймад дждкьи,
од дрво рахцапено на нёкоку парчёта,
ддат от кашта на кашта и суровас-
кат: сурова ндва t годйна! и нйе им
дадёме по едно лъефчё й вйкаме: догодй-
на да дочёкаме дште пд вёсело!
йорданов дён — пдетиме за кр,с.
пдпо дди от кашта на кашта, свёти
вода, кат си йдат у црква, като вёчем
да пушти црквата, дйдат. на реката и
там пдпо чети, свёти вода и пделе
фрлъи кр.с у водата, а децата го лдват.
тййа два дёна снег да йма до кдле-
на, баньат се у реката, кдй йма имен
дён, гунад го и го фрльат у водата да
чёрпи. кдй йма имени дёнове, ддат по че-
стцто, черпават ченцца, ракъййа,
бесквйти.
с. Црвени брег, май 1959 г..
Василка Павлова Чоткина, 35 г.
319
133.
кога бёе у кашти, башта ми йма-
ше троица бракъа. сйте бракъа ймахиа
по четири деца. седнёме да йадёме,
бйеме се сос лажйците, дти коджа
бёеме. кой бёа по голёми, одвйват ни. па
ни речат на име: немой, дано и пасо, не
бите се! васйлка и вёна са манёнгкъи, вйе
сё нйхъ бйете!
пдслъе ймаше две машкъи деца, саа
са на мёне бракъа, дана и паса гъи
зёмат, на мёне не давад да играем сос
нйхъ. тогай дде си мама од работа: йа
нёма да седйм ддма, не мй давад да
играем с миле и с къирд. — она ми вика:
штдм ти не дават, нека гъи залагуват!
а къирд речё: мамо, онй са по голёми,
мдж ,да ни пазад од децата, да ни не
бийат, дти йма пд голёми деца. она
речё: литом ви бййат, седёте си дома.
вёчер пречёкаме стдката, муземе
йа. а напраиме ли покос — лёгнеме си
додёка нёма женйте од работа.
бойане! камо те?
че почёка ли да гоупржа?
отдчка сё вйкаше: че с идем —
нечем!
опроси ли се? — чё! не е!
бой ан ми каза, че ни дадё домаз-
лък од нёго.
бойане! да ти турим у паничёто
од расдло? — нечем! — дти?
камо те? кам ти чорапйете? кам
ти курката?
' с. Црвени брег, май 1959 г.
Васйлка Павлова Чоткина, 35 г.
\ \134. :
- даваат — коку без йч!
йа си обрках умта,
штдм излёзне навднгка,, дрене
къибрйт. ,	.
v па като напипах реката: там
вдда, онам вдда...
. . пр малка нужда излезнах и не
знам да се врна. *
кдй се соблачи? не соблачай се! йа
не смеем, на тавано мисирдко! че ме
изеде! у катунъёте че гъи турат, деца-
та кой реват. стали баба да надзрне да
вйди пилётата! потстани!тй се рас-
кдпча да се соблачиш — не сакам те! не
соблачи се де! не мдга да ти закдпчам
чорапйете. чёкай, тргни раката! чёкай
да натргнеме гаштите горе, оти си се
оцрпйла така? че ти одзёвне... опё ме
така и скъина ми кдпчето. е, што е
гъавол! one, че ме у вале, като куче апе.
немой не бркай у очйте! че ме колъеш
ли? чёкай jcocama па да пребрйшеме!
обуена е она! ако е обуена, дна че гъи
обуе, штдм гъи нёчеш тй, она си йма,
какъёто си йма обуштёта. те, йма си
какъёто! ндй не са здрани чорапётата,
тёбе са здрани. сего па че те задёва!
аде, попой малко! рйпни малко и дро!
на, напи се! црпе — раейпуе, црпе —
раейпуе. пуно е гъаволйи, а гъЪчаво е,
слабо, онд се качйло — за еден час!
уф, каква сам мунъа! не мдга йч!
пуштй го врз ногата.
ойдда на баньа. — зёр?
йазе се пдетехъ, не йадёхъ лёп, па
пдслъе пройадо. напрёш пдетейме лё-
ток, стрёда. пожвакам лёп саде, по-
жвакам... й йа йадём блажно, пишма-
ньим се, йат ме е, ама...
смрдй ми на корушйнъок.
нёма кадё да са слъбите по-
легнати.
какд че се прекаруе зйме, не знам.
като застрижат офцйте, окол
стригд че йма даш.
нам е ндгу суа одайата.
макъа ми половйн годйна ме оста-
вйла. тате ме дочувал, у сурййа млёко
давал, дойак, като бдека залепёно, па
йма дупкъи. като засёца детёто, она
пушти млекдто. сирачё сам била, а сега
груфолъ, старо, збръчкано, поцрнёло.
челъатйшта — дёсет сам деца одимува-
ла. дёсет, ама сега три. измрёа. йа сам
се оженъйла на седемнаесе гддин.
сплетат ме на еден перчйк. полка
облечёме. йазе помина на комшийска
невёста. йашмако си турим, мрежа ми
даде кумйцата. па се кльанам, па се
наведём ддземи. па даруем, кдй обйча,
дадё нёшто подарок на невёстата.
това е напрасно за пари да се
зёмаа.
у едно црепчё вода че му тураш.
по градд сам ишла на копанье.
на две трй имена го вйкаат.
какд че живёеш тамока, като
нёчеш нас?
мйем даскъи да размёсуем лёбо.
ручаш код нйхъ? лёбец купуеш?
леглд башка?
досёга извелъкъаме.
с. Црвени брег,'май 1959 г.
Пана Бошнячка, 85 г.
135.
да си платиш а'кд на чирако.
кърска нъйва — без вода.
жйтата што станаа убави
нагдрека!
едён па по нйхъ па везуе поста —
постаджййа, • постаджйкъа, на нёйа
пдвече плаштат гъонглуко.
320
на слъбите што искачуйат тй
стапйали?
нёшто добыче клаа насоббро.
обушта йма двои, ама на това по
се не лепи калта.
спорем макъата е и детёто.
чёра цал дён, реве, да му купат
маторчё-	-
сонйто е детёто.
напраиме расадник, скдпаме го, за-
равньиме го, па тутунъо насёеме, па го
покрйеме соз гъубре, и готдф е вёче, само
го насйпуеме й дн си нйкне. плъёвиме,
насйпуваме па и така си пораснё. като
стане тдлкаф, че го скубёме да го сади-
ме на нъйвата. дйдеме там и садиме:
вадат редовёте па со шйло го тураме.
стане тдлкаф, па че го кдпаме еднаш,
па фторо че го кдпаме. и пдсле че го
бёреме — прва рака, фтора, трёкьа, и
вёче вршка собёреме. нйже се на игла,
качйшни кднци. на рамкъи го тураме, на
припек, да саане. па го збёреме у рам-
ката и го складйраме у пёрдишта. като
се прерабдти, пдчваме да дйпльиме.
с. Црвени брег, юни 1959 г.
Бойка Кирилова Мазнйчка, 34 г.
136.
...като се роди, йде се да се мо-
лъйтви у пдпо, мйне се една седмица, го
крштават. йма легьён бакърен, згрёйат
вода, и кумд го мруне три пати и от
кандйлото го мирьдше. каже кумд йме-
то, и го донесёме дама, и кумд ддйде, и
дра ддат, гдскье — крштеньё.
мёсиме погача, слджиме йа на
масата, кумд тури прей парйте, пдсле
сите, кдй какд йма возможное, като
собёре кумд парйте и гьи умдта у вуна и
го дадё на макьа му. кога излазат,
остават проводййа — пари на детёто,
блосавйад го. пдсле кара четйриесе дёна
и го ндси макьа му па да го мольйтви.
ко е машко, ндсад го у валтаро.
с. Црвени брег, юни 1959 г.
Елена Палакарска (?), 100 г.
137.
ништо не лекуеме, само чисто да
држйме.
онй се расобуа, шльапаа по барата,
и гъи фана дийарийа. по малдто умрё.
саа па найакноа, нёма ништо.
пушти манёнькьите!
по елйката мйсльим — немдй да е
ндйна штёрка.
сё милнёе да дде навам, ами у
бугарийа бджем!
кой учат — у кнйгьите опйсуйа,
штд е билд.	, _
не сам музла козата.
слушат се двата.
с. Црвени брег, юни 1959 г.
Гълъбина Кирова, 54 г.
138.
кдку измузёме — на нй, маанааме се
од млекдто, саде да гъи извёлъкъаме.
послёшната война, у нёйа се йа *
оженйхъ, пдсёдох една годйна... у по-
слёшната война, баш каде гроздобёр, дн
вйка, задумааме си, згмечйиме грдзгье-
то. наточйа благо винд, вйка да пйй-
неме, па йутре ден да крдиме гашти —
да йде войник. дн там кости оставй,
сиромах, утепаа го, не врна се.
гмёчад го со секъйра, шумата
фрйат. — а, фрлъаа! ракъййа го печаа.
като се наложи бадёно, згмечад го,
оптдчад го. тогай нёмаше канули, сос
чёп од бас.
па ндгу не сам пийачка да се
интересуем, йч го не поглйждам! '
с. Црвени брег, юни 1959 г.
Михаил Стоичков Киров, 68 г.
Елена Тодорова Кравайкова, 50 г.
139.
дзаран ми се най спйе.
тио че спйш! нйма нёрвена бдлъес,
нйма ништо.
и за кднека торба, да се здби конь,
ни не бйва.
като умре, соблечёме го на едён
канат, го избанъаме убаво. премёнъиме
го убави дрёи, туриме го на крёвато на
една црга. пдсле женйте ддйдат, накъй-
тад го с къйткъи, тураа му бамбдни,
орёси, йабукъи. сковёме едён сандък, па
го туриме у сандъко. па у чётири часд
ддйде пдпо, та го ндсиме, с кандйлни-
цата. и го зёмаа чётвдрица човёци да го
ндсат на колье (кдлци), па го опдвйат.
опойат та го зарййат. кому е своё —
плаче, вйе. наейпе орёси, бамбдни —
грамада, дн че раздава там.
изндсат му третйна (три дёна),
деветина, дваесе,‘равнъёнъе, половин го-
дйна, годйна. равнъёнъе на четириесёте
дёна — дти му равнад грдбо, с еднд
дашчё наравнад земйата. до тогай,
онака, душата му била дома.
умрёлиого пазиме цела нош да го
не прёскдкне мачка, кокдшка, човёк.
къйткъи си понёла — да забикдльиш, през
него да не тураш ништо, дти че се
увапцри. ако се увапйрй, че дди да дави,
321
улови те за гушата, стйска, стйска, и
тй че препрдйш.
кучето че а мрдне.
лажовна дунъа.
с. Црвени брег, юни 1959 г.
Елена Тодорова Кравайкова, 50 г.
140.
накай сънцето задди.
баба ми е казу вала, дти е имало
вапирй&.
човече, едно палаше ддлъе кдку ме
дрса.
гьаволье се плъаскаа по гол гас.
йейа натко!
кашута рогата.
с. Црвени брег, юни 1959 г.
Децата у Кравайкови.
141.
василёв дён, йовандён, водйци. од
божйч до йовандён не е крстено. исус се
крстйл на водйци. празнуеме го, баньаа
се момйте, и стари и млади у водата.
василёвдён — вариме ченйца, ндси-
ме кдльиво, па си ручайа, пача прават.
децата даваат им мървёта, колачёта,
ддат и ддаат, ддат соз дждкъи.
мйшлъаци — празнуйат, дти челй
да им прайат пакос.
вучлъаци — не дёлат сос нош,
секъйра нйшто.
вели четвртдк. блак пёток.
горёшлъаци — окол елйнден. кдй
рабдтеше, че му се запалъат каштитё,
йа сендто, йа сламата.
като запдетиме за велйден, испрво
като запдетиме, вйкаме го чие понедёл-
ник. слет това се пдетиме сёдам нёде-
льи. като ддйде вёл четвртдк, спроти
вёл четвртдк йдеме у црква. ддйдеме си
о црквата, лъёгнеме си.като станеме
распети пёток, ндсиме кьйткъи на исуса
(распели го), и като онддат къйткъите,
вечерта погрйбад го.. пдпо гьи раздадё
къйткъите и погребад го. като го погре-
бёт, вапцат йайца црвёни. чёкад да
воскрёсне. йдат спроти сабота па. и у
неделъа чёкад да каже пдпо: ристо скрё-
се! и като речат *ристд скрёсе’, къцат
се. като. се къцат (у дванаесе часд), па
пушти црква, па си ддйдат. сабаалъе
станат, пдчнад да гдтват ручкъйте: кд-
льат йагништа, печад гьи у фурнъите,
кдй нёма — си купи, и се збёрат на ру-
чдк. козиньаци, слаткъи мёсат, кукулъ-
ницй, колачёта.
првио дён на велйден женйте зна-
чат бабинскъи работи: не сё дди босо, да
не бёрат петйте. . затйньат фрбй,
забаждат у стената.	; >
гьдргьувдён — плетат венчёта за
вёдрата што музат, и па исплетат
венчё за йагнёто што гд кдльат. йагне-
то като закдльат, остават крф од нёго
и вйкат: гьоргьофска крф. омёсад бани-
ци, йдат на лъёсите при офцйте (деца-
та се бйеме, превараме се, та на ейте
йдехъа по еднд детё). като ойдеме там,
офчарйёте поткваейли млекдто, и онй
се радуват, че дека гьи поср&штаме
там.
онй музат, онддат, па сварат
млёко, найадат се, ондва млёко го раз-
дёльат на офчарйёте. офчарйёте че го
потейрат, па ч йдат у црквата с йаг-
ништа и по една цадйлка млёко и по-
гачи ндсат. като дйдат тамока, пдпо
одрёже од йагнёто, дти е курбан, от
колако рёже и от цадйлката половин
зёме ейреньето. и саа кат си ддйдат от
црква, йма дра бёдни, не мдж да си ку-
пат, че речат: носёте им да им апна
децата. костйте збйраме гьи и по тдо
дёнъ го кдпаме мравйньак каде йма.
гьургьдв дён.
задушница, свети дух, по спасов-
ден. мёсиме за задушница погачи, колак,
пупулъёта — кат се мёсат погачите,
размёсуваме като погачи и гьи правиме
длъгьи, и сос острушката гьи насечёме
на малкъи, пупулъёта, испечёме гъи (ако
седйш и днай мёсец, че вйдиш). ндсад
гъи за малкьите деца, дти не мджад да
си къйнат од голёмите.
вариме бдп, у пётоко ндсиме по-
гачи и трлъен бдп, дти тогай не се бла-
жи. у саботата се ндсат йайца, варен
орйе (пилъаф). като йдат на задушница,
пдпо чети на ейте, дди од грдп на грдп.
женйте си раздават — дадё на таа,
онаа, разменьавйат се. ако бил земал и
ндйнио човёк: зёми, бёкъи и дн апне!
мйшлъаци — зймно врёме, у дип-
лъёнье, през божичёвите пдсти. не сё
работи, не сё брка нйкаде, заштд мй-
шйете сё живо ейадат. лани, като
дипльйиме тутунъо у нас, пйпах сёкаде
по кашти, и што ей ймах израбдтено,
напрёдено, мйшйете го ейали.
вучлъаци — не сё. сечё, не сё дёла.
вечерта спроти вучлъаци застружёме
сос острушка, мажд че задела, че за-
вртц. сврдело у пенъугата, а па женйте
застружат сос острушката, засёйад
брашно, заштд флази празнико. дти ако
излёзнат мажйёте ни у балкано, йма
вуци, че гъи изйадат вуцито,
с. Црвени брег, май 1959 г.
Василка Павлова Чоткина, 35 г.
322
142.
саа понёл едён човёк млёко на гра-
дд. ошёл до мулъдвите капинчёта, вуко
кльукнал на канафката, и таксёто ми-
нава. като йде таксёто, вуко седи на
канафката и лъска забйте. шафйдро се
бои немой да се фрльи на таксёто и
пушти скороста по брзо. одминал на
дваесе мётра» срёшта човёко што ндси
млекдто» па нему му се йазико тргнал,
не можал да орати. дн приближал до
канафката» вишёл вуко» вуко не го е
вишёл нёго» и врнал се надзат» от страх
тргнал му се йазико. стигна го таксёто
на дваесе мётра» човёко стой нй надзат»
нй напрёт, шафйдро спрёл» пита го» дн
не можал да говори, зёл го» качйл го и
го откарал у бдлницата.
глотнйца» коджа вуци.
сёкому различии йадове» наде!
па одйхь да го докдпам.
самовйло» рён да те раскапе!
зимало» дстричко» возвйто, соз
дршка.
премдчлъак, там се сёкогаш минуе
гат.
бланаф, кроток, не сё нервйра.
с. Црвени брег, май 1959 г.
Васйлка Павлова Чоткина, 35 г.
143.
морами» таково» от парй прёуш-
къи. жъти лалёта» па се кьйтат. варак-
тдсаме соз варак. па се начйнъиме» на-
премёньиме. праи коцаль. да и оптдчи
тердзййата сукндто. па што бёше мойа
здлва катилёна! она знаеше да оптака»
сё си сама рабдтеше. а сега нёма тдо
свёт.
прапорци — камичёта» дрнгкаа»
дрнгкаа на лопатарнико; па влёзне — сё
дригка)
кьитёжо сиене» па че го тури на
кутело. ако сёдне» тури го на страна, да
не сёдне врз нёго.
напийат се като се извддат» като
фанат ордто. вездён дро, вёчер дро. а
сега уйлен светд!
дйдат код момйте ергъёньете. сра-
муват се, сега ни сокаците ергъёньете»
нёма срам, тогай се срамуеше светд!
нёма да праша момата да се жёньи — ч
йат огледницй, а она не излази о дома-
та. момчёто и момата се не стдвйат
да оратат — рч» йч» йч» рч! она не смёе
да речё нечем, нёма сами да се такмат
и да ордтат. а сега нй ти знае макъа,
нй ти знае башта. ена дймкъина — д&-
вет погачи донели» hqu пдсле царевична
омесйли» па тогай йа далй» тогой!
бабо, кажи» по стардто врёме
што е била?
сега нёма вёсел светд да ё. па нёма
лёп» па гладуй!. сега сё светд у плач»
женйте се караа» кавга!
кога да ни дтмат русите, тогай
нападйа турците. нашто сёло не бёше
турско» крайница бёше турско. код мав-
рофци гдре, стойлове — чифлицй бёа. ’
тогай турско бёше» ама нёма те зака-
чаа. па му дадё жито нъйви да рабдти»
сйчко му дадё турчино, там се жёньи»
там доводи, па се венчаваше, па се крш-
таваше. кьеркьёзйете фрбр насадйа...
пдсле като забйе се сос турчино» бунта
стана, нёма да се бййат наште. мажйе,
дома седат. отворйа война^ уйадоа на
турчино, погнаа гд озгдрека. насам ден
на бадни вёчер мама турйла два лёба,
едён у пддницата да го печё» едён не ё
турйла... — стануй, брате» да бегаме!
малйо пдп бега, аде да гьи вддиме момй-
те на егрёци горе! мёне ме тате зема у
раце» а мама — митёте. на егрёците че
бёгаме. одвёдоа ни тамо. до кдлена снек»
магла, ймаше една дднда» пристйла ца-
ревици у огьйно: — тдо ддм мой! — сёкой
глёда душа да запази». и она се отрайа.
сёкьи трае, дти турците врват» че го
забёрад багаж да кара, йа дште не сам
заспала — йдат турците. ‘жени, аде из-
лазёте ис колйбата!*. мама вика: мйли
сестрйчини» земёте ми гьура» турёте
им бдскьи на децата да не реват.
наквачаа у сдспите, седнаа. пдйдат на
пишльачкьите егрёци. и там ймаше
свёт.‘свиньарчёто утепали! бёште да
бёгаме!*... довёдоа ни дома, йайново'за-
палъйли, сйчко гори.' наддшлй аскьёро»
войната. ‘айде, сопасуйте се! тууа йма
мдми. справйайте, момйте резил че на-
праиме» старйте под нош че туриме!*.
току дошла една була, на кльапёта, на
бели чорапйе: ‘бёште да бёгате! русите
надошлй!*. като дойдда онййа мажйе»
онййа коньё... русите влезнайа, като
забричййа мажйёте, сё им отсёкоа
перчицйте. душёдзите на булите като
зёмат та распорат — онд сё пуно вуна,
истришали гьи» собирали вуната.
селдто бёше со сламени Кашти»
сламеници. cam у кашти че си седйш»
нёма одайа, дти че дде турчин да седй
на конак. у кашти че кладёт огъйн.
грнци сос кал — да се греет, манггал. че
накладат грнци, че горат грнци. пдсле
кофторйо фанаа да кладат.
мойа свекрва она па нц. ишла по
вуна, нй нйшто. они кьйткьи копали та
си садйли дома.
323
турчино не одбирал бугарскьи: -
што орати тдо гьаур?
напрет така на коло се забраж-
дашеа стари жени.
сака некако да си вржем
перчичёто.
така перчицйте им бучави бучави,
сума грозно!
като ойдда турците, фанаа да
кутисуйат. о джумайа наддлека тур-
ско, а тууа бугарско.
свиньёте ти свцнъе.
ойддоме у мазнйчкъите на копанье,
затнаа къйткъи. одзат им детёто виси,
заденала детёто.
да не е бйл тека да не рабдти?
не окай по децата!
с. Црвени брег, юли 1959 г.
Гюра Бонева, 95 г.
144.
дёва марцйа, ученичка, ндгу учила,
'но тайа кьйтка, да помирите, да пд-
йде трудна!* она фанала да плаче, он:
'не бди се, марйо, од бога е таа кьйтка,
да се пордди исус, не плачи!9, обдирйли
дека трудна била, царо напрйл веднага
тапййа, рекъл: че пазите, нёма да
дставйате детё живо! ошлй тамо таа
планина. йдсиф рекъл: йа че те вддим у
пёштерата код офчарйёте. и небдто,
сйчко нёбо се растурйло, грмёло, трёсло
се земйата. йдсиф рекъл: не бди се! че се
умири земйата. кога исуса родила, у
кошница го е крйла.
и сё го тражйли, дн одйл у земйа-
та. сё го е крйла додёка е воскреснал. па
онй го судили, осудйли да го распнат.
кога го распиньали, кога го онодёли...
кога е воскреснал, па земйата се
затрёсла.
гъаволд го излагал, тёбе живи,
мёне — умрёлй, у пъклдто, катрано. не
реви, йадо, йа че те пуним сос владйкьи!
и сега пъклд нёма дште; па че одйма.
црква, два попа; клепало дрвено,
дури страшно, ама йде си светд у
црква, црквата пуна! сёкой си го крш-
тава (детёто), трёкъи дён, коку макьа
му, родйльата, у слама седй у като.
децата като гъи поведат у црква —
зарачаа, зарачаа; рёдад гъи, прйчёстад
гъи. 'добройутро, добровёчер!' кам ти
'ристд скрёсе*?I
кога четёше — йрвно йавно, убово
опдвйаше. *
девед гддин капка даж да нйма.
ветер ли дува?
кед сакаш, така рабдти!
и го женйимё, довёдддме дна до
нёго. нёчеа а, билй и тангкъй рацёте,
тангкъи нодзёте, че се стрдшат; нечем
йа ана.
с. Црвени брег, юли 1959 г.
Гюра Бонева, 95 г.
145.
башта им умрё, останаа три си-
рачёта. па нйе гъи чувааме сос човёко,
исчувааме гьи. йа си гъи обйчах. йа че
омцем момлъачиштата, ей чко омием,
оплетём — стрица маца, стрица дона,
учим йа да плетё, и таа, и таа, и таа.
на шеснаесе гддин сам дошла тука,
млада ме дадоа. ни сам се плашйла од
месёнье, што си найда — рабдтим. жи-
вуейме ногу сос етрвата, не сме се
карали, ако зла бёше. че се слъути — па
че орати. гьуро, че дйдеме на лдзйе*
немой да не оратиш! она гарёс не
гднъеше. като дойдё йана, она ни
разделъй.
кога сам се делъйла со стефчдте,
дадоа ни две тополи, мёне ми се падна
одайата. каштата у него остана, една
кошара ни се падна сламена, друго
нцшто. запрйме кашта, со штд че а
правим? нёмаме жито, нёмаме ништо.
че купуеме лёп, да раньиме дулгъёрйете.
а онд ветер, ветер, студёно, горнъако
дув нал — йа кашта прайм! лёп мёсим на
земи. там сйчко седйме, код офцйте,
децата спат у кошарата. три нёделъи
йа правйиме. напрайа йа, турйа врата,
кашта направо ~ стрица маца се заже-
нъй. излезна му на човёко една фуска на
устата. жъта вдда течё, а не го болъй.
'нёма штд да а лекуем!9 — 'а, лекуй, йди
на едфийа!9. расна, расна, па сос едно
дрво като удари, та стана рана, ддл-
ната уста ойдё до гркльано. давааме
пари, ама нёма лёк. ойдё у едфийа —
отад го врнаа. 'да лёгнем да умрем!9,
одвёдоа го у къустендйл: 'дай злато три
жътйци — че те лекуем!9. ошли там
дека лаже тайа — нападали го, ошли
жътйците. дойдё отадека. дзаран пре-
мйвам раната, вёчер премйвам, нече нй
здравёенье, не ништо. изёде го раната.
чётири деца оставй. ногу сам се мачйла
сос нйхъ. капетал, пари — ништо не мй
оставй.
витан манёчок, пратим го —
колата му падне. да ймаме козё барём.
окозй се козата, стана арно. 'че ми
дадёте козёто, че ви дадём еднд йагнё;
нёка ддйде витан да избёре коё сока
йагне^ чувагх го сос нййните дфци. онд
се окопелъавй, станаа три. пдсле ста-
наа десед брави дфци. подигнах десет
дфци од едно йагне. фанааме соз дейана
да рабдтим.	.
324
ойддоме сос ивана у градо, ойддоме
да си купиме вол. че изберем едно йуне»
саде йарёмо да држй. докароаме го,
научйиме го сос вол да рабдти. сос нёго
като заработйиме и сос вол — ейчко
напрайх, и кола напрайх. тутунъ рабд-
техь... земаа ни еднд йагне ревизицийа»
за войната» земайа ни кола» земайа ни
вол... кому откала» кому отпрёла —
гладни, гдли да не гьй остаим. на сёкого
да згддим да мй се не лъутат. не смёела
сам на нйхь да турим рака» да гъи
прокълнём. нй сам клёла, нй сам окала,
созема си домата. изойдда войницй...
живувайа» живувайа» па най се пделе
заделъйа.
а сега ми е ндгу мачно» дти мй не
орати никой, ако сам къдрава! никой ми
не орати» никой ме не бакари. сега
натегнах. кога сам мислъйла тдку да
натёгнем! сакала сам млада да умрем,
да не вйдиш нйкого» да не познаеш
нйкого кдй дойдё...барём еден дён» два
дни да глёдам...
с. Црвени брег, окт. 1959 г.
Гюра Бонева, 95 г.
146.
у турско врёме, йа ймах свекрва»
она ми е така казувала. по даноците
като са одили» нарддо бйл по работа по
нъйвите. она е била момлъаче. като
дошёл бйрнико» нйхъ гъи нёма» дн йе
дошёл дома и йе казал така: 'кадё е
татко ти елй деда ти? каде са?* она е
казала така: 'деда ми, башта ми и
макъа ми са на жётва.* на жётва са
билй. — *ё, да си плртат даноко!*. ррно
ма онаа фанала да реве, уплатила се» и
дн рёкал: 'айде пред мёне!тава е
заптиё билд, 'че те карам да те затво-
ра за даноко! *.
и она ревечкдм е ошла, свекрва ми»
и е седёла цал дён там» затворена, и
плакала там. а имала деда (а й дн за-
твдрен бйл за даноко)» днъ е викал: 'не
плачи» ддте» че дде башта ти» че да-
дат, че платат даноко и за тебе» и за
мёне. че ни упуштат. мучи ддто» мучи
дёди» не плачи!*, й онй са седёли през
денд, като са дошли вечерта и са по-
тражйли момлъачето: 'каде е ддтка?* и
баба и казала: 'затвори йа заптиёто» на
часна кашта, парлрнскъите» у зевнйко*.
там са гъи сё затварали. и ошёл деда и
и дал даноко.. пуштйли ддтка и брат
му (тййа са двамйна бракъа, дёлъени
билй» а она е внуче била).
онй са билй ндгу богати» а са
ймали петстдтин дикари, една нъцва
голёма, она, ньйвата била со жцто»
ченйца, и са бройли (па пделе на имрто
данок, измёръето после)» rio/нъйвите им
са одили и са бройли крсцитё, на dgpem
крсци ед£н крстёц са земали донок, и са
броцли» бройли» и не можлй да гъи
избрдйат» ндгу билй! сё на рёдове у куп
са билй! и са казали: 'нйе сме мила-
дйнофци*. а деда што мй е» днъ е бйл
миладйн. казали са: 'ё, чдрбаджи мила-1
дйне! нйе не можёме да гъи избрдиме
крсцитё» дти брзаме, другьи ньйви ни
чёкат. кажи гъи кдку са, на бог душа*, и
днг гьи казал, дедо миладйн» днг казал:
'ильадо крсци са на таа нъйва*. и са
ошлй па по другъите ньйви. и така са
бройли цёлио ейнор.
с. Црвени брег, юли 1959 г.
Дона Якимова Миладинова, 57 г.
147.
къеркъёзйете кога са дошлй j
црвёни брёк» дупничко... чёкай да вйдим
кдй дёнь е билд — настрёт постите»
божйч што сё пдети» и са ишлй на
црква. а къеркъёзйете влезнали през нош-
та, у дймкьинъци» у кошарата. и са од-
врзали една йуничка, краев убово» и са го
покарали на слатина — там са кьеркъё-
зйете билй» каде са седёли. и е човёко
излезнал да си зёме кравёто, и къеркъё-
зйете го, днг каквд е сецал кравёто да
си зёме, и онй му посёкли претите и го
там заклали» на мдето — там мосте
йма. и цркварйёте като минували,
сабаалъе рано, и са го видели и казали, и
никой нйшто немало што да чйнат. и
са го погребали, закопали.
с. Црвени брег, юли 1959 г.
Дона Якимова Миладинова, 57 г.
148. ’
ката като била момлъаче, мойа
макьа» минували са къеркъёзйете у оф-
чарци» и еднй па са седёли там, у
офчарци» и онй са играли сос момльа-
чиштата къеркъёскъи. и одимали сила
голёма тййа кьеркьёскъите момлъачи-
шта и фанаа да ни бййат. и нйе плаче-
ме. като излезнаа цётата» и нйе гъи
насъкааме. и не мдж да оратат къер-
къёшчетата, и онй реват от цётата и
вйкаа така: а ззз! а ззз! нйека си
ойддоме дома, и си влезна ката у ода-
йата вечерта» и къеркъёзйете дошли,
трйма души, а макъа и варйла е на
огнйштето у кашти месо. и укаррли у
зевнйко азиата» соз дисадзи парй. кднь
са укарали, на кднъо дисадзи, у диса-
дзите пари, азна! и влезнали къеркъё-
зйете у кашти, и одлупйли грнёто и
казали: што вариж бабо? она казала:
325
мёсо» от кокотка, и онй плъуунали у
гърнёто и ошли си и расипади месдто.
с. Црвени брег, юли 1959 г.
Дона Якимова Миладинова, 57 г.
149.
йа одимах сёдем деца машкъи, и
две ми малькъи умрёа, а едндто на
седемнаесе гддин доброволче отидё, и
там го убйа. а йа додёка като манёнг-
къи бёа, ньйвите ни далёко, като се за-
кдпа царевици, станувам рано, и ручдко
угдтвим, и погача сам омесйла, испёкла.
и детёто обанъам и го задёнем на грб&
у льулъкьата, и лъулъилата на рамо (сос
алкьй и бурмёта), и мотйката. и тор-
бата, лёбо, на мотйката турам, на
држальето, и ракатката — манджата,
и стдвната водата, па на мотйката
турим стдвната. и дйдем на нъйвата, и
там оставим детёто у льулъкьата, на
лъулъилата закачим. и йдем та си вода
донесём,' от кладенецо. и сёднем та
ручам. и детёто спйе. йа тогай станем
и копам, до обет кдпам брже да стйг-
нем другьйте, комшйите, дти сам сама,
онй са коджа, и комшйите сёдна да
йужнуваа, да ручаа. а на мёне вйкаа: аде
кака ддно, да йужнуваме! а йа им казах:
-'йужнувайте вйе! йа йужнувах’. лёбо у
пдйасо — и кдпам. онй легнаа да прё-
спат, а онй вйкаа: 'аде, кака ддно, да
прёспиме!’. йа им казах: 'вйе спёте! вйе
сте коджа, . а йа сам сама. ньйва
голъёма, досади ми се от идёнье на ньйва
и од врштанье. вйе че скдпате, а йа
сама да не останувам, да стйгнем сос
вас, йа сос вас да си йдем'. и свршйх
нъйвата. пёд души бёа онй, а йа сама,
онй вйкаа: 'не варкай тдлъку, кака ддно!
нъйвата е голъема, не мдж да скдпаш!’
а йа скопах и фрлъйхъ мотйката на
прекдпо, на мушата. и ейте се учудйа
дёка сам йа скопала, трй дёкари ньйва.
воловарйё збйраат царевици по нъйвата
та на волдвете даваат. и онй се чудат.
еднд детё каза: 'кака ддно, нйе вёчер
като сёднеме да вечёраме, снаата нёче
да стане да ейпе манъджа у панйцата, а
мама тури гърнёто до нёйа, и сипува. а
тйзека да скдпаш токава ньйва! \ ейте
се чудйа там, и копачйе, и воловарйе
сос таа работа, мойа, исчува си деца-
та, ейте машкъи. а мажд ми не чуеше,
а свекрвата — стара, и сам ндгу рабо-
тйла. отка сам се оженъйла, одмёна не
сам видёла, сё сам сама работйла. и
децата пораснаа. и отслужйа. и иже-
ньйхь гьи. и си намерйа живдт по гра-
дйшта. и макьа им ддна сама остана, у
една стара кашта.-она се падала като
пораснат, да направат кашта, а онй по
градйштата, и она у старата кашта,
черемйдите се навальйли.
никой не гъй поглиждал.
чича ли и бйл... деда и алалем!
она не ё по песнйте.
напремёньат се па оро играйат.
алал ти вёра, това ти за-
фалъавам!
лёб даваа?: од едён че задаваа.
ега те турат на вёшала!
къёф ти сос врви, къёф ти сос
ремйчкъи! че гьи наврвим, само да
сёцнеш!
йа ймах ногу севда и мерак на
работата.
талтър — ерма, онд плоснато е. а
еймо — като конец.
с. Црвени брег, юли 1959 г.
Дона Якимова Миладинова, 57 г.
150.
бубичено сёме — го врже у крпа и
го тури у пазвата, на жешко. и пази да
го не скашка. и си изведёт като гасе-
ничета манйнгькьи. и се турат на вес-
ник на масата. и им се тура шума от
црнйца. и додёка са манёнгькьи, по мал-
ко им турат шума да не гъй ндгу по-
трупуваат. и онй като раснат и се
тураат на даскьи, ширдкъи даскъи, па на
вёсници. и като пораснат, станад го-
лёми, бёли, модрйкави, и им тураат
коджа шума тогай. онй йадат, шумд-
льат, шумдльат — чуе се! и сё се при-
бора шумата» исфрлъа се, и им се тура
нова шума, вёчер бёреме за дзаран, да
гьи ранъиме додёка сънце да огрёе. и
фанат вёче да се завивайа — кобаци. и
им турам озддл, постйльаме лрпен, по
ньйвите скубёме вртйпоп и го тураме
врз-бубиците. и онй една по една фанаа
да се качуваа врс вртйо пдп, лазат на
виедко. и се завйваа, унётре остане
свилата што ё, кобако.
и пдслъе като се завййат ейчкъи-
те, турат вода у котёло на огьйно, та
за врат. и тогай турат и гьи откачат
од огъйно на страна, и едён трн зёмат,
това што е глого, зёмад грангькъи, елй
па о трнгъкъите трн. и у котёло бркне,
у кобаците, сос трн. и гъи затрчи. коба-
ците че се закачат на трно, и дйгне
трно нанагор. испрво пдйде дебёла
свйла, пдслъе фане тангка да йде, на
конёц, и го тёчи.
пдслъе турат тепцййа, и у тепцй-
йата елй бдп, елй песок и точи свила-
та, па поедльи песок ли, боп ли, па
тдчи, па поедльи, па тдчи, у рештд, у
тепцйи. и сцчко те така истдчи у
коджа тепцйи, ако е коджа кобаци. на
326
едно дрвено мотофилъчё, и на парчёта
се мота, и се запрймчи крайо, дрлнио,
гдрнио. и се сё измдта на парчёта. и
тогай се натдпат вода, испёрат се со
сапун, у сапун врйе, ама е завйено у
йашмаг бёл, нарёже се сапун и се тури
унётре у йашмако. и тогай врйе у вода-
та, кдй иска, вапцув'а сёкакви вёри,
и прават сукна — правеш, и плот-
на ткайат — къенар, а и кошулъи. из-
мдтуват свилата — една дйлъкьа свила,
една вунено, и се ставйат. и се превртй
като се стаей, и се ткае бало. ама се
удёва отпрёш нйштелъкъата, отпрёш
надзат, пдсле одзат напрёш. и ватдко
вунен. и ткае. като си ткае, онд на
шаркъи доджда, тййа шёс нйшкъи, што
са удёвани, и на пёрйа доджда осндва-
та. и свилата се лаштй, и е ногу убаво.
ставйаа и памук и свйла, па за лёте,
лётно.
два масура, калёма. до зевд и о
дзевд на опашката. па се мйне еднаш сос
днай памук, прдстио што ё, па се мйне
па чётири нйшкъи, па мине еднаш с
днай памук, па двё нйшкъи бёленио
памук — това е къенар.
четвдрно — па бало: пантолдни,
палта, од вуна чорапйе.
лйтени фути — с памучна осндва.
койа е висдка, по трй и половина на-
сновёме, по стд и дваесе нйшкъи едно
пасмёнце, четйриесе чёшелъника. чё-
шелъник — три нйшкъи. котлъцйте на
нйштелъкъи, по едён котлък по една
нйштелъкъа се удёва.
пёкльи — о цвйла, вапцано. па из-
мйне чётри — па* замётне на клъёчката.
преткавйано — бело ткаено, па
црвёно.
у црното да прдвре алено два
пати, па пдсле три чётри пати црното
— пукнати шаркъи.
меджу осндвата като . го е про-
врёла, като заткае...
таа крпа младожёнска бёше, дару-
вах момчёто ми. другьи крпи подма-
чйнъуем.
кабарйете са се изушйли.
а изнесём па ондва, по. чйсто. йа
ти йавйхъ да вйдйш. кабарйете сё из-
ронйа. йа сам турала тутунь, дти од
мдлците да се не мдлъи.
с. Црвени брег, юли 1959 г.
Дона Якимова Миладинова, 57 г.
151.
ратко, идё ли каде фурнъата?
като йдеш, йа че ти дадём пари да ми
зёмеш едно самунё. — ако!
мёне е ндгу лёсно това! .
нйе сме си едно, &ко е друга
држава!
што ей. се йайнала тдку висдко на
вешала?
йдаа, йдаат седёнгкьи, весело
превёсело.
йа сака да пригдтвим слама.
нова да не зандсуем.
гутава — нёкойа с маана у
снагата, йа патрава,. йа нёшто у
нодзёте шантава.
дрдпла, обушта скъйнати, чорапйе,
сйчко, нй се стегнала, нй се оправила.
жйшка, неизгасен ваглъан, дн ужи-
жё ми прото, жйжне те; йа се ожй-
жох; йа не сам се ожйжла; че те
ожижё.
млекдто е прекъисело, ндгу!
па час като опечём пога чата, че ,
пржиме йайца.
не ё йако возишла, че е пресна
погачата.
нёка малко застане.
йа вйкам да не остане тестёно,
онд па че изгори!
дднеси ми лопатёто къумурджйскс
да запретам вршнико!
тййа деца нй са жёлни, нй са
гладни. тй си ручай та се не коси! '
тй си дала пари за прёвос, па
пдееди, баре да извйдиш!
йа мразим като ми се набоклучи.. -
с. Црвени брег, юли 1959 г.
Дона Якимова Миладинова, 57 г.
152.
тй ймаж бабо таквйа далавёри.
йа сам се просекла и ме бойи!
йа не мдже да йадёх.
црнйците стават црни, па кат се
зайадтиме!
баба ддна че те наранъи баре сос
црнъйци.
двдро вйкахйа го по старому гувно.
здрле земах лёбо. па и здрле ми
дадойа. абе пуно бе! не мдж да се
завЪънеш.
йа бёх пошла там да играем, ама
не можёх да стйгнем,
и она се слимала.
йа пойддх у вас, бабо!
нйе като а трёснем црнйцата,
сосйпе се жар озддлека. /
лапатец што сё руча тава.
црвйе клъувё што найде.
напрёш ндгу деца вддёхйа, а сега...
с. Црвени брег, юли 1959 г.
Радка Апостолова Миладинова, 13
.ГОД...д- „л. , . . .	....:	.
327
из.
нёшто ти излезне, нёшто забум-
барёе под удто — заушка, постраница.
гушата го заболъало.
слабодзвёздаво детё, слаба му е
дзвездата, веднага фане дчи.
нёкой се побольйло йазичёто,
фанала го жабата.
като умдрно нёкаде и се напйе
вода, сосйри се водата и зафане корёмо
да го больй.
дсипГ по тёмёто елй у тилд се
збёре. банъаад го сос лековнй вдди.
фухчёта по цало тёло, по снагата.
йма трава, кукувичено грдзгъе, и од нёго
го обанъаат.
да вйдиме што му е.
облёче бдлничкъи дрёи.
онд не мджеше ндшкъем да спи,
фана да спйе.
зальусне го вётрушката.
врапчйньаци, нёшто го зальусне,
нёкакви лдши врапчёта. до мольйтва
дрёите му вднгка да не остануваат.
жараванъе, макъата кога е била
трудна, тёшка, она е надалёг гледала
огъйн. и на детёто на главата излазат
фухчёта, плицй_, набрали.
слети едндто му мадё на машко-
то детё. едндто му мадё спадне по
наддлу, слетело, жена па — матката и
навднгка излази, слетела.
напдн — йма запек на срцёто и не
мдж да йде по голёма нужда.
диарието, за нёго йа ймам трава.
трави лековнй.
свиньа му прейаде прстйте до
току.
c/Црвени брег, юли 1959 г.
Дона Якимова Миладинова, 57 г.
' ' " ' ' 	154."' 
като станем у положение, фанем
да не йадём, повраштам. омёсим погача
з гастото сйто и веднага йа обрнем и
да а размесим веднага. и че турим като
се запечё елй трици, елй пепел, тогай си
йа испечём, па сцренье — едён котёл,
като го напунехме пун млёко, и сёднёме
да ручаме. и додёка ручаме, млекдто се
фане у котёло,. калйсан, убаф, и стане
стриглъё — прёсно сйренъе, несолено, и
като се найадёме, па че туриме па
десерт, по йаденъето.
мйем го йазе (грнёто), ама нёче,
у чадило се.
с прдтог го точим жйтото да го
~ исчйньим за мльенъё-
со сё льуспата што ё на класд.
квасёцо ми е одавнашен.
йма две нёделъи какд сам месйла
погача.
близничава погача, не возишла, елй
квасецо е изишёл, одавнашен. тёшка е,
не ё на шупкьи, не ё нараснала.
арни дра, гостольубни; гостолъубен
човёк, приетлъйф.
нёшто билд оратено за вдйното
положёние.
чворлъйво дрво — ако не се цапи.
оддалёко из дворйштата.
свёкор и, свекрва и бегади, а на
нёйа декнали да им каже.
казаа дека челй да а бийат.
она най ндгу бйена.
мамо, дойди код нас! код ни да
седйм.
нам стара каштата.
едён да се врне, ама нёчеа да се
врнат. дн зема момё од маалата, й он
ме вйка, снаата се разлъутй даже.
с. Црвени брег, юни 1959 г.
Дона Якимова Миладинова, 57 г.
155.
йма едён, дн е сега шафйдр. бёше
ергъёнин. онй ишлй на седёнгкъа, момй-
те о движёнието гъи поканъйли. онййа,
шафйдр и едно друго, гъи сретнали и
казали: *кадё сте тргнали?'. и онй каза-
ли, мдо сйн и милан: *ч идемё на седёнг-
къа.'— 'дёка ч идетё?* — 'у гьошкофци,
поканьйа ни момйте. — *да ёба вашта
мама, вйе нёмате право да йдете там,
тййа са наште льубдвници’. мдо сйн ка-
то маку така, годйна по вдзрасен бёше,
не искал да им оддава да се забййат. а
другьио, по малъкъио, милан, й он гьи
пропцувал. и тдо вергъйл (шофйоро, дн е
бйл шофйдр) изводи камата да ръгне
Милана, по малдто, сос камата. и мдо
сйн меджу нйхь и му зёме нджо да не
загъйне момчёто. спасйл го. и тогай мдо
сйн рекъл: 'вергъйл си заслужи за къо-
тёк*. и тогай са гъи погнали, тййа са
билй трйма, едндто момчё не се е за-
девало, нёго го изминали, а онййа два-
мата са гъи погнали да гъи бийат. и са
трчали по нйхь. не са гъи бйли, само са
гъи гонъйли да гъи уплашат. и онй са
тука окнали, отворили вратёто та са
се скрйли. и тогай са окнали у тййа
дра, и онй излезнали. та са се тогай
ослободйли, тййа што са бегали, и
васйлъ и милан си дойдда.
мина се коку се мина, ойдё мдо сйн
прет комисийа, фана се войник, ойдё у
грат смдлъан, у тёшкъите картёчници.
(тдо сйн не ё тдку висдк, а днай убаф,
убавинъа!). ойдё у грат смдлъан и вика
на мёнека: *мамо, додёка нема пйсмо од
328
општината, ногу ме уважаваашеа, къёф
ми бёше да си отслужим като сцчкъи
бракъа и дружйна. йа идёх на театор со
сите войницй. като дойдё писмдто, за-
лепили го у салдно, у казармите. и трг-
ваат войницйте на театор па, а мёне
ме не пускаа (отука го писали като
разбойник), йа казах на началството:
зашто ме не пускате и мёнека да йда й
йас на театор да се просвештавам? и
йа сам се радувал за днёшнатавлас» и
мёне брад загьина доброволче на седем-
наесе години. най голёмио ми брат —
запас (казаль е там; по нёго тор редовён
войник, и трёкъото» доброволче; и като
загьина, онд загьина за днёшната влас),
и макьа ми да плаче, и ние да плачеме
да жалъиме! йа не знам зашто ме не
пускате и зашто ме затварате въф
стайа*.
и като продумал тава синд ми на
началството, и началството казало
така: ‘мълчи миладйноф, а ште те на-
карам какво да ё у затвдро. а ште те
убййа* —рекъл. и мдо син тогай пропцу-
вал: ‘за каквд че ме затвараш тйзека?*.
и тогай у карцело го турили, ни мдж
да сёднеш, ни мдж да лёгнеш. и казал
така: ‘мамо, мисльйхь, мисльйхь — штдм
ме изнамерйа виновен, а съм умрёл, и
така, и така, и така си измислъйхь:
тука се не живее, и решйхь, елй сам
мамо, йак маш, и като дигнах вратата
— искратйх. и избегах.* и го тражйа,
тражйа, тука додждат. мажд ми не
чуе, а йа... сё го чёкаа да си дде дома, и
като избегал, одйль е по селата, по
прийателство.
...негдвата штёрка и она го заса-
кала. дн ишёл у негде другар. и са до-
шлй от самокоф милицийа. а селдто
излезнало да го фанат, дн се е три дёна
браньйл. и тогай се е качйл у вдйно
таксё и го закарали у дупница, о дуп-
ница у пёрник, у едфийа, у плдвдиф. и са
го там затворили, йа не сам знайала
цело лёто живо ли е, умрёло ли е. и
жалби о добровдлчето голёми ми се
струпаа, а и живи жалби. и додёка да
го пресудат, йе ноейл синджирйёте на
нодзёте.
толку мука да вйди моёто детё! и
като са го прекарали на судд, осамдесё
души свидётелъе са билй. сё са ишлй по
мдо сйн. и се приготвйли синджйро да
му ейвнат, и се падали да го обёсат.
... тогай са го присудйли тринаесе
годйни. и у плдвдиф у затвдро йе казал
началнико: кдй йска да йде у димйтар.
благдеф у мйната да рабдти, и го пус-
неме там. й дн е рекъл прф: йа че йдем!
и са гьи испратйли у димйтар благдеф у
мйната. и като спецелйс, соз бригадйро
ногу добър, и като работал, и йе трг-
нал дн бригадйр. и на ейте галёрии днъ
йе оправйал, поткрепувал, бумбите пус-
кал та разбйва кьумуро да пада. и йё
ндгу работйл. на сако собрание сё е
пбфальен. у една годйна две помилдфкьи'
са му далй. и от шёз годйни и половйна
на две годйни и половйна. и са го ндгу
аресали там. и началник, и милицийа,
ейчкьите го удобрйли. и там се е оже-
ньйл. ойддх йазека на свйжданье, и
момата и башта и:, ‘йа ймам штёрка,
йа че ти йа дам*, и като е дождала
штёрката на тдо човёк на свйжданье,
првио пат и фтдрио, а трекьио пат
башта и (кдльо) направйл рёт на ваейл,
аресал го като зет.
и като пуснали кдльо од затвдро, и
дн доджда у нас. ‘мдж да ми се нёшто
смёеш, да се шакатиш. ако е истина, че
йдеш у дома код мама и кот тате, да
зёмеш од општината писмдто и да
дадёж да го прочетат. че йдеш сос най
голёмио ми брат у општината. че дёка
сам ергьёнин. и че ддеш сос макьа ми,
удостоверение че донесёш и че го прет-
ставши на началнико, че дёка даваш
тйзека цветангка за мёне, да потпйше-
ме гражданскьи брак*, й дн дойдё тука,
башта и. й он, дедата, дойдё и зема
удостоверёние. и сос макьа дойддйа у
затвдро, сос момата, при началнико. и
казали на началнико. веднага началнико
зйма телефдно и на старшийата вика:
васко йакьимоф миладйноф утре че
потпйсува гражданскьи брак у едфийа,
да пригдтвиш таксе; чу ли, разбра ли?
ейгорно за утре! и ни даде свйжданье
веднага па, ойддоме кот старшийата, и
старшийата вика: бабо, йа че сам кума,
на васко.
и нйе си ойддоме. у студёна, и на
сабаалъето у едфийа. арно ама требало
снимка воз зайавлёнието на синд ми, и
не сё согласйа там. и у димйтар бла'
гдеф ойддоме, у општината, у пёрник, и
там потписаа. й дн си. доседе, и го
пуснаа, и си ойдё у студёна зёт. сега па
служи трудовак.
па не му даваашеа работа да
рабдти у стопанството. и тогай си
излезнал да му дадат белёшка да йде да
рабдти, у мйната. онй му не давали
белёшка, па го оставйали.
онй нёйа уволнйли, па нёму му
далй белёшка.
тй че ей куриёр на войницйте.
329
вйш ка сё сёштам!
стана-ти зима, айде унётре!
куршумо че намазне.
и си врви по патушката.
натам минаа гъерманци, ногу
нардт ойдда.
сёдем къйла за цел мёсец, тако_
даваашеа тогай.
онд учеше и таа годйна да искара
трети клас, там го не приимаа.
с. Црвени брег, юни 1959 г.
Дона Якимова Миладинова, 57 г
156.
тййа гладницй; не ё амбаро пун та
да му фрлъам едноман!
прийателье, срддници — ногу и на-
дадоа. така сме свикнали от старинъа.
на никулден на пато бёеме. по
никулден тука пристигнааме.
брат им пёкал ракьциа, не тёл
капка да им дадё.
йа без ракъййа го не оставйах.
тука се затлачц, бавно нйча.
тууа заръга — тува излази.
кд е приткар бдбо, сос ластингъ-
кьи, пушта ластцнгъкъи и се увцва, елй
дрво прйтка туриме, елй царевици, и
онд си се увйва и си цафтц. и завёзуе
какалашкьи. и. пдсле го оскубёме со сё
кдренъе. и го чукаме елй соз дрва, елй соз
вила што сё пласти сендто. като го
учукаме, сметёме што сё е распрснало,
и му одбёрем зърното, истресём така,
истресём, и бдбо го турим у прдтоко.
што ё лдшо, испадне, остане си само
бдбо. и тогай като го ишчцнъим, и си го
складйраме у кьупове, стдвни, сандъци,
врёкъи.
като раснё, чё го скдпаме, еднаш,
дште еднаш. ако нёма даш, кд е под
вдда, вади се.
с. Црвени брег, юни 1959 г.
Дона Якимова Миладинова, 57 г.
157.
нйе кат се ставиме с нёйа, не мдж
да се раздвдиме.
да не мёлъам жйтото.
едён мустаклййа, дебёл.
айде, ' дрйдй, кат си отслужим,
код мёне!
таа душа она е ндгу йадовйта.
- каштата е нйска, не ё на зевнйк,
тесна е.
' йскат од деда си майчинийа да си
зёмат, та йа тармдзат, ейа! мирас, от
сёлиште, от кашта.
йде даш! — сега е зашёл, нйшто!
одоцнила, станало пладне.
смёлъ, майата што се извдди за
лёбо.
ручах, ручах, коджа залци на-
гатах.
не глёда си каштевната работа,
йосма!
стврдна се лёбо.
наскъелъавай тйзека да се ерши
работа!
да даанем, да почйнем.
болнъава, сё мрхтй,
че те тратим, че те гьёкнем дд
земи.
сйчко се разнебитйло, нйшто
неподрёдено, расфрлъено, дармаган.
мёне ми се, мамо, несвйди, йа не
искам да се напйнъам тдку.
она сё воз нёго, ега стане снаа, ега
йа пофальи!
тевекъелййа, приказльйф човёк,
сознателен, дава на човёко, услугуе,
жалостйвен човёк, крстен.
бракма, лдш човёк, не ё спосдбен,
не ё приказльйф, не разбйра човеш-
тината.
знаеш ли това? — чё!
йа го збйрам лъпка по лъпка.
мдже да кажеш на него, дн
запазуе.
жлъдка, тврдо като орёй, мртва
кос.
ракъййа, лимонада избатёе, стане
блъуткава, од вдздухо, ако не е полупена,
сёкогаш ракъййата избатёува.
тркачйна праи да помйне, здрле
трка.
не сё облёкал като светд, не
рабдти да си укутйше.
голем лдтгур, а не рабдти.
оратйх, кара вара, кара вара, па
на мойата дума дойдё, а онд не сё
слушало.
набруси косата!
от таа работа не мджем да си
олъудим децата!
турска подлйзица, вдди полити-
къй, уш те обйча, а каквд мйслъи, не сё
знае.
лъутургьйиа — што тё причес-
тавйа, причёскъето.
зашаматен у акъло, улаф.
тё сега! мукомо го увапа!
до петрдвдён не вирёе зайрёто; от
петрдвден като букне * сйчко... тогай
зайрёто пдйде.
чуени дра, богати.
тй като улава се правиш, та не
подждаш.
тй чёше да йдеш на вода! — тй
чёше!
330
това е месдто есенёшно.
водата истекла сё:
водата че е прималко.
да го убйждам, да го убёдиж да
повёруе,
да жугне малко нарддо, да не е сё
на едно мёсто, да е по добрё.
като ошлд 'у еднй дра, ейте
рабдтат, а онд се уентрйло, нёче да
пофане да рабдти, саде остдйува.
лимец — като ечемйко, ама на два
рёда класд, плоснато, и од нёго боза
прайат.
ланггорй, ланггорй, ддма нйшто не
свршй. не мйсльи што ланггдри.
лапашан, cam се лапа по драта.
нйшто нёма такъм, нйма нйшто
подрёдба: нйма панйци, туфлёци...
с. Црвени брег, юни 1959 г.
Вида Стефанова Кьосёва, 51г.
158.
ойддоме да бёреме тутунъ. макьа и
йа болъало корёмо, ама не сакала на
мёне да каже. и онй като ми казаа, йа
ейчко оставйхъ, довёдох йа тук. ойддоме
у крайница, па засака да руча, а йа
вйкам: аде, нёма кога. пойддоме на край-
ница. там нёмаше йакушёрката, а бёше
слугьйната. арно ама като йма бдлъкьи
макъата, повикааме линёйката. поче-
кахме малко, и она дойдё линёйката. и
качй се къйта у линёйката, а шафйдро
вика: качувай се бабо и тй, да не бабуем
йазе по пато. и там у стангкъёто
слъезнахме, и нёшто рёче: врт! — нана-
гдре. искачйхме се на най гдрнио еташ.
додё йакушёрката, прегледа йа и йа
преоблёче, па йа си дойддх. на вечерта
каде реем часд си бёше родила.
мина се една седмица, донёсооме го,
обаньахме го, на другьйо дён омеейхме
погача, сварйхме бдп, повикахме нёколко
жени, апнахме, найадохме се. и оттд-
гай си раснё детёто.
на повдйо тураме пара стара,
кьйтка. у вуна тураме парйте.
на крштеньёто; рискьанче.
па влёзне унётре, нйе сме згот-
вйли. на утрдто макъата че го изедё.
полазушката му е добра.
не рабдти, свйра се като айгдн.
таа вуна дали че се рашчёша? —
ндгу е къёпава. — бйхъ йа, бйхъ йа, па не
хтё! — р, чё» чё!
на влаченавуна йма лъпкъи, не ё
убово развлачена, та л&пкъи йма.
каберйе, што нйжеа сукна, пёклъи
праеа, плетёа...
тй сё ддиш и сезапйсуеш.
стегала си го, стегала.., , баре да е
пд лабаво да се не згмрчи. -дай да те
раздена!
дти фанаа да подумкуйат, челд
война да йма. у гората фанаа да прайад
дупкъи — скривалиште. трёбе да нёма да
йма сега. четёла една жена отспрд-
тива, у вёсни го писували..
.. . берекъёто е у полъёто — жито;
царевици. ёсен . мдже по, дти че се
прибёре.	,
да дйдеш у змейдва глава и да
жнъёш на мёсечина.
йскъити къйселецо!
йа сакаше да зёмем, ама не можёх
д йдем нанаддле. она да йдеше — не
можем да речём.
пор че излёзне, че издави пйли-
штата.
тййа дрвйёта зёманиоттамока,
йначе не ё влазено.
еёйано и згрёбано земйата.
ка сё намерй, ка сё найдё!
да лёгне да се диплдше; диплосала
се е.
сработйла ли го? да го сручаш?
лъубо, прйеедни на нёшто!, .
каквд ли се прави? /= кн. как),
колачёта, баници се мёси од брашно...
да вйдиме касмёто кдй е паралййа.
йа сака да и кажем една песен.
йа знам пд да и кажем. .
какд че е забоварено, като не мдга
да го забовара!
кажи, кажи каквд е\чич андрёй
сёдал до тебе.
кдку ти е дадено да гъи испре-
пишеш? затова. и е плаштано на нёйа. ,
прилегнал на къйселецо, грбанчи. да
се ишцри, да му се пукне бабицата!
и онд шибна даш!
ега чума те скашка!
тй така по чёсто да ни
обийаждаш!
тй се не зандсай!
ка сё е положйла! погрбйла се...
с. Црвени брег, юни 1959 г.
Катерина Бошнячка, 71г.	•* "
159.
каквд бидё бутанъе! йа рипнах вое
пёнджерата да ми задаваа...
водата се грейа, грейа, йа не
смейах да си замйем главата. нй сам
мйена, нй сам премёнъета.
млада ли е макъа ти? на нога ли е
пд?
сё нёшто че шушнем, не трпй ми
душа!	'
купуете ли брашно? сё на купло?
331
мджеш ли да сучиж баничка? — да
йма готдфшка, че сучи! .
йазе у здравето имам зараза, и
нддзе тракаат, и раце тракаа, грб
болъй...
дткъини това сливе!
ё, минйк! се рга из маалйте. бегало
е чак нанагдр, не мдж да се запре.
не ме п отпрнгъкъува й, сед и си
мирно! немдй да удриш какъето! немой
не бйй какъето! jax, чела да реве! аде
пой! онд па и ндгу церка! онд не знае да
поё. йа, моглд билд да поё! йа реко —
забоварйло. vv, каквд претака!
жаба лази низ еодата, па току дп
— увапе! да ми каменъчета титра да
играем йазе! крф ми тече низ носд.
ручаат, ручаат младиштарйёте.
йа нёмам заби да жвакам. имам ли
забёта? да позйнем да вйди дека нёмам
забёта.
кам кутййата да йа утркдлъиме
натам? йа, каквд се утрколъй! кам
капако? найди да йа заклдпиме! чёкай
да а ддкача с тойагата. лелё, коку нёче
да се тркалъа! пдкри газёто, пдкри го!
дбрни се каде мёне! камо те, асёнгко?
матдро бучи, она че е маторйс! она ли
брмка? асёнгко, че лупнеш! бухтаницй,
што сё бухтате?
с. Црвени брег, юни 1959 г.
' Пана Бошнячка, 85 г.
' 16°-
тогай бё бела, покрйем се с йаш-
мак... па опрегач носйхъ, пафти носйхъ,
коцалъ носйхъ. ‘
она праи кундуманъё, гъурунтййа,
на момчёто долагаше, она причйнъи, с
лдши работи лаже: ‘варкала сам, гле-
дали са у мёне мажйёте*... лага го, дн
ме бйе. абе лажа е, прашай другъи! пд-
сле виде дека е лажа, ама йадо къотёк.
ногу ме мачеше. па немах каде да бегам,
татё ме вика, па маштеата ме нёче...
ддде ли, мдлъи ме с йаденъе. па не ё на
згдда на онййа. дн ме накара и се
намешах код нйхъ.
далй за моата фамйлийа, елй за
тебе...
дёсет (деца) сам одимувала, две ми
умрёа от сйпаница, еднд од раматйс, од
истрдвено. и од очи — жмй, стёнъа...
кдй што каже — лекуем, банъам. нёма
ли днй — умйра. еднд ми па повйено
умрё. — ногу ймаж грех, дти врзано е
умрёло.
фрлъи по тдо петёл!
малъ, с нёго забйват колъете. на
телд. ...
мдга йазе у раце да дднеса!
довёчера че ме шёри, че ми се кара.
нёкоа бабётина по здрава, а йазе
заказуем нёшто и заборавйам.
и ндй човёко умрё зимаска.
с. Црвени брег, юни 1959 г.
Пана Бошнячка, 85 г.
161.
ёла вам! чёкай да затвдрим да ти
не фука, не сёштам се да зёмем клъучо,
да отвдрим кдфчаго, да донесём кожу-
шёто, дти одайата ми е студёна, да не
одзёвнеш. земах клъучо, онд е друк клъуч
трёбеше. пиши, йа па йдем, да донесём
кьумур, грнё йма кот козата — да ддне-
са. да те не испуштим да не истйнеш.
тё у четвртдк да избйех млекдто,
арно ама не ми дадоа. цадйлката ми се
прокъина, нёбилем че падне нёкое влак-
нд!... като куса, че найде влакнё, нёма да
речат: скъйнета цадйлка, че речат: не е
бакарйла таа...
като проварим урдата, и йа трг-
нем од огъйно. и като истине, исцадим
го цвикд, поленгка, урдата да се не
расклати.
да се затаи — гастото што £ да
лёгне на дндто у котёло. па. като е ис-
тинало, йа тогай тука закачуем урде-
нйк, таково, от платно, татко. като
йа исцадим (урдата), та йа извадим.
истечё цвикд из урденйко, и тогай зё-
мем, исйпем урдата, елй у тепцичё> елй
у караванчето, елй бакърно, елй цйнгко-
во. и тогай турим сдл у урдата, и йа
избркам с лажйца, сёкаде да фане сдл,
да не ё ептён пресдлено, да не ё ептён
несолено, и тогай йа турим у калена
врчва.
а па кдй йма ногу, онй у качё
налагав. натурам и с раката го нава-
лъам убово, да се не боздисуе. и тогай
турим чисто, бело крпё, да зафане сёка-
де урдата, и камичёта плоснати озгдр
турим врс крпата, врз урдата. и залу-
пим сос капак озгдрека. и турим кадё е
студёно, ладно, да не ё жёшко, да се не
боздйше, да ё убава като цвёкье. и кдй
ддйде да руча и да арёше.
с. Црвени брег, юни 1959 г.
Дона Якимова Миладинова, 57 г.
162.
каштоддмница, .знае кашта да
вртй. мйе, краси, предё> ткае, метё,
чисти, па и да скрои, да сошйе кошулъа,
да исплетё чорапйе. на децата да знае
од вёто нови да напраи, да извади скъй-
натото, да тури йакото. и да го вапца.
и онд станало ново, и вёхтото ново
станало!
332
като ддйде велйден, и гьи сйчкъи-
те деца испременъуем: на сйчкьите сам
направила опйньци, исплёла чорйпйе, ку-
пила им капи. и на велйден премёньети.
и онй излезнат со црвени йайца, у джё-
повете натураа. като ме вйдад женйте
— и жени, и невесты, и комшйкьи —
кажат така: ддно, ддно, като тебе
жена нема, сиромашка жена си, а деца-
та си облечеш, не са ти голи, дрпави,
па сё ново ндсат.
с. Црвени брег, юни 1959 г.
Дона Якимова Миладинова, 57 г.
163.
...тдо засака ндгу зестра, мирас по
старо, и се маана. она като ойде тамо-
ка и му казала: ‘кога че ё свадбата? *, дн
рёкал: ‘йа те нечем! штдм башта ти
не дава веднага мирас, свршено е!*. и она
се врна оттат и додёка ч йде, над дуп-
ница вйкаме го рибарник. и она се по-
болъй и там паднала и не мдж да
стрне. и йа откараа у бдлницата и йа
докараа умрёла. закопаа йа, погребаа,
йа на павлёте казах: таа че ё и
таа .че ё! и нему се е макьа радувала,
като йа на тебе какд се радуем, да не
плаче макьа му пдсле. като а зёмеш, че
се слушате, че се обйчате! и се земаа, и
се си слушаат, погаждаат. и и купй
павлё машина, и се научй да шие, и си
крди и шие, дондсат и. ндшкьем шйе,
глёда да сошйе, а па дёньем па йде на
склат, тутунь, дёльи го, чисти, коё е
лево, коё е дёсно, коё капак. и пдсле го
искаруват па го фабрика рабдти, и се
продава по дуньата, по нарддо.
с. Црвени брег, юни 1959 г.
Дона Якимова Миладинова, 57 г.
164.
баба ддна кога дошла у мила-
дйнофци за дедо йакьима. тава бёше
прёт спасовден, у четвртдк. ойддх на
ресйлово соз баба ти ддта, со свекрва-
та, иддоме у наште, па и у сестрйте, и
на пато седад жени, стари женй, и
вйка една, баба ката: ‘ддте, добрё до-
шла! знаеш ли ддте, знаеш ли, у мла-
ддто врёме? само не казувай по нарддо,
да не знайат*. а свекрва ми вика: ‘знам
като, знам, каквд не знам, кога бёше
мома*.
и си ойддме у сестрата на гос-
кье, гостувааме тамо, изодйиме по род-
нинйте, и. по пато като си пойддоме, на
мёне вика:. ‘ддно! йа вйкам: ‘штд ма-
мо?* — ‘да ти казувам — вйка — за баба
ти ката.* — ‘кажи мамо!* — ‘баба ти
ката кога бёше мома, турците бёа у
селдто, а йа сам по манёнгъка, а, онайа
голема мома. залагала се сос едён тур-
чин и пошла тёшка, и родила, и го
фрльйла кдпелъе — мома е родйда, не-
жёнъета. и го нашли, наклеветали йа.
одйли от кашта на кашта да не ё нёкоа
друга, онд намерйли ката чдткъина.
стискали по бдскьите, млеко пуштйло.
и йа видёли дёка е родйлъа, познали йа:
не е чйста, крф цёлата. и йа забёрат,
ефёндийа бйл, турчин (тука имало чиф-
лйк, турскьи), та а откараат, и пдлъа-
ците. и башта и викнали, а нёйа са а
били у општината у една одайа. викали
на башта и: дти штёрка ти така
допуштй да фрльа кдпелишта? а дн
рекъл башта и: *е па залагали се, при-
клекнал го — прифанало и родй, йа не
сам виндвен*.
и тогай йа пуштйли, и момата
ката, и башта и, по нийнио интерёс.
затова вика у ресйлово: ‘знаеш ли, ддте,
знаеш ли, у младдто врёме? па сега
дойддх тука за довёц. ама па че се
помйне. па ндгу' е добър, арен маш*,
напрйме довйжданье, айде!
мама у лъёлъа' ё ишла, та е
знайала.
с. Црвени брег, юни 1959 г. >
Дона Якимова Миладинова, 57 г.« \ •
165.
мойа макьа така ме учйла. бу-
телъкъата париш — нанёова трава, дива
(офчарскьи босильдк), она ндгу убово мс
рйше, и че туриш у бутелькъата таа
трава и че сйпеш врёла вдда. и че
затйснеж бутелькъата сос еднд прано,
чисто, да не излази парата, да се ис-
пари бутелькъата да е чиста, да не
мерйше. като бйеш млёко, да йма фкус,
да не смрдй млекдтр. заштд млекдто
сака ндгу чистота — парёнье, миёнье. та
като ддйде човёк, да му туриж да руча:
ако си ручала преди да ддйде гдсто, по
трдшка че тураш у устата на сенййа,
та да руча и гдсто, да не остане гдсто
гладей, та и друк пат да ти ддйде на
госкье.
каквд сега додждат гдскье, така и
вйе, штёркьи, койа кадё дйдете да се
ожёньите, чистота, да ей доождаа дра.
и слушанье, и на свекрва и ' на свёкор
пригажданье. и свекорд да собуеш- кат\
е дошёл од оранье, и да пресрётнеш све-
корд, да фанеш волдвете, да гъи испрёг-
неш и да гьи уведёш у кошарата, и да
гъи наранъиш волдвете. .
и като се върнеш у одайата, че
тураш вечера да вечёрате * сйчкьите,
заштд свекорд че е уморен, и да си
333
лёгне. и че прйдеж до свёкор ти и че му
учйнъиш метанийа, и че го покрйеш сос
цргьите да ти прости като си лёгнеш
код момчёто ти. у стардто врёме е
така, йа сам така работала, така и
вйе че рабдтите, да те уважова свёкор
и свекрва, да те обйча. и като йдат на
пазар, и че ти купат нёшто.
с. Црвени брег, юни 1959 г.
Дона Якимова Миладинова, 57 г.
166.
за разбдйо така вйкаше (макьа
ми), деца, вйе сте сите пёд жёнскьи, а
машкьите нёма да учим, онй — теслата
и секъйрата — онй че се научат. а вйе
койа каде дйдете, че дде дён като мёне
да одймате и деца, като затурате раз-
бдй, че нарёдите разбдйо, че основёте,
че навйете, че удёнете, и че навёжете,
и че заткаете. ако нёма дзёф убаво да
ти се дйга, цел дён че оправйаш, че
таманъиш да се дйга дзёф и да се ткае
убово. еден дён се май, оправйай. па ка-
то заткаеш — да поёш и да ткаеш.
и глёдайте сега, запазуйте като
мёне да рабдтите! като дйдете на ньй-
вата, че рабдтите и че сёднете малко
да почйнете. и па че станете, па че
кдпате, елй че жньёте, да ви зафальат
драта, да ви се не смёйат. (и онй слу-
шали макьа си кадё што ишлй по нъйви-
те, копали и жньали). и драта като ме
срётнат: 'като, штёркьи си исчувала
еден пат! работни, койа каде ойде, че си
глёдаат работата*. и фанаа да вйкаат
на мама: ‘ндгу се обйчаме, ндгу се по-
гаждаме сос тёбе, като, йскаме и да
станеме сваи, като ддйде на прёжда
вёчер, ндгу убово предё и бърже, й убави
нишкьи пушта, увратни за оендва, и не
сё заглйжда ндгу, предё и поё, и вёчер
весела вёсела тлакарййата прекараме
сос твойте момй. ногу сме гьи аресали*.
с. Црвени брег, юни 1959 г.
Дона Якимова Миладинова, 57 г.
'	167.
като окнах на тутунъ йазека, на
браньё, на дёсет мёста окнах, по трйма
додждаат от кашти, и момй, и ергъ£-
нье. станаа, на ньйвата като дойдда,
станаа трйесе души, заплениа ньйвата.
фанаа да бёрат. а сме откарали две
Кола да товариме колите тутунъ. най
голёмио ми брат така каза: ‘йо. бёх ер-
гьёнин, ддно, и кака ти ма.ца бёше мома,
и кака ти гьура бёше мома — трйесе
души на ньйва не смё довёли. а тйзека —
трйесе души! La йа казах: ‘бае, окнах на
дёсет кашти, онй дойдда по трйма*. —
*ё тогай шёз души да врнеме*. ймаше
там до нас другьи бёреа, на нйхь малко
аргакье, нйе им казахме та ойдда на
другата ньйва, у другьи дра, та им браа
тутунъ. а нам останайа дваесе и чет-
вдрица. обраме тутунъо и нанизаме. и
ойддме дома... и ойддме на ньйвата, кдй
с мотйкьи, кдй сос кдси, и тутунъар-
кьите окоейиме ддземи ...и гьи одвёдооме
на бостаньо. браме лобенйци и пипоньё.
и се найадоме ейчкъите. и од бостаньо
дд дома сос песни, й ергъёнъете и момй-
те. весело вёсело, сос песни си ойддме. и
като влезнааме у двдро, и момйте запо-
йаме: ‘добровёчер, млада чорбаджйко,
тутунъо ти обраме и нанизаме. и на
бостаньо ойддоме*. а макьа ми каза: ‘дал
ви бдг добрд! мой мйли аргакье, да сте
живи и здрави и вйе на ейчкьи дра и
мойте деца! *.
а у двдро поёме и оро играеме:
‘огрейала мёсечина, што елёно за бега-
нье, што е моми за краднанье! дш пд
йасна че огрёе, па да вйдиме чиё дро по
убаво, по шарено, пд гъиздаво. што елёно
за беганье, што е моми за краднанье.
ергъёнско е пд убово, с елёци е оградено.
огрейала мёсечйна, што елёно за бега-
нье, што е моми за краднанье! дш пд
йасна че огрёе да вйдиме чиё дро по
убово, по убово, по шарено. момйнско е
пд убово, с коцальё заградено*.
с. Црвени брег, юни 1959 г.
Дона Якимова Миладинова, 57 г.
168.
свётка се. това што сё свётка,
това е змёйовете.
като рдди нёкоа макьа змёхъ,
змехьчё манёнгько, под мйшкьите йма
крйла. и пор ас нс, и стане голёмо. и
ошлд змёйо соз дружйна ергьёнье на ко-
сёнъе льивада. и като се заоблачйло едён
тёвен дблак за даш, и онд реклд на дру-
гарйете: ‘йа че лёгнем да прёспим мал-
ко, а вйе немой да ме пйпате!*. а дру-
жйната го обрнали каквд е спал, и
чешйрйете му смакнали, са гъи собули. и
онд литнало на небдто, код другъите
змёйове, и фанали да грмат и да трёс-
каат. и треснали у една круша, гонъйли
алата. алата била ндгу голёма, на едно
йаденье е алата по една фурнъа лёп
йала. кога се врнал змёйо, и змёйо рекъл
на другарите: ‘ей, другари, другари!
дти ми чешйрйете смакнахте? додёка
гоньйхме алата, и чешйрйете сё у ра-
цёте гьи држох и дигах. нйкогаш нее
билд така, като сега, чешйрйете толку
334
да гьи дйгам. за малко алата чёше да
избега, ама се скрй у една круша голема,
оврё. се под нёйа. и нйе .гръмнаме и йа
утепаме. друк пат така да ми не прави-
те лдшо, да се не мачим кога спйем.
вело ле, вёлоубава.
вёла е змёйа лъубйла.
змёхъ йа лъуби, змёхь йа губи.
а никому не е казала,
сама на срце знайала.
саде казала, казала
на ндйната вёрна друшка.
а друшка и била душмангка,
она на макъа казала:
вёла а змёхъ лъуби,
змёхь лъуби, змёхъ губи,
макъа на вёла думаше:
штёрко ле, вёдо убава,
што ей толку прежътёла,
прежътёла, пребледёла?
дали те, вёло, змёхъ лъуби,
змёхъ лъуби, вёло, змёхъ губи?
и змёхъ литна, а вёла остана.
с. Црвени брег, юли 1959 г.
Дона Якимова Миладинова, 57 г.
169.
кога жена роди и не сё крсти
(детёто), умре некърстено, вйкаа го
навйак, навйако. збйраа се навйаците,
коджа навйаци. навйако си е детё, а
крйла йма, и летат, кога е облачно врё-
ме. ако е човёк пошёл по пат елй тргнал
нанёкаде от село до село, онй го
омайат. и не знае да си ойде дама, и
цела нош дди. по бори, прес пдлъе дди,
през нъйви, льивади. и кога засавнува,
петлйте като фана да пойат, и навйа-
ците се тргнат тогай от човёко. и дн
тогай се сети, кога се поглёдне — саде
калъ и вдда. и изморил се. и ддма си
ддйде и казува каквд е патйл од
навйаците.
жена койа рдди детё, тогай сама
да йа не оставйаа. ндшкъем, дёнъем. да
йма код нёйа жени, заштд да не на-
вйаше од навйаците. като е сама и
като чуе свйркъи, од навйацитё, и на-
вйаше жената и умйра. не останува
жива, умре.
с. Црвени брег, юли 1959 г.
Дона Якимова Миладинова, 57 г.
170.
йазека сос къирёте като се роди па
кара, кард, вёче на мольцтва да йдем,
четйриесе дёна предждаа, а не едм
ошла дште. и ми е ндгу лёчко. а детёто
спйе. а йа излезнах навднгка, сос етрва-
та да наейпуваме тутунъо, раеддници-
те. и ми е ндгу лёчко, ндсим в&да,
котлцгпе, и сос решётката наецпувам.
етрвата еден насйпе, а йа два расадни-
ка наейпем. и. гъи насипаме.. таман
дойддх до прет кашти, да влёзнем у
кашти, и ми свирнаа ушйте и заглу-
нах. и очйте ми се затворйа, не видим,
и сам паднала, струпала сам се. и ме
унёли у кашти. и се збрали маалата,
жените, и койа што знайала — леку-'
вала, и нёче да мйне. й йа нйшто не
знам. умрёла сам била, излёзне момчёто
ми йакъим на пато и казал на стойл
бонёф, даскало: 'невёстата ми е ндгу
бдлна, навйасала, у несвёс, несознание;
каквд мдже да се свёсти? * — 'да намёри-
ме пушка из оджако да пука*, и стойл се
загрижал, намерйл войницй рт самокоф
и гьи довёл дама код навйасалата невё-
ста. и пукали из оджако сос пушкъи. йа
сам се тогай свестйла. а сам умдрна, й
дште ме корёмо болъй, тййа грёбенци
што сё влачи вуна, два грёбенца каквд се
ударат така . со запцйте, шйлъусти,
желёзни, така мёне у корёмо ме ръгна.
и сам заглушёла и сам паднала у несвёс.
тё това навйаците са опасни.
а като вйдат, че детёто е не-
къеветно салём, па трёбе да се кърсти
фтдрио, трёкъио дён. като детёто йа
недондшче, йа се поболъйло, трёбе да се
крштава. затова некрещено детё като
умре стане навйак.
с. Црвени брег, юли 1959 г.
Дона Якимова Миладинова, 57 г.
-	171.
мёне ми е казувал свёкор ми като
ергъёнин като е бйл. егрек имало, оф-
чарь е бйл, вйкаме го това место трйч-
кова корййа, там йе бйл егрёко. и каквд
са вечерали, и огъйно им горел, унётре,
на егрёко, у одайата. имало е оджак, и
огнйште. и од оджако е паднало у огъйно
детё манёнгъко сос крйла, това билд
навйак. на оджако са свирйли навйаци
коджа. а офцйте им се йагнили, йагнё-
та. а навйаците са се вртёли около
егрёко, усештали са дека се офцйте
йагнат. като на жена родйлъкьа. ама на
офцйте немало штд да направат. и са
фрлъйли навйако у огъйно, като изгорёл
и го исфрлъйли. ;
с. Црвени брег, юни 1959 г.
Дона Якимова Миладинова, 57 г.
172.
йазе тука рабдтехъ реем дёкари
тутунь. една нъйва у польёто трй дёка-
ри, насадила сам тутунь, и тука нат
кашти ньйвата — два дёкари, и гдре на
рйдо, на брегд, озгдр, па. трй дёкари.
осам дёкари. ;	, . . . .	,
335
таа у польёто ньйва дёньем сам
садила, копала й брала и низала, а тайа
тука сам ндшкьем на мёсечина копала,
додёка грёе мёсечина. и на мёсечина сам
брала тутунь, и сам низала дёньем. и
вечер вйка момй на седёнгькьа на
тутуньо, и поеме и нйжеме. на рйдо
рано станем, на брегд, и там бёрем ту-
тунь, и него брах дёньем, и вёчер низах,
кога сама, кога сос момй и невёсти. а за
диплъёнье — с аргакье дипльйх лдшио, а
убавио, лево и дёсно, сама, склададжй-
ската го издипльйхь. нйе озгдр седёхьме,
ймахме стайа, а тука бёше пуно исти-
вйё, нарет, на даскьи. и дёвер мй, като
го издипльйхь (тутуньо), довёде едет Ка-
лугин ('давай капар, пазарй, глёдай пд-
вече да капарйраш') и го пазарй дёвер
ми шеесё лёва кьилдто. и даде капар,
шестдтин лева, като сега днёшните
парй кътни, нёма гьи йако. и доносе
капаро, парйте.
а йма едён аджййа, на стойл чича,
й дн йе Калугин па на друк търгдвец, й
дн срёшта мажд ми и му рекъл: 'йакъи-
ме, а да пазариме тутуньо, вйе ймате
тутунь коджа'. мажд ми казал: 'байа го
пазарй, и капар земал'. аджййата ка-
зал: 'йа донеси о тутуньо у крчмата
калапйё'. и дойдё момчёто ми и зема од
йстиво калапйё окол двайсетина калъ-
па, у рештдто, напуньй го и однёсе у
крчмата у булъуко. и казал аджййата
никлъёф: 'йа ти давам седемдесё и пет
лева за кьилдто. и капаро че врнеме,
што е даден на брат ти'. и го врнали
капаро веднага там, а на момчёто ми
дал аджййата три йлъади капар. и
донёсе парйте ддма. и мина се кдлку се
мина, и тутуньо откараа. и плаштали
тамока. като донёсе парй, сенййата не
збйра каймётата седамдесё и пет
йлъади!
а меладйнскъите сме дёльени...
пдвече жётва ймаашеа од нас, и онй
земаа парй коку нас. онй направйа каш-
та. а йазе ймам дёвер д овец,‘ жената
му бёше умрёла — обрна на пиёнье, па-
рйте пиё, вёчер ддйде пийан па ме бив,
секъйрата над главата, йа не смёем да
влъёзнем да спием, додёка не заспи дёвер
ми. като заспи, йа тогай улёзнем та си
лёгнем.
и парйте испй, и не можёме
кашта да си напраиме. децата манёнь-
кьи, масраво ни голем, и останаме бес
кашта, у стара кашта седйме. трй па-
ти доджда пийан, по малко, натратен,
кдку да мдж да бйе. като ме забйе, и
ми е три заба искрътйл, о трй къотёка.
йа кажем на мажд ми, дека ме бйе (дн
йе офчар), а мажд ми речё: 'ё! дн лут,
па йазе дште ли по луд да се правим та
да се кароме и да се бйеме? гдспот че му
върне, йа не мдга се бйем '.
и тека кара кара, и чётири деца
ймаше, и децата му умрёа. продавца
ньйви со свекрвата и льивади, и саде
пиё. и вика: 'сйчко е моё, мой мал!
твойте деца нёмат право тдку да йа-
дат'. па гьи бйе, не дава им лёп. онд
прйде на ноштвйте да си зёме лёп, и
спази го. зёме си лёп, у шаката го
стйсне да го не вйди чича му. па бёга та
играе... а дн сам остана — и жената му,
и чётири деца измрёа. йазе па — месим,
гдтвим, метём, чистим, като запёрем,
най напрёш негдвата кошульа опёрем,
да ми не найдат маана свекрвата и
деверд. като закрдим кошульи, най на-
прёш на него че скрдим. нёму най убава
че а сошйем, сос къенар. и на деверд не
мдже да згддим. умре свекрва ми — йа
чува дёвер ми. и сё ‘бае', другойаче не
сам рекла. и умре, и днёска речём 'бае',
йа гарёс не гонъйхь, душманлък па така
не гонъйхь, сё оратйхь. и вйкам така:
кдй што прави лдшо, за себе си го праи.
кдй што мйсльи лдшо, лдшото се враш-
та. гдепут расъждава, бдк право кара,
кд е крйф, виновен, накаже го. кд е проф
— гдепуд му дава здравйе. човёк на
човёка злд да не мйсльи, дти се лдшото
врашта. човёг да напраи добро на чо-
вёка, да му помдгнеш, да му услужиш,
да дочёкаж где, да испратиш — гдепут
надарйава, благосавйа и дава здравйе и
живот, е това е.
с. Црвени брег, юли 1959 г.
Дона Якимова Миладинова, 57 г.
173.
ама сйчко рабдтехъ, ддма по че-
тйриесе самуна лёп мёсехь. баница мё-
сехъ, зёлник мёсехь со зёлъе. сучём кори,
исушим гьи елй па на вршнико гьи испе-
чём, па гьи стрлъам на ёдро у рацёте. па
туриме вода у котлё манёнько и преди
да заври водата, ейвнеме котлёто од
огьйно на страна, и со шакьите зимам и
турам у котлёто. и па турим на огьйно.
и като заври, и го тргнем на страна,
еднаж заври само, да се не раскашка.
йофка го вйкаме. и ейпеме пресно млёко
като го тргнеме, елй па масло, стопи-
ме, упржиме го та ейпеме. и сос лажй-
цата избркам убово. това го вйкаме
йофка, и туриме сенййата, па туриме
млеко кьйсело, йофката ейпеме у панй-
цата и ручаме, кусаме с лажйцата.
с. Црвени брег, юли 1959 г.
Дона Якимова Миладинова, 57 г.
336
174.
най голёмио ми ейн отидё запас,
по него тдо стоил, редовён войнйк, ойдё
да си служи. а гьдргьи бёше офчар, а
негдвио другар ишёл на лёсите. (гьдргьи)
само си доджда на недёдьа да се пре-
мёнъуе. дойдё еднаш од лёсите и вика:
'мамо, дай ми —- вйка — трйесе лёва
парй на заем, да си купим цигрри. йа че
ти гьи врнем, мамо*. йа вйкам: 'нёчем!'.
една дзаран даш йде: 'не иди, гьдше, че
те утёраат! нёма д йдеш! а като ви
откараат да се бйете, че те ymenaa'.
еднаш рёче: 'нечем, нечем, мамо! ако ме
утёпаа — вйка — за нарддо!'. и си пойдё
на офцйте и вика: 'мамо, не бери йадо-
ве, нечем, нечем!'. нйе знаеме дн нёма да
дйде. кога излага го другаро му... една
дзаран, даш йде, и го нёма да ддйде да
се премёньи...
кога йа ойддх сос малйо при стой-
ла (там бёа младйте войницй), и ойддо-
ме, однёсохме баница, рекьййа, като на
войник, йабукъи му однёсох, круши и
грдзгье — пуна льулькьа сам напуньйла. и
три йльади лёва пари му дадох. и седна
пийна од ракъййата, руча от ейчко по
малко, апна. йа рёкох на стойла, вйкам:
'стойле, ако ви рано дйгаат, да чёкаме!
сос ваейла'. стойл каза: 'каде мамо, че с
йдеш? и гьдргьи е тук', йа вйкам: 'кдй
гьдргьи?' — 'наж гьдргьи'. — *днь елй е на
лёсите!' — 'дн дойдё, излагал го другаро
му', йа рёкох: *йди го навикай да ддй-
де!'. и стойл го намерй. и двата дойдда
код мёне. йа вйкам: 'гьдргьи, каквд че
прайм сега? трйма войницй ис кашти!'.
й дн ми току фрльй, облёче войничкъите
дрёи и ми даде негдвите дрёи, и чо-
рапйе, и опйнци. йа вйкам: 'гьдше,
едблечи се, врни се!'. он вйка: 'ё, мамо,
не сам сам, каквд сите войницй, така и
йа!'. и вйка: 'мамо, намерй ми лажй-
ца!', йа казах: 'нёма д йдеш!'. и пойдд
да кажем да го ослобддат, а една жена
рёче: 'лелё сёстро, немой! у нашто сёло
така една жена синд си ослободй го,
върна се, дойдё си дома, а ддма дойдда
каквй са не знаеме. и гьи накараа у
одайата ейчкьите, и запальйа кашта-
та, изгорёа'. йа се уплашйхъ, не смейах
вёче да продумам, и са гъи дигнали през
ношта добровдлците. а се повърнах
ошт еднаш да го вйдим. сърце ми казу-
ва: вёче нёма да го вйдим. и го нема вёче
да се врне. казаа соз демирёфекьи са
убйени, у едён дён. демирёфекьи ддкараа.
и нёго го погребла у дупница, а наж
гьдргьи сопштёние нёма. казаа, имадо...
като са се били, избегали коджа
войницй. а йазе и най голёмио му брат
ойддоме у казармите, затвдрени. ойддо-
ме там — непознати войницй. сёкъи дён
врвйм у дупница, вйдим войницй, пр&-
шам: одёка сте, дёка служйхте? онй
кажат еднй: у добровдлците; другьи
речат: нё- и онй ми казаа: двама о дуп-
ница имало, онй казуваа:. 'заодно бёхме,
и като се бйиме у еднй царевици, гьдргьи
устрёт залегна, меджунас. изодзат, из
дабйците, албанец, стрёльа у нас. и по-
годй гьдргьа., и го ранили, й, вйка, чёше
да прекаруе првио пат. додёка да се
сётиме да бёгаме, ошт еднаж грмна. и
го у сърцёто ударй. и нйека го, като
одалечйа воскъата, земаме го тогай, се-
нитарите, жив го понёсооме у бдлница-
та, война, и гьдргьи умре каквд го идеей-
ме. като пренёсооме убйтите войницй и
гьи погребааме. а гьдргьи и другьи двама
войницй блйзо до еднд село, под едён
елдк, под дабйцц. ископааме една гробни-
ца за трйма войницй, и гьдргьа турйиме
настрёт. и гьи погребааме. заштд се ндгу
гьдргьи боёше като се бйехме. и па го ту-
рйхме по стредата меджу войницйте'.
йа сё не вёрувам, плачем и ддим
па. па прашам войницй и не мдга да се
уверим, ойддх на пётрич при една гле-
дарйца,. она ми каза така: 'нёма никому
да глёдам, само йма една войничка
макьа, на нёйа че кажем, ти йдеж да
ти кажем за гьдргьи, днь е бйл добро-
волче, й ё бегал од лёсите, ошёл добро-
волец, и са го убили, тёбе са тй казу-
вали, а тй не вёруваш. а гьдргьи е тук,
код мёне, тё го, окол нёго са офцйте, днъ
е бйл офчар. мддри дчи йма, црни вёж-
ди. устата му насмёиана. ногу добро
момчё е билд, а е ошлд без рёт на война,
тдй йма нишан на главата на дёсната
страна, нёма кос кадё е нищано*. и па
пофторй: 'тё го код мёне, той е офчар,
а са го убили', гледарйцата каза: *тй не
вёруваш, а тдй е убиен, на стърцйн, йе
погрёбан под едён елдк, под дабйците у
една гробница, и тдй ё настрет. и нёма
што да ддиш и да тражиш*. и йа си
дойддх, тогай поверихь.
иддх на сдфийа. казаа у слатина,
там една гледала. ойддхме с мажд ми.
и она ми гледа и каза: 'тойе жйф, кат
потпйшат велйкьите държави, дн че
ддйде. че се мйне чётири годйни, тё
сега каквд вддат прёговорите. и гьдргьи
че си ддйде. а тдй е сега у едйн лагьер,
надалёче заграден. и че си дойдё, не бери
йадове'. йа рёкох на жената: 'лёле
стрйно, дрй да те цунем*, а пред нёйа
икона и кандцло горй. арно ама чеках,
чеках, стана четирнаесе гддин — нёма
го! и днёска, пренадах сё вёче.
337
...таково бёше арно... йа го ударим,
да видим што че каже, да му обидим
акъло. дн речё: *мамо, мене ме не болъй,
по силно ме мамо удари!*. обрне грбд:
‘удари, мёне ме не болъй!*. йа го ударим,
дн вика: ‘па тй не си ме ударила, йа не
усёштам! *. и за тава ми е ндгу жал.
таково бёше арно. онд дйде у ком-
шйи, койа е сама жена, речё: ‘иди ддне-
си една стдвна вода!*. веднага врвй, до-
несё вода. другьи че нарёдат: ‘а да из-
рйнеме кошарата!*. и онд рине. и рине
кошарата, волдвете им пушти на вода,
сёкого слушаше. кротко детё бёше,
милостйвно.
с. Црвени брег» юли 1959 г.
Дона Якимова Миладинова, 57 г.
175.
дойдё еден даскал от макъедонийа.
като чифлйк тамо, вйкаа го дамйаницаЛ
и вика тука момйте, на тутунь гъи
вйка да нйжат. онй вйкаа: нйе бес кака
дднгка нёма да йдеме. и даскало рече:
идёте йа прашайте, ако а пуштат, та
че а вддиме и нёйа. й онй дойдда тука
момйте. и мён ме пушти мажд ми. не
дава, не дава, па току рёче: айде, иди! и
нйе ойддоме, момйте и йазе. и като ой-
ддоме там, пресретна ни па учителка,
жената му: добрё дошли!
и нйе земааме стдвните и ойддхме
на вода, на чешмата. и ни сретнаа
стари баби: *дти сте, дёца, дошлй?
тука е ногу лдшо, ндгу йма маларийа,
тука женйте сё измрёа, мажйёте са сё
дофцй. че ви фане нёкоа маларийа да
йзмрете*. а нйе ойддоме та казааме:
‘така ни вйкаа женйте*. онй казаа: ‘не
бдите се! нёма да умрете! умйраа тййа
што се не ррнъат. а нйе че ви даваме
добра рана и ракъййа. и нёма да ви фане
маларийата *. дзаран закуска сйренье, на
обёт мёсо с орйе. на вечёра сйренье и
млъёко. другъио дён па закускам и пуните
пипёркъи сос орйе, и песни, песни, и така
сме заблъудйли бйрнико, че на пёйката
са заспали.
с. Црвени брег, юли 1959 г.
Дона Якимова Миладинова, 57 г.
176.
байка ти, днай ти байка.
сйте држави са на турлйи.
тййа нйшкъи са ей тука нарёдени.
да спрйгаме тако, — дали че ни стйгне?
. прапорчёта од жъто тенекъё, свй-
ено като на паничё, а унётре камичё и е
залъаено. ;	.
од алена чоа, нё е балено, ама е
ногу мазно, като капа е напрасно, цёла-
та капа сё пари озгдре. озгдрека едно
алчё; и като играв, онд вйка: дзрн, дзрн.
на маове като се забоварйа...
кучето че ме прошкъёмби.
она е на тангкьи чорапйе.
при сёкого не врвй думата.
тй на недёлъа мйеш ли си
главата?
не ё боздисало, ама зафанало
одгдре плёс, бело.
ймаме саде две йайца.
от клёчкьите гъурлук тука стана!
татко сё нёшто шушне.
нёшто шйе, па не ё мазно, речат —
грубаво. не ё ейтно шйено да е мазно,
ждрапано ёдро ёдро ёдро...
другьйо дён па така бдлна.
и като варех млекдто, като ме
ражёже тука под грдйте огъйн...
ндшкъем, у глуа ддба, като заспат
сйте.
човёчката му оратех.
йа сам бдлна, чех да се дтрова
онайа вёчер.
тдо не проштава никому.
баба райна искала от софйка
йайца.
у една кашта трои, па от тайа
йайнска ала — екейг да е!
одгдре така се	процвичйло
млекдто.
кдле вйе нёчете, йа си одимах
момлъаче, онд ми е другар.
йа сам се расплёла да се решим.
и татко ти че дйде, чичйте ти че
дйдат.
ёй го чйчка ти гошёте утепайа у
войната.
от три музёнъета млекдто прёсно.
вйе носд си усёкнете!
немдй да къйлнеж бутелъкъата!
затвори у кашти да не улазаа
кокдшкьи!
чекай да те фанем сега етё!
нёма право да придждат при
матдро.
немдй да каза нёшто да го
обельдшат.
сума ми е жал за тёбе.
уйна ми казуваше: уцанъували сте
гъи.
чёкай да дранем Малко!
порасна голёма, саде е слабушка.
она йска на баштиндто да ё!
чомак, от кокдшка ногата што ё.
шпаньа, вуна, што са шйли шйени
чорапйе.
338
като закрдиш, да ё точно, да не
излёзне парчёто йалък.,
острушката мйхъ, дти ргьасрла.
йа ндгу одоцна — избйхъ млекдто
та тогай.
а цргьй си имаме, за това не сме
страдни.
с. Црвени брег; юли 1959 г.
Катерина Бошнячка, 71 г.
177
орница у нёкой дол, нёкойа страна,
голо мёсто у планината.
устата на кдньо че стане саде
рана и не мдже да пасе, зажабица.
не знам како го вйкаашеа тава,
таа более.
црнио шап, ръгне гьи у нодзёте и
по устата.
да му знае кореньд.
уврат, кадё не мдж да се обрашта
плуго ели ралото.
онд е улаво да го йде даждд!
а то не ли да прйде да зёме, па
нёкаде ойдё на йабана,
като гъташ таа прах...
па и довека така да смё?
днъ е току приврзан сос нас.
две годин ка си излезнала.
смок — на опашката йма топчёта,
озддле е жът.
саклёт ми е, дома седйм.
рйбата се лдви у кошёта на завой
— водата лакатушка...
мамарцй у нёкоа барушка, пот
каменъёте, като какавйди.
маанат човёк, не мдж да му се
згдди.
не ё лачена ченйцата да се зёме
сърцёто на мёльницата. а кога се лачи,
башка е трйците, башка е брашндто.
па затава нёма жила да а сёцаш и да
не се къйне, и не ё бёда.
че си огладиме гдсто.
главечкъи, надйгаш сурийа ли билд,
дамаджана ли билд и пиёш.
вада с ногу вдда, воденйчница.
това е призелёно мадко.
она одима метйль.
като го забйе градушката и онд
размерите.
с. Црвени брег, юли 1959 г.
Методи Димкин, 50 г.
178.
йа сме били рддени, йа нё> току се
оженъйл башта ми, нёкогаш йе билд
тава у младдто врёме. та йе имало
война... чёкай да вйдим каквд го вйка-
шеа това мёсто, под ресйлово до джёр-
ман, у льивадите. мдйо башта е карал
кола, ендпйе — имали сме ньйва на само-
кдфекото джадё, й под (джадето, у. над
джадёто, там го' вйкат: у мерата,
црвенобрёшко. и като е карал ендпйете
отам, като минал друмо и минал мера-
та и водата джёрман, прекарал колата
и тргнал ис прогдно (широк пат, стока
минус) и дошёл до льивадите. и се йавй-
ла една войска... тава е било вечер, кога
се вёче застевнувало, тргнал йе надома.
войската била нарет, редйци сос пуш-
кьи и со саблъи. *и ме сретнаа. и заста-
наа прет колата, зафанали цёлио пат.
й йазека саде траем, и ми се замайа
главата. и йа като мушнем сос остёно
волдвете, и онй тргнат. таман пдйдат
волдвете, па друга редйца застане пред
волдвете, па войска, и така ни омайа, и
само платна платна войска, и се току
тргнало*. и като е казал на башта си, и
дн е тогай казал: ‘еднд време са се били
там у тййа льивади сос турците, и
там паднало войска ногу, истёпана —
ддлу, под воденйцата бульучка. и сама-
та крф йе оживёла и се претварала на
войска.
а па понанагдр под ресйлово, ma^t
са избйени турци и са там погрёбани. и
каменъе висдкьи, ёй таквйа побйени,
право нанагдр. и ндгу гасти бёа, гроби-
штата и каменъёте, турскьй грдбй-
шта. като покараме волдвете, гдньиме
волдвете брже да отмйнёме. манёнъкъи-
те деца па фана да реват, и бегаме,
улёзнеме у селдто и се бслободиме.
с. Црвени брег, юли 1959 г. :
.. Дона Якимова Миладинова, 57 г. ; •
179.
на мойата макьа баба и е от сапа-
рёво. и ошлй на жётва, а децата дома
останали. и вечерта се забавили од
жётва. а онй турйли вода на огьйно, на
саджако, и като ддйдат, качомак че
бркайат. кога чули —' гайди свирйло.
гледали по двдро, гледали: гайди свйрат
— гайди нёма. кога погледнали у 'слива-
та, гайди свйрат — човёк нёма. а се
извйкува: свйри, свйри, па се извйкне.
чудили се што е това, дошлй макьите
им, баштйте им, чичй, стринаи од жё-
тва. й они видёли, й они се чудйли. и у
гайдите с коменье фрльали, ама гайди-
те па свйрат.	1 *
онй реклй: това е вапйро! а си на-
праиме нйе вечёра, па вапйро нёка си
свйри. й като забркалй качомакб и сед-
нали да йадат, ё около печеснаесе души,
и като зёме вапйро една таково,;пераль-
къа, дн па се качйл на тавано и като
фрльи сос пералькьата, та у гьовёджо. и
339
подлдгьите от тавано, скъйнатите
опйнци, наметкал там на сенййата. и
деда им станол и се покачйл на тавано
сос една слъба и рекъл: дайте ми гльав-
ни, сега че гьи изгорим! и онй му далц, й
дн фрльал гльавни, згодйл го, утепал, и
дн бегал, вапйро.
па вапйро бйл си жёньет, имал си
млада невеста, а па се укостйл, човек
станал, и жената му рекла, й он: аде
да йдеме да жньеме! и ошлй на ньйва-
та. и дн рекъл: а иди ти вода дднеси от
кладенецо. и невестата носйла црвен
опрегач, и она ошла на кладенецо, нато-
чйла вода, кога си пошла, едно пацё
цървено, зад нейа, пред нейа, зад нейа,
пред нейа, и йа дрсало по опрегачо. и
каквд дрсало, забйте му се напунйли с
кднци црвени, и ошла на ньйвата. мажд
и, вапйро, дн йа преварйль и ошел на
ньйвата пред нейа, рекъл: айде, забавй
се, откдга си ошла. а невестата рекла:
каквд да ддйдем брже, като едно црвёно
кутре зад мёне пред мёне и ми сё издрса
опрегачо. й дн се насмейал тогай, и она
му вишла забйте, и црвёни кднци у за-
бйте, нагньёли се, она рекла: ё, човёче,
тйзека ндшкьем и двдро разора с волд-
вете, и сега на жётва, а кога спйеш? а
дн рекъл: жёно, вйдиш ли таа кошчйца
на плдто? конска глава? там сам спал,
у таа кошчйца, ндшкьем там спйем. и
она като си ошла дома, и ошла у опш-
тината и казала дека мажд и се увапи-
рйл, онй казали: питай каде спйе, а
жената му казала: на плдто у конска
глава, и онй реклй: че докараме трнье и
че го запальиме, че го изгориме. докара-
ли трнье една кола и запальйли трнье-
те. и онй ошлй двамйната коста да
зёмат. и като задигали, ногу тёшко
билд, здрле а однёли и а фрльйли у
трньете, й дн се запальйл, горел, и като
горел, като пукнал, и селдто рахцапйл.
викал: ё, жёно, изёде ли ми главёнцето?
изёде ли ми курёнцето? и се свршйло.
като умре човёк, ако го прескдкне
животйнгка нёшто, и стане вапйр.
с. Црвени брег, юли 1959 г.
Дона Якимова Миладинова, 57 г.
180.
тука се е набумбарйло, сега се
спийна,
ексйк о трита рупа на крато.
ексйк от половйната аршин на
крато.
друго нёшто ако ви интересуе?
кадё ви е нарёжбата?
че пропаднем со сё! ,	;
пофтдрка, рабд да се пофтдри.
тука са машцнскьи рабове, па
пделе е пофтдрено.
поврнат шёф, шевд френггьййа,
онд ёптен да го изравньиш — не
мдже, ама гдре долу.
машкъи гайтан сос лице, за маш-
къи дрёи. жёнскьи гайтан за сайа, от
ейчкьи страни лицё.
порабулькьа аджёмка, сос машйна
cam шйена.
гайтан по пет мотофйлькьи за
ергьёнска дрёа.
елечёто се реже и се оптдчи сос
шаван гайтан, трй аршина материал,
дорамче кожушё, ентерййа кожу-
шё, абанйк кожух — ндси се озгор, от
чётири кджи, с фитйльи од малко коже
йагнечко.	у
с. Црвени брег, юни. 1959 г. /
Тодор Георгиев Кацарски, шивач, 68
год.	-
181.
прости сме нйе, прдстингькьи!
раепднгъкьи да исаане кожата;
пделе се натдпи да откьйсне, да мдж да
се испёре. пделе се исцади, (кожйте) се
прдбуват на слабинйте дали са стиг-
нали за вадёнье от штавата, исаанат
ли, тдпат се с едён парцал лёко, за да
мдже да се изопйньат за стружанье, и
се стружат на стругове.
бёкьи си бригадир бе? — закупчйк
на стока.
преседнах си ногата.
ймаше дн ногу надзйдани думи,
немдй да тури запор.
дадооме два биралъка по пет
кьйла,
воз нйхь като сам, като че лй
работата врви.
нам ечемйко саде легна. по йач-
кьите ньйви, по дебёл и, че лёгнат.
пделани ли са улиците?
оцутра пйхь, па сега се рас-
трёзнуем.
че прокьйсне като го не пиёш!
кдмпиро като пронйкне — кливй,
онй йако не излизат ндшно врёме.
цал дён не гьи е паснал! дбу се, йди
искарай го прасёто!
с. Црвени брег, юни 1959 г.
Методи Димкин, 50 г.
182.
па зёр сам йа по виедка од нёйа.
елечёто ми като прикасо.
придлъга ми е!
йди гьи напади! с кутрето
насъкай!
кога се одмакнеш?
ептён не ей се мил!
340
немой да а здёреш!
етё онд се е зараспарйало де!
дште е малечок! — 4g! кдй е
малёчок?
нёма да се спушти, она не бёше
изравньета.
на тёбе мажд ти е стислъйф. днай
че го биде!
безёр ни е дште, срамуеме се.
каквй са тййа прашчйна?
а, васко, йди йа проводи!
па да не ей побуйала да плашташ
наново?
не мдга да се свйрам, она ддма не ё.
онд сакаше по ддле па малко да се
пропушти, дти е прикасо.
у нйштелъкъата една нйшка кадё
се удёва, она се вйка котлък.
кога ти тёкне, че ддеш.
да се загрёвйа еодата.
пдетельи саалём футата! онд
стопкало го на топка.
бёкьи че спйете наедно? и да чуеж
думи, ём салём думи!
нйе сё опачёцката оратиме
айде д йдем да навйкам вёта!
не можах сума врёме да заспим.
светд се налъупй.
то йма лдши мёста. — не, бёше
равно.
она че се научи чабуджак!
лёбо жудраф става, ега ти
отсаане!
нйе се менъавйаме.
и вам дште ви нёма даскало?
от тдо край на днай.
с. Црвени брег, юни 1959 г.
Елена Сотирова Димкина, 60 г.
183.
распднгка желёзна да се распйнъа
платндто. дёсет пасмета се насновё —
едно платно, като забуаме вуната с пе-
ралъкъите, она пушти пёнъа, и кошулъи-
те набуаме у нёйа и си испёреме.
озгдр каменье тураме врз нйхъ.
она (грсницата) сташе да пушти
качйшта. и пдсле извадиме за нишан ед-
на грсница, за обийадок, да вйдимё ста-
шала ли е. и ейчкъите извадиме из гъдло,
измйеме гъи убово у реката, онй станад
бёли, замрёжат се, качйшта пуштат.
като йа распрёгнеш у еодата, онд се
разнесё качйштата. пдсле гъи сушиме.
йма едно дрвено, мёлъица се вйка — чука-
ме гъи, и пуздёро опада, очукаме гъи,
остане само качйштата. пдсле гъи чука-
ме жжелёзна мёлъица.
като го влачиме на гребенцйте, го
евцваме и го вйкаме бабици. а по фйно-
то што ё, онд е повёсма.
бобици — онд е пй ддлно. што
падне од дргначо, за. бабици, го свйваме.
што остане като се дргне — повёрмо.
с. Црвени брег, юни 1959 г. ,
Пана Бошнячка, 85 г.
184.
нйе бёеме ногу злё деветстдтната
годйна. нйе бёеме малкъи дште. чдрба-
джйите — ймаме еден милионёр, станаа
дерет од нашио грп.
од осемнаесета годйна фашйзамо
стана жесток, комунйстите билй по
слаби — онй не ни давайа. пдсле фанааме
да манифестйраме. даваат ни инструк-
ции, партийата. фанаа да ни избйваа.
убйа мострукоф на едён мде, коста пет-
рдф. нйе тука децата им издржаме.
собйраме жито — у руеййа билд глат.
/пделем тука рд врёме на врёме
рракцийата се заейлваше ндгу. на наш-
то семёйство не нй даваа да гласуваме.
преди девёти септёмври власта
бёше нахална, собйраше сйчко за гъер-
манци. ндгу дра вйкат: не ё ли срамо-
та? но никой не тё пйта.
ойддх йазе да си получим пари од
батката за сендто и сернах, у една крч-
ма. и там видёх нашенци, онй ми вй-
кат: кдлъо, кажи ми нёшто ново! — £
штд да ти' кажем... — каквд прават
братушкъите? — братушкъйте си йдат.
онй ми вйкат: — слушай, тй знаеш
ли, сега се гдтви еднд оръжие, че стане
на гъерманската граница, там че е
офанзйва, че се сврши со совётите. — не
ей ли е срам да го думате? това е
срамно за мёне.	г
дойдда русите на дунаво. й онй
пйшат едно анонимно пйсмо. вйкат ме
мёне, вйкад гъи нйхъ. испратиа пиемдто
и на пёти фефруари \ откаруват ме у
дупница. седёх печёз дёна, йдва мёне
рёт, искараа ме. дн вика: — кдлко браш-
но, пари, обуфкъи дадохте на демирёф-
скьи? — таково нёшто не знам, бе
джанъм! — тй топрва.....
...савна, мина денд, откараа ме
там. — ё, дедо кдле, кажи, и веднага с
таксёто че ви откараме дома!...
и со штд ме ударйа — не сам
вишёл. кога са ме изнёли — не знам.
донёсоа ме у несознание, тоддра хенйн
ми давала, па йа бёх истдштен. па
пдсле откараа ме у кардан, шес мёсеци
сёдох там, интелираа ме.
с. Црвени брег, юни 1959 г.
Никола Зашев Димкин, 65 г.
185.
йа бёх интелйран. у едфийа ме
свалйа. едёнио му пресёчена ногата те
341
тука со шмайзер, и помодрёл цалио.
луда, сос ч&пири дечица — она ни си
земала дрёшка, нй лёбец на децата.
онй легнайа, фанаа да ручаа леп,
отрайаа. това не ли жалко?
глёдаме — савнува вёчем. сабале
додё флако.
полицёйското купё пуно като мёне
интелйрани. не сам сам, калабалък че
сме. там намйрам дра забрани, не са
комунйсти — чёрнобдрсаджйи. а не мдга
да сподёлъам сос нйхь. докараа едён сос
цилцндаро, набутаа го у нас. па дойдд-
йа четвдрица стражари, па го откараа
не знам кадё.
ойддоме у кардан, вашкьи сме пуни,
па там една бабичка интелйрана не
мдже дди. а нему две кашти изгорёли.
еднй гьи откараа у ковачёвец, мёне у
кардан, бдси сме, отука не мджад да ни
испратат. а кмёто: каквй опйнци сака-
те! какдф лёп сакате!
па си дойддме тука, па фанааме
конспирацийа.
девёти септёмври бёше една сабо-
та, а нйе нйшто не знаеме. дойддйа дра
от пазар, вйкаа: нёшто стана! парти-
заньете дойдда: а д йдеме да зёмеме
општината! аресту вамекмёта, мили-
цинёр ймаше тука — да не направит
нёшто. пделе комитет си избраме да
раковдди работата. като зема картёч-
ница мдйо сйн, ейчкъи веднага се вора-
жйиме. над наште комунйсти ногу се
бёше работйло, и реакцийата се боёше:
над нйхь е ногу рабдтено, онй са опасни.
началнико се бой от комунйстите.
комунйстите сите флезнааме (у
стопанство), и тогай врвёше стопан-
ството. бёеме сите комунйсти, това
, бёше наше желание, мёне ме накара
войната да станем комунйе.
дн е земедёлец, ама е лёб земедё-
лец, дн остана маш! .
това от чий грп? од наж грп!
драта, кой са провйнени, земаа си
заслуженото.
с. Црвени брег, юни 1959 г.
, Никола Зашев Димкин, 65 г.
186.	;
мако са каменье нёму.
ейтен камик не фрльа ддмет.
това нёма два преграда да иска-
раш с тийа каменье.
растурйиме дуваро откаде пато.
пёрде че напраиме. та тё ти пердёто!
онд се е соринало.
тййа туули сё че гьи прендсиме
йутре, дти тука че е каштата.
на вас, вйка, колкучку бёа каменье!
трёгьерите са цимёнтни.
нйе дште чёйме да купуеме цймен
тогай, ама нема!
а даскьйте са чисто ндви, дти
табанъёте гъи држат.
те сега да йа закутйсуеме, три,
йльади че ни стане, душемёто на една
стайа — осемстдтин лёва струвало, и
озгдр лётвите, мазанъето... ногу парй
сака.
ейчката з даскъи пделана —
тринаесе йльади сакал!
да ноем — че си зёмем, дти кашта
лёсно се не праи.
тй штд че помдгнеж дднгко? — чё!
нйшто!
йордё си прйл пёнджери бадйава!
соз дрвйе, сос пракъе кашта.
онд и студёно, и тёвно. зёр билд
убово?
/прости воденйци тогай бёа на
^Ьра. озгдрека две коруби, течё водата.
сандък — там течё брашндто.
с. Црвени брег, юни 1959 г.
Никола Зашев Димкин, 65 г., и
Стоил Славев Карабельбв. 54 г.
187.
дё е кака тйма? — она цапеше
дрва.
две три кдри баница ни останало.
бё месила та бёме ручали. цал дён като
дйга, дйга, онд прейадё му се.
да гъи пушти гдрскьио, каквд така
че седат?
онй чёра расаждаа. проплевйгх го
малко. че кдпам, и пделе че прашим, че
трапим и че расаждам.
йа сам расадйла десетйна рёда,
ама ейтен, танок, чёра градушка сё го е
повальйло. онд като шопна, като забй у
вратйте! — йа виддх, че турйите даскъи
да не ви подвади.
нйма да пораснё нйшто! — чё!
йа бурйан йа само раньим.
дн си излезна май, ама глей штд
студи!
и нйе елй есенёска докарааме
трици, поминааме сос това.
вршендто не смё изёли.
йа дзаран че раньим, дзаран та
вечер, дённо врёме край!
йа она лётоска с нас врла.
вроме лётоска заед но.
вйе трёбе челадйнгкъи да не
ручате?
зёр дёка ме вйдиж дебёла!
матка, царица, што гьи команди.
дште ли си тадёва?
йа по нйхь знам, че е така.
с. Црвени брег, юни 1959 г.
Елена Сотирова Димкина, 60 г.
Стоил Славев Карабельбв. 54 г.
342
188.
онй ймахйа тупавица.
не мй подлежй йа да йдех войнйк.
ама знаеш ли как пиехйа онй, на
гладнд срце!
сега да не сам на това дереджё.
излйзаме по латта като чака-
льете,
сработи така да е угледно!
а бе уждивйл бе, така го уплашйл!
уринади се од йаденъе.
отчепйли се чапунците.
отворйло е чапрас.
окапал е като змийа на трнье, сам
като чднггулъ.
да сам знайал — да не сам ддил!
таман да ни заплави тутуньо.
невесте като шиблика.
с. Црвени брег, юни 1959 г.
Петър Костадинов Кавдански, 60 г.
189.
урйчнъаци — уричали машко детё,
а сестра им стойала та слушала, а онй
го уричали. првата казала да фане де-
тёто да гука и да се смёе и тогай да
умре. фтдрата е продумала: тййа са
жалби малёнгькьи, да стане ученик па
тогай да умре. трёкъата е продумала: и
тййа са жалби малёнгькьи — да стане
детё дваесе годйни па тогай да умре.
кдй стой та слуша, па че дйде
дома да каже, па дрво и камик че ста-
не. сестра му трайала, не хтела ддма
да каже.
нам нйе кога сме чу вали децата,
облечёме го трёкъата вёчер у кошулъа
та го урйчнъаците урйчаа. това е билд
у нашта старинъа. урйчнъако гъи уричал
и три бенчёта им турал на носд. каквд
го урёкли така че стане.	_
урйчнъаци са билй като гьачёта,
йма гъи у црква.
с. Црвени брег, май 1959 г.
Райна Сотирова Дупърска, 62 г.
190.
чёкай, не загнъйтай се у мёне (да
ми не сёдне у скуто).
от тййа гатгалье не мдж да
продумаш.
зорле ли да гьи гнъетём да йадат.
и гньете с тййа раце!
ё тййа деца коку се разйадоа!
ако излазим, на пердун че ви
направо!
а нйе сега обрнааме като младйте
— по нйхь, по нйхъ та код н&хъ!
нйе с тёбе да здодумаме та на
баньа да йдеме заедно.
ела моме, йужнувай!
сдлното желёзо, срл што сё
кацало.	* -	• •	'
седат сандш сос видела
вратата че пдтпрем со срлното
желёзо.
ако тй е нарочно, ти йде воз
рацёте држалъето, арно е напрасно.
бёчви, на ногата да се не вйди голо.
от кога е умрёла.
натори го. благъио пипёр че го
трриме. от торта насипи, па веднага
прёми! ' •	'	'
мажд ми умрё на нъйвата от
преплитанъе на цревата, од работата,
каквд ё косил.
аслй страх ймам, йа и сега ймам.
она ме мёне слобдди, сега йа нёйа
слобддим, дти йа е страх.
невёшто ти е? што тй е? не си
бдлна!
трёбе се истёпаме за нйхь! от сам
йазе жива!
сё му сйала та му раскъинала
образйёте.	*
грцманьо се слепувало.
умрёл дн, она се поженьйла.
дн станал пихтййа, пача: сакъи
мёсец ддхтур го преглиждал.:
жлебйната ми се изранйа. тури
ми нёшто да ми отрпне.
дти изорате патушката да нёма
пат?
саботнйк — пред велйден у сабота
кдй се роди, дн че вйди вапйр.
цали пдсти постйхъ.	'
едндничиме, йч < не йадёме цала
недёльа. едндница — кат пусне црква,
тогай малко апнем, заручам. тодордв
дён чак кога ддйде, тогай зайадём;
тримйрим, цала недёльа ништо у
устата да не турим, от чйстио поне-
дёлник тримйрим.
чёше д йде на собдро, она ойдё на
дрва. тй от не ей на собдро?
шендйсуем се, не мдга да йадём
това йаденъе.
да раскьёлим синовёте да се
забййат.
наскьёльуем да се бйе.
кога нёкой нёшто наондде — наве-
ейа ми туньа беда.
въртенарнио лёкар.
стовар' родйли елйвите, та
стоварйли се.	.
треснал те гдепот!
еде! току па лдши чёльат!
сууна; се каде мёне да ме увапе
кучето.
. дн се слага да украдне.
бдлно е нёшто, запупавё, не го
бйва.
343
оти се задёваш, мйжо нцедён!
крпила» крпила» та стана пульпас.
нёка малко да обденъае времёто.
нам чёра малко посвирц. радиёто.
. дёкне детёто да го водим на-
нёкаде.
прёвозйе не можем да траем.
коку врёме кат ей излезнала низ
русийа? низ дунаво сос параддо?
това си е твоё знайанье.
ём мйслъите да идете» ём сакате
да лежите.
чёра софалъкъата расцапйхь...
йазе сё штулъам полёнгка това
ондва» сё рабдтим.
йа песен знаех» ама сам йа
изумила.
дома ми е тармдзо.
с. Црвени брег, май 1959 г.
Райна Сотирова Дупърска, 62 г.
191.
имало нёкоа снаа евё» та музла
крави. е па мажд и држал тёлци, тел-
чйната и држал. а на етрвите се несви-
дёло, реклй: да а омразиме да напраиме
маджйи. ошлй у гората та набрали нё-
каква трафка и йа турили под леглдто.
и онй станали шарени змии» та нарекли
едён да е у гората» едён у польёто. едён
си викал низ гдра: ела петкано код мёне»
код мёне трава зелёна» код мёне вода
студёна, а и1 петкана го викала: ела
стойане код мёне» код мёне е полъе
ширдко.
а имало маджёсници» нёкакви жи-
ваци пуштали» лъекави. онд че уври у
тёбе, и човёко умре. онй лазат, лазат.
тйа што гьи давашоа, што гьи нарйча-
шоа» нёма гьи сега. измрёа, нёма сега
такдф'свёт.'
тдо даж досади — сё грмльавици,
сё даждёве. току дофучй нёшто мойдви-
ца, затлачй им зевницйте. току се ко-
лднгката струпала» льулнала се. нашта
кашта че падне» сака да излёземе отту-
ва. тдо ми сйн» старйр» днь е майстор.
с. Црвени брег, май 1959 г.
Райна Сотирова Дупърска, 62 г.
192.
желаем да го видим тдо човёк»
тдо ослободйтел наш. и ме зема една
милйцийа, милицонёр» одвёде ме. и като
влезнааме» и ме приимайа. като улез-
нах, првата стайа минах» па фтдрата,
и у трёкьата чак найддх гьдргъи димй-
троф. седё така» стайата му притёв-
ничка» Не ё йасно като на чиновник» и
тека седёше» небрйчен. бёличка му бёше
косата. ддбар човёг бёше» така пълен» и
возрасен бёше» не ё току млат.
и като улезнах код нёго» зараспра-
вйах му» каза ми: ‘добрё дошла» за каквд
йдеж бабо?’ — ‘желаем да те видим, тй
си наш ослободйтел*. и тогай ме запи-
та: ‘каквд, арни ли сте? годуете ли
днёска, ймаше ли нарйат?* — ‘арни сме»
само сос лёбо не сме арни лёбо ни е кът.
ймаме саде една фурнъа. а за нарйадо
мани» че помйнеме! кмествдто, совёто
ни е ддбар» но сос лёп не мдж да ни до-
вдльат*. дн сйчко ме tienuma. посёдо» по-
сёдо» ме испита за нарйадо. дн чёше да
ни дадё и парй. чёше да ни отпушти» па
йа вйкам: нечем» нёмам нужда, и пдсле
излезнаа гвардёйци и ме испратйа, из-
лезна си. додёка йа се врнем, и от-
пуштйа лёбо.
йа одйхь» йазе одйхь лично, обичах
— иддх. пдсле никого не пуснаа при нёго,
йазе прибрзах. и на живдто го виддх, а
сега — не сам го видёла. па ишла сам
йазе» жалейах.
йма ли сега такдф свёт?
йа рёкох искуствени са: йч нй
клепчнували, нй мрдали.
с. Црвени брег, май 1959 г.
Райна Сотирова Дупърска, 62 г.
193.
мушмурдк, тумрук» нёче да ра-
бдти» саде трае.
наглавок, наглафци: вапцаме бало
винено и гъи дадёме на тердзийа, та
тердзййата да гъи зашйе соз гайтаньё.
тука тека еднд колелцё жъто, отука и
отука» па прекрстатено сос мддар гай-
тан» па тука се свйе па мддри колета, и
настрёт йма шаван гайтан, йма ста-
пало. отстранй е расёчено и мддар гай-
тан оптдчено» па се закдпчуе. одгдре е
мддро шавано оптдчено. чорапйете» па
наглафците» па опйнците озгдре» сос
ремичкъи.
с. Црвени брег, май 1959 г.
Дона Якимова Миладинова, 57 г.
194.
у старо врёме йдеа огледницй, на
ергъёнино макъа йде, роднйни» комшйи»
ели башта, вёчер йдат мажйе, дёньем
жени, макъа, башта а не даваат. и мо-
мата сака, и като йдат на дро, като
излазат, дро играйат момйте и ергъё-
нъете» на велиден» божич. и она бёга сос
момчёто. аде, одведе а — бежангка. и
като дйде» застане у къошёто» и пуш-
кьите испукаат, дёка е бегала мома да
знае нарддо. и нардт се назбёре. и тогай
тргнат трпёза — сенйи, даскъи» па лише-
но турат» ткано, ширено: от качйшта
вапцано, од вуна вапцано— лито го
вйкаме нйе. и пуштат ракъййа. насёда
344
нарддо, и ракъцйа наточат у калени
плошчёта. и вртат наокол, пийат
ракъййа. а свекрвата и комшйкъи се
назбёрат, онй гдтват манджите. и сос
рекьййата като пийат, расдл надрдбат
и туршййа извадат, пипер туршййа, и
по ченйите натураат по трпёзата. сос
рекьййа мезё: пипёрка си земе, расдл,
стасало, дрдбено. и като стйгне вечёра-
та, и вечераат, натураат манджи, гот-
вено. и натдчат винд буклйи дабови,
кафйаво лекъйрано, и шарено — зелено,
жъто. и си йма капачка озгдр, она е
врзана за гушата на буклййата, и она
се затйсне. и отйсне буклййата — ка-
пако што е, затискдльо, онд си е па од
дрво. йадат и вртад буклйите надёсно,
от човек на човек редат наокол, ручаат
и винд пийат. и момата цалйва рака по
трпезата, на мажйёте, на женйте. и
даваат и пари, и като се найадат,
гайди свйрат, къеменё свйри. и станат,
дро играйат на бежанййата, бежатка-
та. и като си дйда дома, и домашните
казуйа: каде иддхте? тийа, онй кажат:
иддоме на бежанийа, — дека? — еди у
когд си. пййме, йадооме и дро играаме.
с. Црвени брег, окт. 1959 г.
Дона Якимова Миладинова, 57 г.
195.
като играйат дро на велйден елй
на божйч, и момчёто аресало мома
убава. арно ама она го нече, а ергъёнино
а сака, и заженъйа момчёто, тражат
му мома, и момчёто вика: йа таа мома
сакам, друга нечем, еди койа си, ч йдетё
за нёйа. елъёнгка да кажеме. друга не
искам, и онй станат, йдад дёнъем же-
ни, и като дйдат у одайата на мома-
та, и по старо што гори кофтдро, у
кофтдро сос машйте бркат, да знаат
дёка огледнйк: йдеме за момата! и ма-
къа и, башта и се согласуваат, даваат
йа. дти домата е добра, богата, а мом-
чёто ако не ё убаво, а макъа и, башта и
йа даваа, дти йма што да руча и да
носи, макъа и, башта и кажат на оглед-
ницйте, на женйте: 'айде сега, идёте
си вйе, а йутре вёчер, другъйо дён че е
това — че ддете с погача, леп. че а да-
дёме*. и онй другата вёчер мёсат по-
гача, турат у дисадзите, и едно буре
ракъййа около двайсетина къила, трйе-
се. и винд, па еднд буре, и турат у
колата, а са турйли у колата и дрва, и
орйе, и бдп, и месо. и леп, самунъё, десе-
тйна. и станат, дйдат.
момата нёче, реве, а макъа и, баш-
та и вйкат: 'там че си, там. там че
те дадёме. там йма дебёл комат, там
йма да ндсиш каквй йскаж дрёи. а тй
каде сакаш, момчёто е убаво, ама сиро*
машкъи! там те не даваме, да додж*
даж да ни приплакуваш *. и йа накараа
момата зорле. й она кандиса по неволъа.
'айде, цалйвай рака по трпезата на
свекорд, на свекрвата и на ейчкъи*. и
тогай думаат, турат погачата на
сенййата и думаат: 'сега кдлку дар че
ни сакате?*. а макъа и, башта и вика:
'йа сакам прйт (пари се дава за мома-
та) педесё грдша. а кофчегд йа че и
правим за дард, за дрейте на момата*.
а макъа и вйка така: 'йа йскам сандали
од зетд, што сам чувала штёрката.
дти сам над лъулъката висела кога сам
йа чувала*, а свекорд и свекрвата: 'даде-
но и сандали, и на балдъзата половйнгъ-
кьй црёвйе*. па свекорд сега и свекрвата
казали: 'ние че дадёме на невёстата
гъердан, жътичёта и една жътйца на
гушата. и че дадёме ена срёбрна грйв-
нъа, и едён прстенъ за венчанье, и. еднй
дбеци позлатени, и еднй пафти срёбрни,
и еднй клъапёта лъекави, озддл с пот-
кдвици жъти (наалчета го вйкат). > и
тогай пийат ракъййа, мезё тураат па,
пршкъи пржат, свинско. чорба напра-
вит с орйе, йайца. запржат йа, со зей*
тйн и брашно и малко, еден страк лук,
два, здрдбат и запржат чорбата. и
като откачат чорбата, разбййат три
чётри йайца и сипуваат и бркаат .у
чорбата. и чорбата стане ндгу,убава.
тава е мезё вёче. и фанад да.йадат и
пийат. буклйите наокол, виндто. като
цалйва момата рака, .и дарува свекорд
кошулъа и крпа. а свекрвата — кошулъа
жёнска и една, машка, за момчёто. и
крпа и младожёнскьи чорапйе. седат,
йадат, пийат, момата рака цалйва па:
збйра па пари, трёбат и! та прави
дште дар за даруванье на роднините, на
золей, на дёверйе кошульи. и тогай си
дйдат, испратад гъи. та утакмйли
момата — такмёш.
с. Црвени брег, окт. 1959 г.
Дона Якимова Миладинова, 57 г.
196.
у сабота йдат на пазар. та купат
на бабата сандали црни. и на балдъза-
та црёвйе, на момата — никъаво: гъер-
дано, прфтите, грйвнъата, обецйте на
ушйте, и прстенъо менъовнйк, кога се
венчаваа та гъи менъавйа. и венчё на не- -
вёстата на главата. и лалёта и едён чр-
шелъ да се реши невёстата. и като др*
йдат от пазаро од дупница, и у неделъа,
канъат спроти неделъа каньашчйи двама
по селдто, у сёка кашта по селдто сос
345
плошчё. носат си дамаджана. и срчени
плошчёта, на бурма озгдр, затискольо.
ддат и каньат.
сакъи дён дзаран свекрвата ндси
баница да руча момата, дти е нийна
вёче, утакмена. и у неделъата се збёре
родата, нарот ндгу, и гайдите и кьеме-
ньёто засвйрат, пушкьи пукаат. момчё-
то се справило, сйчкьите се справили, и
като се збёраа сйчкьите, дйдат у мо-
мата. йадат и пийат. и тргнат на
венчанье, у двдро, дарува момата мом-
чёто. и гьи испратат. и здлвата йде сос
нйхь, на момата сестра, сйчката свад-
ба. и дйдат у црквата на венчанье, и
пдпо гьи венчава. и кумд е там, и ку-
мйцата. като венчава, извади прстеньо
од момчёто, и пдпо речё: а рабй бдже
елётка и стойан! и прстеньо дадё на
невёстата, а од момата зёме прстеньо,
и пдпо па речё: а рабй бдже елётка и
стойан! и на елётка тури прстеньо на
стрёднио пре. и прйде кумйцата, и за-
бикальаа наокол. пололёите запальад гьи,
маса йма, винд йма на масата, и погача
(шуга, венчална погача). и икона йма. и
пдпо най напрёш сос кандйлницата, па
стардкьата (елй штёрка на кумд, на
кумд рода, свой) и балдъзата, па невёс-
тата, па момчёто, па кумйцата одзаде
зад нйхъ. и кумд като забикальаат, кумд
држй свештйте, лдени, сос панделкьи,
на тава рамо на момчёто, на тава на
невёстата, на рамената држат.
и кумд и младожёньата, момчёто
што ё, платат на пдпо венчанъето. и
излёзнат ис црквата и застанат прет
црквата. а кумйцата фрльа ченйца и
пари и бамбдни. а шугата накьйнат йа
на тдлкави, и на сёкого по залак от
шугата. и врват по пато, и кумйцата
фрльа ченйца и пари и бамбдни. и деца-
та збйраа. и гайдите, кьеменето свй-
рат. и дйдад дома.
. од друго селд ако ё, утйчньак пра-
штат сос крондйр винд и конь. и дйде у
свекрвата и го даруваат крпа. и дн се
врне веднага надзат сос кднъо и срётне
свадбата. и се врне утйчньако сос нйхь.
и дйдад ддма у свекорд, и свекрвата из-
лёзне и е послала асър и црга. и невёс-
тата и момчёто чйнат метанийа. и
невёстата се кльана, накьйтена с лалё-
та, кльана се сос мрежа, таквд рётпко. и
момчёто зад нёйа, а деверд сипува ра-
кьййа, у чаше, ерчёно. и дава на невёс-
тата, и невёстата цалйва рака, и дадё
ракьййа на свекорд и дарува свекорд
кошульа и крпа. и дн й дадё. едён грдш
пари, па прйде свекрвата и дадё ра-
кьййа и дарува а кошульа и чорапйе. й
она цуне и рака, и и дадё десет пари,
елй дваесе. и кумд прйде, и н£му дадё
ракьййа, речё.: заповедай куме! и кумд
зёме ракьййата, пййне половйн чашёто.
и фрльи нанагдр по нарддо, раейпе, като
даш. и него го дарува. и кумйцата да-
рува. и што йма роднйни и прийателье,
издарува. и тогай свекрвата застане на
праго на вратата и зёме самун лёп у
рацёте, и огледалото, и винд чаша, и
шикьёро, тополъётата што ё> дадё на
момчёто елй на невёстата. и шикьёр у
устата, тури им. подадё на момчёто
винд чаша от съштата, од една чаша
да пййне. и го излаже. и пдйде смёхь,
дти макьа му го излагала, и пдсле му
дадё и винд и шикьёр. и чашата испи-
йат момчёто и невёстата. и огледало-
то го тури спроти нйхъ да се оглёдаат.
и на невёстата дадё самуно, лево у
рацёте, и огледалото. и свекрвата с
една крпа длъга на шййата на момчёто
и на невёстата (а ставила е крайо на
крпата) и гьи уведё у одайата. и за-
стане невёстата на еднд кьошё и се
кьйпри — срамува се.
а свадбата нарёдена, сенйи, на се-
нйите чорба, мезе, плошчёта ракьййа
натурено. сёднат, йадат и пийат. па
пийат винд, да се не задават по! па
запойат на трпёза: *йана макьа нада-
лёко дава, йана нече надалёко д йде,
йана йска у град за гражданьин, сака
гражданье кумдве*. у недёльа йадат, пи-
йат и пойат, и дро играйат. а у поне-
дёлник каньат двама канъашчйи. ремйк
като е опасал, на ремйко ндш, на нджо
младожёнска крпа сос тантёли, бучава
крпа, кат таа што ти йавйах. тука
забдл отпрёш, на ремйко, и крпата вией
наддл. и каньат по цёлото сёло.
и пдкльанджйите, нарддо, с пога-
чи, пдкльонъе. и се збёрат сйчкьите. и
тогай тргнат за кумд и кумйцата и
младожёньата. а невёстата дома седй.
и дйдат у кумд, пушкьи пукаа по пато.
и гьи пресрётне кумд и кумйцата, влёз-
нат у одайата. и пийат ракьййа, йа-
дат. и пдйде кумд и кумйцата, кумд
зёме буклийата, пуна соз винд, и на бук-
лййата кьйтка врзана и пари промуше-
ни. а кумйцата — погачата, бошчата —
едён гьувёч пун с орйс и кокдшка напу-
ньета с орйс, и се в'рже. младожёньата
зёме погачата на кумйцата, а деверд
пдкльоно — кокдшката, гьовёчо. свйрат
гайда и кьеменё, и па пойат. и ддйдат
на свадбата у момчёто, свекорд, и влёз-
нат у одайата, сёднат у трпёзата, и
прет кумд и прет кумйцата погачата
на трпёзата. и доджда нардт, прклье-
346
нъе. напунат се одайте сос нардт,
пдклъенджйи. и пийат па ракъййа. и не-
вёстата рака цалйва по трпёзата. и
чаша предава ракъййа на сёкого. и почна
да йадат. къйнат погачите, и кумовата
скъйнат на комачёта. и на сёкого дадат.
а на невёстата и на момчёто повече да-
дат. и йадат и пийат вино, и се весё-
льат, до вечерта. и кумд стане та иг-
рав дро вднгка на двдро. наклали огъйн,
слама, настрё двдро. и фанат кокдшка,
закдлъат, откъйнат и главата и йа фр-
лъат у огъйно. па а зёмат па а попарат,
искубат, па а ишчйстат, дпржат у
масло, у масло сё. и йа натнат на еднд
дрво, и по трпёзата носат кокдшката и
вйкаа: кукурйгу! и онй даваат пари, и йа
раскъйнат, на нёколку души дадат,
додёка стйгне. и се сврши свадбата.
с. Црвени брег, окт. 1959 г.
Дона Якимова Миладинова, 57 г.
197.
като умре човёк, мёсат лёп у фур-
нъа, дватрйесе саму на, омёсат колак, у
тепцййата туриме, свариме ченйца,
свариме бдп, и орйе сос млёко и шикьёр,
расдл сос дфчо мёсо, елй па зёлькъа. а
умрёлио човёк, го обаньат вднгка на
даскъи и го премёнъат там. и го унесат
и озддл црга и чаршаф, нова црга, йч не
лёжена, алйс ндва, саалём ндва. и чар-
шав бёл, и зглавница шарена, и бела,
сошйено па, нашйена, и една у друга
туриме. и босилъдк у зглавницата. сан-
дък од даскъи сковат, направат, и го
туриме у сандъко, и му туриме една
панйца ченйца, и у ченйцата кандйло,
винд и зейтин. и палкъа (от тенекъё
изрёзано, тангко, тесно, и настрёд го
промушиме сос манъёнгъко паламарчё и
туриме елй трат, елй од вдеоко свёш
напраиме, от памук прёден напраиме
фитиль и го усучёме и протргнеме у
аламйново саанчё — като блъудё, като
ченйите. клёчка чаталёста, претрдши-
ме йа, туриме у саанчёто, и фитйло
протргнеме у восокд, тдпен вдеок, на
огъйно се тдпи).
и напраиме свёшти. и гьи сосечёме
на тдлкави свештйте. и като доджда
нардт, палъат му, чйнат метание, ца-
лйваа му рака, кьйткьи му турат, и
камбало бйе.
прйквечер го изнесат, четвдрица, и
пред вартата даруваа пдпо крпа. и тййа
што го носат четвдрица, и нйхъ крпи
даруваме. и го однесёме у црквата. и
пдпо го опое, чети, и покрдф, покрдво —
се тура бело озгдре. а сандъко — надкол
свёшти горат. збёрат от свештйте,
изгасат, фанат ейчкъите покрдво, десе-
тйна женй, над умрёлио, и пдпо го на-
шари с ваглъен изгаснал. и тогай оста-
вит покрдво па врс умрёлио каде нодзёте
доле на крайо и се проштаваа. простат
се ейчкъите. и го зёмат па и пдпо
напрёш врвй с кандйлницата и вика:
алйлуйа! и го однесат у грдбиштата и
го закдпайа.
и се врнат од грдбо, и у црквата се
врнат ейчкъите, измййат си рацёте,
сенйи нашурено коджа прет црквата, и
къйнат лъёп, тураат, и манджи тураат
по сенйитё, и седат, йадат. и споме-
нъаваат: бог да го прдсти! три чётири
пати, и се ейчкъите разойдад дома.
а па тййа, човёко што е умрёл, на
другата дзаран па са уготвйли и носат
на грдбиштата — изндсат. трёкъио дён
— третйна. девётио, деветйна, па изнд-
сат. йаденъе турат, пдпо парастас
четй, свёшти горат, кандйло горй у
чаша, и рекьййа, на ейчкъите по еднд
чашё. и ченйца три пати дадат на
сёкого с лажйца. и на грдбиштата по-
стёльат месалъ, лито, тё като зглавни-
цата онаа што лежааме. и одрёже пдпо
от колако на него и на клисаро. и
тураме да йадат. и си ддйда дома.
на дваесе па, па изндсат, па така,
на четирисётио дён, на равнъёнье —
тогай му се грдбо равнъи. кдй иска — и
циментйра го. и па му изнесат тогай.
па пдпо четй, па седат, пийат, йадат.
па си ддйда дома.
* па на половйн годйна, шёстио
мёсец, два три дёна па му изндсат., на
годйна кога е умрёл — дён два. а до
равнъёнье сака дзаран, сака вечер' кан-
дйло палъиме на грдбо. и ндсиме кдй
бамбдни, млёко, кдй орйе варил, и лёп,
къйнеме на тдо,, на днай. и раздаваме.
йа дадём, таа дадё, друга дадё... да се
найде за умрёлио, па и он да апне.
пред велйден, тогай умрёлите гьи
пуштат, до светй дух — прет светй дух
па е задушница, у пёток и сабота. а у
недёлъа па светй дух. тогай умрёлите
гъи гдепут причеставйа. и гъи затвора.
кдй нёма грёове, онй са у райо, кой
са гредвни — у пъклдто, у катрано. кой
не са стислъйви, даваат на дра, та дрёа
билд, та йаденъе нёшто билд, та лъёп
посакало, та где, човёг дошёл да пре-
срётнеш — тййа у градйната като
седат, пред нйхъ сйчко йма на масата.
што си е далд за душата додёка е бйл
жйф, тава му се найде и на днай свёт.
с. Црвени брег, окт. 1959 г.
' Дона Якимова Миладинова, 57 г.
347
198.
таласън, омавйал е човёко. земе му
свеста. като тргнал нанёкаде, омайал
го таласън. намёсто да си дде дома, дн
не знае накадё дди. по пат не дди, из
ньйви дди, из льивади дди, и стане саде
вдда и кал, изморил се. и като з аса в ну ~
ва, и петёло испоё — чуе, и тогай се
прекрсти. сети се тогай, па тогай се
тргне гьаволййата. и си ддйде дома,
изморил се, нодзёте го болъат. саде каль
и вдда. жената му вика: каде одй, чо-
вёче? — е, кадё одйхъ! таласъно ме ома-
йа, и цёла ндш сам одйл. затава сам
кален и мдкар, затова сам ндгу измд-
рен. па берекьатверсън, па елй петёло
испойа та се сетйхь. йа си свеста не
знаехъ до тогай. па бдк ме сожальй та
ми даде акъл, та си дойддх ддма, кот
тебе, жёно. — £ човёче, човёче! не дди по
тевнинйте вёчер тдлку. сёди си ддма,
дёньем на работа йдеме, а па вечер да си
вечёраме и да си лёгнеме. елй сме млад и
да разбёреме младинъа. а тй цёла ндш
да ддиш, да се изгубиш, а йа кадё че те
тражим? като не мдга бес тёбе! човёче,
,тука си сёди, код мёне. не мдга вёче да
ти пофтарам, дти ми е тёшко и мачно
за тёбе, каквд си сё морил ндшкьем.
с. Црвени брег, окт. 1959 г.
Дона Якимова Миладинова, 57 г.
199.
като бёхь млада, младо момлъаче,
и се оженъйхъ, у войната трите гддин
држа, а човёко ми войник, момчёто, па
дойдё, отпуска си зема, па направйиме у
еден дён свадба — нёма врёме, война е,
па си ойдё момчёто. па се померй — и се
уволнй. йа сам пошла тёшка и сё врвйм
на работа, на копанье, на жётва. и сам
тргнала на нъйвата да прашим цареви-
ци. а знам детето дека че се рдди, цёла
седмица ме больй корёмо и грбд.
и сё врвйм на копанье, седнааме да
ручаме, мёка погача и бдп. момчёто ми
руча, йа не мдга, больй ме корёмо и грбд.
момчёто ми вика: ручай! йа не мдга.
прашйиме . царевици,.. стана пладнина,
айде да йужнуваме. седнааме. йа не мд-
га да йадем. корём, гърп — кьйне, больй,
сйлни бдлькьи. момчёто ми легна да спйе
на йужина, на мёне вика: айде, лёш,
прёспи! йа лёгнах да спием пот слйвата
на сёнгъкъа, и не мдга да лежйм. и ста-
нах, па фанах да прашим царевици. и
момчёто ми стана и вика: дти не спй-
еш, што си станала тдлку брже?— а йа
рёкох: айде дазапрашймепобрже царе-
виците та да ей дйдеме дрма. — заштд
не мдж вёче да се трае од бдлькьи,
зарем детёто че се рдди на нъйвата. и
днг каза: айде си врви тй дома, а йа че
докопам царевиците, че гьи запраша.
като тргнах по пато, дё тууа че се
рдди, дё пр натам, и като си ойддх
дома, прес пет минути — брлькьи. и най
пдсле не мдга вёче. фрльйхъ мотйката
прет кашти и детёто се родй прет
кашти вднгка. и го земах у скуто и си
го унёсох у одайата. и навикааме баба,
преврза папоко сос конец, стёгнато, и со
ерпо осёче му папоко. и вода турйиме и
се згрейа, и го обаньа, и го повй.
а йазека, родйлъата, до огнйште-
то ено нараче слама послаа, и ена зглав-
ница, постйлькьа, и йа сед нах. и бдлькьи
па. трй чётири дёна, па корём и грп.
детёто сака дзаран, сака вечер баньаме.
и като го обанъаа, повййад го, прекрсти
го и го тури до мёне, до мркьата да
спйе, и на челдто му турат катран, и
под носд — што йма лошотийа, да не
приджда, да ни е чисто, и на родйлъ-
кьата на челдто и под носд катран, и
катранйцата до родйлькъата, и платнё-
ното брдо. додёка пребрди запцйте, и
онд че савне. и детёто гдепут че го
запази. коё йма днй — живее, коё нёма
днй, онд умре. а детёто покрйеме на
башта му с навдштето и од макъата
опрегачо цървён на главата, да е убово
детёто. и една недёльа некрстено седй,
и спроти пёток каньиме кумд у недёльа
да крста детёто. и кумд ли елй кумйца-
та йдат на пазар, зёмад дар — дрёи,
кошульчё сошйла на раце, капе и фанелё
купи, чорапйе исплёла. и у недельата
кьйтка затнала, и детёто крстат. а
бабата молъйтви макъата, родйлькъата,
и детёто, пужёто.
некрстено детё като умре, стане
навйак.
като манъёнгко, самд да не го
оставйа, до молъйтва, до четирисётио
дён. ако нёма никой, тура метлатаь
што сё метё, врз нёго каде нодзёте, врс
пеленйте, да не го фаштат лошотйи,
бдлькьи. и като влёзне макъата, тргне
метлата. като зареве детёто, заплаче,
и макъата му дадё та цица. и детёто
пораснё, стане голёмко, зйме на учйли-
ште, лёте с волдвете да гьи пасе, елй па
офчарчё,
ндсат му повдйница, погача, додё-
ка да си зёме мольцтвата макъата. от
селдто дотдгай ндсат повдйници —
погачи. од друго селд кажат: нёка стане
по голёмо да фане да руча, та като му
однесём повдйница да си руча, да знае.
учи се да дди. орнд ама бои се. па
му мёсат престапулькьа — погачё
П А Г»
тдлкаво, па го утркдлъат додёка йде,
детёто да продди и дй се не бои. апо-
гачёто раскьйнат та по маолата на
ейчкъите дадат. да знаат дека е детё-
то проодило. и детёто се ослобдди, фане
да дди. и фане да излази и на пато. и
ако се не пази, че го згази нёшто. елй па
надзрне на йзлако и вйди над водата, у
водата йма детё. и клйма с рака, вика
го: дёте, дёте! ела код мёне, да си игра-
еме! — озгор клйма детёто с рака, и
озддл клйма, па с рака, и дйгне ногата
да се прекачи, и у йзлако да дйде, код
другото детё. и одзат, баба му го згле-
дала и го фанала: кадё бре кьдрчо? кадё
си пошёл? ели че се удавиш? и че умреш!
— а детёто вика: бабо, тамо йма детё,
и бёхъ пошёл да си играеме.
и затова стара жена, баба, трёбе
да се уважава, да чува внучетата, на
синд и на снаата, без нёйа да не йадат
нйшто. като сёдна да йадат, трёбе да
а вйкаа, заедно да ручаат, да обёдуват и
да вечёраат. она дома соз децата, синд
и снаата на ньйвата, да кдпаат, да
жнат, да прекаруват сндпйе, царевици,
кдмпир, да вршад жито и най пделе да
очйнат, да караат на воденйца, да смё-
льаад брашно, да мёсат лъёп у фурнъа по
дватрйесе самуна лёп и да йадат. без
бабата нйкогаж да не сёднуваат самй,
и по чёсто — баници сос урда и зёлници
сос лук.
с. Црвени брег, май 1959 г.
Дона Якимова Миладинова, 57 г.
200.
зёлници сос лук, дробен, упржен у
тавата со зейтин елй с мае, елй с
масло, и озддл на краго три кори сукани
сос расукалькьа. и другъите пёт шёс еднд
врз друго кдри, и настрёт продёре корй-
те и остави трй здрави кдри. и зелъёто
пржено с лук настред го тури и озгор с
една покрйе зелъёто. и свйва наокол ко-
рйте, вртй се около сенййата. и свйе
сите кдри една до друга, а тайа най
озддл кдра пре ейте кдри до зелъёто йа
набйра. и угори пддницата, и йа сиене
од огьйно, изметё с пдмито, и на краго
зёлнико свйен, и полётка спушти .зёлни-
ко у пддницата. и на трй мёста зелъёто
сос прсто мушне. и омйе зёлнико сос
вода, крашнико малко. и вршнико угори
да не ё ндгу цървён и го залупи врс
пддницата. и зёлнико се печё. и като се
испечё, извади се, тури краго до пддни-
цата така и фане зёлнико —одп на
краго! и го тури на сенййата. и мла-
дата невёста, снаата вйка: айде, тате,
мамо, сестрице и брате, айде ейчкъи
елате да ручате благ зёлник! — и
ейчкъите сёднат, збёрат се на сенййа-
та. и седат и йадат, убово и весело.
с. Црвени брег, окт. 1959 г.
Дона Якимова Миладинова, 57 г.
201.
па ймахме коньё, каруца, фпрёгне
мдо сйн, дн бёше ергъёнин и рабдтеа
там клисурско по друмо. и дн дойдё — йа
не мдга да ддим, лазим по одайата, а
устата ми се е залепила, от ейлен
огъйн, не мдга да оратим. ‘на доктор че
те карам!’, и ме откара у градо. ойддме
при доктор, прегледа ме и ойддме на
аптёката за лекарство.
и дойдё синд ми постол — дн бёше
при каруцата, при коньёте, и. вйка:
‘айде ддно, тдо ддктор не познава. а че
йдеме при друг да вйдиме, днг какд че
каже. и ойддоме при йакушёрскьио ддк-
тор. и дн ме прегледа, и дн ми каза:
ейлна простуда на йайчиниците. и ми
даде й дн лекарство.
па не мдже нйшто от тййа ле-
карства. ойддоме с каруцата на само-
коф, да влачиме там згорёвина. и като
ойддме при една жена стара, и она ме
прегледа и вика: ‘ймаш ейлна простуда,
че ти мине, не бди се!’ и написа ми една
белёшка: ‘че йдете у бйлкъи магазйн,
там че дадёш на билъкъаро белёшката,
дн знае штд да ти дадё’. и нйе ойддоме
со синд у бйлъкъи магазйн. прегледа а й
рёче: ‘напуни едно къесё плъускавиче,
кнйжено къесё, да пиёш, да го вариш
намёсто чай четйриесе дёна, вдда нёма
да пиёш, това че пиёш. по една шака
што стйснеш, че тураш, и че врйе да
стане водата жътунгькьава. й че пиёш,
че ти мине, и йа го пйхъ една неделъа. и
ми мина, оздравёхъ, напълно.
а като бехъ бдлна, додждаа женй,
и като си дйдат, викали: ‘нёма да
оздравёе, ндгу е тёшко бдлна, нёма да
прекара, че умре’. кога оздравёхъ, онй
вйкаа: ‘нйе ддно, не вёрувахме да оздра-
вёеш — ндгу бдлна, че умре! онд си
оздравё и па фана да си глёдаж децата.
с. Црвени брег, окт. 1959 г.
Дона Якимова Миладинова, 57 г.
202.
она се е накьиштрйла по макьа си.
напрёш старйо заман, мо& врёме —
вйкаа брбдй.
тё тййа бала дебёлите, на разбой
гъи ткаеме, и отам дадёме го на валъа-
вичар, й днг го тури у кдпанъ, па с едно
дрео пуа го, пуа го. обраштад го, бцйад
го, и стане дебёло, стесньй се.
349
не сам выдувала, не мй се случило
да видим, тй да си била у офчарци, чела
си да видиш.
една дзаран исчезнайах.
дти те е макъа пркнала!
онй па прёшните йазицй тражат.
она сака старйо йазйк, че го онй пре-
онддат по кнйгъите.
прендси, прендси грдзгъето с коли.
па йа пд арёсуем сега — пан-
толоните.
у торбата си го носат наместо
леп.
бёкъи на доктор идёхте.
онй сйте реват, йа редйхъ, ре-
дйхъ... бджее, йч нёма да ме жалъат,
тй — по песентйте, дн — по ордто.
дти, бабо вйдо, расплакуеш и
гостйнгъкъите?
зоре, ишла ли си у бдлницата? —
не, това ми е сефтё!
у бдлницата като лежах, лежаа-
ме сос една... се поболъйла она. дробд и
се свлёкал. она се бёше ндгу отёкла,
току се спийна. каквд ндй церовёте,
така и мёне. спийнала сам се, па като
си сёднем... йа сам турила ндгу висдко
зглавйе. те тука сйчко се бёше воспа-
лъйло. пет нёделъи седйм, сйчко ми се
тёвни од бдлъкъи. мёне ми рацёте бёа
мддри. нйма цёр за мёне, нйма лёг за
мёне, нйма нйшто. а па нёчем у софйс-
кьите грдбишта ме кдпаа. два дни ли се
мина, три дни... ‘йа си кажи болестй-
те! те това тй е церд. ако мджеш
вдзнечкъи да лежйш — лёш! с тййа
цёрове като пиёш, че спййне отдко’. йа
глёй! и ддктурите го познават!
шикъёро йч не сам накусйла. сё
несолено, сё гасто, лажйца нёма да
играв, па лъутко ми се йадё. а сега като
йадём, па церд да зёмем.
ексйг да ти е живдто! таква е
патйлка било, та сега е вишлд рдат
малкучку.
. тука си продали каштата.
дрт човёк какд мдж да се научи.
чуе ли се дтовица, че йма даш.
мёсецо ако ё тека нанаддл, че йма даш.
половйн мёсецо като мина... окол мена,-
та, мёсечината кога се мднъа, сё че
прсне даш. реката като врвй на еднй
мёста врвй висдко, на еднй нйско — че
йма даш. што припйча сънцето! даш че
зайде! като се заоблачи; шарено нёбо, ка
сё е ишарйло, почнаа да се дйгат
дблаци, кулиматгъёли.
та нйе сме тува задруш.
сйте сме задруш голёми, и макъа
сега мдже да си глёда кьефд.
обуена си! ндгу смукаш нодзёте.
стани да а успиш!
стойл не даде йч да се йавйам.
опрасй ли ти се свйнгъкъата?
дти ви рёди па вас?
и че а опёрем чиста пречйста.
напрёдох една машйна и половина
манье.
она се е збрусйла, косата. кдса
ймах ндгу, сега опадна, нёмам влакнд! не
смёе да ме решив, лебеди ме. нйма да те
дскуба, нйма нйшто. море йа човёко да
зарёшим, че го ддера! пискулъ одзат,
каса, манёнъка кдса. елй е бозава твойа-
та кдса! — не ё бдзава, чё! тека да се
омйе сос ума, ндгу и раснё косата. —
море пд убово да се омйеш со сапун.
каквд ми е лёчко сега на срцёто.
гъаволд сё стойал зад мёне и ме
чекал. йа притреперйхь — не мдга.
дн че ти извади еодата сё!
извадйли ли лёбо? гъошёте че
пратим час!
с. Црвени брег, окт. 1959 г.
Райна Михайлова Попова, 64 г.
203.
ёй, мдмлъаче! ёла вам! нёка те
прекачи катерйна!
и йа да се премёнъуем да се
онддим. д йм да си наем фута!
бёкъи забрадена че ей! напрёш
така на коло се забраждашеа стари
женй. сака нёкако да си вржем перчичё-
то. така перчицйте им бучави бучави,
сума грдзно!
ймам надёжба за снймкъите. нйе з
букъетйёте... мдже ли така гунъети? па
че те замолъавам да донесёш.
тажницй сте! тажничё, дти
пангъкъа, пангъкъало.
йа сам бдеа на стапала.
бёкъи че дде тдо ергъён тува?
йа вйш каквй са му лйскъете.
йа че дйдем у гьйнине.
мрсницй, гадницй! йа йа кдку
тресё глава!
йдем да те провода.
престана ли даждд? престанува
ли?
ваейла сос колата снема ли го?
трёбе да гъи разоратуваш драта,
сос канджа да гъи притёглъаш.
с. Црвени брег, юни 1959 г.
Пана Бошнячка, 85 г.
Екатерина Бошнячка, 50 г.
204.
играеме на титра, на гонъушка, на
жмйчка.
гъавол се крсти с чдпавите прети,
ена кокдшка снёла йайцд, кдй че каже
350
колко са? еднд, две, три! най голъёмото
магаре бёше тй!
> кйучкъйм: пёд деца, чётри са клъук-
ноли, а ено настрёт стой, кдй стане,
нёго че го фане, ако седи — нёма.
йа че постанем малко.
на стражар и апаш играйат груп-
но, и нйе се примёшаме при нйхь. они
зёмат по ена клъёчка, и нйе зёмаме по
ена. онй са на едет край, нйе — на едёнг
край, и саа онй стрёльат у нас, нйе у
нйхъ. и като речём: тёбе те погодить,
лёгай — и дн лёгне. те тека фанеме се и
се забйеме, на смешка се бйеме. играеме
па така: момчётата са вуци, а нйе —
деца. и нйе сме тръгнали за печуркьи. и
онй ни срётнат, а на очйте копи ймат.
и онй се опредёльат: еднй да бёгат, една
да остане, онййа бёгат, и едён трчйпо
нйхь, вук. и онй се закйучат, и онй кат
се закйучат, вуко се върне по мёне. и дт
като се върне. и мёне ме бйрка и мён да
ме фане, йа вддим сос мёне едно детё, и
онй фанат и мёне, и детёто. и ни одве-
дат у дупкъите. и едндто момчё вика: че
ё на мёне мечё, маньёткото детё, а
голъёмото мёчка.
пуно деца, и голъёми, и маньёткъи,
и на штд не играйат! играйат 'около
селдто минавам лъёкъичко, а пделъе през
вратйте покльанам се на тёбе*.
'цар колейа, цари бёлийа, йдеме,
йдеме, ела тй по мёнека*...ама йа не
знам ндгу. — тё го те! нёма! нёма а ти
разбйраат!
йскаш ли д йдеш на сдфийа? —
йскаш, ама нёма! — сдфийа голъёма. —
фани се за корёма да те не фашта
рема. — ддктор го нёма. дн е ф котёло,
изёл петёло.
бабо йма ли огъйн? — качй се по
гдре! — бабо йма ли огъйн? — качй се по
гдре! — кадё е кучето? — с пдпо на
оранье! — немдй да ме лажеш!
кучка лае из долап. — йазико.
длъго длъго като важё, дёре дёре
като мачё. — капйтъкъите.
длъг джорё бес кости. — димд,
четрйма бракьа се гонъат, не мдж
да се достйгнат. — кдлиштата.
манётько гърнёнце, слатко ва~
рифце. —лъёшнико.
петйма бракьа кашта прават, а
не мйсльат у нёйа да седат. — иглйте за
плетёте.
орёй коштилъаф, кдй не мдже да
се трдши.
като заспим — спйем, спйем.
тука ли че прележй?
джумбуш прайат ндгу.
йа с крйвата ндга че играем,
дали е йстингка бабо това?
че те ударим у муцката.
с. Црвени брег, юни. 1959 г.
Радка Апостолова Миладинова, 13
год.
205.
перко, не се грйжа нйто за макъа,.
та нёли мёне да ме глёда.
ако напупи главата, че се удави у
бунаро.
со сламка сам запёла, сос игла сам
потпрёла (вратата).
слабинта ме больй.
синд и като и декна, скара и се: йа
че те судим! айде, маанаа, простйа.
ако бёше се обадйла у тёвното, чех
да умрем от страх!
като така че живёеш на токучку,
лёле йа што слобддно врвйм, а
змийа йма! козата а прерипна,*
това че изгорй брзо, сака дрва.
еде, не бите се!
аде ейчкъи на връд! таманг го
заработйме врад и зайдё даш.
искараме връд раат раат.
амй койа ддба си тргнал там?
бдрат се на проапци. наклъч,
наклъг го ударй.
што те кдшка?
свила се като кукуда.
като е зинала една куума
ненаейтна.
тдо даш става наказийа.
оалъйл се, не знае што дума.
тйа са каменье оалье. , ,
ейчко стана на паран парчё.
рабдти на пендёк, на тебе да ти
напакдетуе.
смешльйва работа.
тате, байа пасе пенггьави.
да се надне желёзото.
йа нёма а седйм тук.
йскам у нас да ручаш, да
преручаш.
полёка полёка че те извишат, на
гдрното стапало!
кажи и на думи баре!
барём на думи да гъи кажем, ако
не казуем на таково...
нёка а гъи пасё чича ти.
ама тй ч йдеш рано! да ти сварехъ
йайца? да ти дадём барем орёси?
с. Црвени брег, юни. 1959 г.
Дона Якимова Миладйнова, 57 г.
206.
свекрвата ми е казу вала, она ли го
е патйла, баба и ли и казувала, не знам.
като дошли турците, завладейали цала
бугарийа, тука заселъйли се. едён
351
турчинйе бйл ефёндийа, на цёлото ко-
рыто тука кмёт. и като са дошли тур-
ците, он йе купил чифлйк тува стрет
селдто. и е заповедувал на българйете
за сйчко нёшто
и са дошлй турците войската, и
са казали пред нёго: като са врвёли по
друмо, да влёзнат тука по селата да
кольат. онй казали, турците войската
и началството што им е билд: *като
пдчнеме да кдлъеме бугарийа, че кдльеме
и старо и младо, сё че ишчйстиме бу-
гарийа, че гьи искдлъеме. като* кдльеме,
и шам нёма да ни збёре. сё бугарийа че
искдлъеме'. а ефёндийата што е бйл у
нашто селд, онь е казал тека на тур-
ската войска: 'къутуко колъёте, а фелй-
зо остайте. не са виндвни, онй са мал-
къи*. а старйте да кольат. и е ндгу
магла билд, та се тука изминали села-
та, дупничкьи, од маглата.
и ндгу нардт са исклали нагор,
самокдфско, натам. и са ошлй у батак,
и там са гьи сё изловйли и са гьи врзани
сё откарали у црквата. и са гьи там
клали, и е ндгу крф тёкло. цёла река
крф йе тёкло, од бугарйете. и като са
чули русите, като са разбрали, и са
тогай реклй онй: айде бугарийа да
ослобддиме!
и йе дошла руската войска та са
истепали турци и са гъи искарали из
българийа. и са си ошлй па у турцийа
тййа што са останали живи, а у батак
и днёска се познавало од бугарскъио
нардт какд са гъи клали, кой дйдат на
печалба каде батак, и се чудат, глёдаат
тамо какд е билд лдшо у турцийа,
каквд са мачени българйе и са гьи клали,
и като ддйдат печалъдвниците отам,
наши момчёта и се чудат и казуваат у
батак каквд е чудо голёмо и страшно,
сад да видите, че помрзнете от страх.
рускъио цар ни е ослободйл, та сме
и днёска слобддни, останала бугарийа
жива, а рускъио цар ни е башта на нас.
а русите — бракьа на нас. и нйе ймаме
сила, слобода голъёма сос русййа. русййа
е за нас като шикьёр- w добрй за нас,
онй ни спасйа живдто. и наша българи-
йа. и сос русййа голъёма сйла и слобода,
да живёе рускъио цар, нашио умен
башта и жалостйвен.
с. Црвени брег, юни. 1959 г.
Дона Якимова Миладинова, 57 г.
207.
...дн ошёл офчар на турчино. и си
набавйл сйчко покаштина. и волове ку-
пйл, й дфци купил десетйна. а турчино,
ефёндийата, дн йане кднъо и врвй од
ньйва на ньйва каде йма работница по
ньйвите. и като гъи погнали русите, и
турците си бегали, и оставил богат-
ството турчино, ефёндийата — чефлйко
и стдката. и мдо свёкор земал оште
дваесе бравы дфци, така гьи земал, дти
не имало врёме да продаваа.
и като си ошёл турчино соз були-
те, на стардто мёсто каде си е бйл рд-
ден, на баштинийата, и тогай се осло-
бодйл и влезнал у една крчма та е пйл
соз другьйте турци винд, и му казали
турците:. 'штд си не ддеш тйзека из
българийа та cede тдлку там?' а ефён-
дийата казал: 'българйете бёа ногу ар-
ни, сос нйхъ си убово живёехъ, дупничка
окдлийа владёехъ. йа им заповедах като
цар. а йа елй сам богат, ддйдат, кд-
паат, жнат, ершат, бёс пари, и офча-
рйёуцаним, и говедарйё, и момкъйни да
гдтват, на мдмците жените та гдт-
ват на аргакъете. онй с мёне живёйат,
йа сос нйхъ живёем'.
и турцитё у меаната като са
седёли, и гъи фанало йат ндгу, и се раз-
лъутйли на ефёндийата, и земали та го
застрелъали, заштд е пофалъйл бълга-
рйете. и се свршйло. штд е живейал у
бугарийа, това му останало. кат ошёл у
турцийа, свършйли го. утепали го. това
е послёшното на ефёндийата.
момци — офчарйё> говедарйе,
царевици да бёре, да прекарува. йма си
мдмци рабдтници.
аргакье — копат нёска па си ддад
дома, жнат, ершат.
с. Црвени брег, юни. 1959 г.
Дона Якимова Миладинова, 57 г.
208.
това е симд, на таквйа парчёта,
на токави.
чёкай да заплетём нёшто.
че гъи исплетё, рёче, по собдро, а чё
ддеж да гьи зёмеш.
из вуната йма лъпкьи, като
топчёнца.
манъето се измръсй, измрсени
кднци.
кам ви, дёца, елате, елате!
максуз го прави, максус йде тука
да го вйди.
гутур да те йадё!
сръчёнце и бдлез да го изедё!
стйга си ми декнувала!
ако сакаш нёкого да го закъдриш,
че зёмеш къдраф мйш.
рётко ёптен че се замдтам.
да го зараньиш сос локум, шикьёр,
да те обйча.
352
е алангкулй, толку ли не умейа да
го направит?
да го облачаме, соблачаме. за
банъанъе трпй> ама за облачанъе не дава.
низ нас дойдё.
елй онам че го туриш?
свой чйча, прёчича. чичй са ми.
кабран — като рештдто, ама без
дупкъи, жйтото да се пренесё.
с. Црвени брег, юни. 1959 г.
Венета Стоилова Карабельова, 24 г.
209.
прёчница на столйцата.
тдо съштио старец бйл имал
сёдам сйна.
светёл сос виделёнце.
онй са билй власници на нас и са се
подигравали, 'чдрбаджи* ни речат...
бйл ддбар тдо турчин.
дкам заштд едён турчин дойдё да
купим нёшто. нёма да купуеж голёми
волдве, че купуеш телчйнгка да раснат,
да пофанеш.
слушай бе, ага бе!
сака годйна му тельйла.
оженъйл синовёте си.
дрште си вёрата!
ако, йа пдвече шдпскъи оратим со
женйте.
придждат, скаструват им гла-
вйте.
што става с нйхъ?
кадё свраштаа турците.
тй че станет пдльак у селдто, елй
нёшто друго.
чйча е на нёго, ёчка ете така:
ё...ё...ё...
от турците сам бцен.
не хтелй да кажат.
дека са тепали турците, та са гьи
нарекай карабелъа.
не знаех од учйтело да пдмнех,
ама зубрех урдко.
башта ми е бйл офчар, и тука сме
имал и егрек, за офцйте. вйка, йа пасём
офцйте на чукаро гдре. дошлй са рус-
ньаци. нйе йдеме да казуеме от сёло на
сёло.
на днай, свинъаро, извадйли пари.
иддх й йана пльачка.
не вйкаа го биндкъл — зумбульо!
сефтё като гьи земали войницй>
тука учйли у селдто.
напрёш на собдр от сёла се збй-
рашеа, а и сега по_ — адёто се не
растура.
да оратува децата, на поклади
децата че запальад дрва, вртдд гъи.
вйка се оратуванъе. доджда поклади.
оратуванъе — това е билд дд мука,
да се дадё знак, че у това селд е покла-
ди. дрво, го расцапат, запальат и
вртат: драта кдпата!
суроваскаа, суровасканье.
тё тека човёк не мдже да се сёти.
асъл од москва си?	,
онй си врват тййа думи, само тё
maKQj не мдже се припдмнуе. сйте, и
младйте, употребльаваа старйте думи.
камико се крати лёсно.
речат: по бетёр човёк не мдж да
бйде!
штдм не тё да ручаш, пйй! онд е
дошлд гдз — да руча. йа такдв где не
обйчам.
нам като прокапе днай дён, бъш на
фаеднгката. претришаа ги.
вёзени раце.
брадавици — млади кореньчёта, на
кореньёте што са.
дё дё! не мдже!
с. Црвени брег, юни. 1959 г.
Стоил Славев Карабельов, 54 г.
210.
вйе сте пд шдпи.
госкьёте ни не хтёа да ручаат.
талатут, нй фане, нй пушти.
шегуйат се.
каснал часдвнико и вртёл го.
ее, това врёме што е альаво! сё
даж, даш! ~глёй оттат ка се е затёв-
нйло! дти не йдем да вйдимё, кака мдж
да си е дойдёла. даждд трёбе да гьи е 7
раскарал та пойдда. егасераскара това
врёме! като йугд е.
елй, си ймаш! кадё го витоса
(крпёто)?
йа мдга па да клёндзам!
аджамййа е дште детёто.
гдше! немой не окай!
цал подуйак! онд се разбаздрй вёче,
расчовечй...
дти башта ви да ви не дёре!
йа! па зёр имаме акъл малко!
глей, улави: нёчад да йдат, окат
от пато, распарат се.:
а па нашио — кьдр кьутук, спотура
се, нйшто не вйди.
разбйеш ли парйте, онй си врват.
ймах ейтни шее лева, дадох им гьи
отцутра.
сетйх се, бёх одёве заказувала за
нёго.
фитарйи, ймат чемберйё.
тййа. кореньчёта че гьи бдцнем.
сака па да го прекдпам. йа вйкам да го
прекдпам па тогой да го прашим.
353
кдку? половин дёкар? — а! чё! по
три ара на две мёста.
бёа така поткарали млади
дрфчёта.
пделе че ти стане гутаво, терсенё
да а рабдтиш.
ймаш ли черашен вёсник? —
политикьи ли че развйваш?
од два часд че задавад билёти.
с. Црвени брег, юни. 1959 г.
Елена Бонева, 60 г., и децата.
211.
отёц пайси ишёл до самокоф. и от
самокоф е тргнал, беден човёк станал,
скьйтник, оттам тргнал за рйлскьио
манастйр. понёже тука гдре над баньа-
та имало турска кула дека проверйава-
ли тёскьерётата, и qh, йма селдто
клисура кадё е, йма пат, старйо друм. и
като тргнал, пошёл по него да се укрйе
от турците, да го не фанат, и излезнал
до маалата, селдто йорепковица, егрёци
го вйкаа. и оттам слезнал до селд то-
пдлница. и ошёл (да преноштува) да пре-
лежи у нёкой си чдрбаджй мйлош. и
като вечерали там у неговата кашта,
човёко непознат земал да му казуе за
нёкакви кньазове, нёкакви држави, и мй-
лош се уплашйл да го не фанат турци-
'те та и он да пострада, и пострёт нош
билд, нападйл го ис кашти. казал му
отёц пайси да му каже пато мйлош, д
йде на рйлскьио манастйр. и (божйл) го
извёл нат топдлница до едно врло мёс-
то, та да мйне прес црвенобрёшкьи сй-
нор. имало малко и магла през ношта.
врнал се божйл, остайл го да си дди
насам натам, и отёц пайси слезнал до
еднд мёсто, кръвнйшкъи валок, и там
какд е седнал, па не сё знае спал ли е,
одзевнал ли е ндгу, там у мрел, това е
билд около стд годин пд рано преди
седемдесё и дема годйна.
и дзаранта рано дйде нёкой си
дейан мавроф да орё; — мдо прёдеда, дн
е го копал — там умрёл човёк, калугъе-
рин ли е, поп ли е', не знае што ё. па
тогай плаштало се нёкакоф кьёш, данок
на турците, ако се нае такдф умрёл чо-
вёк. та го покрйл соз дрёите што ноейл
да го не вйди друк, и вечерта забёре
жена си дана и ишлц, та го закопали, и
нашёл нёкаква книга у нёго и нёйа йа
фрльйл у грдбо. и колко се е минало не
знам, и дейан умрёл. и тайа дона, жена
му на дейана, дала една штёрка, оже-
ньйла на мйлоша за сйн. на тдо што е
нападйл нёго. и там като ошла дана на
госкье у мйлоша, и като зёмали да си
оратат на трпёзата со свато, сос
мйлоша, она казала дека закопали едён
поп. тдо мйлош рекъл: 'маани го! тдо
светогдрскьи калугьер бёше. трёбе да
бёше одйл по такейт. като тргнат
калугьерите да собйрат пдмошти, и
понёже пил, ейчко испйл, и кдньо про-
дал, и не смёе да с йде у стагдра’ —
рекъл. —У мёне лежа и като ми зарас-
правйа за цррове, йа се уплашйх и го
нападйх*. и дн там умрёл.
с. Црвени брег, юни. 1959 г.
Йордан Марков Мавров , 78 г.
212.
ндйна баба е казувала. таквйа
разгаврени турци. снаа и здлва са одйли
из дервёно. на дома са си ишлй. ишлй са
на дупница на пазар. и като си одили,
дн фанал момата да йа обечёсти, тур-
чино. сам йе бйл. и като йе бйл над
нёйа, и она йе плакала и мисльйла как-
вё да направи да се дтме. а снаата и не
смейала да прйде. и она го фанала оз-
ддле баш каде трёбе и го стиснала што
можла и можла. и дн умрёл. ндйна баба
па на нёйа казувала, а она па на мёне.
с. Црвени брег, юни. 1959 г.
Дона Якимова Миладинова, 57 г.
213.
нёмат икрам вёче младйте.
скастрйа ордто.
косата е на кркма.
таа такалма да оправиш.
времёто се заразгальува, ём даш
йде, ём сънце грёе. че йма даж до
довёчера.
жйк, желёзо ишйлено да се
промушне дрво.
сакън! това не думай!
нашта рана бёше прислаба.
тй ако йскаж да не загасуеш
ламбата, че а затаиме.
секи си садне по малко.
йа че мётнем сос метлата малко.
а ймам такдво бастунче матко,
само за на собор, онй вйкаат така ете:
че а накрраме!
топдлите са си лйчно негдви.
онй от тдгай почнали да пангкьат.
нёка с йдем пооратим малко
натамока.
бёймё си легнали — тропно, нёкой.
метддийа го нёма тамока.
зорко, преейчаш ни работата!
край и нёма на арниньата.
досёга да не йадёш! мани! сакън,
да се не случава!
онд свинско, мдже да ё като
едлёнгко.
од нас нёма дти да се шубелдйсуеш.
354
навыкайте озгдр натка!
тогой баш дард, давахъа.
фанах се за табаньёте и се
извртох, и право нанаддле.
ракьййа ако сака да йма бол!
нему се чйнъи, дёсно е земал, а дн
зёма право.
тй че станеж г^чава, дти не
йадёш. че изгрчавёеш.
кусни си от салката!
йа саках врла ракьййа, дти се
бёйме ногу уморйли.
уйамил като конь да ерше на
стдджеро.
че прекратиме работата.
значи пийнате сите!
огьйно клий, йма жар.
она йадё за двамйна троица.
дрш се заземи бе!	,
коку сте дёнове работйли?
нёма кога да прайме сё тазё
манъджи. таа сега е байата.
ногу огъинъё наклали.
по машина ли си дошла навам?
кротко е детёто, ама па си йма
измёт.
друго ништо не трёбе нёму като
си одима другдто.
солудничаф, не ё салём у главата.
пурйак, като зайад& не знае си
карар.
молыл йа, нёка грушти, да гньете!
жвакло!
ё там прокай рйдо — егрёци.
с. Црвени брег, юни. 1959 г.
Тодор Начов Бачов, 75 г. и сем.
Димкини.
214.
на кому е убава жената, по мрльа-
ва да ё, да не йа зальуби нёкой кьер-
кьёзин.
днг казуе, знайал кога е билд
селдто сто кашти.
чёа да ни разбййат, чёеме да
нарйпаме у морёто.
на свршеко на планината.
цало зйме зимуваа.
йма друм преко планината.
и бёа ни на малко разбйли.
нйто едён крачка не смёе надзат.
раклите на орудийата.
еднй трои коньё.
наште йдеа чак нанавам.
прокай планината йма друм,
джадё.
йма воденйци на ветер.
па с турчино се потписа мцро.
три ороплана ймаше.
нйе турчино бйиме — г^цийа, с^биа
и нйе, mpoumg.
утепаа двамйна каруцарйё.
улезнааме у едлун една ндш, ама
баш таа ндш не можёх да му разглёдам
месноста.
с. Црвени брег, юни. 1959 г.
Тодор Начов Бачов , 75 г.
215.
това мёсто специално е купено за
гувно, за на ветерд. по виедко е, ветерд
по дува. едно перо на стдджеро, дувне ли
ветерд, пердто накаде кара, том чё
фрлъаш.
у старите воденйци нёма нйкаква
обграда на кдшо. у нёйа мёлехьме с рока.
йуручкьи грёбенци да се развлачуе
вуната. ндгу са остри, шйльави. онакдв
грёбенец за вуна. власовёте вадат.
онаквйа окдлчести капи па напрёш
ндсейме. ален пдйас чуваше саде за
празник. мдо деда ми е казувал. нди и
расправйано, она знае.
качйшни цргьй, пуздерлъйви.
не аби трата, дти йа ико-
номйсуем.
бёйме си везали магарето.
пошёл дома, по друмо си йма вади,
не ё ли те страх? море сёди бе! у колй-
бата да спйеш. едён — дн по мёне йде,
оцуца се по мёне. вечерта онй (вуцитё)
завили, онй като завийат — като момй
пойат. гльавна огьйн, онй маанад да не
вийат. празник на вукд, ножёвете си
оставйат да не сечат. распус, стрёднио
дён на вучльаците. заёмници, трита
дёна по марта, самовйлска недёльа — че
ддат петрдвите поклади.
с. Црвени брег, юни. 1959 г.
Тодор Начов Бачов, 75 г.
216.
тргнали низ гората, насрёшта им
една мёчка видёли. едёнио останал и не
дийал. и мёчката го одминала, не хтела
да го изедё.
у дупнйла като йдееме, по три
дёна се маейме. праейме си дрвницй.
макьа ти йдеше сос нас.
едён вал, по дебёлшкьи дрва, коджа
дрва набрани, онй се евлачйнъат с коле-
сница, со синджирйё, другдто, дзадни-
ште, оставй. на еднд каранье не мдж да
стйгнат. волдвете (трёбе) да паснат.
равнйште, каменьцта падйнгка. кастрак
скаруват мажйёте.
йуклук, збйра почйнгкьи, боклучкъи
работи, за кокошкьи. пет прёсега и едён
йуклук.
с. Црвени брег, юни. 1959 г.
Петър Костадинов Кавдански, 60 г.
355
217. •
йабиддх бач. бачййата се зафаш-
та — направат колйба, леей, покрйено
озгдр сос асарйё. качёта за масло, трй
— за каймаци. еднй да се бйе млекдто,
най манёнгко. музад гьи намлас, и го
потейриме млекдто. намлас е пд малко,
а дзаран пд голёмо. нёма да го чёкаж да
се фане млекдто, че го пазиж додёка не
сё е фанало. кога на тангко се залдвуе,
тогай че го ударит ейлно трй. пати сос
чурйлото и че го покрйеш. слет малко
онд се е фанало, и че го разбркаш сос
чурйлото. и па че го остаиш, и мдж да
йдеш на вода, каде сакаш. пдсле си йма
такваа даска, и даската сё прокай качё-
то а карат, и ейренъето се збёре на куп.
слет това, кратуна ли е, чапчак ли е,
сос чапчако че оцрпуваш суроватката, и
като сё йа оцрпёт, ейренъето остава на
топка, пдсле соз дрвен ндт се нарёже на
филйи. и пдсле филйите гьи вадат — и у
зевнйко. йутре сабаале кат се измузё, па
съттото че напраи. и таа суроватка у
ендшната че сипуе. слет това като по-
фтдриме офцйте коку дадат пофтдрка,
и това млёко дека го намузёме от по-
фтдрката, че стой до еден часд. пдсле
че се сипе у суроваткьите. и това стане
каймак, слет това че стой два дёна тдо
каймак, и тогай че го бйеме. првио
каймак че стой два дёна. оште два че
напраим подир нёго и тогай че го бйем.
еле това првио че го бйеме, и пдсле на-
рёт сё, го бйеме. слет това че искараме
масло, а останалото — матеница. па
матеницата а провариме да стане урда.
сёрно млёко. фтдрото се музё врс
п'рвото.
небйено сйренье — йагльййа.
испоснёло сйренье. стриглё —
несолено.
белмаш: цадйлка. сйренье да про-
кьйсне,' пдсле масло едно къйло, брашно,
и на огъйно, брка се като качомак.
кутмач: пресно млёко, сдл. сос
лажйцата бркат, на огьйно, става гас-
то. штом се прджнъе жйтото, офцата
пасё от стрънйшта, млекдто е най
гасто тогай.
млекдто се мёри сос рабуш.
рабушка, стрйгнато уо.
шаварйёте у мокрёш, блатйсти
мёста, груба трава.
йа сам нужен за куфер.
тдо кдрень йма два запёрци.
с. Црвени брег, юни. 1959 г.
Тодор Начов Бачов , 75 г.
218.
сега баш распус — не смёеме да
пёреме и да си мйеме главцте.
трёбе да му найакна ноджёто.
прашльйф друм.
измрл ьани пёнджери.
брате, сестрице! нёкоа вйка
'стрйце!', одрйпуе.
от кромиддвото сёме.
обичй се арпаджйко.
породите живдтно с клапуави уши.
койа ддба одй у манастйро?
на пендёк се пенгъгъави.
една пос, таа пде искарааме.
потсмейал се рбако на штрбако.
вдло се репёжи.
измольца се дрёите, мдлье гьи
нападнаа.
сонлъйвец, не мдж да се наспи,
расквацал се като квачка. ега се не
разлёгнеш!
саде се снебйва по градйшта.
спежурен — от сънце се спежурйл,
извейнал.
дти го спопёли?
като ме спопё да ти казуем
нёшто.
спротй распети пёток да не
предёш.
стрел ьо, не мдш човёк заб да си
прочёпка от тёбе. стрвна, сё сака да и
дадат.
да треи бурйан, да искореньаше
бурйан. трейх гувндто за ершйдба.
стйга се потутувала!
ка си се нашльакал!
фрка сос носд.
да те порази баш у црнётината!
устата му е сурлеста, барлъава.
очепйли стеблдто от слйвата.
таа ка сё е зачепйла, ндгу прави
дузён, жива се расчепйла.
ка ей расчурльавйл сос цигарата!
да удариме по една шака рака,
брзойат, пурйачка работа,
шмульа, огдлъува и дрвдто.
да бёйме сложйли да вечёраш?
таа ка сёудзрёла!
не е здраво, бдлно елй убйено, и му
излезнало топка на грбд, гмуца.
знаеш ли што е шишаркъи?
лёсите да загужвиш.
едвам оди, едвам зёва, бдлно.
не сё драпай така!
она затёче, еодата; че се слади.
айде, ако йма празнд, напунй!
немдй а прснеш!
дште да сипуем? — ейа!
обийаждай ни!
сакаше да ддеш отцутра.
она е дтворна.
там се тура почйнгката, у йуклуко.
истепааме змйите.
356
по ньйви йдехме, децата ндсейме у
лъулъкъи.
мушмурдк, црно, грозно момче, не
орати, cam поглйжда.
с. Црвени брег, юни. 1959 г.
Бойка Кирилова Мазничка, 34 г.
219.
кога нема даш, направат вайду-
дулъё, некое момлъаче, сирачё, и го во-
дат по селдто, и от кашта на кашта,
плйскаа вдда врз него и го даруваат, кдй
крпа, кдй чорапйе, кдй ракавй от плат-
нд. и искарат цёлото село, и пдпо, кли-
саро, сё сос него, като изддат цёлото
сёло, па йдат на оброчиште каде йма
црквё, светй спрс, света троица, пдпо
чети, мдлъат се за даш на бдга. клисаро
й он чети, поё, и до вечерта з&йде даш.
и у мой заман одйа, йа кога бёхъ мома,
у младдто врёме.
сънцето зайде у дблак, небдто
стане црвёно.
кога че се развалъи времёто, кога е
тйо времёто, машйната се чуе, и се
развалъи времёто.
кога е сос корёмо наддл, а каде се е
зайала — нагдр мёсечината, даш че йде.
йасник, изйаснило се ндгу.
на знак е, окол мёсечината ако е
црвёно. далй война че ё...
загрмё отдчкъи, затевнй се
озгдрека.
по малку ветер подувнуе, ладовнр
времёто.
каде дёсет часд, не бёхъ заспала,
будна бёхъ. йа бёй будна. ‘стани да вй-
диш! небдто йасно, а дзвездйте зелени1,
па ойддх. найддх една невеста, вода тд-
чи на чешмата. ‘море да вйдиш какдф
сдн сонувах!' — ‘кажи сонд твой, па й
йа че кажем мдо сдн’. таа, старата
жена рекла: *йа не бёхъ заспала, дойдё
едён старец и една мома, од убово све-
ти, свети од убавинъа. расветё се ода-
йата од нёйа. рекла: мор дти лежйш?
та не станеж да вйдиш небдто каквд е
йасно, а дзвездйте зелени’, а невёстата
рекла: ‘й йа такдф сдн сонувах спроти
стрёда. и мёне ме раскара една мома
ндгу убава: дти не станещ, тй млада си
невёста’. она станала, погледнала —
истина, зелъёни билй.
тй си трай, стрйно, нарддо не
вёрува, нёма шт& да казуваме на
другъите.
нйе не знаеме нйшто. гдспуд знае
на лошо ли е, на арно ли е.
с. Црвени брег, юни. 1959 г.
Дона Якимова Миладинова, 57 г.
22°.
црна зёмйа, црвёно варовйта,
ж&та — пёсочна, бёла — умница зёмйа.
тлаковйта зёмйа. каменъак, каменъйта
зёмнъа. кара топрак, нцшто се не раж-
да, мртвак. гъеренъё. од блата, тресйч,
земйата се лъулъа. заглобач, шамак.
ровйна, водата каде го изныла.
свлёчишта, кога се свлрча брегд.
сос рештд го прочйньи и гъи сёе, па
што сёрдди.
делиджё, трава, изглёжда като
ченйца.
дали буризан по нъйвите, ногу боде,
джам попара — сиренъе, вода и л£п.
варен качомак: водата че заври,
тогай се тури брашндто, онд озгдр се
напука и се надупчи з бркачо. като по-
ври, тогай го забркайат. бркан качо-
мак: че заври водата, се тури брашно-
то, веднага се брка.
ндгу се изродйло рожба.
миж гъи сйал платната.
балата се натурат у водата и гъи
бийат, и онд се ступа, тупано бало.
на кожлъак са направени.
сос важё като севрже сёно —
бреме. коджа брёмета земах..
нёкой се скарали, едндто трое, а
другото рънчй. срнчй го та фана да реве
детёто. не &нчи го да не реве!
мани, немой, ё каква си такалма,
не разбйраш! йа че го срабдтим, не
знаеш тй, не мош!
машкулъдк, сурато му на машко
бйе, и с машкъи йде да играе.
лёле што смрдй, тадёва йма
мршлъак!
мджеёме да идёхме там, *
жл ёби, жлёби терт лёп и не
мдже да се найадё, забй нёма. ~
орфана, од маала на маала йде,
току скъйта и не рабдти, йосма,
елй е ошлд да крадне, елй да ерши
лоши работи — спазйа го, видда.
насёдаат на едно коло, къупё.
зафанало плёс, • зеленъосало,
мулъасало.
матеница йма блага, бйхь од
оцутра, бдп варйхъ зелён.
подуеник, шуплъак, пд се мёко мёси,
па с лажцца да кдпаме, мёси се като
лёп. убаво возишлд, нараснало, става
убаво като сенггъёр.
ндгу здл, а два в^а йма.
га карнеш та не ревнало!
таа гррнгъка а мрцнах у водрта и
веднага извадйхъ/
слйвата е кджава, а не ё йако
къйсела.
357
ако вапцуем прёжда, мрцнем йа у
котёло, прёжда смуджава, кога вапцу-
еме, не сё е убаво фанало.
ако не знаеш, кьёл файда што ей
досёга учила, писувала.
това е буди да плачеш. а пойанье,
а плаканъе, на умрёлио е сё еднд,
буди работйла, буди седела, буди
да седйш, буди да рабдтиш.
на другъйо дён па ни навикаа.
она току рече: достатъчно, тййа
дветё и гласовёте менъавйат, и ндгу
знайат.
че го оплакнат — че го изйадат.
глё! йа сам ндгу одйла! ишла сам
брёзник, трн, ишла сам по едфийа.
што вйка, от трёпкьите по натам
не вйди.
не ё ли те страх?
нёма ли технйко да доджда?
да запйши водата да се напуньи,
пдсле че се прска таково... орозан.
току е чйста варта.
загазйла е у нёбрано лдзйе.
окривйхъ, убйхъ, набддох си
петата.
тука дойдё — йа бе турйла вода да
згрёем.
с. Црвени брег, юни 1959 г.
Дона Якимова Миладинова, 57 г.
221.
нёкому жлебйните болъат, и обра-
зо му больй, отекло: фана ме добрио’.
па бёре, мъека, больй. па набёре, па про-
валъи гндй, и течё, течё истечё спййне
се. като больй ндгу, дн лргне. таа жена
што препалъува, зёме црвён пдйас, рас-
прёгне го, тури на образо. врс пдйасо
тури качйшта и запальи качйштата,
та гори на образо, и бае нёшто — пре-
пальува. знае о добрио да препалъува.
добрио, онд ръгне у забйте.
мзмётиште — отдк, постраница.
женйте байат, дотакнуват на леейца-
та гдрната чёльус, три пати, сос три
грутчёта сол и ума три грутчёта,
йдат за вода, и там дотакнува и пуш-
ти у водата и речё: сега и дзвёзди, и
постраница, йутре нй дзвёзда, нй
постраница.
набдй, като ддиш да набйеш нога-
та. фане да бёре това мёсто, набйено. и
му турат свйнска мае та вржат. та
мине, оздравёе. провальад го сос игла да
истечё гнойта.
ичимйк ймаш, нёкой ти е
накъимнал.
фусчё, ни больй, ни бёре, саде му се
тажни, и балдйше, умйра. . благата
рана излёзне ли, у една недельа умйра.
каракап, глёда, а не вйди, анее
пёрде. ако е пёрде, ддктурйете че го
тргнат.
мддар прйш, отравйава крфта.
като се застёвнува, фане да не
вйди, мойа пдра жена, мой еснаф. она
ёди, джупа — пйпката а фанало.
мааейль — прстйте се пукат и крф
течё. а йма и на газд, крф течё.
с. Црвени брег, юни. 1959 г.
Дона Якимова Миладинова, 57 г.
222.
корём заболъало, глава забольало.
корёмо елй от истйнгка, а и главата
така, елй па под грдите фане да больй
от ейлно притеснёние — дёрто а запйло,
мерако, страд, пийат подабиче, дйв
дждджан две дзарани. у три дка се свари
вода, да стане една ока водата, да врйе,
да врйе. и че пиё четйриесе дзарани. двё
дзарани дйв дждджан, а трёкъата —
подабиче, онд горчи ндгу.
улок е, тёшко бдлен, оградисал не
ё дти се не трёсе, палазйран.
сараджата бёре, течё, по шййата
излази, под мйшкьите, по слабинйте
сарджй, гнойшта.
ймаше една слава, она току вйк-
неше та запоёше: ‘шетнах нагор, шет-
нах наддл, като тёбе нигде нёма...1 таа
мома бёше сарджальйва. и умрё си. ама
бёше оратаджйка, маскарджйка. ндгу
пргава бёше. ама не можё да а бйде. сё
бёше забрадена, дти сарджйте а течат.
нйе се не велйчехме, фанехме се под
мишка, и сё поёме. като тргнеме по
друмо, поёме, а пластачйё, жетварйё
подвйкуваат...
на трёска го кара: огьйн, огьйн, па
пдсле му стане зима,
бодёш, бодё го у грдите, од ис-
тйнгката, омалъёс цёл, едвам се влачи.
залйпне му, не мдж да издийне. у
немцёто му залйпне йа трдшка, йа... не
мдж душата да си поврне да издийне.
това да е бдлъкьа — не ё това е по сой.
лъца, лъца задавено, и мине му пдсле.
жътнйцата от прегревйанье, од
ндгу пёлени и ндгу на тдпло. онд пожа-
тёе, жътнццата го фане, баньаад го сос
жъто цвёкье. мой деца това не са
патйли.
с. Црвени брег, юни. 1959 г.
Дона Якимова Миладинова, 57 г.
223.
кленйво детё, като сёре — зелёно,
на йаткьи доджда. баньаад го сос
кленйва трава.
358
истрдвено детё, слабо, едната
душа у него, а годитка детё! и не мдж
да продди. йма трава истрдвена, го ба-
Ньат. и сос истрдвено врапчё го банъаа.
къртйчно детё, мёко, не мдж ни
да седи, ни да дди, бес кости, нёго го
банъаат со сдл мдрска, у жёшка вдда,
та се оправи, стёгне се. онд е като
пача, тресё се. не дди, така речё, ама —
кьйлне се!
кога детё от корём пиштй, исти-
нало, свйва се манёнгько у пёлени. като
истине, грабне го силно зимата. и ма-
кьата се не сёшта да го избрише
испдтено, млати се кат улава. и детё-
то грабне го зимата, пиштй, пиштй,
боже, што му е, боже, што му е! и на
тава йма лёк. като го развис, тука
нодзёте, стапалькьите — сйтна сдл и
зейтин, и го намаже. па нанагдр го
намаже сдл и ракъййа и зейтин —
измёша се. и едён кожлъак на нодзёте,
онд загрёвйа.
не сё е папоко развйл, а истинало.
а кога фане, билд. старо, билд
детё, племднийа, скъцаа пёт шёс глави
кромйт и го турат у тангко, бело, йаш-
мако. скъцаме го со желёзо и го пре-
вржеме и стйскаме, та еодата истечё,
от кромйдо еодата, ракъййа првотдк и
зейтин и оцет — тава се маже па на
детё. и като го убово завис, и че се ис-
пдти, и че го избрише набрже, и че го
завйе у друга завйфка. па испдти ли се —
и оздравёе.
на стар човёк, истинал, та цало
зйме болен. 'оздравё ли свато, елёнгко?1.
кога ойддме, дн лежи, у тёвно гъи за-
тёкооме. а йа однёсох првотдк ракъййа,
кромйт печёс глави скъцах, пипёр, зай-
тйн, оцет, сдл, сйчко на едно место и се
избрка. и рёко, вечерта, свакъе, пёчката
силно да накладёш, да е ндгу жёшко, да
не отварате. и че го соблечёш и го
намаже ш сёкаде. й она го намазала,
кошулъата че му мёнъиш, че му облечёж
друго. па че го покрйеш убово. и па че се
испдти. и да видиш йутре, свато че
стане, што йма до вазелъ, бдлъкъата че
излёзне! и оздравёл си. кога додждаа,
вика, мёне свакъа ме излекува. на сабаа-
лето — здраф. убрже като е — веднрга
оздравёе.
штд е дошлд др глава, сё сам
леку вала.
с. Црвени брег, юни. 1959 г.
Дона Якимова Миладинова, 57 г.
224.
йа пёши дойддх. а павлё льупчо го
качй на колото, одейалото ддве бёше.
детёто се омочрло. оклъусй се това де-
тё, бдлно, жмйе. на вечерта легноаме
си. онд се оштульало, приморило се,
очйте примрёньува.. кога на дзаранта
направйхъ това лекарство — турйхъ сдл
къцана, избрках на еднд мёсто сё, и
като го намазах, и главёто, тёмето —
оцёд го натопйхъ па го завйх у еднд
одейало и тё такваа црга, та му дойдё
дчетри. и като сам сед нала, не смёем да
се заклатим, и сёдох додёка се разбуди,
и саде вдда стана, тогай земах та го
одвйхъ, а го бёх завйла у една кошупъа —
саде вдда станала. и като го одвйхъ, го
избрисах набрже и па го завйх па друга
кошулъа. онд поквича пдсле, порева, и не
йтд да го одвйем. и онд па заспа, и се
испотй па, ндгу се испотй. като се
разбуди, йазе го одвйхъ, избрисах го и го
облёкох брже,, а пёчката гори, жёшко. и
до вечерта детёто не пуштйх го на-
вднгка да излёзе, да го не грабне зимата.
и фана да дди по одайата. дёда му
излази навднгка, а детёто вика: 'дёдо,
тй седи, седи! *. оздравё, а два три дёна
бёше ислабёло детёто. и му мина, па го
обанъах еднаш (мина се две нёделъи) и,го
пременъйхъ. дойдё ратка и тё таа гъйна,
тдчкъи што доожда: 'дай бабо, лъупчо,
йа че го гунем, че го ндсим у нас!* —
'немдй, детёто е банъето, да не истине,
дти времёто е ветровйто'. и го зема,
однёсе. йа се отрайа, ратка гъи однёла
на пато. и го оставила, онд седнало соз
другъи деца наземи та си играло, па се
умокрйло у една бара, кога го донёсоа
детёто — премренъйло очи, одзевнало. па
се поболъй детёто. и йа тёкардъм тййа
лекарства и па го намазах, завйхъ, па се
така испотй. и му па мина, однёсох го
при ддктурицата, она.вика: 'со штд го
излекува тйзека?' отй йа и казах, она
го прегледа и вйка: напълно оздравёл о.
сё чувани деца. _ ,
од жлебйните кога больат — да
зйне над грнё вода што сё грёе. даваа
лекарства, нёче да му мйне. йа му ревах
тогай, уплашйх се. церовйти трави:
напи се! чёкай да а размуткам, дти е
затайала, да не пиёш вдда.
от прауто — пепелъйва вдда. пепел-
та да а пресёе па да тури у грне та да
заври. ката се затаи, да исцади вода-
та. и да си топи главата.
вёштерица — грлото истинало,
фусчёта излёзнат на йазйко, от сйлна
простуда.
периштёц — лъупи се и течё жъта
вдда и крф. цёри се сос ума, оцет.
меджу претите на нодзёте болъй. —
роснйца, \ да ти се потсечат прстйте
359
озддл, крф течё, больй ндгу. габйасало и
йадё, србй. като чёшаш, крф течё и
больй росата. елй боса ддиш, елй се
запарат. че отсёеж дррена пёпел.
ожеднёла си, уморна, и си се напй-
ла вдда. чёкай да вйдим каквд а вйкаа-
шеа таа вдда — уморна вдда. и от това
умйра. коё уморна вдда се напиё, и таа
вдда се сосйрува, и фане да го болъй, да-
лаг го вйкаме. и гьйне, гъйне, така си
умре.
една жена гоньй смок, и она бёше
се уплатила, бёше дошла до умирачка.
живдто е лёчок.
каде науми, там врвй.
с. Црвени брег, юни. 1959 г.
Дона Якимова Миладинова, 57 г.
225.
нйе одйме сос ратка чорбаджйска
ш татйана къирдва и йазе. идёме каде
стопанството. минааме откаде ена льи-
вада, найдёме еднд колъелъд дека нёма
трава и тражйиме там печуркьи за
йаденье и челадйнгькьи. одйме на друга
йивада, тражйиме там, па едно колъе-
лъд и нёма ндгу печуркьи. ойдёхме у
друга йивада, найдёхме там едно колъе-
лъд и там найдёме печуркьи. и найдёме
печуркъите, и кдреньете гьи тръгваме,
чйстиме и го туриме у кдшницата. и
одйиме по едйн прекдп, и найдёме печур-
кьиголёми, и откьинааме им кореньёте.
турйиме го у кдшницата и си пойдёме,
дти ймаше дблъаци отат. и видёеме
дблъаго че е голъём.
и връвёеме, връвёйме, и падна кака,
падна тека и се намръйа, и пделъе си
пойдёеме да си соблъечё рдкйата, да не
истине, пойдёме си и запръека даш, и
нйе тръчйме; да ни не найде, дти кака
нёмаше загрътка. онй тръчайаг~а йа
останах дзадна: и ратка си дойдё у до-
ма, у нййната кашта. и кака си дойдё у
нашта кашта. дойдё си она, и йа си по
нёйа дойдёх. йадооме, седнааме, найадо-
ме се. и станахъ йазе, и пойдёх у данг-
кьине. нёйа нёмаше ддма, и дангка ме
викна о деда мийалъ. вйка: вйлъе, ёлъа у
деда мийалъ. йа си дойдёх у нйхь,
играаме си у нйхь. и ойдёме у дангкьине.
вйкам: дане, а д йдеме у дамйангКбине. и
дойдёме у вас, и седнааме. и тй ми
казуваж да ти кажеме прйкаскьи. йас
ти казах, че йдеме за печуркьи, на че-
лъадйнгъкьи: йа, кака и ратка.
с. Црвени брег, юни. 1959 г. ,
Вила Кирилова Кирова, 10 г.
\	226.
иддхме у учйлиштето. стройхме
се. йдёхме на трудова. йдёеме у лъдзйе-
то. седнахме да почйнеме и зайадохме.
станааме и ойддхме да плъёвиме лъд-
зйето. почнаме да скубёме синапо. зайдё
ни даждд. нйе слъезнаме отам и заста-
нааме до казаньёте. и си дойддхме. сё-
кой си испра пантдфите и почнахме да
си играеме. вйлъка дойдё. та ме окна, йа
бёшох у деда миалъа, и си заиграхме сос
тдпката. и дойддхме тука, тй ми зака-
зува думи да ти казуваме, и нйе ти
заказуваме.
с. Црвени брег, юни. 1959 г.
Данка Василова Кирова, 10 г.
227.
ималъо едйн човёк и една жена,
жената ималъа двё деца. жената оме-
ейлъа една погача на ндйното детё,
брашндто билъд първо качество, и го
пратйлъа да го однесё у воденйцата и
да прелъежй, водйлъа петёлъо, ма,чката
и кучето. мачката казалъа: мйау! детё-
то пуштйлъо му от погачата едйн за-
лъак. кутрёто излъайалъо, детёто му
пуштйлъо па едйн залъак. петёлъо ре-
кълъ: кукурйгуу! детёто па му пуштй-
лъо. и дошёлъ вапйр: ‘троп, трдп, малъка
мдме, отвори ми! ’. детёто отворйлъо. и
вапйро рекълъ: петлъёнце, пуштй ли ти
малъка мдма лъёп?* онд реклъд: ‘пуштй
ми едйн залък*. вапйро па казалъ на
мачката: ‘мачко, пуштй ли ти малъка
мдма лъёп?*. мачката казалъа: ‘пуштй
ми’, вапйро казалъ: ‘кутре, пуштй ли ти
малъка й мдма лъёп?*. кутрёто реклъд:
‘пуштй ми*, вапйро освободйлъ малъка й
мдма. баш та та омеейлъ на другото мо-
мйче от пёпелъ погача и момйченцето
ойдёлъо у воденйцата. мачёто реклъд:
‘мнъау*. детёто не му пуштйлъо. кучето
излъайалъо.онд реклъд: ‘нё бе, беснйк!*.
петлъёто искукуригалъо, детёто реклъд:
‘йж бе, пйпко!*. вапйро па дойдёлъ: ‘дп
троп, малъка мдме, отвори ми!*, детё-
то реклъд: ‘иди донеси у рештдто во-
да!*, вапйро не можёлъ, земалъ едйн
кйуч и отворйлъ. петлъёто, кучето и
мачёто избегали, детёто останалъо. ва-
пйро го фаналъ, удавйлъ го, закачйлъ
цревата му на гредйте. макъата дой-
дёлъа, викалъа: ‘нёдо момё, штёрко мо-
мё!* вапйро рекълъ: ‘нёдини црёва на
грёди висат*. майкъата се уплъашйлъа,
ошлъа казалъа на мажд.
с. Црвени брег, юни. 1959 г.
Вила Кирилова Кирова, 10 г.
22S.
една жена се посёклъа на пръето. и
потёклъо кръф. а вднгка ишлъд снек, и
она излезналъа. капналъо и : от пръето
360
кръф на снегд. и она реклъа: да с ймам
еднд детё, че го кръстим бёлъоснёшка. и
она верно си одималъа дете и го кръс-
тйлъа белъоснешка, детето порасналъо.
жената умрёлъа. баштата се оженъйлъ
за друга жена, таа жена ндгу мразйлъа
белъоснешка, и го.сё бйлъа. детёто трг-
налъо по йивадите, сретналъо една каш-
та. и детёто ошлъд у таа кашта. и
детёто се па върналъо у каштата си. и
таа макъа реклъа: 'по од мёне бёлъа
нёма’. а белъоснёшка реклъа: *йа сам по
бёлъа о тёбе’. жената земалъа, одвёлъа
детёто у гората. и она (жената) бега-
лъа, скрилъа се и си ошлъа у каштата.
и на другьио дён купйлъа йгли за чора-
пйе, панделъка, и ошлъа у гората.
белъоснёшка ошлъа у таа кашта
кадё си е нашлъа. там живейали сёдам
джуджёта. джуджётата били на рабо-
та. белъоснёшка измйлъа, ихчистйлъа,
испралъа, наготвилъа и вода донёслъа. и
жената реклъа: ‘о, панделъкьи се прода-
ваа, игли!’ и детёто излъезналъо да си
купи една панделъка. купйлъо си една, и
жената реклъа: ’дай да ти кажем, ти
не знаеш каквд се връзува, таа панделъ-
ка се връзува за гушката’. жената
стегналъа панделъката и дави детёто.
и онд ошлъд до кревато и току пад-
налъо.
вечерта сёдемте джуджёта се връ-
нали, глёдат — до кревато белъоснёшка
удавена. най малио брат казалъ: ’айде
батко, да закдпаме детёто, и ние да
прайме като хдрата’. най стрёднио
брат казалъ: ’нёма да го кдпаме, това
ни е най убовото детё, да одвръжеме
панделъката и да сожйвиме тава де-
тё’. соживил и йа. и почнали да а пй-
таат: кдй те удави, дти купу ваш, ние
че ти купиме, она реклъа: ’дойдё една
продовачка тука и донёсе панделъкьи и
игли, й йас исках да си купим една
панделъка’. онй реклй: ’заштд тй купу-
ваш, нйе сйчко че ти купиме’.
и жената си ошлъа па ддма и
реклъа: по од мёне бёлъа нема’, и па
тръгналъа из гората. белъоснёшка като
се пойавйлъа — свети като слънце, и
реклъа: ’йа сам по бёлъа о тёбе’. и же-
ната реклъа: ’чёкай йа да ти кажем,
тй ли си по бёлъа или йазе’. ошлъа
дома, земалъа една игла плъетачка. она
се напрайла стара баба, изокалъа белъо-
снёшка, и она излъезналъа, и казалъа:
ёлъа да се згрёеме да ме попдштиш. и
детёто почналъо да йа попдшта. и ис-
пошталъо. она рёклъа: ’дай йазе че те
попдштам!’ каквд йа попошталъа, и с
иглъата йа му ш нал ъ а у мозокд. и детё-
то току падналъо до кревато. и жена-
та си бегалъа.
вечерта па се врнали джуджёта-
та. и вишлй па дёка белъбснёшка
падналъа до кревато. едйнио брат йа
фаналъ за главата така да вйди нёшто
каде е онддено, вишёлъ иглъата и йа
извадйлъ. детёто станалъо. и фанали да
пйтат кдй забдлъ таа йглъа. онд рек-
лъд: ’додё една стрйнгка, реклъа: прпдш-
тай ме, и йа попоштах. и она рёче: дай
йа да те попдштам, и ми заби иглъата
у глъавата*. джуджётата сутринта па
излъезнали на работа.
сутринта дошёлъ едйн цар, ви-
шёлъ белъоснёшка и си йа ндгу аресалъ.
флезналъ вътре, рекълъ: ’а да се ожё-
нъиме!’ и белъоснёшка се соглъасйлъа,
реклъа: като ддйда джуджётата, че гьи
пйташ нйхъ!’ и вечерта прибрали се
джуджётата, и царо рекълъ: ’йскам да
се ожёнъим за белъоснёшка’. онй реклй:
’дадено бе! на цар одврашта ли се?’
и онй земали се, оженъйли се, на
другьио дён дошлй гдскьете, макьа и до-
шлъа, башта и, сите, най голёмио цар
рекълъ: сёкой че си каже каквд е прежи-
вейалъ прес таа годйна. ейте си казали
каквд живейали, и дошлъд ред да каже
белъоснёшка. и она си казувалъа каквд
макьа и се посёклъа па ишлъа вднгка на
снегд, па каквд капналъо кръф на снегд и
каквд таа макьа умрёлъа, па башта и сё
е оженъйлъ за друга, па тайа билъа ндгу
лъдша жена и йа падйлъа у гората, зе-
мувалъа панделъкьи та йа давйлъа, пд-
слъем мушйлъа сос йглъа у глъавата.
и най голёмио цар казалъ: за тийа
работи таа жена трёбе да се накаже. у
една кашта да се напечад железа, и
таа стайа да се постёлъи со железа, и
тайа жена да се соблечё гдлъа да лъёгне
на тййа желъёза. и изгррёлъа!
с. Црвени брег, юни. 1959 г.
Дакка Василова Кирова, 10 г.
229.
имало четрйма бракъа, и онй иска-
ли да вйдат кдй че трае на слънцето.
едйнио бйлъ шуглъйф, шугаф, едйнио
истегач, истёга се като спйе. другъйо
драскач. трайали на слънцето, трайа-
ли, и им се досадйлъо. и едйнио рекълъ:
’мдо башта кога бёше млъат, като зёме
капата като се задраска и драска се. а
другьио рекълъ: кога мдо башта бёше
млъат, като земе пушката и като се
истёгне! трётио рекълъ: и мдйо башта
кога бёше млъат,. като се задраска с
ноктйте... а четвртио рекълъ, като
речё така с пръсто: *и тй лажеш, и тй
лажеши сопойёте му паднали наземи.
с. Црвени брег, юни. 1959 г.
Данка Василова Кирова, 10 г.
230.
даждовйто бёше, черёшите се
скапаа.
сйчко попа да от слйвата. ветер ли
гьи дувне, и се пожарат сйте.
каквд йа иширйхъ с тойагата!
сума коджа знае прйкаскъи.
настапи нёкой, че те прошкъёмби!
нйе чёра исёчохме слйвата.
не сё препёшкай така, не сё
тръкайай!
кой не вёче мдливи ймаш!
оздравёа ми сйте прйша.
че ти дадё нёшто да пиёш старйо.
а на облъдк — таа е жива момё!
таа е гдрека кот туйдфци!
не мдгам да направо мдс.
далй можем да направим мдс?
йа мдга свёж да прайм.
йа знам това е пръстенъ.
коджа сме у нашта кашта: май-
ка, мама, татко, батко, па батко, и
мдйта кака (вече твойа си е, не мойа!)
на макъа ми брат и на мёне укъа.
. с. Црвени брег, юни. 1959 г.
Вила Кирилова Кирова, 10 г.
231.
прприцата држй гдрнио камик.
крйг, мёнггъеме за сиванъе гдрнио
камик.
бучарник, да се ковё камико.
штратга — теглйч, закача се за
амуто и за колата. от синджйр, кожа.
сантрач ~ нош, ама отука му ё
резд.
сарачнид ндш, ндш за чистёнье на
копйтата.
процдка, послёдна ракъййа, най
што нёма шпйрт.
главйна, кьутук, што остава от
кроёнъето. оставйат еднд очё, две
очёта.
гъерманците за това, йскашеа да а
зёмат украйна — ндгу жцто се ражда.
нёмаше возмджнос да се изучи,
ама е даровит, ейа!
сйчко става булъумач, измёша се.
нёка цйцне да си земе сйриштето!
нйшкьите прават крстдска. цап-
цйте се ту рад да пазат крстдската,
зевд.
распднгка, желёзо, да пази брдото
да се не mpouiuf.	?. /.
кршла е пд нйско от чало, ёсенно
врёме гъи карат на кршла.
печермё^ што печат на фурнъа на
драта.
низ нёкой дзйд дупка да йма,
дзвйрка.
дн е венчан у това стопанство, не
знае у кашти да се прибёре.
с. Црвени брег, юни. 1959 г.
Петър Костадинов Кавдански, 60 г.
232.
ймаме младиштарйё ёкстра тууа,
момчёта ёкстра!
йа бё у унггарийа, там ймашеа
таквйа стари и ндсешеа црвени капи.
фане да ми рабдти раната.
едёнио ми сйн наранйа.
со србо се бййат. србйете го дёрат
сос ремйк, жив го дёрат. чйча ми е
казувал.
мёне чйча земайа войник, четвдри-
ца войнйка земаа. не седёа тууа.
нйе сме сё мелезаци, забркано.
това се залйпнува от стут.
че го пдтшилъа.
дай клештйте!
cam си травм, мируем си.
че те сйадат челйте.
чёкай да му прдрежа малко
аралък.
вйе че ни уйадёте, заштд машй-
ните ви изйадоа.
кога ни пофалъйа нам, дрво-
дёлците!
те сега на нам — нёмахме
материала.
ако не ё на вас, на нёкой другъи.
саде ми ти аларми!
да се опрйзми дрвдто, да се
окапачи, да се исчетвртдчи дрвдто.
четвртдсано дрво.
ула и габа че те напраи! не мдж
да ни пйше пд: на рака работйме!
вам ви такваа работата, че а
газите калта.
вйе ако бёхте видёли, чёра што
ставаше!
една вучйца се окучйла там.
че рабдтим за алёмо, за другого.
че ви снабдиме ейчкъите.
най напреш им не казах дека че
чцетиме тува и тогай.
косо е дйштето.
с. Црвени брег, юни. 1959 г.
Петър Костадинов Кавдански, 60 г.
233.
пердаф не е йало!
вукойадина: надави нёкоа дфца,
местдто кадё е давил — вукойддина.
кому е каква работата.
362
слушах й йа таа дума, ама у каква
смйсъл йа казвахьа, не знам.
окдзена жена, отракана.
не мдга да го кажем што бёше.
да те порази баш у солудничавецо!
праи се като сонйкакоф.
она нёшто се пипкдсуе.
што ей се убъштйла?
лёпо, што е лёпо! лепотинъа! бдме,
ти казусам!
кат се каснеме да се закараме —
додека се не изйасни.
трёбе да си написала едно
чуддвиште!
и нам е тёшко, и тебе е тёшко.
йутре сака па стануваме.
по стариму не вйкашеа другар,
другаръу.
малко барём да а прснеме лознйца-
та, немой нёшто... дёка даждёве йдаат.
с. Црвени брег, юни. 1959 г.
Тодор Начов Бачов, 75 г.
234.
и трита дёна бёх заёта.
четирита дёна, петта дёна.
трита вука, трите пйсма.
сите чули, и пасине, и магдине
искали да бёгат. ойддх у къирдве. на
къирдве каштата.
нйе ймаме ногу едноймкьи пасини.
едно детё припилйкуе да влёзне.
бремената што са. му тёшкьи!
йзбриши си слъзите!
тё така, запойте си!
йа спйм по малко, лъёлъо!
едён часд? йа знам стевнйло се!
това трёбе да се крати.
да кратиме пеньугъите, да тргне-
ме, искоренъашеме.
да се отргне къирта, да се
открати, онд го србй.
фрлъи го, башта му пделе главата
ми че одрёже!
че те заглушим каквд дкам!
нйе се пренадаме чёра, онайден,
изнадаме се.
че дйдем сос трта, с макъа ми.
дстаи лёбо за тебе си!
тдо че ти дадём на тебе, тдо че
оста им за мёне си.
три орёа црвльйви.
дай го на брот ти!
нёдо, иди тй у вранъа!
виддх у градд лъелъйн ми.
ако доем саде, че вйдиш!
не мдже да го отраеме.
че умйра ддглади това детё!
та да помдгнеме да скдпаме, та
зйме да ни дадад зимрвиште, пре-
рамата за зимёто.
ндгу се нагревйали очйлата.
што збйраж бе? — гьурунтййа! —
дти ракъййата она е за кавга.
трёската да ме пропушти.
гркава, заштд ме е трёсло.
два кдренъа запрашйх.
дадох йа на льелъйна, не си ли йа
прибрал? на синд ти го дай!
виддх брато си. код брата ми
ноштевах.
на брата ти жената — тёбе снаа.
дадох армаган, по тетина
пратйхъ.
тййа дветё што оратат?
штркольо праи гнездо,
и ногата и се црнёе од влакна. йа
сам кьдсава.
осам пйлишта здрле гьи вртй, едён
пакоснйк кокдшка!
с. Црвени брег, юни. 1959 г.
Венета Стоилова Карабельова, 24 г.
235.
сънчево че е времёто, йасник йе,
дзвёзди са ндгу на небдто. отат дува
снежаро. штдм дувна мрачко, че е
жижи колёна. ветерд тдчка дувна та
обеей стеблдто на слйвата. сънчево
бёше времёто, пековйто врёме, ногу пёг
бёше. божйд сънце, жешко!
дйгне гъи вётрушката на воздух,
убоу затвори одайната врата да не
фука.
току на бура слёзне нёкой ддл... од-
нёсе гъи, два човёка, не можёа да излёз-
нат низ водата, а децата, машко и
жёнско, останайа' одоват водата, онй
живёйат. туа бё послала — па като
шопна даш!
соборй се дзидд. глей, каквд турме!
купйа сёлиште там, воденйцата
што ё расту репа.
бёкъи виде синд? тропа гдрека.
излёзнат, далёчни сёла фанат, дй-
дат по ддлните сёла— залаже се,
остане.
штёркъи са нйхь, сам ишла до
нйхь.
таа ми е внука:
че а успуем.
по василёв ден пдетиме за водйци.
на две ймена гр држйме.
крстйтел на исуса: ’ постите
божичёви. -
тогай света богорддица одимала
исуса.
сега като занйжат тутунъёте,
двё годин че наврши, трёкъата че забё-
ре. онд горе че се качй, качуе се! йа не
сам се качувала. така приврёмена бдже
онд се зайадти — че се струпа!
363
асёнгка го пригрта. нече оно да брй-
ши се. немой да здёреш! нече, нёче, това
се не сива, така стой! наземи йа кьил-
нах. сёдни на дашчёто! стйга испинъа
шййата! кльуцне па бега кокдшката!
ела пётле, кльуцни асёнгка! мйшо йде
низ дупката, чврка мйшо, сега че дде!
стйга пипа! оцрпйла се! пдкри се!
омангкъа детёто, спи му се, маана се од
игра, те сега штд да чйньим?
тдо литкач, дека трчй ндгу.
йа ошт една йма, елй са три.
нймам босильдк, нймам чубрйка.
онд божйа кьйтка да нёмаш... по
делнйците че насёем босильдк, чубрйка.
да ти не дзёвнат рацёте.
и нйе така поёме, саде залагушка
да е.
тёбе е това тафра,
опасоа луко кокдшкьите.
от собдро наш кога бёше, не ей ли
ишла?
и тебе нёма да те йма.
у таа кашта мдмци бёа два.
ймаш ли сестрй брат? йа сам ка-
то низ бунйште, низ джубре — саде сама!
исчемрёла сам йазека, ништо не пдм 'ним.
тува ндгу берекьёт излази, ама
ндгу йашници йма. каменьаг билд, не
знам штд, сё жнъато, се ершено, рже-
ното да се джнье. онака се ндгу ражда,
ама окаца го градушка.
па че апнеме по печёс кдмпира.
спурках малко брашно, омеейх погачё, не
саде йас, сёкой така бёше тогай у
гладййата. сё на пара, а и парата ексйк
стана, като излёзнех, фанах да глёдам.
кога ми се елдши, зорле йаш — вйка.
от тдгай ймам сумнёние — опасно
че е за лёп. зрно не смё нйе фрльйли
уземи.	-
дн се примакне при нёйа, лежи,
— казала на сестра си: како, брат
титакарёче. , ,
ишлй дветё у гората, кога притег-
нало вёче да ражда. офчарйёте на нёко-
ку мёста огьйн наклали, па нй ти ока,
нй ти вика, ошлй там — офчарйёте
билд, ошлй на другьио огьйн — там урй-
чнъаци билд, уричали урйчнъаците: одо-
нат бёл дунаф че утакми мома, че
настапи змийр и че умре. през обушто-
ко че се прдвре змийата. уреклй: там и
там че ддиш, че онддиш. сйчко урёчено.
скашка те колдто.
рйпа ме буа.
море чиё е това момлъаче?
тогай нйма ти снимка, нйма
ништо. зема една снимка негдва.
умрёла от сараджй, .
прилегата жена, убава.
дди, без работа се снебйва.
ка сам се женьйла — седемдесё и
две трй годин, мажовнйо рдт тё такоф
йе, с никого не живуе. земах маш ви-
тдеан, не се погодййме. та ме поткьус-
кували, та ме бцли.. надници да ймам,
нёма кдй ме корне, а сега се подголемй-
ли... йа на бурйан йдех, панйци омйем,
детёто влачим... платна сам ткала,
пдйаейе. сё и деца чувам, залагуем. сё по
тайн ми е йаденъето. мамо, заповёдай
при мёне, че ей ми вайца!
чепкало, гребенцйте пашкульёте
што раздрсуйат.
докьинах гьи дрёите.
с. Црвени брег, юли. 1959 г.
Пана Бошнячка, 85 г.
236.
у галабйнине седйш? малцйна са,
она нёма деца, две зема на здлва си.
мойте деца они крштаваа, галабйнини.
айде шуле, йа че те рёдим, тй че
рабдтиш!
ёе, пишталъкьо, немой така!
забольа ме умнико.
дойдда два тройца мажйе.
тййа дёка ймат свекрви, че си
почйнат, а йа сё дд нога.
до, дти не гд обиддх по напрёш!
ёди си какдф йе.
че паднеш, че се расчёпиж живо
живёно.
расадниците са полейани.
она ойдё код макьа и. че ддиш ли у
макьа ти?
на ти таа половйна, а половйната
оставйам за мёне.
ё, кокава е женетйна!
да те порази у радиштето!
штд е опашёсто йагне!
брашнени, тестёни са ми рацёте.
брлъдчкат се у водата.
забаскала се — призрение нёшто.
тине, не дди на стапала, че си
скьйнеш чорапётата.
жйтото като искласи, едён клас
пушти друк клдн, запёрок.
манёнгко детё, не пораснало, а
годйни кочка, зебёк.
измрда ми у рацёте.
изйаловй се свиньата.
вйе сте малкаш дра.
облагна се времёто, по се разгальй,
по прозрачно.
обденеа се времёто.
лекоташ ми дойдё. ч
извишй ли се вёче колата?
деновёте си врват, годйните си
врват.
прйквечер продувне ладовён вётер.
364
а па еденйо йа сам му послала да
лежа, ама йч не ё легн&л.
да закдлъем кокдшка! биркоме йа
па не можаме а фанеме.
обедувала си! невешто!
дойдё ми едён помошчцйа.
покривите ме сожйжоа.
с. Црвени брег, юли. 1959 г.
Бойка Кирилова Мазнйчка, 34 г.
237.
надкай татко ти нис крчмата!
немой а гладуваш!
вадиме власд од вуната, оставад
загрёпкъи. загрёпкъите измёшаме и сйт-
на вуна, влачиме гьи — и това е штйм.
прёгозба — на момата макъа и кога
доджда првио пат на госкъе.
сйрната недёлъа, пд малйте йдат
на прдчка.
лдш човёк, за пёза станал.
лефтерййа работа, не, е сйгурно.
кавийа напрасно — здраво, убово.
закарали сме се, па пошлд берийа
по мёне, че ме гднъат!
катрано се згасти на оста, стане
гасто, одгрйбад го, става глеч.
не ей е душата понудйла с нйшто.
лдш чалъм йма човёко, лдш таби-
ёт. такдф му е чалъмо.
кърска ньйеа, дёка а не фашта
вода.
снегд току фрлъа крпёта крпёта.
проста кат буателник. кога
бёлъиме платно, голёми пералъкьи.
вётриштата се бийат — че зае
даш.
иддх по къровете.
с. Црвени брег, юли. 1959 г.
Гълъбина Кирова, 54 г.
238.
йч не додждаа гробницйте од
грдбиштата.
старите годйни е другьи, мачни.
онййа руснъаци — убави мажйе.
они отёа бугарийа. перчицйте като гъи
застригоа...
аскъёро като гъи погнал, надошлй
турците. 'сопасуйте се, йма моми у
таа одайа. момйте сё резйлъ че гъи
напраиме! ’
бёште, викал, москдв домус дошёл
у едфийа. като букнаа сйте у джумайа!
чифлицйте испродадойа. сёкой си скрйл
волдвете.
пуна кошара йунци. дёка е йунецо?
грабиа грабйа кьеркьёзйете. йу-
нёцо, фпрегнали гъи. караа над град о,
там че ноштёваме. накладоа огъинъё
вднгка. сивнал една црга от колата, за-
метнал на рамо. нйе спёме децата, от-
крйа ни, земаа цргъите, това е патйло.
отдгай се не врнаа. и бу лите се раз-
брад йа, станаа бугаркъи булйте.
сега пдвече гладуйат, пдвече стра-
даа. *врёкъата дднеси да ти напуньим
жито, да не гладуеш!* дйдем у градд па
ме запрашаа: *бабо, какдф е вакъто
сега?* винд, ракъййа пуно. десет пари
виндто, къилдто. по две нёделъи бёреме,
и црёпкьите напуниме вйно. гмёчад го,
оптакаа, у бдчви пуно вйно. бурйла ра-
кьййа. по илъадо къйла едён бадён. меан-
джййата прекупи виндто, по десет пари
плашта, по дваесе. айде, по току и
тдку!
земйата ни не бёше зёмана, зе-
мйата ни стоёше. къеркьезйе, бугарйе,
еврее — сё ни стоеше земйата. сега се
сйчко мёньи. завлазйа у текъезёта. тйа
што са влезнали, совётниците, глёдад
да се напуат, за нйхъ да зймаат. оста-
вйа ни гол пре. нй ти леб даваа, нй дава
да се облечёш, нй да онддиш. пашкульё-
те да ни зёмат сега. поцрнёли са зава-
лйи младйте, саде летад да рабдтат.
досёга не смё патйли, топрва че
патиме.
антерййа пунета от памук. басма
напуньета вуна. татека ндсад долами,
ймашеа калёври, бес пёти, като клъапё-
та. мажйёте црёвйе не ндсеа, сё опйн-
ци. напрёш се навйвашеа бала на навой,
сега се измоди нарддо, сё мода сега, сё
по важен, разбйра по, црёвик не сам
обула.	;
не нй трёбе стрелба, не нйшто.  /
напрёш бес колйби, така: лежёа
офчарйёте.	. ;
у манджа надрдбуе лук.
тдо мёсец че под ржи.
и денно врёме се е трёсло. отна-
прёш кака се тресёше. ндгу се не тресло.
па се заоблачуе.
оставад го дома детёто на дойак.
койа квачка квачи? — онаа с ма-
лъёнгкьите пилёта. — она гъи е маанала
била!
заптисаа ти сйчко, заградйа.
сонйкакво ми стане у ушйте.
там ридйшта йма ли? сё
равнйште? ,	<
йспрсти сё глёдаш,* зорле да ти
дадё. нам на старите ндгу е мачно. дти
живёем тдлку! ама тё, нёче гдепуд
душа, здрле се не умйра. '
момлъачето че дди код баба му.
у нйхъ нёма ндгу свёт.
бойат се од гатти, од вуци. на
стрёднио дён рабдтеа. од мйшйете, по
365
мйтров дён — мцшльако. че седйш така,
мйшо па праи покос.
заоблачуе се времёто, излазат
кулиманггъёли.
като заишлд таа градушка, тдо
даш! ископа ис корень ейчко, и пипёр, и
лук, сё однёсе водата.
не бойат се од нйшто.
елй стринайа сам и. она е свойа на
стойла штёрка. код мёне сам йа исчу-
вала. негдвио башта йма бракьа, йа сам
стринайа. ной че и вйкаш уйно! тё
мойте са деца прёунучета.
йа че гъи двоим, че зёмеш къёф ти
това, къёф ти ондва.
ее, не наводи ми се.
за вдда са ногу жёлни.
зол, слап като суица.
къдраво кутре, подрйе зайрёто,
йадё. кадё е тлаковйто, да мдж да
копа.
даждд однёсе ейчко, бйрдаа да а
орё.
смйлъ трава — кой се не погаж-
даат, та да се обичат. убово — смйлъ!
тогай бёа скапи цигарите, и се не
намйрашеа.
че умрем од болёшкьи.
отдгай заневиддх.
тука гъи стоварааме. кдку пати
гъи прендсиме, таман да се истресат
от песокд!
• дай да а претресёме каштата.
разлипйал се, со скъйнати дрёи, и
му виснало пашкулъ, залипач.
зёр дека сам стара, йска да ме
измдташ: она забоварйа!
пуштй го, стйга го шнъавй
мачёто, че умре!
пушлъави, а нёче а се разгдри.
резенё, трава, у ракъййата се
тура.
зёми днай куп!
напрайл чивиджилък да се смёйат
драта.
йа сам гъи натурала вое камико.
по е чйста авата вднгка.
каца саштйше — кога натураш
ндгу, саштйсуе.
подуе се, трчй, трчй, па падне,
пукне се. коё сосём нёшто прекара —
пукне се. ако пасё рдсна лицерйна, побд-
лъи се, па току падне и пукне се като
лёшник. лёсно се не лекуе.
с. Црвени брег, юли. 1959 г.
Гюра Бонева, 95 г.
239.
йа не мдга по да гъи прендсим, дн
по коджа зйма!
да ми не тегнёе, не мдга го
подйгнем.
фръйай сё!
кадё йдеж бе чумо?
кака ти дойдё ли? — не ё
бирё, дди сё по блатйстите мёста,
коку чафка, и ако тргнеш по нёго, онд сё
тйча.
ти кадё си дошлд, брё олан?
йа цал дён го така онддим
мачёто.
и на нам йе слап тдко. •
ега ти пуста остане таа рака
што ме одраска!
като пораснё таа къйтка, йа че
ти отчёпим еден отчёпок.
и да ми испратиш еднд къитчё.
йа ч им на по вднгка, тй сёди
тука, йа сега че ддм!
само рапни да вйдиш къйсела ли е.
турат камик и го мёткат.
кадё се загнъйташ?
къдравице, не гд ли вйдиш?
прйтка, да се увйва бдбо.
разгаврено детё.
с. Црвени брег, юли. 1959 г.
Снежа Апостолова Миладинова, 10
год.
240.
телнййа, ширйт от тел, от та-
ково прайат, на сукната, на ракаф-
чётата.
младожёнъите з бёли капи. на ма-
жйёте кожуей ддле до петите, тдлкаф
нош у пдйасо. на невёстите каберлйи
кожуей доддлека. црн кожух, шарад го,
шарад го, сос каберйе, жъти, алени. йч
не се видуйат. вёнчила от сребро, срёба-
рни. марама, у марамата три къиткъи,
паунови пёрйа. къйткъи от крстачйё, од
голёмо цвёкье. затйнъат къйткъи на
невёстата. чучуль, тдпка от памук на
капата. у чучулъо къйткъи, сос йгли
зашййат къйткъите. тйтрици — пари,
белёшкъи жъти. прёушкъи, од манёнъ-
къите парёта, не знам каквд гъи вй-
кахъа. ален пдйас на устата. невёс-
тата сос пдйас и вёжат очйте, нёма,
не вйди, на очйте покрдфката. 'окачй
нанис тегдтен, мерено немёрено, брдено
небрдено1. па че го ейвнеш и го туриш на
кутело, да Стой да се не скашка.
пдйдат оттадека, у колйте качат невё-
стите. три пати се преклъдни младо-
жёнъата. ‘слёзни маро, од враната кд-
нъа\ свекорд че а фане, че а пригрне,
три пати се завртй, че а пуштй. у
кошарата кот кравата че лежй невёс-
тата и младожёньата.
три пёрйа и паднали.
366
че насталите нёшто, сакън, бдси
немдйте.
оти, гъургьёно, направй това?
судио, криво седи, право суди!
тогай се бугарийа отё.
тогай бёхъ... три години ли сам
била, лёт ли.., дти анъм, дти плачеш?
войницй са сё мажйёте, дёвед гддин слу-
жат. кърджалйи — другъи вёри, дошли
по арнаутскъио пат. баба пёкъа готвила
им дёньем у банъа. два три ни са седёли,
она им готвила сё, залагуе детёто сос
рупчё, отсебйла малко вратата, се про-
врёла, побегнала у градд. една глдтница
вуци... увели йа, йа онодёли. булите го
свестйли детёто. мойа боба казуеше,
она ни приказуеше.
стрелй чума, чумата. на грдбиш-
mama само кдпайа —мрат. пдсле а
фанали та а затворили чумата.
празнуеме водйци. исуса тогай
крштаваа у реката, ‘прошептала се бо-
жйа макьа, сретнала свети йована*.
света марйо!
адаме, те ти градина тууа. да се
облачате и да се ранъите. гол голичё-
шок. дикъёл — да копа, йуда го излагала,
йа знаех и за това, ама сйчко
забоварйхь.
кога се закрдвйаа лдзйата. йа те-
ка не кроим, отсекал си тека носд. ошла
другьио дён на мойитва. да се струпа на
трйфона.
с. Црвени брег, юли. 1959 г.
Гюра Бонева, 95 год.
241.
сёкому е тёшко.
зинала му кумата он сё да зёме.
пламици на коджа мёста.
подмачиньам работата, не а
гднъим, не йа ершим.
изнаапец ме дрпна, и се уплашй,
промина, не гд видё.
мисльиш нёшто на акъло,
претакаш си.
сйчко руча, ништо не изметиньа,
не ё маанджйка.
коджа е бетуи.
айдисал еднаш: дн што е рекъл,
това че е!
ветрушка го нёшто залъуспала,
полошил се е човёко, лдшо му станало.
вётрушката че го заврти на шушуко, на
горусвет.
мирасчййа, мирас кдй зима, сест-
ра та зйма од брато, като се жёнъи и
като умре башта и. брато зёма два
дёла, сестрата едён дёл.
омалёла сам од работа. .........
бийрч — чукад грсници, като
пералъкъа.
ймам панагдн сёно.
че се обденъае времёто. пролётнио
ръш, ръшта.
сёкако мдж да го преречёш.
да обружим кднъо.
да се надне желёзото — да
поткрпи со желёзо дикъёл, срп, ако се
дойал.
да го залъусне вётрушка, грмлъави-
ца, да загуби свеста,
пастал, калъп тутунь.
лёстим се, не рабдтим, саде
йадем.
нашекнал, пийнал малко, воспийан.
оварда човёк, йздавен, услугува.
подойник, пдцйцлъак, од две макъи
цйца.
онй нёкако се завртли.
власд вадим, убовото да извадиме.
штимд остануе.
турат му запор, зёмат му парйте.
штдм искараме постите, че дде
блайдено.
обрдчиште, саде крс турено.
дн йа горел.
месарийа йутре че сам, че мёсим
лёп.	. . .
престапулъкьа, погачё мёсат и
дават на децата на улицата, да ручат
и да трчат.
водопой се прави по ровйните.
дамйане, дай да турим ондва
бурганъче! — нечем!' — ако, майко!
. дане, кам шамичёто? .
бележааме гъи, белёжена дфца.
никой гьи не дйреше тййа работи.
бёме малкашйё,
трёбеше оште маалку да пдспиш,
чёше пдвече да пораснёш. ... ,
па го напрай на шупльак. погачата
излезна на шупкъи.
да те разгаштим. мдчни, не
срамуй се!
с. Црвени брег, юли. 1959 г.
Гълъбина Кирова, 54 год.
242.
крстдсуе се оранъето кадё е равнд
плошта, и тогай по нёма грёшкьи.
остане за прелдк по малкъи кьуше-
тйа, нёма смйсъл да гьи рабдти.
прелодзи, прелдко, не рабдтено длъго
врёме.
отвара празнйштё като орё.
спружава ногата да скрачи пдве-
че, да скрдкне.
истрсат сос казмй, ихчйстат
нъйвата. исечад гората. голёми къутуци
367
гьи искдпуват. дрвйё — тракторо като
го завете и го повлечём че го излечё*
слаба ньйеа, каменъйта, не мот да
а прогъубри. като рабдти сака годйна,
остава слаба нъйвата и не ражда.
остён за оранье чаталёс, и на
едёнио чатал се тури бат, паламарчё,
да бацкат волдвете. а на дзаднио край —
желёзо, копральа, да се стружё ралото.
колни остён, и онъ е сос бат.
йловична, дебёла е зёмнъа нам
тува.
по стйча (еодата), там се спйра, у
валдго.
нъйвата е джньата, жйтото е
смлъёно.
претураме сндпйете.
грапа за чистёнъе ньйеа, за
заравнъуванъе земйата.
фитерййата задржа повече влага
слёт трганьето на еодата. отка сам
дошёл, така прайм на градйните.
чапоркьите са строшени.
спальйло се жйтото.
голема трут направйла дека го
завршй.
.црни муи. го налёгнат, изйждат
класд.
ичимицйте гъи жнъёме по нйско.
од две страни по два, од две по
еден — чаталъё.
убава ченйца, извёйана.
двё тенекьёта — едёнг кутел.
за сндпйете раздлъжим колата,
соз длъга опашйна, збйра по три крсци.
кола с лйтри, ражнйшта — качуеме по
три крсци. с нйхъ и сендто превдзваме.
прейте (сндпйе) со стрнйштето навднг-
ка, класовёте наунётре, еднй за другьи
восправйам. класйёте, класовёте се пре-
крстатуват. от пракъе прайм като
чадър на колата.
едён йарём.колни, едён орачкъи.
тйа три думи се разлйчавашеа.
офцйте ми са остригание
касапйетё рабдтат сос него, со
сатър.
светулъкъа — летй_ и свётка.
стршелъи като увапат, мачно
здравёе.
укафци — од нйхъ фуфурйе се
дйгнат.
кадё се не рабдти местдто —
уйали го коренъаци брештеницй.
што сё оптдчи од бадёно, се сипуе
у бдчва. па като возбучй та врйе
виндто! па се тура шикьёр, п& се оптака
фторо винд.
кадё са ти баднйте?
возйлькьа, голема бдчва за вйно, до
илъадо къйла.
йма бёло зёлъе, црвёно, мёлес.
да оглодам кдкальо.
шаварлъак, бела трава, широка, и
кучка го не йадё.
штдм црвйаше и го не бйва пдвече.
мазгосало се дрвдто.
чарко, кадё трлъад дрвйёте.
голёми жагъи, рабдтат на две страни.
банцико с пд тёсни жагъи, рабдти на
една страна.
гъурунтаджййа, нёма нйкакво
сознателство у нёго.
даска с ндгу чёкори, чворйе.
йма такваа прах отровйтелна.
дахчё сос тел.
у белот като играйат, онй
практйсуйат у сметанъето.
дти йа крайнем, дн ме спази.
йа ймам радие, таково,	от
малйте радии.
ддма лежйме като пёсове.
да обуеме кравата. да а расковеме
кравата прежвакуе прежйва.
с. Црвени брег, юли. 1959 г.
Михал Стоичков Киров, 68 г.
243.
дзвендто * сме сёдам женй. и си
заено рабдтиме, заедно си кдпаме. не сё
караме, убаво си прекаруваме, поеме
дёнъем, весёлъиме се. сутрин пдчваме
кога стйгнеме. нёкоаш, кога йдеме на
скубёнъе, рано йдеме, а кога йдеме да
кдпаме — по късничко, дти... да ей
спраиме у кашти. и царевици кдпаме,
сънчоглёт, сега жито че жнъёме. гра-
дйната не ни е тука, са е у крайница,
заштд нйе сме дветё сёла обединёни.
~е па расправйали сами, ама... сам
изумила.
...е у моё врёме по три дёна:
недельата, понедёлник па, и у фтдрник
испраштаме госкъёте. у недельата че
спраиме, па ч йеме у црква, невёстата и
младожёнъата, па че се венчаваме там.
канъат се гдекье прёднио дён, ама по
нёма прёднио дён. у понедёлник се ка-
нъат гдекъете. па ддйдат с погачи, па
трпёзи, па пиёнъе, па йаденъе, па невё-
стата рока цалйва, клъона се, метание
чйнъи. йа баШ у моё врёме метание...
чйнъиме метание, чйнъиме и кумд (ка-
же): а, просто нёка ви е! а, просто нёка
ви е! че речё кумд: онака че чйнъиш, че
траеш! подароци? нёмаше тогай
подароци.
башта ми бёше зол, лъутар!
другъйте собёрат се на седёнгкъа,
па ддйдат ергъёнъе, па загасат ламба-
368
та, па пойде штд, натака патака, па па.
а запальат, успокойат се. момйте
работат, предеме, плетёме. ама — и
джумбуш си прават. йа не сам ишла на
седенгькьи.
ймахме сукна, те сукна мдж да ти
пойавим. сай, сукна: са не ндсиме так-
вйа. на главйте шамичёта. старйте са
носйли нешто капёта, йа не сам гьи
затекла, и опрегачйё. а сега нйе ндсиме
другойаче — лефтерйи.
а... тука земаме половйн кьйло ра-
кьййа. е тука копааме кот тава, сто-
панството, картдфйе там. арно ама ви-
ддоме, ракъййата пронесоа, пекоа ракъй-
йа. й, рёкоа женйте, трчй, тй си най
стара, на ти матерата и сакай, нёка
сйпат. йа ойддх там на домакьйно...
суштёната дума на бай йордан.
та се накуках, кукавица станах.
онй са профирййа, нй се срамуват,
нй нйшто.
това е лошоча, збркеа се.
това е смешка, салём смёшка.
с. Црвени брег, юли. 1959 г.
Гълъбина Кирова, 54 г.
244.
да се изладиш у реката.
айде ддништето! айде елъёни-
штето!
йутрдто онй па ошлй на работа,
дённо врёме работали.
онй го видели вднгка — што сънце
светнало!
одрпавйла се.
онд че се умртви.
онд земало полёка полёка да
дйшка.
она живейала нёкоа годйна и
друга.
обдирйла, нашла чорапна йгла.
оприличйла се на друга сега.
брё што стана?
че го чуваме у едён сандък и че го
шпиртдшеме.
такдф убаф човёк дёка че го
вйдиме?
извадйли иглата и онд полёка се
засвештавало и се свестйло.
снек йде, мунъа бйе.
с. Црвени брег, юли. 1959 г.
Дона Якимова Миладинова, 57 г.
245.
да се не денггуби.
елй искаруеше гъи йакъим чак у
ширинйте, у гъеренъёте.
дн пригрбй половин селдто.
йа заврёвим дека пиё, дека се бйе.
сёдал шее мёсеци бес парй.
не са наедно билй.
тражй отрдв да се отрдви.
триесёте къйла.
а да те нафальим на комшййското
момё!
стрйна дднгко!
та воз бора, воз бара — бегала
надалёк.
а па ни ногу обйчааше.
онд коё се е родило, че мрйе.
нёма да голотуеме, нёма да се
мрйе ддглади.
две кашти ни двдйат.
у таа дома, у това сёлиште деца
исчувах.
дзаран мажд ми като станеше,
накладе пёчката...
три гддини момлъаче.
малко да се поосигурат.
мдето сега го прошйруеаат.
ошт една стайа да си напрайат.
пришёл да а дтме.
па клётвата па стаже, од макьа
по нёма да стйже, дти она се
пишманьи. башта се не пишманьи!
нардд да ти се смёе.
мажд ми е улаф та!
с. Црвени брег, юли. 1959 г.
Дона Якимова Миладинова, 57 г.
246.
и на сёка дума тека.
човёците на работа, арамлйите у
гората.
сакаш ли да вйдиш прстёто?
додейа ми од работа.
зора. се пукна, заразбельува.
крамарин, на косачйёте првио.
кльучкъйм — кльука да го не
фаштат, гднъад го. .
като пдчне да орати, чучдри.
гребульа да вадат песок од водата,
чакла.
жйтото се урйва — като вршёш,
собйраж го на куп.
на тертйг да го нагласиш, убово
нагласено!
с. Црвени брег, юли. 1959 г.
Райна Михайлова Попова, 64 г.
369