/
Tags: радиотехника електротехника радиоелектроника телевизия списание радио
Year: 1955
Text
\ ;
, I ВСЕКИ
РАДИОЛIOБИТЕJ
I LZ 1 К ОА I
" . ПРЪВ БОРЕU
1,;, за мир
. -"} . ,
. )
4
, б ..
.
.
..
....
>., .
. '\
..
,. .
....
.
. I
..OI
.,.
f
1
Al,.'--
tGtt.б
КН. 6 1955 r.
rОДИНА IV
МЕСЕЧНО СПИСАНИЕ ИЗДАНИЕ НА МИНИСТЕРСТВОТО НА ПОЩИТЕ, ТЕЛЕ
fPАФИТЕ, ТЕЛЕФОНИТЕ И РАДИОТО И ЦЕНТРАЛНИЯ КОМИТЕТ НА ДОБРО
ВоЛНАТА орrлнизАЦИЯ ЗА СЪДЕЙСТВИЕ НА ОТБРАНАТА ДОСО
'ЗА МАСОВО РАДИОЛЮБИТЕЛСКО ДВИЖЕНИЕ
ЗА КАЧЕСТВЕНА подrОТОВКА
Радио,любителстоото у нас за кратко ха
време отбеляза значителни успехи. В клу-
бовете и орrанизациите на досо се под-
rorrвят квiaл!ифицирани радиосцециалисти,
rодни активно да участвуват в строител-
ството и да пазят придобивките на социа-
листическото строителство.
В радиолюбителството, в учебните rpy
пи и курсове на досо, участвуват хиля-
ди хора с най-различни възрасти и про-
фесии. Те търпеливо и уверено изучават
сложните радиоапара'fУРИ, установяването
на близки и далечни любителски радио-
вр,ъзки. Клубовете и кабинетите на
ДОСО се оказаха недостатъчни за воде-
ие на учебната работа. Забелязва се особе-
но раздвижване по откриването на лю-
бите ски къоовълнови и ултракъсовъл-
нови радиостанции. Проведените 'Няколко
пъти вътрешни късовълнови състезачия
красноречиво rоворят за нарастналия инте-
.рес на радиолюбителите да се квалифици-
рат като отлични свързочници. От.криване-
то и р'аботата иа любителските радиостан
ции подпомаrа за привличането на повече
ентусиазисти в нашите радиолюбителски ре-
дици. rолеми са постиженията на нашите pa
диети-състезатели. Те даже надминаха об-
щия ход от развитието на радиолю
бителството. На. международните състе-
зания, проведени в Ленинrрад през
1954 r. др. Веоелин Борисов даде по-
високи резултати от съветските състезате-
ли, приемащи на слух със записване на ръ-
ка буквени и цифрови текстове. До скоро у
нас ие се знаеха дори наименованията на
машините за предаване и приемане. Едва
. тази rОДина очакваме да получим няколк(>
броя, С получаването на които ще се oт
крие възможност за създаване десетки ра-
дисти състезатели от paHra на В. Бо-
риоов.
iВъпре'ки безспорните успехи" които бя
достиrнати, сравнени с поставените
задачи, те са далеч недостатъчни.
Все още сериозни слабости се допускат
при Първоначалната подrотовка на радисrи-
те и радиоконструкторите. Откриването на
rрупи без предварително обезпечаване на
материална база е вредно. Допуска се ня..
къде даже съкращаване на учебните про-
rpаМи, с което се уврежда на качеството
Ва подroтовката. Има околийски комитети,
които се стремят към цифреното изпълне-
ние на плана и не си дават отчет, че зад
всяка цифра трябва да има действително
обучен радист, радиоконструктор.
В rолямото си болшинство комитетите
на досо имат определен ден за провеж-
дане учебната работа. В този ден се про-
веждат занятия от 1 2 часа. Докато дой-
де време за следващата сбирка обучаващи
те се са забраБ ЛИ заученото от предния път.
Полза от такова обучение няма, само се
rуби времето на хората. Необходимо е да.
се вземат сериозни мерки, щото седмично
да се провеждат по 3 сбирки с най ма.рко
по 3 часа. При това положеиие резулта-
тите ще бъдат добри и целта постиrната. У
някои председатели на окръжни и око--
лийски комитети се е наслоило вредно'- на':,
строение да се намалят проrрамите за ра-
дисти и радиоконструктори на 40 часа, тъЙ
като те не са в състояние да осиrурят
провеждането 'на повече от едно занятие
сеДМИЧНо. Овладяваието на радиоспециал
ностите ие е лека работа и не бива да се
осакатява обучението. Тези ръководители
тр бва По--скоро да се заl:lШСЛЯТ какво тряб
ва да се направи за освобождаваието на
обучаващите се от всяка друrа обществена
работа. Резултатът от обучението да се
отчита като общеСТIji8НЗ работа.
При провеждането на учебната работа и
индивидуалните занимания на радиолюби-
телите се срещат сериозни затруднения по
набавянето на материална част. В склздо-
вете иа завод .Ворошилов" има такава, но
по неизвестни причини не я пускат' за
продажба. Набавянето на материална част
е сериозна rрижа и първостепенно задьл
жение на ЦК: на ДОСО. Една от дейно-
стите на клубовете е, те да се rрижат C:J.
ми за набавянето на материална част. В
този си стремеж окръжният радио клуб Б
rp. Сталин е провел съвещание с предста
вители на Държавно снабдяване, Наркооп,
рк:с, М-во на ПТТ, МНО, ТАБСО идр. на
което са разrледали състоянието на радио
любителството в окръrа и са набеляз;!.'IИ
конкретни мерки за снабдяване радиоклуба
и раДИ;:Jлюбителите от СтаJIИНСКИ окръr с
материална част.
Тази rодина се привърши и с изrраЖ1{а-
нето на радиоклубове във всички окръж-
ни комитети. Някои от тях излязоха вече
от рамките на rpaдa и започнаха да ра-
ботят в окръжен мащаб. Такива са в
Пловдив, Търново, Сталин, - Ст. Заrорз,
Плевен. Те оказаха значителна помощ на
околийските комитети и първичните op
rанизации на ДОСО. Чувствува се подем
в развитието на радиолюбителството. Ок-
ръжните комитети на ДОСО в Стара За-
ropa, Търново, Сталин и др. са поставили
задача на всички околийски и rрадски ко-
митети на ДОС О до края на тази rО.1ипа да
построят и пуснат в експлоатация любител-
ски приемно-предаватеЛЩI радиостандии.
Това положително отношение към раДJ:Ю-
любителството на някои председатели Шl
окръжни и околийски комитети на ДОС О
е плод на изясняване задачите на радио-
любителството и приближаване на самиrе
тях към радиолюбителите. Мнозина от
тях се учат като радисти. За изпълнението
на МН'Dжество задачи rолям дял се пада на
радиоклубовете. Те трябва да разработят
модел от 25-взтов предавател и обикновен
приемник, които да станат масовн за наши
те ОК и ПО на ДОСО. За препоръчване
е да се внедрят навсякъде предавателят и
приемникът, построени на учебния сбор,
проведен през м. юни T.r. със щатните работ
ници от радио клубовете. Отдел радиосвър-
зочен при ЦК: на ДОС О и Централният
радиоклуб трябва да вземат бързи мерки
за снабдяване на клубовете с радиоча ти,
за да MoraT тези решения и обещания да
станат действителност.
Все още броят 1fa членовете 'на раююклу-
бовете е малък движи се от 50 IOO
души, а съставът им е предимно ученичес-
ки. Слабо се работи за подобряване на
социалния им състав, привличането на pa
ботници и жени. Не са поканени за' члено-
ве специалистите от ПТТ, МНО, МВР,
Т АБСО, демобилизираните свързочници, 01'-
rоворните партийни, обществени и админи-
стративни дейци: На националното съве-
2
щание на окръжните и ОК на ДОС О С&
постави задачата за масовизацията на клу
бовете, с оrлед те да станат център за ма-
сова пропаfанда на радиотехнически зна-
ния сред населението, за подrотовката в
преподrотовката на свързочни кадри, кое-
то ще издиrне авторитета на радиоклубv-
вете. Щатните работници и съветите на
радиоклубовете трябва да разработят [)О-
дробни мероприятия за изпълнението на
задачата за масовизацията им, като станат
любимо място на младежта.
Националното СЪвещание постави още едРа
нова rоляма задача изrражда:нето на
филиали-клубове, в това число и раДИОКJ!У
бове. Дейността на филиал-клубuвете е
както тази на окръжните. Те се изrраждат
към околийските, rрадските и първичните
орrанизации на ДОСО и се издържат с
местни средства, т. е. пе ПUJIучават мате-
риална подкрепа от по-rорестоящата opra-
низация. Окръжният и Централният комитети
на ДОСО съдействуват за снабдяването с
необходимите материали. Филиал-радиок.'!У-
бовете орrанизационно се ръкоsодят LТ
съответния комитет на ДОСО, а методичес.
ки от окръжния радиоклуб, към който е
изrраден филиалът. Необходимо е окръж-
ните радиоклубовс най-внимателно да
проучат къде има условия за ИЗI'раждане
На филиал-радиоклубове към някои КО:\lИ-
тети на ДОСО. Изrраждансто на rоляМ
брой филиал-радиоклубове ще спомоrне за
бързото развитие на радиолюбителскоrо
движение в нашата страна.
Някои ръководители на окръжните, ОКО-
лийските комитети и радиоклубове подце-
няват изнасянето на политически лекцни,
беседи информации, доклади и пр. пред \)3-
диолюбителитс, вследствие на което се по-
лучава лоша ориентация в установяването
на любителски радиосвръзки с капитаЛИСТ!i-
ческите страни. Такъв е (:лучаят в Лазар-
джик. Нашите радио любители от страна1а
на строящия се социализъм не MoraT да
бъдат политически неrрамотни хора. При
установяването на радио свръзка с кояТ'J И
да било страна, те трябва да правят поли.
тическа преценка. Намират се у нас радио-
любители, които се стремят към устаН;:JВЯ-
ване на далечни (DX) радиосвръзки, в тава
число и с Америка. Някои от тях се въз-
хищават, че американски радиолюбители
имат собствени предаватели с мощност 1
киловат, приемникът им е 15 20-лампов и
т. н. Тези радиолюбители не MoraT да "СМ
дадат сметка за "радиолюбителството в
Америка и друrите капиталистически стра-
ни че това ие са радиолюбители. Те при
тежават апаратури от крупни заводи и П
рекламират пред радиолюбителите от це.'!И!!
свят, в това число и на нашите неу креп на-
ли радиолюбители, поддаващи се на амери-
канската реклама.
ОЩЕ ЕДНА СТАНЦИЯ НА ДОСО В НАШАТА РОДИНА
Меката светлина на лампата в радиокабя-
нета осветяваше rолямата схема на приемно
предавателната станция. Свели rлави над
чертежа, младите активисти радиоконструк
тори от окр. радиоклуб на ДОСО [р.
Хасково разr леждаха с блясна ли очи ЦBeT
ния чертеж. Те виждаха в Hero своята Cъ
деща, мечтана от rодини радиостанция...
Ще построят, непременно ще построят те
пp€давателя в чест на 11 KOHrpec на тоби
мата орrанизация, и то в срока, който опре-
делиха при сключване на съревнованието с
друrите три окръжни клуба на ДОСО
в rрада. А трудностите бяха rолеми, снаб:tя-
ването с материална част в момента из
rледаше невъзможно. Но те вече получиха
разрешението! Ръководители при пострая-
ването ще бъдат опитните КОНСТРУКТ'Jри
Христо Кавърджиков, инженер ApHaYД B,
Димитър Славчев, които неведнъж са дав:J. .
ли сили и време, за да обоrатят радиолюби-
телите със знания по радиотехника, разкр;{
вали са им с любов красотата на раДIЮIlIO
бителското дело. Консултанти са 'най .:{О
брите специалисти, членове на радиоклуба
инженер Вълчанов, Тончо Тон ев. .
До 20 февруари т. [. радиоклубци от rp.
Хасково ще имат своя радиостанция тас
кава, каквато я виждат в мечтите си през
тази януарска вечер...
Нашето раДИОЛlOбителство е истин::ко
радиолюбителство. Радиолюбителите сами
си строят апаратури, сами си изработ!!а1
отделните детайли. В това е тяхната cll.'1a
. радиолюбителството. Те също MoraT да
си купят радиоапаратури HaroToBo от завод
.Ворошилов", но вече не ще бъдат р<:tДtjО
.r.юбители. Ето така трябва да се отrоваря
на такива .радиолюбители".
Радиоклубовете трябва да проведат c!t-
стемна работа за политическото възпитаНJft'
на радиолюбителите. В това отношение
сериозни успехи има окръжният .радиокдуб
в rp. Пловдив.
В четириrодишната си дейност радио-
клубовете набраха значителен опит и п д-
тикнаха далеч напред развитието на радио
любителството. Постиrнатото е недоста-
тъчно и не можем още смело да кажем, че
радиоклубовете вече са се утвърдили като
центрове на пропаrандна, учеБIю спортна и
методическа дейност, като орrанизатор;{ и
ръководители на радиотобителството оТ
окръжен мащаб.
Необходимо е да се напреrнат всички си-
ли За създаването на масово радиолюби-
телско движение, да укрепим радиоклу50-
вете, да подобрим тихната работа с or лед
за rодина-две да настиrнем друrите страни
с народна демокрация, да тръrнеМ В
крак с тях.
Веселият rлъч се слива с шума на пилите
и ножовете. Надежда Мирчева, Милуш Ни-
колов, Тодор Тунчев rрижливо изработват
всеки детайл на токозахранващата rрупа.
На съседната монтаж на маса ПОД ръцете
на Д. Славчев началник на клуба, из-
раства ежеминутно цветен монтаж.
До късна нощ радиокабинетът свеrи.
Председателят на клубния съвет Христо
Кавърджиков след своето нощно дежур-
ство работи до зори тук над радиостанция-
та. Неrовият пример заразява и друr.пе
радиоконструктори. Усилията им не са на-
празнц: Денонощният им труд е възнаrра-
ден. На 20 февруари радиостанцията е 1'0-
това. Но помещение, където да бъде ин-
сталирана, все още няма. Въпросът за сдаб-
дяване със зала мудно се разрешава. Дни-
те летят. Има опасност да изтече срокът и
радиостанцията да изrуби право на дей-
ствие. А това не бива да стане. Делото на
радиоклубци не бива да пропадне. ToraBa
те преrраждат радиоклуба и на 9 април тях-
ната LZIKDA е вече в етера. След ня-
колкодневни проби установяват първата си
връзка с LZIKSP от Пловдив. Същия ден
влизат във връзка и с нашата мощна 1,000
ватова радиолюбителска станция LZ!KAB,
която преустановява' връзката си с Плевен
и насочва вниманието си към тях. Тя им
предава на телефония приветствения рапорт:
.Добър вечер, драrи друrари. ПОЗДР'\[1Я
ваме ви с първото излизане в етера. Щаст-
ливи сме, че можем да осъществим първата
си радиосвръзка с клубната ви радиостан
ция LS I KIJA. Пожелаваме ви успех в къ-
совълновата дейност"... Тези думи окрилят
радиотелеrрафистите досовци от Хасково.
Те се запечатват завинаrи в паметта им.
От ToraBa LZIKDA е влязла във връзка
с всички любителски радиостанции в Ро-
дината и с MHoro радиостанции от CЪBeT
ския Съюз и демократичните страни. Ра'1ИО-
станцията взе участие в две меJКдународни
и три вътрешни радиотелеrрафни състеза-
!Ния за двустранни радиосвръзки. Тя събу-
ди интерес към радиолюбителството в още
MHoro досовци от rрада, които по-рано нико-
ra не са предполаrали, че в радиоклуба MO
raT да се прекарат толкова интересни р
приятни часове. Постъпват десетки молби
за нови. членове на клуба. Броят на активи-
ст.ите непрекъснато расте. Милуш Николов,
Димитър rа:джев, Тодор Тунчев, [енко
Стайнов, Мария Митева, Атанаска Борисо-
ва и др. с rолямо желание дават добровол
ния си труд за непрекъснатото подобрява-
не на работата в клуба, За качественото и
успешио изпълнение на всяка задача. А
кnубният съвет и преподавателите в учеб
ните rрупи и кръжоци след построяване1'О
на радиостанцията работят с удвоен енту-
сназъм.
Цв. Саева
3
ПИОНЕРИТЕ ИМАТ СВОЯ РАДИОСТАНЦИЯ
"Тун LZIКRF! Тун LZIKRF!"
Звучи в тишината rласът на оператора и
заедно с всени звун блясва светлината на
сиrналната лампична на апаратурата.
Навън е здрач и в помещението цари нади
фяна тъмнина, в ноято предметите rубят
.,.
'. # I .
, }r '
"t\
...... .
,f <l'F-'O ,c' .......
.
;.....,
",
-.1
i...c
'!..
, \; '. " ,.,"\'.\
t " , . , '
, ,
.
. .'},
,. ,
. ' ,..':' " ,: :,>
0"_ ::
.'-л"
"
. ,
.,....:.
tIIfIIfI' fIII!":'
Оuераторът др_ Св. Руси нов И пионерът
Ясен Стаменов на moбителсната пионерсна
радиостанция LZ 1 KRF
своите очертания. В нея звуците потъват нато
намъчета в тиха езерна вода.
Повикът се повтаря наново.
rласът на оператора е споноен. и дьлбон.
Той знае, че в този момент пред апаратите
в далечни страни са застаналн MHoro pa
диолюбители, упорито търсят да чуят
своите приятели, ноито' познават само по
етера. Знае, че те eera слушат неrовия повин
и че сноро той ще има oTroBop.
Донато операторът Светослав Русинов,
антивист от онръжния радио клуб на ДОСО
в Пловдив и един ОТ строителите на люби-
телсната радиостанция LZIKRF, предава в
минрофона, седналият редом с Hero пионер
Ясен Стаменов rледа с най rолямо вни
мание, сянаш се страхува да не изпусне
някои звун.
В това време операторът е прекъснал пре
даването и започва приемане. В изобилието
от звуци, идващи от приемнина, бързо се
налаrат остри и отчетливи къси и дълrи
сиrнали, предавани от далечен радио
любител. Това е отrоворът. . Сиrналите се
превръщат в стройна мисъл, в пожелание
за бъдеща още по добра работа и радио
свръзна.
Операторът е цял превърнат в слух. Ра-
достен е от бързата връзна, затова назва на
Ясен:
Виждаш ли? Нали ти казвах. Аз си
знам, че бързо ще ми се обадят. Това е той...
4
" ,
Кой "той"? пита Ясен, но думите
му заrлъхват във все по засилващия се
тон на приемнина.
Под ръната на оператора бързо се редят
знаците на нода. Постепенно те изпълват
страницата на дневнина. На НЯНОJП{О пъти
операторът посяrа НЪ1l1 нлюча за oTroBop, но
предаващият отдалеч радиолюбител е MHOro
разrоворлив и не преустановява нито за
момент предаването. След доста време CBe
тослав можа да предаде на телеrрафия своя
OTroBop, защото радиолюбителят от отсрещ
ната станция назва, че поради извънредно
силни смущения на сыIияя обхват не чува
ясно на телефония.
Ясен е нетърпелив. Исна да разбере коЙ е
непознатият, за HoroTo Светослав казва,
че е "той".
Операторът, сянаш разбрал мисълта на
своя ученин, хвърля към Hero бърз поrлед
и без да спира предаването назва:
UB5KBE Одеса.
Коля ли? пан пита Ясен.
Не, не е Коля. Левицки се обажда
бързо отвръща операторът, защото в същия
момент Левицки започва да предава наново.
1\1.аЛЮ1ЯТ р2ДИОЛlOбител познава вече
MHoro ОТ операторите на станциите, с които
LZIKRF ВJlliза във връзка. Той знае MHoro
от тях по имена.
Човен трябва да е тун, за да види нЗRво
внимание и любов изразява лицето на пио
нера, HoraTo наблюдава работата на своя
по rолям дpyrap операторът на станцията.
Тъмните му живи очи непренъснато OТCffil
чат от ръната на оператора, ноят,О б'i-рЗО се
движи на нлюча, върху нонтролните при
бори на станцията, а после върху дневНИl{a,
нъдето се реди приетият тенст. Съзнанието
на любознателния пионер е напълно завла
дяно от това, ноето става оноло Hero и по
rлъща всично с най-rолеми подробности.
още повече, че след не MHOro време самият
Ясен ще седне пред нлюча и микрофона и
ще трябва да работи сам, без чужда помощ
на радиостанцията.
оо IЦе бъде хубаво, MHoro хубаво. Но не е ли
и малко страшно? Не, в нинанъв случай не.
Вярно, че още MHoro работи ще трябва да
се научат, манар и да знае вече доста. После
маJП{О повече прантина. Ясен е СПОI{()ен,
защото инструнторите досовци, радио-
любители ОТ онръжния радионлуб в rpзда,
са MHoro добри и няма да оставят те да e
посрамят. А пън пионерите се учат ОТ все
сърце.
През това време разroворът с Левицки е
завършил.
от етера долитат хиляди звуци, хиляди
радиолюбители разrоварят. Ето далечни
привети от Унраина, обажда се чехосло-
вашки радиолюбител. След това звуците
за ми ра l' нянъде в далечината.
Навън е станало съвсем тъмно. . .
, .'
УКРЕПНАЛА СЕКЦИЯ ДОБРИ РЕЗУЛТАТИ
Основно важ'Но и от rолямо значение са
орrанизационното състояние и )нивотът на
секциите нъм раДИОI01убовете, ноито са
ежедневни двиrатели на цялостната работа.
Радиоюryбът ни разполаrа с широк доб
роволчески апарат от ШIженери, специалисти
и запалени радио любители.
Една от най добрите ни секции е секция
КВ с председател Христо Назлев отличен
нъсовълновик, обичан и уважаван. Повечето
от членовете на секцията са активисти и
ентусиазирани радиолюбители от OCHOBa
ването на юryба. Те познаваТ същността на
делото и знаят какво значи радиолюбител..
Ръководството на секцията работи планово
и упорито, провежда редовно отчетни cъ e
щания и с помощта на членовете на секцията
придвижва всички запланувани мероприя
тия предсрочно.
За политико възпитателната работа на
операторите секцията рецовно следи пре
сата и ежемесеЧИО изнася политически ин
формации.
За да се избеrнат увлечения, които се
допускат несъзнателно от някои оператори
да работят повече с капиталистически pa
ДIlостаr:::ЦRИ, секцията има И2r'ОТВ НI Д!1a
Това е един малък,ОТКЪС от Я{Ивота на
една от най-младите досовски любителски
радиостанции радиостанцията на плов
дивските пионери, първата пионерска pa
диостанция у нас.
LZIKRF е построена от радио любители
от окръжния радиоклуб в Пловдив и е
предадена на Пионерския дом през февруари
тази rОДШIа по случай Втория Hoнrpec на
Доброволната орrанизация за съдействие
на отбраната.
Понастоящем с пионерската раДlIOстанция
работят оператори От радиоклуба. Тук са
Светослав РУСШIов, А. Стоянов, Хр. Наз
лев, Пенка ТатаРJШева и друrи. Заедно с
това те обучават повече от тридесет пио
нери радиолюбители. Малките радиолю
бите ли са MHoro прилежни и MHoro добри
ето Ясен Стаменов, а като Hero има още
MHOro: и Красимир Ценов, и М. Радева,
П. Чаръкчиев и MHoro друrи. И почти всички
са ОТJШчници в учплището.
Скоро най добрите пионери радиолюби
тели ще положат изпит за операт ори клас
"С", след което ще вземат станцията LZIKRF
в свои ръце.
Така с дружни УСИJШя ръководители - и
ученици работят, като влаraт всичкото си
умение, старание и любов, за да MOra'f в
началото на есенТа пионерите сами да работят
на станцията и сами да влязат във връзка
със своите друrарчета от братските страни.
Ф. Дамов
rрами за направените радиосвръзки на всеки
оператор. На тях ясно се вижда всени опе-
P<lTOp колко е работпл с демократически
станции и нолко с капиталистически, с колко
съветски републики и с колко зони на мира.
Освен това има rрафики за скоростните KO
манди и слушателите, които показват paCTe
жа и нваJШфикацията на всеки друrар. В
продължение на 2 и ПЩЮВШIа rодШIИ прак
тическа работа и то при трудни условия, в
редовете на секцията израстнаха и се нвали
фицираха 8 души радисти оператори клас
"С'" от ноито 6 девойки. Cera секцията раз
полаrа с два операторски колектива на
LZ1KSP и LZIKRF. С пускането в експлоа
тация на LZIKLD операторските колективи
ще станат три.
Досеrа операторските колективи не са
пропуснали нито едно късовълново CЪCTe
зание, 'в ноето да не участвуват. За всяко
предстоЯIЦО състезание секцията свиква
извънредни съвещания и набелязва Mepo
приятия за подrотовка. Тук именно се под
чертава и ръноводството на щатните дру.
rари, ноито предварително се подrотвят с
ръноводството на секцията.
От после и:rе СЪ(:'!' :1ЗНИя. Н? телефония на
8. V. 1955 rодина в чест на Деня на радиото
по решенията ца разширеното съвещание
операторските колективи започнаха да YCTa
новяват двустранни връзки на телефония със
СССР и страните с народна демокрация от
средата на м. април, нато правеха усилени
проби и експеРИ1l\енти с цел да се подобри
чуваемостта на двете станции. Направено
бе и разпределение на дежурни команди,
телефонни и телеrpафни, които усплено тре-
.нираха, за да представят нашата страна и
нашите нолективи достойно.
Заместник началниците на станции, какви
то засеrа имаме само ние, подпомаrат и KOH
тролират операторите, участвуват активно
във всички мероприятия, улесняват ра-
ботата на началника на радиостаНцията, като
по този начШI станцията има възможност да
работи непрекъснато.
Блаrодарение на това през 1954 rодина опе
раторският нолектив на LZIKSP има YCTa
новени 3455 радиосвръзки, а за 1955 rодина
досеrа 1493 радиосвръзки, от които
1136 с демократични страни и 355 с капита
листически страни. Всичко това идва ца по
каже още веднъж правилната политическа
ориентировка на нашите оператори. Те под
държат тясна връзка и обменят опит с
радиолюбителите от СССР ДОСАЛФ
и страните с народна демокрация. Освен по
етера те поддържат и писмена връзка. Това
спомаrа още повече за укрепването на нашите
радиолюбителски колективи и з:! осъще
ствяването на дело на разбирателство, мир и
дружба със СССР и страните с народна дe
мокрация.
r. Черноrорски
5
ПЪРВИ1.'Е РАДИОЛЮБИТЕЛИ Р АДИО 1
КОНСТРУКТОРИ КЛАС "С"
С новия правилник за радиолюбителската
дейност се даде нов подтик за развитието на
радиоконструкторството и по широки въз
можности за наблюдаване и изучаване раз
пространението на радиовълните, за работа
в областта на телемеханиката и пр. Създаде
се класификация и за радиолюбителите кон
структори, които също MoraT да получават
званията клас "С", клас "В" и клас "А".
Ръководството на конструкторската секция
правилно оцени тази нова придобивка за
радиолюбителите и реши да се проведе пър
вият изпит за радиолюбители ко'нСТРУК
тори клас "С". Съобщението за изпита бе
посреrцнато с rолям интерес. Заrtисаха се
42 радиолюбители, членове на клуба и
актиц,исти от районните комитети.
През месец март се пррведоха подrотви
телни занятия и консултации за явяващите
се на изпит.
На 30 март още в 15 часа нетърпеливи
радиоmобители изпълниха радиоконструк
торската зала на IOIуба. Всички бяха заети с
мисълта за преД оящите изпити. Само след
няколко минути те ще се изправят пред из-
питната комисия и ще отrоварят на зададе-
ните им въпроси. Пионерите радиолюбители
от Пионерския дворец "Вълко ЧервеПI<ОВ"
очакват своя ръководител др. Н. Наннов.
Той оправда надеждите им успешно из
държа изпита. В сноро време те ще си по-
строят собствена любителска късовълнова
станция под HeroBo ръководство. Стефан
Ковачев, rеорrи Терзиев, Филид Димитров
заслун{ено получиха "отличен" . Успешно
издържа изпита и Анка Симеонова. Тя
отrовори правилно на !зададените въпроси.
Тя е първата девойКа радиоконструнтор
клас "С".
Този ден 17 радиоmoбители-досовци
станаха радиоконструктори клас "С". Те
са първите в нашата страна.
Д. Симеоиов
rовоРи LZ2KCS
След учредяването на радиоклуба в rp.
Плевен през м. септември 1951 rодина rpупа
радиолюбители заrовориха с ентусиазъм за
колективна приемно-предавателна moби
телска радиостанция в нашия rpад, чрез
която любителите да усъвършенствуват
своите познания в областта на радиосвръз
ките.
За целта беше необходимо да се подrотви
друrар, I<ОЙТО да се яви на изпит за оператор
клас ))Б".
През м. май 1953 rодина се явиха в София
на изпит дрyrарите Петно Пешев, Минчо
Донев и. Анrел rеорrиев. Cera вече радио
любителите поставиха сериозно въпроса за
строеж на стаНцията. И желанието им се
удовлетвори. Разрешението за строеж на
станция се получи.
Съветът на радиоклуба проведе заседание.
Тук са друrарите: П. Пешев, М. Донев,
Анrел Кишев, Л. Костова, началникът на
радиоклуба r. Aнrелов, конструкторът Йор
дан Иванов, инженерите от птт др. Бусер
ски, Николов и др. По лицата на всички се
чете заrpиженост и напреrнатост, а eднo
временно и неудържима радост. Собствена
радиостанция, чрез която плевенските pa
диолюбители ще се свържат през rори, пла
нини, морета и океани с всички борци за
мир в света, ще разrоварят с великите синове
и дъщери на нашите двойни освободители,
ПреКрасните радиолюбители на СССР.
6
Председателят на съвета на радиоклуба,
едновременно и отrоворник на радиостан-
цията др. Анrел rеорrиев, докладва налич-
ността на материалната част и възможностите
за строежа на радиостанцията. Той предложи
радиостанцията да носи името на нашия
съrражданин поет революционер, разстрелян
от фашистките палачи през 1942 rодина, Цве-
тан Спасов, с инициал LZ2KCS. Това пред-
ложение се прие с радост. Но дали ще се
справим със строежа на радиостанцията,
дали ще ни стиrнат сили и знания, дали на-
личната материална част е rодна за това I
Нашата любима Партия ни учи да преодо-
ляваме всички трудности, които се изпра-
вят пред нас. Ние сме досовци и ще из-
ПЪЛНИ1\l с чест и тази задача.
. След това работата по постройката на пре-
давателя се разпредели.
Помещението на радиоклуба до късно през
HOIЦТa светеше. Съскат пили по твърдата
ламарина, бръмчи бормашината, пробиват
се материали, правят се изчисления, чертаят
се схеми.
*
rорещ септемврийски ден. Слънцето из-
праща своите палещи лъчи над притих-
налия rpад. На покрива друrарите Пешев,
Панов, Донев и др. издиrат и укрепват
мачти, опъват мрежи от жици. До обяд пре-
давателната антена се извисява високо над
покривите на високите КЪЩИ, а до вечерта
са издиrнати и друrите две антени.
В шr ясен металичесни звън нарушава
тишината, фонтан от искри отскача Harope.
Скъса се антената "Лъч" от 15 милиJi1етро
вото въже и падна върху електрическите
жици на уличното осветление. . .
CJТЬHцeTO се скрива вече зад хоризонта.
Дрyraрите са още по стръмните покриви. За
къснелите минувачи с очудване rледат Ha
rope към rрупата младежи. Времето минава,
става тъмно, но те, верни на обеlцанието си,
довършват строежа на антените при слабата
светлина на луната.
*
Началото на декември. В малката ,спрет
ната стаичка, предназначена за радиостан
ция, на широка маса стои предавателят. Над
Hero на стената са портретите на Ленин, CTa
лин, Димитров, Червенков, портретът на
патрона на радностанцията Цветан Спасов.
rоляма цветна карта на света покрива цялата
стена. Сърцата на ВСИЧI{И неудържимо туп
тят. Дали ще заработи_ . . Др. Анrел Кишев,
ръководителят на строежа и отrоворник на
станцията, внимателно включва апаратурата.
Уредите показват протичането на електри
чески ток в първото стъпало, второто, край
ното. В мнr измерителните уредн преc:rават
да дейсmуват, чува се тъпо бучене, работата
прекъсва. Нещо не е в ред. .. и отново,
наведени над апаратурите до късно през
нощта, строителите на предавателя не спи
рат. Това за всени от тях е сериозен изпит,
който с чест трябва да издържи.
*
20 декември 1953 rодина. Студен зимен
ден. Снеrът бавно пада от небето и застила
покриви и улици. Новите антени още по
ясно се открояват на фона на сивото небе.
Днес предстои отново проба на радиостан
цията.
В стаята е тихо, само монотонното бръм
чене на апаратурата нарушава ТИIIIИната. OT
rоворнинът на радиостанцията е заел мяс
тото СИ ДО морзовия нлюч. Кратко натискане
и в приемника се чува острият сиrнал на
предавателя.
CQ, CQ, CQ литват бързите и OTce
чени морзови сиrнали в етера "Вика Ви CTaH
цИЯ LZ2KCS за проба, моля приемаме". Ти
пшната става по rоляма. В миr в слушал
lШте прозвучава бързо и отсечено: "LZ2KCS,
вика Ви NA5KBH. Тук оператор Лаци. Поз
дравляваме Ви с новата радиостанция и Ви
желаем успех в късовълновата дейност и 1'0
леми постижения. Вашите сиrнали са с RST
578, отлично Ви чуваме. Моля предавайте.
слушаме Ви".
В тясната операторсна стая настава Hey
държима радост.
На 20 декември 1953 rодина в 14.30 часа
се записа първата радиосвръзка в оператор
ския дневник на LZЖСS.
"
;
.?
"
'
. f'
'
.' .
"
i"o>J (S'1 <.
, ,::; ' : ./ .".
..r..r ".1- ::.... , . , :,...(. .....
"о",.
. . .;.,
..
"
,'"' '
. ..... -"<
. ._.. f) . .
'-,:;
;. :
'оу. .1.:
".,:"
'."t, ,'
Опъване антените на LZ2KCS.
От тази дата започна редовната работа на
любителската радиостанция, на която се из
rрадиха като отлични оператори друrарите
Димитър Шишнов, Петко Пешев, Тодор
Кръстев, Пантелей Константинов и др.
Под rрижите на Бълrарската комунисти
ческа партия, под ръководството на нашето
любимо Правителство, плевенските paднo
любители ще работят всеотдайно, не ще по
жалят сили и възможности за разширяване
късовълновата дейност в Плевен и окръrа
И подrО1;ВЯТ достойни късовълновици, УТ-
реШНII последователи и борци в областта на
телевизионната техника в нашата страна.
Плевенските радиолюбители пожелават
успех на всични свои друrари в областта на
късовълновата технина, здраве и сила, за
овладяване на радиотехниката във всички
нейни области.
А. rеорrиев
7
ОТДЕЛ НА КЪСОВЪЛНОВИКА
РАДИСТ СКОРОСТНИК МОЖЕ ДА СТАНЕ ВСЕКИ
з. Кубих
Майстор на радиолюбителс.кия спорт
Спомням си мното добре един летен ден,
1<0raTO аз, седемнадесетrодишна девойка,
престъпих праrа на радиобюрото при MOp
сната флота със заветната мечта да стана
радистна.
Още нато ученична се увличах в разнази
заrероичнитеподвизинасъветснитеполярни
. -"". O;;:..
f, Ц ''. .., '
,t' . .
' ', '
, ., ',
" ;:t: r..;.: I 1
,_ ," ''-''''
"':;1 ..';.., "'"
. " .:\ . , ' ; .. t1i,,}
,o. . . .(... . ". '..,o,!. ..li'
. '.. ' I;..;. .... . -.! ;" ..-(,.. {\
"1.. 't . J;i "'... ... . . \" .. . .. ..
. . 'Jfr 1.: ' ,"V;' ' ., "'
' .',:..", "'i> ?fff ' ,: ;" \ ': ; :..
'1f; -' ,.. .
t, . V "..,'....
... \ '..; "...
"!,.<" ... ..:;: . .z
-:; - .:: :'-""":",,,'::
.;:. , .. . :-:" :'.,.-- .
.... - ..."
..-;,:;. ....,,-;../ ----
З. Кубих
радисти, на радистите моряци, поддържащи
връзна с rолямата земя на MHoro хиляди ни
лометри.
Обаче да стана радистна се оназа не тана
просто. Необходимо беше упорито да се уча.
Точните и тиретата не се превръщаха Eeд
наrз в осмислени бунви и думи, не веднъж
ми се струвanrе, че ми ЛИПСЕат данни и спо
собности И аз Ниноrа не ще мота да стана
добра радистна. Но страховете се оназаха
: напразни. От ден на ден ,все по уверено въз
приемах мелодията на приеманите сиrнали.
Едновременио с приемане на слух се учех да
предавам и на нлюч, да разчитам ондула
торна лента и да работя на пишеща машина.
Най сетне първият етап на обучението
беше завършен бях усвоила приемането
на тенст със снорост 120 знана и можехда
предавам на нлюч със снорост 1 ОО знана в
минута.
Трябва да отбележа, че обучението по при
емане на слух се провеждаше със звунов
тенератор условията на приемане не cъoт
ветСТЕУЕаха на реалните условия; за това,
1<0raTO за пръв път опитах да работя в ефира,
8
не се получи нищо дори със снорост 60 знана
в минута. Шумът, атмосферните смущения и
работата на нянаква радиостанция ми пре
чеха да се съсредоточа при приемането на
желаните сиrнали. Измина доста време преди
да мота да долавям тези сиrна.тш Hal. фона
на различните смущения.
И ето ДОЙде дълrоочанваният ден! Изпи-
тите бяха положени, останаха далеч Mece
ците на упорит труд, периодите на временни
неуспехи и съмнения. Аз влязох в семей
ството на радистите моряци.
Първото дежурство! Подrотвям, работ
ното място, правя проверка на апаратурата
в действие, запознавам се с нореспонден
цията, поставям слушалните й в установе-
ното по разписание време пристъпвам нъм
повинване на нореспондента.
В ефира се слуша работата на множество
бреrови и норабни радиостанции. Те раз
менят радиоrpами, осиrуряващи безопасно
стта на плаванеrо, съобщават своите HO
ординати, УСЛОЕията за плаване. Моряците
от норабите, намиращи се в далечно пirаване,
предават поздрави на своите близни и поз
нати. Но ето, сред мноrочислените звунове
аз улавям повинването a моя нореспон
дент :rой работи на радиостанция на едно
от пристанищата на Черно море.
ОПИТЕам се да отrоворя на повинва
нето. . _ От вълнение ръната ми нонвул
сивно стисна rлавичната на ключа и изпра
щам в ефира нянаНЕИ сиrнали, ноито съвсеш
мадно напомнят сиrналите на радиотеле
rрафната азбуна. Обаче след минута аз се
поуспоноявам и заПОЧЕам да водя по ясно
прецаването. Разменям поздраЕИ с радиста,
справяш се с условията на приемане на мол
предавател и започваме размяната на радио
rрами.
Дежурството е завършено. Напрежението
още не е преминало, но умора почти не чув
ствувам, само в ушите ми продължават да
зву чат сиrналите на телеrрафната азбуна.
Далеч е вече първото дежурство. Аз
отлично се ориентирам в ефира, уверено
установявам връзни с далечни радиостан
ции, поняноrа при мнorо трудни условия.
Мнозина мислят, че радистите това
са хора с някаНЕИ особени способности или
музинално надарени. Но това не е тана. Да
усвои приемане на слух и предаване на нлюч
може всени, ношо притежава чувство за
ритъм и rлавно упорито желание. Телеrpаф-
ната азбуна може отлично да се изучи само
при системни занимания под ръноводствorrо
на опитен инструктор.
Радистите моряЦи ежедневно ycъвъp
шенствуват своето майсторство, нато 06
служват с радиосвръзки корабите от Mop
сната флота, при всякакви условия оси
rуряват точна и непрекъсната връзка между
пристанищата и корабите, намиращи се в
.морето. Нали от това, колно бързо ще съумее
радистът да приеме радиоrрамата, често
пъти зависи безопасността на плавателните
съдове, животът на екипажа и пасажерите.
Скоростното записване на ръка на радио
rрами е необходимо не само за радистите
моряци, но и за радистите, обслужваIЦИ
друrите отрасли на народното стопанство.
Приемане на радиоrpами със снорост,
превишаваща 300 320 знана в минута при
записване на пишеlца машина и със скорост
200 250 знака в минута при записване на
ръка е достъпно за по roляма част от pa
дистите.
Разпространеното сред някои радисти
мнение, че да се овладее сноростният Me
тод на приемане е възможно само за хора
с природни музинални способности е He
правилно. Достатъчно е да се изтънне обсто
ятелството, че болшинството състезатели,
взели участие в международните състезания
на радистите през 1954 rодина, нямат музи
кални способности, изобщо не притежават
музинален слух. Липсата на музикален
слух не им попречи да заемат едни от първите
места по скоростно приемане на радиоrpами.
Какво е необходимо, за да се усвои CKO
ростното приемане на радиоrрами!
За това как са се обучавали в скоростно
приемане със записване на пишеща мaruина,
на 'lliтателите на списание "Радио" HeeДHO
Кратно са разказвали, обменяйки своя опит,
майсторите на радиолюбителския спорт
Ф. Росляков, И. Заведеев и др.
Искам да се спра на някои специфични
особености на сноростното приемане на
радиоrрами със за'писване на ръка.
Опитът на радистите майстори е показал,
че rлавна пречка за скоростното приемане
на радиоrрами е недостатъчното владеене
на бързопис.
Поставяйки пред себе си задачата за
овладяване на скоростно приемане, необ
ходимо е преди всичко да се изработи почерк.
Прав почерк с незначителен наклон на ляво
е най-доброто условие за бързо писане.
Необходимо е записването да става с дребни
букви (средната височина на буквата да
не превишава 3 мм) без да се отделят буква
от буква, като интервалът между думите
не трябва да бъде по rолям от 4 5 мм.
При записване с прав почерк с неrолям
наклон наляво се изисква по маЛI{Q време,
отколкото при записване с почерк с няклон
надясно. Ще поясня с пример: при написване
на такива букви като ю, р, у, Д, а и някои
дРуrи с наклон надясно, моливът прави
освен постъпателно движение още и въз-
вратно, поради което се rубят секунди, а
при roляма скорост на записване това дo
вежда до значителна заrуба на време.
rолямо значение има също и изборът на
молив и хартия. Най добре е записването
да става със;съвсем кръrъл молив с дължина
120 150 мм със средна твърдост, не дебел
и тънко подострен. Хартията да бъде дo
брокачествена и без линии. При водене
запис под листа хартия да се подложи лист
плътен rладък картон.
Трябва да отбележа, че за скоростно
записване на текста не се препоръчва работа
с автоматична писалка, тъй като тя не оси
rурява равномерно подаване на мастило
при скорост, по rояма от 24()""",,250 знака
в минута, не позволява да се пише с дребни
букви, а освен това те са доста тежки и
значително уморяват ръката.
Особено внимание трябва да се обръща
на стойката и положението на тялото
пред масата. Височината на стола и масата
трябва да бъде такава, че повърхността
на масата Да се намира на височината на
лакетната става на ръката. При записване
тежестта на тялото трябва да пада на лявата
ръка, с която се придържа долната част
на листа. Дясната ръка трябва да има CBO
бодно движение и леко да се допира до по
върхността на масата. Необходимо е да
се помни, че да се достиrнат задоволителни
резултати е възможно само при системни
тренировки. rоляма полза за изработване
на сноростен почерк допринася записването
на текст под диктовка, само не трябва да
се допуска прекомерно увличане, тъй като
е необходимо да се достиrне висока техника
едновременно по приемане на слух и запис
ване на текст.
Препоръчва се тренировката да не трае
повече от час и половина и то сутрин. В
началото на тренировката трябва да се про
веде,I()""""15 минути "раздвижване'" т. е.
да се води приемане на открит текст с тана ва
снорост, с която си служим без особено
напрежение. Да се започне тренировка с
неусвоена скорост не се препоръчва, тъй
като това неизбежно води до нарушение
Положение на молива в ръката
на изработения почерк. След "раздвижва
нето" трябва да се напраВИ,малко прекъсване
(3 5 минути), след което може да се прис
тъпи към записване на открит текст с пови
шена скорост. След това да се премине към
9
упражнение, съставено от петозначни бук
вени rрупи несмислов текст и едва ToraBa,
да се премине към приемане на цифри.
При открит текст се препоръчва приема
нето да се води с изоставане една дума Ha
зад, т. е. да се записва думата след като бъде
изцяло възприета. Ако думата е дълrа не
трябва непременно да се изчаква краят, а
записването да започне след предаването
на първите 4 5 букви.
При приемане на буквен несмислов текст,
а също така и на цифри, не трябва да се
допуска изоставане повече от 2 3 знака,
тъй като по rолямо изоставане води до про
пускане на отделни знаци, дори цели rpупи.
При приеlllане на скорости до 20Q..--.-220
знака в минута ел{едневното увеличаване на
скоростта може да бъде 10 15 знака, а
при скорост на приемане, по rоляма от
220 знака в минута, нарастването не трябва
да превишава пет знака.
Времетраенето на отделните упражнения
трябва да бъде 15 20 минути с почивка
между упражненията не по малко от 1 О
минути.
През време на почивката да се преrледа
записаният текст и да се направи анализ
на допуснатите rреuшки.
Ако по Bpellle на тренировката стане ЯснО,
че нарастването на скоростта на приемане
ОIС. . .
Международното късовълново състеза
ние на телефония, орrанизир::шо от Централ
ния радиоклуб на ДОСААФ СССР, бе нова
проява на единството на деМОI{ратичпите
КЪСОВЪЛНОВИЦИ.
Състезанието се проведе на 8 май 1955 [".
от 09.00 до 15.00 часа БЪЛ1'арско време на
20, 40 и 80 метровите любителски обхвати.
Според условията, повторна свръзка с една
и съпщ станция на един и съши обхват сс
разрешава през един час, като свръзl"И MOK
ду станции, разположени по бlIИЗО от 50 км
една от друr'а, не се допускаха.
Това състезание предизвика жив интерес
всред КЪСОRълновиците от лаrера на lIшра.
НЯКОJIl{О дНИ преди He1'O етерът ое необик
новено оживен. Десетки станции установя
ваха пробни радиосвръзки, изучаваха про
хождението, изпробваха модулацията си, aH
тенните устройства.
БЪЛ1'арските късо вълнови радиостанции
за първи път участвуваха в радиотелефо.н
но състезание тОва бе нещо ново за тях.
За да се осиrури по успешното ни уча
стие, секция КВ и УКВ при Централния
радио клуб на ДОСО свика всички соФий
ски оператори на съвещание, на което се
набеляззха редица мерки, особено срещу
взаимните смущения от близко разположе
ните станции в София. Решено бе колек
тивът на LZIКDP от Машинно еле:ктротех
10
при някое упражнение значително изостава
от друrите, препоръчва се за това упражне
ние да се отдели повече време. При при-
емане на цифрови радиоrрами със скорост"
превишаваща 30Q..--.-310 знака в минута,
се среща затруднение при възприемането
на някои цифри. Това се отнася особеНQ за
такива цифри като 2 и 3, 7 и 8. В този случай
е необходимо да се състави текст за упраж
нение с повече трудно възприемаеми цифри
и след това щателно да се анализират дo
пуснатите rреuшки.
MHoro полезно е да се провеждат пери
одически допълнителни тренпровки по че
тене (без записване) текстове за упражне
ние, предавани с максимална за възприемане
скорост.
Възможна е индивидуална ПОД1'отовка.
Още по добре е да се орrанизират rрупови
тренровки в радиоклуба това повишава
спортния интерес, спомаrа за повишаване
взискателността към самия себе си и сти-
мулира за усъвършенствуване техниката
на ,приемане.
В заключение ИСШIМ да отбелеzка, че
радистът скоростник трябва систеllШО да
ПОвишава своята обlца и политическа под
["Отовка, MHoro да чете и то не саllЮ xyдo
zKecTBeHa, но и техническа литература.
ническия институт в София да пренесе pa
диостанцията в хиzка ..Тинтява" на Витоша,
LZ1КAA, 50 BaTOBaTa станция на Централ
ния радиоклуб бе преместена в Княжево,
до София, LZI KSA, станцията на Бла1'оев
ски район, бе инсталпрана в с. Панчарево,
близо до София. Радиолюбителите извър
шиха всичко това с 1'олям ентусиазъм.
СЪС1езанието бе MHo1'o оживено. rлав
ната му тежест падна на 20 и 40 метровите
обхвати. От caN!OTO начало като първенци на
състеззнието се очертаха съветските станции
UA6KTB от Астрахан, UA4KCE, UB5КAG'
и др., които се чуваха тук MHOro силно и
бързо увеличаваха броя насвръзките.Мно
1'0 добре се представиха UAIBE, UA3CR,
Лабутин от Москва, MHo1'oKpaTeH шаlllПИОН'
на СССР, UA3EG, UB5DE. Активен беше
както вина1'И и Юрий Чернов, UA4CB от
Саратов, един от най-упоритите в областта
на телефопията съветски късовълновик, кой
то обаче изrлежда бе надминат от някои от
ПО МJшдите в това състезание.
О, пОлските I{ЪСОВЪЛНОВИЦИ добра рабо-
та дадоха SP5AM, SP5FM, SP5BR, SP9КAD.
YH1'apcK3Ta любителска радиостанция НА5ВР
се очерта като една от най-добрите от YHra
рия, Мноroкратният победител в телеrрафни
състезания чешката любителска радиостан
цИЯ ОК3IА Павел Хор ват също се очерта
като един от първенците на Чехословакия
Румънските ни колеrи и този път rOHexa
началото на колоната начело с Y03RD,
следван от Y03RF.
През вреillе на състезанието добре се
слушаха и UQ2KAA, както и Ташкенският
радиоклуб UH8KAA.
БЪ "Irарските станции бяха доста blHoro и
отборно ilюже би ще постиrнат добри pe
зултати в общото класиране.
НВЙ il1Ноrо свръзки направи LZIKAB,
44 QSO Хуб:ши резултати поназаха LZl КАА,
LZIKSA, LZIKSP и LZIКDР,също така и
LZ2KST, LS2KAC, LZIKSC. С рздост по '
срещнахме повинването и на LZIKDA от
Хасково, която излезе TOl'aBa за първи път
и на телефония и LZIKRF, която със свои
те 15 вата даде добри резултати,
Проведеното късовълново международно
състезание поназа още веднъж раСТЯIПОТО
маЙсторство на късовълновиците от лаrера
на мира и бе школа за бълrарските KЪCO
вълновици, които положително ще се пред
ставят още по добре през С3Iедващите cъ
стеззния.
*
". ".
Прелестването на LZIKDP, станцията на
Машинно електротехническия институт в Со-
фия на хи}ка "Тинтява" за състезанието на
8 маЙ е първото излизане на бълrарска лю
битс.:!Сна станция на планина. Такива изли
зания за работа на УКВ ще открият нови ВЪЗ
МО>ЮIOсти пред бълrарските КЪСОВЪЛНОВИЦИ.
Трудното изкачване на апаратурите ПО
планината от Васил Терзиев, Атанас Веннов
и Стефан Цончев бе боrато възнarрадено
от чудесните радиосвръзки, освободени от
QRN и qRM в София. Портативната рабо
та разкрива прекрасните възможности. на
радиолюбителския спорт, }{оито до cera ни
бяха почти непознати.
Операторите на LZIKDP съобщават, че
чуваеыостта rope е била MHoroHpaTHo по
добра, отколкото в София, като с пзрче
жица от 70 см са слушали силно MHoro CTaH
ции, включително и далечни. Средните
оценки от DX станции са били с RST 579,
РЯДl{О 569, а поняноrа са достиrали и до 589
при мощност около 40 вата INPUT.
*
". ".
В етера е и новата любителска I{ЪСОRЪЛ
нова приемно преЩ1Вателна станция L:(:IKRB
от Бурrас, която вече направи първите си
свръзки.
Очаква се да се появи на лю6ителските
обхвати колентивната любитеЛСl(З прие31-
нопредавателна радиостанция LZ2KAF от
ropHa Оряховица. ПроБНll Р2;IИОСВРЪЗКИ в
етера прави и колективната любителска
приемно предаЕателна станция LZ2KRT на
rp. Търrовище.
Редиците на бълraрските КЪСОВЪЛНОВИЦИ
се увеличават ежедневно.
СЪСТОЯНИЕТО НА ЛЮБИТЕЛСКИТЕ КЪСОВЪЛНОВИ
ОБХВА ТИ
През месец май ъстоянието на любител
СЮ!те обхвати бе както сле ва :
3,5 мrхц. С настъпването на лятото про
хождението се В:lOшава, което е типично за
по дълrите вълни. Възможни са стабилни
свръзки с европейската'територия на СССР,
и то rлавно южната част, след 20 часа LZT,
а свръзки с УО, НА, YU, ОК след около
16.00 17,00 часа LZT, както и сутрин до
Olюло 08.00 09.00 часа. Свръзни със бъл-
rарските любителски станции са ВЪЗillOЖНИ
след 15.00 lб.ОО часа.
7 мrхц. Този обхват съшо се влошава
през летните месеци. Прохожденпе за Цен-
трална Европа и близките части на СССР
Иil\3 сутрин до около 09.00часа,SР,ОК"НА,DL
и rлзвно UI35 и UA6 се слушат по добре и
след обяд, след оноло 15.00 16.00 часа до
ОКОЛО 20.00 21.00 часа. По-късно се чуват
UA4, UA9, Северна и Западна Европа, но
с не мноrо добри сиrнали. Свръзки със CTpa
ната са възможни сутрин и след обяд с по
rОЛЯ lа сила. Вечер след 18.00 19.00 часа
има QSB.
14 мrхц. На този обхват прохождението
значително се подобрява. КЪМ 05.00 06.00
часа и по-късно се приемат VK, ZL, Южна
Америка, UA9 UAg, Южна Африка. До
08.00 часа се приема и Пацифика, след което
се приема Западна, Централна и Южна
Европа, СССР, вкmочително UA9,UH8 идр.,
близка Азия. До 14.00 часа се задържа из
вестно прохождение с радиус ОIСОЛО 2000 км,
след което се появява далечният IОrоизток
, VS и др., както и районът на Индийския
океан. Към '16.00 18.00 часа Европа се прие
1I1а добре, близка Азия съшо. По-късно
СССР затихва, като се приема rлавно UAl
и UA4.
21 мrхц. Този обхват е все още в лошо
състояние, поради това че едва cel'a навли-
заме към максимума от 11 rодишния цикъл
на слънчевата активност. През следващите
rодини се очаква да се подобри значително.
На 21 MrXlI cera настъпват краткотрайни
"отваРтIИЯ" на обхвата по 'няколко пъти
седмично между 14.00 и 21,00 часа, като се
чуват предимно европейски станции.
Активни са OKILM, OKIFF, SP3PK,
SP3AK, Н5ВI и някои от Южна АфрИlШ и
Южна Америка.
28 мrхц. Този обхват е все още мъртав,
поради rореизложените причини.
Д. Петров
11
УСТАНОВЯВАНЕ ВРЪЗКИ СЪС СЕВЕРНИЯ ПОЛЮС
Съветските кьсовълновици с нетърпение
очакваха началото на съревнованието с пла
'ващите станции SP 3 и SP4. И ето в един
мрачен онтомврийски ден миналата rодина в
ефира се раздаде сиrналът "Wsem de UPL 3".
В ефира излязоха радистите от станция SP 3
К. Курко и А, Разбаш.
Първи установиха връзка със станция
UPOL 3 операторите от колективната радио
станция на Ивановския радисшлуб.
Така започна съревнованието за свръзки
със Северния полюс.
, На 6 ноември първи от късовълнови
ците от' 1 район установиха връзка операто
рите от колективната станция при Аркти
ческия институт UAIKAG, която заемаше
едно от първите места в съревнованието,
като се изхитриха да установяват връзки със
зимуващите всеки път, KoraTo те работеха
с любители.
Борба за пъроенство започнаха опсрато
рите от командата на радиостанция UA4KAC
(Саратов) шампиони на ДОСААФ СССР
за 1954 ['. по радиосвръзки майсторите
на раДИОJIюбителския спорт В. Сенъiюв,
В. rришин и В, Кошкаров. На 9 ноември
миналата rодина те бяха провели радио
свръзки с UPOL 3 с RST 559.
Упорито се бореха за първенството на
своя район радиостанциите Барнаул (UА9JБ),
rомел (U, С2КАВ) Сталино (УВ5КАВ), ДHe
пропетровск (UB5KAD) и MHoro друrи.
Първата свръзка на UA9KQB с радио
станция UPOL 3 се състоя на 10 ноември.
Сиrналите на UA9KQB бяха слушани на
полюса със сила до 7 бала, а на 27 февру
ари с. ['. се удаде па барнаулците (оператор
др. Молоканов) да проведат и първата Te
лефонно телеrрафна връзна (UA9KQB рабо
теше на телефония, а UPOL 3 на телеrpа
фия). Със сила до 5 бала на полюса слу
шаха предаването на телефония от Барнаул,
БлеСТЯIЦ резултат'
Една от първите станции от II район,
която успя да установи връзка с полюса,
беше радиостанцията на rомелския радио-
клуб UC2KAB, чиято команда (В: ДОННИКОВ,
В. Суздалев и др.) е една от най активните
команди на Съветския: Съюз. За пър><и ПЪТ
операторите на UC2KAB работиха с UPOL 3
на 10 ноември 1954 rодина,
Все повече и различни любителски радио
станции се появиха в апаратните дневнlЩИ
на радиостанциите UPOL 3 и UPOL 4. Оne
раТОрИ1'е на UPOL 3 отбелязаха радиовръзки
с UA3KET, UБSKAB, UA3KBA, UA1KAL,'
UБSKAD. UA1КIA, иА1КЩ, UP2KAA,
UА6КАБ, UA3KAA, UAj25КAD, UAj25KKB.
UAIKUA. С някои ОТ тях бяха проведени
по няколко връзки.
Към 1 март с UPOL 3 установиха 15 BpЪ3
ки операторите на радиостанция UA1KAG,
8 операторите на UR2KAA и 5 опсра
торите на UA3KET.
В края на февруари с. ['. радиостан
цията UPOL 3 започна да работи на 20 Лlе
тровия обхват и веднаrа се установиха
връзки с най отдалечените радиостанции
UAoKOA (Чита), UH8KAA (Ашхабат),
UA6KOB (Ростов) UB5KBB (Харков) и пър-
вата телефоннотелеrpафна връзка с UA9KQB
Ба.рнаул).
ОБСЪЖДАНЕ НА СПИСАНИЕ "РАДИО"
В,}Келанието си да задоволи интереса на
своите читатели редакцията на списание
.Радио" проведе няколко обсъждания в
различни ['радове на страната. С книжка
12/1954 rодина бяха разпратени до аБОFа
тите анкетни листове за задочно обсъжда
не на списанието.
На 21 юни т. r., по инциатива на peA'JK
цията и на отдел .Пропаrанда" при ЦК на
дос о, се проведе в София обсъждане на
списанието.
Изказалите се друrари, с ътрУДНИЦIl и
чнтателн на списанието, дадоха ценни пре
поръки.
Късовълновиците искат да намерят във
всяка книжка повече материал за себе си
описания На апаратури и уреди, статии
за дейността и постиженията на радиолtO-
бителите-оператори и състезатели у нас и в
чужбина, наблюдения за прохождението
на раДИОВЪЛНите на любителски обхвати и
12
пр. Конструкторите търсят в списанието
такива статни, които ще им помоrнат :\а по-
строят различни апаратурн, измерители и
друrи уреди с налични материали, да IЮ'
правят или преработят ,притежаваните от
тях апаратури, да открият повредИ в ра-
диотранслационните линии и възли и Т. н,
Списанието трябва да отразява по-пъюю
живота на радиоклуБО'вете в страната, Д<j да-
ва художествени материали за патриотич.
ните дела на свързочниците и rолемиrе
учени в областта на радиотО'. Направи се
предложе ие да се създадат постоянни
връзки със сродните списания от Сън('т-
ския Съюз И страните с народна демокра-
ция, с които взаимнО' да си сътрудни'ы'l1,
Редакционната колеrия и служителите на
списание .Радио" ценят критиката и пре-
поръките на друrа.рнте както от послед-
ното обсъждане, така и от минаЛИте и ше
се съобразяват с тях,
ОТРИЦАТЕЛНА ОБРАТНА ВРЪЗКА
Ако И. и И 2 представляват напреженията,
приложени съответно към входа и изхода
на един усилвател, между тях съществува
връзката
И 2 ==: КИ.
където К е коефициентът на усилване.
Напрежението И 2 , което се получава на
изхода на усилвателя, се отличава в по rо-
пяма или в по-маJll{а степен от напреже
нието И. на входа, или I<азваме, че съще
ствуват изкривявания в усилването. Поя
вата на изкривявания се дължи на самите
електронни лампи, които представляват He
линейни елемеmи, а така също и на упо
требата на реактивни съпротивления (KOH
денза\ори и самоиндукции).
Всяко променливо напрежение се опре
деля от три параметра: амплитуда, честота
и фаза. Ако съществува несъответствие
между амплитудите на входящото и изхо
дящото напрежения, изкривяването се на-
рича линейно. В случай, че изходящото Ha
прежение съдържа честоти, липсващи в
компонентите на входящото, имаме нели
нейни изкривявания. Съществуват и фазОви
изнривявания KoraTo фазовите .константи
на съставляващите изходящото напрежение
се отличават от тези на входящото.
Докато фазовите изкривявания нямат
значение при усилване на звукова честота,
линейните и нелинейните изкривявания
определят качеството на възпроизвежда
НеТо. От тук следва, че основната TeндeH
ция при l(онструиране на усилвателни устрой
ства е намаляване до минимум на тези изнри
вявания, с което се придава естествен xa
рактер на звука.
Намаляването до определени rраници на
нелинейните илинейните изнривяван ин се
реализира с помощта на така наречената
отрицателна обратна връзка, при ното част
от напрежението, получено на изхода, се
връща нъм входа на усилвателя При това
напрежението на обратната връзна е дефа
зиране на 180. от това, приложено на входа
:'l [ JI
Фиr.l
на усилвателя. Обратната връзка се xapaк
териЗира с коефициента на обратна връзка
р, поназващ канва част от напрежението на
изхода се връща към вход'! на усилвателя
(фиr. 1).
(1),
Ако въведем още следните означения
И. напрежението на управляващата ре
шетка при наличността на обратна връзка,
K. коефициент на УСИJшане на стъпалото с
обратна връзка, разполаrаме с всич}{и вели
чини, определящи работния процес на усил
вателя с обратна връзка.
За напрежението И. е в сила зависи
мостта:
ИЗ И. РИ 2 (2)
За коефициента на усилване без обратна
връзка имаме:
K И 2
ИЗ
(3а) или И2 КИЗ (36)
При заместване на (2) в (36) получаваме:
И 2 КИ. КРИ 2 (4а
Тъй като коефициентът на усилване К. при
наличността на обратна връзка представлява
отношение на напрежението на изхода И 2
към това, приложено на входа [;1> то ОТ (4)
следва:
к
к. l+K/J
Тъй като Р взема стойност от О до 1,
-вижда се че усилването ще бъде намалено
и то толкова повече, колкото по rоляма е
величината кр.
Величината кр се нарича фактор на об
ратна'1а връзна. В случай че кр 1, т. е. KO
raTo имаме силна обратна връзка, единицата
в знаменателя на (46) може да се прене
бреrне и Toraвa имаме
(46)
1
K.
Р
(5)
От (5) следва, че действителният коефи
циент на усилване може да бъде по rолям
или най малко равен на единица.
Отрицателна обратна връзка обикновено
се прилаrа в крайни стъпала, Тъй нато при
тях нелинейните изкривявания са най rо
леми. Коефициентът на нелинейни изкривя
вания d. при прилаrането на отрицателна об
ратна връзка може да се определи от израза
d.
d
l+К Р
(6)
където d е коефициентът на нелинейни из
кривявания без отрицателна обратна връзка.
Отрицатеш!3та обратна връзка може да
бъде осъществена по два начина: KoraTO на
входа на усилвателя се подава напрежение,
пропорционално на изходящото, имаме об-
ратна връзка на напрежение, а KoraTo на
входа се подава напрежение, пропорцио
нашю на изходящия ток, обратната връзка
13
се нари.ча токова. На фИ!'. 2 е показана
ПРИlIципната схема на обратна връзка по
+-
.f'1I
Rr
t
R 2
фИ!'. 2
RI{
фИ!'. 3
напрежение, а на фИ!'. 3 обратна връзка
по ток.
При обратна връзка по напрежение, Ha
прежението, което се връща към входа, се
получава на делителя R1R.. Кондензаторът
C 1 е необходим, за да не проникне анодното
напрежение на решетката. При токова об-
ратна връзка катодният кондензатор ек
липсва. На съпротивлението RK се получава
падение на напрежението, пропорционално
на анодния ток, което е в противна фаза с
напрежението, приложено на "входа и се
сумира с Hero.
С отрицателна обратна връзка се нама-
ляват и линейните изкривявания, или с
друrи думи подобрява се честотната харак-
теристика. Известно е, че усилването на
ВСИЧI{И чеСТОТII ОТ звуковия спектър е He
равнor'lерно, поради което възпроизвежда-
нето на е.дна музикална проrрама не е есте-
ствено. При използуването на дълбока oт
рицателна обратна врЪЗКа намалението на
усилването К за ниските и ВИСOlште честоти
причинява намаление на фактора на 06paT
ната връзна Кр, а това довежда до увели-
чение на коефициента. на усилване с обратна
({4
2
О
2
.
: о-
Н'
/i'
11
....
fJ{)l)O
f(Ю
а) беэ о"ратм 6p JKO
О} 05pam1iO 8pдJJla
Фиr.4
връзка Kl т. е. честотната характерисmкз
на усилвателя става по линейна (фиr. 4).
Чрез използуването на честотно зависими
елементи (кондензатори или самоинд)'IЩИИ)
във вериrата на обратната връзка може по
желание да се повдиrнат ниските или висо-
ките честоти от звуковия обхват на усил-
вателя.
Е. Христов
СЪОБЩЕНИЕ
Редакцията на списание "Радио" разполara с оrраничен брой от някои
номера (книжки) от 1953 и 1954 rодини. Онези читатели, които искат
да се снабдят с книжки от минали rодишнини да съобщят с писмо в ре-
дакцията до 10. IX. т. r. точно кои номера rи интересуват, за да им
бъдат доставени.
Всяка отделна книжка струва 3 лева
Редакцията
млrнитно И ЕЛЕКТРОАКУСТИЧНО ЕКРАНИРАНЕ
НА ЗВУКОВИ ТРАНСФОРМАТОРИ
При ЗВУКЩШ трансформатори, работещи
Б близост до ДРУFИ елементи , които съз
дават около себе си силни маrнитни и елек
тростатични полета (rолеми силови TpaHC
форматори, сиmlOТОКОВИ проводници и пр.),
е MHOro възможно наред с напрежението на
полезния сиrtIал да се ИНдyl{Тират в TpaHC
форматора и паразитни напрежения. Спе
циално при входящи ми:крофони И между-
лампови ,трансформатори в усилватели,
КОИТО работят с ниски полезни напрежения,
тези нежелани индунтирани напрежения
са сравними с полезните и тъй като се усил
ват по нататък по цялото усилвателно YCT
ройсrво, в изхода му стават толкова силни,
че действуват забележимо върху човешкото
ухо. Понеже тези напрежения не са синусови,
а съдържат най различни хармонични и
комбинационни честоти, те се усещат не--
приятно от човешкото ухо и влошават зна
читеmlO качеството на усилваната от усил
вателя проrрама.
За намаляване влиянието от външни по
лета е необходимо нискочестотните Tpaнc
форматори, върху които има опасност да се
получи някакво външно въздействие от
електростатични и маrнитни полета да се
разположат така, 'le маrнитните силови ли-
нии на ВЪНIIIНите полеТ,а да не секат пло
скостта на проводниците от намотките на
тезп трансформатори. Освен това всички
входящи проводници към тези трансфор
матори трябва да се обвият с 'изолирана от
тях метална лента, която да се заземи си
rypHO. Често пъти обаче тези мерки не
дават нужния резултат и затова е необхо
димо и самите трансформатори да се обвият
с метална обвивка (екран, ширмовка),
която да се заземи също добре.
Ще разrледаме в какво се изразява влия
нието на външните полета и как се постъпва,
за да се намали то.
Влияние от електрични паразитни
полета. Такова влияние върху трансфор
матори може да се появи rлавно вследствие
на близост на трансформатора с проводници,
през които протича силен ток. То се пре
дава rлавно чрез капацитивно прехвърляне
на енерrия. За да се предпази трансформа
торът от Hero, е необходимо както той, така
и всички влизащи и излизащи от Hero про
БОДНИЦИ да се обвият с МJ:тална обвивка,
която да се съедини с нулев потенциал
(земята на устройството, към което е пред
назначен да работи трансформаторът). За
избяrване на взаимно влияние и предаване
на енерrия чрез електрическorrо поце между
намотките на трансформатора често пъти е
необходимо различните му намотки да се
отделят електростатически с метална об
вивка между тях, която да се заземи.
Ако схемата на свързване на трансфор-
матора е симетрична, т. е. двата му провод
ника са носители на електрически потен
циал, те трябва да бъдат екранирани, а
екранната обвивка заземена. При неси
метрична схема на свързване на трансфор
матори, т, е. KoraTO единият от проводни
ците влизащи, респ. излизащи от TpaHC
форматора, е заземен, екранира се само
друrият проводник и обвивката му се зазе
мива. В ролята на втори проводник в такъв
случай може да се използува заземената Me
тална обвивка.
Влияние от маrнитнн паразитни по
лета. Смущения от маrнитни полета се
явяват вследствие на влияние от близко
разположени силови трансформатори със
силен поток на разсейване и друrи подобни.
Особено при микрофони и друrи трансфор
матори, работещи в комплект с усилвател
,ната апаратура, които работят със слаби
напрежения, това влияние трябва да е кол
кото се може по--слабо. Необходимо е Tpaнc
форматорът, върху КОЙТО би се явило ня
какво влияние, да бъде поставен в добър
маrнитен екран. Ролята на този маrнитен
екран се състои в това, че маrнитните силови
линии на BЪHIIIНOTO смущаващо маrнитно
поле вместо да се ,затворят през намотките на
трансформатора, както бр: се случило, ако
той не е екраниран, ще минат през маrниТНИЯ
екран, КОЙТО е с MHoro малко маrнитно cъ
противление. По такъв начин трансформато
рът ще бъде предпазен. Запазването на
трансформатора от маrнитии влияния е
мноrо по тежко, отколкото запазването му
от електростатични влияния. Първи мерки,
които трябва да се предприемат за предпаз
ване от значително влияние на маr8:итни
полета, са да се намалят до възможния
минимум размерите на трансформатора,
като се използува за сърцевина мarнитна
сплав с възможно най добри мarнитни ка-
чества; трансформаторът трябва така да се
разположи Б устройството, в което ще pa
боти, че оста на макарата му да бъде поста
вена перпендикулярно на направлението на
маrнитните силови линии на смущаващото
поле. Тъй като в едно устройство има най
различни елементи, които оказват смуща-
ващо действие върху трансформатора, по
соката на най-сиmlO действуващото Mar
нитно поле съвсем не е известна. За препо
ръчване е оптималното положение на TpaHC
форматора в устройството да се намери по
опитен път чрез изместване на положението
му. След уточняване приблизителното място
на трансформа"J;ора той се завива към шасито
само с един винт и се върти, докато се намери
разположение, при което влиянието върху
Hero ще бъде минимално. Кош влиянието на
смущаващото поле ще бъде минимално MO
15
жем да съдим от показанията на уреда
напр. волтмер, поставен на изхода на ycт
ройството. Включваме устройството, част
от което е изложеният на външно въздей
ствие на смущаващи полета трансформа
тор, без да подаваме сиrнал на входа му.
Вследствие на паразитно индунтиралите се
смущаващи напрежения на изхода на YCT .
ройството ще се получи някакво напре
жение; въртим трансформатора около оста
му дотоrава, докато напрежението на изхода
на устройството стане МИНИМa1IНО.
За да се определи ефективността на един
мarнитен екран, се въвежда понятието Koe
фициент на е:кранировка. Той се изразява
с отноше,нието между смущаващата електро
движеща сила, индуктирана в трансфор
маТ9ра при неекраниран трансформатор и
смущаваща електродвижеща сила, индун
тирана в трансформатора, ако той има екран.
Коефициентът На еFранировка се изразява
или чрез число, или в лоrаритмични еди
ници според формулата
Есм 1 Есм
y или y og [дб]
Е см е Есм е
Той е толкова по rолям, колкото е по
малко маrнитното съпротивление на екрана
в сравнение с маrнитиото съпротивление на
въздушната междинна между екрана и транс-
форматора. Добър коефIЩиент на екрани
ровка осиrуряват материали с по rоляма Ha
чална маrнитна проницаемост. Също така
увеличаването дебелината на екрана довежда
до увеличаване на коефициента на екрани
ровка и то право ПрОПОрЦИОНa1IНО. Увелича
ването на въздушната празнина между TpaHC
форматора и екрана също така довеж
да до увеличаване на коефициента на eкpa
нировка. Тази мярка обаче има недостатъка,
че с увеличаването на въздушната празнина
се увеличават размерите на екрана, като
коеФl1циентът на екранировка се увеличава
малко. Затова в практиката въздушната
празнина между трансформатора и екрана
обикновено се прави по-rоляма от 10 ММ.
За намаляване на коефициента на екрани
ров:ка влияят значително всички процепи и
шевове по пътя на маrнитните силови линии
на екрана, защото това са места, на I<ОИТО
матеРИa1IЪТ има МEoro rолямо маrнитио cъ
противление. Трансформаторът не трябва
да се свързва с екрана чрез никакви железни
части, винтове, болтове и пр. тъй като те
образуват проводимост за маrнипш силови
линии. За закрепването на трансформатора
16
'иъм еирана е препоръчително да се изпол
зуват винтове от цветни метали.
Недостатъи на маrнитните еI<рани с rоляма
начална маrнитна проницаемост е, че тя
пада MHOro бързо с увеличаване на честотата.
Донякъде това бързо спадане на мarнитната
проницаемост и намаляването на коефи
циета на е:кранировка с честотата може да се
спре, като екранът не се прави от плътен
материал, а от отделни листове с дебелина
О,З А ММ. Екрани от обикновено желязо.
без повишени мarнитии качества имат наи
стина по малка наЧa1Iна проницаемост и
следователно по малък коефициент на eKpa
НИрОВI<а, обаче те запазват стойността на
мarнитиата проницаемост за по високи че
стоти, дори до няколко десетки хиляди xep
ца. Обикновено такива материали дават
коефициент на екранпровка до 5 6. KoraTo
не е необходима по rоляма стойност на иое
фициента на екранировка за поставения под
действието на външно паразипю влияние
трансформатор, препоръчително е екранът
да се изroтви от обикновено желязо (чуrун).
За да се увеличи коефициеитът на eKpa
нировка, често пъти се прибяrва до поста
вянето на втори екран на известно раз
стояние от първия, като двата екрана са
вместени един от друr. При 'този начин на
екраниране на трансформатори общият Koe
фициент на екранировка, получен от eднo
временно поставяне на двата екрана, е равен
на произведението, от I<оефициентите на
екранировка по отделно на двата екрана.
l!a практика разстоянието между отдел
ните екрани трябва да бъде равно на раз
стоянието между трансформатор и вътреш
ния екран;т. е. не повече от 10 ММ.
За да се получи качествено екраниране на
трансформатора за външни полета с високи
честоти,единиятотекраните,напр.вътреш
ният, се прави от материал с малко електри
ческо съпротивление (мед или друr такъв).
Екраниращото действие на този екран се
обуславя от възникване на поле на вихро
вите токове с посока, противна на смуща-
ващото поле. Дебелината на екрана се прави
в зависимост от нуждата от няколко десети
от милиме'rъра до няколко милиметра. Кол
кото по дебел е екранът, толкова от по
ниски честоти започва да действува eKpa
ниращото му действи;е.
Съчетание между екран от желязо или
пермалой и екран от мед дава отлични pe
зултати за всички честоти от звуковия обхват.
К. ВитаиОD
?;ё; и
НАt!mрои/(
в модерните "'приемници са въведени pe
дица приспособления, които улесняват точ
ната настройКа. Едно от тези въведения е
автоматичното реrулиране на усилването
(АРУ). Има различни видове схеми на АРУ:
обикновена,АРУ със закьснителио действие,
АРУ с усилено закьснителио действие и
АРУ с безшумна настройка.
Както е известно, действието на АРУ се
изразява в осиrуряването на приблизителио
еднаква сила на приемане, KoraTO приема
ният сиrнал От антената има различно за
тихване, или KoraTo приемаме станции с
различна сила на полето. Желателно е из
ходящото напрежение U изх да бъде незави
симо от входящия сиrнал в антената U л .
На практика обаче не може да се получи
абсолютна независимост. На фиr. 1 е дадена
амплитуд:ната характеристика на приемник
без АРУ и с обикновено АРУ. Неудобството
f и",. .
/
l/Qkm
Фиr.l
при обикновената схема за АРУ е намаля
ването на усилването и на слаби сиrнали.
С това се намалява чувствителиостта на
приемника. Поради тази причина обикнове
ното АРУ се използува рядко. По често се
използува втората схема със закьсни
телно действие. При нея диодът на дeтeK
тора за АРУ се блокира с известно отри
цателно преднапрежение, тана че АРУ за
почва да действува след като U л превиши
дадената стойност Uол. Кривата на амп;IИ
тудната характеристика на приемник без
АРУ и приемник с АРУ със закъснително
действие е дадена на фиr. 2. При тази
схема усилването на приемника не намалява
при слаби сиrнали.
При третия вид схеми имаме усилване
на:сиrнала преди или след диода за АРУ,
като принципно действието му е същото,
както при втория вид схеми.
При тези схеми за АРУ имаме HeДOCTa
тък, че при настройка от една станция на
друrз във високоrоворителя се чуват силни
шумове, пукания и пращения, тъй като
усилването на приемника автоматически се
2 Радио
е увеличило. При безшумната схема за АРУ
този недостатък се избяrва. Това става чрез
блокиране на усилвателя за ниска честота
и...
Фиr.2
при напрежения на входа на приемника, по
малки от дадена стойност U ол . На фиr. 3 е
дадена аМWIИтудната характеристика на
приемник с АРУ с безшумна настройка. От
фиrурата е ясно, че при ВХОДЯЩИ сиrнали,
по малкн от Uол, приемникът е запушен и
нямаме никакъв изходящ сиrнал. ЩОМ BXO
дящият сиrнал нарасне над Uол, т. е, щом
установим желаната станция, изходящото
напрежение бързо нараства. За успешното
прилаraне на беЗШУмната настройка е необ
ходимо праrът на запушване на прием
ни:ка да може да се реrУJШpа. Колкото пра
rът на заnyшването е по rолям, т. е. кол
кото UОЛ е по rолямо, ТОJП<ова повече шу
мовете се отрязват, но също така rубим и.
повече слаби станции. За това при нискО
ниво на смущения праrът на запушването
трябва също да е нисък.
Запушването на усилвателя за ниска че
стота може да се извърши по различни Ha
чини. Обикновено той се задействува от
иант
.
Фиr.3
управляващата решетка на първата лампа
от нискочестотния канал. KoraTo БХодяЩИЯТ
сиrнaл е по малък от дадена определена
стойност (UОЛ), управляващата решетка 'по
17
лучава допълнително отрицателно напреже
ние, което запушва лампата. Щом като
входящият сиrнал нарасне над стойно
стта (UОЛ) , допълнителното отрицателно
напрежение отпада и лампата започва да
работи нормално.
На фиr. 4 е дадена схемата за безшумна
настройка, използувана в ,съветския първо--
}(ласен приемник "Беларус 53".
Пентодната част на лампата Л 1 се из
ползува за междинно усилване, аединият
диод Дl за изправител на АРУ. През
о
I
АРУ' JO R7 (,0
РС !lЛ ,/10"'71Ь
С.
:I: 30 '
кондензатора С 1 му се подава променливо
напрежение от анода на' Л 1 . Изправеното
напрежение се получава върху R.+R",+R5'
Чрез съпротивлението R" се получава отри
цателното напрежение за АРУ към решет
ките на реrулируемите лампи. Върху съпро
тивленията R 1 + R. в катода на Л 1 се полу
чава преднапрежение за Дl' необходимо за
осиryряване на закъснително действие на
АРУ. Върху съпротивлението R. се полу
чава преднапрежение за управляващата pe ,
шетка на Л 1 .
Триодната част на лампата Л. се изпол
зува за един триточков осцилатор, настроен
чрез С. и L. на честота около 40 кхц. Ko
raTo Л. осцилира, напрежението върху треп
тящия кръr се подава чрез С. към диода Д..
Изправеното напрежение се получава върху
R"+R 10 с озна ения на фиrурата поляритет.
Триодната част на Л. се използува като
първо стъпало за усилване ' на ниската
честота. Нейната управляваща решетка
получава нормално сиrнал чрез С", от то-
18
варното съпротивление на детектора на
МОдУлирания високочестотен сиrнал. От
анода на Л" през С, се подава към след
ващото стъпало за усилване по ниска че
стота. Начинът на действие е следният:
KoraTo приемникът е на станция, входя
щият СИЛIал е достатъчно силен и диодът
Дl на лампата Л 1 получава отрицателен
потенциал. През реrулируемото съпротив
ление R", този отрицателен потенциал чрез
Rs се подава на управляващата решетка на
Л. и лампата е запушена. Върху Д. не се
[4
50.
С.
R.. Iy;
125 0.3
тО., 2506
Фиr.4
подава никакво напрежение и управлява-
IЦЗта решетка на Л. получава само ниско-
честотния сиrнал от детектора чрез С",.
ЩОМ като изменим настройката, сиrналът
става слаб, върху R4 не се установява ни
какъв отрицателен потенциал (Дl е със за
къснително действие) и Л. започва да осци-
лира. През кондензатора С. се подава Ha
пре жение на, диода Д., в следствие на
което се получава отрицателен потеlП.{Иал
върху R 10 , Този отрицателен потенциал се
подава чрез Rl1 на управляващата решетка
на Л. и лампата се запушва. Така прием
никът е запушен между две станции и във
високоrО130рителя не се чуват неприятните
пукания и пращения. Щом като на ВХОДЗ.
на приемника се получи достатъчно силен
сиrнал, който да задействува детектора Д"
лампата Л. отново се за!Iушва и Л. полу-
чава сиrнал само чрез С 4 . Праrът на за
nyшване на лампата Л. се изменя чрез из-
меняемото сппротивление R4'
r. Малпновски
JIt4I
р
е
.>к.
о
в
и
,,, }I,ран[ФоРматоРи,
Трансформаторът е електрически уред, който служи да повиши или понижи про
менливо напрежение, като съответно понижи или .ровиши силата на протичащия ток.
Действието му почива върху закона за електромаrнитната индукция.
За да проследим процесите в трансформатора, нека си представим, че имаме един
пакет от железни, изолирани един от дрyr листове (ламели), около които са намотани
две или повече намотки от изолирана жица,
съдържащи всяка една п., п. и и т. н. навив
ки. Ако съединим краищата на едната намотКа
(да я наречем примерно първична) с някакъв из
точник за променливо напрежение,' под дей
ствието му в желязната сърцевина (ядрото) ще
се създаде също променлив мarнитен поток. Си
ловите линии на този маrнитен поток ще обхва
нат и навивките на друrите (вторични) намотки.
Тъй като първичната и вторичните намотки се
обхващат от един и същи мarнитен поток, във
ВСЯI<а навивка от вторичните намотки ще се ин-
дуктира електродвижеща сила, каквато съще
ствува и в първичната намотка. В такъв случай
напреженията в първичната и коя и да е от BTO
ричните намотки ще са в следното съотношение:
Тl,
772
о
Фиr.l
И. п.
И. п. '
а съответно токовете ще бъдат в съотношение:
(1)
!..!. п
1. п.
Като приравним двете части на равепствата (1) и (2), ще получим:
т
т. е. при един идеален траНСф:JРМ ТОР (без з rуби) трансфзрмираната електрическа
мощност остава непроменена, което е един от основните закони за трансформиране на
енерrия от трансформаторите.
Практически при трансформиране на енерrията, в трансформО!торите се явяват
заrуби, които се делят rлавно на два вида: заrуби в проводниците поради затопляие и
заrуби в желязната сърцевина. Последните се делят на заrуби вследствие на вихрени
токове (токове на Фуко), зarуби поради хистерезис и заrуби поради маrнитно разсейваие
на маrНИТНИ1'е силови линии. Заrубите в желязната сърцевина същ ствуват и KorarO
трансформаторът не е натоварен и за това се наричат още заrуби на празен ход.
При изчислението на трансформаторите е необходимо, в зависимост от поставените
задачи; да се изчисли при най rолЯма икономия на материали и най малки заrуби в
желязната сърцевина и медта на проводника мощността на трансформатора, сечението на
желязната сърцевина, броят на навивките на първичната и вторичните намотки и сече
нието на riроводниците, от които ще бъдат навити те.
Специално при мрежовите слабото оЁИ"ТРli'!сФ-оР;Оi; "' 7- ьс cpa;;; H .Ti;jllio'Ma;
мощност (до 500 ва) изчислението е значително опростено поради товз, че те се изчис
ляват само за една честота тази на мреЖlТа на електрическия осветлиreлен ток.
Преди да се пристъпи към изчислението на отделните елементи на един мрежзв трзнс-
форматор е необходимо, пред вид зад чата, която ще изпълнява той, до! се опред ли
мощността, която ще бъде консумирана от намотките на вторичиата му стрзна. Тази
мощност е равна на сумата от произведенията от напреженията, които тря5вз да бъдат
получени от трансформатора и съответната сила на тока през всяка от вторичните Ha
МОТI<И.
(2)
N' И'I/"+И2"/"'+И2"'/''''+ . . . . +И..'/.".
(4)
19
Вследствие различните видове заrуби в трансформатора, мощно\:тта, КОЯТО ще
черпи той от мрежата е по rоляма от тази, според формула (4). За мощността, която ще
бъде вкарана в първичната намотка, важи завис мостта
N 1 ==1,2 N.
Следователно в първичната намотка ще протече ток.
11 == N 1
и 1
(5)
(6)
Опитно е установено, че сечението на желязната сърцевина на трансформатора не
трябва да бъде по малко от корен I<ВaдpaTeH От мощността на трансформатора. Обикно-
венО се приема
S==(I,1 + l,з).J N1>
(7)
тъй като железните ламели, от които е съставена сърцевината, поради изолацията им не
прилепват плътно една до друrа, което увеличава сечението на сърцевината_
. При слабото ко вите трансформатори с по малка мощност се използува желязна
сърцевина предимно с така наречената Ш форма. С оrлед стандартизиране производ
ството на такава сърцевина, размерите на ламелите са стандартизирани. Някои от HopMe
ните размери на ламелите за желязна сърцевина на трансформатори са дадени в таб
лица 1.
Тип I сечение на
размери на ламелите
сърцевината
У1 у. уз I h I ь I s
Ш IOXIO 10 10 5 15 5 0,88
ш 10Xl5 10 15 5 15 5 1,32
Ш IОх20 10 20 5 15 5 1,76
Ш 12 Х 12 12 12 6 18 6 1,27
Ш 12х 18 12 18 6 18 6 1,9
Ш 12Х24 12 24 6 18 6 2,54
Ш 14х14 14 14 7 21 7 1,73
Ш 14х21 14 21 7 21 7 2,59
Ш 14х28 14 28 7 21 '1 3,45
Ш 16х16 16 16 8 24 8 2,25
Ш 16х24 16 24 8 24 8 3,38
Ш 16х32 16 32 8 24 8 4,5
Ш 18Х18 18 18 9 27 9 2,85
Ш 18х27 18 27 9 27 9 4,28
Ш 18х36 18 З6 9 27 9 5,71
Ш 20х20 20 20 10 30 10 3,52
Ш 20х30 20 ЗО 10 30 10 5,28
Ш 20х40 20 40 10 ЗО 10 7,04
Ш 24х24 24 24 12 З6 12 5,07
Ш 24 Х 36 24 З6 12 36 12 7,61
Ш 24х48 24 48 12 36 12 10,1
Ш ЗО Х 30 ЗО ЗО 15 45 15 7,92
Ш ЗОх45 30 45 15 45 15 11,9
Ш 30х60 30 60 15 45 15 15,8
Ш 40х40 40 40 20 60 20 14,1
Ш 40х60 40 60 20 60 20 21,1
Ш 40х 80 40 80 20 60 20 28,2
Размерите У1' У., Уз, h, в са дадени на фиr. 2.
S е сечението на сърцевината, което именно влиза в нашето изчисление.
Броят на навивките за всички намотки се изчислява по един и същи начин. За
това е необходимо да се изчисли колко навивки са необходими за индуктирането на един
волт напрежение и след това получената стойност да се умножи с напрежението, за
което са предназначени отделните намотки.
Броят на навивките за един волт се изчислява от общата формула за електро
движещата сила при електромаrнитната индукция:
20
при положение, че иl и2 1 волт.
п е броят на навивните на волт,
f е честотата на тона в херци (в случая f 50 ХЦ),
S е сечението на сърцевината в ем 2 ,
В е мarнитната самоиндунция на материала, нойто е използуван за желязна cъpцe
вина, изразена в rауси.
Маrнитната индунция се дава ноннретно за всени тип ламарина. За доброначе
ствена силициева ламарина В 1 О ООО + 12 ООО rayca, а за обинновена силициева ламарина
B 6000+ 8000 rayca. Поради затоплянето
на проводнина вследствие на преминава
нето през Hero на елентричесНи тон,
индукитраното във вторичната страна
на трансформатора напрежение ще е със
заrуби и ще има по мална стойност от
очанваната. Това трябва да се вземе
пред вид при изчислението на трансфор
матора и на вторичните му намотни да
се навият повече навивни, ноито да HOM
пенсират падението на напрежението.
Обратно в първичната страна на
трансформатора трябва да се навият по
малко навивни, отнолното биха били,
ако трансформаторът нямаше топлинни
зarуби в проводниците .
и 1 и 2 10 8 В S f
4A4. ...
п п
.9,
111П
I I
h
I
i
Броят на навивните във всяка от
вторичн ите намотни трябва да бъде:
N2 п(U2+U2заr)'
Ty:r< и 2 е напрежението,
е предназначена намотната
(9)
за ноето
Фиr.2
(8)
! fI rl
11, I
11 1 i '1'
I I I
11
I
I
I
-"
/V
U 2заr е падението на напрежението, ноето се явява вследствие на топлинните
зaryби в проводнина.
U2заr о,ОI Р l J N (10)
р е специфичното съпротивление на материала (за меден проводнин p O,018 ОМ/ММ)
j е плътността на тона в а/мм2, ноято се избира в зависимост от MOIЦНocTTa на
1>рансформатора от таблица 2.
MOUЦНOCT на трансформатора
във ва
О до 50
50 до 100
100 до 200
200 до 500
плътност на тона
в а/мм 2
4
3,5
3
2,5
Таблица 2
l е средната дължина на една навивна в СМ.
Броят на навивните в първичната намотна се определя от формула, подобна на
тази за вторичните намотни, нато тун заrубното напрежение вместо да се събира, се
ИЗВЗ>Rда от напрежението, за ноето е предназначена намотната. ToraBa формулата добива
вида
N 1 п(Nl Nlзаr)
(11)
При определяне средната дължина на една навивна от първичната намотна пред
полаrаме, че намотната е навита най близо до сърцевината, нато знаем половината от
прозореца на ламелите. ToraBa:
1
lпърв 2Уl+2У2+8. 4в 2(Yl+Y2+в)
(12)
Предполаrаме, че вторичната намотна за висоно напрежение е навита над пър
вичната намотна, нато заема приблизително останалата част от прозореца на ламелите.
Тоrзва
21
3
lвтви==2Уl+2У2+ 8 . 4'B==2Yl +У2+ 3в .
(13)
Тъй нато наВИВI<ите на вторичните намотни за НИСI<О напрежение са най мноrо
един, два реда, предполаrаме, че почти не заемат място в прозореца и С,а разположени
от най външната му част.
lвтви==2Уl +2У2 + 8B==2(Yl+Y2+46). (14)
След нато, съrласно формули (10) И
(11), е определен броят на наВИВI<ите, тряб
ва да се уточни и тяхното сечение, респеI<
тивно диаметърът на проводниците. от нои-
то ще бъдат навити. Това става по след-
ната формула:
Таблица 3
Диаметър Диаметър Брой на
на rолата на жица с сечение в
изолация мм 2 навивни
жица в те на сй'
мм в мм
0,07 0,085 0,0038 11 ООО
0,08 0,095 0,0050 9000
0,09 0,108 0,0063 7000
0,10 0,0115 0,0078 5500
0,12 0,14 0,0113 4000
0,13 0,15 0,013 3600
0,14 0,16 0,015 3100
0,15 0,17 0,017 2800
0,16 0,18 0,020 2500
0,18 0,20 0,025 2070
0,20 0,22 0,031 1720
0,22 0,245 0,038 1400
025 0,275 0,049 1140
0,30 0,325 0,070 810
0,35 0.38 0,096 590
0,40 0,43 0,125 470
0,45 0,48 0,159 360
0,50 0,535 0,196 300
0,55 0,59 0,238 250
0,60 0,64 0,283 210
0,65 0,69' 0,334 180
0,70 0,74 0,38 160
0,75 0,79 0,444 140
0,80 0,84 0,504 120
0,90 0,93 0,636 100
1,00 1,05 0,786 85
1,10 1,16 0,95 68
1,20 1,26 1,13 55
1,30 1,36 1,33 44
1,40 1,46 1,54 40
1,50 1,56 1,77 33
1,80 1,87 2,54 15
2,00 2,07 3,14 12
1
Sпров=="'7'
]
(15)
След нато се знае сечението на про
ВОДIШците, от ноито ще бъдат навити Ha
мотните, от таблица 3 се определя и диаhlе
търът им. Нанрая трябва да се направи eд
но нонтролно изчисление, дали прозорецът
на ламелите на избраната сърцевина ще
побере всични намOТl<И, нато се има пред
вид изолацията помежду им и нартонената
манарИЧI<а, върху ноято са навити HaMOT
ните.
Сечението, ноето ще бъде заето от
ВСЯI<а намотна, може да се определи от таб
лица 3, нато се знае броят на наВИВI<Iпе.
За изолацията между редовете от наВПВI<И
1
и нартонената манаРИЧI<а се приема 4'
от
сечеIШето, заето от навивните.
Ако се онаже, че прозорецът на cъp
цевината е недостатъчен да побере всич
I<ИТе намотни, приемат се ламели с по rолям
размер и изчислението за броя на навив
ните и тяхното сечение се извършва отново.
Пример.
Да се изчисли мрежов трансформатор
за радиоапарат с лампи 6А8, 6К7, 6r7, 7 Ф6
и изправителна лампа 5Ц4с. . Радиоапаратът има две снални нрушни 6,3 6/0,3 а. Мре-
жовото напрежение е 220 в.
От НОЙТО и да е наталоr моrзт да се вземат следвите данни за лампите:
лампа отопл. отопл. анодно
тон напр. напр.
БА8 0,3 а 6,3 в 250 в
6К7 0,3 а fi,3 6 250 в
6r7 0,3 а 6,3 в 2506
6Ф6 0,7 а 6,3 в 250 6
5Ц4С 2 а 5 в 2 х 350 6
22
аноден и
ширмrитерен
тон
6 ма
8,7 ма
1,1 ма
41 ма
125 . a
Общата консумация на отоплението на лампите без изправителката заедно със
СI<алните крушки е:
/.' O,3+0,3+0,3+0,7+2. 0,3 2,2 а
Общата консумация от прав ток за същите - лампи
/. O,006+0,0087+0,OOI1+0,041 O,0568 a 568 M 60Ma.
ToraBa мощността, ко 'по ще бъде консумирана от вторичната страна на TpaHC
форматора според формула (4) е:
N. И.' /; +И."/." + И.'" /;" 6,3 .2,2+5 . 2+350.0,060 44,8 ва,
а мощността, която ще бъде консумирана от мрежата (мощността на първичнаТ2 намотка)
ще бъде според формула (5)
N1 I,2N. 1,2. 44,8 54 ва.
Тонът в първичната намотка на трансформатора ще бъде съrласно формула (6)
N 1 54
11 Иl 220 0>245 а.
При това положение предложеният за изчисление трансформатор трябва да има
следните данни:
мощност 54 ва
първичната намотка е за 220 в 0,245 а
вторичните намотки са за:
2Х350 в 60 Ма за променливо анодно напрежение на ТОI<оизправителката
5 в 2 а за отоплението на токоизправитеЛI<ата
6,3 в 2,2 а за отоплението на друrите лампи, Вl<Лючитеmrо скаmrите крушки.
Забеле:ж:ка: Тъй юiто вторичната намотна за високо напрежение трябва да осиrу
рява 60 ма ток, тя се изчислява не за пълн:ата мощ на ТОI<оизправителката, а за тази
стойност.
Сечението на трансформатора се HaМJ1pa според формула (7)
S I,3.,) N1 1,3.,)54 9,6 СМ'.
ОТ таблица 1 трябва да изберем размери за ламелите на трансформаторната cъp
цевина. Тъй като в таблицата няма точната стойност на изчисленото от нас според
формула (7) сечение, избираме най близкото по rолямо нормено сечение.
В нашия случай най подходящата стойност за сечението е 10,1 см', която отrоваря
на ламели Ш 24Х 48 с размери:
Yl 24 мм, y. 48 мм, уз 12 мм, в 12 мм, h 36 ММ.
Броят на навивките на волт се дава от формула (8).
Предполаrаме, че имаме доброкачествена силициева ламарина с B 11 ООО rayca..
т oraBa
108 1О.
n 4 нав/волт.
4,44 .j. в . s 4,44 . 50 . 11000 . 10,1
Общият брой на наВИВI<ите за ВСЯJ{а н'амотка се дава от формулите (9) и (11).
Преди това обаче трябва да бъде ИЗЧИСЛtoна средната дължина на една навивка от пър
вичната и вторичната намотки. За изчислението на средната дължина на една навивка
от първИ'шата намотка използуваме формула (12).
[първ 2(Уl +y.+в) 2(2,4+4,8+1,2) 16,8 СМ.
За изчислението на средната дължина на една навивка от вторичната намотка за
високо напрежение използуваме фОРNJула (13)
[BTBH 2(Yl+Y.+3B) 2(2,4+4,8+3. J,2) 21,6 см
респективно за средната дължина на една навивка. За отоплително напрежение на изпра
вителната и друrите радиолампи използуваме формула (14)
[BTHH 2(Y1+Y2+4в) 2(2A+A,8+4. 1,2) 24 см.
ОТ таблица 2 намираме, че при трансформатор с мощност от 50 100 ва, в която
rраница е и предложеният за изчисление трансформатор, трябва да се приеме rъстотата
на тока j з,5 а/мм'.
Тоr:ша броят на навивките на първичната намотка се дава от формула (11), която
решена спрямо N 1 , . добива вида
nИ 1
1 +0,01 р [ първ nj
N 1
4.220
845 нав.
1+0,01.0,018.16,8.4.3,5
Броят на навивките на вторичната
'ТOI<оизправителката е
n [;1
N2BTBH 0 .
1 ,Olp [втвн n]
намотка за променливото анодно напрежение на
4.350
1340 нав.
l O,OI .0,018.21,6.4.3,5
23
При навиването на трансформатора трябва да се има пред вид, че тоноизправянето
е двупътно и фантичесни тази намотна, ше се състои от две намотни от по 1340 навивни.
Броят на навивните на вторичната намотна, ноято ще даде отоплителното напре
жение на тоноизправитеJП<ата, е
N ' 4.5
.HH 19 нав.
1.......(),01 .0,018.24.4.3,5
Броят на навивните на вторичната намотна, ноято ще даде отоплително напрежение
за останалите лампи, внлючително и сналните нрушни, е
N".нн 24
1 ,01 .0,018.24.4.3,5
Сечението на отделните намотни според формула (15) е
0,245 2
SN1 з,5 O,070 ммl; SN.нн з,5 O,57 мм.
и 2,2 063 . S 0,060 O 0 17 ""..
SN ОНн 3,5 , мм; N 1BH , 3,5 ' .. -
респентивно диаметърът на прОВОдлина, с НОйто ще бъдат!:навити тези намотни според
таблнца 3 е
dNl O,30 мм dN.HH 0,9 мм
dN'OНH 0,9 мм dN.BH 0,15 мм.
Общото сечение, ноето ще заемат намотните, се изчислявя по следния начин:
Първичната намотна ще бъде навита напр. от 845 навивни 0,63 мм. 'От таблица 3
виждаме, че в един нвадратен сантиметър MoraT да се поберат 810 навивни, тана че сече
нието, ноето ще заемат 845 навивни, е
845 1 4 .
810 ,0 СМ.
ПО същия начин получаваме и за друrите намотки
N'OНH"",,0,.J9 СМ. N"OНH==0,24 См2 N'BH 2. 0,48 o,9'6 СМ.
или всично 0,19+0,24+1,04+0,96 2,43 см.
Канто се спомена и по rоре, за изолацията
между отделните редове от навИВJ<И и за KapTOHe
ната манарИЧI<а, върху ноято ще бъде навита цялата
1
бобина на трансформатора, трябва rда се остави "'4
от сечението, ноето ще заемат намотните. Тана че,
t-..... общото заето сечение от прозореца на сърпевината
"1 ще бъде:
......
2,43+ .2,43 3,0 СМ..
За трансформатор с ламели от типа Ш 24 х 48
сечението на прозореца, в ноето ще бъдат вместени
намотните, е
h. b I,2. 3,6 4,39 см..
Явно е, че прозорецът е напълнО достатьчек
и ще побере всичните намотки. С това може да се
смята, че изчислението на трансформатора е cвъp
шено.
Елентрическа та му схема е следната:
I първична HaMOTHa 845 нав. с жица о,30мм0
П вторична намотна за анодно напрежеlШе
на тоноизправителната 2 Х 1340 нав. с
ЖlЩа 0,15 мм JO.
(отопление на тоноизправителната 19 нав. със жица
c
r
Фиr. 3
IП вторична намотна за
0,9 MMJO.
IV вторична намотка за
нав. с жица 0,9 MMJO.
24
отопление На друrите лампи и сналните нрушки 24
ИВ. Иrватов
раlIиофикаnия
у нас някои смятаха, че жичната радио
фикация ще доставя на абонатите си проrра
ма, ноято по своето начество в най добрия
случай ще стои с една степен по долу от
тази, ноято се получава от приемнина.
Обаче за rолеми традове, нанъвто е напр.
София, ноито са наситени с трамвайни и
тролейбусни мрежи, радиоприемането от
ден на ден се затруднява. В това отношение
жичната радиофшсация има преимущество.
В roлемите традове, в ноито радиоприема
нето се затруднява от най различни CMY
щения, се построява специален приземен
център, обинновено вън от rрада, ноЙТО
се снабдява с първонласни приемници,
специални насочени антени и с това за або
натите на радиоточни с осиrурява по
качествена и лишена от смущения проrрама.
При нас в столицата този въпрос е раз
репreн тана, че ние получаваме проrpа
мата направо от студиото. Предимства
та от това са следните:
1. При местна проrрама ние предаваме
на нашите абонати целия звунов спеI<ТЪР,
като при качествени студия абонатът по
лучава товор и музика в естествения им
вlЩ. При този вид предавания не съществу
ват елементи, нонто биха ни принудШIИ
да стесним честотната лента или да увели
чим нелинейните ИЗl(ривявания.
2. При Пр'едаване на националните про
rрами ние получаваме проrрама направо
от студиото по специална телефонна вериrа
с нориrирана честотиа характеристика.
Клирфанторът също е по добър, защото
се избяrва влошаването му от междинните
апаратури, през ноито минава предавател
ният нанал до стиrането си в радиопри
емниците, ноито в зависимост от нласа,
}(()йто притежават, в повечето случаи имат
IIO нисни начествени поназатели, отколко-
то радиоточната. ПО този начин в новопре
работените наIIIИ станции, нъдето усилва
телите по всички :rюназатели oтrоварят
на усилвателите от първи I<Лас, проrрама
та се получава и предава по линиите във
вид, нойто далеч надминава проrpамата
при радиоприемането. Целият спектър от
ниските басове до виооките тонове на
струнните инструменти се получава чист
и без нанвито и да е смущения.
И действително усилвателните станции
в столицата вече работят с усилватели,нлир
фанторът на ноито не надвишава 2°'0' а
честнотната им характеристика в rраниците
между 50 до 10 ООО херца се изменя с по
малко от 1 децибел, отнесено нъм 1000 херца.
Не може да се оспорва, че подобни резултати
JIIOraT да се получат с рздиоприемншс.
Остава само нашата радио промишленост
да подобри качеството на произвежданите
виооноrоворители, нато снижи rолемия им
ноефициент на нелинейни изнривявания и
нашите абонати ще получат проrрама, Ka
чеството на ноято ще задоволи и най изтън
чените музикални вкусове.
За да запознаем читателите с принцип
ните положения при енсплоатацията на
радиотранслационните централи, ще дадем
някои основни положения, ноито заляrат
при системите за жично радиофициране и
начините за разработване на нянои от еле
ментнте на цялостната жична радиофинация,
ще засеrнем rлавно елементите, ноито за
ляraт в строежа на радиотранслационните
централи, предназначени за радиофициране
на rолеми rрадове.
При проентиране радиофикацията на TO
леми традове работата се свежда до раз
решаването на редица икономичесни въп
роси. На първо място трябва да се уточни
нзнъв процент от доманинствата ще се
радиофицират и отношението между чис
лото на радиоточките и радиоприемниците
се явява обикновено като изходна база за
проектиране съоръженията за жична pa
диофикация. Практиката е показала, че
при висоно качество на предаването, rолям
брой абонати на радиоприемници стават
абонати и на радиоточки.
При избора на системата за жична радио
фикация трябва да се избере такъв вариант,
нойто при сравнително най нисна цена на
съоръженията за радиофикация, за строи
телство и енсплоатация да дава виооно Ka
чество на енсплоатацията и най rоляма
сиrурност в работата. Тези три поназателя
са: ниска стойност, висоно качество и си
rypHa работа. Те трябва да залеrnат в oc
новата на плана за радиофшсация на всяко
селище. Обаче, за да се осиrури изnълне
нието на тези три основни условия, трябва
предварително радиофикацията да се раз
работи в редица варианти, от ноито да се
избере този, който най добре ще удовлет
ворява предварително поставените изиск
вания.
Знае се, че rлавното условие,ноето трябва
да бъде спазено при проектирането на дадена
радиофикационна линия при определен
брой абонати нъм нея е, затихването на
напрежението в края на линията да не е
по rолямо от допустимото. За една наквато
и да е двупроводна линия величината на
затихване се определя с формулата
U и Zc
==ch,..l+ sh,.1
U K ZK
25
rдето : rt е I<илометричното затихване по
линията
Zc е вълновото съпротивление на
линията
ZK е товарното съпротивление в
в края на линията
Това основно, наречено телеrPафно ypaB
нение, може Да послужи за изчисляване на
. ''9" . ...
, '
" I
, ' ,1
:' ! I '
'""1-, I '.j
I
-: f T
'"/': z; z,ai Z.'CD
T , , r
Фиr.l
раДИОфИl<ационните линии. Радиофикацион
ните линии обаче се разrлеждат като линии с
равномерно разпределен товар и: отворени
накрая (фиr. 1). При това ПОЛОЖение ypaB
нение на затихването добива вида
II chr 1
UK
](онстантната на разпространение r се
деля с формулата
. . . . ZK ор
опре
r V(R+jroL)(GT+jroC+ J '
rдето: R+jroL пълното съпроти:вление на
линията
jroG капацитиfшата :и проводи
мост
G T утечката На линията
n броят на радиоточките за
единица дължина
ZT импедансът на товара
ToraBa
: ch V (R+j roL)(GT+jroC+z )' 1
Тъй като за въздушните линии прово
димостта и капацитетът на проводниците са
малки, то формулата за затихването с първо
приближение добива вида
h . ' ( R+j L ) n .1
UK 'V ZT
Ако означим с N броя на при:качените
към 'Линията радиоточки и като направим
съответните преобразувания получаваме
: ChV (R+jroL) .1 ChV(R+jroL) J2
ZT
ChV(R+jroL) 1
От тази формула се ВИЖДа, че ако имаме
линии, строени с едни и сыци провод
ници, С едни и същи изолатори, за тях вели
26
чината на R, jroL и ZT ще бъде една и съща,
а от това следва, че затихването ще 'зависи
от произведението Nl. Следователно за
дълrите линии, за да бъде затихването в
допустимите rpаници, трябва броят на при
качените радиоточки да е малък. Произ
ведението N1 се нарича коефициент на
товара.
Както се вижда от формулата за затих
ването, коефициентът на товара зависи
от импеданса на радиоточките и електрич
ните показатели на линиите.
За да бъде спазена нормата за максимал
ното затихване от 4 децибела за абонатните
линии, т. е. при напрежение в началото на
линията ЗО волта и напрежение в края
19 волта, коефициентът на товара трябва
да бъде NI 45.
Ако абонатиата линия, която се захранва
с ЗО волта има Nl> 45 се смята вече за
претоварена.
Намаляването на затихването се постиrа
чрез повишаване на напрежението, при
което приведеният импеданс zr към Ha
чаJ10ТО на линията има стойността
Zr' n2Zr,
rдето п е к ефициентът на трансформация
на повишаващия трансформатор.
В този случай се казва, че абонатиата линия
е свързана с централата чрез фидерна ли-
ния (фиr. 2).
В този случай нормата за затихването важи
за затихванията на фидерната и абонатната
линии, взети заедно. До фидерните линии
се прибяrва, коrзто трябва да се захранват
радиоточки, които са отдалечени от цeH
тралата. Фидерните линии се подхранват
със 120 или 240 волта. Понеже в този слу
чай Zт' п2z., следва че при 120 волта
напрежение на фидера той може да под
хранва MHOro повече радиоточки, понеже
приведеното съпротивление е 16 пъти по
rолямо.
Максимално допустими ят коефицент на
товара за фидерна линия при напрежение
фи.iJс,оhО
aOCNQ77J:1L't
.лUl-lИЯ
:1 J
m
Фиr.2
120 волта е Nl 520, а за 240 волта
Nl 2000.
В MHOro rолемите rpадове, rдето радио-
фикационните лини:и са MHoro дълrи, се
прибяrва до повторно повишаване Щl на-
прежението, което подхранва абонатната
линия (фиr. З)
Коrзто абонатиата линия е включена Ha
право към централата, казваме че и:маме
еднозвенна система на радиофициране. Ko
raTo абонатната линия е включена към цeH
тралата чрез един фидер двузвенна, а
/;?jJt4Ш .il! '{;,'
т..
а:l ь
с >(:: к:>
q fib
e>:i rJC:">
C1, ;
пп
ili
редно сложна автоматика за защита на
трансформаторните подстанции и на ли
ниите. При това, тук обстаНОВI<ата не може
льр!J& .:;i/kH!/
.. .
i I \
(j/7lиjJО :1//0-(0
-
чрез два фидера тризвенна. Първото
звено е абонатната линия, второто звено е
разпределителната фидерна линия с Ha
8)
у
kf:
7P,'
1?
Dr1
7;.
ЛЬ/!!/О зlJпш
..
Фиr. 3
да се идентифицира с високоволтовите сил
нотокови линии, понеже товарът е промен
лив както по време, така и по честота, така
*
Фиr.4
прежение 120 или 240 волта, а третото зве
ИО маrистралната фидерна линия с ви
соко напрежение 480 или 960 волта.
Въвеждането на третото звено покрай
редицата преимущества довежда и извън
че в радиофикацията защитата е проблем,
разрешаването на който изисква разреша
ването на редица сложни инженерни задачи.
KoraTo всичI<и радиофикационни линии
в даден населен пункт се подхранват от
27
една централа, казваме че имаме централи
зирана система на радиофициране (фиr. 4).
Централизираната система може да бъде
еднозвенна, двузвенна или тризвенна.
KoraTo населеният пункт не може да бъде
обхванат от линиите на една централа, по
ради превишаване на допустимото затихване,
тoraBa се прибяrва до тъй наречената дeцeH
трализирана система, при която имаме една
централна усилвателна станция и някоJП{О
подчинени усилвателни станции (фиr. 5).
Проектирането на радиофикацията на ro
лемите rрадове, както вече споменахме, не
се свежда само до редицата технически
решения, но и до икономическия анализ,
който ще докаже, че именно избраният
вариант е изrоден както от rледна точка
на сиrурна експлоатация, така и от rледна
точка на ниска стойност и високо качество
По нататък,пак по същия наЧИН,се определя.
броят на подчинените усилвателни станции
и броят на излизащите от всяка подчинена
усилвателна подстанция мarистрални фи
/
I
"
"
I
I
.
\
,
,
,
Фиr.5
дерни линии. Аналоrични технИI<О ИI<О
номически изчисления се правят и за броя
на трансформаторните подстанции, между
второто и третото звено и средната мощност
на една трансформаторна подстанция.
Интерес представлява и начинът за из
прашане на проrрамата от централната усил
вателна станция до подчинените станции.
Сизработената у нас автоматика KOMaH
дуването на подчинените станции в столи
28
цата се осъществява с помощта на два теле
фонни чифта за всяка станцня. Обаче при
изпращане на проrрама по телефонен чифт се
получават rолеми честотни изкривявания,
поради подчертано капацитивния харантер
B {)E
"
'"
l
I
,/ .
"
,4'
",'
"'0
+- o.
"' Q .,. ,la
"--- т "a Н'"
,r{ i"
Фиr.6
на входящия импеданс на кабелните чиф
тове'(фиr. 6).
За отстраняване на тези честотни из
кривявания към телефонния чифт се включ
ва корнrиращ четириполюсник, който има
обратна на кабелння чифт характеристика
и й резултат на това еквивалентната xapaH
теристика се изравнява. Предварително
обаче трябва да се снеме честотната харан-
теристика на чифта, като на края се включи
товарно съпротивление, равно на вълновото
съпротивление на съ ня. Тази xapaктe
ристика служи като изходна база, от която
се изхожда при изчисляване елементите на
кориrиращия четирIШОЛЮСНИI<.
На фиr. 7 са дадени елементите на един
такъв четирипоmoсник, който служи за
1 10."3
r /
,'1'.:'
,f iJtl
1D.б NJ<.J.; lI j OJ
li О.5З
Фиr. 7
кориrиране честотната характеристика на
телефонен чифт, при който разликата между
затихванията при 1 ООО и 1 О ООО херца е
7 децибела.
д. Димов
ОТСТРАНЯВАНЕ ПОВРЕДИ НА РАДИО
ТРАНСЛАЦИОННИТЕ ЛИНИИ
Късо съединение или заземление в дадена
рт линия лишава от нормална и качествена
nporpaMa особено онези абоноти, на IЮИТО
[
д
8
Фиr.l
захранването на високоrоворителнте е в
nyш<тове, по отдалечени от централата (pe
спективно фидерния понижаващ трансфор
. матор) спрямо пункта, в който е повредата.
При прекъсване на провод!Шк, тези або
нати въобще не получават проrрама.
Една абонатна рт линия може да има вида,
показан на фиr. 1. Той се определя от плана
на съответния квартал, rъстотата на жите
лите и броя на включените радиоточки.
Например повреда в пункт В ще влоши
приемането както в участъците Br и ВД,
така и в участъците АЕ, АБ и захранваните
от тях Rлонове. Прекратяването на при
емането или чувствителното му влошване за
rолям брой абонати налаrа продължител
ността на повредата да бъде намалена до
възможния минимум.
Бързото локализиране и отстраняване на
повредата без необходимите уреди е невъз
можно. Напоследък нашите надзорници,
поддържаlЦИ рт линии на по rолемите рт
възли бяха снабдени с комби!Шрани елек
троизмерителни уреди Мулти rьорц, с което
се подобри работата им. Употребата на тези
уреди обаче за издирване мястото на повре
дата не е удобна, тъй като е свързана с по
качване по стълбовете. С оммер трябва
да търсим повредата, KoraTo рт централа
не работи. Но и тоrзва работата е доста
сложна, тъй като се налаra ОТl<ачване на
клоновете.
Един MHoro ефикасен и УДDбен уред за
издирване аварийните ПУНRтове е изобре
теният от съветските радиофикатори Мой
сеев и Новиков търсач на повредите. Той
е бил внедрен у нас от Н. rриrоров преди
2 rодини, обаче това все още не е станало
достояние на ШИрОRИЯ кръr работници от
експлоатацията на рт линии. Само така може
да се обясни фактът,че този прост ПО устрой
ство И евтин уред, който може да бъде Ha
правен саморъчно от всеки надаорник, все
още не е внедрен в над 90% от рт възли.
Търсачът ..Новиков" (фиr. 2) представ
лява индукционна бобина, навита от емай
лирана медна жица с диаметър O,05 O,07 .м.м
ТЗRа, че правотоковото :й съпротивление да
е от порядъка на 1000 о.ма. Бобината се Ha
дява върху желязна сърцевина от 10 до
12 броя П образна силициева ламарина
(при липса на такава се изсича едното рамо
на Ш образна ламарина) Размерите на cъp
цевината са показани на 'фиrурата. Така при
rOТBeHa бобината се пркрепваи към дървена
летва, дълra 2,5 до 3 .м. Краищата на боби
ната се удължават с изолирани проводници,
които се прекрепват по дължината на летвата
и достиrат до дрyrия :й край,Rъдето завърш
ват на букси. В буксите се поставя щепселът
на телефонни слушалки. При приближа
ване на бобината до рт проводник при пре
даване, в нея се индуктира сиrнал, който се
чува в слушалките. За да се чува сиrналът
най добре, бобината трябва да се поднесе
до проводника така, че плоскостта на cъp
цевината да е перпендикулярна на провод
НИI<а и той да е към отворената част на П об
r
ро се отреж
; + т__....,
: I
I
!
63 1
i
.
Фиr.2
разната сърцевина. Надзорникът извършва
това нато издиrа летвата и се ДВИЖИ под рт
ли!Шя. KoraTo рт линия е в изправност,
сиrналът, който се чува в слушалките, не е
MHoro силен. Силата му е пропорционална
на броя на включените в тази линия радио
точки. При нъсо съединение сиrналът е
значително по силен поради протичащия
по--силен ток за учаСТЪRа между захранващия
пункт и мястото на нъсото съединение и
едва доловим зад мястото на късото cъe
динение поради това, че в тази част не
протича почти НИI<аRЪВ ток. И при нормално
29
състояние на линията сиrналът в слушалRите
отслабва в известна степен с отдалечаване
от мястото на захранването, но това е поч
ти незабеле>кимо.
При поява на нъсо съединение напр.
в ПУНRТ Д (фиr. 1) то мо>ке да бъде MHOro
бързо ЛОRализирано от наДЗОрНИRа с по-
мощта на търсача по следния начин: тръr
вайIOI от ПУНRта на захранването, надзор
I J
I
Фиr. 3
НИRЪТ при достиraне в място, нъдето линията
се разRлонява, проверява в RОЯ ПОСОRа
сиrналът се чува най СИJТно и продъл>кава
да се дви>ки в тази ПОСОRа. Така във ТОЧRа
А той ще Rонстатира, че по ПОСОRа нъм ТОЧRа
Б и ТОЧRа Е сиrналът рЯЗRО затихва, докато
в ТОЧRа В се чува силно. Във точна В той
Rонстатира, че в ПОСОRа нъм, точна r сиr
налът затихва и продъл>кава нъм ТОЧRа д.
Ано наДЗОРНИRЪТ, иато достиrне мястото на
повредата не я забеле>ки поради това, че тя
е в абонатната инсталация и замине стълба,
от RОЙТ<? се взема отводът за тази инсталация,
ще установи рЯЗRО спадане на сиrнала,
ноето ще му определи точно мястото на
повредата.
ПО аналоrичен начин се постъпва за OT
Rриване заземлеине. В танъв случай сиr
налът в ПрОВОДНИRа, RОЙТО е заземен, се
чува по силно от втория ПрОВОДННR. По
същия начин търсачът ДOBe)I(Дa надзорниЮl
до ПУНRта на заземлението.
За ОТRpиване мястото на преRъсваFе на
ПрОВОДНИR се постъпва по rорния начин.
След мястото на снъсването сиrналът в слу
шалRите съвсем изчезва за разлИЮl от пред
ните случан, особено при повреда в инста
лация, в отвода на RОЯТО е ВRлючено orpa
ничително абонатно съпротнвление, Roraтo
и зад мястото на повредата се чува слаб
сиrнал.
За да мо>ке търсачът да се употреби за
издирване повреди по фидерна ЛИlШя, необ
ходимо е бобината да бъде добре изолирана
в пертинаRсова RУТИЙRа. Използуването на
търсача при дъ>кдовно време е опасно.
30
Явно е, че търсачът не би моrъл да ин по
слу>ки за издирване повреда на линия, по
RОЯТО не се предава проrрама. За да може
да се продъл>ки предаването и да се избеrне
прето арването на уредбата, необходимо е за
линия, по RОЯТО fIзмерванията ПОRазват
силно увеличена Rонсумация, да се ВRЛЮЧИ
едно съпротивление от 50 до 100 ома.
Един уред, RОЙТО е бил въведен напо-
слеДЪR от ленинrpаДСRите линейни радио
фНRационlШ работници са измерителните
Rлещи. Те се основават на принципа, на
RОЙТО е направен търсачът "НОВИRОВ" и се
използуват по същия начин, но са MHoro
по чувствителни. Устройството им е по
Rазано на фиr. 3. С 1 е означен маrнито
проводът, 2 е бобината, RОЯТО се състои от
3000 навИВRИ от емайлирана медна жица с
диаметър O,08 O,09 и праВОТОRОВО съпро
тивление ОRОЛО 600 ома; 3 са дървени дръж
RИ, 4 БУRСИ, 5 свързващи пластини.
ПО размери (ПОRазани на фиryрата) измери
телните клещи са нато оБИIOIовените MOH
ТЬОрСRИ Rлещи и са особено удобни RoraTo
рт проводници са досеraеми. rолямата
чувствителност на измерителните Rлещи се
постиrа посредством малIOIЯ въздушен про
цеп в мarнитопровода, иато за целта ръчките
се отварят и при затварянето притиснат един
от проводниците. Ано това е невъзмо>кно
за дву>килни проводници, иато тези с
полихлорвинилова изолация и др., Rлещите
се приБJПI>кават полузатворени от едната
страна на ПрОВОДНИRа и таиа се прислушва
сиrналът.
ПО теXlШRО НRономичеСRИ съобра>кения
и за по рационално използуване на щатните
едИlШЦИ се пристъпва нъм уедряване на
рт възли. Например за НЯRОЛRО не миоro
отдалечени села се построява в централно
то село рт възел, а рт мре>ка в съседните
села се захранва с ме>кдуселищни фидерни
линни. ЕRсплоатацията на тези фидерни
линии, НЯRОИ от RОИТО MoraT да достиrнат
над 10 км, отнема доста време на надзор
ниците.
От линейното табло в рт централа MHOro
бързо и ефикасио мо>ке да се провери съ-
стоянието на фидерната линия и ано тя се
она>ке изправна, надзорнНRЪТ да се оmрави
в съседното село и да почне издирване на
повредата след фидерния трансформатор
в абонатните линин. За да мо>ке да се на-
прави провеРRата на фидерната линия
обаче, е необходимо в първичната страна на
трансформатора да се ВRлючат последова
телно протнвотаRТНО два елеRТРОЛИТИИ HOH
дензатора с капацитет по 200 МКф И работно
напре>кение, равно или по roлямо от номи
налното напре>кение на фидерната линия
(120 в или 240 в). За променливите тонове
тези Rондензатори не представляват съпр
тивление за ЗВУRОВИЯ обхват.' ЕлеRтрОЛИТ
ните кондензатори се вместват в Rутията
на трансформатора.
За установяване състоянието на фидер-
ната линия се използува оммер. Ано линията
е изправна, стрелката на уреда ще се отклони
поради зареждане на кондензатора от ба
терията на оммера, след което ще се върне
и ще показва безкрайно rолямо съпротив
ление. Ако има късо съединение, стрелката
ще се отклони и ще се спре на известно
показание според отдалечеността от мя
етото на късото съединение, контактното
съпротивление и вида на проводника.
При прекъснат проводник уредът ще
поназва безкрайно rолямо съпротивление,
Нато разликата от първия случай е тази,
че . липсва първоначалното откло нение,
поради зареждането на кондензатора.
Ако се установи, че повредата е във фидер
ната линия, надзорникът с търсача бързо
може да открие мястото й.
Практиката показва, че у нас BpeMeTpae
нето на повредите още е недопустимо rолямо.
То трябва да се намалява, като се из
ползува и внедрява най широко боrатият
опит на съветските радиофикатори и на
нашите първенци.
в ПОМОЩ НА РАДИО ЛЮБИТЕЛЯ
Е. Недевски
ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА rРАМОФОННИ ПЛОЧИ
Едно от най-ценните качества на кри
етаJlliИте rрамфонни мембрани е високата им
чувствителност. За нормален 'запис (ампли
туда от около 50 микрона) изходящото
напрежение от кристалната клетна е вели
чина от порядъка на 3 волта. Това напре
жение е достатъч
ио за директното
атакуване на край
ните лампи AL4,
ЕLЗ, ELll, EBL21,
ит. н.
rолемият резерв
от чувствителност
в случаите, KOTa
то мембраните се
внлючат към HOp
мален усилвател за
нисна честота на
обикновен радио-
приемник,ПОЗВОЛЯ
ва използуването на
редица схеми, HaTa
ждащи звуковото
възпроизвеждане
нъм личното же
лание и вкус на
любителя на Tpa
мофонни плочи.
Ето някои ОТ тях:
Включването. показано на фиr. 1, пред
лата rолямата MOlI HOCT и СИЛНО повдиrане
на басите, които растат с нарастване на
товара R 1 (0)5 З MeraOMa).
Серийното съ,противление R 2 (l З MeTa
ома) в схемата на фиr. 2 води до известно
снижение на мощността за сметка на едно
още ПО СИJllIО повдиrане на басите.
Възпроизвеждане, лишено ОТ ниски TO
нове, се осъществява с помощта на схемата
от фиr. З. Съпротивлението R. (O,05 O,5
MeraoMa), включено в паралел на кристал-
ната клетка, претоварва вериrата за ниските
честоти и подчертава високите.
Едно възпроизвеждане, при което висо
ните често'IИ се подчертават, без това да
! .
1)
R.
2)
става за сметка на ниските, се осиrурява с
помощта на схемите от фиr. 4 и.5.
В схемата на фиr. 4 във вериrата на
кристалната клетка е вкарано съпротивление
R 2 (l З MeraoMa) шунтирано скондензатора
С 1 (НЮ 500 пикофарада). За ниските че
.
">
<:
"
.
R.2 tO J.D
стоти това съпротивление се оказва CBЪp
зано в серия и предизвиква разтоварване
на вериrата. За високите честоти то прак
тически липсва и вериrзта остава HaTOBa
рена със съпротивлението R 1 (0,5 метаома).
В схемата на фиr. 5 съпротивлението R.
(O,I O,2 MeraoMa) в серия с кондензатора С 2
(0,01 микрофарад) шунтира кристалната клет
ка. За високите честоти това съпротивление
се окззва включено във вериrата, докато
за ниските липсва.
И в двата случая вериrата на кристал
ната клетка за съответния сектор на зву
ковия спектър е блаrоприятно натоварена,
вследствие на което се получава едно мното
добро възпроизвеждане както на ниските,
така и на високите честоти.
Б. Бончев
31
""'"
..,
'с\.а
"'Ff'
t..4:.
t....J
32
н
н
'<t:: v')
.....
оо 1
<с:
Q
'<t:: р
:r:
о
:s: >
'<t::
е
ЕДНОЛАМПОВИ ПРИЕМНИЦИ С ДИОДНА, ТРИОДНА
И ПЕНТОДНА ЛАМПИ
Едноламповите радиоприемници MoraT да
се конструират с диодна, триодна или пен
тодна радио лампа. Те MoraT да бъдат захран
ваниотизточникна постоянен или промен
лив ток.
На мястото на кристалния детектор (в
приемник с кристален детектор) поставяме
радиолампа диодна (триод или пентод,
свързани като диод, което от rледна ТОЧRа
на по нататъшното подобряване на прием
ника е по икономично).
На фит. lа е дадена схемата на диоден дe
тектор с батерийна диодна (пентодна) радио
лампа, а на фиr. lб схема с мрежова
'диодна (пентодна) радиолампа.
Под схемата на фиrура lа е изразен в rpa
фики процесът на детекцията при схема
с диоден детектор, който е почти н:шълно
еднакъв с процеса на. детектиране с криста
лен детектор. През време на поло жителния
полупериод анодът ще бъде зареден поло
жително спрямо катода н електроните ще
преминат от катода към анода, а от там през
слушалките и бобината отново ще се върнат
на катода. В следващия полупериод зарядите
от двата края на бобината ще разменят Me
стата си анодът ще се окаже отрицателно
зареден спрямо като да и към анода няма
да протекат електрони. Описаният процес
ще се повтори в следващия период. ДeTeK
тирането с помощта на двуелектродна лампа
диод, се нарича диодно детектиране.
А
L,
[,
а;
пОЛOJ/flнп
1}()лупfPlIO.9
()mРlЩОПl
поПVЛiрuоd
в I ч ток If I ток ПрЕ) паМпа I /1 (f ток nprJ
I тРfпmящиl1; та Gl"rпO/mOp I rлvtunЛА?цmЕ
I "P. i
Фиr.l
Частите на приемника са от приемник с
кристален детектор. В схемата на фит. lа
може да се употреби радиолампа от типа
2К2М, 2Ж2М, lБIП, lК1П, DF21, DAF11
и др., като според отоплението им се упо
треби батерия с необходимото напрежение.
Реостатът R е жичен със съпротивление от
30 до 50 ома и служи за реrулиране на
отоплителното напрежеJШе. При радио
лампа 2К2М, за която е необходимо отоп
3 Радио
лително напрежение 2 в, трябва да употре
бим батерцйка от 3в.С помощта на реостата R,
включен последователно на отоплителната
батерия и отоплението на лампата, нама-
ляваме напрежението от 3 в на 2 в. През
време на работа батерията се и зтощава и пак
I El
220 I :
?50
лоlJ 2?0
1!iIJ
150
110 6.з8
11 6 ио i f> (5/B
о О 11
G) о)
Фиr.2
с реостата даваме необходимото напреже
ние от 2 в. Тъй като по-високо напреже
ние на отплението я поврежда лесно,
трябва да бъдем внимателни. След като
е работил 2 3 часа, напрежението, спада и
ние намаляваме съпротивлението на peo
стата. След като сме изключили приемника
за няколко часа, напрежението на ба
терията се е повишило, затова, KoraTo OT
ново включваме приемника,трябва да YBe
личим съпротивлениетона реостата
В приемника на фиr. 1 б
е употребена радиолампа
с косвено заrpяване Ka
то необходимото напре
жение за заrpяване на
отоплителната жичка се
получава от трансфор
матор с първична за 150
или 220 в и вторична
6;3 в. Може да се употре-
би всеки трансформатор
за радиоприемник, какви
то има по маrазиннте.
Първичните намотки на
мрежовите трансформа
тори имат обикиовено OT
води (фиr. 2) О, 110 в,
150 в, 220 в.
Ако електричеСката мрежа е за 150 в, ще
включим между отводите О и 150 в, а ако
е 220 в на О и 220 в.
Вторичните намотки обикновено имат по
три отделни намотки за 4 или 5 в за 6,3 и
2х270 в, или само една за 270 в. В aBTOTpaHC
форматорите намотката за 2х270 в не е нави
та, а вместо това първичната намотка има
още един отвод за 250 в. (фиr. 26).
За този приемник MoraT да се употребят
радиолампи 6К7, 6Ж7, EF9, EF6,EFll и др.,
които имат отопление за 6,3 в.
33
ОЗНАЧАВАНЕ СТОЙНОСТТА НА СЪПРОТИВЛЕНИЯТА
И КОНДЕНЗАТОРИТЕ ПОСРЕДСТВОМ ЦВЕТОВЕ
За означаване на стойностите на съпротив
ленията и кондензаторите, употребявани в
радиотехниката, се използуват арабски цифри
и комбинации от цветове и знаци.
IЦе разrледаме прилаrането на цветния
код както за означаване стойността на съпро
тивленията и кондензаторите, така и техния
толеранс. Ще опишем и един практичен спо
соб за бързото им и безпоrреIIШО разчитане.
1. Означаване стойността на съпро
тивленнята
В зависимост от начина, по който са из-
ведени краищата за припойване на съпро
тивлението, различаваме три възможности
за означаване на стойостта му с цветове.
Фиr.l
Фиr.2
При радиацно изведени краища се упо-
требява начинът, показан на фиr. 1 и 2, а
.1 КРд?
и", ,
при аксиално изведени :краища този на
фиr.3.
'Стойността на съпротивлеJШята по фиr.
1 и 2, т. е. с радиално изведени краища, се
<Jзначава с три цвята, отбелязани с буквите
А, В и С.
С бу:квата А отбелязваме цвета, с който
е оцветено частично или цялото тяло на cъ
противлението.
С буквата В оцветеJШЯ пръстен в десния
1<рай на съпротивлението или оцветената в
десния 1<рай част от тялото на съпротив
лението.
34
С буквата С оцветения пръстен в сре-
дата на съпротивлението.
Тук трябва да споменем, че в някои съпро--
тивления вместо оцветени пръстени върху
тялото на съпротивлениета са поставени
оцветени точки, чието значение е също както
това на пръстените.
Тази разлика в означаването идва пре-
димно от начина на поставянето на цветовете.
В по стария производствен процес тези
точки са били поставяни с четки, а cera цвe
тът се нанася автоматично и поради това
е във вид на пръстени.
При всички случаи цветът А означава пър
вата цифра от стойността на съпротивлението
цветът В втората цифра, и цветът С
6 Д
Фиr.3
броя на нулите, които следва да се поcraвят
след цифрите, определени от А и В.
lt7 p"
l?ЛIJЬr}Ш пOJ1OJ/(tHlIl
Фиr.4
Значението на цветовете е следното:
О ' черно 4 жълто 8 сиво
1 кафяво 5"':"" зелено 9 бяло
2 червено 6 синьо
3 оранжево 7 ВИQлетово
За по 'бързото определяне на стойността на
дадено съпротивление, както и за избяrване
на случайни rрешки, може да се препоръча
един практически способ, 1<ОЙТО може всеки
да си направи сам.
Върху картон се начертават и изрязват
три кръrа с различен диаметър, например
7, 5 и 3 см както е показано на фиr.4. ВсеКII
от тези :кръroве разделяме на 10 еднаКВII
сентора. На първите два Rръrа (с диаметър
7 и 5 см) написваме с туш числата 1,2,3,4...
.,.9, о, нанто се вижда от фиryрата. ВсеRИ
<:ентор от Rръrа оцветяваме с цвят, CЪOT
ветствуващ на неrовия номер.
По сыция начин постъпваме и с третия
Rръr, за RОЙТО са достатъчни 7 ceкropa.
Вместо цифри на този Rръr във всеRИ сентор
ще напишем съответния брой нули и то
накто следва:
черно без нула жълто четири нули
Rафяво една нула зелено пет нули
червено две нули синьо шест нули
ораижево три нули
Тана приrотвените Rръrове слarаме еДlШ
върху друr и rи закрепваме в центъра им
по такъв начин, че да MoraT свободно да се
въртят около оста си.
За разчитане стойността на едно съпротив
ление с помощта на така описания способ,
ще покажем следния пример:
Имаме съпротивление с радиално изве
дени краища, чието тяло е оцветено кафяво
(А). Пръстенът (точката), нанесен в единия
край на съпротивлението, е червен (В), а
пръстенът (ТОЧI<ата), нанесен към средата на
тялото е жълт (С).
На кръrа с най rо емия диаметър (BЪH
шния кръr) намираме сектора с кафявия
цвят.След това въртим средния Rръr донато
секторът с червения цвят дойде над сентора
с Rафявия цвят. Най сетне на вътрешния
Rръr намираме ceкropa с жълтия цвят, RОЙТО
завъртаме да съвпадне със сектора с червения
цвят от средния Rръr.
На така подредените секrори отчитаме
написаните с туш цифри. В същност те
определят стойността на разrлежданото cъ
противление. За нашия пример то е 120,000
ома.
Канто Rазахме в началото, третият начин
за означаване стойността на съпротивленията
посредством цветове се употребява при съ--
противления с аксиално изведени краища.
Както се вижда от фиr. 3 тун се употребя
ват 4 вида цветове, нанесени един след друr
във вид на пръстени, намиращи се на левия
Rрай на съпротивлението.
Значението на цветовете е съшо както и
по rоре, само че cera имаме два цвята повече
сребристия и златистия. Тези два цвята
идват на мястото на означени с буквите С и д.
И тук пръстенът "А" означава стойността
на първата цифра от стойността на съпротив
лението. Пръстенът "B" BTopaTa цифра и
пръстенът "С" броя на нулите, докато пръ
стенът "Д" означава толеранса на съпротив-
лението. СледоватеJlliО, към по rоре озна
чените цветове ще добавим: ,
Златистият цвят на мястото на С означава
коефициент за умножение 0,1
Сребристият цвят на мястото на С озна
чава коефициент за умножение 0,01.
Златистият цвят е мястото на Д означава
толеранс ::1: 5%'
Сребристият цвят на мястото на Д озна
чава толеранс ::1: 10%'
По този начин обсеrът на означаване се
разширява така, че може да означаваме и
стойността на съпротивления под 10 ома.
За да можем да прилаrаме описания по rоре
'практичен способ за определяне стойността
и на такива съпротивления, ще трябва да
прибавим на кръrа с най малкия диаметър
(вътрешния кръr) към очертаните вече седем
сентора още два и да rи оцветим със среб
рист, респективно златист цвят.
В сентора със златистия цвят с туш ще
напишем Х 0,1 респективно ::1: 5%, като
първият знак ще се отнася за буквата С, а
вторият за БYRвата Д.
В сектора със сребристия цвят ще напишем
знаците Х 0,01 респ. ::1: 10%, имащи същото
значение както по-rоре.
Ето и няколко примера за поясняване Ha
чина на отчитане:
250 ома червено (2), зелено (5), Rафяв
пръстен (една нула)
25 ома червено (2), зелено (5), черен
пръстен (без нула)
Таблица
Цветове
Сrойности за
буквите
ЛиВ
Толеранс
./.
Брой на нулите
респ. 1<оефициента
за умножение
черно. .
Rафяво .
червено.
оранжево.
жълто
зелено . .
синьо. . .
виолетово.
сиво. .
бяло. . .
златисто .
сребристо.
без означение с НЯКЪRЪВ цвят.
о
1
2
3
4
5
6
7
8
9
о
оо
ооо
0000
00000
000000 .
х о, 1
Х 0.01
::1: 5%
+10%
+20%
35
2,5 ома червено (2), зелено (5), златист
пръстен (х 0,1)
0,25 ома червено (2), зелено (5), среб
рист пръстен (х 0,01).
KoraTo на съпротивлението има нанесени
само три пръстена, т. е. KoraTo толерансът
не е посочен, той се приема за :::!: 20%'
В таблица 1 са обобщени всички набеля
зани досеrа данни и знаци.
2. Означаване капацитета на KOH
дензатори
За означаване капацитета на кондензатори
рите с цветове се употребяват три или шест
цвята. Посоката за разчитането на цветовете
1эЪ ]
Фиr.5
при плоските кондензатори, както се вижда
от фиr. 5, е дадена със стрелка.
Капацитетът на кондензатора е означен
винаrи в пикофаради.
Начинът за означаване капацитета на KOH
дензаторите с три вида цветове е както този
за означаване стойността на съпротивле
нията посредством три цвята. С цвета на
първата точка А означаваме първата цифра
от капацитета на кондензатора. С цвета на
точката В втората цифра и със С броя на
нулите.
Работното напрежение при така означените
кондензатори е винarи 500 6, а толерансът
+ 20"10.
На фиr. 6 е показан начинът за означаване
капацитета на кондензаторите със шест цвята.
При това означаване имаме възможност
да отбележим както капацитета, така и толе
ранса и работното напрежение на конден-
затора.
Цветове
Стойност На
бунвите
А,В,С
черно. . О
кафяво. 1
червено. 2
оранжево. 3
жълто 4
зелено о . о. 5
синьо. . . 6
виолетово. 7
сиво о 8
бяло... 9
златисто .
сребристо .
без означение с някакъв цвят.
36
За отбелязване капацитета на кондензатора
са предвидени четири цвята, а друrите два
цвята за означаване на толеранса и работното
напрежение. Значението на цветовете е съшо
както при означаване стойността на съпро
тивленията. Оцветената точка А означава
А
Фиr.6
първата цифра, втората В втората цифра
С TpeTaTa, Д броя на нулите. Е TO
леранса и F работното напрежение на
кондензатора.
В таблица 2 са дадени цветовете за озна
чаване стойностнте, толеранса и работното
напрежение.
Както се вижда от долната таблица, толе
рансът ::f:: 50/0 може да се означи със зелен
или златист цвяТ, а работното напрежение
със зелен цвЯТ или без означаване с някакъв
цвят.
Начините за означаване с цветове Юlпаци
тета на керамичните кондензатори са по
казани на фиr. 7.
И тун за означаване на кондензатора са
употребени три вида цветове (цветовете
А и В означават първата и втората цифра,
а С броя на нулите), а останалите два
цвята служат за означаване толеранса
цветната точка Д и за означаване на темпе
ратурната константа на диелеКТРИК8 Е. Стой-
ностите А, В, С и Д се означават с цветни
точки или цветни пръстени. Цветовете на
отделните букви, имат стойности, посочени на
таблица 3.
Таблица 2
Брой На нулите,
респ. коефициент
за умножение
Толеранс I
Работно
напрежение
о 1 100
оо 2 200
ооо 3 300
0000 4 400
00000 5 500
000000 6 600
7 700
8 '800
9 900
хО,1 5 1000
хО,ОI 10 2000
20 500
"
Както се вижда от таблица 3, за озна
чаване толерансите и децимални части от
капацитета на един керамичен кондензатор
се употребяват сив и бял цвят, а не златист
\. \. ?
Фиr.7
и сребрист, както при друrите кондензатори.
Тази разлика в означаването трябва да се
има пред вид при разчитането на керамични
те кодензатори.
цели, a)l( и З означават работното напре
жение на кондензатора, изразено в стотни
волта.
-!l'
Фиr.8
Както се вижда, при това най ново озна
чаване капацитета на книжните кондензатори
са потребни 7 цвята (пръстени). Значението
на отделните цветове е дадено в таблица 4.
0:1:30
30
80
150
220
330
470
750
Таблица 3
Толеранс Б О/О
НаД ПОД
10 пф 10 пф
::1::20% :1:2
::1::1 :1:0,1
::1::2 ::1::0,2
::1::2,5 ::1::0,25
::1::5 ::1::0,5
::1::10% ::1::1
Таблица 4
Работно напрежение
х 100 8
Ж 3
О О
1 1
2 2
3 3
4 4
5 5
6 6
7 7
8 8
9 9
Цветове
Стойност На
буквите
АиБ
... Температурен I
Брои На нулl! коефициент Е
те C респ. xl0 6
l<Oефициента ' I.C I
I
черно.
кафяво.
червено.
оранжево.
жълто
зелено . .
синьо
виолетово.
сиво
бяло. . .
: I
: I
о
1
2
3
4
5
6
7
8
9
Цветове
Стойност на
буквите
АиБ
черно. .
кафяво.
червено.
оранжево,
жълто
зелено . .
синьо. . .
виолетово.
сиво
бщю. . .
о
1
2
3 .
4
5
6
7
8
9
По подобие на керамичните кондензатори
се означава и капацитетът на кондензаторите
с цилиндрична форма (фиr. 8).
С буквите Аи В са означени първата и BTO
рата цифри, със С броят на нулите, Д
толерансът", Е е резервирана за специални
о
оо
ооо
0000
х 0,01
Х 0,1
J Брой На НУЛИ
I те С, респ.
I :ноефициента
i
I
I
I
I
I
I
I
о
оо
ооо
0000,
00000
Толеранс
::1::20%
::1::30%
::1::40
:t5%
1:10%
За бързото разчитане на различните ви
дове кондензатори може да направим същия
способ, който описахме, при разrлеждането
на съпротивленията, само че тук ще имаме
нужда от повече кръrове.
К. Смочевски
37
ЛЮБИТЕЛСКИ сиrНАл rЕНЕРАТОР
Канто се вижда от схемата (фиr. 1), сиr
нал-rенераторът се състои от следните OT
делни rpymf:
1) Тонозахранваща rpупа.
2) Осцилатор на звунова честота.
3) Осцилатор на висона честата.
4) Атенюатор.
Тонозахранващата rрупа се състои 0'1' един
малън трансформатор от 9 ет със следните
основни данни: сечение на желязотО' 3,5 см',
мрежова намотна за 150 в 2225 навивни 0'1'
ПЕЛШО 0,12, повишаваща намотна 200 в
се внлючи на атоплителната намотна на
астаналите лампи.
Филтровата rpупа се състои от два елен
тролитни нондензатора от по 8 мкф И един
малън филтров дросел със самоиндунция
оноло 3 Хll. При нормален товар 0'1' лаМIШТе
на уреда на втория елентролит трябва да се
очанва едно п:vлсиращо напрежение от
аноло 0,5 в, ноето не се чувствува при рабо:::а
с осцилатора.
Изrлаждащият дросел е навит върху
сърце със сечение 0,5 см' и има 6000 навивни
, '
I : 20 >bH ZO} y
, ,
: L,{}O I :
I L.,OO,
c= :J+ "
а rпс }о.оа 17JOр
I r : : i
1 I 200 ,оо Z,?O lflO ,оо
I 1
1 I
1
1 I
" I ,
I I , со 1 "
, '" '"
I I 1 I
1.5 Jt I ,
тЦ'
I 0.6
I
1 1
б,х,4 '
З<Н
i 1 ! 'сОО=
,1 ' L "
'50 i''' ! I "g2 06 Т Б,О *ВО
oJO ' I J.
.,.. I /.J
.J:" "
L l/O 11 i' 6.з
.......J
3350 навивни ПЕЛ 0,12, отоплителна Ha
мотна за 6,3 в 120 навивни ПЕЛ 0,8.
Употребата на автотраНСфОРJVIатор в тана-
захранващата rрупа е недопустима, тъй ната
ToraBa едната линия на ('радсната мрежа е
съединена с шасито на ('енератора и при
настройна на радиоапаратури с U серия лам
пи A'lOraT да произлязат неприятии по
следици.
За превнлючване на уреда за работа на
мрежа 220 в служи жична съпротивление 0'1'
720 ома до 1 О ет, което се внлючва паследа
вателно на първичната намотна на TpaHC
форматора.
За изправителна лампа изпалзуваме мала
rабаритиата лампа 6х4, наята има и тава
предимства, че нейнато атопление маже да
38
l'
11, I , ' , I
.1 L .L ...:. L.. .
, .
oi5xtJaти LI L,
.
.!!! Jo(Jtч ,300 Ч}(у 390Ha6/o.f2/ , 30,ю6/о.12/
.o(,t I 12xи, 125лцm4 8 ka6//J,12/
11'1.?х.ч 3N А-Ч 35 //итц 5 ,тЕ/о. 12/
3 MZX4 /O Ч }(Ч 11 Лит"Ц 3 7<05/0,2/
!О."J.!ХЧ ЗОН.!Кl 5 лцmц 2 щ-Е/М/
Фиr.l
от ПЕЛ 0,10. Замяната на изrраждащия
дросел със съпротивление не е желателна,
защото анодното напрежение не е високо,
т. е. ано иснаме да използуваме сиrнал rе
нератора и нато източнин на висона честота
за измерване на напацитети и' саАЮИНДУКЦИИ,
индинаторът (респентивно "OHOTO ') на фи
ласнопа не ще може да се задействува.
Дроселите L'. и L". (40 навивни 0,2),
канта и двата нондензатора от по 1 ОО пф,
не пропуснат висоната честота на мрежата..
Нисначестотният осцилатор, найто служи
за модулиране на висоната честата със сиrнал
0'1' 800 хц е пастроен по тритачнава схема с
лампата 6Ж7. Трептящият нръr се състои от
един драсел със сърце, имащо сечеlШе 0,5 см'
и 2600 навивни 0,10..;.-0,12 ПЕЛ с отвад за
средната точна на 1820 T;' навивна и един
блон нондензатор от 5000 пф.Анодната вериrа
на нисночестотния ОСЦИJ'!Зтор се ш<лючва
чрез НЛIоча КМ, I<oeTo позволява модула
цията да се извърши и отвън, нато подаваме
lOдулиращия сиrнал на бунсата ВМ.
ВИСОНО'J'естотният осцилатор е построен
с двойния ТРИОД 6Н8. Канто се вижда и от
схе iЗта, в основата си той е MHoro подобен
на мултивибратора. Основните предимства
на този осцилатор са:
Horo стабилен и в ПЪЛНИЯ смисъл на
ДУ iЗта непретенциозен в работа. Може ,да
осцилира при подходящи L 1 И С В обхвата
от 200 хц до 60 М2хц. Честотата му праю:и
чесI<И не зависи от анодното напрежение.
Обстятелството, че треmящият нръr се
състои само от една самоиндунция без средна
точна, позволяпа превнлючването на обхва
тите (пет на брой) да става посредством
I<ЛЮЧ с две rале1:и по пет положения.
Стойностите на саМОИНД)'I<цията Ll> на
треmящия нръr и L 2 на изходящия за
различните честотни обхвати са дадени в
табличната нъм фиr. 1. Всичните самоин-
ДУНЦИИ са изпълнени върху банелитови тела
с желязна сърцевина. Краищата на самоин
дунциите L 1 на петте обхвата са запоени на
съответните положения ,на едната rалета.
Аналоrично I<раищата на ВСИЧНИ изходящи
L. са запоени на съответните места на втората
rалета.
АнОДНОТО напрежение, и с това силата на
сиrнала,може да се реrулира чрез стъпалното
СЪПРО1:ивление R. Още по удобно е този
стъпален СЪПРО1:ивител да се замести при
възможност с въrленов потенциометьр От
20...;.- 3000 ома/2 вm. ToraBa реrулирането става
плавно.
Канто се вижда от схемата, модулацията
е решетъчна и се осъществява върху дели-
теля 22Q.---..10 ооо ома. Съпротивлението
1 О ооо ома е шунтирано със слюден или Hepa
мичен нондензатор от 200 пф.
MHoro' важно е осцилаторът заедно с
блон бобините, rалетният превнлючвател и
потенциометърът да се съберат на едно място
върху шасито и rpижливо да се ширмоват
под един метален похлупщ<.
MHoro внимание трябва да се отдели при
ширмоването на атенюатора, щ<о исна 1е
действителните изходящи напрежения да са
от порядъна на 100 мв, 10 мв, 1 мв, 100 мкв,
10 мкв, особено в обхватmе на нъси вълни.
Съпротивленията са 1/. ватови и с означе
ните на схемата стойности. За простота в
изпълнението атенюаторът не е роторен тип
(нато вълнов нлюч), а е изпълнен с помощта
на обинновени бунси нраят на ноансиал
ния набел има два банан щеI<ери: маса и
аН1:ивен щеI<ер. ПОСJJедният се включва
според желаното изходящо напрежение в
съответната бунса. Бунсите на изходящите
напрежения са наредени в нръr оноло бун
сата маса върху Лlщевата плоча на уреда.
Всични те, нщ<то и съпротивленията, трябва
да са MHoro добре ширковани с метални се-
пара тори, а целият атенюатор да бъде понрит
вътре в НУ1:ията на сиrнал rенератор с OT
делен похлупан.
Към друrия нрай на ноансиалния набел
е ПРИI<ачена енвивалент антената, чиито
щенери се внлючват в БУI<сите антена и земя
на настройвания радиоапарат (фиr. 16).
Целият сиrнал rенератор се 'монтира в
метална НУ1:иЯ.
Д. Спмпдчпев
СПОЯВАНЕ НА АЛУМИНИЕВИ ЧАСТИ
Описаният способ за спояване на алуми
ниеви 'J'ас1:и се отличава от обинновеното
спояване по това, че зачистването на алу
миниевата повърхност от ониса става не
преди ocТbprBaHeTo Й, а едновременно с Hcro,
не се изиснват нинанви химичесни очисти
тели (ниселина, нолофон, нишадър и др.) и
специални сплави; при зачистването на алу
миниеви повърхности може да се мине и
без поялнин, нато ro заменим с елентриче
сни нотлон, или пламЪ!<а на rазовата лампа,
примуса и пр. Необходим е само нож ил
специално изострена (във вид на нож) сто-
манена пластиина и оБИI<новен ПрИПОЙ за
спояване.
Почистването става тана. На мястото, HЪ
дето трябва да стане спояването, се слаrа
парче от припоя и се държи над елентри
чесния нотлон или пламыIаa на rазовата
лаl\ша, разстопяваме ro и следим да не би
сплав та да се свие на топче от силното пре
rряване. След това с острието на ножа или
плаС1:инната "се разрязва" стопеният ПрИПОЙ
и правим зачистването (изстьрrването) на
аЛУl\шниевата повърхност. Зачистването на
алуминиевата повърхност става под тъныI{
пласт от разстопената сплав, алуминият не
може да се онисли и припоят веДIIаrа се за
лепва здраво за почистената повърхност.
След остърrваНето се 'прави оБИНIIовено за
появаIIе, ноето с нишо не се отличава от
запояването на остърrани Медни, бронзови
и стоманени части.
Ано алуминиевата част не бива да се сла
ra в пламъна или да ce държи над Hero,
заrpяването за разстопяваIIето на припоя
може да стаНе с разналени нъсове от I<a
нъвто и да е метал или с rолям поялнин.
Б. Кузпецов
39
ЕЛЕКРОАКУСТИКА
[t3 м @ @ . r WJ М 1 Л1l М
Висоноrоворителят е нрайното звено на
всени радиоприемнин и тон усилвател. От
Hero зависи начеството на възпроизвежда
ната проrрама.
В зависимОст ОТ принципа, на нойто почива
тяхното действие, висоноrоворителите дe
лим на: а) елентродинамични; б) елентро
.м.аrнетични; в) пиезоелентрични и др. В
праНТИI{ата се срещат почти изнлючителнО
Фиr.l
елентродинамичните висоноroворители, по
ради ноето cera ще разrледаме само тях.
Елентродинамичният висоноrоворител се
състои от маrнитна вериrа, между полюсите
на ноято се създава постоянно маrнитно
поле и подвижна система звунова бобИНI{а,
ноято свободно се движи ансиално между
полюсите на маrнита. В резултат на взаИМ07
действието между постоянното маrнитно
поле и променливия тон със звунова честота,
нойто се подава на бобинната на усилвателя,
възнинва елентродинамична сила, ноято
принуждава усилвателя да трепти в CЪOT
ветствие с трептенията на тона и по танъв
начин елентричесните' трептения се преобра
зуват в механичесни. По нататън тези Mexa
ничесни трептения на бобинната се предават
на свързаната с нея мембрана, ноято ОТ своя
40
страна задействува частиците на въздуха и
превръща механичесните трептения в aHY
стичесни.
По начина на излъчване различаваме ди
фузорни висоноrоворители, в ноито язльч-
ването произлиза непосредствено във BЪ
духа и рупорни висоноrоворители, в ноито
звуновите вълни преминават през руrюр
(фуния).
От друrа страна елентродинамичните висо
ноrоворители делим на висоноroворители с
постоянен маrнит перманент дина
миЧни и с елентромаrнит елентродинамич
ни (в тесен' смисъл).
ДиФузорнн високоrоворители. Кон-
струнтивното устройство на дифузорния ви
соноrоворител е поназано на фиr. 1. Звуно-
вата бобИllliа 1 се намира във възду шната
междина между полюсите на елентромar-
нита, нойто се състои от снобните 2, HOT
вата 3, фланците 4 и възбудителната на-
мотна 5. Звуновата бобИНI{а е свързана
здраво с центриращата шайба 6 и мембра-
ната (дифузора) 7, ноято по периферията е
занрепена чрез rЪНI{ите 8 и нъм ша,СИТО 9.
Звуновата бобинна по правило се прави
от меден проводиин с диаметър 0,15------0,25 мм
с емайлова изолация, нато обезателно се
навиват четно число слоеве, за да може
двата извода да се получат от едната страна.
Антивното съпротивление на бобиннатае най-
често от 2 до 20 ома (в зависимост ОТ мощ
ността на висоноrоворителя).
Симетричното положение на бобинната в
средата на въздушната междина се осиrу
рява с помощта на центрира щата шайба
(центратор, паян), направена от rъвнав ма-
териал, нато самата шайба се залепва към
бобинната и се занрепва нъм неподвижните
части на висоноrоворителя (или нъм цен-
търа на нотвата, или нъм фланеца).
Мембраната, ноято изпълнява ролята на
излъчител на звуновите вълни, представ-
лява нонус, образуващата на нойто има пра
волинеЙlIа или най често нривопинейна
форма. Основното изиснване нъм мембра-
ната се състои в това, че при възможно най
мално теrло, необходимо за възпроизвеждане
на висоните честоти, тя трябва да притежава
танава механичесна здравина, че в областта
на нисните честоти да трепти нато бутало.
Освен това мембраната трябва да има въз-
можно най rоляма площ, ноято определя
излъчвателната способност на висоноrово
рителя. Тези противоречиви изисквания
налаrат номпромисен избор на формата и раз-
мерите на мембраната и на материала за ней-
ното изrотвяне.
За да притежава необходимата здравина,
на мембраната се придава ноническа форма
с оптимален ъrъл при върха от 90. ДО 120..
Диаметърът на мембраната зависи от мощ-
ността: най често е от 21 до 27 см, но при
особено мощни висоноrоворители достиra
40, дори 60 СМ. Понастоящем се използуват
предимно мембрани, лети от хартиена наша
и импреrнирани с целулозен лан.
Частите на маrнитните вериrи с елентри
ЧecJ<О възбуждане се правят най често от
мена стомана. В последно време обаче тези
вериrи все повече и повече се изместват от
вериrите с постоянен маrнит. Основните им
преимущества се състоят в следното:
1. Упростява се НОНСТРУlЩията на висоно
rоворителя и се увеличава HeroBaTa сиrур
ност;
2. Отпада необходимостта от източник на
прав ток за възбуждане.
Материал за постоянни маrнити са спла
вите ални, алнико и др., ноито позволяват
да се получи маrнитна ИНДУНЦИЯ 'дО 20 ООО lC.
Качеството на възпроизвежданата проr
рама до rоляма степен зависи от честотните
изкривявания в областта на ниските честоти.
.il.I,Iфузорните висоноrоворители рязко на-
маляват кпд за обхвата под тяхната резо
нансна честота, която в повечето конструн-
ции лежи в rраниците от '50 до 120 хц. Не
по малко влияние оказва и външното офор-
мяване на високоrоворителя.
В резултат на взаимодействието между
маrнитното поле и променJПlВИЯ ток със
звукова честота, колто протича през бобин
ката, тя се движи аксиално напред и надзад
(трепти) по своята reометрическа ос, а
заедно с нея се движи и мембраната.Коrато
мембраната причини сrъстяване на въздуха
пред себе си и в същото време разредяване
зад себе си, разликата в наляraнето ще
ще се изравни, тъй като въздухът отпред ще
нахлуе в разреденото пространство отзад.
Следователно, произведените звукови въл
ни, които са в противо фаза, ще се анулират
в дадена точка близо до периферията на MeM
браната. Това вредно явление се нарича аку
стическо късо съединение и е особено под-
чертано при ниските честоти, понеже за тях
изместването на мембраната е сравнително
бавно. Като противодействие се използува
акустичен екран, изработен от дърво,
целетекс или друr материал. Той служи като
А
" """'fJ 1
Фиr.З
преrрада за звуковите вълни, произведени
пред и зад мембраната (фиr. 2). Акустичният
екран има нръrъл отвор, към НОШО е при
крепена самата мембрана. -
Минималният диаметър на екрана dmin за
виси от най ниската честоТа fml n , която же
лаем да се възпроизведе и може да се опре
дели по формулата:
85
dmln
fml n
Практичесюr се употребяват нвадратни
енрани с по малки размери, обикновено
О,80хО,80 -7 1,5Охl,50 м и снесиметрично
разположение на отвора.
Дифузорните високоrоворители са широно
разпространени в радиолюбителсюrте и про
мишлените апаратури и в радиотрансла
ционните мрежи. Най често срещаните ди
фузорни високоrоворители, предназначени
за радио приемници II и III нлас са с мощ
ност I З вт. По мощните висоноrоворители
до 10 15 вт са предназначени за първо
IOIасни приемници и радиоли (радиоrра
мофони), а също и за звукофиIOШЯ на кино
салони, ау дитории и друrи rолеми помещения
В последно време вместо високоrовори
теJПl с roляма мощнсст се препоръчват нов
тип елементи за озвучаване на rолеми поме
щения и открити площи. Това са тъй Hape
чените "тонови стълбове", които представ
ляват rpупа обикновени дифузорни високо
rоворители, разположени един над друr
върху общ акустичен екран. Високоrовори-
телите работят паралелно във фаза, чрез
което се получава употреба на допълнителни
тела едно значително насочване на излъчва
нето, минимум изкривяване и повишен кпд.
Основният недостатък на дифузорните
високоrоворитеJПl се заI<лючава в ниския
им кпд (1 20/0' рЯДI<О повече). Това се обя-
снява с обстоятелството че излъчените от
мембраната звукови вълни се разпростра
няват в неоrpаничено пространство и поради
това звуковата енерrия бързо се разсейва.
За да оrpаничим фроита на звуковите вълни,
можем да използуваме специална тръба
(фуния), наречена рупор.
Рупорни високоrоворители., Рупорният
високоroворител се състои от рупор и Mar
Фиr. 4"
нитна rлаВа (фиr. 3). Маrнитн:ата вериra на
rлавата не се отличава нито по устройството
си, нито по принципа на действие от Mar
нитната вериrа на дифузорния висоноrово
1
рител и също може да бъде изпълнена с по
стоянен маrнит или с електромаrнит. Под
вижната система на rлавата представлява
дуралуминиева диафраrма 1 СЪС сферичен из
датък 2,цилиндрична основа 3 за навиване на
звуковата бобшша от алуминиев проводнИR
и специален издатък 4 за, закрепване. Из
лъчвател на подвижната система е сферич
ният издатък на диафраrмата, който трепти
в така наречената предрупорна камера 5.
qpopMaTa и размерите на рупора трябва
да бъдат подбрани така, щото излъчвателят,
оказвайI<И въздействие на вътрешния обем
въздух в рупора, да може да извърши MaK
симална работа при дадена амплитуда на
трептенията и почти независимо от честотата,
В началната си част рупорът трябва да се
разширява мноrо бавно, за да не се намалява
рязко звуковото наляrане. От друrа. страна
рупорът трябва да има rолям изходящ отвор
(устие), за да се избеrне връщането на зву
ковите вълни обратно в рупора, вследствие
скокообразното ПЗ:vlенение на наляrането
на rраницата на рупора с външната среда.
На тези изисквания най добре отrоварят
експоненциалните рупори; те са получилн
изключително приложение.
Формата на експонеIЩиалния рупор се
характеризира с това, че отношението на
площите на две неrови сечения, отстояriщ
едно от друrо на равни разстояния, е по
стоянно по цялата дължина' на рупора.
;s, Л.
Фиr.4
Ако означим сечението на rьрлото на py
пора с 80 (фиr. 4), сечението, отстоящо
на 10 см от Hero с 8" на още 10 см с 8. и
т. Н., то
81 8.
80 81 ...const
Експоненциалният рупор действува като
филтър, коЙТо позволява да бъдат възпро
изведени само честотите над едва опреде
лена долна rpаница. Най ниската честота
fmin, която може да възпроизведе рупор
ниЯТ високоrоворйтел, зависи от ДЪJDI{ината
на рупора 1 и се определя с израза:
.. V
f min 2.n . 1,
къдетоlV е скоростта на ЗВyRа т. е.
V 340 .м/сек
От тук можем да определим максималната
дължина на рупора при дадена най ниска
честота:
2п 6,28
l V . fmin 340 . fm1n O,02 f m ln
42
Например, при fmin 50 хц ще получим:
1 O,02 fmln O,02. 50 1 .м
Рупорните виоокоrоворители имат добра
честотна характеристика в областта на cpeд
ните честоти, обаче за ниските и виооките
честоти се наблюдава rолям спад. В замяна
на това техният кпд е значително по висок
и достиrа до 20 25°/0' Използуват се при
звукофикация на rолеми помещения, улици,
площади, стадиони и др.
Впсокоrоворптелнп комбииации. Ви
ооното I<ачество на ЗВУI<а предполаra paBHO
2"Н '
2'9
qpиr. S
мерно възпроизвеждане на целия честотен
обхват от 40-----60 до 8 000 10 ООО хц. Един
раДИI<ален начин за разрешаването на тази
задача е разделяне възпроизвеждането, на
отделните части на честотния обхват само на
две части: от 40-----60 до 500 1 ООО ХЦ и от
500 1000 до 8000,-.-.10 ООО ХЦ (честотата на
разделявето е в rраНIЩите от 500 1000 ХЦ,
но най често е 550 ХЦ). ВИСОI<оrоворителите
се свързват нъм изхода на усилвателя през
специални разделителни филтри, състоящи
се от честотно зависими елементи бобини
и I<ондензатори (фиr. 5). В таI<Ива ВИСОI<О
rоворителни I<омбинации се използуват
HaI<ТO дифузорни, таиа и рупорни ВИСОI<оrо-
ворители, при ноето последните са предназ '
начени rлавно за възпроизвеждане на висо
I<ите честоти. ВИСОI<оrоворителните I<Шiби
нации се отличават с ВИСОI< кпд и се изпол-
зуват ШирОI<О при ЗВУI<офикация на I<ИНО-
салони, I<онцертни зали и ОТI<рИТИ площи.
Все паI< трябва да се признае, че ВИСОI<оrо--
ворителните I<омбинации имат и редица нео-
достатъци, свързани rлавно с трудностите
при I<ОНСТРУИРането и еI<сплоатацията на
разделителните филтри на изхода на усил-
вателя. По целесъобразно е разделянето
на честотния обхват на входа, I<OraTO мощ
ността на сиrнала е още малI<а и след това
той да се усили ,от два отделни усилвателя
, '(двуканални усилватели).
Ал. Петков
СЛУХОВ АПАРА Т "ЗВУК"
Слуховият апарат "Звук" е изработен в
три модела за различни видове слухови He
достатъци. Моделът "В" е за компенсиране
заrубата на слуха по въздушна проводимост,
моделът "К" за компенсиране заrубата на
слуха по костна проводимост и модел "ВК"
за ко шенсиране заrубата на слух по костна
и въздушна проводимост .
Слуховият апарат е трилампов усилвател
(фиr. 1). В Hero са употребени миниатюрни
с лека вдлъбнатина и се прикрепя към rла
вата с помощта на пружина. В зависимост
от необходимостта се използува едната или
друrата слушалка.
Целият усилвател е монтиран в красива
малка плоска кутия QT пластмаса. В rop..
ната лицева част има отв,ори пред 1Икрофона,
а вляво и вдясно от микрофона през прорези
на тесните страни се показват назъбени
колелца, които служат за придвижване на
радиолампи с размери 25 мм дължина и
8 мм дебелина. В първите две стъпала
усилватели на напрежение, са употребени
радиолампи 06П25, а в крайното стъпало
радиолампа 1 П2Б.
Всички части са с маJП{И размери. Микро
фонът е пиезоелектрически с rоляма чув
ствителност. Изходящият трансформатор е
ь!Иниатюрен с пермалоена сърцевина.
Предвидени са два реrулатора потен
циометърът Rr ::щ силата на звука и RT TOH
реrулатор за подбиране на подходящ и прия
тен за ухото тон.
СлуШалката е единична, също с малки
размери. Коrзто тя е за компенсиране на за
rубата на слух по въздушна проводимост,
към нея е прибавена така наречената рако-
винка, с форма, удобна да се закрепи в ухото,
като удължението :й влезе в ушния канал.
Тя е .направена от плексиrлас.
За компенсация на заrубата на слух по
костна проводимост слушаJП{ата е четвъртита
Фиr. 1
н р, н!рА н Р. нАд
потенциометрите Rr и Rт. На ropHaTa тясна
страна е ключето за включване и изключ
ване.
Захранването на усилвателя е от батерия.
Анодното напрежение е 45 8, а отоплителното
1,5 8. Анодните и отоплителните батерии са
също с малки размери. Подходящи са cъ
ветските фабрикати батерии rБ СА 45 и 4 5
елемента HC CA. Този комплект батерии
осиrурява 1 до 1,5 месеца нормална работа
при ежедневно ползуване 5 часа.
Връзката между батериите и усилвателя
и на усилвателя със слушаJП{ите се осъще
ствява с тънки меки шнур чета.
Апаратът се носи обикновено под връз
ката, ревера или на дТ'уrо удобно място.
Батериите се поставнт в кожена чантичка и
се закрепват на колана. Апаратът дава въз
мо>кност да се rовори и по телефон като обаче
;rелефонната raрнитура се държи необик
новено слуm,шката трябва да бъде близо
до микрофона на усилвателя.
43
САМОРЪЧНИ rЛАВИЧКИ ЗА МАrнитоФон
Една от най важните съставни части
на маrнитофона са маrнитните rлавични;
те представляват елентромаrнити, в cъpцe
вината на ноито има процепи, запълнени с
немаrнитен материал.
Качеството на работата на маrнитофона
твърде MHoro зависи от това, нан са изра
ботени неrовите rлавични. Затова rлавич
ните трябва да се изработват MHoro точно и
внимателно.
rлавичните се разделят на изтриващи,
записващи, възпроизвеждащи и универ
сални. Едни от дpyrн се различават по ro
лемината на работните процеrrn (20 минрона
при възпроизвеждащите и заrrnсващите и до
500 минрона при изтриващите ), по числото
навивни на намотните и нонструнтивното
изработване на задната страна (записващите
rлавични обинновено имат заден процеп,
а изтривarците и възпроизвеждащите нямат
танъв) .
Заден процеп се прави в маrнитните rла
вични за да намалява тяхното постоянно
намаrнитване и по ,танъв начин да намали
нивото на шумовете, ноито се създават от
маrнитофона. Прантината поназва, че зад
ният процеп ,нойто усложнява нонструнцията
на rлавичните е целесъобразно да се прави
само в rлавични, ноито се употребяват във
висононачествени професионални апарати.
Влюбителсните НОНСТРУКЦИИ от Hero може
да се отнажем. Това е разумно още и затова,
че rлавичните без заден процеп притежават
забележимо по roляма чувствителност, OT
нолното rлавичните станъв.
По долу се описват саморъчни rлавични
без заден процеп.
Основната част на rлавичните е сърцеви
ната. Тя се прави от две половини. Всяна
половина на сърцевината се изработва от
отделни пластиини с дебелина 0,3270,45 мм,
ние. По нататън пластинните се събират
в панет, нато oTrope и отдолу се поставят
пластинни от стомана с дебелина 2 мм, с цел
при по нататъшна обработна да не се под
rъват пластинните на сърцевината. Пакетът
с пластинните се стяrа с ръчно MeHreMe
тана, че то да не пречи при пробиването на
отвори, необходими за снрепяването на пла
стинните в панет. След пробиването на OT
ворите в тях се поставят медии нитчета и
целият панет се занитва.
По танъв начин се занрепват и пластин
ните от втората половина на сърцевината.
След нато се пробият отворите и се занити
панетът, с помощта на ножовна и пила се
обработва всяна половина на сърцевината
тана, че да има формата и необходимите
размери, поназани на фиr. la. Отстрани
сърцевината трябва да се остави с 0,5 al
в повече за шлифовна.
После медните нитчета се срязват и
отстраняват заедно със спомаrателните П':Ja
СТИНl<И, сърцевината се разrлобява и всяна
нейна пластинна внимателно се изчиства от
стружните, получени при пробиването на
отворите. Изчистените пластинни се по
нриват от една страна с тънън слой рядън
лан. След нато ланът изсъхне добре, плас
тинните на сърцевината отново се събират
и стяrат с ПОМОIЦТа на медни нитчета. Още
по добре е при онончателното сrлобяване да
се слепят пластинните с леrrnло БФ 4. В този
случай отпада необходимостта от понриване
на пластинните с лан. По аналоrнчен начин
се обработва и втората половина на cъp
цевината.
Cera вече се пристъпва нъм най отroвор
ната работа нъм шлифовната. Тя трябва
да се направи абсолютно точно и внимателно.
За шлифовната е необходимо да имаме
две брусчета. Отначало шлифовната се прави
jJ.
@
@
формата и размерите на ноито са дадени
на фиr. la. За материал на пластинните
вземаме трансформаторно желязо.
За изработването на всяка половина на
сърцевината се вземат оноло 14 пластинни,
изрязани с допустимо най мално отнлоне
44
@
o
@
Фиr.
на по rpубото, а след това на дребнозърнес-
тото. При шлифоването половината на cъp
цевината се държи точно перпендинулярно
нъм HeroBaTa повърхност., Положението на
половината сърцевина нъм брусчето при
шлифоване е поназано на фиr. 2. През време
на шлифоването отвреме навреме двете
половини на сърцевината се слаrат една
до друта и се проверява правилността на
рабorrната повърхност и ръбът на допиране
Фиr.2
между двете половини на сърцевината.
В резултат на шлифовката предният и зад
ният процепи на сърцевината трябва да се
допират така, както е показано на фиr. з.
След това от месинr с дебелина 5 мм: се
приrотвят ropHaTa (фиr. lб) и долната
(фиr. 1в) подложки на rлавичката, служещи
за закрепване на двете половини на cъp
цевината.
След това пристъпваме към навиване на
б06ините. За целта на всяка половина на
сърцевината се залепят от двете страни
картончета с дебелина 1 1,5 мм (фиr. lr).
"."..
...
СА::)
"" 17/lOdЩ1}{О
7Jоа&шIlО
Фиr.З
Тъй като тези картончета са малко по широки
от пластинките на сърцевината, то те пред-
пазват намотката от допиране със cъpцe
вината. Цялата повърхност на сърцевината
(с изключение на допиращите се повърх
ности на половините) се покрива няколко
пъти с лак ,като се изчаква да изсъхне лакът
след всяко намазване. Покриването с лак
е необходимо, за да се получи траен изоли
ращ слой. /
Поставяме половината на сърцевината
в стяrа (фиr. 4) и като закрепим последната
в патронника на бормашинка навиваме
върху нея половината от намотката на rла
вичката. Намотката върху всяка половина
от сърцевината трябва да има еднакво
число навивки.
Намотката на възпроизвеждашата rла
вичка съдържа 1600+ 1600 навивки от
проводник с диаметър 0,09-70,1 (тя се
включва на входа на усилвателя без входящ
,трансформатор), записваща 600+600
навивки от проводник с диаметъ р 0,11-7
0,12, изтриващата 200+200 навивки от
проводник с диаметър 0,25 -70,27 и универ
..?О
L 4
v
З
'" , O ,'
о
Фиr.4
салната 800-7800 навивки от провод
ник С диаметър 0,11-70,12.
Двете бобини, навити на двете половини на
сърцевината, се свързват последователно
(фиr. 5). При неправилно свързване на
бобините rлавичката ням:а да работи.
След това навивките на бобината се им
преrnират с бакелит или шеллак и се по
Фиr.5
ставят на rореща металическа повърхност,
за да изсъхнат . След това пристъпваме към
сrлобяването.
Редът на сrлобяването на rлавичката и
общия й вид са показани на фиr.6 а и фиr.6 б.
При сrлобяването в предния (работния)
процеп на записващите и възпроизвеждащи
те rлавички се поставя тясна лентичка от
фосфорен бронз или месинr с дебелина
20 микрона. Същата леНТИЧl\а в работния
процеп на изтриващите rлавички има де-
белина 150 -7 200 'микрона.
При стяraнетона ropHaTa и: долната подлож
ки трябва внимателно да се следи лентичката
да не излезе от работния процеп или същият
да се ИЗI<рИВИ. Тази страна на rлаВИЧI<ата,
дето има процеп е работна и след оконча
телното сrлобяване нея допълнително 51 шли
фоваме. В резултат на шлифовката дълбо-
чината на работния процеп се намалява до
45
O,8 I,2 мм (вместо първоначалното 2 мм).
В процеса на еКСIUюатация дълбочината
на работния процеп се намалява, лентнч
ката в работния процеп запазва HeroBaTa
паралелност и ro предпазва от запълване
с прах от феромаrнитната лента, което вло
шава работата на rлавичката.
В заключение ще отбележим, че най
малката небре)Кност в сrлобяването, а
3;;: \S) о , т :рхю(т
0 ': '
а)
мрНО поt/IJюlо/О
сz,Рl/С&ЖQ
Е
О'
"
..
о)
Фиr.6
също така и наличието на макар и незначи
телни стру)Кки в областта на работния
процеп, липсата на паралелност ме)Кду
повърхностите на работния процеп, не-
плътното поставяне на лентичката в pa
ботния процеп дове)Кда до доста rолямо
влошаване ефективното действие на rла
вичката.
rOToBaTa rлавичка се закрепя върху
реrулиращото устройство на маrнитофона
посредством специален винт (фиr. lд),
минаващ през центровите отвори на ropHaTa
и долната подложки. Този винт и долната
подложка на rлавичката са единственото
място на електрически контакт на rлавич
ката с конструкцията на лентодви)Кещия
механизъм. Добавъчните съединения, Ha
пример на ropHaTa подло)Кка през екрана на
rлавичката с конструкцията, рязко увелича
ват нивото на шума.
Току що изработената rлавичка неизбе)Кно
се намаrнитва в резултат на обработката и
допирането до нея на различни металообра
ботваIЦИ инструментн. Затова поставената
на лентодви)Кещия механизъм rлавичка
преди началото на работата трябва да се
размаrнити с помощта на специален дросел.
46
Едновременио с това трябва да се размаr-
нитят и всички стоманени частн, намиращи
се на шасито на лентодви)Кещия механизъм.
Такова раЗlV'аrнитване трябва да се из-
вършва редовно всеки път преди работа
с маrнитофона. Тази необхо,цимост се из-
исква поради това че rлавичките и CTOMaHe
ните частн на лентодви)Кещия механизъм
постоянно се намаrнитват от дви)Кението
на феромаrнитната лента, а също така и от
допирането с намаrнитени отверки. Раз
маrнитването намалява шумовете при за-
писване и при възпроизвеЛ{Дане и силно по
добрява качеството на записването.
Размаrнитващият дросел представлява бо-
бина, намотана (за мре)Ка 150 в) с проводник
с диаметър 0,31 (до напълване) върху не-
затворена сърцевина от IUIастинки Ш 19.
Дебелината на набора е 30 мм. Мощността,
употребявана от електрическата мре)Ка, cъ
ставлява около 45 50 вт.
Дроселът се включва в електрическата
мре)Ка на известно разстояние от размаr
нитваните rлавички (или маrнитофона) за
'да не мо)Ке първият импулс на тока да ..Ha
маrчити" rлавичката оше повече. След
това бавно прибли)Каваме дросела към
размаrнитваната част, да се допре почтн
до нея и бавно описваме с Hero няколко
кръrови дви)Кения, постепенно отдалеча
ваини ro от тази част. ПриБЛИ}!{аването и
отдалечаването на включения дросел винarи
трябва да става по възмо)Кност по бавно.
Маrнитните rлавички за записване и
особено за възпроизвеЛ{Дане са MHoro чув '
ствителни към вънIIlНИ маrнитни полета,
създавани от различни електрически при
бори и на първо място ОТ близко разполо)Ке-
ни електродвиraтели и силови трансформа-
тори.
За защита от тези полета трябва да eKpa
нираме rлаВИЧI<ите. Екраните се приrотвят
от листова стомана с дебелина 2 2.,5 м.'Ii,
добре се заrряват в пещ и след това бавно
(в продължение на няколко часа) се охлаж-
дат. ИзствваIЦИте rлаВИЧI<И се поставят
в екран, приrотвен от червена мед или
месИRr.
прев. П. Йорданов
*
БОБИНИТЕ НА ПРИЕМНИЦИТЕ
МИР" Д РУЖБА" И С ЕIПЕМВР И "
",,, "
Б схемата на радиоприемниците "Мир",
"Дружба" и "Септември" нато смесителна
лампа е употребена 6А 7, а в произвежданите
нови серии миниатюрните лампи 6ВЕ6.
Както се вижда от елентричесната схема
(фиr. 1) на бобинния блон, осцилаторната
Фиr.l
част е изпълнена по ТРИТОЧRова схема с
автотрансформаторна обратна връзна. Bxo
дящите бобини и за трите вълнови 09хата
са синдунтивна връзна на антенната вериrа
към входящия трептящ нръr. Бобините,
нанто и друrите елементи в елентричеСIшта
схема на боб ин ния блон падИНl'И и три
мери, са изчислени тана, че с променлив
нондензатор тип "Ворошилов" 147430 пф
да се понриват обхватите:
нъси ВЪЛНИ 5 ,8 18 МlХЦ
средни вълни 520 1600 кхц
дълrи вълни 150 400 кхц
Тримерите за нъси и средни ВЪЛНИ са
слюдени, а тези за дълrи вълни жични
(мустаци). Тъй нато тримерите за средни
вълни са поставени върху променJШВИЯ HOH
дензатор, те участвуват B'ioB всични ВЪЛНОВИ
обхвати и затова настройната на БJТон Боби
ната става по строро определен ред: първо
се настройват средни вълни след това НЪСИ
и дълrи вълни.
Настройната на входящите и осцилаторни
те бобини за трите вълнови обхвати става в
следните точни
I
/j r l ' 9
.1,
'"JI , J
..... ./5.5 .
Фиr.2.
за средни 590 кхц и 1480 KXЦ
нъси 7 МlХЦ И 15 МlХЦ
дълrи 170 кхц и 380 кхц.
ВсИЧRИ бобини са навити на нухи цилин
дрични банелитови тела с диаметър 8 ММ.
Те са с резба за поставяне на железните сърца
с пермеабилитет р- 1,45.
Данните за бобините са дадени в таблица).
Стойностите на самоиндунцията са дадени без
желязното сърце. Всични бобини се Ha
виват в една посона. Конструнтивното раз
положение на отделните бобИНI<И и изво
дите на олона са ПОI<азани на фиr. 2.
47
Таблицаl
-
I Вид на плетната Диаметър и ВИД На I Q I Брой на I Самоиндунция I Съпротив-
Бобини aKTOp наВИБRите мкхи ление
жицата ом
-
L 1 универсална 0,15 мм ем. копр. 29 25 7,5 0,8
L 2 еднослойна 0,72 мм ем. 70 17 1,45 < 0,05
L. универсална 0,15 мм ем. копр. 25 238 600 3
L. универсална 15 хО,05 литцендрат 120 130 200 2,6
L5 универсална 0,10 ММ ем. копр. 53 780 6000 100
L6 универсална 0,15 ММ ем. копр. 64 430 2300 20
L7 I еднослойна I 0,72 мм ем. 57 10+3 1,3 общо 0,45
10,15 мм ем. копр.
L6 универсална 0,15 мм ем. копр. 32 88+7 92 общо 10
L9 I универсална 0,15 мм ем_ копр. 35 180+15 400 общо 22
L 10 универсална 15 Х 0,05 литцендрат 70 320 850
L 11 , L121 двойна
универсална 15 хО,05 литцендрат 110 242 650 б
двойна
Б. Петков
СЪДЪРЖАНИЕ
Стр.
1. 3а масово or радиолю6ителско движение за
аЧествена подrотов:иа . . .. 1
2. Още една станция на ДOCO ЦB. Саева. . 3
з. Пионерите имат своя радиостанция Ф. Дa
МОВ . . .. _.. _ 4
4. Унрепнала сенция добри резултати r. Чер-
ноrЩJСКИ . . . s
5. Първите ради(шюбители раДИQRQНСТРУКТОРИ
:илас "С'" Д. Симеонов . 6
6, rовори LF2KCS А. rеорrиев . . . 6
7. Радист с:иоростник може да стане всеки.
3. Кубих 8
8. QTC ..... . . 10
9. Състоянието на любителските :ИЪСОВЪЛЦОВИ
обхвати. Д. Петров. . . .. 11
10. Установяване връзка със Северния полюс 12
11. Обсъждане на сп. "Радио" . . _ . 12
12, Отрицателна обратна връзка Е. Хри
стов . 13
13. Мarнитно и електроаI<УСТИЧНО екраниране на
- Я'lrНОНИ тnзнсаюnмат()nи К. RИТЗНПR . 15
Стр,
17
19
25
14. Безшумна настройка r. МалиновCI<И .
15_ Мрежови трансформатори Ив. Иrнатов
16, Жична радиофикация Д. Димов.
17. Отстраняване повреДfl на радиотранслационите
линии Е. Недевски . . . .
18. За любителите на rрамофонни nлочи Б. Бон
чев. . . . 31
19. Фабрична схема, . . .. 32
20. Еднолампови приемници с диодна триодна и
пентодна лампи
21. Означаване стойността на СЪПDотивленията и
нондензаторите посредством цветове K. CMO
чевски. . . . . .. 34
22. Любителски сиrнал reHepaTop Д. Симид
чиев .... 34
23. Високоrоворители Ал. Петков . 40
24. Слухов апарат "ЗВУК" я. ВЛъснов 32
25. rлавички за маrнитофон 44
26. Бобините на приемниците "Мир", Дружба" и
"Септемврw' Б. Петков 47
29
33
1 стр. корица Милко Николов, ДИl\ШТЪр Баджев и началникът на радиоклуба
Хасково Михаил Петров
IV стр. корица Друrарките Н. Бойдева, Р. Блаroева и Р. Марчева от окръжния
радиоклуб rp. Хасково на практика с полска радиостанция
Редакционна колеrия: Я. Блъсков, о. КУКУРОВ, Н. Велев, Й. БоJlИОВ
rлавен редактор: Н. Й о в ч е в
Редакция ул. "rp. Иrнатиев" 12 Тел. 7 60-46
Абонамент 20 лева rодишно за 12 книжки
Пор. 1054
Тиюаж 9400
Печатница на Държав,НО военно издателство
L
'" !
..... fМIiIIi, -.
.. ... ..,.
... "
f \.;
"
"} ..
" \". .1
""
If
,.... #
-- ,
... .
... 11
..
<, ./# " .
"\,.
'
.
...
.:t
"
Jv- l ..... ..
::' "- .... ,
" ..
... 1
....
."-
..
....
............... -.....
...... ",..
#" ' ", .:.. "" <'" ..;:.
. "'("........." ,," ":" .....
........ .... ......... ........"" .
" 1 , '4" -.
.... .. "':
.'Р'
<",
<1
...
,,!,, .
...
..... «
.. .....-
. .. ,\
..;.
..
.,."
<
..
1\0-..
r,
..
,..
. _"
#