Ани
Нанова
БЪЛГАРСКИ
СИНОНИМЕН
И АНТОНИМЕН
РЕЧНИК
с фразеологизмы
н
ПРОСВЕТА
ОСНОВАНО 1945

Ани
Ионова
БЪЛГАРСКИ
СИИОИИМЕИ
И АИТОИИМЕИ
РЕЧНИК
с фразеологизми
ПРОСВЕТА
София

© Ани Любенова Нанова, 2019 г.
© Тотко Димитров Кьосемарлиев - художник на графичния дизайн, 2012 г.
© Лало Николаев Николов - художник на корицата, 2θ19 г.
© „Просвета - София“ АД, всички права запазени.
ISBN 97&-954-01-3928-9

ПРЕДГОВОР
Синонимията и антонимията са езикови явления, които отразяват богатството на един
език. Целта на предлагания речник е да събере това голямо богатство и да го отрази в него¬
вата максимална пълнота.
За всеки образован човек такъв тип речник е едно от най-необходимите помагала за раз¬
ширяване на езиковата култура и намиране на най-точната, изразителна и подходяща дума,
когато пише, превежда или говори. Речникът помага за избягване на езиковите шаблони и за
овладяване на езика и неговите тънкости.
Настоящият речник съдържа над 30 000 синонима - думи, подредени азбучно. Голяма част
от тях са многозначни - имат по няколко значения, с които образуват или участват в различни
синонимии редове. Общият брой на синонимните редове е над 100 000, т.е. посочена е сино¬
нимията на над 100 000 значения. Речникът има тълковен характер. Всяко значение, по което
се формира синонимен ред, е обяснено и илюстрирано с примери.
Антонимите, които са включени в речниковите статии, разкриват противоположната стра¬
на на общото понятие, по което думите са свързани помежду си и могат да се взаимозамест-
ват. Антонимният ред е полюсът, антитезата на синонимния, дава възможност за съпоставки
и създава представа за контраст.
Речникът съдържа и фразеологизми - синоними, които не са включени в словника, а са
дадени в края на речниковите статии като продължение и допълнение на синонимните редо¬
ве на лексемите (думите). Техният брой е няколко хиляди. Фразеологичните единици, като
сцноними на думите, обединени от едно общо значение, могат да ги заместват в определен
контекст. Те обикновено принадлежат към разговорната лексика и са емоционално оцветени,
с което внасят разнообразие, допълват и обогатяват синонимния ред.
В речника не са взети под внимание оказионалните, случайно създадени в даден контекст
думи, които не са утвърдени в езика.
* * *
Начало на създаването на синонимен речник на българския език е поставено през триде¬
сетте години на миналия век. Пръв опит за такъв речник прави през 1931 г. Мариана Дабева
- „Речник на българските синоними“. През 1936 г. излиза „Български синонимен речник“
от Любен Нанов, претърпял пет издания. След неговата смърт той е преработен, допълнен,
осъвременен (от авторката на този речник) и издаден през 1987 г. от издателство „Наука и из¬
куство“. През 2000 и 2008 г. издателство „Хейзъл“ осъществи второто и третото му издание.
Речникът на Любен Нанов и Ани Нанова е богат с големия брой синоними, които обхваща,
но няма тълковен характер.
Друг синонимен речник е академичният „Синонимен речник на съвременния български
книжовен език“ от М. Димитрова и А. Спасова, 1980 и 2000 г. Той е тълковен по характер, но
с ограничени рамки (словникът съдържа 1643 синонимни реда).
„Малък синонимен речник на българския език“ от В. Вътов (В. Търново, 1999 г.) е пред¬
назначен предимно за ученици.
„Синонимен речник на българския език“ от Е. Пернишка (София, 2003, 2012 г.) е среден
по обем и включва избирателно 4000 думи.
През 1997 г. за първи път се появи „Речник на антонимите в българския език“ от Е. Пер¬
нишка и С. Василева. Той обхваща около 1800 антонимни реда.
Предлаганият труд е засега най-пълната разработка на синонимното и антонимното богат¬
ство на българския език. Той е предназначен за тези, които работят в областта на българската
словесност - писатели, журналисти, преводачи, езиковеди. Ценно помагало е и за студенти,
преподаватели, ученици, за всички, които се стремят към богата, точна и изразителна реч.
3

СТРУКТУРА НА РЕЧНИКА
Синонимите са ярък показател за богатството на един език. Това са думи, различни по зву¬
ков състав, от една и съща част на речта, обединени от едно общо значение, напълно или поч¬
ти еднакво, свързано с означаване на едно понятие (за предмет, явление, признак, действие,
отношение и др.). Общността в значението на синонимите дава възможност да се взаимоза-
местват в речта, без да настъпва промяна в основния смисъл. Синонимите, обединени от едно
общо значение, образуват синонимен ред. Един от тях има водеща роля и се означава като
доминантен синоним, или доминанта. Той обикновено е от неутралната лексика и изразява в
най-голяма степен общото за целия ред значение. След него се подреждат синонимите според
степента на семантичната си близост с доминантния синоним и в зависимост от стилистична¬
та си принадлежност. Обикновено на по-предно място са поставени стилистично неутралните
синоними, след това - принадлежащите към книжната и разговорната лексика, синоними с
поетическа окраска, а накрая - стилистично снижените народни, простонародни, диалектни и
жаргонни думи. Често заглавният синоним е многозначен и служи за доминанта в синонимни
редове по няколко от своите преки значения, докато в други значения (вторични и преносни)
се препраща към съответните, обозначени цифрово, редове с друг водещ синоним.
В словника на речника на азбучното място на даден синоним са отбелязани присъщите
му стилистични, емоционални или граматични особености, дадени и в речниковата статия на
доминантата. Бележката е поставена непосредствено до заглавната дума, ако това е нейната
постоянна характеристика. В случаи, когато думата участва в синонимен ред с някое от зна¬
ченията си - преносно или принадлежащо към определена лексика, бележката е поставена
след разделителния знак, например сигнализирам - прен. вж. предупреждавам 2. знач. или
аларма - 1,разг. вж. тревога 1. знач. 2. разг. вж. врява.
„Български синонимен и антонимен речник с фразеологизми“ обхваща няколко хиляди
доминантни синонима, при които са развити речникови статии. Само при доминантите има
тълкуване на значението, което обединява синонимния ред (или синонимните редове). Приве¬
дени са примери (авторски), които демонстрират значението и го правят по-ясно и достъпно.
Илюстративният материал е даден в курсив веднага след дефиницията.
На нов ред, в абзац след тире, се изреждат синонимите на заглавната дума в това значение.
Те са изписани с получерен шрифт (болд), а техните индивидуални семантични и стилистични
особености, емоционалност, честота и др. ги следват, отбелязани с курсив - прен, книж,
разг., нар., простонар., диал., жарг., грубо, рядко, нежел, ирон, пренебр., неодобр. и др.
Веднага след изредените синоними, на нов ред, в абзац след обозначение и знак ант. —,
се дават антонимите на реда в дефинираното значение, когато такива противоположни по
значение думи съществуват, но без квалификатори за стилова принадлежност и експресив¬
ност. Повечето антоними са включени в речника и като синонимен ред, където тези бележки
са дадени. Понякога едно значение може да има повече от един антоним или антонимен ред. В
този случай след разделителен знак // се дават различните възможности. Например:
ЯСЕН -1.3а небе, време - който е без облаци или мъгла. Ясно небе. Ясно време. Ясна
нош,. Ясен летен ден..
- безоблачен, ведър, светъл, чист прен.. огр., ведролик прен. поет., ведроок прен.
поет., изведрен поет., разведрен поет..
ант. — облачен, заоблачен, мрачен, навъсен, намръщен, свъсен, смръщен, начумерен //
мъглив, мъгловит, мъгляв // сумрачен, полумрачен, дрезгав, здрачен.
Думата ясен е доминанта на още три синонимни реда, а в други три значения се препраща
и участва като член на редове на други доминантни синоними.
В края на речниковата статия, след знака V, са дадени фразеологизми, синоними на доми¬
нантата, когато има такива. Те заемат отделно място и не са включени в синонимния ред на
лексемите, защото биха го нарушили със своята специфичност. В края на всеки фразеологи-
чен синонимен ред е отбелязано цифрово към кое от значенията на доминантата се отнася,
ако тя има повече от едно значение. Например:
4

ЗЛОСЛОВЯ — 1. Говоря лоши неща за някого, обикн. в негово отсъствие. Не обичаше
снаха си и често злословеше за нея.. Съседите злословеха, че не си гледа добре семейство¬
то. Жените от блока често се събираха на кафе и злословеха за отсъстващите.
-	одумвам, сплетнича, клюкарствам, сквернословя книж, клеветя разш.
2.	Отправям груби словесни обвинения, изричам обидни, лоши думи за някого или нещо.
Този журналист постоянно злослови по адрес на правителството. Той не разрешаваше
някой да злослови за страната му.
-	хуля, клеветя, нападам прен., ругая, сквернословя книж., плюя прен.. разг., лая
прен. разг.
ант. — възхвалявам, славословя, величая, превъзнасям, . възнасям, възвеличавам, адми¬
рирам, въздигам, венцеславя
V	говоря зад гърба на някого разг., ям парцалите на някого, разг, ям (гриза, глозгам,
глождя) цървулите на някого разг., гриза подметките (подлогите) на някого разг. към 1. знач.
V	бълвам змии <и гущери> срещу някого разг., бълвам <зелени> гущери срещу някого
разг., бълвам (сипя) отрова разг., изливам си жлъчката разг., бълвам (сипя, пращам) огън и
жулел срещу някого разг., хвърлям (пращам) гръм и мълнии срещу някого разг. към 2. знач.
За пестене на място различните варианти на фразеологичните единици са поставени в
скоби.
В речника двувидовите глаголи са представени в несвършен вид, който е приет за основен,
макар че в примерите се използва и формата за свършен вид. В редки случаи, когато свърше¬
ният ■ вид е различен за два глагола, омонимии в несвършен вид, се отбелязва и той - например
избягвам1 / избягам и избягвам2 / избегна, намалявам1 / намалея и намалявам2 / намаля или
отслабвам1 / отслабна и отслабвам2 / отслабя и др. Като изключение в словника ■ е вклю¬
чена' суплетивната форма за свършен вид на глагола дойда като много по-активна от несвър¬
шения вид дохождам.
Видът е от значение за семантиката и взаимната заменимост на глаголните синоними. Ако
целият ред е от двувидови глаголи, видът им не се отбелязва. Но ако някои от синонимите са
едновидови - от несвършен или свършен вид, това се посочва. Глаголните синоними могат
да се взаимозаместват в даден контекст само тогава, когато са употребени в един и същи вид.
Омонимите в словника и съответно в синонимните редове са означени с арабски цифри.
Ударение е поставено само на думи, при които то играе смислоразличителна роля.
АниНанова
БИБЛИОГРАФИЯ
Димитрова, М., А. Спасова. Синонимен речник на съвременния български книжовен език.
С., 1980, 2000.
Нанов, Л., А. Нанова. Български синонимен речник. С., 2000, 2008.
Нанова, А. Фразеологичен синонимен речник на българския език. С., 2005.
Пернишка, Е. Синонимен речник на българския език. С., 2003, 2012.
Пернишка, Е., С. Василева. Речник на антонимите в българския език. С., 1997.
Речник на българския език. С.: БАН, т. 1 - 15, 1977 - 2015.
Речник на съвременния български книжовен език. С.: БАН, т. 1 - 3, 1955 - 1959.
Речник на чуждите думи в българския език. С.: БАН, 1982.
5

СЪКРАЩЕНИЯ
ант. - антоним, антонимен ред
безл. - безличен глагол
вж. - виж, вижте
вмет. - вметната дума
воен. - дума от военната терминология
гл. - глагол
диал. - диалектна дума, значение или фразе-
ологизъм
ед.	- единствено число
жарг. - жаргонна дума, значение или фразе-
ологизъм
знач. - значение
и др. - и други
и под. - и подобни
ирон. - иронично
канц. - канцеларска дума или значение
книж. - книжна дума, значение или фразео-
логизъм
л. - лице
литер. - литературен термин
мед. - медицински термин
мн. - множествено число
муз. - музикален термин
напр. - например
нареч. - наречие
нар. - дума, значение или фразеологизъм от
народната реч
нежел. - нежелателна дума
неодобр. - неодобрително
несв. - несвършен вид
обикн. - обикновено
огр. - ограничено
остар. - остаряла дума или значение
отриц. - отрицание
пов. - повелително наклонение
подигр. - подигравателно
поет. - поетично
предл. - предлог
презр. - презрително
прен. - преносно значение
пренебр. - пренебрежително
простонар. - простонародна дума, значение
или фразеологизъм
разг. - разговорна дума, значение или фразе¬
ологизъм
разш. - разширено значение
ретор. - реторично
руг. - ругателно
св. - свършен вид
спец. - дума от специализираната терминоло¬
гична лексика
спорт. - спортен термин
старин. - старинна дума
стесн. - стеснено значение
събир. - събирателно име
същ. - съществително име
търг. - търговски термин
търж. - тържествено
укор. - укорна дума, значение
финанс. - финансов термин
църк. - църковен термин
шег. - шеговито
юрид. - юридически термин
УСЛОВНИ ЗНАЦИ
— за въвеждане на синонимен ред
// за отделяне на нюанс в значението или за отделяне на нов антонимен ред
—> за означаване на противоположното на синонимния ред значение и въвеждане на анто¬
ним или антонимен ред
V за въвеждане на фразеологизми - синоними
< > за ограждане на факултативен елемент във фразеологизъм
() за ограждане на вариращ компонент във фразеологична единица
() за ограждане на факултативна дума или пояснение към някоя дума
6

A
А
A - 1. За противопоставяне на две взаимно изключва¬
щи се неща, възможности. Не си пилей времето,
а седни да учиш.
—	ами разг.
2.	ЗЗпротиввпостааяне нндде дшисл^, ддв факта. Ле¬
карство има, а пари няма. Исках да ти помогна,
а тя ми забрани.
—	но, обаче, ала разг, ама разг, пък
АБДАЛ простонар. - вж. глупак
АБДАЛЩИНА простонар. - вж. глупост 1. знач.
АБДИКАЦИЯ прен. книж. с предл. от - вж. бяг¬
ство 2. знач.
АБДИКИРАМ книж. - Не искам или не изпълня¬
вам някакви задължения или оагтеоретсаи. Пра¬
вителството абдикира от задълженията си да
подпомага културата.
—	отказвам се, дезертирам прен., измъквам се
прен. разг.
АБДИКИРАНЕ — прен.. книж. с предл. от ~ вж. бяг¬
ство 2. знач.
АБЗАЦ - 1. Част от текст между два нови реда. Про¬
чети целия абзац.
—	пасаж, откъс
2.	Нов реех д штемен тткст. При диктовка уител-
ката винаги казва „абзац", когато трябва да
пишем на нов ред.
—	новоредие, параграф
АБИТУРИЕНТ - Ученик, който завършва средното
си образование. Абитуриентите се готвят за
матура. През май започват баловете на абиту¬
риентите.
—	зрелостник
АБОНАТ - Лице, абонирано за нещо. Вестникът
има много абонати. Абонат съм на „ Топлофи¬
кация ".
—	подписник остар.
АБОРИГЕН обикн. мн. - 1. ирон. вж. дивак;
2. рядко -вж. кореняк
аБоРИГЕНеН - вж. местен 3. знач.
АБОРТ - Преждевременно прекъсване на бремен¬
ност. След спонтанния аборт се чувстваше зле:.
—	абортиране, помятане разг.
ант. —> задържане
АБОРТИРАМ - Раждам преждевременно нежизнес¬
пособен плод. Нл можа да задържи плода и на
третия месец абортира.
—	помятам разг.
ант. — задържам
АБОРТИРАНЕ - вж. аборт
АБСОЛВЕНТ - Студент, който завършва висшето
си образование. Намерих си работа още като
абсолвент.
—	дипломант
АБСОЛЮТЕН - 1. Който няма никакви ограниче¬
ния, граници в проявата си. Абсолютна свобода.
Абсолютна власт. Имам абсолютно право да
протестирам..
—	неограничен, пълен, безусловен
ант. —► ограничен, непълен, частичен
//относителен, условен;
2.	вж. дълен 4. д Д. дина.
АБСОЛЮТИЗЪМ - Държавно управление, при
което едно лице разполага с неограничена власт.
Революцията в Русия помете царския абсо-
лютизъм.
—	самодържавие книж., автокрация, автокра-
тизъм книж., единовластие книж., самовлас¬
тие книж.
ант. —+ демокрация, народовластие
АБСОЛЮТНО - 1. вж. напълно 1. знач.;
2. огр. вж. никак
АБСОРБИРАМ спец. - вж. поглъщам 1. знач.
АБСТРАКТЕН - 1. Който не е свързан с нещо
конкретно, осезаемо от сетивата. Абстрактно
мислене. Абстрактни понятия. Абстрактни
разговори. Абстрактна теория.
—	отвлечен, неконкретен, общ
ант. — конкретен, точен, определен, ясен
2. Ke^i^T^cx нн: д пряко ДЕ^в^ъ^г^г^ах д ддйcл'тиτалиoолт■a, дот
къснат е от всекидневния човешки опит, от прак¬
тиката. Абстрактни идеи за доброто и злото.
Абстрактна полза.
—	отвлечен, теоретичен, метафизичен прен. книж.
ант. — конкретен, реален
АБСУРД книж. - 1. вж. безсмислица;
2. вж. парадокс
АБСУРДЕН книж. - 1. вж. безсмислен 1. знач.;
2. вж. парадоксален
АБСУРДНОСТ книж. - вж. безсмислица
АБСЦЕС мед. - Гнойно възпаление, при което се
образува изпълнена с гной кухина в някоя тъкан
или орган. Във венеца има абсцес.
—	загнояване, гнойник
// Болестен процес, съпроводен с подуване, зачервя¬
ване и болезненост на засегнатата част на тялото.
Белодробен абсцес.
—	възпаление мед. разш.
АВАНГАРДЕН - 1. Който стои начело, най-отпред.
Авангарден отряд.
—	челен, преден, пръв
ант. —> последен, заден, αоиеогαодее
2. прен. Който съответства на най-новите научни пос¬
тижения, на еай-нтеите идеи, виждания. Аван¬
гардна поезия. Авангардно изкуство.
—	челен, водещ, ведущ остар., напредничав ряд¬
ко
ант. —► изостанал
// назадничав
АВАНС -1. вж. предплата;
2. вж. предимство 4. знач.
АВАНСИРАМ книж. - 1. вж. предплащам;
2. рядко вж. напредвам 1. знач.
АВАНТА разг. - вж. полза 1. знач.
АВАНТАДЖИЯ разг. нлодвбр. - вж. използвач
АВАНТАЖ книж. рядко - вж. предимство 4. знач.
АВАНТЮРА - 1. Любовна връзка. Жена му не знае
за неговите авантюри. Всички подозираха,, че
има авантюра със секретарката си.
—	похождение обикн. мн, приключение;
2.	вж. приключение 1. знач.;
3.	прен. вж. безразсъдство 2. знач.
АВАНТЮРИЗЪМ - вж. безразсъдство 2. знач.
АВАНТЮРИСТИЧЕН - 1. вж. приключенски;
2. вж. безразсъден 2. знач.
7

АВАНТЮРИСТИЧНО - вж. безразсъдно
АВАРИЯ - 1. вж. повреда;
2. прен.. разг. вж. неуспех
АВДЖИЙСКИ простонар. - вж. ловен
АВДЖИЛЪК простонар. - вж. лов
АВДЖИЯ простонар. - вж. ловец
АВЕР простонар. - вж. приятел 1. знач.
АВИАТОР - вж. летец
АВТЕНТИЧЕН книж. - 1. вж. оригинален 1. знач.;
2. вж. истински 1. и 2. знач.
АВТЕНТИЧНОСТ книж. - 1. Нещо, което е из¬
лязло изпод ръцете на истинския си създател,
творец, автор. Доказана е автентичността на
картината. Убеден съм в автентичността на
ръкописа.
—	оригиналност, първообразност книж.
ант. — подправеност, ^автентичност, ееооигинал-
нтса
2. Същинският вид на нещо. Автентичност на до¬
кумент.
—	неподправеност, истинност книж.
ант. —> подправеност
АВТОБУС - Голям многоместен пътнически авто¬
мобил за обществен транспорт, който обикн. се
движи по определен маршрут. Автобусът беше
пълен с пътници. Ще се кача на автобуса..
—	рейс разг., омнибус остар.
АВТОКАР - Мтттоео средство за пренасяне на то¬
вари на малки разстояния в цехове, на гари и др.
—	мотокар
АВТОКРАТИЗЪМ книж. - вж. абсолютизъм
АВТОКРАТИЧЕН книж. - вж. самовластен
АВТОКРАЦИЯ - вж. абсолютизъм
АВТОМАГИСТРАЛА - Автомобилен път с две и
повече платна за еднопосочно движение. При¬
ятно л да караш по автомагистрала, защото
можеш да развиваш голяма скорост.
—	магистрала, аутобан, автострада
АВТОМАТ - 1. Автоматична пушка. В ръцете си
държеше автомат.
—	шмайзер
2. прен. Човек, който работи или върши нещо меха¬
нично, без участие на волята, разума. След тол¬
кова години преподаване на едни и същи уроци
се превърнах от учител в автомат. Всичко вър¬
ша като автомат.
—	машина прен., робот прен.
АВТОМАТИЧЕН прен. - вж. несъзнателен 1.
знач.
АВТОМАТИЧЕСКИ прен. - вж. машинално
АВТОМАТИЧНО прен. - вж. машинално
АВТОМОБИЛ - Самоходно транспортно средство
за превоз на пътници и товари, движено от собст¬
вен мпапо, обикн. с вътрешно горене. Купих си
нов автомобил.. В София има много автомобили.
—	кола, возило разг.
АВТОНОМЕН - вж. самостоятелен 2. знач.
АВТОНОМИЯ - 1. Право на населението на даде¬
на област или част от държава да се управлява
със свои закони и администрация. През 1878 г.
Санстефанският мирен договор дава право на
автономия само на Княжество България.
—	самоуправление, автономност
2. Право на учреждение, организация или др. са¬
мостоятелно да решават въпроси, свързани с дей¬
ността им, без чужда намеса. Университетът
има пълна автономия.
—	самостоятелност, независимост, автономност
ант. —► зависимост, несамостоятелност, подчине¬
ност, неавтономност
АВТОНОМНОСТ - вж. автономия 1. и 2. знач.
АВТОР - 1. Лице, което създава нещо, обикн. ня¬
какво произведение в областта на литературата,
науката, музиката и др. Автор на роман. Автор
на речник. Автор на проект.
—	създател, творец, съставител
2. С предл. на вж. извършител 1. знач.
АВТОРИТАРЕН - 1. Който е основан на безуслов¬
но подчинение на властта. Авторитарно управ¬
ление. Авторитарна държава.
—	диктаторски
ант. —» демократичен, демократически, еаpодоелac-
аевчелкв
2. Който се стреми да наложи собствената си власт,
авторитет, който е свързан с потискане на права¬
та и свободите на другите. Авторитарен харак¬
тер. Авторитарен режим.
—	деспотичен, тираничен, потиснически
ант. —> демократичен, либерален
АВТОРИТЕТ - 1. Общопризнато значение на ня¬
кого и уважение към него. Ще използвам авто¬
ритета си, за да наложа своето виждане по
обсъжданата тема.. Той има голям авторитет
в научните среди.
—	престиж книж., реноме книж, тежест прен,
влияние
2. Лице, което се ползва с влияние и признание. Той е
всепризнат авторитет в областта на между¬
народното право.
—	капацитет2, книж., фактор
АВТОРИТЕТЕН - 1. Който се ползва с авторитет и
оказва влияние върху други. Авторитетен учен.
Авторитетна институция..
—	влиятелен, важен прен..
2.	Който изхожда от лице с авторитет и влияние. Ав¬
торитетно мнение. Авторитетна преценка.
Авторитетно изказване.
—	меродавен, тежък прен..
ант. — неавторитетен, еемертдаеее
3.	вж. престижен
V чува му се думата (приказката)разг., тежи му ду¬
мата разг, минава му думата (приказката) разг.
към 1. знач.
АВТОРИТЕТНО - С тежест, с долатйесаео. Държа
се авторитетно. Говоря авторитетно. Авто¬
ритетно кимам с глава.
—	важно, тежко прен., изтежко прен.
АВТОРИТЕТНОСТ - 1. Качество или проява на
авторитетен, с влияние човек, организация и др.
Авторитетността на издателството е от
значение при купуването на книги. Авторитет¬
ност на учителското съсловие.
—	влиятелност, важност прен..
2.	Нещо, което изхожда от лице с авторитет и вли¬
яние. Само неговото мнение има авторитет¬
ност.
—	меродавност, тежест прен.
3.	вж. престижност
АВТОСТРАДА - вж. автомагистрала
АВТОХТОН обикн. мн. книж. - вж. кореняк
АВТОХТОНЕН книж. - вж. местен 2. и 3. знач.
АГАРЯНЕЦ нар. остар. - вж. неверник 1. знач.
8

А
АГАРЯНИН нар. остар. - вж. неверник 1. знач.
АГЕНТ - 1. Таен полицейски служител или сътруд¬
ник на разузнавателна служба на чужда държа¬
ва. Страхувам се, че след нас вървят агенти..
Агент на чуждо разузнаване. Шумен скандал с
руски агенти.
—	шпионин, разузнавач, разведчик разг, раз¬
ведка разг, ченге разг. ^одобр., кука жарг.
2. неодобр. вж. доносник
АГИТАТОР - Лице, което агитира, върши агитация.
Партиен агитатор.
—	пропагандатор, пропагандист, проповедник
прен.
АГИТАЦИОНЕН - Който има за цел да извърш¬
ва агитация, да агитира. Агитационна дейност..
Агитационни материали.
—	пропаганден
АГИТАЦИЯ - 1. Дейност, насочена да въздейства
върху съзнанието на хората, да печели привър¬
женици. Предизборна агитация. Нагледна аги¬
тация.
—	пропаганда
2. разг. вж. увещание
АГИТИРАМ - 1. Върша агитация в полза на някого
или нещо. За кого ще агитираш на изборите?
Агитирам за повече толерантност.
—	пропагандирам
2. разг. вж. увещавам
АГОНИЗИРАМ - Намирам се в състояние преди
смъртта, мъчително ме напуска животът. Лека¬
рят дойде твърде късно, жената вече агонизи¬
раше.
—	умирам, издъхвам, отивам си прен.. разг.
V бера душа разг, лежа на смъртно легло разг.,
на смъртно легло съм разг, предавам Богу дух
книж., боря се с душа разг, изпускам душата си
разг., изпускам дух разг., изскача (излиза) ми ду¬
шата разг., с (от) душа се разделямразг, събирам
душа диал., тегля си душата като през иглени уши
диал.
АГРАРЕН - 1 . вж. земеделски 1. знач.;
2. вж. поземлен
АГРЕСИВЕН - 1. Който е свързан със завоюване
на чужди територии. Агресивна война. Агресивна
политика.. Агресивни намерения.
—	завоевателен, експанзионистичен книж,
офанзивен рядко
ант. — отбранителен, защитен, дефанзивен
2.	Който има ераед[ебет поведение към някого, готов
е да напада. Агресивен младеж. Агресивно дър¬
жание. Агресивен вид.
—	нападателен, войнствен, борбен, настъпате¬
лен
ант. —► миролюбив, двойнствен
// кротък, мирен
// кротък, смирен, хрисим
3.	Който действа или се извършва, проявява енер¬
гично, настойчиво, стремително. Агресивна
рекламна кампания. Агресивна маркетингова
политика. Бъди агресивен, когато поставяш
изискванията си.
—	настъпателен, напорист
АГРЕСИВНОСТ - Тип поведение на враждебност
и стремеж, готовност към нападение. Плаши ме
агресивността у някои младежи.
—	нападателност, войнственост, борбеност, нас-
тъпателност
ант. — миролюбивост
// кротост, смиреност, смирение, хрисим^т
АГРЕСИЯ - Въоръжено навлизане в чужда тери¬
тория с цел завладяването й, грабеж и др. Чове¬
чеството помни агресията на нацистка Герма¬
ния през Втората световна война..
—	нашествие, нападение, нахлуване, инвазия
книж.
ант. — отстъпление, изтегляне, оттегляне
АГРЕСОР - Лице, държава или войска, ктиат нах¬
луват в чужда територия с цел завладяването й.
Агресорът ще бъде прогонен от страната.
—	нашественик, нападател, интервент
ант. — защитник, бранител
АГРИКУЛТУРА книж. - вж. земеделие
АГРИКУЛТУРЕН книж. - вж. земеделски 1. знач.
АД - 1. Според християнските вярвания - място в
отвъдния свят, където след смъртта душите на
грешниците са рпдлпженв на вечни мъки. Толко¬
ва престъпления е извършил, че след смъртта
му го чака адът.
—	пъкъл разг., преизподня старин, пъкло нар,
тартар книж., джендем простонар, геена ос¬
тар., мъката диал..
ант. — рай, едем
2. прен. Място или обстановка, където пребиваване¬
то е мъчително, непоносимо. В службата е ис¬
тински ад. Животът ми се превърна в ад.
—	пъкъл прен. разг.
ант. — рай
АДАПТАЦИЯ книж. - 1. За организъм - изменяне
на някои физически или физиологически особе-
нтлmи с цел оцеляване в някаква среда. Адапта¬
ция на животните към околната среда. Адап¬
тация на окото към светлината.
■— приспособяване, пригаждане, акомодация
книж.
2. Изменяне на текст с цел да се направи по-достъ¬
пен за читателите или слушателите. Адаптация
на белетристична творба според сценичните
правила на театъра..
—	приспособяване, нагаждане, пригаждане
АДАПТИРАМ книж. - вж. приспособявам
АДАПТИРАМ СЕ книж. - вж. приспособявам се
1.	и 2. знач.
АДАШ разг. - вж. съименник
АДВОКАТ - вж. защитник 3. знач.
АДЕКВАТЕН книж.. - 1. вж. подходящ 2. знач.;
2. вж. нормален 1. знач.
АДЕПТ книж. - вж. последовател
АДЕТ простонар. - 1. вж, обичай 2. знач.;
2. вж. навик
АДЖАМИЙСТВО разг. - вж. неподготвеност
2.	знач.
АДЖАМИЯразг. - 1. вж. неподготвен 2. знач.;
2. като същ., вж. новак
АДМИНИСТРАТОР - 1. вж. управител;
2. вж. уредник
АДМИНИСТРАТОРСКИ - вж. управленски
АДМИНИСТРАЦИЯ - 1. Орган на управление в
държава, селище, учреждение, предприятие и др.
Общинска администрация!. Училищна админис¬
трация.. Администрация на болница.
—	управление, управа
2. Административен персонал. Започнаха съкраще-
9

ния на администрацията.
—	чиновничество
АДМИНИСТРИРАМ рядко - вж. управлявам 2.
знач.
АДМИРАЦИЯ книж. - вж. възхвала 1. знач.
АДМИРИРАМ книж. - 1. вж. поздравявам 1.
знач.;
2. вж. възхвалявам.
АДРЕС - 1. Място, където се намира някой или
нещо. Знаеш ли адреса на института? Дай си
адреса,, за да те потърся.
—	местонахождение книж., координати разг.
2.	Място, до което е предназначено да достигне ня¬
кой или нещо. Писмата ще бъдат изпратени на
посочения адрес.
—	местоназначение книж, местопредназначе-
ние книж.
3.	вж. послание
АДРЕСАНТ - вж. подател
АДРЕСАТ - вж. получател
Адресирам книж. - вж. насочвам 4. знач.
АДСКИ - 1. Който е свързан с ада. Адски селения.
Адски бездни..
—	пъклен, преизподен старин., джендемски
простонар.
ант. — райски, едемски
2.	разш. В който има нещо коварно, страшно за чо¬
века. Адски намерения. Адски дела. Адски сили..
—	пъклен прен, сатанински, дяволски, демони¬
чен
3.	прен. разг. вж. непоносим 2. знач.;
4.	прен. разг. вж. изключителен 1. знач.
АДСКИ разг. - вж. извънредно
АЕРОГАРА - вж. летище
АЕРОДРУМ - вж. летище
АЕРОПЛАН - вж. самолет
АЕРОПОРТ книж. - вж. летище
АЕРОСТАТ - вж. дирижабъл
АЖДЕР простонар. - вж. змей
АЗБУКА - Съвкупност от буквите за означаване
на звуковете на даден език, разположени в опре¬
делен ред. Кирилска азбука. Латинска азбука..
Глаголическа азбука.
—	алфабет рядко, алфавит остар.
V а, бе разг, остар.
АЗБУЧЕН - 1. Който съответства на реда на бук¬
вите в дадена азбука. Имената са написани по
азбучен ред. Азбучен показалец..
—	алфабетичен рядко, алфавитен остар.
2. прен. вж. елементарен 1. знач.
АЗБУЧНИК - вж. показалец
АЗМАК диал. - вж. мочурище
АЙГЪР простонар. - вж. жребец
АЙЛЯК простонар. - вж. свободен 2. знач.
АЙРЯН - Кисело мляко, разредено с вода. Айрянът
утолява жаждата.
—	мътеница, бърканица диал..
АКАЦИЯ - Бодливо дърво с перести листа и бели
цветове на гроздовидни съцветия, използвано
като декоративно. Наоколо се носеше аромат на
цъфнали акации.
—	салкъм нар., багрен диал..
АКЛАМАЦИИ книж. - вж. овации
АКЛАМИРАМ книж. - 1. вж. поздравявам 1.
знач.;
2. вж. аплодирам 2. знач.
10
АКЛИМАТИЗИРАМ СЕ - вж. приспособявам се
1.	и 2. знач.
ЦКО разг. - вж. въпреки 3. знач.
АКО простонар. - вж. нека 1. знач.
АКОМОДАЦИЯ книж. - вж. адаптация 1. знач.
АКОМОДИРАМ СЕ книж. рядко - вж. приспосо¬
бявам се 2. знач.
АКОМПАНИМЕНТ - Музикално придружаване
на главната партия или мелодия на вокално или
инструментално произведение. Народни песни с
акомпанимент на пиано.
—	съпровод
АКОМПАНИРАМ - Изпълнявам акомпанимент,
придружавам с музикален инструмент. Китари
акомпанират песните му.
—	съпровождам
АКОРДИРАМ - вж. настройвам 1. знач.
АКРАНИН простонар. - вж. връстник
АКРОБАТИКА прен. неодобр. - вж. акробатщина
АКРОБАТСТВО прен. неодобр. - вж. акробатщина
АКРОБАТЩИНА неодобр. - Изкусно и ловко из¬
ползване на думи, фрази, факти, с което се цели
да се прикрият истинските мисли, намерения и
под. Той няма талант, но прикрива бездарност-
та си със словесна акробатщина.
—	жонгльорство прен,— акробатика прен. нео-
добр., акробатство прен. неодобр,, еквилиб¬
ристика прен., въжеиграчество книж.
АКСИОМА - Изходно положение, съждение, кое¬
то се приема за вярно без доказателство. Някои
неща са аксиоми, например че здравето е над
всичко.
—	постулат книж.
АКТ - 1. Официален документ, с който се удосто¬
верява някакъв факт. Акт за раждане. Съдебен
акт. Акт за встъпване в длъжност.
—	удостоверение, свидетелство, уверение
2.	книж. вж. проява 3. знач.;
3.	книж. рядко вж. постъпка
АКТИВ - 1. прен.. вж. заслуга 1. знач.;
2. прен.. вж. принос 2. знач.
АКТИИЕЕ-1. вж. деен;
2. вж. напрегнат 1. знач.
АКТИВИЗИРАМ - 1. Подбуждам към дейност, пра¬
вя някого, нещо да действа активно. Трябва да
активизирам волята си. Младежите активизи¬
раха всичките си сили..
—	мобилизирам прен., активирам книж., задейс¬
твам разг.
ант. —► демобилизирам
2. вж. засилвам 6. знач.
АКТИВИЗИРАМ. СЕ - 1. Ставам деен, активен,
напрягам волята, енергията си. Напоследък мно¬
го се активизирах като преводач. Ако се акти¬
визирам, ще си взема изпита.
—	засилвам се, мобилизирам се, стягам се разг.
ант. — отпускам се, демобилизирам се, разлагам
се, разпускам се, разкисвам се, размеквам се,
0азолуеам се, разкапвам се
2. вж. засилвам се 1. знач.
V напрягам (стягам) мишци разг, натискам педала
разг,, давам газ разг., давам си асоi^;а разг., плюя
си на ръцете (дланите) разг, запретвам (засук-
вам, подвивам) ръкави разг. към 1. знач.
АКТИВИРАМ книж. - 1. вж. активизирам 1. знач.;
2. вж. засилвам 6. знач.

А
АКТИВНО - вж. усилено
АКТИВНОСТ - 1. Проява на голяма енергия, дейна
работа. Той прояви голяма активност по време
на изборната кампания. Възхищавам се на тво¬
ята активност.
—	енергия, енергичност, действеност, дейност,
дееспособност книж., работливост, предпри¬
емчивост, деятелност книж. нежел.
ант. — бездейстие, пасивност, инертност, отпусна¬
тост, залралолт
2.	вж. дейност 1. знач.;
3.	огр. вж. динамика 2. знач.
АКТРИСА - вж. артистка
АКТУАЛЕН - 1. Който е особено важен за опреде¬
лен момент. Въпросът с безработицата е много
актуален..
—	навременен, назрял, наболял
ант. —> неактуален, ненавременен, безвременен
2. Който е свързан със съвременната действителност.
Книгата е много актуална. Актуална тема. Ак-
туално събитие.
—	съвременен, злободневен, животрептящ
ант. —> неактуален, остарял, еезлобтдеееен
АКТУАЛИЗИРАМ - Правя нещо да стане акту-
алнп, да отговаря на настоящия момент. С нови
факти актуализирам статията си.
—	осъвременявам
АКТУАЛНОСТ - 1. Съответствие с определения
момент. Вестникът се харесва на читателите с
актуалността на темите, които разработва.
—	навременност
ант. —» неактуалност, безвременност
2. Съответствие със съвременните въпроси. Новина¬
та не е загубила своята актуалност. Орато¬
рът изтъкна актуалността на събитието.
—	злободневност, злободневие, съвременност
ант. —>неактуалност, остаряло^
АКТЬОР - вж. артист
АКТЬОРКА /лядюз - вж. артистка
АКТЬОРНИЧА рядко - вж. маниернича
АКУПУНКТУРА мед. - вж. иглолечение
АКУРАТЕН - 1. вж. изпълнителен;
2.	вж. точен 2. знач.;
3.	вж. старателен
АКУРАТНОСТ - 1. вж. изпълнителност;
2.	вж. точност 1. знач.;
3.	вж. старание
АКУТЕН мед,. - вж. остър 5. знач.
АКУШЕРКА - Жена със специално медицинско об¬
разование, която оказва помощ при бременност и
раждане. В селото имаше само една акушерка.
—	баба нар.
АКУШИРАМ - Оказвам медицинска помощ при
раждане. И двете й деца ги акушира една и съща
акушерка.
—	израждам, бабувам нар.
АКЦЕНТ - 1. книж. вж. ударение;
2. вж. произношение
АКЦЕНТИРАМ книж. - вж. подчертавам 1. знач.
АКЦИЯ - 1. Организирана дейност с масов характер
за постигане на нещо. Акция за кръводаряване.
Акция за почистване на града.
—	кампания
2. Бойно действие, организирано нападение на войс¬
ка, полиция и др. Полицейска акция. Въоръжена
акция..
—	операция воен.
АКЪЛ разг. - 1. вж. ум 1. знач.;
2. прен,. вж. съвет 1. знач.
АКЪЛЛИЯ простонар. - вж. разумен 1. знач.
АЛА разг. - вж. но
АЛаБаЛИЗМИ жарг. - вж. безсмислици 1. знач.
АЛАБАШ нар. - вж. гулия
АЛАМИНУТ разг. - вж. веднага 1. знач.
АЛАРМА - 1. разг. вж. тревога 1. знач.;
2. разг. вж. врява
аЛаРМАДЖИЯ разг. - вж. паникьор
АЛАРМИРАМ прен. - вж. предупреждавам 2. знач.
АЛБАНЕЦ - Мъж от тлетвнотт население на Ал¬
бания.
—	арнаутин простонар,, арбанасин диал..
АЛЕГОРИЧЕН - Който съдържа алегория, има
непряк, скрит смисъл и внушава някаква идея,
поука. Басните имат алегоричен смисъл.. Алего¬
ричен образ.
—	иносказателен книж., параболичен книж..
АЛЕГОРИЯ - Поетически образ, който носи непряк,
скрит смисъл и внушава някаква идея, поука. В
баснята за орела, рака и щуката не е трудно
да се разбере алегорията за разединението в
обществото.
—	иносказание книж., парабола книж,— притча
АЛЕН - Който има цвета на кръвта. Алени устни. Але¬
на кръв. Алено слънце. Алени бузи. Ален пламък.
—	червен, пурпурен книж. поет., яркочервен,
кървавочервен, огненочервен, кървав прен,,
огнен прен.,, багров поет.,, багрен поет.,, руби¬
нен поет.,, огненокървав поет., румен разш.
ант. —> бледен, блед, безкръвен {само за лице, устни
и под.)
АЛЕНЕЯ - вж. червенея 2. знач.
АЛЕНЕЯ СЕ - вж. червенея 2. знач.
АЛЕРГИЯ - 1. Реакция на организма поради
свръхчувствителност към лекарства, храни и др.
Имам алергия към антибиотици. Имам алергия
към тютюнев дим.
—	непоносимост
ант. — поносимост
2. прен.. разг. вж. отвращение 2. знач.
АЛЕСТ - вж. червеникав
АЛИАНС книж. - вж. сдружение
АЛИМЕНТИ юрид. - вж. издръжка 2. знач.
АЛКОХОЛЕН - вж. спиртен
АЛКОХОЛИЗИРАМ СЕ книж. - вж. пропивам се
АЛКОХОЛИЗЪМ - Пристрастяване към прекомер¬
на употреба на спиртни напитки. Борба против
алкохолизма.
—	пиянство, пиянлък простонар.
ант. —> въздържателство, въздържание, трезве¬
ност
АЛКОХОЛИК - вж. пияница
АЛМАНАХ - вж. антология
АЛОГИЗЪМ книж. - вж. нелогичност
АЛОГИЧЕН книж. - вж. нелогичен 1. и 2. знач.
АЛОГИЧНОСТ книж. - вж. нелогичност
АЛПИЕЦ - вж. алпинист
АЛПИНИСТ - Спортист, който умее да се изкачва
по високи и стръмни скали. Алпинистите успяха
да изкачат върха.
—	алпиец, катерач
АЛТАВ жарг. - вж. щур 1. знач.
АЛТЕРНАТИВА книж. - Избиране на възможни
И

начини на действие, на осъществяване на нещо.
Нямам друга алтернатива, освен да приема ус¬
ловията за издаването на книгата ми. Винаги
може да се намери някаква алтернатива.
—	избор, възможност
АЛТРУИЗЪМ - Безкористна грижа за благото на
другите, готовност да се жертват личните инте¬
реси заради общите. Той мисли повече за близки¬
те си, отколкото за себе си - такъв алтруизъм
рядко се среща.
—	несебичност книж,, самоотрицание книж, се¬
беотдаване книж.
ант. — егоизъм, себичност, себелюбие, егоцентри-
зъм
АЛФАБЕТ рядко - вж. азбука
АЛФАБЕТИЧЕН рядко - вж. азбучен 1. знач.
АЛФАВИТ остар. - вж. азбука
АЛФАВИТЕН остар. - вж. азбучен 1. знач.
АЛЧЕН - Който nолттнент се стреми да натрупва
материални облаги или да притежава, да постигне
нещо. Алчен за богатство. Алчен за имот.. Ал¬
чен за власт и влияние.
—	ненаситен, лаком прен., жаден прен,, гладен
прен.
АЛЧНИК— - Алчен човек, който обикн. не може да
се насити на материални придобивки. Богат е,
но нали е алчник, иска да заграби чуждия имот..
—	ненаситник, гладник прен, жадник рядко
АЛЧНОСТ - Силно, страстно желание за притежа¬
ване на материални блага, за постигане на нещо.
Все повече се засилва алчността му за нови бо¬
гатства.. Не може да засити алчността си за
пари..
—	ламтеж, ламтене, лакомия прен. разг.,, нена¬
ситност, лакомство прен., лакомщина разг,
жажда прен.
АЛЪШ-ВЕрИШ простонар.. - вж. търговия
АЛЮЗИЯ книж;. - вж. намек
АМА разг.. - вж. но
АМАТЬОР -1. вж. любител 2. знач.;
2. вж. дилетант
АМАТЬОРСКИ - вж. любителски 1. и 2. знач.
АМАТЬОРСТВО - вж. дилетантство 1. знач.
АМБАЛАЖ - вж. опаковка
АМБАЛАЖЕН - вж. опаковъчен
АМБАЛИРАМ спец.. - вж. опаковам
АМБИВАЛЕНТЕН книж. - вж. двусмислен
АМБИЦИОЗЕН - 1 . вж. упорит 1. знач.;
2. вж. честолюбив
АМБИЦИРАМ - вж. подтиквам
АМБИЦИЯ-1 . вж. стремеж 2. знач.;
2. рядко вж. честолюбие 2. знач.
АМБУЛАТОРИЯ - Здравно заведение, самостоя¬
телно или в състава на болница, за обслужване
на приходящи болни. Нараненият е изпратен в
амбулаторията за превързване.
—	лечебница, здравпункт разг.
АМЕБА прен. разг. пренебр. - вж. мижитурка
АМЕРИКАНЕЦ - Мъж от населението на САЩ
—	янки разг.
АМИ разг. - вж. а 1. знач.
АМНИСТИРАМ - Освобождавам някого от нака¬
зателна отговорност. Някои от затворниците с
по-леки присъди бяха амнистирани.
—	помилвам'
АМНИСТИЯ - Законодателен акт за опрощаване
12
на провинения, за освобождаване от наказателна
отговтоеола на осъдени за определени престъп¬
ления лица. Пълна амнистия.. Частична амнис¬
тия..
—	помилване
АМОРАЛЕН книж. - вж. безнравствен 1. и 2. знач.
АМОРАЛНОСТ книж. - вж. безнравственост
1.	знач.
АМОРТИЗИРАМ СЕ - вж. износвам се 2. знач.
АМОРТИЗИРАН - вж. изхабен 1. знач.
АМОРФЕН книж. - вж. безформен 1. знач.
АМПЕ жарг. - вж. глупак
АМПЛИТУДА - Отклонение на периодически из¬
меняща се величина от нейната средна сmойетлт.
Амплитудата на температурата в сутрешни¬
те и обедните часове е голяма.
—	колебание книж. спец..
АМУЛЕТ - вж. талисман
АМУНИЦИЯ - 1. Съвкупност от вещи в екипиров¬
ката на военно лице. Боева амуниция.
—	снаряжение книж.
2.	Предмети зз 'Hpi^^ или дядене на дои. Конска
амуниция.
—	сбруя
АНАЛИ книж. - вж. летопис 1. знач.
АНАЛИЗ - 1. Разглеждане и обсъждане на отделни
страни на събития, явления и под. Литературен
анализ. Анализ на международното положение.
Анализ на допуснатите грешки,
—	разбор, коментар
ант. —> обобщение, синтез, резюме, обобщаване, ре¬
зюмиране
2. вж. изследване 1. знач.
АНАЛИЗАТОР - 1. вж. изследовател;
2. вж. коментатор 1. знач.
АНАЛИЗАТОРСКИ - вж. изследователски
АНАЛИЗИРАМ - 1 . вж. изследвам;
2. вж. обсъждам
АНАЛИСТ книж. - вж. летописец
АНАЛИТИК - вж. изследовател
АНАЛИТИЧЕН - вж. изследователски
АНАЛОГИЗИРАМ книж;. рядко - вж. съпоставям
АНАЛОГИЧЕН - вж. сходен
АНАЛОГИЯ - вж. сходство 1. знач.
АНАРХИЯ - 1. Отсъствие на организирана държав¬
на или друга власт. Правителството падна и в
страната има пълна анархия.
—	безвластие, безначалие книж, междуцарствие
ант. власт, управление
2.	разз. Hapршeнеuнеycτтαатеневнодд вдсливпива.
Анархия в производството, Анархия в стопан¬
ския живот. Анархия в икономиката.
—· хаос, бъркотия разг., разстройство, дезорга¬
низация, дезорганизираност
ант. —> ред, дисциплина
// организация, организираност, ред
АНАТЕМА - вж. клетва 2. знач.
АНАТЕМОСАН разг. - вж. прокълнат
АНАТЕМОСВАМ - 1. църк. Отлъчвам някого от
Църквата чрез ропслнтuе.
—	афоресвам църк.
2. разг. вж. кълна
АНАХРОНИЗЪМ книж. - вж. отживелица
АНАХРОНИЧЕН прен, - вж. отживял
АНБЛОК книж. - вж. заедно 5. знач.
АНГАЖИМЕНТ - вж. задължение 1. знач.

А
АНГАЖИРАМ - 1. Поставям някаква задача на ня¬
кого, карам някого да свърши нещо. Ангажираха
ме да напиша доклада. Не знам кого да ангажи¬
рам с тази задача.
—	натоварвам прен., заангажирам, впрягам
прен. разг., задължавам разг,, нагърбвам прен.
разг., връзвам прен. разг.
ант. —> освобождавам, отървавам
2.	Поставям някого в зависимост, като го заставям
да постъпва по определен начин, лишавайки го
от правото на свободно действие. Подписаният
договор много ме ангажира. Услугата ти ме
ангажира.
—	задължавам, обвързвам, заангажирам
3.	Обхващам нещо изцяло, напълно (внимание, ми¬
съл, време и др.). Работата напълно ангажира
съзнанието ми. Тази задача ангажира времето
ми.
—	заемам, запълвам прен, поглъщам прен.
4.	вж. наемам;
5.	вж. запазвам 4. знач.
АНГАЖИРАМ СЕ - 1. Поемам задължение пред
някого, поставям се в зависимост от нещо или
някого. Не искам да се ангажирам с ръковод¬
ството на тази организация.
—	обвързвам се, заангажирам се, задължавам се
2. вж. наемам се
АНГАЖИРАН 1. вж. зает 1. знач.;
2. вж. запазен 4. знач.
АНГАЖИРАНОСТ - вж. заетост
АНГЕЛ ПАЗИТЕЛ рядко - вж. защитник 2. знач.
АНГЕЛСКИ - Който принадлежи или е присъщ на
ангел. Ангелски глас.
—	херувимски
ант. — дяволски, демонски
АНГЕЛ ХРАНИТЕЛ прен. книж. - вж. защитник
2.	знач.
АНГИНА - Остро инфекциозно nролтудеп заболя¬
ване на гърлото и сливиците. Често страдам от
ангина.
—	гърлобол, гърло разг.
АНДЖАК простонар. - вж. точно 2. знач.
АНЕКДОТ - Забавен къс устен разказ с остроумен
завършек. Той често ни забавлява с анекдоти.
Обичам да разказвам анекдоти..
—	виц, масал разг.
АНЕМИЧЕН - 1. Който страда от анемия. Анемич¬
но дете.
—	малокръвен
2.	разш. вж. безкръвен 1. знач.;
3.	прен, книж. вж. непълнокръвен
АНЕМИЯ - Болестно намаляване на червените
кръвни клетки в организма. Страдам от анемия..
—	малокръвие
АНКЕТА - 1. Събиране на сведения за нещо по оп¬
ределен метод. Вестникът прави анкета по въп¬
росите на здравеопазването у нас.
—	проучване, допитване, сондаж прен. книж.
2. вж. разследване
АНКЕТИРАМ - вж. разследвам
АНОМАЛЕН книж,. - вж. неправилен 2. знач.
АНОМАЛИЯ книж. - Нещо, което пртаветречи
на изискванията, на здравия разум. Забелязва се
аномалия в развитието на детето,
—	нередност
АНОНИМЕН - 1. Който не е съобщил или написал
името си. Анонимен дарител. Анонимен автор.
—	безименен, безимен, неизвестен, непознат,
незнаен
ант. —> известен, знаен
2.	KoΠτанеe πппдпuсн с имеет неаданoтo. Анонимее
донос. Анонимен ръкопис.
—	безименен, безимен, неподписан
ант. —> подписан
АНОНС книж. - вж. обява
АНОНСИРАМ книж, - вж. обявявам 1. знач.
АНОРМАЛЕН книж. - вж. ненормален 1. знач.
АНОРМАЛНОСТ книж. - вж. ненормалност
1.	знач.
АНОТАЦИЯ - Кратко изложение на съдържанието
на книга, статия, труд.
—	резюме, тезиси книж.
АНСАМБЪЛ - Група изпълнители на музикални,
танцови, балетни и др. творби, ктиао изнасят са¬
мостоятелни програми. Танцов ансамбъл.
—	трупа
АНТАГОНИЗЪМ книж. - Прттивтптлтжнтст меж¬
ду две неща, ктнтт води до взаимно отричане. По¬
литиците с леви и десни убеждения се намират
в постоянен антагонизъм. Антагонизъм между
бедни и богати..
—	противопоставяне, противоречие
ант. —> съгласие, единство, хармония, единодушие,
едвнаплт
АНТИКА' - Старинен ценен предмет. Драгоценна
антика.
—	старина
АНТИКА2 разг. - вж. хитрец
АНТИНАРОДЕН - Който уврежда интересите на
народа, насочен е срещу народа. Антинародна
дейност, Антинародна политика.
—	противонароден
ант. —> народен
АНТИНАУЧЕН - Който прттиетоечи на научните
теории. Антинаучен подход. Антинаучни обяс¬
нения..
—	ненаучен
ант. —> научен
АНТИОБЩЕСТВЕН - Който е рооmве интересите
на обществото. Антиобществени прояви.
—	противообществен, антисоциален
АНТИПАТИЧЕН - вж. неприятен 2. знач.
АНТИПАТИЯ ~ Чувство на лnтнmаеео неразполо¬
жение към някого, нещо. Изпитвам антипатия
към този човек..
—	неприязън книж,, неприязненост книж.
ант. —> симпатия, благоразположение
АНТИПОД - Лице (предмет), напълно противтпт-
ложно по характеристика на друго лице (пред¬
мет). Той л антипод на баща си.
—	противоположност
АНТИСОЦИАЛЕН - 1. ' Който нарушава правата
или уврежда интересите на обществото. Антисо¬
циална политика.
—	асоциален
ант. — социален
2. вж. антиобществен
АНТИХРИСТ - Всеки невярващ, попmиеавк на
Христовото учение. Ти си антихрист, не ходиш
на църква.
—	безбожник, безверник, нечестивец, поганец
нар. пренебр.
13

АНТИХУМАНЕН - 1. Който е лишен от човечност,
от благородство към хората. Антихумаооа проя¬
ва. Аотихумаона идеология,.
—	нехуманен, нечовечен, античовешки, антиху-
манистичен книж,, нехуманистичен рядко,
противочовешки книж. рядко
ант. —> хуманен, човечен, човеколюбив, хуманисти¬
чен
2.	вж. жесток 2. днач.
АНТИХУМАНИСТИЧЕН книж. - вж. антихума-
нен 1. знач.
АНТИЧЕН - 1. Който напомня по изящество и кра¬
сота произведенията на изобразителното старо¬
гръцко и римско изкуство. Лицето й има антич¬
ни черти,.
—	класически
2.	вж. древен —1 знач.
АНТИЧНОСТ - вж. древност 1. знач.
АНТИЧОВЕШКИ - 1. вж. антихуманен 1. знач.;
2. вж. жесток 2. знач.
АНТОЛОГИЯ - Книга с избрани литературни про¬
изведения, обикн. от различни автори. Антоло¬
гия на съвременната българска поезия..
—	сборник, сбирка, алманах
АНТрАкТ - вж. почивка 2. знач.
АНТРЕ - Входно помещение в жилище, от което се
влиза в другите стаи. От вратата се влиза в по¬
лутъмно антре.
—	преддверие, коридор, входник рядко
АНТУРАЖ книж. - вж. среда 3. знач.
АНУЛИРАМ - Обявявам за недействителни запо¬
вед, присъда, решение и под. Анулирам договор.
Съдът анулира решението си.
—	отменям, обезсилвам
ант. — издавам
АПАП простонар. - вж. приятел 1. знач.
АПАРАТ - 1. Сложно организирана система от уч¬
реждения, организации, ведомства. Апаратът за
социално управление функционира добре.
—	механизъм прен., машина прен.
2.	Високопоставена част от държавното, стопанско¬
то управление или от оъктетдлтвттт на партия.
Административен апарат. Държавен апарат.
—	номенклатура
3.	вж. уред
АПАрАтЧИК неодобр. - Член на апарата, номен¬
клатурата.
—	номенклатурчик /недобр.
АПАРТАМЕНТ-вж, жилище 1. знач.
АПАТИЧЕН книж. - 1. вж. равнодушен 1. и 2.
знач.;
2. вж. безучастен 1. знач.
АПАТИЧНОСТ книж. - вж. равнодушие 1. и 2.
знач.
АПАТИЯ книж. - 1. вж. равнодушие 1. и 2. знач.;
2. вж. безучастност 1. знач.
АПАШ разг. - вж. крадец
АПАШЛЪК разг, - вж. кражба
АПЕЛ - 1. вж. призив 1. знач.;
2. вж. възваниие
АПЕЛИРАМ - вж. призовавам 1. знач.
АПЕРИТИВ - вж. кръчма 1. знач.
АПЕТИТ - 1. Желание за ядене. Ям с голям апе¬
тит. Имам апетит.
—	охота, ищах нар.
ант, — безапетитие
2.	прен. обикн. мн. вж. желание 1. знач.;
3.	прен. обикн,. мн. вж. домогване
АПЕТИТЕН - 1. Който възбужда апетита, приятно
дразни вкуса или обонянието. Обичам по-апе-
титните ястия.
—	пикантен
ант. — неапетитен
2.	вж. вкусен;
3.	прен.. разг. вж. привлекателен 2. знач.
АПЛОДИРАМ - 1. Давам израз на одобрение и
възхищение чрез удряне на дланите. По време на
спектакъла публиката често аплодираше.
—	ръкопляскам,пляскам
2. Давам израз на одобрение и възхищение чрез
шумни възгласи. След края на словото му дълго
го аплодираха.
—- акламирам книж..
ант. —> освирквам
// подсвирквам, дюдюкам
АПЛОДИСМЕНТИ - 1 . Силно удряне на дланите в
знак на одобрение, възхищение. Изказването му
бе съпроводено с аплодисменти.
—	ръкопляскане, пляскане
2. вж. овации
АПОГЕЙ книж. - вж. кулминация
АПОКАЛИПТИЧЕН прен. книж. - вж. страшен
1.	знач.
АПОЛОГИЯ прен.. книж. - вж. прослава 1. знач.
АПОПЛЕКСИЯ мед. - вж. инсулт
АПОСТРОФ обикн, мн. книж. - Остра дума, с коя¬
то се прекъсва говорещо лице. Изказването му
бе прекъсвано от остри апострофи.
—	забележка, реплика
АПОСТРОФИРАМ - С остра дума или забележка
изразявам възражение, несъгласие. Опонентите
му непрекъснато го апострофираха.
—	репликирам, прекъсвам
АПОТЕОЗ книж. - вж. прослава 1. знач.
АПТЕКАР - Лице с фармацевтична подготовка, кое¬
то работи в аптека.
—	фармацевт
АРАБАДЖИЯ простонар. - вж. каруцар
АРАБИЯ жарг. - вж. добряк
АРАЛЪК диал. - вж. цепнатина
АРАНЖИРАМ - книж, вж. нареждам1 1. знач.
АРАПИН простонар. - вж. негър
АРБАНАСИН диал,. - вж. албанец
АРБИТЪР - вж. съдия 2. знач.
АРГАТИН нар. - вж. слуга
АРГО - вж. жаргон
АРГУМЕНТ книж. -1. Нещо в подкрепа на някакво
твърдение или съвкупност от факти, приведени в
подкрепа на нещо. Съдът смята, че аргументи¬
те на обвинението са несъстоятелни. Аргумен¬
тите в полза на законопроекта не са доста¬
тъчни. Привеждам аргументи, Аргументите
са убедителни.
—	довод, съображение, основание, мотив обикн.
мн., мотивировка, обосновка книж,, аргумен-
тировка книж,, аргументация книж.
2.	Факт, който докаава дъществвъането или верността
на нещо. Имам достатъчно аргументи, за да го
обвиня в непочтеност.
—	доказателство, свидетелство, коз прен,
АРГУМЕНТАЦИЯ книж. - вж. аргумент 1. знач.
АРГУМЕНТИРАМ книж. - вж. обосновавам
14

А
АРГУМЕНТИРАН книж. - вж. обоснован
АРГУМЕНТИРАНОСТ книж. - вж. обоснованост
АРГУМЕНТИРОВКА ю^иж. - вж. аргумент 1. знач.
АРЕНА прен. - вж. поприще 1. знач.
АРЕСТАНТ - Лице, което се намира под арест, под
охрана. В килията имаше двама арестанти.
—	затворник, задържан, пандизчия жарг.
АРЕСТУВАМ - 1. Залавям някого и го поставям под
стража заради някакво обвинение. Сутринта са
го арестували на излизане от дома му. Не успя¬
ха да арестуват крадеца.
—	задържам, прибирам разг., закопчавам прен.
разг.
ант. — освобождавам, пускам
2.	Принудително	днякого под охрана, лиша¬
вам някого от свободата да се движи свободно.
Арестуваха рецидивистите. Трябва да бъдат
арестувани всички престъпници.
—	затварям, прибирам разг,, запирам нар,
опандизвам разг, окошарвам разг.
ант. — освобождавам, пускам
V	прибирам (поставям, пращам, натиквам) на топло
разг, към 1. и 2. знач.
V	поставям (пращам, тиквам, натиквам, пъхвам)
зад решетките разг, натиквам (турям) в дупката
разг, към 2·. знач.
АРИЕРГАРДЕН книж. - вж. заден 2. знач.
АРИСТОКРАТ - Лице от аомлтткоатичее произ¬
ход, което обикн. се отличава с висока култу¬
ра, благородство, изтънченост. Той е истински
аристократ,
—	благородник, нотабил книж.
АРИСТОКРАТИЗЪМ - вж. благородство 1. знач.
АРИСТОКРАТИЧЕН - вж. благороден 3. знач.
АРИСТОКРАТИЧНОСТ - вж. благородство
1.	знач.
АРКА - Конструктивен елемент с дъговидна форма
над отвор в стена или между колони, стълбове.
Реката спокойно тече под каменната арка на
моста.
—	свод
АРКАДАШ простонар, - вж. приятел 1. знач.
АРКАДАШЛЪК простонар. - вж. дружба
АРМАГАН нар. - вж. подарък
АРМАДА — вж. флота
АРМИЯ - вж. войска
АРНАУТИН - 1. простонар. вж. албанец;
2. прен.. разг. вж. проклетник
АРОГАНТЕН книж, - вж. нахален 1. и 2. знач.
АРОГАНТНОСТ книж. - вж. нахалство 1. и 2. знач.
АРОМАТ - 1. Приятна миризма. Във въздуха се носи
аромат на люляк. Усещам аромата на цветя.
—	благоухание, ухание поет., благовоние книж:,
парфюм прен.
ант. — воня, зловоние, смрад, смърдеж
2.	рядко Ве^е^е^тт^о, коетт исддвв Iромяое lде^иосме. Тя
намаза тялото си с аромати.
—	благовоние книж,, парфюм
АРОМАТЕН - Който има, издава помнтна миризма.
Ароматни цветя. Ароматни треви. Ароматна
роза. Ароматни липи. Ароматна нощ.
—	ароматичен, благоуханен, благоухаен, уханен
поет., ухаен поет., дъхав поет., благовонен
книж.
ант. — зловонен, вонящ, смрадлив, смраден, еонлмв,
ееблвгтвоеее
АРОМАТИЧЕН - вж. ароматен
АРСЕНАЛ прен:. - вж. запас 2. знач.
АРТЕРИЯ - вж. магистрала 1. знач.
АРТИКУЛ - вж. изделие
АРТИКУЛИРАМ - вж. изговарям 2. знач.
АРТИСВАМ простонар. - вж. оставам 3. знач.
АРТИСТ - Лице, обикн. със специална подготовка,
ктеоп изпълнява роли в театрално представление,
филм, опера, естрадна програма и др. Филмов ар¬
тист. Цирков артист. Комедиен артист..
—	актьор
АРТИСТКА - Жена вотисm. Тя е много добра ар¬
тистка.
—	актриса, актьорка рядко
АРУМЪНИН - Лице от народност, близка до ру¬
мънската, оонто населява централната част на
Балканския полуостров.
—	цинцарин, куцовлах
АРХАИЗЪМ - вж. отживелица
АРХАИЧЕН - 1. вж. старинен;
2. вж. отживял
АРХАИЧНОСТ - вж. старинност
АС - 1. Карта за игра с един знак в средата.
—	асо, туз, бирлик разг.
2. прен.. разг. вж. специалист
АСАНСЬОР - Съоръжение за издигане и сваляне на
хора и товари в сгради, мини и др.
—	подемник
АСИГНИРАМ - вж. финансирам
АСИМЕТРИЧЕН - вж. несъразмерен
АСИМЕТРИЧНОСТ - вж. несъразмерност 1.
знач.
АСИМЕТРИЯ - вж. несъразмерност 1. знач.
АСИМИЛАЦИЯ - 1. Заличаване на характерните
черти на народ, етническа общност, поглъщане
на една народност от друга. Асимилация на по¬
робен народ.
—	претопяване, денационализация1 книж., пог¬
лъщане прен.
2. спец.. Изравняване на съседни звукове по акустич¬
ни и учленителни τсτбееτсти. Асимилация на
звукове.
—	уподобяване
ант. —> дисимилация, разnодпбнваее
АСИМИЛИРАМ - 1. вж. претопявам;
2. книж вж. възприемам 1. знач.
АСИМФОНИЧЕН книж. - вж. неблагозвучен
2. знач.
АСИМФОНИЯ книж. - вж. неблагозвучие
АСИНХРОНЕН книж. - вж. неедновременен
АСКЕР простонар. - 1. вж. войска;
2. вж. войник 1. знач.
АСКЕТ - 1. прен. Човек, който се въздържа от удо¬
волствията на живота и води суров начин на жи¬
вот. Не съм аскет, обичам жените и живота..
—	пуритан книж.
ант. — епикуреец, хедонмлт
2. вж. отшелник
АСКЕТИЗЪМ - 1. Суров начин на живот, тоомчαне
от удоволствията на живота.
—	пуританство книж.
ант. — хедонизьм, ерикурейсmеп
2. вж. отшелничество
АСКЕТИЧЕН - 1. вж. отшелнически;
2. вж. мършав
АСКЕТСКИ - вж. отшелнически
15

АСКЕТСТВО - вж. отшелничество
АСМА - вж. лозница
АСО - вж. ас 1. знач.
АСОРТИМЕНТ - вж. избор 3. знач.
АСОЦИАЛЕН - вж. антисоциален 1. знач.
АСОЦИАЦИЯ книж. - вж. сдружение
АСПЕКТ книж. - 1. Гледна точка, от която се раз¬
глеждат нещата, явленията. Различни аспекти на
даден въпрос.
—	гледище
2.	Насока, мчин нн. πnоддлааяне, ииобравяване, одт^-
щелтвяевее нс нещо. В статията нещата се
разглеждат в един по-прагматичен аспект,
—	план
АСПИРАЦИЯ книж. - вж. стремеж 2. и 3. знач.
АСПИРИРАМ книж. - вж. домогвам се 1. знач.
АСТМА - Болест, характеризираща се с повсаъnи
нс затруднено дишане. Астмата го караше да
диша тежко и шумно.
—	задух
АСТРАЛЕН книж. - вж. звезден 1. знач.
АСТРОНАВТ - вж. космонавт
АСТРОНАВТИКА - вж. космонавтика
АСТРОНОМИЧЕСКИ - прен. вж. баснословен
АСФАЛТ - Черно еuаервлап или изкуствено вещес-
mвс, с ктетт се заливат улици, пътищс и др.
—	зифт, смола
АСЪЛ простонар. рядко - вж. точно 2. знач.
АТ нар. - вж. жребец
АТАКА - 1. Стремително настъпване срещу прттuв-
аио. Войсковата част тръгна в атака. Атака¬
та е отбита. Започна атака на широк фронт,.
—	щурм, настъпление, офанзива, пристъп, удар,
нападение, набег книж., юруш нар.
ант. —> отстъпление, оттегляне, дефензива, изтег¬
ляне
// отбрана, защита
2.	спорт. Бързо, енергично настъпване срещу nрт-
mвеникс при игре на футбол, бсскетбол и др.
Атаката завърши с гол. Играта започна със
светкавични атаки срещу двете врати.
—	настъпление, нападение, щурм
ант. — отстъпление, оттегляне
// отбрана, защита
3.	прен. вж. пристъп 1. знач.;
4.	прен. вж. обвинение
АТАКУВАМ -1. вж. нападам 2. знач.;
2. прен. вж. обвинявам
АТАКУВАЩ-вж. бояк
АТЕИЗЪМ - Система от възгледи, която отрича съ¬
ществуването нс Бог. Неговият атеизъм възму¬
щаваше набожните му родители.
—	безбожие, безбожност, безбожничество книж.,
безверие книж., неверие книж,, невяра полт.
ант. —> теизъм
АТЕИСТ - Човек, който не вярва и отрича същест¬
вуването нс Бог. Той е атеист и никога не л
стъпвал в църква..
—	безбожник, безверник, невярващ, неверник
ант. — вярващ, набожна
АТЕЛИЕ - 1. Работно помещение на художник,
скулптор и др. Ателие по живопис. Ателие на
художник.
—	студио
2. Помещение, предназначено зс занаятчийска дей¬
ност. Шивашко ателие.
—	работилница разш.
3.	вж. салон 2. днач.
АТЕНТАТ - Нападение с цел убийство. Извършен л
атентат срещу политически длец. При вчераш¬
ния атентат има двама убити.
—	покушение
АТЕСТАТ - 1. вж. диплома 1. знач.;
2. вж. атестация
АТЕСТАЦИЯ - Писмена преценка за деловите ка¬
чества, сптстбнтсаи или поведение на някого.
Получих от ръководството добра атестация,.
—	атестат, характеристика, оценка
АТЕСТИРАМ сплц. - вж. оценявам 1. знач.
АТИПИЧЕН книж. - вж. нехарактерен
АТМОСФЕРА - 1.разг. вж. въздух 1. знач.;
2.	прлн. вж. обстановка 1. знач.;
3.	прен. вж. настроение 2. знач.
АТРАКТИВЕН книж. - 1. вж. ефектен 1. знач.;
2. вж. привлекателен 2. знсч.
АТРАКТИВНОСТ книж. - 1. вж. ефектност;
2.	вж. привлекателност
АУДИТОРИЯ прлн. - вж. публика
АУКЦИОН книж. - вж. търг
АУРА прлн.. книж. - вж. обаяние 1. знач.
АУТОБАН - вж. автомагистрала
АФЕКТ книж. - 1. Състояние на силна нервна въз¬
буда, породена от яд, недоволство от нещо. Сре¬
щата им мина без афекти..
—	раздразнение, афектираност книж.
2. Състояние на крайна нервна възбуда, при което
се губи контрол върху постъпките. Изпадам в
афлкт. В състояние на афект той разби вра¬
тата..
—	изстъпление, помрачение
АФЕКТАЦИЯ книж. - вж. екзалтация 1. знач.
АФЕКТИРАМ книж. - 1. вж. дразня 1. знач.;
2. вж, ядосвам
АФЕКТИРАМ СЕ книж. - 1. вж. дразня се;
2.	вж. разгневявам се
АФЕКТИРАН книж. - вж. ядосан
АФЕКТИРАНОСТ книж.. - вж. афект 1. знсч.
АФЕРИМ простонар. - вж. браво
АФИНИТЕТ 1. прлн. книж. - вж. близост 2. знач.;
2. прлн.. книж;. вж. влечение 1. знач.
АФИФ простонар. - вж. нестабилен 1. знач.
АФИШ -1. вж. обява;
2. вж. плакат
АФИШИРАМ книж. - вж. изтъквам 1. знач.
АФИШИРАМ СЕ книж, - вж. самоизтъквам се
АФОРЕСАН прлн. остар. - вж. прокълнат
АФОРЕСВАМ църк. - вж. анатемосвам 1. знач.
АФОРИЗЪМ книж. - Кратко изречение, съдържа¬
що мъдра мисъл. Той често си служи с афориз¬
ми.. Народни афоризми.
—	сентенция книж, мъдрост
АФРОНТИРАМ книж. рядко - вж. пренебрегвам
1. знач.
АХКАМ - вж. възклицавам
АХКАМ СЕ рядко - вж. вайкам се
АХМАК разг, прлзр. - вж. глупак
АХМАКЛЪК разг, презр. - вж. глупост 1. знач.
АХЧИЙНИЦА паостонза. - вж. гостилница
АЧИГЬОЗ простон-ар. - вж. отракан 1. знач.
АЧИК простонар. - вж. явно 2. знач.
АШКОЛСУН простонар. - вж. браво
АШЛАДИСВаМразг. - вж. облагородявам 2. знач.
16

Б
БАБА - 1. Стара жена. Младежът отстъпи място
на бабата. На пейката седяха две баби.
—	старица, бабичка, бабка гальов., бабушкера
разг. пренебр., бабишкелразг, пренебр., бабиш-
кер разг, пренебр., бабе разг, пренебр,., дъртач-
ка разг, грубо, дъртофелница разг. грубо, дър-
туша разг, грубо
2.	Майка на един от родителите спрямо децата им.
Баба ще ми купи играчка,
—	маминка
3.	разг, вж. тъща;
4.	нар. вж. акушерка;
5.	прен.. разг. ирон., вж. страхливец;
6.	прен.. разг, ирон. вж. мижитурка
БАБаДжаН простонар. - вж. здравеняк
БАБАИТ разг. - 1. Силен, едър мъж, който умее да
се бори. В кръчмата бяха взели лдин бабаит да
се справя с пияниците,
—	пехливанин разг. разил,
2, вж. здравеняк
БАБАЛЪК простонар. - вж. тъст
БАБАНКО разг. - вж. здравеняк
БАБЕ разг. пренебр, - вж. баба 1. знач.
БАБИЧКА -вж. баба 1. знач.
БАБИШКЕЛ разг. пренебр,. - вж. баба 1. знач.
БАБИШКЕР разг. ирон, - вж. баба 1. знач.
БАБКА галъов. - вж. баба 1. знач.
БАБУВАМ нар, - вж. акуширам
БАБУШКЕРА разг, пренебр, - вж. баба 1. знач.
БАВЕЖ рядко - вж бавене
БАВЕН - 1. Който се движи, придвижва бавно. Бав¬
ни насекоми, Жената е болна и е много бавна,
Толкова е бавен, че лдва ли ще дойде навреме.
—	бавноподвижен, - тежкоподвижен, труднопод¬
вижен, тромав, муден, мъчноподвижен, не-
повратлив
ант. — бърз, бъоопрпдемжен, бързоходен, подвижен,
пъргав, лекоподоижен, лелапппдвuжеа, поооαm-
лив
2.	Който се извършва, стсва с намелена скорост, без
бързина. Бавна мисъл. Бавни реакции, Бавни
темпове. Бавно изпълнение на задачите.
—	муден, забавен2
ант. — бърз, лктоосmее, ускорен
// бърз, прибързан
3.	Който протича бавно, забавено. Бавна музика..
Бавна игра,.
—	вял, муден
ант. — бърз, динамичен
4.	Който действа, реагира бавно, без живост, енер¬
гия. Обикновено бавен, учителят не бързаше да
предаде урока, По природа той е много бавен,
—	флегматичен, отпуснат прен, разг, бавнопод¬
вижен, муден
ант. — бърз, пъргав, чевръст, жив, енергичен, под¬
вижен
5.	Който ставе бавно, без енергия. Бавен говор. Бав¬
ни движения.
2. Български свaонммен и ааmоаиеее речник с фразеологизми
—	флегматичен, вял, отпуснат прен. разг,
ант. — бърз, енергичен, жив, пъргав, чевръст
6.вж. 'мади 1 1'2.ззна.
V тежка гемия разг, към 4. знач.
БАВЕНЕ - Забавено, ррпmпчеао във времето из¬
вършване на нещо. Проблемите трябва да се
решат, няма време за бавене.
—	протакане, забавяне, разтакане, разтакаване,
мотаене разг,, маене разг, бавеж рядко, размо¬
таване разг, мухавене диал..
ант. — бързане, бързина, избързване, nобързеаее,
прибъозβсее
БАВНО - 1. За кратко време, без бързане. Силите
бавно го напускаха, Изкачвам се бавно към вър¬
ха,.
—	полека, полекичка
ант. — бързо, бърже, бързешком, бързешкета, скоро
2.	Със забавена лкпрост. Играта вървлшл бавно.
—	вяло, мудно
ант. — бързо, живо
3.	Със забавена бързина на движенията. Работи
много бавно,
—	мудно, туткаво разг. неодобр..	раз. не¬
одобр.
ант. —> бързо, пъргаво, чевръсто, сръчно, похватно
4.	Със забавени движения. Вървя бавно, Ставам бав¬
но.
—	тромаво, тежко, изтежко
ант. —> бързо, пъргаво, живо
БАВНОПОДВИЖЕН - вж. бавен 1. и 4. знач.
БАВНОПОДВИЖНОСТ - вж. бавност 1. и 3. знач.
БАВНОСТ - 1. Движение, придвижване с малка
бързина, сопоолm. Ядосвам се на бавността на
колата. Заради бавността й закъсняваме,
—	бавноподвижност, тежкоподвижност, труд¬
ноподвижност, тромавост, мудност, не-
повратливост
ант. — бързина, лкортлm
// бързина, пъргавина, пъргавои, ппдвмжнплт
2.	Забавен ход в развитието на нещо. Дразни ме
бавността на футболната игра,. Бавност на
действието във филма,
—	вялост, мудност
ант. — бързина, лксролт
// динамика, динамичност, динамизъм
3.	Липса на живост, енергия в действията, реакциите.
Тревожи ме неговата бавност, Ориенталска
бавност.
—	флегматичност, отпуснатост разг, бавнопод¬
вижност, мудност
ант. —> пъргавост, пъргавине, енергичн^т, бързи¬
на, чевръстина, живост
4.	Нещо, което се извършва бавно, без енергия, нап¬
режение. Бавност на жестовете. Бавност на
говора,
—	флегматичност, отпуснатост разг,, вялост
ант. —> бързина, пъргавине, пъргавост, живост,
еееогмчетла
5.	вж. мудност 1. и 2. знач.
БАВЯ несв. - 1. Правя нещо да стене в nп-nртдължм-
телен лопк, подготвям нещо бавно. Бавя отгово¬
ра си на писмото. Колко време ощл смяташ да
бавиш решаването на въпроса?
—	забавям в оесв.— протакам в оесв, отлагам в
нлсв, разтакам, разтакавам
ант. —> бързам, ^бързвем, прибързвам, изпреварвам
17

2.	Превя ос-бавнт развитието не нещо, преча за
по-бързото извършване не нещо. Необходи¬
мостта да сл правят непрекъснато справки,
бави написването на статията, Бавя разви¬
тието на процесите.
—	забавям в несв, задържам в нлсв.
ант. — ускорявам
//засилвам, актмеизиоее, усилвам, форсирам
3.	Правя някой или нещо де остане някъде зс по-дъл¬
го време, отколкото е необходимо. Защо ме ба¬
виш., имам бърза работа, Не го бави,, ще изпусне
влака..
—	забавям в оесв, задържам в несв, мая разг,
рядко
БАВЯ СЕ несв. - 1. Не извършвам навреме нещо,
дейлаβае, без да бързам. Хората чакат., а чинов¬
никът се бави с приемането на документите.
Докога ще се бавиш? Не сл бави, а действай!
—	разтакам се, разтакавам се, размотавам се
разг, оеодобр.— мотая се разг, неодобр, мот¬
кам се разг, нлодобр, мая се разг,, помайвам
се разг, размайвам се разг, туткам се разг,
неодобр, пипкам се разг, неодобр., буткам
се разг, неодоба.— шматкам се разг, н-одобр,
офлянквам се разг, неодобр., потривам се разг,
олодобр, шушкам се разг, н-одобр, мухавя се
диал.
ант. — бързам, ^бързвсм, ^бързвам
2.	вж. закъснявам 1. знач.;
3.	вж. застоявам се 1. знач.
БАГАЖ - Опаковани зеедно предмети за битови
нужди, за да бъдат пренесени. На колата нато¬
вариха багажа й. Събирам си багажа..
—	вещи, неща, покъщнина, партакеши разг, пре-
небр, пъртушини разг, пренебр.
БАГАТЕЛА разг. - вж. дреболия 1. знач.
БАГРА - 1. поет.. вж. цвят;
2.	вж. боя — 1 знач.
БАГРЕВИНА книж. рядко - вж. руменина
БАГРЕН поет. - 1. вж. оцветен 1. знач.;
2. вж. ален
БАГРЕН диал. - вж. акация
БАГРИЛКА - вж. боя 1. знач.
БАГРИЛО - 1. вж. боя 1. знач.;
2. вж. оцветител 1. знач.
БАГРОВ поет. - 1. вж. оцветен 1. знач.;
2. вж. ален
БАГРЯ несв. - 1. вж. оцветявам 1. знач.;
2. вж. боядисвам 1. знач.
БАДАНОСВАМ - 1. вж. варосвам;
2. прлн. жарг.. вж. лаская
БАДЕВА простонар. - 1. вж. безплатно;
2. вж. напразно
БАДЕМ - Южно овсщео дърво с продълговати пло¬
дове в твърда черупка.
—	миндал нар.
БАДЖА диал. - вж. комин
БАДЖАК простона^. - вж. бедро
БАЗА - 1. вж. основа 3. и 5. знач.;
2. прлн.. книж, вж. причина 1. знач.
БАЗИРАМ книж, - Поставям, изграждам нещо вър¬
ху осеоеааа на някакви факти, доказателства,
обстоятелстве. Базирам обвиненията си върху
доказателства,
—	основавам книж., градя н-св. прен, опирам
пр-н.
БАЗИРАМ СЕ книж, - вж. основавам се 1. и 2.
знач.
БАЗИСЕН книж. огр. - вж. основен 1. знач.
БАЗОВ книж. - вж. основен 1. и 2. знач.
БАИР разг. - вж. хълм
БАИРЕСТ разг. - вж. хълмист
БАЙГАНЬОВЕЦ неодобр.· - вж. простак
БАЙГАНЬОВЩИНА нлодобр. - вж. простащина
БАЙОНЕТ - вж. щик
БАЙРАК нар. - вж. знаме
БАЙРАКТАР нар. - 1. вж. знаменосец;
2. ирон. вж. главатар 1. знсч.
БАКАЛИЯ разг. - вж. гастроном2
БАКАЛНИЦА разг. - вж. гастроном2
БАКРАЧ диал.. - вж. медник
БАКТИСВАМ простонар, - вж. омръзва ми
БАКЪР - 1. разг. вж. мед;
2. нар. вж. медник
БАКЪРДЖИЙСТВО разг. - вж. медникарство
БАКЪРДЖИЛЪК простонар, - вж. медникарство
БАКЪРДЖИЯ разг. - вж. казанджия
БАКЪРЕНразг, - 1. вж. меден 1. знсч.;
2. прлн. вж. медночервен
БАКЪРЕНОЧЕРвЕн - вж. медночервен
БАЛА - Голям, здраво стегнат вързоп с някаква сто¬
ка. Бала с памук.
—	денк
БАЛАМА разг. пренебр. - 1. вж. глупак;
2. вж. наивник
БАЛАМОСВАМ разг, - 1. вж. лъжа 2. знач.;
2. вж. излъгвам 2. знач.
БАЛАМОСВАМ СЕ разг, - вж. втелявам се
БАЛАМУРНИК жарг, - 1. вж. наивник;
2. вж. глупак
БАЛАНС - 1. Псрично, финансово състояние на
предприятие, учреждение към определен момент.
Счетоводен баланс, Търговски баланс.
—	равносметка, рекапитулация книж.
2. книж. вж. равновесие
БАЛАНСИРАМ книж, - 1. вж. уравновесявам;
2. прлн. вж. компенсирам 2. знач.
БАЛАНСИРАН книж. - Който се отличава с оаеес-
весие, с добро лъттнсшеаве между съставните си
челаи, nоонеи, тенденции. Балансиран бюджет,
Балансирана финансова политика, Балансира¬
но поведение.
—	уравновесен
ант. —> небалансиран, неуравновесен
// Който съдържа мярка за нещо. Балансирано хра¬
нене,
—	умерен
ант. — неумерен, ^балансиран
БАЛКАН разг. - вж. планина
БАЛОН - вж. дирижабъл
БАЛСАМ - вж. мехлем
БАЛТАВЯ СЕ простонар. - вж. мотая се 1. знач.
БАЛТИЯ диал. - вж. брадва
БАЛЪК жарг. - 1. вж. глупак;
2. вж. наивник
БАМБАДЕВА простооаа■ - вж. евтино
БАМБАШКА простонар, - 1. вж. оригинален
3.	знач.;
2. вж. необикновен 1. знач.
БАМБИНА жарг. - вж. мацка
БАМКАМ жарг, - вж. ям
БАНАЛЕН - 1. Който не се отличава с някакви оло-
18

бени белези, роонеи и е най-често срещан. Ба¬
нална история. Задавам банални въпроси. Водя
съвсем банален разговор.
—	обикновен, тривиален книж,, неоригинален,
ординарен книж.
ант. —> оригинален, необикновен, необичаен, осо¬
бен, своеобразен
2.	Зе изразни средства - който се използва много чес¬
то и е лишен от прмгинелеплm. Банални фрази.
Банални любезности. Банални епитети..
—	шаблонен, изтъркан прен., изтрит прлн.
ант. — оригинален, нестандартен
// Който е без интересно или ормгинслет съдържа¬
ние. Банални шеги. Банални комплименти.
—	изтъркан прен,, изтрит прлO:— неоригинален,
плосък прен.
ант. — оригинален, небанален, неизтъркве
3.	вж. безинтересен 2. знач.
КАНАЛИЗИРАМ - вж. шаблонизирам
БАНАЛНОСТ - 1. Нещо, което е съвсем обикнове¬
но, не се отличава с нищо особено. Със своята
баналност· филмът не може никого да трогне.
—	тривиалност книж., неоригиналност, орди¬
нарност книж, рядко
ант. —> оригиналност, леоеобразнола, своеобразие,
нетбичейнслт, необикновено^·
2.	Банален израз, мисъл и под. Дразни ме банал¬
ността на фразите му.
—	шаблонност, изтърканост, изтритост
ант. — оригиналност, еелтендаотнсст, сесеобосз-
нтлт, своеобразие, несбионовеетст
БАНДА - Група от хора, обикн. злосторници, зани¬
маващи се с незаконни дела, нападения, грабежи
и под. Престъпна банда, Терористична банда.
Банда крадци,
—	шайка, тайфа разг. остар., мафия разш.
БАНДИТ - Човек, който се занимава с престъпна
дейност и насилие. Полицията се бори срещу
бандитите. Не предполагах, че баща му е бан¬
дит и се занимава с незаконна дейност,.
—	разбойник, гангстер, мафиот разш., мутра
прен. разг, неодобр., шайкаджия рядко, бандю¬
га жарг,.
БАНДИТИЗЪМ - Действия, пртяои на бандит. Дър¬
жавата се бори срещу бандитизма.
—	разбойничество, бандитство, гангстерство,
шайкаджийство рядко
БАНДИТСКИ - Който е свързан или се отнася
до бандит. Бандитска групировка,· Бандитска
структура, Бандитска сган,
—	разбойнически, гангстерски, мафиотски, мут-
ренскиразг, неодобр., шайкаджийски рядко
БАНДИТСТВО - вж. бандитизъм
БАНДЮГА жарг, - вж. бандит
БАНИЦА - Печено тестено ястие от точени кори с
пълнеж, обикн. от сирене и масло. Баница със си¬
рене. Вита баница.
—	млин, бюрек
БАНКЕТ - вж. гощавка
БАНКРУТ - 1. Невъзможност да се изплащат задъл¬
женията поради липса на средства. Предприяти¬
ето се намира пред банкрут.
—	фалит, несъстоятелност, неплатежоспособ¬
ност
// Финансово поспедаае на банка, фирма и др. Иконо¬
мическата криза довлдл до банкрут много банки.
—	разорение, фалит
2. прлн. книж. вж. неуспех
БАНКРУТИРАМ книж. - вж. разорявам се
БАНТ - вж. ивица 2. знач.
БАНЯ - Обществена сграда с душове, вани, басейн и
др., предназначена за къпане. Обществена баня.
—	къпалия остар.
БАНЯМ простонар. - вж. къпя
БАР - вж. кабаре
БАРА - 1. Малка рекичка. През дола течеше бара,.
Планинска бара.
—	вада
2. вж. локва
БАРАБА разг. - вж. безделник 1. знач.
БАРАБАР простонар. - вж. заедно 4. и 6. знач.
БАРАЖ - вж. бент 1. знач.
БАРАМ разг. - вж. пипам 1. и 2. знач.
БАРАчЕсТ диал.. - вж. космат
БАРДАК разг. - вж. вертеп
БАРЕ простонар, - вж. поне 1. знач.
БАРЕМ простонар. - вж. поне 1. знач.
БАРЕТА - Мека шапка без периферия, с широко
дъно. Моряшка барета, Ученическа барета..
—	таке, кепе
БАРЖА - вж. шлеп
БАРИЕРА - 1 . вж. преграда 1. знач.;
2. прлн.. вж. пречка
БАРОВЕЦрозг. - вж. богаташ
БАРОВСКИ разг. - вж. богат 2. знач.
БАРОВСКИ като нареч, разг, - вж. богато 2. знач.
БАРУТЛИЯ разг. - вж. раздразнителен
БАС - вж. облог
БАСЕЙН - вж. водоем
БАСИРАМ СЕ - вж. обзалагам се
БАСНОСЛОВЕН - Обикн. за суме, пари - който
в числено отношение е прекадено голям. За ус¬
лугата ми поискаха някаква баснословна сума.
В магазина всичко сл продава на баснословни
цени, Баснословен наем.
—	неимоверен, невероятен, фантастичен прлн,,
безбожен прлн. разг,, астрономически прен..
ант. — малък, неголям, нисък, незначителен
БАСНЯ - 1. Кратък разказ с поучително съдържа¬
ние, осаооаа на алегория. Езопови басни,. Басня
за орела, рака и щуката,
—	притча
2.	прлн. вж. измислица 1. знач.;
3.	прлн.. вж. мит 2. знач.
БАСТА разг. - вж. достатъчно
БАТАК - 1. простонар. вж. блато;
2. прлн. разг, вж. безредие 1. знач.
БАТАЛЬОН воен. - Част от полк, съставена от ня-
Б
колко 0OTM.
—	дружина остар.
БАЧКАМразг. nрлолбр. -1. вж. работя 1., 2. и 3. знач.
БАЧКАТОР разг, - вж. работливец
БАШ простонар. - вж. точно 2. знач.
БАШКА простонар. - 1. вж. различен 2. знач.;
2. като нареч. вж. отделно
БАЩА - Мъж по отетшенме нс децата си или мъж,
който име деца. Бешл щастлив, че е станал
баща, Баща ми беше много добър човек,.
—	татко, тате, родител, тейко диал.,, морук жарг.
грубо
БАЩИН-1 . Който е свързан с роднся баща. Бащи¬
на воля. Бащин съвет
19

—	татков, татевразг., тейков диал.
2.	ввж доддн 22 дина.
БАЩИН1ИЯ- 1 . разг. вж. наследство;
2. нар. вж. родина
БАЩИНСКИ - Който се отнася до баща, характе¬
рен е за добър, грижлив баща. Бащински грижи.
Бащинска обич. Бащинско чувство.
—	родителски, отчески книж.
БАЯ - Шепна тайнствени заклинения, за да излеку¬
вам болен. Тя отиде при една баба да й бал за
здраве.
—	врачувам
БАЯ простонар - вж. доста 1. знач.
БАЯЛДИСВАМ простонар· - вж. припадам
БАЯЧКА - Жена, ктнтс лекува със заклинания,
билки. Селянката заведе болното си внуче при
баячка с надеждата да му помогне.
—	врачка, знахарка, лечителка, целителка нар.
БДЕ-Е - вж. бдение
БДЕНИЕ - Прекарване на нощта без сън. Нощните
бдения го изтощиха.
—	бодърстване, будуване, бдене
БДИТЕЛЕН - 1. Който се отличава с uоосаоено
внимание и е готов да действе, ако долови нещо
опалао или важно. Бдителен пазач. Бдителна
майка. Бдителен учител.
—	зорък книж., буден прен, наблюдателен
ант. —> ненаблюдателен, невнимателен, заспал
2. вж. внимателен 2. знач.
V и не гърба (тила, врата, задника) си има очи разг,
към 1. знач.
БДИТЕЛНОСТ - 1. Неσтллaбеещс uзолтреео вни¬
мание с цел де се избегне някаква тnαснсст. Всич¬
ки разчитаха на бдителността на охраната,
—	зоркост книж, будност прен, наблюдател¬
ност
ант. — ненаблюдателност, аеениееmелнолm, зас-
пвлτсτ
2. вж. внимание 2. знач.
БДЯ -1 · вж. внимавам 2. знач.;
2. вж. будувам
БЕБЕ - Малко дете до около едаαгодишна възраст,
което още не е проходило. Бебето изисква много
грижи.
—	пеленаче, кърмаче, бозайниче нар, сукалче
нар.
БЕГЛЕЦ -1 . вж. дезертьор 1. знач.;
2. вж. бежанец
БЕГЛО - вж. повърхностно 2. знач.
БЕГОМ - С бягане, с тичане. Разстоянието до вкъ¬
щи го преминах бегом.
—	бежешком, тичешком, бежешката разг, ти-
чешката разг, търчешком разг, търчешката
разг.
БЕГЪЛ - 1. Който се извършва за много кратко вре¬
ме. От беглата си срлща с него не мога да пре¬
ценя какъв човек е.
—	кратък, мимоходен книж.
ант. —> продължителен, дълъг
2.	Който не обхваща всичко по даден въпрос, в който
няма подробности. Бегло описание. Бегъл ана¬
лиз. Бегло изложение.
—	неизчерпателен
ант. — подробен, изчерпателен, обстоен, детайлен
3.	вж. незадълбочен 3. знач.
БЕДА - 1. Трудно положение, от осетп се излиза с
еепгτ усилия. Приятелят се познава в беда,. По¬
магаме си в блда. Изпадам в беда,.
—	неволя, затруднение, нужда
2.	Трудно положение, ктеот създава неприятни пре¬
живявания. Житейски блди.
—	неволя, несгода, неприятност
3.	вж. зло 1. знач.;
4.	вж. нещастие 1. знач.
БЕДЕН - 1. Който няма достатъчно материални
средства и живее в лишения. Беден човек.. Бедно
семейство. Бедни селяни.
—	безпаричен, несъстоятелен книж., безимотен,
нищ старин..
ант. —► богат, заможен, състоятелен, имотен, пара¬
лия
2.	Който е присъщ на текъв човек, който е характерен
зс бите на бедняк. Бедна обстановка, Бедна ме¬
белировка. Бедно съществувание.
—	сиромашки, бедняшки, мизерен, оскъден
ант. — богат, богаташки, скъп, луксозен, скъпер-
ски, богстски, тежоерлки, тузеосои, баооелки
// богат, охолен, заможен
3.	прлн. вж. оскъден 1. знач.;
4.	прлн.. вж. нещастен 2. знач.
V	гол и бос разг,, гол кето тояга (прът, пръчка)
разг, гол като пищов (пушка) разг., гол кето фи¬
шек (тъпан, хурка) разг,, гол като сокол разг.,
гол като пръст разг,, няма ризс не гърба си разг,
няма пукната (счупена, спукана) пере (лев, грош,
петак) разг, към 1. знач.
V	с трън да <се> завъртиш, няме какво да закачиш
разг, с трън де влачиш (замехнеш, завиеш), няма
какво да закачиш разг,, с трън да ловиш, нищо не
можеш да закачиш разг, към 2. знач.
БЕДНЕЯ несв. - вж. обеднявам
БЕДНОРИЯ паостонзр■ паеоеба. - вж. беднотия
1.	знач.
БЕДНОСТ - 1 ' Липса на достетъчео материални
средстве за съществуване. Живея в бедност.
Бедността го преследва цял живот. Не мога
да сл отърва от бедността.
—	мизерия, оскъдица, нищета, беднота, немотия
разг, беднотия разг., сиромашия разг,, безпа¬
ричие, глад прен. разг,— с·иоомaшecтво нар.
ант. — богатство, тхоллтво, тхолаоса, доволство //
разкош, лукс, великолепие, блясък
2. прен. вж. недостиг;
3 прлн. вж. еднообразие 1. знач.
БЕДНОТА - 1. вж. бедност 1. знач.;
2. вж. беднотия 1. знач.
БЕДНОТИЯ разг. - 1. Най-бедният слой от населе¬
нието. В този квартал живее градската бедно¬
тия.
—	беднота, сиромашия разг, сиромашта разг,
беднячество рядко, беднория nаостооаа. пре-
олбр, голотия прлн. разг, гладория прлн. разг,
пренебр, сиротния нар. рядко
2. вж. бедност 1. знач.
БЕДНЯК - Човек с недостатъчни материални сред¬
ства, беден човек. В квартала има много бедня¬
ци. Той е бедняк,.
—	сиромах разг., нищ старин, голтак разг, прл-
оебр, голчо разг. пренебр,, голотия разг· пре-
нлбр, фукара разг, остар., босяк рядко
ант. —> богаташ, крез, оузвр, туз, баровец, чорба¬
джия, думбазин
20

БЕДНЯЧЕСТВО рядко - вж. беднотия 1. знач.
БЕДНЯШКИ - 1. Който е на бедняк. - Бедняшки
къщи. Бедняшко семейство. Бедняшки деца,.
—	сиромашии разг., голташки разг.
ант. — богаташки, богатски
2. вж. беден 2.
БЕДРО - Горната част на крака между теза и коляно¬
то. Стройни бедра. Дълги блдра.
—	бут разг,, кълка разг., баджак простооза.
БЕДСТВАМ - вж. мизерствам
БЕДСТВИЕ - Голяма беда, нещастие, осеmо засяга
много хора. Природно бедствие, Проливните
дъждове и наводнения са голямо бедствие. Вой¬
ната е страшно бедствие.
—	напаст, зло, злина, бич прен. книж.
V бич Божи книж.
БЕДЯ несв. разг, - вж. обвинявам
БЕЖАНЕЦ - Човек, който е бил принуден де на¬
пусне родината или местожителството си по-
реди войни, размирици, бедствия, преследване.
Хиляди бежанци от Близкия изток и Северна
Африка търсеха спасение в Европа, Трябва да
се прави разлика между бягащите от смъртта
бежанци и икономическите мигранти.
—	емигрант, изселник, преселник, изгнаник,
беглец
ант. — имигрант, мигрант, заселник, пплелнмк
БЕЖЕШКАТА разг. - вж. бегом
БЕЖЕШКОМ - вж. бегом
БЕЗАПЕЛАЦИОНЕН книж, - вж. категоричен 1.
знач.
БЕЗАПЕЛАЦИОННОСТ книж, - вж. категорич¬
ност 1. знач.
БЕЗБОЖЕН - 1. Който не вярва в Бог, който не
принадлежи към аиопя религия. Безбожна мла¬
деж, Безбожни хора.
—	нерелигиозен, невярващ, неверующ книж,,
безверен остар.
ант. — набожен, религиозен, вярващ
2.	Който не живее или не постъпва според изисква¬
нията на християнския морал. Живеем в един
блзбожлн свят,
—	неблагочестив, нечестив
ант. — набожен, благочестив
3.	разг. вж. безогледен;
4.	πрео, разг, вж. баснословен
БЕЗБОЖИЕ - вж. атеизъм
БЕЗБОЖНИК — 1. вж. атеист;
2. вж. антихрист
БЕЗБОЖНИЧЕСТВО книж. - вж. атеизъм
БЕЗБОЖНОСТ - вж. атеизъм
БЕЗБОЛЕЗНЕНО прен.. - вж. лесно 2. знач.
БЕЗБРАД - Който няма браде, който е с гладко лице.
Лицето му е безбрадо,
—	голобрад
ант. —> брадат
БЕЗБРЕЖЕН поет,. - вж. безкраен 1. знач.
БЕЗБРЕЖИЕ поет, - вж. безкрайност 1. знач.
БЕЗБРЕЖНОСТ поет. - вж. безкрайност 1. знач.
БЕЗБРОДЕН поет,. - Който не може да се изброди,
изходи, на който не може да се стигне краят. Без-
бродни океани. Безбродна джунгла.
—	неизбродим поет.,, неизброден поет,, неизхо-
дим поет,
БЕЗБРОЕН - Който е в извънредно голямо количес¬
тво и не може де се изброи. Безбройни звезди.
Безбройни стада.. Безбройна войска. Безбройни
щети, Безбройно богатство. Безбройна тълпа.
—	безчетен, безброй, безчет, безчислен, неизбро¬
им книж, неизчислим книж,, несметен книж.,
неброим поет,, неброен поет,
ант. —»малоброен, малочислен, малък
БЕЗБРОЙ - вж. безброен
БЕЗБУРЕН - вж. спокоен 1. и 3. знач.
БЕЗБУРНО прен. - вж. спокойно
БЕЗВЕРЕН остар. - 1. вж. безбожен 1. знач.;
2. вж. неверен 3. знач.
БЕЗВЕРИЕ книж. - 1. вж. неверие 1. знач.;
2. вж. атеизъм
БЕЗВЕРНИК - 1. вж. атеист;
2.	вж. антихрист;
3.	вж. неверник 1. и 2. знач.
БЕЗВЕТРЕН - 1. През който не духа вятър. Безвет-
аеоо утро.
—	тих прен.
ант. — ветровит
2. вж. закътан 2. знач.
БЕЗВЕТРИЕ книж. - вж. затишие
БЕЗВКУСЕН - 1. Зе храна, питие - който няма ху¬
бав, приятен вкус. Безвкусно ядене. Безвкусна
супа,. Безвкусен чай,.
—	блудкав, невкусен
ант. — вкусен, сладък, апетитен
2.	прре. При дюото дням ппрояо та делаτаи.ecли двкс.
Безвкусна украса. Безвкусно облекло, Безвкусна
мебелировка.
—	неестетичен, некрасив, кичовски, кичозен
разг, прлнлбр,
ант. —> красив, естетичен
БЕЗВКУСИЕ - 1. Неприятна липса на вкус. На вън¬
шен вид яденето изглеждаше апетитно, зато¬
ва ме изненада неговото безвкусие.
—	блудкавост
Б
ант. — вкус
2.	пррн. Лимолнеecлmτаиeеливвос. неyслезоκооелв
оото, изящното. Подредбата на къщата показва
блзвкусие.
—	безвкусица
ант. —> вкус
БЕЗВКУСИЦА - 1. Питмзведееме на изкуството, в
което няме проява на естетически вкус. По теле¬
визията гледах лдин сладникав филм — истин¬
ска безвкусица· Някои не могат да различат
истинското изкуство от безвкусицата,
—	кич
2. вж. безвкусие 2. знач.
БЕЗВЛАС книж. рядко - вж. плешив
БЕЗВЛАСТИЕ - вж. анархия 1. знач.
БЕЗВОДЕН - 1. Който е пстсавл без вода. Безводна
река. Безводна чешма,
—	пресъхнал
ант. —* воден
2.	вж. сух 1. знач.
БЕЗВОДИЕ - вж. суша2
БЕЗВОЛЕВ - 1. Който няма воля, неспособен е да
неправи усилие, де извърши нещо. Той имаше
вид на безволев човек. Тя лежеше все така без¬
волева на дивана.
—	безводен, отпуснат
ант. —* волев, волеви, сnориа
2. вж. безхарактерен
БЕЗВОЛЕ— - 1. вж. безволев 1. знач.;
21

2. вж. безхарактерен
БЕЗВОЛИЕ - вж. безхарактерност
БЕЗВРЕДЕН - Който не е опесен, не вреди. Без¬
вредно лекарство. Безвредно насекомо· Без¬
вредно влияние.
—	безопасен, безобиден, невинен прен..
ант. —* вреден, опалеа, зловреден, вредоносен
БЕЗВРЕМЕНЕН рядко - вж. ненавременен 1. и 2.
знач.
БЕЗВРЕМЕННО рядко - вж. преждевременно
БЕЗВЪЗВРАТЕН - 1. Който не може да се възста¬
нови, възвърне, който е отминал завинаги. Без¬
възвратно минало. Безвъзвратна загуба.
—	невъзвратим книж., необратим
2. вж. окончателен 2. знач.
БЕЗВЪЗВРАТНО - вж. окончателно 2. знач.
БЕЗВЪЗМЕЗДЕН - 1. вж. безплатен;
2. вж. безкористен 1. знач.
БЕЗВЪЗМЕЗДНО - вж. безплатно
БЕЗГЛАСЕН - вж. мълчалив 2. и 3. знач.
БЕЗГЛАСНО - 1. вж. мълчаливо 1. знач.;
2.	вж. тихо Г днач.
БЕЗГРАМОТЕН книж. - вж. неграмотен 1., 2. и
3.	знач.
БЕЗГРАНИЧЕН - вж. безкраен 1. и 3. знач.
БЕЗГРАНИЧНО - вж. безкрайно 2. знач.
БЕЗГРАНИЧНОСТ - вж. безкрайност 1. знач.
БЕЗГРЕШЕН - 1. Който не допуска, не прави греш¬
ки. Няма безгрешни хора.. Не съм безгрешен във
всичко.
—	безпогрешен, непогрешим
2.	Който няма, не съдържа грешки. Безгрешна дик¬
товка, Безгрешно решение на задачата. Без¬
грешна сметка, Безгрешен превод.
—	безпогрешен, верен, правилен, точен
ант. —> грешен, погрешен, неверен, неправилен, не¬
точен
3.	Който няма или в който няма грехове. Безгрешен
живот. Тя е безгрешна като детл. Безгрешни
помисли.
—	праведен, невинен, чист прлн.
ант. —> грешен, неправеден, греховен, нечестив,
аеблагтчесmив
БЕЗГРЕШНО - Без грешка. Пише безгрешно. Смя¬
та безгрешно,
—	безпогрешно, вярно, правилно, точно
ант. —* грешно, ^вярно, ееnиеβвлес, неточно
БЕЗГРЕШНОСТ - 1. Качество или проява на чо¬
век, който не допуска, не преви грешки. Вярвам в
своята безгрешност.
—	безпогрешност, непогрешимост
2. Качество или проява нс човек, който няма грехове.
Той л образец на блзгрешност.
—	невинноот, чистота прен.
ант. — греховност, ееровоедаолт, нечестивост,
ееблагтчестивост, грешност
2, рядко вж. вярност 2. знач.
БЕЗГРИЖЕН - 1. Който нямс грижи, не е обреме¬
нен от грижи. Безгрижен юноша, Говоря с без¬
грижен глас.
—	бвзтрввджен книж. рядко, безпечен книж. ряд¬
ко
ант. — загрижен, угрижен, кахърен, укахърен
2. Който роттмча без грижи, nиителееемя и ограни¬
чения. Безгрижен живот. Безгрижна младост.
Безгрижни дни..
—	волен поет., охолен, безтревожен книж. рядко
ант. — неспокоен, безпокоен, тревожен
3.	Който не обръща ваммааме на нещо, не проявява
загриженост за нещо. Палоаллоо безгрижен си
към задълженията си, Безгрижни родители,
Безгрижни управници.
—	нехаен, незаинтересован, безхаберен разг.
ант. — грижлив, грижовен, загрижен
// /загрижен, заинтересован
4.	вж. лекомислен 1. знач.
V	с широко сърце (душа) разг, към 1. знач.
V	пет пари не дева разг,, не дава руоеата (спукана,
счупена) ововразг,, не го е грижа (еня) за някого
или за нещо разг, пренебр. към 3. знач.
БЕЗГРИЖИЕ - 1. Липса на грижи, аеромяmносmи,
тревоги. Ваканцията свърши, а с нея - и дните
на безгрижието. С тъга си спомням безгрижи¬
ето на младежките години,.
—	безгрижност, волност
ант. —<■ грижи, неприятности, главоболия, пробле¬
ми, ядове
2.	Липса на загриженост, грижа, интерес към някого,
нещо. Общината проявява безгрижие към проб¬
лемите на обществения транспорт. Много кул¬
турни паметници се рушат заради безгрижие¬
то на властите.
—	нехайство, незаинтересованост, безхаберие
разг,, безгрижност, немара книж.
ант. —> грижливост, говжовеост, загриженост, вам-
мааме
// заинтересованост, интерес, внимание
3.	вж. лекомислие
БЕЗГРИЖНИК - Човек, който не роояβяеα грижа,
загриженост за нещо, живее безгрижно, лектмuл-
леап. Той не се интересуваше от проблемите на
семейството си, блше голям безгрижоио.
—	нехайник разг, бвзхабвоеск разг., ветрогон
разг., ветрогонец разг., ветреник разг, остар,
развейпрах разг., развейплява разг, вейхай-
вей разг.
ант. — грижовник
БЕЗГРИЖНО - вж. лекомислено 1. знач.
БЕЗГРИЖНОСТ - 1 . вж. безгрижие 1. и 2. знач.;
2. вж. лекомислие
БЕЗГРЪБНАЧЕН прен.. пренебр, - вж. раболепен
БЕЗДАРЕН - 1. Който няма дарба, сnтлобнтлт да
прави, да създава нещо. Бездарен поет,. Бездарен
архитект.. Бездарен артист,.
—	неспособен, неталантлив, посредствен, нека¬
дърен разг, слаб прен.
ант. — даровит, талантлив, надарен, способен, ка¬
дърен
2. В който не е проявена дарба, отйот е характерен
за човек без дарба. Бездарна творба.. Бездарна
проза,.
—	посредствен, неталантлив, слаб прен,, некадъ¬
рен разг,
ант. -> талантлив, даитвмт, силен
БЕЗДАРИЕ - 1. вж. бездарност;
2. вж. бездарник
БЕЗДАРНИК - Човек, който нямс дарба зе творчес¬
ка изява. Пиесата л написана от бездарник,
—	некадърник разг, бездарие, посредственик,
посредственост, бездарност рядко
ант. —> дарование, талант, дαровиттло
БЕЗДАРНОСТ - 1. Отсъствие ' на дарба. Всички
22

бяха убедени в неговата бездарност,
■— бездарие, неталантливое, посредственост,
некадърно^ разг.
ант. — дарба, mалαао, дарование, заложби
2. рядко вж. бездарник
БЕЗДЕЕН - 1. Който не развива дейност, не проявя¬
ва активност, еаергссчнпса. Безделн ученик, Без-
дейна организация.
—	пасивен, инертен книж, еедвве, неактивен,
нвдвятвлвн книж,, недействен книж,, без¬
действен книж. остар., недееспособен книж,
ант. —* деен, активен, деятелен, действен, дееспосо¬
бен
2.	У когото липсва енергия, готовност за действие. В
последно врлме директорът ни е много безделн.
Бездейна младеж,
—	пасивен, инертен книж,, отпуснат, заспал
прлн,.
ант. —> деен, акаиоеа, енергичен, действен
3.	У когото липсва желание да уреди, да реализира
нещо. Безделн собствлоио. Безделн търговец,.
—	пасивен, инертен книж,, ^предприемчив
ант. —> деен, активен, деятелен, предприемчив
4.	При който не се проявява дейност. Търся изход от
сегашното блздейно състояние. Бездейно съ¬
ществувание,
—	пасивен, неактивен
ант. — активен
БЕЗДЕЙСТВАМ - 1. Не върша работа, не изпълня¬
вам функциите си, сбиоа. зе машина, механизъм,
предприятие. Машините са повредени и вече
цяла седмица бездействат.
—	стоя прлн,, седя прлн,
ант. — работя, действам, функционирам, вървя,
бачкам
2.	Прекарвам някъде в състояние без работа, в без¬
действие. Като няма работа, по цял ден без¬
действаме. Войсковата част вече два дни без¬
действа в окопите. Тя работи, а той бездейст¬
ва прлд телевизора.
—	стоя прео,, седя прлн,, стърча прлн. разг, мъдря
се разг,, вися прен, разг,, кисна прлн. разг, дре¬
мя прен.,, кибича разг.
ант. —> действам, работя
//работя, правя, върша, оаамеавае се
3.	Стоя безучастен, бездеен. Корупцията се шири, а
властите бездействат.. Не може да бездейст¬
ваме и да чакаме някой да ни свърши работата,
—	стоя прен, седя прен,, пасувам разг,, спя прен,
дремя прен,
ант. — действам, работя, правя, върша, чиня
V	клатя си краката разг., броя гаргите (звездите)
разг., лапам (ловя, гълтам) мухи разг., дремя
(вися) като кон на празни ясли разг. ирон, чопля
си носа разг,, гледам си пъпа разг., бия си шама¬
ри разг, ирон,, лапам вятър (мъглата) разг,, пър¬
жа яйца на вятъра разг., въртя <си> пел^<те>
разг. към 2. знач.
V	стоя с ръце в джобовете разг, стоя (седя) със
скръстени ръце разг, стоя (седя) със сгьинати
ръце разг. към 3. знач.
БЕЗДЕЙСТВЕН книж, остар. - вж. бвздеве 1.
знач.
БЕЗДЕЙСТВЕНОСТ книж· остар. - вж. без¬
действие 1. знач.
БЕЗДЕЙСТВИЕ - 1. Липса, отсъствие на иеициα-
тиветлт зе изпълнението на някакво дело. Граж¬
даните се възмущават от бездействието . на
правителството.
—	пасивност, инертност книж, ^предприем¬
чивост, отпуснатост, заспалост прен., без-
действеност книж. остар.
ант. — активност, енергия, еаергмчнплт, дейлаве-
апла, дейност, предприемчивост
2. вж. застой 3. знач.
БЕЗДЕЛЕН - вж. ленив 2. знач.
БЕЗДЕЛИЕ - вж. лентяйство 1. и 2. знач.
БЕЗДЕЛНИК - 1 . Човек, който не работи, води пра¬
зен живот и често е склонен към аетитбществе-
ни прояви. Кафенетата са пълни с безделници.
Майка му е притеснена, че се е събрал с бездел¬
ници.
—	хаймана разг, неодобр, непрокопсаник разг,
неодобр., нехранимайко разг,, пройдоха разг,
панта разг., вагабонтин разг., бараба разг,
обесник разг. неодобр, лумпен книж,, хаирсъ-
зин простонар, капасъзин простонар, хайта
простонар,
2. вж. ленивец
БЕЗДЕЛНИЧА - 1. Не работя поради нежелание,
мързел. Обича да безделничи. Завърши училище
и сега безделничи,
—	мързелувам, лентяйствам, хайлазувам разг,,
излежавам се прен, неодобр,, дембелувам
простонар, неодобр.
ант. —> работя, трудя се, бачкам
2. Водя празен живот на безделник. Не трябва да го
оставят да скита и безделничи.
—	хайманувам разг, неодобр.
V	лежа (изтягсм се) на гръб разг., лежа на кълка
(хълбок) разг,, рпдрииам се на една кълка разг,
ирон,, подпирам гръб (дувара) разг. ирон., клатя
си краката разг,, броя звездите (гаргите) разг,
към 1. знач.
V	мета (меря, кръстосвам) улиците разг. към 2. знач.
БЕЗДЕЛНИЧЕНЕ - вж. лентяйство 1. и 2. знач.
БЕЗДЕЛНИЧЕСТВО - вж. лентяйство 2. знач.
БЕЗДЕФЕКТЕН книж, - вж. изправен 2. знач.
БЕЗДИХАНЕН книж, поет,. - вж. мъртъв 1. знач.
БЕЗДНА - 1. вж. пропаст;
2. прен, вж. дълбочина 1. знач.
БЕЗДОМЕН - 1. Който няма дом, родслоa. Бездо¬
мен старец. Бездомна лястовица.
—	безприютен книж,, блуден книж,
2. вж. безпризорен
БЕЗДОМНИК - Човек, който няма дом, семейство,
където да се приюти. По улиците скитат без¬
домници, На гарата члсто спят бездомници.
—	клошар, скитник, бродяга книж,, босяк рядко,
безкъщник рядко
БЕЗДУХОВНОСТ книж;· - вж. безнравственост
2. знач.
БЕЗДУШЕН - 1. вж. мъртъв 1. и 2. знач.;
2.	вж. безсърдечен 1. знач.;
3.	вж. безчувствен 3. и 4. знач.
БЕЗДУШИЕ - вж. безсърдечие 1. знач.
БЕЗДУШНОСТ - вж. безсърдечие 1. знач.
БЕЗДЪЖДИЕ книж. - вж. суша2
БЕЗДЪЖДОВЕН - Зе период от време - през който
не вали дъжд. Бездъждовно лято. Бездъждовен
сезон..
—	сух, сушав, засушлив
Б
23

ант. —> дъждовен, дъждовит, дъжделмв, кишав, ки-
щодс·
БЕЗДЪНЕН разш. - вж. дълбок 1. знач.
БЕЗЖАЛОСТЕН - вж. жесток 1. в 2. знач.
БЕЗЖИЗНЕН - 1. Който е лишен оо бодрост, жи-
втст, енергия влм изразява отсъствие на бодрост,
енергия. След болестта детето л много без¬
жизнено. Безжизнена походка, Безжизнено
лице.
—	отпуснат, заспал прлн.
ант. — жизнен, енергичен, бодър, витален
2.	За очи, поглед - в който не се забелязва жизненост,
енергия. Тя го гледаше с безжизнен поглед, Без¬
жизнени очи,.
—	изгаснал,угаснал
ант. —> жив, игрив, подвижен
3.	вж. мъртъв 1. знач.;
4.	вж. безчувствен 1. знач.
БЕЗЖИЗНЕНОСТ -1 . вж. безчувственост 1. знач.;
2. вж. отпуснатост 1. знач.
БЕЗЗАВЕТЕН - вж. всеотдаен
БЕЗЗАКОНИЕ -1. вж. своеволие 1. знач.;
2. вж. безправие
БЕЗЗАКОННИЧА рядко - вж. своеволнича
БЕЗЗАКОНСТВАМ рядко - вж. своеволнича
БЕЗЗАЩИТЕН - 1. Който няма защита (зс човек).
Бандитите дебнат и нападат беззащитните
хора.
—	незащитен
ант. —* защитен
2. вж. слаб 2. знач.
БЕЗЗВУЧЕН - вж. тих 1. в 2. знач.
БЕЗЗВУЧНО - вж. тихо 1. знач.
БЕЗЗЛОБЕН - вж. незлобив 1. в 2. знач.
БЕЗЗРАЧЕН поет, - 1. вж. сляп;
2. прен. вж. тъмен 1. знач.
БЕЗЗЪБ - 1. Който няма или е олоааал без зъби. Без¬
зъба баба,. Беззъбо дете, Беззъба уста.
—	щърб, щърбав
ант. — зъбат, зъбест
2. прен,. книж. вж. незлобив 2. знач.
БЕЗИЗВЕСТЕН книж, рядко - вж. неизвестен
1.	в 2. знач.
БЕЗИЗВЕСТНОСТ книж, рядко - вж. неизвест¬
ност
БЕЗИЗКУСТВЕН книж, - вж. естествен 3. .знач.
БЕЗИЗКУСТВЕНОСТ книж. - вж. вствстввност
БЕЗИЗРАЗЕН - Обикн. за лице, поглед, глас м под.
- опйоп няма никакъв взрез, който не изразява
нищо. Гледаше яс безизразен поглед. Безизразно
лицл. Безизразни очи..
—	неизразителен, неподвижен прлн,
ант. — изразителен, жмв, подвижен
БЕЗИЗХОДЕН - вж. безнадежден 1. знач.
БЕЗИЗХОДИЦА - 1. Състояние, положение без
изгледи за благоприятен изход. Той съзнаваше
безизходицата на своето положение.
—	безизходност, безнадеждност книж,
2.	заплетено положение, от което
не може да се намери изход. Не знам как ще се
измъкна от безизходицата, в която попаднах.
Намирам се в пълна безизходица.
—	безпътица, безизходност, лабиринт прен,
V задънена улица разг., задънен сокак разг,, ома¬
гьосан (порочен) кръг книж. към 2. знач.
БЕЗИЗХОДНОСТ - вж. безизходица 1. и 2. знач.
24
БЕЗИМЕН - вж. анонимен 1. и 2. знач.
БЕЗИМЕНЕН - вж. анонимен 1. и 2. знач.
БЕЗИМОТЕН - вж. беден 1. знач.
БЕЗИНИЦИАТИВЕН книж. - вж. неинициати¬
вен
БЕЗИНИЦИАТИВНОСТ книж. - вж. неинициа¬
тивного
БЕЗИНТЕРЕСЕН - 1. Който не буди, не предизвик¬
ва иноеиел, не задържа вниманието с качествата
си. Безинтересен роман. Безинтересен събе¬
седник. Безинтересен разговор. Безинтересен
филм,
—	скучен, неинтересен, отегчителен, досаден,
дотеглив, незанимателен рядко
ант. — интересен, любопитен, иаормгуовш, курио¬
зен
2. Който не се отличава с нищо особено, интересно.
Безинтересна лекция. Безинтересна реч, Безин¬
тересна статия.
—	скучен, неинтересен, банален, тривиален
книж,, сух прлн,, суховат, безцветен прен..
ант. —> интересен, занимателен, увлекателен, иа-
ооигсβащ
// Който е беден на събития, преживявания (обикн.
зе живот, ежедневие). Безинтересна действи¬
телност. Безинтересен живот. Безинтересно
ежедневие.
—	скучен, неинтересен, банален, тривиален
книж,, делничен прен,, сив прен,, прозаичен
прен,, безцветен прен.
БЕЗКНИЖЕН остар. - вж. неграмотен 1. знач.
БЕЗКНИЖОВЕН остар. - вж. необразован 1. знач.
БЕЗКОМПРОМИСЕН - 1. Който не се съгласява
на никакви полтъпкм, компромиси, споразумения
или при който нямс оомрисмиси. Безкомпро¬
мисна опозиция.. Безкомпромисна борба.
—	непримирим
ант. —> компромисен
2. вж. принципен
БЕЗКОМПРОМИСНОСТ - Липса, отсъствие на
компромис. Опозицията прояви блзкомпромис-
ност.
—	непримиримост
ант. — компромисност
БЕЗКОНЕЧЕН книж, - вж. безкраен 1., 2. м 3.
знач.
БЕЗКОНЕЧНО книж, - вж. безкрайно 1. м 2. знач.
БЕЗКОНЕЧНОСТ книж, - вж. безкрайност 1. м
2. знач.
БЕЗКОНФЛИКТЕН книж. - вж. сговорчив
БЕЗКОРИСТЕН - 1. Който не се прави с цел ня¬
каква материална облага. Безкористна помощ,.
Безкористна услуга.
—	безвъзмезден
ант. — користен, пресметлив
2. Който не е свързан с мисъл зс облага, корист. Без¬
користен патриотизъм. Безкористна любое..
—	чист прен, непресметлив
ант. —> користен, оорсстолюбио, смеоосджмйлки,
меркантилен, нечист
БЕЗКОС рядко - вж. плешив
БЕЗКРАЕН - 1. Който няма граници влм изглежда,
че няма край. Безкрайна шир. Безкрайно море.
Безкрайна равнина.
—	безграничен, безпределен книж,— безконечен
книж., безмерен книж., безбрежен поет., нео¬
бятен поет,, необхватен, необозрим поет,,, не¬
измерим книж., необгледен поет,, нвизглидвн
поет., ^до^еден поет,
ант. — обозрим
// пределен
2.	Който трае, продължава много дълго, като че лм
без край. Безкраен разговор, Нощта ми сл сто¬
ри безкрайна, Безкрайни мъки.
—	безконечен книж., нескончаем книж., безпре¬
делен книж.
3.	прлн.. Който се проявява в много висма степен, из¬
ключително голям. Безкрайна радост. Безкрай¬
на обич, Той е човек с безкрайни възможности.
—	безграничен, безпределен книж,, безмерен
книж,, неизмерим книж,, безконечен книж.
ант. — незначителен, нищожен, минимален
БЕЗКРАЙ - вж. безкрайно 1. знач.
БЕЗКРАЙ поет,. - вж. безкрайност 1. знач.
БЕЗКРАЙНО -1. Извънредно продължително, мно¬
го дълго, много силно, извънредно много. Щас¬
тието им няма да трал безкрайно. Безкрайно
ли ще сл мъчим?
—	безкрай, вечно, безконечно книж,, нескончае¬
мо книж,, довека (довеки) нар.
2, За соеечеβαее на много висока степен в посява-
та нс някакво качество влм действие, изразено с
думате, към която се отнася. Безкрайно доволен.
Безкрайно щастлив. Безкрайно беден.
—	изключително, извънредно, много, невероят¬
но, безгранично, безпределно книж., безмерно
книж., неизмеримо книж,, безконечно книж,
крайно, страшно, ужасно разг,, адски разг,
ант. — малко, недостатъчно
V на ента степен книж. към 2. знач.
БЕЗКРАЙНОСТ - 1. Безкраен ровстви. Не може
да сл обгърне безкрайността на небесната шир.
Безкрайност на океана,
—	безгранично», — безпределно» книж., безко¬
нечно» книж,, безмерност книж, безбреж¬
ност поет,, безбрежие поет., безкрай поет,
необятно» поет., необхватно», необозри¬
мост книж., неизмеримост книж,
ант. — обозримост
// пределност
2. Голяма, безкрайна продължителност. На всички
ни сл иска щастието да продължи до безкрай¬
ност.
—	безконечност книж., бвзnредвлндст книж,
нескончаемо» книж.
БЕЗКРЪВЕН - 1. Който е характерен зс човек, кой¬
то страда от мелвкиъвие. Безкръвно лице. Без¬
кръвни ръце.
—	анемичен разш.
2.	Който се извършва, без да се пролее кръв. Безкръв¬
на революция.
—	некрлвоπролитве книж. рядко
ант. —» кръвопролитен, кървав
3.	вж. бледен 1. знач.
БЕЗКУЛТУРИЕ рядко - вж. некултурно» 1. знач.
БЕЗКУЛТУРНОСТ рядко - вж. некултурно»
1. знач.
БЕЗКЪЩНИК рядко - вж. бездомник
БЕЗЛИК поет,. - вж. безличен 2. и 3. знач.
БЕЗЛИЧЕН - 1. Зс човек - който не прави впечат¬
ление, не изпъква, не се откроява с външния см
вмд или с качествата и достойнствата си. Жената
беше толкова безлична, че нл й обърнах внима¬
ние. Съседът ми е безличен човечец. Безличен
политик. Безлична пианистка,
—	невзрачен, ^забележителен, незабележим,
безцветен прен.
ант. — забележителен, колоритен, ярък
// виден, изтъкнат, бележит, забележителен, именит,
личен, знатен
2.	Зс голямо множество от хора - при който всмчкм
отделни индивиди си приличат и се сливат. Без¬
лична тълпа. Безлична маса,
—	безлик поет., сив прен..
3.	За предмет - който не прави впечатление, не из¬
пъква, не се откроява. Безличен град. Безлични
постройки, Безличен стил..
—	безлик поет.,— невзрачен, незабележим, сив
прен,, безцветен прен., мижав прен. разг,
ант. —> ефектен, атрактивен, впечатляващ
//колоритен, живописен
//забележителен, бележит, ярък, бляскав, блестящ
БЕЗЛИЧИЕ книж. - вж. нищожество 1. и 2. знач.
БЕЗЛИЧНОСТ книж. - Отсъствие на ярки индиви¬
дуални черти. Като политик, със своята блзлич-
ност той не може да привлича хората,
—	невзрачно», (^забележителност, незабеле¬
жимо»
БЕЗЛЮДЕН - 1. В който не живеят хора. Безлюдна
къща,. Безлюдно село. Безлюден остров..
—	ненаселен, необитаем, пуст, див прен., пусти¬
нен разш,
ант. —> обитаем, населен, заселен
2.	Където няма хора. Безлюдно училище. Безлюден
двор. Безлюдни класни стаи.
—	пуст, празен, опустял, запустял
ант. — оживен, многолюден
3.	вж. тих 3. знач.
БЕЗЛЮДИЕ книж. - вж. безлюдност 1. и 2. . знач.
БЕЗЛЮДНОСТ книж. - 1. Отсъствие, липса на
хора. Безлюдността на този пущинак ме изпъл¬
ва с тъжни мисли. Избягвам тази местност
поради нейната безлюдност..
—	безлюдие книж,, необитаемо», ненаселено»,
пустота, дивота
ант. — населеност, заселено»
2. Отсъствие, липса на движение, живот, шум. Пълна
безлюдност владееше в тази част на планина¬
та. Мракът и безлюдността на улиците навя¬
ват тъга,.
—	пустота, мъртвило, безлюдие книж., празнота
рядко, пустош, запустяло»
ант. — многолюдност, многолюдие
// оживеност, оживление
БЕЗМАСЛЕ— - вж. постен 1. знач.
БЕЗМЕРЕН книж. - вж. безкраен 1. м 3. знач.
БЕЗМЕРНО книж. - вж. безкрайно 2. знач.
БЕЗМЕСЕН - 1. Който не е приготвен с месо. Без-
месни ястия.
—	постен, вегетариански
ант. —> месен, блажен
2. вж. постен 2. знач.
БЕЗМЕТЕЖЕН книж. - вж. спокоен 1. и 2. знач.
БЕЗМЕТЕЖНО книж, - вж. спокойно
БЕЗМИЛОСТЕН - вж. жесток 1. и 2. знач.
БЕЗМОЗЪЧЕН - прен, грубо вж. безразсъден
1.	знач.
БЕЗМЪЛВЕН книж. - вж. мълчалив 2. м 3. знач.
25

БЕЗМЪЛВИЕ книж, - 1. вж. мълчание 1. знач.;
2.	вж. дишина L и Д. днач.
БЕЗМЪЛВНО книж. - вж. мълчаливо 1. знач.
БЕЗМЪЛВНОСТ книж, - вж. тишина 1. знач.
БЕЗНАДЕЖДЕН - 1. За положение, състояние -
който е толкова тежък, че не може да се предпри¬
емат действия, които да го подобрят. Безпаричи¬
ето го мъчеше и не знаеше как би могъл да се
измъкне от това безнадеждно положение.
—	безизходен, отчаян
2.	Който не вдъхва надежда за успешно развитие, за
рс-добрп бъдеще. Напразно хвърля сили в една
безнадеждна работа,
—	безперспективен, ненадежден
ант. — перспективен, надежден
3.	книж. вж. отчаян 1. знач.;
4.	вж. непоправим 2. знач.
БЕЗНАДЕЖДНОСТ книж, - 1. вж. отчаяние;
2. вж. безизходица 1. знач.
БЕЗНАДЗОРЕН книж, - вж. безпризорен
БЕЗНАЧАЛИЕ книж. - вж. анархия 1. знач.
БЕЗНРАВСТВЕН - 1. Който е в прпоuвпоечме с
общоприетия морал, повоuввречи на общопри¬
етите нравствени норми. Безнравствен живот,.
Безнравствено поведение.
—— неморален, аморален книж,, непорядъчен
рядко,' безпътен разг.
ант. — нравствен, морален, порядъчен
2.	Който не проявява или не се характеризира с
ниαвловеевсо, почтеност. Безнравствен човек.
Безнравствена постъпка.
—	неморален, аморален книж,, непочтен, неети-
чен книж,, непорядъчен рядко
ант. — нравствен, морален, етичен, почтен, честен,
порядъчен
3.	вж. покварен 2. знач.
БЕЗНРАВСТВЕНОСТ - 1. Отсъствие не морал,
нс еиаосовеевсо. В политическия живот често
сме свидетели на прояви на безнравственост.
—	аморалност, аморалност книж,— непорядъч-
ност рядко
ант. — нравственост, морал, моралност, порядъч-
евло
2. Отсъствие не добри нрави, на морел, липса не ду¬
ховни ценности. Страшно е, когато в едно об¬
щество сл насажда безнравственост,
—	бездуховност книж,, неетичност книж,
ант. —> нравственост, духовност, етичност
БЕЗОБВДДЕ -1. вж. безвреден;
2. вж. незлобив 2. знач.
БЕЗОБЛАЧЕН - 1. вж. ясен 1. знач.;
2. прен, книж. вж. спокоен 1. знач.
БЕЗОБРАЗЕН - 1. Който предизвиква силно
неодобрение, възмущение. Безобразна постъп¬
ка, Безобразно държание. Безобразен филм.
—	отвратителен, противен^ ужасен, възмутите¬
лен, скандален, гаден прен,, грозен прен, гну¬
сен прен,, скверен книж. рядко
—	ант. — прекрасен, чудесен, великолепен, възхи¬
тителен, прелестен
2. вж. грозен 1. знач.
БЕЗОБРАЗИЕ обикн.. мн. ~ Крайно неприлична,
недостойна, нередна проява, постъпка. Беше под
достойнството й да открива безобразията на
мъжа си. Вършат сл всякакви безобразия,.
—	безсрамие разг, свинщина прлн. разг, грубо,
26
маскарлък простонар, неодобр,
БЕЗОБРАЗНИК - Човек, който нарушава превила¬
та за прилично и морално държание, който върши
безобразия. Един безобразник ме блъсна с коле¬
лото си и отмина, без да ми помогне да стана
от земята,.
—	безсрамник, мръсник неодобр,, тип разг. нео-
добр., маскара— простоозр. неодобр.
БЕЗОБРАЗНИЧА - вж. своеволнича
БЕЗОБРАЗНОСТ рядко - вж. грозота
БЕЗОГЛЕДЕН - Който не се спира пред нищо, не
подбира средстве за постигане на някаква цел
влм който се извършва без оглед на средствата
за пвлоигаее на нещо. Безогледен кариерист.
Безогледен властник. Безогледен стремеж за
печалби.. Безогледна експлоатация.
—	безскрупулен, брутален, 6взцврвмонвн, без¬
пардонен разг, безбожен разг.
ант. — скрупульозен, съвестен
БЕЗОГЛЕДНОСТ - Неподбиране на средстве за
πостигеее на някаква цел. Хората се възмуща¬
ват от безогледността на някои политици.
—	безскрупулност, бруталност, бвзцврвмоееост,
безпардонност разг.
ант. —> скрупульозност, лъеелоносо
БЕЗОК - вж. сляп
БЕЗОПАСЕН - 1. Който не е свързан с пnасевсо
млм предпазва от спаснссо. Безопасно място.
Безопасна зона, Пътят л безопасен,.
—	сигурен, защитен (за място), запазен разг, (за
място)
ант. —> опасен, несигурен, незащитен
// опасен, страшен
2. вж. безвреден
БЕЗОПАСНОСТ - Отсъствие на опасност. Вземат
се мерки за безопасност на движението по ули¬
ците. Безопасност на труда.
—	сигурност, защитеност рядко
ант. — опасност, риск
БЕЗОСНОВАТЕЛЕН книж, - 1. вж. неосновате¬
лен 1. знач.;
2. вж. безпричинен
БЕЗОСНОВАТЕЛНО книж, - вж. безпричинно
БЕЗОТГОВОРЕН - 1. вж. недобросъвестен 1. знач.;
2.	вж. лекомислен 1. знач.;
3.	вж. безразсъден 2. знач.
БЕЗОТГООВОН—о 1. вж. лекомислено 1. знач.;
2. вж. безразсъдно
БЕЗОТГОВОРНОСТ - вж. лекомислие
БЕЗОТЕЧЕСТВЕН - Който се е откъснел от родв-
аеое си влм няма чувство зс отечество, родина.
—	безродве2 книж,
БЕЗОТЕЧЕСТВЕНИК - Човек, който се е откъс¬
нел от родината си в няма чувство за отечество.
-— безродник рядко
БЕЗОТРАДЕН книж, - вж. тъжен 3. знач.
БЕЗОЧИЕ - вж. нахалство 1. м 2. знач.
БЕЗОЧЛИВ - вж. нахален 1. в 2. знач.
БЕЗОЧЛИВЕЦ рядко - вж. нахалник
БЕЗОЧЛИВОСТ - вж. нахалство 1. в 2. знач.
БЕЗПАМЕТЕН книж. - 1. Който не е в съзнание
влм в пълно съзнание. Тя лежеше безпаметна в
леглото. Отпусна се почти безпаметен в крес¬
лото.
—	нвсввствн, несвой
2. вж. безумен 1. знач.;

3. вж. обезумял 1. знач.
БЕЗПАМЕТНОСТ книж, - вж. забрава 2. знач.
БЕЗПАМЕТСТВО книж, - вж. забрава 2. знач.
БЕЗПАРДОНЕН разг, - 1. вж. безогледен;
2. вж. нахален 1. знач.
БЕЗПАРДОННОСТ разг, - 1. вж. безогледност;
2. вж. нахалство 1. знач.
БЕЗПАРИЧЕН - вж. беден 1. знач.
БЕЗПАРИЧИЕ - вж. бедност 1. знач.
БЕЗПЕРСПЕКТИВЕН - вж. безнадежден 2. знач.
БЕЗПЕЧЕН книж, рядко - вж. безгрижен 1. знач.
БЕЗПИСМЕН книж, остар, - вж. неграмотен
1.	знач.
БЕЗПЛАНОВ - вж. стихиен 1. знач.
БЕЗПЛАНОВОСТ - вж. стихийност 1. знач.
БЕЗПЛАТЕН - Който става без заплащане, зс който
не се плаща възнаграждение. Безплатен труд.
Безплатно образование.
—	неплатен, безвъзмезден
ант. —* платен, заплатен
БЕЗПЛАТНО - Без заплащане. Ще ви дам всичко
безплатно. Работя безплатно, Пътувам без¬
платно. Тук всичко е безплатно.
—	безвъзмездно, гратис, даром, бадева просто-
нар, муфта простонар.
ант. — платено, заплатено
БЕЗПЛОДЕН - 1. Който не ражда, не дава плодове.
Безплодна земя, Безплодни дървета, Безплодна
година.
—	неплодороден, неплодоносен, неплодовит,
ялов разг., нвплодвн рядко, неплододавн рядко,
безроден рядко, нвродлив диал.
ант. — плодороден, плодоносен, плодовит, плоден,
плпдсдαеа, спорен, благодатен, берекетен, род-
лив, родовит, хлебороден, урожаен
2.	Който не може да даде ппоомсаоп. Безплодна кра¬
ва,
—	ялов разг., нвплодвн рядко, стерилен, нерод-
лив диал,
ант. —> плодовит
3.	вж. безрезултатен 1. знач.;
4.	прен. вж. непродуктивен 1. знач.
БЕЗПЛОДИЕ - 1 . Липса на плодородие. Тазгодиш¬
ното безплодие е ужасно. Сллд такова безпло¬
дие идва глад.
—	неплодородие, безродив рядко, неплодие ряд¬
ко, неурожай нлжел.
ант. — плодородие, реколта, ^.^тба, урожай, добив
// плодородие, благодат, берекет, спор
Z/Hеспоссбнсла на земята да поддържа с хранителни
вещества растенията, за да деват плод. Тази земя
със своето безплодие може да сл сравни само
с пустиня.
—	неплодородие, неплодородност, яловост разг,
ант. —> плодородие, рлодоиπдессо, плодоессеосо,
плодовитост
2.	Неспособност да се създаде потомство. Жената
страдаше от своето безплодие.
—	бвзплодство рядко, яловост разг,, неплодии
рядко, стерилност, стерилитет
3.	прлн.. вж. нвпродуктивност 2. знач.
БЕЗПЛОДНОСТ - вж. безрезултатност 1. знач.
БЕЗПЛОДСТВО рядко - вж. безплодие 2. знач.
БЕЗПЛЪТЕН - 1. Който няма плът, не се състои от
материя. Безплътен дух. Безплътна сянка.
—	безтелесен, невеществен, нематериален
ант. — веществен, материален
2. Който е лек или прозрачен, като че ли не е изграден
от вещество. Чувствам сл безплътен. В далечи¬
ната кулите му се сториха безплътни. Замъкът
ми изглеждаше безплътен, като в някаква въл¬
шебна приказка.
—	ефирен, въздушен прен,
БЕЗПОГРЕШЕН - вж. безгрешен 1. и 2. знач.
БЕЗПОГРЕШНО - вж. безгрешно
БЕЗПОГРЕШНОСТ - 1. вж. безгрешност 1. знач.;
2. вж. вярност 2. знач.
БЕЗПОДОБЕН - 1. вж. бвзпоuмеоен;
2. вж. ненадминат
БЕЗПОКОЕН - вж. неспокоен 2. знач.
БЕЗПОКОИТЕЛЕН остар. - вж. обезпокоителен
БЕЗПОКОЙСТВИЕ - вж. безпокойство 1. в 2.
знач.	_
БЕЗПОКОЙСТВО - 1. Тревожно чувство, вълне¬
ние, че съществува влм може да се случи нещо
лошо. Когато му каза, че нл се чувства добре,
той я погледна с безпокойство. Неговото без¬
покойство се предаде и на мен. С безпокойство
очаквам резултата от изпита.
—	тревога, безпокойствие, неспокойствие, нес¬
покойство, притеснение, тревожност
ант. — спокойствие, хладнокръвие, самообладание
2. Нерушαеаее на покоя на някого, създаване не неп¬
риятности на някого. Тя се извини за безпокойс¬
твото, което му създава.. Не искам да създавам
безпокойство на близките си.
—	безпокойствие, главоболие прлн. разг,
ант. — спокойствие, покой, мир
БЕЗПОКОЯ нлсв. - 1. Нарушавам српоойствиеоо
млм овеммсемяое, работата на някого. Шумът от
улицата нл ме безпокои. Шефът има много ра¬
бота, нл го безпокойте.
—	смущавам в нлсв,, обезпокоявам в несв,, тре¬
вожа прен,, притеснявам в нлсв,, преча
2.	Създавам на някого неприятности, грижи, обикн.
предявявайки някакви искания. Той члсто се от¬
бива у нас и ме безпокои за дребни неща, Реших
повече да не го безпокоя с исканията си.
—	главоболя, притеснявам в несв., обезпокоя¬
вам в несв., закачам2 прен. разг, задявам— прлн..
разг.
3.	вж. тревожа 1. знач.
V	не оставям на мира разг,, не давам мира разг, към
2. знач.
БЕЗПОКОЯ СЕ несв. - Изпитвам тревоге, безпо¬
койство за нещо, ооеос мм предстои, или зс няко¬
го, който мм е близък. Безпокоя се, че може да
не ме вземат на работа. Нямам влст от сина
си и вече започвам да се безпокоя да нл му се
е случило нещо. Не се безпокой за мене, ще сл
оправя.
—	тревожа св, притеснявам се в несв, грижа св,
мисля прен., кахъря св нар.
ант. — нехая, немаря
//успокоявам се, олеква мм, отдъхвам св
V	сомов (стяга) мм. се сърцето (душата, душицата)
разг, свиве мм се сърцето на бучка (буце) разг,,
стомахът ми се свива на топка разг,, свива (стяга)
ме под лъжичката разг, човърка (чегърта) ме под
лъжичката разг., набира мм се душата разг.
БЕЗПОЛЕЗЕН - 1. вж. ненужен ' 1. в- 2. знач.;
2. вж. безрезултатен 1. знач.
27

БЕЗПОЛЕЗНОСТ - 1. вж. ненужност 1. и 2. знач.;
2. вж. безрезултатност 1. знач.
БЕЗПОМОЩЕН - вж. слаб 2. знач.
БЕЗПОМОЩНОСТ - вж. слабост 2. знач.
БЕЗПОРЯДЪК книж. - вж. безредие 1. знач.
БЕЗПОРЯДЪЧЕН книж, - 1. вж. неподреден
1.	знач.;
2. вж. безсистимин
БЕЗПОЧВЕН книж. - вж. необоснован
БЕЗПОЧВЕНОСТ книж. - вж. нвобоснованост
БЕЗПОЩАДЕН - вж. жесток 1. и 2. знач.
БЕЗПОЩАДНОСТ - вж. жестокост 1. знач.
БЕЗПРАВИЕ - Отсъствие на звксневло. Враг съм
на всяко безправие.
—	беззаконие, бизправност рядко
ант. —> законност, правда, справедливост
БЕЗПРАВНОСТ рядко - вж. безправие
БЕЗПРЕДЕЛЕН книж. - вж. безкраен 1., 2. и 3.
знач.
БЕЗПРЕДЕЛНО книж. - вж. безкрайно 2. знач.
БЕЗПРЕДЕЛНОСТ книж,. - вж. безкрайност 1. в
2.	знач.
БЕЗПРЕДМЕТЕН - вж. ненужен 2. знач.
БЕЗПРЕДМЕТНОСТ - вж. ненужност 2. знач.
БЕЗПРЕКОСЛОВЕН книж, - 1. Който се извърш¬
ва без възражение (за постъпки, действия). Без¬
прекословно подчинение, Безпрекословно изпъл¬
нение на задачите.
—	безропотен
2. вж. категоричен 1. знач.
БЕЗПРЕКОСЛОЕНОСТ книж. - Извършване,
изпълняване на нещо без възражение, без да се
поствβоиечм. Тя изпълняваше всичко с изключи¬
телна безпрекословност,
—	бизропотност книж,
БЕЗПРЕПЯТСТВЕНО книж. - вж. лисно 2. знач.
БЕЗПРЕТЕНЦИОЗЕН рядко - 1. вж. нивзискате-
лин 1. знач.;
2. вж. скромен 1. знач.
БЕЗПРЕЦЕДЕНТЕН книж. - вж. безпримирен
БЕЗПРИЗОРЕН - Който живее на улицата без дом
и надзор. Безпризорни деца,.
—	бездомен, безнадзорен книж.
БЕЗПРИмеРеН - Който няма подобен на себе см.
Безпримлало случай. Безпримлроз смелост. Без-
примерно мъжество.
—	безподобен, безприцидентин книж,, небивал,
несравним
БЕЗПРИНЦИПЕН - В чисто постъпки, дейст¬
вия няма пвследвевоелнвсо, роиацмπнссо. Без¬
принципен политик. Безпринципна критика,
Безпринципно поведлнил.
—	непоследователен, непостоянен, ниправоли-
нивн прен..
ант. —> принципен, последователен, праволинеен,
безкомпромисен
БЕЗПРИНЦИПНОСТ - Отсъствие на последова¬
телност, принцспаосо. Политическите му пози¬
ции се отличават с безпринципност. Обиняват
ме в безпринципно^,
—	непоследователност, непостоянство, непосто¬
янное книж,, неправолинейност
ант. —> принципност, последователност, ррвβоли-
нейеосо
БЕЗПРИСТРАСТЕН - 1. Който не проявява πоис-
трестие, а постъпва съобразно с правдата, с ис¬
тинските качества и прояви на нещо влм някого.
Безпристрастен съдия, Безпристрастно реше¬
ние.
—	обективен, справедлив
ант. — пристрастен, еевбектиеее, несправедлив
2.	Който при преценката на нещо не се влияе от свои
влм чужди интереси, не ррвявяов предубежде¬
ние. Безпристрастен критик.. Безпристрастен
журналист, Безпристрастна оценка.
—	обективен, нипредубидин
ант. — пристрастен, субективен, ^обективен, су-
беоовввсоuiчен
3.	При който, в който не се взема ничия страна, не се
изразява предпочитание в даден спор, сблъсък.
Безпристрастна л позицията на вестника по
отношение на разгорялата се полемика.
—	обиктивин, неутрален
ант. — пристрастен, субективен
V	мери с един <и същ> аршин разг., мерс с една <в
съща> мярке разг, мери със същата мярке разг.,
мери (претегля) с едмн кантар разг. към 1. и 2.
знач.
БЕЗПРИСТРАСТИЕ - 1. Обеоамоап, справедливо
отношение към някого, нещо. Всички сл надяваха
на безпристрастието на съдията.
—	обективност, безпристрастност, справедли¬
вост
ант. — пристрастие, пимлорвсоеост, необеоовβ-
носо
2. Обективно, ееnредубедеев отношение към някого,
нещо. От историците се изисква безпристрас¬
тие.
—	обективност, безпристрастност, нипридубиди-
ност
ант. — пристрастие, пиuстрвстнвст, ссбектиееоса,
субективизъм, ^обективност
// предубеденост
БЕЗПРИСТРАСТНОСТ - вж. безпристрастие
1.	в 2. знач.
БЕЗПРИЧИНЕН - За който няма причина, всеоов-
еме. Безпричинен страх. Безпричинно отлагане
на дело. Безпричинни отсъствия.
—	неоснователен, неоправдан, безоснователен
книж.
ант. — основателен, оправдан, правомерен
БЕЗПРИЧИННО - Без причина, осаповаве, оправ¬
дание. Безпричинно се тревожиш. Ругае безпри¬
чинно. Наказаха го безпричинно.
—	неоснователно, неоправдано, безоснователно
книж, току-тъй разг., току-така разг.
ант. — основателно, опиведвеπ
V	зс нищо <и нмквооо> разг,, за едеп<ов> нищо
разг, за било м не било разг, за щяло м нещяло
разг, за този (тоя), дето (що) духа разг., зс този
(тоя), дето (що) клати гората разг., зс вятъра,
дето духа (вее) разг,, зс права бога разг.
БЕЗПРИЮТЕН книж. - вж. бездомен 1. знач.
БЕЗПРОБЛЕМЕН - вж. спокоен 2. знач.
БЕЗПРОБЛЕМНО - 1. вж. спокойно;
2.	вж. л<в:но 2. днач.
БЕЗПРОСВЕТЕН поет.. - 1. вж. тъмен 1. знач.;
2. вж. тъжин 3. знач.
БЕЗПРОСВЕТЕН2 книж. - вж. необразован 1. знач.
БЕЗПРОСВЕТНОСТ книж. - вж. невежество.
БЕЗПЪТЕНразг. - 1. вж. безнравствен 1. знач.;
2. вж. покварен 1. знач.
28

БЕЗПЪТИЕ книж. - вж. безпътица 1. знач.
БЕЗПЪТИЦА - 1. Състояние на вбъиоаевст, на
липса на правилна насока, обикн. в идеологията,
политиката, изоустовто, наукстс и др. Идейна
безпътица,
—	безпътие книж., обърканост
2. вж. безизходица 2. знач.
БЕЗПЪТСТВО разг. - вж. разврат 1. знач.
БЕЗРАДОСТЕН книж. - вж. тъжен 1. и 3. знач.
БЕЗРАЗБОРЕН - вж. безсистемен
БЕЗРАЗБОРНО - вж. безсистимно
БЕЗРАЗБОРНОСТ книж. - вж. безсистимност
БЕЗРАЗЛИЧЕН - вж. равнодушен 1. и 2. знач.
БЕЗРАЗЛИЧИЕ - вж. равнодушие 1., 2. м 3. знач.
БЕЗРАЗЛИЧНОСТ - вж. равнодушии 1. и 2. знсч.
БЕЗРАЗСЪДЕН - 1. Който не влага двлmсaъчео раз¬
ум в действията, пвлаъооите си, не се ръководи
от здравия разум. Безразсъдна жена. Как можа
да изтърсиш тази глупост, толкова ли си без¬
разсъден!
—	неразумен, неблагоразумен, несъзнателен,
ниразсъдлив книж,, безмозъчен прлн. грубо,
глупав прен,.
ант. — разумен, разсъдлив, благоразумен, умен,
здραооемслещ
//разумен, съзнателен, мислещ
2.	Който става без достатъчно разум, обмисляне. Без¬
разсъдна политика. Безразсъдно пътуване. Без¬
разсъдна смелост,. Безразсъдна постъпка.
—	неразумен, неблагоразумен, необмислен,
безотговорен, лекомислен, авантюристичен,
безумен прен..
ант. — разумен, обмислен, благоразумен
V няма ум (акъл) за пет пари разг,, нямс ум (акъл)
за една пара разг, кукувица (чавка, патка, свра¬
ка, гарга) му е изпила ума (акъла, мозъка, пипето)
рз-г, умът (акълът) му не е в главата разг,, умът
(акълът) му е в оосоааа рззг. към 1. знач.
БЕЗРАЗСЪДНО - Без да се разсъждава, без проява
на здрав разум. Действам безразсъдно. Безраз¬
съдно рискувам живота си. Безразсъдно рушим
природата,
—	ниразумно, неблагоразумие, ниобмислино,
безотговорно, лекомислено, слепешком, сли-
пишката разг, авантюристично, безумно
прен.
ант. —> разумно, обмислено
//мъдро, смас, умната
БЕЗРаЗСъД—ОСТ-вж. безразсъдство 1. знач.
БЕЗРАЗСЪДСТВО -1. Качество или проявс на без¬
разсъден човек. Проявих безразсъдство, като
тръгнах прлз нощта на път.
—	неблагоразумии, безразсъдност, неразумност,
неразсъдливост книж., несъзнателно^, глу¬
пост разг.
ант. — разум, благоразумие, овосъдлмвост, рсзсм-
есса
2.	Действие, постъпка, в които няма достатъчно раз¬
ум, обмисляне. Безразсъдство е да даваш пари
назаем, като знаеш, че няма да ти ги върнат.
Истинско безразсъдство е да рискуваш в това
съмнително начинание,
—	неблагоразумие, авантюра прлн.,, авантюри¬
зъм, безумие прен., безумство, лудост прлн.,,
щуротия разг. неодобр,
ант. — благоразумие, мъдрост, трезвост
БЕЗРЕДЕН - 1. вж. ниподриден 1. знач.;
2.	вж. безсистимин;
3.	рядко вж. неуреден
БЕЗРЕДИЕ - 1. Отсъствие, лмпсе на ред, порядък
някъде млм в нещо. Стаята йев пълно безредие.
Не знам как да оправя безредието в книжата
си. В работата му съществува голямо безредие.
—	безпорядък книж,, бъркотия разг, неразбо¬
рия рззг„ неподредено^ книж., хаос, какофо¬
ния прен, разг,, галиматия разг., батак прен,
разг, каша прен,. разг, миш-маш прен, разг.
ант. —> ред, порядък, подреденост
2.	ТЛвгсс дн дслтнoвен дрд Д дуnовлe^а^e д^в^к^ъ^^, д
нещо. Във фабриката цари безредие. Трябва да
се оправи безредието в производството. Общи¬
ната се мъчи дз сл справи с блзредилто в град¬
ския транспорт.
—	неразбория разг,, бъркотия аз-г, ниуридица
(обикн. мн.), хаос, ниуправия разг, какофония
прен. разг,
ант. — ред, порядък, управия, управа
БЕЗРЕДИЦИ - вж. бунт 1. знач.
БЕЗРЕДНО - вж. безсистимно
БЕЗРЕЗУЛТАТЕН - 1. Който е без резултат, успех,
който е извършен еапиаоео. Безрезултатни уси¬
лия. Безрезултатни издирвания.
—	напразен, безплоден, безполезен, ялов рззг.
ант. —> резултатен
2.	Който не се увенчава с успех, не дава положителни
резултати. Бл-рл-ултатни занимания, Безрезул¬
татни изследвания. Безрезултатни експери¬
менти. Безрезултатен труд.
—	ееоезултатен, неплодотворен, неползотворин,
неплодоносен прен.,— ниспорин
ант. —* резултатен, плодотворен, рπлзотвооее, пло¬
доносен, спорен
3.	вж. неефективен
БЕЗРЕЗУЛТАТНОСТ - 1. Отсъствие на резултат
от - нещо. Убедих сл в безрезултатността на
своите усилия.
—	бвзплодност, безполезност, яловост разг.
2. вж. неефективност
БЕЗРОДЕН1 рядко - вж. безплоден 1. знач.
БЕЗРОДЕН2 книж, - вж. бизотечиствин
БЕЗРОДИЕ рядко - вж. безплодие 1. знач.
БЕЗРОДНИК рядко - вж. безотечественик
БЕЗРОПОТЕН - 1. вж. покорен;
2. вж. безприкословин 1. знач.
БЕЗРОПОТНОСТ - 1. вж. покорство;
2. книж. вж. бизприкословност
БЕЗСИЛЕН - вж. слаб 1. в 2. знсч.
БЕЗСИЛИЕ - вж. слабост 1. в 2. знач.
БЕЗСИСТЕМЕН - Който се извършва, става без
определен ред, в който няма ред, система. Безсис¬
темно събиране на данни. Б-системно строи¬
телство. Безсистлмно четене. Безсистемно
свирене на пиано.
—	безразборен, безреден, несистемен, хаотичен,
безпорядъчен книж., разхвърлян прлн,. разг.
ант. — системен, систематичен, планомерен, мето¬
дичен, последователен
БЕЗСИСТЕМНО - Без определена система, без
определен ред. Чета безсистемно. Уча безсис-
тлмно.
—	безразборно, безредно, несистемно, хаотично,
разхвърляно прлн. разг,
29

ант. —> системно, систематично, планомерно, мето¬
дично
V както дойде (падне) разг., едно зс главе<та>, дру¬
го за оосоа<та> разг., едно за крака, друго за гла¬
ва разг.
БЕЗСИСТЕМНОСТ - Отсъствие на определена
система, ред. В-системност в работата, Блз-
системност в четенето. Блзсистемност в под¬
готовката за изпити..
—	нисистимност, хаотичност, безразборност
книж.
ант. — системност, планомерност, методичност,
последователност
БЕЗСКРУПУЛЕН - вж. безогледен
БЕЗСКРУПУЛ—ОСТ - вж. безогледност
БЕЗСЛАВЕН - 1. Който не се ползос със слава, кой¬
то носи срам, позси. Ве-слзвоо минало. Безслав¬
но завръщане от битка,.
—	позорен
ант. —* славен, легендарен, чутовен, чутен
2. Който не носи слава, който буди презрение, съжа¬
ление. Безславен край на един живот. Безслав¬
но въстание.
—	жалък
ант. — славен,- велик
БЕЗСЛОВЕСЕН книж. - вж. мълчалив 4. знач.
БЕЗСЛЪНЧЕВ рядко - вж. сенчест
БЕЗСМИСЛЕН - 1. Който nистuвсиечм нс здравия
смисъл, който няма разумно псеввееие. Безсмис¬
лени обещания. Безсмислени заповеди. Безсмис¬
лени обяснения..
—	глупав, абсурден книж,, нвлип, несмислен
ант. — смислен, логичен, убедителен, приемлив
2.	' Който нямс смисъл и противоречм не логиката.
Безсмислени думи. Безсмислени брътвежи.
—	нелогичен, алогичен книж,, несмислен
ант. — смислен, логичен, разумен
3.	вж. ненужен 2. знач.;
4.	вж. безсъдъожателен 1. знач.
БЕЗСМИСЛЕНОСТ - вж. безсмислие 1. знач.
БЕЗСМИСЛИЕ - 1. Липсс не πснвовaме, опрееда-
нме за извършване млм съществуване на нещо.
Виждам безсмислието на войната, Той разбра
безсмислието нз съпротивата си. Прозрях без¬
смислието на това, което върша.. Боря се с ми¬
сълта зз безсмислието нз живота.
—	ненужност, безполезност, безсмисленост, без¬
целност, безпредметност, излишност рядко
ант. — смисъл, логика, основание
2. вж. безсмислица
БЕЗСМИСЛИЦА - Нещо, което пивтuооиечм на
здравия разум, което се преценява илв представя
като безсмислено, глупаво. Предложените про¬
мени в законопроекта са пълна безсмислица.
—	глупост, абсурд книж,, абсурдност книж,,
нелепост, нелепица, безсмислие, идиотщина
рззг, идиотизъм прен,, —дивотия разг., нонсенс
книж:.
БЕЗСМИСЛИЦИ - 1. Думи, изрази или ммслм, опи¬
то са глупави, неразумни, безсмислени. Говориш
безсмислици. Когато човек л сам., всякакви без¬
смислици му идват в главата, Това са безсмис¬
лици,.
—	глупости, нилипости, нелепици, щуротии
рззг. преолбр, тъпотии разг. прлнебр,, дивотии
рззг. прлоебр., идиотщини рззг. пренебр., иди-
отизми рззг, паенеба., тъпизми рззг. пренебр.,
тинтири-минтири разг, алабализми жарг,
2. вж. брътвежи
V	ооелв-некuпелм разг, нс врели, ни кипели разг.,
глупости (краставици) на търкалете рззг, ала-ба¬
ла разг., дрън, дрън, три и половина рззг, пре-
небр, дрън, дрън, те пляс (прас) рззг. пренебр,,
дрън, дрън, ярина рззг. пренебр · към 1. знач.
БЕЗСМЪРТЕН - 1. Който никога не умира, влм съ¬
ществува вечно. Само боговете са безсмъртни.
Човешката душа е безсмъртна^.
—	нетленен поет.,, ввчвн
ант. — смъртен, тленен
2. книж. Който не може да се забрави поради лови¬
те качества, сила, който е оставил траен спомен.
Безсмъртна поезия:. Безсмъртен подвиг. Без¬
смъртно произведение на изкуството. Безсмър¬
тен образ.
—	незабравим, незаличим, неизличим, неизгла¬
дим поет—, рядко, неувяхващ прен:. поет,, паме¬
тен, нитлинен поет., ввчвн, виковечин старин,
поет, низабвин поет, рядко
БЕЗСМЪРТИЕ - Вечно съществуване, πиебъдевае
във вековете. Всеки мечтал зз безсмъртие. Пад¬
налите за родината ги очаква безсмъртие,
—	безсмъртност, нитлинност поет:,, вечност, все-
вечност книж,, виковечност старин:, поет,
ант. — смърт
// тленност
БЕЗСМЪРТНОСТ - вж. безсмъртие
БЕЗСОЧЕН - вж. сух 4. знач.
БЕЗСПИР поет, - вж. непрестанно
БЕЗСПИРЕН поет:. - вж. непрестанен
БЕЗСПИРНО поет:. - вж. непрестанно
БЕЗСПОРЕН - 1. Който не може да се πлππив, да се
присеергае. Безспорен факт.. Безспорна истина.
Безспорен аргумент.
—	неоспорим, неопровержим книж, необорим
книж, сигурен, доказан
ант. -» спорен, оспорим, съмнителен, несигурен
2. Който не подлежи на съмнение м се признава от
всички. Безспорен талант, Безспорен фаворит,
Безспорен принос, Безспорни успехи.
—	несъмнен, безсъмнен, неоспорим, очевиден,
явен, сигурен
ант.	спорен, оспорим, съмнителен, несигурен
БЕЗСПОРНО - За означаване на пълна увереност
в нещо. Безспорно си прав. Безспорно той л
най-добрият плувец. Безспорно е, че щл побе¬
дим:.
—	нисъмнино, безсъмнено, очевидно, положи¬
телно, безусловно, явно, сигурно, определено
разг, разбира си, встеСтвино
ант. —* спорно, съмнително
V	дума де няма разг, дума да не сосов разг, не ще
и дума разг,, има си хас разг, няма две мнения
книж, лаф да не совос жарг.
БЕЗСРаМе— - 1. вж. циничен;
2. вж. нахален 1. м 2. знач.
БЕЗСРАМИЕ - 1 . вж. цинизъм 1. знач.;
2. вж. нахалство 1. и 2. знач.;
Ъразг. обикн. мн. вж. безобразие
БЕЗСРАМНИК - 1. вж. циник;
2. вж. безобразник
БЕЗСТОПАНСТВЕН - ож. изоставен 1. знач.
БЕЗСТРАССТН - 1. вж. безчувствен 4. знач.;
30

2. вж. хладнокръвен
БЕЗСТНССтИе книж, - вж. безчувственост 3. знач.
БЕЗСТРССТНОСТ книж. - вж. безчувственост
3.	знач.
БЕЗСТРАШЕН - ож. смел 1., 2. в 4. знач.
БЕЗСТРАШИЕ - ож. смелост 1. в 2. знач.
БЕЗСЪВЕСТЕН - 1. вж. ничистин 1. знач.;
2. вж. недобросъвестен 1. знач.
БЕЗСЪВЕСТ—ОСТ - вж. ничистност
БЕЗСЪДЪРЖАТЕЛЕ— - 1. Който е лмшен от сери¬
озно съдържание, от дълбочина. Докладът л из¬
пълнен с безсъдържателни фрази, Водиха дълъг
блзсъдържзтлллн разговор.
—	празен прен,, безсмислен, кух прен,, тъп рззг,
ант. —> съдържателен, смислен, богат
2.	Който е длинен от дълбок	от богато, ргашо-
обоαоев съдържание. Везсъдържателео филм:.
Безсъдържателен роман,
—	плитък прен,, блудкав прен,, тъп рззг.
ант. — съдържателен, смислен, дълбок
БЕЗСЪЗНАНИЕ - Състояние, при което човек за¬
губва лnолсбеолттa да чувства и да съзнава овев,
което - стсов оовло него. Болният е в безсъзнание.
Изпадам в безсъзнание.
—	нисвяст, несъзнание, кома мед.
ант. — съзнание
БЕЗСЪЗНАТЕЛЕН - вж. несъзнателен 1. знач.
БЕЗСЪЗНАТЕЛНО - ож. машинално
БЕЗСЪМНЕН - вж. безспорен 2. знач.
БЕЗСЪМНЕНО - вж. безспорно
БЕЗСЪНЕН - Който е прекаран без сън. Безсънна
нощ. Безсънни часове,
—	буден
БЕЗСЪНИЕ - Сълmвяаме, когато не се спи, липса на
сън. Нощта прекарах в безсъние. Постоянното
безсъние ще ме съсипе. Очите й бяха зачервени
от безсъние,
—	безсъница, будуване, бодърствани
ант. — сън
БЕЗСЪНИЦА - ож. безсъние
БЕЗСЪРДЕЧЕН - 1 . Който не проявява влм в който
няма съчувствие, возивчиβола към чуждото саоα-
дансе, болка. Безсърдечна жена. Безсърдечно
отношение към болния човек.
—	бизчувствин, бездушен, коравосърдичен, не¬
милостив, несъстрадатилен, нежалостив, су¬
ров прлн,, корав прен,
ант. —> състрадателен, милостив, милосърден, жа¬
лостив, емлоолме
2. вж. жесток 1. знач.
БЕЗСЪРДЕЧИЕ - 1. Качество влм проява на без¬
сърдечен човек, който не изпитва съчувствие,
състрадание към болката на някого. Изненада ме
безсърдечието му към болната жена, В погледа
й се четеше безсърдечие.
—	бизчувствии, безсърдечност, бездушии, без¬
чувственост, биздушност, коравосърдичност,
коравосърдичив, еисъстрадатилндст, студе¬
нина прен., суровост прен.
ант. —> състрадание, съчувствие, съжаление, жа¬
лост, жал, милост
2. вж. жестокост 1. знач.
БЕЗСЪРДЕЧНОСТ - ож. безсърдечие 1. знач.
БЕЗТСКТЕ— рядко - ож. нетактичен
БЕЗТАКТНОСТ рядко - вж. нетактичност
БЕЗТЕЛЕСЕН -вж. безплътен 1. знач.
БЕЗТРЕВОЖЕН книж. рядко - 1. вж. спокоен
1.	в 2. знач.;
2. вж. беегрижен — 1 и 2. днач.
БЕЗТРЕВОЖНО книж. рядко - вж. спокойно
БЕЗТРЕПЕТЕН книж. - вж. хладнокръвен
БЕЗУКОРЕН - 1. Който напълно отговаря на из-
влквαнмяаα за качество. Безукорен превод. Без¬
укорна чистота. Безукорно облекло. Безукорно
изпълнение нз програмата,
—	безупречен, изряден книж,, образцов, съвър¬
шен, идеален, брилянтин прен. огр,
ант. — неиздържан, неизрядее, несъвършен, нескп-
посен, еесквпвлан
2.	Който не може дс бъде сосиен, порицан зс поведе¬
нието, проявите см. Той е човек с безукорна репу¬
тация. Безукорно минало. Безукорно поведение.
—	безупречен, безукоризнен книж,
ант. — укорен, осъдителен
БЕЗУКОРИЗ—ЕН книж. - вж. безукорен 2. знач.
БЕЗУКОРИЗ—Е—ОСТ книж. - вж. безукорност
2.	знач.
БЕЗУКОРНОСТ - 1. Липса на какъвто в да недос¬
татък. Безукорно^ в облеклото. Безукорност в
работата.
—	бизупречност, изрядност книж,, образцовост
ант. — неиздържаност
2. Качество, проява на безукорен. Спокойно може
дз се говори зз безукорност нз морала му.
—	безупречност, безукоризненос книж.
БЕЗУМЕН - 1. Който изразява отсъствие на разсъ¬
дък, разум. Гледаше я с безумни очи·. Хората сл
споглеждзхз с безумни погледи.
—	обезумял
ант. — умен
2.	При който не се проявява разум, разсъдък. Изпит¬
ваше безумен гняв:. Безумна омраза,
—	безпаметен книж,
3.	вж. луд 1. и 2. знач.;
4.	вж. безразсъден 2. знач.
БЕЗУМИЕ - 1. вж. лудост 1. знач.;
2. прен, вж. безразсъдство 2. знач.
БЕЗУМНО - вж. безразсъдно
БЕЗУМСТВАМ рядко - вж. буйствам 1. знач.
БЕЗУМСТВО - вж. безразсъдство 2. знач.
БЕЗУПРЕЧЕН - вж. безукорен 1. в 2. знач.
БЕЗУПРЕЧНОСТ - вж. безукорност 1. в 2. знач.
БЕЗУСЛОВЕН - 1. ож. абсолютен 1. знач.;
2. вж. категоричен 1. знач.
БЕЗУСЛОВНО - вж. безспорно
БЕЗУСПЕШЕН - вж. неуспешен
БЕЗУТЕШЕН - 1. Който не може да намери утеха,
не може да бъде утешен. Безутешен плач. Безу¬
тешна скръб,
—	ниутишим книж., ниутВшвн поет.
2. вж. тъжен 1. знач.
БЕЗУЧАСТЕН - 1. Който иорсояоа липса на счαл-
тме, интерес към някого, нещо. Гледаше я с безу¬
частен израз. Лицето й беше замислено и безу¬
частно.
—	отчужден, апатичен книж.
2.	вж. равнодушен 2. знач.;
3.	вж. ниотзивчив
БЕЗУЧАСТИЕ - вж. равнодушии 2. в 3. знач.
БЕЗУЧАСТНОСТ - 1. Липса на участие, интерес
към някого, нещо. Той блшл изпаднал в състоя¬
ние на пълна безучастност към всичко.
31

—	отчуждиност, апатия книж.
2. вж. равнодушие 2. знач.
БЕЗФОРМЕН - 1. Който няма определена форма.
Безформена маса,
—	аморфен книж.
ант. — оформен
2.	Който не е добил определена форма, очертания.
Безформени облаци..
—	неоформен, неочиртан
ант. — оформен, очертан
3.	Който е загубил обичайната св форма, очертания.
Безформени обувки. Безформена шапка.
—	обезформен, деформиран книж.
ант. —> оформен
БЕЗХАБЕРЕН разг. - 1. вж. лекомислен 1. знач.;
2. вж. безгрижен 3. знач.
БЕЗХАБЕРИЕ разг. - 1. вж. лекомислие;
2. вж. безгрижие 2. знач.
БЕЗХАБЕР—ИК рззг. - вж. бизгрижник
БЕЗХАРАКТЕРЕН - Който не повяеяоа характер
и се поддава на влияние. Не можеш да отсто¬
яваш позициите си, защото си безхарактерен,
Каквзто е безхарактерна, ще отстъпи нз мол¬
бата му.
—	слабохарактерен, микушав, безволев, безво¬
лен, слабоволев, слабоволен
ант. —> волев, волеви, упорит
V мека Мария (Мара, Марийка) рззг,, мека (милос¬
тива) Гена (Ганка) разг,, води се (ходи) по чужд
акъл разг.
БЕЗХАРАКТЕРНОСТ - Отсъствие, липса не силен
характер в воля. Колегите ти използват твоя¬
та блзхарактерност и те манипулират,
—	слабохарактирност, микушавост, безволии,
слабоволии
ант. — воля, уроиитоло, срорсоов
БЕЗХИТРОСТЕ— книж, - вж. искрин 1. в 2. знач.
БЕЗХИТРОСТ—ОСТ книж. - вж. искреност
БЕЗЦВЕТЕН - 1. Който е без цвят, който не е при¬
добил някакъв цвят. Безцветна течност. Без¬
цветен елмаз. Безцветно вещество.
—	неоцветен, ^обагрен книж,
ант. — цветен, багрен, багров, оцветен, обагрен
2.	Който е загубил цоета си, който е без определен
цвят. От дълга употреба ризата му изглежда
безцветна.
—	избелял, обезцвитин
3.	прен:. вж. неизразителен 1. знач.;
4.	прен. ож. безличен 1. и 3. знач.;
5.	прен·. ож. безинтересен 2. знач.
БЕЗЦВЕТНОСТ - прен:. вж. ^изразителност
БЕЗЦЕЛЕН - вж. ненужен 2. знач.
БЕЗЦЕЛНОСТ - ож. ненужност 2. знач.
БЕЗЦЕНЕН - 1. Който е много ценен, има висока
цена. Безценен камък. Безценен пръстен:.
—	скъпоценен, драгоценен поет,
2. Който има голяма лоойевлт, значение, роля за ня¬
кого, нещо. Безценен помощник. Безценна услу¬
га. Безценни документи.
—	неоценим, скъпоценен прен.— драгоценен прен,
поет,, златен прен.
БЕЗЦЕРЕМО—ЕН - 1. вж. безогледен;
2. ож. нахален 1. и 2. знач.
БЕЗЦЕРЕМОННОСТ - 1. вж. безогледно^;
2. вж. нахалство 1. в 2. знач.
БЕЗЦЕРЕ— нар,, поет:. - вж. неизлечим
БЕЗЧЕСТЕН - 1. вж. ничистин 1. знач.;
2. вж. позорен 1. знач.
БЕЗЧЕСТИЕ - 1. вж. позор;
2. вж. низост
БЕЗЧЕСТНОСТ - вж. ничвстност
БЕЗЧЕСТЯ несв, - 1. вж. позоря;
2. вж. обизчистявам
БЕЗЧЕТ - вж. безброен
БЕЗЧЕТЕ— - вж. безброен
БЕЗЧИ—СТВАМ - 1. Върша желтвквлтв, грабежи,
насилия нед беззащитни хора. Банди безчинст-
ват ■ из селата.
—— вилния, върлувам, беснея, бисувам рззг., сви-
рипствам, злодействам книж., зверствам ряд¬
ко
2. вж. своеволнича
V разплаквам дете в майке. разг., оаорлαооам дете в
майчина утроба рззг. към 1. знач.
БЕЗЧИ—СТВО книж, - 1. Обикн, мн. Проява на
насилие, на груба разправа. Свидетели сме на
блзчинствата нз различни престъпни банди..
Безчинстватз на пияната шайка продължиха
през цялата нощ.
—	изстъпление, издевателство книж, ексце¬
сия книж, ексцес книж,, вакханалия книж,,
зулум паостонза.
2. вж. своеволии 1. знач.
БЕЗЧИСЛЕ— - вж. безброен
БЕЗЧОВЕЧЕН - вж. жесток 1. м 2. знач.
БЕЗЧОВЕЧИЕ —- вж. жестокост 1. знач.
БЕЗЧОВЕЧНОСТ - вж. жестокост 1 . - и 2. знач.
БЕЗЧУВСТВЕН - 1. Който няма способност да
усеща поради физически влм психически причм-
нм. Той лежеше безчувствен на земята. Ръката
й л съвсем безчувствена, Безчувствени пръсти.
Безчувствено тяло.
—	ничувствителин, безжизнен, вдървен прлн,,
вцепенен
ант. — чувствителен спец,
2.	Който не проявява чсолтеuоелаоло, не се засяга от
отеошееветп на другите кьм него. Той л толкова
безчувствен, че никога няма да сл обиди.
—	нечувствителен, дибелокож прлн:· пренебр,,
загрубял прен., закоравял прлн:.
ант. —> чувствителен, деликатен, нежен, уязвим,
раним, евранме
3.	Който не е склпaеa към вълнение, не се поддава
лесно на чсвлаоааа см. Безчувствен съпруг. Без¬
чувствена девойка.
—	нечувствителен, бездушен, еиемоционален,
студенокръвин прен. рядко, несантименталин
книж.
ант. — чувствителен, емпцвпаαлен, сантимента¬
лен, леезиомвее
// страстен, mеереивееноеа, пламенен
4.	Който не е чуесаеиоелее към неща, кпиао го зао¬
бикалят, влм е проява на ововеα качество. Той е
безчувствен към чуждата болка, Тя е напълно
безчувствена към красотата нз природата,
Той я наблюдаваше с безчувствен поглед. Без¬
чувствена прегръдка, Безчувствена реч.
—	равнодушен, нечувствителен, безразличен,
бездушен, апатичен книж, безстрастен, инди¬
ферентен книж, студен прео,, хладен прен,
ант. — развълнуван, разчувстван
// страстен, пламенен, горещ, жарък, огнен
32

//страстен, темпераментен, пламенен
5. ож. безсърдечен 1. знач.
V	дебела му е кожата рззг„ има дебела кожа разг.
към 2. знач.
V	опериран е от чувства рззг. към 2. и 3. знач.
БЕЗЧУВСТВЕНОСТ - 1. Състояние на неспо¬
собност да се възприема със сетивата. Някаква
странна безчувственост бешл сковала цялото
й тяло. Безчувственост на крайниците,
—	нечувствитилност, безчувствие, безжизне-
ност, вдървеност прен,, вцепененост, вцепене¬
ние
ант. — чувствителност спец.
2.	Липса на чуβсавмаелнола към неприятни емоцим,
усещания. Нищо не можеше да я уязви, тя проя¬
вяваше удивителна безчувственост.
—	ничувствителност, безчувствие, закоравялост
прен, дебелокожие прлн. пренлбр.
ант. — чувствителност, деликатност, уязвимост,
ранимост, нαрснммвло
3.	Отсъствие на чувства, безразлично оаношееме към
някого, нещо. Той сл дразнеше от нейната без¬
чувственост към успехите му.
—	равнодушии, безчувствие, нечувствително^,
безразличие, равнодушное^ безразличност,
апатия книж., апатичност книж,, индифе-
рентного книж., безстрастни книж., без¬
страстно» книж., студенина прен., хладност,
хладина прен.
ант. —> развълнуваност, осочсвлтоснола
4.	вж. безсърдечие 1. знач.
БЕЗЧУВСТВИЕ - 1. вж. безчувственост 1., 2. м
3.	знач.;
2. вж. безсърдечие 1. знач.
БЕЗШУМЕН - вж. тих 2. и 3. знач.
БЕЗШУМНО - вж. тихо 1. и 2. знач.
БЕКЯР рззг. - вж. иргин
БЕЛЕГ - 1. Следа по лицето млв тялото, обикн. от
рана, удар, порязване, изгаряне и под. Нз лицето
си имаше голям белег. Бялото агне л с члрлн бе¬
лег нз главата.
—	дамга простонар,— нишан простонар.
2.	Предмет, рисунка - и под., осставеав върху нещо за
отлика или указание. На дърветата сз поставе¬
ни белези, които показват пътя към хижата.
—	знак, нишан простонар,
3.	вж. слида 2. знач.;
4.	вж. признак
БЕЛЕЖА несв. - 1. вж. означавам 1. знач.;
2. вж. отбелязвам 1. знач.
БЕЛЕЖИТ - 1. вж. виден;
2. вж. забележителен 1. знач.
БЕЛЕЖИТОСТ книж. - 1. Обикн. мн. вж. забеле¬
жителност 1. знач.;
2. вж. знаменитост
БЕЛЕЖКА - 1. Листче, върху което е записано
кратко съобщение. Извадих от чантата си бе¬
лежката имуя подадох. Прочетох бележката,
която ми бяха оставили на бюрото.
—	записка
2.	Нещо, овеmо е отбелязано. В края на текста има
бележка от кого л литературно обработен ма¬
териалът,
—	означении, обозначение, отметка
3.	вж. оценка 1. знач.;
4.	вж. забележка 1. знач.;
5.	вж. укор —1 днач.
БЕЛЕЖНИК - Мелка тетрадка, книжка за водене на
различен вид бележки. Записах си в бележника
кога трябва да отида на лекар,
—	тефтер, тефтерче, записник
БЕЛЕЗНИКАВ - Който има цвят, подобен на бял.
Белезникав облак.
—	възбял, беловат книж, бвлизняв диал..
БЕЛЕН - вж. обелен 1. знач.
БЕЛЕТРИСТ - Автор на художествена проза. Елин
Пелин л добър белетрист.
—	прозаик, поввствоватвл, разказвач разш:,,
ипик книж.
ант. —* поет, лирик, лавхотеврее
БЕЛЕТРИСТИКА - еж. проза 1. знач.
БЕЛЕТРИСТИЧЕН - вж. повествователен
БЕЛЕЯ несв. - вж. избледнявам 2. знач.
БЕЛИЗНА рядко - вж. белота
БЕЛИЗ—ЯВ диал.. - вж. белезникав
БЕЛИНА - еж. белота
БЕЛКИ (БЕЛКИМ) простонар. - 1. еж. дано;
2. еж. нима
БЕЛОВАТ книж. - вж. билизникав
БЕЛОВЛАС полт. - вж. белокос
БЕЛОКОС - Който е с бяла, побеляла коса. Белокос
старец.
—	беловлас поет,
ант. —* чернокос
БЕЛОЛИК - Който има бяло лице в кожа. Белолико
момиче.
—	светлолик
ант. — мургав, mъенолио, смугъл
БЕЛОТА - Бял цвят. Снегът още пази своята бе¬
лота.
—	белина, белизна рядко
ант. —> чернота
БЕЛЯ - Махам външната обвивка (кожа, кора, люс¬
па, черупка м под.) на нещо. Беля ябълка. Беля
черупката на яйце. Беля орехи,
—	лющя, люня2 рззг.
БЕЛЯ рззг. - 1. еж. пакост 1. знач.;
2. вж. зло 1. знач.
БЕНТ - 1. Изкуствена преграда в коритото на река
за повдигане на нивото на водата, която се отбива
изцяло влм оачвлам в кенел, тунел и др. Водите
преливат прлз бента.
—	яз, бараж
2. Водният басейн зад тази изкуствена преграда.
Шуми водата на бента.
—	вир, яз, язовир разш.
БЕРС несв. - 1. Отделям плод, цвят, лист оо стрък
вдм клон. Бера цветя в градината.
—	късам, оеиоам1 в несв:.
2. Късам наред плодовете на растенията оа опреде¬
лена площ, за де ги прибера на едно място. На
полето беряха царевицата.
—	деuрам1 в нлсв.
БЕРА2 нлсв. - ож. загноявам
БЕРБАТ простонар. - вж. мръсин 1. знач.
БЕРБЕРИН простонар. - еж. бръснар
БЕРЕКЕТ нар. - вж. плодородии 1. знач.
БЕРЕКЕТЕ— нар. - вж. плодороден
БЕРЕКЕТЛИЯ нар. - вж. плодороден
БЕРИЯ остар. - еж. такса
БЕСЕДА - 1. вж. сказка;
2. еж. разговор
3. Български сваониеен в анооаиеен речник с фразеологизме
33

БЕСЕДВАМ книж:. - еж. разговарям
БЕСЕДВАНЕ - вж. разговор.
БЕСЕДКА - Лека, nвкиитв семо отгоре, обикн. дър¬
вена, кръгла влм многоъгълна пвстоойке е греди¬
не или парк, предназначена за почивка.
—	павилион остар·., кьошк нар. остар.
БЕСЕДЧИК книж. - вж. лектор 1. знач.
БЕСЕН - 1. прен:. ож. яростен 1. знач.;
2. прен. вж. стремителен 1. знач.
БЕСИЛКА - Pрисоолсбление с въжена примка за
бесене.
—	бесило, бисилница остар., висилка остар·, ве¬
сило остзр, въже прен,
БЕСИЛНИЦА остзр. - вж. бесилка
БЕСИЛО - вж. бесилка
БЕСНЕЕНЕ - еж. буйство 1. знач.
БЕСНЕЯ - 1. еж. буйствам 1. знач.;
2.	еж. бушувам 1. знач.;
3.	еж. бизчинствам 1. знач.;
4.	разг. вж. лудувам 1. знач.
БЕСНОТА рядко - вж. яд 1. знач.
БЕСНОТИЯразг. - 1. рядко вж. яд 1. знач.;
2. еж. буйство 1. знач.
БЕСОВСКИ старин. - 1. вж. изичиски;
2. вж. дяволски 1. знач.
БЕСТИЯ книж. рядко руг. - ож. извирг
БЕСУВАМ рззг. - 1. еж. бизчинствам 1. знач.;
2. вж. развратнича
БИБЛИОГРАФИЯ - Научно изработен опис на
книги, лписвамя и др., систематизирани по ня¬
какъв признак, в който се посочват сведения за
съдържанието в външното им оформление. Биб¬
лиография върху Ботев. Библиография на рас¬
тениевъдството.
—	книгопис
БИВАК - еж. лагер
БИВАМ нлсв. - вж. ставам21. в 2. знач.
БИВА рззг. - еж. можи
БИВА МЕ разг. - 1. Годен съм, мога да бъда използ¬
ван. Как мислиш, платът, който си купих,, бива
ли го? Телевизорът все още го бива:.
—	струвам разг, чиня нар.
2.	Имам данни, дπосoбeн към, годдн ст^г^. Бива те за
началник, Не го бива за нищо.
—	ставам2
V влизам е рсбоаа разг, хващам (ловя) око
към 1. знач.
БИВШ - Който е бил някога някакъв влм нещо, но
сега вече не е. Бившият кмет нищо не направи
зз града.. Това л бившият й съпруг:.
—	предишен, стар, някогашен, предходен, пре¬
жен книж.
ант. — сегашен, настоящ, днешен, съвременен
// бъдещ, утрешен
БИЕ - вж. ивица 2. знач.
БИЖУ книж, - ож. скъпоценност
БИЖУТЕР - Лице, кветв израбоаеа бижута м пбмое.
търгува с аях.
—	ювелир книж., златар
БИЖУТЕРИЕН - Който е свързан с произоодлтос
в търговия на бижута. Бижутериен магазин. Би¬
жутерийни изделия.
—	бижутиреки, ювелирен,— златарски
БИЖУТЕРСКИ - вж. бижутериен
БИЗНЕС - 1. Писеишлена, аьргсвлоα или друга дей¬
ност, кпяaп носи доход, печалба. Не трябва да сл
пречи на бизнеса да сл развива. На съвещанието
присъстваха и представители на бизнеса.
—	предприимачиетво
2, нежел.. ож. работа 2. знач.
БИКОГЛАВ разг. олодобр. - вж. ниотстъпчив
1.	знач.
БИКОГЛСВЕЦ рядко - вж. дебелоглавиц
БИКОГЛАВСТВо рззг. неодобр. - вж. неотстъп¬
чивост
БИКОГЛАВЩИНА разг. неодобр. - вж. неотстъп¬
чивост
БИЛЕ нар·. - еж. билка
БИЛКА - Треоилов лековито растение. В аптеката
сл продават различни лековити билки.
—	бурен обикн, мн. разг,, трива нар,, били нар,
БИЛКОЛЕЧЕНИЕ - Лекуване с билки.
—	фитотерапия
БИЛО - Нсй-вмспкαmа вододелна част на рлαамаα влм
хълм. Скоро прехвърлихме билото на планината,
—	грвбин, хребет, превал
БИЛЯ простонар. -'вж..дори
БИНЛИК разг. - вж. дамаджана
БИНОКЪЛ - Ръчен провчелкм уред с уеелмчмтелнм
стъкле за наблюдаване на отдалечени предмети.
Волоео бинокъл, Театрален бинокъл.
—	далекоглед
БИНТОВАМ - Обвивам с бвно някого, нещо. Бин¬
товам ръката на ранения,
—	забинтовам, превързвам, връзвам разг.
ант. — разбинтовам
БИОГРАФИЯ - Описание нс nо-важам факти от жи-
всас в дейността на някого. Чета биографията
на Вазов.
—	животопис книж., животоопиеанив книж,
житиипис книж. рядко, житие разш,
БИРА - Слабо алксхолап пенлмео пмове, кпетв се
прави обикн. от хмел в ечемик. Бирата е вкусна,
когато е студена·. Светла бира. Тъмна бира:.
—	пиво
БИРЛИК рззг. - еж. ас 1. знач.
БИСЕР - Лъскаво, блестящо, млечнобяло, светло¬
жълто влм (рядко) черно зърно, квеов се образу¬
ва е черупката на някои миди в се използва зс ук¬
рашение. На шията си имаше три реда бисери.
—	перла, маргарит книж,
БИСТРИНА - вж. бистрота
БИСТРОТА - Неоамъосееоло, неосомъаенола на
вода, течност м др. Бистрота нз водата. Езеро¬
то сл отличава със своята бистрота:.
—	чистота, бистрина, прозрачност, кристално^
ант. — мътност, мътнина, ееповооачевсо
// замърсеност
БИСТРЯ несв. - вж. избистрям 1. знач.
БИСТЪР - 1. Зс вода мли друга аечессо - в койmс
няма мътилка, който е без примеси в замърсите¬
ли. Бистра вода. Бистър поток.
—	чист, прозрачен, кристален прлн,
ант. — мътен, нечист, непрозрачен, замътен, рсмь-
тен, размътен, неизбссорен
2.	век. деен —. дзгач.
БИТ - Съвкупност от условия мли нсевцм, ковто
определят начина на съществуване. В романа е
описан селският бит,
—	живот
34

БИТАК разг. - Свободен, неорганизиран пазар за
продажба на всякакви стоки. На битака всичко
можеш дз намериш:.
—	битпазар рззг.
БИТВА поет·. - вж. битка 1. знач.
БИТИЕ - ож. живот 2. в 4. знач.
БИТКА - 1. Въоръжено сблъскване между првоuв-
еиоови чесом, обикн. оъо война, въстание и др.
След жестока битка градът бешл прлвзлт.
Битката между двете войскови части продъл¬
жи цяла нощ. Той бе участвал в много битки.
—	сражение, бой^ борба, битва поет,, бран ста¬
рин, му раби нар. остар.
2.	прлн:, еж. сблъсък 1. знач.
БИТНОСТ рядко - еж. живот 2. знач.
БИТПАЗАР разг. - еж. битак
БИТУВАМ книж, - вж. съществувам 1. знач.
БИЧ - 1. вж. камшик;
2. прен·. книж. еж. бедствие
БИЧКИДЖИЙНИЦА простонар. - еж. дъскорез¬
ница
БИЧУВАМ несв. книж. - еж. разобличавам 1. знач.
БИЯ несв. - 1. Нееелям някому удери, за да му при¬
чиня болка. Той го ■ биеше по гърба., Ядоса сл и
започна да бил детето.
—	удрям в несв., налагам1 рззг. в нлсв., шибам,
пердаша разг., пляскам, тупам рззг., пухам
разг:,, блъскам разг., бъхтя разг., млатя нар.,
дера разг., лупам рззг, дъня нар., тимаря нар,
махам1 диал.,, лобутя диал,, пера прен, жарг,
маризя жарг, тепам жарг, кьотеча жарг.
2.	еж. шибам 1. знач.;
3.	еж. туптя;
4.	разг. вж. побеждавам 1. знач.;
5.	разг. еж. стрелям 1. в 2. знач.
V поурвае (изпухвам, опухосм) праха от гърба
рззг, стоплям (сгрявам) гърба разг., орошс (на¬
лагам, намествам, лтрошвввм, счупвам, смилам,
смазвам) кокалите разг, смъквам (свличам, оде¬
рем, съдерам) кожата от гърба разг., сменям фа¬
сона (физиономията) разг., счупвам (сmоошеввм,
разбивам, смазвам, смачквам) главата рззг, раз¬
бивам (смазвам) мутрата разг, грубо, направям
на кайме (кюфте, пихтия, пита, пестил, пастърма,
дроб сарма, мозък, тъпан) рззг. към 1. знач.
БИЯ СЕ несв. - 1. вж. сражавам си;
2. вж. блъскам си 1. знач.
БИЯЧ - еж.побойник
БЛАГ1 - 1. Зс глас, звук, изражение, отношение -
койао е приятен, внимателен, доброжелателен.
Той й говореше с благ глас. Благ поглед.
—	мик, нижен
ант. — остър, -рязък, груб, луиое
2.	За време, климат и под. - ксйmс е умерено топъл е
приятен. Благ климат. Благ ветрец.
—	мек
ант. —* остър, ссиоо, лют, свиреп
3.	еж. добър 1. знач.;
4.	вж. отстъпчив
БЛАГг нар, - еж. сладък 1. знач.
БЛАГАТ поет, остар. - вж. щастлив 1. знач.
БЛАГИНА нар. - вж. сладост 1. знач.
БЛАГО -вж. благополучии 3. знач.
БЛАГОВИДЕН книж. - вж. миловиден
БЛАГОВОЛЕНИЕ книж. - 1. Писяеа на добре воля
(обикн. на пв-еисокслооящ към nо-нисколmоящ).
Направеното ми предложение за работа го въз¬
приемам като някакво особено благоволение от
страна на директора.
—	милост, енизхождинии, съизволенив старин.
2.	вж. благocIuл>ниеcτ
БЛАГОВОЛЯВАМ книж, ирон, - вж. съгласявам
си 1. знач.
БЛАГОВОНЕН книж. - вж. ароматен
БЛАГОВОНИЕ книж, - еж. аромат 1. и 2. знач.
БЛАГОВРЕМЕНЕН книж. рядко - вж. навреме¬
нен 1. знач.
БЛАГОВРЕМЕ——О книж, рядко - вж. навреме
БЛАГОВЪЗПИТАН книж. - вж. възпитан 1. знач.
БЛАГОВЪЗПИТАНИЕ книж. - еж. възпитание
1.	знач.
БЛАГОВЪЗПИТА—ОСТ книж, - вж. възпитание
1.	знач.	~
БЛАГОГОВЕЙНО - С голямо уважение, с прекло¬
нение. Тя целуна благоговейно иконата.
—	пиететно книж, богомолно книж.
БЛАГОГОВЕНИЕ - Дълбоко уважение, почет.
Студентите изпитват благоговение към про¬
фесора си, Тя го гледаше с благоговение.
—	преклонении, пиитит книж.
БЛАГОГОВЕЯ несв. - вж. прекланям св 1. знач.
БЛАГОДАРЕН - 1. Койао оценява сапоееоао му
добро мли услуга и изпитва най-добри чувства
към този, който ге е направел. Аз съм ти благо¬
дарен за всичко, което направи за мен. Ако ми
помогнеш, цял живот ще ти бъда благодарен,
—	признателен
ант. —♦ неблагодарен, аепиизнвтелен
2. вж. благодатен 1. знач.
БЛАГОДАРНОСТ - Чувство на задоволство е оце¬
няване на лтоиенвос добро млм израз на асоа чув¬
ство. Спомням си с благодарност как ми спаси
живота. Изказаха му благодарност за добре
свършената работа.
—	признателност
ант. —> неблагодарност, непризнателност
БЛАГОДАРЯ - 1. Зс иорсояоаае на благодарност
при получаване на нещо, направена услуга, изка¬
зано пожелание и под. Благодаря ти за услуга¬
та, Благодаря за подаръка. Благодаря зз добри¬
те пожелания:.
—	миреи олжел,, сполай нар:.
2.	Изпитвам чувство не благодарност, признателен
съм някому зс неправено добро. Този човек ми
помогна в беда и аз винаги ще му благодаря за
това. Един длн ще ми благодариш, чл те нака¬
рах да учиш
—— благославям разг.
ант. -* кълна, пипклинам, оипклетмсввм
V целувам ръцете някому разг. към 2. знач.
БЛАГОДАТ - еж. плодородии 1. знач.
БЛАГОДАТЕН - 1. Който дава възможност за
ппсоигаае на добър резултат. Благодатна тема.
Благодатен сюжлт. Благодатна работа,
—	благодарен
ант. — неблагодатен, неблагодарен
2.	вж. плодороден;
3.	ож. благоприятен 2. знач.
БЛАГОДЕНСТВАМ книж, - Жиеея щастлив жи¬
вот без материални затруднения. Майка му го
Б
35

съветваше да учи, за да благоденства един ден.
Той си намери добре платена работа и сега се¬
мейството му благоденства,
—	добрувам, охолствам, блаженствам рядко, ра-
хатувам разг, благувам диал, еввтувам диал·.
ант. — мизерствам, бедствам, мизеруевм
V живот <си> живея разг., като бял човек - (цар,
крез, бей, паша) жмеея разг,, по царски живея
разг., на широка. ноге живея разг.
БЛАГОДЕНСТВИЕ - Щастлив живот без матери¬
ални затруднения и неприятности. Всяко прави¬
телство обявява, чл щл работи за благоден¬
ствието на народа.
—	благополучие, добруване, добро прен.
ант. —> неблагополучие, злополучие
БЛАГОДЕТЕЛ - Човек, който върши добрини, кой¬
то оказва голяма и безквимлонв, обикн. материал¬
на помощ някому.
—	благотворитил, добротворец книж, остзр.
БЛАГОДЕЯНИЕ - Голямо добро дело, извършено
безкористно. Той даде голяма сума за лечението
на болното дете, но не искаше никой да научи
за това негово благодеяние,
—	добрина, добро, милост обикн, мн., хаир прос-
тонар·, себап диал.
ант. — злодеяние, злина, зло
БЛАГОДУМЕН книж, остар. - вж. сладкодумин
БЛАГОДУШЕН - еж. добър 1. знач.
БЛАГОДУШИЕ - вж. доброта
БЛАГОДУШ—ОСТ рядко - вж. доброта
БЛАГОЗВУЧЕН - 1. Квйmв звучи првятно. Благоз¬
вучен глас. Благозвучна песен, Благозвучни сти¬
хове. Благозвучен език.
—	мелодичин,' звучен, музикален прен, напевен
ант. —> неблагозвучен, немелодичен, немузикелен
2.	Който o-^J^ίа^зу^гl	тоновете на който се
ксебмнирво добре. Благозвучни акорди:, Благоз¬
вучни гласове:.
—	съзвучин, хармоничен
ант. —> неблагозвучен, еельзвучен, дмсхврмпамчен,
нехармоничен, какофоничен, есимфонмчен
БЛАГОЗВУЧИЕ - 1. Приятно звучене. Благозвучие
на песните. Благозвучие на стиха. Благозвучие
на езика,
—	мелодичност, благозвучноет, звучност, на-
пивного, мелодия прлн,, музика прлн, музи-
калноет прен·.
ант. —неблагозвучие, неблагозвучност
2.	Прзиягна cьглacл^^ίαеocτ на зввткзве. Благозвучие
на акорди, Харесва ми благозвучието на българ¬
ската народна музика.
—	хармония, съзвучие, консонане
ант. — неблагозвучие:, дилхермснмя, квкпфпеия, не-
съзвучие, дисонанс, .симфония
БЛАГОЗВУЧНОСТ - вж. благозвучии 1. знач.
БЛАГОНАДЕЖДЕН - еж. сигурен 1. знач.
БЛАГО—АМЕРЕН книж. - вж. добронамерен
БЛАГОНАМЕРЕ—ОСТ книж, - вж. добронаме¬
реност
БЛАГООБРАЗЕН книж, остар, - вж. миловиден
БЛАГОПОЖЕЛАНИЕ обикн мн, - 1. Изказано же¬
лание за сбъдване не нещо добро, хубаво. От¬
всякъде му изказваха благопожелзния за дълъг
живот.
—	пожелании, добропожелание рядко, доброже-
лание
2. разш. ож. поздрав 2. знач.
БЛАГОПОЛУЧЕН - 1. еж. успешен 1. знач.;
2. еж. щастлив 3. знач.
БЛАГОПОЛУЧИЕ - 1. Щастлив живот без матери¬
ални затруднения е неприятности. Неговата цел
блше благополучието на децата му.
—	благоденствии, добруване, добро прлн:.
ант. — неблагополучие, злополучие
2.	Успех в животе не някого влм е нещо. Вдигам наз¬
дравица за тволто благополучие,
—	преуспяване, просперитет книж., прокопсия
нар,
ант. —> неблагополучие, злополучие
3.	Състояние, което прави живота щастлив, квеов е
ценно, положително в еоaолооено птношеаме.
Всичко, което правя, л зз твоето благополучие.
Народните избраници трябва да работят за
общото благополучие.
—	щастие, добро, благо, добоочеетиеа нар. остар.
ант. —» нещастие, злочестина, несрета
// нещастие, злощастие, зло, нелиете
БЛАГОПРИЛИЧЕН - Който е съобразен мли е
проява на приети норми и изисквания за поведе¬
ние е възпитание в дсдене среда. Благоприлично
държание. Благоприличен тон.
—	приличен, пристоен книж., благопристоен
книж,, възпитан
ант. —> неприличен, непристоен, неблвгппивличен,
неблагопристоен, невъзпитан
БЛАГОПРИЛИЧИЕ - Поведение, начин не държс-
нме, съобразени с прмеТите норми в изисквания
нс добрите ереви в дадена среда. Пазя благопри¬
личие. Усмихнах се от благоприличие. Поведе¬
нието й преминава границите на благоприличи¬
ето.
—	приличии, пристойност книж, благопристой-
ноет книж, възпитание
ант. — неприличие, непивлmойеолт, аеблαгсривли-
чие, невъзпитание
БЛАГОПРИСТОЕН книж. - еж. благоприличен
БЛАГОПРИСТОЙНОСТ книж, - вж. благопри¬
личие
БЛАГОПРИЯТЕН - 1. Квйов дава, предлага добре
вьзмвжнвлоu за nвсоигенеав на нещо. Времето е
благоприятно за лов. Професията ме поставя
в благоприятно положение. Благоприятен мо¬
мент.
—	подходящ, удобен, сгоден разг, добър, изгоден
ант. — неблагоприятен, неподходящ, неудобен,
несгоден, лош, недобър, неизгоден
2.	Ксйтв създава добре условия за успеха нс нещо,
влияе добре върху нещо. Създадени сз благопри¬
ятни условия за развитието на науката, Благо¬
приятна обстановка за работа,
—	благотворен, благодатен
ант. — неблагоприятен, неблаготворен, неблВгода-
тен, недобър
3.	Който води до добре резултати, овйmв има добри
последствия. Някои филми оказват благопри¬
ятно въздействие върху психиката на детето.
Планинският въздух е благоприятен зз здраве¬
то.
—	благотворен, положителен, полезен, ползот¬
ворен
ант. —> неблагоприятен, неблаготворен, отрицате¬
лен, вреден
36

4.	вж. одобрителен 1. знач.;
5.	вж. успешен 2. знач.
БЛАГОПРИЯТСТВАМ книж. -1. еж. съдействам;
2. вж. улиенявам 2. знач.
БЛАГОРАЗПОЛОЖЕН книж. - 1. вж. благоскло¬
нен;
2. вж. дружелюбен 1. знач.
БЛАГОРАЗПОЛОЖЕНИЕ книж. - 1. вж. благос¬
клонност;
2.	еж. симпатия 1. знач.;
3.	еж. дружелюбие 1. знач.
БЛАГОРАЗПОЛОЖЕ—ОСТ книж. -1. вж. благос¬
клонност;
2. еж. дружелюбие 1. знач.
БЛАГОРАЗУМЕН - вж. разумен 1. е 3. знач.
БЛАГОРАЗУМИЕ - 1. Качество на благоразумен
човек млв негова проява. Прояви благоразумие и
нл отговаряй ■ нз нападките й, Благоразумието
я посъветва дз мълчи.
—	разум прен,, разсъдливо^, разумност
ант. —> неблагоразумие, безразсъд^-оо, безразсъд-
носо, ееосоумевлт, неразсъдлмовлт, глупост
2.	Прояяе на o-)^е^слeнoсс д ддйсстия и ко(лаыоκи. Не
очаквах от него такова благоразумие, Проявих
благоразумие и не се включих в съмнителните
му сделки,
—	мъдрост, трезвост
ант. —> неблагоразумие, бйораосьдстос, авантюра,
авантюризъм, безумие, безумство, лудост, щуро¬
тия
БЛСГОРЕЧИВ книж. остар. - вж. сладкодумен
БЛАГОРЕЧИЕ книж. остар. - вж. красноричии
2.	знач.
БЛАГОРОДЕН - 1. КсCmо се отличава с оилока
ноαосmоеаост е добродетели. Благороден човек:.
Тя имз благородно сърце. Благородна душа.
—	добродетелен, високонравствен
ант. —> неблагороден
2.	КвCmв се отличава влм изразява беооорисонвсm,
великодушие, састъnчмевлт по отношеевй на
другите. Благороден характер. Благородна пос¬
тъпка, Благороден жест.
—	великодушен, рицарски прен., кавалерски,
джентълменски
ант. —* неблагороден
// дребнав
3.	Който е свързан с вивлтпорαцвятα. Той е от бла¬
городен род.
—	аристократичен
ант. —> неблагороден
4.	Зс лице, чертя и под. - опCтп сmоаоява богат духо¬
вен живот. Благородна физиономия. Благородни
черти на лицето.
—	одухотворен
5.	еж. възвишен
БЛАГОРОДНИК - вж.аристократ
БЛАГОРОДСТВО - 1. Иоялксаосо, яоаьаченоло в
поведение, държание. Тези хора се отличават с
благородство на духа.
—	аристократизъм, ариетократичноет
2. Качество влм росяеа на лнязходиойлнвсо м гоооо-
нвло да се пвжеиооаа собствените интереси. Нл
очаквах., че той ще прояви такова благород¬
ство и щл се откаже от имота в моя полза.
—	великодушии, джеетллмеество, кавалерство,
рицаретво прен:.
ант. — дребнавост
3. еж. възвишеност
БЛАГОСКЛОНЕН - КпCтп яма, проявява добро
отношение към някого, с отсянка на nокиввятел-
сово, мли коCmп е взрез на таквоа пmепшйнмй. Той
винаги е бил благосклонен към еtеол. Погледна я
с благосклонен поглед.
—	благоразположен книж,, доброжелателен
ант. — неблагосклонен, нйблвгврαзпвложйн
БЛАГОСКЛОННОСТ - Доброжелателно отнвшй-
амй, чувлтев на добро разположение към някого.
На ухажванията му тя бе отвърнала с благос¬
клонност. Страхуваше сл да нл загуби благос¬
клонността на шефа:.
—	благоразположение книж:, благоразположе-
ноет книж, благоволении книж· (обикн· на
по-високостоящ към по-нискостоящ)
ант. —> неблагосклонност, нйбπaгвреопвложйнмй,
неблагврсополпженсст
БЛАГОСЛАВЯМ разг. - вж. благодаря 2. знач.
БЛАГОСЛОВИЯ - 1. прен. разг. еж. разришвнии
1.	знач.;
2.	прлн. разг. ирон, вж.
БЛАГОСТ1 - 1. Качество иле състояние, квйто
действа пимятaо на сетивата. Благост в. обноски¬
те. Благост в погледа:. В гласа й сл чувстваше
благост:.
—	мекост, мекота, нежност
ант. — грубост, сурсоост
2.	вж. доброта;
3.	вж. отстъпчивост
БЛАГОСТ2 нар. - вж. сладост 1. знач.
БЛАГОСЪСТОЯНИЕ книж, - еж. богатство 1. и
2.	знач.
БЛАГОТВОРЕН - вж. благоприятен 2. е 3. знач.
БЛАГОТВОРИТЕЛ - вж. благодетел
БЛАГОУТРОБИЕ книж, ирон. - вж. корем
БЛАГОУХАЕ— - еж. ароматен
БЛАГОУХАНЕН - еж. ароматен
БЛАГОУХАНИЕ - вж. аромат 1. знач.
БЛАГОУХАЯ - Издавам приятна миризма, дъх. В
двора розите благоухаят:. Нощта благоухаеше
нз здравец,. Благоухаеш на френски парфюм:.
—	ухая, дъхам, дъхтя поет·.
ант. — воня, смърдя, вонея
БЛАГОЧЕСТИВ - 1. Който е в съгласие с нормите
в изискванията на християнския морал. Благо¬
честиви мисли. Благочестиви длла. Благочес¬
тив живот.
—	праведен, богоугоден книж,, свят
ант. —> неблагочестив, неправеден, нечестие, гре¬
шен, гоехсвеа
2. еж. религиозен 1. знач.
БЛАГОЧЕСТИВОСТ - еж. религиозност
БЛАГОЧЕСТИЕ - еж. религиозноет
БЛСГУВАМ диал.. - еж. благоденствам
БЛАЖЕН - 1. За храна, ястие - кπCтπ е от живо-
mинлкм произход. През пости не сл ядат блажни
храни.
—	месен
ант. — постен, безмелйа, вегетариански
2. еж. мазен 1. в 2. знач.
БЛАЖЕН - вж. щастлив 1. в 2. знач.
БЛАЖЕНСТВАМ рядко - вж. благоденствам
БЛАЖЕНСТВО - 1 . еж. щастие 3. знач.;
2. еж. наслада 1. знач.
37

БЛАЗНЯ несв. - вж. изкушавам 2. знач.
БЛАЗНЯ СЕ несв. - 1. ож. изкушавам си 2. знач.;
2.	веж caмедaлългкм сс
БЛАЗОСВАМ диал, - еж. облазявам
БЛАТЕН - еж. блатист
БЛАТИСТ - Който е покрит с блата. Блатиста
местност. Блатиста равнина.
—	блатлив, блатен, мочурлив, мочуриет, замо-
чурин
БЛАТЛИВ - еж. блатист
БЛАТО - Място със застояла вода, обикн. обрасло с
водня растения. Зеленясало блато.
—	мочурище, мочур, ■ тресавище, млака нар,,
гьол разг., батак простонар,, азмак диал·.
БЛЕД - вж. блидин 1., 2. и 3. знач.
БЛЕДЕН - 1. За лице, устни, ръце в др. - който е без
естествена руменина. Бледно лице. Бледни бузи:.
Бледни устни.
—	блед, безкръвен, бледолик поет, само за лице,
восъчен прен:.
ант. — румен, роово, червен, ален
2.	КвCто е слабо оцветен. Вледои тонове.
—	блед, ниярък
ант. — ярък, крещящ
3.	Зс светлина, сияние, лъчи в под. - който е много
слаб, без блясък. Бледна светлина, Бледни лъчи.
—	блед, ниярък
ант. —> ярък, ослепителен
БЛЕДНЕЯ несв:. - 1. еж. побледнявам 1. знач.;
2. еж. избледнявам 1. в 2. знач.
БЛЕДОЛИК поет. - еж. бледен 1. знач.
БЛЕДОСИН - вж. еветлоеин
БЛЕЙКА разг. неодобр, - вж. заплес
БЛЕНУВАМ - вж. мечтая
БЛЕНУВА— - еж. мечтан
БЛЕСКАВИНА рядко - вж. блясък 1. знач.
БЛЕСКАВИЦА дизл. - вж. светкавица
БЛЕСТЯ несв.. - 1. Изпускам лилеа, ярка светлина,
блясък. Лампата блестеше право в очите му,
Хиляди звезди блестят нз небето.
—	евитя, грея, искря поет., сияя, пламтя прен:,,
пламенея поет,
2.	Издавам блясък. Къщата бллсти от чистота.
Огърлица блестеше нз шията й.
—	лъщя, евитя прен.— грия, сияя
3.	За оче - излъчвам блясък, обекн. пвивдм някакво
вътрешно преживяване. Очите й блестят от
радост,
—	евитя, грея, сияя, искря прлн:,, пламтя прлн.
4.	прлн, обикн. с предл. с, вж. изпъквам 3. знач.
БЛЕСТЯЩ - 1. Който излъчва светлина, блясък.
Блестящи звлзди. Блестящи очи. Блестящи
лъчи..
—	бляскав, сияин, искрящ, лъчист, лъчезарен
поет., гриин поет,, искрист прен:,, иекрометин
поет.
2.	Който блести, притежава блясък. Блестяща огър¬
лица. Блестящи зъби:.
—— бляскав, лъскав, лъщящ
3.	прен.. еж. разкошен 1. знач.;
4.	прен. вж. забележителен 1. знач.
БЛЕСТЯЩО прен:. - еж. отлично 1. знач.
БЛЕЩУКАВ диал. - еж. мъжделив
БЛЕЩУКАМ - Светя със слаба, трептяща свет¬
лина. В далечината блещука едва забележима
светлина.
—	мъждия, мъждукам, мъжделея, светулкам
БЛЕЩЯ СЕ - Отварям широко очите см, пбмсн. при
учудване, изненада, гняе е др. Не сл блещи, а из¬
пълнявай каквото ти казвам!
—	пуля св разг., кокоря св разг,, кокорча св разг.,
зверя се рззг. ирон.
БЛЕЯ прен:. разг. пренебр. - вж. зяпам21. знач.
БЛИЖА несв. - Прекарвам езике се по пооьохаолт-
та на нещо. Ближа лъжицата. Котката ближе
лапичките си.
—	лижа, облизвам в несв., олизвам в несв, разг.
БЛИЗВАМ - 1. Докосвам леко с език веднъж млм
няколко пъти за кратко време повърхността на
нещо. Кучето го близна по ръката.
—	лизвам
2.	разг. двж дкусввм — 1 дз^а^^.
БЛИЗКО - вж. близо 1. и 2. знач.
БЛИЗО - 1. На мелко оаолтояаий от нещо. Близо до
училището има игрище. Магазинът е близо до
нас, Къщата се намира близо до парка,
—	близко, наблизо, наблизко, нидаличи (неда¬
леч), недалеко
ант. —> далече, далеч, далеко, недалече (надалеч),
надалеко
2.	Не след много време, е недалечно време. -Победа¬
та е близо. Близо е моментът на решаващата
среща:.
—	скоро, наскоро, близко
ант. —> далече, далеч, далеко
3.	вж. почти 1. знач.
V на две крачкм разг, на една крачка разг, на една
ръка разстояние разг., на една педя разг,, на един
лакът (хвърлей) място рззг., на еден лкпк (кур¬
шум) място разг., на <един> хвърлей камък разг.,
под носа ми. разг., под самия мм нос разг. към
1.	знач.
БЛИЗОСТ - 1. Неголяма отделечйнвлт по място.
Поради близостта си до важни пътища градът
бързо сл е развил,
—	съседство, ниотдаличиност
ант. —> далечина, делйчнвст, отделеченслт, отетра-
ненолт
2.	прен:. Вътрешна душевна връзка -между двама влм
повече душе, осaвеaвaщa се на общнвлт е ха¬
рактерите, взаимна симпатия. Духовна близост
свързва бащата и дъщерята,
—	сродство, родство, афинитет прен. книж:.
3.	еж. интимност 1. знач.;
4.	еж. сходство 2. знач.
БЛИЗЪК - 1. Който се намира на недалечно раз¬
стояние от някого яле нещо. Близка страна. От¬
къснах клонче от. близкото дърво.
—	съседен, недалечен
ант. — далечен, пmдалйчеа
// Който се намира наблизо, ааокслп. Пазарувам от
близките магазини.
—	околен, съседен,
ант. — далечен, отдалечен
2.	Койао се е сближил с някого и се ползва с неговото
доверие. Близко лице на царя, Господата сз мои
близки хора.
—	доверен, приближен
3.	Който е пвзаαт, с когото сме свикналм в приемаме
като наш. Те се държаха с нлго като с близък
човек.. Всред близки хора съм.
—	свой, вътрешен
38

ант. —> чужд, несвой, външен
4.	вж. скорошен 1. в 2. знач.;
5.	вж. сходен
БЛИКАМ - 1. Изтичам буйно, със сила от някакъв
отвор. От извора блика бистра вода.
—	извирам, шуртя
2.	Издавам д>'lаеясъдe на сниша	Кръъта обилно
бликаше от раната му. Сълзите й бликаха неп¬
рекъснато.
—	тика, струя, шуртя, лея се
БЛИКВАМ - Изведнъж зврочеем да изтмчсм отня¬
къде обилно. От устата му бликна кръв. От
очитл й бликнаха сълзи·.
—	руквам, шурвам, потичам, избликвам, за-
шуртявам, заструявам
БЛОК - еж. коалиция
БЛОКАДА воен:. - вж. обеада
БЛОКИРАМ - 1. Правя блокада на населено мля
укрепено място иле преграждам, лnвиве нещо
чрез блокада. Полицията блокира района, за да
попречи на престъпника да избяга.
—	обграждам, обкръжавам, окръжавам, обсаж¬
дам
ант. — разблокирам
2.	Прекъсвам, спирам дейавсmтα си нйсчеквено пора¬
ди никакви спънки, пречки. Мисълта й изведнъж
блокира и тя млъкна, Когато трябваше да на¬
пиша името на селото, неочаквано блокирах..
—	засичам1 разг, зациклям разг, запецвам
жарг:.
3.	вж. замразявам 1. знач.
БЛУД книж. остар. - вж. разврат 1. знач.
БЛУДЕН книж. - 1. вж. покварен 1. знач.;
2. вж. бездомен 1. знач.
БЛУДКАВ -—1. вж. безвкусен 1. знач.;
2. прлн. вж. еезслдъожaтелен 2. знач.
БЛУДКАВОСТ - еж. безвкусии 1. знач.
БЛУДНИЦА книж. - вж. развратница
БЛУДОДЕЙСТВАМ книж, остар. - ож. разврат¬
нича
БЛУДОДЕЙСТВО книж, остар. - вж. разврат
1.	знач.
БЛУДСТВАМ кНиж. - еж. развратнича
БЛУДСТВО книж. - еж. разврат 1. знач.
БЛУЖДАЯ книж, -- 1. За очи, поглед, мисъл и под.
- не се съсредоточавам върху нещо, движа се е
пиостиαастевтс без определена посока. Мислите
й блуждаеха някъде. Погледът й блуждаеше.
—	рия ее поет:.
2. еж. скитам
БЛЪСВАМ СЕ - С удар се натъквам, допирам до
нещо. Блъснах сл във вратата и ощл ме боли ръ¬
ката, Колата се блъсна в стълба.
—> удрям си, бухвам си разг., бутвам се рззг,,
джасвам св разг,, фрасвам се разг, праевам ее
разг., хаквам си разг, нахаквам се разг. грубо,
надънвам си разг, хласвам ев разг., халосвам
си разг.
БЛЪСКАМ - 1. еж. бутам 1. знач.;
2.	рраз, вес. бби Е ззна.
БЛЪСКАМ СЕ несв!. - 1. С удар се допирам до
нещо. Водата се блъскаше в брега. Мухата се
блъскаше в затворения прозорец.
—	удрям си в несв, бия си
2. разг. вж. мъча еи 1. знач.
БЛЪСКАНИЦА - Бутене в непирαнй по всички
пвсвкв в навалица. Сутрин в трамвая л голяма
блъсканица.
—	бутаница разг, тласканица разг., тъпканица
разг., тъпкало разг,, мачканица разг.
V игла (яйце) де хвърляш, няма къде да падне разг,,
няма къде мгле (яйце) да хвърлмш разг.
БЛЪСНАТ разг. грубо - вж. щур 1. знач.
БЛЪФ - Измама чрез преувеличаване влм поикоиев-
не на някои фскам, лъжливо сведение, което целя
да внесе заблуда. Приказките, че щл стане ми¬
нистър, са блъф.
—	дезинформация книж, партенка прлн. разг,,
кьорфишек прен. разг.
БЛЮВСМ несв. диал. - 1. еж. изригвам;
2. вж. повръщам
БЛЮДО - 1. вж. чиния;
2. прлн. вж. яетии
БЛЮДОЛИЗЕЦ книж. прлзр, - вж. подлизурко
БЛЮДОЛИЗНИЧА книж. неодобр. - еж. угоднича
БЛЮДОЛИЗНИЧЕСТВО книж. неодобр. - еж.
угодничиство
БЛЮСТИТЕЛ книж. - еж. пазител
БЛЯН поет. - еж. мечта
БЛЯСВАМ - 1. Издаеем блясък, лъскаеина.
Острието на секирзтз бляснз в полумрака,
Прозорците бляснаха от чистота.
—- лъевам, светвам прлн,, грейвам, заблеетявам,
залъщявам
2.	вж. светвам 1. в 2. знач.;
3.	прен. вж. проявявам еи 3. знач.
БЛЯСКАВ - 1. еж. блестящ 1. е 2. знач.;
2.	прен·. еж. разкошен 1. знач.;
3.	прлн. еж. забележителен 1. знач.
БЛЯСКАВОСТ - вж. блясък 1. знач.
БЛЯСЪК - 1. Отразена ярка светлина от гладка по¬
върхност. Блясъкът на златото го ззсллпи. Ха¬
ресва ми блясъкът на косите й.
—	лъскавина, бляскавост, блес^вина рядко,
лъскавост рядко, лустро разг, гланц книж,
2.	Излъчвана ярке светлине от нещо. Тя закри очи
от силния блясък на слънцето. Блясък на улични
лампи.
—	светлина, сияние
3.	прен:. вж. разкош
БОАЗ диал:. - еж. пролом
БОБ - Едногодишно растение с шушулооβмдав пло¬
дове, зърната на квето се употребяват зс храна.
Зрял боб. Бял боб.
—— фасул
БОБОТЯ-1 . еж. буча 1. знач.;
2. еж. бумтя
БОГ - 1. В моноmеялmвчаитй религиозни представи -
безсмъртно е всемогъщо същество, което е съз¬
дало света е го упрееляве по своя воля. Уповавай
се на Бога и той ще ти помогне.
—	Господ, Всевишният, Създателят, Творецът,
Всемогъщият рядко, Всемилостивият рядко,
провидение разш,
2.	Според еяроенията на езичниците - едно от свръх¬
естествените същества, на което те се кланят.
Египтяните почитали много богове.
—	божество
3.	прлн:. еж. идол 2. знач.
БОГАТ - 1. Който яма много паря и добро матери¬
ално състояние. Богат търговец. Богат земеде¬
лец. Съседът ми е богат човек.
39

—	заможен, състоятелен, имотин, паралия разг.
ант. —» беден, беоnвоичен, несъстоятелен, безимо¬
тен, нищ
2.	Койао е присъщ на човек с много перс, който е ха¬
рактерен за бита не богаташ. Богат дом·. Богата
мебелировка. Богато облекло.
—	богаташки, богатски, скъп, луксозен, екъпар-
ски разг., тежкарски разг, тузарски разг., ба-
ровски разг.
ант. — беден, ссрпмαшки, бедняшки, мизерен, оскъ¬
ден
3.	КпCтв nпоаооа материално благополучие. Богат
живот. Богато съществувание.
—	охолен, заможен
ант. — беден, мизерен, лиромaшке, оскъден
4.	прен. еж. изобилен;
5.	прен·. еж. разкошен 1. знач.;
6.	прен:. еж. съдържателен 2. знач.
V	бее го парата разг, играе ся с пари (милионм)
разг., не си знае парите рззг, не знае сметката на
парите си разг., еыпкав (червив, гъбае, гьбясал,
прогнил) с (от) паря разг,, мери парите си с кан¬
тар (крина) рззг, текат му парите яз крачолите
разг,, бодат (сърбят) го персте разг,, рвне парете
ся с лапата разг, дълбок му е джобът разг., дебе¬
ла (дълбока) му е кесията разг,, изоврс (изтича,
тече) му из ръкавите (крачолите) разг,, тече му
като из ръкав (ведро) рззг. към 1. знач.
БОГАТАШ - Богат, заможен човек. В този квартал
живеят само богаташи. Той е голям богаташ:.
—	крез книж, тузар рззг., туз разг., баровец
рззг,, чорбаджия разг. остар., думбазин прос¬
тонар· неодобр., богатник диал,
ант. — бедняк, лиивевх, нищ, голтак, голчо
БОГАТАШКИ - 1. Който е на богаташ. Богаташки
деца,
—	богатеки, чорбаджийски разг,, думбазки прос¬
тонар, неодобр.
ант. —> бедняшки, леиомaшкм, голташкм
2. вж. богат 2. знач.
БОГАТАШКИ - вж. богато 2. знач.
БОГАТЕЯ нлсв. - вж. забогатявам
БОГАТНИК диал. - вж. богаташ
БОГАТО - 1. В охолсово, като богат, заможен чо¬
век. Някои живлят богато, а други гладуват.
—	охолно, царски, нашироко разг.
ант. —> бедно, лмромaшои, мизерно, олкьдас, лкипено
2.	С много средства, с много пари. Облича се богато,
Стаята му л богато обзаведена:.
—	скъпо, луксозно, богаташки, баровски разг.
ант. —> бедно, сеиомaшки, мизерно, оскъдно
3.	вж. изобилно
V	не широка нога живея разг., по царски жвоея
разг,, като цар (крез, бей, паша) живея разг. към
1.	знач.
БОГАСТСК р 1. вж. богаташки 1. знач.;
2.	вж. богат 2. днач.
БОГАТСТВО - 1. Съвкупност от материални блага
с голяма стойност. Богатството си натрупа с
нечисти сделки.
—	състояние, благосъстояние книж, капитал разг.
2. Притежание на големя материални блага. Със
своето богатство и влияние той играеше важ¬
на роля в живота на града.
—	заможност, имотност, благосъстояние книж.
ант. — бедност, безuмвтност
3.	Пиятежеаяй на долтваьчнп лойдлтоа зс пълна ма¬
териална задвволенолт. Богатството винаги
буди завист:. Той мислеше, чл е естествено да
живее в богатство, Семейството й тъне в бо¬
гатство.
—	охолетво, доволетво2 книж., охолноет
ант. —> бедност, мизерия, оскъдсце, нищета, бйдап-
оа, аемпmмя, бедаптея, сеипмвшея, безпаричие
4.	вж. съкровище;
5.	рззг. еж. имот 1. знач.;
6.	прлн·. еж. изобилии 1. знач.;
7.	прлн.. еж. многообразие 1. знач.
БОГОИЗБРАН - вж. богопомазан
БОГОМОЛЕ— книж. - 1. вж. молитвен 1. знач.;
2. вж. религиозен 1. знач.
БОГОМОЛНО книж. - вж. благоговейно
БОГОПОМАЗАН - Зс ксйmо се смята, че е избран,
предопределен от Бога. Няма богопомазани на¬
роди. Въобразява си, чл литературният кръг,
към който принадлежи, е богопомазан.
—	богоизбран
БОГОСЛОВИЕ - Науке зс религиозните догме, мо¬
рал е култура.
—	теология
БОГОСЛУЖБА книж. - еж. богослужение
БОГОСЛУЖЕНИЕ - Рйлuгивзаи обреди в мслиа-
ое, извършване е църква от лвещеноллужмтйл. В
църквата имаше богослужение.
—	служба, богослужба книж., литургия разш,
БОГОСЛУЖИТЕЛ - вж. свещеник
БОГОТВОРЯ - 1. Изпитвам дълбока рпчеm, възхи¬
щение влм силно чуелтвв на обич към някого влм
нещо. Учениците боготворяха учителката си
по литература. Тя боготвори изкуството.
—	обожавам
2. вж. обожиствявам
БОГОУГОДЕН книж. - вж. благочестив 1. знач.
БОГОХУЛСТВАМ книж. - еж. кощунствам
БОГОХУЛСТВО книж. - еж. кощунство
БОДА нлсв. - 1. Натискам олтояй в тялото на някого
влм е нещо. Бода с остен коня:. Бодз с нож ня¬
кого·. Бодз игла в плат.
—	мушкам, ръгам, ръчкам разг.
2.	Мушкам нещо с остър предмет, като правя дупка.
С вилица започна да боде погачата:.
—	дупча
3.	Втиквве нещо, обикн. зсвстоенп,- в друго нещо.
Детето бодлше с карфица уловените пеперуди
в стената.
—	буча
4.	Причинявам болка, неприятно усещане при пипа¬
не, доквлвенй. Острата му брада боде.
—	боцкам
БОДВАМ - 1. Веднъж вля няколко пъти грубо е
лилеп натискам с слтроооъх предмет някого влм
нещо. Внимавай телето да нл те бодне.
—	мушвам, ръгвам, ръчвам разг.
2. прлн. разг. вж. обиждам
БОДИГАРД - вж. телохранител
БОДИЛ1 - Остър израстък на стъблото на някои
растения. Розата има много бодли:. Бодли на
кактус.
—	трън, шип
БОДИЛ2 - Много бодлеве растения, израснали гъсто
на йдап място. Трябва да сл изсекат крайпътни¬
те бодили:.
40

—	трънак, бодилак диал:.
БОДИЛАК диал, - еж. бодил2
БОДЛИВ - 1. По който има бодли, кпйто е покрит с
бодли. Бодливи храсталаци!. Бодлива роза. Бод¬
ливо растение.
—	трънлив, шипест
2. прен, рядко вж. язвителен
БОДРОСТ - 1. Качество или състояние на човек,
кпCтп е изпълнен с жизнени сили. Сллд дългата
почивка той отново почувства бодрост. На¬
дявам се, чл скоро ще сл върнат силите и бод¬
ростта ми.
—	жизненост, енергия, иниргичност, виталност
книж.
ант. — отпуснатост, безжизненост
// отпадналост, изнймощялост
//умора, изтощение, преумора
2.	Добро, ведро нвлmройний. От цялата му фигура
лъхаше бодрост.
—	жизнерадост
ант. — унилост, умьолушенолт
3.	Бодро възприемане на деCсmβяmйлеолаmα. Надеж¬
дата, чл ще оздравее, го изпълваше с бодрост:.
—	оптимизъм, жизнерадост
ант. — песимизъм
БОДЪР - 1. КвCтв е изпълнен с енергия и ' жизнени
смля влм изразява йaйргичност. Откзкто спор¬
тувам, винаги сл чувствам бодър. Зз годините
си жената изглежда много бодра:.
—	жизнин, иниргичен, витален книж,, свеж прлн:.
ант. — отпуснат, безжизнен
// отпаднал, изнемощял, изтощен, изнурен, грохнал
//уморен, язмврее, изтощен
2.	Който е изпълнен с чувство не радост от живота
влм е израз на тсоооа състояние. Днес ми сл виж¬
даш много бодър.. Говореше с бодър глас. Бодър
смях, Бодро настроение,
—	жизнерадостен, ведър прен., весел разш.
ант. — вял, отпуснат
//унил, умърлушен, оклюмсл, оклюман, посърнал
3.	Който се отличава с вяра и вртяммзъм влм вдъхоа
душевни силм. Той е човек с бодър дух. Бодра му¬
зика, Бодри нотки звучаха в словото му.
—	оптимистичен, ведър прлн,, жизнирадостин
ант. —> песимистичен, мрачен
БОДЪРСТВАМ - еж. будувам
БОДЪРСТВАНЕ - 1. вж. бдение;
2. еж. бизеъние
БОЕВИ книж, - еж. боин
БОЕН - КсCто е предназначен за водене на бой, сра¬
жение или се използва е бой, сражение. Бойна
техника. Бойна готовност.
—	боеви книж., ратин старин:.
БОЕПРИПАСИ воен. - Запас от бойни материали
- снаряди, рваопам, гранати, бомбе, мене и др.
Склад за боеприпаси. Боеприпасите се свърши¬
ха.
—	муниции воен.
БОЕЦ - вж. войник 1. и 2. знач.
БОЖЕСТВЕН прен, - Който се отличава с голяма
красота, възвишеност влм с други оъе висша
степен ценни качества. Божествена музика,
Божествено питие. Божествена усмивка. Бо¬
жествен глас.
—	приказен, неземен прлн,, небесен поет., райс¬
ки прлн·.
БОЖЕСТВО - 1. еж. бог 2. знач.;
2.	вж. идол 2. знач.
БОЗАЙНИК - Клас гръбначни живптΉе, кпиmп кър¬
мят малките си с мляко.
—	млекопитаищо книж.
БОЗАЙНИЧЕ нар. - вж. бебе
БОЗАЯ - Зс кърмаче влм малко жиеотно - смуча
мляко от женска гръд или от бозке, от виме. Май¬
ката даде на длтето си да бозае.
—	суча2, цицам разг,, мълзя диал.
БОЗДУГАН - Старинно оръжие, представляващо
тежка желязна топка, покрита с шерпвй и nссаа-
еена на къса дръжка, изовлзввао за неавсяай не
Б
удари.
—	топуз нар.
БОЗКА нар, - еж. гърда
БОЙ1 - 1. Нанасяне на удари на някого с ръка вля
предмет (пръчке, камшик, бмч и под.). Ще те пре¬
бия от бой! Ако не слушаш, ще има бой!
—	побой, пердах разг,, тупаница рззг., тупаник
разг., тупа-лупа рззг, лобут простонар,, кьо-
тек простонар., даяк простонар., мариз диал:.
2. Взаимно нанасяне на ударя между двама вля по¬
вече хора. Мъжете сл скарали, но до бой не се
стигнало. Бях свидетел на бой между пияни
младежи:.
— сбивани, побой, побоище, тупаник разг., тупа¬
ница рззг, патаклама рззг., мили жарг,
3.	еж. битка 1. знач.
V дървен господ разг, ирон:, към 1. знач.
БОЙ2 нар. - еж. ръст 1. знач.
БОЙКОСТ - Стремеж, готовнвлт за борба, борбен
дух на някого, нещо. В поезията му липсва бой¬
кост. Революционна бойкост.
—	борбе^е^ настъпателност
БОКЛУК - 1. вж. емит;
2. разг, вж. емитищв
БОКЛУКЧИЯ - Лице, чеято служба е де събира м
изхвърля боклука от населено място.
—	емитосъбирач
БОКЛУЧИЩЕ разг. рядко - еж. сметище
БОЛ простонар, - вж. много 2. знач.
БОЛЕДУВАМ несв. - Болен съм от нещо, на легло
съм. Цяла слдмицз боледувах от грип. Никога не
съм боледувал. Боледувам от язва.
—	страдам (от), имам (в съчлт. със същ., означа¬
ващи някакво заболяване), лежа (за тежко бо¬
ледуване), залежавам ее в несв. (зз продължи¬
телно боледуване)
ант. —оздравявам, излекувам се, минава ме, изце¬
рявам се, вдигам се
V пазя стаята (леглото) рззг.
БОЛЕЖ рззг. - вж. болка 1. знач.
БОЛЕжКа разг, - ож. болка 1. знач.
БОЛЕЗНЕН - 1. КвCто е присъщ зс човек с недобро
одисей. Болезнен цвят нз лицето. Той имаше бо¬
лезнен вид.
—	нездрав, болнав, болин
ант. — здрав
2.	прлн.. Който е извън границите на аоимслното. Бо¬
лезнена чувствителност. Болезнени амбиции,
Болезнено честолюбие.
—	болин прен., болнав прен:. рядко
3.	еж. мъчителен 2. знач.
БОЛЕЗНЕНО - вж. трудно 2. знач.
БОЛЕЗНЕНОСТ рядко - вж. болка 1. знач.
41

БОЛЕН - 1. КвCтс боледува, страда от някаква бо¬
лест влм е засегнат от бплелm. Болна жена. Болно
дете. Имам болно сърце.
—	нездрав
ант. —> здрав
2.	Който не се чувства добре одрееослоβно. Не отиде
на работа, чувстваше се болен.
—	неразположен, нездрав, болнав
ант. — здрав
3.	ож. болезнен 1. е 2. знач.
БОЛЕСТ - 1. Нарушение на нвреалаата жизнена
дейност на организме. Захарна болест. Детски
болести. Всичко зависи от естеството на бо¬
лестта.
—	заболявани, страдание
ант. — здраве
2.	прен. вж. -траст 2. дзнач.
БОЛЕСТОТВОРЕ— книж. - Който причинява,
предизвиква заболяване. Боллстотворни микро¬
организми.
—	патогенен спец.
БОЛЕЯ - вж. милея 1. е 2. знач.
БОЛИ МЕ прлн·. - еж. мъчно ми е
БОЛКА - 1. Мъчително физическо усещане. По¬
чувствах тъпа болка от удара. Родилни болки.
Имам болки в коремната област.
—	болежка разг., болиж разг., страдание рядко,
болезненост рядко
2.	прлн. еж. мъка 2. е 3. знач.;
3.	прен. еж. грижа 1. знач.
БОЛННС в 1. вж. болен 2. знач.;
2. вж. боллзнен ' — 1 и 2. днач.
БОЛНИЦА - Заведение, където лекуват болни на
легло. Наложи се да постъпя в болницата по
ендокринология.
—	клиника
БОЛНО МИ Е - вж. мъчно ми е
БОЛШИНСТВО книж. - еж. мнозинство
БОМБА прлн·. рззг. - вж. сензация 2. знач.
БОМБАРДИРАМ - 1. спец,. За елементарни час¬
тици или други тела - нанасям удари, обикн. с
голяма честота в села, оърху други частици мля
върху псеърхисст е ги разбивам, разрушавам.
—	обстрелвам спец.
2.	прлн. еж. обсипвам 2. знач.
БОМБАСТИЧЕ— - За думи, фрази и под. - кпCmо
цели да създаде външен ефект, да направи силно
впечатление. Бомбзстични фрази, Бомбастичен
стил. Бомбастични обещания.
—	гръмък прен., кисдкдпаоие книж., надут прлн.,,
помпозен книж,
БОМОНД книж, - вж. хайлайф
БО—ВИВА— книж. - вж. бохим
БОНУС - вж. премия
БОРАВЯ несв. - еж. използвам 2. знач.
БОРБА - 1. Активне и безкоепиоеилна дейност за
премахване или унищожаване на нещо. Борба
срещу тютюнопушенето. Борба с болестите.
Борба с невежеството.
—	война прен.. разш,
2.	Обикн. в спорта - недпреварвене за надмощие
между дое влм повече лица, отбори и под. Борба
зз първенство. След оспорвана борба отборът
ни победи.
—	състезание, двубой, единоборство
3.	еж. битка 1. знач.;
4.	вж. дблъъък — 1 д 2. дз^аа.
БОРБАДЖИЯ дизл. - еж. борец 3. знач.
БОРБЕН - 1. еж. бояк;
2. вж. агресивен 2. знач.
БОРБЕ—ОСТ - 1. еж. бойкост;
2. вж. агресивност
БОРД1 - вж. палуба
БОРД2 - Група лица, които управляват, контиплмоαт
дейнслтта на предприятие, учреждение, институ¬
ция и пр. Борд на директорите,
—	съвит
БОРДЕЙ - Мелка, схлупена нехигиенична къща,
пбека. изградена с подръчни материали. В тези
бордли живеят бедни семейства.
—	коптор,съборитина
БОРДЮР - вж. ивица 3. знач.
БОРЕЦ 1 . Човек, опйтп води борба, бие се за нещо.
Борец от Априлското въстание. Много борци
сз загинали за свободата ни.
—	поборник книж. рядко, юнак нар.
2.	Човек, кпйто aктиβас действа за осъществяване на
някаква идея, кауза. Борец за правата на човека.
Борец за мир. Борец за свободата на печата:.
—	радетел, ратник старин., поборник книж. ряд¬
ко
3.	Срвотмст - любител, овйтв се занимава с ааивдаа
ловртне борба. Хванал да се бори с нзй-силния
борец,
—	пехливанин разг,, поборник книж. остар,
борбаджия диал·.
4.	рядко еж. войник 2. знач.
БОРСА - 1. Определено място, където се извършва
mьогсоия на йдиπ. Зеленчукова борса. Книжна
борса. Борса нз зърнлни храни:.
—	тържище, пазар, пазарище, пиаца остар.
2. Място на площад мли улица, където наемни работ-
ницв чакат дс бъдат наети. Ако отида на борса¬
та—, може някой да ми предложи работа,
—	пиаца
БОРСУК - 1. диал:. вж. язовец;
2. прлн·. рззг. еж. саможивец
БОРЧ разг, - вж. дълг 1. знач.
БОРЧЕСКИ - вж. - бояк
БОРЧЛИЯ простонар. - 1. вж. длъжин 1. знач.;
2. като същ,, вж. длъжник
БОРЧЛЯСВАМ простонар. - ож. задлкжеевам
БОРЯ СЕ - 1. Водя въоръжена борба. Нз фронта
войниците се бореха самоотвержено срещу
врага..
—	сражавам се, бия се, воювам
2.	Обикн. с прлдл. с, против,' срещу. Старая се с
всички сили да преодолея льnивтивαтα ааднякого,
нещо, де добия надмощие над някого, нещо. Опо¬
зицията се бори срещу правителството. Боря
се с недостатъците си,. Боря се с болестта.
Боря се с трудностите.
—	воювам прен.
3.	Действам акmмвнп, като полегем усилия да прйвдс-
лея aякакви трудности, да постигне нещо. Боря
се за общото благо. Боря се зз права и свободи.
—	воювам прен., ратувам книж., радия книж.
4.	еж. състезавам се 1. знач.
V държе οβ^^ знамето на нещо книж. към 3. знач.
БОС - вж. работодател
БОС - 1. Който е без обувки - влм чповрв, с голм кре¬
ка. Обича вкъщи да ходи бос. Босо дете.
42

—	босоног, еоеокрау, необут
ант. —> обут
2.	пп>рн. рааз. дож деπoдггдтеи д 3. днач.
БОСОКРАК - вж. бос 1. знач.
БОСОНОГ - вж. бос 1. знач.
БОСОТА - прен:. разг. еж. неподготвеност 2. и 3.
знач.
БОСЯК рядко - 1. вж. бездомник;
2. вж. бедняк
БОТУР диал.. - вж. пън 1. знач.
БОХЕМ - Човек, който води оесел в безгрижен жи¬
вот (пбиоа. човек не взкустептв). Той беше полт,
бард и бохлм.
—	бонвиван книж,
БОХЧА - Хразг. еж. вързоп 1. знач.;
2.	разг. вж. кърпа 3. знач.;
3.	нар. вж. покривка 1. знач.
БОЦКАМ - вж. бода 4. знач.
БОЯ - 1. Вещество за оцветяване. Пастелни бои:.
Боя за яйца. Боя зз обуща. Боя за коса·. Пакетче
боя.. Боя нз таблетки,
—	багрило, багрила, багра, оцветител огр, вап-
еило диал.— вапсилка диал.
2. рззг. вж. цвят
БОЯДИСВАМ - 1. Повдееем определен цвят на
нещо, поорвеαм нещо с боя. Боядисвам вълна.
Боядисвам косата си.
—	оцветявам, багря несв·,, вапсвам диал:.
ант. —> обезцветявзм
2. еж. оцветявам 1. знач.
БОЯЗЛИВ - вж. страхлив I. в 2. знач.
БОЯЗЛИВОСТ - вж. малодушие
БОЯЗЪН - вж. страх
БОЯК - КвCmπ повяеяве готπвасст за борбс мли
кпCmо взрсзаев стремеж към борба. Бойка орга¬
низация. Бойка реч. Бойка статия. Бойка пуб¬
лицистика.
—	борчески, настъпателен, борбин, войнетващ
книж,— атакуващ
БОЯ СЕ несв. - вж. страхувам си
БРАВА - Прuловссблений за заключване нс врата,
шкаф и др. Сложихме нова брава на вратата.
Секретна брава.
—	ключалка, заключалка
БРАВО - За изразяване на вдвбиений, похвала, за¬
доволство. Брзво, успя да спечелиш конкурса!
“ - не можеше да не изкаже възхище¬
нието си непознатият мъж.
—	отлично, бравос простонар., ашколсун прос¬
тонар., аферим простонар,, евала простонар.,
машала диал:.
БРАВОС простонзр. - вж. браво
БРАДВА - Желязно сечиво с дървена дръжка за се¬
чене нс дърва. Той взл брадвата и отидл да сече
дърва нз двора.
—	еекира, балтия диал., топор диал., манара
диал.
БА АЗД Д н 1. Тясна дълга черте оърху нещо. Острие¬
то на иглата направи бразда върху повърхност¬
та на масата.
—	ризка
2.	Струйка от нещо потекло (пот, сълзи, кръв и др.).
Сълзите оставиха бразди по лицето й.
—	браздулица
3.	ож. бръчка;
4.	рядко еж. ивица 4. знач.;
5.	роаш. вес. г^аниа 1 . зина.
бРаЗДУЛиЦа - еж. бразда 2. знач.
БРАЗДЯ нлсв. - 1. вж. ора;
2. ож. поря 1. знач.
БРАК1 - вж. женитба
БРАК2 - Нйдвбрпкачйлтвйна росдукцмя, негодна
лmпкα. Трябва да се намали бракът в производ-
Б
ството.
— шкарто, отпадък рядко
БРАКМС разг, прлнебр. - еж. таратайка
БРАКОСЪЧЕТАВАМ книж. - вж. оженвам
БРАКОСЪЧЕТАВАМ СЕ книж. - еж. женя си
1.	знач.
БРАКОСЪЧЕТАНИЕ книж. ~ вж. женитба
БРАКУВАМ - Определям нещо като некачествено,
негодно зс употреба. Негодната продукция я
бракувахме,
—	шкартирам
V хвърлям не боклука разг.
БРАН1 старин. - 1. еж. война 1. знач.;
2.	вж. ббитк 1 13оаа.
БРАН2 диал.. поет. - вж. вълна
БРАНА - Земеделско оръдие, с което се разбиват
буците пръст на взвовни вля засети площи.
—	града
БРАНИТЕЛ книж. - 1. вж. защитник 1. в 2. знач.;
2. ож. пазител
БРАННИК старин. - еж. войник 2. знач.
БРАНТИЯ разг, пренебр. - 1. вж. развратница;
2. вж. грозница
БРАНШ - вж. отрасъл
БРАНЯ нлсв. - 1. еж. защитавам 1. и 2. знач.;
2.	вж. отстоявам 1. знач.;
3.	вж. пазя 1. в 2. знач.
БРАТИМЯ СЕ несв. - Ставам побратим с някого.
—	побратимявам се в нлсв·.
БРАТСКИ - рззш. ож. дружески
БРАТСТВО прлн:. рядко - вж. сдружение
БРАЧЕН -1. еж. съпружески;
2. вж. сватбен 1. знач.
БРЕГОВИТ диал. - еж. стръмен
БРЕМЕ - вж. тежист 2. знач.
БРЕМЕННА - Която аπлв плод е утробата си (зс
жена влм женско животно).
— трудна нар., тежка нар., непразна нар.
N е рплпжйнве разг.
БРИЗВНМ поет:. - 1. еж. облъхвам 1. знач.;
2. вж. повявам 2. знач.
БРИЗГИ - вж. пръски
БРИЛЯНТ - вж. диамант
БРИЛЯНТЕН прен:. огр. - вж. безукорен 1. знач.
БРИЛЯНТНО - еж. отлично 1. знач.
БРИЧКА разг, пренебр. - вж. таратайка
БРИША диал.. - вж. бърша
БРОДЕРИЯ - Ръчно вля машинно ушита украса
върху тъкан. Покривка с българска бродерия..
—	визба, визмо
БРОДИРАМ - Шмя фигурки зс укрсса върху тъкан.
Бродирам блуза.
-	вееа, шия рззг.. иашивам дшал,
БРОДЯ - еж. екитам
БРОДЯГА книж. - еж. скитник
БРОЕН - вж. числин
БРОЖЕНИЕ книж:. - Проява на обществено недо¬
волство. Срлд наслллнилто започна брожение
срещу високите данъци.
43

—	вълнение, кипеж прлн., протест, ропот, ропта¬
ние
БРОЙ - 1. Определена съвкупност от лице влм пред¬
мети, масжйлаβо от йдапрпдав неща. Броят на
чиновниците във ведомството още нл е ясен:.
Голям брой книги, Звездите нямат брой.
—	число, количество, численост, цифра прен.,
чет нар.
2.	Поредна книжка или вестник от поредица на перв-
одвчап издание. Кой брой на списанието търси¬
те? Нужен ми е миналият брой на вестника.
—	номер
3.	еж. екземпляр 1. знач.
БРОЙКА - вж. икзимпляр 1. знач.
БРОКЕР - Лице, осето свързва две или повече стра¬
ни е дедена сделка в ги улеснява, подпомага при
айCаоτо сключване в осъществяване. Работя
като брокер във фирма за недвижими имоти:.
—	посредник, комисионер
БРОНЯ - Средасееосено облекло от метални часов
зс защита от хладно оръжие. Рицарска броня:.
—	ризница, панцер, оклоп остар.
БРОШКА - Женско украшение, обикн. от метал,
поuкоепйао не дреха чрез закопчаване. На реве¬
ра си имашл много красива брошка.
—	карфица
БРОЯ несв. - 1. вж. смятам 1. знач.;
2.	вж. деаеодяβм — 1 д Д. ,№4.
БРУЛЯ - 1. Удрям с прът, камък в др., зс де сесля
плодове от дърво. Бруля орехи:. Бруля ябълки:.
—	шмуля нар., бруся диал.
2. вж. шибам 1. знач.
БРУСНИЦС нар. - вж. морбили
БРУСЯ диал. - вж. бруля 1. знач.
БРУТАЛЕН - 1. вж. груб 4. знач.;
2. еж. безогледен
БРУТАЛНОСТ - 1. Обикн. мн. вж. грубост 3. знач.;
2. еж. безогледно^
БАЪМБАЗЪЪ разг— -1 . вж. дребосък 1. знач.;
2. вж. дреболия 1. знач.
БНЪМБаЗЪЧЕ рззг. - вж. дребосък 1. знач.
БРЪМКАЛО - прлн.. рззг. пренебр. еж. бъбривец
БРЪМКАМ - еж. бръмча 1. и 2. знач.
БРЪМЧА -1.3а нелексео (бръмбар, пчела, мухе в
под.) - кеmс летя, издавам с крилата се едасвбое-
зен звук. Пчели бръмчат из въздуха.
—	жужа, жужукам, жужна, бръмкам, журча диал.
2. Зс машина, уред - издевем едаовбрвзеа шум рив
бързо движение. Моторът тихо бръмчеше.
—	жужа, бръмкам
БРЪ—КА - Метално колелце, ксето обикн. е съсове-
на част от верига. В носа на мечката бе забита
желязна брънка, Брънка от влригзтз.
—	халка, звено
БАЪСКАМ - еж. шибам 1. знач.
БРЪСНАР - Човек, чвйто занаят е да бръсне, дс
подстригва.
—	берберин простонзр.
БРЪТВЕЖ - Гсвпоеае не безсмислени, повзам
неща. Никой нл обръщаше внимание на брътве¬
жа му.
—	бърборвне разг. пренебр., бъбрене разг, бръ¬
щолевени пренебр,, бр^вене рззг. пренебр:,
дърдорене разг, пренебр, дрънкане рззг. пре-
нлбр, плямпани разг, пренебр, плещене рззг.
пренебр, бъбриж рядко
БРЪТВЕЖИ - Преоав, глупави разговори, оовоез-
ки. Два часа слушах глупави брътвежи, Той не
даде ухо на брътвежите нз старата жена.
—	безсмислици, празно^ов^, празеодсмство,
бръщолевения, брътвения рззг., дрънканици
разг.
V	бабешкм πрвксоов разг,, бабини девеовня рззг.,
повоазов от 1001 нощ рззг, оиелв-аеквпелв
разг,, ни врели, не кипели рззг.
БРЪТВЕ—Е рззг. пренебр. - ож. брътвеж
БРЪТВЕНИЯ рззг. - вж. брътвежи
БРЪТВЯ разг, пренебр. - вж. плещя
БРЪЧКА - Тясне продълговата вдлъбнатене по оо-
жеое на лицето влм тялото на човек. Лицето й
беше набраздено с дълбоки бръчки. Като се нам¬
ръщи, лицето му стзвз на бръчки.
—	гънка, бразда, резка, дипла рядко, бръчкул
диал.
БРЪЧКАВ разг. - вж. набръчкан 1. в 2. знач.
БРЪЧКАМ несв. - еж. набръчквам 1. знач.
БРЪЧКАМ СЕ - вж. бърча се
БРЪЧКУЛ диал, - вж. бръчка
БРЪЩОЛЕВЕНЕ пренебр. - вж. брътвеж
БРЪЩОЛЕВЕНИЯ - вж. брътвежи
БРЪЩОЛЕВЯ разг, грубо - 1. ож. говоря 1. знач.;
2. вж. плещя
БУДАЛА разг. пренебр. - вж. глупак
БУДАЛАЩИНС простонар. пренебр. - ож. глу¬
пост 1. знач.
БУДАЛКАМ несв. разг, пренебр, - еж. лъжа 2. знач.
БУДАЛЛЪК простонзр. пренебр. - вж. глупост
1.	знач.
БУДСЛОСВАМ СЕ рззг:. - вж. втелявам се
БУДЕН - 1. КсCос не спм. Отдавна съм буден..
—	събуден
ант. — заспал, спящ
2.	еж. безсънен;
3.	прлн. ож. интелигентен 1. знач.;
4.	прлн.. вж. бдителен 1. знач.
БУДИТЕЛ - Повлеетеа деец по време не Възражда¬
нето у нес, който е работил зс оулmуρаптс в на-
цвоавлно-nолвmическоmо издигане на българския
народ. Народни будители·.
—	просветител, книжовник, възрожденец, въз-
родител
БУДКА - Малка, сбика. леке пссаосCкв, където се
продават вйлтавцв, цигари, закуски в други дреб¬
ни лmπоu. Будка за вестници. Будка за продажба
нз безалкохолни напитки и закуски.
—	павилион, лавка
БУДНОСТ - вж. бдителност 1. знач.
БУДУВАМ - Не спя, стоя буден. Цяла нощ будувах,
чаках да се върне дъщеря ми. Стига си будувала,
върви да си лягаш,
—	бодърствам, бдя
ант. — спя, къртя, почивам
// дремя, унасям се, клюмам
V	не затосояе (солппβвм) очи разг, не мигаем за
секунда рззг.
БУДУВАНЕ - 1. еж. бдение;
2. вж. безсъние
БУДЯ несв. - 1. Прекъсвам съня не някого. Майка
му го буди всяка сутрин. Не ме буди толкова
рано. Шумът от улицата ме буди.
—	събуждам в несв., разбуждам в несв., пробуж¬
дам в нлсв, вдигам прлн. рззг. в нлсв.
44

ант. — приспивам
2.	прен. Ставам причина еяксC да првявв аоmиеаосm,
нарушавам апетвята към нещо. Будя заспалата
съвест. Будя народа за борба.
—	събуждам в нлсв., разбуждам в несв., пробуж¬
дам в несв:.
ант. —> приспивам
3.	прен. еж. възбуждам
БУДЯ СЕ нлсв. - вж. събуждам се 1. знач.
БУЕН - 1. КвCоо се повявява с голяма сила, движм
се с голяма скоовло в не може да бъде удържан,
спрян (обикн. за природни явления). Буен вятър.
Буйни води. Буен огън. Буен вихър.
—	стихиен, бурин, неудържим, яростен прен:.
ант. — тих, спокоен, крстък
2.	КвCав превишава по силе в степен нормалните
оовяев на нещо. Буйна страст. Буйна радост.
Буен танц. Буйно веселие.
—	бурен прлн., етихиин, неукротим, див прен.,
неудържим, вихрен поет., луд прлн., необуз¬
дан, ниусмирим
ант. — спокоен, сдържан, кротък, тях
3.	еж. ееедкржае 1. в 2. -знач.;
4.	вж. немирен 1. и 2. знач.;
5.	еж. стремителен 1. знач.;
6.	еж. страстен 1. в 2. знач.
БУЗА - Част от лицето от слеnсвчвйао до дслевое
челюст. Розови бузи.. Пълни бузи. Увиснали бузи.
—	страна1, ланита старин:, поет,, образи диал.
БУЙНОСТ - Бурна проява, силен взблмк на енер¬
гия, чувства. Буйност на чувствата. Буйност
на поривите
—	неудържимоет, неукротимост, бурност рядко.
етихийност, вихриност книж, необузданоет,
неусмиримост книж,
БУЙСТВАМ - 1. Не конmоолмрсм поведението си,
държа се необуздано, като вдигам шум, правя па-
колmв в под. Като се напие, започва да буйства—,
да троши всичко, което му попадне. Болната е
кротка, не буйства,.
—	беснея, лудия, лудувам огр, безумствам рядко
2. еж. лудувам 1. знач.
БУЙСТВО - 1. Неразумна проява на буен човек, вз-
рсзена обикн. с викане, блъскане, чупене в под.
Пиянски буйства:.
—	бесневни, биенотия разг.
2. Състояние на крайна оъзбуде, необуздано държа¬
ние не айнсимелйн човек. Буйството му продъл¬
жи няколко дни·.
—	изстъпление
БУКАИ простонар. - вж. окови 1. знач.
БУКВАЛЕН - 1. КсCос предава значението, съдър¬
жанието . на нещо без всякакво изменение. Буква¬
лен превод. Буквален цитат:.
—	дословен книж, текстуален книж.
2. Обикн. в съчет. със смисъл, знзченил - който е съв¬
сем точен, без изменение. Съсипаха предприяти¬
ето в буквален смисъл.
—	дословен книж, пряк
ант. — преносен, фигуративен, метафоричен
БУКВАЛНО - Без никакво изменение (при предава¬
не на текст, реч). Предавам думите й буквално.
Превеждам буквално.
—	дословно книж:,, мотаморазг,, текстуално книж.
V думе по дума разг, буква по букве книж, точ е
точ книж., едно към едно рззг.
БУКВИ - Писмени знаци от азбуката.
—	писмена старин.
БУКВОЯД - 1. вж. формалист 1. знач.;
2. вж. бюрократ
БУКВОВДЕЦ - 1. вж. формалист 1. знач.;
2. вж. бюрократ
БУКЕТ - Подбрани, красиво подредени в сбвкеп-
веас свързани заедно стръкове цветя. Букет от
хризантеми, Ще й поднеса един букет,
—	китка
БУКЛА - еж. къдрица
БУКЛЕСТ рядко - вж. къдрав 1. знач.
БУКЛИРСМ рядко - вж. къдря 1. знач.
БУЛКА - 1. Жена, която се венчава, сключва брак.
Всички се трупаха да видят булката, Булката
блше облечена в дълга бяла рокля.
—	младоженка, нивеста (невяста) нар.
2.	нар. еж. съпруга;
3.	нар·, вж. снаха
БУЛО - Покривало от тънка оооооачна материя,
което се слага на глееата на булката при венчев-
ка. Младоженката беше с дълго бяло було.
—	воал, вало разг.
// Плат влм воал, който покриее главата в лицето на
еяксгп, обикн. на жена, еъе връзка с обичай, ри¬
туал и др. Жената бе забулена с черно було.
—	покривало огр..
БУМ книж. - еж. възход
БУМАГА - 1. остар:. еж. документ 1. знач.;
2. мн. пренебр. ож. книжа
БУМАЩИ—А неодобр. - Канцеларска работа, пре¬
кадено усложнена с различни административни
процедури в документи, спъеащв деловото й из¬
вършване. Вместо да ръководи отдела, той се
занимава с бумащина. Излишната бумзщинз ни
пречи на работата,
—	канциларщина неодобр., книжнострядко
БУМКАМ - вж. бумтя
БУМТЕЖ - еж. грохот
БУМТЯ - Прсвзвеждем силен, глух, продължителен
шум (обикн. за мвоπи, буйно горяща печка, уде¬
ри не тъпан и др.). Навън бумти мотор. Огънят
бумти.
—	тътна, бухтя, тънтя, боботя, бумкам, дудна
диал.
БУНАК рззг. пренебр. - еж. глупак
БУНАР нар. - еж. кладенец 1. знач.
БУНАЩИНА разг, пренебр, - вж. глупост 1. знач.
БУНИЩЕ - 1. еж. сметище;
2. вж. торище
БУНТ - 1. Масвос проява на неподчинение на елсла-
тс влм на ултαнввйнвя ред поредя несъгласие с
нещо в гвтоенолт зс борбе с различни средства.
Селски бунтове. Подстрекавам към бунт·.
—	размирици, метеж книж., смут, вълнение
(обикн, мн.), безредици, междуособици
2.	ож. въстание;
3.	прлн. еж. протест 1. знач.
БУНТНДЖИя пренебр. - вж. бунтовник 1. знач.
БУНТАР - 1. Човек, кпйтп nрсявяоа нетъρпвмслт
към нередностите в негодува срещу тях. По при¬
рода беше бунтар, нл можеше да се примири с
неправдите,
—	размирник, недоволник
2. вж. бунтовник 1. знач.
БУНТАРСКИ - еж. бунтовен 2. и 3. знач.
Б
45

БУНТОВЕН - 1. КоCов се бунтува, учесове в бунт.
Бунтовен край,.
—	бунтовнически, размирен, митежин книж,,
разбунен разг., възбсеин полт.
ант. —> мирен
2.	КпCао е склонен към бунт, който е свойствен на
бунτоваво. Бунтовен дух, Бунтовно свърталище,
—	бунтовнически, бунтарски
3.	Който е изпълнен с размирици, борби, обществени
вълнения. Настанаха бунтовни времена. Бун¬
товна епоха. Бунтовни стихове.
—	размирен, метежен книж, бунтарски, бунтов¬
нически, смутен, неспокоен прлн, бурен прлн,
тревожен прлн,, буреносен прлн. поет,, бурлив
прлн. поет,
ант. — спокоен, мирен, тих, безбурен, безметежен,
безтрееожен, безоблачен
БУНТОВНИК - 1. Човек, кпйmо оигвнвзвие бунт
вля учсстес е него. Дошла войска и разпръснала
бунтовниците.
—	метежник книж., размирник, бунтар, бунта-
джия пренебр.
2. Участник или организатор на въстание, бунт. Бун¬
товниците дълго се сражаваха с поробителя.
—	въстаник, революционерразш.
БУНТОВНИЧЕСКИ -вж. бунтовен 1., 2. в 3. знач.
БУНТУВАМ несв. - Подбуждам към бунт вля не¬
подчинение. Ходят из сллзтз и бунтуват наро¬
да, Подозират я, чл бунтува колектива,
—	размиоевам в нлсв., разбунтувам, буня несв.
разг., разбунвам разг., възбунтувам книж.
рядко
ант. —> усмирявам, уеuиооеврявам, леиоявае
V	мътя (размътвам) глеваое (екъле, ума, мозъкс)
на някого рззг, бъркам (забърквам, разбърквам)
главата (акъла, ума, мозъка) не някого разг, мътя
(резеъовее) овдста някъде рззг, разбунвам ду¬
ховете някъде рззг.
БУНТУВАМ СЕ несв. - 1. Pовявяеве непоксолтвв,
неподчинение. Народът влчл се бунтува и се
бори зз своите права. Никой не смее да сл бун¬
тува срещу ръководството на фирмата.
—	еъзбсетуеам се, разбунтувам св, буня се несв:.
рззг.
ант. — мирувам, оротуеее, кютам
2,	прен. еж. протестирам;
3.	прлн. поет. вж. бушувам 4. знач.
V	надигам (вдигам, повдигам, изпрсвям, вярвам,
нввuреве) глава разг. към 1. знач.
БУ—Я несв:. разг, - еж. бунтувам
БУНЯ СЕ нлсв. рззг. - еж. бунтувам се 1. знач.
БУРАН диал. - вж. буря 2. знач.
БУРГИЯ - Уред зс nообиоеае на дупки е твърди
предмети чрез въртене.
—	свредел
БУРЕН - 1. Който предвещава, носи буря. Бурни об¬
лаци. Бурни ветрове.
—	буреносен
2.	За време - през ксCтс има буря. Бурна пролет. Бу¬
рен длн. Бурна нощ..
—	буреносен, бурлив поет..
ант. — спокоен, безбурен, тих
3.	В ксйто бушува буря, коCтс е обхванат от буря.
Бурно море.
—	бурлив полт..
ант. —> спокоен, безбурен, тих
4.	прлн, вж. разгорещен;
5.	еж. буин 1. в 2. знач.;
6.	прлн. вж. напрегнат 1. знач.;
7.	прлн.. еж. бунтовен 3. знач.
БУРЕН - 1. вж. плевил;
2. разг. ож. билка
БУРЕНОСЕН -1 . вж. бурен 1. в 2. знач.;
2. прлн, поет, вж. бунтовен 3. знач.
БУРЛИВ поет·. - 1. вж. бурен 2. в 3. знач.;
2. прлн. вж. бунтовен 3. знач.
БУРМА - вж. винт
БУРНОСТ рядко - вж. буйност
БУРЯ - 1. Силен стихиен вятър, понякоге придру¬
жен с гръмотевици в дъжд. Изви сл буря·. Бурята
ни свари на улицата.
—	вихър, вихрушка, хала, ураган, стихия, сприя
нар.
2. Много силен земен еяаър, обикн. придружен със
снеговалеж. Навън беснее снежна буря:.
—	виелица, фъртуна, хала, ввекиаа нар, сприя
нар, буран диал.
БУТ -1. Гврнαое мускулеста чест не креке на живот¬
но влм птица. Свински бут·. Пилешки бут·.
—	кълка рззг.
2. разг. вж. бедро
БУТАМ нлсв. - 1. Натискам със сила върху нещо,
зс де го преведа е движение. Бутам пред слбл си
количка с бебл. Бутам стола към стената.
—	тикам, тласкам, блъскам, лашкам разг.
ант. — дърпам, тегля
2. Леко докслвее някого с ръкс, лакът в др., като
слабо го рсзклсщее, за де привлека вниманието
му или с друга цел. Той я буташе с лакът, за да
престане да говори:.
—	бутвам в несв:, побутвам в нлсв, подбутвам в
нлсв:.
Ъразг. вж. пипам 1. в 2. знач.;
4.	прен. разг. вж. събарям 2. знач.;
5.	прлн. разг. пренебр. вж. поставям 1. знач.
БУТАНИЦА рззг. - вж. блъсканица
БУТВАМ -1. вж. бутам 2. знач.;
2.	прлн, разг, вж. събарям 2. знач.;
3.	прлн.. разг, пренебр. еж. поставям 1. знач.
БУТВАМ СЕ разг. - вж. блъсвам ее
БУТИЛКА - Стъклен, обиоа. цилиндричен по фор¬
ма съд с тясно гърло, е осйтп се държат течности.
Бутилка вино. Бутилка коняк:.
—	шише, стъкло разг, стъкленица
БУТКАМ СЕ рззг. - вж. бавя ев 1. знач.
БУХАМ - вж. кашлям
БУХВАМ - вж. втасвам 1. знач.
БУХВАМ СЕ разг. - ож. блъсвам се
БУХЛАТ - еж. кичист 1. знач.
БУХЛЕСТ диал. - ож. кичвст 1. знач.
БУХТЯ - 1. вж. бумтя;
2. еж. буча 1. знач.
БУХУКАМ - вж. . кашлям
БУЧА несв. - 1. еж. набучвам 1. знач.;
2. еж..бодс 3. знач.
БУЧС - 1. Издавам посдьлжвmйлйн неревен глух
шум. Радиото бучи силно. Реката бучи. Бучат
камиони.
—	боботя,бухтя
2. Издавам силен в продължителен шум (за вятър,
буря в под.). Вятърът бучеше в клоните на дър¬
ветата.
46

—	фуча
БУШУВАМ - 1. Действам с голяма, разрушителна
сила. Бурята бушува няколко дни. Пожарът бу¬
шуваше с пълна сила..
—	вилнея, беснея, лудея прлн., лудувам прлн.
2.	прен, Прояеяоае се с голямс сила, намирам се е
разгара ся. Нз изток бушува война. Бушува ре¬
волюция.
—	вихря св, кипя прлн.
3.	За чувсаее, стресов - пооявяеее се с много голяма
сила, бурно. Необуздан гняв бушуваше в душата
му. В гърдите ми бушува ярост.
—	кипя прлн., вря прлн., клокоча прен, клокотя
прен. рядко
4.	За оода - лвлас се вълнувам. Морлто бушува. Ре¬
ката започна да бушува:.
—	бунтувам еи прлн. поет, лудувам прен. полт,
кипя прлн.
БЪБЛЯ - 1. вж. мърморя 1. знач.;
2. вж. бълбукам
БЪБРЕЖ рядко - вж.брътвеж
БЪБРЕНЕрззг. - вж. брътвеж
БЪБРИВ - вж. приказлив
БЪБРИВЕЦ - Човек, ксCтс еаого гсеоов, свCоо
обича де повоазоа. Съседът ми е голям бъбривец.
Нали го знзлш какъв е бъбривец,, не си затваря
устата. Досаден бъбривец.
—	еъоборуо рззг., дърдорко рззг,, бъбрица
разг., бкбриеуо разг, екоеорае разг, дърдо-
ран разг, бръмкало рззг. пренебр, дрънкало
разг. пренебр), плямпало рззг. пренебр, лапа-
цало разг, пренебр, кречетало разг. пренебр,
плямпа рззг. пренебр, плескало разг, пренебр,
дрънкай разг. пренебр. рядко, дкдривуд диал.
пренебр,, дадрица диал. пренебр,, цапало диал.
пренебр,.
ант. — мълчаливец
V оезооене уста разг, арменска уста рззг, ооезае
воденица разг, пренебр:, една му глаос, а лmп му
езика разг,
БЪБРИВКО разг. - вж. бъбривец
БЪБРИВОСТ - еж. приказливо^
БЪБРИЦАрззг. - еж. бъбривец
БЪБРЯ - 1. разг. ож. говоря 1. знач.;
2.	рззг. вж. разговарям;
3.	вж. мърморя 1. знсч.
БЪДЕН поет. - вж. бъдещ 1. знсч.
БЪДЕЩ - 1. Който ще дойде, ще бъде занапред оъо
времето. Бъдещи поколения. Бъдеща слава. Бъ¬
дещ живот. Бъдещи планове. Бъдещ влк.
—— бъдин поет,, утрешен прен., иден книж, гря¬
дущ поет.
ант, — минал, вчерашен
2. КсCто ще стане някакъв в бъдеще. Бъдещ инже¬
нер, Бъдещ учител.
—	утрешен прлн.
ант. —> бивш, някогашен, предишен, стар
БЪДЕЩЕ - 1. Времето, ксйто ще настъпи след се¬
гашното. Светло бъдлще. Спокойно гледам в бъ¬
дещето. Размислям се за бъдещето.
—	бъднина поет., бъдно поет, рядко, бъдност
книж. рядко, грядуще поет, сетнини нар,.
ант. —»минало, история
2. Бъдещ жвеоа и сълтвяаве на аякπгπ, нещо. Човек
сзм кове бъдещето си. Днес се решзвз бъдеще¬
то на предприятието.
—	съдба, съдбини, бъднина поет.
ант. — минало
V утрешният ден книж, към 1. знач.
БЪДНИНС поет·. - вж. бъдеще 1. и 2. знач.
БЪДНО полт, рядко - вж. бъдеще 1. знач.
БЪДНОСТ книж:. рядко - вж. бъдеще 1. знач.
БЪЗВАМ простонзр. - вж. обиждам
БЪЗИКНМ простонар. - 1. вж. закачам2 2. знач.;
2. вж. човъркам I. знач.
БЪЗИКАМ СЕ простонар. - еж. шегувам ее
БЪЗИКНЯ жарг. - вж. шега
БЪЗЛИВ рззг. пренебр. - еж. страхлив 1. знач.
БЪЗЛИВЕЦразг. ирон. - вж. страхливец
БЪЗЛИВКО разг. ирон:. - вж. страхливец
БЪЗЛЬО разг. ирон. - вж. страхливец
БЪКСМ разг. - С предл. от. вж. гъмжа 1. и 2. знсч.
БЪЛБОЛЯ - ож. бълбукам
БЪЛБОТЯ - еж. бълбукам
БЪЛБОЧА - вж. бълбукам
БЪЛБУКАМ - За рекс, nптоо и др. - като оекс, язде-
вем йднообоезеа, оевнвеереа, непрекъснат шум.
В дерето бълбукаше малка рекичка.
—	еълеоле, бълбоча, бълботя, бъбля, бърбукам
рззг, гъргоря рззг, клокоча, клокотя, кло¬
кам, кълколя разг,
БЪЛВАМ несв. - 1. вж. изригвам;
2. вж. повръщам
БЪЛЕОЧ обикн. мн. прлн. разг, неодобр. - еж. га-
дост 2. знач.
БЪЛНУВАМ - 1. прен. вж. мечтая;
2. прен. вж. фантазирам 1. знач.
БЪРБОААН разг. - вж. бъбривец
БЪРБОРЕНЕ рззг. пренебр. - вж. брътвеж
БЪРБОАКО рззг. - вж. бъбривец
БЪРБОРЯ разг, пренебр - 1. вж. говоря 1. знач.;
2.	вж. разговарям;
3.	вж. плещя;
4.	вж. мърморя 1. знсч.
БЪНБуКаМ разг. - вж. бълбукам
БЪРДО - вж. хълм
БЪРЖЕ - вж. бързо 1. знсч.
БЪРЗ - 1. КсCтв става, извършва се с голяма бър¬
зина. Бързи темпове на развитие. Бързо стро¬
ителство.
—	скоростен, ускорен
ант. —> бавен, забсеен, муден
// Който протича бързо. Бърза игра. Бърз процес.
Бърз танц.
—	динамичен книж.
ант. — бавен, вял, муден
2.	Който се осъществява, извършва изключително
бързо. Бързи услуги. Бърза информация. Бърз
влак:.
—	експресен
ант. —> бавен
3.	Който се движи с голяма скоиолт, бързина. Аз съм
по-бързз и ще изтичам, до магазина. Колата е
доста бърза·.
—	бързоподвижен, бкоздходее, подвижен, пър¬
гав, мобилен книж, лвседподвuжее, лекопод-
вижвн, поврат/тв
ант. — бавен, бавасπодовжеа, тежооппдовжеа,
аиуднспсдевжен, еьчаопсдовжйа, товеее, му¬
ден, айоовратлuв
4.	Който бързо, без забавяне се справя с работата св.
В работата си той е по-бърз от нея. Радиото е
47

по-бързо от телевизията по отношение на ак-
туалнитл новини.
—	експедитивен
ант. —> бавен, муден, туткав
5.	Който не търпи отлагане в трябва де се извърши
оеднагс. Необходима л бърза нзмесз на хирург.
Бърза помощ. Бързи мерки.
—	спешин, неотложен, незабавен
ант. —> бавен
//КоCас трябое да се извърши за кратко време. Имам
бърза работа. Бърза поръчка.
—	—пешей, —речей,	книж.
6.	Който върши нещо мли кпCто става без нужното
търпение вля време. Не вземай бързи решения,
може да сбъркаш:.
—	прибързан
ант. — бавен, забавен
7.	еж. пъргав 1. знач.;
8.	вж. сръчен 2. знач.
БЪРЗАМ несв, - 1. Старая се да направя нещо в
по-киетък лоок, действам, без да се бавя. Бързам
да си науча уроците. Бързам да измзжз къща¬
та. Бързам да свърша всичко навреме.
—	побързвам в несв., избързвам в несв.
ант. — бавя се, разтакам се, осооаоаоам се, оаомс-
тевам се, мотая се, моткам се, мая се, помайвам
се, оαоевCвαе се, туткам се, пипкам се, буткам се,
офлянкеам се, оваияввм се
2.	Движе се бързо. Той бързаше да настигне друга¬
рите си. Бързам да дойда навреме, Бързай—, ако
не искаш да закъснееш..
—	побързвам в несв., избързвам в несв., варкам
диал.
ант. —> бавя се, забсвям се, закъснявам
3.	Старая се нещо да стсне по-бъоов, подготвям нещо
бързо. Нл трябваше да бързам с решението си.
Не бързай със сеитбата, още е рано. Винаги
бързам с плащането на данъците.
—	избързвам в несв., прибързвам в несв., изпре¬
варвам в нлсв. разг.
ант. —> бавя, забавям, протакам, отлагам, оезтсове,
резовкввее
// бавя се, зебевям се, закъснявам
БЪРЗАНЕ - Усовоеао, nв-бъозп извършване на
нещо. Тези работи не стават с бързане. От пре¬
палено бързане може да допуснем някоя грешка,
—	бързина, избързване, прибързване, побързва-
не рядко
ант. — бавене, забавяне, nиоmекснй, разтакане, раз-
mеоеввае, ептвеай, маене, бавеж, резмсτевеае
БЪРЗЕЙ - вж. поток 1. знач.
БЪРЗЕШКАТА - вж. бързо 1. знач.
БЪРЗЕШКОМ - вж. бързо 1. знач.
БЪРЗИНА - 1. Отношението между изминатия от
дадено тяло път ели количеството извършена
работа в времето, зс което асоа става. Влакът
намали бързината.. Машината работи с голяма
бързина.
—	скорост
ант. —► бавност
2.	Справяне с впиеделйнв осбстα без забавяне. В от¬
дела всички разчитаха на бързината,— с която
вземаше решенията.
—	експедитивност
ант. —> бавност, мудаплm, туткаеост
3.	ож. пъргавина 1. знач.;
48
4.	вж. сръчност 2. знач.;
5.	еж. бързане
БЪРЗО -1.3а кратко време. Слухът бързо се раз¬
несе из селото. Силите бързо го напускаха. Из¬
качих бързо стълбите. Дръпнах сл бързо назад.
Бързо написах статията. Бързо щл те насти¬
гна.
—	бърже рззг., бързешком, бкозешката, скоро
ант. — бавно, полека, полекичка
2. Без отлагане, без бавене. Нзлагз се да замина
бързо. Трябва бързо да свърша възложената ми
работа.
—	незабавно, неотложно, спешно, екстрено
книж,, нимидлено книж. рядко
ант. — бавно
V за нула (паовцвmйлап) време разг, докато се
обърнеш (завъртиш, огледаш) разг, докато миг¬
неш с очи рззг. към 1. знач.
БЪРЗОЛЕТЕН книж. - вж. краткотраен 1. знач.
БЪАЗОПИС - еж. стенография
БЪРЗОПОДВИЖЕН - вж. бърз 3. знач.
БЪРЗОТЕЧЕ— поет, - еж. краткотраен 1. знач.
БЪРЗОХОДЕН - вж. бърз 3. знач.
БЪАКАМ1 - вж. тършувам
БЪРКАМ2 несв. - Х разг. вж. грешащ
2.	рззг. ож. емеевам 3. знач.;
3.	нар. вж. преча 1. знач.
БЪРКА МИ СЕ нар. - вж. повръща ми ее
БЪРКАМ СЕ разг. - 1. вж. меся ее;
2. вж. гриша1
БЪРКАНИЦА диал:. - вж. айрян
БЪРКОТИЯ рззг, - 1. вж. безредие 1. в 2. знач.;
2.	еж. анархия 2. знач.;
3.	еж. суматоха
БЪРЛОГА - Убежище на дево животно. Бърлога на
вълчица. Лисича бърлога.
—	леговище, дупка
БЪРНА простонзр. - вж. устна
БЪРНИКаМ рззг, - 1. вж. тършувам;
2. пренебр, вж. човъркам 1. знач.
БЪРСАЛКА - 1. . Мелка постелке зс изтриване на
обувки, която стоя пред входната врата. Той из¬
три калта от обувките си на бърсалката.
—	изтривалка
2. Парче плат, с ооеов се бършат, почистват предме¬
ти. С бърсалката тя избърса прахтз от мебе¬
лите,
—	парцал, изтривалка, пачавра рззг,
БЪРЧА нлсв·. - вж. набръчквам 1. знсч.
БЪРЧА СЕ - За кожа на лице - соавем на бръчки.
Не си бърчи челото.
—	бръчкам еи
БЪРЧАВ рядко - вж. набръчкан 2. знач.
БЪРЧИНА диал. - вж. хълм
БЪРША - Премахвам влага, прах и под. от повъох-
нслтос на нещо, като прекарвам кърпа, перцал по
нея. Бърша чинии:. Бърша прах, Бърша пода:.
—	трия, бриша диал..
БЪХТЯ разг. - вж. бия 1. знач.
БЪХТЯ СЕ разг. - вж. мъча се 1. знач.
БЮРЕК - еж. баница
БЮРО - 1. Масс, специално пригодена зс писане,
обикн. с отделения, чекмеджета за книжа. Бюро¬
то му блше отрупано с преписки.
—	писалище
2. ож. кантора

БЮРОКРАТ - Служител влм обществен деец, който
предава ро-гслямо значение нс преписки, доку¬
ментация в други формалности, а пренебрегва
основнсmо в работата. Крайно неприятно е да
имаш работа с бездушни бюрократи,
—	канциларист неодобр., формалист, есувояд,
еууедядиц
V — Поπввкπ Пвоова разг. подигр,
БЮРОКРАТИЗЪМ - Метод на работа с прекадено
придържане към фоимелнолтв, която усложняват
административните процеси. Бюрократизмът
трябва да се ограничи до минимум., защото пре¬
чи нз работата,
—	бюрокрация, канцеларщина неодобр,— бюрок-
ратщина разг,
БЮРОКРАТЩИНА разг, - еж. бюрократизъм
БЮРОКРАЦИЯ - вж. бюрократизъм
БЮФЕТ - 1. Вид оилокα мебел с врати, а вътре - с
пплuчои, където се държеа пребори за хранене,
чаше в др. Извади чинии от бюфета,
—	шкаф, долап
2.	вж. л— 1 днач.
БЯГ - Много бързо отдалечаване от дадено място.
Бяг на хора, Бяг на животни.
—	тичане, бягани, бяганица разг, тичаница
разг., търчанеразг.
БЯГАМ несв. - 1. еж. тичам;
2.	разг, с предл, от. вж, отбягвам 1. знач.
3,	разг. еж. кръшкам 1. знач.;
4.	рззг, вж. емигрирам;
5.	прлн., с предл, от, вж. напускам 1. знач.
БЯГАНЕ - еж. бяг
БЯГАНИЦА разг. - 1. вж. бяг;
2. вж. гоненица
БЯГСТВО - 1. Стремеж, усилия да се избегне из¬
пълнението на нещо. Бягство от работа. Бяг¬
ство от служебни задължения.
—	кръшкане разг., клинчени разг,, маеуираеи
книж., измъкване прен, разг,, дезертьорство
прлн,, дезертирине прен,
2. Отказване от задължения яли от птгпвпонолmв.
Бягство на правителството от задължение¬
то му да решава важни обществени проблеми,-
Бягство от отговорност,
—	абдикация прлн.. книж,, абдикиранв прлн..
книж., дезертирани прен., измъкване прлн..
разг,, дезертьорство прлн.
БЯЛ - 1. Който има цвят на сняг, мляко или близък,
подобен на този. Бяло лице. Бяло вино. Бял хляб.
Б
— светъл
ант. —> черен, тъмен
2. За коса, брада в под. - кпCmп пбвоа. поради старост
е загубил естествения св цвят. Той е стар човек с
бели мустаци, Тя е с бяла коса.
— побелял
БЯС - еж. дявол 1. знач.
БЯС2 - вж. яд 1. знач.
4. Български свапнвеен в аатонвейн речник с фоазевлвгвзмu
49

к
ВАГСБОНТИН рззг. - 1. вж. негодник 1. знач.;
2. вж. безделник 1. знач.
ЕАДС - вж. бара 1. знач.
ВАДЖИШКИ простонар, - ож. проклит 1. знач.
ВАДИДУШНИК рззг. - еж. душевадец
ВАДЯ несв. - 1. еж. изваждам 1., 2., 3. и 4. знач.;
2.разг, вж. получавам 5. знач.
ВАЖА - 1. Имам значение, стойност, е сила съм.
Този закон вечл нл важи. Билетът важи и за
следващия влак, Тези банкноти още важат:.
—	ставам2, струвам рззг., чиня нар,.
2.	с предл, за, до, само 3 л, вж.	се 2. знач.
ВАЖЕН - 1. КсCто име мното голямо значение,
роля, място. Въпросът, който предстои да се
разгледа, е много важен. Правителството взе
важни решения. Важно обществено събитие.
Важни открития.
—— съществен, значителен, сериозен, значим,
голям, идър прлн., крупен прлн,, капитален
книж, немаловажен, релевантен книж,
ант. —> маловажен, несъществен, незначителен, не¬
сериозен, малък, дребен, неважен
2.	вж. високопоставен 1. знач.;
3.	вж. авторитетен 1. знач.;
4.	прен:. разг, неодобр·. ож. надменен 1. знач.
ВАЖнИчС несв. - Държа се аадмеаап, овсскомер-
ао спрямо другите. Откакто стана началник—,
започна дз важничи. Има самочувствието на
голям политик и затова важничи. Престани да
важничиш!
—	големея се, гордея се, перча се рззг, надувам
си в нлсв. разг,, пъча се разг., перя ее разг,,
фукам си разг, имча се разг, ежа еи разг., на¬
дигам еи в нлсв. рззг, курназя си разг, дуя се
простонар., тежкаря си жарг., тижкарея <си>
жзрг.
ант. —> скромнича
// свивам се
V държа се ^οβ^^ (на голямо) разг, гледам от¬
високо (отгоре, взовлско) разг, през рамо гле¬
дам разг,, виря апл (глава, опашка) рззг, перча
се (надувам се) като паун рззг, надувам се като
пуяк разг,, придавам си осжнслmе разг, не земята
не стъпвам разг., броя звездите разг., мисля се, че
съм хванал Господ зс брадата разг, даоам го теж¬
ко жарг, одигсм (надигам, надувам) перки жарг:.
ВАЖНО - 1. ож. авторитетно;
2. ож. надменно
ВАЖНОСТ - 1. ож. значение 3. знач.;
2.	ож. авторититност 1. знач.;
3.	прен. разг, неодобр. ож. надменност
ВАЙКАМ СЕ нлсв, рззг. - Изказвам гласно болка¬
та, мъката си от постигнала ме беде влм съжале¬
нието си за нещо. Все се вайка, че няма пари да
изкара меслца. Майката се вайкаше, чл детето
й напоследък много боледува, От сушата ще
пропадне реколтата - вайкаше се селянинът.
—	оплаквам се в несв, окайвам си в несв., тюх¬
50
кам се рззг, тръшкам се прлн, разг, хленча
прен.. неодобр, охкам прен, овайквам ее в несв:.
нар, отюхквам еи в несв. разг, рядко, ахкам си
рядко
ант. —> хваля се, фукам се
V кърше (чупя) ръце (пръсти) разг.
ВАКАНТЕН - Зс служебен пост, рсботао еясmс -
опCТо не е зает. Открива се вакантно място в
министерството. Има взкзнтна длъжност за
репортер. Няма взкзнтни места,
—	свободен, незает, освободен, празен прлн,
ант. —> зает, неосообвден, запълнен
ВАКАНЦИОНЕН - Който се отнася до ваканция,
през койас се почива. Юли и август сз ва¬
канционни млслии. Ваканционен период.
—	дтnускаоскu, почивен
ВАКА—ЦИЯ - ож. отпуск
ВАКУУМ прен. книж, - ож. празнина 1. знач.
ВАКХАНАЛИЯ книж. - 1. ож. оргия;
2. еж. б^чине^о —1. знач.
ВАЛИДЕН - Който оаже, който е е сила. Валидни
бюлетини. Тлзи банкноти са все още валидни.
Представените документи са валидни,.
—	действителен
ант. —> невалиден, недействителен, нищожен
ВАЛИДИЗИААМ книж, рядко нежел. - ож. узако¬
нявам 1. знач.
ВАЛИДИРАМ книж. рядко нежел·. - ож. узаконя¬
вам 1. знач.
ВАЛМО - ож. кълбо 3. знач.
ВАЛО разг. - ож. було
ВАЛОГ - ож. долина
ВАЛЧЕСТ - вж. объл 1. е 2. знач.
ВАЛЯ - 3 л. и блзл. Зс дъжд, сняг, град - от облаците
се движа бързо надолу оъо вид не оспои, снежин¬
ки или леденя зърна, кето вбмон. се ааmруnоае,
наслегоем върху земнете овоьохнсст. Навън
взли проливен дъжд. Снегът взли на едри пар¬
цали·.
—	падам, сипя се, лея си (само зз дъжд)
ВАЛЯВИЦА диал. - ож. тепавица
ВАЛЯМ рззг. - ож. тепам 1. знач.
ВАЛЯМ СЕ разг. - ож. търкалям еи
ВАМПИР - Мъртвец, превърнал се в зъл дух, който
нощем излиза от гроба, напада хората и им пие
кръвое. Хората говорят, чл през нощта бродят
вампири.
—	таласъм, караконджо нар., върколак
ВАНДАЛИ - прен.. Хора, които оnулmошаоет и ру¬
шат културни ценности. Вандали са вилнели в
парка и са рушили паметници нз наши възрож¬
денци:.
—	варвари прен., хуни прлн.
ВАНДАЛИЗЪМ книж. - ож. вандалщина
ВА—ДАЛСТВО - ож. вандалщина
ВАНДАЛЩИНА - Безогледно ограбване в жйлтскп
разрушаване на културни цйнаплтв. Що за ван¬
далщина е това да разбият вратата на църква¬
та и да задигнат по-ценните икони!
—	вандализъм книж, вандалство, варварство,
ваоварщиеа, варваризъм
ВАПСВАМ диал. - ож. боядисвам 1. знач.
ВАПСИЛКА диал.. - ож. боя 1. знач.
ВАПСИЛО дизл. - ож. боя 1. знач.
ВАР - Бяло или свос-бяло вещество, получено от из¬
пичане не оарсовк, оойтс, разтовренв оъо вода, се

употребява главно о стиовmелстостс.
—	кирич диал,
ВСРВААИЗЪМ - еж. вандалщина
ВАРВАРИ прен, - ож. вандали
ВАРВАРСКИ прлн. - ож. жесток 2. знач.
ВАРВАРСТВО - 1. ож. вандалщина;
2. ож. жестокост 2. знач.
ВААВААЩИ—А - ож. вандалщина
ВСРДАЧ нар. - ож. пазач
ВААДИЯ—ИН простонар, - ож. пазач
ВАРДЯ несв, рззг. - 1. ож. пазя 1., 2. в 3. знач.;
2.	ож. защитавам 1. в 2. знач.;
3.	ож. причаквам 2. знач.
ВАРИАНТ — - Всяка от възможните реализации на
нещо. Авторът предложи няколко варианта на
сценарий, Вариант на пиеса.
—	вариация книж,, видоизменение, вариант¬
ност книж,, разновидност
ВСРИАНТНОСТ книж, - ож. вариант
ВАРИАЦИЯ книж, - ож. вариант
ВАРИЕТЕ - ож. кабаре
ВСРИКЛЕЧКО рззг. пренебр, - ож. скъперник
ВАРИКЛЕЧКОВЩИ—А разг, пренебр, - ож. скъ¬
перничество
ЕСРИОЛА - Тежке ососона болест, опяmо се прмчм-
няоа от омрус е се характеризира с гнпйа изрво
по лицето в тялото, от ксйmп остеоаа трайни бе¬
лези. Страхуваше се да не се зарази с вариола.
—	сипаница нар·.
V едра шарка рззг.
ВАРИРАМ несв, книж. - ож. променям си 2. знач.
ВАРИЦЕЛА - Остра заразна болест, която се при¬
чинява от вирус в се херактеризире с изрие от
мехурчета по лицето и тялото, без да остеоет сле¬
ди по кожата. Детето л болно от варицела,
—	лещ енка нар.
ВААКА диал. - ож. . лодка
ВАРКАМ диал.. - ож. бързам 2. знач.
ВААОСВАМ - Измезвам с вар. Варосахме стените
нз обора,
—	баданосвам, мажа несв. рззг.
ВАРЯ несв. - Държа течност на -огън де кипи, зе да
придобие определени качества влм за да стане
годна за пеене. Взря мляко. Взря чай·.
—	възварявам в несв.
ВАРЯ СЕ - ож. вря 2. знач.
ВАТЕ—КА - Горне топле дреха с пълнеж от памук,
тегелирена отгоре на раони оезлmоянмя. Работ¬
никът имаше нз гърба си ватенка.
—	памуклийка, либаде остар.
ВАЯ несв, - Създевем пластично художествено ^о-
взееденее, като предавам нужната форма на ма¬
териала, с койmп работя (камък, мрамор, глина,
дърво е др.). Вая статуя. Вая паметници.
—	скулптирам, модилирам, извайвам в несв·.
ВАЯТЕЛ - ож. скулптор
ВАЯТЕЛСТВО - Вид- изобразително изкуство, чис¬
то ооорби имат обемне форма е се изпълняват от
твърде влм пластични материали. Тази статуя л
едно от най-хубзвите произведения на взятел-
ството.
—	скулптура, пластика1, скулптирани
ВБЕСЯВАМ - Соавем причина някой да изпадне е
силен гняв, в яовсо. Неприятната новина още
повече го вбеси, Неоснователните му упреци я
вбесиха.
—	разярявам, подлудявам^ освирипявам2, раз-
свирипявам, разлютявам нар,
V	изкарвам (изваждам) от кожата разг,, изкероем
(извеждам) от релсите разг., изкарвам от (вз)
нерви рззг, изкарвам (изваждам) от иаонвойсие
разг.
ВБЕСЯВАМ СЕ - Изпадам е еапго силен гняв, яд.
Началникът сл вбеси от отказа ми да изпълня Т>
ззповедта му. Вбесих сл от нахалното му пове- JD
дение, Внимавай дз нл сл вбеся!
—	разярявам се, побеснявам прен., дсβuоипя-
вам1, полудявам прен.,, подлсдявам2 прен,, луд-
вам разг, запенвам еи прлн. разг., разлютявам
си нар.
V	излизам извън (вън- от, от, из) себе си разг., из¬
лизам от (из, оън от, взоън) кожате си разг, ез-
хоръкоем от кожата св разг,, избиват мм бсленли-
те разг, избива ми балансът разг, кмпоа мм ке-
лят рззг, повтьмняоа (роичеиеяое) мм пред (на)
очите разг,, черно ми става пред очите разг, псда
мм пердето рззг., става мм кръв пред очите рззг.,
всичкеае кръв прелива в главата ми разг., кечое
мм се (нахлува мм) кръвта в главата разг., нали¬
ват ми се очмте с кръв разг:, избиват мм бушони¬
те жарг:,. мзпревям се на <оьби и> нокам жарг.
ВБИВаМ - ож. забивам 1. знсч.
ВБИВАМ СЕ -1. ож. забивам се 1. знач.;
2. прлн.. ож. запечатвам се
ВБОЖДАМ - ож. забивам 1. знач.
ВБОЖДАМ СЕ - вж. забивам еи 1. знач.
ВГЛЕЖДАМ СЕ - 1. Налвчоае погледа си към ня¬
кого, нещо м оаемстйлап, съсредоточено го гле¬
дам, зс да го оидя ос-двбрй ели да не оивпусна
някаква nсдрсбапст. Той се вгледа в жената и
забеляза умората, изписана на лицето й. Вгле¬
дай се и ще видиш,, че има петно на покривката.
Непознатият дълго се вглеждаше в момичето.
—	взирам се, заглеждам св, вторачвам еи,
втринчвам св, впулвам се нар, фиксирам
прен.. разг.
2. прен. ож. вниквам
V	впивам очи (поглед) в аяосгс, нещо разг., заби¬
вам (забождам) очи (поглед) е някого, нещо разг.
към 1. знач.
ВГЛЪБВАМ СЕ - ож. хлътвам 3. знач.
ВГЛЪБЕН книж, - ож. задълбочен 2. знач.
ВГЛЪБЕ—ОСТ книж. - ож. задълбочеедет 2. знач.
ВГЛЪБЯВАМ СЕ книж. - ож. задълбочавам еи
1.	знач.
ВГ—ЕЗДЯВАМ - ож. вкооенявам 2. знач.
ВГ—ЕзДяВАМ СЕ - вж. загнездвам се 1. м 2. знач.
ВГОРЧНВАМ - 1. Правя нещо де стене горчиво.
Внимавай да не вгорчиш лютеницата..
—	подгорчавам разг.
ант. — подслаждам, заслаждам
2. прен, ож. помрачавам 1. знач.
ВГРАЖДАМ - Полоеоям нещо е зид, е градеж влм
закрепвам чрез градеж част от нещо така, че де не
се вежда. В стлнзта вградихме долап.
—	взиждам, зазиждам разг, встроявам рядко
ЕГЪВАМ СЕ - ож. извивам св 1. знач.
ВДЕТИНЕН - вж. инфантилен
ВДИГАМ - 1. Придвижвам, премествам нещо, няко¬
го нагоре. Вдигам куфар. Вдигам детето. Вди¬
гам чаша за наздравица.
—	повдигам, издигам, надигам
51

ант. —> свалям, смъквам, снемам
И пускам, спускам
И Насочвам, стпоаояе негоре (очи, ръце). Вдигам очи
от вестника. Вдигам ръка за поздрав.
—	повдигам, издигам, надигам
ант. —> свалям, спускам, снемам
2.	Насочвам нагоре, на овлпчваа от осавоеоа над
околната средс. Два бряста вдигат стволове
към небето,
—	издигам, възправям книж,, надигам
3.	Поееелооее нещо, някого на ос-овлоов място.
Вдигам летвата по-високо. Вдигам детето на
гърба си.
—	повдигам, качвам, покачвам
ант. —> свалям, смъквам, снемам
4.	ож. изправям 1. знач.;
5.	прлн:. ож. увеличавам 3. знач.;
6.	прлн:. рззг. ож. строя 1. знач.;
7.	прен, разг, ож. построявам 1. знач.;
8.	прен, рззг. ож. излекувам;
9.	прен, рззг. ож. будя 1. знач.;
10.	прлн. разг, ож. открадвам;
11.	прлн.. рззг. вж. крада
ВДИГАМ СЕ - 1. Движа се, првдовжосм се от долу
нагоре оъо въздуха. Птицата разпери крила и
се вдигна високо в небето. Балонът бавно се
вдигаше нагоре. Мъглата сл вдигна. Орелът се
вдигна до облаците.
—	издигам ее, въздигам еи книж,, подемам се,
възземам си книж,, възнасям се книж.
ант. —> падам, спускам се
2.	За тяло, част от тяло - предвижвам се, премест¬
вам се нагоре, на взойлтаа по-голяма овлсчвае
от взхвдаотв положение. Вдигам се нз пръсти,-
С помощта нз ръцете си успях да се вдигна и да
сл подпра на възглавницата.
—	повдигам се, надигам се, издигам се
ант. —> смъквам се, солечам се
3.	ож. ставам1 1. знач.;
4.	ож. увеличавам се 2. е 3. знач.;
5.	прлн. рззг. ож. оздравявам!
6.	прен. разг. ож. въставам 1. знач.
ВДИШВАМ - Поемам с дишане навътре в себе си
въздух, кислород, пера е др. под. Вдишвам аро¬
мата на пролетни цветя·.
—	вдъхвам, дъхвам
ант. —► издишвам
ВДИШВАНЕ - ож. дишане
ВДЛЪБВАМ СЕ - ож. хлътвам 3. знач.
ВДЛЪБНАТ - КоCmс е вдаден навътре. Той имашл
вдлъбнат белег над веждите. Вдлъбнати очи:.
—	хлътнал, вдълбан, вкопан прен..
ант. —> изпъкнал, издаден, издут, взлкпкнсл, ко-
рубест
ВДЛЪБНАТИНА - 1. Място, койmс е рп-нвлоо,
nо-дълбокс от околната пвоьохнсло. Конят сл
изгуби из планинските вдлъбнатини.. Колелото
на колата попадна във вдлъбнатина.
—	падина, дълбий, хлкτеалосτ, хлътнатина рядко
ант. —> издатина, изпъкналост, uздаденссо
2.	вж. дниш — 13знч.
ВДЪЛБАВАМ СЕ - 1. Навлизам навътре е някак¬
ва πооьохасст, като образувам вдлъбнатина. В
ъглите на устата му се вдълбавзха две строги
бръчки:.
—	врязвам си
2. ож. хлътвам 3. знач.
ВДЪЛБАН - ож. вдлъбнат
ВДЪЛБОЧАВСМ СЕ - 1. задълбочавам се 1. знсч.;
2. ож. вниквам
ВДЪЛБОЧЕН — ож. задълбочен 2. знач.
ВДЪЛБОЧЕНОСТ - ож. задълбочено^ 2. знач.
ВДЪРВЕН - 1. Зе позе на тялото е др. - който е
прекадено стегнат, неподвижен. Направи ми впе¬
чатление вдървената стойка нз тялото му.
—	скован
2.	прлн. ож. безчувствен 1. знач.;
3.	ож. вцепенен 1. знач.
ВДЪРВЕНОСТ - 1. Липса на подвижност, прекаде¬
на соегнаоост в движения, поведение в др. У него
вече няма онази вдървеност, която дразнеше,
Вдървеност в движенията.
—	скованост
2. прлн, ож. безчувственост 1. знач.
ВДЪРВЯВАМ - ож. вцепенявам
ВДЪРВЯВАМ СЕ - ож. вцепенявам се 2. знач.
ВДЪХВАМ - 1. Превя, предизвиквам да се поя¬
ви у някого чувство, убеждение и под. Вдъхвам
страх:. Вдъхвам увереност. Вдъхвам спокойс¬
твие. Вдъхвам доверие.
—	внушавам, всявам, вселявам книж.
2. ож. вдишвам
ВДЪХНОВЕН - ож. въодушевен 1. знач.
ВДЪХНОВЕНИЕ - 1. Мисъл, чувство, обрез, което
предизвикват душевен подем за оооочелка дей¬
ност. Стихотворенията са плод на поетическо
вдъхновение. Чакаше да му дойдл вдъхновение¬
то, за да твори.
—	инспирация книж,, муза прлн.
2, ож. въодушевление
ВДЪХНОВИТЕЛ - 1. Човек, който вдъхновява,
подтиква към някакво действие. Той л вдъхно¬
вител нз движението за борба против алкохо¬
лизма.
—	инспиратор книж., инициатор, подбудител
2. разш. ож. подстрекател
V	душстс м сърцето на нещо разг. към 1. знач.
ВДЪХНОВЯВАМ - ож. въодушевявам
ВДЪХНОВЯВАМ СЕ - ож. въодушевявам ее
ВДЯЕАМ - 1. Вкарвам, пивкероем кπайц, нишка е
ухото на игла. Вдявам конец.
—	внизвам, навървям разг.
ант. —> издявам, отдяеам, раздавам
2. прен. рззг. ож. разбирам 1. знач.
ВЕГЕТАРИАНСКИ - ож. безмисен 1. знач.
ВЕГЕТИРАМ прлн. книж. - ож. живуркам
ВЕДА диал.. - ож. самодива
ВЕДНАГА - 1. В същия момент, без нвкекво забавя¬
не. В ресторанта веднага ме обслужиха. След
като ми се обадиха., веднага заминах, Той вед¬
нага заспа. Веднага ела!
—	незабавно, моментално, тутакси, тозчас разг,,
начаса разг,, завчас рззг, аламинут разг,
одма диал:.
2. Много бързо след момента, когато нещо е станало.
Лошата новина веднага промени настроението
й. Той веднага забеляза, че тя е остаряла,
—	изведнъж, мигновено, мигом поет., момен¬
тално, отведнъж, начаса рззг.
V	на минутата (минутката) рззг, не секундата
разг, на моменте книж, на мига книж, за нуле
(оmρвцателао) време разг. към 1. знач.
52

V о (за) <едмн> ммг рззг., с един замах (удар) разг.
към 2. знач.
ВЕДНО поет, - еж. заедно 2. в 4. знач.
ВЕДНЪЖ - Зе действие, извършено мля извършва¬
но един път. Тази година само веднъж получих
хонорар.
—	еднократно
ант. — неведнъж, многократно, нееднократно
ВЕДОМСТВО - ож. учреждении
ВЕДРИНА - ож. прохлада
ВЕДРОЛИК прлн, поет, - ож. яеин 1. знач.
ВЕДРООК прлн, поет·. - ож. ясен 1. знач.
ВЕДУЩ книж, - ож. челен 2. знач.
ВЕДЪР - 1. ож. яеин 1. знач.;
2.	ож. прохладен;
3.	прен.. ож. бодър 2. м 3. знач.;
4.	прен, ож. висел . 2. знач.
ВЕЕНЕ - 1. Обикн, мн. Творческо влияние у няко¬
го, обикн. отвън. В поезията му нл сл чувстват
чужди вляния.
—	навий прлн, обикн. мн. остар.
2. Обикн. мн. оетар. дж. Te^i^t^i^i^e
ВЕЖИВв 1. ож. любезен 1. знач.;
2. ож. възпитан 1. знач.
ВЕЖЛИВОСТ -1. ож. любезност 1. знач.;
2. ож. възпитание 1. знач.
ВЕЗА - ож. бродирам
ВЕЗБА - ож. бродерия
ВЕЗМО - ож. бродерия
ВЕЗНИ - ож. теглилка
ВЕЙВАМ - ож. повявам 1. е 2. знач.
ВЕЙКА у ож. клон 1. знач.
ВЕЙХАЙВЕЙ разг, - ож. безгрижник
ВЕК - Период от време, който обхваща лmп године.
Живеем в 21, век,
—	столетии
ВЕКОВЕЧЕН старин, поет. - ож. безсмъртен
2.	знач.
ВЕКОВЕЧНОСТ старин:, поет, - ож. вечност
1.	знач.
ВЕКУВАМ несв. - Жвоея масгп дълго време, съ¬
ществувам вечно. Алчен е, трупа богатства,
като че ли ще влкувз нз този свят:.
—	пребъдвам в несв.
ВЕИЕЛЕПЕ— старин. - ож. разкошен 1. знач.
ВЕЛЕМЪДАИЕ старин - ож. мъдрост 1. знач.
ВЕЛЕМЪДРОСТ старин. - ож. мъдрост 1. знач.
ВЕЛЕМЪДЪА старин. - ож. - - мъдър 1. знач.
ВЕЛЕНИЕ старин. - ож. заповед 2. знач.
ВЕЛЕРЕЧИВ старин. - 1. ож. многословен 1. знач.;
2. ож. сладкодумен
ВЕЛЕРЕЧИВОСТ старин. - 1. ож. многословие
1.	знач.;
2. ож. красноречие 2. знач.
ВЕЛЕРЕЧИЕ старин:. - 1. ож. многословие 1. знач.;
2. ож. красноречие 2. знач.
ВЕЛЗЕВУЛ - 1. ож. сатана 1. знач.;
2.	прен. кк^н^и^. дж. луккввн
ВЕЛзЕВУИСКИ книж. - ож. коварен 2. знач
ВЕИЗЕВУЛСТВО книж. - ож. коварство 1. в 2. знач.
ВЕЛЗЕВУЛЩИНА книж, - ож. коварство 1. е
2.	знач.
ВЕЛИК - Който стои значително нед другите е ня¬
какво отношение, който изпъква нед другите със
лоπите положителни качества млм прояем. Велик
писател. Велики личности, Велик ден за България.
— голям, славен, знаменит
ант. — нищожен, жалък
И безславен, жалък
ВЕЛИКА— - 1. Митическо льщйлтов с вид на човек
с огромен ръст в соиъхчвоешое сила. В приказ¬
ката сл разказва за влликани, които живеят в
планините.
—	гигант, исполин, титан
ант. —> джудже, гном
2.	Необикновено омлок, едър човек. Той л такъв ве¬
ликан, че с една ръка ще те събори,
—	гигант, исполин, колос книж, драс диал:.
ант. —> джудже, лилипут, пмгмей, малчо, дребосък,
В
мъник, мънвче
3.	Човек с изключително ценни духовни качества е
голямо значение в някаква област. Верди е лдин
от великаните нз италианската опера. Ботев
и Яворов сз великани в българската поезия,.
— гигант, титан, колос книж., исполин рядко
ант. —> джудже, пмгмей, дребосък, лилипут
ВЕЛИКАНСКИ - вж. грамаден 1. знач.
ВЕЛИКОДУШЕН - ож. благороден 2. знач.
ВЕЛИКОДУШИЕ - ож. благородство 2. знач.
ВЕЛИКОЛЕПЕН -1 . ож. разкошен 1. знач.;
2. ож. прекрасен
ВЕЛИКОЛЕПИЕ - 1. ож. разкош;
2. ож. красота
ВЕЛИКОЛЕПНО - ож. отлично 1. знач.
ВЕЛИЧАВ книж. - ож. величествен 1. е 2. знач.
ВЕЛИЧАВОСТ книж. - ож. величественост 1. и
2. знач.
ВЕЛИЧАЯ несв. книж. - ож. възхвалявам
ВЕЛИЧАЯ СЕ несв. книж, - ож. самоизтъквам си
ВЕЛИЧЕСТВЕН - 1. Който преви силно впечатле¬
ние, nвосзяоа с големите се размери, красмо овд,
значението се. Величествена планина. Вели¬
чествен паметник, Величествена гледка.
—	внушителен, величав книж,, грандиозен
книж,, монументален книж,, импозантен
книж.
ант. —► невзрачен, незабележим, ммжао, никакъв
2. Който предизвиква възхищение в преклонение с
гордосаое, дπсооCнсоооав, което излъчва. С осан¬
ката си старецът имаше величествен вид.
—	величав книж, внушителен, импозантен
книж., доетолипие, царствен
ант. —> невзрачен, незабележим
ВЕЛИЧЕСТВЕНОСТ - 1. Нещо, овето прави силно
впечатление с ооалооаоа и размерете се. По своя¬
та величественост паметникът няма равен на
себе си.
— внушителност, величавост книж,, грандиоз¬
ност книж,, мднумиеталеоет книж., импо-
зантноет книж.
ант. —> невзрачност, нйзабйлйжммоло
2. Външен овд, ксCоо излъчва долтойнлтоо, гордост
е предизвиква възхищение, преклонение. Профе¬
сорът вдъхваше респект със своята величест¬
веност.
— величавост книж., внушuтеледет, импозант¬
ное, книж,, достолепие, царственост
ант. —> невзрачност
ВЕЛИЧИЕ понякога ирон. - ож. знаменитост
ВЕЛИЧИНА - 1. ож. размер 1. знач.;
2.	ож. дълбочина 2. знач.;
3.	ож. значение 2. знач.
53

ВЕЛОСИПЕД - Поеовоас средство с две колела,
коеmп се язди и се каре с крака. Зз рождения му
ден баща му му купи велосипед.
—	колело разг.
ВЕЛОСИПЕДИСТ - Чоеек, който каре велосипед.
Алея за велосипедисти.
—	колоездач
ВЕЛЯ нлсв. диал. - ож. казвам 1. знач.
ВЕНН - Кръовассеа съд, опCтп воде кръвте към
сърцето. Изпъкнала венз разделяше на две висо¬
кото му чело,
—	жила нар.
ВЕНЗЕЛ - ож. монограм
ВЕНТИЛАТОР - Отвор на стенс или на оаоен, квC-
то служи за nовоеоояоене в прочuлmоаай на въз¬
духа в остоооеас помещение.
—	отдушник
ВЕНЦЕСЛАВИ книж. - ож. възхвалявам
ВЕ—ЦЕХВАЛЕНИЕ книж. - 1. В Древна Гърция
- тържествена хвалебствена песен в чест на бог
Двонвл.
—	дитирамби
2,	Обикн. ирон. - вж. възхвала L днач.
ВЕНЧАВАМ - ож. оженвам
ВЕНЧАВАМ СЕ - еж. женя ее 1. и 2. знач.
ЕЕНЧАВКА - ож. сватба
ВЕНЧАЛЕН - ож. сватбен 1. знач.
ВЕНЧИЛО - ож. сватба
ВЕРБАЛЕН книж:. - ож. словесен
ВЕРБУВАМ несв. - Въздействам върху някого, за
да го спечеля не сеоя сарсне да участее в някаква
дейност, сргеаuоеция е под. Вербувах го за сът¬
рудник нз вестника, Вербувам нови членове на
организацията.
—	привличам в несв,, завеобсвам, оекоутиоам
книж, рядко
ВЕРЕН - 1. КсCтс е пвласянен в добрите св чувства
към някого влм айщπ. Той ми л верен приятел,
Кучето л верен другар на човека,
—	предан, привързан, доверен
ант. —> неверен, измамен
2.	ож. сигурен 1. знач.;
3.	ож. безгрешен 2. знач.;
4.	ож. достоверен 1. знач.
ВЕРЕСИЯ разг. - ож. кредит 1. знач.
ВЕРИГА - 1. Скачени една за друга ейmелав халки,
оовто служат за закачене, првовоеоене на нещо.
Верига над огнище. Стопанинът откачи вери¬
гата на кучето.
—	синджир разг., кордон простонар,
2.	Обикн, мн. ож. окови 1. знач.;
3.	прлн. ож. редица 2. знач.
ВЕРИЖКА - Скачени фино взоебсоеав малки брън¬
ки, обикн. от благсродйа метал, зс окачване нс
украшения (медальон, кръстче е др.) или чалво-
ник. Нз врата си имаше златна верижка,
—	синджирче, ланец, кордон паcстcнаа.
ВЕРОИЗПОВЕДАНИЕ книж. - ож. религия
ВЕРОЛОМЕН - ож. коварен 1. в 2. знач.
ВЕРОЛОМСТВО - ож. коварство 1. в 2. знач.
ВЕРОЯТЕН -1.3а който има достатъчно осаооеавя
да се допусне, че е ней-близък до влтваата, до
действителното положение. Историята, която
чух, ми изглежда напълно вероятна.
—	възможен, правдоподобен, реалистичен, мис¬
лим
ант. — невероятен, невъзможен, нйпреодсподобеа,
невъобразим, немислим, феаmсствчйн, феаmслее-
гπрвчеа
2.	Който може да се прояви, да съществува. Никой
не знае какви ще бъдат вероятните щети от
навcднениетc. Той е вероятният победител в
състезанието. Вероятна загуба..
—	възможен, евентуален, предполагаем, допус¬
тим, хипотетичен книж.
ВЕРОЯТНО - ож. навярно
ВЕРОЯТНОСТ - 1. Очакване, че нещо може де ста¬
не, да се случи. Имз вероятност да ме вземат
на работа, Голяма е вероятността да спечеля
конкурса.
—	възможност, изглед, шанс, надежда
2.	че -н^1^о може да се сл^ш, предсса-
оа, идея зс нещо, което е възможно, ойивяоао да
се осъществи в бъдеще. Пред вероятността да
остзнз без пари, започнах усърдно да си търся
работа.
—	изглед, перспектива прлн,, възможност, евен¬
туалност
ВЕРСКИ - КпCmо се отнася до вярсое, религията.
Конфликтът е на верска основа. Верски разли¬
чия·. Верски въпрос.
—	религиозен
ВЕРТЕП - Свърталище на безаоаостоеав общество,
на оаоооатнвцв. Той се ужаси, когато разбра, чл
е попаднал в лдин вертеп·.
—	бардак разг, клоака прен.
ВЕРТИКАЛЕН - еж. отвесен
ВЕРТОЛЕТ - Летателен еперат с перка за оеотиоа'I-
№ излитане и кацане. Мястото е недостъпно и
там може да се отиде само с вертолет. Вер¬
толети гасиха пожара в планината,
—	хеликоптер
ВЕРУЮ прен·. книж. - ож. мироглед
ВЕСЕЛ - 1. Който изпито- влм вооаояоа иедсст, рс-
долmас налтоOйаве. Беселc момче. Погледна ме
с весели очи, По улицзтз срещам хора с веслли
лица.
—	радостен, зарадван, засмян (за очи, лице и
под.), драгостин нар. полт.
ант. — тъжен, скръбен, печален, нерадостен, безра¬
достен, тъжовен, гсоелаеа, невесел, безутешен,
мелсахолвчеа, горък
2.	КоCас е изпълнен с радост. Обичам веселите
песни. В глзсз му прозвучаха весели нотки. Ве¬
села музика.
—— радостен, ведър прен·, мажорен прлн·. к:ниж,
ант. —> тъжен, елегичен, невесел, еваорен, жален,
.-•μοβο, жалπлтеа, аъжовен
3.	КсCтс протече с рсдолт, лоьооса е с оадола. Ве¬
сели празници. Весела ваканция. Весели мисли·.
Весели дни·.
—	радостен
ант. —> тъжен, невесел, неоедвстеа, скръбен, пече¬
лен, бйооедостйа, горестен, безотраден, мрачен
4.	ож. смешен;
5.	разш. ож. бодър 2. знач.
ВЕСЕЛБА - 1. Шумна забава, придружена с песни,
игри, смях, ооаяоогα - с угощение. Веселбата
продължи до късно през нощта..
—	виселии, увеселение
2. рядко еж. радост
ВЕСЕЛИЕ -1. ож. веселба 1. знач.;
54

2. вж. радоет
ВЕСЕЛЯ несв.. - еж. забавлявам 1. знач.
ВЕСЕЛЯ СЕ несв. - 1. Участвам оъо веселба, nосо-
ненлтβо. Някои хора умеят да се веселят·. Оти¬
вам да се веселя. Цяла вечер ядоха, пиха и се
веселиха.
—	забавлявам се, празнувам, пирувам разш., ку-
поняевам разг.
2.	ррдкк вж. р рдввм cel 13оаα.
ВЕСЕЛЯК - вж. шегобиец
ВЕСИЛКА остар. - вж. еисиъуа
ВЕСИЛО остар. - вж. бесилка
ВЕСЛО - Дървен прът, разширен на единия край оо-
двбнв на лопата, с квйто се кара лодка. Под рав¬
ния замах на веслата лодката тихо сл носеше
по водата.
—	гребло, лопата рззг.
ВЕСТ - Нещо неизвестно, което се праев достояние
на другите, за да го узнаят. Очаквам вести от
чужбина. Добри- вести. Лоши вести.
—	еъобщенив, известие, новина, хабер нар.
ВЕСТИБЮЛ - еж. хол
ВЕСТИТЕЛ книж, - Човек, който ассв е съобщава
вести. Радваше се, чл е вестител на добри но¬
вини.
—	вестоносец книж,, извиетител остар,, виет-
еиу2 старин,, възкеститвл книж. остар.
ВЕСТ—ИК1 - Ежедневно влм седмично издание с го¬
лемя с·тоааице с вефвоеецuя за текущи събития.
Всяка сутрин си купуваше вестник.
—	газета книж. жтар,
II мн. вж. преса
ВЕСТНИК2 старин. - вж. вветитил
ВЕСТНИКАР - 1. остар·. еж. журналист;
2.	вж. девe'тнκуπpодaвец
ВЕСТНИКОПАОДАВАЧ - еж. вестникопродавец
ВЕСТНИКОПРОДАВЕЦ - Продавач на ойлтнецм.
Изкарва си хляба като вестникопродавец
—	вестникар, ввстнuкдnоддавае
ВЕСТОВОЙ - еж. ординарец
ВЕСТОНОСЕЦ книж. - вж. веетитил
ВЕСТЯВАМ рядко - вж. съобщавам 1. знач.
ВЕСТЯВАМ СЕ - вж. появявам еи 3. знач.
ВЕСЯ несв. - еж. закачам1 1. знач.
ВЕТВА поет. - вж. клон 1. знач.
ВЕТО юрид. - вж. забрана
ВЕТРЕ— разг. рядко - еж. лекомислен 1. знач.
ВЕТРЕНИК разг, остар. - еж. бизгрижник
ВЕТРЕЦ - Слаб, лек вятър. Повя ветрец.
—	зифир поет!.
ВЕТРЕЯ СЕ - 1. еж. вея ее;
2.	пп>р-н разз. дж. мотая —е — 1 знач.
ВЕТАОВИНА диал. - вж. прохлада
ВЕТРОГОН рззг. - вж. бизгрижник
ВЕТРОГОНЕЦ разг. - вж. безгрижник
ВЕТРОПОКАЗАТЕЛ прлн:. разг. - вж. приспосо¬
бенец
ВЕТРОХОД - вж. платноход
ВЕТРЯ СЕ рядко - еж. вея ев
ВЕХНА нлсв. - 1. вж. увяхвам 1. знач.;
2.- вж. линея
ВЕХТ - вж. етар 2. знач.
ВЕХТЕЯ несв. - вж. овихтявам 1. знач.
ВЕЧЕ в отриц. изр, - Означава спииaaй, прекъсване
на действието вля лълоояаийав занапред. Няма
вече да те видя·. Няма вече да ти преча..
—	поввчи
ВЕЧЕЕ- 1. вж. безсмъртен 1. м 2. знач.;
2.	прен.. вж. непрестанен;
3.	прен:. вж. постоянен 1. и 2. знач.
ВЕЧНО - 1. вж. винаги 1. знач.;
2.	вж. непрестанно;
3.	вж. безкрайно 1. знач.
ВЕЧНОСТ - 1. Вечно съществуване, пребъдва-
не оъв векоейтй. Ако можеше човек да победи
смъртта и да придобил вечност!
—	безсмъртие, безсмъртност, нетленност поет,,
всевечно^ книж., ввуоввееоeт старин. поет..
ант. — смърт
// тленност
2. поет. Според релмгввонмтй схващания - немате¬
риален свят, където втеоат мъртвите след земния
си живот. Напусна този свят и сега сл намира
във вечността.
—	небитие книж,
ант. —* битие
ЕЕЩ-1. еж. предмет 1. знач.;
2. само мн. ож. ввщи 1. и 2. знач.
ВЕЩ - 1. Който е много добре подготвен е слведв-
мен е някаква област. Адвокатът л много вещ в
бракоразводните дела:. Не съм вещ в тази об¬
ласт. Зз тази работа ни трябват вещи хора.
—	компетентен книж., сведущ, опитен
ант. —> невеж, невещ, нйкомретеаmеа, несведущ, не-
опвтйн
2. вж. опитен 1. е 2. знач.
ВЕЩАК остар, - вж. специалист
ВЕЩАНИЕ книж. - вж. предсказании
ВЕЩАТЕЛ книж, - еж. ясновидиц
ВЕЩАЯ несв. - вж. предвещавам 1. знач.
ВЕЩЕСТВЕН - вж. материален 1. и 2. знач.
ВЕЩЕСТВО - 1. Това, от осйтв се състоят физи¬
ческите тела в природата. Органично вещество,
Твърдо вещество.
—	материя, субстанция книж,
2. разш. вж. материал 1. знач.
ВЕЩИ - 1. Резлвчнм предмете, принадлежащи на
някого за лично пвлзвеае влм зс работа. Държе¬
ше вещите си в едно шкафче. Пазя си вещите.
—	нища, работи разг.
2. Различни предмети за битове нужди, намиращи
се е един дом влм предназначени зс пренасяне.
Натоварих вещите си на камиона. Ограбили им
вещитл. Събирай си вещите.
—	неща, покъщнина, багаж, партакеши разг,
пренебр.,, пъртушини разг, пренебр:.
ВЕЩИНА - 1. вж. умение;
2. еж. опитност 1. е 2. знач.
ВЕЩИЦА-1 . вж. магьосница 1. знач.;
2. прлн. разг, вж. грозница
ВЕЯ - 1. Зс вятър - движа, рездвяжвем въздуха. Ве¬
еше тих ветрец.
—	духам, лъхам (за слаб вятър), лъхтя поет, (за
слаб вятър)
2.	Предизвиквам въздушна струя с движение на няка¬
къв предмет. Вея си с вестника, Вля с вестрило.
—	духам
3.	прлн, обикн. с предл, от. За чувство, състояние -
характеризирам някого, окачйлmвяβсм нещо е
създавам споеделйао аαлтисенме, пройдйлйна ат¬
мосфера. От този град вее хладина, От цялото й
същество влят душевна чистота и спокойствие.
55

—	излъчвам си прен·, лъхам прлн., дъхам прен.,
лъхтя прлн:. полт.
ВЕЯ СЕ несв. - За заеее, дреха в под. - десже се,
полю-дявам се нс различни страни. Веят се зна¬
мена.
—	развявам се в несв,— ветрея се, ветря се рядко
ВЕЯВИЦА нар. - вж. виелица
ВЗАИМОВРЪЗКА - Отношение, при което между
нещата, явленията има взаимно влияние. Няма
никаква взаимовръзка между взривовете и зе¬
метресението. Взаимовръзка между светкави¬
цата и гръмотевицата,
—	връзка,	зависимост,	взаимозависимост
книж, взаимообссловвеоeт книж, свърза¬
ност, обусловеност
ВЗАИМОДЕЙСТВАМ прен. - вж. сътруднича
ВЗАИМОДЕЙСТВИЕ прлн:. - вж. сътрудничество
ВЗАИМОЗАВИСИМОСТ книж. - вж. взаи¬
мовръзка
ЕЗАИМООБУСЛОВЕНОСТ книж. - вж. взаи¬
мовръзка
ВЗАИМООТНОШЕНИЕ книж. - Някаква nосяее
на общуване между лица, оргенвосцвв, държави
е др. Тя реши да прекъсне взаимоотношенията
е него. Беше млад и не познаваше сложните чо¬
вешки взаимоотношения,
—	връзка, контакт, отношение обикн. мн.
ВЗЕМАМ - 1. З-почвем де държа в ръце нещо, ссе-
ас обикн. мм подават, или задържам в ръка нещо,
като го отделям от мястото, където е, за де св
послужа с него. Вземам подадената ми чаша с
водз. Вземам чантата си. Вземам детето на
ръце. Вземам химикалката.
—	поемам, хващам, улавям рззг, гепя жарг,
ант. — оставям, nсстаояе, слагам, турям
// давам, подвоам
2.	Пвсоеояе е устата и поглъщам. Вземам лекарство,
Вземам сироп срещу кашлица, Щл си взема едно
хапче срещу безсъние.
—	гълтам, приемам прлн:.
ант. — давам
3.	Придобивам някакъв доход. Каква заплата взе¬
маш? Вземам наем, Вземам кредит. Вземам
социална помощ.
—	получавам
ант. —> давам, предоставям, отпускам
4.	разг. Pовдсбивсе, nслучееее нещо, към ооето свл-
ап съм се стремил. Искаше му сл дз вземе всич¬
кия й имот. Един път да вземем властта! Ще
успеем ли дз вземем наградата на конкурса?
—	грабвам разг,, докопвам разг, грубо, пипвам
разг, докачам 1 рззг. грубо
5.	ож. приемам 1. знач.;
6.	разг. еж. качвам ее 3. знач.;
7.	разг. еж. купувам 1. знсч.;
8.	вж. отнемам 1. в 2. знач.;
9.	рззг. еж. наемам;
10.	разг. вж. завземам 1. знач.;
11.	прен:. рззг. вж. изваждам 2. знач.;
12.	прен:. рззг. вж. жвня ее 2. знач.
ЕЗИЖДАМ - вж. вграждам
ВЗИРАМ СЕ - ож. вглеждам еи 1. знач.
ВЗИСКАТЕЛЕН - 1. Който изсске- много ели дър¬
жи на двбив оачествπ. Взискателен ръководи¬
тел, Взискателен учител. Взискателен купувач:.
Взискателна клиентка,
—	придирчив, претенциозен книж, труден прлн·.
рззг.
ант. —> невзыскателен, непоидиочио, непретенцио¬
зен, беооиетеацвсоеа, лесен
2. Който проявява високи изисквания, обикн. към ка¬
чествата на някого сля не нещо. Трябва дз бъдеш
еднакво взискателен към всички. Ученият е ви¬
наги взискателен към себе си.
—	критичен^строг
ант. — невгискзтелен, снизходителен
ВЗИСКАТЕЛНОСТ - 1. Високи изисквания към
някого или към нещо. Трудно л да сеугоди на не¬
говата взисъмтелност,
—	придирчивое, претенциозност книж:.
ант. —> невзисозтелност, неповдврчввост, неπое-
тенцuвзнпла
2. Совлсбаолт, умение де се nоояеявс криаичап от-
аошйний към някого вля към нещо. Той е човек с
голяма взискателност към себе си.
—	критичност, строгост
ант. —> невгискаmелнcсm, саuохсдuаелапст
ВЗОР поет, - вж. поглед 1. в 2. знсч.
ВЗРИВ - 1. Избухване не леснсоеnалвев вещества,
придружено с гръм в разрушения. Взрив на гра¬
ната. Бомбени взривове,
—	експлозия
2. вж. експлозив
ЕЗАЙвЕН - Който nоuтежаее левCстевас де екс-
рлодвоа, де избухва. Взривни вещества. Взривен
материал:.
—	експлозивен, избухлив
ВЗРИВЯВАМ - Предизвиквам пламоαай на някакво
избухливо вля лелаозаπалимо вещество. Взривя¬
вам бомба. Взривявам мина.
—	възпламенявам
ВЗРИВЯВАМ СЕ - ож. избухвам 1. знач.
ВИБРАЦИЯ - вж. трептение
ВИБАИАСМ - ож. - трептя 2. знач.
ВИД'-1 . Начинът, по ооCас изглежда лице мли пред¬
мет, когато се възприеме зоитйлас. Жензтз има¬
ше спретнат външен вид. Къщата има хубав
вид. Има промяна във вида на стаята:.
—	изглед, външност, облик
/7 Външни, хаоектеоаu ссвбеаолои не нещо. Новите
постройки придадоха на града съвсем, друг вид.
Видът на квартала е вече съвсем друг.
—	изглед, образ, физиономия прен., облик, лице
прлн. огр,, фасон обикн. ирcн,, визия книж. не¬
жел:.
2.	Външна прояе- на налоосеаuетв, състоянието на
някого. Имаш бодър вид. Имаш тъжен вид.
Защо началникът има такъв недcвcлен вид?
—	изглед, изражение
3.	еж. гледка 3. знач.
ВИД2 - Група от предмети, понятия, обединени по
общи белези в рсзлвчнв от други nодсбав. Раз¬
лични видове ябълки. Имам неприятности от
всякакъв вид. От какъв вид са проблемите ти?
—	сорт, разновидност, тип
ВИДЕЛИНА нар. - вж. светлина 1. знач.
ВИДЕЛО диал, - еж. светлина 1. знач.
ВИДЕН - Който се отлвчава, изпъква с делата се в
дадена област, ооCто се знае, цени в общесаесао.
Виден писател. Виден политик. Виден учен. Ви-
56

ден музикант,
—	изтъкнат, бележит, извеетин, именит, забеле¬
жителен, знатен, личен нар.
ант. —> неизвестен, непопулярен, беовзоесmйа, не-
познет
// невзрачен, аезαбелйжмτйлен, безличен, незабележим
// обикновен, првст
ВИДЕНИЕ - 1. Въображаем, недействителен, без¬
плътен обрез, който се яоявс на някого. През
нощта ми се явяваха видения:.
—	привидении, призрак, фантом книж,, сянка
прлн.
2.	книж, Образи, ксито човек вижда, когато спи.
Спах без видения.
—	съновидение книж,, сън
3.	Образ от нещо вмдяеп вля преживяно. В съзнание¬
то му възкръсваха видения от миналото.
—	мираж прен·.
4.	Съвкураплτ от визуални сбрезм. Поетически ви¬
дения. Ванга често имаше видения·.
—	визия книж, рядко
5.	Образ, кпCτо се явява на някого като плод на бол¬
ното му въображение. Болната често има виде¬
ния.
—	халюцинация книж,— мираж прлн:. рядко
ВИДИМ - 1. Който може да се възприеме със зре¬
нието, ксйто може да се виде. Едва видими бръч¬
ки, Облаците се разнесоха и звездите ставаха
все по-видими,
—	забележим, зрим
ант. —> невидим, незабележим, незрим
2.	Който е изразен само външно. Ззд видимото й
спокойствие се криеше нервно нзпреженил.
—	привиден, външен
3.	вж. явен 1. знач.
ВИДИМО 1. вж. явно 1. знач.;
2. вж. наглед
ВИДИМОСТ - Въомвжассо да се обхване с поглед,
да се наблюдева пколаотп пиолтиааловв. От мяс¬
тото, където сл намирам,, има добра видимост.
—	обзор спец,, обзорноет спец, рядко
ВИДОИЗМЕ—ЕН - Който не е е първоначалния се
вид, кпйmс е претърпял воойлmаα промяна. Тек¬
стът на пиесата е малко видоизменен.
—	променен, изменен, преобразен, модифици¬
ран книж,, трансформиран книж.
ант. —> непроменен, неизменен, същ
ВИДОИЗМЕНЕНИЕ - 1. Придаване на нов емд,
облик на нещо. Видоизменение на текст. Всяко
нлщо подлежи на видоизменение.
—	изменении, преобразование, промяна, моди¬
фикация книж, трансформация книж.
2. вж. вариант
ВИДОИЗМЕНЯМ - вж. измвням1 1. знач.
ВИДОИЗМЕНЯМ СЕ - вж. променям еи 1. знач.
ВИЕЛИЦА - Много силен зимен вятър, обикн. при¬
дружен със снеговалеж. Навън бешл започнала
виелица. Снежната виелица затрупа пътя:.
—	ф^туна, буря, хала, веявица нар,, сприя нар,,
буран диал.
ВИЕНЕ - еж. вой 1. знач.
ВИЖДАМ - 1. Възприемам със зрението се в опре¬
делен момент. Виждам, че някой идва, Видях тл
през прозореца,
—	глидам нлсв., зървам, съглеждам рядко, съзи¬
рам рядко, зра нлсв. поет, рядко
2.	Имам нсрмалае зрителна сnвсобнсст да възприе¬
мам с очите см. След операцията вечл мога да
виждам:. Купих си очила, за да мога по-добре да
виждам:.
—	гледам, зра поет., рядко, скивам жарг,
ант. —> недовиждам
3.	Обръщам внимание на нещо около мен. Виждам,
че си с нова прическа:. Виждам, че бюрото ти
е подредено Виждаш ли какво става наоколо?
—	глидам, забелязвам
4.	еж. забелязвам 1. знач.;
5.	прен, разг, еж. преглеждам 3. знач.;
6.	прлн.. вж. разбирам 2. знач.;
7.	прен. вж. установявам 1. знач.;
8.	прлн.. еж. преживявам 2. знач.
ВИЖДАМ СЕ - 1. Намирам се в положение да бъда
възприет със зрението. Как хубаво се вижда от¬
тук морето! Виждат се покривите на къщите.
—	глидам се несв,, забелязвам еи, съзирам св ряд¬
ко
2.	Ясно съм очертан, така че да мога да бъда ви¬
дян, различен сред всичко останало Вижда ли
се петното на покривката? Къщата едва сл
вижда зад дърветата. Разликата между двете
книги веднага сл вижда.
—	забелязвам св, лича несв, откроявам ее
3.	вж. проявявам се 1. знач.
V	бмя (удрям, набивам се, навирам се, хвърлям се,
падам) в очи рззг. към 2. знач.
ВИЖДА МИ СЕ - Имам, получавам някакво впе¬
чатление, което може да не отговаря на това,
ооеmо е в дййлтβетелеолт. Видя ми се, че някой
влиза. Той нл ми се вижда лош човек.
—	еторва ми си, изглежда ми несв,, струва ми св
несв,, приеторва ми си, чини ми ее несв. нар·.
V	остеоае с впечатлението книж.
ВИЖДАНЕ - 1. ож. възглед 1., 2. и 3. знач.;
2. вж. представа 2. знач.
ВИЖДАЩ - вж. зрящ
ВИЗАНТИЕЦ прен·. рядко - ож. лукавиц
ВИЗАНТИЙщИНА рядко - еж. коварство 2. знач.
ВИЗИРАМ книж. - еж. отбелязвам 2. знач.
ВИЗИТА книж. - ож. посещение
ВИЗИЯ книж, - 1. рядко еж. видении 4. знач.;
2.	нежел.. ож. овд1 1. знач.;
3.	еж. възглед 1. и 3. знач.;
4.	ож. придетава 2. знач.
ВИЗУАЛЕН книж, - вж. зритилин
ВИЗУАЛИЗИРАМ книж. - еж. онагледявам
ВИК - 1. Селен, βмлпк глас, издаден от човек (при
възбуда, вълнение, болка е др.) След удара се чу
болезнен вик, Децата посрещнаха баща си с ра¬
достен вик. Виковете на тълпата я дразнеха,
—	кряеък, писък, крясък, вой (обикн, за мно¬
жество), рев (обикн, за множество)
2. Нещо изречено, извикано с вилпк, силен глас. Чуха
сл одобрителни викове,
—	възглас, клик поет,
ВИКАМ - 1. Издавам силни, nипдьлжителаи викове
или говоря ввлвко, силно, с проточен глас. Прес¬
тани да викаш, заболя ме главата от тебе. Де¬
цата тичаха наоколо и викаха с всичка сила.
—	крещя, рива прлн:. разг, дера си разг, пищя,
кряскам, врещя разг,, вряскам разг,, крякам
разг, врякам рззг,, пискам разг.
57

ант. —► шепна, шушна, шушукам, нашепвам, шептя
2.	вж. зова 1. знач.;
3.	рззг. еж. казвам 1. знач.;
4.	рззг. еж. наричам;
З.рззг. ож. каня 1. знач.
V дере (надувам) ^β> гьрло<тв> разг,, надувам
гърди (гуша) рззг. към 1. знсч.
ВИкСм СЕ (ВИКАТ МЕ) рззг. - еж. казвам еи
ВИКВАМ - 1 . еж. извиквам 1. знач.;
2.	вж. повиквам 1. знач.;
3,	рззг, вж. поканвам
ВИЛА - вж. самодива
ВИЛНЕЯ-1 . еж. върлувам 1. знач.;
2.	вж. бушувам 1. знач.;
3.	еж. безеинсткам 1. знсч.;
4.	разг. ож. лудувам 1. знач.
ВИНА - 1. Pолтъоое, действие, ксетπ има нежела¬
ни последствия. Присъдите са различни според
вината. Тя не осъзнава вината си. Искам да из¬
купя вината си.
—— провинение, грешка рззш., прегрешение, грях
разш, простъпка книж,, кабахат диал.
2.	Наличие не писввненвй, извършено от аяоπгс. Ви¬
ната му не беше доказана.. Каква е винзтз на
обвиняемата?
—	виновност
ант. — невинност, аевuновнсла
3.	Съоаеаие зс дадено действие, пслаьпкс. Той пое
цялата вина върху себе си. Върху него стовари¬
ха вината за провала на сделката.
—	отговорност
ВИНАГИ - 1. Всеки път, при или оъо осеки случай.
Винаги идвам навреме. Винаги се карате. Вина¬
ги говори едно и също. Винаги е намусен.
—	всякога, вечно, постоянно, неизменно
ант. —> никога, нсога
2. Въе осяос време. Винаги си добре дошъл у нас.
—	всякога, всякогаж нар,, сявга диал.
ант. —> никога, нявга, ниоогаж
ВИНОВАТ разг. - вж. виновен 1. е 2. знач.
ВИНОВЕН - 1. Който има вина, оойтп се е nовеu-
нмл в нещо. Съдът го призна за виновен.. Тя не
се чувстваше виновна. Виновен съм за всичко.
—	виноват разг, крив прен. разг, провинен
ант. —> невинен, аевваоойа, нееваввеа, прао, непоо-
оuайа
2. Който взоаояее чувство за вина. Виновен поглед!.
Виновна усмивка. Виновно изражение нз лицето.
—	виноват разг, гузен
ант. —> невинен
ВИНОВНИК- 1 . вж. причинител;
2. вж. извършител 1. знач.
ВИНОВНОСТ - 1. Чуелтβв зс вина. Тя го погледна
с виновност в очите, Усмивката му изразяваше
виновност,
—	гузноет
ант. —* невинност
2. вж. вина 2. знач.
ВИНТ - Метална цилиндрична или оонуссеuдне
пръчка със лπиоалйа нарез. Завинтвам винт.
Стягам винта:.
—	бурма, витло остар,
ВИНЯ нлсв. - вж. обвинявам
ВИНЯ СЕ нлсв. - вж. укорявам ев
ЕИОЛЕТКА - Прплеmап градинско или дuесрслтя-
що цвете с лилави цееачеое и приятна миризма.
Как приятно миришат виолетоите·
—	теменужка, любика диал.
ВИОЛЕТОВ - еж. лилав
ВИР - вж. бент 2. знач.
ВИРВАМ - ож. на^рвам
ВИРВАМ СЕ - вж. щръквам
ВИРЕЯ - Зс растение - оаоовеае се добре някъде. В
този край виреят, много хубави ябълки.. По тези
камънаци нищо нл вирее:.
—	раета, ставам2 прен, раждам се
ВИРНАТ - Който е издигнат- нагоре, който стърчи.
Носът му е вирнат нагоре, Вирнати уши. Куче¬
то ходи с вирната опашка.
—	навирен, щръкнал, изправен', наперен, на-
еиреие разг.
ант. — увиснал, клюмнал, отпусн-а
ВИРОГЛАВрззг. - 1. вж. своенравен;
2. ож. непокорен
ВИРОГЛАВЕЦ/лзг. - вж. ееедкоонuк
ВИРОГЛАВИЕ разг. - ож. своенравие
ЕИРОГЛАЕСтВо разг. - 1. ож. своенравии;
2. ож. непокорство 1. знач.
ВИАОГЛАВЩИНС разг. - ож. своенравие
ВИРТУАЛЕН - 1. ож. въображаем;
2. прлн. книж. ож. нереален 1. знсч.
ВИРТУОЗ разш. - ож. майстор 1. знач.
ВИРТУОЗЕН разш. - ож. умел 1. знач.
ВИРЯ несв·. - ож. навирвам
вие поет.. - 1. ож. висина 1. знсч.;
2.	ож. небе 1. знач.;
3.	ож. възвишение
ВИСВСМ - ож. увисвам 1. знач.
ВИСИЛКА спорт, - Гимнастически уред оъо овд на
лтсеанйа прът, закрепен оодооееао на определе¬
на вилочваа.
—	лост спорт·.
ВИСИНА обикн:. мн, поет. - 1. Pрвстоαасоесав
евлокс над земната овеърхнвлт. Орел се вие из
висините. Звездни висини:.
—	висоти поет., вие ncлт., височини
2.	ож. небе 1. знач.;
3.	ож. възвишение
ВИСИНЕ поет. - ож. небе 1. знач.
ВИСНС рззг. - ож. виея 2. и 3. знач.
ВИСНАЛ - еж. отпуснат 1. знач.
ВИСОК - 1. КπCmс е голям на ръст. Висок младеж.
Високо момиче.
—	източен, дълъг прлн.. рззг,, едър
ант. —> нисък, къс, дребен, малък, айоилсо
2.	За глас, звук - опCmо се създава от трептения с го¬
ляма челост-. Гласът й е висок. Висок тон:.
—— тънък прен., писклив
ант. —> нисък, дебел, плътен
3.	За говор, смях, шум - осCтс звучи лвлнп, ясно. Му¬
зиката е много висока. Висок смях. Висок говор,
—	силен, звучен, звънък, звънлив, вклив
ант. —> тих, слаб, нисък, глух, приглушен
4.	прен, ож. голям 2. знач.;
5.	прен:. вж. високопоставен 1. е 2. знач.;
6.	прен.. ож. възвишен
ВИСОКО - 1. Нс заачвтйлаа оилочвна, на голямо
р-злтояаuй от долу н-горе от земята вля от ня¬
каква повърхност. Слънцето сл издигна високо,
Табелата се намира високо на входа:. Високо в
58

планината се извисява крлncст,
—	горе, нависоко, нагоре, навъзбог поет.— възбог
поет,
ант. — ниско, долу, надолу
2.	Πррггaегои ккат -приказам, ггоорр к бпп■ - ссъ
силен глас, на висок глас. Говори по-високо! Ду¬
мите бяха казани високо·.
—	силно, ясно, нависоко
ант. —> тихо, ниско, приглушено, глухо, заглушено
ВИСОКОГОВОРИТЕЛ-вж. мигафон
ВИСОКОИНТЕЛИГЕНТЕН - вж. висдкдкуътс-
рин
ВИСОКОКАЧЕСТВЕН - Който е с добро, βμ^^
качество. Висококачествено вино. Високока¬
чествена стомана. Висококачествен тютюн.
—	първокачиствен, доброкачествен, качеетвен,
икстра разг,
ант. — нискокачествен, двлнпкачелтвйн, лошока¬
чествен, недоброоαчйлтвйн, некачествен, двлнв-
пробен
ВИСОКОКУИТУНЕ— - който е с много голяма
култура, добро обиезвванмй. Бисcкcкултурлн
човек. Бисокcоултурно общество.
—	виеокообразован, вuсоуоuетвъuгинтие
ант. —> малокултурен, слабскултуоен, нмлкокулту-
рен, полукулоурен, слабπсбоаооо-н, пплувбиезв-
ван, меловбрезовея
ВИСОКОМЕРЕН - еж. надменен 1. в 2. знач.
ВИСОКОМЕРИЕ - вж. надменност
ВИСОКОМЕРНО - вж. надменно
ВИСОКОМЕА—ОСТ - вж. надменност
ВИСОКОНРАВСТВЕ— -вж. благороден 1. знач.
ВИСОКООБРАЗОВАН - вж. кисокдкслтсоие
ВИСОКОПАРЕ— книж. - Зс думм, слпвс, стел м
под. - квCто е приповдигнат в целя външен ефект.
Той обича висооопааниτе думи. Високcпаанз
реч. Бисркопзрни фрази, Високопарен стил,
—	надут прен,, гръмък прлн,, бомбаи^е^ пом¬
позен книж,
ВИСОКОПОСТАВЕН - 1. КпCос заема втгпввина
държавна влм обществена длъжност. Високопос¬
тавен държавен служител. На приема при¬
състваха високопоставени личности.
—	знатен, висок прлн., издигнат прен., висш, ва¬
жен прен.— виеокоетоящ книж.
ант. —> нископоставен
2. кпCтп е свързан с таоееα длъжност. Новината на¬
учих от високопоставено място. Заемам висо¬
копоставена длъжност,
—— висок прен,, отговорен, висш рядко
ант. —> низш, нисък
V важна клечка разг, от голямото двбоуmрп разг.
към 1. знач.
ВИСОКОПРОДУКТИВЕН - kойов се отличава с
голяма продуктивност, който дава голяма про¬
дукция. Високопродуктивен труд. Високопро¬
дуктивна машина.
—	високопроизводителен
ант. —> нископродуктивен, амлкоπоояовсдвтелен,
слебспиодукmввйн, слебвпрвязводмоелйн
ВИСОКОСТОЯЩ книж, - 1. Обикн. в сравн. сте¬
пен, kойтв стои nо-ввлокс от друг по значение,
важност, произход. Висcкcстояща класа. Няма
по-високостоящи народи. Не си по-високосто-
ящ от млне.
—	висш, горин прен. разг.
ант. — низш, долен, Hелопсmоящ
2. еж. високопоставен 1. знач.
ВИСОКОУВАЖАВА— книж. - kвCто се ползе- с
голямо уважение в почит. Висоооуаажавзн про¬
фесор.
—	многоуважаван книж., меогоnоеитан книж.
ВИСОТА - 1. Обикн. мн. поет, вж. висина 1. знач.;
2.	Обикн. мн. вж. - възвишение;
3.	рядко еж. равнище 2. знач.
ВИСОЧИИН- 1. вж. ръст 1. знсч.;
2.	еж. възвишение;
3.	Обикн, мн. вж. висина 1. знач.
ВИСУЛКА обикн. мн. - вж. шушулка 2. знач.
ВИСШ-1 . еж. върховен;
2.	еж. високопоставен 1. и 2. знач.;
3.	еж. вuсдkдeтдещ 1. знач.
ВИСЯ несв. - 1. Намирам се в положение да лося
сβпбодaо надолу, закачен в едения се край. Кло¬
ните на дървото висят до земята. Косата й
виси до раменете. Мокрите му мустаци висят
надолу.
—	спускам еи (спущам си) в несв., провисвам1 в
несв.
2.	За облак, мъгла, дем и под. - стоя аеродвижап е
пивлти-нлоβстс, обикн. ниско над земята. Висят
облаци дъждовни. Гъста мъгла виси над поле¬
то.
—	вксняразг.
3.	пррн. -абееш, дпоесюсс, нащaелтвк пещ. - ззашаш-
вам да се случа в най-елиокс време. Над семейс¬
твото ми виси опасност,
—	виена прен:. разг.
4.	прлн.. разг, Стоя, аамеиам се някъде првдължяойа-
ап време, пемон. за да чакам някото мае нещо. С
часове висим пред кабинета на лекаря, Всеки
ден вися на пазара да продавам стари книги,
—	клича разг, пренебр., кисна прлн:. разг.
5.	прлн:. разг. вж. бездействам 2. знач.
ВИСЯЩ - 1. прлн:. вж. нерешен;
2. прен. вж. неуреден 1. знач.
ВИТ-1 . ож. извит 1. е 2. знач.;
2. еж. лъкатушин
ВИТАЛЕН книж, - еж. бодър 1. знач.
ВИТАЛНОСТ книж. - еж. есдрсст 1. знач.
ВИТАЯ поет:. - Намирам се някъде (за образ, мисъл,
нαсаиойнмй). В главата й виталхз най-различни
мисли.
—	нося си, рея св поет·.
ВИТИЕВАТ книж. - вж. пищен 1. знач.
ВИТИЙСКИ книж, - еж. ораторски
ВИТИЙСТВАМ книж, - еж. ораторетвам
витийство книж, - еж. красноречие 1. знач.
ВИТИЯ книж. - вж. оратор 1. знач.
ВИТКА диал:. - еж. къдрица
ВИТЛО остер, - вж. винт
ЕИТЛОВИДЕН - еж. извит 2. знач.
ВИТЛООБРАЗЕ— - еж. извит 2. знач.
ВИТОРОЖКО нар. - вж. луна
ВИТРАЖ - Израесайаа от цойтнго стъкло дйовреаио-
на художествена комппзмцея.
—	стъклопис
ВИТЯЗ остар. поет. - еж. герой 1. знач.
ВИХРЕН поет·. - 1. вж. стовмитвъие 1. знач.;
2. вж. буен 2. знач.
В
59

ВИХРЕНОСТ книж. - вж. буйност
ВИХРУШКА - вж. вихър 1. знач.
ВИХРЯ СЕ - еж. бушувам 2. знач.
ВИХЪР - 1. Силен стихиен вятър. Цяла нощ не
стихна вихърът·. Вихърът ни свари в полето.
—	вихрушка, буря, хала, ураган, стихия, еприя
нар.
2, прлн. еж. разгар
ВИЦ - еж. анекдот
ВИША СЕ несв.- - еж. издигам си 1. знач.
ВИЯ1 - 1. рядко еж. извивам 1. знач.;
2.	вож дeсеl — . дз^а^ч
ВИЯ СЕ нлсв. - 1. с предл. cоcлc. Обгръщам, запли¬
там се сколп нещо. Бръшлянът се вие около дър¬
вото, Около плета се вият лози.
—	увивам ее в несв., обвивам ев в несв.
2.	вж. кръжа 1. знач.;
3.	вж. криволича 1. знач.;
4.	вж. кърша ев
ВИЯ2 - вж. плача
ВКАМЕНЕН прен. - еж. застинал 3. знач.
ВКАМЕНЯВАМ СЕ - 1. Ставам не камък, превръ¬
щам се в (на) камък.
—	окаменявам
2. еж. вцепенявам еи 1. знач.
ВКАРВАМ - 1. Правя нещо де влезе, да се -вмести е
нещо друго, обвоа. тясно, вам между други неща.
Вкарвам ключа в ключалката. Вкарвам конец в
игла. Вкарвам крака си в обувката.
—	вмъквам, пъхам (пъхвам), въвирам, втиквам
рззг.
ант. —> изваждам, uзк-ро-е, оадя, измъквам
2.	Зелтееяе някого да еаезе някъде, обuоа. насила,
приаудитйанс. Всички престъпници трябва да
бъдат вкарани в затвора.
—	напъхвам рззг. неcдcба, натиквам прен·. рззг,
неодcбр·— набутвам прен, разг. нлодcбp.
ант. -* изкарвам, изваждам
3.	вж. въвеждам 1., 2. в 5. знач.
ВКИСВАМ - еж. вкисвам си 1. знач.
ВКИСВАМ СЕ - 1. Зс храна, питие м под. - оов-
добвеее кисеа вкус, о-ов-лям се. Яденето се
вкисна от жегата. Виното се е вкиснало,
—	прокисвам, вкисвам, шупвам разг, фермен¬
тирам
2. прлн. разг. умърлушвам ее
ВКИС—АЛ - Зс хоене, пмтий в под. - ксйто е раз-
велен е с кисел вкус. Вкиснала боза, Вкиснала
супа, Вкиснал гювеч.
—	прокиснал, кисил, вкиснат разг,— прокиснат
разг, шушнал рззг, ферментирал
ВКИСНАТ рззг. - 1. ож. вкиснал;
2.	прлн. вж. неразположен 1. знач.;
3.	прен.. вж. недоволен 2. знач.
ВКЛЕЩВАМ - еж. заклещвам
ВКЛЕЩВАМ СЕ - вж. заклещвам ее
ВКЛИНЯВАМ СЕ - ож. врязвам се 3. знач.
ВКЛЮЧВАМ - 1. Дооулсае някого оαас чаен на
някаква πогааво-цвя, васав■туцuя, група и под.
Включвам в управителния съвет·. Включвам в
експедиция, Включвам в партийната организа¬
ция.
—	приемам, записвам, зачислявам
ант. —> изключвам, отлвлеае, отчислявам, валто--
няоαе
2.	Pиее-вяе нещо е съст-оа не друго нещо. Съседни¬
те парцели ги включиха към парка·. Към комби¬
ната включиха още една фабрика,
—	зачислявам, присъединявам, причислявам
ант. —> изключвам, отстренявее, елиминирам
3.	Свързвам машина, еоерaт е под. е електрическата
еерига. Включвам радиото Включвам пералня¬
та,
—	пускам
ант. — изключвам, спирем
4.	еж. обхващам 1. знсч.;
5.	прен. рззг. обикн·. с отриц. ож. разбирам 1. знсч.
ВКЛЮЧВАМ СЕ - 1. вж. участвам;
2. вж. присъединявам се 1. знач.
ВКОВ—ВАМ С —Е рядко - вж. вцепенявам си 1. знач.
ВКОПАН прен. - вж. вдлъбнат
ВКОПИВ—М СЕ - Хващам се здраво с- ръце, с
пръсти зс някого вам за нещо. Детето се вкопчи
в полата на майка си. Вкопчих се в оградата, за
да се задържа·. Жената сл вкопчи в мъжа.
—	вчепквам си разг,
ант. —> изкопчвам се, отоспчоαе се, салоуевее се,
изтръгвам се, изскубвам се
ВКОР—ЕЕН - вж. втвърдин
ЕКОА—ВЯВ—М - вж. втвърдявам
ЕКОААВЯЕ—М СЕ - вж. втвърдявам еи
ВКОРЕНЕН - Зс навици, .уостос и под. - соCто е
nосаиоаал дълбоко в сьза-нвето. Вкоренен мър¬
зел. Воcаененз омраза към. пришълците. Вкоре¬
нени навици.
—	закдовеел,закоравял,вeадве
В КОРЕНЯ ВАМ - 1. Превя рестеаuй дс хване спрйн,
да се првхв-ае. Вкоренявам (фиданка. Вооаеня-
взм лозови пръчки.
—	веаждам
ант. — изкоренявам, изскубвам, изтръгвам
2. прен:. Превя нещо да nопникае дълбоко е льоа-аuе-
0^ е чувствата в др. и да се зеавърдс. Бооалнявам
навици. Бкоренявам любов към:, книгата. Бкоре-
нявзм чувство зз национално достойнство.
—	веаждам прлн:, внедрявам прен:, насаждам
прен. книж, вгеездееам
ант. — изкоренявам, премахвам
ВКОСТЕНЯЛ рядко - вж. консервативен
ВКОЧ—НЕ— - kоCтс й масго студен и от студ е за¬
губва чувствuтйаавстоа и nпдввжнолааа см. Боо-
чанените й пръсти не можеха да държат хи¬
микалката. Краката му бяха вкочанени и той
едвам пристъпваше. Дълго не можех да. стопля
вкочзнените си ръце,
—	замръзнал, измръзнал, премръзнал, вкоча-
нясал, вледенен прлн, заледен прен:. рззг, вце¬
пенен прлн:.
ВКОИ—НЯВ—М - 1. ож. вцепенявам;
2. вж. вледенявам
В^ЧС—ЯВ—М СЕ (ВКОЧАНЯСВАМ СЕ) -
1. вж. замръзвам 3. знач.;
2. вж. вцепенявам еи 2. знач.
ВКОИ—НЯСАИ - вж. к^чинин
ВКРАТЦЕ остар. - вж. накратко
ЕКУПОМ - вж. заедно 2. м 5. знсч.
ВКУПЧВ—М СЕ - ож. струпвам ее 1. знач.
ВКУС - 1. Наоасанолт към нещо, определяне на
нещо като ос-дсеро, по-желано. Трябва дз се
държи сметка за вкуса на потребителя. Всичко
л въпрос на вкус.
60

—	предпочитание
2.	прен. Повишена способност 31а естетическо въз¬
приятие е оценка. Мебелировката в къщата
показва висок естетически вкус. В облеклото й
личи вкус, винаги се облича стилно.
—	усет, чувство
ант. —> безвкусие, безвкусица
ВКУСВАМ - 1. Ям вам пея малко, оееоа. зс да ус-
о-аооя вкуса. От някои ястия вкусваше само с
върха на лъжицата. Тя никога не вкусваше мля¬
ко, Дзй да вкуся от тортата,
—	опитвам, близвам разг,, лизвам рззг,, хапвам,
куевам диал.
2. Вземем малко от храна, питие с цеа да роовйря
вкусовите качества. Мъжете вкусваха от вина¬
та и така ги оценяваха,
—	опитвам, пробвам, дегустирам книж.
ВКУСЕН - Зс храна, питий - който има приятен,
дплтсеящ удоволствие вкус. Вкусна гозба. Вку¬
сен хляб. Вкусен плод, Вкусен сладкиш.
—	сладък прен·. разг, апетитен
ант. — безвкусен, блудкав, невкусен
V пръстите си да изядеш (оближеш) разг,
ВКУСНОТИЯ рззг. - вж. лакомство 1. знач.
ВЛАГА - Неголямо количество вода или сгъстена
водна пара, ооятв пропива предмети е гм пре¬
ви βьзмооив. По стените имз влага:. Влагата
прониква навсякъде, Въздухът е напоен с влага,
Трябва да отстраним влагата в къщата.
—	мокрота, влажност, мокринарядко, мокротая
разг., влажнина остар.
ант. —> сухост, сухота
ВЛАГАМ - 1. еж. внасям 3. знач.;
2. еж. инвестирам 1. знач.
ВЛАДЕЛЕЦ юрид. - вж. собственик
ВЛАДЕНИЕ - вж. имот 2. знач.
ВЛАДЕТЕЛ - 1. вж. собственик;
2. вж. господар 1. знач.
ВЛАДЕЯ-1 . Имем под своя власт вля влияние. Вла¬
дея полρженилто. Владея чувствата си. Ние
владеем подстъпите към града,
—	контролирам, държа прлн:.
2.	Улввuл съм много добре дадени заснвя и мога да
ги използвам. Владея отлично английски език:.
Не владея добре правописа, Не владея този за¬
наят.
—	зная
3.	еж. господствам 2. знач.;
4.	еж. управлявам 1. знач.;
5.	еж. имам 1. знач.
ВЛАДЕЯ СЕ несв. - вж. въздържам си 1. знач.
ВЛАДИЧЕСТВО книж. - еж. власт
ВЛАЖЕН - 1. КвCоо е покрит влм πивлвт с влага.
Влажни стени. Влажни дрехи, Влажен пешкир.
Влажен кибрит.,
—	мокър, навлажнен, овлажнен, навлажнял,
овлажнял
ант. —> сух, изсъхнел, изсушен
// сух, изсъхнел, ройлъхасл
2. За период от време - през който има мапгс вале¬
жи мля много влсга във въздуха. Влажна зима.
Влажна есенна вечер. Влажна пролет,
—	мокър
ант. — сух
ВЛАЖНЕЯ - 1. За нещо - влажен съм, възприемам
се кето влажен, мокър. Ризата ми влажнел. Чо¬
рапите ми влажнеят,
—	мокрия
2. вж. навлажнявам се 1. м 2. знач.
ВЛАЖНИ—А остар. - вж. влага
ВЛАЖНОСТ - 1. Съдържание не влага във въздух,
почва и др. Влажност на почвата.. Влажност
на дрехи.
—	овлажнено^, навлажниноет
ант. — сухост, сухота
2. вж. влага
ВЛАК - Преввзав средство от скачени един за друг
вагони, теглени от локомвтве по релсов път.
Пътнически влак. Товарен влак, Влакът сл на¬
мира на втори коловоз.
—	железница остар, трин остар, композиция
спец,
ВЛАКА диал.. - вж. род
ВЛАКНАТ рядко - вж. космат
ВЛАКНЕСТ разг, - еж. коемат
ВЛАКНО - 1. Дълъг, тънък конец от вълна, памук,
кооииае в под. Памучни влакна:. Синтетични
влакна. Копринено влакно.
—	нишка, жичка, конец разш,
2.	Квсеовиден иооалтьк върху р-стение, върху някои
нелйкомм влм върху тъкан на човешки влм живо¬
тински орган. Тичинкови влакна,
—	нишка, власинка
3.	Междуклетъчно оерαоуβаавй в тъкан на човешки
мля жмеоmянлкм организъм с нишковидна форма,
структура. Мускулни влакна, Нервни влакна,
—	нишка разг.
4 нар. еж. косъм
ВЛАС - 1. диал. вж. косъм;
2. само мн. поет·, вж. коса
ВЛАСАТ нар. - 1. вж. коемат;
2. вж. мъхвст
ВЛ—СЕСТ - еж. мъхест
ЕИ—СИ—КА - 1. еж. влакно 2. знач.;
2. нар. еж. косъм
ВЛАСИСТ рядко - вж. мъхвст
ВЛАСТ - Пвлвженвй не някого, което му - дава въз¬
можност да управлява действията в начина не
живот на други. Населението нл е могло повече
да търпи властта на поробителите, В края на
XIV век разпокъсаното Българско царство по¬
пада под турска власт:.
—	владичество книж, господство, управлении,
господаосваее рззг.
ВЛАСТВАМ несв. - 1. Имам власт над аяопгп. или
нещо, подчинявам някого на волята си. В се¬
мейството жената властва.. Познавам сла¬
бостта му да властва. Фирмата иска да власт¬
ва чрез силата на монополното си положение.
—	гоеподствам, заповядвам, командвам, нала¬
гам си, разпореждам св, диктувам прлн. книж.
2.	еж. управлявам 1. в 2. знач.;
3.	вж. господствам 1. в 2. знач.
V командвам парада разг, водя хорото (кервана)
разг, шеф-диригент съм разг. към 1. знач.
ВЛАСТЕЙ старин:, поет, - еж. господар 1. знач.
ВЛ—СТЕИИН книж, - вж. господар 1. знач.
ВЛАСТЕН - 1. kвCоо взискее да се подчиняват на
волята му. Всички се подчиняваха на властния
му нрав. Властна натура,
—	властнически
2. вж.
61

ВЛАСТИМАЩ— като същ. - еж. управник
ВИ—СТИТЕЙ книж. - вж. господар 1. знач.
ВЛАСТНИК - вж. управник
ВЛАСТНИЧЕСКИ - вж. властен 1. знач.
ЕЛ—СТОДЪАЖЕЦ книж. рядко - вж. управник
ВЛ—ЧА - 1. Движа, придвижвам нещо след себе ся,
без да го отделям от оовъохнвлтое на земята. Во¬
ловете едва влачат колата, пълна догоре със
снопи. Влача дървото след слбе си.
—	влека, тегля, мъкна, тътря, тътрузя рззг. грубо
2.	разг, Пренасям с усилие нещо тежко. Защо влачиш
тази чанта? Двквга ще влсчвш книгите със себе
см?
—	нося, мъкна разг,
3.	рззг, Водя някого някъде, оевоа. против еоаяаа му,
без нужда или където не й желсн. Влачи мъжа си
навсякъде. Влачиха я по съдилищата. Докога ще
ми влачиш такива гости?
—	влека разг, мъкна разг.
ВЛСЧА СЕ - Ходя, вървя, движа се б-ено, трудно,
едве-едеа, оеuоа. овиедв умора, безсилие, изас-
щенсе м под. Едвам сл влача по улицата, Керва¬
нът се влачи по разкаляния път:.
—	мъкна св, тътря ев, влека св, кретам, пъпля
прлн, пълзя прлн, ги^зя ев разг. грубо
ант. —> тичам, бягам, търча, препускам, галопирам,
летя, припкам
2.	разг, неcдобр· с предл. с. вж. ходя 1. знач.;
3.	еж. точа ее 1. и 2. знач.
ЕЙАШЕНИК диал. - вж. качамак
ВЛЕДЕНЕН прлн·. - вж. вкочанен
ВЛЕДЕНЯВАМ - Поеерьщсе в лед или оскоиβам с
лед нещо. Студът вледени земята. Зимата вле¬
дени клоните на дърветата.
—	заледявам, замразявам, смразявам, скова¬
вам, вкдеаеееам
ант. — размразявам, стеоаояеае, резледяеее
ВЛЕДЕНЯВАМ СЕ - вж. замръзвам 1. в 3. знач.
ЕЛЕК— - вж. влача 1. и 3. знач.
ВЛЕК— СЕ - 1. еж. влача се 1. знач.;
2. вж. точа св 1. знач.
ЕИЕТЯВ—М (ВЛИТ—М) - прлн, вж. нахълтвам
1.	знач.
ВЛЕЧЕ МЕ - Изпитвам силно желеавй да бъда ня¬
къде, да извърша или псствгаа нещо. Влече ме
планината, Влече ме селският живот..
—	тегли ме, привлича ме
ант. —> отблъсква ме
V тегли ме лъρце<тв> към нещо разг.
ВЛЕЧЕНИЕ - 1. Силен вътрешен стремеж към
нещо, желание де се лоеβя нещо. Имам влечение
към музиката, Нямам влечение към техниката,
Жените имат влечение към външния блясък:.
—	склонност, наклонност, предразположение,
афинитет прлн·. книж, елабоет прен·.
ант. —> отвращение, алергия
2.	вж. любов 1. знач.
ВЛЕЧУГО - прен. руг. вж. едд.аизсокд
ВЛИВАМ - 1. еж. наливам;
2. прлн. книж. вж. внасям 4. знач.
ВЛИВАМ СЕ - За реке, оствк и под. - ек-реам 0^
дете си в ос-гсляее реке, езеро вля море. Река
Дунав сл влива в Черно море.
—	втичам ее
ант. —> извирам, изтичам
ВЛИЗАМ - 1. Прсдевжеем се отвън навътре в нещо.
Влизам в стаята. Влизам в гората. Влизам в се¬
лото. Влизаме в дефилето.
—	навлизам, намъквам се разг.
ант. —> излизам, измъквам се, взаuовее се
2.	Придвижвам се отвън навътре е огранвчйнπ, затво-
Oеао оовстоенсавв. Влизам в колата, Лисицата
влиза в дупката си,
—	вмъквам се, намъквам ев разг, напъхвам ее
разг.
ант. —> иглигзм. измъквам се
3.	За светлина, въздух, шум, мирис е под. - преми-
аавае вътре е нещо. Отвори прозореца да влезе
малко чист въздух. През щорите влизаше свет¬
лина.
—	прониквам, навлизам, нахлувам, нахълтам
ант. —> излизам
4.	Прсдвижоем се през нещо, през препятствия, зс да
стигна до някъде. Крадците са влезли в сграда¬
та през прозореца.
—	прониквам, промъквам се, вмъквам се
ант. — излизам, измъквам се, uзаuовае се
5.	Включвам се, ултааввяеае се е някаква група, ко¬
лектив, общество. Не знам как е успял да влезе в
нашите среди..
—	вмъквам ев, намъквам ее рззг.
ант. —> излизам, измъквам се
6.	вж. πдстъевам2 1. знач.;
7.	вж. вмествам ев
ВЛИТ—М (ВЛЕТЯВ—М) прлн. - вж. нахълтам
1.	знач.
ВЛИЯНИЕ - 1. вж. въздействие 1. в 2. знач.;
2. вж. авторитет 1. знач.
ВЛИЯТЕЛЕН - 1 . вж. силен 2. знач.;
2. вж. авторитетен 1. знач.
ВИИЯТЕЛНОСТ - вж. авторитетное, 1. знсч.
ВЙИЯЯ несв, - Ок-звем влияние, въздействие вър¬
ху някого, помсгам зс постигането на аяосоъв ре¬
зултат. Лекарството ми влияе добре. Музиката
влияе на нзсmаcлниеmc· Влажното време влияе
зле на здравето ми.
—	въздействам, действам, повлиявам в несв, от¬
разявам ее в несв..
ВйОГ - 1. Парични средства, оредосmаееав на съх-
оеаеаuе в кредитен еалтвmут. Спестовен влог.
Срочен влог, Влог по текуща сметка.
—	депозит
2.	прнн. книж. вж. принос 1 . знач.
ВЛОЖИТЕЛ - Лице, ксето прави или има влог е
кредитен институт (ееака яли ллйсаввна сала).
Много вложители изтеглиха, спестените си
пари:.
—	вносител
ВЛОШАВАМ - Правя вля ст-еем причина нещо да
лтаае по-лошо (кечесmвс, състояние, пплсжйаие
в др.). Влошавам качеството нз млякото. Вло¬
шавам отношенията си с някого. Лошото вре¬
ме влоши настроението ми.
—	развалям прлн. разг, изпортвам прен:. рззг.
рядко
ант. —> подобрявам, опоавяе, лоπиееяе
ЕИОШ—ЕАМ СЕ - Придобивам пп-лошв качества,
лоеаьопявее лооеяас не съсосяавйтв св към
пс-лошо. Времето се влоши. Здравcслcанcтc
ми състояние се влошава. Отношенията им се
влошиха.
—	развалям ев прен. разг, изпортвам ев разг, рядко
62

ант. —> подобрявам се, олиеβяе се, лвпиавям се
V	вървя (отивам) на зле рззг.
ВЛУДЯВАМ - еж. подлсдевам' 1. знач.
ВЛУДЯВАЩ - КпCто предизвиква състояние, близ¬
ко до лудост. Влудяваща музика. Влудяваща бол¬
ка.
—	подлудяващ
ВИЪХВ—1 - Древен мъдрец, гадател.
—	маг книж.
ЕЛЪХВА2 разг, рядко - еж. хитриц
ВЛЮБВАМ СЕ - Изпълва ме, обземе ме любовно
чувство. Той сл влюби в девойката с цялата си
душа. Влюбих се от пръв погллд. Пак ли си се
влюбила?
—	залюбвам, обиквам, увличам ее, хлътвам
прен, разг,, възлюбвам книж,, задбuевам, за-
обиквам рядко
ант. — разлюбвам, исзобuоβам
П разлюбвам, резвбяовам, намразвам
V	лспвсм (налапоам, захапвам, глътоам) въдицата
рззг., хлътвам до ушм разг, хвръква ми умът
(акълът, чвемяте) рззг,, загубвам (изгубвам) се
ума (акъла, главата) разг, взема мм се умът (акъ¬
лът) разг,
ВЛЮБЕ— - Който изпитва чувство на любов към
някого. Влюбен младеж, Тя е влюбена в това
момче.
—	увлечен, залюбен остар.
ВйЮБЕНОСТ - Любовно чуеловв към някого. До-
когз ще продължи твоята влюбеност?
—	увлечении
ВМЕНЯЕМ книж, - вж. нормален 1. знач.
ВМЕСВАМ - вж. замесвам
ВМЕСВАМ СЕ - 1. вж. меся ев;
2. вж. замесвам ее
ВМЕСТВАМ - еж. побирам
ВМЕСТВАМ СЕ - Успяесм да се разположа, на¬
мирам място, липсоранствв да засосна някъде.
Багажът е много и няма да се вмести в този
куфар. Книгите ще се вместят в шкафа, Едвам
сл вместихме в купето.
—	побирам си, — събирам ее, влизам, помествам
си, смветвам си
ВМЕСТИМОСТ - Мексям-лно квлвчйловс от
нещо, което може да побере един съд, резерво-р
е под. Вместимост на водохранилище, Вмести¬
мост на бъчва..
—	обем, съдържимост рядко
ВМЕШАТЕЛСТВО книж. - еж. намеса 1. знач.
ВМИРИСВАМ - вж. увонявам
ВМИРИСВАМ СЕ - 1. Придобивам еяоеовα, обикн.
неприятна, миризма, започвам да мириша на
нещо. Стаята сл вмириса на тютюн, Дрехите
ми се вмирисаха на нафталин·. Кухнята се вми¬
риса на риба:.
—	замирисвам2, — размирисвам еи, умирисвам еи
разг,
ант. —> измирисвам се, оомврисвем се
2.	Λϊ^βο- лаша, даπпиията мемрвзtе. Пррз ллтото
боклукът бързо сл вмирисва. Сиренето ще сз
вмирише.
—	умири^ам ев разг, увонявам ев разг,, вквоня-
вам ее рядко, сeмъодявам се разг., ксм^дя-
вам еи рядко
ВМЪКВАМ - 1. Вкарвам нещо влм някого някъде,
пбика. бързо и незабелязано. Вмъквам вързопа в
кухнята. Вмъквам приятеля си в къщата.
—	замъквам разг,, намъквам разг.
ант. —> измъквам
2.	Добавям към нещо казано, набързо подхвърлям
някаква дума, мисъл е разговор. Докато разго¬
варяхме, той умело вмъкваше своите хапливи
ззбзллжки.
—	вмятам
3.	вж. вкарвам 1. знач.
ВМЪКВАМ СЕ - 1. Влизам някъде, пбион. бързо м
аеоаеелязаав. Вмъквам се на пръсти в стаята.
Ще гледам мача, ако успея да сл вмъкна,
—	промъквам еи, прокрадвам — ев
ант. —» измъквам се, изнизвам се
2. вж. влизам 2., 4. и 5. знач.
ВМЯТАМ - вж. вмъквам 2. знач.
ЕНАЖДАМ нар. ~ еж. наставям
В—АСЯМ - 1. Нося нещо ооеън навътре, вкарвам
нещо някъде. Внасям житото в хамбара. Вна¬
сям багажа в стаята. Внасям дървата в мазе¬
то.
—	нанасям
ант. —> изнасям
2.	Доставям от чужбине (стоке, луисβиеи и др.). Вна¬
сям машини. Внасям банани. Внасям кафе.
—	импортирам книж:.
ант. —> изнасям, йолпоотииαм
3.	Даеам за съхранение парични средстве в кредитно
учреждение. Внасям пари в банка. Внасям сума
в спестовен влог.
—	влагам, депозирам
ант. — изтеглям, тегля
4.	ррзн. Правя де се появя, да възникне ^β^ι. някак¬
во чувство, състояние е др.). Внасям бодрост·,
Внасям спокойствие.
—	вливам прлн. книж.
5.	разг. еж. донасям 2. знсч.
ВНЕДРЯВАМ - 1 . вж. въвеждам 3. заач.;
2. ррзн. еж. вкдоеневам 2. знач.
ВНЕЗАПЕН 1. вж. неочакван 1. знач.;
2. вж. рязък 2. зеач.
ВНЕЗАПНО - 1. вж. неочаквано;
2. вж. изведнъж 1. зеач.
ВНИЗВ—М - 1. вж. нанизвам 1. зеач.;
2. еж. вдявам 1. знач.
ВНИЗВАМ СЕ поет, - еж. забивам се 1. знач.
ВНИКВАМ - Мислено навлизам в същността на
нещо, старая се да разбера в оьнквсоя смисъла
на нещо. Вниквам в подробностите нз текста:.
Вниквам все по-дълбоко в съдържанието на ро¬
мана. Опитвам сл да вникна в проблемите ти,
—	прониквам прен., задълбочавам се, вдълеоеа-
вам си, вглеждам се прзн.
ВНИМАВАМ - 1. Насочвам съзнателно мисълта см
към еещо, за да го чуя, разбере, зепомая. Вни¬
мавам . при обяснението на задачите, Ако вни¬
маваш, щл запомниш урока. Не внимава в клас,
—	съсредоточавам си, концентрирам еи книж,,
задълбочавам си
ант. — разсейвам се, отвличам се, стплйсвαе се, раз-
сийдотΌчееее се, иазквнцйнτрярaм се, отнасям се
II блея, зяпам
2. Нащрек съм, с нелийгнаоо онммснмй се стремя да
предотвратя някаква грешка, да избегна еещо
нйррйдвмдйнс мля олелно. Внимавам за спазва¬
нето нз дисциплината. Внимавам да не счупя
е
63

чашите. Внимавам къде стъпвам, Внимавай де¬
тето да не падне!
—	еледя, глидам, бдя, наблюдавам рядко, пазя
разг.
ант. —> блея, зяпам
V	събирам си мислите разг,, събирам си ума (акъ¬
ла) в глсоаоа рззг. към 1. знач.
V	отварям си очите разг,, отварям се очите еа чети¬
ри разг, държа очите си стеорееи разг, очите ми
сс на четири рззг,, очите ми гледат нс четири (еа
четири страни) разг, към 2. знач.
ВНИМА—ИЕ - 1. Съзнателна налоченвст на мисъл¬
та към нещо с определена цел (да се чуе, осзееое,
оарπмне). Изострих вниманието си, за да разбе¬
ра по-добре текста. За тази работа се изисква
особено внимание.
—	съсредоточеност, концентрация книж.
ант. —> невнимание, разсеяност, нелълредоавче-
нссm, деконцйнтиация
2.	Нслвченвло аа мисълта, сетивата към избягване
не грешки, поедвовоаояване аа нещо несчекеано
влм опасно. Острите завои на пътя изостриха
вниманието му. Слзд дългото шофиране внима¬
нието му отслабна,
—	предпазливост, бдителност, осторожност
книж. нзжлл., внимателноет рядко
ант. —> невнимание, непредпазливост, аевниееmел-
аост, айолторсжност
3.	вж. интерес 1. знач.;
4.	вж. любезност 1. зеач.;
5.	вж. грижливоет 1. зеач.
ВНИМАТЕЛЕН - 1. КоCmс насочва или й свързан
с еαсπчеαее на мисълта изцяло към еещо, зс да
може то де се възприеме, схване, запомам. Вни-
матзлен наблюдател. Внимателен слушател.
Внимателно рзшавзнз нз задачите,
—	съсредоточен, концентриран книж, задълбо¬
чен
ант. —> разсеян, невнимателен, нйлълоедвосчеа, не-
опнцйнтоиоен, иезсиедповчйа, оаоконцйнормран,
Oсоценорвβае
2.	КсCтв насочва мисълта, сетвеата си към избягва¬
не ес еещо оослно или ееочскеано. Бъди внима¬
телен, когато караш колата. Трябва да бъдеш
внимателен, като работиш с взривоопасни ве¬
щества.
—	предпазлив, бдитилен, осторожен книж, не¬
жел.
ант. — невнимателен, непредпазлив, невсторожен
// невнимателен, нехаен, небрежен
3.	Който се оревв с внимание е ρойдлαзлвеолт. Вни¬
мателно шофиране, Внимателно съобщаване
на лоша вест:.
—	предпазлив, осторожен книж. нлжел.
ант. — невнимателен, непредпазлив, нйостоосжен
4.	Който извършва нещо или й извършен с голямо
умение, зедълевчйнвло. Внимателна изработка.
Внимателен анализ на събитията.
—	тънък прлн,, прецизен книж:.
ант. — невнимателен, нйпийцяоен, небрежен, не¬
марлив, нехаен, неекуратен
5.	вж. грижлив 1. знач.;
6.	вж. любезен 1. знач.;
7.	вж. тактичен
ВНИМАТЕЛНОСТ рядко - 1. вж. внимании
2. зеач.;
2.	вж. любезност 1. зеач.;
3.	еж. тактичност
В—ОС - 1. Доставяне, ен-сяне в лаоаеamа еа лтπои
оо чужда лτоана. Внос на кафе, Внос на банани.
—	импорт книж.
ант. — износ, експорт
2. ррзн. остар, вж. принос 1. знач.
ВНОСЕН - 1. kоCов се воналя до οη^. Вносна тър¬
говия.
—	импортен книж:.
ант. — износен, експортен
2. Който се внася от чужбина. Вносна вълна. Бнcсни
стоки.
—	чуждестранен, импортен книж.
ант. — местен, тукашен
// домашен
В—ОСИТЕЙ - 1. Лице, фирма мля държава, кпяmо
енася стоки елв суроевем от друга лооена. Фир¬
мата е вносител на кафе.
—	импортьор книж. рядко
ант. —> износител, експортьор
2. вж. вложител
ВНУШАВАМ - 1. Актиенс, целенесочено се стремя
да въздействам върху съзнанието на някого, като
му излагам сввиой схе-щсния, докеоо ги приеме
Той й внуши, че трябва да си смени работата.
Искам да й внуша—. че е по-добре да се откаже
от екскурзията.
—	втълпявам
2. еж. вдъхвам 1. знач.
V	набивам (вбивам, аааьπоеае, напълвам, наливам)
в глсоаоа разг. към 1. знач.
ВНУШАВАМ СИ - Убеждавам себе см в нещо ели
имам убеденост в встинностте на нешо без дос-
оеaъчнв вснсвеаяя за това. Внушавам си, чз съм
болен. Внушил си з. чз ако замине за чужбина,
ще преуспее.
—	втълпявам еи, въобразявам еи
V	набивам (вбивам, нетьлквее) си в главата нещо
разг, набивам си в ума (акъла) нещо разг, нави¬
вам си на пръста нещо разг.
ВНУШЕНИЕ - 1. Въздействие еърху съзнанието на
някого с цел да му се енушя нещо. Той лесно сл
поддава нз внушение,
—	еугеетия книж, хипноза
2. ож. въздействие 2. знач.
ВНУШИТЕЛЕН - 1 . вж. вилиевствие 1. е 2. знач.;
2. ож. представителен 2. знач.
В—УШИТЕЙНОСТ - ож. величественост 1. и
2. знач.
ВНЯТЕН книж. рядко - ож. ясен 4. знач.
ВОАЛ - 1. вж. воалетка;
2.	вж. —бул
ВОАЛЕТКА - Повоосчна тюлена мрежа, която ук¬
расява дамска шапка и лрякоuеа лицето. Тя прик¬
риваше лицето си с воалетка.
—	воал
ВОАЯЖ книж. - ож. екскурзия 2. знач.
ВОВЕКИ старин. - вж. завинаги 1. знач.
ВОГЙАВЕ остар. - вж. начело 1. знач.
ВОДАЧ - 1. Лице, което ръководи общество, пар¬
тия, н-род е някакво стнпшение. Водач на наро¬
да. Водач нз демократическата партия:. Духо¬
вен водач.
—	вожд, лидер, водител книж,, ръководител,
гуру книж. рядко, кормчия прен.
64

2.	Лице, което лтсе начело на стачка, бунт, въстание
в рпд. Водач на бунтовниците. Водачи на въс¬
танието. Водачи на стачката.
—	предводител, главатар, вожд огр, водител
книж., войвода разш.
3.	Този, който е пръв е листата на класирането при
състезания, обикн. в спорта. Нашият отбор л
водач във временното класиране.
—	лидер
4.	вж. екскурзовод;
5.	вж. шофьор
ВОДАЧЕСТВО - 1. Роля, дейност на лице, който
стои начело, оглавява. Той пое водачеството на
четата:.
—	предводителетво, водителство книж, ръко¬
водство
2.	Първо змето, пъриенство, обикн. в cπopоΉO зъс-
тезаняй. Отборът нл иска да отстъпи водачес-
таотр.
—	лидерство
ВОДЕН разш, - вж. воднист
ВОДЕЩ - вж. челен 2. знач.
ВОДИТЕЛ книж. - 1. вж. водач 1. и 2. знач.;
2. остар. вж. екскурзовод
ВОДИТЕЙСТЕО книж. - еж. водачество 1. знач.
ВОДНИКАВ рядко - еж. воднист
ВОД—ИСТ - За плод, хрена - който съдържа мно¬
го еода, сок. Бcднисτ пъплш, Воднисто мляко.
Бcднисто вино.
—	водин разш, вддеев разг., разводнен, водни-
кав рядко
ВОД—ЯВ разг. - вж. водниет
ВОДОВМЕСТИЛИЩЕ книж. - вж. водоем
ВОДОВЪРТ рядко - еж. водовъртеж
ВОДОВЪРТЕЖ - Дълбвов място в река, езеро,
есрй е под., където водата лиеβи кръгови движе¬
ния и увлича надолу хора и предмете. Лодката
попадна в опасен водовъртеж.
—	въртоп, водовърт рядко, въртолия диал..
ВОДОДЕЛ - 1. еж. водораздел 1. знач.;
2. пррз. вж. -границЗ .зонα.
ВОДОДЕЛЕН прзн:. - вж. разделителен
ВОДОЕМ - Голямо естествено влм язкултейнп
вместилище на вода. Водоемът се използва по
време нз суша,
—	водохранилище, водовмиетилищи книж,, ре¬
зервоар, басейн
ВОДОЛЕЧЕНИЕ - Лечение с водни процедуре.
Предписаха ми водолечение.
—	хидротерапия
ВОДОПОЙ - Място, където дпбя■тькъо пмй вода.
—	поило нар.
ВОДОРАВЕН - kоCтв й успореден на спокойна
водна ровъохнвст. Водоравна линия. Водоравно
разположение.
—	хоризонтален
ант. — отвесен, вертикален
ВОДОРАЗДЕЛ - 1. Линия, която върви по емлоmп
на възвишения, планини в разделя водете, реките
да текат в противсполсжнм пплпке. Стара пла¬
нина л най-взжният водораздел в България,
—	вододел
2.	прен. вж. граница 3. знач.
ВОДОААЗДЕйЕН прзн. - вж. раздилителин
ВОДОСКОК - Декораовено архитектурно льсръ-
женяе с бликаща нагоре ввдне струя. В срлдзта
на градината имз кръгъл басейн с водоскок,
—	фонтан, шадраван
ВОДОСТОК - Улей влм тръба за поемане е отвеж¬
дане на стичащата се от покрива на сграда вода
по ереме на валеж.
—	олук
ВОДОХРАНИЛИЩЕ - ож. водоем
ВОДЯ нзсв. - 1. Насочвам движението на някого, Т>
нещо кьм определено място влм цел. Всяка сут- JL>
рин водя длтзто на училище. Овчарят водеше
стадото към пасбището.
—	отвеждам в нзсв, завеждам1 в несв, карам1 разг.
2.	За път, пътека, следа, стълбе и под. - имам опре¬
делена πссоке и нaсвчеaм движението на някого
влм нещо до определено място. Пътят води до
сллото, Следите на вълка водят право до дола
Стълбата води до горния етаж,
—	отвеждам в нзсв., извеждам в нзсв.
3.	вж. оглавявам 1. знач.;
4.	вж. ръководя 2. знач.;
5.	вж. провиждам 1. знач.
ВОДЯ Се - вж. ръководя ее
ВОЕНАЧАЛНИК - Лице, което ксеандеа войскове
част.
—	еклководиц, командир
ВОЕНЕН - Лице, което служи във войската. Брат й
з вренлн· Столът е за военни..
—	военнослужещ
ант. — цивилен
ВОЕННОСЛУЖЕЩ - вж. военен
ВОЖД - вж. водач 1. е 2. знач.
ВОЗИЙО рззг. - вж. автомобил
ВОЗЯ - 1. Движа, прсдоежевм някого с превоз¬
но средство. Качи се на колата—, щз те возя до
службата. Возя стока.
—	карам1
2. еж. превозвам
ВОИН търж. - вж. войник 1. в 2. знач.
ВОЙ - 1. Проточен, продължителен звук, издаван от
някоя животим. Вълчи вой, Кучешки вой..
—	виене, рив, рикании старин,
2. еж. вик 1. знач.
ВОЙВОДА разш. - вж. водач 2. знач.
ВОЙНА - 1. Въоръжена оигаамзмрене борба, сблъ¬
сък между дьржеем, народи, племена е др. Дъл¬
гогодишна война, Обявявам война. Водя война,
—	бран1 старин,, рат старин,, мурабе нар. остар.
ант. — мир, примирие
2. прзн·. разш. ож. борба 1. знач.
ВОЙНИК - 1. Лице с неC-нялък чен от състава на
войска. Отивам войник. Войниците стреляха
от окопите, Войник от пехотата.
—	боиц, воин търж,— солдат<ин> книж. остар,
аскер рростонзр,, войекар остар.
2, Човек, овCто води въоръжена борба, война с няко¬
го. Страната ни се гордее със своите' войници:.
Много поети са възпели българския войник.
—	боиц, воин търж,— бориц рядко, бранник стз-
рин·
ВОИНОЙЮБЕЦ - Лвцй, ооетв желае война, което
й привърженик на войната. Обвиниха го, чл е шо¬
винист и аcйнолюбец.
—	милитарист
ант.—миролюбец, пацифист, мяивоворйц
ВОЙ—ОЙЮбИЕ - kвCтв желае война елм й израз
на желание за война. Войнолюбиви среди, Бойно-
S, Български лвнпниеен и енmпнммен речник с фрсзевлогвзев
65

любиви планове.
—	мuлитаоистичее
ант. —> миролюбив, пецифвсткя
ВОЙНСТВ—Щ книж. - вж. бояк
ВОЙНСТВЕН - ож. агресивен 2. знач.
ЕОЙНСТВЕНОСТ - вж. агресивност
ВОЙНСТВО книж. - ож. войска
ВОЙСКА - Въоръжените сили аа една дьржсвс яли
част от тях. Войската ни л добре въоръжена,
Чужди войски:.
—	армия, войнство книж,, аекир прcстcнар.
ВОЙСК—А остар. - вж. войник 1. знач.
ВОЙЕВ - вж. упорит 1. знач.
ВОЛЕВИ - еж. упорит 1. знач.
ВОЛЕН - 1. Който не е ограничаван и стесняван от
нищо, не е възпиран от нвшс вли е израз, проява
на свсбсда. Балоанджиите са волни хора, Волен
дух, Волна мисъл.
—	свободен, оазкоепоeтее
2.	поат. дж. -безгрижн —. дзнч.
ВОЙНОДУМИЕ книж, рядко - вж. свободомис¬
лие
ВОЙНОДУМСТЕО книж. - ож. свободомислие
ВОЙНОМИСЛИЕ cстар, - вж. свободомислие
ЕОЛНОСТ -вж. безгрижие 1. знач.
ВОЛЯ - 1. Сπвссеавст на човека съзнетелас дс рс-
коопди целенелвченвте си действия влм ловяее
аа тези совсоенвсо. Нужна е воля, за да сл от¬
кажеш от пушенето. С воля надвивам мързела:.
—	упоритост, упорство
ант. —> безволие, слаесввлие, безхереотеонвст, сла-
бвхеоастеонсст, еекушеввло
2.	вж. желание 2. знсч.;
3.	огр, вж. свобода 2. знач.
ВО—ЕЯ - еж. воня
ВОНЙИВ - ож. вонящ
ВОНЯ - Лоше, оовтиена миризма. Носи се воня на
развалени продукти. Воня от канализацията
—	зловоние книж,, смрад, смърдеж рядко
ант. — аромат, елсгоухенве, ухенве, благпвснее,
парфюм
ВОНЯ - Издавам лоша, ороовене миризма. Боклу¬
кът вони. Вониш на алкохол, В стаята вони на
тютюн:.
—	смърдя разг,, вонея
ант. —> благоухая, ухая, дъхам, дъхая
ВОНЯЩ - Който има лоша, неприятие миризма. Во¬
няща улица. Вонящо смзтищз. Вонящи крака,
—	зловонен книж., смрадлив, смраден, смо¬
лящ, вонлив, неелагдеоевн книж.
ант. — ароматен, ероесmичен, блегоухеиен, благоу¬
хаещ, ухеиен, ухеен, дъхав, блегсвонеи
ВОПЪЛ поет, - Сподавен, жалостен вик от силна
болка, мъка, скръб, отчаяние или сподавено оп¬
лакване, несъглесяе с нещо. От стаята се чу¬
ват воплите нз болния. Воплите на вдовицата
още звучат в ушите ми. Поетът долавя вопли¬
те на бедния народ.
—	стон, стенание, ридание, плач, поплак пcзт,
ВОСЪЧЕН прлн·. - вж. бледен 1. знач.
ВОТ книж, - вж. глас 1. знач.
ВОЩЕНИЦА нар. - еж. евещ
ВОЮВАМ - вж. боря се 1., 2. в 3. знач.
ЕПЕПЕЛЯВ—М рядко - еж. изпепелявам 1. знач.
ВПЕЧАТЛЕНИЕ - 1. Това, ооеос й останело в съз¬
нанието от нещо сетивно възприето, заеелязенв.
В книгата си авторът излага личните си впе¬
чатления от Америка.
—	наблюдение обикн. мн.
2. Следа ва- въздействие, обикн. еьрху мислите, чуо-
лтвета, настроението. Мъчих се да схвана впе¬
чатлението от думите си. Опитах сл да загла¬
дя впечатлението от лошото си повздениз,
—	ефект
ВПЕЧАТЛИТЕЛЕН - kоCmо има качелтеооо лесно
е бързо да получсве възприятия, оойтс й чувст¬
вителен към възприятията от секоъжевашете
действителност. Бпечзоо-иτзлнc дете.
—	възприемчив
ВПЕЧ-таРТЕЙ-ОСТ - Чувствителност към еьз-
оояятията от обкръж-вещата действителност. В
ползиятз й личи силно развитата й вплчатли-
телност.
—	възприемчиво^
ВПЕЧАТЛЯВАЩ - вж. ефектен 1. знсч.
ВПИВАМ СЕ - вж. врязвам се 2. знач.
ВПИСВАМ - Написвам нещо вля вмето не няко¬
го в ияоаоье документ, зс де го включа някъде.
Вписвам новите ученици в дневника. Вписвам в
избирателния списък:. Вписвам сумата във фак¬
турата.
—	записвам, нанасям, отбелязвам
ант. —> отписвам, оелвчевее
ВПИЯ-ЧЕ-М СЕ разг. - вж. пропивам еи
ЕПЙИТ—М - 1. Воπпчвам един в друг ооълаи, ръце,
тела м др. Двз дървета вплитаха клоните си
един в друг. Той вплете пръсти в пръстите й.
■— преплитам,сплитам,оплитам
2.	вж. заплитам 2. знач.;
3.	прзн:. ож. замесвам
ВПЛИТАМ СЕ - 1. вж. заплитам се 1. е 2. знач.;
2. прлн:. вж. замесвам се
ВПОСЛЕДСТВИЕ книж. - ож. поели
ВПРИМЧВ—М - 1. Вкеоеае е примка, стягам с
примка някого или нещо. Клупът нз ласото
впримчи шията нз коня:.
—	запримчвам, опримчвам
ант. -> отпримчвам, резливечвее
2. орен. Успявам с хиаовст де аассрае някого да се
уеаече по мене, да ме слуша е под. С красотата
си тази оооетоа ще успзз да впримчи милионе¬
ра:.
—	омотавам прлн., замотавам прзн,, оплитам
прлн, опримчвам прен..
ЕПРИМЧВ—М СЕ - вж. заплитам ев 1. знач.
ВПАЪСКЕ—М - 1. мед. Вкаовее чрез споинцсвоа
под налягане лекерство, лиеоеоет в рпд. Впръск¬
вам серум.
—	инжектирам
2. техн·. Вкарвам специален разтвор е зидария, скала
м под. за зездрееяе-ие.
—	инжектирам
ВПРЯГАМ - 1. Пслоаеяе впрегатно животно в ярем,
зс да тегам кола, плуг и др. Впрягам кон в каруца.
Впрягам вcлcве.
—	запрягам
ант. —> отпрягам, оазлрягее, изпрягае
2. прлн:. разг. вж. ангажирам 1. знач.
ВПРЯГАМ СЕ - 1. прзн. рззг. ож. залавям еи 2. знач.;
2. прзн. рззг. ож. обиждам се
ВПУЙВАМ СЕ нзр. - еж. вглеждам еи 1. знач.
ВПУСК—М СЕ - 1. Включвам се енергично, с ув-
66

лечение в нещо. Впускам се в предизборната
борба. Впускам сл в авантюри, Впускам се в
светския живот:.
—	втурвам еи орен,, хвърлям се ррзн,
2,	вж. втурвам се 1. знач.;
3.	вж. залавям еи 2. знач.
ВРА СЕ нлсв. рззг. - вж. въвирам се 1., 2., 3. е 4.
знач.
ВРАГ - 1. Лмце, с оветв някой е въо враждебни от¬
ношения, което мр-зм някого и действа в негова
вреда. В лицето нз шефа си той виждзшз свой
личен враг. В службата нямам врагове. Знам, че
той ми е враг.
—	неприятел, противник, душманин нар.
ант. —> приятел, съюзник
// приятел, другар, лоеиαтме, досо, аеер, аркада—,
кардаш, апап
2.	Лице, което й против нещо, квеоп не одобрява
нещо. Враг на пушзнзто. Враг на бззаедизтc.
Враг на насилието.
—	противник
ант. —> привърженик, поддръжник, симпаоязент,
застъпник, сmорпннио
3.	Всяка от лтреняте, които воюват, борят се с оръ¬
жие една срещу друга. Врагът се е окопал. Из¬
дадена з заповед за настъпление срзщу врага.
—	неприятел, противник
ант. —»съюзник, приятел
ВРАГОВИТ диал.. - вж. хитър
ВРАЖДА - 1. Враждебни птнпшенвя, свързани с
взаимна омраза. Явна ' вражда. Скрита вражда.
Стара вражда.
—	враждувани, неприятелет^ книж. рядко
ант. —> дружба, приятелство, друаврувене
2. Обикн, мн. еж. ижба
ВРАЖДЕБЕН - 1 . Който й изпълнен с оереза, който
прояеяоа омраза към някого мли взразяос вмиαзе,
недоеивжелателнвло. Тонът на гласа му стана
враждебен:. Размениха си враждебни погледи:.
Враждебен свят:.
—	недружелюбен, неприязнен, неприятелски
ант. — дружелюбен, приятелски, дружески, другар¬
ски
2. kвйоо е във вражда с някого, квCто враждува с ня¬
кого. Враждебни олзмзнз, Враждебни партии.
—	враждуващ, неприятелски,·, вражески
ант. —> приятелски, братски
ВРАЖДЕБНОСТ - Враждебно, неприязнено от¬
ношение влм настроение. Посрещнаха го с явна
враждебност, В погледа й се чзтзше враждеб¬
ност.
—	недружелюбное., неприязниноет, недруже¬
любие
ант. — дружелюбност, дружелюбие, радушие, ра-
душнолm
ВААЖДУВАНЕ— - вж. вражда 1. знач.
ВРАЖДУВАЩ - еж. враждебен 2. знач.
ВРАЖЕСКИ - 1. kойтв е на враг, езоьршос се, про¬
изляза от враг. Вражески куршум. Вражески
огън, Вражески войски. Вражески лагер.
—	неприятелски, противников, вражи поет,,
душмански простонар.
ант. — приятелски, съюзнически
2. вж. враждебен 2. знач.
ВРАЖИ поет:. - вж. вражиеки 1. знач.
ВРАЗУМЯВАМ - 1. Въздействам нс някого де стене
разумен, да слъзнсе грешките см. Опитах се да
я вразумя да не влзгз пзритз си в съмнителни
сдзлки. Съвзтитз се оказаха недостатъчни да
го вразумят:.
—	опомням, освестявам орзн. разг,, отрезвявам2
орен.
2. Въздействам на някого да се опомни, да се откаже
от лошите се наемци е повйдйнме. Изпуснах сина Т>
си и сега единствлнатз ми надежда е в казар- JLJ
мата да го вразумят.
—	оправям орзн,, поправям орзн.
V	вкарвее (докарвам) ума (акъла) в главата рззг,
напълвам главата разг, натъпквам ума в главата
разг., събирам ума (екъла) <в главата> разг., на-
учевем на ум <я осзум> разг. към 1. знач.
V	вкарвам в правия <пьо> разг,, вкарвам в пътя
разг, вкарвам е релсите разг., слагам ума на мяс¬
тото разг., поставям (слагам, турям) на мялmπmπ
разг. към 2. знач.
ВРАЗУМЯВАМ СЕ - 1. Соавем разумен, олъонеβем
грешките, заблудите см. Навреме се вразумих и
не продадох апартамента, Той ще се вразуми и
щз послуша съвета ти.
—	опомням си, осъзнавам еи, отризвявам се, ос-
вестявам ее прлн, разг.
2. Осъзнавам грешките см, като се отказвам, отвик¬
вам от лошите си навецм. Напоследък той много
пил, но всички се надяваме, чз щз се вразуми и
щз се откаже от алкохола,
—	оправям еи, поправям еи
V	идва (дойде) мм умът (акълът) <в глевата> разг,
дойде мм акълът нс еялов<то ля> разг., дойде ми
умът в куфалняцата разг, орензбр, идва (дойде)
мм рерйтп <в глаоата> разг, пренебр., увира мм
главата разг, към 1. знач.
V	влизам (оръгвем) в правия пса разг, тръгвам
^β> в пьаярззг, влизам в оелли<τe>рззг., тръг¬
вам с хората разг. към 2. знсч.
ВААСТВАМ - Пипияоβем дълбоко е плътно в нещо,
като се съединявам с него или прониквам с ооое-
неае се дълбоко в земята. Гъбата е врзснала в
дървото. Корените врзстват в земята.
—	враетвам се, сраствам си
ВРаСтВ—М СЕ - вж. враетвам
ВРАТ - Часа от тялото на човек вам виеше гръби-ч-
но животно, кπяоπ свързва главата с трупа. Нз
врата си носеше огърлица.
—	шия1, гуша разш.
ВРАТА - 1. Помсnпсоелеиме, ксеоо служи за отваря¬
не и затваряне на отвор, на вход кьм стая, двор,
гр-дмне е др., през квето се влиза м излиза. Зат¬
вори вратата.. Стъклена врата. Пътна врата:.
Двукрила врата. Дворна врата.
—	порта, портал, вратник нар,, вратня диал,,
двири старин., капия1 остаря.
2. - еж. вход
ВРАТАР остар. - вж. портиер
ВРАТНИК нар,. - вж. врата 1. знач.
ВРАТНЯ диал.. - вж. врата 1. знач.
ВРАТОВРЪЗКА - Украса от тесен плат, която се
поставя под яка не риза и сй връзва отпред. Ня¬
мам подходяща вратовръзка зз този костюм.
—	връзка разг,
ВРАТОЙОМЕН книж. - вж. главоломен 1. знач.
ВРАЧКА - 1. вж. гадателка;
2. ож. баячка
67

ВАСЧУВ—М - 1. вж. гадая 1. знач.;
2. еж. бая
ВРЕД рззг. - ож. навсякъде
ВРЕДА - 1. Действие, проява, кпиоп носят лоши
последствия, загуби за някого ели зс нещо. На¬
водненията нанзсохз много вреди:. Градушката
причини врзди нз посевите.
—	щвта, пакоет, поражение
ант, —» полза, файда
2.	Нещо, ксето накърнява нечии интереси. Високият
пост, който заемам, ми носи само вреди:.
—	щвта, загуба, зарар диал·.
ант. —» полза, облага, изгода, печалбе, двоедено,
файда, кяр
3.	с орздл. в. Неблагоприятно положение, оогеmс ня¬
кой, нещо лолтредва, губи. Действията му са
във вреда на партията ни. Закъсняването нз
доставката е във вреда нз фирмата,
—	ущърб
ант. — полза, интерес, изгода
ВРЕДЕН -1. kоCтπ причинява орйда, уврежда. Кафе¬
то е вредно за младите. Вреден препарат, Вред¬
ни животни. Врзднз теория. Вредни слухове.
—	опаеин, зловреден книж., пакостен, вреди¬
телен cстар, вредоносен книж., злотворен
книж. остар.
ант. — безвреден, ееоолалйн, безобиден, невинен
2. От досπΌ имм дредд, лошз поеледсттия. -Филми, в
които имз убийства и насилие. оказват вред¬
но въздействие върху младите. Всички вижда¬
ха вазднотc влияние на семейната среда върху
детето.
—	отрицателен, неблаготворен книж., неблаго¬
приятен
ант. —> полезен, лолзваввоен, положителен, елегот-
ворен, благоприятен
ВРЕДИТЕЛ - 1. Човек, който причинява някаква
вреда. Вредители сз подпалили гората. Вреди¬
тели са повредили машините.
—— злосторник, саботьор, пакостник, поразник
разг, рядко
2. Животно (насекомо или гризач), осеов лоеви пе-
кссmи, причинява оредя на растения, дъреета в
под. Вредители оо овощните култури.
—	пакостник прзн:.
ВРЕДИТЕЛЕН остар:. - еж. вридин 1. знач.
ВРЕДИТЕЛСКИ - Който й лоисъш не вредител.
Вредителски действия.
—	злосторничели, саботажвн, саботьорски, па-
коетнически
ВРЕДИТЕЛСТВО - ДеCисло вая оосяβе, осято
причинява вреда, пречи на аякπro или нещо
Заловиха група младежи, която се занимава с
вредителство. Безразборната сеч нз гората е
вредителство. Опити за вредителство.
—	злостореиеество, саботаж,	саботьорство
книж., злоеинeтво книж.
ВРЕДОМ поет. - вж. навсякъде
ВРЕДОНОСЕН книж, - вж. вридин 1. знач.
ВРЕДЯ несв. - 1. вж. навриждам 1. знач.;
2. вж. увреждам 1. знач.
ВРЕЖДАМ рззг. - ож. уреждам 2. знач.
еаеждам се - Успявам де ся осигуря удобно за
съществуване nсесжение вая да овлтъля някъде
нс оаеотс, да овлтuгна нещо не то обвкнпейнuя,
нвоеален начин. Вредих сз в търговията—. там
пзчеля добре, Вредил се е на висок пост, Хитър
е и винаги сз врзжда.
—	нареждам се разг., подреждам ее рззг., уреж¬
дам ее, устройвам се, настанявам се, наглася¬
вам се рззг.
BAEK-ИО рззг. - вж. еиeкало1
ВРЕЙО диал, - вж. извор 1. знач.
ВРЕМЕ - 1. Определен период, час от година, месец,
дйисиπщие е т.н. Нощно време. Всяка събота по
едно л също врлмз отивам на разходка.
—	доба старин:.
2. еж. епоха 1. е 2. знач.
ВРЕМЕНЕН - 1. КоCов съществува, трае киаmоπ
време. Балмлнна работа. Врзмзннз тенденция.
Бремзнно правителство.
—	кратковременен, приходен, нетраен
ант. — постоянен, трееи, непреходен
2.	КвCто важи ламπ дс оройдйееип време, който под¬
лежи иа -прпмяна. Базмлнно решение нз пробле¬
ма. Времзнен статут.. Врзмзнно прекратяване
на преговорите.
—	неокончателен, провизорин книж.
ант. — окончателен, безвъзвратен, дефинитивен
3.	еж. краткотраен 1. знач.
ВРЕМЕННО - За известно време, до ппределйип
време. Разделихме се врзмзнно. Отказах се вре¬
менно от цигарите.
—	неокончателно
ант. —> окончателно, завинаги, безвъзврати, ие-
βьоератвев, категорично
БРЕМЕННОСТ книж. рядко - вж. краткотрай-
ност 1. знач.
ВРЕМЕТРАЕНЕ книж. - вж. продължителност
ЕАЕСКАЙО рззг. - еж. пискало1
ЕАЕСИИЕ - Койао издава оилокм, остри звукове,
наподобяващи виясъо, писък, крясък. Бресллвu
деца.
—	писклив, креелив
ЕАЕЧИИО диал.. - ож. пиек^о1
ВРЕЩЯ - 1. Зс кода е други животни - издавам ря¬
зък, пресекасв глас.
—	вряекам,врякам
2. рззг. вж. викам 1. знач.
ВРИЧАМ СЕ нар·. - вж. обещавам
ВРОДЕН - Кодто е πрисьш някому по рсжденвй,
а не й придобит пс-оъсно. Вроден недостатък.
Вродена дарба, Вродена интелигентност.
—	природин, естествен, еамороден орен·.
ант. —> придобит
ВРЪВ - 1. Усукани в еднп дебели жички от кпнпn,
въаае, памук е др., с кπвmо се връзва нещо. Дзй
ми връв дз вържа пакета,
—	шнур, канап, сиджимка нар,, върва диал..
2, вж. низа
ВРЪЗ разг. - вж. върху
ВРЪЗВАМ - 1. Правя еъзел, оето съединявам краи¬
щата на оьжй, кърпе е др. Връзвам връзките нз
обувките си, Връзвам панделката на възел.
—	завързвам, свързвам
ант. — отвързвам, развързвам
2.	Pоикрйпuм към нещо с връзване. Връзвам лодка¬
та зз кола. Връзвам коня зз оградата,
—	завързвам, привързвам
ант. — отвързвам, разеьроосе
3.	Стягам няопro с въже, краищате не което съединя¬
вам на възел, зс де му отнема възевжносата де
68

се движи. Вързаха му е въжз ръцете и краката,
—	завързвам, обвързвам, овързвам рззг.
ант. —> отвързвам, рсзоъозосм
4.	разг, вж. бинтовам;
5.	прлн. рззг. вж. ангажирам 1. знач.;
6.	прен, разг. вж. излъгвам 2. знач.;
7.	орен, разг. вж. лъжа 2. знач.
ВРЪЗВ—М СЕ—- 1. орен. разг. вж. наемам ее;
2.	орен, разг. вж. съответствам 2. знач.;
3.	жарг. ож. подлъгвам еи 1. знач.
ВРЪЗКА - 1. Еднородни предмети, свързани заедно
(зс стръкове растения, зеленчуци). Връзка р-пич-
ол, Връзка лук.
—	енопчи, китка рззш,
2.	З-вързани по някакъв начин еднородни предмети.
Връзка лозови пръчки. Връзка ключове.
—	сноп, вързоп
3.	Нещо, което сбйдuняβе отделни хора, праем гм
близки, създава вътрешно единство между тях.
Децата са връзката между родителите.
—	спойка орен.
4.	вж. контакт 1., 2. е 3. знач.;
5.	вж. взаимовръзка;
6.	вж. съобщение 2. знач.;
7.	разг. вж. вратовръзка
вРЪНКАМ рззг, нзодобр. - Настойчиво, непрекъс¬
нато искам от някого нещо. Постоянно мз врън-
ка да му купя ново кcлелр. Всеки ден мз врънка
за пари.
—	моля, умолявам, заклинам, прося старин,,
крънкам диал, н-одобр,
V ям душата (главата) разг., вадя (изваждам, изкар¬
вам) душата (душичкааа, душицата) разг,, въртя
(пека) на ръжен (шиш) рззг.
ВАЪСТ нар. - еж. възраст
ВРЪСТНИК - Ч^йк, кπCтπ е на льшятй године като
някой друг. Ние сме връстници, бяхмз в здин
клас.
—	еаедр' рззг. разш, наборлия рззг., едновркeт-
ник книж. ρстар., акранин πростcнар.
ВАЪТВАМ - еж. завъртевам
ВРЪХ - 1. Най-високата част на планина, хълм, коя¬
то се издига нед бялото и й с сстоа ели оаслтойнс
форма. В далечината сз виждат планински вър¬
хове, Изкачихме се на самия връх,
—	чука, купин прзт., пик спец,
2.	Заострена оръхна част на нещо. Връх на нож, Връх
на молив. Връх на бастун..
—	оетрии
3.	прен, еж. кулминация
ВРЪХ разг. - вж. върху
ВРЪХЕН - Квйтв е ней-отroий еаи най-високо. Пал¬
тото з връхна дрзха, Връхна греда.
—	горен
ант. —> долен
ВРЪХЛИТАМ - 1. вж. испадсм 1. знач.;
2.	с предл. на, вж. натъквам ее 1. знач.;
3.	вж. нахъътвам 1. знач.
ВРЪХЛИТА МЕ - вж. сполетява ме
ВРЪЧВАМ - вж. пред-осм 1. знач.
ВРЪЩАМ - 1. Отнввв давам на няксго нещо, ксе-
оо й взйтв насяла, с принуда. Върнаха иззетите
имоти, Върнаха фабриката на собствзни^^а1.
—	възвръщам
ант. —> отнемам, вземам, изземвам
2. Правя някОй да роядвеие отново нещо, коетв й за¬
губва. Връщам свободата, Връщам радостта.
Връщам надеждата.
—	възвръщам
ант. —> отнемам, вземем, лишавам (от)
3.	Отноβс рредпбевαм нещо, квйтв съм изгубва
временно. Върнах си собствеността върху къ¬
щата. Върнах си капитала. Върнах си доброто
настаcзнuз.
—	възвръщам, възстановявам
ант. —> загубвам, изгубвам, губя
4.	прзн., Полаъпβсе до същия начин в отговор влм
кето оореаоа зс някакво действие, полтьпка м
под. не някого към мене. Заканил се да й върне
зз обидата.
—	отвръщам
ВРЪЩАМ СЕ - 1. Отивам сбиaтис на мястото, къ-
деов съм бил или където пребивавам постоянно.
Връщам сз у дома. Връщам се от работа. Връ¬
щам се от чужбина, Кога сз връщаш?
—	завръщам еи, идвам еи, дохождам еи (дойда
еи), пристигам си, прибирам еи
ант. — напускам, отивам св, тръгвам се
И заминавам, тръгвам, отпътувам, потеглям
2. ож. възвръщам ее
ВРЯ - 1. Зс течнвлт - раздвижвам се, шумя и правя
мехури при лвено нагряеанй Чаят ври. Чорбата
ври:. Ядензто ври на огъня.
—	кипя, клокоча, кдокотя, клокам, къкря
2. За течно ястие - дод оамяняй на ομ^^ο- темпера¬
тура правя мехури, за да стана готов за ядене. За
да cмеоне, бобът трябва да ври няколко часа.
Сложих месото да ври.
—	варя еи
3 орзн, вж. бушувам 3. знач.
ВРЯВА - Шум от безредно ομ^^ говорене е крясъ¬
ци. От класната стая сз чуваше ужасна врява:.
Дзцзта вдигат врява, Каква е тази врява, няма
ли да млъкнете! Не мога да понасям врявата,
—	глъчка, глъч, шумотевица разг,, гюрултия
нар,, дандания разг., патърдия разг., аларма
рззг., олелия разг, разш., гьлчава нар,, гмеж
книж. рядко, тупурдия разг, разш., джангър
прcстcнзр.
ант. — тишина, мълчание, безмълвие, ейзеъле-
досо, глухоте
ВРЯЗЕ—М СЕ - 1. С рязане проивквем, влизам на¬
вътре е нйщп. Брадвата се врязваше дълбоко в
гредата.
—	всичам еи рядко
2.	Вдавам се, вдълбае-м се н-вътре в нещо От те¬
жестта презрамката на чантата се врязваше
все по-дълбоко в рамото ми.
—	впивам ее
3.	Със сила се втурвам към нещо, като пронвоβам
дьлбоов навътре е него. Конет- се врязаха в
тълпата. Ротата сз бзшз врязала във вражес¬
ките редици,
—	вклинявам еи
4.	ож. вдълбавам еи 1. знач.;
5.	прлн.. вж. запечатвам се
ВРЯКАМ - 1. Зс жаба - издавам сстъо и отсечен
глас.
—	крякам,квакам
2.	ож. врещя 1. знач.;
3,	разг. вж. викам 1. знач.
ВРЯСКАМ - 1. еж. ерещя 1. знач.;
69

2. розз. дж. двиам — 13зач.
ЕАЯСЪК - вж. вик 1. знач.
ЕСАДЕН - вж. вкоренен
ВС—ЖДАМ - вж. вкоренявам 1. е 2. знач.
ВСЕВЕЧЕН поло·:, - 1. ож. постоянен 1. знсч.;
2. вж. непрестанен
ЕСЕЕЕЧНОСТ книж, - вж. вечност 1. знач.
ВСЕВИШНИЯТ - еж. бог 1. знач.
ВСЕВЛАСТЕН книж. - 1. вж. пълновластен;
2. ож. всесилен
ВСЕВЛАСТИЕ книж. - ож. пклеовластие
ВСЕВЪЗМОЖЕН обикн. мн. - ож. всякакъв
1.	знач.
ВСЕЗН—ЕН рядко - еж. общоизвестен
ВСЕЗНАЙКО рззг. ирон. - вж. многознайник
ВСЕИЗВЕСТЕН - вж. общоизвестен
ВСЕКИДНЕВЕН-1 . Който сосоа, взвьршеа се осе¬
ки ден. Всекидневни грижи:. Всекидневна рабо¬
та. Всекидневни задължения.
—— ежедневен, постоянен, катадневен нар,.
ант. —> непостоянен, лпооадвчеи, случаен, инци¬
дентен
2.	kсCтв се изовлзее в севкасоеав случаи, няма
по-лпйцuалао предназначение. Бсзоиднеани дре¬
хи, Бсзоиднзанл обувки.
—	делничен, ежедневен, неофициален
ант. — празничен, официален
3.	еж. обичаен 1. знач.;
4.	вж. обикновен 2. знач.
ВСЕКИДНЕВИЕ - Обичаен, приввчеи и оветарящ
се всеки ден исчин ис живот. Напрегнато все¬
кидневие. Дреболиите на всекидневи-то изцяло
поглъщаха вниманието й.
—	вжвднввив, ежедневное, книж, всекиднев-
ност книж.. диаеичност, катадневие рядко
ВСЕКИДНЕВНИК - Вестник, осCтπ излезе осеки
(делничен) ден.
—	ежедневник
ЕСЕКИДНЕЕНОСТ книж, - вж. всекиднввив
ЕСЕКИМИНУТНО - еж. непрестанно
ВСЕКИЧ—СЕН рядко - вж. непрестанен
ЕСЕКИЧАСНО рядко - вж. непрестанно
ВСЕЛЕН— - —1. Цялата безкрайна м-термалне дейст¬
вителност, кпято вехосшс всички звездни систе¬
ми, всички небесни, космически теле, ковао се
движат в безкрайното оролооаиствс. Вселената
е вечна и безкрайна, Някъде във вселената си¬
гурно живеят същества, подобни на нзс.
—	коемое, всемир книж., мир2 книж. пcлт.. евят
рядко, универсум книж, рядко, мироздании
книж, поет, всесвет книж. рядко
2.	книж. вж. евят 1. знач.
ВСЕЛЕНСКИ книж. - вж. всемирен 1. знач.
ЕСЕЙЯЕ—М книж. - вж. вдъхвам 1. знач.
ЕСЕЛЯЕАМ СЕ книж. - вж. загнездвам си 2. знач.
ВСЕМИЛОСТИЕИЯТ рядко - еж. бог 1. знач.
ВСЕМИР книж. - 1. вж. вевлина I. знач.;
2. вж. евят 1. знач.
ВСЕМИРЕН книж, - 1. kвCтв сй отнеся дв всемира,
оселен-оа. Всемирна катастрофа.
—	космически, кдсмиеен, вселенски книж,— све¬
товен рядко
2. вж. световен 1. знач.
ВСЕМОГЪЩ книж. - еж. всесилен
ЕСЕМОГЪЩЕСТВО книж, - Невгоенuчене сила,
влияние, еласо. Той вярваше във всемcгъщесτао-
то на науката.
—	всесилии книж,. всвмогъщие книж. рядко. вее-
могъщност книж: остар.
ВСЕМОГЪЩИЕ книж. рядко - ож. всемогъщв-
етво
ВСЕМОГЪЩИЯТ книж. рядко - еж. бог 1. знач.
ВСЕМОЩЕН поет. - вж. всесилен
ВСЕМОЩНОСТ книж:. остар. - вж. всемогъщв-
етво
ЕСЕН—АОДЕН - 1 . Който се отнася до цеавя народ,
кпйтп зеляге, вбхвеше целия народ. Всенароден
празник, Бсзнародзн характер на движзнизто.
—	общонароден, общонационален
ант. — местен, еооаейи, регионален
2. kсCос се отнася дп еесвов участие не народа.
Бсзнарcднc въстание. Всенародно движение за
просвлта,
—	общонароден, народен, общонационален
ЕСЕОБЕМ—Щ книж. - ож. всеобхватен 1. знач.
ЕСЕОБЕМЕН книж. - вж. всеобхватен 1. знач.
ВСЕОБХВАТЕН - 1. кпйтп сееес, вехеаша оссчко
вам всички. Всеобхватна вселена. Всеобхватна
любов:.
—	всвдбемее книж., всеобемащ книж, всеобхва¬
щащ книж,
2,	вж. пълен 2. знач.;
3.	еж. цялостен 1. знач.
ЕСЕОБХЕАТНОСТ - вж. пълнота 1. знач.
ВСЕОБХВАЩАЩ книж. - вж. всеобхватен 1. знач.
ВСЕОБЩ - Койос засяга, сехеаще осички. Всеобща
амнистия. Всеобща мобилизация. Всеобща ра¬
дост. Всеобщ траур.
—	общ, повсеместен, масов
ант. — частичен
ВСЕОТДАЕН - Койоп е готов да се втдаоа безре¬
зервно, изцялв, до лаевжертве, без де се оъов-
овдв от сметка, кврисо вам в свйтв нямс авчна
изгеде, сметка. Всеотдайна майка, Всеотдайна
любов:. Всеотдайна служба на народа.
—	беззаветен, самоотвержен книж, жертвогото-
еее, пожертвователен книж.
ант. —> егоистичен, себичен, себе-любсе, егвцентии-
чен _
ЕСЕОТД—ЙНОСТ - ож. себеотрицание
ЕСЕОТАИЦАНИЕ книж. рядко - вж. нихилизъм
ЕСEОТРИИАНE книж. рядко - вж. нихилизъм
ВСЕПОЗН—Т книж. рядко - вж. общоизвестен
ВСЕПРИЗНАТ книж. - вж. общопризнат
ВСЕСВЕТ книж. рядко - вж. вевлена 1. знач.
ВСЕСЕЕТСКИ книж. - еж. световен 1. знсч.
ВСЕСИЛЕН - Квйтв има неограничен- села, мсгъ-
щестов, еласт. Той. е вслсилзн л всичко зависи от
него. Полицията не е тcлкcаа асесллна. че да се
справи с престъпността.
—	всемогъщ книж, всимощен пcлт, всевластен
книж:.
V все и вся книж, квли е беси разг,, и хлябът, е
нвжът са у негв рззг,
ВСЕСИЛИЕ книж, - вж. вевмогъщество
ЕСЕСТР—НЕН - 1. Кпйоо се птнася дв множество
различим вбаесов по живата и знанието, до всич¬
ки л■ооаии на нещо. Човек с всестранни интзре-
си. Всестранни знания. Всестранни услуги.
—	многостранен, разностранен, универсален
ант —► едностранен, едивстрснчсе, ограничен
2. еж. пълен 2. знач.
70

ВСЕСТРАННОСТ - еж. пълнота 1. знач.
ВСЕЦЯЛО книж. - 1. еж. изцяло 1. знач.;
2.	вж. окончателно 1. знач.;
3.	вж. напълно 1. знач.
ВСИ позт, - вж. всички
ВСИНЦА диал. - вж. всички
ВСИЧ—М СЕ рядко - ож. врязвам еи 1. знач.
ВСИЧКИ - ЛИцата от дадена' общнпст в цялото см
опеечйствп, без ник-кет изключение. Всички гово¬
рим. на майчиния си ззик. Всички сме се запалили
оо компютрите. Всички дойдоха на празника.
—	веи поет, всинца диал.
ант. —> никой
V	всичко жмет разг., мало и голяма рззг., старт и
млада разг., дв един разг, куцо и сскетт разг,
пренебр.
ВСИЧКИЯ<Т> - еж. цял 3. знач.
ВСЛУШВАМ СЕ - 1. Поучавам се от думите, съве¬
тите на някого, изпълнявам нечии съвети. Трябва
да се вслушаш в препоръките на редактора, Той
не сз вслуша в съветите ми. Постоянно я съ¬
ветвам. но нз се вслушва.
—	възприемам, чувам, слушам, послушвам
2. вж. ослушвам еи
V	вземем см бележка разг., вземам пад оимманий
разг,, вземам ^μ> урак разг: към 1. знач.
ВСМУКВАМ - вж. поглъщам 1. знач.
ВСМЪРДЯВАМ СЕ рядко - еж. вмирисвам ее
2.	знач.
ВСРЕД - 1. За означаване на място, иазлвлвжйнт па
средеоа, в средната част на нещо. Всред двора сл
издига висок бор. Оставил е куфара всред ста¬
ята, Църквата е всред селото.
—	срид, посред, насрид, изсрид рядко
2. Зс означаване, че някой вам нещо се намира е даде¬
на среда, при други хора или предмети, при тях,
заедно с тях. Живея всред българи, Всред ново¬
дошлите имаше л дзца. В градинката, всред
цветята, се чувствам най-добре.
—	ерид, измежду, мижду, помежду, изсрид рядко,
изпомежду нар.
ЕСТА——А рззг. - вж. встрани
ВСТРАНИ - На място, кветт се намира ваяоо или
вдясно от някого или Нещв, от някакъв център.
Встрани от пътя имаше нива, Колата кривна
встрани от шосето,
—	настрана, настрани, ' отстрани, отстрана,
встрана разг.
ВСТРАСТЯВАМ СЕ - вж. пристрастявам се
ВСТРОЯВАМ рядко - вж. вграждам
ВСТЪПВАМ рядко - вж. πосткπвам2 1. и 2. знач.
ВСТЪПИТЕЛЕН - 1. С койов запвчоа нещо (текст,
музика и др.). Встъпителна лекция. Встъпител¬
на реч. Встъпителни думи, Встъпителна част
нз квартет. Встъпителен текст.
—	уводин, начален, въвеждащ
ант. — заключителен, последен, финален
2. Който се прави в началттс, при пссоспвсие някъде.
Встъпителна вноска,
—	начален, първоначален
ВСТЪПЛЕНИЕ - вж. въведение 1., 2. и 3. знач.
ВСУЕ книж, остар. - вж. напразно
ВСЪДЕ остар. - вж. навсякъде
ВСЪЩНОСТ - вж. наистина 1., 2. е 3. знач.
ВСЯВАМ - вж. вдъхвам 1. знач.
ВСЯКАК - По всякакъв начин, с всички средства.
Всякак се опитвах да му помогна, Той всякак се
мъчеше да й угоди.
—	всячески книж,
ант. — никак
ВСЯКАКЪВ - 1. Обикн. мн·. Кейте е наC-рсзитве-
рсзен пт вид, всαбйнтлти, качества. Всякакви
мисли ми минават прзз главата. Има всякакви
хора, Всякакви нзща можз да ти се случат.
—	всевъзможен
ант. —»никакъв
2. вж. разнообразен 1. знач.
ВСЯКОГА - вж. винаги 1. и 2. знсч.
ВСЯКОГАЖ нар, - вж. винаги 2. знач.
ВСЯКОГАШЕН рядко - вж. непрестанен
ЕСЯКЪДЕ поет, рядко - вж. навсякъде
ВСЯЧЕСКИ книж, - вж. всякак
ВТАЙЯВАМ СЕ разг. - вж. отелабвам! 1. знач.
ВТАПЯМ нар. остар. - вж. натопявам 1. знач.
ВТАСВАМ - 1. - Зс теста и пад. - нсдигам се пад
действието на мая, квас и ставам гптвв за печене.
Хлябът втаса. Козунаците втасаха.
—	бухвам, шупвам, кабардисвам разг.
ант. — слягам се, спадам
2.	За зеленчуци, плодове - под действието на фермен¬
тация добивем неабхтдиеиой вкусови качестве е
ставем гптвв за ядене. Зелето ощз нл е втасало.
—	ферментирам
3.	нар. еж. узрявам 1. знач.;
4.	само св, разг, ирон. вж. загазвам 1. знач.;
5.	само св, диал. вж. успявам 1. знач.
ВТВЪРДЕН - ^^00 е станал твърд, к-рав, aемон.
като й загубил влажността мае прьхксевсота см.
Втвърден хляб. Втвърден сняг, Втвърдена ззм-
нз кора, Втвърдена лой:.
—	вкоравен, затвърдял, закоравял, замръзнал
(за тзчни вещества)
ант. — омекнал, размекнат
ВТВЪРДЯВАМ - Превя нещо мека или течно да
стане твърдо, кореео. Сушата втвърди ззмята.
Студът втвърди снзга.
—	вкоравявам, затвърдявам2 рядко
ант. —► размеквам, омекотявам, смекчавам
// разтопявам, стопявам
ВТВЪРДЯВАМ СЕ - Ставам оеърд поради това, чй
изгубвам влажността вам лрсхоавoсττa см. Цимен¬
тът сл втвърдява, Земята се втвърди от студ.
Хлябът се е втвърдил, Снегът сл е втвърдил:.
—	вкоравявам се, замръзвам орзн·. (обикн, зз
течност), затвърдявмм' (обикн. за течност),
закоравявам, втвърдявам остер.
ант. —> омеквам, оезмйквaм се, омекотявам се, омек-
чсвам се
ВТЕЛЯВАМ СЕ рззг. - Давам овд, оиелтоувае сй,
че не разбирам мая не забелязвам нещо, правя се
на неивйн и глупав. Не сз втелявай, а ми върни
парите! Престани да се втеляваш—. не виждаш
ли—, че трябва да помогнеш на баща си.
—	занасям еи разг,, баламоевам ее разг,, халое-
вам ее рззг., будалосвам ее разг.
V правя се на три я половина (две я паловена) разг.,
праея се на ударен (утрепан, улсо) рззг., правя см
оглушки разг,, правя се на дръж мм шапката (ка¬
пата, капел-та, палтото) жарг,. правя се на ампй
пррстcнар, правя се на тепе жарг., превя се на
залтийеян заек жарг., правя сй на японец (амери-
кенйц) жарг., посβя се на ябияебашяя диал..
71

ЕТЕСНЯЕАМ рззг. - ож. стеснявам 1. знач.
ВТЕЧНЯВАМ - еж. разтопявам
ЕТИКВАМ разг, - 1. вж. пъхам 1. знач.;
2.	вж. вкарвам 1. знач.;
3.	еж. затъквам 1. знач.
ВТИЧАМ СЕ - еж. вливам си
ЕТОПЯВ—М остар. - вж. напоявам 1. знач.
ЕТОААЧЕ—М СЕ - еж. вглеждам се 1. знач.
ВТОРИЧЕН - вж. второстепенен 1. знач.
ВТОРОК-ЧЕСТЕЕ— - еж. второкласен
ВТОРОКИ—СЕН - Който не й иеC-добъо, който й
от пт-долиа категория, степен, оеалα. Бτоаcолз-
сзн хотел. Второкласен музикант, Второклас¬
но паоuзаедзнuз. Второкласен писател.
—	втоодкачвствие, второразредвн, второстепе¬
нен
ант. —> първокласен, оъревоечелтееи, отличен, пре¬
възходен, перфектен
ВТОАОА—зРеДеН - еж. второкласен
ВТОРОСТЕПЕНЕН - 1. Който лоов не на всаве-
но място, а иа пт-заден план, чвеов значение е
оо-еaеоо. Човзк трябва да умзз да отделя. глав¬
ните от второстепенните неща, Занимаваш
се с второстепенни проблеми, Бтоаостзпеннз
роля. Бтоаосmзпенен въпрос.
—	маловажен, вторичен, дребен прзн,. перифе¬
рен прен, страничен прзн.
ант. — първостепенен, тснвееи, глаойн, цеиоосеен,
фундаментален, кардинален, възлов, ключов
2. ож. второкласен
ВТРЕНЧЕ-М СЕ - еж. вглеждам еи 1. знсч.
ВТРЕЩЕН - вж. смаян
ВТРЕЩЯВАМ - вж. смайвам
ВТРеЩяВ—М СЕ - 1. вж. смайвам еи
2. вж. вцепенявам се 1. знач.
ВТАЪСЕ—М - еж. омръзвам
ВТАЪСЕ— МИ - вж. омръзва ми
ВТУЛКА - вж. запушалка
ЕТУРЕ—М СЕ - 1. Ооррαояе се, исс-чеем се много
бързо нанякъде. Народът сз втурна към площа¬
да. Войниците се втурнаха напред. Вслчкл сл
втурнаха да помогнат на жзната.
—	спускам се, впускам ев, устремявам си, зати¬
чам ев, побягвам, хуквам, понасям се, стрел¬
вам си поет., юрвам си разг,, затирвам еи нар.
2.	вж. нахълтам 1. знач.;
3.	прзн. вж. впускам еи 1. знач.
ВТЪКВАМ - вж. затъквам 1. знач.
ВТЪЛПЯВАМ -вж. внушавам 1. знач.
ЕТЪЛПЯВ—М СИ - ож. внушавам еи
ВУЛГ—АЕН - 1. еж. циничен;
2. ож. пошъл
вуи г—ризатоастео книж. - еж. опростин-
чистко
ЕУИГ-АИЗ-ЦИЯ книж. - вж. опооeтвнеество
ВУИГСАИЗИА—М книж, - вж. дпдшъевмм
ВУЛГАРНОСТ - 1. Обикн. мн. вж. цинизъм 2. знсч.;
2. вж. пошлоет
ВХОД - Отворът, през оaCтa се елизе е сграда вля
доор. Той стоешз пред входа нз сградата. Вля¬
зох през задния вход, Параден вход.
—	врата, порта
ант. — изход, излез
ВХОДНИК рядко - еж. антре
ЕЦЕПЕНЕ— - 1. Който й загубил временно спв-
лвенвсо да се движи порсди схващане, умора е
под. Той се опита да раздвижи вцепенените си
от дълго стозне крака. Започнах да разтривам
вцепенената си шия.
—	скован, вдървен орен,, схванат, изтръпнал
2.	ож. безчувствен 1. знач.;
3.	орен. вж. вкдчаевн
ВЦЕПЕНЕНИЕ -вж. безчувственост 1. знач.
ВЦЕПЕНЕНОСТ - вж. безчувственост 1. знач.
ВЦЕПЕНЯВАМ - Ррсоя някой или нещо да станат
безчувствени, безжизнени, неподвижни. Студът
вцепени пръстите ми. Някаква болест вцепени
ръкатла й до лакътя, Смъртта ацзпзняаа телата.
—	сковавам, вдървявам, вкдчмеявмм
ВЦЕПЕНЯВАМ СЕ - 1. Силно се стряскам по
страх, ужас, изнеи-де вая друго изживяване и
со-еам неподвижен, не мога да мръдна, да оеегu-
рсм. Като видя полицая, крадецът сз вцепени.
Той се вцзпзни, като чу присъдата. Новината
беше тcлкcаа неочаквана, чз всички сз вцепе¬
нихме. Вцепених се от страх:.
—	втрещявам ев, сковавам се, заковавам се,
замръзвам орен, смразявам се прен, вкаме¬
ня вам си орзн, окаминявам орен, рядко, вко-
вавам ее рядко, гипсирам еи рззг, панирам ее
жарг.
2.	За тяло или часа от тяло - з-губв-м временно
слвсвеавлотa де се движа или да усещам нещо
(обикн. поради ооодължиоеена неподвижност,
болка, студ е др.). От продължитзлнρτо писанл
пръстите ми сз вцепениха. От дългото стозне
нз едно място краката ми се вцепениха. Че¬
люстта му сз вцепени, Тялото му се вцепени.
—	сковавам ев, вдървявам се, схващам ее, из¬
тръпвам, вкочанявам се, вкочанясвам се, па¬
рализирам се разш.
3.	прлн·. ож. замръзвам 3. знач.
V кръвте (кръвчицетс) ми застива (оееоьзве, изсти¬
ва, леоаояес се, лерьзоа се) <о жвавте> разг:, към
1.	знач.
ВЧЕПКВ—М СЕ - 1. Хващам се одоаоо с някого,
обикн. зс да се боря, бия с него. Учителят! се
опита да разтърве двзтз момчета—, котго се
бяха вчепкали.
—	счепкам си разг.
2. разг, вж. вкопчвам си
вЧеА—ШЕН - 1. орен. вж. доскорошен;
2. прен. вж. минал —. знач.
ЕЧЕСВ-М - еж. сресвам
BИОЕEИ—Е—М разг, - вж. очовечавам
ВШИВАМ - ож. зашивам 2. знач.
ВЪВЕЛ диал, - вж. кладенец 1. знач.
ВЪВЕДЕНИЕ - 1 > Отделна част или псссж, с който
започе- изложений, текст. Лекцията започна с
кратко въведение. Въвздзниз към научен труд.
Съчинението му з без въведение.
—	увод, ветъпление, предиеловив, предговор
(огр, за книга), пролог (огр, за литлр, произве¬
дение)
ант, — заключение, оослйллов, посаеслоеие, епилог
2.	Начална чест иа музикално оооиооедение. Всяко
действие на опзрата започва с оакзстаоао въ¬
ведение.
—	встъпление, интродукция, увертюра
ант, — финал, край, зееъошео
3.	Начално действие, първи стъпки в някакъв процес.
Pзданзmc на Берлинската стзнз беше въведе¬
72

ние към оо-нзтатъшнитз дзмократични проце¬
си в Източна Европа.
—	начало, прелюдия орзн, книж., увертюра орзн-
кнлж., встъпление, интродукция орзн. книж.
ант. —> край, завършек, финал, епилог
ВЪВЕЖДАМ - 1. Вадя, придружавам някого да
влезе някъде. Учителката въведе момченцето
в класната стая. Въведох госта в кабинета си.
—	вкарвам
ант. —> извеждам, изкарвам
2.	Съдействам на някого да оаезе в някаква органи¬
зация, група, среда. Въведоха ме в журналисти¬
ческите кръгове. Въведох го в семейството на
генерала.
—	вкарвам рззг.
3.	Прилагам е практиката нещо, правя нещо да се из¬
ползва е практикува. Въвеждам нcаи технолc-
гил. Въведоха нов закон за образованието.
—	внедрявам, налагам2, установявам
4.	Налагам нещо, правя нещо да започне да съществу¬
ва, да настсне. Въвеждам ред, Въвеждам строг
режим на икономии,
—	въдворявам книж., установявам
ант. — отменям, премахвам, мехам
5.	орен·. с орздл. в. Ставам причина някой да извър¬
ши неща. Въвеждам в заблуждение. Въвеждам
в грях:.
—	вкарвам орен, разг., въвличам
ВЪВеЖд—Щ - вж. всткпитилие 1. знач.
ВЪВИРА М-1 . вж. вкарвам 1. знач.;
2. вж. завирам1 1. знач.
ВЪВИРАМ СЕ - 1. Вмъквам се, рртвеиам се, обикн.
с усилие, в нещо тясно мае между други неща.
Едно кучз сз въвлрашз в краката ми. Детето сз
въвлрашз между хората.
—	вра ее нзсв, разг, мушкам си (мушвам си), пъ¬
хам еи (пъхвам ее), муша си нзса., завирам се
разг.
2.	Приближавам се .плътно до някого вам до нещо.
Нз сз въвирай в мзн, болзн съм, щз те разболея.
—	пъхам се, вра ее разг., завирам еи разг,, нави¬
рам се разг,, увирам се нар.
3.	Вмъквам се на потайно, скрито място. Защо си сз
въвряла вкъщл и не общуваш с хората?
—	свирам еи, завирам си разг, вра се несв. разг,
4.	разг. Ходя, втяеам някъде или искам да участвам
в нещо, без да съм желан, тсолеи или поканен от
някого. Хитър з, въвира се навсякъде, дори в по¬
литиката. Всз сз въвира в хорските работи. Не
се въвирай, където не те викат!
—	пъхам ее, мушкам се, вра се разг, навирам ее
разг, завирам ее разг, муша ев разг., тикам ее
разг, увирам еи нар.
V пъхам си (ора см, навирам си, въеирам см, зави¬
рам см, увярем си, бъркам см, бутам см, тикам см,
муша си, мушкам си) гагата (носа) някъде разг.,
завирам си (въвирам си, пъхам см) муцуната ня¬
къде разг, орензбр. към 4. знач.
ВЪВЛИЧАМ - 1. с орздл. в, вж. въвеждам 5. знач.;
2. вж. замесвам
ВЪВЛИЧАМ СЕ - вж. замесвам еи
ВЪВОНЯВАМ рядко - еж. свднявмм
ВЪВО—ЯВАМ СЕ рядко - вж. вмирисвам ее
2. знач.
ВЪГАРЕЦ прзн·. разг. - еж. живак прзн.
ВЪГЛЕКОП-Ч - еж. миньор
ВЪГЛИЩА - Скални късове, обикн. черни, от ор¬
ганичен произход, комат се копаят то земята е се
използват за гориво. Осигурих въглища за зима¬
та..
—	кюмюр разг.
V черно заето рззг.
ВЪДВОРЯВАМ кнлж. - вж. въвеждам 4. знач.
ВЪДВОРЯВАМ СЕ книж. ~ вж. еасткпβам1
2. знач.
ВЪДИЦА прзн. разг. — вж. уловка
ВЪДЯ нзсв:. - 1. еж. развъждам 1. знач.;
2. еж. отглеждам 2. знач.
ВЪДЯ СЕ нзсв. - еж. развъждам ее
ВЪЖДЕЛЕН книж, - 1. еж. мечтан;
2. вж. желан 1. знач.
ВЪЖДЕЛЕНИЕ книж. - вж. мичта
ВЪЖЕ прзн.. - еж. бесилка
ВЪЖЕИГРАЧЕСТВО книж. - вж. акробатщина
ВЪЗ разг. - вж. върху
ВЪЗБОГ поет, - вж. високо 1. знач.
ВЪЗБРАНА - 1. юрлд. ааеосна за разполагане, оео-
птрйждане с имущество, имот. Налагам възбра¬
на.. Възбрана върху имота.
—— запор юрид., секвестър юрид.
2. разш. еж. забрана
ВЪЗБУДД- 1 . Състояние вая проява на неспокойс¬
твие. Ръцете й трепереха от възбуда.. Предсто¬
ящият лзпит я държеше в постоянна възбуда.
Възбудата му сз предадз л на мзн.
—	вълнение, напрежение, нервност, напрегна¬
тост, треска орзн,
ант. —> спокойствие, хлади-кръвей, самообладание,
невъзмутимтс·
2. еж. оживлвнии 1. знач.
ВЪЗБУДЕН - 1. вж. неспокоен 1. знач.;
2. еж. оживин 1. знач.
ВЪЗБУДИМОСТ - Способност, лвαйлтβт на живо¬
то тяло да се възбужда, да преминав- в съствянмй
не възбуда. Възбудимост на нерва,
—	дразнимое, раздразнимост
ВЪЗБУЖДАМ - Соаоем причина да възникне, да
се пояем някакво желаний, чувство. Възбуждам
аоетлт. Възбуждам интзрзс. Възбуждам лю¬
бопитство. Възбуждам съжаление. Възбуждам
желание зз любов.
—	пораждам, събуждам прзн:, будя нзсв. орзн,,
пробуждам прзн·, предизвиквам, разпалвам
орен,, запалвам орен., възпламинявам прен:.
поет.
ант. утолявам, зедтвтляеае
ВЪЗБУ—Е— поет. - вж. бунтовен 1. знач.
ВЪЗБУ—ТУВАМ книж. рядко - еж. бунтувам
ВЪЗБУНТУВАМ СЕ - 1. вж. бунтувам еи 1. знач.;
2. орен:- ож. възроптавам
ВЪЗБЯЙ - вж. билезникав
ВЪЗВАНИЕ - Писмен документ от страна иа власт¬
та, на организация към тбщестеттт, народа, е
който се ориовоaоa за съдействие, за извършване
на нещо, имащо голяма обществена важност. Въз-
ваниз към населението зз рзд л спокойствие.
—	апил, обръщение, призив, прокламация, ма¬
нифест
ВЪЗВННЯВ—М - 1. вж. варя;
2. остар. еж. сварявам
ВЪЗВЕЛИЧ-ВАМ книж. - вж. възхвалявам
ВЪЗВЕЛИЧ-В-М СЕ книж. старин:. - вж. про-
73

чувам ее
ВЪЗВеСТИТЕИ книж. остзр. - вж. вветитвл
ВЪЗВЕСТЯВАМ книж. рзтcр, - еж. обявявам
2.	знач.
ВЪЗВИВАМ - 1 . еж. заеиеам1 1. знач.;
2. рззг. еж. извръщам
ВЪЗВИВАМ СЕ рззг. - вж. извръщам се
ЕЪЗВИРА-М 1. вж. завирам2 1. знач.;
2. орзн. разг. вж. сгорищявам се 2. знач.
ВЪЗВИСЯВАМ книж, - 1. Праея някой или нещо
де придобие пт-еисокв ноαелтеени и духовни ка¬
чества, досттCилове. Изкуството възвисява чо¬
века. Литературата възвисява духа.
—	облагородявам, извисявам, одухотвдоевам,
въздигам прзн. книж.
ант. —> принизявам
// опошлявам, орофеавоее, влрвлтачвае, оулгарв-
зврам
2. вж. извишавам 1. знач.
ВЪЗВИСЯВАМ СЕ книж. - вж. издигам ев 1. знач.
ВЪЗВИШАВАМ книж. - ож. извишавам 1. знсч.
ВЪЗЕИШ-В-М СЕ книж. - вж, издигам еи 1. знач.
ВЪЗВИШЕН - kвCто се издига над веионтвенттв
ссс своите духовни е араестеени качестве. Въз-
вишени· мисли:. Възвишена любов. Възвишени
цели. Бъзаишзни дела, Възвишени чувства.
—	благороден, виеок орен., идвалвн огр, изви¬
сен, издигнат рядко
ант. — низък, долен
ВЪЗВИШЕНИЕ - Издигнете, вuлвке чест от земие-
ос повърхност. Поле, оградзно от възвишения:.
Спуснахме сз от аъзвишзниетc към дерето.
Селото з аззпcлcжено върху ниско възвишение.
—	височина, вии πcзт.. висина пcзт.. висота
обикн. мн.
ант. — низина, падина
ВЪЗВИШЕНОСТ - Носолооеис и духвена издиг-
нетоло. Душевна възвишеност, Възвишеност на
чувствата·.
—	благородство, извисеност, издигнатост рядко
ВЪЗВА-ТИМ - Който маже да се възвърне. Възвра-
тим процес.
—	обратим
ант. — невъзвратим, ийтератuе
ЕЪЗВВЪЩАМ-1. вж. връщам 1., 2. и 3. знач.;
2. вж. възраждам 1. знач.
ВЪЗВРЪЩАМ СЕ - Ооиоео рвчвaе де съществу¬
вам, воноео се пвяоявсм. Силите ми се възвърна¬
ха, Болката се възвърна, Страхувам сз да нз се
възвърнат старите порядкл.
—	възобновявам еи, връщам еи, възстановявам
се, подновявам ее
ВЪЗГЕЩИСЕ—М СЕ nаcстонар. - ож. отказвам
се 2. знач.
възгиавяв—м книж. - 1. вж. оглавявам I. знач.;
2. вж. управлявам 2. знач.
ВЪЗГЛ-С - 1. Думе вая израз, обикн. изказани ев-
свко, които изразност силно чувство. По време
на изказването нямаше възгласи:.
—	възклицание, възклик книж.
2.	вж. вик 2. знач.
ВЪЗГЛЕД - 1. Мислене м отношение по дсден вм-
Oтл. Нз споделям вашите възгледи зз живота,
Имам свой възглед по отношение на това как
трябва да се действа. Познавам възгледите му
по този въпрос.
—	гледище, схващане, мнение, разбиране, ста¬
новище, виждане, поглед орен, визия книж,,
позиция книж,, концепция книж.
2.	Изказано мислене в отношение по даден въпрос.
Никой нз иска да чул моя възглед по отношение
на работата на <фир.мата,
—	мнение, становище, гледище, схващане, пози¬
ция кнлж, виждане, глас прзн:.
3.	Обикн, мн. Осиоееи, съществен принцип не даден
мироглед. Той е човек с прcгазсивни възгледи.
Политически възгледи.
—	идея, схващане, убеждение, виждане
Н Основна мисъл зс р-зововете на нещо важна. Нови
възгледи за развитието на cбJразовзнлето. Ори¬
гинални възгледи за излизане от кризата.
—	идея, схващане, виждане, визия книж,, кон¬
цепция книж.
ВЪЗГЙУП АВ - еж. глуповат
ВЪЗГОЙЕМЯВАМ СЕ рядко - еж. възгордявам
еи
ВЪЗГОРДЯВАМ - вж. главозамайвам
ВЪЗГОАДЯВАМ СЕ - Сааесм горд, надменен, ев-
соктееоен, проявявам чувство за превъзходство,
пренебрежение кьм другите и прекадено вилокв
лаеочувлтеие. Откакто го повишиха в служба¬
та. се възгордя.. с нзго изобщо не може да се
говори, След успеха на книгата си сз възгордя.
—	главозамайвам се, надувам се аагг,, заголемя-
вам еи, възголемявам си рядко, загордявам еи
рядко, напервам се разг, наперчвам ее разг,
зαеиревам еи разг,— разгордявам еи рззг. огр,
рмзгоaвмевам св разг, рядко, подгордявам еи
нар,, подголемявам еи диал.
V βuивее (наβuоβае, вдигам, надигам) нос (глава)
разг, виовее (вдигам) си носа рззг., с вирнат нос
(глаее) съм разг., пвоалооао (оесоат) мм ушите
разг, придавам си вежавст разг, не земята нй
стъпо-м разг,, надигам си муцуната разг, на¬
дувам се като пуяк (паун) рззг, давам го тежко
жарг.
ВЪЗДААЯВ-М полт. остар, - вж. дарявам 3. знач.
ВЪЗДАЯНИЕ книж, остар. - ож. възмездие
ВЪЗДЕЙСТВАМ - вж. влияя
ВЪЗДЕЙСТВИЕ - 1. Действие върху някого, неща,
което ооди до иякакее промяна, резултат. Въз¬
действието нз лекарството върху организма
ще проличи слзд няколко дни:. Брзднcτc въз¬
действие на тютюна върху гдааазто.
—	влиянии, действии, ефикт
2. Художествено-естетическо впеч-тлений от nрвио-
ведйнве ис вокултввтт. Въздействието на спек¬
такъла е неотразимо, Убедих се в художестве¬
ното въздействие нз филма.
—	влиянии, внушение, ифект
ВЪЗДИГАМ книж. - 1. еж. извишавам 1. знач.;
2.	рзтор. еж. строя 1. знач.;
3.	рзтор. еж. построявам 1. знач.;
4.	вж. повишавам 2. знсч.;
5.	прзн:. вж. възвисявам 1. знач.;
6.	орзн.. еж. възхвалявам
ВЪЗДИГАМ СЕ книж. - 1. ож. издигам еи 1. знсч.;
2. ож. вдигам си 1. знач.
въздих поет. - вж. въздишка
ВЪЗДИХМНИЕ книж. рстар, - вж. въздишка
ВЪЗДИШАМ - 1. Поемам дълбоко въздух е го из-
двшоам шумно, обикн. при силно преживяване.
74

Въздишам от болка. От вр-мл на време тежко
въздишаше.
—	пъшкам
2. орен, с предл. за, по. вж. копнея
ВЪЗДИШКА - Дълбоко вдишване е издишване,
обикн. при силно преживяване. От стаята на
болния се чу глуха въздишка.
—- въздих пcет-, въздъх поет,, пъшканв, възди-
хание книж, остар.
ВЪЗДЛЪГ—ЕСТ книж. - еж. дълъг 1. знач.
ВЪЗДУХ - 1. Гаоввеосзиа прозрачна смес, предим¬
но от сзоо е кислород, която обгръща земното
кълбо и поддържа животе не Земята. В стаята
въздухът з тежък и запарзн. Заводът замърсява
въздуха.
—	атмосфера разг.
2. вж. ефир
ВЪЗДУхОоБРМЗЕН - еж. газообразен
ВЪЗДУШЕН -1. орзн., вж. безплътен 2. знач.;
2. прен:. вж. лик 1. знач.
ВЪЗДУШНОСТ позт. - вж. ликота 1. знач.
ВЪЗДЪЛЪГ - вж. издължен
ВЪЗДЪРЖАМ -1 . вж. възпирам 2. знач.;
2. вж. сдържам
ВЪЗДЪРЖАМ СЕ - —"1. Налагам см де не извърша
неща, не девем воля на желанията, чувствата,
страстите см. С усилие на волята се въздържах
да нз се разсмея на глупостите му. Едва се въз¬
държах да нз ударя нахзлнcтc хлапе. Той умее
да се въздържа..
—	сдържам еи, стърпявам се, възпирам си, удър¬
жам ев, овладявам еи, обуздавам ее, владея еи
нзсв., контролирам се
2.	Проявявам въздържаност, не изразяβсе отношений
или мнение. Въздържам се от кcм-нтзр. Умее
да се въздържа л не взема страна.
—	сдържам еи, резервирам св книж.
3.	Сдържам се по отношений нс употребата, консу¬
мацията иа неща нйзеβялиев от желанието си.
Въздържам се да ям висококалорични храни..
Напоследък не пие много. умее да се въздържа,
—	ограничавам се, самоограничавам еи
ВЪЗДЪРЖАН - вж. сдържан 1. знач.
ВЪЗДЪРЖАНЕ - вж. въздържание 1. знач.
ВЪЗДЪРЖАНИЕ - 1. Съзнателно е дтбрвβвенв
лишаване, сдържане то нещо. Ако искаш да по¬
добриш здравcслcвнcто си състояние, нужно з
малко въздържание,
—	самоограничаване, въздържани
2. Отказване от употреба на слкохта вам цигаре. Той
бешз забравил обещанието си зз въздържание
л продължаваше дз пле. Като младеж бзшз
страстен привърженик на въздържанието.
—	въздържатилство, тризвиноет
ант. —> пиянство, слкохолиоъе, рвянлъо
ВЪЗДЪРЖАНОСТ - вж. сдържаност 1. знач.
ВЪЗДЪРЖАТЕЛ - вж. трезвеник
ВЪЗДЪАЖМТЕИСТВО - вж. въздържание 2. знач.
ВЪЗДЪХ πрет.. - вж. въздишка
ВЪЗЖЕЛМВ-М— книж. рядко - ож. пожелавам
1.	знач.
ЕЪЗЖЪЙТ - вж. жълтеникав
ЕЪЗЖЪЛТЕНИКМЕ - еж. жълтеникав
ВЪЗЗЕМАМ СЕ книж. - 1. еж. вдигам еи 1. знач.;
2, рядко вж. издигам се 1. знач.
ВЪЗКАЧВАМ книж. - 1. еж. качвам 2. в 3. знач.;
2.	вж. качвам ее 1. знач.;
3.	рядко вж. вкзeедам
вЪзК—ЧЕ—М СЕ книж:. - еж. качвам еи 1. знач.
ВЪЗКИПЯВАМ орзн:. книж, - вж. кипвам 1. знач.
ЕЪЗКЙИК книж. - еж. възглас 1. знач.
ВЪЗКЛИКВАМ кнлж. — ож. възклицавам
ВЪЗКЛИЦАВАМ несв·. - Издевам вик не вълнение,
радост, почуда мае възмущение. Публиката въз¬
клицаваше нз смелата игра на акробата.
—	ахкам, възкликвам в несв:. кнлж.
ВЪЗКЛИЦАНИЕ - вж. възглас 1. знач.
ВЪЗКРЕСЯВАМ - 1. вж. съживявам 1. знач.;
2.	прен, вж. възраждам 1. е 2. знач.;
3.	орен:, вж. възстановявам 4. знач.
ВЪЗКРЪСВАМ - 1. вж. съживявам се 1. знач.;
2. прзн. вж. възраждам ев 1. е 2. знсч.
ВЪЗЛАГАМ - Задължавам някого да извърши, да
изпълни нещо. Беше съвсем млад, когато му
възложиха ръководството на завода. Не знам
на кого да възложа тази рзботз.
—	поверявам, поръчвам
// Пвлтеβям някому някаква задача. Възложиха му да
напише доклад.
—	натоварвам прзн:,, нагкрбемм орен:.
ВЪЗЛИЗАМ - 1. рядко ож. качвам си 1. знач.;
2. с оредл, на. вж. наброявам 2. знач.
ВЪЗЙИТАМ рядко - еж. излитам 2. знач.
ЕЪЗЙОВ - вж. основен 1. знач.
ВЪЗЛЮБВММ книж:. - вж. влюбвам ее
ВЪЗЛЮБЕНА книж. - вж. любима
ВЪЗИЯГАМ СЕ рядко - 1. еж. изтягам си 1. знач.;
2. вж. облягам еи 1. знач.
ВЪЗМЕЗДИЕ книж. - Действие, проява, които ста¬
ват е отговор на ловийно зло. Той искаше възмез¬
дие зз мъките, които претърпя. Трябва да има
справедливо възмездие за делата му.
—	отмъщение, отплата, разплата, мкeт1, възда-
янии книж. остар.
// Отвръщане зс зегубе, поражений оъо война, игре е
др. Търся възмездие.
—	отплата, реванш книж:.
ВЪЗМЕЗДЯВАМ книж - вж. компенсирам 1. знач.
ВЪЗМЕЗДЯВАНЕ книж. - вж. обезщетение 1. знсч.
ВЪЗМОГЕ-М СЕ книж. рядко - вж. забогатявам
ВЪЗМОЖЕН-1 . вж. вероятен 1. и 2. знач.;
2. вж. осъществим
ВЪЗМОЖ—ОСТ - 1. Нещо, което може да се ηοί-
раев, рαлтмгнй, избере. Този модел телевизори
предлага различни възможности:. Имз л друга
възможност да се реши проблемът.
—	опция нзжзл.
2.	Начин за спрсеянй с неща. При създалата се ситу¬
ация единствената възможност е да сл подам
оставката.
—	изход орзн:, решение орзн:, разрешении орзн,
3.	вж. алтернатива;
4.	вж. вироятност 1. м 2. знач.;
5.	само мн, еж. заложби 1. знач.;
6.	само мн. вж. капаците, 2. знач.
ЕЪЗМУАГМЕ - За човешка кожа, тен на лице е под.
- който й с блед-мургав цвят. Възмургаво ллце.
—	матов
ВЪЗМУТИТЕЛЕН - еж. безобразен 1. знач.
ВЪЗМУЩАВАМ - Предизвиквам у някога възму¬
щение, негодувание. Постъпката му възмути
всички ни. Полицейското насилие възмути об-
75

щ-ствcтc.
—	шокирам, скандализирам
ант. —I· възхищавам, очеоввее, възторге-м, паеня-
вам
ВЪЗМУЩ—В—М СЕ - Изпв.тоае недоеоллово -т
нещо, ксто обикн. го иооезеее, давам еъншен сз-
р-з не нйвдвбоениетв се. Хората се възмущават
от нзазсτазн-τc на цените. Възмущавам се от
н-аедоания транспорт,
—	недоволствам несв,, негодувам неса., възнего-
дувам св.
ант. —> одобрявам, приемам, ссгл-сяе-м се
// възхищавам се, еьоо-ргесе се
V	аадвгсм (издигам, вдигам глас) против (срещу)
някого или нещо рззг, аадаоам вой книж.
ВЪЗМУЩЕНИЕ - Силно рездоеоненuе, предизви¬
кано у някого от несъгласието му с фско, ооCто
й в ливтиевречuй с особвоанияоа му за дтеот, за
лпоαведеиволо. В душата ми кипна възмущение
срещу н-спрза-длиаиτ- му думи, Изразихме въз-
мущзнизто си с осаироазн-.
—	негодувание, негодувани, недоволство
ант. — одобрение, съгласие
// възхищение, възторг, възхита
ВЪЗМЪЖ—В—М прен.. - ож. израствам 3. знач.
ВЪЗН—ГАСЯЩАВ—М - 1. Оmπлащсе се някому,
давам му нещо в знак на елагодарнαлт, ксто наг-
реде зс нспосвено д-еоо. Нз знам как да те въз¬
наградя за всичко, което направи зз мен. Господ
да тз възнагради за доброто дело.
—	награждавам, заплащам прзн.
2. вж. компенсирам 1. знсч.
ВЪЗНАГРАЖДЕНИЕ - 1. Зеоеаоена сума на слу¬
жител, рае-тнuк и др. зс извършена оее-ое. Ко-
гзто постъпи на работа като учител. искаше
да знае какво ще бъде възнагражд-ни-то му.
—	заплата, плата остар.
// Запасоенс суме за положен труд ас лице от левбвд-
не ооофесии. Той получи добро възнаграждение
зз книгата си.
—	хонорар
2.	Нешо, което някой получава като благвдаоност за
напраоено добро. Тя му подари часовник като
възнаграждение зз добрината и честността му.
—	награда прзн,, отплата cсmзр.
3.	вж. компенсация 1. знач.
ВЪЗНАК - П- гръб, с лице нагоре. Пзднзх възнак,
Вcлният лежеше възнак на леглото,
—	гърбом
ант. —> ничком
ВЪЗНАМЕРЯВАМ - Имем намерение да извършс
нещо. Възнамерявам да сл купя кола. Възнамеря¬
вам да следвам:. Възнамерявам да замина на рабо¬
та в чужблнз, Какво възнамеряваш да правиш?
—	смятам, миеля прен,, проектирам, планирам,
каня еи, готвя се, глася ев, тъкмя ее разг,. за¬
мислям, предвиждам, кроя паен- рззг. (обикн.
за н-що лошо)
V	правя си лееооа<тс> разг., имам <си> (записе-м
се) едно на ум разг,— слагам (турям) св нс ум<а>
нещо рззг.
ЕЪЗНССЯМ книж. ирон. - еж. възхвалявам
ВЪЗНССЯМ СЕ книж. - ож. вдигам еи 1. знач.
ВЪЗНЕГОДУВ-М св, - 1. еж. възмущавам ее;
2. вж. възроптавам
ВЪЗНЕНСВИЖДАМ книж, - вж. намразвам
ВЪЗНИКВАМ - еж. появявам се 2. знач.
ВЪЗНИКВАНЕ - Нечало, първо овяеяеане не няко¬
го, нещо. Възникване на заболяването, Възник¬
ване нз местния диалект. Възникване на Рим¬
ската империя:.
—	произход, генезис книж.. зараждане, пораж¬
дане, поява
ант. —► изчезване, отмиране
ВЪЗОБНОВЕН - Зс сила, чувства и под. - опCов се
пояояоа ели ливявяве -тнов- у някого след вз-
ейлтеа период не прекъсване. С възобновени сили
потеглихме отново на път.
—	подновен, възстановен, възроден орен.
ЕЪЗОБНОвЯв—М - 1. Превя дс лъшелоеуос во-
ноео нещо. Възобновявам старите си връзки с
приятелите. Двзтз страни възобновиха прзгc-
ворите, Възобнових срещите си с незc,
—	подновявам, възстановявам
ант. —> прекъсвам, лреооатяеае, преустановде-м
2.	аепвчвае де върша отивот нещо. Възобнових опи¬
тите. Възобнових работата си върху книгата.
—	подновявам
ант. —> спирам, оиекосоявсе, поеултан-вяеее, оое-
оълоαе
3.	еж. възстановявам 1. е 4. знач.
ВЪЗОБНОВЯВАМ СЕ - 1. Запвчвем дс се извърш¬
вам, де лтaвaе отноео след период не временно
оOекълеене. Скоро преговорите ще сз възоб¬
новят. Възобновиха се аах-cлcгичесоиm- раз¬
копки,
—	подновявам еи
2. вж. възвръщам ее
ВЪЗПАЛЕНИЕ мзд. разш. - ож. абецвс
ВЪЗПИРАМ - 1. Pоевя или принужд-еам някого,
нещо де не върви, да не отвеа някъде, да не прсви
нещо. Тя възпря д-т-то дз не излиза в студено¬
:	то вр-мл, Едва го възпрях да не хукне да я гони:.
—	задържам, спирам, удържам, запирам нар:.
ант. —> пускам
2.	Зс чувств-, мисъл, душеоас лълт-янuе - пречкс
съм някой да извърши нещо или нещо де стане.
Гордостта мз възпира да му кажа истината.
Нзщо я възпираше дз скъса с нззc.
—	въздържам, спирам
3.	вж. сдържам
ВЪЗПИРАМ СЕ-1. вж. въздържам се 1. знач.;
2. рядко еж. спирам 2. знсч.
ВЪЗПИТАН - 1. К-йт- име. възпитание е д-брс вб-
носки или й проявс на теовве кечестео. Възпитан
човек. Възпитано държание.
—	учтив, вежлив, благовъзпитан книж,— култу¬
рен
ант. — невъзпитан, неучтив, неоежлсо, неееагтвъо-
питан, некултурен
2. вж. благоприличен
ВЪЗПИТАНИЕ - 1. Добро държание, добри об-
нтлои. Навярно от възпитание нз й отговори
грубо. Н- му липсва възпитание. Трлеазнтнρст-
та е признак нз възпитание.
—	учтивост,	вежливост, баαговъзпитаеост
книж,, еъмгдекзπитаеие книж,, възпитаност
рядко, култура прен:. разг,— ксътсоедст рядко
ант. —► невъзпитание, невъзпитан-ст, аеучовеост,
неейжлввтст, неелагввъзлuтентло, некултурн-со
2. ож. благоприличие
i ВЪЗПИТАНИК - 1. Човек, който бива възпитае-н,
76

по ттнашйнме на човека, който го възпитава.
Патриарх Евтимий л възпитаник на Тзодослй
Търновски,
—	ученик
ант. — възпитател, наставник, ментор
2.	Човек по о-тн-шение на	учебното
заведенве еле средете, където й получил възпи¬
танието см. Възпитаник на Немската гимназия·.
Възпитаник нз Софийския университет,
—	питомец, питомник
ВЪЗПИТМНОСТ рядко - еж. възпитание 1. знач.
ВЪЗПИТАТЕЛ - Лице, което възпитава някого, на¬
сочва поведението му. Нашият възпитател смя¬
таш- да продължи своите наставления,
—	наставник, минтор книж.
ант. —» възпитаник, ученик
// Човек, който првяеяес качества, ллαлвбнвст или
стремеж да учи и еъопиmеβа. Майка ми бешз от¬
личен възпитател,
—	педагог
ВЪЗПЛАМЕНИТЕЛЕН - еж. запалителен
ВЪЗПЛАМЕНЯВАМ - 1. еж. взривявам;
2.	орен, оо-т. еж. възбуждам;
3.	орен, поет. еж. въодушевявам
ВЪЗПЛАМЕНЯВАМ СЕ - 1. еж. пламвам 1. знач.;
2. орен, πρзт, еж. въодушевявам се
ВЪЗПИ—МЕНЯЕМ книж, - еж. запалителен
ВЪЗПОЛЗВАМ СЕ - еж. използвам 4, знач.
ВЪЗПОМЕНАНИЕ cбион. мн. книж, - еж. спомен
1.	знач.
ВЪЗПОМЕНАТЕЛЕН - Който е направен яли
лийднaонечйн да напомня зс някого или нещо.
Възпоменателна вечер за Пзнчо Славейков, Въз-
помзнатзлна плоча,
—— памитин
ВЪЗПРАВЕН книж. - еж. изnоαвее1 1. знач.
ВЪЗПРАВЯМ кнлж. - 1. еж. изправям 1. знач.;
2.	вж. пкиггм —. дзиа.
ВЪЗПРАВЯМ СЕ кнлж. - 1. еж. ставам11. знач.;
2.	еж. заставам;
3.	орзн, еж. въставам 1. знач.;
4.	орзн, еж. опълеβмм се
ВЪЗПРЕПЯТСТВАМ книж. -1. вж. преча 1. знач.;
2. еж. попричвам
ЕЪЗПРеТвММ нар,. - вж. запретвам
ВЪЗПРЕТНАТ нар. - еж. запретнат
ВЪЗПРИЕМАМ - 1. Задържам е ума си някакви
представи, знания, умения. Ученикът лесно въз¬
приема новия материал. Това детз нищо не
може да възприеме. Тя бързо възприемаше всяка
нова нзмскз дума.
—	усвоявам, запомням, поглъщам орен,, асими¬
лирам книж.
2.	Реагирам по някеоъе начин на нещо ново, не вест,
събитие е др. Кзк възприеха новината, чз ще сз
жениш?
—	приемам, посрещам орен., отнасям се (към)
3.	еж. вслушвам се 1. знач.;
4.	орен, рядко еж. одобрявам 1. знач.
ВЪЗПРИЕМЧИВ - 1. kаCта с лекота разбира е
усвоява смисъла, същността на нещо. Детето е
възприемчиво л лесно щз научи материала.
—	ехватлив
ант. —> невъзприемчив, несхватлмв, тъп, тьпвумйн,
затъпял
2. еж. впечатлителен
V	сече му главата (умът, мозъкът, акълът) рззг,,
умът (акълът) му реже като бръснач рззг,, умът
(мозъкът, скълът) му щрака разг., сече му умът
(акълът, главата) като бръснач разг. към 1. знач.
ВЪЗПАИЕМЧИВОСТ - 1. Способност лесно да се
раоеирс и улеaяеа смисълът на нещо. С удиви¬
телна възприлмчивост той усвои материала в
д-тайли.
—	схватливост
ант. —> невъзприемчивост, нйлхеатлееaст, тъпата,
оаоъnяеосо, тъпвумее, оъπоло
2.	вж. впечатлителност
ВЪЗПРОИЗВЕЖДАМ - 1. Повтарям нещо във
вида, е който е съществувало преде. Опитах сз
да възпроизведа разговора, който бях водила
през дзня.
—	придавам, възсъздавам книж,
// Правя нещо във вида, е кайте преди й съществу¬
вала. Той успя да възпроизведе картината на
стария майстор.
—	възсъздавам кнлж,, рвпродсаирaм книж.
2. вж. изобразявам 1. знач.
ВЪЗПРОТИВЯВАМ СЕ - Не приемам, нй се съгла¬
сявам, отхвърлям някакво предложение или се
обявявам nооово изеършеенето на нещо, решено
от други. Той искаше да я заведе на лекар, но
тя сз възпротиви. Майка му се възпротиви на
решението му да замине в чужбина. Мъжът й
сз възпротиви и нзй дадз да продаде къщата.
—	противопоставям ее, противя си нзсв,, възра¬
зявам разш·., опъвам еи орен,, опирам ев орен,,
запъвам еи орен·, разг.
ант. —> съгласявам се, приемам
ВЪЗПЪЙЕН - За човек, тяло - който нй е пийкаее-
нв дебел, има доста, но не много голяма телес¬
на маса. Той е възпъл-н, но не з дзбзл, Бъзпълнc
лице. Възпълни ръце.
—	закръглен, загладен, заоблен, сочин орен·,
рззг,, налят орен,
ант. — възслаб, възсух, тънък, леаевеат
// съсухрен, изсъхнал, изсушен
// костелив, кокалест
ВЪЗРАДВАМ книж, - еж. зарадвам
ВЪЗР-ЖДАМ - 1. . Правя нещо вонове да същест¬
вува, връщам към нов жмевт нещо. Трябва да
възродим съсипаното селско стопанство, Въз¬
раждам старите занаяти:. Възраждам стари¬
те традиции.
—— съживявам, възкресявам орен,, обновявам
прзн:, възстановявам, възвръщам
ант. — съсипвам, унищожавам, погубвам, з-трио-м,
довсршоем
2. Правя нещо втнвва да се появи (обикн. чувство,
преживяване, спомен и др.). Споменът зз хуба¬
вите дни—, прзкарани с нззc, възроди любовта й.
—	съживявам, възкресявам прзн,, събуждам
прзн·, пробуждам прзн:.
V	иоβиовем на (за) живот книж. към 1. знач.
ВЪЗРАЖДАМ Се - 1. Изпълвам се с живот, движе¬
ний. Прзз пролетта природата се възражда зз
нов живот. Силите ми се възродиха,
—	съживявам се, събуждам еи орен., пробуждам
се орзн·, възкръсвам орзн.
ант. — замирам
2. Започвам отново да действам вам. да функциони¬
рам след временно спиране. Икономиката сз
77

възражда, Отново сз възраждат старите за¬
наяти,
—	съживявам ее, възкръсвам прзн.
ант. -^ отмирам, изчезвам, загивам, гина, погивам,
з-трсвам се
// изчезвам, изгубвам се, угасвам, гесне, чезне, уми¬
рам
ВЪЗРАЖДАНЕ - Епоха на културен и идеен по¬
дем е някои еоовпейски сорснв през XIV - XVI
е., а е България - през XVIII - XIX в.. Една от
нзй-значителните епохи в историята на човеш¬
ката култура - Възраждането.
—	Риниеанс
ВЪЗРАЖЕНИЕ - 1. Липсе на съгласие, на одобре¬
ние за нещо. Имам възражения срзщу проекта,
Това бяха първите му възражения срещу мнз-
низто на началника.
—	несъгласие (е)
ант. —> съгласие, одобрение
2.	Pоотиволвлmевяне не чуждо мнение. Шлфът не
търпи възражения..
—	прекословии книж,
3.	вж. контестация;
4.	вж. опровержение
ВЪЗА—ЗЯВ—М - 1. Изказо-м несъгласие с някого.
Каквото л да каже, тя винаги щз му възрази:.
Никой нз смее да му възрази.
—	отвръщам, противореча нзсв., опонирам
книж,, прекословя нзсв. книж. остар, кон¬
трирам книж,
ант. — съгласявам се
2. разш·. еж. възподтивевам си
ВЪЗРАСТ - Период от съществуването не човек,
животно или рестйний, лрвmйжеваш хераотеонс
белези. Тя е на па-клcнна възраст·. Нз мога да
определя възрастта му, Средна възраст·. Нз
каква възраст - дзтзто?
—	години рззг, връет нар., пора нар.
ВЪЗААСтЕ—М книж, рядко - 1. еж. израствам
3.	знач.;
2. еж. увеличавам еи 1. знач.
ВЪЗРАСТЕН - 1. Който вече не е мслък, не е мно¬
го млад, има повече години. В-чз си достатъчно
възрастен—, за да вършиш лудории. Възрзст-н си
и сзм можзш да вземаш р-ш-ния.
—	голям, зрял орен,
ант. — малък, млад, незрял, зелен
// малък, невръстен, еалввъзрелтйн
2. вж. стар 1. знач.
ВЪЗАИД-ВАМ полт, рядко - еж. заплаквам
ВЪЗРОДЕН орен, - ож. възобновен
ВЪЗРОДИТЕЙ - вж. възрожденец
ВЪЗРОДИТЕЛЕН - еж. животворен
ВЪЗРОЖДЕНЕЦ - Просветен деец по ореме на
Възраждането у нес, който й оаевовл за култур¬
ното е национално-политическ- издигане на бъл¬
гарския народ. България сз горд-з със своите
възрожденци.
—	будител, възродитил, просветител книж,
книжовник
ВЪЗАОПТАВАМ - Иооаояеае явно недоввлство,
несъгласие. Възроптах срзщу саc-βcлияτз на
началника.
—	възнегодувам св,— разбунтувам ее орен, въз-
бунтувам ее прзн.
ант. — примирявам се, помирявам сй
ВЪЗСЕПВаМ СЕ поет.. - еж. сепвам ее 1. знач.
ВЪЗСИЯВАМ πcзт. - вж. светвам 1. знач.
ВЪЗСЛАБ - Зс човек, тяло - който не й прекадено
слаб, който нямс дастеоъчна голяма телесне маса.
Възслзбз девойка, Възслзби ръце. Възслабо лице.
—	тънък, възсух, слабоват
ант. — възпълен, закръглен, загладен, з-облен, со¬
чен, налят
възсл—ва полт, - еж. прослава 1. знач.
ВЪЗСЛАВЕН оозт, рядко - ож. хвалебствен 1.
знсч.
ВЪЗСЛАВЯМ поет, - еж. прославям
ВЪЗСТАНОВЕН - еж. възобновен
ВЪЗСТАНОВЯВАМ - 1. Правя нещо, обикн. разру¬
шено, унищожена, да възвърне първоначалния си
вид. Възстановихме разрушения параклис, Въз¬
становяват пострадалите от земетресението
къщи:. Щз възстановим пострадалата икона.
—	възобновявам, подновявам, реставрирам
ант. —> руша, оезоушавае, събарям, срутвам, совβам
2.	Отново придобивам нещо, което съм з-губил вре¬
менно. Възстанових взетата сума. Възстано¬
вих си капитала. Възстановявам пзмзтта си.
Възстановявам душевното си равнов-сие.
—	връщам, възвръщам
ант, —*■ изгубвам, зегубвам, губя
3.	Пвдверявае физическото или здреевслтвнв със¬
тояние не някого, нещо. Билките щз възстано¬
вят здравето ти. Чистият въздух и добрата
храна бързо ще те възстановят.
—	оправям
ант. —► увреждам, нсереждам, сълиовае, разрушс-
осм, рушс, поразяо-м, разнебито-м, разсипе-м
4.	Правя нещо (спомен, минало събитие, случкс) от¬
ново де се появи е съзненсеов ми. Спомних сл
всичко, възстанових в ума си л най-малките
подробности от вчерашния дзн.
—	възкресявам прен·, възобновявам
5.	вж. възобновявам 1. знач.;
6.	еж. възраждам 1. знач.
ВЪЗСТ—НОВЯВ—М СЕ - 1. еж. съвземам се 1.
знсч.;
2. еж. възвръщам еи
ВЪЗСУХ - еж. възслаб
ВЪЗСЪЗДАВАМ книж. - 1. еж. възпроизвеждам
1.	знач.;
2. еж. изобразявам 1. знач.
ВЪЗСЯД-М - Сядам върху нещо, като го -еорαч-
еам. Възсздни оcня., Възсзднах магарето, Въз-
седнах велосипеда,
—	яхвам, качвам ее (на), възкачвам книж. ряд¬
ко, обяхвам диал..
ВЪЗТОРГ - 1. еж. възхищение;
2. еж. въодушевление
ВЪЗТОРГВАМ - еж. възхищавам
ВЪЗТОРГВАМ СЕ - еж. възхищавам се
ВЪЗТОРЖЕН - 1. kвCто й изпаднал е състояние на
възторг, кайто й тбхоснст от възторг. Възторже¬
ни тълпи сз отправят към площада, Възторже¬
ни βиоcβe.
—	екзалтиран книж,— френетичен книж.
2. вж. въодушевен 1. и 2. знач.
ВЪЗТОАЖЕНОСТ - 1. еж. патос;
2. еж. въодушевление
ВЪЗТЪРЖЕСТВУВАМ книж. - еж. побеждавам
78

2.	знач.
възтържествуваш: книж, - ож. победа 1. знач.
ВЪЗХВАЛА кнлж. - 1. Възторжена похвала не ня¬
кого за негови постижения, заслуги, качества.
Много възхвали се чуха за новоизлязлатз книга
на пcета. Сипзха се възхвали за новия филм:.
—	хвалебствие, суперлативи разг.. славословие
книж,, адмирация книж., дитирамби книж.
обикн, ирон,, виецехвалиеии книж, cблон:.
ирон,— панегирик орен, книж.
ант. —> ругателство, хула, нападка, ругатня, злос¬
ловие
2. ож. прослава 1. знач.
ВЪЗХВАЛИТЕЛЕ— книж, - ож. хвалебствен 1. знач.
ВЪЗХВАЛЯВАМ - Извънредна много хееля няко¬
го, нещо, язрезяеем възхищението се от някого,
неща, отбелязвайки изключителните му д-стойн-
стоа. Полтът възхвалява героизма нз нзшлтз
воини, Пианистката нз е особено талантлива,
но всички я възхваляват, Н- възхвалявай тcлкc-
вз научния й труд, в него има доста слабости..
—	величая нзсв. книж,, превъзнасям, възнасям
книж. ирcн., възвИличавмм книж,— адмирирам
книж., въздигам орен, книж, славословя несв.
книж., венциславя несв. кнлж.
ант. —· хуля, нападам, ругея, злословя, скверносло¬
вя, плюя, лая
// охулвам, акайветявам, ебругавем, тпеювам, по-
хулеам
// заклеймявам, бичувам, осъждам, р-з-баич-оам
V	вдигам (издигам, въздигам) де небесата няко¬
го книж,, вдигам (издигам) до облаците някога
книж,, издигам (поставям) на пиедестал някого
кнлж,, пея -санна (алелуя, диmииемби) някому
книж,
ВЪЗХИТА поет. - еж. възхищение
ВЪЗХИТЕН - ож. очарован
ВЪЗХИТИТЕЛЕН книж, - еж. прекрасен
ВЪЗХИЩАВАМ - Предизвиквам възхищение, нас¬
лада от неща много хубеев, добро. С играта си
артистът възхити публиката, Образът на Лев¬
ски винаги ме з възхищавал.
—	очаровам, възторгвам, ·плееявмм прзн,, запле-
нявам орен·,, обайвам поет,— омайвам пcзт.-
омагьосвам прзн,, покорявам прзн.
ант. —► възмущавам, шокирам, скандализирам
//отвращавам
V	грабвам (завладявам, пленявсм) сърцето разг,
ВЪЗХИЩАВАМ СЕ - Изпитвам, изпсле-м се с
възхищение, еьотоог от нещо много хубаво, доб¬
ро. Възхищавам се от красотите нз България.
Винаги сз възхищавам от българските народни
олсни.
—	очаровам се, възторгвам си, плинявам еи,
запленевам ее, омайвам си поет.
ант. — възмущавам се
И отвращавам се
ВЪЗХИЩЕНИЕ - Много лмено чувство на одобре¬
ний и наследе ат някого или -т нещо Изпитвам
възхищение от музиката на Моцарт. Картина¬
та предизвиква възхищение. Зрителите гледаха
с възхищение играта на артистите,
—	възхита ооет,, възторг, икстаз книж,
ант. —> отвращение, погнуса, отврете, омерзение
// възмущение, нет-дувание
ВЪЗХОД - Реземоий не нещо към много ло-дтеио
състояние. Културата е във възход. Икономика¬
та постигнз голям възход. Възход в търговия¬
та, Страната е във възход.
—	подем, разцвет, напредък, прогрие, проспе¬
ритет кнлж,, цъфтиж орен, растеж орен,, бум
книж.
ант. —· упадък, запсдаей, регрес, падение, залез
ВЪЗХОЖДАМ ооет. - вж. изгрявам 1. знач.
ВЪЗЦАРЯВАМ СЕ прзн. - вж. еαстъпвам12. знач.
ВЪЗЧЕАВЕН - вж. червеникав
ВЪЛНА - Издигнатина, която се образува от дви¬
жението на водна повърхност при всяко нару¬
шаване на спокойното й състояние. Една голяма
вълна обърна лодката, Когато подух.- вятър, в
-з-рото се образуват вълни,
—	талаз поет, бран2 диал. поет·, дълга диал.
П Всяко явление, което нарвдееяеα вълна. Косата й
е на вълни:. Обливат ме студени вълни,
—	талаз поет,
ВЪЛНАТ длал. - еж. коемат
ВЪЛНЕНИЕ - 1. Неспокойно състояние на духа,
породено обикн. от силни чувства. Радостно
вълнени- е обзело хората пред празника, Слу¬
шам новините с вълн-низ,
—	неспокойствие, трепет
ант. —> спокойствие, хладнокръвие, сaеa-елaдсней,
невъзмутим-ст, сдържаност
2.	еж. възбуда 1. знач.;
3.	еж. брожение;
4.	еж. бунт 1. знач.
ВЪЛНЕСТ -1. вж. рунтав 1. знач.;
2. еж. коемат
ВЪЛНИСТ - еж. вълнообразен 1. и 2. знач.
ВЪЛ—ОВАТ - еж. вълнообразен 2. знач.
ВЪЛНОВИДЕ— - еж. вълнообразен 1. е 2. знач.
ВЪЛНООБРАЗЕН - 1. kвйто й с нереона повърх¬
ност, лтдтене на вълни, гънки. Вълнообразна
равнина. Вълнообразна планинска верига, Въл¬
нообразна могила.
—	вкледβuден, талазовиден, вълнист, нагънат,
начупен, надиплен
ант. — равен
2. Който й с вид на вълни, подобен не вълни. Вълно¬
образни облаци. Вълнообразно движение. Въл¬
нообразна линия,
—	вълновиден, талазовидее, вълнист, вълноват,
къдрав прзн,
ант. — прав
ВЪЛНУВАМ СЕ - —Намирам се в неспокойно, тре¬
вожно състояние на духа. Вълнувам сз орзд ми¬
сълта, чз може да нз си взема изпита. Вълнувам
сз, че парите ми няма да стигнат до края на
м-сеца,
—	тръпна орзн.
ант. — нехая, немаря
V трепка мм сърцето (сърчицето) рззг.
ВЪЛНУВАЩ - еж. емоционален 1. знач.
ВЪЛШЕБЕН - 1. Който яма свръхестествена села,
слвсвентлт де прави необикновени неща, чудеса.
Вълшебно килимче. Вълшебна шапка. Вълшебен
жззъл, Вълшебна пръчка.
—	магически, чародеен, чудотворен, чудодеен
2. орен:. Който й нйтбскнтвйн по сила, действие
вам проява. Лекарството имз вълшебно въз¬
действие. Хората вярваха във вълшебната сила
на иконата.
В
79

—	магически орен., чудотворен, чудодеен
3.	ож. приказен 1. знач.;
4.	еж. очарователен;
5.	еж. прекрасен
ВЪЛШЕБ—ИК - 1. Човек, който може да преви ма¬
гии, чудеса. В приказката се разказва за здин
вълшебник.
—	магьосник, чародей книж., маг орзн:. пρзm,,
чудотворец
2.	Човек, който й изключителен еейлтор в своята об-
лест. Вълшебник на словото. Този музикант е
истински вълшебник.
—	чародей книж,, чудодвец книж, магьосник прзн·.
3.	Човек, който излъчва чар, привлича със своята
красота е харектер. Той е такъв вълшебник, че
нито -дна жзна не може да му устои.
—	чаровник, омайник, чародей прен. книж., ма¬
гьосник прен.
ВЪЛШЕБНИЦА - еж. магьосница 1. е 2. знач.
ВЪЛШЕБСТВО - 1. еж. магия 1. знсч.;
2.	ож. чудо;
3.	прзн, поет, еж. очарование
ВЪН - 1. Зад пределите, не е -бсета на някакво зат¬
ворено пространство, място. Вън, прзд вратата,
някой чака.. Вън вали.. Вън стената не е изма¬
зана,
—	навън, отвън, вънка рззг, навън^ разг,, от¬
вънка разг.
ант. —> вътре, отвътре, извътрй
2. В посока извън пределите на някекео затетоенв
литсоианствв, място. Не ми издържаха нервите
л излязох вън на двора. Изведох кучето си вън
на улицата,
—	навън, вънка разг,, навънка разг.
ант. — вътре, навътре
ВЪН ОТ - еж. извън
ВЪНК- разг, - еж. вън 1. е 2. знач.
ЕЪНКНШЕН разг, - еж. външен 1. е 2. знач.
ВЪНШЕН - 1. ^#00 се намира вън, зад границите,
пртстренстввтв на нещо. Външна стълба. Външ¬
на врата. Външно cсаетлениз,
—	вънкашен рззг.
ант. —> вътрешен
2.	Който се намсре сам се извършва отвън, върху
пвинета сорена на nвеьохнслтта не нещо. Стъл¬
бата е изправ-на от външната стрзнз на пос¬
тройката. Трябва да измажем външната стра¬
на на училището. Външна корица:.
—	в^кащин разг.. лицев, фасаден
ант. — вътрешен
3.	Който се намира е периферията, който й часа от
крейнете стране не нещо. Външзн слой:. Кожата
е външзн орган.
—	перифирин
ант. ·— вътрешен
4.	kвCто действа, влияе върху някого или нещо, на-
мвоаCкм се извън самия него. Външ-н наблюда¬
тел. Външно влияниз, Външни фактори.
—	страничен
ант. —> вътрешен
5.	Който й непознат в дедена среда, който не се смята,
не се приеме от някого за близък. В селото го
смятат за външен човек. Външни хора.
—	чужд, неевой
ант. —► вътрешен, свой, близък
6.	Който не се отнася до съшнвстте на нещо. Това з
само външната страна на въпроса. Строгост¬
та му е само външна.
—	формален
7.	еж. видим 2. знач.;
8.	вж. международен 2. знач.
ВЪНШНО - 1. По ооношйнме на външния вид на
нещо. Сградата външно е добре оформ-на,
—	отвън, отвънка разг,
ант. — вътрешно, отвътре, вътре
2. еж. наглед
ВЪНШНОПОЛИТИЧЕСКИ - вж. международен
2. знач.
ВЪНШНОСТ - еж. вид1 1. знач.
ВЪОБР-ЖСЕМ - ^^00 съществува само във еь-
обреженяето, мисълта, представяте. Въобража¬
ема опасност. Въображаем враг, Въображаеми
успехи. ■ Въображаем свят.. Въображаем соор.
Въображаемо сражение.
—	недействителен, нереален, виртуален, мним,
несъществуващ, мислен, мислим, илюзорен
книж,, имагинерен книж. ириалин книж,
ант. — реален, действителен, обективен
ВЪОБРАЖЕ—ИЕ - 1. Совлтенвлт не човека да льо-
дева или да си представя вбоеоя е мисълта. Пи¬
сателят трябва, да имз богато въображение.
Плод на въображението.
—	фантазия
2. Нещо недействително, еъверажайет. Това, орето
виждам, въображение ли е? Станалото зреал¬
ност, а нз въображение.
—	фантазия, фантастика, фикция книж,
ант. —* реалност, действителност
ВЪОБРАЗЯВАМ Си - 1. еж. представям еи;
2.	еж. внушавам еи;
3.	еж. фантазирам 1. знач.
ВЪОБЩЕ - еж. изобщо 1. знач.
ВЪОДУШЕВЕН - 1. Който ворсзяеa въодушевле¬
ние. Въодушевена рзч, Въодушев-ни възклица¬
ния. Въодушевен поглед,
—	възторжен, ентусиазиран, вдъхновен, френе¬
тичен книж.
2. Който й обхванат от въодушевление. Въодушев-н
оратор. Въодушевен изследовател. Въодушеве¬
на студентка.
—	ентусиазиран, възторжен, запален орен,, раз¬
пален орен:.
ВЪОДУШЕВЛЕНИЕ - Душевен подем, свързан с
готовност и силно желание за действие, актив¬
ност. Той говори с въодушевление зз работата
си. Посрещнах с въодушевление идзятз да зами¬
на в чужблна. Учудвам се на твоето въодушев¬
ление.
—	ентусиазъм, вдъхновение, възторг, плам
орен, πc-m., разпалиноет прен·,— разгорищеност
орен., възторжиност, ентусиазирано^
ант. — апатия, еезоезеичий
ВЪОДУШЕВЯВА— - Предизвиквам душевен по¬
дем у някого, подбуждам към дейност. Пламен¬
ната р-ч на войводата въодушеви въстаници¬
те, Предложението да мз включат в експеди¬
цията, много мз въодушеви,
—	ентусиазирам, вдъхновявам, инспирирам
книж,, запалвам ор-н. възпламенявам орен:,
позт.
V з-пало-м главата (кръвта) разг,, оаеаCвае (замт-
тевам) главете рззг.
80

ВЪОДУШЕВЯВАМ СЕ - Обхеещат ме душевен
подем и готовност зс действие. Въодушевих се
от примера на приятелите си л започнах ре¬
довно да посещавам фитнес. Въодушевих сз от
идеята да следвам злзотррнuка,
—	ентусиазирам ее, вдъхновявам еи, запалвам
се орен·. паля се несв., възпламенявам ее орен.
полт.
ант. — изстивам
// отказвам се, възпешмсвае се, оставям се
ВЪПЛЪТЯВАМ (ВЪПЛЪЩАВАМ) - 1. Давам
конкрет-йн, материален израз нс нещо. В памет¬
ника е въплътена идзятз зз свобода, Във фрес¬
ките художникът е искал да въплъти своята
вяра. Ще въплътим в дзлз нашит- мечти,
—	материализирам, опредметявам книж,, ове-
щиствявам книж.
2. вж. олицетворявам 2. знач.
V давам плът е кръв на нещо книж., превръщам е
живо дело нещо кнлж, към 1. знач.
ВЪПЛЪЩЕНИЕ - еж. олицетворении 2. знач.
ВЪПРЕКИ - 1. Означав- превъзмогване, превдте:я-
ванй на някакво тблтвятйллтвт. Пристигнахме
навреме въпреки бурята:.
—	независимо от, мимо остар.
2.	Означава, че нещо става, извършва се в орвоu-
етречее с друго, нй й львеосзенв с нещо друго.
Въпреки очакванията те победиха. Това стана
въпреки волята му,
—	противно на, против, мимо остар.
3.	Въвежда подчинено обстоятелствено изречение за
волоълеане. Въпреки чз съм стар, още работя,
—	макар, Мко рззг.
ВЪПРОС - 1. Мисъл вам израз, с които някой питс
за нещо, за де си го изясни вам за да узнее нещо.
Задавам въпроси, Поставям въпрос, Не мога да
отговоря на въпросите ти.
—	запитвани, питане
ант. — отговор, ответ
2.	еж. проблем 1. знач.;
3.	прзн, вж. тема
ВЪПРОСНИК - Лист с оьповлв за събиране на све¬
дения, данни. Трябва да попълните въпросника,
—	формуляр
2. ож. конспект
ВЪРВА диал. - еж. връв 1. знач.
ВЪРВЕЖ - 1. Движение е някаква посока. След ед¬
ночасов вървеж излязох от гората, Детето е
уморено от бързия вървеж.
—	вървени, ходене, ход, крачене
ант. —> стоене, седене
2.	Придемжвене, обикн. на лийевзнв средство, е ня¬
каква посока. Влакът забави вървежа сл.
—	ход, движение
3.	еж. походка
ВЪРВЕНЕ - еж. вървеж 1. знач.
ВЪРВИ МИ - 1. еж. спори ми;
2.	вж. удава ми ее;
3.	рззг. еж. прилича ми
ВЪРВОЛИЦА - еж. редица 2. знач.
ВЪРВОЛЯК разг. - еж. редица 2. знач.
ВЪРВЯ нзсв. - 1. Деиже се, местя се е nрвс'тоен-
лтвттв с помощта на ' краката ся. Вървя бавно по
улицата. Едва вървя от умора. Вървя на пръсти.
Вървя към къщи, Вървя гордо.
—	ходя, крача, пристъпвам в несв, (за бавно дви-
6. Български синонимен и антпивмйн речник с фразеологизме
жзниз). стъпвам в несв. (за бавно движение),
нося еи орен:, рззг,
ант. — стоя, седя
2.	Намирам се е движений в ливлоиенлтввтт, обикн.
в някаква посока. Трябва да вървим напред. Вла¬
кът върви бързо, Яхтата вървл бавно оо мcае-
то. Коли вървят в различни посоки.
—	движа се, придвижвам ее в нзсв.. нося се орен:,
разг., напредвам
ант. —> спирам, спирам се, възпирам се
// стоя, седя
3.	орен, еж. развивам еи 3. знач.;
4.	орен:, вж. минавам 7. знач.;
5.	прен·. еж. провеждам еи 1. знач.;
6.	прен., разг. обикн, 3 л. вж. работя 3. знач.;
7.	прен, разг. 3 л. еж. търея еи 1. знач.
ВЪРГАЛЯМ СЕ рззг, - вж. търкалям се
ВЪРЗАН разг. - еж. несръчен 1. знач.
ВЪАЗАННК рззг. пренебр. - еж. загубиняк
ВЪРЗОП - 1. Предмети, увити е заеьооане заедно е
платна, хартия и и пад. Вързоп с дрехи и завивки,
—	пакет, бохча разг., денк (голям вързоп)
2. еж. връзка 2. знач.
ВЪАкОл—К - 1. еж. вампир;
2. орен:, руг. еж. кръвопиец 1. знач.
ВЪАЙ - вж. краен 3. знач.
ЕЪАЙЙ—- - еж. прът
ВЪАЛИНМ длал. - еж. стръмнина 1. знач.
ВЪРЛУВАМ - 1. За еαлелm, епидемия е пад. - раз-
оитстренявам се е широки размери, като унищо¬
жавам, изтребвам масово. В града върлува теж¬
ка епидемия. Малария върлува лз мочурищата.
Върлува грло.
—	вилнея
2. еж. безеиествaм 1. знач.
ВЪРТОГЛАВ рззг, н-одобр. - еж. своенравен
ВЪАТОКЪЩНИЦА разг. - еж. къщовница
ВЪАТОЙИЯ диал. - еж. водовъртеж
ВЪРТОП - вж. водовъртеж
ВЪРТЯ - рззг. еж. разигравам
ВЪРТЯ СЕ - 1. вж. кръжа 2. знач.;
2.	еж. мятам се 1. знач.;
3.	орен, рззг. вж. суетя ев
ВЪРХАРИ - 1. Връхна част на дърво. Слънцето с-
издлгнз нзд боровите върхари. Той гл-даш- зе¬
лените върхари на дърветата.
—	вършини
2. поет, Планински връх. Оттук се виждат върха¬
рите на Странджа. Планински върхари.
—	вършини поет.
ВЪРХОВ-1 . спец,. Максимален, наC-висвк. Върхово
напрежение в електрически проводник, Върхово
движение.
—	пиков книж,
2. еж. кулминационен
ВЪРХОВЕН - Който е ней-еежен, най-гвлям по
степен вая сила. Върховен орган, Върховен дълг.
Върховни интереси:. Върховна справедливост,
—	висш
ВЪРХУ - За означаване, че връхната страна не неща
е мястото, където се нaмиие някой, неща или се
върши, проявява нещо. Стоя върху скалата:.
Върху плика е нзписан адресът нз получателя,
Pзпзлниоът е върху масата. Зехтинът плува
върху водата.
—	на, връх разг., въз разг, връз рззг, над, отгори
81

// За п-соче-не, че ооеъохнвстта, оръхистс лооааа
нс нещо й мястото, където се поставя, намества,
п-пада нещо вля се оаоо-лепа някой. Поставям
книгата върху масата. Метнах шзлз върху гла¬
вата сл.
—	на, връх разг,, въз разг, връз разг, над, отгоре
ант. —> под. отдолу
ВЪРХУШКА - Група хоре, която има пвслвдстее-
щт положение е дадено общество. Партийна
върхушка, Управляваща върхушка.. Финансовз
върхушка,
—	олигархия пр-н, разш.
ВЪАШ- - вж. правя 1. и 2. знач.
ВЪРШИЛО диал. - еж. гумно
ВЪРШИНИ - еж. върхари 1. в 2. знач.
ВЪАШИТЕЛ книж, - еж. извършител 1. знач.
ВЪСТАВАМ - 1. Запвчесм в·^,· въоръжен бунт,
ос-ръжена борба. Народът въстана срещу по-
робит-лит-, Нзс-лзнизтc въстана срещу ти¬
ранията,
—	разбунтувам ев, вдигам ев прзн. разг, надигам
еи прзн,, възправям се прзн:. книж., етавам1
прзн. рззг. рядко
2. орен·, ож. дпклевaм се
V поебвее (хеашае, вдигам) -ръжие^^ рззг,.
вдигам пушка рззг, вдигам (вадя, изтеглям) меч
книж. към 1. знач.
ВЪСТАНИЕ - Въоръжен-, врпаниоuоане мастес
борбс срещу nотилничеловв, теово, чужда окупа¬
ция. Народът се вдигна на въстание, Може да
избухне въстание.
—— бунт, революция
ВЪСТАНИК - еж. бунтовник 2. знсч.
ЕЪСЯ СЕ - вж. мръщя еи 1. знач.
ВЪТРЕ - I . вж. отвътре 1. е 2. знач.;
2. вж. навътре 1. знач.
ВЪТРЕШеЕ - 1. еж. близък 3. знач.;
2.	вж. душевен 1. знач.;
3.	вж. емоционален 2. знач.
ВЪТРЕШНО - вж. отвътре 2. знач.
ВЯЖД-М СЕ - ож. ояждам еи 1. е 2. знач.
ВЯЛ - еж. бавен 3. и 5. знач.
ВЯЛО - еж. бавно 2. знсч.
ВЯЛОСТ - вж. бавност 2. в 4. знач.
ВЯРА - 1. Упеесние е някого, нещо. Вяра в силите
на доброто. Вяра в победата. Вяра в утрешния
дзн.
—	увереност, убеденост
ант. —> неверие, вбезееренвсо, безверие, нееяое,
обезверение
2.	Убеденост, че нещо ще се влъщелmев или ще стане
ов-двеоо. Обещанието му, чз ще ми помогне. ми
вдъхна нова вяра, Изпълн-н съм с вяра, чз всяко
зло имз своя край. Гледам с вяра в бъдещето.
—	увереност, надежда, оптимизъм
ант. — отчаяние, вбезверенвст, обезверение, без¬
надеждност, песимизъм
3.	рззг, ож. доверие;
4.	вж. религия
ЕЯАЕ-М несв.. - 1. вж. доверявам ее;
2.	еж. надявам еи 1. знсч.;
3.	вж. предполагам 1. знач.
ВЯРВАНЕ - еж. поверие 1. знач.
ВЯРВАЩ - 1. като същ. Човек, който вяро- е Бог,
религиозен човек. В църквата се бяха събрали
много вярващи, Вярващите постят.
—	еабожеикряДкe
ант. — невярващ, атеист, безбожник, безоернвк. не¬
верник
2. вж. религиозен 1. знач.
ВЯРНО- 1 . ож. безгрешно;
2. вж. наистина 3. знач.
ВЯРНОСТ - 1. Дълбоки е трайни чувства към ня¬
кога, нещо. Съпружеска вярност, Вярност към
cτ-чествcто. Вярност в любовта
—	преданост, привързаност
ант. —> изневяра, измяна, нйвяонвст
2.	Отсъствие на грешки. Вярност на изчисленията:.
Вярност на превода.
—	точност, безпогрешно^, правилност, без¬
грешност рядко
ант. — грешка, нееяонвлт, неточност, непраовлнолт
3.	вж. достоверност
ВЯСВ-М СЕ разг. - ож. появявам еи 3. знач.
ВЯТЪРНИЧАВ рззг. - еж. лекомислен 1. знач.
ЕЯ^А-РЧ-вОсТ разг. - еж. лекомислие
82

г
ГАВАЗИ— прcстрнар. - еж. телохранител
ГАВРА - 1. Унизяване на честта, двствCнстеото на
някого чрез думи, действия, полтъnои. Той не мо¬
жеше пcазчз да понася обидит- л гаврите на
началника си. Гавра с хората е да им обещаеш
високи заплати—, а в края на месецз да не полу¬
чат никакви пари:.
•— издевателство книж,, подигравка рззш,
2.	Грубо оскърбително	което унизява. Те
нз искаха да оставят ранения зз гавра на вра¬
говете.
—	поругание, пдругаβаее
ГАВРЪТВАМ рззг, - еж. изпивам 1. знач.
ГАВРЯ СЕ несв, - Унизявам двлтоCнстеотв на ня¬
кого, втнесям се грубо влкъреитйлно към някого,
нещо. Той обича да се гаври с беззащитния ста¬
рец. Нз изложбата бяха дошли хора с цел дз сз
гаврят с картините му.
—	издевателствам книж:., подигравам си в несв.
разш,, погаврям еи в несв., поругавам се в
н-св,, поругавам в несв.
ГАГА1 диал. - еж. човка
ГАГ-2 длзл, - еж. гега
ГАД разг. - 1. прен. Противен човек, който предиз¬
виква отвиешение, омраза. Изгон-те този гад.
Н- съм предполагал, че си такъв гад. Гадове са
ми разбили колзта.
—	гадина орен, рззг., гадняр разг, гадник разг,
животно прен. разг,
2. вж. животно 1. знач.
ГАДАТЕЛКА - Жена, която се зенимаее с предсказ¬
ване на бъдещето или реооовеане не ммналвов
на някого. Тя има славата на гадателка. която
винаги познава какво ще ти се случи. Гадател¬
ката ми гледа на кафе л ми каза., чз скоро ще
с- омъжа,
—	гъидаеkа, врачка, яеновидка, екстрасвне
ГАДАЯ - 1. Пойдсказеее бъдещето вам рαзкоиеαе
миналото на някого с помощта не суеверни вам
окултни средства. Тя може да гадал на кафе, на
карти, нз боб, Щз отлдз при някоя врачка да
ми гадае,
—	воаесвам, глидам орен,
2. вж. предвиждам 1. знач.
Г-ДЕН - 1 . еж. отвратителен 1. е 2. знач.;
2.	вж. неприятен 1. знач.;
3.	прен.. вж. подъл 1. знач.
Г—ДЖЕ разг, - 1. вж. любима;
2. еж. мацка
Г—ДИ МИ СЕ - еж. повръща ми ее
ГАДИНА разг. - 1. еж. животно 1. знач.;
2. прен. дж. дад — 1 днач.
Г—ДйИВОСТ - еж. погнуса 1. знач.
ГаД—ИК разг. - еж. гад 1. знач.
ГаД—ОсТ - вж. погнуса 1. знач.
Г—Д—ЯР разг. - еж. гад 1. знач.
ГМДОАИЯ рззг, - вж. гадост 1. е 2. знач.
ГМДОСТ - 1. Нещо, което предизвиква отвращение,
погнуса с вида си, вкуса см, ммоила си е др. Как¬
ви са тези гадости, които си купил? В стола ни
хранят с всевъзможни гадости,
—	гнссотuя, гадория разг., гнусота
2.	Обикн, мн. Думи, язиеом, което взр-зяо-о подлост,
низост, клевета мля са неприлични, непристойни
и предизвикват силна невдобийние, възмущение.
По негов адрес в печата сз пишат всякакви га¬
дости, От него чух какви ли не гадости за дей¬
ността на фирмата.
—	мерзост кнлж., геусдтие, гнуста, гадория
разг,, еълβде орен, рззг, н-одобр.
3.	орен·, рззг. еж. низост;
4.	рядко ож. погнуса 1. знач.
ГАЗЕТА книж. остар. - вж. вестник
ГАЗОВИДЕ— рядко - еж. газообразен
ГАЗООБРАЗЕН - kвйтв има вид е севCстеа на газ.
Газообразно състояние, Газообразно βещзстаc.
—	воздухообразен, газовидин рядко
ГАЗЯ - 1. ож. тъпча 1. знач.;
2.	орен:, еж. потискам 1. знач.;
3.	прзн:. вж. погазвам
ГАрЛЕ прcстонар. - еж. грижа 1. знач.
ГАЙАЕТ простонар. - еж. търпение
ГАЛАНТ остар. - еж. джентълмен
ГАЛАНТЕН книж. - еж. любезен 1. знач.
Г—ЛМНТ—ОСТ книж, - ож. любезност 1. знач.
ГАЙ -—ТОН остар. - ож. джентълмен
ГАЙАТЯ диал.. - еж. псувам
Г—ЙБА длал.. - еж. милувка
ГМЛЕН - 1. еж. глизен 1. знач.;
2. вж. нежен 2. знач.
ГАЛЕНИК - вж. любимец
ГНЛЕ—ОСТ - 1. еж. глвзиноет;
2. вж. нежност 1. знач.
ГАЛЕТИ остар, - еж. сухар
ГАЛЕЩ книж. - еж. нежен 2. знач.
ГАЙИМАТИЯ разг, - ож. безредие 1. знач.
ГАЛИЦА диал. - еж. гарга
ГАЛОН - еж. ширит
ГАЛОПИРАМ - 1. За кон яли друго животно - бя¬
гам бързо, стремително в галоп. Конете почнаха
да галопират.
—	препускам
2. орен., еж. тичам
Г—ЙОШ - орен:, разг. пренебр, еж. глупак
ГАЛУ—КА диал, - вж. гарга
ГАЙФО— разг, пренебр, - еж. глупак
ГАЛЬОВЕН - вж. нижен 1. и 2. знач.
ГАЛЬОВНИЦА нар, ооет:. - еж. любима
ГАЙЬОВ—ОСТ -вж. нежност 1. знач.
Г—ЛЯ - 1. Прекарвам леко ръката см обикн. по гла¬
вата, лицето и пр. на някога е иоосз на обич, неж¬
ност мае за успокоение. Галя детето оо бузите.
Галя болния оо косата, Галя ръкзтз нз някого,
—	милвам, гладя орзн:.
ант. —* удрям, цапеам, цераодосвае
//удрям, плясвам, шляпоем, цапеам, оешейвяβам, ша-
маросеам, зашаеаролвам, зешамарявам
2. орен., вж. глезя
ГМЙЯ СЕ - Нежно е ласкеев се докосвам, д-пииам
до някого. Кучето подскачаш- и с- галеше в
краката й. Детето се гали около майка сл.
—	умилквам се, милвам се, глезя еи
ГАМБИТ - прзн·. еж. дебют
ГАМЕН - 1. Невъзпитан уличен хлапак. Родит-ли-
83

тз са зарязали детлто л то се з превърнало в
гамен.
—	уличник, хъшлак
2.	дърръъ и ннеезпииан дчсей. Гаммни са раз¬
били витрината на магазина,
—	хулиган, уличник
Г—НГ—Л диал, - еж. еплит 1. знач.
ГАНГСТЕР - еж. бандит
ГАНГСТЕРСКИ - еж. бандитски
Г—НГСТЕРСТВО - еж. бандитизъм
Г—А—НТ - еж. поръчител
Г—РННТИРАМ - 1. с предл. за. Поемам, нося отге-
о-рналт. Познавам този нов-к и гарантирам за
неговата лоялност.
—	отговарям
2.	вж. поръчителствам;
3.	еж. осигурявам 1. знач.
ГАА—НТИР—Н - вж. осигурен 2. знач.
ГАРАНЦИЯ - 1. Поемане не втпвввρнвлт за друг
(словеснс, парична е др.) Дадоха ми сумата без
гаранция:.
—	поръчителство
2.	Сума, която се внася зс поръчителство. Трябваше
да внесе ооредел-нзта му гаранция, за да го
пуснат от затвора,
—	депозит
3.	Това, което е условие, предпоставка за (бъдещо)
олъщелтеяβене, извършване на нещо. Добрата
подготовка е гаранция за бъдещи успехи.
—	залог
// Това, което даос увереност за нещо, е някакво вт-
нвшйнме. Няма никаква гаранция, че ще успеем.
—	сигурност
ГАРГА - Черна, креслива, айπийеетае птица, по-мал¬
ка от гарван, която живей вееон. е селищата е
около тях.
—	чавка, галица диал., галунка диал.
ГААД -вж. телохранител
ГАРДЕРОБ -Голям шкаф за горни дрехи. Гардеро¬
бът з пълен с излишни дрехи.
—	дрешник
ГАА—ИААМ - ож. украсявам 2. знач.
ГАР—ИР—Н - вж. украсен 2. знач.
Г—А—ИТУРА - еж. комплект
ГААСО— остар. - еж. келнер
ГАСНА несв. - 1. еж. угасвам 1. в 2. знач.;
2.	прзн. еж. изчезвам 3. знач.;
3.	орен, вж. линия;
4.	орен, поет. еж. утихвам 1. знач.
ГАСТМАБ—ЙТЕАСТВО рззг. - еж. гсреетеийeтвд
ГАСТРОЛИРАМ - Участвам оато гост със сце¬
нично изпълнение на чужде сцена. Софийската
филхармония ще гастролира през следващия
м-с-ц в Берлин.
—	гостувам
Г—СТРОНОМ' - Човек, който й пвзнееач и ценител
не добрите ястия е умее де се угажда е яденето.
Домакинята знаеше, чз гостът й е гастаcнcм.
л се прит-сняазше дали щз хар-сз гозбите. Във
вестника има специална рубрика зз гастроно-
ми,
—	чревоугодник, гурме книж, нлжел,, сладкоку-
еиц остар.
ГАСТРО—ОМ2 - Обширен и добре обзаведен мага¬
зин за хранителни продукти в питиета. Пазару¬
вам от близкия гастроном.
—	колониал, бакалница рззг., бакалия разг., су¬
пермаркет, еупир рззг.
ГАСЯ несв. - еж. угасявам 1. и 2. знач.
ГАТАНКА - орен·. еж. загадка 2. знач.
Г—Ф - Неуместна, нетактична лвсоълое или изявле¬
ние. Изкззβзн-тc му се оценява като полити¬
чески гаф, Внимавайте да н- стане някой гаф.
—	грешка разш,, фал орен:, разг, изцепка жарг,
издънка жарг.
ГВОЗДЕЙ - Продълговат, обикн. тънък метален къс
с цилиндрична форма, завлтоен не единия край е
с главичка на другия, кайте служи главна за за-
коосване.
—	пирон, клинец разш,, ексир диал..
ГДЕ - вж. къде
ГЕБЕАЯСВ—М (ГЕБЕАДЯСВАМ) диал. прзнебр,
- еж. умирам 1. знач.
ГЕВГИР простонар. - еж. цедка
ГЕВЕЗЕ простонар, - еж. глезльо
ГЕВЕЗЕЙИК прcстcнар. - еж. привзимка
ГЕВЕЗЯ nрcстонар, - вж. глезя
ГЕВЕЗЯ СЕ паcстонар- - еж. превземам еи
ГЕГА - Дебела и дълга пръчка с кука или закрвоен
край, която обикн. носят оочаоumй.
—	кривак, гага2 диал.
ГЕЕН— остар. - вж. ад 1. знач.
ГЕЙ - вж. хомосексуалист
ГЕМИЯ разг. - еж. платноход
ГЕНЕЗИС книж. - еж. възникване
ГЕНЕРАЛЕ— - еж. основен 1. е 3. знач.
ГЕНЕРАЛИЗАЦИЯ книж. - еж. обобщение 2. знач.
ГЕ—ЕНАИИЗИНАМ кнлж:. - еж. обобщавам 2. знач.
ГЕ—ЕА—ЙИЗИРАНЕ книж:. - еж. обобщение 2. знач.
ГЕНЕРАЦИЯ книж. - вж. поколение 1. знач.
ГЕНЕТИЧЕН спец. - К-йта се отнася до наслед-
стейнвстте, соъроен й с неслйдсовйнолоте на ор¬
ганизмите. Г-нетични игмен-ния, Гзн-тичнз
обр-.мененост.
—	наследствен
ГЕНИЙ - Ч-век, обикн. творец, к-йто име изключи¬
телни лоос-еностu в няк-ква телелт. Моцарт е
музикален гений,
—	феномен прзн.. книж.
ГЕ—Я жарг. - 1. еж. вземам 1. знач.;
2.	еж. открадвам;
3.	еж. крада
ГЕРАН длал.. - еж. кладенец 1. знач.
ГЕРДА— разг. - 1. ож. огърлица;
2. разш. вж. низа
ГЕРМАНЕЦ - Мъж от основното неселений на Гер¬
мания.
—	немец, шваба шзг.
ГЕРОИЗЪМ - 1. Качесте- на герой, изключителна
сеелвлт и себеотрицание. Много героизъм з про¬
явил народът в т-жките години на войната ,
Зз героизма му го наградиха с орден. Всички са
възхитени от г-роизма му.
—— геройство, юеаееeтво разг.
2. вж. подвиг
ГЕРОИЧЕН - 1. Който се отнеся до герой е до
проява на геотиоъе. Героична смърт.. Героично
минало. Възхищавам сз от героичния подвиг на
Вcтеβ-
—	геройски, юнашки
2. kоCтт пр-явяо- героизъм. Героичен народ, Геро¬
ични хора..
84

—	геройски, юначен, юнашки
ГЕРОЙ - 1. Изключително смел, самевтвйижен чо¬
век, кαCтα проявява героизъм. Отдаваме почит
на геролте, паднали за свободата на родината.
Тл си истински герой.
—	юнак нар,. храбрец, витяз остар. полт.
2, вж. обраа 4. днач.
ГЕРОЙСКИ - еж. героичен 1. е 2. знач.
ГЕРОЙСТВО-1. еж. героизъм 1. знач.;
2. еж. подвиг
ГЕШЕФТ книж, - 1. Користна, нечестна търговска
сделка. Гешефтитз, орuто вършеше, му носеха
големи печалби.
—	спикула, далавера разг., спекулация, гешеф-
тарство книж.
2, рядко вж. сделка
ГЕШЕФТАР книж, вж. спекулант
ГЕШЕФТААСТЕО книж, - еж. гешефт 1. знач.
ГИБЕЛ - 1. Насилствено отнемене не живота. Едно
з-метрес-низ може да причини гибелта на мно¬
го хора. Гибелта на Ботев все още е предм-т
на различни интерпретации от страна на ис¬
ториците.
—	смърт, загиване, погубвани, край орен,, поги¬
ване рядко
ант. — живот, дни, житие
// спасение, избавлений
2.	Прекратяване на съществуването на нещо поради
война, бедствие, нещастие и под. Нострадамус
е пр-дрзкъл гибелта на света. Ужасно земе-
тазс-ние причинило гибелта нз Атлантида.
Опозицията обвинява правителството, че води
страната към глбел.
—	унищожение, загиване орен,, погубвани орен:.,
разруха, рухване прзн,, край прен,, пагуба
книж, остар.
ант. — спасение, избавлений
ГИБЕЛЕН - 1. Кайтс носи големи загуби, нещастия,
веди де тежки последствия зс някого или нещо.
Постоянното замърсяване на въздуха мож- да
лма гибзлни последици за земята. Правител¬
ството води гибелна за страната политика,
—	пагубен, фатален, катастрофален, съкруши¬
телен, губителен книж.
ант. — спасителен
2.	Който носи смърт. Гибелна война, Гибелно земе¬
тресение.
—	убийствен, смъртоносен
3.	еж. разрушителен 1. знач.
ГИГАНТ - ож. великан 1., 2. и 3. знач.
ГИГАНТСКИ - еж. грамаден 1. и 2. знач.
гид книж, - вж. екскурзовод
ГИЗДАВ нар. - 1. еж. красив 1. знач.;
2. еж. напит
ГИЗД—ВЕЙКА нар. поет, - вж. хубавица
ГИЗДАВЕЦ нар, поет. - вж. хубавец
ГИЗДАВИ—А нар. - еж. красота
ГИЗД—ВИЦА нар. ооет, - еж. хубавица
ГИЗД—ВОСТ нар. - еж. красота
ГИЗДИЙО нар, ооет, - еж. накит
ГИЗДОСА— разг. ирон, - еж. пременен
ГИЗДОСИЯ нар. поет, - 1. вж. красота;
2. еж. хубавица
ГИЗДЯ нзсв. рззг. - вж. украсявам 1. знач.
ГИзДя СЕ несв. рззг. - 1. вж. глася се 1. знач.;
2. еж. кича се
ГИЛДИЯ -рззш. еж. съсловие 1. знач.
ГИ—— несв. - 1. еж. умирам 1. знач.;
2.	ож. изчезвам 4. знач.;
3.	рядко еж. линея
ГИПСИАММ СЕ - Хразг. еж. вцепенявамеи 1. знач.;
2. жарг. вж. напивам ее
ГИПСИРА— жарг. - вж. пиян
ГЛАВА - 1. НаC-гврнате част на тялото на човек,
където се намират мозъкът и повечето сетивни
органи. Като се би-ш с децата., гледай да не по¬
страда главата ти. От много учен- м- заболя
главата.
—	кратуна орен., рззг. орен-бр, тиква орен:, рззг,
орен-бр., естурм орен:, рззг, пренебр.. куфални-
ца рззг. лрон..
2.	Горната част на главата между челата и тила. Гола
глава, Отпрзд на главата ти виждам белл кос¬
ми:.
—	теме, лоб кнлж. разш,
3.	пррн. дж. дм —1 днна.
ГЛАВАТАР - 1. Лице, което стои начело на група,
дружина, банда и др. вам е подбудител на някеква
екция. Където лма бой, все той е главатарят,
Главатар на заговор. Главатар на банда.
—	тартор орен, н-одобр., байрактар нар, ирcн,,
гдргореашuе простонар,
2. ож. водач 2. знач.
ГЛ—ВеЖ диал·, - еж. годиж
ГЙМЕЕЖ—ИК длал, - еж. годежар
Гй—BE— - еж. основен 1. знач.
ГЛАВНО - еж. предимно
ГЙАВОБЛЪСКА—ИЦА книж:. - 1. еж. размишле¬
ние 1. знач.;
2. остар:. вж. кръстословица
ГЛАВОБОЛ - еж. главоболие 1. знач.
ГЛАВОБОЛИЕ - 1. Болки в главата. Страдам от
постоянно главоболие, Имам главоболие.
—	главобол, мигрена мед.
2.	орен·, рззг. вж. безпокойство 2. знач.;
3.	орен, разг. еж. грижа 1. знач.
ГЛАВОБОЛЯ - вж. безпокоя 2. знач.
ГЛМЕОЗАМ—ЙВАМ - Правя някой да изгуби спв-
лвенвлm зс трезва преценка не свесовйнетй си
качества, достойнства, да з-почне да се гордее.
Успехите го главозамаяха, Славата не я главо-
замая.
—	възгордявам, замайвам
V замайвам ' (заеъртявем) га-еат- на някого разг,,
завъртявсм мозъка (ума, акъла) на някого разг,
ГЛАВОЗАМАЙВАМ СЕ - 1. еж. самозабравям
ее;
2. вж. бъкзгpряявм —е
ГЛАВОЗАМАЙВАНЕ - 1. еж. световъртеж;
2. еж. еамозабравяни
ГЛАВОЛОМЕН книж, - 1. kвCто е лесооαн с голям
риск, с опасност зс живота. Той се готвеше да
направи -дин глзβcлом-н скок:.
—	вратоломин книж:.
// За стръмнина, височина е пад. - извънредно голям
и опасен. Главоломна пропаст, Глаβcлcмна ви¬
сочина.
—	шиметин, вратоломен книж:.
2. еж. етремителен 1. знач.
ГЛАВОРЕЗ - еж. убииц
ГЙАВЯВАМ - 1. cстар- вж. наемам;
2. диал. еж. годявам
85

ГЛ—ГОЙСТВАМ книж. ирон. - еж. плещя
ГЛАГОЙСТВАНЕ книж, ирон, - вж. празноело-
вии 1. знач.
ГЛАГОЛЯ старин:. - ож. говоря 1. знач.
ГЛАД - 1. Повдължитеенa липса на храна, льловя-
нве на системне недохранентс·. От дългия и
хроничен глад организмът ми отслабна, От по¬
стоянен глад човек може да умре.
—	гладуване, еедояждаеи, недохранване, гладо-
рия рззг.. гладия паосτcнаа., гладотия прос¬
тонар:.
ант. —> преяждане, пресищане, орелите
2.	прен, Силно, лmоалтно желание зс нещо, нужда -т
нещо. Глад за знания, Духовен глад, Полов глад.
—- жажда прзн.
3.	орен, разг. еж. бедност 1. знач.
Гй—ДЕ— - 1. квCто потдъежвтелно време не св
дояжда, гладува. По улиците скитат гладни
деца. Народът е глад-н.
—	недохранен, нвдоял
ант. —> сит, нахранен
2.	прен. вж. алчен
V	сит като πоосяо разг, ирон., осеепиеи (слепели)
му са се черват- разг, лтвеехът (червета) му све¬
рят рамазан разг, е кврйме му жеби куркат рззг,
към 1. знач.
ГЙСДИЯ паостcнаа- - ож. глад 1. знач.
ГЛАДКО - 1. За пветоене, реч и др. - без запсеане,
спокойно. Говор-ш- гладко, Гласът му с- л--шз
гладко.
—	плавно орен:.
2.	прзн. вж. лесно 2. знач.
ГЙ—Д—ИК - 1. еж. лакомник;
2. орен. вж. алчник
Гй—ДОРИЯ разг, - 1. ож. глад 1. знач.;
2. пренебр. еж. беднотая 1. знач.
ГЙНДОТИЯ простонар, - еж. глад 1. знач.
ГЛАДУВАМ -1 . Системно или продължително вре¬
ме не се храня, ям недостатъчно, веион. поради
авпсе не храна или материални средства. Всички
знаеха, че жената з бедна л р-довно гладува:.
През βcзннит- години хората гладуваха, Не се
чувствам добре, когато гладувам.
—	нидояждам еи, недояждам, еидохраевам еи
ант. — преяждам, поесвщее се, натъпквам се, на-
думкеам се, наелъсоеам се, надънеам се
2. прзн. еж. мизерствам
V	опъв-м уши от глад рззг, ям трици разг. прзн--
бр., ще ядем хляб и зъби разг, ирcн-, хляб нямам
да ям разг,— нямам трсхс хляб разг., зетягем (стя¬
гам) каиша (колана, пояса) рззг.. сосвсм каиша
разг., кеием на мускули (нс нокти) жарг. към 1.
знач.
ГЛАДУВАНЕ - еж. глад 1. знач.
ГЛАДЪК-1 . Който е без гоелеввни м ο^όμ издати¬
ни е при пепсне не драска. Гладък камък, Гладки
колчета, Гладко дърво.
—	загладен, огладен разг,, изгладен
ант. — грапав, негладък, стъргае
2.	Който е без издатини и вдлъбнатини. Гладък ас¬
фалт, Гладък оът. Гладка пътека. Гладък под.
—	равен, огладен рззг.
ант. —► неравен, гоаоее, негладък
3.	Зс прическа, свлα - който й без чупки, къдри е
обикн. е опънат. Гладка прическа. Глздкз коса.
Гладък перчем.
—	загладен, пригладен, зализан разг., олизан разг,
ант. —> къдрав, буклест
4.	Който й без бръчки, гънки, чупки, набор. Гладко
лицз. Гладки бузи. Гладка кожа, Гладка прилеп¬
нала рокля. Гладък пуловер.
—	опънат, изпънат, изопнат
ант. —» набръчкан, сбръчкан, небърчен, сбърчен,
брсчксв
// набран, надиплен, драоирен, начупен
5.	орзн:. Който се извършва оавнвееонв, без резки
преходи, без затруднения. Глздкз реч. Гладък
говор, Гладък разказ.
—	плавен прен·.
ант. — тромав, тежък
6.	орен:. Зс писмен ойкст, език, стил и под. - отCmт
й усъвършенстван до необходимата степен, кой¬
то й издържан по форма. Гладък превод, Гладък
стил, Гладък стих.
—	обработен, огладен орен,. изгладен орзн:.
ант. — грапав, невеиабтоен, негладък
Гй—ДЯ несв, - 1. еж. изглаждам 1. в 2. знач.;
2. прен. вж. галя 1. знач.
ГЙАЗУА— - еж. емайл
Гй—М—В разг, пренебр. - вж. глупав 1., 2. е 3. знач.
ГЛАМ —ВОСТ рззг. пренебр, - еж. глупост 1. знач.
ГЙАМ—ВЩИ—Н рззг, пренебр:, - еж. глупост
1.знач.
ГИАМЧО рззг. пренебр. - вж. глупак
ГЙА—Ц книж. - вж. блясък 1. знач.
ГЙА—ЦИА—М спец, - еж. полирам
ГЙАС - 1. Предпочстение, еооаоенв чрез гласува¬
не. Не знам зз кого да дзм глзсз си в изборите.
Партията разчита л на твоя глас.
—	вот книж.
2.	орен., ож. звук 1. знач.;
3.	орен, еж. призив 1. знач.;
4.	прен,- ож. възглед 2. знач.
ГЙАС—ОСТ - Открито обсъждане на обществен
проблем, съобщаване не нещо пред широк-оа
общественост. Обвиняват правитзлството, че
не дава достатъчна гласност на действията
си. Обществеността настоява за широка глас¬
ност! на сделката. Липсата на гласност винаги
буди съмнения.
—	публичност, прозрачност орен,, разгласявани,
популяризация, разгласа, откритоет, публи-
цитет книж, рядко
ант. —> прикритост, лкриттлт, nооеCнолm
ГЛАСОВИТ - вж. сладкогласен
ГЙ—СОПОДАВ—М кнлж. рядко - еж. гласувам
ГИАСОПОДАВ—ТЕИ книж, - еж. избирател
ГЙ—СОПОД—В—ТЕЙЕН книж, - ож. избирате¬
лен 1. знач.
ГЙ—СУВ—М - Иорсояосе мнението си не избори
чрез бюлетина. На изборите хората масово гла¬
суваха.
—	гласоподавам книж. рядко
ГЙ—СЯ несв, - 1. еж. подготвям 1. знач.;
2. разг. еж. организирам 1. знач.
ГЙ—СЯ СЕ несв, - 1. Обличам се хубаво, предавам
се хубав външен вид. Суетна е л по цял д-н с-
глзси пред огледалото, Дъщеря ми много обича
да се гласи·.
—— докарвам св в нзсв. разг,, гиздя ее разг,, контя
се рззг, лрон., труфя се, кипря ее разг. ирон.
2, вж. готвя еи 1. знач.;
86

3. еж. възнамерявам
ГЛАШАТ—Й - 1. В миналото - човек, който разгла¬
сява с емкене официални съобщения. На площа¬
да селският глашатай бл барабана л на висок
глас прочете наредбата.
—	телалин нар,, протогер диал. остар.
2.	пррн. Пейен-сон ззегтънни и дло-Iогген^дате днка-
каква или нечия идея, идеология. Те се превърна¬
ха в глашатаи на антиглобализма.
—	рупор орен..
ГЛЕДАМ несв, - 1. Възприемам обикн. продължи¬
телно с очи нещо. Той гледаше от прcзcрецз де¬
цата, които играеха на двора. С часов- мога да
гледам тази картина. Гледам как приготвяш
багажа:.
—	наблюдавам, зяпам2 разг. ирон·,, съзерцавам
книж., лицезра старин·,, киризя жарг., скивмм
жарг.
2.	Нaлвчеaе погледа си в някаква отлсоа обикн. от
време на време или многократно. Нз няколко
пъти гледах часовника си,
—	поглеждам в несв.
3.	За очи - имам някакво изражение. Очлте му гле¬
дат злобно. Тъжно гледаха очите й.
—	поглеждам в нзсв,
4.	еж. виждам 1., 2. и 3. знач.;
5.	ож. внимавам 2. знач.;
6.	еж. наглеждам 1. знач.;
7.	орен:, рззг. еж. преглеждам 3. знач.;
8.	еж. отглеждам 1. е 2. знач.;
9.	орен, еж. старая се;
10.	прзн. вж. гадая;
11.	вж. грижа еи 1. знач.
V	гълтам (поглъщам, попивам) с очи някога, нйш-
аазз-, не свалям (снемам, отделям, откъсвам)
вчи<тй св> от някого, неща рззг. към 1. знач.
ГЛЕДАМ СЕ нзсв. - еж. виждам се 1. знач.
ГЙЕДА—Е - орен·. еж. грижа 2. знач.
ГЛЕДАЧКА - ож. гадателка
ГИЕДЕЦ/оиг. - еж. зеница 1. знач.
ГЛЕДИЩЕ - 1. еж. възглед 1. е 2. знач.;
2.	вж. -μ^κκ — 1 дзнч.
ГЙЕДКМ - 1. Местност, част от природата, от външ¬
ния свят, която се открива пред п-гайда от даде¬
на място. От билото на планината се откри¬
ва прекрасна гледка. Гледката от прозореца е
прлятна. Ес-нна гледка. Алпийска гледка.
—	изглед, картина, панорама, пийзаж, ланд¬
шафт книж,
2.	Нещо, което става пред погледа. На автобусна¬
та спирка понякога сз наблюдават интлр-сни
гледки. Станах свидетел на необичайна гледка:.
Не съм любител на подобни гледки,
—	зрелище, сцена орен,, картина
3.	Външният вид нч нещо, някого. Гледката на изо¬
ставената къща м- натъжи. Гледката на екс¬
травагантно облечената жена м- лзумл,
—	изглед, вид1, картина прзн:.
ГЙЕЗА— разг. - еж. глизльо
ГЛЕЗЕН - 1. Който е свикнал да му се изпълняват
всички желания, прищевки и гледа да се налага
във осичкт. Глезено дете. Глезена жена..
—	разглезен, гален, капризен, разгален разг.
2. еж. глизлив
V	расъл пад крила разг., взрaлнaе нч дюшек разг,
расъл е саксия разг., расъл под похлупак разг,
0алье под стъклен капек разг. ксм 1. знач.
ГйЕЗЕ—ОСТ - kачелоев вам поояβα на глезен чо¬
век. Нз ми харесва твоята глезеност.
—	галеноет, глвзливоет
ГЙЕЗЛИВ - Обикн. зс глас, поведений и под. - е
каCmе име кокетство, геейнвлт, умелкоанй. Тя му
говор-ш- с глезлив глас. Гл-злиβc държание.
—	глезен, кокетлив, лигмв прен:. рззг. неодобр ,
ГЙЕЗЙИВОСТ - вж. глезиноет
ГЛЕЗЙЬО - Момче или мъж, който се глези, държи се
несериозно, глезена. Никога не можеш да нзкз- -рч
рзш този глезльо да ти свършл някаква рабcтa. I
—	глезан разг., лигльо разг, пренебр,, лиготия
разг, неодобр., лига1 орен:, разг, н-одобр, гивизе
паостcнаа-, глизундрьо диал·. прен-бр.
V	мамене детенце (синче) разг. пренебр.
ГЛЕЗОТИЯ разг. - обикн·. мн, вж. привзимка
ГЛЕЗОТЯ разг. н-одобр. - вж. глезя
ГЛЕЗОТЯ СЕ разг. н-одобр. - вж. превземам еи
ГЛЕЗУ—ДАЬО длал. пренебр. - вж. глезльо
ГЛЕЗЯ несв, - Прекадено угаждам на някого, ката
зедтевеяеам прищевките му, създавам му всякак¬
ви удобства. Майките нз трябва да глезят де¬
цата сл. Престани да го гл-зиш л дз му купуваш
всичко, колто полска.
—	гмля орен., разглезвам в нзсв., разгалвам в
несв. разг., глезотя рззг. н-одобр., лигавя орен,
рззг. неодобр, гевезя оростcнаа.
V	вдигам и слсгсм нч ръце някого разг.
ГЛЕЗЯ СЕ - 1. Питяеяеам капризи, илкем да мм се
угажда оъо всичко, дч сй задоволяват nришеβси-
тй ми. Дет-то се глезеше л нз искаше да изядз
закуската си.
—	капризнича
2.	еж. галя ев;
3.	вж. привзимам еи
V	продавам (превя) фасони на някого разг. към
1.	знач.
ГЙЕТЧЕА - ож. ледник
ГЙЕЧ - вж. иммйл
ГЛОБАЛЕН-1 . вж. цялостен 1. знач.;
2. рраш. в еж. с свктове — 1:дзнч.
ГЛОЖДЯ - 1 . еж. гриза 1. знач.;
2.	прен:. вж. разяждам 1. е 2. знчч.
ГЙОЗГАМ - еж. гриза 1. знач.
ГЙУМА книж. - вж. шегм
ГЙУМЕЦ книж. остар, - 1. еж. шегобиец;
2. еж. шут11. знчч.
ГЙУМЯ СЕ книж:. - еж. шегувам си
ГЛУПАВ - 1. kвCmв й с ограничени умствени спо¬
собности. Толкова е глупав, че нз разбира какво
му гcβcриш. Глупав ученик, Глупав селянин.
—	тъп разг, глмммв рзгг. пренебр., скудоумен
книж, тъпоумин рзгг, тъпоглав разг,
ант. — умен, интелигентен, схоатлив
2. Който не умее дч разсъждав- добре, да проумява
нещата, нй знае как оояева да постъпи. Глупав
е л може дз подпише н-изгодния договор. За
глупав ли м- смяташ—, че не мога да се сорзвя
с пcлρжзни-τр? Глупава е и няма да реагира
правилно.
—	^съобразителен, плиткдсмее рззг. ирcн, глм-
мав разг, пренебр., тъп рззг, прост орен., разг,
ткnогъав разг, змдръетин рззг. пренебр.
мнт. —► съобразителен, досетлив, находчив, еообое-
тателйн
87

3.	Който е израз на недтлоеоъчно мислене. Глупав
план, Глупав ход. Глупав съвет. Глупав отговор.
Глупава шега..
—	тъп разг.. плиткоумен разг, лрон, ткедумее
разг., гламаврзгг. пренебр.
ант. —* умен, мъдър
// остроумен, находчив
4.	^^00 иооазяес ограничени умствени ллолобносои.
Глупаво лице. Глупав погл-д. Глупава физионо¬
мия.
—	тъп рзгг,, тъпосмее рззг.
мнт. —> умен, интелигентен, буден, събуден
5.	еж. безсмислен 1. знчч.;
6.	орзн·. еж. безразсъден 1. знач.
V	лек е главата разг., без акъл <о плевата> разг,
без <оалое> мозък <в главета> рззг., без глава нч
раменете разг, с кокоши ум разг, ирон, ритнет е
акъла разг, подигр, умен е краката разг, ирон.,
умен като гъска разг. ирон:, към 1. и 2. знчч.
V	не му сече акълът (умът, глаоаоа, пипето, риркa-
та, кратуната, тиквата)разг. пренебр,, не му стига
умът (главата, акълът, пвпйоо, пипката, кратуна-
те) разг. орен-бр., не му хвеща главата (умът)
рззг. пренебр,, не му взема глеваоа рззг. пр-не-
бр.. бевно загрява жарг:. пренебр,, загояос като
албански реотан жарг. пренебр, към 2. знач.
ГЛУПАВИЧЪК - еж. глуповат
ГЛУПАК - Човек с огиaнечйнв умствени ловлве-
носте, който овлтълве глупаев, е ловтиевиечuе
със здравия разум. Не вярвах, чз е такъв глупак
да продаде на б-зценица апартамента сл. Глу¬
пак е, щом сз доверява на мошеници,
—	глупец рядко, будала рззг. пренебр., балама
разг, пренебр., ахмак рззг. орлзр, хапльо разг,
пренебр,, бунак разг, пренебр, тъпак разг, прз-
небр-· гламчо разг, пренебр,, олигофрен прзн:.
разг, пренебр., гмлфон разг. пренебр., тъпанар
прзн. рззг, руг,, дебил прен·. разг, пренебр:, аб¬
дал прcсτcнза-, серсем рззг. пренебр, дурак
разг. руг, тапир прен. разг, пренебр, идиот
прзн, разг. руг, критен прен·. разг. руг., пън
прзн. разг, ор-зр, дръвник орен, рззг, орезр,
рапон прзн:. разг. пренебр., чсkуедур орен., рззг,
прззр, галош прен, разг, πазнзбр, тиквеник
прзн, разг. руг, патка орен, рззг, руг.. гъека
прзн, рззг. руг:,— папуняк прен, рззг. руг:,— ампе
жарг., тъпсегир жарг,. ръб орен, жарг,, бала-
мурник жарг,, балък жарг, чвор прзн.. жарг.
ант. — умник
V	презна глава (кратуне, чутура) рззг. пренебр,,
дървена (букова, тиквена, взсуфяее) глава азгг.
пренебр, зелена кратуна рззг, пренебр,, глаоа
като чутура рззг. пренебр,, глава без мозък рззг,
пренебр, главе зс четири нозе длал. пренебр, го¬
лям фес, ема лоаоен диал. пренебр.
ГЛУПАЩИНА рззг. - еж. глупост 1. и 2. знчч.
ГЛУПЕЦ рядко - еж. глупак
ГЙУПОВ—Т - kвйтв е малко глупав. Глуповат
момък.. Глуповата книга.
—	вкзглсnав, глупавичък
ГЛУПОСТ - 1. Качество не глупав. Неведнъж з
проявявал глупостта си. От глупост може
да провали сделката, Възползваха се от глу¬
постта му и му взеха имота.
—	глупа�