Радио, телевизия, електроника №01 за 2000 год

Tags: журнал журнал радио телевизия електроника

ISBN: 0204-4978

Year: 2000

Similar

Радио, телевизия, електроника №03 за 2000 год

Радио Телевизия Електроника №11 за 1975 год

Радио №01 за 1978 год

Радио №01 за 1976 год

Text

БЪАГАРСКИ

ПОЩИ

ЕАД

РЕКЛАМНИ УСЛУГИ

.1 БЕЗАДРЕСНА ДОСТАВКА
НА РЕКЛАМНИ МАТЕРИАЛЫ

• В пощенските станции

• до домашни пощенски кутии

• до клиенти по предВарително доаоВорени

□ РЕкХшИТАБЛА

В ПОЩЕНСКИТЕ СТАНЦИИ

□ „РЕКЛАМНА ГРИВНА“

За допълнителна информация и контакти
тел. 02/ 962 54 44

Е-таИ: т/о@Ь^ро^1.Ь^, кИр:11^^.ЬрроБ1.Ь^

АМИ-КОРТ 58

ПРЕДЛАГА

резервни части

дистанционни управления
платки за телевизори гюнери
декодери и транскодери, телетекст
ТУ-АЦОЮ-УГОЕО

сателитна техника

битова техника

кинескопи

букси, съединители

мултицети

отвертки (КСВ1СОГ4) - инструмента
антенн - кабели

прожектори - крушки
говорители
тонколони

усилватели

техническа литература

За контакта:

София, бул. “Мария Луиза” 52

ул. “Поп Богомил” 42

тел. 83-59-74; тел./факс 83-59-73
мобилен телефон 0489 76300

Електронни схем и

Закони, сигнали, Вериги

Униберситетското издателство „СВ. Кли-
мент Охридски" пусна 6 продаЖба том I „За-
кони, сигнали, Вериги" на четиритомното из-
дание „Електронни схеми" с автор проф. д.т.н.
инЖ. Стефан Куцароб. При подготоВката на
изданието абторът е използбал опита на ут-
Върдени сбетобни абтори, най-нобите издания
на водещи сбетобни фирми и сбоя 30-годишен
опит на преподабател, автор и конструктор
на електронни изделия. Начинът на изложе-
ние на материала съответства изцяло на ве-
че възприетия в англоезичната литература -
физични обяснения, минимално количество
най-необходими формули, много примери, ре-
шено задачи и задачи за самостоятелна ра-
бота.

СъдьрЖанието на том I съответства на
онова, което се предлага като уводен курс по
електроника в реномираните учебни заведе-
ния. То позволява използването на този том
във всички висши учебни заведения, където се
изучава електроника. Разгледани са електрич-
ните сигнали, използвани в електрониката,
пасивните електронни елементи, основните

Книгата може да бъде
закупана от редакция-
та на списанието
непосредстВено или по
пощата чрез предВари-
телно изпращане на
запис за 10.00 лв. на
адрес:

Стефан Куцароб
физически факултет
1164 - София
тел.: (02) 6256 656
електронна поща:
зИи^рйуз. ит-зо11а. Ьд

закони и теореми, двуполюсници, четирипо-
люсници, честотен анализ и преходни проце-
си в електронни схеми и основните видове па-
сивни схеми. Начинът на изложение прави кни-
гата достъпна както за студенти и специа-
листи, нуЖдаещи се от опресняване на знани-
ята, така и за техници, напреднали радиолю-
бители и добри ученици от техникумите.
ИНФОРМАЦИОННО-
ИЗДАТЕЛСКИ ЦЕНТЪР
ИМПУЛС ЕАД

Радо©
ТелеВизия

ДлкРРтгго ил Ра

Година 49
1’2000

Изпълнителен директор
Стефан Павлов

Главен редактор
инж. Емилия Христова
е-таП: ет!@Ьо1.Ьд

Редактор
инж. Богдана Иванова

РЕДАКЦИОННА КОЛЕГИЯ:
доц. д-р инж. Ангел Ангелов,
доц. д-р инж. Добри Добрев,
ст.н.с. I ст. д-р инж. Кирил Конов,
доц. д-р инж. Лввел Мартинов.

АДРЕС НА РЕДАКЦИЯТА

София 1000
ул. „Гурко" 6
ИИЦ ИМПУЛС ЕАД

Тел./факс 981 70 58

в-таП: 1три15@ср1.аса<1.Ьд.

ТЕЛЕФОНЫ:

Редакция 949 29 92

981 45 35

Каса 980 07 16

Хонорари се изплащат
четвьртък
от 13 до 16 часа

СЬДЪРЖАНИЕ

ВС генератор с малки нелинейни изкривявания -

Д. Костов, В. Тодоров 2

Интегрални комбинирани стабилизатори - С. Куцаров 4

Нови елементи 8

Справочник 15

Термостати за инкубатор - II част

- К. Клисарски 19

Осем схеми със светодиоди - Г. Кузев 20

Обмяна на опит 23

БфРЛ 27

Образователен тест 28

Радио- и телевизионни ремонти 30

Серия ЕХА40-СС/СС преобразуватели 30

Малки обяви 32

Препечатването на материалы
бвз писменото разрешение
на редакцията е забранено.

ОЧАКВАЙТЕ:

Таблица на спътниците
с транспондери за разпръскване на телевизионни
и радиопрограми на геостационарна орбита
ВС генератор с малки
нелинейни изкривявания

ИнЖ. Димитър КОСТОВ, инЖ. Владимир ТОДОРОВ

Изработбането на Високостабилен и с малки нелинейни
изкривявания КС генератор винаги е било проблем за ра-
диолюбители и специалиста. - - "

В какво се состоят проблемите около изграгкдането на НЧ КС
генератори?

За да си изясним тези вопроси, е направен краток анализ на НЧ
генераторите с уговорката, че ще се разгледат само уреди, израбо-
тени с транзистори и интегрални схеми.

изместването е 90°, В генератора се
ВклкэчВат последоВателно два фазоин-
Вертора и инВертиращо стъпало с кое-
фициент на предаВане 1.

За стабилизация на амплитудата на
изходното напреЖение В инВертиращо-
то стъпало се ВъВеЖда нелинеен еле-
мент, чувствителен към изменението
на амплитудата на изходния сигнал. Не-
линейният елемент моЖе да е термис-
тор, електрическа крушка за напреЖе-
ние 3 V и ток 0.015 А или полеби (РЕТ)
транзистор. ИнВертиращо стъпало с
Р-РЕТ транзистор за стабилизация на
амплитудата на изходния сигнал е по-
казано на фиг. 3.

ПонеЖе стъпалото от фиг. 3 тряб-
Ва да е инВертиращо, сьпротивлението
на УТ1 6 прехода 8-И (соре - дрейн) 6
целия обхват на регулиране трябВа да е
по-малко от сьпротивлението на резис-
тора КЗ.

Обикновено нискочестотните
КС генератори се изграЖдат на ос-
новата на НЧ усилвател, обхванат
от схема за полоЖителна обратна
връзка. Тази схема безспорно трябва
да притеЖава честотно избирател-
ни свойства. Такива са: диференцира-
щите КС групи, мостът на Вин и
двойният Т-мост. Най-често изпол-
званите честотноопределящи вери-
ги са двойният Т-мост и мостът на
Вин. Ако е нуЖен много нисък коефи-
циент на нелинейни изкривявания,
елементите от двата вида схеми
трябва да се подберат с изклкэчител-
но висока точност (по-голяма от
+ 0.5%). Още по-трудно става, кога-
то КС генераторът трябва да се
направи с няколко честотни обхвата,
защото плавният регулатор трябва
да е с изклкзчително добри качества
и с много малък толеранс (± 0.2 +
± 0.1%), а и за всеки честотен подоб-
хват подборът на честотноопреде-
лящите елементи е критичен пора-
ди гарантирането на баланса на съ-
ответния мост в целия обхват. Ре-
ално достиЖимият коефициент на
нелинейни изкривявания (КНИ) при
КС генераторите с мост на Вин или
двоен Т-мост е 0.1 + 0.5%.

Съществуват обаче схеми на КС ге-
нератори, които осигуряват изкл1очи-
телно малък КНИ при използване на
градивни елементи с обичайния толе-
ранс ±5%.

В основата на този клас КС генера-
тори стой диференциален усилвател,
реализиран с операционен усилвател по
схемата, дадена на фиг. 1.

Коефициентът на предаВане на
диференциалния усилвател от фиг. 1
моЖе да се изчисли по форму лата:
К - Л ~ ^ИЗХ - + К2)

и ивх »2(к, + к4) к2

Ако приемем за опростябане на из-
раза, че К( = К2, получабаме формула-
та:

Ки=А = -^-Ь (2)

к, + к4

От формула (2) е ясно, че коефици-
ентът на предаВане се измени от -1 (при
К4 = 0)до + 1 (при К3 = 0). АкоК3 = К4,
К и = 0. Следобателно 6 такова стъпа-
ло е ВъзмоЖно да се регулира амплиту-
дата на изходния сигнал и да се обръща
фазата му.

От теорията е известно, че 6 гене-
ратора на хармонични трептения за ра-
ботната (квазирезонансна) честота
трябва да са изпълнени условията за ба-
ланс на амплитудите и фазите. Коефи-
циентът на предаВане за полоЖител-
ната обратна връзка трябва да е задъл-
Жително 1, а фазовото изместване на
честотата на генериране да е кратно
на 360°. Следобателно КС генераторът
трябва да има регулируемо стъпало,
осигуряващо исканите амплитудни съ-
отношения, а също така едно или ня-
колко стъпала, реализиращи необходи-
мото фазово изместване.

Ролята на фазоинВертор с нуЖно-
то фазово изместване моЖе да изпъл-
няба Вече разгледаният диференциален
усилвател от фиг. 1, но резисторът КЗ
трябва да се смени с реактивен еле-
мент, например с кондензатор (С1 от
фиг. 2). Модифицираната схема е даде-
на на фиг. 2.

Коефициентът на предаВане на схе-
мата от фиг. 2, при условие че К3 = К2,
е 1, а фазовото изместване ф се опре-
дели от израза:

агсЦ» <р =

2К3С,

(К3С,)2-1

(3)

ПонеЖе за работната (квазирезо-
г- 1
нансна) честота “ с ,

Въз основа на тези кратки теоре-
тични постановки авторите констру-
ираха КС генератор, чиято принципна
електрическа схема е дадена на фиг. 4.

Неговият работен честотен об-
хват при използваншпе от авторите
операционни усилватели цА748С е от
50 Нг до 20 кНг. Горната граница на
честотния обхват се ограничава от
скоростта на нарастване на изходно-

Електроника
ФИГ. 4

то напреЖение за този тип ОУ. Мо-
Же да се експериментира и с други
операционни усилватели с по-Висока
скорост на нарастване на изходното
напреЖение, напр. БР356, БР357 и др.,
но трябва да се прецени какВа верига
за честотна компенсация е необхо-
дима.

Честотата на генератора плавно
се регулира с двойния потенциометър
КР11 - 2.2 МО, линеен.

При изходно напреЖение на генера-
тора 1V изправеното напреЖение вър-
ху кондензатора С7 ще е примерно око-
ло 1.4 V, а съпротивлението на канала
на полевия транзистор УТ1 - около 1
кй, т.е. по-малко от стойността на
съпротивлението на К.10. Изходният
сигнал моЖе да се вземе директно от
изхода на операционния усилвател ИСЗ,
но е препоръчително да се конструира
плавен регулатор на нивото на изход-
ния сигнал, съчетан с точен атенкэа-
тор (стъпален), който да е честотно
независим. Синусоидното напреЖение
в изхода на ИСЗ се доуточнява с по-
мощта на тример-потенциометъра
КР9.

При експериментите с конструи-
рания от авторите КС генератор бя-
ха получени следните стойности за ко-
ефициента на нелинейни изкривявания:

• за сигнал с честота 315 Нг

к2 = 0.045%, а к3 = 0.013%;

• за сигнал с честота 10 кНг
к2 = 0.040%, а кз = 0.010%.

ЗабелеЖка: к2 и к3 са коефициен-
тите на нелинейни изкривявания съ-
ответно за втори и трети хармоник.

Нестабилността на амплитуда-
та на изходния сигнал на разглеЖда-
ния генератор за работния честотен
обхват 50 Нг + 20 кНг не превишава
± 0.2 с!В. формата на изходното нап;
реЖение за високите честоти от об-
хвата моЖе да се коригира с подбор
на капацитета на кондензатора С5*.
Авторите препоръчват преди точ-
ното установяване на капацитета на
С5*. вместо него върху платката на
генератора да се монтира тример-
кондензатор с обхват 8 + 30 рР. Гра-
ничите на изменение на стойността
на капацитета на С5* са 10 + 27 рР.

Описаният КС генератор е експе-
риментиран от авторите и даде доб-
ри резултати. Експлоатира се от
три години и не е показал дефекти.
Печатна платка на уреда не се дава,
защото специалистите и лкэбители-
те, Желаещи да повторят конструк-
цията, моЖе да използват други ти-
пове операционни усилватели. След
калибриране този КС генератор мо-
Же да се използва за лабораторен.

Авторите използваха операцион-
ни усилватели Ц.А748С на фирмата
ТО8Н1ВА, аналози на „РаксЫкГ. Те-

зи операционни усилватели моЖе да
се заменят без никакви промени, ос-
вен с друга стойност на С5*, с чеш-
ките МАА748 или българския 1У-
О748С. МоЖе да се опита и с руски-
те ОУ К574УД1, К544УД2,
КР140УД8 или КР544УД1. Авторите
използваха Р-РЕТ транзистор КР521
за УТ1, който моЖе да се замени с
руския КП103К, но К13 трябва да се
преизчисли. Ако полярността на ди-
ода УЭ1 и на електролитния конден-
затор С7 се обърне, моЖе да се изпол-
зват М-РЕТ транзисторите
КПЗОЗВ, КП307Б (Русия) и ВР245В
(РН1ЫР8).

УБ1 е обикновен импулсен мало-
мощен диод Ш4148, но моЖе да се из-
ползват и Ш4150, Ш914, КА261 (Че-
хия - Тез1а), КД521А, Б, КД522А (Ру-
сия) или българските 2Д5606 и
2Д5607.

ЛИТЕРАТУРА

1. 8еНпа, Ег. 1"Икко/гекуепст
^епега1ог.-5йе1оуаа(есктка, 1983, №5.

2. РачеВ, Д. Въпроси на Нг-Пл/оби-
теля. С., Техника, 1975.

3. Ма^аппе „КасНое1ек1гопккз“, 1980,
№9.

4. КръстеВ, П. ИзмерВания В радио-
техниками. С., Техника, 1990.

5. Стоянов, И., П. КръстеВ. Измер-
Вания Врадиоелектрониката. С., Техни-
ка, 1977.
Рубриката води проф. д.т.н. инж. Стефан Куцаров, е-та!1: $1к@р11у$.ип!-$ойа.Ьд

Еволюция или революция? Този въпрос си поставят мио-
зина специалисти по електроника, наблюдавайки нейното
развитие през последните десетина години. Но не най-важ-
но е намирането на точки думи за охарактеризиране на из-
ключителната бързина, с която се появяват нови, все по-доб-
ри електронни изделия и разширяването на приложението
им в неподозирани доскоро области. Същественото е, че тези
изделия правят живота ни по-лесен, по-ефективен, по-при-
ятен и че стават по-достъпни. Кой от все още активното по-
коление творци, започнало своята професионална кариера
с използването не радиолампи, е могъл да предположи, че

ще стане свидетел на появата на телевизори, окачени като
картина на стената, или че ще носи в чантата си компютър,
несравнимо по-мощен от използваните за пускането на
първите изкуствени спътници? И всичко това е резултат от
усъвършенстването не градивните елементи. Със своите мно-
гобройни въпроси за една или друга интегрална схема или
транзистор вие, наши уважееми читатели, ни подсетихте да
създадем рубриката „Нови елементи". Надяваме се, че в нея
ще намирате интересни новости, конто не само ще обогатя-
ват знанията ви, но ще бъдат полезни и в професионалната
ви дейност.

Интегрални комбинирани
стабилизатори

За рабошата на много електронни анаратури са необходимо
побече от едно стабилизирани ностоянни напреЖения. При
захранбане от мреЖата се използбат клкочови стабилиза-
тори с трансформатор, Всяка от Вторичните намотки на който
осигуряба но едно напреЖение. Този „класически“ начин е неприло-
Жим В анаратури с батерийно захранбане, В които се използбат клк>-
чоби преобразубатели на постоянно б постоянно напреЖение [1] или
линейни стабилизатори [2]. Те имат голямо приложение и като плат-
коби стабилизатори, осигурябащи захранбането на една платка или
Възел от апаратурата. За намалябане на обема и цената се. произ-
беЖдат интегрални схеми (ИС) на комбинирани стабилизатори (МиШ-
ЕипсНоп 8ирр1у, МиШ-ОифШ Роттег 8ирр1у, 8ирр1у 8у$Сет), които сь-
дърЖат няколко клк>чоби преобразубателя, често заедно с линейни
стабилизатори. Т\к се разглеЖдат трите вида комбинирани'стаби-
лизатори, като в таблица са дадени основните им параметри.

ИС МАХ786 също съдърЖа два
кл!очови ПнП за напреЖение +3.3 V
(8МР81) и +5 V (8МР82), но има и
един допълнителен линеен стабили-
затор ЬК за +5 V (фиг. 2). ДВата клк>-
чови преобразубателя са с токоВо уп-
равление, като напреЖението, про-
порционално на изходния ток, се Взе-
ма от резисторите IV и КЛ Съп-
ротиВлението им е

0.06
— 5

^Отах

където 1Отах е максималният изхо-
ден ток. Стойността му зависи от
Външните ИМО8 транзистори Т1-Т4
и моЖе да достигне до 6 А. Тези тран-
зистори са клкэчоВете на КП, като
Т1 и ТЗ са „класическите" клк>чоВе
на ПнП, а Т2 и Т4 са прибаВени за по-
ВишаВане на коефициента на полезно
действие (КПД) чрез шунтиране на
диодите ПЗ и Б5 (за избягване на раз-

ИС за няколко полоЖителни нап-
реЖения. Използбат се главно б пре-
носими апаратури и микропроцесор-
ни системи и осигурябат от 2 до 6
различии напреЖения. Например
МАХ863 съдърЖа два незабисими един
от друг кл!очови пониЖаВащи преоб-
разубателя (ПнП). Единият, наречен
оснобен (Мат), осигуряба фиксирано
изходно напреЖение УО1, равно на
+3.3 V или +5 V (6Ж. табл.1), като
изборът се праби чрез сВързВане на
вход 8ЕЬ към У№ или маса (6Ж. ти-
пичната схема на сВързВане на фиг.
1). Клкэчът на преобразубателя е
ИМО8 транзисторът Т1, а резисто-
рът 1^1 осигуряба ограничабане на
тока на Т1. Аналогичен е вторият
преобразувател с Т2, но неговото из-
ходно напреЖение УО2 сезадабачрез
делителя К.2, К1. Максималният из-
ходен ток на дбата преобразубателя
зависи от избора на Т1 и Т2. Всяко
от изходните напреЖения моЖе да се
нулира чрез сигнал с ниВо лог. О на съ-
ответния Вход а за нормална
работа там трябВа да има сигнал с

Номерацията на изводите
а за двуредов корпус ОН 2x8

ниВо лог. 1. Когато тези ВходоВе не
се използбат, се сВързВат към Уш.
За контрол на У1Г4 се използба вход
ЬВ1, който осигуряба сигнал с ниВо
лог. 1 на изход ЬВО, когато У1Ь| е
под определена (чрез делителя КЗ,
К4) долна граница. ИС моЖе да се зах-
ранВа от дВе РИСО батерии или от
една литиеВа батерия и да запазба ра-
ботоспособността си (но не и пара-
метрите си) до У№ = 1.5 V.

сейВането на мощност Ур1о Върху
тях). Кондензаторите по 0.1 цр оси-
гуряВат нормалното управление на
транзисторшпе. Осцилаторът О8С
е общ за двата КП и честотата му е
200 кНг при свързване към маса на из-
вод 8УЫС и 300 кНг при сбързването
му към извод КЕЕ. Всеки КП моЖе
да се спира (изходното му напреЖе-
ние се нулира) чрез подаВане на сиг-
нал с ниВо лог. 0 (с ТТЬ ниВо) на Вход
ОСНОВНИ ПАРАМЕТРИ НА КОМБИНИРАНИ СТАБИЛИЗАТОРИ

ТАБЛИЦА 1

Парамегър ИС Ио, V Ляпах» тА А п, % /о, кНг ^,У ДЯ ЛоК УКЕГ, V
МАХ863 КП КП +3.3/+5 АО) 1000 82 82 300 300 2,7-Ио
МАХ786 КП КП ЛС
МАХ743 ±12 (±15) 125 (100) 2 82 200 7мах (бмах) 0,05 1% 2,0
МАХ722 КП КП ЛС +3,3/+5 0—100 +5 200 5 1 1 87 87 500 500 1,9-5,5 и 7-20 1,9-5,5 и 7-20 - - 1,25
МАХ716 ЛС ЗхЛС КП КП КП +5 +5 -5,-12,-15 +12 -2.5+-30 100 500 -100 60 -40 - 87 87 87 20 20 20 5,05-11 - - -

ОК При едноВременното спиране на
дВата КП консумацията на ИС от
У1]Ч е 70 цА. За нормална работа се
подаВа сигнал с ниВо лог. 1 или Вход
ОК се сВързВа към изВод УЬ. Общо-
то изклЮчване на Всички блокоВе на
ИС без ЬЯ (при което тя консумира
25 цА) се осъщестбяба чрез 8НВК =
0. В този случай от изВод УЬ моЖе
да се консумира ток 25 цА. При нуЖ-
да от баВен старт на даден КП меЖ-
ду негоВия изВод 88 и маса се сВързВа
кондензатор с препоръчВан капаци-
тет 10 пЕ За разширяВане на прило-
Женията на ИС В нея са Вградени дВа
неинВертиращи компаратора Сотр1
и Сотр2. Например при подаВане чрез
делител на ВходоВете на един от тях
начастотнапреЖението V™ сере-
ализира схема за следене на У1!Ч ипо-
лучаВане на изхода на компаратора на
съотВетния логически сигнал при на-
маляВането му под стойност, опре-
делена от делителя.

ИС за дбойно захранване (Биа1-
Ои1ри1 8м/ксЬ-Мос1е Ке§и1а1ог). Те
съдърЖат дВа клкэчоВи преобразу-
Вателя и осигуряВат раВни по аб-
солютна стойност полоЖително и
отрицателно напреЖение. За изход-
ни токоВе до няколко стотици тА
се произВеЖдат като монолитни
ИС, а за по-големи токоВе (до де-
сетина А) - като хибридни модули.
И 8 дВата случая се използВа съче-
танието на поВишаВащ (за полоЖи-
телното напреЖение) и инВерти-
ращ (за отрицателното напреЖе-
ние) преобразуВател с общо поло-

Радио 1/2000

I м ТП •

Жшпелно Входно напреЖение.

На фиг. 3 е дадена блокоВата схе-
ма на ИС МАХ743. Тя съдърЖа дВе
еднакВи по структура части (с „+“
за полоЖителното напреЖение и с
за отрицателното напреЖение),
съдърЖащи усилВател на грешката
ЕА, суматор X, буфер ВИР и МОЗ
транзистор като клк>ч заедно с усил-
Вател АС за ограничаВане на макси-
малния изходен ток. ПолоЖително-
то напреЖение се получаВа с поВиша-
Ващ преобразуВател (Ь+, Б+ и С+),
а отрицателното - с инВертиращ
(Ь-, В- и С-). ДВете части имат общ
генератор О8С и източник на опор-
но напреЖение КЕР. Чрез блока за
превклЮчване У8 и клЮчовете 8+ и
8- едноВременно се устаноВяВат из-
ходни напреЖения ±12 V (сВързВане на
Вход 12/15 към У1]Ч ) или ±15 V (сВър-
зВане на Вход 12/15 към маса). Пре-
поръчВаната стойност на У11Ч е +5
V, тъй като осноВното приложение
на ИС е осигуряВане на захранВащи
напреЖения на операционни усилвате-
ли и други линейни ИС В блокоВе с циф-
роВи ИС С прекъсната линия на фиг.
3 са дадени Външните елементи, ко-
нто се поставят при нуЖда. Конден-
заторите меЖду изводи СС и маса са
против самовъзбуЖдане и трябва да
имат капацитет Ссс = 1(Г'СхЕК8,
където С е капацитетът на съот-
Ветния изходен кондензатор и Е8К е
активното съпротивление на после-
дователната му еквивалентна схема.
Когато Е8К не е известно, поставят
се Ссс около 10 пР, а при липса на

самовъзбуЖдане изводи СС се оста-
вят свободни. Кондензаторът меЖ-
ду извод 88 и маса е за бавен старт.
Когато той не се поставя, изводът
се оставя свободен.

ИС за двуполярно захранване. Те-
зи ИС осигуряВат полоЖителни и от-
рицателни напреЖения, различаващи
се по абсолютна стойност. Обикно-
Вено отрицателното напреЖение се
използВа за захранване на индикато-
ри с течни кристали.

На фиг. 4 са дадени блоковата схе-
ма на МАХ722 и свързването на вън-
шните елементи към нея. Тя съдър-
Жа един КП за полоЖително напре-
Жение (8МР8+), който заедно с Ь+,
В+ и С+ образува повишаващ преоб-
разувател (ПвП) с изходно напреЖе-
ние +3.3 V (при лог. 1 с ТТЬ ниво на
извод 3/5 или свързването му към
извод РВЗ) или +5 V (лог. О или
свързване към маса на 3/5). Преоб-
разувателят работи с входно нап-
реЖение У1М, получавано от бате-
рии (дори една Ы1Сс1). Това действие
се осигурява чрез 8НВК = 1. При
8НВК = 0 двата преобразувателя в
ИС се изклЮчват и се получава
V), = УО2 = 0. При подаване на
Ур^г отнестабилизирантокоизпра-
вител автоматично се изклЮчва
8МР8+ и УО1 се осигурява от вгра-
дения в ИС линеен стабилизатор ЬК
(на изход ЫК има напреЖение +6 V и
в него моЖе да влиза ток до 50 тА).
Препоръчва се транзисторът Т1 да
е с честота на преминаване ГТ, не
по-висока от 10 МН/, и максимален

_____________________ 5
ФИГ. 2

♦ о-

У1И

33 р

нз-
1№14

♦ о—
57
5тА=т=

МАХ786

Соп-
ке!

12|

4.7р }

---------Л,1Ы914

В5Т5~11

РН 511

тз

А1М05

5МР52

I =^=0.1р

1^-

1.5

Я35

ЮрН

То1

3?*

7О2

РЬ5|19

Т4

3.37
5тА

251В5ТЗ

«53

5МР51

Оп 31033

С53
РОЗ
583

1.3

ЮрН
03

^§5.

ЕВ5.

“ го^Чбп

Р6ЫР
0М5
01

=$=330р

2х
150р

.чР-

АЫ03

1.657

Сото

Согпр!

♦ Зт197

Номерацията на изеодите
е за двуредов корпус ОН 2x14

ФИГ. 3
колекторен ток над 1 А, конто оп-
редели и максималния ток на изход
УО1. В този случай УО1 не моЖе да
се изклкэчВа чрез 8НОЫ- Изходът
РРО показба чрез лог. 1, че има УО1.
Когато УО1 намалее с поВече от 6%
от номиналната си стойност, се по-
лучаВа РРО = 0.

Отрицателното изходно напре-
Жение се получаВа чрез 8МР8- и Вън-
шните елементи Т2, Ь-, О- и С-, кои-
то образуВат инвертиращ преобра-
зуВател. НегоВото изходно напреЖе-
ние УО2 се задаВа чрез делителя К.2,
К1 и има стойност

V =-—^-У

’О2 ’КЕР

ВъзмоЖно е ръчно регулиране на
Уо2 чрез замяна на К2 с потенцио-
метър В реостатно сВързВане или
цифрово програмиране чрез сВързВа-
не на долния изВод на К1 към изхода
на цифроВо-аналогоВ преобразуВател
(ЦАП) Вместо към УКЕР • Транзис-
торът Т2 трябВа да има
^сео > • Чрез

хО2тах

се задаВа максималният изходен ток
1О2тах натозипреобразуВател. На-
личието на Уо2 се осигуряба чрез
МЕССЖ = 1, докато при ИЕССЖ =
О се получаВа УО2 = 0.

Линейният стабилизатор ЬК В
ИС е маломощен - той осигуряба нап-
реЖение +5 V при максимален изхо-
ден ток 5 тА.

Със същото действие и парамет-
ри е ИС МАХ723, но тя осигуряба
УО1 = +3.0 V.

С още повече възмоЖности е ИС
МАХ716 (фиг. 5). Тя съдърЖа чети-
ри линейни стабилизатора, които
заедно с външните транзистори Т1-
Т4 осигуряват постоянните напре-
Жения УО1 — УО4 със стойност +5
V. Те се използбат главно за захран-
ване на различните блокове на една
микропроцесорна система или пор-
тативен компкэтър. Елементите
Т5, Ь5, 05, С5, В1 и К2 заедно със
съответния блок в ИС образуват
инвертиращ преобразувател (ИП)
с изходно напреЖение

V =-5—’

05 К,

което най-често е -5, -12 или -15 V.
Аналогично чрез Тб, Ьб, Об, С6, КЗ и
К4 се реализира втори ИП с

р ( р '

УО6=-5 —+ 1 + ~ УТН

К3 [ К3 )

Радио 1/2000

Те/ _»В 13 ия

0.22р

ФИГ. 5

Номерацията на изводите
в за двурвдов корпус ОН 2x8

4х2М2907А

УЖ2

Р5
1Я5В17

_ о—

Ч>5

ВТ

Усс

В1

Т1

470 «

Т5
2ТХ750

о-1
^1

ЮОрН
7Г С5

1К5619

В5

В2

МАХ 716

150 у

Я2, . 16

3.3 п

Я1

Тб
2ТХ750

Към 51

470

16 .

ЮОрН 2^

ВЗ

3.3 п

КЗ

Към 51

□6

56 АО

В4

В7

РОЯР

Тук напреЖението ^тн е полоЖи-
телно 8 обхвата 0 -1.25 V и се гене-
рира чрез ЦАП, вграден в ИС. Вес-
ки импулс, подаден на вход 15 6 , уве-
личава УТН с 1.25 / 32 V, т.е. УрН
моЖе да има 32 стъпки. НапреЖе-
нието УО6 се използва главно за
захранбане на индикатори с течни
кристали, като промяната му слу-
Жи за настройка на контраста на
индикатора.

9
150р

ЮОр

Т2

—о*

Уо2

юор 4= Уоз

100р 4=+4)4

Т7
2Я2222А

га

• 17

•220рН

1Я5817
-й-г

Я5

Кб

—. -о ч

= =4)7

150р

Номерацията на изводите
е за двуредов корпус ОН 2x14

Последното напреЖение УО7 се
получава от ПвП, реализиран с еле-
ментите Т7, Ь7, 07, С7, К.5 и Кб и
съответния блок в ИС. Той осигуря-
ва полоЖително напреЖение

Г К

УО7 =1.25 1 + —1 •
( К6)

Обикновено то е +12 V и се използва
за захранбане на ЕЕРКОМ,
Фирмата ТЕХА8 Ш8ТКБМЕМТ8 предлага 12-
ЖщаИ разредните аналогово-цифрови преобразувате-
ли Т1.У2544 (с 4 аналогоВи Входа) и ТТУ2548 (с
8 аналогоВи Входа), предназначени за работа В систе-
ми за ниско напреЖение. ПреобразуВателите се зах-
ранВат с едно напреЖение меЖду +2.7 и +5 V, което
ги праВи подходящи за съВместна работа с 3.3- и 5-
ВолтоВи СМО8 цифрови схеми. В различните резки-
ми на работа постояннотокоВата консумация е меЖ-
ду 1 и 2.1 тА. Предвидена е ВъзмоЖност за изклк>ч-
Ване на захранВането по програмен път или чрез под-
ходящ логически сигнал на съотВетен извод. Входни-
ят мултиплексор осВен аналогоВите сигнали за пре-
образуВане моЖе да използВа и Всяко от трите Вгра-
дени В интегралните схеми еталонни напреЖения с
цел самокалиброВка. Честотата на Входните сигна-
ли е меЖду 0 и 500 кН/. ПреобразуВането се изВършВа
на принципа на поразредното ураВноВесяВане
(8иссеямуе Арргох1таНоп) с помощта на набор от
кондензатори и аналогоВи клкзчоВе. Изходните циф-
роВи данни се получаВат на единстВения серией из-
ход 8Г)О (8епа) Па1а Ои1ри1) с трето състояние, пре-
даВането на данните по който се изВършВа със ско-
рост до 200 К8Р8. За осигуряВане на самото предаВа-
не има Вход 8СЬК (8епа1 СЬосК) за тактоВи импулси
с честота ГС1К=20 МН/. УпраВляВащите импулси на
преобразуВателя се подаВат на Вход 8П1 (8епа1 Па1а
1при1) от Външно устройство. Разрешението за ра-
бота на преобразувателя е сигнал с ниво лог. 0, пода-
ден на вход С8(СЫр 8е1ес1). Организацията на обме-
на на данни чрез изброените 4 извода се прави в съот-
ветствие с протокола 8Р1™ на фирмата Мо1ого1а.
Освен това е предвиден и допълнителен разрешаващ
вход Е8 (Ргате ЗупсЪгошяаНоп), който се използва
вместо С8 при работа на преобразувателите с циф-
рови сигнални процесори. Заради малката постоян-
нотокова консумация времето за преобразуване е
сравнително голямо (З.б при максималната стой-

ност на ГС1К) и е обратно пропорционално на 1С1К. В
преобразувателите има вградена памет тип Р1РО
(Р1Г81-1п Р|гк1-Ои1) с обем 8x12 ЬЙ за запомняне на 8
изходни сигнала. Тя моЖе да бъде и „заобикаляна", при
което разредите на изходно число се получават не-
посредствено на изхода. Вграден е и източник на опор-
но напреЖение, чиято стойност моЖе да се програ-
мира на +2 и +4 V, но има възмоЖност за използване
и на външен източник.

В съвременните високоскоростни системи за
щВ предаване на данни, за обработка на изобра-
Жения и навсякъде, където са необходими го-
лямо бързодействие и точност на преобразуването,
фирмата ТЕХА8 ПЧ8ТК11МЕ1ЧТ8 е създала 12-разред-
ния аналогово-цифров преобразувател за ниско напре-
Жение ТН81206. Той има 4 аналогови входа, на всеки
от който могат да постъпват сигнали спрямо маса
или те да се комбинират по двойки като диференци-
ални входове. Използват се 3 захранващи напреЖения
- за аналоговата част +5 V ±5%, същото напреЖе-
ние за цифровата част и меЖду +2.7 и +5.5 V за бу-
ферите на цифровите изходи. Тези изходи са паралел-
ни, което е предпоставка за получаването на голяма
скорост на извеЖдане на изходните данни (до б М8Р8).
Поради това консумираната мощност достига 210
т\У. Честотният обхват на входните напреЖения
започва от 0 и достига 54 МН/ при несиметрични
входове и 96 МНг при диференциални входове. В пре-

образувателя има вградена памет тип Р1РО с обем
16x12 Ьй за запомняне до 16 стойности на изходните
сигнали. Нивата на последните съответстват на
стандартните за СМО8 цифровите схеми, а управ-
ляващите цифрови входове са ТТЬ-съвместими. В
преобразувателя е вграден източник на опорно на-
преЖение, но има възмоЖност за свързване и на
външен източник. Работата на преобразувателя с
цифрови сигнални процесори е много улеснена.

За приложения в областта на измерването на
ЖяВ температури и механични величини и за реа-
лизацията на системи за събиране на данни и
управление на производствени процеси, както и на
прецизни волтметри фирмата ЫКЕАК
ТЕСНЫОЬОСтУ предлага 24-разредния делта-сигма
аналогово-цифров преобразувател ЕТС2400. Той е
монтиран в корпус 2x4 тип 80-8 и не изисква никакви
външни елементи, тъй като необходимият за рабо-
тата му генератор е вграден в интегралната схема.
Захранващото напреЖение Ц.с е меЖду +2.7 и +5.5 V
при типична постояннотокова консумация 0.2 тА.
Чрез извод Ео неговата честота моЖе да се устано-
вява на 128 или 153.6 кН/. Същият извод моЖе да се
използва и за подаване на сигнал с тактова честота
от външен генератор, която да има стойност меЖ-
ду 2.56 и 307.2 кНг. Преобразувателят работи с
външен източник на опорно напреЖение ПКЕР, което
моЖе да е меЖду 0.Шсс и Псс. Входните аналогови
сигнали могат да са в по-малкия от обхватите -Ц.с /
8 + 9 11сс/8 и -0.3 V + Псс+0.3 V. Много голямата раз-
редност на преобразувателя прави ваЖен въпроса за
потискане на попадналите отвън смущения и особе-
но на тези с мреЖова честота. За намаляване на вли-
янието й в интегралната схема е вграден заграЖдащ
филтър с коефициент на предаване за нея, не по-голям
от -110 6В (потискане на тази честота 3.105 пъти).
Отново чрез извод Ро моЖе да се избира максимално
потискане при 50 или 60 Нг. Изходните цифрови данни
се получават в серией код на единствения изход 8ПО,
като предаването им е организирано в съответствие
с протоколите 8Р1™ и М1СК.О\У1К.Е™. За разреша-
ване или забрана на извеЖдането на данни има из-
вод СЁ.

По време на преобразуването на аналогово-
ЖЯ цифровите преобразуватели е необходимо
входното напреЖение да остава неизменно.
Затова на входа на много преобразуватели е вграде-
на следящо-запомняща схема (8атр1е-апс1-Но1с1,
8&НО Сксий), която „запомня" стойността на
входното напреЖение в началото на всяко преобра-
зуване и я запазва до края му. ПроизвеЖдат се и от-
делки интегрални следящо-запомнящи схеми. Един
пример е наскоро появилата се фамилия интегрални
схеми ЕЕ198/ЕР298/ТЕ398 на фирмата МАТКЖАЬ
8ЕМ1СОКВЧСТОВ, реализирани по В1ЕЕТ-техноло-
гия. Входното им стъпало е с биполярни транзис-
тори и осигурява входно съпротивление с типична
стойност 10 С52. Полевите транзистори с РМ-пре-
ход и Р-канал са използвани в изходното стъпало.
Принципът на действие на схемите е бързо зареЖ-
дане на външен за интегралната схема кондензатор
през малкото изходно съпротивление (типична
стойност 0.5 62) на повторител на напреЖение с опе-
рационен усилвател и запазване на заряда през вре-
ме на преобразуването. Схемите от фамилията из-
ползват кондензатор 1 р.Е, който неЖелано се са-

Радио 1/2000

Телевизия
моразреЖда с 5 тУ през Всяка минута от преобра-
зуВането. Времето на запомняне трябВа да е не по-
малко от 10 цз, а нормалната работа се осигуряВа
от дВе еднакВи захранващи напреЖения меЖду ±5 V
и ±18 V. ОсноВната разлика меЖду трите интеграл-
ни схеми е В работния им температурен обхВат - за
ЕР198 той е от -55 до + 125°С, за ЬР298 е -25 до
+ 85°С и за ЬР398 е 0 до + 70°С. ПоВторителят на
напреЖение след кондензатора поддърЖа сбоя кое-
фициент на предаВане с точност ±0.002%, което е
предпостаВка за точно преобразуВане. УпраВляВа-
щите сигнали на трите интегрални схеми са ТТЬ- и
СМО8-съ8местими.

фирмаша ТЕХА8 1М8ТКПМЕ1ЧТ8 пусна на
жж пазара фамилияша Соттз ВАС™ на 8-, 10-,
12- и 14-разредни нисконапреЖителни „бързи"
СМО8 цифроВо-аналогоВи преобразуВатели. Всички
нейни „членове" са със съВместими изВоди и паралел-
ни ВходоВе. ПрепоръчВат се за Видеосистеми и сис-
теми за предаВане на данни. Осемразредният преоб-
разуВател ТН85641 позВоляВа скорост на Входните
данни до 100 М8Р8 при малка постояннотокоВа кон-
сумация (100 т\У). Последната, както и дВете зах-
ранВащи напреЖения (за цифровата и аналогоВата
част) със стойкости меЖду +3 и +5.5 V определят
приложения В преносими апаратури, например за без-
Жични комуникации. Още по-малка (до 17 т\У) е кон-
сумацията В реЖим „Очакване" (8ЕЕЕР Моде), при
който изходните сигнали са 0, но се запазВа работа-
та на останалите блокоВе. Този реЖим се устаноВя-
Ва чрез логически сигнал на Вход 8ЕЕЕР. ВходоВете
са съВместими с 3- и 5-ВолтоВи СМО8 цифроВи схе-
ми и форматите на цифроВите сигнални процесори.
ДВата токоВи изхода са програмируеми чрез Външен
резистор, сВързВан към Вход В1А8Х Изходното съпро-
тиВление има голямата стойност 300 кй, а самото
програмиране се състои В устаноВяВане на максимал-
ната стойност на тока (при 11 + 1 на Входа) меЖду 2
и 20 тА. В интегралната схема е Вграден източник
на опорно напреЖение +1.2 V, но има ВъзмоЖност и
за работа с Външен източник. Към същата фамилия
принадлежи и 12-разредният цифроВо-аналогоВ пре-
образуВател ТН85661. ОсВен разредността осноВни-
те му разлики от ТН85641 са захранВащото напре-
Жение 5 V ±5% за аналогоВата част и поВишената
постояннотокоВа консумация - 175 т\У В работен
реЖим и 25 т\У В реЖим „ОчакВане".

Микромощният цифроВо-аналогоВ преобразу-
Вател ЕТС1655 на фирмата ЫМЕАК
ТЕСНГЮЬОСУ е 16-разреден и подходящ за
батерийни апаратури, тъй като се захранВа с едно
постоянно напреЖение +5 У±10%, от което консу-
мира ток 0.6 тА. ОсВен тоВа той е поместен В мал-
кия корпус 80-8 (размери 5x6x1.5 тт) за поВърхнос-
тен монтаЖ. Входните цифроВи данни постъпбат
на серией Вход, като организацията на предаВането
е В съотВетстВие с протоколите 8Р1™ и
М1СКО\У1КЕ™. фирмата посочВа ВъзмоЖността
Входните данни да се подаВат чрез оптрон, което
позВоляВа използВането на преобразуВателя за уп-
равление на технологични процеси, където галВанич-
ното разделяне е задълЖително.ТактоВият Вход е
с тригер на Шмит. АналогоВият изход осигуряВа на-
преЖение меЖду 0 и 4.096 V, чиято максимална стой-
ност е 2 пъти по-голяма от напреЖението на Вгра-
дения източник на опорно напреЖение. Изходният

ток е до 5 тА, изходното съпротиВление е 40 Й и е
осигурена стабилна работа при тоВарен капацитет
до 1 пР.

Една от ВаЖните задачи пред чоВечестВото
Жа® В началото на XXI Век е поВишаВане на коефи-
циента на полезно действие на консуматори-
те на електроенергия. ТоВа ще намали темпа на нара-
стВане на енергийните мощности и ще ограничи ог-
ромните количества паразитно отделяна топлина, ко-
нто вече има сериозни екологични последици. Това е
едно от поредните предизвикателства към електро-
никата - да повиши коефициента на полезно действие
на масово разпространените консуматори на елект-
роенергия. Сред последните съществено е мястото
на милиардите уреди за осветление. Вече съществу-
ват енергоспестяващи електролуминесцентни лампи
с 4-5 пъти по-висок коефициент на полезно действие
от класическите с наЖеЖаема нишка. В техния цокъл
задълЖително е вградена електронна схема за управ-
ление, която естествено се захранва от напреЖение-
то от мреЖата. И тук изниква основният проблем -
тя трябва да е високонапреЖителна, евтина и с мал-
ки размери, по възмоЖност в една интегрална схема.
В стремеЖа си за неговото решаване фирмата
РН1ЫР8 е създала нова технология за реализация на
високонапреЖителни интегрални схеми, наречена „си-
лиций върху изолатор" (8Шсоп-Оп-1пзи1аЮг - 801) с
патентовано означение ЕХ-НУ. В интегралната схе-
ма има силициева подлоЖка със слой от силициев дву-
окис върху нея. На него се нанася друг много тънък
слой от силиций, в който се изграЖда цялата интег-
рална схема. Всеки транзистор за високо напреЖение
в нея е заобиколен от изолационен слой също от сили-
циев двуокис. По този начин върху една подлоЖка мо-
гат да се разполоЖат управляващите схеми за ниско
напреЖение и изпълнителните блокове за високо на-
преЖение (с МО8 транзистори). Няма принципни ог-
раничения за производството на слоЖни интегрални
схеми чрез тази технология, което означава замяна
на съществуващите управления с по няколко интег-
рални схеми и дискретни елементи с една интегрална
схема. Пример за това е използването на една интег-
рална схема в енергоспестяващите луминесцентни
лампи вместо досегашните три схеми. Като перспек-
тива се очаква разработката на интегрални схеми на
„интелигентни" захранвания за електронни апарату-
ри, използващи резонансни конвертори и схеми за ко-
рекция на фактора на мощността. ОсВен по-големия
си коефициент на полезно действие те създават по-
малки електромагнитни смущения. Последните заед-
но с намаленото отделяне на топлина вече налагат
новото име „зелени", т.е. екологично чисти електрон-
ни изделия (Огееп Е1ес1готсз). Очакват се приложения
на интегралните схеми 801 в телевизионни приемни-
ци, видеокасетофони, факсове, принтери, персоналии
компкмпри (особено преносими).

В усилвателите с горна гранична честота над
няколко стотици МНг се води „битка" меЖ-
ду силициевите транзистори и тези на осно-
вата на галиев арсенид. Първите могат да осигурят
по-голям коефициент на усилване и по-големи токо-
ве, докато собственият шум и нелинейните изкри-
вявания на вторите са по-малки. Логична е мисълта
за едновременното използване на двата вида елемен-
ти в един усилвател. Пример за това е хибридната
интегрална схема СОУ887А на фирмата РН1ЫР8,
предстаблябаща усилбател главно за кабелни мреЖи.
Той праВи опит да „разруши" монопола на силициеби-
те биполярни транзистори, които са около 95% от
използВаните В тази облает. Заради малкия шум на
галиебо-арсенидните МОЗ транзистори те са изпол-
збани 6 пърВото и Второто стъпало на усилбателя,
а изходното стъпало е със силициеби транзистори.
Бъдещето ще покаЖе мястото на тоВа интересно
схемно решение.

В надпреВарата за миниатюризация на елек-
Жз® тронните апаратури са позболени Всякакби
средства. Едно от тях е намаляването на раз-
мерите на интегралните схеми. В тази насока фир-
мата РШЫР8 предлага нов квадратен корпус за циф-
рови интегрални схеми с наименование Бо\у-ргоП1е
Рте-рксЬ ВаП Ог1<3 Аггау и означение ЬРВОА. Площ-
та на корпуса е 74.25 тт2 и при използбането му на-
маляването на площта на печатната платка е до
65% в сравнение с тази при най-малките корпуси
Т88ОР. Изводите са 96 и са разполоЖени на четири-
те страни на корпуса (както при всички други квад-
ратни корпуси) със стъпка 0.8 тт. Те предстаВля-
ват медни топчета с диаметър 0.5 тт, закрепване-
то на които към корпуса става, като Всяко от тях
се постабя В дупка на оснобата на корпуса с диаметър
0.375 тт и се запояба към медното фолио от вътреш-
ната страна на оснобата. Пърбите интегрални схе-
ми с такиВа корпуси са 32-разредни едно- и дбупосоч-
ни приемопредабатели за линии и регистри, както и
36-разреден приемопредаВател с регистър.

За работа преди Всичко В апаратури с бате-
Жз® рийно захранбане е серията от три ИС с по
четири единични (81п§;1е-Ро1е/8тё1е-ТЬгои' -
8Р8Т) аналогоби клкэча на фирмата МАХ1М. Тя Вклкэч-
6а МАХ4521 с нормално затборени кл1очо6е, МАХ4522
с нормално отборени клкэчобе и МАХ4523 с дВа нор-
мално отборени и два нормално затборени клк>ча.
Всички те В затбореното си положение имат съпро-
тиВление гоп с типична стойност 100 42, като разлика-
та 6 гоп на клкэчобете 6 една интегрална схема е не
побече от 4 42. Клкэчобете могат да преВклкэчВат
напреЖения, не по-големи от захранбащите, като 6
целия обхВат на пребклкэчВаните напреЖения съпро-
тиВлението гоп се променя с не побече от 12 42. Клк>-
чобете се препоръчбат за работа с единично захран-
Ване +2.7 V, но работят при напреЖения меЖду +2 и
+12 V, както и с дбойно захранбане меЖду ±2 и ±6 V.
За упраблението им с ТТЬ нива е необходимо захран-
ване с +5 или ±5 V. Клкэчобете са СМО8, но са неуяз-
вими към електростатични заряди на изводите им с
напреЖение до 2 кУ. Препоръчбат се за измербателни
системи и такиба за предабане на данни, за измерба-
телни уреди и предабане на звукови сигнали.

Специално за мултимедийни приложения (мул-
ЖщИ тимедийни платки на персоналии компкэтри,
висококачествени озвучителни системи, кон-
ферентни уредби) са предназначени матриците от
аналогоби клкэчобе (Апа1о^ Сго88ро1п1 ЗхуйсЬез)
МАХ4550 и МАХ4570 на фирмата МАХ1М. Всяка от
тези интегрални схеми съдърЖа две еднакви матри-
ци с по 4 входа и 2 изхода, като всеки от входовете
моЖе да се евързва с всеки от изходите. Съпротив-
лението гоп на затворените клкэчобе е 80 42 и се изме-
на с не повече от 5 42 в зависимост от амплитудата
на аналоговия сигнал. Разликата меЖду гоп на клкэчо-
вете в една интегрална схема не надхвърля 10 42. При-

лоЖението е за сигнали с честоти до 14 МНг, в кои-
то клкэчобете създават нелинейни изкривявания до
0.014%. Упраблението става чрез стандартен сери-
ей интерфейс - РС™ (на фирмата РЫНрх) за МАХ4550
и М1СКОХУ1ВЕ™ (на фирмата ИаНопа! 8епйсоп(1ис1ог)
или 8Р1™ (на фирмата Мо1ого1а) за МАХ4570. Интег-
ралните схеми се предлагат в двуредов корпус 88ОР
с 28 извода.

За запомняне на данни, предавани по дВупровод-
ЖаВ на линия чрез шина РС™, фирмата М1СКОСН1Р
предлага фамилия от електрически програми-
руеми и изтриваеми постоянни СМО8 памети
БЕРНОМ. Основните параметри на паметите от фа-
милията са дадени В таблицата. При захранващо напре-
Жение +5.5 V токът на запис е не повече от 3 тА, а за
четене е до 0.4 тА. В реЖим „Покой" (81апс1Ъу), когато
паметите не „общуват" с външно устройство, те
консумират от захранващия източник ток само 100 пА.
Интересно е, че фирмата е успяла да постигне „неуяз-
вимост" на паметите към електростатични заряди,
които създават напреЖение на който и да е от изводи-
те до 4 кУ. Всеки запис в паметта моЖе да се съхра-
нява не по-малко от 200 години!

Парамегьр Памет Обем Органи- зация Ско- рост на четене, ГП8 Макси- мална токова често- та, кНг Работно напре- Жение, V Врой цикли чете- не/ запис
24АА64 64КЬЙ 8КЫ1х8 10 100 +1.8-+5.5 ю6
241.С24 64КЫ1 8КЫ1х8 5 400 +2.5 - +5.5 10е
24С64 64КЫ1 8КЫ(х8 5 400 +4.5 - +5.5 106
24АА128 128КЫ1 16КЫЫ8 10 100 +1.8 - +5.5 106
24БС128 128КЫ1 16КЬПх8 5 400 +2.5 - +5.5 106
24ЕС128 128КЫ1 16КЬЙх8 5 1000 +2.5 - +5.5 106
24АА256 256КЫ1 16КЫ1х16 5 400 +1.8-+5.5 105
24БС256 256КЫ1 32КЫ(х8 5 400 +2.5 - +5.5 105
24ГС256 256КЫ1 32КЫ1х8 5 1000 +2.5 - +5.5 105

Четенето моЖе да се извършва последователно
адрес след адрес или произволно. Паметите притеЖа-
ват 3 адресни входа, което позволява евързването до
8 памети към една шина, т.е. 8-кратно разширсние на
обема. Логическите нива на входовете са стандаот-
ните СМО8 нива, а двата входа на шината РС™ са с
тригери на Шмит с хистерезис, равен на 5% от зах-
ранващото напреЖение. Всички памети се предлагат
В дВуредоби корпуси 2x4 типобе РБ1Р, 8О1С и Т88ОР и
за температурен обхват от -40 до +85°С, а някои от
тях и за „автомобилния" (бивш „военен") обхват от
-40 до +125°С.

Непрекъснато нарастват потребностите
от Все по-големи скорости на обмен на циф-
роВи данни. Типичен пример за тоВа е стре-
мителното уВеличабане на бързодейстбието на
персоналните компкэтри, което налага Всички
съпътстбащи ги устройства да работят достатъ-
чно бързо и също така бързо да се обмена инфор-
мацията меЖду тях. Един от многото проблеми
за разрешаване в тази облает е създаВането на
входни и изходни буфери за сВързВащите ги шини
или линии. Към тях се поставят изискванията да
имат малко време за преминаване на данните и да
работят с максимално близки едно до друго нива
на лог. 0 и лог. 1. Последното е пряко сВързано с
намаляВането на захранващото напреЖение. От из-
ходните буфери (наричани още драйВери) се изиск-
Ва и да осигурят минимално Време за презареЖдане
на паразитния капацитет на шината (линията).
ТоВа налага намаляВане на изходното им съпротив-
ление, което произВодителите обикноВено пред-
ставят като уВеличаВане на изходния ток. фирма-
та ТЕХА8 1К8ТК11МЕЫТ8 предлага две нисконап-
реЖителни „бързи" СМО8 разновидности на попу-
лярния асинхронен 8-разреден двупосочен буфер тип
245. Основната от тях е интегралната схема
8К74АУС245, наречена осморен приемопредавател
(Ос1а1 Виз Тгапсе^уег). Тя рабоши със захранващо на-
преЖение исс меЖду +1.2 и +3.6 V, но параметри-
те й се гарантират при Е1СС над +1.65 V. Макси-
малният изходен ток е ±16 тА при 11сс = + 1.8 V,
нараства на ±24 тА при Всс =+2.5 V и достига ±48
тА при исс=+3.3 V. Времето за преминаване на
данните от входа до изхода на всеки от буферите
е с типична стойност 1.8 П8. В зависимост от ло-
гическото ниво на извод ВТК на интегралната схе-
ма се определи посоката на преминаване на данни-
те през буферите, т.е. дали те работят като пре-
даватели или като приемници. Чрез извод ОЕ бу-
ферите могат да се привеЖдат в състояние на „ви-
сок импеданс**, което е задълЖително при свързва-
нето им към шини. Аналогична е интегралната схе-
ма 8К74АУСН245 (Н от Но1д - задърЖам), но при
нея всеки буфер съдърЖа допълнителна схема на
входа си, която не позволява многократна смяна
на състоянието поради влияние на шумовете, ко-
гато входното напреЖение е близо до Прага на пре-
вклкэчване (например когато неизползван вход се
остави свободен).

Създаден е нов метод за бързо предаване
ЖЗ® на цифрови данни по линии, наречен „нис-
коволтово диференциално предаване на сиг-
нали“ (Ьо\у Уока^е ВИГегепНа! 8цгпа1т§ -

ЕУВ8), което се оснобава на стандарта АЫ81/Т1А/
ЕТА-644. Методът налага разликата в постоянни-
те напреЖения на лог. О и лог. 1 да има типична
стойност 330 тУ и да не иЗлиза извън границите
250-450 тУ. Типичните стойности на лог. 0 и лог.
1 са съответно 1.10 V и 1.43 V. По този начин на-
малява разсейваната мощност в интегралните схе-
ми на входа и изхода на линията и се осигурява ряз-
ко увеличаване на скоростта на предаване на циф-
ровите данни (до 1 О8Р8). фирмата ЫаНопа!
8еппсопдис1ог предлага СМО8 фамилията ЬУВ8 на
цифрови интегрални схеми, който работят по този
метод. ВаЖна тяхна особеност е, че „издърЖат**
на електростатични заряди, който индуцират в из-
водите им напреЖения до 4.5 кУ. Във фамилията
влиза единичният диференциален драйвер
В890ЕУ017, захранван с +3.3 V ±10% и консумиращ
ток 4.5 тА при товар в диференциалния изход 10042.
Изходът на драйвера, означен с ВО + , е неинверти-
ращ - неговото логическо ниво (спрямо маса!) по-
втаря това на входа, докато изход ВО- е инверти-
ращ - логическото му ниво е отрицание на входно-
то. Входните логически нива съвпадат с тези на
3.3-волтовите цифрови схеми (входно напреЖение
на лог. 0 меЖду 0 и +0.8 V и входно напреЖение на
лог. 1 меЖду +2 и +3.3 V). Времето за преминава-
не на сигнала през буфера е с типична стойност 3.5
П8, което позволява скорост на предаване на дан-

Радио 1/2000

Жг ---------------------------------

ните до 155 МВР8. Със същите параметри и със
съвместими изводи на корпуса е двойният драйвер
В890ЕУ027. За захранващо напреЖение +5 V ±10%
е предназначен двойният буфер В890С401, който
позволява работа с ТТЕ и СМО8 съвместими логи-
чески нива на входните данни. При товари 100 42 в
изходите на двата драйвера постояннотоковата
консумация е 8 тА, но за сметка на това типично-
то време на преминаване през драйверите е 2 П8.
Независимо от това те се препоръчват за макси-
мална скорост 155 МВР8, защото максималното
време на преминаване остава 3.5 П8. Четворният
драйвер В890С031 също се захранва с напреЖение
+5 V ±10% и има ТТЕ и СМО8 съвместими логи-
чески нива на входните данни. При товари 100 42 в
изходите на четирите драйвера се консумира ток
15 тА. Времената на преминаване и максималната
скорост на предаване са както в предната интег-
рална схема. Тук е прибавен извод ЕЙ за едновре-
менно привеЖдане на изходите в състояние на „ви-
сок импеданс**, при което постояннотоковата кон-
сумация намалява на 2.2 тА. С още по-голямо бързо-
действие е четворният драйвер В890ЕУ031А, кой-
то моЖе да предава данни със скорост до 400 МВР8.
Той се захранва с +3.3 У ±10% и консумира 23 тА
при товари 100 42, но в състояние на „висок импе-
данс" консумацията намалява на 2.6 тА. Времето
за преминаване на данните през буферите е с ти-
пична и максимална стойност съответно 1.2 и 2 П8.

Появата на плоски течнокристални екрани
ЖдВ за персоналии компкэтри, макар и все още не
масово разпространени поради високата
цена, накара производителите да пуснат на пазара
интерфейсни схеми за предаване на данни от пер-
соналния компкэтър към екрана. фирмата
КАТЮИАЕ 8ЕМ1СОКВЕСТОК ги предлага под наи-
менованието Р1а1 Рапе1 В18р1ау (ГРВ) - Етк. Прин-
ципът на действието им се основава на нисковолто-
вото диференциално предаване на сигнали, поради ко-
ето в наименованието им е вклкэчено съкращението
ЕУВ8. Според този принцип предаваните данни за
всеки пиксел от изобраЖението са разделени на 4 гру-
пи - три от тях са с еднакъв брой разреди и носят
информация за трите основни цвята (червен К, зе-
лен О и син В), а четвъртата е група от импулси за
осигуряване на правилното предаване. Част от ин-
терфейсните схеми за плоски екрани е СМО8 фами-
лията предаватели и приемници със захранващо на-
преЖение +3.3 V ±10%. Предавателите В890С363А
и В890СГ363А получават от управляващото устрой-
ство 21-разредно число за всеки пиксел от изобраЖе-
нието (6 разреда за всеки цвят и 3 управляващи раз-
реда - по един за хоризонтална и вертикална синхро-
низация и един за разрешение) и са с еднаква струк-
тура и параметри. Единствената разлика меЖду тях
е, че първият моЖе да се програмира да работи при
нарастващ или намаляващ фронт на тактовите им-
пулси, докато вторият работи само с намаляващ
фронт. Връзката меЖду предавателите и екрана се
извършва по кабел с 4 двойки проводници - по един за
всеки цвят и един за управляващите импулси, като
предаването по всяка двойка е серийно. Честотата
на тактовите импулси е меЖду 20 и 65 МНг и затова
се използва наименованието 65 МНг-ови предавате-
ли. Предаването по всяка двойка проводници при так-
това честота 65 МНг става със скорост 455 МЬЙ8/

__________________________________ 11
8, т.е. общата скорост е 1.35 ОЬЙ8/8. Даба се и скоро-
стта В МЬу1ек/8 (В случая тя е 170 МЬу1ез/8). ОсВен
споменатите 21 Входа предаВателите имат и Вход
РШКГЮХУЫ, чрез който изходите се привеЖдат В
състояние на „Висок импеданс'* и същевременно по-
стояннотокоВата консумация се намаляба до 10 цА.
В реЖим на предаВане тя забиси от Вида на предаба-
ното изображение и е меЖду 23 и 39 тА. ДВете ин-
тегрални схеми са В дбуредоВ корпус Т88ОР с 48 из-
Вода. Те „издърЖат** електростатични заряди, кои-
то индуцират В изводите им напреЖение до 7 кУ.
Почти същите са и предаВателите О890С363 и
О890СР363. Интегралните схеми на приемници имат
за задача по обратен път да преобразубат данните,
идбащи по линията, като създадат три 6-разредни
числа за цВетобете и бъзстановят двата синхрони-
зиращи сигнала и тактоВите импулси, както и да ге-
нерират при нуЖда сигнал за изгасяВане на екрана.
Всички изходни числа постъпВат В микроконтроле-
ра за управление на екрана. Параметрите на приемни-
ците като цяло съвпадат с тези на предавателите и
поради това често се дават „по двойки" - предавател
и приемник. Към предавателя О890СР363 фирмата
Кайопа! ЗепйсопйисЮг предлага приемника В890СР364,
който консумира меЖду 23 и 37 тА В реЖим на при-
емане на данни и само 10 тА при състояние на Висок
импеданс на изходите. Друга двойка е В890СВ563 (пре-
давател) и П890СК564 (приемник) с аналогични пара-
метри и една ваЖна разлика - захранващите им напре-
Жения са 5 V ±10%, което позволява работа с ТТЬ
нива на входовете, но увеличава постояннотоковата
консумация В работен реЖим (меЖду 40 и 70 тА).

Захранбането на съВременните преносими апа-
ЖааВ ратури често се изВършВа с акумулатори, ко-
ето обясняВа наличието на пазара на голям
набор за различии напреЖения и с различии размери.
За реализация на акумулаторите се използбат осноб-
но 3 Вида клетки - литиеби (1лЙйит-1оп - ЬПоп), ни-
кел-кадмиеВи (МскеЬСайтшт -14101) и никел-метал-
хидридни (141ске1-Ме1а1-Ну<1п(1 - №МН). За Всеки от
тези ВидоВе има специфични изискВания към начина
на зареЖдане, който осигуряВат максимална
продълЖителност на Живота на аумулатора. За
първия тип зарядът започва с неизменен ток и при
достигане до определена стойност на напреЖение-
то върху акумулатора зареЖдашето трябва да
продълЖи с постоянно напреЖение. Другите два Вида
изискВат неизменен ток, чиято стойност при разре-
ден акумулатор е голяма (за да се осигури максимал-
но бързо зареЖдане) и след достигане до определено
напреЖение (почти напълно зареден акумулатор)
трябва да бъде намалена. Осигуряването на всички
тези реЖими се извършва от специализирани „интег-
рални схеми за зареЖдане на акумулатори" (ВаПегу
СЬаг^ег). фирмата ЫИЕАК ТЕСНИОЬОСУ предла-
га интегралната схема ЕТ1511, която освен че при-
теЖава изброените възмоЖности, позволява и регу-
лиране на входния ток на интегралната схема. Това
е направено, за да не се претоварва токоизправите-
лят при едновременното зареЖдане на няколко аку-
мулатора. Принципът на действие на интегралната
схема е токоВ пониЖаВащ клк>чоВ стабилизатор с ши-
рочинноимпулсна модулация (честота 200 кНг). Тя
осигурява изходен ток до 3 А, чиято стойност се про-
грамира чрез външен резистор или дистанционно чрез
цифрово-аналогов преобразувател. Точността на под-

дърЖане на този ток в процеса на заряд е 5%. ВъзмоЖ-
но е зареЖдане на акумулатори с номинално напреЖе-
ние от 1 до 20 V. Превклкзчването от реЖим на неиз-
менен ток В реЖим с неизменно напреЖение става
при достигане с точност 0.5% на определено напре-
Жение на акумулатора. При изклкэчбане на токо-
изпрабителя интегралната схема автоматично пре-
минава в реЖим „Очакване" (81еер Мойе), в който кон-
сумира ток 3 цА. В реЖим на заряд консумацията на
интегралната схема е 4.5 тА. Вграденият източник
на опорно напреЖение е за 2.465 V. Интегралната
схема е в двуредов корпус с 28 извода.

За галванично разделяне на двете части на една
ЖВ електронна схема обикновено се използбат оп-
трони или трансформатори. Най-често това
са управляващата и изпълнителната част на елект-
ронни устройства за управление на товари с мреЖоВо
захранване (например електродвигатели). Значител-
но е прилоЖението и в областта на медицината - къде
трябва да се разделят веригата на пациента от „опас-
ната" електроника, захранвана от електрическата
мреЖа. фирмата Ь^ЕАЕТЕСН14ОЬОСТ предлага ин-
тегрални схеми за галванично разделяне на друг прин-
цип. Техните две части (входна и изходна) са реализи-
рани на отделни силициеви подлоЖки, а разделянето
меЖду тях се осъществява с изолационен слой
(18о1айоп Вагпег). Прехвърлянето на сигнала става чрез
два кондензатора с капацитет около 1 рР и достатъ-
чно голямо изоляционно съпротивление. Този принцип
е приложен при създаването на интегралните схеми
Г.ТС1145 и ЕТС1146, наречени „цифров изолатор"
(О^ка!1во1а1ог) и използвани за предаване на цифроВи
сигнали с ТТЬ нива. Диелектрикът на техните кон-
дензатори позволява прилагането на напреЖение 500
V (среднеквадратична стойност) меЖду входа и изхо-
да за неограничено време и на 2.5 кУ за не поВече от 1
тт. Тези схеми са получили наградата „Интегрални
схеми на годината" на реномираното списание ЕО14.
При сигнал с ниВо лог. 1 на Входа се задейстВа Вграден
генератор на праВоъгълни импулси ВъВ Входната част
(честота 4 МНг В ЬТС1145 и 400 кНг В ЬТС1146). Те
се прехбърлят през кондензаторите В изходната част,
формират се от тригер на Шмит и се подават на ча-
кащ мултивибратор с така подбрана времеконстан-
та, че да остава в активно състояние през цялото
време на наличие на сигнал с ниво лог. 1 на входа. Това
означава получаването й на изхода. При лог. 0 на Входа
не се генерират импулси и чакащият мултивибратор
не е задействан - на изхода му също има лог. 0. Макси-
малната честота на предаваните импулси е 200 кНг
при ЬТС1145 и 20 кНх при ЬТС1146. Основното пре-
димство на тези интегрални схеми пред схемите с оп-
трони е значително по-малкият входен ток (0.7 тА
при ЬТС1145 и 70 цА при ЬТС1146). Двете интеграл-
ни схеми се захранват с +12 V и консумират ток 2
тА. Като примери за прилоЖението им фирмата е раз-
работила множество схеми, като приемопредавател
за интерфейса К8232, схема за следене на напреЖение-
то от мреЖата, 10-канална система за събиране на
данни. Корпусът на интегралните схеми е двуредов с
18 извода, част от който в средата (където е изола-
ционният слой) не са поставени.

За нормалната работа на много електронни
ЖЕ устройства е необходимо използВането на из-
точници на много стабилно постоянно напре-
Жение 11КЕР. Най-простите от тях, ценеровите дио-

Радио
ди, за редица приложения имат недопустимо голям
произВодстВен толеранс и напреЖението им се из-
меня значително при промяна на работните услоВия.
ЗатоВа се използбат интегрални схеми на източници
на опорно напреЖение (Ргесшоп 8ЬипГ Ке§и1а(ог),
сВързВани по същия начин, както ценеровите диоди.
Напоследък Все по-често се предлагат интегрални
схеми, чието СКЕР се програмира чрез резистиВен де-
лител, сВързВан към допълнителен изВод. Наскоро
фирмата МАТЮМАЬ 8ЕМ1СОМВБСТОК пусна на
пазара интегралните схеми ЬМУ431 и ЕМУ431А, ос-
ноВната разлика меЖду които е произВодстВеният
толеранс на СКЕР (+1.5% при пърВата и +1% при Вто-
рата). Схемите се предлагат В дВа корпуса - ТО92
(като маломощни транзистори) без ВъзмоЖност за
програмиране на НКЕР и 8ОТ23-5 с 5 изВода, който при-
теЖаВа тази ВъзмоЖност. Вграденият източник на
опорно напреЖение е 1.24 V, което е и 13^ за пърВия
корпус. С интегралните схеми ВъВ Втория корпус
моЖе да се получи произВолно НКЕР меЖду 1.24 и 30 V.
В целия работен температурен обхВат относител-
ната промяна на С1КЕР е не поВече от 0.3%, което е
по-малко В сравнение с ценероВите диоди. Също по-
малки са Вътрешното съпротиВление г2 (типична
стойност 0.25 О.) и минималният ток 55 цА за нор-
мална работа на схемите (който съотВетстВа на 12т1п
на ценероВите диоди). Както е известно, ценерови-
те диоди са източници на значителен шум, докато
тези интегрални схеми имат стойност на шума от
връх до връх, не по-голяма от 4 цУ. Интересен пара-
метър е промяната на ЧКЕР в процеса на експлоата-
ция на интегралните схеми. През първите 10 000 Ь
стойността му монотонно намалява общо с около
0.025%, след което се запазва постоянна през след-
ващите 30 000 Ь.

За приложения в апаратури с малка постоян-
нотокова консумация фирмата МАТЮМАЬ
8ЕМ1СОМВБСТОК предлага четворния опе-
рационен усилвател ЬМ444, чието входно стъпало е
реализирано с полеви транзистори с РЫ-преход и Р-
канал. Това определя типичните стойности на вход-
ния поляризиращ ток 10 рА и на входното съпротив-
ление 1 Т12. Малката постояннотокова консумация
0.6 тА (за цялата интегрална схема) е основната
причина за „скромните" честотни възмоЖности на
усилвателите - коефициент на широколентност СВ
1 МНг и скорост на изменение на изходното напре-
Жение 8В=1 У/цх. Независимо от използването на
полеви транзистори постояннотоковият коефици-
ент на усилване Ад е голям (типична стойност 100
<1В), а входните шумове са малки - плътността на
шумовото напреЖение е 35 пУ/Тнг , а на шумовия
ток е 10 ГА/ТЙг. Постоянните захранващи напреЖе-
ния могат да са от ±5 до +18 V. Цвете интегрални
схеми се предлагат в двуредов корпус с 14 извода.

За осигуряване на голяма скорост на предава-
щЯ не на цифрови данни по оптични кабели са не-
обходими достатъчно „бързи“ драйвери за зах-
ранване на светодиодите на входа им. фирмата
М1СКО ЫМЕАК предлага драйвера МЬббЗЗ, чрез кой-
то могат да се предават данни със скорост до 200
МЬк/з. Драйверът представлява монолитна интег-
рална схема в двуредов корпус 8О1С с 8 извода. Входът
е диференциален и предназначен за ЕСЬ сигнали, но
чрез подходяще евързване могат да му се подават и
импулси с ТТЬ нива. Изходният ток на лог. 1 за зах-

ранване на светодиода моЖе да се програмира чрез
външен резистор в границите от 20 до 82 тА, като
препоръчваната стойност е 75 тА. ПродълЖител-
ността на предния и задния фронт на изходните им-
пулси е не повече от 2 пз. Захранващото напреЖение
на интегралната схема е 5 V +5%, а консумираният
от нея ток е 40 тА пл1ос изходния ток.

Един от основните недостатъци на нискоче-
ЖаЗр стотните ВС генератори е малката стабил-
^0’’’ ноет на честотата им. За рязкото й увелича-
ване отдавна е създаден друг принцип - запис в памет
на достатъчно голям брой стойности на синусоида-
та и промяна на честотата на четене от паметта
чрез делител на честота с програмируем коефици-
ент на делене и много стабилна честота на входни-
те импулси (например получена от кварцов генера-
тор). Този принцип е използван в интегралната схе-
ма МЕ2039 на фирмата М1СКО ЫИЕАК. Схемата се
захранва от постоянно напреЖение +5 V +5%, което
определя фиксираната амплитуда на изходното на-
преЖение 1 V с постоянна съставка +2.5 V. В памет-
та на интегралната схема са записани 512 стойнос-
ти на синусоидата. Максималната честота на гене-
рираното напреЖение е 500 кНг, като няма ограни-
чения за минималната й стойност. Честотата на
изходното напреЖение моЖе да има 216 фиксирани
стойности, правопропорционални на честотата на
входните правоъгълни импулси (последните с СМО8
нива), подавани от външен генератор. Вместо пос-
ледний моЖе да се използва кварцов резонатор с чес-
тота меЖду 5 и 25.5 МН/. Конкретната стойност
на честотата на изходното напреЖение се задава
чрез 16-разредно двоично число, подавано в серией вид
на управляващия вход на интегралната схема. В нея
са вградени цифрово-аналогов преобразувател и нис-
кочестотен филтър с програмируема гранична чес-
тота за получаване на добра форма на изходната си-
нусоида (коефицент на нелинейни изкривявания, не по-
голям от 1%).

Съвременните телевизионни приемници ос-
вен с голям екран за висококачествено изоб-
раЖение са снабдени и с много възмоЖности
за добро озвучаване на помещението. Не случайно
висококачествените телевизионни приемници все
по-често се наричат „домашен театър" (Ноте
ТЬеаГег). фирмата ИНОМ наскоро започва произ-
водството на интегралната схема ВН3866А8, на-
речена звуков процесор за телевизионни приемници
(8оипс1 Ргосеззог Гог ТУ), предназначен за такива
приемници. Наименованието не е пресилено пред-
вид на богатите възмоЖности, които схемата
предлага. Цялото й управление се осъществява от
микроконтролера на телевизионния приемник чрез
серийния интерфейс РС. Чрез схемата се променя
силата на звука на 3 канала (ляв, десен и центра-
лен) в границите от 0 до -70 йВ със стъпка 1 йВ в
обхвата от 0 до -20 йВ и стъпка 2 йВ в останалата
част. Входното и изходното съпротивление на все-
ки от каналите е съответно 50 Ш и 50 42, а разли-
ката в тяхното усилване не надхвърля 1.5 йВ. Не-
линейните изкривявания при амплитуда на изход-
ното напреЖение 1 V са с типична стойност 0.01%.
Всеки от каналите моЖе да се изклкзчва по програ-
мен път (МиГе), при което коефициентът му на
усилване намалява с 90 йВ. Допълнителен принос
към високото качество на възпроизвеЖдането дава
Вграденият В интегралната схема заграЖдащ
филтър за напреЖение с честота 100 Нг, което се
потиска средно с 53 <1В. По програмен път се про-
меня и коефициентът на усилване В областта на
ниските честоти с ±16 6В и на Високите честоти
с ±12 6В, и В дВата случая с по 30 стъпки, поотдел-
но за трите канала. Честотата, под която има ре-
гулиране на ниските честоти, и тази, над която се
регулират Високите честоти, се задаВат чрез
Външни кондензатори, сВързВани към специални из-
води на интегралната схема. Предвидено е създа-
ване на обемен звук (8иггоипб 8оипб), също програ-
мируемо чрез микроконтролера. И накрая схемата
позволява въвеЖдането на автоматично регулира-
не на усилването за поддърЖане на еднакво ниво на
звука при различаваща се сила на сигнала от теле-
визионните канали. Интегралната схема се захран-
ва с едно напреЖение +9 V, което не трябва да над-
хвърля 9.5 V. Монтирана е 8 двуредов корпус с 32
извода.

Масово разпространените мощни ЮМО8 тран-
ЖмаВ зистори имат едно ваЖно принципно ограниче-
ние, произхоЖдащо от тяхната структура -
невъзмоЖността едноВременно да се постигнат мал-
ко съпротивление гоп на отпущения транзистор и го-
лямо бързодействие. Причината за това е, че намаля-
ването на гоп се постига чрез увеличаване на напречно-
то сечение на канала на транзистора, при което за
управляване на дрейновия ток е необходим по-голям
заряд. Последното означава намаляване на бързодей-
стВието. Това очевидно е пречка за реализацията на
бързи и много мощни транзистори. Известен напредък
в това отношение е постигнала фирмата РН1ЫР8
чрез своите мощни МО8 транзистори с патентова-
но наименование 8Шсоп МАХ. Новата структура оси-
гуряВа управление с по-малък заряд, което увеличава
бързодействието няколко пъти (спрямо ВМО8 тран-
зисторите) при 2 пъти по-малки загуби при превклкэч-
ването. ПроизвеЖдат се транзистори за максимални
напреЖения 25, 55, 100, 150 и 200 V с г т няколко десет-
ки т\У.

Транзисторът РТР10037 на фирмата
ЖдВ ЕК1С88ОК всъщност представлява два ед-
накви ИМО8 транзистора с вграден канал,
който работят в реЖим на обогатяване. СорсоВе-
те им са свързани, а дрейновете и гейтовете са на
отделни изводи. Транзисторът е предназначен за
работа в схема с общ соре с диференциални източ-
ник на входен сигнал и товар за честотен обхват
470 - 860 МНг. Типичната изходна мощност е 140
XV при типичен коефициент на усилване по мощност
14 6В (25 пъти) и коефициент на полезно действие
около 50%. Транзисторът работи само със соб-
ствения си радиатор и има размери 28x15.3x5.4 тт.

При това моЖе да разсейва мощност до 290 XV по-
ради малкото си топлинно съпротивление преход-
околна среда (0.6 °С/ХУ) и повишената до 200 °С мак-
симална температура на прехода. Стръмността на
транзистора е 2 8 и се препоръчва той да работи
със захранващо напреЖение +28 V. Подобен за
същия честотен обхват и в същия по размери кор-
пус е транзисторът РРТ10049, но той осигурява
мощност в товара до 85 XV и моЖе да разсейва до
225 XV при топлинно съпротивление преход-околна
среда 0.5 °С/ХУ. Захранващото напреЖение отново
е +28 V, а коефициентът на полезно действие е
повишен до 58%. Коефициентът на усилване е 13.5
6В (22 пъти), а стръмността е 2.8 8.

Работата по създаването на токоизправи-
ЖаВ телни диоди с все по-малко напреЖение в пра-
ва посока продълЖава. фирмата 8ЕМТКАЕ
8ЕМ1ССЖВ11СТОВ СОКР. неотдавна предложи на
пазара серия диоди на Шотки за токове меЖду 1 и
10 А при типична стойност на напреЖението в пра-
ва посока върху тях до 0 4 V. Обратните им напре-
Жения са меЖду 20 и 100 V при обратен ток под 1
тА. Корпусите на диодите са с размери 5.6х2.9х2.6
тт и са предназначени за повърхностен монтаЖ. Ди-
одите са с голяма надеЖдност, предпоставка за ко-
ято е възмоЖността да издърЖат импулени токо-
ве с продълЖителност до половин период на мреЖо-
вата честота и амплитуда меЖду 30 и 50 А.

Увлечението по интегралните схеми и дру-
ЖаВ гите съвременни полупроводникови прибори
’ТГО'1 често „хвърля сянка“ върху новостите в об-
ластта на пасивните елементи. А тяхното място
и значение 8 общата структура на едно електрон-
но устройство далеч не са маловаЖни. фирмата
8+М (81ЕМЕ№ МАТ8Б8ШТА СОМРСЖЕМ8)
предлага голям набор от многослойни керамични
кондензатори без изводи (МикИауег СЫр Сараскогз).
Наименованието им идва от тяхната конструкция
- няколко керамични пластинки с метален слой, на-
редени като „сандвич". Те са с размери 1х0.5х0.5 тт,
като два от срещуполоЖните им по-къси краища
са метализирани (широчина 0.2 тт) за запояване
към печатната платка. Кондензаторите се произ-
веЖдат с капацитет от 1 рр до 4.7 цР и работни
напреЖения меЖду 16 и 500 V (кондензаторите с
големи капацитети са за по-ниски напреЖения). При
капацитети до 10 производстВените толеранси са
±1, ±2, ±5 и ±10%, когато капацитетите са до 1 цр,
толерансите са ±5, ±10 и ±20%, а над 1 цр - само
±20%. Температурният коефициент не надхвърля
3.10'5/°С, а ъгълът на загуби е под 10'3 за конденза-
тори до 10 пР и достига 0.07 при тези над 1 цр.
Изолационното съпротивление на кондензаторите
е над 10 ОН.

К1К115С11

Зирепог ОзсШозсорез, Ро\л/ег ЗиррПез & Тез1ег

лектроника
ФИГ.1

ФИГ. 2

Й Радио Г2000

Телебизия

ВФШйДШШш
Приложение на интегрална схема
1М3909 - генератор с ии-диоди

Интегралната схема 1М3909 се произвеЖда от американската фирма
М8С. ОсноВното й приложение е като нисконапреЖителен сВетодиоден
генератор. На практика обаче се използВа като многофункционална ИС.
Тя е градибен елемент на морзоВи манипулатори, елементарни радиопри-
емники, тригери, устройства за защита, аларми, сирени и др.

Вьтрешната архитектура на ЬМЗЭОЭ е показана на фиг. 1. ИС се произ-
ВеЖда В корпус М1М! ШР (8-избоден, пластмасов). РазполоЖението на изво-
дите е дадено на фиг. 2. Основните параметри на ИС са посочени В табл. 1.

На фиг. 3 е показано схемно решение на нисконапреЖителен светодио-
ден генератор, а на фиг. 4 - със захранване 3 V. Работата на 1М3909 с по-
Високо напреЖение е ВъзмоЖна след добаВяне на два резистора (фиг. 4).
Номиналните стойности на елементите са дадени в табл. 2.

Яркостта на импулсите моЖе да се уВеличи посредством паралелно
свързване на няколко светодиода (фиг. 6 и 7).

На фиг. 8 е показано схемно решение на нисконапреЖителен генератор,
при което формата на импулсите е близка до правоъгълна. Амплитудата

ТАБЛИЦА 1

Параметър Стойност
минималка типична максимална
1. Захранващо напрежение, V 1.15 1.5 6.0
2. Консумиран ток от ИС, тА 3. Честота на импулсите, Нг 0.2 0.55 0.65
(при С1 = 300 цГ) 0.65 1.0 1.3
4. Работен температурен обхват, °С -25 +70
5. Мощност в изхода, V/ 6. Съпротивление на товара, П 8 0.5

ТАБЛИЦА 2

Захранващо напрежение V*, V Честота на импулсите Нг Номиналии стойности
С1, цР Н1, кП 82, Ш
6 2 400 1 1.5
15 2 180 3.3 1
100 1.7 180 43,1 Ш 1

Радио ]

ТелеОизия
кУйч.Й. нЛ.Ц__

Читателят Й. Георгиев от гр. Луковит се интересува от хибрид-
ни интегрални схеми 2УС10А (301) и 2ГС07А (324А).

Цифрите 6 скобите показВат маркировката Върху корпуса на ИС. ПърВа-
та предстаВляВа усилВател на синусоидно напреЖение, а вгпората -
генератор на синусоидно напреЖение със збукоВа честота, оформени като
тънкослойни ХИС. Резисторите са формирани Върху ситалоба подлоЖка,
а останалите елементи - транзистори, кондензатори - са 6 дискретно
изпълнение.

Тези български ХИС са работоспособно В температурния обхват -25
до 55 °С. ИздърЖат вибрации до 50 Нг при ускорение 0.01 кд в продолжение
на 6 И.

При захранВане 1)сс=12 V основните технически данни на 2УС10А и
2ГС07А са съотВетно:

Параметър Стойност
Коефициент на усилване по напреЖение Ац - при 10.7 МНг - при 160 МНг т!п 30 т1п 10
Консумиран ток !сс, тА т'т 1, тах 1.8

Параметър Стойност
Изходно напреЖение II0, тУ т!п 10
Консумиран ток 1о, тА тт 1, Ир 1.2, тах 1.4
Честота на генерация 1о, Нг Ир 700

Принципните схеми на ХИС 2УС10А (301) и 2ГС07А (324А) са показани
съответно на фиг.1 и 2. Номиналните стойности на някои от елемен-
тите на втората ИС липсват, защото по същото схемно решение се
произвеЖдат генератори на напреЖение с честоти 1000 - 2800 Нг.

Тези български ХИС са от старо поколение и в момента не се използ-
ват в електронната техника. В съвременната схемотехника висококаче-
ствени генератори за синусоидно напреЖение с фиксирана или променли-
ва честота се конструират с операцонни усилватели или специализира-
ни ИС.

Радио 12И0

Те.|<Ви',и'| ч
14 'II •
ИВайло ХарачереВ от София се интересува от ИС 4046.

ФИГ. 9

ИС 4046 е СМО8 ИС от фамилията 4000. Предстабляба схема за фа-
зоба абтодонастройка на честотата (РЬЬ-схема).

Вътрешната архитектура и предназначението на изводите са по-
казани на фиа. 1.

ФИГ. 10

фИГ.1

ЛИТЕРАТУРА

1. На1ЫеИег, АпзсЫизз-1аЬе11е, АИгес! НагН, 1989, изд. НАНТ! УЕРТАС
8452 (Германия).

СХЕМА 081000

ИС 081000 предстабляба закьснителна линия с 5 извода. Използване-
то й е особено подходяще за мноаофазни тактови аенератори, различии
филтри и др. Серия та хибридни закъснителни линии 081000 предлааа точно
задаване както на предния, така и на задния фронт. Те се произвеЖдат в
корпуси О1Р с 8 или 14 извода или В пространствено икономичен корпус
8О1С с 8 извода. ВъзмоЖно е и производство в корпуси по заявка на потре-
битепя.

Рйдйо

Т элеЗизи>1
на изходното напреЖение е правопропорционална на захранВащото. С по-
тенциометъра ВР1 моЖе да се израВни продълЖителността на импулса и
паузата. С указаните елементи те имат аолемини 0.5 тз. Честотата на
генерации е 1 кНг.

СВетодиоден аенератор с регулируема честота от 0 до 20 Нг моЖе
да се напраВи по схемното решение на фиг. 9. Честотата на импулсите
се настройВа с потенциометъра ЯР1.

На фиг. 10 и 11 е показано управление на лампа с наЖеЖаема Жичка. За
двете схеми честотата на мигане е 1.5 Нг. Регулируем лампоВ генера-
тор е показан на фиг. 12. На фиг. 13 е дадено схемно решение на генера-
тор за аВтомобил с акумулаторно 12 V захранване.

На фиг. 14 е представена схема на сигнализатор за влага. Той се за-
действа благодарение на проводимостта на обикновената вода, дълЖа-
ща се на разтворените в нея соли.

Схемата на звуков генератор, изграден с 1-М3909, е показана на фиг.
15. С потенциометъра ВР1 моЖе да се настройва тонът. фиг. 16 предс-
тавлява нисконапреЖителна сирена, а фиг. 17 - такава с по-голяма изход-
на мощност. На фиг. 18 е показана схемата на елементарен радиоприем-
ник, изграден с 1М3909.

Показаните схеми не изчерпват прилоЖенията на ЬМЗЭОЭ, а по-скоро
трябва да се смятат за типични. ИС се използва като градивен елемент
на нисконапреЖителни морзови тренаЖори, калибратори, аларми и за-
щити. Чипът се отличава с много малка консумация - с алкална батерия
тип АА (по БДС Вб) работоспособността е от 10 до 12 месеца.

ЛИТЕРАТУРА

1. фирмен каталог на М8С (САЩ), ипеаг да1аЬоок, 1982, с. 9-152
до 9-155.

2. фирмена литература на Ы8С (САЩ), ипеаг аррНсаНопз
ЬапдЬоок.
Техническа консул) ацил
по писма на читатели

Адриан Радулов от с. Оброчище се интересува от ИС 1С1.7109СР*--

Серията аналогово-цифрови преобразубатели 7109 е производство на
американската фирма 1МТЕВ31!..

Много мултиметри, продабани у нас, имат за АЦП 1С1_7105 или 1С1.7106,
производство на същата фирма. МеЖду отделните номенклатурни номе-
ра на серията 7109 има малки различия, главно В работния температуРен
обхвати В типа на корпуса. Останалите параметри саидентични (табл-1)-

ЛИТЕРАТУРА

1. Нефедов, А., А.Савченко, ф.феоктистов. Зарубежные интеграль-
ные микросхемы для промышленной электронной аппаратуры. М.,
Энергоатомиздат, 1989, с.136.

2. фирмен каталог на ТЕ8СА (Чехия), ТесНтске хргауу, 1988, с.51-

ТАБЛИЦА 1

Тип Темпе- ратурен обхват "С Корпус Брой на двоичните разреди И Совместимое: с логика Технология на изготвяне Захран- ващо налре- жение V | Диференциална нелинейност Температурен дрейф на абсолютната грешка от лреобразуване — Забележха
брой азво- да тап
1С17109СР1 0-70 40 пласт- массе 01Р 12 0.5 ТП. МОБ +6.2,-9- ±1 <5 по метода на двойного интегрирана сьвместимост с микропрснаесор
1С17109Ю1 -40-85 40 кера- мичен ОР 12 1 ТП. МОЗ +6.2.-9 +1 <5 и
КХ71091Л -40-85 40 12 1 та МОЗ +6.2.-9 +1 <5 !•
1С17109СЛ 0-70 40 12 1 та. МОЗ +6.2.-9 +1 <5 И

Раьио 1 2000 5

Телевизия
Термостати за инкубатор - II част

Красимир КЛ1/1САРСКИ

ьонтакшен термометър лесно се поддързка постоянна
температура в затворен обем. НадеЖдността на схем-
ните решения се подобрява, когато той комутира малъЦ
ток при ниско напреЖение. Значително опростяване на схемотех-
никата има при употреба на семистбр. За съЖаление токът през
управляващия електрод на повечето образца значително надвиша-
ва номиналния работен ток на контактния термометър.

На фиг. 1 е показан електрокон-
тактен термостат за инкубатор,
реализиран със семистор с голяма
чувствителност на упраВляВащия
електрод. Токът през контактния
термометър не преВишаВа 10 тА.
Комутацията се изВършВа при нис-
ко напреЖение. С елементите С1,
С2, УП1 и УП2 е изграден безтран-
сформаторен токоизпраВител.
Кондензаторът С2 се зареЖда до
напреЖение 12 V. Искренето меЖ-
ду контактите на термометъра
чуВстВително намаляВа, а тоВа
уВеличаВа негоВия ЖиВот и точ-
ността на поддърЖаната темпе-
ратура. Схемата има сериозен не-
достатък - използва се семистор с

лупериод до напреЖение 24 V. Ко-
гато температурата В инкубаци-
онната камера е по-ниска от зада-
дената, контактът 8А1 е отбо-
рен. В резултат на тоВа през К1
тече базоВ ток, транзисторът
УТ1 се отпушВа и релето Р задейс-
тВа. Контактът му р1 се затВаря
и нагреВателят работи. При дос-
тигане на зададената температу-
ра 8А2 се затВаря, В резултат на
което напреЖението база-емитер
на УТ1 стаВа равно на нула, той се
запугиВа и релето отпуска котВа-
та си. Описаните процеси се поВ-
тарят с честота, зависеща от обе-
ма на инкубатора и ВлоЖения В не-
го инкубационен материал, мощ-

У8 се отпушва през всеки полупе-
риод на мреЖовото напреЖение със
закъснение, определено от време-
задаващата верига КРЗ, К4, С1. Ко-
гато плъзгачът на потенциометъ-
ра КРЗ се намира в горно положе-
ние, С1 се зареЖда бавно, в резул-
тат на което аналогът на едно-
преходен транзистор УТ1, УТ2 ще
отпушва У8 към края на полупери-
ода. По този начин върху нагрева-
теля К,. ще се отделя малка мощ-
ност. Обхватът на регулиране за-
виси от съпротивлението на КРЗ.
Максималната мощност върху наг-
ревателя се определя с подбор на
съпротивлението на К4.

Когато температурата в инку-
бационната камера е по-ниска от
зададената, 8А1 е отворен и С1 мо-
Же да се зареЖда през КРЗ и К4. Ко-
гато напреЖението върху С1 ста-
не по-високо от това върху резис-
тора Кб, аналогът на еднопреходен
транзистор отпушва У8 в рамки-
те на всеки полупериод. Когато
температурата в шкафа достигне
зададената, 8А1 се затваря и С1 не
моЖе да се зареЖда (респективно
отпушва УТ1 - УТ2, а оттук и У8).
Токът през контактния термоме-
тър е около 2 тА и така той рабо-
ти в облекчен реЖим. С1 се разреЖ-
да през К5 при затворен контакт
на термометъра.

ИС тип Грец ПА1 и У8 са мон-
тирани на общ радиатор без изо-

ФИГ. 2

У01,У02 - 1Н4004

ФИГ. 3

«Т Я1-75к

чуВстВителен упраВляВащ елект-
род. Практиката показа, че с чеш-
ки семистори КТ 205/600 се полу-
чаВат напълно задоВолителни прак-
тически резултати. Техният мак-
симален упраВляВащ ток не преВи-
шаВа 40 тА, но при стайна темпе-
ратура той е от порядъка на 22 тА
на поВечето екземпляри.

НамаляВане на управляващия
ток моЖе да се постигне и посред-
ством вклкэчване на контактния
термометър В базоВата Верига на
транзистор. ИзползВането на без-
трансформаторно схемно решение
допълнително опростяВа схемата
(фиг. 2). Кондензаторът С2 се за-
реЖда през Всеки положителен по-

ността на нагревателя и неговото
бързодействие, организацията на
въздушния поток вътре в шкафа,
температурата на околния въздух,
полоЖението на клапите за допъл-
нително вентилиране, дебелината
и качеството на топлоизолацията.

Нагревателят трябва да има
оптимална мощност. В случай че
тя е недостатъчна, температура-
та в шкафа ще спада, въпреки че
нагревателният елемент вече е
вклкэчен. Ето защо схемни решения
на термостати за инкубатор с въз-
моЖност за регулиране на мощ-
ността са за предпочитане (фиг. 3).
Тук товарът е свързан с промен-
ливотоковата верига. Тиристорът

лационни подлоЖки. За целта е из-
ползван отрязък от стандартна
алуминиева радиаторна шина 60 х
20 тт с дълЖина 100 тт. С този
охладител, оразмерен със запас, мо-
Же да се регулира мощност от по-
рядъка на 1.2 кХУ, което е предос-
татъчно за битов инкубатор. В
случай че камерата има вмести-
мост до 100 яйца, У8 моЖе да се
замени с КТ 206/600, а БА1 - с 4 ди-
ода ВУ257.

Циркулацията на въздуха в ин-
кубационния шкаф при всички схе-
ми се осъществява с маломощен
вентилатор (8 -10 XV). Нагревате-
лят е с открити спирали (малка
топлинна инертност). Желателно
е да е с Вградена температурна за-
щита с биметална пластина.

В аВторския Вариант са използ-
Вани дВа нагреВателни блока от се-
шоар за коса, Всеки от които с
мощност 300 XV, сбързани последо-
Вателно. НагреВателните спирали
се охлаЖдат от въздушния поток
на Вентилатора.

При праВилна организация на
Въздушния поток, изолация на сте-
ните, подходящ полезен обем на ин-
кубатора, мощност на нагревате-
ля и дебит на Вентилатора отно-
шението Време на загряВане/чакащ
реЖим е от 1:3 до 1:10.

ИзползВането на лампи с наЖе-

Жаема Жичка като нагреВателни
елементи не е удачно. Те имат го-
ляма температурна инертност и
след изклкзчВане на нагревателя
температурата В шкафа ще про-
дълЖи да се покачВа, макар и нез-
начително. Ако нагреВателят има
малка мощност или дебитът на
Вентилатора е недостатъчен,
температурата В инкубационния
шкаф също трудно ще се поВиша-
Ва. Контролът на поддърЖаната
фиксирана температура се изВър-
шВа с образцов Живачен термоме-
тър с разделителна способност
0.1 °С (например ТОЬ 11998). След
всяко коригиране се изчаква мини-

мум 2 Ь. За лктене на яйца от ко-
кошки е необходима температура
37.65 °С. Повишаването на тем-
пературата с повече от 1 °С над
фиксираната води до смърт на за-
родишите.

Описаните схеми имат висока
надеЖдност и добри потребителс-
ки качества.

ЛИТЕРАТУРА

1. фирмен каталог на ТН0М8СМ-
С8Е (Франция), О18СКЕТЕОЕПСЕ8,
1981, с. 168 и 169.

2. КабакчиеВ, М., Д. ДрбохлаВо-
Ва. РъкоВодстВо за упражнения по
птицеВъдстВо. София, Земиздат,
1990, с. 65.

Осем схеми със светодиоди

Георги КУЗЕВ

На фиг. 1 е дадена схема
на индикатор за наст-
ройка на транзисторен
радиоприемник, който се състои
от двустъпален усилвател на пос-
тоянен ток. За товар в колектор-
ната верига на транзистора УТ2 е
вклкзчен светодиодът УЕ)2. Вхо-
дът на индикатора се вклкэчва към
един от меЖдинночестотните
кръгове на радиоприемника.

Индикаторът работи по след-
ния начин: в момента на пренаст-
ройване на радиоприемника от ед-
на радиостанция на друга на входа
на индикатора постъпва управля-
ващо напреЖение. Транзисторите
УТ1 и УТ2 се отпушват, токът в
колекторната верига на УТ2 ряз-
ко нараства и УВ2 светва. При
точно настройване на определена
радиостанция управляващото нап-
реЖение на входа на индикатора
спада, УТ1 и УТ2 се запушват и све-
тодиодът загасва.

Устройството се захранва от
източника за захранбане на радио-
приемника. При пренастройване от
една радиостанция на друга, т.е. в
момента на светене, консумация-
та не надвишава 12 тА.

Устройството, чиято схема е
показана на фиг. 2, е предназначено
за визуален контрол на стойност-
та на напреЖение от 4.7 до 6 V. То-
ва устройство е реализирано с два
светодиода, един еднопреходен
транзистор и два ценерови диода.

Принципното действие на схе-
мата е следното: при напреЖение
на входа, по-ниско от 4.7 V, свети

светодиодът УПЗ. Яркостта на
светенето се увеличава с повиша-
ване на напреЖението на входа на
устройството. Щом напреЖение-
то стане по-високо от 6 V, едноп-
реходният транзистор УТ1 се от-
пушва, през светодиода УП2 про-
тича ток, който обуславя негово-
то светене. УПЗ загасва.

Настройката на индикатора се
състои в подбор на ценеровите ди-
оди УО1 и УП4, които определят
напреЖението на вклкэчване на све-
тодиодите.

На фиг. 3 е дадена схема на ге-
нератор на светлинни импулси, ре-
ализиран с транзисторите УТ1 и
УТ2 и светодиода УП1. Такъв ге-
нератор моЖе да се използва като
индикатор на вклкзчеа захранващ
източник в дадена апаратура. Ге-
нераторът предстабляба несимет-
ричен мултибибратор, чиято чес-
тота определя честотата на
сбетбания на светодиода. Захран-
ващото напреЖение моЖе да вари-
ра от 6 до 10 V.

За правилната експлоатация и
удълЖаване на Живота на акумула-
торната батерия трябва да се сле-
ди нивото на напреЖението й. Ко-
гато дадена батерия се използва за
захранбане на определен консума-
тор, тя трябва да се изклкзчи при
пониЖаване на напреЖението, дос-
тигало 1.7 - 1.8 V на акумулатор-
на клетка.

За контролиране и сигнализира-
не на състоянието понижено нап-
реЖение на една 12-волтова акуму-
латорна батерия моЖе да се изпол-
зва устройството, чиято схема е
дадена на фиг. 4. Сигнализаторът

се захранва от акумулаторната ба-
терия, която ще се контролира, и
предстабляба постояннотокоб
усилвател, чието входно напреЖе-
ние се подава на базата на тран-
зистора УТ1, свързан по схема общ
емитер. НапреЖението, приложе-
но на базата на УТ1, се получава
от делителя на напреЖение, осъ-
ществен с ценеровия диод УБ1 и
тример-потенциометъра КР1.
УТ1 усилва постояннотоковия сиг-
нал, който се подава на транзисто-
ра УТ2, в чиято емитерна верига е
вклкзчен светодиодът УП2, слу-
Жещ за визуална индикация за със-
тоянието на батерията.

Принципното действие е след-
ното: приема се, че напреЖението
на една 12-волтова батерия се дви-
Жи в граници максимум 15 V (при
напълно заредена батерия) до нап-
реЖение, по-ниско от 12 V - напри-
мер 10.5 V. Определя се някакъв до-
пустим минимум, при който тряб-
ва да се запали УП2. Този минимум
се установява с подбор на \Т)1 и
КР1. Когато напреЖението на ба-
терията е по-високо от избрания
минимум, напреЖението на базата
на УТ1 е такова, че той се намира
в отпушено състояние. При това
положение токът в колекторната
верига на УТ1 е голям и в резултат
УТ2 е запушен, УП2 не свети, т.е.
не се подава предупредителен сиг-
нал. При положение че напреЖени-
ето на батерията спадне под изб-
рания допустим минимум, напреЖе-
нието, подавано на базата на УТ1,
става толкова малко, че той се за-
пушва и напреЖението му на колек-
тора се повишава. В резултат на
това напреЖението на базата на
УТ2 също се повишава, той се от-
пушва и вклкзченият в емитерна-
та му верига светодиод УП2 се за-
ФИГ. 5

7ТЗ-2ТЗЗО8

12У

УТ4
2Т3308

У01 \7*
АЛХЙБЧерЬем

82512

АЛ102В

Зелен

ФУО5

К5
2.7 к

Р9

2.7к

УТ1
2Т3168

УТ2
2Т3168

палВа. По този начин схемата оси-
гуряВа сигнализиране за разредена
акумулаторна батерия.

На фиг. 5 е дадена схема на уст-
ройство, с което моЖе да се инди-
кират бързо и точно стойности на

ФИГ. 2

Н1-100 Н2-20

ФИГ. 3

| ФИГ. 4 |

напреЖения от 10 до 14 V на елек-
трическата инсталация В аВтомо-
била, а също така и на акумулато-
ра му.

УстройстВото се състои от
четири транзисторни кл1оча (УТ1-

УТ4). В колекторните Вериги на
три от тях са Вклкзчени сВетоди-
одите УП1, УП2 и УБ4, слуЖещи
за индикация на състоянието на
клкэчоВете, което се определя от
Входните напреЖения и напреЖени-
ята на ценероВите диоди УПЗ и
УО5.

СВетодиодният индикатор ра-
боты по следния начин: ако напре-
Жението на Входа е до 10 V Вклкэ-
чително, транзисторите УТ2, УТЗ
и УТ4 са запушени, а УТ1 е отпу-
щен и УП1 свети. С уВеличаВане на
Входното напреЖение до 11 V се
стига до пробив на УБЗ. В резул-
тат на това се отпушва УТ2 и за-
почва да свети УП2. При входно
напреЖение 12 V УТ1 се запушва, а
УТ2 остава отпущен и свети само
УВ2. По същия начин работи ин-
дикаторът при достигане на кон-
тролираните напреЖения 13 и 14 V,
обаче в този случай в работата на
устройството се вклкзчват и
транзисторите УТЗ и УТ4 и цене-
ровият диод УП5.

Настройката на индикатора се
състои в подбор на ценеровшпе ди-
оди, като УПЗ се избира с напре-
Жение на стабилизация 10 V, а УП5
- с 12 V. С тример-потенциомет-
рите ВР6 и ЙР7 се осигурява от-
пушването на УТЗ и УТ4 при съ-
ответните входни напреЖения.

Работата на индикатора е
илкэстрирана в табл. 1, където оз-
наченията са: 1 - светодиодът све-
ти, а 0 - не свети. _________

ТАБЛИЦА 1

У01 - . чараен 'И? жы.- 404; 1..п| г зелан женив, V - • • А
1 0 0 10
1 1 0 11
0 1 0 12
0 1 1 13
0 0 1 14

Трите светодиода, подредени
съобразно с таблицата, са монти-
рани на малка платка, която се зак-
репва към таблото на автомоби-
ла в положение, удобно за наблюде-
ние. Захранването на устройство-
то се осъществява от електричес-
ката мреЖа на автомобила.

Устройството, чиято схема е
дадена на фиг. 6, представлява
пробник за проверка на годността
на транзистори. Изпитваният
транзистор се вклкэчва към изхо-
да на нискочестотен мултивибра-
тор, реализиран с четиршпе логи-
чески елемента на интегралната
схема П1. Честотата на повторе-
ние на импулсите е около 2 Нг. Про-
веряването на работоспособност-
та на Включения към устройство-

Към изЬод7 на 01

то транзистор УТх се извършва по
схема общ емитер. ПреднапреЖе-
нието се осигурява от делителя,
реализиран с резисторите К1 и К2,
а колекторният товар се състои
от резистора КЗ и диодната ста-
билизираща верига УПЗ-УО6.

Устройството работи по след-
ния начин: ако след вклкзчване на

то индикира и неговата структу-
ра. За транзистори със структура
РИР ще мига сВетодиодът УВ8, а
за ИРМ - УО7 .

ФИГ. 6

РЗ-180 УО1тУО6-2Д56О6

На фиг. 7 е показано устройст-
во, с което моЖе да се осигурява
сигнализация за ниво на зададена
температура в помещение или тер-
мокамера, в която е монтиран
терморезисторът К1.

Устройството работи по след-
ния начин: при по-ниска температу-
ра от зададената съпротивление-

ползва за сигнализиране за наличие
на модулиран сигнал. При появата
на входа на устройството на мо-
дулиран сигнал част от енергията
на този сигнал посредством кон-
дензатора С1 постъпва на базата
на транзистора УТ1. Постъпили-
ят сигнал, усилен от двата тран-
зистора, се преобразува в мигане на
светодиода УП1. По този начин
моЖе визуално да се съди за нали-
чие на модулиран сигнал.

ЛИТЕРАТУРА

1. Блез, Ж. 20 практически опто-
електронни схеми. С., Техника, 1980.

2. Георгиев, Ж., С. Найденов. Оп-
тоелектронни прибери в радиолк)-
бителската практика. С., Техника,
1982.

3. Колев, И., Е. Даскалов, Н. Не-
дев. Оптоелектронни схеми. С., Тех-
ника, 1985.

4. Конов, К. Електронна индика-
ция. С., Техника, 1977.

5. Кузев, Г. ПрилоЖни радиоелек-
тронни устройства - III ч. С., Тех-
ника, 1981.

6. Кузев, Г. ПрилоЖни радиоелек-

| ФИГ. 7 |

захранването двата светодиода за-
почнат да светят последовател-
но, проверяваният транзистор е
неизправен, вътрешно прекъсване.
Ако двата светодиода не светят
или светят много слабо, в транзис-
тора има късо съединение, т.е. съ-
що е неизправен. При изправен
транзистор трябва да мига само
един от светодиодите - този, кой-

то на К1 е голямо и транзисторът
УТ1 е запушен. При това положе-
ние свети светодиодът УО2. Щом
температурата се повиши и дос-
тигне зададеното посредством по-
тенциометъра КР2 ниво, УП2 из-
гасва и УВ1 се запалва. С КР2 мо-
Же да се задава ниво на сигнализи-
ране в граници от 20 до 60 °С.

Схемата на фиг. 8 моЖе да се из-

тронни устройства -Уч. С., Техни-
ка, 1988.

7. Марстън, Р. 110 електронни
схеми за сигнализация. С., Техника,
1979.

8. Шленциг, К., В. Штамлиер.
Самодельные электронные устройс-
тва в быту. М., ДОСААФ, 1984.

9. В помощь радиол/обителк),
Выпуск 83. М., ДОСААФ, 1983.

ес5н\1со

Е1ес1готс Меа5игетеп( ТесНпо/оду

Рубриката води Красимир РИЛЧЕВ

Автоматизирано зареждане на
флуоресциращи примамки при риболов

X11 X луоресциращите примамки са ноВосш В ри-
I I РболоВнаша практика. След осВетяВане те
продълЖават да излъчват сВетлина опре-
делено Време. Луминесценцията се дълЖи на специал-
ни Вещества, използВани при напраВата им. Според Ви-
да си примамките могат да бъдат Воблери, туистери
и силиконоВи рибки. Те се използбат предимно за но-
щен риболоВ. ПослесВетенето е от порядъка на 2-3
пип, което е предостатъчно за няколко поредни за-
мятания.

дотолкоВа намаляло, че транзисторът се запушВа и
лампата угасВа. Времето за задърЖане моЖе да се нас-
тройВа с потенциометъра КРЗ В рамките на 10 з.

Практиката показВа, че за оптимално осВетяВане
на примамката са необходими 5-6 з. СВетенето им ид-
Ва главно от поВърхностпния слой, затоВа не е необхо-
димо уВеличаВане на Времето на експозиция.

Лампата Н1 работи с поВишено напреЖение (4.5
Вместо 3.5 V), но така се осигуряба по-голяма интен-
зибност на сбетлината. Времето на експониране за-

При използВането на флуоресциращите примамки
е необходимо периодично осВетяВане с дЖобно фенер-
че. Този процес има малка ефектиВност поради недос-
татъчно или прекомерно Време на осВетяВане или не-
равномерно осВетяВане на отделни части. Безразбор-
ното използВане на сбетлината В близост до брега
плаши рибата.

На фиг. 1 е показано схемното решение, а на фиг. 2
- конструкцията на устройство за аВтоматизирано
зареЖдане на флуоресциращи примамки. По същестВо
то предстаВляВа реле за Време, което упраВляВа лам-
па с наЖеЖаема Жичка. Устройството е поместено В
пластмасоВа кутия с подВиЖен капак. Лампата е снаб-
дена с рефлектор. Стъклената преграда предпазВа ба-
лона от попадане на Вода. Стените на кутията В гор-
ната част и капакът са облепени със сВетлоотрази-
телно фолио. То разсейВа сбетлината и създаба усло-
вия за равномерно осветяване на примамката.

Времето на зареЖдане се регулира плавно с потен-
циометъра КРЗ.

След вклк>чване на захранващия клкэч 8А1 и преми-
наване на преходните процеси в схемата кондензато-
рът С1 е зареден, а лампата Н1 не свети. При натис-
кане на бутона 8В1 С1 се разреЖда, а т. А се оказва
свързана към полоЖителната захранваща шина. През
резистора К1 тече базов ток на УТ1, той се отпуш-
Ва, релето Р се задейстВа и Н1 сВетВа. След отпуска-
не на 8В1 кондензаторът С1 започВа да се зареЖда
през К.2 и КРЗ по експоненциален закон. След опреде-
лено Време напреЖението база-емитер на УТ1 ще е

Виси главно от площта на примамката.

С устройството се работи по следния начин:

Вклкэчва се 8А1 и се изчаква индикаторният свето-
диод УЭ1 да изгасне. Поставя се примамката, натиска
се 8В1 и след загасване на светодиода стръвта моЖе
да се използва. След няколко минути примамката тряб-
ва да се зареди чрез повторно натискане на 8В1.

Релето с МУК е за 5 V, тип РМК11105.

На фиг. 3 е показан вариант на устройството, съ-
дърЖащ минимум елементи. Времето за задърЖане се
настройва с потенциометъра К1 в границите 4-15 з.
Тази схема няма голяма повторяемост на параметри-
те, но в случая това не е необходимо. Релето за време
работи по аналогичен начин, но С1 се зареЖда през К1,
К2 и прехода база-емитер на УТ1. Транзисторът
08122 моЖе успешно да се замени с 8РТ353.

При правилен монтаЖ с изправни елементи и две-
те схеми заработват веднага. Ако има проблем, тряб-
ва да се смени кондензаторът С1 - той трябва да има
малка утечка. Схемните решения запазват работос-
пособността си при намаляване на захранващото нап-
реЖение до 3.8 V.

Описаното устройство дава големи удобства при
работа с флуоресциращи примамки. За да бъде проце-
сът ефективен, те не трябва да са стари. Материа-
лът на остарелите има Жълтеникав цвят. Послесве-
тенето на стара примамка много бързо намалява.

ЛИТЕРАТУРА

1. Фирмен каталог на ПА.М (Герлигния), 1995, с. 135.

2. Фирмен каталог на ВАЬХЕК (Германия), 1997, с. 91.
Риболовни
сигнализаторы

На фиг. 1 е показана схема на проверен В прак-
тиканта сигнализатор при риболоВ „на теЖ-
ко“, имащ редица предимстВа:

- зВукоВ сигнал с достатъчна изходна мощност и Въз-
моЖност за регулиране на тона;

- сигнализация за Вкл1очено захранВане и кълВане на
рибата (черВен светодиод);

- сигурно действие при изклк>чително ниска цена.

Такива устройства се предлагал! от редица фирми-
производителки на риболовни принадлежности. Те сиг-
нализират при преминаВане на Влакното през тесен учас-
тък, играещ ролята на датчик. В случая тази роля се
изпълняВа от 8А2, който предстаВляВа затворен елек-
трически контакт. Когато рибата „налапва“ примам-
ката, тя опъВа Влакното, то преминаВа меЖду контак-
тните пера и елиминира късото съединение меЖду ка-

ря контактите на датчика.

Датчикът, монтиран В устройството, е показан на
фиг. 2. Той представлява затворен контакт, направен
от посребрени пера на електромонтаЖен куплунг за елек-
тронни платки. Горната част на електронния сигнали-
затор ЕС е оформена като стойка за риболоВния прът.
Влакното за риболоВ (означено с точка) се прекарВа през
затворения електрически контакт ЕК. При поемане на
стръвта от рибата веригата се прекъсва, защото Влак-
ното е направено от електроизолационен материал. При
наличие на няколко сигнализатора всеки моЖе да се нас-
трои на различен тон. ТоВа дава ВъзмоЖност да се рабо-
ти с няколко пръчки едноВременно.

На фиг. 3 е показана опростена схема на сигнализа-
тора. Тук е употребен друг блокинг-генератор, имащ мал-
ко градиВни елементи и неколкократно по-голяма изход-
на мощност. Схемата работи по аналогичен начин. Тук
отпада необходимостта от индикаторен светодиод за
вклкэчено захранване. Блокинг-генераторът има сВойс-
твото да работи с много ниско захранващо напреЖение.
Когато тиристорът е запушен, през негоВия анод про-
тича ток на утечка. НегоВата стойност е напълно дос-
татъчна, за да заработи блокинг-генераторът, макар и

ФИГ. 1

ФИГ. 2

тода и упраВляВащия електрод на тиристора ТН1. В ре-
зултат на тоВа през резистора К1 протича упраВляВащ
ток и ТН1 се отпушба, сВетодиодът УО1 сВетВа и за-
работВа зВукоВият генератор, изграден с елементите
К.3, К4, С1, УТ1, импулсен трансформатор и пиезозумер.
Сигнализацията остаВа задейстВана, докато не се пре-
късне с 8А1 (захранВащ клк>ч). Схемата се самозадърЖа
след преминаВане на Влакното през 8А2 поради тоВа, че
ТН1 се захранва. С потенциометъра КРЗ се регулира то-
нът на зВукоВия генератор. Пиезозумерып е български,
тип ЗП-З с метален резонатор. Импулсният трансфор-
матор е набит Върху дВа паралелно разполоЖени ферит-
ни пръстена с Външен/Вътрешен диаметър 10/6 тт и де-
белина 3 тт. ПърВичната намотка съдърЖа 2x60 наВ.
ПЕЛ 0.13 тт, а Вторичната -145 наб. от същия провод-
ник.

Устройството е работоспособно при сниЖаване на
захранващото напреЖение до 3.8 V. Схемата работи си-
гурно, без да е от значение дали влакното е сухо или мок-
ро, както и независимо от бързината, с конто то отва-

с мощност от порядъка на няколко микровата. ЗатоВа
при Вкл1очВане на 8А1 от пиезозумера се чуВа тВърде
слаб звук, който показВа, че устройството е 8кл1очено.
При задействане на сигнализатора звукът е силен и се
чува на разстояние до 30 т.

При реализиране на устройствата проблем моЖе да
възникне, ако указаният тиристор се замени с неподхо-
дящ (голям управляващ ток или ток на удърЖане). Пър-
вичната намотка на импулсния трансформатор има 100
наВ. от ПЕЛ 0.13 тт, а Вторичната (базоВата) - 350
наВ. от същия проводник. За сърцеВина се използва фери-
тен пръстен с Външен/вътрешен диаметър 16/9 тт и
дебелина 5 тт. По принцип тази схема е работоспособ-
на с ВсякакъВ маломощен трансформатор от транзис-
торен приемник, имащ преводно отношение от 1:3 до
1:5. Схемите могат да се реализират с произВолни мало-
мощни български германиеби транзистори.

ЛИТЕРАТУРА

1. фирмам литература на ТНОМ5О1У-С5Е (Франция),
Ы8СКЕТЕ ВЕПСЕ8, 1981, с. 157-159.

ЕЛИТ МИНИ

Безшумен,
компактен, удобен

ЕЛИТ МОБИЛ
Най-малкият
касоб апарат

**л

ПРОГРАМИРАНЕ,
ФИСКАЛИЗАЦИЯ,
АБОКАМЕНТ,
СЕРВИЗ

тел. 02/973 11 11,
70 64 48 .

Радио 1/2000

шшазг
Електронна хранилка

Никои собственици от-
глеЖдат Животни на
място, на което не Жи-
Веят постоянно. За хранене и по-
ене те трябВа да го посещабат
минимум 3-4 пъти седмично, а то-
Ва е сВързано с транспортни раз-
ходи.

Описаното устройство е пред-
назначено за автоматично хране-
не по електронен път един път
дневно на Животни със зърнени хра-
ни. Дозирането на храната се нас-
тройва плавно с потенциометър.
Броят на храненията зивиси от
вместимостта на бункера и коли-
чеството, раздавано на ден. Днев-
ната даЖба се дозира с точност,
предостатъчна за практическите
нуЖди.

Схемата работи по следния на-
чин:

С елементите КР1, К2, Р1 е из-
градено елементарно фотореле.
На тъмно съпротивлението на
фоторезистора К.2 е голямо и е от
порядъка на 1-2 МЙ. В резултат
на това падът на напреЖение вър-
ху релето Р2 е много малък и то
не е задействано. При зазоряване
съпротивлението на К2 започва да
намалява и при определена интен-
зивност на слънчевото осветле-
ние токът през веригата КР1, К2,
Р1 е достатъчен за задействане на
Р1. През неговия контакт р1.1 се
подава захранващо напреЖение към
релето за време, изградено с еле-
ментите С1, КР4, К5, УБ1, УТ1.
В първия момент кондензаторът
С1 е разреден и свързва накъсо ши-
ната +36 V към т.А. Транзисто-
рът УТ1 се отпушва и релето Р2
се задейства, като с контактна-
та си система подава захранване
към един електромагнит. Той от-
варя заслонката и през отбора за-
почва дозирането на храната. Тя
тече гравитачно (под действието
на силата на теЖестта).

След подаването на захранване-
то С1 се зареЖда по експоненциа-
лен закон през КР4-К5 и емитерния
преход на УТ1. С увеличаване на за-
ряда на С1 напреЖението на база-
та на УТ1 започва да спада и след
известно време (времето на закъс-
нение) Р2 отпуска котвата си. То-
ва Води до прекъсВане на захранва-
нето към електромагнита и спи-
ране на процеса „раздаВане на хра-

на“. Падналата през дозиращия от-
бор храна е правопропорционална на
неговия диаметър и времето на за-
къснение.

ПродълЖителността на проце-
са „раздаване на храна" моЖе да се
регулира плавно с тример-потен-

циометъра КР4. С указаните еле-
менти времезадръЖката е от 4 до
13 з. Тя зависи силно от статич-
ния коефициент на усилване по ток
на използвания транзистор и от
капацитета на С1 (при 47 цр приб-
лизително се удвоява). Минимал-
ната времезадръЖка зависи от
съпротивлението на резистора
К5.

Оптималният диаметър на до-
зиращия отбор е около 2.5 ст. Той
моЖе да бъде увеличен, но тогава
трябва да се използва електромаг-
нит с по-голям ход.

През деня релето Р1 е посто-
янно задействано. Привечер ин-
тензивността на светлината на-
малява, съпротивлението на К2
расте и при отпускане на котва-
та на Р1 чрез р1.1 се изкл1очва зах-
ранването към времедозиращата
схема. Едновременно с това С1 се
разреЖда през резистора КЗ и ре-
лето за време се подготвя за сут-
решното раздаване. Чувствител-
ността на фоторелето се регули-
ра В известии граници с тример-
потенциометъра КР1. Релетата
Р1 и Р2 са с работно напреЖение
24 V и ток на задействане 3.5 тА.
Имат съпротивление на бобина-
та 3400 42 и два контакта за ко-
мутиране на променлив ток 220
V 0.5 А.

фоторезисторът К2 е произ-
водство на ТЕ8ЬА тип ХУК65037
и има съпротивление на светло 1.5

кй. Електромагнитът 1 (фиг. 2)
е промишлен за 220 V, но с успех
моЖе да се употреби и подходящ
постояннотоков. При задейства-
не той отваря заслонката 2 на
хранилката, а пруЖината 4 я връ-
ща в изходно положение след из-
кл1очване. Резервоарът 3 е закре-
пен неподвиЖно към тялото 5.
Той представлява фуния с подхо-
дящ обем и малък дозиращ отбор.
Храната пада в тава, която се на-

мира на определено разстояние
под устройството.

Хранилката работи добре с ед-
ро смлени фураЖи и брашна, както
и с Жито, овес, ечемик, просо и ца-
ревцца. При използване на цареви-
ца е Желателно диаметърът на до-
зиращия отбор да се увеличи до 3.5
ст.

Консумацията на схемата на
тъмно е много малка, а на светло
след раздадена храна е около 5.5 тА.
Въпреки че електромагнитното
реле Р1 е задействано през целия
ден, надеЖдността на схемата е га-
рантирана. Номиналният работен
ток на използваното реле е 7 тА.

Хранилката е подходяща за хра-
нене на патици, гъски, кокошки и
други птици. Дневната даЖба
трябва да бъде правилно дозирана
и съобразена с броя на Животните.
При отглеЖдане на кокошки елек-
тронната хранилка трябва да се
намира на минимална височина 1.5
т над пода на помещението. При
намален обем на резервоара хранил-
ката моЖе да се използва за хране-
не на рибки в аквариум.

ЛИТЕРАТУРА

1. Клисарски, К. Фоточасовник.
- Направи сам, 1989, № 7, с. 29.

2. Клисарски, К. Стьлбищен ав-
томат. - Радио, телевизия, елект-
роника, 1996, №2, с. 19.

3. Клисарски, К. фотореле. - Ра-
дио, телевизия, електроника, 1995,
№8, с. И.
Икономично реле

Комутирането на Вериги с
постояннотокоби релета
е широко разпространено
В електрониката и електротехника-
та. За разлика от транзисторите и
тиристорите при тях броят на си-
лоВите Вериги не е ограничен, а из-
ползВането на нормално отВорени и
затборени контакти създаВа допъл-
нително удобство. При някои пери-
одични процеси с по-голяма продъл-
Жителност задействаното реле из-
лишно консумира енергия. ТоВа е не-
Желано ВъВ Вериги с автономно зах-
ранване, а при стационарните апа-
ратури се натоварва захранВащият
токоизточник.

Известно е, че работният ток на
електромагнитното реле е значи-
телно по-голям от тока на отпуска-
не на котвата. Ако релето е задейс-
твало при нормално напреЖение, след
части от секундата работният ток
моЖе да бъде значително намален с
помощта на ограничителен резис-
тор, свързан последователно ВъВ Ве-
ригата на намотката и упраВляВан
от електронна схема. В този случай
токът през релето трябва да е по-
голям от токът на отпускане, за да
има стабилна електрическа Връзка
меЖду комутиращите пера на реле-
то. НамаляВането на работния ток
Води до отделяне на по-малка мощ-
ност В намотката, а оттук и до по-
добряВане на надеЖдността на схе-
мата. Икономията на електрическа
енергия моЖе да бъде значителна. В
някои конструкции на електромаг-
нитни релета токът на отпускане е
5-10 пъти по-малък от тока на за-
дейстВане. Работният ток на елек-
тромагнитното реле е с около 20%
по-голям от тока на задейстВане.

На фиг. 1 е показано схемно ре-
шение на икономично реле за 24 V.
ИзползВано е стандартно промиш-
лено унифицирано реле тип КА 400
024 на 8СНКАСК (Австрия). Негов
пълен аналог е МУ-4 на ОМКОГТ
Съпротивлението на бобинката е

650 Т>, а работният ток при 24 V е
37 тА. С електронната схема кон-
сумацията на релето намалява на 7
тА 0.3-0.4 8 след задействането му.
Релето има 4 групи контакти, все-
ки от които за ток 5 А. Показана-
та на фиг. 1 схема е прилоЖима, ко-
гато с маломощен клк>ч трябва да
се комутират едновременно някол-
ко силови вериги, като за това се гу-
би незначителна мощност.

При подаване на напреЖение 24 V
към икономичното реле кондензато-
рът С1 е напълно разреден и свързва
накъсо т. А към полоЖителната зах-
ранваща шина. През резистора К2
протича базов ток на транзистора
УТ1, той се отпушва и релето Р за-
действа поради протичане на номи-
налния му ток. Контактната му
система вклкэчва силовите вериги.
След подаване на захранването С1 за-
почва да се зареЖда по експоненциа-
лен закон през резистора К2 и пре-
хода емитер-база на МГ1. С увелича-
ване на заряда на С1 напреЖението
на базата на УТ1 започва да спада и
след известно време (времето на за-
къснение) транзисторът се запуш-
ва. Токът през релето Р намалява,
защото последователно на бобина-
та му се вклкэчва токоограничава-
щият резистор КЗ. Това състояние
се запазва до изклкэчване на иконо-
мичното реле. Резисторып К1 раз-
реЖда кондензатора С1, за да бъде
гарантирано повторно вклкэчване.
Диодът УЛ1 предпазва комутира-
щия транзистор УТ1 от самоинду-
цираното напреЖение при прекъсва-
не на тока в бобината на Р.

Бързодействието на изходното
електромагнитно реле почти не се
влошава, а консумацията на ток на-
малява 5 пъти! С указания тип реле
не е проблем да се ограничи токът
до още по-малка стойност (например
6-7 пъти), но не бива да се прекалява,
за да е налице гарантиран натиск
меЖду контактните пъпки.

Времето за установяване на ре-
жима „икономичен работен ток“ за-
виси грубо от капацитета на конден-
затора СТС указаните елементи то
е около 0.3 8. При увеличаване на ка-
пацитета времезакъснението нарас-
тва. ЗадръЖката моЖе да се измена
в тесни граници и с помощта на ре-
зистора К2. Стойността на съпро-
тивлението му моЖе да е в граници-
те 47-91 кТ>. Ако УТ1 има голям ста-
тичен коефициент на усилване по
ток, съпротивлението на К2 моЖе
да се увеличи. По принцип промяна на
номиналните стойности е необходи-
ма само при използване на друго елек-
тромагнитно реле и захранващо нап-
реЖение. Токоограничаващият резис-
тор КЗ се подбира опитно в зависи-
мост от тока на отпускане на из-
ползваното електромагнитно реле.

Кондензаторът С1 трябва да има
малка утечка. Колкото капаците-
тът му е по-малък, толкова по-голя-
мо трябва да е съпротивлението на
разрядния резистор К1. Ако се рабо-
ти с по-мощно реле, транзисторът
УТ1 трябва да се замени с 2Т6551.

Схемата моЖе лесно да се прео-
размери за работа с други захранва-
щи напреЖения.

Работата на електромагнитно
реле в облекчен реЖим моЖе да наме-
ри приложение в стационарни и мо-
билни електронни апаратури.

ЛИТЕРАТУРА

1. Клисарски, К. Икономично ре-
ле. - „Радио, телевизия, електрони-
ка" 1992, №10. с. 10.

2. фирмен каталог на ОМКО^’
(Австрия), Е1ек1пхсНе котропепСеп,
яепяогеп ипй е1ек(гопйске я1еиегипдеп,
1990, с. 169.

3. фирмен каталог на ОМКО\Г
(Австрия), 1)ег Ьея1яе11ег са1а1о/>, 1990.
с. 61.

1309 София, ул. „Кукуш" № 1
тел. 02/230 267; факс 02/230 144
Е-таП: иаззПеу@та!11 .ЬпдМ-Ьд.пе1

ЕДИНСТВЕНА В Б Ъ Л Г А Р 1/1 Я

РАЗРАБОТВА И

Пиезокерамични преобразуВатели и
зВукоизлъчВатели В честотен
обхВат от 0.6 до 6.5 кНг
УлтразВукоВи датчици за разходоме-
ри, ниВомери, Влагомери и други

ПРОИЗВЕЖДА

приложения ВъВ Вода и Въздух

Пиезокерамични елементи
за промишлени и медицински цели

Детайли от специални керамики
по изискВания на клиента
Искате ли да станете радиолюбители

Панайот ДАНЕВ

НОРМАТИВНА УРЕДБА НА
РАДИОЛЮБИТЕЛСКАТА ДЕЙНОСТ

Основният нормативен акт, който определи условията и реда за ось-
ществяване на радиолюбителска дейност, е Обща лицензия № 207 от
11 ноември 1999 г., издадена от Дьржавната комисия по далекосьоб-
щения (ДКД).

Въз основа на тази Обща лицензия (нататък за краткост ще я нари-
чаме лицензията) радиолюбителска дейност може да извършва всяко
лице, което се регистрира по лицензията. За да се регистрира, лицето
трябва да отговаря на следните условия:

• да е пълнолетно или ако е на вьзраст 14-17 години включително,
да има писмено сыласие на родител;

• да притежава любителска радиостанция или да има съгласие от
друго лице, регистрирано по лицензията, да ползва неговата радиостан-
ция;

• да е подало заявление за регистрация, да е заплатило съотеетни-
те такси и да е приело да спазва условията на лицензията;

• да притежава разрешително за радиолюбителска правоспособ-
ност.

Лице, което отговаря само на последнего условие, сыцо може да
осыцествява радиолюбителска дейност без регистрация по лицензията,
но единствено от клубни любителски радиостанции. Това се отнася пре-
до всичко за лица, конто не са навьршили 14 години.

От всичко казано става ясно, че най-сыцественото изискване е ли-
цето да притежава разрешително за радиолюбителска правоспособност.
Разрешителните са в три класа и дават различии права на радиолюбите-
лите. Начинаещите радиолюбители започват с най-ниския радиолюби-
телем клас 3 и за да получат първото си разрешително, трябва да поло-
жат специален изпит пред комисия, назначена от председателя на ДКД.
Изпитът се провежда натестови принцип и включва въпроси по електро-
техника и радиотехника, кодове и радиолюбителем ськращения, прави-
ла и процедури при осъществяване на любителски радиовръзки. Всички
тези въпроси бяха разгледани в првдишните материали от настоящата
поредица. В излита се включват и въпроси от разглежданата тук норма-
тивна уредба на радиолюбителската дейност.

Суспешното полагане на излита радиолюбителите придобиват пра-
во да осъществяват радиолюбителска дейност в обхватите 144-146
МНг и 430 - 440 МНг. За радиолюбителем клас 3 максималната разре-
шена мощност на предавателя е 5 №. Позволени са както аналогови
радиовръзки (гласова телефония - АМ, ЕМ или 83В), така и цифрови
(т.нар. „пакет" комуникации).

Важно е да се отбележи, че с получаване на разрешително за радио-
любителска правоспособност радиолюбителите придобиват и законно-
го право да закупуват, строят и владеят любителски радиостанции, но
без правого да ги използват. Последнего право възниква чак след като
сьотеетният радиолюбител се регистрира по лицензията.

При регисграцията си по лицензията радиолюбителят получава ли-
чен повиквателен знак, образуван от буквите 12, една цифра и още три
букви от латинскага азбука. Радиолюбителят е длъжен да се идентифи-
цира с този повиквателен знак при всяко излъчване в ефира, при започ-
ване и завьршване на всяка радиовръзка.

Радиолюбителят е свободен да използва радиостанцията си на ця-
лата територия на страната, но когато работи извън постоянния си ад-
рес, допълва повиквагелния си знак, както следва:

• ако използва мрежово електрозахранване за радиостанцията си,
предава след повиквателния си знак думите „дробна черта" и цифрага

„Г за Южна България или цифрата „2“ за Северна България;

• ако използва носима радиостанция, предава след повиквагелния
си знак думите „дробна черта портативна";

• ако използва мобилна радиостанция от сухопътно превозно сред-
ство, предава след повиквагелния си знак думите „дробна черта мобил-
на";

• ако използва радиостанция от борда на плавателей сад, предава
след повиквателния си знак думите „дробна черта морска мобилна";

• ако използва радиостанция от борда на въздухоплавагелно сред-
ство, предава след повиквателния си знак думите „дробна черта авио-
мобилна";

• ако работи с радиостанцията на друг радиолюбител от неговия
постоянен адрес, предава неговия повиквателен знак, „дробна черта" и
своя повиквателен знак.

Общага лицензия предвижда и някои ограничения:

• строго се забраняваумишленото смущаване на други радиолю-
бители, както и възпрепятстването или ограничаването по какъвто и да е
начин на действията им;

• не се позволява излъчване в ефира без идентифициране с повик-
вателния знак или като се ползва ськратен, чужд или недействителен
знак, недопустимо е и препредаване в реално време или на запис на
емисия на друг радиолюбител без негово съгласие;

• забранява се предаването на неприлични или обидни думи и реп-
лики;

• забранява се ползването на шифър, предаването на факти и све-
дения, представляващи державна тайна, предаването на радиоразпръе-
квагелни програми, музика, реклама и др. под.;

• забранява се предосгавянето на далекосьобщителни услуги чрез
любителската радиостанция, свързването на радиостанцията с други да-
лекосьобщителни мрежи и системи, влизането във връзка с радиостан-
ции от други, нелюбителски служби.

Последната забрана е условна. В случай на крайна необходимост
за спасяване на човешки живот или неотложна защита на собственост
със значителна стойност и ако не съществува никаква друга възможност
за ползване на обществени далекосьобщителни мрежи и средства, се
допуска по изключение и радиовръзка с други служби.

Лицензията поставя и редица условия към използваните технически
средства с оглед спазване на изискванията за електромагнитна сьвмес-
тимост и качество на излъчвания сигнал. Те задьлжават всеки радиолю-
бител, независимо дали ползва фабрично произведена или самоделна
апарагура, да съблюдава стаадартите, нормативните актове и техничес-
ките спецификации, отнасящи се до предмета на лицензията и обявени
за задължително спазване в Република България, за което радиолюби-
телят носи персонална отговорност.

При извънредни обстоятелства, свьрзани с отбраната и сигур-
ността на страната, както и при бедствия и аварии лицензията задъл-
жава радиолюбителите да съдействат на компетентните органи, ако се
налага да се осъществят далекосьобщения с други райони на страната
или с други служби, както и обратного - да спазват радиомълчание и да
не използват любителската радиостанция за известно време, ако това
е необходимо.

Контролът и санкционирането на нарушения на Общата лицензия се
извьршваг от ДКД, а с нейна специална инструкция се вьзлагат помощ-
ни функции и на определени радиолюбители, който да следят за предот-
вратяване и преустановяване на евентуални нарушения.

Редакцията на списание „Радио, телевизия, елекгроника" поже-
лава успех на всички свои читатели, конго са проследили поредица-
та „Искате ли да станете радиолюбители" и са взели решение да се
посветят на тази д ейност.
о б ра лсВателен

процоното вашито

Ь опит

съобразитепност

особености

и тихните

1 възможности
прижжен 'я

ВНИМАНИЕ! ПОНЯКОГА ВЕРНИТЕ
ОТГОВОРИ СА ПОВЕЧЕ ОТ ЕДИН

Светодиодни
цифрови индикатори

анод (ОА) или с общ катод (ОК). Такива индикатори се
наричат „седемсегментни", въпреки че повечето от тях
имат и малък „осми сегмент" за десетичната точка - Н
(ДТ), съставен от един светодиод и разполоЖен отдясно
или отляво на останалите сегменти. За да представим Же-
лания символ, трябва да вклкэчим съответните сегменти,
например: за цифрата 7 - А, В, С; за българската буква У -
В, С, О, Г, О; за латинската буква Р - А, Е, Р, О, и т.н.

Необходимият ток за захранване на СЦИ моЖе да се
получи от източник на постоянно напреЖение и подходя-
щи резистори (статичен реЖим) или от импулсен сигнал
със съответните параметри.

ПроизвеЖдат се и блокове от няколко СЦИ, обеди-
нени в един корпус, като едноименните им сегменти са
съединени, а общите катоди (аноди) на всеки индикатор
са изведени отделно. Конкретен пример за такъв инди-
катор е разпространеният у нас триразреден блок
УОС32В, даден с изводите си на фиг. 2 и предназначен за
работа в т. нар. „динамичен реЖим". Това е остроумен
начин за изобразяване на няколко (в случая три) разреда
от индикаторен блок с минимален брой изводи. От схе-
мата на фиг. 2 се вшкда, че при вклкэчване на катода К1 и
сегментите, оформящи първата цифра и за трите инди-
катора, ще свети само първият от тях. В следващия мо-
мент се вклкмват само и сегментите за втората циф-
ра, после - само К, и сегментите за третата цифра, от-
ново К, и първата цифра и т.н. Ако този цикъл се повта-
ря с достатъчно висока скорост, окото ще възприеме
бързо редуващите се цифри като едно неподвижно три-
разредно число.

Управлението на сегментите на СЦИ се извършва пре-
димно от специализирани интегрални схеми, понякога вгра-

ИзЬоди

ОсноВният метод за Визуализиране на числа и зна-
ци В съВременната апаратура е цифровата ин-
дикация. Но тя не е нещо ноВо - още преди де-
сетилетия специалистите са установили рязкото намаля-
Ване на грешките при отчитане на резултатшпе В цифро-
Ва форма. Статистическите изследВания показВат, че при
стрелкоВи уреди с различно оформени скали процентът на
непраВилно Възприетите показания Варира от 11 до над 30,
докато при цифровата индикация грешките са под 0.5%.
Затова години наред се разработват и прилагат всевъз-
моЖни, понякога доста оригинални конструкции на цифро-
ви индикатори от различии поколения: с електромагнит-
но управление, с електрически лампи и специални светово-
ди, газоразрядни, електролуминесцентни и мн. др.

Използваните сега специализирани елементи за цифро-
во-символна индикация са предимно два вида: течнокрис-
тални (сегментни и матрични) и светодиодни. Първите
са изклкэчително икономични, но сравнително скъпи, с по-
малко бързодействие и изискват външно осветяване. Вто-
рите - светодиодните цифрови индикатори (СЦИ) - са
Всъщност свеобразни светодиодни матрици и имат всич-
ки предимства и недостатъци на добре познатите свето-
диоди. При нормални температури те са практически Веч-
ни, с висока скорост на преВклкэчВане, компактни и меха-
нически устойчиВи. Напоследък много фирми предлагат
СЦИ с поВишена яркост, с различии размери и цВетоВе.
Някои от тях светят достатъчно добре дори когато зах-
ранващият ток е десетки пъти по-слаб от номиналния.
Наистина каталоЖните данни показват, че общата кон-
сумация на СЦИ не е малка, но при мреЖово захранване
това обикновено не създава проблеми.

Най-простият СЦИ, способен да изобрази цифрите от
0 до 9, както и някои букви и символи, е представен в общ
вид на фиг. 1. Състои се от седем сегмента, означени с А,
В,..., С и съставени от един или повече светодиоди с общ

Сегменты

Ос

'Десетичха
/'точка.

НФ)

ФИГ. 2

К, Е 2? Кг С Ш

А
дени В корпусите на самите индикатори. Но при някои спе-
циални приложения сВетодиодните сегменти могат да
изобразяВат логически ниВа, да се сВързват към датчици,
да се преВклЬчВат ръчно и пр.

Практиката показВа, че успехып при реализиране на но-
Ви или описани устройства със СЦИ заВиси много от поз-
наВането на техните особености, както и от Внимател-
ното им предВарително изпробВане. Въпросите В този
тест са предназначени да Ви помогнат при практическа-
та работа със СЦИ, а също и при търсене на „нестандар-
тни“ ВъзмоЖности за използВането им.

1. Идентифицирането на изводите на седемсегмен-
тните СЦИ (без вградени интегрални схеми) е необхо-
димо, когато Вп попаднат образци с немаркирани корпу-
си или не разполагате със справочни данни за тях. Въз-
моЖността да използвате за целта простия тестер-ве-
ригопроверител (фиг. 3) се коментира в следващите ня-
колко твърдения. Но кои от тях са верни?

а) Краткотрайното допиране на сондите 1 и 2 до про-
изВолни изводи на индикатора е напълно допустимо за всич-
ки разпространени СЦИ, съставени само от светодиодни
сегменти.

б) Ако сондата 1 (или 2) е свързана към някакъв извод,
а „обхоЖдането" на другите изводи със сондата 2 (или 1)
води до светенето на определени сегменти, този извод е
ОА (или ОК) за тези сегменти.

в) Ако със сондите 1 и 2 докоснете изводите на два
сегмента с ОК или ОА, на единия от тях се подава обрат-
но напреЖение от тестера, което ще повреди СЦИ.

г) Параметрите на тестера са съобразени с номинал-
ния сегментен ток на почти всички СЦИ, който е в грани-
ците от 1 до около 15 тА.

д) Тестерът работи в статичен реЖим и с него не мо-
гат да се определят изводите на блокове за динамична ин-
дикация, подобии на показания на фиг. 2.

2. Освен като дисплеи в цифрова апаратура, СЦИ мо-
гат да се използбат п за много други цели, например:

а) за изобразяване на относително постоянни числа и
знаци като кодове на помещения, информационни табла В
банки и други подобии;

б) за непосредствено регистриране на слаби сигнали от
радио- и телевизионни антени;

в) за представяне на амплитудата на аналогоби сигна-
ли чрез броя и мястото на светещите сегменти в СЦИ;

г) за контрол на състоянията на няколко функционал-
ни блока едновременно;

д) за еталонен светлинен източник с управляем спек-
тър.

3. На фиг. 4 е предложена интересна схема за едновре-
менна експресна проверка на всички сегменти в СЦИ с
известии изводи. Съединеншпе аноди, както и съедине-
ните катоди в изпробвания СЦИ образуват двупол!ос-
ник, захранван през общ резистор от регулируем токо-
изправшпел. Коп от разсъЖденията за прилоЖимостта
на тази схема са правилни?

а) Всички СЦИ са предвидени да работят с индивиду-
ални резистори за всеки сегмент. ИзползВането на общ ре-
зистор ще доведе до големи различия в токовете през от-
делните сегменти и затова е недопустимо.

б) Този начин за изпробВане е напълно безопасен за СЦИ,
ако напреЖението се увеличава плавно от ну ла, докато по-

не един сегмент сВетне с умерена яркост.

В) Ако СЦИ са произведени прецизно и с еднакъВ брой
последователно сВързани светодиоди Във всеки сегмент,
при определено напреЖение ще светнат заедно Всички сег-
менти.

г) Ако сегментите на СЦИ са изправни, но първо свет-
ват само някои от тях, при по-нататъшно уВеличаВане на
напреЖението ще сВетнат и останалите.

4. Почти всеки цифров мултимер притеЖава функ-
цията „диодна проба", предназначена за проверка на ди-
оди чрез пропускане на еталонен ток (обикновено от 0.1
до 03 тА) в права посока и измерване на полученото върху
тях напреЖение. ВъзмоЖно ли е с такъв мултимер да
проверите последователно всичкп сегменти на един
СЦИ?

а) Да, защото сегментите са съставени от сВетодио-
ди, а те са просто един от многото Видове полупроводни-
кови диоди.

б) Да, ако сегментите съдърЖат по един светодиод -
тогава често изпробваният сегмент забелеЖимо свети.

В) При повечето цифрови мултимери реЖимът „диод-
на проба" не е предвиден за изпробВане на два или повече
последователно сВързани диоди.

5. Допустимо ли е захранването на СЦИ с променли-
во напреЖение?

а) Да, ако амплитудата на напреЖението и огранича-
Ващите резистори са подходяще подбрани за предотвра-
тяване на опасен пробив в сегментите.

б) Не, напреЖението меЖду анодите и катодите на
СЦИ моЖе да се прилага единствено в права посока.

в) Да, ако честотата на променлиВото напреЖение е
достатъчно висока.

г) Да, ако към анодите и катодите на сегментите се
свърЖат съответно катодите и анодите на подходящи ди-
оди.

6. Послед ният въпрос от теста е с повишена слоЖ-
ност и е свързан със своеобразна „творческа" задача. Опи-
ташпе се да составите правилна схема за контролиране
на няколко отдалечени обекта с дадения на фиг. 2 инди-
каторен блок УЦС32В. Ето и условията на задачата:

- от Всеки обект до Вас са прекарани по два изолирани
проводника. Обектът има контактна пластинка и ако е
изправен, тя се допира до тях и ги свързВа „накъсо". В про-
тивен случай пластинката се отделя от съотВетните два
проводника;

- разполагате единствено с акумулатор (примерно 12 V),
резистори и индикаторен блок УОС32В;

- всяка сВетеща конфигурация на индикаторния блок
трябва да Ви информира еднозначно кои обекти са изправ-
ни и кои - не. Разликите В яркостта на сегментите са без
значение;

- Винаги поне три от обектите са изправни.

Вашата схема трябва да изобразява Всички необходи-
ми връзки меЖду проводниците от обектите и наличните
елементи (без точните стойности на резисторите).

Въпросып е: колко е максималният брой на контроли-
раните с Вашата схема обекти при д адените условия?

а) 8; б) 10; В) 11; г)24.

Отговорите на теста ще намерите в следващия брой
Любек НеделчеВ, ТУ * София

..." С'този тест Ви предоставяме възможност да получите та, както и пълната схема към въпрос № 6 с обяснение за
йСпециалне награда - книгата „Съвременни телевизионни действието й.

К, ..енлвци" - част I, автори Кирил Конов и Димит-р Ма- 2. Да приложите талона, изразян от последната стра-
недонсък. - ница на списанието и попълнен с точните Ви данни.

Ш^Хсловието е да изпрвтите писмо до редакцията на спи- Пощенското клеймо трябва да е с дата до 15.111.2000 г.

„РТЕ", е което: 1^Гвкл.. Наградите ще се разпределят с жребий между изпъл-

^^|>'Да посочите кои и защо са верните отговори на тес- йг лите посоченото условие.
Повреда в телевизионния
приемник “Електрон 370 Д”

!/1нЖ. Иван МАНОЛОВ

Има растър и звук, няма
изображение. Наличие-
то на збук показбаше,
че постъпва сигнал с меЖдинна чес-

тъпба през резистора
КЗЗ към пиезокерамич-
ния реЖекторен филтър
П4, но на плъзгача на
тример-потенциометъ-
ра К41 нямаше видеосиг-

ФИГ. 1

тота от избирача на каналите.
Пърбоначално беше проверен биде-
осигналът б КТ-Х1И (фиг. 1). Ока-
за се, че няма изходен видеосигнал.
Установи се, че видеосигналът пос-

нал. Измерено беше напреЖението
на колектора на транзистора УТ4
- беше 11.5 V. На базата му имаше
напреЖение 4 V, а на емитера му -
О V. С омметър бяха проверени пре-

ходите на транзистора. Оказа се,
че в права и обратна посока имат
големи съпротивления. След подмя-
ната на транзистора УТ4 изобра-
Жението се появи.

Серия ЕХА40 - ОС/ОС преобразуватели
с мощност 40 Ш въвежда нови
критерии за ефективност

"5 ...... •

□ Коефициент на полезно действие 91% при 5 V

□ Входно напреЖение согласно изискванията на ЕТ8 300-132-2

□ Работна температура от -40 до 70 °С с естестВено охлаЖдане

□ УдоВлетВоряВа ЕТ8 300-019-1-3/2-3

□ Одобрение согласно ЕХ'60950, СЫ950 и С8А С22.2 №234/950

□ Висока надеЖдносп.

Наскоро „АКТЕ8УМ ТесН-
по1о§1ез“ обяви пускане-
то на новата серия
ОС/ОС преобразуватели ЕХА40. Тя
вклкэчва седем модела с по-висок ко-
ефициент на полезно действие от
този на аналогично продукти на па-
зара при ниски изходни напреЖения.
ПреобразуВателите са с отворен
корпус, имат изклкзчително компак-
тни размери - 55.88 х 55.88 х 8.89 тт,
и изходна мощност 40 XV.

Серията ЕХА40 е проектирана
специално за изделия и системи, в
който високият коефициент на по-
лезно действие играе ваЖна роля.
ПреобразуВателите намират при-
ложение В телекомуникациите, про-
мишлената електроника, мобилни-
те комуникации и системшпе с мре-
Жова архитектура на захранВането.
Предлагал! КПД, по-висок с 2 до 10
% от този на конкурентни продук-
ти. Типични стойности са 91% при
изходно напреЖение 5 V, 88% при 3.3
V и 84% при 1.8 V. ТоВа Води до реа-

лизиране на захранВащи подсистеми
без аналог. НискоВолтоВите прило-
жения не изискВат Вече търсенето
на компромис меЖду цена и коефици-
ент на полезно действие.

Високият КПД на ПреобразуВате-
лите от серията ЕХА40 дава Въз-
моЖност да се постигне Висока на-
деЖдност. Продуктът се произВеЖ-
да на аВтоматизирана линия. ПоВто-
ряемостта и компактните размери
се постигат благодарение на използ-
Ваните планарни феромагнитни еле-
менти. Защитите от преВишаВане на
температурата и пренапреЖение не
само предпазВат електрониката, ко-
нто захранВат, но и допълнително
спомагат за осигуряВане на дълъг Жи-
вот на преобразувателя.

ПреобразуВателите от серията
ЕХА40 могат да се ВклкзчВат или из-
клкзчВат дистанционно. Те работяги
с Входни напреЖения от 18 до 36 УПС
за 24 У-те модели или от 36 до 75
УПС за 48 У-те модели при темпе-
ратура на околната среда от -40 до

70 °С с естестВено охлаЖдане и до
100 °С с принудително Въздушно
охлаЖдане. Този широк работен
температурен обхват улеснява
проектирането на изделия и систе-
ми с оптимални топлинни нато-
варвания. В повечето случаи отпа-
да допълнителното принудително
охлаЖдане и се намаляват размери-
те на апаратурата.

ПреобразуВателите от серията
ЕХА40 напълно удоВлетВоряВат
изискванията на ЕТ8300-386-1 стан-
дартите за излъчване и устойчи-
вост на електромагнитни смуще-
ния. Те отговарят и на изисквания-
та на признатите меЖдународни
стандарти за безопасност ЕК60950,
1ДД950 и С8А С22.2 №234/950. Това
спомага за съкращаване на време-
то за усвояване на преобразувате-
лите при проектиране и улеснява
процедурата за доказване на съот-
ветствието на проектираната
апаратура с действащите норми и
стандарти.
Елемент Вид Руски аналог Български аналог Други аналози (производител) Забележка
ПЫ1ВН приблизителен пы»н приблизителен
Транзистор 2Т3168 - КТ342А - в 2Т3168 ' ВС168(81етепз) общо Л" |ДНЪ *пч. шо
я 2Т3308 - КТ361В 2Т3308 - ВС178(8|етепз) и
1 2Т3604 - КТ3102Е 2Т3604 - ВС239(Пют80п) я
п 2Т3606 - КТ3102А 2Т3606 - ВС238(П10т50п) я
>1 2Т6551 - КТ928В 2Т6551 - 2М2218А(РЬШр5) средномощен ключов
и 68122 - МП40А - ГТ1353 8ЕТ353(Пют50п) германиев,
общо предназначение
в 8ЕТ306 - МП42Б ГГ2306 - 8ЕТ307(Пют8оп) я
я 8ГГ307 • МП42Б П2307 - 8ГГ308(Т11От8Оп) я
я КЕ521 - КПЗОЗВ - - ВЕ245В(Р1тШрз) полеви Мканал
Диод 2Д5602 - КД521В 2Д5602 ВАШ62(РМНрз) ' омлулсен [л?:
2Д5606 2Д5606
и 11У4148 - Д223А - 2Д5613 ВАУ21(Р1тШр8) и
> КД1115 Д226Б - КД1115 - - изправмтелен
и 1М4001 - КД208А КД2016А - ВУР401-100(игиГга) и
и 1М4004 - КД209Б КД2016Е - ВУ134(Типо8гат) и
и КС133А КС133А - - - В2Х79СЗУЗ(РМр8) ценеровЗ.ЗУ
я Д814А Д814А - - - 82X19/7.5(ВЕТ) ценеров 7.5 V
и 82510 - Д814В - - К2260/10(Тев1а) ценеровЮУ
и Д814Г Д814Г - - - РИ12(Вап)а5а) ценеров11V
в 82512 - Д814Д - - К2260/12(Те51а) ценеров 12V
я У0А13 АЛ307А - ЗЕ2013 - С0У24В(РНр8) червен светодиод
я АЛ102Б АЛ102Б АЛ102А - ЗЕ2013 У0А13(ВЕТ) и
» АЛ102Г АЛ102Г АЛ102А - ЗЕ2013 С0У24В(РЫПр8) я
я АЛ102В АЛ102В - - ЗЕ5023 УОА23(ВЕТ) зелен светодиод
я У0А23 - АЛ307Г ЗЕ5023 - С0У94(РЫНр8) я
в КЛ101Б КЛ101Б - - - УОАЗЗ(ВЕТ) жьлт светодиод
Гит.гралн» схема К155ЛАЗ К155ЛАЗ 1ЛБ00ШМ БН7400Н(Теш)
я рА748С - - 1У0748С - МАА748(Тез1а) ОУ
Тиристор.'... . КТ707 'V.. ; КУ210А ' - • - '«Тач» ” ' Т15К4ООТ(Типо>гат) мощен, -• общо предназначен»

С този талон, попълнен и
изпратен в редакцията, бихте
могли да разчитате на безплатна
обява за покупка, продаЖба или замяна

на радиоелектронни уреди, системи и
компоненти.

Име, презиме, фамилия:..............................

I ..................................................

| Адрес:............................................

| Телефон:......Подпис:............Дата:............

НАШ 1/1Я Т АДРЕС Е: София 1000, ул. „Гурко“ 6, 1/11/1Ц Импулс ।

ТАЛОН ЗА БЕЗПЛАТНА ОБЯВА
От чертичкшпе по посока на двшкението
на часовниковата стрелка:

1. Параметър на телевизионното изображе-
ние, характеризиращ специфичната интензив-
ност на светене на излъчващата повърхност на
екрана на приемната телевизионна тръба. 2.
Електрическа верига, която пропуска с незначи-
телно затихване променливи електрически то-
кове от определена честотна лента и със значи-
телно затихване - токовете с други честоти. 3.
Машина за дълговременно замразяване на храни-
телни продукти и полуфабрикати; вид хладилник.

4. Звуков сигнален уред, които издава проплачен звук с про-
менлива височина чрез по-често или по-ярко прекъсване на
въздушна или парна струя, която минава през него под на-
лягане. 5. Траектория, по която се двиЖи небесно тяло или
изкуствен спътник. 6. Електронно устройство, в което се
осыцествява кодиране или декодиране на електрически сиг-
нали (мн. ч.). 7. Лентовиден трион. 8. Вид честотен де-
тектор. 9. Измервателна единица за електрическа енер-
гия. 10. Приспособление за затваряне на тръбопровод, как-
то и за регулиране на дебита и налягането на флуид, кой-
то минава през тръбопровода. 11. Вид музикален интервал
от осем степени, от които първата и последната са с ед-
но име. 12. Прикрепен за прът метален или каучуков кръг,
който се двиЖи В цилиндър, опирайки се плътно в стените
му, като Всмуква или изтласква въздух, друг газ или някак-

6а течност. 13. Г олям метален цилиндричен съд с дбе дъна
за течности - бензин, олибия и др. (мн. ч.). 14. Вселена, Все-
мирно пространство. 15. Мярка за дълЖина, равна на една
хилядна част от милиметъра. 16. Извито късче тел за зак-
репване на болтове и винтове. 17. Плочка от електроизо-
лационен материал, върху конто се монтират градиВните
елементи на различии електронни устройства. 18. Прибор
за игра на тенис с елипсовидна рамка. 19. Четириъгълник с
две успоредни и две неуспоредни страни. 20. Краткотраен
единичен скок на тока или напреЖението в електрическа
верига. 21. Измервателна единица за електрическа прово-
димости. 22. Летлива, леснозапалима и избухлива течност,
която се добива от петрол и слуЖи за гориво на мотори,
като разтворител и др.

Съставил СПЕЦ

ОТГОВОРИ НА КРЪГОСЛОВИЦАТА ОТ БР. 10

1. Ретина. 2. Китара. 3. Арарат. 4. Катион. 5. Кантар. 6. Платка. 7. Апарат. 8. Касета. 9. Куприт. 10.
Пестил. И. Сепаре. 12. Ереван.

фирма „ТМ-електроник“ произвеЖда и предлага хоби-
китове (набор елементи) „Млад техник". Търсим дистри-
бутори из страната 1с магазини).

Тодор Филипов - София, ул. „Панайот Волов" 13, тел.
36-19-43 (след 18 часа).

Изработвам компкипърни металодетектори за про-
мишлеността, бита и археологията. Гаранция I година.

Пламен Йорданов Златанов - 5250-Свищов, тел.: 063/
3-02-88,2-33-23.

Търся схемата и платките на елементарна портатив-
на лкюителска радиостанция за 144-146 МНг с малка мощ-
ност и с намиращи се на пазара елементи.

Тодор Крумов Шоков - 3670 - Медковец, обл. Монта-
на, ул. „Иван Кулин" № 9.

Телефони за големи разстояния, усилватели, антени, за-
секретяващи устройства, системи за видеонаблктдение -
кабелни и с радиоканал.

Ганко Василев Кацаров - 5600-Троян, ул. „Бенковски"
48-А; тел. 0670/2-68-34.

Мини телефонии централи 1/7 само за 199 лв. МоЖе за-
мяна срещу употребявана компкмпърна, офиси, видео, ау-
диотехника.

Методи Найчев Консулов - 4000-Пловдив, ул.“Отец
Паисий" 39; тел.: 032/23 84 36,22 93 51.

Купувам: транзистори: КТ315Б, 2Т3603,2Т3633,88216,
ВСТ58, ВГ180, АГУ16, ВС108,216602;

ИС: 4011, 4023, С1316С, ЬМ3900, ТАА761, СМ5001,
СМ6000, кварц -1 МНг, 27 МНг.

Ахмед Мустафов Мерчев - с.Слащен, общ. Сатовча,
обл. Благоевград; тел. 576.

Продавам радиостанция „Щази“ в комплект с телефо-
нен модем -180 $.

Христо Йорданов Христов - 5000-В.Тьрново, ул. „Бъл-
гария" 38 Б; тел. 062/3-56-46.

Търся лктбителска радиостанция за 144 МНг, подходя-
ща за изработка в лктбителски условия (схема, платки, ука-
зания за изработка и настройка).

Александър Стефанов Александров - гр.Бойчиновци;
тел. 23-88.

С този талон, попълнен и
изпратен В редакцията, бихте могли
да ни пишете какво Ви интересува В
областта на радиоелектрониката. При
ВъзмоЖност ще Ви отговорим на страниците
на списанието.

Име, презиме, фамилия:............................

Интересува ме:

Адрес:...

Телефон:.

Подпис:

.Дата:

I НАШИЯТ АДРЕС Е: София 1ООО, ул. „Гурко“ 6, ИИЦ Им пуле

ЗА ТЕХНИЧЕСКА КОНСУЛТАЦИЯ
СВетоВен лидер в проектирането, производство™ и снабдяването на
електронната индустрия с електрозахранващи преобразуватели на мощност

АКТЕЗИм

г с и м с I с1е » ь

Импулсни електрозахранвания с приложение в телекомуникациите, в промишленост-
та, в стационарном) и мобилното оборудване, в системите за сьбиране и обработка на
информация, измервателната и електромедицинската апаратура и навсякъде, където
се изисква:

УНИВЕРСАЛИИ АС/ОС

ЕЛЕКТРОЗАХРАНВАНИЯ

УЛТРАК9МПАКТНИ ос/вс

ПРЕОБРАЗУВАТЕЛИ

ЗА КОНТАКТИ

Уником
1ЮЩ Микросистему

ЕООД

ул. „Славянска" 21, София 1000
тел./факс: (02) 981-4047

Подробен каталог и друга документация
Консултации при избор на модел
Кратки срокове на доставка

Позвг.нсгмс всдмага!

/ работа при теЖки климатични
усдобия, при силни електромагнитни
смущения и изменение на входното
напреЖение В широк диапазон;

✓ ограничения В обема и теглото,
Висока устойчиВост на удари и вибра-
ции, работа с акумулаторни батерии;

/ ниско ниВо на излъчВания шум и
висока степен на електробезопасност
В съответствие с меЖдународните
норми и стандарти;

/ резерВиране на осноВното захран-
ване или постепенно увеличаване на не-
говата мощност при необходимост;

/ опростено конфигуриране и адап-
тиране, ускорена реализация, ниски ек-
сплоатационни разходи.

ЕЛЕКТРОННИ ЗАХРАНВАЩИ УСТРОЙСТВА

Широка гама съвременни изделия с разнообразно приложение: електронни игри, му-
зикални инструменти, офистехника, ТУ и радиотехника, телекомуникационна техника,
зарядни устройства за акумулатори, телевизионни и радиоантенн, домофони и други.

ДИРЕКТЕН ВНОСИТЕЛ ЗА БЪЛГАРИЯ:

о од

ул. “Булаир” 8
4000 Пловдив
гел./сракс 032/2*7 ОО 27
М\У90768епе8 АппСзи

Ор11са1 "Пте Оотат РеТ1ес1оте1ег

1.31/1.41/1.55/1.625 рт (8М)

Н1дЬе81 Ва81с РегТогтапсе апб
Меазиппд 8рееб

45 6В ЫдН бупагтс гапде

.8 т 8Ног1 беаб гопе

51тр1е теабигетепТюТ сНготайс б18регз1оп кот опе епб оТ орйса! ЛЬег

Меазигетеп! т 10 8 (ги11-Аи1о тобе), 0.15 8 геа1-Лте з\л/еер

АиТотаЛс ехесиНоп оТ ТипсЛопз аисН а8 VVаVеIепд^^^/с^^аппеI

з\л/Ис1Мпд, Л1е 8аутд, ргтЛпд, е1с., ]из1 Ьу ргеззтд 81аг1 кеу т гереа!

теазигетеп! дюбе______________________________________________

5 ст ЫдН гезо!иЛоп, 50,000 8атр1тд рот1з

8.4 тсН ТРТ-ЬСО со1ог б1зр1ау

7.2 1псН со!ог ЗТИ-ЬСО б18р1ау Тог еазу У1ем/1пд ипбег биес! зипПдК!

Ор1юпа1 4 ог 8 орИса! сКаппе! зе1ес1ог ипП

6-Коиг ЬаНегу НТе \л/ИК гетат!пд-ро\л/ег б1зр1ау

ОаТа геабЛл/п1е 1п ВеНсоге 6Р196 Л!е ТогтаТ

ЕС5ПЧСО

Е1есггоп1с М(^\иг(‘тепГ Т^г^по/оду
ЕЛСИНКО

ИНДЕКС 20820
188И 0204-4978

ж.к. “Стрелбище", София 1408
ул. “Котленски проход”, бл. 96, ет. 6, ап. 14
тел. 958 1245 факс 958 1698
Е-таИ: е18@та1п.1п(о1е1.Ьд