ДРЕВНА
ТРАКИЯ
МЪЛЧАНИЕТО
ПРОГОВАРЯ
Валерия Фол
Институт по тракология - БАН
Нои Български Университет - София
Древна Тракия:
мълчанието проговаря
Национален комитет Европалия България 2002
София, 2003
Автор: *2 Валерия Фол. 2002
Художник: (JJ Николай Пекарев. 2002
Снимки: С Иво Хаджимишев. 1998
Карти: £ Димитър Дулин, 2002
Печатни да: EqimS .2003
ISBN: 954-612-022-7
Tilataioi
Haimos tribes
Nipsaioi
c
Dentheletai
Tranipsai
Pontus Euxinus
Skombros
Donax
Paiones	Maidoi
Bisaltai Sintioi
Doberes
Krestones
Mygdones
Saioi
Aegean Sea
Skirmiadoi
ODRYSAI
Thynoi
Kikones
Propontis
Melinophagi
Melanditai
Paitoi
Apsinthioi
Dolonkoi
Odrysian Kingdom & Environs
431 BC, just prior to the Peloponnesian War.
Macedon 
Delian League □
Persian Empire 
Злато, власт и смьрт
На брега па езсрото край големия пристанищем град Варна па Черно море, прсди
около тридесет годинн, един смаян тракторист вижда, че кофата на трактора му
загребла златеи жезъл и златим гривни. Археолозите от Варнепския музей, конто той
извиква, потвърждават факта, чс е попаднал па царски погребения, по-стари от онези
папървиге египетски фараопи.
Погребапите бл изо до брега па морето владетели са целите в златим украси - на
ръцете нм са нанизапи златим гривни, от шията висят но няколко огърлици от стотици
златим маппета, дрехите са обшити със златни пластинки, със златни апликации са
украсени и тиарите на плавите им. В погребенията са открити и украшения от миди,
доиесепи от Средиземно море. Глииепите съдове, поставеии в гробовсте, предизвикват
възхищение с изяществото на формил е и с украсата си, която понякога е също златна-
технология за ипкрустирапе па метал в глина, която е отдавпазабранена. Мечовете са
от крсмък.
Но в този некропол има и погребения без покойницы (кенотафи). В тях се появяват
само зла гни скиптри, украшения и кремъчни оръжия. Дори в две от гребните ями са
открити оформени в пръетта глииепи идоли, т. нар. маски, чиито анатомични
подробности са от златни пластишп На челата им са положени златни диадеми, а на
ушите им висят златни обеим. Образи на богове ли скриват тези надгробия? Духовете
на падиали в битки герои ли приютяват кепотафите или на изчезнали авантюристы?
Разкопапите над 300 гроба показват съсловно разелоение в динамично общество,
ръководепо от царе с религиозна власт и от аристократ. Конпици-скотовъди от
причерноморските сл епи, прорязапи от пълноводни реки, земеделни, носители на
традицията да се обработва плодородната тракийска земя, изкусни мипьори и
занаятчни ~ владелци па огъпя, както и безстрашни моряци - майстори на ръчното
5
кормувапе изграждат проз 5 хил. пр. Хр. край Варна и на други места по Западного
Черноморце тгьрвата европейска цивилизация, т.е. първата духовно осмислепа оргаз ш-
зацпя на социума. Когато селища се плапират и укрепяват, когато се вдигат светил ища,
за да привлеки г и съхранят божсствспата енергия на иебесипте тела, когато започват
да се изписват пиктограми, тогава настъпва същинското самоосъзнаванс.
Човекът започва да мисли себе си не само в групата и в общността, ио и във
Всслепата.
11астъпи ли това време, настъпва и етио-културиата консолидация. През 3 и 2 хил
пр. Хр. Зраки те започват да се обособяват като един от най-мпоголюдните индоев-
ропейски народи па древносч га, възникнал в югоизточпо-коптинентал] юто среди щс на
оформящите се индо-европейски езици и култури. През бропзовата епоха, съгласно
археологический термин за посочените две хилядолетия, големите ра сстояния по суша
се прсодоляват от ездачи и ксрвапи, докато по морските и речпите трасета се срешат все
по-усьвьршеиствувапи плавателни съдовесекипажи оттърговци, пирати и войницп.
Хората па обмена, приключенията и войиата съставят за свои нужди сричкова
(сштабическа) писменост. По-лесно усвоима отклинописната, позната в Предния Изток
и в Мала Азия, сричковата писменост с произход от о-в Крит, наречена от учению
Линейно писмо А, се разпространява на север към Европа. От бреговете на Егепско
море тя прониква и вьв вътрешността па Древпа 1 'ракия.
6
Троянските герои
За разлика от други народи в Египет, Месопотамия и Източното Средиземноморие,
Траките съхраняват устиостта на своята религия и мълчапие за свещените и за про-
фанпите си дела. Малкото надписи, остапали от тракийски царе, са на старогръцки
език, а онези от тях, конто са па тракийски, представляват запис на свещено слово,
изписапо със старогръцки букви. Те все още пазят тайната си.
Траките като че ли иапълно съзнателно не желаят да ни съобщят пито имената на
своите богове, пито имената на царете си, нито да оставят информация за стопанската
си дейност или за военните си намерения. Може да се предположи, че това е опит да се
съхрани една цеппостиа система, която този народ не е желаел да споделя.
Само блясъкът, формата на съдовете и теглото от 12.5 кг на един парадигматичен
обреден сервиз от злато загатват за богатството, властта, си лата и вярата на аноним-
ните тракийски царе. Този сервиз е открит случайно край с. Вълчитрън при гр. Плевен
(Централна Северна България) и се датира през втората половина па 2 хил. пр. Хр.
Ясно е, че вл адетел ят, конто е имал правомощията да извършва със съдовете обредни
възлияния със свещените течности вода, кръв (вино), мед, мляко или маслиново масло,
е изпълнявал и първожречески функции на свято място, на свят ден.
Изследователите на безсписмените народи са като кримииалистите. Траките, конто
елински и латински поети и прозаици наричат “синове на бога на войната Арес”, или на
“северния вятър Борей7’, започват да излизат от своята анонимност благодарение на
възпятата от Омир десетгодишпа битка за морските пътища през Протоците, известна
катоТроянската война (13 в. пр. Хр.). В “Илиада” и в “Одисея” Траките отсевероегейските
крайбрежия са за поета равнославни па Ахеите и на Трояните епически герои-воипи. Това
означава, че във величавото легендарно време на Агамемнон, Ахил и Хектор, Траките са
пълноценеи исторически партиьор на старите Гърци, Омировите Ахеи.
7
Траките отиват под Троя, за да се сражават срещу Ахеите на страпата на стоите
родственник, водсни от нар Приам. Тракийските съюзпици на Трояните идват, както
се изразява Омир, от “тлъстопочвспата” Тракия, “майка на овце”, те са “коневъди” и
“копиеносци”, “бойци на колесници”. Знатии и могъщи, тракийските вождове се поя-
вяват в стана на Трояните с цялото великолепие на бронзового си въоръжение и са
равни по блясък и слава на съюзпици и на противници. На бойното поле се появява
Пейрой, предводител на Траките от “бурно вълпуващия се Хелеспонт” (дн. Дарданели),
сражава се и Пирехъм, който предвожда “криволъките Пеопи” от долината па р.
Аксиос (дн. Вардар). От двамата паднал Пейрой, улучен в гърдите с медно копие, по
враговете не взимат доспехите, оръжието и трупа му, защото до него стоят другарите
му с копия в ръце. Техните коси са вчесани па остър перчем на теме! о. Те отблъскват
налитащите Ахеи дотогава, докато нападателите пай-сетне побягват със страх.
Най-знатиият измежду всички тракийски първенни при Троя е Резос, сипът па Ейоней,
който отива при Троя с пъстрата си колесница и с лъскав бич направлява красивите си едри
коне, по-бели от спят, бързи като вихър. Тоййоси грамадни златни оръжия. Не подхождали
те - възкликва поетът - на хората да ги носят, а по-скоро на безсмъртните богове. Резос
довежда със себе си многобройни бойци, всички с красиви оръжия. И разказва Омир -
заспали те, изнурени от усидния преход, спал и Резос, а коиете стоели, привързани за задняя
пръстен на колесницата, когато ловкият Диомед и хитрият Одисей се вмъкяал и в лагера и
всички избили, защото опасни били тези неприятели и Ахеите искали да се отърват от тях.
В Омировия епос са споменати Траките-Кикони и двама тех^и вождове - Евфем и
Ментес, както и киконският жрец на Аполон Марон, който нагостил Одисей и дружи-
ната му. Местоживелищата на този етнос селокализират нд изток от устието на р. Нес-
тос (дн. Места) около Маронея при дн. гр. Комогини па егейския бряг.
Освеп тези владетели, епическата и лирическата поезия, както и ранните мито-
наративи, удостоверяват фупкционирането на други легендарни царства в периодите
преди и след Троянската война. Цар на Траките в Давлида (дял от Фокида в Средни
Гърция) е Терей, женен за Прокна, дъщеря на атинскияцар Пандион. Вмита Терей
обезчестил сестра й Филомела, но тя си отмъстила, като заедно с Прокна убила и
сготвила сина му Итис за пиршество па бащата. Този мит е много известен в цяла
8
Ел ад а, а в Атина дори е политизирап в навечерието на Иелопонеската война (431 -
404 г. пр, Хр), защото град ьт-държава се нуждае от военната помощ на иай-силното
тракийско царство, това на Одрисите, основано от Терес в началото на 5 в. пр. Хр.
Царят първоосповател бил нарочно идентифициран с мито-героя Терей, за да се
превърне в роднина-съюзник на атинските царе и, следователно, на атиняпите.
Над остров Наксос властва тракийската митична династия на Ликург, Бутес, Сикел,
Хекетор и Агасамен, конто в легендата са опитии мореходци и опаспи морски разбойиици. В
Сгшмидесос (в ди. европейска Турция на черпоморския бряг при планината Странджа) цар
и жрец е Финей. Той ослепил двамата си сипа по желание на втората си жена и заради това
си деяние бил наказан от Харпиите, конто грабели храната му, колчсм поссгисл към нея. Но
“грабителство” е и препитанието на обитателитена Салмидесос. Поетични вопли на старо-
гръцки лирици оплакват корабокрушенците по неговите брегове, понеже там ги очаквали
Траки сдълги коси, конто мамели корабите през нощга с лъжливи огиьове и ги плячкосвали,
Твърдс популярен в старогръцката и в латинската книжнипа е Диомед, митичният
цар на Траките-Бистони от долното течение на р. Нестос, край гръцката колония
Абдера. Той притежавал коне-човекоядци. Диомед е убит от самия Херакъл, който
изпълнявал своя осми подвиг, наложен му от микенския владетел Евристей. Героят
нападпал Бистопите, поразил царя им, прогоиил остапалите живи и отвел копете в
Микена. Тогава била основана и Абдера.
Едопите от долното течение на р. Стримон (дн. Струма) иматзасвой повелител злопо-
лучния Ликург, за когото се говори в митографската и драматургически елинска литература.
Ликург обидил Дионис, изгонит го и пленил неговите вакханки и сатири. Богът възбудил у
Ликург лудост и царят посякъл сипа си с брадва, а той самият трябвал о да погине, разкъсан
от коне, за да върне на поданиците си плодовете на земята, отнети им за негово наказание.
Според друга версия, в разпрата между Ликург и Дионис участие взел и Харопс, който
живеел близо до Хелесгюнта. В отплата за помощга си срещу Ликург, Харопс получил от
Дионис царството iта богоомразния, Богът научил Харопс натайните обреди и на мистериите.
От Харопс се родил Ойагър, който се оженил за Калиопа, и наследил царството и познанията
за мистериите. Тсхен син с Орфей. Мито-наративитсчссто местят “царството” натракиеца
Орфей от Югозападна Тракия до земите край Хепеспонта.
9
Страната на мъдростта
Името на Орфей се среща за пръв път през 6 в. пр. Хр. в един фрагмент на южно-
италийския елински поет-странник Ибик. Записътна името, придружено от определе-
нного “блестяще известният”, отразява едва хилядолетна устиа традиция да се слави
обобщеният образ на поета-певец, който си акомпанира на лира (китара), но е и прорица-
тел, лечи гел, учител, цар и жрец. “Блестяще известният” е мислен от Траки и Елини
като посител на тази мисия сред хората и е единодушно предпочетен образ/идея пред
други митичпи тракийски певци и поети, каквито са Тамирис, Лин и Музей, както и
пред Олей от мито-легендарния народ на Хипербореите.
Литературно-философското предпочитание на Орфей в качеството му на учител
за същността на Космоса, боговете и хората, се дължи на тракийската вяра-обредност,
опозпата от старите Гърци. Тя е отправена към бог в два образа - земен и слънчев,
Дионис и Аполоп. В тази вяра “богът умира разкъсап”, за да се роди наново и за да
постави начало на всички небесни, земни и човешки цикли на смъртга и възкресението.
Тракийската вяра-обредност е отправена към Дионис, бога на Орфей. Затова в мита
поетът-прорицател е разкъсан като своя бог от Тракийки-вакханки, жрици на Дионис.
Жриците са татуирани, за да бъде разпознавана отговорността и вината им, както
казват старогръцките автори. Уповапието в нового раждане превръща Орфей в ан-
троподемон (полубог), прид обил беземъртие, без да е божествен по естеството си. Аптро-
подемонът е “посредник” между хората и боговете, но иеговото посредничество не е
физическо. То е интелектуално и нравствено, за да отнася мол бите на смъртните и за
да допася посланията на беземъртните.
По този път се оформят и обратите па други учители в орфическата вяра в беземър-
тиёто. Залмоксис е споменат от “бащата на историята” Хсродот през 5 в. пр. Хр. като
цар, жрец и учител на “най-справедливите, на най-праведните измежду всички Траки”,
10
на 1 етите. Като Орфей, Залмоксис с антроподсмон и неговото нптелектуалпо посред-
ничество е описано като аристократическоучение, което въвежда адептите в беземър-
тпето надуха. Сноред едва о г цвете версии паХеродот, Залмоксис не еместейцар, а е
отишъл при I етите, след като бил известно време роб на Питагор. Тази връзка е недо-
казуема, но от културпо-историческо гледише е напълио оправдана, понеже отразила
доказапата присмствспост между орфичсската вяра на Трахите и Питагоровата фило-
софия за строежа на Космоса и за беземъртнето на душите.
Тракия е смята! ia за “страна па мъдростта”, защите сноред грьцката визия “Севе-
рът е посоката на мъдростта". На север в Тракия и отвъд вея се разпорежда Хипербо-
рейският Аполон, олицетворение па светлото прозрение, докато иеговият ученик Орфей
естествспо се прсвръща в учител по Познание, т.с. в учител по беземъртие. считсл
на тялото и на душа та”, Орфей овладява с мелодекламирапето на свегцени слова и с
музиката си цялата жива и мьртва природа. С неговото име още през древността е
пазована вяра, различна от олимпийската. Възникнал през 2 хил. пр. Хр. в Средизем-
поморието на базата па предноазиатски и египетски вярвания, орфизмът е распростра-
нен в Беотия, Тесал ия, Фокида с Делфи, Източиа Македония и Тракия, по островите
Самотраки, Лемнос, Наксос и Тасос. Заради различиата историческа съдба на Траки
и Елини. орфичсската вяра в градовете-държави на Елада се превръща в литературно-
философска доктрина с пптагорейски кореии, докато в Тракия и в други югоизточно-
европейски i юлитсратурни общества и общности тя се изповядва в устиата фолклорпа
обредност до утвьр ждала пето на християпството.
Археологически, hhcmci ih, епт рафскг i, нумизмат ични и отологически данпи очерта-
ват двете равпища на тракийския орфизъм. Народного и масовото се основала на мисте-
риалния ептусиасмос, на обсебеността, която въвежда бога във вярващия. Аристокра-
тического равнище с вдъхновсио от мпслспсто упование ёкстасис, с други думи, от
въвдигането па посветення към бога. Еитусиасмичните вярващп се надяват божествеиата
обсебеиост да ш нречисги, да 1 и освободи огзлото. Екстатишштесаубеде11и, чеще постиг наг
цялостно духовно и нптелектуалпо беземъртие. Както съобщаватстарогръцките наблюда-
тели, “Траките се обеземъртяват” чрез обредпи практики и свещепо мелодекламирапо слово
(молитви). Освсн това тс спазват тежки изисквапия за пълпо въздържаиие.
Двата социалпо разграничена дялана устного орфическо учение са равпостойпи.
Тесс ославят па представата, че Великата богиня-майка, която е Вселепата, самоза-
чева и ражда своя ( л ni-Сты щс/Огън, Аполоп/Дионис. Синьг в двата си образа задвижва
света, по зада продължи цикъла Смърт-Ново раждане, в ли за в свегцеп брак (хнерога-
мия) с Великата богиня-майка. Хиерогамията е обредпо жертвопрнпасянс на Сипа в
зооморфеп образ. Той се ражда наново, ио и дава живот на мъжкото чело. Родепо от
съчетавансто па тези космически еиергин, чедото на хиерогамния брак е Учителят,
пророк ът, парят, певеиътна Космоса. Тъй като "цялата музика по произходетракийска
и азиатскаТ както гласи старогръцката литсратурна традиция, лмузикшпа е Познание,
то Орфей посвещава следовииците си във вярата във Великата богиня-майка и в ненпия
Син-Слъпце/Огьи. Равнопоставепите богове се появяват в различии превъплъщепия,
позлати както в Югоизточпа Европа, така и в Мала Азия.
От Карпатите през Хемус (Д1 г Стара планина), в Родоппте и Пангей (дн. Паигайон)
боговете се призовават пощем под съскапето на дървенитс свирки (флейти), ударите
па чипелите и боя на тимпаните. Така се появяват пред вярващите образитена Великата
богиня-майка, паричапа Кибела, Беидида, Котито, Хипта, и па нейпия Син-Слънпе/
Огъп, който в тракийска народна среда е пай-често именуван Дионис-Загрей или Дио-
пис-Сабазий в Европейска Тракия и в Мала Азия.
Великата богиня-майка идва като видение на вярата в образа си на Планина с
пещера утроба. Сипът й се превъплъщавав бик, кой.го обредпо е посичан, разкъсван и
вкусвш г от обсебепите. В обредпото представление той се ражда наново в хипостазата
си на вълк (куче). Това ново раждане на бога е мислепо като следствие от обредння
свешен брак, при който кръвта па бика се всмуква в Зсмята-майка, за да я оплоди.
Този момент е същипската обредна мистерия, която участнипите пямат право да раз-
казват никому. Те са мисти, т.е. мълчащи.
Когато бикът умира, той е паричап Дионис-Загрей. Наново роден, Синьг е пазован
Хелиос(Спы и ie) или Аполоп-Вълка. Аполоп-вълкът е равнозначен на Хиперборейския
Аполоп, защото той идва от север па юг така, както от север, отвъд северния тракийски
вятър Борей, се спускат вълците. Светът, прочее, е разделен па тьмен дял Отвъд, който
се владее от Дионис, и от светъл дял Прозрение, управляван от Хелиос”Аполоп, Зато-
12
ва,за разлика оттази па обсебсиите (ептусиасмичпите), мистсрията па възвисенитс (екс-
тахпчппте) се състои в уповапието, че те, избраните и посветените, става г чеда от све-
щепия брак в мига, в конто Сппът-Слъние докосвас лъчите си Великата богиня-майка.
Затова царят на Траките-Одриси Котис I (383-359 г. пр. Хр.) се самоопределя в
един отслоите надписи като "чеда (и служится) на А полон ”. Нсгов по-късеп царствен
приемник се иарича в орфически посветителии надписи " (чедо) на Хеянос и на Плана-
нита Майки ” и стази декларация папълпо потвърждава равиопоставеиостта па жене-
кото и на мъжкото първоначало. Царете-служители па Сина-бог в слънчевия му образ
събират последователите си в пзолирани помещения, в затворени светнлища и дери в
подземпи залп. Там владетелях, конто е и вярваният "жив Орфей”, учителях в познание
за безсмъртност. посвещава мъже-аристократи, без оръжия, облечепи в ленени одежди.
Те се учат да мълчат и да се уповават в силата па вечпата иителектуална епергия.
Поиякога обачс. мъжете се събират, за да пируват и се "побратимяват” в и.мето i ia
едипиата си съдба в земпия и в отвъдиня живот. Тогава владетелят призовава гтосве-
щаваиня ла пие заодно с пего от златиа амфора с отвор на дъиото или от един и сыпи
ритон под звуците па струини "орфееви” инструмента. Поиякога обаче, пиръте посвсте! г
па тъмната, земпата, Диописова страна в поведснието па участпицпте и тогава царят
повелява бойни тапци под акомпапимеита па чииели и дървепи свирки. Въоръжепите
воипи-танцьори се сражават помежду си. ио могат да предизвикват и собствената си
смърт. Те се качват па столче, слагал примката на бесилото па врата си и с изваден меч
очакват никой да рптне столчете, за да покажат колко са ловки и бързи, отрязвайки с
удар въжето над главата си.
Притакива "Диописовп пиршества”парятполучавадарове. Най-скъпияте копят,
който с вярвап като пълно съответствие на човека. Тракийските царе, колесимчари и
ездачи, са прнтежатели на конски амуниции, бляскаво украсеии с апликации от сребро
it злато така, както и доспехите им. Такива коншши, конто можем да си представим по
изключителпнтс находки, са реал ните политически владетели и партиьори, врагове
пли съюзници на Елипите.
Спорен древногръцкия историк Херодот, Европа се състои от Елада, Тракия и
Македония. В тази древна Европа съшествуват два типа държавии организации -
13
старогръпкнте градове-държави, полнейте, и снимите царства, конто се простират
върху обтирпи територии в Тракия, Илирия, Пеония, Епир, Тесалия и Македония.
Един от най-известпите царства в древността са тези па Траките. Подвластпите
земи се управляват от военно-адмипистративпи наместницу конто влизат в съвета на
т. пар. "родовити людст? от аристократически произход около владетеля. Царят пряко
сьбира дапъци и дарове от поданиците си и контролира цептрализираиата хазпа. Той
е съдия и воепачалник. Войиката се образува от аристократу конто комплектуват
тежко въоръжената кониина, от лековъоръжени конници и отпешацу събирани като
опълчепие по селата. Това устройство функционира чрез постоянпото движение па
владетеля и па свитата му надлъж и шир в коптролирапата от династия га територия.
Затова в Тракия столици не се градят - столицата е там, къдсто с парят.
Тракийските царства граничат на север с южната Карпатска верига, на североиз-
ток се простират до двуречието Днестър-Дпепър, на запад и югозапад плътно обхващат
дол ииата на р. Струма и достигат до устието на р. Вардар. На юг тракийските династии
котгтролират непосредствспия хинтерланд на северпоегейския бряг, а па югоизток -
вътрешпотракийското Мраморно море. В Мала Азия тракийските царства са разпо-
ложени обнкиовеио в близост до моретата и активно участвуват във формирапето на
Апатолийската култура.
14
Династическите родове
Измежду всички държави, локализирани из това огромно за древността прос-
транство, пег са опези, чиито династически родове получават заслужено място в
разказаната и написана европейски история от предримската епоха.
От двете страни па долиото течение па Дунав автори и археологически дапяи
ситуират Гетите. Първият изричгю спомепат техен владетел е Котел ас, чиято дъщеря
Меда Филип II Македонски взима за жена, когато сключва в 339 г. пр. Хр. съюз с
банта й срещу С китите. След Котелас в литературни текстове и надписи са спомепати
попе още седмипа пег ови приемпици, най-популярпият сред конто е Дромихет от края
на 4 - начал ото па 3 в. пр. Хр. Той пленява, пагостява и пуска па свобода своя пленник
Лизимах, знаменитая пълководсн на Алексаидър Велики. При подялбата на Алексан-
дровата империя Лизимах получала, правого дауправлява Тракия. Споредлегендар-
пата поучителна приказка, Дромихег гощивал пленника си в златим и сребърпи блюда,
а сам се храпел и имел в дървени и рогови, за да покаже безсмислисто да се воюва
срещу такъв суров воин като пего. Археологическитс находки па територията па Гетите
показват, че древнитс автори не са преувеличили богатството па царя.
Историческиятси подем обаче, гетската династия изживява при Буребиста (± 62
до 44 г. пр. Хр.), когато този съвремепиик па Гай Юлий Цезар успява да закрепи
властта си от Карпатите до Черпоморския бряг на юг от Хсмус. 11о това време Гетите
вече са паричани Даки и с това народно име (с вероятна етимология ‘"вълци'’) заставит
на авапсцената па воеппо-политическата история до 107 г., когато римският император
Траян (98-117 г.) завладява след две кървави вомни царството на героичпия им цар
Децебал. Тази победа е увековечена па Траяповия форум в Рим, къдсто сс издига
всеизвестпата триумфална колона с релефи за Дакийските войпи.
На запад оттечепието па р. Оскиос(ди. Искър), вднешпа Северозападиа България
15
11 Ссвероизточна Сърбия се простира Тракия па Триба-шпис Там, по сред] того и дол hoi о
течение на р. Велика Морава, наречено отХеродот "трибалско ноле**, е и ьрвоначал-
ното средпще па сплните Трибалп. конто от 4 в. пр, Хр. иасетне разширяват владепията
си на нзток. Те се славят с опасната сн войска, която чес го пахлува до Егейско море,
за да илячкосва селища и земн. Гя е оприличепа от атиискпя комедиограф Аристофан
на я го скакалци. Една тяхна трупа от 30 000 души с жените и с депата си се придвижва
на юг, обсажда гр. Абдера и е отблъспата с големи усилия. От трибалските владетели
нзрпчно е спомснат Сирм, чисто име се появява в разказа на Ариан за похода па Алек-
сапдьр Македонски към Дупав. Сирм прсговаря с македонский цар чрез свои пратепицн.
Триб алите, сражавали се вече успешно с Филип II при завръщапето му от скитския
поход проз 339 г. пр. Хр., излезлп срсщу сипа му Алекса идьр в 335 г. пр. Хр. в боен ред,
който включва център с два фланга. Цептърът е зает от леката пехота, лявото крпло -
от леката конница, дясното к рил о - от тежката.
М огьшеството i га трибалската върхушка и на нсннитс предводители се доказват от
погребения та в Могнланската могила в гр. Враца (Северозападпа Болгария) иотскъпия
1 iM ш iBei п ар, конто съдържа дорн колесница от предримската епоха. По1 -ребе! шя га са о г
първата половина па 4 в. пр. Хр. и безусловно се отпасят към кръга на опези трибаяскн
п ървенцп, конто предвождат пашествието към Абдера и чиито наследпгщи се сражават с
Филип 11 и с Алексапдър Велики. Еднооттехпитеименаезапазеновпнсмснитсизвори. То
с Хал I гс. За оплата па тази дгп тел ня можем да садим по съкровището от 165 сребърни съда.
никои от конто с позлата, открпто при с. Рогозен, Северозападпа България.
В Родоните и по еенериата предплашшска равнина живеят Бесите. Тяхната воен-
по-полшичсска организация е стабилпа еще през 5 в. пр. Хр., от когато датират и
иървите сведения за нлаиипско го светплище па главния орфически бог Дионис. Сина
на Велика га богиня-майка. Никои царски имена изглежда могат да бъдататрибунранп
кьм тази династия, но пай-достовериото си остава Вологес. жрец в светилището, а
вероятно и цар. Гой иовежда едно от най-продължителиитетракийски въетаиия срещу
настъпвашите в полуострова Римляпи в края на 1 в. пр. Хр,
Едоните. известии още от Омировата "Илиада'* с царя си Резос, владеят югоза-
падпа Тракпя по долното течение на р. Струма с център иланииа! а Пангеи, богата със
16
златпп и сребърпи залежи. Само две сигурно засвидетелствувани имена на едопски
паре се зиаят по писмепи извори и монета от края на 6 в. пр, Хр. до завоюването па
държавата им от Филип II през 50-те гидини на 4 в. пр. Хр. В замяпа на тази оскъдност
изразителпи Дании съобщават за воепиите качества на мъжете в ред успехи па бойното
поле през 5 в. пр. Хр. и то срещу атипяните. Тежко въоръжените псхотиици от Атина
изгубват много бойци среди да овладеят ключовото едонско средище “Деветте пътя’5
па р. Струма, където осповават град Амфиполис.
Атинският историк Тукидпд (5 в. пр. Хр.) съобщава, че Одриското царство е иай-
голямото в Европа между Адриатическо и Черно море. Етнопимът Одриси сс отпася за
всички Траки от гористо течение на р. Тонзос(дн. Тунджа)доустието нар. Хебросс
прилежащитс им земи и дяловс от плапипите Родопи, Сакар и Странджа, както и за
опези от хинтерланда на старогръцките колонии по Егейско, Мраморно и Черноморе.
Одриската държава е забелязапа от елинските писатели най-папред чрез дейст-
вията па владетеля и Терес (± 490 - ± 464 г. пр. Хр.). Той умело се възползува от
похода на персийския цар Дарий 1 през Източпа Тракия, Стара планина и Думав срещу
Скнтите. 11ерсийската империя па Ахемепидската династия започва експаизията си
през 519/514/512 (?) г. пр. Хр., за да вкл ючи целия Черноморски басейп в границите си.
Дарий обаче, не могъл да сесправи със скитската конница в откритата северио-при-
черноморска степ. Когато “царят па царете" се отдръпва от север на юг към изходния
си пункт в района па М раморпо морс и па Протоците, Терес се възползува от образу-
валия се военно-политически вакуум па североизток от Хемус, присъединява Гетите,
конто изпитват па гърба си персийския удар, и през 80-те годный на 5 в. пр. Хр. достига
Думав при долното му течение. Той обява реката за северпа граница на царството си
и склю» ша съюзеи договор със скитските владетели, като дава една от своите дътцери
за съпруга на скитския цар Ариапейтес.
Смята се, че въпреки неуспеха на скитския поход Дарий създава предмостие па
континента, като организира европейска сатрапия, т.е. военно-административна об-
ластна империята си върху част от Югоизточпа Тракия. Независимо оттова евентуално
персийско присъствие. Терес пропиква дълбоко на югоизток до Бизаитион (дн. Истап-
бул), където устаповявасвоята тожна граница.
17
Към и след средата иа 5 в. пр. Хр. се появяват и първите сведения за синовете па
Терес Спарадок (± 464 - ± 444 г. пр. Хр.) и Ситалк (± 444 - 424 г. пр. Хр.). По тяхпо
време Одриското царство представлява триъгълник с основа линията от устието па
р. Места в Егейско море до устието па р. Думав в Черно море. Истинският противник
на Одрисите след 1 ръко-псрсийските войни, конто приключват с мирен договор в 464
г. пр. Хр., става Първият Атиттски морскисъюз. Атипа постепенно изгражда морската
си хегемопия след победа та над Персите чрез голяма флота, военни засел нит ш в източио-
егейските острови и в крайбрежии градове, както и чрез наложен на съюзниците редовен
годишен данък.
Първото убедително сведение за силата иа одриската царска династия се съдържа
именно в доказаната подялба на този данък между пея и Атипа. Тези паричпи постъп-
ления от градовете по егейския и по мраморпоморския бряг в хазната па Одрисите са
многократно увеличивали от дарове от благороден метал и скъпи изделия, конто од-
риските царе изискват от пратспичества, съюзници и победепи. Измежду съобщепите
числа за състоянието иа одриската хазпа, най-високото с 1000 таланта, т.е. 260 000 кг
в метални изделия и монети, за времето на Ситалковия приемник Севт I (424 - 407/
405 г. пр. Хр.). Одриската царска хазпа е локализираиа от авторите иа епохата в
Хиерон орос (Свещепата планипа), дн. штанина Текир даг иа северпия бряг па
Мраморпо море в европсйска Турция.
Ситалк се възползва от Пелопонеската война между Атипа и Спарта и се опитва с
150 000-па армия да овладее Източна Македония и Халкидическия полуостров от
двете страни на Солун. Той не успява да се задържи в тези земи и след смъртта му в
битка срещу Трибалите за северозападния дял иа Одриското царство, пеговият прием-
ник Севт I открива по-перспсктивна посока за експапзия. Той се пасочва към зопата
на Тракийския Херсонес (дн. полуостров Галиполи), за да го завладее и за да установи
контрол над жизнено нажните за Атипа морски пътища, по конто полисът се снабдява
с жито. Севт не успява да довърши успешните си операции.
Котис 1 (383-359 г. пр. Хр.), вероятен иегов сип, неизтощим пълководец, двуличен
дипломат и суров владетел, е убит по врсмс па пир от атипски иаемиици в една от
своите крайморски резиденции тъкмо в годината, в която Филип 11 е провъзгласеп за
18
цар па Македония. Убийство™ слага край па лицемерната дипломация и па тежката
война между Атипа, която брани владепията си в Тракийския Херсонес, за да запази
морския път, и Котис, чийто плапове са по-амбициозпи, отколкото реалии. Одриският
цар палага волята си над северного Егейско крайбрежие, което поставя под свой
воепеп и финансов контрол, и завладявастратегическия полуостров Тракийския Хер-
сонес в иавечерието на смъртта си.
Филип 11 Македонски подхваща експаизията си на изток от р. Струма с най-добрата
войска па времето. Котис е мъртъв, Одриска Тракия е поделена на три дяла. След
сполучливите завоевания па юг, Филип отстранява двама от тракийските царе и през
40-те години на 4 в. пр. Хр. покоряла ядрото на Одриската държава, владяно от Кер-
себлепт (359 - 341 г. пр. Хр.), сип на Котис I. Македонската войска прониква ио
долипите па Хеброс и Топзос до одриския царски град Кабиле (при дн. гр. Ямбол в
Южна България) и до Пулпудева (ди. Пловдив) - града па седемте хълма, който е
наречен Филипополис на името па покорилия го македонски цар.
Македонското владичество в Тракия се изразява само в присъствието на ияколко
гарнизона. Севт, наречен Трети (± 330 - 302/301 или 297 г. пр. Хр.), вероятен сип на
Котис I, папълно запазва самостоятелността си срещу македопските наместпици в
Тракия и пей пите официал! ги владетели, както приживе на Александър, така и след
смъртта му в 323 г. пр. Хр. Одриската държава устоява до начал ото на келтското
нашествие през 280-279 г. пр. Хр. То започва от Централнгг Европа и се развихря в
Югоизтока през 3 в. пр. Хр. Келтски групп организират в Тракия свое царство, което
просъществува до към 20-те години па 3 в, пр, Хр., когато е унищожено от Трахите.
19
Три века войни
Този успех обаче, съвпада с пачалото на римского завоевание през 20-те години на 3
в. пр. Хр., поставепо на адриатическия брягпа Балкапския полуостров, от където легионите
сломяватсъпротивата на И л ирите и достигат Епир в две последователпи войни.
Още докато знамеиитият картагенец Апибал води своята война на живот и смърт
срещу Рим в самата Италия, Градът, със самочуствието па средиземноморски господа р,
прсдизвиква Македония, своя следващ противник па изток. В три последователпи
войни римските пълководци упищожават старата македопска държава и я обявяват за
провинция с четири области (168-148 г. пр. Хр.), като мсждувремеино обсаждат
Картагеп в Северна Африка и го сриват до основи.
Римският стратегически план изисква да се овладее Черноморский басейп. Това
палага да се предприематредовни воеппи кампании срещу тракийските царства. Бой-
ните действия започват още към края на 2 в. пр. Хр., за да продължат две столетия и
половина. Проникването до Черно море за дълго време е възпрепятствуваио и от сил-
ната коалициями Митридат VI, владетел на причерноморскиземи. Тракийски наемии
отряди служат под пегово командуване още от края на 80-те годной на 1 в. пр. Хр.
Спартак, един от техпите командири, повежда най-кървавото робско въстание през
древпостта. Одриски аристократ, той попала в римски плен и е заставеп да се бие като
гладиатор. Между 73-71 г. пр. Хр. Спартак подлага Италия па жестока война, повеж-
дайки след себе си роби от различен произход. Способпостта на Рим да действува па
пяколко фронта сепотвърждава още веднаж и докато па Апепините легиони те сразяват
въстаницитс, Марк Теренций Барон Лукул пропиква от юг на север покрай Западного
Черпоморско крайбрежие и овладява старите гръцки колонии Бизаптиоп, Аполопия
Поигика (дн. Созопол), Месамбриа (дн. Несебър), Одесос(дн. Варна) и др.
В 29-28 г. пр. Хр. Марк Лициний Крас, внук на Крас, победителя на Спартак,
20
завоюва Дунавската равнина след едно тежко сражение, което започва с взаимно
опознавапе. След като получили на своя въпрос кой ги напада отговора на Римляните
"ние сме господарите на света”, Траките заявили па пашествениците “това ще стане
след като ни победите”.
В резултат от успеха па тази и следващи военни операции през 15 г. е учредена провин-
ция Мизия. Територията й ггьрвоначално лежи между вливането на р. Сава в Дупава при дн.
Белград, Черно море с дунавската Делта и Старопланинската верига. Тридесет години по-
късно и последният тракийски васален i ia Рим цар Реметалк III е убит и император Клавдий
(41 -54 г.) обява Тракия на юг от Хемус за римска провинция. Остава споменът, сьхраиен от
римския историк Тацит, за мъжеството и храбростта па Тракте в безднадеждните битки.
Този спомсп с подхранван и от живата сурова действитепност в самия императорски
дворец. През 2 и особепо през 3 век Траките са най-предпочитаните преторианци и, заедно
сГермаиите, нридават иа гвардията мрачнатаславанауправникнасъдбинитепадържа-
вата. Убеждението се подсилва и от обстоятепството, че поредицата отт. нар. войпишки
императори започва през 235 г. с Максимин Тракиеца, и че, след политическата и иконо-
мическакриза, родениятв Найсос(дн. Ниш) Константин, наречен Велики, признавахрис-
тиянството (313 г.), премества столицата в Бизантион (330 г.) и стези си действия поставя
началото па нова исторически епоха - на европейското християнско средновековие.
Римляните веднага се заемат с устройството па овладените земи, но разумно не накър-
няваторганизациятанаселата, конто осигурява нормалнотоземеделско производство. Те
не посягат и на поземлените владения па тракийскитеаристократи. Стопански независими и
с високи полит ико-административни пълпомощия в ролята си на стратези (области уп-
равители, паследени от елипистическата държавност), тези заварени местии първепци за-
пазват статута си през целия 1 и до началото па 2 в. Римската провинциална власт има още
нужда от тях както на юг, така и на север от Хемус попе до окончателното овладяване на
размирната обстановка във всички тракийски земи. Император Домициан (81 -96 г.) ук-
репва Ду! тавския лимес (граница) след i iey спешните си войни с Даките (Гетите) като разделя
Мизия на Горпа и Долна (на запад и на изток от десния приток на Дунав р. Цибрица). След
смъртта на знаменитая си противник Децебал, император Траян създава в 107 г. новата
тракийска провинция Дакия и полага лимеса на Империята по Карпатите и в Трансилвания.
21
ическото наследство
Тракийските царе и династически семейства от Европейска и Малоазийска Тракия,
не са само държавници, пълководци, съдии и администратори. Старогръцките и ла-
тинските племени извори подсказват, а археологическите доказват и тяхната сакралиа
функция. Тя е загатната в произпасянитс и записвани етпопими па тракийски държавии
обедииения, конто произлизат от родовите имена на владетслите, Гели (Даки), Трибали,
Беси, Едопи, Одриси са прозвища на властващи жречески семейства. 11околения паред
тези семейства поддържат и изпълняват попе веднъж годишно главиия обред на общ-
ността, който има за цел да хармонизира ритмите на всеки отделен човек, социума и
Космоса. Този обред е кървав. Принасяната жертва е човек (пленник) или кон, пълно-
ценният му заместител, или бик - превъплъщението наглавния мъжки бог-Син па Ве-
ликата богиня-майка, или овен - зооморфният код па царското достоинство. В свети-
вшие без покрив или на скалпа площадка под открито небе, царят-жрец символио
умира в този обред, за да въведе царството си в новия цикъл на разцвет.
Царско-жреческите орфически родове извършват и друг вид обреди. Така, Гетите
почитал своя антроподемоиизиран Залмоксис, който ги “убеждава в беземъртието си”,
след като четири години прекарва в пещерата-утроба и на петата се появява отново.
Гетите-безсмъртници изпращат свой пратепик при обожествения си Учител като го хвър-
лят върху върховете на три копия: ако е праведен (пречистеп в екстасис), мъжът умира.
Бесите, изричпо съобщени като жречески род, изпълняват свещснодействията в
цептралното тракийско светилище в Родопите. То екръгло, с отворен покрив и олтар
в центъра под пего. През депя, когато Синът-Слънце (Аполон) се намира в зенита си,
лъчите му се спускал до олтара. През пощта, когало Синът-Огън (Дионис) се озовава
в гьмната полусфера на Космоса, пламъци лумват от същото място към черния свод,
обсипаи със звезди. Жреците гадаят волята на своя дуален бог и по лъчите на Слънцето,
и по езиците па Огъия. Именно в това свстилищс бащитс на Алсксавдър Македонски и
император Август паучават, че синовете им те станат велики владетели.
Едоните обожествяват своята планина Пангей, чието име означала Всеземие, като
Велика богипя-майка. В нейната свещепа подземна утроба обожественият цар Резос
тълкува внушеното му от Дионис. Вярва се, че по време на мистериалното празпувапе
на бога в плапипата, по склоповете й израства растението, наречено китара, което
кълни от капките Орфеева кръв и издава звуците на неговия инструмент.
Одрисите градят светилища на Великата богиня-майка в свещени дъбрави, както
подсказва и родового им прозвище, произхождащо от “дъб”. Ако свещената дъбрава
не увенчава скален връх, а се зеленее в равнина, тогава Одрисите поставят сред дър-
ветата скален къс, за да виждат образа на Великата богиня-майка и на нейпия Син.
Затова след 5 в. пр. Хр. одриските царе-жреци вдигат своитеукрепени градове около
такива свещени участьци. Зад стените на нареките градове се намират казарми, обори,
складове и оръжейпи работилници, но и дворецът със светилището. През 4 в. пр. Хр.
одриският цар Севт III построява своята столица Севтополис (край гр. Казанлък,
Централпа Южиа България) по елински план. Светилището с централен олтар се намира
в резиденцията па царя.
Царете и члеповете на техните семейства строят домове, конто са добре защитени
и обикновено се издигат извъп населените места. Ние не знаем как самите Траки са
наричали тези резиденции. Старогръцкият писатсл и военачалник Ксенофонт, който е
влизал в такъв царски дом в Европейски Тракия, употребява за него старогръцката
дума “ гюрсис” (куда). Преки и косвени Дании позволяват да се съди, че един много-
ъгъл ник, квадрат или кръг - в зависимост от местността - е опасап с различно дебели
защитим степи, зад конто се простира терен с казармени постройки за стануванс на
отряд коипици и пешаци. В иай-удобния пункт на тази неголяма отбранителна система
и не непременно в геометричния й център се издига същинската “куда”, каменна ноне
в първия си етаж. На втория се намират покоите на господаря. С основного здание, в
което влиза и приемна зала, вероятно са евързани и други помещения със стопапско,
военно и култово предназначение. В някой край на на имението понякога са отделяни
и места за забава и развлечения. Аптичната литература е запазила спомена за паркове-
зверилници по “тракийски образец”. В тях, изглежда, са отглеждани диви Звереве,
уловени в родопските и в старопланинските гори. Богата фамилии устройват дори в
Рим такива зрелища, изрично упомепати като "тракийски”, в конто разгулът иа римс-
ката аристокрация от епохата на Империята се освежава с екзотиката на искорените
земи. През ио-спокойли времена някои "кули” са дълговремеиии местоживелища, по-
коления след поколения се сменят в тях и наоколо се образува значителен некропол.
Тракийските царе, както съобщават старогръцките и латипските автори, строят свои
укрепени домове на много места във владеиията си. Оттам те се бранят срещу неприя-
тели, съперпици и нагнественици, оттам водят борбата си срещу отцепили се династи и
въстаиали области. В такива резиденции, конто прерастват в царски градове, какъвто
е Кабиле, се произвеждат пзумителните изделия на тракийската торевтика,
Тракийските царе са известии на съвременните ценители иа изкуството най-вече с
многобройпите си съкровища от сребърни, златпи и бронзови съдове. Фуикциите па
каин, чаши, ритопи (рог за пиене) и фиали (паници), както и на други изделия от благо-
роден метал или от бронз с позлата или посребряване, са стародавни. Те са описали
още от Омир в епизодите, в конто микенските и троянските нървенци си служат с такива
предмета. Тези съдове се употребяват по време на царските пирове и в посветителните
орфически обреди, Общото имс на постъпилите в царската казна скъпоцеппи предмета
за различна употреба, както и украсените конски амуниции и някои оръжия, е "лежащо
благо” (ст. гр. "кеймелиои”). Това благо иостьпва от сыозници и подвластны, от прия-
тели и неприятели, търсещи мир, от работилници (ателиета) в царските градове, както
и от всяко подчинено селище.
Полагането па съкровища в земята е царски дар иа Всликата богиня-майка, акт
на съединяванего на царя с богинята в свещен брак. Един прекрасен пример е златпото
съкровище, открыто в гр. Панаггорище (Централна южна България). Деветте съда па
съкровището са шедьоври на елинистическото изкуство.
24
За славата на кръста
След завоювапето па Дакия в Римската империя започва един близо 130 годишси
период на управление на дипастиите на Антонините и на Северите, през който провин-
циите Дакия, двете Мизии и Тракия се превръщат в един от най-привл екатсл пите земи
иа Римската империя. Стари селища са преустроени в градове, но и нови са съградени.
В Сердика (дп. София), Августа Траяна (ди. Стара Затора) и Филипополис се сличат
хора от Мала Азия, Сирия и Юдея. До всички населени места, крепости и гарнизонни
лагери сестига по великолепии пътища. Някои от тяхследват стари трасета, норимските
строители прокарват много нови, за да изградят гъста пътна мрежа със станции за
смяпа на копете и за почивка па пътшщите. Тази мреж-а е подготвепа главно за бързи
куриерски връзки и за движения па войски от Италия и от Централка Европа през
Югоизтока към Мала Азия и обратно. Тя обхваща Крайдуиавския, Диагоиалния (към
Бизаптиоп) и Крайегейския (т. нар. Егнатиев) път, конто са пресечеии от пътища с
обща посока Егейско морс - Дунав - Карпатите.
Размахът на римского строителство и прсди всичко самата урбанизация довеждат
до изравняването на всички тракийски земи към имперския градски начин на живот.
Именно неговите стандарти оформят характерния облик иа първата общеевропейски
цивилизация.
Тази цивилизация е дело па римската армия, която я гради, разпространява и
поддържа чрез легиопите, помощпите им войски и ветерапите, засслващи се но родните
си места или в лови селища. Заедпо с латипския език, иа който функционира цялата
воеппа и граждански администрация, в провинциите са усвоени правилата па римского
обществено поведение, основните норми на правоте и навикът да се живее според тях.
Армията допася и своитс нови божества на различии народи, понеже властта разрешава
всекиму, дори и па войпик, да пази вероизповеданието си, стига да попита официалния
25
римски пантеон и преди всичко -култакъм обожествепия император. Преследвапията
на хрнстиянпте, иай-яростни по времето на Диоклепиан (284-305 г.), са предизвикани
заради отхвърляпето на този култ и заради отказа па мъжете да служат във войската.
Съдбоноспа за съществувансто на самата Империя, толерантността към културпо-
исторически наследепата духовност на вески народ с целенасочено провеждана от
имперската администрация и от армия га. Дори когато икоиомическата криза и па-
шсствията на Готите през 3 в. връщат живота назад към времената на вътрешпите
междуособини, Импсрията Памира сили да вьзетанови своята лоялиа религиозна по-
литика при управление™ на Константин Велики (306-337 г.).
Под силиото в ьздействие па елинистическия религиозен сипкретизъм, в който се
сливал митове, култове и обреди на божествата от различии вери, аристократическата
орфическа доктрина постепенно изгубва езотерическия си мистериалпо-посветителен
характер. С отслабвапето па властта на царете в Тракия учепието им се профанизира
и още но време на римского нашествие се сиизява до изповядването па едпа повсеместно
разпространеиа вяра, в която социалните идоктринални различия ссстопяват. Товае
вярата в Бога-Копник, наричан Тракийски Херос.
Образът на Коппика-ловец е моделиран върху посвети гелии (положени в негови
светилища) и надгробии (поставени па гроб по желание на починалия и па семействого
му) релефни плочки с дата от I до 3 в. Техният брой постоянно расте от разкопки и
случайпи находки и дпес вече надхвърля 4000. Анонимного ст.гр. Heros се превръща
в име па това божество, заради представала, чело олицетворява хероизиран (аплропо-
демоиизирап, с беземъртна душа) покровилел. Надписите по релефните плочки раз-
криват, че Т ракийският Херос е наричан с най-различпи епилети от тракийски произход,
но е определяй и с по-общи характеристики, каквато е "господар/владетел”. Тракийс-
кият бог-конник е персонифицирано упование във вездесъгцието па стария главен ор-
фически бог - Синът па Великата богиня-майка.
Заради езическата си вяра в него, Траките, конто често са наричани "диви” от
ц ьрковпите писатели, приемат твърде рано християпската религия. Затова те са много-
словно възхвалени за смирението си и дори се прославят заради два прсвода на Биб-
лията. Единият е направеп па готски език в техните земи от епископ Вулфила (311 -383г.),
26
когато той мисиоперствувал сред Източните Готи, заселили се краткотрайно в Мизия
при Никополис ад Иструм (при дн. с. Никтоп до гр. Велико Търново в Цептрална Се-
верпа България). Другият превод е наречен Библия Бесика по името на най-коравите
Дионисови последователи от Родоните, за да се подчертае, че и тракийският “варвар-
ски1' езикогласява Божиего Слово.
Християпството памира благоприятна среда у Траките, защото техният стар устеп
орфизъм клони иеудържимо към едиобожието, персопифицирано в Сина на Всликата
богиня-майка. Езическият мопотеизъм е дори аргумептирано обоснован от някои нео-
платонически писатели до 6 в, с примера на този Син-бог, кой то, както те смятат, е
едносъщиостен и единен, защото в двата си образа на Аполоп и па Дионис обхваща
цялостния Космос.
Изображения от Ранната императорски епоха представят Орфей не само в позна-
тата християпска метаморфоза на “божи пастир”, изравнена от литератори, ваятели и
художници с тези i ta Авраам и на Мойсей, но и па кръста. Разпнатият Orpheus Bacchicos
в позата па страдащия Христос е пай-плътпото сбдижаване на орфическата вяра с
рашюто христианство. Това сближаване изглежда е пачепато по времето на Св. Апостол
Павел, когато той проповядва по сгсйското крайбрежие в Солун и Филипп (при дн.
Кавала), а неговите поучения проникват в Тракия па север още през първите години
на историята й като римска провинция.
27
Тракия и Старият свят:
обща хронологически таблица
Пред и Христа
Втора половина
на 5 хил.
ВтораI а
половина па 2
хил.
Средата на 2
хил.
± 1.275 г.
11-10 в.
8-7 в.
560/559 г.
6 в.
Тракия
Варненски халколитен
некропол - пай-старите
царски инсигпии.
Вълчитръпски царско-
жречески златеп обредеп
сервиз. Линейно писмо А
Микенска Тракия.
Тракийски царе-жреци в
Омировия епос - Резос,
Пейрой, Акамант.
Морско господство на
европейските и малоазийски
Траки над водните пътища
през Дарданелитеи Босфора.
Траките-Витини се прссслват
от долината па средни Струма
в Мала Азия и образува г
Витнписката държава в
северозападпа Мала Азия.
Атинският пълководец
Милтиад създава гръко-
тракийско царство в
Тракийския Херсопес.
Старият свят
Преддържавен период в
Египет. Първи поселения в
Месопотамия.
Апогей па минойската
цивилизация па о-в Крит.
Линейно писмо А.
Микенска Гърция. Линейно
писмо Б.
Превземанс па Приамова
Троя от микеиските Гърци
(Омировите Ахеи), начело с
Агамемнон,
Начало на “тъмиите векове” в
Гърция.
Формиране на първите
градовс-държави в Гърция.
Първи Олимпийски игри.
Основавапена Рим. Начало
па гръцката колонизация.
Умира великият атипски
реформатор и законодател
Солон. Пизистрат
възстановява тиранията в
Атипа.
Начало на разцвета на
халщатската култура в
Европа. “Общество па
принцовете”.
28
519/514/512 (?) г.
края па 6 - пач.
па 5 в.
509 г.
± 480 г.
11 оходът па персийския цар
Дарий I срещу Скитите през
Тракия.
Терес - първият известен вла-
детел 1 га Одриското царство.
Рим става република.
± 450-445 г.
431 г
429 г
424 г.
407-406 г.
401 г.
387 г.
Устаповявапе па политически
и дипломатически отношения
между Терес и скитският цар
Ариапейтес. Терес дана едва
от дыцерите си за съпруга на
скитския цар.
Договор между одриския цар
Ситалк и скитскня цар Окта-
масад, с конто р. Петрос
(Ду пав) става граница между
двете царства.
Одриският цар Ситалк склюй-
ва сътозеп договор с Атипа.
Ситалк предприема поход
срещу Македония и Халкиди-
ческия полуостров, съгласио
подписания в 431 г. договор.
Ситалк умира по време на или
след битка с I раките-1 риба-
ли. На одриския гром се
възкачва Севт 1.
Одриското царство е поделено
между цар Медок (Аматок) и
обявилия се за независим
Севт И.
На път за Елада, Ксенофонт и
волените от пего гръцки
наемиици госгуват на Севт II.
Келти прекосяват Ламанша и
колонизират Бритапскнте
острови.
Начало на Пелопонеската
война между Първия Атипски
морски сыози Пелопопеския
съюз начело съсСпарта.
В Атина върлува “чумпа”
епидемия, умира Перпкъл.
Алкивиад, от името на Атина
сключва съюзен договор с
двамата од риски царе за
воеппа помощ срещу
Спартаиците.
Г алите зав юмат Рим.
29
386-385 г
383 г.
359 г.
357 г.
356 г.
Атипа издава почетен декрет в
чест на одриски цар
Хебризелм.
На одриския престол се
възпарява нар Нотис 1. В
падпис той се обявява за
доктринален син па Аполоп.
Среша между одриския цар
Нотис I и македонским цар
Филип 11 с цел устаповяваие
на сътрудпичество. Нотис I е
убит от атииски паемннци.
Атипа сключва съюзни
договори с тримата одриски
владетели, поделили си
старото Одриско царство.
Храмът па Аполоп в Делфи
издава декрет в чест на
четиримата сипове на цар
Керсеблепт, сип на Нотис!.
Основана е Академията на
Платон в Атипа.
Филип II се възцарява на
македонский престол па
мястото на брат си цар
Пердика, загинал в битка
срещу Илирите.
Ражда се Александър, наречен
по-къспо Велики. Филип II
завладява златпите и сребърни
рудници в планипата Пангей,
експлоатираии до тогава от
югозападиите тракийски царе.
341 г
340-339 г.
335 г.
331-330 г.
Филип II навлиза в Одриска
Тракия и осиовава на мястото
на тракийски селища градове-
теФилипопол (дн. Пловдив) и
Кабиле (с. Кабиле до дн.
гр. Ямбол).
Поход на Филип 11 срещу
скитския цар Атей. На
връщане Филип е разбит от
Трибалитс и с ранен в боя.
Поход на Александър
Македонски, син на Филип II,
срещу Трибалитеи Гетите.
Бунт на аитимакедонската
коалиция в Тракия, в който
участватСевт III и Мемнон,
стратег на Александър в
Тракия.
Аитимакедоиско възстапие в
Тина, градът е разрушен от
Александър Македонски.
30
331 или 325 г.
Александровнят стратег в
Тракия Зопириоп иредприема
поход срещу Гетите, Скитите
и гръцката колония Олбия^ по
загива.
Александровнят стратег
Лизимах управляла в Тракия,
наравне с одриския владетел
Севт III.
313-312
Война на Севт III, Гетите,
Скитите и запад! юпоитийски-
те гръцки градове с Лизимах.
Александър Македонски
умира във Вавилон.
Римският це? гзор Апий Клав-
дий започва строителството на
Апиевия път от Рим до Калуги
Завършен е подземният водо-
провод в Рим и града полу-
чаватечаща питейиа вода.
293-292
Лизимах иредприема напа-
дение срещу гетското царство
на цар Дромихст, пленен е и е
освободен срещу териториал-
ииотстъпки.
280-279 г.
Келтско нашествие на Балкан-
ская полуостров. Кел тите ос-
новават свое царство в Тракия
със столица Тиле в близостдо
Бизантиоп (ди. Истанбул).
Начало па римската експан-
цияв Югоизточпа Европа.
Илирийската царица Тевта е
нобедена от Римляните,
214-213 г.
189-188 г.
Траките унищожават
келтското царство.
183-182 г.
Първи стълкновения между
Траки и римска войска,
завръщаща се от Мала Азия,
по долното течение на р.
Хсброс (ди. Марина).
По време па поход в Тракия
Филип V Македонски извърш-
ва изкачваие на “иай-високия
връх в Тракия1’ па планииата
Хемус (ди. Стара планина).
Жителите на Кампания стават
римски граждапи.
31
171 г.
J 68 г.
146 г.
88 г.
77-76 г.
73 г.
72-71 г.
62-61 г,
60-59 г.
Одриският цар Нотис оказвг!
помощ па I Icpccit син на Фи-
лип V Македонски, във вой-
пата му с Римляните.
Траките участват в битката
при Пидна (Северна Гърция)
катосъюзници на Македония,
Пленен е Спартак, бъдещият
водач на робското въстание в
Италия.
Битка между Траките-Меди и
римляните по поречието на
р. Струма. Убит е римският
проконсул па Македония
Апин Клавдий Пулхер.
Римският управител па про-
винция Македония Гай Анто-
ний Хибрида предприема по-
ход в Тракия, но е разбит при
р. Дунав.
Управителят на Македония
Гай Октавий, баша на бъ-
дещия император
Август, разбива Бесите.
Посещава пай-голямото
тракийско светилище на бог
Диописи получава
предсказание, чесипът му
Август ще владее света.
Буребиста, цар на Гетите,
разширява царството си.
В битка при Пидна Римляните
окопчателпо разгромяват Пер-
сей. Македония е разделена на
четири автономии области.
Македония е обявепа за
римска провинция.
Избухва робското въстание в
Рим, водено от Спартак.
Робската армия па Спартак е
разбита от Марк Лиципий
Крас в Южиа Италия.
Ражда се Октавиан Август.
Основан е гр. Флоренция.
Помпей и Крас за втори път
стават коисули па Рим.
32
54 г.
55-50 г.
51 г.
44 г.
42 г.
29-28 г.
15- 13 г.
Гетскиятцар
Буребиста извършва набези
по западното понтийско
крайбрежие и достига до
Аполония Понтика (дн. гр.
Созопол).
У правителят на Македония
Марк Луциний Крас (внук на
Крас, победителях на Спар-
так), превзема дн. Северна
България.
Въстание на Бесите в Тракия,
предвождано от Вологез, жрец
на Дионисовото светилище в
Родопите.
Експедиция на Юлий Цезар в
Британия. Крас плячкосва
Йерусалимския храм.
Юлий Цезар напълно
завладява Г алия.
Цезар подготвя война срещу
Буребиста, но е убит от
ренубликанците Брут и Касий.
Битка при гр. Филипп между
привържениците на Цезар,
водени от Марк Антоний и
осиновения цезаров син
Октаний и привържениците на
републиканците, убили Цезар.
След Христа
1 г.
Тракия
Старият свят
Г одина на раждането
на Христос, равна на 753 г. от
основаването па Рим.
Изчислена с през 525 г. в Рим
от Дионисий, родом от
гр. Томи (дн. Констанца) или
отДуросторум
(дн. гр. Силистра).
33
12-13 г.
14 г.
15 г.
19 г./17 г.
21 г.
26 г.
44-45 г.
64 г.
69 г.
86-88 г.
Умира Реметалк. Синът му
Котис управлява земите южно
от Стара планина. Римляните
предоставят управлението на
земите северно от Стара
планина на Раскупор.
Учредена с провинция Мизия
(дн. Северна България,
Югоизточна Румыния и
Източна Сърбия).
Котисеубит отРаскупор. Реме-
талк И, синът на Раскупор, по-
лучава земите на север от Стара
планина, а децата на убития Ко-
тис получават земите па юг от
Стара планина. Те обаче, уп-
равляват земите си под опекун-
ството на римски пропретор.
Антиримско въстание па
тракийските племена Одриси,
Дии, Койлалети. Реметалк III
е обсаден от въстанниците във
Филипопол.
Въстание в Южна Тракия сре-
щу римляните и срещу васала
им Реметалк III. Той получава
царска титла от римляните.
Васалният на Рим тракийски
цар Реметалк Ш е уби т в двор-
цов преврат. След убийството
му император Клавдий обявява
Тракия за римска провинция.
Нашествие на Даки и Сарма-
ти в Североизточна България.
Война на император Доми-
циан срещу Децебал, цар на
Даките.
Умира император Август.
Опожаряването на гр. Рим по
времето на Нерон.
34
101-102 г.	Първа Дакийска война на император Траян.
102 г.	Децебал капитулнра пред Траян.
105 -106 г.	Втора Дакийска война. Пора- жение на Даките. Децебал се самоубива. Дакия е обявсна за римска провинция.
114 г.	Издигната е Траяновата колона в Рим в чест на победата над Даките.
212 г.	Построен е амфитеатърът във	Римско гражданство получа-
	Филипопол.	ват всички свободни жители на Римската империя - едикт на Каракала.
235 г.	След убийството на император Александър Север за импера- тор е избран Максимин Тра- киеца, убит 238 г.
250 г.	Нахлувания на Готи в Долна	Роден е император Константин. Мизия и Тракия.
271-272 г.	Император Аврелиан изоставя провинция Дакия и евакуира живеещите там римляни на юг от р. Дунав. Създадени са 2 нови провинции - Вътрешна Дакия с център Сердика (дн. София) и Крайбрежна Дакия с център Рациария (при дн. с, Арчар, Северозападна България).
11 май 330 г.	Бизантион, под името Конс- тантинопол, е обявен за сто- лица па Римската империя.
336 г.	Базилика в гр. Сердика (дн.	Освещаване на църквата на
	София) - по-късния храм Св.	Божия гроб в Иерусалим. Георги.
343 г.	Църковен събор в Сердика.
35
1.	Релефно глинепо изображение на човешко лице
от символичен гроб от Варненския халколитен
некропол (гроб № 2). Челото е украсено с диадема,
лявото ухо - с нет зла гни обеци, а дясното - с три.
Очи ге и устата са маркирани със златни luiaci пни.
Края на 5 хил. пр. Хр.
2.	Златен скиптър от гроб № 36 от Варненския
халколитен некропол. Скиптьрът, съставеп от
няколко части, е открит в мною богато на златни
дарове символично погребение, конто са били
подредени около него. Края на 5 хил. пр. Хр.

36
3.	Златеп комплект, състоящ се от огьрлица,
спирална гривна и 4 силно с i илизирани ан-
гропоморфни идола. Златните украшения са
откриги в ограда, най-вероятно храм, тьй като
са били положени в спсциална стенна ниша,
оцветепа в червено. Сградата от халколигна-
та епоха е от Крита край с. Хогница, Велико-
търновско. 5 хил. пр. Хр.
4.	Златни апликации във формата на бик в
профил, открити в символичен гроб № 36 на
Варненския халколитен некропол.
Края на 5 хил. пр. Хр.
37
5.	Вълчитрьнското съкровище
представляла иепълен златеп обредеп
сервиз от 13 предмета с общо тегло
12.5 кг. Открит е в с. Вълчитрън,
Плевенско. Втората половина на
2 хит. пр. Хр.
6.	Каменни калъпи за отливапе на
скиптри, открити край с. Побит
Камък, Разградско. Бронзови
скиптри от този тип са открити в
Румъния и Молдова.
Средата па 2 хил. пр. Хр.
38
7.	Зла ген кат арос от Вълчи грънскоi о
ськровище. Съдът е с тегло 4395 грама.
Втората половина на 2 хил. пр. Хр.
8.	Символично по!ребение (на-
ходка га е наричана още ськро-
вище) от с. Казичене, Софийс-
ко. Символичного not ребение
се със । ои от три съда златен,
1 линен и бронзов, положени
един в друг и закопани с
устията надолу в земята.
Гози тин погребения са поз-
наго от некрополи от кьс-
ната бронзова егюха (трего
четвърт на 2 хил. пр. Хр.) от
двете страни на р. Дунав в
райониге на градовете Видин-
Кърна (Ру мъния). Триге съда са oi
различии псриоди. 1 1ай-ранен е злат-
ният-ог 11-10 в. нр. Хр.,бронзовият -
края на 7 в. нр. Хр.
39
9.	Сребърна амфора-ритон, открыта в погребение в “Кукова могила” с. Дуванли,
Пловдивско. Никои от елементите на украса га на амфората-ритон са позлатени. Съща-
та амфора-ритон е изобразена в ръцете на един от представителите на подвластните
народи на персийския пар върху релеф в гр. Персеполис в Персия.
Последна четвьрт на 6 в. нр. Хр.
40
10.	Златеп пагръдник от погребение на предста-
вится на арисгокрацняга, погребай в “Гол я мата
могила”, с. Дуванли, Пловдивско. Некрополът
край с. Дуванли е принадлежал най-вероя гно иа
11. Зла ген нагръдник с фибулн и
висящи украси от “Мушова могила”,
с. Дуванли, 11ловдивско. 5 в. пр. Хр.
върхушката и на дииастията на Бесите (?).
Средата на 5 в. пр. Хр. (вж. и
илюстрации №> 9, 11 и
12)
о г
12.	Златна огьрлица
hoi ребение в
“Арабаджийската могила
с. Дуванли, Пловдивско.
Първа половина на
5 в. нр. Хр.
41
13.	Рогозенското съкровище. Съкровището носи
името на с. Рогозен, Врачанско, където е открито.
Съдържа 165 сребърни сьда, никои от конто с поз-
лата. Съдовете са били ритуално законами на 2
купа, положепи в земята с устиета падолу. Единият
кун е открит случайно, а вторият - от археолози. В
съкровището има дипломатически подаръци от
одриски царе, за коею свидетесгвува! надпи-
сите по тях. Съкровището е принадлежало на
трибалска I а царска династия. То съдържа
съдове от края на 5 в. пр. Хр. и такива,
конто са произведени в самим край на
4 в. пр. Хр.
14.	Сребърна фиала с позлатени
изображения на чстири надбягващи се
колесници, впрегнати с по четири коня. Във
всяка колесница има по един кочияш и един
воин. Вурху фиалата е изписано със старо-
гръцки букви имею Dadaleme. Открита е в
ПО1 ребенке в “Башова могила’’’’ от некрополи
край с. Дуванли, Пловдивско. Края на 5 в. пр. Хр.
42
15* “Анолоновият сервиз’4 or Рогозенского съкро-
вище. Върху устисто на каничка га е изписано
“Котис чсдо на Аполон”. Тексгъ г е едно от най-
яркиге свидетелства за орфическага вира,
изповядвана от Траките. Дъната иа фиал in о са
украсени с Аполонови глави във висок релеф.
4 в* пр. Хр.
16.	Сребърна кана с позлата от Рогозенско го
ськровище. Върху гялото па каната са изобразени
два огледални образа на Великата богиня-майка,
яздеща львица и вьоръжена с лък и стрела. Между
двете огледални изображения е представено грето -
нападение на льв върху елен. 4 в. нр. Хр.
17.	Зла ген венец о г hoi ребението в “Могиланс-
ката могила” в гр. Враца.
Средата на 4 в. нр. Хр.
18.	Сребърпа капа от Рогозенското съкровище.
Върху тялото на каната огледално са предста-
вени две колесници, теглени от по четири кри-
лати коня и управлявани от кочияшки. В една-
та колесница е седнал Аполон, вьоръжен с лък
и стрела, а в дру| ата - Артемида с клопка в
дяснага ръка и с фиала в лявага. 4 в. пр. Хр.
44
20. Сребърна фиала във формата на
шишарка от погребепието в “Моги-
ланската могила” в гр. Враца.
Начало го на 4 в. пр. Хр.
19.	Сребърен наколенник с позлата
от потребението в “Мог иланската
могила” в гр. Враца. Върху на-
коленника е представена силно
стилизирана Великата 601 иня-
маика. На целого има брыплянов
венец, дясната страна на лицсто й е
гатуирана, от двете ограни на
лицет о и тялото се сну скат змии.
Средата на 4 в. пр. Хр.
45
21	. Сребърна купа от Якимовското съкровище, открито
край с. Якимово, Монтанско. На дъното е представен
мъжки бюст. 2-1 в. пр. Хр.
22	.Сребърна каничка от Боровския срсбърсн сервиз.
Върху тялото на каничката е изобразена сцена на пос-
вещение, гьлкувано като Дионисово или Кабирическо.
П ьрва половина на 4 в. пр. Хр.
46
23. Сребърен обреден сервиз, открит при с.
Борово, Русенско.
Първа половина на 4 в. пр. Хр.
24.	Съкровище, открито случай-
но край с. Летница, Ловешко.
Състои се от 23 сребърни с
позлата и златни апликации за
конска амуниция. Апликациите
са с изображения, голяма част от
конто антропоморфни. Предста-
вепите сцени най-вероятно разказ-
ват тракийски ми г за ценностното
изпитание, посвещението и инициа-
ция га на владетеля.
Средата на 4 в. пр. Хр.
47
25.	Сребърна апликация с позлата от Летниш-
кото ськровище с изображение на борба на
конник с мечка. Конникът е облечен с металла
ризница и папталони и агакува мечка i а с
копие. На лявого коляно носи наколенник,
подобен на огкригия в noi ребенисто в “Моги-
лапска га moi ила” във Враца (вж. изображение
№ 19). Под копи га га па коня е падпал убит
вълк или куче. Вероятно па апликацията е
изобразепо царско ценностно изпигание.
Среда га па 4 в. нр. Хр.
26.	Сребьрни апликации и начелник за украса
на конска юзда от Луковитското ськровище.
4 в. пр. Хр.
48
И. Сребърна аиликация с
позлата от Летнишкото съкро-
вище с изображение на митоло-
гична сцена - голобрад мъж с
огледало в дяспата страна е
заставал пред триглава змия.
Срсдата на 4 в. пр. Хр.
28. Сребърни апликации и начелник
за украса за конска юзда от с. Рав-
ногор, Пазарджишко. Апликациите
са украсени с бюстове най-вероя!но
на богини (Атина, Нике и др.).
3-2 в. ир. Хр.
49
29. Зла i- т
на амфора- • р
ритонот
Панагюр-
ското
съкровище.
Тсгло
1695.25 грама.
Два изправени
назаднитеси
крака кентавъра
оформят дрьжките
на амфората-ритон.
Вьрху стените на
амфората, от една-
та страна, са предо а-
~ ГЛ Г венидвама мъже,
ЛШж/ конто разговаря 1,
зГ/ а на другата се
Рг У виада врата на
храм, през която
/Л наднича плешив
' > JF. " ' I/ мьж? пред вратата мь-
же изпълняват боен
танц или я нападат,
според друго тълкуване.
Панапорскиятзлатен сер-
виз, откриз край гр. Панапо-
рище, е с общо тегло 6.5 кг и се
състои от девет предмета - амфо-
ра- ритон, четири ритона, три кани-
ритони и една фиала. Края на 4 в. пр. Хр.
50
30. Култов сребърен сервиз с надписи от с. Голяма
Брестница, Плевенско. Края на 1 - нач. на 2 в. сл. Хр.
31. Сребърно умбо на беотийски щит, открито край с.
Мрамор могила, община Панагюрище. Височина на
предмета 32 см. В центъра е представена осем листна
розета, под нея - грифон и сирена с лира. Над розетата
отновс с прсдставсн грифон и Херакъл, който с дясната си
ръка води Немейския лъв, а в лявата държи кривак.
Апликацията е местна изработка.
Трета четвърт на 4 в. пр. Хр.
51
32. Апликацин от украса за глава, открити
в могнлно погребение край с. Драгодан,
Кюс гендилско.
Пьрвата половина на 2 в. сл. Хр.
33.	Част от сребърен кол ан с позлата с
01 л сдал ни изображения на конни
ловци, ловуващи глигани, следвани от
стрелци с лък. До коня на нанадащия т
от ляво типа куче, под коня на десния
ездач е изобразен шлем. Сцена га се
тълкува като ценностно изнигание лов
на глиган, предхождащо инициация на
владетел. Коланът с открит край с.
Ловец, Старозагорско. 5-4 в. пр. Хр
52
34.	Спиралевиден златеп ирье ген от некрополи на
Месембриа (дн. Несебьр). 3 в. пр. Хр.
35.	Полусферична сребърна
купа с позлати около устието.
Стелите на купа га са украсени с
шесюыълници. Куна га е част
от богато погребение на аристо-
крат. погребан в “Цвяткова
могила11 в “Долина!а на царе-
ге” кран Казанлък.
Среда га на 4 в. пр. Хр.
Траките
и Троянската война
(? ><• г—С
Евксински понт
(Черно море)
П е о н и
Пнрехъм
Резос
Евфсм
ТиТасос р
о. Самозракй
Пейрой Пропонтида
г (Мраморно морс)

Кнггрнт
усг _	< S'. ~ •'
о. Лемнос Илион/Троя'з у
Э 1	Ф р и г и я
Приам, Хектор, Парис
©
Ахил
от Фтия
Одисей
огИгака
Егейско
о. Лесбос
Енеи
М е о н и я
о. Хиос
Г
на
о, Закин
Микена
Нестор
от Пилос
Агамемнон <
от Микена
аксис
Сарпедон
* к И я
о. Родос
Менелай
от Спарта
Идоменей
от Крит
КноТ^О---
54
Когайон
Истрос (Истрия)
Одетое (Варна)
е о н и
пл Странджа
Ускудама (Одрин)
пл
о. Лемнос
Илион/Троя
т о л и я
Тина
Смирна
Агния
О* Хиос
Ефес
Милет
Спарта
ария
о. Родос
о. Крит
пл. Ида
Евксински понт
(Черно море)
пл. Олимп
Егейско
море Ое Лесбос
О Бизантион
Пропонтида (Истанбул)
Лраморно
Коринт О
. П с л о п о
Пангей ОАб юра
,_J о. Гасос у"
о. СамотракЙ
11 л. X е м у с (Ст а р а н л а н я н а)
Севтоподис (Казанлък) О._	-	- ч
ГМесембрия (Несебьр)
Кабиле (Ямбол) ° ^полония Ионтика (Созопол)
Тракийски орфизъм -
цснтровс и разпространение
55

Тракийските племена V1-IV в. пр. Хр
БЕСИ
Тракийско племе
ИЛИРИ
Други племена
Енос
оми (Констанца)
Тракийско селище
Кабиле
Калатис (Мангалия)
КОИДА
Салмидесос (Мидия)
Аполония
изи к
Менде
о. Лемнос
Ескус
(Искър)
Антично и съвре-
менно име на река
i ^Пауталия®
(Кюстендил)
Ьерое
(Стара Загора)
удева (Пловдив)
Бизантиум
(Истанбул)
Ускудама
(Едирне)
|^^Тапеи
Абдера
f Дионисиполис(Балчик)
Одесос (Варна)
Евксински
^E-Терме (Сол“
,	ДОНИ
Пидна %,
ИмброЖ^бидос
есембрия (Hece6bp)JJQ НТ
^Кнхиало (Поморие)
О Агтолония (Созопол)
(Черно море)
Севтополис
®(Казанлък) Кабиле
о	°(Ямбол)
ignTnodw™	Я
)	> Тасос °’ Самотраки
56
57
Други племена
ИЛИРИ
Гръцка колония
Истрос (Истрия)
Томи (Констанца)
Калатис (Мангалия)
Салмидесос (Мидия)
Идомен
Аполония
Кизик/
Сестосо
Пидна
о. Коркира
р. Хсброс/
Марина
Бизантиум
<Исганбул)
Антично и съвре-
менно име на река
Киос
(Гемлик)
Кабиле
(Ямбол)
Граница на Одрис-
кото царство при
Ситалк
Най-важни направ-
ления на одриското
разширсние
Важно сражение и
година
Севтополис
°(Казанлък)
Бергуле
\(Люлебургаз)
vEhoc
Тасос 0> Самотраки'"
£ Дионисиполис(Балчик)
Одесос (Варна)
Евксински
ГтБерое
__	( (Стара Загора)
О	к	- г ,
1улпудева (Пловдив) д
о. Ймброс Абидос
Менде ТороНе*^
о. Лемнос
(Едирне)
У§>Ситалк КИКОН11	с/”/
чГ Абдера
-АИесембрия (Несебър)ТТ0 JTT
Анхиало (Поморие)
О Аполония (Созопол)
г (Черно море)
58

Какия
Тракийските земи в състава на Римската импершя
-^‘•Сармизегетуза,
ТРАКИЯ
Августа
Седалище на легион
По-важни селища
през римската епоха
Име на римска
провинция
Главны и второсте-
пенны римски пътни
артерии
Античен и съвреме-
нен хидроним
Граница на римска
провинция в иач. на
II в. сл. Хр.
р. Хеброс/
Марица
резмиЬ
Сингидунлм (Белград)
эмула
Улпиана
кантонара
ксополС Ад Нс
ирахиум
Лихнида
Фицгиггё v
алкедон
Маро
типол
есало
Тасбс
изик
Пела
Найсос
(Ниш!
^тлдмгтбйис
Ямбол)
Сексагинтд.
Приста.*-^
(Русек®'
АвруСта Траяна
1£дара Загора)
Ьнзап^рум
(Истанбул
илазора
^ТВелес)
Адрианопол
ТЕдирне)
Рациарйя
(Арчдр) Ееску
римонциу
оевгрэад) ’Пловдив) /у.
р. Арп^ю
(Арда)
Енос
Самртраки
стрия (Истрия)
ГГеринт (Ергели)
<9ьс“
5? Абидос
о Коркира
Лапйса
она
Салмидесос
(Мидия)
ы
о. Лемнос
^Одесос (Варна) ПОНТ
{дИсссмбрия (Несебър)
Анхиало (Поморие)
-ШАполония (Созопол)
\\ (Черно море)
нГомис (Констанца)
’•дбрбсторум 1 ’
Трансмариска (Силистра)
(Тутракан)
«шов) Абритус
14 у (^азград)
р*	Марйнанопол
щкополис к _________
ДИструМ
и
^Калатис (Мангалия)
.)? Евксински
60
61
Тракийското културшоаследство в България
Свещар
Галиче
Побит камък
Вълчи
Пинца
тниц
Голям;
тайца
Къпиново
абиле (Ямбол)
Малко Търново
агодан
,ezek
атул
пл. Пангей
Хшаие
оз
Съвременни държавни границы
Могилен комплекс (гробница)
Некропол
Разкрито тракийско селище
Известно съкровише
Светилище (храм)
Град
Село
Разпространение и плътност на
скалноизсечените паметници и
мегалити
ома1фвци
дЛуковит
Равносор
гмесембрия (Несебър)
Алолония Понтика (Созопол)
Пулпунева
(Пловдив)
z, Езерово
Могиланска могила
\	Враца °
Белоградеу
0 Варна
Халколитен некропол
KHM0B0.Q9
Рогозин
София^у	£
уу/Казичене
/	' I	]Цбамор^1огила \
г\)	\ чТанагюрищр
>	- м
)	Счрелча*	• ан-
,Z7X. j ______ ХСтаросел
*)г-7 \	Дува
62
63
Национален комитет Европалия България 2002
Емми Барух, Председател на управителния съвет и главен комисар.
Министерство на външните работи, представляв ано от г-н Соломон
Паси, министър на външните работи и г-жа Миглена Кунева, министър
по Европейските въпроси.
Министерство на културата, представлявано от г-н Божидар Абрашев,
министър на културата.
Национален център за театрално изкуство, представляван от
Красимира Филипова.
Димитьр Хаджиниколов, зам. министър на икономиката
Стефан Данаилов, председател на Парламентарната комисия по
изкуство.
Мартин Займов, подуправител на БНБ.
Проф. Ивайло Знсполски, Софийски университет “Св. Климент Охридски”.
Райна Гаврилова, изпълнителен директор на фондация Отворено
общество - София.
Иван Гарелов, журналист
Георги Чапкънов, скулптор
Галя Дичева, прес аташе
Фондация “Ценности”
Националният комитет Европалия България 2002 е основан на
14.06.2001 г. от Министерство на културата, представлявано от министъра
на културата Ема Москова, Министерство на външните работи,
представлявано от министъра на външните работи Надежда Михайлова,
Националния център за театрално изкуство, представляван от Красимира
Филипова, Мартин Займов, Димитри Паница, Стефан Попов, проф. Ивайло
Знеполски, Иван Гарелов, Райна Гаврилова, Георги Чапкънов.
64