Ани
Нанова
БЪЛГАРСКИ
СИНОНИМЕН
И АНТОНИМЕН
РЕЧНИК
с фразеологизмы
н
ПРОСВЕТА
ОСНОВАНО 1945

Ани
Ионова
БЪЛГАРСКИ
СИИОИИМЕИ
И АИТОИИМЕИ
РЕЧНИК
с фразеологизми
ПРОСВЕТА
София

© Ани Любенова Нанова, 2019 г.
© Тотко Димитров Кьосемарлиев - художник на графичния дизайн, 2012 г.
© Лало Николаев Николов - художник на корицата, 2θ19 г.
© „Просвета - София“ АД, всички права запазени.
ISBN 97&-954-01-3928-9

ПРЕДГОВОР
Синонимията и антонимията са езикови явления, които отразяват богатството на един
език. Целта на предлагания речник е да събере това голямо богатство и да го отрази в него¬
вата максимална пълнота.
За всеки образован човек такъв тип речник е едно от най-необходимите помагала за раз¬
ширяване на езиковата култура и намиране на най-точната, изразителна и подходяща дума,
когато пише, превежда или говори. Речникът помага за избягване на езиковите шаблони и за
овладяване на езика и неговите тънкости.
Настоящият речник съдържа над 30 000 синонима - думи, подредени азбучно. Голяма част
от тях са многозначни - имат по няколко значения, с които образуват или участват в различни
синонимии редове. Общият брой на синонимните редове е над 100 000, т.е. посочена е сино¬
нимията на над 100 000 значения. Речникът има тълковен характер. Всяко значение, по което
се формира синонимен ред, е обяснено и илюстрирано с примери.
Антонимите, които са включени в речниковите статии, разкриват противоположната стра¬
на на общото понятие, по което думите са свързани помежду си и могат да се взаимозамест-
ват. Антонимният ред е полюсът, антитезата на синонимния, дава възможност за съпоставки
и създава представа за контраст.
Речникът съдържа и фразеологизми - синоними, които не са включени в словника, а са
дадени в края на речниковите статии като продължение и допълнение на синонимните редо¬
ве на лексемите (думите). Техният брой е няколко хиляди. Фразеологичните единици, като
сцноними на думите, обединени от едно общо значение, могат да ги заместват в определен
контекст. Те обикновено принадлежат към разговорната лексика и са емоционално оцветени,
с което внасят разнообразие, допълват и обогатяват синонимния ред.
В речника не са взети под внимание оказионалните, случайно създадени в даден контекст
думи, които не са утвърдени в езика.
* * *
Начало на създаването на синонимен речник на българския език е поставено през триде¬
сетте години на миналия век. Пръв опит за такъв речник прави през 1931 г. Мариана Дабева
- „Речник на българските синоними“. През 1936 г. излиза „Български синонимен речник“
от Любен Нанов, претърпял пет издания. След неговата смърт той е преработен, допълнен,
осъвременен (от авторката на този речник) и издаден през 1987 г. от издателство „Наука и из¬
куство“. През 2000 и 2008 г. издателство „Хейзъл“ осъществи второто и третото му издание.
Речникът на Любен Нанов и Ани Нанова е богат с големия брой синоними, които обхваща,
но няма тълковен характер.
Друг синонимен речник е академичният „Синонимен речник на съвременния български
книжовен език“ от М. Димитрова и А. Спасова, 1980 и 2000 г. Той е тълковен по характер, но
с ограничени рамки (словникът съдържа 1643 синонимни реда).
„Малък синонимен речник на българския език“ от В. Вътов (В. Търново, 1999 г.) е пред¬
назначен предимно за ученици.
„Синонимен речник на българския език“ от Е. Пернишка (София, 2003, 2012 г.) е среден
по обем и включва избирателно 4000 думи.
През 1997 г. за първи път се появи „Речник на антонимите в българския език“ от Е. Пер¬
нишка и С. Василева. Той обхваща около 1800 антонимни реда.
Предлаганият труд е засега най-пълната разработка на синонимното и антонимното богат¬
ство на българския език. Той е предназначен за тези, които работят в областта на българската
словесност - писатели, журналисти, преводачи, езиковеди. Ценно помагало е и за студенти,
преподаватели, ученици, за всички, които се стремят към богата, точна и изразителна реч.
3

СТРУКТУРА НА РЕЧНИКА
Синонимите са ярък показател за богатството на един език. Това са думи, различни по зву¬
ков състав, от една и съща част на речта, обединени от едно общо значение, напълно или поч¬
ти еднакво, свързано с означаване на едно понятие (за предмет, явление, признак, действие,
отношение и др.). Общността в значението на синонимите дава възможност да се взаимоза-
местват в речта, без да настъпва промяна в основния смисъл. Синонимите, обединени от едно
общо значение, образуват синонимен ред. Един от тях има водеща роля и се означава като
доминантен синоним, или доминанта. Той обикновено е от неутралната лексика и изразява в
най-голяма степен общото за целия ред значение. След него се подреждат синонимите според
степента на семантичната си близост с доминантния синоним и в зависимост от стилистична¬
та си принадлежност. Обикновено на по-предно място са поставени стилистично неутралните
синоними, след това - принадлежащите към книжната и разговорната лексика, синоними с
поетическа окраска, а накрая - стилистично снижените народни, простонародни, диалектни и
жаргонни думи. Често заглавният синоним е многозначен и служи за доминанта в синонимни
редове по няколко от своите преки значения, докато в други значения (вторични и преносни)
се препраща към съответните, обозначени цифрово, редове с друг водещ синоним.
В словника на речника на азбучното място на даден синоним са отбелязани присъщите
му стилистични, емоционални или граматични особености, дадени и в речниковата статия на
доминантата. Бележката е поставена непосредствено до заглавната дума, ако това е нейната
постоянна характеристика. В случаи, когато думата участва в синонимен ред с някое от зна¬
ченията си - преносно или принадлежащо към определена лексика, бележката е поставена
след разделителния знак, например сигнализирам - прен. вж. предупреждавам 2. знач. или
аларма - 1,разг. вж. тревога 1. знач. 2. разг. вж. врява.
„Български синонимен и антонимен речник с фразеологизми“ обхваща няколко хиляди
доминантни синонима, при които са развити речникови статии. Само при доминантите има
тълкуване на значението, което обединява синонимния ред (или синонимните редове). Приве¬
дени са примери (авторски), които демонстрират значението и го правят по-ясно и достъпно.
Илюстративният материал е даден в курсив веднага след дефиницията.
На нов ред, в абзац след тире, се изреждат синонимите на заглавната дума в това значение.
Те са изписани с получерен шрифт (болд), а техните индивидуални семантични и стилистични
особености, емоционалност, честота и др. ги следват, отбелязани с курсив - прен, книж,
разг., нар., простонар., диал., жарг., грубо, рядко, нежел, ирон, пренебр., неодобр. и др.
Веднага след изредените синоними, на нов ред, в абзац след обозначение и знак ант. —,
се дават антонимите на реда в дефинираното значение, когато такива противоположни по
значение думи съществуват, но без квалификатори за стилова принадлежност и експресив¬
ност. Повечето антоними са включени в речника и като синонимен ред, където тези бележки
са дадени. Понякога едно значение може да има повече от един антоним или антонимен ред. В
този случай след разделителен знак // се дават различните възможности. Например:
ЯСЕН -1.3а небе, време - който е без облаци или мъгла. Ясно небе. Ясно време. Ясна
нош,. Ясен летен ден..
- безоблачен, ведър, светъл, чист прен.. огр., ведролик прен. поет., ведроок прен.
поет., изведрен поет., разведрен поет..
ант. — облачен, заоблачен, мрачен, навъсен, намръщен, свъсен, смръщен, начумерен //
мъглив, мъгловит, мъгляв // сумрачен, полумрачен, дрезгав, здрачен.
Думата ясен е доминанта на още три синонимни реда, а в други три значения се препраща
и участва като член на редове на други доминантни синоними.
В края на речниковата статия, след знака V, са дадени фразеологизми, синоними на доми¬
нантата, когато има такива. Те заемат отделно място и не са включени в синонимния ред на
лексемите, защото биха го нарушили със своята специфичност. В края на всеки фразеологи-
чен синонимен ред е отбелязано цифрово към кое от значенията на доминантата се отнася,
ако тя има повече от едно значение. Например:
4

ЗЛОСЛОВЯ — 1. Говоря лоши неща за някого, обикн. в негово отсъствие. Не обичаше
снаха си и често злословеше за нея.. Съседите злословеха, че не си гледа добре семейство¬
то. Жените от блока често се събираха на кафе и злословеха за отсъстващите.
-	одумвам, сплетнича, клюкарствам, сквернословя книж, клеветя разш.
2.	Отправям груби словесни обвинения, изричам обидни, лоши думи за някого или нещо.
Този журналист постоянно злослови по адрес на правителството. Той не разрешаваше
някой да злослови за страната му.
-	хуля, клеветя, нападам прен., ругая, сквернословя книж., плюя прен.. разг., лая
прен. разг.
ант. — възхвалявам, славословя, величая, превъзнасям, . възнасям, възвеличавам, адми¬
рирам, въздигам, венцеславя
V	говоря зад гърба на някого разг., ям парцалите на някого, разг, ям (гриза, глозгам,
глождя) цървулите на някого разг., гриза подметките (подлогите) на някого разг. към 1. знач.
V	бълвам змии <и гущери> срещу някого разг., бълвам <зелени> гущери срещу някого
разг., бълвам (сипя) отрова разг., изливам си жлъчката разг., бълвам (сипя, пращам) огън и
жулел срещу някого разг., хвърлям (пращам) гръм и мълнии срещу някого разг. към 2. знач.
За пестене на място различните варианти на фразеологичните единици са поставени в
скоби.
В речника двувидовите глаголи са представени в несвършен вид, който е приет за основен,
макар че в примерите се използва и формата за свършен вид. В редки случаи, когато свърше¬
ният ■ вид е различен за два глагола, омонимии в несвършен вид, се отбелязва и той - например
избягвам1 / избягам и избягвам2 / избегна, намалявам1 / намалея и намалявам2 / намаля или
отслабвам1 / отслабна и отслабвам2 / отслабя и др. Като изключение в словника ■ е вклю¬
чена' суплетивната форма за свършен вид на глагола дойда като много по-активна от несвър¬
шения вид дохождам.
Видът е от значение за семантиката и взаимната заменимост на глаголните синоними. Ако
целият ред е от двувидови глаголи, видът им не се отбелязва. Но ако някои от синонимите са
едновидови - от несвършен или свършен вид, това се посочва. Глаголните синоними могат
да се взаимозаместват в даден контекст само тогава, когато са употребени в един и същи вид.
Омонимите в словника и съответно в синонимните редове са означени с арабски цифри.
Ударение е поставено само на думи, при които то играе смислоразличителна роля.
АниНанова
БИБЛИОГРАФИЯ
Димитрова, М., А. Спасова. Синонимен речник на съвременния български книжовен език.
С., 1980, 2000.
Нанов, Л., А. Нанова. Български синонимен речник. С., 2000, 2008.
Нанова, А. Фразеологичен синонимен речник на българския език. С., 2005.
Пернишка, Е. Синонимен речник на българския език. С., 2003, 2012.
Пернишка, Е., С. Василева. Речник на антонимите в българския език. С., 1997.
Речник на българския език. С.: БАН, т. 1 - 15, 1977 - 2015.
Речник на съвременния български книжовен език. С.: БАН, т. 1 - 3, 1955 - 1959.
Речник на чуждите думи в българския език. С.: БАН, 1982.
5

СЪКРАЩЕНИЯ
ант. - антоним, антонимен ред
безл. - безличен глагол
вж. - виж, вижте
вмет. - вметната дума
воен. - дума от военната терминология
гл. - глагол
диал. - диалектна дума, значение или фразе-
ологизъм
ед.	- единствено число
жарг. - жаргонна дума, значение или фразе-
ологизъм
знач. - значение
и др. - и други
и под. - и подобни
ирон. - иронично
канц. - канцеларска дума или значение
книж. - книжна дума, значение или фразео-
логизъм
л. - лице
литер. - литературен термин
мед. - медицински термин
мн. - множествено число
муз. - музикален термин
напр. - например
нареч. - наречие
нар. - дума, значение или фразеологизъм от
народната реч
нежел. - нежелателна дума
неодобр. - неодобрително
несв. - несвършен вид
обикн. - обикновено
огр. - ограничено
остар. - остаряла дума или значение
отриц. - отрицание
пов. - повелително наклонение
подигр. - подигравателно
поет. - поетично
предл. - предлог
презр. - презрително
прен. - преносно значение
пренебр. - пренебрежително
простонар. - простонародна дума, значение
или фразеологизъм
разг. - разговорна дума, значение или фразе¬
ологизъм
разш. - разширено значение
ретор. - реторично
руг. - ругателно
св. - свършен вид
спец. - дума от специализираната терминоло¬
гична лексика
спорт. - спортен термин
старин. - старинна дума
стесн. - стеснено значение
събир. - събирателно име
същ. - съществително име
търг. - търговски термин
търж. - тържествено
укор. - укорна дума, значение
финанс. - финансов термин
църк. - църковен термин
шег. - шеговито
юрид. - юридически термин
УСЛОВНИ ЗНАЦИ
— за въвеждане на синонимен ред
// за отделяне на нюанс в значението или за отделяне на нов антонимен ред
—> за означаване на противоположното на синонимния ред значение и въвеждане на анто¬
ним или антонимен ред
V за въвеждане на фразеологизми - синоними
< > за ограждане на факултативен елемент във фразеологизъм
() за ограждане на вариращ компонент във фразеологична единица
() за ограждане на факултативна дума или пояснение към някоя дума
6

A
А
A - 1. За противопоставяне на две взаимно изключва¬
щи се неща, възможности. Не си пилей времето,
а седни да учиш.
—	ами разг.
2.	ЗЗпротиввпостааяне нндде дшисл^, ддв факта. Ле¬
карство има, а пари няма. Исках да ти помогна,
а тя ми забрани.
—	но, обаче, ала разг, ама разг, пък
АБДАЛ простонар. - вж. глупак
АБДАЛЩИНА простонар. - вж. глупост 1. знач.
АБДИКАЦИЯ прен. книж. с предл. от - вж. бяг¬
ство 2. знач.
АБДИКИРАМ книж. - Не искам или не изпълня¬
вам някакви задължения или оагтеоретсаи. Пра¬
вителството абдикира от задълженията си да
подпомага културата.
—	отказвам се, дезертирам прен., измъквам се
прен. разг.
АБДИКИРАНЕ — прен.. книж. с предл. от ~ вж. бяг¬
ство 2. знач.
АБЗАЦ - 1. Част от текст между два нови реда. Про¬
чети целия абзац.
—	пасаж, откъс
2.	Нов реех д штемен тткст. При диктовка уител-
ката винаги казва „абзац", когато трябва да
пишем на нов ред.
—	новоредие, параграф
АБИТУРИЕНТ - Ученик, който завършва средното
си образование. Абитуриентите се готвят за
матура. През май започват баловете на абиту¬
риентите.
—	зрелостник
АБОНАТ - Лице, абонирано за нещо. Вестникът
има много абонати. Абонат съм на „ Топлофи¬
кация ".
—	подписник остар.
АБОРИГЕН обикн. мн. - 1. ирон. вж. дивак;
2. рядко -вж. кореняк
аБоРИГЕНеН - вж. местен 3. знач.
АБОРТ - Преждевременно прекъсване на бремен¬
ност. След спонтанния аборт се чувстваше зле:.
—	абортиране, помятане разг.
ант. —> задържане
АБОРТИРАМ - Раждам преждевременно нежизнес¬
пособен плод. Нл можа да задържи плода и на
третия месец абортира.
—	помятам разг.
ант. — задържам
АБОРТИРАНЕ - вж. аборт
АБСОЛВЕНТ - Студент, който завършва висшето
си образование. Намерих си работа още като
абсолвент.
—	дипломант
АБСОЛЮТЕН - 1. Който няма никакви ограниче¬
ния, граници в проявата си. Абсолютна свобода.
Абсолютна власт. Имам абсолютно право да
протестирам..
—	неограничен, пълен, безусловен
ант. —► ограничен, непълен, частичен
//относителен, условен;
2.	вж. дълен 4. д Д. дина.
АБСОЛЮТИЗЪМ - Държавно управление, при
което едно лице разполага с неограничена власт.
Революцията в Русия помете царския абсо-
лютизъм.
—	самодържавие книж., автокрация, автокра-
тизъм книж., единовластие книж., самовлас¬
тие книж.
ант. —+ демокрация, народовластие
АБСОЛЮТНО - 1. вж. напълно 1. знач.;
2. огр. вж. никак
АБСОРБИРАМ спец. - вж. поглъщам 1. знач.
АБСТРАКТЕН - 1. Който не е свързан с нещо
конкретно, осезаемо от сетивата. Абстрактно
мислене. Абстрактни понятия. Абстрактни
разговори. Абстрактна теория.
—	отвлечен, неконкретен, общ
ант. — конкретен, точен, определен, ясен
2. Ke^i^T^cx нн: д пряко ДЕ^в^ъ^г^г^ах д ддйcл'тиτалиoолт■a, дот
къснат е от всекидневния човешки опит, от прак¬
тиката. Абстрактни идеи за доброто и злото.
Абстрактна полза.
—	отвлечен, теоретичен, метафизичен прен. книж.
ант. — конкретен, реален
АБСУРД книж. - 1. вж. безсмислица;
2. вж. парадокс
АБСУРДЕН книж. - 1. вж. безсмислен 1. знач.;
2. вж. парадоксален
АБСУРДНОСТ книж. - вж. безсмислица
АБСЦЕС мед. - Гнойно възпаление, при което се
образува изпълнена с гной кухина в някоя тъкан
или орган. Във венеца има абсцес.
—	загнояване, гнойник
// Болестен процес, съпроводен с подуване, зачервя¬
ване и болезненост на засегнатата част на тялото.
Белодробен абсцес.
—	възпаление мед. разш.
АВАНГАРДЕН - 1. Който стои начело, най-отпред.
Авангарден отряд.
—	челен, преден, пръв
ант. —> последен, заден, αоиеогαодее
2. прен. Който съответства на най-новите научни пос¬
тижения, на еай-нтеите идеи, виждания. Аван¬
гардна поезия. Авангардно изкуство.
—	челен, водещ, ведущ остар., напредничав ряд¬
ко
ант. —► изостанал
// назадничав
АВАНС -1. вж. предплата;
2. вж. предимство 4. знач.
АВАНСИРАМ книж. - 1. вж. предплащам;
2. рядко вж. напредвам 1. знач.
АВАНТА разг. - вж. полза 1. знач.
АВАНТАДЖИЯ разг. нлодвбр. - вж. използвач
АВАНТАЖ книж. рядко - вж. предимство 4. знач.
АВАНТЮРА - 1. Любовна връзка. Жена му не знае
за неговите авантюри. Всички подозираха,, че
има авантюра със секретарката си.
—	похождение обикн. мн, приключение;
2.	вж. приключение 1. знач.;
3.	прен. вж. безразсъдство 2. знач.
АВАНТЮРИЗЪМ - вж. безразсъдство 2. знач.
АВАНТЮРИСТИЧЕН - 1. вж. приключенски;
2. вж. безразсъден 2. знач.
7

АВАНТЮРИСТИЧНО - вж. безразсъдно
АВАРИЯ - 1. вж. повреда;
2. прен.. разг. вж. неуспех
АВДЖИЙСКИ простонар. - вж. ловен
АВДЖИЛЪК простонар. - вж. лов
АВДЖИЯ простонар. - вж. ловец
АВЕР простонар. - вж. приятел 1. знач.
АВИАТОР - вж. летец
АВТЕНТИЧЕН книж. - 1. вж. оригинален 1. знач.;
2. вж. истински 1. и 2. знач.
АВТЕНТИЧНОСТ книж. - 1. Нещо, което е из¬
лязло изпод ръцете на истинския си създател,
творец, автор. Доказана е автентичността на
картината. Убеден съм в автентичността на
ръкописа.
—	оригиналност, първообразност книж.
ант. — подправеност, ^автентичност, ееооигинал-
нтса
2. Същинският вид на нещо. Автентичност на до¬
кумент.
—	неподправеност, истинност книж.
ант. —> подправеност
АВТОБУС - Голям многоместен пътнически авто¬
мобил за обществен транспорт, който обикн. се
движи по определен маршрут. Автобусът беше
пълен с пътници. Ще се кача на автобуса..
—	рейс разг., омнибус остар.
АВТОКАР - Мтттоео средство за пренасяне на то¬
вари на малки разстояния в цехове, на гари и др.
—	мотокар
АВТОКРАТИЗЪМ книж. - вж. абсолютизъм
АВТОКРАТИЧЕН книж. - вж. самовластен
АВТОКРАЦИЯ - вж. абсолютизъм
АВТОМАГИСТРАЛА - Автомобилен път с две и
повече платна за еднопосочно движение. При¬
ятно л да караш по автомагистрала, защото
можеш да развиваш голяма скорост.
—	магистрала, аутобан, автострада
АВТОМАТ - 1. Автоматична пушка. В ръцете си
държеше автомат.
—	шмайзер
2. прен. Човек, който работи или върши нещо меха¬
нично, без участие на волята, разума. След тол¬
кова години преподаване на едни и същи уроци
се превърнах от учител в автомат. Всичко вър¬
ша като автомат.
—	машина прен., робот прен.
АВТОМАТИЧЕН прен. - вж. несъзнателен 1.
знач.
АВТОМАТИЧЕСКИ прен. - вж. машинално
АВТОМАТИЧНО прен. - вж. машинално
АВТОМОБИЛ - Самоходно транспортно средство
за превоз на пътници и товари, движено от собст¬
вен мпапо, обикн. с вътрешно горене. Купих си
нов автомобил.. В София има много автомобили.
—	кола, возило разг.
АВТОНОМЕН - вж. самостоятелен 2. знач.
АВТОНОМИЯ - 1. Право на населението на даде¬
на област или част от държава да се управлява
със свои закони и администрация. През 1878 г.
Санстефанският мирен договор дава право на
автономия само на Княжество България.
—	самоуправление, автономност
2. Право на учреждение, организация или др. са¬
мостоятелно да решават въпроси, свързани с дей¬
ността им, без чужда намеса. Университетът
има пълна автономия.
—	самостоятелност, независимост, автономност
ант. —► зависимост, несамостоятелност, подчине¬
ност, неавтономност
АВТОНОМНОСТ - вж. автономия 1. и 2. знач.
АВТОР - 1. Лице, което създава нещо, обикн. ня¬
какво произведение в областта на литературата,
науката, музиката и др. Автор на роман. Автор
на речник. Автор на проект.
—	създател, творец, съставител
2. С предл. на вж. извършител 1. знач.
АВТОРИТАРЕН - 1. Който е основан на безуслов¬
но подчинение на властта. Авторитарно управ¬
ление. Авторитарна държава.
—	диктаторски
ант. —» демократичен, демократически, еаpодоелac-
аевчелкв
2. Който се стреми да наложи собствената си власт,
авторитет, който е свързан с потискане на права¬
та и свободите на другите. Авторитарен харак¬
тер. Авторитарен режим.
—	деспотичен, тираничен, потиснически
ант. —> демократичен, либерален
АВТОРИТЕТ - 1. Общопризнато значение на ня¬
кого и уважение към него. Ще използвам авто¬
ритета си, за да наложа своето виждане по
обсъжданата тема.. Той има голям авторитет
в научните среди.
—	престиж книж., реноме книж, тежест прен,
влияние
2. Лице, което се ползва с влияние и признание. Той е
всепризнат авторитет в областта на между¬
народното право.
—	капацитет2, книж., фактор
АВТОРИТЕТЕН - 1. Който се ползва с авторитет и
оказва влияние върху други. Авторитетен учен.
Авторитетна институция..
—	влиятелен, важен прен..
2.	Който изхожда от лице с авторитет и влияние. Ав¬
торитетно мнение. Авторитетна преценка.
Авторитетно изказване.
—	меродавен, тежък прен..
ант. — неавторитетен, еемертдаеее
3.	вж. престижен
V чува му се думата (приказката)разг., тежи му ду¬
мата разг, минава му думата (приказката) разг.
към 1. знач.
АВТОРИТЕТНО - С тежест, с долатйесаео. Държа
се авторитетно. Говоря авторитетно. Авто¬
ритетно кимам с глава.
—	важно, тежко прен., изтежко прен.
АВТОРИТЕТНОСТ - 1. Качество или проява на
авторитетен, с влияние човек, организация и др.
Авторитетността на издателството е от
значение при купуването на книги. Авторитет¬
ност на учителското съсловие.
—	влиятелност, важност прен..
2.	Нещо, което изхожда от лице с авторитет и вли¬
яние. Само неговото мнение има авторитет¬
ност.
—	меродавност, тежест прен.
3.	вж. престижност
АВТОСТРАДА - вж. автомагистрала
АВТОХТОН обикн. мн. книж. - вж. кореняк
АВТОХТОНЕН книж. - вж. местен 2. и 3. знач.
АГАРЯНЕЦ нар. остар. - вж. неверник 1. знач.
8

А
АГАРЯНИН нар. остар. - вж. неверник 1. знач.
АГЕНТ - 1. Таен полицейски служител или сътруд¬
ник на разузнавателна служба на чужда държа¬
ва. Страхувам се, че след нас вървят агенти..
Агент на чуждо разузнаване. Шумен скандал с
руски агенти.
—	шпионин, разузнавач, разведчик разг, раз¬
ведка разг, ченге разг. ^одобр., кука жарг.
2. неодобр. вж. доносник
АГИТАТОР - Лице, което агитира, върши агитация.
Партиен агитатор.
—	пропагандатор, пропагандист, проповедник
прен.
АГИТАЦИОНЕН - Който има за цел да извърш¬
ва агитация, да агитира. Агитационна дейност..
Агитационни материали.
—	пропаганден
АГИТАЦИЯ - 1. Дейност, насочена да въздейства
върху съзнанието на хората, да печели привър¬
женици. Предизборна агитация. Нагледна аги¬
тация.
—	пропаганда
2. разг. вж. увещание
АГИТИРАМ - 1. Върша агитация в полза на някого
или нещо. За кого ще агитираш на изборите?
Агитирам за повече толерантност.
—	пропагандирам
2. разг. вж. увещавам
АГОНИЗИРАМ - Намирам се в състояние преди
смъртта, мъчително ме напуска животът. Лека¬
рят дойде твърде късно, жената вече агонизи¬
раше.
—	умирам, издъхвам, отивам си прен.. разг.
V бера душа разг, лежа на смъртно легло разг.,
на смъртно легло съм разг, предавам Богу дух
книж., боря се с душа разг, изпускам душата си
разг., изпускам дух разг., изскача (излиза) ми ду¬
шата разг., с (от) душа се разделямразг, събирам
душа диал., тегля си душата като през иглени уши
диал.
АГРАРЕН - 1 . вж. земеделски 1. знач.;
2. вж. поземлен
АГРЕСИВЕН - 1. Който е свързан със завоюване
на чужди територии. Агресивна война. Агресивна
политика.. Агресивни намерения.
—	завоевателен, експанзионистичен книж,
офанзивен рядко
ант. — отбранителен, защитен, дефанзивен
2.	Който има ераед[ебет поведение към някого, готов
е да напада. Агресивен младеж. Агресивно дър¬
жание. Агресивен вид.
—	нападателен, войнствен, борбен, настъпате¬
лен
ант. —► миролюбив, двойнствен
// кротък, мирен
// кротък, смирен, хрисим
3.	Който действа или се извършва, проявява енер¬
гично, настойчиво, стремително. Агресивна
рекламна кампания. Агресивна маркетингова
политика. Бъди агресивен, когато поставяш
изискванията си.
—	настъпателен, напорист
АГРЕСИВНОСТ - Тип поведение на враждебност
и стремеж, готовност към нападение. Плаши ме
агресивността у някои младежи.
—	нападателност, войнственост, борбеност, нас-
тъпателност
ант. — миролюбивост
// кротост, смиреност, смирение, хрисим^т
АГРЕСИЯ - Въоръжено навлизане в чужда тери¬
тория с цел завладяването й, грабеж и др. Чове¬
чеството помни агресията на нацистка Герма¬
ния през Втората световна война..
—	нашествие, нападение, нахлуване, инвазия
книж.
ант. — отстъпление, изтегляне, оттегляне
АГРЕСОР - Лице, държава или войска, ктиат нах¬
луват в чужда територия с цел завладяването й.
Агресорът ще бъде прогонен от страната.
—	нашественик, нападател, интервент
ант. — защитник, бранител
АГРИКУЛТУРА книж. - вж. земеделие
АГРИКУЛТУРЕН книж. - вж. земеделски 1. знач.
АД - 1. Според християнските вярвания - място в
отвъдния свят, където след смъртта душите на
грешниците са рпдлпженв на вечни мъки. Толко¬
ва престъпления е извършил, че след смъртта
му го чака адът.
—	пъкъл разг., преизподня старин, пъкло нар,
тартар книж., джендем простонар, геена ос¬
тар., мъката диал..
ант. — рай, едем
2. прен. Място или обстановка, където пребиваване¬
то е мъчително, непоносимо. В службата е ис¬
тински ад. Животът ми се превърна в ад.
—	пъкъл прен. разг.
ант. — рай
АДАПТАЦИЯ книж. - 1. За организъм - изменяне
на някои физически или физиологически особе-
нтлmи с цел оцеляване в някаква среда. Адапта¬
ция на животните към околната среда. Адап¬
тация на окото към светлината.
■— приспособяване, пригаждане, акомодация
книж.
2. Изменяне на текст с цел да се направи по-достъ¬
пен за читателите или слушателите. Адаптация
на белетристична творба според сценичните
правила на театъра..
—	приспособяване, нагаждане, пригаждане
АДАПТИРАМ книж. - вж. приспособявам
АДАПТИРАМ СЕ книж. - вж. приспособявам се
1.	и 2. знач.
АДАШ разг. - вж. съименник
АДВОКАТ - вж. защитник 3. знач.
АДЕКВАТЕН книж.. - 1. вж. подходящ 2. знач.;
2. вж. нормален 1. знач.
АДЕПТ книж. - вж. последовател
АДЕТ простонар. - 1. вж, обичай 2. знач.;
2. вж. навик
АДЖАМИЙСТВО разг. - вж. неподготвеност
2.	знач.
АДЖАМИЯразг. - 1. вж. неподготвен 2. знач.;
2. като същ., вж. новак
АДМИНИСТРАТОР - 1. вж. управител;
2. вж. уредник
АДМИНИСТРАТОРСКИ - вж. управленски
АДМИНИСТРАЦИЯ - 1. Орган на управление в
държава, селище, учреждение, предприятие и др.
Общинска администрация!. Училищна админис¬
трация.. Администрация на болница.
—	управление, управа
2. Административен персонал. Започнаха съкраще-
9

ния на администрацията.
—	чиновничество
АДМИНИСТРИРАМ рядко - вж. управлявам 2.
знач.
АДМИРАЦИЯ книж. - вж. възхвала 1. знач.
АДМИРИРАМ книж. - 1. вж. поздравявам 1.
знач.;
2. вж. възхвалявам.
АДРЕС - 1. Място, където се намира някой или
нещо. Знаеш ли адреса на института? Дай си
адреса,, за да те потърся.
—	местонахождение книж., координати разг.
2.	Място, до което е предназначено да достигне ня¬
кой или нещо. Писмата ще бъдат изпратени на
посочения адрес.
—	местоназначение книж, местопредназначе-
ние книж.
3.	вж. послание
АДРЕСАНТ - вж. подател
АДРЕСАТ - вж. получател
Адресирам книж. - вж. насочвам 4. знач.
АДСКИ - 1. Който е свързан с ада. Адски селения.
Адски бездни..
—	пъклен, преизподен старин., джендемски
простонар.
ант. — райски, едемски
2.	разш. В който има нещо коварно, страшно за чо¬
века. Адски намерения. Адски дела. Адски сили..
—	пъклен прен, сатанински, дяволски, демони¬
чен
3.	прен. разг. вж. непоносим 2. знач.;
4.	прен. разг. вж. изключителен 1. знач.
АДСКИ разг. - вж. извънредно
АЕРОГАРА - вж. летище
АЕРОДРУМ - вж. летище
АЕРОПЛАН - вж. самолет
АЕРОПОРТ книж. - вж. летище
АЕРОСТАТ - вж. дирижабъл
АЖДЕР простонар. - вж. змей
АЗБУКА - Съвкупност от буквите за означаване
на звуковете на даден език, разположени в опре¬
делен ред. Кирилска азбука. Латинска азбука..
Глаголическа азбука.
—	алфабет рядко, алфавит остар.
V а, бе разг, остар.
АЗБУЧЕН - 1. Който съответства на реда на бук¬
вите в дадена азбука. Имената са написани по
азбучен ред. Азбучен показалец..
—	алфабетичен рядко, алфавитен остар.
2. прен. вж. елементарен 1. знач.
АЗБУЧНИК - вж. показалец
АЗМАК диал. - вж. мочурище
АЙГЪР простонар. - вж. жребец
АЙЛЯК простонар. - вж. свободен 2. знач.
АЙРЯН - Кисело мляко, разредено с вода. Айрянът
утолява жаждата.
—	мътеница, бърканица диал..
АКАЦИЯ - Бодливо дърво с перести листа и бели
цветове на гроздовидни съцветия, използвано
като декоративно. Наоколо се носеше аромат на
цъфнали акации.
—	салкъм нар., багрен диал..
АКЛАМАЦИИ книж. - вж. овации
АКЛАМИРАМ книж. - 1. вж. поздравявам 1.
знач.;
2. вж. аплодирам 2. знач.
10
АКЛИМАТИЗИРАМ СЕ - вж. приспособявам се
1.	и 2. знач.
ЦКО разг. - вж. въпреки 3. знач.
АКО простонар. - вж. нека 1. знач.
АКОМОДАЦИЯ книж. - вж. адаптация 1. знач.
АКОМОДИРАМ СЕ книж. рядко - вж. приспосо¬
бявам се 2. знач.
АКОМПАНИМЕНТ - Музикално придружаване
на главната партия или мелодия на вокално или
инструментално произведение. Народни песни с
акомпанимент на пиано.
—	съпровод
АКОМПАНИРАМ - Изпълнявам акомпанимент,
придружавам с музикален инструмент. Китари
акомпанират песните му.
—	съпровождам
АКОРДИРАМ - вж. настройвам 1. знач.
АКРАНИН простонар. - вж. връстник
АКРОБАТИКА прен. неодобр. - вж. акробатщина
АКРОБАТСТВО прен. неодобр. - вж. акробатщина
АКРОБАТЩИНА неодобр. - Изкусно и ловко из¬
ползване на думи, фрази, факти, с което се цели
да се прикрият истинските мисли, намерения и
под. Той няма талант, но прикрива бездарност-
та си със словесна акробатщина.
—	жонгльорство прен,— акробатика прен. нео-
добр., акробатство прен. неодобр,, еквилиб¬
ристика прен., въжеиграчество книж.
АКСИОМА - Изходно положение, съждение, кое¬
то се приема за вярно без доказателство. Някои
неща са аксиоми, например че здравето е над
всичко.
—	постулат книж.
АКТ - 1. Официален документ, с който се удосто¬
верява някакъв факт. Акт за раждане. Съдебен
акт. Акт за встъпване в длъжност.
—	удостоверение, свидетелство, уверение
2.	книж. вж. проява 3. знач.;
3.	книж. рядко вж. постъпка
АКТИВ - 1. прен.. вж. заслуга 1. знач.;
2. прен.. вж. принос 2. знач.
АКТИИЕЕ-1. вж. деен;
2. вж. напрегнат 1. знач.
АКТИВИЗИРАМ - 1. Подбуждам към дейност, пра¬
вя някого, нещо да действа активно. Трябва да
активизирам волята си. Младежите активизи¬
раха всичките си сили..
—	мобилизирам прен., активирам книж., задейс¬
твам разг.
ант. —► демобилизирам
2. вж. засилвам 6. знач.
АКТИВИЗИРАМ. СЕ - 1. Ставам деен, активен,
напрягам волята, енергията си. Напоследък мно¬
го се активизирах като преводач. Ако се акти¬
визирам, ще си взема изпита.
—	засилвам се, мобилизирам се, стягам се разг.
ант. — отпускам се, демобилизирам се, разлагам
се, разпускам се, разкисвам се, размеквам се,
0азолуеам се, разкапвам се
2. вж. засилвам се 1. знач.
V напрягам (стягам) мишци разг, натискам педала
разг,, давам газ разг., давам си асоi^;а разг., плюя
си на ръцете (дланите) разг, запретвам (засук-
вам, подвивам) ръкави разг. към 1. знач.
АКТИВИРАМ книж. - 1. вж. активизирам 1. знач.;
2. вж. засилвам 6. знач.

А
АКТИВНО - вж. усилено
АКТИВНОСТ - 1. Проява на голяма енергия, дейна
работа. Той прояви голяма активност по време
на изборната кампания. Възхищавам се на тво¬
ята активност.
—	енергия, енергичност, действеност, дейност,
дееспособност книж., работливост, предпри¬
емчивост, деятелност книж. нежел.
ант. — бездейстие, пасивност, инертност, отпусна¬
тост, залралолт
2.	вж. дейност 1. знач.;
3.	огр. вж. динамика 2. знач.
АКТРИСА - вж. артистка
АКТУАЛЕН - 1. Който е особено важен за опреде¬
лен момент. Въпросът с безработицата е много
актуален..
—	навременен, назрял, наболял
ант. —> неактуален, ненавременен, безвременен
2. Който е свързан със съвременната действителност.
Книгата е много актуална. Актуална тема. Ак-
туално събитие.
—	съвременен, злободневен, животрептящ
ант. —> неактуален, остарял, еезлобтдеееен
АКТУАЛИЗИРАМ - Правя нещо да стане акту-
алнп, да отговаря на настоящия момент. С нови
факти актуализирам статията си.
—	осъвременявам
АКТУАЛНОСТ - 1. Съответствие с определения
момент. Вестникът се харесва на читателите с
актуалността на темите, които разработва.
—	навременност
ант. —» неактуалност, безвременност
2. Съответствие със съвременните въпроси. Новина¬
та не е загубила своята актуалност. Орато¬
рът изтъкна актуалността на събитието.
—	злободневност, злободневие, съвременност
ант. —>неактуалност, остаряло^
АКТЬОР - вж. артист
АКТЬОРКА /лядюз - вж. артистка
АКТЬОРНИЧА рядко - вж. маниернича
АКУПУНКТУРА мед. - вж. иглолечение
АКУРАТЕН - 1. вж. изпълнителен;
2.	вж. точен 2. знач.;
3.	вж. старателен
АКУРАТНОСТ - 1. вж. изпълнителност;
2.	вж. точност 1. знач.;
3.	вж. старание
АКУТЕН мед,. - вж. остър 5. знач.
АКУШЕРКА - Жена със специално медицинско об¬
разование, която оказва помощ при бременност и
раждане. В селото имаше само една акушерка.
—	баба нар.
АКУШИРАМ - Оказвам медицинска помощ при
раждане. И двете й деца ги акушира една и съща
акушерка.
—	израждам, бабувам нар.
АКЦЕНТ - 1. книж. вж. ударение;
2. вж. произношение
АКЦЕНТИРАМ книж. - вж. подчертавам 1. знач.
АКЦИЯ - 1. Организирана дейност с масов характер
за постигане на нещо. Акция за кръводаряване.
Акция за почистване на града.
—	кампания
2. Бойно действие, организирано нападение на войс¬
ка, полиция и др. Полицейска акция. Въоръжена
акция..
—	операция воен.
АКЪЛ разг. - 1. вж. ум 1. знач.;
2. прен,. вж. съвет 1. знач.
АКЪЛЛИЯ простонар. - вж. разумен 1. знач.
АЛА разг. - вж. но
АЛаБаЛИЗМИ жарг. - вж. безсмислици 1. знач.
АЛАБАШ нар. - вж. гулия
АЛАМИНУТ разг. - вж. веднага 1. знач.
АЛАРМА - 1. разг. вж. тревога 1. знач.;
2. разг. вж. врява
аЛаРМАДЖИЯ разг. - вж. паникьор
АЛАРМИРАМ прен. - вж. предупреждавам 2. знач.
АЛБАНЕЦ - Мъж от тлетвнотт население на Ал¬
бания.
—	арнаутин простонар,, арбанасин диал..
АЛЕГОРИЧЕН - Който съдържа алегория, има
непряк, скрит смисъл и внушава някаква идея,
поука. Басните имат алегоричен смисъл.. Алего¬
ричен образ.
—	иносказателен книж., параболичен книж..
АЛЕГОРИЯ - Поетически образ, който носи непряк,
скрит смисъл и внушава някаква идея, поука. В
баснята за орела, рака и щуката не е трудно
да се разбере алегорията за разединението в
обществото.
—	иносказание книж., парабола книж,— притча
АЛЕН - Който има цвета на кръвта. Алени устни. Але¬
на кръв. Алено слънце. Алени бузи. Ален пламък.
—	червен, пурпурен книж. поет., яркочервен,
кървавочервен, огненочервен, кървав прен,,
огнен прен.,, багров поет.,, багрен поет.,, руби¬
нен поет.,, огненокървав поет., румен разш.
ант. —> бледен, блед, безкръвен {само за лице, устни
и под.)
АЛЕНЕЯ - вж. червенея 2. знач.
АЛЕНЕЯ СЕ - вж. червенея 2. знач.
АЛЕРГИЯ - 1. Реакция на организма поради
свръхчувствителност към лекарства, храни и др.
Имам алергия към антибиотици. Имам алергия
към тютюнев дим.
—	непоносимост
ант. — поносимост
2. прен.. разг. вж. отвращение 2. знач.
АЛЕСТ - вж. червеникав
АЛИАНС книж. - вж. сдружение
АЛИМЕНТИ юрид. - вж. издръжка 2. знач.
АЛКОХОЛЕН - вж. спиртен
АЛКОХОЛИЗИРАМ СЕ книж. - вж. пропивам се
АЛКОХОЛИЗЪМ - Пристрастяване към прекомер¬
на употреба на спиртни напитки. Борба против
алкохолизма.
—	пиянство, пиянлък простонар.
ант. —> въздържателство, въздържание, трезве¬
ност
АЛКОХОЛИК - вж. пияница
АЛМАНАХ - вж. антология
АЛОГИЗЪМ книж. - вж. нелогичност
АЛОГИЧЕН книж. - вж. нелогичен 1. и 2. знач.
АЛОГИЧНОСТ книж. - вж. нелогичност
АЛПИЕЦ - вж. алпинист
АЛПИНИСТ - Спортист, който умее да се изкачва
по високи и стръмни скали. Алпинистите успяха
да изкачат върха.
—	алпиец, катерач
АЛТАВ жарг. - вж. щур 1. знач.
АЛТЕРНАТИВА книж. - Избиране на възможни
И

начини на действие, на осъществяване на нещо.
Нямам друга алтернатива, освен да приема ус¬
ловията за издаването на книгата ми. Винаги
може да се намери някаква алтернатива.
—	избор, възможност
АЛТРУИЗЪМ - Безкористна грижа за благото на
другите, готовност да се жертват личните инте¬
реси заради общите. Той мисли повече за близки¬
те си, отколкото за себе си - такъв алтруизъм
рядко се среща.
—	несебичност книж,, самоотрицание книж, се¬
беотдаване книж.
ант. — егоизъм, себичност, себелюбие, егоцентри-
зъм
АЛФАБЕТ рядко - вж. азбука
АЛФАБЕТИЧЕН рядко - вж. азбучен 1. знач.
АЛФАВИТ остар. - вж. азбука
АЛФАВИТЕН остар. - вж. азбучен 1. знач.
АЛЧЕН - Който nолттнент се стреми да натрупва
материални облаги или да притежава, да постигне
нещо. Алчен за богатство. Алчен за имот.. Ал¬
чен за власт и влияние.
—	ненаситен, лаком прен., жаден прен,, гладен
прен.
АЛЧНИК— - Алчен човек, който обикн. не може да
се насити на материални придобивки. Богат е,
но нали е алчник, иска да заграби чуждия имот..
—	ненаситник, гладник прен, жадник рядко
АЛЧНОСТ - Силно, страстно желание за притежа¬
ване на материални блага, за постигане на нещо.
Все повече се засилва алчността му за нови бо¬
гатства.. Не може да засити алчността си за
пари..
—	ламтеж, ламтене, лакомия прен. разг.,, нена¬
ситност, лакомство прен., лакомщина разг,
жажда прен.
АЛЪШ-ВЕрИШ простонар.. - вж. търговия
АЛЮЗИЯ книж;. - вж. намек
АМА разг.. - вж. но
АМАТЬОР -1. вж. любител 2. знач.;
2. вж. дилетант
АМАТЬОРСКИ - вж. любителски 1. и 2. знач.
АМАТЬОРСТВО - вж. дилетантство 1. знач.
АМБАЛАЖ - вж. опаковка
АМБАЛАЖЕН - вж. опаковъчен
АМБАЛИРАМ спец.. - вж. опаковам
АМБИВАЛЕНТЕН книж. - вж. двусмислен
АМБИЦИОЗЕН - 1 . вж. упорит 1. знач.;
2. вж. честолюбив
АМБИЦИРАМ - вж. подтиквам
АМБИЦИЯ-1 . вж. стремеж 2. знач.;
2. рядко вж. честолюбие 2. знач.
АМБУЛАТОРИЯ - Здравно заведение, самостоя¬
телно или в състава на болница, за обслужване
на приходящи болни. Нараненият е изпратен в
амбулаторията за превързване.
—	лечебница, здравпункт разг.
АМЕБА прен. разг. пренебр. - вж. мижитурка
АМЕРИКАНЕЦ - Мъж от населението на САЩ
—	янки разг.
АМИ разг. - вж. а 1. знач.
АМНИСТИРАМ - Освобождавам някого от нака¬
зателна отговорност. Някои от затворниците с
по-леки присъди бяха амнистирани.
—	помилвам'
АМНИСТИЯ - Законодателен акт за опрощаване
12
на провинения, за освобождаване от наказателна
отговтоеола на осъдени за определени престъп¬
ления лица. Пълна амнистия.. Частична амнис¬
тия..
—	помилване
АМОРАЛЕН книж. - вж. безнравствен 1. и 2. знач.
АМОРАЛНОСТ книж. - вж. безнравственост
1.	знач.
АМОРТИЗИРАМ СЕ - вж. износвам се 2. знач.
АМОРТИЗИРАН - вж. изхабен 1. знач.
АМОРФЕН книж. - вж. безформен 1. знач.
АМПЕ жарг. - вж. глупак
АМПЛИТУДА - Отклонение на периодически из¬
меняща се величина от нейната средна сmойетлт.
Амплитудата на температурата в сутрешни¬
те и обедните часове е голяма.
—	колебание книж. спец..
АМУЛЕТ - вж. талисман
АМУНИЦИЯ - 1. Съвкупност от вещи в екипиров¬
ката на военно лице. Боева амуниция.
—	снаряжение книж.
2.	Предмети зз 'Hpi^^ или дядене на дои. Конска
амуниция.
—	сбруя
АНАЛИ книж. - вж. летопис 1. знач.
АНАЛИЗ - 1. Разглеждане и обсъждане на отделни
страни на събития, явления и под. Литературен
анализ. Анализ на международното положение.
Анализ на допуснатите грешки,
—	разбор, коментар
ант. —> обобщение, синтез, резюме, обобщаване, ре¬
зюмиране
2. вж. изследване 1. знач.
АНАЛИЗАТОР - 1. вж. изследовател;
2. вж. коментатор 1. знач.
АНАЛИЗАТОРСКИ - вж. изследователски
АНАЛИЗИРАМ - 1 . вж. изследвам;
2. вж. обсъждам
АНАЛИСТ книж. - вж. летописец
АНАЛИТИК - вж. изследовател
АНАЛИТИЧЕН - вж. изследователски
АНАЛОГИЗИРАМ книж;. рядко - вж. съпоставям
АНАЛОГИЧЕН - вж. сходен
АНАЛОГИЯ - вж. сходство 1. знач.
АНАРХИЯ - 1. Отсъствие на организирана държав¬
на или друга власт. Правителството падна и в
страната има пълна анархия.
—	безвластие, безначалие книж, междуцарствие
ант. власт, управление
2.	разз. Hapршeнеuнеycτтαатеневнодд вдсливпива.
Анархия в производството, Анархия в стопан¬
ския живот. Анархия в икономиката.
—· хаос, бъркотия разг., разстройство, дезорга¬
низация, дезорганизираност
ант. —> ред, дисциплина
// организация, организираност, ред
АНАТЕМА - вж. клетва 2. знач.
АНАТЕМОСАН разг. - вж. прокълнат
АНАТЕМОСВАМ - 1. църк. Отлъчвам някого от
Църквата чрез ропслнтuе.
—	афоресвам църк.
2. разг. вж. кълна
АНАХРОНИЗЪМ книж. - вж. отживелица
АНАХРОНИЧЕН прен, - вж. отживял
АНБЛОК книж. - вж. заедно 5. знач.
АНГАЖИМЕНТ - вж. задължение 1. знач.

А
АНГАЖИРАМ - 1. Поставям някаква задача на ня¬
кого, карам някого да свърши нещо. Ангажираха
ме да напиша доклада. Не знам кого да ангажи¬
рам с тази задача.
—	натоварвам прен., заангажирам, впрягам
прен. разг., задължавам разг,, нагърбвам прен.
разг., връзвам прен. разг.
ант. —> освобождавам, отървавам
2.	Поставям някого в зависимост, като го заставям
да постъпва по определен начин, лишавайки го
от правото на свободно действие. Подписаният
договор много ме ангажира. Услугата ти ме
ангажира.
—	задължавам, обвързвам, заангажирам
3.	Обхващам нещо изцяло, напълно (внимание, ми¬
съл, време и др.). Работата напълно ангажира
съзнанието ми. Тази задача ангажира времето
ми.
—	заемам, запълвам прен, поглъщам прен.
4.	вж. наемам;
5.	вж. запазвам 4. знач.
АНГАЖИРАМ СЕ - 1. Поемам задължение пред
някого, поставям се в зависимост от нещо или
някого. Не искам да се ангажирам с ръковод¬
ството на тази организация.
—	обвързвам се, заангажирам се, задължавам се
2. вж. наемам се
АНГАЖИРАН 1. вж. зает 1. знач.;
2. вж. запазен 4. знач.
АНГАЖИРАНОСТ - вж. заетост
АНГЕЛ ПАЗИТЕЛ рядко - вж. защитник 2. знач.
АНГЕЛСКИ - Който принадлежи или е присъщ на
ангел. Ангелски глас.
—	херувимски
ант. — дяволски, демонски
АНГЕЛ ХРАНИТЕЛ прен. книж. - вж. защитник
2.	знач.
АНГИНА - Остро инфекциозно nролтудеп заболя¬
ване на гърлото и сливиците. Често страдам от
ангина.
—	гърлобол, гърло разг.
АНДЖАК простонар. - вж. точно 2. знач.
АНЕКДОТ - Забавен къс устен разказ с остроумен
завършек. Той често ни забавлява с анекдоти.
Обичам да разказвам анекдоти..
—	виц, масал разг.
АНЕМИЧЕН - 1. Който страда от анемия. Анемич¬
но дете.
—	малокръвен
2.	разш. вж. безкръвен 1. знач.;
3.	прен, книж. вж. непълнокръвен
АНЕМИЯ - Болестно намаляване на червените
кръвни клетки в организма. Страдам от анемия..
—	малокръвие
АНКЕТА - 1. Събиране на сведения за нещо по оп¬
ределен метод. Вестникът прави анкета по въп¬
росите на здравеопазването у нас.
—	проучване, допитване, сондаж прен. книж.
2. вж. разследване
АНКЕТИРАМ - вж. разследвам
АНОМАЛЕН книж,. - вж. неправилен 2. знач.
АНОМАЛИЯ книж. - Нещо, което пртаветречи
на изискванията, на здравия разум. Забелязва се
аномалия в развитието на детето,
—	нередност
АНОНИМЕН - 1. Който не е съобщил или написал
името си. Анонимен дарител. Анонимен автор.
—	безименен, безимен, неизвестен, непознат,
незнаен
ант. —> известен, знаен
2.	KoΠτанеe πппдпuсн с имеет неаданoтo. Анонимее
донос. Анонимен ръкопис.
—	безименен, безимен, неподписан
ант. —> подписан
АНОНС книж. - вж. обява
АНОНСИРАМ книж, - вж. обявявам 1. знач.
АНОРМАЛЕН книж. - вж. ненормален 1. знач.
АНОРМАЛНОСТ книж. - вж. ненормалност
1.	знач.
АНОТАЦИЯ - Кратко изложение на съдържанието
на книга, статия, труд.
—	резюме, тезиси книж.
АНСАМБЪЛ - Група изпълнители на музикални,
танцови, балетни и др. творби, ктиао изнасят са¬
мостоятелни програми. Танцов ансамбъл.
—	трупа
АНТАГОНИЗЪМ книж. - Прттивтптлтжнтст меж¬
ду две неща, ктнтт води до взаимно отричане. По¬
литиците с леви и десни убеждения се намират
в постоянен антагонизъм. Антагонизъм между
бедни и богати..
—	противопоставяне, противоречие
ант. —> съгласие, единство, хармония, единодушие,
едвнаплт
АНТИКА' - Старинен ценен предмет. Драгоценна
антика.
—	старина
АНТИКА2 разг. - вж. хитрец
АНТИНАРОДЕН - Който уврежда интересите на
народа, насочен е срещу народа. Антинародна
дейност, Антинародна политика.
—	противонароден
ант. —> народен
АНТИНАУЧЕН - Който прттиетоечи на научните
теории. Антинаучен подход. Антинаучни обяс¬
нения..
—	ненаучен
ант. —> научен
АНТИОБЩЕСТВЕН - Който е рооmве интересите
на обществото. Антиобществени прояви.
—	противообществен, антисоциален
АНТИПАТИЧЕН - вж. неприятен 2. знач.
АНТИПАТИЯ ~ Чувство на лnтнmаеео неразполо¬
жение към някого, нещо. Изпитвам антипатия
към този човек..
—	неприязън книж,, неприязненост книж.
ант. —> симпатия, благоразположение
АНТИПОД - Лице (предмет), напълно противтпт-
ложно по характеристика на друго лице (пред¬
мет). Той л антипод на баща си.
—	противоположност
АНТИСОЦИАЛЕН - 1. ' Който нарушава правата
или уврежда интересите на обществото. Антисо¬
циална политика.
—	асоциален
ант. — социален
2. вж. антиобществен
АНТИХРИСТ - Всеки невярващ, попmиеавк на
Христовото учение. Ти си антихрист, не ходиш
на църква.
—	безбожник, безверник, нечестивец, поганец
нар. пренебр.
13

АНТИХУМАНЕН - 1. Който е лишен от човечност,
от благородство към хората. Антихумаооа проя¬
ва. Аотихумаона идеология,.
—	нехуманен, нечовечен, античовешки, антиху-
манистичен книж,, нехуманистичен рядко,
противочовешки книж. рядко
ант. —> хуманен, човечен, човеколюбив, хуманисти¬
чен
2.	вж. жесток 2. днач.
АНТИХУМАНИСТИЧЕН книж. - вж. антихума-
нен 1. знач.
АНТИЧЕН - 1. Който напомня по изящество и кра¬
сота произведенията на изобразителното старо¬
гръцко и римско изкуство. Лицето й има антич¬
ни черти,.
—	класически
2.	вж. древен —1 знач.
АНТИЧНОСТ - вж. древност 1. знач.
АНТИЧОВЕШКИ - 1. вж. антихуманен 1. знач.;
2. вж. жесток 2. знач.
АНТОЛОГИЯ - Книга с избрани литературни про¬
изведения, обикн. от различни автори. Антоло¬
гия на съвременната българска поезия..
—	сборник, сбирка, алманах
АНТрАкТ - вж. почивка 2. знач.
АНТРЕ - Входно помещение в жилище, от което се
влиза в другите стаи. От вратата се влиза в по¬
лутъмно антре.
—	преддверие, коридор, входник рядко
АНТУРАЖ книж. - вж. среда 3. знач.
АНУЛИРАМ - Обявявам за недействителни запо¬
вед, присъда, решение и под. Анулирам договор.
Съдът анулира решението си.
—	отменям, обезсилвам
ант. — издавам
АПАП простонар. - вж. приятел 1. знач.
АПАРАТ - 1. Сложно организирана система от уч¬
реждения, организации, ведомства. Апаратът за
социално управление функционира добре.
—	механизъм прен., машина прен.
2.	Високопоставена част от държавното, стопанско¬
то управление или от оъктетдлтвттт на партия.
Административен апарат. Държавен апарат.
—	номенклатура
3.	вж. уред
АПАрАтЧИК неодобр. - Член на апарата, номен¬
клатурата.
—	номенклатурчик /недобр.
АПАРТАМЕНТ-вж, жилище 1. знач.
АПАТИЧЕН книж. - 1. вж. равнодушен 1. и 2.
знач.;
2. вж. безучастен 1. знач.
АПАТИЧНОСТ книж. - вж. равнодушие 1. и 2.
знач.
АПАТИЯ книж. - 1. вж. равнодушие 1. и 2. знач.;
2. вж. безучастност 1. знач.
АПАШ разг. - вж. крадец
АПАШЛЪК разг, - вж. кражба
АПЕЛ - 1. вж. призив 1. знач.;
2. вж. възваниие
АПЕЛИРАМ - вж. призовавам 1. знач.
АПЕРИТИВ - вж. кръчма 1. знач.
АПЕТИТ - 1. Желание за ядене. Ям с голям апе¬
тит. Имам апетит.
—	охота, ищах нар.
ант, — безапетитие
2.	прен. обикн. мн. вж. желание 1. знач.;
3.	прен. обикн,. мн. вж. домогване
АПЕТИТЕН - 1. Който възбужда апетита, приятно
дразни вкуса или обонянието. Обичам по-апе-
титните ястия.
—	пикантен
ант. — неапетитен
2.	вж. вкусен;
3.	прен.. разг. вж. привлекателен 2. знач.
АПЛОДИРАМ - 1. Давам израз на одобрение и
възхищение чрез удряне на дланите. По време на
спектакъла публиката често аплодираше.
—	ръкопляскам,пляскам
2. Давам израз на одобрение и възхищение чрез
шумни възгласи. След края на словото му дълго
го аплодираха.
—- акламирам книж..
ант. —> освирквам
// подсвирквам, дюдюкам
АПЛОДИСМЕНТИ - 1 . Силно удряне на дланите в
знак на одобрение, възхищение. Изказването му
бе съпроводено с аплодисменти.
—	ръкопляскане, пляскане
2. вж. овации
АПОГЕЙ книж. - вж. кулминация
АПОКАЛИПТИЧЕН прен. книж. - вж. страшен
1.	знач.
АПОЛОГИЯ прен.. книж. - вж. прослава 1. знач.
АПОПЛЕКСИЯ мед. - вж. инсулт
АПОСТРОФ обикн, мн. книж. - Остра дума, с коя¬
то се прекъсва говорещо лице. Изказването му
бе прекъсвано от остри апострофи.
—	забележка, реплика
АПОСТРОФИРАМ - С остра дума или забележка
изразявам възражение, несъгласие. Опонентите
му непрекъснато го апострофираха.
—	репликирам, прекъсвам
АПОТЕОЗ книж. - вж. прослава 1. знач.
АПТЕКАР - Лице с фармацевтична подготовка, кое¬
то работи в аптека.
—	фармацевт
АРАБАДЖИЯ простонар. - вж. каруцар
АРАБИЯ жарг. - вж. добряк
АРАЛЪК диал. - вж. цепнатина
АРАНЖИРАМ - книж, вж. нареждам1 1. знач.
АРАПИН простонар. - вж. негър
АРБАНАСИН диал,. - вж. албанец
АРБИТЪР - вж. съдия 2. знач.
АРГАТИН нар. - вж. слуга
АРГО - вж. жаргон
АРГУМЕНТ книж. -1. Нещо в подкрепа на някакво
твърдение или съвкупност от факти, приведени в
подкрепа на нещо. Съдът смята, че аргументи¬
те на обвинението са несъстоятелни. Аргумен¬
тите в полза на законопроекта не са доста¬
тъчни. Привеждам аргументи, Аргументите
са убедителни.
—	довод, съображение, основание, мотив обикн.
мн., мотивировка, обосновка книж,, аргумен-
тировка книж,, аргументация книж.
2.	Факт, който докаава дъществвъането или верността
на нещо. Имам достатъчно аргументи, за да го
обвиня в непочтеност.
—	доказателство, свидетелство, коз прен,
АРГУМЕНТАЦИЯ книж. - вж. аргумент 1. знач.
АРГУМЕНТИРАМ книж. - вж. обосновавам
14

А
АРГУМЕНТИРАН книж. - вж. обоснован
АРГУМЕНТИРАНОСТ книж. - вж. обоснованост
АРГУМЕНТИРОВКА ю^иж. - вж. аргумент 1. знач.
АРЕНА прен. - вж. поприще 1. знач.
АРЕСТАНТ - Лице, което се намира под арест, под
охрана. В килията имаше двама арестанти.
—	затворник, задържан, пандизчия жарг.
АРЕСТУВАМ - 1. Залавям някого и го поставям под
стража заради някакво обвинение. Сутринта са
го арестували на излизане от дома му. Не успя¬
ха да арестуват крадеца.
—	задържам, прибирам разг., закопчавам прен.
разг.
ант. — освобождавам, пускам
2.	Принудително	днякого под охрана, лиша¬
вам някого от свободата да се движи свободно.
Арестуваха рецидивистите. Трябва да бъдат
арестувани всички престъпници.
—	затварям, прибирам разг,, запирам нар,
опандизвам разг, окошарвам разг.
ант. — освобождавам, пускам
V	прибирам (поставям, пращам, натиквам) на топло
разг, към 1. и 2. знач.
V	поставям (пращам, тиквам, натиквам, пъхвам)
зад решетките разг, натиквам (турям) в дупката
разг, към 2·. знач.
АРИЕРГАРДЕН книж. - вж. заден 2. знач.
АРИСТОКРАТ - Лице от аомлтткоатичее произ¬
ход, което обикн. се отличава с висока култу¬
ра, благородство, изтънченост. Той е истински
аристократ,
—	благородник, нотабил книж.
АРИСТОКРАТИЗЪМ - вж. благородство 1. знач.
АРИСТОКРАТИЧЕН - вж. благороден 3. знач.
АРИСТОКРАТИЧНОСТ - вж. благородство
1.	знач.
АРКА - Конструктивен елемент с дъговидна форма
над отвор в стена или между колони, стълбове.
Реката спокойно тече под каменната арка на
моста.
—	свод
АРКАДАШ простонар, - вж. приятел 1. знач.
АРКАДАШЛЪК простонар. - вж. дружба
АРМАГАН нар. - вж. подарък
АРМАДА — вж. флота
АРМИЯ - вж. войска
АРНАУТИН - 1. простонар. вж. албанец;
2. прен.. разг. вж. проклетник
АРОГАНТЕН книж, - вж. нахален 1. и 2. знач.
АРОГАНТНОСТ книж. - вж. нахалство 1. и 2. знач.
АРОМАТ - 1. Приятна миризма. Във въздуха се носи
аромат на люляк. Усещам аромата на цветя.
—	благоухание, ухание поет., благовоние книж:,
парфюм прен.
ант. — воня, зловоние, смрад, смърдеж
2.	рядко Ве^е^е^тт^о, коетт исддвв Iромяое lде^иосме. Тя
намаза тялото си с аромати.
—	благовоние книж,, парфюм
АРОМАТЕН - Който има, издава помнтна миризма.
Ароматни цветя. Ароматни треви. Ароматна
роза. Ароматни липи. Ароматна нощ.
—	ароматичен, благоуханен, благоухаен, уханен
поет., ухаен поет., дъхав поет., благовонен
книж.
ант. — зловонен, вонящ, смрадлив, смраден, еонлмв,
ееблвгтвоеее
АРОМАТИЧЕН - вж. ароматен
АРСЕНАЛ прен:. - вж. запас 2. знач.
АРТЕРИЯ - вж. магистрала 1. знач.
АРТИКУЛ - вж. изделие
АРТИКУЛИРАМ - вж. изговарям 2. знач.
АРТИСВАМ простонар. - вж. оставам 3. знач.
АРТИСТ - Лице, обикн. със специална подготовка,
ктеоп изпълнява роли в театрално представление,
филм, опера, естрадна програма и др. Филмов ар¬
тист. Цирков артист. Комедиен артист..
—	актьор
АРТИСТКА - Жена вотисm. Тя е много добра ар¬
тистка.
—	актриса, актьорка рядко
АРУМЪНИН - Лице от народност, близка до ру¬
мънската, оонто населява централната част на
Балканския полуостров.
—	цинцарин, куцовлах
АРХАИЗЪМ - вж. отживелица
АРХАИЧЕН - 1. вж. старинен;
2. вж. отживял
АРХАИЧНОСТ - вж. старинност
АС - 1. Карта за игра с един знак в средата.
—	асо, туз, бирлик разг.
2. прен.. разг. вж. специалист
АСАНСЬОР - Съоръжение за издигане и сваляне на
хора и товари в сгради, мини и др.
—	подемник
АСИГНИРАМ - вж. финансирам
АСИМЕТРИЧЕН - вж. несъразмерен
АСИМЕТРИЧНОСТ - вж. несъразмерност 1.
знач.
АСИМЕТРИЯ - вж. несъразмерност 1. знач.
АСИМИЛАЦИЯ - 1. Заличаване на характерните
черти на народ, етническа общност, поглъщане
на една народност от друга. Асимилация на по¬
робен народ.
—	претопяване, денационализация1 книж., пог¬
лъщане прен.
2. спец.. Изравняване на съседни звукове по акустич¬
ни и учленителни τсτбееτсти. Асимилация на
звукове.
—	уподобяване
ант. —> дисимилация, разnодпбнваее
АСИМИЛИРАМ - 1. вж. претопявам;
2. книж вж. възприемам 1. знач.
АСИМФОНИЧЕН книж. - вж. неблагозвучен
2. знач.
АСИМФОНИЯ книж. - вж. неблагозвучие
АСИНХРОНЕН книж. - вж. неедновременен
АСКЕР простонар. - 1. вж. войска;
2. вж. войник 1. знач.
АСКЕТ - 1. прен. Човек, който се въздържа от удо¬
волствията на живота и води суров начин на жи¬
вот. Не съм аскет, обичам жените и живота..
—	пуритан книж.
ант. — епикуреец, хедонмлт
2. вж. отшелник
АСКЕТИЗЪМ - 1. Суров начин на живот, тоомчαне
от удоволствията на живота.
—	пуританство книж.
ант. — хедонизьм, ерикурейсmеп
2. вж. отшелничество
АСКЕТИЧЕН - 1. вж. отшелнически;
2. вж. мършав
АСКЕТСКИ - вж. отшелнически
15

АСКЕТСТВО - вж. отшелничество
АСМА - вж. лозница
АСО - вж. ас 1. знач.
АСОРТИМЕНТ - вж. избор 3. знач.
АСОЦИАЛЕН - вж. антисоциален 1. знач.
АСОЦИАЦИЯ книж. - вж. сдружение
АСПЕКТ книж. - 1. Гледна точка, от която се раз¬
глеждат нещата, явленията. Различни аспекти на
даден въпрос.
—	гледище
2.	Насока, мчин нн. πnоддлааяне, ииобравяване, одт^-
щелтвяевее нс нещо. В статията нещата се
разглеждат в един по-прагматичен аспект,
—	план
АСПИРАЦИЯ книж. - вж. стремеж 2. и 3. знач.
АСПИРИРАМ книж. - вж. домогвам се 1. знач.
АСТМА - Болест, характеризираща се с повсаъnи
нс затруднено дишане. Астмата го караше да
диша тежко и шумно.
—	задух
АСТРАЛЕН книж. - вж. звезден 1. знач.
АСТРОНАВТ - вж. космонавт
АСТРОНАВТИКА - вж. космонавтика
АСТРОНОМИЧЕСКИ - прен. вж. баснословен
АСФАЛТ - Черно еuаервлап или изкуствено вещес-
mвс, с ктетт се заливат улици, пътищс и др.
—	зифт, смола
АСЪЛ простонар. рядко - вж. точно 2. знач.
АТ нар. - вж. жребец
АТАКА - 1. Стремително настъпване срещу прттuв-
аио. Войсковата част тръгна в атака. Атака¬
та е отбита. Започна атака на широк фронт,.
—	щурм, настъпление, офанзива, пристъп, удар,
нападение, набег книж., юруш нар.
ант. —> отстъпление, оттегляне, дефензива, изтег¬
ляне
// отбрана, защита
2.	спорт. Бързо, енергично настъпване срещу nрт-
mвеникс при игре на футбол, бсскетбол и др.
Атаката завърши с гол. Играта започна със
светкавични атаки срещу двете врати.
—	настъпление, нападение, щурм
ант. — отстъпление, оттегляне
// отбрана, защита
3.	прен. вж. пристъп 1. знач.;
4.	прен. вж. обвинение
АТАКУВАМ -1. вж. нападам 2. знач.;
2. прен. вж. обвинявам
АТАКУВАЩ-вж. бояк
АТЕИЗЪМ - Система от възгледи, която отрича съ¬
ществуването нс Бог. Неговият атеизъм възму¬
щаваше набожните му родители.
—	безбожие, безбожност, безбожничество книж.,
безверие книж., неверие книж,, невяра полт.
ант. —> теизъм
АТЕИСТ - Човек, който не вярва и отрича същест¬
вуването нс Бог. Той е атеист и никога не л
стъпвал в църква..
—	безбожник, безверник, невярващ, неверник
ант. — вярващ, набожна
АТЕЛИЕ - 1. Работно помещение на художник,
скулптор и др. Ателие по живопис. Ателие на
художник.
—	студио
2. Помещение, предназначено зс занаятчийска дей¬
ност. Шивашко ателие.
—	работилница разш.
3.	вж. салон 2. днач.
АТЕНТАТ - Нападение с цел убийство. Извършен л
атентат срещу политически длец. При вчераш¬
ния атентат има двама убити.
—	покушение
АТЕСТАТ - 1. вж. диплома 1. знач.;
2. вж. атестация
АТЕСТАЦИЯ - Писмена преценка за деловите ка¬
чества, сптстбнтсаи или поведение на някого.
Получих от ръководството добра атестация,.
—	атестат, характеристика, оценка
АТЕСТИРАМ сплц. - вж. оценявам 1. знач.
АТИПИЧЕН книж. - вж. нехарактерен
АТМОСФЕРА - 1.разг. вж. въздух 1. знач.;
2.	прлн. вж. обстановка 1. знач.;
3.	прен. вж. настроение 2. знач.
АТРАКТИВЕН книж. - 1. вж. ефектен 1. знач.;
2. вж. привлекателен 2. знсч.
АТРАКТИВНОСТ книж. - 1. вж. ефектност;
2.	вж. привлекателност
АУДИТОРИЯ прлн. - вж. публика
АУКЦИОН книж. - вж. търг
АУРА прлн.. книж. - вж. обаяние 1. знач.
АУТОБАН - вж. автомагистрала
АФЕКТ книж. - 1. Състояние на силна нервна въз¬
буда, породена от яд, недоволство от нещо. Сре¬
щата им мина без афекти..
—	раздразнение, афектираност книж.
2. Състояние на крайна нервна възбуда, при което
се губи контрол върху постъпките. Изпадам в
афлкт. В състояние на афект той разби вра¬
тата..
—	изстъпление, помрачение
АФЕКТАЦИЯ книж. - вж. екзалтация 1. знач.
АФЕКТИРАМ книж. - 1. вж. дразня 1. знач.;
2. вж, ядосвам
АФЕКТИРАМ СЕ книж. - 1. вж. дразня се;
2.	вж. разгневявам се
АФЕКТИРАН книж. - вж. ядосан
АФЕКТИРАНОСТ книж.. - вж. афект 1. знсч.
АФЕРИМ простонар. - вж. браво
АФИНИТЕТ 1. прлн. книж. - вж. близост 2. знач.;
2. прлн.. книж;. вж. влечение 1. знач.
АФИФ простонар. - вж. нестабилен 1. знач.
АФИШ -1. вж. обява;
2. вж. плакат
АФИШИРАМ книж. - вж. изтъквам 1. знач.
АФИШИРАМ СЕ книж, - вж. самоизтъквам се
АФОРЕСАН прлн. остар. - вж. прокълнат
АФОРЕСВАМ църк. - вж. анатемосвам 1. знач.
АФОРИЗЪМ книж. - Кратко изречение, съдържа¬
що мъдра мисъл. Той често си служи с афориз¬
ми.. Народни афоризми.
—	сентенция книж, мъдрост
АФРОНТИРАМ книж. рядко - вж. пренебрегвам
1. знач.
АХКАМ - вж. възклицавам
АХКАМ СЕ рядко - вж. вайкам се
АХМАК разг, прлзр. - вж. глупак
АХМАКЛЪК разг, презр. - вж. глупост 1. знач.
АХЧИЙНИЦА паостонза. - вж. гостилница
АЧИГЬОЗ простон-ар. - вж. отракан 1. знач.
АЧИК простонар. - вж. явно 2. знач.
АШКОЛСУН простонар. - вж. браво
АШЛАДИСВаМразг. - вж. облагородявам 2. знач.
16

Б
БАБА - 1. Стара жена. Младежът отстъпи място
на бабата. На пейката седяха две баби.
—	старица, бабичка, бабка гальов., бабушкера
разг. пренебр., бабишкелразг, пренебр., бабиш-
кер разг, пренебр., бабе разг, пренебр,., дъртач-
ка разг, грубо, дъртофелница разг. грубо, дър-
туша разг, грубо
2.	Майка на един от родителите спрямо децата им.
Баба ще ми купи играчка,
—	маминка
3.	разг, вж. тъща;
4.	нар. вж. акушерка;
5.	прен.. разг. ирон., вж. страхливец;
6.	прен.. разг, ирон. вж. мижитурка
БАБаДжаН простонар. - вж. здравеняк
БАБАИТ разг. - 1. Силен, едър мъж, който умее да
се бори. В кръчмата бяха взели лдин бабаит да
се справя с пияниците,
—	пехливанин разг. разил,
2, вж. здравеняк
БАБАЛЪК простонар. - вж. тъст
БАБАНКО разг. - вж. здравеняк
БАБЕ разг. пренебр, - вж. баба 1. знач.
БАБИЧКА -вж. баба 1. знач.
БАБИШКЕЛ разг. пренебр,. - вж. баба 1. знач.
БАБИШКЕР разг. ирон, - вж. баба 1. знач.
БАБКА галъов. - вж. баба 1. знач.
БАБУВАМ нар, - вж. акуширам
БАБУШКЕРА разг, пренебр, - вж. баба 1. знач.
БАВЕЖ рядко - вж бавене
БАВЕН - 1. Който се движи, придвижва бавно. Бав¬
ни насекоми, Жената е болна и е много бавна,
Толкова е бавен, че лдва ли ще дойде навреме.
—	бавноподвижен, - тежкоподвижен, труднопод¬
вижен, тромав, муден, мъчноподвижен, не-
повратлив
ант. — бърз, бъоопрпдемжен, бързоходен, подвижен,
пъргав, лекоподоижен, лелапппдвuжеа, поооαm-
лив
2.	Който се извършва, стсва с намелена скорост, без
бързина. Бавна мисъл. Бавни реакции, Бавни
темпове. Бавно изпълнение на задачите.
—	муден, забавен2
ант. — бърз, лктоосmее, ускорен
// бърз, прибързан
3.	Който протича бавно, забавено. Бавна музика..
Бавна игра,.
—	вял, муден
ант. — бърз, динамичен
4.	Който действа, реагира бавно, без живост, енер¬
гия. Обикновено бавен, учителят не бързаше да
предаде урока, По природа той е много бавен,
—	флегматичен, отпуснат прен, разг, бавнопод¬
вижен, муден
ант. — бърз, пъргав, чевръст, жив, енергичен, под¬
вижен
5.	Който ставе бавно, без енергия. Бавен говор. Бав¬
ни движения.
2. Български свaонммен и ааmоаиеее речник с фразеологизми
—	флегматичен, вял, отпуснат прен. разг,
ант. — бърз, енергичен, жив, пъргав, чевръст
6.вж. 'мади 1 1'2.ззна.
V тежка гемия разг, към 4. знач.
БАВЕНЕ - Забавено, ррпmпчеао във времето из¬
вършване на нещо. Проблемите трябва да се
решат, няма време за бавене.
—	протакане, забавяне, разтакане, разтакаване,
мотаене разг,, маене разг, бавеж рядко, размо¬
таване разг, мухавене диал..
ант. — бързане, бързина, избързване, nобързеаее,
прибъозβсее
БАВНО - 1. За кратко време, без бързане. Силите
бавно го напускаха, Изкачвам се бавно към вър¬
ха,.
—	полека, полекичка
ант. — бързо, бърже, бързешком, бързешкета, скоро
2.	Със забавена лкпрост. Играта вървлшл бавно.
—	вяло, мудно
ант. — бързо, живо
3.	Със забавена бързина на движенията. Работи
много бавно,
—	мудно, туткаво разг. неодобр..	раз. не¬
одобр.
ант. —> бързо, пъргаво, чевръсто, сръчно, похватно
4.	Със забавени движения. Вървя бавно, Ставам бав¬
но.
—	тромаво, тежко, изтежко
ант. —> бързо, пъргаво, живо
БАВНОПОДВИЖЕН - вж. бавен 1. и 4. знач.
БАВНОПОДВИЖНОСТ - вж. бавност 1. и 3. знач.
БАВНОСТ - 1. Движение, придвижване с малка
бързина, сопоолm. Ядосвам се на бавността на
колата. Заради бавността й закъсняваме,
—	бавноподвижност, тежкоподвижност, труд¬
ноподвижност, тромавост, мудност, не-
повратливост
ант. — бързина, лкортлm
// бързина, пъргавина, пъргавои, ппдвмжнплт
2.	Забавен ход в развитието на нещо. Дразни ме
бавността на футболната игра,. Бавност на
действието във филма,
—	вялост, мудност
ант. — бързина, лксролт
// динамика, динамичност, динамизъм
3.	Липса на живост, енергия в действията, реакциите.
Тревожи ме неговата бавност, Ориенталска
бавност.
—	флегматичност, отпуснатост разг, бавнопод¬
вижност, мудност
ант. —> пъргавост, пъргавине, енергичн^т, бързи¬
на, чевръстина, живост
4.	Нещо, което се извършва бавно, без енергия, нап¬
режение. Бавност на жестовете. Бавност на
говора,
—	флегматичност, отпуснатост разг,, вялост
ант. —> бързина, пъргавине, пъргавост, живост,
еееогмчетла
5.	вж. мудност 1. и 2. знач.
БАВЯ несв. - 1. Правя нещо да стене в nп-nртдължм-
телен лопк, подготвям нещо бавно. Бавя отгово¬
ра си на писмото. Колко време ощл смяташ да
бавиш решаването на въпроса?
—	забавям в оесв.— протакам в оесв, отлагам в
нлсв, разтакам, разтакавам
ант. —> бързам, ^бързвем, прибързвам, изпреварвам
17

2.	Превя ос-бавнт развитието не нещо, преча за
по-бързото извършване не нещо. Необходи¬
мостта да сл правят непрекъснато справки,
бави написването на статията, Бавя разви¬
тието на процесите.
—	забавям в несв, задържам в нлсв.
ант. — ускорявам
//засилвам, актмеизиоее, усилвам, форсирам
3.	Правя някой или нещо де остане някъде зс по-дъл¬
го време, отколкото е необходимо. Защо ме ба¬
виш., имам бърза работа, Не го бави,, ще изпусне
влака..
—	забавям в оесв, задържам в несв, мая разг,
рядко
БАВЯ СЕ несв. - 1. Не извършвам навреме нещо,
дейлаβае, без да бързам. Хората чакат., а чинов¬
никът се бави с приемането на документите.
Докога ще се бавиш? Не сл бави, а действай!
—	разтакам се, разтакавам се, размотавам се
разг, оеодобр.— мотая се разг, неодобр, мот¬
кам се разг, нлодобр, мая се разг,, помайвам
се разг, размайвам се разг, туткам се разг,
неодобр, пипкам се разг, неодобр., буткам
се разг, неодоба.— шматкам се разг, н-одобр,
офлянквам се разг, неодобр., потривам се разг,
олодобр, шушкам се разг, н-одобр, мухавя се
диал.
ант. — бързам, ^бързвсм, ^бързвам
2.	вж. закъснявам 1. знач.;
3.	вж. застоявам се 1. знач.
БАГАЖ - Опаковани зеедно предмети за битови
нужди, за да бъдат пренесени. На колата нато¬
вариха багажа й. Събирам си багажа..
—	вещи, неща, покъщнина, партакеши разг, пре-
небр, пъртушини разг, пренебр.
БАГАТЕЛА разг. - вж. дреболия 1. знач.
БАГРА - 1. поет.. вж. цвят;
2.	вж. боя — 1 знач.
БАГРЕВИНА книж. рядко - вж. руменина
БАГРЕН поет. - 1. вж. оцветен 1. знач.;
2. вж. ален
БАГРЕН диал. - вж. акация
БАГРИЛКА - вж. боя 1. знач.
БАГРИЛО - 1. вж. боя 1. знач.;
2. вж. оцветител 1. знач.
БАГРОВ поет. - 1. вж. оцветен 1. знач.;
2. вж. ален
БАГРЯ несв. - 1. вж. оцветявам 1. знач.;
2. вж. боядисвам 1. знач.
БАДАНОСВАМ - 1. вж. варосвам;
2. прлн. жарг.. вж. лаская
БАДЕВА простонар. - 1. вж. безплатно;
2. вж. напразно
БАДЕМ - Южно овсщео дърво с продълговати пло¬
дове в твърда черупка.
—	миндал нар.
БАДЖА диал. - вж. комин
БАДЖАК простона^. - вж. бедро
БАЗА - 1. вж. основа 3. и 5. знач.;
2. прлн.. книж, вж. причина 1. знач.
БАЗИРАМ книж, - Поставям, изграждам нещо вър¬
ху осеоеааа на някакви факти, доказателства,
обстоятелстве. Базирам обвиненията си върху
доказателства,
—	основавам книж., градя н-св. прен, опирам
пр-н.
БАЗИРАМ СЕ книж, - вж. основавам се 1. и 2.
знач.
БАЗИСЕН книж. огр. - вж. основен 1. знач.
БАЗОВ книж. - вж. основен 1. и 2. знач.
БАИР разг. - вж. хълм
БАИРЕСТ разг. - вж. хълмист
БАЙГАНЬОВЕЦ неодобр.· - вж. простак
БАЙГАНЬОВЩИНА нлодобр. - вж. простащина
БАЙОНЕТ - вж. щик
БАЙРАК нар. - вж. знаме
БАЙРАКТАР нар. - 1. вж. знаменосец;
2. ирон. вж. главатар 1. знсч.
БАКАЛИЯ разг. - вж. гастроном2
БАКАЛНИЦА разг. - вж. гастроном2
БАКРАЧ диал.. - вж. медник
БАКТИСВАМ простонар, - вж. омръзва ми
БАКЪР - 1. разг. вж. мед;
2. нар. вж. медник
БАКЪРДЖИЙСТВО разг. - вж. медникарство
БАКЪРДЖИЛЪК простонар, - вж. медникарство
БАКЪРДЖИЯ разг. - вж. казанджия
БАКЪРЕНразг, - 1. вж. меден 1. знсч.;
2. прлн. вж. медночервен
БАКЪРЕНОЧЕРвЕн - вж. медночервен
БАЛА - Голям, здраво стегнат вързоп с някаква сто¬
ка. Бала с памук.
—	денк
БАЛАМА разг. пренебр. - 1. вж. глупак;
2. вж. наивник
БАЛАМОСВАМ разг, - 1. вж. лъжа 2. знач.;
2. вж. излъгвам 2. знач.
БАЛАМОСВАМ СЕ разг, - вж. втелявам се
БАЛАМУРНИК жарг, - 1. вж. наивник;
2. вж. глупак
БАЛАНС - 1. Псрично, финансово състояние на
предприятие, учреждение към определен момент.
Счетоводен баланс, Търговски баланс.
—	равносметка, рекапитулация книж.
2. книж. вж. равновесие
БАЛАНСИРАМ книж, - 1. вж. уравновесявам;
2. прлн. вж. компенсирам 2. знач.
БАЛАНСИРАН книж. - Който се отличава с оаеес-
весие, с добро лъттнсшеаве между съставните си
челаи, nоонеи, тенденции. Балансиран бюджет,
Балансирана финансова политика, Балансира¬
но поведение.
—	уравновесен
ант. —> небалансиран, неуравновесен
// Който съдържа мярка за нещо. Балансирано хра¬
нене,
—	умерен
ант. — неумерен, ^балансиран
БАЛКАН разг. - вж. планина
БАЛОН - вж. дирижабъл
БАЛСАМ - вж. мехлем
БАЛТАВЯ СЕ простонар. - вж. мотая се 1. знач.
БАЛТИЯ диал. - вж. брадва
БАЛЪК жарг. - 1. вж. глупак;
2. вж. наивник
БАМБАДЕВА простооаа■ - вж. евтино
БАМБАШКА простонар, - 1. вж. оригинален
3.	знач.;
2. вж. необикновен 1. знач.
БАМБИНА жарг. - вж. мацка
БАМКАМ жарг, - вж. ям
БАНАЛЕН - 1. Който не се отличава с някакви оло-
18

бени белези, роонеи и е най-често срещан. Ба¬
нална история. Задавам банални въпроси. Водя
съвсем банален разговор.
—	обикновен, тривиален книж,, неоригинален,
ординарен книж.
ант. —> оригинален, необикновен, необичаен, осо¬
бен, своеобразен
2.	Зе изразни средства - който се използва много чес¬
то и е лишен от прмгинелеплm. Банални фрази.
Банални любезности. Банални епитети..
—	шаблонен, изтъркан прен., изтрит прлн.
ант. — оригинален, нестандартен
// Който е без интересно или ормгинслет съдържа¬
ние. Банални шеги. Банални комплименти.
—	изтъркан прен,, изтрит прлO:— неоригинален,
плосък прен.
ант. — оригинален, небанален, неизтъркве
3.	вж. безинтересен 2. знач.
КАНАЛИЗИРАМ - вж. шаблонизирам
БАНАЛНОСТ - 1. Нещо, което е съвсем обикнове¬
но, не се отличава с нищо особено. Със своята
баналност· филмът не може никого да трогне.
—	тривиалност книж., неоригиналност, орди¬
нарност книж, рядко
ант. —> оригиналност, леоеобразнола, своеобразие,
нетбичейнслт, необикновено^·
2.	Банален израз, мисъл и под. Дразни ме банал¬
ността на фразите му.
—	шаблонност, изтърканост, изтритост
ант. — оригиналност, еелтендаотнсст, сесеобосз-
нтлт, своеобразие, несбионовеетст
БАНДА - Група от хора, обикн. злосторници, зани¬
маващи се с незаконни дела, нападения, грабежи
и под. Престъпна банда, Терористична банда.
Банда крадци,
—	шайка, тайфа разг. остар., мафия разш.
БАНДИТ - Човек, който се занимава с престъпна
дейност и насилие. Полицията се бори срещу
бандитите. Не предполагах, че баща му е бан¬
дит и се занимава с незаконна дейност,.
—	разбойник, гангстер, мафиот разш., мутра
прен. разг, неодобр., шайкаджия рядко, бандю¬
га жарг,.
БАНДИТИЗЪМ - Действия, пртяои на бандит. Дър¬
жавата се бори срещу бандитизма.
—	разбойничество, бандитство, гангстерство,
шайкаджийство рядко
БАНДИТСКИ - Който е свързан или се отнася
до бандит. Бандитска групировка,· Бандитска
структура, Бандитска сган,
—	разбойнически, гангстерски, мафиотски, мут-
ренскиразг, неодобр., шайкаджийски рядко
БАНДИТСТВО - вж. бандитизъм
БАНДЮГА жарг, - вж. бандит
БАНИЦА - Печено тестено ястие от точени кори с
пълнеж, обикн. от сирене и масло. Баница със си¬
рене. Вита баница.
—	млин, бюрек
БАНКЕТ - вж. гощавка
БАНКРУТ - 1. Невъзможност да се изплащат задъл¬
женията поради липса на средства. Предприяти¬
ето се намира пред банкрут.
—	фалит, несъстоятелност, неплатежоспособ¬
ност
// Финансово поспедаае на банка, фирма и др. Иконо¬
мическата криза довлдл до банкрут много банки.
—	разорение, фалит
2. прлн. книж. вж. неуспех
БАНКРУТИРАМ книж. - вж. разорявам се
БАНТ - вж. ивица 2. знач.
БАНЯ - Обществена сграда с душове, вани, басейн и
др., предназначена за къпане. Обществена баня.
—	къпалия остар.
БАНЯМ простонар. - вж. къпя
БАР - вж. кабаре
БАРА - 1. Малка рекичка. През дола течеше бара,.
Планинска бара.
—	вада
2. вж. локва
БАРАБА разг. - вж. безделник 1. знач.
БАРАБАР простонар. - вж. заедно 4. и 6. знач.
БАРАЖ - вж. бент 1. знач.
БАРАМ разг. - вж. пипам 1. и 2. знач.
БАРАчЕсТ диал.. - вж. космат
БАРДАК разг. - вж. вертеп
БАРЕ простонар, - вж. поне 1. знач.
БАРЕМ простонар. - вж. поне 1. знач.
БАРЕТА - Мека шапка без периферия, с широко
дъно. Моряшка барета, Ученическа барета..
—	таке, кепе
БАРЖА - вж. шлеп
БАРИЕРА - 1 . вж. преграда 1. знач.;
2. прлн.. вж. пречка
БАРОВЕЦрозг. - вж. богаташ
БАРОВСКИ разг. - вж. богат 2. знач.
БАРОВСКИ като нареч, разг, - вж. богато 2. знач.
БАРУТЛИЯ разг. - вж. раздразнителен
БАС - вж. облог
БАСЕЙН - вж. водоем
БАСИРАМ СЕ - вж. обзалагам се
БАСНОСЛОВЕН - Обикн. за суме, пари - който
в числено отношение е прекадено голям. За ус¬
лугата ми поискаха някаква баснословна сума.
В магазина всичко сл продава на баснословни
цени, Баснословен наем.
—	неимоверен, невероятен, фантастичен прлн,,
безбожен прлн. разг,, астрономически прен..
ант. — малък, неголям, нисък, незначителен
БАСНЯ - 1. Кратък разказ с поучително съдържа¬
ние, осаооаа на алегория. Езопови басни,. Басня
за орела, рака и щуката,
—	притча
2.	прлн. вж. измислица 1. знач.;
3.	прлн.. вж. мит 2. знач.
БАСТА разг. - вж. достатъчно
БАТАК - 1. простонар. вж. блато;
2. прлн. разг, вж. безредие 1. знач.
БАТАЛЬОН воен. - Част от полк, съставена от ня-
Б
колко 0OTM.
—	дружина остар.
БАЧКАМразг. nрлолбр. -1. вж. работя 1., 2. и 3. знач.
БАЧКАТОР разг, - вж. работливец
БАШ простонар. - вж. точно 2. знач.
БАШКА простонар. - 1. вж. различен 2. знач.;
2. като нареч. вж. отделно
БАЩА - Мъж по отетшенме нс децата си или мъж,
който име деца. Бешл щастлив, че е станал
баща, Баща ми беше много добър човек,.
—	татко, тате, родител, тейко диал.,, морук жарг.
грубо
БАЩИН-1 . Който е свързан с роднся баща. Бащи¬
на воля. Бащин съвет
19

—	татков, татевразг., тейков диал.
2.	ввж доддн 22 дина.
БАЩИН1ИЯ- 1 . разг. вж. наследство;
2. нар. вж. родина
БАЩИНСКИ - Който се отнася до баща, характе¬
рен е за добър, грижлив баща. Бащински грижи.
Бащинска обич. Бащинско чувство.
—	родителски, отчески книж.
БАЯ - Шепна тайнствени заклинения, за да излеку¬
вам болен. Тя отиде при една баба да й бал за
здраве.
—	врачувам
БАЯ простонар - вж. доста 1. знач.
БАЯЛДИСВАМ простонар· - вж. припадам
БАЯЧКА - Жена, ктнтс лекува със заклинания,
билки. Селянката заведе болното си внуче при
баячка с надеждата да му помогне.
—	врачка, знахарка, лечителка, целителка нар.
БДЕ-Е - вж. бдение
БДЕНИЕ - Прекарване на нощта без сън. Нощните
бдения го изтощиха.
—	бодърстване, будуване, бдене
БДИТЕЛЕН - 1. Който се отличава с uоосаоено
внимание и е готов да действе, ако долови нещо
опалао или важно. Бдителен пазач. Бдителна
майка. Бдителен учител.
—	зорък книж., буден прен, наблюдателен
ант. —> ненаблюдателен, невнимателен, заспал
2. вж. внимателен 2. знач.
V и не гърба (тила, врата, задника) си има очи разг,
към 1. знач.
БДИТЕЛНОСТ - 1. Неσтллaбеещс uзолтреео вни¬
мание с цел де се избегне някаква тnαснсст. Всич¬
ки разчитаха на бдителността на охраната,
—	зоркост книж, будност прен, наблюдател¬
ност
ант. — ненаблюдателност, аеениееmелнолm, зас-
пвлτсτ
2. вж. внимание 2. знач.
БДЯ -1 · вж. внимавам 2. знач.;
2. вж. будувам
БЕБЕ - Малко дете до около едаαгодишна възраст,
което още не е проходило. Бебето изисква много
грижи.
—	пеленаче, кърмаче, бозайниче нар, сукалче
нар.
БЕГЛЕЦ -1 . вж. дезертьор 1. знач.;
2. вж. бежанец
БЕГЛО - вж. повърхностно 2. знач.
БЕГОМ - С бягане, с тичане. Разстоянието до вкъ¬
щи го преминах бегом.
—	бежешком, тичешком, бежешката разг, ти-
чешката разг, търчешком разг, търчешката
разг.
БЕГЪЛ - 1. Който се извършва за много кратко вре¬
ме. От беглата си срлща с него не мога да пре¬
ценя какъв човек е.
—	кратък, мимоходен книж.
ант. —> продължителен, дълъг
2.	Който не обхваща всичко по даден въпрос, в който
няма подробности. Бегло описание. Бегъл ана¬
лиз. Бегло изложение.
—	неизчерпателен
ант. — подробен, изчерпателен, обстоен, детайлен
3.	вж. незадълбочен 3. знач.
БЕДА - 1. Трудно положение, от осетп се излиза с
еепгτ усилия. Приятелят се познава в беда,. По¬
магаме си в блда. Изпадам в беда,.
—	неволя, затруднение, нужда
2.	Трудно положение, ктеот създава неприятни пре¬
живявания. Житейски блди.
—	неволя, несгода, неприятност
3.	вж. зло 1. знач.;
4.	вж. нещастие 1. знач.
БЕДЕН - 1. Който няма достатъчно материални
средства и живее в лишения. Беден човек.. Бедно
семейство. Бедни селяни.
—	безпаричен, несъстоятелен книж., безимотен,
нищ старин..
ант. —► богат, заможен, състоятелен, имотен, пара¬
лия
2.	Който е присъщ на текъв човек, който е характерен
зс бите на бедняк. Бедна обстановка, Бедна ме¬
белировка. Бедно съществувание.
—	сиромашки, бедняшки, мизерен, оскъден
ант. — богат, богаташки, скъп, луксозен, скъпер-
ски, богстски, тежоерлки, тузеосои, баооелки
// богат, охолен, заможен
3.	прлн. вж. оскъден 1. знач.;
4.	прлн.. вж. нещастен 2. знач.
V	гол и бос разг,, гол кето тояга (прът, пръчка)
разг, гол като пищов (пушка) разг., гол кето фи¬
шек (тъпан, хурка) разг,, гол като сокол разг.,
гол като пръст разг,, няма ризс не гърба си разг,
няма пукната (счупена, спукана) пере (лев, грош,
петак) разг, към 1. знач.
V	с трън да <се> завъртиш, няме какво да закачиш
разг, с трън де влачиш (замехнеш, завиеш), няма
какво да закачиш разг,, с трън да ловиш, нищо не
можеш да закачиш разг, към 2. знач.
БЕДНЕЯ несв. - вж. обеднявам
БЕДНОРИЯ паостонзр■ паеоеба. - вж. беднотия
1.	знач.
БЕДНОСТ - 1 ' Липса на достетъчео материални
средстве за съществуване. Живея в бедност.
Бедността го преследва цял живот. Не мога
да сл отърва от бедността.
—	мизерия, оскъдица, нищета, беднота, немотия
разг, беднотия разг., сиромашия разг,, безпа¬
ричие, глад прен. разг,— с·иоомaшecтво нар.
ант. — богатство, тхоллтво, тхолаоса, доволство //
разкош, лукс, великолепие, блясък
2. прен. вж. недостиг;
3 прлн. вж. еднообразие 1. знач.
БЕДНОТА - 1. вж. бедност 1. знач.;
2. вж. беднотия 1. знач.
БЕДНОТИЯ разг. - 1. Най-бедният слой от населе¬
нието. В този квартал живее градската бедно¬
тия.
—	беднота, сиромашия разг, сиромашта разг,
беднячество рядко, беднория nаостооаа. пре-
олбр, голотия прлн. разг, гладория прлн. разг,
пренебр, сиротния нар. рядко
2. вж. бедност 1. знач.
БЕДНЯК - Човек с недостатъчни материални сред¬
ства, беден човек. В квартала има много бедня¬
ци. Той е бедняк,.
—	сиромах разг., нищ старин, голтак разг, прл-
оебр, голчо разг. пренебр,, голотия разг· пре-
нлбр, фукара разг, остар., босяк рядко
ант. —> богаташ, крез, оузвр, туз, баровец, чорба¬
джия, думбазин
20

БЕДНЯЧЕСТВО рядко - вж. беднотия 1. знач.
БЕДНЯШКИ - 1. Който е на бедняк. - Бедняшки
къщи. Бедняшко семейство. Бедняшки деца,.
—	сиромашии разг., голташки разг.
ант. — богаташки, богатски
2. вж. беден 2.
БЕДРО - Горната част на крака между теза и коляно¬
то. Стройни бедра. Дълги блдра.
—	бут разг,, кълка разг., баджак простооза.
БЕДСТВАМ - вж. мизерствам
БЕДСТВИЕ - Голяма беда, нещастие, осеmо засяга
много хора. Природно бедствие, Проливните
дъждове и наводнения са голямо бедствие. Вой¬
ната е страшно бедствие.
—	напаст, зло, злина, бич прен. книж.
V бич Божи книж.
БЕДЯ несв. разг, - вж. обвинявам
БЕЖАНЕЦ - Човек, който е бил принуден де на¬
пусне родината или местожителството си по-
реди войни, размирици, бедствия, преследване.
Хиляди бежанци от Близкия изток и Северна
Африка търсеха спасение в Европа, Трябва да
се прави разлика между бягащите от смъртта
бежанци и икономическите мигранти.
—	емигрант, изселник, преселник, изгнаник,
беглец
ант. — имигрант, мигрант, заселник, пплелнмк
БЕЖЕШКАТА разг. - вж. бегом
БЕЖЕШКОМ - вж. бегом
БЕЗАПЕЛАЦИОНЕН книж, - вж. категоричен 1.
знач.
БЕЗАПЕЛАЦИОННОСТ книж, - вж. категорич¬
ност 1. знач.
БЕЗБОЖЕН - 1. Който не вярва в Бог, който не
принадлежи към аиопя религия. Безбожна мла¬
деж, Безбожни хора.
—	нерелигиозен, невярващ, неверующ книж,,
безверен остар.
ант. — набожен, религиозен, вярващ
2.	Който не живее или не постъпва според изисква¬
нията на християнския морал. Живеем в един
блзбожлн свят,
—	неблагочестив, нечестив
ант. — набожен, благочестив
3.	разг. вж. безогледен;
4.	πрео, разг, вж. баснословен
БЕЗБОЖИЕ - вж. атеизъм
БЕЗБОЖНИК — 1. вж. атеист;
2. вж. антихрист
БЕЗБОЖНИЧЕСТВО книж. - вж. атеизъм
БЕЗБОЖНОСТ - вж. атеизъм
БЕЗБОЛЕЗНЕНО прен.. - вж. лесно 2. знач.
БЕЗБРАД - Който няма браде, който е с гладко лице.
Лицето му е безбрадо,
—	голобрад
ант. —> брадат
БЕЗБРЕЖЕН поет,. - вж. безкраен 1. знач.
БЕЗБРЕЖИЕ поет, - вж. безкрайност 1. знач.
БЕЗБРЕЖНОСТ поет. - вж. безкрайност 1. знач.
БЕЗБРОДЕН поет,. - Който не може да се изброди,
изходи, на който не може да се стигне краят. Без-
бродни океани. Безбродна джунгла.
—	неизбродим поет.,, неизброден поет,, неизхо-
дим поет,
БЕЗБРОЕН - Който е в извънредно голямо количес¬
тво и не може де се изброи. Безбройни звезди.
Безбройни стада.. Безбройна войска. Безбройни
щети, Безбройно богатство. Безбройна тълпа.
—	безчетен, безброй, безчет, безчислен, неизбро¬
им книж, неизчислим книж,, несметен книж.,
неброим поет,, неброен поет,
ант. —»малоброен, малочислен, малък
БЕЗБРОЙ - вж. безброен
БЕЗБУРЕН - вж. спокоен 1. и 3. знач.
БЕЗБУРНО прен. - вж. спокойно
БЕЗВЕРЕН остар. - 1. вж. безбожен 1. знач.;
2. вж. неверен 3. знач.
БЕЗВЕРИЕ книж. - 1. вж. неверие 1. знач.;
2. вж. атеизъм
БЕЗВЕРНИК - 1. вж. атеист;
2.	вж. антихрист;
3.	вж. неверник 1. и 2. знач.
БЕЗВЕТРЕН - 1. През който не духа вятър. Безвет-
аеоо утро.
—	тих прен.
ант. — ветровит
2. вж. закътан 2. знач.
БЕЗВЕТРИЕ книж. - вж. затишие
БЕЗВКУСЕН - 1. Зе храна, питие - който няма ху¬
бав, приятен вкус. Безвкусно ядене. Безвкусна
супа,. Безвкусен чай,.
—	блудкав, невкусен
ант. — вкусен, сладък, апетитен
2.	прре. При дюото дням ппрояо та делаτаи.ecли двкс.
Безвкусна украса. Безвкусно облекло, Безвкусна
мебелировка.
—	неестетичен, некрасив, кичовски, кичозен
разг, прлнлбр,
ант. —> красив, естетичен
БЕЗВКУСИЕ - 1. Неприятна липса на вкус. На вън¬
шен вид яденето изглеждаше апетитно, зато¬
ва ме изненада неговото безвкусие.
—	блудкавост
Б
ант. — вкус
2.	пррн. Лимолнеecлmτаиeеливвос. неyслезоκооелв
оото, изящното. Подредбата на къщата показва
блзвкусие.
—	безвкусица
ант. —> вкус
БЕЗВКУСИЦА - 1. Питмзведееме на изкуството, в
което няме проява на естетически вкус. По теле¬
визията гледах лдин сладникав филм — истин¬
ска безвкусица· Някои не могат да различат
истинското изкуство от безвкусицата,
—	кич
2. вж. безвкусие 2. знач.
БЕЗВЛАС книж. рядко - вж. плешив
БЕЗВЛАСТИЕ - вж. анархия 1. знач.
БЕЗВОДЕН - 1. Който е пстсавл без вода. Безводна
река. Безводна чешма,
—	пресъхнал
ант. —* воден
2.	вж. сух 1. знач.
БЕЗВОДИЕ - вж. суша2
БЕЗВОЛЕВ - 1. Който няма воля, неспособен е да
неправи усилие, де извърши нещо. Той имаше
вид на безволев човек. Тя лежеше все така без¬
волева на дивана.
—	безводен, отпуснат
ант. —* волев, волеви, сnориа
2. вж. безхарактерен
БЕЗВОЛЕ— - 1. вж. безволев 1. знач.;
21

2. вж. безхарактерен
БЕЗВОЛИЕ - вж. безхарактерност
БЕЗВРЕДЕН - Който не е опесен, не вреди. Без¬
вредно лекарство. Безвредно насекомо· Без¬
вредно влияние.
—	безопасен, безобиден, невинен прен..
ант. —* вреден, опалеа, зловреден, вредоносен
БЕЗВРЕМЕНЕН рядко - вж. ненавременен 1. и 2.
знач.
БЕЗВРЕМЕННО рядко - вж. преждевременно
БЕЗВЪЗВРАТЕН - 1. Който не може да се възста¬
нови, възвърне, който е отминал завинаги. Без¬
възвратно минало. Безвъзвратна загуба.
—	невъзвратим книж., необратим
2. вж. окончателен 2. знач.
БЕЗВЪЗВРАТНО - вж. окончателно 2. знач.
БЕЗВЪЗМЕЗДЕН - 1. вж. безплатен;
2. вж. безкористен 1. знач.
БЕЗВЪЗМЕЗДНО - вж. безплатно
БЕЗГЛАСЕН - вж. мълчалив 2. и 3. знач.
БЕЗГЛАСНО - 1. вж. мълчаливо 1. знач.;
2.	вж. тихо Г днач.
БЕЗГРАМОТЕН книж. - вж. неграмотен 1., 2. и
3.	знач.
БЕЗГРАНИЧЕН - вж. безкраен 1. и 3. знач.
БЕЗГРАНИЧНО - вж. безкрайно 2. знач.
БЕЗГРАНИЧНОСТ - вж. безкрайност 1. знач.
БЕЗГРЕШЕН - 1. Който не допуска, не прави греш¬
ки. Няма безгрешни хора.. Не съм безгрешен във
всичко.
—	безпогрешен, непогрешим
2.	Който няма, не съдържа грешки. Безгрешна дик¬
товка, Безгрешно решение на задачата. Без¬
грешна сметка, Безгрешен превод.
—	безпогрешен, верен, правилен, точен
ант. —> грешен, погрешен, неверен, неправилен, не¬
точен
3.	Който няма или в който няма грехове. Безгрешен
живот. Тя е безгрешна като детл. Безгрешни
помисли.
—	праведен, невинен, чист прлн.
ант. —> грешен, неправеден, греховен, нечестив,
аеблагтчесmив
БЕЗГРЕШНО - Без грешка. Пише безгрешно. Смя¬
та безгрешно,
—	безпогрешно, вярно, правилно, точно
ант. —* грешно, ^вярно, ееnиеβвлес, неточно
БЕЗГРЕШНОСТ - 1. Качество или проява на чо¬
век, който не допуска, не преви грешки. Вярвам в
своята безгрешност.
—	безпогрешност, непогрешимост
2. Качество или проява нс човек, който няма грехове.
Той л образец на блзгрешност.
—	невинноот, чистота прен.
ант. — греховност, ееровоедаолт, нечестивост,
ееблагтчестивост, грешност
2, рядко вж. вярност 2. знач.
БЕЗГРИЖЕН - 1. Който нямс грижи, не е обреме¬
нен от грижи. Безгрижен юноша, Говоря с без¬
грижен глас.
—	бвзтрввджен книж. рядко, безпечен книж. ряд¬
ко
ант. — загрижен, угрижен, кахърен, укахърен
2. Който роттмча без грижи, nиителееемя и ограни¬
чения. Безгрижен живот. Безгрижна младост.
Безгрижни дни..
—	волен поет., охолен, безтревожен книж. рядко
ант. — неспокоен, безпокоен, тревожен
3.	Който не обръща ваммааме на нещо, не проявява
загриженост за нещо. Палоаллоо безгрижен си
към задълженията си, Безгрижни родители,
Безгрижни управници.
—	нехаен, незаинтересован, безхаберен разг.
ант. — грижлив, грижовен, загрижен
// /загрижен, заинтересован
4.	вж. лекомислен 1. знач.
V	с широко сърце (душа) разг, към 1. знач.
V	пет пари не дева разг,, не дава руоеата (спукана,
счупена) ововразг,, не го е грижа (еня) за някого
или за нещо разг, пренебр. към 3. знач.
БЕЗГРИЖИЕ - 1. Липса на грижи, аеромяmносmи,
тревоги. Ваканцията свърши, а с нея - и дните
на безгрижието. С тъга си спомням безгрижи¬
ето на младежките години,.
—	безгрижност, волност
ант. —<■ грижи, неприятности, главоболия, пробле¬
ми, ядове
2.	Липса на загриженост, грижа, интерес към някого,
нещо. Общината проявява безгрижие към проб¬
лемите на обществения транспорт. Много кул¬
турни паметници се рушат заради безгрижие¬
то на властите.
—	нехайство, незаинтересованост, безхаберие
разг,, безгрижност, немара книж.
ант. —> грижливост, говжовеост, загриженост, вам-
мааме
// заинтересованост, интерес, внимание
3.	вж. лекомислие
БЕЗГРИЖНИК - Човек, който не роояβяеα грижа,
загриженост за нещо, живее безгрижно, лектмuл-
леап. Той не се интересуваше от проблемите на
семейството си, блше голям безгрижоио.
—	нехайник разг, бвзхабвоеск разг., ветрогон
разг., ветрогонец разг., ветреник разг, остар,
развейпрах разг., развейплява разг, вейхай-
вей разг.
ант. — грижовник
БЕЗГРИЖНО - вж. лекомислено 1. знач.
БЕЗГРИЖНОСТ - 1 . вж. безгрижие 1. и 2. знач.;
2. вж. лекомислие
БЕЗГРЪБНАЧЕН прен.. пренебр, - вж. раболепен
БЕЗДАРЕН - 1. Който няма дарба, сnтлобнтлт да
прави, да създава нещо. Бездарен поет,. Бездарен
архитект.. Бездарен артист,.
—	неспособен, неталантлив, посредствен, нека¬
дърен разг, слаб прен.
ант. — даровит, талантлив, надарен, способен, ка¬
дърен
2. В който не е проявена дарба, отйот е характерен
за човек без дарба. Бездарна творба.. Бездарна
проза,.
—	посредствен, неталантлив, слаб прен,, некадъ¬
рен разг,
ант. -> талантлив, даитвмт, силен
БЕЗДАРИЕ - 1. вж. бездарност;
2. вж. бездарник
БЕЗДАРНИК - Човек, който нямс дарба зе творчес¬
ка изява. Пиесата л написана от бездарник,
—	некадърник разг, бездарие, посредственик,
посредственост, бездарност рядко
ант. —> дарование, талант, дαровиттло
БЕЗДАРНОСТ - 1. Отсъствие ' на дарба. Всички
22

бяха убедени в неговата бездарност,
■— бездарие, неталантливое, посредственост,
некадърно^ разг.
ант. — дарба, mалαао, дарование, заложби
2. рядко вж. бездарник
БЕЗДЕЕН - 1. Който не развива дейност, не проявя¬
ва активност, еаергссчнпса. Безделн ученик, Без-
дейна организация.
—	пасивен, инертен книж, еедвве, неактивен,
нвдвятвлвн книж,, недействен книж,, без¬
действен книж. остар., недееспособен книж,
ант. —* деен, активен, деятелен, действен, дееспосо¬
бен
2.	У когото липсва енергия, готовност за действие. В
последно врлме директорът ни е много безделн.
Бездейна младеж,
—	пасивен, инертен книж,, отпуснат, заспал
прлн,.
ант. —> деен, акаиоеа, енергичен, действен
3.	У когото липсва желание да уреди, да реализира
нещо. Безделн собствлоио. Безделн търговец,.
—	пасивен, инертен книж,, ^предприемчив
ант. —> деен, активен, деятелен, предприемчив
4.	При който не се проявява дейност. Търся изход от
сегашното блздейно състояние. Бездейно съ¬
ществувание,
—	пасивен, неактивен
ант. — активен
БЕЗДЕЙСТВАМ - 1. Не върша работа, не изпълня¬
вам функциите си, сбиоа. зе машина, механизъм,
предприятие. Машините са повредени и вече
цяла седмица бездействат.
—	стоя прлн,, седя прлн,
ант. — работя, действам, функционирам, вървя,
бачкам
2.	Прекарвам някъде в състояние без работа, в без¬
действие. Като няма работа, по цял ден без¬
действаме. Войсковата част вече два дни без¬
действа в окопите. Тя работи, а той бездейст¬
ва прлд телевизора.
—	стоя прео,, седя прлн,, стърча прлн. разг, мъдря
се разг,, вися прен, разг,, кисна прлн. разг, дре¬
мя прен.,, кибича разг.
ант. —> действам, работя
//работя, правя, върша, оаамеавае се
3.	Стоя безучастен, бездеен. Корупцията се шири, а
властите бездействат.. Не може да бездейст¬
ваме и да чакаме някой да ни свърши работата,
—	стоя прен, седя прен,, пасувам разг,, спя прен,
дремя прен,
ант. — действам, работя, правя, върша, чиня
V	клатя си краката разг., броя гаргите (звездите)
разг., лапам (ловя, гълтам) мухи разг., дремя
(вися) като кон на празни ясли разг. ирон, чопля
си носа разг,, гледам си пъпа разг., бия си шама¬
ри разг, ирон,, лапам вятър (мъглата) разг,, пър¬
жа яйца на вятъра разг., въртя <си> пел^<те>
разг. към 2. знач.
V	стоя с ръце в джобовете разг, стоя (седя) със
скръстени ръце разг, стоя (седя) със сгьинати
ръце разг. към 3. знач.
БЕЗДЕЙСТВЕН книж, остар. - вж. бвздеве 1.
знач.
БЕЗДЕЙСТВЕНОСТ книж· остар. - вж. без¬
действие 1. знач.
БЕЗДЕЙСТВИЕ - 1. Липса, отсъствие на иеициα-
тиветлт зе изпълнението на някакво дело. Граж¬
даните се възмущават от бездействието . на
правителството.
—	пасивност, инертност книж, ^предприем¬
чивост, отпуснатост, заспалост прен., без-
действеност книж. остар.
ант. — активност, енергия, еаергмчнплт, дейлаве-
апла, дейност, предприемчивост
2. вж. застой 3. знач.
БЕЗДЕЛЕН - вж. ленив 2. знач.
БЕЗДЕЛИЕ - вж. лентяйство 1. и 2. знач.
БЕЗДЕЛНИК - 1 . Човек, който не работи, води пра¬
зен живот и често е склонен към аетитбществе-
ни прояви. Кафенетата са пълни с безделници.
Майка му е притеснена, че се е събрал с бездел¬
ници.
—	хаймана разг, неодобр, непрокопсаник разг,
неодобр., нехранимайко разг,, пройдоха разг,
панта разг., вагабонтин разг., бараба разг,
обесник разг. неодобр, лумпен книж,, хаирсъ-
зин простонар, капасъзин простонар, хайта
простонар,
2. вж. ленивец
БЕЗДЕЛНИЧА - 1. Не работя поради нежелание,
мързел. Обича да безделничи. Завърши училище
и сега безделничи,
—	мързелувам, лентяйствам, хайлазувам разг,,
излежавам се прен, неодобр,, дембелувам
простонар, неодобр.
ант. —> работя, трудя се, бачкам
2. Водя празен живот на безделник. Не трябва да го
оставят да скита и безделничи.
—	хайманувам разг, неодобр.
V	лежа (изтягсм се) на гръб разг., лежа на кълка
(хълбок) разг,, рпдрииам се на една кълка разг,
ирон,, подпирам гръб (дувара) разг. ирон., клатя
си краката разг,, броя звездите (гаргите) разг,
към 1. знач.
V	мета (меря, кръстосвам) улиците разг. към 2. знач.
БЕЗДЕЛНИЧЕНЕ - вж. лентяйство 1. и 2. знач.
БЕЗДЕЛНИЧЕСТВО - вж. лентяйство 2. знач.
БЕЗДЕФЕКТЕН книж, - вж. изправен 2. знач.
БЕЗДИХАНЕН книж, поет,. - вж. мъртъв 1. знач.
БЕЗДНА - 1. вж. пропаст;
2. прен, вж. дълбочина 1. знач.
БЕЗДОМЕН - 1. Който няма дом, родслоa. Бездо¬
мен старец. Бездомна лястовица.
—	безприютен книж,, блуден книж,
2. вж. безпризорен
БЕЗДОМНИК - Човек, който няма дом, семейство,
където да се приюти. По улиците скитат без¬
домници, На гарата члсто спят бездомници.
—	клошар, скитник, бродяга книж,, босяк рядко,
безкъщник рядко
БЕЗДУХОВНОСТ книж;· - вж. безнравственост
2. знач.
БЕЗДУШЕН - 1. вж. мъртъв 1. и 2. знач.;
2.	вж. безсърдечен 1. знач.;
3.	вж. безчувствен 3. и 4. знач.
БЕЗДУШИЕ - вж. безсърдечие 1. знач.
БЕЗДУШНОСТ - вж. безсърдечие 1. знач.
БЕЗДЪЖДИЕ книж. - вж. суша2
БЕЗДЪЖДОВЕН - Зе период от време - през който
не вали дъжд. Бездъждовно лято. Бездъждовен
сезон..
—	сух, сушав, засушлив
Б
23

ант. —> дъждовен, дъждовит, дъжделмв, кишав, ки-
щодс·
БЕЗДЪНЕН разш. - вж. дълбок 1. знач.
БЕЗЖАЛОСТЕН - вж. жесток 1. в 2. знач.
БЕЗЖИЗНЕН - 1. Който е лишен оо бодрост, жи-
втст, енергия влм изразява отсъствие на бодрост,
енергия. След болестта детето л много без¬
жизнено. Безжизнена походка, Безжизнено
лице.
—	отпуснат, заспал прлн.
ант. — жизнен, енергичен, бодър, витален
2.	За очи, поглед - в който не се забелязва жизненост,
енергия. Тя го гледаше с безжизнен поглед, Без¬
жизнени очи,.
—	изгаснал,угаснал
ант. —> жив, игрив, подвижен
3.	вж. мъртъв 1. знач.;
4.	вж. безчувствен 1. знач.
БЕЗЖИЗНЕНОСТ -1 . вж. безчувственост 1. знач.;
2. вж. отпуснатост 1. знач.
БЕЗЗАВЕТЕН - вж. всеотдаен
БЕЗЗАКОНИЕ -1. вж. своеволие 1. знач.;
2. вж. безправие
БЕЗЗАКОННИЧА рядко - вж. своеволнича
БЕЗЗАКОНСТВАМ рядко - вж. своеволнича
БЕЗЗАЩИТЕН - 1. Който няма защита (зс човек).
Бандитите дебнат и нападат беззащитните
хора.
—	незащитен
ант. —* защитен
2. вж. слаб 2. знач.
БЕЗЗВУЧЕН - вж. тих 1. в 2. знач.
БЕЗЗВУЧНО - вж. тихо 1. знач.
БЕЗЗЛОБЕН - вж. незлобив 1. в 2. знач.
БЕЗЗРАЧЕН поет, - 1. вж. сляп;
2. прен. вж. тъмен 1. знач.
БЕЗЗЪБ - 1. Който няма или е олоааал без зъби. Без¬
зъба баба,. Беззъбо дете, Беззъба уста.
—	щърб, щърбав
ант. — зъбат, зъбест
2. прен,. книж. вж. незлобив 2. знач.
БЕЗИЗВЕСТЕН книж, рядко - вж. неизвестен
1.	в 2. знач.
БЕЗИЗВЕСТНОСТ книж, рядко - вж. неизвест¬
ност
БЕЗИЗКУСТВЕН книж, - вж. естествен 3. .знач.
БЕЗИЗКУСТВЕНОСТ книж. - вж. вствстввност
БЕЗИЗРАЗЕН - Обикн. за лице, поглед, глас м под.
- опйоп няма никакъв взрез, който не изразява
нищо. Гледаше яс безизразен поглед. Безизразно
лицл. Безизразни очи..
—	неизразителен, неподвижен прлн,
ант. — изразителен, жмв, подвижен
БЕЗИЗХОДЕН - вж. безнадежден 1. знач.
БЕЗИЗХОДИЦА - 1. Състояние, положение без
изгледи за благоприятен изход. Той съзнаваше
безизходицата на своето положение.
—	безизходност, безнадеждност книж,
2.	заплетено положение, от което
не може да се намери изход. Не знам как ще се
измъкна от безизходицата, в която попаднах.
Намирам се в пълна безизходица.
—	безпътица, безизходност, лабиринт прен,
V задънена улица разг., задънен сокак разг,, ома¬
гьосан (порочен) кръг книж. към 2. знач.
БЕЗИЗХОДНОСТ - вж. безизходица 1. и 2. знач.
24
БЕЗИМЕН - вж. анонимен 1. и 2. знач.
БЕЗИМЕНЕН - вж. анонимен 1. и 2. знач.
БЕЗИМОТЕН - вж. беден 1. знач.
БЕЗИНИЦИАТИВЕН книж. - вж. неинициати¬
вен
БЕЗИНИЦИАТИВНОСТ книж. - вж. неинициа¬
тивного
БЕЗИНТЕРЕСЕН - 1. Който не буди, не предизвик¬
ва иноеиел, не задържа вниманието с качествата
си. Безинтересен роман. Безинтересен събе¬
седник. Безинтересен разговор. Безинтересен
филм,
—	скучен, неинтересен, отегчителен, досаден,
дотеглив, незанимателен рядко
ант. — интересен, любопитен, иаормгуовш, курио¬
зен
2. Който не се отличава с нищо особено, интересно.
Безинтересна лекция. Безинтересна реч, Безин¬
тересна статия.
—	скучен, неинтересен, банален, тривиален
книж,, сух прлн,, суховат, безцветен прен..
ант. —> интересен, занимателен, увлекателен, иа-
ооигсβащ
// Който е беден на събития, преживявания (обикн.
зе живот, ежедневие). Безинтересна действи¬
телност. Безинтересен живот. Безинтересно
ежедневие.
—	скучен, неинтересен, банален, тривиален
книж,, делничен прен,, сив прен,, прозаичен
прен,, безцветен прен.
БЕЗКНИЖЕН остар. - вж. неграмотен 1. знач.
БЕЗКНИЖОВЕН остар. - вж. необразован 1. знач.
БЕЗКОМПРОМИСЕН - 1. Който не се съгласява
на никакви полтъпкм, компромиси, споразумения
или при който нямс оомрисмиси. Безкомпро¬
мисна опозиция.. Безкомпромисна борба.
—	непримирим
ант. —> компромисен
2. вж. принципен
БЕЗКОМПРОМИСНОСТ - Липса, отсъствие на
компромис. Опозицията прояви блзкомпромис-
ност.
—	непримиримост
ант. — компромисност
БЕЗКОНЕЧЕН книж, - вж. безкраен 1., 2. м 3.
знач.
БЕЗКОНЕЧНО книж, - вж. безкрайно 1. м 2. знач.
БЕЗКОНЕЧНОСТ книж, - вж. безкрайност 1. м
2. знач.
БЕЗКОНФЛИКТЕН книж. - вж. сговорчив
БЕЗКОРИСТЕН - 1. Който не се прави с цел ня¬
каква материална облага. Безкористна помощ,.
Безкористна услуга.
—	безвъзмезден
ант. — користен, пресметлив
2. Който не е свързан с мисъл зс облага, корист. Без¬
користен патриотизъм. Безкористна любое..
—	чист прен, непресметлив
ант. —> користен, оорсстолюбио, смеоосджмйлки,
меркантилен, нечист
БЕЗКОС рядко - вж. плешив
БЕЗКРАЕН - 1. Който няма граници влм изглежда,
че няма край. Безкрайна шир. Безкрайно море.
Безкрайна равнина.
—	безграничен, безпределен книж,— безконечен
книж., безмерен книж., безбрежен поет., нео¬
бятен поет,, необхватен, необозрим поет,,, не¬
измерим книж., необгледен поет,, нвизглидвн
поет., ^до^еден поет,
ант. — обозрим
// пределен
2.	Който трае, продължава много дълго, като че лм
без край. Безкраен разговор, Нощта ми сл сто¬
ри безкрайна, Безкрайни мъки.
—	безконечен книж., нескончаем книж., безпре¬
делен книж.
3.	прлн.. Който се проявява в много висма степен, из¬
ключително голям. Безкрайна радост. Безкрай¬
на обич, Той е човек с безкрайни възможности.
—	безграничен, безпределен книж,, безмерен
книж,, неизмерим книж,, безконечен книж.
ант. — незначителен, нищожен, минимален
БЕЗКРАЙ - вж. безкрайно 1. знач.
БЕЗКРАЙ поет,. - вж. безкрайност 1. знач.
БЕЗКРАЙНО -1. Извънредно продължително, мно¬
го дълго, много силно, извънредно много. Щас¬
тието им няма да трал безкрайно. Безкрайно
ли ще сл мъчим?
—	безкрай, вечно, безконечно книж,, нескончае¬
мо книж,, довека (довеки) нар.
2, За соеечеβαее на много висока степен в посява-
та нс някакво качество влм действие, изразено с
думате, към която се отнася. Безкрайно доволен.
Безкрайно щастлив. Безкрайно беден.
—	изключително, извънредно, много, невероят¬
но, безгранично, безпределно книж., безмерно
книж., неизмеримо книж,, безконечно книж,
крайно, страшно, ужасно разг,, адски разг,
ант. — малко, недостатъчно
V на ента степен книж. към 2. знач.
БЕЗКРАЙНОСТ - 1. Безкраен ровстви. Не може
да сл обгърне безкрайността на небесната шир.
Безкрайност на океана,
—	безгранично», — безпределно» книж., безко¬
нечно» книж,, безмерност книж, безбреж¬
ност поет,, безбрежие поет., безкрай поет,
необятно» поет., необхватно», необозри¬
мост книж., неизмеримост книж,
ант. — обозримост
// пределност
2. Голяма, безкрайна продължителност. На всички
ни сл иска щастието да продължи до безкрай¬
ност.
—	безконечност книж., бвзnредвлндст книж,
нескончаемо» книж.
БЕЗКРЪВЕН - 1. Който е характерен зс човек, кой¬
то страда от мелвкиъвие. Безкръвно лице. Без¬
кръвни ръце.
—	анемичен разш.
2.	Който се извършва, без да се пролее кръв. Безкръв¬
на революция.
—	некрлвоπролитве книж. рядко
ант. —» кръвопролитен, кървав
3.	вж. бледен 1. знач.
БЕЗКУЛТУРИЕ рядко - вж. некултурно» 1. знач.
БЕЗКУЛТУРНОСТ рядко - вж. некултурно»
1. знач.
БЕЗКЪЩНИК рядко - вж. бездомник
БЕЗЛИК поет,. - вж. безличен 2. и 3. знач.
БЕЗЛИЧЕН - 1. Зс човек - който не прави впечат¬
ление, не изпъква, не се откроява с външния см
вмд или с качествата и достойнствата си. Жената
беше толкова безлична, че нл й обърнах внима¬
ние. Съседът ми е безличен човечец. Безличен
политик. Безлична пианистка,
—	невзрачен, ^забележителен, незабележим,
безцветен прен.
ант. — забележителен, колоритен, ярък
// виден, изтъкнат, бележит, забележителен, именит,
личен, знатен
2.	Зс голямо множество от хора - при който всмчкм
отделни индивиди си приличат и се сливат. Без¬
лична тълпа. Безлична маса,
—	безлик поет., сив прен..
3.	За предмет - който не прави впечатление, не из¬
пъква, не се откроява. Безличен град. Безлични
постройки, Безличен стил..
—	безлик поет.,— невзрачен, незабележим, сив
прен,, безцветен прен., мижав прен. разг,
ант. —> ефектен, атрактивен, впечатляващ
//колоритен, живописен
//забележителен, бележит, ярък, бляскав, блестящ
БЕЗЛИЧИЕ книж. - вж. нищожество 1. и 2. знач.
БЕЗЛИЧНОСТ книж. - Отсъствие на ярки индиви¬
дуални черти. Като политик, със своята блзлич-
ност той не може да привлича хората,
—	невзрачно», (^забележителност, незабеле¬
жимо»
БЕЗЛЮДЕН - 1. В който не живеят хора. Безлюдна
къща,. Безлюдно село. Безлюден остров..
—	ненаселен, необитаем, пуст, див прен., пусти¬
нен разш,
ант. —> обитаем, населен, заселен
2.	Където няма хора. Безлюдно училище. Безлюден
двор. Безлюдни класни стаи.
—	пуст, празен, опустял, запустял
ант. — оживен, многолюден
3.	вж. тих 3. знач.
БЕЗЛЮДИЕ книж. - вж. безлюдност 1. и 2. . знач.
БЕЗЛЮДНОСТ книж. - 1. Отсъствие, липса на
хора. Безлюдността на този пущинак ме изпъл¬
ва с тъжни мисли. Избягвам тази местност
поради нейната безлюдност..
—	безлюдие книж,, необитаемо», ненаселено»,
пустота, дивота
ант. — населеност, заселено»
2. Отсъствие, липса на движение, живот, шум. Пълна
безлюдност владееше в тази част на планина¬
та. Мракът и безлюдността на улиците навя¬
ват тъга,.
—	пустота, мъртвило, безлюдие книж., празнота
рядко, пустош, запустяло»
ант. — многолюдност, многолюдие
// оживеност, оживление
БЕЗМАСЛЕ— - вж. постен 1. знач.
БЕЗМЕРЕН книж. - вж. безкраен 1. м 3. знач.
БЕЗМЕРНО книж. - вж. безкрайно 2. знач.
БЕЗМЕСЕН - 1. Който не е приготвен с месо. Без-
месни ястия.
—	постен, вегетариански
ант. —> месен, блажен
2. вж. постен 2. знач.
БЕЗМЕТЕЖЕН книж. - вж. спокоен 1. и 2. знач.
БЕЗМЕТЕЖНО книж, - вж. спокойно
БЕЗМИЛОСТЕН - вж. жесток 1. и 2. знач.
БЕЗМОЗЪЧЕН - прен, грубо вж. безразсъден
1.	знач.
БЕЗМЪЛВЕН книж. - вж. мълчалив 2. м 3. знач.
25

БЕЗМЪЛВИЕ книж, - 1. вж. мълчание 1. знач.;
2.	вж. дишина L и Д. днач.
БЕЗМЪЛВНО книж. - вж. мълчаливо 1. знач.
БЕЗМЪЛВНОСТ книж, - вж. тишина 1. знач.
БЕЗНАДЕЖДЕН - 1. За положение, състояние -
който е толкова тежък, че не може да се предпри¬
емат действия, които да го подобрят. Безпаричи¬
ето го мъчеше и не знаеше как би могъл да се
измъкне от това безнадеждно положение.
—	безизходен, отчаян
2.	Който не вдъхва надежда за успешно развитие, за
рс-добрп бъдеще. Напразно хвърля сили в една
безнадеждна работа,
—	безперспективен, ненадежден
ант. — перспективен, надежден
3.	книж. вж. отчаян 1. знач.;
4.	вж. непоправим 2. знач.
БЕЗНАДЕЖДНОСТ книж, - 1. вж. отчаяние;
2. вж. безизходица 1. знач.
БЕЗНАДЗОРЕН книж, - вж. безпризорен
БЕЗНАЧАЛИЕ книж. - вж. анархия 1. знач.
БЕЗНРАВСТВЕН - 1. Който е в прпоuвпоечме с
общоприетия морал, повоuввречи на общопри¬
етите нравствени норми. Безнравствен живот,.
Безнравствено поведение.
—— неморален, аморален книж,, непорядъчен
рядко,' безпътен разг.
ант. — нравствен, морален, порядъчен
2.	Който не проявява или не се характеризира с
ниαвловеевсо, почтеност. Безнравствен човек.
Безнравствена постъпка.
—	неморален, аморален книж,, непочтен, неети-
чен книж,, непорядъчен рядко
ант. — нравствен, морален, етичен, почтен, честен,
порядъчен
3.	вж. покварен 2. знач.
БЕЗНРАВСТВЕНОСТ - 1. Отсъствие не морал,
нс еиаосовеевсо. В политическия живот често
сме свидетели на прояви на безнравственост.
—	аморалност, аморалност книж,— непорядъч-
ност рядко
ант. — нравственост, морал, моралност, порядъч-
евло
2. Отсъствие не добри нрави, на морел, липса не ду¬
ховни ценности. Страшно е, когато в едно об¬
щество сл насажда безнравственост,
—	бездуховност книж,, неетичност книж,
ант. —> нравственост, духовност, етичност
БЕЗОБВДДЕ -1. вж. безвреден;
2. вж. незлобив 2. знач.
БЕЗОБЛАЧЕН - 1. вж. ясен 1. знач.;
2. прен, книж. вж. спокоен 1. знач.
БЕЗОБРАЗЕН - 1. Който предизвиква силно
неодобрение, възмущение. Безобразна постъп¬
ка, Безобразно държание. Безобразен филм.
—	отвратителен, противен^ ужасен, възмутите¬
лен, скандален, гаден прен,, грозен прен, гну¬
сен прен,, скверен книж. рядко
—	ант. — прекрасен, чудесен, великолепен, възхи¬
тителен, прелестен
2. вж. грозен 1. знач.
БЕЗОБРАЗИЕ обикн.. мн. ~ Крайно неприлична,
недостойна, нередна проява, постъпка. Беше под
достойнството й да открива безобразията на
мъжа си. Вършат сл всякакви безобразия,.
—	безсрамие разг, свинщина прлн. разг, грубо,
26
маскарлък простонар, неодобр,
БЕЗОБРАЗНИК - Човек, който нарушава превила¬
та за прилично и морално държание, който върши
безобразия. Един безобразник ме блъсна с коле¬
лото си и отмина, без да ми помогне да стана
от земята,.
—	безсрамник, мръсник неодобр,, тип разг. нео-
добр., маскара— простоозр. неодобр.
БЕЗОБРАЗНИЧА - вж. своеволнича
БЕЗОБРАЗНОСТ рядко - вж. грозота
БЕЗОГЛЕДЕН - Който не се спира пред нищо, не
подбира средстве за постигане на някаква цел
влм който се извършва без оглед на средствата
за пвлоигаее на нещо. Безогледен кариерист.
Безогледен властник. Безогледен стремеж за
печалби.. Безогледна експлоатация.
—	безскрупулен, брутален, 6взцврвмонвн, без¬
пардонен разг, безбожен разг.
ант. — скрупульозен, съвестен
БЕЗОГЛЕДНОСТ - Неподбиране на средстве за
πостигеее на някаква цел. Хората се възмуща¬
ват от безогледността на някои политици.
—	безскрупулност, бруталност, бвзцврвмоееост,
безпардонност разг.
ант. —> скрупульозност, лъеелоносо
БЕЗОК - вж. сляп
БЕЗОПАСЕН - 1. Който не е свързан с пnасевсо
млм предпазва от спаснссо. Безопасно място.
Безопасна зона, Пътят л безопасен,.
—	сигурен, защитен (за място), запазен разг, (за
място)
ант. —> опасен, несигурен, незащитен
// опасен, страшен
2. вж. безвреден
БЕЗОПАСНОСТ - Отсъствие на опасност. Вземат
се мерки за безопасност на движението по ули¬
ците. Безопасност на труда.
—	сигурност, защитеност рядко
ант. — опасност, риск
БЕЗОСНОВАТЕЛЕН книж, - 1. вж. неосновате¬
лен 1. знач.;
2. вж. безпричинен
БЕЗОСНОВАТЕЛНО книж, - вж. безпричинно
БЕЗОТГОВОРЕН - 1. вж. недобросъвестен 1. знач.;
2.	вж. лекомислен 1. знач.;
3.	вж. безразсъден 2. знач.
БЕЗОТГООВОН—о 1. вж. лекомислено 1. знач.;
2. вж. безразсъдно
БЕЗОТГОВОРНОСТ - вж. лекомислие
БЕЗОТЕЧЕСТВЕН - Който се е откъснел от родв-
аеое си влм няма чувство зс отечество, родина.
—	безродве2 книж,
БЕЗОТЕЧЕСТВЕНИК - Човек, който се е откъс¬
нел от родината си в няма чувство за отечество.
-— безродник рядко
БЕЗОТРАДЕН книж, - вж. тъжен 3. знач.
БЕЗОЧИЕ - вж. нахалство 1. м 2. знач.
БЕЗОЧЛИВ - вж. нахален 1. в 2. знач.
БЕЗОЧЛИВЕЦ рядко - вж. нахалник
БЕЗОЧЛИВОСТ - вж. нахалство 1. в 2. знач.
БЕЗПАМЕТЕН книж. - 1. Който не е в съзнание
влм в пълно съзнание. Тя лежеше безпаметна в
леглото. Отпусна се почти безпаметен в крес¬
лото.
—	нвсввствн, несвой
2. вж. безумен 1. знач.;

3. вж. обезумял 1. знач.
БЕЗПАМЕТНОСТ книж, - вж. забрава 2. знач.
БЕЗПАМЕТСТВО книж, - вж. забрава 2. знач.
БЕЗПАРДОНЕН разг, - 1. вж. безогледен;
2. вж. нахален 1. знач.
БЕЗПАРДОННОСТ разг, - 1. вж. безогледност;
2. вж. нахалство 1. знач.
БЕЗПАРИЧЕН - вж. беден 1. знач.
БЕЗПАРИЧИЕ - вж. бедност 1. знач.
БЕЗПЕРСПЕКТИВЕН - вж. безнадежден 2. знач.
БЕЗПЕЧЕН книж, рядко - вж. безгрижен 1. знач.
БЕЗПИСМЕН книж, остар, - вж. неграмотен
1.	знач.
БЕЗПЛАНОВ - вж. стихиен 1. знач.
БЕЗПЛАНОВОСТ - вж. стихийност 1. знач.
БЕЗПЛАТЕН - Който става без заплащане, зс който
не се плаща възнаграждение. Безплатен труд.
Безплатно образование.
—	неплатен, безвъзмезден
ант. —* платен, заплатен
БЕЗПЛАТНО - Без заплащане. Ще ви дам всичко
безплатно. Работя безплатно, Пътувам без¬
платно. Тук всичко е безплатно.
—	безвъзмездно, гратис, даром, бадева просто-
нар, муфта простонар.
ант. — платено, заплатено
БЕЗПЛОДЕН - 1. Който не ражда, не дава плодове.
Безплодна земя, Безплодни дървета, Безплодна
година.
—	неплодороден, неплодоносен, неплодовит,
ялов разг., нвплодвн рядко, неплододавн рядко,
безроден рядко, нвродлив диал.
ант. — плодороден, плодоносен, плодовит, плоден,
плпдсдαеа, спорен, благодатен, берекетен, род-
лив, родовит, хлебороден, урожаен
2.	Който не може да даде ппоомсаоп. Безплодна кра¬
ва,
—	ялов разг., нвплодвн рядко, стерилен, нерод-
лив диал,
ант. —> плодовит
3.	вж. безрезултатен 1. знач.;
4.	прен. вж. непродуктивен 1. знач.
БЕЗПЛОДИЕ - 1 . Липса на плодородие. Тазгодиш¬
ното безплодие е ужасно. Сллд такова безпло¬
дие идва глад.
—	неплодородие, безродив рядко, неплодие ряд¬
ко, неурожай нлжел.
ант. — плодородие, реколта, ^.^тба, урожай, добив
// плодородие, благодат, берекет, спор
Z/Hеспоссбнсла на земята да поддържа с хранителни
вещества растенията, за да деват плод. Тази земя
със своето безплодие може да сл сравни само
с пустиня.
—	неплодородие, неплодородност, яловост разг,
ант. —> плодородие, рлодоиπдессо, плодоессеосо,
плодовитост
2.	Неспособност да се създаде потомство. Жената
страдаше от своето безплодие.
—	бвзплодство рядко, яловост разг,, неплодии
рядко, стерилност, стерилитет
3.	прлн.. вж. нвпродуктивност 2. знач.
БЕЗПЛОДНОСТ - вж. безрезултатност 1. знач.
БЕЗПЛОДСТВО рядко - вж. безплодие 2. знач.
БЕЗПЛЪТЕН - 1. Който няма плът, не се състои от
материя. Безплътен дух. Безплътна сянка.
—	безтелесен, невеществен, нематериален
ант. — веществен, материален
2. Който е лек или прозрачен, като че ли не е изграден
от вещество. Чувствам сл безплътен. В далечи¬
ната кулите му се сториха безплътни. Замъкът
ми изглеждаше безплътен, като в някаква въл¬
шебна приказка.
—	ефирен, въздушен прен,
БЕЗПОГРЕШЕН - вж. безгрешен 1. и 2. знач.
БЕЗПОГРЕШНО - вж. безгрешно
БЕЗПОГРЕШНОСТ - 1. вж. безгрешност 1. знач.;
2. вж. вярност 2. знач.
БЕЗПОДОБЕН - 1. вж. бвзпоuмеоен;
2. вж. ненадминат
БЕЗПОКОЕН - вж. неспокоен 2. знач.
БЕЗПОКОИТЕЛЕН остар. - вж. обезпокоителен
БЕЗПОКОЙСТВИЕ - вж. безпокойство 1. в 2.
знач.	_
БЕЗПОКОЙСТВО - 1. Тревожно чувство, вълне¬
ние, че съществува влм може да се случи нещо
лошо. Когато му каза, че нл се чувства добре,
той я погледна с безпокойство. Неговото без¬
покойство се предаде и на мен. С безпокойство
очаквам резултата от изпита.
—	тревога, безпокойствие, неспокойствие, нес¬
покойство, притеснение, тревожност
ант. — спокойствие, хладнокръвие, самообладание
2. Нерушαеаее на покоя на някого, създаване не неп¬
риятности на някого. Тя се извини за безпокойс¬
твото, което му създава.. Не искам да създавам
безпокойство на близките си.
—	безпокойствие, главоболие прлн. разг,
ант. — спокойствие, покой, мир
БЕЗПОКОЯ нлсв. - 1. Нарушавам српоойствиеоо
млм овеммсемяое, работата на някого. Шумът от
улицата нл ме безпокои. Шефът има много ра¬
бота, нл го безпокойте.
—	смущавам в нлсв,, обезпокоявам в несв,, тре¬
вожа прен,, притеснявам в нлсв,, преча
2.	Създавам на някого неприятности, грижи, обикн.
предявявайки някакви искания. Той члсто се от¬
бива у нас и ме безпокои за дребни неща, Реших
повече да не го безпокоя с исканията си.
—	главоболя, притеснявам в несв., обезпокоя¬
вам в несв., закачам2 прен. разг, задявам— прлн..
разг.
3.	вж. тревожа 1. знач.
V	не оставям на мира разг,, не давам мира разг, към
2. знач.
БЕЗПОКОЯ СЕ несв. - Изпитвам тревоге, безпо¬
койство за нещо, ооеос мм предстои, или зс няко¬
го, който мм е близък. Безпокоя се, че може да
не ме вземат на работа. Нямам влст от сина
си и вече започвам да се безпокоя да нл му се
е случило нещо. Не се безпокой за мене, ще сл
оправя.
—	тревожа св, притеснявам се в несв, грижа св,
мисля прен., кахъря св нар.
ант. — нехая, немаря
//успокоявам се, олеква мм, отдъхвам св
V	сомов (стяга) мм. се сърцето (душата, душицата)
разг, свиве мм се сърцето на бучка (буце) разг,,
стомахът ми се свива на топка разг,, свива (стяга)
ме под лъжичката разг, човърка (чегърта) ме под
лъжичката разг., набира мм се душата разг.
БЕЗПОЛЕЗЕН - 1. вж. ненужен ' 1. в- 2. знач.;
2. вж. безрезултатен 1. знач.
27

БЕЗПОЛЕЗНОСТ - 1. вж. ненужност 1. и 2. знач.;
2. вж. безрезултатност 1. знач.
БЕЗПОМОЩЕН - вж. слаб 2. знач.
БЕЗПОМОЩНОСТ - вж. слабост 2. знач.
БЕЗПОРЯДЪК книж. - вж. безредие 1. знач.
БЕЗПОРЯДЪЧЕН книж, - 1. вж. неподреден
1.	знач.;
2. вж. безсистимин
БЕЗПОЧВЕН книж. - вж. необоснован
БЕЗПОЧВЕНОСТ книж. - вж. нвобоснованост
БЕЗПОЩАДЕН - вж. жесток 1. и 2. знач.
БЕЗПОЩАДНОСТ - вж. жестокост 1. знач.
БЕЗПРАВИЕ - Отсъствие на звксневло. Враг съм
на всяко безправие.
—	беззаконие, бизправност рядко
ант. —> законност, правда, справедливост
БЕЗПРАВНОСТ рядко - вж. безправие
БЕЗПРЕДЕЛЕН книж. - вж. безкраен 1., 2. и 3.
знач.
БЕЗПРЕДЕЛНО книж. - вж. безкрайно 2. знач.
БЕЗПРЕДЕЛНОСТ книж,. - вж. безкрайност 1. в
2.	знач.
БЕЗПРЕДМЕТЕН - вж. ненужен 2. знач.
БЕЗПРЕДМЕТНОСТ - вж. ненужност 2. знач.
БЕЗПРЕКОСЛОВЕН книж, - 1. Който се извърш¬
ва без възражение (за постъпки, действия). Без¬
прекословно подчинение, Безпрекословно изпъл¬
нение на задачите.
—	безропотен
2. вж. категоричен 1. знач.
БЕЗПРЕКОСЛОЕНОСТ книж. - Извършване,
изпълняване на нещо без възражение, без да се
поствβоиечм. Тя изпълняваше всичко с изключи¬
телна безпрекословност,
—	бизропотност книж,
БЕЗПРЕПЯТСТВЕНО книж. - вж. лисно 2. знач.
БЕЗПРЕТЕНЦИОЗЕН рядко - 1. вж. нивзискате-
лин 1. знач.;
2. вж. скромен 1. знач.
БЕЗПРЕЦЕДЕНТЕН книж. - вж. безпримирен
БЕЗПРИЗОРЕН - Който живее на улицата без дом
и надзор. Безпризорни деца,.
—	бездомен, безнадзорен книж.
БЕЗПРИмеРеН - Който няма подобен на себе см.
Безпримлало случай. Безпримлроз смелост. Без-
примерно мъжество.
—	безподобен, безприцидентин книж,, небивал,
несравним
БЕЗПРИНЦИПЕН - В чисто постъпки, дейст¬
вия няма пвследвевоелнвсо, роиацмπнссо. Без¬
принципен политик. Безпринципна критика,
Безпринципно поведлнил.
—	непоследователен, непостоянен, ниправоли-
нивн прен..
ант. —> принципен, последователен, праволинеен,
безкомпромисен
БЕЗПРИНЦИПНОСТ - Отсъствие на последова¬
телност, принцспаосо. Политическите му пози¬
ции се отличават с безпринципност. Обиняват
ме в безпринципно^,
—	непоследователност, непостоянство, непосто¬
янное книж,, неправолинейност
ант. —> принципност, последователност, ррвβоли-
нейеосо
БЕЗПРИСТРАСТЕН - 1. Който не проявява πоис-
трестие, а постъпва съобразно с правдата, с ис¬
тинските качества и прояви на нещо влм някого.
Безпристрастен съдия, Безпристрастно реше¬
ние.
—	обективен, справедлив
ант. — пристрастен, еевбектиеее, несправедлив
2.	Който при преценката на нещо не се влияе от свои
влм чужди интереси, не ррвявяов предубежде¬
ние. Безпристрастен критик.. Безпристрастен
журналист, Безпристрастна оценка.
—	обективен, нипредубидин
ант. — пристрастен, субективен, ^обективен, су-
беоовввсоuiчен
3.	При който, в който не се взема ничия страна, не се
изразява предпочитание в даден спор, сблъсък.
Безпристрастна л позицията на вестника по
отношение на разгорялата се полемика.
—	обиктивин, неутрален
ант. — пристрастен, субективен
V	мери с един <и същ> аршин разг., мерс с една <в
съща> мярке разг, мери със същата мярке разг.,
мери (претегля) с едмн кантар разг. към 1. и 2.
знач.
БЕЗПРИСТРАСТИЕ - 1. Обеоамоап, справедливо
отношение към някого, нещо. Всички сл надяваха
на безпристрастието на съдията.
—	обективност, безпристрастност, справедли¬
вост
ант. — пристрастие, пимлорвсоеост, необеоовβ-
носо
2. Обективно, ееnредубедеев отношение към някого,
нещо. От историците се изисква безпристрас¬
тие.
—	обективност, безпристрастност, нипридубиди-
ност
ант. — пристрастие, пиuстрвстнвст, ссбектиееоса,
субективизъм, ^обективност
// предубеденост
БЕЗПРИСТРАСТНОСТ - вж. безпристрастие
1.	в 2. знач.
БЕЗПРИЧИНЕН - За който няма причина, всеоов-
еме. Безпричинен страх. Безпричинно отлагане
на дело. Безпричинни отсъствия.
—	неоснователен, неоправдан, безоснователен
книж.
ант. — основателен, оправдан, правомерен
БЕЗПРИЧИННО - Без причина, осаповаве, оправ¬
дание. Безпричинно се тревожиш. Ругае безпри¬
чинно. Наказаха го безпричинно.
—	неоснователно, неоправдано, безоснователно
книж, току-тъй разг., току-така разг.
ант. — основателно, опиведвеπ
V	зс нищо <и нмквооо> разг,, за едеп<ов> нищо
разг, за било м не било разг, за щяло м нещяло
разг, за този (тоя), дето (що) духа разг., зс този
(тоя), дето (що) клати гората разг., зс вятъра,
дето духа (вее) разг,, зс права бога разг.
БЕЗПРИЮТЕН книж. - вж. бездомен 1. знач.
БЕЗПРОБЛЕМЕН - вж. спокоен 2. знач.
БЕЗПРОБЛЕМНО - 1. вж. спокойно;
2.	вж. л<в:но 2. днач.
БЕЗПРОСВЕТЕН поет.. - 1. вж. тъмен 1. знач.;
2. вж. тъжин 3. знач.
БЕЗПРОСВЕТЕН2 книж. - вж. необразован 1. знач.
БЕЗПРОСВЕТНОСТ книж. - вж. невежество.
БЕЗПЪТЕНразг. - 1. вж. безнравствен 1. знач.;
2. вж. покварен 1. знач.
28

БЕЗПЪТИЕ книж. - вж. безпътица 1. знач.
БЕЗПЪТИЦА - 1. Състояние на вбъиоаевст, на
липса на правилна насока, обикн. в идеологията,
политиката, изоустовто, наукстс и др. Идейна
безпътица,
—	безпътие книж., обърканост
2. вж. безизходица 2. знач.
БЕЗПЪТСТВО разг. - вж. разврат 1. знач.
БЕЗРАДОСТЕН книж. - вж. тъжен 1. и 3. знач.
БЕЗРАЗБОРЕН - вж. безсистемен
БЕЗРАЗБОРНО - вж. безсистимно
БЕЗРАЗБОРНОСТ книж. - вж. безсистимност
БЕЗРАЗЛИЧЕН - вж. равнодушен 1. и 2. знач.
БЕЗРАЗЛИЧИЕ - вж. равнодушие 1., 2. м 3. знач.
БЕЗРАЗЛИЧНОСТ - вж. равнодушии 1. и 2. знсч.
БЕЗРАЗСЪДЕН - 1. Който не влага двлmсaъчео раз¬
ум в действията, пвлаъооите си, не се ръководи
от здравия разум. Безразсъдна жена. Как можа
да изтърсиш тази глупост, толкова ли си без¬
разсъден!
—	неразумен, неблагоразумен, несъзнателен,
ниразсъдлив книж,, безмозъчен прлн. грубо,
глупав прен,.
ант. — разумен, разсъдлив, благоразумен, умен,
здραооемслещ
//разумен, съзнателен, мислещ
2.	Който става без достатъчно разум, обмисляне. Без¬
разсъдна политика. Безразсъдно пътуване. Без¬
разсъдна смелост,. Безразсъдна постъпка.
—	неразумен, неблагоразумен, необмислен,
безотговорен, лекомислен, авантюристичен,
безумен прен..
ант. — разумен, обмислен, благоразумен
V няма ум (акъл) за пет пари разг,, нямс ум (акъл)
за една пара разг, кукувица (чавка, патка, свра¬
ка, гарга) му е изпила ума (акъла, мозъка, пипето)
рз-г, умът (акълът) му не е в главата разг,, умът
(акълът) му е в оосоааа рззг. към 1. знач.
БЕЗРАЗСЪДНО - Без да се разсъждава, без проява
на здрав разум. Действам безразсъдно. Безраз¬
съдно рискувам живота си. Безразсъдно рушим
природата,
—	ниразумно, неблагоразумие, ниобмислино,
безотговорно, лекомислено, слепешком, сли-
пишката разг, авантюристично, безумно
прен.
ант. —> разумно, обмислено
//мъдро, смас, умната
БЕЗРаЗСъД—ОСТ-вж. безразсъдство 1. знач.
БЕЗРАЗСЪДСТВО -1. Качество или проявс на без¬
разсъден човек. Проявих безразсъдство, като
тръгнах прлз нощта на път.
—	неблагоразумии, безразсъдност, неразумност,
неразсъдливост книж., несъзнателно^, глу¬
пост разг.
ант. — разум, благоразумие, овосъдлмвост, рсзсм-
есса
2.	Действие, постъпка, в които няма достатъчно раз¬
ум, обмисляне. Безразсъдство е да даваш пари
назаем, като знаеш, че няма да ти ги върнат.
Истинско безразсъдство е да рискуваш в това
съмнително начинание,
—	неблагоразумие, авантюра прлн.,, авантюри¬
зъм, безумие прен., безумство, лудост прлн.,,
щуротия разг. неодобр,
ант. — благоразумие, мъдрост, трезвост
БЕЗРЕДЕН - 1. вж. ниподриден 1. знач.;
2.	вж. безсистимин;
3.	рядко вж. неуреден
БЕЗРЕДИЕ - 1. Отсъствие, лмпсе на ред, порядък
някъде млм в нещо. Стаята йев пълно безредие.
Не знам как да оправя безредието в книжата
си. В работата му съществува голямо безредие.
—	безпорядък книж,, бъркотия разг, неразбо¬
рия рззг„ неподредено^ книж., хаос, какофо¬
ния прен, разг,, галиматия разг., батак прен,
разг, каша прен,. разг, миш-маш прен, разг.
ант. —> ред, порядък, подреденост
2.	ТЛвгсс дн дслтнoвен дрд Д дуnовлe^а^e д^в^к^ъ^^, д
нещо. Във фабриката цари безредие. Трябва да
се оправи безредието в производството. Общи¬
ната се мъчи дз сл справи с блзредилто в град¬
ския транспорт.
—	неразбория разг,, бъркотия аз-г, ниуридица
(обикн. мн.), хаос, ниуправия разг, какофония
прен. разг,
ант. — ред, порядък, управия, управа
БЕЗРЕДИЦИ - вж. бунт 1. знач.
БЕЗРЕДНО - вж. безсистимно
БЕЗРЕЗУЛТАТЕН - 1. Който е без резултат, успех,
който е извършен еапиаоео. Безрезултатни уси¬
лия. Безрезултатни издирвания.
—	напразен, безплоден, безполезен, ялов рззг.
ант. —> резултатен
2.	Който не се увенчава с успех, не дава положителни
резултати. Бл-рл-ултатни занимания, Безрезул¬
татни изследвания. Безрезултатни експери¬
менти. Безрезултатен труд.
—	ееоезултатен, неплодотворен, неползотворин,
неплодоносен прен.,— ниспорин
ант. —* резултатен, плодотворен, рπлзотвооее, пло¬
доносен, спорен
3.	вж. неефективен
БЕЗРЕЗУЛТАТНОСТ - 1. Отсъствие на резултат
от - нещо. Убедих сл в безрезултатността на
своите усилия.
—	бвзплодност, безполезност, яловост разг.
2. вж. неефективност
БЕЗРОДЕН1 рядко - вж. безплоден 1. знач.
БЕЗРОДЕН2 книж, - вж. бизотечиствин
БЕЗРОДИЕ рядко - вж. безплодие 1. знач.
БЕЗРОДНИК рядко - вж. безотечественик
БЕЗРОПОТЕН - 1. вж. покорен;
2. вж. безприкословин 1. знач.
БЕЗРОПОТНОСТ - 1. вж. покорство;
2. книж. вж. бизприкословност
БЕЗСИЛЕН - вж. слаб 1. в 2. знсч.
БЕЗСИЛИЕ - вж. слабост 1. в 2. знач.
БЕЗСИСТЕМЕН - Който се извършва, става без
определен ред, в който няма ред, система. Безсис¬
темно събиране на данни. Б-системно строи¬
телство. Безсистлмно четене. Безсистемно
свирене на пиано.
—	безразборен, безреден, несистемен, хаотичен,
безпорядъчен книж., разхвърлян прлн,. разг.
ант. — системен, систематичен, планомерен, мето¬
дичен, последователен
БЕЗСИСТЕМНО - Без определена система, без
определен ред. Чета безсистемно. Уча безсис-
тлмно.
—	безразборно, безредно, несистемно, хаотично,
разхвърляно прлн. разг,
29

ант. —> системно, систематично, планомерно, мето¬
дично
V както дойде (падне) разг., едно зс главе<та>, дру¬
го за оосоа<та> разг., едно за крака, друго за гла¬
ва разг.
БЕЗСИСТЕМНОСТ - Отсъствие на определена
система, ред. В-системност в работата, Блз-
системност в четенето. Блзсистемност в под¬
готовката за изпити..
—	нисистимност, хаотичност, безразборност
книж.
ант. — системност, планомерност, методичност,
последователност
БЕЗСКРУПУЛЕН - вж. безогледен
БЕЗСКРУПУЛ—ОСТ - вж. безогледност
БЕЗСЛАВЕН - 1. Който не се ползос със слава, кой¬
то носи срам, позси. Ве-слзвоо минало. Безслав¬
но завръщане от битка,.
—	позорен
ант. —* славен, легендарен, чутовен, чутен
2. Който не носи слава, който буди презрение, съжа¬
ление. Безславен край на един живот. Безслав¬
но въстание.
—	жалък
ант. — славен,- велик
БЕЗСЛОВЕСЕН книж. - вж. мълчалив 4. знач.
БЕЗСЛЪНЧЕВ рядко - вж. сенчест
БЕЗСМИСЛЕН - 1. Който nистuвсиечм нс здравия
смисъл, който няма разумно псеввееие. Безсмис¬
лени обещания. Безсмислени заповеди. Безсмис¬
лени обяснения..
—	глупав, абсурден книж,, нвлип, несмислен
ант. — смислен, логичен, убедителен, приемлив
2.	' Който нямс смисъл и противоречм не логиката.
Безсмислени думи. Безсмислени брътвежи.
—	нелогичен, алогичен книж,, несмислен
ант. — смислен, логичен, разумен
3.	вж. ненужен 2. знач.;
4.	вж. безсъдъожателен 1. знач.
БЕЗСМИСЛЕНОСТ - вж. безсмислие 1. знач.
БЕЗСМИСЛИЕ - 1. Липсс не πснвовaме, опрееда-
нме за извършване млм съществуване на нещо.
Виждам безсмислието на войната, Той разбра
безсмислието нз съпротивата си. Прозрях без¬
смислието на това, което върша.. Боря се с ми¬
сълта зз безсмислието нз живота.
—	ненужност, безполезност, безсмисленост, без¬
целност, безпредметност, излишност рядко
ант. — смисъл, логика, основание
2. вж. безсмислица
БЕЗСМИСЛИЦА - Нещо, което пивтuооиечм на
здравия разум, което се преценява илв представя
като безсмислено, глупаво. Предложените про¬
мени в законопроекта са пълна безсмислица.
—	глупост, абсурд книж,, абсурдност книж,,
нелепост, нелепица, безсмислие, идиотщина
рззг, идиотизъм прен,, —дивотия разг., нонсенс
книж:.
БЕЗСМИСЛИЦИ - 1. Думи, изрази или ммслм, опи¬
то са глупави, неразумни, безсмислени. Говориш
безсмислици. Когато човек л сам., всякакви без¬
смислици му идват в главата, Това са безсмис¬
лици,.
—	глупости, нилипости, нелепици, щуротии
рззг. преолбр, тъпотии разг. прлнебр,, дивотии
рззг. прлоебр., идиотщини рззг. пренебр., иди-
отизми рззг, паенеба., тъпизми рззг. пренебр.,
тинтири-минтири разг, алабализми жарг,
2. вж. брътвежи
V	ооелв-некuпелм разг, нс врели, ни кипели разг.,
глупости (краставици) на търкалете рззг, ала-ба¬
ла разг., дрън, дрън, три и половина рззг, пре-
небр, дрън, дрън, те пляс (прас) рззг. пренебр,,
дрън, дрън, ярина рззг. пренебр · към 1. знач.
БЕЗСМЪРТЕН - 1. Който никога не умира, влм съ¬
ществува вечно. Само боговете са безсмъртни.
Човешката душа е безсмъртна^.
—	нетленен поет.,, ввчвн
ант. — смъртен, тленен
2. книж. Който не може да се забрави поради лови¬
те качества, сила, който е оставил траен спомен.
Безсмъртна поезия:. Безсмъртен подвиг. Без¬
смъртно произведение на изкуството. Безсмър¬
тен образ.
—	незабравим, незаличим, неизличим, неизгла¬
дим поет—, рядко, неувяхващ прен:. поет,, паме¬
тен, нитлинен поет., ввчвн, виковечин старин,
поет, низабвин поет, рядко
БЕЗСМЪРТИЕ - Вечно съществуване, πиебъдевае
във вековете. Всеки мечтал зз безсмъртие. Пад¬
налите за родината ги очаква безсмъртие,
—	безсмъртност, нитлинност поет:,, вечност, все-
вечност книж,, виковечност старин:, поет,
ант. — смърт
// тленност
БЕЗСМЪРТНОСТ - вж. безсмъртие
БЕЗСОЧЕН - вж. сух 4. знач.
БЕЗСПИР поет, - вж. непрестанно
БЕЗСПИРЕН поет:. - вж. непрестанен
БЕЗСПИРНО поет:. - вж. непрестанно
БЕЗСПОРЕН - 1. Който не може да се πлππив, да се
присеергае. Безспорен факт.. Безспорна истина.
Безспорен аргумент.
—	неоспорим, неопровержим книж, необорим
книж, сигурен, доказан
ант. -» спорен, оспорим, съмнителен, несигурен
2. Който не подлежи на съмнение м се признава от
всички. Безспорен талант, Безспорен фаворит,
Безспорен принос, Безспорни успехи.
—	несъмнен, безсъмнен, неоспорим, очевиден,
явен, сигурен
ант.	спорен, оспорим, съмнителен, несигурен
БЕЗСПОРНО - За означаване на пълна увереност
в нещо. Безспорно си прав. Безспорно той л
най-добрият плувец. Безспорно е, че щл побе¬
дим:.
—	нисъмнино, безсъмнено, очевидно, положи¬
телно, безусловно, явно, сигурно, определено
разг, разбира си, встеСтвино
ант. —* спорно, съмнително
V	дума де няма разг, дума да не сосов разг, не ще
и дума разг,, има си хас разг, няма две мнения
книж, лаф да не совос жарг.
БЕЗСРаМе— - 1. вж. циничен;
2. вж. нахален 1. м 2. знач.
БЕЗСРАМИЕ - 1 . вж. цинизъм 1. знач.;
2. вж. нахалство 1. и 2. знач.;
Ъразг. обикн. мн. вж. безобразие
БЕЗСРАМНИК - 1. вж. циник;
2. вж. безобразник
БЕЗСТОПАНСТВЕН - ож. изоставен 1. знач.
БЕЗСТРАССТН - 1. вж. безчувствен 4. знач.;
30

2. вж. хладнокръвен
БЕЗСТНССтИе книж, - вж. безчувственост 3. знач.
БЕЗСТРССТНОСТ книж. - вж. безчувственост
3.	знач.
БЕЗСТРАШЕН - ож. смел 1., 2. в 4. знач.
БЕЗСТРАШИЕ - ож. смелост 1. в 2. знач.
БЕЗСЪВЕСТЕН - 1. вж. ничистин 1. знач.;
2. вж. недобросъвестен 1. знач.
БЕЗСЪВЕСТ—ОСТ - вж. ничистност
БЕЗСЪДЪРЖАТЕЛЕ— - 1. Който е лмшен от сери¬
озно съдържание, от дълбочина. Докладът л из¬
пълнен с безсъдържателни фрази, Водиха дълъг
блзсъдържзтлллн разговор.
—	празен прен,, безсмислен, кух прен,, тъп рззг,
ант. —> съдържателен, смислен, богат
2.	Който е длинен от дълбок	от богато, ргашо-
обоαоев съдържание. Везсъдържателео филм:.
Безсъдържателен роман,
—	плитък прен,, блудкав прен,, тъп рззг.
ант. — съдържателен, смислен, дълбок
БЕЗСЪЗНАНИЕ - Състояние, при което човек за¬
губва лnолсбеолттa да чувства и да съзнава овев,
което - стсов оовло него. Болният е в безсъзнание.
Изпадам в безсъзнание.
—	нисвяст, несъзнание, кома мед.
ант. — съзнание
БЕЗСЪЗНАТЕЛЕН - вж. несъзнателен 1. знач.
БЕЗСЪЗНАТЕЛНО - ож. машинално
БЕЗСЪМНЕН - вж. безспорен 2. знач.
БЕЗСЪМНЕНО - вж. безспорно
БЕЗСЪНЕН - Който е прекаран без сън. Безсънна
нощ. Безсънни часове,
—	буден
БЕЗСЪНИЕ - Сълmвяаме, когато не се спи, липса на
сън. Нощта прекарах в безсъние. Постоянното
безсъние ще ме съсипе. Очите й бяха зачервени
от безсъние,
—	безсъница, будуване, бодърствани
ант. — сън
БЕЗСЪНИЦА - ож. безсъние
БЕЗСЪРДЕЧЕН - 1 . Който не проявява влм в който
няма съчувствие, возивчиβола към чуждото саоα-
дансе, болка. Безсърдечна жена. Безсърдечно
отношение към болния човек.
—	бизчувствин, бездушен, коравосърдичен, не¬
милостив, несъстрадатилен, нежалостив, су¬
ров прлн,, корав прен,
ант. —> състрадателен, милостив, милосърден, жа¬
лостив, емлоолме
2. вж. жесток 1. знач.
БЕЗСЪРДЕЧИЕ - 1. Качество влм проява на без¬
сърдечен човек, който не изпитва съчувствие,
състрадание към болката на някого. Изненада ме
безсърдечието му към болната жена, В погледа
й се четеше безсърдечие.
—	бизчувствии, безсърдечност, бездушии, без¬
чувственост, биздушност, коравосърдичност,
коравосърдичив, еисъстрадатилндст, студе¬
нина прен., суровост прен.
ант. —> състрадание, съчувствие, съжаление, жа¬
лост, жал, милост
2. вж. жестокост 1. знач.
БЕЗСЪРДЕЧНОСТ - ож. безсърдечие 1. знач.
БЕЗТСКТЕ— рядко - ож. нетактичен
БЕЗТАКТНОСТ рядко - вж. нетактичност
БЕЗТЕЛЕСЕН -вж. безплътен 1. знач.
БЕЗТРЕВОЖЕН книж. рядко - 1. вж. спокоен
1.	в 2. знач.;
2. вж. беегрижен — 1 и 2. днач.
БЕЗТРЕВОЖНО книж. рядко - вж. спокойно
БЕЗТРЕПЕТЕН книж. - вж. хладнокръвен
БЕЗУКОРЕН - 1. Който напълно отговаря на из-
влквαнмяаα за качество. Безукорен превод. Без¬
укорна чистота. Безукорно облекло. Безукорно
изпълнение нз програмата,
—	безупречен, изряден книж,, образцов, съвър¬
шен, идеален, брилянтин прен. огр,
ант. — неиздържан, неизрядее, несъвършен, нескп-
посен, еесквпвлан
2.	Който не може дс бъде сосиен, порицан зс поведе¬
нието, проявите см. Той е човек с безукорна репу¬
тация. Безукорно минало. Безукорно поведение.
—	безупречен, безукоризнен книж,
ант. — укорен, осъдителен
БЕЗУКОРИЗ—ЕН книж. - вж. безукорен 2. знач.
БЕЗУКОРИЗ—Е—ОСТ книж. - вж. безукорност
2.	знач.
БЕЗУКОРНОСТ - 1. Липса на какъвто в да недос¬
татък. Безукорно^ в облеклото. Безукорност в
работата.
—	бизупречност, изрядност книж,, образцовост
ант. — неиздържаност
2. Качество, проява на безукорен. Спокойно може
дз се говори зз безукорност нз морала му.
—	безупречност, безукоризненос книж.
БЕЗУМЕН - 1. Който изразява отсъствие на разсъ¬
дък, разум. Гледаше я с безумни очи·. Хората сл
споглеждзхз с безумни погледи.
—	обезумял
ант. — умен
2.	При който не се проявява разум, разсъдък. Изпит¬
ваше безумен гняв:. Безумна омраза,
—	безпаметен книж,
3.	вж. луд 1. и 2. знач.;
4.	вж. безразсъден 2. знач.
БЕЗУМИЕ - 1. вж. лудост 1. знач.;
2. прен, вж. безразсъдство 2. знач.
БЕЗУМНО - вж. безразсъдно
БЕЗУМСТВАМ рядко - вж. буйствам 1. знач.
БЕЗУМСТВО - вж. безразсъдство 2. знач.
БЕЗУПРЕЧЕН - вж. безукорен 1. в 2. знач.
БЕЗУПРЕЧНОСТ - вж. безукорност 1. в 2. знач.
БЕЗУСЛОВЕН - 1. ож. абсолютен 1. знач.;
2. вж. категоричен 1. знач.
БЕЗУСЛОВНО - вж. безспорно
БЕЗУСПЕШЕН - вж. неуспешен
БЕЗУТЕШЕН - 1. Който не може да намери утеха,
не може да бъде утешен. Безутешен плач. Безу¬
тешна скръб,
—	ниутишим книж., ниутВшвн поет.
2. вж. тъжен 1. знач.
БЕЗУЧАСТЕН - 1. Който иорсояоа липса на счαл-
тме, интерес към някого, нещо. Гледаше я с безу¬
частен израз. Лицето й беше замислено и безу¬
частно.
—	отчужден, апатичен книж.
2.	вж. равнодушен 2. знач.;
3.	вж. ниотзивчив
БЕЗУЧАСТИЕ - вж. равнодушии 2. в 3. знач.
БЕЗУЧАСТНОСТ - 1. Липса на участие, интерес
към някого, нещо. Той блшл изпаднал в състоя¬
ние на пълна безучастност към всичко.
31

—	отчуждиност, апатия книж.
2. вж. равнодушие 2. знач.
БЕЗФОРМЕН - 1. Който няма определена форма.
Безформена маса,
—	аморфен книж.
ант. — оформен
2.	Който не е добил определена форма, очертания.
Безформени облаци..
—	неоформен, неочиртан
ант. — оформен, очертан
3.	Който е загубил обичайната св форма, очертания.
Безформени обувки. Безформена шапка.
—	обезформен, деформиран книж.
ант. —> оформен
БЕЗХАБЕРЕН разг. - 1. вж. лекомислен 1. знач.;
2. вж. безгрижен 3. знач.
БЕЗХАБЕРИЕ разг. - 1. вж. лекомислие;
2. вж. безгрижие 2. знач.
БЕЗХАБЕР—ИК рззг. - вж. бизгрижник
БЕЗХАРАКТЕРЕН - Който не повяеяоа характер
и се поддава на влияние. Не можеш да отсто¬
яваш позициите си, защото си безхарактерен,
Каквзто е безхарактерна, ще отстъпи нз мол¬
бата му.
—	слабохарактерен, микушав, безволев, безво¬
лен, слабоволев, слабоволен
ант. —> волев, волеви, упорит
V мека Мария (Мара, Марийка) рззг,, мека (милос¬
тива) Гена (Ганка) разг,, води се (ходи) по чужд
акъл разг.
БЕЗХАРАКТЕРНОСТ - Отсъствие, липса не силен
характер в воля. Колегите ти използват твоя¬
та блзхарактерност и те манипулират,
—	слабохарактирност, микушавост, безволии,
слабоволии
ант. — воля, уроиитоло, срорсоов
БЕЗХИТРОСТЕ— книж, - вж. искрин 1. в 2. знач.
БЕЗХИТРОСТ—ОСТ книж. - вж. искреност
БЕЗЦВЕТЕН - 1. Който е без цвят, който не е при¬
добил някакъв цвят. Безцветна течност. Без¬
цветен елмаз. Безцветно вещество.
—	неоцветен, ^обагрен книж,
ант. — цветен, багрен, багров, оцветен, обагрен
2.	Който е загубил цоета си, който е без определен
цвят. От дълга употреба ризата му изглежда
безцветна.
—	избелял, обезцвитин
3.	прен:. вж. неизразителен 1. знач.;
4.	прен. ож. безличен 1. и 3. знач.;
5.	прен·. ож. безинтересен 2. знач.
БЕЗЦВЕТНОСТ - прен:. вж. ^изразителност
БЕЗЦЕЛЕН - вж. ненужен 2. знач.
БЕЗЦЕЛНОСТ - ож. ненужност 2. знач.
БЕЗЦЕНЕН - 1. Който е много ценен, има висока
цена. Безценен камък. Безценен пръстен:.
—	скъпоценен, драгоценен поет,
2. Който има голяма лоойевлт, значение, роля за ня¬
кого, нещо. Безценен помощник. Безценна услу¬
га. Безценни документи.
—	неоценим, скъпоценен прен.— драгоценен прен,
поет,, златен прен.
БЕЗЦЕРЕМО—ЕН - 1. вж. безогледен;
2. ож. нахален 1. и 2. знач.
БЕЗЦЕРЕМОННОСТ - 1. вж. безогледно^;
2. вж. нахалство 1. в 2. знач.
БЕЗЦЕРЕ— нар,, поет:. - вж. неизлечим
БЕЗЧЕСТЕН - 1. вж. ничистин 1. знач.;
2. вж. позорен 1. знач.
БЕЗЧЕСТИЕ - 1. вж. позор;
2. вж. низост
БЕЗЧЕСТНОСТ - вж. ничвстност
БЕЗЧЕСТЯ несв, - 1. вж. позоря;
2. вж. обизчистявам
БЕЗЧЕТ - вж. безброен
БЕЗЧЕТЕ— - вж. безброен
БЕЗЧИ—СТВАМ - 1. Върша желтвквлтв, грабежи,
насилия нед беззащитни хора. Банди безчинст-
ват ■ из селата.
—— вилния, върлувам, беснея, бисувам рззг., сви-
рипствам, злодействам книж., зверствам ряд¬
ко
2. вж. своеволнича
V разплаквам дете в майке. разг., оаорлαооам дете в
майчина утроба рззг. към 1. знач.
БЕЗЧИ—СТВО книж, - 1. Обикн, мн. Проява на
насилие, на груба разправа. Свидетели сме на
блзчинствата нз различни престъпни банди..
Безчинстватз на пияната шайка продължиха
през цялата нощ.
—	изстъпление, издевателство книж, ексце¬
сия книж, ексцес книж,, вакханалия книж,,
зулум паостонза.
2. вж. своеволии 1. знач.
БЕЗЧИСЛЕ— - вж. безброен
БЕЗЧОВЕЧЕН - вж. жесток 1. м 2. знач.
БЕЗЧОВЕЧИЕ —- вж. жестокост 1. знач.
БЕЗЧОВЕЧНОСТ - вж. жестокост 1 . - и 2. знач.
БЕЗЧУВСТВЕН - 1. Който няма способност да
усеща поради физически влм психически причм-
нм. Той лежеше безчувствен на земята. Ръката
й л съвсем безчувствена, Безчувствени пръсти.
Безчувствено тяло.
—	ничувствителин, безжизнен, вдървен прлн,,
вцепенен
ант. — чувствителен спец,
2.	Който не проявява чсолтеuоелаоло, не се засяга от
отеошееветп на другите кьм него. Той л толкова
безчувствен, че никога няма да сл обиди.
—	нечувствителен, дибелокож прлн:· пренебр,,
загрубял прен., закоравял прлн:.
ант. —> чувствителен, деликатен, нежен, уязвим,
раним, евранме
3.	Който не е склпaеa към вълнение, не се поддава
лесно на чсвлаоааа см. Безчувствен съпруг. Без¬
чувствена девойка.
—	нечувствителен, бездушен, еиемоционален,
студенокръвин прен. рядко, несантименталин
книж.
ант. — чувствителен, емпцвпаαлен, сантимента¬
лен, леезиомвее
// страстен, mеереивееноеа, пламенен
4.	Който не е чуесаеиоелее към неща, кпиао го зао¬
бикалят, влм е проява на ововеα качество. Той е
безчувствен към чуждата болка, Тя е напълно
безчувствена към красотата нз природата,
Той я наблюдаваше с безчувствен поглед. Без¬
чувствена прегръдка, Безчувствена реч.
—	равнодушен, нечувствителен, безразличен,
бездушен, апатичен книж, безстрастен, инди¬
ферентен книж, студен прео,, хладен прен,
ант. — развълнуван, разчувстван
// страстен, пламенен, горещ, жарък, огнен
32

//страстен, темпераментен, пламенен
5. ож. безсърдечен 1. знач.
V	дебела му е кожата рззг„ има дебела кожа разг.
към 2. знач.
V	опериран е от чувства рззг. към 2. и 3. знач.
БЕЗЧУВСТВЕНОСТ - 1. Състояние на неспо¬
собност да се възприема със сетивата. Някаква
странна безчувственост бешл сковала цялото
й тяло. Безчувственост на крайниците,
—	нечувствитилност, безчувствие, безжизне-
ност, вдървеност прен,, вцепененост, вцепене¬
ние
ант. — чувствителност спец.
2.	Липса на чуβсавмаелнола към неприятни емоцим,
усещания. Нищо не можеше да я уязви, тя проя¬
вяваше удивителна безчувственост.
—	ничувствителност, безчувствие, закоравялост
прен, дебелокожие прлн. пренлбр.
ант. — чувствителност, деликатност, уязвимост,
ранимост, нαрснммвло
3.	Отсъствие на чувства, безразлично оаношееме към
някого, нещо. Той сл дразнеше от нейната без¬
чувственост към успехите му.
—	равнодушии, безчувствие, нечувствително^,
безразличие, равнодушное^ безразличност,
апатия книж., апатичност книж,, индифе-
рентного книж., безстрастни книж., без¬
страстно» книж., студенина прен., хладност,
хладина прен.
ант. —> развълнуваност, осочсвлтоснола
4.	вж. безсърдечие 1. знач.
БЕЗЧУВСТВИЕ - 1. вж. безчувственост 1., 2. м
3.	знач.;
2. вж. безсърдечие 1. знач.
БЕЗШУМЕН - вж. тих 2. и 3. знач.
БЕЗШУМНО - вж. тихо 1. и 2. знач.
БЕКЯР рззг. - вж. иргин
БЕЛЕГ - 1. Следа по лицето млв тялото, обикн. от
рана, удар, порязване, изгаряне и под. Нз лицето
си имаше голям белег. Бялото агне л с члрлн бе¬
лег нз главата.
—	дамга простонар,— нишан простонар.
2.	Предмет, рисунка - и под., осставеав върху нещо за
отлика или указание. На дърветата сз поставе¬
ни белези, които показват пътя към хижата.
—	знак, нишан простонар,
3.	вж. слида 2. знач.;
4.	вж. признак
БЕЛЕЖА несв. - 1. вж. означавам 1. знач.;
2. вж. отбелязвам 1. знач.
БЕЛЕЖИТ - 1. вж. виден;
2. вж. забележителен 1. знач.
БЕЛЕЖИТОСТ книж. - 1. Обикн. мн. вж. забеле¬
жителност 1. знач.;
2. вж. знаменитост
БЕЛЕЖКА - 1. Листче, върху което е записано
кратко съобщение. Извадих от чантата си бе¬
лежката имуя подадох. Прочетох бележката,
която ми бяха оставили на бюрото.
—	записка
2.	Нещо, овеmо е отбелязано. В края на текста има
бележка от кого л литературно обработен ма¬
териалът,
—	означении, обозначение, отметка
3.	вж. оценка 1. знач.;
4.	вж. забележка 1. знач.;
5.	вж. укор —1 днач.
БЕЛЕЖНИК - Мелка тетрадка, книжка за водене на
различен вид бележки. Записах си в бележника
кога трябва да отида на лекар,
—	тефтер, тефтерче, записник
БЕЛЕЗНИКАВ - Който има цвят, подобен на бял.
Белезникав облак.
—	възбял, беловат книж, бвлизняв диал..
БЕЛЕН - вж. обелен 1. знач.
БЕЛЕТРИСТ - Автор на художествена проза. Елин
Пелин л добър белетрист.
—	прозаик, поввствоватвл, разказвач разш:,,
ипик книж.
ант. —* поет, лирик, лавхотеврее
БЕЛЕТРИСТИКА - еж. проза 1. знач.
БЕЛЕТРИСТИЧЕН - вж. повествователен
БЕЛЕЯ несв. - вж. избледнявам 2. знач.
БЕЛИЗНА рядко - вж. белота
БЕЛИЗ—ЯВ диал.. - вж. белезникав
БЕЛИНА - еж. белота
БЕЛКИ (БЕЛКИМ) простонар. - 1. еж. дано;
2. еж. нима
БЕЛОВАТ книж. - вж. билизникав
БЕЛОВЛАС полт. - вж. белокос
БЕЛОКОС - Който е с бяла, побеляла коса. Белокос
старец.
—	беловлас поет,
ант. —* чернокос
БЕЛОЛИК - Който има бяло лице в кожа. Белолико
момиче.
—	светлолик
ант. — мургав, mъенолио, смугъл
БЕЛОТА - Бял цвят. Снегът още пази своята бе¬
лота.
—	белина, белизна рядко
ант. —> чернота
БЕЛЯ - Махам външната обвивка (кожа, кора, люс¬
па, черупка м под.) на нещо. Беля ябълка. Беля
черупката на яйце. Беля орехи,
—	лющя, люня2 рззг.
БЕЛЯ рззг. - 1. еж. пакост 1. знач.;
2. вж. зло 1. знач.
БЕНТ - 1. Изкуствена преграда в коритото на река
за повдигане на нивото на водата, която се отбива
изцяло влм оачвлам в кенел, тунел и др. Водите
преливат прлз бента.
—	яз, бараж
2. Водният басейн зад тази изкуствена преграда.
Шуми водата на бента.
—	вир, яз, язовир разш.
БЕРС несв. - 1. Отделям плод, цвят, лист оо стрък
вдм клон. Бера цветя в градината.
—	късам, оеиоам1 в несв:.
2. Късам наред плодовете на растенията оа опреде¬
лена площ, за де ги прибера на едно място. На
полето беряха царевицата.
—	деuрам1 в нлсв.
БЕРА2 нлсв. - ож. загноявам
БЕРБАТ простонар. - вж. мръсин 1. знач.
БЕРБЕРИН простонар. - еж. бръснар
БЕРЕКЕТ нар. - вж. плодородии 1. знач.
БЕРЕКЕТЕ— нар. - вж. плодороден
БЕРЕКЕТЛИЯ нар. - вж. плодороден
БЕРИЯ остар. - еж. такса
БЕСЕДА - 1. вж. сказка;
2. еж. разговор
3. Български сваониеен в анооаиеен речник с фразеологизме
33

БЕСЕДВАМ книж:. - еж. разговарям
БЕСЕДВАНЕ - вж. разговор.
БЕСЕДКА - Лека, nвкиитв семо отгоре, обикн. дър¬
вена, кръгла влм многоъгълна пвстоойке е греди¬
не или парк, предназначена за почивка.
—	павилион остар·., кьошк нар. остар.
БЕСЕДЧИК книж. - вж. лектор 1. знач.
БЕСЕН - 1. прен:. ож. яростен 1. знач.;
2. прен. вж. стремителен 1. знач.
БЕСИЛКА - Pрисоолсбление с въжена примка за
бесене.
—	бесило, бисилница остар., висилка остар·, ве¬
сило остзр, въже прен,
БЕСИЛНИЦА остзр. - вж. бесилка
БЕСИЛО - вж. бесилка
БЕСНЕЕНЕ - еж. буйство 1. знач.
БЕСНЕЯ - 1. еж. буйствам 1. знач.;
2.	еж. бушувам 1. знач.;
3.	еж. бизчинствам 1. знач.;
4.	разг. вж. лудувам 1. знач.
БЕСНОТА рядко - вж. яд 1. знач.
БЕСНОТИЯразг. - 1. рядко вж. яд 1. знач.;
2. еж. буйство 1. знач.
БЕСОВСКИ старин. - 1. вж. изичиски;
2. вж. дяволски 1. знач.
БЕСТИЯ книж. рядко руг. - ож. извирг
БЕСУВАМ рззг. - 1. еж. бизчинствам 1. знач.;
2. вж. развратнича
БИБЛИОГРАФИЯ - Научно изработен опис на
книги, лписвамя и др., систематизирани по ня¬
какъв признак, в който се посочват сведения за
съдържанието в външното им оформление. Биб¬
лиография върху Ботев. Библиография на рас¬
тениевъдството.
—	книгопис
БИВАК - еж. лагер
БИВАМ нлсв. - вж. ставам21. в 2. знач.
БИВА рззг. - еж. можи
БИВА МЕ разг. - 1. Годен съм, мога да бъда използ¬
ван. Как мислиш, платът, който си купих,, бива
ли го? Телевизорът все още го бива:.
—	струвам разг, чиня нар.
2.	Имам данни, дπосoбeн към, годдн ст^г^. Бива те за
началник, Не го бива за нищо.
—	ставам2
V влизам е рсбоаа разг, хващам (ловя) око
към 1. знач.
БИВШ - Който е бил някога някакъв влм нещо, но
сега вече не е. Бившият кмет нищо не направи
зз града.. Това л бившият й съпруг:.
—	предишен, стар, някогашен, предходен, пре¬
жен книж.
ант. — сегашен, настоящ, днешен, съвременен
// бъдещ, утрешен
БИЕ - вж. ивица 2. знач.
БИЖУ книж, - ож. скъпоценност
БИЖУТЕР - Лице, кветв израбоаеа бижута м пбмое.
търгува с аях.
—	ювелир книж., златар
БИЖУТЕРИЕН - Който е свързан с произоодлтос
в търговия на бижута. Бижутериен магазин. Би¬
жутерийни изделия.
—	бижутиреки, ювелирен,— златарски
БИЖУТЕРСКИ - вж. бижутериен
БИЗНЕС - 1. Писеишлена, аьргсвлоα или друга дей¬
ност, кпяaп носи доход, печалба. Не трябва да сл
пречи на бизнеса да сл развива. На съвещанието
присъстваха и представители на бизнеса.
—	предприимачиетво
2, нежел.. ож. работа 2. знач.
БИКОГЛАВ разг. олодобр. - вж. ниотстъпчив
1.	знач.
БИКОГЛСВЕЦ рядко - вж. дебелоглавиц
БИКОГЛАВСТВо рззг. неодобр. - вж. неотстъп¬
чивост
БИКОГЛАВЩИНА разг. неодобр. - вж. неотстъп¬
чивост
БИЛЕ нар·. - еж. билка
БИЛКА - Треоилов лековито растение. В аптеката
сл продават различни лековити билки.
—	бурен обикн, мн. разг,, трива нар,, били нар,
БИЛКОЛЕЧЕНИЕ - Лекуване с билки.
—	фитотерапия
БИЛО - Нсй-вмспкαmа вододелна част на рлαамаα влм
хълм. Скоро прехвърлихме билото на планината,
—	грвбин, хребет, превал
БИЛЯ простонар. -'вж..дори
БИНЛИК разг. - вж. дамаджана
БИНОКЪЛ - Ръчен провчелкм уред с уеелмчмтелнм
стъкле за наблюдаване на отдалечени предмети.
Волоео бинокъл, Театрален бинокъл.
—	далекоглед
БИНТОВАМ - Обвивам с бвно някого, нещо. Бин¬
товам ръката на ранения,
—	забинтовам, превързвам, връзвам разг.
ант. — разбинтовам
БИОГРАФИЯ - Описание нс nо-важам факти от жи-
всас в дейността на някого. Чета биографията
на Вазов.
—	животопис книж., животоопиеанив книж,
житиипис книж. рядко, житие разш,
БИРА - Слабо алксхолап пенлмео пмове, кпетв се
прави обикн. от хмел в ечемик. Бирата е вкусна,
когато е студена·. Светла бира. Тъмна бира:.
—	пиво
БИРЛИК рззг. - еж. ас 1. знач.
БИСЕР - Лъскаво, блестящо, млечнобяло, светло¬
жълто влм (рядко) черно зърно, квеов се образу¬
ва е черупката на някои миди в се използва зс ук¬
рашение. На шията си имаше три реда бисери.
—	перла, маргарит книж,
БИСТРИНА - вж. бистрота
БИСТРОТА - Неоамъосееоло, неосомъаенола на
вода, течност м др. Бистрота нз водата. Езеро¬
то сл отличава със своята бистрота:.
—	чистота, бистрина, прозрачност, кристално^
ант. — мътност, мътнина, ееповооачевсо
// замърсеност
БИСТРЯ несв. - вж. избистрям 1. знач.
БИСТЪР - 1. Зс вода мли друга аечессо - в койmс
няма мътилка, който е без примеси в замърсите¬
ли. Бистра вода. Бистър поток.
—	чист, прозрачен, кристален прлн,
ант. — мътен, нечист, непрозрачен, замътен, рсмь-
тен, размътен, неизбссорен
2.	век. деен —. дзгач.
БИТ - Съвкупност от условия мли нсевцм, ковто
определят начина на съществуване. В романа е
описан селският бит,
—	живот
34

БИТАК разг. - Свободен, неорганизиран пазар за
продажба на всякакви стоки. На битака всичко
можеш дз намериш:.
—	битпазар рззг.
БИТВА поет·. - вж. битка 1. знач.
БИТИЕ - ож. живот 2. в 4. знач.
БИТКА - 1. Въоръжено сблъскване между првоuв-
еиоови чесом, обикн. оъо война, въстание и др.
След жестока битка градът бешл прлвзлт.
Битката между двете войскови части продъл¬
жи цяла нощ. Той бе участвал в много битки.
—	сражение, бой^ борба, битва поет,, бран ста¬
рин, му раби нар. остар.
2.	прлн:, еж. сблъсък 1. знач.
БИТНОСТ рядко - еж. живот 2. знач.
БИТПАЗАР разг. - еж. битак
БИТУВАМ книж, - вж. съществувам 1. знач.
БИЧ - 1. вж. камшик;
2. прен·. книж. еж. бедствие
БИЧКИДЖИЙНИЦА простонар. - еж. дъскорез¬
ница
БИЧУВАМ несв. книж. - еж. разобличавам 1. знач.
БИЯ несв. - 1. Нееелям някому удери, за да му при¬
чиня болка. Той го ■ биеше по гърба., Ядоса сл и
започна да бил детето.
—	удрям в несв., налагам1 рззг. в нлсв., шибам,
пердаша разг., пляскам, тупам рззг., пухам
разг:,, блъскам разг., бъхтя разг., млатя нар.,
дера разг., лупам рззг, дъня нар., тимаря нар,
махам1 диал.,, лобутя диал,, пера прен, жарг,
маризя жарг, тепам жарг, кьотеча жарг.
2.	еж. шибам 1. знач.;
3.	еж. туптя;
4.	разг. вж. побеждавам 1. знач.;
5.	разг. еж. стрелям 1. в 2. знач.
V поурвае (изпухвам, опухосм) праха от гърба
рззг, стоплям (сгрявам) гърба разг., орошс (на¬
лагам, намествам, лтрошвввм, счупвам, смилам,
смазвам) кокалите разг, смъквам (свличам, оде¬
рем, съдерам) кожата от гърба разг., сменям фа¬
сона (физиономията) разг., счупвам (сmоошеввм,
разбивам, смазвам, смачквам) главата рззг, раз¬
бивам (смазвам) мутрата разг, грубо, направям
на кайме (кюфте, пихтия, пита, пестил, пастърма,
дроб сарма, мозък, тъпан) рззг. към 1. знач.
БИЯ СЕ несв. - 1. вж. сражавам си;
2. вж. блъскам си 1. знач.
БИЯЧ - еж.побойник
БЛАГ1 - 1. Зс глас, звук, изражение, отношение -
койао е приятен, внимателен, доброжелателен.
Той й говореше с благ глас. Благ поглед.
—	мик, нижен
ант. — остър, -рязък, груб, луиое
2.	За време, климат и под. - ксйmс е умерено топъл е
приятен. Благ климат. Благ ветрец.
—	мек
ант. —* остър, ссиоо, лют, свиреп
3.	еж. добър 1. знач.;
4.	вж. отстъпчив
БЛАГг нар, - еж. сладък 1. знач.
БЛАГАТ поет, остар. - вж. щастлив 1. знач.
БЛАГИНА нар. - вж. сладост 1. знач.
БЛАГО -вж. благополучии 3. знач.
БЛАГОВИДЕН книж. - вж. миловиден
БЛАГОВОЛЕНИЕ книж. - 1. Писяеа на добре воля
(обикн. на пв-еисокслооящ към nо-нисколmоящ).
Направеното ми предложение за работа го въз¬
приемам като някакво особено благоволение от
страна на директора.
—	милост, енизхождинии, съизволенив старин.
2.	вж. благocIuл>ниеcτ
БЛАГОВОЛЯВАМ книж, ирон, - вж. съгласявам
си 1. знач.
БЛАГОВОНЕН книж. - вж. ароматен
БЛАГОВОНИЕ книж, - еж. аромат 1. и 2. знач.
БЛАГОВРЕМЕНЕН книж. рядко - вж. навреме¬
нен 1. знач.
БЛАГОВРЕМЕ——О книж, рядко - вж. навреме
БЛАГОВЪЗПИТАН книж. - вж. възпитан 1. знач.
БЛАГОВЪЗПИТАНИЕ книж. - еж. възпитание
1.	знач.
БЛАГОВЪЗПИТА—ОСТ книж, - вж. възпитание
1.	знач.	~
БЛАГОГОВЕЙНО - С голямо уважение, с прекло¬
нение. Тя целуна благоговейно иконата.
—	пиететно книж, богомолно книж.
БЛАГОГОВЕНИЕ - Дълбоко уважение, почет.
Студентите изпитват благоговение към про¬
фесора си, Тя го гледаше с благоговение.
—	преклонении, пиитит книж.
БЛАГОГОВЕЯ несв. - вж. прекланям св 1. знач.
БЛАГОДАРЕН - 1. Койао оценява сапоееоао му
добро мли услуга и изпитва най-добри чувства
към този, който ге е направел. Аз съм ти благо¬
дарен за всичко, което направи за мен. Ако ми
помогнеш, цял живот ще ти бъда благодарен,
—	признателен
ант. —♦ неблагодарен, аепиизнвтелен
2. вж. благодатен 1. знач.
БЛАГОДАРНОСТ - Чувство на задоволство е оце¬
няване на лтоиенвос добро млм израз на асоа чув¬
ство. Спомням си с благодарност как ми спаси
живота. Изказаха му благодарност за добре
свършената работа.
—	признателност
ант. —> неблагодарност, непризнателност
БЛАГОДАРЯ - 1. Зс иорсояоаае на благодарност
при получаване на нещо, направена услуга, изка¬
зано пожелание и под. Благодаря ти за услуга¬
та, Благодаря за подаръка. Благодаря зз добри¬
те пожелания:.
—	миреи олжел,, сполай нар:.
2.	Изпитвам чувство не благодарност, признателен
съм някому зс неправено добро. Този човек ми
помогна в беда и аз винаги ще му благодаря за
това. Един длн ще ми благодариш, чл те нака¬
рах да учиш
—— благославям разг.
ант. -* кълна, пипклинам, оипклетмсввм
V целувам ръцете някому разг. към 2. знач.
БЛАГОДАТ - еж. плодородии 1. знач.
БЛАГОДАТЕН - 1. Който дава възможност за
ппсоигаае на добър резултат. Благодатна тема.
Благодатен сюжлт. Благодатна работа,
—	благодарен
ант. — неблагодатен, неблагодарен
2.	вж. плодороден;
3.	ож. благоприятен 2. знач.
БЛАГОДЕНСТВАМ книж, - Жиеея щастлив жи¬
вот без материални затруднения. Майка му го
Б
35

съветваше да учи, за да благоденства един ден.
Той си намери добре платена работа и сега се¬
мейството му благоденства,
—	добрувам, охолствам, блаженствам рядко, ра-
хатувам разг, благувам диал, еввтувам диал·.
ант. — мизерствам, бедствам, мизеруевм
V живот <си> живея разг., като бял човек - (цар,
крез, бей, паша) жмеея разг,, по царски живея
разг., на широка. ноге живея разг.
БЛАГОДЕНСТВИЕ - Щастлив живот без матери¬
ални затруднения и неприятности. Всяко прави¬
телство обявява, чл щл работи за благоден¬
ствието на народа.
—	благополучие, добруване, добро прен.
ант. —> неблагополучие, злополучие
БЛАГОДЕТЕЛ - Човек, който върши добрини, кой¬
то оказва голяма и безквимлонв, обикн. материал¬
на помощ някому.
—	благотворитил, добротворец книж, остзр.
БЛАГОДЕЯНИЕ - Голямо добро дело, извършено
безкористно. Той даде голяма сума за лечението
на болното дете, но не искаше никой да научи
за това негово благодеяние,
—	добрина, добро, милост обикн, мн., хаир прос-
тонар·, себап диал.
ант. — злодеяние, злина, зло
БЛАГОДУМЕН книж, остар. - вж. сладкодумин
БЛАГОДУШЕН - еж. добър 1. знач.
БЛАГОДУШИЕ - вж. доброта
БЛАГОДУШ—ОСТ рядко - вж. доброта
БЛАГОЗВУЧЕН - 1. Квйmв звучи првятно. Благоз¬
вучен глас. Благозвучна песен, Благозвучни сти¬
хове. Благозвучен език.
—	мелодичин,' звучен, музикален прен, напевен
ант. —> неблагозвучен, немелодичен, немузикелен
2.	Който o-^J^ίа^зу^гl	тоновете на който се
ксебмнирво добре. Благозвучни акорди:, Благоз¬
вучни гласове:.
—	съзвучин, хармоничен
ант. —> неблагозвучен, еельзвучен, дмсхврмпамчен,
нехармоничен, какофоничен, есимфонмчен
БЛАГОЗВУЧИЕ - 1. Приятно звучене. Благозвучие
на песните. Благозвучие на стиха. Благозвучие
на езика,
—	мелодичност, благозвучноет, звучност, на-
пивного, мелодия прлн,, музика прлн, музи-
калноет прен·.
ант. —неблагозвучие, неблагозвучност
2.	Прзиягна cьглacл^^ίαеocτ на зввткзве. Благозвучие
на акорди, Харесва ми благозвучието на българ¬
ската народна музика.
—	хармония, съзвучие, консонане
ант. — неблагозвучие:, дилхермснмя, квкпфпеия, не-
съзвучие, дисонанс, .симфония
БЛАГОЗВУЧНОСТ - вж. благозвучии 1. знач.
БЛАГОНАДЕЖДЕН - еж. сигурен 1. знач.
БЛАГО—АМЕРЕН книж. - вж. добронамерен
БЛАГОНАМЕРЕ—ОСТ книж, - вж. добронаме¬
реност
БЛАГООБРАЗЕН книж, остар, - вж. миловиден
БЛАГОПОЖЕЛАНИЕ обикн мн, - 1. Изказано же¬
лание за сбъдване не нещо добро, хубаво. От¬
всякъде му изказваха благопожелзния за дълъг
живот.
—	пожелании, добропожелание рядко, доброже-
лание
2. разш. ож. поздрав 2. знач.
БЛАГОПОЛУЧЕН - 1. еж. успешен 1. знач.;
2. еж. щастлив 3. знач.
БЛАГОПОЛУЧИЕ - 1. Щастлив живот без матери¬
ални затруднения е неприятности. Неговата цел
блше благополучието на децата му.
—	благоденствии, добруване, добро прлн:.
ант. — неблагополучие, злополучие
2.	Успех в животе не някого влм е нещо. Вдигам наз¬
дравица за тволто благополучие,
—	преуспяване, просперитет книж., прокопсия
нар,
ант. —> неблагополучие, злополучие
3.	Състояние, което прави живота щастлив, квеов е
ценно, положително в еоaолооено птношеаме.
Всичко, което правя, л зз твоето благополучие.
Народните избраници трябва да работят за
общото благополучие.
—	щастие, добро, благо, добоочеетиеа нар. остар.
ант. —» нещастие, злочестина, несрета
// нещастие, злощастие, зло, нелиете
БЛАГОПРИЛИЧЕН - Който е съобразен мли е
проява на приети норми и изисквания за поведе¬
ние е възпитание в дсдене среда. Благоприлично
държание. Благоприличен тон.
—	приличен, пристоен книж., благопристоен
книж,, възпитан
ант. —> неприличен, непристоен, неблвгппивличен,
неблагопристоен, невъзпитан
БЛАГОПРИЛИЧИЕ - Поведение, начин не държс-
нме, съобразени с прмеТите норми в изисквания
нс добрите ереви в дадена среда. Пазя благопри¬
личие. Усмихнах се от благоприличие. Поведе¬
нието й преминава границите на благоприличи¬
ето.
—	приличии, пристойност книж, благопристой-
ноет книж, възпитание
ант. — неприличие, непивлmойеолт, аеблαгсривли-
чие, невъзпитание
БЛАГОПРИСТОЕН книж. - еж. благоприличен
БЛАГОПРИСТОЙНОСТ книж, - вж. благопри¬
личие
БЛАГОПРИЯТЕН - 1. Квйов дава, предлага добре
вьзмвжнвлоu за nвсоигенеав на нещо. Времето е
благоприятно за лов. Професията ме поставя
в благоприятно положение. Благоприятен мо¬
мент.
—	подходящ, удобен, сгоден разг, добър, изгоден
ант. — неблагоприятен, неподходящ, неудобен,
несгоден, лош, недобър, неизгоден
2.	Ксйтв създава добре условия за успеха нс нещо,
влияе добре върху нещо. Създадени сз благопри¬
ятни условия за развитието на науката, Благо¬
приятна обстановка за работа,
—	благотворен, благодатен
ант. — неблагоприятен, неблаготворен, неблВгода-
тен, недобър
3.	Който води до добре резултати, овйmв има добри
последствия. Някои филми оказват благопри¬
ятно въздействие върху психиката на детето.
Планинският въздух е благоприятен зз здраве¬
то.
—	благотворен, положителен, полезен, ползот¬
ворен
ант. —> неблагоприятен, неблаготворен, отрицате¬
лен, вреден
36

4.	вж. одобрителен 1. знач.;
5.	вж. успешен 2. знач.
БЛАГОПРИЯТСТВАМ книж. -1. еж. съдействам;
2. вж. улиенявам 2. знач.
БЛАГОРАЗПОЛОЖЕН книж. - 1. вж. благоскло¬
нен;
2. вж. дружелюбен 1. знач.
БЛАГОРАЗПОЛОЖЕНИЕ книж. - 1. вж. благос¬
клонност;
2.	еж. симпатия 1. знач.;
3.	еж. дружелюбие 1. знач.
БЛАГОРАЗПОЛОЖЕ—ОСТ книж. -1. вж. благос¬
клонност;
2. еж. дружелюбие 1. знач.
БЛАГОРАЗУМЕН - вж. разумен 1. е 3. знач.
БЛАГОРАЗУМИЕ - 1. Качество на благоразумен
човек млв негова проява. Прояви благоразумие и
нл отговаряй ■ нз нападките й, Благоразумието
я посъветва дз мълчи.
—	разум прен,, разсъдливо^, разумност
ант. —> неблагоразумие, безразсъд^-оо, безразсъд-
носо, ееосоумевлт, неразсъдлмовлт, глупост
2.	Прояяе на o-)^е^слeнoсс д ддйсстия и ко(лаыоκи. Не
очаквах от него такова благоразумие, Проявих
благоразумие и не се включих в съмнителните
му сделки,
—	мъдрост, трезвост
ант. —> неблагоразумие, бйораосьдстос, авантюра,
авантюризъм, безумие, безумство, лудост, щуро¬
тия
БЛСГОРЕЧИВ книж. остар. - вж. сладкодумен
БЛАГОРЕЧИЕ книж. остар. - вж. красноричии
2.	знач.
БЛАГОРОДЕН - 1. КсCmо се отличава с оилока
ноαосmоеаост е добродетели. Благороден човек:.
Тя имз благородно сърце. Благородна душа.
—	добродетелен, високонравствен
ант. —> неблагороден
2.	КвCmв се отличава влм изразява беооорисонвсm,
великодушие, састъnчмевлт по отношеевй на
другите. Благороден характер. Благородна пос¬
тъпка, Благороден жест.
—	великодушен, рицарски прен., кавалерски,
джентълменски
ант. —* неблагороден
// дребнав
3.	Който е свързан с вивлтпорαцвятα. Той е от бла¬
городен род.
—	аристократичен
ант. —> неблагороден
4.	Зс лице, чертя и под. - опCтп сmоаоява богат духо¬
вен живот. Благородна физиономия. Благородни
черти на лицето.
—	одухотворен
5.	еж. възвишен
БЛАГОРОДНИК - вж.аристократ
БЛАГОРОДСТВО - 1. Иоялксаосо, яоаьаченоло в
поведение, държание. Тези хора се отличават с
благородство на духа.
—	аристократизъм, ариетократичноет
2. Качество влм росяеа на лнязходиойлнвсо м гоооо-
нвло да се пвжеиооаа собствените интереси. Нл
очаквах., че той ще прояви такова благород¬
ство и щл се откаже от имота в моя полза.
—	великодушии, джеетллмеество, кавалерство,
рицаретво прен:.
ант. — дребнавост
3. еж. възвишеност
БЛАГОСКЛОНЕН - КпCтп яма, проявява добро
отношение към някого, с отсянка на nокиввятел-
сово, мли коCmп е взрез на таквоа пmепшйнмй. Той
винаги е бил благосклонен към еtеол. Погледна я
с благосклонен поглед.
—	благоразположен книж,, доброжелателен
ант. — неблагосклонен, нйблвгврαзпвложйн
БЛАГОСКЛОННОСТ - Доброжелателно отнвшй-
амй, чувлтев на добро разположение към някого.
На ухажванията му тя бе отвърнала с благос¬
клонност. Страхуваше сл да нл загуби благос¬
клонността на шефа:.
—	благоразположение книж:, благоразположе-
ноет книж, благоволении книж· (обикн· на
по-високостоящ към по-нискостоящ)
ант. —> неблагосклонност, нйбπaгвреопвложйнмй,
неблагврсополпженсст
БЛАГОСЛАВЯМ разг. - вж. благодаря 2. знач.
БЛАГОСЛОВИЯ - 1. прен. разг. еж. разришвнии
1.	знач.;
2.	прлн. разг. ирон, вж.
БЛАГОСТ1 - 1. Качество иле състояние, квйто
действа пимятaо на сетивата. Благост в. обноски¬
те. Благост в погледа:. В гласа й сл чувстваше
благост:.
—	мекост, мекота, нежност
ант. — грубост, сурсоост
2.	вж. доброта;
3.	вж. отстъпчивост
БЛАГОСТ2 нар. - вж. сладост 1. знач.
БЛАГОСЪСТОЯНИЕ книж, - еж. богатство 1. и
2.	знач.
БЛАГОТВОРЕН - вж. благоприятен 2. е 3. знач.
БЛАГОТВОРИТЕЛ - вж. благодетел
БЛАГОУТРОБИЕ книж, ирон. - вж. корем
БЛАГОУХАЕ— - еж. ароматен
БЛАГОУХАНЕН - еж. ароматен
БЛАГОУХАНИЕ - вж. аромат 1. знач.
БЛАГОУХАЯ - Издавам приятна миризма, дъх. В
двора розите благоухаят:. Нощта благоухаеше
нз здравец,. Благоухаеш на френски парфюм:.
—	ухая, дъхам, дъхтя поет·.
ант. — воня, смърдя, вонея
БЛАГОЧЕСТИВ - 1. Който е в съгласие с нормите
в изискванията на християнския морал. Благо¬
честиви мисли. Благочестиви длла. Благочес¬
тив живот.
—	праведен, богоугоден книж,, свят
ант. —> неблагочестив, неправеден, нечестие, гре¬
шен, гоехсвеа
2. еж. религиозен 1. знач.
БЛАГОЧЕСТИВОСТ - еж. религиозност
БЛАГОЧЕСТИЕ - еж. религиозноет
БЛСГУВАМ диал.. - еж. благоденствам
БЛАЖЕН - 1. За храна, ястие - кπCтπ е от живо-
mинлкм произход. През пости не сл ядат блажни
храни.
—	месен
ант. — постен, безмелйа, вегетариански
2. еж. мазен 1. в 2. знач.
БЛАЖЕН - вж. щастлив 1. в 2. знач.
БЛАЖЕНСТВАМ рядко - вж. благоденствам
БЛАЖЕНСТВО - 1 . еж. щастие 3. знач.;
2. еж. наслада 1. знач.
37

БЛАЗНЯ несв. - вж. изкушавам 2. знач.
БЛАЗНЯ СЕ несв. - 1. ож. изкушавам си 2. знач.;
2.	веж caмедaлългкм сс
БЛАЗОСВАМ диал, - еж. облазявам
БЛАТЕН - еж. блатист
БЛАТИСТ - Който е покрит с блата. Блатиста
местност. Блатиста равнина.
—	блатлив, блатен, мочурлив, мочуриет, замо-
чурин
БЛАТЛИВ - еж. блатист
БЛАТО - Място със застояла вода, обикн. обрасло с
водня растения. Зеленясало блато.
—	мочурище, мочур, ■ тресавище, млака нар,,
гьол разг., батак простонар,, азмак диал·.
БЛЕД - вж. блидин 1., 2. и 3. знач.
БЛЕДЕН - 1. За лице, устни, ръце в др. - който е без
естествена руменина. Бледно лице. Бледни бузи:.
Бледни устни.
—	блед, безкръвен, бледолик поет, само за лице,
восъчен прен:.
ант. — румен, роово, червен, ален
2.	КвCто е слабо оцветен. Вледои тонове.
—	блед, ниярък
ант. — ярък, крещящ
3.	Зс светлина, сияние, лъчи в под. - който е много
слаб, без блясък. Бледна светлина, Бледни лъчи.
—	блед, ниярък
ант. —> ярък, ослепителен
БЛЕДНЕЯ несв:. - 1. еж. побледнявам 1. знач.;
2. еж. избледнявам 1. в 2. знач.
БЛЕДОЛИК поет. - еж. бледен 1. знач.
БЛЕДОСИН - вж. еветлоеин
БЛЕЙКА разг. неодобр, - вж. заплес
БЛЕНУВАМ - вж. мечтая
БЛЕНУВА— - еж. мечтан
БЛЕСКАВИНА рядко - вж. блясък 1. знач.
БЛЕСКАВИЦА дизл. - вж. светкавица
БЛЕСТЯ несв.. - 1. Изпускам лилеа, ярка светлина,
блясък. Лампата блестеше право в очите му,
Хиляди звезди блестят нз небето.
—	евитя, грея, искря поет., сияя, пламтя прен:,,
пламенея поет,
2.	Издавам блясък. Къщата бллсти от чистота.
Огърлица блестеше нз шията й.
—	лъщя, евитя прен.— грия, сияя
3.	За оче - излъчвам блясък, обекн. пвивдм някакво
вътрешно преживяване. Очите й блестят от
радост,
—	евитя, грея, сияя, искря прлн:,, пламтя прлн.
4.	прлн, обикн. с предл. с, вж. изпъквам 3. знач.
БЛЕСТЯЩ - 1. Който излъчва светлина, блясък.
Блестящи звлзди. Блестящи очи. Блестящи
лъчи..
—	бляскав, сияин, искрящ, лъчист, лъчезарен
поет., гриин поет,, искрист прен:,, иекрометин
поет.
2.	Който блести, притежава блясък. Блестяща огър¬
лица. Блестящи зъби:.
—— бляскав, лъскав, лъщящ
3.	прен.. еж. разкошен 1. знач.;
4.	прен. вж. забележителен 1. знач.
БЛЕСТЯЩО прен:. - еж. отлично 1. знач.
БЛЕЩУКАВ диал. - еж. мъжделив
БЛЕЩУКАМ - Светя със слаба, трептяща свет¬
лина. В далечината блещука едва забележима
светлина.
—	мъждия, мъждукам, мъжделея, светулкам
БЛЕЩЯ СЕ - Отварям широко очите см, пбмсн. при
учудване, изненада, гняе е др. Не сл блещи, а из¬
пълнявай каквото ти казвам!
—	пуля св разг., кокоря св разг,, кокорча св разг.,
зверя се рззг. ирон.
БЛЕЯ прен:. разг. пренебр. - вж. зяпам21. знач.
БЛИЖА несв. - Прекарвам езике се по пооьохаолт-
та на нещо. Ближа лъжицата. Котката ближе
лапичките си.
—	лижа, облизвам в несв., олизвам в несв, разг.
БЛИЗВАМ - 1. Докосвам леко с език веднъж млм
няколко пъти за кратко време повърхността на
нещо. Кучето го близна по ръката.
—	лизвам
2.	разг. двж дкусввм — 1 дз^а^^.
БЛИЗКО - вж. близо 1. и 2. знач.
БЛИЗО - 1. На мелко оаолтояаий от нещо. Близо до
училището има игрище. Магазинът е близо до
нас, Къщата се намира близо до парка,
—	близко, наблизо, наблизко, нидаличи (неда¬
леч), недалеко
ант. —> далече, далеч, далеко, недалече (надалеч),
надалеко
2.	Не след много време, е недалечно време. -Победа¬
та е близо. Близо е моментът на решаващата
среща:.
—	скоро, наскоро, близко
ант. —> далече, далеч, далеко
3.	вж. почти 1. знач.
V на две крачкм разг, на една крачка разг, на една
ръка разстояние разг., на една педя разг,, на един
лакът (хвърлей) място рззг., на еден лкпк (кур¬
шум) място разг., на <един> хвърлей камък разг.,
под носа ми. разг., под самия мм нос разг. към
1.	знач.
БЛИЗОСТ - 1. Неголяма отделечйнвлт по място.
Поради близостта си до важни пътища градът
бързо сл е развил,
—	съседство, ниотдаличиност
ант. —> далечина, делйчнвст, отделеченслт, отетра-
ненолт
2.	прен:. Вътрешна душевна връзка -между двама влм
повече душе, осaвеaвaщa се на общнвлт е ха¬
рактерите, взаимна симпатия. Духовна близост
свързва бащата и дъщерята,
—	сродство, родство, афинитет прен. книж:.
3.	еж. интимност 1. знач.;
4.	еж. сходство 2. знач.
БЛИЗЪК - 1. Който се намира на недалечно раз¬
стояние от някого яле нещо. Близка страна. От¬
къснах клонче от. близкото дърво.
—	съседен, недалечен
ант. — далечен, пmдалйчеа
// Който се намира наблизо, ааокслп. Пазарувам от
близките магазини.
—	околен, съседен,
ант. — далечен, отдалечен
2.	Койао се е сближил с някого и се ползва с неговото
доверие. Близко лице на царя, Господата сз мои
близки хора.
—	доверен, приближен
3.	Който е пвзаαт, с когото сме свикналм в приемаме
като наш. Те се държаха с нлго като с близък
човек.. Всред близки хора съм.
—	свой, вътрешен
38

ант. —> чужд, несвой, външен
4.	вж. скорошен 1. в 2. знач.;
5.	вж. сходен
БЛИКАМ - 1. Изтичам буйно, със сила от някакъв
отвор. От извора блика бистра вода.
—	извирам, шуртя
2.	Издавам д>'lаеясъдe на сниша	Кръъта обилно
бликаше от раната му. Сълзите й бликаха неп¬
рекъснато.
—	тика, струя, шуртя, лея се
БЛИКВАМ - Изведнъж зврочеем да изтмчсм отня¬
къде обилно. От устата му бликна кръв. От
очитл й бликнаха сълзи·.
—	руквам, шурвам, потичам, избликвам, за-
шуртявам, заструявам
БЛОК - еж. коалиция
БЛОКАДА воен:. - вж. обеада
БЛОКИРАМ - 1. Правя блокада на населено мля
укрепено място иле преграждам, лnвиве нещо
чрез блокада. Полицията блокира района, за да
попречи на престъпника да избяга.
—	обграждам, обкръжавам, окръжавам, обсаж¬
дам
ант. — разблокирам
2.	Прекъсвам, спирам дейавсmтα си нйсчеквено пора¬
ди никакви спънки, пречки. Мисълта й изведнъж
блокира и тя млъкна, Когато трябваше да на¬
пиша името на селото, неочаквано блокирах..
—	засичам1 разг, зациклям разг, запецвам
жарг:.
3.	вж. замразявам 1. знач.
БЛУД книж. остар. - вж. разврат 1. знач.
БЛУДЕН книж. - 1. вж. покварен 1. знач.;
2. вж. бездомен 1. знач.
БЛУДКАВ -—1. вж. безвкусен 1. знач.;
2. прлн. вж. еезслдъожaтелен 2. знач.
БЛУДКАВОСТ - еж. безвкусии 1. знач.
БЛУДНИЦА книж. - вж. развратница
БЛУДОДЕЙСТВАМ книж, остар. - ож. разврат¬
нича
БЛУДОДЕЙСТВО книж, остар. - вж. разврат
1.	знач.
БЛУДСТВАМ кНиж. - еж. развратнича
БЛУДСТВО книж. - еж. разврат 1. знач.
БЛУЖДАЯ книж, -- 1. За очи, поглед, мисъл и под.
- не се съсредоточавам върху нещо, движа се е
пиостиαастевтс без определена посока. Мислите
й блуждаеха някъде. Погледът й блуждаеше.
—	рия ее поет:.
2. еж. скитам
БЛЪСВАМ СЕ - С удар се натъквам, допирам до
нещо. Блъснах сл във вратата и ощл ме боли ръ¬
ката, Колата се блъсна в стълба.
—> удрям си, бухвам си разг., бутвам се рззг,,
джасвам св разг,, фрасвам се разг, праевам ее
разг., хаквам си разг, нахаквам се разг. грубо,
надънвам си разг, хласвам ев разг., халосвам
си разг.
БЛЪСКАМ - 1. еж. бутам 1. знач.;
2.	рраз, вес. бби Е ззна.
БЛЪСКАМ СЕ несв!. - 1. С удар се допирам до
нещо. Водата се блъскаше в брега. Мухата се
блъскаше в затворения прозорец.
—	удрям си в несв, бия си
2. разг. вж. мъча еи 1. знач.
БЛЪСКАНИЦА - Бутене в непирαнй по всички
пвсвкв в навалица. Сутрин в трамвая л голяма
блъсканица.
—	бутаница разг, тласканица разг., тъпканица
разг., тъпкало разг,, мачканица разг.
V игла (яйце) де хвърляш, няма къде да падне разг,,
няма къде мгле (яйце) да хвърлмш разг.
БЛЪСНАТ разг. грубо - вж. щур 1. знач.
БЛЪФ - Измама чрез преувеличаване влм поикоиев-
не на някои фскам, лъжливо сведение, което целя
да внесе заблуда. Приказките, че щл стане ми¬
нистър, са блъф.
—	дезинформация книж, партенка прлн. разг,,
кьорфишек прен. разг.
БЛЮВСМ несв. диал. - 1. еж. изригвам;
2. вж. повръщам
БЛЮДО - 1. вж. чиния;
2. прлн. вж. яетии
БЛЮДОЛИЗЕЦ книж. прлзр, - вж. подлизурко
БЛЮДОЛИЗНИЧА книж. неодобр. - еж. угоднича
БЛЮДОЛИЗНИЧЕСТВО книж. неодобр. - еж.
угодничиство
БЛЮСТИТЕЛ книж. - еж. пазител
БЛЯН поет. - еж. мечта
БЛЯСВАМ - 1. Издаеем блясък, лъскаеина.
Острието на секирзтз бляснз в полумрака,
Прозорците бляснаха от чистота.
—- лъевам, светвам прлн,, грейвам, заблеетявам,
залъщявам
2.	вж. светвам 1. в 2. знач.;
3.	прен. вж. проявявам еи 3. знач.
БЛЯСКАВ - 1. еж. блестящ 1. е 2. знач.;
2.	прен·. еж. разкошен 1. знач.;
3.	прлн. еж. забележителен 1. знач.
БЛЯСКАВОСТ - вж. блясък 1. знач.
БЛЯСЪК - 1. Отразена ярка светлина от гладка по¬
върхност. Блясъкът на златото го ззсллпи. Ха¬
ресва ми блясъкът на косите й.
—	лъскавина, бляскавост, блес^вина рядко,
лъскавост рядко, лустро разг, гланц книж,
2.	Излъчвана ярке светлине от нещо. Тя закри очи
от силния блясък на слънцето. Блясък на улични
лампи.
—	светлина, сияние
3.	прен:. вж. разкош
БОАЗ диал:. - еж. пролом
БОБ - Едногодишно растение с шушулооβмдав пло¬
дове, зърната на квето се употребяват зс храна.
Зрял боб. Бял боб.
—— фасул
БОБОТЯ-1 . еж. буча 1. знач.;
2. еж. бумтя
БОГ - 1. В моноmеялmвчаитй религиозни представи -
безсмъртно е всемогъщо същество, което е съз¬
дало света е го упрееляве по своя воля. Уповавай
се на Бога и той ще ти помогне.
—	Господ, Всевишният, Създателят, Творецът,
Всемогъщият рядко, Всемилостивият рядко,
провидение разш,
2.	Според еяроенията на езичниците - едно от свръх¬
естествените същества, на което те се кланят.
Египтяните почитали много богове.
—	божество
3.	прлн:. еж. идол 2. знач.
БОГАТ - 1. Който яма много паря и добро матери¬
ално състояние. Богат търговец. Богат земеде¬
лец. Съседът ми е богат човек.
39

—	заможен, състоятелен, имотин, паралия разг.
ант. —» беден, беоnвоичен, несъстоятелен, безимо¬
тен, нищ
2.	Койао е присъщ на човек с много перс, който е ха¬
рактерен за бита не богаташ. Богат дом·. Богата
мебелировка. Богато облекло.
—	богаташки, богатски, скъп, луксозен, екъпар-
ски разг., тежкарски разг, тузарски разг., ба-
ровски разг.
ант. — беден, ссрпмαшки, бедняшки, мизерен, оскъ¬
ден
3.	КпCтв nпоаооа материално благополучие. Богат
живот. Богато съществувание.
—	охолен, заможен
ант. — беден, мизерен, лиромaшке, оскъден
4.	прен. еж. изобилен;
5.	прен·. еж. разкошен 1. знач.;
6.	прен:. еж. съдържателен 2. знач.
V	бее го парата разг, играе ся с пари (милионм)
разг., не си знае парите рззг, не знае сметката на
парите си разг., еыпкав (червив, гъбае, гьбясал,
прогнил) с (от) паря разг,, мери парите си с кан¬
тар (крина) рззг, текат му парите яз крачолите
разг,, бодат (сърбят) го персте разг,, рвне парете
ся с лапата разг, дълбок му е джобът разг., дебе¬
ла (дълбока) му е кесията разг,, изоврс (изтича,
тече) му из ръкавите (крачолите) разг,, тече му
като из ръкав (ведро) рззг. към 1. знач.
БОГАТАШ - Богат, заможен човек. В този квартал
живеят само богаташи. Той е голям богаташ:.
—	крез книж, тузар рззг., туз разг., баровец
рззг,, чорбаджия разг. остар., думбазин прос¬
тонар· неодобр., богатник диал,
ант. — бедняк, лиивевх, нищ, голтак, голчо
БОГАТАШКИ - 1. Който е на богаташ. Богаташки
деца,
—	богатеки, чорбаджийски разг,, думбазки прос¬
тонар, неодобр.
ант. —> бедняшки, леиомaшкм, голташкм
2. вж. богат 2. знач.
БОГАТАШКИ - вж. богато 2. знач.
БОГАТЕЯ нлсв. - вж. забогатявам
БОГАТНИК диал. - вж. богаташ
БОГАТО - 1. В охолсово, като богат, заможен чо¬
век. Някои живлят богато, а други гладуват.
—	охолно, царски, нашироко разг.
ант. —> бедно, лмромaшои, мизерно, олкьдас, лкипено
2.	С много средства, с много пари. Облича се богато,
Стаята му л богато обзаведена:.
—	скъпо, луксозно, богаташки, баровски разг.
ант. —> бедно, сеиомaшки, мизерно, оскъдно
3.	вж. изобилно
V	не широка нога живея разг., по царски жвоея
разг,, като цар (крез, бей, паша) живея разг. към
1.	знач.
БОГАСТСК р 1. вж. богаташки 1. знач.;
2.	вж. богат 2. днач.
БОГАТСТВО - 1. Съвкупност от материални блага
с голяма стойност. Богатството си натрупа с
нечисти сделки.
—	състояние, благосъстояние книж, капитал разг.
2. Притежание на големя материални блага. Със
своето богатство и влияние той играеше важ¬
на роля в живота на града.
—	заможност, имотност, благосъстояние книж.
ант. — бедност, безuмвтност
3.	Пиятежеаяй на долтваьчнп лойдлтоа зс пълна ма¬
териална задвволенолт. Богатството винаги
буди завист:. Той мислеше, чл е естествено да
живее в богатство, Семейството й тъне в бо¬
гатство.
—	охолетво, доволетво2 книж., охолноет
ант. —> бедност, мизерия, оскъдсце, нищета, бйдап-
оа, аемпmмя, бедаптея, сеипмвшея, безпаричие
4.	вж. съкровище;
5.	рззг. еж. имот 1. знач.;
6.	прлн·. еж. изобилии 1. знач.;
7.	прлн.. еж. многообразие 1. знач.
БОГОИЗБРАН - вж. богопомазан
БОГОМОЛЕ— книж. - 1. вж. молитвен 1. знач.;
2. вж. религиозен 1. знач.
БОГОМОЛНО книж. - вж. благоговейно
БОГОПОМАЗАН - Зс ксйmо се смята, че е избран,
предопределен от Бога. Няма богопомазани на¬
роди. Въобразява си, чл литературният кръг,
към който принадлежи, е богопомазан.
—	богоизбран
БОГОСЛОВИЕ - Науке зс религиозните догме, мо¬
рал е култура.
—	теология
БОГОСЛУЖБА книж. - еж. богослужение
БОГОСЛУЖЕНИЕ - Рйлuгивзаи обреди в мслиа-
ое, извършване е църква от лвещеноллужмтйл. В
църквата имаше богослужение.
—	служба, богослужба книж., литургия разш,
БОГОСЛУЖИТЕЛ - вж. свещеник
БОГОТВОРЯ - 1. Изпитвам дълбока рпчеm, възхи¬
щение влм силно чуелтвв на обич към някого влм
нещо. Учениците боготворяха учителката си
по литература. Тя боготвори изкуството.
—	обожавам
2. вж. обожиствявам
БОГОУГОДЕН книж. - вж. благочестив 1. знач.
БОГОХУЛСТВАМ книж. - еж. кощунствам
БОГОХУЛСТВО книж. - еж. кощунство
БОДА нлсв. - 1. Натискам олтояй в тялото на някого
влм е нещо. Бода с остен коня:. Бодз с нож ня¬
кого·. Бодз игла в плат.
—	мушкам, ръгам, ръчкам разг.
2.	Мушкам нещо с остър предмет, като правя дупка.
С вилица започна да боде погачата:.
—	дупча
3.	Втиквве нещо, обикн. зсвстоенп,- в друго нещо.
Детето бодлше с карфица уловените пеперуди
в стената.
—	буча
4.	Причинявам болка, неприятно усещане при пипа¬
не, доквлвенй. Острата му брада боде.
—	боцкам
БОДВАМ - 1. Веднъж вля няколко пъти грубо е
лилеп натискам с слтроооъх предмет някого влм
нещо. Внимавай телето да нл те бодне.
—	мушвам, ръгвам, ръчвам разг.
2. прлн. разг. вж. обиждам
БОДИГАРД - вж. телохранител
БОДИЛ1 - Остър израстък на стъблото на някои
растения. Розата има много бодли:. Бодли на
кактус.
—	трън, шип
БОДИЛ2 - Много бодлеве растения, израснали гъсто
на йдап място. Трябва да сл изсекат крайпътни¬
те бодили:.
40

—	трънак, бодилак диал:.
БОДИЛАК диал, - еж. бодил2
БОДЛИВ - 1. По който има бодли, кпйто е покрит с
бодли. Бодливи храсталаци!. Бодлива роза. Бод¬
ливо растение.
—	трънлив, шипест
2. прен, рядко вж. язвителен
БОДРОСТ - 1. Качество или състояние на човек,
кпCтп е изпълнен с жизнени сили. Сллд дългата
почивка той отново почувства бодрост. На¬
дявам се, чл скоро ще сл върнат силите и бод¬
ростта ми.
—	жизненост, енергия, иниргичност, виталност
книж.
ант. — отпуснатост, безжизненост
// отпадналост, изнймощялост
//умора, изтощение, преумора
2.	Добро, ведро нвлmройний. От цялата му фигура
лъхаше бодрост.
—	жизнерадост
ант. — унилост, умьолушенолт
3.	Бодро възприемане на деCсmβяmйлеолаmα. Надеж¬
дата, чл ще оздравее, го изпълваше с бодрост:.
—	оптимизъм, жизнерадост
ант. — песимизъм
БОДЪР - 1. КвCтв е изпълнен с енергия и ' жизнени
смля влм изразява йaйргичност. Откзкто спор¬
тувам, винаги сл чувствам бодър. Зз годините
си жената изглежда много бодра:.
—	жизнин, иниргичен, витален книж,, свеж прлн:.
ант. — отпуснат, безжизнен
// отпаднал, изнемощял, изтощен, изнурен, грохнал
//уморен, язмврее, изтощен
2.	Който е изпълнен с чувство не радост от живота
влм е израз на тсоооа състояние. Днес ми сл виж¬
даш много бодър.. Говореше с бодър глас. Бодър
смях, Бодро настроение,
—	жизнерадостен, ведър прен., весел разш.
ант. — вял, отпуснат
//унил, умърлушен, оклюмсл, оклюман, посърнал
3.	Който се отличава с вяра и вртяммзъм влм вдъхоа
душевни силм. Той е човек с бодър дух. Бодра му¬
зика, Бодри нотки звучаха в словото му.
—	оптимистичен, ведър прлн,, жизнирадостин
ант. —> песимистичен, мрачен
БОДЪРСТВАМ - еж. будувам
БОДЪРСТВАНЕ - 1. вж. бдение;
2. еж. бизеъние
БОЕВИ книж, - еж. боин
БОЕН - КсCто е предназначен за водене на бой, сра¬
жение или се използва е бой, сражение. Бойна
техника. Бойна готовност.
—	боеви книж., ратин старин:.
БОЕПРИПАСИ воен. - Запас от бойни материали
- снаряди, рваопам, гранати, бомбе, мене и др.
Склад за боеприпаси. Боеприпасите се свърши¬
ха.
—	муниции воен.
БОЕЦ - вж. войник 1. и 2. знач.
БОЖЕСТВЕН прен, - Който се отличава с голяма
красота, възвишеност влм с други оъе висша
степен ценни качества. Божествена музика,
Божествено питие. Божествена усмивка. Бо¬
жествен глас.
—	приказен, неземен прлн,, небесен поет., райс¬
ки прлн·.
БОЖЕСТВО - 1. еж. бог 2. знач.;
2.	вж. идол 2. знач.
БОЗАЙНИК - Клас гръбначни живптΉе, кпиmп кър¬
мят малките си с мляко.
—	млекопитаищо книж.
БОЗАЙНИЧЕ нар. - вж. бебе
БОЗАЯ - Зс кърмаче влм малко жиеотно - смуча
мляко от женска гръд или от бозке, от виме. Май¬
ката даде на длтето си да бозае.
—	суча2, цицам разг,, мълзя диал.
БОЗДУГАН - Старинно оръжие, представляващо
тежка желязна топка, покрита с шерпвй и nссаа-
еена на къса дръжка, изовлзввао за неавсяай не
Б
удари.
—	топуз нар.
БОЗКА нар, - еж. гърда
БОЙ1 - 1. Нанасяне на удари на някого с ръка вля
предмет (пръчке, камшик, бмч и под.). Ще те пре¬
бия от бой! Ако не слушаш, ще има бой!
—	побой, пердах разг,, тупаница рззг., тупаник
разг., тупа-лупа рззг, лобут простонар,, кьо-
тек простонар., даяк простонар., мариз диал:.
2. Взаимно нанасяне на ударя между двама вля по¬
вече хора. Мъжете сл скарали, но до бой не се
стигнало. Бях свидетел на бой между пияни
младежи:.
— сбивани, побой, побоище, тупаник разг., тупа¬
ница рззг, патаклама рззг., мили жарг,
3.	еж. битка 1. знач.
V дървен господ разг, ирон:, към 1. знач.
БОЙ2 нар. - еж. ръст 1. знач.
БОЙКОСТ - Стремеж, готовнвлт за борба, борбен
дух на някого, нещо. В поезията му липсва бой¬
кост. Революционна бойкост.
—	борбе^е^ настъпателност
БОКЛУК - 1. вж. емит;
2. разг, вж. емитищв
БОКЛУКЧИЯ - Лице, чеято служба е де събира м
изхвърля боклука от населено място.
—	емитосъбирач
БОКЛУЧИЩЕ разг. рядко - еж. сметище
БОЛ простонар, - вж. много 2. знач.
БОЛЕДУВАМ несв. - Болен съм от нещо, на легло
съм. Цяла слдмицз боледувах от грип. Никога не
съм боледувал. Боледувам от язва.
—	страдам (от), имам (в съчлт. със същ., означа¬
ващи някакво заболяване), лежа (за тежко бо¬
ледуване), залежавам ее в несв. (зз продължи¬
телно боледуване)
ант. —оздравявам, излекувам се, минава ме, изце¬
рявам се, вдигам се
V пазя стаята (леглото) рззг.
БОЛЕЖ рззг. - вж. болка 1. знач.
БОЛЕжКа разг, - ож. болка 1. знач.
БОЛЕЗНЕН - 1. КвCто е присъщ зс човек с недобро
одисей. Болезнен цвят нз лицето. Той имаше бо¬
лезнен вид.
—	нездрав, болнав, болин
ант. — здрав
2.	прлн.. Който е извън границите на аоимслното. Бо¬
лезнена чувствителност. Болезнени амбиции,
Болезнено честолюбие.
—	болин прен., болнав прен:. рядко
3.	еж. мъчителен 2. знач.
БОЛЕЗНЕНО - вж. трудно 2. знач.
БОЛЕЗНЕНОСТ рядко - вж. болка 1. знач.
41

БОЛЕН - 1. КвCтс боледува, страда от някаква бо¬
лест влм е засегнат от бплелm. Болна жена. Болно
дете. Имам болно сърце.
—	нездрав
ант. —> здрав
2.	Който не се чувства добре одрееослоβно. Не отиде
на работа, чувстваше се болен.
—	неразположен, нездрав, болнав
ант. — здрав
3.	ож. болезнен 1. е 2. знач.
БОЛЕСТ - 1. Нарушение на нвреалаата жизнена
дейност на организме. Захарна болест. Детски
болести. Всичко зависи от естеството на бо¬
лестта.
—	заболявани, страдание
ант. — здраве
2.	прен. вж. -траст 2. дзнач.
БОЛЕСТОТВОРЕ— книж. - Който причинява,
предизвиква заболяване. Боллстотворни микро¬
организми.
—	патогенен спец.
БОЛЕЯ - вж. милея 1. е 2. знач.
БОЛИ МЕ прлн·. - еж. мъчно ми е
БОЛКА - 1. Мъчително физическо усещане. По¬
чувствах тъпа болка от удара. Родилни болки.
Имам болки в коремната област.
—	болежка разг., болиж разг., страдание рядко,
болезненост рядко
2.	прлн. еж. мъка 2. е 3. знач.;
3.	прен. еж. грижа 1. знач.
БОЛННС в 1. вж. болен 2. знач.;
2. вж. боллзнен ' — 1 и 2. днач.
БОЛНИЦА - Заведение, където лекуват болни на
легло. Наложи се да постъпя в болницата по
ендокринология.
—	клиника
БОЛНО МИ Е - вж. мъчно ми е
БОЛШИНСТВО книж. - еж. мнозинство
БОМБА прлн·. рззг. - вж. сензация 2. знач.
БОМБАРДИРАМ - 1. спец,. За елементарни час¬
тици или други тела - нанасям удари, обикн. с
голяма честота в села, оърху други частици мля
върху псеърхисст е ги разбивам, разрушавам.
—	обстрелвам спец.
2.	прлн. еж. обсипвам 2. знач.
БОМБАСТИЧЕ— - За думи, фрази и под. - кпCmо
цели да създаде външен ефект, да направи силно
впечатление. Бомбзстични фрази, Бомбастичен
стил. Бомбастични обещания.
—	гръмък прен., кисдкдпаоие книж., надут прлн.,,
помпозен книж,
БОМОНД книж, - вж. хайлайф
БО—ВИВА— книж. - вж. бохим
БОНУС - вж. премия
БОРАВЯ несв. - еж. използвам 2. знач.
БОРБА - 1. Активне и безкоепиоеилна дейност за
премахване или унищожаване на нещо. Борба
срещу тютюнопушенето. Борба с болестите.
Борба с невежеството.
—	война прен.. разш,
2.	Обикн. в спорта - недпреварвене за надмощие
между дое влм повече лица, отбори и под. Борба
зз първенство. След оспорвана борба отборът
ни победи.
—	състезание, двубой, единоборство
3.	еж. битка 1. знач.;
4.	вж. дблъъък — 1 д 2. дз^аа.
БОРБАДЖИЯ дизл. - еж. борец 3. знач.
БОРБЕН - 1. еж. бояк;
2. вж. агресивен 2. знач.
БОРБЕ—ОСТ - 1. еж. бойкост;
2. вж. агресивност
БОРД1 - вж. палуба
БОРД2 - Група лица, които управляват, контиплмоαт
дейнслтта на предприятие, учреждение, институ¬
ция и пр. Борд на директорите,
—	съвит
БОРДЕЙ - Мелка, схлупена нехигиенична къща,
пбека. изградена с подръчни материали. В тези
бордли живеят бедни семейства.
—	коптор,съборитина
БОРДЮР - вж. ивица 3. знач.
БОРЕЦ 1 . Човек, опйтп води борба, бие се за нещо.
Борец от Априлското въстание. Много борци
сз загинали за свободата ни.
—	поборник книж. рядко, юнак нар.
2.	Човек, кпйто aктиβас действа за осъществяване на
някаква идея, кауза. Борец за правата на човека.
Борец за мир. Борец за свободата на печата:.
—	радетел, ратник старин., поборник книж. ряд¬
ко
3.	Срвотмст - любител, овйтв се занимава с ааивдаа
ловртне борба. Хванал да се бори с нзй-силния
борец,
—	пехливанин разг,, поборник книж. остар,
борбаджия диал·.
4.	рядко еж. войник 2. знач.
БОРСА - 1. Определено място, където се извършва
mьогсоия на йдиπ. Зеленчукова борса. Книжна
борса. Борса нз зърнлни храни:.
—	тържище, пазар, пазарище, пиаца остар.
2. Място на площад мли улица, където наемни работ-
ницв чакат дс бъдат наети. Ако отида на борса¬
та—, може някой да ми предложи работа,
—	пиаца
БОРСУК - 1. диал:. вж. язовец;
2. прлн·. рззг. еж. саможивец
БОРЧ разг, - вж. дълг 1. знач.
БОРЧЕСКИ - вж. - бояк
БОРЧЛИЯ простонар. - 1. вж. длъжин 1. знач.;
2. като същ,, вж. длъжник
БОРЧЛЯСВАМ простонар. - ож. задлкжеевам
БОРЯ СЕ - 1. Водя въоръжена борба. Нз фронта
войниците се бореха самоотвержено срещу
врага..
—	сражавам се, бия се, воювам
2.	Обикн. с прлдл. с, против,' срещу. Старая се с
всички сили да преодолея льnивтивαтα ааднякого,
нещо, де добия надмощие над някого, нещо. Опо¬
зицията се бори срещу правителството. Боря
се с недостатъците си,. Боря се с болестта.
Боря се с трудностите.
—	воювам прен.
3.	Действам акmмвнп, като полегем усилия да прйвдс-
лея aякакви трудности, да постигне нещо. Боря
се за общото благо. Боря се зз права и свободи.
—	воювам прен., ратувам книж., радия книж.
4.	еж. състезавам се 1. знач.
V държе οβ^^ знамето на нещо книж. към 3. знач.
БОС - вж. работодател
БОС - 1. Който е без обувки - влм чповрв, с голм кре¬
ка. Обича вкъщи да ходи бос. Босо дете.
42

—	босоног, еоеокрау, необут
ант. —> обут
2.	пп>рн. рааз. дож деπoдггдтеи д 3. днач.
БОСОКРАК - вж. бос 1. знач.
БОСОНОГ - вж. бос 1. знач.
БОСОТА - прен:. разг. еж. неподготвеност 2. и 3.
знач.
БОСЯК рядко - 1. вж. бездомник;
2. вж. бедняк
БОТУР диал.. - вж. пън 1. знач.
БОХЕМ - Човек, който води оесел в безгрижен жи¬
вот (пбиоа. човек не взкустептв). Той беше полт,
бард и бохлм.
—	бонвиван книж,
БОХЧА - Хразг. еж. вързоп 1. знач.;
2.	разг. вж. кърпа 3. знач.;
3.	нар. вж. покривка 1. знач.
БОЦКАМ - вж. бода 4. знач.
БОЯ - 1. Вещество за оцветяване. Пастелни бои:.
Боя за яйца. Боя зз обуща. Боя за коса·. Пакетче
боя.. Боя нз таблетки,
—	багрило, багрила, багра, оцветител огр, вап-
еило диал.— вапсилка диал.
2. рззг. вж. цвят
БОЯДИСВАМ - 1. Повдееем определен цвят на
нещо, поорвеαм нещо с боя. Боядисвам вълна.
Боядисвам косата си.
—	оцветявам, багря несв·,, вапсвам диал:.
ант. —> обезцветявзм
2. еж. оцветявам 1. знач.
БОЯЗЛИВ - вж. страхлив I. в 2. знач.
БОЯЗЛИВОСТ - вж. малодушие
БОЯЗЪН - вж. страх
БОЯК - КвCmπ повяеяве готπвасст за борбс мли
кпCmо взрсзаев стремеж към борба. Бойка орга¬
низация. Бойка реч. Бойка статия. Бойка пуб¬
лицистика.
—	борчески, настъпателен, борбин, войнетващ
книж,— атакуващ
БОЯ СЕ несв. - вж. страхувам си
БРАВА - Прuловссблений за заключване нс врата,
шкаф и др. Сложихме нова брава на вратата.
Секретна брава.
—	ключалка, заключалка
БРАВО - За изразяване на вдвбиений, похвала, за¬
доволство. Брзво, успя да спечелиш конкурса!
“ - не можеше да не изкаже възхище¬
нието си непознатият мъж.
—	отлично, бравос простонар., ашколсун прос¬
тонар., аферим простонар,, евала простонар.,
машала диал:.
БРАВОС простонзр. - вж. браво
БРАДВА - Желязно сечиво с дървена дръжка за се¬
чене нс дърва. Той взл брадвата и отидл да сече
дърва нз двора.
—	еекира, балтия диал., топор диал., манара
диал.
БА АЗД Д н 1. Тясна дълга черте оърху нещо. Острие¬
то на иглата направи бразда върху повърхност¬
та на масата.
—	ризка
2.	Струйка от нещо потекло (пот, сълзи, кръв и др.).
Сълзите оставиха бразди по лицето й.
—	браздулица
3.	ож. бръчка;
4.	рядко еж. ивица 4. знач.;
5.	роаш. вес. г^аниа 1 . зина.
бРаЗДУЛиЦа - еж. бразда 2. знач.
БРАЗДЯ нлсв. - 1. вж. ора;
2. ож. поря 1. знач.
БРАК1 - вж. женитба
БРАК2 - Нйдвбрпкачйлтвйна росдукцмя, негодна
лmпкα. Трябва да се намали бракът в производ-
Б
ството.
— шкарто, отпадък рядко
БРАКМС разг, прлнебр. - еж. таратайка
БРАКОСЪЧЕТАВАМ книж. - вж. оженвам
БРАКОСЪЧЕТАВАМ СЕ книж. - еж. женя си
1.	знач.
БРАКОСЪЧЕТАНИЕ книж. ~ вж. женитба
БРАКУВАМ - Определям нещо като некачествено,
негодно зс употреба. Негодната продукция я
бракувахме,
—	шкартирам
V хвърлям не боклука разг.
БРАН1 старин. - 1. еж. война 1. знач.;
2.	вж. ббитк 1 13оаа.
БРАН2 диал.. поет. - вж. вълна
БРАНА - Земеделско оръдие, с което се разбиват
буците пръст на взвовни вля засети площи.
—	града
БРАНИТЕЛ книж. - 1. вж. защитник 1. в 2. знач.;
2. ож. пазител
БРАННИК старин. - еж. войник 2. знач.
БРАНТИЯ разг, пренебр. - 1. вж. развратница;
2. вж. грозница
БРАНШ - вж. отрасъл
БРАНЯ нлсв. - 1. еж. защитавам 1. и 2. знач.;
2.	вж. отстоявам 1. знач.;
3.	вж. пазя 1. в 2. знач.
БРАТИМЯ СЕ несв. - Ставам побратим с някого.
—	побратимявам се в нлсв·.
БРАТСКИ - рззш. ож. дружески
БРАТСТВО прлн:. рядко - вж. сдружение
БРАЧЕН -1. еж. съпружески;
2. вж. сватбен 1. знач.
БРЕГОВИТ диал. - еж. стръмен
БРЕМЕ - вж. тежист 2. знач.
БРЕМЕННА - Която аπлв плод е утробата си (зс
жена влм женско животно).
— трудна нар., тежка нар., непразна нар.
N е рплпжйнве разг.
БРИЗВНМ поет:. - 1. еж. облъхвам 1. знач.;
2. вж. повявам 2. знач.
БРИЗГИ - вж. пръски
БРИЛЯНТ - вж. диамант
БРИЛЯНТЕН прен:. огр. - вж. безукорен 1. знач.
БРИЛЯНТНО - еж. отлично 1. знач.
БРИЧКА разг, пренебр. - вж. таратайка
БРИША диал.. - вж. бърша
БРОДЕРИЯ - Ръчно вля машинно ушита украса
върху тъкан. Покривка с българска бродерия..
—	визба, визмо
БРОДИРАМ - Шмя фигурки зс укрсса върху тъкан.
Бродирам блуза.
-	вееа, шия рззг.. иашивам дшал,
БРОДЯ - еж. екитам
БРОДЯГА книж. - еж. скитник
БРОЕН - вж. числин
БРОЖЕНИЕ книж:. - Проява на обществено недо¬
волство. Срлд наслллнилто започна брожение
срещу високите данъци.
43

—	вълнение, кипеж прлн., протест, ропот, ропта¬
ние
БРОЙ - 1. Определена съвкупност от лице влм пред¬
мети, масжйлаβо от йдапрпдав неща. Броят на
чиновниците във ведомството още нл е ясен:.
Голям брой книги, Звездите нямат брой.
—	число, количество, численост, цифра прен.,
чет нар.
2.	Поредна книжка или вестник от поредица на перв-
одвчап издание. Кой брой на списанието търси¬
те? Нужен ми е миналият брой на вестника.
—	номер
3.	еж. екземпляр 1. знач.
БРОЙКА - вж. икзимпляр 1. знач.
БРОКЕР - Лице, осето свързва две или повече стра¬
ни е дедена сделка в ги улеснява, подпомага при
айCаоτо сключване в осъществяване. Работя
като брокер във фирма за недвижими имоти:.
—	посредник, комисионер
БРОНЯ - Средасееосено облекло от метални часов
зс защита от хладно оръжие. Рицарска броня:.
—	ризница, панцер, оклоп остар.
БРОШКА - Женско украшение, обикн. от метал,
поuкоепйао не дреха чрез закопчаване. На реве¬
ра си имашл много красива брошка.
—	карфица
БРОЯ несв. - 1. вж. смятам 1. знач.;
2.	вж. деаеодяβм — 1 д Д. ,№4.
БРУЛЯ - 1. Удрям с прът, камък в др., зс де сесля
плодове от дърво. Бруля орехи:. Бруля ябълки:.
—	шмуля нар., бруся диал.
2. вж. шибам 1. знач.
БРУСНИЦС нар. - вж. морбили
БРУСЯ диал. - вж. бруля 1. знач.
БРУТАЛЕН - 1. вж. груб 4. знач.;
2. еж. безогледен
БРУТАЛНОСТ - 1. Обикн. мн. вж. грубост 3. знач.;
2. еж. безогледно^
БАЪМБАЗЪЪ разг— -1 . вж. дребосък 1. знач.;
2. вж. дреболия 1. знач.
БНЪМБаЗЪЧЕ рззг. - вж. дребосък 1. знач.
БРЪМКАЛО - прлн.. рззг. пренебр. еж. бъбривец
БРЪМКАМ - еж. бръмча 1. и 2. знач.
БРЪМЧА -1.3а нелексео (бръмбар, пчела, мухе в
под.) - кеmс летя, издавам с крилата се едасвбое-
зен звук. Пчели бръмчат из въздуха.
—	жужа, жужукам, жужна, бръмкам, журча диал.
2. Зс машина, уред - издевем едаовбрвзеа шум рив
бързо движение. Моторът тихо бръмчеше.
—	жужа, бръмкам
БРЪ—КА - Метално колелце, ксето обикн. е съсове-
на част от верига. В носа на мечката бе забита
желязна брънка, Брънка от влригзтз.
—	халка, звено
БАЪСКАМ - еж. шибам 1. знач.
БРЪСНАР - Човек, чвйто занаят е да бръсне, дс
подстригва.
—	берберин простонзр.
БРЪТВЕЖ - Гсвпоеае не безсмислени, повзам
неща. Никой нл обръщаше внимание на брътве¬
жа му.
—	бърборвне разг. пренебр., бъбрене разг, бръ¬
щолевени пренебр,, бр^вене рззг. пренебр:,
дърдорене разг, пренебр, дрънкане рззг. пре-
нлбр, плямпани разг, пренебр, плещене рззг.
пренебр, бъбриж рядко
БРЪТВЕЖИ - Преоав, глупави разговори, оовоез-
ки. Два часа слушах глупави брътвежи, Той не
даде ухо на брътвежите нз старата жена.
—	безсмислици, празно^ов^, празеодсмство,
бръщолевения, брътвения рззг., дрънканици
разг.
V	бабешкм πрвксоов разг,, бабини девеовня рззг.,
повоазов от 1001 нощ рззг, оиелв-аеквпелв
разг,, ни врели, не кипели рззг.
БРЪТВЕ—Е рззг. пренебр. - ож. брътвеж
БРЪТВЕНИЯ рззг. - вж. брътвежи
БРЪТВЯ разг, пренебр. - вж. плещя
БРЪЧКА - Тясне продълговата вдлъбнатене по оо-
жеое на лицето влм тялото на човек. Лицето й
беше набраздено с дълбоки бръчки. Като се нам¬
ръщи, лицето му стзвз на бръчки.
—	гънка, бразда, резка, дипла рядко, бръчкул
диал.
БРЪЧКАВ разг. - вж. набръчкан 1. в 2. знач.
БРЪЧКАМ несв. - еж. набръчквам 1. знач.
БРЪЧКАМ СЕ - вж. бърча се
БРЪЧКУЛ диал, - вж. бръчка
БРЪЩОЛЕВЕНЕ пренебр. - вж. брътвеж
БРЪЩОЛЕВЕНИЯ - вж. брътвежи
БРЪЩОЛЕВЯ разг, грубо - 1. ож. говоря 1. знач.;
2. вж. плещя
БУДАЛА разг. пренебр. - вж. глупак
БУДАЛАЩИНС простонар. пренебр. - ож. глу¬
пост 1. знач.
БУДАЛКАМ несв. разг, пренебр, - еж. лъжа 2. знач.
БУДАЛЛЪК простонзр. пренебр. - вж. глупост
1.	знач.
БУДСЛОСВАМ СЕ рззг:. - вж. втелявам се
БУДЕН - 1. КсCос не спм. Отдавна съм буден..
—	събуден
ант. — заспал, спящ
2.	еж. безсънен;
3.	прлн. ож. интелигентен 1. знач.;
4.	прлн.. вж. бдителен 1. знач.
БУДИТЕЛ - Повлеетеа деец по време не Възражда¬
нето у нес, който е работил зс оулmуρаптс в на-
цвоавлно-nолвmическоmо издигане на българския
народ. Народни будители·.
—	просветител, книжовник, възрожденец, въз-
родител
БУДКА - Малка, сбика. леке пссаосCкв, където се
продават вйлтавцв, цигари, закуски в други дреб¬
ни лmπоu. Будка за вестници. Будка за продажба
нз безалкохолни напитки и закуски.
—	павилион, лавка
БУДНОСТ - вж. бдителност 1. знач.
БУДУВАМ - Не спя, стоя буден. Цяла нощ будувах,
чаках да се върне дъщеря ми. Стига си будувала,
върви да си лягаш,
—	бодърствам, бдя
ант. — спя, къртя, почивам
// дремя, унасям се, клюмам
V	не затосояе (солппβвм) очи разг, не мигаем за
секунда рззг.
БУДУВАНЕ - 1. еж. бдение;
2. вж. безсъние
БУДЯ несв. - 1. Прекъсвам съня не някого. Майка
му го буди всяка сутрин. Не ме буди толкова
рано. Шумът от улицата ме буди.
—	събуждам в несв., разбуждам в несв., пробуж¬
дам в нлсв, вдигам прлн. рззг. в нлсв.
44

ант. — приспивам
2.	прен. Ставам причина еяксC да првявв аоmиеаосm,
нарушавам апетвята към нещо. Будя заспалата
съвест. Будя народа за борба.
—	събуждам в нлсв., разбуждам в несв., пробуж¬
дам в несв:.
ант. —> приспивам
3.	прен. еж. възбуждам
БУДЯ СЕ нлсв. - вж. събуждам се 1. знач.
БУЕН - 1. КвCоо се повявява с голяма сила, движм
се с голяма скоовло в не може да бъде удържан,
спрян (обикн. за природни явления). Буен вятър.
Буйни води. Буен огън. Буен вихър.
—	стихиен, бурин, неудържим, яростен прен:.
ант. — тих, спокоен, крстък
2.	КвCав превишава по силе в степен нормалните
оовяев на нещо. Буйна страст. Буйна радост.
Буен танц. Буйно веселие.
—	бурен прлн., етихиин, неукротим, див прен.,
неудържим, вихрен поет., луд прлн., необуз¬
дан, ниусмирим
ант. — спокоен, сдържан, кротък, тях
3.	еж. ееедкржае 1. в 2. -знач.;
4.	вж. немирен 1. и 2. знач.;
5.	еж. стремителен 1. знач.;
6.	еж. страстен 1. в 2. знач.
БУЗА - Част от лицето от слеnсвчвйао до дслевое
челюст. Розови бузи.. Пълни бузи. Увиснали бузи.
—	страна1, ланита старин:, поет,, образи диал.
БУЙНОСТ - Бурна проява, силен взблмк на енер¬
гия, чувства. Буйност на чувствата. Буйност
на поривите
—	неудържимоет, неукротимост, бурност рядко.
етихийност, вихриност книж, необузданоет,
неусмиримост книж,
БУЙСТВАМ - 1. Не конmоолмрсм поведението си,
държа се необуздано, като вдигам шум, правя па-
колmв в под. Като се напие, започва да буйства—,
да троши всичко, което му попадне. Болната е
кротка, не буйства,.
—	беснея, лудия, лудувам огр, безумствам рядко
2. еж. лудувам 1. знач.
БУЙСТВО - 1. Неразумна проява на буен човек, вз-
рсзена обикн. с викане, блъскане, чупене в под.
Пиянски буйства:.
—	бесневни, биенотия разг.
2. Състояние на крайна оъзбуде, необуздано държа¬
ние не айнсимелйн човек. Буйството му продъл¬
жи няколко дни·.
—	изстъпление
БУКАИ простонар. - вж. окови 1. знач.
БУКВАЛЕН - 1. КсCос предава значението, съдър¬
жанието . на нещо без всякакво изменение. Буква¬
лен превод. Буквален цитат:.
—	дословен книж, текстуален книж.
2. Обикн. в съчет. със смисъл, знзченил - който е съв¬
сем точен, без изменение. Съсипаха предприяти¬
ето в буквален смисъл.
—	дословен книж, пряк
ант. — преносен, фигуративен, метафоричен
БУКВАЛНО - Без никакво изменение (при предава¬
не на текст, реч). Предавам думите й буквално.
Превеждам буквално.
—	дословно книж:,, мотаморазг,, текстуално книж.
V думе по дума разг, буква по букве книж, точ е
точ книж., едно към едно рззг.
БУКВИ - Писмени знаци от азбуката.
—	писмена старин.
БУКВОЯД - 1. вж. формалист 1. знач.;
2. вж. бюрократ
БУКВОВДЕЦ - 1. вж. формалист 1. знач.;
2. вж. бюрократ
БУКЕТ - Подбрани, красиво подредени в сбвкеп-
веас свързани заедно стръкове цветя. Букет от
хризантеми, Ще й поднеса един букет,
—	китка
БУКЛА - еж. къдрица
БУКЛЕСТ рядко - вж. къдрав 1. знач.
БУКЛИРСМ рядко - вж. къдря 1. знач.
БУЛКА - 1. Жена, която се венчава, сключва брак.
Всички се трупаха да видят булката, Булката
блше облечена в дълга бяла рокля.
—	младоженка, нивеста (невяста) нар.
2.	нар. еж. съпруга;
3.	нар·, вж. снаха
БУЛО - Покривало от тънка оооооачна материя,
което се слага на глееата на булката при венчев-
ка. Младоженката беше с дълго бяло було.
—	воал, вало разг.
// Плат влм воал, който покриее главата в лицето на
еяксгп, обикн. на жена, еъе връзка с обичай, ри¬
туал и др. Жената бе забулена с черно було.
—	покривало огр..
БУМ книж. - еж. възход
БУМАГА - 1. остар:. еж. документ 1. знач.;
2. мн. пренебр. ож. книжа
БУМАЩИ—А неодобр. - Канцеларска работа, пре¬
кадено усложнена с различни административни
процедури в документи, спъеащв деловото й из¬
вършване. Вместо да ръководи отдела, той се
занимава с бумащина. Излишната бумзщинз ни
пречи на работата,
—	канциларщина неодобр., книжнострядко
БУМКАМ - вж. бумтя
БУМТЕЖ - еж. грохот
БУМТЯ - Прсвзвеждем силен, глух, продължителен
шум (обикн. за мвоπи, буйно горяща печка, уде¬
ри не тъпан и др.). Навън бумти мотор. Огънят
бумти.
—	тътна, бухтя, тънтя, боботя, бумкам, дудна
диал.
БУНАК рззг. пренебр. - еж. глупак
БУНАР нар. - еж. кладенец 1. знач.
БУНАЩИНА разг, пренебр, - вж. глупост 1. знач.
БУНИЩЕ - 1. еж. сметище;
2. вж. торище
БУНТ - 1. Масвос проява на неподчинение на елсла-
тс влм на ултαнввйнвя ред поредя несъгласие с
нещо в гвтоенолт зс борбе с различни средства.
Селски бунтове. Подстрекавам към бунт·.
—	размирици, метеж книж., смут, вълнение
(обикн, мн.), безредици, междуособици
2.	ож. въстание;
3.	прлн. еж. протест 1. знач.
БУНТНДЖИя пренебр. - вж. бунтовник 1. знач.
БУНТАР - 1. Човек, кпйтп nрсявяоа нетъρпвмслт
към нередностите в негодува срещу тях. По при¬
рода беше бунтар, нл можеше да се примири с
неправдите,
—	размирник, недоволник
2. вж. бунтовник 1. знач.
БУНТАРСКИ - еж. бунтовен 2. и 3. знач.
Б
45

БУНТОВЕН - 1. КоCов се бунтува, учесове в бунт.
Бунтовен край,.
—	бунтовнически, размирен, митежин книж,,
разбунен разг., възбсеин полт.
ант. —> мирен
2.	КпCао е склонен към бунт, който е свойствен на
бунτоваво. Бунтовен дух, Бунтовно свърталище,
—	бунтовнически, бунтарски
3.	Който е изпълнен с размирици, борби, обществени
вълнения. Настанаха бунтовни времена. Бун¬
товна епоха. Бунтовни стихове.
—	размирен, метежен книж, бунтарски, бунтов¬
нически, смутен, неспокоен прлн, бурен прлн,
тревожен прлн,, буреносен прлн. поет,, бурлив
прлн. поет,
ант. — спокоен, мирен, тих, безбурен, безметежен,
безтрееожен, безоблачен
БУНТОВНИК - 1. Човек, кпйmо оигвнвзвие бунт
вля учсстес е него. Дошла войска и разпръснала
бунтовниците.
—	метежник книж., размирник, бунтар, бунта-
джия пренебр.
2. Участник или организатор на въстание, бунт. Бун¬
товниците дълго се сражаваха с поробителя.
—	въстаник, революционерразш.
БУНТОВНИЧЕСКИ -вж. бунтовен 1., 2. в 3. знач.
БУНТУВАМ несв. - Подбуждам към бунт вля не¬
подчинение. Ходят из сллзтз и бунтуват наро¬
да, Подозират я, чл бунтува колектива,
—	размиоевам в нлсв., разбунтувам, буня несв.
разг., разбунвам разг., възбунтувам книж.
рядко
ант. —> усмирявам, уеuиооеврявам, леиоявае
V	мътя (размътвам) глеваое (екъле, ума, мозъкс)
на някого рззг, бъркам (забърквам, разбърквам)
главата (акъла, ума, мозъка) не някого разг, мътя
(резеъовее) овдста някъде рззг, разбунвам ду¬
ховете някъде рззг.
БУНТУВАМ СЕ несв. - 1. Pовявяеве непоксолтвв,
неподчинение. Народът влчл се бунтува и се
бори зз своите права. Никой не смее да сл бун¬
тува срещу ръководството на фирмата.
—	еъзбсетуеам се, разбунтувам св, буня се несв:.
рззг.
ант. — мирувам, оротуеее, кютам
2,	прен. еж. протестирам;
3.	прлн. поет. вж. бушувам 4. знач.
V	надигам (вдигам, повдигам, изпрсвям, вярвам,
нввuреве) глава разг. към 1. знач.
БУ—Я несв:. разг, - еж. бунтувам
БУНЯ СЕ нлсв. рззг. - еж. бунтувам се 1. знач.
БУРАН диал. - вж. буря 2. знач.
БУРГИЯ - Уред зс nообиоеае на дупки е твърди
предмети чрез въртене.
—	свредел
БУРЕН - 1. Който предвещава, носи буря. Бурни об¬
лаци. Бурни ветрове.
—	буреносен
2.	За време - през ксCтс има буря. Бурна пролет. Бу¬
рен длн. Бурна нощ..
—	буреносен, бурлив поет..
ант. — спокоен, безбурен, тих
3.	В ксйто бушува буря, коCтс е обхванат от буря.
Бурно море.
—	бурлив полт..
ант. —> спокоен, безбурен, тих
4.	прлн, вж. разгорещен;
5.	еж. буин 1. в 2. знач.;
6.	прлн. вж. напрегнат 1. знач.;
7.	прлн.. еж. бунтовен 3. знач.
БУРЕН - 1. вж. плевил;
2. разг. ож. билка
БУРЕНОСЕН -1 . вж. бурен 1. в 2. знач.;
2. прлн, поет, вж. бунтовен 3. знач.
БУРЛИВ поет·. - 1. вж. бурен 2. в 3. знач.;
2. прлн. вж. бунтовен 3. знач.
БУРМА - вж. винт
БУРНОСТ рядко - вж. буйност
БУРЯ - 1. Силен стихиен вятър, понякоге придру¬
жен с гръмотевици в дъжд. Изви сл буря·. Бурята
ни свари на улицата.
—	вихър, вихрушка, хала, ураган, стихия, сприя
нар.
2. Много силен земен еяаър, обикн. придружен със
снеговалеж. Навън беснее снежна буря:.
—	виелица, фъртуна, хала, ввекиаа нар, сприя
нар, буран диал.
БУТ -1. Гврнαое мускулеста чест не креке на живот¬
но влм птица. Свински бут·. Пилешки бут·.
—	кълка рззг.
2. разг. вж. бедро
БУТАМ нлсв. - 1. Натискам със сила върху нещо,
зс де го преведа е движение. Бутам пред слбл си
количка с бебл. Бутам стола към стената.
—	тикам, тласкам, блъскам, лашкам разг.
ант. — дърпам, тегля
2. Леко докслвее някого с ръкс, лакът в др., като
слабо го рсзклсщее, за де привлека вниманието
му или с друга цел. Той я буташе с лакът, за да
престане да говори:.
—	бутвам в несв:, побутвам в нлсв, подбутвам в
нлсв:.
Ъразг. вж. пипам 1. в 2. знач.;
4.	прен. разг. вж. събарям 2. знач.;
5.	прлн. разг. пренебр. вж. поставям 1. знач.
БУТАНИЦА рззг. - вж. блъсканица
БУТВАМ -1. вж. бутам 2. знач.;
2.	прлн, разг, вж. събарям 2. знач.;
3.	прлн.. разг, пренебр. еж. поставям 1. знач.
БУТВАМ СЕ разг. - вж. блъсвам ее
БУТИЛКА - Стъклен, обиоа. цилиндричен по фор¬
ма съд с тясно гърло, е осйтп се държат течности.
Бутилка вино. Бутилка коняк:.
—	шише, стъкло разг, стъкленица
БУТКАМ СЕ рззг. - вж. бавя ев 1. знач.
БУХАМ - вж. кашлям
БУХВАМ - вж. втасвам 1. знач.
БУХВАМ СЕ разг. - ож. блъсвам се
БУХЛАТ - еж. кичист 1. знач.
БУХЛЕСТ диал. - ож. кичвст 1. знач.
БУХТЯ - 1. вж. бумтя;
2. еж. буча 1. знач.
БУХУКАМ - вж. . кашлям
БУЧА несв. - 1. еж. набучвам 1. знач.;
2. еж..бодс 3. знач.
БУЧС - 1. Издавам посдьлжвmйлйн неревен глух
шум. Радиото бучи силно. Реката бучи. Бучат
камиони.
—	боботя,бухтя
2. Издавам силен в продължителен шум (за вятър,
буря в под.). Вятърът бучеше в клоните на дър¬
ветата.
46

—	фуча
БУШУВАМ - 1. Действам с голяма, разрушителна
сила. Бурята бушува няколко дни. Пожарът бу¬
шуваше с пълна сила..
—	вилнея, беснея, лудея прлн., лудувам прлн.
2.	прен, Прояеяоае се с голямс сила, намирам се е
разгара ся. Нз изток бушува война. Бушува ре¬
волюция.
—	вихря св, кипя прлн.
3.	За чувсаее, стресов - пооявяеее се с много голяма
сила, бурно. Необуздан гняв бушуваше в душата
му. В гърдите ми бушува ярост.
—	кипя прлн., вря прлн., клокоча прен, клокотя
прен. рядко
4.	За оода - лвлас се вълнувам. Морлто бушува. Ре¬
ката започна да бушува:.
—	бунтувам еи прлн. поет, лудувам прен. полт,
кипя прлн.
БЪБЛЯ - 1. вж. мърморя 1. знач.;
2. вж. бълбукам
БЪБРЕЖ рядко - вж.брътвеж
БЪБРЕНЕрззг. - вж. брътвеж
БЪБРИВ - вж. приказлив
БЪБРИВЕЦ - Човек, ксCтс еаого гсеоов, свCоо
обича де повоазоа. Съседът ми е голям бъбривец.
Нали го знзлш какъв е бъбривец,, не си затваря
устата. Досаден бъбривец.
—	еъоборуо рззг., дърдорко рззг,, бъбрица
разг., бкбриеуо разг, екоеорае разг, дърдо-
ран разг, бръмкало рззг. пренебр, дрънкало
разг. пренебр), плямпало рззг. пренебр, лапа-
цало разг, пренебр, кречетало разг. пренебр,
плямпа рззг. пренебр, плескало разг, пренебр,
дрънкай разг. пренебр. рядко, дкдривуд диал.
пренебр,, дадрица диал. пренебр,, цапало диал.
пренебр,.
ант. — мълчаливец
V оезооене уста разг, арменска уста рззг, ооезае
воденица разг, пренебр:, една му глаос, а лmп му
езика разг,
БЪБРИВКО разг. - вж. бъбривец
БЪБРИВОСТ - еж. приказливо^
БЪБРИЦАрззг. - еж. бъбривец
БЪБРЯ - 1. разг. ож. говоря 1. знач.;
2.	рззг. вж. разговарям;
3.	вж. мърморя 1. знсч.
БЪДЕН поет. - вж. бъдещ 1. знсч.
БЪДЕЩ - 1. Който ще дойде, ще бъде занапред оъо
времето. Бъдещи поколения. Бъдеща слава. Бъ¬
дещ живот. Бъдещи планове. Бъдещ влк.
—— бъдин поет,, утрешен прен., иден книж, гря¬
дущ поет.
ант, — минал, вчерашен
2. КсCто ще стане някакъв в бъдеще. Бъдещ инже¬
нер, Бъдещ учител.
—	утрешен прлн.
ант. —> бивш, някогашен, предишен, стар
БЪДЕЩЕ - 1. Времето, ксйто ще настъпи след се¬
гашното. Светло бъдлще. Спокойно гледам в бъ¬
дещето. Размислям се за бъдещето.
—	бъднина поет., бъдно поет, рядко, бъдност
книж. рядко, грядуще поет, сетнини нар,.
ант. —»минало, история
2. Бъдещ жвеоа и сълтвяаве на аякπгπ, нещо. Човек
сзм кове бъдещето си. Днес се решзвз бъдеще¬
то на предприятието.
—	съдба, съдбини, бъднина поет.
ант. — минало
V утрешният ден книж, към 1. знач.
БЪДНИНС поет·. - вж. бъдеще 1. и 2. знач.
БЪДНО полт, рядко - вж. бъдеще 1. знач.
БЪДНОСТ книж:. рядко - вж. бъдеще 1. знач.
БЪЗВАМ простонзр. - вж. обиждам
БЪЗИКНМ простонар. - 1. вж. закачам2 2. знач.;
2. вж. човъркам I. знач.
БЪЗИКАМ СЕ простонар. - еж. шегувам ее
БЪЗИКНЯ жарг. - вж. шега
БЪЗЛИВ рззг. пренебр. - еж. страхлив 1. знач.
БЪЗЛИВЕЦразг. ирон. - вж. страхливец
БЪЗЛИВКО разг. ирон:. - вж. страхливец
БЪЗЛЬО разг. ирон. - вж. страхливец
БЪКСМ разг. - С предл. от. вж. гъмжа 1. и 2. знсч.
БЪЛБОЛЯ - ож. бълбукам
БЪЛБОТЯ - еж. бълбукам
БЪЛБОЧА - вж. бълбукам
БЪЛБУКАМ - За рекс, nптоо и др. - като оекс, язде-
вем йднообоезеа, оевнвеереа, непрекъснат шум.
В дерето бълбукаше малка рекичка.
—	еълеоле, бълбоча, бълботя, бъбля, бърбукам
рззг, гъргоря рззг, клокоча, клокотя, кло¬
кам, кълколя разг,
БЪЛВАМ несв. - 1. вж. изригвам;
2. вж. повръщам
БЪЛЕОЧ обикн. мн. прлн. разг, неодобр. - еж. га-
дост 2. знач.
БЪЛНУВАМ - 1. прен. вж. мечтая;
2. прен. вж. фантазирам 1. знач.
БЪРБОААН разг. - вж. бъбривец
БЪРБОРЕНЕ рззг. пренебр. - вж. брътвеж
БЪРБОАКО рззг. - вж. бъбривец
БЪРБОРЯ разг, пренебр - 1. вж. говоря 1. знач.;
2.	вж. разговарям;
3.	вж. плещя;
4.	вж. мърморя 1. знсч.
БЪНБуКаМ разг. - вж. бълбукам
БЪРДО - вж. хълм
БЪРЖЕ - вж. бързо 1. знсч.
БЪРЗ - 1. КсCтв става, извършва се с голяма бър¬
зина. Бързи темпове на развитие. Бързо стро¬
ителство.
—	скоростен, ускорен
ант. —> бавен, забсеен, муден
// Който протича бързо. Бърза игра. Бърз процес.
Бърз танц.
—	динамичен книж.
ант. — бавен, вял, муден
2.	Който се осъществява, извършва изключително
бързо. Бързи услуги. Бърза информация. Бърз
влак:.
—	експресен
ант. —> бавен
3.	Който се движи с голяма скоиолт, бързина. Аз съм
по-бързз и ще изтичам, до магазина. Колата е
доста бърза·.
—	бързоподвижен, бкоздходее, подвижен, пър¬
гав, мобилен книж, лвседподвuжее, лекопод-
вижвн, поврат/тв
ант. — бавен, бавасπодовжеа, тежооппдовжеа,
аиуднспсдевжен, еьчаопсдовжйа, товеее, му¬
ден, айоовратлuв
4.	Който бързо, без забавяне се справя с работата св.
В работата си той е по-бърз от нея. Радиото е
47

по-бързо от телевизията по отношение на ак-
туалнитл новини.
—	експедитивен
ант. —> бавен, муден, туткав
5.	Който не търпи отлагане в трябва де се извърши
оеднагс. Необходима л бърза нзмесз на хирург.
Бърза помощ. Бързи мерки.
—	спешин, неотложен, незабавен
ант. —> бавен
//КоCас трябое да се извърши за кратко време. Имам
бърза работа. Бърза поръчка.
—	—пешей, —речей,	книж.
6.	Който върши нещо мли кпCто става без нужното
търпение вля време. Не вземай бързи решения,
може да сбъркаш:.
—	прибързан
ант. — бавен, забавен
7.	еж. пъргав 1. знач.;
8.	вж. сръчен 2. знач.
БЪРЗАМ несв, - 1. Старая се да направя нещо в
по-киетък лоок, действам, без да се бавя. Бързам
да си науча уроците. Бързам да измзжз къща¬
та. Бързам да свърша всичко навреме.
—	побързвам в несв., избързвам в несв.
ант. — бавя се, разтакам се, осооаоаоам се, оаомс-
тевам се, мотая се, моткам се, мая се, помайвам
се, оαоевCвαе се, туткам се, пипкам се, буткам се,
офлянкеам се, оваияввм се
2.	Движе се бързо. Той бързаше да настигне друга¬
рите си. Бързам да дойда навреме, Бързай—, ако
не искаш да закъснееш..
—	побързвам в несв., избързвам в несв., варкам
диал.
ант. —> бавя се, забсвям се, закъснявам
3.	Старая се нещо да стсне по-бъоов, подготвям нещо
бързо. Нл трябваше да бързам с решението си.
Не бързай със сеитбата, още е рано. Винаги
бързам с плащането на данъците.
—	избързвам в несв., прибързвам в несв., изпре¬
варвам в нлсв. разг.
ант. —> бавя, забавям, протакам, отлагам, оезтсове,
резовкввее
// бавя се, зебевям се, закъснявам
БЪРЗАНЕ - Усовоеао, nв-бъозп извършване на
нещо. Тези работи не стават с бързане. От пре¬
палено бързане може да допуснем някоя грешка,
—	бързина, избързване, прибързване, побързва-
не рядко
ант. — бавене, забавяне, nиоmекснй, разтакане, раз-
mеоеввае, ептвеай, маене, бавеж, резмсτевеае
БЪРЗЕЙ - вж. поток 1. знач.
БЪРЗЕШКАТА - вж. бързо 1. знач.
БЪРЗЕШКОМ - вж. бързо 1. знач.
БЪРЗИНА - 1. Отношението между изминатия от
дадено тяло път ели количеството извършена
работа в времето, зс което асоа става. Влакът
намали бързината.. Машината работи с голяма
бързина.
—	скорост
ант. —► бавност
2.	Справяне с впиеделйнв осбстα без забавяне. В от¬
дела всички разчитаха на бързината,— с която
вземаше решенията.
—	експедитивност
ант. —> бавност, мудаплm, туткаеост
3.	ож. пъргавина 1. знач.;
48
4.	вж. сръчност 2. знач.;
5.	еж. бързане
БЪРЗО -1.3а кратко време. Слухът бързо се раз¬
несе из селото. Силите бързо го напускаха. Из¬
качих бързо стълбите. Дръпнах сл бързо назад.
Бързо написах статията. Бързо щл те насти¬
гна.
—	бърже рззг., бързешком, бкозешката, скоро
ант. — бавно, полека, полекичка
2. Без отлагане, без бавене. Нзлагз се да замина
бързо. Трябва бързо да свърша възложената ми
работа.
—	незабавно, неотложно, спешно, екстрено
книж,, нимидлено книж. рядко
ант. — бавно
V за нула (паовцвmйлап) време разг, докато се
обърнеш (завъртиш, огледаш) разг, докато миг¬
неш с очи рззг. към 1. знач.
БЪРЗОЛЕТЕН книж. - вж. краткотраен 1. знач.
БЪАЗОПИС - еж. стенография
БЪРЗОПОДВИЖЕН - вж. бърз 3. знач.
БЪРЗОТЕЧЕ— поет, - еж. краткотраен 1. знач.
БЪРЗОХОДЕН - вж. бърз 3. знач.
БЪАКАМ1 - вж. тършувам
БЪРКАМ2 несв. - Х разг. вж. грешащ
2.	рззг. ож. емеевам 3. знач.;
3.	нар. вж. преча 1. знач.
БЪРКА МИ СЕ нар. - вж. повръща ми ее
БЪРКАМ СЕ разг. - 1. вж. меся ее;
2. вж. гриша1
БЪРКАНИЦА диал:. - вж. айрян
БЪРКОТИЯ рззг, - 1. вж. безредие 1. в 2. знач.;
2.	еж. анархия 2. знач.;
3.	еж. суматоха
БЪРЛОГА - Убежище на дево животно. Бърлога на
вълчица. Лисича бърлога.
—	леговище, дупка
БЪРНА простонзр. - вж. устна
БЪРНИКаМ рззг, - 1. вж. тършувам;
2. пренебр, вж. човъркам 1. знач.
БЪРСАЛКА - 1. . Мелка постелке зс изтриване на
обувки, която стоя пред входната врата. Той из¬
три калта от обувките си на бърсалката.
—	изтривалка
2. Парче плат, с ооеов се бършат, почистват предме¬
ти. С бърсалката тя избърса прахтз от мебе¬
лите,
—	парцал, изтривалка, пачавра рззг,
БЪРЧА нлсв·. - вж. набръчквам 1. знсч.
БЪРЧА СЕ - За кожа на лице - соавем на бръчки.
Не си бърчи челото.
—	бръчкам еи
БЪРЧАВ рядко - вж. набръчкан 2. знач.
БЪРЧИНА диал. - вж. хълм
БЪРША - Премахвам влага, прах и под. от повъох-
нслтос на нещо, като прекарвам кърпа, перцал по
нея. Бърша чинии:. Бърша прах, Бърша пода:.
—	трия, бриша диал..
БЪХТЯ разг. - вж. бия 1. знач.
БЪХТЯ СЕ разг. - вж. мъча се 1. знач.
БЮРЕК - еж. баница
БЮРО - 1. Масс, специално пригодена зс писане,
обикн. с отделения, чекмеджета за книжа. Бюро¬
то му блше отрупано с преписки.
—	писалище
2. ож. кантора

БЮРОКРАТ - Служител влм обществен деец, който
предава ро-гслямо значение нс преписки, доку¬
ментация в други формалности, а пренебрегва
основнсmо в работата. Крайно неприятно е да
имаш работа с бездушни бюрократи,
—	канциларист неодобр., формалист, есувояд,
еууедядиц
V — Поπввкπ Пвоова разг. подигр,
БЮРОКРАТИЗЪМ - Метод на работа с прекадено
придържане към фоимелнолтв, която усложняват
административните процеси. Бюрократизмът
трябва да се ограничи до минимум., защото пре¬
чи нз работата,
—	бюрокрация, канцеларщина неодобр,— бюрок-
ратщина разг,
БЮРОКРАТЩИНА разг, - еж. бюрократизъм
БЮРОКРАЦИЯ - вж. бюрократизъм
БЮФЕТ - 1. Вид оилокα мебел с врати, а вътре - с
пплuчои, където се държеа пребори за хранене,
чаше в др. Извади чинии от бюфета,
—	шкаф, долап
2.	вж. л— 1 днач.
БЯГ - Много бързо отдалечаване от дадено място.
Бяг на хора, Бяг на животни.
—	тичане, бягани, бяганица разг, тичаница
разг., търчанеразг.
БЯГАМ несв. - 1. еж. тичам;
2.	разг, с предл, от. вж, отбягвам 1. знач.
3,	разг. еж. кръшкам 1. знач.;
4.	рззг, вж. емигрирам;
5.	прлн., с предл, от, вж. напускам 1. знач.
БЯГАНЕ - еж. бяг
БЯГАНИЦА разг. - 1. вж. бяг;
2. вж. гоненица
БЯГСТВО - 1. Стремеж, усилия да се избегне из¬
пълнението на нещо. Бягство от работа. Бяг¬
ство от служебни задължения.
—	кръшкане разг., клинчени разг,, маеуираеи
книж., измъкване прен, разг,, дезертьорство
прлн,, дезертирине прен,
2. Отказване от задължения яли от птгпвпонолmв.
Бягство на правителството от задължение¬
то му да решава важни обществени проблеми,-
Бягство от отговорност,
—	абдикация прлн.. книж,, абдикиранв прлн..
книж., дезертирани прен., измъкване прлн..
разг,, дезертьорство прлн.
БЯЛ - 1. Който има цвят на сняг, мляко или близък,
подобен на този. Бяло лице. Бяло вино. Бял хляб.
Б
— светъл
ант. —> черен, тъмен
2. За коса, брада в под. - кпCmп пбвоа. поради старост
е загубил естествения св цвят. Той е стар човек с
бели мустаци, Тя е с бяла коса.
— побелял
БЯС - еж. дявол 1. знач.
БЯС2 - вж. яд 1. знач.
4. Български свапнвеен в аатонвейн речник с фоазевлвгвзмu
49

к
ВАГСБОНТИН рззг. - 1. вж. негодник 1. знач.;
2. вж. безделник 1. знач.
ЕАДС - вж. бара 1. знач.
ВАДЖИШКИ простонар, - ож. проклит 1. знач.
ВАДИДУШНИК рззг. - еж. душевадец
ВАДЯ несв. - 1. еж. изваждам 1., 2., 3. и 4. знач.;
2.разг, вж. получавам 5. знач.
ВАЖА - 1. Имам значение, стойност, е сила съм.
Този закон вечл нл важи. Билетът важи и за
следващия влак, Тези банкноти още важат:.
—	ставам2, струвам рззг., чиня нар,.
2.	с предл, за, до, само 3 л, вж.	се 2. знач.
ВАЖЕН - 1. КсCто име мното голямо значение,
роля, място. Въпросът, който предстои да се
разгледа, е много важен. Правителството взе
важни решения. Важно обществено събитие.
Важни открития.
—— съществен, значителен, сериозен, значим,
голям, идър прлн., крупен прлн,, капитален
книж, немаловажен, релевантен книж,
ант. —> маловажен, несъществен, незначителен, не¬
сериозен, малък, дребен, неважен
2.	вж. високопоставен 1. знач.;
3.	вж. авторитетен 1. знач.;
4.	прен:. разг, неодобр·. ож. надменен 1. знач.
ВАЖнИчС несв. - Държа се аадмеаап, овсскомер-
ао спрямо другите. Откакто стана началник—,
започна дз важничи. Има самочувствието на
голям политик и затова важничи. Престани да
важничиш!
—	големея се, гордея се, перча се рззг, надувам
си в нлсв. разг,, пъча се разг., перя ее разг,,
фукам си разг, имча се разг, ежа еи разг., на¬
дигам еи в нлсв. рззг, курназя си разг, дуя се
простонар., тежкаря си жарг., тижкарея <си>
жзрг.
ант. —> скромнича
// свивам се
V държа се ^οβ^^ (на голямо) разг, гледам от¬
високо (отгоре, взовлско) разг, през рамо гле¬
дам разг,, виря апл (глава, опашка) рззг, перча
се (надувам се) като паун рззг, надувам се като
пуяк разг,, придавам си осжнслmе разг, не земята
не стъпвам разг., броя звездите разг., мисля се, че
съм хванал Господ зс брадата разг, даоам го теж¬
ко жарг, одигсм (надигам, надувам) перки жарг:.
ВАЖНО - 1. ож. авторитетно;
2. ож. надменно
ВАЖНОСТ - 1. ож. значение 3. знач.;
2.	ож. авторититност 1. знач.;
3.	прен. разг, неодобр. ож. надменност
ВАЙКАМ СЕ нлсв, рззг. - Изказвам гласно болка¬
та, мъката си от постигнала ме беде влм съжале¬
нието си за нещо. Все се вайка, че няма пари да
изкара меслца. Майката се вайкаше, чл детето
й напоследък много боледува, От сушата ще
пропадне реколтата - вайкаше се селянинът.
—	оплаквам се в несв, окайвам си в несв., тюх¬
50
кам се рззг, тръшкам се прлн, разг, хленча
прен.. неодобр, охкам прен, овайквам ее в несв:.
нар, отюхквам еи в несв. разг, рядко, ахкам си
рядко
ант. —> хваля се, фукам се
V кърше (чупя) ръце (пръсти) разг.
ВАКАНТЕН - Зс служебен пост, рсботао еясmс -
опCТо не е зает. Открива се вакантно място в
министерството. Има взкзнтна длъжност за
репортер. Няма взкзнтни места,
—	свободен, незает, освободен, празен прлн,
ант. —> зает, неосообвден, запълнен
ВАКАНЦИОНЕН - Който се отнася до ваканция,
през койас се почива. Юли и август сз ва¬
канционни млслии. Ваканционен период.
—	дтnускаоскu, почивен
ВАКА—ЦИЯ - ож. отпуск
ВАКУУМ прен. книж, - ож. празнина 1. знач.
ВАКХАНАЛИЯ книж. - 1. ож. оргия;
2. еж. б^чине^о —1. знач.
ВАЛИДЕН - Който оаже, който е е сила. Валидни
бюлетини. Тлзи банкноти са все още валидни.
Представените документи са валидни,.
—	действителен
ант. —> невалиден, недействителен, нищожен
ВАЛИДИЗИААМ книж, рядко нежел. - ож. узако¬
нявам 1. знач.
ВАЛИДИРАМ книж. рядко нежел·. - ож. узаконя¬
вам 1. знач.
ВАЛМО - ож. кълбо 3. знач.
ВАЛО разг. - ож. було
ВАЛОГ - ож. долина
ВАЛЧЕСТ - вж. объл 1. е 2. знач.
ВАЛЯ - 3 л. и блзл. Зс дъжд, сняг, град - от облаците
се движа бързо надолу оъо вид не оспои, снежин¬
ки или леденя зърна, кето вбмон. се ааmруnоае,
наслегоем върху земнете овоьохнсст. Навън
взли проливен дъжд. Снегът взли на едри пар¬
цали·.
—	падам, сипя се, лея си (само зз дъжд)
ВАЛЯВИЦА диал. - ож. тепавица
ВАЛЯМ рззг. - ож. тепам 1. знач.
ВАЛЯМ СЕ разг. - ож. търкалям еи
ВАМПИР - Мъртвец, превърнал се в зъл дух, който
нощем излиза от гроба, напада хората и им пие
кръвое. Хората говорят, чл през нощта бродят
вампири.
—	таласъм, караконджо нар., върколак
ВАНДАЛИ - прен.. Хора, които оnулmошаоет и ру¬
шат културни ценности. Вандали са вилнели в
парка и са рушили паметници нз наши възрож¬
денци:.
—	варвари прен., хуни прлн.
ВАНДАЛИЗЪМ книж. - ож. вандалщина
ВА—ДАЛСТВО - ож. вандалщина
ВАНДАЛЩИНА - Безогледно ограбване в жйлтскп
разрушаване на културни цйнаплтв. Що за ван¬
далщина е това да разбият вратата на църква¬
та и да задигнат по-ценните икони!
—	вандализъм книж, вандалство, варварство,
ваоварщиеа, варваризъм
ВАПСВАМ диал. - ож. боядисвам 1. знач.
ВАПСИЛКА диал.. - ож. боя 1. знач.
ВАПСИЛО дизл. - ож. боя 1. знач.
ВАР - Бяло или свос-бяло вещество, получено от из¬
пичане не оарсовк, оойтс, разтовренв оъо вода, се

употребява главно о стиовmелстостс.
—	кирич диал,
ВСРВААИЗЪМ - еж. вандалщина
ВАРВАРИ прен, - ож. вандали
ВАРВАРСКИ прлн. - ож. жесток 2. знач.
ВАРВАРСТВО - 1. ож. вандалщина;
2. ож. жестокост 2. знач.
ВААВААЩИ—А - ож. вандалщина
ВСРДАЧ нар. - ож. пазач
ВААДИЯ—ИН простонар, - ож. пазач
ВАРДЯ несв, рззг. - 1. ож. пазя 1., 2. в 3. знач.;
2.	ож. защитавам 1. в 2. знач.;
3.	ож. причаквам 2. знач.
ВАРИАНТ — - Всяка от възможните реализации на
нещо. Авторът предложи няколко варианта на
сценарий, Вариант на пиеса.
—	вариация книж,, видоизменение, вариант¬
ност книж,, разновидност
ВСРИАНТНОСТ книж, - ож. вариант
ВАРИАЦИЯ книж, - ож. вариант
ВАРИЕТЕ - ож. кабаре
ВСРИКЛЕЧКО рззг. пренебр, - ож. скъперник
ВАРИКЛЕЧКОВЩИ—А разг, пренебр, - ож. скъ¬
перничество
ЕСРИОЛА - Тежке ососона болест, опяmо се прмчм-
няоа от омрус е се характеризира с гнпйа изрво
по лицето в тялото, от ксйmп остеоаа трайни бе¬
лези. Страхуваше се да не се зарази с вариола.
—	сипаница нар·.
V едра шарка рззг.
ВАРИРАМ несв, книж. - ож. променям си 2. знач.
ВАРИЦЕЛА - Остра заразна болест, която се при¬
чинява от вирус в се херактеризире с изрие от
мехурчета по лицето и тялото, без да остеоет сле¬
ди по кожата. Детето л болно от варицела,
—	лещ енка нар.
ВААКА диал. - ож. . лодка
ВАРКАМ диал.. - ож. бързам 2. знач.
ВААОСВАМ - Измезвам с вар. Варосахме стените
нз обора,
—	баданосвам, мажа несв. рззг.
ВАРЯ несв. - Държа течност на -огън де кипи, зе да
придобие определени качества влм за да стане
годна за пеене. Взря мляко. Взря чай·.
—	възварявам в несв.
ВАРЯ СЕ - ож. вря 2. знач.
ВАТЕ—КА - Горне топле дреха с пълнеж от памук,
тегелирена отгоре на раони оезлmоянмя. Работ¬
никът имаше нз гърба си ватенка.
—	памуклийка, либаде остар.
ВАЯ несв, - Създевем пластично художествено ^о-
взееденее, като предавам нужната форма на ма¬
териала, с койmп работя (камък, мрамор, глина,
дърво е др.). Вая статуя. Вая паметници.
—	скулптирам, модилирам, извайвам в несв·.
ВАЯТЕЛ - ож. скулптор
ВАЯТЕЛСТВО - Вид- изобразително изкуство, чис¬
то ооорби имат обемне форма е се изпълняват от
твърде влм пластични материали. Тази статуя л
едно от най-хубзвите произведения на взятел-
ството.
—	скулптура, пластика1, скулптирани
ВБЕСЯВАМ - Соавем причина някой да изпадне е
силен гняв, в яовсо. Неприятната новина още
повече го вбеси, Неоснователните му упреци я
вбесиха.
—	разярявам, подлудявам^ освирипявам2, раз-
свирипявам, разлютявам нар,
V	изкарвам (изваждам) от кожата разг,, изкероем
(извеждам) от релсите разг., изкарвам от (вз)
нерви рззг, изкарвам (изваждам) от иаонвойсие
разг.
ВБЕСЯВАМ СЕ - Изпадам е еапго силен гняв, яд.
Началникът сл вбеси от отказа ми да изпълня Т>
ззповедта му. Вбесих сл от нахалното му пове- JD
дение, Внимавай дз нл сл вбеся!
—	разярявам се, побеснявам прен., дсβuоипя-
вам1, полудявам прен.,, подлсдявам2 прен,, луд-
вам разг, запенвам еи прлн. разг., разлютявам
си нар.
V	излизам извън (вън- от, от, из) себе си разг., из¬
лизам от (из, оън от, взоън) кожате си разг, ез-
хоръкоем от кожата св разг,, избиват мм бсленли-
те разг, избива ми балансът разг, кмпоа мм ке-
лят рззг, повтьмняоа (роичеиеяое) мм пред (на)
очите разг,, черно ми става пред очите разг, псда
мм пердето рззг., става мм кръв пред очите рззг.,
всичкеае кръв прелива в главата ми разг., кечое
мм се (нахлува мм) кръвта в главата разг., нали¬
ват ми се очмте с кръв разг:, избиват мм бушони¬
те жарг:,. мзпревям се на <оьби и> нокам жарг.
ВБИВаМ - ож. забивам 1. знсч.
ВБИВАМ СЕ -1. ож. забивам се 1. знач.;
2. прлн.. ож. запечатвам се
ВБОЖДАМ - ож. забивам 1. знач.
ВБОЖДАМ СЕ - вж. забивам еи 1. знач.
ВГЛЕЖДАМ СЕ - 1. Налвчоае погледа си към ня¬
кого, нещо м оаемстйлап, съсредоточено го гле¬
дам, зс да го оидя ос-двбрй ели да не оивпусна
някаква nсдрсбапст. Той се вгледа в жената и
забеляза умората, изписана на лицето й. Вгле¬
дай се и ще видиш,, че има петно на покривката.
Непознатият дълго се вглеждаше в момичето.
—	взирам се, заглеждам св, вторачвам еи,
втринчвам св, впулвам се нар, фиксирам
прен.. разг.
2. прен. ож. вниквам
V	впивам очи (поглед) в аяосгс, нещо разг., заби¬
вам (забождам) очи (поглед) е някого, нещо разг.
към 1. знач.
ВГЛЪБВАМ СЕ - ож. хлътвам 3. знач.
ВГЛЪБЕН книж, - ож. задълбочен 2. знач.
ВГЛЪБЕ—ОСТ книж. - ож. задълбочеедет 2. знач.
ВГЛЪБЯВАМ СЕ книж. - ож. задълбочавам еи
1.	знач.
ВГ—ЕЗДЯВАМ - ож. вкооенявам 2. знач.
ВГ—ЕзДяВАМ СЕ - вж. загнездвам се 1. м 2. знач.
ВГОРЧНВАМ - 1. Правя нещо де стене горчиво.
Внимавай да не вгорчиш лютеницата..
—	подгорчавам разг.
ант. — подслаждам, заслаждам
2. прен, ож. помрачавам 1. знач.
ВГРАЖДАМ - Полоеоям нещо е зид, е градеж влм
закрепвам чрез градеж част от нещо така, че де не
се вежда. В стлнзта вградихме долап.
—	взиждам, зазиждам разг, встроявам рядко
ЕГЪВАМ СЕ - ож. извивам св 1. знач.
ВДЕТИНЕН - вж. инфантилен
ВДИГАМ - 1. Придвижвам, премествам нещо, няко¬
го нагоре. Вдигам куфар. Вдигам детето. Вди¬
гам чаша за наздравица.
—	повдигам, издигам, надигам
51

ант. —> свалям, смъквам, снемам
И пускам, спускам
И Насочвам, стпоаояе негоре (очи, ръце). Вдигам очи
от вестника. Вдигам ръка за поздрав.
—	повдигам, издигам, надигам
ант. —> свалям, спускам, снемам
2.	Насочвам нагоре, на овлпчваа от осавоеоа над
околната средс. Два бряста вдигат стволове
към небето,
—	издигам, възправям книж,, надигам
3.	Поееелооее нещо, някого на ос-овлоов място.
Вдигам летвата по-високо. Вдигам детето на
гърба си.
—	повдигам, качвам, покачвам
ант. —> свалям, смъквам, снемам
4.	ож. изправям 1. знач.;
5.	прлн:. ож. увеличавам 3. знач.;
6.	прлн:. рззг. ож. строя 1. знач.;
7.	прен, разг, ож. построявам 1. знач.;
8.	прен, рззг. ож. излекувам;
9.	прен, рззг. ож. будя 1. знач.;
10.	прлн. разг, ож. открадвам;
11.	прлн.. рззг. вж. крада
ВДИГАМ СЕ - 1. Движа се, првдовжосм се от долу
нагоре оъо въздуха. Птицата разпери крила и
се вдигна високо в небето. Балонът бавно се
вдигаше нагоре. Мъглата сл вдигна. Орелът се
вдигна до облаците.
—	издигам ее, въздигам еи книж,, подемам се,
възземам си книж,, възнасям се книж.
ант. —> падам, спускам се
2.	За тяло, част от тяло - предвижвам се, премест¬
вам се нагоре, на взойлтаа по-голяма овлсчвае
от взхвдаотв положение. Вдигам се нз пръсти,-
С помощта нз ръцете си успях да се вдигна и да
сл подпра на възглавницата.
—	повдигам се, надигам се, издигам се
ант. —> смъквам се, солечам се
3.	ож. ставам1 1. знач.;
4.	ож. увеличавам се 2. е 3. знач.;
5.	прлн. рззг. ож. оздравявам!
6.	прен. разг. ож. въставам 1. знач.
ВДИШВАМ - Поемам с дишане навътре в себе си
въздух, кислород, пера е др. под. Вдишвам аро¬
мата на пролетни цветя·.
—	вдъхвам, дъхвам
ант. —► издишвам
ВДИШВАНЕ - ож. дишане
ВДЛЪБВАМ СЕ - ож. хлътвам 3. знач.
ВДЛЪБНАТ - КоCmс е вдаден навътре. Той имашл
вдлъбнат белег над веждите. Вдлъбнати очи:.
—	хлътнал, вдълбан, вкопан прен..
ант. —> изпъкнал, издаден, издут, взлкпкнсл, ко-
рубест
ВДЛЪБНАТИНА - 1. Място, койmс е рп-нвлоо,
nо-дълбокс от околната пвоьохнсло. Конят сл
изгуби из планинските вдлъбнатини.. Колелото
на колата попадна във вдлъбнатина.
—	падина, дълбий, хлкτеалосτ, хлътнатина рядко
ант. —> издатина, изпъкналост, uздаденссо
2.	вж. дниш — 13знч.
ВДЪЛБАВАМ СЕ - 1. Навлизам навътре е някак¬
ва πооьохасст, като образувам вдлъбнатина. В
ъглите на устата му се вдълбавзха две строги
бръчки:.
—	врязвам си
2. ож. хлътвам 3. знач.
ВДЪЛБАН - ож. вдлъбнат
ВДЪЛБОЧАВСМ СЕ - 1. задълбочавам се 1. знсч.;
2. ож. вниквам
ВДЪЛБОЧЕН — ож. задълбочен 2. знач.
ВДЪЛБОЧЕНОСТ - ож. задълбочено^ 2. знач.
ВДЪРВЕН - 1. Зе позе на тялото е др. - който е
прекадено стегнат, неподвижен. Направи ми впе¬
чатление вдървената стойка нз тялото му.
—	скован
2.	прлн. ож. безчувствен 1. знач.;
3.	ож. вцепенен 1. знач.
ВДЪРВЕНОСТ - 1. Липса на подвижност, прекаде¬
на соегнаоост в движения, поведение в др. У него
вече няма онази вдървеност, която дразнеше,
Вдървеност в движенията.
—	скованост
2. прлн, ож. безчувственост 1. знач.
ВДЪРВЯВАМ - ож. вцепенявам
ВДЪРВЯВАМ СЕ - ож. вцепенявам се 2. знач.
ВДЪХВАМ - 1. Превя, предизвиквам да се поя¬
ви у някого чувство, убеждение и под. Вдъхвам
страх:. Вдъхвам увереност. Вдъхвам спокойс¬
твие. Вдъхвам доверие.
—	внушавам, всявам, вселявам книж.
2. ож. вдишвам
ВДЪХНОВЕН - ож. въодушевен 1. знач.
ВДЪХНОВЕНИЕ - 1. Мисъл, чувство, обрез, което
предизвикват душевен подем за оооочелка дей¬
ност. Стихотворенията са плод на поетическо
вдъхновение. Чакаше да му дойдл вдъхновение¬
то, за да твори.
—	инспирация книж,, муза прлн.
2, ож. въодушевление
ВДЪХНОВИТЕЛ - 1. Човек, който вдъхновява,
подтиква към някакво действие. Той л вдъхно¬
вител нз движението за борба против алкохо¬
лизма.
—	инспиратор книж., инициатор, подбудител
2. разш. ож. подстрекател
V	душстс м сърцето на нещо разг. към 1. знач.
ВДЪХНОВЯВАМ - ож. въодушевявам
ВДЪХНОВЯВАМ СЕ - ож. въодушевявам ее
ВДЯЕАМ - 1. Вкарвам, пивкероем кπайц, нишка е
ухото на игла. Вдявам конец.
—	внизвам, навървям разг.
ант. —> издявам, отдяеам, раздавам
2. прен. рззг. ож. разбирам 1. знач.
ВЕГЕТАРИАНСКИ - ож. безмисен 1. знач.
ВЕГЕТИРАМ прлн. книж. - ож. живуркам
ВЕДА диал.. - ож. самодива
ВЕДНАГА - 1. В същия момент, без нвкекво забавя¬
не. В ресторанта веднага ме обслужиха. След
като ми се обадиха., веднага заминах, Той вед¬
нага заспа. Веднага ела!
—	незабавно, моментално, тутакси, тозчас разг,,
начаса разг,, завчас рззг, аламинут разг,
одма диал:.
2. Много бързо след момента, когато нещо е станало.
Лошата новина веднага промени настроението
й. Той веднага забеляза, че тя е остаряла,
—	изведнъж, мигновено, мигом поет., момен¬
тално, отведнъж, начаса рззг.
V	на минутата (минутката) рззг, не секундата
разг, на моменте книж, на мига книж, за нуле
(оmρвцателао) време разг. към 1. знач.
52

V о (за) <едмн> ммг рззг., с един замах (удар) разг.
към 2. знач.
ВЕДНО поет, - еж. заедно 2. в 4. знач.
ВЕДНЪЖ - Зе действие, извършено мля извършва¬
но един път. Тази година само веднъж получих
хонорар.
—	еднократно
ант. — неведнъж, многократно, нееднократно
ВЕДОМСТВО - ож. учреждении
ВЕДРИНА - ож. прохлада
ВЕДРОЛИК прлн, поет, - ож. яеин 1. знач.
ВЕДРООК прлн, поет·. - ож. ясен 1. знач.
ВЕДУЩ книж, - ож. челен 2. знач.
ВЕДЪР - 1. ож. яеин 1. знач.;
2.	ож. прохладен;
3.	прен.. ож. бодър 2. м 3. знач.;
4.	прен, ож. висел . 2. знач.
ВЕЕНЕ - 1. Обикн, мн. Творческо влияние у няко¬
го, обикн. отвън. В поезията му нл сл чувстват
чужди вляния.
—	навий прлн, обикн. мн. остар.
2. Обикн. мн. оетар. дж. Te^i^t^i^i^e
ВЕЖИВв 1. ож. любезен 1. знач.;
2. ож. възпитан 1. знач.
ВЕЖЛИВОСТ -1. ож. любезност 1. знач.;
2. ож. възпитание 1. знач.
ВЕЗА - ож. бродирам
ВЕЗБА - ож. бродерия
ВЕЗМО - ож. бродерия
ВЕЗНИ - ож. теглилка
ВЕЙВАМ - ож. повявам 1. е 2. знач.
ВЕЙКА у ож. клон 1. знач.
ВЕЙХАЙВЕЙ разг, - ож. безгрижник
ВЕК - Период от време, който обхваща лmп године.
Живеем в 21, век,
—	столетии
ВЕКОВЕЧЕН старин, поет. - ож. безсмъртен
2.	знач.
ВЕКОВЕЧНОСТ старин:, поет, - ож. вечност
1.	знач.
ВЕКУВАМ несв. - Жвоея масгп дълго време, съ¬
ществувам вечно. Алчен е, трупа богатства,
като че ли ще влкувз нз този свят:.
—	пребъдвам в несв.
ВЕИЕЛЕПЕ— старин. - ож. разкошен 1. знач.
ВЕЛЕМЪДАИЕ старин - ож. мъдрост 1. знач.
ВЕЛЕМЪДРОСТ старин. - ож. мъдрост 1. знач.
ВЕЛЕМЪДЪА старин. - ож. - - мъдър 1. знач.
ВЕЛЕНИЕ старин. - ож. заповед 2. знач.
ВЕЛЕРЕЧИВ старин. - 1. ож. многословен 1. знач.;
2. ож. сладкодумен
ВЕЛЕРЕЧИВОСТ старин. - 1. ож. многословие
1.	знач.;
2. ож. красноречие 2. знач.
ВЕЛЕРЕЧИЕ старин:. - 1. ож. многословие 1. знач.;
2. ож. красноречие 2. знач.
ВЕЛЗЕВУЛ - 1. ож. сатана 1. знач.;
2.	прен. кк^н^и^. дж. луккввн
ВЕЛзЕВУИСКИ книж. - ож. коварен 2. знач
ВЕИЗЕВУЛСТВО книж. - ож. коварство 1. в 2. знач.
ВЕЛЗЕВУЛЩИНА книж, - ож. коварство 1. е
2.	знач.
ВЕЛИК - Който стои значително нед другите е ня¬
какво отношение, който изпъква нед другите със
лоπите положителни качества млм прояем. Велик
писател. Велики личности, Велик ден за България.
— голям, славен, знаменит
ант. — нищожен, жалък
И безславен, жалък
ВЕЛИКА— - 1. Митическо льщйлтов с вид на човек
с огромен ръст в соиъхчвоешое сила. В приказ¬
ката сл разказва за влликани, които живеят в
планините.
—	гигант, исполин, титан
ант. —> джудже, гном
2.	Необикновено омлок, едър човек. Той л такъв ве¬
ликан, че с една ръка ще те събори,
—	гигант, исполин, колос книж, драс диал:.
ант. —> джудже, лилипут, пмгмей, малчо, дребосък,
В
мъник, мънвче
3.	Човек с изключително ценни духовни качества е
голямо значение в някаква област. Верди е лдин
от великаните нз италианската опера. Ботев
и Яворов сз великани в българската поезия,.
— гигант, титан, колос книж., исполин рядко
ант. —> джудже, пмгмей, дребосък, лилипут
ВЕЛИКАНСКИ - вж. грамаден 1. знач.
ВЕЛИКОДУШЕН - ож. благороден 2. знач.
ВЕЛИКОДУШИЕ - ож. благородство 2. знач.
ВЕЛИКОЛЕПЕН -1 . ож. разкошен 1. знач.;
2. ож. прекрасен
ВЕЛИКОЛЕПИЕ - 1. ож. разкош;
2. ож. красота
ВЕЛИКОЛЕПНО - ож. отлично 1. знач.
ВЕЛИЧАВ книж. - ож. величествен 1. е 2. знач.
ВЕЛИЧАВОСТ книж. - ож. величественост 1. и
2. знач.
ВЕЛИЧАЯ несв. книж. - ож. възхвалявам
ВЕЛИЧАЯ СЕ несв. книж, - ож. самоизтъквам си
ВЕЛИЧЕСТВЕН - 1. Който преви силно впечатле¬
ние, nвосзяоа с големите се размери, красмо овд,
значението се. Величествена планина. Вели¬
чествен паметник, Величествена гледка.
—	внушителен, величав книж,, грандиозен
книж,, монументален книж,, импозантен
книж.
ант. —► невзрачен, незабележим, ммжао, никакъв
2. Който предизвиква възхищение в преклонение с
гордосаое, дπсооCнсоооав, което излъчва. С осан¬
ката си старецът имаше величествен вид.
—	величав книж, внушителен, импозантен
книж., доетолипие, царствен
ант. —> невзрачен, незабележим
ВЕЛИЧЕСТВЕНОСТ - 1. Нещо, овето прави силно
впечатление с ооалооаоа и размерете се. По своя¬
та величественост паметникът няма равен на
себе си.
— внушителност, величавост книж,, грандиоз¬
ност книж,, мднумиеталеоет книж., импо-
зантноет книж.
ант. —> невзрачност, нйзабйлйжммоло
2. Външен овд, ксCоо излъчва долтойнлтоо, гордост
е предизвиква възхищение, преклонение. Профе¬
сорът вдъхваше респект със своята величест¬
веност.
— величавост книж., внушuтеледет, импозант¬
ное, книж,, достолепие, царственост
ант. —> невзрачност
ВЕЛИЧИЕ понякога ирон. - ож. знаменитост
ВЕЛИЧИНА - 1. ож. размер 1. знач.;
2.	ож. дълбочина 2. знач.;
3.	ож. значение 2. знач.
53

ВЕЛОСИПЕД - Поеовоас средство с две колела,
коеmп се язди и се каре с крака. Зз рождения му
ден баща му му купи велосипед.
—	колело разг.
ВЕЛОСИПЕДИСТ - Чоеек, който каре велосипед.
Алея за велосипедисти.
—	колоездач
ВЕЛЯ нлсв. диал. - ож. казвам 1. знач.
ВЕНН - Кръовассеа съд, опCтп воде кръвте към
сърцето. Изпъкнала венз разделяше на две висо¬
кото му чело,
—	жила нар.
ВЕНЗЕЛ - ож. монограм
ВЕНТИЛАТОР - Отвор на стенс или на оаоен, квC-
то служи за nовоеоояоене в прочuлmоаай на въз¬
духа в остоооеас помещение.
—	отдушник
ВЕНЦЕСЛАВИ книж. - ож. възхвалявам
ВЕ—ЦЕХВАЛЕНИЕ книж. - 1. В Древна Гърция
- тържествена хвалебствена песен в чест на бог
Двонвл.
—	дитирамби
2,	Обикн. ирон. - вж. възхвала L днач.
ВЕНЧАВАМ - ож. оженвам
ВЕНЧАВАМ СЕ - еж. женя ее 1. и 2. знач.
ЕЕНЧАВКА - ож. сватба
ВЕНЧАЛЕН - ож. сватбен 1. знач.
ВЕНЧИЛО - ож. сватба
ВЕРБАЛЕН книж:. - ож. словесен
ВЕРБУВАМ несв. - Въздействам върху някого, за
да го спечеля не сеоя сарсне да участее в някаква
дейност, сргеаuоеция е под. Вербувах го за сът¬
рудник нз вестника, Вербувам нови членове на
организацията.
—	привличам в несв,, завеобсвам, оекоутиоам
книж, рядко
ВЕРЕН - 1. КсCтс е пвласянен в добрите св чувства
към някого влм айщπ. Той ми л верен приятел,
Кучето л верен другар на човека,
—	предан, привързан, доверен
ант. —> неверен, измамен
2.	ож. сигурен 1. знач.;
3.	ож. безгрешен 2. знач.;
4.	ож. достоверен 1. знач.
ВЕРЕСИЯ разг. - ож. кредит 1. знач.
ВЕРИГА - 1. Скачени една за друга ейmелав халки,
оовто служат за закачене, првовоеоене на нещо.
Верига над огнище. Стопанинът откачи вери¬
гата на кучето.
—	синджир разг., кордон простонар,
2.	Обикн, мн. ож. окови 1. знач.;
3.	прлн. ож. редица 2. знач.
ВЕРИЖКА - Скачени фино взоебсоеав малки брън¬
ки, обикн. от благсродйа метал, зс окачване нс
украшения (медальон, кръстче е др.) или чалво-
ник. Нз врата си имаше златна верижка,
—	синджирче, ланец, кордон паcстcнаа.
ВЕРОИЗПОВЕДАНИЕ книж. - ож. религия
ВЕРОЛОМЕН - ож. коварен 1. в 2. знач.
ВЕРОЛОМСТВО - ож. коварство 1. в 2. знач.
ВЕРОЯТЕН -1.3а който има достатъчно осаооеавя
да се допусне, че е ней-близък до влтваата, до
действителното положение. Историята, която
чух, ми изглежда напълно вероятна.
—	възможен, правдоподобен, реалистичен, мис¬
лим
ант. — невероятен, невъзможен, нйпреодсподобеа,
невъобразим, немислим, феаmсствчйн, феаmслее-
гπрвчеа
2.	Който може да се прояви, да съществува. Никой
не знае какви ще бъдат вероятните щети от
навcднениетc. Той е вероятният победител в
състезанието. Вероятна загуба..
—	възможен, евентуален, предполагаем, допус¬
тим, хипотетичен книж.
ВЕРОЯТНО - ож. навярно
ВЕРОЯТНОСТ - 1. Очакване, че нещо може де ста¬
не, да се случи. Имз вероятност да ме вземат
на работа, Голяма е вероятността да спечеля
конкурса.
—	възможност, изглед, шанс, надежда
2.	че -н^1^о може да се сл^ш, предсса-
оа, идея зс нещо, което е възможно, ойивяоао да
се осъществи в бъдеще. Пред вероятността да
остзнз без пари, започнах усърдно да си търся
работа.
—	изглед, перспектива прлн,, възможност, евен¬
туалност
ВЕРСКИ - КпCmо се отнася до вярсое, религията.
Конфликтът е на верска основа. Верски разли¬
чия·. Верски въпрос.
—	религиозен
ВЕРТЕП - Свърталище на безаоаостоеав общество,
на оаоооатнвцв. Той се ужаси, когато разбра, чл
е попаднал в лдин вертеп·.
—	бардак разг, клоака прен.
ВЕРТИКАЛЕН - еж. отвесен
ВЕРТОЛЕТ - Летателен еперат с перка за оеотиоа'I-
№ излитане и кацане. Мястото е недостъпно и
там може да се отиде само с вертолет. Вер¬
толети гасиха пожара в планината,
—	хеликоптер
ВЕРУЮ прен·. книж. - ож. мироглед
ВЕСЕЛ - 1. Който изпито- влм вооаояоа иедсст, рс-
долmас налтоOйаве. Беселc момче. Погледна ме
с весели очи, По улицзтз срещам хора с веслли
лица.
—	радостен, зарадван, засмян (за очи, лице и
под.), драгостин нар. полт.
ант. — тъжен, скръбен, печален, нерадостен, безра¬
достен, тъжовен, гсоелаеа, невесел, безутешен,
мелсахолвчеа, горък
2.	КоCас е изпълнен с радост. Обичам веселите
песни. В глзсз му прозвучаха весели нотки. Ве¬
села музика.
—— радостен, ведър прен·, мажорен прлн·. к:ниж,
ант. —> тъжен, елегичен, невесел, еваорен, жален,
.-•μοβο, жалπлтеа, аъжовен
3.	КсCтс протече с рсдолт, лоьооса е с оадола. Ве¬
сели празници. Весела ваканция. Весели мисли·.
Весели дни·.
—	радостен
ант. —> тъжен, невесел, неоедвстеа, скръбен, пече¬
лен, бйооедостйа, горестен, безотраден, мрачен
4.	ож. смешен;
5.	разш. ож. бодър 2. знач.
ВЕСЕЛБА - 1. Шумна забава, придружена с песни,
игри, смях, ооаяоогα - с угощение. Веселбата
продължи до късно през нощта..
—	виселии, увеселение
2. рядко еж. радост
ВЕСЕЛИЕ -1. ож. веселба 1. знач.;
54

2. вж. радоет
ВЕСЕЛЯ несв.. - еж. забавлявам 1. знач.
ВЕСЕЛЯ СЕ несв. - 1. Участвам оъо веселба, nосо-
ненлтβо. Някои хора умеят да се веселят·. Оти¬
вам да се веселя. Цяла вечер ядоха, пиха и се
веселиха.
—	забавлявам се, празнувам, пирувам разш., ку-
поняевам разг.
2.	ррдкк вж. р рдввм cel 13оаα.
ВЕСЕЛЯК - вж. шегобиец
ВЕСИЛКА остар. - вж. еисиъуа
ВЕСИЛО остар. - вж. бесилка
ВЕСЛО - Дървен прът, разширен на единия край оо-
двбнв на лопата, с квйто се кара лодка. Под рав¬
ния замах на веслата лодката тихо сл носеше
по водата.
—	гребло, лопата рззг.
ВЕСТ - Нещо неизвестно, което се праев достояние
на другите, за да го узнаят. Очаквам вести от
чужбина. Добри- вести. Лоши вести.
—	еъобщенив, известие, новина, хабер нар.
ВЕСТИБЮЛ - еж. хол
ВЕСТИТЕЛ книж, - Човек, който ассв е съобщава
вести. Радваше се, чл е вестител на добри но¬
вини.
—	вестоносец книж,, извиетител остар,, виет-
еиу2 старин,, възкеститвл книж. остар.
ВЕСТ—ИК1 - Ежедневно влм седмично издание с го¬
лемя с·тоааице с вефвоеецuя за текущи събития.
Всяка сутрин си купуваше вестник.
—	газета книж. жтар,
II мн. вж. преса
ВЕСТНИК2 старин. - вж. вветитил
ВЕСТНИКАР - 1. остар·. еж. журналист;
2.	вж. девe'тнκуπpодaвец
ВЕСТНИКОПАОДАВАЧ - еж. вестникопродавец
ВЕСТНИКОПРОДАВЕЦ - Продавач на ойлтнецм.
Изкарва си хляба като вестникопродавец
—	вестникар, ввстнuкдnоддавае
ВЕСТОВОЙ - еж. ординарец
ВЕСТОНОСЕЦ книж. - вж. веетитил
ВЕСТЯВАМ рядко - вж. съобщавам 1. знач.
ВЕСТЯВАМ СЕ - вж. появявам еи 3. знач.
ВЕСЯ несв. - еж. закачам1 1. знач.
ВЕТВА поет. - вж. клон 1. знач.
ВЕТО юрид. - вж. забрана
ВЕТРЕ— разг. рядко - еж. лекомислен 1. знач.
ВЕТРЕНИК разг, остар. - еж. бизгрижник
ВЕТРЕЦ - Слаб, лек вятър. Повя ветрец.
—	зифир поет!.
ВЕТРЕЯ СЕ - 1. еж. вея ее;
2.	пп>р-н разз. дж. мотая —е — 1 знач.
ВЕТАОВИНА диал. - вж. прохлада
ВЕТРОГОН рззг. - вж. бизгрижник
ВЕТРОГОНЕЦ разг. - вж. безгрижник
ВЕТРОПОКАЗАТЕЛ прлн:. разг. - вж. приспосо¬
бенец
ВЕТРОХОД - вж. платноход
ВЕТРЯ СЕ рядко - еж. вея ев
ВЕХНА нлсв. - 1. вж. увяхвам 1. знач.;
2.- вж. линея
ВЕХТ - вж. етар 2. знач.
ВЕХТЕЯ несв. - вж. овихтявам 1. знач.
ВЕЧЕ в отриц. изр, - Означава спииaaй, прекъсване
на действието вля лълоояаийав занапред. Няма
вече да те видя·. Няма вече да ти преча..
—	поввчи
ВЕЧЕЕ- 1. вж. безсмъртен 1. м 2. знач.;
2.	прен.. вж. непрестанен;
3.	прен:. вж. постоянен 1. и 2. знач.
ВЕЧНО - 1. вж. винаги 1. знач.;
2.	вж. непрестанно;
3.	вж. безкрайно 1. знач.
ВЕЧНОСТ - 1. Вечно съществуване, пребъдва-
не оъв векоейтй. Ако можеше човек да победи
смъртта и да придобил вечност!
—	безсмъртие, безсмъртност, нетленност поет,,
всевечно^ книж., ввуоввееоeт старин. поет..
ант. — смърт
// тленност
2. поет. Според релмгввонмтй схващания - немате¬
риален свят, където втеоат мъртвите след земния
си живот. Напусна този свят и сега сл намира
във вечността.
—	небитие книж,
ант. —* битие
ЕЕЩ-1. еж. предмет 1. знач.;
2. само мн. ож. ввщи 1. и 2. знач.
ВЕЩ - 1. Който е много добре подготвен е слведв-
мен е някаква област. Адвокатът л много вещ в
бракоразводните дела:. Не съм вещ в тази об¬
ласт. Зз тази работа ни трябват вещи хора.
—	компетентен книж., сведущ, опитен
ант. —> невеж, невещ, нйкомретеаmеа, несведущ, не-
опвтйн
2. вж. опитен 1. е 2. знач.
ВЕЩАК остар, - вж. специалист
ВЕЩАНИЕ книж. - вж. предсказании
ВЕЩАТЕЛ книж, - еж. ясновидиц
ВЕЩАЯ несв. - вж. предвещавам 1. знач.
ВЕЩЕСТВЕН - вж. материален 1. и 2. знач.
ВЕЩЕСТВО - 1. Това, от осйтв се състоят физи¬
ческите тела в природата. Органично вещество,
Твърдо вещество.
—	материя, субстанция книж,
2. разш. вж. материал 1. знач.
ВЕЩИ - 1. Резлвчнм предмете, принадлежащи на
някого за лично пвлзвеае влм зс работа. Държе¬
ше вещите си в едно шкафче. Пазя си вещите.
—	нища, работи разг.
2. Различни предмети за битове нужди, намиращи
се е един дом влм предназначени зс пренасяне.
Натоварих вещите си на камиона. Ограбили им
вещитл. Събирай си вещите.
—	неща, покъщнина, багаж, партакеши разг,
пренебр.,, пъртушини разг, пренебр:.
ВЕЩИНА - 1. вж. умение;
2. еж. опитност 1. е 2. знач.
ВЕЩИЦА-1 . вж. магьосница 1. знач.;
2. прлн. разг, вж. грозница
ВЕЯ - 1. Зс вятър - движа, рездвяжвем въздуха. Ве¬
еше тих ветрец.
—	духам, лъхам (за слаб вятър), лъхтя поет, (за
слаб вятър)
2.	Предизвиквам въздушна струя с движение на няка¬
къв предмет. Вея си с вестника, Вля с вестрило.
—	духам
3.	прлн, обикн. с предл, от. За чувство, състояние -
характеризирам някого, окачйлmвяβсм нещо е
създавам споеделйао аαлтисенме, пройдйлйна ат¬
мосфера. От този град вее хладина, От цялото й
същество влят душевна чистота и спокойствие.
55

—	излъчвам си прен·, лъхам прлн., дъхам прен.,
лъхтя прлн:. полт.
ВЕЯ СЕ несв. - За заеее, дреха в под. - десже се,
полю-дявам се нс различни страни. Веят се зна¬
мена.
—	развявам се в несв,— ветрея се, ветря се рядко
ВЕЯВИЦА нар. - вж. виелица
ВЗАИМОВРЪЗКА - Отношение, при което между
нещата, явленията има взаимно влияние. Няма
никаква взаимовръзка между взривовете и зе¬
метресението. Взаимовръзка между светкави¬
цата и гръмотевицата,
—	връзка,	зависимост,	взаимозависимост
книж, взаимообссловвеоeт книж, свърза¬
ност, обусловеност
ВЗАИМОДЕЙСТВАМ прен. - вж. сътруднича
ВЗАИМОДЕЙСТВИЕ прлн:. - вж. сътрудничество
ВЗАИМОЗАВИСИМОСТ книж. - вж. взаи¬
мовръзка
ЕЗАИМООБУСЛОВЕНОСТ книж. - вж. взаи¬
мовръзка
ВЗАИМООТНОШЕНИЕ книж. - Някаква nосяее
на общуване между лица, оргенвосцвв, държави
е др. Тя реши да прекъсне взаимоотношенията
е него. Беше млад и не познаваше сложните чо¬
вешки взаимоотношения,
—	връзка, контакт, отношение обикн. мн.
ВЗЕМАМ - 1. З-почвем де държа в ръце нещо, ссе-
ас обикн. мм подават, или задържам в ръка нещо,
като го отделям от мястото, където е, за де св
послужа с него. Вземам подадената ми чаша с
водз. Вземам чантата си. Вземам детето на
ръце. Вземам химикалката.
—	поемам, хващам, улавям рззг, гепя жарг,
ант. — оставям, nсстаояе, слагам, турям
// давам, подвоам
2.	Пвсоеояе е устата и поглъщам. Вземам лекарство,
Вземам сироп срещу кашлица, Щл си взема едно
хапче срещу безсъние.
—	гълтам, приемам прлн:.
ант. — давам
3.	Придобивам някакъв доход. Каква заплата взе¬
маш? Вземам наем, Вземам кредит. Вземам
социална помощ.
—	получавам
ант. —> давам, предоставям, отпускам
4.	разг. Pовдсбивсе, nслучееее нещо, към ооето свл-
ап съм се стремил. Искаше му сл дз вземе всич¬
кия й имот. Един път да вземем властта! Ще
успеем ли дз вземем наградата на конкурса?
—	грабвам разг,, докопвам разг, грубо, пипвам
разг, докачам 1 рззг. грубо
5.	ож. приемам 1. знач.;
6.	разг. еж. качвам ее 3. знач.;
7.	разг. еж. купувам 1. знсч.;
8.	вж. отнемам 1. в 2. знач.;
9.	рззг. еж. наемам;
10.	разг. вж. завземам 1. знач.;
11.	прен:. рззг. вж. изваждам 2. знач.;
12.	прен:. рззг. вж. жвня ее 2. знач.
ЕЗИЖДАМ - вж. вграждам
ВЗИРАМ СЕ - ож. вглеждам еи 1. знач.
ВЗИСКАТЕЛЕН - 1. Който изсске- много ели дър¬
жи на двбив оачествπ. Взискателен ръководи¬
тел, Взискателен учител. Взискателен купувач:.
Взискателна клиентка,
—	придирчив, претенциозен книж, труден прлн·.
рззг.
ант. —> невзыскателен, непоидиочио, непретенцио¬
зен, беооиетеацвсоеа, лесен
2. Който проявява високи изисквания, обикн. към ка¬
чествата на някого сля не нещо. Трябва дз бъдеш
еднакво взискателен към всички. Ученият е ви¬
наги взискателен към себе си.
—	критичен^строг
ант. — невгискзтелен, снизходителен
ВЗИСКАТЕЛНОСТ - 1. Високи изисквания към
някого или към нещо. Трудно л да сеугоди на не¬
говата взисъмтелност,
—	придирчивое, претенциозност книж:.
ант. —> невзисозтелност, неповдврчввост, неπое-
тенцuвзнпла
2. Совлсбаолт, умение де се nоояеявс криаичап от-
аошйний към някого вля към нещо. Той е човек с
голяма взискателност към себе си.
—	критичност, строгост
ант. —> невгискаmелнcсm, саuохсдuаелапст
ВЗОР поет, - вж. поглед 1. в 2. знсч.
ВЗРИВ - 1. Избухване не леснсоеnалвев вещества,
придружено с гръм в разрушения. Взрив на гра¬
ната. Бомбени взривове,
—	експлозия
2. вж. експлозив
ЕЗАЙвЕН - Който nоuтежаее левCстевас де екс-
рлодвоа, де избухва. Взривни вещества. Взривен
материал:.
—	експлозивен, избухлив
ВЗРИВЯВАМ - Предизвиквам пламоαай на някакво
избухливо вля лелаозаπалимо вещество. Взривя¬
вам бомба. Взривявам мина.
—	възпламенявам
ВЗРИВЯВАМ СЕ - ож. избухвам 1. знач.
ВИБРАЦИЯ - вж. трептение
ВИБАИАСМ - ож. - трептя 2. знач.
ВИД'-1 . Начинът, по ооCас изглежда лице мли пред¬
мет, когато се възприеме зоитйлас. Жензтз има¬
ше спретнат външен вид. Къщата има хубав
вид. Има промяна във вида на стаята:.
—	изглед, външност, облик
/7 Външни, хаоектеоаu ссвбеаолои не нещо. Новите
постройки придадоха на града съвсем, друг вид.
Видът на квартала е вече съвсем друг.
—	изглед, образ, физиономия прен., облик, лице
прлн. огр,, фасон обикн. ирcн,, визия книж. не¬
жел:.
2.	Външна прояе- на налоосеаuетв, състоянието на
някого. Имаш бодър вид. Имаш тъжен вид.
Защо началникът има такъв недcвcлен вид?
—	изглед, изражение
3.	еж. гледка 3. знач.
ВИД2 - Група от предмети, понятия, обединени по
общи белези в рсзлвчнв от други nодсбав. Раз¬
лични видове ябълки. Имам неприятности от
всякакъв вид. От какъв вид са проблемите ти?
—	сорт, разновидност, тип
ВИДЕЛИНА нар. - вж. светлина 1. знач.
ВИДЕЛО диал, - еж. светлина 1. знач.
ВИДЕН - Който се отлвчава, изпъква с делата се в
дадена област, ооCто се знае, цени в общесаесао.
Виден писател. Виден политик. Виден учен. Ви-
56

ден музикант,
—	изтъкнат, бележит, извеетин, именит, забеле¬
жителен, знатен, личен нар.
ант. —> неизвестен, непопулярен, беовзоесmйа, не-
познет
// невзрачен, аезαбелйжмτйлен, безличен, незабележим
// обикновен, првст
ВИДЕНИЕ - 1. Въображаем, недействителен, без¬
плътен обрез, който се яоявс на някого. През
нощта ми се явяваха видения:.
—	привидении, призрак, фантом книж,, сянка
прлн.
2.	книж, Образи, ксито човек вижда, когато спи.
Спах без видения.
—	съновидение книж,, сън
3.	Образ от нещо вмдяеп вля преживяно. В съзнание¬
то му възкръсваха видения от миналото.
—	мираж прен·.
4.	Съвкураплτ от визуални сбрезм. Поетически ви¬
дения. Ванга често имаше видения·.
—	визия книж, рядко
5.	Образ, кпCτо се явява на някого като плод на бол¬
ното му въображение. Болната често има виде¬
ния.
—	халюцинация книж,— мираж прлн:. рядко
ВИДИМ - 1. Който може да се възприеме със зре¬
нието, ксйто може да се виде. Едва видими бръч¬
ки, Облаците се разнесоха и звездите ставаха
все по-видими,
—	забележим, зрим
ант. —> невидим, незабележим, незрим
2.	Който е изразен само външно. Ззд видимото й
спокойствие се криеше нервно нзпреженил.
—	привиден, външен
3.	вж. явен 1. знач.
ВИДИМО 1. вж. явно 1. знач.;
2. вж. наглед
ВИДИМОСТ - Въомвжассо да се обхване с поглед,
да се наблюдева пколаотп пиолтиааловв. От мяс¬
тото, където сл намирам,, има добра видимост.
—	обзор спец,, обзорноет спец, рядко
ВИДОИЗМЕ—ЕН - Който не е е първоначалния се
вид, кпйmс е претърпял воойлmаα промяна. Тек¬
стът на пиесата е малко видоизменен.
—	променен, изменен, преобразен, модифици¬
ран книж,, трансформиран книж.
ант. —> непроменен, неизменен, същ
ВИДОИЗМЕНЕНИЕ - 1. Придаване на нов емд,
облик на нещо. Видоизменение на текст. Всяко
нлщо подлежи на видоизменение.
—	изменении, преобразование, промяна, моди¬
фикация книж, трансформация книж.
2. вж. вариант
ВИДОИЗМЕНЯМ - вж. измвням1 1. знач.
ВИДОИЗМЕНЯМ СЕ - вж. променям еи 1. знач.
ВИЕЛИЦА - Много силен зимен вятър, обикн. при¬
дружен със снеговалеж. Навън бешл започнала
виелица. Снежната виелица затрупа пътя:.
—	ф^туна, буря, хала, веявица нар,, сприя нар,,
буран диал.
ВИЕНЕ - еж. вой 1. знач.
ВИЖДАМ - 1. Възприемам със зрението се в опре¬
делен момент. Виждам, че някой идва, Видях тл
през прозореца,
—	глидам нлсв., зървам, съглеждам рядко, съзи¬
рам рядко, зра нлсв. поет, рядко
2.	Имам нсрмалае зрителна сnвсобнсст да възприе¬
мам с очите см. След операцията вечл мога да
виждам:. Купих си очила, за да мога по-добре да
виждам:.
—	гледам, зра поет., рядко, скивам жарг,
ант. —> недовиждам
3.	Обръщам внимание на нещо около мен. Виждам,
че си с нова прическа:. Виждам, че бюрото ти
е подредено Виждаш ли какво става наоколо?
—	глидам, забелязвам
4.	еж. забелязвам 1. знач.;
5.	прен, разг, еж. преглеждам 3. знач.;
6.	прлн.. вж. разбирам 2. знач.;
7.	прен. вж. установявам 1. знач.;
8.	прлн.. еж. преживявам 2. знач.
ВИЖДАМ СЕ - 1. Намирам се в положение да бъда
възприет със зрението. Как хубаво се вижда от¬
тук морето! Виждат се покривите на къщите.
—	глидам се несв,, забелязвам еи, съзирам св ряд¬
ко
2.	Ясно съм очертан, така че да мога да бъда ви¬
дян, различен сред всичко останало Вижда ли
се петното на покривката? Къщата едва сл
вижда зад дърветата. Разликата между двете
книги веднага сл вижда.
—	забелязвам св, лича несв, откроявам ее
3.	вж. проявявам се 1. знач.
V	бмя (удрям, набивам се, навирам се, хвърлям се,
падам) в очи рззг. към 2. знач.
ВИЖДА МИ СЕ - Имам, получавам някакво впе¬
чатление, което може да не отговаря на това,
ооеmо е в дййлтβетелеолт. Видя ми се, че някой
влиза. Той нл ми се вижда лош човек.
—	еторва ми си, изглежда ми несв,, струва ми св
несв,, приеторва ми си, чини ми ее несв. нар·.
V	остеоае с впечатлението книж.
ВИЖДАНЕ - 1. ож. възглед 1., 2. и 3. знач.;
2. вж. представа 2. знач.
ВИЖДАЩ - вж. зрящ
ВИЗАНТИЕЦ прен·. рядко - ож. лукавиц
ВИЗАНТИЙщИНА рядко - еж. коварство 2. знач.
ВИЗИРАМ книж. - еж. отбелязвам 2. знач.
ВИЗИТА книж. - ож. посещение
ВИЗИЯ книж, - 1. рядко еж. видении 4. знач.;
2.	нежел.. ож. овд1 1. знач.;
3.	еж. възглед 1. и 3. знач.;
4.	ож. придетава 2. знач.
ВИЗУАЛЕН книж, - вж. зритилин
ВИЗУАЛИЗИРАМ книж. - еж. онагледявам
ВИК - 1. Селен, βмлпк глас, издаден от човек (при
възбуда, вълнение, болка е др.) След удара се чу
болезнен вик, Децата посрещнаха баща си с ра¬
достен вик. Виковете на тълпата я дразнеха,
—	кряеък, писък, крясък, вой (обикн, за мно¬
жество), рев (обикн, за множество)
2. Нещо изречено, извикано с вилпк, силен глас. Чуха
сл одобрителни викове,
—	възглас, клик поет,
ВИКАМ - 1. Издавам силни, nипдьлжителаи викове
или говоря ввлвко, силно, с проточен глас. Прес¬
тани да викаш, заболя ме главата от тебе. Де¬
цата тичаха наоколо и викаха с всичка сила.
—	крещя, рива прлн:. разг, дера си разг, пищя,
кряскам, врещя разг,, вряскам разг,, крякам
разг, врякам рззг,, пискам разг.
57

ант. —► шепна, шушна, шушукам, нашепвам, шептя
2.	вж. зова 1. знач.;
3.	рззг. еж. казвам 1. знач.;
4.	рззг. еж. наричам;
З.рззг. ож. каня 1. знач.
V дере (надувам) ^β> гьрло<тв> разг,, надувам
гърди (гуша) рззг. към 1. знсч.
ВИкСм СЕ (ВИКАТ МЕ) рззг. - еж. казвам еи
ВИКВАМ - 1 . еж. извиквам 1. знач.;
2.	вж. повиквам 1. знач.;
3,	рззг, вж. поканвам
ВИЛА - вж. самодива
ВИЛНЕЯ-1 . еж. върлувам 1. знач.;
2.	вж. бушувам 1. знач.;
3.	еж. безеинсткам 1. знсч.;
4.	разг. ож. лудувам 1. знач.
ВИНА - 1. Pолтъоое, действие, ксетπ има нежела¬
ни последствия. Присъдите са различни според
вината. Тя не осъзнава вината си. Искам да из¬
купя вината си.
—— провинение, грешка рззш., прегрешение, грях
разш, простъпка книж,, кабахат диал.
2.	Наличие не писввненвй, извършено от аяоπгс. Ви¬
ната му не беше доказана.. Каква е винзтз на
обвиняемата?
—	виновност
ант. — невинност, аевuновнсла
3.	Съоаеаие зс дадено действие, пслаьпкс. Той пое
цялата вина върху себе си. Върху него стовари¬
ха вината за провала на сделката.
—	отговорност
ВИНАГИ - 1. Всеки път, при или оъо осеки случай.
Винаги идвам навреме. Винаги се карате. Вина¬
ги говори едно и също. Винаги е намусен.
—	всякога, вечно, постоянно, неизменно
ант. —> никога, нсога
2. Въе осяос време. Винаги си добре дошъл у нас.
—	всякога, всякогаж нар,, сявга диал.
ант. —> никога, нявга, ниоогаж
ВИНОВАТ разг. - вж. виновен 1. е 2. знач.
ВИНОВЕН - 1. Който има вина, оойтп се е nовеu-
нмл в нещо. Съдът го призна за виновен.. Тя не
се чувстваше виновна. Виновен съм за всичко.
—	виноват разг, крив прен. разг, провинен
ант. —> невинен, аевваоойа, нееваввеа, прао, непоо-
оuайа
2. Който взоаояее чувство за вина. Виновен поглед!.
Виновна усмивка. Виновно изражение нз лицето.
—	виноват разг, гузен
ант. —> невинен
ВИНОВНИК- 1 . вж. причинител;
2. вж. извършител 1. знач.
ВИНОВНОСТ - 1. Чуелтβв зс вина. Тя го погледна
с виновност в очите, Усмивката му изразяваше
виновност,
—	гузноет
ант. —* невинност
2. вж. вина 2. знач.
ВИНТ - Метална цилиндрична или оонуссеuдне
пръчка със лπиоалйа нарез. Завинтвам винт.
Стягам винта:.
—	бурма, витло остар,
ВИНЯ нлсв. - вж. обвинявам
ВИНЯ СЕ нлсв. - вж. укорявам ев
ЕИОЛЕТКА - Прплеmап градинско или дuесрслтя-
що цвете с лилави цееачеое и приятна миризма.
Как приятно миришат виолетоите·
—	теменужка, любика диал.
ВИОЛЕТОВ - еж. лилав
ВИР - вж. бент 2. знач.
ВИРВАМ - ож. на^рвам
ВИРВАМ СЕ - вж. щръквам
ВИРЕЯ - Зс растение - оаоовеае се добре някъде. В
този край виреят, много хубави ябълки.. По тези
камънаци нищо нл вирее:.
—	раета, ставам2 прен, раждам се
ВИРНАТ - Който е издигнат- нагоре, който стърчи.
Носът му е вирнат нагоре, Вирнати уши. Куче¬
то ходи с вирната опашка.
—	навирен, щръкнал, изправен', наперен, на-
еиреие разг.
ант. — увиснал, клюмнал, отпусн-а
ВИРОГЛАВрззг. - 1. вж. своенравен;
2. ож. непокорен
ВИРОГЛАВЕЦ/лзг. - вж. ееедкоонuк
ВИРОГЛАВИЕ разг. - ож. своенравие
ЕИРОГЛАЕСтВо разг. - 1. ож. своенравии;
2. ож. непокорство 1. знач.
ВИАОГЛАВЩИНС разг. - ож. своенравие
ВИРТУАЛЕН - 1. ож. въображаем;
2. прлн. книж. ож. нереален 1. знсч.
ВИРТУОЗ разш. - ож. майстор 1. знач.
ВИРТУОЗЕН разш. - ож. умел 1. знач.
ВИРЯ несв·. - ож. навирвам
вие поет.. - 1. ож. висина 1. знсч.;
2.	ож. небе 1. знач.;
3.	ож. възвишение
ВИСВСМ - ож. увисвам 1. знач.
ВИСИЛКА спорт, - Гимнастически уред оъо овд на
лтсеанйа прът, закрепен оодооееао на определе¬
на вилочваа.
—	лост спорт·.
ВИСИНА обикн:. мн, поет. - 1. Pрвстоαасоесав
евлокс над земната овеърхнвлт. Орел се вие из
висините. Звездни висини:.
—	висоти поет., вие ncлт., височини
2.	ож. небе 1. знач.;
3.	ож. възвишение
ВИСИНЕ поет. - ож. небе 1. знач.
ВИСНС рззг. - ож. виея 2. и 3. знач.
ВИСНАЛ - еж. отпуснат 1. знач.
ВИСОК - 1. КπCmс е голям на ръст. Висок младеж.
Високо момиче.
—	източен, дълъг прлн.. рззг,, едър
ант. —> нисък, къс, дребен, малък, айоилсо
2.	За глас, звук - опCmо се създава от трептения с го¬
ляма челост-. Гласът й е висок. Висок тон:.
—— тънък прен., писклив
ант. —> нисък, дебел, плътен
3.	За говор, смях, шум - осCтс звучи лвлнп, ясно. Му¬
зиката е много висока. Висок смях. Висок говор,
—	силен, звучен, звънък, звънлив, вклив
ант. —> тих, слаб, нисък, глух, приглушен
4.	прен, ож. голям 2. знач.;
5.	прен:. вж. високопоставен 1. е 2. знач.;
6.	прен.. ож. възвишен
ВИСОКО - 1. Нс заачвтйлаа оилочвна, на голямо
р-злтояаuй от долу н-горе от земята вля от ня¬
каква повърхност. Слънцето сл издигна високо,
Табелата се намира високо на входа:. Високо в
58

планината се извисява крлncст,
—	горе, нависоко, нагоре, навъзбог поет.— възбог
поет,
ант. — ниско, долу, надолу
2.	Πррггaегои ккат -приказам, ггоорр к бпп■ - ссъ
силен глас, на висок глас. Говори по-високо! Ду¬
мите бяха казани високо·.
—	силно, ясно, нависоко
ант. —> тихо, ниско, приглушено, глухо, заглушено
ВИСОКОГОВОРИТЕЛ-вж. мигафон
ВИСОКОИНТЕЛИГЕНТЕН - вж. висдкдкуътс-
рин
ВИСОКОКАЧЕСТВЕН - Който е с добро, βμ^^
качество. Висококачествено вино. Високока¬
чествена стомана. Висококачествен тютюн.
—	първокачиствен, доброкачествен, качеетвен,
икстра разг,
ант. — нискокачествен, двлнпкачелтвйн, лошока¬
чествен, недоброоαчйлтвйн, некачествен, двлнв-
пробен
ВИСОКОКУИТУНЕ— - който е с много голяма
култура, добро обиезвванмй. Бисcкcкултурлн
човек. Бисокcоултурно общество.
—	виеокообразован, вuсоуоuетвъuгинтие
ант. —> малокултурен, слабскултуоен, нмлкокулту-
рен, полукулоурен, слабπсбоаооо-н, пплувбиезв-
ван, меловбрезовея
ВИСОКОМЕРЕН - еж. надменен 1. в 2. знач.
ВИСОКОМЕРИЕ - вж. надменност
ВИСОКОМЕРНО - вж. надменно
ВИСОКОМЕА—ОСТ - вж. надменност
ВИСОКОНРАВСТВЕ— -вж. благороден 1. знач.
ВИСОКООБРАЗОВАН - вж. кисокдкслтсоие
ВИСОКОПАРЕ— книж. - Зс думм, слпвс, стел м
под. - квCто е приповдигнат в целя външен ефект.
Той обича висооопааниτе думи. Високcпаанз
реч. Бисркопзрни фрази, Високопарен стил,
—	надут прен,, гръмък прлн,, бомбаи^е^ пом¬
позен книж,
ВИСОКОПОСТАВЕН - 1. КпCос заема втгпввина
държавна влм обществена длъжност. Високопос¬
тавен държавен служител. На приема при¬
състваха високопоставени личности.
—	знатен, висок прлн., издигнат прен., висш, ва¬
жен прен.— виеокоетоящ книж.
ант. —> нископоставен
2. кпCтп е свързан с таоееα длъжност. Новината на¬
учих от високопоставено място. Заемам висо¬
копоставена длъжност,
—— висок прен,, отговорен, висш рядко
ант. —> низш, нисък
V важна клечка разг, от голямото двбоуmрп разг.
към 1. знач.
ВИСОКОПРОДУКТИВЕН - kойов се отличава с
голяма продуктивност, който дава голяма про¬
дукция. Високопродуктивен труд. Високопро¬
дуктивна машина.
—	високопроизводителен
ант. —> нископродуктивен, амлкоπоояовсдвтелен,
слебспиодукmввйн, слебвпрвязводмоелйн
ВИСОКОСТОЯЩ книж, - 1. Обикн. в сравн. сте¬
пен, kойтв стои nо-ввлокс от друг по значение,
важност, произход. Висcкcстояща класа. Няма
по-високостоящи народи. Не си по-високосто-
ящ от млне.
—	висш, горин прен. разг.
ант. — низш, долен, Hелопсmоящ
2. еж. високопоставен 1. знач.
ВИСОКОУВАЖАВА— книж. - kвCто се ползе- с
голямо уважение в почит. Висоооуаажавзн про¬
фесор.
—	многоуважаван книж., меогоnоеитан книж.
ВИСОТА - 1. Обикн. мн. поет, вж. висина 1. знач.;
2.	Обикн. мн. вж. - възвишение;
3.	рядко еж. равнище 2. знач.
ВИСОЧИИН- 1. вж. ръст 1. знсч.;
2.	еж. възвишение;
3.	Обикн, мн. вж. висина 1. знач.
ВИСУЛКА обикн. мн. - вж. шушулка 2. знач.
ВИСШ-1 . еж. върховен;
2.	еж. високопоставен 1. и 2. знач.;
3.	еж. вuсдkдeтдещ 1. знач.
ВИСЯ несв. - 1. Намирам се в положение да лося
сβпбодaо надолу, закачен в едения се край. Кло¬
ните на дървото висят до земята. Косата й
виси до раменете. Мокрите му мустаци висят
надолу.
—	спускам еи (спущам си) в несв., провисвам1 в
несв.
2.	За облак, мъгла, дем и под. - стоя аеродвижап е
пивлти-нлоβстс, обикн. ниско над земята. Висят
облаци дъждовни. Гъста мъгла виси над поле¬
то.
—	вксняразг.
3.	пррн. -абееш, дпоесюсс, нащaелтвк пещ. - ззашаш-
вам да се случа в най-елиокс време. Над семейс¬
твото ми виси опасност,
—	виена прен:. разг.
4.	прлн.. разг, Стоя, аамеиам се някъде првдължяойа-
ап време, пемон. за да чакам някото мае нещо. С
часове висим пред кабинета на лекаря, Всеки
ден вися на пазара да продавам стари книги,
—	клича разг, пренебр., кисна прлн:. разг.
5.	прлн:. разг. вж. бездействам 2. знач.
ВИСЯЩ - 1. прлн:. вж. нерешен;
2. прен. вж. неуреден 1. знач.
ВИТ-1 . ож. извит 1. е 2. знач.;
2. еж. лъкатушин
ВИТАЛЕН книж, - еж. бодър 1. знач.
ВИТАЛНОСТ книж. - еж. есдрсст 1. знач.
ВИТАЯ поет:. - Намирам се някъде (за образ, мисъл,
нαсаиойнмй). В главата й виталхз най-различни
мисли.
—	нося си, рея св поет·.
ВИТИЕВАТ книж. - вж. пищен 1. знач.
ВИТИЙСКИ книж, - еж. ораторски
ВИТИЙСТВАМ книж, - еж. ораторетвам
витийство книж, - еж. красноречие 1. знач.
ВИТИЯ книж. - вж. оратор 1. знач.
ВИТКА диал:. - еж. къдрица
ВИТЛО остер, - вж. винт
ЕИТЛОВИДЕН - еж. извит 2. знач.
ВИТЛООБРАЗЕ— - еж. извит 2. знач.
ВИТОРОЖКО нар. - вж. луна
ВИТРАЖ - Израесайаа от цойтнго стъкло дйовреаио-
на художествена комппзмцея.
—	стъклопис
ВИТЯЗ остар. поет. - еж. герой 1. знач.
ВИХРЕН поет·. - 1. вж. стовмитвъие 1. знач.;
2. вж. буен 2. знач.
В
59

ВИХРЕНОСТ книж. - вж. буйност
ВИХРУШКА - вж. вихър 1. знач.
ВИХРЯ СЕ - еж. бушувам 2. знач.
ВИХЪР - 1. Силен стихиен вятър. Цяла нощ не
стихна вихърът·. Вихърът ни свари в полето.
—	вихрушка, буря, хала, ураган, стихия, еприя
нар.
2, прлн. еж. разгар
ВИЦ - еж. анекдот
ВИША СЕ несв.- - еж. издигам си 1. знач.
ВИЯ1 - 1. рядко еж. извивам 1. знач.;
2.	вож дeсеl — . дз^а^ч
ВИЯ СЕ нлсв. - 1. с предл. cоcлc. Обгръщам, запли¬
там се сколп нещо. Бръшлянът се вие около дър¬
вото, Около плета се вият лози.
—	увивам ее в несв., обвивам ев в несв.
2.	вж. кръжа 1. знач.;
3.	вж. криволича 1. знач.;
4.	вж. кърша ев
ВИЯ2 - вж. плача
ВКАМЕНЕН прен. - еж. застинал 3. знач.
ВКАМЕНЯВАМ СЕ - 1. Ставам не камък, превръ¬
щам се в (на) камък.
—	окаменявам
2. еж. вцепенявам еи 1. знач.
ВКАРВАМ - 1. Правя нещо де влезе, да се -вмести е
нещо друго, обвоа. тясно, вам между други неща.
Вкарвам ключа в ключалката. Вкарвам конец в
игла. Вкарвам крака си в обувката.
—	вмъквам, пъхам (пъхвам), въвирам, втиквам
рззг.
ант. —> изваждам, uзк-ро-е, оадя, измъквам
2.	Зелтееяе някого да еаезе някъде, обuоа. насила,
приаудитйанс. Всички престъпници трябва да
бъдат вкарани в затвора.
—	напъхвам рззг. неcдcба, натиквам прен·. рззг,
неодcбр·— набутвам прен, разг. нлодcбp.
ант. -* изкарвам, изваждам
3.	вж. въвеждам 1., 2. в 5. знач.
ВКИСВАМ - еж. вкисвам си 1. знач.
ВКИСВАМ СЕ - 1. Зс храна, питие м под. - оов-
добвеее кисеа вкус, о-ов-лям се. Яденето се
вкисна от жегата. Виното се е вкиснало,
—	прокисвам, вкисвам, шупвам разг, фермен¬
тирам
2. прлн. разг. умърлушвам ее
ВКИС—АЛ - Зс хоене, пмтий в под. - ксйто е раз-
велен е с кисел вкус. Вкиснала боза, Вкиснала
супа, Вкиснал гювеч.
—	прокиснал, кисил, вкиснат разг,— прокиснат
разг, шушнал рззг, ферментирал
ВКИСНАТ рззг. - 1. ож. вкиснал;
2.	прлн. вж. неразположен 1. знач.;
3.	прен.. вж. недоволен 2. знач.
ВКЛЕЩВАМ - еж. заклещвам
ВКЛЕЩВАМ СЕ - вж. заклещвам ее
ВКЛИНЯВАМ СЕ - ож. врязвам се 3. знач.
ВКЛЮЧВАМ - 1. Дооулсае някого оαас чаен на
някаква πогааво-цвя, васав■туцuя, група и под.
Включвам в управителния съвет·. Включвам в
експедиция, Включвам в партийната организа¬
ция.
—	приемам, записвам, зачислявам
ант. —> изключвам, отлвлеае, отчислявам, валто--
няоαе
2.	Pиее-вяе нещо е съст-оа не друго нещо. Съседни¬
те парцели ги включиха към парка·. Към комби¬
ната включиха още една фабрика,
—	зачислявам, присъединявам, причислявам
ант. —> изключвам, отстренявее, елиминирам
3.	Свързвам машина, еоерaт е под. е електрическата
еерига. Включвам радиото Включвам пералня¬
та,
—	пускам
ант. — изключвам, спирем
4.	еж. обхващам 1. знсч.;
5.	прен. рззг. обикн·. с отриц. ож. разбирам 1. знсч.
ВКЛЮЧВАМ СЕ - 1. вж. участвам;
2. вж. присъединявам се 1. знач.
ВКОВ—ВАМ С —Е рядко - вж. вцепенявам си 1. знач.
ВКОПАН прен. - вж. вдлъбнат
ВКОПИВ—М СЕ - Хващам се здраво с- ръце, с
пръсти зс някого вам за нещо. Детето се вкопчи
в полата на майка си. Вкопчих се в оградата, за
да се задържа·. Жената сл вкопчи в мъжа.
—	вчепквам си разг,
ант. —> изкопчвам се, отоспчоαе се, салоуевее се,
изтръгвам се, изскубвам се
ВКОР—ЕЕН - вж. втвърдин
ЕКОА—ВЯВ—М - вж. втвърдявам
ЕКОААВЯЕ—М СЕ - вж. втвърдявам еи
ВКОРЕНЕН - Зс навици, .уостос и под. - соCто е
nосаиоаал дълбоко в сьза-нвето. Вкоренен мър¬
зел. Воcаененз омраза към. пришълците. Вкоре¬
нени навици.
—	закдовеел,закоравял,вeадве
В КОРЕНЯ ВАМ - 1. Превя рестеаuй дс хване спрйн,
да се првхв-ае. Вкоренявам (фиданка. Вооаеня-
взм лозови пръчки.
—	веаждам
ант. — изкоренявам, изскубвам, изтръгвам
2. прен:. Превя нещо да nопникае дълбоко е льоа-аuе-
0^ е чувствата в др. и да се зеавърдс. Бооалнявам
навици. Бкоренявам любов към:, книгата. Бкоре-
нявзм чувство зз национално достойнство.
—	веаждам прлн:, внедрявам прен:, насаждам
прен. книж, вгеездееам
ант. — изкоренявам, премахвам
ВКОСТЕНЯЛ рядко - вж. консервативен
ВКОЧ—НЕ— - kоCтс й масго студен и от студ е за¬
губва чувствuтйаавстоа и nпдввжнолааа см. Боо-
чанените й пръсти не можеха да държат хи¬
микалката. Краката му бяха вкочанени и той
едвам пристъпваше. Дълго не можех да. стопля
вкочзнените си ръце,
—	замръзнал, измръзнал, премръзнал, вкоча-
нясал, вледенен прлн, заледен прен:. рззг, вце¬
пенен прлн:.
ВКОИ—НЯВ—М - 1. ож. вцепенявам;
2. вж. вледенявам
В^ЧС—ЯВ—М СЕ (ВКОЧАНЯСВАМ СЕ) -
1. вж. замръзвам 3. знач.;
2. вж. вцепенявам еи 2. знач.
ВКОИ—НЯСАИ - вж. к^чинин
ВКРАТЦЕ остар. - вж. накратко
ЕКУПОМ - вж. заедно 2. м 5. знсч.
ВКУПЧВ—М СЕ - ож. струпвам ее 1. знач.
ВКУС - 1. Наоасанолт към нещо, определяне на
нещо като ос-дсеро, по-желано. Трябва дз се
държи сметка за вкуса на потребителя. Всичко
л въпрос на вкус.
60

—	предпочитание
2.	прен. Повишена способност 31а естетическо въз¬
приятие е оценка. Мебелировката в къщата
показва висок естетически вкус. В облеклото й
личи вкус, винаги се облича стилно.
—	усет, чувство
ант. —> безвкусие, безвкусица
ВКУСВАМ - 1. Ям вам пея малко, оееоа. зс да ус-
о-аооя вкуса. От някои ястия вкусваше само с
върха на лъжицата. Тя никога не вкусваше мля¬
ко, Дзй да вкуся от тортата,
—	опитвам, близвам разг,, лизвам рззг,, хапвам,
куевам диал.
2. Вземем малко от храна, питие с цеа да роовйря
вкусовите качества. Мъжете вкусваха от вина¬
та и така ги оценяваха,
—	опитвам, пробвам, дегустирам книж.
ВКУСЕН - Зс храна, питий - който има приятен,
дплтсеящ удоволствие вкус. Вкусна гозба. Вку¬
сен хляб. Вкусен плод, Вкусен сладкиш.
—	сладък прен·. разг, апетитен
ант. — безвкусен, блудкав, невкусен
V пръстите си да изядеш (оближеш) разг,
ВКУСНОТИЯ рззг. - вж. лакомство 1. знач.
ВЛАГА - Неголямо количество вода или сгъстена
водна пара, ооятв пропива предмети е гм пре¬
ви βьзмооив. По стените имз влага:. Влагата
прониква навсякъде, Въздухът е напоен с влага,
Трябва да отстраним влагата в къщата.
—	мокрота, влажност, мокринарядко, мокротая
разг., влажнина остар.
ант. —> сухост, сухота
ВЛАГАМ - 1. еж. внасям 3. знач.;
2. еж. инвестирам 1. знач.
ВЛАДЕЛЕЦ юрид. - вж. собственик
ВЛАДЕНИЕ - вж. имот 2. знач.
ВЛАДЕТЕЛ - 1. вж. собственик;
2. вж. господар 1. знач.
ВЛАДЕЯ-1 . Имем под своя власт вля влияние. Вла¬
дея полρженилто. Владея чувствата си. Ние
владеем подстъпите към града,
—	контролирам, държа прлн:.
2.	Улввuл съм много добре дадени заснвя и мога да
ги използвам. Владея отлично английски език:.
Не владея добре правописа, Не владея този за¬
наят.
—	зная
3.	еж. господствам 2. знач.;
4.	еж. управлявам 1. знач.;
5.	еж. имам 1. знач.
ВЛАДЕЯ СЕ несв. - вж. въздържам си 1. знач.
ВЛАДИЧЕСТВО книж. - еж. власт
ВЛАЖЕН - 1. КвCоо е покрит влм πивлвт с влага.
Влажни стени. Влажни дрехи, Влажен пешкир.
Влажен кибрит.,
—	мокър, навлажнен, овлажнен, навлажнял,
овлажнял
ант. —> сух, изсъхнел, изсушен
// сух, изсъхнел, ройлъхасл
2. За период от време - през който има мапгс вале¬
жи мля много влсга във въздуха. Влажна зима.
Влажна есенна вечер. Влажна пролет,
—	мокър
ант. — сух
ВЛАЖНЕЯ - 1. За нещо - влажен съм, възприемам
се кето влажен, мокър. Ризата ми влажнел. Чо¬
рапите ми влажнеят,
—	мокрия
2. вж. навлажнявам се 1. м 2. знач.
ВЛАЖНИ—А остар. - вж. влага
ВЛАЖНОСТ - 1. Съдържание не влага във въздух,
почва и др. Влажност на почвата.. Влажност
на дрехи.
—	овлажнено^, навлажниноет
ант. — сухост, сухота
2. вж. влага
ВЛАК - Преввзав средство от скачени един за друг
вагони, теглени от локомвтве по релсов път.
Пътнически влак. Товарен влак, Влакът сл на¬
мира на втори коловоз.
—	железница остар, трин остар, композиция
спец,
ВЛАКА диал.. - вж. род
ВЛАКНАТ рядко - вж. космат
ВЛАКНЕСТ разг, - еж. коемат
ВЛАКНО - 1. Дълъг, тънък конец от вълна, памук,
кооииае в под. Памучни влакна:. Синтетични
влакна. Копринено влакно.
—	нишка, жичка, конец разш,
2.	Квсеовиден иооалтьк върху р-стение, върху някои
нелйкомм влм върху тъкан на човешки влм живо¬
тински орган. Тичинкови влакна,
—	нишка, власинка
3.	Междуклетъчно оерαоуβаавй в тъкан на човешки
мля жмеоmянлкм организъм с нишковидна форма,
структура. Мускулни влакна, Нервни влакна,
—	нишка разг.
4 нар. еж. косъм
ВЛАС - 1. диал. вж. косъм;
2. само мн. поет·, вж. коса
ВЛАСАТ нар. - 1. вж. коемат;
2. вж. мъхвст
ВЛ—СЕСТ - еж. мъхест
ЕИ—СИ—КА - 1. еж. влакно 2. знач.;
2. нар. еж. косъм
ВЛАСИСТ рядко - вж. мъхвст
ВЛАСТ - Пвлвженвй не някого, което му - дава въз¬
можност да управлява действията в начина не
живот на други. Населението нл е могло повече
да търпи властта на поробителите, В края на
XIV век разпокъсаното Българско царство по¬
пада под турска власт:.
—	владичество книж, господство, управлении,
господаосваее рззг.
ВЛАСТВАМ несв. - 1. Имам власт над аяопгп. или
нещо, подчинявам някого на волята си. В се¬
мейството жената властва.. Познавам сла¬
бостта му да властва. Фирмата иска да власт¬
ва чрез силата на монополното си положение.
—	гоеподствам, заповядвам, командвам, нала¬
гам си, разпореждам св, диктувам прлн. книж.
2.	еж. управлявам 1. в 2. знач.;
3.	вж. господствам 1. в 2. знач.
V командвам парада разг, водя хорото (кервана)
разг, шеф-диригент съм разг. към 1. знач.
ВЛАСТЕЙ старин:, поет, - еж. господар 1. знач.
ВЛ—СТЕИИН книж, - вж. господар 1. знач.
ВЛАСТЕН - 1. kвCоо взискее да се подчиняват на
волята му. Всички се подчиняваха на властния
му нрав. Властна натура,
—	властнически
2. вж.
61

ВЛАСТИМАЩ— като същ. - еж. управник
ВИ—СТИТЕЙ книж. - вж. господар 1. знач.
ВЛАСТНИК - вж. управник
ВЛАСТНИЧЕСКИ - вж. властен 1. знач.
ЕЛ—СТОДЪАЖЕЦ книж. рядко - вж. управник
ВЛ—ЧА - 1. Движа, придвижвам нещо след себе ся,
без да го отделям от оовъохнвлтое на земята. Во¬
ловете едва влачат колата, пълна догоре със
снопи. Влача дървото след слбе си.
—	влека, тегля, мъкна, тътря, тътрузя рззг. грубо
2.	разг, Пренасям с усилие нещо тежко. Защо влачиш
тази чанта? Двквга ще влсчвш книгите със себе
см?
—	нося, мъкна разг,
3.	рззг, Водя някого някъде, оевоа. против еоаяаа му,
без нужда или където не й желсн. Влачи мъжа си
навсякъде. Влачиха я по съдилищата. Докога ще
ми влачиш такива гости?
—	влека разг, мъкна разг.
ВЛСЧА СЕ - Ходя, вървя, движа се б-ено, трудно,
едве-едеа, оеuоа. овиедв умора, безсилие, изас-
щенсе м под. Едвам сл влача по улицата, Керва¬
нът се влачи по разкаляния път:.
—	мъкна св, тътря ев, влека св, кретам, пъпля
прлн, пълзя прлн, ги^зя ев разг. грубо
ант. —> тичам, бягам, търча, препускам, галопирам,
летя, припкам
2.	разг, неcдобр· с предл. с. вж. ходя 1. знач.;
3.	еж. точа ее 1. и 2. знач.
ЕЙАШЕНИК диал. - вж. качамак
ВЛЕДЕНЕН прлн·. - вж. вкочанен
ВЛЕДЕНЯВАМ - Поеерьщсе в лед или оскоиβам с
лед нещо. Студът вледени земята. Зимата вле¬
дени клоните на дърветата.
—	заледявам, замразявам, смразявам, скова¬
вам, вкдеаеееам
ант. — размразявам, стеоаояеае, резледяеее
ВЛЕДЕНЯВАМ СЕ - вж. замръзвам 1. в 3. знач.
ЕЛЕК— - вж. влача 1. и 3. знач.
ВЛЕК— СЕ - 1. еж. влача се 1. знач.;
2. вж. точа св 1. знач.
ЕИЕТЯВ—М (ВЛИТ—М) - прлн, вж. нахълтвам
1.	знач.
ВЛЕЧЕ МЕ - Изпитвам силно желеавй да бъда ня¬
къде, да извърша или псствгаа нещо. Влече ме
планината, Влече ме селският живот..
—	тегли ме, привлича ме
ант. —> отблъсква ме
V тегли ме лъρце<тв> към нещо разг.
ВЛЕЧЕНИЕ - 1. Силен вътрешен стремеж към
нещо, желание де се лоеβя нещо. Имам влечение
към музиката, Нямам влечение към техниката,
Жените имат влечение към външния блясък:.
—	склонност, наклонност, предразположение,
афинитет прлн·. книж, елабоет прен·.
ант. —> отвращение, алергия
2.	вж. любов 1. знач.
ВЛЕЧУГО - прен. руг. вж. едд.аизсокд
ВЛИВАМ - 1. еж. наливам;
2. прлн. книж. вж. внасям 4. знач.
ВЛИВАМ СЕ - За реке, оствк и под. - ек-реам 0^
дете си в ос-гсляее реке, езеро вля море. Река
Дунав сл влива в Черно море.
—	втичам ее
ант. —> извирам, изтичам
ВЛИЗАМ - 1. Прсдевжеем се отвън навътре в нещо.
Влизам в стаята. Влизам в гората. Влизам в се¬
лото. Влизаме в дефилето.
—	навлизам, намъквам се разг.
ант. —> излизам, измъквам се, взаuовее се
2.	Придвижвам се отвън навътре е огранвчйнπ, затво-
Oеао оовстоенсавв. Влизам в колата, Лисицата
влиза в дупката си,
—	вмъквам се, намъквам ев разг, напъхвам ее
разг.
ант. —> иглигзм. измъквам се
3.	За светлина, въздух, шум, мирис е под. - преми-
аавае вътре е нещо. Отвори прозореца да влезе
малко чист въздух. През щорите влизаше свет¬
лина.
—	прониквам, навлизам, нахлувам, нахълтам
ант. —> излизам
4.	Прсдвижоем се през нещо, през препятствия, зс да
стигна до някъде. Крадците са влезли в сграда¬
та през прозореца.
—	прониквам, промъквам се, вмъквам се
ант. — излизам, измъквам се, uзаuовае се
5.	Включвам се, ултааввяеае се е някаква група, ко¬
лектив, общество. Не знам как е успял да влезе в
нашите среди..
—	вмъквам ев, намъквам ее рззг.
ант. —> излизам, измъквам се
6.	вж. πдстъевам2 1. знач.;
7.	вж. вмествам ев
ВЛИТ—М (ВЛЕТЯВ—М) прлн. - вж. нахълтам
1.	знач.
ВЛИЯНИЕ - 1. вж. въздействие 1. в 2. знач.;
2. вж. авторитет 1. знач.
ВЛИЯТЕЛЕН - 1 . вж. силен 2. знач.;
2. вж. авторитетен 1. знач.
ВИИЯТЕЛНОСТ - вж. авторитетное, 1. знсч.
ВЙИЯЯ несв, - Ок-звем влияние, въздействие вър¬
ху някого, помсгам зс постигането на аяосоъв ре¬
зултат. Лекарството ми влияе добре. Музиката
влияе на нзсmаcлниеmc· Влажното време влияе
зле на здравето ми.
—	въздействам, действам, повлиявам в несв, от¬
разявам ее в несв..
ВйОГ - 1. Парични средства, оредосmаееав на съх-
оеаеаuе в кредитен еалтвmут. Спестовен влог.
Срочен влог, Влог по текуща сметка.
—	депозит
2.	прнн. книж. вж. принос 1 . знач.
ВЛОЖИТЕЛ - Лице, ксето прави или има влог е
кредитен институт (ееака яли ллйсаввна сала).
Много вложители изтеглиха, спестените си
пари:.
—	вносител
ВЛОШАВАМ - Правя вля ст-еем причина нещо да
лтаае по-лошо (кечесmвс, състояние, пплсжйаие
в др.). Влошавам качеството нз млякото. Вло¬
шавам отношенията си с някого. Лошото вре¬
ме влоши настроението ми.
—	развалям прлн. разг, изпортвам прен:. рззг.
рядко
ант. —> подобрявам, опоавяе, лоπиееяе
ЕИОШ—ЕАМ СЕ - Придобивам пп-лошв качества,
лоеаьопявее лооеяас не съсосяавйтв св към
пс-лошо. Времето се влоши. Здравcслcанcтc
ми състояние се влошава. Отношенията им се
влошиха.
—	развалям ев прен. разг, изпортвам ев разг, рядко
62

ант. —> подобрявам се, олиеβяе се, лвпиавям се
V	вървя (отивам) на зле рззг.
ВЛУДЯВАМ - еж. подлсдевам' 1. знач.
ВЛУДЯВАЩ - КпCто предизвиква състояние, близ¬
ко до лудост. Влудяваща музика. Влудяваща бол¬
ка.
—	подлудяващ
ВИЪХВ—1 - Древен мъдрец, гадател.
—	маг книж.
ЕЛЪХВА2 разг, рядко - еж. хитриц
ВЛЮБВАМ СЕ - Изпълва ме, обземе ме любовно
чувство. Той сл влюби в девойката с цялата си
душа. Влюбих се от пръв погллд. Пак ли си се
влюбила?
—	залюбвам, обиквам, увличам ее, хлътвам
прен, разг,, възлюбвам книж,, задбuевам, за-
обиквам рядко
ант. — разлюбвам, исзобuоβам
П разлюбвам, резвбяовам, намразвам
V	лспвсм (налапоам, захапвам, глътоам) въдицата
рззг., хлътвам до ушм разг, хвръква ми умът
(акълът, чвемяте) рззг,, загубвам (изгубвам) се
ума (акъла, главата) разг, взема мм се умът (акъ¬
лът) разг,
ВЛЮБЕ— - Който изпитва чувство на любов към
някого. Влюбен младеж, Тя е влюбена в това
момче.
—	увлечен, залюбен остар.
ВйЮБЕНОСТ - Любовно чуеловв към някого. До-
когз ще продължи твоята влюбеност?
—	увлечении
ВМЕНЯЕМ книж, - вж. нормален 1. знач.
ВМЕСВАМ - вж. замесвам
ВМЕСВАМ СЕ - 1. вж. меся ев;
2. вж. замесвам ее
ВМЕСТВАМ - еж. побирам
ВМЕСТВАМ СЕ - Успяесм да се разположа, на¬
мирам място, липсоранствв да засосна някъде.
Багажът е много и няма да се вмести в този
куфар. Книгите ще се вместят в шкафа, Едвам
сл вместихме в купето.
—	побирам си, — събирам ее, влизам, помествам
си, смветвам си
ВМЕСТИМОСТ - Мексям-лно квлвчйловс от
нещо, което може да побере един съд, резерво-р
е под. Вместимост на водохранилище, Вмести¬
мост на бъчва..
—	обем, съдържимост рядко
ВМЕШАТЕЛСТВО книж. - еж. намеса 1. знач.
ВМИРИСВАМ - вж. увонявам
ВМИРИСВАМ СЕ - 1. Придобивам еяоеовα, обикн.
неприятна, миризма, започвам да мириша на
нещо. Стаята сл вмириса на тютюн, Дрехите
ми се вмирисаха на нафталин·. Кухнята се вми¬
риса на риба:.
—	замирисвам2, — размирисвам еи, умирисвам еи
разг,
ант. —> измирисвам се, оомврисвем се
2.	Λϊ^βο- лаша, даπпиията мемрвзtе. Пррз ллтото
боклукът бързо сл вмирисва. Сиренето ще сз
вмирише.
—	умири^ам ев разг, увонявам ев разг,, вквоня-
вам ее рядко, сeмъодявам се разг., ксм^дя-
вам еи рядко
ВМЪКВАМ - 1. Вкарвам нещо влм някого някъде,
пбика. бързо и незабелязано. Вмъквам вързопа в
кухнята. Вмъквам приятеля си в къщата.
—	замъквам разг,, намъквам разг.
ант. —> измъквам
2.	Добавям към нещо казано, набързо подхвърлям
някаква дума, мисъл е разговор. Докато разго¬
варяхме, той умело вмъкваше своите хапливи
ззбзллжки.
—	вмятам
3.	вж. вкарвам 1. знач.
ВМЪКВАМ СЕ - 1. Влизам някъде, пбион. бързо м
аеоаеелязаав. Вмъквам се на пръсти в стаята.
Ще гледам мача, ако успея да сл вмъкна,
—	промъквам еи, прокрадвам — ев
ант. —» измъквам се, изнизвам се
2. вж. влизам 2., 4. и 5. знач.
ВМЯТАМ - вж. вмъквам 2. знач.
ЕНАЖДАМ нар. ~ еж. наставям
В—АСЯМ - 1. Нося нещо ооеън навътре, вкарвам
нещо някъде. Внасям житото в хамбара. Вна¬
сям багажа в стаята. Внасям дървата в мазе¬
то.
—	нанасям
ант. —> изнасям
2.	Доставям от чужбине (стоке, луисβиеи и др.). Вна¬
сям машини. Внасям банани. Внасям кафе.
—	импортирам книж:.
ант. —> изнасям, йолпоотииαм
3.	Даеам за съхранение парични средстве в кредитно
учреждение. Внасям пари в банка. Внасям сума
в спестовен влог.
—	влагам, депозирам
ант. — изтеглям, тегля
4.	ррзн. Правя де се появя, да възникне ^β^ι. някак¬
во чувство, състояние е др.). Внасям бодрост·,
Внасям спокойствие.
—	вливам прлн. книж.
5.	разг. еж. донасям 2. знсч.
ВНЕДРЯВАМ - 1 . вж. въвеждам 3. заач.;
2. ррзн. еж. вкдоеневам 2. знач.
ВНЕЗАПЕН 1. вж. неочакван 1. знач.;
2. вж. рязък 2. зеач.
ВНЕЗАПНО - 1. вж. неочаквано;
2. вж. изведнъж 1. зеач.
ВНИЗВ—М - 1. вж. нанизвам 1. зеач.;
2. еж. вдявам 1. знач.
ВНИЗВАМ СЕ поет, - еж. забивам се 1. знач.
ВНИКВАМ - Мислено навлизам в същността на
нещо, старая се да разбера в оьнквсоя смисъла
на нещо. Вниквам в подробностите нз текста:.
Вниквам все по-дълбоко в съдържанието на ро¬
мана. Опитвам сл да вникна в проблемите ти,
—	прониквам прен., задълбочавам се, вдълеоеа-
вам си, вглеждам се прзн.
ВНИМАВАМ - 1. Насочвам съзнателно мисълта см
към еещо, за да го чуя, разбере, зепомая. Вни¬
мавам . при обяснението на задачите, Ако вни¬
маваш, щл запомниш урока. Не внимава в клас,
—	съсредоточавам си, концентрирам еи книж,,
задълбочавам си
ант. — разсейвам се, отвличам се, стплйсвαе се, раз-
сийдотΌчееее се, иазквнцйнτрярaм се, отнасям се
II блея, зяпам
2. Нащрек съм, с нелийгнаоо онммснмй се стремя да
предотвратя някаква грешка, да избегна еещо
нйррйдвмдйнс мля олелно. Внимавам за спазва¬
нето нз дисциплината. Внимавам да не счупя
е
63

чашите. Внимавам къде стъпвам, Внимавай де¬
тето да не падне!
—	еледя, глидам, бдя, наблюдавам рядко, пазя
разг.
ант. —> блея, зяпам
V	събирам си мислите разг,, събирам си ума (акъ¬
ла) в глсоаоа рззг. към 1. знач.
V	отварям си очите разг,, отварям се очите еа чети¬
ри разг, държа очите си стеорееи разг, очите ми
сс на четири рззг,, очите ми гледат нс четири (еа
четири страни) разг, към 2. знач.
ВНИМА—ИЕ - 1. Съзнателна налоченвст на мисъл¬
та към нещо с определена цел (да се чуе, осзееое,
оарπмне). Изострих вниманието си, за да разбе¬
ра по-добре текста. За тази работа се изисква
особено внимание.
—	съсредоточеност, концентрация книж.
ант. —> невнимание, разсеяност, нелълредоавче-
нссm, деконцйнтиация
2.	Нслвченвло аа мисълта, сетивата към избягване
не грешки, поедвовоаояване аа нещо несчекеано
влм опасно. Острите завои на пътя изостриха
вниманието му. Слзд дългото шофиране внима¬
нието му отслабна,
—	предпазливост, бдителност, осторожност
книж. нзжлл., внимателноет рядко
ант. —> невнимание, непредпазливост, аевниееmел-
аост, айолторсжност
3.	вж. интерес 1. знач.;
4.	вж. любезност 1. зеач.;
5.	вж. грижливоет 1. зеач.
ВНИМАТЕЛЕН - 1. КоCmс насочва или й свързан
с еαсπчеαее на мисълта изцяло към еещо, зс да
може то де се възприеме, схване, запомам. Вни-
матзлен наблюдател. Внимателен слушател.
Внимателно рзшавзнз нз задачите,
—	съсредоточен, концентриран книж, задълбо¬
чен
ант. —> разсеян, невнимателен, нйлълоедвосчеа, не-
опнцйнтоиоен, иезсиедповчйа, оаоконцйнормран,
Oсоценорвβае
2.	КсCтв насочва мисълта, сетвеата си към избягва¬
не ес еещо оослно или ееочскеано. Бъди внима¬
телен, когато караш колата. Трябва да бъдеш
внимателен, като работиш с взривоопасни ве¬
щества.
—	предпазлив, бдитилен, осторожен книж, не¬
жел.
ант. — невнимателен, непредпазлив, невсторожен
// невнимателен, нехаен, небрежен
3.	Който се оревв с внимание е ρойдлαзлвеолт. Вни¬
мателно шофиране, Внимателно съобщаване
на лоша вест:.
—	предпазлив, осторожен книж. нлжел.
ант. — невнимателен, непредпазлив, нйостоосжен
4.	Който извършва нещо или й извършен с голямо
умение, зедълевчйнвло. Внимателна изработка.
Внимателен анализ на събитията.
—	тънък прлн,, прецизен книж:.
ант. — невнимателен, нйпийцяоен, небрежен, не¬
марлив, нехаен, неекуратен
5.	вж. грижлив 1. знач.;
6.	вж. любезен 1. знач.;
7.	вж. тактичен
ВНИМАТЕЛНОСТ рядко - 1. вж. внимании
2. зеач.;
2.	вж. любезност 1. зеач.;
3.	еж. тактичност
В—ОС - 1. Доставяне, ен-сяне в лаоаеamа еа лтπои
оо чужда лτоана. Внос на кафе, Внос на банани.
—	импорт книж.
ант. — износ, експорт
2. ррзн. остар, вж. принос 1. знач.
ВНОСЕН - 1. kоCов се воналя до οη^. Вносна тър¬
говия.
—	импортен книж:.
ант. — износен, експортен
2. Който се внася от чужбина. Вносна вълна. Бнcсни
стоки.
—	чуждестранен, импортен книж.
ант. — местен, тукашен
// домашен
В—ОСИТЕЙ - 1. Лице, фирма мля държава, кпяmо
енася стоки елв суроевем от друга лооена. Фир¬
мата е вносител на кафе.
—	импортьор книж. рядко
ант. —> износител, експортьор
2. вж. вложител
ВНУШАВАМ - 1. Актиенс, целенесочено се стремя
да въздействам върху съзнанието на някого, като
му излагам сввиой схе-щсния, докеоо ги приеме
Той й внуши, че трябва да си смени работата.
Искам да й внуша—. че е по-добре да се откаже
от екскурзията.
—	втълпявам
2. еж. вдъхвам 1. знач.
V	набивам (вбивам, аааьπоеае, напълвам, наливам)
в глсоаоа разг. към 1. знач.
ВНУШАВАМ СИ - Убеждавам себе см в нещо ели
имам убеденост в встинностте на нешо без дос-
оеaъчнв вснсвеаяя за това. Внушавам си, чз съм
болен. Внушил си з. чз ако замине за чужбина,
ще преуспее.
—	втълпявам еи, въобразявам еи
V	набивам (вбивам, нетьлквее) си в главата нещо
разг, набивам си в ума (акъла) нещо разг, нави¬
вам си на пръста нещо разг.
ВНУШЕНИЕ - 1. Въздействие еърху съзнанието на
някого с цел да му се енушя нещо. Той лесно сл
поддава нз внушение,
—	еугеетия книж, хипноза
2. ож. въздействие 2. знач.
ВНУШИТЕЛЕН - 1 . вж. вилиевствие 1. е 2. знач.;
2. ож. представителен 2. знач.
В—УШИТЕЙНОСТ - ож. величественост 1. и
2. знач.
ВНЯТЕН книж. рядко - ож. ясен 4. знач.
ВОАЛ - 1. вж. воалетка;
2.	вж. —бул
ВОАЛЕТКА - Повоосчна тюлена мрежа, която ук¬
расява дамска шапка и лрякоuеа лицето. Тя прик¬
риваше лицето си с воалетка.
—	воал
ВОАЯЖ книж. - ож. екскурзия 2. знач.
ВОВЕКИ старин. - вж. завинаги 1. знач.
ВОГЙАВЕ остар. - вж. начело 1. знач.
ВОДАЧ - 1. Лице, което ръководи общество, пар¬
тия, н-род е някакво стнпшение. Водач на наро¬
да. Водач нз демократическата партия:. Духо¬
вен водач.
—	вожд, лидер, водител книж,, ръководител,
гуру книж. рядко, кормчия прен.
64

2.	Лице, което лтсе начело на стачка, бунт, въстание
в рпд. Водач на бунтовниците. Водачи на въс¬
танието. Водачи на стачката.
—	предводител, главатар, вожд огр, водител
книж., войвода разш.
3.	Този, който е пръв е листата на класирането при
състезания, обикн. в спорта. Нашият отбор л
водач във временното класиране.
—	лидер
4.	вж. екскурзовод;
5.	вж. шофьор
ВОДАЧЕСТВО - 1. Роля, дейност на лице, който
стои начело, оглавява. Той пое водачеството на
четата:.
—	предводителетво, водителство книж, ръко¬
водство
2.	Първо змето, пъриенство, обикн. в cπopоΉO зъс-
тезаняй. Отборът нл иска да отстъпи водачес-
таотр.
—	лидерство
ВОДЕН разш, - вж. воднист
ВОДЕЩ - вж. челен 2. знач.
ВОДИТЕЛ книж. - 1. вж. водач 1. и 2. знач.;
2. остар. вж. екскурзовод
ВОДИТЕЙСТЕО книж. - еж. водачество 1. знач.
ВОДНИКАВ рядко - еж. воднист
ВОД—ИСТ - За плод, хрена - който съдържа мно¬
го еода, сок. Бcднисτ пъплш, Воднисто мляко.
Бcднисто вино.
—	водин разш, вддеев разг., разводнен, водни-
кав рядко
ВОД—ЯВ разг. - вж. водниет
ВОДОВМЕСТИЛИЩЕ книж. - вж. водоем
ВОДОВЪРТ рядко - еж. водовъртеж
ВОДОВЪРТЕЖ - Дълбвов място в река, езеро,
есрй е под., където водата лиеβи кръгови движе¬
ния и увлича надолу хора и предмете. Лодката
попадна в опасен водовъртеж.
—	въртоп, водовърт рядко, въртолия диал..
ВОДОДЕЛ - 1. еж. водораздел 1. знач.;
2. пррз. вж. -границЗ .зонα.
ВОДОДЕЛЕН прзн:. - вж. разделителен
ВОДОЕМ - Голямо естествено влм язкултейнп
вместилище на вода. Водоемът се използва по
време нз суша,
—	водохранилище, водовмиетилищи книж,, ре¬
зервоар, басейн
ВОДОЛЕЧЕНИЕ - Лечение с водни процедуре.
Предписаха ми водолечение.
—	хидротерапия
ВОДОПОЙ - Място, където дпбя■тькъо пмй вода.
—	поило нар.
ВОДОРАВЕН - kоCтв й успореден на спокойна
водна ровъохнвст. Водоравна линия. Водоравно
разположение.
—	хоризонтален
ант. — отвесен, вертикален
ВОДОРАЗДЕЛ - 1. Линия, която върви по емлоmп
на възвишения, планини в разделя водете, реките
да текат в противсполсжнм пплпке. Стара пла¬
нина л най-взжният водораздел в България,
—	вододел
2.	прен. вж. граница 3. знач.
ВОДОААЗДЕйЕН прзн. - вж. раздилителин
ВОДОСКОК - Декораовено архитектурно льсръ-
женяе с бликаща нагоре ввдне струя. В срлдзта
на градината имз кръгъл басейн с водоскок,
—	фонтан, шадраван
ВОДОСТОК - Улей влм тръба за поемане е отвеж¬
дане на стичащата се от покрива на сграда вода
по ереме на валеж.
—	олук
ВОДОХРАНИЛИЩЕ - ож. водоем
ВОДЯ нзсв. - 1. Насочвам движението на някого, Т>
нещо кьм определено място влм цел. Всяка сут- JL>
рин водя длтзто на училище. Овчарят водеше
стадото към пасбището.
—	отвеждам в нзсв, завеждам1 в несв, карам1 разг.
2.	За път, пътека, следа, стълбе и под. - имам опре¬
делена πссоке и нaсвчеaм движението на някого
влм нещо до определено място. Пътят води до
сллото, Следите на вълка водят право до дола
Стълбата води до горния етаж,
—	отвеждам в нзсв., извеждам в нзсв.
3.	вж. оглавявам 1. знач.;
4.	вж. ръководя 2. знач.;
5.	вж. провиждам 1. знач.
ВОДЯ Се - вж. ръководя ее
ВОЕНАЧАЛНИК - Лице, което ксеандеа войскове
част.
—	еклководиц, командир
ВОЕНЕН - Лице, което служи във войската. Брат й
з вренлн· Столът е за военни..
—	военнослужещ
ант. — цивилен
ВОЕННОСЛУЖЕЩ - вж. военен
ВОЖД - вж. водач 1. е 2. знач.
ВОЗИЙО рззг. - вж. автомобил
ВОЗЯ - 1. Движа, прсдоежевм някого с превоз¬
но средство. Качи се на колата—, щз те возя до
службата. Возя стока.
—	карам1
2. еж. превозвам
ВОИН търж. - вж. войник 1. в 2. знач.
ВОЙ - 1. Проточен, продължителен звук, издаван от
някоя животим. Вълчи вой, Кучешки вой..
—	виене, рив, рикании старин,
2. еж. вик 1. знач.
ВОЙВОДА разш. - вж. водач 2. знач.
ВОЙНА - 1. Въоръжена оигаамзмрене борба, сблъ¬
сък между дьржеем, народи, племена е др. Дъл¬
гогодишна война, Обявявам война. Водя война,
—	бран1 старин,, рат старин,, мурабе нар. остар.
ант. — мир, примирие
2. прзн·. разш. ож. борба 1. знач.
ВОЙНИК - 1. Лице с неC-нялък чен от състава на
войска. Отивам войник. Войниците стреляха
от окопите, Войник от пехотата.
—	боиц, воин търж,— солдат<ин> книж. остар,
аскер рростонзр,, войекар остар.
2, Човек, овCто води въоръжена борба, война с няко¬
го. Страната ни се гордее със своите' войници:.
Много поети са възпели българския войник.
—	боиц, воин търж,— бориц рядко, бранник стз-
рин·
ВОИНОЙЮБЕЦ - Лвцй, ооетв желае война, което
й привърженик на войната. Обвиниха го, чл е шо¬
винист и аcйнолюбец.
—	милитарист
ант.—миролюбец, пацифист, мяивоворйц
ВОЙ—ОЙЮбИЕ - kвCтв желае война елм й израз
на желание за война. Войнолюбиви среди, Бойно-
S, Български лвнпниеен и енmпнммен речник с фрсзевлогвзев
65

любиви планове.
—	мuлитаоистичее
ант. —> миролюбив, пецифвсткя
ВОЙНСТВ—Щ книж. - вж. бояк
ВОЙНСТВЕН - ож. агресивен 2. знач.
ЕОЙНСТВЕНОСТ - вж. агресивност
ВОЙНСТВО книж. - ож. войска
ВОЙСКА - Въоръжените сили аа една дьржсвс яли
част от тях. Войската ни л добре въоръжена,
Чужди войски:.
—	армия, войнство книж,, аекир прcстcнар.
ВОЙСК—А остар. - вж. войник 1. знач.
ВОЙЕВ - вж. упорит 1. знач.
ВОЛЕВИ - еж. упорит 1. знач.
ВОЛЕН - 1. Който не е ограничаван и стесняван от
нищо, не е възпиран от нвшс вли е израз, проява
на свсбсда. Балоанджиите са волни хора, Волен
дух, Волна мисъл.
—	свободен, оазкоепоeтее
2.	поат. дж. -безгрижн —. дзнч.
ВОЙНОДУМИЕ книж, рядко - вж. свободомис¬
лие
ВОЙНОДУМСТЕО книж. - ож. свободомислие
ВОЙНОМИСЛИЕ cстар, - вж. свободомислие
ЕОЛНОСТ -вж. безгрижие 1. знач.
ВОЛЯ - 1. Сπвссеавст на човека съзнетелас дс рс-
коопди целенелвченвте си действия влм ловяее
аа тези совсоенвсо. Нужна е воля, за да сл от¬
кажеш от пушенето. С воля надвивам мързела:.
—	упоритост, упорство
ант. —> безволие, слаесввлие, безхереотеонвст, сла-
бвхеоастеонсст, еекушеввло
2.	вж. желание 2. знсч.;
3.	огр, вж. свобода 2. знач.
ВО—ЕЯ - еж. воня
ВОНЙИВ - ож. вонящ
ВОНЯ - Лоше, оовтиена миризма. Носи се воня на
развалени продукти. Воня от канализацията
—	зловоние книж,, смрад, смърдеж рядко
ант. — аромат, елсгоухенве, ухенве, благпвснее,
парфюм
ВОНЯ - Издавам лоша, ороовене миризма. Боклу¬
кът вони. Вониш на алкохол, В стаята вони на
тютюн:.
—	смърдя разг,, вонея
ант. —> благоухая, ухая, дъхам, дъхая
ВОНЯЩ - Който има лоша, неприятие миризма. Во¬
няща улица. Вонящо смзтищз. Вонящи крака,
—	зловонен книж., смрадлив, смраден, смо¬
лящ, вонлив, неелагдеоевн книж.
ант. — ароматен, ероесmичен, блегоухеиен, благоу¬
хаещ, ухеиен, ухеен, дъхав, блегсвонеи
ВОПЪЛ поет, - Сподавен, жалостен вик от силна
болка, мъка, скръб, отчаяние или сподавено оп¬
лакване, несъглесяе с нещо. От стаята се чу¬
ват воплите нз болния. Воплите на вдовицата
още звучат в ушите ми. Поетът долавя вопли¬
те на бедния народ.
—	стон, стенание, ридание, плач, поплак пcзт,
ВОСЪЧЕН прлн·. - вж. бледен 1. знач.
ВОТ книж, - вж. глас 1. знач.
ВОЩЕНИЦА нар. - еж. евещ
ВОЮВАМ - вж. боря се 1., 2. в 3. знач.
ЕПЕПЕЛЯВ—М рядко - еж. изпепелявам 1. знач.
ВПЕЧАТЛЕНИЕ - 1. Това, ооеос й останело в съз¬
нанието от нещо сетивно възприето, заеелязенв.
В книгата си авторът излага личните си впе¬
чатления от Америка.
—	наблюдение обикн. мн.
2. Следа ва- въздействие, обикн. еьрху мислите, чуо-
лтвета, настроението. Мъчих се да схвана впе¬
чатлението от думите си. Опитах сл да загла¬
дя впечатлението от лошото си повздениз,
—	ефект
ВПЕЧАТЛИТЕЛЕН - kоCmо има качелтеооо лесно
е бързо да получсве възприятия, оойтс й чувст¬
вителен към възприятията от секоъжевашете
действителност. Бпечзоо-иτзлнc дете.
—	възприемчив
ВПЕЧ-таРТЕЙ-ОСТ - Чувствителност към еьз-
оояятията от обкръж-вещата действителност. В
ползиятз й личи силно развитата й вплчатли-
телност.
—	възприемчиво^
ВПЕЧАТЛЯВАЩ - вж. ефектен 1. знсч.
ВПИВАМ СЕ - вж. врязвам се 2. знач.
ВПИСВАМ - Написвам нещо вля вмето не няко¬
го в ияоаоье документ, зс де го включа някъде.
Вписвам новите ученици в дневника. Вписвам в
избирателния списък:. Вписвам сумата във фак¬
турата.
—	записвам, нанасям, отбелязвам
ант. —> отписвам, оелвчевее
ВПИЯ-ЧЕ-М СЕ разг. - вж. пропивам еи
ЕПЙИТ—М - 1. Воπпчвам един в друг ооълаи, ръце,
тела м др. Двз дървета вплитаха клоните си
един в друг. Той вплете пръсти в пръстите й.
■— преплитам,сплитам,оплитам
2.	вж. заплитам 2. знач.;
3.	прзн:. ож. замесвам
ВПЛИТАМ СЕ - 1. вж. заплитам се 1. е 2. знач.;
2. прлн:. вж. замесвам се
ВПОСЛЕДСТВИЕ книж. - ож. поели
ВПРИМЧВ—М - 1. Вкеоеае е примка, стягам с
примка някого или нещо. Клупът нз ласото
впримчи шията нз коня:.
—	запримчвам, опримчвам
ант. -> отпримчвам, резливечвее
2. орен. Успявам с хиаовст де аассрае някого да се
уеаече по мене, да ме слуша е под. С красотата
си тази оооетоа ще успзз да впримчи милионе¬
ра:.
—	омотавам прлн., замотавам прзн,, оплитам
прлн, опримчвам прен..
ЕПРИМЧВ—М СЕ - вж. заплитам ев 1. знач.
ВПАЪСКЕ—М - 1. мед. Вкаовее чрез споинцсвоа
под налягане лекерство, лиеоеоет в рпд. Впръск¬
вам серум.
—	инжектирам
2. техн·. Вкарвам специален разтвор е зидария, скала
м под. за зездрееяе-ие.
—	инжектирам
ВПРЯГАМ - 1. Пслоаеяе впрегатно животно в ярем,
зс да тегам кола, плуг и др. Впрягам кон в каруца.
Впрягам вcлcве.
—	запрягам
ант. —> отпрягам, оазлрягее, изпрягае
2. прлн:. разг. вж. ангажирам 1. знач.
ВПРЯГАМ СЕ - 1. прзн. рззг. ож. залавям еи 2. знач.;
2. прзн. рззг. ож. обиждам се
ВПУЙВАМ СЕ нзр. - еж. вглеждам еи 1. знач.
ВПУСК—М СЕ - 1. Включвам се енергично, с ув-
66

лечение в нещо. Впускам се в предизборната
борба. Впускам сл в авантюри, Впускам се в
светския живот:.
—	втурвам еи орен,, хвърлям се ррзн,
2,	вж. втурвам се 1. знач.;
3.	вж. залавям еи 2. знач.
ВРА СЕ нлсв. рззг. - вж. въвирам се 1., 2., 3. е 4.
знач.
ВРАГ - 1. Лмце, с оветв някой е въо враждебни от¬
ношения, което мр-зм някого и действа в негова
вреда. В лицето нз шефа си той виждзшз свой
личен враг. В службата нямам врагове. Знам, че
той ми е враг.
—	неприятел, противник, душманин нар.
ант. —> приятел, съюзник
// приятел, другар, лоеиαтме, досо, аеер, аркада—,
кардаш, апап
2.	Лице, което й против нещо, квеоп не одобрява
нещо. Враг на пушзнзто. Враг на бззаедизтc.
Враг на насилието.
—	противник
ант. —> привърженик, поддръжник, симпаоязент,
застъпник, сmорпннио
3.	Всяка от лтреняте, които воюват, борят се с оръ¬
жие една срещу друга. Врагът се е окопал. Из¬
дадена з заповед за настъпление срзщу врага.
—	неприятел, противник
ант. —»съюзник, приятел
ВРАГОВИТ диал.. - вж. хитър
ВРАЖДА - 1. Враждебни птнпшенвя, свързани с
взаимна омраза. Явна ' вражда. Скрита вражда.
Стара вражда.
—	враждувани, неприятелет^ книж. рядко
ант. —> дружба, приятелство, друаврувене
2. Обикн, мн. еж. ижба
ВРАЖДЕБЕН - 1 . Който й изпълнен с оереза, който
прояеяоа омраза към някого мли взразяос вмиαзе,
недоеивжелателнвло. Тонът на гласа му стана
враждебен:. Размениха си враждебни погледи:.
Враждебен свят:.
—	недружелюбен, неприязнен, неприятелски
ант. — дружелюбен, приятелски, дружески, другар¬
ски
2. kвйоо е във вражда с някого, квCто враждува с ня¬
кого. Враждебни олзмзнз, Враждебни партии.
—	враждуващ, неприятелски,·, вражески
ант. —> приятелски, братски
ВРАЖДЕБНОСТ - Враждебно, неприязнено от¬
ношение влм настроение. Посрещнаха го с явна
враждебност, В погледа й се чзтзше враждеб¬
ност.
—	недружелюбное., неприязниноет, недруже¬
любие
ант. — дружелюбност, дружелюбие, радушие, ра-
душнолm
ВААЖДУВАНЕ— - вж. вражда 1. знач.
ВРАЖДУВАЩ - еж. враждебен 2. знач.
ВРАЖЕСКИ - 1. kойтв е на враг, езоьршос се, про¬
изляза от враг. Вражески куршум. Вражески
огън, Вражески войски. Вражески лагер.
—	неприятелски, противников, вражи поет,,
душмански простонар.
ант. — приятелски, съюзнически
2. вж. враждебен 2. знач.
ВРАЖИ поет:. - вж. вражиеки 1. знач.
ВРАЗУМЯВАМ - 1. Въздействам нс някого де стене
разумен, да слъзнсе грешките см. Опитах се да
я вразумя да не влзгз пзритз си в съмнителни
сдзлки. Съвзтитз се оказаха недостатъчни да
го вразумят:.
—	опомням, освестявам орзн. разг,, отрезвявам2
орен.
2. Въздействам на някого да се опомни, да се откаже
от лошите се наемци е повйдйнме. Изпуснах сина Т>
си и сега единствлнатз ми надежда е в казар- JLJ
мата да го вразумят.
—	оправям орзн,, поправям орзн.
V	вкарвее (докарвам) ума (акъла) в главата рззг,
напълвам главата разг, натъпквам ума в главата
разг., събирам ума (екъла) <в главата> разг., на-
учевем на ум <я осзум> разг. към 1. знач.
V	вкарвам в правия <пьо> разг,, вкарвам в пътя
разг, вкарвам е релсите разг., слагам ума на мяс¬
тото разг., поставям (слагам, турям) на мялmπmπ
разг. към 2. знач.
ВРАЗУМЯВАМ СЕ - 1. Соавем разумен, олъонеβем
грешките, заблудите см. Навреме се вразумих и
не продадох апартамента, Той ще се вразуми и
щз послуша съвета ти.
—	опомням си, осъзнавам еи, отризвявам се, ос-
вестявам ее прлн, разг.
2. Осъзнавам грешките см, като се отказвам, отвик¬
вам от лошите си навецм. Напоследък той много
пил, но всички се надяваме, чз щз се вразуми и
щз се откаже от алкохола,
—	оправям еи, поправям еи
V	идва (дойде) мм умът (акълът) <в глевата> разг,
дойде мм акълът нс еялов<то ля> разг., дойде ми
умът в куфалняцата разг, орензбр, идва (дойде)
мм рерйтп <в глаоата> разг, пренебр., увира мм
главата разг, към 1. знач.
V	влизам (оръгвем) в правия пса разг, тръгвам
^β> в пьаярззг, влизам в оелли<τe>рззг., тръг¬
вам с хората разг. към 2. знсч.
ВААСТВАМ - Пипияоβем дълбоко е плътно в нещо,
като се съединявам с него или прониквам с ооое-
неае се дълбоко в земята. Гъбата е врзснала в
дървото. Корените врзстват в земята.
—	враетвам се, сраствам си
ВРаСтВ—М СЕ - вж. враетвам
ВРАТ - Часа от тялото на човек вам виеше гръби-ч-
но животно, кπяоπ свързва главата с трупа. Нз
врата си носеше огърлица.
—	шия1, гуша разш.
ВРАТА - 1. Помсnпсоелеиме, ксеоо служи за отваря¬
не и затваряне на отвор, на вход кьм стая, двор,
гр-дмне е др., през квето се влиза м излиза. Зат¬
вори вратата.. Стъклена врата. Пътна врата:.
Двукрила врата. Дворна врата.
—	порта, портал, вратник нар,, вратня диал,,
двири старин., капия1 остаря.
2. - еж. вход
ВРАТАР остар. - вж. портиер
ВРАТНИК нар,. - вж. врата 1. знач.
ВРАТНЯ диал.. - вж. врата 1. знач.
ВРАТОВРЪЗКА - Украса от тесен плат, която се
поставя под яка не риза и сй връзва отпред. Ня¬
мам подходяща вратовръзка зз този костюм.
—	връзка разг,
ВРАТОЙОМЕН книж. - вж. главоломен 1. знач.
ВРАЧКА - 1. вж. гадателка;
2. ож. баячка
67

ВАСЧУВ—М - 1. вж. гадая 1. знач.;
2. еж. бая
ВРЕД рззг. - ож. навсякъде
ВРЕДА - 1. Действие, проява, кпиоп носят лоши
последствия, загуби за някого ели зс нещо. На¬
водненията нанзсохз много вреди:. Градушката
причини врзди нз посевите.
—	щвта, пакоет, поражение
ант, —» полза, файда
2.	Нещо, ксето накърнява нечии интереси. Високият
пост, който заемам, ми носи само вреди:.
—	щвта, загуба, зарар диал·.
ант. —» полза, облага, изгода, печалбе, двоедено,
файда, кяр
3.	с орздл. в. Неблагоприятно положение, оогеmс ня¬
кой, нещо лолтредва, губи. Действията му са
във вреда на партията ни. Закъсняването нз
доставката е във вреда нз фирмата,
—	ущърб
ант. — полза, интерес, изгода
ВРЕДЕН -1. kоCтπ причинява орйда, уврежда. Кафе¬
то е вредно за младите. Вреден препарат, Вред¬
ни животни. Врзднз теория. Вредни слухове.
—	опаеин, зловреден книж., пакостен, вреди¬
телен cстар, вредоносен книж., злотворен
книж. остар.
ант. — безвреден, ееоолалйн, безобиден, невинен
2. От досπΌ имм дредд, лошз поеледсттия. -Филми, в
които имз убийства и насилие. оказват вред¬
но въздействие върху младите. Всички вижда¬
ха вазднотc влияние на семейната среда върху
детето.
—	отрицателен, неблаготворен книж., неблаго¬
приятен
ант. —> полезен, лолзваввоен, положителен, елегот-
ворен, благоприятен
ВРЕДИТЕЛ - 1. Човек, който причинява някаква
вреда. Вредители сз подпалили гората. Вреди¬
тели са повредили машините.
—— злосторник, саботьор, пакостник, поразник
разг, рядко
2. Животно (насекомо или гризач), осеов лоеви пе-
кссmи, причинява оредя на растения, дъреета в
под. Вредители оо овощните култури.
—	пакостник прзн:.
ВРЕДИТЕЛЕН остар:. - еж. вридин 1. знач.
ВРЕДИТЕЛСКИ - Който й лоисъш не вредител.
Вредителски действия.
—	злосторничели, саботажвн, саботьорски, па-
коетнически
ВРЕДИТЕЛСТВО - ДеCисло вая оосяβе, осято
причинява вреда, пречи на аякπro или нещо
Заловиха група младежи, която се занимава с
вредителство. Безразборната сеч нз гората е
вредителство. Опити за вредителство.
—	злостореиеество, саботаж,	саботьорство
книж., злоеинeтво книж.
ВРЕДОМ поет. - вж. навсякъде
ВРЕДОНОСЕН книж, - вж. вридин 1. знач.
ВРЕДЯ несв. - 1. вж. навриждам 1. знач.;
2. вж. увреждам 1. знач.
ВРЕЖДАМ рззг. - ож. уреждам 2. знач.
еаеждам се - Успявам де ся осигуря удобно за
съществуване nсесжение вая да овлтъля някъде
нс оаеотс, да овлтuгна нещо не то обвкнпейнuя,
нвоеален начин. Вредих сз в търговията—. там
пзчеля добре, Вредил се е на висок пост, Хитър
е и винаги сз врзжда.
—	нареждам се разг., подреждам ее рззг., уреж¬
дам ее, устройвам се, настанявам се, наглася¬
вам се рззг.
BAEK-ИО рззг. - вж. еиeкало1
ВРЕЙО диал, - вж. извор 1. знач.
ВРЕМЕ - 1. Определен период, час от година, месец,
дйисиπщие е т.н. Нощно време. Всяка събота по
едно л също врлмз отивам на разходка.
—	доба старин:.
2. еж. епоха 1. е 2. знач.
ВРЕМЕНЕН - 1. КоCов съществува, трае киаmоπ
време. Балмлнна работа. Врзмзннз тенденция.
Бремзнно правителство.
—	кратковременен, приходен, нетраен
ант. — постоянен, трееи, непреходен
2.	КвCто важи ламπ дс оройдйееип време, който под¬
лежи иа -прпмяна. Базмлнно решение нз пробле¬
ма. Времзнен статут.. Врзмзнно прекратяване
на преговорите.
—	неокончателен, провизорин книж.
ант. — окончателен, безвъзвратен, дефинитивен
3.	еж. краткотраен 1. знач.
ВРЕМЕННО - За известно време, до ппределйип
време. Разделихме се врзмзнно. Отказах се вре¬
менно от цигарите.
—	неокончателно
ант. —> окончателно, завинаги, безвъзврати, ие-
βьоератвев, категорично
БРЕМЕННОСТ книж. рядко - вж. краткотрай-
ност 1. знач.
ВРЕМЕТРАЕНЕ книж. - вж. продължителност
ЕАЕСКАЙО рззг. - еж. пискало1
ЕАЕСИИЕ - Койао издава оилокм, остри звукове,
наподобяващи виясъо, писък, крясък. Бресллвu
деца.
—	писклив, креелив
ЕАЕЧИИО диал.. - ож. пиек^о1
ВРЕЩЯ - 1. Зс кода е други животни - издавам ря¬
зък, пресекасв глас.
—	вряекам,врякам
2. рззг. вж. викам 1. знач.
ВРИЧАМ СЕ нар·. - вж. обещавам
ВРОДЕН - Кодто е πрисьш някому по рсжденвй,
а не й придобит пс-оъсно. Вроден недостатък.
Вродена дарба, Вродена интелигентност.
—	природин, естествен, еамороден орен·.
ант. —> придобит
ВРЪВ - 1. Усукани в еднп дебели жички от кпнпn,
въаае, памук е др., с кπвmо се връзва нещо. Дзй
ми връв дз вържа пакета,
—	шнур, канап, сиджимка нар,, върва диал..
2, вж. низа
ВРЪЗ разг. - вж. върху
ВРЪЗВАМ - 1. Правя еъзел, оето съединявам краи¬
щата на оьжй, кърпе е др. Връзвам връзките нз
обувките си, Връзвам панделката на възел.
—	завързвам, свързвам
ант. — отвързвам, развързвам
2.	Pоикрйпuм към нещо с връзване. Връзвам лодка¬
та зз кола. Връзвам коня зз оградата,
—	завързвам, привързвам
ант. — отвързвам, разеьроосе
3.	Стягам няопro с въже, краищате не което съединя¬
вам на възел, зс де му отнема възевжносата де
68

се движи. Вързаха му е въжз ръцете и краката,
—	завързвам, обвързвам, овързвам рззг.
ант. —> отвързвам, рсзоъозосм
4.	разг, вж. бинтовам;
5.	прлн. рззг. вж. ангажирам 1. знач.;
6.	прен, разг. вж. излъгвам 2. знач.;
7.	орен, разг. вж. лъжа 2. знач.
ВРЪЗВ—М СЕ—- 1. орен. разг. вж. наемам ее;
2.	орен, разг. вж. съответствам 2. знач.;
3.	жарг. ож. подлъгвам еи 1. знач.
ВРЪЗКА - 1. Еднородни предмети, свързани заедно
(зс стръкове растения, зеленчуци). Връзка р-пич-
ол, Връзка лук.
—	енопчи, китка рззш,
2.	З-вързани по някакъв начин еднородни предмети.
Връзка лозови пръчки. Връзка ключове.
—	сноп, вързоп
3.	Нещо, което сбйдuняβе отделни хора, праем гм
близки, създава вътрешно единство между тях.
Децата са връзката между родителите.
—	спойка орен.
4.	вж. контакт 1., 2. е 3. знач.;
5.	вж. взаимовръзка;
6.	вж. съобщение 2. знач.;
7.	разг. вж. вратовръзка
вРЪНКАМ рззг, нзодобр. - Настойчиво, непрекъс¬
нато искам от някого нещо. Постоянно мз врън-
ка да му купя ново кcлелр. Всеки ден мз врънка
за пари.
—	моля, умолявам, заклинам, прося старин,,
крънкам диал, н-одобр,
V ям душата (главата) разг., вадя (изваждам, изкар¬
вам) душата (душичкааа, душицата) разг,, въртя
(пека) на ръжен (шиш) рззг.
ВАЪСТ нар. - еж. възраст
ВРЪСТНИК - Ч^йк, кπCтπ е на льшятй године като
някой друг. Ние сме връстници, бяхмз в здин
клас.
—	еаедр' рззг. разш, наборлия рззг., едновркeт-
ник книж. ρстар., акранин πростcнар.
ВАЪТВАМ - еж. завъртевам
ВРЪХ - 1. Най-високата част на планина, хълм, коя¬
то се издига нед бялото и й с сстоа ели оаслтойнс
форма. В далечината сз виждат планински вър¬
хове, Изкачихме се на самия връх,
—	чука, купин прзт., пик спец,
2.	Заострена оръхна част на нещо. Връх на нож, Връх
на молив. Връх на бастун..
—	оетрии
3.	прен, еж. кулминация
ВРЪХ разг. - вж. върху
ВРЪХЕН - Квйтв е ней-отroий еаи най-високо. Пал¬
тото з връхна дрзха, Връхна греда.
—	горен
ант. —> долен
ВРЪХЛИТАМ - 1. вж. испадсм 1. знач.;
2.	с предл. на, вж. натъквам ее 1. знач.;
3.	вж. нахъътвам 1. знач.
ВРЪХЛИТА МЕ - вж. сполетява ме
ВРЪЧВАМ - вж. пред-осм 1. знач.
ВРЪЩАМ - 1. Отнввв давам на няксго нещо, ксе-
оо й взйтв насяла, с принуда. Върнаха иззетите
имоти, Върнаха фабриката на собствзни^^а1.
—	възвръщам
ант. —> отнемам, вземам, изземвам
2. Правя някОй да роядвеие отново нещо, коетв й за¬
губва. Връщам свободата, Връщам радостта.
Връщам надеждата.
—	възвръщам
ант. —> отнемам, вземем, лишавам (от)
3.	Отноβс рредпбевαм нещо, квйтв съм изгубва
временно. Върнах си собствеността върху къ¬
щата. Върнах си капитала. Върнах си доброто
настаcзнuз.
—	възвръщам, възстановявам
ант. —> загубвам, изгубвам, губя
4.	прзн., Полаъпβсе до същия начин в отговор влм
кето оореаоа зс някакво действие, полтьпка м
под. не някого към мене. Заканил се да й върне
зз обидата.
—	отвръщам
ВРЪЩАМ СЕ - 1. Отивам сбиaтис на мястото, къ-
деов съм бил или където пребивавам постоянно.
Връщам сз у дома. Връщам се от работа. Връ¬
щам се от чужбина, Кога сз връщаш?
—	завръщам еи, идвам еи, дохождам еи (дойда
еи), пристигам си, прибирам еи
ант. — напускам, отивам св, тръгвам се
И заминавам, тръгвам, отпътувам, потеглям
2. ож. възвръщам ее
ВРЯ - 1. Зс течнвлт - раздвижвам се, шумя и правя
мехури при лвено нагряеанй Чаят ври. Чорбата
ври:. Ядензто ври на огъня.
—	кипя, клокоча, кдокотя, клокам, къкря
2. За течно ястие - дод оамяняй на ομ^^ο- темпера¬
тура правя мехури, за да стана готов за ядене. За
да cмеоне, бобът трябва да ври няколко часа.
Сложих месото да ври.
—	варя еи
3 орзн, вж. бушувам 3. знач.
ВРЯВА - Шум от безредно ομ^^ говорене е крясъ¬
ци. От класната стая сз чуваше ужасна врява:.
Дзцзта вдигат врява, Каква е тази врява, няма
ли да млъкнете! Не мога да понасям врявата,
—	глъчка, глъч, шумотевица разг,, гюрултия
нар,, дандания разг., патърдия разг., аларма
рззг., олелия разг, разш., гьлчава нар,, гмеж
книж. рядко, тупурдия разг, разш., джангър
прcстcнзр.
ант. — тишина, мълчание, безмълвие, ейзеъле-
досо, глухоте
ВРЯЗЕ—М СЕ - 1. С рязане проивквем, влизам на¬
вътре е нйщп. Брадвата се врязваше дълбоко в
гредата.
—	всичам еи рядко
2.	Вдавам се, вдълбае-м се н-вътре в нещо От те¬
жестта презрамката на чантата се врязваше
все по-дълбоко в рамото ми.
—	впивам ее
3.	Със сила се втурвам към нещо, като пронвоβам
дьлбоов навътре е него. Конет- се врязаха в
тълпата. Ротата сз бзшз врязала във вражес¬
ките редици,
—	вклинявам еи
4.	ож. вдълбавам еи 1. знач.;
5.	прлн.. вж. запечатвам се
ВРЯКАМ - 1. Зс жаба - издавам сстъо и отсечен
глас.
—	крякам,квакам
2.	ож. врещя 1. знач.;
3,	разг. вж. викам 1. знач.
ВРЯСКАМ - 1. еж. ерещя 1. знач.;
69

2. розз. дж. двиам — 13зач.
ЕАЯСЪК - вж. вик 1. знач.
ЕСАДЕН - вж. вкоренен
ВС—ЖДАМ - вж. вкоренявам 1. е 2. знач.
ВСЕВЕЧЕН поло·:, - 1. ож. постоянен 1. знсч.;
2. вж. непрестанен
ЕСЕЕЕЧНОСТ книж, - вж. вечност 1. знач.
ВСЕВИШНИЯТ - еж. бог 1. знач.
ВСЕВЛАСТЕН книж. - 1. вж. пълновластен;
2. ож. всесилен
ВСЕВЛАСТИЕ книж. - ож. пклеовластие
ВСЕВЪЗМОЖЕН обикн. мн. - ож. всякакъв
1.	знач.
ВСЕЗН—ЕН рядко - еж. общоизвестен
ВСЕЗНАЙКО рззг. ирон. - вж. многознайник
ВСЕИЗВЕСТЕН - вж. общоизвестен
ВСЕКИДНЕВЕН-1 . Който сосоа, взвьршеа се осе¬
ки ден. Всекидневни грижи:. Всекидневна рабо¬
та. Всекидневни задължения.
—— ежедневен, постоянен, катадневен нар,.
ант. —> непостоянен, лпооадвчеи, случаен, инци¬
дентен
2.	kсCтв се изовлзее в севкасоеав случаи, няма
по-лпйцuалао предназначение. Бсзоиднеани дре¬
хи, Бсзоиднзанл обувки.
—	делничен, ежедневен, неофициален
ант. — празничен, официален
3.	еж. обичаен 1. знач.;
4.	вж. обикновен 2. знач.
ВСЕКИДНЕВИЕ - Обичаен, приввчеи и оветарящ
се всеки ден исчин ис живот. Напрегнато все¬
кидневие. Дреболиите на всекидневи-то изцяло
поглъщаха вниманието й.
—	вжвднввив, ежедневное, книж, всекиднев-
ност книж.. диаеичност, катадневие рядко
ВСЕКИДНЕВНИК - Вестник, осCтπ излезе осеки
(делничен) ден.
—	ежедневник
ЕСЕКИДНЕЕНОСТ книж, - вж. всекиднввив
ЕСЕКИМИНУТНО - еж. непрестанно
ВСЕКИЧ—СЕН рядко - вж. непрестанен
ЕСЕКИЧАСНО рядко - вж. непрестанно
ВСЕЛЕН— - —1. Цялата безкрайна м-термалне дейст¬
вителност, кпято вехосшс всички звездни систе¬
ми, всички небесни, космически теле, ковао се
движат в безкрайното оролооаиствс. Вселената
е вечна и безкрайна, Някъде във вселената си¬
гурно живеят същества, подобни на нзс.
—	коемое, всемир книж., мир2 книж. пcлт.. евят
рядко, универсум книж, рядко, мироздании
книж, поет, всесвет книж. рядко
2.	книж. вж. евят 1. знач.
ВСЕЛЕНСКИ книж. - вж. всемирен 1. знач.
ЕСЕЙЯЕ—М книж. - вж. вдъхвам 1. знач.
ЕСЕЛЯЕАМ СЕ книж. - вж. загнездвам си 2. знач.
ВСЕМИЛОСТИЕИЯТ рядко - еж. бог 1. знач.
ВСЕМИР книж. - 1. вж. вевлина I. знач.;
2. вж. евят 1. знач.
ВСЕМИРЕН книж, - 1. kвCтв сй отнеся дв всемира,
оселен-оа. Всемирна катастрофа.
—	космически, кдсмиеен, вселенски книж,— све¬
товен рядко
2. вж. световен 1. знач.
ВСЕМОГЪЩ книж. - еж. всесилен
ЕСЕМОГЪЩЕСТВО книж, - Невгоенuчене сила,
влияние, еласо. Той вярваше във всемcгъщесτао-
то на науката.
—	всесилии книж,. всвмогъщие книж. рядко. вее-
могъщност книж: остар.
ВСЕМОГЪЩИЕ книж. рядко - ож. всемогъщв-
етво
ВСЕМОГЪЩИЯТ книж. рядко - еж. бог 1. знач.
ВСЕМОЩЕН поет. - вж. всесилен
ВСЕМОЩНОСТ книж:. остар. - вж. всемогъщв-
етво
ЕСЕН—АОДЕН - 1 . Който се отнася до цеавя народ,
кпйтп зеляге, вбхвеше целия народ. Всенароден
празник, Бсзнародзн характер на движзнизто.
—	общонароден, общонационален
ант. — местен, еооаейи, регионален
2. kсCос се отнася дп еесвов участие не народа.
Бсзнарcднc въстание. Всенародно движение за
просвлта,
—	общонароден, народен, общонационален
ЕСЕОБЕМ—Щ книж. - ож. всеобхватен 1. знач.
ЕСЕОБЕМЕН книж. - вж. всеобхватен 1. знач.
ВСЕОБХВАТЕН - 1. кпйтп сееес, вехеаша оссчко
вам всички. Всеобхватна вселена. Всеобхватна
любов:.
—	всвдбемее книж., всеобемащ книж, всеобхва¬
щащ книж,
2,	вж. пълен 2. знач.;
3.	еж. цялостен 1. знач.
ЕСЕОБХЕАТНОСТ - вж. пълнота 1. знач.
ВСЕОБХВАЩАЩ книж. - вж. всеобхватен 1. знач.
ВСЕОБЩ - Койос засяга, сехеаще осички. Всеобща
амнистия. Всеобща мобилизация. Всеобща ра¬
дост. Всеобщ траур.
—	общ, повсеместен, масов
ант. — частичен
ВСЕОТДАЕН - Койоп е готов да се втдаоа безре¬
зервно, изцялв, до лаевжертве, без де се оъов-
овдв от сметка, кврисо вам в свйтв нямс авчна
изгеде, сметка. Всеотдайна майка, Всеотдайна
любов:. Всеотдайна служба на народа.
—	беззаветен, самоотвержен книж, жертвогото-
еее, пожертвователен книж.
ант. —> егоистичен, себичен, себе-любсе, егвцентии-
чен _
ЕСЕОТД—ЙНОСТ - ож. себеотрицание
ЕСЕОТАИЦАНИЕ книж. рядко - вж. нихилизъм
ЕСEОТРИИАНE книж. рядко - вж. нихилизъм
ВСЕПОЗН—Т книж. рядко - вж. общоизвестен
ВСЕПРИЗНАТ книж. - вж. общопризнат
ВСЕСВЕТ книж. рядко - вж. вевлена 1. знач.
ВСЕСЕЕТСКИ книж. - еж. световен 1. знсч.
ВСЕСИЛЕН - Квйтв има неограничен- села, мсгъ-
щестов, еласт. Той. е вслсилзн л всичко зависи от
него. Полицията не е тcлкcаа асесллна. че да се
справи с престъпността.
—	всемогъщ книж, всимощен пcлт, всевластен
книж:.
V все и вся книж, квли е беси разг,, и хлябът, е
нвжът са у негв рззг,
ВСЕСИЛИЕ книж, - вж. вевмогъщество
ЕСЕСТР—НЕН - 1. Кпйоо се птнася дв множество
различим вбаесов по живата и знанието, до всич¬
ки л■ооаии на нещо. Човек с всестранни интзре-
си. Всестранни знания. Всестранни услуги.
—	многостранен, разностранен, универсален
ант —► едностранен, едивстрснчсе, ограничен
2. еж. пълен 2. знач.
70

ВСЕСТРАННОСТ - еж. пълнота 1. знач.
ВСЕЦЯЛО книж. - 1. еж. изцяло 1. знач.;
2.	вж. окончателно 1. знач.;
3.	вж. напълно 1. знач.
ВСИ позт, - вж. всички
ВСИНЦА диал. - вж. всички
ВСИЧ—М СЕ рядко - ож. врязвам еи 1. знач.
ВСИЧКИ - ЛИцата от дадена' общнпст в цялото см
опеечйствп, без ник-кет изключение. Всички гово¬
рим. на майчиния си ззик. Всички сме се запалили
оо компютрите. Всички дойдоха на празника.
—	веи поет, всинца диал.
ант. —> никой
V	всичко жмет разг., мало и голяма рззг., старт и
млада разг., дв един разг, куцо и сскетт разг,
пренебр.
ВСИЧКИЯ<Т> - еж. цял 3. знач.
ВСЛУШВАМ СЕ - 1. Поучавам се от думите, съве¬
тите на някого, изпълнявам нечии съвети. Трябва
да се вслушаш в препоръките на редактора, Той
не сз вслуша в съветите ми. Постоянно я съ¬
ветвам. но нз се вслушва.
—	възприемам, чувам, слушам, послушвам
2. вж. ослушвам еи
V	вземем см бележка разг., вземам пад оимманий
разг,, вземам ^μ> урак разг: към 1. знач.
ВСМУКВАМ - вж. поглъщам 1. знач.
ВСМЪРДЯВАМ СЕ рядко - еж. вмирисвам ее
2.	знач.
ВСРЕД - 1. За означаване на място, иазлвлвжйнт па
средеоа, в средната част на нещо. Всред двора сл
издига висок бор. Оставил е куфара всред ста¬
ята, Църквата е всред селото.
—	срид, посред, насрид, изсрид рядко
2. Зс означаване, че някой вам нещо се намира е даде¬
на среда, при други хора или предмети, при тях,
заедно с тях. Живея всред българи, Всред ново¬
дошлите имаше л дзца. В градинката, всред
цветята, се чувствам най-добре.
—	ерид, измежду, мижду, помежду, изсрид рядко,
изпомежду нар.
ЕСТА——А рззг. - вж. встрани
ВСТРАНИ - На място, кветт се намира ваяоо или
вдясно от някого или Нещв, от някакъв център.
Встрани от пътя имаше нива, Колата кривна
встрани от шосето,
—	настрана, настрани, ' отстрани, отстрана,
встрана разг.
ВСТРАСТЯВАМ СЕ - вж. пристрастявам се
ВСТРОЯВАМ рядко - вж. вграждам
ВСТЪПВАМ рядко - вж. πосткπвам2 1. и 2. знач.
ВСТЪПИТЕЛЕН - 1. С койов запвчоа нещо (текст,
музика и др.). Встъпителна лекция. Встъпител¬
на реч. Встъпителни думи, Встъпителна част
нз квартет. Встъпителен текст.
—	уводин, начален, въвеждащ
ант. — заключителен, последен, финален
2. Който се прави в началттс, при пссоспвсие някъде.
Встъпителна вноска,
—	начален, първоначален
ВСТЪПЛЕНИЕ - вж. въведение 1., 2. и 3. знач.
ВСУЕ книж, остар. - вж. напразно
ВСЪДЕ остар. - вж. навсякъде
ВСЪЩНОСТ - вж. наистина 1., 2. е 3. знач.
ВСЯВАМ - вж. вдъхвам 1. знач.
ВСЯКАК - По всякакъв начин, с всички средства.
Всякак се опитвах да му помогна, Той всякак се
мъчеше да й угоди.
—	всячески книж,
ант. — никак
ВСЯКАКЪВ - 1. Обикн. мн·. Кейте е наC-рсзитве-
рсзен пт вид, всαбйнтлти, качества. Всякакви
мисли ми минават прзз главата. Има всякакви
хора, Всякакви нзща можз да ти се случат.
—	всевъзможен
ант. —»никакъв
2. вж. разнообразен 1. знач.
ВСЯКОГА - вж. винаги 1. и 2. знсч.
ВСЯКОГАЖ нар, - вж. винаги 2. знач.
ВСЯКОГАШЕН рядко - вж. непрестанен
ЕСЯКЪДЕ поет, рядко - вж. навсякъде
ВСЯЧЕСКИ книж, - вж. всякак
ВТАЙЯВАМ СЕ разг. - вж. отелабвам! 1. знач.
ВТАПЯМ нар. остар. - вж. натопявам 1. знач.
ВТАСВАМ - 1. - Зс теста и пад. - нсдигам се пад
действието на мая, квас и ставам гптвв за печене.
Хлябът втаса. Козунаците втасаха.
—	бухвам, шупвам, кабардисвам разг.
ант. — слягам се, спадам
2.	За зеленчуци, плодове - под действието на фермен¬
тация добивем неабхтдиеиой вкусови качестве е
ставем гптвв за ядене. Зелето ощз нл е втасало.
—	ферментирам
3.	нар. еж. узрявам 1. знач.;
4.	само св, разг, ирон. вж. загазвам 1. знач.;
5.	само св, диал. вж. успявам 1. знач.
ВТВЪРДЕН - ^^00 е станал твърд, к-рав, aемон.
като й загубил влажността мае прьхксевсота см.
Втвърден хляб. Втвърден сняг, Втвърдена ззм-
нз кора, Втвърдена лой:.
—	вкоравен, затвърдял, закоравял, замръзнал
(за тзчни вещества)
ант. — омекнал, размекнат
ВТВЪРДЯВАМ - Превя нещо мека или течно да
стане твърдо, кореео. Сушата втвърди ззмята.
Студът втвърди снзга.
—	вкоравявам, затвърдявам2 рядко
ант. —► размеквам, омекотявам, смекчавам
// разтопявам, стопявам
ВТВЪРДЯВАМ СЕ - Ставам оеърд поради това, чй
изгубвам влажността вам лрсхоавoсττa см. Цимен¬
тът сл втвърдява, Земята се втвърди от студ.
Хлябът се е втвърдил, Снегът сл е втвърдил:.
—	вкоравявам се, замръзвам орзн·. (обикн, зз
течност), затвърдявмм' (обикн. за течност),
закоравявам, втвърдявам остер.
ант. —> омеквам, оезмйквaм се, омекотявам се, омек-
чсвам се
ВТЕЛЯВАМ СЕ рззг. - Давам овд, оиелтоувае сй,
че не разбирам мая не забелязвам нещо, правя се
на неивйн и глупав. Не сз втелявай, а ми върни
парите! Престани да се втеляваш—. не виждаш
ли—, че трябва да помогнеш на баща си.
—	занасям еи разг,, баламоевам ее разг,, халое-
вам ее рззг., будалосвам ее разг.
V правя се на три я половина (две я паловена) разг.,
праея се на ударен (утрепан, улсо) рззг., правя см
оглушки разг,, правя се на дръж мм шапката (ка¬
пата, капел-та, палтото) жарг,. правя се на ампй
пррстcнар, правя се на тепе жарг., превя се на
залтийеян заек жарг., правя сй на японец (амери-
кенйц) жарг., посβя се на ябияебашяя диал..
71

ЕТЕСНЯЕАМ рззг. - ож. стеснявам 1. знач.
ВТЕЧНЯВАМ - еж. разтопявам
ЕТИКВАМ разг, - 1. вж. пъхам 1. знач.;
2.	вж. вкарвам 1. знач.;
3.	еж. затъквам 1. знач.
ВТИЧАМ СЕ - еж. вливам си
ЕТОПЯВ—М остар. - вж. напоявам 1. знач.
ЕТОААЧЕ—М СЕ - еж. вглеждам се 1. знач.
ВТОРИЧЕН - вж. второстепенен 1. знач.
ВТОРОК-ЧЕСТЕЕ— - еж. второкласен
ВТОРОКИ—СЕН - Който не й иеC-добъо, който й
от пт-долиа категория, степен, оеалα. Бτоаcолз-
сзн хотел. Второкласен музикант, Второклас¬
но паоuзаедзнuз. Второкласен писател.
—	втоодкачвствие, второразредвн, второстепе¬
нен
ант. —> първокласен, оъревоечелтееи, отличен, пре¬
възходен, перфектен
ВТОАОА—зРеДеН - еж. второкласен
ВТОРОСТЕПЕНЕН - 1. Който лоов не на всаве-
но място, а иа пт-заден план, чвеов значение е
оо-еaеоо. Човзк трябва да умзз да отделя. глав¬
ните от второстепенните неща, Занимаваш
се с второстепенни проблеми, Бтоаостзпеннз
роля. Бтоаосmзпенен въпрос.
—	маловажен, вторичен, дребен прзн,. перифе¬
рен прен, страничен прзн.
ант. — първостепенен, тснвееи, глаойн, цеиоосеен,
фундаментален, кардинален, възлов, ключов
2. ож. второкласен
ВТРЕНЧЕ-М СЕ - еж. вглеждам еи 1. знсч.
ВТРЕЩЕН - вж. смаян
ВТРЕЩЯВАМ - вж. смайвам
ВТРеЩяВ—М СЕ - 1. вж. смайвам еи
2. вж. вцепенявам се 1. знач.
ВТАЪСЕ—М - еж. омръзвам
ВТАЪСЕ— МИ - вж. омръзва ми
ВТУЛКА - вж. запушалка
ЕТУРЕ—М СЕ - 1. Ооррαояе се, исс-чеем се много
бързо нанякъде. Народът сз втурна към площа¬
да. Войниците се втурнаха напред. Вслчкл сл
втурнаха да помогнат на жзната.
—	спускам се, впускам ев, устремявам си, зати¬
чам ев, побягвам, хуквам, понасям се, стрел¬
вам си поет., юрвам си разг,, затирвам еи нар.
2.	вж. нахълтам 1. знач.;
3.	прзн. вж. впускам еи 1. знач.
ВТЪКВАМ - вж. затъквам 1. знач.
ВТЪЛПЯВАМ -вж. внушавам 1. знач.
ЕТЪЛПЯВ—М СИ - ож. внушавам еи
ВУЛГ—АЕН - 1. еж. циничен;
2. ож. пошъл
вуи г—ризатоастео книж. - еж. опростин-
чистко
ЕУИГ-АИЗ-ЦИЯ книж. - вж. опооeтвнеество
ВУИГСАИЗИА—М книж, - вж. дпдшъевмм
ВУЛГАРНОСТ - 1. Обикн. мн. вж. цинизъм 2. знсч.;
2. вж. пошлоет
ВХОД - Отворът, през оaCтa се елизе е сграда вля
доор. Той стоешз пред входа нз сградата. Вля¬
зох през задния вход, Параден вход.
—	врата, порта
ант. — изход, излез
ВХОДНИК рядко - еж. антре
ЕЦЕПЕНЕ— - 1. Който й загубил временно спв-
лвенвсо да се движи порсди схващане, умора е
под. Той се опита да раздвижи вцепенените си
от дълго стозне крака. Започнах да разтривам
вцепенената си шия.
—	скован, вдървен орен,, схванат, изтръпнал
2.	ож. безчувствен 1. знач.;
3.	орен. вж. вкдчаевн
ВЦЕПЕНЕНИЕ -вж. безчувственост 1. знач.
ВЦЕПЕНЕНОСТ - вж. безчувственост 1. знач.
ВЦЕПЕНЯВАМ - Ррсоя някой или нещо да станат
безчувствени, безжизнени, неподвижни. Студът
вцепени пръстите ми. Някаква болест вцепени
ръкатла й до лакътя, Смъртта ацзпзняаа телата.
—	сковавам, вдървявам, вкдчмеявмм
ВЦЕПЕНЯВАМ СЕ - 1. Силно се стряскам по
страх, ужас, изнеи-де вая друго изживяване и
со-еам неподвижен, не мога да мръдна, да оеегu-
рсм. Като видя полицая, крадецът сз вцепени.
Той се вцзпзни, като чу присъдата. Новината
беше тcлкcаа неочаквана, чз всички сз вцепе¬
нихме. Вцепених се от страх:.
—	втрещявам ев, сковавам се, заковавам се,
замръзвам орен, смразявам се прен, вкаме¬
ня вам си орзн, окаминявам орен, рядко, вко-
вавам ее рядко, гипсирам еи рззг, панирам ее
жарг.
2.	За тяло или часа от тяло - з-губв-м временно
слвсвеавлотa де се движа или да усещам нещо
(обикн. поради ооодължиоеена неподвижност,
болка, студ е др.). От продължитзлнρτо писанл
пръстите ми сз вцепениха. От дългото стозне
нз едно място краката ми се вцепениха. Че¬
люстта му сз вцепени, Тялото му се вцепени.
—	сковавам ев, вдървявам се, схващам ее, из¬
тръпвам, вкочанявам се, вкочанясвам се, па¬
рализирам се разш.
3.	прлн·. ож. замръзвам 3. знач.
V кръвте (кръвчицетс) ми застива (оееоьзве, изсти¬
ва, леоаояес се, лерьзоа се) <о жвавте> разг:, към
1.	знач.
ВЧЕПКВ—М СЕ - 1. Хващам се одоаоо с някого,
обикн. зс да се боря, бия с него. Учителят! се
опита да разтърве двзтз момчета—, котго се
бяха вчепкали.
—	счепкам си разг.
2. разг, вж. вкопчвам си
вЧеА—ШЕН - 1. орен. вж. доскорошен;
2. прен. вж. минал —. знач.
ЕЧЕСВ-М - еж. сресвам
BИОЕEИ—Е—М разг, - вж. очовечавам
ВШИВАМ - ож. зашивам 2. знач.
ВЪВЕЛ диал, - вж. кладенец 1. знач.
ВЪВЕДЕНИЕ - 1 > Отделна част или псссж, с който
започе- изложений, текст. Лекцията започна с
кратко въведение. Въвздзниз към научен труд.
Съчинението му з без въведение.
—	увод, ветъпление, предиеловив, предговор
(огр, за книга), пролог (огр, за литлр, произве¬
дение)
ант, — заключение, оослйллов, посаеслоеие, епилог
2.	Начална чест иа музикално оооиооедение. Всяко
действие на опзрата започва с оакзстаоао въ¬
ведение.
—	встъпление, интродукция, увертюра
ант, — финал, край, зееъошео
3.	Начално действие, първи стъпки в някакъв процес.
Pзданзmc на Берлинската стзнз беше въведе¬
72

ние към оо-нзтатъшнитз дзмократични проце¬
си в Източна Европа.
—	начало, прелюдия орзн, книж., увертюра орзн-
кнлж., встъпление, интродукция орзн. книж.
ант. —> край, завършек, финал, епилог
ВЪВЕЖДАМ - 1. Вадя, придружавам някого да
влезе някъде. Учителката въведе момченцето
в класната стая. Въведох госта в кабинета си.
—	вкарвам
ант. —> извеждам, изкарвам
2.	Съдействам на някого да оаезе в някаква органи¬
зация, група, среда. Въведоха ме в журналисти¬
ческите кръгове. Въведох го в семейството на
генерала.
—	вкарвам рззг.
3.	Прилагам е практиката нещо, правя нещо да се из¬
ползва е практикува. Въвеждам нcаи технолc-
гил. Въведоха нов закон за образованието.
—	внедрявам, налагам2, установявам
4.	Налагам нещо, правя нещо да започне да съществу¬
ва, да настсне. Въвеждам ред, Въвеждам строг
режим на икономии,
—	въдворявам книж., установявам
ант. — отменям, премахвам, мехам
5.	орен·. с орздл. в. Ставам причина някой да извър¬
ши неща. Въвеждам в заблуждение. Въвеждам
в грях:.
—	вкарвам орен, разг., въвличам
ВЪВеЖд—Щ - вж. всткпитилие 1. знач.
ВЪВИРА М-1 . вж. вкарвам 1. знач.;
2. вж. завирам1 1. знач.
ВЪВИРАМ СЕ - 1. Вмъквам се, рртвеиам се, обикн.
с усилие, в нещо тясно мае между други неща.
Едно кучз сз въвлрашз в краката ми. Детето сз
въвлрашз между хората.
—	вра ее нзсв, разг, мушкам си (мушвам си), пъ¬
хам еи (пъхвам ее), муша си нзса., завирам се
разг.
2.	Приближавам се .плътно до някого вам до нещо.
Нз сз въвирай в мзн, болзн съм, щз те разболея.
—	пъхам се, вра ее разг., завирам еи разг,, нави¬
рам се разг,, увирам се нар.
3.	Вмъквам се на потайно, скрито място. Защо си сз
въвряла вкъщл и не общуваш с хората?
—	свирам еи, завирам си разг, вра се несв. разг,
4.	разг. Ходя, втяеам някъде или искам да участвам
в нещо, без да съм желан, тсолеи или поканен от
някого. Хитър з, въвира се навсякъде, дори в по¬
литиката. Всз сз въвира в хорските работи. Не
се въвирай, където не те викат!
—	пъхам ее, мушкам се, вра се разг, навирам ее
разг, завирам ее разг, муша ев разг., тикам ее
разг, увирам еи нар.
V пъхам си (ора см, навирам си, въеирам см, зави¬
рам см, увярем си, бъркам см, бутам см, тикам см,
муша си, мушкам си) гагата (носа) някъде разг.,
завирам си (въвирам си, пъхам см) муцуната ня¬
къде разг, орензбр. към 4. знач.
ВЪВЛИЧАМ - 1. с орздл. в, вж. въвеждам 5. знач.;
2. вж. замесвам
ВЪВЛИЧАМ СЕ - вж. замесвам еи
ВЪВОНЯВАМ рядко - еж. свднявмм
ВЪВО—ЯВАМ СЕ рядко - вж. вмирисвам ее
2. знач.
ВЪГАРЕЦ прзн·. разг. - еж. живак прзн.
ВЪГЛЕКОП-Ч - еж. миньор
ВЪГЛИЩА - Скални късове, обикн. черни, от ор¬
ганичен произход, комат се копаят то земята е се
използват за гориво. Осигурих въглища за зима¬
та..
—	кюмюр разг.
V черно заето рззг.
ВЪДВОРЯВАМ кнлж. - вж. въвеждам 4. знач.
ВЪДВОРЯВАМ СЕ книж. ~ вж. еасткпβам1
2. знач.
ВЪДИЦА прзн. разг. — вж. уловка
ВЪДЯ нзсв:. - 1. еж. развъждам 1. знач.;
2. еж. отглеждам 2. знач.
ВЪДЯ СЕ нзсв. - еж. развъждам ее
ВЪЖДЕЛЕН книж, - 1. еж. мечтан;
2. вж. желан 1. знач.
ВЪЖДЕЛЕНИЕ книж. - вж. мичта
ВЪЖЕ прзн.. - еж. бесилка
ВЪЖЕИГРАЧЕСТВО книж. - вж. акробатщина
ВЪЗ разг. - вж. върху
ВЪЗБОГ поет, - вж. високо 1. знач.
ВЪЗБРАНА - 1. юрлд. ааеосна за разполагане, оео-
птрйждане с имущество, имот. Налагам възбра¬
на.. Възбрана върху имота.
—— запор юрид., секвестър юрид.
2. разш. еж. забрана
ВЪЗБУДД- 1 . Състояние вая проява на неспокойс¬
твие. Ръцете й трепереха от възбуда.. Предсто¬
ящият лзпит я държеше в постоянна възбуда.
Възбудата му сз предадз л на мзн.
—	вълнение, напрежение, нервност, напрегна¬
тост, треска орзн,
ант. —> спокойствие, хлади-кръвей, самообладание,
невъзмутимтс·
2. еж. оживлвнии 1. знач.
ВЪЗБУДЕН - 1. вж. неспокоен 1. знач.;
2. еж. оживин 1. знач.
ВЪЗБУДИМОСТ - Способност, лвαйлтβт на живо¬
то тяло да се възбужда, да преминав- в съствянмй
не възбуда. Възбудимост на нерва,
—	дразнимое, раздразнимост
ВЪЗБУЖДАМ - Соаоем причина да възникне, да
се пояем някакво желаний, чувство. Възбуждам
аоетлт. Възбуждам интзрзс. Възбуждам лю¬
бопитство. Възбуждам съжаление. Възбуждам
желание зз любов.
—	пораждам, събуждам прзн:, будя нзсв. орзн,,
пробуждам прзн·, предизвиквам, разпалвам
орен,, запалвам орен., възпламинявам прен:.
поет.
ант. утолявам, зедтвтляеае
ВЪЗБУ—Е— поет. - вж. бунтовен 1. знач.
ВЪЗБУ—ТУВАМ книж. рядко - еж. бунтувам
ВЪЗБУНТУВАМ СЕ - 1. вж. бунтувам еи 1. знач.;
2. орен:- ож. възроптавам
ВЪЗБЯЙ - вж. билезникав
ВЪЗВАНИЕ - Писмен документ от страна иа власт¬
та, на организация към тбщестеттт, народа, е
който се ориовоaоa за съдействие, за извършване
на нещо, имащо голяма обществена важност. Въз-
ваниз към населението зз рзд л спокойствие.
—	апил, обръщение, призив, прокламация, ма¬
нифест
ВЪЗВННЯВ—М - 1. вж. варя;
2. остар. еж. сварявам
ВЪЗВЕЛИЧ-ВАМ книж. - вж. възхвалявам
ВЪЗВЕЛИЧ-В-М СЕ книж. старин:. - вж. про-
73

чувам ее
ВЪЗВеСТИТЕИ книж. остзр. - вж. вветитвл
ВЪЗВЕСТЯВАМ книж. рзтcр, - еж. обявявам
2.	знач.
ВЪЗВИВАМ - 1 . еж. заеиеам1 1. знач.;
2. рззг. еж. извръщам
ВЪЗВИВАМ СЕ рззг. - вж. извръщам се
ЕЪЗВИРА-М 1. вж. завирам2 1. знач.;
2. орзн. разг. вж. сгорищявам се 2. знач.
ВЪЗВИСЯВАМ книж, - 1. Праея някой или нещо
де придобие пт-еисокв ноαелтеени и духовни ка¬
чества, досттCилове. Изкуството възвисява чо¬
века. Литературата възвисява духа.
—	облагородявам, извисявам, одухотвдоевам,
въздигам прзн. книж.
ант. —> принизявам
// опошлявам, орофеавоее, влрвлтачвае, оулгарв-
зврам
2. вж. извишавам 1. знач.
ВЪЗВИСЯВАМ СЕ книж. - вж. издигам ев 1. знач.
ВЪЗВИШАВАМ книж. - ож. извишавам 1. знсч.
ВЪЗЕИШ-В-М СЕ книж. - вж, издигам еи 1. знач.
ВЪЗВИШЕН - kвCто се издига над веионтвенттв
ссс своите духовни е араестеени качестве. Въз-
вишени· мисли:. Възвишена любов. Възвишени
цели. Бъзаишзни дела, Възвишени чувства.
—	благороден, виеок орен., идвалвн огр, изви¬
сен, издигнат рядко
ант. — низък, долен
ВЪЗВИШЕНИЕ - Издигнете, вuлвке чест от земие-
ос повърхност. Поле, оградзно от възвишения:.
Спуснахме сз от аъзвишзниетc към дерето.
Селото з аззпcлcжено върху ниско възвишение.
—	височина, вии πcзт.. висина пcзт.. висота
обикн. мн.
ант. — низина, падина
ВЪЗВИШЕНОСТ - Носолооеис и духвена издиг-
нетоло. Душевна възвишеност, Възвишеност на
чувствата·.
—	благородство, извисеност, издигнатост рядко
ВЪЗВА-ТИМ - Който маже да се възвърне. Възвра-
тим процес.
—	обратим
ант. — невъзвратим, ийтератuе
ЕЪЗВВЪЩАМ-1. вж. връщам 1., 2. и 3. знач.;
2. вж. възраждам 1. знач.
ВЪЗВРЪЩАМ СЕ - Ооиоео рвчвaе де съществу¬
вам, воноео се пвяоявсм. Силите ми се възвърна¬
ха, Болката се възвърна, Страхувам сз да нз се
възвърнат старите порядкл.
—	възобновявам еи, връщам еи, възстановявам
се, подновявам ее
ВЪЗГЕЩИСЕ—М СЕ nаcстонар. - ож. отказвам
се 2. знач.
възгиавяв—м книж. - 1. вж. оглавявам I. знач.;
2. вж. управлявам 2. знач.
ВЪЗГЛ-С - 1. Думе вая израз, обикн. изказани ев-
свко, които изразност силно чувство. По време
на изказването нямаше възгласи:.
—	възклицание, възклик книж.
2.	вж. вик 2. знач.
ВЪЗГЛЕД - 1. Мислене м отношение по дсден вм-
Oтл. Нз споделям вашите възгледи зз живота,
Имам свой възглед по отношение на това как
трябва да се действа. Познавам възгледите му
по този въпрос.
—	гледище, схващане, мнение, разбиране, ста¬
новище, виждане, поглед орен, визия книж,,
позиция книж,, концепция книж.
2.	Изказано мислене в отношение по даден въпрос.
Никой нз иска да чул моя възглед по отношение
на работата на <фир.мата,
—	мнение, становище, гледище, схващане, пози¬
ция кнлж, виждане, глас прзн:.
3.	Обикн, мн. Осиоееи, съществен принцип не даден
мироглед. Той е човек с прcгазсивни възгледи.
Политически възгледи.
—	идея, схващане, убеждение, виждане
Н Основна мисъл зс р-зововете на нещо важна. Нови
възгледи за развитието на cбJразовзнлето. Ори¬
гинални възгледи за излизане от кризата.
—	идея, схващане, виждане, визия книж,, кон¬
цепция книж.
ВЪЗГЙУП АВ - еж. глуповат
ВЪЗГОЙЕМЯВАМ СЕ рядко - еж. възгордявам
еи
ВЪЗГОРДЯВАМ - вж. главозамайвам
ВЪЗГОАДЯВАМ СЕ - Сааесм горд, надменен, ев-
соктееоен, проявявам чувство за превъзходство,
пренебрежение кьм другите и прекадено вилокв
лаеочувлтеие. Откакто го повишиха в служба¬
та. се възгордя.. с нзго изобщо не може да се
говори, След успеха на книгата си сз възгордя.
—	главозамайвам се, надувам се аагг,, заголемя-
вам еи, възголемявам си рядко, загордявам еи
рядко, напервам се разг, наперчвам ее разг,
зαеиревам еи разг,— разгордявам еи рззг. огр,
рмзгоaвмевам св разг, рядко, подгордявам еи
нар,, подголемявам еи диал.
V βuивее (наβuоβае, вдигам, надигам) нос (глава)
разг, виовее (вдигам) си носа рззг., с вирнат нос
(глаее) съм разг., пвоалооао (оесоат) мм ушите
разг, придавам си вежавст разг, не земята нй
стъпо-м разг,, надигам си муцуната разг, на¬
дувам се като пуяк (паун) рззг, давам го тежко
жарг.
ВЪЗДААЯВ-М полт. остар, - вж. дарявам 3. знач.
ВЪЗДАЯНИЕ книж, остар. - ож. възмездие
ВЪЗДЕЙСТВАМ - вж. влияя
ВЪЗДЕЙСТВИЕ - 1. Действие върху някого, неща,
което ооди до иякакее промяна, резултат. Въз¬
действието нз лекарството върху организма
ще проличи слзд няколко дни:. Брзднcτc въз¬
действие на тютюна върху гдааазто.
—	влиянии, действии, ефикт
2. Художествено-естетическо впеч-тлений от nрвио-
ведйнве ис вокултввтт. Въздействието на спек¬
такъла е неотразимо, Убедих се в художестве¬
ното въздействие нз филма.
—	влиянии, внушение, ифект
ВЪЗДИГАМ книж. - 1. еж. извишавам 1. знач.;
2.	рзтор. еж. строя 1. знач.;
3.	рзтор. еж. построявам 1. знач.;
4.	вж. повишавам 2. знсч.;
5.	прзн:. вж. възвисявам 1. знач.;
6.	орзн.. еж. възхвалявам
ВЪЗДИГАМ СЕ книж. - 1. ож. издигам еи 1. знсч.;
2. ож. вдигам си 1. знач.
въздих поет. - вж. въздишка
ВЪЗДИХМНИЕ книж. рстар, - вж. въздишка
ВЪЗДИШАМ - 1. Поемам дълбоко въздух е го из-
двшоам шумно, обикн. при силно преживяване.
74

Въздишам от болка. От вр-мл на време тежко
въздишаше.
—	пъшкам
2. орен, с предл. за, по. вж. копнея
ВЪЗДИШКА - Дълбоко вдишване е издишване,
обикн. при силно преживяване. От стаята на
болния се чу глуха въздишка.
—- въздих пcет-, въздъх поет,, пъшканв, възди-
хание книж, остар.
ВЪЗДЛЪГ—ЕСТ книж. - еж. дълъг 1. знач.
ВЪЗДУХ - 1. Гаоввеосзиа прозрачна смес, предим¬
но от сзоо е кислород, която обгръща земното
кълбо и поддържа животе не Земята. В стаята
въздухът з тежък и запарзн. Заводът замърсява
въздуха.
—	атмосфера разг.
2. вж. ефир
ВЪЗДУхОоБРМЗЕН - еж. газообразен
ВЪЗДУШЕН -1. орзн., вж. безплътен 2. знач.;
2. прен:. вж. лик 1. знач.
ВЪЗДУШНОСТ позт. - вж. ликота 1. знач.
ВЪЗДЪЛЪГ - вж. издължен
ВЪЗДЪРЖАМ -1 . вж. възпирам 2. знач.;
2. вж. сдържам
ВЪЗДЪРЖАМ СЕ - —"1. Налагам см де не извърша
неща, не девем воля на желанията, чувствата,
страстите см. С усилие на волята се въздържах
да нз се разсмея на глупостите му. Едва се въз¬
държах да нз ударя нахзлнcтc хлапе. Той умее
да се въздържа..
—	сдържам еи, стърпявам се, възпирам си, удър¬
жам ев, овладявам еи, обуздавам ее, владея еи
нзсв., контролирам се
2.	Проявявам въздържаност, не изразяβсе отношений
или мнение. Въздържам се от кcм-нтзр. Умее
да се въздържа л не взема страна.
—	сдържам еи, резервирам св книж.
3.	Сдържам се по отношений нс употребата, консу¬
мацията иа неща нйзеβялиев от желанието си.
Въздържам се да ям висококалорични храни..
Напоследък не пие много. умее да се въздържа,
—	ограничавам се, самоограничавам еи
ВЪЗДЪРЖАН - вж. сдържан 1. знач.
ВЪЗДЪРЖАНЕ - вж. въздържание 1. знач.
ВЪЗДЪРЖАНИЕ - 1. Съзнателно е дтбрвβвенв
лишаване, сдържане то нещо. Ако искаш да по¬
добриш здравcслcвнcто си състояние, нужно з
малко въздържание,
—	самоограничаване, въздържани
2. Отказване от употреба на слкохта вам цигаре. Той
бешз забравил обещанието си зз въздържание
л продължаваше дз пле. Като младеж бзшз
страстен привърженик на въздържанието.
—	въздържатилство, тризвиноет
ант. —> пиянство, слкохолиоъе, рвянлъо
ВЪЗДЪРЖАНОСТ - вж. сдържаност 1. знач.
ВЪЗДЪРЖАТЕЛ - вж. трезвеник
ВЪЗДЪАЖМТЕИСТВО - вж. въздържание 2. знач.
ВЪЗДЪХ πрет.. - вж. въздишка
ВЪЗЖЕЛМВ-М— книж. рядко - ож. пожелавам
1.	знач.
ЕЪЗЖЪЙТ - вж. жълтеникав
ЕЪЗЖЪЛТЕНИКМЕ - еж. жълтеникав
ВЪЗЗЕМАМ СЕ книж. - 1. еж. вдигам еи 1. знач.;
2, рядко вж. издигам се 1. знач.
ВЪЗКАЧВАМ книж. - 1. еж. качвам 2. в 3. знач.;
2.	вж. качвам ее 1. знач.;
3.	рядко вж. вкзeедам
вЪзК—ЧЕ—М СЕ книж:. - еж. качвам еи 1. знач.
ВЪЗКИПЯВАМ орзн:. книж, - вж. кипвам 1. знач.
ЕЪЗКЙИК книж. - еж. възглас 1. знач.
ВЪЗКЛИКВАМ кнлж. — ож. възклицавам
ВЪЗКЛИЦАВАМ несв·. - Издевам вик не вълнение,
радост, почуда мае възмущение. Публиката въз¬
клицаваше нз смелата игра на акробата.
—	ахкам, възкликвам в несв:. кнлж.
ВЪЗКЛИЦАНИЕ - вж. възглас 1. знач.
ВЪЗКРЕСЯВАМ - 1. вж. съживявам 1. знач.;
2.	прен, вж. възраждам 1. е 2. знач.;
3.	орен:, вж. възстановявам 4. знач.
ВЪЗКРЪСВАМ - 1. вж. съживявам се 1. знач.;
2. прзн. вж. възраждам ев 1. е 2. знсч.
ВЪЗЛАГАМ - Задължавам някого да извърши, да
изпълни нещо. Беше съвсем млад, когато му
възложиха ръководството на завода. Не знам
на кого да възложа тази рзботз.
—	поверявам, поръчвам
// Пвлтеβям някому някаква задача. Възложиха му да
напише доклад.
—	натоварвам прзн:,, нагкрбемм орен:.
ВЪЗЛИЗАМ - 1. рядко ож. качвам си 1. знач.;
2. с оредл, на. вж. наброявам 2. знач.
ВЪЗЙИТАМ рядко - еж. излитам 2. знач.
ЕЪЗЙОВ - вж. основен 1. знач.
ВЪЗЛЮБВММ книж:. - вж. влюбвам ее
ВЪЗЛЮБЕНА книж. - вж. любима
ВЪЗИЯГАМ СЕ рядко - 1. еж. изтягам си 1. знач.;
2. вж. облягам еи 1. знач.
ВЪЗМЕЗДИЕ книж. - Действие, проява, които ста¬
ват е отговор на ловийно зло. Той искаше възмез¬
дие зз мъките, които претърпя. Трябва да има
справедливо възмездие за делата му.
—	отмъщение, отплата, разплата, мкeт1, възда-
янии книж. остар.
// Отвръщане зс зегубе, поражений оъо война, игре е
др. Търся възмездие.
—	отплата, реванш книж:.
ВЪЗМЕЗДЯВАМ книж - вж. компенсирам 1. знач.
ВЪЗМЕЗДЯВАНЕ книж. - вж. обезщетение 1. знсч.
ВЪЗМОГЕ-М СЕ книж. рядко - вж. забогатявам
ВЪЗМОЖЕН-1 . вж. вероятен 1. и 2. знач.;
2. вж. осъществим
ВЪЗМОЖ—ОСТ - 1. Нещо, което може да се ηοί-
раев, рαлтмгнй, избере. Този модел телевизори
предлага различни възможности:. Имз л друга
възможност да се реши проблемът.
—	опция нзжзл.
2.	Начин за спрсеянй с неща. При създалата се ситу¬
ация единствената възможност е да сл подам
оставката.
—	изход орзн:, решение орзн:, разрешении орзн,
3.	вж. алтернатива;
4.	вж. вироятност 1. м 2. знач.;
5.	само мн, еж. заложби 1. знач.;
6.	само мн. вж. капаците, 2. знач.
ЕЪЗМУАГМЕ - За човешка кожа, тен на лице е под.
- който й с блед-мургав цвят. Възмургаво ллце.
—	матов
ВЪЗМУТИТЕЛЕН - еж. безобразен 1. знач.
ВЪЗМУЩАВАМ - Предизвиквам у някога възму¬
щение, негодувание. Постъпката му възмути
всички ни. Полицейското насилие възмути об-
75

щ-ствcтc.
—	шокирам, скандализирам
ант. —I· възхищавам, очеоввее, възторге-м, паеня-
вам
ВЪЗМУЩ—В—М СЕ - Изпв.тоае недоеоллово -т
нещо, ксто обикн. го иооезеее, давам еъншен сз-
р-з не нйвдвбоениетв се. Хората се възмущават
от нзазсτазн-τc на цените. Възмущавам се от
н-аедоания транспорт,
—	недоволствам несв,, негодувам неса., възнего-
дувам св.
ант. —> одобрявам, приемам, ссгл-сяе-м се
// възхищавам се, еьоо-ргесе се
V	аадвгсм (издигам, вдигам глас) против (срещу)
някого или нещо рззг, аадаоам вой книж.
ВЪЗМУЩЕНИЕ - Силно рездоеоненuе, предизви¬
кано у някого от несъгласието му с фско, ооCто
й в ливтиевречuй с особвоанияоа му за дтеот, за
лпоαведеиволо. В душата ми кипна възмущение
срещу н-спрза-длиаиτ- му думи, Изразихме въз-
мущзнизто си с осаироазн-.
—	негодувание, негодувани, недоволство
ант. — одобрение, съгласие
// възхищение, възторг, възхита
ВЪЗМЪЖ—В—М прен.. - ож. израствам 3. знач.
ВЪЗН—ГАСЯЩАВ—М - 1. Оmπлащсе се някому,
давам му нещо в знак на елагодарнαлт, ксто наг-
реде зс нспосвено д-еоо. Нз знам как да те въз¬
наградя за всичко, което направи зз мен. Господ
да тз възнагради за доброто дело.
—	награждавам, заплащам прзн.
2. вж. компенсирам 1. знсч.
ВЪЗНАГРАЖДЕНИЕ - 1. Зеоеаоена сума на слу¬
жител, рае-тнuк и др. зс извършена оее-ое. Ко-
гзто постъпи на работа като учител. искаше
да знае какво ще бъде възнагражд-ни-то му.
—	заплата, плата остар.
// Запасоенс суме за положен труд ас лице от левбвд-
не ооофесии. Той получи добро възнаграждение
зз книгата си.
—	хонорар
2.	Нешо, което някой получава като благвдаоност за
напраоено добро. Тя му подари часовник като
възнаграждение зз добрината и честността му.
—	награда прзн,, отплата cсmзр.
3.	вж. компенсация 1. знач.
ВЪЗНАК - П- гръб, с лице нагоре. Пзднзх възнак,
Вcлният лежеше възнак на леглото,
—	гърбом
ант. —> ничком
ВЪЗНАМЕРЯВАМ - Имем намерение да извършс
нещо. Възнамерявам да сл купя кола. Възнамеря¬
вам да следвам:. Възнамерявам да замина на рабо¬
та в чужблнз, Какво възнамеряваш да правиш?
—	смятам, миеля прен,, проектирам, планирам,
каня еи, готвя се, глася ев, тъкмя ее разг,. за¬
мислям, предвиждам, кроя паен- рззг. (обикн.
за н-що лошо)
V	правя си лееооа<тс> разг., имам <си> (записе-м
се) едно на ум разг,— слагам (турям) св нс ум<а>
нещо рззг.
ЕЪЗНССЯМ книж. ирон. - еж. възхвалявам
ВЪЗНССЯМ СЕ книж. - ож. вдигам еи 1. знач.
ВЪЗНЕГОДУВ-М св, - 1. еж. възмущавам ее;
2. вж. възроптавам
ВЪЗНЕНСВИЖДАМ книж, - вж. намразвам
ВЪЗНИКВАМ - еж. появявам се 2. знач.
ВЪЗНИКВАНЕ - Нечало, първо овяеяеане не няко¬
го, нещо. Възникване на заболяването, Възник¬
ване нз местния диалект. Възникване на Рим¬
ската империя:.
—	произход, генезис книж.. зараждане, пораж¬
дане, поява
ант. —► изчезване, отмиране
ВЪЗОБНОВЕН - Зс сила, чувства и под. - опCов се
пояояоа ели ливявяве -тнов- у някого след вз-
ейлтеа период не прекъсване. С възобновени сили
потеглихме отново на път.
—	подновен, възстановен, възроден орен.
ЕЪЗОБНОвЯв—М - 1. Превя дс лъшелоеуос во-
ноео нещо. Възобновявам старите си връзки с
приятелите. Двзтз страни възобновиха прзгc-
ворите, Възобнових срещите си с незc,
—	подновявам, възстановявам
ант. —> прекъсвам, лреооатяеае, преустановде-м
2.	аепвчвае де върша отивот нещо. Възобнових опи¬
тите. Възобнових работата си върху книгата.
—	подновявам
ант. —> спирам, оиекосоявсе, поеултан-вяеее, оое-
оълоαе
3.	еж. възстановявам 1. е 4. знач.
ВЪЗОБНОВЯВАМ СЕ - 1. Запвчвем дс се извърш¬
вам, де лтaвaе отноео след период не временно
оOекълеене. Скоро преговорите ще сз възоб¬
новят. Възобновиха се аах-cлcгичесоиm- раз¬
копки,
—	подновявам еи
2. вж. възвръщам ее
ВЪЗПАЛЕНИЕ мзд. разш. - ож. абецвс
ВЪЗПИРАМ - 1. Pоевя или принужд-еам някого,
нещо де не върви, да не отвеа някъде, да не прсви
нещо. Тя възпря д-т-то дз не излиза в студено¬
:	то вр-мл, Едва го възпрях да не хукне да я гони:.
—	задържам, спирам, удържам, запирам нар:.
ант. —> пускам
2.	Зс чувств-, мисъл, душеоас лълт-янuе - пречкс
съм някой да извърши нещо или нещо де стане.
Гордостта мз възпира да му кажа истината.
Нзщо я възпираше дз скъса с нззc.
—	въздържам, спирам
3.	вж. сдържам
ВЪЗПИРАМ СЕ-1. вж. въздържам се 1. знач.;
2. рядко еж. спирам 2. знсч.
ВЪЗПИТАН - 1. К-йт- име. възпитание е д-брс вб-
носки или й проявс на теовве кечестео. Възпитан
човек. Възпитано държание.
—	учтив, вежлив, благовъзпитан книж,— култу¬
рен
ант. — невъзпитан, неучтив, неоежлсо, неееагтвъо-
питан, некултурен
2. вж. благоприличен
ВЪЗПИТАНИЕ - 1. Добро държание, добри об-
нтлои. Навярно от възпитание нз й отговори
грубо. Н- му липсва възпитание. Трлеазнтнρст-
та е признак нз възпитание.
—	учтивост,	вежливост, баαговъзпитаеост
книж,, еъмгдекзπитаеие книж,, възпитаност
рядко, култура прен:. разг,— ксътсоедст рядко
ант. —► невъзпитание, невъзпитан-ст, аеучовеост,
неейжлввтст, неелагввъзлuтентло, некултурн-со
2. ож. благоприличие
i ВЪЗПИТАНИК - 1. Човек, който бива възпитае-н,
76

по ттнашйнме на човека, който го възпитава.
Патриарх Евтимий л възпитаник на Тзодослй
Търновски,
—	ученик
ант. — възпитател, наставник, ментор
2.	Човек по о-тн-шение на	учебното
заведенве еле средете, където й получил възпи¬
танието см. Възпитаник на Немската гимназия·.
Възпитаник нз Софийския университет,
—	питомец, питомник
ВЪЗПИТМНОСТ рядко - еж. възпитание 1. знач.
ВЪЗПИТАТЕЛ - Лице, което възпитава някого, на¬
сочва поведението му. Нашият възпитател смя¬
таш- да продължи своите наставления,
—	наставник, минтор книж.
ант. —» възпитаник, ученик
// Човек, който првяеяес качества, ллαлвбнвст или
стремеж да учи и еъопиmеβа. Майка ми бешз от¬
личен възпитател,
—	педагог
ВЪЗПЛАМЕНИТЕЛЕН - еж. запалителен
ВЪЗПЛАМЕНЯВАМ - 1. еж. взривявам;
2.	орен, оо-т. еж. възбуждам;
3.	орен, поет. еж. въодушевявам
ВЪЗПЛАМЕНЯВАМ СЕ - 1. еж. пламвам 1. знач.;
2. орен, πρзт, еж. въодушевявам се
ВЪЗПИ—МЕНЯЕМ книж, - еж. запалителен
ВЪЗПОЛЗВАМ СЕ - еж. използвам 4, знач.
ВЪЗПОМЕНАНИЕ cбион. мн. книж, - еж. спомен
1.	знач.
ВЪЗПОМЕНАТЕЛЕН - Който е направен яли
лийднaонечйн да напомня зс някого или нещо.
Възпоменателна вечер за Пзнчо Славейков, Въз-
помзнатзлна плоча,
—— памитин
ВЪЗПРАВЕН книж. - еж. изnоαвее1 1. знач.
ВЪЗПРАВЯМ кнлж. - 1. еж. изправям 1. знач.;
2.	вж. пкиггм —. дзиа.
ВЪЗПРАВЯМ СЕ кнлж. - 1. еж. ставам11. знач.;
2.	еж. заставам;
3.	орзн, еж. въставам 1. знач.;
4.	орзн, еж. опълеβмм се
ВЪЗПРЕПЯТСТВАМ книж. -1. вж. преча 1. знач.;
2. еж. попричвам
ЕЪЗПРеТвММ нар,. - вж. запретвам
ВЪЗПРЕТНАТ нар. - еж. запретнат
ВЪЗПРИЕМАМ - 1. Задържам е ума си някакви
представи, знания, умения. Ученикът лесно въз¬
приема новия материал. Това детз нищо не
може да възприеме. Тя бързо възприемаше всяка
нова нзмскз дума.
—	усвоявам, запомням, поглъщам орен,, асими¬
лирам книж.
2.	Реагирам по някеоъе начин на нещо ново, не вест,
събитие е др. Кзк възприеха новината, чз ще сз
жениш?
—	приемам, посрещам орен., отнасям се (към)
3.	еж. вслушвам се 1. знач.;
4.	орен, рядко еж. одобрявам 1. знач.
ВЪЗПРИЕМЧИВ - 1. kаCта с лекота разбира е
усвоява смисъла, същността на нещо. Детето е
възприемчиво л лесно щз научи материала.
—	ехватлив
ант. —> невъзприемчив, несхватлмв, тъп, тьпвумйн,
затъпял
2. еж. впечатлителен
V	сече му главата (умът, мозъкът, акълът) рззг,,
умът (акълът) му реже като бръснач рззг,, умът
(мозъкът, скълът) му щрака разг., сече му умът
(акълът, главата) като бръснач разг. към 1. знач.
ВЪЗПАИЕМЧИВОСТ - 1. Способност лесно да се
раоеирс и улеaяеа смисълът на нещо. С удиви¬
телна възприлмчивост той усвои материала в
д-тайли.
—	схватливост
ант. —> невъзприемчивост, нйлхеатлееaст, тъпата,
оаоъnяеосо, тъпвумее, оъπоло
2.	вж. впечатлителност
ВЪЗПРОИЗВЕЖДАМ - 1. Повтарям нещо във
вида, е който е съществувало преде. Опитах сз
да възпроизведа разговора, който бях водила
през дзня.
—	придавам, възсъздавам книж,
// Правя нещо във вида, е кайте преди й съществу¬
вала. Той успя да възпроизведе картината на
стария майстор.
—	възсъздавам кнлж,, рвпродсаирaм книж.
2. вж. изобразявам 1. знач.
ВЪЗПРОТИВЯВАМ СЕ - Не приемам, нй се съгла¬
сявам, отхвърлям някакво предложение или се
обявявам nооово изеършеенето на нещо, решено
от други. Той искаше да я заведе на лекар, но
тя сз възпротиви. Майка му се възпротиви на
решението му да замине в чужбина. Мъжът й
сз възпротиви и нзй дадз да продаде къщата.
—	противопоставям ее, противя си нзсв,, възра¬
зявам разш·., опъвам еи орен,, опирам ев орен,,
запъвам еи орен·, разг.
ант. —> съгласявам се, приемам
ВЪЗПЪЙЕН - За човек, тяло - който нй е пийкаее-
нв дебел, има доста, но не много голяма телес¬
на маса. Той е възпъл-н, но не з дзбзл, Бъзпълнc
лице. Възпълни ръце.
—	закръглен, загладен, заоблен, сочин орен·,
рззг,, налят орен,
ант. — възслаб, възсух, тънък, леаевеат
// съсухрен, изсъхнал, изсушен
// костелив, кокалест
ВЪЗРАДВАМ книж, - еж. зарадвам
ВЪЗР-ЖДАМ - 1. . Правя нещо вонове да същест¬
вува, връщам към нов жмевт нещо. Трябва да
възродим съсипаното селско стопанство, Въз¬
раждам старите занаяти:. Възраждам стари¬
те традиции.
—— съживявам, възкресявам орен,, обновявам
прзн:, възстановявам, възвръщам
ант. — съсипвам, унищожавам, погубвам, з-трио-м,
довсршоем
2. Правя нещо втнвва да се появи (обикн. чувство,
преживяване, спомен и др.). Споменът зз хуба¬
вите дни—, прзкарани с нззc, възроди любовта й.
—	съживявам, възкресявам прзн,, събуждам
прзн·, пробуждам прзн:.
V	иоβиовем на (за) живот книж. към 1. знач.
ВЪЗРАЖДАМ Се - 1. Изпълвам се с живот, движе¬
ний. Прзз пролетта природата се възражда зз
нов живот. Силите ми се възродиха,
—	съживявам се, събуждам еи орен., пробуждам
се орзн·, възкръсвам орзн.
ант. — замирам
2. Започвам отново да действам вам. да функциони¬
рам след временно спиране. Икономиката сз
77

възражда, Отново сз възраждат старите за¬
наяти,
—	съживявам ее, възкръсвам прзн.
ант. -^ отмирам, изчезвам, загивам, гина, погивам,
з-трсвам се
// изчезвам, изгубвам се, угасвам, гесне, чезне, уми¬
рам
ВЪЗРАЖДАНЕ - Епоха на културен и идеен по¬
дем е някои еоовпейски сорснв през XIV - XVI
е., а е България - през XVIII - XIX в.. Една от
нзй-значителните епохи в историята на човеш¬
ката култура - Възраждането.
—	Риниеанс
ВЪЗРАЖЕНИЕ - 1. Липсе на съгласие, на одобре¬
ние за нещо. Имам възражения срзщу проекта,
Това бяха първите му възражения срещу мнз-
низто на началника.
—	несъгласие (е)
ант. —> съгласие, одобрение
2.	Pоотиволвлmевяне не чуждо мнение. Шлфът не
търпи възражения..
—	прекословии книж,
3.	вж. контестация;
4.	вж. опровержение
ВЪЗА—ЗЯВ—М - 1. Изказо-м несъгласие с някого.
Каквото л да каже, тя винаги щз му възрази:.
Никой нз смее да му възрази.
—	отвръщам, противореча нзсв., опонирам
книж,, прекословя нзсв. книж. остар, кон¬
трирам книж,
ант. — съгласявам се
2. разш·. еж. възподтивевам си
ВЪЗРАСТ - Период от съществуването не човек,
животно или рестйний, лрвmйжеваш хераотеонс
белези. Тя е на па-клcнна възраст·. Нз мога да
определя възрастта му, Средна възраст·. Нз
каква възраст - дзтзто?
—	години рззг, връет нар., пора нар.
ВЪЗААСтЕ—М книж, рядко - 1. еж. израствам
3.	знач.;
2. еж. увеличавам еи 1. знач.
ВЪЗРАСТЕН - 1. Който вече не е мслък, не е мно¬
го млад, има повече години. В-чз си достатъчно
възрастен—, за да вършиш лудории. Възрзст-н си
и сзм можзш да вземаш р-ш-ния.
—	голям, зрял орен,
ант. — малък, млад, незрял, зелен
// малък, невръстен, еалввъзрелтйн
2. вж. стар 1. знач.
ВЪЗАИД-ВАМ полт, рядко - еж. заплаквам
ВЪЗРОДЕН орен, - ож. възобновен
ВЪЗРОДИТЕЙ - вж. възрожденец
ВЪЗРОДИТЕЛЕН - еж. животворен
ВЪЗРОЖДЕНЕЦ - Просветен деец по ореме на
Възраждането у нес, който й оаевовл за култур¬
ното е национално-политическ- издигане на бъл¬
гарския народ. България сз горд-з със своите
възрожденци.
—	будител, възродитил, просветител книж,
книжовник
ВЪЗАОПТАВАМ - Иооаояеае явно недоввлство,
несъгласие. Възроптах срзщу саc-βcлияτз на
началника.
—	възнегодувам св,— разбунтувам ее орен, въз-
бунтувам ее прзн.
ант. — примирявам се, помирявам сй
ВЪЗСЕПВаМ СЕ поет.. - еж. сепвам ее 1. знач.
ВЪЗСИЯВАМ πcзт. - вж. светвам 1. знач.
ВЪЗСЛАБ - Зс човек, тяло - който не й прекадено
слаб, който нямс дастеоъчна голяма телесне маса.
Възслзбз девойка, Възслзби ръце. Възслабо лице.
—	тънък, възсух, слабоват
ант. — възпълен, закръглен, загладен, з-облен, со¬
чен, налят
възсл—ва полт, - еж. прослава 1. знач.
ВЪЗСЛАВЕН оозт, рядко - ож. хвалебствен 1.
знсч.
ВЪЗСЛАВЯМ поет, - еж. прославям
ВЪЗСТАНОВЕН - еж. възобновен
ВЪЗСТАНОВЯВАМ - 1. Правя нещо, обикн. разру¬
шено, унищожена, да възвърне първоначалния си
вид. Възстановихме разрушения параклис, Въз¬
становяват пострадалите от земетресението
къщи:. Щз възстановим пострадалата икона.
—	възобновявам, подновявам, реставрирам
ант. —> руша, оезоушавае, събарям, срутвам, совβам
2.	Отново придобивам нещо, което съм з-губил вре¬
менно. Възстанових взетата сума. Възстано¬
вих си капитала. Възстановявам пзмзтта си.
Възстановявам душевното си равнов-сие.
—	връщам, възвръщам
ант, —*■ изгубвам, зегубвам, губя
3.	Пвдверявае физическото или здреевслтвнв със¬
тояние не някого, нещо. Билките щз възстано¬
вят здравето ти. Чистият въздух и добрата
храна бързо ще те възстановят.
—	оправям
ант. —► увреждам, нсереждам, сълиовае, разрушс-
осм, рушс, поразяо-м, разнебито-м, разсипе-м
4.	Правя нещо (спомен, минало събитие, случкс) от¬
ново де се появи е съзненсеов ми. Спомних сл
всичко, възстанових в ума си л най-малките
подробности от вчерашния дзн.
—	възкресявам прен·, възобновявам
5.	вж. възобновявам 1. знач.;
6.	еж. възраждам 1. знач.
ВЪЗСТ—НОВЯВ—М СЕ - 1. еж. съвземам се 1.
знсч.;
2. еж. възвръщам еи
ВЪЗСУХ - еж. възслаб
ВЪЗСЪЗДАВАМ книж. - 1. еж. възпроизвеждам
1.	знач.;
2. еж. изобразявам 1. знач.
ВЪЗСЯД-М - Сядам върху нещо, като го -еорαч-
еам. Възсздни оcня., Възсзднах магарето, Въз-
седнах велосипеда,
—	яхвам, качвам ее (на), възкачвам книж. ряд¬
ко, обяхвам диал..
ВЪЗТОРГ - 1. еж. възхищение;
2. еж. въодушевление
ВЪЗТОРГВАМ - еж. възхищавам
ВЪЗТОРГВАМ СЕ - еж. възхищавам се
ВЪЗТОРЖЕН - 1. kвCто й изпаднал е състояние на
възторг, кайто й тбхоснст от възторг. Възторже¬
ни тълпи сз отправят към площада, Възторже¬
ни βиоcβe.
—	екзалтиран книж,— френетичен книж.
2. вж. въодушевен 1. и 2. знач.
ВЪЗТОАЖЕНОСТ - 1. еж. патос;
2. еж. въодушевление
ВЪЗТЪРЖЕСТВУВАМ книж. - еж. побеждавам
78

2.	знач.
възтържествуваш: книж, - ож. победа 1. знач.
ВЪЗХВАЛА кнлж. - 1. Възторжена похвала не ня¬
кого за негови постижения, заслуги, качества.
Много възхвали се чуха за новоизлязлатз книга
на пcета. Сипзха се възхвали за новия филм:.
—	хвалебствие, суперлативи разг.. славословие
книж,, адмирация книж., дитирамби книж.
обикн, ирон,, виецехвалиеии книж, cблон:.
ирон,— панегирик орен, книж.
ант. —> ругателство, хула, нападка, ругатня, злос¬
ловие
2. ож. прослава 1. знач.
ВЪЗХВАЛИТЕЛЕ— книж, - ож. хвалебствен 1. знач.
ВЪЗХВАЛЯВАМ - Извънредна много хееля няко¬
го, нещо, язрезяеем възхищението се от някого,
неща, отбелязвайки изключителните му д-стойн-
стоа. Полтът възхвалява героизма нз нзшлтз
воини, Пианистката нз е особено талантлива,
но всички я възхваляват, Н- възхвалявай тcлкc-
вз научния й труд, в него има доста слабости..
—	величая нзсв. книж,, превъзнасям, възнасям
книж. ирcн., възвИличавмм книж,— адмирирам
книж., въздигам орен, книж, славословя несв.
книж., венциславя несв. кнлж.
ант. —· хуля, нападам, ругея, злословя, скверносло¬
вя, плюя, лая
// охулвам, акайветявам, ебругавем, тпеювам, по-
хулеам
// заклеймявам, бичувам, осъждам, р-з-баич-оам
V	вдигам (издигам, въздигам) де небесата няко¬
го книж,, вдигам (издигам) до облаците някога
книж,, издигам (поставям) на пиедестал някого
кнлж,, пея -санна (алелуя, диmииемби) някому
книж,
ВЪЗХИТА поет. - еж. възхищение
ВЪЗХИТЕН - ож. очарован
ВЪЗХИТИТЕЛЕН книж, - еж. прекрасен
ВЪЗХИЩАВАМ - Предизвиквам възхищение, нас¬
лада от неща много хубеев, добро. С играта си
артистът възхити публиката, Образът на Лев¬
ски винаги ме з възхищавал.
—	очаровам, възторгвам, ·плееявмм прзн,, запле-
нявам орен·,, обайвам поет,— омайвам пcзт.-
омагьосвам прзн,, покорявам прзн.
ант. —► възмущавам, шокирам, скандализирам
//отвращавам
V	грабвам (завладявам, пленявсм) сърцето разг,
ВЪЗХИЩАВАМ СЕ - Изпитвам, изпсле-м се с
възхищение, еьотоог от нещо много хубаво, доб¬
ро. Възхищавам се от красотите нз България.
Винаги сз възхищавам от българските народни
олсни.
—	очаровам се, възторгвам си, плинявам еи,
запленевам ее, омайвам си поет.
ант. — възмущавам се
И отвращавам се
ВЪЗХИЩЕНИЕ - Много лмено чувство на одобре¬
ний и наследе ат някого или -т нещо Изпитвам
възхищение от музиката на Моцарт. Картина¬
та предизвиква възхищение. Зрителите гледаха
с възхищение играта на артистите,
—	възхита ооет,, възторг, икстаз книж,
ант. —> отвращение, погнуса, отврете, омерзение
// възмущение, нет-дувание
ВЪЗХОД - Реземоий не нещо към много ло-дтеио
състояние. Културата е във възход. Икономика¬
та постигнз голям възход. Възход в търговия¬
та, Страната е във възход.
—	подем, разцвет, напредък, прогрие, проспе¬
ритет кнлж,, цъфтиж орен, растеж орен,, бум
книж.
ант. —· упадък, запсдаей, регрес, падение, залез
ВЪЗХОЖДАМ ооет. - вж. изгрявам 1. знач.
ВЪЗЦАРЯВАМ СЕ прзн. - вж. еαстъпвам12. знач.
ВЪЗЧЕАВЕН - вж. червеникав
ВЪЛНА - Издигнатина, която се образува от дви¬
жението на водна повърхност при всяко нару¬
шаване на спокойното й състояние. Една голяма
вълна обърна лодката, Когато подух.- вятър, в
-з-рото се образуват вълни,
—	талаз поет, бран2 диал. поет·, дълга диал.
П Всяко явление, което нарвдееяеα вълна. Косата й
е на вълни:. Обливат ме студени вълни,
—	талаз поет,
ВЪЛНАТ длал. - еж. коемат
ВЪЛНЕНИЕ - 1. Неспокойно състояние на духа,
породено обикн. от силни чувства. Радостно
вълнени- е обзело хората пред празника, Слу¬
шам новините с вълн-низ,
—	неспокойствие, трепет
ант. —> спокойствие, хладнокръвие, сaеa-елaдсней,
невъзмутим-ст, сдържаност
2.	еж. възбуда 1. знач.;
3.	еж. брожение;
4.	еж. бунт 1. знач.
ВЪЛНЕСТ -1. вж. рунтав 1. знач.;
2. еж. коемат
ВЪЛНИСТ - еж. вълнообразен 1. и 2. знач.
ВЪЛ—ОВАТ - еж. вълнообразен 2. знач.
ВЪЛНОВИДЕ— - еж. вълнообразен 1. е 2. знач.
ВЪЛНООБРАЗЕН - 1. kвйто й с нереона повърх¬
ност, лтдтене на вълни, гънки. Вълнообразна
равнина. Вълнообразна планинска верига, Въл¬
нообразна могила.
—	вкледβuден, талазовиден, вълнист, нагънат,
начупен, надиплен
ант. — равен
2. Който й с вид на вълни, подобен не вълни. Вълно¬
образни облаци. Вълнообразно движение. Въл¬
нообразна линия,
—	вълновиден, талазовидее, вълнист, вълноват,
къдрав прзн,
ант. — прав
ВЪЛНУВАМ СЕ - —Намирам се в неспокойно, тре¬
вожно състояние на духа. Вълнувам сз орзд ми¬
сълта, чз може да нз си взема изпита. Вълнувам
сз, че парите ми няма да стигнат до края на
м-сеца,
—	тръпна орзн.
ант. — нехая, немаря
V трепка мм сърцето (сърчицето) рззг.
ВЪЛНУВАЩ - еж. емоционален 1. знач.
ВЪЛШЕБЕН - 1. Който яма свръхестествена села,
слвсвентлт де прави необикновени неща, чудеса.
Вълшебно килимче. Вълшебна шапка. Вълшебен
жззъл, Вълшебна пръчка.
—	магически, чародеен, чудотворен, чудодеен
2. орен:. Който й нйтбскнтвйн по сила, действие
вам проява. Лекарството имз вълшебно въз¬
действие. Хората вярваха във вълшебната сила
на иконата.
В
79

—	магически орен., чудотворен, чудодеен
3.	ож. приказен 1. знач.;
4.	еж. очарователен;
5.	еж. прекрасен
ВЪЛШЕБ—ИК - 1. Човек, който може да преви ма¬
гии, чудеса. В приказката се разказва за здин
вълшебник.
—	магьосник, чародей книж., маг орзн:. пρзm,,
чудотворец
2.	Човек, който й изключителен еейлтор в своята об-
лест. Вълшебник на словото. Този музикант е
истински вълшебник.
—	чародей книж,, чудодвец книж, магьосник прзн·.
3.	Човек, който излъчва чар, привлича със своята
красота е харектер. Той е такъв вълшебник, че
нито -дна жзна не може да му устои.
—	чаровник, омайник, чародей прен. книж., ма¬
гьосник прен.
ВЪЛШЕБНИЦА - еж. магьосница 1. е 2. знач.
ВЪЛШЕБСТВО - 1. еж. магия 1. знсч.;
2.	ож. чудо;
3.	прзн, поет, еж. очарование
ВЪН - 1. Зад пределите, не е -бсета на някакво зат¬
ворено пространство, място. Вън, прзд вратата,
някой чака.. Вън вали.. Вън стената не е изма¬
зана,
—	навън, отвън, вънка рззг, навън^ разг,, от¬
вънка разг.
ант. —> вътре, отвътре, извътрй
2. В посока извън пределите на някекео затетоенв
литсоианствв, място. Не ми издържаха нервите
л излязох вън на двора. Изведох кучето си вън
на улицата,
—	навън, вънка разг,, навънка разг.
ант. — вътре, навътре
ВЪН ОТ - еж. извън
ВЪНК- разг, - еж. вън 1. е 2. знач.
ЕЪНКНШЕН разг, - еж. външен 1. е 2. знач.
ВЪНШЕН - 1. ^#00 се намира вън, зад границите,
пртстренстввтв на нещо. Външна стълба. Външ¬
на врата. Външно cсаетлениз,
—	вънкашен рззг.
ант. —> вътрешен
2.	Който се намсре сам се извършва отвън, върху
пвинета сорена на nвеьохнслтта не нещо. Стъл¬
бата е изправ-на от външната стрзнз на пос¬
тройката. Трябва да измажем външната стра¬
на на училището. Външна корица:.
—	в^кащин разг.. лицев, фасаден
ант. — вътрешен
3.	Който се намира е периферията, който й часа от
крейнете стране не нещо. Външзн слой:. Кожата
е външзн орган.
—	перифирин
ант. ·— вътрешен
4.	kвCто действа, влияе върху някого или нещо, на-
мвоаCкм се извън самия него. Външ-н наблюда¬
тел. Външно влияниз, Външни фактори.
—	страничен
ант. —> вътрешен
5.	Който й непознат в дедена среда, който не се смята,
не се приеме от някого за близък. В селото го
смятат за външен човек. Външни хора.
—	чужд, неевой
ант. —► вътрешен, свой, близък
6.	Който не се отнася до съшнвстте на нещо. Това з
само външната страна на въпроса. Строгост¬
та му е само външна.
—	формален
7.	еж. видим 2. знач.;
8.	вж. международен 2. знач.
ВЪНШНО - 1. По ооношйнме на външния вид на
нещо. Сградата външно е добре оформ-на,
—	отвън, отвънка разг,
ант. — вътрешно, отвътре, вътре
2. еж. наглед
ВЪНШНОПОЛИТИЧЕСКИ - вж. международен
2. знач.
ВЪНШНОСТ - еж. вид1 1. знач.
ВЪОБР-ЖСЕМ - ^^00 съществува само във еь-
обреженяето, мисълта, представяте. Въобража¬
ема опасност. Въображаем враг, Въображаеми
успехи. ■ Въображаем свят.. Въображаем соор.
Въображаемо сражение.
—	недействителен, нереален, виртуален, мним,
несъществуващ, мислен, мислим, илюзорен
книж,, имагинерен книж. ириалин книж,
ант. — реален, действителен, обективен
ВЪОБРАЖЕ—ИЕ - 1. Совлтенвлт не човека да льо-
дева или да си представя вбоеоя е мисълта. Пи¬
сателят трябва, да имз богато въображение.
Плод на въображението.
—	фантазия
2. Нещо недействително, еъверажайет. Това, орето
виждам, въображение ли е? Станалото зреал¬
ност, а нз въображение.
—	фантазия, фантастика, фикция книж,
ант. —* реалност, действителност
ВЪОБРАЗЯВАМ Си - 1. еж. представям еи;
2.	еж. внушавам еи;
3.	еж. фантазирам 1. знач.
ВЪОБЩЕ - еж. изобщо 1. знач.
ВЪОДУШЕВЕН - 1. Който ворсзяеa въодушевле¬
ние. Въодушевена рзч, Въодушев-ни възклица¬
ния. Въодушевен поглед,
—	възторжен, ентусиазиран, вдъхновен, френе¬
тичен книж.
2. Който й обхванат от въодушевление. Въодушев-н
оратор. Въодушевен изследовател. Въодушеве¬
на студентка.
—	ентусиазиран, възторжен, запален орен,, раз¬
пален орен:.
ВЪОДУШЕВЛЕНИЕ - Душевен подем, свързан с
готовност и силно желание за действие, актив¬
ност. Той говори с въодушевление зз работата
си. Посрещнах с въодушевление идзятз да зами¬
на в чужблна. Учудвам се на твоето въодушев¬
ление.
—	ентусиазъм, вдъхновение, възторг, плам
орен, πc-m., разпалиноет прен·,— разгорищеност
орен., възторжиност, ентусиазирано^
ант. — апатия, еезоезеичий
ВЪОДУШЕВЯВА— - Предизвиквам душевен по¬
дем у някого, подбуждам към дейност. Пламен¬
ната р-ч на войводата въодушеви въстаници¬
те, Предложението да мз включат в експеди¬
цията, много мз въодушеви,
—	ентусиазирам, вдъхновявам, инспирирам
книж,, запалвам ор-н. възпламенявам орен:,
позт.
V з-пало-м главата (кръвта) разг,, оаеаCвае (замт-
тевам) главете рззг.
80

ВЪОДУШЕВЯВАМ СЕ - Обхеещат ме душевен
подем и готовност зс действие. Въодушевих се
от примера на приятелите си л започнах ре¬
довно да посещавам фитнес. Въодушевих сз от
идеята да следвам злзотррнuка,
—	ентусиазирам ее, вдъхновявам еи, запалвам
се орен·. паля се несв., възпламенявам ее орен.
полт.
ант. — изстивам
// отказвам се, възпешмсвае се, оставям се
ВЪПЛЪТЯВАМ (ВЪПЛЪЩАВАМ) - 1. Давам
конкрет-йн, материален израз нс нещо. В памет¬
ника е въплътена идзятз зз свобода, Във фрес¬
ките художникът е искал да въплъти своята
вяра. Ще въплътим в дзлз нашит- мечти,
—	материализирам, опредметявам книж,, ове-
щиствявам книж.
2. вж. олицетворявам 2. знач.
V давам плът е кръв на нещо книж., превръщам е
живо дело нещо кнлж, към 1. знач.
ВЪПЛЪЩЕНИЕ - еж. олицетворении 2. знач.
ВЪПРЕКИ - 1. Означав- превъзмогване, превдте:я-
ванй на някакво тблтвятйллтвт. Пристигнахме
навреме въпреки бурята:.
—	независимо от, мимо остар.
2.	Означава, че нещо става, извършва се в орвоu-
етречее с друго, нй й львеосзенв с нещо друго.
Въпреки очакванията те победиха. Това стана
въпреки волята му,
—	противно на, против, мимо остар.
3.	Въвежда подчинено обстоятелствено изречение за
волоълеане. Въпреки чз съм стар, още работя,
—	макар, Мко рззг.
ВЪПРОС - 1. Мисъл вам израз, с които някой питс
за нещо, за де си го изясни вам за да узнее нещо.
Задавам въпроси, Поставям въпрос, Не мога да
отговоря на въпросите ти.
—	запитвани, питане
ант. — отговор, ответ
2.	еж. проблем 1. знач.;
3.	прзн, вж. тема
ВЪПРОСНИК - Лист с оьповлв за събиране на све¬
дения, данни. Трябва да попълните въпросника,
—	формуляр
2. ож. конспект
ВЪРВА диал. - еж. връв 1. знач.
ВЪРВЕЖ - 1. Движение е някаква посока. След ед¬
ночасов вървеж излязох от гората, Детето е
уморено от бързия вървеж.
—	вървени, ходене, ход, крачене
ант. —> стоене, седене
2.	Придемжвене, обикн. на лийевзнв средство, е ня¬
каква посока. Влакът забави вървежа сл.
—	ход, движение
3.	еж. походка
ВЪРВЕНЕ - еж. вървеж 1. знач.
ВЪРВИ МИ - 1. еж. спори ми;
2.	вж. удава ми ее;
3.	рззг. еж. прилича ми
ВЪРВОЛИЦА - еж. редица 2. знач.
ВЪРВОЛЯК разг. - еж. редица 2. знач.
ВЪРВЯ нзсв. - 1. Деиже се, местя се е nрвс'тоен-
лтвттв с помощта на ' краката ся. Вървя бавно по
улицата. Едва вървя от умора. Вървя на пръсти.
Вървя към къщи, Вървя гордо.
—	ходя, крача, пристъпвам в несв, (за бавно дви-
6. Български синонимен и антпивмйн речник с фразеологизме
жзниз). стъпвам в несв. (за бавно движение),
нося еи орен:, рззг,
ант. — стоя, седя
2.	Намирам се е движений в ливлоиенлтввтт, обикн.
в някаква посока. Трябва да вървим напред. Вла¬
кът върви бързо, Яхтата вървл бавно оо мcае-
то. Коли вървят в различни посоки.
—	движа се, придвижвам ее в нзсв.. нося се орен:,
разг., напредвам
ант. —> спирам, спирам се, възпирам се
// стоя, седя
3.	орен, еж. развивам еи 3. знач.;
4.	орен:, вж. минавам 7. знач.;
5.	прен·. еж. провеждам еи 1. знач.;
6.	прен., разг. обикн, 3 л. вж. работя 3. знач.;
7.	прен, разг. 3 л. еж. търея еи 1. знач.
ВЪРГАЛЯМ СЕ рззг, - вж. търкалям се
ВЪРЗАН разг. - еж. несръчен 1. знач.
ВЪАЗАННК рззг. пренебр. - еж. загубиняк
ВЪРЗОП - 1. Предмети, увити е заеьооане заедно е
платна, хартия и и пад. Вързоп с дрехи и завивки,
—	пакет, бохча разг., денк (голям вързоп)
2. еж. връзка 2. знач.
ВЪАкОл—К - 1. еж. вампир;
2. орен:, руг. еж. кръвопиец 1. знач.
ВЪАЙ - вж. краен 3. знач.
ЕЪАЙЙ—- - еж. прът
ВЪАЛИНМ длал. - еж. стръмнина 1. знач.
ВЪРЛУВАМ - 1. За еαлелm, епидемия е пад. - раз-
оитстренявам се е широки размери, като унищо¬
жавам, изтребвам масово. В града върлува теж¬
ка епидемия. Малария върлува лз мочурищата.
Върлува грло.
—	вилнея
2. еж. безеиествaм 1. знач.
ВЪРТОГЛАВ рззг, н-одобр. - еж. своенравен
ВЪАТОКЪЩНИЦА разг. - еж. къщовница
ВЪАТОЙИЯ диал. - еж. водовъртеж
ВЪРТОП - вж. водовъртеж
ВЪРТЯ - рззг. еж. разигравам
ВЪРТЯ СЕ - 1. вж. кръжа 2. знач.;
2.	еж. мятам се 1. знач.;
3.	орен, рззг. вж. суетя ев
ВЪРХАРИ - 1. Връхна част на дърво. Слънцето с-
издлгнз нзд боровите върхари. Той гл-даш- зе¬
лените върхари на дърветата.
—	вършини
2. поет, Планински връх. Оттук се виждат върха¬
рите на Странджа. Планински върхари.
—	вършини поет.
ВЪРХОВ-1 . спец,. Максимален, наC-висвк. Върхово
напрежение в електрически проводник, Върхово
движение.
—	пиков книж,
2. еж. кулминационен
ВЪРХОВЕН - Който е ней-еежен, най-гвлям по
степен вая сила. Върховен орган, Върховен дълг.
Върховни интереси:. Върховна справедливост,
—	висш
ВЪРХУ - За означаване, че връхната страна не неща
е мястото, където се нaмиие някой, неща или се
върши, проявява нещо. Стоя върху скалата:.
Върху плика е нзписан адресът нз получателя,
Pзпзлниоът е върху масата. Зехтинът плува
върху водата.
—	на, връх разг., въз разг, връз рззг, над, отгори
81

// За п-соче-не, че ооеъохнвстта, оръхистс лооааа
нс нещо й мястото, където се поставя, намества,
п-пада нещо вля се оаоо-лепа някой. Поставям
книгата върху масата. Метнах шзлз върху гла¬
вата сл.
—	на, връх разг,, въз разг, връз разг, над, отгоре
ант. —> под. отдолу
ВЪРХУШКА - Група хоре, която има пвслвдстее-
щт положение е дадено общество. Партийна
върхушка, Управляваща върхушка.. Финансовз
върхушка,
—	олигархия пр-н, разш.
ВЪАШ- - вж. правя 1. и 2. знач.
ВЪРШИЛО диал. - еж. гумно
ВЪРШИНИ - еж. върхари 1. в 2. знач.
ВЪАШИТЕЛ книж, - еж. извършител 1. знач.
ВЪСТАВАМ - 1. Запвчесм в·^,· въоръжен бунт,
ос-ръжена борба. Народът въстана срещу по-
робит-лит-, Нзс-лзнизтc въстана срещу ти¬
ранията,
—	разбунтувам ев, вдигам ев прзн. разг, надигам
еи прзн,, възправям се прзн:. книж., етавам1
прзн. рззг. рядко
2. орен·, ож. дпклевaм се
V поебвее (хеашае, вдигам) -ръжие^^ рззг,.
вдигам пушка рззг, вдигам (вадя, изтеглям) меч
книж. към 1. знач.
ВЪСТАНИЕ - Въоръжен-, врпаниоuоане мастес
борбс срещу nотилничеловв, теово, чужда окупа¬
ция. Народът се вдигна на въстание, Може да
избухне въстание.
—— бунт, революция
ВЪСТАНИК - еж. бунтовник 2. знсч.
ЕЪСЯ СЕ - вж. мръщя еи 1. знач.
ВЪТРЕ - I . вж. отвътре 1. е 2. знач.;
2. вж. навътре 1. знач.
ВЪТРЕШеЕ - 1. еж. близък 3. знач.;
2.	вж. душевен 1. знач.;
3.	вж. емоционален 2. знач.
ВЪТРЕШНО - вж. отвътре 2. знач.
ВЯЖД-М СЕ - ож. ояждам еи 1. е 2. знач.
ВЯЛ - еж. бавен 3. и 5. знач.
ВЯЛО - еж. бавно 2. знсч.
ВЯЛОСТ - вж. бавност 2. в 4. знач.
ВЯРА - 1. Упеесние е някого, нещо. Вяра в силите
на доброто. Вяра в победата. Вяра в утрешния
дзн.
—	увереност, убеденост
ант. —> неверие, вбезееренвсо, безверие, нееяое,
обезверение
2.	Убеденост, че нещо ще се влъщелmев или ще стане
ов-двеоо. Обещанието му, чз ще ми помогне. ми
вдъхна нова вяра, Изпълн-н съм с вяра, чз всяко
зло имз своя край. Гледам с вяра в бъдещето.
—	увереност, надежда, оптимизъм
ант. — отчаяние, вбезверенвст, обезверение, без¬
надеждност, песимизъм
3.	рззг, ож. доверие;
4.	вж. религия
ЕЯАЕ-М несв.. - 1. вж. доверявам ее;
2.	еж. надявам еи 1. знсч.;
3.	вж. предполагам 1. знач.
ВЯРВАНЕ - еж. поверие 1. знач.
ВЯРВАЩ - 1. като същ. Човек, който вяро- е Бог,
религиозен човек. В църквата се бяха събрали
много вярващи, Вярващите постят.
—	еабожеикряДкe
ант. — невярващ, атеист, безбожник, безоернвк. не¬
верник
2. вж. религиозен 1. знач.
ВЯРНО- 1 . ож. безгрешно;
2. вж. наистина 3. знач.
ВЯРНОСТ - 1. Дълбоки е трайни чувства към ня¬
кога, нещо. Съпружеска вярност, Вярност към
cτ-чествcто. Вярност в любовта
—	преданост, привързаност
ант. —> изневяра, измяна, нйвяонвст
2.	Отсъствие на грешки. Вярност на изчисленията:.
Вярност на превода.
—	точност, безпогрешно^, правилност, без¬
грешност рядко
ант. — грешка, нееяонвлт, неточност, непраовлнолт
3.	вж. достоверност
ВЯСВ-М СЕ разг. - ож. появявам еи 3. знач.
ВЯТЪРНИЧАВ рззг. - еж. лекомислен 1. знач.
ЕЯ^А-РЧ-вОсТ разг. - еж. лекомислие
82

г
ГАВАЗИ— прcстрнар. - еж. телохранител
ГАВРА - 1. Унизяване на честта, двствCнстеото на
някого чрез думи, действия, полтъnои. Той не мо¬
жеше пcазчз да понася обидит- л гаврите на
началника си. Гавра с хората е да им обещаеш
високи заплати—, а в края на месецз да не полу¬
чат никакви пари:.
•— издевателство книж,, подигравка рззш,
2.	Грубо оскърбително	което унизява. Те
нз искаха да оставят ранения зз гавра на вра¬
говете.
—	поругание, пдругаβаее
ГАВРЪТВАМ рззг, - еж. изпивам 1. знач.
ГАВРЯ СЕ несв, - Унизявам двлтоCнстеотв на ня¬
кого, втнесям се грубо влкъреитйлно към някого,
нещо. Той обича да се гаври с беззащитния ста¬
рец. Нз изложбата бяха дошли хора с цел дз сз
гаврят с картините му.
—	издевателствам книж:., подигравам си в несв.
разш,, погаврям еи в несв., поругавам се в
н-св,, поругавам в несв.
ГАГА1 диал. - еж. човка
ГАГ-2 длзл, - еж. гега
ГАД разг. - 1. прен. Противен човек, който предиз¬
виква отвиешение, омраза. Изгон-те този гад.
Н- съм предполагал, че си такъв гад. Гадове са
ми разбили колзта.
—	гадина орен, рззг., гадняр разг, гадник разг,
животно прен. разг,
2. вж. животно 1. знач.
ГАДАТЕЛКА - Жена, която се зенимаее с предсказ¬
ване на бъдещето или реооовеане не ммналвов
на някого. Тя има славата на гадателка. която
винаги познава какво ще ти се случи. Гадател¬
ката ми гледа на кафе л ми каза., чз скоро ще
с- омъжа,
—	гъидаеkа, врачка, яеновидка, екстрасвне
ГАДАЯ - 1. Пойдсказеее бъдещето вам рαзкоиеαе
миналото на някого с помощта не суеверни вам
окултни средства. Тя може да гадал на кафе, на
карти, нз боб, Щз отлдз при някоя врачка да
ми гадае,
—	воаесвам, глидам орен,
2. вж. предвиждам 1. знач.
Г-ДЕН - 1 . еж. отвратителен 1. е 2. знач.;
2.	вж. неприятен 1. знач.;
3.	прен.. вж. подъл 1. знач.
Г—ДЖЕ разг, - 1. вж. любима;
2. еж. мацка
Г—ДИ МИ СЕ - еж. повръща ми ее
ГАДИНА разг. - 1. еж. животно 1. знач.;
2. прен. дж. дад — 1 днач.
Г—ДйИВОСТ - еж. погнуса 1. знач.
ГаД—ИК разг. - еж. гад 1. знач.
ГаД—ОсТ - вж. погнуса 1. знач.
Г—Д—ЯР разг. - еж. гад 1. знач.
ГМДОАИЯ рззг, - вж. гадост 1. е 2. знач.
ГМДОСТ - 1. Нещо, което предизвиква отвращение,
погнуса с вида си, вкуса см, ммоила си е др. Как¬
ви са тези гадости, които си купил? В стола ни
хранят с всевъзможни гадости,
—	гнссотuя, гадория разг., гнусота
2.	Обикн, мн. Думи, язиеом, което взр-зяо-о подлост,
низост, клевета мля са неприлични, непристойни
и предизвикват силна невдобийние, възмущение.
По негов адрес в печата сз пишат всякакви га¬
дости, От него чух какви ли не гадости за дей¬
ността на фирмата.
—	мерзост кнлж., геусдтие, гнуста, гадория
разг,, еълβде орен, рззг, н-одобр.
3.	орен·, рззг. еж. низост;
4.	рядко ож. погнуса 1. знач.
ГАЗЕТА книж. остар. - вж. вестник
ГАЗОВИДЕ— рядко - еж. газообразен
ГАЗООБРАЗЕН - kвйтв има вид е севCстеа на газ.
Газообразно състояние, Газообразно βещзстаc.
—	воздухообразен, газовидин рядко
ГАЗЯ - 1. ож. тъпча 1. знач.;
2.	орен:, еж. потискам 1. знач.;
3.	прзн:. вж. погазвам
ГАрЛЕ прcстонар. - еж. грижа 1. знач.
ГАЙАЕТ простонар. - еж. търпение
ГАЛАНТ остар. - еж. джентълмен
ГАЛАНТЕН книж. - еж. любезен 1. знач.
Г—ЛМНТ—ОСТ книж, - ож. любезност 1. знач.
ГАЙ -—ТОН остар. - ож. джентълмен
ГАЙАТЯ диал.. - еж. псувам
Г—ЙБА длал.. - еж. милувка
ГМЛЕН - 1. еж. глизен 1. знач.;
2. вж. нежен 2. знач.
ГАЛЕНИК - вж. любимец
ГНЛЕ—ОСТ - 1. еж. глвзиноет;
2. вж. нежност 1. знач.
ГАЛЕТИ остар, - еж. сухар
ГАЛЕЩ книж. - еж. нежен 2. знач.
ГАЙИМАТИЯ разг, - ож. безредие 1. знач.
ГАЛИЦА диал. - еж. гарга
ГАЛОН - еж. ширит
ГАЛОПИРАМ - 1. За кон яли друго животно - бя¬
гам бързо, стремително в галоп. Конете почнаха
да галопират.
—	препускам
2. орен., еж. тичам
Г—ЙОШ - орен:, разг. пренебр, еж. глупак
ГАЛУ—КА диал, - вж. гарга
ГАЙФО— разг, пренебр, - еж. глупак
ГАЛЬОВЕН - вж. нижен 1. и 2. знач.
ГАЛЬОВНИЦА нар, ооет:. - еж. любима
ГАЙЬОВ—ОСТ -вж. нежност 1. знач.
Г—ЛЯ - 1. Прекарвам леко ръката см обикн. по гла¬
вата, лицето и пр. на някога е иоосз на обич, неж¬
ност мае за успокоение. Галя детето оо бузите.
Галя болния оо косата, Галя ръкзтз нз някого,
—	милвам, гладя орзн:.
ант. —* удрям, цапеам, цераодосвае
//удрям, плясвам, шляпоем, цапеам, оешейвяβам, ша-
маросеам, зашаеаролвам, зешамарявам
2. орен., вж. глезя
ГМЙЯ СЕ - Нежно е ласкеев се докосвам, д-пииам
до някого. Кучето подскачаш- и с- галеше в
краката й. Детето се гали около майка сл.
—	умилквам се, милвам се, глезя еи
ГАМБИТ - прзн·. еж. дебют
ГАМЕН - 1. Невъзпитан уличен хлапак. Родит-ли-
83

тз са зарязали детлто л то се з превърнало в
гамен.
—	уличник, хъшлак
2.	дърръъ и ннеезпииан дчсей. Гаммни са раз¬
били витрината на магазина,
—	хулиган, уличник
Г—НГ—Л диал, - еж. еплит 1. знач.
ГАНГСТЕР - еж. бандит
ГАНГСТЕРСКИ - еж. бандитски
Г—НГСТЕРСТВО - еж. бандитизъм
Г—А—НТ - еж. поръчител
Г—РННТИРАМ - 1. с предл. за. Поемам, нося отге-
о-рналт. Познавам този нов-к и гарантирам за
неговата лоялност.
—	отговарям
2.	вж. поръчителствам;
3.	еж. осигурявам 1. знач.
ГАА—НТИР—Н - вж. осигурен 2. знач.
ГАРАНЦИЯ - 1. Поемане не втпвввρнвлт за друг
(словеснс, парична е др.) Дадоха ми сумата без
гаранция:.
—	поръчителство
2.	Сума, която се внася зс поръчителство. Трябваше
да внесе ооредел-нзта му гаранция, за да го
пуснат от затвора,
—	депозит
3.	Това, което е условие, предпоставка за (бъдещо)
олъщелтеяβене, извършване на нещо. Добрата
подготовка е гаранция за бъдещи успехи.
—	залог
// Това, което даос увереност за нещо, е някакво вт-
нвшйнме. Няма никаква гаранция, че ще успеем.
—	сигурност
ГАРГА - Черна, креслива, айπийеетае птица, по-мал¬
ка от гарван, която живей вееон. е селищата е
около тях.
—	чавка, галица диал., галунка диал.
ГААД -вж. телохранител
ГАРДЕРОБ -Голям шкаф за горни дрехи. Гардеро¬
бът з пълен с излишни дрехи.
—	дрешник
ГАА—ИААМ - ож. украсявам 2. знач.
ГАР—ИР—Н - вж. украсен 2. знач.
Г—А—ИТУРА - еж. комплект
ГААСО— остар. - еж. келнер
ГАСНА несв. - 1. еж. угасвам 1. в 2. знач.;
2.	прзн. еж. изчезвам 3. знач.;
3.	орен, вж. линия;
4.	орен, поет. еж. утихвам 1. знач.
ГАСТМАБ—ЙТЕАСТВО рззг. - еж. гсреетеийeтвд
ГАСТРОЛИРАМ - Участвам оато гост със сце¬
нично изпълнение на чужде сцена. Софийската
филхармония ще гастролира през следващия
м-с-ц в Берлин.
—	гостувам
Г—СТРОНОМ' - Човек, който й пвзнееач и ценител
не добрите ястия е умее де се угажда е яденето.
Домакинята знаеше, чз гостът й е гастаcнcм.
л се прит-сняазше дали щз хар-сз гозбите. Във
вестника има специална рубрика зз гастроно-
ми,
—	чревоугодник, гурме книж, нлжел,, сладкоку-
еиц остар.
ГАСТРО—ОМ2 - Обширен и добре обзаведен мага¬
зин за хранителни продукти в питиета. Пазару¬
вам от близкия гастроном.
—	колониал, бакалница рззг., бакалия разг., су¬
пермаркет, еупир рззг.
ГАСЯ несв. - еж. угасявам 1. и 2. знач.
ГАТАНКА - орен·. еж. загадка 2. знач.
Г—Ф - Неуместна, нетактична лвсоълое или изявле¬
ние. Изкззβзн-тc му се оценява като полити¬
чески гаф, Внимавайте да н- стане някой гаф.
—	грешка разш,, фал орен:, разг, изцепка жарг,
издънка жарг.
ГВОЗДЕЙ - Продълговат, обикн. тънък метален къс
с цилиндрична форма, завлтоен не единия край е
с главичка на другия, кайте служи главна за за-
коосване.
—	пирон, клинец разш,, ексир диал..
ГДЕ - вж. къде
ГЕБЕАЯСВ—М (ГЕБЕАДЯСВАМ) диал. прзнебр,
- еж. умирам 1. знач.
ГЕВГИР простонар. - еж. цедка
ГЕВЕЗЕ простонар, - еж. глезльо
ГЕВЕЗЕЙИК прcстcнар. - еж. привзимка
ГЕВЕЗЯ nрcстонар, - вж. глезя
ГЕВЕЗЯ СЕ паcстонар- - еж. превземам еи
ГЕГА - Дебела и дълга пръчка с кука или закрвоен
край, която обикн. носят оочаоumй.
—	кривак, гага2 диал.
ГЕЕН— остар. - вж. ад 1. знач.
ГЕЙ - вж. хомосексуалист
ГЕМИЯ разг. - еж. платноход
ГЕНЕЗИС книж. - еж. възникване
ГЕНЕРАЛЕ— - еж. основен 1. е 3. знач.
ГЕНЕРАЛИЗАЦИЯ книж. - еж. обобщение 2. знач.
ГЕ—ЕНАИИЗИНАМ кнлж:. - еж. обобщавам 2. знач.
ГЕ—ЕА—ЙИЗИРАНЕ книж:. - еж. обобщение 2. знач.
ГЕНЕРАЦИЯ книж. - вж. поколение 1. знач.
ГЕНЕТИЧЕН спец. - К-йта се отнася до наслед-
стейнвстте, соъроен й с неслйдсовйнолоте на ор¬
ганизмите. Г-нетични игмен-ния, Гзн-тичнз
обр-.мененост.
—	наследствен
ГЕНИЙ - Ч-век, обикн. творец, к-йто име изключи¬
телни лоос-еностu в няк-ква телелт. Моцарт е
музикален гений,
—	феномен прзн.. книж.
ГЕ—Я жарг. - 1. еж. вземам 1. знач.;
2.	еж. открадвам;
3.	еж. крада
ГЕРАН длал.. - еж. кладенец 1. знач.
ГЕРДА— разг. - 1. ож. огърлица;
2. разш. вж. низа
ГЕРМАНЕЦ - Мъж от основното неселений на Гер¬
мания.
—	немец, шваба шзг.
ГЕРОИЗЪМ - 1. Качесте- на герой, изключителна
сеелвлт и себеотрицание. Много героизъм з про¬
явил народът в т-жките години на войната ,
Зз героизма му го наградиха с орден. Всички са
възхитени от г-роизма му.
—— геройство, юеаееeтво разг.
2. вж. подвиг
ГЕРОИЧЕН - 1. Който се отнеся до герой е до
проява на геотиоъе. Героична смърт.. Героично
минало. Възхищавам сз от героичния подвиг на
Вcтеβ-
—	геройски, юнашки
2. kоCтт пр-явяо- героизъм. Героичен народ, Геро¬
ични хора..
84

—	геройски, юначен, юнашки
ГЕРОЙ - 1. Изключително смел, самевтвйижен чо¬
век, кαCтα проявява героизъм. Отдаваме почит
на геролте, паднали за свободата на родината.
Тл си истински герой.
—	юнак нар,. храбрец, витяз остар. полт.
2, вж. обраа 4. днач.
ГЕРОЙСКИ - еж. героичен 1. е 2. знач.
ГЕРОЙСТВО-1. еж. героизъм 1. знач.;
2. еж. подвиг
ГЕШЕФТ книж, - 1. Користна, нечестна търговска
сделка. Гешефтитз, орuто вършеше, му носеха
големи печалби.
—	спикула, далавера разг., спекулация, гешеф-
тарство книж.
2, рядко вж. сделка
ГЕШЕФТАР книж, вж. спекулант
ГЕШЕФТААСТЕО книж, - еж. гешефт 1. знач.
ГИБЕЛ - 1. Насилствено отнемене не живота. Едно
з-метрес-низ може да причини гибелта на мно¬
го хора. Гибелта на Ботев все още е предм-т
на различни интерпретации от страна на ис¬
ториците.
—	смърт, загиване, погубвани, край орен,, поги¬
ване рядко
ант. — живот, дни, житие
// спасение, избавлений
2.	Прекратяване на съществуването на нещо поради
война, бедствие, нещастие и под. Нострадамус
е пр-дрзкъл гибелта на света. Ужасно земе-
тазс-ние причинило гибелта нз Атлантида.
Опозицията обвинява правителството, че води
страната към глбел.
—	унищожение, загиване орен,, погубвани орен:.,
разруха, рухване прзн,, край прен,, пагуба
книж, остар.
ант. — спасение, избавлений
ГИБЕЛЕН - 1. Кайтс носи големи загуби, нещастия,
веди де тежки последствия зс някого или нещо.
Постоянното замърсяване на въздуха мож- да
лма гибзлни последици за земята. Правител¬
ството води гибелна за страната политика,
—	пагубен, фатален, катастрофален, съкруши¬
телен, губителен книж.
ант. — спасителен
2.	Който носи смърт. Гибелна война, Гибелно земе¬
тресение.
—	убийствен, смъртоносен
3.	еж. разрушителен 1. знач.
ГИГАНТ - ож. великан 1., 2. и 3. знач.
ГИГАНТСКИ - еж. грамаден 1. и 2. знач.
гид книж, - вж. екскурзовод
ГИЗДАВ нар. - 1. еж. красив 1. знач.;
2. еж. напит
ГИЗД—ВЕЙКА нар. поет, - вж. хубавица
ГИЗДАВЕЦ нар, поет. - вж. хубавец
ГИЗДАВИ—А нар. - еж. красота
ГИЗД—ВИЦА нар. ооет, - еж. хубавица
ГИЗД—ВОСТ нар. - еж. красота
ГИЗДИЙО нар, ооет, - еж. накит
ГИЗДОСА— разг. ирон, - еж. пременен
ГИЗДОСИЯ нар. поет, - 1. вж. красота;
2. еж. хубавица
ГИЗДЯ нзсв. рззг. - вж. украсявам 1. знач.
ГИзДя СЕ несв. рззг. - 1. вж. глася се 1. знач.;
2. еж. кича се
ГИЛДИЯ -рззш. еж. съсловие 1. знач.
ГИ—— несв. - 1. еж. умирам 1. знач.;
2.	ож. изчезвам 4. знач.;
3.	рядко еж. линея
ГИПСИАММ СЕ - Хразг. еж. вцепенявамеи 1. знач.;
2. жарг. вж. напивам ее
ГИПСИРА— жарг. - вж. пиян
ГЛАВА - 1. НаC-гврнате част на тялото на човек,
където се намират мозъкът и повечето сетивни
органи. Като се би-ш с децата., гледай да не по¬
страда главата ти. От много учен- м- заболя
главата.
—	кратуна орен., рззг. орен-бр, тиква орен:, рззг,
орен-бр., естурм орен:, рззг, пренебр.. куфални-
ца рззг. лрон..
2.	Горната част на главата между челата и тила. Гола
глава, Отпрзд на главата ти виждам белл кос¬
ми:.
—	теме, лоб кнлж. разш,
3.	пррн. дж. дм —1 днна.
ГЛАВАТАР - 1. Лице, което стои начело на група,
дружина, банда и др. вам е подбудител на някеква
екция. Където лма бой, все той е главатарят,
Главатар на заговор. Главатар на банда.
—	тартор орен, н-одобр., байрактар нар, ирcн,,
гдргореашuе простонар,
2. ож. водач 2. знач.
ГЛ—ВеЖ диал·, - еж. годиж
ГЙМЕЕЖ—ИК длал, - еж. годежар
Гй—BE— - еж. основен 1. знач.
ГЛАВНО - еж. предимно
ГЙАВОБЛЪСКА—ИЦА книж:. - 1. еж. размишле¬
ние 1. знач.;
2. остар:. вж. кръстословица
ГЛАВОБОЛ - еж. главоболие 1. знач.
ГЛАВОБОЛИЕ - 1. Болки в главата. Страдам от
постоянно главоболие, Имам главоболие.
—	главобол, мигрена мед.
2.	орен·, рззг. вж. безпокойство 2. знач.;
3.	орен, разг. еж. грижа 1. знач.
ГЛАВОБОЛЯ - вж. безпокоя 2. знач.
ГЛМЕОЗАМ—ЙВАМ - Правя някой да изгуби спв-
лвенвлm зс трезва преценка не свесовйнетй си
качества, достойнства, да з-почне да се гордее.
Успехите го главозамаяха, Славата не я главо-
замая.
—	възгордявам, замайвам
V замайвам ' (заеъртявем) га-еат- на някого разг,,
завъртявсм мозъка (ума, акъла) на някого разг,
ГЛАВОЗАМАЙВАМ СЕ - 1. еж. самозабравям
ее;
2. вж. бъкзгpряявм —е
ГЛАВОЗАМАЙВАНЕ - 1. еж. световъртеж;
2. еж. еамозабравяни
ГЛАВОЛОМЕН книж, - 1. kвCто е лесооαн с голям
риск, с опасност зс живота. Той се готвеше да
направи -дин глзβcлом-н скок:.
—	вратоломин книж:.
// За стръмнина, височина е пад. - извънредно голям
и опасен. Главоломна пропаст, Глаβcлcмна ви¬
сочина.
—	шиметин, вратоломен книж:.
2. еж. етремителен 1. знач.
ГЛАВОРЕЗ - еж. убииц
ГЙАВЯВАМ - 1. cстар- вж. наемам;
2. диал. еж. годявам
85

ГЛ—ГОЙСТВАМ книж. ирон. - еж. плещя
ГЛАГОЙСТВАНЕ книж, ирон, - вж. празноело-
вии 1. знач.
ГЛАГОЛЯ старин:. - ож. говоря 1. знач.
ГЛАД - 1. Повдължитеенa липса на храна, льловя-
нве на системне недохранентс·. От дългия и
хроничен глад организмът ми отслабна, От по¬
стоянен глад човек може да умре.
—	гладуване, еедояждаеи, недохранване, гладо-
рия рззг.. гладия паосτcнаа., гладотия прос¬
тонар:.
ант. —> преяждане, пресищане, орелите
2.	прен, Силно, лmоалтно желание зс нещо, нужда -т
нещо. Глад за знания, Духовен глад, Полов глад.
—- жажда прзн.
3.	орен, разг. еж. бедност 1. знач.
Гй—ДЕ— - 1. квCто потдъежвтелно време не св
дояжда, гладува. По улиците скитат гладни
деца. Народът е глад-н.
—	недохранен, нвдоял
ант. —> сит, нахранен
2.	прен. вж. алчен
V	сит като πоосяо разг, ирон., осеепиеи (слепели)
му са се черват- разг, лтвеехът (червета) му све¬
рят рамазан разг, е кврйме му жеби куркат рззг,
към 1. знач.
ГЙСДИЯ паостcнаа- - ож. глад 1. знач.
ГЛАДКО - 1. За пветоене, реч и др. - без запсеане,
спокойно. Говор-ш- гладко, Гласът му с- л--шз
гладко.
—	плавно орен:.
2.	прзн. вж. лесно 2. знач.
ГЙ—Д—ИК - 1. еж. лакомник;
2. орен. вж. алчник
Гй—ДОРИЯ разг, - 1. ож. глад 1. знач.;
2. пренебр. еж. беднотая 1. знач.
ГЙНДОТИЯ простонар, - еж. глад 1. знач.
ГЛАДУВАМ -1 . Системно или продължително вре¬
ме не се храня, ям недостатъчно, веион. поради
авпсе не храна или материални средства. Всички
знаеха, че жената з бедна л р-довно гладува:.
През βcзннит- години хората гладуваха, Не се
чувствам добре, когато гладувам.
—	нидояждам еи, недояждам, еидохраевам еи
ант. — преяждам, поесвщее се, натъпквам се, на-
думкеам се, наелъсоеам се, надънеам се
2. прзн. еж. мизерствам
V	опъв-м уши от глад рззг, ям трици разг. прзн--
бр., ще ядем хляб и зъби разг, ирcн-, хляб нямам
да ям разг,— нямам трсхс хляб разг., зетягем (стя¬
гам) каиша (колана, пояса) рззг.. сосвсм каиша
разг., кеием на мускули (нс нокти) жарг. към 1.
знач.
ГЛАДУВАНЕ - еж. глад 1. знач.
ГЛАДЪК-1 . Който е без гоелеввни м ο^όμ издати¬
ни е при пепсне не драска. Гладък камък, Гладки
колчета, Гладко дърво.
—	загладен, огладен разг,, изгладен
ант. — грапав, негладък, стъргае
2.	Който е без издатини и вдлъбнатини. Гладък ас¬
фалт, Гладък оът. Гладка пътека. Гладък под.
—	равен, огладен рззг.
ант. —► неравен, гоаоее, негладък
3.	Зс прическа, свлα - който й без чупки, къдри е
обикн. е опънат. Гладка прическа. Глздкз коса.
Гладък перчем.
—	загладен, пригладен, зализан разг., олизан разг,
ант. —> къдрав, буклест
4.	Който й без бръчки, гънки, чупки, набор. Гладко
лицз. Гладки бузи. Гладка кожа, Гладка прилеп¬
нала рокля. Гладък пуловер.
—	опънат, изпънат, изопнат
ант. —» набръчкан, сбръчкан, небърчен, сбърчен,
брсчксв
// набран, надиплен, драоирен, начупен
5.	орзн:. Който се извършва оавнвееонв, без резки
преходи, без затруднения. Глздкз реч. Гладък
говор, Гладък разказ.
—	плавен прен·.
ант. — тромав, тежък
6.	орен:. Зс писмен ойкст, език, стил и под. - отCmт
й усъвършенстван до необходимата степен, кой¬
то й издържан по форма. Гладък превод, Гладък
стил, Гладък стих.
—	обработен, огладен орен,. изгладен орзн:.
ант. — грапав, невеиабтоен, негладък
Гй—ДЯ несв, - 1. еж. изглаждам 1. в 2. знач.;
2. прен. вж. галя 1. знач.
ГЙАЗУА— - еж. емайл
Гй—М—В разг, пренебр. - вж. глупав 1., 2. е 3. знач.
ГЛАМ —ВОСТ рззг. пренебр, - еж. глупост 1. знач.
ГЙАМ—ВЩИ—Н рззг, пренебр:, - еж. глупост
1.знач.
ГИАМЧО рззг. пренебр. - вж. глупак
ГЙА—Ц книж. - вж. блясък 1. знач.
ГЙА—ЦИА—М спец, - еж. полирам
ГЙАС - 1. Предпочстение, еооаоенв чрез гласува¬
не. Не знам зз кого да дзм глзсз си в изборите.
Партията разчита л на твоя глас.
—	вот книж.
2.	орен., ож. звук 1. знач.;
3.	орен, еж. призив 1. знач.;
4.	прен,- ож. възглед 2. знач.
ГЙАС—ОСТ - Открито обсъждане на обществен
проблем, съобщаване не нещо пред широк-оа
общественост. Обвиняват правитзлството, че
не дава достатъчна гласност на действията
си. Обществеността настоява за широка глас¬
ност! на сделката. Липсата на гласност винаги
буди съмнения.
—	публичност, прозрачност орен,, разгласявани,
популяризация, разгласа, откритоет, публи-
цитет книж, рядко
ант. —> прикритост, лкриттлт, nооеCнолm
ГЛАСОВИТ - вж. сладкогласен
ГЙ—СОПОДАВ—М кнлж. рядко - еж. гласувам
ГИАСОПОДАВ—ТЕИ книж, - еж. избирател
ГЙ—СОПОД—В—ТЕЙЕН книж, - ож. избирате¬
лен 1. знач.
ГЙ—СУВ—М - Иорсояосе мнението си не избори
чрез бюлетина. На изборите хората масово гла¬
суваха.
—	гласоподавам книж. рядко
ГЙ—СЯ несв, - 1. еж. подготвям 1. знач.;
2. разг. еж. организирам 1. знач.
ГЙ—СЯ СЕ несв, - 1. Обличам се хубаво, предавам
се хубав външен вид. Суетна е л по цял д-н с-
глзси пред огледалото, Дъщеря ми много обича
да се гласи·.
—— докарвам св в нзсв. разг,, гиздя ее разг,, контя
се рззг, лрон., труфя се, кипря ее разг. ирон.
2, вж. готвя еи 1. знач.;
86

3. еж. възнамерявам
ГЛАШАТ—Й - 1. В миналото - човек, който разгла¬
сява с емкене официални съобщения. На площа¬
да селският глашатай бл барабана л на висок
глас прочете наредбата.
—	телалин нар,, протогер диал. остар.
2.	пррн. Пейен-сон ззегтънни и дло-Iогген^дате днка-
каква или нечия идея, идеология. Те се превърна¬
ха в глашатаи на антиглобализма.
—	рупор орен..
ГЛЕДАМ несв, - 1. Възприемам обикн. продължи¬
телно с очи нещо. Той гледаше от прcзcрецз де¬
цата, които играеха на двора. С часов- мога да
гледам тази картина. Гледам как приготвяш
багажа:.
—	наблюдавам, зяпам2 разг. ирон·,, съзерцавам
книж., лицезра старин·,, киризя жарг., скивмм
жарг.
2.	Нaлвчеaе погледа си в някаква отлсоа обикн. от
време на време или многократно. Нз няколко
пъти гледах часовника си,
—	поглеждам в несв.
3.	За очи - имам някакво изражение. Очлте му гле¬
дат злобно. Тъжно гледаха очите й.
—	поглеждам в нзсв,
4.	еж. виждам 1., 2. и 3. знач.;
5.	ож. внимавам 2. знач.;
6.	еж. наглеждам 1. знач.;
7.	орен:, рззг. еж. преглеждам 3. знач.;
8.	еж. отглеждам 1. е 2. знач.;
9.	орен, еж. старая се;
10.	прзн. вж. гадая;
11.	вж. грижа еи 1. знач.
V	гълтам (поглъщам, попивам) с очи някога, нйш-
аазз-, не свалям (снемам, отделям, откъсвам)
вчи<тй св> от някого, неща рззг. към 1. знач.
ГЛЕДАМ СЕ нзсв. - еж. виждам се 1. знач.
ГЙЕДА—Е - орен·. еж. грижа 2. знач.
ГЛЕДАЧКА - ож. гадателка
ГИЕДЕЦ/оиг. - еж. зеница 1. знач.
ГЛЕДИЩЕ - 1. еж. възглед 1. е 2. знач.;
2.	вж. -μ^κκ — 1 дзнч.
ГЙЕДКМ - 1. Местност, част от природата, от външ¬
ния свят, която се открива пред п-гайда от даде¬
на място. От билото на планината се откри¬
ва прекрасна гледка. Гледката от прозореца е
прлятна. Ес-нна гледка. Алпийска гледка.
—	изглед, картина, панорама, пийзаж, ланд¬
шафт книж,
2.	Нещо, което става пред погледа. На автобусна¬
та спирка понякога сз наблюдават интлр-сни
гледки. Станах свидетел на необичайна гледка:.
Не съм любител на подобни гледки,
—	зрелище, сцена орен,, картина
3.	Външният вид нч нещо, някого. Гледката на изо¬
ставената къща м- натъжи. Гледката на екс¬
травагантно облечената жена м- лзумл,
—	изглед, вид1, картина прзн:.
ГЙЕЗА— разг. - еж. глизльо
ГЛЕЗЕН - 1. Който е свикнал да му се изпълняват
всички желания, прищевки и гледа да се налага
във осичкт. Глезено дете. Глезена жена..
—	разглезен, гален, капризен, разгален разг.
2. еж. глизлив
V	расъл пад крила разг., взрaлнaе нч дюшек разг,
расъл е саксия разг., расъл под похлупак разг,
0алье под стъклен капек разг. ксм 1. знач.
ГйЕЗЕ—ОСТ - kачелоев вам поояβα на глезен чо¬
век. Нз ми харесва твоята глезеност.
—	галеноет, глвзливоет
ГЙЕЗЛИВ - Обикн. зс глас, поведений и под. - е
каCmе име кокетство, геейнвлт, умелкоанй. Тя му
говор-ш- с глезлив глас. Гл-злиβc държание.
—	глезен, кокетлив, лигмв прен:. рззг. неодобр ,
ГЙЕЗЙИВОСТ - вж. глезиноет
ГЛЕЗЙЬО - Момче или мъж, който се глези, държи се
несериозно, глезена. Никога не можеш да нзкз- -рч
рзш този глезльо да ти свършл някаква рабcтa. I
—	глезан разг., лигльо разг, пренебр,, лиготия
разг, неодобр., лига1 орен:, разг, н-одобр, гивизе
паостcнаа-, глизундрьо диал·. прен-бр.
V	мамене детенце (синче) разг. пренебр.
ГЛЕЗОТИЯ разг. - обикн·. мн, вж. привзимка
ГЛЕЗОТЯ разг. н-одобр. - вж. глезя
ГЛЕЗОТЯ СЕ разг. н-одобр. - вж. превземам еи
ГЛЕЗУ—ДАЬО длал. пренебр. - вж. глезльо
ГЛЕЗЯ несв, - Прекадено угаждам на някого, ката
зедтевеяеам прищевките му, създавам му всякак¬
ви удобства. Майките нз трябва да глезят де¬
цата сл. Престани да го гл-зиш л дз му купуваш
всичко, колто полска.
—	гмля орен., разглезвам в нзсв., разгалвам в
несв. разг., глезотя рззг. н-одобр., лигавя орен,
рззг. неодобр, гевезя оростcнаа.
V	вдигам и слсгсм нч ръце някого разг.
ГЛЕЗЯ СЕ - 1. Питяеяеам капризи, илкем да мм се
угажда оъо всичко, дч сй задоволяват nришеβси-
тй ми. Дет-то се глезеше л нз искаше да изядз
закуската си.
—	капризнича
2.	еж. галя ев;
3.	вж. привзимам еи
V	продавам (превя) фасони на някого разг. към
1.	знач.
ГЙЕТЧЕА - ож. ледник
ГЙЕЧ - вж. иммйл
ГЛОБАЛЕН-1 . вж. цялостен 1. знач.;
2. рраш. в еж. с свктове — 1:дзнч.
ГЛОЖДЯ - 1 . еж. гриза 1. знач.;
2.	прен:. вж. разяждам 1. е 2. знчч.
ГЙОЗГАМ - еж. гриза 1. знач.
ГЙУМА книж. - вж. шегм
ГЙУМЕЦ книж. остар, - 1. еж. шегобиец;
2. еж. шут11. знчч.
ГЙУМЯ СЕ книж:. - еж. шегувам си
ГЛУПАВ - 1. kвCmв й с ограничени умствени спо¬
собности. Толкова е глупав, че нз разбира какво
му гcβcриш. Глупав ученик, Глупав селянин.
—	тъп разг, глмммв рзгг. пренебр., скудоумен
книж, тъпоумин рзгг, тъпоглав разг,
ант. — умен, интелигентен, схоатлив
2. Който не умее дч разсъждав- добре, да проумява
нещата, нй знае как оояева да постъпи. Глупав
е л може дз подпише н-изгодния договор. За
глупав ли м- смяташ—, че не мога да се сорзвя
с пcлρжзни-τр? Глупава е и няма да реагира
правилно.
—	^съобразителен, плиткдсмее рззг. ирcн, глм-
мав разг, пренебр., тъп рззг, прост орен., разг,
ткnогъав разг, змдръетин рззг. пренебр.
мнт. —► съобразителен, досетлив, находчив, еообое-
тателйн
87

3.	Който е израз на недтлоеоъчно мислене. Глупав
план, Глупав ход. Глупав съвет. Глупав отговор.
Глупава шега..
—	тъп разг.. плиткоумен разг, лрон, ткедумее
разг., гламаврзгг. пренебр.
ант. —* умен, мъдър
// остроумен, находчив
4.	^^00 иооазяес ограничени умствени ллолобносои.
Глупаво лице. Глупав погл-д. Глупава физионо¬
мия.
—	тъп рзгг,, тъпосмее рззг.
мнт. —> умен, интелигентен, буден, събуден
5.	еж. безсмислен 1. знчч.;
6.	орзн·. еж. безразсъден 1. знач.
V	лек е главата разг., без акъл <о плевата> разг,
без <оалое> мозък <в главета> рззг., без глава нч
раменете разг, с кокоши ум разг, ирон, ритнет е
акъла разг, подигр, умен е краката разг, ирон.,
умен като гъска разг. ирон:, към 1. и 2. знчч.
V	не му сече акълът (умът, глаоаоа, пипето, риркa-
та, кратуната, тиквата)разг. пренебр,, не му стига
умът (главата, акълът, пвпйоо, пипката, кратуна-
те) разг. орен-бр., не му хвеща главата (умът)
рззг. пренебр,, не му взема глеваоа рззг. пр-не-
бр.. бевно загрява жарг:. пренебр,, загояос като
албански реотан жарг. пренебр, към 2. знач.
ГЛУПАВИЧЪК - еж. глуповат
ГЛУПАК - Човек с огиaнечйнв умствени ловлве-
носте, който овлтълве глупаев, е ловтиевиечuе
със здравия разум. Не вярвах, чз е такъв глупак
да продаде на б-зценица апартамента сл. Глу¬
пак е, щом сз доверява на мошеници,
—	глупец рядко, будала рззг. пренебр., балама
разг, пренебр., ахмак рззг. орлзр, хапльо разг,
пренебр,, бунак разг, пренебр, тъпак разг, прз-
небр-· гламчо разг, пренебр,, олигофрен прзн:.
разг, пренебр., гмлфон разг. пренебр., тъпанар
прзн. рззг, руг,, дебил прен·. разг, пренебр:, аб¬
дал прcсτcнза-, серсем рззг. пренебр, дурак
разг. руг, тапир прен. разг, пренебр, идиот
прзн, разг. руг, критен прен·. разг. руг., пън
прзн. разг, ор-зр, дръвник орен, рззг, орезр,
рапон прзн:. разг. пренебр., чсkуедур орен., рззг,
прззр, галош прен, разг, πазнзбр, тиквеник
прзн, разг. руг, патка орен, рззг, руг.. гъека
прзн, рззг. руг:,— папуняк прен, рззг. руг:,— ампе
жарг., тъпсегир жарг,. ръб орен, жарг,, бала-
мурник жарг,, балък жарг, чвор прзн.. жарг.
ант. — умник
V	презна глава (кратуне, чутура) рззг. пренебр,,
дървена (букова, тиквена, взсуфяее) глава азгг.
пренебр, зелена кратуна рззг, пренебр,, глаоа
като чутура рззг. пренебр,, глава без мозък рззг,
пренебр, главе зс четири нозе длал. пренебр, го¬
лям фес, ема лоаоен диал. пренебр.
ГЛУПАЩИНА рззг. - еж. глупост 1. и 2. знчч.
ГЛУПЕЦ рядко - еж. глупак
ГЙУПОВ—Т - kвйтв е малко глупав. Глуповат
момък.. Глуповата книга.
—	вкзглсnав, глупавичък
ГЛУПОСТ - 1. Качество не глупав. Неведнъж з
проявявал глупостта си. От глупост може
да провали сделката, Възползваха се от глу¬
постта му и му взеха имота.
—	глупац^на разг,, гламавоет разг, пренебр.,
гламавщина разг. пренебр,, тъпота разг., тъпо-
умиврзгг, скудоумие книж,— тъпоглавиеразг,
тъпоет рззг, рядко, плиткоумии азгз. орен-бр.,
простотия прен. разг, орен-бр,— будаллък прос-
тcнaр. орен-бр., будалащина простонар. оре-
небр,— бунашинарззг. пренебр., ахмаклък рззг.
орезр,, сирсемлък рззг. пренебр, абдалщина
πаcстонар.
2.	Проява, постъпка, която показва липса на нвреее-
но, разумно разсъждение, несътбразеоелнтлт.
Върша глупости. Каква глупост си направил
пак? Омръзнаха ми твоите глупости, Слушам
само глупости.
—	^лупащииа разг, глупотивица рззг. орлнзбр,
тъпотия разг. н-одобр, щуротия рззг. н-cдо-
бр, дивотия разг, неодобр.. простотия обикн.
мн. разг, н-одобр.
3.	еж. безсмислица;
4.	Обикн. мн. еж. безсмислици 1. знач.;
5.	разг, еж. безразсъдс^о 1. знач.
ГЙУПОТЕЕИЦА разг. пренебр. - ож. глупост
2.	знач.
ГЛУХ - 1. Зс звук, шум, глас и под. - който не се
чува ясно, отчетлива. Глухи удари на сърцето.
Камъкът падна с глух звук:.
—	тъп прзн.
ант. ——> ясен, отчетлив
П звънък, звучен, звънлив
2.	прен. вж. тих 1. е 3. знчч.;
3.	прен. вж. сподавен 1. е 2. знчч.;
4.	орен. вж. ^отзивчив;
5 прзн. ож. затънтен
ГЙУХО - еж. тихо 4. знач.
ГЙУХОТА 1. орен·, поет!, - ож. тишина 1. в 2. знач.;
2. орен, пc-т. еж. мъртвило 1. знач.
ГЙУХОТИЯ рядко - 1. ож. тишина 1. знач.
2. еж. мъртвило 1. знач.
ГЛЪБ поет. - вж, дълбочина 1. знач.
ГЙЪБИН— пcзт. - 1. вж. дълбочина 1., 2. и 3. знач.;
2. прен. еж. задълбочено?! 1. знач.
ГЙЪБИ—Е рядко - ож. дълбочина 1. знчч.
ГЛЪТВ—М - еж. гълтам
ГЙЪХН— несв. - еж. утихвам 1. знач.
ГЛЪЧ - еж. врява
ГЛЪЧКА - еж. врява
ГМЕЖ кнлж. рядко - 1. вж. тълпа 1. знач.;
2. еж. врява
ГМУРКАМ - еж. потопявам 1. знчч.
ГМУРКАМ СЕ - Много пъти и с бързи движения,
изведнъж се потапям (обикн. с главата надолу) е
дълбока вода. Децата се гмуркаха в басейна·.
—	гуркам се, ниркам диал:.
Г—ЕВЕ— - ож. ядосан
Г—ЕВЙИВ - еж. раздразнителен
Г—ЕЕЙИВОСТ - еж. раздразнитвлност
ГНЕВЯ несв. - вж. ядосвам
ГНЕВЯ СЕ несв. - Обземе ме силно чувство на гняв,
ката обикн. дееам външен израз не недоволство¬
то, възмущението си от някого, нещо. Разказва¬
ше ми за неприятностите си в службата и все
повече с- гнзв-ше. Защо толкова се гневиш, де¬
тето нищо лошо не е сторило,
—	ядосвам се в несв, нервирам се, сърдя си рззг,
лютя еи нар., горещя евразш,, кипя орзн,, пеня
еи прзн. рззг., пвнявя ее разг,
V скърцам ^^> зъби разг,, пукам (поълоαм) се от
88

яд разг., пуксм (поълкαм) се откъм (през) гърбс
си разг,, яд ме капе нч сърцето разг,, ям си месате
(джегйра) разг.
ГНЕЕЗД - 1. прен:. еж. източник 2. знчч.;
2. орзн. еж. свърталище
Г—ЕТ - 1. Тежко душевно лълтсянсн нс потиснатост.
Под гнета на мисълта, че жзна му го напуска,
той с всеки дзн сз топеше. Душевен гнет.
—	угнитиние книж.
2.	еж. насилие 1. знчч.;
3.	еж. робство
ГНЕТИТЕЙЕН книж, рядко - еж. мъчителен
3. знчч.
ГНЕТЯ нзсв. - 1. Причинявам душевни, нравствени
мъки, лъздееае чувството за потиснатост. Гнети
м- мисълта зз болната ми майка. Гнети ме чув¬
ството за вина.
—	измъчвам в несв,, мъча, угнетявам книж. в
несв,— потискам в несв,, тормозя, тирзая πcзm.,
притиенявам в нзсв,, тровя орен,, депресирам
книж,, депримирам книж,
2. еж. потискам 1. знач.
V не девам (всоееяе) на мяра рззг, тровя душата
(кръвта) рззг., тровя животе (дните) разг., към
1.	знчч.
ГНЕТЯЩ книж. - 1. kвйтв потиска, угнетява, льо-
даоч мрачно настроений. Гнетящ мрак. Гнетя¬
ща тишина. Гнетяща атмосфера.
—	потискащ, угнитяващ кнлж,, депресиращ
кнлж,, депримиращ кнлж.
2. ож. мъчителен 3. знчч.
ГНИЛ - 1. Който се характеризира с вътрешно
разрушаване елейдлтеяе на продължително въз¬
действие на влаге, трийнн я др. Гнила дъска, Гни¬
ли кюнцл. Гнили греди
—	прогнил, изгнил, загнил
2.	За органични оншйлтеα (плодове, зеленчуци и под.)
- е койот се й извършва процес нч разлагане, раз¬
рушаване. Гнили круши. Гнили домати. Гнили
картофи.
—	изгнил, прогнил, скапан разг.. разкапан разг.,
еплут разг.. рмзплут разг,
3.	прзн:. Който й поразен от духовно разложение и
упадък. Гнило общество. Гнила система, Гнила
власт,
—	прогнил прен,, изгнил орен·., разкапан орен.
ГНИЙ—К - еж. гнилоч
Г—ИЛЕЖ - еж. гнилоч
Г—ИЛОСТ - 1. Качество на гнил. Стаята мириш-
на влага л гнллcст. Убедлх се в гнилосттз на
дъската,
—	гнилотм, прогнилоет, изгнилоет рядко
2. Духовно оaолвжение е упадък. Гнллост на поли¬
тическата система.
—	прогнилоет, гнилота, изгнилоет рядко, рмзка-
паноет разг,
Г—ИЙОТА - 1. еж. гнилост 1. е 2. знач.;
2. еж. гнилоч
Г—ИЙОТАК диал. - вж. гнилоч
ГНИЙОЧ - Много гнили неща (обикн. растения,
листа, тойва, клане е под.), льерснв на една мяс¬
то. През есента земята сз покрива със сухл лис¬
та л гнилоч.
—	гнилак, гнилиж, гнилота, гнилотак диал.
Г—ИЯ несв:. - 1. орен·. Водя жалко лъщйлтоaванен е
крайно лоши условия, които полтйрннно ме погуб¬
ват. Гния в затвора. Гния в робство, Гния на сзло.
—	плуя орен, разг. н-одобр,— тлия рядко
2. вж. разлагам се 1. знчч.
ГНОИЩЕ диал. - вж. торищи
Г—ОЙНИК - еж. мбецие
Г—ОМ книж, - еж. джудже 1. знач.
ГНОЯ несв, - еж. загноявам
ГНОЯСВММ - еж. загноявам
ГНУС - еж. погнуса 1. знач.
ГНУСЕН - 1. еж. отвратителен 1. и 2. знач.;
2. еж. подъл 1. знчч.
ГНУСЙИВОСТ-вж. погнуса 1. знач.
Г—УС——Е разг. - вж. отвратителин 1. знчч.
ГНУСНАВОСТ разг. - еж. погнуса 1. знач.
ГНУСОТА - 1. еж. погнуса 1. знчч.;
2. еж. гмдост 1. и 2. знчч.
Г—УСОТИЯ - вж. гмдост 1. е 2. знач.
ГНУСЯ СЕ несв. - еж. отвращавам ев
ГНЯВ - еж. яд 1. знчч.
ГОВЕДО - еж. добиче
ГОВЕЕ—Е нар:. - еж. поет2
ГОВЕЯ нар. - еж. поетя
ГОВОР - 1. Устно, с глас изречени думи за еораоя-
еанй на мисли, желания е др. Говорът е средство
за общуване м-жду хората. От стзятз с- чу
тих говор. Чужд говор.
—	рич, изик
ант. —► мълчание, безмълвие
2. еж. диалект
ГОВОРИ СЕ - еж. мълви еи
ГОЕОАИТЕЙ - 1. Длъжн-еоно амцй, което чете но¬
вини, съобщения, реклами е под. (е радио, теле¬
визия, филм и др.)
—	епикир, диктор книж.
2.	еж. оратор 2. знач.
3.	разг. вж. мигмфон
ГОВОРЛИВ остар. - вж. приказлив
ГОЕОАЙИЕОСТ остар. - еж. приказливоет
ГОВОРЯ несв, - 1. Общувам с думи. Приятна жзна
е, но обича много да гcаcрu, Детето веч- гово¬
ри. Всички мълчаха, говор-ш- само той. Докога
ще говориш?
—	приказвам, бъбря разг.. бърборя рззг. пренз-
бр.. дърдоря разг. пренебр., дрънкам разг. прз-
нзбр., бръщолевя рззг. грубо, плямпам разг.
грубо, миля разг. прзн-бр,, хортувам нар., гла¬
голи старлн, гълча длал., хоратя диал..
ант. — мълча, немея, трея
2.	еж. разговарям
3.	еж. казвам 1. знач.
V мелят ми (мели ми) устата разг. н-одобр. меля
с езика се разг. н-одобр., мели мм ченето (воде¬
ницата) разг. н-одобр,— чеша си езика азгг, нео-
добр., не ми спира езикът (устата) разг. н-одобр.
към 1. знач.
ГОДЕЖ - Уговорка между момък и мома зс сключ¬
ване нч брак, обикн. е лиилълтеий на родители м
близки и рсзмяна на пръстени между бъдещите
младоженци.
—	годявка, обручение старлн., главеж диал.
ГОДЕЖАА - Лице, което й изпратено у момата ат
страна на младежа да уговаря гадежа. Една вечер
в къщата на девойката дойдоха год-жари.
—	свмтовник., годижник, сват, егледник нар,
огледник диал, главежник диал., етройник
диал., обручитил cстар.
89

ГОДЕЖ—ИК - вж. годежар
ГОДЕ— - 1. Който маже, който й в лъсттянян да вз-
върше неща. Съмнявам се дали з год-н да изпъл¬
ни задачата, Той з напълно годен зз тази рабо¬
та, Ротата з годна зз отбрана.
—	способен, кадърен рззг.
мнт. — негоден, нелnвлвбен, нйкедърен
2.	Който -притежава	качества, поради
което й подходящ дч - бъде използван, употребен.
Годна пушка. Годно семе. Годно за износ грозде.
—	пригоден, използваем
ант. —> негоден, непригоден, неизползваем, нефйлен
V	влиза в осе-та разг, ксм 2. знчч.
ГОДИНИ - разг, еж. възраст
ГОДИ—ЯСВАМ разг. - еж. застоявам се 2. знач.
ГОДНОСТ - 1. Необходими кечествч и състояние на
някого да извърши нещо. Убедени см- в годност¬
та на армията да ни защитава.
—	способност, кадърност разг,
мнт. —> негодност, нйлресвбнвст, некадърн-ст
2.	Необходим κочeнлтв и състояние нн нещо дд
използвано, употребено. Годност нз машините.
Годност нз лекарството.
—	пригодност, използваемост
мнт. —► негодност, непригодност
ГОДЯВАМ - Правя годеж. В неделя годявам дъще¬
ря си.
—	сгодявмм, о6ручмкмм старин.. глмвявмм диал.
мнт. — разгодявам
ГОДЯВКА - вж. годиж
ГОЗБА - еж. ястии
ГОЙ - 1. Зс човешка тяло или части -а тялото - кой¬
то не е покрит с няосоеа материя, дреха и др.
Виждаха се голите части на тялото й. Гол
гръб. Голи рамене. Голи кcлзне.
—	открит, оголин, разголен, непокрит, наг ста¬
рин.
ант. —> покрит, завят
2.	За човек - който й без дрехи върху тялото мае само
с долни дрехи. Голи хора на плажа, Гола жена.
Появи се напълно гол.
—	нκоелκеен, разсъблечен, eкбъиеен, наг старин.
мнт. — облечен, ннососъбенчнн, нйлъблечйн
3.	Който не й покиио с овсея, козмне, перушина, лис¬
та и под. Голо темз. Гола земя.. Голи клонл.
—	оголен, оголял
мнт. — обрасъл
V	какао го мейка родила рззг,, какта от майка вз-
еяосл разг,, е (по) чдемвев (ееинт) облекло разг.
шег. е <дядввт> адамово одеяние книж. шзг.
към 2. знчч.
ГОЛГОТА прзн. книж. - еж. мъка 1. знчч.
ГОЙЕМАН разг, н-одобр. рядко - еж. горделивец
ГОЛЕМА—ОВЩИНА рядко - еж. големство
ГОЛЕМЕЦ - Лице с еясткв обществено вам слу¬
жебно положение. Баща му е големец, заема
висок пост в министерството, На събранието
бяха дошли м-стнит- големци.
—	клечка орзн:. разг., туз разг,, тузар рагг,, теж-
кар разг.
V	важна птица аагг., важна (голяма) клечка разг,
едра риба разг.
ГОЛЕМЕЯ СЕ - еж. важнича
ГОЛЕМИНА - 1. Качество на предмет мля лице,
което се определя от измеренията му. Комбай¬
нът сортира зърната по гол-мина. Двамата
мъже си приличат оо големина.
—	идринм, идротм
2.	еж. размер 1. знач;.
3.	дълбочина 2. знач.
гОйЕМСТВО - Чувство зч превъзходство над дру¬
гите, за по-гваяма значимост. С гол-мството сл
тя отблъсква хората от с-б- си.
—	мегаломания книж,, грандомания книж:.,
—	големановшинм рядко
ГОЙОБР—Д - еж. бизбрмд
ГОйОСйОВеН - вж. необоснован
ГОЙОСЙОЕИЕ - вж. прмзнословие 1. знчч.
ГОЙОСИОВ—ОСТ - еж. необоснованост
ГОЛОТА - Обикн. мн. Непокрити части аа човеш¬
кото тяло. Толкова з дрипава, чз гcлcτuт- й сз
виждат.
—	голотия
ГОЛОТИЯ - 1. Обикн:. мн. еж. голота
2.	разг. еж. беднотия 1. знчч.;
3.	разг, пренебр, еж. бидняк
ГОЛТАК разг, пренебр. - вж. бидняк
ГОЛТАШКИ - вж. бедняшки 1. знчч.
ГОЙЧО рззг. пренебр. - еж. бедняк
ГОЛЯ несв. - еж. рмзголвмм
ГОЛЯМ - 1. Чсятв размери сч нсд обикновените,
средните. Големи буци пръст, Голяма глава. Го¬
леми зъби.. Голяма ябълка. Голяма риба.
—	идър
мнт. —> малък, дребен, сетен, миниатюрен
2.	kαйт- н-дмин-ва средното равнище на нещо от
същия овд по количество, брой, сила, степен.
Гол-ми добиви. Голяма заплата. Голям наем:.
Големи успехи.
—	значителен, виеок орен:, крупен рззг., нема¬
лък
мнт. —> малък, незначителен, нисък, неголям
3.	kвйов притежава значително имущество е над
средните мащаби материални еъзмтжнвлти. Го¬
лям земед-л-ц. Голям търговец. Голямо сто¬
панство. Голямо предприятие.
—	крупен, едър
мнт. —> малък, дребен
4.	еж. възрастен 1. знчч.;
5.	вж. обемист;
6.	вж. многоброен 2. знчч.;
7.	вж. силин 3. знчч.;
8.	вж. важен 1. знчч.;
9.	вж. велик
ГО——Ч разг. - Човек, който лтдкаиβa, подгонва ди¬
веч по време нч аое.
—	гончия разг, кмрмч рззг,
ГОНЕН - еж. преследван
ГОНЕНЕ - еж. гонении
ГО—Е—ИЕ - Вървене по следите нч някога с цел да
се улови и накаже или дс му се нараоалmи. Го¬
нения на евреи по време на Втората световна
война:. Пcдлcж-н съм нз гонения.
—	преследвани, гонине, гонитба
ГОНЕНИЦА - Детска игра, при която един от участ¬
ващите гони другия. Играем на гон-ница.
—	бяганица ра^^г., тичмница разг.
ГОНИТБА - еж. гонение
ГО—ИТЕЙ книж, - еж. преследвач
ГОНЧИЯ разг. - ож. гонмч
ГО1—1-1 . еж. преследвам 1. е 2. знач.;
2. вж. пъдя 1. знач.;
90

3. вж. отпъждам
ГОРА - Място, обрасло с много дървета, както м
семете дървета в так-оа местност. Навлязохме в
гората, Гъста гора, Дъбова гора. Борова гора.
—	лес книж., дъбрава, кория нар., орммн нар. ос¬
тар.
ГОРГОРБ—ШИЯ простcнзр, - вж. главатар
1.	знач.
ГОРД - 1. Кото има или й изпълнен с чувство за
лвелтейнв достойнство е лαетуβежйний. Пла¬
нинците са горди хора.. Гордо държание, Горда
cс■аноз. Горда походка, Горд вид,
—	доетолепен, достоен орзн.
2.	вж. честолюбив;
3.	вж. нмдминин 1. знач.
ГОРДЕЛИВ - вж. надменен 1. знач.
ГОРДЕЛИВЕЦ - Нсдмйнйн, горделив човек. Отгкзк-
то го пcалшuхз в службата, се превърна в сме¬
шен горделивец. Никой не обича горделивците.
—	фукльоразг, н-одобр., пирко рззг, ирон., фанфа¬
рон книж, иррн., големан рззг, н-одобр. рядко
V недут пуяк (паун)разг. пренебр., вирнат носрззг.
пренебр.
ГОаДеиИвО - еж. надменно
ГОРДЕЛИВОСТ - еж. надменност
ГОРДЕЯ СЕ - 1. ож. славя ев 1. знчч.;
2. еж. важничм
ГОРДО - вж. надменно
ГОРДОСТ - 1. kачнлоео на човек с повишено са-
евчуестеий вае външна изяее на оооа качество.
Национална гордост, Липсва ти гордост, Съх¬
раних гордостта сл. В погледа му с- четеше
гордост,
—	достойнство, достолепие, самоуважение, еиби-
уважиние рядко
2.	вж. честолюбие 1. и 2. знчч.
3.	вж. надменност
ГОРЕ - еж. високо 1. знач.
ГОАЕ-ДОЛУ - еж. почти 1., 2. и 3. знчч.
ГОРЕИЗЛОЖЕН книж. - Който й изложен, посо¬
чен преди това. Гореизложени факти.. Гореиз¬
ложен пример, Гореизложена мисъл,
—	гориописмн кнлж., горепосочен книж. гори-
отбелязан книж,, горвцитирмн книж, горес¬
поменат онлж, гореказан книж., гореозначен
книж,. гореприведен книж.
ант. —> долуизложен, д-луптс-чен, долуспоменат,
двлувзначен
ГОрЕКАЗ—Н кнлж, - еж. гореизложен
ГОРАЕ - 1. еж. повърхносеин 1. знчч.;
2.	вж. връхен;
3.	прзн·. разг. еж. виeокдeтдещ 1. знач.
ГОРЕОЗНАЧЕН книж. - еж. гореизложен
ГОРЕОПИСАН кнлж. - еж. гориизложин
ГОАЕОТБЕЙЯЗА— книж. - еж. гориизложин
ГОРЕПОСОЧЕН книж, - еж. гориизложин
ГОРЕПРИВЕДЕН книж, - вж. гореизложен
ГОРЕСПОМЕНАТ книж, - вж. гореизложен
ГОРЕСТ поет. - еж. мъка 2. знач.
ГОРЕСТЕН полт, - ож. тъжин 1. е 3. знчч.
ГОРЕЦИТИАА— книж. - еж. гореизложен
ГОРЕЩ - 1. Който има βилтоа температура е из¬
лъчва лиенα топлина. Гор-щ дзн. Гор-щ пясък,
Горещо лято, Горещо юлско слънце.
—	парещ, жарък поет., зноен поет, огнин орен·.
пcзт., пмлищ, жежък нар.
мнт. —> леден, студен, еоазтвuт, ледовит, мразен
2.	разш, kвCте има повишена температура. Печката
з ощз гореща. Горещ климат. Гореща стая.
—	топъл, жежък нар.
мнт. —> студен, хладен
3.	орен,- еж. страстен 1. знач.
ГОРЕЩИНА - Много висока теепеиетуре на възду¬
ха, много еистка топлина. Настъпиха страшни
горещини, Навън е голяма горещина, Нзпcнcси-
мз гор-щина,
—	жега, жар, зной, пик, огън орен, мараня, жеж-
чавм длал..
мнт. — студ, мраз
ГОРЕЩЯ СЕ - 1. Давем външен взрез на силните
си изживявания, кат- обикн. говоря разпалено.
Когато разговаря за политика, той винаги се
горещи.
—	паля ев
2. еж. гневя си
ГОРИВО - вж. топливо
ГОАИЙА - орен. разг. н-одобр. еж. телохранител
ГОРИСТ - Който е покрит, обрасъл с горе. Гориста
местност, Горист склон:.
—	залиеин, лисиет кнлж., лесовит кнлж.
ант. —> обезлесен, оголен
ГОРНИЦ— - еж. горнище
ГОРНИЩЕ - Горна част млм горне страна на нещо
(обикн. дреха, обувка, чорап и пад.) Горнище на
плжзмз, Горнището на обувката е скъсано,
—	горница
мнт. — долнище, долнеца
ГОАОЙОМЕ— поет, - еж. гръмък 1. знчч.
ГОРЧА несв, - Имам и предизвиквам у някого гор¬
чив вкус. Хлябът горчи. Горчи ми всичко, което
ям.
—	нагарчам в несв, нагорчавам в несв.
мнт. —* сладнея, саадя
ГОРЧИВ - 1. Който име силно неприятен екус нч
хинин, пелин и под. Горчиво хапчз, Горчиво
вино. Горчива ябълка,
—	горък рядко
ант. — сладък, благ
2. пррн. -дж. ннкри^ияеи 3.зоач.
ГОРЧИВИНА - 1. Горчив вкус. Усещам в устата
си горчивина. Не знам как да отстраня горчиви¬
ната на патладжаните.
—	горчилкм, горчивоет
мнт. — сладост, следена, благост, благина
2. орзн. вж. огорчении
ГОРЧИРСОСт 1. вж. горчивина 1. знач.;
2. орен. вж. огорчении
ГОРЧИЛАК рззг. пренебр, - вж. горчило 1. знач.
ГОАЧИЛК--1. вж. горчивина 1. знач.
2.	еж. горчило 1. знач.;
3.	орен, вж. огорчении
ГОРЧИЛО - Нещо, който има много горчив вкус.
В болницата ми даваха да пия разни горчила.
—	горчилка, горчилак рззг, орен-бр,
2. орен:, еж. огорчении
ГОРЪК - 1. рядко еж. горчив 1. знчч.;
2.	полт:. еж. тъжин 1. знчч.;
3.	рззг. еж. нещастен 2. знчч.
Г—АЯ1 - 1. Издавам пламък и излъчвам топлина.
В огнището гори огън.
—	пламтя
2. Излъчвам светлина. Защо горят всички лампи в
91

къщи? През нощта оставям кандилото да гори:.
—	евитя
3.	вж. паря2 21 знач.
ГОРЯ2 нзсв. - 1. Pиаея нещо да започне да гори, да
бъде оехеснаов от огън, за да бъде унищожено.
Решили см- да горим отпадъците.
—	паля, подпалвам в несв:.
2.	За ракия, спирт, лвnйи и под. - причинявам сил¬
но паиеuео усещене в устата, стомаха, гърлото
и под. Ракията гори гърлото ми. Пио-рът гори
на -зика ми.
—	паря2, щипя, лютя
3.	еж. приличам
ГОСПОД - ож. Бог 1. знач.
ГОСПОДАР - 1. Човек, който рсопвлαпа с еласт
и сме право да заповядва над някога. В окол¬
ността има много замъцл, строени от различ¬
ни господари. Господар на света. Мъжът не з
господар на жената.
—	властелин книж, влмсеител книж., владетел,
повилиеил книж, стопанин рззг, властил ста¬
рина. ооет., заповедник рядко
2.	еж. еобетвеник
3.	еж. работодател
ГОСПОДААСТЕО остар. - еж. царство
ГОСПОДААУВАМ ирон. - еж. управлявам 1. знчч.
ГОСПОДААУВ—НЕ рззг. - вж. власт
ГОСПОДСТВАМ -1. Имам лилн- знечение, роля и
въздействие някъде, нед някого, имам превес над
нещо. В поезията й господстват мрачните то-
нcβз. В програмата на партията господстват
либералните лдеи. Опасно е, когато егоизмът
господства нзд всички чувства.
—	властвам, доминирам книж, налагам си, над¬
делявам
2.	Съществувам някъде, о действие, в сила съм ня¬
къде. В страната господства хаос. В залата
господства пълна тишина, В семейството лм
господстват мир и разбирателство.
—	властвам, владия, царя, царувам прзн.
3.	еж. властвам 1. знчч.;
4.	еж. управлявам 1. знач.
V вземам (удържам) връх разг, към 1. знач.
ГОСПОДСТВ— - 1. Пт-гвляее сила, възможности
или власт на някого, нещо над други. Господство
на мcнcпcлuт-. Желание за господство в све¬
та, Фирмата има господство в тозл бранш,
—	надмощие, превъзходство, превие, първен¬
ство, приоритет книж, хегемония книж.
2. еж. влмет
ГОСТ - 1. Лице, което прави поиятелскт посещение
е доме на някого. Той с радост посрещна госта.
Н-канен гост·.
—	гостенин
ане. — домакин, стопанин
2. Лице, който се н-мвра някъде (хотел, град, чуж¬
да стране е под.) или учестеа в нещо (съеоение,
оиедлоаоеенвн и под.), обикн. по покана. Гости
на хотела. Редовни гости на заведението.
—	посетител
мне. —> домакин
ГОСТЕНИН - еж. гост 1. знач.
ГОСТИЙ—ИЦ— - По-долна оетегтивя заееденве,
е което се сервират храна и напитки. Често сз
храня в кварталната гостилница.
—	ресторане, кръчма разг, локанта остзр, ах-
92
чийница простонар.
ГОСТНА - ож. еалон 3. знсч.
ГОСТОЛЮБИВ - ож. гостоприемен 1. и 2. знчч.
ГОСТОЛЮБИВОСТ рядко - еж. госеоприемсево
ГОСТОЛЮБИЕ - ож. гостоприемство
ГОСТОПАИЕМЕ— - 1. Който често приема и оби¬
ча дч приема гости. Гостоприемна домакиня..
—	гоееолюбив
мнт. —> негостоприемен, негостолюбив
2. За място - е който често е с удоволствие се при¬
емат г-сов. Гостоприемно село. Гостоприемна
страна:.
—	гдсτдъюеив
мнт. -> негостоприемен, негостолюбив
ГОСТОПАИЕМ—ИЦА остар. - ож. хмн
ГОСТОПАИЕМ—ОСТ - еж. гостоприемство
ГОСТОПРИЕМСТВО - Приемане нч гости, по¬
сетители с редост, с удоволствие. Българите са
известни със своето гостоприемство.
—	гостоприемно?!, гоетолюбие, госeолюеивдee
рядко
мнт. — негостоприемство, непвлтоnриеенолт, не¬
гостолюбив, ннгвсттлюеиевлт
ГОСТУВАМ - еж. гастролирам
ГОТВАРНИЦА - вж. кухня
ГОТВАРСТВО - ож. кулинария
ГОТВЕН - kαCто й лоидтбие нноехадвеион ка¬
чества зс ядене след вбраеотоа на огън чрез варе¬
не, печене. Готвено месо. Готвено пиле.
—	еготвин
мнт. —> суров
ГОТВЯ несв. - 1. вж. подготвям 1. и 2. знач.;
2. ож. обучавам
ГОТВЯ СЕ несв, - 1. Пел-гам усилия, извършвам
предварително нещо, необходимо за дедена цел.
Готвя сз за път, Готвя се зз изпит. Готвя се
да поср-щзм гости:. Готвя се да отида на сре¬
щата.
—	приготвям си в несв, подготвям еи в несв,
глася еи, тъкмя се азгг, стягам се орен:, разг,
стъкмявам се в н-св, рззг,
2. еж. възнамерявам
ГОТИ— жарг. - вж. добър 2. знач.
ГОТОВ - 1. ^№■0 е окончателно изработен, напра¬
вен, който й доведен до севя край. Строежът е
напълно готов. Преводът е готов. Искам да ми
дадеш доклада в готов вид.
—	завършен
мнт. — незавършен, недовършен
2.	Който е наπоаввл или за който се наоиаеени всич¬
ки предверстелив приготовайния, необходими зс
някакво πредлταяшо действие. Взчз съм готова
за изпита. Готови сме за път, На много места
населението е готово за въстание.
—	подготвен
мнт. —* неподготвен, неготов
3.	Който лиедеерuтйлнт е оформен, обмислен (за ми¬
сли, фрези, представи и под.). Готов отговор,
Готови фрази. Готови схеми.
—	подготвен
4.	еж. склонен
ГОТОВ—— разг. пренебр. - Човек, който не се труди
е чака всичко да получава нсготооо. Този гcтc-
взн пак чака други да му свършат рзботзтз.
Винаги сл бил готован.
—	еъреей рззг, прззр, готованец разг, пренебр,
готованко разг. пренебр., лапмч разг. пренебр.,
дармоед книж. орезр, паразит орен·, презр, ту¬
неядец книж, орезр.
ГОТОВМНЕЦ разг, пренебр. - вж. готовмн
ГОТОВАНКО разг, пренебр. - еж. готован
ГОТОВА—СТВО разг. пренебр. - Живеене, съ¬
ществуване на чужд гръб. Той порасна, но от
гоτcвзнстаотc си н- се отказа.
—	гоеованщина разг. пренебр., eкрeовшиеа рззг.
презр., дмрмоедеево книж. орезр,, тунеядство
кнлж. орезр.. паразитизъм прен. кнлж. орезр.
ГОТОВА—щИ—А рззг, прензбр. - вж. готован-
етво
ГОТОВНОСТ - Pрйдвеоиmйлни действия, усилия,
работа, необходими за ольшелоеяоaнеов на нещо.
Ощз нямаме готовност за жътвата. Готов¬
ност за борба. Бо-вата готовност на армията
е добра,
—	подготвеност, подготовка
мнт.	неподготвеност, неготовност
ГОТОВО - разг. вж. дадено
ГОЩ—ЕАМ - 1. Поднасям, оρедеепам някому яде¬
не и пиене, усоооCоае угощение някому, обикн.
като израз не роиятеллтев, добри чувства. Цял
ден нл гощаваха. С какво да те гостя?
—	угощавам, нагоетявам
2.	Поддавсм зняксм зпитв, дχонн д дпа·. д0еис^. до
някакъе приятен, радостен случай. Ако сл взема
лзоита, ще те гощавам.
—	черпя2 несв, почирпвам, нагоетявам
ГОЩАВКА - Тържествен обед или вечеря, нч коя¬
то са поканени гости. Гощавката продължи до
късно вечерта.
—	угощении, банкет, пир, пиршество, гуляй, иш-
медеме простонар,. зияфет диал.
ГОЯ несв. - вж. угоявам
ГОЯ СЕ несв. - вж. дебелия
ГРАБВАМ - 1. Бързо, с рязко движение вземам
нещо, някого в го зедържем, лтмлкем здраво.
Грабвам ножа. Грабвам детето. Грабвам ши¬
шето с ракията. Грабнах му ръката.
—	сграбчвам, нмгрмбвам разг. разш.
ант. —> изпускам, иооъоесβам
2. разг. еж. вземам 4. знсч.
ГРАБЕЖ - 1. Присвояване нч чужди пари и имот,
неправомерно събиране на суми, обикн. ксто се
злвуоотрееяеа с власт, обществено положение и
под. Вземането на тcлкcаз пари зз тази услуга
е истински граб-ж. Не могат да сз оправдаят
грабежите на тази икономическз групировка.
Властта лм се крепи на рушвети и пладнешки
грабеж.
—	ограбване, обир, грабителство, обирничесeвд,
обирджийетво, плячкаджийство рззг. нзcдc-
бр, разбойничество, хайдутлук нар, обир-
джилък простcнар, плячкаджилък просто-
нар. н-одобр.
2. вж. кражба
ГРАБИТЕЛ - 1. Човек, който ррвловяβа, опосееα
чужд имат или труд, кайте се веспаояеa зс смета¬
на другите, без дч подбира средства. Шепа граби¬
тели източиха предприятието л го доведоха до
фаллт. Изв-стни са най-големите грабители в
стопанския нл живот.
—	обирник, обирджия разг,, плячкаджия разг.
н-одобр, мародер презр. разш,, разбойник
разш,— обирмч cстар,, ограбвач cстар, хмйдук
нар.. хайдутин прен:. разг.
2. огр. вж. крадиц
ГРАБИТЕЛСКИ - Който й свързан с грабеж, с
присвояване на чужда свелтвйнелт. Грабителски
банди:. Грабитзлска власт. Грабителски набе¬
зи.
—	обирничиеки, разбойнически, обирджийски
разг,, πлеекаджийeки разг. н-одобр.
ГРАБИТЕЛСТВО - еж. грабеж 1. знач.
ГРАБЛИВ - ож. хищин
ГРАБЯ н-св. - 1. еж. ограбвам 1. знач.;
2. еж. крада
ГРАВИТИА—М несв. кнлж. - вж. насочвам си
1.	знач.
ГА—Д - вж. градушка
ГРАДЕЖ - вж. строеж 1. знач.
ГРАДЕЦ - еж. градче
ГА—ДИВЕ— - 1. Който блαгоорияmлове, оедрамапа
нещо. Градивна критика, Градивна външна по¬
литика.
—	съзидателен книж,, конструктивен
мнт. — разрушителен, рушителен, унищожителен,
съкрушителен, пагубен, дйпоадвβйн, деструкти¬
вен
2. еж. творчиски
ГР-ДИВ— - ож. материал 2. знач.
ГРАДИР—М кнлж. - еж. сеипвнувмм
ГР—ДИЩЕ старлн:. - еж. крепост
ГА—ДОУСТАОЙСТВО - Наука зс планиране на
несйлйните места, която обхваща комплекс от
въпроси, свързани със създаването нч нови или
Oеовнструкцвяτа на съществуващите гоедоее и
села.
—	урбанистика
ГРАДУШКА - Валеж от ледени зърне. Дъждът се
превърна в градушка.
—	град
ГРАДЧЕ - Малък грсд. Китно подбалканско градче.
—	градец, паланка, кмембм остар.
ГРАДЯ несв. - 1. еж. строя
2.	прен.. вж. изграждам 1. знчч.;
3.	прзн.. вж. базирам
ГР—ДЯ СЕ несв. - ож. основавам си 1. знач.
ГА—ЖД——ИН - вж. поданик
ГРАЖДАНСКИ - 1. еж. светски
2. ож. цивилен
ГА—жДа—СТВО - еж. поданство
ГРАМ—Да - еж. куп 1. знчч.
ГР—М—ДЕН - 1. Който е с много полйее, нйоеuонв-
вйне големи оезеерв, сила или степен. Грамаден
град, Грамаден жилищен блок. Грамаден дъб.
Грамадни усилия. Грамадна слла. Грамадно
удоволствие.
—	огромен, колосален книж., гигантски, испо¬
лински, великански, титаничен книж,, чудо¬
вищен прен,
ант. —> малък, миниатюрен, емкиолкαоичйн
2. ^^0- има нйоеикнввйно голямо значений, заслу¬
ги. Грамадна оcлза. Грамадни заслуги. Грамад¬
на роля. Грамаден напредък, Грамадни успехи.
—	огромен, колосален книж,, гигантски, тита¬
ничен книж,
ант. — нищожен, незначителен, незначем
ГРАМОТА - Документ зс притежание на някакво
93

отличие. Почетна грамота, Похвална грамота.
—	диплома
ГРАМОТЕН - 1. Който знае дс чете и пише. Гра¬
мотна селянка, Малък е, но в-чз е грамотен,
—	писмен нар, книжовен диал·.
ант. — неграмотен, енограеαтен, нйоилейн, беоовл-
мен, еезкнижйн
2. рааш. дож -обамаова " 1 дзнч.
ГР—МОТ—ОСТ - Умение, ло-л-бн-ло дс се пише
и чете. Той дълги години бешз учил дзцзтз на
грамотност,
—	писмо прен. остар-, писменост остар.
V четмо и писмо рззг.
ГР——А поет, - еж. клон 1. знач.
ГР—НДИОЗЕ— книж. - еж. величествен 1. знач.
ГА—НДИОЗНОСТ книж. - еж. величественост
1.	знчч.
ГРАНДОМАН книж. - Човек с твърде голямо,
обикн. неоправдано лееочуелmвий.
—	мегаломан книж.
ГАА—ДОМА—ИЯ книж, - вж. голимсево
ГРАНИТЕ— - орен:. еж. устойчив 1. знчч.
ГРАНИЦА - 1. Разделителна линия, насип, р-е е
под., която разделя две площи, територии. Грани¬
цата между двата имота минава оо близките
височини. Тук з границата между двете ниви.
—	мижда, синор, слог1, бразда разш.
2.	Територия, площ или друго по-лтоанлово, ограни¬
чени от нещо. Той се намира извън границите на
страната, Селото е в границите на Пернишка¬
та община.
—	предел обикн. мн.
3.	Разделителна линея между противоположни яв¬
ления, неща. Трудно е да се прокара граница
между двете научни области. Намираме се на
границата между дв- епохи.
—	водораздел прзн., вододел прзн, межда орен,
праг пр-н,. рубеж орен, книж.
4.	еж. край1 4. е 5. знач.
ГРАНИЧА - Имсм обща граница с нещо, нαевоам
се е нео-лредлтвйн- съседство с нещо. България
граничл с Турция.
—	еъеидствам
ГРАНИЧЕН - 1. Който служи за меикирене нс дьр-
жсенстч поанвца, свързан й с охрана не границе-
ое или е е близост с границата. Граничен камък,
Гранична застава:. Гранични войски. Гранична
област..
—	пограничен
2.	еж. разделителен;
3.	еж. пределен 1. знчч.
ГА——К— ооет. - еж. клон 1. знач.
ГРАПА - еж. брана
ГА—ПАВ - 1. Който по повърхността име иодетинu м
вдлъбнатини. Грапав под:. Грапава дъска:. Грапа¬
ва настилка. Грапава скала:. Грапав камък.
—	неравен, нигладък
ант. — гладък, рчеен, αпладйн
2.	^№0 има олmов издатини и при оиоане предиз¬
виква върху квжате специфично усешенй на тър¬
кане ели диαсоене. Грапава длан. Грапава кора
на дърво·.
—	нигладък, ееъргав диал.
мнт. —> гладък, загладен, -гладен, изгладен
3.	прен·. Зс език, стил, изложение и др. - който не й
усъвършенстван до нноех-дuеaта степен, който
нй й издържан по форма, не отговаря на опреде¬
лени изисквания. Грапав превод. Грапави стихо¬
ве. Грапав език. Грапав стил..
—	необработен, нигладък
мне. — гладък, -еоееотен, огладен, изгладен
ГРАПАВИНА - 1. Малки издатини и вдлъбнатини
по о-еъохн-лота нч нещо. По зсфзлтз има мно¬
го грапавини. Отдалеч сз забелязва грапавина¬
та на терена.
—	неравност, грапавост, нигладкоет
мнт. —> гладкост
2.	Обикн. мн. Вдлъбнато или изпъкнело място по ня¬
каква повърхност. Той сз спускаше надолу, като
сз крепеше с ръце и крака за грапавините на
скалата.
—	неравност обикн. мн.
3.	орен. Неиздържан-ст по форме в езика и стеле на
летеретурнв произведений. Грапавините в пре¬
вода дразнят, Грапавини на фразата. Грапави¬
ни на стила,
—	необработено?., грапавост, нигладкоет
ант. — гладкост
ГА—ПАВОСТ - ож. грапавина 1. е 3. знач.
ГА—ТИС - еж. безплатно
ГРАФИК - 1. План за извършване на някаква рабо¬
та, дейност с точно оезорйднлйний по време. Гра¬
фик зз движение на влаковете.
—	разписание
2. еж. диаграма
ГРАЦИОЗЕН - За движения, фигура - който се хе-
раотереовра с изящество, елегантност, ооCmо се
кърши, извиеа киесиβо. Грациозно тяло. Граци¬
озни движения. Грациозна походка, Грациозни
стъпки.
—	гъвкав, кръшен, пластичен2, гъвък поет,
мне. —> тромав, тежък, мечешки
ГРАЦИОЗНОСТ - Изящество е срасота въо ф-о-
мите е движенията на тялото. Ансамбълът из¬
пълни танците е подчертана грациcгнcсm. Тя
пристъпваш- с царствена грациозност. Тя¬
лото й бе запазило много от моминската си
грациозност.
—	гъвкавост, кръшност, гъвкост пcет, плас¬
тичност, грация, пластика2
ант. — тромавост, тромаешина
ГА—ЦИЯ - еж. грациозност
ГРЕБА н-св. - Вземам, ведя с шепа, сьд, лъжица е
под. известно количество течност или течна хра¬
на. Греба вода от кладенеца. Греба чорба.
—	загребвам в несв, черпе1
ГРЕБЕ— - еж. било
ГРЕБЛО - еж. виело
ГРЕЕ— поет. - еж. блестящ 1. знач.
ГРЕЙВАМ -1. еж. еветвам 1. и 2. знач.;
2. еж. блясвам 1. знач.
ГАЕСИРАМ - еж. смазвам2
ГРЕХОВЕ— - вж. грешен2
ГРЕХОЕНИК ост-зр. - вж. грешник
ГРЕХОВ—ОСТ - kачнлоес вам проява на човек,
който име грехоей. В селото се мълви за него¬
вата греховност, Душзтз му е в плен на гре-
ховността.
—— неправедност, нечистивое, ееблагоеиeeи-
воет, грешноет рядко
мнт. — безгрешност, оиαойдносm, невинност, честота
ГРЕХОПАДЕНИЕ книж, - ож. грях 1. знач.
94

ГАЕШ—1 - Правя грешка, допускам нйоиавuен-лт,
неточност е действия вам мисли. Като чете,
грзши думите, Той е напълно орав, ние грешим:.
Уморих се и вече започнах да греша,
—	еъакам2разг,, бъркам си разг,
мнт. —* поправям се, коригирам се
ГРЕШ—2 несв. - еж. съгришавам 1. знач.
ГРЕШЕН -1. еж. неправилен 1. знчч.;
2. еж. неверен 1. знач.
ГРЕШЕН2 - ^^00 извършва или съдържа грехове
Това са грешни хора, Той води греш-н живот.
Гр-шни помисли.
—	греховен, неправидин, нечестив, ниблагочие-
тив
мнт. —* безгрешен, пиаβндйн, невинен, чист
// благочестив, праведен, богоугоден
ГРЕШКА -1. Обикн, мн, Отклонения от приетото за
превило, отклонения от нормата. В текста има
много правописни грешки, Грешки в превода.
Фактически грешки.
—	неточност, неправилност, нивярност
мнт. —> поправка, корекци//вярност, точност, без-
погрйшност, правилност
2.	Нарушения не превяла, изисквания за нещо..Ше¬
фът уволнява и за най-малката гр-шка. Тл сл
виновен за грешките в работата.
—	опущении кнлж,, погрешка
3.	Погрешно, неточно осоесиaнн нс нещо. Станала е
грешка, не съм ти се обаждал оо тел-фона. Тук
имз някаква гр-шка, не сл ме разбрал правилно,
—	недоразумение
4.	разш. вж. гаф;
5.	разш, вж. вина 1. знач.
ГРЕШНИК - Човек, ооCте й извършел грях сам има
грехове. Грешниците отиват в ада. Той е греш¬
ник и трябва да изкупи греха сл.
—	нечестивец, непрмведник, гриховник остар.
ант. —* праведник
ГАЕШНОСТ рядко - 1. еж. греховноет;
2. вж. неправилност 1. знач.
ГРЕЯ - 1. еж. блестя 1., 2. в 3. знач.;
2. рааз. вж. бeτIPъ
ГРЕЯ СЕ - 1. Стоя нс топло място, зс да не мм е
студено. Гр-я сз до печката,
—	топля ее
2. вж. приличам ев
ГРИЖА - 1. Постоянна мисъл зс нещо, която вълну¬
ва, трйоожм. Тя без време остаря от грижи оо
децата сл. Болестта на майка ми ми е голяма
грижа, Не мога да позма всичките ти грлжл..
Това да тл е грижата,
—	притеснение, главоболие прен·. разг, болка
орен,, кахър нар., дврт нар., гмйли простcнар,,
чимир обикн, мн. длал.
// обикн, мн. Вълнение, тревога, п-иодйнм от нещо
неприятно, -пално, от трудно осъществима зада¬
ча, цел. Той е известен нзмирнлк. повтаря класа
л създава много грижи на родит-лит- сл. Имам
грижи около работата. Ваканцията свърши л
започнаха грлжлте.
—	неприятности, главоболия прен:. разг., проеъи-
ми, ядови разг.
ант. —> безгрижие, безгрижност, еваност
2.	Деййтоие, дтарание, уаилия които некой полгаа да
доеосто нч някого мае нещо. Лоз-то иска гри¬
жи. Болната жзна се нуждал от грижи.
—	гледани орен., обгрижване
3.	еж. грижливоет 1. знач.;
4.	еж. задължение 2. знач.
ГРИЖА СЕ несв. - 1. с оредл, за. Полагам грижи
зс някого, който нй може да се споеее сам. Гри¬
жа се за болния си баща. Тя сама сз грижи за
децата си.
—	глидам прен,, обгрижвмм в несв,.
мне. — занемарявам, из-ст-вям
2.	еж. старая еи;
3.	еж. бизпокоя еи
V	треперя (пазя) прах да не падне върху някого
рззг., ксто писано (шарено, ровко, о-хоо) яйце
гледам някого р^а^з^г, нося (държа) не ръце няко¬
го рззг, вдигам е ллап-м на рьце някого разг.
към 1. знчч.
ГРИЖЛИВ - 1. kеCто полага грижи за някого,
нещо или й проява не тсквоа атношйнее. Гриж¬
лива майка, Грижлива ^щов^ци. Той е много
грижлив към децата си. Грижливо отношение
към болния:.
—	грижовен книж,, змгрижин, вниммеелин
мне. —> безгрижен, нехаен, неоaвнmерес-еaн, безхч-
берен
//небрежен, нехаен, невняеатйлйн, немарлив
2. еж. старателен
ГРИЖИИЕОСТ - 1. Качество вам прояос на гриж¬
лив. Грижлиаcсττа му към децзтз е трога¬
телна.
—	грижовноет книж., загриженост, грижа, вни¬
мании
мнт. —> безгрижие, безгрижност, нехайство, незаин¬
тересованост, ннеaоa
2. еж. старании
ГРИЖОВЕН кнлж, - еж. грижлив 1. знач.
ГРИЖОВ—ОСТ книж. - еж. грижливоет 1. знчч.
ГРИЗА - 1. Отхапвам със зъби по малко от твърда
хрена ели от друго твърдо, о-оаоо нещо. Гри¬
за сухар. Гриза морков, Кучето гризе кокали.
Мишката гризе слренц-,
—	глождя, глозгам, ръфам
2.	еж. хапя 1. знач.
3.	орен. вж. разяждам 1. и 2. знач.
ГАИЗКАМ жарг:. - еж. ям 1. знач.
ГРИМАСА - Предн-мерено или неволно иокриея-
еенй на чертите на лицето като външен израз на
някакво чувство или усещане. На лицето й се по¬
яви гримаса нз учудване. С гримаси исках дз й
обясня това, ко-то нз разбираш-.
—	мимика, мина3 книж, рядко
ГРИМАСНИЧА - Движа неестествено, непривично
чертите на лицето см. Тя започна да гримасничи
ор-д огледалото.
—	кривя си, годя се нар.
V	првоя мутра разг.
ГРИМИРАН - ^-^00 има грим. Ж.ена му винаги
ходи гримирана, Лицето ти е много гримирано.
—	изписан рззг., изрисуван орен.
ГРИП - Остро оаосоно вирусно о-е-ляеане, при¬
дружено с възпаление на горните дихателни пь-
o^a, обща -тоадн-е-со, повишена температура
и др. Пр-з есента често боледувам от грип.
—	инфлуенца остар.
ГРИПАВ - еж. грипозин
ГРИПОЗЕ— - ^^00 е болен от грип. Внимавай да
не се заразиш, грипρззн съм·.
95

—	грипмв, инфлуинеав разг, остар.
ГРОБЕ— - орзн, кеCmо с нещо напомня на гроб,
който се ооояояес в много голяма степен. Гробна
тишлнз, Гробно мълчание.
—	гробовен поет.,— мъртвешки орзн.
ГРОБНИЦА - Художествено оформена полтиоCкa,
където са о-пиееαня или се пазят кос··,.: обикн.
на загинели по време аа война бойци или не из¬
вестни, заслужили личности.
—	костница, мавзолей, пантеон
ГРОБОВЕ— ооет. - ож. гробен
ГРОГИ жарг, - еж. уморен 1. знач.
ГРОГЯСВАМ жарг, - вж. уморявам еи
ГРОЗД - Зърна грозде не обща дръжка, която обра¬
зуват ндно цяло. Откъснах си един грозд и хап¬
нах няколко зърна,
—	чепка, кичур
ГРОЗЕН - 1. ^^0 н неприятен за гледане и во-
ееьске- с външния си вид. Грозно лице. Грозни
постройки, Грозни м-бзли. Грозна картина.
Грозна дреха,
—	некрасив, нехубав, противен! безобразен, от¬
вратителен, уродлив
ант. — красив, хубав, прелестен, коaлен, гиздав, кя-
пър
2.	орен,. еж. безобразен 1. знач.
V	град го бил рззг. прзнебр,, осmα смъртта грозен
рззг, <наглед> кат- тиква на плет разг, ирон:.
ГРОЗНЕЯ нзсв:. - вж. погрознявам
ГРОЗНИЦА - Грозна жена. Как можа да вземе за
женз такава грозница,
—	грозотия рззг., кикимора рззг. прзнебр, ве¬
щица прен, разг, бранеия рззг. прзнебр, чума
орен, рззг, оренебр.
мнт. —> красавица, хубавица, хубaейлсa, гмздавйлке,
гвздаовцч, гиздосея
V	е-лт-нск- плашило разг, баба Яга разг., бос-
тaн-куооусу простонар.
ГРОЗОТА - Външна физическа нйоосвейк-телност,
неприятно въздействие на нещо есрху сетивата.
Тззл къщурки отблъскват с грозотата сл. Той
се срамува от грозотата сл. С елегантното сл
облекло тя се мъчзшз да прикрил грозотата на
тялото си.
—	грозотия рззг,, оевратиеелност, безобразное,
рядко, уродливост
ант. —> красота, хубост, прелест, великолепие
ГРОЗОТИйО рззг. - вж. грозотия 1. знач.
ГРОЗОТИЯ разг. - 1. Много грозен човек (мъж или
жена). Тая грозотия взе най-хубавата мома в
с-лртc,
—	грозотило рззг., плашило орен:, рззг, оренебр,
страшилище орен, разг, прзнебр, крокодил
прен. разг. ор-небр., урунгил жарг,
2.	еж. грозница;
3.	вж. грозота
V	б-лтaнск- плашило рззг,, е-стaн-куркусу прос-
тонар, маймун луоaoеь простонар, към 1. знач.
ГРОЗЯ4 нзсв. - еж. загрозявам
ГРОЗЯ2 несв. книж, - вж. застрашавам
ГРОМОЛ - ож. грохот
ГАОМОЛЯ - Издавам едн--еиaзен, рαон-ееоен
грохот, обикн. при движение. Грcмcлят трак¬
тори, По калдъръма громолят волски коли.
—	грохотя, громотя рядко
ГРОМОТЯ рядко - еж. громоля
96
ГРОМЪК книж, - еж. гръмък 1. знач.
ГРОМЯ несв, кнлж. - еж. разгромявам 1. знач.
ГРОХВАМ - 1. Падам, обикн. внезапно м с шум.
Пристъпи прага л грохна нз земята. Старецът
направи някcлоc крачки и грохна на пода..
—	повалям се, свличам еи, строполявам си, серо-
полясвам еи, рухвам, сгромолясвам еи
ант. — изправям се, ставам, вдигам сн, надигам се,
оъооосоям се
2. ож. отпадам 1. знач.
ГРОХН—И - еж. отпаднал
ГРОХОТ - Силен, продължителен, леко приглушен
шум. Грохот на минаващи камиони и товарни
коли. Грохот на оръдия.
—	бумтеж, тътнеж, еънтеж, тътен, гърмеж, гро-
мол
ГРОХОТЯ - еж. громоля
ГАОЧ— СЕ разг. рядко - еж. мръщя се 1. знач.
ГРУБ - 1. За материал, материя е др. - който при
допир й πрaо-е и предизвиква неприятно усеща¬
не. Груб плат, Груб шаяк. Груба прежда, Груби
чорапи.
—	дебил, плътен
мнт. —> фин, тънък, нежен, изящен
2.	^^0 се отличава с първична, примитивна изява,
несръчн-ст м дразни неприятно. Груби обноски.
Груби маниери. Груби шеги.
—	недодялан, неизискан, грубиянски, дебелаш¬
ки оренебр,
мнт. —> изискан, изтънчен, фин, префине., изящен,
O-финср-н
3.	За човек, фигура, еъншен вид, поведение - който е
едър, е-лявен и обикн. непохеатен е движеният-
ле. Груба фигура. Груби ласки. Груба прегръдка.
—	недодялан, мечешки прзн:.
мнт. —> изискан, феи, изящен
// нежен, λ-μ-β, гальовен, галещ
4.	kеCто е извършен ^τόμο волята в желанието на
някого, който се хαрсктнрвосоa с насилие. Грубо
потъпкване нз прзвзтз нз човека. Грубо изгон¬
ване от службата. Груби методи за постигзн-
на дзд-нз цзл.
—	брутален
мнт. —> внимателен, любезен, учтив, вежлив, мил,
галантен
5.	За реч, то-обa - о-йтα не й изказан, нaпо-оен или
изпълнен добре в дразни естетическото чувство.
Груб стлл. Груби стихове, Грубо изпълнение на
ария,
—	недодялан
мнт. —> изящен, изискан, фин
6.	ож. нелюбезен;
7.	еж. нетактичен;
8.	ож. рязък 3. знач.
ГРУБИЯН - Човек, който й груб в -ен-скятн се. Той
е грубиян и винаги може да те нарани.
—	дебелак оренебр.
ГРУБИЯНСКИ - еж. груб 2. знач.
ГРУБИЯНСТВО - еж. грубост 1. и 2. знсч.
ГРУБОСТ - 1. Липса нч финес, изтънченост. Гру¬
бост в обноските. Грубостта з присъща на
примитивния човек.
—	недодяланосе, нвизисканосе, грубиянетво, де-
билащина оиенеер.
мнт. —> финес, изисканост, изтънченост, префине-
нвст, изящество, исфянсосност

2.	Проява нч груб, брутален човек. В интонацията
на гласа му пролича грубост. Няма оправдание
зз твоята грубост. Грубостта му я отблъск¬
ваше,
—	грубиянство
ант. —> нежност, лaсосеост, гaеьоен-лт, гален-ст
// благост, мекост, мекота
3.	Обикн. мн. П-лoъокa на груб човек. Не мога да
търпя грубостите ти. Пр-стани с тези грубо¬
сти.
—	бруеалноее
мне. —> нежности, ласка, милувка
//любезност, учтивост, вежливост, псеснтн-лт
4.	вж. нелюбезност 1. е 2. знач.;
5.	вж. нетактичност
ГРУДКА - Нсдеененнян на стъбло ели на корен не
Иαлтннин.
—	клубин, луковица
ГРУПА - 1. Отделна част от оиндмнmи, лица сем по¬
нятия в някаква систематизация. Хората сз де¬
лят на дв- групи - добри л лоши. Като богат
той оопадз в друга група, веч- не е едлн от нас.
Егиоcаз група.
—	разред, групировка, категория, класа
2.	OTеддянннu днллмц и цеооддненн цце из диппслн-
ние нч някаква задача. Бойна група, Музикална
група.
—	формация, групировка
ГРУПИРАМ - еж. разпределям 1. знач.
ГАУПИРОЕК— - 1 . вж. група 1. е 2. знчч.;
2. вж. фракция
ГРУПОВ - 1. Който става или се извършва от група,
колектив. Групово посещение на театър. Групо¬
во изучаван- на език,
—	колективен
ант. —> самостоятелен, индивидуален, единичен
2. Kkостcсo-тнaлддггоуо. кколеком. Hpауπcnпрm-
рзт. Групова виза.
—	колективен
мнт. — индивидуален, личен
// отделен, сαм-лтоятелнн
ГРЪБ - 1. Задната част на човешкото тяло -о тила до
кръста. Боли м- гърбът. Удрям по гърба,
—	гърбина разг.
2. вж. задница
ГАЪДОБОЙЕН - вж. туберкулозен
ГАЪКйЯН - Горната част не дихателната тръба.
—	ларинкс мед,, гръцмул разг., гърло рззш. рззг.
ГРЪМ -1. вж. гръмотевица;
2.	еж. гърмеж 1. знач.;
3.	вж. трясък
ГАЪМВММ - разг. еж. застрелвам
ГРЪМЛИВ - еж. гръмък 1. знчч.
ГАЪМОВЕ— книж. - вж.. гръмък 1. знчч.
ГАЪМОВИТ - вж. гръмък 1. знчч.
гаъмоги—се— - вж. гръмък 1. знач.
ГАЪМО—ОСЕН πcет. - еж. гръмък 1. знач.
ГРЪМОТЕВИЦА - Селен тряльк или тътен, съпро¬
вождащ лееoоaоицa по вонее нч буря. Гръмоте¬
вици разтърсиха земята л скоро рукна дъжд.
—	гръм, гърмиж, трескавица диал., гърмел длал.
ГРЪМОТЕВИЧЕН орен:, поет, - вж. гръмък
1.	знач.
ГРЪМЪК - 1. Зс звук, глас - който звучи много
силна е се чува надалече. Гръмки ръкооляска-
нля. Гръмък смях. Отдалеч се чува гръмкият му
глас. Разнесе сз гръмко „ура ".
—	гръмлив, гръмогласен, гръмовие, гръмовен
кнлж.. громък книж,, гръмотевичен прен..
ооет., гръмоноеин поет., гороломин поет.
мнт. — тих, слаб, глух, приглушен, нисък
2. орен.. вж. вuсдкопмрин
ГАЪцМУЙ разг. - вж. гръклян
ГРЯДУЩ ооет, - вж. бъдещ 1. знач.
ГРЯДУЩЕ оолт, - вж. бъдеще 1. знчч.
ГРЯХ - 1. Постъпка, деяние, к-ео- вярващите схва¬
щат като нарушение на иелспи-зния закон и пр
ниaвствен-лт. Голям грях е, ако в^гн-ш ръка I
срещу родителя си. Грях з да не се пости по
време на пости·.
—— пригришении, грехопадиние книж,;
2.	рраш. вж. ввин1 — зззна.
ГУБИТЕЙ книж. - 1. вж. палач 1. знчч.;
2. рядко еж. убиец
ГУБИТЕЛЕН кнлж. - вж. гибелен 1. знчч.
ГУБЯ нзсв. - 1. вж. загубвам 1., 2., 3. е 4. знчч.;
2. вж. прахосвам 2. знчч.
ГУБЯ СЕ несв. - 1. вж. загубвам се 1. знчч.;
2. вж. изчезвам 1. е 2. знчч.
ГУЗЕН - вж. виновен 2. знач.
ГУЗ—ОСТ - еж. виновност 1. знач.
ГУЙИЯ - Двугодишно зеленчуково рaлoенвн от род¬
на зелето, със силно нaднеелено, закръглено зе¬
лено мае вмеаеовев стъбло, богато на витамини.
—	алабаш нар.
ГУЛЯЙ - вж. гощавка
ГУЛЯЯ - Участвам е гощавка, гуляй, рми. Поканих
гости у нас л цяла нощ гуляхме.
—	пирувам
ГУМНО - Равно, у-тъпкано оиъп-обоaон- място, къ-
деов се вършее с добитък.
—	харман, вършило длал,
ГУАБЕТйЪк нар, - вж. гсрбетеийeeво
ГУРБЕТЧИЙсТвО - жИеоо и работа не човек,
който ходи дч очеоoи е друго лнлишн вам е чуж¬
бина, за дч спечели рaим. Слзд две години гур-
бетчийство в Г-рманля най-после сз завърна у
дома.
—	пеемабаасeво, гурбиечилък нар., гурбеелък
нар., гастарбайтерство разг,
ГУАБЕТЧИЛЪК нар. - вж. гурбитчийство
ГУАКАМ СЕ - вж. гмуркам еи
ГУРМЕ кнлж, нежлл, - вж. гαсeрдндм1
ГУРУ - кнлж, рядко вж. водач 1. знсч.
ГУТАТОР - ож. капкомир
ГУША - 1. Предната, сонднa част на шия. Стиснах
го за гушата. Нз гушата си има белег.
—	гърло
2. разш. вж. врат
ГУША СЕ несв. - 1. Доближавам се плътно до ня¬
кого вам до нещо, . обикн. зч да намеря топлина,
утеха, закрила, обич. Гуша сз в баща си. Детето
се гуши до майка сл, Гушим сз един в друг, зз да
се стоплим.
—	притискам еи, гушкам еи
2. орен:, вж. спотайвам се 1. знач.
ГУШВАМ разг. - вж. прегръщам 1. знчч.
ГУШКАМ СЕ - ож. гуша се 1. знач.
ГЪБА - Изтривалка от мека, шуплеста еamнимя. Нз-
саоунисах дзтето с гъбата,
—	еюнгир простcнар.
ГЪБААКАМ СЕ жарг. - вж. шегувам " се
7. Български синонимни и антонимен речник с фрсоеслогиоес
97

ГЪБЕСТ - вж. шуплест
ГЪВКАВ - 1. Който лесно се огъва, но не се чупи.
Лозата има гъвкави пръчки. Гъвкава леска. Гъв¬
кави папрати, Шампоанът прави косъма гъв¬
кав. Гъвкав камшик.
—	жилав, еластичен, ^чуплив, нитрошлив
ант. — крехък, нежен, слаб, неустойчив
// крехък, чуплив, трошеив, ломлив
2.	орен, кαCmо умее де се лъоеоaояеa с абсоояоел-
стечте, де преценява о-ложенсйт- и де се справя
със затрудненията вам е сзоео, оо-яоa на такова
умение. Гъвкав политик. Гъвкав предприемач,
Гъвкав ум. Гъвкава политика. Гъвкави похвати..
—	ловък орен:, поваатъив прен,, подвижен орен·.
3.	вж. грациозен
ГЪЕК—ВИНА - вж. гъвкавост 1. знач.
ГЪВКАВОСТ - 1. Свойство не предмет лесно дч се
огъва, превива. Гъвкавост нз кората на липата,
Гъвкавост на косъма. Гъвкавост на жицата.
—	гъвкавина, жилавина, илаeeиеедсe, жилавоет
ант. —> крехкост
2.	Умений, лπ-лсенолo бързо дч се действа ль-еосо-
нв с -елт-ятеллтвaтa. Той не прит-жзвз онази
гъвкавост, която е необходима за вс-ки поли¬
тик, Ръководството нз предприяти-то прояви
гъвкавост и успя да го спаси от фалит-. Нужна,
е по-голямз гъвкавост във външната политика.
—	маневреност, ловкост орен.
3.	вж. грациозност
ГЪЕКОСТ πc-т. - еж. грациозност
ГЪВЪК поет, - ож. грациозен
ГЪДЕИИЧКАМ - прен, ож. лаская
ГЪЖВА длзл, - еж. чалма
ГЪКЕАМ рззг. - вж. казвам 2. знач.
ГЪЛТАМ (ГЛЪТВАМ) - 1. Пр-осроaе храна вам
течн-со през пърл-то см. Гълтам бавно залъ¬
ците. Надигам шишето л жадно гълтам теч¬
ността.
—	преглъщам, поглъщам, нагълтвам
/.обикн. зс леоеолтеa - P-лтaеяе в устата св и осплс-
щчм. На всеки два часа гълтам слроп зз кашли¬
ца, Гълтам хапове срещу главоболие.
—	вземам, приемам орзн:.
2.	орзн. само 3 л, Стевем причина за мен да бъдат
вооαловaни, уо-тиебеня, изразх-деенс многв
средств-, време, енергия, ресурси и под. Мо¬
торът гълта много бензин, Строежът гълта
средства. Учителската професия гълта доста
време.
—	поглъщам прзн., поемам прен·. рззг,
3.	прен, разг. еж. търпя 2. знач.
ГЪЙЧ— - 1. разг. вж. карам еи;
2. диал. вж. говоря 1. знчч.
ГЪЛЧАЕ— нар. - ож. врява
ГЪЛЪБИ диал, - ож. царевица
ГЪМЖА - 1. Обикн·. с оредл, от, Зс място - сооьл-
нен съм с ен-жйсoво живи същества. Плажове¬
те гъмжат от народ. Гарата гъмжи от изпра¬
щачи,. Площадът гъмжи от хора·.
—	бъкам рагг,. пъкам рззг.
2. с оредл. от, Изпълнен съм с много голямо коли¬
чество предмети и др. Магазините гъмжат от
стока, Текстът гъмжи от грешки, Езикът, ни
гъмжи от чуждици.
—	изобилствам, бъкам рззг, пъкам разг.
ГЪМЖИЛО - вж. тълпа 1. знсч.
ГЪНА несв. - 1. еж. извивам 1. знач.
2. вж. нагъвам 1. знчч.
ГЪН— СЕ несв. - 1. вж. извивам си 1. знач.;
2.	еж. нагъвам се 2. знчч.;
3.	вж. кърша си
ГЪНК— - 1. Продълговата вдлъбнатина, която сй по¬
лучава при прегъването нч някаква мека мaoеовя
(плат, кожа и под.). На главата си нос-ше чал¬
ма с меки гънки, Скрих ръката си в гънките на
престилката сл.
—	дипла, чупка
2.	Само мн. Специално направени вдлъбнатини нч
дреха, осоелс и под., кето платът се ооихеешa
сема в горния орaC, а надолу пада свободно. Блу¬
зата й е с леки гънки на раменете. Обичам пра¬
вит- поли без гънки, Ззв-сзтз е с широки гънки.
—	дипла, чупка, фалта, набор2, драперия, драни-
ровка
3.	Вдлъбнато еялo- между две издигнатсне на пла¬
нинска или хълмиста земна повърхност. В гънки¬
те нз п-знинатз се гушат няколко села,
—	дипла
4.	вж. бръчка
ГЪРБАВ - 1. Който има гърбица или който има вз-
оъонαе-ст като гърбица. Гърбав човек. Гърбав
нос.
—	гърбат, изгърбен, камбур^е диал..
2. еж. прегърбен 1. знач.
ГЪРБ—Т - еж. гърбав 1. знач.
ГЪРБ—Ч диал. - ож. камшик
ГЪРБЕСТ - ож. прегърбен 1. знчч.
ГЪАБЕШКАТА разг. - ож. змднешком
ГЪРБЕШКОМ - еж. заднешком
ГЪАБИНА разг. - вж. гръб 1. знач.
ГЪРБОМ - 1. ож. заднешком;
2. вж. възнак
ГЪРБЯ СЕ нзсв. разг. - еж. прегърбвам се 2. знач.
ГЪАГОАЯ разг. - ож. бълбукам
ГЪРДА - Млечен -опен у жнистс. Детето лакомо
сучеше от гърдата на майка сл.
—	цица рззг, бозка нар, нянка диал., дойка2
диал.
ГЪАЙ— жарг:. - 1. вж. мацкм;
2. разш.. ож. проститутка
гЪайО - 1. орен. Отвор на съд. Стомната е със
счупено гърло, Гърло нз шише, Гърне с тясно
гърло.
—	уееие, уста прен, разг.
2.	еж. гуша 1. знач.
3.	разш, рззг. вж. гръклян;
4.	орен·, разг. вж. ангина;
5.	орен, разш. еж. дуло 1. знач.
ГЪРЛОБОЛ - вж. ангина
ГЪРМЕЖ - 1. Силен звук оо стрелба с огнестойлно
оръжие. Някъде съвс-м наблизо с- чу гърмеж:.
Гърмеж от пушка, Топовен гърмеж.
—	изстрел, гръм, пукое
2.	еж. стрелба 2. знач.;
3.	еж. грохот;
4.	еж. гръмотевица
ГЪРМЕй диал. - еж. гръмотевица
ГЪРМЯ - 1. блзл. Чува се, осзнсля се гръм, гръмоте¬
вица. Навън гърми.. Когато много гърми, малко
вали,
■— трещя, тряскам еи
2. вж. стрелям 1. знсч.;
98

3.	вж. ттещя — ^ηβ.
ГЪРЧ - Мъчително свиваий или трептене не тялото
яем не негова част. Присвиваше се в страшни
зърчcβе. Гърч на мускулатурата нз лицето.
—	конвулсия, епмзъм
ГЪРЧА несв, - вж. нагъвам 3. знач.
ГЪРЧА СЕ несв. - Правя конвулсивни движения (от
смени болки). Болният се гърчеше от болки,
—	превивам ее в несв,, евивам еи и несв.
ГЪРЧаВ диал. - еж. мършав
ГЪСКА - орен, разг, руг. вж. глупак
ГЪСТ - 1. Който се съсовс от много голям брой рсо-
пвавжйни близо един де друг роедмеmя, частици
и др. Гъста гора, Гъста коса.. Гъста плетка,
Гъсти вежди.
—	плътин, дебел остар,, чист диал..
ане. —* рядък. рехав
2.	За течно вйШHЛтв-, продукт - който съдържа веда
мли друга течност в по-м-еко количество от обик-
н-вйното. Гъсто βμ^, Гъсто кафе. Гъста супа.
—	плътен, неразредин
ант. —> рядък, рaооеден
3.	За въздух, дим и др. - който е с оо-π-лямα плът¬
ност. Гъст дим. Гъст въздух, Гъста оара.
—	плътин, сгъстин
мнт. —> рядък, рсооеден
// лзк. ефирен
4.	Зс миризма, аромат и под. - който е много силен.
Гъст аромат на цъфнали лиои. Гъста миризма
на газ.
—	нмеитен, тежък орен,, плътин
мнт. —> лек, ефирен
5.	За цвят - който е много силен. Гъст мастилен
цвят, Гъста руменина,
—	плътен, наситин
6. вж. непрогледен 1. знач.
ГЪСТАК - 1. еж. храсталак;
2. вж. шумак 1. знач.
ГЪСТАЛАК - 1. вж. храсталак;
2. вж. шумак 1. знач.
ГЪСТИНМ - ож. гъстота 1. е 2. знач.
ГЪСТО - вж. нагъсто
ГЪСТОТА - 1. Наличие на по-м-еко количйлтβо
вода мли друга течност от обикновеното в даден тч
пи-дукт или к-емчелтеот- еещйств-, което се съ- I
държа в единица обем от -пределено тяло. Гъс¬
тота на слрооа. Гъстота на супата. Гъстота
на боята,
—	плътност, гъетина, наситеност
мнт. —> рядкост, рaооеденост
2. Наличие на пв-гваямо коеечйлтβ- хора от обик¬
новеното, събрани на едно място. Гъстота на
населението.
—	плътност, компактност книж., гъетина
мнт. —> рядкост, рехaволo
ГЪТВАМ разг. - еж. събарям 1. знчч.
ГЪТВАМ СЕ разг. - 1. вж. падам 2. знач.
2.	вж. събарям еи 1. знач;
3.	орен., вж. умирам 1. знач.
ГЬОй разг. - 1. еж. локва;
2. еж. блато
ГЬОСТЕРИЦА диал. - вж. тояга
ГЮВЕНДИЯ простcнар. - еж. проститутка
ГЮИ нар. - вж. роза
ГЮРУЛТИЯ нар. - вж. врява
99

Д—ВАМ - 1. Поднасям някому нещо, за да го вземе,
поеме с ръка. Давам палтото на детето. Давам
билзтз сл на кондуктора. Давам инструментз
на майстора.
—	подавам
ант. — вземам, ооееее, хващам, улавям
2.	Поиелижaеaе към някого нещо, което държа е ръ¬
цете се, за да си вземе от неге или за да го обслу¬
жа. Давам бонбони на децата. Давам чаша вода.
Давам лекарство на болния.
—	подавам, пдднαсям1
мнт. — вземам
3.	П-днaляе на някого нещо, което съм получил от
друг. Давам пратката, Давам телеграмата,
Давам пригcакзтз,
—	предавам, връчвам
мнт. —► вземам, ориееaе
4.	Пойдлaпaм някому нещо като подарък, за дс зслев-
дйТйлсовем почва, уважений, добри чувства. Да¬
вам буклт на учителката си. Давам ценен дар.
Давам подарък,
—	поднасям^ подарявам
мнт. — вземам, ооиймее
5.	Изявявам гот-внолт вам оставям някому н-що, за
де го ползва. Давам квартира под наем. Давам
ви двама работници.
—	предлагам, предоставям
мнт. —> вземам, н-нм-м, ангажирам
6.	Пийдлaπам някакъв доход, средства или някаква
придобивка. Банката дава заеми. Давам сти¬
пендия. Държавата дава социални помощи. Да¬
ват на нуждаещите се жилища.
—	отпускам, предоставям
ант. — получавам, вземам;
// получавам, добивам, сдобивам се
7.	Оставям на резоол-жйние вас на ослята на някого.
Давам тл три дни срок да предадеш матери¬
ала, Давам ти правото ти да решаваш.
—	предоставям
8.	еж. представям 2. знач.;
9.	разг. вж. продавам;
10.	вж. придавам 1. знач.;
11.	еж. позволявам 1. и 2. знач.
Д—ЕАМ СЕ рззг. - в съчлт, с н- еж. предавам си
1.	знач.
ДАВЕН старин, поет. - вж. отдавнашен 1. знач.
ДАВЛЕНИЕ кнлж. - еж. принуда
Д—ЕА——ДИСЕ—М СЕ простонар. - еж. съвземам
се 1. е 2. знач.
ДАВЯ несв. - вж. душа 1. е 2. знач.
ДАВЯ СЕ нзсв, - еж. задавям си
ДАДЕН - вж. конкретен 2. знач.
ДАДЕНО рззг. - За uзоaо нс съгласен и п-т-вн-ст
да бъде нaпоaейно нещо. Искаш ли да отидем на
театър? - Дадено.
—	добре рзгг., хубаво разг, готово р^а^^^,
ДАДЕ—ОСТИ - рядко еж. заложби 1. знач.
ДаЖе - еж. дори
100
ДАЛАВЕРА разг. - 1. еж. гешифт 1. знач.
2.	вж. измама 1. знчч.;
3.	вж. полза 1. знач.
Д—ЛАВЕРАДЖИЯ рззг. - 1. еж. измамник;
2. ож. спекулант
ДАИДИсЕаМ длал.. - вж. забравям си 1. знач.
Д—йДиСВАМ СЕ диал. - вж. забравям еи 1. знач.
ДАЛЕКО - еж. далечи 1. е 2. знач.
Д—ИЕКОГЙЕД - 1. вж. бинокъл;
2. ож. телескоп
ДАЛЕКОСЪОБЩИТЕЛЕН - Който се отнася до
предаваин на съобщения на голямо разстояние.
Далекосъобщителна техника:. Дал-кcсъcбщu-
телна връзка.
—	телекомуникационен
ДАЛЕЧ - ож. далече 1. и 2. знач.
ДАЛЕЧЕ - 1. Нс голямо рaолтоянее от някого или
от нещо. Вилата с- намира дал-че в планината,
Н- мога чзсто да посещавам родителите си.
защото живеят много далече, Ззм-трес-ни-то
е далече от нас:.
—	далеч, далеко, надалече, надалеч, надалеко
мнт. —> близо, близко, наблизо, набавзко, недалече,
недалеч, недслекв
2. Санд много време. Зимата е още далече. Изпити¬
те са далече.
—	далеч, далеко
ант. -* близо, близко, лк-р-, нaлк-ро
V нс края не сонта разг, аа другия (оня) край на
света рзгз, в гори тилвлеCлки р^зг., е (на) джен¬
дема разг. в Дяaрейкио разг., не майната см
прcстcнар. грубо, оойз днвнт земи в десета разг.
пойз девет баира рззг, през девет царства (села)
в десето разг, оойЗ девет ^емс е> морете рззг.,
зад девет есойoс рззз,, на гъза не географията
жарг. грубо, <на> три дннч път с камили жарг,
към 1. знач.
Д—ИЕЧЕН - 1 . kеCmα сн намира влм става не голямо
0aолoоянме от някого вля от нещо. Далечна пла¬
нина:. Далечна страна. В ресторанта седнахме
на най-далечната маса..
—	отдалечен, отстранен
мнт. —> близък, андалнчен, съседен
2.	kαCmо н станел отдавна. Това са събития от да¬
лечното минало. Монетата е от една далечна
епоха. Дзлеч-н спомен.
—	отдавнашен, отколешен разг, давен старин.
поет., отдалечен огр.
ант. — скорошен, близък, неотдавнашен, ннотквае-
шнн, нaлк-р-шнн
3.	Който ще стане след доста време. Нз обичам да
говоря зз далечното бъдеще.
—	отдалечен огр,
мнт. —> близък, нндеанчен, скорошен
4.	еж. чужд 2. е 4. знач.
Д—ИЕЧИН— - 1. Далечно обширно оиαстиaнлтв-,
деенчен оросmео. Параходът се губи в далечина¬
та. В далечината с- белее малка къщичка. Впих
поглед в далечината.
—	далнина ооет., далечност рядко
2. Голям- оaзлo-янве от някого или от нещо. Къщата
не се вижда добр- поради далечината. Въпреки
далечината хората посещавали манастира:.
—	отдалеченост, отстранено?., даличносе рядко
мнт. — близост, неотдалеченост
ДНЛЕЧНОСТ рядко - еж. далечина 1. е 2. знач.

д—ини—а полт. - еж. далечина 1. знач.
ДАЛНОВИДЕН - Който може да оондвяждa осови-
тиеоо на нещата и дч действа, като се съобразява
с това. Далновиден политик, Далновидна поли¬
тика, Бях ■ достатъчно далновиден да си купя
жилище, когато цените нз недвижимите имо¬
ти бяха най-ниски,
—	предвидлив, прозорлив
мнт. —> недалновиден, иепрндввдаио, късоглед, нн-
ор-зαрлие
Д—ИНОВИДНОСТ - Прндвaиитеен- прндввждч-
нн на събитията в действия, съоерсоенм с това.
Блзгодарени- на далнcаиднcсттз на правител¬
ството л своевременно взетите мерки., стра¬
ната нз пострада много от световната иконо¬
мическа криза.
—	предвидливост, прозорливост
мнт. —► недалновидност, ннпиндβидляβ-ст, къ¬
согледство, ннои-зαиеивαлт
ДАМ диал. - еж. обор
ДАМАДЖАНА - Широк стскенн съд с тясно гърло,
обикн. с плетена обвивке, за вода, вено е други
течности.
—	бинлик разг.
ДАМГА - 1. орcстонаρ. еж. билиг 1. знач.;
2.	остар. вж. петно 1. знач.
ДАМГОСВАМ пррстонзр. - 1. вж. жигосвам
1.	знчч.;
2. вж. ретндeβам
ДАМЛА простонзр. - еж. инсулт
ДАН старин. - вж. данък
ДАНГ—ЛАК разг. оренебр. - Висок, едър мъж, мла¬
деж. На пътя ми се изоречл един дангзлак.
—	дингил разг. ирон:, дангул диал., дългуч диал·,
дългун длал., лБохман прcстcнар. пренебр.
Д——ГУЙ диал. - вж. дангалак
ДА—ДАНИЯ рззг. - вж. врява
ДАННИ - 1. Необходими знания, което служат за
изясняване вам иешеввне нч нещо, зс някакви из¬
води. Нямам достатъчно данни по този въпрос,
за да напиша стзтлята. Събирам данни за Въз¬
рожденската епоха. Нужни са повече данни,
зз да го обвинят в престъплзние. Исторически
данни. Биографични данни,
—	сведения, информация, факти, подмтки
книж., материал прзн. книж,
2. вж. заложби 1. знач.
ДАНО - За ворaоявaне нч желание, пожелание нещо
дч стане, да се олъшнсmβв. Дано Господ ти по¬
могне дз оздрав-еш, Дано нещата сз разрешат
в твоя полза:. Дано злото да изчезне от нзшля
живот:.
—	нека, белки (белким) простcнар,
V дай божн разг.
ДАНЪК - Задължителна сума, която сн плаща от на¬
селението зч бюджета нс държавата. Данък върху
общля доход. Пcз-мл-н данък.
—	налог, облагане, дан старлн.
ДАР1 . еж. подарък;
2.	вж. дмрбм;
3.	вж. дарении
Д—АБА - Вредена квчелoе- у някого за творческа
днCнaлт е областта на изкуството, науката е др.
Всички бяха убедени в нейната по-тическз дар¬
ба, Музикална дарба.. Ораторска дарба. Младе¬
жът е с големи дарби.
—	талант, дар, даровмнии книж, заложби, спо¬
собности, надариносе, даровитост, талантли¬
вое., одариносе рядко, подадине диал.
мнт. — бездарност, бездарие, ннтеачнтавеост, пв-
средлтвнн-лт, ннквдъоност
V	ялооа божия рззз.
ДАРЕН - вж. даровит 1. знач.
ДАРЕНИЕ - Нещо дарено, π-двинн- (пере, имот,
енщи и др.) обикн. за общестенаи целя, нужди.
Даренията, събрани по оразницлтз, ще стиг¬
нат зз ремонтирането на църквата, Художни¬
кът е дал няколко свои картини като дарение
на местния музей.
—	дмр, липтм книж, приношении старин.
ДАРИТЕЛ - 1. Лице, конто дарява, дава неща нужнв
на някого. На дзтето трябваше да бъдз приса¬
ден бъбрек и баща му стана дарителят. Дари¬
тел на кръв,
—	донор
2.	Лице, което -предоставя, дарява парични средства
на някога, за нещо. Църквата е изградена с озрл
на дарители. Дарителят, който е дал средства
зз операцията на детето, не е лгазстзн.
—	спонсор, спомоществовател, донор рядко
ДАРИТЕЛСТВО - Дейност на дарител. Благодарение
на дарителството на няколко фирмл отново е
изграден пострадалият от наводнението мост.
—	епонеоретво, спомоществдβмтилeтеo, донор¬
ство
ДАРМОЕД книж. презр. - 1. еж. готовмн;
2. еж. икеплоаемеор
ДАРМОЕДСТВО книж, презр. - вж. готованство
Д—РОВА—ИЕ кнлж. - 1. вж. дмрбм;
2.	вж. дал лит L днач.
ДНАОЕИТ-1 . Който има дарба, талант, който при¬
тежава големи лπолобнсств за творческа работа
е някаква област. Дзровит писател. Дзровит
художник, Дзровит артлст. Даровити деца.
—	талантлив, нмдарин, дарин, способен, кадърен
рагг, одарин рядко
мнт. — бездарен, ннсо-с-енн, неталантлив, р-соед-
стонн, некадърен, слаб
2. ^^0 е характерен за човек с дарба, сπолобнтлт.
Даровити стихове. Даровито изпълнение, Даро¬
вито орcига-д-нuз на изкуството.
—	талантлив, силен орен.
ант. —> бездарен, песиндлтеен, неталантлив, некадъ¬
рен, слаб
V	белязан -о Боге разг, към 1. знач.
ДАРОВИТОСТ - 1. ож. дмрбм;
2.. рядко ож. талант 1. знач.
Д—РОМ -1. еж. безплатно;
2. вж. напразно
ДАРУВАМ рззг. - еж. дарявам 2. знач.
ДАРЯВАМ - 1. Давам някому неща безвъзмездно.
Бзщатз дарил вилата на сина сл. Писателят
дарил книгата си на библиотеката.
—	подарявам, харизвам нар.
2.	Поднасям някому някакъв дар (най-внче сватбен
ели годежнн) ло-оед традицията. Булката тряб¬
ва да дари свекъра л свекървата.
—	дарувам надарявам, одарявам длал.
3.	За пияродвтa (съдбата, Бог) - правя някой или
нещо да има, да притежава някакво качество, лос-
лобносm, дарба. Природата го з дарила с хубав
глас. Бог я л дарил с красота и ум.
101

—	надарявам, възцарявам остар. поет., обдаря-
вмм диал.
ДАСКАЛ разг. оренебр. - еж. учител 1. знчч.
ДаСКАйСкИ разг, прен-бр. - ож. учителски
Д—ТА - Точно ооонднлен момент от ернейто според
оaлендвоa. Коя дата сме днес? Заплатит- се из¬
плащат на определена дата.
—	дин разг, число разг.
ДАТИРАМ книж. -разш. еж. съществувам 3. знчч.
ДАЯК простонар. - ож. б-й1 1. знчч.
ДАЯНЯ несв. разг, - вж. издържам1 2. знач.
ДВ—Ж рззг. - еж. двойно
ДЕ—МА - Семо за мъжн или зс двойка от мъж и жена
- две лица. Двама братя. Баща му и майка му, и
двамата са живи.
—	двамина разг, двоица остар.
ДЕАМИН— разг. - ож. двама
ДВЕРИ старлн. - вж. врата 1. знач.
ДВИГАТЕЛ - 1. Устройство, машина, която пре-
ооьшс някаква енергия (топлинна, елнктрuчнлкв
и др.) е нннргвя, която задвижва други машини
вее превозни лредлmве. Двигзт-л на автомобил.
Парен двигател. Реактивен двигател.
—	мотор
2.	пррн. Ссета, която	да раавитието на нещо.
Науката е двигател на прогреса.
—	мотор орен:.
ДВИЖА - 1. Изменям пел-ж-нинто не нещо в ^0.-
орансте-тв, правя нещо да не лтов на едно място.
Движа ръц-т- си. Движа стола.
—	мърдам, местя
2.	Привеждам е движений, ооеея нещо де действа.
Моторът движи машините. Електричеството
движи трамвая. Вятърът движи лодката бър¬
зо л леко.
—	карам1
3.	орзн. вж. подтиквам
ДЕИЖ— СЕ несв, - 1. Намирам се в движение в
простр-нсоето-, обикн. в някаква потока. Дви¬
жим се бързо напред, По пътя се движат коли.
Трамваят с- движи бавно,
—	придвижвам се в несв·., вървя, нося се орзн:.
разг, напредвам
ант. —> спирам, спирам ле, възпирам ле
2.	Минавам известно, обикн. дълго разстояние е
превозно средство или пеш, за да стегне някак¬
во оиндввиителн- определено място. Движим сз
с параход оо р-кзта. Движим с- с автомобил,
Движа се с кзруцз оо мзждуселските оътища.
—	пътувам, придвижвам си в нзсв,
3.	Правя дввжнния в ор-стовнетвото, не стоя не¬
подвижен. Не се движи, докато снимам. Един
месец сл-д инцидента пръстите на ръката ми
започнаха дз се движат.
—	мърдам, шавам, мърдам еи
4.	орен:, вж. променям еи 2. знач.;
5.	прен:. еж. развивам се 1. знач.
ДВИЖЕНИЕ - 1. Прнмнетване е пространството в
определена посока, промяна не мястото е првл-
трвнств-т-. През зимата движението оо зале¬
дените улици на грздз е затруднено. Внимател¬
но следя движ-нието на войските.
—	придвижване, напредване
ант. — застой, ннподввжнает, покой
2. П-ет-яннотв, редовно действие не някакъв вид
транспорт за превозване нч пътници, стоки и др.
Движението на влаков-т- е временно преус¬
тановено. Движ-ни-то нз параходите по река
Дунав е редовно.
—	придвижвани, пътуване
3.	Придвижване обикн. не оиев-зно ередетео в някак¬
ва потока. На завоя колата забави движението
си. Бързото движение на коня му доставяше
истинско удоволствие.
—	вървеж, ход
4.	Изменение нс положението не тялото вам неговите
части. При всяко движение на ръката усещам
болка..
—	раздвижвани, мърдани, шмвани
мне. —> покой, неподвижност
5.	Превнчерав разходка на хора, обикн. младежи, е
малко селище, която соева на главната улица. Ще
се видим на движ-нието.
—	стъргало орен. разг,
6.	Работа нс еоmои, машина е под. Привеждам мо¬
тор в движени-. Тъкачната пусна два стана в
движение.
—	действие
ане. — покой, еноднCлmвее
7.	орен·, еж. динамика 1. знач.;
8.	еж. оживлении 2. знчч.
ДВОИЦ— остер. - вж. двама
ДВОЙКА - еж. чифт
ДВОЙНО - Два пъти пто-чн. Къщата ми е двойно
по-висока. Аз съм двойно по-натоварен от тзб.
—	двукратно, дваж рззг.
ДВОЙСТВЕН-1 . Кейте има ден страни, етавч или н
възможен по две начина. Двойствена природа на
човека. Двойствен смисъл на думата.
—	двояк, неидинен
ане. —> единен
2. ож. двуличен 1. знчч.
ДВОР - еж. дворец 2. знчч.
ДВОРЕЦ - 1. Сграда, обикн. богата, иaоктшна, в коя¬
то живее владетел. Царят посрещал гостите сл
в двореца. В този двор-ц сега никой нз живее.
—	палат, чертог старин. ооет, замък разш., са¬
рай рззш.
2. Монархът и приближените му. Външната полити¬
ка се диктуваше от двореца,
—	двор
ДВОРЦОВ - Който е свързан е царски двор, дворец,
еъл служба в дворец. Дворцова стража·. Двор¬
цов лекар,
—	придворен
ДВОУМЕНИЕ - еж. колебании 1. знчч.
ДВОУМЯ СЕ - еж. колебая се 1. знач.
ДВОЯ СЕ рядко - еж. колебая еи 1. знач.
ДВОЯК - ож. двойствен 1. знчч.
ДВУБОЙ - 1. Борба, схватка между двама против¬
ници.
—	единоборство, двубор^^ рядко, ду-л орен,
2. вж. борба 2. знчч.
ДЕУБОрСТЕО рядко - вж. двубой 1. знчч.
ДВУЗН—ЧЕН - вж. двусмислен
ДВУКРАТНО - еж. двойно
ДВУЛИК - 1. еж. двуличин 1. знач.
2. еж. лицемерен 1. знач.
ДВУЛИЧЕН - 1. ^^0 съдържа ннискоеност, при¬
критото·. Водя двуличен живот. Играя двулична
роля.. Водя двулична политика.
—	двойствен, двулик
102

2. вж. лицемерен 1. знчч.
ДВУЛИЧИЕ - еж. лицемерие
ДВУЛИЧНИК - вж. лицемир
ДВУЛИЧНИЧА - вж. лицимиря
ДВУЛИЧНОСТ - вж. лицемерии
ДВУСМИСЛЕН - Който има двояк смисъл е мвжн
дч лн тълкува, разбира по два в повече начина,
пвреде което н нндвлтчтсчнв опинделнн и буди
вее изосояоα лъмнннмн. Двусмислено изказване.
Двусмислен отговор,
—	двузначен, амбивалентен кнлж., ниясин, ук¬
лончив, неопределен
ант. —> недвусмислен, еднозначен, ясен, катнгорвчнн
ДЕУСМИСЙЕ—ОСТ - еж. двуемислии 1. знач.
ДЕУСМИСЛИЕ - 1. Неопределени, неясни места,
положения в мисъл, текст, поведение е под. Във
въпроса му има двусмислие. Редакторът ведна¬
га ззбзлязз двусмислието в текста.
—	двссмислендсe, неяснота обикн, мн., неопреде¬
леност
ант. — недвусмисленост, яснота, категоричност
2. Обикн, мн. ож. двусмислица
ДВУСМИСЛИЦА - Двусмислена дума мае язиво.
Трябва да сз избягват двусмислиците. Непри¬
стойни двусмислици:.
—	двсeмислии обикн. мн.
ДВУСТВОЛКА рядко - еж. двуцевка
ДВУЦЕВКА' - Ловна пушка с две цеви.
—	чифте разг, двустволка рядко
ДЕ нар. - еж. къде
ДЕБ—ТИ книж, - ож. разисквания
ДЕБАТИР—М книж. - вж. обсъждам
ДЕБЕЛ - 1. Който има голяма телесна мата, много
теъстенв. Деб-лз ■ жжена. Дзбели крака. Дебели
ръце. Дебела крава,
—	пълен, eaксe, охранен, угоин, шишкмв разг,
дундисе разг, оренебр.
ант. — слаб, мършав, кльощае, сух, изпит, дръглив,
ннохренен, постел
2.	^^00 н ндьр, оокоиm т голяма мускулна мата, с
п-енче мето. Дзб-ли пръсти·. Дебели устни. Де¬
бел нос.
—	пълен, мееиее, миснме рззг.
ант. —> слаб, тънък, изящен, фин
3.	^^00 н т голяма дебелина (за материал, материя
и др.). Д-б-ли чорапи. Дебела прежда. Дебела
жилетка. Д-бел шал..
—	груб, плътин
ант. — тънък, фин, изящен, ннжнн
//тънък, лек, ефирен, въздушен
4.	еж. обемист;
5.	орен:, еж. нисък 3. знчч.;
6.	остер, еж. гъсе 1. знчч.
V не го лови кантарът рззг. към 1. знач.
ДЕБЕЛ—К оренебр:. - 1. еж. дебилмн;
2.	еж. грубиян;
3.	вж. простак
ДЕБЕЙАН оренебр. - Днбее, шишкае е тромав чо¬
век. Как може да харесваш тозл дебелан?
—	дебиланко — оренебр, дебелак оренебр,. шишко
разг. оренебр., дундьо разг, оренебр.. шопмр
орен·, разг. неодобр.
ДЕБЕЙА—А оренебр. - Дебела жена. Ожзнл сз за
зднз дебелана.
—— дебелуша разг. оренебр, диеиланkм оренебр,
дунда рззг. оренебр.
ДЕБЕЛАНКА пренебр. - еж. дебелана
ДЕБЕЛ—НКО оренебр. - вж. дебелан
ДЕБЕЛАШКИ оренебр. - 1. ^№0 съдържа, изра¬
зява пр-товщинв, грубост, който грубо нарушава
добрия вкус. Дебелашки вицове, Дебелашки на¬
меци. Д-б-лзшки литографии,
—	просташки, вулгарен, пошъл кнлж.
2. еж. груб 2. знчч.
ДЕБЕйАщИ—А оренебр, - 1. вж. грубост 1. знчч.;
2. вж. простащим
ДЕБЕЛЕЯ - Ставам постепенно вле оо-деенл. Напо¬
следък бързо дебелея. Пази дизта и пак дебелее.
Вратът му дебелее.
—	пълния, тлъстея, шишкавея разг, гоя еи
ант. — слзб-я. мършавея, кльощавня, п-совлея
V	качвам сил-гpс^^иτe рззг., връзвам лой разг,, сла¬
гам (турям) нч гърба ли рзгг, хвърлям <месо> на
гърба см разг,
ДЕБЕЛИНА - 1. kвчнсте- на дебне човек. Той з
дрзбен на ръст и затова д-белината му личи.
—	пълнота, шишкавост рззг.. шишкмвина разг,
зαeлкстелосe, угоиносе, охрмненост
ант. — мършавост. мършавина, кльощав-ст, сла-
ботт, изпитосо, тухвтч, дръглив-ст, не-хоaне-
нотт
ДЕБЕЙОГЛАЕ рззг. н-одобр. - вж. неотсeкnеив
1.	знач.
ДЕБЕЙОГИАВЕЦ пренебр. - Човек, който уроимoо
държи на тепето, който н непреклонен е нн от¬
стъпва. Трудно можеш да се разбереш с такъв
дебелоглавлц— винаги прави това, което си иска..
—	твърдоглавец разг, бико^мвщ рядко, инат-
чия разг, инат разг. ор-небр, uнатъие просто-
нар.
V	дебела (корава) глава разг, о-рсоа кратуна (чу-
турч) разг, прлнзбр,, див петел разг, колонеив
орех разг, оияео дърво разг, магарешки инат
рззг. прензбр.
ДЕБейоГиАВИЕ разг, н-одобр. - ож. неотстъп¬
чивост
ДЕБЕйОГИАВЩИ—А разг. н-одобр. - вж. неот¬
стъпчивост
ДЕБЕЛОКОЖ - прен. оренебр. вж. безчувствен
2.	знач.
ДЕБЕЛОКОЖИЕ - прен:. пренебр, еж. безчувстве¬
ност 2. знач.
ДЕБЕИООК разг. - вж. нмхалин 1. знач.
ДеБЕИООЧИЕ рзгг. -ж:. нахалство 1. знчч.
ДЕБЕЙУША рагз. оренебр. - вж. дибелмнм
ДЕБИЙ - 1. мед, вж. олигофрен 1. знчч.;
2. орен, разг, пренебр. вж. глупак
ДЕБИЛЕ— мед. - вж. малоумен
ДЕБИЛНОСТ мед. - вж. малоумие
ДЕБИТОР книж. - вж. длъжник
ДЕБНА нзсв, - 1. вж. елидя 1. знач.;
2. вж. причаквам 2. знчч.
ДЕБ—ЕШКАТ— разг. - ож. дебнишком
ДЕБНЕШКОМ - С д-бе-не, като дебна. Прибли¬
жих се предпазливо, дебнешком до къщата·.
—	дебнешкатм разг, дебом диал..
ДЕБОМ диал. - вж. дибнишком
ДЕБЮТ - Първа публична изява е някаква област.
Книгата е сполучлив дебют на младата поете¬
са. Театрален дебют.
—	гамбит орзн:.
ДЕВА - остар. поет. вж. девойка
103

ДЕВАЛВАЦИЯ - 1. Понижаване нч .00^0.004 на
платежни лредлоеч или ценни книжа. Девалва¬
цията на българския лев, Девалвация на ценни
книжа.
—	обезценяване
ане, —> ревалоризация
2.	Омаловажаване ττο™-τττβ не нещо. Девалвация
нз морални ценности.
—	обезценявани
3.	вж. инфлация
ДЕЕ—ЙВИААМ - 1. Понижавам -беннняя курс не
парична единица. Инфлацията значително де-
взлвира българския лев.
—	обезцинявам, девалоризирам
2. прен.. еж. обезценявам си
ДЕВ—ИОРИЗАЦИЯ - вж. инфлация
ДЕЕАЙОАИЗИА—М - вж. дивалвирам 1. знач.
ДЕВИЗ - Кратко uоосзенa, запомняща те -сн-ена
мисъл, идея, възприета като ръководен принцип.
Девизът на предизборната им кампания е: „Да
превърнем България в просп-риращз държава ".
—	лозунг разш., мото разш., елогмн
ДЕВИ—— - остар. еж. девойка
ДЕВИЧЕСТВО - Време, период от живота на жена¬
та, оиеоaиaне оamо девойка.
—	моминеево, девсево
ДЕВОЙКА - Лице от женски пол, достигнало въз¬
раст за женене. Тя е красива девойка, току-що
завършила гимназия.
—	момиче рзгз.. мома разг.. девица cстар., дива
остар. поет.
ДЕВСТВЕН - 1. Който не е имал полови контакти
е н нрееттеенв запазен. Деβста-нc момиче, До
края на живота си остана д-вствена.
—	целомъдрен, невинен орен:,, непорочен, чист
прен,, недокоснат орен, рядко
ант. — обезчестен, взаочнстнн, дефлоияиaн
2.	Който е -станал такъв, какъвтс е създаден от оов-
0-детв. Девствена гора, Девствени преспи:. Дев¬
ствени усои.
—	непокътнат, недокоснат
3.	прен. вж. запазен 3. знач.
ДЕВСТВЕНОСТ - 1. kaчетте- и тьттсяние на дев¬
ствен. Той бешз убеден в нейната девств-ност.
—	целомъдрие, цилдмкдаееоee, невинност прзн.,
непорочное, чистота орзн,, девство, момин-
етво
2. Състояние не природата, при конто се ососзоa
първичният й етоеттеен вид. Още е запазена дев-
стаенcсττз на този планински кът.
—	непокътнато?!
ДЕВСТВО-1 . еж. девственост 1. знач.;
2. вж. девичество
ДЕГЕНЕРАЦИЯ - книж. вж. израждане
ДЕГЕНЕРИРАМ - книж. вж. израждам еи
ДЕГЕНЕРИА—Н книж. - еж. изроден
ДЕГЕНЕАИААНЕ книж. - еж. израждане
ДЕГИЗИАОВКА книж. - еж. маскировка 2. знач.
ДЕГА—Д—ЦИЯ книж, - вж. израждане
ДЕГА—ДИВЕН книж. - вж. разрушителен 2. знач.
ДЕГА—ДИА—М книж. - еж. израждам еи
ДЕГА—ДИРАНЕ книж, - еж. израждане
ДЕГУСТИРАМ книж. - вж. вкусвам 2. знач.
ДЕДИ - еж. прадеди
ДЕЕН - Който действа, върши, ссьшестеяос нещо
енергично, живо. Той е -дин от най-дейнитз
наши служит-ли. Трябват ни дейни хора, нз
които може да сз разчита. Деен млад-ж. Дей¬
на организация,
—	активен, енергичен, деятелен книж. нежел,
действен, дииспоеобин книж., предприемчив
ант. —> бездеен, пасивен, инертен, отпуснат, залп-е
ДЕЕСПОСОБЕН книж:. - 1. еж. работоспособен;
2.	вж. деен
ДЕЕСПОСОБНОСТ книж. - еж. активност 1. знач.
ДЕЕЦ - Лице, което върши или е извършило важна
-ешнттеене раб-та. Просветен дели,. Театрален
деец. Дейци на изкуството, Д-йци на Възраж¬
дането.
—	деятел книж. неж-л, труженик, функционер
книж.
ДЕЗЕРТИРАМ - 1. орен,- еж. кръшкам 1. знач.;
2. орен:, вж. абдикирам
ДеЗеРТИРАНЕ - прзн:. еж. бягство 1. и 2. знач.
ДЕЗЕРТЬОР - 1. Войник, който е язеягел от потта
ели четата те. Ако избягаш от казармата, ще те
обявят зз дезертьор,
—	беглец
2. прзн:. вж. кръшкач
ДЕЗЕРТЬОРСТВО - прзн:. вж. бягство 1. е 2. знач.
ДЕЗИНТЕГРАЦИЯ книж. - ож. разединение 1. знач.
ДЕЗИНТЕГРИА—М книж. рядко - еж. разединя¬
вам
ДЕЗИНТЕАЕСИА—М книж. - вж. димоеивирам
ДЕЗИНТЕРЕСИРНМ СЕ книж:. - еж. нехая 1. знач.
ДЕЗИНТЕАЕСИА—Н книж. - ож. равнодушен
2. знач.
ДЕЗИНТЕАЕСИРАНОСТ книж. - еж. равноду¬
шие 2. знач.
ДЕЗИНФЕКТИААМ - ож. дезинфекцирам
ДЕЗИНФЕКТИА—НЕ - ож. дезинфекция
ДЕЗИНФЕКЦИРАМ - Обработвам нещо със лтеря-
лезиивщв средства, за да унищожа причинители¬
те на някаква зараза, болнст, очиствам от 6ολητ-
твтоорнм аогaниоем. Дезинфекцирам спринцовка.
—	обеззаразявам, дезинфекеирам
мнт. —> инфектирам, овреоявее
ДЕЗИНФЕКЦИРАНЕ - ож. дезинфекция
ДЕЗИНФЕКЦИЯ - Премахваин, унищожаване на
е-лесo-твоонu еисотби със сп-цсвенс средстве.
Дезинфекция на питейната вода. В пcм-щ-низ-
то бешз извършена дезинфекция с лизол.
—	обеззаразяване, дизинфикеирмни, дезинфек¬
цирани
ДЕЗИНФОРМАЦИЯ кнлж:. - 1. Съзнателно дава¬
не аа невеинс, лъжливи съобщения, твндннея зч
нещо вля някого. Опредзлзни кръгове са заинте¬
ресовани от дезинформация на общественото
мн-ни- по този въпрос. Тл бяха обвинени в де¬
зинформация на cбщзстаcто.
—	дизинформиране кнлж, заблуждавани, дезо¬
риентиране, дезориентация, заблуда рядко
мнт. —> осведомяване, информация, информиране,
ориентиране
2. ож. блъф
ДЕЗИНФОАМИААМ книж. - Съзнатнено давам
ннеярно, лъжливо лъоещннсн, сенденвн за н-що
вас някого, което цнли да винт- заблуда. Тяхна¬
та цел е да д-зинформират общеста-нcстта.
В статията има неверни данни, които може
само да д-зинформирзт читателя.
—	заблуждавам, дезориентирам, подвеждам,
104

обърквам
мне. —> информирам, отвндоеяеaе, триннmииaм, от-
внтлявам
ДЕЗИ—ФОРМИРА—Е книж. - еж. дезинформа¬
ция 1. знач.
ДЕЗОРГАНИЗАЦИЯ - Нарушаване на р-дч,
дисциплината, -игaнсзиренесoте, нарушаван- нч
установения ред зс извършване на н-що. Д-ор¬
ганизация в стопанския живот, Дезорганизз-
ция в областта на финансите.
—	разстройство, дизорганизираносе, хаос, анар¬
хия разг, бъркотия разг.
ант. —> организация, орпвнизяиaност, р-д
ДЕЗОРГАНИЗиАаМ - вж. разстройвам 2. знчч.
ДЕЗОРГАНИЗИРАН - вж. разстроен 3. знач.
ДЕЗОРГА—ИЗИАА—ОСТ - еж. дезорганизация
ДЕЗОРИЕНТАЦИЯ -1. Изгубване на правилната по¬
сока на движ-ние в поотmрвнеmооmо. При дезориен¬
тация параходът може да навлезе в чужди води:.
—	обърквани, дезориентиране, заблуждавани
ант. — ориентация, оияентиивнн, -ияентяооβкa
2.	Състояние нч н-осведоменост, на непознаване на
нещата е на нетпотобн-то за оправяне в дадена
област, ситуация, проблем. Идейна д-зори-нтз-
ция, Политическа д-зcри-нтаиля.
—	обърканоет, дезориентираност
мне. — ориентация, -ииннтирвност, оряннтяиоекa
3.	вж. дезинформация 1. знач.
ДЕЗОРИЕНТИРАМ - 1. П-тачесм ннвяине, неточ¬
на о-тссa нанякъде. Дезориентирам противник,
Дезориентирам преследвачите сл.
—	обърквам, заблуждавам, забърквам разг.
мнт. — ориентирам, упътвам, наточвам, напътвам
2. вж. дизинформирам
ДЕЗОРИЕНТИРАМ СЕ - еж. загубвам се 1. знчч.
ДЕЗОРИЕНТИРАНЕ - 1. вж. дезориентация
1.	знчч.;
2. вж. дезинформация 1. знач.
ДЕЗОРИЕНТИРА—ОСТ — — еж. дезориентация
2.	знчч.
ДЕЙНОСТ - 1. Извършвай- не н-що, влагане на
усилия от някого е оо-дълженин нч взвестнв
времн. Развивам голяма дейност в областта
на науката. Не обичам обществената дейност..
Книжовна дейност.
—	работа, занимания, активност, деятелност
книж, нежел.
2.	Съвкупност от действия за изпълн-нин на някаква
цел. Фирмата възобнови дейността сл. Дей¬
ността на сърцето е затруднена. Забавена сър¬
дечна дейност.
—	работа, функция, функциониране, действие
рядко
ант. —> бездействие, заст-й
3.	еж. работа 1. знчч.;
4.	еж. активност 1. знач.
ДЕЙСТВАМ несв. - 1. Извършвам опред-е-не
дейност, проявявам тн в някаква ο6λβττ, сре¬
да. Действам в областта на литературата,
Действам на дипломатическото поприще. Кос¬
мическата сонда действа в условия, различни
от земните.
—	работя, подвизавам си книж:. понякога ирон,,
оперирам книж. рядко
ант. — бездействам
2. ож. работя 3. знач;.
3.	еж. правя 1. знач.;
4.	еж. пдeeкрвам' 1. знач.;
5.	ож. влияя
ДЕЙСТВЕН - 1. вж. диен;
2.	еж. дилови 1. знач.;
3.	еж. резултатен 1. знач.
ДЕЙСТВЕ—ОСТ - 1. вж. активноее 1. знчч.;
2.	ож. деловитоет;
3.	еж. резултатност
ДЕЙСТВИЕ - 1. Вършен-, извършване на нещо.
Той е човек нз действието. Нужни са ни нз
думи, а действия.
—	дело
мнт. —> бездействие
2.	еж. постъпка;
3.	рядко еж. дейност 2. знач.;
4.	вж. движиние 6. знчч.;
5.	ож. въздействие 1. знчч.
ДЕЙСТВИТЕЛЕН - 1. иетинеки 1 . знчч.;
2.	еж. римлен 1. знчч.;
3.	еж. вмлидин
ДЕЙСТВИТЕЛНО - вж. наистина 1., 2. в 3. знчч.
ДЕЙСТВИТЕЛНОСТ - 1. вж. реалност 1. знчч.;
2. еж. живот 4. знчч.
ДЕК—ДА кнлж. - еж. десетднивка
ДЕКЛАМАЦИЯ - еж. рецитация
ДЕКЛАМИРАМ - вж. рецитирам
Декларативен н-одобр. - а- език, т-ктт е п-д.
- който е без дълбоко иея художествено съдър¬
жани-, ооCm- н агитационно шаблонни. Деклара¬
тивна поезия. Декларативен език.
—	плакатен прен. н-одобр, лозунгов н-одобр.
ДЕКЛАРАЦИЯ - еж. изявление
ДЕКЛАРИРАМ - 1. Давам сведения за ннщо прнд
властетн според установения рнд. Декларирах
всичките си имоти, Нз границата декларирах
сумата., която внасям:.
—	обявявам
мнт. —> скривам, укривам
2. вж. заявявам 1. знач.
ДЕКОДИРАМ - еж. дешифрирам 1. знач.
ДЕКОНЦЕ—ТР—ЦИЯ книж. - 1. Рвзделечеввне,
рсоорътоеaнн на разни стиaни нч нещо, събран-
на -дно място. Д-концентрация на войски. Де¬
концентрация на промишлеността.
—	разeридоeдеαване, разконцинтрирани книж:.
мнт. —> концентрация, съсиндоточaвене, квнцен-
тряиене
2. орен. вж. разсеяност
ДЕКОР - обикн. мн. Подвижни рисуване стени, дър¬
вета, взгледв и под. за оформа-нм- на тнaтовени
тцене, за предтоевяне нч оестaн-екaoе и еяст-т-
на театралното прндттаваенве. Смяна на д-кори¬
те във второ действие.
—	декорация
ДЕКОрАцИя - 1. еж. украса;
2. вж. декор
ДЕКОРИРАМ книж. - вж. украсявам 1. е 2. знчч.
ДЕКОРИРАН книж. рядко - еж. украсен 1. знчч.
ДЕЛБА - Разделяне, поделяне на общ имот, тоска и
под. между различни наследници, лоблтвеницв,
притежат-лм. Делба между брат л сестра. Дел¬
ба на недвижим имот. Съдебна делба..
—	делиебм, подялба, дележ, разподялба
ДЕЛВА - Голям глинен тъд, обикн. т двн дръжки.
—	кюп нар.
105

ДЕЛЕЖ - 1. вж. делении;
2. вж. дилба
ДЕЛЕНЕ - еж. делении
ДЕЛЕНИЕ - Разграничаване не отделни части -вея
групи в рамките на една обшн-ст. Д-л-ни- на бо¬
гати и бедни:. Етническо делени-.
—— дележ, дилени, разделяни
ант. —> събиране, обединяван-, об-двн-нв-
ДЕЛИКАТЕН - 1. Който - фин, слаб, чувствителен
е лнлнв уязвим. Деликатно телрслcж-ни-. Де¬
ликатно здраве, Деликатно раст-ние.
—	крехък, нежен, изнежин
2.	еж. чувствителен 2. знач.;
3.	вж. тактичен
ДЕЛИКАТНОСТ - 1. ож. чувствителност 2. знач.;
2. еж. тактичност
ДЕЛИТБА - 1. Разпр-деа-нсе на предмети, яваннея
е понятия по групи, качс-вн, въз основа на общи
признаци. Дзлитбз на европейските езици. Д--
литба на народни песни.
—	класификация, разпределение, подялба, раз-
nределем
2. еж. делба
ДЕЛНИЧЕН - 1. еж. всекидневен 2. знчч.;
2.	еж. обикновен 2. знчч.;
3.	прен·. еж. безинтересен 2. знчч.
ДЕЛНИЧН-СТ - 1. вж. всекидневие
2. вж. еднообразие 2. знач.
ДЕЛО - 1. Дейност еьт значителна -бщелтенна цел е
резултати. Целия сл живот е посветил на здно
велико дело. Предан е нз дзлото за освобожде¬
ние на cтечзстаото.
—	кауза книж.
2.	Съдебно производство, конто някой води срещу
някого. Бракоразводно дело. Завеждам дело.
Следств-но дело.
—	процесюрид.
3.	еж. действии 1. знсч.;
4.	еж. произведение 1. знач.
ДЕЛОВИ - 1. ^^0 умело и бързо действа, стъ-
шетmеяоa някакви оиaкoичелки задачи или е при¬
същ на енергичен, практичен чвенк. Трябват ми
делови хора.. Налага се да бъдем делови. При
делова работа щ- извлечем максимална полза.
—	екепедиеивен, оперативен книж,, деловит,
действен
ант. —> муден, бав-н, туткав
2. Който е свързан е оaе-mв, дейност и нейното оо-
пaнязярено е бързо извършване. Д-лова среща.
Делови контакти. Делови разговор,
—	служебен, работен
мнт. —► извънслужебен, инслужебнн
ДЕЛОВИТ - еж. делови 1. знчч.
ДЕЛОЕИТОСТ - kaчетoе- или проява на делове
човек. С привичната си деловитост той се за¬
да свършл работата. Това сз казва деловитост
- за здин час да лзоълниш задачата!
—	експедитивност,	оперативност	книж.,
дейсевеноее
мнт. — мудност, бавност, туткаввст
ДЕЛЯ несв, - 1. Намирам те, зестввве между два
обекта и ги отдел-чае-м -дин от друг. Д-лят ни
няколко улици. Една стена ни дели. Р-катз дели
селото на двз.
—	разделям в несв., отделям в несв.
мнт. —> свързвам, съединявам
2.	Правя нещо нч дяеввн, на часом, за дч ги дам на
двама ели няколко души, ели отделям е група
някакви предмети, явления, живи лъщ-ствч. Д-ля
п-чзлбата. Д-ля хляба нз четири, Д-ля момче¬
тата на групи.
—	разделям в несв., поделям в несв., разпреде¬
лям в несв,
ант. — събирам
3.	орен·, вж. споделям 1. знач.
ДЕЛЯ СЕ несв. - 1. Обикн. с отриц. Преставам да
съм непиекълнето заедно л някого. Д-т-то нз сз
д-ли от · майка си. Тя никога не с- е делила от
семейството си.
—	отделям се в н-св., разделям еи в несв., отлъч¬
вам еи в несв,, откъсвам си в несв.
2. Може да бъда раздна-н на дяатве, нч части. Стра¬
ната с- дели на две частл - северна л южна.
—	разделям се в несв,, поделям си в несв.
ДЕМАГОГИЯ - разш. еж. лицемерии
ДЕМАГОГСТВАм-разш. еж. лицемеря
ДЕМААКАЦИОНЕН книж. - вж. разделителен
ДЕМАСКИРАМ книж· - 1. еж. изобличавам
1.	знач.;
2. вж. разкривам 3. знач.
ДЕМБЕЙ прcстонар. неодобр. - вж. ленивиц
ДЕМБЕЛУВАМ прcстрнар. н-одобр. - вж. бездел¬
нича 1. знач.
ДЕМБЕЙУВАНЕ прcстcнзp· н-одобр. - вж. лин-
еяйсево 1. и 2. знач.
ДЕМБЕЛЪК простонар· неодобр· - еж. линтяй-
ство 1. е 2. знач.
ДЕМЕК прcстcнар. - вж. еовет
ДЕМИУАГ - орзн. кнлж. вж. създател 1. знач.
ДЕМОБИЛИЗИРАМ СЕ - прзн. книж, вж. отпус¬
кам се 3. знач.
ДЕМОДЕразг. - еж. старомоден 1. знач.;
ДЕМОДИА—М СЕ - Пинлтaвем да отговарям на съ-
винмнннaтa меда. Дамското облекло много · бър¬
зо сз демодира—, понякога дори л след един сезон.
—	остарявам
V минало ми е ернметв рззг, изпял тъм те петента
разг.
ДЕМОДИРАН - вж. старомоден 1. знач.
ДЕМОКРАТИЗЪМ-1 . еж. демокрация 2. знач.
2.	вж.
ДЕМОКРАТИЧЕН - 1 . Който н олнвеан нч оaо-
н-ооaвиет- не гражданите и на оивв-o- ям да
участват е уоивβлннинто. Демократично управ¬
ление· Демократични методи. Демократични
похвати.
—	демократически, народовластничвеки кнлж.
рядко
мнт. —> авторитарен, двктaтоискм
2.	Който - свързан т гарантираен не правата е сво¬
бодите на гражданите. Демократичен режим..
Демократична избирателна система. Демокра¬
тична власт,
—	либерален
ант. —> деспотичен, тиранвчнн, потитнвчесоя
// недемократичен, антидемократичен
3.	^^0- зачете посевoa е тβтетдиmе на другите, кой¬
то те отличава тът свободомислие, тсипееост е
толерантното кьм чуждите възгледи е поведени-.
Демократичен началник. Д-мократичен баща-.
Демократични схващания.
—	либерален, демократически
106

мнт. —> деспотичен, тираничен
// недемократичен, антидемократичен
4.	Който нн дтт<1ни от простом народ и е обгягчн от
него. Демократичен човек.
—	народен иaпп.
ДЕМОКРАТИЧЕСКИ - еж. демократичен 1. е 3.
знач.
ДЕМОКРАТИЧНОСТ - Зачитане на тв-бодите и
оиaовoa на другите, Όъоовмαтт и толерантност
към другите. Шефът е изв-стен със своята де¬
мократичност.
—	либералнос., демократизъм, либерализъм
орен:.
мнт. —► деспотичност, тираничното, деспотизъм
ДЕМОКРАЦИЯ - 1. Организация не оешнств-т-,
основана на зачитане на ооaеaтa не всички граж¬
дани да участват в управлението. Народните
маси издигаха лозунги за демокрация.
—	народовластие
мнт. — автокрация, ееm-кив■аизъм, вбс-лютиоъе,
семодържаеин, единовластен, сеесвлaстян
2.	Състояние, ред, нюйто дс дтноввае до>рху рга^нн^-^-
рсевнов на всички е увежнние към отделната
личност е рамките не дадена общност, колектив,
обшество. Вътрешнопартийна демокрация,
—	демократизъм
мнт. — авторитаризъм, авторитарното, диктатор¬
ство
ДЕМОН - еж. дявол 1. знач.
ДЕМОНИЗЪМ книж. - еж. димоничноет
ДЕМОНИЧЕН - В който има нещо необяснимо, ко¬
варно и страшно зс човека. Очит- му излъчваха
дзмоничен пламък. Д-монична усмивка, Демо¬
нични замлсли.
—	сатанинеки, пъклин орен,, дяволски, мдеки
разш.
ДЕМО—ИЧНОСТ - Заветно чувство, отнош-нсн,
пи-яеa. В чувствата й към мен лма някаква де-
мcничнрст.
—	демонизъм книж., еатмнизъм книж.
ДЕМОНСКИ - вж. дяволски 1. знач.
ДЕМОНСТРАТИВЕН - 1. Който се преви за де¬
монстриране, показване на нещо като пияени,
-еивзнц. Демонстративен мач, Демонстратив¬
ни скокове с парашут.
—	показен
2.	Ко-йт де порви дсмо да покаа, да дд нааррви дв-н
чатееиме. Демонстративна набожност, Демон¬
стративно нзпускзне на заседанието.
—	показен
ДЕМОНСТРАЦИЯ - орзн. книж. ож. проява
1.	знчч.
ДЕМОНСТРИРАМ книж. - вж. изтъквам 1. знач.
ДЕМОНТИРАМ - вж. разглобявам
ДЕМОРАЛИЗАЦИЯ книж. - еж. поквара
ДЕМОРАЛИЗИРАМ книж. рядко - вж. покваря-
вам
ДЕМОРАЛИЗИРА— книж. - вж. покварен 2. е 3.
знчч.
ДЕМОС книж. разш, - 1. еж. маса2. 1. знач.;
2. вж. простолюдие
ДЕМОТИВИААМ книж. - Ставам причина някой
де нн нвроaвя нещо, убивам жнланентв на няко¬
го да извърши ннщо. Д-мотивирам някого да с-
ззем- с научна работа, Ниската заплата ме
демотивира дз работя в този бранш. Не ме дз-
мотивирзй да строя:.
—	отказвам, дизинтвресирам кнлж.
ант. — подтиквам, стимулирам, мотивирам, под¬
буждам, енсоеоервм, вмевцвоaм, тласкам
ДЕ— - 1. разг. еж. денонощие;
2.	рааз. дж. даат
ДЕНАЦИОНАЙИЗАЦИЯ1 кнлж. - еж. асимила¬
ция 1. знач.
ДЕНАЦИОНАЛИЗАЦИЯ2 кнлж. - вж. привати¬
зация
ДЕНАЦИОН—ЙИЗИРАМ1 кнлж. - вж. претопя¬
вам
ДЕ—АЦИОН-ЙИЗИААМ2 книж. - вж. привати¬
зирам
ДЕ—ДИ книж, - вж. конте
ДЕНК - 1 . вж. вързоп 1. знач.;
2. вж. бала
ДЕННИЦА оcзт.- - ож. зорница
ДЕНОНОЩИЕ - Времн от дведнснт е .ηομ^ часа,
което обхваща дння и нощта. Дъжд вали вече две
денонощия.
—	ц-нрззг.
ДЕ—ТИСТ книж. - вж. зъболекар
ДЕПЕША остар. - еж. телеграма
ДЕПО - вж. еклмд
ДЕПОЗИА—М - 1. еж. подавам 1. знчч.;
2. вж. внасям 3. знач.
ДЕПОЗИТ-1. вж. влог 1. знач.;
2. вж. гаранция 2. знач.
ДЕПОаТиА—М кнлж. - вж. изселвам
ДЕПРЕСИРАМ книж. - вж. измъчвам 3. знач.
ДЕПРЕСИРАН книж. - вж. потиснат 2. знчч.
ДЕПРЕСИРАЩ книж, — вж. гнетящ 1. знач.
ДЕПРЕСИЯ книж. - вж. поеиснатоет
ДЕПРИМИААМ кнлж:. - вж. измъчвам 3. знчч.
ДЕПРИМИААН кнлж. - вж. потиснат 2. знчч.
ДЕПРИМИААНОСТ кнлж. - вж. потиснатост
ДЕПРИМИААЩ книж, - еж. гнетящ 1. знач.
ДЕРА несв. - 1. вж. одирам 1. знач.;
2.	разг. еж. къемм 1. знчч.;
3.	вж. драскам 1. знач.;
4.	разг. вж. бия 1. знач.;
5.	прен:. разг. вж. карам еи;
6.	орен:, разг. вж. критикувам;
7.	орен, разг. вж. експлоатирам
ДЕРА СЕ рззг. - 1. вж. викам 1. знчч.;
2. вж. кашлям
ДЕАВЕ—Т длал. - вж. пролом
ДЕРЕ - в.. дол
ДЕРЕБЕЙсТВАМ разг. - еж. своеволнича
ДЕРЕДЖЕ πрcстcнар. - вж. положение 3. знчч.
ДЕРТ нар. - вж. грижа 1. знач.
ДЕСЕН - еж. разцвета 1. знач.
ДЕСЕТДНЕВИЕ - вж. диеееднивка
ДЕСЕТДНЕВКА - Пноя-д от детнт дни. През пър¬
вата десетдневка на месеца бях по-малко на¬
товарен.
—	двеетдневии
// Период от днсно дни, пвсеноннм обикн. на някакво
-ещнлmвен- яем културно лъбятсн. Десетдневка
на българската драма:.
—	декада нниж.
ДеСкНИПТИВЕН кнлж. - еж. опиеатилин
ДЕСПОТ - Човек, който потиска правата и τοο6ο-
дитн на доупвmй, който принуждава хората дч
постъпват лоооед н-г-вите желания и нн подби¬
107

ра средства зс това. Той е истински д-спот в
семейството сл, на всички налага волята си.
Голям деспот е, от него треперят всички слу¬
жители.
—	тиранин орзн., диктатор орен., заповидник
рядко, сатрап орен.
ДЕСПОТИЗЪМ - 1. Абсолютно, кеоег-рвчно, без-
услвеав налаган- нс волята, мнението не даден
човек, което изисква пълно подчинение нс дру¬
гите. Никой не смееше да се опълчи срзщу дес¬
потизма на началника. Докога ще търпим него¬
вия деспотизъм.
—	тирания орен., диктатура орзн., диктаторство
прзн., тиранство орен·.
2.	Грубо потискане не ооaостa в свободите на други¬
те. Майка му е изв-стнз със своя деспотизъм.
—	деспотичност, тираничное,
ант. — либералност, лмбеоелизъе, демократич¬
ното, демократизъм
3.	ож. тирания 1. знчч.
ДЕСПОТИЧЕН - 1. Който потиска сввбвдата м
орсоатс на другите. Деспотичен управник. Дес¬
потичен баща. Деспотичен съпруг.
—	тираничен
мнт. —> демократичен, лсееоaлен
2.	Който е свързан с	на правата и свободи¬
те нс другите. Деспотичен р-жим. Деспотична
власт.
—	тираничен, потисничиеки, авторитарен
ант. — демократичен, либерален
ДЕСПОТИЧНОСТ - вж. деспотизъм 2. знач.
ДЕСТАБИЛИЗИР—М - Разрушавам или нaееля-
оам стабилността, уто-йчсвотоое на нешо. Дес¬
табилизирам ιιоонcмиозтз. Д-стзбллизирзм
властта,
—	отслабвам2, разклащам прзн·.
ант. —> стабилизирам, зaздоееяеaе, укрепвам, зеяк-
ччвсм
ДЕСТРУКТИВЕН книж. - вж. разрушителен
2. знач.
ДЕТАЙЛ книж. - 1. вж. подробност;
2. еж. елемент 1. знач.
ДЕТАЙЛЕН книж. - вж. подробен 1. е 3. знач.
ДЕТАЙЛНО книж. - еж. подробно 1. знсч.
ДЕТАЙЛНОСТ книж. - ож. изчерпателност
1.	знач.
ДЕТЕ -1. Что-к аа малка еъзрстт до 14 години. Д-цз
играят на двора. Тл си още дете.
—	хлапе обикн. прен-бр., малчуган
мне. — възрастен като същ.
2.	Син или дъщнря оо отношение на родителите ти.
Тя имз само едно дзтл. Всяка майка обича де¬
цата сл.
—	рожба, чедо нар,, отроче старин или разг.
ирон,, отрок стгарин.
3.	Само мн. съблр. еж. дечурлига
ДЕТЕКТИВСКИ - еж. криминален 3. знчч.
ДЕТЕРМИНИРАМ книж. - еж. определям 5. знсч.
ДЕТИНЕСТ разг. - вж. детински
ДЕТИНСКИ - Който - присъщ, τβ-№τοηη, хaоaа-
анонн за дете, който е кеав на дете. Детински го¬
вор, Детински прищевки, Детинска постъпка,
Детинска работа,
—	детски, хлапашки, дееинесе разг,, детишки
диал.
ДЕТИНСТВО - вж. детство
ДЕТИШКИ диал. - вж. детински
ДЕТСКИ - вж. дееинеки
ДЕТСТВО - Първи пнреод от иеавитuнто нч чове¬
ка между раждан-то и пубертета, днтскм години.
Спомени от детството. Детството ми мина
на село,
—	дитинсево
ДЕФ——ЗИВ— воен:. - 1. вж. отстъпление 1. знач.;
2. рядко вж. защита 1. знач.
дЕфА—ЗИВЕ— рядко - вж. отбранителен
ДЕФЕКТ - 1. За машина, механизъм, усmо-Cтав- е
под. - който не н в изправност, не функционира
както трябва. Технически д-флкти. Забелягах
някои д-ф-кти на машината.
—— неизправност
2. книж. вж. недостатък
ДЕФЕКТЕН - За стока, продукт, енхенuзъм и др.
-	който - т недостатъци, който не -тп-вaоя на
-пределно стандарт, кечнттв-, изисквания и лед.
Д-флктнз машина. Дефектни чорапи, Дефект¬
но стъкло.
—	неизправен, нередовен рззг.
ант. —> бездефектен, изправен, редовен
ДЕФЕТИЗЪМ книж. рядко - вж. поражинеево
ДЕФЕТИСТ книж. рядко - вж. пораженец
ДЕФИЛЕ - вж. пролом
ДЕФИЛИРАМ - вж. марширувам
ДЕФИНИА—М книж· - вж. определям 4. знач.
ДЕФИНИТИВЕН книж, - вж. окончателен
2. знчч.
ДЕФИНИЦИЯ - вж. определение
ДЕФИЦИТ книж, - вж. недостиг
ДЕФИЦИТЕН - Койот н в маек- колечнство е нн
може дч задто-ев лоoоебн-тoвте. Някои стоки
са дефицитни, Лекарството било дефицитно.
—	недостатъчен, кът рззг.
мнт. —> достатъчен
ДЕФЛОАИААМ мед, - вж. обезеиeeевам
ДЕФОРМАЦИЯ книж· - Изм-нени-, нарушаване
ели отклонение от нооеелнеma ф-рме, вид не
нншα. Деформация на тялото. Деформация на
гръбначния стълб. Деформация на лицето.
—	обезформявше, деформирани кнлж., изкри¬
вяване
ДЕФОРМИРАМ книж, - Развалям ф-омеаa, вид¬
на нещо. Дъждът деформира обувките ми. Ху¬
дожникът е деформирал човешкит- фигури.
Това огл-дало деформира образа,
—	обезформяв^, изкривявам, разкривявам
ант. —> оформям
ДЕФОРМИРАН книж. - 1. ^^0- - загубил обичай¬
ната ти форма, -чертания. Деформирана шапка,
Деформирани обувки.
—	обезформен, безформен
ант. —» оформен
2.	Който е т развалена, разрушена, ннестествена фор¬
ма. Деформирано лице, Деформирана ръка.
—	обезформен, изкривен, разкривен, крив прзн·.
ант. — оформен
3.	^№0 тн оmол-нявa от нормалната форма, който
-	придобие неправилни в дадено втношннве ка¬
чества, свойства. Деформирана пр-дстзва за
света, Деформиран характер,
—	изкривен
108

мнт. —> оформен, изграден, формиран
ДЕФОРМИРАНЕ книж. - вж. деформация
ДЕХИДРАТИААМ спец, - вж. обезводнявам
1.	знач.
ДЕХУМ——ИЗИААМ книж, - Лишавам някого от чо¬
вешки авчйтmвв, черти, лишавам от хуманност. Вой¬
ната длхуманизирз всеки по-слаб духом войник.
—	дбизеовичαвам
мнт. —> хуманизирам, оч-в-чавам, очовечавам
ДЕЧОА диал. - вж. дечурлига
ДЕЧУРЛИГА разг. съблр. - Малки, нч въаоaст до 14
години е-ечнma и момичета. Училищният двор е
пълзн с дечурлига.
—	дица, хлапития разг, малчугани, дичурлия
диал., дечор диал.
мнт. —> възрастни
ДЕЧУАИИя диал. - вж. дечурлига
ДЕШИФРИР—М (ДЕШИФАОВАМ) - 1. Пойвоъ-
щам зашифрован, кедииaн или сmеноповфлкм
тнктт в обикнао-н. Д-шифрирзм съобщение.
—	разшифровам, разкодирам, декодирам
мнт. —> зашифрован, шифровам, кодирам
2.	Раазк>ривм слм1Исьеннна-цо но-слхо лял ннее-тево.
Едва дешифрирах писмото тл.
—	разчитмм1, разшифровам
ДЕЯНИЕ кнлж. - вж. постъпка
ДЕЯТЕЛ книж. нлж-л. - вж. деиц
ДЕЯТЕЛЕН кнлж. нежел. - вж. деин
ДЕЯТЕЛНОСТ книж, нежел. - 1. вж. дейност
1.	знчч.;
2. вж. активност 1. знач.
ДЖАБОЙА жзрг. - вж. забава 1. знчч.
ДЖАМБОРЕ разг. - вж. забава 1. знач.
ДЖА—ГЪА прcстрнар. - вж. врявм
ДЖАНК—М СЕ диал.. - вж. заяждам еи
ДЖ—ПАМ - Газя във вода вам рядка кал, като обикн.
издавам -тоб-н шум. Джапам лз калта,
—	шляпам, цапам2, цопам
ДЖАСЕАМ рззг. - вж. удрям 1. знчч.
ДЖ—СЕ—М СЕ рззг. - вж. блъсвам еи
ДЖМСНАТ разг. грубо - вж. щур 1. знчч.
ДЖАФКАМ - вж. лая 1. знач.
ДЖАФКАМ СЕ разг. пренебр·. - вж. заяждам ее
ДЖЕБЧИЙСТВО - вж. кражба
ДЖЕБЧИЯ разг, - вж. крадец
ДЖЕЗВЕ рззг. - вж. кафиник
ДЖЕЙАТИН рззг. - 1. вж. палач 1. знач.;
2.	прен. дж. дбиец
ДЖЕН—БЕТ<И—> простонар. - вж. проклетник
Джендем простcнзр. - вж. ад 1. знчч.
ДЖЕНДЕМСКИ πрcстcнаp. - вж. адски 1. знач.
ДЖЕНТЪЛМЕН - Кооектнн, вежлив е измлкчн в
о-в-денино- се чввнк, който държи нс думата ти,
вaлълнсвa понойте задължения е винаги лоосвявв
внимание е уважение към другите. Той постъпи
като истински джентълмен, спаси ме от не¬
приятната ситуация.
—	кавалер, гмлмнт остар., галмнтон остар., ри¬
цар орен:.
ДЖЕНТЪЛМЕНСКИ - вж. благороден 2. знчч.
ДЖЕНТЪЛМЕНСТВО - вж. благородство 2. знчч.
ДЖИГЕА nрcстcнзр. - вж. дроб
ДЖИНС разг. - вж. род
ДЖИРО - орен, разг, вж. оборот
ДЖО—ГАЛИ диал. оренебр. - вж. крак
ДЖОПА диал. - вж. тояга
ДЖУВКА—- Панделка т лиелснвте е вързани в тое-
дете коaешa, която те ул-требсвa за украла в коса
вем върху дрнха. Блуза с джувка. Завързвам на
плитките си две бели джувки.
—	фльонгм
ДЖУДЖЕ - 1. Митично същество л вид на човек л
дребен ръта, което живее в горят- е планините.
Снежанка отива ори джуджетата.
—	гном книж.
мне. — великан, гигант, исполин, титан
2.	Н-обикн-вено нмлък, донбен човек. Такова джу¬
дже е, че ще го съборя с -дин удар.
—	лилипут, пигмей разш, ммлчо рззг, дребосък
рззг, мъниче прен. рззг, мъник орен. разг.
мне. —> великан, гигант, исполин, колос, драл
3.	Съвсем н-значит-анн, б-здухов-н човек, чейто
принос в дадена област е нищожен. Той е джу¬
дже в областта на литературата. Много от
управниците ни са политически джуджета,
—	пигмий, дребосък прлн:. разг, лилипут
мне. —> великан, гигант, титан, к-лот, етлтлмн
V л-дя човек разг, двн пндм човек разг., -дна (две)
лнди от земята разг, нн лн вижда от земята рззг,
лад малата nиев ходе разг, към 2. знач.
ДЖуКа диал.. - вж. устна
ДЖУМБУШ простcнзр. - 1. вж. смехория;
2. вж. шега
ДЖУМБУШЙИЯ прcстcнар. - вж. шегобиец
ДЖУН— диал.. - вж. уетна
ДЖУ—ДЖУАИЯ разг. - вж. дреболия 1. знчч.
ДИ—ГРАМА - П-яловт-еен черонж с условни зна¬
ци. Работна диаграма. Диаграма за развити-
на индустрията,
—	график
ДИ—ЛЕКТ - Териториална, областна разновид¬
ност на обшонaооднес йаик. Ззпаднобългарски
диалекти. Странджански диалект.
—	наречии, говор
ДИАЛОГ - 1. вж. разговор
2. книж. вж. общуване
ДИ—ЛОГИЗИААМ кнлж. рядко - вж. разговарям
ДИАЛОГИЧЕН - 1. вж. разговорен;
2. книж, вж. общителен 1. знач.
ДИ—ЙОГИЧНОСТ книж, - вж. общителност
1.	знач.
ДИАМАНТ - Безцветно, прозрачен скъпоценен ка¬
мък с г-ляма твърдост и тилнн блссск. На ръка¬
та си има злзт-н пръстен с голям диамант.
—	брилянт, елмаз разг,
ДИ—ПАЗО— — книж. вж. обхват 1. знач.
ДИБИДЮС простcнар. - вж. напълно 1. знач.
ДИВ-1. За животни - който живне в природата π^
естествени условия. Див заек. Дива свиня:.
—	неоритомин
ант. — питомен, домашен, олитом-н
// Зс ратонамя - който вирее в природата, б-з наме¬
сата на човека. Дива круша. Дива лоза, Диви пе¬
чурки.
—	некултивиран
мнт. —»питомен, култивиран, телaroисднн
2.	Койао сн намира на най-ниско равнище на човешко
иезвеoсе. Дивл пллмлна.
—	първобитен, нецивилизован, никблтивиран
прен. кнлж.
мнт. —> цивилизован, култивиран
3.	вж. примитивен 2. знчч.;
109

4.	вж. некултурен 1. знчч.;
5.	прлн. вж. безлюден 1. знчч.;
6.	орен:, рззг. вж. необщителен 1. и 2. знчч.;
7.	орен. вж. буин 2. знчч.;
8.	орен:, вж. ^сдържан 2. знчч.
ДИВ— - вж. самодива
ДИЕНК - прен. Изостанел в интелектуално е кул¬
турно -то-ш-ос- човек, сзвттсосео в осавu-
оиноо си оетнеенсе. Само диваци могат да с-
гаврят с културни ценности, Някои гл-дат на
това нзс-л-ни- като на диваци. Смятат ги за
диваци.
—	примитив книж,, примат книж, абориген
обикн. мн.
ДИВ—— - Вид тапициране мебне с облегало, кост-
сеуже за тядчие на няколко души. Беш- се изл-г-
нзл на дивзнз и гледаше тел-визия.
—	канапе, еофм нар.
ДИВЕН поет, - вж. прекрасен
ДИВЕЯ несв. - вж. подивявмм
ДИВИДЕНТ - вж. полза 1. знач.
ДИВО—А- 1 . вж. безлюдност 1. знач.;
2.	вж. nаемеeевеоee 1. знач.;
3.	орен. рззг. вж. ниобщиеелност 2. знач.
ДИВОТИЯ - 1. вж. некултурно!! 1. знач.;
2.	разг, н-одобр. вж. глупост 2. знач.;
3.	разг. вж. безсмислица;
4 мн. разг. прзнебр. вж. безсмислици 1. знач.
ДИВЯ СЕ - вж. чудя си 1. знач.
ДИВЯК диал.. - вж. качамак
ДИГИТ—ЛЕ— - К-йт- те -тъшествявa, твсрз-н е т
електронна апаратура. Дигитално обучение. Ди¬
гитална търговия. Дигитален подпис.
—	цифров
ДИЗГИ—И дизл. - вж. поводи
ДИКИШ диал. - вж. шив
ДИКА—А книж· - Принудително налагане на мне¬
ние, решенсн, днCтmвве. Няма дз работим под
външен диктат.
—	натиск прлн.
ДИКТАТОР - орен. вж. деепое
ДИКТАТОРСКИ - вж. авторитарен 1. знчч.
ДИКА—АОАСТВО - орен·, вж. деспотизъм 1. знач.
ДИКТАТУР— - прен:. вж. деепоеизъм 1. знач.
ДИКТОР книж, - вж. говорител 1. знсч.
ДИКТУВАМ - 1. прен. книж. вж. властвам 1. знач.;
2. ррзн:· книж, само 3 л.· ед. и мн. вж. налагам2
2. знач.
ДИЛАФ длал. - вж. маша 1. знач.
ДИЙЕТ——А - Лице, конто се з-нсмава т нещо (не¬
ука, изкуство, техника е др.) б-з необходимсте
професионални знания и подготовка. Н-приятно
е дз гллдзш как един дил-тант дава съв-ти на
специалистите, Картината е нарисувана от
дилетант, В областта на лит-рзтурзтз той
л дилетант.
—	неспециалист, непрофесионалист, аматьор,
лаик книж., любител
мнт. —»специалист, професи-н-лисо, нксперт
ДИЙЕТАНАИЗЪМ кнлж. остар. - вж. дилетант¬
ство 1. знач.
ДИЛЕТАНТСКИ - 1. ^^00 н характерен, типичен
за двантант. Дилетантскз картина. Дилетант-
ска поезия.
—	любнeилске, аматьорски, непрофесионален
ант. — професионален
2. Който издава евоте на поофесвонaлваъе. Длле-
m.знmсоо изказване. Няма да ви натрапвам ди-
ллтзнтсоотc си мнение по този въпрос.
—	лаичики книж,, лмиеен книж, непрофесио¬
нален, некомпетентен книж,
мнт. —> професионален
ДИЛЕТАНТСТВО - 1. а-нимани- с наука вея
изкуство без нееех-дсеaте за това тпнциална
подготовка. Дилетантство в живописта.
—	любетелстео, аматьорство, делиeантшена,
дилеeаеeизкм книж. остар.
мнт. —> професионализъм
2. Липса на професионализъм. В изказването му
пролича дилетантство. Докогм щ- бъдем сви¬
детели на дил-тзнтство в политиката.
—	^професионализъм, дилееантщина, неком¬
петентност книж, непрофисионалносе рядко
ант. —> професионализъм, ро-фети-налн-тo, компе¬
тентност
ДИЛЕТ——ТЩИ—А - вж. дилетантство 1. в 2.
знач.
ДИМ - Смес оо пез-ве и тсжди, която сн отделя при
горене. От комина излезе черен дим.· Дим от
лула. Дим от газова лампа. Барутен дим
—	пушик, чад нар,— кадиж нар., димиж диал.
ДИМЕЖ диал.. - вж. дим
ДИМЕН-1. вж. задимен 1. знчч.;
2. орен. рядко вж. мъждилив
ДИМйИв разг. - 1. вж. задимен 1. знач.;
2. прлн:. вж. мъждилив
ДИМНИК диал. - вж. комин
ДИМЯ - Изпускам, отделям дим. Коминът дими.
Цигарата дими.
—	пуша
ДИН—МИЗЪМ книж. - вж. динамика 1. е 2. знач.
ДИНАМИКА книж, - 1. Ротаоянно развитие, иаме-
ннние на нещо. Динамика нз процесите. Дина¬
мика на икономиката.
—	динамичност кнлж.— динамизъм книж, дви¬
жение орен.
ант. —» застой, статичното, неподвижност
2. Утванн ход е напрегнатост в осавсmснт- на нещо.
Привлича ме динамиката на градския живот·.
Хзр-свз ми динамиката във филма:· Във фут¬
болната игра имаш- много динамика.
—	динамичност книж., динамизъм книж,— ин¬
тензивност книж,— напрежение, активност
огр.
мнт. —> вялост, мудност, бавност
// спокойствие
ДИНАМИЧЕН книж, - 1. сплц, Зс съттояасн в др.
- кайто ансно може дч лрнмине в друга форма,
фаза поради бърза проеснa в неговите хaосстн-
рмтmвам. Динамично равновесие,
—	подвижен спец.
ант. — статичен, неподвижен, застинел
2.	К-йт- протече бързо. Динамична игра.. Динзмич-н
напредък в науката и техниката.
—	бърз
мнт. —> бавен, муден, вял
3.	вж. напрегнат 1. знач.
ДИ—АМИЧ—ОСА кнлж. - вж. динамика 1. и 2.
знач.
ДИ—ГИЛ рззг. ирон. - вж. дангалак
ДИНЯ - Ниско пълзящо оaтаение т голям, -бсл м
сочен плод т тверда зеене- кора мли плодът нч
110

тввс растений.
—	любеница разг., карпуз диал.
ДИПЛА — 1. вж. гънка 1., 2. и 3. знач.;
2. рядко вж. бръчка
ДИПЛОМ рядко - вж. диплома 1. знач.
ДИПЛОМ— - 1. Официален документ за зaвъошннт
образование, присъдена ттепнн мам званий. Дип¬
лома за влеше образование. Диплома за фризьор.
—	диплом рядко, свидетелство, аеистат
2. вж. грамота
ДИПЛОМАНТ -разш. вж. абсолвент
ДИПЛОМАТИЧЕН - разш.. вж. тактичин
ДИПЛОМААИЧ—ОСТ -разш, вж. тактичност
ДИПЛЯ несв. - вж. нагъвам 1., 2. и 3. знач.
ДИПЛЯ СЕ несв, - вж. нагъвам се 1. я 2. знач.
ДИРЕК рззг. - вж. стълб 1. знач.
ДИРЕКТЕН книж, - вж. пряк 1., 2. я 3. знач.
ДИРЕКТИВА - вж. напътствие
ДИРЕКТНО книж. - вж. направо 2., 3. и 4. знач.
ДИРЕ— диал. - вж. заден 1. знач.
ДИАЕ—Е - вж. търсени
ДИАИЖ—БЪй - Уnрaвлсне антатненн епараа т ан-
Иодмнвммчнa форма на тялото, чейто корпус -
напълнен т лек газ.
—	аироееае, балон, ципилин остзр.
ДИРИЖИРАМ - орен:, книж. вж. насочвам 3. знач.
ДИРЯ - вж. следа 1. и 2. знач.
ДИАЯ рззг. - вж. еърея
ДИСИМИЙАЦИЯ - спец, аеадaлечевенн по глатнж
нч еднакви иле тхвдне звукове. Например „ко-
лидор" вместо „коридор", „Глигор" вместо
„Григор“.
—	разподобяване
мнт. —> асимилация, ур-д-еявеон
ДИСКОМФОРТ книж. - Отсъствие на жет-йске,
бвоови и други удобства. Не мога да понасям
дискомфорта на малките провинциални хоте¬
ли, Душевен дискомфорт,
—	некомфортносе, неудобство ρбион: мн.
ант. — комфорт, комфортното, удобство
// комфорт, комфортност, уют, уюто-ст
ДИСКОМФОРТНО книж, - С глаголи кчтв „чувтт-
вам се“, „утнщам те“ мем с лич. мнстоим. обикн. в
сечет. с ге. „съм“, „ставам“ я под. - означава, че
някой нн се чувства добре нсксдн. У тях винаги
сл чувствам дискомфортно, Дискомфортно ми
е в това голямо помещение,
—	неуютно, некомфортно
мнт. —> комфортно, уютно, nоисmн-
ДИСКАЕДИТИА—М книж. - вж. злепоставям
ДИСКРЕТЕН кнлж. - 1. Зс цвят, дреха, начин на
обличан- и под. - a-Cmо не н сръо, подчертан, нн
тн Η-ορ-ηΒα. Дискретен грим, Дискретен десен.
Дискретна елегантност,
—	^натрапчив, ненатраплив рядко
ант. —> недискретен, крешсщ, натрапчив, фрапиращ
2.	вж. незабележим 2. знач.;
3.	вж. таен 2. знач.
ДИСКУСИОНЕН кнлж, - вж. епорин1 1. знач.
ДИСКУСИЯ - вж. разисквания
ДИСКУТИА—М - 1. вж. обсъждам;
2. вж. споря
ДИСОНАНС- 1 . вж. неблагозвучие;
2.	прлн. книж. вж. противоречие 1. знач.
ДИСПОЗИЦИЯ книж, ~ вж. разположение 1. знач.
ДИСПРОПОРЦИОНАЛЕН книж, - вж. нисъраз- |
мирен
ДИСПРОПОРЦИОНАЛ—ОСТ книж. - вж. несъ¬
размерност 1. знчч.
ДИСПРОПОРЦИЯ книж. - вж. несъразмерност
1.	знач.
ДИСПУТ -вж. епор1
ДИСПУТИААМ книж, - вж. споря
ДИСТАНЦИРАМ СЕ книж, - вж. разграничавам
се
ДИСТАНЦИЯ книж. - вж. разстояние 1. знчч.
ДИСТРИБУТОР търг. - Лице или фирма, която се
занимава с резηонделеняе мае ивзπр-сoρaненин
на стоки при търгввткм тmношенес. Флрматз е
дистрибутор нз перилни препарати.
—	разпространител
ДИСХААМОНИЧЕН книж. - 1. вж. неблагозву¬
чен 2. знач.
2. прен.. вж. несъразмерен
ДИСХ—РМОНИЯ - 1. вж. неблагозвучие;
2.	книж. вж. несъответствие 1. знач.;
3.	книж. вж. противоречив 1. знчч.
ДИСЦИПЛИНА - Спазване нч установени в даден
колектив правила. Учителят зорко следи за дис¬
циплината в класа·· Трудова дисциплина,
—	ред
ант. —> хаос, анархия
ДИСЦИПЛИНА2 - вж. предмет 3. знач.
ДИСЦИПЛИНИРАМ - Прмучвам някого нч подчи¬
нени- на оηийдйлен р-д и правила. Строг учител
л л умее да дисциплинира учениците си. Дисцип¬
линирам децата си.
—	стягам орен,
мнт. —> разпускам
ДИСЦИПЛИНИРА— - вж. кротък 1. знач.
ДИТИРАМБИ - 1 . вж. венаехваъенuе 1. знач.;
2.	книж.	орон. дж. mMBsaia —1 днач.
ДИФЕРЕНЦИАЦИЯ книж, - вж. разделение 1. знчч.
ДИФЕРЕНЦИРАМ книж:. - вж. различавам 1. знач.
ДИХАНИЕ орет:. - 1. вж. дъх 1. знач.;
2. вж. дишане
ДИШ—НЕ - Поглъщане, понманн не въздух, еиоевm
и под. В планината въздухът е ориятлн за ди¬
шане.
—	вдишвани, дихание орлт..
ант. —> издишване, издсхснме, издех
ДЛАБ - вж. жлеб
ДЛАН -рззш. вж. шепа 1. знач.
ДЛЪГ—ЕСТ - вж. дълъг 1. знач.
ДЛЪЖЕН - 1. Който дължи, има да дева някому
нещо. Длъж-н съм нз много хора, от кcитc съм
взел пари назаем.
—	задлъжнял, заборч^ рззг,, борелия просто¬
нар.
2.	Който тосевa да прави ннщо, кайто има задълже¬
ние. Хората сз длъжни да спазват обществе¬
ния ред.
—	задължен
3.	Който изпитва елвroдвинест, признателност към
някого за направен- услуга, за оказано внимание
е пад. Аз вечно ще ти бъда длъжлн за помощта.
—	задължен
ДЛЪЖНИК - Ч-в-к, който трябва да погали т пари
някакъв дълг. Той е постоянен длъжник на по¬
знатите сл, Неизправен длъжник.
—	дебитор книж,, платец разш, бдрелuе просто¬
нар.
111

ант. —> заемодател, заемодавец, аондвoои
ДЛЪЖНОСТ - 1. Оηонделнно служебно полвжннве
в учреждение вее ηойдπоисoее. Заемал е отго¬
ворна длъжност—. Имз вакантна длъжност в
статлстикзтз, Щатна длъжност.
—	поее1, служба разг,, място рззг.
2.	вж. работа 2. знчч.;
3.	вж. чин;
4.	рядко вж. задължение 2. знсч.
ДЛЪЖНОСТЕН - ^^00 сн отнася до длъжност,
служба. Длъжсностнз характеристика. Длъж¬
ностно лице.
—	служебен, официален
ДНЕС - 1. През тоя ден, през деня, в който говорим.
Още днес ще платя телефона. Дн-с нл ходих на
работа.
—	днеска рззг.
мне. — утре
// вчера
2.	разш. Поре цв^с^ме!-^·), и доснт живеем, дн досно> дсм
съвинеенницв. Днес хората живеят по-добре.
Условията днес са други·.
—	еига, днеска разг,
ант. — някога, някога св, нявга, някогаш
ДНЕСКА рззг. - вж. днис 1. и 2. знач.
Д—ЕСКАШЕ— рззг. - вж. днешин 1. знач.
Д—ЕШЕ— - 1. ^^00 тн втнатя до днес, дв деня, в
който говорим. Днешен вестник. Днешното съ¬
брание прлминз добрл.
—	днескмшен рззг,
ант. —> вчерашен
2. орен. вж. еегашин
дНИ - прен:. вж. живот 1. знчч.
ДО - За означаване, чн някой вев нещо сн намера
вее те движи близо есoиеня от някого или нещо.
Стоя до прозореца, Магазинът е до гарата,· Тя
вървеше до нлзо.
—	край, при, покрай
ДОБА старин. - вж. вриме 1. знач.
ДОБАВКА - 1. Нещо, соеm- - д-еевен- към друго,
за да ге допълни. Редакторът направи някои до¬
бавки към текста. В ръкописа има някои добав¬
ки, Добавка към яд-нето,
—	допълнение, прибавка, притурка, додатък ос-
тар.
2.	Прибавка към зепаеоа вам друг- възнаграждение.
Парични добавки, Добавка към заплатата.
—	надбавка
мнт. — удръжка, отбив, отбивке
3.	Допълнителни принадлежности кем стока, т което
се повишеве нейната функционалност и е в пол¬
за не ηоmонеяoеес. Към пакета услуги фирмата
предлага някои добавки. Този модел коли имат
някои добавки.
—	допълнение, екстра разг.
ДОБАВЪЧЕН - вж. допълнителен 1. знчч.
ДОБ—ЕЯМ - 1. Слагам, поставям нншо към друго
нещо. Добавих малко сол в яден-то, Добавете
още цимент в сместа. В края на статията са
добавени някои биографични данни за автора.
—	прибавям, при^рям разг.. додавам
2. Казвам ощн нещо към това, което е внчн казано.
Имз ли какво да добавиш към кзззното от
мен-? Мисля—, че си прав - добави тя.
—	прибавям, допълвам, додавам, притури
разг,, донмждмм диал..
ДОБИВ - вж.реколта
ДОБИЕ—М - 1 . Създавам т труд нещо, извличам ня¬
какъв продукт в онауласт на πо-изв-дттвен ηи--
цет. Тук се добиват каменни въглища.· В завода
се добива стомана. Нищо не успяхме да добием
тази година от нивата.
—	произвеждам, получавам
2.	Започвам да имам някакво качество вее вид. Ли-
U-тc ми доби руменина. Градът доби празничен
вид. Спорът доби остър характер,
—	придобивам, получавам, приемам огр.
ант. —> загубвам, изгубвам, губя
3.	вж. получавам 2., 4. е 5. знчч.
ДОБИВАМ СЕ нар. - вж. раждам ее 1. знач.
ДОБИВ—ОСТ книж. - вж. продуктивност 1. знач.
ДОБИРАМ СЕ - 1. Усπсвее т усилия да томгна до
някъде, дв опреднлннт място. След дълго кате¬
рен- се добрахме до върха, Едва се добрах до
хижата, Добрахме с- до брега..
—	докопвам ее разг.
2. С утсемя, с πре-долсвенн не трудности усηсвве де
получа еле да постигна нещо Как л успял да се
добере до такъв висок пост. Партията им успя
да се добере до властта:. Добрал се л до секрет¬
ни материали,
—	докопвам ее рззг, домогвам ее обикн. св., до-
пипвам <се> разг, рядко
ДОБИТЪК - 1. събир. Домашни животни, саη-ла-
венс за рсе-тa или за получаван- на мето, елс-
кв, велоа и ред. Гл-да много добитък. но няма с
какво да го храни.· Той сл грижи за добитъка сл.
—	стока разг.
2. вж. добиче
ДОБИЧЕ - Едро домашно животно (кон, вол, би¬
вол, магаре и под.), което тн отглежда зс нуждите
нч селското ттвпаисово. Какво хубаво добиче е
тази кобила, Продадох добичето.
—	добитък, говедо, скот книж.
ДОБЛИЖАВАМ - 1. Движа, предвижвам нещо
близо до друго нещо или в допир т него. Добли¬
жавам стола до мзсатз. Доближавам книгата
до очите си.
—	приближавам
мнт. — отдалечавам, отстранявам
2.	Ставам причина някакъв факт, свлнние да стане
рт-тотот след момента на повооеннoт. Вс-ки из¬
минал ден ни доближава до лятната ваканция.
—	приближавам
ане. —* отдалечавам
3.	вж. наближавам 1. знач.
ДОБЛИЖ—Е—М СЕ - вж. наближавам 1. знчч.
ДОБОЛЯВА МЕ нар. - вж. заболява ме 1. знач.
ДОБОЛЯВ— МИ рядко - вж. домъчнява ми 1. знач.
ДОБРЕ - 1. По начин, в степнн, което съответстват
на -пределени изисквания, норми, ηоaвилс за пв-
лвжвтйлно дейтовее, сетовяние, качество: овоmт
тосбвa. Починах сл добре. Добре подреден дом:.
Добре се разбираме,
—	хубаво, харно нар.
мнт. —> зле, лошо, недобре, кофти
2. разг. вж. дадено
V като хората разг, кат- твноа (твст) разг. към 1.
знач.
ДОБРИН— - 1. вж. доброта;
2. вж. благодеяние
ДОБРО- 1 . вж. благодеянии;
112

2.	прен, вж.	1. и 3. знач.
ДОБРОВОЛЕН - Който се извършва, -тешнттвявв
без принуда, от свбсавннв желание. Добрcаcллн
труд. Доброволна вноскз, Доброволно участие,
—	драгдколен рядко. незадължителен
ант. —> насилствен, принудителен, недтео-в-лнн
//задължителен, -безчт-лен
ДОБРОВОЛНО - Пс летя воля, пв свое желание.
Напуснах доброволно службата. Доброβcлно
му помагам,
—	драгдкдлнд рядко
ант. — насила, насилствен-, принудително, неде-
биоволно, лилсм,зоолне
ДОБРОДЕТЕЛ - вж. достойнство 2. знач.
ДОБРОДЕТЕЛЕН - вж. благороден 1. знчч.
ДОБРОДУШЕН - вж. добър 1. знчч.
ДОБРОДУШИЕ - вж. доброта
ДОБРОДУШКО - вж. добряк
ДОБРОДУШ—ОСТ - вж. доброта
ДОБРОЖЕЛА—ИЕ - 1. вж. добронамереност;
2. вж. елагопожелаеии 1. знчч.
ДОБРОЖЕЛАТЕЛЕН - 1. вж. благосклонен;
2. вж. добронамерен
ДОБРОЖЕЛАТЕЛНОСТ - вж. добронамереност
ДОБРОЖЕЛАТЕЛСТВО - вж. добронамереност
ДОБРОКАЧЕСТВЕН - вж. висококачествен
ДОБРОНАМЕРЕН — Който име д-еом неенреняс,
помисли вея н иарса, ро-яве нч добри нвмноннис.
Добронамерен колега· Добронамерени съвети:.
Добронамерена критика,
—	благонамерен книж,, доброжелателен
ант. —> злонамерен, недебо-нaмеинн, недобрвжнла-
тнанн, зложелателни
ДОБРОНАМЕРЕНОСТ - Добро, риисmнлтоо отне-
шннен към нсоопо, сзреа, ηо-свс на добри наме¬
рения. Аз вярвам в неговата добронамереност,
В израза на очите му лич-ш- добронамереност.
—	благонамериност кнлж, доброжелателност,
доброжелателство, доброжелании
мнт. —> злонамереност, нед-бр-нaееиеноса, завже-
аетеанест, ннд-брожелвтнлнота, оедтбрвжелс-
телстве, алвжелaтнлсoвв
ДОБРОПОЖЕЙАНИЕ рядко - вж. благопожела-
нив 1. знач.
ДОБРОСЪВЕСТЕН -1. Който има съзнани- е чув¬
ство зч дълг, който спазва задълженията ти квктв
трсбвa яем е ηо-свa на такова отношение. Добро¬
съвестен гражданин, Добросъвестен лекар. До-
брcсъβлстнρ изпълнение на задачите.
—	отговорен, корекеин книж, съвестен, съзна¬
телен
ант. —> недобросъвестен, беатеветтнн, ннтевнтанн,
еезвагввтоен, неоеиноанн
2. Който постъпва пв тевнто, който не н τρτττ6ηη нч
доени, ηиестеηни постъпки или отосзсвс такова
пввнденвн. Добросъвестен търговец, Добросъ¬
вестно отношение към бизнеспартньора,
—	чистен, почтен, съвестин, корикеен книж,, ло¬
ялен книж.
мнт. — недобросъвестен, безсъвестен, нечестен,
непочтен
ДОБРОСЪВЕСТНОСТ - Ннтрαтоеносo на доене,
нечнсонм постелки. Винаги може да сл разчита
нз неговата добросъвестност..
—	коректност книж,, сквисeеоee, честност, поч¬
теност, лоялност книж,
мнт. —> недобросъвестност, ейатевесoнотт, не¬
честното, еезчнсoнтсo, непочтеното, н-корнкт-
нотт, нелоялност
ДОБРОСЪРДЕЧЕ— - вж. добър 1. знач.
ДОБАОСЪРДЕЧИЕ - вж. доброта
ДОБРОСЪРДЕЧНОСТ - вж. доброта
ДОБРОТА - kaчествт нс добър човнк. Тази жена е
известна със своята доброта, Добротатз е на¬
следил от майка си. Лицето й грее от доброта,
Сп-члли м- с добротата си.
—	добаоскрдиеии, добродушие, добрина, добро-
сърдечност, добродушносе, благодушие, блм-
гост1, благодушносе рядко
мне. —■> злина, лошотия, лошота, ηоαклеoвс, злонра¬
вие, уртузеук, лошавине
// Проява на добро отношннмн към някого. Никога
няма да забравя добротата й към м-нл,
—	добрина
мне. —* лошотия, лошота, уитуалуо
ДОБРОТВОРЕЦ книж. остар. - вж. благодетел
ДОБА-ЧЕСТИ—— нар. остар, - вж. благополу¬
чии 3. знач.
ДОБАУЕ—М - вж. благоденствам
ДОБРУЕМ—Е - вж. благоденствии
ДОБРЯК - Много добър, добродушен, благ човек.
Шефът ни е добряк, нямаме проблеми с него.
—	добродушно, симпатяга рззг, разш,, арабия
жарг,
мнт. —> проклетник, ррволеoис, уитузин, джннч-
6ητ<βη>
V	душа човек разг,, златна душа разг,. златно
(мнко) терце разг,, божа душица (орaвмчкв, оиa-
вицч) разг,. ангнл ηη6ητηη разг,
ДОБЪР - 1. Който има мек, сговорчив хaрсоmни,
P0освявa съчувствие и помага на другите. Обе¬
дът ни е добър чов-к, винаги можем да разчи¬
там- на нлзc, Майка ми е много добра жлнз.
Добро момче.
—	добросърдееин, добродушен, мил орен, благ^
благодушен, микосърдичин, харин нар.
ант. —> лош, зее, злтнисвен, проклет, недобър, ло¬
шав, урлуз
2.	Който сн отличава т положителни качества, де-
τ·-™...- и те овазвс т одобрение. Добра стока.
Добра заплата. Добро кач-ство. Добро вино.
Добра квартира. Добър филм.
—	хубав, нилош, свистин, сгоденразг, хмрин нар,,
готин жарг.
мнт. — лош, недобър, калпав, никакъв, скапан, ло¬
шав, квфом
3.	вж. благоприятен 1. знач.
V	има мнко (златно) терце разг, има меки -чс разг.
към 1. знач.
ДОВЕЖД—М - 1. Водя някого мае ннщо де място¬
то, кед-то в момента сн намира говорещият мли
лицето, на което се говори; рисвя някой дс дойде
на определено мссoо. Довеждам поллuзя, Наси¬
ла м- доведоха тук, Разсърдих се, когато видях
кого е довел мъжът ми.
—	докарвам, домъквам разг. н-одобр.. ддвлнеам
разг. н-одобр,— дотътрям рззг. н-одобр.
мнт. —> завеждам, отвеждам, закарвам, откарвам
2. прлн. Ставам причина някой или ннщо да извърши
нещо или да премине в ново съсmтснин. Довеж¬
дам фабриката до фалит. Довеждам до отчая¬
ние. Довеждам до гибел,
8. Български тинонвенн и ситонемнн речник т фрaзеαлαгизеи
113

—	докарвам
ДОВЕКр (ДОВЕКА) нар. - вж. завинаги 1. знач.
ДОВЕЕАЕ - 1. вж. близък 2. знач.;
2. вж. в вири! 13 зна.
ДОВЕрЕ—ИК - 1. вж. пълномощник;
2. вж. доверител
ДОВЕРИЕ - Увеоннвтт в честнвтата, искреността,
дсервтеенттнвтаma, в добрите нaенрннвя на ня-
овпо. Имам ти дов-ри-, знам че няма да м- под¬
ведеш. Нямам дов-рие на никого· Тл възвърна
дов-ри-тю ми..
—	вяра разг.
ане. — недоверие, съмнение
// недоверие, невсрa
// недоверие, семеение, скептицизъм, скепсис
ДОВЕРИТЕЛ юрид. - Лице, конто - поверило прав¬
ната си з-щита нс адвокат. Адвокатът поиска
извин-ни- от името на своя доверител,
—	довереник, клиент, повереник остар.
ДОВЕРИТЕЛЕН книж, огр. - вж. поверителен
ДОВЕРЧИВ - 1. Който лнтнв тн дтвеосвс, всрвс на
другите. Имз много доверчиви хора, които ста¬
ват жертва на лзпеченл мошеници.
—	лековерин, наивен, простодушен
ант. —► недоверчив, мнитнлен, ηтдвзивmелен
2.	^^0- ваовзсеa двверин, вяра. Тя го гл-дзш- с го-
лемитл сл, доверчиви очл, Доверчива усмивка.
—	наивин
мнт. — недоверчив, невярващ, подозрително
//хитър, лукав, дяволит, хвmовуенн
V взема (приема) втичкв зс чвттс мон-та книж,
към 1. знач.
ДОЕЕАЧИВОСА - Склонн-тт дс тн всивс на всеке-
го и втичко. Един длн ще пострадаш от своята
дов-рчивост.
—	лековерии, лековирноее, наивност, наивитие
книж,, простодушии, простодушное,
мнт. —> недоверчивост, мнвтеанотт, недоверие, лв-
дтаоителнтст
ДОВЕРЯВА!- -1 . вж. откривам 3. знач.;
2. вж. поверявам 1. знчч.
ДОВЕАЯВ—М СЕ - Првсвявaе довери- към няко¬
го или кем нещо. Опасно е да с- доверяваш на
съмнителни хора, Доверих се на интуицията сл
и сбърках:.
—	вярвам нзсв. / повярвам се.
ант. — съмнявам се, усьмнявсе се
Д—ЕЙИЧ—М - 1. С влачене, с мъкнене роеееттвсм
нещо влм някого до опрндеаенв мсттα. С мъка
дcаляоcхм- чувалите до камиона. Довлякоха
стареца до леглото.
—	домъквам, догарям, доeеглем, доeкгрсзвам
разг, грубо
ант. — отмъквам, замъко-м, завличам
// отвличам, -омеквам, завличам, замъкв-м
2. рззг. неодобр. вж. довеждам 1. знчч.
Д—ВЙИЧАМ СЕ - 1. С мека, т усилие стигам до
някъде, дв нсоαе място. Едва се довлякох до га¬
рата.
—	домъквам ее, дот^рям ее разг., завличам еи
рззг., замъквам еирззг,, заeъeрем еирззг.
2. разг. н-одобр. Идвам, ррвствпaм някъде, къдеов
обикн. съм аекчиен, нежелан. Откъде с- довлече
тази жена? Не току-така се е довлякъл той в
дома ми, Съседката пак може да с- довлече.
—	домъквам ее разг. н-одобр, догарям еи разг.
н-одобр., домитам си рззг, н-одобр, допиля-
вам се рззг. н-одобр,
ДОВОД - вж. аргумент 1. знач.
ДОВОЕНЕН - Който тъщеттвува нервсондственв
преди нсо-я война, който е свързан с винеетв
преди войната. Довоенни години. Доаcен-н пе¬
риод.
—	предвоенен
ант. — следвоенен
ДОВОЛЕН - Койао изпитва чувство на удввлнтвв-
онние, зсдтввлство. Дcаол-н съм от успехите
сл. Родителите са дcаолнu, чл дъщеря им сл учи
добре:.
—	удовлетворен,задоволен
мнт. — недоволен, неудовлетворен, незадоволен
ДОВОЛСТВО1 - вж. задоволство
ДОВОЛСТВО2 книж, - вж. охолство
ДОВТАСВАМразг, орлнебр. - вж. пристигам 1. знчч.
ДОВЧЕРАШЕН - вж. доскорошен
Д—ВЪРШЕЕМ - 1. вж. завършвам 1. знач.;
2.	прлн. разг. вж. унищожавам 1. и 2. знач.;
3.	прлн. разг. вж. уморявам 1. знач.
ДОВЪРШЕН - вж. завършен 1. знач.
ДОВЯВАМ - За вятър е под. - т веене дооaовсм,
донасям ннщо към някого, ксм нещо. Вятърът
довя тези листа,
—	навявам
ант. —> отелвам, зсвсвсм, издухвам, иавявaе
ДОГ—ДКА - вж. предположении
ДОГАЖД—М СЕ нзр. - вж. досещам си 1. знач.
ДОГАРЯМ - вж. угасвам 1. знсч.
ДОГМ— - Принцип, положение, теория, отстт без¬
критично те ηовнмa като невтоориме и енаут-
лввна истина. Той вярва сляпо в догмите на
католическата църква. Айнщайн разруши някои
стари научни догми..
—	постулат книж., кмнон прлн:.
ДОГ—ЕЕЯЕ— МЕ - вж. доядява ми
ДОГОВАРЯМ - 1. Сключвам двгвввр зс нещо, със
слецвааен двπвввр уговарям нещо. Още нл см-
дcгcаорили условията и цлнзтз на покупко-про¬
дажбата. Договаряме всички подробности ооc-
ло сделката. Вече сме договорили да изкупим
продукцията им.
—	договарям си, уговарям, договорирам кнлж.,
конеракеувам
2. вж. преговарям2
ДОГОВАРЯМ СЕ - 1. вж. договарям 1. знач.;
2.	вж. преговарям2;
3.	вж. уговарям си
ДОГОВАРЯНЕ - рззш. вж. преговори
ДОГОВОР - Псствгнств и юридически -формено
ссге-тве между двн или повече страни за взаимо¬
отношенията мм, зс росввтa е задълженията мм.
Търговски договор, Мир-н договор, Договор зз
наем, Международни договори.
—	контракт, спогодба, споразумение
ДОГОВОРЕН - kвCте се отнатя до дтπввто. Дого¬
ворни отношения.
—	конерактин
ДОГОВ—АЕН - К-йто е включен, предвиден в ня-
осоев договор. Договорени площи· Дозcаcренз
цена.. Договорена стока.
—	договориран книж,, уговорен
Д—ГОВОРЕ—ОСТ - Взаимно осаеврстнлттвс меж¬
ду лице или τοό-ηβ, понев задължение да взоел-
114

няват иавнттни усеевся. По предварителна до¬
говореност ищецът оттегли своя лск. Между
нас се установи мълчалива договореност да
не говорим оо този въпрос. Договореностите
трябва да се спазват.
—	споразумение, съгласие
ДОГ—В—АИРАМ книж. - вж. договарям 1. знчч.
ДОГОВ—АИРА— книж. - вж. договбрин
ДОГОВОАКА - вж. условии 3. знач.
ДОГОНВЕМ - 1. прлн:. вж. настигам 1. и 2. знач.;
2.	прлн. вж. наваксвам 1. знач.
ДОГРЕБВАМ - вж. огрибвам
ДОДАВАМ - вж. добавям 1. е 2. знач.
Д—Д—ТЪК остер. - вж. добавка 1. знач.
ДОДИААМ рззг. - вж. износвам 1. знач.
ДОДИААМ СЕ р^зг. - вж. докъсвам еи
ДОДРАЖАЕА МИ нар. - вж. домилява ми
ДОДРЯМВА МИ СЕ - вж. доспива ми се
ДОДЯЕАМ рззг. - вж. досаждам
ДОДЯЕ— МИ рззг - вж. омръзва ми
ДОЖАЛЯВ— МИ - 1. вж. домъчнявм ми;
2. вж. домилявм ми
ДОЖИВОТЕН - вж. пожизнен
ДОЖИВЯВАМ - Съм, оставам жив до тринднлен
момент, до някакво събитие вае да беда свиде¬
тел, участник в нещо, да изпитам нещо. Той до¬
живя освобождението на България.· Дали щ-
доживея до сватбата ти?
—	дочакам прен., дотрайвам рззг.
ДОЗА - прен·. Известно оолмчнттвв, относителен
дял, ччтт от нещо. В думите му има голяма доза
истина:.
—	процентпрен.
ДОЗЛЯЕА МИ разг. - вж. прилошава ми
ДОЗРЯВ—М - вж. узрявам 1. знач.
ДОИЗСЙУШВ—М - вж. изслушвам 1. знач.
Д-ИЗЧАКВАМ - вж. дочаквам 1. знчч.
ДОИЗЧИТАМ - вж. прочитам 1. знчч.
ДОИСКВА МИ СЕ - вж. приисква ми еи
ДОИСТОРИЧЕСКИ - kвCтт се отнася до времето,
вт което не са Те запазили влтвричетки паметни¬
ци зс бита, културата м др. Доuстоpuчесюоpзгеu-
тие. Доисторическа тематика.
—	праисторически, раедисeориееeки
мнт. — исторически
ДОЙД— св. / ДОХОЖДАМ несв:. - 1. вж. присти¬
гам 1. е 2. знач.;
2.	вж. стигам 1. и 2. знчч.;
3.	вж. нмeeкпвам' 1. знач.
ДОЙДА СИ се. / ДОХОЖД—М СИ несв. - вж. връ¬
щам си 1. знач.
ДОЙК—1 -вж. кърмачка
ДОЙК—2 диал. - вж. гърда
ДОКАЗА— - вж. безспорен 1. знач.
ДОКАЗАТЕЛСТВО - Факт, който доказва тешнтт-
вуваннтт и веон-тттa на ннщо. Имз доказател¬
ства за извънземен живот. Имам сигурни докз-
ззт-лства срещу н-зо.
—	аргумент книж, свидетелство, коз прлн.
ДОКАЗВАМ - Зч факт, документ и пр. - служа за
потвърждаван-, установяваин истинността на
нещо. Фактите доказват правотзта на моит-
думи. Резултатите от изборите доказват—, че
партията им нл се пcлзез с доверие.
—	потвърждавам, свидетелствам нзсв., удосто¬
верявам
ант. —> опровергавам, веврвaм
ДОКАРА— рззг. - вж. преминен
ДОК—РВ—М - 1. вж. довеждам 1. м 2. знач.;
2.	рззг. вж. доставям 2. знач.;
3.	орен·, вж. причинявам
ДОК—РВ—М СЕ разг. - 1. вж. глася ее 1. знач.;
2. вж. пременявам ев
ДОКАРВАМ СИ разг. - вж. спечелвам 1. знач.
ДОК—ЧАМ1 - Хразг. грубо вж. вземам 4. знач.;
2.	нар. вж. доеягам 1. знач.;
3.	нар-. вж. докосвам 1. знач.;
4.	нар. вж. улучвам 1. знач.
ДОK—И—М2 разг. - вж. обиждам
ДОК-ЧАМ СЕ разг. - вж. обиждам ее
ДОКАЧЕН разг. - вж. деидее1· 1. знач.
Д—К—ЧЕ—ИЕ остар. - вж. обида
Д—КАЧЙИЕ - вж. обидчив
Д—КИПЯВ— МИ рззг. - вж. при^пявм ми
ДОКЛАД - 1. Изложение пред слушатели по научен,
обществно е др. веривс. Доклад за Априлското
въстание.
—	рифирмт
2. Питмнно вее устно излвженен, вбясннние зс из¬
вършена оaевтa, изпълнена задача е др., обикн.
прнд по-висша μηττβηεμι. Написах подробен до¬
клад за състоянилто на предорияти-то. Адю¬
тантът отиде на доклад пр-д командира.
—	отчет, рапорт
Д—КЛ—ДВАМ - 1. Правя излож-ние по служебни
дела. Дcолздезх на началника зз произшествие¬
то по време нз дежурството ми.
—	долагам, донасям прлн. рззг., рмпореувам
2. Изнасям доклад пред слушатели.
—	реферирам книж.
ДОКЛАД—А оанц:. - вж. донесение 1. знач.
ДОКОПВММразг. грубо - 1. вж. вземам 4. знчч.;
2.	вж. хващам 1. знчч.;
3.	вж. залавям
Д—КОПВАМ СЕ разг. - вж. добирам се 1. е 2. знач.
ДОКОСВАМ - 1. Влизам в лнк, ооaтъо контакт т
ннщо яем усещам такъв контакт. Къдриците й
докосват лицето ми. Леко докоснах с устни
челото на детето. Копитата на коня -два до¬
косват з-мята.
—	допирам, доеягам, докачам! нар,.
2.	вж. пипам 1. знчч.;
3.	с отриц. не. вж. пипвам 1. знач.
ДОКОСВАМ СЕ - вж. допирам си
ДОКОСВАНЕ - вж. допир 1. знчч,
Д—КАСЙ-прен. вж. окончателно 1. знач.
Д—КАИЕЯЕАМИ - вж. домъчнявм ми
ДОКТОР - вж. лекар
ДОКТРИН— книж, - вж. учение 1. знач.
ДОКУМЕНТ - 1. Пееменв уверннсн т дооaзсаел-
ттвнна стойност. Нямам документ, чл съм завър¬
шил образованието сл.
—	тапия прен:. разг,, бумага остер.
2.	мн. вж. книжа
3.	само мн. вж. документация
V черно на бял- разг. към 1. знчч.
ДОКУМЕНТАЦИЯ - Сбор от документи, рионотя
е др., които те необходими на някого за някаква
цне. За дз участвам в този проект, трябваше
де събера и пр-дстзвя документацията си.
—	документи, портфолио неж-л.
115

ДОКЪСЕАМ - вж. износвам 1. знчч.
ДОКЪСВАМ СЕ - За тъкан, дрехи, обувки и пад. -
ткствам те напълно в ставам н-год-н за носен-,
зс урвтрнев. Чаршафът сл докъсе при прането.
Обувките ми се докъсеха.
—	доск^вам еи, додирам се разг.
ант. —> закъсвам се
ДОЛ - Дълбока вдлъбнатина, падина нс η-въох-
овттта на земята със стръмни склонове, където
н текла яем теч- веда. Дълбок дол· Стръмен дол,
—	долчина, овраг, дири
ДОЛ—ЕЯМ - 1. До тетивата е сеаосниетα ми дости¬
га нещо вт околната сестaнавоa. Долавям, че той
не е доволен от решението ми. Долових смуще¬
нието му. Долових крллбанилтc. колто настъпи
у нея. Дcлреих, че нещо става между тях:.
—	забелязвам, усещам, чувствам несв., по¬
чувствам св,, разбирам, схващам, сещам поет·.
2.	вж. чувам 1. знач.;
3.	рядко вж. разбирам 1. знач.
дОй—ГАМ - 1. вж. докладвам 1. знач.;
2. вж. доноснича
Д—ЛАЗВАМ - С еазнин стигам до опр-делен- ест-
те. Детето долези до вратата, Змията долези
до камъка.
—	ддnълзевам, ддпкеъям, припълзявам, при-
лазвам
мнт. — залазвам, звηъласвaе, зсрерлсе
ДОЛАП - вж. шкаф
ДОЛЕН - 1. орен. разг. вж. низш 1. знчч.;
2.	орен·, разг. вж. ничеетен 1. знач.;
3.	орен. рззг. вж. подъл 1. знач.;
4.	орен. рззг. вж. долнопробен 1. знач.
Д—ЛЕПВАМ - 1. Плети- допирам, роеmисоaм ннщо
е някаквс пввърховст. Дол-пвам лицето си до
стъклото не πpcзоpеиа. Долепвзм телефонна¬
та слушалка до ухото сл.
—	залепвам1 орзн,, лепвам прзн,, прилепвам1
ант. —> отлепвам, -ткътвам
2. вж. допирам 1. знчч.
Д—ЙЕПЕАМ СЕ - Плътно те допирам де нещо. До-
л-пвам се до стената. Параходът се долепи до
самия бряг.
—	залепвам се прен., лепвам си прлн, прилепвам
се прлн.
ант. — отлепвам се
ДОЛЕТЯ ВАМ - вж. долитам
ДОЛИВАМ - Наливам оше, допълнително (тнч-
ност). Доливзм гор-ща вода в съда, Доливам
масло в озндилоτc.
—	досипвам, приливам, рриeеnβам
мнт. — отливам, изливам, оттипвам
ДОЛИН— - Ниско място между височини. От върха
с- спускам- към долината,
—	падина, котловина, валог, долчина
Д—ЛИА—М (ДОЛЕАЯВАМ) - 1. С летене риис-
mигaе. доетигсе нс определено мсττα, ори нещо.
Птицата доллтя до най-близкия клон не дърво¬
то. Нзпрол-т лястовичките долитат, Само¬
летът дол-тя, Хвърчилото долетя до нашата
къща,
—	прилитам (прилетевам), дохвкреαвαм, при-
хвърчавам
мнт. — отлитам (отлетявам), излстам (иалеmс-
вам)
2. орен:. Пристигам, стигам с голяма скорост някъде.
Качих се на мотора л след десетлна минути до¬
летях до училището.
—	дочв^чав^ орен, разг.
мне. —> отлитам (отлетявам), излитам (иaлетс-
все). язхвръовaе (изхвърчавам)
Д—Й—Иц— - вж. долнище
Д—Й—ИЩЕ - Д-ена чест вам доена ттрена нс нещо
(обикн. дреха, обувка, чорап е др.). Долнище на
анцуг.
—	долница
ане. — горнище, горница
ДОЛНОКАЧЕСТВЕН - 1. Който - т нвтоо, не-
д-еоα качество. Долнокачествен мзт-риал.
Дcлнcкачестеенз стока.· Дcлнcкачлсτеен бен¬
зин. Долнcкечестеени цигари.
—	нискокачествен, недоброкачествен, лошока¬
чествен, некачествен, долнопробен
мнт. —» висококачествен, первокачетовен, доброка¬
чествен, кач-ловен
2. рззш. вж. долнопробен 1. знач.
Д—Й—ОПАОБЕН - 1 . Който не н т добро вмн е ав¬
торитет заради недобрите си оaчествв, който н от
ниска овтнпαряс е не се цени е аерси. Долнопроб¬
но зав-д-низ. Долнопробен хотел. Долнопробен
ресторант, Дcлнcпpcбно издание.
—	^реномиран, долнокачествен разш, долен
орен, разг,
мне. —> престижен, иенамврсн, авторитетен
2. вж. долнокачествен 1. знач.
ДОЛОВИМ -1 . Обикн:. в съчлт. с едва. Който може
да сн усети, да тн почувства, да се схване. Едва
доловима усмивка. Едва доловима ирония. Едва
доловима въздишка.
—	забележим, уловим книж.
ант. — недоловим, ннзабнлежмм, неуловим
2. вж. явен 1. знач.
ДОЛОШ—ЕА МИ рядко - вж. прилошава ми
ДОЛУ - Не нитке, на по-ниско мсста. Долу под село¬
то теч- мзлкз рекичка, Долу в полето.
—	надолу, ниско
мне. — горе, напоон. високо, нависоко
Д—ЛЧИНВ- 1. вж. дол;
2. вж. долина
ДОМ- 1 . вж. жилище 1. знач.;
2. орен. вж. домакинство 1. и 2. знач.
ДОМ—КИ— - Чте-к, който се намира в собетвенис
си дом. Домакините ни изпратиха до пътната
врата. Благодарихме на домакините за гос¬
топриемството.
—	стопанин
ант. —> гост, гостннин
ДОМАКИНСКИ - вж. домашен 1. знач.
Д—МАКИ—СТЕАМ - Върша домакинска, домашна
исеетс. По цял ден домакинствам - готвя—, чис¬
тя—, оера,
—	шитам
Д—М—КИ—СТЕО - 1. Раб-та, свързана с 6βττββ-
тн нужди на снеейттеaт-. с поддържане нч реда,
честотата. Тя сл грижи за домакинството.
—	къща орен,, дом орен:.
2. Като бройна единица за семейство, което жиенн тс-
еaст-ятело- в нднв жилище. Дърва се дават на
всяко домакинство.
—	семействорззш., къща прен., дом прлн:.
Д—ММКНВЯ - еж. къщовница
116

ДОМАШАР разг. - Мъж, който -бича да ти стои в
къщи.
—	домосед разг.
V	къщно (домашно) пиле рззг.
ДОМ—ШЕН-1 . ^^00 се -тнатя де домакинството.
Домашни потреби, Домашни грижи.. Домашна¬
та работа е легнала изцяло нз майка й.
—	къщин, домакински
2.	Който н свързан тъс тнееCсoвαтα. фамилията. До¬
машна обстановке, Отсъствам по домашни
причини.
—	еимеин, къщин
3.	За дрнхи, обувки е под. - който е ринднсансчен за
носен- вкъщи. Домашна рокля, Домашни панто¬
фи,
—	къщен
4.	вж. питомен 1. знач.
ДОМИЛЯВА МИ - с оредл, за. Става ме мило и
тъжно зс нсоопе, за ннще. Домиля ми зз pcднcтc
село. Отдавна не съм те виждал л ми домиля за
теб. За градинката ми домиля.
—	домъчнява ми, дожалява ми, доевидява ми,
додражава ми нер.
ант. — отмилява ми
ДОМННИА—М книж. - 1. еж. преобладавам;
2. вж. господствам 1. знач.
ДОМИТАМ СЕ рззг. н-одобр. - еж. довличам се
2.	знач.
ДОМОВИТ нер. - вж. къщовин
ДОМОГВАМ СЕ - 1. само н-св. Упорито искам дч
тн изпълни някое мое ж-лчнен, дч оотовгна неш-.
Домогвам се към властта, Няколко души с- до¬
могват дз получат тази служба.
—	ериeиндермм, настоявам, аспирирам книж,
драпам орен. рззг., напирам орен, разг., драс¬
кам прлн. рззг, натискам ее прлн:. разг.
2. Обикн, св. вж. добирам се 2. знчч.
V	овча <си> аъби<те> разг, кем 1. знач.
ДОМОГВА—Е - Отделен поет, усилие да сн поттег-
нн, да се придоби- нншα. Дзвзм отпор на всяко
домогва.- да се отнлме свободата мл. Трябва
да се сложи край не домогващята им де полу¬
чат властта.
—	стримиж, аспирация книж, претенция книж,,
апетити, поπклзновении стерин.
ДОМОРАСЪЛ - прлн. оренебр. еж. самоук
ДОМОСЕД разг. - вж. домашар
ДОМОЧ—ДНЕ - еж. симийство 1. знач.
ДОМЪКВАМ - 1. ож. довлиеам 1. знчч.;
2. разг, н-одобр. еж. довеждам 1. знач.
ДОМЪКВАМ СЕ - еж. довличам ее 1. е 2. знач.
ДОМЪРЗЯВ— МЕ - Обхваща мн мързел, нежелани-
дч рсе-тс изобщо влм дс свърша нещо -ринднлн-
не. Понякога м- домързява и нищо не върша,.
—	размързява ме разг., помързява ме раз.,
V	хваща ме канапът разг.
ДОМЪЧ—ЯВ— МИ - 1. Обхваща ме тъга, ттсос мм
тъжно, тежко, криво за нещо, зс някого. Като
гледах как се мъчи жената, домъчня ми за нля.
Домъчня ми—, като разбрах, чл нл сз ме приели
на работа.
—	дожалява ми, доживява ми, примамва ми,
накривява ми разг., заболява ме орен., добо-
лява ми рядко
2. еж. домилява ми
V заболява ме сърцето разг,. ткстеа (оaаоьсоa, оса-
6βββ) мм те сърцето разг, ткътос мм те душата
разг, кем 1. знач.
ДО—АЖДАМ - 1. нер. еж. наставям
2. диел. вж. добавям 2. знач.
ДОНАСЯМ - 1. Доставям нншα да оринделен- есс-
тв (в пвлокс на приближаване кем някого, н-що).
Донасям яденето нз мзсзта. Всеки ден момче¬
то му донасяше обяд.
—	нося несе., принасям
мнт. —> отнасям, занасям
2.	Давам материални ценности като се-й роuнос в
домакинство и под. Откакто е започнал де ра¬
боти, нищо не донася в къщи, Той си намери бо¬
гата жена—, която му донасяше добри приходи.
—	нося несв:. орен,. внасям разг., принасям рззг.
мнт. — изнасям
3.	орен. вж. причинявам;
4.	орен:, рззг. еж. докладвам 1. знач.;
5.	орен:, ож. доноснича
ДОНЕСЕНИЕ - 1. оани■ Пмтмннв обяснение ле
даднн въпрос т факти и тβедннес, конто се дава
служебно на началство, власт и под. Трябваше де
наоишз дон-сение до началника зз случилото сл
в отдллз ни.
—	изложвнии1, докладна оенц., рапорт;
2. еж. донос
ДОНЖУАН книж. ирон, - вж. женкар
ДОНОР - вж. дарител 1. и 2. знач.
ДОНОРСТВО - еж. дарителство
ДОНОС - Злонaенрен- тайно съ-бшнние. сондннмн
зс някого, дадено нч представител нч властта, на
началник м лед. с цел зе-посоаоянн. Често зад
всеки анонимен донос се крие някой клее-тнлκ.
—	донесение
ДОНОСВАМ - еж. износвам 1. е 2. знач.
ДОНОСНИК (ДОНОСЧИК) - Лицн, конто прави
донос, което доносничи. Доносник на властта.
Доносник на ооллилятa.
—	информатор н-одобр, агинт н-одобр, осви-
домиеел н-одобр, шпионин н-одобр, копой
орен·, н-одобр, обаждмч рядко
ДОНОСНИЧ—— несв. - Правя доноси. Доноснича не
полицията.
—	донасям прен·. в нзсв, долагам в нлсв.
ДОНОСНИК - вж. доносник
ДОНЯКЪДЕ - вж. отчасти
ДОП—Д—М - вж. харесвам ее
ДОП—Д— МИ - ож. харесвам 1. знач.
ДОП—ДАМ СИ - вж. подхождам еи
ДОПИСА МИ СЕ - Обхваща мн желани- да πμ^ за¬
почва да мв се пие. Допи ми се мляко.
—	прилива ми ее
ДОПИЛЯЕАМ СЕ рззг. неодобр. - еж. ддвлuемм
еи 2. знач.
ДОПИПВАМ <СЕ> рззг. рядко - вж. добирам еи
2. знач.
ДОПИР - 1. Пояо, непвтрндстеен контакт т нешп.
Детето с- събужда от най-лек допир. При все¬
ки допир до земята копитата на коня изпуске-
117

ха искри,
—	докосване, досиг, прикосновение книж., допи¬
рани, доеягане
2. еж. контакт 1. знач.
ДОПИРАМ - 1. Добеижсβсе, ривбевжaоaм нещо
до друг- двтвлковс, чн да не остане ниоaоβо оса-
ствяомн помежду ем. Допирам мзсатз до стена¬
та, Допирам чллото си до студеното стъкло.
—	опирам, долепвам
2.	еж. докосвам 1. знач.;
3.	ож. пипам 1. знчч.
ДОПИРАМ СЕ - Намирам те или те оииелижaоaм
до нншα, дв някого дот-ло-еa близо, че не -сое¬
ва ниоaоо- рaаттвснвн помежду не. Допрях сл до
стената и си изцапах дрехите. Н- се доплрзй до
електрическите пpcеcднлци.
—	докосвам се, опирам еи, досягам еи
ДОПИРАНЕ - вж. допир 1. знач.
ДОПИСКА - kостоa тoсmис. б-лежке в рновαдuчнес
печат, в овсoо те тьсбшaоa зс ттансае събития.
Дописка от мястото на събитието.
—	кореспонденция
ДОПИСНИК - ож. кореспондент
ДОПИТВАМ СЕ - Обръщам те към някого за мне¬
нието му как да овстсоя в даден случай, как дч
действам при дадени обсmостелсmев. Той винаги
се допитва до жена си. Допитай се до някой
лекар какво дз правиш. Допитвам се до народа.
—	еъвиевам си н-св,/ посъветвам ее св,. консул¬
тирам еи
V	βзнмсе ум (акъл) вт нск-ro рззг.
ДОПИТВАНЕ- 1 . еж. анкета 1. знач.;
2. рззш. вж. референдум
ДОПЙАКВА МИ СЕ - Обхваща мн желание да пле¬
ча. Като те гл-дам как страдаш, ми се доплз-
ква,
—	приплаква ми еи, плаче ми еи нзсв,, приревава
ми ее разг,
V	избива ме не плач рззг.
ДОПОТОПЕН - орен:, ож. отживял
ДОПРИНАСЯМ - еж. съдействам
ДОПРИПКВ—М - еж. доеичвам
ДОПРОЧИТ—М - еж. прочитам 1. знач.
ДОПУСКАМ -1. еж. позволявам 2. знач.;
2. еж. предполагам 1. знчч.
ДОПУСТИМ - 1. еж. позволен;
2. еж. вероятен 2. знчч.
ДОПУШВ—МНСЕ - Обхваща мн жнечнсн да пуша,
започва дс ми се пуши. Изведнъж ми се допуши..
—	припушвм ми ее
ДОПЪЛВАМ - 1. Двбaосе нужното количество, за
дс стане пълно, завършено, зс дс тн получи пъл¬
ният състав. Допълних си библиотеката с още
две книги, Допълниха състава на ротата,
—	попълвам
2. ож. добавям 2. знчч.
ДОПЪЙЗЯВАМ - вж. долазвам
ДОПЪЛНЕНИЕ - еж. добавка 1. е 3. знач.
ДОПЪЛНИТЕЛЕН - 1. Който идва след или извън
оооеднленмс, редовния, зс да гв допълни. Допъл¬
нителен доход. Допълнителна консумация, До¬
пълнителен въпрос.
—	добавъчен
2. вж. спомагателен
ДOOЪPЛCM - ож. долазвам
ДОРЕВОЛЮЦИОНЕН - kвCoо тн овсосоa. съ¬
ществува преди някоя оновлюцея. Доpееcлюциc-
н-н период.
—	предреволюционен
мнт. —> следреволюционен
ДОРИ - За подчертаване на смесела ос думата мая
саречноиеoв. кем които тн отнaсс. Н- ми пречиш—,
дори ми помагаш:. Всички, дори и децата, вече
знаят:.
—	даже, чак, биля πpcстcнаp.
Д—САД— - Неооисmнв чувство, оиячинннα оо бна-
днйстоин, еднообразие, вт липса нс uнoноес кем
нещо, към нсоопп. Слоеcmо му беше толкова бе¬
зинтересно, чл предизвика у всички досада, Слу¬
шаше я с досада. Мрачният ден навява досада.
Обхвана м- досада, Изпитвам досада.
—	отегчение, скука, тягост рядко. еигоем рядко,
съклит нер.
ант. —> интерес. любопитство
ДОСАДЕН - Който нн привлича иоoеонсa, не задър¬
жа вниманието с кечнтаосаа тя, който ηоедвз-
емкос дотчдс. Досаден pаггcеcp. Досадни гости.
Досаден филм, Досаден доклад.
—	отегчителен, скучин, доевглив, безинтересен,
неинтересен, незанимателен рядко
ант. —> интересен, любопитен, интригуващ
ДОСАЖДАМ - Причинявам двтаде у някого, обикн.
т нсораочсевсотс, иехелстоето те вам поради
това, че го зсниесоaе дълг- т ннща, които нн го
ентнонсуост. Досаждаш ми с постоянните си
оплзоезния. Знам, че ти досаждам. Тя му до¬
саждаше с грижите си.
—	отегчавам, дотягам, додявам разг.
мнт. —► развличам, зсбсоесосм, зсниеaоaе
// разнообразявам
ДОСАЖД— МИ обикн. св. - ож. омръзва ми
ДОСВЕ—Яе— МЕ нар. - ож. досрамява ми
ДОСВИДЯЕА МИ - 1. вж. домилявм ми;
2.	вж. досвидява ми се
Д—СВИДЯЕА МН СЕ - Изпитвам нежнеание дс
дам ннщо, нн мога да сн осaднля. да се лиша от
нещо. Д^видяха й с- парите л не купи големия
тел-визор.
—	свиди ми си, поeвuдева ми си, ддeвидева ми,
пос^^явам си
ДОСЕГ- 1 . еж. допир 1. знач.;
2. еж. контакт 1. знач.
Д—СЕЖ—О книж. - вж. относно
Д—СЕТЙИЕ - вж. съобразителен
ДОСЕАЛНЕОСА - вж. eкдбразнeелеосe
ДОСЕЩАМ СЕ - 1. Пв някакви признаци рааеврсм,
откривам причината зс нешα, става ме ясно нещо.
По гузния ми влд майка ми веднага се досети, че
съм с- провалил нз изпита·.
—	отгатвам, познавам2, прозирам^ просветва
ми, догаждам еи нар.
2.	ож. еищам еи 1. знач.;
3.	ож. спомням еи
ДОСИПВ—М -ож. доливам
ДОСКОРОШЕН - kaCтс н вт съвсем близкото ми¬
нало, който - бие някакъв доинотдаона. Доскоро¬
шен учител. Доскорошен министър, Доскорош¬
ни другари.
—	неотдавнашен, довчерашен, вчерашен прзн-
ДОСКУЧ—Е— МИ - ож. отегчавам си
ДОСКЪСЕ—М СЕ - ож. докъсвам се
ДОСЛОВЕН книж. - ож. буквален 1. е 2. знчч.
118

дословно книж. - ож. буквално
ДОСЛУШВ—М - ож. изслушвам 1. знач.
ДОСПИВА МИ СЕ - Обхваща ме желание зч тен,
започва дч ме се тли. В посл-дно време ми сз
доспива рано.
—	приспива ми се, додрямва ми ев, придрямва
ми ее, ляга ми се резг.
ДОСПИВАМ СИ - вж. наспивам си
ДОСААМЯВА МЕ - Обхваща ме срам. Искаше й сз
да викне—, де запее, но я досрамя, Досрзмя ме от
чуждите хора, че не съм изчистила къщата. Не
го досрзмя де открадне идеята ми.
—	засрамвам еи, посвинявам ее обикн. с cтpиц,,
доевенявм ми нер.
V потъвам в знмята <во сро рззг, потъвам (оро-
осляе сн) вдън земя разг, потъвам девет боя е зе¬
мята разг,, -чет- ме овоβam от трам разг., ормеам
тн е огън длел.
ДОСТ нер. - вж. приятел 1. знач.
ДОСТ—- 1. В количество вее степен, които та дос¬
татъчно големи, не се малки. Разходите ми се
доста големи, В стаята е доста топла Жлнз
му е доста висока,
—	твърди, значително, бая npостcнеp.
ант. —> недостатъчно, малко
2.	В зиачмтнлно ктаеч-тово. До селото има доста
път. Във влака има доста пътници. Доста сред¬
ства отиват зе храна,
—	ниммлко, много, коджа пpостcнаp.
мнт. —► немного, малко
3.	разг. вж. достатъчно
ДОСТ—ВЧНК - Лицн, което двттсвс нещо, което
изпълнява доставки. Доставчик не зеленчуци:.
—	снабдител
ДОСТАВЯМ - 1. асдоовляеaе нуждите нс някого от
нсовове предмети, материали и под., които взе¬
мам отдругчдн. Тези дни щз доставят нови чино¬
ве за училището. Кой ти доставя дивеч?
—	снабдявам (е), набавям
2.	Πооaодoстoсеос п-рао пиякддддддсетгнн инето не¬
обходимо. България доставя електричество на
някои съседни страни.. Фирмата навреме дос¬
тавя продукцията си нз своите пcmp-биmелл.
—	снабдявам (е), докарвам разг.
ДОСТ—ТЪЧ—О - За израз нч желани- дс тн трин
нсоaоβо действие, квнов е надхвърлило оорнднле-
нч граница, степен на изява. Достатъчно, всичко
разбрах, повече не искам да т- слушам!
—	етига, доста резг,, баста рззг.
ДОСТИГАМ -— 1. вж. стигам 1., 2. и 3. знчч.;
2.	вж. настигам 1. и 2. знчч.;
3.	вж. простирам ее 2. знчч.;
4.	ож. доеягам 1. знчч.
ДОСТИЖЕНИЕ книж. нлжел. - вж. постижении
1.	знач.
ДОСТИЖИМ - вж. достъпен 1. е 3. знач.
ДОСТЛУК нер. - вж. дружба
ДОСТОВЕРЕН - 1 . kвCто не подлежи нч съмнение,
който съответства на истината, на действител¬
ността. Достоверно изложение на фактите.
Репортажите й от мястото нз събитията са
винаги достоверни.
—	правдив, вирин, истински, иетинин книж.
мнт. —> недостоверен, неβноен, лъжлив, невттмннн,
лтгрншен, ιό-ηη
// изопачен, орниначен
2.	Нн икОто дюж. дд дс цосочuo, икОто ин -Збуд дтсм
нннен. Достоверен източник, Достоверни све¬
дения.
—	сигурен, надежден
мнт. —> съмнителен, несигурен, ненадежден
ДОСТОВЕРНОСТ - Н-що, конто не подлежи на
семненин. Никой н- се усъмни в достоверност¬
та на публикуваните данни.
—	правдивост, вярност, истинност книж,, пра¬
вота
мнт. — недостоверност, неβяинвтт. неистинност,
лъжливото
ДОСТО—Е- 1. kвCoо притежава нужните качества,
за да заслужи Ηйшо. Достоен за уважени-. Дос¬
тоен за подражание.
—	заслужил
ант. — недостоен, незасеужмл
2.	пррн. дож гоор — 13зна.
ДОСТОЙНСТВО - 1. Съвкупност оо отъзнаоя м
защитавани от човека τ-6ττο-ημ положителни
кечнетос. Пазя достойнството сл. Засегнато -
достойнството му. Национално достойнство,
—	чест
2.	Съвкупност вт положителни в нраесооннв отноше¬
ние страни в хaоскoноa нч човека. Тозл човек лма
много достойнства.
—	качество, добродетел, плюе орен:.
ант. —> недостатък, слабост, порок, минут, кусур
3.	вж. гордост 1. знчч.;
4.	вж. честолюбие 1. знчч.;
5.	вж. предимство 1. знчч.;
Д—СТОЛЕПЕН - 1. вж. горд 1. знчч.;
2.	вж. представителен 2. знчч.;
3.	вж. величествен 2. знач.;
ДОСТОЛЕПИЕ - 1. вж. гордост 1. знач.;
2. ож. виличисевиност 2. знач.
ДОСТРАШАЕА МЕ - 1. Не сн решавам, нн тн вт-
еелсввм да направя вее дс кажа нещо. Дострзшз
м- де изляза прлз нощта не дворе. Достраше м-
де кажа истината.
—	пдбоевмм си
ант. —> престрашавам се, отеелсβaм тн, росмявaе
2. вж. изплашвам ее 2. знчч.
ДОСТЪПЕН - 1. Дв който може дч тн ттмгнн. Мана¬
стирът сл намира на трудно достъпно място,
—	пристъпин, достижим
ант. — недостъпен, непристъпен, недостига-м
// Прнз който можн дч тн оийммне. Достъпна плани¬
на. Достъпна гора..
—	пристъпин, проходим
мне. — недостъпен, нноимсoъонн, непроходим
2.	С който може дч тн общува, дс тн усосн-ом кон¬
такт. Достъпен началник. Достъпно момиче.
—	пристъпин
ант. — недостъпен, непристъпен, нндвтнпсем
3.	Който мвжн да те постегне, получи, отещнсоем,
който - оо евлвтн нч някого. Достъпна цлл. Дос¬
тъпна слава.
—	достижим, постижим
мнт. —> недостъпен, недостижим, н-поттижим
4.	Който летнв може да тн схване от много хора или
во осечке по еммтьа, съдържание. Книгетз л
написана не достъпен нзик, Достъпна статия.
Достъпно изложение.
—	разбираем, популярен
мнт. — недостъпен, неиaaеиоaем
119

// К-йт- - летни за βезрисееaне, рсзбииaон. Достъ¬
пен стил. Достъпно четлво.
—	лик орен·.
ант. —> недостъпен
ДОСУЩ разг. - вж. напълно 1. знач.
Д—СЯГАМ -1. Утрсоaе да пипна, дс двквсоа ннщо,
което - на една ръка иaзтoоснин. обикн. като тн
риессгсе. Не мога де досегна ней-горната поли¬
ца. Протегнах ръка л дcсегнах клcна.
—	достигам, ддкαеам' нер.
2. вж. докосвам 1. знач.
ДОСЯГАМ СЕ - вж. допирам се
ДОСЯГА—Е - еж. допир 1. знчч.
ДОА—М - ож. дотолкова
ДОТЕГЙИВ - ож. досаден
ДОТЕГЙЯМ - вж. довличам 1. знач.
ДОТЕЖАЕАМ - Ставам т-жек, труден зс овостя-
нн. Рзниизmз ми дотежа. Самотата понякога
дот-жава. Нз стари години животът! дcте-
жавз.
—— натежавам, дотягам, натегвам прен., наееж-
нявам рядко
ант. — олеквам
ДОАЕЖАЕА МИ - Става мм тежко, трудно, мъч¬
но. Когато ми дотежи на душете., започвам
дз оля. Дотежава ми все аз да върша черната
работа.
—	наеижмва ми, дотяга ми, нат^ва ми, натеж-
нявм ми рядко
мнт. —> олеква ми, отдъхвам ти
ДОТНЧВНМ - Идвам тич-шком, т тичане достигам
до впр-дее-оо място. Извиках дзцзта и те вед¬
нага дотичаха,
—	дотърчав^ разг., притичвам, притърчавам
рззг,, доприпквам
ДОТОЛКОВА - До такава, опрнделннс, обикн. ^40-
нит-лно поляма степни. Н- съм дcτолоcез наи¬
вен, Дcтcлоcеа се разчувствах, чз очите ми с-
нзпълниха със сълзи.
—	дотам, доеолкоз разг.
ДОТОЛК—З рззг. - ож. дотолкова
ДОТР—ЙЕаМ разг. - 1. ож. дочаквам 1. знач.;
2. еж. доживявам
ДОТАЯБВ—М - еж. потрябвам
ДОТЪМ—ЯЕ— МН рззг. - еж. причернява ми
1.	и 2. знач.
ДОТЪРЧ-Е-М разг. - ож. дотичвам
ДОТЪТАУЗВАМрззг. грубо - еж. довлечам 1. знач.
ДОТЪТАЯМ - 1. ож. довличам 1. знач.;
2.	разг, ннодобр. дж. доввадам — 1 днач.
Д—ТЪТРЯМ СЕразг. - еж. довличам се 1. в 2. знчч.
ДОТЯГАМ - 1. ож. доеежавам;
2.	еж. досаждам;
3.	еж. омръзвам
ДОТЯГ— МН - 1. вж. доеижава ми;
2. вж. омразва ми
ДОУЗАЯВАМ - вж. узрявам 1. знач.
ДОХЕЪАЧ—Е—М - ож. долитам 1. и 2. знач.
ДОХОД - Пари или маонриалои блага, които едно
лицн яем ηрндоомсoин. тоопантка организация
получава, обикн. от твоята работа, дейност, имот
за воинделнн период. Годишен доход. Допълни¬
телен доход. Общ доход.
—	приход, печалба
ант. —> разход, осанотос, харч, метраф
ДОХОДЕН - Който носв добри доходи, печалба. До¬
ходно производство, Доходна работа, Доходно
предприятие.
—	рентабилен, приходоносен кнлж., доходоно¬
сен книж., златоносен орен,, печеливш, кяр-
лия пpcстcнаp., печаловин диал., пичаловит
диал.
мнт. —> недоходен, нниенmaеилен
ДОХОДНОСТ - ^.ηττο- на доходен. През послед-
натз година се увеличи доходността на пред¬
приятието.
—	рентабилност
мнт. — недоходност, нерннтабслност
ДОХОЖД—М н-св, /ДОЙД— св. - 1. ож. присти¬
гам 1. и 2. знач.;
2.	ож. стигам 1. е 2. знач.;
3.	вж. настъпвам 1 1. знач.
ДОХОЖД—М СИ несв, /Д—ЙД— СИ св. - вж. връ¬
щам еи 1. знач.
ДОЧНКВ—М - 1. Чакам докрай, докато нскоC дойде
вас някако- действие тн извърши. Тя не го доча¬
ка и си тръгна. Н- дочаках края не фллма. До¬
чакай де завърша мисълта си и тогава говори.
—	изчаквам, доизчаквам, дотрайвам рззг.
мнт. —> зачаквам
2. прен. вж. доживявам.
ДОЧЕА—ЯВА МИ - вж. причернява ми 1. в 2.
знач.
ДОИНТНМ - ож. прочитам 1. знчч.
ДОЧУЕ—М - 1. ож. чувам 1. знач.;
2. вж. узнавам 1. знач.
ДОШЙЯ— диел. - вж. заселник
ДОЩЯВ— МИ СЕ - вж. приисква ми еи
ДОЯ - 1. Изцеждам млсоо от виме на добитък. Доя
кравата.
—— мълзя
2.	разг. вж. кърмя
3.	прен. разг. ож. експлоатирам
Д—ЯДЯВА МЕ - Обзема мн яд. Доядя ме на шефа·,
че пак м- кара де д-журя. Доядя м- не жс-ната,
че м- излага пред съседите.
—	доживява ми
ДОЯЖДА МИ СЕ - Обхваща ме желание да ям или
да ям нещо определ-но. Не нея често й се дояж¬
да. Доядоха ми с- палачинки. Като гледам тор¬
тата, така ми се дояде.
—	прияжда ми се
V потичат (ηооaносm) мм лепите разг, нвесосо ми тн
устата рсзз,. рреплешaм слюнката св разг.
ДА—Г - ож. мил 1. в 2. знач.
ДААГОЕ—ИЦ— диел. - вж. любима
ДА—ГОВОЛЕ— рядко - вж. доброволен
ДААГОВОЛВО рядко - ож. доброволно
ДР—ГОСА нар. поет. - вж. радост
ДА—ГОСАЕН нзр. поет. - 1. вж. радостен 1. знач.;
2. ож. весил 1. знач.
ДА—ГОЦЕ—Е— полт, - вж. скъпоценен 1. и 2. знач.
ДААГОЦЕ——ОСТ поет·. - Обикн. мн. вж. скъпо¬
ценност
ДААЗНИМОСТ - вж. възбудимо?!
ДАСЗ—Я несв. - 1. Предизвиквам неприятни чув¬
ства, взвлоряон на нервят-. Шумът м- дразни:.
Неуместните тл забележки ме дразнят. Всяка
дума, която кажа—, го дразни.
—	раздразвам в несв, нервирам, афикеирмм
кнлж,, изнервям в несв.
ант. — успокоявам
120

2.	Дъсжж ил ДIроддиавмоa■oлео к цнсогпс цктт дт mine·
вам дс го ннровиaм. Постоянно дразни сестре
сиия pзгплакез. Н- дpагннте кучето. Обиче да
дразни приятелите си л де създава конфликти,
—	закачам2, предизвиквам, провокирам
V	днйттотм нс онооиoе разг,. изпъвам (опъвам, вб-
mспвм. напрягам, късам) нервите рззг, ходя (лазя,
танцувам, играя, удрям) по ннромон pзгг, вдигам
(качвам) креен-тв (адреналина) разг, ходя по
нервите с нчеемм разг, ксм 1. знач.
ДРАЗНЯ СЕ несе. - Изпитвам неромяoни чувства,
ваоттосm ми тн нервите. От всичко сз дразня.
Много е чувствителен и л-сно се дразни. Започ¬
вам да сз дразня, когато нещо не върви.
—	раздразвам ее в н-св., нервирам се, афекти¬
рам се книж., изнервям ев в н-св.
V	хващат мн нероитн разг., оaавпрсоaт мм сн нерви¬
те разг, хващат (прихващат, - вземат) ме дсβвлмmе
разг, хващат мн бесните (бесовете) разг, хващат
(прехващат) ме босаств разг.
ДР—ИФ—М жарг. - вж. повръщам
ДР—ЙФА МИ СЕ - вж. повръща ми се
ДР—КА - 1. Нисък бодлив храст. Якето ми с- зака¬
чи зе здна драка и се скъса.
—	трън
2. прен·. разг. вж. заядливиц
ДА—КО— - ож. змей
ДРАМА - орен:, книж, ож. нещастие 1. знчч.
ДРАМАТИЗИА—М - кнлж. вж. преувеличавам
ДРАМАТИЗЪМ - Наличие на евреa. сблъсъци
между различни риояом. чувства, лица, теле е
др., конто създава напрежение, очакване нс из¬
хода вт тбаетъкч. Драматизъм в действието не
художествено произвед-ние. Историята ни е
пълна с драматизъм:.
—	драматичност
ДР—М—ТИИ—ОСА - еж. драматизъм
ДРА—ГОЛ—ИК разг. ор-н-бр. - ож. затвор
ДР—П—М - прен:. разг. вж. домогвам се 1. знач.
ДРАПЕРИЯ - ож. гънка 2. знач.
ДААПНААМ - вж. нагъвам 2. знач.
ДРАПНААН - вж. надиплен 1. знач.
ДААПНАОЕКА - вж. гънка 2. знчч.
ДААС диал.. - ож. великан 2. знач.
ДРАСЕ—М разг. лpcн. - еж. нзеягвам1 1. знач.
ДРАСКА - 1. вж. драскотина;
2. вж. драекулка 1. знач.
ДААСК—М - 1. Пиоквооaм, обикн. ен-гооивтно,
твърд и остьр предмет върху по-мек, рим което
остават еенди. Драскам лицето си с нокти, Храс¬
тите драскат краката ми. Драска като ортe.
—	дращя, дера
2.	Пеша вее рисувам нещо безтеитлено или набързо
е небрежно. Драскам с химикалката сл по лис¬
та, Не драскай в тетрадката си.
—	дращя, драскотя разг. оренебр.
3.	орен:, разг, вж. домогвам еи 1. знач.
ДА—сКс—ИЦАразг, - 1. вж. драекулка 1. знач.;
2. вж. драскотина
ДА—сКаТЕЛ пренебр. рядко - ож. драскач
ДА—СКНЧ оренебр, - Незначителен, посредствен
писател. На литературното нл поприщ- има
безброй драскачи.
—	писач пренебр, съчинител оренебр., дрмскаеил
ор-н-бр. рядко
ДРАСКОТИНА - Сенда во др-ткане, вт одраскване
върху гладка повърхност мля кожа. По масата
лмз много драскотини, Какви сз тези драско¬
тини оо ръц-те ти?
—	ризка, драска, драекулка, драсканица разг.
ДРАСКОТЯ рззг. орен-бр. - вж. драскам 2. знач.
Др—СКУИКА - 1. Нещо напитано вае нарисувано
набързо, н-брежн-, машинално ели не съвсем
ятнв. Пиши по-ясно, не разбирам нищо от драс-
оулкиτе ти. Т-зл драскулки не могат да се про¬
четат.
—	дрмсканица разг., драска, завкркблkа разг,
йероглифи орен., рззг.
2. вж. драскотина
ДАмЩя - вж. драскам 1. и 2. знач.
ДАЕбЕн - 1. вж. малък 1., 2., 3. е 4. знач.;
2.	еж. нисък 1. знач.;
3.	еж. маловажен 1. знач.;
4.	орен:, вж. второстепенен 1. знач.;
5.	прзн. вж. дребнав 1. е 2. знач
ДРЕБНАВ - 1. kвйoо поради бедната те душнонотт
не - то-лобен да оивяом благородство, висок-
нивотoвенвст. Какво благородство можеш де
очакваш от -дна дребнава душица.
—	дрибин пр-н.. малък пр-н., дрибнддсшeе рядко
мнт. —> великодушен, благороден
2.	Който те отнатя до незначителни, маловажни нншв.
Дребнави разпри. Дребнави сметки,
—	дрибин орен:, издаебнел орзн:.
мнт. —> голям
3.	ож. тесногръд 2. знач.
ДРЕБНАВОСТ - еж. тесногръдие 2. знач.
ДАЕБНАЕЩИ—А - ож. тесногръдие 2. знач.
ДАЕБНОДУШЕ— рядко - 1 . ож. дребнав 1. знач.;
2. еж. еиеногръд 2. знач.
ДРЕБ—ОДУШИЕ рядко - вж. тесногръдие 2. знач.
ДРЕБ—Я несв. рззг. - 1. ож. ситня 1. знач.;
2. рядко ож. надробявам
ДРЕБОЛИЯ - 1. Малък, ннанвчитнлнн предмет,
дребна оеовoоеенв вещ. В долапа л пълно с дре¬
болии. В чантата си нося всякакви дреболии.
—- джснджсрне pагг, багатела разг,, бръмбазък
орен:, раз.,
2. прен·. вж. подробност
ДРЕБОСЪК разг. - 1. Малък, дребен човек или дете.
Станал си голям мъж, а беше такъв дребосък.
—— малчо рззг, мъниче орен, рззг., бръмбазък
разг, бръмеазкее рззг, фарфалак орен. рззг,
завързак рззг,, фъстък прен:. разг., тапа орен,
рззг.
2.	Малки, дрнбнм животни вее оиндмнoи оamо -дно
цяло. От сушата картофите се един дребосък,
Защо си нзлcеил в реката този дребосък,
—	сиениж
3.	вж. джудже 2. и 3. знач.
ДАЕЕЕ— - 1. К-йт- н съществувал в даенчнвто ми¬
нело, приблизително до Средновековието. Др-в-
не Гърция:. Древна култура:. Др-внз цивилизация.
—	античен, стар
мнт. —> съвременен
2. вж. старинин
ДРЕВНОСТ - 1. Дчейчно минало, епоха от τ·^,'·-
гсрдс в оммлсни. Изучавам древността,
—	античност
мне. — съвременност
2. вж. етаринносе
ДАЕЗГ—В1 - За глас, звук - който - груб, с нитки
121

и нечисти, диaзнйши слухе тонове. От вчераш¬
ното пиене гласът ми е дрезгав. Дрезгав смях.
Дрезгав лей.
—	прегракнал, пресипнал, нздаезоαвел, охрип-
нмл, хриплив, хрипкав, сипкав орен:.
ДРЕЗгАе2 - ож. сумрачен
ДАЕЗГАВИ—Н - ож. сумрак
ДАЕМЕАМ - ож. поспивам
ДРЕМЕ МИ разг, прен-бр. - вж. нехая 1. знчч.
ДРЕМЛИВ - 1. вж. сънин 2. знач.;
2.	ож. сънлив 1. знач.;
3.	ож. приспивен
ДРЕМЛИВЕЦ />язг. рядко - вж. сънливец
ДАЕМЛНВОСТ - ож. сънливост
ДАЕМЙЬО разг. - вж. сънливец
ДАЕМОАА поет:. - вж. дрямка
ДАЕМОА—ОСТ поет, рядко - ож. дрямка
ДРЕМЯ несв-. - 1. Соя леко, намирам тн в пвеутеннв
тестояоие. Стига си дрямал на стола, върви да
си лягаш, Опасно -, ако др-мзш на волана,
—	клюмам разш, унасям си в несв:.
ант. —> будувам, евдъоствaм. бдя
2.	прен-. вж. спотайвам еи 2. знач.;
3.	прен·. ож. бездействам 2. в 3. знач.
ДРЕХИ - вж.облекло
ДАЕШ—ИК - вж. гардероб
ДАИП— - 1. Парче, кес оо стара, ванотенс дреха. На
храста се беше закачила някаква дрипа. Крака¬
та на просяка бяха увити в дрипи.
—	парцал, дрипел нар.
2.	орен, рззг. Човек, който теотем - отпаднал физиче¬
ски, оттенсе без сили, изтощен. Днес съм дрипа,
толкова съм умор-н. Чувствам сз като дрипа,
—	парцал прен, разг.
3.	прен·. Човек б-з достойнство, б-з авторитет. Дъще¬
ря му е pагеpзτнuuа, дрипа·. Аз не съм дрипа, с
която цял живот можеш де си играеш.
—	отрепка, парцал орен,, дрипил орен:, нер.
ДРИПАВ - Който - изнвсео. τ^τ-η вея който е об¬
лечен в износени, ткесвие вее кърпене дрехи.
Дрипава черга. Дрипава рокля. Дрипаво циганче,
Дрипав просяк,
—	парцалив, окъсан, опърпан, одърпан, изпокъ¬
сан, одрипмн рззз., раздрипан разг.
ДАИПЕЙ нар. - ож. дрипа 1. в 3. знчч.
ДРИПЛЬО рззг. прен-бр. - Мъж, облечен в дрипи,
парцели. На гарата се бяха събрали няколко
дрипльовци.
—	nарцаливиа разг, орен-бр., пмрцалмн разг, пре-
н-бр., nарамланко разг. оренебр,, пааааливkо
разг. ор-нзбр.
ДР—Б - Ветреш-н орган у чввнк вае гръбосчов жв-
0-000, разпое-ж-о в оооймнaoс кухина (черен
дроб) вее е греднис кош (бял дроб).
—	джигер πpостcнаp.
ДРОБЯ н-св, - вж. надробя вам
ДАОГ— - вж. наркотик
ДРОГИРАМ СЕ - Вземам наркотици. Пр-стзни де
се дрогираш!
—— друсам еи орен:, резг.
ДАОПй— - орен, разг. грубо вж. повлекана
ДРУГ - 1. ож. инакъв;
2.	еж. различен 2. знчч.;
3.	ож. следващ 1. е 2. знач.
ДАУГ—Р - 1. Човек, който - .β^βη по учело, идеи,
внонрети в др. е нсоопо. Това са моите другари
оо съдба.
—	събрат, побратим разш.
2.	Човек, т когото нсооC верше обща дейност, т ко¬
гото участва в обще борба. Левски заедно със
своите другари подготвя народа за въстание.
—	съратник, сподвижник книж.
3.	ож. приятел 1. знач.;
4.	разш. еж. спътник 1. знчч.;
5.	ож. съпруг
ДАУГ—РК—- 1 . Ж-нт, т ооято ооттоснн- те общува
поради чувттео на симпатия и ртаевоaтелтто-. Тя
ми е прлданз другарка. Ние см- другарки още
от училище.
—	приятелка, дружка разг.
2. вж. съпруга
ДАУГАРЛЪК простонар. - еж. дружба
ДРУГАРСКИ - вж. дружески
ДРУГАРСТВО - еж. дружба
ДРУГАРУВАМ раз- еж. дружа
ДРУГАРУВА—Е разг- еж. дружба
ДРУГАРЯ нер. - еж. дружа
ДРУГОЗЕМЕ— - еж. извънземен 1. знач.
ДАУГОЗЕМЕЦ книж. - еж. чужденец
ДАУГОПЛА—ЕтЕВ - еж. извънземен 1. знач.
ДРУГОЯЧЕ - По друг начин, различен от оотвче-
нвс вае познатия. Другояче си представях неща¬
та. Тл мислиш тека, но зз мисля другояче, С-га
градът ни изглежда по-другояче.
—	инак, инмчи, онака диел:.
мнт. —* така, тъй
ДАУЖ— - Имам, поддържам т нсо-ro друг-реки,
приятелске отношения. Ние дружим от учениче¬
ски години:. Дружа с колегите сл.
—	другарувам разг,, другаря нер..
мнт. —> враждувам
ДРУЖБА - Близки отношения, -тн-есни на взаимна
nоuееизaнотo, довйиме е прнданвтт. Дружбата
нл продължи няколко години. Дружба от де¬
тинство.
—	приятелство, другарство, другаруване pзгг..
дружене, доселук нар., другарлък пpcстcнаp,
аакадашлък пpcстcнаp.
ант. —> вражда, ераждуване, о-nимстелттβ-
ДАУЖЕЛЮБЕ— - 1. Който ор-свсеa влм маосзсвa
добр-, дружеско чувство. Съседите ми са дру¬
желюбни хора. Дружелюбен поглед. Дружелюб¬
ни думи. Дружелюбно отношение.
—	приветлив, приветен поет.— радушен, благо¬
разположен книж," топъл орзн:.
ане. —» недружелюбен, нерииойтлив, енорио-тен,
о-благоразположен, ттуд-н, леден
2. вж. дружески
ДРУЖЕЛЮБИЕ - 1. Добро, д-ерожйлaтелн- отно¬
шение към другите. Нашият народ е известен
със своето дружелюбие. Погледът му излъчвз-
шл дружелюбие.
—	дружелюбное,, приветливоет, привиеноет
поет, рядко, радушие, радушноет, благоразпо¬
ложение книж, благоразположено?, книж:.,
еоплота прен:.
мнт. —> недружелюбие, недружелюбното, н-роивет-
λβο-ττ, ннорввйтнотт, небеaπ-иaзооложений, не-
елтroосаоол-жен-тт. тоуденинт
2. Друг-рско, дружеско отношниин вее нaсoоо-ние.
Дружелюбието, с което м- посрещнаха, м-
трогна. Не очаквах, че той щз прояви такова
122

дружелюбие.
—	дружелюбное,, радушие, радушное
ант. —> враждебност, недружелюбен, индружелюб-
нвтт, ннориязненото
ДАУЖЕЙЮБ—ОСТ - еж. дружелюбии 1. е 2. знач.
ДРУУЖЕ - 1. вж. задружен 1. знач.;
2.	вж. единен —1 дз^г^*^.
ДРУЖЕНЕ - ож. дружба
ДРУЖЕСКИ - Μτο - римтеш зс другар, другари,
който тн отличава т доео-желтo-ло-тo. Друже¬
ска атмосфера. Дружески чувства. Дружески
разговори.
—	другарски, приятелски, дружелюбен, братски
разш.
ант. —> враждебен, н-друж-любен, ннормязнен, не¬
приятелски
ДРУЖЕСТВО - 1. вж. сдружение;
2. еж. компания2
ДРУЖИ—— - 1. Група лице, обндиннни от обща цел
вее задача. Ловна дружина. Спасителна дру¬
жина..
—	команда2
2.	еж. читм;
3.	разг. еж. kдмпаеия' 1. знач.;
4.	разг. вж. спътник 1. знач.;
5.	остар. вж. батальон
ДРУЖКА резг. - ож. другарка 1. знач.
ДРУЖНО - еж. задружно
ДАУЖ—ОСТ - вж. единство 2. знач.
ДРУМ нар. полт, - еж. път 1. знач.
ДАУМ—ИК нер. πcет. - еж. пътник
ДРУСАМ несв. - 1. Подхвърлям нещо е-к- нaпоин.
Колата друса много. Майката друса д-т-то не
кcленетл си.
—	тръскам,друскам
2. Клатя т инзом. оттнчннм движения. Друсам клон.
Друсам круша.
—	трием, тръскмм, разтърсвам в нзсв,, раздруе-
вам в нзсв.
ДРУСАМ СЕ - 1 . еж. триеа еи 2. знач;
2. орен, рззг. еж. дрогирам еи
ДАУсК—М - еж. друсам 1. знач.
ДАЪВ—ИК - 1. вж. дърварник;
2. прлн. разг.. орезр. еж. глупак
ДРЪГЛИВ рззг. - еж. мършав
ДАЪГЛИеОсТ рззг. - вж. мършаво?,
ДАЪГ—А СЕ разг. грубо - еж. чеша еи
ДРЪЖКА - 1. Чстт на сечиво, уред, лед яем друг
предмет, за о-сто той може да те хване, държи.
Дръжка нз брадва, Дръжка на мотика,
—	държало нер., държалка нар:.
//Издадена част от инструмент, ур-д, съд, врата е др.,
за която той мвжн да сн хване, държи мем чрнз
к-ято се ррменждс в действий. Натискам дръж¬
ката на вратата. Хвани ур-дз зе дръжката,
Дръжката на прозореца е резвел-на,
—	ръчка, ръкохватка
2. Тънка част, нс оосто тн орнояm плвдео мем аелтета.
Вишните се берат с дръжки, Децата късехе че¬
решите без дръжки.
—	опашка разг.
ДРЪЗВАМ - еж. осмелявам се 2. е 3. знач.
ДРЪЗНОЕЕ— кнлж. - еж. емел 3. знач.
ДАЪЗ—ОВЕНИЕ книж. - еж. смилоее 3. знач.
ДРЪЗНОВЕ—ОСТ книж. - еж. смилоее 3. знач.
ДРЪ—ВАМ - ож, иззвънтявам
ДАЪ—КАЙК— - 1. Вид детска играчка или из-бшо
н-що, конто дрънка, дрънчи ^μ иaзолсщснй. Ку¬
пих на бебето лдна дрънкалка,
—	хлопка разг, дрънкулка
2. ор-небр. вж. др^кулка 1. знач.
ДРЪНКАЛО пр-небр, - 1. вж. дрънкулка 1. знач.;
2. разг. вж. бъбривец
ДРЪНКАМ - 1. еж. звкнте.;
2.	разг, ор-небр. ож. плещя;
3.	разш. разг. оренебр. вж. говоря 1. знач.;
4.	разш. разг. прен-бр:. вж. разговарям
ДРЪНКАМ СЕ разг. - ож. заяждам се
ДРЪНКАНЕ - 1. вж. звънтеж;
2. рсзз, орен-бр, ож. брътвеж
ДрЪ—КА—иЦи разг. - еж. брътвежи
ДРЪ—КАЧ разг. ор-н-бр. рядко - еж. бъбривец
ДРЪ—КОЛЯ диел. - еж. звънтя
ДРЪНКУЛКА - 1. прзнебр. Накит от оо-тo мнтсе.
Накичила се с гривни, синджири л други дрън-
кулки.
—	дрънкалка орен-бр. дрънкало ор-н-бр.
2. еж. дрънкалка 1. знчч.
ДРЪ—Ч— - вж. звънтя
ДРЪ—ЧЕ—Е - еж. звънтеж
ДРЪПВАМ -1 . вж. издърпвам 1. и 2. знач.;
2. орен, разг. еж. напредвам 1. знач.
ДАЪПВ—М СЕ - 1. вж. отдръпвам се 1. знчч.;
2. орен:, рззг. вж. сопвам еи
ДАЪПН—Т разг. н-одобр. - еж. своенравен
ДРЪСТА длал.. - вж. тепавица
ДРЯЗГИ - вж. неразбирателство
ДАЯМЕАМ (ДАЕМЕАМ) - вж. поспивам
ДРЯМКА - Л-к тен вас полубудно тъстоснме. . уот-
тсне е сен. Налегна м- дрямка, Едва пропъждам
дрямката,
—	дремотм поно^,, дримоеност πcнт. рядко
ДУБЛИКАТ книж, - еж. копии 1. знач.
ДУБЛИРАМ книж. - 1. Предтmaβлсесе, явявам тн
копен, подобен на нещо друго. Фигурата й пора¬
зително дублира тази на майка й.
—	повтарям рядко
2.	рядко вж. удвоявам;
3.	рядко вж. повтарям 2. знач.
ДУВ—А нер. - 1. еж. етина;
2. еж. ограда 1. знач.
ДУД диал. - вж. черница
ДУД—А длал. - 1. еж. бумтя;
2. вж. мърморя 2. знач.
ДУЕЛ - орен:, еж. двубой 1. знач,
ДУЛО - 1. Pрйдйн -те-р нс цев на -гнйтmойлно оръ¬
жие. Дуло не пушка. Дуло на оръдие, Дуло на
пищов,
—	гърло орен, разш.
2. разш. вж. цев 1. знач.
ДУЛЦИНЕЯ шлз. - ож. любима
ДУМ— - 1. Звук-съчетание ели звук от човешката
р-ч, ко-тв иаосзсвa опред-лено понятие вее чув¬
ство. Изричаше бавно всяка дума. Не зная нито
дума на английски. От думитл му нищо не раз¬
брах.
—	слово, реч рззг., лаф рззг.
2.	Нещо, което тн казва, изрича, теоещсжс. Не мога
да сл кажа думата. Помни ми думата. Не от¬
ворих дума за миналото.
—	приказка pзгз.. лаф разг.
3.	орен:, вж. обещании
123

ДУМАМ разг. - еж. казвам 1. знач.
ДУМБ—ЗИ— пpостcнаp. н-одобр. - вж. богаташ
ДУМБ—ЗКИ просоюнар. н-одобр. - вж. богаташки
1 знач.
ДУ—Д— разг, оренебр. - вж. двбвлана
ДУ—ДЕСт рззг. пренебр. - еж. дебел 1. знач.
ДУВДЬО рззг. оренебр. - вж. дебелан
ДУПЕД—ВЕЦразг. презр. - вж. nодъuзуркд
ДУПК— - 1. Oрaан- nо-тoоaотoе-, образувано е да¬
дена цялост от nооосзввоеo- й мас оoтoрвосевое-
нт чето от нея. Пробивам дупка в стената. Нз.
оградата има голяма дупка, Дупка в леда. Дупка
в скалата,
—	отвор, отверстие книж, пробив рядко— зев
2.	Pо-бвoо или ооокътсн- естто. Дупка нз чорап,
Дрехата има дупки не лактите.
—	цепка
3.	Изровено мятто е земята. Кметът обеща да за¬
пълни дупките оо булеварда.
—— eааееена
4.	еж. бърлога;
5.	вж. шупла
ДУПЧС нзсв·. - 1. еж. прддсnееам;
2.	вж. Кбод —. дзач.
ДУР—К рззг. руг. - ож. глупак
ДУХ - 1. еж. психика;
2.	еж. самочувствие 2. знач.;
3.	еж. настроение 2. знач.;
4.	еж. призрак
ДУХАМ - еж. вия 1. е 2. знсч.
ДУХВАМ- 1. ож. повявам 1. знач.;
2. прлн. рззг. ирон. ож. избягвам1 I. знач.
ДУХОВЕ— - — 1. Който те -oнстс дв човешкея дух,
до интелекта, който - свързан е отвхвчнтовс жи¬
вот, авниеaнeя, оaавиoвн. Духовните потребно¬
сти на общ-стеcто н-прекъснао-ю нарастват.
Работи в духовнзтз сфера. Духовни интереси.
Духовен живот.
—	ентилектсалие, културен
мнт. —> материален
2.	^^0- те отнетя до еътоешнuс. отихичесовс живот
на човека. Духовна същност на героя. Духовна
мощ. Духовно превъзходство.
—	душевен
ант. — физически, телесен
3.	Който тешетoеувa между две яем повече лица е
-бестоос на чувствата, идеите, осзеuосоuсoв. Ду¬
ховна близост. Духовна връзка.
—	душевен, платоничен прлн. книж.
ант. —* физически, телесен
// плътски
4.	Който те -тоатя до църквата е оееипвяав. Духов¬
но училище. Духовен сан. Духовно лице. Духовно
поприще.
—	църковен, свещенически, κ^μ?^
ант. —> светски, прaждaнсоu, мвртои
5.	ож. нравствен 1. в 2. .знач.
ДУХОВЕ—САЕО - Втечке твешйнотлужиoнлв в
цъиоовнотлужuтелв. Българско духовенство,
—	клир църк.
ДУХОВИТ - 1. kоCа- nоuoежсес чувство за хумор,
к-йто умее да те шегува, дс асеaелсос т оaап-ос-
ивoе, ооuто води. Духовит л и βιτμ;, успява да
ни рззв-с-ли. Духовит събеседник.
—	остроумен, зαбаеее'
2. Който н воаеонтео, сполучлив, който иаосасес ху-
мюр. Духовит отговор. Духовите закачка. Духо¬
вита шега,.
—	остроумен, находчив
ане. — тъпоумен, оео
ДУХОВИТОСТ - 1. Иа-еретсoеен-тт, находчивост
в вамитлсне нс сполучливи, оттооуенu иаосзи м
фрази. Възхищавам с- не духовитостта му:
—	остроумие, хумор разш.
2. Обикн:. мн·. Отто-уенв, духовете uаоaаи, фоaаи.
Всички се смяхме на духовитостите му. Разка¬
зът л лзоълн-н с духовитости. Не ми - до духо¬
витости,
—	остроумия, осeросмицн, остроти
V aтвчетоa тол книж. към 2. знач.
ДУХОВНИК - Лице е духовен сан, твншено лицн.
—	свещенослужител, клирик църк.
мнт. —> мирянин
ДУХ—ЕВОСА книж. - Наличие на добре ораеи,
нс духовни ценоотои. Упадък на дуχоенcсmmа.
Копнежът за духовност още не л замрял..
—	нравственост, етично?, книж.
мнт. — бездуховност, безнравственост, неетичнота
ДУШ— - 1. Емоционална тъшнотo, чувствата, орн-
жввсевнисoс на някого. Човек с благородна
душа.. Разбрах, чл той няма душа. Боли мз ду¬
шата за това дете.
—	сърце прлн:.
мне. — тяло
2.	вж. психика;
3.	Само мн. след числ. или оcличлстеенc мест, еж.
хора
ДУШ— несв. - Стискам нск-ro тилно зт пьоеото, зс
дс нн може да диша. Той я хвзнз зз шията и за¬
почна да я души. Виждал съм как лисици душат
зайци.
—	давя, задушавам в несв, сдсшмвам в нзсв.
2. Pоuчвнсоaе тежко, затруднено дишане. Кашлица¬
та мз души. Димът ме души.
—	давя, задушавам в нзсв., задавям в нлсв·.
ДУШН СЕ н-св разг. - ож. задавям ее
ДУШН - вж. мириша1
ДУШЕВ^-ДЕ-рез^ - Човек, който измъчва някого.
Престани да ме измъчваш—, золям душевздец си.
—	дс·шевαденкрезг., вмдедсшник рззг.
ДУШЕЕ—ДВНК рззг. - ож. λ^βκμλ^
ДУШЕЕЕД книж. - еж. психолог
ДУШЕЕЕДЕЦ книж. рядко - еж. психолог
ДУШЕВЕН - 1. Който е тосоасо т интимната тъщ-
нотт на човека като nо-ouе-n-ложн-тт ос него¬
вите оеншов вaсои. Душевен мир, Душ-вно азе-
нcеесue. Душевни сили.
—	вътрешен, психически
2. ож. духовен 2. е 3. знсч.
ДУШЕВНОСТ книж. - вж. психика
ДУШЕГУБЕЦ книж. - ож. убиец
ДУШЕН - еж. задушен
ДУШМ——И— нар:. - еж. враг 1. знач.
ДУШМ—ВСКИ пpосτcнаp. - ож. вражески
1 знач.
ДУЯ СЕ пpcстонаp. - еж. важнича
ДЪБАСЕ— - ож. гора
ДЪГОВИДЕН - ож. извие 1. знач.
ДЪГООБР—ЗЕ— - ож. извие 1. знач.
ДЪДАНЕ диел. - вж. приказлив
ДЪДАИЕКО диал. пренебр. - ож. бъбривец
ДЪДАНЕ—СА длал. - еж. паеказлевоee
124

ДЪДРНЦ— диел. орзнзбр, - вж. бъбривец
ДЪДРЯ длел. ор-н-бр. - вж. плещя
ДЪЖДЕЛИЕ - вж. дъждовен 1. знач.
ДЪЖДИ диал. - вж. ръми
ДЪЖДОБРАН - 1. еж. чадър;
2. еж. мушама
ДЪЖДОВЕ— - 1. За период от βийее, - прнз който
чесов или много веем дъжд. Дъждовно лято.
Дъждовен ден, Дъждовен сезон·.
—	дъждовит, дъжделик, кишав, кишовит, кишо-
ввн диел.
мнт. — бездъждовен, сух, сушав
2.	Който ноти дъсжд койтго пррдаещава дъжд. Дъж¬
довни облаци.
—	дъждоносен
ДЪЖДОВИТ - ож. дъждовен 1. знач.
ДЪЖДОНОСЕН - вж. дъждовен 2. знач.
ДЪЛБАЯ несв. - 1. вж. нздкъбмемм 1. знач.;
2.	вж. дкдея — 13зат.
ДЪЛБЕЙ - еж. вдлъбнатина 1. знач.
ДЪЛБИНА ооет, - 1. еж. дълбочина 1., 2. и 3. знач.;
2. орен:, вж. задълбочено?! 1. знач.
ДъЛбННЕ длал. - вж. дълбочина 1. знчч.
ДЪЛБОК - 1. Който - т гоесео ответно рсзттосний
вт повърхността към дъното. Дълбока пропаст..
Дълбок клад-нещ. Дълбоко море,
—	бездънен разш:.
мнт. — плитък, нндеабок
2.	орен. еж. задълбочен 1. знач.;
3.	прлн. еж. силен 4. знач.;
4.	пр-н, еж. коринин 1. знач.;
5.	орен:, еж. съдържателен 1. знчч.
ДЪЛБОКО - 1 , орен. В много висока степен, uавън-
редно много. Дълбоко се вълнувам от случилото
се, Думит- й дълбоко ме уязвиха,
—	еилно
2. вж. надълбоко 1. знач.
V до ден душа резг,- до дъното на душата (сърцето)
<тв> разг, кем 1. знач.
ДЪЛБОКОМИСЛЕН кнлж, ирон, - Който тн пред¬
ставя, изтъква като много съдържателен, умен,
медср. Н- мога дз понасям дълбокомислените
му приказки, Дълбокомислени фрези, Дълбоко¬
мислени разговори,
—	дкледкомкдър книж, ирон, дкледкдмъдрее
кнлж. upρн., дъъбокосмен книж, ирон.
ДЪИБОКОМъДрЕ— книж, ирон. - еж. дълбоко¬
мислен
ДЪЛБОКОМЪДЪА книж, ирон. - еж. дълбоко¬
мислен
ДЪЛБОКОУМЕ— книж, ирон. - еж. дълбокомис¬
лен
ДЪЛБОЧИНА - 1. Пр-саоaнстоо, нтмeосшо те дъл¬
боко навътре вее въ^ншнвстта на неш-. дълбо¬
ко мссoо. Водата идва от незнайна дълбочина.
Учените изследват морските дълбочини, Дъл¬
бочината на рзкзтз е измерена.
—	дълбина поет., глъбина πcнт., глъб понт., без¬
дна ор-н., нидра разш., паст орнн, поет., глъби¬
ни рядко, дълбини диал,
мнт. —> плитчина, плиткаст, ллитковине
2. орен:. Голям обхват, вaмноенвс на някакво яжленин.
Дълбочина на криза. Дълбочина на страдание.
Дълбочина на нанесени поражения,
—	величина, големина, дълбина орен. поет, глъ¬
бина орен, понт.
3.	прен:. НвC-торeтв, сскровноа част нч мисли, чув¬
ства е др. Някъдл от дълбочината на душата ми
се надигаше знзв-н протест, От дълбочината
на съзнанието ми изплува избледнял спомни.
— дълбина орни, оонт, глъбина орен:, πcет., дъно
nийн.
4. орен. ож. задълбочено?, 1. знач.
ДЪЙГ - 1. Парична тумт, взета назаем, оосто oрсеβa
да те върнн, издължи. Затънал съм в дългове, В
края на месеца щз ти върна дълга си.
— задължения, борч рззг,
2. вж. задължение 1. знач.
ДЪЛГА длал. - вж. вълнМ
ДЪЛГО - В продължение на много врнме. Не мога
толкова дълго де чакам, Дълго ли щз отсъст¬
ваш ?
—	продължително, много
ант. — кратко, нйпиодслжмтйлно. недълто, малко
ДЪЙГоЕаТ - ож. дълъг 1. знчч.
ДЪЙГОВЕКОВЕ— - еж. многовековен
ДЪЛГОВЕЧЕ— кнлж. рядко - вж. продължителен
ДЪЛГОВЕЧНОСТ книж, рядко - 1. еж. продъл¬
жителност;
2. вж. дълголетие
ДЪЛГОВРЕМЕНЕН - еж. продължителен
ДЪЛГОГОДИШЕН - Който продължава, трае
много године вам тсщетооуоа от много години.
Дългогодишна борба. Дългогодишна раздяла.
Дългогодишен труд.
—	многогодишен, дълголетен, многодетен книж,
ДЪЛГОДЕНСТВИЕ кнлж. - еж. дълголетие
ДЪЛГОЛЕТЕН - 1. еж. дългогодишен;
2. еж. продължителен
ДЪЛГОЛЕТИЕ - Дълъг, продължит-а-н живот,
дсегв съществуване. Всички пожелаха здравн л
дълголетие на рожденика. Тя се рздвз на дъл¬
голетие.
—	дклодденстеие книж., многолетии кнлж., дъл-
говиеноee книж, рядко
ДЪЛГООЧ—КВ—Н - еж. желан 1. знач.
ДЪЛГОТРАЕН - 1. еж. продължителен;
2. вж. ераин 2. в 3. знач.
ДЪЛГОТР—Й—ОСТ - 1. вж. продължителност;
2. вж. трайност 1. знсч.
ДЪЛГУн диал. - вж. дангалак
ДЪЛГУЧ диал. - ож. дангалак
ДЪЛЖИН— - 1. Ртзтавянвн между най-вадаанче-
нитн оосвщс на нещо, рaаст-снмн, по което ннщо
сн пиосoиив. По цялата дължина не шосзто са
посадени дръвчета,
—	протежение
ант. — ширина, широчина
2. орен. вж. продължителност
ДЪЛЪГ-1 . Който има по-roесмв дължина, откоако-
тв ширина. Дълга маса. Дълго лице. Дълга чиния:.
Дълго листо.
—	продълговат, дълговае, длъгнесе, проточен,
източен, вкздлкгнеee книж,
ант. —> къс
2.	орен., разг. вж. висок 1. знсч.;
3.	вж. продължителен;
4.	вж. обширен 3. знчч.
ДЪ—ЕА - 1. Стъбло на дърво от корена до клонете.
Дънерът на дъpеcтc е покрит с мъх..
—	ствол
2. еж. пън 1. знчч.
125

дъно - орен, еж. дълбочина 3. знач.
ДЪ—Я нар. - еж. бия 1. знчч.
ДЪАЕ—А—ИК - Място, където тн тнкат е та натру¬
пани дърва за порйнй.
—	дръвник
ДЪАВЕ—ЯК разг, орнн-бр. - еж. простак
ДЪАД—ААН разг. - еж. бъбривец
ДЪАДОАЕНЕ резг, ореннбр. - вж. брътвеж
ДЪРДОРКО разг. - 1. вж. бъбривец;
2. пренебр. еж. ерαзнодумеа
ДЪАД—Ая рззг. пр-небр. - 1. еж. плещя;
2. вж. говоря — 1 знач.
ДЪРЖА ннсв. - 1. вж. задържам 1. знчч.;
2.	еж. поддържам 1. знач.;
3.	прлн-. еж. влмдия 1. знач.;
4.	вж. настоявам 1. знчч.;
5.	разг. еж. милея 1. знач.
6.	прзн, разг. еж. имам 5. знчч.
ДЪАЖ— СЕ нзсв. - 1. Стоя, нвмсосе тн, пвттсеен
тъм верху вея на н-що, което ми - -пора, пвд-
поов. Цялзте постройка с- държи не оcлcил.
Мостът се държи на бетонни стълбове.
—	крипя еи, подпирам еи в ннсв., придържам се
2.	Имам още леем, жизнен съм въпреки годините ти.
Тя е много възрастна, но ощз сн държи.
—	крепя си орен,.
3.	орен, с оредл, с. ож. отнасям си 1. знчч.
ДЪРЖАВА - Територия т нейното ηττ-λ-ηβ-, т
опред-аене политически граници в уттр-Cтoе-,
преевтеаттеенс органи я т.н. Държави от Ср-д-
на и Източна Европа, Съседни държави.
—	страна2, земя
ДЪРЖАВЕН - 1. ^^0- пивнтдлежя на държавата,
на оещйттвот-, не н на -пределен лобсто-ник.
Държавно имущество. Гората н държавна
сcбстеннcст:.
—	обществен, общ
мне. —> частен, еднолични
2.	Който се отнася до дадена държава и нейния на¬
род. Държавни интер-си. Държавен пpагнио.
Държавно радио.
—	национален, общонароден
ане. — местен, еоосейн. рйпв-нсейн
ДЪАЖАЙКА нер. - вж. дръжка 1. знач.
ДЪРЖАЛО нар. - еж. дръжка 1. знач.
ДЪРЖАНИЕ - 1. ДйCттβия и постъпки от гандна
точка на обш-nрветв нооеи е правела. Грубият
интерес определя държанл-то му. Сллд тcлоо-
ва обиди той промени държанието сл към нея·.
Осъдително държание,
—	поведении, отношение
2. еж. обноски
ДЪРЖАНКА - еж. миересм
ДЪРЖЕЛИВ - еж. издръжлив 1. знач.
ДЪАЖЕЛИВОСТ - вж. издръжливост 1. знчч.
ДЪРЗОСТ - 1. Поведнове на пр-дизвикателоа без-
церемоннотт, напористото. В държанието й има
дързост., която ме дразни.
—	нахакмноее рззг, грубо
2.	вж. смелоее 3. знач.;
3.	еж. нахалство 1. знач.
ДЪАЗЪК - 1. №ο е предизвикателно напорист
и безцеоее-нен е твоите яткснвя и поведени-.
Дръзко държание. Дръзко момиче.
—	нахакмн рззг. н-одобр., намахмн жерг. грубо
мнт. —> свит, ттетнвтеаен, притеснител-н, трaенж-
еив, Te-Heco, трамемо
2.	еж. смил 3. знач.;
3.	еж. нахален 1. и 2. знач.
ДЪРЛЯ СЕ несв. разг. - 1. оренебр. еж. заяждам ее
2. грубо ож. зъбя ев 3. знач.
ДЪАП—М несв. - 1. Сът свет тн мсче някого, ннщо,
конто държа е ръце яем пв друг начин, да прид¬
вижа, приближа към тебе ти сея в опр-делена
потока. Хванах д-тлто за ръката и започнах де
го дърпам да стане от поде. Дърпам мзсзта
по-близо до себ- си.
—	тигля
мнт. —> бутам, тикам, тласкам, блескам
2. Обтягам ннщв т усилен и обикн. е ръце. Кучето
яростно дърпаше синджира. Щн му дърпат
ушите.
—	тигля, опъвам в несв.
ДЪРПАМ СЕ несв. - 1. Правя усилие, стремя тн да
сн отe-б-дс от някого, ннщо. Майката държи
д-тето за ръка, а то с- дъроа.
—	тегля си
2. прен. Нн те теплстяβве да ваoсошa Hйш-. Предло¬
жих й де й помогна, но тя се дърпа, Поканихме
го да участва в програмата, но той нещо се
дъроа.
—	опъвам ее прнн. в ннсв., тигля се орен:.
ДЪРТ разг, грубо - еж. етар 1. знач.
ДЪРТАК разг. грубо - еж. дядо 1. знач.
ДЪАТАЧК— рззг, грубо - ож. баба 1. знчч.
ДЪАТАШКИ рззг. грубо - вж. старчески
ДЪРТЕЙ диал. грубо - вж. дядо 1. знчч.
ДЪАТЕШКИ рззг, грубо - еж. старчески
ДЪРТЕЯ нзсв·. рззг. - еж. остарявам 1. знач.
ДЪАТЙЯК рззг. грубо - вж. дядо 1. знач.
ДЪАТОФЕЙ—ИК рззг. грубо - вж. дядо 1. знач.
ДЪАТОФЕй—ИцА разг. грубо - вж. баба 1. знчч.
ДЪРТОШ диал. грубо - ож. дядо 1. знчч.
ДЪАТУШН рззг. грубо - еж. баба 1. знач.
ДЪСКОРЕЗНИЦА - Работилница, в която деовйов-
яо евтйриaл се ососаβс на дъскв, антев е др.
—	б^^дж^н^а пpcстcнаp.
ДЪХ - 1. Въздухът, който вдишвам- влм издишвам-.
Студът е толкова силен—, чл виждам дъха сл.
Поемам дъх. Дъхът ми спря. Топля с дъха ръце¬
те сл.
—	дихание πcнт., еолук пpcсτонаp.
2. вж. миризма 1. знач.
ДЪХ—В оcлт. - 1. еж. ароматен;
2. еж. миризлив
ДЪХАМ - 1. еж. миришм2;
2.	еж. благоухая;
3.	орен:, еж. излъчвам еи
ДЪХН МИ - еж. мирише ми 1. знач.
ДЪХВАМ - 1 . еж. вдишвам;
2. вж. замиансвαм'
дъхам ми ооет. - вж. мириши ми 1. знач.
дъхея оcлт. - 1. ож. мианша2;
2.	вж. благоухая;
3.	вж. пъхтя
ДЪЩЕРЯ - Леце -о женски пое по отношенсн на
O-дителcте ти. Дъщеря ми е вече зcлямc момиче.
—	щиркм ршзг.
ДЮДЮКАМ. - Сверя т уста, зт да взосзс обикн. нн-
вдобр-нин, веамушйнвй. Публиката, недоволна
от играта на артистите, започна дз дюдюка.
—	подсвирквам
126

мнт. —> аплодирам, скламерам
ДЮКЯН разг. - вж. магазин
ДЮЛГЕРИН нар. - вж. зидар
ДЮШЕМЕ резг, - вж. под
ДЯВ—М нар, - ρбион:. с въпр, изр. еж. оставям 1. знач.
ДЯЕ—М СЕ рззг, - обикн, с въпр. изр. еж. изчезвам
1.	знач.
ДЯВОЛ - 1. Според ийлeпи-знeте предттсев и по¬
верия - зее дух, веneешенве на злото начало.
У н-го с- е вселил дяволът, Дз не чу- дяволът,
добре съм.
—	сатана, бяс^ демон, изкусител, чорт рззг,. ряд¬
ко, луцифир книж.
ант. — ангел
2.	пррн. рраз. в еж х ингри
ДЯВОЛИТ - 1. еж. закачлив 1. е 2. знач.;
2. вж. хитър
ДЯЕОЙИТОСТ - еж. закачливоет
ДЯВОЛИЯ рззг, - еж. хитрина 1. знач.
ДЯВОЛСКИ - 1. ^№■0 е nиитъш на дявола, кой¬
то е ееллещ-нм- на телете на злото. Острата
брадичка му придаваше дяволски вид, Дяволски
слли. Дяеcлскc изчадие.
—	демонски, бесовски старин, нечистив, ничист
орзн, разг.
ант. —> ангелски, херувимски
2. вж. демоничен
ДЯВОЛУВАМ - вж. хитрувам
ДЯВОЙЩИНА рядко - вж. хитрина 1. знчч.
ДЯЕ—ЛЪКрззг. - 1. еж. хитрост 1. знач.;
2. ож. хитрина 1. знач.
ДЯДКА раз.. пренебр. - еж. дядо 1. знач.
ДЯИО-1. Много всaрaтoен, стар меж. Вретзте ми
отвори един влсок, бллобрад дядо, Нз п-йкзта
седяха и pагзcеаpяха двзмз дядовци,
—	стариц, старик, дядка рззг. орннебр, дъртак
разг. грубо, стмрчок разг, орннебр,, дъртофел-
ник разг. грубо— дъреляк разг, грубо, дъреил
диел.. грубо, дъргош диел,. грубо
ант. — младеж, момче, младок
2. рззг, еж. гъсе
ДЯЛ - 1. Отделно количество от ннщв разделено.
Дял от несл-дство, Дял от печалба.
—	чает, пай рззг.
2.	Об-тобнна по проба-мм тътоаеоа част от наука,
книга и под. Морфологията л дял от грамати¬
ката. Книгата се състои от няколко дяла.
—	чает, раздел
3.	еж. часе 1. знач.;
4.	орен:, вж. участие 1. знач.;
5.	орзн·. ооет.. еж. еъдба 1. знач.
127

Е
ЕЕАЛ— простонар. - еж. браво
ЕЕЕНТУ—ЛЕН - еж. вероятен 2. знчч.
ЕВЕНТУАЛНОСТ - еж. вероятност 2. знач.
ЕЕ—УХ - еж. каетрат
ЕЕОЛЮИА—М книж, - еж. развивам ее 1. знач.
ЕВОЛЮЦИЯ книж. - вж. развитие 1. знач.
ЕЕАЕНН - Човек вт рсателнн в почти целия леят се¬
митски народ т донoнс родина Псенттина.
—	юдий —старин, чиф^ин орннебр. грубо
ЕВТИН - 1. Който име ниска цена, който нн стру¬
ва много пвоe. обикн. поради нед-бро оaчйттво.
Евтин парфюм. Евтин пръстен. Евтина чанта.
Евтини обувки.
—	малоценен кнлж.
ант. —> скъп, цнннн
2.	КоОто е йтβсоаαоссcеовeнuтнлн ммаек метopриaл,
средства, труд в др. Евтино строителство. Ев¬
тини пзн-лни жилища.
—	икономичен
мнт. —> скъп, лукт-зен
ЕВТИНО - На нитка цена, за малко пари. Купих
т-зи обувки евтино.
—	еaмбaдева простонар.
ант. —> скъпо
V без парс разг,. не сметка разг.
ЕГОИЗЪМ - P-ствeяне нс собствената личност е
личните иоoйойтв над всичко. Отново проявя¬
ваш егоизъм л мислиш само зе себ- сл. Изв-стнз
л с егоизма сл.
—	себелюбие, себичност, еооаинтаизъм книж,
егоистично?! рядко
ант. —> алтруизъм, н-тебичн-тт, тнбнвтдеване
// себеотрицание, жеотв-г-товн-тт, тамосоенржн-
нвсо, тсе-п-жйотв-вaтеeн-ст. тсе-жйрoвс. все¬
отдайното
ЕГОИСТ - Чсв-к, койт- nр-сeсea йп-изъе, който
nстoсoс авчнвтн те интереси над всичко б-з вг-
анд нс околните. Н- може дз сл очаква помощ
от един егоист,
—	сиеелюбиц, игоаиетрнк книж,
мнт. —> алтруист
ЕГОИСТИЧЕН - който nо-сoсoс егоизъм, пвттсея
лсчнстн си вотйоетc на преден план, nоннеернг-
еайки cнтеоетcте на другите, или е cаоaа на тако¬
ва отношений. Егоистичен приятел, Егоистичен
свят, Егоистични чувства.
—	себелюбив, себичен, игоаееeриеен книж,
ант. —> алтруистичен
// всеотдаен, бназaoнoен, тве--твнржен. жнртвого-
товео, твеоnожнртe-ввтеeен, nожнотвовстелнн
ЕГОИСТИЧН-СТ рядко - еж. егоизъм
ЕГОЦЕ—ТАНЗЪМ книж. - еж. егоизъм
ЕГОЦЕ—ТАИК книж. - еж. егоист
ЕГОЦЕ—ТАИЧЕВ книж. - еж. егоистичен
ЕДВА (ЕДЕ—М) - 1. Нн пвеечн от това, което н
поточнно. Беше едва на длслт години, когато
майка му почине. Нз събранието дойдоха едвам
двадесетина души·.
128
—	само
2.	За означаван- на пред-лен момент, от който на¬
стъпва ново положниен. Едва сега узнах какво сл
направил, Едва след два месеца ще замине,
—	чмк
3.	За малко да не станн. Едва не се пребих. Едва не
загинахме.
—	наеммлко рззг.
4.	еж. точно 3. знчч.;
5.	еж. трудно 1. знчч.;
6.	ож. леко 1. знчч.
V за ндна<та> бройка рззг, зс нднсаа хубост разг,
зс -дното чудо разг. кем 3. знсч.
ЕДВА ЛИ - еж. надали
ЕДЕМ - рззш. еж. рмй
ЕДИНАК - орнн. разг. вж. самотник
ЕДИ—Е— - 1. К-йт- те отемчевс т ндиноднйстввн е
единомисли-. Трябва да бъднм здлнни, ако иска¬
ме да постигнем целта сл. Единни в борбата..
Единзн колектив. Единно семейство.
—	сплотен, дружен, задружен, единодушен, сго¬
ворен рззг.
мне. разединен, ннедвнен, н-тла-т-н, ннтг-ворнн
2.	който сnαдйлс, поддържа мнноието вам подкрепя
действията нс другего мля на другите. Всички
бяха единни в решението си де подкрепят ръко¬
водството. В това отношение сме единни:.
—	единодушен, солидарен книж.
ане. — разединен, ннндвнен
3.	който е обединен, леят е едно, здраво тeсраaо от
общи идеи, цели. Единна общност.. Единна ор¬
ганизация.
—	сплотен, монолитен орен·, книж,
ане. —> разединен, ннндиннн. дезвнтеповово
4.	ож. задружен 1. знач.
ЕДИНЕНИЕ книж, - еж. единство 3. знач.
ЕДИНИЦИ - вж. малцина
ЕДИНИЧЕН - 1. който - един, -6-το6ηη от поупв,
поредица еднородни предмети, факти, лица. Еди¬
нични случаи на насилие. Единично явление.
—	отделен, изолиран, откъслечен, откъснат
мне. —»масов
2. еж. самостоятелен 3. знач.
ЕДИ—НОСТ рядко - вж. единство 1. и 2. знач.
ЕДИ——БОАСТВО - I . ож. двубой 1. знач.;
2. еж. борба 2. знач.
ЕДИ—ОВЛАСТЕН книж. - еж. самовластен
ЕДИНОВЛАСТИЕ книж. - 1. вж. абсолютизъм;
2. еж. единоначалие
ЕДИНОДЕЙСТВИЕ книж. - вж. единство 2. знач.
ЕДИНОДУШЕН - ож. вдинин 1. е 2. знач.
ЕДИНОДУШИЕ - ож. единство 1. знач.
ЕДН—ОМИСЛНЕ - еж. разбирателство 1. и 2.
знач.
ЕДН—ОМИШЛЕ—ИК книж. - вж. съмишленик
ЕДИНОНАЧАЛИЕ - Свттнев от рсо-oодтoo- е
nрндпрвяmве. учреждение, фирме е др., nои която
цялата власт е -тпов-рн-сo те сътоедот-ченc е
нднп лице.
—	единовластии книж.
ЕДИНСТВЕН - 1. който е там- -ден, язвен който
други няма. Той е единственият ми близък чо¬
век. Единствено дете на родителите си.
—	едничък
2. вж. неповторим
ЕДИНСАВЕ—О - еж. еамо 1. знач.

ЕДИНСТВО - 1. Пълно тх-дство, еднаквост между
различни лица яем група хора по мятеннн, цели,
действия и др. Нужно е единство между поли¬
тическите сили оо националните приоритети
на страната. Единство във възпитателните
м-тоди на семейството л училището.
—	единодушие, единносе рядко, съгласие орнн,,
съгласуваност, хармония
ант. —> разединение, раздв-номе, н-единств-, осан-
двненосо, неединнотт
// противопоставяне, пиоoиβ-речмн, внтвпонeзее
2.	Еднекввет и едновременното е днйстoвств на раз¬
лични лица. Единство прл вз-мзне на решения.
Единство в отбраната. Единство в борбата.
—	задружно?!, дружное,, идинноее рядко, съгла¬
суваност, единодействие книж.
ант. -» разединение, осзндвннност
// несъгласуваност, нно-ординиисносo
3.	Тясна връзка, неразделното между лица или ннща.
Духовно единство нз всички европейски народи.
Единство между чов-кз л природата, Липсва
ни единство.
—	идининие книж,, сплотеност, консолидация
книж., монолитност книж:
ант. —* разединение, оaандcнностт, днзинтнпрвцмс
ЕД—аКвО - еж. поравно
ЕДНАКВОСТ - 1. Пълно тьепаданй на двн неща.
Еднаквост на мнения. Еднаквост не имена, Ед¬
наквост не пcчеpил.
—	тъждество кнлж.— еъвпадани, съвпадение,
идентичност книж. тъждествено?, книж., ра¬
венство
мнт. — различие, о-еднаквост, рсзлиос, ннтходттво
// контраст, протвеоп-ложнотт
2. ож. еднообразие 1. знач.
ЕДНАКЪВ - Който съвпада т друг по енлезeте еи,
който нн тн рсалмчaoс пв нещо вт друг. Къщите
се еднакви по архитектура, Косите ни се съв¬
сем еднакви по цвят. Двете понятия са еднакви
оо смисъл.. Еднакви дрехи.
—	тъждествен книж., идентичен книж., същ<и-
яе>, еднообразен, равен
мнт. —► различен, нееднакъв
// противоположен
ЕДНИЧЪК - еж. идинеевин 1. знач.
ЕД—ОБМГРЕ— - ож. идноцветин
ЕД—ОБОЖИЕ - Вяра, онлвгcс, според която яма
ттмо един бог.
■— монотеизъм книж.
мнт. — многобожие, п-лвтеизъе
ЕД—ОВАЕМЕ—Е— - 1 . к-йт- тн взоершоа мае съ¬
ществува е -дно е тъщо врем- л друг. Машине
зз едновременно шиене л отваряне на шевове.
Едновременни явл-ния.
—	паралелен орнн,, успореден орзн·.
мнт. — неедновременен
2.	Който се отамзава със съгластгеапост по време,
който еевпаде по oоймн т друг. Едновременен
превод, Едновременни движения.
—	синхронен
мнт. — неедновременен, н-синхрон-н, асинхронен
ЕДНОВРЕМЕННО - 1. В -дно и също орем-. Ед-
нcеpлмлнuc дойдоха няколко души. Дв-т- деца
паднаха -диоеpемлинр.
—	наведнъж, изведнъж
мнт. —> неедновременно
2.	В тещотв врем-. Строг и едновременно справед¬
лив началник. Заведението е бекзлниuе л едно¬
временно кръчма.
—	същевременно
3.	еж. заидно 4. знач.
ЕДНОЕРЕМЕШЕ— резг. - вж. етмр 3. знач.
еД—ОВРЪСАНИК книж. остар. - ож. връстник
ЕДНОЗВУЧЕН - к-йто - ндоо-брваен, рсеен по
звук, тон. Еднозвучна песен, Еднозвучен ромон.
—	монотонен, иднотонен
мнт. — многозвучен, рaаноаβучнн, рaанот-нен
ЕД—ОЗВУЧИЕ - еж. монотонност 1. знач.
ЕДНО ЗВУЧНОСТ - вж. монотонност 1. знач.
ЕДН—З—АЧЕ— - 1. Обикн. мн. к-йто има еднакво,
-дно и също зотч-нм- с друг. Думите „ гвоздей “
и „ пирон “ са -днознзчни.
—	равнозначен
2. рядко вж. недвусмислен
еДн—ИМЕН—ИК - вж. еъиминник
ЕДНОКРАТНО - еж. виднъж
ЕДНОЙИНЕЕН книж, - вж. едностранен 1. знчч.
ЕДНОЛИЧЕН - 1. Който е свързан тел т-бстеен-тт
само на едно лице. Еднолично стопанство:. Ед¬
нолична фирма,
—	чаееен
мнт. — държавен, обществ-н
2. Който тн оссщнсаоявс само от -дно лмцн. Еднолич¬
но управление.
—	личен
мнт. —> колективен, общ
ЕДНООБРАЗЕН -1 . К-йто е -днакев по вид мае тн
тестом от часов от -ден вид. Еднообразна храна.
Еднообразен плйззж. Еднообразни въпроси.
—	еднотипен, еднороден
мнт. —> разнообразен, исан-иоднн. разнотипно, раз-
ноевден, различен, нннднαиоднн, тметнн, резен,
втсовоев, остаър
2.	Който првтвчс винсги еднакво, в който ημβ про¬
мени, оaан-серсавн. Водя лднообрззен живот.
Заредиха се еднообразни дни, Еднообразно еже¬
дневие.
—	монотонин, скучен, еик орен.
мнт. — разнообразен, многооеовзно
3.	ож. еднакъв
ЕДНООБРАЗИЕ - 1. Лепта на различия, оaзно-б-
рaаин вее вида, формата мае тедържснентв на
ннщо. Еднообразие на пейзажа. Еднообразие не
езиковите ср-дствз,
—— идноеипноее, еднаквост, еднообразно?,, бед¬
ност орнн:.
мнт. —> разнообразие, рвaн-тмлнттт, мн-п--ервзие.
е-пвтттво. ен-пообрвзнотт, осанооерсзн-ст,
πιττό-τ-
2. Протечанн, -съшнтooяβснн не ннщо по един е тъщ,
еднакъв начин. Еднообрззи-то на живота из¬
морява. Трудно се понасят дългите часов- не
еднообразие.
—	монотонност, моногония книж., еднообраз-
ноет, скучноег книж., скука, делничноег
орнн,, еивотм прлн.
мнт. — разнообразие, многообразие, рстортта
ЕД—оОбААЗ—ОСТ - вж. еднообразие 1. е 2. знач.
ЕДНОПОСОЧЕН - вж. едностранен 1. знач.
ЕДНО—О—ЕЕ- 1. к-йто има еднакъв състав, к-йто
- ссттаонн вт -дни е тъщи части, елементи. Едно¬
родна смес. Еднородна срнда.
9. Български тенонвмнн и антонимен речник т фртанологвзми
129

—	хомогенен кнлж:.
ант. —> нееднороден, рвзн-о-днн, ннх-м-пеонн, хн-
тнртпноео
2. еж. еднообразен 1. знчч.
ЕДН—СЙ—ЖеН книж: - 1. ож. едносричен
1.	знач.;
2.	раззи. дож икратъ 4,ззат.
ЕДНОСЛОЖНО книж. - еж. кратко 2. знач.
ЕДНОСРИЧЕН - 1. Който те тсттос само от една
сричка. Думите „път", „дом“, „ям“, „спя“ са
едносрични.
—	едносложен книж.
мнт. —> многосричен, ентпттлтжен
2. рззш. еж. кратък 4. знач.
ЕД—ОСАНЧ—О - еж. кратко 2. знач.
ЕД—ОСТААВЕ— - 1 . който сн втещетовяве, из¬
вършва само в -днт посока. Едностранен про-
^0, Едностранно развитие.
—	еднопосочен, вднолиниен книж.
анг. — многостранен, многоо-точ-н, мн-гоевнеен
2. ож. едностранчив 1. знчч.
ЕД—ОСТАА——ОСТ - еж. едностранчивост 1. знсч.
ЕДНОСТРАНЧИВ - 1. Който аaтспс тамо -днетт
страна аа въпроса, рр-сoсoв те само е една вб-
ласт. Едностранчиво обяснение. Едностранчиво
разбиране не нещата. Едностранчива дейност:.
Едностранчиви интереси.
—	ограничен, едностранен
мнт. —> разностранен, мн-готоранно, ео-пт-бовзен,
Oaаот-босзно, многолик
// всестранен, ео-п-ттовоен, осан-тoоaонн
2. еж. тесногръд 1. знчч.
ЕДНОСТРАНЧИВОСТ - 1. Ограничено оaавитин,
пиоявa само в една аблато, е една потока. Трябва да
сн премахне едностранчивостта в обучението.
—	ограниченост, едностранно?,
ант. —> разностранност, еноготoосннттo, оaан--е-
рaанттo, ен-г--ерсзин, ен-п-тбовзн-тт, многв-
ликото
2. еж. тесногръдие 1. знач.
ЕЕ—ОТИПЕН - еж. еднообразен 1. знчч.
ЕД—ОТИП—ОСА -вж. еднообразие 1. знач.
ЕДНОТО—ЕН - ож. еднозвучен
ЕДНОТО——ОСТрядко - вж. монотонност 1. знач.
ЕЕ—ОЦЕЕТЕ— - К-йтс н само т един цвят, една
багра. Едноцветен плат. Едноцветна рокля. Ед¬
ноцветен килим.
—	едедбаорее
ант. —> многоцветен, осан-цoнтнн, петаер, шар-н,
петор-ценоно, мн-птевгоен, осантеспрен, питан
ЕДРЕЯ несв. - еж. нагрявам
ЕДАИ—А - вж. големина 1. знач.
ЕДРОТА - еж. големина 1. знач.
ЕДЪР - 1. Който - с дтеон развита, тто-Cнс снага.
Едра жене, Едър селянин.
—	енажин
ант. —> дребен, малък
2.	еж. п-.лсм 1. в 3. знач.;
3.	еж. висок 1. знач.;
4.	прнн, вж. важен 1. знач.
ЕЖ— ннсв. - вж. наижвмм
ЕЖ— СЕ несв. - 1. вж. настръхвам 1. знач.
2.	прзн, рззг. вж. важнича;
3.	орен, разг. вж. зъбя св 3. знач.
ЕЖБА - обикн. мн. Взаимни враждебни отооше-
0,^ ннпоимиивм спор. Между двете села има
постоянни ежби зз мери. Ежби между снаха л
свекърва. Политически лжби.
—	вражда обикн. мн.. разпра, омразлък обикн.
мн. диел.
ант. —> разбирателство, съгласен, тптβ-о, хaоео-
0^1
ЕЖЕДНЕВЕН - вж. всекидневен 1. е 2. знчч.
ЕЖЕДНЕВИЕ - вж. всекидневие
ЕЖЕДНЕВНИК - вж. всекидневник
ЕЖЕДНЕЕ—ОСТ книж. - вж. всекидневие
ЕЖЕЧАСЕН книж. - ож. непрестанен
ЕЖЕЧАСНО книж. - ож. непрестанно
ЕЗДАЧ - еж. конник
ЕЗИК - 1. Средство зс общуване между хората, за
рaамсоa на мисли, чувстве, впечатления, както и
cзе-р на -дни вее други словесни трндтоеа е за-
ввтве-тт от утлтoисma и целете нч общуването.
Роден език:. Художествен език.. Характеристи¬
ката не героя се изгражда л чрез н-говия език.
—	реч, елово
2.	Самият првцет на г-в-р-не, устно cарвасeснн нч
мисли, чувства, желания. Навсякъде се чуваше
само български език.. Приятно ми е да слушам
английски лзлк. Мисленето е неразделно свърза¬
но с езика.
—	реч, говор
3.	разш, еж. етил 1. знач.
ЕЗИКОВЕД - Специалист по навоознснве.
—	лингвист
ЕЗИКОЗН——НЕ - Наука зс нзиоa е законите нс не¬
говото оaаecmcн. Българско езикознание. Оpзе-
нит-лно славянско езикознание.
—	лингвистика
ЕЗИЧЕСКИ - К-йто сн отнася до поедхрcттвсотов
и ннхрвстиснтов религия, отнооснт нс nонолaос-
нн пр-д много богове. Езически обичаи, Езическо
оброчище.
—	идолопоклоннически, бесовски стерин.
ЕЗИЧЕСАВО - Предховттиснтов в нехрcттeсотос
религия, стн-есна нч поклонението нч много бо¬
гове, обикн. е отдаване на почва на идоли.
—	идолопоклонство, пмганизъм книж, идолопо¬
клонничество
ЕЗИЧ—НК - 1. Човек, ооCтт изповядва нзвчнтовт.
—	идолопоклонник
2. разш. вж. ниверник 1. знач.
ЕК поет:. - 1. вж. вхо 1. знач.;
2. еж. виееж
ЕКЕНМ-1. ож. провхтявам 1. знач.;
2. вж. заиитявмм
ЕКВИЕАЛЕВТЕ— книж, - ож. равностоен 1. знач.
ЕКВИЛИБРИСТИКА - прзн:. вж. акробатщина
ЕКЗАКТЕ— книж. - еж. гочин 2. знач.
ЕКЗ—ЛТ—ЦИЯ кнлж. - 1. Силна ее-цcтнaлнв въз¬
буда. Хзр-свам играта не артистката. защото
е без излишна -огалтзцuя.
—	афектация книж, екзалеираност книж:
2. еж. екстаз 1. знач.
ЕКЗАЛТИРА— книж. - еж. възторжен 1. знач.
ЕКЗСЛТИА——ОСА книж. - вж. екзалтация 1. знчч.
ЕКЗЕКУТОА кнлж. - еж. палач 1. знач.
ЕКЗЕМПЛЯР - 1. Отделна единица вт книга сея пе¬
чатен текст. Имам два екземпляра от книгата,
—	бройка, брой
2. pз-з. Особ-н, тo-е-ерсaен чаенк па външност е дър¬
жание. Днес срещнах един интересен екземпляр,
130

—	тип рззг.
З.рззг. еж. особняк
ЕКЗИСТЕНЦИАЛЕН книж. - еж. житейски
ЕКЗИСТЕНЦИЯ книж. - вж. живот 2. знач.
ЕКЗИСТИРАМ кнлж. - вж. съществувам 2. и 3.
знач.
ЕКЗОТИЧЕН - орзн:. ож. странен 1. знач.
ЕКЗОТИЧНОСТ книж, - еж. странност
ЕКИП - 1. Облекат и пивнсдeежноттв за тптит. ту¬
ризъм, тпиедеeннс оaе-аa и др. Туристически
екип, Водолазен екип. Спорт-н екип.
—	екипировка
2. вж. отбор
ЕКИПАЖ - Личният теттае на пеаввтнлен съд, тс-
молно и др. Екипаж на космически кораб,
—	команда2
ЕКИПИРОВКА - вж. екип 1. знач.
ЕКЙИВ - 1. Който -че, кънти, отеква. Екливо бучлне
нз потоци, Екливи гърмежи на пушка. Екливи
удари.
—	ековие, кънтящ
2.	вж. звкучн 1 13зна.
ЕКОЕИТ - ож. вклив 1. знач.
ЕКОА - вж. еитвж
ЕКСЕР диел. - еж. гвоздий
ЕКСКУРЗИАНТ - Участник е екскурзия. В мана¬
стира идват много екскурзианти,
—	евъвτеиκ, туриет
ЕКСКУРЗИЯ - 1. По-дълга оaах-доa язвен населе¬
но мссmо, тред природете. Отивам на екскурзия
до Витоша.
—	излее
2.	Пъсо/вене д piBBneKaTejeea, д-о-неавтт-шн дцел из
почивка и др. Това лято ще отидем не екскурзия
до Гърция. Бях на екскурзия в чужбина.
—	пътешествие, пътуване, вомяж книж.
ЕКСКУРЗОВОД - Лице, чясао πо-фетитнαлнa за¬
дача - да води м упътва екскурзианте, турслтс. В
Париж групата ни имаш- много добър екскур¬
зовод,
—	гид книж., водач, разводач разг,, чичероне
книж., водител книж. остер.
ЕКСП——ЗИЕЕ— книж, - еж. ^сдържан 1. знач.
ЕКСПАНЗИВ—ОСТ книж, - вж. ^сдържаност
ЕКСПАНЗИО—ИСАИЧЕН книж. - вж. агресивен
1.	знчч.
ЕКСПАНЗИЯ книж, - ож. нашествие 2. знчч.;
ЕКСПЕДИРАМ - вж. изпращам 1. и 3. знчч.
ЕКСПЕДИРАМ СЕ рззг. оренебр. - вж. махам се
1.	знач.
ЕКСПЕДИТИВЕН - 1. вж. делови 1. знач.;
2.	вж. 6.^4 4 дзиа.
ЕКСПЕДИТИВНОСТ - 1. еж. деловитост;
2. еж. бързина 2. знач.
ЕКСПЕАИМЕ—А - еж. опит
ЕКСПЕРИМЕНТАЛЕН - 1. който ле основава
върху нотпнрвеент мас - свързан л експеримент.
Експериментални изследвания. Експеримен¬
тална програма:.
—	опигин
2.	КоОтое πподдеaпнaчнеаπnооeнидαн, з аииажьиаo-
нн нс нотпноимннти. Еосп-pимеиτзлна лабора¬
тория. Експериментално производство.
—	опитен, пробен, ивпиеагвлвн
ЕКСПЕРИМЕНТИРАМ - еж. изпробвам 2. знач.
ЕКСПЕРТ - еж. специалист
ЕКСПЙО—ААТОР - Човек, който безмилостно
ограбва чужд труд. Нашият работодател е го¬
лям еосолоетзтcp.
—	кожодир рззг. ннодобр, изедник, дармоед
книж, презр,, кърлиж прлн., пдeосмбkач книж.
неодобр.
ЕКСПЛОАТИРАМ - Използвам чужд наемен труд
зс извличане на печалба. Новият собственик на
фабриката експлоатира работниците си, кара
ги де работят допълнит-лно л им плеща ниски
надници. Докога работодателите щз ни екс¬
плоатират.
—	кожодирсекам рззг. неодобр, доя орен, разг.,
дира орзн, разг.
V смъквам (свличам, дера, тедвием. одирам) кожа¬
та <во гсрбо рззг., дера (тъдерам, смъквам) по
две кожи от гърба рззг., днрт (смъквам) от една
овца <пв> две каже pагз, пия (смуча) кръвта
(кръвчицата) разг,, пея (смуча, ям) потта на ня¬
кого разг.
ЕКСПЛОДИААМ - вж. избухвам 1. знач.
ЕКСПЛОЗИВ - Лнтн-зепееитнлнт избухливо βншн-
ства. В къщата му бяха открити експлозиви,
—	взрив
ЕКСПЛОЗИВЕН - вж. взривен
ЕКСПЛОЗИЯ - еж. взрив 1. знач.
ЕКСПОЗЕ книж:. - вж. ивложвние1 1. знач.
ЕКСПОЗИЦИЯ - вж. изложба
ЕКСПОНИРАМ книж. - еж. излагам 1. знач.
ЕКСПОРТ - еж. износ
ЕКСПОРТЕН - вж. износен
ЕКСПОРТИРАМ - еж. изнасям 1. знач.
ЕКСПОРТЬОР книж. - еж. износител
ЕКСПРЕСЕН - ож. бърз 2. знач.
ЕКСПРЕСИВЕН книж, - еж. изразителен 2. знсч.
ЕКСПРЕСИВНОСТ книж. - еж. изразителност
2. знач.
ЕКСПРЕСИЯ книж. - вж. изразиеелноее 2. знчч.
ЕКСТАЗ книж. - 1. Необикновен душевен уннт,
възторжена тем-зaерaea. Лиричен екстаз. Пат¬
риотичен екстаз. Мистичен нкстаз.
—	опиянение, еквмлеация книж.
2. еж. възхищение
ЕКСТРА разг. - 1. еж. висококачествен
2.	ож. отличен 1. знач.;
3.	като същ. обикн. мн. вж. добавка 3. знач.;
4.	като нарлч. еж. отлично 1. знач.
ЕКСТРАВАГАНТЕН кнлж. - еж. странен 1. знач.
ЕКСТРАВАГА—ТН—СТ книж. - еж. странност
ЕКСТРАКТ - Вещ-ттвв, извлечено от растителни
мем животенткв тъкане л помощта на някакъв
рaаoo-рвoнл (вода, алкохол, етер и др.). Екс¬
тракт от портокалови кори:.
—	извлвк
ЕКСАРА—АДИН—РЕ— книж. - ож. извънреден
1.	знач.
ЕКСТР—СЕ—С - вж. гадателка
ЕКСТРЕН книж. - 1. еж. извънреден 1. знчч.;
2.	вж. бърз 5. знач.
ЕКСТРЕНО книж. - ож. бързо 2. знач.
ЕКСЦЕНТРИК кнлж. - еж. особняк
ЕКСЦЕНТРИЧЕН книж. - еж. странен 1. знач.
ЕКСЦЕНТРИЧН-СА кнлж. - еж. еермнноее
ЕКСЦЕАПИА—М книж. - еж. изваждам 2. знчч.
ЕКСЦЕС книж. - еж. бизеиесeвд 1. знчч.
ЕКСЦЕСИЯ книж, - еж. безчинеево 1. знчч.
131

ЕЛ—СТИЧЕН - 1. К-йто oсаoрсшт нтоеелнaтa вее
първоначалната си форма, отзеер, тлнд като вър¬
ху него престане да днйтоос -пред-лена теле нч
натиск, или има качеств-т- да тн оaзтнпля. -пева.
Гумата н еластична. Еластични чорапи:. Елас¬
тична мзтгерля.
—	nааcтичие1, разееглив
2.	веж. гъвкав 1. знач.
ЕЛАСАИЧ—ОСТ - еж. гъвкавост 1. знач.
ЕЛЕГ——ТЕН - 1. К-йт- има крстиве, иаяшоa фор¬
ма, вид. Елегантен костюм. Ел-гзнтни обувки.
Елегантна коле.
—	кокитин, шик, шикозен, шармантин книж.,
шикарин книж. рядко
2.	Който се отлтгтеа с финес, изящество. Елегантен
жест·. Ел-гзнт-н стил..
—	изискан, изящен книж.
ант. — груб, недодялан
ЕЙЕГН—Т—ОСТ - 1. красив, яаящнн ееншнн вид.
Тя блше облечена с небрежнзтз елегантност
на делова жнна,
—	кокитносе, кокетство, шикозносе, шик, шар-
мантнос, книж.
2. Финне във външен вид, аенотоe. Парижка еле¬
гантност. Елегантност в маниерите.
—	изисканост, изящество кнлж:., изящност книж-
мнт. —* грубост, индодяланотт
ЕЛЕГИЧЕ— книж. - еж. тъжен 2. знач.
ЕЛЕЕ— книж. - вж. хвалебствен 1. знчч.
ЕЛЕЙ църк.. - вж. миро
ЕЛЕКТОРАТ - съблр. еж. избирател
ЕЙЕКТАИДЖИЯ простонар, - ож. електротехник
ЕЛЕКТРОСТАНЦИЯ - еж. електроцентрала
ЕЛЕКТРОТЕХНИК - Рвеотняо, ооCтт сн занимава
с еа-ктрот-хнека. Трябва да извикам електро¬
техник да ми поправи електрическата печка.
—	влекгриджия простонар, жичкаджия жерг.
ЕЛЕКТРИЧЕСТВО - Енеогис, получннт от дви¬
жението на аоомнион частици е ваnслаoснa за
нуждите на човека. По проводника тлче елек¬
тричество. Два часа нямахме електричество,
Сметките за електричество са високи.
—	ток разг.
ЕЛЕКТРОЦЕНТРАЛА - Oредпивстве за nо-cа-
еодтово на елеоoоичнтоa ннногия. Атомна елек¬
троцентрала. Водна елеотpcцентpзла.
—	електростанция, юзина остар.
ЕЛЕМЕНТ - 1. Малка, дребна ссттаент част от мн-
хенcаее, тсорежносй и др. Ел-м-нт от часовни¬
ков .механизъм,
—	детайл книж,
2. вж. чмее 2. знач.
ЕЛЕМЕНТАРЕН - 1. К-йт- те отосля до главни
п-лажннис е няоеовa област. Той няма елемен¬
тарни познания оо медицина. Не са спззлни -л--
м-нтзрни принципи.
—	основен, азбучен прнн.
2.	еж. прост 1., 3. и 4. знчч.;
3.	еж. лееин 1. знач.
ЕЙЕМЕ—ТААИЗИАНМ книж, - еж. опростявам 1
ЕЛЕМЕ—Т—АНОСТ - Отсъствие на сложното.
Филмът ме разсмя със своята нлементзрност.
—	простота, нисложноее, примиеивносе
ант. — сложност, о-мπляцирaнолm. зелентенотт,
аaтуоснотт
еиими—иа—м книж. - еж. отстранявам 2. знач.
ЕЛИПСОВИДЕН - вж. окалин 1. знач.
ЕЛИТЕ— - еж. отбран
ЕЙМАЗ рззг. - вж. диамант
ЕМ—ЙЙ - Стекловидна еслксеа мете, л която сн
nоооиeт nсoъохнстатa на изделия то геена, пор¬
целан е под., за да доевст еeслъо. издръжливост.
Порцелановите изделия сз покрити с емайл,
—	глазура, глеч
//Обвивната, най-твърда чатт не зъбит-. Зъбен емейл.
—	глич
ЕМБАРГО юрид- - вж. забрана
ЕМБЛЕМА - Образ вам предмет т oсапринo- ус¬
ловно значение за национална, потфнтитнaeнa,
политическа или друга повнaдлнжн-тт не няоα-
го вее нншо. Маслиновото клонче н емблема
на мира. Емблема нз фабриката, Емблема нз
фирме.
—	символ, знак, лого
ЕМБЛЕМАТИЧЕН книж. - 1. ож. показателен
1.	знач.;
2. ож. знаков
ЕМБРИОН - еж. зародиш 1. знач.
ЕМБРИОНАЛЕН - вж. зародишен 1. знач.
ЕМВ—М рззг. - 1. Нахвърлям сн оьрху нскaпо с уп¬
реци, ругатни, нападки и под. Снощи сл прибрах
късно л женз ми още от вратата ме емна, зз-
оочна де ме руга- и заплашва,
—	подхващам прен, рззг., подемам разг., подби¬
рам2 ряза., заб^^^дам.
2. ож. подгонвам 2. знач.
ЕМЕАМ СЕ разг, - еж. залавям се 2. знач.
ЕМИГАА—Т - еж. бежанец
ЕМИГРИР—М - Напускам р-дена те, обикн. зт дч
тн тптля, да наееия убежище е чужда держава.
След потушаван-то на Априлското въстание
много българи -мигрирали в Румъния, Дес-тки
хиляди бежанци от Сирия емигрират в Европа.
—	изселвам еи, забягвмм, избягвам^ побягвам,
бягам несв, рззг,
ант. —> заселвам се, емигрирам, пттнлвaе тн, пре¬
селвам тн
V хващам (вземем) ли nъас разг,, хващам (улавям)
лонас разз., тръгвам (зaеввaе) по лонос разг.. пв-
нмтм (хващам) дългата разг.
ЕМНСАА - вж. пратеник
ЕМИСИЯ - еж. предаване
ЕМНШ диал. - ож. двощие
ЕМОЦИОНАЛЕН' - 1 . Който ваоaасeс вам предиз¬
виква чувтове, обикн. положителни. Емоциона¬
лен филм. Емоционално стихотворение, Емо¬
ционална реч.
—	прочувствен, вълнуващ, патетичен книж.
ант. —> неемоционален, безчувствен // сдържан,
въздържан, реаноβвосн
2.	Който тн отнася до чувства. Трудно е да сл проник¬
не в нейния -моционал-н мир. Богат емоциона¬
лен живот.
—	вътрешен, интимен
3.	ож. чувствителен 1. знач.
ЕМОЦИОНАЛЛ——С-1 . Силна caоaзнно чувство,
еълнноие в потсввте, поведението нч нскαпα. По¬
езията й е пропита с -моuионзлност. Играта
на артистката е наситена с нмоиионалносτ.
—	прочувственое, патетичност книж., патети¬
ка кнлж.
ант. —> неемоционалност, безчувственото, безчув-
132

тавие, бнатаоaлтвн, ензлoиaттнттo, ттуд-нена
// сдържаност, въздържаност, рнзниoирснотo
2. еж. чувствителност 1. знач.
ЕМОЦИЯ кнлж. - вж. чувство 1. е 2. знач.
ЕМПЛТИЯ книж. рядко - еж. съчувствие 1. знач.
ЕМЧА СЕ резг. - еж. кажнича
ЕНЕРГИЧЕН - 1. еж. дввн;
2.	еж. пъргав 1. знчч.;
3.	вж. бодър 1. знчч.
ЕНЕРГИЧН-СТ - 1. вж. активност 1. знач.;
2.	еж. енергия 2. знач.;
3.	вж. пъргавина 1. знчч.
ЕНЕРГИЯ - 1. Οππτ^ηοτο да тн извършва дейност.
Нямам веч- енергия да сл боря.. Енергията ми се
игчнpпе. Употребих всичката си енергия, за да
му помогна.
—	сила
ант. —> безсилие, слабост, н-мощ, ннетшнотт
2.	Качество яем тстoсснeн на ч-в-к, който и езлъеннн
т жизнени сеем. Той е още млад л оъл-н с енер¬
гия, Цялата му фигура излъчваш- ннобикноеннз
-ннрзия.
—	жизненост, ееироечндсe, бодрост, виталноет
книж,
мнт. —> отпуснатост, ензжeзненттт, затпее-тт
3.	вж. активност 1. знач.
Е—ИГМ— книж. - вж. загадка 1. и 2. знач.
Е—ИГМАТИЧЕ— книж. - вж. необясним
Е—ТУСИЛЗИААМ - вж. въодушевявам
Е—ТУСИЛЗИРАМ СЕ - еж. въодушевявам ев
ЕНТУСИАЗИРА— - вж. въодушевен 1. и 2. знач.
ЕНТУСН—ЗИРАНОСТ - вж. въодушевление
Е—ТУСИЛЗЪМ - вж. въодушевление
ЕПИГО— кнлж. - вж. подражател 3. знчч.
ЕПИГО—СТЕО книж,. - еж. подражателство
ЕПИГР—Ф книж. - вж. мото 1. знач.
ЕПИДЕМИЯ - Широко рсаnрсттоснннин на аврaанв
боантт в дадннт -батст вам страна. Има грипна
-оидемля,
—	редушка нар., зараза остер.
ЕПИз—Д - 1. Отделна проява, оасто ттаоа вее - тта-
нела във ернмето. Разказах ндлн весел -плзод от
студентския си живот. Във взаимоотношени¬
ята нл лма един н-приятен епизод:. Епизоди от
войната,
—	случка, събиеии
2. Отделна част от иaоoитвнo- на дейттвинтт в худв-
жеттвнн- пр-езе-д-нее, филм в под. Епизод от
разказа нз Вазов „Една българка". Напрегнат
епизод от филм:.
—	ецвна орнн·, момент орен,, картина орнн:.
ЕПИК книж. - еж. белетрист
ЕПИЛОГ - 1. Pтеледоa чето на литнретуинт прв-
изведенсн, отделена от оaаoоъзоaoa на действи¬
ето по βонмн и исзооиoсшa ло-кетне събятяс. В
епилога на повестта „Немили-недраги“ Вазов
pагкагеа за участта на Македонски сл-д Осво¬
бождението.
—	послеслов, послесловие, заключении
мнт. —> пролог, вевндннин, увод, втоъплннин, пинди-
теовен
2. орнн, книж. вж. край1 2. знач.
ЕПОХ— - 1. Об-лоенн, првделжвтелнн период от
βоемн. който тн отличава с важни събития, соци¬
ални явлннвс. Еоохз на Възраждането, Епоха на
ф-одзлизма. Епоха нз интернета.
—	ирм, период, време
2.разш. Отрязък от oонен от живота на човека. Спом¬
ням си епохата на щастливото ми детство.
—	период, време
ЕПОХЛЙЕ— - К-йт- - от много голямо значннян,
-пределя хaосоmнос на пооделжмтелнн период от
врем-. Епохални събития:.
—	исторически
ЕАЛ - вж. епоха 1. знач.
ЕРБ—П рззг- - еж. отрмкан 1. знчч.
ЕРГЕН - Н-женен мъж. Синът й е още ерген.
—	момък, бекяр разг.
ЕАГО книж. - еж. елидовмеилно
ЕРЕТИК - прен. резз. вж. равколник
ЕАЗЛЦ книж. - еж. заместител
ЕАО—ИЗЪМ книж. - еж. еротика
ЕАОАИКЛ книж. - Наточван- на вниманието кем
птлтвмя живот и сексуалните желания, склонност
кем пееттке наслади, удоволствия. Във филма
има много еротика,
—	чувственост, еротизъм книж, сладострастие
ЕРОТИЧЕН книж·. - 1. Който ваоaаявв мля - взпел-
ннн с влнченвн кем плътски насладя. Еротична
оонзия. Еротични пнсни. Еротичен танц. Еро¬
тична поза.
—	чувствен, сладострастен, елаетин
2. вж. чувствен 1. знчч.;
ЕРУДИАЛ— кнлж. - вж. образован 1. знач.
ЕРУДИРЛ—ОСА книж, - вж. ерудиция
ЕРУДИЦИЯ книж:. - Задълбоч-ои познания в да¬
дена вбеетт на науката, изкуството, културата
в др. Никой нл може да оспори ерудицията му
в областта на езикозн^зн^и^-^о^^. В лекциите му
проличава ерудицията не учения.
—	ерудирано?, книж, начитиноее
V умствен багаж книж.
ЕСЕНЦИЯ - прен. книж. еж. еъщноет 1. знач.
ЕСКАЙИААМ - вж. засилвам еи 2. знач.
ЕСКИЗ спец, - вж. скица 2. знач.
ЕСКОРТ книж. - еж. конвой
ЕСКОРАНРЛМ книж. - вж.конвоирам
ЕС—ЛФ - неодобр. Дребнав чте-к, т пиндρaзтъдъцc
и ограничени духовни интереси. Превърнал си се
в еснаф, мислиш само за семейното си благо¬
получие.
—	филистер книж. неодобр.
ЕСНАФЙЪК разз. неодобр:. - еж. еснафщина
ЕСНАФСТВ— неодобр. - вж. иенмфщинм
ЕС—ЛФЩИНА нзодобр. - Духовна огрснмчннотт,
иеабииaнeя е пи-явв нч беден духом човек. Като
интелектуалец л човек с широк кръгозор той
презираше -снзфщинзта.
—	еенафство неодобр, филиетирство книж. нео-
добр, еснмфлък рззг. неодобр:.
ЕСТЕСТВЕН - 1. който съществува е прии-дaтт
или едва от η—, а нн от човешка днйнотт. Ес¬
тествен парк:. Естеств-но езеро, Естествени
горива.
—	природен
мнт. — изкуствен, онелоелтоен
2.	Който - ^βτ^ някому по рождение, който па
природа - нсоекев. Красноречието - негова ес¬
тествена дарба. Естествен ус-т зз такт,
—	природен, вроден, самородин прнн.
ант. — придобит
3.	К-йто се держи лптрнд хaрсоoноa ти, прндстaeс
133

тн таксе, какевао н, вес тоаоа спврнд пояρ-дaтa
на няк-по. Ест-стееиc държание. Естествена
веселост. Естеств-нз сърдечност. Естествен
човек. Ест-ствен в отнош-нлята си с хората,
—	непринуден, неподправен, нипаеeторин, безиз¬
куствен книж, нвпрвввег, непосредствен орзн:.
мнт. —> изкуствен, Heecm-CTe-H, nрнтт-оен. фалшив,
подправен, принуден, превзет
4.	О-йт- по nиcитде има нсоaоъв вид, който ттптвеос
на сещн-сота не няо-по. нншо. Лицето й посте¬
пенно придоби своя естествен цвят. Снимка в
естествен ръст. Да оставим нещата да след¬
ват своя естествен ход.
—	нормален, обикновен, обичаен
мнт. —> неестествен, ннн-реслeн. необичаен, неас-
псчнн
5.	вж. закономерен
ЕСТЕСТВЕНО - вж. безспорно
ЕСТЕСТЕЕ—ОСА - качество на човек, който сн
държи cnоинд природтте, хереотeиa ти, вля изоез
нч oсо-oa поведение, держание. Той я привлича¬
ше със своята -стнстееност. Ест-ственост в
държанието. Естественост на чувствата.
—	непринуденост, неподправено?,, нипресеоре-
ноег, безизкуствено?, книж., непрвввегосг,
непосредственост
ант. — изкуственост, оеестнствео-со, престоре¬
ното, фалшивост, подправеното, принуден-та,
превзетото
ЕСАЕСТЕО - 1 . еж. същност 3. знач.;
2.	остар. само членувано вж. природа 1. знач.
ЕСТЕТИЧЕН - 1. К-йто -тп-eеос на cаиcовеоcяте
за красиво, изящно, прекрасно. Естетична под¬
редба не к-ъщате. Естетично облекло.
—	красив
мне. —> неестетичен, оeооеcиe, безвкусен, кич-е¬
лки, кичозно
2.	ВЖ. —ВТГВГИЧССКИ
ЕСТЕТИЧЕСКИ - За произведение не изкуството
- който тн определя вт гледна точка не естетика¬
та, не художественото поeтв-освеоe. Естетиче¬
ска стойност на филм, Естетически критерии,
—	художествен, есевеичен
ант. —* неестетически, нннстнтичнн
ЕСАА—ДА - вж. подиум
ЕТАЖ - Чето оо сграда, чист- п-еншeняс тн ημβ-
рат нс една площ, на определена ессочинс вт зе-
мяат. Къщата е на два етажа.
—	кат нар.
ЕА—ЖЕАК— - Подвижна мебел, която те тссооя от
няколко резп-л-жеои една над друга хсова-нoaл-
ня дъски, лреднезначеоа зс книги, домaоeнтоc
седвен яли други oнши. Книгите й се наредени
на еτзж-роата.
—	полица, стелаж книж.
ЕА—ЛО— - вж. пример 1. знач.
ЕТАП - Определен момент в осаecавeас, nооoичснe-
то на нещо. Строителството на завода навлиза
в последния етео. Рзн-н етап в творчеството
на поете.
—	фаза, стадий, период, фазие книж. рядко
ЕТЕА - прен·. еж. ефир
ЕТИКЛ - вж. морал 1. знач.
ЕТИКЕТ - еж. етекваие
ЕАИКЕЦИЯ - Сб-р -т πосeuлa зс поведение, начин
нс държание в дадено обшнcmeо. Спазван-то не
етик-цията е задължително, Дворцова -тикл-
ция. Диплcмзтичесоз еmιиоещия.
—	етикет, протокол, церемониал
ЕТИЧЕН книж. - 1. вж. нравствен 2. знчч.;
2. еж. честен 1. знач.
ЕТИЧНОСТ книж. - 1. вж. духовност;
2. вж. честност 1. знсч.
ЕТНИЧЕСКИ - вж. народностен 1. знач.
ЕАНОС книж, - ож. народност 1. знач.
ЕАЮД книж, - вж. изследвани 2. знач.
ЕФЕКТ - I. вж. въздействие 1. е 2. знчч.;
2. вж. впечатлении 2. знач.
ЕФЕКТЕН книж. - 1. К-йт- прави тилно вп-четле-
нин, oсадeCcаoт на -к-лнстн. Той имаш- ефект¬
на външност·. Ефектна картина. Ефект-н тоа¬
лет. Ефектни постройки.
—	впечатляващ, атрактивен книж.
ант. —> незабележим, ннвзоечно, безличен, безаск
2. рядко вж. резултатен 1. знач.
ЕФЕКТИВЕН - вж. резултатен 1. знач.
ЕФЕКТИВНОСТ - вж. резултатност
ЕФЕКТНОСА книж. - Нещо, което силно впечат¬
лява, въздейства на околните. Ефектността не
тоалета й ме впечатли.
—	атрактивност книж.
мнт. —> незабележителност, невзрачовст
ЕФИКАСЕН - вж. резултатен 1. знач.
ЕФИКАСНОСТ - ож. резултатност
ЕФИМЕРЕН книж. - ож. краткотраен 1. знач.
ЕФИМЕА—ОСА книж:. - еж. краекограйноег
1.	знсч.
ЕФИР - Оеоръжaeеш-т- не въздушно постmоaо-
ттво. Ефирът - зант от чужди радиостанции.
—	егвр орен., въздух
ЕФИРАЕ - 1. вж. безплътен 2. знач.;
2.	вж. лее: - . к 2. д знт.
ЕФИАНОСА - вж. лекота 1. знач.
ЕХИДЕН - вж. язвителен
ЕХИД—ИЧ— - вж. злорадствам
ЕХИДСТВАМ - вж. злорадствам
ЕХО - 1. П-ео-рение на звука, конов тн дължи нч
отреженинтв нч звуковите вълни по поeденm, пре¬
града. Чу се -хо от далечна песен:. Д-т-то сл
заслуша в ехото на своя вик:
—	ик поет,, отглас, отзвук рядко, отек рядко
2. прлн·. вж. отзвук 1. знач.
ЕХАЕЖ - Селен и продължителен звук, ооCто тн
рсанacс надалече вас изпълва нсоaово по-таосо-
ство. Ехтеж на черковни камбани. Ехт-ж нз
чукове. Ехтеж на д-тонации,
—	екот, кънтеж, ек поет,, кънтене, еитвнв, вчени
ЕХАЕнЕ - ож. ехевж
ЕХТЯ несв. - 1. Звуча свлив, -oиеаяeaе се м сн чувам
надалеч. Проблесна светкавица и гърмът дълго
ехтеше в полето. Тракането на влека -хт-ше
в тунела.
—	ичм, кънтя, отеквам в несв., резонирам книж.
2. Изпълнен съм, огласям сн от тилен звук. Гради¬
ната ехти от д-тски смях. Залата ехти от
ръкопляскания.
—	вча, кънтя
ЕЧ— - ож. ехтя 1. и 2. знач.
ЕЧЕНЕ - вж. витеж
ЕШМЕДЕМЕ простонзр. - вж. гощавка
134

•νι/»
Л V
ЖАБЯСЕАМ рззг. - вж. ожаднявам
ЖАД оонт, - ож. жажда 1. знач.
ЖАДЕН - 1. прен·. к-йт- изпитва ссенв желанен за
нншα, ооCmа жедуее, копнее зс нещо. Млздит-
хора се жздни за знанля. Той беше жаднн да
научи какво се л случило,
—	зажаднял, ееeнмее нар.
2. пр-н·. вж. алчин
Ж—Д—ЕЯ поет, - вж. копнея
Ж—ДНИК рядко - ож. алчник
ЖАДУВА— - вж. копнея
ЖНДУВ—В - еж. желан 1. знач.
ЖЛЖДН - 1. Усещане на ссена нужда за пиене. Из¬
мъчва ме жажда, Утолих жзждзтз си.
—	жад понт.
2.	орен. ож. копнеж;
3.	прен. еж. глад орен. 2. знчч.;
4.	прен, ож. алчност
Ж—ЖДНМ полт. - еж. копнея
ЖАЛ - 1. вж. състрадание 1. знчч.;
2. нар. вж. мъка 2. знач.
ЖСЙ МИ Е разг. - вж. мъчно ми в
ЖАЛБА - 1. Πμ^-η- или устно eъаоежeоce срещу
нередност, несправедливост и под., л молба за
-тcтоеосвaннт- им. Подавам жалба. Давам ход
нз жалбата. Очаквам отгоеcр на жзлбзтз си.
—	оплаквани, тъжба
2.	нар. вж. мъка 2. знач.;
3.	нар. обикн. мн. еж. оплакване 1. знчч.
ЖАЛВАМ СЕ - вж. оплаквам си 1. знач.
ЖАЙВ—НЕ - ож. оплакване 1. знчч.
Ж—ЛЕЕ— - вж. траурен 1. знач.
ЖАЛЕЙК— - 1. ож. некролог;
2. вж. траур
Ж—ЛЕН - вж. тъжен 2. знач.
Ж—ЛЕЯ нзсв. - В траур ссм след cеьоoте нс някого,
силно скърбя за починал близък човек. Защо но¬
сиш чзрно, кого жалн-ш? Той жалее за жена си.
—	жаля, оплаквам2 в нзсв, тъжа нер.
Ж—ЛКО - За ваивз нс съжаление към няо-г- мае кем
нншо. Жалко зе момчето, непълно сл провали.
Разлях виното, жалко за хубзвзтз пcкр)иекз.
—	язък разг.
ЖАЛНО МИ Е - вж. мъчно ми е
Ж—Й ОВЕН нзр. ооет. - еж. тъжен 2. знач.
Ж—Л—ЕНА - вж. тъжен 2. знач.
Ж—Л—СТ - 1. еж. състрадание 1. знчч.;
2. рядко ож. мъка 2. знач.
ЖСЛ—СТЕН - вж. тъжен 2. знчч.
Ж—Л—СТИЕ - вж. милостив 2. знач.
ЖАЛЪК - 1. Обикн. зс вид, cеcт-яниe. положение
- к-йт- буди съжаление, cеcтоедaоиe. Не искам
никой да ме види в този жалък вид. Къщата е в
жалко състояние,
—	окаян, плачевен прзн,, незавиден
2. Обикн. зс живот, съдба и под. - който предизвиква
съжаление, cеcтоедеоcн. Жалко съществувание.
Жалка съдба. Жалък живот.
—	окаян, клет, незавиден
3.	К-йт- - лишен от βтсоaоeи дтco-Cнcтeе е буди
nоeаоeнce. Жалък човек. Жалък писател.. Жалка
личност.
—	нищожен
ант. —> в-лик, полсм. славен, анееeниm
4.	вж. мизерен 1. знач.;
5.	вж. безславен 2. знач.;
6.	ож. смешен
V жив де го оплачеш рззз. към 1. и 2. знач.
ЖАЛЯ - 1. рядко ож. скърбя;
2.	еж. съжалявам 1. знач.;
3.	вж. жалвя;
4.	вж. щадя 1. е 2. знсч.
ЖАЛЯ СЕ - вж. оплаквам си 1. знач.
ЖАР - 1. Резπтоeни веЕлища, което повече не изпус¬
кат пламък. Разрових жарта в огнището. Нз
жарта се п-чеше месо.
—	жарава, жаракина диел..
2.	ож. горещина;
3.	прлн. вж. страст 1. знач.
ЖНРНВА - вж. жар 1. знач.
ЖНА—ЕН—Н длал. - ож. жар 1. знач.
ЖААЕАМ - вж. опмрвам 1. знач.
ЖАРГОН - Говор ос опоaничннa. -6οτ-6ηηβ соци¬
ална група. Войнишки жаргон·. Ученически жар¬
гон.
—	слинг, социолект, арго
ЖАРКОСТ книж:. - ож. страст 1. знач.
ЖААЪК поет. - 1. еж. горищ 1. знач.;
2. ож. страстен 1. знач.
ЖАРЯ несв, -1.3а сленцн, огън - тилно облъчвам с
топлена някого, нещо. Слънцето жзр-шл лице¬
то му, ко-то беше добило загар.
—	дегааем1 в несв., пека
2.	За коприва - nричинсβaе болка при допир до кожа¬
та. Копривата жари.
—	паря2, жиля
3.	вж.приличам
ЖВЛКАм разг. - вж. мляскам
ЖЕГА - вж. горещина
ЖЕГЕНМ рззг. - еж. обиждам
ЖЕГЕАМ СЕ разг. - вж. обиждам си
ЖЕГНЛТ разг. - вж. денден1 1. знач.
ЖЕЖЧНЕ— диал. - ож. горещина
ЖЕЖЪК нар. - еж. горещ 1. и 2. знач.
ЖЕЗЪЛ - Специално cаосе-тeнa и украсен- т-сгт.
оосто се авсв вт висши духовници, владетели е
др. като символ не тила, власт. Царски жезъл.
—	скиптър книж,
ЖЕЛА— - 1. който тилно тн желае. Желан гост,
Дойде желаният ден. Постигнахме ж-ланзтз
победа.
—	жадувай, въжделен книж., заветен, очакван,
меооодеαквαн, дългоочакван, многожелан
книж:.
ант. —> н-ж-лзн
2. О-йт- - таксе, каксет- тн желае, кекьвтв тосеoс
да бъде. Придавам ж-ланзтз форма, Всичко се
развива в ж-ланата насока.
—	желателнн, иекмн
ант. —> н-ж-лан. нежелателен, неп-еолен
ЖЕЛ——ИЕ - 1. Вътрешен стремеж да тн направи
вля постегне ннщо. Работя с желание. Голямо
ми е желанието да си купя нова кола. Нз въпро¬
сите ми отговаряш- без ж-лание.
135

—	охота, мврак рззг, апетит прлн:. обикн. мн,
ищах нер.
ант. — нежелание, неохота
2.	Осъзнат стремеж към постигане на цел. Никой нн
смееше дз се противопостави не ж-лзнието
му. Желание за живот, Трябва да изпълня же¬
ланието не баща сл.
—	воля, искане
3.	Определен, к-ооиeтeо стремеж де се поиmeжaeе,
получи нещо. Не мога да удовлетворя всичките
ти желания.
—	искане, щение остар.
ЖЕЛАТЕЙЕ— - вж. желан 2. знсч.
ЖЕЛАЯ - 1 . вж. искам 1. знач.;
2. вж. пожелавам 2. знач.
ЖЕЛЕ - 1. Сладко, приготвено от тока на вaоннc
плодове, сгъстено оеиоо. т желатин. Ж-л- от
дюли. Ж-л- от вишни.
—— пвлте
2.	Охлеаде кгст сое до яятти. Желе от свиннка слава.
Риба в желе.
—	пелте, пихтия, пача
ЖЕЛЕЗ— - вж. окови 1. зотч.
ЖЕЛЕЗЕ— - 1. прзн:. вж. здрав 1. знач.;
2.	пран. дож. уутойчив 1. днач.
ЖЕЛЕЗНИЦА остар. - еж. влак
ЖЕЛЕЗЦЕ - вж. налче
ЖЕ—— - вж. съпруга
ЖЕНЕН - О-йто е встъпил в брак. Той е женен
мъж. Имам жен-н слн.
—	оженен, вадомин, свмиен
анг. — неженен, нноженен, нез-домни
ЖЕНИЛО нар. оонт, - вж. женитба
ЖЕВИАБА - Официално узаконено cнеeCн- тежв-
т-аствв между мъж е жена, сключване на брачен
съюз. Тя изобщо нн мисли зз женитба. Женит¬
бата не се състоя·. След женитбата заминаха
в чужбина.
—	браК, бракосъчетание кнлж,, сватба, венчав-
ка, венчило, женило нар. поет,
ант. — развод
ЖЕ—кСа - Мъж, който има връзки с много жени,
отCтт обича дс зедеря жени. Тя го избягваше, за-
щото знаеше. че е женкар.
—	донжуан книж. ирон:, коцкмр разг, нзодобр,
любовч^ разг, сваляч жарг.
ЖЕНСТВЕН - ОтCт- - поcлъш нс жена, който има
кaчнcтeе. присъщи на жена. Женствено лице.
Женствени черти.. Женствен характер:·
—	нежен
мнт. —> мъжествен
ЖЕНЯ несв, - вж. оженвам
ЖЕ—Я СЕ нзсв·. - 1. Встъпвам в брачна врезка. Сега
младите се ж-нят рано, Не искам да с- женя.
Ще с- ж-ня пр-з май.
—	оженвам ее в несв, венчавам се в несв, за-
домявам ев в несв. нар,— бракосъчетавам се в
ннсв. книж.
ант. —> развеждам се, оaаднлсе сн, осасттaoсм ле,
-cmеeсе ле, оеажeоeaе ле
2. С ор-дл, за. Встъпвам е еосо л някого. Ж-ни се за
която искаш, Той ще се жени за своя оолежоз·
Жени се зз жена, която нл го гзслужзез.
—	оженвам се в несв,, венчавам еи в нзсв, взимам
в нзсв. прен:. разг,
ант. — развеждам се, разделям се, рсастoaoсе се,
оставям се, напускам
V	минaeaе (тoиeее. влизам) пад вннчсла рззз., на¬
дявам ле хомот (юл-р, ярем) <ое oосoa> рзгг.
шез. към 1. знач.
V	теързосм св живота (седбате) с осоого книж.
към 2. знач.
ЖЕРТВА - 1. Животно, което друго животно на¬
пада, улавя за храна. Орнлът отвисоко следи
ж-ртвзтз сл·. Пр-з зимата сърните ч-сто ста¬
ват жертва нз вълците,
—	плячка
2.	Човек, n-cmоaдae от πиeр-дно вее социално бед¬
ствие. С наuеносттз си тя стзнз жертва не
мошеници. Жертва нз случайности..
—	плячка прзн.
3.	Съзнателно n-неcсоe на трудовете е лишения
в името на нещо. Твоята жертве е излишна.
Няма нужда от такава жертва, ще се справим
л сами.
—	саможертва
ЖЕРАВНМ несв, - Съзнателно те -ткеаeте от ннщо
ценно в името на цел, идеал мли нс осоопо. Хи¬
ляди жертваха живота си в борбата срещу
фашизма.
—	отдавам в н-св., пожертвам
ЖЕААЕЛМ СЕ— несв. - Съзнателно, д-ертвтлн-
Oиcоувее живота, сигурността те заради някого
или нещо, в името не няоеовa цел. Готов съм да
сл жертвам за свободата на родината,
—	пожертвам еи, прежалвам се в несв.
ЖЕАТЕЕ—ОСТ —- вж. себеотрицание
ЖЕАТВОГОА—ВЕ— - вж. всеотдаен
ЖЕААСОГОТОВНОСС- вж. себеотрицание
ЖЕСТ - 1. еж. ръкомахане;
2. прзн. книж. ож. проява 1. знач.
ЖЕСТИКУЛАЦИЯ - вж. ръкомахане
ЖЕСТИКУЛНА—М - ож. ръкомахам
ЖЕСТНКУЙНА—Н Е - вж. ръкомахане
ЖЕСТОК - 1. О-йт- не ло-сoсoa милост, тнизхож-
денен, състрадание и измъчва, причинява болка
на някого. Жесток влздетел. Жесток тиранин.
Жесток баща.
—	жисгдkдсъадееее, безжалостен, безмилостен,
безпощаден, безсърдечен, безчовечен
ант. —> милостив, мил-cъоднн, cеcтоедетнлeн, чо¬
вечен
2.	който съдържа жеттвквсо, отCто nричcнсвa тилно
cтоaдaнce. Жестоко убийство. Жестоки мъче¬
ния.. Жестока рззпрзве с плнннните. Ж-стоко
отнош-ни- към животните.
—	безжалостен, безмилостен, безпощаден, без¬
човечен, нечовешки, античовешки, мнеиху-
манин, варварски прен, зверски орен.
мнт. —> човечен, хуманен
3.	вж. ожесточен 1. знач.;
4.	орен., жарг. еж. изключителен 1. знсч.
ЖЕСТ—кОСА - 1. качество ели πр-свa на човек,
който измъчва, nрuчcнсea cтоедениe. болка. Вла¬
детелят не тези земи бил изв-ст-н със своята
ж-стокост. С небивала жестокост измъчваше
бедното животно, Не проявявай жестокост
към детето!
—	жесeокдсърдеени, жистдкдeъадвчедст, безпо¬
щадно?!, безчовечно?, безчовечие, безсърде¬
чие, коаαедeъадвенв
136

мне, —► милосърдие, състрадателното, миеоттиовст,
чввечовст, човещина
2.	Отго!деа1е1 прспиа, постъпка на нассиеие, иимъчване.
Не съм допускал, че хора могат да извършват
такива жестокости оо време на войне,
—	зверство, безчовечно?,, варварство орен:,
зверщина, садизъм
ЖЕСТ-К-СЪРДЕЧЕН - вж. жесток 1. знач.
ЖЕСА—К—СЪАДЕЧИЕ - вж. жестокост 1. знач.
ЖЕСТ-К-СЪРДЕЧН-СТ - еж. жестокост
1.	знач.
ЖИВ - 1. к-йто съдържа живот, жезннност. Жива
природа. Предметите ми изглеждаха живи,
—	одушевен, одухотворен рядко, оживотворен
книж.
ант. - > мъртъв, неодушевен, бездушно, нежив
2.	Обикн. зс неодушевен пиндеeт - о-Cао - е процес
нч съществуване. Някои от старинните тради¬
ции се ощн живи л запазени. Жив зъб.
—	жизнен
ант. —> мъртъв, нежив
3.	Зс очи, поглед - който следи, аaбeлсавa всичко, в
който има жизненост, ннeогис. Момченце с живи
очл,
—	подвижин, игрив
мнт. —> безжизнен, изгаснал, угаснал
4.	вж. пъргав 1. и 2. знач.;
5.	орен·, вж. изразителен 1. знач.;
6.	орен·, вж. оживин 2. и 3. знач.
ЖИВАК - орен·, разг. Много подвижен, пъргав чо¬
век, който нн сн задържа нс едно място. Това
д-тн н золям живак, н- сл свърта на здно мяс¬
то.
—	шило ор-н·. разг,, къ^риц орнн:. рззг,
ЖИВВАМ разг. - ож. съвземам еи 3. знач.
ЖИВЕЛИЩе ооет, рядко - вж. жилище 2. знач.
ЖИВЕЦ рззг. - Жизнена села, импулс за действен,
дейното. У н-зо няма живец. Липсва ти живец.
Той вн-с- живец в работата,
—	нерв орен, рззг., жизненост, живот орен:.
ЖИВЕЯ нзсв:. ~ 1. Жив съм. Човек не знае дали
утр- ще живне. Не знам понякога защо жлв-я.
Много л болен—, но все ощн живее,
—	съществувам, има ме, екзиееирам книж,— еъм
ант. — умирам, почивам, издъхвам, свършвам, втв-
0^ см, аaпиβaм, падам, пуквам, гето-м тн, пто-
висвтм
2.	Прнкaивем живота се пв някакъв начин. Жив-ем
криво-ляво добре, Как живееш? Всеки живее
както може. Таке живяхме изв-стно вр-ме,
—	преживявам в илси, карам1 резг, еомuнсβам
?е нар.
3.	Съществувам -понднлeно време. Още много годи¬
ни ще живееш, Тя б-ш- живяла осемдесет го¬
дини на този свят.
—	преживявам в несе:, просъществувам, прожи¬
вявам в несв. рядко
4.	Сешecтвувее. -ставам много дълго βонмн, асoвнa-
гм. Споменът зз Левски в-чно ще живне в сърца¬
та нл. Да живее България!
—	пребъдвам в несв, просъществувам
5.	вж. обитавам;
6.	вж. прехранвам — еи
ЖИВИ—Л нар. - вж. животно 1. знчч.
ЖИВИТЕЛЕН - вж. животворен
ЖИВ—Н—СЕН рядко - еж. животворен
ЖИВОПИСЕН - който е много ^βομβ, богат на
еепрe и цветове. Живописна долина, Живописни
брегове, Живописни фасади:. Живописно сели¬
ще. Живописно облекло.
—	китен, цввтист, колоритен, картинен орен:,
рядко
мнт. —*■ невзрачен, безличен, безлик, безцветен, сив
ЖИВОПИСЕЦ - вж. художник
ЖИВОПИСНОСТ - Красив вид, б-гтостет на
багри е цветове. Търново привлича туристите
със своята живописност.
—	киеност, колоритност, кареинносе рядко, цве-
гистосе
мнт. — невзрачност
ЖНЕ—РЯ нар. - вж. живуркам
ЖИЕ—СТ - 1. Качество или nоосoa на бодрост, жиз¬
нерадост. Очите му бяха загубили своята жл-
вост,
—	игривост
2.	вж. пъргавина 1. знач.;
3.	вж. изразителност 1. знчч.
ЖИВ—Т - 1. Съществуването на човека, врнеeт- от
раждането му до -пределен момент вам до смърт¬
та. Прекарах живота сл в труд. Ж-лая ти дълъг
живот. Имаш ощн живот пред с-б- сл. Разка¬
зах му живота сл.
—	дни орен,, житии книж. рядко
ант. —> смърт, край, кончена, умииечоa
// смърт, гибел, край
2.	Начин, по който протече съществуването на хора¬
та. Животът ни е много еднообразен л скучен.
Не мога още да свикна с новия си живот на
снло. Борба зз справедлив живот.
—	битие, съществувание, битност рядко, вквие-
τβ^^ книж.
3.	Съвкупност вт условия или навици, които опре¬
делят начена на съществуване. С-лски живот:.
Градски живот·.
—	бит
4.	Общественото човешко cешнлтвувaнe, -бнотиeни-
яо свят. Литературата отразява живота. Жи¬
вотът, който ни заобикаля, е пълен с проблеми.
—	действителност, реалност, битие
5.	орен., еж. оживлении 3. знчч.;
6.	орен·, ож. живиц
ЖИЕ—ТВ—РЕ— - който дава живот, жизненост,
бодрост, който поддържа живота. Животвор¬
но слънце. Животворен планински въздух. Жи¬
вотворна влага. Животворно въздействие не
природата,
—	живителен, съживиеилвн, възродителен, ожи-
витилин рядко, живдндсин рядко
ант. —»убийствен
ЖИВ—АИН— рядко - вж. животно 1. знач.
ЖИВОТИНСКИ - OomO - пиялещ нч животните,
а нн на човека. Животинско изражение, Живо¬
тинско съществувание. Животински условия на
живот, Животински страсти.
—	скотски, нечовешки
ант. — човешки
ЖИВОТ—— - 1. Живо същнствт, което има лнтява
и се движи свободно. Диви животни. Домашни
животни. Паразитни животни.
—	живинм нар. твар, гадина разг, гад разз, жи¬
вотина рядко
2. орен·, разг. вж. гад 1. знач.
w
JTV
137

ЖИВ—Т——ПИСЛ—ИЕ книж, - ож. биография
ЖИЕ—Т—ПИС книж, - вж. биография
ЖИВОТРЕПТЯЩ книж. - ож. актуален 2. знчч.
ЖНВ—ТУВАМ - вж. живуркам
ЖИЕУВ—М рядко - еж. жевбркам
ЖИВУАК—М - Пиeоервaе живота св без духво-
ня uнoeиeли. зед-e-лявеCки само насъщните см
нужди. Искам да живея пълноценно, е н- да жи-
еуркам·. Той си жмуркз и не се интересува от
нищо.
—	живогувам, вегетирам орен·, книж, жевбвaм
рядко, живоря нар:.
V тъпча знмяте рззл.
ЖИГ—СВАМ - 1. Нaосаeaм жнствко някого, кттв
cлепем белег върху кожата му обскн. т нажеже¬
но желязо. Господарят заповядал да жигосат
роба с нажежено желязо оо двете бузи.
—	клеймя нзсв., дамгосвам простонар.
2.	прен. книж, вж. разобличавам —. знач.
ЖИЗНЕН - 1. К-йт- - изключително важни, нe-ех--
дим за живота. Жизнена необходимост. Жизнен
въпрос.
—	жизненоважен, насъщен книж:.
2.	вж. бодър 1. знач.;
3.	еж. житейски;
4.	вж. жив 2. знач.;
5.	вж. жизнеспособен
ЖИЗ—Е——ЕНЖЕ— - вж. живнен 1. знач.
ЖИЗНЕНОСТ - 1. вж. бодрост 1. знач.;
2. вж. живиц
ЖИЗ—ЕАНД—СТ - еж. бодрост 2. и 3. знач.
ЖНЗ—ЕА—Д—СТЕН - вж. бодър 2. и 3. знач.
ЖНЗНЕСП—СОБЕН - О-йо- е οπβο-6ηη да живее
и да ле развива. Жизнеспособно пооcленuе· Жиз¬
неспособен организъм.
—	жизнен, жнзевсeгойенв
мнт. —► иежлгиесоcсcбни
ЖИЗНЕУСТОЙЧИВ - вж. жизнеспособен
ЖИЛА - 1. еж. сухожилие;
2.	нер. вж. вина;
3.	вж. жилка 1. и 2. знач.
ЖИЛАВ - 1 . вж. гъвкав 1. знач.;
2.	прлн. рззг. вж. издръжлив 1. знач.
жНйаЕн—— - 1. вж. гъвкавост 1. знач.;
2. орен. разз, ож. издръжливост 1. знач.
ЖИЛАВО—С--1. вж. гъвкавост 1. знач.;
2. орен, разг. вж. издръжливост 1. знач.
жНйвЛм - прлн. разз, ож. обиждам
ЖИЛЕЦ остар. - вж. обитател
ЖИЛИЩЕ - 1. Специална сграда, част от нея вее
отделно помещение, предназначено зс живеене
на хора. Просторно жилищ-. Хигиенично жили¬
ще, Жив-я в жилището нз баща си. Останахме
без жилище,
—	дом, квартира, апартамент, къща, покрив
орен·.
2. разш. Място зс живеене. П-щерно жилище. Жи¬
лищ- нз самодиви.
—	обиталище книж,, обител книж,, живелише
поет, рядко, селение старин:.
ЖИЛКА - 1. Обикн, мн·, Тънки caеоотдни ивици от
друг цвят в минерал, дърво в др. Мрамор с черве¬
ни жнлоu· Дървесни жилки.
—	жила, нишка рззг.
2.	Надебеленс нишка по листете или стъбл-о- на
растение. Гъсеницат!. е изгризала листата л н
оставила само жнлоиmн.
—	жила
3.	орнн. разз, вж. произход 1. знач.
ЖНйЯ - 1. Бода с жилото те. Пчелите не го жи¬
лят. Комарите жилят където сварят. Мухите
жилят.
—	хапя
2. вж. жаря 2. знач.
ЖИТЕЙСКИ - О-йт- те -тнеся до живота, който
- свързан с живота. Житейски ооит. Житейски
проблеми. Житейски път:.
—- живнен, екзистенциален книж.
ЖИТЕЛ - рззш. вж. обигагел
ЖНАНЕ - 1. книж. рядко ож. живот 1. знчч.;
2. рззш. вж. биография
ЖИТИЕПНС книж, рядко - вж. биография
ЖИТНИЦА - вж. хамбар
ЖИТО - ож. пшеница
ЖНЦА - вж. кабел
ЖИЧКК - 1 . еж. влакно 1. знач.;
2. ож. струна
ЖИЧКАДЖНЯ жарг. - вж. електротехник
ЖЛЕБ - Вдлъбнатина на nиндент. е о-ст- се вмества
изпъкналата чест нч друг предмет. Капаците на
прозорците не се затваряха, както обикновено,
е се плъзгаха върху жлебове.
—	длаб, улей
ЖЛЪАВАМ СЕ - еж. пожълтявам 1. знач.
ЖЛЪЧ (ЗЛЪЧ) - вж. омраза
ЖЛЪЧЕН (ЗЛЪЧЕН) - вж. язвителен
ЖМААЦН диел. - вж. тръпки
Ж—НГЛЬ—АСАВ— - орен. еж. акаоеаeшееа
ЖРЕБЕЦ - Нетквпен породслт кон за разплод м
езда. Чистокръвен жрнбец. Бял жребец.
—	аг нар, айгър простюнзр.
ЖРЕБИЙ - прен.. книж. вж. еъд.а .. знчч.
ЖУЖ— - вж. бръмча 1. и 2. знач.
ЖУЖНЛ - вж. бръмча 1. знач.
ЖУЖУКАМ - вж. бръмча 1. знчч.
ЖУЛЯ рззг. - 1. вж. търкам;
2.	вж. шибам 1. знач.;
3.	орен. вж. приличам;
4.	прзн.. вж. пия 1. знач.
ЖУМЕШКЛТ— разз. - вж. жумешком
ЖУМЕШК—М - Със затетреои очи, без да се гледа.
Напипвам жумешком вратата,
—	мижишком, жумишката разг,— мижешката
рззг.
ЖУМЯ - Държа очите си зaаeооннв сее спуснати,
тесте клепачи. Жумя ср-щу сеетлннатз. Защо
жумиш, а не гледаш?
—	мижа
ант. —► гледам
ЖУА—АЙИС- - Леце, конто тн аaоиеaве т пуб¬
лицистична дейн-то в масмедия. Работи като
журналист в -дин есеаиди-еииа. Сдружение на
журналисти.!-.
—	вестникар остер,, еовиеaa разш.
ЖУАЧ— диал. - вж. бръмча 1. знач.
ЖЪЛТЕ—НК—В -—Който - с цвят, близък до жълт.
Жълтеннозеи мустаци. Жълт-ниозез светлина,
—	еквжклт, ^^зжълееникмв
138

ЖЪЛТЕЯ нзсв. - 1. Постепенно ставам жела. Ко¬
жата й започна дз жълтее.
—	пожълтявам в нлсв.
2. Изпъквам л жълтия ти цвят. Тук-таме жълтен ку-
оуряо.
—	жълтия ее
ЖЪЛТЕЯ СЕ - вж. жълтея 2. знач.
ЖЪЛТНЦ— - Златое монета. Той развърза к-снятз
си и й подаде една лъскава жълтица.
—	златица старин.
ЖЪЛТОЧЕРВЕН - К-йт- има жълт цвят е черее-
нвосe оттенък. Жълтcч-рееuн листа. Жълто¬
червена иглика.
—	доеведжклe
ЖЪЛАЯСЕ—М разз. - вж. пожълтявам 1. знач.
I ЗА - ож. заради 1. знач.
З——НГАЖИАЛМ - 1. еж. ангажирам 1. е 2. знач.;
2. вж. запазвам 4. знач.
З—Н—Г—ЖНАЛМ СЕ -1 вж. ангажирам ее 1. знчч.;
2. вж. наймам ее
З———ГАЖНР—— - 1. вж. зает 1. знач.;
j 2. вж. запазен 4. знач.
ЗАЛ—ГАЖНР—Н—СТ - вж. заетост
ЗМНХКВ—М - вж. вавайквам се
ЗМБАВА - 1. Увеселение л поканнни госте, -рпaнu-
аиоaно тосесне някъде за nрcстно прекарване на
eоeеeo-, честване нс нещо вея някого в под. Сно¬
щи до късно бяхмн на забава,	забава.
Дов-ч-рз съм канен на забава.
—	купон2 разг,— парти разг,, събирани, сбирка,
джамеоре р^з^г,— джмбола жерз, тирен жзрз.
рядко
2. рядко вж. забавление 1. знач.
З—Б—ВЕН1 - 1. К-йт- служи за аaеaeе, развлечение.
Забавно четиво. Забавна музика. Забавна игра.
—	развлекателен, занимателен
2. ож. дсидвеe 1. знач.
ЗАБАВЕН2 - вж. бавен 2. знач.
ЗАБНВЛЕВНЕ - 1. Весело е nоuсmнα прекарване
на времето. На село няма особ-ни забавления.
Често си устройваме забавления. Ходя не лов
зз забавлени-,
—	развлеченин, забава рядко
2.	Πисmеaa, нсвд ейНоеот, з -яа-д арслеами бИкин.
еe-е-дотo- те време. Любимо забавлени- за де¬
цата н ритзн-то нз топке. Търся си някакво
забавление.
—	развлечение, занимание, заниммвкм рззг.
ЗАБ—ЕЛЯВНМ несв. - 1. Създавам весело, nрcстно
нетmо-eоue у някого. Като комик той уме- дз
забавлява публиката,
—	веселя, аазввeвлевαм в нзсв, увеeелевам в
нзсв:. рядко
. ант. —> натъжсве-м, оажалявсм
< 2. Създавам nрисаос теcтaн-eкa е аaоcмaния не нс¬
: кого, за да нн скучае. Той уме- да забавлява деца.
Домакинът р-ши, че трябва дз ни забавлява с
:	ловджийските си истории.
i — развличам, занимавам
= ант. —> отегчавам. досаждам, дотягам, додсeaм
I ЗНБНВЛЯВСМ СЕ нзсв. - вж. ввевля еи 1. знач.
: ЗАБАВЯМ - вж. бавя 1., 2. и 3. знач.
I З—БНЕЯМ СЕ - 1. вж. закъснявам 1. е 2. знач.;
i 2. еж. застоявам еи 1. знсч.
i З—БАВЯНЕ - вж. бмввнв
ЗНБ—ЛНМ—СВНМ разг. - 1. ож. лъжа 2. знач.;
2. еж. ивлкоеам 2. знсч.
З—БЕЕ—НЕ старин:. - вж. забрава 1. знач.
| ЗАБЕЖКА книж. - 1. Отклонение вт обштnринmоo-
I прсвслнт nоeндeоce. стснввсще е дадена о&ласт.
? Фор.мзлистични габ-жон в произвед-ни-то,
• Той сл пази от есякзаен забежки.
139

—	увлечение, залитане разг.
2.	Отакюннние, зптдлеечеенн ос onpteieerena основна,
nоинma зс правилна, ления вев възгледи, политм-
ка. Левичарски ззбнжки. Д-сни забежки.
—	уклон книж.
ЗАБЕЛЕЖИМ -1. вж. видим 1. знач.;
2.	Обикн. в съчет. с едва. вж. доловим 1. знач.;
3.	еж. явнн 1. знач.
ЗАБЕЛЕЖИМ— - вж. явно 1. знач.
ЗАБЕЙЕЖНАЕЙЕ— - 1. О-йт- преви тилно впе-
чатлноие с оечeетвете ос, с д-ет-йнствета си. Зз-
бел-жит-лен учен.. Забележителен ум. Забеле¬
жителен орнвод. Забележителни успехи.
—	бележит, бляскав прен.. блестящ прен, ярък
прлн,
анг. -* невзрачен, незабележим
2.	За човек - к-йто тн отличава, изпъква о τττ6ηηβτη
си ктчнотеа. Той е иай-ззб-лежнтелизmз лич¬
ност в селото нл.
—	колоритен, ярък орнн:.
мнт. — незабележителен, безличен, ннвзрачео, не¬
забележим
3.	ож. виден
ЗАБЕЛЕЖИТЕЛНОСТ - 1. Ннщо забележително,
обикн. обект от нтс-е-н- мстто, страна и под.,
конто със своите хaоaкmнонм качества nрндοτaβлс-
ес интерес. Храм-памео^ниоът „Александър Н-в-
ски “ е лднз от ззбележит-лноститн не София:.
—	бвлежигоег книж.
2. еж. знаменитост
ЗАБЕЛЕЖКА - 1. Оиaтоо писмено пояснение, до¬
пълнение към текст. Забележка на преводача, В
забележка оод линия авторът доуточнява ми¬
сълта сл.
—	бвлижка, ремарка книж,
2.	ож. укор 1. знач.;
3.	вж. апостроф
З—БЕЙЯЗВаМ - 1. Вннзепнт, неочекеено възприе¬
мам със зоннинт- си нншт, нсктπт. В далечинзтз
ззбеляззх лодка:. Веднага забелягах колате, коя¬
то идваше насреща ми. Отдалече т- забелягах.
Забеляззх дуокзта не поде..
—	съглиждам, съзирам, зървмм, виждам, мяр¬
вам разг.
мнт. — нидовиждам, нeд-плнждaм
2.	вж. виждам 3. знсч.;
3.	ож. долавям 1. знач.;
4.	ож. установявам 1. знач.;
5.	вж. отбелязвам 1. е 2. знач.;
6.	вж. означавам 1. знчч.
ЗЛБЕЛЯЗВ—М СЕ - вж. виждам св 1. и 2. знач.
З—БЕСНЯВ—М - вж. забушукам 1. знач
ЗАБИВАМ - 1. Със селен удар вкервaе обикн. нещо
остро в друго. Забивам кол в земята. Забивам
гвоздей в дъската, Забивам клинци.
—	набивам2, вбивам, побивам, зачуквам, на¬
пуквам, заковавам, коввам рззг,— забучкам,
забождам, вбождам, набучкам
мнт. — отковавам, оеао-oеeaм, избивам
2. рзгг. вж. запилявам се 1. знчч.
зАбНЕММ СЕ - 1. Пр-никвам о τοτΌ-οα ев чеса на¬
вътре в нещ-. Острието на ножа се забиваш-
все по-дълбоко в дървото, Ннщо с- заби в крака
ми. В оодм-ткатз ми се заби едно кабарче.
—	набивам се, вбивам св, забождам ее, забучкам
се, вбождам се, внизвам ее понт,.
2. прен.. ож. запечатвам ев;
Ъ разг. вж. забуткам ев
З—БННА—В—М - вж. бинтовам
ЗЛЕНААМ1 - вж. загрявам
З—ВНА—М2 нар. - вж. подкарвам 1. знчч.
З—ЕНРЛМ3 рззг. - еж. емвам 1. знач.
ЗАБЙ—ЗЯВ—М рззг. - вж. облазя вам
ЗАБЛЕЙВАМ Се разз. пренебр, - вж. вмпавсвам
си 1. знач.
ЗЛБЙЕСТЯВЛМ - 1. еж. еввтвам 1. е 2. знач.;
2. вж. блясвам 1. знач.
ЗАБЛЕЯ— рзгз· орен-бр, - вж. ванесин 1. знач.
З—БЛУДА - 1. Лъжлива, нeвяонα представа мли
енннин зс неща или за някога. Живял съм в за¬
блуда, че той може да ми помогне. Ощн не мога
да. се отърва от своите заблуди, Съпружеският
му живот с нея е бил построен не заблуда.
—	заблуждении, илюзия, измама, лъжа разш,-
мираж прлн:. книж.
ант. — истина, nиевде
2. рядко вж. дезинформация 1. знач.
ЗАБЛУЖДАВАМ -1. вж. лъжа 1., 2. е 3. знач.;
2.	еж. излъгвам 2. знсч.;
3.	вж. дезинформирам;
4.	вж. дезориентирам 1. знач.
ЗАБЛУЖД—В—М СЕ - 1. ож. лъжа ев;
2.	ож. езлковaм си 1. знач.;
3.	вж. загубвам еи I. знач.
ЗАБЛУЖД—ВА—Е - 1 . вж. дезинформация 1. знач.;
2. еж. дезориентация 1. знач.
ЗАБЛУЖДЕНИЕ -вж. заблуда 1. знсч.;
ЗАБ—ГАТЯЕНМ - Ставам богат. През последните
години много хора забогатяха. Фирмата му сн
разрасна и той забогатя. Надявам с- скоро де
забогзт-1-я.
—	замогвам се, рмвбдоаeевам рядко, богатея
нзсв, възмогвам се книж. рядко, опаричвам
еи рззг.
ант.	—> обеднявам, ттcотеешеeсе, западам,
тгтлсвaм, теотяeaе, -πиттяeaм
V хе-щсм злaτнuс дявол зс опашката рззг, напра-
вям (лиαeс) πaоc рззг,, напълвам (пълня) си джо¬
ба (оeеeяτα. гушата) <т пери> рззг.
З—Б—ЖДАМ -1. ож. забивам 1. знач.;
2.	еж. затъквам 1. знчч.;
3.	вж. набучкам 1. знчч.
З—Б—ЖДЛМ СЕ - вж. забивам еи 1. знач.
ЗАБ—йЯВ—М - вж. разболявам еи
З—Б—ЙЯЕ— МЕ - 1. Изпитвам физическа б-ека.
Заболя го стомахът. Заболя ме зъб. Заболя мз
главата.
—	ериедлява ме, присвивм мн рззг, доболявм ми
нар.
мнт. —> отболява ме, еcнaвα ми
2. орнн. вж. домъчнявм ми 1. знач.
ЗАБОЛЯВАНЕ - еж. балетт 1. знач.
ЗНБ—АЧЕ—разз. - вж. длъжен 1. знач.
ЗНБ-АЧЛЯЕНМ1 рззг. - вж. задлъжеевaм
З—БАНВ— - 1. Сестоянсе, е което човек е загубел
спомена зс нещо. Много имена са покрити със
забрава. Всичко от миналото е предадено не
забрава,
—	забвение стзрин.
2. Състояние не пълна вес намалена тоолвбнотт зс
възприемане нс -отлнaτa среда. Напивам с- до
забрава. Изпадам в състояние на пълна забрава.
140

—	еевпамитноет книж., безпаметсево книж.
3. вж. вахлме
ЗЛБА—ВЯМ - 1. - Изчезва, изтрива он от паметта,
οеaнαнмнmо ми нещо. Съвсем забравих, чл дннс
трябвз дз платя телефона, Забравих. че имам
среща. Често забравям.
—	изсмявам2 разг. изщуква ми рзгг., изключ¬
вам орен., рззг,— пропускам рззш.
ант. — запомням, помня, зеnaенτявее
//спомням си, сещам тн, досещам тн, припомням се
2. вж. пренебрегвам 1. знач.;
Ъ рззг. вж. отвиквам 1. знач.
V изляза (изскача) ми от глевате (ума, паметта, акъ¬
ла) р^^з^г. ваnaрсoa мм сн (взфврятеа ме) вт гла¬
вата (ума, мозъка, акела) рззг.. изщуква (щукеа)
мм вт главата (ума, акъла) резг, отива ме вт ума
(акъла) рззг. към 1. знач.
ЗАБР—ВЯМ СЕ - 1. Преставам да зсбнлсзoaм не¬
щата около себе ле, да тъсбосасβaе какво става
поради нншо. конто - потеле-ео непълно внима¬
нието, съзнанието ми и нн тн -тнаея към сегаш-
040-, к-норнτнеma. външна теcτaновоa. Забравих
се в своите нерадостни мисли. Забравих се в
работа л нн усетих кога мина денят, Забравям
се в четене.
—	унасям се, захласвам ее, прехласвам се, увли¬
чам ев, улиевам се, валисвам св, заплиевмм се
рззг., занасям еврззг, далдиевам се длел. дал-
диевам диал..
2.	вж. самозабравям со
З—БАСДКЛ - Правоъгълно парче плат, лоeπенaτт
пв диагонал, е което жените ти покриват главата.
Момиче с бяла забрадка, Копринена забрадка:.
Чнрне забрадка.
—	кърпа, пребрадка, шммия нер,, ръченик диел,,
чембир диал.
ЗАБАНЖДММ - Поcmаβсм кърпа, зaерaдоa. шал е
др., като ге завързвам върху своята сем друга гла¬
ва. Забраждам косите си. Забраждам детето.
—	пребраждам
ант. —> отбраждам, иезбоеждaе
ЗАБР—ЗДЯВ—М - вж. изоравам 1. знчч.
ЗАБАН-ЧЕАМ диал.. - еж. нарамвам
ЗАБР—Н—. - Заповед, нареждане нещо де не се
верши вее да нн сн използва нещо. Забрана зз
строеж, Забрана да се използва детският
труд. Фирмата наруши забраната зз износ на
оръжие,
—	възбрана рззш., запрещение книж, остер-.
вито юрид.— ембарго юрлд. табу орен:.
мнт. —> разрешение, n-зв-лннeн. съгласен
ЗЛБР——Е— - О-йт- не τосбoa да се извършва вее
използва. Входът зе външни лица е забранен,
Пушенето е забранено. Забранена от властта
демонстрация.
—	непозволен, неразрешен, запретен книж, ос¬
тер,, недопустим
мнт. —> позволен, разрешен, допустим
ЗАБР—НЯЕ—М - Нн п-зв-лявам де ле върши, да сн
преви ннша. налагам волята си да не етан- неща.
Забранявам да сл говори високо. Не можеш да
ми забраниш да си изкажа мн-нието,
—	ваеретевам кнлж. остар:.
мнт. —> позволявам, иaзиншaвaе, давам, cеплaοяeaе
он
ЗАБРЕМЕНЯВАМ - Зс жена сее женско животно
- хващам плод в уoо-еaτa се. Жена му пак е заб¬
ременяла. Дълги години нямзшн деца л когато
ззбр-меня, беше голяма радост.
—	зачевам
V -ставам е лое-ж-нсе разз,
ЗАБАЪЩ—ЙЕВЯМ рззг. грубо - вж. заговорвам
1.	знчч.
ЗЛБУКСУВАМ св, - орен:, вж. зациклим 1. знач.
ЗАБУЛВАМ - 1. вж. закривам 3. знчч.;
2.	прен. вж.	2.
ЗаБу—ТУВлМ СЕ - орнн. ож. забушувам 2. знач.
ЗСБУТ—— - 1. вж. затънтен;
2. разз, орннебр. вж. загубен 2. знач.
зЛбУТВЛМ - Пиибuрaе неща така, че нн може да
тн нaмниe. Не зная къде съм си забутала очила¬
та.. Къдн си забутала книгата? Пак си забутал
някъде документите,
—— за^рям рззз, емотавам разг.
мнт. — намирам, тmкоueaе
ЗМБУТВ—М СЕ - Отивам не отдалечено, откъсна¬
то яем труднодостъпно място. Вие защо сте сн
забутали из тези диви места? Идва ми да сл
забутам някъде в провинцията.
——— забивам ев рззз, заeкетвам еи рядко
ЗСБУЧВАМ-1 . вж. забивам 1. знчч.;
2.	еж. затъквам 1. знач.
3.	вж. набучкам 1. и 2. знчч.
З—БУШУВЛМ 1. а-п-чеем дч действам л голяма
разрушителна сила. Вятърът забушува над рав¬
нината като бесен. Навън отново забушува
страшна буря. Пожарът забушува с нова сила.
—	развихрям се, разразявам св, завилневам,
забиснявмм, разбушувам се, раввилнявмм се,
разбиснявмм се, змъбдувмм прнн.
мнт. —> успокоявам се, утехосм, стихвам, уоиоmяeαм
сн
2.	За вода - з-почвам силно да се вълнувам. Морето
отново забушува. Мътнлтн води на р-ката за-
бушуваха,
—	разбушувам се, забунтукам се орнн, закипя¬
вам орнн.
ант. — успокоявам се, уτихвее. стихвам, укртmсeсм
ле
3.	За чувства - започвам де сн просoяoaе с голяма
села. Силен гняв забушува в гърдите му. Възму¬
щение забушува в душата й.
—	закипявам орен,
ант. — успокоявам се, утихоам, уτел-жвaе тн
З—БЪБРЯМ разг. - еж. заговорвам 1. знач.
З—БЪБАЯМ СЕ рззг. - вж. заприказвам си
ЗЛБЪАБ—РВНМ разз. прен-бр, - вж. заговорвам
1.	знач.
З—БЪАБ—АВ—М СЕ разз, ореннбр, - вж. запри¬
казвам се
З—ЕЪАЗВАМ - 1. Започвам да бързам. Накъде си
забързал? Забързах да подготвя всичко.
—	забързкмм ев, разбивкам си, заеилвмм се
2.	Почвам да лървя, да се движ. п-^--^т^с^^с^, ускоржгам
хода ли. Забързах оо стълбите. Забързах към
къщи, Забързах и на ндлн дъх изкачих височина¬
та..
—	забързвам се, ^бързвам, поб^зкам
мнт. — забавям се
ЗАБЪАЗВАМ СЕ - еж. забързкмм 1. и 2. знач.
ЗАБЪРКА— рззг. - 1. заплегин 2. знач.
2. орен. вж. несвързан 1. знач.
141

ЗАБЪРКВАМ - 1. орен. вж. замесвам;
2. разг. вж. дезориентирам 1. знчч.
З—БЪАКВ—М Се - 1. вж. замесвам ев;
2.	еж. обърквам ев 1. и 2. знач.
3.	разг. еж. загубвам те 1. знач.
ЗНВЪРСВ^НМ -1. еж. избърсвам;
2. жерз. вж. открадвам
З—БЯГВАМ - ож. емигрирам
З—ВНЙКВАМ разз. - ож. змвмйквам ее
З—ВНЙКЕ—М СЕ разг. - а-почвем глеент де взоαа-
0^ мъката, болката те зс n-cτипнαлα мн беда мли
съжалението ли за неща. Не можах де помогна
нз чcинка, ззвайка се жената. Какво си се зз-
вайкале зе такива др-болии,
—	загюиквам ?е разз, замиквам рззз, закайк-
кам разг, загръшквам си рззг., рмзвайквам св
разг, рмвгюхквам ев разг.
V аекъошвее ръце (пръсти) рззг.
ЗАВАЛИЯ разг. - вж. нещастен 2. знач.
З—ЕНЙЯМ СЕ рззг. - ож. олюлявам се 1. и 2. знач.
ЗАВАРВЛМ - 1. При -оиванет- ли някъде виждам
някого вее нещо в някакво определ-но съсо·^
нин, положение. Коззто се върнах вкъщи, зава¬
рих жена си заспала. Заварих стаята си почис-
тнна.
—	сварвам, намирам
2.	-н^!^<^1^<- -меи нещо някъде или попадам на
нсотгт обикн. неочаквано. Заварил зо на мес¬
топрестъплението. Кcлаc пъти съм го завар¬
вал в кафенето.
—	сварвам, улучвам, случвам рззг.
ЗАВАРКА - ож. змпойкм
З—ЕААЯВАМ - еж. запоявам
З—ЕААЯВА—Е - вж. запойка
ЗАВЕДЕНИЕ - 1. Обществено място зс хоенeнe е
увеселение. Нз морето има много гзе-дення. В
това заведение няма музика.
—	локал книж,, ресторант, капанче разз:.
2. вж. учреждение
ЗАЕЕЖД—М1 - 1. Водя някого яем ннщо в посока на
отделечееене, до друго есеτт сея стигам до -пре¬
делен- мстa- с нсоаπо. като го водя. Завеждам
коня в оборе, Той ще те ззвед- в греда. Заведи
д-цатз не разходка.
—	отвеждам, закарвам, откарвам
ант. — довеждам, докеовем
2.	Нае-чеем движението на някого, нещо към -nин-
деленв 'място вас цел. Завеждам детето на учи¬
лище. Ще те заведа вкъщи. Завеждам гости на
гарата
—	водя несв., отвеждам, кмаам' нзсв. рззг.
3.	За път, улица, пътека, следа е др. - водя дв -nондe-
аено естτо някого вас нншо. Като тръгнете оо
тази улица, тя ще ви ззвед- точно до гарата.
—	отвеждам, извеждам, закарвам рззг.
ЗАЕЕЖД—М2 - вж. ръководя 1. знач.
ЗЛЕЕКН рядко - вж. завинаги 1. знач.
З—ВЕР— остар. - вж. заговор
ЗЛЕЕАЛДЖНЯ остар. - ож. заодвоанuк
ЗАЕЕАБУЕАМ - вж. вербувам
ЗАВЕСА - Пест сев друге материя, к-сτо -Тикн. се
спуска над nосз-оeц и др., за да зαооивα вее за
украса. Спускам ззв-сит- на прозореца. Тежки
зав-си, Дантелени завеси.
—	перде
З-BE— - Нестееление, непеоетвие, последна волс.
оставени от някого, зс дс тн спазват е следват
от неговите потомци, последователи. Трябва дз
следвам- гзе-тнте не нашите възрожденци.
—	завещание разш,
ЗНВЕТЕН - вж. закътан 2. знач.
ЗАВЕТЕН - 1. Оайта тн пази, почета, кат- нещо скъ¬
по. Заветно място. Зав-огна мнчта.
—	евещен, съкровен
2. вж . желан 1 . енач.
З—ВЕЩАВАМ - Прeд-cτевяе. nоeдевaе н-що във
владение, в нетледтов- нс някого. Този имот
имам от баща си л на сина си ще го завещая.
—— оегавям
ЗАВЕЩАНИЕ - рззш. ож. завВт
ЗЛВЕЯ— рззз. оренебр. - вж. разсеян
ЗАВЕЯН—СА рззг. оренебр, - еж. разсеяност
З—ВЗЕМ—М - 1. Завладявам някакво мстoа, нстос-
нсeaм ле някъде. Ако н- беше полиинятз, бан¬
дитите щяха де завземат складовете л да зи
разграбят, Щзуспеят ли де гзезнмзт властта?
—	заемам, взимам разг,
2. вж. завладявам 1. знач.
ЗАВИВ—М1 - 1. Прамeнсе пад ъгсе n-е-оеτa на
движението си. Завивам ззд ъгъла·. Тн завиха по¬
край площада, Завий наляво.
—	извивам, въввивам, свивам, кривкам, свръ¬
щам, вaкревевмм нар:.
2.	Посeс въртеливо движение не ннщо, обръщам го
около една точке в определена потока, за да го
аскоeля, стегна. Завивам крушка, Завивам бушо¬
ните, Завивам зайка.
—	навивам, завъртам, змвинтвам, навинткам
ант. —» развивам, -τeивaе. -авсртам, рсаoъоoαе,
оеаeинτeaм, отвситеам
З—ВИВАМ2 - 1. Слагам зевивое. дреха върху някого
таке, че да го -бхвене от етвчкв cτоaнe. Завий
добре детето, за да не настине. Завивам рзм--
н-те си с шал,
—	покривам, загръщам
ант. —> отвивам, оαзвuвее
// отвивам, оaкоcвсм
//разголвам, оп-лeaм, зαполeее, обнажосм
2.	вж. закривам 3. знач.;
3.	вж. нмвивмм 1. знач.;
4.	вж. опаковам;
5.	нар. вж. запретвам
ЗАВНВКЛ - Тъкан, с касτс човек тн ρόμβοι, когато
лежи или спя. Лежах в леглото гзеит с деб-ла
гзенекa.
—	покривка, покривало разш.
ЗАВИДЕЙЯЕ— сЕ рядко - ож. зaздаевa еи
ЗАВНЖДЛМ - 1. Изпитвам нeдобо-жнлсmнлно чув¬
ство, завист към някого, комуто сн е случело неща
добро. Завижда му, чз има висока заплата,
—	зловиди ми св, вловиждам рядко
2. разг. вж. облазявам
З—ЕИКВ—М - ож. развиквам си
ЗАВИЛ—ЯЕ—М - еж. забушукам 1. знач.
З—ВН——ГН - 1. Докато нскаC или ннщо тъшнтτ-
еува, за посотянно. Някои събития остават
гзеинагн в съзнанието на народа. Клетвата ни
свързва завинаги.
—	навеки книж, вовеки старлн.. вавеки рядко,
доввки (довека) нар.
ант. — временно
2. вж. окончателно 2. знач.
142

V в- веки веков оннж·, за (на) вечни времена рззг. ;
З—ВНВАВ—М - вж. завивам1 2. анαа.	'
З—ВНА—М1 - 1. Грубо доближавам нещо нen-еоeд- \
стенно до нсоαп- вас грубо n-дaeее ннша не ня- '
кого. Той мл завря чашата под носа. Ззвря до
лицето ми листа,	i
—	вздирам, навирам, тикам (тиквам)	ί
2. вж. пъкам 1. знач.
ЗАВИРАМ СЕ - 1. Вмъквам те, влизам оТскн. в
нещо тясно. Завирам се под мзсзта. Завирам с-
под кревата. Завирам се под юргана.
—	пъхам ?е (пъхвам ев), мушкам ев (мушкам ί
ее), навирам ее разг, намъквам ее рззг,, еи- i
кам еи разг.	I
анг. — измъквам сн, cалuзее
2.	разз. дж. π^κρ^μ —с — . б., 63 к 4. дянат.
ЗНВИА—М2 -1.3а теанвеа - пре непрсвaнe до -пре¬
делен- температура стигам до състояние да вос о
шум, кл-ооаeнн. Водата в чайника ззвря. Супа¬
та всеки момент ще заври.
—	възвирам, кипвам, закипявам, заклоко^ам,
заклокочкам, ваклоквам разз.
2. прлн. разг. еж. eоорещевам си 2. знач.
З—ВИСНМ - 1. О-йов нн маже да действа пв твоя
воля и желание, който в дeCтτecсoс и поведение¬
то си τояеeα да сн те-босaсea с нскоπ-, нещо.
Зависима държава. По време не Възраждане¬
то българската църква се стреми да промени
сво-то зависимо полож-ние от Цзрнгрздсоата
патриаршия.
—	несамостоятелен, подчинен
ант. — независим, тсмотτ-сτeлeн
// н-зависим, суверенен
// свободен, нeаaecccе. нe-еeъоаαн
2. О-йто μοβο,, определя ле от някого, неща. Орза-
низмът му е все по-малко зависим от дрогата,
—	подвластен (нз) книж.
мнт. —> независим
З—ВНСНМ—СТ - 1. Липса нч възе-жн-cτ да ле
действа пв твос евея и желание. Администра¬
тивна зависимост, Зависимост нз общината
от централната власт.. Зависимост на д-цата
спрямо родит-лите,
—	несамостоятелност, πодеееведeт
ант. -у иегаенснмcсm. aвo-н-.еeя. cее-тo-яτeлноcτ,
еeτон-енотo
//независимост, се-Т-де, тαеотτ-яoeлн-cτ
2.	еж. взаимовръзка;
3.	рядко еж. робство
ЗАВИС— - Мъчително, нenоuсmн- чувство, ооeа-
nоeдиаeиоeαm у някого чуждите успехи вее до¬
стойнства. Щастието нз приятеля му събужда¬
ше у н-го завист.
—	ревност рядко
ЗАВИ— - 1. вж. подвиг 1. анaа.;
2. вж. запретнат
ЗАВЙНДЯВСМ - 1. Нахлувам в чужда oeоuo-оис
и я n-cτевсе под своя елстт. Завладявам чужди
земи. През 1393 л. турцит- гзелздяезт Търново.
—	завземам, превземам, завоювам, покорявам,
окупирам
2. прзн. Зс чувство, месел, желание и под. - изцяло
изпълвам тъанαнинτα нс нсо-пт. Някакво лошо
предчувствие мз бе завладяло, Мисълта да за¬
мина в чужбина непълно завладя съзнанието ми.
—	обземам, обхващам, овладявам, обсебвам ;
прзн, обладавам книж,
анг.	напускам, отааeсе
3.	прен,. За нещо - тилна въздействам върху мислете
е чувствата на нсоого. правя някой да те отдаде
изцяло не ннщо. Книгата така ме завладя, чл я
прочетох на един дъх. Работата ме ззелздяез
вс- повече.
—	увличам
4.	орен:, вж. спечелвам 3. знач.
V вземам (грαевαе) сърцето на няооπ- рззз, елсзам
е сърцето (душата) на нссапо разг, спечелвам
(зaвледяeaе. плнняеам) сърцето не нсоапа разз.
към 3. знач.
ЗСЕЛНЧЛМ - 1. С мъкнене, е влачене оанaесе,
оoоеовαе нншо (оТскн. тежко) някъде. Завлякох
до перона тежкия куфар, Няколко здравеняци
завлякоха товара до пътя.
—	замъквам, отмъквам
ант. —> дcеличзе. двмеквам, доτъoисе, доτeплсм
2.	С ΒJлaаннн. oеτоeнe придвижвам, отвеждам нсо--
га някъде. Хванаха зо оод ръка л го завлякоха
в страничната улица. Някой е завлякъл коня в
зората.
—	замъквам, отвличам, отмъквам
ант. — доеличзм. .вмъквам
3.	Зс nоcоаднc стихии, обикн. вода, дъжд в под. -
ноcс със ееТе си, с тнаенснав се. Водата завлича
със себе си всичко, което й е по пътя:. Пороят н
завлякъл сеното му.
—— отнасям, отвличам, отмъквам, вамъквам
ант. — довличам, д-меке-м
4.	рззз. Нн воъшaе нещо, с-eτо дължа, ощетявам
нсоaπо с нншо. Той завлече тcлаcез хора, не им
върна парите, Завлече ме с доста пари.
—	замъквам разг, закърпвам рззг.
5.	ож. замъквам 1. анaа.
ЗНBИНИЛМ СЕ разг. - 1. вж. довлечам се 1. знач.;
2. грубо еж. запилявам си 1. знач.
З—В—НЙНААМ книж. - вж. прикривам 1. знач.
ЗНВ—Д - Едро промишлено πоeдπрcсаиe. Циментов
завод.
—	фабрика
ЗАВОДСКИ - Който тн оτнaтс дв завод. Заводски
работник. Заводски хляб.
—	фабричен
З—В—ЕВА—НЕ - прзн:. еж. постижение 1. анαа.
ЗНЕ—ЕВА—ЕЛ - 1. Човек, ооCτо аевледсве, завоюва
чужди τeоcτооuи. Народът с- вдигна на борба
срещу завоевателите.
—	поробител, окупатор, окупане рядко— кон¬
квистадор прзн. книж, вмробетеа рядко
ант. — освободител, сзТеевтел
2. вж. покорител
З—Е—ЕВАТЕЛЕ— -вж. мгрееивен 1. анеа.
З-ВОЙ - 1. Място, където ост, река м под. ^β,.-·
деπт-еиезн-. Тук реката прави завой. Колата
се скри ззд първия завой. Пътят е с много завои.
—	извивка, криволица, кривина обикн:. мн, кри-
вол нар,, внгваги, лъкатушке нзр.
2. прен. вж. прелом
З—В—НЯВСМ - вж. размереевам се 1. анαа.
ЗСЕ—ЮЕЛМ - 1. вж. завладявам 1. знач.;
2. еж. спечелвам 3. е 4. знаа.
З—ВР—ГА диал. - вж. напразно
З—ВАЪЩАМ диал. - 1. вж. извръщам;
2. еж. запретвам;
143

3. вж. наминавам
ЗАВАЪЩЛМ СЕ - 1. вж. връщам се 1. знач.;
2. длал. вж. извръщам еи
ЗАЕЧ-С разг. - 1. еж. ввднмгм 1. знаа.;
2. вж. набързо 1. знач.
ЗАВЪЖД—М - вж. развъждам 1. знаа.
ЗАВЪЖД—М СЕ - прен:. вж. навъждам си 1. знач.
З—ВЪРЕяВАМ - 1. Започвам де вървя, да ле местя
в ротеτоαнοτвтτт е лам-шτa не краката те.
Настигнах беще си л завървях с него. Ззвървях
бързо към къщи.
—— закрачвмм, змиодвмм, змернeткnвaм
2. вж. задвижвам си 1. знчч.
V	давам крачка рззз. кем 1. знач.
З—ВЪРЗЛК рззг. - вж. дребосък 1. знач.
ЗАВЪАЗВ—М - вж. връзвам 1., 2. е 3. знач.
ЗАВЪРКУЙКЛ разз. - еж. драекулка 1. знач.
ЗАЕЪАТЛМ - еж. заенвам1 2. знач.
ЗНЕЪРТЯВ—М (ЗАВЪА—АМ) - Правя нднаооaτн-
въртеемев движени- нс ннша около една точка
(обикн. ключ, Тутон е пад.) Завъртам две оъти
ключа на вратата. Завъртявам копчето не апа¬
рата,
—	превъртам, врътвам, извъртявам, обръщам
З—ЕЪРТЯВЛМ Се рззг. вж. наминавам
ЗЛВЪАШВ—М - 1. Слагам коаC не нещо, правя
нещо да е готово. Завършвам висшето си обра-
зcезнне. Успяхме да завършим преговорите, Щн
завършим строежа още тази година.
—	свършвам, привършвам, приключвам, фина-
лизнрам, довършвам, накарвам2 рззз.
ант. — започвам, почвам, зехвешем. хващам, наче¬
вам, падоaaaе, подемам, подхващам, nииcτъnвaе
// започвам, почвам, тτарmcоaм
2.	Стигам да οвтс ооaй. Изпитът завърши. Войната
завърши. Пр-зcеcрнτ- завършиха. Изборната
кампания завърши. Съст—знието завърши ус¬
пешно.
■— свършвам, приключвам, финиширам орен:.
мне. —> започвам, почвам, cτaρτeоaм. тръгвам, наче¬
вам
3.	Имам край, завършек. Романът завършва с епи¬
лог, Думате „ възход " завършва на съгласна.
—	свършвам, окончавам (огр.)
ант. — започвам, почвам, начевам
V	слагам (nоcmaeсе. турям) τтаое (крест) на нншо
разз, слагам (турям) край на ннщо рззг,, слагам
(nттτевсе, турям) точка не (над, върху) „с“-то
разг, към 1. знач.
ЗАВЪРШЕК - еж. край 1. и 2. знач.
З—ЕЪРШЕ— - 1. О-йт- е доведен до своя край. За-
върш-н роман. Завършено образование, Завър¬
шена симфония. Завършена сделка.
—	довършен, привършен, свършен, приключен,
фнналиверан
мне. —> незавършен, недовършен, ннсвършен, недот-
вършен, нeдтnоевнн, нeд-cаосоaн
2.	вж. готов 1. знач.;
3.	вж. изграден
ЗЛВЯВЛМ1 - вж. повявам 1. знач.
ЗНЕЯВ—М2 - вж. отвявам
ЗАВЯВ—М СЕ разг. - вж. запилявам ев 1. знач.
ЗАВЯХВАМ - 1 . вж. увяхвам 1. знач.;
2.	орен., вж. змлинявам;
3.	вж. заздравявам2
ЗАГ—ДК— - 1. Нещо, к-ето - трудно сеяснимо,
тайнствено, странно. Науката е разрешила вече
много се-тоенн загадки. Изчезването не ръко¬
писа е геледка.
—	тайна, мистерия книж, енигма ониж, мисти¬
ка орен:, книж.
2.	Нещо неясно, нeрαзооиτ-, около което сн nоевсτ
оaзлианc nиндлол-жнния. Това наистина е за¬
гадка - откъде той рагπcлала с толкова пзрл?
Тази женз за мен е загадка.
—	енигма кнлж, гатанка орен·, ребус прзн:.
ант. —> разгадка, отгатка
3.	вж. тайна 1. знач.
ЗАГАДЪЧЕН - 1. вж. тайнствен;
2. вж. необясним
ЗАГАДЪЧНОСТ - вж. тайнственост
ЗНГАЗВ—М - 1. рззг. Попадам, eзледее в тежко,
неприятно положение. Ако мине ревизия, ще за-
газлм. Гледай де не гагззиш със сметките сл.
Захванах с- с търговия и загазих,
—	вакъсвам разг,, хлътвам орен:, разг, втасвам
само св, прен. рззг. ирон·.
2. вж. затъвам
V	оюлнcквaе (-цапеам) я (го) рззз, затъвам (хлът¬
вам) т двата ооскa разг, влизам е кисел-т- мляко
жарг, спукана (лоша) мм е осеоτaτa разг, към
1.	знач.
ЗАГАР - Леко зеанрeяeαнe, потъмняване не кожата
под въздействието не τλιη.ηβμοη лечи. Лицето й
имз хубав, тъмен загар.
—	тен, нмгар разг.
З—ГЛАЯМ - 1. За ястие, хранителен продукт - от
поeоомeоно нагряване придобивам тъмен до че-
Oeн цвят и -еобен, неприятен дъх е вкус. Кифли-
т- загоряха във фурната. Яденето ще зазори.
Баницата е зазоряла.
—	прегарям, нзоарем'
2.	P-луаевее възо-смен цвят на кожата обикн. под
въздействието на слънчевите лечи. Лицето й за¬
зоря от слънцето и вятъра, На плажа загорях.
—	почернявам, изгарям^ оеоарем2, вαмсроαве-
вам, помуроавевам
3.	еж. засъхвам 1. знчч.
З—ГАСВЛМ - вж. угасвам 1. е 2. знач.
З—ГАС—АЛ - вж. угаснал 1. знач.
ЗАГ—СЯВ—М - вж. угасявам 1. и 2. знач.
З—ГАСЯМ - еж. угасявам 1. и 2. знач.
З—Г—ТВАМ - 1. Г-воос нещо с недомлъвки, със за-
абвкалки, Тез дс го изяенсeαм. Трябва да му за¬
гатна, чн имам нужда от оари.. Никога нл с- до-
лзкззвзше, само загатваше зз някои проблеми.
—	намеквам, подхвърлям, подмятам
2. О-зеем нещо Тегло, между другото, Тез да ιαΤΛ^
пaе не него. Той ми загатна, чл ще заминава в
чужбина. В статията проблемите се само за¬
гатнати.
—	споменавам, подхвърлям, подмятам
ЗНГ—ТВА—Е - еж. нммик
ЗАГИВАМ - 1. Верея кем гсТ-е. Бизнесът му за¬
гива. Ако остзнз без работа, направо загивам.
Като личност той загива.
—	пропадам прен., погубвам еи
2.	вж. умирам 1. знач.;
3.	еж. изчезвам 4. анαа.
V	отивам пв дяволите разг. ксм 1. знач.
ЗАГИВАНЕ - вж. гибел 1. е 2. знчч.
З—ГЛАВЕ— - Οο^ο ле отнася до началото на пие-
144

мен текст. Заглавне странице.
—— титулен сонц, навловнн рядко
ЗАГЛАВИЕ - Име нт книга, тmеmяс вам друг mноcm,
което стоя о ннгоеото начало, над текста. Ощ- нн
съм измислил заглави- на рззказз си. Отихотео-
рени-то л без заглавие,
—	наделов (нмслов) книж, титул соец.
ЗАГЛЛВИКВЛМ рззз. - еж. залневмм 1. aнαa.
ЗАГЛАВЯМ разг. - вж. заклвшвам
ЗАГЛАВЯМ СЕ разг. - вж. заклищвам ев
З—ГЛЛДЕ— - 1. вж. гладък 1. и 3. знач.;
2. орен. еж. възпълен
З—ГЛЛЖДНМ - еж. изглаждам 1. и 5. ^β..
З—ГЛАЖДЛМ СЕ разг, - еж. нaдвбелевaм12. знач.
ЗАГЛЕЖДАМ - вж. заглеждам ее 1. заса.
ЗАГЛЕЖДАМ! СЕ - 1 . Натвавам за п-е-чн вонеe
погледа ее рсaеeян-, без определ-не цел към ня¬
кого яем нещо вам спирам погледа те на нсоага.
неща, защото ме харесва. Заглеждах с- оо вит¬
рините л изпуснах тролея. Той сл заглежда оо
всяко хубаво момиче. Какво си се загледал по
сестра ми?
—	змзяпвам се разг., вмплисвам си резг,, заглеж¬
дам, зяпвмм2 разг., змзяпвам разз.
2. вж. вглеждам еи 1. знчч.
ЗЛГЛ—ЗГВАМ - еж. загрезвам
ЗАГЛУШАВАМ - 1. Правя ннщо да не се чува, да
заглъхне. Мекият пнрсийски килим заглушава
стъпките мл. Опитвам се де заглуша дишане¬
то си.
—	приглушмвмм
ант. —► засилвам, усилвам
2.	За силнн звук, шум - врненнно правя някой яем
нещо (обикн. уши) да нн чува. Страшен шум м-
заглуши за миг, Силната музика заглуши ушите
ми.
—	оглушавам, проглушавам
3.	орен, еж. потискам 2. знач.
ЗЛГЛУШЕ— - вж. сподмввн 1. знач.
ЗАГЛУШЕН— - вж. тихо 4. знач.
ЗЛГЛУШИ—ЕЛЕН - който - много силен, гръмък
и лииаинсвa неприятно слухово усещане, вре¬
менно заглъхване на ушите. Ззглушитзлзн гръм·.
Ззглушит-лни викове.
—	оглушителен, проглушетелен
ЗЛГЙЪБВЛМ диел. - вж. затъвам
ЗАГЛЪЗВАМ нар,. - вж. затъвам
ЗАГЛЪХВАМ - вж. утнивам 1. знач.
З—ГЛЪХНАЛ -1. еж. сподавен 1. знач.;
2.	вж. притихнал;
3.	вж. затънтен
ЗАГ—ЕЗДВЛМ СЕ - 1. Настанявам се, намествам
те в тясно вее nииооиτо място като в гннада. Ко¬
тето се загнезди под дивана л не лскз да излезе.
Бунтовникът се е загнездил в онщерета, Заг¬
нездил се в едно кьошн л не мърда оттам..
—	вгниздявмм си, нагнездвам се разг,, заъдeтвам
ев разг, змдънвмм св диал.
2.	пран За мисъл, чувство и под. - прошиюссм дълбо¬
ко, обземем тезненяeτ-. душата. Една мисъл се
беше загнездила в главата му л нл зо оставяш-
на млрз. У нея сн загннзди някакво лошо пред¬
чувствие.
—	засядам прлн·, вгниздявам еи орнн, вселявам
си оилж, залягам 1 орзн,
ЗЛГ—НВАМ - За орпαнмаeеоe внщнотва - обхванат
съм вт процес на гниене е те оαзβaeям. Ябълките
загниват, Гр-дитл загнивет от дъжда.
—	прогнивам, нмгнивмм, угнекам
ЗЛГ—НЛ - вж. гнил 1. знач.
ЗАГНОЯВАМ - Започвам да набирам гной, ставам
^0-0 Пръстът му загноява, Не мокри рзнзта
сл, защото ще ззгнои.
■— г^ясвам, забирам^ набирам2, нагноявам,
бирм2 несв., гноя несв:., змгноясвам разз,, наг-
нояскам нер.
ЗЛГ—ОЯВЛНЕ - вж. мбсцвс
ЗЛГ——ЯСВЛМ рззг. - вж. загноявам
ЗАГОВАРЯМ -1 . вж. заговорвам 1. е 2. знач.;
2.	вж. проговарям 1. знчч.;
3.	орен. вж. проявявам еи 2. знач.
ЗАГ—ВЛАЯМ СЕ - вж. заприказвам ее
ЗЛГ—В—А - Тайно споразумение между група хора
за дейност против нсоаπа. Заговор ср-щу прави¬
телството, Кроят заговор. Политич-ски заго¬
вор. Разкривам заговора,
—	съзаклятие книж, комплот книж, конспира¬
ция, завера остар.
ЗАГ—В—РВЛМ - 1. Започвам да π-в-ря, да общувам
е думи. Заговорвам припряно. Заговорвам с ра¬
вен глас. Заговорвам ощн от вратата.
—	заговарям, заприказвам, заб^рям разг, за-
бърборвам рззг. оренебр, задърдорвам разз.
оренебр., задрънквам прнн, разз. оренебр,
забръщоливям разз. грубо, змиортувам нар,
змгклеавам диал..
мнт. —> млъквам, замеечавам, аαмeеквαм. омелчавам
се, умълчае-м он, аaнeмсвaм, онемявам
2.	Повеждам иезгов-и е нсосга. Той пръв заговори за
дележа. Заговорихме за политика, Нл см--х де
зо заговоря за сина му. Той искаш- да ме загово¬
ри, но аз му обърнех гръб,
—	заприказвам, заговарям, захортувам нар.
мнт. — замълчавам, млъквам, смелчавам се, умъл-
чаеам се
3.	вж. проговарям 1. знач.;
4.	орен:, вж. проявявам св 2. знач.
V оτeaрсе дума (лрикaакa. разговор, въпрос) за
нещо, някого разз, към 2. знач.
ЗАГ—В—АВ—М СЕ - вж. заприказвам еи
ЗАГОВОР—НК - Участник в заговор. Арестуваха
зо като опаснн залcеориик.
—	съзаклятник книж, конспиратор, комплота-
джия рядко
3ΑΓ—Β—ΡΗΗΈΜ - — Превя заговор. Загcеорннчат
против ръководството.
—	съзаклятнича книж,— конспирирам, компло-
тирмм книж. рядко
ЗАГ—В—РНИЧЕСКИ - който ле -τнеοс до аaгс-
βорнио вам - на аaгав-онмо. Ззлоеорuuчнсаа гру¬
па.. Заговорнич-ска дейност.
—	съзаклятннчиека книж, конепиративен
3—Г—ВЯВЛМ - еж. запоствам
ЗНГ—ИВАМ - вж. разгонвам
ЗАГ—ЛЕМЯВАМ рядко - вж. наедреβам
ЗАГ—ЛЕМЯВ—М СЕ - еж. вквоордевам ев
ЗАГОЛЕН - вж. разголен 1. знчч.
ЗАГ—АДЯВАМ Се рядко - вж. вкзгордевам си
3—Г—АЕЩЕ— рядко - вж. нагорещен 1. знач.
ЗАГ—РЕЩЯВЛм рядко - вж. наодрвшеβмм 1. знчч.
ЗАГ—АЕЩЯВ—М СЕ - вж. сгорищявам се 1. м
2. знач.
10. Български тснансмен и αaτанcеea речник т фоαзноeагcзеc
145

ЗАГОРЯЛ -1.3а ядене и под. - ооCτо - е втобне, не¬
приятен дъх и вкус поради nрнооеeрно загряване
не огън. Н- мога де ям загоряло ядене. Загоряло
мляко.
—	прегорен, прегорял, изгорял
2. За човек, за кожата на тапото - който е със за-
гaр. т кафеникав цвс·. получен от въздействие¬
то на слънчевите лъчи. Зазоряло лице. Загоряла
кожа.
—	обгорял, почернял, изгорен, изгорял, изпечен,
обветрен, замуроаβел, пдмургавяъ
ЗАГААБВЛМ - вж. присвоявам 1. знач.
ЗАГАНДА диел. - вж. ограда 1. в 2. знач.
ЗАГРАЖДАМ - 1. П-тταвсе ограда някъде вля слу¬
жа за nрeпосдс на нещо, като го -τдeJΛсм, -черта-
0^. Заграждам двор. Щн заградим обекта, за
да не влизат крадци, Кам-нни ст-ни загражда¬
ха старинния град,
—	ограждам, обграждам, опасвам
мнт. —> разграждам, оτπисждсм
2.	еж. обкръжавам 1. знач.;
3.	вж. преграждам 1. и 2. знач.
ЗАГРАЖДЕНИЕ - Ров, теленв сее друго съоръ¬
жение, което служи зс ограждане на неща е цел
за предпазване, отбрене и пад. Релнни заграж¬
дения,
—	ограждение
ЗАГРЕБВАМ - вж. греба
ЗАГРИЖВ—М СЕ - 1. Обаeее· ме првжв, тревоги.
Хората сериозно са с- загрижили за бъдещето
сл. Загрижих се за препитанието сл, Виждам,
че си се загрижил зе здрзв-то си.
—	замислям ев орен, угрежвам ев, умислям си
прен., за^и^явам се нар., скaхърявaм ее нар.
2.	вж. аαвтаввджвαм ев;
3.	еж. погрежкам св 2. знач.
ЗАГРНЖЕН - 1. О-йт- има вес е везет вт поижe.
тревоги. Виждаш ми се много загрижен. Загри-
ж-ни са за детето сл, конто е болно.
—	угрижен, кахърен нер,. скахърен нер,
ант. —> безгрижен, еeзτоeв-жeн, бeаneаeн
2.	О-йто варсасeα грижа, mоee-гa, безпокойство.
Загрижено лице. Загрижен поглед.
—	угрижен, умиелен, замиелен! кахърен нер.,
укахървн нер.
ант. —> безгрижен
3.	О-йт- сТръще внимание на нещо, nо-сeсве яем
съдържа активно отношение кьм ннщо. Всички
сме загрижени за съдбата на предприятието.
Загрижен съм за изхода от преговорите,
—	заинтересован, заинтересуван
ант. — безгрижен, нeзеянτeиeт-eен, нехаен, Тезха-
Терен
4.	вж. грижлив 1. знач.
ЗАГРИЖЕНОСТ - 1. Тревожно чувство, велнение
за някого, ннщо. Погледът му изразяваш- загри¬
женост,
—	угрижено?,
ант. —> безгрижност, безгрижие
2. вж. грижливо?! 1. знач.
ЗАГАИЗВ—М - Зап-чсам да физа. Загризвам ябълка.
—	ваолозовам, варъфвам
ант. —> догризвам, доuзφизeaе. доπлазгвaм, доръф-
вам, д-изглоапeам, д-иаръфeее
3—ГР—БВАМ - 1. прен:. разг. еж. унищожавам
2. знсч.;
146
2. диал. вж. погребвам
ЗАГА—ЗЯВ—М - Поaвс някого вам нещо да изглеж¬
да, дс стане фозно. Килимът е доста стар л
загрозява стаята. Носът й е гърбав ■ и малко я
загрозява. Отоците загрозиха лицето й.
—	грозя1 несе., равордзевам рагг. рядко, обезоб¬
разявам
ант. —> крася, укоαтявсе. осзооaтсвaм, разхубавявам
ЗАГРОЗЯВАМ Се рззг. - еж. погрозняв^
ЗАГРУБЯВАМ - 1. ОТскн. за кожа на лице, ръце и
под. - ставам груб, фапав. Нежното й лице за¬
грубя от слънцето л вятъра, От работа ръцнте
му загрубяха.
—	огрубяв^
ант. изфинвам се
2. орен:. Ставам груб, нечувствителен. Животът н
толкова тежък, че и най-нежнит- натури за¬
грубяват:. Душата му загрубя..
—	закоравявам орен., огрубяв^ прзн:.
ЗАГРУБЯЛ -1.3а кожа нс лице, ръце е под. който
-	загубел ηλ-τομ.ι-.·, мекота под въздействието
нс слънцето, вятъре, работа и др. Загрубяла ръка,
Загрубели пръсти. Загрубяло лице.
—	огрубял, закоравял
ант. — нежен
2. прен. вж. безчувствен 2. знчч.
ЗАГРЪЩАМ - 1 . За текен, дреха, наметало е под.
-	покоиeaе някого яем нещо вт веиакcτe му
страни. Пеньоарът едва загръщаше дебелото
й тяло. Нам-тката го загръщаше от всички
страни.
—	обгръщам, обвивам
ант. —> отгръщам, разгръщам
2. вж. завивам2 1. знач.
ЗАГРЯВАМ - 1. вж. затоплям;
2. прен.. разз. вж. разбирам 1. е 2. знач.
ЗнГаяВаМ СЕ - вж. стоплям еи 1. и 2. знчч.
ЗАГУБА - 1. Лишаване от нещо (обикн. материални
ценности, пари е др.). Още не са изчислени нане¬
сените мзт-риални загуби, Загубите от з-м--
тр-с-нието се много големи. Понасям загуби.
—	щета, врвдм, вмрмр диел.
ант. —> печалба, ояо, полза, оТлага, uап-дa, файда
2.	Лишееенн от нещо ценно, необходимо. Загуба не
паметта. Зззубз нз близък човек:.
—	загубвани, изгубване
3.	Несполучлив край не тетτeаениe. Лошата игра н
причина за загубата ни. Завършихме състеза¬
нието с дв- загуби.
—	поражение
ант. — победа, постижение
ЗАГУБВАМ - 1. Поeтταeαе де имам, да притежавам
нещо, което параде невнимание съм изпуснал,
оставил някъде, Тез де забележа. Някъде съм си
загубил ключовете. Това дет- всеки оът загубва
по нещо, Загубих си очилата.
—	нвгуевмм, губя нзсв-,— затривам рззз.
ант. — намирам, оτкоceам
2.	Търпя, п-нсcсм загуба, асшсвам ле вт ннш-. което
съм имал яем тем могъл дч имам. Загубвам на
комар, Загубихме мача. Загубихме войната, За¬
губвам състезанието.
—	изгубвам, губя нзсв,
ант. —> спечелвам, печеля
3.	Лишавам се от нещо ценно, което имам, мас вт eьа-
мвжнветте да имам, де nоcдαеис, дс πоc·eжсeaм
нещо. Партията им може да загуби властта,
Можех де имам този имот, но го загубих.
—	изгубвам, губя несв,, напускам прлн. разг, из¬
тървавам прен. разз,
ант. —» запазвш - опаввмм, а адържмм
//запазвам, еехрснявсе. опазвам, увардеам
4.	Лишавам сн напълно вес частично от орсеещсое
ми качества. Очлтн му загубиха блясъка си. За¬
губвам апетит. Загубвам еластичността си.
—	изгубвам, губя н-св.
ант. — добивам, л-луаαβее. nиcаоеcстм, nоиeеем
5.	вж. прахосвам 2. знач.
ЗАГУБВАМ СЕ - 1. Пиeтτавaе да знам п-соката,
в квяав oояева да вървя, нн знам къде тем, как
де отида при хора яем енcma. което са ми позна¬
ти. Страх ме н да н- с- загубя в големия град, В
тази мъгла може де се загубим.
—	изгубвам се, губя еи несв, обърквам еи, валут-
вмм се, заблуждавам се, дезориентирам се, за¬
бърквам еи резг.
ант. — ориентирам се, олоaвсм сн
2. вж. ивчвввмм 1. и 2. анса.
V изпускам (ваτсовaвaе, загубвам, изπуевее) путу-
лаоа резг. към 1. анaа.
ЗАГУБВАНЕ - вж. загуба 2. знсч.
ЗАГУБЕН - 1. Оойтв - т неизвестно еeтτ-нехождe-
нве. Загубени вещи. Загубен ключ. Загубено куче.
—	изгубен
ант. —> намерен, открит
2. пр-небр. Който е глупав, прост, намв-н, недодялан
е не умее де те оnиевя, да вaπ-лaвс сетτссoнл-
ттвста зс лична полза. Вярвам, че не си толкова
загуб-н, за да се откажеш от такова изгодно
предложенин. Рcлаcез н загубен, че не мож- де
си защитава правата.
—	захлупен рззг. оренебр,, забутан рззз. пренебр,-
недеравен разз,, смотан рззг. ор-небр., задръс¬
тен прлн. разз. ор-небр,— застрелян жарг. пре-
ннбр.
ант. — отракан, Оправен, рсаτо-nсн, ерТал, оку-
муш, ачвгьоз, пмшкмн
ЗАГУБЕНЯК исaс. орен-бр, - Глупав, прост, недо¬
дялан човек. Смятаха го зз загублняк, но той
направи кариера:.
—	емотаняк рззз. орен-бр., вързанмк рззг. пре-
ннбр,— скапаняк жарг. орнн-бр, змдръетиняк
жарг. орнн-бр,, прошляк жерз. оренебр.
ЗАГЪВАМ - вж. опаковам
З-ГЪВ-ЧЕН - вж. опаковъчен
3ΑГЪЛИ—BΜМ диал. - вж. заговорвам 1. знчч.
ЗАГЪЙЧАВАМ СЕ диел. - вж. заприказвам св
ЗАГЪРБВАМ - орен·, разз. вж. пренебрегвам
1.	знчч.
зае - 1. Зс оанaчсвснe, че няк-C, нещо се намира,
движи откъм гърба, зеднетт част не някого или
ннщо, конто еешо се движи. Вървя зад всички,
Камионът се движи ззд колата.
—	слвд, подир, подери резг.
ант. — пред
1, За о-знач-ена, чч ннщо се 1на^а^ии^а овтъм кьрба., Ki^ji-
нета част не нсооп-, нншα. Селото е ззд хълма.
Постройката е зад високия зид. Колелото е зад
дървото,
—	иззад, оттатък, отвъд
ант. —> пред, оттам
ЗАДАВАМ Се - вж. показвам ?е 1. знач.
ЗАДАВЕН - вж. еподмвен 1. знач.
ЗАДАВЯМ - За дим, кашлица е др. - nомчcнсвaм
зе·иуднeн-. тежко дишане. Задави м- димът от
печката.. Кашлицата м- задавя, Пушекът ги за¬
давяше л те кашляха един след друг.
—	задушавам, душа нзсв:., давя ннсв:.
ЗАДАВЯМ СЕ - Не мога да п-неем въздух, да ди¬
шам. Задавям се от кашлица. Задавям сл от
дима.
—	давя еи несв,, задушавам еи, душм си нзсв. рззг.
3ΜЕ—ИЛ - 1. Нещо, възложено някому, което oояе-
вс да те изпелам е зс което той е оτгоβ-иeн. Из¬
пълних задачата, която ми възложиха. Бойна
задача. Спеиналиа задача.
—	мисия, поръчение
2.	орен:, вж. задължение 2. знач.
ЗАДВИЖВАМ - 1. aсп-aссе да действам за пости¬
гане на нещо. Трябва да задвижим нещата оо
този въпрос. Щз задвижа връзките си.
—	задействам
2.	Привеждам ннщо в движение, в днйсовие. Токът н
много слаб и не може дз задвижи релето,
—	задействам
3.	Зспочвсе да движа нещо. Той задвижи устни. Ци¬
гуларят задвижи лъка,
—	зммъадвам
ЗАДВИЖВАМ СЕ - 1. Започвам да се движа в ^от-
тренттеотв. Той сн задвижи от единия край нз
стаята до другия.
—	завървявам
2. Започчем да низършвем ддсмжнии п п-я^в^со^г^нест).^-
то. Листата нз дървото се задвижиха от вятъ¬
ра. Тълпата сл задвижи б-зпокойно. Пръстите
му се задвижиха.
—	там^дкам, зммърдвам еи, зашавам
ЗАДГРАНИЧЕН - вж. чуждестранен 1. знач.
ЗАДГРОБЕН - 1. Според оeлeпe-зниτн риeдеτaви
- който съществува след смъртта. Той вярва в
задгробния живот. Човечеството е измислило
задгробния свят:
—	отвъден книж,
ант. —> земен
2.	орнн, Зс глас, звук, лице е п-д., оойo- е лишен вт
жизннноет. Той й отговори със задгробен глас,
—	мъртвешки
3ЛЕEБEЛЯB—М1.^>αзп. - вж. надебелявам1 1. знач.
ЗАДЕБЕЛЯВАМ2 рядко - вж. нмдибелявам2
ЗАДЕЙСТВАМ - 1. вж. задвижвам 1. е 2. знач.;
Ъразг. вж. активизирам 1. знач.;
3.	вж. тръгвам 2. знач.
ЗАДЕЙСТВАМ СЕ - вж. тръгвам 2. знач.
заделям - асnсаeте зс нсоопо яем опоeдeлсм зс
няоaоea цел ннщо. Щн заделя една сума за д-т--
то, Всеки месец заделям от заплатата сл за
нова коле.
—	отделям
ЗНДЕЕ. - 1. О-йт- он нaеuис еτоее ннасцевата стра¬
на на нeш-. Заден двор. Задна част на сградата.
Заден джоб.
—	дирин диел·.
ант. —> преден
2. О-йт- стои, намира тн нсC--·зaа. Сядат на зад¬
ните чиновн. Задни р-дици. Задна колона. Задно
място.
—	последин, ариергмрден книж,
ант. —> преден, орсв, челен, аеснгарднн
147

ЗАДИГАМ разг. - 1. еж. открадвам;
2.	вж. крада;
3.	еж. отвличам 1. знчч.
ЗАДИМЕН - 1. Оойоо е изпълнен е дим, пушек. За¬
димено кафене, Задимена стая. Задимена квар¬
тира.
—	одимен, опушен, запушен, димен, димлив разг.
мнт. — проветрен
2. вж. -шпшен — . ззнт.
V	лстсцс да есесш рззг. към 1. знач.
ЗНДНМЯВАМ1 - вж. запушвмм1
3АДНМЯВ—М2 - Изпълвам, нсрълeсе нсоaоeо
nOотτосне·eо вас р-еeшeниe о дим, пушек. Фаб¬
риката зздимяеа .жилищния, район. Много сл
задимил стаята.
—	опушвам, вмпушвмм2, одимевам
мнт. — орое-тряезм
ЗНДНРКН диал. - вж. флирт
ЗНДИРЯМ - еж. флиртувам
3—ДНРЯНЕ - вж. флирт
ЗАДКУЛИСЕН книж. - вж. таен 2. знач.
ЗАДКУЛИСНО книж, - еж. тайно 1. знсч.
ЗАДЛЪЖНЯВ—М - Сτсeсе длъжник нскоеу. рос-
вя, нсроαeс.е дългове. Зедлъжнявам на банка,
Н- искам да задлъжняеам.
—	вмбдаелевмм рзгг, борчлесвмм простонар.
мнт. — издължавам сн, uарлaшве се, нaрлсщaе те
V	влсзсм вътре разг.
ЗАДЛЪЖНЯЛ - еж. длъжен 1. знач.
ЗАДМИНАВАМ - 1. Оре десженин -тсвам по-на¬
пред от някого, нещо. Автомобилът гздмннз
камиона, Задмннах всички участници в надбяг¬
ването. Една кола мн гедмниа.
—	изпреварвам, надпреварвам, преварвам рззг..
надминавам, подминавам, отминавам
2.	прзн. Отивам ро-нaронд по а-еои вас лоши дела
от няо-по. Тя бързо задминз съучениците си по
успех. Гледай да не го задмннеш оо лоши оценки.
—	надминавам, изпреварвам, преварвам рззг.
ант. — изоставам
3НДВЕШК—-Н рззг. - вж. заднешком
ЗАДНЕШКОМ - В положение нс -Терасо е гръб
кем нсо-го, нещо. Отстъпвам заднешоcм. На¬
пускам стаята гздн-шкc.е.
—	ваднешката рзгг,, гърбом, гърбешком, гър-
бешката рззг.
ЗАДНИЦА - Зсанс част на дреха. Задницата на са¬
кото е разпрана.
—	гръб
ант. —* прединиа. роeаник
ЗАДОВОЛЕН - 1. Оойоо е получел това, ооeτ- е ис¬
кал, очаквал, към осeа- те - стремил. Очакваше, чн
баща му ще остане задоволен от отговора му.
—	удовлетворнн, доволвн
ант. — н-гадоеcлеи. нeуд-eлнτe-оeн, недоволен
2. За чувство, желание, нужда - к-йто е постегнал
целта ти. Задоволено любопитство. Задоволени
потребности.
—	уддвавтвоаее, утолен прен.
мнт. —> незадоволен, нeуа-eлнτe-оeн, неутолен
ЗНЕ—В—ЛЕВ—СА - еж. задоволство
ЗНД-ВОЛН—ЕЛЕН - О-йт- аса-eолсeα, койао
оτп-всрс на αΤ^ΗΤο-ΗΒ, оеот-Теа- вcеоои иа-
cекeaнис. Задоволителен успех:. Задоволителни
постижения,
—	удовлетворителен
148
мнт. — и-гздcеcлиm-л-и, оeуа-eлe·в-оeτeлeе
ЗМЕ—В—ЛС—ВО - СросоCно. ррcсmео чувство от
ооеасгснетв еа неща желано. Душата й б-ш- из-
пилненз с радост л задоволство. Изпитвам за¬
доволство от работата. Изразих зздcеcлсτео-
то сн от рзшннлнто на риооеодстеото.
—	довдаeтед1, удовлетворенни, задоволеност,
сддвавтвоаееост
ант. — > н-задcеcлстеc, недоволство, оеудвелетев-
оeеee
3—Д—В—ЛЯВ—М - 1. Pосeс нсосй да Теае д-волео,
дс получи мас да има τ-β-, конте желае вас вт
което има нужда, вля о кечеетесте см -τп-всосе
на нечии cзcеоввеcс. Не трябва да задоволяваш
всичките му капризи, Пн-сатз напълно задово¬
лява н ней-изискания вкус.
—	удовлетворявам
2. вж. утолявам
3—Е—МЕН - еж. женен
ЗНД—МЯВАМ нар. - вж. оженвам
ЗЛД—МЯВ—М СЕ нер. - вж. жвня ?е 1. знач.
ЗАДРАСКВАМ - Зαлuасвαе, уеиш-жсeсе е черта, т
арсеосоe нещо написано. Задрасках последните
два р-дз от писмото.
—	зачертавам, зачерквам
ЗАДРУЖЕН - 1. който се извършва заедно е други,
който оΤхeaшс повече от -дне лице. Задружни
усилия. Задружен труд.
—	дружен, общ, колективен, съвместен, единен
мнт. —> единлч-н. есе-е·ос·eлeн. иедиесауален
2. еж. единен 1. знач.
ЗАДРУЖНО - Оре уастτинτ- нс много лица, е оТщв
усилия. Работим задружно. Трябва да действа¬
ме задружно.
—	заедно, съвместно, дружно, колективно,
общо, наедно разг.
мнт. — поотделно, отделно, поединично
V рска за рскс разг,, рамо ао осео разз.
ЗНДРУЖНОСТ - вж. единство 2. знач.
ЗАДРЪЖКА - 1. вж. пречка;
2. Обикн:. мн. вж. скрупули
3—ДАЪВКЕ—М - прзн. разз. пренебр:. еж. заговор¬
вам 1. знач.
ЗМЕАЪНКВСМ СЕ рJзгл· оренебр. - вж. заприказ¬
вам си
ЗАДРЪСТВАМ - 1. Зсръeвсе, зсeесе нсосоьe со-
0^, кухина към нещо, така че нсщо дс не може
да влезе вас да мине оттам. Сажди са задръсти¬
ли комина на печката и той н- мож- дз тегли.
Бннмзеай дз не задръстиш канала на. мивката.
Тинята може дз задръсти рибарника.
—	запушвам·’, змтлачвмм
ант. — отпушвам
2. Изпълвам нсоaоβо рр-тoисетτe- дв оисeо роeаeл,
така че то соева нenоох-дcе-. Автомобили са за¬
дръстили уличното платно. Тълпата задръсти
входа към стадионе..
—	запрещвк, запушвам’
ант. —> отпушвам, -oроишвaе
ЗАДРЪСТЕН - 1. прен. рззз, пренебр:. вж. глупав
2. знач.;
2. прзн:. рззг. пренебр,. вж. загубен 2. знач.
ЗНДРЪСАЕНЯК жарг·. оренебр, - еж. змоббвняк
ЗАДРЯМАЛ - прзн:- еж. притихнал
ЗАДРЯМВАМ— - Изпадам в тееτссоue нс полусън.
Бях задрямал—, когато някой почука на вратата,

—	унасям си
мнт. —> разсънвам се
ЗАДУХ - вж. аетма
ЗАДУХВ—М - вж. повявам 1. знач.
ЗАДУШАВАМ - Уеъоoвсвaм а-внк или животно,
кат- nρeоеевαе, слмрам дишането му със стие-
отнe нч пъол-τо яем aaτeсрснe не утостс в носа.
Той я стисна силно зз гърлото л за малко де я
задуши. Лисицата започна де задушава занке.
—	удушавмм, душМ иесе., давя несв.
2.	вж. задавям;
3.	орен, вж. потискам 2. знач.
3—ДУШ—В—М СЕ - вж. задавям еи
ЗАДУШЕВЕН - 1. Който - много ecконе, еmкиовнн.
Задушевен разговор, Задушевна изповед. Заду¬
шевен тон:.
—	интимен, сърдечен
2.	вж. уютен —. знач.
ЗАДУШЕВНОСТ - 1. Непринудена тоолота, аъаТв-
ка искреност. В разговора ни нямаше онази заду¬
шевност, с която бях свикнал.
—	ннтемноет, сърдечност
2.	вж. уют " 1 знач.
ЗАДУШЕН - В който трудно те диша, понеже въз¬
духът не е --οτατι.Η- чест, свеж. Задушна нощ.
Задуш-н въздух.
—	душен, задушлив, запарен, спмрин
мнт. —> свеж, пресен, чист
//свеж, прохладен, хладен
ЗАДУШЕН - вж. сподавен 1. е 2. знач.
ЗАДУШЛИВ - еж. задушен
ЗАДЪЛБАВАМ - прен:. еж. задълбочавам ев 2. анта.
ЗАДЪЛБАВАМ СЕ - орен.. еж. задълбочавам си
2.	знач.
ЗАДЪЛБОЧАВАМ - вж. заенлвам 3. знач.
ЗАДЪЛБОЧАВАМ! СЕ - 1. Отдав-м цялото св вни¬
мание нс нещо τсоα. че он откъсвам в момента
от всичко останала наоколо. Задълбочавам се в
мислите си. Задълбочавам се над ч-ртежа. Из¬
ключих телефона, зз да мога да се задълбоча в
книгата.
—	вдълеочавам си, вглъбявам ев кнлж., угъкее-
вам ее книж, съсредоточавам ев, концентри¬
рам ее книж,
мнт. —> разсейвам се, отвличам се, отпл-сеам се,
исзοоeд-τ-aсвсе се, осзк-ецeоτриитм те, резцен-
Tо-вαе се, оτесοсм се
2.	Навлизам ηβ-ιλΤο^, в n-aи-Τе-οτu па дадена
тема, PооΤлнм. Разговорът се задълбочи в друга
насока. Авторът сл е задълбочил в оробл-мн от
морално-етично естество.
—	задълбавам орен:, задълбавам ее орен., зморм-
вам орнн:.
3.	вж. внимавам 1. знач.;
4.	еж. вниквам;
5.	вж. заселвам ?е 2. знач.
ЗАДЪЛБОЧЕН - 1. О-йт- вниква в същността еа
нещата, който се -τλμ.-β- сее с-рс-зн-е·, -Тхвс-
щане от проблемите в тяхната дълбочина в Тп-
гето съдържание. Задълбочен уч-н. Задълбочени
познания:. Задълбочен анализ.
—	проникновен книж, дълбок прен:.— сериозен
орен,
ант. —> незадълбочен, повърхност-н, оеенреозен,
а-к-вет
// незадълбочен, Тегел, р-верхa-οτнн. формално
2.	О-йто показва сеореаоточннв внимание, наточва¬
не на съзнанието кем aeшо. Задълбочен поглед.
Задълбочен израз не лицето.
—	вдълбочин, вглъбен ониж,, углъбин онuж., съ¬
средоточен, концентриран книж.
ант. —> разсеян, отнеонн, зае-сео, 000—0, завеян
3.	еж. внимателен 1. знач.
3—Д^ЛВ-ЧЕН-СА - 1. Голяма съдържателност
нс ннщо. Научният му труд се отличава с голя¬
ма задълбоченост. Зедълбоченост на мисълта.
Задълбоченост на анализа,
—	дълбочина орен,, дълбина прзн, поет,, глъби¬
на орнн. понт.
ант. — повърхностност, оeзαаелбочeноοm. лемт-
квет
2. Οα.-οτΒ- вам οеοτ-сомe нч човек, ооCoо - cеοоe-
дптвчме вниманието см в нещо. Нямаше у н-го
онази задълбоч-ност, която помнех от учениче¬
ските му години. Излязох тихо от стаята, за
де не смутя задълбочеността му в решаван- не
задачите. Майка му се радваше на задълбоче-
носттз. с която учеше уроците сл.
—	вдълбоееноeт, вглъбеносг книж., уолкбеноeт
оннж., съсредоточеност
ант. —> разсеяност, невнимание, нненмматело-ст,
-00—0000, aтвeсаоот
ЗАДЪЛЖАВАМ - 1. вж. ангажирам 1. и 2. знач.
2. вж. принуждавам 1. знач.
ЗАДЪЛЖАВАМ СЕ - 1. вж. ангажирам еи 1. анaч.;
2.	вж. наймам ев;
3.	разш. вж. обещавам
ЗАДЪЛЖЕН - вж. длъжин 2. е 3. анва.
ЗАДЪЛЖЕНИЕ - 1. ^40000-0- eаeοовснн. което
човек τояΤeс да изпълни ката член еа сΤшecoв--
та, ннзαвecuеα от желаомнта му. Задълж-ние
на родителите е да с- грижат за децата си.
Задължннне на всеки грзжданнн е да плаща ре¬
довно данъцитн си. Той мечтаеше за любов бнз
задилжнння.
—	дълг, ангажимент, обязано?, книж,, отговор¬
ност
2.	Нещо, о-eoс oосΤвс да се извърши, изпълни. Чис¬
тенето на къщата е мое задълж-ние. Задълже¬
нието мн като учител е да внимавам зз дисцип¬
лината. Като ръководител имам разнообразни
задължения.
—	задача прен. работа, грижа орен,, обязано?,
книж, функция книж,, длъжност рядко
3.	Обикн. мн. вж. дълг 1. знач.
ЗАДЪЛЖИТЕЛЕН - 1. Оейоо τосΤва непременно
де те cарелнсвс. Задължит-лно изучаване не
чужд език. Задължително образование Зами¬
наването му е задължително.
—	обезателен книж,, наложителен
ант. —► незадължителен, д-бр-в-лeн. арαпоβ-лнн
2. Който в -ден и осщ вид - налице някъде яем при
определен случай. Тя посрещаш- гостит- си със
задължителната за една домакиня усмивка.
Задължителна всекидневна разходка. Магази¬
нът е украс-н със задължителната за Коледа
украса.
—	неотменен книж. неизбежен
ЗАДЪЛЖИТЕЛНО - вж. непременно
ЗНДЪ—ЕММ СЕ длал.. - вж. загнездвам се 1. знач.
ЗАДЪРД—РВ—М рззг. оренебр. - вж. заговорвам
1.	знач.
149

ЗАДЪРЖАМ! - 1. Не давам възможното от някога, |
оeш- аа падне вля улавям някого, еeшо, Тез ас му '
давам ев-Тоас нс аевжееве. Задържам вратата
да не сл затвори. Задържам кучето, за дз н- из¬
бяга. Ако не бях го задържал, щеш- да пздн- от
дървото,
—	удържам, държа несв.
мнт. — пускам. отпускам
2.	Прася или принуждавам някого, нещо дс не eьови,
аа не отива есоъдe. Нищо н- мож- дз мз задър¬
жи в тази къща. Не можах да го зедърже да не
нг.-изз в това студено време,
—	епермм, възпирам, удържам, запирам нер.
мнт. —> пускам
3.	вж. запазвам 3. знач.;
4.	вж. залавям;
5.	вж. арестувам 1. знач.;
6.	вж. сдържам;
7.	еж. бавя 2. е 3. знач.;
8.	вж. првча 1. знач.
ЗАДЪРЖАМ СЕ - 1. вж. застоявам се 1. м 2. аеaа.;
2. вж. оставам ". и 2. знач.
ЗАДЪРЖАН - като същ, еж. арестант
ЗАДЪАПВАМ - Започвам еье овес аа те меча аа
роидecжс, прсТлсжа нещо кьм ееТе ти сев в вп-
Oeан.лeос рое-оa. Детето бе паднало, подадох
му ръка н го зздърпах. Той мн зедърпа зз ръката.
—	вата-лям
ЗАДЪХАН - Οολ~ι·ο диша Тсрза е тежка, аТики. от
умора. Едно задъхано момче мн спря на улица¬
та.
—	запъхтян, aαвпъхτен
ЗАДЪХВАМ СЕ - Дишам тежко е уессоeоо. не
мага аа ев поема аех. Задъхвам се от тичане,
Задъхвам се от вълнение.
—	вапъхтявам ?е, рαзпкхгевαм се
ЗАДЯВАМ рзгг. - 1. вж. вαкαеаеf2 2. знач.;
2. вж. флиртувам;
3 прлн. вж. безпокоя 2. знач.
ЗАДЯВАМ СЕ разз. - вж. шегувам се
ЗСДЯВКН рззг. - вж. шига
ЗАЕДНО - 1. Еаaоeоeеeооо вас нс -ан- място е
есо-C друг. Живеем заедно. Работим зз-дно по
един проект.
—	съвместно, наедно рззг.
мнт. —> отделно. овоадеено, есм-еoосoeлоα, ооеае-
ηβ.ηβ
2.	Общо всички, eао-воeеeноо събрани всички. Тръг¬
нахме за-дно към чифлика, Зз-дно подехме пе¬
сента.
—	вкушом, ведно поет,. наедно рззг.
мнт. — поотделно. ооеаснсчнв
3.	Оре уасе·ue·- нс мо-го лица, е сбши усилия. Тряб¬
ва да действаме заедно. Основните въпроси сн
решават га-днc.
—	съвместно, задружно, дружно, колективно,
общо, наедно разг.
ант. —> пccтд-лиc. отделно, рондиничн-
4.	С орндл. с. Оре участие·- на нешо друго, 0™™
друг. Той онншн гзеднc с н-.я. Влязох заедно с не¬
познатата ж-нз в салона.
—	едновременно, наедно разг, съвместно, ведно
поет,, барабар простонар.
5.	Без дс те изключва есоой, оншα при нсосоeо
действие. Продавам апартамента га-днc с ме¬
белите Всички заедно се преместихме в съсед¬
ния град. Цялата рота ззедно премина не стра¬
ната на противника.
—	вкупом, накуп, еαедедрагл, анблок книж, из¬
цяло рядко
6. Едновременно о друг (други), е неща друга. Тя.
гз-днc с младежите, крачеше из снега. Той се
трудеше заедно с тях.
—	наравно, наред, редом, наедно рззг., барабар
простонар.
V	рска зс рска рззг.. рамо до раморазг. към 1. и 3.
аеса.
V	в пакетрззг., рамо до раморзгг. към 2. знач.
ЗАЕДАЯВЛм диел. - вж. навдрявам
ЗАЕКВАМ - Г-в-ря еье аaoоуаоeоue, т прекъсва¬
не в р-втерян- на някои срички рооaаc во-аeо
оeа-е·с·ео вас вълнение, ееушeнee. Когато сн
орлтеснл, започва да заеква.
—	пелτвеα иесе,— запъвам ?е рзгг,— препъвам се
рядко, ваевцвам <ее> днал.
N плета (преплитам, оплитам, заплитам) <ес> eаc-
кс рзгг,- нзuс·еτ мм те плете (роeπлcτс, аaрлиoс,
толста) рззз, мотая eаuс разг.
ЗАЕМ - Ооeаоc·сeсоe ос рaоиаои еоeде·ea вт едни
лица на други зс воeеeии- ползване роu устано¬
вени в д-π-eор уcл-вuс зс връщането мм е изпес-
шсин на лихва. Дългосрочен зеем. Междунаро¬
ден заем. Заем за покупка нз жлллщн.
—	кредит
ЗАЕМАМ - 1. Нaе·снявaе тн, рaзр-аaпсе се искьдe,
върху исоaкe- рр-οτоснеτeо, място, ооeo- запъл¬
вам. Гостит- се зз-лн всички стен. Компани¬
ята беше гзнла левия ъгъл на салона. Защо си
заел цялото мн бюро?
—	окупирам разш.
ант. —► cсucбcждзuам, ороaаeсм
2.	вж. завземам 1. знач.;
3.	еж. запазвам 4. знач.;
ί 4. еж. ангажирам 3. знач.;
5.	еж. заимствам
3ЛЕМ1АМ СЕ - 1. вж. залавям се 2. знач.;
2. вж. наемам си
ЗАЕМКА -рззш. еж. заимствани
ЗАЕМ—ДаЕеЦ вж. заемодател
ЗАЕМ—ДЛАЕЛ - Лице мас Танков институт, ооCτо
ррндоеτсeс ос някого заем. Заемодателят му ло
преследва за неизплетзнл дългове.
—	заемодавец, кредитор
ант. —» длъжник, дебитор
ЗАЕ— - 1. Който има много раТвте, ооCo- не осап--
лага есе сеоТпднв време. Той н много зает чcееа:
Най-зенти са децата в осми клас.
—	ангажиран, заангажиран, натоварен, прето¬
варен
ант. — свобод-н, оeaαн·. неангажиран, нeассипaжc-
рсн, aCаск
2. вж. запазен 4. знач.
ЗНЕА—СА - Състояние нс г-ляма сΤоe.мeнeо-еτ е
OсΤоаa, задължения. Поради голямата си зае¬
тост н- можах да тн с- обадя, Заетостта на
студентите е много голяма.
—	ангажираност, заангажирано?, натоваре¬
ност, nрвτдвαaвеоeτ, нагрузка нежел.
ант. —> и-аигзжлраиосm. оeасeτ-еτ, нeзсснпсжuос-
овет
ЗАЕХАЯВЛМ - Започвам аа звуча тилно, аа ле оа-
оaзсвсе е аа се чувам недалеч. Земята заехтя
150

под копитата на ооннтн. За-хтя глас нз сла¬
вей.
—	заееαβам, закънтяв^, еквам
ант. — отехтявам, от-чаоам, оτкънτявαе
ЗЛЕЧ—В—М - вж. вмеитявам
ЗЛЖНД—ЯВАМ - 1. вж. ожаднявам;
2. орен, вж. закопнявам
ЗЛЖЛД—ЯЙ - вж. жаден 1. знач.
ЗЛЖ—ДУВЛМ - вж. вaкопеевaм
ЗЛЖуМяВАМ - вж. замижмвам
ЗЛЗАРЯ оонт. - вж. заздаева еи
ЗЛЗАРЯ СЕ полт. - вж. зазорява св
3А3ДАЛВЯВ—М1 - Оравя еeшо да стан- р--ааоαв-,
n--уcτ-Cаив-. Заздравявам nочезтз. Заздравя¬
вам властта. Заздравявам дисциплината. За¬
здравявам позниниτ- си.
—- укрепвам2, стабилизирам, заякчав^, зак¬
репвам! оздравявам2, затвърдявам2 прлн,
уя^икам, подсилвам
ант. — дестабилизирам, о·еасΤвсм. разклащам
3Л3ДР—ВЯВ—М2 - Зс рсис - ррeеτсвαе да къроя
вее гнос е ле р-кривaе е нова тъкан. Рзнатз му
не л опасна л скоро ще заздравен.
—	оздравявам! зараствам, завяхвам
ЗЛЗЕЙЕ—ЯЕ—М - вж. раззеленявам ев
ЗЛЗЕЙЕНЯВ—М СЕ - вж. раззеленявам еи
ЗЛЗИЖДАМ - разз, вж. вграждам
ЗАЗОаЯЕа - вж. вмзорява си
ЗЛЗОАЯВА СЕ - Нсооспвс ден, n-свсва те слънчева
светлина. Стенах, когато сл зазорявзш-, Щом
с- зазори, ще тръгнем на път.
—	рαвβиделева ев, разсъмва ?е, съмва се, зазо-
рява, съмва, разсъмва, eквоaевα св рядко,
зaвндилевα се рядко, раззаря ее поет, вазаря
поет,, вазаря ев поет,, зори оонт, равденва се
диел.
ант. —> здрачава се, евечеряве се, nоe·еенявa. cмот-
чтвс сн, етъмвс те, стъмнява се, мръква се, мрък¬
ва
ЗАЗУБАЯМ рззз. ирон, - вж. наизустявам
ЗАЗЯПВАМ разз. - вж. заглеждам еи 1. знач.
ЗАЗЯПВ—М СЕ рззг. - вж. заглеждам ев 1. знач.
ЗАИГРАВАМ - 1. Започвам дс изпълнявам някакъв
танц. Селяните заиграха ръченица,
—	затанцувам св.
ант. —> доигравам, аотанцуесм
2.	Зaпoавсе да се движа бързо и некоораснирано на-
г-иe-нсaолу. От вълнени- химикалката заигра
в ръката му. Слuнчнел петна заиграха оо б-лия
снял.
—	заподскачам св.
ЗАИМСТВАМ - Възроиeеαе. уеeссвaм чужди
вдев, сюжете, думе, метав, навици, нрави и под.
Славяните са заимствали от тракнт- много
л-cлрзфсаu л лични имена. Българският език н
заимствал много думи от руски.
—	заемам
ЗАИМСТВАН - вж. неоригинален 1. знач.
ЗАНМСАВАНЕ - Нещо (едня, тема, форма в под.),
което е заета -о чужди източници. Културни за¬
имствания. Сюжетно заимстване.
—	заемкаразш.
ЗАННЛАЯВ—М СЕ разз. - вж. упоретвам
ЗЛН—ТЕРЕСОВЛН - 1. Οομο вaрaaсea интнрее.
Той с- мъчеше да придаде не лицето си заинте¬
ресован вид,
—	заинтерееуван, неравнодушен, небезразличен
ант. —> оeасвоτeрeοсвaо, освнодушeн, безразличен,
дезснт-реесрсн, -πβτμ.ηη, индиферентен
2. вж. загрижен 3. анва.
3—Н—АЕАЕС—Е———СА - вж. ннгере? 1. знчч.
ЗАИ—АЕАЕСУВАМ - Пиeаиавиквαе. поивлиаaм
нечий ииτноeт. Тези история много м- заинте¬
ресува.
—	заинтригувам, интригувам
З—ННТеРеСУЕ—М СЕ - Ор-свсeaе интерес към
нскогα, нещо. Заинтересувах сл за здравето му.
Заинтересувах се какво пиш- в писмото.
—	полюбопигегвам, заинтригувам ев, залюбо-
пнгствам рядко
ЗНИНТЕРРССВВ—-1. вж. заинтересован 1. знач.;
2. вж. загрнжин 3. знач.
ЗЛННТАИГУВ—М - вж. заинтересувам
ЗЛННАРНГУВ—М СЕ - вж. заинтересувам ев
ЗАКАЛЕН - вж. калВн
ЗАКАЛКА - Физсческа яем нравствена устойчив-ст
на иeΤлсгоррисτнм уοл-вeя. трудности, лcшннис.	-
На детето му липсва закалка. Революционна *·■
заоалоз.
—— закаляване, каляване, калилка разз.
ЗАКАЛЯВАМ - 1. Чрез нагряване в охлаждане при-
аaвте овъра-от нч метал. Ковачът леко закали
всяко от жел-ззта.
—	калявам
2.	Оравя някого ас стане физмчеокс уcmоCаив. μ-
-режеве ет студ и други нeΤeтп-POИсτнe утаввия
вля да може да понася твърда трудности, несго¬
ди. Трябва да закалим детнто, защото често
боледува. Суровият живот ло закали.
—	калявам, изпичам орен:, рззз.
мнт. — изнежвам
ЗАКАЛЯВАНЕ - вж. закалка
ЗАКАНА - Прссвeео вля зссβйос нαеeинииe да се
причини зло. Закана зз убийство. Закана зз от¬
мъщение.
—	заплаха, заплашване, заканвани
ЗАКАНВАМ СЕ - вж. заплашвам 1. знсч.
ЗАКАНВАНЕ - вж. закана
ЗАКЛНДНЙКВАМ СЕ рззг. - вж. заклащам ее
ЗАКАНИТЕЛЕН - вж. заплашителен 1. aевa.
ЗАКАРВАМ - вж. заввждам1 1. и 3. знач.
ЗАКЛХЪРЯВЛМ СЕ нер. - 1. вж. загрнжвам си
1.	знач.;
2.	вж. разтрввожвам се
ЗАКАЧАЛКА - Орсловообленве зт закачване на
дрехи. Стенна закачалка. Стояща закачалка,
—	окачалка
ЗАКАЧАМ1 - 1. Приоинрвαе ннш-, обикн. в пαонeя
му ооaй, таке че -а виом. Закачам палтото си не
ззкачелоа. Закачам картина. Ззкечзм яке.
—	окачвам, веся несв, увисвам рззз,
ант. —> откачвам
2.	aсхвсшсе неща към друга е някаква nииοр-οоΤлe-
ние. Ззкзчзм ремарке. Закачам още -дин вагон
към елекcеаτз оcмпогниня.
—	прикачвам,скачвам
ант. —> откачвам
ЗАКАЧАМ2 - 1. Д-к-евем нещо при -виженин. Ко¬
лата за малко щнше де закачи аcлоездзчз л да
го събори, Соколът закачи с крилото сн клона.
—	засягам
2. Оτросвсе към няк-π- шеговити -уми, закачки. Все
151

м- закача за онази комична случка. Престани дз
мн закачаш.
—	nодкαеα1 разз,,— задявам рззг, еддеα?ем2 разз,
змна?ям2 рззг, майтапя резг, кодоша рззг..
бъзекам простонар ,
3.	вж. улучвам 1. знчч.;
4.	разз. вж. засягам 1. знач.
5.	вж. дразня 2. знач.;
6.	разл. вж. пипам 1. знач.;
7.	прлн, рззг. вж. безпокоя 2. знач.;
8.	вж. флиртувам
З—К—ЧаМ СЕ - вж. шегувам ев.
ЗАКАЧКА - 1. вж. швга;
2.	разг. кж. флирт
ЗАКАЧЛИВ - 1. Оойтв -Теча да ое-хвърля влорс-
умнс, еноелс думи към някого, умее дч предава
веселостта ти на другите. Тя е весело л закачливо
момиче. Закачливи деца:.
—	шеговит, дяволит
2.	Който ииразява закачливост, шеговитост. Закачлив
позл-д, Закачлив тон:. Закачлив разговор, Закач¬
ливи очи.
—	шеговит, игрив, дяволнг
3—KЛИИНBEЦ - вж. шегобиец
ЗАКАЧЛИВ-С— - Оиндизeuосτeлнс веселост. В
гласа му прозвуча закачливост. Тя го гледаше с
някаква загадъчна закачливост.
—	шеговитост, дяволито?,
3—КЕАСА - вж. подкваса
ЗАКВАСКА - вж. подкваса
ЗНКИКОТВНМ СЕ разз. - вж. разсмивам си
ЗАКИПЯВАМ -1. вж. завирам2 1. знач.;
2.	прлн. вж. забушувмм 2. е -3. знач.
3—КНСВАМ -разз. рядко вж. застоявам еи 2. знач.
3—КНСКЕАМ СЕ - вж. разсмивам еи
3—КНАВАМ нар. - еж. окичвам
3—КНЧВ—М - вж. окичвам
3—КЙАТУШКВ—М - вж. залюлявам 1. знач.
ЗНКЛ—ТУШКВАМ СЕ - вж. заклащам еи
ЗАКЛАЩАМ (3—КЛАТВАМ) - вж. валюлявам
1.	знач.
ЗАКЛАЩАМ СЕ (ЗАКЛА-ВАМ СЕ) - Тръгвам
нанякъде ката се клатя, люлея. Тя стана от сто¬
ла и се заклати към вратата. Патицнт- се за¬
клатиха към -зерото.
—	ваклагушквам св, залюлявам св, залюшквам
се, закαнднъквαм се рззг.
ЗАКЛЕВАМ - Задължавам някого о клетва ат из¬
върши или -а не извърши нeш-■ Заклевам т- да
не споделяш с никого тази тайне.
—— заклинам ннсв. поет, заричам рззг.
ЗАКЛЕВАМ СЕ - 1. вж. кълна си 1. знач.;
2. вж. обещавам
ЗАКЛЕЙМЯВАМ книж. - еж. разобличавам 1. знач.
ЗАКЛЕЩВАМ - Ооc·cеоaе, тτсгaм. орехо-щам
нещо ката о олeши вее обхвсшaе н-щ-, някого
таке, че -а не може да те измъкне. Заклещих сл
пръста.. Кракът му беше заклещен между два¬
та камъка.
—	панклешвам, вклвщвам, заглавям разл,
еклищвам
3—КЙЕЩВ—М СЕ - П-осдам между други еeшв,
които ме притискат здоαво кета о клeши в не
маге -е се измъкна. Котката се беш- заклещила
между сандъците.
—	ериклещβaм си, вклещвим се, залоствам ев,
заглавям се разз,
З—КИНН—М - 1. понт. вж. заклевам;
2. вж. моля
ЗАКЛИНАМ СЕ - вж. кълна се 1. знач.
ЗАКЛИНАНИЕ - вж. клетва 2. знач.
3—КЙ—КВ—М разз. - вж. зαвиаам21. знач.
3—КЙ—К—ТВАМ - вж. змвирмм2 1. анва.
3—КЛ—К—ЧВАМ - вж. завермм2 1. знач.
ЗАКЛЮЧАВАМ - 1. Стигам да заключени-, роaвс
нсоαкъe извод. От думите ти заключавам, чн н¬
си съгласен с мен. От външния му вид заключих,
чн човекът е много бнден.
—	преценявам, eкдя' несв,. умозаключавам
книж. рядко
2.	Изкаевам в отговор яство и категорично мнение или
решение за иeшα, което - обuоноeeн- осонасτeл-
но, о нсмноeииe дс риcолюаa осзг-вαрс. „ Мож-
лн де се поправи колата? ‘‘ , попитах майстора.
Той я пр-гл-да внимателно и нзкрзя заключи:
„Може!“
—	отсичам орен, отрязвам орнн:.
ЗАКЛЮЧАВАМ СЕ - Само несв. в 3 л. Съдържам
он в неща. В кзаео се заключава трудността на
проблема?
—	състоя се (в)
ЗАКЛЮЧАЛКА - вж. брава
ЗАКЛЮЧЕНИЕ - 1. Мисъл, която е лагсчнеко
следствие ат исквоeα разсъждение. Стигнах до
заключението, че с-зз е по-добре да не т-гля
ззнм от бенкзта.
—	извод, умозаключение книж,
2.	ОТ-еновано мнение, оценка иа тоецссево· като
орани резултат на нсововu нaΤлюаeиeс. Не съм
прочел още заключението не л-каря.
—	приценка
3.	крмй1 2. знчч.;
4.	вж. епилог 1. зотч.
ЗАКЛЮЧИТЕЛЕН - С ооCτ- те асвъошeс нещв
(meоеm. uаоαаeαоe, ри-свс, музика м др.). Заклю¬
чителна лекция, Заключителен оонцеρт. Заклю¬
чителни думи.
—	поеледен, финален
ант. — естъоителен, уводен, начален, βιο-.-^
ЗАКОВАВАМ - 1. еж. забивам 1. знач.;
2. орен:, вж. приковавам
ЗаК—ЕАВаМ СЕ - вж. вцепенявам ее 1. знач.
ЗНК—ЛВ—М - 1. Умъртвявам живо същество, жи¬
вотно вас човек, като му пρeосавсм поъклянa.
Тази година ще заколят прасето много преди
Коледа.
—	коля нзсв.
2. разш, вж. съсечам
V тегля (удисм) ножа (естсра) еа нск-г- рззг. към
1.	знач.
ЗАКОН - \. разш. вж. правило 1. знчч.;
2. разш, вж. кодекс
3—К—НЕН - 1. Оойто е еъ-Τрaаeе със закона, ооCm-
е спорна закона. Трябва де се действа по гаоc-
н-н оът, Законни средства за борба.
—	законосъобразен, легален, легитимен книж.
мнт. —> иеззооннн. ро-·uв-зαконно. нeaaо-н-οъсб-
рaаeо, нелегален, иeлeπиmиени
2.	който е -оновса върху Pоαeоτ-. законе. Законни
действия, Законно решение.
—— законосъобразен, правомерен книж.
152

ант. —> незаконен, nр-τмв-зск-нeн. нeато-еоοъоΤ-
резно,неправомерен
3.	Коайт д установен, приинаа до дакднгмгт, дсновон
на заканит-. Законна власт, Законен наследник.
Законен представител.
—	легитимен кнлж,, официален
ант. —> незаконен, ннлнпeoимeн, неофициален, са¬
мозван
ЗАКОННИК книж. - вж. кодеке
ЗАКОННОСТ - 1. качество ет законен. Оспорват
законността на действията ни. Зеконност не
сднлкзта.
—	законосъобразност, леомаеоeг, легитимност
книж,, правомерност книж,
мнт. — незаконност, риαoмв-зсо-онαοτ, ннаaов-
еолъсбрaан-лτ, ннeeгeτиенеοτ, нenисвαенро-лτ
2. вж. справедливост 1. знач.
ЗАКОНОМЕРЕН - К-йто соева nαосди взаимната
врсаоa между явл-омяте, фактите. Загубата не
мача е закономерен резултат от слебетз ни
подготовка. Закономерно развитие на събити¬
ята.
—	логичен, исгисгвен
мнт. —> случаен
// незакономерен
З—КОНОСЪОБР—ЗЕН - вж. законен 1. е 2. знач.
ЗАКОНОСЪОБРАЗНОСТ - вж. законност 1. анαа.
ЗАКОПАВАМ - 1. вж. заравям 1. в 2. знач.;
2.	резг. вж. погребвам;
3.	орен, разз, вж. унищожавам 2. знач.
З—КОПНЯВАМ - Започвам οβληο, οτисοτн- да же¬
лая. Закопнях за дома си. Отново закопня сърце¬
то му де види девойката.
—	зажадувмм, зажаднявам прен·,, изжаднявам
орен, рядко— изкорневαм рядко
ЗАКОПЧАВАМ - орнн·. разг:. вж. арестувам 1. знач.
ЗАКОРАВЯВАМ - 1. вж. втвърдявам ев;
2. орен, вж. загрубявам 2. знач.
ЗАКОРАВЯЛ - 1. вж. втвърден;
2.	вж. загрубял 1. знач.
3.	прнн. вж. безчувствен 2. знач.;
4.	вж. вкоренен;
5.	вж. непоправим 2. знач.
3—КОААВЯЙ—СТ - прзн:. вж. безчувственост
2.	знчч.
ЗНКОРЕНЯЛ. - 1. вж. вкоренен;
2. вж. непоправим 2. знач.
3—КОСТЕ—ЯЛ - 1. вж. консервативен;
2. вж. застенал 2. знач.	'
ЗАКОСТЕНЯЙ—СТ - вж. консерватизъм
ЗАКОТВЯМ СЕ разз. - вж. застоявам се 2. знчч.
ЗАКА—ЧВ—М - вж. зαвървевαм 1. знач.
ЗАКРЕЙВАМ - вж. змлинявам
3—КАЕПВАМ1 - 1. ... закрепявам;
2. вж. заздравявам^
ЗАКРЕПВАМ2 - Ставам по-силен е устойчив физи¬
чески, увеличавам овеят- ли. От добрата храна
днт-то бързо закрепна, Младият човек расте¬
ше и закрепваше, Тялото му закрепна,
—	укрепвам^ заяквам, засилвам се, наяквмм
// Възвръщам физическите се овее оТекн. еенд Тс-
ледуванн. Беше много отпаднал след грипа, но
бързо закрепна, Л-карят с- чудеше как бързо
закрепвам.
—	укрепвам 1, стабилизирам си
ант. —> отпадам, πτιλ-Τομ, зтοлтΤвaе, eзнeевшс-
вам, западам, греховм, рухвам
ЗАКРЕПНАЛ - Оойтв е стансе физическс уcτ-йаиβ.
яз-режеве, силни. Чувствам сн закрепнал след
тежката болест:. Закрепнал орленигъм.
—	заякнал, укрепнал
мнт. — слаб, нeсоонnисe, нeзсскнвл. крехък, ннзво-
реоосе
// отпаднал, изннмπщсл. грохнал
ЗАКРЕПЯВАМ - Поставям нещо тека, че дч нн осд-
не, да бе-е отсТилно и неподвижно. Закрепявам
-лхата в ъгъле, Закрепявам стълбата до сте¬
ната.
—	прикрепвам, закрепвам 1, скрипявам книж.
3МКРЕ1Щ1ВЛМ - вж. развнквам еи
ЗАКРИВАМ - 1. Поaвс нещо аа не . те вижда, като
го оставям ели n-οτсвяе зад, под нещо друго. Зз-
арuеам с ръц- лицето сл. Закривам с папката
квитанцията, зе де не се вижда.
—	скривам, затулвам, покривам
мнт. — откривам, иваорeвве
2.	Стоя като преграда оре- еещо и преча дч не се
вижда добре. Храстите закриват входа на ко¬
либата. Дървото м- закрива, Облак ззориеа
слънцето.
—	скривам, затулвам, прикривам, притулкам,
засланям, заслонякам
мнт. — откривам, ивзкривве. отварям
3.	Слагам покривка, лооииввл- на неща непокрита.
Закривам днтето с юрланче, Закривам бослт-
сн крака. Закривам глзвзтз си с кърпа,
—	покрнвам, завивам2, забулвам (олр, зз глава,
лице)
ант. — откривам, отвивам, разбулвам, отТулвтм
4.	вж. затварям 4. знач.;
5.	рядко вж. прикривам 1. знач.
ЗАКРИВЕН - вж. крив 1. знчч.
ЗАКРНВЯВАМ 1. вж. изкривявам 1. знач.;
2. нар. вж. завивам1 1. знач.
ЗАКРИЛА - Проява, д-йотоен, конто гвовоτuис си¬
гурност вас ррeдnсавв от нещо ннриcсτнπ, -пас¬
на. Д-т-то лма нужда от закрила. Вземам оод
своя закрила. Под закрилата на закона:.
—	защита, покровителство, закрилннчиство
рядко, окрилии книж. остар., крило орнн,, щит
орен·.
ЗАКРИЛ—НК - вж. защитник 2. знач.
3ΜKAНЙ—ИИEСKИ - вж. nдкрдβuτилскu
ЗЛКАИЙ—ИЧЕСАВ— рядко - вж. закрила
ЗАКРИЛЯМ - 1. еж. защитавам 2. знач.;
2.	вж. покровителствам
ЗАКРИТ - 1. който има рооиcв. ооCτп нн е под от-
оииmп ннТн. Закрит мост. Закрит плув-н ба¬
сейн:. Закрит балкон, Закрита камиcн-тоз.
—	покрит, затворен
мнт. — открит, еenпкииm. пmвпине
2.	При кпйтп не ле допускат външни емцт. Закрито
заседание. Закрито събрание. Закрито обсъж¬
дане.
—	затворен
ант. — открит
3.	вж. закътан 1. знач.
3—КРНТИЕ - Мяств, съоръжение, което служи нч
есопгп мем нещо за аaшиτв. Направих сл закри-
тне от клонн. Нито закритията, нито бунке¬
рите можеха да мн спасят от шрапнелит-.
153

—	прикритие, укритие, скривалище, заслон
ЗАКРЪГЛЕН - —1 . вж. заоблен 1., 2. е 3. знач.;
2. орен:. вж. възпълен
ЗаКрЪГЛЕНОСТ -вж. заоблено?,
ЗАКРЪГЛЯВАМ - 1 . вж. закръглям 1. в 2. знач.;
2. вж. заоблям
ЗАКРЪГЛЯМ - 1. Попълвам до ппрнднлен рсаеeр
нещо, за ат стане цял-coеп. ов-двбре -форм-но,
завършено. Искаше да купи още -дна Н1вз, зе да
закръгли чифлика сл.
—— окрылякам, закръглявам
2.	Оосeс едно числа вее оплcaeοτвпτп на това число
-е стене кръгло. Закръглям успеха на уч-нноа.
Закръглям сумата на сто.
—	закръглявам, окр^лякам
3.	вж. заоблям
ЗАКРЪГЛЯМ СЕ -разл, вж. еадвбелевαм1 2. знач.
3—КАЪПКМ нер. - вж. кръпка
ЗАКАЯСКВ—М - вж. развеквам ее
ЗАКУПУВАМ книж, - вж. купувам 1. аоaа.
ЗАКУЧЕЛМ СЕ разз. - 1. само 3 л. еж. зациклим
1.	знач.;
2. рядко вж. заяждам
3—КЪНТЯВАМ - вж. заехтявам
ЗАКЪРНЯЛ - вж. неразвит 1. знач.
ЗАКЪРПВАМ - 1. Зашивам неща скъсана, като
оТскн. върху аурк-оа рποmсвсе кръпка вля гв
зсмрeжeве. Баба обичаше дз закърпва скъсани¬
те ни дрнхл, Закърпих всички чорапи,
—	кърпя н-се·,, изкърпвам
ант. — скъсвам, ровоъοвсе, ррпдuрсе, лъдcрaе
2.	прен. разз. дж. давличам 4. днач.
ЗЛКЪАТВ—М рззз, грубо - вж. заспивам
3—КЪСВАМ разз. - вж. вагазвам 1. знач.
ЗАКЪСНЯВ—М - 1. Отсеам, едвам искедe след
сроeдeлeнcс за овса чет вам cр-о. Бях закъснял
само днс-т минути. Концертът ще започне, е
той закъснява.
—	забавям ев, бавя се
ант. —> подранявам
2. Иавьошвве нещо рв-Тевов мас ов-къенв от не-
вΤхпаcепτп в сравнени- е други. Закъсняваме
с жътвата. Закъснявам с органuгирао-mо на
празника, Закъснявам с написването на мате¬
риала.
—	изоставам, забавям си
ант. —> избързвам, nрuΤързeве, иаррeввоeве
ЗАКЪТАН - 1. Кайте е таке оварвлпжeн. чн не може
да ее веде или авΤйлeжu лесно. Търся някакво за¬
кътано място, където мога да с- уединя. Наме¬
рихме закътана полянка ср-д гъста гора..
—	скрит, вατсаее, закрит, прикрит, скътан,
прекътан
ант. — открит, в·eвиeо
2. Οοηοο е на асвeτ. в ооCoс не духа вя·!!). Закътан
залив, Закътана долина. Закътана кошара.
—	вМветвн,еввветрин
ант. — ветровит
ЗАКЪТВАМ - вж. скривам 3. знач.
ЗАЛА - Оиве·вров помещение зс оΤшнοmeeнc ррвс-
вв. Изложбена зала.. Игрална зала.
—	салон
ЗАЛАВЯМ - Откривам е ρβττ-β™ под контрол
лице, което ррeелндeaе. Полицията гзлcеи бан¬
дитите, Успяха дз заловят крадеца. Заловиха
беглеца.
—	хващам, улавям, задържам, пепвмм орен., разл,,
спипвам разг, неодобр., докопвам разз. лрубо,
ебарвам разг, сгмшвам рззз, егепвам жерг.
ант. —> изпускам, ваoървсeсе
// пускам, оοeоΤождсвсе
ЗАЛАВЯМ СЕ - 1. Хващам е ръце някого вам нещо
като орорс сее за обшс дейност. Залових се зз
парапета, за да не падна. Залових се на хорото.
Залови се за мен. за де не с- подхлъзнеш.
—	хващам се, улавям ее
ант. —► пускам се
2.	а-р-чеем да uаeъишвсе някакъв вид дейност. За¬
лових сл да строя вила. Залових се да чистя·.
Много хора сн гзлоенха да правят бизнес, Ззло-
вих сн дз подготвям зимннна.
—	заемам се, впускам еи, захващам се разг, хва¬
щам се рззз., емвам се разз, впрягам ев прзн:.
разз, запретвам еи разз., улавям се разг. рядко
ант. —► отказвам се, вотевям се, вьапeшиеeсе те
3.	рззг. вж. заяждам си
V аспоe·вaе (авеуовсе, подвивам) ръкави разз.,
плюя ти на ръцете (длансте) разг, към 2. знач.
З—ЛНЗВ—М - вж. запълзявам 1. знач.
3—Л—ПВ—М рззг. - вж. захапвам 1. знач.
ЗАЛЕДЕН - вж. замръзнал 1. е 2. засч.
ЗАЛЕДЯВАМ - вж. вледенявам
ЗАЛЕДЯВАМ СЕ - вж. замръзвам 1., 2. е 3. знач.
ЗАЛЕЖАВАМ СЕ - вж. боледувам
ЗАЛЕЖАЛ - О-йто не се купува, не те търси нс па¬
зара, който дълго виeеe - оелрвдадео. Залежала
стока.
—	застоял
ЗАЛЕЖИ - Струпване еа голямо овлeаecmво прв-
Oодиc Τππaτеmвa. Петролни залежи. Оолнu зале¬
жи, Рудни залежи.
—	находище, вапаеи
ЗАЛЕЗ - 1. Скрсеане зад лcнcсτс нч хвриавоma нс
елеоцетв, луната. Слънцето клонн към залнз. На¬
блюдавам залеза не слънц-ти:.
—	ваннк ооет:.— заход нар,, поет·.
мнт. — изгрев
2. прен, книж. вж. упадък
3—ЛЕПВ—М1 - 1. Олътов прилепвам нншо кем дру¬
го ннщо, -Тикн. о ромвшτa еа лепливо вещество.
Ззл-пвзм марка. Залепвам страниците на раз¬
късаната книга.
—	лепя несе, eаепвам1, еаелепвам1
ант. — отлепвам, разе-роам
2.	вж. запечатвам;
3.	прен. вж. долепкам 1. знач.
3—ЛЕПВАМ2 - вж. залепвам се 1. знач.
ЗАЛЕПВАМ СЕ - 1. Олътно се еъeаиисвве л нeш,в.
Ризата с- залепи зе лърбе ми.
—	зαаеπеαм2, слепвам2, слепвам ев, πрнaвпвaм2,
лепвам ее, прилепвам еи
ант. — отлепвам се, осалeрeсм се
2.	прлн:. Плътно се дорирсе дв нещо. Зал-пнх се до
ст-ната.
—	долепвам се, лепвам се орен,, прилепвам се
прзн:.
ант. — отлепвам се, откъсвам се
3.	разз. неодобр. Зсе·сeсе паетно дв някого или
тръгвам о исоого, като неотклонно го следвам.
Журналистът веднага сл залепи зе министъра.
Има хора, конто търсят случай да с- залепят
зе някой чужденец.
154

—	лепвам ев рззг. н-одобр., прилепвам се рззг.
ннодобр.
ант. —> отлепвам се
ЗАЛЕСЕН - вж. горист
ЗАЛИВАМ - 1. Иаеunвсе течовео върху нскогπ,
ннщо. Заливам главата сн с воде. Заливам тор¬
тата със слроо.
—	обливам,поливам
2.	Изпълвам о во-с нсоaово nрвеmоснеτвв вее поме¬
щение. Реката е заляла долината. Част от деc-
рз е зелян от реката,
—	наводнявам
3.	орен:. Изпълвам няоскeо nиоеmрвнеτeо е множе¬
ството ом. Народът заля улиците, Тълпата е
ззлялз целия площад.
—	наводнявам прлн·.
4.	прлн. Превя дс се ηΜΟ, някъде иаоΤилce от нещо.
Европа е заляла турския пазар с фабрични сто¬
ки,
—	наводнявам орен·, отрупвам
ЗАЙНЗА— рзгг. - вж. гладък 3. знач.
ЗАЛННЯВАМ - Поот-реоно асгуΤвсе нооеaлния
ти физически вид, лслст-, жманeовο·mс и еве-
жнеттт се поради Толетт, душевно страдание е
под. Само боледува и от д-н на д-н ззлинява.
Пр-з последннтге месеци детето залиня, Някак¬
ва мъка го топеше и съвсем залиня,
—	змкрейвам, завяхвам прзн,, повяикам орен:,,
поеървам, увяхвам пр-н,, иввяхвам прен, рззг,
полинякам рядко, eъeухрем ее, изсъхвам
орен., стопявам се орен:.
ЗАЛИСАН - Оойто - увлечен в някаква овбв·в. ооC-
оп - пвгълист по нещо, nвосаc оонτо - осаеeсе ло
оонпшение нс други неща. Залисаната майка не
забелягеаш-, че дет-то й ще счупи вазата.
—	улнеан, унесен
ЗАЙНСА—ОСТ - вж. змлееня L зеач.
ЗАЙНСВЛМ - 1. Оmвлeаaе енммснмеав иа нсоого
обикн. е нeансчиτнлни еншa. Докато тя ме зе-
лнсвзше с приказките си, дъщнря й тайно бе¬
реш- от ч-решата в двора. Не ло записвайте с
рзггcеорн, той трябва да си учн уроците.
—	улнсвмм, заплесвам разз., отплескам рззл., ва-
главеквам резг.
2. вж. залъгвам 1. знач.
ЗАЙИСВ—М СЕ - 1. вж. заплеевам се 1. aиaa.;
2.	вж. забравям се 1. знач.;
3.	вж. залъгвам се 1. знач.
ЗАЛИСИЯ - 1. Заетото не внимание·- о нещо, к-ето
рвосжас оaаеeсооеа по отнвшеисн на други еeшa.
В залисията си забравих де си вз-мз чадъра.
—	змлиемноет, улисано?,, улиеия нар,.
2. вж. суетня ’
ЗАЛИТАМ -1 . вж. олюлявам се 1. и 2. знсч.;
2 прлн. разз, вж. изселвам си
ЗАЙН—АНЕ рззз. - вж. забежка 1. знач.
ЗАЛИЧАВАМ - 1. Правя да се лоeеaхиe, дс не те
вижда нншо нвпиесио, нваeи·сов. осрeесвснв,
като го търкам е гума, зсдосеоeсм е др. Написах
няколко думи, но след това ги заличих, Надписи¬
те на стената трябва да ли заличим.
—	изтривам,изличавам
2.	Поaвс еeшв -а nоeеτтоe дч съществува, да се виж¬
да, да евчв. Трябва де заличим всички следни.
—	премахвам, изличавам
3.	Поaeс -а се аaΤосвв, премахвам от мислите, чуе-
етвсте ом нещо вее някого. Времето ще заличи
лошия спомен:. Успях дз залича от паметта си
някои хора.
— изличавам, нвтрнвам орен.
4.	вж. отписвам 1. знач.;
5.	вж. унищожавам 1. знач.
ЗАЛОГ - вж. гаранция 3. знач.
3—Й—ЖБН - 1. Вооаннc вам nоиаоΤc·и чноτи. кас¬
та позевлявса нс искоππ да нсnисви, постигне
нещ-. Той няма заложби за музикант. Съмни¬
телни се заложбите му като артист. Има за¬
ложби на политик.
—— данни, качества, възможности, дадвноетн
рядко
2. вж. дарба
ЗАЛОЖНИК - Лице, зсaеожсно ат eрсждувсшс
οβλ-, от рооoиβник ката залог зс изпълнение на
опрнднлнне искания.
—	пленник рззш.
ЗАЛОЖНИЧЕСТВ— - Съе·всниe, полвжение нс
поииудcoeлис зе-ържено лице, прснудеип дс жи¬
вее и изпълнява чужда воля. По вр-м- на война¬
та прекарах няколко мг-с-цз в заложн^ч-ств^о.
—	плен
3—Л—СТВАМ СЕ - 1. вж. ваклищвам ев;
2. рззг. вж. загнездвам св 1. знач.
3—ЛВД— нар. - вж. напразно
ЗАЙУДУВАМ - 1. вж. разлудувам ев;
2. прен. вж. забушукам 1. анaа.
3АЙУДЯВЛМ разз, - вж. равлсдсвαм ее
3—ЛУАВЛМ СЕ - вж. загубвам се 1. зaва.
ЗАЛЪГВАМ - 1. Отвлечем вниманието на искппо оо
неща, оТикн. о нсоαкeс ц-е. Майката с- опитва¬
ше дз залъже детето с ллрзчки, за да не плаче.
Не мз залъгвай с днтлнщлнл, Р-ших да го залъ¬
жа с нещо, зз де не ми иска оари.
—	залнсвам, замотавам прен. разг.
2.	вж. лъжа 2. знач.;
3.	вж. прилъгвам
ЗАЛЪГВАМ СЕ - 1. Отвличам вниманието ти от
нншо, като го нaеваeсм към друго нещо. Мзйкз й
ще се гзлъгез с внуците и няма де скучае.
—	змлиевмм си
2. вж.	се
ЗАЛЪК - Малък ксо оо хисис, оТикн. от хляб, опCτо
може -а те ое-жм в устата вт едве път. Трудно
преглъщаше сухите залъци, Тазл вечер хапна
само няколко залъка,
—	хапка, къшей
ЗАЛЪХВАМ - вж. зαмиaеeвaм1
ЗЛЛЪЩЯВАМ - вж. блясвам 1. знсч.
ЗНЛЮБВАМ-1. вж. влюбвам ев;
2. разш, вж. обиквам 1. знач.
ЗНйЮБЕ— остар. - вж. влюбен
ЗАЛЮБ—ПИАСАВЛМ рядко - вж. заинтересу¬
вам ев
ЗАЛЮЛЯВЛМ - 1. Зсnвчeсе дс люлея. Тя залюля
д-тето. Залюлях клона.
—	заклащам (заклатвам), залюшквам, закла-
тушквам
2. Орсβс нещо вля някой дс се люлее, дс те клатя зс
кратко време вас от врем1- еа време. Слаб ветрец
зелюлявешн листата нз дървото.
—	разлюлявам, разлюшквам, разклащам, раз-
клатушквам разз. поклащам, полюлявам,
полюшвам
О
155

3 . вж, разтърсвам 1. анва.
3—ЛЮЛЯВ—М СЕ - 1. вж. олюлявам се 1. знач.;
2, вж. заклащам се
ЗНЛЮШКВ—М - вж. залюлявам 1. знчч.
3—ЛЮШКВАМ СЕ - вж. заклащам си
ЗАЛЯГАМ’ - 1. Заемем легнело рплпжннее, вбскн.
зад нншп. което ме риисрcвα. ели издавам запо¬
вед за заемане иа осквет положение. Ротният
изкомандва: Залелнн!
—	лягам разз.
мнт. — ставам, изправям те
2. орен., вж. загнездвам си 2. знач.
ЗАЛЯГАМ2 разг. - 1. вж. старая ев;
2.	вж. миели —. зннч.
ЗАЛЯЗВАМ - 1. За слънце, месец, звнааu - cооивαм
се зад хоризонта. Слънцето залязваш-, Луната
б- залязла.
—	захождам нер,, засядам нар, заниквам диел.
мнт. —> изгрявам, възхождам
2. прен. книнж. дж. нападам —. дпач.
З—М—ЗВАМ - 1. вж. измазвмм;
2.	прен_разз, вж. изглаждам 5. знач.
3—М—ЙВАМ - 1. Орнacзβcовaе замъгляване не
еъзосоеетв, виене еа cвсm. Виното ме замая. Ра¬
кията е много силна, веднага замайва, Оллнлят
парфюм м- замая,
—	зашеметявам, упоявам, упойвам
2.	Оравя някой -е те ун-те, да ле аaΤиaви. Въздухът
замайва със своята чистота н благоухание на
цъфнали цветя.
—	опиянявам, опивам, омайвам, зашеметявам,
упоявам
3.	орен., вж. омайвам 1. знач.;
4.	вж. главозамайвам
V	сдосм (Τμ^ блъсвам) в ге-вата рззг. към 1. знач.
З—МЛЙВ—М СЕ - '1. Овeсчaвaе веене иа cвсτ.
Ззмзях сл от еннcтc. Ззмзях с- от голямата
височина.
—	зашеметявам еи, упоявам св, упойвам се
2.	вж. опиянявам ев;
3.	вж. самозабравям се
V	завсвс (асвърmсea, асесйeт, зашеметява) ми се
главата рззг, μοβο- (асверoяea, замайва) мв се
свят итап. кьм 1. знач.
ЗАМАЙВАНЕ - 1. Съοmосоuн на сросeснe от
действието иа алкохол мли слоCвaшc eeшecmвa.
Първото замайване от ракията се беше разн-с-
ло,
—— опиянение, зашеметяване, упойвани
2. вж. ?βиτовкргеж
ЗАМАЙВАЩ - вж. упоителен
ЗНМ—СКНААМ - 1. воен, Орuкривaе някого вее
нншп от погледа нс неприятеля е рсалuани роuл-
оот-Теенся. Замаскираха озрт-чницата с олc-
нн и зел-нина.
—	маскирам еоен., кaмсфъuaaм волн.
//Орася -а нн се заТ-лежи иeшв, -а нн се вежда, да не
личи. Замаскирах белега нз лнц-то сл с малко
пудра.
—	прикривам, скривам, маекнрам, камуфлн-
рмм прзн, кнлж.
2. прен:. еж. прикривам 1. знач.
ЗАМАХ - прлн. вж. широта 1. знач.
ЗАМАЯН - 1. Оойто чувства шемет, аaеaйвaнe от
силнн саaо, тилно везаeCοmвиe. алкохол, умврт и
др. в не може дс eеароиeмa и осзοеждсвс нвоеae-
ао. Напуснах ззс-даннето със замаяна глава.
От пушенето се чувствам замаян.
—	зашимитин
2. вж. опиянен
ЗАМЕНЯМ - 1. Давам едно нещо за доспо, оставям
нншв атоαди досго. Заменям апартамент зе
вила. Обичам работата си и с нищо друго не
бих я заменил.
—	сменям, променям огр.. разменям, трампя
рззг.
2.	Отт-вям нещо, пбвкн. стара, негодно, нер-дхв-я-
ща е вземам аоспв. ло-дпΤоо, ро-подходсшв. За¬
мених стария си автомобил с нов.
—— сменям, подменям
3.	вж. замествам 1., 2. е 3. знчч.
ЗАМЕНЯНЕ - вж. замяна 1. е 2. знач.
ЗАМЕСВАМ - Ставам причина нсовй да вземе саaе-
тсе в нeшв. обикн. иeриcяoио вее ннредио. Опа¬
сяваше сн, чл мож- де ло замесят в далаверите
сл, Н- м- замесвай в семейните сн свади:. Заме¬
сиха м- в една неприятна история.
—	намесвам, въвличам, забърквам орен. набър¬
квам прлн, вмесвам, заплитам прлн.. оплитам
орен, вплитам орен:.
ЗАМЕСВАМ СЕ - Включвам се, участвам в неща,
обикн. неприятна вее непочтено. Съжалявам, чл
се замесих в тази неприятна случка,. Беше се за¬
месил в една много опасна нлра.
—	въвличам св, намесвам ев, забърквам ев, на¬
бърквам си, вмесвам се, заплитам се прзн.,,
оплитам ев прен, вплитам ?е прзн..
V аaΤъооeaе сн (зсеeлвсе сн, оαΤъоовαе се) е 0^
кеквс каша разз., аaΤсоовaе се (замесвам се, на¬
бърквам ле) в ктшстс разз.
ЗАМЕСТВАМ - 1. Пвл·aeсм нсквпв вее нещо нч
място·- на -руг вее на друго нещо. Част от
членов-те на комитета бяха зам-стени с нови.
—	сменям, заменям, подменям
2.	Заемам мястото на някого мае еа нещо, аисτо функ¬
ция, работа продължавам да cзnълнсeaе. Докато
съм в отпуск,, някой трябва де мн ззм-стн.
—	сменям,заменям
// Временно поемам задълженията нс есооro. Елз м-
замести, чл нямам сили.
—	отменям,сменям
3.	Заемам мястото аа аншв роeдхпднп. Компютърът
отдавна замести пиш-щзта машина.
—	ивмветвмм прнн, сменям, заменям
ЗАМЕСАИАЕЛ - Т-вс, овemо маже -е те употреби
вместо воипuитлипoо. Маргаринът е замести¬
тел не маслото.
—	сурогат, нрзац книж.
ЗАМЕСТНИК - вж. приемник
ЗАМЕЧТАВАМ СЕ - еж. размнчтмвам св
ЗАМЕЧТАН - За π.β, поглед, иаиaжeнee, ооCoо е
присъщ на aоeно, отдаден на мечти. Замечтан
поглед. Замечтани очи.
—	мечтателен
3—МЕЧА—Н—СТ - Съе·оснмe на човек, оойτо меч¬
тае. От лицето й лъхаше някаква замечтаност.
—	мечтателно?,
3—МИЖАВ—М - Приmвαояе за кратко време -че
(ако). Сллнзтз слънчева светлина ме накара дз
замижа.
—	зαжумевαм, прнмнжавам
ант. — поглеждам. гледам
156

ЗАМИНАВАМ - Оoлоaвсм сн на пет, обикн. о оре-
вванв линаеmве. Утре заминавам зе Париж,
Мож- да е заминал за проеинииятa. Той замина
за чужбина.
—	тръгвам, отпътувам, потеглям, отивам, от-
пердашвим жерг.
мнт. —> пристигам, едвам, дохожаαе/аоCдα, девосо-
вам
// връщам се, аaвоъщте се, идвам ли, дохождам ом/
дойда см, nрeοτeпсе ом, поибиите те
// За преввзнв еиeаοoве - поправям се е определена
оплака, към вnинанeнн вТ-кт. Закъде ззмuuзеа
тозн автобус? Влакът заминава за Турция·.
—	тръгвам, потеглям, отпътувам, отивам
мнт. —> пристигам, cmeпαм. достигам, идвам, -охож-
дам/дайда
V хващам (вземем) пътя разз., хващам (улавям)
светарезг.. тръгвам (забивам) по светаразз,
З—МИНЛВЛМ СН - ож. отнвам еи 1. знач.
ЗАМИРАМ - 1. вж. отслабвам’ 3. знач.;
2.	вж. утихвми 1. знач.;
3.	вж. западам 1. знач.
ЗАМИРИСВАМ’ - Изведнъж издавам миризма на
нещо. В стаята замириса нз здравец. Замириса
мн не люляк.
—	залъхвам,дъхвам, лъивам
3АМНРНСВЛМ2 - вж. вмирисвам ?е 1. знач.
ЗАМИСЛЕН’ - 1. Който е вглъбен в метем. Защо
днес си mолаcее замислен?
—	умиелин, сериозен
2. вж. загрижен 2. знач.
ЗЛМИСЙЕ—2 - 1. който - поeавтрuτйлaв лодпвo-
внн. Земисл-но пътуване. Замислена цел.
—	планиран,проектиран
мне. — непланиран
1,	Оейтв рр-двсрст-ент - рαзпeндαн. преценен. Добре
замислени действия, Цялостно замислен плен.
—	обмислен, премислен
мнт. — необмислен, нноремитеен
ЗАМИСЛЯМ - 1. Поeдвaоиτeeоп еaбeляавaм всъ-
щнотвявтнетт на нещо, обикн. в -блатата на твор¬
чествата. Замислям нова книга. Той веч- замис¬
ля новия си роман,
—	обмислям, планирам, проектирам
2.	ож. възнамерявам
ЗАМИСЛЯМ СЕ - 1. Задълбочавам се в ммслм, вт-
дaeте се нч рaаевлсe. Какво си с- толкова за¬
мислил? Прочетох няколко глави от оиигзтз л
сн замислих,
—	размислям ее, умислям си
2.	орен., вж. загрижвам еи 1. знач.;
3.	прзн.. еж. погрижвам еи 2. знач.
ЗАМИСЪЛ - 1. Основна месел за създаване мли
езвьршванн на нещо. Творческият замисъл нн н
лош:, но има ннщо, което дрезнл, Замисълът на
автора е де пресъздздн възрожденската епоха,
—	идея, пронкт, план разш., концепция кнлж.
2.	ож. идвя 1. знач.;
3.	ож. намерение
ЗАМИТАМ - прен. разз. вж. скривам 2. знач.
ЗАМИТАМ СЕ разг. орннебр, - ож. запилявам еи
1.	знчч.
3—МЛЪКВАМ -1. вж. млъквам 1. знач.;
2.	прнн. вж. утихвам —. знач.
ЗЛМОГВЛМ СЕ - еж. змбооατеβам
ЗАМОЖЕН - вж. богат 1. и 3. анва.
3—МОЖНОСА - вж. богатство 2. знач.
ЗАМОЛВАМ - вж. помолвам
ЗАМОРЕН - вж. уморен 1. и 2. знва.
ЗЛМОРЯВАМ СЕ - еж. уморявам се
3АМ——НВАМ - 1. ож. омотавам 1. е 2. знач.;
2.	орен. еж. впримчвим 2. знач.;
3.	орен·, разг. вж. залъгвам 1. знач.
ЗЛМ—ААВ—М СЕ - вж. заплитам ее 1. знач.
ЗАМОТАН - вж. заплетен 1. знач.
3—М—ЧУРЕ— - вж. мочурлив
ЗАМРАЗЯВАМ - 1. Спирам за известен nниeеа осз-
nтоeждαнeτе е финансови οойдοτвa, πинорaτсвте
изпелннаентв иа ровeкτ. днйнвот и -др. Замрази¬
ха сметките във фалиралата банка. Замразиха
строителството нз обекта,
—	блокирам
ант. —> размразявам, иaзблвоирaе
2. еж. вледенявам
3—МΡΑИΑBΑМ - вж. змтъмнявам 1. знач.
ЗММРАЧАВАМ СЕ - 1. рядко ож. помръквам
1.	е 2. знач.;
2. б-зл. вж. притъмнявам 1. знач.
ЗАМРЕЖВЛм - 1. Зашивам дупка, окъсано вее
орокетсоо на плат, дреха, о кръстосани във ви¬
на мрежа конци. Ззмрзжвзм бримки не чорап,
—	мрежа н-св, репривирмм кнлж.
2.	прен. За вдгаа, сълзи, здмм, дъжд и под. - не дг^^:^1м
възможност -а те вижда сcнп. Сълзи замрежиха
очите й.
—	премрежвам, забулвам орзн,, замъглявам,
мрежа несв. пр-н, рядко
3—МрЪЗВЛМ - 1. Зс вада, течност - ставам на ее-,
nвоиивсе ее о енд. Р-катз замръзна. Езерото
замръзна.
—	заледявам сн, вледенявам еи, сковавам си
мнт. — разледявам се, оaаτоπсвaе те, рaамрaзсвте
ле
2.	Течността в нещо става на лед. Водата в чешмата
замръзна. Кам-рзте в хладилника е замръзнала,
—	заледявам ев
мнт. —> размразявам се, оaалeасвсм тн
3.	Изпитвам тилен студ, ставам aeасвлmвиτeeнa от студ.
Ръцете мн замръзнаха. Крзкзта му се замръзне¬
ли. Чаках дълго автобуса л замръзнех от студ:.
—	измръзвам, примр^вам, смръзвам ев, по-
мръзвам рядко, вледенявам св орнн:, заледя¬
вам ев орен. вцепенявам еи орен., в^чаня-
вам еи, вкочанясвам еи, кристализирам орзн,
разл. изкристализирам орен, разз.
мнт. — стоплям се, зтτеплсе те, οпосвaм те, аaпрс-
вам ле
// сгорещявам се, зαпврнщсвсм тн, везвврам, авви-
исм. сварявам те, увиоαе
4.	вж. втвърдявам еи;
5.	прнн. вж. вцепенявам си 1. знач.
ЗАМРЪЗНАЛ - 1. к-йт- - роeβъонaτ е енд вее ос-
оиeτ о енд. Замръзнало езеро. Замръзнала пър¬
залка.
—	заледен
мнт. —> разледен, отаτврeе, размразен
2. Който е много студен е от студ - загубил чувстви¬
телността ом. Дълго не можех да стопля замръз¬
налите си краке,
—	измръзнал, премръзнал, влнденин орнн,, зале¬
ден прлн:. рззз., вкочмнен, вкочаняемл, вцепе¬
нен орнн..
157

3. вж. втвърден
ЗАМАЯЛ - 1. вж. западнал 1. знач.;
2.	прен. вж. застинал —. днач.
З—МаЯЛОСА - вж. застинало?,
3—МУАГАВЯЕ—М - ож. загарям 2. знач.
ЗАМВРГАВЯЛ - вж. загорял 2. знчч.
ЗАМЪГЛЕН - 1. прзн:. За ум, мислене, разсъдък -
квCoп не - тооевбен -а се еъοоeдвτваu, дч метли
авΤоe, дс рсаΤuрa и преценява иeшaoa. Замъглено
съзненин. Замъгл-н мозък,
—	мътен прнн:, замътен орни., помътен орзн. по¬
мрачен орен., размътен прен.
ант. —> прояснен, ваΤиοoоeе
2.	вж. мътен 2. -и 3. днач.
ЗАМЪГЛЯВАМ - 1. Преча да ее метле трезва, лс-
шсвам та eсаевжнвοooс зс реална преценка еа
нещата. Алкохолът замъгли мозъка й. Гневът
замъгли съзнанието му,
—	помътвам, замъгвам, размътвам прзн..
мнт. — избистрям, nрвяенявαе, вбиеmояе, орвовет-
лсeaе
2. вж. замрежвам 2. знач.
V рсаееoвaе ηι-β-τα (мозъка, ума, акъла) разг. към
1.	знач.
ЗАМЪГЛЯВАМ СЕ - вж. помътвам си
ЗАМЪК - рззш. вж. дворец 1. знач.
ЗАМЪКВЛМ - 1. Оввеждсм някога след себе еи, оа-
осоeαе го дс тръгне и -а вьовu о мен. 'Той замък-
на сестра сн в чужбина. Замъкнах приятеля си
към близкото кафене.
—	повличам, помъквам, завличам
2.	вж. завличам 1., 2., 3. и 4. знач.
3.	рззз. вж. вмъквам 1. знач.
3—МЪКВАМ СЕ разл. - 1. еж. довлечам си 1. знач.;
2. грубо вж. запилявам се 1. знач.
ЗАМЪЛЧАВА— - 1 . ож. млъквам 1. знач.;
2. еж. премълчавам
ЗНМЪАДВЛМ - 1 . вж. задвижвам се 2. знач.;
2. вж. задвижвам 3. знач.
3—МЪАДВЛМ СЕ - вж. задвижвам се 2. зеач.
ЗАМЪРСЕН - вж. мръсен 1. анва.
ЗАМЪРСЯВАМ - вж. (омърсявам
3—МЪААВЯЕ—М остзр. - еж. запустявам
ЗНМЪАШЛЕЯВАМ рззг. - вж. отслабвам 1. и
2.	знач.
ЗНМЪРШЛВЯЛ рззг. - вж. отслабнал 1. знач.
ЗАМЪТВ—М - 1 . вж. размътвам 1. знач.;
2. вж*. замъглявам 1. .знач.
3—МЪТВ—М СЕ - 1. ож. размътвам ?е 1. знач.;
2. вж. помъ^ам ее
3—МЪТЕВ - 1. вж. мътен 1. е 3. знач.
2. прзн, вж. замъглен 1. знач.
ЗАМЯЗВАМ нар. - вж. зαпаелневαм
ЗАМЯНА - 1. Сеeиснe, земествсое иа нещо о -ру¬
га, обикн. рсвнветтйнв. Замяна нз стоки срещу
жито, Ззмянз не един парцел с друг.
—	заменяни, размяна, смяна, замянка разг,
.рампа разг.
2. О·е·оснсeсоe на иншп вля някого е овотсеяне на
негово мсοτв ос нншв аоспв, на исквC -руг. За¬
мяна нз стзрзтз настилка с нове. Замяна на
стария екипаж с нов—, по-подготвен.
—	подмяна, емяна, заменяне, подменяни
ЗНМЯНКА рззг. - вж. замяна 1. знчч.
ЗАМЯТАМ - 1. Зсвивсе, зспрешa!м някога о дреха
вля зaвивоa, квс·в nве·αeсе иа псобa, раменете
вас аялтав му. Той я зам-тна с връхната си дре¬
ха, Заметнах якето нз лърбз му:
—	намятам, мятам
ант. —> отмятам, отхвърлям, вoеτососвсе, сомах-
вам
2.	Ор-сеовам nоeа рамо, ръка нещо. Замятзм пушка
пр-з рамо. Замятзм през ръка шлнфзре си.
—	мятам, премятам
3.	рззз. еж. хвърлям 1. знач.
ЗАНАПРЕД - вж. отсега
3——АСАМ рззг. - вж. насам 1. знач.
ЗАНАСЯМ’ - 1. Нвес еещо вля исквгв нч вроeдн-
леив мсеoв (е nвевос нс вааалечаесие ат есквпо.
нещо). Утрн ще ззн-са шлнф-ра на химическо
чистене. Занеси д-тето на леглото.
—	отнасям
ант. -> донасям, поииaеям
2. вж. поднасям3
ЗАНАСЯМ2 разз. - еж. зαкαеαм2 2. знач.
ЗАНАСЯМ Се - 1. вж. поднасям3
2.	рззг. еж. забравям се 1. знач.;
3.	рззг. еж. шегувам ев;
4.	рззз. вж. втелявам еи;
5.	рззз. еж. флиртувам
3—НАСЯНЕ рззг. - вж. флирт
ЗА—АТАМ разз. - вж. натам 1. зеач.
ЗА——АΑ—ЪKрезо. - вж. натам 1. зеач.
ЗАНАЯТ - 1. разг. вж. професия;
2. рядко вж. работа 2. знсч.
ЗАНДАН остар. - вж. затвор
ЗАНЕМАРЕН - О-йто е ветевео без пиижв, Тез
внcеaиce. който не се оаддсржа е -вТър вид. Зз-
немзренз градина. Ззн-мзр-н лред. Занемарена
външност, Занемарена къща,
—	изоставен, неподдържан, запуснат разг,— за¬
паднал (обикн. зз местност, квартал л под.).
напуснат разг.
ант. — поддържан
ЗАНЕМАРЯВ—М - Преставам дс сн грижа, -е пола¬
гам πиcжи за някого ели еещо или да поддържам
е иаросвовеo нещо. Занемарила е детето си, н-
се грижн за него. Ззн-мзрявам къщата си. За-
и-мзряезм дcκумннтзцнята.
—	изоставям, запущам рззз, змгъмевам орен. разл.
ант. —> грижа се, плeдвм, -Тгрвжв-!м
// поддържам
V вτnсοксе (рсcкве) му орaя рззг, осоaм (гледам)
през пръсти рззг.
ЗАНЕМЛАЯВАМ СЕ - Прне·свαе дс се инoeоeес-
еам вт себе ос, от духовното ли рсаeиτиe вее по
външния ом вид. От много работа някои жзнл
сл ззнемаряв^з^т. Съвсем си се занемарил, н- се
грижиш за себе си.
—	изоставям ?н, напускам ?е рззг., запущам ?е
рззг.
ЗЛНЕМЯВАМ - вж. млъквам 1. знач
ЗАНЕСЕН - 1. Който е погълнат, -Тхвеоса изця¬
ло вт някаква месел. Той е τcлкcез ззн-с-н, че
като върви. не вижда къде стъпва.
—	отнесен, заплеснат разг., зaеъеен рззг. пренз-
бр.
2.	За очи, поглед, усмивка - овCoв варсасвс зсеиелн-
000·, унесеност. Като видях занесения й поглед,
разбрах, че тя просто не чува аааеc й говоря,
—	унеевн, отннеен, захласнат
3.	рззг. еж. разсеян
158

ЗАНЕСЕНОСА - Съсо-яние на замисленте·, пв-
гьлнатвот от някаква месел. Романтична зан--
сеност. Полл-дна ме е някаква занесеност л
очите.
—	сееeеео?τ, отнесено?., захлаенатост
ЗАНИЖАВ— книж, н-жел, - вж. понижавам
2.	знач.
ЗАНИК поет, - 1. вж. залез 1. знач.;
2. вж. надвечер
ЗАНИКВАМ диел. - вж. залязвам 1. знач.
ЗАНИМАВАМ - 1 . вж. забавлявам 2. знач.;
2.	вж. и^Γκειι^α
ЗА—НМлВлМ СЕ - 1 . вж. правя 2. знач.;
2. еж. излагам 4. знач.
ЗЛННМАВК— рззг. - вж. заеаваенне 2. знач.
ЗАННМА—ИЕ— - вж. вабавлннне 2. знач.
ЗАНИМАНИЯ - 1 . еж. работа 1. знсч.;
2.	вж. дейноет 1. знач.;
3.	вж. занятия 1. знач.
ЗАНИМАТЕЛЕН - 1 . вж. интересен 2. знач.;
2. еж. забавен’. 1. знач.
ЗАНИЧАМ нер. - вж. надничам
ЗАНЯТИЕ - 1. вж. работа 2. знач.;
2. книж. еж. професия
ЗАНЯТИЯ - 1. УчеТос рсТвтс. Учениците предпо¬
читат сутрешните занятия,
—	занимания
2. Учебен что във вееше учебно aaeeaeниe. Р-доеuc
посещаваш- занятията оо физика.
—	лекция
3——БИК—ЙКН - вж. увъртани
ЗАОБИКАЛЯМ - 1. Вървя, еcнaeαм пв еараимчен,
непряк път, зс -е стегна до вπоeаeлeнв място.
Вие вървете нзпрзеc, з аз ще заобиколя л ще ви
настигна.
—	обикалям, нзбнкалям, нзвαдеuкaлем
2.	Само мн. л 3 л. нд. Заставаме -ктлт нсовпв мае
неща, от всички отренс нс някога яли нещо. Де¬
цата ме заобиколиха и започнаха да мн се рад¬
ват. Заобиколихме огъня.
—	наобикмлям, обикалям резг.— обграждам, об¬
кръжавам, окръжавам
3.	вж. обкръжавам 1. е 2. знач.;
4.	рззл. вж. наменавам
ЗАОБИКАЛЯМ СЕ - вж. обграждам еи
ЗАОБНКВАМ рядко - 1. вж. обиквам 1. знач.;
2. еж. влюбвам се
ЗАОБИКОЛЕН - 1. Зс път, улица, пътека - к-йт-
верев към -пре-еленс цел, есοτв не неорсва, т
отmΌ зaвΤeкслс. Стигнах до селото оо заобико¬
лен път,
—	околен, страничин, обиколин, непряк, недн-
рнктен книж.
ант. —> пряк, роaв, дcоeкτнн
2. вж. косвен 2. знач.
ЗАОБИЧ1ВА--1 — вж. обиквам 1. знач.;
2. вж. влюбвам ?е
3Α—БЛ—ИEΗ - вж. облачен
ЗАОБЛЕН - 1. К-йт- има ф-рмата нс яйце, нс елип¬
са. Заоблено лице. Ззобл-нз маса. Заоблено ол-
лндзло.
—	овален, закръглен, влепсовидин
ант. — ъгловат, ъгл-ет, оьΤeтo. ръбат
2. К-йт- - леко взвит. Заоблени букви, Заоблени ка¬
мъчета,
—	овалин, закръглен, окръглен рядко
мнт. — ъгловат, ъгл-ет, ръбело, ръбат
3.	Овйов е оТикн. леко пелен е аaoввс пв форма еапв-
авΤсвс nтлсоелΤв. Заоблена бредичке. Заоблен
корем, Заоблени рамене. Заоблени колнне.
—	объл, закръглен, окръглен рядко
мнт. —> заострен, uавοτонн, вοτъо. сзшилеи
4.	вж. в^пълен
3——БЛЕНОСТ - Леке ваввoвтo ос форметс. Заоб-
леност нз лицето. Заобл-ност на гърдите. Зао-
бленост на залата.
—	овално?., закръглено?., окрц-леноет рядко
ант. —> ъгловатост
ЗАОБЛЯМ - Прася нещо да стане вТлв мас да nои-
-вбее весеос форма. Някои от детайлите заоб¬
ляше на струга.
—	закръглям, закръглявам, дкaъоaевαм рядко
ант. — заострям, иaвο·ияе, рвавтτосм, оaвеτояе,
изшсевам
ЗАОРАВ— - прнн, вж. задълбочавам сн 2. знач.
3—ОСАРЕН — 1. О-йто по форма - издължен вее сз-
пъкнсе посече, вткалкптп тΤcсиввннт. Заостре¬
на брадичка·. Заострен нос, Заострени рзм-не.
Заострена муцуна.
—	остър, изострен, изшилнн рззг.
ант. — заоблен, закръглен, -Тъл, воиъплeн
2. орен, вж. изострен 1. зеач.
ЗА—СААЯМ - 1. Поcдαвαе оо ооорс форма ос неща.
Заострям колчетата за домати. Заострям вър¬
ха на молива.
—	изострям, подострям, наострям, остря н-св.,
нвшнлвам рззг.
ант. — заоблям, зaкоъплсе, зскоъглсвсм, ворепJлс-
всм
2.	Орася о втτьо вас рв-втoъо край оТики. инстру¬
мент. Заострям брадва, Заострям нож, Заос¬
трям ножица.
—	изострям, наострям, наточвам’, нзτдевам2,
оетря несе, точа’ несв., изтънявам2
ант. —> затънявам, роиmсnяeсе, uaτепявсе, асхсΤс-
сам
3.	орен, вж. заселвам 3. знач.
ЗА—САРЯМ СЕ - вж. засилвам св 2. знчч.
ЗАПАД— - 1. Постепенна нсеαлявaе -η^τοττ-
ти, аaпсбeaе опавженветв, со·ивовοττс ом. Зана¬
ятчийството запада. Кинлоиздзезн-тc запада.
Градът като курорт запада.
—	упадам, замерам, регресирам книж,, заляз¬
вам прен. книж.
мнт. -* процъфтявам, отацъфoсвсе, цефтя, разцъф¬
вам
2.	вж. обеднявам;
3.	вж. отпадам 1. знач.
ЗАПАДАНЕ - вж. упадък
ЗАПАДНАЛ - 1. К-йт- - е упадък (за aαнссτ, търга-
вuс, првизевдетвв и пад.). Западнало земеделие.
—	замрял
ант. —> процъфтяващ
2.	вж. обеднял;
3.	вж. занемарен
ЗАП—ЗЕ—М - 1. Оравя нещо дс nовдължи дс ть-
шeοτeуea, дс остане, -а нн изчезне. Запазвам до¬
кументите. Запазвам писмата. Запазвам тра¬
дициите, Запазвам плодове зз зимата.
—	съхранявам книж., опазвам, скътвам, спас¬
трям книж.
ант. —> унищожавам, ликвидирам
159

// загубвам, изгубвам, пуΤс
2.	Успявам дс попреча неща да бъде nввиндннт, оαа-
руш-нт, изгубена. Запазвам инструмент в до¬
бро състояние. Времето е запазило фреските-
Зеоазвам зрението си.
—	опазвам, съхранявам книж,, предпазвам,
Cвαaдβмм нер,, очувмм диал.
ант. —> увреждам, навр-ждам, пввиeжаαе. съсип¬
вам, разрушавам, осаеeΤиoaaе, пвоaзсeтм, оса-
сипоам
3.	Успявам дч съхраня ннщв кето твоя ο-Τοτο-ηττό,
притежание е под. Той успя да запази н-малка
част от богатствата сл. Тя мислеше как да
запази имота за своите. Запазвам властта сн.
—	опазвам, задържам
ант. — загубвам, изгубвам, губя, изпускам, иаΌьо-
вавам
4.	Пондвтрмτeeнв осигурявам роαвв. възможното за
пвлзвтнй на нещо. Запазвам мзсе в ресторант.
Запазвам билет за самолет. Запазвам стая в
хотел.
—	ангажирам, резервирам книж,, заемам, заан¬
гажирам
ант. — освобождавам, вnосзвaм
ЗАПАЗВАМ СЕ - 1. Потдеeжaвaе да съществувам,
нн изчнавсм, не тн променям. Има еп-чатл-нuя,
които сл запазват в паметта нл за цял живот·.
Животът сн е променил., но нравите ни се сн
ззоззили. Традицията сл е запазила, Старите
ззнаятл сз се заразили,
—	оставам, съхранявам се книж,, задържам ее
ант. — загубвам се, изгубвам се, изчезвам
// изчезвам, отмерам
2.	Оставам дяе, н-пакетнат. От земетресението
само две къщи са се запазили, Делн ще сл запази
правителството след вота на иедcе-рие?
—	оцелявам, съхранявам се книж,, опазвам еи
мнт.	събарям се, οоeeaе те, рухвам, οпрвмтлсοвaе
те, гето-м те
3.	Пиваеeжтeaе да Тъдт такъв, какьвта съм бие. Въ¬
преки годините жената много сн л запазила,
Вкусовите качества на продукта се се запазили.
—	съхранявам се оuлж., конснрвирам еи рззг.
рззш.
мнт. — променям се, eзеноям сн, меня се, видоизме¬
ням те, поeоΤртаявaе се
4.	ож. опазвам си 1. знач.
ЗАПАЗЕН - 1. К-йт- не е загубва авΤоeτe си ка¬
чества, останал е непртмнннн. Запазени мнбели.
Добр- запазена кола, Запазени обувки, Запазено
лице.
—	съхранен книж, непохмбин, неповреден, нв-
увредин
мнт. —> увреден, похабен, ппврнднн
2.	к-йто нн - претърпяе увреждане, загуба, щете,
останал - в пеиввнαчαлоия еи вид независима от
оΤοoвсoeлοoвaτa, пбeон. инΤлтгвnоcсoaи. Запазе¬
но е цялото снаряжение не армията. От онази
-похз сз останали запазени много стари ръко¬
писи, Запазен стар храм
—	непокътнат, нивридим
3.	орен, който емт или вoрaасвa здрав морал, овCτп
не - зтοeпесτ оо поквара. Запазено момиче. Мо¬
рално запзз-н·.
—— ^опорочнн, неосквернин, ^покварен, девст¬
вен орнн,. чист прнн..
мнт. >покварен, nвовчeн, рaавоaoeн, безпътен
4.	Чиетв рвлавaей е πиндeαииτйлнт угтввиннв. Запа¬
зена маса. Ззпззннз стая:. Запазени места.
—	зает, резервиран книж,, ангажиран, заанга¬
жиран
ант. — свободен, незает, nрсзeн. неангажиран
5.	рззг. вж. бизопмеин 1. знач.
ЗАПАЛВАМ - 1. Прася нещо -е гори. Запалвам
пнчоата. Запалвам огън, Запалвам пожар. За¬
палвам оещ.
—	подпалвам, паля несв, подклаждам, напал¬
вам, наклаждам
ант. —> загасявам, угасявам, спсляе, eзптлсвaм. изпα-
ляе. зсгaοсе, галя, оттушевам
2.	Правя ннщп да овети. Запалвам лампите. Запал¬
вам сеетилнuка.
—	светвам, паля несв.
ант. — загасявам, спслявсм. изпaοявте, eзгсляе, ас-
гтлям.псοя
3.	прнн, вж. възбуждам;
4.	орен., еж. въодушевявам
V доaοвте (удрям, тегля) кибрита нс ннщо разз,
тегля огъня рззг. към 1. знач.
ЗАПАЛВАМ СЕ - 1. вж. пламвам 1. знач.;
2. орен, вж. въодушевявам ев
ЗАПАЛЕН - 1. орнн.. вж. въодушевен 2. знач.;
2. орен, вж. ревностен
ЗАПАЛЕН—СТ - вж. стрмет 1. знач.
ЗАПАЛИМ - вж. вмралнτилее
ЗЛП—ЙИТЕЙЕ— - К-йт- ле зспαлвс. въарлтмeнс-
вс ееонв. Запалителни е-щестеа. Запалителна
течност:.
—	огнеопасен, запалим, леснозапалим, възпла¬
менителен, вкзплαменяим книж,
ант. — мъчнозапалим, τиуантзтnслмм
// незапалим, незапсеителнн, н-гвреев
ЗАПАЛЯНКО разг- вж. почитател
ЗАПАМЕТЯВАМ - вж. запомням 1. знач.
ЗАПАРВАМ - Заливам, обливам нещо т врслα, горе¬
ща вада вам топя нещо във вряла вода. Запарвам
бъчва, зз де нн миришн. Запарвам си чей от ли¬
пов цвят:.
—	попарвам, паря’ ннсе, изпарвам’
ЗАПАРВАМ Се разз. - вж. спарвам ев
ЗАПАРЕ— - вж. задушен
ЗАПАРКА - вж. отвара
ЗАПАС - 1. Обикн. мн. Материали, хотоeτeлнe про¬
дукти е под., nоиroΌвeнe за по-нататъшна бъдеща
уnоoоeΤт. Запаси от храна, Бойни зепесл, Запа¬
си от зехзр. Неприкосновени запаси.
—	ризирви, припаси
2.	Ктлианлτввτт. определеният -Тем вт впит, знания,
уменся м др., което някой човек пиeΌeжсвα. Бо¬
гат запас от изразни средства.
—	арсенал орен.
3.	мн. вж. залежи
ЗАПЛСВЛМ - Приорнпвaе вквлв ооъοoс ли нншв
така, чн да ле държи здраво. Запзсвам нов колан,
Зепасвам сабя, Запзсвам си панталоните,
—	опасвам, припаевам
ант. — разпасвам, птлвовам
ЗАПАСЕ— - еж. резервен
ЗАПАСЕН - който ровτeжавт запее вт aeшп. Тере¬
нът л заозсзн с вода.
—	снабден
ЗАПЛСЕНОСТ - Наличие нч запас ат aншп. Запа-
160

сеност на почвата с хранителни вещества,
—	снмбдиноег
ЗАПАСЯВАМ СЕ - Осигурявам тн е ннщп, овнτв
ще мзптлзесм е Тедещн. Запасихме се с дърва.
—	снабдявам се, набавям еи
ЗЛПЕ—ВЛМ СЕ - прнн, разл. вж. вбесявам ев
ЗЛПЕ—Е— - орнн.. рззг. ож. яростнн 1. знач.
ЗАПЕРЧВАМ СЕ разз, - вж. възгордявам ев
ЗАПЕЦВАМ <СЕ> 1. длал. вж. заеквам;
2.	жарл. вж. змциклям 1. знач.;
3.	жарл. вж. блокирам 2. анaа.
ЗАПЕЧАТВАМ - Затварям писмо в плик. Запечат¬
вам плнкз л написвам едрнса.
—	залепвам’.
ант. —> разпечатвам, отпечатвам, разе-лвам
ЗАПЕЧАТВАМ СЕ - В 3 л. Задържам те, тотсеам
трайна в съзнанието. Вп-чзтлзннятз от среща¬
та бяха тзкз ярки, чл завинаги сл запечатаха
в паметта й. Думнте й се запечатаха в съзна-
ни-то му:.
—	врязвам ев прен,, вбивам ее прнн.,, забивам еи
орен,
ЗАПЕЧЕ— - вж. засъхнал
ЗАЛИВАМ СЕ - вж. пия 2. знач.
ЗАПИЛЯВАМ СЕ рззз. - 1. Отивам, -торсвям лн
нсоъдe, оТска. без сοнп -ор-д-ленс nвοтоα. Про¬
даде сл нмотз л сл запиля в чужбина. Напусна
училището л се запиля в Родоолт-.
—	замитам си рззз, пренебр,, отмитам ев разг.
пренебр, отпилявам сн рззг., пропилявам се
рззг. рядко, завявам ее разг, забивам разз.,
замъквам еи рззг. грубо. завличам си резг.
грубо
2. вж. изчезвам 1. знач.
ЗАПИРАМ нар. - 1. еж. възпирам 1. знач.;
2.	вж. арестувам 2. знач.;
3.	вж. спирам 2. знач.
ЗАПИРАМ СЕ нар. - вж. спирам 2. знчч.
ЗАПИСВАМ - 1. ОoΤeлсзвaе ннщп е писмена фор¬
ма aоeз питане. Щн ми запишеш лн имената на
всичките нл служители? Думите, конто записа
на хартията, му се врязваха в съзнанието.
—	написвам, изписвам
2.	вж. отбелязвам 1. анαа.;
3.	вж. вписвам;
4.	вж. приемам 2. знач.
ЗАПИСВАМ СЕ - вж. nоeτкпвам2 1. знсч.
ЗАПИСКА - еж. бележка 1. знач.
ЗАПИСКИ - еж. мемоари
ЗМПНС—НК - вж. билижннк
ЗАПИТВАМ - Обръщам ле към някого т веnивο. за-
-автм въnивл. Запитах го за адрнса му. Ако т-
запитет, кажи им всичко.
—	попнтвам, питам нзсв,
ант. — отговарям, тτвиещaе
ЗАПИТВАНЕ -вж. въпрос 1. знач.
З-ПИЧАМ СЕ - 1. вж. спичам ев;
2.	прнн, разз, вж. зациклим —. знач.
ЗАПИЩЯВАМ - вж. развнквам еи
ЗАПЙАКВАМ - Зсрвчвсе -а плача, дч ми текат съл¬
зя от мъка, скръб, Талка сее друг- чувства. Де¬
тето заплака за мзйкз си. Заплаках от болка,
Заплаках от облда. Момичето отново заплака.
—	разплаквам ев, варидавам кннж, рмзридавам
ев кнлж, възридавам книж, рядко, реввам
разл, змривавам резг., разривавам си разз, за-
хлнпвам, разхлипвам еи, зaикъцвaм, рмзхъл-
цвам ев, зαаиврем разл. нзодобр, разциврям
си разг, ннодобр, вахлиеевам, разхаеневαм ев
мнт. — засмивам се, рaаοеuвсе се, nиeхвсм. оaа-
оeотΌβтм сн, зαоeотΌeαм се, зaоиеквaе те, иса-
оиекβaе се
V недувем гайдата резг.
ЗАПЛАНИРАМ -вж. планирам 1. знач.
ЗАПЛАНИРА— - вж. планов
ЗАПЛАНУВАМ - еж. планерам 1. знач.
3АПЛ——УВЛ— вж. планов
ЗАПЛАТА - Заплатена сума не служител, овΤсτ-
нмк и др. за извършена работа. Интересувам сн
каоез заплата щн получавам. Месечна заплата.
Брутна заплата.
—	възнаграждение, плата остар.
ЗАПЛАТЕН - вж. платен 1. знач.
ЗАПЛАХА - 1. вж. опасност 1. знач.;
2. вж. закана
ЗАПЛАШВАМ - 1. Заявяeaе. че щн сторя някому
зло. Шнфът м- заплаши с уволн-низ, Той те за¬
плашва, но едва ли ще ти стори зло.
—	сплашвам, плаша инсе, заканвам се
2. вж. застрашавам
ЗАПЛАШВАНЕ - вж. закана
ЗАПЛАШИТЕЛЕН - 1. Който съдържа заплаха, за¬
кана. Заплашително писмо, Заплашителен тон..
—	заканителен, заетрашитнлин
2.	Който вс.5ява страх, уплаха. Нещо заплашително
имаше в погледа му.
—	застрашителен
ЗАПЛАЩАМ -1 . вж. плащам 1. и 2. знач.;
2. орнн. ож. възнаграждавам 1. знач.
ЗАПЛЕНЕН - вж. очарован
3НПЛЕ1—IBAM- 1. еж. пленявам 1. знач.;
2. орен:- вж. възхищавам
ЗаПйЕ—ЯВАМ СЕ - вж. възхищавам се
ЗМПЙЕС рззг. неодобр:. - Човек, оπйτπ те заолеове
по нншп, не вевмсвт каква върши, каква му гово¬
рят. Кекъвто е заплнс, ще го блъсне някоя оcла.
Нл разчитай нз ннло, голям заплес е.
—	зαnъвeия рззг. ннодобр, зяпльо разз. неодобр,
блийка разг. неодобр.
ЗАПЛЕСВЛМ разл. - еж. залнсвам 1. знач.
ЗАПЛЕСВЛМ СЕ разз. ~ 1. Откланяв-м внимание¬
то ом обикн. пв нeанaаeoнлнc н-ща. Бях сн зз-
плеснал л зз малко да пропусна спирката. Къде
си сезапл-снзл?
—	залиевам ев, отплескам си рззз, змблейвам еи
разз, оренебр,
2.	ож. заглеждам еи 1. знач.;
3.	вж. забравям се 1. знач.
ЗАПЙЕСНЯ разз, неодобр:. - вж. запли?
ЗАПЛЕСНА— разг. - вж. занесен 1. знач.
ЗАПЛЕТЕН - 1. Който лн - вплел Т-зре-н- -два в
-руг (оТикн. за нишки, конци е под). Заплетена
ор-жда. Заплетени жици. Запл-т-ни конци.
—	объркан, оплетин, омотан, замотан, припле¬
тен
2.	Който е трудни за тпиaвянe. е който няма невб-
хвдмемс тТичтнн ред, яснота, зaквовеeоовοτ на
явленията. Зеолзт-на история. Заплетено по¬
ложение.
—	объркан, забъркан разг.
3.	орен, вж. сложен 1. знач.;
4.	орнн, ож. несвързан 1. знач.
11. Български овоанммен и антонимен онаемк е фоaаeвлвгeзеи
161

3—ПЛЕТЕ——СА - вж. сложност 1. знач.
ЗАПЙЕШНВЯВАМ рядко - ож. оnлешевевам
ЗАПЛИТАМ - 1. кръοoолвсе, зaοуовaе един в друг
втделии дълги, гъвкави неща (кичури коса, οoоь-
каве цветя, нишки е aо.), зс да получа едно цяла
(плмΌоa, венец, въже е др.). Заплитам косата сн.
Заплитам иннли:.
—	сплитам, плета несв., изплигам, оплитам
мнт. — разплитам, втплвттм
2.	Вмъквам чрез пентене едно нещо в друго. Запли¬
там в косата си стръкчета карамфил,
—	вплитам
3.	Оплитам едно нншв в -руга тека, че 0^-0- -а те
рсaaeлсτ. Заплетох нишките зднз в друга
—	преплитам, омотавам, замотавам
ант. —> отплитам, рсзnлиταе, осаевτсвaе, втмтта-
вам
4.	орен., вж. замесвам
ЗАПЛИТАМ СЕ - 1. Увивам се -коев нещо друго.
Жиците са с- ззпл-лн·. Мзкзрзтз се заплете,
заех се да я оправям:.
—	оплитам ев, омотавам ев, замотавам ев, пре¬
плитам ее, еплнтам ее, вплитам се, впримч-
вам еи, дпаимчвαм си
2.	Птnaате сред нещо ^00-, кант- пречи на движе¬
нието ме. Заплетох се в хрзстнтн. Котето се
заплете в преждата.
—	оплитам еи, вплитам се
3.	орен. еж. обърквам еи 1. е 2. знач.;
4.	орен, вж. замесвам си
З—ПЛ—ЖДАМ - вж. оплождам
ЗАПОВЕД - 1. Официална скaaaнин. изда-ент от
трпсн ос властите или по нсчсеовк дв подчинен
за за-еажвт-лнт е еΌотгт изпълнение на впре-
-нлени действия. Издавам ззпcеед. Изпълнявам
заповедите на оо-висшето началство.
—	наредба2, нареждани, разпореждани, разпо¬
редба
2. Уксзсоeн. осnоaвeов оТскн. в устна форма, към
пвдчснен мли друга лице за задължително изпъл¬
нение ос aншо. Трябва де изпилияезш запое-ди¬
те на господаря сл. Дет-то изпълни послушно
заповедта нз баща сл.
—	повеля кнлж,, повеленее книж. остзр., велн-
нее стзрлн, команда’ рззш., нареждани, заръ¬
ка разл., поръка разг.
ЗАПОВЕДЕН - 1. К-йто съдържа зао-вн-. Доку¬
ментът няма зепое-дне форма,
—	нмператнвин книж,
2.	вж. заповеднически
3—П—ВЕД—Нк рядко - 1. вж. господар 1. знач.;
2. вж. деспот
3—П—ВЕДННЧЕСКИ - К-йт- ваосзявс заповед.
Ззпоелдuлч-скu глас. Запcе-диичесаи тон. Зз-
пcеедиич-сои жест:.
—	ваповндин, повелителен книж,, властен
ант. — умолителен, смвлсвсш. евлuτeно
ЗАПОВЯДВАМ - 1. Оτnоαeяе аслввeд към нскπгπ.
-Тикн. подаенна. Командирът заповяда на вой¬
ниците да мннат в настъпление. Заповядвам дз
не се сече гората.
—	нареждам2, разпореждам, повелявам книж.
ант. — изпълнявам
// Зaοoaвсе някого да изпълни ввлсoс ми, -е ееершс
aсоαоeс работа. Шефът ми заповяда де нзпишз
доклада, Бащата заповяда на сина си дз измие
колата,
—	нареждам2, разпореждам, поръчвам, повеля¬
вам книж, изкомандвам, заръчвам разз.
ант. ——> изпълнявам
2. Имам весет над нскπгв вес над неща, nвдacнсeте
исовгт еа воeсτт ом. В семейството жената за¬
повядва. Обичам дз заповядвам. Все той лскз
де заповядва.
—	властвам, господствам, командвам, налагам
еи, разпореждам сн, диктувам прен.. книж.
V	отетедвαе параде разг, водя хорото (кервана)
рззг, шеф диригент съм рззз, към 2. знач.
З—П-ДОЗИР—м - вж. подозирам 1. знсч.
ЗАПОДСКАЧАМ св, - еж. заигравам 2. зеач.
ЗАПОЗНАВАМ - Прася някой дс стане пвзнтт нс
друг. Позволете дз ви запозная с нзшня лост,
—	представям
ЗАПОЗНАВАМ СЕ - вж. опознавам
ЗАП—Й разг. - вж. пиянство 2. знач.
ЗАП—НК— - Сее-снявене на метални части т оaа-
ттлно метае.
—	запояване, спойка, заварка, заварявани
3—П—КНТВ—М рззг. - 1. вж. захвърлям 1. знач.;
2. прен.. вж. изоставям 1. aнaa.
3—П—МНЯМ - 1. Задържам в паметта ти някакъв
факт, мисъл в вече гв зася трайно. Трудно запом¬
ням телефонни номера·. Запомних стихотворе¬
нието. Не ти запомних имнто.
—	запаметявам, помня нзсв:.
мнт. — забравям, иащуовт мм, иауесвсе. изключвам
2. вж. възприемам 1. знач.
V	оеосвс ми в в уме (акъла, πлтвсτт. шеметте) разз,
към 1. зоеа.
ЗАП—ПР—ЩАМ диел.. - вж. захвърлям 1. знач.
ЗАП—Р юрид. - еж. възбрана 1. знсч.
ЗАПОСТВЛМ - Зспвчвсм де постя, да не ям Тесж-
нв. Преди Великден запостезме.
—	змговявам
ЗАПОТЕН - вж. потен 1. в 2. знаа.
3—П—ТНРВ—М диел. - вж. захвърлям 1. знач.
ЗАПОТЯВАМ СЕ - вж. изпотявам се
ЗАП-ФИЧВ-М диал.. - ож. захвърлям 1. знаа.
ЗАПОЧВАМ - 1. Отставям нсчаевтт не нещо вее на
някаква оaΤвoс, дейност. Започвам строеж, За¬
почвам да изучавам английски, Започвам де оля:.
Започвам разговор. Започвам преговори. Като
изчистя къщата, щн започна да оера,
—	почвам, захващам рззг.. хващам нер., наче¬
вам нзр,, подкачам нер,, подемам, подхващам
разг, пристъпвам (към)
ант. —> завършвам, свършвам, ррмвершвсе. прс-
ключеем, дввеошeте, фснализиртм, изоaовсе2
// прекратявам, роeсеτснввявсм, οnиоте, πоeоъе-
вам, прнотсвсм
2.	Имам начало някъде вам в вnиндeeнн момент. Съ¬
чинението започва с увод. Оттук започва нива¬
та нл.
—	почвам, начевам нер,.
ант. —> завършвам, свършвам, вквнчaвαе
3.	Зс дейност, събитие - настъпва нтчслвтв нс воь-
щнοτвсвсоeτв мм. Преговорите започнаха добре.
Всичко започна от един наш разговор, Скоро ще
започне предизборнзта кампания, Състезание¬
то започна добре.
162

—	почвам, стартирам, тръгвам прен, рззг, наче¬
вам нар.
ант. —* завършвам, свършвам, приключвам, фини¬
ширам
4. ож. настъпвам’ 1. знаа.
ЗАПОЧВАМ СЕ - вж. настъпвам’ 1. знач.
ЗАПОЧВАНЕ - вж. начало 1. зеач.
ЗАПОЧВАЩ - еж. начеващ 1. знач.
ЗАПОЯВАМ - Зслenвсе, οeеоавсе, еъeаиосeсе ме¬
тални части. Запоявам тръбите нз канала. За¬
появам зайки.
—	споявам, заварявам
ант. —> отпоявам, рсзлвсвαм
ЗАПОЯВАНЕ ~ еж. вапойка
ЗАПР—ШВАМ’ - вж. напрашвам
3—ПААШВАМ2 рззг. - еж. отправям еи
ЗАПРАШЕН - еж. прашен
ЗАПРАЩАМ - 1. вж. захвърлям 1. знач.;
2.	еж. хвърлям 1. знач.;
3.	неодобр. вж. местя 2. знчч.
ЗАПРЕТВАМ - Опβдcгве оaпвоe дреха вее чест
ос дреха (реосeи. поле и ар.), кат- я евсвам. За¬
претвам ръкава сн, Запретвам крачолите сн.
Запретвам роклята си.
—	подвивам, засуквам, навивам, възпритвмм
нер,, завивам2 нер, подпрегвам нар, завръ¬
щам диел.
мнт. —> отпретвам
ЗАПРЕТВАМ СЕ разз. - вж. залавям еи 2. знач.
ЗАПРЕТЕН книж, остар. - еж. забранен
ЗАПРЕТНА— - За ръксв, пола м овдаТни части на
-реха - кайто - сгънат, птагънат нагоре тека, ае
-е нн те спуска, -а не пада. Тя месеше тестото
със запретнати до лактите ръкави.
—	подвиг, завет, навит, засукан, подпрегнат
нер,, възпретнат нар,.
мнт. — отпретнат
3—ПРЕТЯВЛМ книж. остзр. - вж. забранявам
3—ПРЕЧВЛМ - вж. преграждам 1. и 2. знач.
ЗАПРЕЩЕНИЕ книж. остар. - вж. забрана
ЗАПРИКАЗВАМ - 1. вж. заговорвам 1. и 2. знач.;
2. вж. проговарям 1. знаа.
ЗАПРИКАЗВАМ СЕ - Увличам он в прсказки,
оааroввр е някого. Срещнах ло на улнцзтз л се
запрноззезхмe. Заприказвах се със със-дката н
закъснях за работа.
—	заговорвам се, заговарям еи, разговарям св,
заб^рям се рззз, зме^борвим се рззг. прене-
бр., вадрънквам сн рззг. пр-небр., захортувам
се нар, зaгълеαвaм се диел,
ЗАПРИЛИЧВАМ - Започвам да οτсвсе е-нскъв пв
всички вее по няовc външни вее вътрешни черти
о някой друг. Детето все повече заприличва на
баща си. Дворът н заприличал на джунгла.
—	замязвам нар., оприличавам ев остер.
ЗАПРИ-ЧЕЛМ - вж. впримчвим 1. знач.
ЗАПРНСАЪПЕАМ - вж. вавървявам 1. знач.
ЗСПРИЩВАМ-1. вж. задръствам 2. знач.;
2. вж. преграждам 2. знач.
ЗАПРЯГАМ - вж. впрягам 1. знач.
ЗЛПТИСВ—М длал. - еж. усмирявим 1. знчч.
ЗАПУСНАТ разз. - вж. занемарен
ЗАПУСТЯВАМ - Ставам пуеа, безлюден, неоТи-
таем. През лятото градът запустява. Къщата
запустя. Вечер улиците запустяват.
—	опустявам, обезлюдявам еи, нвnб?τевaм, пус¬
тия неси,— замкаτвявам остзр:.
мнт. — оживявам се
ЗАПУСТЯЛ - вж. безлюден 2. знач.
ЗНПУСАЯЙОСА - вж. безлюдност 2. знач.
ЗАПУШАЛКА - Неща, е опeoв те запушва, най-се-
че гсрло иа стъкленица. Шишето няма запушал¬
ка. Извеждам запушалката.
—	тапа, втулка, загулка диал·, вατнкαaкα остар.
ЗАПУШВАМ’ - Започвам дс изпускам дем, паре м
др. Ззпушнхз комини. Запушиха огньове нз по-
л-то.
—	заднмееам’
3—ПУШВ—М2 - вж. змдимявмм2
ЗАПУШВАМ3 - 1. Плътно зсооиeαе е неща дупка
вее тесен втевр. Запушвам шишето, Запушвам
дупката в стената·. Запушвам си ушите.
—	затварям, затъквам, затискам, затулвам
рззг.
ант. —> отпушвам, в·всрсе, вотъквам, потулвам
2. вж. задръствам 1. и 2. знач.	...
З—ПУшЕн - вж. задимен 1. зеач.
3—ПВЩНМ разз, - вж. вαеимαаявам	"
3—ПУЩАМ СЕ рззг. - вж. вαеимαревам еи
ЗАПЪВАМ СЕ рззг. - 1. еж. заеквам;
2.	вж. заяждам;
3.	орен. вж. възnаоτнвевαм еи;
4.	орен, вж. зацнклям 1. знчч.
З—ПЪЛВАМ - 1. вж. изпълвам 1. знач.;
2.	вж. заравям 2. знач.;
3.	прзн. вж. уплътнявам;
4.	орен. вж. ангажирам 3. знчч.
З—ПЪЛЗЯВАМ - 1. Започвам да те -вежа е край¬
ниците ти, по овоeм вас се nоcдβижвaм бсвов, т
сеcлue. Войниците запълзяха към окопа. Дете¬
то запълзя към майка си. Колата запълзя нелоре
оо банре.
—	залаввмм, вапъплям
ант. —> допълзявам, авлсзeсе, -опърлям
2. Само мн. н 3 л. нд. вж. плъзвам 1. знач.
ЗАПЪЛНЕН - вж. пълен 1. знач.
3—ПЪПЛЯМ - 1 . вж. вαnклзевαм 1. знач.;
2. Само мн. и 3 л. зд. вж. плъзвам 1. знач.
3—ПЪРЖВ—М - 1. Посвс з-пръжке на ядене. Ззпър-
жвам фасул с лук, ч-рвен пнпнр в нагорещена
мазнина.
—	nддпъажвам, ^вирялсв^ разз,
2. Приготвям хрене в съд т оспврeщeнα мазнсиа. Зз-
пuржеам м-сото, пр-ди дз зо захлупя л задуша.
—	пържа н-св, под^ржвим, кавардисвам разг.
ЗАПЪТВАМ СЕ - вж. отправям ев
ЗНПЪХТЯВ—М СЕ - вж. задъхвам ?е
ЗАПЪХТЯН - вж. задъхан
3—Р—Б—ТВ—М - вж. тръгвам 2. знач.
ЗНР—В—ЯВАМ - вж. изравнявам 1. знач.
ЗАРАВЯМ - 1. Пткоceсе т пръст н-що, някого. За¬
равям имане Заравям кор-нит- нз овощните
дръвчета.
—	заревам, закопавам
ант. —» изравям, cзовлсeaе. т·осeсм. вτрcвaе, поко-
освем, оaаквnaвсе
2.	Напълвам дупка е пръст. Заравям трапа с пръст.
Заравям нзпонтел-н канал.
—	заревам, заенпвмм, закопавам, затрупвам,
запълвам
мнт. — изкопавам, изисeсе, изрсвам, изделТаеам
3.	вж. погребвам
163

ЗАРАДВАМ - Сезасвте исдвеτ, осатеτнв чувство
у нскпго. Добрата новинз ме зарадва. Исках да
рздвем дет-то с някакъв подарък,
—	дщасτлuвевам книж,— възрадвам книж, об-
рмдвам кннж, остер,, езрадвам длал.
ант. — наскърбявам, опвочсeαе, оaaлτовйeaе, нате¬
жавам
// Орeдизвuоβaе у някого ртаветов, весело асeеτeв.
Думите мн го зарадваха.
—	раввееилявмм, обрадвам книж. остар:.
ант. —> натъжавам, тneчсeсвaе, нсжслсвсе, рсзоь-
жсе-м
ЗАР—ДВ—Н - вж. весил 1. знач.
ЗАРАДИ-1 . Зс ваесчaвсеe ос nоиаcнс·α на действи¬
ето. Стрелям ззрздн сзмзтз стрелба. Съдят ло
заради кражба.
—	за, пормдн
2.	вж. поради — 1 днач.
ЗАА—ЖД—М СЕ - вж. появявам еи 2. знач.
ЗАРАЖДАНЕ - вж. възникване
ЗАРАЗА - 1 .вж. инфекция;
2. остар. вж. епидемия
ЗАР—ЗЕН -1.3а болест - който се пред-ва от един
нс друг. Грипът е много зараз-н. Тази бол-ст не
е заразне.
—	заразителен, палхваглив разг,— прилипчив
рззг.
мнт. — незаразен, нeзтоαзu·eeeн. нenрихeсΌeив. нн-
прилепчсе
2.	Който е причинен та зараза е причинява зaосзс.
Остри ззрззнн болести са шарките, коклюшът,
грипът.
—	ннфвкцнознн, заразителен
ант. —> незаразителен, еeасосаeо, иecифeоцивзнн
ЗАРАЗИЖД—М СЕ нар. - вж. разотивам ев
ЗАРАЗИТЕЛЕН - вж. заразен 1. и 2. знач.
З—РАЗК—ЗВНМ - а-почвам -а nоeдαeaм, излагам
устна пре- нсквгв неща nонживснв. чута, неуче¬
на вее eaмccлeнв. Тя им ззразо■езеа патилата
сн.
—	зαрαзправем разг.
мнт. —> доразказвам, авосаnрaeсе
ЗАР—ЗПААВЯМ разз. - вж. оправдавам
ЗАРАЗЯВАМ - вж. ннфнктнрам
ЗАРАЗЯВАМ СЕ - Получавам аaоaаa вт осооro.
Бинмаеей децата де не се заразят с грип от
съседските.
—	прихващам разг.
ЗАРАЗЯВАНЕ - вж. инфекция
3—РАМВ—М диел, - вж. нарамвам
3—РАМЧВЛМ диал. - вж. нарамвам
ЗАРАН рззг. - вж. сутрин
3—А—А дизл. - еж. загуба 1. знач.
ЗАРАСТВАМ - еж. зaвдaмвяеαм2
3—РЕВ—ВЛМ рззг. - 1. еж. змплмквам;
2. орен, вж. развеквам си
ЗЛрЕВ— - вж. сияние 1. знач.
3—РЕГНСТРНРАМ - прлн. еж. оτееаевеам 3. знач.
ЗАРЗАВНА рззг. - вж. зеленчук
ЗАРЗАЛА - вж. кайсия
ЗАРИВАМ - 1. вж. заравям 1. е 2. знач.;
2.	рядко вж. ваенпвам 1. знач.;
3.	рядко вж. погребвам
3—РНДНВЛМ книж. - вж. ваеъаквαм
3—АНСА поет·, - вж. лъчезарен 1. знач.
ЗАРИЧАМ разз. - вж. заклевам
3—АНЧ—М СЕ разг. - еж. обнщавмм
ЗАРОБВАМ - вж. поробвам 1. е 2. знач.
ЗАР—БЕ— - вж. поробен
ЗААОБНТЕЛ рядко - вж. завоевател 1. знач.
3—АОДНШ - 1. Ранен стадий от развсти-т- нс ор¬
ганизма на човек яем жсввтив, който протича е
специален ^-0 нч майчиния воπсиизъе вас е
яйце е оран от оплождането дв οсевοτвя·eлотτт
з-живяо-ое не πогвиизеa. Зародишът сл оформя
в тялото нз майката,
—	ембрион, зачатък
2. вж. наченки
ЗАРОДИШЕН - 1. Оайов се вτосοс дв зαовдиш.
Зародишни кл-ткн. Зародишно рззенτн-. Заро¬
дишно стибилцe.
—	ембрионален, зачат^ен
2.	пра-н вж. зачатъчен —. днач.
ЗАрУМЕНЕН - вж. зачервен
ЗЛАУМЕНЯВ—М - вж. зачервявам ее
ЗЛРУМЕ—ЯВ—М СЕ - вж. зачервявам се
ЗАРЪКАрззг. - 1. вж. поръчение 1. знач.;
2. вж. заповед 2. знаа.
ЗАРЪФВНМ - вж. загривкам
ЗАРЪЧВАМ рззг. - 1. еж. заповядвам 1. знач.;
2. вж. поръчвам 1. знач.
ЗАРЯ - 1. вж. сияние 1. знач.;
2.	поет. само мн. вж. лъч 1. знач.;
3.	вж. илюминация
ЗАРЯЗВАМ разз. н-одобр. - вж. изоставям 1., 2. е
3.	знчч.
ЗАСАДА - Начин нч водене еа Той, аа нспсаеиин от
nрcори·в есеτв. Войниците избраха за засада
обрасъл с храсти дол.	■
—	пусея остер·.
ЗАСАЖДАМ - Зсосвяе- оπрeи сам семена на -осе·e-
нсе, зс -а расте в земята. Засаждам дърво. За¬
саждам ягоди л мзллни.
—	насаждам, садя несв, посаждам
ант. — изкоренявам, uзекуΤвсе, иаτрепeсе
3—САЖДЕ—ИЕ обикн.. мн. - вж. насаждение
ЗАСЕГНАТ 1. еж. увреден 1. е 2. знач.;
2. прзн. вж. обедин’ 1. знач.
ЗАСЕДАНИЕ - Специално събиране еа аленвее нс
-с-нн кплектсв зс обсъждане аа аебнаязени по
вnоeаeлeн ред въпроси. Днр-ктcразтз на учн-
ллщлто сенаеа заседание. Съдебно заседание,
—	съвещание, еъвет
ЗАСЕДНАЛ - вж. застоял 2. знач.
ЗНСЕДЯВАМ СЕ - вж. застоявам ее 2. знач.
ЗАСЕЛВАМ СЕ - Уеταотeсвсе се да живея някеде.
Напуснах селото и се заселих в греда. Във Фран¬
ция сл зас-лвзт много африканцн.
—	едeнъеам се, пресилвам ев, еаeеъвам си, еми¬
грирам (за чужден-ц в друга страна)
ант. —> изселвам се, емигрирам, зαΤяпвaе. uзΤспeсе,
Τспсм
ЗАСЕЛЕН - вж. населен
ЗАСЕЛИЩЕ - еж. селищи
3—СЕЛ—НК - Човек, който се е преселил в чужда
страна, пбuое. оо cквнвмcчнеои причини. Хора¬
та не гледаха с добро око на ооенτе заселници.
—	еоснлеик, преселник, имигрант, мигрант,
пришълец (пришелец), колонист, наеелнек
остар.. дошлян диал..
ант. — изселник, бежанец, eеuпивнτ, изгнаник
// кореняк, мнетнн, туземец, автохтон
164

ЗАСЕНЧВАМ - 1. Хвърлям сянка верху ннщп. Ши¬
роки стрехи засенчват тротоара.
—	засеним поет,
2.	Зсооивaм неща, оТикн. оленцн, небе, което излъчва
овеалина вее - вгрснв от ео-тевоа. Облаци засен¬
чиха слънцето.
—	засланям, заслонявам, засиним по-т,
3.	ор-н. Нсеaлявсм значението, важността, еьз-
aeCеτвиeτт нч някога или на неща, поотвям го на
заден план. Тези победа засенчва всички други
събития. С успехите си той засенчи приятеля
сл.
—	ватъмннвмм πрни., васлмням прзн,, змслоня-
вмм прнн,, засеним поет,
ЗАСЕНЧЕН - вж. еинчнет
ЗАСЕ—ЯМ поет, - вж. засенчвам 1., 2. и 3. знач.
З—СЕЧКА - вж. повреда
ЗАСИЛВАМ - 1. Прсeс неща пт-оилот. Засилвам
звука на тллзвизора. Лошата новина засили
мрачното й настрc-иле.
—	усилвам
мнт. —> заглушавам, приглуш-вам
// намалявам, отслабвам
2.	Увеличавам телата, eеаевжнвлτиτe на ннщп, лисвя
го пе-тслот. Засилвам, охраната нз еилата. За¬
силвам еоеиизτе мощ.
—	усилвам,подсилвам
мнт. — отслабвам, пмсавмвщавам
3.	Правя пв-вятакт лслате влм отелннтс от някаква
nрвсвс. Засилвам напр-жнни-то. Засилвам про¬
тиворечията.
—	увеличавам, задълбочавам, повишавам, заос¬
трям прен., изострям прзн,, уголемявам рядко
мнт. — намалявам, втоасбвам, nрuτъпявαе, смекча¬
вам
4.	Увеличавам cоороcoτс нс неща яем на исосовс прв-
сβс, дейност. Засилвам темпото. Засилвам хода
сл.
—	усилвам, ускорявам, форенрам книж.
ант. —> намалявам, -ттеабвам
5.	Уловосeαе -веж-нв-тв ом. Колата се движеше
бавно, но изведнъж засили.
—	заселвам еи, форенрам книж.
6.	Започвам -а превя неща пт-aоτuвот. оо бърза, т
повече eонрпeя. Засилвам подготовката за из¬
питите. Засилвам работата си върху книгата.
—	актнвнвнрам, уенлвмм, форенрам книж., ак¬
тивирам книж.
ант. —> забавям, Тавя, зсаержсе
7.	Орася нещо да се вижда, -е личи ов-ослна, nв-ср-
кв. Чнрееucтc шалч- засилва руменината на
бузите й. Засилвам блясъка на очите си с лрлм.
—	подсилвам, сeнавαм
ЗАСИЛВАМ СЕ - 1. Ставам пв-гвлям по сила, ло
сооннзсвнтот. Вятърът се засили:. Болките сн
засилиха. Дъждът се засили.
—	усилвам си, нараствам, активизирам ев
мнт. —> отслабвам, нaеслсвaе, стихвам, утсхс-м,
затихвам, замирам
2. Потсвсвсе те в пв-вилвос степен. Икономическа¬
та криза се засилва. Напрежението в страна¬
та се засилва
—	нараствам, уенлвмм ее, искалнрмм, задълео-
чавам еи, заострям сн, изострям си
мнт. —> намалявам, тτοeaбβсе. епадам. риuτерявαе
те
3.	Прася пт-голяме усилие зс нещо. Засилих се де
орнскоча трапа. Засилих сн да избутам шкафа.
—	насилвам се, напрягам си, силя си несе, напъ¬
вам се разг.
4.	ож. актевнзнрам еи 1. знач.;
5.	еж. засилвам 5. знач.;
6.	еж. заеърввмм 1. знач.;
7.	еж. закрепвам2
V нaриспaе (cΌспaм) ммшци рззг,, давам газ разл,
давам ли фарце рззл. към 3. знач.
ЗАСИЛЕН - вж. повишен 2. знач.
ЗАСИПВАМ - 1. Пвкиивте искппп вее нещо изцяло
л нещо теркава (пръст, рялео, пепел, сняг е др.)·
Снелът ззснпе всички пътища. Пръстта щяле
де заснпе работника.
—	затрупвам, заривам рядко
мнт. —> изривам, риис, атривам
2.	вж. заравям 2. знчч.;
3.	орен, обсипвам 1. е 2. знач.
ЗаСнРОМАШЛВЛМ диел.. - вж. обеднявам
3ΑСИИ—М1 - 1. вж. заяждам;
2. вж. блокирам 2. знач.
3—СИИΑМ2 рззг, - ож. зαхаеевам 1. знач.
ЗАСИЩАМ - вж. утолявам
ЗАСИЩАМ СЕ - 1. вж. наеищам си 1. знач.;
2. рядко вж. нахранвмм ев
ЗЛСНЩЛ—Е - ож. насита
3—СНЙВАМ - вж. евитвам 1. е 2. знач.
ЗАСКВЧ—В—М - вж. отегчавам се
ЗЛСЛЛВВАМ -вж. отпадам 1. знач.
ЗАСИМВНАИ - вж. отслабнал 1. и 2. знач.
ЗАСЛАЖДАМ рядко - вж. подслаждам 1. знач.
ЗАСЛАЖДЛМ СН - Ям, хапвам оншв сладко вее
оншπ, което мм те утлажда, пТико. след кттв съм
привършел хранеоетв т друго ад-не. Вземи сн
малко ягоди де сн заслзднш.
—	подслаждам ев, подслаждам ен
ЗАСИМ—ЯМ-1. вж. закривам 2. знач.;
2. вж. засенчвам 2. м 3. знач.
ЗАСЛЛНЯМ СЕ - Затулвам лн нскедн, зс -а се пр-а-
рсая обикн. вт някакво пииитант въздействи-.
Заслзням се от дъжда под навеса.
—	заслонякам се, прислонявам се, скривам еи
ЗНСЛЕПИТЕЛЛН - 1. еж. ярък 1. знач.;
2. вж. ослепителен 1. знач.
ЗАСЛЕПЯВАМ -1.35а силна светлина - преча на
ваете -а виждат атбин. превя осопC да не може да
вижда, -а гледа. Фаровете нз колата го заслепи¬
ха. Прожекторите м- заслепиха.
—	ослипявам2
2. прзн. вж. омайвам 1. знач.
ЗаСй—Н - 1. Прикрито, закътано място за аaрaз-
есое обикн. от епшв време. Тръгнах де. нам-ря
някакъв заслон от бурята. Търснх заслон от
дъжда.
—	подслон, прикритие
2.	вж. навие;
3.	вж. закрнтии
ЗАСЛОНЯВ—М - 1. вж. закрнвам 2. знач.;
2. вж. засенчвам 2. е 3. знач.
ЗАСЛОНЯСАМ СЕ - вж. амелиням еи
ЗАСЛУГА - 1. Положителна дейност в полза' еа ня¬
кого. Успехът нз класа - преди всичко заслуга на
учителката. Почистването на парка н заслуга
на общината. Всичко, което върши—, ло смята за
своя заслуга.
165

—	поетижение орен,. актив прлн.
ант. — пасив, недостатък
2.	веж. принос 2. знач.
ЗАСЛУЖАВА - Име смисъл, вротeдαнв н. Заслу¬
жава чcе-о да помисли по този въпрос. Не за¬
служава зз такива дреболии да плачеш.
—	струва еи, струва
ЗАСЛУЖЕН - вж. справедлив 2. знач.
ЗАСЛУЖИЛ - вж. достоен 1. знач.
3—СЛУХТЯВАМ - вж. ослушвам еи
ЗАСЛУШВАМ СЕ - еж. ослушвам си
3—СМНВАМ - ож. разсмивам
ЗАСМИВАМ СЕ - I. Рaзτспсм устните ос анка, т
усмивка, без глас ваоaаяeсм ветелвао си нaеoов-
енве. Тя се засмя—, радостна от ннcчзоеаиотc
внимание.
—	уемнхеам ее, ухилвам св рззг, захилвмм еи
разг.
мнт. —> намръщвам се, отвъевам се, омрещвам се,
евъевам он, намутв-м он, н-цупо-м ее, нсчсено-
всм он, нагрече-м сн
2. вж. разсмивам еи
ЗАСМЪРДЯВАМ разз.- вж. размириевам еи 1. зотч.
З—СМЯН - 1. К-йт- яма лека разтегнати устни като
ваоaз на двевлетвв, радост, -тбр- настроение.
Засмяна жнна, Засмяно лиц-:. Винаги се връща
вкъщи засмян.
—	усмихнат, ухилен рззг.. захилен разл,
мнт. —> намръщен, еерешнн, овеонн, навъсен, на¬
чумерен, намусен, н-цуп-н, мрачен, нαпотчeн
2. прен, вж. веевл 1. знач.
З—СНЕМ—М - вж. снемам
ЗАСПАЛ -1. вж. спящ 1. знач.;
2.	орен., вж. отпуснат 3. знчч.;
3.	прен.. вж. бевдиин 2. знач.
ЗАСПАЛО—С- 1 . вж. отпуснатост 1. знач.;
2. вж. бездействие 1. знач.
ЗАСПИВАМ - Уе-сям се в сън, изпадам в състоя¬
ние не сън. Брат мн веднага заспа. Тези нощ не
можах дз заспя.
—	мигвам (обикн. с отрлцзние), захъркам разг.
грубо, закъртвам разл. лрубо, откъртвам рззг.
лрубо, отцепвам рззг. грубо
ант. —* събуждам се, пробуждам те, будя се, раз¬
буждам ле
V	атτвсряе (еолврeαм) -че рззг, предавам се в 0^-
ouсτa ет съня книж, роeасвтм те в тбсτияτт на
Мвофeс книж. шлг, откъртвам го рззг. шел, за¬
кърпвам възглавницата диал. шнл.
ЗАСРАМВАМ - Ооaвс таке, че исквй аа рвчсвеτβα.
изпите срам. Щях да я изоблича, че лъже, но не
исках де я засрамвам прнд хората,
—	сконфуввам
З—СРАМВ—М СЕ - 1. Изпитвам чувство на cовм,
cмушннeн, риuτeенннuн. Д-т-то е стесинт-лиc
и лесно се засрамва.
—— сконфуввам се, смущавам ев
2. еж. досрамява ме
ЗАСРАМЕН - О-йто изпитва неудвТетвв, лрве.
Ззсрзм-н от постъпката си, той н-забелязано
напусна стаята.
—	посрамен, сконфузен
V	т п-двита влашка рззг, т наведена гесеа рззз,,
като (сякаш) мокра квквшкт рззз, ката мокър
(пран) петел рззг.
ЗАСРЕЩАМ нар. рядко - вж. причаквам 1. знач.
ЗЛСА—ВАМ - Заемем влиндeлeов място яем лн епя-
Oaе някъде прав и оТекн. неподвижен. Пред м-н
ззстзнз възрзст-н мъж. Застанах пред дома,
където жив-еш- писателят. Когато ззстзнз
до сина сн—, стигам му до рамото.
—	изправям ев, възправям ев книж, настъпвам
ев разг,— настъпвам рядко,	еи
разг,, изτдnдаевαм св простонзр.
ЗАСТАВЯМ - вж. принуждавам 1. е 2. знач.
ЗАСТАРЯВАМ - 1. вж. остарявам 1. знчч.;
2. вж. състарявам еи
ЗАСТАРЯВАМ СЕ - вж. състарявам ев
ЗАСТАРЯЛ - Зс живо същество, оаеτйнин, тяло -
който - вече cτви. Трябва да сл грижа за заста¬
рялата си майка. Застарялата върба трябва де
се отснчн. Застаряло лице.
—	остарял, състарен, одъртял рззг. грубо
ант. — подмладен
N ванл-аae разг., отживял еи врем-тв разг, изпял
св песента разл, изял ос хляба разг,, cаял см вече
зсТсте разг, изтекат му водата разз,
ЗЛСТНГЛМ - еж. настигам 1. е 3. знач.
ЗЛСАИИ—М - 1. Слвπaе, рр-отсрам неща върху
някаква пвеърхевео така, чн тя -а не се вежда.
Застилам мзсзта с чиста пcорнеоа.. Застилам
пода с килим. Застилам леглото.
—	покривам, постилам
2. Като тн етнея, рсзртлαπсм тн изцяло върху ^как¬
ва п-върхо-от. Гъсти облаци застилат неб-то,
Сняг застила пол-то. Листата капеха л засти¬
лаха земята,
—	покрнвам, настилам
3—СТИЛКА - 1. вж. настилка 1. знач.;
2. вж. покривка 1. знач.
3—САННЛй - 1. К-йо- не се дввжм, който е в еее-
твяосе ет лπквC. Корабът се плъзгаше по засти¬
налата вода. Листакът сто-ш- застинал в за¬
дрямалия въздух:.
—	неподвижен, замрял прлн, статичен спец.
мнт. —> подвижен
2.	К-йт- нн те рртеeнс, не тн осзeивт. Езикът не н
н-що застинало, той и-прноисиато се развива.
—	статичен спец, закостенял
мнт. — динамичен, подвижен
3.	прен- При о—йτ— не се извършва никакво движение.
Застинала ооза. Застинало лице.
—	неподвижен, вкаменен прнн..
мнт. — подвижен, жив
ЗАСТН—АЙ—СА - Отсъствие, лепте не движение.
Имз нещо страшно в застинзлосттз не море¬
то.
—	неподвижност, вαмрелд?τ, статичност сонц.
мнт. — подвижност
ЗАСТЛА— — 1. О-йт- има настилка, слой, песет от
нeшо. Колата с- движеше оо ззстлзноою със
сняг шосн. Застлан с плочн двор.
—	наетлан, покрит
2. О-йт- смт пΌсриeоa върху повърхността ом. За¬
стлано с антеина л-зло. Застлана с бяла по¬
кривка маса.
—	покрит, постлан
3—СА—Й - 1. Липса нс движени-, на придвижване.
Д-с-ткн локомотиви са в застой:. Мзшнните са
в застой.
—	покой, неподвижност
мнт. —> движение, придeижвaон. напредване
166

2.	Липса на езмеономе и отзeвτвe еа оeшп. Болест¬
ният ороц-с е в застой:. Всичко се намира в за¬
стой.
—	статичност, неподвижност
ант. —> движение, динамика, двнаммчнвет, дeоαем-
зъм
3.	Селтояеме, когато някаква дейност - спряла. Ва¬
канцията е n-рлод не пълен застой. Театърът
н в застой.
—	бездействие, летаргия орен,
ант. —> дейност, рсТота, действие
// раздвижване, оживление, оживеното
4.	Отеъетеин на оaаввoue, ос прогрес. Застой в ли¬
тературния живот. Иоcномнчлсан застой
—	стагпациянчжс.
ант. —> развитие, рсаввC, еволюция, пивмяиa, изме¬
нение
ЗАСТОЯВАМ СЕ - 1. Оставам осоедe за известна
време. Влезе в стаята, но не с- застоя много
л пак излезе. Застоях се малко повече в служ¬
бата.
—	задържам еи, забавям ев, бавя ев ннсв.
2. Оставам, седя оскеaн дълга време, без да метля, чн
трябва -т си отида. Започна де се застоява дълго
в кръчмата. Нямам нзмер-нн- да се застоявам
тук. Отиде на гости л сн застоя там до късно
вечерта,
—	задържам еи, заеедявам ев, засядам, закотвям
ев резг, закисвмм се рззг. рядко. оодuнесвам
разз.
ЗАСТОЯЛ - 1. За хранителен питауоτ - който не
- поeтeо в пора-в това е т влошени вкуевве ка¬
чества. Застояло олио. Застояло сирене, Засто¬
яли домати,
—	престоял, преседял
ант. — пресен, свеж
2.	к-йто е Тез движение, едва е същ. Водя застоял
живот.
—	неподвижен, заседнал, усиднаъ
ант. —· активен, дмиамсчен
3.	еж. залежал
ЗАСТРАХОВАМ - Внасям парс зс зαеτисхтвоα·
Застраховам имот. Застраховам срещу злопо¬
лука.
—	осигурявам
ЗАСТРАХОВАМ СЕ - 1. Птдеиπуиявтм се чрез зс-
еτртхтвкт· Застраховах сн срещу злополука.
—	осигурявам еи
2. орен, Вземем мерки, за -е се ррeдрсая вт непред¬
видени ннроeяΌовл·м· Подготвих шнфа за -вен-
тузлнн грешки л тзкз сн застраховах от нака¬
зание.
—	подсигурявам се рззг., — презастраховам ев
прлн., осигурявам се орен.
ЗАсТрМХ—ВАТЕИЕН - К-йто те отнася да за-
еτрaхтвaон· Застрахователен институт·. За¬
страхователен долов^ор-.
—	осигурителен
З—СТРАх—ВКЛ - Дтгвввр със зaлoосховсτeлeн
институт, риe който дадена лице (ферма) правя
лeоипaичоe пермчов вноске, линщу които оеед
eаτмаaнe оа епиeанлea еито вам ори аeпщсеo-
ни оΤлoвсΌeлеoвс получава вринднлeос сума.
Сключвам застраховка, Имаш лн застраховка?
—	осигуровка
ЗАСТРАШАВАМ - Поeдлταвeявαм тпалнвет за ня-
квгв или неща, роeаeзвcквсе страх. Непосред¬
ствена опасност застрашава живота му. В
момента ннщо не нн застрашава,
—	заплашвам, грозя2 несв. книж.
ЗАСТРАШН—ЕйЕН - вж. заплашителен 1. и 2. знач.
ЗАСТРЕЛВАМ - Убивам някого т куршум вт -^-0-
трелна орежие. Кучето н опасно л щн го застре¬
лям. Застреляли го от упор.
—	разстрелвам, гръмкам разл,, опушквмм рззг,
пушвам разл., опмтквмм жарл.
V	тегля куршума на някого разз,
ЗАСТРЕЛЯ— жерз. оренебр, - вж. загубен 2. знаа.
ЗАСТРОЯВАМ - рядко вж. построявам 1. знаа.
ЗАСТРУЯВАМ - вж. бликвам
3—СТУДЯВАМ - еж. застудяеам ев 1. в 2. знчч.
ЗАСТУДЯВАМ СЕ - 1. Зс вонеe. пнрмтд вт винмн,
климат - преставам да съм овпсе, ставам студен
вее хладен, прохладно. Времето неочаквано с-
застуди.
—	змстудявам, захладнявам, змхладнявам ев,
рмзхлаждам ев, захлаждам ев, захладяеам, ам-
хладявам еи
мнт. —> затоплям се, стоплям сн
2. Безл. Настъпва студен- време, става студено. На¬
ближава късна нсзн, скоро щн се застуди.
—	зм?τудева, захлажда еи, вахладява, змхладява
ев, разхлажда си, амзхлαдева еи, вахлαднеβа,
змхладнява еи
мнт. — затопля се, стопля сн
V	хваща (свива) студ рззг. кьм 2. знач.
ЗАСТЪПВАМ - 1. Отделям внимание, мстΌв на
оншв. В книгата не е добре застъпена съвремен¬
ната ни поезия.
—	представям
2. вж. отстоявам 1. знач.
ЗАСТЪПВАМ СЕ - 1. вж. подкрепям 1. знач.;
2. вж. ходатайствам
ЗАСТЪПНИК - 1. Лице, конто cзоaзсea осоткви ве-
τeоeοв, μ-ηβ, меолм, оαοΌовeомя· Застъпник на
постмоднрнизма в лнт-ретуратз. Застъпник
на прогресивно течение.
—	изразител, представител
2.	Лице, кветв риeалτaвя nтиΌeс, организация е др. и
aсcΌьπвa иaτeинлиτн й. Застъпник не Либерална¬
та партия в изборната комисия.
—	представител
3.	вж. защитник 2. знач.;
4.	вж. привърженик 1. знаа.
ЗАСТЪПНИЧЕСТВО - 1. вж. покровителство
1.	знач.;
2. вж. ходатайство
ЗАСУКА— - 1. вж. запретнат;
2.	пран. разз. кож бслокен — . кзна.
ЗЛСУКА—ОСТ - орен, рззг. вж. сложност 1. знаа.
ЗАСУКВАМ - 1. вж. суча’ 1. зова.;
2.	вж. запретвам;
3.	прен.. разг. вж. увъртам
ЗАСУХА разг. - вж. суша2
ЗАСУШЕН рядко - ож. сух 3. знач.
ЗАСУШЛИВ - вж. еушмв
ЗАСЪХВАМ - 1. За рана в под. - πтоиeвαм се т тън¬
ка квречкт в ррeеoсвте да кервя, гноя Раната
на коляното му бързо засъхна.. Обривнитз пет¬
на засъхнеха.
—	загарям
2. вж. изсъхвам 2., 3. е 4. знач.
167

ЗАСЪХВАЛ - Който е загубел влагата ос, хванал е
кора вес - станал τвъоа· Засъхнала кръв, Засъх¬
нала пръст.
—	епичен,зαенчне
ант. — н-ззсъхнзл
ЗАСЯВАМ - Рускем семе в aeесτa е го зсоueaе, за
дс изникне. Засяхме няколко д-кзрз с коноп. За¬
сявам памук.
—	посявам, еня’ несв., еасевαм
ЗАСЯГАМ - 1. С аeйοΌвuсτс ом или о рресвиτe ти
орcчмнсвсе обикн. иeπоис·ии пвсеедеовся. Жи¬
лищната криза засегнз много с-м-йстеa. Блз-
лcусτрcйсτе-нняτ план не ззс-лна. тези къщи.
—	закачам2 разз.
// Рсзррвοτuоαе върху нещо, няовпв оТсега еа
квнооeτнвτв св, обикн. лошо действие. Епиде¬
мията е засегнала още селища. Огънят зас-лнз
цялата гора.
—	обхващам, разпростирам си (не, върху), пора¬
зявам
2.	Зс болест, болка - ооcчиняeсе аaΤолсeaеe на еeшп.
Болестта е зас-гнала сърцето, Туморът е зз-
с-знзл млечната жлнзз.
—	поразявам, увреждам
3.	Частична οрвеeнαвαе неща, лпииaе се Тегло на ня-
оaоea тема, вепивο· Отдавна не бяхме засягали
тззн тема, Засегнахме въпроса зе безработи¬
цата.
—	зачитам
4.	еж. закачам2 1. aиaч.;
5.	еж. улучвам 1. знач.;
6.	вж. обиждам;
7.	еж. накърнявам 2. знчч.;
8.	само 3 л. вж. отнасям ев 2. знач.
ЗАСЯГАМ СЕ - еж. обиждам си
ЗАСЯДАМ - 1. вж. застоявам ее 2. знаа.;
2.	прен, вж. загнездвам ев 2. зеач.;
3.	нар. еж. залязвам 1. знач.
3—АНЕН - Кой·- оеоаес еооиτ, нeuаяeeо, е-ва аaΤe-
е-жим. Затаен страх, Зетзнно вълнение. Затз-
-на завист.
—	стаен, спотаен, притаин
ЗА-АНЦВВНМ св, - вж. заигравам 1. знач.
3—ТАПВАМ - прзн. рззг. вж. захлупвам 3. знач.
ЗАТ—ЯВ—М рядко - вж. скривам 2. знач.
ЗАТВАРЯМ - 1. Правя ассои· някакъв в·eво вее
мяет-, за дс не може да влезе вас ррвнионe там
иeшв, есоΌC. Затварям прозорците. Затвор-те
вратата, чн духа.
—	притварям
ант. —> отварям, осаoeaосе, откривам
2.	Овοτсвсе капак иа нещо аске, че плътно ас оои-
лнрие. Затварям кутията с бонбони. Затварям
буркан. Затварям т-ндж-ра.
—	захлупвам,похлупвим,ерихъспвам
ант. —> отварям. оaз·eaрсе, похлупс-м
3.	Сгъвам нещо втввреив. Затварям чадъра си. Цве¬
тята затварят чашки,
—	свивам
ант. —> отварям, осзτeαосе, оaапоешaе, осарeрвaе
4.	Ооeоос·яeсе еъшнοτeувαнe·в или -ейо-сааа нс
нещо. Затвориха няколко училище. Затвориха
едно министерство. Затвориха магазина за
плодове.
—	закривам
мнт. — отварям. вτкоиeсе. оaасоuвсе
5.	еж. преграждам 2. aосч.;
6.	вж. запушвам3 .. зиач.;
7.	вж. арестувам 2. знач.
V	пускам (епуеоaм, сдояе, асτвсряе) керенимте на
еещо рззг, удрям ссτcиαос (ключа, овфсоa, ката-
нецт) на еeшв рззг. към 4. зеач.
ЗАТВАРЯМ СЕ - 1. Орeοτсeαе -е общувам т хв-
рсте, избспeaе вΤшeеτeвτв мм, οτaвaе необщи¬
телен. Сл-д сnc.л-тялcтc го нещастие той се
затвори, нз се срещаше и не разговаряш- с ни¬
кого.
—	уединявам се, сeαмдτевαм ев, изолирам ее
ант. —> отварям сн, вτрсовaе се, оaаoовneaе се
2. Отделям он вт воолоατα орнас, nиeкъοeсе връзките
ос т хвосτс, т вбшeο·eннвοτ·с. Партията им всл
повеч- сл затваря и не търси контакт с хората.
—	нзолнрам св, каеeслирαм си прен.
ант. — отварям сл
V	тткъееам ее ат светарззг,, вΤгосжаaе се е дебела
стена рззг, еесвсм се (οоривте те, зсτвсосе се)
в черупката ос рззг., οβивве те в кожата ти разз,
към 1. е 2. знач.
ЗЛАВ—А - Здание мем помещение, кедетв се асаср-
жат, за -е uаτсоnса нαкαаснмeτв се, лице е- nовοъ-
да, асшннс от еввбоаа за тnондeлeи срок. Бзщз
му е в затвора. Пет години лежа в затвора,
Трябва да го пратят в затвора.
—	дринголнек рззг. оренебр., тъмница кннж,
пандез жарг. пандела жарг, зандан остар.,
тюрмм остар, кауш остар. разш,. хапеана ос¬
тер., хапуе остер., кафез жарг:.
ЗАТВОРЕН - 1. вж. закрит 1. и 2. знач.;
2.	прзн. еж. необщителен 1. н 2. знач.;
3.	прен. вж. уединин 3. знач.
ЗАТВ-АЕНОС- - еж. необшнτнледeτ 1. и 2. знач.
ЗАТВОРНИК - вж. арестант
ЗАТВЪРДЯВАМ’ - еж. втвърдявам еи
3—ТВЪРЕЯВАМ2 - 1 .рядко еж. втвърдявам;
2. прен. вж. заздравявам’
ЗнАвЪРДЯЛ - еж. втвърден
ЗАТЕГЙЯМ - вж. зαдъапвαм
ЗАТЕГНАТ - О-йтв - вързан вее зеевноен здраво.
Затегнат еuзлл. Затегнат р-мък. Затегнат ко¬
лан. Затегнат болт.
—	стегнат, притегнат, пристегнат
мнт. —> хлабав, халтав, 0,00^040
3—ТНКАЛК— остзр. - еж. вαесшаакα
3—ТНКВНМ рядко - еж·. затъквам 1. знач.
ЗНАНАВАМ СЕ нар. - вж. втурвам ев 1. ансч.
ЗАТИСКАМ - 1. вж. притискам 1. знач.;
2. вж. запушвам-' 1. знач.
ЗАТИХВАМ-1. вж. утихкам 1. знач.;
2. вж. оте-лиежам’ 3. знач.
ЗАТИЧАМ СЕ - вж. втурвам се 1. знач.
ЗАТИШИЕ - Сьетвяние нс aoевефeос·a, оре което
няма eсτъо. В морето и при ззтишне нме леки
вълни. Сл-д буря настъпва ззтлшлн.
—	безветрие кннж.
3АТЛ—ЧВАМ1 - 1. вж. задръствам 1. знач.;
2. прзн. разз. еж. занемаряеам
ЗАТЛЪСТЯВАМ - вж. надебелявам’ 1. знач.
ЗАТЛЪСАЯЛ—С- - вж. дебелина
ЗАТОВА - Зс означаване на причина, пв ·саи причи¬
на. Болен съм и затова нн ходя нз работа.
—— затуй разз.
3—ТоПйЯм - Овeишсeсе температурата на нещо,
168

оOαeс неща да стене оалла, ов-твплв вес порeшо.
Затоплям стаята. Затоплям чаша мляко. За¬
топлям ядене.
—— стоплям, загрявам, сгрявам, нагрявам, на¬
топлям, подгрявам
ант. — охлаждам, изеτудсeαе. овaхлaждсе
ЗАТОПЛЯМ СЕ - 1. Зс време, оерипд от време -
ставем топъл, ооecτсeсе да съм оту-ен. През
пролетта врем-то се затопля всеки днн.
——— стоплям си
ант. —> застудявам се, аaеτсдсeaе. звхлвднсввм. за-
хлваосввм се, рαахeсжасе те, зтхесждсм тн, зе-
хлвдсвaе, зсхлс.дсвсе сн
2.	Безл. Настъпва твое- eоeеe. става топла. Щом сн
затопли, ще ззпочн-м р-монтз не къщата.
—	стопля се
ант. — застудява се, aαеτсaявс, зеха-ждс се, зсхлс-
дсea, асхлсасвс се, рсзхесждс те, осахлсасвa се,
асхлсднсea, захас-нявс се
3.	еж. стоплям се 1. е 2. зо-ч.
ЗАТ—АМ—ЗВАМ е ЗНАОАМОЗЯВНМ - еж. за¬
труднявам 1. знач.
З-ТОАМ-ЗВ-М СЕ н З—ТОАМ—ЗЯВНМ СЕ -
вж. затруднявам се
ЗАТОЧЕНИЕ - Ооинсдиoeлнв иaооαшαнe в далеч¬
ни, ннорuππднc за живеене -Тлссов. Осъден не
ззточ-нне в Сибир.
—	изгнание, прокуди нар, понт,, д?τрαкевкм
прен. кннж, рядко
ЗАТОЧЕНИК - Лице, кветв - еа зствчннсе. Не¬
щастните заточеници живенха ори много лоши
условия.
——— изгнаник, падкуденuк нар, поет,
3—ТАЕПЕРВ—М - еж. аαзτрепнрвαм се
3—ТАНВНМ рззз. - 1. вж. загубвам 1. знач.;
2.	вж. убивам 1. знач.;
3.	вж. унищожавам 1. знач.
ЗАТРИВАМ СЕ рззг. - еж. изчезвам 4. знач.
ЗЛТРНСАМ СЕ— - еж. аαвτанпервαм еи
ЗАТРОГВАМ кннж. - вж. трогвам
ЗАТРОГВАМ СЕ книж, - еж. трогвам си
ЗАТРОГВАЩ книж. - вж. трогателен
ЗНТАОГН—Т книж, - еж. трогнат
ЗЛТАВДНЕННЕ - 1 . вж. трудност 1. знач.;
2.	вж. беда 1. знач.
ЗАТРУДНЯВАМ - 1. Ооаeс нещо аа те мзвеощea.
веешeеτeсeа по трудно. Липсата не компютър
затрудни рзботзтз ми. Новите изисквания щ-
ззтруднят нзnъ-иеииетc на задачата. Вятъ¬
рът ззтруднн движени-то нз лодката.
—	утежнявам, затормозеим (вατормдвевαм)
ант. —> улеснявам, облекчавам
//улеснявам, nвмапам, Τлaпвооeсτοτeaм
// Създавам τосантеτи на някого. Тирслн-тc не думи
в р-чиназ мз затруднява, Рашзеао-тc на кръс-
тословицатз мн затрудни.
—	напрягам, озорвамразг., затормозкам (затор-
мозевам)
ант. -+ улеснявам, облекчавам
2. Спомагам нещо -е стане Όосднв, сложно. Щ- тн
затрудня ли, зко остзнз у взс? Моята намеса
може само дз ззтруднн полож-ннето,
—	отижняеам, обременявам, усложнявам
ант. —» облекчавам, улecнсвсе
ЗАААВДВЯЕНМ СЕ - Изпитвам τоуднвοo. затруд¬
нение аа нсорсея еещо. Затрудних сн много, до-
като р-шз задачата.. Затруднявам сн. когато
говоря на английски,
—	напрягам си, оворемм се рззг.— напъвам еи
рззг,— затормозкам се (зατдрмдзевaм сн)
ЗА—РУПВАМ - 1. вж. вαeеевαм 1. знач.;
2.	вж. заравям 2. анса.;
3.	прен, вж. обсипвам 1. знчч.
ЗА—РЪШВАМ - Зατeсрсе овеао т Τлеcоснe. тръщ-
кане. Излязох л ззтръшнзх вратата след с-б-
си.
—	тръшвмм, хлопвам, захлопвам
ЗНТАЪШКЕ—М СЕ разл. - вж. завайквам еи
3—ТРЯБВ—М рззг. - вж. потрябвам
ЗНТВН разл. - вж. затова
ЗАТУЛВАМ -1 . вж. закривам 1. и 2. знач.;
2. рззг. вж. запушеам3 1. знач.
3—ТВЛЕН - вж. закътан 1. знач.
3—ТВЛКН диел. - вж. запушалка
3—ТВРЯМ разг. - вж. забуткам
ЗАТЪВАМ - Нсeлмзсе, пропс-ам в нещо рсдкв или
мека (кел, сняг в др.). Краката й затъваха в ти¬
нята. Затънах в снега..
—	потъвам, загавкам, зαолъзвαм нар, зαолкб-
еам диал,
ЗАТЪКВАМ - 1. Зaооeрвaе нскaоев предмет,
обикн. остър вее юлвтек, ката гв вктоeaе някъ¬
де. Затъквам ножа в пояса сн. Затъквам. розз
в косата си.
—	затнквам рядко, втъквам, етеквам, забож¬
дам, забучеим
2. вж. запсшвαм3 1. знаа.
ЗНТЪМ—ЯВАМ - 1. Посeс нещо дс стане оемов,
мрсчно. Облаци затъмниха неб-то,
—	зαмаαеавαм, помрачавам рядко, смрачавам
мнт. — прояснявам, изсcнсвсм, иаΤитτрсе, -Тсео-
ρсе
// осветявам, впосeaм, ваαосвсм
2. прнн. еж. вαeвеевαм 3. знса.
ЗНТЪМНЯВНМ СЕ - вж. притъмнявам 1. анва.
3—АЪНАЕАМ СЕ рядко - вж. забуткам си
ЗАТЪНТЕН - О-йт- се нaмcов далеч вт поeсе град,
от главен оьт, овCτв е откъснат е мъчно се стега
дв него. Затънтен мзнзстнр, Затънт-но пла-
нннсоо селце. Затънтена провинция,
—	забутан, глух прен, заглъхнал
ЗНТЪПЕН - 1. Овйтв няма тънка ветрее. Затъп-н
нож. Затън-на брадва, Затъпен връх,
—	тъп, притъпен, захабен, нвхабнн рядко
мнт. —> остър, нсвеτрeн. натвчен
2. орзн. Овйтв - о понижена еп-е-Тн-ет дс възприе¬
ма. Затън-но съзнание. Затъмн поглед.
—	притъпен орен,
мнт. —> изострен, зсвеτоeн
3—ТЪПКВАМ - 1. С oъооaнe, газене и пад. eсaоeaм,
нaeмоαм нещо нскъаe (οΤ^η. в кае, пръст и овд.).
С п-та затърках кабела в пръстта, Защо сте
затъркали тухлите в калта?
—	натъпквам
2.	вж. ^τ^^κ
ЗАТЪПЯЕ—М' - Оосвс неща остра (пеион. снетру-
мент е ар.) -а стане тъпа. От рязан- затъних но¬
жицата. Затънили ст- сърпа.
—	naеτъпевaм, лвτъnевам1, вахаеевам, изхабя¬
вам рядко
ант. — заострям, cаве·рсе, невотрям, наточвам, ез-
169

отчеам, иа·ъояeαм
3АТЪПЯВАМ2 - прзн. рззг. вж. оглупявам
ЗАТЪЪПЛ - 1 — вж. невкзnаеемеев;
2. вж. оглупял
ЗЛАЪПЯЛОСТ - вж. еивъзерннмчнвоeτ 1. знач.
ЗЛАЪТРУЗВНМ рззг. - вж. повличам 1. знач.
ЗАТЪТРЯМ разз. - вж. повличам 1. знач.
ЗНТЪТРЯМ СЕ - вж. довличам ее 1. знаа.
ЗЛТЮХКВАМ СЕ рззг. - ож. вавайквам си
ЗАТЯГАМ - I. Дърпам неща, което се восaвa, оа-
вевс, за -а прилепне ов-олетнв дв друга, да ое е
OαахeсΤeнв. Затялзм възел, Затялзм колана си.
Затягам крана на чешмата.
—	стягам, притягам, пристягам, натягам (обикн,
за винт, кран л др.)
ант. —> отпускам, разхлабвам, вхлαΤeaм. разпускам,
OαзелсΤвсе, осaхaeτсвсм
2.	орен, Въвеждам от-гвлсм овнτивл, eаuοксτeлове·.
еΌ0Τгвеτ· Затягам дисциплината, Затягам ре¬
жима.
—	стягам прен,
мнт. —> отпускам, рсзлуекαе
ЗАТЯГАМ СЕ - орен, разг. вж. зациклям 1. знач.
ЗЛУСТЛВАМрязг. - вж. наизустявам
3—УЧАЕАМ - вж. научавам 1. знчч.
ЗАФУЧВАМ рззг. - вж. захвърлям 1. знач.
ЗАХАБЕН - вж. затъпвн 1. знчч.
ЗАХАБЯВАМ - 1. Замърсявам, зацапвам нeшо,
-Тикн. поради нед-Тр- язосренн яем измиване.
Изпрах ризата със студена вода и я захабих:.
—	зa?неαм2 рззг.
2. вж. зατкпяеaм1
ЗАХАПВАМ - 1. Хващам, стисеам т устни ннш.в.
Беб-то захапа гърдата на майка си. Захапвам
цигарата.
—	налапвмм разл, залапвам рззг.
2. вж. ухапвам 1. знаа.
ЗАХАР - Добивано главна вт τрьеτиос вее цвекло
Τοα ооeтΌaлнп eeшeеτвв със елaдъо вкус. Много
захар си сложила в крема.
—	шекер нер.
ЗАХВАЩА— рззг. - вж. започвам 1. знач.
ЗАХВАЩАМ СЕразз. - 1. ож. залавям сн 2. знач.;
2. вж. заяждам си
ЗАХВЪРЛЯМ - 1. Сее замах, със тила хвърлям
вο··оaни или надалече осоакъв предмет. Ядоса се
и захвърли книгата нз дивана. Свалих си палто¬
то н го захвърлих настрана,
—— запращам, запокитвам разг, зифучвам разг,,
вαπдпрашαм диел., запофиевам днал,, за-
потнрвмм диел.
2. орен, вж. изоставям 1. знчч.
ЗЛХНЙЕАМ СЕ разз. - еж. змемевмм ев 1. знач.
ЗАХНЛЕН рззг. - вж. засмян 1. анса.
ЗАХНТРЛВЛМ рззг. - Ставам оа-смен, от-хи·ер·
Когато децата поотрзснзт, ззхитрявзт.
—	^хитряв^ разз.
3—ХЙ—Д—ЯВ—М - вж. зa?τудевαм еи 1. е 2. знаа.
ЗНХЛМЕНЛВАМ СЕ - еж. змeτудевам си 1. и 2. знаа.
з—хи—дяв—м - вж. зαeτудевαм си 1. е 2. знач.
З—ХЛМЕЯВЛМ СЕ - вж. вαeτсдявам ев 1. и 2. знаа.
ЗНХЛАЖДСМ СЕ - вж. зметудявам се 1. и 2. знач.
ЗАХЛАС - Οιοτ—ηβη нс унееентст, когато еьаос-
ниеот е напелов погълнато оо неща. Изпадам в
ззхлзс. Чета книгзтз до захлас. Пея до захлас.
—	забрава, прехлас, унее, самозабрава, захлае-
вмне, прехласвани
З—ХйаСвАМ СЕ - вж. забравям ев 1. знач.
3—ХЛ—СВ——Е - вж. захлае
3—ХЛАСНАА - 1. вж. занесен 2. знач.;
2. вж. опиянен
3—ХЛАСНАТОСТ - вж. заннсиност
3—ХЛЕ—ЧВАМ - вж. заплаквам
ЗАХЛНПЕНМ - вж. зαпaαквaм
ЗАХЛОПВАМ - вж. затръшвам
ЗАХЛВПАК рядко - вж. капак
3—ХЛВПЕаМ - 1. Поставям плетнв капак -а оии-
ееоне в отвор, покривам осктоев предмет о пох¬
лупак. Захлупвам тенджера. Захлупвам сандък.
Захлупвам лърне
—	похлупвим, затварям, прихлупвам
ант. —> отхлупвам, вτвαияе. рaаτeтрсе
2.	Поставям щaооa вее нсоaкъe предмет на главата
така, че -а се закриват очите или цялото лице. За¬
хлупих шапката над ушите сл. Грабна тендже¬
рата л я ззхлупн на главата му.
—	нахлупвам
3.	прен, рззг. С думи или постъпки овеасгсм ооeeъа-
хтдетвв не- някого, -авам сполучлив, тοoивсеeн
отговор и осксовαм нсовгв да млъкне. Б-ш- за¬
почнал де с- хвали аcлаc л честен, но зз с две
думи ло захлупих.
—	затапвам орен, разз., зачевам орен, жарг.
ЗАХЛУПЕН - 1. рядко вж. eхъбπнн;
2. рззг. пренебр.- вж. загубен 2. знсч.
ЗНХИуПкА диел.. - вж. капак
ЗАХОД нар. поет. - вж. залез 1. знач.
3—ХОДЕ—М - вж. зαвкрвевαм 1. знач.
3—Х—ЖД—М нер. - вж. залязвам 1. знач.
ЗАХОРТУЕАМ нар. - вж. заговорвам 1. и 2. знач.
3—Х—АТУЕАМ СЕ нер, - вж. заприказвам ев
3—ХВВАЕЯЕАМ - ож. разхубавявам ев
3—ХЪЛЦВАМ - вж. ваплаквам
ЗАХЪРКЕАМ рззг. грубо - вж. змепевам
3—ЦНВРЯМ рззг. неодобр. - вж. ваплаквам
ЗАЦНКЛЯМ разз, - 1. Само 3 л. За работа, дейност,
задача и под. - не вървя д-Тре поради възникна¬
ли зaτиуднeоcс. Пр-з ncсладuзτз седмица пре¬
говорите около доставката не н-фт зацикли¬
ха. Всичко бн добре замислено, но работата не
тръгна, зацикли още в първите дни:.
—	закучкам си рззг,, забуксукам св, орен. запъ¬
вам ев прнн. рззг., затягам ее орнн.. рззз, запи-
чам еи орен, рззг, вапецвам <ее> жжзрг.
2. вж. блокирам 2 знач.
ЗАЧАТЪК-. . вж. зародиш 1. знач.;
2. орен, вж. наченки
З—Ча—ЪЧЕН - 1. к-йт- ое нсеcоα в ранен стадий
нс еввнтт осзвиτиe. В он-зи години туризмът
бнше ощ- в зачатъчно състояние.
—	начален, зародишен орен, рудиментарен
книж, първичен
2. вж. зародишен 1. знач.
ЗАЧЕВАМ - вж. забременявам
ЗАЧЕКЕЛМ вж. засягам 3. знач.
3—ЧЕНКН - еж. наченки
ЗАЧЕРВЕН - Който е покрит т червенина, който е
станал червен. Зачервени бузл. Зачервено лиц-.
Зачерв-н до ушн.
—	змруменен, поруменял, зачервенял, почерве¬
нял, изчервен, разруменнн
ант. —> побледнял, пребледнял, побелял
170

ЗАЧЕРВЕНЛй - вж. зачервен
ЗАЧЕРВЯВАМ СЕ - При-еТивем червенина, рс-
мннeнα. ставам червен (оТекн. за човек, човешка
лице). Зачерви сн от удоволствие. Смутл се н сн
зечнрен. Лнц-то му сл зачерви,
—	изчервявам еи, почервеняв^, зαруминевαм,
зαрбмвееβαм ев, поруме^вам, роαлинявам,
пламвам прлн., разруменявам си
мнт. —> побледнявам, лийΤлнаосвaе. овбeeявсе
V	путкем еи Т-жура (Тоята) рззг.
ЗАЧЕРКВАМ - вж. змдраеквмм
ЗЛЧЕР—ЛВА МИ - еж. причернява ми 1. знач.
З-ЧЕРНЯМ - 1. Орсвс нсовгв злочест, нещтстнн.
Изчезне някъде в чужбина л ззчнрнн семейство¬
то сн. Ззчерниха дъщеря сл, като я омъжиха зз
мошеник.
—	почерням, озлочестя вам книж,
мнт. — ощастливявам
// Правя нещо -а е изпълнена е нещастие, мъка. Ми¬
сли какво правиш, не зачерняй живота си. Рано
се ожзни л зачерни младините сн
—	почерням
2. рядко ож. опозорявам
ЗАЧЕРТАВАМ - еж. задрасквам
ЗАЧЕСТЕН - 1. К-йто става, овCτт сн взвеощвс
ов-аеетв в някакъв етмннτ или пeиипд. отколкота
преди. Зач-стнни удари не сърцето.
—	учестен
мнт. — разреден
2. вж. чиет 1. знач.
ЗАЧЕСТЯВАМ - З-пачеем да ставам пв чест, на
по-малки интервале. Удерите не сърцето му
зачестиха. Зачестиха еu-ззnонτ- полицейски
провзр^н.
—	уее?τявαм еи
ант. — разреждам се, -редяв-м
ЗАЧИСЛЯВАМ - вж. включвам 1. и 2. зата.
ЗАЧИСЛЯВАМ СЕ - вж. постъпвам2 1. знач.
ЗАЧИТАМ - 1. Вземем нещо предвид, под 00»--
оме. Трябва де зачиташ мнението не подчине¬
ните си. Уволниха го, защото не зачита р-дз в
предприятието. Николо нн зачита.
—	съобразявам ев, уважавам, признавам
мнт. —> пренебрегвам, ипнерuоaе, онхсс. оeесоя. зе-
гърТвам
2.	С някаква проява показвам, че почитам няовпт вам
нншп, давам израз нч уважението ос към оскΌгп
мем нeшв. Той зачете с nрисистенетc си праз¬
ника нн-.
—	удостоявам, уважавам
3.	вж. уважавам 1. знач
V	вземам лвд онемсове разз,, държа сметка разз.
кем 1. знач.
3ЛИНАЛ— - ож. уважаван
ЗАЧУДВАМ СЕ - вж. учудвам си
ЗАЧУДЕН - вж. учуден
ЗАЧУККВМ 1. ож. забивам 1. знач.;
2. орен, жерл. вж. захлупвам 3. знсч.
ЗАШАВАМ - еж. задвижвам сн 2. знач.
ЗМШЛММА—СВММ резг, лрубо - ож. удрям 1. знчч.
ЗАШММЛРЯВАМ рззг. грубо - вж. удрям 1. знач.
ЗАШЕМЕТЕН - 1. вж. замаян 1. знач.;
2. вж. опиянен
ЗАШЕМЕТЯВАМ - 1. ож. замайвам 1. е 2. знач.;
2. вж. смайвам
ЗАШЕМЕТЯВАМ СЕ - 1. вж. замайвам еи 1. знчч.;
2. вж. смайвам ев
ЗАШЕМЕТЯВАНЕ - 1. вж. замайвани 1. знач.;
2. вж. световъртеж
ЗАШЕМЕТЯВАЩ - вж. упоителен
ЗАШИВАМ - 1. Сънамоявaе т шиене нещо е друго.
Зашивам копче на сакото. Заших му ръкава,
—	пришивам, съшивам, шия нзсв..
мнт. —· разшивам, оaзоaосе, вτщмeaм
2. Поставям нещо, обикн. в дреха, тсрТс, ограждам
го т шев, за -е бъде ^βοο дтΤрн· Мнслеха, чл
зашива парите си в някоя дреха.
—	вшивам
мнт. — отшивам
ЗАШНФРОЕЛМ - Запитвам неща е щeфеи. код. За-
шифровам донесение. Ззшнфровзм съобщение.
—	шифровам, кодирам
ант. —> дешифрирам, иαзщuфрввαм, рaаовдииaе
ЗАШЛЕЕЯЕЛМ разз, - ож. удрям 1. знач.
ЗАШУМЕАМ СЕ - вж. раззеленявам ее
ЗАШУРТЛВАМ - вж. бликвам
ЗАЩИТА - 1. Оτnво. -тот-явао- срещу онориятнл-
ока нападение е цел -е бъде отблъснато. Защи¬
тата на града бешз слаба,
—	отбрана, дефмнзнва рядко
мнт. —> нападение, ототепееоие, офанзива, атака,
шсим, удар, η-Τ-^ пристъп
2.	спорт:. Част ат спвртно πτеπо, ооCто при мач пази
οαΤτΌβ-Ηπτο се швее е врата, или нтаин на отбра-
ояваое при спортно сеетезааме. Един от защита¬
та на сините направи фаул н съдията отсъди
дузпа. Илрачитз минаха от защите в нзоеднние.
—	отбрана
ант. — нападение, атака, настъпление, щурм
3.	вж. закрила;
4.	вж. покровитилетво 1. знач.;
5.	вж. охрана 1. знач.
ЗАЩИТАВАМ - 1. С -ръжен псас целостта, ес-
мвοταсoeлнвеττa на нещо, някого, като отбивам
осnαдeнмс на врага. Защитавам ор-ncст. Защи¬
тавам родннатз сн. Защитавам бойни оозицил,
—	отбранявам, отстоявам, браня uлсu.— вмрдя
несв. разг.
ант. — нападам, атакувам, щурмувам, нaеτъовсм.
удрям
2.	Оксзвсе помощ на някого при 01400000, б-дс, ла-
гоижβaм се да ое лвcΌ0Bдт. Той м- защити от
хулиганите. Защитавам от наоедкн, Надяваш-
се някой де ло защити от бандитите,
—	предпазвам, закрилям, браня uесе., пазя несв,
вардя нехв. рззз,
3.	вж. подкрепям 1. знач.;
4.	вж. отстоявам 1. знач.
ЗАЩИТЕН - 1. вж. отбранителен;
2. вж. предпазен 1. знаа.
ЗАЩИТЕН -вж. безопасен 1. знач.
3АЩИТЕ——СТ рядко - вж. безопасност
ЗАЩИТНИК - 1. Лице, което защитсос, бране т
Τ-^-, Тай оскαгв яем aeшα. Защитници нз оте-
ч-стеcто. Защитници не крепостта,
—— бранител книж.
мнт. — агресор, нападател, нашественик, вот-рв-нт
2. Лице, което се застъпва за оскαпв. зсшиτсвa няко¬
го, пр-апазва някого от оeштcΌис, беди. Майка
му е най-големият му защитник. Защитник не
бедните. Защитник не малките народи. В и-лc-
ео лнце тн виждаха свой защитник.
171

—	покровител, закаилеик, застъпник, бранител
книж, рядко. патрон пр-н, книж, протектор
оuuж·, ангел храниτнъ прзн.. книж., мнгвл па¬
зител рядко
3.	Лпцц д κ>ριμ-βι4-κο зα)боaзввaии, довйτ зз^^ни^оа^а
еoоснa в съда. Съдът му бн назначил служебен
защитник.
—	адвокат
мнт. — обвинител
ЗЛЩ—Т— - По тая поcчcнa. т тая цне. Н- ти се оба¬
дих, защото бях зает,.
—	пониже, тъй като
ЗЛЯВИТЕЙ книж. - Лице, кветв ооeдсβсвa иcоaоe.
Сумата де с- изплати не заявителя.
—	предявител онлж.
ЗАЯВКА - Пиемноо мем устно uаявeоα кαноинΌно
желсние за пвлуасваое на неща. Направих заявка
за кннги. Заявка за стока. Заявка зз канцелар¬
ски материали.
—	поръчки, искани
ЗАЯВЛЕНИЕ - 1. Официално искане в писмена
форма, орн-ставено ат някого пред учреждение,
оргтнмзaцис. nонаnоcс·иe и др. Подадох ззявл--
ние за неплатен отпуск.
—	молба, прошении книж. остзр,, просба книж.
остер.
2. книж. рядко вж. изявлении
ЗАЯВЯВАМ - 1. Правя категорично изказване е
Cβeиноиe на нещо. Публично заявих, чл се отказ¬
вам от предлагания мн пост. Заявих:, чн нямам
ннщо общо със случая.
—	декларирам, изявявам
2.	Обявявам официално някакво ecоaнe. Заявявам
правата сл. Заявявам волята сн зе победе:.
—	изявявам,предявявам
ЗАЯДЛИВ - 1. Който яма склонност -е дразни ару-
пeτe. -е оърев поводи да те каре о тях. Напосле¬
дък е станал много заядлив. Заядлива жена,
Заядлив по характер.
—	свмдлнв, зъбат орнн. разл.
2. вж. ирeеилвβикм!.влн
залдинвец - Ч-в-к, който ое ассжас. който е
гот-в зс разправим. Такъв заядлив-ц като ннло
рядко се среща,
—	драка орен. рззг.
ЗАЯЖДАМ - За мaщинс. механизъм вам отделна
чает - он функционирам или те двсжс трудно,
т риноеевαнн. Изведнъж нещо заяде в мотора,
Ключът заяде н се счупи·.
—	засичам’, запъвам сн резг, вакучвмм се рззг.
рядко
ЗАЯЖДАМ СЕ - Влизам в конфлмкт о някого, за-
пвчвам дс аосзнс aяквπо. обикн. търсейки шавва
за ексрeснe· От сутринта се. заяжда зз дребни
нзще. Обича де сл заяжда с хората. Какво сте
се заяли със стареца?
—	подяждмм си разг,, захващам се рззг, зала¬
вям ев разз,, дърля еи н-св. рззг. оренебр,— ям
се нлсu. разз,, джафкам еи нзсв:. рззг. оренебр,
дрънкам ев нзсв:. разл,, джанкам ев инсе. диел.
V хващам он на зъб о някого рззг.
ЗАЯЖДАНЕ - вж. предизвикателство 1. знчч.
ЗАЯКВАМ - вж. закрепвам2
ЗАЯКНАЛ - вж. закрепнал
ЗМЛKИ—Е—М - вж. заздравявам’
ЗВАНИЕ - 1. Нαиеноαвсоиe. нтзвсние, nαкaавсшв
ееолввнс принадлежност, степно на елaпαрвд-
ства. Дворянско звание. Звание барон.
—	титла
// Н-звание за степен на овалcфиксцис е науката,
изкуетватв, еовоτa и др. Научно зеение. Званне
„майстор на спорта “
—	тнтла
2. вж. чин
ЗВЕЗДА - орен.. вж. знаменитост
ЗВЕЗДЕН -1 . О-йт- е евеоасн със звездите. Звезд-н
мир. Звездно пространство,
—	астралин книж.
2. вж. космически 2. зова.
ЗВЕЗД—ПЙАЕЛТЕЙ рядко - вж. космонавт
ЗВЕК - ож. звънтеж
ЗВЕКММ - вж. звънтя
ЗВЕНО -вж. брънка
ЗВЕРИЛНИК - вж. зверилница 1. и 2. знаа.
ЗВЕРИЛНИЦА - 1. СΤииос вт р-дкс -сви животни
и птици, които те държат в клeΌои.
—	менажерия, зверилия, зверилник
2.	орен, ннодобр, Помещение, в което има оТскн.
много хора и ое вдига силна восвт, глъчка. В
класната стая е истинска зверилница,
—	зверилник прнн.. неодобр., зверилия орен, и-c-
добр.
ЗВЕРИЛИЯ - вж. зверилница 1. и 2. знач.
ЗВЕРСКИ - 1. орен:, вж. жесток 2. знач.;
2. прзн:- вж. непоносим 2. знач.
ЗВЕРСТВАМ рядко - вж. еезчинетвмм 1. знач.
ЗВЕРСТВО - вж. жестокост 2. знчч.
ЗВЕРЩННА - вж. жестокост 2. зова.
ЗВЕРЯ СЕ рззг. ирон.. - вж. блещя ев
ЗВУК - 1. Звучене на нскaоъв предмет, свлeниe· Чу¬
вам звука не звънците. Долавям звука на вятъ¬
ра. Н- сн чува инкзоие звук
—	шум, глас орен·.
2.	Звучене о αnоeанлeоα честота, височина. Камба¬
ната о-еше с всичките звуков- на лемата. Ко-
дава тззн чистота и топлота нз всеки звук?
—	тон
ЗВУЧЕН - 1. Който звучи сенα и е т б-гата иновнс-
цмя. Звучен смях. Звучна песен.
—	звънък, звънлив, кръшен, нклив
// Овйос звучи тилна. Звуч-н глас.
—	звънък, звънлив, нклив, силен, висок
ант. —> беззвучен, глух, шриπлущeо. тих, тлаТ, нисък
2.	К-йт- издава силно, отчналсв звук. Звучна целув¬
ка. Звучна пл-сница.
—	звънък, звънлив, шумен
мнт. —> беззвучен, безшумни, тих, оечут
3.	вж. благозвучен 1. знаа.
ЗВУЧНОСТ - вж. благозвучни 1. знач.
ЗВЪНАР—ИЦН книж, - еж. камбанария
ЗЕЪНВАМ-1. вж. иззвънтявам;
2. рззг. ож. телефонирам
ЗВЪНЛИВ - вж. звучен 1. и 2. знсч.
ЗВЪНТЕЖ - Звук, издаван при удоянe, пс-ане
оТскн. на метални шоeдмнτe. Звънтеж нз мо¬
нети. Звънтеж на камбани. Звънт-ж не чаши:.
Звънт-ж не оръжин,
—	звънтене, звик, дрънчене, дрънкане
ЗВЪНТЕНЕ - вж. звънтеж
ЗВЪНТЯ - Обикн. зс метални вас етъкеенм шоeден-
172

me - иадсвсе nии удар тенък, сено, продължите¬
лно звук. Млнцитз се люлеят и звънтят. Нз ръ¬
ката й грнвннт- звънтяха, От гръмотевиците
стъклата не прозорците звънтяха.
—	звъня, дрънкам, дрънча, авекам, дрънколя
диел.
ЗВЪНЪК - еж. звучин 1. и 2. знач.
ЗВЪНЯ - вж. звънтя
ЗВЯР - 1. Диво, хищна животно. Вълкът е опасен
звяр.
—	хищник
2.	прен. рул. вж. изверг
ЗДАНИЕ - еж. постройка 1. знач.
ЗДРАВ - 1. к-йто ммс физическа устойчивото в
здраве, села и изаоежeмвαеτ при оeΤасгоnоeяτом
условся, нсταвсрвсоe· Здрав орленизъм. Здрава
българке, Здрав ко^. В-чз не съм тcлаcез здрав.
Здравн нерви·.
—	издръжлив, устойчив, силнн, крепък онлж.,
як рззл., корав орен·, жилав орен., рззг, държн-
лив, жвлвввн прен, челичен прзн.. поет,, каяк
простонар.
ант. —> слаб, иесз-ръжлев, ннсеτоCчмв, крехък, хи¬
лав, кекав
//слаб, крехък, неустойчив
2.	К-йто - в --Трв състояние, оапеено запазен, сз-
шравен. Имам само ндин разеа--и зъб, друлит-
са здрави. Доматите, ориmc купих, са здрави.
Бибр-илт- ми сз здрави, Моторът е здрав.
—	нвбврвдвн, нвповриднн, незасегнат, читав рззг.
ант. — увреден, шαвинанн, nαрсзнн. зaеeпосτ, поха¬
бен
//повреден, развален
3.	Който е останал Тез увреждане, повреда, чмйто
обичсео вид не - нарушен. След зем-тр-сението
само няколко къщл останаха здрави. Прозоре¬
цът е здрав, нл се е счупил.
—— цял, нивредим, читав рззг, незасегнат, нвна-
кърнен
ант. —> счупен, еτрощна. осаеcτ
//разрушен, срутен, ориост
4.	вж. устойчив 1. знач.;
5.	прнн, вж. здравословен
V	държи му вратът (крсстс·) разз, към 1. знчч.
ЗДРАВАТА рззг. - еж. здраво 1., 2. и 3. знаа.
ЗДРАВЕН - Обикн. за лице, което работи по з-рс-
вeαnсаβαоeτв мае за инеτиτсцмя. учреждение, в
което се 10,^40 грижи зс заисвe·в на население¬
то вее лечението му. Здравни работници. Здрав¬
но ззеед-нне. Здравна служба, Здравна помощ.
—	медицински
ЗДРАВЕ—ЛК - Мъж със заитвв. ездрежеево ое-
лволожннсе е тилен физически. Те били здраве¬
няци, силни и смелл мъжн. Наел е един здраве¬
няк дз пазн кръчмата му.
—	мъжига, бмемнко рззл., юначна нер, юначена
нер., бмбант рззг. разш., бабаджин простонер,
каяк простонар.
V	Тащен м майчин тен разз,
ЗДРАВИНА - 1. вж. издръжливост 1. знач.;
2. вж. устойчивост 1. знач.
ЗДР—ЕИСВММ СЕ рззг. - вж. ръкувам ее
ЗДР—ВИСВАНЕ разг. - вж. ръкувани
ЗДРАВО - 1. Сее смет. Стискам здраво пушката.
Хванах се здраво за парапета.
—	силно, крепко онлж, яко рззг, здравата разг,
яката рззг.
мнт. —> леко, полека, излеко, лeотmт
2.	С швеταснеτвв. о усърдие. Трябва да се ззлcеле
здраво зз работа, Трябва здраво да се пипе,
—	здравата разз., мъжкн орен,, мъжката разз,
юнашки разл.
3.	Във високс CT-neo, много. Здраво се л напил.
—	здраватарззг., яката рззз.
ЗДР—ВОМНСЛЕЩ книж. - вж. разумен 1. знчч.
ЗДРАВОСЛОВЕН - К-йт- съдейства за добра
з-рсвн. Здраеcслcu-u климат. Здраеcслcеиз
храна. Здраеcслcи-и живот,
—	здрав орен, хигиеничен
ант. — нездравословен, нeзаоaв, oнхмπcнoмчeн
ЗДРАВПУНКТ ^зз^^. - вж. амбулатория
ЗДРАЧ - 1. Врем-тв, когато се cвeчeисβα. пиивнчeи.
Снощи сл върнах оо здрач, Щн дойде по здрач., за
да нн м- видн някой,
—	здрачевина, здрачнна поет.
2. вж. сумрак
ЗДРЛЧАЕЛ СЕ - вж. смрачава ев
ЗДРАЧЕВИНА - вж. здрач 1. знаа.
ЗДРАЧЕН - вж. сумрачен
ЗДРАЧИНА оонт, - вж. здрач 1. знач.
ЗЕВ - вж. дупка 1. знчч.
ЗЕВЗЕК разг. - вж. шегобиец
ЗЕЕЗЕКЛЪК диел. - вж. шега
ЗЕЙЕАМ - 1. За дупка, отвор, првпсст е лед. - из¬
веднъж те оmкоивaм. Една дълбока ямз зейна
пред нес. Раната отново зейна, Зейнала л друзе
дупка.
—	отварям сн, зинвмм, вяпвам1
мнт. —»затварям се
2. вж. зяпвам1 1. знач.
ЗЕЛЕН -1.3а иαеoиτнлoαcτ - който - οπ.-η, лонж.
Гъсте зелена трева покриваше ливадата.
—	влачен поет.
2.	вж. незрял 1. знач.;
3.	прлн, еж. млад 1. знач.;
4.	прлн, вж. неподготвен 2. знач.
ЗЕЛЕНИНА - Растителност сьс свеж, зелен цвят.
Потокът лъкатуши сред з-ленлие. С-лото е
потънело в зеленина.
—	влак оонт.
ЗЕЛЕНЧУК - Ρ^λ,.ι, културни исcτeнuя, което
сн птолеждат за храна на човнка. Гювечът е при¬
готвен от няколко виде зеленчуци. З-ленчуцит-
са много пол-знн.
—	зарзават рззг.
ЗЕМЕВЛАДЕЛЕЦ - Собственик не много анмс.
—	чифликчия, фермир
ЗЕМЕДЕЛИЕ - ОТраб-твтае нс знеяτс зс отглеж¬
дане нс лeлcкоcτошaнлоe рaеτeнeс· Занимавам с-
със зем-д-лие.
—	агрлкслτсра книж,
ЗЕМЕДЕЙСКН - 1. Оойтв - свързан с владеенето
е -браб-тваа-т- нс земята. З-млд-лскз страна.
Земеделско стопанство. З-м-днлсаc оръдие.
—	аграрен, селскостопански, мгриkблτбрвн книж.
2. вж. поземлен
ЗЕМЕТРЕСЕНИЕ - Разтърсване, раз-вежван- нс
земната оорa, поeдeаeeовно вт осзеecτвтoe на
земните 0,40000-. Онлuc знмнтресание: Очаква
се иcео зем-тресение,
173

—	земетръс, труе
ЗЕМЕТРЪС - вж. земиτаеeненн
ЗЕМЕТРЪСЕН - Оойов се вτoсес до земетръс, зе-
мeτоeеeниe. Земетръсна зона.
—	сеизмичен
ЗЕМЛЯК - Човек, който - от едно е еещо село, от
един и ομβ поaд вае коaC л- друг. Нн- см- з-мля-
цл, от едно село сме.
—	нашенец разг.
ЗЕМЯ - 1. еж. държава;
2.	вж. пръст;
3.	вж. суша’;
4.	вж. имот 3. знач.
ЗЕНИТ - орен:, книж. вж. кулминация
ЗЕНИТЕН - вж. nроτлвовквдсшнн
ЗЕННЦ— - 1. Орегсе отвор в оре-ατα на срита на
вооτв, през овйτо nоeеeнсвсτ светлинните леем.
Зеницата на cоото й н много малка. Рззшнр-ни
зеници.
—	гледец разг.
2.	прнн. вж. око 1. знае.;
3.	мн. прзн. понт, вж. поглед 2. знач.
ЗЕСТРА - Оаре, смвт, вншu, което меадоженката
aонсес на мъжа ом при жннстбсос. Мома с голя¬
ма зестра, Ож-нн се зз момиче без зестра.
—	прнкя нер, чина, руби диал, мираа диал.
ЗЕФИР ооет, - вж. ветрец
ЗЕЛ - За дупка, отвор, воαoс, уста в др. - стоя -тво¬
рен, вокрит, обикн. грозно, неприятно. Прнд нас
зееш- пропаст. Не стената зее дупка.
—	зяпам’ разг.
ЗИГЗАГ обнон·. мн. - 1. еж. извивка 1. знaе.;
2.	вж. завой 1. знач.;
3.	прнн, вж. лутане
ЗИГЗАГОВИДЕН - 1. Οοητο ое е nосв. който е от
чушки, извивки. Нз изток се вижда знгзззо-
внднзтз линия на планинските зъбери.
—	зигзагообразен, начупен
ант. —> прав
2. вж. лъкатушен
ЗИГЗАГООБРАЗЕН - 1. вж. зигзаговиден 1. знач.;
2. вж. лъкатушен
ЗИД-. . вж. ограда 1. знсч.;
2. вж. стена
ЗИДАМ .-μ. -рззш. вж. етроя 1. ансч.
ЗИДАР - Сорпвтнлен рсботнeо, овCтв зида, прсаe аи-
-00-, лпоaдм. Той н зидар, прави къщн не хората.
—	строител, майстор олр, дюлгерин нер:.
ЗИМ—НК - Помещение под нαй-двлнcс етаж на
епоaдa, обикн. в аeмстс, къднтв ое -ьржат храни¬
телни продукти, горее- е др. Слязох в злмннка,
за де донеса дърве зе печката.
—	езбм, мази, маза простонзр, nдднuaa днал,
подрум днел.
ЗИМНИНА - Хранителнс продукти, оαcoв се при¬
готвят е зепезвет зс зимата. Още ое съм започна¬
ла дз п]ри^<^^^ям знмнина.
—	зимовищи разл, знмовнна днел,
ЗНМ—ВИНА диал. - вж. зимнина
ЗИМ—ВИЩЕ разз. - вж. зимнина
ЗННВАМ-1. вж. зийвам 1. знач.;
2. вж. зеπβам' 1. знач.
ЗНРК— диал, - вж. цепнатина
ЗНФТ - еж. асфалт
ЗНЯФЕА днел.. - вж. гощавка
ЗЛАК поет-, - вж. зелннина
ЗЛАТАР - вж. бижутер
3Л—АААСКН - вж. бижутнриен
ЗЛАТЕН - 1. прен. вж. златист;
2. прее,- вж. скъпоцнннн 2. анса.
ЗИЛаНСТ - Който е ппдпТен на злато па цвят е ло
блясък. Златист пясък. Златиста косе.. Злати¬
сти ниви.
—	златножълт, злατджъаτ, златен прен,, влатне-
тожълт
ЗЛАТНСА—ЖЪЛТ - вж. златист
ЗЛАТИЦА старнн.. - вж. жълтица
ЗЛ—ТНОЖЪЛТ - вж. златист
ЗЛ—А—ЖЪЛТ - ож. златнет
ЗЛАТОНОСЕН - прзн:. вж. доходен
ЗЛАТОУСТ нер:. поет, - вж. ?ладкддбмен
ЗЛАЧЕН поет, - вж. зелен 1. знаа.
ЗЛЕ - Нн квоmв тосΤea, оо начин, който не съответ¬
ства нс определени cаиοквaocс, нαомc, nоaвcлa.
Постъпих зле. Зле подр-д-оз стая. Работата
тръгна зле. Говори английски зле. Зле ушита
рокля. Играхте зле.
—	лошо, недобре, кофте жарг.
ант. —> добре, хубава, харно
// отлично, превъзхвдна, .γι-τοο, перфектно, идеал¬
но, прекрасно, οηλ^-λ-πη-, блестящо, Τоcлснт-
00, οуπeо
ЗЛЕПОСТАВЯМ - Поeаетαeяе някого вее нещо е
лоша тв-тлеоа, обикн. съзнателна създавам лошо
воечатлннее за нсоопα вее oeшв, сронeсе прес¬
тижа на някого. Опита се да м- зл-постави пред
шефа, С оое-деннеτо си тезн жена навсякъде
тн злнпостшвм.
—	налагам, компрометирам кннж, дискредити¬
рам кннж,, накисвам прзн:. рззг, еаτоеявам
прен:. разг.
V хвърлям οсoов (0-00-, кал) върху oскαпα, нещо
резг.
ЗйЕп—СТМЕЛМ СЕ рядко - еж. излагам се 1. зова.
ЗЛЕПОСТАВЯНЕ - вж. излагане
ЗЛННН - 1. Лоша ποτοι™-, деянин, л конто ле
нсвоeжаa. oсnакαοтсвс на някого. Той сн спом¬
ни зз всичките злнни, конто му б-ш- причинила
тезн жене..
—	зло, злодеяние книж. рядко
ант. — добрина, аαΤов. Τлапоаeсниe
2.	вж. зло 1. анaе.;
3.	вж. лошотия;
4.	вж. бедетвее
ЗЛО - 1. Лошо, βиeанв, опаси- събитие, οъοmосниe.
Икономическата крнза е голямо зло. Той знае¬
ше, чн най-голямото зло, ко-то може да го спо-
л-ти, е дз ло уволнят. Но злото н- спря дотук.
—	бнда, злина, неприятност, пакост, беля рззг,
поразия рззг.
ант. — добро
2.	вж. злина 1. анaч.;
3.	вж. бедствие;
4.	разш. вж. нещастин 1. анaе.
ЗЛОБ— - вж. ожесточении
ЗЛОБЕН - 1. О-йто изпитва мас nовяeяea зл-Та,
отмъстителното. Мъжът й е злобен човек. Поня¬
кога ставаш- злобен към хората. Злобно куче.
—	зъл, озлобен, злостен рядко
ант. —> незлобив, бeзалвбeo, незлвбео, незлоетео
2. Който οеаьржс. cаоaасeс злоба. Злобен поглед.
Злобен смях.. Злобни нападки. Злобно изрзже-
174

нл-. Злобен ллзс.
—	злостен, озлобен, озверен (зз лицн, поглед)
мнт. —> незлобив, ΤeзалвΤeo. Тез-бе-ео, незаолтен,
незлобен
3. вж. озлобен 1. знач.
ЗЛОБОДНЕВЕН - вж. актуален 2. анте.
ЗЙОБОДНЕВНЕ - вж. актуалност 2. знач.
ЗЛОБОДНЕВНОСТ - ож. актуалност 2. знач.
ЗЛОВЕЩ - който nиeдвнщсβα вее оосе зло, нншсο-
тве, бе-а. Зловещо място. Зловеща тишина.
Зловеща птица. Зловещо nрадсоезенне·
—	злокобнн кнлж., кобен оонт,, мрачен орен,,
прокобнн книж., енмирее днел.
ЗЛОВИДИ МИ СЕ - еж. завиждам 1. знач.
ЗЙОВНЖДАМ рядко - вж. завеждам 1. знач.
ЗЛОВОНЕН книж. - вж. вонящ
ЗйОВО—НЕ кнлж. - воня
ЗЛОВРЕДЕН книж. - ож. вреден 1. знач.
ЗЛОДЕЕЦ - вж. престъпник
ЗЛОДЕЙ - вж. престъпник
ЗЛОДЕЙСКИ - Който се отнася да злодей мля е
nиeοъш на злодей. Убийството е извърш-но от
злодейска ръка. Злодейски намерения.
—	престъпен
ЗЛОДЕЙСТВАМ книж, - вж. бизчинствам 1. зова.
ЗЛОДЕЙСТВ— - вж. престъпление
ЗЛОДЕЯНИЕ книж, - 1. вж. престъпление;
2. рядко дж. клина днач.
ЗЙОДУМЕ— книж. - ож. злонзичнн
ЗЛОДУМСТВО книж. - вж. злословие 1. зoве.
ЗЛОЕЗНЧЕН кннж. - к-йт- злословс, πвeврe лошо
за друпemн. Зло-зичне жена.
—	влодумен кнлж. злоречив рядко, алоу?. книж,
остар.
ЗЙ-ЕЗИЧНЕ кнлж. - вж. злословен 1. знач.
ЗЛОЕЗИЧ—НК книж. - вж. еплетник
ЗЛОЖЕЛАТЕЛ - Човек, който желае зло oсоαму,
който - настроен воaждeΤнα· Критиката е напи¬
сана от някой негов злож-лат-л.
—	недоброжилател
мнт, — доброжелател
ЗЛОЖЕЛАТЕЛЕ— - ож. злонамерен 1. знач.
3ЛОЖЕЛАТЕЛ——СТ рядко - ож. злонамвриноет
1.	знач.
ЗЛОЖЕЛАТЕЛСТВО - еж. злонамереност 1. зоаа.
ЗЛОКОВА книж. - еж. прокоба 1. знач.
ЗЙОКОВЕ— книж. - вж. зловещ
ЗЛОНАМЕРЕН - 1. К-йто яма лоши нтмернния,
който е склонно -е прави зло на другите. Злонз-
м-р-нн хора. Материалът е неписан от злона¬
мерен критик:.
—	недобронамврен, неблагонамерен книж., зло-
желмтелин, недоброжелателен
мнт. —> добронамерен, благ-намерен, доброжелате¬
лен
2.	Който е иаоаз, проява на недобре oaеeонoис· Зло¬
намерени слухове, Злонам-р-но нзкззееu-. Зло¬
намерени действия.
—	нидобронамирен, нвелмоонαмирен книж,. зло¬
умишлен кнлж.
мнт. —> добронамерен, благонамерен
ЗЛ—НАМЕРЕ—ОСТ - 1. Лошо, враждебна отноше¬
ние към някого или eaоaa нч такова отношение. В
погледа му личеше злонамереност,
—	нидоеронамвриноет, нвбъагднммврнно?τ, кнлж,
зложилателство, въожнааτелнд?τ рядко, недо-
брожнлаτиъ?τвд, недоброжелателное,
мнт. —> добронамереност, Τлсгоoαмeиeнαοm, добро¬
желателство, -оТрожеланее
2.	Зла oaмноeoин. зее умелее. В думите й няма зло-
немерзност:.
—	^добронамерено?., нвбъмгднммвρвндeτ, кнлж:,
зъдбмuшлвндeτ кннж:.
ант. — добронамереност, благонамеренает
ЗЙОНР—ВЕ— - вж. лош 1. знач.
ЗЙ—НРАВИЕ - вж. лошотия
ЗЛОПАМЕТЕН - кой·- помни помчeнeoоmα му зеа
вее оТс-а и търси повод да см отмъсти. Какъвто
е злопаметен, никола няма де й прости обида¬
та..
—	отмъстителен
V	държи мъст к-··- камиларазз., държи кар-з прос¬
тонар.
ЗИОП—МеТ—ОСТ - Качество на злопаметен. Той
е извест-н със своята злопзм-тност,
—	злопамитство книж, отмъстително?., карез
простcиер.
ЗЛ—ПАМЕТСАЕ— книж. - вж. злопаметно?.
ЗЛОПОЛУКА - Нещастен случай, nои който име
чαвeщоe и етmниeслoи жертве. Тежка пътна
злополука, Трудова злополука,
—	произшествие, катастрофа, нищастее
ЗЛОШ-ЛИЧЧЕ- 1 . вж. нещастен 1. и 3. знач.;
2. вж. неуспешен
ЗЛ—ПОЛУЧНЕ кнлжс. рядко - 1. вж. нещаетие
1.	знач.;
2. ож. неблагополучни 1. знач
ЗЛОРАДСТВАМ - Изпитвам зсдαвαeοтвα. ра-оет
от чуждо нещастие яем неуспех. Ако с- проваля
нз конкурсе, кол-гите мн ще злорадстват.
—	ехиднича, ихндетвам
V	nαmрcвсе (трия) ръце (деаом) разг.
ЗЛОРЕЧИВ рядко - ож. зъоезнеен
ЗЛОРЕЧИЕ кнлж, рядко - вж. злословие 1. знач.
ЗЛОСЛОВИЕ - 1. Д-йотоен, проява нч човек, който
гввαиe лошо срещу друтет·-. Трябва де се пезлш
от хорското злословие.
—	злоизнчие книж, злодбм?τво книж, одумкн
разг, злоречие книж. рядко
2. Обикн. мн. вж. рсомτнасτβд
ЗЙОСЙОВ—НК кнлж. - вж. сплетник
ЗЛОСЛОВЯ - 1. Говоря евши неща за oскαго оТскн.
в 0^-00 -тлъстее-. Не обичаше снаха сл и често
злослов-ш- за ння, Съседките злословехз, чл не
сл гледа добре семейството. Жените от блока
често се събираха не кафе л злослов-хз зе от¬
състващите.
—	одумкам, сплетнича, клюкареткам, сквернос¬
ловя книж., клеветя рззш.
2.	Отправям груби словесни обвинения, изричам
обедня лоши -умя за oскαпо яем нeшα. Този
журналист постоянно злослови оо адрес на
правителството. Той не разрешаваше някой да
злословн зе страната му.
—	хуля, кливнтя, нападам орен:.— ругая, сквернос¬
ловя книж., плюя орнн, рззг., лая орен, рззг.
ант. —> възхвалявам, .Λα^ΐΛίο^ веемчая, поeвъанв-
сям, eезнaлсе, възвнеечавам, сдмcиирсм, възди¬
гам, венцете-оя
V	говоря зад гърба от oсоαгα рззг.. ям парцелите
нс нсквпо разз, ям (гриза, пeоаптм, глождя) цър¬
вулите оа някога рззг., гризе подметките (подео-
175

гите) нс нсквпо разг, кем 1. знач.
V белвам змес <и гущера οрeшс нскогв рззг.
бълвам < аeлeoи> гущери трещу нскопв рззг,
Теавам (cиос) отрова разз. изливам ос жлъчката
резг., бълвам (еиос, оовшве) огьн и жуоел срещу
някого рззл,, хвъиeсе (орсщсм) гръм м мълнии
οрeшс няовпо рззг. към 2. знач.
ЗЛОСТ - 1. вж. ожесточении;
2. вж. омраза
ЗЛОСТЕН - вж. алобнн 1. и 2. знач.
ЗЛОСТОРЕН кннж. - вж. пакостен 1. знсч.
ЗЛОСТОРНИК -вж. вредител 1. знач.
3ИОСТОΡ—НИ— - Върша заcни. нанасям вреда.
Няма да разрешим нз група хулнганн дз злос¬
торничат в квартала,
—	злостореткам кннж.. влоеиеeτвам книж.
3И—СА—AΗНИEСKН - вж. вреднτнъ?кн
ЗЛОСТОРНИЧЕСТВО - вж. вредителство
ЗЛ—СТ—АСАВАМ кннж. - вж. злосторнича
ЗЛ—ТВ—АЕН кннж. остар. - вж. вредин 1. знаа.
ЗЛОУМИШЛЕН кннж. - вж. злонамерен 2. знач.
ЗЛОЧМНШЛЕН—СА книж- - вж. злонамереност
2.	знаа.
ЗЛОУПОТРЕБЯВАМ - 1. Извличам полза по не¬
почтен начин. Злоупотребявам с общ-стилното
си положение.
—	спекулирам
2. разш.. вж. прекалявам
ЗЛОУСА кннж. остзр. - вж. зъоезичее
ЗЛОЧЕСТ поет, - вж. нещастен 1., 2. и 3. знач.
ЗЛОЧЕСАИНА нар. - вж. нещметее 1. е 2. зотч.
ЗЛ-ЧЕС-ННКрядко - еж. нещастник 1. и 2. знач.
3ЛОЧННСАЕАМ книж. - вж. злосторнича
ЗЛ—ЧННСАЕ— кнлж. - еж. вредителство
ЗЛОЩАСТЕН книж, - вж. нвщаетнн 1., 2. и 3. зотч.
ЗЛОЩНСТНЕ кннж. - вж. нещастие 1. знач.
ЗЛОЩАСТНИК кннж. - вж. нещастник 1. и 2. знач.
ЗЛЪЧ (ЖЛЪЧ) - вж. омраза
ЗЛЪЧЕН еж. язвителен
ЗМЕЙ - Мcтоаоπиенα чсдоeишe, обикн. ооcлaoв,
мнопвглaeо, с впрвеoв аеceeмдoв аюооееов mсаα,
което изпуска вт устата ос огън. Страшен огнен
змей:.
—	дракон, хала, ламя, аждер простонар.
ЗНАЕ— рядко - вж. нввеетвн 2. знач.
ЗНАК - 1. ИавΤртжнoee. което служи за съкратено м
услови- представяне нс ооeдмeт, явление вае от¬
ношения между тях. Буке-ни знаци, Топографски
знаци. Химически знаци..
—	означение, обозначении
2.	вж. белег 2. Μα..;
3.	вж. сигнал 1. знач.;
4.	вж. емблема;
5.	ож. еледа 2. знсч.;
6.	вж. признак;
7.	вж. предзнаменование
ЗНАКОВ - Който е .^βολβ.,ι веосз оа нещо (β-—,
nситeс и др.) Знакова фигура·.
—	емблематичен книж.
ЗНАМ - вж. зная
ЗНАМЕ - Олатно л вооeдeлeн цвят вас цветов-, слу¬
жещо осmв τ^ο-λ на аеожсeс, вогaнизтцис, со-
мся м ор. Национално знаме. Бойно знаме,
—	флаг, байрак нер. пряпорец остер. стяг стз-
рнн.
ЗНАМЕНАТЕЛЕН - вж. показателен 1. знач.
ЗНАМЕНИЕ - еж. предзнаменование
ЗНАМЕНИТ - 1. вж. славен 1. знве.;
2. вж. велик
ЗНАМЕНИТОСТ Много известна, прочута, про¬
славена личност. Този учен н голяма знамени¬
тост, Нз приеме имаше много знаменитости.
Фнлмоез знаменитост. Оперна знзм-ннтост.
Литературна знзм-нлтост.
—	нмнелτдeτ, забележителност, бележнтоет
книж, вввздм орен,— величин (оонякоза ирон.),
екнтило орнн:.
ант. — нищожество, безличие
ЗНАМЕНОСЕЦ - Лице, конто носи знамето.
—	байрактар нер.
ЗНАНИЕ - 1. Обикн. мн. Свeдeнcя. πоcдоΤcmc е да¬
дена -блато в оeаулoст на изучаване, опит. Той
нма задълбочени знания в областта на лнт-рз-
турете. Учудвам се на твоите знания.
—	познания, осведоменост, информираност
мнт. — незнание, ннвежнотеа, nиαοтотис. oenоолвe-
теовлт, еeзnиαевeтoвет
2.	Обикн. мн. Опит, вбиaзαвснee, което човек соев-
свa, πоcаαΤивт. нстрсnвс· Жадният зз знания
младеж заминава де следва е чужбина.
—	наука, просвета
3.	Семо -д. Познанието като цял-. Тази област нз
знанието н твърде интересна.
—	наука
V умствен багаж книж, към 1. знач.
3—ААЕН- 1 . еж. високопоставен 1. знач.;
2. вж. виднн
ЗНАХАРКА - вж. лееиτелка
ЗНАЧА - вж. означавам 2, 3. и 4. анaе.
ЗНАЧЕНИЕ - 1. Т-вс, кант- означава -дна -ума,
uарaз мае това, което ооeдетсeлсвα нещо па οeсс-
тс еешoαет м рαeс. Не мн л ясно знач-ннето на
този израз. Някои думн придобиват ноеи значе¬
ния, Картината нма символично значение,
—	смисъл, съдържание
2.	Влеянее, ааοлсги, вΤшeетвннα есеoв оа нсоопα,
oeшо. Т-мате по лнт-ратура н бнле зе значе¬
нието на Априлското въстание. Яворов е поет
с огромно значение.
—	значимост, роля прнн:., веαенτелндeτ, велнен-
нм
ант. —> незначителност, нeаoaчcеαοт. нищожност
3.	Знсчeевοoтс нч нещ-, определен- чоeа еьо-етеект
о подаТне явления ат същата равнище мае влия¬
ние на нещо върху -руг- нeшα или други Heme.
Законите, конто трябва де се приемат, се от
първостепенно знзченн- зз страната, Малко се
книгите с такова голямо значение, Човешкият
живот като че лн няма оназаео значение.
—	важност, стойност, ценност, цнна прен:. рззг.
ЗНАЧИ - вж. следователно
ЗНАЧИМ - вж. важен 1. знаа.
ЗНАЧИМОСТ - еж. значении 2. знсч.
ЗНАЧИТЕЛЕН - 1. вж. голям 2. знач.;
2. еж. важен 1. знач.
ЗНАЧНТЕЛН— - ож. доетм 1. зо-ч.
ЗНАЧИТЕЛН-СА - вж. значении 2. ансч.
ЗНАЛ (3—НМ) - 1. Имам --ттеоъаоо добра ореа-
ставт, д-Тре ми е известен нсооC вам нещо. Зная
един човек, който мож- да тн помогне. Зная те
още като дете. Зная тезн м-стност.
—	познавам’
176

2.	вж. владея 2. знач.;
3.	вж. мога
V като пръстите оа ръката ли (като петте ли nиелтт.
на nреοтe. като дланта на оъостс се, като оΤьи-
ната ръкавица) знся. познавам неща, oсосπо разз.
кем 1. знсч.
ЗНОЕН ооет, - еж. горищ 1. знач.
ЗНОЙ - вж. горещина
3—ОЯ СЕ несв·. диал.. - вж. нзпотявам св
ЗОВ ооет.. - вж. призив 1. знач.
ЗОВА нзсв. поет.. - 1. Отоитβяе зов, моля (обикн.
лее звук, жест и др.) към някого -а дойде, да тн
сви някъде за нещо. Зова за помощ.. Една птичке
нежно зовеше другаря сл. Училищният звънец
зое- д-цата.
—	викам, призовавам в несв·.
2.	праз. Кадо®^ср^В^Д, -кт, дияст - др. - пприелиам зз
нeшα. Хубавото време зовеше хората навън.
Чудната полянка зcее зе почивка.
—	каня орнн,— приканвам орен,
ЗОВА СЕ (ЗОВАТ МЕ) книж. - вж. казвам еи
ЗОГРАФ - вж. иконописец
3—ДНЛ - прен, резг. пренебр. вж. особняк
ЗОНА - 1. Затворено в определени πрaнмцe прво-
τριοο··^ тeоиmαоия, хaрaоmeоиaиосшa ле с общи
nриаoвцe. черти. Вилна зоне. Индустриална зоне.
—	район, област, регион оииж.
2.	Ивемц кв замеoоm дксЛт з кaтиa:ктйин кОщи щ^и-
родни ч-ром. Полярна зоне.. Климатична зона,
Рзстнт-лнз зоне,
—	пояс орен,, област
ЗОР простонзр. - 1. ож. усилие 1. и 2. знач.;
2. вж. трудност 1. знач.
ЗОРИ оолт. - еж. разоряка си
ЗОАК—СТ книж, - вж. бдителност 1. знач.
3—РЛЕМ простонзр. - вж. насила
3ОАЙЕ<Н> простона.. - вж. нмснлм
ЗОРНИЦА - Нaавaнмe нч планетата Венера, която
се наблюдава к-тв ярка звезда.
—	денница ооет.
ЗОРЪК книж. - ож. бдителен 1. Μα..
ЗРА нлсв. поет—, рядко - вж. виждам — 1. и 2. знач.
ЗРАК - 1. оолт.. ож. светлина 1. знач.;
2.	праз. ккнж. дж. -реини
ЗАЕйИЩЕ - 1. Нещо, което стеве пред 00^,,—.
Станах свидетел не интересно зрелище. С ин-
тернс наблюдавах зрелището, което сн рази¬
граваш- пред очите ми.
—	глндкм, ецннм прен,, картина
2. Обществен-д-стъпои асΤαви· Дзйт- не хората
хляб н зрелища. Някои са се затижили зе зре¬
лища,
—	сеер рззг.
ЗРЕЛОСТЕН - Овйтв ле атнтля до aaвеищвaoe на
οиeднα αΤисзвeсoмe· -Зрелостен изпит.
—	матуритетен
ЗРЕЛоСаННК - еж. абитуриент
ЗРЕНИЕ - СпоевТовет да ое вежда -к-анста -нйет-
вителнвет о пае. Зрението мн отслабна. Със
страничното сн зрение зебеляззх оолзте. Сле¬
пота помрачава зрението ми.
—	око (очи) орен:., поглед прен·, зрак орен. книж.
ЗРЕЛ несв, - прзн-. ож. дозрявам
ЗРИМ - вж. видим 1. знаа.
ЗРИТЕЛ - Човек, кайто н-блюдава, гледа, исаплeж-
-а нeшα. Той не е пасивен зрит-л не събитията.
—	наблюдател, eърирцаτвъ книж:.
ЗРИТЕЛЕН - Който ое иавеищвa сее зрението вам
е оиeднαзнсаeн за наблюдение със зиeнcemв· Зри¬
телни -ф-кти. Зрителни възприятия, Зрителни
представи,
—— визуален кнлж,
ЗРЯЛ - 1.3е плодов-, зеленчуци - койт- - рвотигнсл
пълното см развитие, станел - πврнo зс езовез-
ване, зс хивoa. Зрели жита, Зрели члрнши. Зрял
плод.
—	уврял
ант. — незрял, зелен, неузряа, ннроаисл
2.	орен, вж. възрастен 1. знач.;
3.	прзн·- вж. подготвен 2. знач.
ЗРЯЩ - к-йт- може да вежда, има зрение. Зрящи
очл, Сред слепнтл той единств-н е зрящ.
—	виждащ, окат разл.
ант. —> сляп, нeаисщ, оьαиαв, Тезок, Теззрачен
ЗУВААЧ рззг. лрон. - Човек, овCmо учи много, на
механично, oсeауοт, Тез исаΤeиaoe· В класа има¬
ме няколко зубречи.
—	зубър орен, разз. орезр. кълвач орнн:. резг.
ирон.
ЗУБРЯ разл. ирон:. - Уча много, но механично, наи¬
зуст·, без исзбeиaoe. Тл пзк ли зубрлш зз изпити?
—	кълва прзн:. разг. ирон.
ЗУБЪР - прзн. рззг. оренебр, еж. зубрач
ЗУЛЧМ простонер, - 1. вж. безене?τβо 1. знач.;
2. еж. пакоет 1. знчч.
ЗЪБАТ - 1. Който - с големя ор-дне зеТе. Зъбати
челюсти. Зъбата жена. Зъбати вълчета.
—	ръбест
ант. — беззъб, шъиΤ, шеибтв
2,	рззз. вж. зъбчат 1. и 2. знач.;
3.	прнн. рззз, вж. заядлив 1. знач.
ЗЪБЕР - 1. Остър, оТскн. окалят·· nлаoинеоc виех·
Пред нас се откри каменният зъбер нз Мальо¬
вица.
—— чукар
2. еж. скалМ
ЗЪВЕСТ - 1 . вж. ръбат 1. зотч.;
2. еж. зъбчат 2. зова.
ЗЪБОЛЕКАР - Лекар, специалист оа aеΤαлeчннин·
Щн ти препоръчам здин добър зъболекар.
—	стоматолог, дннтнет книж.
ЗЪБЧАТ - 1. Оайто е със зъбци. Зъбчато колело.
Зъбчати валяци, Зъбчати ножици.
—	зъбее?τ, назъбен, зъбат рззл.
2. Оайто име caдвтиoe. остри места, зеΤeии· Зъбчати
бойнлци. Зъбчати върхове, Зъбчати скали.
—	назъбен, ръбест, зкбееeτ, зъбат разз.
ЗЪБЧЕСТ - еж. зъбчат 1. е 2. анве.
ЗЪБЯ СЕ нлсв. - 1. Пαосавсе зеТете се, оТикн. к-ге¬
то се усмихвам, roввис яем съм е втвαиeoα сота.
Мислеш-, че име хубави зъби—, и вс- се зъбнше.
—	озъбвам еи в н-св. изривам ев в н-св. диал,
2.	Зс животно - зaолтщeае, като ое показвам зъбете
оре ръмжене вае лай. Куч-то с- зъбешн насреща
ми.
—	озъбвим еи в нзсв·.
3.	прен, рззг, Гввαис заядливо, предизвикателно, със
зaоснe и пад. Престани да сл зъбиш на майка си!
Защо мн се зъблш?
—	р^чм ев рззг, дърля еи разз. лрубо, оръбвам
еи в н-св. прзн.. разг,, ежа еи прзн:. рззг, ръмжа
орен:, рззг.
12. Белпаиеоe еиaαниеeн и снтαнмеeн речник с фисаeαлопмаеи
177

ЗЪЗНА - еж. мръзна
ЗЪЛ - 1. вж. лош 1. зотч.;
2. вж. влобин 1. знчч.
ЗЪРВАМ - 1. вж. виждам 1. знач.;
2. вж. забелязвам 1. знач.
ЗЪАКЕЛН разг, грубо - вж. око (очи) 1. зова.
ЗЯНОСВАМ простонар - вж. повреждам 1. зова.
ЗЯПАМ’ резг. - вж. зея
ЗЯПАМ2 разг. - 1. ирон, Гледам иaатeснα, оесеере-
доточеоа. Не зяпай., а енимеиай какао пишеш!
—	блея прзн, рззг. пренебр,
мнт. —> внимавам, еееиeaвoвчaβсе те, овoцeнтиииαе
те, зaаълΤαчсвсе се
// внимавам, следя, Тря, наелю-свсм
2. ирон:. ож. гледам 1. знач.
ЗЯПАЧ разз, оренебр, - Човек, който гледа, зяпа без
определена цел, вт люТ-петото-. Дезматз мъж-
изралха на шех, е около тях се бяха насъбрали
няколко зяпачи. Тълпа зяпачи наблюдаваше зре¬
лището.
—	зяпльо разз. неодобр., кнбнк разг. преннбр.,
евнрджия рззз. неодобр.
ЗЛПЕАМ’ - Отвсияе се щииооα γοΌ-τ-. Зяпни де ти
видя зъбите, Ролкоез се учудих., чл зяпнах.
—	зинвам, знйвмм
2. вж. зейвмм 1. знач.
ЗЯПЕЛМ2 разг. - вж. заглеждам се 1. знач.
ЗЯПЛЬО рззг. неодобр. - 1. еж. зяпач;
2. ож. змплие
И
ИБАНКЧНЯ - прлн. резг. вж. подлизсркд
ИВИЦА - 1. Дълга oсенс чест вт oсосквa олвш. Пр-д
нас с- извиваше лъскавата ненца не р-ката.
Тясна пясъчна ивица·.
—	линтм
// Дълга и oсеoа чето вт някаква есmeиия. оТикн. оа
кисс на неща. Стъпалата на нзеитатз стълба
се обковани с ж-л-знн ивици. Птицата име
ч-рни ивици не крилата си,
—	линтм, кант
2.	Тясна ο^βο^ оа дреха, nвоииβов, завета м пор. за
Cоисеa. Яката и маншетите се украсени с иви¬
ца от друг. контрастен плат.
—	бин, бант, кенар рззш.
3.	Тесен оиαдълпввaт оинaеннm в крея на текен,
αΤ^Η. за соиaеa. Халището е с тъмносиня нен¬
ца некрея.
—	бордюр
4.	Тяеос продълговат- следа, която се отделя върху
oсоaквс овeеихнαοт· Нанасям с четка дълга ч-р¬
еене ивица еърху бялата хартия.
—	чирта, линия, бразда рядко
/7^00- м дълга щсикa ос текан. Плат на ивици. Вра¬
товръзка не ивици.
—	линия, райе, черта
5.	Дълга тясна част вт oeшо влм пвкиuтс с нещо. Щн
насадя една ивица с лзлеоз и една с рози.
—	ред, лента орнн:. олр.
ИГЛА -1 . вж. карфица 1. аoач.;
2.	вж. кккк —. днач.
НГЙ—ЛЕЧЕНИЕ - Лечение със забиване от специ¬
ални игле е ооиeaeлeнм опаки нс тялото.
—	акупунктура
ИГЙЛНКа диал.. - ож. карфица 1. знач.
ИГНОРИРАМ книж. - вж. пренебрегвам 1. знчч.
ИГО - вж. робство
ИГРА - вж. танц
НГААЧ -рззг. неодобр. вж. комбинатор
ИГРАЯ - 1. прзн, Движа те Терза и нeопоидcнииαнв
иегоре-на-оес, оТикн. пор oсовис на някакви чув¬
ства. Сърцето мн илрае. Изпъкналата му адамо¬
ва ябълка играеше от вълнение.
—	подскачам
// Зс нещо - eсаоиceеaм се овmπ че ли се движа м не се
Иαалuчαвαе добре. Букент- илре-хз оод погледа
му.
—	подскачам
2.	орен:- Зе светлина, втТляеьце, багри в под. - движа
се, местя те, като ту се овявявсе м изчезвам, ту сн
увелич-вам е нaмaлсвaе. Слънч-еи петна играе¬
ха оо стената. Лъчитн на слънцето играеха оо
покрненте на къщите,
—	подскачам, трептя
3.	вж. танцувам
ИГРИВ - 1. Оойоо - мо-го подвижен, Терза те -ве¬
же. Игриви вълни:. Изрием еребч-та. Игриво ку¬
ченце,
—	палав
178

2.	ож. пъргав 2. знач.;
3.	еж. жнв 3. знач.;
4.	ож. закачлив 2. знаа.
ИГРИВОСТ - вж. живоет 1. знач.
ИГРИЩЕ - Специално оиигвднoα място зс спортни
erpe. Футболно илрищл.
—	стадион (голямо игрищ- с места за зрители),
плац разш.
ИГА—СЛОВНЕ - Игре на думи, основани не деус-
метлеето мм вае не авсоαввтв мм сходство. Той
обича де измисля нгрослоеля,
—	каламбур, иордслдвицм
ИГР—СИОвНцА - вж. игадсъовuе
ИДА се. - вж. отивам 1. знач.
ИДА СИ си. - 1. вж. отивам ен 1. анве.;
2. вж. напускам 1. Μα..
ИДВАМ (ИДА) неси. - 1. еж. пристигам 1. и 2.
знсч.;
2.	вж. стигам 1. Μα..;
3.	ож. настъпвам’ 1. анве.;
4.	еж. произхождам 2. аoве.
ИДВА— СИ - ож. връщам еи 1. знве.
ИДЕАЛЕН -1. който съществува 0^- в съзнание¬
то. Прлдстаеетз е идеален образ,
—	нематериален
мнт. —> материален
2.	Оойто оииoeжсвa положителни качеетвс в ней-вв-
евка 00-0-0, cеαтвeoетвсшм не пиндοтaeстс зс съ¬
вършенство. За него тя бе ид-злният тио жене..
Идеална кресоте. Идеален съпруг.
—	съвършен, перфектен кнлж,, превъзходен, от¬
личен
мнт. — несъвършен
3.	вж. безукорен 1. знач.;
4.	вж. възвишен
ИДЕАЛИЗИРАМ -рззш. еж. опоетизирмм
ИДЕАЛНО - еж. отлично 1. Μα..
ИДЕН книж. - 1. вж. следващ 1. знач.;
2. вж. Τедeш 1. Μα..
ИДЕНТИФИЦИРАМ книж. - 1. ож. отъждествя¬
вам;
2. вж. разпознавам 2. знач.
ИДЕНТИФИЦИРАМ СЕ книж, - вж. отъждес¬
твявам ев
ИДЕНТИЧЕН книж, - вж. еднакъв
ИДЕНТИЧНОСТ книж. - еж. еднаквост 1. зот..
ИДЕЩ - вж. следващ 1. знач.
ИДЕЯ - 1. Оенввнт месел, nоиαамлс и оnиeрeлсшα
съдържанието оТекн. еа худвжнетвнна оивcaвe-
дноие. Не разбирам ид-яте нз стихотеор-низ-
то, Идня нз роман.
—	замисъл
2.	Това, овнтα изпълва съзнанието ос човека в дерео
момент. Пр-сл-деа м- една идня, но не знам дали
ще моле де я осъществя. Идеята ти е оригинал¬
на, Идеята му да изостави бизнеса, не н добра.
—	мисъл, хрумване, хрумкм рззг, еъждиние
книж.
3.	обикн. мн:. вж. възглед 3. анв..;
4.	ож. замисъл 1. знт..;
5.	орен. вж. придстава 1. зна..
ИДИЛНЧЕН - орен·. Който се отличава сее спо-
овCеoвмн в ред, е nиαетвoс. нетеетвеовет е Тез-
прежее. Новото време разруши идиличнате
простота не миналото. Идилична атмосфере,
Идилична лл-дое.
—	пасторален орнн, патриархален орнн.
ИДИОТ - 1. Човек, който отредт от eрeптeаем. кре-
тeoиаем.
—	кретен
2. прлн·. разз, руг:- вж. глупак
НДН—АНЗЪМ - 1. вж. безсмислица;
2. прлн. рззг. пренебр·. само мн. вж. еизeмислиае
1.	знач.
НДИОАЩННА разз, - 1. еж. безсмислица;
2.	Обблн. мн. кранн-р. кж. Кеезспш^^^и — . дзат.
ИДОЛ - 1. Статуя вам еТрез на божество, конто по¬
четат, пред кв-тв извършват оТреде езичниците.
В молитвена зала се наредени идолите на разни
божества.
—	кумир
2. орен.. Ннщп или oяооC. ооCmв е обект на οлсnо nиe-
клооеоме. Парите са нелоенят идол·. Тя беше за
нзго идол, който Pcгcτеcр-ше.
—	кумир, божество, бог прзн·,, фетнш орзн. книж.
НЕ—ЛОПОКЛОН—ИК - вж. езичник 1. знач.
ИД-ИОПОKЛО—ΗНИEСKИ - вж. езически
ИДОЛОПОКЛОННИЧЕСТВО - 1. Сляпо оинклα-
ннове пред oсоαге яем oeшп. Идолcncклcииuч--
стио към жзнитз.
—	идолопоклонство, кумuропдклднсτво рядко,
фетишизъм книж.
2. еж. езиенсτво
НД—ЙОПОКЙОНСТВО - 1. вж. идолопоклонни¬
чество 1. знсч.;
2. вж. езичиетво
ИДУЩ - вж. следващ 1. аoвч.
НЗВА - еж. рнмник
ИЗБАВИТЕЛ кнлж. - 1. вж. епмеитвл;
2. еж. освободител
ИЗБАВЛЕНИЕ книж. - 1. вж. ι^ιμ^;
2. вж. освобождение
ИЗВМЕЯМ - 1. еж. спасявам;
2. с оредл, от вж. освобождавам 1. м 4. аoвч·
ИЗВАВЛМ СЕ - вж. спасявам еи 1. и 2. Μα..
ИЗБЕЛВАМ - вж. обелвам 1. зова.
ИЗБЕЛЯВАМ - 1. Изгубвам ярк-оотт на цента, кой¬
то съм орвтнжсвсл. Покрнекетз щн избелее не
слънцето.
—	обеацветявам св
мнт. —> оцветявам се, обагрям се
2. ож. избледнявам 2. зеач.
ИЗВЕЛЯЙ - 1. О-йто е мзпуТел цвета ле яем е с
цβст. по-блед оо nъивαoαчαлния· Избеляла рокля.
Избеляла рнзз.
—	обиацвитен, безцветен
2. Зс небе или ннбееов светела - който е па-еветсл
мем по-малка ярък, по-блед (оре съмване ели
свечеряване). Избеляло утринно uнрe.
—	изсвитлял, избледнял, побледнял, побелял
мнт. — потъмнял, cмитчeo, помръкнал
ИЗБИВАМ - 1. Убивам в голямо количества, мнвпа
хора или други еешнетвa. Избиха пленниците.
Трябва де изби-м ереднитн насекоми, Избиезт
бездомни кучета.
—	изтребвам, унищожавам, натрепвам рззг,
требя неси:, рядко
2. вж. еркъртвам 1. и 2. знач.
V виждам сметката (peTcT'ama) разл, евeтяβсе мал¬
еат- (еоратт) резг. към 1. аoтч.
ИЗВИВАНЕ - вж. изтребленне
НЗБНКАЛЛМ - вж. заобикалям 1. aнтч.
м
179

ИЗБИРАМ - 1. Измежду хора вае еeшт ваeеαе или
давам nиeдnαчuтсoиe ос онзи вее -н-вт, което -
оо-хубсвв, па-нужно. Кандидетитл лн избираме
чрез конкурс. Зз стихосбирката си ще изб-ре
най-хубавите сн стихотворения, Купих си рок¬
ля, без много дз избирам.
—	подбирам’, отбирам, пробирам рззл, преся¬
вам орнн.
2.	Уеoсoовсeaм течна nиeaрαчuттнистa си кем неща,
орв-новрем онемсоветс, интересите си кем
нещо. Кандидат-студентът избра медицината
л се готеи за изпити. Мнозина ощ- не се избра¬
ли партията, зе която щн гласуват.
—	насочвам ев (към). определям ев, спнрмм ев
(не)
3.	ож. предпочитам;
4.	ож. определям 3. зов..
ИЗБИРАНЕ - вж. езбор 1. е 2. знач.
ИЗВИРАТЕЛ - Лице, което счаетеа в сзТорс .ина
ΕΛ-ογοτω-. Партията им нма едно твърдо ядро
избнрет-лн.
—	гласоподавател книж., електорат събир.
ИЗБИРАТЕЛЕН - 1. който се отнася рв иабиисoeл
е до cзTαиe. Избирателно ореео. Избирателна
система.
—	гласоподавателен книж.
2. К-йт- - ceъиасн о eзTuивнe, със еовевбеоеота да
се ρ^β- изТор. Избирателно оплождане.
—	селективен, подборен
ИЗБИСТРЕН - 1. вж. ясин 2. знач.;
2. вж. прояснен
Н3БНСААЕ——СТ - вж. яснота 1. зотч.
ИЗБИСТРЯМ - 1. Прася вода мам -рупс течооет -а
таене бистра, nивзисаaс, Тез мътилка. Избист¬
рям еино. Избистрям разтвор,
—	биетря несе,, обнстрям разз,
ант. —> размътвам, метя, зсеетвсм, ромът-вем
2.	Оисвс -е стане сеeе, бнаαTлвчeo, чест (небе, есз-
дух е под.). Вятърът избистри ннр-то.
—	прояснявам, изяснявам, обн?τаям разг, раз¬
яснявам, разведрявам
ант. — смрачавам, автееняeвм, зсеисчeeве, помра¬
чавам
3.	прен, Писвс да стане ясен, Tuοo·си. епоевТен дс тн
съер-д-аочева, ехвеще (ум, поглед и под.). Лъхна
м- сееж вятър л избистри глзеатз ми.
—	прояснявам, деи?τрем разг. просветлякам2
книж.
ант. — помътвам, размътвам, зсметвсм. замъгля¬
вам
ИЗБИСТРЯМ СЕ - 1. ' Зс течовет и др. - ставам
Тестер, nивзиванo. .мет. Чакам водата де с-
избистри,
—	обнстрям ев резг.
ант. —> размътвам се, авеътвве се, nвеетoяeсе
2.	вж. прояснявам ев 1. и 2. знач.;
3.	вж. изяснявам ?н 1. Μα..
Н 3ВЛЕДНЯВАМ - 1. За чувство, спомен и псд. -
оост-р-нн- втелсTeсе, ставам неясен, смътен.
Образът не жената есе пое-че избледняваше е
паметта му. Споменът избледнява,
—	бледнея нзсв., побледнявам
2. ОТскн. за небе ели небеено светело - стевем
оо-еветсл вам nв-еслоо ярък, ηο-Τ,--. Призори
неб-то заоочез де избледнява, Луната изблед¬
ня..
—	бледния неси, избелявам, побелявам, белея
н-се, побледнявам, ивевитлявмм, падeβиτле-
вам'
ант. — потъмнявам
ИЗБЛЕДНЯЛ - вж. избелял 2. знач.
НЗБЛЕЩЕАМ СЕ - еж. опулвам ее
ИЗВЛЕЩЕ— - вж. опулнн
НЗВЛИЗВАМ - вж. облизвам 2. знач.
ИЗВЛИК - Вонзспоа, бурна nивсвс на силни чувства
мас на села, нoнигeс. Изблик на нежност·. Из¬
блик нз чувстве..
—	порив, излияние книж,, излив орнн, рядко
ИЗБЛИКВАМ - ож. блнквам
ИЗБЛЪСКВНМ - вж. избутвам 1. зотч.
НЗВЛЮЕАМ си. диел. - 1. вж. повръщам;
2. вж. изригвам
НЗБ—БОтВ—М - Изведнъж издавам селен, продъл¬
жителен глух шум мас казвам нншα е глух, тьт-
oeш пече. Моторът, uзборcтu л заглъхне, Д-Рлл
мъжки глзс uзроротu н-що е тъмното,
—	нзбучавам, ^бухтяв^, изеумтявмм
НЗВ—ЖДАМ - вж. убождам
ИЗБ—Р - 1. ПиeanвчuΌвнн оа едно вля някви от мно¬
го онщс или амцт. Избор не ръководство. Избор
не място зз строеж' не манастир. Внимавай
при избора на кола.
—	нзбнрмне
2.	Пр-до-четене на нсй-д-брет- между ecи.ои, от
нaй-nвдходящитe. притежаващи oноTхвдиеcmн
осчнетвв оТекте мем хора. Кзкъе е критерият
при избора нз песните? Трябва де се енимаез
при избора не книги за орееод.
—	нрбнрмне, подбор, селекция кнлж,— подборка
разг.
3.	Повече онщс от oяоой вир, между оαeтв може -а лн
cабиив. Болзт избор не детски изречки, Няма
достатъчен избор не телнеизорн.
—	асортимент, разнообразив
4.	вж. алтернатива
НЗВААЗДЯВММ - еж. изоравам 1. знач.
ИЗБРА— - вж. отбран
ИЗБРАНИЦА - вж. любима
ИЗБАНСЕАМ диал. - вж. избърсвам
НЗВАОДЕММ - вж. обхождам
ИЗБАОДНРЕАМ - Шмя, Tиαдeиτм д-крей фигурки
върху тъкан. Избродирех нз джобовете не по¬
лата орнем-нти,
—	нрвезвмм, изшнвам
ИЗБРОЯВАМ - 1. Установявам броя, количеството
нс нещо чинз Тр-нне, биαя --φα^ Изброих ое-
цнтн. Вгледах сн е аолcозτз л изброих над два¬
десет коли. Докато изброиш до десет, той щ-
дойдн.
—	преброявам, наброявам, прочитам резг.
// С бивнoe пoдeлсм нсквкβо количество вт цялото.
Когато трябваше да с- изнася жито, той из¬
брояваше крините,
—	отброявам
2. вж. нареждам
НЗБАуЛеЛМ - вж. обрулвам
НЗБРЪТЕЯМ разг, орнннбр. - вж. издърдорвам
1.	знач.
НЗБАЪЩОЙЕВЯМ разз, грубо - вж. ирдърдорвам
1.	знач.
НЗВУДНЛКВАМ простонер. - вж. езлъовαм
2.	знач.
180

НЗВЧДАЛКВММ СЕ оростонер, - вж. излкоβмм
ев 2. знач.
ИЗВУМТЯЕЛМ - еж. н/боботв^
НЗВУТЕАМ - 1. Сее смее, с бутане изенcmβсм от
сзвнлтно иaaлтосoee нещо яем oсовгΌ. Избу¬
тахме шкафа до стената. Избутах детето на¬
страни, зе де не го блъсне колете,
—	изтиквам, изтласквам, избликвам
мнт. —> издърпвам, изтеглям
// Ссс сват, оТскн. пруТо nииoужаввсе оякопо -а про¬
меня мяствтв ом. Сервитьорът избута пияница¬
та на улицата.
—	изблъскам, натиквам, изтласквам, нзритвам
рззш. грубо
2.	рззг. Пр-жиеявем oсоскъв пере-д от време л мека,
л усилен. Парит- не стилет, но как де е ще из¬
бутаме месеца. Избутахме л тази зиме,
—	изкарвам2 разг., изтиквам разг.
3.	орен, разл. вж. измеетвам 2. знач.
ИЗБУХВАМ - 1.3а бомбе, мина, праната яем леено-
запслямо вншйcтвв - със оелнн тияcьо. гръм се
Ивзnсдве на пвичнтв· Снарядите избухваха прнд
окопе, Недалеч избухна мина.
—	нксплодирмм, взривявам ев, пръскам ее неси.
2.	прнн, Пиαявявсе он, орвтмаам о γολ^τ οβλ-, Тур¬
на, ожесточено (оТскн. за войне, Тетке, ηο.^ е
под.). Всеки момент мож- да избухне граждан¬
ска войне, Избухна пожар. Между тях избухна
соор,
—	пламвам прнн:., разразявам еи, разгарям ев пр-н,
3.	орен, вж. кипвам 1. зоа..;
4.	орен, вж. aмргеевявαм еи
ИзВчХйиВ - 1. вж. вррнвнн;
2.	вж. раздразнителен
НЗВУХЙИЕОСТ - еж. раздразнителност
ИЗВУХТЯЕММ - ож. ^боботв^
ИЗВУЧАЕАМ - вж. нзеоедτβмм
ИЗВУЯЕАМ - вж. израствам 2. зотч.
ИЗВЪБЙЛМ - еж. измърморвим 1. знач.
ИЗВЪБРЛМ разг. - вж. измърморвим 1. аoвч.
ИЗБЪЙЕЛМ - 1. вж. повръщам;
2. вж. изригвам
НЗВЪРВОАВЛМ резг. - 1. ож. измърморвам
1.	знач.;
2.	пренебр. дож	—. иная.
ИЗВЪРЗВММ - 1. Вървя по-бъиав, птксекото оре¬
дя, уеовиявсе хода, вървежа ли. Избързах дз
настигна момичето. Избързах л нз един дъх из¬
качих стълбите.
—	поб^/вам, заеързвам, заеързвам еи
мнт. —> забавям се
//Увеличавам бързината ли оре рвежннме. Избързай,
ако не искаш де закъсне-ш.
—	побързвам, бързам нзса., варкам неси, диел..
мнт. —> бавя се, зсTaβсе ле, аaоееесвсм
2.	Иаeеищвсе, риaвс ннщв nо-иaнв от вчaкeвноmо.
от oeоTхоаcеоmо· Избързахме с прибирането не
реколтата. Не трябваше дз нзбързеем с реше¬
нието сл. Часовникът избързаа.
—	прибързвам, бързам ннсв, изпреварвам разз.
мнт. —> изоставам, аскьеняΒвм. забавям ле
//забавям, Тавя, nиоmсове, иeзтсовм. отлагам
3.	Оравя шо-Тързв, зс nв-оиa'тсо еиоо о-щ-, nиндnии-
емтм незабавни аeCетeuя -а овърша нещо. Щн
трябва де нзб>ърземе със сватбете, Трябае де
избързам- с жътвата.
—	побързвам, бързам неси.
мнт. — бавя се, иватвовм те, исатeосвсм се, исаеc-
тевтм сн, мотая те, маткам сн, мая тн, помτйeве
тн, иaамeйвсм сн, перкам се, туткам лн, Туткам се,
пвтиeβсм тн, офлсoкβсм лн
ИЗВЪРЗВА—Е - ож. бързане
НЗВЪРСЕЛМ - С бърсане пиeеaхвсм изцяло мрь-
еоΌИятс. влагата мае онщп друго вт nввъихoоеo-
ос нч oншп. Избърсвам с мека кърпа екрана на
телевизора, Избърсвам приборите. Избърсвам
ореха от мебелите.
—	обърсвам, изтривам, забърсвам, nрнбкр?вмм,
дτкакемм рядко, отрикам’ нер., набрнсвам
диел., обрисвмм диал.
ИЗБЯГВАМ’ / ИЗВЛГАМ - 1. Отаслнаввсе се с
бяг от ояке-е, оТекн. за да те втетивня вт нещо
oeпимятно, оежнатно или оласоп. Полицаите му
сложили Рллнзнши1, защото се страхували де
нз избяле. Чу. чн го търсят за работа. л избяга.
—	побягвмм, офийквам разг. н-одобр., духвам
прен, разз. ирон., драскам рззг. ирон,, и/фиря?-
вам прзн. разз. орен-бр., нздемявмм прнн. разг.
нрон,, нздимеβмм ев орнн, разг. ирон., фъсвам
жерл.
2.	вж. натечвим 1. зотч.;
3.	вж. емигрирам;
4.	с предл. от вж. напускам 1. знчч.
V плюя ом оа петите (оиaкama. нозете, подметките)
рззг,, рухвам ее на кивкстс рззг, дим -т мн няма
разз, не виря ми ое сянката разг. към 1. знач.
ИЗБЯГВАМ2 / ИЗБЕГНА - 1. вж. отбягвам 1. е 2.
зотч.;
2.	вж. спасявам еи 2. знаа.;
3.	еж. освобождавам ее 1. знаа.
ИЗВАДКА - 1. Кратък тноет, извадно от кампе, доку¬
мент и под. Във езстннка е публикувана нзиздкз
от ззоcие.
—	извлечение
2. вж. откъс 1. знач.
ИЗВАЖДАМ - 1. Вземам нншо отвътре в по слагам,
оcтввяе навън. Изваждам ключа от алючзлаз-
те. Изваждам пари от портмонето. Изваж¬
дам от шкафа бутилка аино,
—	вадя несв., изкарвам’ иваг., измъквам
ант. —> вкарвам, вмъквам, пъхам, въвииeм, отеквам
//пъхам, мушкам, зввeиве. тиоaм. невмртм
2.	Правя извлечение, взве-кс от оякеде. Изваждам
непознатите думи от текста. Изваждам дан¬
ни от пресата.
—	вадя несе,— извличам, ексцирпнрам книж,,
вземам прлн. разз.
3.	прнн. разг. Степам рп нсквоев. оТекн. положителен
резултат чиea умствена --μότο·. Изваждам поу¬
ка. Изваждам полза,
—	извличам прлн,, вадя прнн.
4.	СнаТаявам се е двосенom, билет и под. Трябае дз
извадя нотаризл-н акт зз къщата, Извадих си
билет зз заминаване, Извадих дубликат от дип¬
ломата си.
—	вадя несв., изкарвам’ рззг.
5.	резг. вж. получавам 5. аoe..;
6.	орен^ ож. навеждам 2. знач.
ИЗВАЙВАМ - вж. вая
ИЗВААДВММ рззг. - вж. причаквам 2. Μα..
ИЗВАРЯВАМ - разг. вж. сварявам
ИЗВЕДНЪЖ - 1. Без никаквя nиндвeиeтeаoм орс-
Н
181

знаци за асетепееоето оа еeшв, ияако е бързо.
Изведнъж ззвзля силен дъжд. Изведнъж гърме¬
жите спряха. Вятърът разпръсна орлзщнте и
слънцето изведнъж светна на хоризонта.
—	отведнъж, внезапно
ант. — ncс^таn-ииc, овлeоa, nвлeос-лeкс, лeсс-nв-
лека
2.	Мавпв Τι^ο след момента, овпсто нeшо е станало.
Добрата вест изведнъж промени настроени--
то й. Голямата им прилика изведнъж се хеърля
а очи, Нещата н- може да сл променят извед¬
нъж ,
—	веднага, отведнъж, моментално, мигновено,
мигом поет,, начмеа рззг.
3.	вж. неочаквано;
4.	вж. наведнъж 1. зотч.;
5.	вж. едедβанмнеед 1. знсч.
V	като о магическа (въешеТое) пръчка разг, като с
еaпичecоu (βιλ—Τηο) жезъл рззг, като от мах-
вене на вълшебна пръчка рззл. към 1. знач.
V	е (за) <еасн> мег рззг, с един замах (саар) рззл.
към 2. знач.
ИЗВЕДАЕН поет. - вж. ясен 1. зотч.
НЗЕЕДРЯМ СЕ по-о·: - вж. прояснявам ?н 1. знач.
ИЗВЕЖДАМ - 1. Водя, ееоивeвждсе няквпc. карам
го дс eаeнзн иаeIo есетоoΌ, където те е еaеcисe.
Извеждам д-оето от. стаята. Извед-т- зо от
кръчмата.
—	изкарвам’
ант. —»въвеждам, eовивeе
2.	прлн. Оиввс, ставам причина. нсовй влм aeшо -е
eзлнаe от оnиeаeлeно CIетвсoue мае полвженсе.
Кой ще изведе странете оо крнзеое? Никой не
б-ше а състоянн- да го изведе от апатията, е
която бн изпаднал,
—	изваждам орен., изкарвам’ пр-н:.— измъквам
прнн.
3.	еж. отвеждам 1. зна..;
4.	вж. завиждам’ 3. aoсч.
НЗВЕЗВНМ - еж. нвбрдднавмм
ИЗВЕРГ книж. - Орайно жнтоок чΌвeо, загубил чо¬
вешкото в себе ос, сее еадмстечне прояви. Само
един изверг може дз извърши откова ж-союко
убийство.
—	нзрод кннж,— изчадие кннж, чудовище орен.,
звяр пр-н, руг, беетия книж. рядко руг.
V	cзевдce на ара книж., изчарие адвео кннж, дя¬
волско семе рззл.
ИЗВЕСТЕН - 1. За който те знае или соπΌmо oсквC
оо.знсвс. Тезн фзкон са изенстнл, Този чоиек не
мн е нзвести-н.
—	познат
ант. —> н-изе-ст-н, нeованст, Тезмзвеетео
2.	Οο^β е широко известен на оTшecтeото. Той е нз-
е-стен· артист. Изенстне песен:.
—	познат, популярен, небезизвестен, знаен ряд¬
ко
мнт. — неизи-ст-н, aeованст, нenвослсинн, Teама-
вестео
3.	вж. веден
ИЗВЕСТИЕ - 1 . вж. веет;
2. вж. съобщение 1. знчч.
НЗВЕСАНАЕЙ остар:. - еж. вестител
ИЗВЕСТЯВАМ - вж. съобщавам 1. зна..
ИЗЕЕТАЛВАМ - 1 . вж. изпарявам се 1. знач.;
2. орен, рззл. ирон,- вж. оглупявам
ИЗВЕТРЯЛ - прен, рззл. ирон. вж. ооъуπеъ
НЗЕЕХТЛЕНМ - 1 . вж. оенхτевмм 1. знсч.;
2. вж. износвам ев 1. знаа.
ИЗВЕХТЯЛ - вж. стар 2. ансч.
ИЗСЕЧЕН книж. - еж. изконен
ИЗВИВАМ - 1. Писeс мае ет-вем оииеuнa нeшΌ,
оТскн. оиτво, дс д-Te- форма оа депа вее пвеу-
кръп. Изенезм пръчка, Буря изениз дъраетзта.
Извивам м-дни листове.
—	огъвам, превивам, прегъвам, вея’ несв. рядко,
гъна неси:.
ант. — изправям
2.	вж. вмвнкам’ 1. зна..;
3.	вж. криволича 1. знач.;
4.	вж. езвaкшαм
ИЗВИВАМ СЕ - 1. Пииeмaе форма нс депа, οΤ^ο.
под нсоссIΒ фиаuчeеоc натиск. Под ударите на.
чука металът се изеиезше л придобиваше раз¬
лични форми, От силния еятър клонитн не дър¬
вото сл нзинезхз надолу.
—	огъвам си, превивам се, прегъвам си, гъна си
несв., нагъвам ев, връвам еи
мнт. — изправям с¬
2. вж. кривдънеа 1. зеач.;
3.	вж. кръжа 1. зна..;
4.	вж. кърша ев;
5.	еж. иавръщам си
НЗЕНЕКН - 1. Ления, овстc nиΌеeaя пвсоксоа те
ту на една, ту нс друга еoиaнс. Тя еднзнз обърнз-
теоз чеша и се ззгл-дз е извивките не кафето.
—	криволица, виовмон
2.	Извит ръТ или край нч нещо. Крайбр-жнето об¬
разува -дна зарележно-лиа изеиека.
—	чупка
3.	Чест оа риeхa, обикн. дeовлme, ръкав, овсто се пс-
лучава чиeа uзисаeсoe. Той гледаш- дълбоката
нзенекз на д-колт-оо й.
—	нарна, нарезка
4.	вж. завой 1. знач.
ИЗВИКВАМ! - 1. Изведнъж cадвeсе селен век. Из¬
виках от Ролкз,
—	ивкрещевмм, изанвмемм прен. рззл, веквам,
рнвкам прнн. рззг.
2.	Каееам еeшΌ е висок плао. Ядосах се и н:^з^1^^ах не
.ж-нз сн да. мълчи.
—	евкрещевмм, накряеквмм, иваеβмвам прен.
рззг.
3.	вж. повиквам 1. знач.;
4.	разз, вж. поканвам
ИЗВИЙИСА кннж. рядко - еж. лъкатушен
НЗВНВЕВНЕ - 1. Оившсeснe нс някакс- ривeинe-
аве, -св-Т-ж-авеое -а oскaкeв всос. Тя осъзна
вината сн и поиска изенн-нн-. Моля зз извине¬
ние,
—	прошка, опрощение кннж,, пардон книж.. ос-
тар.
2. еж. оправдание 1. м 2. аoсч.
ИЗВИНИТЕЛЕН - вж. оправдателен 2. и 3. зна..
ИЗВИНЯВАМ - вж. оправдавам 2. и 3. знач.
ИЗВИНЯВАМ СЕ - вж. оправдавам си
ИЗВИРАМ - 1. Зс река, оотво и под. - βвдс начелото
ос от нсоaкeо място. Река Искър нзенрз от Рила.
—	изтичам
ант. — вливам се. стичам тн
2. вж. бликам 1. знач.
ИЗВИСЕН - вж. възвишен
182

ИЗЕНСЕНОСТ - вж. възвишеност
НЗЕИСОКО разл. - 1. вж. отвисоко 1. знсч.;
2. прен, вж. надменно
ИЗВИСЯВАМ - 1 . вж. иавишавам 1. аaвч.;
2.	вж. повишавам 2. знчч.;
3.	вж. вкрвнeевмм 1. знчч.
ИЗВИСЯВАМ СЕ - вж. надигам ее 1. знчч.
ИЗВИ— - 1. К-йт- е като депа, полукръг. Извит
мост·. Изенон вежди..
—	вит, дъговиден, дъгообразен
ант. — прав
2.	Зс отсеТа - ооCто е като cоииaлс. Изеноа стълба
водеше към .мезето.
—	вет, спираловиден, внτлдвuдне, eеиамлддбрм-
знн, веτаодбрαвен
3.	еж. крив 1. зеач.;
4.	вж. лъкмтушен
НЗВИШАВНм - 1. Наточвам ръст нвπвиe, оа пвлс-
мт вет-аина от -ео-еате и над околотта среда. В
двора нзвншаеа снага стар ор-х. Балканът нз-
еншаез горди върхове
—— издигам, езвнeевмм, въздигам книж,, възви¬
шавам книж,, възвисявам книж.
2. вж. повишавам 2. Ήοα..
ИЗВИШАВАМ СЕ - вж. издигам св 1. зна..
ИЗВЛЕК - вж. екстракт
ИЗВЛЕЧЕНИЕ - еж. извадка 1. знач.
ИЗВЛИЧАМ - 1. С влечене eаoвесе нещо мас нсов-
го вт астввиeoв оомeшeнcн невен сее вт дълбоко
мяст·- оа nвeIихoвеooс, нагоре. Изеляаcхм- шка¬
фа от стаята. Извлякохме го от трепа, къд--
оо б-ше паднел·.
—	изтеглям, измъквам, нзτъτаем, лвτъτрбзвαм
рззг,
ант. —> въвличам, завличам, eтIтисе
// вмъквам, нвееквсе. зсеIOΒτе
2.	вж. д ηββμ^ημ 2 .и 3, ззае.
ИЗВОД - вж. заключении 1. знач.
ИЗВОЗ - вж. превоз
ИЗВОЗВАМ - 1. вж. превозвам;
2.	прен, рззл. вж. ивлъгвам 2. и 3. ^τ..
ИЗВ—ЗВЛМ СЕ - орен, разз. вж. евлкгβам еи
2. знач.
ИЗВОР - 1. Мяотв, оокедето изoeес. блика на пв-
сьрхесооос оа аeеятв оваоочвент вода. В подно¬
жието нз скзлзоз блика соуден извор. Мнне-
рзл-н извор.
—	кладенец нар, кмйнмк диал., крило диал..
1.	орен:, вж. източник 1. и 3. знач.;
3.	орен·, вж. произход 2. знач.
НЗВ—ЮВЛМ - 1. Уеnсвτм -а оостипна, -а веIшeет-
ся ннщо с ссвавн, е Τα^τ. Извоювах ти стипен¬
дия, Извоювах сн поеиш-ни·- на заплатата,
—	издействам
2.	вж. сnиевлвам 4. зна..
ИЗВРАТЕН - 1. К-йт- ее от-кл-няве във физвоев-
пическв вас орсветвеов втнощeнee от нвимвтa.
Извратен тип·. Изврао-нн наслади. Извратен
вкус, Извратена любое:.
—	перверзен книж.
2. вж. изопачен
ИЗВААТЕН—СТ - Отклонение от oвиеτаoτтτ фи¬
зиология и нравствен-от. Полоез изврат-ност.
—	перверзност книж,— извращенин, перверзня
книж.
ИЗВРАЩАВАМ - вж. изопачавам
ИЗВРАЩЕНИЕ - вж. навратнност
ИЗЕАЕЩЯВАМ - ^-το^ eнeаaоeн кратък висеIк.
Козата изер-щя. Ударих го по гърба л той из¬
врещя.
—	нрвряеквам, uзваяквам
ИЗВРЪЩАМ - Завсрт-м нeшо или няоопо в nоеоов,
различна вт PIИeвнτчeлнτтв мли от нвимτлноoв
положение. Хванах детето л го извърнах към
с-б- сл. Изеръщзм назад ллева.
—	обръщам, навивам, извъртам, нрвкрτявмм,
вывивам разг, завръщам диал.
ИЗВРЪЩАМ СЕ - ОиΌеeняе положението на oсло-
тв си в някаква ооοокτ· Тя е тcлкcез хубава, чн
есички се извръщат дз я ллндет·. Извърнах се не
другата страна,
—	обръщам ев, извивам ев, извъртам ев, лавър-
τевам ев, възвнвмм енрззг., завръщам ев диел.
НЗВРЯКВАМ - вж. езвaещевaм
ИЗВАЯСКЕАМ - вж. изврещевам
НЗВЪЖДАМ СЕ -разг. вж. навъждам ев 1. знчч.
ИЗВЪН - Зс отсвчваае на мсοто, зар амств nиeрнли тн
намира мля eзвIищeв oншв. Манастирът сл на¬
мира извън лрзда. Извън кръга. Извън страната,
—	вън от, отвън рядко
мнт. —»вътре, навътре
ИЗВЪНЗЕМЕН - 1. Оойоо ое aτеeиτ извън Земята
сее те оoнвес до друга планета о оглед нч оааое-
таот Земя. Извънземна иuеuлuззцuя.
—	чуждоземен, друго/имен, дрсооπлмнеτин
ант. — земен
2. вж. космически 1. ^τ..
НЗЕЪНМЕАЕ— книж. - 1. вж. изключителен
1.	зотч.;
2. вж. прекаден
ИЗВЪНРЕДЕН - 1. Който еттет извън правелстс,
нтвскт, извън ооеoояннис, предварително опиe-
делен ред. Извънредни мерки зз сигурност. Из¬
вънредно издание на вестник. Изеиир-дно засе¬
дание. Изеинр-днн обстоятелства.
—	необичаен, непредвиден, нетрадиционен, екс¬
трен книж., еаезвиемен книж, неочакван,
ик?τаαдаднеαрне кннж., изключителен, форс¬
мажорен книж.
ант. —> обикновен, оТвчаен, оиcви.eн. трврcциΌoeн.
рутинен
//редовен, ноиеaлнo
2.	еж. изключителен 1. знаа.;
3.	еж. прекаден
ИЗВЪНРЕДНО - За ванaчτeвнe оа мовпо euевов
степен на риосвaтa от aсоaкIв оиcзoвк. качество.
Извънредно голям. Извънр-дно красив, Извън¬
редно скъп, Извънредно упорит.
—	много, изключително, невероятно, страшно,
ужмено разз., мдекн рззл, безкрайно, безгра¬
нично, безпределно ониж, безмерно книж,
неизмеримо книж., бнркдевеео книж,, крайно
мнт. —> малко, недостатъчно
V на еота степен книж.
ИЗВЪНСЛУЖЕБЕН - Който тосва извън мятоо-
тт, където исTвoc човек, и ое е евIизτo с раТсос,
служба. Изеъослуж-роз среща·. Извънслужебни
отношения,
—	неслужебен
мнт. —> служебен, делови, ивTвтeн
ИЗВЪ—СТА—ДАРТЕ— - вж. нестандартен 1. Μα..
НЗЕЪНЧ—ЕеШкН - вж. свакхеовешки
183

НЗВЪРЕЯЕАМ - ож. изминавам 1. ансч.
ИЗВЪАЕЯЕАМ СЕ - Само мн. иЗ л. -д. вж. изреж¬
дам еи 2. знач.
ИЗВЪРВЛМ - еж. изнизвам
ИЗВЪРТАМ - 1. вж. ирвръщам;
2.	вж. изопачавам;
3.	резг. ож. увъртам
ИЗВЪРТАМ СЕ - еж. н/връщам ев
ИЗВЪРТАНЕ - рззг. еж. увъртани
ИЗВЪРТЯЕАМ - 1. еж. извръщам;
2. еж. змвъртявмм
ИЗВЪРТЯЕАМ СЕ - вж. н/връщам си
ИЗВЪРШВАМ - вж. направям 1. знаа.
ИЗВЪРШВАМ СЕ - вж. случвам ев 1. знаа.
ИЗВЪРШИТЕЛ - 1. С оредл, не-. Лице, оΌemв върши
вам е eзвIИЩилв нещо. Заловиха извършители¬
те нз кражбата, Извършител нз пзлеже.
—	автор (нз), виновник (за), вършнтнл книж.
2. рядко еж. нрпълнетнл
НЗВЪТАЕ - еж. отвътре 1. и 2. знач.
ИЗВЛВНМ - вж. отвявам
НЗВЯХВАМ -1. еж. увяхвам 1. Μα..;
2. прнн. разз, еж. рмлннякам
ИзВяХ—АИ - вж. увяхнал
ИЗГАЗВАМ - вж. натъпквам
ИЗГАРЯМ’ - 1. еж. загарям 1. и 2. знач.;
2.	прен. разз. огр. дж. ^отрадвим
ИЗГАРЯлМ - 1. Подлагам нeшΌ на гΌиeaн до пълно
уaeщожнaeн· Злосторници изгориха хижата.
—	опожарявам, овъглявам, изпепелявам, дπеπн-
лявам рядко, впипелявам рядко, сπеπелевам
рядко
2.	Причинявам изгаряния, наранявания от огън, го-
иeшτ течнвет е др. Цигзрзтз догоря и изгори
пръстите ми.
—	опаркам, обгарям’, опалвам, изпарвам2 разз,
ИЗГАРЯМ Се - При ролер с огън, е нещо осено
нτгиято и пор. овлсасеам нараняване оа кожата.
Изгорих се на пнчкаоз и ми стена рене.
—	опарвим си, изпарвам еи рззз,
ИЗГАСВНМ - вж. угасвам 1. е 2. знач.
ИЗГАСНАЛ - вж. угаснал 1. и 2. знач.
ИЗГАСЯВАМ - вж. угасявам 1. и 2. анaа·
ИЗГАСЯМ - вж. угасявам 1. и 2. зна..
ИЗГЛМЩН -1. За тъкан, дреха - който е Тез гънке
след езпвлзвтан ос гоиeшс ютия. Изгладен пан¬
талон. Изгладена покривка.
—	огладен
мнт. —* измачкан, н-гладен, несзпларен, невгладен,
смачкан, намачкан, изпомачкан
2. вж. гладък 1. е 6. Μα..
НЗГЙАДНЛВНМ - вж. дгладневмм
ИЗГЛАЖДАМ - 1. Правя ннщв да стане о пеарка
nввIИхoвет· С ножче изглеждам тоягата, Ре¬
ката бе изгладила камъка,
—	долаждам, гладя неси,. змолмждαм, изравнявам
// С натиск на длан вес о движение оа пръсти по по-
ΒIихoветтa оа нeшо го nиввс дч сотне гладкс,
равно. С пръстите сл изглади измачканата
банкнота,
—	оглаждам, приглаждам, зиглаждам
мнт. —> измачквам, нτмτчкβaм. Όмτеквτм. мачкам,
омачквам
2. С nвевштв нч пвиeшв ютия nиaeс аещв (плат, дре¬
ха) пeapко. без пънкс. Трябее де изгладя чарша¬
фите, Изглаждам риза,
—	долмждαм, гладя н-св,
ант. — измачквам, намачкаем, омачквам, мачкам,
смачквам
3.	орен·. Правя да стане гладък, изискан езикът, сти¬
лът нч оисмннт изложение, като по иeавктuиве
-τριλοβό-ληο. Заех сн де изгладя превода. Из¬
глеждам фрезата.
—	обработвам орен. оглаждам орен:.
4.	прлн. Превя нещо (оТикн. nиоΌeвоиeaиe. конфликт
и пор.) де престане -е сн nивсвсвв, -т οIшeοтвс-
вт. Двзмзте р-шиха дз изгладят отношенията
сл. С общи усилия изгладиха конфликта,
—	оглаждам прзн.
5.	орен. Пиaся анщо нередно, неудобно, ееушτввшо
да бере зτбиввeнв· Оплте сн да изглади лошото
епзчатл-нн- от думите сл.
—	ааглмждам орен,, замазвам орен:.
ИЗГЛЕД - 1. вж. вид’ 1. и 2. анτч.;
2.	вж. гледка 1. е 3. Μα..;
3.	вж. вероятност 1. и 2. зова.
ИЗГЛЕЖДАМ’ - 1. Спирам попен-с ле върху няко¬
га вес нншо. пандам оо нскaкеβ начин aскΌго. Из¬
гледах го с презрени-. Изгледа ме учудено.
—	поглеждам
2. Обикн, св. рззг. вж. отглеждам 1. анaа.
V	измервам (nиeмeиeτе) о поглед (тая) нскΌΓΌ разз,
към 1. зотч.
ИЗГЛЕЖДАМ2 - С орздл, нз, като вж. приличам
1.	анaч·
ИЗГЛЕЖДА - еж. навярно
ИЗГЛЕЖДА МН - вж. вижда ми еи
ИЗГЛОЖДВАМ рядко - вж. огризвам
ИЗГЙОЗГВНМ - вж. огризвам
ИЗГЙЧПЯВАМ - вж. оглупявам
ИЗГЛЧПЛЙ - вж. оглупял
ИЗГНАНИЕ - вж. заточение
ИЗГНАНИК - 1. еж. бежанец;
2. еж. заточеник
ИЗГ—НВАМ - вж. разлагам си 1. знач.
ИЗГНИЙ - вж. гнил 1., 2. е 3. знач.
ИЗГ—ИЛОСТ рядко - еж. гнилоет 1. е 2. знач.
ИЗГОВАРЯМ - 1. Говоря думи, фиτзc. Почувстезх,-
че ако изговоря още една думе, щ- се разплача.
Смутих се л н- можах де нзлоеоря името не
селото.
—	нзричам, пaонзнαeем, казвам, надумвам, из¬
казвам
2.	Образувам, произвеждам пв определен начин от¬
делен звук, сричка мли -ума от човешкете р-а.
Изговарям неясно някои думи. Н- мож- де из¬
говори звука „р ".
—	рронвнαeем, наричам, артикулирам, счленя-
вам
ИЗГОВОР - еж. произношение
ИЗГОВОРЕН - еж. нзречвн 1. Μα..
ИЗГОДА - вж. полза 1. знач.
ИЗГОДЕН - 1. От кайто има мaтнииeлoa полза. Из¬
годна сделке. Изгодни условия. Изгодна ценз,
—	нзно?ен2
мнт. — неизгоден, ннсзооеео
2. еж. благоприятен 1. знаа.
V	оа сметка рззг., нч дτeaвeиa жерг. към 1. Μα..
ИЗГОНВАМ -1. еж. изпъждам 1. знач.;
2. рззг. еж. уволнявам
ИЗГОНЕН - еж. изпъден
ИЗГОРА рззг. - вж. любима
184

ИЗГОРЕН - 1. еж. нагорял 1. зотч.;
2.	еж. опожарен;
3.	еж. загорял 2. знсч.
ИЗГОАНИЦА рззз. - вж. любемм
ИЗГОРЯЛ - 1. к-йт- - с увиeжpτaис от опън, от
обгаряне. Изгорялата ръка ло Ролншл. Листът
Рншн с изгорели краища.
—	изгорин, обгорен
2.	еж. опожарен;
3.	еж. загорял 1. и 2. знач.
ИЗГОТВЯМ - еж. изработвам 2. анвч·
ИЗГРАВВАМ рззг. рядко - еж. разграбвам 1. аaве.
ИЗГРАДЕН - К-йто - прярпбее и яма нeвTхоаиеитe
а деанно оoнощeниe оaчнοтвτ· Той е изnилиc из¬
граден художник. Изгред-на личност, Изграден
характер:.
—	оформен, завършен
ант. —> неизграден, нeвфоимea. oeасвIищeo
ИЗГРАЖДАМ - 1. орен:. Пиaвя, овлтптм слелия да
тн появи, да еIшeеoауаa aeшо р-алнв оТекн. а ду¬
ховната сфера. Изграждам мрежа от културни
институции. Щн изградим едно ноео общество.
—	създавам, градя неси, прнн,, съграждам орен.,
строя ннсв, орен,, построявам прни., сътворя¬
вам книж. творя ннсе:·
ант. — руша, исаисщaвτе, еееenвeе. уoмшожτeaм.
иaассeяе
2.	прлн. Ο^-αβα, 06,^4, фвимτтa вее 0IаIижсoue-
оо от Herno. Изграждам художествен обрез. Из¬
граждам сюжет не новела,
—	оформям, моделирам орнн..
3.	вж. строя 1. знач.;
4.	вж. поетроявмм 1. знач.;
5.	вж. прокарвам 2. знач.;
6.	орнн:. еж. формирам 1. анτч.;
7.	вж. основавам 1. зотч.
ИЗГРАЖДАМ СЕ - Пиeаoбиаaм характерните те
Т-аезв, черти. Изграждам се като личност, Не
сн изграждат л-сно добри навици.
—	създавам се, оформям ев, формирам ев
ИЗГРАЖДАНЕ - вж. строеж 1. Μα..
ИЗГРЕБВАМ - 1. Извличам ДΌKиaC .алт или цяло¬
то количество вт oншo (оТекн. 00-4, тeчoвет)·
Изгрзбвам еодата с помпа.
—	изчерпвам разз.
2. еж. огребкам
ИЗГАИЗВАМ - еж. огрнрвмм
НЗГАИЗКВАМ разл. - еж. наяждам 1. знаа.
ИЗГРЯВАМ - 1. Зс небето- ов-твао - иаpигaм сн
над XΌиeзвoΌa. Пр-з лятото слънцето излряеа
рано,
—	възхождам полт.
мнт. — залязвам, захождам, затярае, звовкате
2. орен, поет, еж. появявам си 2. знач.
ИЗГУБВАМ - 1. вж. загубвам 1., 2., 3. и 4. знач.;
2. вж. прахосвам 2. знаа.
ИЗГУБВАМ СЕ - 1. вж. загубвам ев 1. анвч·;
2. еж. изчезвам 1., 2. е 3. ^τ..
ИЗГУБВАНЕ - еж. загуба 2. знач.
ИЗГУБЕН - вж. загубен 1. знач.
ИЗГЪЕММ СЕ - еж. навивам си 1. знач.
НЗГЪЛТВАМ— 1. вж. наяждам 1. знач.;
2. аж. напевам 1. зоач.
ИЗГЪЛЧАЕАМ нар. - еж. екмрвмм сн 1. знач.
ИЗГЪРБЕНМ СЕ - 1. вж. прегърбвим еи 1. и 2.
зотч.;
2. рядко вж. иркорубвам ев
НЗГЪРБВН -1 . еж. прегърбен 1. зотч.;
2. вж. гърбав 1. знач.
ИЗГЪРБЧШВНМ СЕ - вж. прегърбвим ев 2. зна..
ИЗГЪРБЧШЕН рядко - вж. прегърбен 1. ^τ..
ИЗГЪРМЯВАМ - 1. Безл. Изведнъж ое асвт, иaаoa-
оя гръм, пръе-т-евца. Навън блесна светкавица
л пак изгърмя,
—	нзτришявмм, изтряеквам рядко
2.	Изведнъж PИΌeзвнжpвм сменн звук, oвnΌpΌTявсш
пьимeж· Електрическата крушка изгърмя.
—	uзτрвщевмм, и/трясквим рядко
3.	Зс вгoeеoиeлaв -реже-, снаряд е пор. - изведнъж
nиΌмзвнжpве гърмеж. Изгърмяха няколко пушки.
—	напуквам, изτаещявαм, напращявмм
4.	Изиaахвдβaе вcмчом πατροΗ- със стрелТа. Изгър¬
мях патроните сл.
—	изстрелвам, изпушквмм разг, остер.
ИЗДАВАМ - 1. Правя необходимата да излезе от
печат неща написана. Издателството лздаеа
само научна литература. Първит- си поетични
творби издава ощ- като гимназист, Книгата
му още не е издед-нз, Кога е издзд-на студи¬
ята?
—	отпечатвам, публикувам, печатам ннсе., об¬
народвам рззш..
2.	вж. предавам 2. знач.;
3.	вж. излъчвам 1. зна..;
4.	еж. разкривам 3. зна..;
5.	вж. откривам 3. знач.
V μ^β.-^ (вадя, eзовиβсм, измъквам, изнасям,
птксзвсе) нч бял овят разз, извеждам (eаовивсм)
oвсвн разз.
// виждам бял таят разз, пΌсвсввм те (явявам тн, из¬
лизам) на Тял овят рззг. кьм 1. знач.
ИЗДАВАМ СЕ - 1. вж. изпъквам 1. знач.;
2. вж. рмзкaнвмм се 1. аaвч·
ИЗДАДЕ— - еж. изпъкнал
ИЗДАДе——СТ - вж. издатина
ИЗДЛЙ—ИК - вж. предател
НЗДНЙНИЧА - Върша eздeCнeчeοmаΌ. nиeдaoeл-
совт. Трябае де рззб-р-м кой лздзйннчи.
—	предателствам книж,
ИЗД-ЙНИЧЕСКИ - вж. прндмтелекн
ИЗДНЙ—ИЧЕСТВ— - вж. предателство
ИЗДЛЛЕКО - вж. отдалечи 1. е 3. знач.
ИЗДАИEИ<E> - вж. отдалечи 1., 2. е 3. знеч.
ИЗДАТИНА - Изпъкнело освен място, конте е
пв-виоткв от ак-еоате повърхност. Издатина не
скеле. Спънах сл е някаква издатина не трото¬
ара.
—	изпъкналост, издадено?,
мнт. — вдлъбнатина, napeaa, хлътналото, дълТей,
хлътнатмос
ИЗДНЛНВММ разз. - еж. издържам’ 2. Μα..
ИЗДЕБВАМ - вж. причаквам 2. зотч.
ИЗДЕВАТЕЛСТВАМ книж. - вж. гавря еи
ИЗДЕВАТЕЛСТВО книж. - 1. вж. гавра 1. зотч.;
2. вж. бнренн?τвд 1. знаа.
ИЗДЕЙСТВАМ - вж. извоювам 1. зотч.
ИЗДЕЛИЕ - Фабрично яем речно иаивбomea nиeд-
мет. Захарни изднлля. Трикотажни лзднлия. Ко¬
жени изделия..
—	продукт, πаонзвединии, артикул
ИЗДИЕЛЕАМ - вж. пддuβевмм
ИЗДИГАМ - 1. еж. вдигам 1. м 2. знач.;
м
185

2.	вж. извишавам 1. знчч.;
3.	еж. повишавам 2. е 3. знаа.;
4.	вж. строя 1. зна..;
5.	еж. построявам 1. знач.
ИЗДИГАМ СЕ - 1. Оoоиoсвсе те а пиoеmивнеmввmo с
вееочиоств см. В центъра не селището се издига
сградата нз кметството, От двете страни не
р-кзоз се издигат грамадни скали. Пред нас се
издилет високи хълмое-.
—	извишавам ев, извисявам ев, възвишавам
се книж. вкзвнсевαм ее книж., въздигам еи
книж, вишм се неси., във/имам си книж, рядко
//За еeeишe. епиaаe и пор. - пвявсeсм ое чрез бързо м
неочаквано изграждане е nиcдoбeeτм висок реет.
Издигат сл ноен модерни слреОи. Пред очите ни
с- издигат нови рлооcвe.
—	нараствам прлн., раста неси, прлн., никна неси,
прен.— изниквам прзн.
2.	вж. вдигам ее 1. е 2. зна..;
3.	вж. увеличавам ев 3. знаа.;
4.	еж. напредвам 1. зотч.
ИЗДИГАНЕ - вж. растеж 3. Μα..
ИЗДИГНАТ - 1. еж. високопоставен 1. знач.;
2. рядко еж. възвишен
НЗДИГ—АТОСТ - рядко еж. възвишеност
ИЗДИКТЧЕММ - Пиouзнτесм текст нс пече изцяло,
авкиaC. за да тн запише ат диупв лице. Издuаτу-
изх й номера не т-лнфона си.
—	продиктувам
НЗ.ДНМЯЕНМ - прзн:. разз, ирон·. еж. избягвам’
1.	знач.
ИЗДИМЯВЛМ СЕ - 1. ОТекн. зе пвмещннее - Из¬
чиствам он оо дима, о к-йт- сее Тмл изпълнен.
Разтворих nрозcраиз, зе да се нзднмн стаята.
—	проветрявам ев
мнт. —> задимявам се, вpимссτм сн, -псшвте ое
2.	прен. рмг ирон. дж. khQs^i^e^^m^1 —. днач.
ИЗДИРАМ разз. - 1. вж. одирам 1. знач.;
2. еж. одрасквам
ИЗДИРВАМ - 1 . нзсв. еж. търся;
2.	само се. еж. намирам 2. анaч.;
3.	еж. изследвам;
4.	разз. вж. придирвам
ИЗДИРВАНЕ - 1. вж. търсени;
2. рядко еж. изследване 1. Μα..
ИЗДИРВАН рядко - 1. вж. търсач;
2. еж. изследовател
ИЗДИРЕАЧЕСКН рядко - еж. и/елидоватилски
НЗДИХ рядко - еж. издишване
НЗДНхМнНЕ остар. - еж. издишване
ИЗДИШВАНЕ - Иаоaивсoe на въздухс от пеиpиme.
Праея упражнения за едншеан- и издишване.
При всяко издишване нещо м- Ролл,
—— е/днх рядко, изднхмнне остар., лздншка диел,
ант. —> вдишване, в-ьхасое, дишане, дсхааее
НЗДИШКА диал, - еж. издишване
ИЗДОКАРА— рззг. - вж. преминин
НЗД—КЛАВАМ СЕ рззг. - вж. пременявам се
ИЗДРАН - 1 . вж. издраскан 1. знач.;
2. разг. еж. н/покъсан 1. aoeе.
ИЗДРАСКАН - 1. Овйтв ееа -ртокотвне пв по¬
върхността ом. Издраскано лице. Издраскан ба¬
латум. Издраскан озлннк.
—	одам?кαе, издран, ожулнн, и/пддaα?кαе, н/по-
надраскмн, н/подран разз., нмдрмн разз., и/жу-
лен разз.
2. Който сеа аивcкулки, резки, драскаовци. Издрас¬
кани стени, Издраскана корица. Издраскана
тетрадка.
—	надраскан, н/подраекмн, нзпдеαдaαскме
ИЗДАЛСКВАМ - 1. Пoкиeβaе с pиaοкomинc oншв
вае aсквпв на много места. Трънаците издраска¬
ха децата. Котката мн издраска. Храстът из¬
драска лиц-оо ми.
—	одрасквам, ерднрмм рззг, езподраеквам, оди¬
рам разг, изподерам разл., нмдирмм рззз.
2. Пвкиeвaе ннщо е а-ртс, резки, pиecквнcци.
Издрасках книгите сл. Издрасках стената с
Роя.
—	нмдрмеквмм, н/подрасквам, и/пдеαдрм?квмм
ИЗДАЕВ—ЛИ - прен. еж. дребнав 2. зосч.
ИЗДРЕЗГНВЛВНМ - еж. преграквам
ИЗДРЕЗГНВЛЛ - еж. данргαв’
ИЗДРЪЖКА - 1. Парични cиepcoβa. оoeoo се да¬
ват на нскΌпв. за ре те oеигуии пинжcвявaнeoв
му. Той сн грижи за издръжката нз старите
си родители, Тя е по-лз издръжката не семей¬
ството си.
—	поддръжка, прехрана, издържане
2. Мeoeиuсeнu ор-аетва, което едои лица епвиeа зс-
квна еа длъжни де дават от други, свързани т тях
с бисчнe мли семейни omнвщeoис. Сллд развода
бащата е длъжнн де плеща издръжка нз деца¬
та си.
—	млимннтн юрид.
ИЗДРЪЖЛИВ - 1. Който сме физическа устойчи¬
вост, селен oигaнeаIе м здраве е може -а понесе
тежки условия, oamвасиeaнe. Българите се из¬
дръжлив народ. Издръжлив организъм, Някои
животни са много издръжливи.
—	устойчив, здрав, силен, крепък книж, як
разз, корав прен,, жилав орен., рззг, държе-
лнв, железен орен.,— челичен прен.. полт:,— каяк
простонар.
мнт. — неиздръжлив, неустойчив, елаб, киeхео. хи¬
лав, оeкτв
//слаб, кинхIо. неустойчив
2.	вж. калВн;
3.	вж. трмин 2. знач.
V държи му вратът (кръстът) рззг. към 1. знчч.
ИЗДРЪЖЛИВОСТ - 1. Степен оа възможности за
натоварс-не, за еπиτβянe с ннTлτгвоиcяmнc уелв-
амя. Тя раРоо-ш- непрекъснато и сама сл учуд¬
ваш- не издръжливостта си. Мускулите му
отново придобиха предишната издръжливост·.
—	устойчивост, здравина, сила, крепкоет кннж,,
якост разг, жнлавннм орнн:. рззз, жилаво?.
прзн. разз,, държ'илнвост
мнт. — неиздръжливост, о-устойчивост, ΟΛαΤοττ,
киeховеm, хелавоео
2. еж. трайност 1. знач.
ИЗДРЪНКВАМ - 1. еж. еззвънτевмм;
2. орен, рззг. пр-небр. еж. издърдорвам 1. знаа.
ИЗДРЪНЧАВАМ - еж. иззβкнτявαм
ИЗДУВАМ - Уeeличсасе обема, упвлeеявaе разме¬
рите оа нeшo. Кръв беше издула двете жили не
слепите му очи. Н- яж храни, които издуват
корема,
—	надувам, подувам, раздувам
//Зе сстси - като -схем, изпъвам -бика. платна нс ко¬
раб, лодке е др. Вятърът издуваше тънката му
рнзз. Вятърът издуваше платната на лодката.
186

—	надувам, подувам остер.
ИЗДУВАМ Се - вж. подувам ев
НЗДУМВЛМ - 1. еж. казвам 2. знчч.;
2. вж. изговарям 1. зова.
ИЗДУПЧВН.М - еж. надупчвим 1. аaвч·
ИЗДУТ - 1. вж. изпъкнал;
2. еж. подут
ИЗДУТИНА - еж. подутина
ИЗДУХВАМ - 1. Чрез духане с уста nиймсхаaм
πиaх. шепне и пор. вт aяксовa пoвьихнвеm· Издух¬
вам орехтз от масата. Издухвам о-п-лта от
цигарата си.
—	одухвмм разз.
2. еж. отвявмм
ИЗДУХВАМ СЕ - еж. ирееквам ев
ИЗДЪЛВЛВЛМ - 1. Пиaвс дупка, вдлъбнатина или
нар-з е анщт. Издълбаеам с длетото дупка е
стената.
—	дълбая ннсе, продълбмвмм
// Чрез дълбано- иапuеаaе, иавTисаяаaм oншo върху
твърде повърхност. На дървото някой беше из¬
дълбал името сл.
—	иреегърτβмм рззг.
2. вж. изкопавам 1. знач.
ИЗДЪЛБОК— - Оо поляма аеeбcчeнa· Ниваоз
трябва де се изоре uздuлбооc. Въздъхна издъл-
рcоc.
—— отдълеоко рядко, издъно
ИЗДЪЛЖАВАМ’ - вж. изплащам 1. зна..
ИЗДЪЛЖАВАМ СЕ’ - Плащам напълно дълга се,
nρeеoaβeе -а дължа 0^-. Утре ще ти сн издъл¬
жа, Все я лъже. чн щн й се издължи..
—■ изплащам ев, наплащим си нер:.
мнт. —> задлъжнявам, зτToичeяβсм, Tвиалсοвaм
ИЗДЪЛЖАВАМ2 -вж. удължавам 1. зотч.
ИЗДЪЛЖАВАМ СЕ2 - 1. Ставам по-рсеег. Лнц-то
му се издължи.. Носът му се издължи..
—	удължавам еи, и/точвмм си, проточвам ев
мнт. — скъсявам се
2. еж. израствам 2. знчч.
ИЗДЪЛЖЕН - К-йт- - малко по-дълъг от -Текаове-
овов мае отколкото тн -чеков. Издължени веж¬
ди, Издължена напрнд челюст..
—	върдълъг, удължен
НЗДЪНЕАМ - 1. Избив-м реовтв Оа нeшo. Внима¬
вай де не издъниш бурето. Издънезм кацата.
—	продънвам
2.	Paсносиoасf наещо иоτm дпиaа ддупкв ноеп. Кэдди.
вам ерзтзта. Издънезм стенете.
—	продънвам, пробивам, изтърбушвим
ИЗДЪНВАМ СЕ - 1. Оеmсаeе без дъно. Нов кош
трябва, старият с- издъни·.
—	продънвам ев, пробивам еи, и/търбушвмм еи
2.	пран. разз. дж. -провалм —е — . дзат.
ИЗДЪНКА - 1. Младо отеТлв, покарало от к-рена
нс дера- яем иaтmeнмн· Нз мястото нз отсечено
стъбло покараат млади издънки.
—	фнлнз, младок, фиданка, израстък, лвτдрм?τ
спец,, младочка диел,, отраслек остер.
2.	орен, еж. потомък;
3.	жерл. вж. провал 1. знач.;
4.	жерл. вж. гаф
ИЗДЪНО-1 . еж. ирдълбоко;
2. вж. изцяло 1. заеч.
ИЗДЪРДОРВНМ рззг. - 1. оренерр. Оeавeе извед¬
нъж aншo ннпoдхoдсщo. Тез да - по пиeеeтлс, или
маиeчaе много онобмиоеном нeшa. Побързах де я
аъзора. прнди де е издърдориле някоя дивотия,
Издърдорн куп глупости.
—	ирекредрвмм разз, преннрр.— нздрънквмм прлн:.
резг. пренерр, и/бръщолевям рззг. лруро, из-
еакτвям разз, оренебр,, н/плищвам разз, лрубо,
ирплямпвам разз. лруро, изтърсвам орен, рззг.
неодобр.
2. еж. нвмърморвам 1. зова.
ИЗДЪРЖАМ’ - 1. Запазвам овеят- физианοои
оaчнтmea. тввйсоат, подовто и nop., он ое nив-
еeaям, повреждам пор външно мае механично
ΒIзанйеoаин· Клонът няма де издържи и ще се
счупи. Тези обувки ще издържат дълло.
—	устоявам, нзтрмйвмм разз, удържам, трая
н-се,, утрмйвмм разз,
2.	Имам овес -а ое пивoмβoпoοΌaас и дч aaддeлeс
оа пοeхмаeеоo или ореветв-но вIЗдeCοmвин· Щн
издържим и тоез изпитание. Едва издържах
тоеа голямо психическо натоварване, Издър¬
жам на ллзд. Н- издържах л си хзпнзх от ба¬
ницата.
—	устоявам, удържам, изтрмйвмм рззг,, пона¬
сям, изтърпявам, нвдмянвам разг,, дмяня нзсв.
рззг, устнеквмм рззг.
3.	еж. търпя 1. зна..;
4.	прен:. вж. преживявам 3. знач.
ИЗДЪРЖАМ2 - 1. Правя исзхoаc за някого, aeшв.
Издържам голямо семейство. Издържам сту¬
дент,
—	поддържам
2. еж. храня’ 1. знач.
ИЗДЪРЖАМ СЕ - вж. прехранвам ев
ИЗДЪРЖА— - Който непълно отговаря на onиeдe-
аном виοеоe езеокаеамя е има веооки кτчнеoвa·
Издържан стил. Издържан език. Издържан до¬
клад, Издържано вечерно облекло.
—	изряден книж. прецизен кнлж., и/нскан, об¬
разцов
мнт. — неиздържан, oeизисднo. oeпинцeанн. ннeа-
eтосa
ИЗДЪРЖАНЕ - вж. издръжка 1. Μα..
ИЗДЪРЖМНОСТ - Пълно съотаеоеовсе о сзеоква-
нмята зс високо качество. Стилна издърженост·.
Издържаност е оPл-олотр.
—	изрядност книж., прецизност книж,, езеекм-
ноет, образцовое,
ант. —» неиздържаност, ннuзиядooеm. ннпинциз-
ност, оевзеекаооео
ИЗДЪАЛЛМ СЕ разл. грубо - аж. сопкам ее
ИЗДЪРПВАМ - 1. С дърпане пиcдвижвeм. оиe-
мнеoβсе ннщо мля аяксго (пТика. а пoеoоτ кем
леТе ом) сее измъквам, изаeжpτе ннщо оо нскс-
де. Издърпвам креслото към себе си. Издърпвам
чекмнджнто. Издърпвам однялото, зз де се за¬
вия по-добре.
—	изтеглям; дръпвам
мнт. —» избутвам, иаoиоβaе, изтласквам, избeIловeе
2. С дърпане omеeеoаaе ннщо или нсоoro назад или
отдсенаавтм нншo от нсоoro. Издърпах книгата
от ръцете й. Той я държеше здреео, но тя из¬
дърпа ръката си.
—' н/тюлям, дръпвам, отдръпвам, оттиглям
ант. — придърпвам, оиcoнглям
// подавам
ИЗДЪРПВАМ СЕ - 1. С дертсне се вmcосбвсе от
187
Н

някъде, кър-тв съм прикрепен, хванат. Куч-то се
издърпа със синджира си от колчето. зз ооеоо
бе завързано,
—	изтеглям си
2. вж. отдръпвам ев 1. знсч.
НЗДЪААЯеАМ нар. - еж. остарявам 1. знач.
ИЗДЪХВАМ - вж. умирам 1. зотч.
ИЗДЯВАМ - Оисас да иалeаe, изкервем из схооо оа
мпла 0—04· оoнeц. нишка. Издявам конец.
—	аα/деβмм, оτдевαм рядко
ант. — вдявам, аoeзвeе. oсасивсе
НЗДЯВ—ЛЯЕАМ разг. - вж. надхетрявам
РЕЛЕ-ЛЯВ— СЕрззг. - еж. н/хитрям ев
НЗЕДНИК - 1. еж. екeплдаτмτоа;
2. рззз. еж. мъчител
иЗеХАЛЕАМ - еж. nроехτеβмм 1. аoτч.
НЗЕЧАЕАМ - вж. ердехτевαм 1. —τ..
НЗЖАДНЯВАМ - 1. вж. ожмдневам;
2 прен, рядко вж. закопнявам
НЗЖИВЕЛИЦА - вж. преживяване 2. знач.
ИЗЖИВЯВАМ - еж. преживявам 1., 2. и 3. знач.
ИЗЖИВЯВАМ СЕ като - вж. смятам си
ИЗЖИВЯВАНЕ - вж. преживявани 1. знаа.
НЗЖЧЙВНМ— рззг. - вж. изтърквам 1. зат..
ИЗЖЧЛЕН рззз. - 1. вж. н/търкан 1. знач.;
2. еж. издраскан 1 —τ..
ИЗЗАД - вж. зад 2 —τ..
НЗЗЛОВНКАЙЯМ -вж. заобикалям 1. знс..
НЗЗВЪНТЯВНМ - Изведнъж cзpввaе тънък, слeн
звук, киaoкomиaeн звен, звънтене. От силния лръм
прозорците иззвиитяхе. Звънецът иззеънтя:.
—	н/дрънквам,	иввβъеевαм,	нрдaъеемвαм,
звънкам, дрънвам
ИЗЗВЪ—ЯВ—М - еж. нрзеъеτеβαм
ИЗЗЕМВАМ - 1. Вземам пиcнудиoeлнo. отнемам от
нсквгo нещо е полза ос държсвстс вее за ο^ο
пвлаванe. Иззеха олззкcооc натрупаните бо¬
гатства.. Ще изземат имота му.
—	конфискувам, отчуждавам
ант. —> връщам
2. еж. отнемам 1. знач.
ИЗЗЪВЕАМ СЕ диал. - еж. зъбя ев 1. зна..
ИЗИГРАВАМ - 1. орнн. вж. излъовмм 3. знач.;
2. орен. вж. надхитрявам
ИЗИСКАН - 1. Оойоо те отличава с финес, -нлскет-
ивст, оиτcooс· Изискана дама. Изискана среда.
Изискани манн-рн, Изискан вкус,
—	н/тънчнн, фин, nаефенен книж. нзящен
книж.. рафиниран книж.
мнт. —> груб, нeдoдялaн. нeизиеоaн, пиубcсaекe, де-
Teлaщоc
// Оойто те оолмчава е еенпаотоосо, финес. Изискан
жест. Изискан рае-раос·
—	елегантен, изящнн книж.
ант. —> груб, нндодялан
2. вж. издържан
ИЗИСКАНОСТ - 1. Оачееово ос eзcеосн· Изнсаз-
ност в обноските Изисканост^ не музикалното
изпълнение.
—— изтънченост, фене?, префиненоет книж, из¬
ящество книж, изящност книж.. рафинира-
ноет кннж.
ант. —> грубост, ннаoасeснoеm, нeиаuекeooco, πργΤΜ-
янотво, анбeлaшcнс
//Орсеоос и сослносо в нншo. Изисканост! на форма¬
та, Изисканост а обл-олcто.
—	елегантност, изящество книж. изящност
кннж.
мнт. — грубост, недоряланоет
2. вж. издържано?,
ИЗИСКВАМ - 1. Само несв:. Нaеooсoeeнo държа дч
се 00—40 сзенсоне правила. Щн изискаем от
езс де ръдете добри ученици.
—	искам
2.	Само нзсв·. в 3 л. еж. еандпдлаомм 2. зна..;
3.	Само 3 л. лд. нмн. еж. емаαомм2 2. -знач.
ИЗИСКВА СЕ - Безл. вж. трябва
ИЗИСКВАНЕ - 1. Обикн, мн, Писвcл4. чисто еn4а-
еснй - задължително. Той не се подчинява не
uзuсаезонятз не усозез. Трярез да се спззезт
изискезннятз на морала,
—	повеля кннж., повеленне кннж. поет,. импе¬
ратив прзн·. кннж.
2.	Of^iua^. мн. дж. -уловил —. днач.
ИЗКАЗ - 1. Изгвасиянe. риouзoсеснe оа звук, дума
и пор. По изказа не някои думи се познава, ч- е
чужденец.
—	наричанн, нзкавванн
2.	Изаоeаeнaнaмеи·етл -авотов, лаесо^ов^-^о^и, пативот,
по оoCтo те ле uаисасвст. Езикът нн познава ро¬
гати нюанси на изказ, Фразеологизмио- прндз-
езт -ксрр-снинз орзгреносо на изоеза·
—	нврав, нзрмзевмен
ИЗКАЗАН - вж. ирречнн 2. зотч.
ИЗКАЗВАМ - 1. Пиeдeвсе е -сме месел, чувство,
желание и пор. Не знам как дз изкажа тоаа,
ооетc чувствами Изказвам мислите сл. Изказ¬
вам мнение. Изказвам nр-длc:жеоuе.
—	наричам, нврαвевαм, налагам
2.	вж. нраαревαм 1. зна..;
3.	вж. нродвαаем 1. знач.;
4.	вж. предавам 2. знач.;
5.	вж. открнвам 3. зотч.
ИЗКАЗВАМ СЕ - 1. Изисaсв4е мнененоо се по да¬
рен аIпиoе. Празuд-итит още не сл е изказал по
този въпрос,
—	еаонземeем еи
2. еж. нзаαревмм ев 1. —τ..
V осзвτе ос думата (приказката) рззг. към 1. зат..
ИЗКАЗВАНЕ - 1. вж. изложенни’ 1. ан4ч.;
2.	рззш. еж. изявление;
3.	еж. нзкмв 1. .зоеа.
НЗКЛЛЕАМ - еж. окмлвмм 1. знач.
НЗКАЛЪПЕАМ - ррзн. разз, вж. скалъпвам
1.	зотч.
НЗКАЛЯН - еж. кМлвн
ИЗКАПЕНМ - 1. еж. накапвам;
2. вж. опмдвмм
ИЗКАРВАМ’ - 1. резг- еж. изваждам 1. и 4. ан4ч.;
2.	вж. навеждам 1. е 2. зна..;
3.	еж. получавам 5. зна..;
4.	рззг. вж. изработвам 3. знчч.;
5.	еж. спечелвам 1. —τ..
Н3КАРВНМ2 рззг. - 1. еж. завършвам 1. знач.;
2.	вж. преживявам 2. знaе.;
3.	еж. избутвам 2. знач.
НЗКНРНКАТЧАЯВНМ - вж. осмивам
НЗКАСТАЯМ - еж. окα?τаем 1. заеч.
Н3КААЕАЕАМ СЕ - еж. качвам ев 2. зна..
ИЗКАЧВАМ - 1. Оиcавcжe4е сн пв ββοο.βη4. Из¬
качих стъпалата на един дъх, Изкачвам ета¬
жите.
188

—	качвам, възкачвам книж.
мнт. — слизам, спускам се
2. вж. качвам си 1. ^β..
ИЗКАЧВАМ СЕ - вж. качвам ев 1. е 2. aoaч.
НЗКНК—ТВАМ СЕ резг. - вж. нземнвмм си
НЗКНЛВАМ СЕ нер. - вж. и/енпвмм еи 1. знаа.
ИЗКНРЛНВЯМ рззг. - вж. нзмка?явмм
ИЗКИСКЕЛМ СЕ - вж. изсмивам ев
НЗКЛЕПЕАМ рззг. - еж. и/мърсявмм
НЗКЛННЧВАМ рззг. - Уепяeсе ра се освободя, -т
не изпълня някакво зτаIлжнoин. -а ое eзeIищτ
о^кекст иaбвтс. Накараш лн ло да свърши ояаеа-
ее работа, винаги ще изклинчи, Пак щ- uзоллнчн
л няма дз с- яен на д-лото,
—	изкръшквам рззг,, измъквам ?е прен, разз,.
нзплкввмм си прлн. рззг.
НЗКЛЬ—ПВАМ простонар, грубо - еж. изяждам
1.	^τ..
НЗКЛЬ—ЩЛВЯВАМ разз, неодобр. - вж. отслаб¬
вам’ 2. зотч.
НЗКЛЬ—ЩАЕЯЛ рззг. н-одобр. - вж. отслабнал
1.	знсч.
ИЗКЛЮЧВАМ - 1. Махам, cавaжpсе някого като
член оа нсквоβв oиπτнeзсцмя, eaетcтсцмс вее
група. Изключвам от партията. Изключвам от
училищ-. Изключвам от управителния съвет:.
Парлзмлиmзрозтз лрупа изключи няколко свои
членоен
—	отстранявам, отписвам, отчислявам, отлюсп-
вмм прлн, рззл.
мнт. —> приемам, вкeюевaм. зсπeевτе. зачислявам
2.	ПиeкIевсе действието нт мсшент, мвmoи. електри¬
чески уред и под. Изключвам редното. Изключ¬
вам здин от деилетзлите,
—	спирам
мнт. — включвам, псткам
3.	еж. отетрмнявмм 2. знач.;
4.	орен, разз, вж. забравям 1. знаа.
ИЗКЛЮЧЕНО - 1. Озосчева, чн нн еIшeеoвсвa вIа-
можооет дс стене, -а те осъществи нншΌ. Изолю-
ч-но н е такова ерем- да се отиде в планината,
—	невъзможно, немислимо
мнт. —* възможно
2.	За категорично отхвърляне на това, което се съ-
oбшсβс, оaзвв. Той де е откраднал парите? Из¬
ключено!
—	невъзможно, немислимо
V руме ре aсмa рззг, -ума дс не етеве рззз. ктм
2.	знаа.
ИЗКЛЮЧИТЕЛЕН - 1. Който е в много вcοoос
степно ооложетелен вее отрицателен по осчнοтвo
вее мнопо силен по оиoявa. Изключителен студ.
Изключителен рззаcш. Изключителен терор.
Изключително трудолюбие. Изключителна
красота, Изключит-лен телено, Изключител¬
ни способности, Изключит-яне памет.
—	извънреден, необикновен, нивнрдеτен, неимо¬
верен, небивал, невиждан, нечуван, невъоб¬
разим, поразетелин, нзумнтнлен, неописуем,
ненаказан, нин/рмзим оолт, рядък, нзвънми-
рен книж,, феноменален книж., страхотен,
страшен прнн, ужасен ррен,, рззг,, адски прзн.
разг., жесток орнн. ижарл.
2. вж. извънреден 1. знсч.
ИЗКЛЮЧИТЕЛНО - 1. вж. еамо 1 . зна..;
2. вж. извънредно
ИЗКОВАН книж. - вж. измнелен 1. анaч·
ИЗК—К—АВАМ СЕ разл. - вж. опулвмм ее
НЗКОК—РЕН рззг, - еж. опулен
ИЗКОМАНДВАМ - вж. заповядвам 1. знач.
ИЗКОНЕН - Осйто съществува от много отдавна,
omоиaC βинен. Изконни орева.
—	прндвечен, накичен книж,, изначален книж.
ИЗкО—СЧмНа—М книж. - еж. изразходвам 2. и
3.	знчч.
ИЗКОНСУМИРАН книж, - вж. изчерпан
НЗКОНТВАМ СЕ разг. ирон. - вж. применякам се
НЗКОНАЕ— разз. лрон, - вж. применен
ИЗКОП - Изкопано мсcтo. Стоях до изкопа край
пътя. Прескочих изкопа. Войникът р- залегнал
в изкопа.
—— ров, канавка рззш., хендек простонер, шанец
рядко, прокоп рядко
НЗК—П—вАм - 1. Писвс -сока, яма, изкоп, като
иaвaжpaм пръст от з-мята. Изкопавам трап, Из¬
копавам канел. Изкопавам гроб. Къртицата си
изкопа жилище.
—	изравям, изривам2, н/дълемвам
мнт. —> закопавам, aсиτвяе. зτииβсм. зτеcпeсм.
зстиспeсм. ^ιλο^
2. вж. изравям 1. знаа.
ИЗКОПИРАМ - вж. прекопирам
ИЗКОП—ЛВ АМ рядко - вж. закопавам
ИЗКОПЧВАМ - вж. и/тръгвам 1. зотч.
ИЗКОПЧВАМ СЕ - Освобождавам ое вт ae.ec
ръце, което ос ме воoлеcли, или от нсоΌгo. Едва
се нзкопчих от прегръдките му. Тя успя дз се
изкопни от силните ръце нз нападателя,
—	откопчвим ев, отскубвам ев, н/тръгвам еи, из¬
скубвам еи
ант. —* вкопчвам се, вчешкеам те
ИЗКОРЕНЯВАМ -1 . вж. изскубвам 1. анτч.;
2. орнн:- вж. премахвам 1. знчч.
НзКоРНСаВлМ - вж. н/ползвим 4. зова.
ИЗКОРМЕАМ - Изваждам въор-шототсте нс
уеIρтвнoo животно, птица. Изкормвам сърната,
—	изтърбушвим, ирτсмевим диал.
ИЗКОРЧВВЛМ СЕ - Обикн. за пиeдмemи от -трона
материте - eзоиeeяeсм се, ез-уесм тн есвсоре
ели невън. Паркетът ще се изкорури от влага¬
та.
—	измятам си рззг, н/гърбвим ев рядко
ИЗКОРУБЕН - вж. нзмитнмт 1. зова.
НЗКОСО - 1. В отчет. е гледам, поглеждам и пер. - о
края нс окото се, б-з ра oTиIшeм лицето се кем
нсTлюдсвaнcс обект. Погледнах я лзкосо.
—	изкриво разг.
2. вж. косо 2. анaч.
НЗКОСЯВАМ - вж. отсявам
НЗКОСЯВАМ СЕ рззг. - вж. нртормозвам ев
НЗКРЛДВАМ - вж. дбнрaм2
НЗКАЕЙЗВЛМ жерл. - вж. полудявам 2. знаа.
ИЗКАЕЩЯВАМ - вж. извиквам 1. е 2. знач.
ИЗКРИВЕН -1. вж. крив 1. зее..;
2.	вж. нзметнмт 1. зна..;
3.	еж. деформиран 2. е 3. знач.
ИЗКРИВО разг. - вж. и/косо 1. зотч.
ИЗКРИВЯВАМ - 1. Превя нещо да отсон оиивo.
Изкривявам браздата. Изкривявам леозд-й, Из¬
кривявам снагата си.
—	кривя несв., вмкаивеβмм
мнт. —> изправям, oпиaсям
м
189

2.	еж. деформирам;
3.	прзн, вж. изопачавам
ИЗКРИВЯВАНЕ - вж. деформация
ИЗКРИСТАЛИЗИРАМ - 1. ор-н, книж. вж. изяс¬
нявам еи 1. знач.;
2.	прен. разз, вж. замръзвам 3. знач.
ИзКрЪНКЕАМ рззг:. - еж. измолвам
НЗКРЪСА—СВНМ разл. - вж. обхождам
НЗКАЪШКВАМ разг. - вж. нрклинчвмм
ИЗКРЯСКВАМ - вж. и/внквмм 2. зотч.
ИЗКЧКАЛ жарл. - вж. оглупял
НЗКЧКВАМ жерг. - 1. вж. оглупявам;
2. еж. полудявам 2. знач.
НЗКУКУРИАНЛ рззг. ирон, - вж. оглупял
ИЗКУКУАНГВЛМ - прен, разг. ирон:. вж. оглупя¬
вам
ИЗКУСВАМ диал. - вж. наяждам 1. знач.
ИЗКУСЕН - 1. вж. опитен 1. и 2. знач.;
2.	еж. умел 1. знач.;
3.	вж. сръчен 1. анaч.
ИЗКУСИТЕЛ - 1. вж. eкблмрниτел;
2. вж. дявол 1. знса.
ИЗКУСИТЕЛЕН - 1. к-йто eзкущτвс. оеТлтзнявс.
Изкусител-н позл-д.
—	съблазнителен, πриъъ?τнτеаин
2. вж. прнвлнкмтелнн 2. знач.
ИЗКУСИТЕЛНОСА - вж. прuвликмτнледeτ
И3КЧС——СА - вж. уменне
ИЗКУСТВЕН - ’. Оойтв е получен в резултат от
чoвнщкτтс рейн-ет оо т-хива-окс мас химически
начин и нн сн cиeшτ а пиeиoдсmс· Изкуствена
коприна, Изкуствени дълли мигли. Изкуствен
цвят не косата..
—	неестествен
мнт. —>	Ilиииoаeн
2. Оойто не сн държи според пиcиoдτmс. характера се,
ое - пиивeчeн зс някопо мас не става според оре-
иoаama оа някого. Изкуствен смях. Изкуствена
усмивка. Изкуствена сърдечност.. Изкуста-но
държание. Изкуствена в-с-лост.
—	престорен, неестествен, фалшив, подправен,
принуден, пaеввеτ
мнт. —> естествен, иепреовдео, нeпoдписeeн. ае-
пинеΌОинн, бeзuаоветeнн, непревзет, oнпoеиeа-
ствен
НЗКУСАЕЕНОСА - Кечееосо нс ч-в-к, кoCтo ое се
держи елорнр риuиoдτтτ. характера си вам израз
ос oaоoвa поведение, держание. Долових нотки
не изкуственост в гласа му. В отношенията им
име изкуств-ност.
—	прнетореноет, ниветиетвиност, фалшивост,
подправено?., прннуденост, паеввеτо?τ
мнт. —► естественост, oeπиeoсаeнoет, нeриeетoиe-
0000, безизкуственото, ннриeвзeтoет. нeпвеиeа-
етвеооет
ИЗКУСТВО - орзн, вж. уменен
ИЗКУСЧРЛЕАМ разг. - вж. напипвам
ИЗКУСЯВАМ - вж. изкушавам
НЗКЧСЯВАМ СЕ - вж. изкушавам ев
ИЗКУФЛВАМ рззг. ирон. - еж. оглупявам
ИЗКУФЛЛ рззг. ирон. - вж. оглупял
ИЗКУШАВАМ (НЗКЧСЯВАМ) - 1. Възбуждам у
няовпo силно желание за нещо, пиндeзвcкeсм по
да eзвIИщи oeшo нс βο^τ цент, дoиe с оер-рне
днйотвмя. Н- ме изкушавай с цилера, че -дезм
съм се отказал от тях. Изкуши м- nо-енсcаз-
те служба в столицата, Той го е изкушил де
открадне.
—	съблазнявам, поелм/ням, еддъъгвмм, под-
мммвмм, примамвам
2. Смлао пиeвлcчτе нсовпo, всжрам се нсоoеу много
пиивлноτoeлнн. Изкушава м- мисълта де посетя
далечни страни. Тя усещаше, чн имз силата да
изкушава.
—	съблазнявам, елм/ня ннсе. примамвам
ИЗКУШАВАМ СЕ (ИЗКУСЯВАМ СЕ) - 1. Оод-
аτвτе се на смлао жнлтоен зе нещо, -оре и като
правя πийщоc. Съжалявам, чн купих обувките,
изкуших с- от изгодната цзна. Изкуших се от
инсокаоз ззплзоа, която мн предложиха, л зз-
оова изоставих следването.
—	съблазнявам еи, поблазням еи, пддлъовмм ев,
полъгвмм ев, подмммвмм еи
2. Изпuoвτе смлао желание за нeшo пиивлeоameлнo.
Носи лн чоеек оръжие, изкушава с- де сн пос¬
лужи с него.
—	съблазнявам ев, блазня еи нзсв.
ИЗКУШЕНИЕ - 1. Силно желание зс нещо орсван-
оτoeлao. Не устоях на изкушението де опитам
тортата,
—	съблазън
2. Ннщо, конто изкушава, 0ITлτзoявτ· Много се изку¬
шенията в големия лред.
—	съблазън, примамка, подмамка рззг.
НЗКЪЛВЛЕЛМ - орнн, рззг. ирон:. вж. наизустя¬
вам
НЗКЪЛЦВАМ - еж. окълцвмм 1. затч.
ИЗКЪЛЧВАМ - 1. Пиичинсвτе иτзеeοoвτнe ос оoο-
тете а става една οписеo друга. Паднах и сн из¬
кълчих ръката в рамото,
—	нзмнтамрззг., нзмнетвам диел.
2. орен, рззг. вж. и/опмчмвмм
ИЗКЪЛЧЕН - 1. Зт крак, ръка - оии който има иса-
еeοmвτoe от квоти една οоиямo -руга. Кракът н
изкълчен е глезена.,
—	нзмнтнмт резг.
2. орен·, резг. вж. изопачен
НЗКъ—АЯВАМ - вж. πроехτевмм 1. Μα..
ИЗКЪПВАМ - С къпане измивам някого или нещо.
Изкъпвам детето.
—	окъпвмм
ИЗКЪАКВАМ ^ззг. - вж. изпивам 1. зотч.
ИЗКЪРПВАМ - вж. закърпвам 1. знаа.
ИЗКЪААВАМ - 1. Със свет omοoиτнявτе нeшв здиτ-
во прикрепено. Изкъртеам р-ш-окатз на про¬
зореца.
—	откъртвам, къртя неси., избивам
2.	Сее сила исаиущсeτе, иавсжаτм нещо. Изкъртиха
паветата, за де асфалтират улицата. Трябее
де изкъртим ератета.
—	разкъртвам, рм/енкам, избевмм
3.	Отделям кълчете, ларч-от, частици ет повърхност¬
та на aeшo. Като заковзвзх картината, изкър¬
тих чест от мазилката.
—	откъртвам, отчупвим, оτлдмевмм, отроши-
вам
НЗКЪАШВАМ - вж. и/почупвам
ИЗКЪСАН - вж. н/покъсмн 1. зотч.
ИЗКЪСЕАМ - еж. н/покъевмм 1., 2. е 3. зотч.
ИЗКЪСЕЛМ СЕ - вж. окъсвам ев
ИЗКЯАВАМ простонзр. - вж. епечелвмм 2. заеч.
ИЗЛАГАМ - 1. Пoксзвτе оτитини. предмети и др. на
190

изложба, в музей в др. В галерията са изложени
картини не чужди майстори, Ще изложим от¬
критите старинни монети е музея.
—	експонирам кннж.
2.	С ор-дл, не. Оставям онщо ос --йствсет- на ня¬
какво вемянсн. Излагам лнц-то си не слънцето.
—	подлагам
3.	Давам ΒIаеoжooеo анщо -е он уоттаове, взете. В
тнмата се добрн изложени чертите нз лнроя.
—	представям, разкривам, показвам, натъквам
4.	Последователно вбοежpсе, п-в-ря за ннщо ло ня¬
какъв въпрос (оТекн. в текст). В книлатз авто¬
рът излага проблема зз глобалното затоплян-
не планетата, В списанието „Българска ста¬
рина “ Раковски излага сеоит- своеобразни фи¬
лологически теории..
—	разработвам, разглеждам орен:.— развивам
орен,, поставям, изяснявам прнн:, трактувам
книж,, третирам книж,, занимавам си (е)
5.	вж. изкарвам 1. зотч.;
6.	вж. злепоставям
ИЗЛАГАМ СЕ - 1. Пиeае·свсм се в лоше овеолмна о
думи, държане-, пoο·тпоe. оставям лошо влеасо-
лннен за себе ом. Страхуваше сн, че ако прояви
невежество, ще се изложи пред другарите си.
С лошата сл игра отборът нн постоянно се из¬
лага. Щн сн изложа, ако злоупотребя с парични
срндстее.
—	компрометирам еи книж., злепоставям ев
рядко, опозорявам ее, опитнявмм ев, посрам¬
вам сн, орезилевмм еи рззг, оскмндмлявмм
ев, дмаeкареβмм си рззг, оkврαревам се прос-
тонер, ризиля си неси, простонар, кипмзя ев
ннсе, простонзр,
2. вж. и/рмрявам ев 1. Μα..
ИЗЛАГАНЕ - Представяне е лоша οвemeиoτ. създа¬
ване на е-шо впечтоенаен. Голямо излзлане н да
не си знаеш уроке. Излагане пред публиката.
—	компрометиране книж,, злепоставяне, изла¬
гания разз,, излαгατнъ?τвд рядко, посрамвани
ИЗЛАГлАеЛСТВ— рядко ~ вж. налагани
НЗЙАГМЦИЛ разз. - вж. излагане
ИЗЛАЗ - рядко вж. изход 1. зота.
ИЗЛМЗВАм - еж. нрпъъревам
ИЗЛЛК диал, - вж. клмдиниц 1. знач.
ИЗЛАПВАМ разз, - вж. изяждам 1. знач.
ИЗЛЕЖАВАМ СЕ - 1. Пиeоτивτе пивдължмт-лoв
сиeмe в легнело мем в поевлнгнтло положномн.
Излежавам се не сянка оод дървото. Обичам да
се излежавам не дивана.
—	лежа, нзлягмм си, натягам еи
2.	прзн·. н-одобр. вж. еи/дилнича 1. знач.
ИЗЛЕКО - вж. лико 1. и 2. знач.
ИЗЛЕКУВАМ - Помепем от Толнн -а oааиτвнн.
Докторът мн обеща де м- нзлнкуеа. Бнлкнт-
щл тл излекуват,
—	вдигам орнн, разл. оправям прлн·. разл, изце¬
рявам нар,, нзцелявам нер.
мнт. —> разболявам, поТееявчм
V взорсвям (вдигам) нт крака рззг.
ИЗЛЕКУВАМ Се - вж. оздравявам’
НЗЛЕ—ЛВЛМ СЕ длал.. - вж. нзмкрзвъивям еи
ИЗЙЕПВАМ - диал, вж. намазвам
ИЗЛЕТ - вж. екскурзия 1. зотч.
ИЗЛЕТНИК - вж. екскурзиант
ИЗЛЕАЛЕАМ - вж. излитам 1., 2. и 3. знач.
ИЗЛЕЧИМ - За болеет - оoCoo може -т ое излйоввτ·
Тази болнст л излечима,
—	лечим, нрцернм нар,
мнт. —> неизлечим, о-лечем, oнизцeиим
ИЗЛИВ - пр-н·. рядко еж. нзблик
ИЗЛИВАМ - 1. Превя -т изтече от отд нτмиисшсmч
ее в ннго течност мля чест от н-я. Щях де нзл-я
супата, Внимавай де не излееш еиното,
—	изсипвам разз, разливам, разсипвам разз.
// Изведнъж cалиτавτе всичката mнчaoοm. която сн
aсемиτ е някакъв стр. Излях ведрото. Излнеам
водата от стомната.
—	ливвмм, изсипвам разз,
мнт. —* наливам, ο-ηβ^
2.	Ортвя чтет оо някаква оечоооо -е езтнчн от τι--.
От рутллкзоз излях малко вино е чешете. От
препълнения лег-н трябва де излееш част от
еодзта.
—	отливам, отенпвмм, и/еипвам разз.
мнт. — наливам, вeивτм. сепвам
// доливам, ролелвам
3.	вж. лея
ИЗЛИВАМ СЕ - 1. Зс ста, бутилка е пор. - cзоpaа-
вам те, кето оечнооточ, с която съм изпълнен, из¬
тича οαβιο. Чешете ми се преобърна л сл изля,
—	изеипвам се рззг,, разливам се, разсипвам ев
рззг,
2. вж. ттвса —. днач.
ИЗЛИЗАМ - 1. Отправям сн eастн еяοoomo. керноо
съм Тме, пиeдвмжвчм ое отвътре есетн в aншo.
Излизам от кухнята, Излизам не дворе. Изли¬
зам пр-з ератата. Какво искаш- човноът, кой¬
то излез- нй сега?
—	измъквам ев прнн·. рззг,, изнизвам се ор-н.
разз.
мнт. —> влизам, нсмеовτе се, oτвлизче
// влизам, ветовτе сн, промъквам тн
2.	еж. напускам 1. е 2. заач.;
3.	прнн·. еж. показвам еи 1. зотч.;
4.	прнн·. вж. появявам си 1. Μα..;
5.	орнн:. вж. струвам 1. заеа.;
6.	орен:, обикн·. иЗл. или безл. вж. оказвам си 1. зотч.;
7.	прнн, рядко ож. произхождам 1. зата.
ИЗЛИЗАМ СИ - ож. напускам 1. знаа.
ИЗЛИЗА— рззл. - вж. нзлннял
ИЗЛНЗЕАМ - вж. облизвам 2. зотч.
ИЗЛИ—ЛЕНМ - Зс тькто, плат е пор. - поооепнано
.ταβ^ все пo-oтнто и пубя здиτвиoчmτ см. Дреха¬
та н нзлиняла от ернм-то,
—— изтънявам’, отънявам, проτкняβмм рядко
НЗЛННЯЛ - Зс дреха, плат и лед. - който от ртепа .
урвтинTτ - изтъркан, лиoтρит до οктοвчнe· Излн-
нлли дрехи и заеиеки.
—	отънял, нзтънял, протънял, излизан разл,,
олизмн прен. резг,
НЗИИСЯВАм нар. - еж. оплишивявмм
ИЗЛИТАМ - 1. Зс отеца, насекомо, самолет м др.
- е летене oслвοксе -шре-ее-оо място. Пончкн-
тл излетяха от нлонз. Самолетът нзл-оя със
ззоuсuеuuе.
—	отлетам, ирлитявам, отлетявам
мнт. —> долитам, долнтявсм, прелитам, орсаетявам
2. Зс птица, нτοнкoмo. οτеелem е др. - с летен- сн
еmдeeяе от еяcmomo, кь-етв съм Тме. Пончкеоз
излетя към н-рето, Рак-тата всеки момент щ-
излети.
м
191

—	лнтвмм, полетявам, полетам, и/хвръквам,
евaеτевαм, изхвърчавам, хвръквам, възли¬
там рядко
ант. ——► кацвам, πиeзeесвτе сн
3.	пран. Трътвсм, котортем ко кеееякдд -шосо Кърро
вас Τι^ο, еmиeеcтeлнв eзлeзсе оо някъде. Изле¬
тях към училището. Кето стрела излетях от
стеяте.
—	н/хвръквмм прзн., изхвърчавам орнн,, нвлеτе-
вам орен,, отлетам прлн, отлетявам орзн.
ант. —> долитам, аоееоявсм, аoхвъичсeτе
// влитам, вл-тсвτе, oсхелmвсе, oτхeсвτе. връхли¬
там, атлетам
ИЗЛИТАМ <СЕ> жарг:. рядко - вж. насилвам ев
ИЗЛИЧАВАМ - вж. заличавам 1., 2. и 3. знач.
ИЗЛИШЕН - вж. ненужен 1. и 2. анча.
ИЗЛИШЕСТВ— - Н-що, сoeoв - в повече, еврьх не¬
обходимото. Излишество от храни. Трапезе не
излишнстеото.
—	излишък, изобилие, обилни, uвдбилсτво кннж.
мнт. —> недостиг, нeдoeеео, дефицит
ИЗЛИШН—СА рядко - вж. ненужност 1. и 2. знаа.
ИЗЛИШЪК - вж. излишество
ИЗЛИЯНИЕ книж, - 1. вж. словоизлияние;
2. вж. н/блек
НЗЛ—ЖВА - Стереом нч ерао мсеmв риeдмemи из
оТлсоттс ет uаoTиτзu·eлooтo изксетво, nивеcщ-
л-оостта, земеделието и ар., овpиeдeни за иeа-
гаеждене от псTлuоτ. Художествена изложба.
Изложба на приложните изкустее.
—	експозиция, н/ложенне2
ИЗЛОЖЕНИЕ’ - 1. Излапвае ет мисли, мнение по
нскaоев въпрос. В пнчата дадоха само малка
чест от излож-нилто не министъра, Внима¬
телно изслушах цялото изложение за състоя-
ни-то не еисшето cррззовзине у нес.
—	нзкмзвмнн, експозе книж.
2. вж. донесение 1. анча.
ИЗЛОЖЕНИЕ2 - 1. вж. изложба;
2. вж. панаир
НЗЛОКВНМ разз, грубо - вж. напивам 1. ^τ..
НЗИ—МОТЕАМ рззг, грубо - еж. ермърморвам
1.	зее..
ИЗЛОМЯЕАМ рядко - вж. изпочупвим
НЗЙЪГВНМ - 1. Съзнст-лоо кτзвτе лежа. Излъл-
вам учителя, че съм си написал домашното.
Разбрах, чл излъга, Излъга мз, р-з де му мигне
окото.
—	ивлкгоτвαм разз,, нзмннтвмм разз,, ментоскам
рззл.
2.	Ο-μ^ лъже о няоaовa кoиeο·нa умелее. Излъга
ме, че ще дойде на срещата:. Гледай да н- т- из¬
лъжат и да ти вз-мзт къщата, Защо мн излъга,
чл дн-с щ- дават заплати?
—	нзмммвмм, заблуждавам, ивъкодτвαм разг.
нвббдαaквмм простонар, премятам орен,
рззз, баламоевам рззг., вмбмaaмо?вαм разг.
н/ментвам разз., ментоевам разз., изπъавαл-
вам орен, разз,, вакввαм орнн, разз., извозвам
прен.. рззз, преци^им орен·, жерг.. прекарвам
пр-н. рззз,
3.	Съзнателно риoсeсвaе оечееоооот към няквпо. Ра¬
ботих в един магазин, но не ми платиха, излъ¬
гаха мн. Опита се да м- излъже и де мн върн-
nc-мзлкc оери.
—	измммвам, н/хнтрям, изигравам прнн. мина¬
вам прзн. разг. прекарвам прен, рззг,, извоз¬
вам орен·, разг, еаеаαквαм орен, жарг,
4. резг. еж. прелъстявам
V	пращам (cзпиτшτе) за зелен хайвер разз, риτ-
шчм зт липови ябълки рззг, оиτшсе в зората
за отби рззз, сρъавае т-некся рззз., сρъавсе нч
оиaзнc ясли рз-л, οоиoсвсе (овптждам, нспиa-
вяе, иаuписвсе) номер рззз, пoдхлъзвсе (хлез-
все) на -вн-ас овис разг., пвалaпaе (οлaпτе, ту-
Исе) ринеат кoис разз. към 1. м 2. зотч.
НЗЛЪГВАМ СЕ - 1. Ортся aнвeиoe заключения, из¬
вори за oнше или за ажого, оъздтетм се ннвсинa
оиeдοmсвч по oтеещeнce нс ннщо сее есоепе. Мис¬
лех ло зе члстнн човек, но се нзлълех. Бяха увере¬
ни, че ще спечелят лзРоритн, но с- излъгаха.
—	н/мамвмм ев, заблуждавам еи
2.	Орася грешка оре нскτоβc ρη^το—, пoοmьлоc, за
което οъжчeяeсе. Излъгах сн, като купих тази
кнлла, която нищо не струеа. Гледай да нн сн
излъжеш и де вложиш парите си е някоя съм¬
нителна сднлк^а..
—	измммвам еи, минавам ее разг, извозвам еи
прен, рззг., изпкaзмлβαм се ореНи рззг.. прекар¬
вам си разг, преци^им еи жерл. изббдαлк-
вам ев простонар.
3.	прен·. разз. Писeс нещо нноиepвидeнo. Няма лн
някога дз с- нзлъж-ш да ни дойдеш на гости.
—	сбъркам ев рззг.
4.	вж. еодлъовмм ев 1. знач.
V	излиза мм крива οеemксmс рззг, нτписвсе ^4-
0^ ом криво (погрешно) сметкатаразз,, oаписвсм
си еенmостс без киъчесия разз,, обърквам адреса
рззг. към 1. знач.
V	oеmчeτе с пръст а устата (носе) разг, oοтчeτе сее
зехелто шрсстрезг.. oοmaвсе нч сухо (ос поне-ее-
еcоa, на зелено) рззг.. oеmτвсе като отока (патка)
нс енд разз. към 2. зача.
НЗИЪГ—ТеАМ рззг. - вж. и/люкам 1. в 2. знаа.
НЗЛЪСКВАМ - вж. лъскам
ИЗЛЪСАИАЕЛ остар, - вж. съелмзнител
НЗЛЪСАЯЕАМ остар-. - еж. прнък?τеβαм
ИЗЛЪХВАМ оолт—. рядко - вж. излъчвам 2. знчч.
ИЗЛЪЧВАМ - 1. За жив oипсниаъе ели внщнотео -
oοeoToждeвτе, изхвърлям от себе св нещо, имам
οввCе·вomo да исзриoοтисoявсе 00-0,-04, топлс-
от, еuиuc. което еъдъижсе· Излъчвам топлина.
Излъчвам миризма.
—	н/пуекмм, отделям, издавам
2. Иаиaасвсм някакво чсветво, ΐΒΟορο-ΗΒ-. Цялзтз й
фигура излъчва здраве. Очите й излъчват неж¬
ност: Излъчеем силе.
—	нзлъхвмм поет, рядко
2. вж. предавам 3. знаа.
ИЗЛЪЧВАМ СЕ - прен. Зе чувство, състояние, оа-
ο·иoeнeн - исаоиuсaм ое, cаπеовче, като хeисо-
meиизeиτе нещо, нскoгo. От очит- й сл излъчва
топлотз и сърдечност: От н-ло се излъчва спо¬
койствие.
—	лъхам прзн:.— вия орнн,— дъхам орен, лъхтя
прнн, ооет:.
ИЗЛЪЧВАНЕ - 1. Отделян- еа eнeигис във вир от
вълни вее чтооицс от -дно mслв към друго мем
в риoοmиeoοтeoтв· Слънчево излъчване. Радиоак¬
тивно излъчване.
—	лъчение, радиация
2. вж. предаване;
192

3.	прлн. вж. обаяние 1. знач.
ИЗЛЮПВАМ’ - вж. ирмътвам
ИЗЛЮПВАМ2 диел·. - еж. обелвам 1. Μα..
ИЗЛЮЩВАМ - вж. обелвам 1. е 2. знач.
НЗЛЛГАМ СЕ - 1. вж. иртягмм ев 1. зачч.;
2. ож. излежавам ев 1. ^τ..
НЗМАЗВАМ - Пекиeeсе о мaаcлоa нещо. Измезвам
стннате. Измазезм изкъртения оод.
—	замазвам, мажа неси., нзлепвмм диал..
НЗММЙСА—РЯВНМ разг. - вж. наработкам
1.	знаа.
ИЗМАМА - 1. Ο^ητό-λη-, ринднτмниeнo зчТевжрт-
вчне о оoииο·oч цел. Опитват сн с измама де
спнчнлят изборите. Бързо схвана всички изма¬
ми, които с- прилагат въе фирмата. Финансо¬
ви измами.
—	машинация, даъαвнам разг., шмшмм разз,
шмикирня разг, мистификация кннж.
2. еж. заблуда 1. знач.
НЗМНМВНМ - вж. н/люкам 2. е 3. знач.
ИЗМАМВАМ СЕ - вж. излковмм ев 1. и 2. знач.
ИЗМАМЕН - Нт който нн може. да сн eсивс, кой¬
то мемм, създава пoпиeщнτ лиeаетτeч· Измамно
еремн. Измамни думи. Измамно щастие.
—	измамлив ооет,, неверен, лъжлив, лъжовен
понт,
ИЗМАМЛИВ оолт. - вж. измамвн
ИЗМАМНИК - Човек, който ее служи о нечестни
похвати, за дч очоеее вреда нт ожогт. Не трярез
де му с- еярез, той н измамник.
—	лъжец, шарлатанин, мошеник, мееτърджие
разз, дмаαвирмджие разз,
ИЗМАМ—НЧеСкИ - еж. мошеническн
ИЗМАМ—ИЧЕСАЕ— - вж. мдшиннчеeτвд
ИЗМНЦЛ— разз, - вж. макeин 1. зачч.
НЗМАЦЕАМ резг. - вж. измка?яβам
ИЗМАЧКАН - За дреха, плат и др. - който - е гънои.
Измачкана риза. Измачкан пентелон,
—	намачкан, омичкин, смачкан, изпомачкан,
неирглмдин, неоглмднн, неглмдин
мнт. —> изгладен, оолтрен
// Зс хτиmия. книге и лед. - който - е пснкс. Измачка¬
на тетрадке, Измачкан лист.
—	намачкан, оммчкмн, изпомачкан, смачкан
мнт. > изгладен, опесрен
ИЗМАЧКВАМ - 1. Рaавeeсе вира, формата ат
нещо, оТскн. чрез натиск върху неге. Не слагай
др-хнте е чантата, щн ги измачкаш, Таке снди—,
че винаги си измзчкез полета.
—	нмммчквмм, омачквам, смачквам, мачкам
н-се, езпомачквам
мнт. — изглаждам, oплτжpτе, гладя
2. вж. иртъпквмм
ИЗМАЧКВАМ СЕ - Рτзвчeсе вида, формата ое
оре нaтиοк. oτTиъчоeсе ое. Панталонът ти се
нзмечке. Като сядем., не сл оправям полата л
тя с- нзмечква.
—	нмммчквмм си, омачквам еи, смачквам еи,
мачкам еи ннсе,, изпомачкам ев
мнт. —> изглаждам се, оглеждам ое
V етсвτе нс хармоника разз,
ИЗМЕЖДУ - 1. Зс означаван-, че aскoй мем ннщо
ое намира а редена οиepτ, при -рвом хоре мем
пиeам-mи. при тях, заедно о тях. Измежду нес
име орндетел. Измежду -дрлте плодове име л
πc-дребил.
—	всред, сред, между, помежду, и/ерид рядко, из-
по между нар.
2.	За озоаасечое, че някой мем нещо се движи сее се
намира в овоТвдното пиoοmиaoοmвo ро нншo. по¬
край нeшo. Селото се намира измежду Стере
планина и Средне гора. Промъквам сл измежду
оолuтн.
—	между, помежду
Н3МЕКЯр<И—> днел. - еж. слуга
ИЗМЕНЕН - вж. видоизменен
ИЗМЕНЕНИЕ - 1 . вж. рмрвнтие 1. зат..;
2. вж. видоизмининни 1. знач.
НЗМЕ—ЛИВОСА рядко - вж. проминлнвоет
1.	заеа.
ИЗМЕННИК - вж. предател
НЗМЕН—НЧЕСКН - вж. придмтилеки
ИЗМЕН—ИЧЕСАЕ— - вж. придмтилетво
НЗМЕ—АВЛМ разз. - вж. излъгвмм 1. и 2. знач.
ИЗМЕНЧИВ оинж. - вж. променлив 1. и 2. знач.
ИЗМЕНЧИВОСТ книж. - еж. променливо?. 1. м
2.	зотч.
ИЗМЕНЯЕМ книж. - вж. променлив 1. знач.
ИЗМЕНЯМ’ - 1. Писвс анщо ло нов, иaалмчнн на¬
чин. Изменям външния си еид. Изменям плен,
Изменям сценария.
—	променям, видоизменям, преобразувам, мо¬
дифицирам нилж,, трансформирам книж.
2. Превя анщо о друп вир, други оевТенооти. Домаки¬
нята н измннила обстановката е дома сл. Вре¬
мето измени всички ни.
—	променям, меня несв., преобразявам
ИЗМЕНЛМ2 - 1. С предл, на. Нτиущсвτе в-рноотот
ее към aскoпo яем ο^ο. Изменям не прияте¬
лите си. Изменям не родината сл. Изменям не
убежденията си.
—	предавам, ивеевиревαм
2. Нчиущчeaе верността ом към съпруг (010^04),
любим (аюТсмч). Жена му измння, Той зе нищо
нз света нл Ри й изменил,
—	иреевнаявмм, кръшкам ннсе·. разз.
V окачвам (слагам, турям, пoοmчвсе) рога оа нскoгo
разг. към 2. зета.
НЗМе—ЯМ СЕ - вж. променям ев 1. е 2. знач.
ИЗМЕРВАМ - 1. Олинpeлсм размер, коаеанотво,
отепнн нт нещо о пoевщmτ нч нскскъв сиep. ин-
οтρуеeaт. Измервам разстоянието от ндин
стълб до друл. Измервам температурата не
водата. Измервам височината.
—	миря ннсе, прнмервмм, отмервам, рармирвмм
2. Зс апарат, уред - oоиepнлсм, omTeляасaе ичамнич,
ктлсч-еовото нт нeшв. Махалото. не стенния
часовник нзмерез секундите. Урндът измерва
кръвното наляган-.
—	отмервам,отчитам
ИЗМЕРЕНИЕ кнлж. - 1. вж. размер 1. зoчч·;
2. вж. обхват 1. знач.
ИЗМЕСТВАМ - 1. Прв-ввжвсм нeшo или някого в
оивοoиτеοoвomo, оτmo пиoеeaсе еяοтomo му. Из-
местеам стола до прозореца, Измествам дете¬
то, зе да н- прнчи.
—	отмествам, премествам, местя неси:.
мнт. —> намествам, oτгeτοсeτм. нτmеомявсе
2. О·οтpчaсeτе нсовгo мем aeшo и ачнеτм ннговото
място. Стрнмл с- дз тл измести от шефския
рост·.
—	нзтнквам орен, избутвам орен. рззг.
м
13. Български οcнoнcенa и τнтoниенн инчнuо о фиτзнoаoоeзеe
193

// Зτнеeе есο·omo ет нещо аивпo, обски. no-аoбиo,
по-ценно, оamв оо oтοmичняeсе. Стремежът към
мао-риално благополучие измести орзесое-он-
о- ценности,
—	подменям
3.	орнн, Пиoеeoсм oсеoкe·τ. хaисоoeис не нещо
(обикн. исапoсoи, тема), за -е cабeпнe нещо неже¬
лателно, нес-оТно за мене. Не измествай въпро¬
са, Не се опноеай да изместиш разговора,
—	отклонявам прен,, отмествам прзн:.
4.	орен., ож. замествам 3. знсч.;
5.	диал. вж. изкълчвам 1. ^τ..
ИЗМЕСТВАМ СЕ - вж. отмнетвам си 1. знач.
НЗМЕА—НА - 1. Зе дъска, виaтe, риoзoиeц и др. -
оoCoo - опъне· оастн вас еeвъoиe оерерс влаге
вее осеас топлене. Изм-онзте ерата, Измет-
натн грнди.
—	изкривен, изкорубен
2. разз. дж. инκkкаеи ! . знoτ.
ИЗМИВАМ - 1. О еват писeс нещо ре стане чсото.
Измивам съдове, Измивам поде. Измивам- лице¬
то си.
—	мня несв,, умивам
2.	Завеса,дджд-д дпо--pиaз·apям н иснеаямччсоицц
от ннщо. Дъждът е измил тинята
—	отмивам
ИЗМИНАВАМ - 1. Осто сн ρββ.β, oοтaβсе след
ееТн см взвнетно исаο·oснue. Изминах доста
път, дcозτc стигна селото. Оттук до подно¬
жието нз върха трябва да изминем ощ- дез
килом-трз.
—	нзекреявαм, изхождам, пaдекτсвαм, нрекτс-
вмм рядко
2.	вж. минавам 4., 6. и 8. знсч.
ИЗМИРАМ Самом.. и 3 л. нд. - вж. умирам 1. знач.
ИЗМИРНСВНМ СЕ - Пиeοmaвсе ре взраосм еuиcа-
ма, дс еcиcщa. Остави прозореца отвор-н, за де
се измнришн стаята, Др-хное мн се нзмнрнсзхз
от озфтз-ннa.
—	отмирневам еи
мнт. — вмирисвам се, асеuиuο■βeе. исзеиииοβсе се,
смииccoaе ое
НЗМиСЛЕ— - 1. Оойто - иeаултсo нс изеcеeицa,
еъчвамаеествв Измнсл-нн доказателстез. Из¬
мислена история·.
—	съчинен, накован кнлж.
2. Който ресано, в действителн-соат нн еешeοmβуeτ.
Измнсл-но село. Измислени пробл-мн, Измнсл--
ни причини, Измислен едрнс. Измислено имз.
—	несъществуващ, фиктивен, недействителен,
нереален
ант. — истински, действителен, реален, еъшcoеои,
фτкouе-екu
ИЗМИСЛИЦА - 1. Недействителен, изеиοлeн вам
силно изопсчео факт, исаксз. Наслушах се на
ловджийските ти измислици. Мож- ри поеече-
то от това, аcлτc разоззеаш-, реш- измисли¬
ца, но го слушахме с интерес.
—	измишльотина рззг. пр-ннбр, небивалица,
фантазия орен,. фантасмагория рззг, бменя
орнн.
ант. — истина
2. Н-шo, οсIиaсеo о фантазия вее със елсчaCaв
хиуесτнe· Нз р-еюоо ендях поразителни тоа¬
лети, нзмнслнин нз модните къщи, Този слад¬
киш теоя измислица ли е?
—	н/мишльотенм рззз. пренерр.
2. еж. лъжИ 1. знач.
V	оиeосзкu от 1001 нощ рззз, ореев-аеквоелс
разг, пи виeлu, ом кеп-еи рззз, Тебине аеветсое
разл, бсTeщоe пииоτаки разг. кем 1. знчч.
Н3—НСЛЯМ - 1. Оосгам до aяосоβс месел, сдея за
нещо. Измислих заглавие не статията. Измис¬
лих- друг план. Вс- ще измисля ааавc да й кажа.
—	намислям, съчинявам, н/мъдрям рззг. ирон,
н/мудрям рззз, ирон, и/мъдрувам рззз, ирон.
2.	Оеoбшссaе oeшa, които не ooпвссисo оа -η^οββ-
телооеотс, нт ставната. Тоез, което ще ен разка¬
жа, да не мислите, чн съм го измислил? Измис¬
лям cреноеоия л кл-в-ти.
—	съчинявам, скалъпвам рззг, фабрикувам
несе. орен, рззг.. изфабрикувам орен. рззз.
3.	вж. решавам 1. знач.;
4.	рззг- вж. евдеаеτевαм
V	иaдас ми плевете (тиквата, киemуoстс) рззз. към
1.	знсч.
V	uзcеуоβτе вт пръстите ос рззг. кем 2. анaч.
НЗМНСЙЯМ СИ рззг. - вж. фαнτмвнаαм 1. аеaч.
ИЗМИТАМ - О метла еITмисе боклук, рисх, отпа¬
дъци от нскскβс рoβеихoве·. Всяка, сутрин изми¬
там двора.
—	мита ннсе·, помнтам, премитам, ометам рззг.
НЗМНААМ СЕ резг. грубо - 1. вж. махам еи
1.	знач.;
2. а.. отнвмм сн 1. заеч.
НЗМНШИЬ—АИН— рззг:. орен-бр. - 1. ож. н/мне-
лицм 1. е 2. аесе.;
2.	вж. -ъжа —1 шач.
ИЗМОКРЕН - еж. мокър 1. знач.
ИЗМОКРЯМ - в.. намокрям 1. аесе.
ИЗМОКРЯМ СЕ -вж. намокрям си 1. знач.
Н3М1ОЛЕА1М - Получавам вее πoοтcπτе нeшo чинз
еoлбс· Измолих от началника още няколко дни
отпуск:.
—	и/просвам, н/крънквзи рззг, отмолвам диал.
ИЗМОРЕН - еж. уморин 1. е 2. aнсч.
ИЗМОРИТЕЛЕН - който nиcчcнсβс уеoис. №-
черова силете. Изморит-лен труд. Изморител¬
но пътуване.
—	уморителен,	нзτошеτелне,	нзеуанτелен
оолт, тежък πран·, eкeепмτелее рззг., морен
понт, рядко
ант. — неизморителен, oeсеoиeтeeeн, лек, оемзто-
шcoeлeн
ИЗМОРЯВАМ - Оиcчинсoaе сеoиτ, πиτeс някой -е
загуби физическите ос если. Изморих аcо-о- с
този товар, Измори работниците с преоел-нн-
тн си изисквания.
—	уморявам, н/гощавам, еaесмдaевмм, нвес-
аеемм поет,, моря неси·, претоварвам прен.,
пресилвам
ант. —> отморявам, oTopисβсе. oοeeдсβсе
V	eзeесе (οеессτе) заревет- резг, cаcтeοкeсе
(cацeддсе) осoв лимон рззг, исзπoнβсе (исаосmс-
вам) фτеcлистτ рззг, спуквам пьонс жарг.
ИЗМОРЯВАМ СЕ - ож. уморявам еи
НЗМАЪЗВАМ - еж. замръзвам 3. знач.
ИЗМРЪЗНАЛ - а.. замръзнал 2. знач.
НЗМАЪНКЕНМ - 1 . вж. ивмкaмоaеαм 1. знач.;
2. в.. емотолевем
НЗМУДАЯМ рззг. ирон - еж. нзмнeаем 1. ^τ..
НЗМЪДАУЕНМ рззл. ирон - еж. измислям 1. зета.
194

ИЗМЪДРЯМ рззг. ирон:. - в.. измислям 1. знач.
ИЗМЪКВАМ - 1. ож. извличам 1. заеч.;
2.	рззг. в.. езвмждмм 1. знач.;
3.	прен-, ож. изтръгвам 1. знач.;
4.	орнн, вж. ирвиждмм 2. зотч.;
5.	орен. вж. спасявам
ИЗМЪКВАМ СЕ - 1. О хитрото вοпяeτе да uзTяпче
отажере, б-з -а ме забележат. Крадецът пак се
измъкна,
—	изплъзвам ев прнн., нахлузвам си прнн·. резг,
ир?блвмм сн прзн:. рззз.
// Уοпсвaе ра се 00006—, да избягам от някого,
0—0. Ротаоз се измъкне от вражеския обръч.
Измъкнах се от пр-следвачите. Измъкнахме се
от засадата,
—	изплъзвам ев орнн, изскубвам сн, отскубвам
си, н/тръгвам ев
2.	орен, рззл. еж. излизам 1. знач.;
3.	орен. разл. еж. напускам 1. знач.;
4.	орен, разг. еж. спасявам се 2. зата.;
5.	орен, разз. еж. освобождавам ее 1. зачч.;
6.	орен, разг. еж. кръшкам 1. знач.;
7.	прен. разз. еж. иркъиневмм;
8.	прен, разг. вж. абдикирам
ИЗМЪКВАНЕ - орен, резг. вж. бягство 1. и 2. заеч.
НЗМЪМРЯМ - ож. измърморвим 1. знач.
НЗМЪНЮСАМ- 1. вж. измърморвам 1. знач.;
2. ож. смотолевим
ИЗМЪАЗЕЛИВЯМ СЕ разз, - Сmсβче мързелив.
Много съм сн измързеливил, не ми се преви нищо,
—	дмъазиаuвям еи разз, рм/ленивям си разз.,
изхмйлмзвмм си разг., разхайлаввам ев разг,,
изленявмм ев диал. длиневмм се диал.
НЗМЪАКВНМ - прли. ^з^з^. вж. измърморвим
1.	заеч.
ИЗМЪАЛЯМ ^^з^. - вж. измкр?евам
ИЗМЪРМОРВАМ - 1. Изпoвaисм, пивиаечοсе
анщо 0—000, нeиaабиτев и тихо, като ан лм от
онбн ом. Когато го попитаха ааавc преел, той
измърмори н-що, но никой не го разбра,
—	ирмънквам, ирмрънквмм, ирекреоавам разз,,
ербъбрям рззл., нздърдорвмм разз, нзбъб-
лям, измкрквмм орен:, резг,, промърморвам,
промъквам, промъмрям, проекерям разл.,
пробърборвам разг., ирломотвам разз. лруро.
проломотвам разз, грубо
2. ож. смотоливям
НЗМЪРСЕ— - вж. мръсен 1. заеч.
НЗМЪАСЯВАМ - Пиeвя вам сосотм оимаcaτ η-ο
да стене мрелно. За един д-н измърси дрехите
сл. Измърсих покривката, С калните си обувки
ще измърсит- оuлuма.
—	изцапвам, оампβмм, замърсявам, нам^ся-
вмм, омърсявам, и/мацвам разг.. нмммцвмм
разз. оммцвмм рззг, нмплисквмм разл., оп-
лееквам резг,, ираαnдτвам рззг., ирмърлям
разз. еммъраем разз,, омърлям разз., ирклип-
вмм разл., нмклепвмм рззг, дклнпвмм разз,,
и/ кирливим разг,, накирливям рззг. окирлн-
вям рззг.
ант. — изчиствам, πвчиοтβче, oчиοmeсе
ИЗМЪРШЛВЯЕЛМ - еж. отслабвам’ 2. заеч.
ИЗМЪРШАВЯЛ - еж. отслабнал 1. ^τ..
НЗМЪАВНМ - Зс отеца - санр като лежа върху
яйцата и οезpчeсе aeoTхoаcесma топлена за рез-
омтеето ат заредеше, лиaвс -а ое оoсвсm лментт.
Кокошката измътн пиленца.
—	излюпвам’
ИЗМЪЧВАМ - 1. Само неси·. Пoдeτгτе някого ас
физически мъки, ат изтезания. По време не раз¬
пита м- измъчваха. Обича де измъчва кcтнета.
Измъчват nл-ииниите.
—	мъча, иртезавам, малтретирам книж,. теро¬
ризирам книж,, инкви/нрам книж,, тормозя,
тирани/ирам кнлж.
2.	Пиичмaяeτе фиаманοоч а-рреятаоот, мъка. Измъч¬
ва ме жежде. Ощн ли он нзмъчее кашлицата?
Тезл комари ме измъчиха.
—	мъча нзсв,, моря uнсе., тормозя ннсе., иртор-
мозвам
3.	Само неси. Пиичинсeτе двщнβaи. нравото-ас
ееои. ΟIааaβaм чувство на шотмоичтосо. Споме¬
нът зе миналото ло измъчваше. Мисълоа за бол¬
ната й майка я измъчва:.
—	мъча, тормозя, терзая понт,, потискам е несв.,
прнτиeневмм а н-се. гнетя, угнетявам нииж.
е несв., тровя орнн.— депресирам книж,, депри-
мирам книж.
// С несв:. и се. Тежката икономическа криза измъчи
народе. Внезапната зззура не близкия й човек я
измъчи до краен предел,
—	изтормозвим, нзтврзавам книж., днприснрам
книж, депримирмм книж.
V	въртя не щcщ (ръжен) ожоге рззг,, лнкч на опта
(ръжен, шиш) разз., веда (извеждам, изкарвам)
рушете (дущмчкτma. душицата) разз,, ям (изсд-
дτм. изпeияе) -вшете разг, иaапъвсе нч кръст
книж, пиeeнждчм през рев-тон крепа нс арч
книж, кем 1. заеч.
V	не аeβче мерс рззл., ан вотчеям на мира рззг. към
2.	Μα..
V	тровя (omисβсм) кръвта (рушете) на ежоге разг,,
тровя (отравям) животе (дните) на нжвго разг,
ан дaсaе мираразз,, ан oοтчβяе на еcиaразг. кем
3.	Μα..
ИЗМЪЧВАМ СЕ - 1. вж. етрмдмм 1. знач.;
2.	вж. изтормозвам се
ИЗМЪЧЕН - 1. Който ое - ртепо мечил и страдал.
Измъчен народ. Измъчена ж-ница.
—	и/тир/ан книж,, изстрадал, угнетин, много¬
страдален книж.
2. Който иaиaaсвa мека, еmисдчaмe. изтощнаме ат
жизнените осем. Имаш измъчен вид. Измъчено
лице.
—	изнурен поет. изтерзан книж,
Н31МЛ—м1. ож. предателство;
2. вж. изневяра 1. зата.
НЗМЯААМ разг. - в.. нзкълчвмм 1. ^τ..
ИЗМЯТАМ СЕ рззл. - 1. вж. езкорубвам ев;
2. орен:, еж. отка/вам си 1. знач.
НЗНАМИРАМ -1. еж. откривам 5. знач.;
2.	ож. намирам 2. заеч.;
3.	еж. изобретявам
НЗ—ЛПРЕД нер, - в.. пандвмриτилно
ИЗ—ЛСНИВаМ - 1. Отанмам ло ааоилстена аччиа
девственост·- на ' девойке, момиче или чрез на¬
селен oοешнοmвяβве пвлов акт о жнае. Злодеят
изнасилил момичето.
—	нмснлвмм резг, деиреиeτявам, безчестя ннсе:.,
озлоеи?τявам книж. дифлорирам мед.
2. Натела карам ажого да cзβтищc нншo. Изнасили
ло де подпише договора.
м
195

—	насилвам
ИЗНАСИЛВАМ СЕ рядко - вж. насилвам ев 1.
заеч.
ИЗНАСЯМ - 1. Изписшсм еmoоc в -руга οmисaс за
пИОдeдTс. България изнася хранителни стюки.
Изнасям машини.
—	експортирам
мнт. —> внасям, eеnoитcиeе
2. прен, вж. съобщавам 2. знач.
НЗ—АСЯ МИ разл. - Имам оелас, вот-рес, езоорт.
Ако нз му изнася, де не купува ниееоз,
—	отърва ми разз,, уйдисва ми простонзр,
ИЗНАЧАЛЕН книж. - еж. нзконин
НЗ—АЧЛЛО книж. - еж. отначало
НЗ—ЕВЕРЯЕЛМ - вж. изменям2. 1. е 2. заеч.
ИЗНЕВИДЕЛИЦА разг. - вж. неочаквано
НЗ—ЕВЯРА - 1. Оοъшeοmвссaoн не любовна сиъаос
извън Треке вее cасте πиeаaсmи, утβъидeaи. ос-
еτoснни любовни omaoщнaис· Той скоро неучи зз
изнееяратз на жена си.
—	измяна, еивярндсτ
мнт. —> вярност, nиндснoеm
2. рядко вж. предателство
ИЗ—ЕЖЕ— - 1. Оойто сме днемкетоо здисβe. не е
физически устойчив и он поддава леооо ос забв-
ляeeaн· Изнежено днтн.
—	нн/мкалин, еенвдаъжлнв, квкмв рззг., кмбм
простонар
мнт. — кален, зсосeнa. изpиедeue. езпнчеа
2.	в.. деликатен 1. знач.;
3.	вж. елмб 3. знач.
V	парниково цветерззг.. рохко яйцеразз, кьм 1. заеч.
НЗНЕМОГН поет·. - еж. отпадналост
ИЗНЕМОГВАМ — 1 . вж. н/гощавам си 1. знач.;
2. орен, еж. мизерствам
ИЗ—ЕМОЩЕННе книж. рядко - а.. отпадналост
НЗНЕМОЩЯЕАМ - 1 . еж. отпадам 1. знач.;
2. вж. н/гощавам ев 1. знач.
НЗ—ЕМОЩЯЙ - еж. отпаднал
НЗ—ЕМОЩЯЛОСА - вж. отпадналост
ИЗНЕНАДА - 1. Нещо aeoчeоβeoo. нeлиндoиpeнo.
Тези сватба за м-н- е изненада. Дзцзоа ни гот¬
вят изн-неда.
—	сюрприз книж.
2. вж. удивление
V	пиее от сοеo небе рззг,, пиье. посред бял рее
разг, към 1. аaaч.
НЗ—ЕННДАН - 1. Който οъатидс ели в който име
изнннара, oeoчeоβсooет· Всички сме изненадани
от тази новина.
—	сюрпризиран оиuж·
2. вж. учуден
ИЗНЕНАДВАМ - 1. Оиeдeзβeкβче у нсоoгo сзне-
надт, пиaoс нещо еeoчaовснc вт другите или се
сβсβeе пред някого веeасрев, ннaepeCao. Искам
да изненадам жзна си с някакъв хубав подарък.
Вч-рз ни изненадаха гости.
—	eюапризнаαм книж,
2. ож. учудвам
ИЗНЕНАДВАМ СЕ - вж. учудвам сн
ИЗНЕНАДВАЩ - вж. еепаедполαоαнм
ИЗНЕРВЯМ - вж. дра/ня 1. знсч.
ИЗНЕРВЯМ СЕ - вж. дразня сн
ИЗНИЗВАМ - Иаβeдасе от oяоъан η^ο ненсзеао.
Изнизах мънистата не гердзна.
—	рм/ниркам, н/вървям, рмзвкавем
мнт. -> нанизвам, нс.в, βauзβсе, oсβъиβсе
ИЗНИЗВАМ СЕ - 1 . в.. нзриждам ев 2. знчч.;
2.	орен:, разг. вж. нзлизмм 1. знач.;
3.	орен. рззг. вж. напускам 1 знач.;
4.	орен., рззг. вж. мннмвмм 6. е 7. зеач.
ИЗНИКВАМ - 1. в.. нараствам 1. е 4. знач.;
2. орен,- вж. появявам ев 1. и 2. зата.
ИЗНИЩВАМ - вж. разнищвам 1. знач.
ИЗНОС— нар. - ож. отново
ИЗНОС - Изнaοсен ас стоки зс оиopсжбa в друга
ο·исae вес οΤΛαοτ. Износ на плодое- зе Герма¬
ния, Износът трябва да бъдз по-золям от вносе.
—	експорт
ант. — внос, eеπoиm
ИЗНОСВАМ - 1. Н-ея облекло в вбсокв poкиaC,
дoоaтo овехтеят вес ее скъсат. Износва дрехите
на по-големия си брат. Износвам старит- сл
обувки.
—	доноскам, докъсвам, додерам разг.
мнт. —* заносвам
2. За Тремейна .еоч мем животно - aoοс, зeдъижче
плода в утробете ом аoкиeй. -о βиeеemo. ooиесл-
ао за рч.-сае. Имаше тежка ррнм-нност, но
износи детето л то се роди в опр-д-ления срок.
—	доносвим
ИЗНОСВАМ СЕ - 1. Обикн. за pинхс, вбуекм вам
πиeаеeo. направен от ·ексa. ко.- я под. - посте¬
пенно οmeeсе енхт, ннподен зс улотреТе. Обув¬
ките, конто мн купи, се износиха. Костюмът
тн веч- се е износил, купи си нов. Дамаската сл
оказа олкзч-сте-оа и мебелно- бързо сл изно¬
сиха:.
—	овехт-явам, нввехτевмм, изтърквам еи, про¬
търквам ев, протривам си, и/тревам ев разг.
2. Обикн. зс еτщмеи, ма-шеине часов е под. - отвеем
непвден за рсбвтс порт-в оиoдълдcmнлнв употре¬
ба. Тази машинна част бързо сн износи. От дъл¬
гогодишна упоор-рз машината сл износи.
—	изхабявам ев, аморте/ерам се, изтърквам еи,
езтрнвмм се резг.
V оз-е-рел етм разз, за боклука тем разз., излязъл
сем от еmивс книж,— изпял съм ос пееноос рззг,
изял съм см хеяТа разз, заомкърн не съм рззг.,
звouоъдй ан отавам рззг. към 1. и 2. аaaч·
ИЗНОСЕН - Осйто ое o·aвοс до сзнво. Износна
търговия, Износни артикули.
—	експортен
мнт. —> вносен, импортен
ИЗНОСЕН’ - 1. еж. етмр 2. знач.;
2. в... н/хабин 1. знач.
ИЗН—СЕН2 - еж. нагоден 1. знач.
НЗ—ОСНАЕЛ - Лице, ферма иле дер.-оа, кoстo
изнася отвке вее 0^00-0- зс друга страна. Бъл¬
гария е износитнл не зел-очуин и плодов- за
чужбине.
—	експортьор книж.
мнт. —> вносител, cеоoиmьoи
ИЗ—ЧДА книж. - еж. изнудване
ИЗНУДВАМ - Чрез зера-хе зсе·eβяе oсоoпo да
uаeъищи нншo. Изнудезо ло за пари. Умен де
изнудва и винаги получава това, ко-то лсоa.
—	шмнтмжнрам, рекетнрмм
ИЗНУДВАНЕ - Оиoяβс. пoетъров ас uзнвpввo.
пвотипсан не oриepeлeoс цел чрез зешасха. Тоее
л направо изнудване - ззплашез ло, ч- ако н- му
даде исканата сума. ще разкрие далаверите му.
196

—	шантаж, шмнтмжирмне, нребдβмеиeτво, изну¬
ди книж,. рекит, рекеτиамне
ИЗНУДВАН - Лице, конто eзaудβв· Той л обигран
изнудеан, който под мзсаое взема рушвети,
—	шантажист, рикитьор
ИЗ—УДВАЧЕСТВО - еж. нзебдβмни
ИЗНУРЕН оолт, - 1. в.. нзтощен 1. знач.;
2.	вж. уморин 1. заеч.;
3.	в.. нзмъчен 2. заеч.
НЗНЧАЕ—НЕ поет, - в.. изтощение 1. знач.
НЗ—УАЕНОСА оолт, - еж. изтощение 1. зоеа.
НЗНУРИАЕЙЕ— ооет, - еж. ирмоанτнъен
НЗ—УАЛЕАМ оолт.. - 1. еж. и/тощаемм 1. зава.;
2. вж. изморявам
НЗ—УАЯВАМ СЕ ооет. рядко - 1. еж. нртошмемм
си 1. знач.;
2. в.. уморявам се
НЗОБИКОйЕН разг. - еж. косвен 2. знач.
НЗ—БИЙЕ— - който е в мнопо пoлсеo оoличнοтβo,
еиeшa ое, aeеeиa он в eзoTиeee· Изобилни изво¬
ри. Изобилни природни рлегз. Изобилни езлнжи.
Изобилна храна, Изобилни дероен.
—	обнлин, богат прзн:.— нии/черпием, ннприeс-
шим рядко. щедър орен,
мнт. — оскъден, аедоотчтьано, oпиaнмчeн. οоиoеeн,
бедна, еизнинa
ИЗОБИЛИЕ - 1. Гoлсеo количество ет aншo. Изо¬
билие от белрл л тоноез. ИзоРнлн- от факти.
Изобилие не иода.
—	обилие, богатство орен,, нробилетво книж,,
обилност книж, н/обилнос, книж,, неизчеа-
паемоет, щедрост орен,
мнт. — оскъдност, aeавοтвтъчaoοт. б-раост
// недостиг, нндoиеек, oгисaичнaoет. oеоеаaoοт. де¬
фицит, б-даост
2.	Нещо, което е -е	свръх необходимото. Изо¬
билие от храни. Изобилие от елна,
—	излншнетео, излишък, обилие, иробилство
книж.
мнт. — недостиг, aeдoeето. дефицит
V	р-п нч изобилието книж. <и> от овее (птичка,
птиче) мляко разз. кем 1. зава.
НЗ—БНЙН— - В много полямо количество мля вее
βcοoоa от-оен. Закусих изобилно с мляко, Полн-
л-нт- пръскаха изобилно светлина, Природата
изобилно зо е надериле.
—	обилно, богато, щедро
ант. — оскъдно, нндoοтτoтчao. οоиееao, бедно, мм-
знрао
НЗ—БНЙН—СА книж. - в.. изобилни 1. заеч.
ИЗОБИЛСТВАМ - вж. гъмжа 2. зата.
НЗ—БНЛСАЕ— книж, - в.. изобнлин 1. и 2. знач.
ИЗОБЛИЧАВАМ - 1. Показвам открито пред всич¬
ки нечестните, непочтените, лошете днсaeя на
aяоoпв. исаоиeβτе истинския му -беек. Имам
документи, с които мога дз ло изоблича, Стра¬
хуваш- се де н- би някой де научи зе дзлав-рит-
му и дз го изобличи-.
—	разобличавам, демаeкиаам книж.
2. в.. рмаоблнчмвмм 1. знеа.
V	изоτиβτе (cаβсжpτе, βсpя. eзaτесе) оeилмβumн
Ииаи разз., езнтоям oнпиτни·e иeзu резг.. сос-
лсе (οеъкeτе. οнeеτе, махам, хβъиeсе) маекста
рззг.. οβτeсе (οмъоβτе. οaeмτе. махам, вдиптм)
булото разз, към 1. зее..
ИЗОБЛИЧАВАЩ - еж. ироблнеиτнлее
ИЗОБЛИЧИТЕЛЕН - Който служи зс маoбeмчч-
вене, арнз който тн eаеTличeβe. Изобличителен
материал. Изобличителни факти,
—	рмвоблиеиτилее, изобличаващ, рароелича-
вмш
ИЗОБРАЖЕНИЕ - 1. Xc--.ecae-H- пресъздаване
аа анщо а лмoeисoуинo или друго пиoизβнpeнмн.
Вълнуващо е изображението не риткзте в ро¬
мана, Писателят е постигнал реалистично из¬
ображение на епохата.
—	описание, картина орен,, рисунка орен,, рису¬
нък книж.
2.	Ооли. Рова, което ое ор-рава м βъзоииeеe от теле¬
визионен ноиaa. Изображението е лошо, защо-
то телевизорът л стер.
—	кмртннм со-ц. образ сонц.
3.	в.. картина 1. зотч.;
4.	вж. образ 3. заеч.
ИЗОБРАЗИТЕЛЕН - прлн-. еж. образин 1. заеч.
НЗОБРАЗНАЕЙ—ОСА - вж. деразно?τ 1. знач.
ИЗОБРАЗЯВАМ - 1. Пиeаaeaе о хсаожнотвенс
еиeдеoβa aяоaоβo отТитен, картина, чувства, ге-
иеи· В романа „Под игото " Иеан Вазов изобра¬
зява nр-дcсеорождеоскзта епоха л вълненията
на cрикоcвноuт- хора а един кът от подбал¬
канската долина. Картините на Мъркеичка из¬
образяват вълнуващи моменти от Руско-тур¬
ската война.
—	представям, дτаазявам, описвам, обрисувам,
рисувам орнн, приеъздавмм, претворявам,
възпроизвеждам, възсъздавам книж,, nри?к-
τвдреβмм книж.
2.. вж. рисувам 1. знач.
ИЗОБРАЗЯВАМ СЕ рядко - ож. отразявам ев
2. заа..
НЗОБРЕАААЕЛ - Что-к, който е изоТр-тма яем
ианeеeиee, открие н-ше. Изобретател не пар¬
ната машина.
—	откривател, откриван рядко
ИЗОБРЕТАТЕЛЕН - вж. съобразителен
ИЗОБРЕТАТЕЛНОСТ - вж. ?ъдбразиτелндeτ
ИЗОБРЕТЕНИЕ - Ннщо, конто е изобретено,
обикн. е резултат еа търсения, eзοандβeaeс· Мно¬
го ноеи лекарства изнзм-рил, но не му признали
изобретенията.
—	откритие
ИЗОБРЕТЯВАМ - В иeзуаoao не тβoианοоe уси¬
лия ееадсβaе, cзисTвoвсе нещо, оТскн. -перат,
ечщuнч м ди·. конто не е οешнοтβвβeeo оо-реао.
Изобретявам ноее машина.
—	н/намирам, намислям рззг.. откривам
ИЗОБЩО - 1. Във всички оевчам, което ее смет
ли-двиp. Тез -а ое держи не πвpиoTooοтитн, ое
пимнцмп. Изобщо зимните месеци сз със слаби
валежи.
—	въобще, поначало
2. в.. никак
ИЗОГРАФ остер, - еж. иконописец
НЗ—ГРАФНСВЛМ -рззш. рззг. ирон·. еж. рисувам
1.	знач.
ИЗОЛАЦИЯ - 1. Сеотеяоме нт отдченчеаеот от ня¬
кого, aeшo яем от oπиeананaτ οиeдτ. Чувството
не изолация от света е страшно. Атмосфера¬
та а каринете създаем впечатлението не пълна
изолация от празната еряее на външния свят·.
—	изолирандeτ, откъснатост, отделеност
м
197

2.	разш. дж. уединение 2. знач.
ИЗОЛИРА— - 1. Пийоеесaе сиIЗксma нт нскoгo вас
нещо о -колнет·- οиeаe сее е oeшo друго. Изоли¬
раха го от останалия свят. Полицията изоли¬
ра района около магазина, където Ре извърш-н
обир,
—	отделям, откъсвам прен·, отцепвам прен·.
2.	Постовом нaсоco ком, ивтдеем о-оскаласт. Иззол-
рзхз я в соея за ззрззиcрcлнн.
—	сиднеевαм,уeамоτевам
V	oткеοβeе от овнтс разг, кем 1. с 2. зата.
НЗ—ЛНААМ СЕ - еж. затварям се 1. я 2. знач.
ИЗОЛИРАН - 1 . еж. отделен 2., 4. и 5. aеτе.;
2. вж. дединнн —. - К. кзое.
ИЗ—ЛИРАН—СА - еж. изолация 1. знач.
И3—ПΑИ—B—М - Пиeаοтсвяе, пиeдсвeе нeшв в
aeвниeн. антечни аир. Изопачавам фактите,
Той ум-- де изопачава нещата. Н- изопачавай
думио- мн!
—	nаенеαеαвмм, извращавам, навъртам, обръ¬
щам разг. нркрнвяемм прен,, изкълчвам орзн.
разг.
V	ос черовоо очзβeе (векам) Тяло разг, aaиcчeм
бял-тв черно разг, черното превя бяло разг, Тя-
еото рревя чнинo ^з^з^^.
ИЗОПАЧЕН - Оойто ее шрерстася, риeачβс вам тъл¬
кува ннβсинo. Изопачен ком-нтар на събития¬
та, Изопачени факти. Данните се изопачени.
—	еаеенмчен, превратен, нзермтен, изкълчен
пр-н, рззг, крев остзр.
мнт. —> правдив, оернн, аветoвeиeн, cетcoеои. вств-
енн
ИЗОПВАМ разз, - в.. изпъвам 1., 2. е 3. знач.
НЗ—ПВНМ СЕ резг. - 1. е.. напъвам си 1. знач.;
2. ож. н/тягам ев 1. знсч.
НЗ—ПНАА - 1. За човешко лице, фeаиoнoеия е под.
- оoCтo е е аеррепает eаиeа, -6екн. вт нервно
нсоиeдeaee, oиeβoпe. По изопнатото му лице
лнч-ше, че едез сдържа зн-ез си. Ч-ртнте не
лиц-оо й бяха изопнати,
—	нвекнаτ, опънат, обтегнат, опнат разл.
мнт. — отпуснат
2.	Зе еeивc - който е отпрепнет до оисeн предел,
взвоорео е ийaпuис боензнено и на нсй-мелквто
аиeзнннce· Напоследък н-ренте мн са много
изопнати.
—	опънат, изпънат, обтегнат
мнт. —> отпуснат
3.	Оойоо - без оснкс или бръчки. Изопната дрнха.
Възхищавам се на изопнзтзте кожа не лицето
й.
—	гладък, опънат, н/пънат
мнт. — набран, надиплен, начупен, дисπuиeo
//набръчкан, сбръчкан, атТтрчеа, сбърчен, биечосβ
4.	вж. нзпънмт 1. зотч.
ИЗОРАВАМ - 1. РaаиaToтсaе, иaзиcвсм о песо сев
рее- oпиeдeeннс чест з-мс, осва, за да я асенс· До
ееч-рта -изорахме ниеета. Зз един д-н о.рааτc-
ръо изора цялзтз площ.
—	нмормвмм, н/ера/дявам, ниерм/дявам, забрав-
дявам
2. рззг. еж. разоравам
ИЗОСААВАМ - 1. Извършвам aeшo ло-бтвов вля
по-късно от a-в6хoдиеете а сравн-нм- о дивгм· Из¬
оставам с прибирането не р-оcлтеmз. Изоста¬
вам с работата, Изоставам а резентието си.
—	закъснявам, забавям ее
ант. —> избързвам, оиcTтиaβaе, eариeβeиeсе
// напредвам, иaасcвeе ое
2.	Зс часовник - исбooс ро-бсеао от нoиесeнoтo е
рoосзвсе виeентo нτаса, пиeдc реели-оо време.
Часcенноът мн често изостава с някоя и друге
минута.
—	оетмвмм
мнт. —> избързвам, бтиасе
3.	еж. оставам 3. заеч.
V	мъкне (влече ее) в oпсщоeтс разз, търча нс едно
<и също есοтo рззг. към 1. знач.
НЗОСААЕЕН - 1. Зс овCmo нн се полегат ореже, зт-
швoo нн ое uашoласa и никой нн ое интересува от
аего. Изосоаи-нз къща. Изостав-но лозе,
—	ее/етопанетвнн, напуснат
мнт. — стопанисван
2. в.. занемарен
НЗОСААСЯ— - 1. Пиeеoсeeе де ое аснcеeβсе о
някскве раТооа, oтосзβeм се от нсксксe дейност.
Решил съм да изоставя политиката. Изоставих
учнт-лсааоз професия,
—	напускам, оставям, вαаязвам рззг. н-одобр,
захвърлям прен,, запокитвам прен. разз,
2.	неодобр, Пиeеoсвсм -а сн eнтeинοуeeе вее ре он
^-.τ за нскoпo, нeшo. Приятелят мн м- изо¬
стави насред пътя·. Не мога де нзостзея болна¬
та си майка и да земинз. Той изостави сергия¬
та л отид- в близката кръчма.
—	оставям, зaaязвмм разг.
3.	Пийеoсвсе ре бъде аτ-pнo о ескoге, о квпвто съм
бил в T.лизоc отношения. Той изостави жена си
с де- малки деца. Тя изостави годеника сл. Прн-
яо-ляо й я изостави.
—	оставям, напускам, аαзинаям еи (с), рм/лъч-
вам ев поет, зааезβαм разг, н-одобр.
4.	а.. ванемαревмм
V	окачвам (аaкeнβaе) ос оeиoнс (гвoаpeс, куксoe.
клнчоama) еещо рззг,, oοoсβяе (зсхβтиeсе. κοι^
лям) пор еcнаeиe нещо рззг., оиaщτе (изоиeшeм,
oетeβсм, зeрисшeм) по дяволсте нeшo рззг, пра¬
щам нч есйнстe нещо рззг. грубо кем 1. заеч.
V	оотевям (cаoοтeссе, зaхсIилсе) оа πиouзвoл.e нт
стрТата някого, η^ο аннж., oοтсeсе не Тожияте
милост нсквпв, нeшв рззг. към 2. знач.
V	дсвем (удисм) иuтocо (крак) аяквмс разз., вдисе
(бся) шуте oскoму рззг, груро, cдисе (иuтaе)
oeоеeoo аяксмс разз. лрубо, 6— (cдисе) дузпата
някомс жарл, cзписщсе (ооaшче, аτписшсе, ос-
тτβсе) пв асβoлuтe някопо рззг. грубо, писщτм нт
м-йната ескoгв разг, грубо към 3. знач.
НЗ—СТАВЯМ СЕ - вж. вмеимαаевαм еи
ИЗОСТАНАЛ - Който - останел нτаса в иeавeтeeтв
ое. Изcсτзозлc с-лсаc стопанство, Изостана¬
ла стгрена.
—	нера/вет
мнт. —> напреднал, иaаeuт
// челен, водещ, -о-иг-р-ни
ИЗОСТАНАЛОСТ - Съотоянсн ас иаoοoaβaae, от
зτοmoC. нт слабо cоеaемме-οоo яем културно иaа-
витие еа aсоoпo мля нс Herno в сравнение о други.
Изостаналост а областта на алектрcниката.
Дрззн-ш- сл от изостаналостта нз колегите си.
—	нмрмдннчмкоет
ант. —> напредничавост, нспиeато
НЗ—СТАЕ— - 1. орен:. Осйто - о шовсш-на еовевТ-
198

ноет да втзпиeeмτ· Изострен слух. Изострен
оогл-д,
—	заострен орзн:.
мнт. —* притъпен, зтттрнн
2.	еж. заострен 1. знчч.;
3.	орнн·. а.. повишен 2. знач.
ИЗОСТРЯМ — Е еж. заострям 1. и 2. знчч.;
2.	пран. -ж. запеншем 3 3 ззае.
ИЗОСТРЯМ СЕ - 1. За ΌтaΌщeнeс, -бстсн-акч -
изрълетм он о напрежение, а-шрмятне чувствт.
След кзвгзоа отношенията в семейството се
изостриха, Атмосферата се изостри след кри¬
тиката не началника,
—	обтягам ев прнн. нагнетявам ев
2. заселвам ев 2. зова.
ИЗОАЕЪААЕ разг. - еж. отвътре 1. знач.
ИЗОТЗАД - еж. отзад 2. ^τ..
ИЗОХКВл— - еж. нзпъшквам 2. знчч.
ИЗПАДАМ -1 . ож. отпадам 2. зата.;
2. еж. опмдвмм
ИЗПАДНАЛ рззг. - еж. обеднял
НЗПАПЕАМ разг. ирон-. - еж. наяждам 1. знач.
ИЗПАРВАМ’ - вж. запарвам
ИЗПЛАВАМ2 разз, - еж. нагарям2. 2. анτч·
ИЗПЛАВАМ СЕ разл. - еж. нзгарям ев
ИЗПАРЕНИЕ - еж. пИрм
ИЗПАРЯВАМ СЕ - 1. Пиeβитшτм он в перт. Ако
нз затвориш добр- шишето със спирта, той ще
се изпери.
—	изкетряеам, изфирясемм рззг.
2.	пран. разз. -зеж -начнаем — .,2.и 3.знoв.
ИЗПЛАВАМ (ИЗПАЩНМ) <СИ> разг. - Е ож. по-
сτраивам;
2. еж. ирсτрαиβам
ИЗПЕДЕПСЕЛМ СЕ простонар. - вж. обигравам
еи
ИЗПЕПЕЛЕН - вж. - опожарен
ИЗПЕПЕЛЯВАМ - Е Подлагам нещо от пожар, еа
порене ре ютено уасщвженее. Пламъците изпе¬
пелиха родния му дом. Той видя пожара, който
изп-п-ляезш- всичко озcоолc.
—	нагарям2, опожарявам, овъглявам, дпепиля-
вмм рядко, впепиляемм рядко, епепнлявмм ряд¬
ко
2. прен, ож. опустошавам 2. заеч.
Н3ПЕАДАП1ВЛМ резг. - ож. набивам’
ИЗПЕрКаИ разз, - еж. луд 2. знчч.
ИЗПЕРКВлМ <СЕ> рззз. - вж. полудявам 2. заеч.
ИЗПЕЧЕ— - 1. к-йт- чрез пнченн - стенел готов зс
езпвлзвеан яем за яр-не. Изпечен хляб. Изпечена
тиква. Изпечено месо.
—	дпиеен, пнчин
ант. — неизпечен, ο^οο, неопечен, нелечен
2.	вж. загорял 2. зотч.;
3.	прнн разг еж. калнн;
4.	прнн. рззг. еж. опитнн Е анса·
ИЗПИВАМ - 1. Пoглъшaм някакво коеманотво теч¬
ност. Изпивам кафето, Изпивам чая, Изпнхме
бутилкзта аино,
—	и/гълтеам, гмврътвмм рззг.. и/ирекам, из-
локвим разл. лруро, изцоквам рззг. лрубо. из¬
кърпвам разз, (зе алкохол)
2, прнн. рззз. еж. пропивам2
ИЗПИЛВАМ - Изработвам нещо, овършвам някак¬
ва иaбoтa мчйοтвиеоc. изквено. Той винаги из-
пипвз нещата, Какаото ореви, изпипез го.
—	нркуeуревмм разз,. ивτимαневαм диал..
НЗПНСА— - Е Който имт щτиои, воисщeнeс,
вТика. нсписeнни о иτзличнe цоетвон. Изписана
рысллце. Изписани ритли.
—	изрисуван, изпъстрин, нашарен разз.
2. разг. ож. гримиран
ИЗПИСВА— - Е ОтбeJлсзвτе Herno а оeοеeнτ фор¬
ма, чрез писане. Непознатите думи изписвам
една под друла.
—	написвам,записвам
// Нсасοяе писмено (бвоβe. знаци, mноοm). Едни от
буквите се изписани по гръцки образец. В грани¬
те са изписани имена на лнрол,
—	написвам,начертавим
2.	ОоовТвжртотм вт Ттлаичав завед-нее. Надявам с-
скоро да ме изпишат от клиниката,
—	отписвам, дτенeлевмм
ант. —> приемам, зτпuοβче. аτаиοлсβсе
3.	в.. риеувмм Е знач.;
4.	в.. нррнсувмм
ИЗПИСВАМ СЕ - Е еж. обрисувам еи;
2. вж. отри/явам сн 2. знач.
Н3ПИС1КСАМ- 1 . ож. изпищявам Е зат..;
2. орен:, разг. еж. паопищевам
ИЗПИТ - Е Пиoвeиоa и преценка ат знτoисmс нт
ученик, отурнит и лед. върху oпиeдeeeн учебен
еτmниисe. Устен изпит:. Проверочен изпит.
—	припитване
2. разш. еж. изпитмнии 1. ^τ..
ИЗПРА - орен·, вж. мършав
ИЗПИТА— - Който е poксавe качествата, аоотойа-
саечта см а лректмкттч. Изпитани кедри, Изпи¬
тано средство, Изпитан метод.
—	провнрин, изпробван
мнт. —> неизпитан, aнпиoβeиea, ннeапиoбβτн
ИЗПИТАНИЕ - Е Пиoβнисвaнн на сили·- и въз¬
можностите ат aскΌΓΌ. анщо. Най-тежкото
изпитани- зе правителството е справянето с
престъпността. Малко литературни произве¬
дения издържат не изпитанието нз врнмнто.
Изпълн-нието не тази трудна задача е изпита¬
ние зз мен.
—	изпит разш., тнет рззш, проверки разш, проба
разш.
2.	Изпитване, впетотае на техническите к-чества м
βтзмвдеoοoм на οъoитжнaиe. ечoeиeчл и пор.
Изпитание нз машина, След две с-дмици всичко
ще е готово за изпитанието.
—	и/пробвине, проба, проверка
3.	ОPuоu. мн, вж. мъка Е знчч.;
4.	разш. еж. приднзвикмτнлсτвд 2. знач.
ИЗПИАААЕЙеН - Е Зс попе-р, очи - който иске рч
долове, исаTeиe нещо повнае, да вникне в οъш-
еооооа ат нещо. Тя не можа де издържи не изпи¬
тателния му погл-д, Страх го беше да срещн-
изпитателнит- очи нз майка сл.
—	пронирвмщ, остър орен,, изпитлев рядко
2.	к-йт- - οβι^τω о изпeтвτoe. eзпиoTβсaн, лиoвeи-
оτ. Изпитат-л-н срок, Изпитателен пол-т·.
—	пробин, прдβиадеен
3.	вж. икeрирнменτмлин 2. знач.
НЗПНАВА—1 - Е ПиΌβ-исoсм зaвнмстa нт някого,
обикн. ванш ое. Прндн дз орлдедл ное урок, учи-
телоета еинеги ни изоитаа на стария материал.
—	припитвмм
2. в.. и/пробвам 1. зачч;
м
199

3. остар. е.. рм/петеим
НЗПНАса—2 - 1. Нсеcисе се пор втаpeCетβeнтв на
oсоaкβΌ чувство, cз.cβсoaе нссτкβΌ чувство. Из¬
питвам инжоcст· Изпитвам страх:. Изпитвам
облнкчанuе.
—	чувствам нлсв., почувствам се,, усещам
2.	само неси:, вж. чувствам 1. знач;
3.	вж. преживявам ’. м 3. 'знач.
НЗПНТЛНСрядко - вж. ивееτмτвлее 1. заеч.
НЗПНАОСА - ож. мършаво?,
НЗПНЧН— - 1. Държа нeшo в пеш вес на опта, ав-
оτте оттае ρο^β за яднон. Изпичам хляб. Изпи¬
чам пиле,
—	опичам
2.	прен·. Опроствям, виндаτе, нτплсеявτе нeшo авTиe·
Дорр- изпекоха работата,
—	опичам прзн.
3.	орен, разз. еж. закалявам 2. знач.
ИЗПИЧА— СЕ - прзн. рззг. ож. обигравам си
ИЗПИЩЯВА— - 1. Изасвсе изве-нт. оиeттк ос-
οъо, пета вас -стьр исаIс .зoво, нτnвpвбсβсщ пв-
етс. Детето изпищя от страх. Куршум изпищя
над ллзаете му,
—	изпиеквмм,плевам
2. орнн, еж. пропищя вам
ИЗПЛАВАМ - вж. евпъсвмм 1. зеач.
ИЗПЛАКВАМ’ - Измивам o-ще. сaoo го oблиoaе
леко само о честс вода 6ез сапун. Изплаквам,
съда, Изплаквал! плодовете. Изплаквам чинни¬
те. Изплаквам дрехите на чешмата.
—	плмкнм н-св., оплаквам’, плавя нлса., езеъм-
вям диал. оплавям диал.
ИЗПЛАКВА—2 - Изведнъж uздaoτе кратък плач.
ДЗолл'" - изплака детето. Жннетз хзп-ш- уст¬
ни и от време нз време изплзкезше,
—	паделмквмм, проредикам книж, нвандαвмм
книж, изрекакам резг, езхъиπвмм, еахъла-
вмм, изаиврем рззг. неодобр,— изхлинчемм
ИЗПЛАКВА— СЕ - в.. нмплмквмм еи
ИЗПЛАШВА— - 1. Соевсм риcчuoa нсовC да cаπemс
страх, пиeаcзвиссче у няоΌгo страх, уплаха. Тео-
ят вик ме изплаши, Щн изплашите длалче. Нео¬
чаквано нахълтах е стаята л изплаших д-тнто.
—	уплашеим, подплашвим, стряскам, сипвам
2. Съаaстeeoв, нарочно оиeаe■зβeквсе страх у есоo-
пе. Полицаят— зе де изплаши Ренднтз—, стреля
във въздуха. Нарочно пуснаха кучетата, зе да нн
изплашат.
—	уплашеим, сплашвам
V	uаоτиβче ума (eстлс, ангелите) нт aссΌгв рззг,
сзeесе ума (акъла) оа нсоoпв рззг. към 1. знач.
V	ееиaасβсе оиIβoс (кръвчсцетс) еа aсоΌгo рззг.
кем 2. знач.
ИЗПЛАШВАМ СЕ - 1. Внезапнс тинnвτе от сп¬
лела. Изплаших с- от гърмежите Детето с-
нзплаши от гръмотевицата. Изплаших се от
з-метресен и-то.
—	уплашеим ев, стряскам ев, еипвмм ев, под-
плмшвмм ее
2. ОTанеe ме страх, уплаха вт нсоoπo, 0—1-. Искаш-
мш с- да я нзругея, но се изплаших:, чн хюжн да i
мн се разсърди, Тн не сл изплашиха от смъртта.
Изплаших сн, чл лзеннатз щн мз затрупа,
—	уплашеим се, побоя вам се само се,, достриши- .
вм ме, шсбелиeвмм ев разг.	I
V	uакτивτе ос ума (μιλ-, типеевое) рззз„ вземе ме |
сн (отива ми) смет (-кельт) разг. cапcбвсе (зе-
пcбвτе) <м> ума м дума разз, дойде (рада, отеве)
ме сърцето в петите рззг., рское (срсквс) мм ое
дeъеосmτ рззз,, иeаoиeоeиβeт мм сн мτиoиaсume
(гaшиme) рззл., плътс-м (оoглτшτе) ос гиeести-
оama жерг, бвсаeοβсе (oцτпвτе, 0ΌдмΌкияе, аа-
отлвсе) гaшcтe разз, ооднзр. към 1. знач.
V	изстива (оΌДοоaчa, oTиъшс, преобръща, риeестс)
мм се сърцето рззз., рсхст (сърцето) ми зaеuиa
разг,. отива (пера, дойде) мм сърцето в петите
рззг. към 2. знчч.
ИЗПЛАШЕН - 1. Осйто - оТхвеосо от силен страх,
уплаха. По улицлтн тичаха изплашени хора.
—	сеъмшее, пдиеъмшее, наплашен, стреснат
2. Оойоо маисассс, швоτзβс леене страх. Тя го гледа¬
ше с изплашени очи, Чух изплашен глас,
—— сеъмшее, подплашен
V	не .се, нс мъртъв рззз,, ни .ββ, нм cеисл резг..
дuβ-уеисe разз. към 1. знаа.
ИЗПЛАЩА— - 1. Дсссм πсиc. oриeднлeнτ сума ня-
оoеc еиeшc дълп, задължения. Изплатих си зае¬
ма. Зе зодннз-дее ще изплатя дълга си.
—	погасявам, нвдкъжмвαм'
2. еж. плащам 2. знач.
ИЗПЛАЩАМ СЕ - 1. вж. издължавам ен’;
2 прен. вж. отблагодарявам еи
Н3ПЛЕСЕАМ СЕ нар. - еж. оτели?еαм си 1. знач.
НЗПЛЕЩСНМ разз. грубо - вж. нвикаддаемм
1.	^τ..
НЗПЛНСКВА— - 1. в.. напръсквам 2. знсч.;
2. вж. рмзплнсквмм
НЗПЙИАН— - 1. Иаисбвтeaе ели оформям η^ο
чиeа плетене. Изплнтам пуловер. Изплитзм чо¬
рапи.
—	оплитам
ант. — разплитам
2. в.. /аплетам 1. знаа.
ИЗПЛУВАМ - 1. Иадигaе се, оoяβявсе ее еа по-
eIИхaвеmoa нс вода вам -рспе течност. Рибета
изплува не повърхността. Pcдеоднuцзтз из¬
плува.
—	е/еамвмм
мнт. —> потъвам
2 прнн. в.. показвам си 1. знчч.
ИЗПЛЪЗВАМ СЕ - 1. О плъзпаан uзрсдaе вес ое
изеъоoсе вт някъде. Чинията се изплъзна от ръ¬
цете й и падна не пода, Въжето се изплъзна от
пръстите му.
—	нзхлкзβαм сн рядко— изхъс/вмм ев, езссъвмм еи
разг.
2.	с орздл, от, Оеoсвτе нeзсTeлсзсo· Страхувам се
да не се изплъзне от анимен-нто мн н-що важ¬
но. Ннщо не с- изплъзва от погледа и.
—	убягвам, отбягвам обикн. се.
3.	ррзн. вж. н/мъквам сн 1. знач.;
4.	прнн. рззз. вж. нзклнневмм
НЗПЛЮСКСАМ резг. грубо- вж. наяждам 1. знач.
НЗПЛЯ—ПВА— рззг. грубо - в.. н/дърдоркам
1.	aесa.
НЗП—Б—ЖДА— - вж. убождам
НЗП—СЕД - ож. еаезнмние
ИЗПОВЕДАНИЕ - вж. рвънгие
ИЗПОВЯДВАМ - прен, в.. откривам 3. знсч.
НЗПОГАЗЕАМ - еж. натъпквам
НЗП—Д - вж. под
НЗП—ДНАА— разл, - 1. вж. н/покъсвам 2. aoaa.;
200

1,	вж. иадрмскемм 1. зата.
ИЗПОДРАН рззг. - 1. вж. изпокъсан 1. зата.;
2.	вж. надраскан 1. Μα..
НЗПОДРАСКА— - вж. надраскан 1. и 2. зачч.
ИЗПОДРЛСКВАМ - вж. ηρ^μι^^ 1. е 2. заеч.
ИЗПОДУПЧВА— - еж. нмдупчвмм 1. знач.
ИЗП—КаПЕ—М - ож. накапвам
ИЗПОКЪРШВАМ - ож. изпочупеим
ИЗПОКЪСАН - 1. Който - о дупки на много места,
оoCmo е маопо eанoοнa· Изncнъсензрлза. Изпокъ¬
сани обувки. Изпокъсане тетрадка, Изпокъсана
чнрле. Изпокъсан учеPнло.
—	скъсан, изкъсан, окъсан, съдран разз., на-
подрмн разл., надран рззз., нзпд?кдрαн резг..
надран разг.
2. вж. дрипав
ИЗП—КЪСЕНМ - 1. Отсам всичко мем рв-пoлсесmс
чест от ннше· Изпокъсах есички лалнтз. Изпокъ¬
сах ширитите не куртката си.
—	накъсвам, окъсвам
2.	Отоем аа маопв места дрехите вам оТсекете ое.
Изпокъсах си обувките от ходене. Храстът ми
изпокъса роклята,
—	окъсвам, изкъевам, н/подирим разг., иард?к-
дерим резг.
3.	Пиaβя нещо нт малке отοвβe· Детето и-пcоъсе
списанието. Изпокъсали жиците,
—	нзкъевмм, накъсвам
НЗПОКЪСВАМ СЕ - вж. окъсвам си
ИЗПОЛЗВАЕМ -1 . в.. годин 2. анτч·;
2. в.. приложим
ИЗПОЛЗВАЕМОСТ - вж. годност 2. знач.
ИЗПОЛЗВАМ - 1. РаТооя о aскτотβ eнοmивмeнm.
еτmeимee. 0-0-6--, за дч нτписβс нещо или -а пв-
отепач няоτоβτ цел. Използвам електрическа са¬
мобръсначка, Използвам семо здне марке прах
зе оране, Мога ли де използвам телефоне?
—	полавмм, служа ел неси. / послужеим сн се. (с),
употребявам
2.	Дeйοтβсе. иaToтс о нещо, пиcβлeасе нещо зс нуж¬
дите ом яем за aяоскβτ цел. Науката нзоолзаа
абстрактни идел. Авторът често използва на¬
учни термини.
—	служа сн, употребявам, боравя, опирирмм
кнлж.
3.	Оиeкчиeсм пълноценно, запълвам о нскτоβo зтни-
мчнме някактв пeиeoа от eиймй· Младият чоеек
трябва по-смнслено дз използва свободното сл
ереме.
—	оползотворявам, употребявам
4.	Иaβлcчτе полза оо нскτоβo oTοтoятнлοтβo· Използ¬
вах суматохата и сн измъкнах н-забелязано от
стеяте. Използаем случая де ти Рлегодеря.
—	еъвпоъзвαм ев, изкорнетвам
5.	вж. изразходвам 3. и 4. аaτч.
ИЗП—лЗв—М СЕ - в 3 л. Изпълнявам някаква
функция яем пинанτзнτчeaee. За какво сн изоолз-
ее това оомещенин? Лекарството мож- да се
използаа при инфекции,
—	служа н-св. / послужвмм се,, употребявам ев,
ползвам еи
ИЗПОЛЗВАНЕ - 1. вж. совтреТа 1. зата.;
2. вж. приложении 2. заеч.
ИЗПОЛЗВАЧ разз. ннодобр. - Човек, който използ¬
ва аякего вам η^ο за лмчат облага, оoйmo търси
пвeзτтτ· Голям използвач н, есе гледе друл дз му
олати смнтнете.
—	мемнтаджия разг, н-одобр., килеперджия прос-
тонер, ннодобр,, мбфτмижне простонзр. нео-
добр.
НЗПОЛ—МЯВЛМ рядко - вж. изпочупеим
ИЗПОМАЧКА— - вж. намачкан
НЗП——АЧКСАМ - 1. вж. и/мачквим 1. знач.;
2. вж. натъпквам
И3ПОМ—ИKBΑМ СЕ - вж. измачквам ев
ИЗПОМЕЖДЧ нар. - вж. измежду 1. заеч.
ИЗПОНАДРАСКА— - вж. издраскан 1. и 2. заеч.
ИЗП—ННДРАСКВАМ - вж. надамeкβмм 2. заеч.
ТОП-ДУПЧЕ-М - вж. надупчеим 1. знач.
И3П——АЯЖДАМ СЕ - вж. отяждмм сн
ИЗПОПЪРЖЕАМ диел. - еж. напсувам
ИЗПОАТВАМ разз. рядко - 1. ож. поквмряемм;
2.	орнн·. вж. влошавам;
3.	орнн·. вж. опорочавам 1. заеч.
НЗПОРАЕА— СЕ рззг. рядко - еж. влошавам еи
ИЗП—СТАЛЯВЛМ разз, - вж. дτ?ъаекαм1 2. анмч.
НЗПОСАМЛЯЛ разл. - вж. отслабнал 1. знач.
НЗП—СЪДНАНМ резг. - вж. иапокъсвмм 2. анмч.
ИЗП—СЪДРА— рззг. - вж. изпокъсан 1. знач.
ИЗПОТЕН - вж. потен 1. и 2. аaτч.
ИЗПОАРОШАЕАМ - вж. изпочупеим
ИЗПОТРОШЕН - вж. изпочупен
ИЗП—АЪПКВАМ - вж. натъпквам
ИЗПОТЯВАМ СЕ - П-кревем ее о пат, отреля лн
пот от кожата мм. При игра днтето чнсто се
изпотява, От изкачването нз стръмнината се
лзоотлх.
—	запотявам ев, потя си несв.. аноя ев ннсв. длел.
// ОТика. зс стъкло е др. - пoкиeβτм он о влапт. В
стаята е душно. стъклете не прозорците се
изпотяват.
—	запотявам ев, потя се нлсв.
V	ставам βии-βвдτ разл.
ИЗП—ХАПЕАМ - ож. иахмпвмм
ИЗП—ЧУПВАМ - Със ο-λβ, о удар пиτβя много
неща вам βοиаоo на ητ^-τα, на късове. Силният
еятър изпочупи прозорците не много къщи.. Бу¬
рята изпочупи клоните не дърентета.
—	н/потрошикам, потрошмвмм, пдеурвмм рззг..
пдлдмявмм, н/трошмемм разл., начупвам
разз, изадмевαм рядко, ивролдмекмм рядко,
нзкършвам, езпокършвам, окършвам, по¬
къртвам рядко, дчупкмм рядко
V	нτпичβяе нс сол нeшo разг.
ИЗПОЧУПЕН - К-йт- е станел не парчета, кело¬
ве в рв-гвеямчтт ое част вее изцяло. Изпочупени
стъкла, Изпочупени мнрелн. Изпочупени крайни¬
ци.
—	изпотрошен, потрошен, счупен, строшен, раз¬
бит, почутн рззз,
мнт. —> цял, здичβ. чмттв, aeβиeдие
НЗП—ЛЖДаМ - вж. иахмпвмм
НЗПРАВЕ—’ - 1. Който стоя мам ое ачммрч в оовно-
ов пое-жене-. Стоя лзорев-н. Заемам изправе¬
на стойка.
—	прав, възправен книж.
мнт. — нзееден. наклонен
// превит, пийгьнчт. овят
2. к-йто не - eaкииβнa яем препсото, свет. Има дъл¬
га, изпрзенна шля. Дометите израстват с из-
nрав-ор стъбло.
м
201

—	прав
ант. — извит, иакииβнн. крее
// наведен, отклонен, полепнал
3.	За тает - ктйтв - взоепачт, не - пиeβco. Той ходи
винаги изораенн. Отдалеч с- забелязва внсcаз-
те му, изправена фигура.
—	нзпънмт, прав
ант. —> прегърбен, оинoco. оиuoep-н, наведен
// прегърбен, eаптиTeн. οпъибнн, псретв, пъиTeеo
4.	вж. вирнат
V	нт кичо (крекс) разг. към 1. аеве.
V	като οoeш рззг. към 3. знчч.
ИЗПРАВЕН2 - 1. Оойто - наоълно в ред, оoCтo вт-
гoсчис нч Όпинpнлнac eзиοоβτнcс. Документите
му се изправни.
—	редовен
мнт. —> неизправен, нередовен
2.	Койао иτбвтu, фcaоцcoнcич нoиеaлнΌ, не - ов-
βиндeн. Моторът е напълно изораеен. Изпрае-н
часовник.
—	редовен, бе/дефектен кннж:.
ант. —» повреден, нeeзписβea, развален, исзTиuцτo.
иτааитночo
// неизправен, нередовен, дефектен
3.	К-йт- зачита реда и eаптлoсвτ аτаълдeнeятс се.
Изпрае-н данъкоплатец.
—	редовен
ант. —> неизправен, нeиeаcβeн
4.	в.. изпълнителен
ИЗПААВИАЕЛЕ— - 1. Който сме зс цел βIаPcoa-
ниеот, eзписвсoeтв ат провинено лсцн. Изпраен-
т-лни мерки.
—	превъзпетатвлен
2. В който се πиeβьаπeтτвчт пивβcнeнc лица. Изпра¬
вителен дом:.
—	поправителнн
ИЗПРАВНОСТ - 1. Орнкн-. с предл. е. Οιοτ—ημη на
н-шo. omπoβτияшв ет неоТходсмсте cзcοоβснcс.
зс ре мзпълнсвс оиeанτзнсчeнueтo см. Списъците
сз в изправност, Уреден съм в изправността на
паспорте,
—	редовност, ред
ант. —> неизправност, oeиeаcвнвοт
2.	За енхвнeзъе. ечщcнa и пор. - етοтвсoиe, при кве-
то работи нвимeeнΌ. Колзоз н в нзnрееоcсτ. Из¬
правност на електрuч-созтз ннсоззлецня.
—	редовност, ред
ант. —> повреда, ннuзпиτβooοт. aβaиис
3.	в.. нвпклннτелнд?τ
ИЗПРАВЯМ - 1. Пвοoсβсм еeшo аа отпи преав мас
отмтпам нс aяовгo ре ачοmснe нт крексте ом. Из¬
правям съборения стол. Изправям наклонения
плет, Изправям nздизлcоо дете. Изправям
глееа.
—	вдигам, повдигам, възправям книж.
ант. —> събарям, оoβслсм. кaтвиβaм. оинксmуивτе,
oбитщτе. οmиoпoлсвτе, пттвтм
// навеждам, нaклoнсβτм. пииβeдpaм. οβeдpaм. екет-
нсе
2.	Превя aeшo киeβo, взввтв да стане пиeвв· Изпра¬
вям игла за плетене, При появата не офицера
войниц-ое изправиха редиците сл.
—	оправям
мнт. — изкривявам, оиcβс, аaсиcoсβсм
3.	вж. напъвам 1. знач.;
4.	в.. навирвам;
5.	еж. поправям 2. анaч.;
6.	орен, с предл. вж. поставям 3. заеч.
ИЗПРАВЯ— СЕ - 1. в.. ставам’ 1. знач.;
2.	вж. заставам;
3.	вж. щръквам
ИЗПРАЗВАМ - 1. Пиτβс нeшo да сттнн оисзнo. очтo
иаβτдpaм, взeесе сοичов, което се аемвра в енпв.
Изпразвам шишнто с анно. Изпразвам джобо-
енте сл. Изпразвам куфара.
—	опразвам, празня неси.
мнт. — напълвам, пълня
2. Нсоcекτе. πиeеoτβτе -а вбитaсaе еншo. Хората
изпразниха салона. Щн изпрезнит- къщата ощ-
дннс, Трябва да изпразним помнщени-то.
—	опразвам, освобождавам
мнт. —» напълвам, иаπълвсм. аτоьeβaм
// заемам
ИЗПАНКСАН разг. рядко - вж. опитен 1. знач.
НЗПР—КСВ—М СЕ разз. - вж. обигравам ев
ИЗПРАСКЕН— - 1 . - вж. иаермщекмм 1. зачч.;
2. разг. грубо вж. изяждам 1. аaчч.
нЗпРаШв—М - вж. нмпрмшвмм
ИЗПРАЩА— - 1. Давам нещо дч бере зтаеоеоо, от¬
карано, двотсвеов нсовмв или някъде. Изпращам
колет. Изпращам писмо, Изпращам е-стониu
до есички селища. Изпратих ти по курн-рз пре¬
писката.
—	пращим, експедирам сонц, рм/пращам (нз
различни места), ивπaокождмм нер.
мнт. — получавам, оиceеτм
2.	Осрчм някоо- да -терн aскъpe е -пределен- цел.
Изпратих деоето да купи хляр. Изпратих сине
сн на лозето. Изпратихме го войник.
—	пращам, изnадкожиαм нар, провиждам нер.
мнт. —> посрещам, срещам
3.	Нсосиβсе някого ре се атере, да се меха- под аякс-
оъo претекст. Дрззн-ш- мн с приказките сн и по¬
бързах дз го изпратя. Чудех се как по деликатен
начин де изпратя досадния сн лост·.
—	отпращам, експедирам прзн.. грубо, напровож-
дмм нер.
4.	Оиeаиудτβτе някого до ескъаe или оиuοъοmвсе
оре аτеeнτβτнeтo му. Изпращам гостите до ав¬
тобусната спирке. Изпращам на гарата.
—	н/провождим нар,, провождим нар:.
мнт. —> посрещам, еи-шсм
ИЗПРАЩАЧ - 1. Лице, което eаоиτшс някогв. На
гарата имаш- много изпращачи,
—	н/провождач нер.
мнт. — посрещан
2. еж. подател
НЗПААЩЯВАМ - 1. Изведнъж uадτβτе киτoъо ря-
ато аβвс при порене, чупене, оьеснe е др. Ледът
изпращя под краката ми. Настъпих някакъв сух
клон и той изпращя..
—	напуквам, изпрмсквмм, нзтрншявмм
2. в.. изгърмявам 3. знач.
ИЗПРЕВАРВАМ -1. вж. задминавам 1. е 2. зачч.;
2.	рззг. вж. пререждам;
3.	рззг. вж. нзеързвам 2. зова.
ИЗПРИКАЗВА— разг. - в.. наговарям
ИЗПРИКАЗВАМ СЕ рззг. - в.. нмприкм/вам ее
НЗПРН—АЕА— - еж. разпечатвам
НЗПРННАИРА— - вж. рαвеиемτβмм
ИЗПРИПКВА— разз, - вж. и/тичвим 1. м 2. знач.
НЗПРНЩЕАМ СЕ - вж. обривам еи
202

НЗПАНЩЕЛНЕ - вж. обрив
ИЗПРОБВАМ - 1. Пopeaпaе еа проверке оччнеo-
ΒΒΌΒ, св-йствчтч или поанооттт нч ннше, нсоoгв.
ИзпроРезх мотора и установих, че н е рнд. Ле¬
карството съм го изпробееле, добро -. Исках де
изпробвам чувството й за хумор.
—	нзпитвмм1, пробвам, проверявам, опитвам
2.	Чрез олио- пиoβeисвeе р-йотв-ето, ксчeеoввmв.
годността на aншo. ИзороРезт ноеи л-карсова
срещу грло.
—- експериментирам, пробвам
3.	еж. пробвам 1. знач.
ИЗПРОБВАН - ож. напитан
ИЗПРОБВАНЕ - вж. изпнтмнни 2. знτе·
НЗПАОВОЖДАМ нер, - в.. напращим 1., 2., 3. и
4.	знаа.
НЗПАОЕ—ЖД—Ч нар. - ож. напрмшмч 1. знаа.
НЗПАОЕЪрЕЯвАМ СЕ рззг. - вж. нареждам еи
2.	знаа.
НЗПРОСЕАМ - вж. н/молемм
НЗПРОСАЯВА— рядко - ож. опростявам2
НЗПРЧЖСАМ рззг. - а.. напъвам 3. заеч.
НЗПАУЖЕАМ СЕ разз, - вж. натягам ее 1. зова.
НЗПАЪСКЕАМ - 1. Пoкиcвсм, изцапвам нещо о
пръски от течност. При операцията изnръсое с
кръв nр-стнлазта си. Исках де я изоръскем с
воде, но тя избяга.
—	опръскам, напръсквам
2.	За течност, об-ка. βο-β, ксе е др. - пвоиивчм о
капките ое анщо яем някого отчаств мем изцяло.
Камъкът падна във водата л ме изоръске. Една
вълна ни изоръсоа.
—	опръскам, дnлнeквмм, изплиеквмм, олие-
квмм диал,
НЗПАЛГАМ - вж. рмапряоαм
ИЗПСУВАМ - в.. напсувам
НЗПУКВАМ - 1. еж. наnамшяβмм 1. знач.;
2.	вж. изгърмявам 3. анaа.;
3.	орен, рззг. грубо вж. наеещмм 1. знач.;
4.	орен., рззг. зруро вж. прахосвам 1. заеч.
НзПчйВА— СЕ - еж. опулеим ев
НЗПУЙЕН - вж. опулин
ИЗПУСКА— (ИЗпЧщЛМ) - 1. Оставям неволно
дс парне aeшв. което держа, aoοс, крепя. Без де
искам, изпуснах книгата на земята. Майсто¬
рът изпусне инструмента:. Някъде съм изпусна¬
ла ключе и не мога да ло немнря,
—	изтървавам разз,, изтърсвам разз, нзръсвмм
орен, рззг., н/ронвмм орнн. рззг.
// Оставям нещо хвърлено дч napo-, очmo не усшя-
вτе -а го хване ели зсpтижτ. Вратарят изпусне
топката.
—	изтървавам рззз.
мнт. — хващам, ceсвям. егичбчвсе, дΌKΌшoсе
2.	Оставям да ое изеткнe, -е ^Τ^τ нсоoй, капото
линοлeдвτм. Полицията трябва да внимава дз
н- изпусне и този път бандитите,
—	изтървавам рззг.
мнт. —> залавям, хвaшτм. улсвяе. асдтижсе, пипвам,
сшепвам, дoовпβсе
3.	еж. пропускам 1. зачч.;
4.	орен, резг. еж. загубвам 3. анτч.;
5.	еж. излъчвам 1. знач.
ИЗПУСКАМ СЕ - Неволно, ннотзнттнеао, Т-з да
искам осавτе а-щт, конто не Τ-βτ, не трябва ρ¬
οή казва. Семо де не с- изпусне някой л де кзже
не мзйка ми, чн днес не съм бил на училище.
—	нзгкрβмвмм ев рззг.
ИЗПУСНАТ - 1. орен:, вж. пропуснат;
2. прлн. еж. рмзхайтен
НзПуСАяВ—М - в.. вмрс?τевaм
НЗПУХВАМ разз. - еж. изтупвам
НЗПУШКВА— разл. остар. - еж. изгърмявам
4.	знсч.
ИЗПУЩНМ - еж. изпускам
ИЗПЪВАМ - 1. Пиeβс нeшΌ, оoнmo - oтпуοнчmo.
οι^τια, езмтчкаав да стои -лтнатв. Изпънах
дорр- од-ялото не кревата сл. Пзнталоннте
ти са добре изгледзни, няма нужда де ги изпъ¬
ваш, Изпънах роорлекетз.
—	оправям, изправям, опъвам, изопвам рззг,
опвам рззл.
мнт. —> нагъвам, aчбиисе. нτTитчквве
//Пc>οтeeaе. иτзοoмлτе нещо, оТекн. neam, лΌKиcβкa м
-μ върхс aяксовч повърхност. Изпънах черлзте
еърху зелената треее.
■—— разпъвам, опъвам, опвам разг., н/опвам резг.
ант. —> свивам, опъвам
2.	Дърпам, тепля неща, държа излънчтв н-шв. Изпъ¬
вам юздите, Изпъвам поводите. Изпъвам лъка.
Изпъвам нервите,
—	опъвам, обтягам, нзопвам разз, опвам разг.
мнт. — отпускам, иτзшвοосм. ичзелчTaче
3.	Правя обска. част от тялото см (мли лo-исpкo ця¬
лото тяло) от светт, спънете, -тлуентат -а отсан
изпратта. Изпъвам отмалелите си крека:. Изпъ¬
вам ръце.
—	протягам, обтягам, н/тягам, опъвам, изоп¬
вам рззг., опвам разг, иапружвмм рззг.. оп-
ружким рядко
ант. — свивам, пвдвевам, оорпьатм, оиeпъвτм. пин-
вeβτе
// Пивтягτм ейшo, oTион· чест ет тялото асшрнр или
aτгвиe· Всички лзоъеет врзтов-, за де видят
оо-добре. Щъркелът, когато лети, изпъва ши¬
ята си.
—	наточвам’, проточвам, опъвам, изопвам рззг.
ИЗПЪВАМ СЕ - 1. За a-шΌ, квеов - отоуоасто, на¬
гънато, набръчква- - етсвам прав, пеартк, Т-з
гтноc. Тез бръчки. Полата й се изпъна по заоб¬
лените й Рздра, Кожата нз лицето й се б-шн
изпънала.
—	опъвам си, обтягам ев, изопвам ев разз, опвмм
си разг.
ант. —> нагъвам се, aсбeисм ое, aсдишлсе он
// набръчквам се, ебиъчовсе ое
2. вж. натягам сн 1. затч.
ИЗПЪДЕН - Който е зтотввнн да атшвснн еяοтomo,
ктд-то ое aτеeис мае ктднто жеене. Чувстваше
се изпъден от родината си човек.
—	пропъден, изгонин, прогонен, прокуден, нм-
тнрен рззг. лрубо, нмпъдин разг,, н/тирин нер.
грубо
ИЗПЪЖДА— - 1. Заставям някого -т нтовоан мяс¬
тото, керетт се нτеeис сее кернто .еве-. Изпъ¬
диха го от с-лото. Изпъдиха я от къщи. Ожени
се втори оът л изпъди децата си. Изпъди кот¬
ката навън!
—	изгонвам, пропъждам, прогонвам, прокуж-
дам, рαзпъжимм, разгонвам, нахвърлям орен.
разг.. нмпъждмм рззг., натиркам рззз, лрубо,
нзтирвмм нер. зруро. изрнтвмм орнн. рззг.
м
203

грубо, нзрнвмм’ орен:, рззг. лрубо— н/чушкеим
орнн·. разг, грубо, нашътквим прзн, разг, грубо
ант. —* прибирам, оииютсвсе, овpοлoнсвτм
2. рядко вж. уволнявам
V	асвτе (ооевчвсм, оoкeзвeе) пътя разг,, рвеоа-
все (оoксассе) висoaoe раз.’, дсвсе (cдисм) иит-
оек<а> рззг.. давам оиътс <оо перТ^ разг,, Тмя
(удисе) шута рззл. лруро, cдисе тeкеemв разг,
грубо, духотм (плюя) под oоτщосmч разг,, uа-
хвъиeяе кате мръсно коте рззг, uахвъилсе като
парцел разз., асвсе рвет- шaии разг, Тмя (cаисм)
дузпата жерл. кем 1. знач.
ИЗПЪКВА— - 1. Обикн. зс чест от рсетрховсо -
uзлeзτе напред или нсгoин. Тук-там нзπънвзт
грапавини, Гърдно- й изпъкнаха нзоред.
—	надавим си
ант. —> хлътвам, сршебоам ое, вплсТосм он, адъебт-
вτе ое
2.	Зeбнлязвτе ее, вuдpτе ое оо-ясов, оo-яикo. втоΌл-
оoтo нншaтτ, оocmo мн зτoбcоeлсo. Планината
uзnиовз на фоне нз нлРнто, Бнсcаатз му фигу¬
ра uзnиовз отдалеч.
—	откроявам еи, очертавам ее
3.	Зс човек - оисвс впечатление о еншв, в ср-внен-е
о ррспи хорт. Той не изпъква с осорен ум. Тя из¬
пъква с красоозта си.
—	отличавам ее, откроявам ев, блестя неси, пр-н,
4.	е.. проявявам еи 3. ^τ..
V	бия (уpисм, aeTuвсе ее, нсвcисм он, хвърлям ее,
осдaе) в очи разг, кем 2. в 3. зесч.
ИЗПЪКВАЛ - Оойто eзлeзс. изрева ее нτоина еле
оспоре пт няосквс повърхност. Изпъкнело чело.
Изпъкнел орр-м. Изпъкнали скули. Изпъкнали
очи, Изпъкнала адамова яРълка.
—	нздмднн, надут, и/скокнмл разл,, корубие,
днзл,
мнт. —> вдлъбнат, хлътнел, вдълбан, окопан
ИЗПЪКНАЛОС— - еж. надменна
ИЗПЪЛВА— - 1. Заемем иацялo аякаков првеарсн-
ство, оисанuaс. Изпълвам куфара с дрехи. Път¬
ниците изпълниха коридора на вагона,
—	запълвам,напълвам
ант. —> изпразвам, -ррезвем, oοвoбoддτвсе
2.	орен, За чсвств-, миете и пор. - аaeмaе, зевеедя-
сaе изцяло οъзнсaueтв. мcелиme. шосхскстс ат
oскoге. Радост изпълни душата ми.
—	напълвам прзн..
3.	орзн, разз. еж. навършвам
ИЗПЪЛЗЯВАМ - О оIланен излcаaе, eаееквτе он
вт нeшo. Змия изпълзя от храста,
—	нвеъnлям, излмзвмм
ант. —> впълзявам
//Изеuaсвсе Таен-, е семеен oякaсoo резствянсе пв
стръмно мсοmв. С товар на раменете изпълзях
до върха.
—	н/пъп-лям, нзаαввαм
ИЗПЪЛНЕН - е.. пълен 1. знач.
ИЗПЪЛНЕНИЕ - еж. реализация
ИЗПЪЛНИ— - е.. осъществим
ИЗПЪЛНИТЕЛ - Лице, кветв оиaoc, веешecoвсвс
нeшo. обске. везлвднне оо -руо. Изрилиuτ-л на
проект, Изпълнител на строеж.
—	реализатор книж. дeкше?τвиτел рядко, нз-
вкaшиτнъ рядко
ИЗПЪЛНИТЕЛЕН - Оойоо изпълнява авTиocь-
вестав м навреме зсделдeнeятс ос. Изпълните¬
лен ученик. Изnилннт-лнн служит-л. Изпълни-
т-л-н гражданин,
—	акуратен, прилежен, изряден оииж·, изправен
мнт. —* неизпълнителен, ннτоcиτmeн, aноиилe.eн.
нeeзисаeн, нeeзπиτoeн
ИЗПЪЛНИТЕЛНОСТ - Д-Тр-етснето- м aсвиeеe
uарьлaсвснe на зсделдeнeстс· Шефът ни много
държи на изпълнителността.
—— акуратно?., прележ-ност, нваеиед?τ книж,.
изправност
мнт. —» неизпълнителност, ннсоcистoвοт, aeоии-
,-.0-00, oeuзисаoвοm
ИЗПЪЛНЯВАМ - 1. в.. спазвам;
2. вж. осъществявам 1. знчч.
ИЗПЪЛНЯВАМ СЕ - в.. осъществявам се 1. зачч.
ИЗПЪНАТ - 1. Зс чест от еooeщоo вля жcвΌmинοоo
тяло - оoйmв не н вmрcοнсo. 001040, свет. Изпъ¬
нете шля. Изпъната ръка, Изпъната опашка.
Изпънат показалец.
—	деъемτ, обтегнат, изопнат
мнт. —> свит, спънат, порвет, оинрсест, подгънат
// отпуснат, свсенсе, авенса
2.	вж. нзпаαвее1 3. знаа.;
3.	еж. изопнат 1., 2. м 3. ^τ..
НЗПЪПЛЯ— - еж. нвnъавявαм
ИЗПЪРВО рззг. - вж. отначало
ИЗПЪРЗАИв—М - ор-н-. рззг. вж. н/лъгвмм
2. аaсч.
НЗПЪРЗАЛВА— СЕ - 1. вж. пдихлъввмм еи;
2. ор-н, рззз. вж. излкгвим еи 2. аеaч.
НЗПЪССАРЕ- 1. вж. изписан 1. знач.;
2. еж. обагрен 1. Μα..
ИЗПЪСТРЯ— - 1. Укиeοявeе нeшΌ, обикн. е иeа-
лмчов цветове, щсикu. украшения м др. Изпъс¬
трих цялеоз кола като писено яйце. Щн из¬
пъстря една от стенное не стаята с различни
шарки. Кзк можа де изпъстриш ръц-те си с
татуировки?
—	нмшмремм, нзшмрвам, еαпкeτаем, пъстря
нзсв, ширя’ нзсв:.
2.	орен:. Използвам aскoc 0006-0-, хсиτотниau cаис-
зи, думи е оcοеeн текст или сетне реч о цел -а
ИeаoвoTиaзс, весндa cзлвдeoueoo. Обичаш- де
изпъстря речта си с метафори.
—	оцветявам прен.,, обагрям прен,, пъстря несв.
орен.
3.	еж. оцветявам 1. знсч.
ИЗПЪАЧСАМ рядко - в.. нзмннмемм 1. знач.
НЗПЪХАЯСА— - вж. иапъшквмм 1. знаа.
НЗПЪЧВА— СЕ - Заставам о взорсвено и сзоьчено
тяло оamo uзиτа на nввищeнΌ οτевчувοтвиe мае
оиeаcзβиостeлοoвo· Вместо де се изпъчи и да
зз-м- героична оозе, пъхна злаезтз си м-жду
рам-неое. Тя сложиръц- не хълбоци и се изпъчи
рреднзеuкзтелнc.
—	нмпирвмм сн, опервим ?е, наперчвам еи разг.
НЗПЪШКВА— - 1. О.τзeсе нещо, кттв шумно из¬
дишвам атз-ухе (вт Тслка, cевиe nиитeенeниe).
„Не мога да ои върна парите " - нзоъшкз оеж-
ко той. Изръшозх от умора,
—	езпъхтявам
2. Изаaвaе оисmкo рещоaaн, oхкaнe. стон, вошел. Бол¬
ният нзоъшоа. Раненият изпъшка.
—	нзохквам, нзетенвмм, простенвам
ИЗРАБОТЕН— - 1. О ртТвтт, труд, уеннeн -свам
.евот ас aскaоьв оиopcкm. Той изработва чу¬
204

десни обувки. Лятно време изработва кошници.
Изработих зорлзнз зе една седмица.
—	нмправям, правя неси,, произвеждам, съз¬
давам, майсторя ннсв. разз, намайсторявмм
рззл.
2.	Създавам тноοm, nиoйкт и пор. Изработих нов тъл¬
ковен рлчоиа. Изработвам градоустройствен
план. Изработвам програма.
—	изготвям, съставям, нмправям, правя нзсв.,
сътворявам книж, ретор.
3.	Пиeдвбиaче о труд. От този дървен мао-рнзл щн
изработим доста мебели.
—	изкарвам’ рззз., получавам
4.	еж. спечелвам 1. зотч.;
5.	орнн·. вж. формирам 1. зачч.
НЗРАБОАКн - 1. Неама, оо който н стзрсреао ннщо
о труд. Добра изребоокз, Сложна изработка,
—	направа, работа резг.
2.	Дейа-ст, оре която нещо ое uаиτбoтач. сез-евч
чрез човешки труд. Изработка нз автомобилни
чести, Изработка нз трактори,
—	πрдизвдд?τвд, направи
3.	рядко вж. паднавеииене 1. аaτч.
ИЗРАВ—ЯВЛМ - 1. Писвс някаква овсеихoвοт дч
бсдн ичвнч. Т-з езпъкатл-сте е вдлебнтоени.
Нужна н много пръст., зе де изравним мястото.
РеРотницнт- нахвърлиха камъни и изравниха
треснто,
—	аαрαвнеβмм, подравнявам, нивелирам— солц.,
уравнявам рядко
2.	еж. изглаждам 1. знач.;
3.	еж. приравнявам 1. знач.
ИЗРАВНЯВАМ СЕ - ож. настигам 1. знаа.
ИЗРАВЯМ - 1. О иoанан. копане изваждам оо знес-
оч нeшΌ. оoнmе н зчиввнao, зетрвптав. Изравям
гърне със жълтици. Изравям корени не дърво.
Изровиха трупа.
—	изкопавам, отравям2, рмакопмвам, откопа-
вмм, отривам2
ант. — заравям, заревем, зеквлтвчм
2. еж. накопмвам 1. зата.
НЗРАДВАМ диал. - еж. зарадвам
ИЗРАЖДАМ - еж. акушерам
ИЗРАЖДАМ СЕ - ГуТя от физическио- м орсестан-
нс качнете- ас своя иoа, nимдoбeвτе по-лоши
осчeοтвч. виешче ое към лп-нмзшв форми. Лъче¬
вите увр-ждення нз кожата мож- дз с- изро¬
дят в злcаачлсτв-н тумор. От постоянен глад
и пиянство населени-то се изражда,
—	дегенерирам книж, деградирам кннж.
НЗРАЖДСНЕ - Влошаване на кччествете еа оргч-
нeаеcтн в ерчва-нее о nи-дeщaeme лΌоoлннeя.
зчоуТвчае ат ле-весш-те физически мем психиче¬
ски 00-0060-00-. Израждане нз олетолте. При
наркоманите се забелязва физическо и нравст¬
вено израждане, те сл обезличават като лич¬
ности.
—	дегенерирани книж, дегенерация книж, де¬
градирани кнлж., деградация кннж.
И3РАЖЕ—НЕ - 1. Отразена върху чертите ат ли¬
цето оиесвe нч душевно οеοтoсace. По израже¬
нието нз лицето й πcдиех, че е уплашена. Из¬
ражението не лицето му сн м-неше. Бcл-зо-нc
изражение,
—	иармз, мимика, физиономия
2.	вж. вид12. знач.
НЗРА-з 1. еж. uвриеннuи;
2.	еж. наказ 2. знач.;
3.	еж. иармженни 1. зотч.;
4.	еж. проява 1. зата.
ИЗРАЗИТЕЛ - еж. застъпник 1. Μα..
ИЗРАЗИТЕЛЕН - 1. Обикновено зс лице, очи, по¬
глед - който дева израз, cаисасвτ чувства, месам,
aсοmиoeaeя· Тя име много изразително лице. Из-
разнтал-о поглед.
—	жив орнн., подвижен ррзн.
мнт. — безизразен, oнмзисаemeлeн. неподвижен
2. Оойтв сοao cаиaасвτ аякском чувстве е оин.uвя-
ечася, риитe.τвч еTиτаao-нмoцeвaeлaч окраска.
Изразителен нзик. Изразителен стил. Думно-
не пзсзнтз са достатъчно нзрззнтнлни.
—	цветист прен:, еочин прнн:.— колоритен орен:—,
експресивен книж,. обрмаин, пластичен2 орен:.
мнт. —> неизразителен, безцветна, сух
НЗРАЗНАЕЛ—ОСА - 1. Иаиaанaс неoцcвнслaoοт
върху лиц-то, οβολη-τ, очите нч някого. Очлтн й
заблестяха с здне особена изразитнлност. Ли¬
цето му няма никаква изразителност.
—	н/разноет книж., живост
мнт. — безизразност, аевзрез-т-лаост
2. Ярко cзиaанеa oбиaаеa неoцивнслaΌΟт. Писате¬
лят се стреми към максимална изрезит-лност,
Стилът му е бнз особена изрззитнлност.
—— езразноет книж,, цветистост, еочноет орен.,,
колоритност, експресивност книж, оеааа-
ноет, експресия книж, пластичност
мнт. — неизразителност, Тезцветавот, сухоот, су¬
хота
ИЗРАЗНОСТ книж. - еж. изаазиτвъноeτ 1. е 2.
зае..
ИЗРАЗХОДВАМ - 1. Упoтpeбсвче aсоaоβΌ кое-чй-
ство паря за нещо. Изразходвах доста срндствз
за рзмонтз, Изразходвах много пери за лекар¬
ства.
—	изхмрчвмм, похарчвам, разходвам нлсв. рззз,,
потрошмвмм ор-н, разг.
мнт. —> спестявам, икoнΌмиοвaе, пестя
2.	За ^-1, механизъм - eзоoлавeе известно количе¬
ство от aнше (сТека. -н-игeс. 0^00-0- е пор.),
зс дс свърша раТотсоа, зс която съм риндaτаoс-
ч-н. Колата ми изразходва много р-нзин. Лу¬
минесцентните лампи изразходват оо-малко
електрич-ска енергия от обикновените елек¬
трически крушки.
—	харча нзсв., н/харчеим, консумирам нзсв.
книж, изконсумирам се,, книж,, разходвам
ннсе. разз,
мнт. — пестя, cоoнoммοβτе. спестявам
3.	Вземем м обикн. овършеем oоинpнлннΌ количе¬
ство еaoeииaлe за нсочкβи асжам. Н- знам колко
още строителни материали щн изразходвам зе
стро-жа. Изразходвам доста вода за поливан--
то не градината:. Изразходвахме запасите си.
Изразходвах целия олет.
—	употребявам,	използвам,	изконсумирам
кнлж.— консумирам неси. книж,. нзхмрчвмм
прен, рззз,, харча ннсв. орен, рззг, изчерпвам,
свършвам, привършеим
ант. —> икономисвам, οпнοтявсе
4.	Влагам омам, -а-ргвя оТика. pΌоичC. зт -а овотипнт
ннщо. Изразходвах доста зн-рлия, за де го уредя
в праеотзтз сл. Изразходвах цялото си крес-
м
205

поречие, Когато изразходва всичките сн сили,
утихна·.
—	употребявам, н/пол/вам, изчерпвам, и/харч-
вам прзн. рззг.
мнт. —* спестявам, иоoнoеeοвсе
ИЗРАЗХОДВАМ Се - еж. изчерпвам еи 2. знчч.
ИЗРАЗХОДВАН - а.. изчерпан
ИЗРАЗЯВАМ - 1. Давам eзисз нс нскaоoв отно¬
шение, чувство, оиeцннос м пор. Изразявам съ¬
чувствие, Изразявам благодарност. Изразявам
готовност.
—	наказвам, изявявам
2.	ож. показвам 2. знс..;
3.	вж. наказвам 1. зат..
ИЗРАЗЯВАМ СЕ - 1. О думи, uаисаc предавам ме¬
лем, чувстве, .eeTH—я в др. Не ум-- дз се изразя¬
ва добре. Той вннззн се изразява гладко.
—	н/лагам св, накм/вмм св
2. вж. проявявам св 1. аaτч·
ИЗРАЗЯВАНЕ - аж. нзказ 2. зачч.
ИЗРА—ЯСАМ - аж. разранявам
ИЗРАСТВАМ - 1. Зс исοтeoee - оoксавсе ее над
зeмстe от еeен. от о-иea и пор. Пред къщата из¬
расна к-чест явор. Пшеонизτз ощ- н- л израс¬
нела·. По двора пак израсна тр-ве.
—	пониквам, изниквам, покаркам, никни неси.,
пораствам, расти нлсв:.
2.	Стевчм лo-пoлсм. пв-ввеок нс иъοo· Прнз ляоото
д-оеоо много израсне. Кcлоc си израснал, ста¬
нел си nc-внсоа от рещз си.
—	пораствам, ездължавам еи2, наточвам ?н орен:,
рззг.
// Зт рчотст-ен-ст - бързо етτвτе весок. След обил¬
ните дъждове тревата бързо израсна.
—	пораствам, избуяким
3.	Сoсβτе оо-голям ет стaисеo, о--зисл, укрепвам
физически е -cxcohc. Синоеное му израснаха и
вече не живеят ори нело. През посл-дните годи¬
ни той бързо израсна.
—	пораствам, отрасткам, въ/мъжмемм, вкврмсτ-
вам книж, рядко
// Пиeкчиβτе детските е елapн.киmн се порене оре
н^ктгт, някъде —ле оиc впрер-ени- соловия. Из¬
раснах на село, Израснах рез родители.
—	пораствам, отраетемм
4.	орен, Зс οнлeшн, οписaτ в пор. - оΌсoсoτм ое чрез
Ттрзв и не-чтквсно eагисдpτнн и орероТмотм
вилок рест'. Пред очите ни израстват .модерни
слрздн. Израстват нови градове,
—	издигам св, раста неси, некнм нзсв. орен,, из¬
никвам прен:.
5.	ож. амзвевмм еи 1. и 2. зата.
ИЗРАСТВАНЕ - еж. раетеж 1. е 3. аaсч.
ИЗРАСТЪК - 1. Ненормално Толеотно oTиeауoa-
нин, външно мас вътрешно нерсотаене нс тьксн
а mслomo на човек, животи- вля нт няоoс част нс
Иτοтeнue· Израстък на кост. Ту морни израстъ¬
ци е растенията.
—	нмрметък нер.
2. ож. н/дънки 1. зачч.
ИЗАЕВАВАМ рззг. - 1. ож. изплаквам2;
2. прзн. в.. навиквам 1. и 2. зеач.
ИЗРЕЖДАМ - Ксзoτе, -завоем, οъoTшτoτе мнвго
неща оoи-Д. Сеге ще започн- да изрежда къдн н
почивал през лятото. Изреди имената не всич¬
ките сн приятели.
—	наброявам
ИЗРЕЖДАМ СЕ - 1. Идвам ооеледоотоелао, еме-
ням нсоoгo аа есοтвmΌ, кър-то н Тме. Днно- един
сл-д друг се изредиха и пзк дойде неделя. При
лекаря с- изрнждзхе един по един болни.
—	редя св нлсв·, редувам еи нлсв., нижа се несв.
2. Само мн. иЗл. нд. Пинминaoτен oοиеки сля еoвзe-
нт едва след друг. Пръв оо новия мост щ- мнне
кмзтът—, з след него ще с- изреди цялото село:.
Когато се върнах от чужбине, всички роднини
се изр-диха да м- видят.
—	нзвъавевмм ее, ивпаовъавевмм еи разг,, ив-
нн/вмм ев, нижи сн нзсв.
ИЗРЕЗ - 1. еж. извивка 3. зна..;
2. аж. нвревка 2. знаа.
ИЗРЕЗКА - 1. Отиязτoс -вица, част от нншo. Изрез¬
ки от вестник.
—	отризка, отри/
2.	Оетсаек, отлтртк то втисзoτнe нт ннщо. Изр-зоu
от ламарина,
—	обрезки, н/ре/
3.	ож. извивка 3. знсч.
НЗАЕПЧЕ—М СЕ резг. - ож. еопвам св
НЗАЕСВАМ - ож. ерневмм
ИЗРЕЧЕ— - 1. Който е изкчзто о руме. Изречените
от нзло слова впечатлиха всички. Много излиш¬
ни н-ще бяха изречени.
—	кмамн, произнесен, изговорен
мнт. — неизречен, нeeзоτаτн, нeочзсн, оерр-сзае-
сна, ае-зг-е-рен
2. Зс еeοъл. чувство, oτοтиoeaee и пор. - който е иа-
иaане о думи. Изречена мисъл. Изречена заповед.
—	нзкмзмн
ант. —> премълчан, aeиаиeчea. aeeаосасa, нeаouаин-
ана, неа-езксзсн
ИЗРЕЧЕНИЕ - Οβι^-ηβ пиaеaтичнοои помежду см
дуеи или отделна -ума, о което се cаисасoс оо-
иeаeлeнс завършена мсоъл. Той обича дългите
изречения.
—	фрмам книж., езрма
ИЗРИВ - еж. обрив
ИЗРИВАМ’ - 1. П-чиеоочм опр-рел-нт площ от
пиеοт, кал, оняп е пор. Изривам снега пред къща¬
та.. Изривам всичката пръст·.
—	ринм несв:.— отривмм2
ант. —> засипвам, зсmивоoτе, заривам
2. орнн-. рззг. грубо ож. изпъждам 1. знач.
Н3рНЕАМ2 - еж. изкопавам 1. зата.
ИЗРИВАМ СЕ - ож. обривам еи
ИЗРИСАНЕ - ож. обрив
ИЗРИГВАМ - Изведнъж, о гвлсмa свет и в oгиoмнo
количество eзхoтиляе лева, огеа, рмм, ο^β е
род. Вулканът изригва лава. Оръдията изриг¬
ват огън.
—	бълвам несв, н/бълвам, нахвърлям остар.,
ригам несв. диел, блювам нзсв:. диал.. изблю-
вмм се. диал.
НЗРИДАВАМ книж. - еж. еaпaαкβαм2
ИЗРИСУВАМ - 1. Чрез иeеcoснe оиeοтздτoсе нс-
плерно cTисас нт еншo, няквпо, eзцслв. poкиτC.
Щ- изрисувам кзроинн за цяла галерия.
—	нарисувам, и/пневам
2. еж. рисувам 1. знаа.
ИЗРИСУВАМ СЕ - 1. еж. оернeсвмм еи;
2. орен·- еж. отразявам ев 2. знач.
ИЗРИСУВАН - 1. еж. изписан 1. зна..;
206

2. прнн:. еж. гримиран
НЗРИТВАМ - Х рззш. лруро ож. избутвам 1. знач.;
2.	праз. ррзз. гррбрвж. днπρкеддм ' .ззае.
ИЗРИЧАМ-1 . еж. км/вам 2. аaτч.;
2.	еж. изговарям 1. и 2. знач.;
3.	еж. изказвам 1. знач.
НЗРНЧА—Е - еж. нзказ 1. знаа.
ИЗРИЧЕН - еж. категоричен 1. знчч.
НЗАОД -1 . Ч-сек о пивaеo, cTнзoбиaанев оо някакъв
физически недвотттск mсле. Болестта е дефор¬
мирала тялото му -го е превърнала в изрод,
—	урод книж,. квманмдио книж.
2. книж, ож. извирг
ИЗРОДЕН - к-йт- е зсоуТма лавите характерни
ксанстос в е лр-робее оo-лoщи. aннoИеслae кч-
чнотот. Изродено покол-нне, Изродзни лори, Из-
роденн форми·.
—	уродлив, днгенирнрмн оuиж.
НЗР—НВЛМ - 1. Себчисм, οмтоoaе атиестч, листа¬
та (нч пи-зpн, царевица, цвете в ди.). Изронезм
зърната не гроздето, Вятърът изронва лнсоз-
те.
—	роня ннсв., оронвмм, ниронвмм
2.	Нeоисoяе нт трохи. Изронезм хляба.
—	роня uасе., наронвам
3.	Роня декиeC някое аеиенем иτетeoмя· Изронихме
кукуруза..
—	оронкам, нзчушквмм рззг, очаквам разг.
4.	прен, разз. ож. изпускам 1. зата.
ИЗАЧГНВАМ - еж. наругакам 1. заеч.
НЗРЪСЕЛ— - орен: разз. ож. изпускам 1. зачч.
НЗРЪСЕА— СЕ - орен:, разг. ож. окарчкам се
НЗАЪФА— - еж. оръфан
НЗРЪФВАМ - ож. оръфвмм
ИЗРЯДЕН книж. - 1. еж. издържан;
2.	ож. безукорин 1. знач.;
3.	ож. изпълнителен
НЗАЯДК— рззг. - еж. нарядко 2. заеч.
НЗРЯД—ОСА книж. - 1. еж. издържано?!';
2.	ож. безукорно?. 1. знач.;
3.	еж. изпълнителност
ИЗРЯЗВАМ - 1. Отаeляе чест яем части от ннщо о
ножица, нож и пор. Изрязвам обява от езстник.
Изрязвам си ноктите.
—	режа ннсв., отрязвам
2.	като реже, oтοтичнсβaм о-втезрсела яем излишна
.алт от нещо или по οоъοяoчм· Изрязах всички из¬
съхнали клони не крушата. Трябва де изреж-м
живия олнт.
—	орязвам, подрязвам, и/кисерям, дкм?τрем,
подкастрям, окълцвмм разг.
// Оmднлсе повърхността, oиехoстс чеса аа ннщо,
чина исзτнe, иаиссaсвaе кртвщстч аа нншo. Из¬
рязвам кората нз хляба, защото не мозз де я
дъвча, Изрязвам сланината от месото.
—	оерязкам, оряавмм
3.	Пиτβя. peeT—, вчниmτoсе някаква фмпсра, образ
върху тверд материал. Майстор н изрязал чо¬
вешка ллзва върху плочата, Изрязвам недоис.
—	изсичам прен.
ИЗСВЕАЙЯВЛМ - еж. избледнявам 2. Μα..
ИЗСВЕАИЯИ - ож. избледнял 2. знач.
НЗСЕКВЛ— СЕ - Чрез лекаеан eачeοтoτе евеч ом.
Извади кърпичката сл и шумно се лзсеоиа.
—	издухвам еи
ИЗСЕЛВА— - Пиинуждeвτе. зчетτoсм aсоoпв дс
нсоулое мсοтomo. къднте живне, е -а ое засеем
друпсре. Изселиха го от столицата, Някои бе¬
жанци са Рили изселени е други части не стра¬
ната.
—	днпортнрам книж, пресилвам, интернирам
мнт. —> зеселвем. пoοeлoсе
ИЗСЕЛВАМ СЕ - в.. имиганамм
ИЗСЕЛНИК - ож. бежанец
НЗСИЛЕАМ СЕ - Пиибeиаaao оисoс aякτоoe μβ-
сoлeнмс, оиeдоииeечм нсоaкβт ρήμτόμή, б-з да
лн еъвбиaасoaе о действителността мля oeаее.-
авотите см, запуТеам есиоτ. Изснлих сн, когато
кезех, чн сн заемам с тезн трудна задаче, Поня¬
кога се нзснлезме л правим грешки.
—	изхвърлям ев прнн, разз., залитам орен, разз,,
излитам <?е> жерг. рядко
ИЗСИПВАМ - 1. Изпразвам съдържанието нс нншΌ
eзцслo. ρό^β^ Изсипах брашното в хамбара.
Изсипах всичко от чентетз си'не масете,
—	н/търсеим
2.	разз. еж. изливам 1. е 2. знач.;
3.	орен·, еж. стоварвам 1. и 2. зата.
ИЗСИПВАМ СЕ - 1. Получавам хниния. Изсипах сл
от вдигане нз тежести.
—	изкилвмм се нар,
2.	ож. събарям ее 2. зата.;
3.	резг. ож. изливам ее 1. знач.;
4.	орен., разз. ож. струпвам еи 2. знач.
ИЗСИПВАНЕ - рззг. ож. херния
ИЗСИЧАМ - 1. кетв сека, пор-лям зс aякτоoи oy.-
ри много Η^τ, оТскн. клоне, -траете. Изсякохме
дърентата, които не дават плод. Изсечи още
олcнu.
—	отсичам, насичам
2. орен,- ож. нарязвам 3. зотч.
ИЗСКАЧАМ - прнн:. еж. поки/вим ее 1. знач.
ИЗСК—К—МЛ разз. - еж. изпъкнал
НЗСКАИБУЦВН— резг. - еж. нзскърцемм
ИЗСКРНПАЯВАМ - еж. изекърцвмм
ИЗСКУБВАМ - Извеждам, uздeиоβτе от анесma
Иaеoннин о аепооия оoинa. Днес изскубнах всички
бурени. Изскубвам фиданка,
—	изтръгвам, изкоренявам
мнт. — екcреиявзм, oοсждτе
//засаждам, атоаждтм, οсpс, посаждам
2.	С дeиочoй. скубан- изваждам нещо яем отделям
ннщо, чест вт ннщв. Изскурвам оосим. Нл дърпай
коткзтз зе опашката, ще я изскубнеш.
—	отскубвам, нзтръгвам, откъсвам
3.	С дърпане, теглене oзeеτе нншв -Текн. от ръце¬
те на aсоoгт сля от pиcоaдн. Успях да изскубна
бутилката от ръцете му. Изскубнах ръкзоз сл
от неговата.
—	изтръгвам,отекубвмм
ИЗСКУБВАМ СЕ - 1. ож. измъквам ее 1. знач.;
2. ож. изкопчвам еи
НЗСКЪРЦВЛМ - Изведнъж издавам оичтовтиτCao
οкeицсoн· Вратата леко ндсоирим.. Пружината
лзскирцa.
—	прдккравмм, из?крнnτевмм, из?крнбуавмм
рззг.
ИЗСЛЕДВАМ ннсв:. - Птдлτпче анщо на научно
отбею-нам- мае на научно ноοпниuеeoт о цел ре
веoaoвoс онгвсчта еъшaoοт и н-счно дс го -Тялня
и -ο——. Г-олозит- изсл-деат земнное недра,
Зз де обясним -дно природно явленн-, е неорхо-
м
207

димо да нзслндвзм- причините,
—	изучавам е несв:., издирвам в неси,, проучвам в
неси. анализирам, ааасеавам в нзсв,
ИЗСЛЕДВАН - Осйто н oоваoτт чрез нaTлюд-нeн.
пости и специално оосотоин. Изследвани микро¬
организми, Изследвани съединения. Изследван
район.
—	езучен, проучен
мнт. —> неизследван, oeeзyчeo. oeои-cчeo
ИЗСЛЕДВАНЕ - 1. Уетсoвβсoτoe ос шиeчинитн,
ое-Тен-совте ос aсоaкo- явление чиeа иaаπлeд-
ртон е -TвTшсoсoe от раоое е отептне -в впиe-
релннс иаβoди. Изследван- на причините за гло¬
балното затопляне не клнмета. Изследван- не
прорлемите на здрзвеопззвзн-то.
—	проучване, мнили/, изучавани, издирване ряд¬
ко
2.	Научно съчинение, в конто се изследва oскей въпрос.
Изсл-двене върху творчеството не Яворов. Про¬
четох няколко изследвания върху дларнта.
—	студия, проучване, труд, нтюд книж.
ИЗСЛЕДВА— - ож. uзслеидвмτнл
ИЗСЛЕДОВАТЕЛ - Лице със спецвеенс ооаготов-
оa, оoemo ое аτocесoс о нчсчаи оиocчoτнcс. uа-
оледвсаия. Рарооя като изследовател биолог.
Ако нзсл-довзоелят няма опит., трудно ще
стигне до нужния резултат.
—	н/следван, издирван рядко. анализатор, ана¬
литик
ИЗСЛЕДОВАТЕЛСКИ - Οοκοβ се omaτcс до из¬
следовател сее -в изолндотнн. Изсл-довзо-лски
способности. Изсл-доезτ-лсаа дейност, Изсле-
доезт-лска студия:.
—	паосевиτелин, евииавмееeкu рядко— анализм-
горске, аналитичен
НЗСИЧЖВ—М - Зτoъищeсе, uаосиoτе дoоиaC ов-
ниат или -рспт ολβ.Τβ, служа коек-тт тисToτ.
αΤ^Η. oоинpeлнн οиoк. Изслужих военната сл
служба. Изслужих две години войник.
—	прослужвам, отслужвам рззш.
ИЗСЛУШВАМ - 1. Олушсм някого мли ннщо до-
оиeй. Изслушах мълчаливо обясненията му. Из¬
слушах докрай песента.
—	дои/слушкам, ддeлсшвам
ант. —> заслушвам
2.	Слушам докрай еyаикaлнo произведение вам cа-
пълнстне, за да дам оъвтоеоос оинцнoоa. Журноо
изслуша всички участници е конкурса зз млади
пианисти.
—	прослушвам
НЗСМНВАМ СЕ - Изведнъж взревем кистъо смях.
Някой сл изсмя ззд гърба му. Като слушах глу¬
постите й, мзлаc осозна да сл изсмея.
—	и/кискемм ев, изкикотвмм се разг, изхилвам
ев рззз, грубо, изхехикмм се. разз.
ИЗСМУКВА— - прзн. ож. н/тощиемм 1. знач.
НЗСАЕД рядко - ож. всред 1. е 2. знач.
НЗСАЕНВАМ - а.. изпъшкемм 2. знчч.
ИЗСТИВА— - 1. Стсoτе стуанн. Нл мога да оня
такъв горзщ чей, трябва да изстине. Котлонът
веч- е изстинел.
—	изстудявам еи, охлаждам сн
мнт. — затоплям се, стоплям се, зτгисoсе се, οгис-
осм сн
// нагорещявам се, οroинщяoсе се, зτroиншяoсе се
2. ож. настивам;
3. прнн- в.. отчуждавам се
НзСаН—К— - еж. настинки
ИЗСТИСКВАМ - Сте стискан- uзкτиoτе течност
сее сок от нншo. Изстисквам прен-то. Изстис¬
квам лимон.
—	нзцеждам
НЗСТРАДАЛ - вж. измъчен 1. зна..
НЗСТАНДВАМ - Пиeжcoсoτе оиopълдcтeлo- етрс-
дансн. Много е изстрадал през живота си. Тя
изстрада с това ролно дете, По ер-ме нз криза¬
та хорзоз много изстрадаха.
—	прнτиолям2, езтнглям пр-н. рззз, изпитвам
(напмщмм) <си> рззг., нмпмтвмм ев разз, нм-
τеолем ев рззг.. препашам разг.
V еcoсoτ (премснава) ми през плчсчоа рззг.. риe-
ксиaл съм много орнз главата ое разз, вирях е
патех рззг.
ИЗСТРЕЛ - еж. гърмеж 1. Μα..
НЗСТРЕЛЕАМ— - еж. изгърмявам 4. ^β..
ИЗСТУДЯВА— - Писoс нншo -а отсон студент,
да ооас.и тeепeистcистс см. Изстудявам бяло
вино. Изсоудявам стаята,
—	охлаждам, aαзхaαжимм
ант. — затоплям, стоплям, зсписβсе, егисoaе. на¬
грявам, нсmтолсм, овдпияoτм
// нагорещявам, егoиeшяoaе
ИЗСТЧдЯв—М СЕ - еж. и/стнемм 1. анaч.
НЗСТЪПВАМ рядко - а.. заставим
НЗСТЪПЕН— СЕ рззг:. - 1. Излизам aaоиep, като
зсетсoсе на ведно място, за ре ме вирят мае .уят
двTиe. Той сн изстъпн няколко крачки напред л
започне да говори на насъбралите се хора.
—	и/стъписвам ев разз., изтъпмнвмм ев рззг. о-c-
добр, и/тъпанчеим си разг, неодорр.
2. еж. /метмвмм
НЗСАЪПНСВАМ СЕ рззг. - 1. вж. настъпвам еи
1.	знсч.;
2. ож. заставам
НЗСАЪПЛЕННЕ -1. в.. афект 2. зна..;
2.	ож. буйство 2. зот..;
3.	ож. бнзчннетво 1. зат..
НЗСАЪАГВ—М - 1. Сее етергеон пиeесхoсм, вт-
еmисoсoсм roиoaтa ποο^κο-οό ос ο^α или нeшт
аτлноoслт. отолсотнов. Изстъргеам калта от
подмнокит- си. Изсоързезм загорилото от дъ¬
ното на тенджерата.
—	остъргвам
2. Със стсргтое оинесхoτе, аслмчτoсе aнше. Изстър-
звам старата Роя.
—	остъргвам, uаевгърτвам резл., дчвоърτвмм разг.
НЗСУиСа— рззг. - ож. нαхасαβαм 1. зна..
НЗСУЙВАМ СЕ разз. - 1. вж. наплкавαм си 1. знач.
2. вж. намъквам сн 1. знач.
ИЗСУШАВАМ - 1. Оревя ра сзеъхнн нншв еoоит,
влажно. Изсушавам сеното. Изсушавам пране¬
то.
—	сушМ ннсв, подсушавам
мнт. — измокрям, oτмтоисе, еoкия, кoсοс, нткоао-
вем
// навлажнявам, ooлс.oяoсе
2.	Оревя някого влм нншв -а стане олтТ, изοъхoсл·
Горещият вятър изсуши нивите. Грижите и
тревогите съвсем я изсушиха. Слънцето изсуши
лицето му.
—	?кeсхаем, стружкам
3.	еж. дбевводневам 1. анτч.;
208

4. остер, еж. пресушавам
ИЗСЧШ—ВаМ СЕ - ож. изсъхвам 1. знчч.
НЗССЧПЕЕ - 1. вж. сух 3. заеч.;
2. ож. ?кeухрин
ИЗСЪРбСаМ - еж. изпивам 1. знач.
ИЗСЪХВАМ - 1. Стсβче оспслоо сух. Дрехите из¬
съхнаха не слънцето. Щн простра прзннто да
изсъхне,
—	изсушавам се, съхна неси.
ант. — измокрям се, нτмoкисе се, oсоoчеoче сн
2.	Губя олт.оооточ, влагата ое. Виждаше сн как зе¬
мята бързо изсъхва. Влажното петно започна
де изсъхва.
—	еъхна неси,, засъхвам
мнт. — овлажнявам се, oчoлτжaсoτе сн, 0,4.0—
3.	ГуТя влажността ее и ое omoeидяoτм· Хлябът е из¬
съхнел, Кзлоз е изсъхнела,
—	засъхвам, спичам ев
4.	Отавам сух, загубвам алчотте см (за вета, псрло м
пор.). Гърлото мн изсъхна. Устата ми изсъхна.
—	пресъхвам, засъхвам
мнт. —> овлажнявам се, aaoлaжaсoτм ое, вoлτжaс-
oτе
5.	прзн:. еж. амлинеβмм
ИЗСЪХНАЛ -1. вж. сух 2. е 3. анτе.;
2. ож. скeухаин
НЗТАМА—ЯВАМ диел.. - вж. изпилвам
ИЗАЛАНКАТЯВ—М СЕ резг. - ож. н/хитрям ев
ИЗТЕГЛЯМ - 1. Вземам, пoлcччoτе овиe вт пари¬
чна влог или отпусн-т оиндeт от Τ-ο^, соеотваат
оτοa. Налага се де изтегля значителна сума от
раноата. Пак щ- изтеглям оерн.
—	тигля ннсв:.
мнт. —> внасям, ветосм, депозирам
2.	вж. оттеглям 1. и 2. зачч.;
3.	ож. издърпвам 1. и 2. зачч.;
4.	вж. извличам 1. зачч.;
5.	прен. рззз. еж. н/страдеим
ИЗ—ЕГЛЯМ СЕ - 1. еж. отстъпвам 1. знач.;
2.	ож. издърпвам еи 1. заеч.;
3.	ож. отдръпвам еи 1. анaч·
ИЗТЕГЛЯНЕ —- еж. отстъплинни 1. заеч.
НЗАЕЖКО - 1. О βο—λμη, оепрн.енвн. Изτажаc
пристъпвам,
—	тежко, бавно, тромаво
ант. —> излеко, леко, едва
//бързо, ръипсoв. жмет
2. в.. авторитетно
ИЗТЕЗАВАМ - еж. измъчвам 1. анτч.
ИЗТЕЗАНИЕ - ож. мъчение 1. знач.
ИЗТЕЗАТЕЛ книж. рядко - ож. мъчител
НЗАЕРЗАВАМ оннж. - еж. измъчвам 3. Μα..
ИЗТЕРЗАВАМ СЕ книж. - еж. изтормозвам ев
ИЗТЕРЗАН книж, - еж. измъчен ’. и 2. aaτч.
ИЗТИКВАМ -1. в.. избутвам 1. е 2. Μα..;
2. орзн, еж. нзмиетвмм 2. зна..
НЗ—НПОСВАМ резг. - Пиeдοтτoяе oскoпв в -•рв-
цтт-лос ов-тлеат, оТекн. а печтоао изртамн. За¬
плашили скандалния политик—, чл ще ло изтипо¬
сат не оърее страница нз вестника:.
—	изтъпмнчвмм резг. нзодорр.
НЗТИРЕАМ нар. грубо - еж. изпъждам 1. знач.
ИЗ—НАЕ— нар. зруро - ож. изпъдин
ШТИНЧС -1. еж. тека 3. знач.;
2.	вж. извирам 1. знач.;
3.	прнн. еж. минавам 6. е 8. заеч.
НЗАИЧВЛМ - 1. С Тяп, тичтон еoмoτе аякере. Той я
подгони и тя изтича е стаята:.
—	избягвам’, поееовам, иатърчавам рззг.. отър¬
чавам разг, изприпквам разз,
2. О течтан томотм до aскepe. Изтичах под неенса, зе
да с- скрия от дъжда. Щ- изтичам до магазина
де куоя хляб.
—	притичвам, прибягвам, приτъремβαм разз,
uзτкрчавмм рззг, отърчавам рззз., изприпк¬
вам рззг.
ИЗТЛАСКВАМ - еж. набутемм 1. зотч.
НЗТОМА поет. - в.. нигм 1. знач.
Н3А—П—AИB—М СЕ простонер. - в.. заставам
НЗТ—ПУАКЕАМ рззг. - вж. иаτрдnдлеβαм 1. знач.
НЗТ—АМОЗВАМ - еж. измъчвам 3. знач.
ИЗТОРМОЗВАМ СЕ - Сoисpaе душевна до кра¬
ен оиндeл (ат тр-е-от, пряже, cгиизeoeя м пор.).
Изтормозих сн орез тезн две дни не очакване.
Изтормозих сн, чн нн му дадох пари..
—	измъчвам ее, изтнраавмм си книж, скосявам
еи разг,— изкосявам ев рззг, отравям еи прен,,
и/травям си прен. изяждам си рззг.
ИЗТОЧВАМ’ - 1. еж. разточвам;
2. в.. изпъвам 3. заеч.
ИЗТОЧВАМ СЕ-1 . в.. издължавам ?и2.1. знач.;
2. орен:, резг. еж. израствам 2. знеч.
ИЗТ-ЧЕЛМ2 - вж. заострям 2. анaч.
ИЗТОЧЕН - 1. вж. висок 1. знач.;
2. ож. дълъг 1. зае..
ИЗТОЧНИК - 1. Пeοеea оτмemaмк. poоcеннт, от
кoCmв сн черпят реанм, обикн. за научно изслед¬
ване. Събирам данни от различни източници.
Някои събития се ни изе-стни от византийски
източници.
—	извор орен. книж.
// Лице, са конто сн взвл—чст οoeдйaeс. Журналист¬
ката ртоезе де нззовз името на своя източник.
—	информатор
2.	Мсοтв, оeанmo сн лтиaжpч. οeздсoτ. възниква
ннше. Читалищата са източник не просе-тз,
Тези блатни места са източник на зерззе.
—	огниши орен-., онеаид орен, разсадник прнн.
3.	Съвкулнвот вт лиeчмaи. костт овиτ.дчm нншo. Ис¬
каш- де открие източника не т-зи постоянни
раздори. В този случай е съес-м ясно къдн е из¬
точникът не злото.
—	извор ор-н., корен прлн:.
4.	вж. произход 2. зачч.
ИЗТОЩАВАМ - 1. Нвеaлсoτм, отнемем селата аа
аякопт, превя по Т-зоие-н. Т-жкзте и напрегна¬
та рарооа изтощи енергията му. Болестта м-
изтощи. Жегата много изтощава:.
—	дмαломдшмβαм, изнурякам оолт,, оенз?нъ-
вам, изсмуквам прнн., изчерпвам огр.
2. ож. изморявам
ИЗТОЩАВАМ СЕ - 1. П-отео-аа- оуТя евамте см,
иаосpτе в οeοmoсaиe ос безсилие, oнмеш. Съвсем
ще с- изтощиш, еко не ядеш достатъчно. След
дългото ролздуеан- днт-то напълно с- изтощи.
Животнит- се изтощиха л напрягаха последни
сили.
—	омаломошивам ев, иансаявмм еи оо-т. рядко.
оби/силвим ?е, ивнемдшевαм, изнемогвам
2. ож. уморявам еи
V oοтсoτе без руше рззг,, -сшт ан ми вотевт рззз,
aяеτм вече руша рззг. към 1. Μα..
м
14. Белпчрск— сватнемна е τomтoиенa речник о фичзнoeoгизми
209

ИЗТОЩЕН - 1. Оойто н зчпуТил физическите ое
ома—, .сзоеоооттс ее ели uаисассa безсилие,
oнеoш. Изтощнн старец,. Изтощен орленнзъм.
Млздзоа родилка лежеше изтощена в лнглото.
—	омиломошен, обезсилен, изнсаее оолт., от¬
паднал, евннмощел, грохнал
ант. —> бодър, .uаoeo, енергичен, ομόβλ-η, сее.
2.	вж. уморен —. знач.
V	аа го -схоеш, щн парое рззг., oстъи -е духне, ще
по отвее рззг, ндос ду— носи рззл,. душе зт две
отри няма рззз,. едва ое оиeоc -сшетарззг., душа
под наем (под ooоъm) ооос рззл, носи (οoeеоτ) -с-
щстτ см в зъТ—те рззз. към 1. знаа.
НЗА—ЩЕННЕ - 1. Изчерпване нт фuаичeекuoe
если. Изтощ-нн-оо й сл дължи на това., че оо
цял д-н работи, Л-карят установи общо изто¬
щени- на организма,
—	н/тошено?., дτпмиемлдeτ, нзеемдшелд?τ, из-
есрееоeτ полт,, евнсаееие полт,. омаломоше-
нив, н/немоший н в книж, рядко
ант. —> бодрост, .сзоеооео, eнeиπeя, в-тело-ст
2. ож. умора
НЗТОЩЕНОСТ - вж. езтошннне 1. аaτч.
НЗТОЩНТЕЛЕН - еж. изморителен
НЗТААВЯМ СЕ - прзн. в.. изтормозеим еи
НЗТААЙВАМ разг. - еж. издържам’ 1. и 2. знач.
ИЗТРЕБВАМ— - еж. избивам 1. знсч.
ИЗААЕБВАНЕ - ож. езτaиблнние
ИЗТРЕБИТЕЛ каи-ж.-вж. уеншджнτел 1. аoaч.
НЗААЕБНАЕЛСАВ— книж. рядко - ож. евτаееле-
нни
ИЗТАЕБЛЕННЕ - Месвов сТвосое ос хора иа—
диcгe οeшeοтoe. Изтреблени- на въстаници. Из¬
требление не евреднт-ли,
—	набивани, унищожение, унищожаване, на-
τанбвмен, езτаеевαее разл, нзτаебнτелeτво
кннж. рядко
ИЗТРЕЗНЯ ЕА— - 1. Сoτoсе oинаoeo, оиeетсoсе
-с Терт ο—η. Алоохcлнаъо почти никога не из-
трезнявз. След снощното напнван- трудно ще
изтрезнее.
—	дτаезеевαм, отрезвявам’
ант. —> напивам се, врмoaе он, oamисеосaе он, oсисз-
oсе он, втояаoaе он, aскъиоoсе он, oτессoоoτе ее,
oτоoикoaе ое, oaфuиоoсе он, нстсиaeяноoсе он,
oaжyлoсе он, oсοмyкoτе он, oслoоoaм ое, еалюск-
oче он, спсртосвсм он, нссссрквам ое, г—псврам он
2.	пр-н, Идвам а нормалното, а обикновеното си ас-
щeoнo οeοmoсoue след сиеот oъа6cаe, oоисoeoиe.
След сватрзоз той бързо изтрезня от люров-
ното сн увлеч-ни- л започна да вижда недоста¬
тъците на ж-не си.
—	опомням ев, дτаизеевαм прен, отрезвявам’
прен,
ант. — опиянявам се, вшuсaе он, oмaCoaе ое, асесй-
oсе он
V	идсaе (дoCаτ) нс себе ое рззг. кем 1. в 2. знач.
НЗАРЕПВА— разг. - еж. избивам 1. знчч.
ИЗАРЕПВАВЕ рззг, - вж. изтребление
ИЗАРЕЩЯССМ - 1. ож. изгърмявам 1.. 2. я 3.
зна..;
2. а.. евnамщявам 1. знач.
ИЗТРИВАЛКА - еж. бърсалки 1. и 2. знач.
ИЗТРИВАМ - 1. еж. избърсвам;
2.	а.. изтърквам 1. я 2. знач.;
3.	а.. /млечиеим 1. и 3. Μα..
НЗ—АНСАМ СЕрззг, - ож. н/ноевим се 1. и 2. аoчч.
НЗТАНА - 1. ож. изтъркан 1. зна..;
2.	пран. вж. Веннали зяат.
НЗААНАОСА - аж. баналност 2. заеч.
НЗТР—ПВНМ - 1. Изведнъж я за кисто- uааaoсе
тиoр-o. Някой изтропа в съседната стая.
—	и/хлопкам, ивτрдполевам
2. ож. почуквам
ИЗАА—пОйВ—М резг:. - ож. изτаопдлявам 1. заеч.
НЗАР—П—ЛЯЕ—М - 1. Изведнъж е зс оиaoсo ерн-
мн изассaе eднo-6исаeo, оематгв селен шум. По
улиците нзтрополяезо каруци.
—- нвτадnдлβαм разл, евτадпдτвαм рядко, на-
τдпуркемм резг.
2. в.. uзτаоевмм 1. знач.
ИЗАА—ПОТВАМ рядко - вж. нвτадполевам 1. заеч.
ИЗТРОШ АВАМ /ря/ г- ож. езпдеспвам
! ИЗТРЪГВАМ - 1. прен.. Нчоτиoaм някого е мнопо
усилия да кaдe■ нещо, оoemo оиue, ан желае -а
кс.- яем -а риoптo-иc, да престане да мълчи. Нн
думичка нз можа да изтръгне от тях. Опитах
се дз нзтрълнз нещо от н-я за предстоящия ло-
д-ж. Изтръгвам признание,
—	изкопчвам, откопчвам, измъквам прен:, от¬
скубвам прен:.— езчоплям орен, разз., евееек-
вмм прен. разл, изцеждам прен:.
2. ож. изскубвам 1., 2. е 3. знач.
ИЗТРЪГВАМ' СЕ - 1. ож. измъквам ев 1. зотч.;
2. в.. изкопчвам ев
ИЗТРЪПВАМ - а.. вцепенявам еи 2. аoсч.
НЗАРЪПНАЛ - вж. вцепенен 1. знач.
НЗАРЪСКВАМ - О тръскане риτoс нещо аа се вт-
-нлв, omоъοoe, ooиoнc вля дс парне вт oяоъдe, вт
oншo. Изтръскезм снела от шапката си. Из-
тръсовзмι покривката, зе да паднат трохите
от ння. Изтръскезм чнрли.
—	тръекмм несв·,— изтърсвам, оτрк?квмм, отърс¬
вам, одaусвaм рядко
НЗААЯСКВАМ рядко - ож. изгърмявам 1. м 2.
анτч.
НЗАЧМБВА— диел. - ож. н/кормвнм
НЗАУПАН— жарг. - в.. еанмнене
ИЗТУПВАМ - О тупане иачcοтoaе нншo. Изоупезм
килиме, Изтупвам ораха от аорнщное не аон-
лета.
—	отупвам, ивесхвмм разл, опухкам резе.
ИЗТУПВАМ СЕ ж-зрз. - ож. еанмееевмм се
НЗТЪКС—М - I. Пиeаoсеeиeoo риτoс т·^, .- ннше
-а стане известно, да се вери, зсбнлeдu оо диy-
гстн. Културният човек никога не изтъова до-
соойнсоезоз си. Той еннзгн изтъква вризкнт-
*	си с управляващите.
—	демонстрирам кннж, показвам, афиширам
кннж. манифестирам прен, ннuж.. nмрадuамм
(с), перча ев (с) рззл. неодорр.
мнт. — прикривам, скривам, cкиcoaм. еоттaсoaе,
аaoaяβaе
2.	ож. отбелязвам 2. аoaч.;
3.	ож. рмвкаевαм 4. .зна..
V' иаoaдpсе (cакτиoaм) оа отксз разг. към 1. зотч.
ИЗТЪКВАМ СЕ - ож. еамон/тъквам еи
ИЗТЪКНАТ - е.. веден
ИЗТЪНЕН - в.. отслабнал 1. знач.
ИЗАЪНКО разз. - прнн. вж. подробно 1. знсч.
ИЗТЪНЧЕН - еж. изнекан 1. ^τ..
ИЗТЪНЧЕНОСТ - в.. н/нскано?, 1. аoсч.
210

ИЗТЪНЯВАМ’ - 1. Обикн. зс слой, пласт - етсoτе
теню или оo-тeoeо, aaмτляβaе -еТ-лмоетт ом.
Ледът не -зерото изтъня, Снежната nоарнваа
изтъня..
—	отънявам
мнт. —► надебелявам, зсаeTнляoве
2.	еж. и/линякам;
3.	еж. отслабвам’ 1. знач.
ИЗТЪНЯВА—* - в.. заострям 2. Μα..
ИЗТЪНЯЛ - 1. еж. uзъинел;
2. еж. отслабнал 1. знач.
ИЗТЪПА—ЕЛМ СЕ рззг. н-одорр. - ож. нзстъп-
емм си 1. знач.
ИЗ—ЪПАНЧВАМ разз. ннодобр. - ож. изтепосвам
Н3—ЪП——ИB—М СЕ разз, инcдcрр. - еж. настъп¬
вам св 1. знач.
Н.ЗТЪПКЕН— - О гсaнoн смачквам, пиeмτчоβτе
оТекн. някаква oeеос исοтuтeлaoοт, езооосрслс
на земята неща и др. Д-цзоа нзтъnозхе цветя¬
та е градината, Добитъкът изтърка ягодите.
—	изгмавам, н/потъпквам, изпогм/емм, нвмαе-
квам, езпомачквам
НЗАЪПЯВАМ’ - ож. змτкnявαм1
ИЗТЪНЯВА—2 - прен, рззг. ож. оглупявам
ИЗТЪПЯЛ рззз. - еж. оглупял
ИЗТЪАБЧШВЛМ - 1. еж. и/кормвам;
2. еж. нздънвам 2. зачч.
ИЗТЪАБЧШВЛМ СЕ - еж. издънвам си 1 зата
ИЗТЪРВАВАМрззз, - 1 . ■■ож. изпускам 1. в 2. заеч.;
2.	еж. пропускам 1. зотч.;
3.	орен·, еж. загубвам 3. анτч·
ИЗТЪРВАВАМ СЕ разз, - ож. напускам еи
ИЗТЪРВА— разг. - 1. еж. пропуснат;
2. орнн:. еж. рмзхмйтин
ИЗТЪРКАИв—М СЕ - вж. натърколявмм ев 1. зачч.
ИЗТЪРКАН - 1. К-йт- н изoвοнa. изхсТео, изтънял
оо оиваължeтeлaч употреба. Изтъркано канапе,
Изтъркано палто. Изтъркана чанта.. Изтърка¬
ни токчета.
—	протрет, изтрит, падτкакαн, отъркан, охлу¬
зен, джблне, изжулен рззр., отрит диал.
мнт. —> неизтъркан, oeизтиeт
2.	пран. вж. Bенелан знач.
НЗТЪРКАН—СА - еж. бмемандeτ 2. знач.
ИЗТЪРКВА— - 1. С тьиоτoe ^.—τοοι^ оoчиеmβве
aeшт. Изтърквам поде, Изтърквам с тнл ззго-
рялзтз тенджера:.
—	натривам, н/жулкам рззл.
2.	С ттьккна, oвππоπpьлж^uoйлa yврвmρйтπо-oоeдpне
cзхсTяoaе нещо. По цял д-н седи или лежи не
този диван, съвсем ло е изтъркал,
—	изтрнвмм, отърквам, протривам, протърк¬
вам, дхлсаβмм
ИЗТЪРКВАМ СЕ - вж. износвам еи 1. е 2. заеч.
ИЗАЪАК—ЛЯВЛМ СЕ - 1. С тъикeлсaн се оиненеo-
вчм вт ерат място от друго или отрем от oякчоβс
оеотчинт. Подхлъзнах с- л се изтърколих върху
л-да, Топката сл изтърколи под мзсете.
—	нзτъркмъвмм се, н/търкулвам ев, търкулвам
?е, nанτъркслβмм ее, отърколявам ее рядко
2.	прен. разг. вж. миинввм —. знач.
НЗ—ЪрКуЛВАМ СЕ - вж. иаτкрколявмм ев 1. ^β..
ИЗТЪРПЯВА— - 1. ож. издържам’ 2. знач.;
2. еж. преживявам 3. зачч.
ИЗТЪРСВАМ - 1. еж. иаτрксквмм;
2. еж. насипвам 1. зачч.;
3.	разз. еж. изпускам 1. зачч.;
4.	орен, резг. неодорр· еж. надърдорвам 1. зата.
ИЗТЪРСВАМ СЕ рззг. ирон·, - ож. падам 2. знач.
ИЗТЪРЧАВА— разз. - еж. изтнчвмм 1. е 2. зачч.
ИЗАЪРШЧВНМ се. разз, рядко - ож. претърсвам
ИЗТЪТРУЗВЛМ разз, - е.. навличам 1. аaτч.
ИЗТЪТРЯМ - ож. извличам 1. заеч.
НЗТЯГАМ - ож. напъвам 3. анτч.
НЗТЯГАМ СЕ - 1. Заемем енгаело пвев.навн, ля¬
пам о ооеатто от цялата см дължина тяло. Изтег¬
нах сл нз диване.. Ще се изт-зна нз тревата оод
някоя сянка.
—	налягам еи, полягам, лягам само св. обтягам
се, въ/лягам си рядко, опъвам се, напъвам еи,
напружкам ев рззз., изопвам енразз., опвам ев
разз.
мнт. —> — ставам, изоиτβяе сн, opигче се, aapeпче се,
oeаоиeβяе ое
2. Обикн. несв·. ож. излежавам ен 1. знач.
ИЗУВАМ - вж. събувам
ИЗУМЕН - ож. еммян
ИЗУМИТЕЛЕН - 1. вж. удивителен 1. зачч.;
2. ож. изключителен 1. заеч.
ИЗУМЛЕНИЕ - вж. удивлиннн
ИЗУМРУД - Пиoаисчнo емaeиτл сее зелен цβсm.
yоcтиeTсoсo оτmo οоeл-цeнeo оτеeк в бижутерм-
стτ· Часовник, укрзс-н с изумруди.
—	смарагд
ИЗУМЯВАМ’ / ИЗУМЯ - вж. смайвам
ИЗУМЯВАМ СЕ - вж. смайвам ев
Н3УМЛВАМ2 / ИЗУМЕЯ рззр. - 1. вж. забравям
1.	зина.;
2. ож. оглупявам
ИЗЧМЛЙ рззг. - вж. оглупял
ИЗУЧАВА— - 1. Пoлyчсoτе аaτaис, yмeния. пости¬
гам ннщо чрез уч-нн. Изучавам н-мсоu. Изуча¬
вам занаят.
—	уча нзсв:.
2.	Вoeентнлoo следя, исаглндpaм някого -ев н-щт,
за де по вовзнсс и иaаTниe. Той изучаваш- съРн-
сединаз сн с присвити очи.. Изучавам обстанов¬
ката.
—	наблюдавам ннсв.
3.	е.. изследвам;
4.	ож. опознавам
ИЗУЧАВАНЕ - еж. изследване 1. зона.
ИЗУЧЕН - ож. изследван
ИЗФАБРИКУВА— - —. рззг. н-одобр. ож. скалъп¬
вам 1. знач.;
2. орен, разз, еж. нзмнелям 2. знчч.
НЗФН—ЕН - вж. слаб 5. зона.
ИЗФИРЯСВАМ рззг. - 1. ож. изпарявам ев 1. анaч·;
2. орнн, орнннрр. в.. избягвам’ 1. зае..
НЗФУЧАВАМ - 1. еж. профучавам;
2. прнн. разл. еж. сопвам ен
ИЗХАБЕН - 1. Който е станал ннподен пореде про¬
дължителна впетиe6a· Изхабена машинна чест..
Изхабени нерви:.
—	наносен’, аморте/иран
2. рядко еж. змтъпен 1. аoсч.
V ознл-асл разз,, излял се песента резр., за боклука
рззг, излязъл от строя книж· към 1. знач.
ИЗХАБЯВАМ - 1. Нспиeвсе нншт да отсое негод¬
но, оТскн. пoивдe нйoнeеaний. Шивачката мн
изхаби плата. Три плика изхаби, докато напише
правилно едрнса.
м
211

—	похабявам
2.	прлн. еж. прахосвам 2. знач.;
3.	рядко ож. амτкпееαм1
ИЗХАБЯВАМ СЕ - еж. износвам ев 2. знач.
ИЗХАЙЛАЗВАМ СЕ разз, - е.. нaмкрaнливям еи
НЗХСЙМННЯЕН— СЕ рззг. - вж. рнахмйтенм еи
ИЗХ—ЙТВЛМ СЕ рззз, - ож. рмзхмйтемм еи
ИЗХАЙТЕН разз, - вж. ра/хмйтен
НЗХАПВАМ - Хепя някого ме— oнше от oскoлоo
места, cхсоoсе еaoаeoс вас oοcчоc· Кучето го
изхапа. Тази нощ щн нн изхапят комарите.
—	нзпохапемм, н/пояж^м, ннхапенм
ИЗХАБЯВА— - ож. н/разходвам 1., 2., 3. и 4. зoaе.
ИЗХАРЧЕН - орнн. разз, ож. изчерпан
НЗХВАЪКВНМ - ож. нзлнтмм 2. и 3. знач.
ИЗХВЪРЛЯ— - 1. Оеβ-T-ддсβeе ое от н-що непо¬
требно, оенс.от. Щн оонде дз изхвърля боклука,
Дрехата е почти нове, не я изхвърляй:.
—	хвърлям
ант.	прибирам
2.	Изблъскаем, eатлсοоβτе някого ял— oeщв. като оо
от-влечевем от еяcтomo, керето се намсре. Взри¬
вът ло изхвърли назад е тунела.
—	отхвърлям
3.	орен. резг. еж. изпъждам 1. зна..;
4.	прлн. разз. ож. уволнявам;
5.	остер:, ож. изригвам
ИЗХВЪРЛЯМ СЕ - 1. ож. отскачам 1. знач.;
2. прлн. разз, ож. изеилвам еи
ИЗХВЪРЧАВА— - еж. нзлнтмм 2. е 3. знач.
НЗХИЛСА— СЕ разз, лруро - ож. изсмивам си
НЗХНТРЯМ - 1. ож. надхитрявам;
2. ож. нвлъовαм 3. aaaч.
НЗХИААЯМ СЕ (ИЗХИТАЯВАМ СЕ) - Оиoсoс-
oaе хcoиoοт, анйοooτе, оoοтeоoсе хитро. Около
Коледа някои търговци се изхитрихз л започна¬
ха де продават по-скъпо стоката си.
—	езgеβдлевмм ев рззз., наταрнкмτевмм сн разз.,
ухнтрям се рядко
НЗХНХЙКНМ са. разз. - ож. нземнеам еи
НЗХЛЕНЧЕАМ - вж. изплаквам2
ИЗХЛНПСА— - вж. изплаквам2
НЗХЛОПВАМ - 1. еж. н/тропвнм 1. зна..;
2. ож. почуквам
НЗХйЧЗВ—М - 1. Измъквам, οoeлсе нeшo нерянс-
то. Изхлузвам ръкавиците си. Изхлузвам юлерз
нз аcия.
—	нзеу.^|^:^м рззг, нвхлкввαм рядко
ант. —> нахлузвам, нτpяoτе
2.	разз. еж. събувам;
3.	разз, еж. събличам
ИЗХЛУЗВА— СЕ - 1. ож. изплкзвмм еи 1. знаа.;
2. прен·. разз. ож. измъквам ен 1. аoτч.
НЗХйЪЗЕАМ рядко - еж. изхлузвам 1. анτе.
НЗХЛЪЗВН— СЕ рядко - ож. езплъ/емм ев 1. знач.
ИЗХОД - 1. Мсет-, откерето ое eзлuас вт oскъан.
Изходът е а дъното. Страничен изход. Изходът
е затворен:.
—	н/лаз рядко
ант. — вход
2. орен, Начин зс οоиτoсae о нншв. Нямам друг из¬
ход, освен дз приема предложението му. Все
ще се немерн някакъв изход от създалата сн
ситуация.
—	възможност, решение прен. рαзаншиене орен:·
НЗХО—ДЕ - 1. О-йто служи за —зх-д, зс eализτoe от
aскepe. Изходна градска магистрала.
—	изходящ рядко
мнт. — входен, oхopяш
2. От който сн тръгва нанякъде вам от оoCт- зерваве
някакво ρήμτομη. Изходна рззз, Изходен пункт.
—	отправен книж,— начален
ИЗХОДЯЩ - рядко еж. езходен 1. знач.
ИЗХОЖДАМ - 1. ож. н/минавам 1. зна..;
2. еж. обхождам
ИЗХОКВА— - а.. наругакам 1. знач.
ИЗХРАНВАМ -вж. храня’ ’. зотч.
ИЗХРАНВА— СЕ - ож. прехранвам си
ИЗХРАНВАНЕ - ож. прехрана 1. аoaч.
НЗХРЧПВАМ - ож. нзхаускβам
НЗХАЧСКЕАМ - О хиcοкaae, хрупане cдъoоoaе.
-зсрнм -ор-релено количество вт ннщо мае
всичко аoоиaй. Зайчето набързо изхруска ня^<^.л-
оc моркова.
—	н/хрупкам, схассквαм, ?хрспвαм, охрускеам,
дхауnвмм
НЗХЪЛЦВА— - еж. изплаквам2
ИЗЦАПА— - ож. мръсен 1. aнaч.
ИЗЦАПВАМ - ож. намъреявам
НЗЦАП—ТВАМ рззз. - ож. нзмърсявмм
ИЗЦЕЖДАМ - 1. О церене, оиeoeοкaoe, оисoя н-щт
етоив, oea.HO да взосоне οъдeидaшaтс он в него
влага, течност, сак обикн. оа тeoоe струйки вля
капки. Изцеждам меда от восъчната оита. Из¬
цеждам водата от дрехнт- сл.
—	оцеждам, отреждам
2.	еж. наетнекеам;
3.	пр-н. ож. н/тръгвам 1. знаа.
ИЗЦЕЖДАМ СЕ - вж. отреждам еи 1. и 3. знач.
ИЗЦЕЛЯСА— нер. - еж. езликувам
НЗЦЕПКА жерг. - 1. а.. гаф;
2. еж. провал 1. зна..
НЗЦЕАН— нар. - в.. излечим
ИЗЦЕРЯВА— нер. - еж. н/лекувам
ИЗЦЕРЯВАМ СЕ нер:. - в.. озиaмвевαм’
ИЗЦНЕАЯ— резг. неодорр. - еж. изплаквам2
НЗЦОКЕАМ рззг. грубо - в.. напевам 1. знеч.
ИЗЦЪКЛЯМ СЕ - в.. опулвмм еи
ИЗЦЯЛО - 1. В пееноте, от oοcекc сортов, 6ез ве-
mстък· Статията трябва да бъде изцяло прера¬
ботена. Въпросът е изцяло проучен:. Онст-метз
трябва изцяло да с- промени.
—	основно, рялостно, коренно, напълно, тотал¬
но, н/дъно, еееряло книж:.
мнт. —> частично, oтчτοoc. н-напелно, аooскeдe
2.	еж. окончателно 1. знач.;
3.	вж. напълно 1. знсч.;
4.	рядко ож. /медно 5. знач.
V из осаовс разг, от край де край разз, оо отча-
лв<тв> до киaс разг., от вола -в конец разг, то а
до я разр,. -т а до нр roлсе разз,, ет елфе<те> до
oмeпс<тс>к/щ.ж·. към 1. анaч.
ИЗЧАДИЕ ооиж. - еж. езеврг
ИЗЧАКВАМ - 1 . вж. чакам 2. знс..;
2. еж. дочаквам 1. знач.
И3И——ИE— жарг. - еж. странин 1. знач.
Н3И—ΗЧEΗОСТ жарг. - вж. странност
ИЗЧЕ^А-ВАМ разз. - 1. еж. на?τкргвαм 2. зона.;
2. е.. нздълемвмм 1. знач.
ИЗЧЕЗВАМ - ’. Пинοoτвсе да Терт aсоъpe, втеесо-
oaе. Тез да се знае кеде съм и колко сиeеe oсес
да мн имв. Къдз изчезна това дете? Старецът
212

изчезне и никой не знае къдн е.
—	изгубвам ев, губя сн ннсе,, загубвам се, пропа¬
дам пран., изпарявам се прлн, разз, потъвам
прли., дявам се разз. (орикн. с въпр, изр, къде),
запилявам се рззз.
ант. — появявам се, есиквм сн, есиβсм се, внстявнм
ое, βяοвсе се
//Не съм нае—ц—, oяес мн, нн е известно еeοтвoвхвд-
аеоиетт еи■. Единият от кон-тз лзчнзие. Изчез¬
неха пери от чантата ми.
—	липсвам, изгубвам ев, губя ев н-св., загубвам
еи
ант. —> намирам се, oткиeвне сн
2.	Като се ра—жт, πинοтввве да бере пред погледа нт
някого, лоотеоноао преставам -а Терт oъаоиcн-
меа зрително. Корабът изчезне ззд хоризонта.
Пътникът изчезва а мъглата. За миг колата из¬
чезне от погледа ми.
—	нагубвам ев, загубвам еи, скривам се, потъ¬
вам орнн,, чизнм ннсв. губя си ннсе., изпарявам
се орен, разз,
ант. —► показвам се, появявам се, явявве се, взле¬
зем, зваввсе ен, пoдввне се, eаолcвaм, изοксчве
// появявам се, пеквзвве се, иализaе. eаoиоoвм
3.	Зс ммоле, чувства - оовнче ое οъшeеmвyвве· Ра¬
достта и ентусиазмът бързо изчезнеха. На¬
деждата ми няма дз изчезне. Дое-ри-оо между
тях изчезна.
—	изгубвам ев, изпарявам ?е прнн·. раззе, угасвам
орен, поет.,, гасна нзсв:. орзн. погасвам орен:,
поет,, чезна ннсв,, умирам орнн:. оолт.
мнт. — появявам се, възoмкβве, яeсβве сн, овисж-
аaе сн, зареждам се, раждам се, изнcоoвм, никна
// възраждам се, οъдмβяβвм се, възоиъοβвм
// Зс во-щтан - оввнчн нн οeщнοmвyвс.м· ГлзвоРолн--
то мн л-чнзнa. Болката скоро ще изчезне. Опе-
с-нияте мн изчезнаха,
—	преставам, преминавам, отминавам, изгуб¬
вам ев, изпарявам ее прзн, рззг.
мнт. — появявам се, сeсвве сн
4.	Пoοтнонooв. бсвов прнсосаам да οeщeοтβввве· Ня¬
кои от старите занаяти изчезнеха. Смяташе
се, ч- с появата не телевизията киното щн из¬
чезне Книгата няма да изчезне.
—	загивам, отмнрмм ониж., гина ннсе,. погивам
рядко, змтрнвам ее разг.
мнт. —> възраждам се, οъжмвявсе се, възкръсвам
// възниквам, оoсвяввм сн, авиндасм сн, отреждам се,
Ивддве сн, сβяβвм ое
// оставам, зaоaзвeе се, зсдeижве сн, οъхиeнсвeе ое
5.	еж. махам сн 1. знач.;
6.	еж. утихвам 1. знач.
V овтсасм (оровелям ое) вдън зeес<тс> рззз,, оит-
-таетм ое (пoтьвве) в анесoa разз,, хванела мн
липсата жзрз, кем 1. анaч.
ИЗЧЕПКВМ— - орен, рззз. в.. изтръгвам 1. знчч.
ИЗЧЕРВЕН - еж. зачервен
ИЗЧЕРВЯВАМ СЕ - еж. зачервявам ен
НЗЧЕР—ЕН - еж. очернен 1. знач.
НЗЧЕА—ЯМ - еж. очерням 1. заса.
ИЗЧЕРПА— - Който н сл-треб-о дoоиaй. Изчерпа¬
ни зеоаси.
—	изразходван, изконсумиран оилж., изхарчен
пр-н. разл.
НЗЧЕРПААЕЛЕ— - 1. ож. подробен 1. зона.;
2.	вж. пълен 2. зз^;^’..
ИЗЧЕРПАТЕЛНО - еж. подробно 1. анвч.
НЗЧЕРПАТЕЛ—ОСТ - 1. Пълнота от фасом, рен¬
ам, овзосомя оо дарен въоиo0· Репортажите му
винаги правят впечатление със своята изчерпа-
тнлност.
—	обстойност книж, детайлност оuиж.
мнт. — неизчерпателност
2. еж. пълнота 1. заеч.
ИЗЧЕРПВАМ - 1. еж. изразходвам 3. и 4. зотч.;
2.	орр, еж. изтощавам 1. знач.;
3,	рззз. вж. езгрибкам 1. аaвч.
ИЗЧЕРПВАМ СЕ - 1. Стмптм рв своя киτC. ое съм
вече ослиц-. Последните р-з-рен от храна се
изчерпаха, Търпението ми се изчерпа.. Възлища-
та се изчерпеха
—	свършвам, свършвам се рззг.
мнт. —> оставам, eaoοтсввм. витиοвсе
2. прен:. Зс чoβйк. чoвнщоo оТщнотво - oοтсβве б-з
ΡΒ—βη—, oиввοтβнoe сили мем възможности за
изява, исзвuтиe· Неприятна му рн мисълта, чн
веч- сн е изчерпел като творнц.
—	изразходвам ев
ИЗЧЕТКВАМ - ор-н. разг. еж. похвалвам
ИЗЧИСЛЕНИЕ - Олиндeлснe. уотвоввявсое - чина
Тр-нон мас чрез aииoейтичaи днCcmвия о чвсее -
на о-лмчeοmвomo, 6и-с, стойността оа ннше. На¬
правих изчислени- колко струва всичко. Изчис¬
ленията нз се верни.
—	сметка, пресмятане, начислявани
ИЗЧИСЛЯВАМ - вж. смятам 1. зов..
ИЗЧИСЛЯВАНЕ - вж. иачислинне
ИЗЧИСТВАМ - Писβс нншo да стан- чел·— като
линеaхвaе. oтοтиτaяβτе ет онпо ннчеотттим мас
излишни нншτ. Изчиствам праха от мебелите
Изчнстеем рода. Специална климатична ин¬
сталация непрекъснато изчиства аиддуха.
—	почиствам, очиствам, прочиствам, чистя
неси·, паечнeτвαм
мнт. —> измърсявам, зсмъиοявτе, иацaоoвм, оцто-
всм. aсеъиοявсе, oеeиcявсе. измτцβaе, отмнц-
вτм. oеaцвнм, оеллнсквтм, oшлйοквнм. взцтоот-
βτм. иаеeилям. aeеъилсе. вмъилсе. иаклeовeм,
неклеовтм,oолeоβне
ИЗЧИСТЕН - вж. чист 1. заеч.
ИЗЧИААМ - еж. прочетам I. знач.
НЗЧОЕЪРКВАМ - еж. изедрлям 1. зата.
НЗЧОПЛЛМ - 1. С чоплнон cаβaжpсе, махам нещо
от нсксдe. С нож изчоплих сачмата, зарита а
стената.
—	нзчдвкрквмм, отчоплим, дчоплем
2. прнн, разз. вж. изтръгвам 1. знсч.
ИЗЧчЕ—М диел. - вж. отглеждам 1. аaτч.
^ЧУКС,— - ож. почуквам
ИЗЧУПВАМ рззз. - еж. изпочупемм
ИЗЧУШКВАМ рззг. - 1. вж. изронвнм 3. знчч.;
2. орен, грубо в.. н/пъждам 1. зотч.
ИЗШАРВАМ - еж. н/пъстрям 1. μη..
НЗШЛАВЛ— СЕ рззг. ~ вж. обривам ев
НЗШЕПЕАМ - еж. прошепвам
НЗШЕПАЯЕАМ - еж. прошепвам
ИЗШНВА— - вж. из6роинрвмм
НЗШИЛВАМ разз. - вж. заострям 1. зачч.
НЗШНЛЕ— рззг. - вж. заострен 1. аoaч·
ИЗШЧШвМм - вж. прошепвам
ИЗШЧШУКВЛ— - вж. прошепвам
ИЗШЪАКВНМ - прен. разз, лруро вж. изпъждам
Н
213

1.	знач.
НЗЩЧКСН МН рззг. - еж. забравям 1. знач.
НЗМВ- - еж. проява 1. е 2. знач.
ИЗЯВЕН - вж. еаевнмτ
ИЗЯВЛЕНИЕ - Официално, публично вTсвсвeoe
ос дарено еoсo-ocшe по -Тщесавео- вьривеи.
o6uоo. от oтπтв-иoo лице. Изявление на презн-
дента, Изявление от -името нз nзрлам-оτзроз-
тз група на социалистите.
—	днклмрмаее, заявленен книж, рядко, нвкавва-
нв рззш.
ИЗЯВЯВАМ - 1. в.. н/рм/явам 1. aoeе.;
2.	в.. показвам 2. зoсе.;
3.	вж. заявявам 1. н 2. знач.
ИЗЯВЯВАМ СЕ - а.. проявявам еи 3. знач.
ИЗЯЖДАМ - 1. П-плъшaе докрай oскскβe храна.
Цял хляб изяде, Набързо изяде закуската си. Д--
цате изяли раницата.
—	нвоклτвмм, излапвам резг, олапеам разг,, нз-
плюсквам разл. лруро, оплюскеам разз, грубо,
нзкльопемм орост-онзр. грубо, н/оаезквам
рззг, деαпвaм рззл. ирон:, излапвам рззр. ирон,,
оммхвам разз. ирон, напуквам прен. раз;. гру¬
бо, дπбквам резг. лруро, н/прмсквам разг, зруро,
опаа?квмм рззг. грубо, н/кссвам диел.
2.	Зс молци и др. - оиeвс тъосo ое дyооu. Молците сз
ми изяли вълн-ния пулоа-р.
—	прояжд^
3.	прен:. рззг. вж. прахосвам 1. аoaе.;
4.	прен. рззг. вж. унищожавам 2. зотч.;
5.	орен, разз, вж. уморявам 1. знач.
V cдис·е оътocсa от oнше рззг,, yаияе (т-пля) един
зеТ рззг. към 1. зна..
ИЗЯЖДАМ СЕ рззз. - вж. изтормозенм еи
ИЗЯСНЕНИЕ - еж. обяснение
Н3ЯСНЕ——СА - ож. яснота 1. знач.
НЗМСННАЕЛЕН - вж. обяснителен
НЗМСВМВАМ - 1. еж. обяснявам 1. зна..;
2.	орен. в.. налагам 4. aнсч.;
3.	вж. нзбн?τаем 2. аoсч.
Н3ЯСВМСА— СЕ - 1. За идем, еcелc, чувстве в
пор. - шрсротевсм -риeдeлeoс ф-иеe, вид, сос-
вaе напълно сοeo. Ид-ятз за творбата непълно
се нзяснн в съзнанието му.
—	нзен?τаем си прен, кристалн/ерам орзн:.
нилЖ:, н/кристалн/ерам прзн. оилЖ:
2. вж. прояснявам ев 1. аoaч.
ИЗЯСНЯВАМ СИ - вж. разберам 1. зее..
ИЗЯЩЕН кннж. - 1. вж. нзнскан 1. знач.;
2.	еж. слаб 5. знач.;
3.	вж. тънък 1. аoτч.
НЗМЩЕСТВ— книж, - вж. н/некнное, 1. аoсч.
НЗЯЩН—СА книж, - вж. н/некнное, 1. аaса.
НКНВДНМ нар, - еж. нмивнееа
ИКОНОГРАФ - аж. иконописец
НК—Н—МНКА - Сuοтeес ос вTшeетвeoв риoиа-
воаетв-, исзриeдeлeoиe и р-oиeTлeoue· Рззвноз
икономика,
—	стопанство
НКОВ—МНСЕСМ - еж. пветя 1. и 2. знач.
НК—НО—НССАНЕ - вж. икономия 1. знач.
ИКОНОМИЧЕН - 1. Οτ^β - ссер'зсн о иаиeахеа-
втон ос мелко средете-, еср-а-ом, есmeиcслe.
eoeиπcс в отд. Този бойлер - много икономичен,
изразходва малко елекороен-ргня. Икономично
използване на автомобилния транспорт.
—	пестелив
мнт. — неикономичен
// Οοκτ - еβeиасo о пестене, икоовмсс. Икономичен
живот..
—	пестелив, сккnеρееенeкн
мнт. —> разточителен, оиτхoοocчeοсc, иeаοeрoичe-
скв
2.	вж. пестелив 1. ансе.;
3.	вж. ивтин 2. зотч.
ИКОНОМИЧЕСКИ - К-йт- се oтoсес дв етвшео-
совото, оивuав-аοтввтв, тьиπввeятс, потребле¬
нието е др. а -таене сортов, иaйoo. Икономиче¬
ски причини. Иаcоcмнчасаc резалтлл. Икономи¬
ческа ариза. Иаcоcмнческн пробл-мн.
—	стопански, народностопански рядко
НK—ВО—НИ—ОСА - в.. енeτеливоeτ
НК—НО—НМ - 1. Зaоaaссoн оа чест оо опред-ленс
зс cрomиe6a, зс cаиaахвдсaoe οиeдетвe, 0^00-0—,
енергия и др. Трябва дз се въвед- режим на ико¬
номии, Икономия нз елзкорич-стео.
—	пестене, спестяване, икономисвани
ант. —> разхищение, исзхuшτeτoe, иeзcиоaeеecтвo.
Иτзοuоuс, риeхвевсoe, пилеене
2. вж. пе?τелнвдeτ
ИК—Н—ПНСЕЦ - Лице, което ое зτoeесвe о риес-
втие на икони. Иконопис-цът на тззн икона е
н-нзе-ст-н.
—	зограф, иконограф, изограф остар:.
НИНЧ простона-р. - ож. лекарство
НЛЮЗНМ - 1. Нсоисaoс oape.pa, ме.·-, оoятв ое
еoдe -е ен сТеане. Мразя празните илюзии. Жи¬
вея с илюзии: Светлите надежди започват да
нзгл-ждзт илюзии.
—	химера кннж., мираж прнн.. книж.
2. еж. заблуда 1. зoaе.
V есоснен .мехур разг, кем 1. ансч.
ИЛЮЗОРЕН кннж. - 1. К-йто е oeρeCοmвcoeлea.
aeиeслнo. ооо-оан нс зaблcдаeoиe. Илюзорни
мечти. Илюзорни надежди.
—	химерен книж,— миражен книж,— призрачнн
2. вж. въображаем
ИЛЮЗОА—ОСА кннж, - НeaeCетсcтeлooеo, ан-
иeeeaвco ос нещо. Белотата нз планината ме
смая със своята илюзорност,
—	хнмеанееоeτ книж., миражное, книж,, пре-
/рачно?,
ИЛЮМИНАЦИЯ - Οβληο, сиоo ocвнoсвeaн он сев¬
це, иτаaвцвeoнu еветлсаи от аτоaлвeши сн във
^Μγχ- искeтc и род. по слсчай oсоaкъв оиaзнио,
oeидeеoвc· НеРето бе оззр-но от илюминации¬
те. Тържествена вечер с илюминации,
—	фойерверк, заря
ИЛЮСААНАНВЕН - К-йо- служи зс зрители- вьз-
оиueеeoe е пт-лесов внвщсвсae. резТвреое, зе-
овеoсae ое нещо. В учариикз е включен и илюс¬
тративен матнриел,
—	нагледен
ИЛЮСТРАЦИЯ - вж. пример 2. зае..
ИЛЮСТРИРАМ - вж. оеаолнgевам
НМАГИНЕРЕН книж, - вж. въображаем
ИМА бнзл. - вж. съществувам 1. aнсч.
ИМАМ - 1. Собственик съм оа онщв. Имам вила,
Имам няколко декара знмя. Имам коле.
—	притежавам, владея
ант. — нямам
214

1.	Пиeтeдτвсе а реететтчао количество oншo, зс да
по отлавτе. Имзм пери и мозз да тн услужз,
Имам достатъчно време,
—	рмзnдлноαм2 (с)
ант. — нямам
3.	Налице н у мна. Имам смелост. Имзм власт:.
—	притежавам
// Отлuчсвсе ен о някакво качество, aскaоoa весТе-
оост. Имам необикновена дербе. Имам голяма
физическа сила.
—	притежавам, обладавам книж.
ант. — нямам
4.	Налице н no -000—0-, оа мни. Имзм добро здра¬
ве, Имзм авторитет,
—	поаввмм си (с), радвам си (нз) прен,
ант. —> нямам
5.	Взел съм, наел оьм нсктгo он слсжТа, оа инToтс
ори мене οиeшв зaллaшτaн. Т- нмат слугиня вкъ¬
щи. Имзм дв- работнички
—	държа прен:. рззл.
ант. —> нямам
6.	В съчет. със същ. еж. еолнисвмм
ИМАМЕ - 1. вж. съществувам 2. и 3. знаа.;
2.	ож. нммнрмм ев 2. знчч.
ИМАМ СЕ - вж. смятам си
НММ—Е-1. в.. съкровище;
2.	вж. зимо 1 1 взан.
ИМЕ - 1. вж. нм/вмнин;
2. вж. аепсτмаее
ИМЕНИЕ - 1. вж. чифлнк;
2. вж. имот 2. анса.
НМЕННТ - еж. виден
ИМЕННАОСТ - еж. земмвенτдeτ
Н—ЕННО - еж. точно 2. знаа.
ИМЕНУВАМ книж. - вж. наричам
ИМЕНУВАМ СЕ (Н—ЕНЧЕНТ МЕ) книж. - еж.
казвам ев
НМЕНЯК рззг. - еж. еънменнек
ИМНГА-—А - вж. заселник
НМИГАНРАМ - е.. заселвам еи
ИМИДЖ ннжел. - 1. вж. репутация;
2. вж. представа 2. зотч.
НМНААТНВЕН книж. - вж. подражателен 1. знач.
НМИААТОА - вж. подражател 2. и 3. знсч.
ИМИАНТОАСКИ - вж. подражателен 2. знеч.
НМИААЦИОНЕ— - вж. подражателнн 1. аaaч.
ИМНАНЦНМ - 1. Нееролвалсво оoаисжτнee не
oeшo, Тез да сн степа до онповаос еъшнoοo, смет.
Често сме свидетели не имитация на демокра¬
тизъм, Изпълн-нието б-ше имитация не народ¬
на песен,
—	пародия прзн,
2.	Точно, сполучливо eъариoизвeддτoe нс зесцв, дви¬
жения в др. ас pиyгe хоре, .евотнс и пр. Изн-нз-
да м- умелзоа му имитация на лай на кучета.
—	емитиране, подражаване
3.	еж. подправяне;
4.	еж. фалшифекат
Н—иАиРАМ - 1. Зс оиeамeт. мат-риса - много
оиcличτе оа -рсп, без ас оиeтeдсвсе оооооните
му осчeοтвс, οβομτβ-. Пластмасовите плоскос¬
ти сполучливо имитираха дърво, Палтото е от
изкуствена мет-рия, която имитира кожа,
—	наподобявам, пунтнрам жерг.
2. еж. подражавам 1. знеч.
НМНТИР/АН1Е -1 . еж. имитация 2. знаа.;
2. еж. подправяни
НМОТ - 1. Всичка, което оиumeдτвτ е еτтeиeeлнн
ееcοeл едно лице. Страстта да трупе имот
есе повече ло завладяваше. Имотите на всички
задържани ще ръдат проверявани, Този имот н
придобит по н-ч-стен начин:.
—	имущество, състояние, богатство рззл, имани
2.	Земя, тeиuтoиuс. оеяo- ен оиeтeдсвτ оо aсовπo.
Никой няма право без рззр-ш-он- де влиза а
чужд имот. Тези зора е общински имот:.
—	собственост, владение, имение
3.	ОTиaTooсaнес олoш, оoяmo ен eзоoлавс за селско-
ет-оaнοоc нужди. Сем-йсовото им имз а Тра¬
кия обширни имоти, Той често ор-каля имота
си л сл готви де прави чифлик:.
—	земя
НМОТЕ— - 1 . вж. богат 1. аaaе·;
2. в.. имуществен 1. аaτе.
MеΤOHеΟT - еж. богатство 2. зона.
Н—ПЕАМТНВ-прен. книж. вж. изисквани 1. знач.
Н—ПЕАААНЕЕ— кннж. - 1. ож. амповиднн ’. зотч.;
2. прен:. вж. категоричен 1. aoнч.
ИМПОЗАНТЕН книж. - еж. вианеиeτвин 1. и 2. знач.
ИМП—ЗАНТНОСТ книж. - ож. величественост
1.	и 2. аaaч.
НМП—ННАА— книж, - еж. харесвам ее
ИМПОРТ книж. - в.. внос 1. аoaе.
Н—П—РАЕН кнлж, - вж. вносен 1. е 2. аoнч.
НМП—ААНАА— кннж. - еж. внасям 2. аoaч.
НМП—ААЬОА книж. рядко - еж. вносител 1. знаа.
НМПЧЛС книж. - ож. подтик
ИМПУЛСНЕЕН книж. - еж. ^сдържан 1. зае..
НМПЧЛСНВНОСА книж· - ож. ^сдържаност
ИМПЧЛСНРНМ кнлж. - еж. насърчавам
Н—ЧННТЕА - 1. мнд. Устойчив-ет ос организма
към aяоoc Toлeοти· Имунитетът не органи¬
зма към някои заразни ролесои е свързан пр-дн
всичко със свойството на кръвта да обрезуаз
противотела.
—	енвъзеаееменво?τ
мнт. —► податливост
2.	Специален статус на. няя^ои лица. Дипломатинееки
имушт-т. Депутатски имунитет,
—	неприкосновеност
ИМУЩЕСТВЕН - 1. който се отосея -е cеcщe-
стоп, иеom. Имуществени отношения, Иму¬
ществено нерав-нство.
—	имотен
2. еж. материалин 3. знач.
Н—ЧЩЕСТВ— - 1 . вж. собственост 2. зет..;
2. еж. нмот 1. аaaч.
ИНАК - еж. другояче
ННАКЪВ - който ан - текев като някой воиeдeлeн,
извнетео яли оamo ооотослсте. Този тнл-еизор
е по-ннекъв от остзналит-. Тук обичаите сз
по-инекви.
—	друг, амвлнеин, онакъв рззг.
мнт. —> такъв, 00-06-0, οъщисo
ННАТ разз. - 1. неодобр. а.. неотстъпчивост;
2.	пренебр· еж. gибелдоъавнц;
3.	като прил. неодобр. еж. неотетъпчив 1. знач.
ИН—ТйИв резг. нзодорр, - ож. нвоτeτкπеив 1. заеч.
ИН—ТЛНЕ—СА рззг, - вж. неотстъпчивост
ННМТЛИЯ простонар. - 1. вж. нвоτeτкπчив 1. зачч.;
2. като същ. вж. дибелоолαвец
ННАТЛЪК простонер. - еж. неотстъпчивост
215

ННА-ЧИМ разг. - вж. иебелдглмβеа
ИННАМ СЕ рззг. - ож. упорствам
ИНАЧЕ - еж. другояче
ИНВАЗИЯ книж. - 1. еж. нашествие 1. знач.;
2. вж. наплие
ННВЕСТНРА— - 1 Пиeаoетсаяе капитал за нншo.
Фирмата му е инвестирала доста средства в
изграждан-то не завода.
—	влагам
2. вж. финансирам
Н—ВЕСТИЦНМ - Деегтсрочно влаган- оа оτоcmτли
а оиoеcщлeни. οeлοоoοmoпaнοоc. тиснοп-итau м
други оиeаоиcстис, а етртн.с и пр. Н-оРходимн
са значителни инвестиции за построяването
не автомагистралата,
—	капиталовложение обикн. мн,
ИНДЕКС - еж. показалец
ИНДИВИД - еж. личност
ННДИВВДУАЛЛН- 1 . еж. ъиеее1 1. зна..;
2. еж. самостоятелен 3. зна..
Н—ДИКАЦИЯ книж. - еж. признак
ИНДНРЕКТЕН книж: - еж. коевин 1. и 2. аaнч.
ИНДИФЕРЕНТЕН книж. - вж. равнодушен 1. м
2.	зата.
ИНДИФЕАЕНА——СТ книж. - еж. равнодушие
1.	м 2. заеч.
ИНДУСТРИАЛЕН - а.. промишлен
ИНДЧСТАНЯ - еж. промишленост
ИНЕРТЕН книж, - вж. беадиен 1., 2. и 3. зата.
ННЕАА——СТ — аж. бездийетвее 1. знеч.
ИНЖЕКТИРАМ - еж. впръсквам 1. и 2. аaaч.
ИНИЦИАТИВА - 1. Идня, подбуда за зспочеаое нн
aяосовa рейноео. По н-зовз инициатива се сена-
ве това събрание.
—	почин
// Самата -Ή№οοο или ои-явс. която нскoй аaмeοлс м
оиepоиeeмa. започва да аeищи. Организират се
много полезни инициативи. Ионинаτнвата де
засадим дръвчета Ре дорре, но не сн осъществи.
—	начинание, почин
2. еж. инициативност
ИНИЦИАТИВЕН - Оайто риoявявa ен-цсат·-.^
който - богат о снсцинтиои. Имз инициативни
хора, контю риха могли да организират тоаз
празненство.
—	предприимчив
мнт. — неинициативен, aΉЛИΉpоииΉеаeв, Тезине-
цватвоен
НННЦИАТНЕНОСА - СооеоТооет вля аeамoд-
ноет за οсеoет-ятΉлнe действия. Проявявам ини-
инзтuвност.
—	ереипанемчивоeτ, инициатива
ант. -+ неинициативност, oΉ0ИΉДшииΉмеcв-οт. бе-
аeoeцeстcвн-οo
НННЦНАТОР - 1 . Лице, оoΉTo лиΉалиeΉмa, запечен
aйшo и oбcонoвΉО- -авс -рея зс ннгв. Той е -дин
от инициаторите зз създаван-то на клуба.
—	начинател книж.
2. еж. вдъхновител 1. зна..
ННКЕИЗНААМ ониж. - вж. измъчвам 1. знач.
ННКВНЗНТОР ониж. - еж. мъчител
Н—КВНЗИЦНЯ -разш. еж. мъчение 1. знач.
ИНКУБАТОР - 1. Инсталация за eаквοтвΉo- мете¬
не ас птици. В помещението име инкубатор, в
който от яйцата се излюпват пилета:.
—	люпилня
2.	прлн. вж. развъдник 2. знач.
ИН—ЕАТНЕЕ— книж, - еж. новаторски
ИНОВАЦИЯ книж. - ож. новост
НН—ЗЕ—ЕЦ книж. остер. - еж. чужденец
И——К соерин. - еж. монах
Н—ОСКАЗА—НЕ книж, - еж. алегория
ИНОСКАЗАТЕЛЕН оuиж. - в.. алегоричен
ИНОСТРАНЕН книж. остер. - вж. чуждестранен
НН-ЧЕСКН старин. - аж. монашеекн
Н—СЕКА - ож. насекомо
Н—СИНУАЦНМ книж. - аж. еплнтня
Н—СИНЧНРАМ книж· - аж. интригантствам
Н—СПЕКАНАНМ - Осъществявам нарз-р, коа-
mиoлeисе лрасвеноао с.зреаоеоме оа cey.-6HC я
oбшΉοmвΉнe зтрел.енея. Пратиха ло де инспек¬
тира работата на ведомството.
—	обследвам книж.
ИНСПИРАТОР оииж. - 1. еж. вдъхновител 1. знач.;
2. аж. подстрекатнл
ИНСПИРАЦИЯ книж. - аж. вдъхновение 1. зна..
ИНСПИРИРА— кннж. - 1. аж. въодушевявам;
2. еж. подтиквам
ННСАНЛИРАМ - 1. аж. поставям 2. знчч.;
2 разг· аж. настанявам 1. зава.
Н—СТАИИА—М СЕ разг. ирон:. - еж. настанявам
се 1. зае..
Н—СТННКТ - Вродена, 0Ήзaаuеeес пт опита ешо-
еобаоет у чoвΉоa м .-β-τη-τή -а cасeищoaт био-
еогсчеокв поа-зас за морвовра в оoтoеοтвoт- му
дйCетаис. Инстинкт за семcсихренниuе. Приро¬
ден инстинкт.
—	нагон
Н—СТИНКТНЕЕН - ож. ееeкзнατеаин 1. знач.
ННСТННКТНЕНО - в.. машинално
Н—СТНТУЦНМ - вж. учреждении
ИНСТРУКЦИЯ - 1. еж. напътствие;
2. аж. упътване
ИНСТРУМЕНТ - 1. Пиндеeт, отCmo сеу.— -а ■ он
отправи нещо. Хнмнкзлазта е инструмент зз
писзнз. Липсват мн някои инструменти зз ра¬
бота. Нямем инструмент, с който дз разкопая
градината.
—	енчево, оръдие, средство
2. ож. урви
ННСЧЙТ мед. - Мозъчен оиeвouзлuа със запсТс на
еъзосоен е парслеза. След прекарания инсулт
трудно ще с- възстанови.
—	апоплексия мед., удар рззз,, дамлн простонар,
ННСЦЕ—НАА— - ПиΉдοтaвяе, oсплaοсе нншв така,
.е -а оиcкимс -ле cаoосчс еотеостс, -а заблуда!.
Иосц-оирам непедени-. Историята с бягство¬
то й от къщи н uисцеонрзнa.
—	монтерам орен,, скалъпвам рззз, скроявам
прнн.
ИНСЦЕНИРОВКА - Целеааоочен- aaплaοсвннн
на факти, pнCοтвeя, зс дс се оиикиcΉ сее cаoрн-
ае нещо. Всички подозираха, чн припадъкът й н
uнсиеннрcвоa.
—	монтаж орен., постановка орен..
И—ТЕГРАЦНЯ оннж. - 1. вж. обединение 1. зна..;
2. в.. приобщаване
Н—ТЕГАНР-М книж. - 1. еж. обединявам 1. знач.;
2. еж. приобщавам
И—АЕГАНАЛ— СЕ книж. - еж. обединявам си
1.	зова.
ИНТЕГРИРА— кннж, - еж. обединен 1. зат..
216

ИНТЕГРИРАНЕ книж, - 1. еж. обединение 1. зачч.;
2. еж. приобщаване
ИНАЕГРНТЕА книж, - еж. цялост 2, знеч.
ИНТЕЛЕКТ книж. - вж. ум 1. знач.
ИНТЕЛЕКТУАЛЕН - 1. Който ое отнася до умн,
витеенкта. Иот-ллктуелоз дейност, Хора на нн-
т-л-атузлния труд.
—	умствен
2. вж. духовен 1. заеч.
ИНТЕЛИГЕНТЕН - 1. Който - о иτааcт вно-елект,
-ма оораежен и осаксе ум. Детето е природно
инт-лигентно.
—	умен, ехватлив
ант. —> глупав, тсо, глсмae. скудоумен, Όъпcyеea,
тъпоплав
// Овйто иаиaассτ риeиoдea ум. Интелигентно лице.
Интелил-нт-н поглед.
—	умен, будин орен,, събуден прнн:.
ант. — глупав, тъп, тъпoyеΉo
// заспал
2. еж. образован 1. зотч.
ИНТЕНЗИВЕН книж. - еж. напрегнат 1. знеч.
ИНТЕНЗИВНО книж, - еж. усилино
И—ТЕ—ЗНВ—ОСА ониж. - 1. Отеонн на нспрн.н-
аме, от оиеяан. аа въздействие. Интензивност
не звук. Интензивност не радиация, Интензив¬
ност на чувства.
—	сила, интензитет книж,
2. ож. динамика 2. зотч.
ННТЕ—ЗИТЕТ книж, - еж. ннтинанвност 1. знач.
ИНТЕРВАЛ - 1. Ви-мΉT0 между -в- д-Cοтaия. яв¬
ления. В интервала между двете гласувания сл
разгоря ожесточен соор. Ино-рвзлнт- между
ударите нз чука ставаха все по-дълги.
—	промеждутък, пαбзα рззш., пролука орен,,
междина остер.
2. ож. разстояние 2. зачч.
Н—АЕАЕЕ—ИААМ онлж. - е.. намесвам ев 1. заеч.
ИНТЕРВЕНТ - еж. агресор
ИНТЕРВЕНЦИЯ кнлж. - еж. намеса 1. зона.
ИНТЕРВЮ - в.. събеседване 1. знаа.
ИНТЕРЕС - 1. Предвзамкеае желание и етр-м-ж за
-р-знаенае на а-шт. Разглеждах изложбата с
золям интерес, Слушам с интерес:. Той не проя¬
ви никакъв ннтер-с към пронкта ми.
—	внимании, змннτнре?двмеоeτ
ант. —> безразличие, иaвaoayщcΉ, aΉаacaтΉиневoa-
000·, безучастен, eaамфΉи-aтнoет. рнзенонрнсв-
исooет
// Стреме., сиене желание дч се η-β.-, иaаTΉИΉ, уз¬
нан нещо. Всички го гледаха с интернс. С остро¬
умните си забллажан искзшн де предизвика ин¬
тересе не сърес-днuиuте си. Пнлсзтз нл събуди
интереса не зрителите,
—	любопитство
мнт. — досада, отепчннмй, скука
2.	Само мн, Извоюване мля оинаоoлaгснеи cοоaaeс.
Ще браним своите законни инт-реси. Щн от¬
стоявам- интересите си. Накърнени сз инте¬
ресно- не гражданите.
—	правМ
3.	вж. полза 1. знаа.
ИНТЕРЕСЕН - 1. Който риндeзвeовa eнmΉинο· Ин-
т-рлслн факт. Ино-р-с-н случай. Интересни
предложения.
—	любопитен, интригуващ оиuж:, куриозен
книж.
ант. — безинтересен, скучно, -mнгчeтнлнн. роса-еа,
-οόηγλββ, аевотереснн
2.	Който задържа онемснснто със съдържанието см.
Инт-р-с-н роман. Инт-р-сен разговор, Инте¬
ресен филм.
—	занимателен, увликнтилнн, интригуваш книж.
ант. — безинтересен, скучен, aнcomнинοнa, банален,
тиuвeнлea
ИНТЕРЕСУВАМ - Привличам βoиеснмe■тo, вьз-
Tyдpсе ннчиC eaтeиeο· Този въпрос живо ме
ннтернсуез. Интересува м- съдбата на това
дете.
—	заннмавам, интригувам
ННАЕРЕСУЕ—М СЕ - 1. Ороявявам интерес. Хо-
рзоа сл интересуват, искат да знаят истина¬
та.
—	любопитствам
2. Внимателно нн6люанаaе певнднаието оа нскoгo
мем рсзевоенто нт нещо, cοвнаoеяаaм се за анщо.
Интересувам се от събитията. Интересуваш
ли сл от политика?
—	следя
НΗ—EAEСИНЙСАB— разл, - е.. корнстолюбии
ИНТЕРЕСНИЯ разг. - е.. користолюбец
Н—ТЕА—ЛТ - еж. пансион
ИНТЕРНАЦИОНАЛЕН - 1. вж. международен
1.	аaсч.;
2. рядко вж. общочовешки
Н—ТЕАНЕА - Световен оoелютсинн oиъзоa зс об¬
мен ос електронни οeеTшeнeс. еyлmимнpeCaс м
еeοтeеaocзeинoa информация, кткто в за кеевae-
кaцмс. Имзм високоскоростен интернет. Про¬
тестът нз ориродcзащиоииинτ- н организиран
чрез инт-рн-т. Нужната мн информация наме¬
рих а интернет.
—	нит рззг, мрежата рззг., уеб разг.
Н—ТЕА—иРаМ - еж. изселвам
Н—ТЕА—ИСТ - еж. терапевт
Н—ТЕАПРЕТААОА онлж. - еж. тълкувател
ИНТЕРПРЕТАЦИЯ книж.-вж, коментар 1. зата.
Н—АЕАПАЕТИАА— книж. - вж. коментирам
1.	заеч.
ИНТЕРПРЕТИРАНЕ книж. - еж. коментар 1. зона.
ННТИМЕ— - 1. кой·- е лиcοъш само за някого, за
анпоаетн еиοли и чувства е оТикаовено не ое знае
от рруом. Интимен живот. Интимни чувства.
—	личен’, съкровен, частен
2.	ож. змдушивин 1. заеч.;
3.	в.. любовен 1. зна..;
4.	вж. емоционален 2. зина.;
5.	ож. фамилнарин
ИНТИМНИЧА - Пиoсвяeeе eamcенoοт, еmннοсм
он о aсоoгo кете кем по-близък, отколкото мм
- а анCοтаeтнлнoοт· Дразня сн, когато някой се
опитва да интимничи с мнн.
—	фнмилинаниен разг.
ант. —> официалнича
ННТИ——ОСТ - 1. Интимни, люТоеом аиeаоc
оТскн. между ме. и жене. Всяка мисъл зе ин¬
тимност с този човек я отблъскваше.
—	ели/ост
2.	в.. задушевност 1. знач.;
3.	еж. фнмнлннрност
Н—ТО—НЦНМ - Нчава от иΉчнаa изяеа, като израз
аа чувство, omaoщнoмe, оюнно нт ολβοη, на инч-
217

та. Произнасяше думите с иронична интонация·
Заазоно-лоз uнтоозиня.
—	тон прнн.
// Мо-слецся на. ссеочиатаа на тоне ори ои-uзoaесoe
ос фиeастс. Интонация не рнчта. Интонация не.
нзр-чанието.
—	мелодика соец.
НН—АНГА - аж. сплетня
НВТАНГН—А - а.. еплнтннк
НН—РНГННТСАВ—М - Зτнuеτoaе ее о инmиeгe,
олΉаΉ0И, сплетем, οъзднoaе снтрсгм. Опитва, се да
интригантства, като целта му н да нн скара.
—	интригувам, η^η^^^ книж,— кдзеоgнйeτ-
вам оннж. остер.
ИНТРИГУВАМ - 1. еж. змннтнрееувмм;
2.	еж. интересувам;
3.	вж. интригантствам
ннаригче—щ книж, - еж. ееτнаесен 1. е 2. знач.
ННААОДЧКЦИЯ - ож. въведение 2. и 3. зат..
ННАЧНЦНМ -разш. ож. усет
ИНФАНТИЛЕН книж. - Който е о pΉтес- пооеан-
аен. Вече е нз години, но сн остана ннфзнонл-н,
—	ееgоаαввнτ, вдетинин, недорасъл
ННФЕКТНААМ - Оиeеuoсoτе иoфноцис. Инфек¬
тирам нрив. Бзктзрннте мож- да инфектират
ренета,
—	заразявам
мнт. —> дезинфектирам, аeзcнфнкцeиaе, вTΉазсиa-
асoaе
ИНФЕКЦИОЗЕН - вж. заразен 2. aoсч.
ИНФЕКЦИЯ - Пиoouовaнн а mслoтo оа човеке и
.ββοτηβοή на еcоиoTи. сcитв причиняват Толеет.
Убодох сн краке. не д-знофеоонрзхрзнзтз л се
получи инфекция.
—	зαаαзевαее, анразн
ант. — дезинфекция, oTΉаанисасссаΉ, аeаcaфнотu-
иaoн
ИНФЛАЦИЯ - О6eзцeнсвaoe не персте овиaдc риe-
к-еΉИн- увеличаване аа оoлeчΉетвoт- см а об-
Иτшнoин. След инфлацията ^.-0- нз стоките
се ncоечнха. което води до намаляване не р--
ашзте работна заплата. Инфлацията погълна
спестяванията ми.
—	девалвация, gнвαлдаивαцие
ант. — дефлация
ИНФЛУЕНЦА остзр. - ож. грип
ННФЛЧЕНЧ—Е рззг. остар. - вж. грипо/ин
ННФ—Р—НАИСЕН кннж. - в.. осведомителен
2.	аoaч.
ННФ—РМААОР - 1. Лице, което дева οoeдннcя. со-
фoимaucс. Работя на зиш- като информатор.
—	д?веиомиτил
//Лице, вт конто ое cавлeчaт сверения. Журналисти-
ое онаcга не разорнезт сеоно- информатор-:
—	източник
2. неодобр. ож. доносник
НВФОАМНЦНОНЕН - еж. дeввgдмнτвънн 1. знач.
ИНФОРМАЦИЯ - а.. данни 1. аaaч.
ИНФОРМИРАМ -1. вж. осведомявам;
2. в.. съобщавам 1. знач.
НВФ—АМНРА— СЕ - в.. у/наемм 2. анaч.
ННФ—А—ИААН - вж. осведомен
ННФ—АМНА—НОСА - еж. осведоменост
ИНЦИДЕНТ нилж: - еж. пронашветене 1. знач.
ННЦНДЕ—АЕН книж, - 1. еж. случаен 1. знач.;
2. в.. непостоянен 1. знаа.
ИНЯ длал, - ож. екрнж
НАНЦИО—АЛЕН книж. - 1. в.. необясним;
2. рядко вж. нерационален
НАЕНЛЕН книж. - еж. въображаем
ИРИС - е..перуника
НАО—НЗНРНМ - еж. оемеенм
ИРОНИЧЕН - ож. еоингaмвнτнлен
НAОΗНИΗОСА рядко - ож. насмешка
ИРОНИЯ - еж. насмешка
НСКА— - 1. Имам желание за нещо. Искам да соя:·
Искам дз пия вода. Не искам да ям. Н- искам дз
гледам тг-левизня.
—	желая, щм, рача нер:. (обиаи. с отрицание), са¬
кам диал.
2.	еж. настоявам 1. зотч.;
3.	ож. езеекемм 1. знчч.
НСКА МИ СЕ - Имам гoeсмo .елснее за aΉшo.
Иска ми се де отида не мор-.
—	щн мн ев, ревне мн ее нар,
ИСКА СЕ резл. - ож. трябва
ИСКАН - вж. желан 2. знеч.
ИСКАНЕ - 1. еж. желанен 2. и 3. аaнч.;
2. еж. /нявкм
НСКААНОТ пренебр:. рядко - вж. предател
НСКААНОАСКН прзнзРр, рядко - вж. прндмтел-
еки
ИСКРА - 1. Мелка οвeтΉшa чаетвце от oйшв, отeтв
пори. Искри от огън, Елактрuчесоз. искра.
—	свитка диал.
2.	пр-н. вж. nадбъяскк;
3.	прзн.. само мн. еж. отблясък 1. аoнч.
НСКРЕН - 1. Оойто нн екиcсa мислете, oсеeиeou-
яат си, осаoс дoкиτC τ-β-, което мсоли. Искр-н
човек. Искр-н приятел,
—	откровен, прям, чистосърдечен, открит, не¬
прикрит, бнвхеτадeτне оинж.
мнт. —> неискрен, лuцнейинo. роуличнн, риcтoтинa,
фалшив
2.	Който изразява истинските мисли. чувства на ня¬
кого. Искр-н отговор. Искрен разговор, Искр-¬
но признание, Искр-нн отношения:.
—	чн?τдeкаиеене, откровен, еепае?τдаен, ни-
претворен книж. рядко, бивхеτадeτее книж.
мнт. —> неискрен, лcцΉениΉ0, nиcтo-иΉH, PИΉ0T0ИΉ0,
фслшсв
V о покрита сърце рззг, с -тоиитс душа разг, към
1.	аoсч.
НСКАЕН—СА - Качество от cесийн, нелечен ели
риoсea оа uοтcнοоc, oнnoдриaoнoc миели е чув¬
ства. Той искаш- дз м- предразположи със своя¬
та искреност:. Искреност, а отношенията,
—	откровеност, прямота, чистосърдечно?., чис¬
тосърдечни, открито?., неприкрито?., ее/хн-
τаоeτедeτ кннж.
ант. —> лицемерие, -ογΛ-τ-Ή, доуличаооо, oeeοкиe-
ност, оиuтв-иcoвo, фалш, йезуитсте-, фaиuοeC-
ство, CΉаycoшинa, фарвеейщвнн, демагогия
НСКАНСА - прзн:. еж. блветяш 1. знеч.
НСКА—МЕАЕ— поет. - ож. блестящ 1. знсч.
НСКРЯ по-т. - еж. еъв?τе 1. м 3. знае.
НСКАЯЩ - вж. блестяя 1. аaсч.
НСЛЯ— - ож. мюсюлманство
НСЛЯ—САСО - ож. мюсюлманство
НСПОЛНН - ож. великан 1., 2. и 3. знач.
ИСП—ЛН—СКН - еж. грамаден 1. aoτч.
ИСТИНА - Нещо, овeтo еьотвеостос аа -ή^τββτήλ-
218

0—0004, на фактите. Кажи ми истината—, не м-
лъжи. Обичам истината и мразя лъжата. По¬
някога истината роли.
—	правда
ант. —> лъжа, неистина, cземοлcцa, изеищльooиaн
// заблуда, заблуждение, лежа, eзмнмa. илюзия, ми¬
раж
// Като нереч, резг. еж. наистина 3. знач.
НСТН—Е— книж. - вж. достоверен 1. аaτч·
ИСТН——ОСА кнлж. - 1. еж. достоверност;
2. а.. автентичност 2. аoнч.
ИСТИНСКИ - 1. който съотсностос нс действи¬
телността, фнктeтн. мотваатн. Истннскз случке.
Това е истинското му име. Истинската при¬
чина зе развода е друла. Истинска деJмcореuuя.
Истинска опасност,
—	действителен, същински, римлнн, факти¬
чески, автентичен книж. олр.
мнт. — измислен, нeдeCοтoeтeлeo. нернслен, несъ¬
ществуващ
//мним, лиeoeанa. фeотeoeo. фалшив
2.	Който нн е оoдлисoΉ0. а е а еoес естествен, оиc-
родна вир. Истински перли. Истинско злато.
Истинско чувство, Истинска радост.
—	същински, автентичен оuиж., неподправен
мнт. —> подправен, фслшсе, мннте
//мним, оимocаΉH. фалшив
// К-йто е ρ—Τμό, езванчеа от пиииoдстa сее - 0^-
eаoндΉa ло неонсовна пет, от лиeиедoм литpyоme,
б-з лopnисасa- е премеси. Истннсан шоколад,
Истински парфюм. Истински фр-нски оcияо.
Истинско вино.
—	натурален, неподправен, автентичен книж,,
чест орен,
мнт. —* подправен, фалшив, м-ате
3.	който по външност вам по οeшacοт е аякакеа вам -
като друг. Уменл-то дз радваш хорзтз е нстнн-
соc изкуство. Той е истински герой. Истински
глупек. Истински ертнст. Истинска клевета,
■— същински, цял, еъщ, формин разг,, чнет орен:,
разл.
мнт. —> мним, квазе
4.	о.. достоверен 1. анτч.;
5.	в.. роден 1. зата.
ИСТОРИЧЕСКИ - еж. епохален
ИС——АНМ - 1. Ход, иeасcocΉ аа нещо. История нз
бунте.
—	лнтопне орен·.
2.	Рсаоaз зт oсксоoo стбетен, за случка, пиoмзщнοo-
в—е,· приключение е пер. Той ми радоззе покър¬
тителната история на слречнто.
—	повест рззш.
3.	ож. минало
ИЩАХ нер, - 1. ож. апетит 1. знеч.;
2. еж. жиланив 1. зачч.
н
ИЕЗУИТ - прнн:. книж. вж. лицемер
ЙЕЗУИТСКИ - пр-н. онuж. еж. лицемерен 2. знсч.
ЙЕЗЧНТСТЕО - орнн, оииж. вж. лицнмерне
ЙЕЗУИТЩН—Л онлж. - вж. лицемерие
ЙЕРАРХИЯ - Оnи-аeл-a ред на длъжностите е
уар-ждеаме, yлисoлeнe-. при оoCт- лт-ролнетн
чмавон по служба он подчиняват не no-гoиaмm-.
Не спазва служебната й-рерхия. Администра¬
тивна й-рерхля.
— подчиненост, подчинении, субординация
книж,, чиноначалие книж. остар.
ЙЕРЕЙ - еж. евещиннк
ЙЕРОГЛИФИ - орзн, разз. еж. драекулка 1. зата.
й
219

к
КМБА простонзр, - ож. ианижен 1. аoaч.
КАБНАДНСЕЛМ разг. - еж. втасвам 1. аoτч.
КАБАРЕ - Нвшнo уайенлетйлао зеее-ео-н, ресто¬
рант о исаалйонoнлoн пи-пинен· Влязохме а едно
карзре и се веселихме до зори,
—	бар, варнити
КАБ—ХаТ диел. - ож. вина 1. знач.
КАБЕЛ - Из—лмреоа ентaлaa гeсоaoe aeщоa. упо¬
требяване оamo eлноoи-пиooopнeк. По стените
се виждат кзр-ли. Крзнщеоа не кабелите ряхе
оголени.
—	жица
КАБИНЕТ оиuж. - аж. праβеτеъeτвд
КАВАЛЕР - еж. джентълмен
КАВАЛЕРИЯ - аж. конница
КАВАЛЕРСКИ - еж. благороден 2. зотч.
КАВАЛЕРСТВО - еж. благородство 2. знее.
КАВАЙКАДА книж, - разш. еж. шеетвне
КАВАРДНСВАМ - еж. запържени 1, в 2. зата.
КАВГА рззз. - еж. анаnрн 1. и 2. аaaч.
КМВГАДЖНЯ рззз, - еж. скандалджия
КАДЕЖ нер, - еж. дим
КАДР— простонзр, - ож. еннмкм
КАДА—СЕАМ оростонер. - ож. снемам
КНДЪРЕН разз. - 1. а.. годен 1. знае,;
2. аж. даровит 1. аaτч.
КАДЪР—ОСТ разз. - еж. годност 1. зачч.
КАДЯ неси. - 1. ож. прикндовам;
2.	разз. вж. бдnшевае —. взоч.
КЛЕ—Е - еж. разкаяние
КНЖН-АЕЧИрззг. - еж. почти 2. м 3. зае..
КАЗА— - еж. нзрнчин 1. аaτч.
КАЗЛНДЖИЙСАЕО - еж. меденкαрeτвд
КМЗЛНДЖИМ - Лице, конто cаиaTcтвa е риoдaoс
м-рне οι-όοη.
—	медннкмр, кдτлаа, бакърджня рззг.
КАЗВА— - 1. Иаиaаявнм гласно метлет- ом. Всички
оезает, че зимата ще бъдн студена. Лекарят
оазе, че енче съм здрав:. Каза мн нещо, но не зо
чух добре. Казвай азквc знаеш оо този въпрос.
—	говоря ннсе., приказвам несв., рнка се, викам
несв, разз, думам несв:. разз., хорτсвαм нлсв·.
нар., виля несв:. днел.
мнт. —» мълча, oненс, тися
2.	Произнасям двеи. Пр-з цялата в-ч-р оя нл каза
нноо дума. Ако кзжл н-що, ще го урият. Ста¬
рецът каза н-що тихо, но инаой нн го чу.
—	проговарям, πрдисмвαм, обаждам еи, издбм-
вам, наричам, рнка се,, промълвям, пквам
разл. (с отрлц. и условен и др. съюз)
мнт. —> млъквам, замелчавнм, зсмлeовае, ееeлчaвaе
ен, веeлеaвaм се, зaoΉесвaм, еaнеявсм
3.	еж. наговарям 1. зна..;
4.	вж. съобщавам 1. и 2. знач.;
5.	ож. споменавам 1. зна..;
6.	в.. наричам
V oтаτисм уота<тн ое> рззг., отлеоатм език рззг., от¬
варям ом човкетс (олюаaлoeоτ) жзрл. към 2. аaнч.
220
КАЗВА— СЕ - Имам, нося име. Казвам се Иван,
Как с- казва тези река?
—	наричам ев, назовавам ев, именувам еи (име¬
нуват ме) оuuж„ викам еи (викат ми) разз,,
зова се (зоват ми) книж.
КЛЗМЛ диал.. - вж. търнокоп
КАЗЪН стзрин·. - а.. наказание
КАИК остзр. - вж. лодка
КАИШ разг. - 1. ож. ремък;
2.	веж вколм — 1 взон.
КАЙНАК диал. - еж. извор 1. зат..
КАЙСИЯ - Овoшнo дерео от семейство Розоцвнтае
о aиoмaoнe олоаоае сто сладки ярки в оеοmмлоaтa.
—	зαрзαъа
КАК-ВАНИ— простонер. - еж. негодник 1. анaе.
КАКЛ—НЖА рззг. лрон, - ож. нижа 1. знеч.
КАК—Ф—НИЧЕН оuлж. — аж. неблагозвучен
2. зaτе.
КАКОФОНИЯ - 1. ож. неблагозвучни;
2. орен:, разз. еж. безридне 1. е 2. зачч.
КНКТ— - еж. като
КАЛ - 1. Пиeοт, исамΉоaстa яем размита о вврч. Ко¬
нят негази в келта.
—	тиня
2.	простонар, еж. утайка;
3.	прлн.. разг. еж. ннроет
КАИНБ—ИЪК простонар, - 1. вж. навалица
1.	зата.;
2.	вж. т-тълп — 13зон.
КАЛАЙ - орен·, разз, вж. мъмрене 1. аaτч.
КАЛМЙДИСВА— - орен·, рззг. а.. карам ев
КАЛАМБУР - вж. еордeлдвuи
КАЛДЪРЪМ нер. - еж. паваж
КАЛЕ остер. - вж. крепост
КАЛЕВАН остер. - вж. обувки
КАЛЕМ - 1 . еж. присад;
2.	ож. мнеур;
3.	простонер. еж. молив
КАЛЕ— - Който - eзмeиοнo. изцапан о кал. Кални
обувки.
—	н/калян, окалян, накалян
КАЛЕ— - Който - физически устойчив нт студ м
други ннTлaп-пиcстнc олeмτmcеae условия мли
умее ре PИΉoаoлсвa mиyдн-οтe, -а оoaнοс лсше-
aис. Калено днте. Калено тяло. Кален боец. Кз-
л-н алпинист,
—	закален, издръжлив, н/печин орен., рззг.
ант. — изнежен, HΉзaкeлнo. aΉCздиъжлeв. кeкнβ.
каТе
КАЛИГРАФНМ книж. - ож. краенопне
КАЛНИКА рззг. - еж. амкалкн
КАЛПАВ разг. — 1. в.. лош 2. зон..;
2. вж. негоден 1. аaτч.
КАЛПАЗАНИН разг. - вж. негодник 1. зaτе.
К—Л——К рззг. ннодобр:. - еж. подлец
КАЙТАЧКА разз. рядко - в.. мръсница
КАЛУГЕР - в.. монах
КАЛУГЕРСКИ - еж. монашвекн
КАЙМЕ-— - еж. закалявам 1. е 2. .заеч.
КАЛЯВА—Е - еж. закалка
КАЛЯМ ннсе. - 1. в.. окалвнм 1. знаа.;
2. орен·, рззг. еж. позоря
КАМА - Хладно oиeжeΉ, шо-обно на -вуостср но. о
къса дръжке, оинаaaзнненao за еyщоaoe. В ръка¬
та сн държ-шз кама.
—	кинжал оииж., имнижнр нар.

К—мМа— - еж. куп 1. аaτе.
КАМАРИЛА - ор-н. ннодорр. вж. клика
КАМБАНАРИЯ - Черковна кула о ернн вам поаечн
камТаам.
—	звънарница книж.
КАМБЧАЕСТ диел. - еж. гърбав 1. анτе.
КАМПА—НЕ— - еж. стихиен 1. анτе.
К—МПА—ИЙ—ОСТ - вж. стихийност 1. знач.
КАМПАНИЯ - вж. акция 1. зава.
КАМУФЛАЖ книж. - 1. вж. маекнровка 1. анaа·;
2. прел. вж. ппиккииин —. внач.
КАМУФЛИРЛМ вонн. - аж. замаскирам 1. знчч.
КАМШИК - Пръчка лес зaβъиасaτ на гoинcс й край
орса мем тесна инмeо, о която ое вдис, Тен. Уд¬
рям конете с камшик.
—	бич, нагайка остер, гърбач диал.
КАМЪШ’ диел. - вж. тръстика 1. зат..
КАМЪШ2 диел·. - вж. папур 1. зачч.
КАНАВА - пр-н-. еж. основа 4. зае..
КАНАВКА - разш ож. изкоп
КАНАЛ -разш. еж. проток
КА—АЛИЯ книж. - еж. подлец
КАНАП - вж. връв 1. аaτч.
КАНАПЕ - еж. диван
KΑΗНПИНМ жарл. - в.. ленивиц
КАНАРА - вж. екалМ
КА—ААИСТ - еж. скалист
КАНДИДАТ - Лице, конто желан да бере cаTиaoo,
оиeнтo —ем назнач-но нн oсоaкee оолт, служба,
ИсTcтτ с лор. Кандидат зе поста директор.
Кандидатите за това място се много.
—	претендент
КА—ДиЛКМм рззг. - еж. клатя
КАНДИЛКЛМ СЕ разз, - 1. еж. олюлявам еи
2.	.знач.;
2. еж. люлея ев 1. знTе.
КАНДИСВАМ простонер. - вж. съгласявам ев
L зaaе.
КАНДЪРДИСЕНМ простонар. - еж. увещавам
КАНДЪАДИСЕЛНЕ простонае, - еж. увещание
КА—ДЪРМН простонер, - еж. увищанни
КАНИБАЛ - ож. човекоядец
КАНИБАЛИЗЪМ - еж. чдвекояgeτвд
КАНИБАЛСТВО - еж. човикдеисτβд
КАНОН - 1. орнн.. в.. догма;
2. прнн. в.. правило 1. знаа.
КАНТ -1. вж. ивица 1. аoτч.;
2.	ож. ширит;
3.	еж. ръб 1. аaτе.
КАНТАР рззг. - еж. теглилка
КАНТОРА - РеТотоо πoеΉШΉнeн за epмeacетиaтeв-
аа днйаоот, Твзано е др. Адвокатска кантора.
Търговска кантора. Кантората не фирмата н
в центъра на греда.
—	бюро, офис кнлж., канцеъаане, писалище ос-
map,
КАНЦЕЛ АРНСТ - 1. Човек, оoCтo инToтe е кенцн-
лaиия. ррнбнн еиooβoмо. Той е обнаоcе-о канцл-
ларист.
—	писар, писарушка разз. орнннрр.
2. ннодорр, вж. бюрократ
КАНЦЕЛАРИЯ - еж. кантора
КА—ЦЕЛААЩН—А неодорр. - 1. вж. бюрократи¬
зъм;
2. еж. бумащина
КН—М несв·. - 1. Пинpлaгне υτό—βο не някого -а оии-
емн нещо или да дойде aсоeдe. Каня не оРнд. Ка¬
нят ме не сватба,
—	викам разг.
2.	вж. призовавам 1. знсч.;
3.	прен·. еж. /овн 2. аaaч·
КАНЯ СЕ - еж. възнамерявам
КАПА разг. - а.. шапка
КАПАК - Пиeοрoοoблннeн зс аaхлyпвнaΉ. аaooaисoн
оа отвор не сер. Капак на тенджера. Капак на
чайник, Капак на кутия.
—	похлупак, /мхлупак рядко, /ахлбPкα длал.,
похлупкн диел.
КАПАН - 1. Сонцеалеа ур-Р о енхсoизeм за лоаннн
на .—вотне. Капан за мишки. Залагаше в гората
капани л лов-ш- лисици.
—	клопка
2. прнн. еж. уловка
КЛПН—ЧЕ разг. - еж. заведение 1. аaτч.
КНПАРИРАМ - еж. предплащам
КАПАРО - аж. предплата
КНПАСЪ3<И—> простонер. - еж. бизднлник
1.	анaе.
КАПАЦИТЕТ’ книж, - 1. Пиoиааoдοтанoe oъамoд-
аооте нт еτщeнτ. уред я др. Трябва по-дорре да
използваме капацитета на машините,
—	мощност, сила
//Зе заводе, фaбиeоe. пинpпиeстeс - аeамoдaoетe за
пиoeзвoдοтвo за опред-еен рерво- от време. Ка¬
пацитетът не обогатителната фабрика е 750
тона руда за едно денонощие. Някои заводи нн
работят с пълния си оaоеuumеm.
—	мощност
2.	орзн, СросоТооот з^е днCcтвcΉ. иΉнлeзнцeя. която
-ар-ао лице оивяoсβa е oоиΉаΉЛΉaa тТлаот. Виж¬
да сн, чн капацитетът й в научната орласт не н
золям., Той име малък капацитет.
—	възможности, потенциал пр-н, ониж.
КАПАЦИТЕ—2 оилж. - еж. авторитвт 2. аaτч.
КАПВАМ - орнн, рззг. еж. уморявам си
КАПЕЛА разз, - ож. шапка
КЛПЕР рядко - еж. пират
КАПИТАЛ - 1. еж. пари;
2. разг. еж. богатство 1. заеч.
КАПИТАЛЕН книж, - еж. важен 1. зотч.
КАПИТАЛОВЛОЖЕНИЕ cбион. мн, - вж. инвес¬
тиция
КАПНТЧЛА—Т - еж. пораженец
КЛПИТУЛЛНТСТВ— - ож. nоаαжие?τвд
КАПИТУЛИРАМ - прлн:. вж. придавам се 1. зата.
КАПИЧВАМ днел. - вж. събарям 1. зaτе·
КАПИЧВАМ СЕ диел.. - еж. падам 2. μη..
КАПИЯ’ остер, - вж. врата 1. аaτе.
КАПИЯ2 жарл. - еж. особняк
КЛПКОМЕР - Соецеслна стъклена треТвчкн, която
ен eаоoлаoн за точно отмерване от онокм, тбскн.
оиe тнанс лекарства.
—	осτаτда
КАПНАЛ разз. - еж. уморен 1. зата.
КАПРИЗ - еж. прищявка
КАПРИЗЕН - 1. вж. глезен 1. знач.;
2. еж. променлив 1. зата.
КАПАНЗ—НЧА - еж. глезя се 1. знач.
КАПСЧЛИРАМ СЕ - орен. еж. затварям ен 2. зата.
КАПЯ несв:. - еж. падам 4. аaaч.
КНААК——ДЖ— нар. - вж. вампир
КАРАМ’ - 1. Насочвам рс—женснто на PИΉΒ-знo
221
к

средство. Научих с- де карам оcлa. Зз първи път
карах камион.
—	управлявам
2.	Пиeавeжссе някого, нещо о оиΉаoзнo οиндοoст.
Качи се не колете, ще т- карам на гарата, Ка¬
рам възлища,
—	возя
3.	еж. превозвам;
4.	еж. движа 2. заеч.;
З.рззг. вж. водя 1. знае.;
6.	разг. вж. живея —. вноч.
КАРАМ2 н-св, - 1. а.. принуждавам 1. е 2. знне.;
2. еж. увещавам
КАРАМ СЕ - Оmоисβяе еοoиe оТвеонаия, упреци
към някого, обикн. нн висок глас. Не ое карай не
детето. Баща ти пак щ- тн се кара, ако сн при¬
береш късно, Шефът ще ни се кара за несвърше¬
ната работа.
—	хокнм, ругая, гълча разл., еавuквам2 разг,,
строявам прен, разг,, кмлмйиисвмм орен:, разг,
мъмря, кастря прен. разг, конфузя рззг. ряд¬
ко, дера орнн:. разз, пиля жарг:.
V держа (чета) о-нοое <евногнлин> разз, тегля
(р^ъпасм) нрав конско резг, тнпля (диeпвaм)
-два ослaC разг., βаeпaе пара (гире) разг, стрв-
сβсе в две р-рсце разл, ^.β кето китела краста¬
вица разг, писвя нн нища <е авкнкво> разг, пра¬
вя <ос> Тезн е коприва разг, оисвя нс селата (аа
дроб сарма) разл.. правя иaвΉa сее земята разг.
КАРАНИЦА - еж. аазπаа 1. — 2. аaна.
КАРАЧИ - еж. стража 1. в 2. aннч.
KΑΡΑИ - 1. рядко аж. шофьор;
2.	рааз. веж в^^г^ч
КНРАЩИСЕЛМ простонае, — аж. смеевам 2. аaва.
КЛАДЛШ простонар. - вж. приятел 1. аoнч.
КАРДИНАЛЕ— книж:. - аж. основен 1. аaне.
КААЕЗ простонар. - аж. злопнметност
КАРИЕРА ониж. - еж. поприще 2. зава.
КААНЕАНЗЪМ неодобр. - Стремеж към оелрерва-
ое о oey.Tama сев а друго пoоиeщΉ о кор-соав
есчнс цнлм. В действията му всuчоu виждаха
безогледен кариерлзъм,
—	?лужбогон?τвд ннодобр.
КАРИЕРИСТ неодорр. - Чевно, отCт- ммоле и
действа ет глйpeшй само оа евoстa книeниa. за дн
ое eаpeгнн а службата ом. Всички зо оряеихз зе
оapнеpuсm, защото в стр-м-жа сл да се издиг¬
не, не подбираш- средства.
—	службогонец н-одобр., елужбнш разг. прзннрр,
наτиоае разг. нзодобр.
К—АИК—ТЧР— - Смешна, гиooΉеоoo оодоТее оа
aΉШo. Пиесата е карикатура на дн-шния жи¬
вот.
—	пародия
КЛАНОКА разг. - еж. панделка
КАРМА оиuж. - еж. съдба 1. анне.
КАРПА диел. - вж. екала
КААПУЗ диел, - еж. дння
КЛРТБЛЛ—Ш ониж. - аж. пълномощни
КАРТИНА - 1. Пр-езо-р-нв- оа .ββόπμοτη - oбиса,
изглед, ецнон в др., пиepoтaвΉae верху хниmcс,
пент еле друг есmeиeсл. Картина с масл-нн Рои,
Картини от прочути художници. Картини зе
морето.
—	рисунка, изображении, платно орен,
2.	вж. гледка —..2. и 3. знач.;
3.	вж. изображение 1. я 2. зона.;
4.	орнн. еж. епизод 2. занч.
КАРТИНЕ— - 1 . еж. образин 1. зона.;
2. орен·, рядко вж. живописен
КНАТИННОСТ - 1. вж. образност 1. зона.;
2. рядко аж. живописност
КАРТОН - 1. ДнТне хартиен леот, кайот служи за
пoавъиаасoй, аа^свс на оyтuи. застилан- в пор.
Снимката л залепена на картон. Направих ку¬
тия от картон,
—	мукаем
2. еж. купон’ 1. заве.
К—АУЦл - ПиΉвoаoo ср-рство о аъивнoм оoлнлнmс
и -ервноа платформа, в оoятo се впряга кон за
оинвoзвнoн оТскн. оа тoβaиe· Една каруца, нато¬
варена със сено. идваш- оо пътя:.
—	кола, талига рззз.
КАРУЦАР - Чoсно, оoCmт оиΉΒoaвa театр еа— хора
о каруце. Каруцарят шибна конзте л колата
потегли.
—	колар, τаъuгαаразг, талигаджия разз,, араба-
джея простонар,
КАРФИЦА - 1. Тънък енmслeн оиΉаеΉm о пана-ека
на ндeoмс му оиaC за оиcоиΉпβннн, зaToдpaoe.
Шивачката оформи с карфици подгъва не рюк-
лята, преди де го зашие, Забодох цветето с
карфица,
—	топлейки, игла, игленkа диал..
//Некса о тскаен форме е aяонквa укреса. Вратовръз¬
ка със златна карфица:
—	игла
2. еж. брошка
КЛАЪК - жарл, еж. неудачник
КЛСЛБА остар. - еж. градче
КАСАЕ СЕ	еж. отнасям ев 2. зоне.
КАСАПИ— нар. - 1. вж. ме?нa ’. знае.;
2. е.. колач 1. аoнч.
КАСАПНИЦА - 1. нар, еж. месарница;
2.	рядко еж. кланица 1. зачч.;
3.	орен:, разг. вж. клане
КАСТЛ книж. - орен. е.. прослойка
КАСТРАТ - kсoтиминн, окопен аовек яем животно.
—	скопец, евнух (за мъж)
КАСТРИРАМ - Изкуств-но oтoтиснявaе вам рез-
Иyщсвaе по няоaкъβ ннчеа половете жлнзм у .м-
вотоете вес човека.
—	екопявам
КМСАА—Н - а.. купа
КАСТАМ нзсв. - 1. еж. подрязвам 2. знач.;
2.	орен,, разз, вж. критикувам;
3.	орен:. разг. вж. карам св
КАТ нар. - 1. еж. втнж;
2. еж. плнет
КАТАДНЕВЕН нар. - вж. еенкиднивин 1. aaнч.
КЛТАД—ЕЕНЕ нар. рядко - еж. всекидневие
КАТАКЛИЗЪМ книж. - 1. Голямо nиeивpнo oъmиΉ-
оенен. Природни катаклизми. Онлзмuчиu ката¬
клизми.
—	катастрофа
2. Рязкс оиoмсaa а oTшΉ0mβннeс .евтт. Орщзста-ни
катаклизми, Този път всичко мина рез катакли¬
зми.
—	сътресение, трус прзн..
КМТАЛЯСАЛ простонар, - е.. уморен 1. знее.
КАТАЛМСВА— простонар. - 1. еж. уморявам ен;
2. орен., еж. прнмнлеβнм
222

КА—А—ЕЦ нар. - вж. кнтнннр
КАТАРАМА - Зноoрчслон на колен, иΉеък. oTyma.
Коланът н с широка катарама, Обувките й се
с катарами.
—	тока
КАТАСТРОФА - 1. еж. злополука;
2.	прен, еж. нещастни 1. знач.;
3.	вж. катаклизъм 1. зачч.
КАТАСТРОФАЛЕ— - еж. гибелин 1. аaнч.
КАТЕГОРИЗИРАМ - еж. рнаприделям 1. зачч.
КАТЕГОРИЧЕН - 1. Който не тeипe възражение.
Категорична запое-д. Категоричен тон. Кате¬
горичен отказ.
—	безпрнкоeловие кнлж,, безапелационен онлж.,
н/речин, твърд пр-н,, решителен
ант. — колеблив, 0ΉеcгyиΉ0, oнcаΉинa
//Оойов не н свързан о нмоaкβe βολτο— Категорич¬
на забрана,
—	би/условен, императивен орен, оииж.
2. вж. недвусмислен
КАТЕГОРИЧНО - вж. окончателно 2. аaaч.
КАТЕГОРИЧНОСТ - 1. Лепос от кее-бсаве оре
взнеaaй на oоинаΉΛнao инЩΉaeн, анаолсоканн на
аъзиaжннмс· Неговата категоричност ме изне¬
нада. В гласа му звучеше катлзоричност,
—	решителност, твърдост πpли., еезапилнаион-
ноет книж.
мнт. —> колебание, колебливото^ даовмеаин, aΉинщи-
тнлаоет, раздвоение,инадвoΉ0cеo
2. вж. сигурност 1. знае.
КАТЕГОРНМ - еж. раарид
КАТЕДРАЛА - еж. черква
КАТЕР-Ч - вж. алпинист
КАТЕРЯ СЕ неси, - еж. качвам ев 1. знач.
КАТИЛ простонар. - еж. престъпник
КАТИНАР - Желязно првсове-Тлннмн за заключва¬
не нс виaтс, оса-ек м др. Вратата нз Рзрзкате
н заключена с катинар.
—	кофар, кнтнниц нар.
КАТ— - За oиaвнΉacΉ. за посочване на ηο-αΤ-Η,
ера-квотт вл— охо-отв- между лица, предмети,
oeoтoяaeя· Като майка сн обича музиката.
—	подобно (не), както
КАТУ—АР - еж. чер!^
КАТУАЕАМ рззз. - еж. събарям 1. знач.
КАТЧАВАМ СЕ рззг. - еж. падам 2. знеч.
КАУЗА книж. - вж. дело 1. знне.
КЛУ— диал. - вж. пъпиш
КАУШ остар. - 1. вж. килия;
2. разш. вж. затвор
КАФЕЗ - 1. еж. клетка;
2. жарл, вж. затвор
КАФЕ—НК - Малък меослеаеоке сър о -тапа аиъд-
он за вниΉae на кафе. Турското кафе се вари в
кафзник.
—	каф^лче, джезверявг.
К—ФЕНИЧЕ - еж. кафеннк
КАХЪА нар. - еж. грижа 1. зачч.
КНХЪАЕН нар. - вж. загрижин 1. е 2. знач.
КНХЪАМ СЕ нар, - вж. безпокоя еи
КАЦА— (КМЦВАМ) - Зс онм-а-т или друг летате¬
лен слниao - спускам сн наролв е аaoтaане върху
земята мем върху другс оoвъихaooт· Самолетът
каца не пистата. Космнч-соняm кораб кацна не
Луната,
—	приземявам ев
ант. — излитам, лeтвaм. eзлнтявнм. пoлнтявaе
K—И—М—К - Гесте оaщн от цер-всчао 6иaщao. Ка-
чемеоъm е вкусен с ооенче сирене и масло.
—	маммлиоа днел., дивяк диал., влашеннк диел.
КАЧВАМ - 1. Пoooнвсе, линмнoтсaе aнщo. някого
оа по-веоок- мяoтo· Пътникът качи куфара си
на nол-uеma. Качвам детето не стола,
—	вдигам, покачвам, повдигам
ант. — свалям, oмсовсм. ланмам
// Пиeдβeдβне aсоoпв аа по-вмеек— мсom- мам наотн-
нсβне в оиeвoзoo oиeаomв-· Качвам децата не
Витоша, Качвам майке сл на трамвая..
—	покачвам
мнт. —► свалям, oеъоβaе. oaнмaе
2.	пр-н.. Съднйoтвaе ан aсоoпo дс зсемн виooо пост.
Качвам нз директорския рост, Качвам не тро¬
на.
—	възкачвам оилж, поставям
мнт. — свалям, омеквам, мнхем
3.	Пиepаeжаaе он ло βeooчмaн· Всеки дзн качвам
-тежите.
—	изкачвам, възкачвам кннж,
ант. —> слизам, спускам лн
4.	еж. качвам ев 1. знеч.;
5.	орнн, рззг. еж. увеличавам 3. знач.
КАЧВАМ СЕ - 1. Пиepвeжeaе лн нагоре кем оо-аи-
ooоo мсomo· Качвам се на върха на планината,
Качвам с- нз р-лото.
—	изкачвам еи, изкачвам, качвам, възкачвам
нилж., възкачвам се ои-ж., покачвам ев, въз¬
лизам рядко, катеря се нлсв·.
ант. — слизам, oпвoове ое
2.	Отивам аа оo-аeooоo еяoтo· Качих сл не дървото.
Качих сн не скалата, Качих с- не покрива,
—	изкачвам се, покачвам ен, покатирвам еи, иа-
катервам ее
ант. — слизам, oовoоaе се, омеквам ен
3.	С оредл, на, в. Влeаaм а ррееозао oиΉдoтвo. за дч
пътувам. Качих се а автобуса зз Пловдив, Качих
сл не влака,
—	вземам разг., хващам рззг,, улавям рззг.
4.	С оредл, на, еж. въ/сядам;
5.	прен. разз. еж. уеилнчавнм ее 2. м 3. знеч.
КАЧЕСТВЕН - 1. който е οοτ^τη, втаноя ое до
кнеΉoтвo· Качествени -з.е-инн-я. Качествена
разлика между предмлтиое.
—	квалитативен оилж:
2.	еж. висококачествен;
3.	еж. ценен 3. анaч.;
4.	еж. евеетен 1. знач.
КАЧЕСТВО - 1. Отеваионаен 6-л-г ан някого,
aншo. който го хниaотΉиeзииa, оoоaавa какъв н
в мзанотоо отн-ш-аве. Кач-сова не твърдите
метали. Кач-стеа на минералната вода. От¬
рицателни качества не българина, Качества не
характера.
—	свойство, особеност, черта прнн., характерис¬
тика об-ои. мн.
2.	вж. достойнство 2. знач.;
3.	а.. предимство 1. зона.;
4.	мн. еж. заложен 1. заеч.
КАША - орзн, разг. еж. безредие 1. заеч.
КАШМВ - в.. кашкав
КАШКАВ - който - мек, оодоб-а от кеша. Кашкава
почва.. Кашкав снял.
—	разкашкнн, кншнв, размекнат, скашкан
к
223

ант. — сбит
КАШЛЯМ - Сте сила е шум eзоaивсе въааyх оа
тлнееце през устетн ое поред— аиaзoΉнeΉ от де-
хатнанстн органи. През цялата нощ кашлях, Де¬
тето много кашля..
—	бухам, еухукнм, дерм еи рззг.
N --ре сиeoa разз,, цепя <ее> дъски ^а коечет»
разг. ирон:.
КАЯК простонар. - 1. аж. /драв 1. заеч.;
2. вж. зираβинек
КАЛ СЕ несв·. - вж. разкайвам еи
КВАЗИ книж. - вж. мнем 1. аaнa.
КВАЗИМОДО онuж■ - вж. изрод 1. аaсе.
КВАКАМ - вж. врякам 1. знач.
КВАЛИТАТИВЕН книж, - еж. качествен 1. аaнч.
КВАЛИФИКАЦИЯ - Пр-фнсв—налне знннeс, умн-
омя и пер., πиepoбemc аинз оТуееней, веене, ооет
е пор. Професионална квзл-ф-кauuя. Техниче¬
ска квалификация.
—	подготовка
// Степен, рава-щ- нс првфелявоеаня зоааея е умн-
нея. Внсcаa квалификация, Подобряване не ква¬
лификацията нз оедpume.
—	подготовка, подготвеност, квалифицираност
ант. —> неподготвеност, неоТуаеаоот, анквслефс-
цярновот
КВАЛИФИЦИРА— оииж· - вж. окачествявам
КВАЛИФИЦИРА— - еж. подготвен 1. знач.
КЕНЛИФИЦИАН—ОСА - вж. квалификация
КВАНТИТАТИВЕН книж. - еж. количиствнн
КВАРТАЛ - Чеса от oнлeщн. oписocчΉнa оо oоиндΉ-
лнне улице. Той живее а нашия квартал, Ор-к-
оcвеuр пазарувам от магазините а квартала.
—	махала разг.
// А^-^м^и^оветртосвна ермамцн а нноелнао мсomo. Мият
улиц-он по квартали:. В квартал „Изток“ пар¬
ното е спряно.
—	район
// Мат.-стао сгради о наaaоβo пинанaзнсчннeΉ· Жи¬
лищен квартал.
—	комплексрззш.
КВАРТИРА - вж. жилещи 1. знае.
КВАРТИРАНТ - еж. наиматил
КВАС - еж. мая 1. знчч.
КВАСЯ несв:. разз. - еж. мокря
КВАСМ СЕ нлсв. разг. - еж. навлажнявам ев 1. аaнч.
КВИТАНЦИЯ - еж. рн/пискн
КЕКНВразз. - 1. аж. изнежен 1. заеч.;
2. еж. слаб 3. знач.
КЕЛЕМЕ диел. - 1. вж. орница;
2. прен, орезр. еж. негодник 1. аaaч.
КЕЛЕПИР оростонзр. - еж. полза 1. зона.
КЕЛЕПИАДЖНМ простонар. - вж. изполаβне
КЕЛЕШ разг, рул. — в.. негодник 1. аaaч.
КЕЛНЕР - Лице, което οΤολβ.βη ποοήτμτήλμτή а
ИΉеooиaao, oлсpосинeцн и др. К-лн-рът бързо до¬
несе поръчката.
—	сервитьор, гарсон остар,, официант остар,
КЕ—Ар - рззш. вж. ивица 2. заве.
КЕПАЗЯ оростонар. - еж. позоря
КЕПАЗЯ СЕ несв. простонар. - вж. излагам еи
1.	аaaч.
КЕПЕ - вж.барета
КЕРВАН -разш. еж. редица 2. знач.
КЕРЕВИЗ нар. - еж. аиъuна
КЕРЕМИДА - Ннгoляес оиеаългoвaтa оненоа пле¬
нена плача, eзоелааaoс за oaоиaвс на покрие ан
къщя е други copa-e.
—	цигла
КЕРНЗЯ жарл, - вж. глидам 1. aaнч.
КЕСИЯ - еж. плик’
КЕФ разз. - 1. вж. настроении 1. знач.;
2. в.. удоволствие
КЕФВА —И разл. - еж. хрумва мн 1. знае.
КЕФЯ СЕ ннсе. разз. грубо ннжел. - вж. наслажда¬
вам ев 1. зона.
КЕХЛИБАР - Вкaеннeнa лиoаиaчoс oеoлс от вглв-
лсотам аъиeΉTC о жтетвкафяа цвст. о лиeлежнoмн
в бe.cтeиeяma. Огърлица от кехлибар.
—	янтар оuиж·
КЕЧЕ - вж. πлксτ
КИБНК разг. пр-ннрр. - вж. зяпач
КНБИЧ- разг. - вж. бездействам 2. аaнч·
КНБРИТЛИЯ рззг. - еж. ра/дразнителин
КИВАМ длал. - вж. кимам .
КИВОТ оuлж. остер. - еж. ковчег
КИКИМОРА разз, прннзрр, - еж. грозница
КИКОТ - вж. смях
КНКОАЕ—Е резг. - еж. смях
КНК—АМ СЕ разг. - еж. смея си
КИЛА мнд. - еж. херния
КНЛВЛМ СЕ разл. - еж. наклонявам ее 1. заеч.
КИЛИЯ - ЗaтвoиaeеΉ0кс omaс. В килията имаше
двама затворници.
—	кауш остер.
КИЛ—АТ разг. - 1. еж. наклонен’ 2. знач.;
2. еж. кривнат 1. знаа.
КНЛЪр - вж. уениц
КИМАМ - Правя двс.еосн о глава оо горе неролу
като eаиaа оа .ιοληο-ή, поздрав е др. Тя говоре¬
ше. е той кимаше с глава а знак не съгласие.
—	климам, клюмнм разз,. кивнм диел,
КИНЖАЛ книж, - еж. кама
КН—АН жарг. - вж. пари
КИПВА— - 1. прнн·. За ayoTTea, оомхманоке 010·—-
нмя, мелем е пор. - eавΉанъд се проявявам смлао,
буйно. В гърдите му кипна злоре. В душата й
кипна ннвиорpaзим лняа,
—	пламвам прен·., лумвнм прен,, избухвам орнн,,
възкнпявам прзн, оиuж.
2.	еж. завирам2 1. зата.;
3.	орен., еж. разгнивявнм сн
КИПВА МИ разг. - вж. разгнивявнм ев
КИПЕЖ - 1. орен:, еж. брожении;
2. орен, еж. разгар
КИПРЯ СЕ разл. ирон·. - вж. глася се 1. аaαч.
КИПЪР нар. - 1. вж. напит;
2. вж. красив
КИ1П1-1 . еж. вря 1. аaaa.;
2.	орнн. а.. бушувам 2., 3. е 4. аaне.;
3.	прнн·. еж. гневя ен
КНР рззг. - а.. мръсотия 2. зата.
КИРАДЖИЯ простонар. - вж. наемател
КИРЕЧ длал.. - еж. вар
КИРНМ простонае. - в.. нним
КИРКА -вж. търнокоп
КИРЛИВ рззг. - еж. мръсен 1. aaне.
КИСЕЛ - 1. еж. вкиснал;
2.	орнн:. рззг. еж. недоволен 2. знае.;
3.	орен:. разз. еж. нирнзпдлджнн 1. аaнч.
КИСКАМ СЕ - вж. смея сн
КНСКННЕ - вж. смях
224

КИСНА - 1. орнн. разг. еж. жнея 4. зава.;
2.	орзн:. разг. аж. бездействам 2. знач.;
3.	орен, разг. олр. в.. стоя 2. знач.
КИТЕН - 1. аж. живописен;
2. еж. киеи?τ 2. зава.
КИАНЛ— диал. - еж. накит
КН—КА - 1. аж. букет;
2, разш. в.. връзка 1. зава.
КрТ—ОСТ - еж. живописное,
КНТЯ несв, ооет. - аж. украсявам 1. знач.
КИТЯ СЕ ннсе, оолт:. - еж. кича се
КИЧ - еж. безвкусица 1. аaнч.
КИЧА н-св. - еж. украсявам 1. м 2. знач.
КНЧА СЕ нзсв:. - Уоинoсвсе он о цeΉтс. нaоemм,
хубнсв динхc, за ра орсдобмя краеве вер. Все сл
кичи с огърлици, пръстени. ори^и.
—	равкрнeевам се а несв., гладя ее резг., китя еи
поет,, труфя се
КИЧЕС— - 1. Който има петте, нашироко израснали
клеам. Кнчлст явор. Кичест дър.
—	клонест, клонат
// Зс дърво, хинoт. клен - кoCтo н гетто инзол-нΉa.
исзлмoтнa. има мнтгт листа. Кнчестн чемшири.
Кичлсто мушкато.
—	бухлат, лиетнат, листат, еухлиет диел..
2. който - о мито- знлноваа е цветя. Кнчестн хълмо¬
ве. Кичести полета.
—	китин
КИЧИЛО диал. - в.. накит
КИЧ—ВСКН - еж. бизвкуеин 2. заеч.
КНЧ—ЗЕН рззг. оренерр. - вж. еизвкусен 2. зачч.
КИЧУР - вж. гро/д
КИША - ПoлyинзтoпΉa, иaамΉоaaт сняг, рр-м-о-н о
кал. Времето е омекнало и навън е оишa. Непри¬
ятно е де газиш а кишата.
—	лапавица
КИШАВ - 1. Зс почет - о-Cтo - омеат исзмноaao, о
оeщa, кал. Конете затъваха а кншаентл угари,
Кишава ливада,
—	разкалян
2. еж. дъждовен 1. знаа.
КИШ—ВЕН диел.. - еж. дъждовен 1. аaнч.
КИШ—ВНТ - еж. дъждовен 1. зачч.
КЛАДА - Горящ куп -трвс, голям бу-н опея. Пла¬
мъците на горящата клада осветяваха всичко
наоколо.
—	костер нар,
КЛАДЕНЕЦ - 1. Дълбоко ваоoрaяс в -ззе-ана на¬
около дупка а ЗΉеятн. от оoстo он еерпе аорт о
кофа, пиeкнчняa на въже, мае о друго приоптооб-
леяен. Вадя вода от дълрcкuя оледнн-ц.
—	бунар нар,— геран диал.,, и/лак диал,, въевл
диел.
2. нар. еж. извор 1. зата.
КЛАНЕ - Маоовв вабuвaнн на хора о хлада- oиъ-
.μη. Потушаването не въстанието бе сunpоао-
д-но с масово клане не н-внонн хора. По вр-м-
на войната е рил свидетел нз страхотни кла-
нзта.
—	сич, касапннца орен, разз., кланица прнн, олр,,
масакър книж. рядко
КЛАНИЦА - 1. Сграда, пре-аезааа-ат за клан- от
дo6eтъо· Той работи а кланицата.
—	екотобойна остар., каенпннцн рядко, салинна
остер.
2. орен:. олр. вж. клане
КЛАНЯМ СЕ несв. - 1. Пиaсс пакета, еβнддне гла¬
ва за поздрав мля а знак на yасжΉauΉ. благодар¬
ност·. Артистът се кланяше на пурликатз, е тя
вс- по-силно ло аплодираше.
—	покланям ее в нлсв.
2. Пoaeтне онтo Το.ηοτβο, оao- вeoщa села. Славя¬
ните рили езичници л се кланяли не дъра-тата.
—	прекланям еи., покланям ев
КЛАС - Група учнамци о постоянен ототсв, което сн
оТучавао о обще првпрнмс ринз учебната горяна.
Ученик от V6 олес.
—	паралелка’
КЛАСА - еж. разрид
КЛАСИРАМ рядко - еж. рнвприинлям 1. знаа.
КЛАСИФИКАЦИЯ - вж. дилнтен 1. зата.
КЛАСИФИЦИРАМ - в.. рарпридилям 1. заеч.
КЛАСИЧЕСКИ - 1 . а.. античен 1. знчч.;
2. типичен 1. знае.
КЛАТУШКА— - еж. клатя
КЛАТУШКА— СЕ - 1. вж. люлея еи 1. знач.;
2. рззг. вж. олюлявам еи 2. зата.
кИ—ТМ - Дβeдa нещо или aсоoгo атоам-натем, от-
олoaсβaм -кола -дна опорна ■опака. Билиumл кла¬
тят лодката. Вятърът клети клоните, Майка¬
та клати детската люлка.
—	люлея, люшкам, клатушкам, кандилкам
разг.
КЛАТЯ СЕ - 1. вж. люлия се 1. зона.;
2. еж. олюлявнм си 2. зата.
КЛАУЗА юрид. ~ вж. член
КЛАШНИК длал, - вж. ямурлук
КЛЕВЕТА - еж. еплитня
КЛЕВЕТНИК - вж. сплетник
КЛЕВЕТЯ несв. - 1. Изказвам oeчeс есна, съобща¬
вам за oтoиΉОOтo от ясоoпo лошо нещо, за да му
навредя. Знам кой м- кл-влти пр-д началство¬
то. Брат ми винаги м- клеветеше не майка ми,
чн не съм си научил уроците.
—	клипя орен, разг., топя’ орен.. рззг., ковладя
pa-г., портя жарл.
2, рззш. вж. влдслдве 1. м 2. аaнч.;
У разш. в.. обвинявам
КЛЕЙ - 1. вж. смола 1. знач.;
2.	вж. туткал;
3.	разш. еж. лепило
КЛЕЙМО -1. еж. пичат 1. зата.;
2. орен:, книж. вж. позор
КЛЕЙ—Я нзсв. - 1. вж. жиод?вам 1. зона.;
2. ор-н.. оииж. вж. рааобличнвам 1. зата.
КЛЕПАЧ - 1. Пoдаeдaa кожица, която покриен
окото отвея е го пиндпсзвн· Подпухнали клепачи,
Зачервени клепачи.
—	клепка, мигач рядко
2, Обион. мн. вж. мигли
КЛЕПКА - 1. е.. клепач 1. знач.;
2. Обикн. мн, вж. мигли
КЛЕПЯ несв. - орнн. разз. еж. кливитя 1. aaαч.
КЛЕТ - 1. еж. нншастин 2. знае.;
2. вж. жалък 2. знае.
КЛЕТВА - ТeиднoтвΉao еTншaяuΉ за езпелянаее
оа някакво зaдeлжняeΉ. оoem- има отоТнао важно
значнаве. Клетва за вярност. Клетвата мина
бързо и тържествено.
—	обет оннж. търж,, оброк остар:.
2. Зложнлатнляе думи към нсотпт, за дс му сн cayac
нещо лoщo. Двете жени сн скараха л започнаха
К
15. Бьeпниoоu ocoтoeеΉa е aнmтocеΉH иΉaнcо о финантлoпuаеu
225

дз си отправят клетви. Сиоеха се клетен сре¬
щу правителството.
—	проклятие, проклинание, /нкленннин, анате¬
ма
мнт. —> благословия
КЛЕТКА - Малка кeщeaоa мля астсoиΉoo πoеΉшн-
нен, oпиндняo о иΉЩΉoкe ял— е миΉДΉ0oa тел, е
което лн дeидaт рсви .ев-тне вам птици. Дър¬
жаха звяра в клетка. Клетка зз канарчета,
—	кафез
КЛЕТ—ИК - вж. нещастник 1. - 2. знае.
КЛЕЧА -разз, прен-рр. еж. веся 4. аaαч.
КЛЕЧКА - орен:. рззг. вж. големец
КЛИЕНТ - 1. Лице, което редовно сам често купува
отнякъде ял— оо яскoгo (по omяoщняcн оа есoс-
зсна сам оа пиopсвaaa)· Продавачът винаги го
посрещаше прив-тлиео, защото той б-ше един
от озй-в-pонτ- му клиенти, Искам да продам
лоз-то, стига де нам-ря клиент зе него,
—	купувач, мюшиаия простонае.
ант. —· продавач
2.	Лице, конто обикн. р-ровоо пoтΉшсвн иΉoт-иαaт.
хотел, асаΉДнaeΉ зс услуги в пер. Тази вечер аa-
зиното Реше полупразно л му се струваше, че
той е единственият олuеоm. Нн- сме р-доенн
клиенти не хотела.
—	посетител
3.	еж. доверител
КЙИК ооет. - еж. вик 2. знаа.
КЛИКА оuиж. неодобр. - Групировка от кoиeooяo
-бедсонне лице оъо овлав птзвцмм. Масонска
клuоз.
—	камарила орен.. неодорр., мафия разш,, коте-
рня книж,
КиНм—М — а.. кимам
КЛИМАТ -п-нн. вж. обстановка 1. знаа.
КЛИНЕЦ - разш·. еж. гвоздей
КЛИНИКА - еж. болница
KЛН—ИΑ разз, - в.. кръшкам 1. знае.
КЛННЧЕ—Е рззг. - еж. бягство 1. знач.
КЛИР цър^. - 1. вж. духовенство;
2. еж. клиро?
КЛИРИК църк. - еж. духовник
КЛИР—С цъpо. - Мсoт- за певци от двнтн страня
пред олтара а църква.
—	клир църк.
КЛИАСКН - вж. духовен 4. зяна.
КЛНСАВ - Зс хляб е аивпe тестени eаpeлeс - който
- н-р-п-а-н, лепкав каов тното. Клнсзв козунак,
Клнсзвз баница, Клисае хляб.
—	тистен, петяв, тиклав диал..
КЛНСЧАА - Тясне еяoтo между веооке олaнcнoоe
склонове. С-лото е еaзncлcмc-оc а мъчнодос-
тъпна планинска клисура.
—	теснина
КЛИШЕ - 1. Металне, кaеннaa вам дървена плочка
е aсесoтeлнoa оoвъихaooт, аа кoстo пое-рсан- еа
езделбаое иcoyaкa, чертеж, нндпее за соонаатвс-
он, яем -оречнтноеят -Tиса, получен от ooаu ос-
чин. За рроя напраенхм- клише.
—	печат
2. орен, ннодобр. вж. шаблон
КЙНШИАЛ— - олр. еж. шаблонн/ерам
КЙНШНАЛ— - вж. шаблонен 2. знаа.
КЛОНКА - орен., вж. вертеп
КЛОКАМ 1. вж. вря 1. зона.;
2. в.. бълбукам
КЛОКОТЯ -1. вж. вря 1. зата.;
2.	еж. бълбукам;
3.	орзн:. рядко вж. бушувам 3. зата.
КЛОКОЧА - 1. еж. вря 1. заса.;
2.	а.. бълбукам;
3.	прен, еж. бушувам 3. зачч.
КЛОН - 1. Оорелен eзисooeк, oTeон. гвлсе по иaа-
мeи, -т тоеТло вам храст, ое който рсотсо есе¬
тата е плодовете. Сливата бе провесила клони
и над улицата. Вятърът разклащаше клоните
не върбата,
—	етвол, вийка, грана ооет., гранка поет,, внтва
поет.
2.	орен:. Сaеooтoятeлoo, обоооТнос -тр-е-не- не го¬
лямо лт-пеноко, културно мае -^00 учреждение.
Пcщеосан олcн:. Банков клон:.
—	филиал
3.	еж. отрасъл
КЛОНАТ - 1. в.. κ^^?. 1. знач.;
2. вж. кечест 1. знае.
КЛОНЕСТ - 1. който има мноов клоам. Клонесто
дърво.
—	клонат, стволоват, стволиет, клоновит нар.
поет,, клончиет длал.
2. вж. кичие. 1. зона.
КЛ———ВИА нар. полт, - еж. клоннет 1. зата.
КЛОНЧЕС- диал. - в.. клонест 1. знае.
КЛОНЯ нзсв·. - еж. насочвам се 1. аoaч.
КЛОПКА - 1. вж. капан 1. анaa.;
2. орнн, вж. уловка
КЛ—ЧН - 1. Цирков ертвот, който изпълнява кoеeе-
нм н-м-ра. След номера на клоуните дойде р-д
и не зкрорзтите.
—	палячо, смешник, шут’, комеднант разш,
2. прнн·. ннодобр. Човек, отCmв ое държи янoΉиuoаoo,
глупаво е оиΉаeзсeовa яΉ-д-TиΉяeΉ, презрение.
Държи се като клоун.. Прави се на клоун. Обли¬
ча сн като клоун.
—	πнляед орнн:. неодорр,. шут’ орен, н-одобр.
аuркмджне разз. неодоРе., комедиант орзн·.
КЛ—ШАР - еж. бездомник
КЛУБЕН - вж. грудка
КЛУП - вж. примка 1. aaнч.
КЛЪССАМ - орен рззг. вж. обиждам
КЛЪВКА длал. - вж. човка
КЛЪЦВАМ-1. еж. отрязвам 1. аaне.;
2.	еж. порязвам;
3.	орен:. разз. еж. обиждам
КИЬоП—М жарг:. - вж. ям 1. зата.
КЛЬ—ПНЧКА жерг. - еж. храна
кль—щав - вж. мършав
КЛЬОЩ—ЕЕЯ рззг. - вж. елнбея
КЛЬОЩАЕ—СТ - еж. мършавоет
КЙЮЕННЦА диел.. - вж. човка
КЛЮКА - вж. сплитня
КЛЮКНА - еж. сплетник
КЛЮКАРСАВАМ - еж. влдeлдве 1. зата.
КЛЮМАМ - 1, рззш. еж. дремя 1. зата.;
2. рззг. еж. кимам
кЛюМСА— - 1. Зс иaттΉ0UΉ, цвете е пор. - оав-.-
дам те асролс е вттиaяe оoиндe езпсТваае на све¬
жест. От топлината цветята клюмнеха.
—	оклюмвнм
ант. —> изправям се
2. еж. отпускам се 2. знае.;
226

3. орен, вж. отчайвам те
КЛЮМНАЛ - вж. отпуснат 1. знае.
КЛЮН - е.. човка
КЛЮЧАЛКА - еж. брава
КЛЮЧОВ аинж. - 1. вж. основен 1. знае.;
2. вж. ?τрнτнончеeки
КЛЯКАМ - 1. Пoдгeвсе ос о-лΉЯΉTΉ в сн снишавам,
Т-з -а онран. Жената клекна пред огиищеmО1
Детето оляаaш- и ставаше.
—	ернклекам
ант· —> ставам, uаоисвсе те, вдигам он, оадсоам се,
сeаnисссе се
2.	пран. разг, пренебр. вж. бпанинвм —е —.
КЛЯФКА— - еж. лня 1. знаа.
КНИГА - разг, в.. хартия
КННГ—ПНС - еж. библиография
КННЖС - Осoцнлaитос риeомoкa, ncееeoe уаст-
тoeΉИΉaeс от официален хaисктни. Бюрото му
е затрупано с книжа·. Км-тът подписа някои
книжа. Книжата. му се а р-зредне.
—	документи, бумаге пренебр:.
КННЖЕ— - в.. хартиен
КНИЖНИНА - вж. лнτеанτсра
КНИЖНОСА рядко - в.. бумашена
КНИЖ—ЕЕ— - 1. Който тн oтaaтс до оoc.нcoн. до
оcoеeoo творчество мае е оиeoъш от онe.oe-
натн, на neoенooтo таcиaΉooвc· Книжовна дей¬
ност. Книжовен език:. Книжовна дума,.
—	леτеааτсаее, племен остер-.
2. диел. вж. грамотен 1. аoaч.
КНИЖОВНИК - 1. в.. пнемтвл;
2. вж. будител
КНИЖ—ЕНОСТ - еж. лнτвааτсрн
КОАЛИРА— СЕ кннж. - в.. eкювявмм еи
КОАЛИЦИЯ - Обединение оа отлeтeaeoоc naитec
вам на държави оа дo6иoвoлau осчнлс зс оеотиоа-
ой на oбшв цели. Предизборна аозлниня на десни
партии. Бcлоиa коалиция.
—	съю/, блок
КОАФЮРА книж. нежел. - еж. прическа
КОБА старин. - 1. еж. прокоба 1. знач.;
2.	вж. беендннмен<)ввнин
КОБЕ— оо-т. - вж. зловещ
КОБРА - прзн. резг. вж. проклетница
КОВАРЕН - 1. Оейоо nиcоиcmo. о uаеαес вoъшнoт-
всвн злите ое aaеΉИΉяeя oрисеo някого. Коеар-н
врал. Коварен партньор-.
—	подъл, вероломен, лукав, перфиден ониж.
ант. —» честен, пеетен, лоялно
2.	Оойоо е извършен о eаесес, пор оиcоиeтcΉт- нн
eзмненo а-6иеднлaтнлттвo. Коварен план. Ко¬
варно убийство.
—	подъл, вероломен, лукав, внъзнвслeкu кннж,
перфиден кннж.
3.	еж. опаснн 1. знае.
КОСАР—НК npрсо■о>нзp. - еж. лукавец
КОВААСАВ— - 1. Отобенвет, аерон то хниaотниa оа
кoвсинa човек. Коварството му пролича в-доa-
ла.
—	подлое., вероломство, лукавство, лука¬
вост, ъукавщнеа разг, перфидно?, оииж.,
велзивслщuна ооиж·, велзевслeτво онлж.
2. П-отъркс, риoссн не оcвaиΉО еовек. Превзеха
властта с коварство. Изе-сонн се техните
коварства.
—	вероломство, подлост, лукавство, лука-
№?! лбкмвщнна рззз., велзевуъщuнм оиuж,,
виазевбл?τвд книж, визаеτийщнеа рядко
КОВВАМ разл. - еж. /абевнм 1. зата.
КОВЛНДЯ рззг. - в.. клеветя 1. аaαa.
КОВЧЕГ - Оиoдeлooвсo еaoдeо о оорелен кслак, е
к-йто ое полага mслoтo яс покойнек, за -е Теде
оooиΉTaa·
—	саркофаг онuж, сандък разз,, кивот кнлж, ос-
map.
КОДЕКС - СToиocк от аскooc е я-иеaтcвoc екавве,
които определят ooнoщeocсma а дарена оТлсто ан
веществения живот. Кодекс нз труда. Наказа-
тзл-н кодекс. Процесуален кодекс.
—	законник кннж, анкон рззш.
К—ДЖА простонзр. - еж. доста 2. aaaч.
КОДИРАМ - вж. зашефровам
К—Д—Ш разг, - 1. вж. шигн;
2. еж. шегобиец
К—ДОШН разз. - еж. вαкαеαм2 2. знаа.
К—ДОША СЕ рззг. - еж. шегувам си
К—ДОШЛНЯ рззг. - а.. шегобиец
К—ЖОДЕР рззг. н-одобр. - е.. експлонтнтор
К—Ж—ДЕАСТЕНМ разг. ннодорр, - еж. експлоа¬
тирам
КОЗ - орен-, еж. наосмееτ 2. аoaa.
КОЗЕЛ - Мъжка коза
—	пръч	ΪΓ
К—ЗНН книж. - аж. еплитня	Ж “
К—ЗНОДЕЙСАЕА— книж. остар. - а.. интрн-
омеτ?τвмм
КОКАЛ - еж. кост
КОКАЛЕСТ - вж. костелив
КОКЕТЕН -1 . еж. елегантен 1. знае.;
2. еж. кокетлив 1. знаа.
КОКЕТИРА— - 1. С орздл. с. Изтекв-м aeшo свое
вам ое оиeдттнвсе като свой. Кокетирам с леви¬
те сн убеждения. Кокетирам с произхода сл.
—	пнрмдирмм, кокетничн
2. рззш, еж. люеизнича
К—КЕТЛИВ - 1. Който - окл-ойн към о-кйтoтвo,
флeитyвсaΉ· Кокетлива усмие^^а^. Кcа-τлна по¬
глед.
—	кокетен
2. вж. глнзлне
К—КЕ—НИЧН - 1 . вж. кокетирам 1. знае.;
2. разш, е.. любизннча
К—КЕАНОСТ - еж. елегантност 1. зата.
К—КЕТСАЕ— - еж. иангнеτед?τ 1. аaнa.
К—КИИК— разг. - еж. костилка
К—К—AИΑ СЕ рззг. - вж. блещя ев
К—КОАЯ СЕ разз. - вж. блещя си
КОКОТКА - 1. Жнее с леко отвнденее, леке .нна.
—	ксрτнваека рззш.
2. рззш, а.. проститутка
К—К—ШНР—НК - вж. курник
КОКОШКАР разг. ирон·. - еж. краднц
КОЛА - 1. е.. автомобил;
2. еж. каруца
КОЛАЙ npcсmcнзp· - еж. начин 2. зона.
КОЛАН - 1. Нноооеноо щcиoоa аноос от кожа, плат
е ρ^, оoсoo cay.— за оиeoтсoсoΉ еле зс украса oa
дреха около киьooс· Панталонът му бе пристег¬
нат с кожен колан,
—	пояе разг, (орикн. от плат), каиш разз, (оPион.
от кожа), опас диал.
2. вж. ремък
227

КОЛАР - еж. каруцар
КОЛ-Ч - 1. Човек, който коам -оТстьк, теeон. е
клаееца
—	касапин нар,
2. нар. еж. убиец
КОЛеБА—НЕ - 1. Лепта аа иΉщeoΉaнooт. еа сме¬
лост при взненеΉ на някакво иΉщeaeΉ· След дълго
аcллбaон- р-шнх де му се обадя оо телефона:.
Напуснах службата рез колеранин. Колебание¬
то не npaеиm-лсτвcτc да оровед- реформата,
е вредно за страната,
—	двоумение, колебливо?!, ниришнтнлност, раз¬
двоение, анаgвдеед?τ
ант. — решителност, остΉooимao-oт. тетр-ото
// решителност, инщeеooo. яноoкoлΉ6eеooт, овър-
-ост
2. книж. сонц. еж. амплитуда
КОЛЕБАЯ СЕ - 1. Не мега дс ИΉЩC как -а постъпя
при дарени оТотоятнлттаа, е отстоян-- на енрн-
щeтΉлнooт е съмнение сем. Колебая се дали де
замина на работа а чужбина, Н- се оолнбейτe,
ами тръгвайте с нас. Не му рн присъщо де се
колебал дълго.
—	двоумя ее, чудя еи, мня ее рззз, двоя еи рядко,
лутам еи орен:. рядко
2. орен, вж. променям ев 2. знач.
V отвя (aaеeисм ое, зсооссам) аа креотопът разз.
нс оиъomoneo темрззг, на-вн тем разз., аудя он е
он мая кой пет -а хване разг. кем 1. зона.
КОЛЕБЛИВ - 1. Който се кoлΉ6сΉ. не аеaΉ как дс
рвоттов мае ваисасас колебао-н, яетипурност.
Колебливо момче, Винаги е колеблив в сдллкн-
тн. КолеРлив поглед. Кол-рл-вн действия.
—	нерешителнн, плах, неуверен, нисамоувнрен
ант. —»решителен, непоколебим, твърд
2.	В к-йто аертеа cаΉИΉеooo, yеΉдннoет· Колеблив
отговор, Колеблив отказ. Колеблив тон.
—	неенгурин, енсвирин, плах
ант. — категоричен, твърд, инщeтΉaΉн. Tнаоий-
оoелoвΉa, Тезаонлацеоаен
// непреклонен, твeиа. aнyеoaeм
3.	еж. променлив 1. знач.
К—ЛЕБЙНЕОСТ - еж. колебанне 1. зата.
КОЛЕКТИВЕН - 1. еж. групов 1. е 2. знач.;
2.	еж. общ 1. знаа.;
3.	е.. задружен 1. зата.
КОЛЕКТИВНО - еж. задружно
КОЛЕКЦИОНЕР - Човек, който отТ—рс aсоaквe
цнянооте. Кол-аииcо-p не старинни прндмети.
—	събирач
КОЛЕКЦИОНИРАМ - Правя оoлнкцeс от aйше.
Колекционирам марки. Кcл-ацнcонpaм стари
моннтн.
—	еъбирнм
КОЛЕКЦИЯ - Стеране е ouoтΉентeзeисяu нрат-
рода— оиepмнтe. Колекция марки, Колекция от
стари оръжия.
—	сбирка
КОЛЕЙ— - разг. еж. внлослпид
КОЛИБА - Малка, оиooтa пеянтова отщс. oбeое. от
-рнн стая, оторсснон от лек мaтeиeсa. Дъсчена
колиРа.
—	кошурка, хижа рядко. салнш диал:.
КОЛНЕ кнлж. - еж. огърлица
КОЛИЗИЯ оииж. - еж. сблъсък 2. знач.
КОЛИЧЕСТВЕН - К-йто сн oтяaoс до колмаеотво,
оoйтo - οοτ^το о кoлeеeoтβ0· Кол-честе-н- по-
кеззтнли. Количествен състав·.
—	числен, броин, квантитативен ониЖ1
КОЛИЧЕСТВ— - вж. брой 1. знач.
КОЛОЕЗДАЧ - еж. велосипедист
КОЛОНА - 1. Вертикална по-пора от к-мек, мра¬
мор, дърво е др, която - наемент от еooΉшстa
конструкция аа οπΌ-ρα. Бетонна колона, Дървена
колона:. Каменна колона,
—	стълб
2.	Всяка отвесен р-деца от ончстяе индевΉ във вноо-
нмо, кавга, опеосямн е др. Статията тл във
вестника е на три колони.
—	стълбиц
3.	в.. редица 2. аaнa.
КОЛОНИАЛ - аж. гастроном2
К—Л—ННСТ - еж. заселник
К—Л—РНА - ХaиaотΉиес оообняоот, твoнoбинаee на
нещо (еΉoтя-oт. епоха, хваожнотвняо nиеeавΉДΉ-
ове е -р). Възрожденските къщи придават осо¬
бен колорит на този лрад. Разказите нз Елин
Пелин имат специфичен оcлcpuτ:.
—	колоритност, оцветино?, орен,, обагрено?!
орен, оцент ониж,. рядко
К—И—рНтЕ— - 1. еж. живописен;
2.	вж. забилижнтелин—2. знае.;
3.	орен·, вж. нзaнзиτелвн 2. знач.
КОЛОРИТНОСТ - 1. в.. колорит;
2.	еж. живописност;
3.	в.. нвразнτеледeτ 2. знае.
К—Л—С книж. - вж. великан 2. е 3. аaне.
КОЛОСАЛЕН онлж. - вж. грамаден 1. е 2. зата.
К—ЛМ несв. - в.. /нколвам 1. знчч.
К—ЛМ—О рззг. - в.. род
К—МН мнд. - вж. беаеъзнание
КОМАЙ разг. - е.. почти 2. аaнa.
КОМАНДА’ - рззш. в.. заповед 2. знач.
КОМАНД—2 - 1 . еж. дружина 1. знач.;
2. в.. екипаж
КОМАНДВАМ - е.. заповядвам 2. аенa.
К—МАНДНР - еж. военачалник
КОМБИНА рззг. - еж. съдружие
К—МБИ—НТИВЕ— - еж. eкдернзнτилее
К—МБИНМТИВ——СТ - еж. съобразително?!
К—МБИННТ—А разз, uеcдcрp. - Човек, който умен
-а прави комбинации, често ос oay.e о енnoaвв-
леас oиΉДoтвa зс роотигсан еа oскαовн цел. В по¬
литиката е голям комбинатор,
—	нграч разг. неодобр:.
К—мБнННЦНЯ - е.. съчетание
К—МБНННАЛМ - еж. съчетавам
К—МБНННАЛНЕ - вж. съчетание
КОМЕДИАНТ - 1. еж. комик 1. знач.;
2. рззш. вж. клоун 1. в 2. знеч.
К——ЕДНЕН - Който - характерна, oвoCoтвΉя на
кoмнpвс. Комедийна роля. Ком-дн-н епизод.
—	комичен
К——ЕДНЯ - орен:, еж. смехория
К—МЕНААР - 1. РaзсooсвaoΉ на съдържан-нто на
тноoт вам диcгo aнщт. оТскн. о еанмент— еа лиа¬
на оинцнноa. Съществува опасност от лзопач-н
коментар зе събитията, Имзм свой коментар
зз филма,
—	ееτиапаеτааие книж., тълкование, трактов¬
ка книж., интерпретиране книж., тълкуване
2. еж. анализ 1. аaнa.
228

КО—Е—ТНАОА - 1. Лице, оoeтo коментира, ааа-
aвзвиa събития, риaвu оoмнятaи· Политичнски
коментатор, Бо-нлн коментатор.
—	анализатор
2. еж. тълкувател
К—МЕ—ТИРА— - 1. Рсаяoaсаaе ле-ержня-етв,
омесела не aйшo. Хората комзноирзт съби¬
тията оо различен начин, Коментирам текст,
Коментирам закон.
—— тълкувам, интерпретирам книж.
2. вж. обсъждам
КОМЕРСИАЛЕН книж. - 1. Който тн отяноя ро
oτигoсвс ме— н оиuтeш оа тeиooвeц· От комер¬
сиална гледна точка продуктът е добър.
—	търговски, кдмереиeкн книж.
2. който - сто спекулативен характер, οοτ^το лее
oтиненд кем оТеоатяенон, печалба. Жнв-ем а
един аомлpсиел-н сеят, където паритн се еснч-
№.
—	сметкаджийеки, меркантилен оолж:, търга-
шнекн, кдмиаее?кн книж.
К——ЕАЧЕСКИ кнлж, - еж. комерсиален 1. м 2.
знаа.
КОМИК - 1. Актьор, оoCmo uoиaΉ комични роев. Той
е добър комикс.
—	комедиант
мнт. — трагик
2. орнн·. разг. еж. емишннк 1. зона.
К—МИ— - Отвор, канал в соената на двлмшй от оо-
нcшemв aнooиe, през който валuан дмеτm. Вятъ¬
рът вне а оcмuиз. От комина излиза дим
—	оджак нер,, бмджа диал.., димник диал..
КО—НСНОНЕР - вж. брокер
К—МНЧЕ— - 1. в.. комедиен;
2. еж. емишин
КОМКА разл. - в.. причастие
КОМПАКТНОСТ ониж. - Неаваме нн оo-oтляеo
колманотво хора от обикновеното, сеТрани ан
нрио есoтт. Компактност на uеснл-нuнmc.
—	плътност, гъстота, гъстннн
ант. — рехавост, исpоooт
КОМПАНИЯ’ - 1. Група лице, отбрани -а рийкaиaт
взвнотя- ар-ме заедно, o6cон. зс резве-аенс-. В
ресторанта заварих голяма и шумна компания
младежи. Весела компания.
—	дружина разз,, тайфм разз.
// Сτвенoтoo оиeTввaвaaн. -Тщуааое о aсоoгo. ори-
ототвеноо на някого о цел оТщуваае. Чувствам
с- добре в тяхната компания.
—	общество
2. вж. спътник 1. заеч.
КОМПА—НМ2 - Ст-руж-е, oигсяcасцcс на oиopни
ферми, nинаоиeсmвс м пор. за обща дейност. Же¬
лезопътна компания, Застрахователна компа¬
ния, Минна компания.
—	дружество
КОМПАНЬОН - вж. спътник 1. знач.
КОМПАНЬОНКА - рззг. рззш. е.. проститутка
КОМПАРАТИВЕН книж, - в.. сравнителен
1.	зона.
КОМПЕНСАЦИЯ книж, - 1. УиaвеoанoсeaеΉ ан
асoyTс о печалба. Щ- получа лн комο-нсauuя зе
лоялността си?
—	вквнaгрнжgиени
2. вж. обезщетение 1. знаа.
КОМПЕНСИРАМ книж. - 1. Дaвaе нещо като
кoеnннoaцcс. като oTнзщeтйявн· Пр-дорнятне-
то е готово де компенсира изцяло разходите л
загубите на потърпевшите.
—	обизщитявам, въ/миздявам оuиж.— покривам
орен..
// Давам на нскooo нeшт като в зaесaс· Всичко бих
направил, за де компенсирам пропуснатите
ползи. Кой ще компенсира мъките ни а родини¬
те не прехода?
—	възнаграждавам, възмездявам книж.
2.	Замествам нещо, което липсва, служа като относи¬
телна кoмлeaoнцис на еншв ррвг—. Липсата не
умсои-ни способности студентът аcмn-оснpa-
шл със зубр-нн.
—	наваксвам, балансирам орен-. книж:
КОМПЕТЕНТЕН книж. - еж. вещ — 1. аaaa.
КОМПЕАЕ—А—ОСА - 1. ониж. Пoаaсямс и уме¬
ния в реднон -Тавот. В политиката е нужна
компетентност. Урнднн съм а неговата компе¬
тентност:.
—	професионализъм, компетенция ониж., про-
фиeидннлндeτ рядко
ант. — некомпетентност, яΉ0ИoфΉoeoaслвзτм.
двлΉTнятoтвo. peлeтннтшcaн, а-пртфесивнаанотт
2.	вж. опитност 2. знна.;
3.	юрид. еж. компетенция 1. зана.
КОМПЕТЕНЦИЯ - 1. юрид. Пре-встевен- от ас¬
кон вам уттав орева ен служебно лице вам инотв-
тyцмс. Нямам власт де реша този въпрос, той
не н от моята компетенция, Случаят не е от
компетенцията на общината,
—	компетентност юрид., правомощие книж.
2. онuж. вж. компетентност 1. зона.
КОМПЛЕКС - paзш. вж. квартал
КОМПЛЕКСЕ— - Оойто е отентнове ат отдел¬
ни нeшa, свлнявс м - резултат от обща дейност.
Комплексна програма: Комnл-аснн мерки.
—	съвкупен, еборин
КОМПЛЕКТ - Сьβоcюaooo. сбор вт aeшa. о ропта-
вaшa он функция е еднакво оиΉДнaзaaaeяcΉ· Ком¬
плект инструменти, Комплект спално Рнлъо,
Комплект прибори..
—	гарнитура, набор3
К—МПЙНКАЦИЯ ооиж. - вж. усложнение
КОМПЙН—Е—А - 1. еж. похвала;
2. аж. люевзноет 2. аенa.
КОМПЛИЦИРАМ ониж. — еж. усложнявам 1. зааа.
КОМПЛИЦИРА— книж. - 1. еж. сложен 1. зана.;
2. еж. трудин 1. зона.
К—МПЛИЦНАА——СТ кннж. - еж. сложност
1.	знаа.
комплот книж. - вж. заговор
КОМПЛ—ТНДЖНМ рядко - еж. заговорнек
КОМПЙ—ТИААМ книж. рядко - еж. загдвоанича
КОМПОЗИЦИЯ - 1. РaзоoлoднaвΉ м вτтинщaa 0^
гaявасцcя на отр-енст- еаотв на нещо. Компози¬
цията на романа н много интернснз, Произве¬
дението име сложна композиция.
—	етруктура, строеж орен.
2.	сοеu· вж. влак
К—МП—НЕ—Т книж. - еж. част 2. зааа.
К—МПАЕСИАА— техн, - Вониаaе пор яaaсoннн
0-4000·, атзрух, оазовн а зaтаoиΉн сър, nиco-
тртнство. Предназначението не помпата н де
компресира а хидравличния цилиндър масло под
налягане,
к
229

—	нагнитявам тнхн.
КОМПРОМЕТИРАМ кнлж. - еж. злепоставям
КОМПРОМЕТИРАМ СЕ книж. - еж. излагам ев
1.	знач.
КОМПРОМЕТИРА— книж. - еж. дпдвдрее
КОМПРОМЕТИРАНЕ нниж. - еж. излагани
КОМПРОМИС - еж. отстъпка 1. зона.
КОМУНИКАТИВЕН книж, - 1. рядко е.. общи¬
телен ’. знаа.;
2. еж. съобщителен
КОМЧ—иКаТНВ——СТ книж. рядко - еж. общи¬
телност 1. анaa.
КО—УНИКНЦН—НЕН книж. - ож. съобщителен
КОМУНИКАЦИЯ книж. - 1. еж. общуване;
2.	Обикн. мн. ож. съобщение 2. знач.
КОМУНИКИРАМ книж, - вж. общувам
КОМУНИКИРАНЕ книж. - еж. общуване
КОМФОРТ - 1. Съвкупност от битове и .иoнCoоя
удобства. Обичам комфорта л не мога де живея
на село. Новият хотел сл отличава с комфорт.
—	удобство обиои. мн., комфортно?, уют, уют¬
ност
мнт. —> некомфортност, аeoоoефoит. неудобство
2. Стотояяме, оooнmв еванк н осеоТо-но от тиΉΒoгa.
ясnиΉжнaвe. мека и пор. Душ-в-н комфорт:
—	уют, уютност, комфортное,
мнт. —> дискомфорт, а-комфортност
КОМФОРТЕ— - аж. уютин 2. зава.
КОМФ—РТ—ОСТ - аж. комфорт 1. и 2. зяте.
КОМШНЙСКИ рззг. - еж. съседски
КОМШИЯ разг. - аж. еъеид
КОМШУЛЧВАМ разг. - аж. съседствнм 1. знае.
К—МШуЛУК разг. - аж. съседство 1. аaαч.
КОНВЕЙЕР - УoтиoCooвo, риндoтaвaяасшo енорн-
кссотто движеща он лента, ое кoстo он тoвнист я
пренасят исалвaяв есmниcсaв· Нз конелй-ра ма¬
шината излиза готова в сглор-н влд.
—	транспортьор
КОНВЕНЦИЯ - аж. съглашение
КОНВОИРАМ - Пиeдиyдαвсм, oτоиoвoдpaе ката
oхисяс яскoo-. нншo. М-нонос-цът аооеонpзш-
трзнспортнн аcpерн. Юнкери конвоираха кня¬
зе. Той конвоира оРозите.
—	охранявам, ескортирам книж,, пная, вардя
рззг. ~
КОНВОЙ - ВτoиτдΉеo лице еле група, сoCoоooa
ηβοτ, оoстo риeдиyдсвс като oхисен зaoвoияeцв.
πλήοη-ι;-, тиaaoрoит. обоз и др., зс ра оийдoтвиa-
тс 6ягoтвo. ooиa6вaян в пр. Конвой от няколко
войници съпровождаш- зеmаcенu.ое.
—	вскорт книж.
КОНЕЧЛСНЯ - аж. гърч
КОНГРЕС - ПΉиe-дcaяo сев eааτaиΉаяo еввоa-
нт верховно oτTисевн на oиoaнcаaцeс, партия.
Учредит-лен конгрес. Конгрес не профсъюзите,
Конгрес на славистите.
—	форум орен·.
КО—ДЕНЗНРАМ - онuж. аж. сгъстявам 1. знае.
КОНДЕНЗНААН - книж, аж. сгъстен 1. зяте.
КОНЕЦ - разш. аж. влакно 1. анaa.
КОНКВНСТНДОР - орзн, кнлж. вж. вавонвател
1.	аaнa.
КОНКРЕТЕН - 1. Οο^ο яма твеон форма сем лещ-
нос·. Разговаряме зз кооаелτон неща, Искания¬
та на работниците са оcиоpеmнu. Въпросът ми
изискваше конкретен отговор,
—— определен, яевн, точен
ант. — общ, aнкoнкиemня. отвлнаея, н6oτиaоτнo
// неопределен, aнсoΉя. мъгляв
2.	Зс отCmт отава рума, който - оинденm ас местата,
иaзooвoин· В конкретния случай mu нямаш ална.
Оncpuм зе конкрет-н мом-нт от историята.
—	дндин, определин
ант. —> друг, иaалuaΉя, -та-е-а
3.	който ое вτаnивΉмa сенo, лнояо ое асTΉaяаβa, може
да он о-чуеотвс. Образите а понзияоа на Далч-в
се конкретни,
—	оееванм
ант. —> абстрактен, -твенаеа
4.	вж. материален 2. зана.
КОНКРЕТИЗИРАМ -вж. уточнявам 1. аннч.
КО—КАЕ—ИКН - еж. конкретност
КО—КРЕТ——СТ - Тоея-от на форма, оТраз мем
отщивст. Лиосва кcооp-mоcсm при инт-рор--
тнрзнзто на mеосmе. Образит- сн отличават
със своята социална конкретност, Липсва
конкретност а исканията не стачкуващите.
—	определеност, конкретика, яснота, ясноет,
точност
ант. —> абстрактност, нектакретноот, отвлеаняоот
//неопределеност, неялаотн, аняоаотт, мъглявото
КОНКУРЕНТ - разш. еж. съперник
КОНКУРЕНЦИЯ -рззл: еж. съперничество
КОНКУРИРАМ -разш. вж. съпернича 1. зана.
КО—КЧРНАНМ СЕ - еж. съпернича 2. аннa.
КОНКУРС - paзш. еж. ?к?τезнеие 2. зана.
КОНКУРСЕ— - в.. състнзатилин
КО—ННК - Лице, о—Ήтo яздя от кон. Двама конници
препускаха оо поляната.
—	еадае
КОННИЦА - Коеен войска. Успя де сн прехвърли
от пнхотата а кониuиamе.
—	кавалерия
КОНСЕНСУС спец. - вж. разбирателство 2. знаа.
КОНСЕРВАТИВЕН - Оойта държи ос oтaияя,
съществуващия р-р е -6ваае м - оиoтввявк не
аовото м оиoπиΉ0uвя-тo. еа o-лнеиme е резки
ои-мeня, nиΉoTисзyβнaвс вам - oвτиасн о такива
схващания. Шефът ни е аоос-ееamuв-о и няма
да при-ме оuаaавu новcаъа-денuя. Консервати¬
вен пол-тик. Кcнс-pвamuвон възгледи,
—	назадничав, ретрограден онuж., закостенял,
вкостенял рядко
ант. — прогресивен, нноиeднcенβ
КО—СЕРВЛТНВНОСТ - вж. консерватизъм
КО—СЕРЕАТНЗЪМ - Склонност към aноaaсaеΉ ен
oтaиoтo. орарецмоннтт·-, oтдмвялoт- е яΉβτзриu-
неaнн на я-вото. Конс-рватизмът му пречи не
работата.
—	наваднненво?τ, консервативност, ретроград¬
ство книж. аиτрдорнино?τ книж, закостеня-
лоет, рсτенир?τβо книж.
ант. — прогресивност, aсnиΉдaвaaвooт
КОНСЕРвЛА—Р - Човек е о-oтΉИвстввяв врем,
лopаиτжнcк на ooaияс, oτщΉoтвввaщвс ре- е
-Т-еав. Баща мн е консерватор и няма де прие¬
ме нuкaаен промени,
—	ретроград оннж.. рутинер онuж·
КОНСОЛИДАЦИЯ книж. - 1. еж. обединение
2. знае.;
2. в.. вдннство 3. знаа.
КО—СОЙНДНАНМ книж. - а.. обединявам
230

2.	зааа.
К—НСОЛНДНААМ СЕ книж. - еж. обединявам
ев 2. аене.
К—ВС—ЛНДНААН книж, - вж. обединен 2. знаа.
КОНСОЛИДИРАНЕ книж. - еж. обединение
2.	заеч.
К——С—НАНС - еж. благо/кучее 2. аясч.
КОНСПЕКТ - Списък о веррот— за иалвo.
Конспект оо бuρлcгuя· Конспект зе държавен
изпит по химия:.
—	въпросник
КОНСПЕКТЕ— книж: - еж. кратък 5. знач.
К—ВСПЕКТНЕЕ— нинж. - еж. кратък 5. знае.
КОНСПЕКТИВНО книж. - вж. кратко 2. знае.
К—НСПЕКТНО онuж. - вж. кратко 2. зааа.
К—НСПНААТНЕЕ— - 1. който действа тнCяo,
oкиeтo оoисаc асTиaoс вт законите в е—ято
дейност - асооеняс срещу официалната власт.
Конспиративна организация.
—	таен, нелегален
//Оойоо - οοτ^το о конспирация, ο τβ№4. Конспира¬
тивна дейност.
—	ннаегалнн, подмолен прнн·.
ант. —* явен, -ткииm
// легален
2.	вж. заговорнически
КОНСПИРАТОР - еж. заговорнек
К——СПНАНЦНЯ - еж. заговор
К—НСПИАНАА— - а.. загоβдреиеа
КОНСТАНТЕН оиuж. - вж. постоянен 3. аннa.
КОНСАААИРАМ книж, - вж. установявам 1. аяaч.
К——С-АЧКТНСЕН - вж. градивен 1. анaе.
КОНСТРУКЦИЯ-1 . Нсама на оopиeждaaн и виьз-
кт между отделните еаетс на -трен- цяло. Кон¬
струкция на драмата. Конструкция на фраза¬
та.
—	строеж, постройка, структура
2. еж. устройство 1. знач.
К—НСчЛ—АНТ - Специалист в дадннс област, кoC-
то дава съвети е cзиαзсвa мнение. Нзуч-н кcо-
султант. Работи като консултант! в Минис¬
терството не културата,
—	съветник, референт книж.
КО—СУЛТИР—М СЕ - еж. допитвам ое
КОНСУМАТОР - вж. потрибнтел
К—НСЧМАЦНМ - а.. потребленин
К—НСЧМНААМ неси. книж. - вж. еарарходвнм
2. е 3. знае.
КОНСУМИРАНЕ - вж. потрнбленне
КОНТАКТ - 1. Оmнтщeace между лица мас оиeаеΉ-
тв, сβлeнис, nиc отcm- те oτааaвс фвзиaΉoоa бли¬
зост между тях. Всякакъв контакт със заразно
ролни е опасен. Болният няма контакт с външ¬
ния свят. Влизам. а кооmaкm с чужда култура·
—	допер, досег, връзка, съприкосновение
2.	Някаква риoсвa еа общуване м-.-у лица, вротов-
анцcu и др. Оmаaаmc с- пенсионирах, прекъснах
контактите си с бившите си кол-зи. Нямаме
търловски контакти с тази страна.
—	връзка, взннмддτеошнеии книж,. отношение
орuои. мн.
3.	Οβι^ο-ηή, o6шcвсяΉ чрез mΉхяcеΉеоo тeвиτдe-
нин. Щ- поддържам- контакт чрез нно-рн-т,
Контактът мн с него е само по т-л-фона.
—	връзка
4.	прен·. орикн. мн. еж. общуване
КОНТАКТЕН - вж. общителен 1. анαе.
К—НТ-КТН—С- -вж. общителност 1. знач.
К—НТАКТЧЕАМ - вж. общувам
КОНТНКТЧЕА—Е - еж. общуване
КОНТЕ— разг. - Ч-вно, който oTиeшс шрекнеено ов-
ляет βнuеaoee ос вτящaooттс ое, оТвес ре ое
cадoосивa· Голямо конте е, винаги с- облича оо
последна мода:.
—	франт рззг., дннде онuж.
К——АЕСТ—цИя оинж· - Протестиране (ебuое.
официално) срещу нскaовo aдевнвomинmcвяo вее
друго иeщeнee. След приключване нз nиpвнн-
ството по шахмат ряха подадени контнстз-
ции.
—	възражение, оспорвани
К—НТЕСТНРЛ— книж. - еж. оспорвам 2. зина.
К—НТННЕНТ - Всеки оо отяовявте, най-гое-мс
рялвае земна твщн, за-6еколеив непълно мая в
р--ooлсеaтa ос анет оо морета е ткеннс. Конти¬
нентът Европа е разполож-н изцяло а Северно¬
то полукълбо,
—	материк аиuж.
К—НАРА разг, рядко - еж. против 1. аянa.
К—НАРаКт - а.. договор
КОНТРАКТЕ— - а.. договорен
КОНТААКТЧВН— - вж. договарям 1. знаа.
КОНТРАСТ - Рязко иaзлcевΉ между -ое нещт. ЙТ“
Веднага личи контрастът а културата между -Я К
двете жнни. Обичам контраста в центовете,
Контраст не характери.
—	nаоτнвдnдложнд?τ, противопоставяне
ант. —> еднаквост, еевпсаеисе, лтвра-аае, тежднсо-
ст, ττ.-ΗοτβΉο-οτ, инвΉяoтeo
К—нТрАСАЕН - Който ое oтясoс до оoяmисoo· Кон¬
трастно съчетание не це-тое-те. Контраст¬
ни съпоставки.
—	противоположен
КОНААНААМ ооuж. - в.. възравевнм 1. знач.
КОНТА—Й - Ои-вΉикa, нсТлюаенвн върху рсТоте-
та, анйеоотоа ма— иaаввoвнтo оа нсктгo мас aншo.
Упражнявам контрол върху поведението на
учениците. Контрол върху правилното израз¬
ходване на отпуснатите средства за развити-
не селските райони. Висш-стоящият орган уп¬
ражнява постоянен контрол нз дейността ни.
—	ннд/ор, наблюдение, мониторинг нежна.
КО—ТА—ЛНР—М - 1. Иасeищβaе контрта. Д-ца-
те трябва дз бъдат постоянно контролирани.
Някой трябва де контролира новия работник.
—	еноаижднм, надзнравмм
// Следя за прав-лно'о- взвьищвaнe, исавcтвe е пор.
еа нещо, oTмон. като оиeдттнввтΉЛ нн иτоoаoа-
нс институция. Министърът лично контролира
дейността не този отдел. Народните пред¬
ставители контролират дейността не прави¬
телството.
—	наблюдавам
2. в.. владия 1. аoaч.
V седя (omoс, всея) ен (нар) геаваон оа нсоoге рззг,
държа (смам) пор око нскooт рззг., ан язоyoоaе
от (из, изпод) очв (око) нсотπo разг, към 1. аеaa.
// държа cаоτoo (адиaвo, з-рав-та) някого разг. кем
1.	знае.
КОНТРОЛИРАМ СЕ - в.. въздържам сн 1. аянa.
КОНТУЗЕН— - О натиск яем γ-^ риичcнсвсе ув-
ИнжаaяΉ не текани мас виoнн. oвτизсoo о ToлΉа-
231

оняоот, ρο-βοηο-, но Тез счупване вам oткиятa
иниa. Лошо паднах л си контузих коляното.
—	натъртвам,набивам2
КОНТУЗИМ - Телесна POсиΉдa от тилен ^4^ аа-
иaнсoнoe, τοτ^τη— о бoлΉанйHcoт и подсетя-,
не Тез саурвене мли въaщoo, аиримт исакъooс-
ен. Контузията го лиши от участи- въе фут-
ролния мач.
—	натъртване
КОНТУР обикн, мн. - еж. очертании 1. заве.
КОНТЯ СЕ разг. ирон. - ож. глася ев 1. знаа.
КОНФЕДЕРАЦИЯ - вж. еъю/ 1. зоне.
КОНФИДЕНЦИАЛЕН оннж. - еж. поверителен
КО—ФНСКУВН— - вж. нзземвмм 1. заве.
КОНФЛИКТ - 1. аж. сблъсък 2. знач.;
2.	аж. противоречен 2. анaa.;
3.	аж. разпра 1. знчч.
КОНФЛИКТЕ— - аж. несговорчив
КОНФОРМИЗЪМ книж:. - еж. преспособенееeτвд
КОНФОРМИСТ - орен. кннж:. аж. приспособенец
К——ФАО—ТНЦНЯ книж. - аж. паоτнвдпд?τнве-
нн 2. знаа.
КОНФУЗЕН книж:, - ож. неловък 1. знач.
КОНФУЗНО разг. - вж. неловко
КОНФУЗЯ разг, рядко - аж. карам еи
К—НФЧЗМ СЕ нзсе. разг, рядко - аж. стеснявам ен
КОНЦЕНТРАЦИЯ книж. - 1. СτбмисaΉ нс ероо
място. Концентрация на прииждащитл от
есички краища войски: Кcоц-оmеaцuя на произ¬
водството.
—	съсредоточаване, струпвани
2.	прлн. еж. внимание 1. анне.
КОНЦЕНТРИРА— книж. - 1. еж. съсредоточа¬
вам 1. и 2. зина.;
2. еж. сгъстявам 1. знаа,
КОНЦЕНТРИРАМ СЕ книж. - 1. еж. внемавам
1.	знае.;
2. еж. задълбочавам ен 1. знае.
КОНЦЕНТРИРАН книж. - 1. еж. сгъстен ’. знач.;
2.	орзн., еж. внимателен 1. зoсч·;
3.	орен·, еж. задълбочен 2. знач.
КОНЦЕПЦИЯ онuж. - 1. еж. възглед 1. и 3. знае.
2. в.. замисъл 1. зеаа.
КОНЧИ—А книж, - еж. смърт 1. аннa.
К—ОАДННАТН - 1 . еж. местоположение 1. знаа.;
2. разз, еж. адрес 1. зана.
К—ОАДННАЦИМ книж. - Ооотсоаяе нн ерваотво,
отолаосоаоооо между резавенм лице вас групи по
мсолнае, днйотвмя и др. Координация не дейст¬
вията не войсковите части·. Липсва координа¬
ция м-жду различните ведомства.
—	съгласуване, кодаденнааее книж.— стиковка
нежнл.
К—ОАДИ—НАА— книж, - еж. съгласувам
К—ОАДНННАЛНЕ книж, - вж. координация
КОПАЧ -ож. търнокоп
К—ПАЧКЛ рззг, - ож. търнокоп
КОПАЯ нлсв. - 1. Пиaoя дупка, аaас пръст от земя¬
та. Колато копан жилището си. язовецът из¬
хвърля излишната пръст със задните си оpaоa.
—	ровя, рея, дълбая
2. еж. прекопавам 1. знае.
КОПИЕ - 1. ВmoивaΉи нкаΉеоaяи оа oноom вас дв-
кумнат, който напълно отооаноотса, eдяaоeo н
о nτиoooTиaаa, oииoмнαeн. Копие не ззяелзние.
Копие на диплома:. Копие на роман.
—	препис, дубликат книж.
ант. —> оригинал, рeисввбисз
2.	В иаoTиaавтΉлеoтc мзоcoтoo - съаnиoваoΉДΉнa оaи-
овеа и др. Картината е ооnuн, н- е оригинал.
—	репродукция
мнт. —> оригинал, рτиocoбиса
3.	орен НсоoC мас нещо, което нашеляв, тоено при¬
лича ас друг вам аиyπo нещо. Синът е копие на
рещз си.
—	подобни
КОПИРАМ - 1. ож. прекопирам;
2. οpно:. а.. подражавам 1. знчч.
КОПНАА—Е - орен, еж. едgражаτел?τвд
КОПИА—ЕНЧ - орзн:. рядко еж. подражатил 1. аaaa.
КОПНЕЖ - Много овлае .елая-е зн нeшo, омаен
oтиΉеΉЖ, отCтв изцяло oбхoαшс aскooo за потос-
псне оа еeшв. Копнеж за истинско приятел¬
ство. Копнеж зз щастие. Копнеж за взаимна
любов.
—	жажда орен·,, копнение книж.
КОПНЕНИЕ книж. - еж. копнеж
К—П—ЕЯ - Силно, oтиaooa- .-еня. Млзднт- моми¬
чета копнеят зз лесол: Копнея за малко спокой¬
ствие. Копнея зз почивка.
—	жадувам, жаждам понт., жаднея поет,, възди¬
шам орен.
V взгoис мм душата (pyщмaкнmн, аyщвцстa) зс Herno
резг.
К—ПОЙ - 0.-., неодобр. ож. доносник
К—ПАННН - Лескевс евщои, п-лучен- след специ¬
ална oTиaTooоa аа оaщоyлe от кonимяeaa ТуТе,
мас тъкан, патт от такива еищои. Точа коприна.
Блуза от коприна.
—	ежила
К—ПТОА - вж. бордий
К—АНБВНКрядко - а.. моряк
К—АНЕ - 1. ож. твърд 1. знае.;
2.	ор-н, еж. издръжлив 1. ансa.;
3.	орен: ож. бнвeкадечее 1. знеч.
К—РНВННА - еж. твърдост 1. зина.
К—АНВОСА - вж. твърдост 1. знчч.
К—А—С—СЪАДЕЧЕН - вж. безсърдечен 1. зааа.
К-РАЕ-СЪРДЕЧНЕ-1 . еж. безeъринени 1. знае.;
2. еж. жестокост 1. зона.
К-РАЕ-СЪРДЕЧН-СТ -вж. би/сърдечни 1. знае.
КОРДА -вж. струна
К—АДЕЛА рззг. - в.. панделка
К—РДД— - 1. еж. шнур 1. знае.;
2.	простонар. а.. виригн 1. знса.;
3.	оростонар. еж. жирнжкн
КОРЕКТЕН книж. - 1. еж. добросъвестен 1. е 2.
зона.;
2. еж. точен 2. знае.
КОАЕКАНОСА книж. - 1. еж. добросъвестност;
2. в.. точност 1. знае.
К—АЕКЦНЯ кнлж, - еж. поправка 2. аaнч.
КОРЕЛАЦИЯ книж. - еж. съотношение
КОРЕМ - СиΉденoн ааоо аа тялото пор диафрагма¬
та, където те яaевист хиaoooеeлaтeлocтe oигнaв.
Чнсто си похапез и има голям корнм. Пускам
корем·. Изпъкнал корем.
—	шкемби разг. ирон:.— тумбак рззг, гърбуи разг,
зруро, τслсм орен, разз., баагосτаобнн книж:.
ирон:.
КОРЕМЕСТ - Оойто - о голям, изпъкнел кoиeе. Ко-
р-м-соа жена.
232

—	шкембист разг. ирон:., шкембелня разг. ирон,,
тумбиет разз. ирон,, кормвет нар.
К—РЕ— - 1. орен, еж. произход 1. зана.;
2.	прлн. вж. източник 3. знач.
КОРЕНЕН - 1. който засяга 04^04.0404, oτшeoт-
сеос част от еeшo. Коренни ор-образован-я, Ко-
р-ннз промяна,
—	дълбок орен,, основен, радикален книж.
ант. —* повърхностен
2.	рядко вж. м^тен взета
КОРЕННО - еж. нацяло 1. зана.
КОРЕНЯК - Лице, оoнтo - оо иoдднимe ет някое
място е обвкяоаняо .мен- oне· Кореняк софия¬
нец. Кореняците нл глндзт с добро око нз орл-
селнuиumе.
—	туземец, меетин, автохтон орикн:. мн. оннж„
абориген cPuон·. мн. рядко
мнт. —> пришълец, анoнлямо, nинoнлямо. поонлник,
ртшаяа
КОРЕСПОНДЕНТ - Сътиyдoмк иа мйдмс. който
взоинщс информация е дoлиoом. Окръж-н ко¬
респондент не столичен вестник. Бcлн-н ко¬
респондент.
—	дописник
КОРЕСПОНДЕНЦИЯ - 1 . Размяна аа писма между
чаотяв лица ма— между вер-жд-амя, оиepоимятмя.
Навремето той водеше голяма кореспонденция
с ориятелиое сл. Кореспонденцията между
двете ведомства продължи дълго.
—	преписка
2.	Семсте neoеa в други мaтeиcслc. изпращане оо
о-шнmн. Отивам де прибера аcpесοоuдеuuuяоa
сл. Дипломатическа кореспонденция,
—	поща орзн.
3.	еж. допнека
КОРЕСП—НДНАНМ ооuж. - ож. съответствам
1.	знае.
К—РНГНААМ книж. - ож. поправям 2. зааа.
К—АНГИРАМ СЕ книж. - вж. поправям ев 1. знач.
К—АНДОР - еж. антре
К—АНСТ - 1. Лсеаа взooдa. оТлаос от н-що. Винаги
виждаше а д-йстеията й някаква корист, В по¬
мощта мн няма оρpuсm. Кой би имал корист от
провалянето нз сделката?
—	сметка орен,
2. еж. корнстолюбие
К—АНС—ЕН - 1. Оойто oъиoв полза, -Тлага зс себе
ое. Имаше си работа с користни хора, Корнс-
тзн помощник.
—	корнетолюбив, пресметлив, меркантилин
кнлж, сребролюбив рядко
ант. —> бв/кориетен, яeоинoеeтлco
2.	който н οβι^-η о мисъл за облага, кoимom. Той сн
ръководи от користни съображннля. Користни
нем-р-ния. Користни подбуди,
—	корнстолюбие, eмвτкаижий?ки, меркантилен
книж,, ннчлст орен,
ант. —> безкористен, чест, aноиeoеeтлeа
КОРНСТ——СА - еж. користолюбив
КОРИСТОЛЮБЕЦ оинж. - Човек, оoйmo тър¬
си поезс, облага за тебе ом е ое ръководи а по¬
стъпките ое от корсета— вaтeиeoв. Той не е ко-
еuсmcлюб-ц, на всеаuгc помаза Рр-звъзмездно,
Политицит- трябва да ръдат честни хора,
pcдcлюрцu. а н- коpuсmолюPиu.
—	ннгерисния разз,, емнткаджия разз., матири-
MfiucT орен, разз,
мнт. —> безсребърник, -реалист
К—РНСТ—ЙЮБНВ - вж. користен 1. и 2. знач.
КОРНСТОЛЮБИЕ - Стремеж кем взолеасан на
лиана изгора в облага. КористолюРиеоо лн води
към кражби л измами. Страхувам с- да не ме
ореинят а ооpuсmcлюбuн.
—	корнет, корнетное., миркаеτиледeτ книж..
сметкмджнйстжо, интервечийстео разз,, прие-
миτлнβд?τ, меркаеτнъuаъм орен:. оиuж.
мнт. — безкористие, Тезквриетаотт
КОРИЯ нар. - в.. гора
КОРМЕСТ нар. - вж. коремест
КОРМЧИЯ - орен. ож. водач 1. знае.
КОРПОРАЦИЯ книж. - вж. сдружение
КОРПУС - Отновот, най -голяма е ннй-вежна част
аа мaщинα. оиeooзеo сре-стео е рр. Корпус не
кораб, Корпус на семолнт.
—	тяло орен,
КОРСАР - а.. пират
КОРТЕЖ книж, - 1. вж. шествие;
2. еж. света
К—РЧБА - еж. хралупа
КОРЧБЕСА дизл. - вж. изпъкнал
КОРУМПИРАН - 1. Който оивнмс подкуп, мaoΉИИ-
ааам 06,-0-, зс да служи на иск-o-, нещо вае зс
усавги вез ооеооа нн олсжеТяото ом оолтжеаме.
Корумпиран държавен служител. Корумпиран
съдия. Корумпиран οcлumuо.
—	подкупен, продажен
ант. —> неподкупен, честно
2. еж. покварен 3. зана.
К—РУМПИР———СТ - вж. корупция
КОРУПЦИЯ - Соцвслао яoлeacй. изразяващо ое е
ИнaoисщсaaеΉ еа ρλτ.ηοοτοβ лице, политици и
др. чрез шарксшс е метерисанм оТлнгв за пости¬
гане не опрер-леам ц-ас е езотре. Цялото об¬
щество трябва дз с- включи а боррете срещу
корупцията. Корупцията а администрацията
взема н-р-вали размери.
—	пдикупниее?τво, подкупност, корумпира-
ноет, продажничество, продажно?, рушвет-
чийство разз.
К—РМ несв:. рззг. - вж. критикувам
КОРЯ СЕ н-св. рззг. - в.. укорявам сн
КОС - еж. наклонен’ 1. знае.
КОСА - Оооммое оа главата нн aoаeо· Бяла коса.
Русе коса. Дълга коса.
—	власи оонт.
КОСВЕН - 1. Който не аaoсгн сее не от—гс до нещо
мае aскooo яaоинвo· Косвена заплаха. Косвени
доказат-лства. Косвена полза,
—	непряк, индиректен книж., оnдcреиcτвен
книж,, енgиаикτнн ооuж.
мнт. —> пряк, директен, aeрoтиeаня. яноooиeаoтoнa
2. Който 00404, оиaаи сн вам ое кнаoн ан omкииmв. кой¬
то не води aaоисаo към целта. До информацията
стигнах оо косвен път. Косвена оpumноa.
—	непряк, заобиколен, индиректен книж. око¬
лен орнн,, обиколен орнн:.— наобиколен резг.
ант. — пряк, авиeотня
К—СИЧКН диел. - е.. плитка 1. зона.
К—СИЧННК нар. - еж. плитка 1. зина.
КОСМАТ - който н пвкрвт о маого кеoем. Космато
лице. Космата ръка. Космати лърди. Космат
ооpнм.
233

—	окосмен, космнет, рунене, вълнист, рснеcτ,
влакнест разг,, елакнат рядко, власат нар,
вълннт длал,, барнчнст диел.
ант. —> безкосмен, нeoктoеeи
//О-йт- сме матов кooеe вас гъста козина. Космата
рреда. Космати а-жди. Космато куче:.
—	рунтав, рошав
КОСМЕС— - еж. космат
К-СМИЧЕ— - 1. вж. космически 1. м 2. знач.;
2. ож. всемирен 1. аннa.
К—СМНЧЕСКН - 1. Κοηοο - тoIиасе е cзoлeдвaявс
а кooеooa. Космическа станция, Космическа
носοндниuя.
—	н/вънаемен, космлчнн
2.	Който - оиндяaаaсaeя за пътуване кем други пле¬
нном. Кcсмuч-саu кораб, Космическо простран¬
ство.
—	кд?мнчин, мнжиуплмннтнн, /вв/ден, междуз¬
везден, небесен рядко
3.	еж. всимирин 1. аннa.
К—СМ—НАЕТ - Лице, оoemo сетете- в к-oмиaeoоc
овант, което лети в оooмooс· Той мечтаеше де
стане космонавт,
—	астронавт, звездоплакател рядко
КОСМОНАВТИКА - Теория е пректика оа лнтное-
тв а оooмooa.
—	астронавтика
КОСМОС - в.. вселена 1. анaa.
К—СО - 1. Пор ъгъл, пор инклои. Дъждът рие косо.
Лъчите падат косо.
—	едлиоаτо, наклонено
2. По диаооааа. Лодката с-чн косо течннието,
—	езкосо
К—СТ - Всяка твIИДH. яe-πeoaшa ое част, наемент·
от oоeлeтa оа атаек мае иа греенеен— .μβτόοο.
Куршумът не бн засегнал костта. Болят м-
костлте. М-со бзз кости. Счуп-на оρсm:.
—	кокал рззг.
КОСТВАМ ннсв. - еж. струвам 1. и 2. знна.
К—СТЕЛНЕ - К-йто е о сoa- -еeитaвaщв се, взоI0-
наем пор кoдaтa квоти поред— 0,-6000, мeищн-
000·. Костеливо лице. Костелива ръка. Косте¬
лив мъж.
—	кокалест
мнт. —► закръглен, зс-6aнo. везпелео, 004-0, наля·
К—СТЕР нар. - вж. клада
К—СТНЙКА - Твърда дървесинена oToвoоa на се¬
мето мае сдкн не месест плод. Костилка на сли¬
ва, Костилка не череша·.
—	кокичкн рззг.
КОСТНИЦА - ож. гробница
К—СЪМ - Тенек, иcщоoвeдeн ваиaoтτо по кп.атн
на човек сее животна. В-чл имам няколко бнлн
косъма. Ръцете му ряха обрасли с косми, От¬
скубнах белия косъм от брадата сл,
—	влакно нар,, власинка нар. влас диал.
КОСЯ ннсе. - орен, е.. по^сякам 1. знаа.
КОСЯ СЕ несв, рззг. - ядосвам еи 1. знае.
КОТЕЛ - ож. медник
К—ТЕАИМ книж, - а.. клика
КОТИЛО - орен, орнзр. еж. свърталище
КОТИРАМ СЕ -1.3е стоки, ц-нос книжа м др. -
ролуасоам определена цена. Търговците зна.ят
какво се котира не борсата.
—	ценя се, оценявам ев в ннсе.
2. Бвoсе тценно, ецняяост ме е ннемиaе мяото oяоI-
де. В нашн време поезията не се котира.
—	търся се
котила - еж. ка/ннджня
КОТЛ—ЕННА - ож. долина
КОФАР - вж. катинар
КОФАИ жерл. - вж. лош 2. аеaa.
// като нареч, еж. /ле
КОЦКЛА рззг. неодорр. - а.. женкар
КОЧИНА -ож. свинарник
КОШЕР - Ннπoлсм онндьк, п-аобня на оIщeекн, вам
коиво-свдея оoщ, пр-анезнееня за отглеждане нн
очна—. От кошнритл се чуваше тихо бръмчен-
не очлли.
—	пчелник разг, тръжна диел.
КОШМАРЕН - орнн. еж. мъчителен 1. аaαе.
КОЩУНСТВА— нзсв:. - Подигравам он о нйшт вез-
0—00 е твстo. υο^βοηι— е почитано. Имз кри¬
тици, конто кощунстват с оам-ттз на наши
оо-ти революционери. Не кощунствай с името
Божил!
—	светотатствам онuж,— богохулствам книж,,
скверня, осквернякам а нзсв:.
К—ЩЧНСТВЕ— - Който тсквнраява. Рушенето
не οaмеmнuиu е кощунствен ект^. Име ннщо ко¬
щунствено в думит- му.
—	светотатствен книж., осквернителин
КОЩУНСТВО - Подигравка, гавра о нещо, дълбо¬
ко поеетнот от всеекм. Кощунство с оаметта
на героите Кощунство е да се хули подвигът
не Ботев.
—	светотатство ниuж, осквернение онuж, бого¬
хулство книж.
КРАДА нзсв, - Вайесе тαCao зс теТе ом ay.po веy-
щеотво без зянавето еа nиeтнжaтнлс му. бmоео-
то остана без работа—, започна да краде, Бан¬
дити елиззт в къщите л крадат каквото им се
вижда ценно,
—	задигам в несв. разз, грабя, вдигам е нзсв.
ор-н-. рззг, присвоявам а нзсв:.— пипам орен.
разз, свивам е нзсв. орен. разг,. гипя жарл.
КРАДЕЦ - Човек, оoйтo върши оиaдTс, оoйm- краде.
Крадци се обрали къщата му. Крадци се задиг¬
нали колата му. Вечер е квартала се навъртат
крадци.
—	обирджия разз,, обирник разз,, нпаш рззг,
грабител олр., джибчня разг,, кокошкар разз,
ирон,, хайдук разз, орнзр., дбнaaч остер., тнт
старин.
КРАДЕШКАТА разз, - еж. тайно 2. зана.
КРАДЕШКОМ - вж. тайно 2. аaa4.
КРАДЛИВ— - в.. тайно 2. зона.
КРАЕН -1. К-йто ое иaевис еа оиaс, в края еа aeшo.
Живея е крайната къща, Краен квартал. Край¬
на лара.
—	последен
ннт. —> начален, пръв
2.	К-йт- ое -тааоя ро оинс на -оиeднлeн втисаIо вт
виeеe. Утрн е крайният срок за плащане не да¬
нъка. Болестта се намира а крайния си стадий..
—	последен
ант. — начален, первтоаесаеа
3.	Оойто е ои-свea а иaC-ввooос отнонн. Краен р--
пурликан-ц. Краен консерватор. Краен привър¬
женик не ллорелизма. Краен противник не тю¬
тюнопушенето,
234

—	върл,дτяβлен
мнт. — умерен
4.	еж. прекаден;
5.	вж. максимален;
6.	а.. окончателен 1. аннч·
КРАЖБА - Ннзнкооав оивoаcсoaaй на чужда вeш,
4B.aa ооТотвнавот. В разстояние не няколко
дни са uзеupшнuu о-т кражби, Обвиняват го а
кражба·. Осъден л зе кражба,
—	обир, грабеж, джебчийство, Η^ω^κ разз,
КРАЙ’ - 1. Момент, винеe, когато анщо евeищвн.
Строителството е към своя край, Край на ра¬
ботния дзн, Край на туристическия сезон.
—	завършек, приключвани, ?вкашиk ооuж. ряд¬
ко, финал
мнт. —> начало, зновевсян. oтнит, тткрввсан
2.	Мяттв. където зсвeищсa тeоoт. мвз—кс е ар. Краят
не статияте н мноло дълъг. Край нз симфония..
Тъжна история с весел оpей.
—	завършек, финал, заключении
мнт. —> начало
// въведение, встъпление, увод, оийaвoлoввe
// Посен-ао -ήμτόμή, последом оттоке в aсоaоIс
процес. Краят не войната бе ужасен.
—	финал, ааеършвк, епилог ор-н. книж,
мнт. — начало, βιοή-ηομ-, nинaюaвя. увертюра,
вотъоаеяен
3.	Моментът не иaзиeщaаaнe, исаллиoннe на исоноьв
конфликт сам не яскaовa аaоaeoeнн мoтoимя· С
любопитство очаквах да видя края не тази лю¬
бовна драма,
—	разβрквкн
ант. — завръзка
4.	Мсoтo, авамя, ктретв Herno oаъищас· Тук е краят
на лрзде. Стигнахме до крея на нивата. Оттук
се вижда краят нз гората,
—	граница, предил, свършик нuuж. рядко
ант. —> начало
5.	Степен, ро която нншт стига е oβeищвa. Бях не
края не силите си. Това е краят не еизмож-
ностит- й.
—	приииъ, граница, праг орнн.
6.	еж. периферия 1. знаа.;
7.	орнн:. еж. смърт 1. в 2. анaе.;
8.	орнн:. еж. унищожение 1. знаа.
КРАЙ2 - 1. еж. облает 1. зана.;
2. а.. покрайнина 1. знач.
КРАЙ - За взян4свнян. ан aяоoC сее нещо тн намера
вам сн -ββ.μ Тамз- встраям от ажаго мае анщо.
Лекарят орисндна край л-злото му. Тя вървеш-
край ннло. Магазинът се намира край пощата·.
—	до, при, покрай
2.	За всцг^етг^е^от^е^, чч некой иии нещо ве н^тста. имам
отнвс Та-зт дв нсктгo мае η^ο от осмеки етинaв
е ппсткм. Бяхме насядали край олъня, Бях по¬
стоянно край ння,
—	около, покрай
КРАЙМОРСКИ - К-йт- сн ясемин. исаоoлoдeя н
крей етиe. Крайморски град, Крайморски οеpо.
—	морски, приморски
КРАЙНИК - олр, в.. крак
КАНЙНИНА - вж. покрайнина 1. знач.
КРАЙ—О - еж. извънредно
КРАЙ—ОСА - 1. НaC-вeooон отелен аа оиoсβa на
нещо. Мисълта му се напрегна до крайност,
—	максимално?, пределно?!
ант. —> минималност
2. Нещо сьаершенс иaзлeaяв от друго, оивтвβoрo-
авжао на друго. Дамаск н лрад не крайности. В
романа сз изобразени даете крайности на наси¬
лието - Релият и члрвен-ят терор.
—	противоположност, полюс орнн.
КРАК - Всеки от рента дола— киaйяcкa у чoвeо· Дъл¬
ги оpенa. Стройни оpеоз.
—	крайник олр., нога нар,, мотовилн 0.-., резг.
оодилр, джонгали длал. орзннрр.
КРАМ—Ин резг. - вж. разпра 1. aaaе.
КРАМ—И—ИК нар. - в.. скандалджия
КРАСАВЕЦ - вж. хубавец
КРАСАВИЦА - вж. хубавица
КРАСЕН поет:. - еж. красив
КРАСИВ - Който доставя -стет-аелка наслада о
външния ее вир. Красива д-войоa. Красиво об¬
лекло. Красива постройка, Красиво центе.
—	хубав, прелистен, крнсин поет·, гиздав нар,,
кипър нар.
ант. —> грозен, a-оиaoва. а-хубав, nиттиeea. Τ^Τ-
иaзea. oтвистcтeлйa. вивдлee
// К-йто -тповеря еа вавoоβaaeяoс за киaoвае, пре¬
красно. Красива подредба, Красива гравюра,
—	е?τи!иенн
ант. —> некрасив, нееттетмаен, Teавоyo-я. омaoвoкм,
к-аоз-н
V о вам дч го изпееш разз,, а павняка (чеше, 4сщкс)
дч го eзnм-щ рззг, като калка (картена, ксиmeaон.
eоoяс. лмосао яйце, ангел) хуТее разз,
КРАСКА книж. - ож. цвят
КРЛС——ПНС - краеве почерк, красив- писане
на ръка. Учениците трябва де бъдат учени не
оpеснcnлс.
—	каъuгрмфuе
КРАСН—РЕЧНВ - 1. К-йо- взисаявa яеаввоммт-
лйноет и сме силете дч вТе.днвт. Краснор-чиао
доказет-лстео. Фактите се красноречиви,
—	убедителен
мнт. —» неубедителен, a-кинoявиΉчcιe
2. вж. слндкодумин
КААС——РЕЧИВОСА - СлвовТовот -е ое гваврс
yT-aвт-лиo· Н-зовата оpзсиоpнчuеосm му по¬
могна де ур-ди всички е праеотзта си.
—	краеноричие, убедителност
ант. —»неубедителност
КРАСНОРЕЧИЕ - 1. Науке за яoяo. eзиeзвтΉлao м
ВТеритнеао π-ави-я-. oинтвиoкв eаовomвo· Поли¬
тиците трябва де се учат не красноречие,
—	реторика, ораторство, витийство оиuж.
2.	Увлекателно г-вореан. Всички се увличаха от
красноречието му.
—	сладкодум^во, сладкодумие, вилирееuе ста¬
рин, βилеанеuβоcτ старин,, благдриеuе книж,
остер,
3.	вж. красноречивост
КРЛС—ТМ - Вташне nивалнкнmeляooт. лиcстн-
вτаaeCoтавe не нещо верху онтввтте, к-йт- дво-
oaвс естетическа наслада. Порази ме красотата
нз тази жена:. Красотата не природата ме
вдъхновява,
—	хубост, прелест, вилнкдлирuи, хубавлна нар,
хубосня нар,— гиздавина нар, гиадавоет нар.
гнаддeие нар. оонт·.
мнт. —> грозота, грозотия, втвр-т-тнанолт, Τ^αΤ-
разн-тт, срт-еив—o··
К
235

КРАСА- - 1. Зерсзое квжат Ттлеот, оиeaиyдΉиτ тес
емана сърбеж. Болен е от краста.
—	щвгсиί^зг.
2.	прлн, разг. вж. страст 2. знае.
КРАСЯ неси. - еж. украсявам 1. и 2. знае.
КРАТКО - 1. В про-таженве оа малко време.
Действието на лекарството е кратко, Поглед¬
наха се кратко:
—	непродължително, недълоо, малко
ант. —·дълго, пр—атажитеено, мнтго
2. ОТскн. за -тгoави - о малко асми. На всички въ¬
проси отговаряше кратко,
—	лаконично, едносрично, едносложно оннж.,
късо рззл.
ант. — многословно, оoaиoбяo. -Тоовятелотаея-,
оивoтиαяoв
// В oгиτивеΉи обем. Разказвам кратко. В изложе-
ни-то есuчоρ е кратко обяснено,
—	сбито, стигнато, лаконично, конспективно
онuж., конепектно книж.
мнт. — обширно, исзпeиoнmo, риooтиτяяo
// обстойно, оедивTя-. взеΉИPaтΉΛяв. детайлно
КРАТК-ВЕЧЕН книж. - вж. краткотраен 1. аеаа.
КРАТКОВРЕМЕНЕН -1 . еж. краткотраен 1. зана.;
2. в.. временен 1. зана.
КРАТКОВРЕМЕНН—СА рядко - еж. крнтко-
трайноет 1. знаа.
КР—ТкОСИОВЕ— рядко - вж. кратък 4. зана.
КРАТКОСТ - вж. краткотрайно?, 1. знаа.
КРАТКОТРАЕН - 1. К-йт- nи-aъaжсвс, оран малко
виeеΉ· Краткотрайно щастие. Крзткотрайнз
любов. Краткотрайна болка. Краткотрайни
настроения, Краткотрайна радост. Кратко¬
трайна младост.
—	ееиъаодτрнее, кратковременен, кратък, ми¬
молетен книж,, нетраен, преходен, неиклод-
внчин кннж, крм!ковееее оннж., скоропре¬
ходен, вримннен, ефимерен книж,, еъазолиτее
оннж, бъраотичен поет:.
ант. — дълготраен, mиτea. aΉваяхаeш
// продължителен, -ълеп, дeлпoтиτΉo. aълпoаинеΉ-
η-η, дълголетен, делповненя
2. вж. нитраен J. аaнч.
КРАТКОАРМЙ——СТ - Кратка ои-peлжcтeлнтеo
не н-що. Краткотрайност на славата, Крат-
кcmpaйоcсm не щастието.
—	ееиклооτрнйео?τ, кратковременное рядко,
краткост, мимолетност кннж, нитрайност,
преходност, неиклгдвиендeτ книж, cкдрдпри-
ходност, Бременност книж. рядко, ефимерно?,
оннж., еиикъговрнмнннд?τ книж.
ант. — продължителност, aългoтиτCaooт, дълпо-
внеовот
2. еж. нетрайно?, 1. знач.
КАНАУНА - 1. орен. разл. οpнинбp. еж. глава 1. aaτa.;
2. орен:, рззг. преннбр. ож. ум 1. аенч.
КРАТЪК - 1. К-йт- трен мам изиска- малко време.
Зимният дзн е кратък, Кратка почивка. Кра¬
тък срок. Кратък престой..
—	непродължителен, къс, нидълко
ант. —> дълъг, оивдeлдвoeлня
2. Зн път, иaаooесacΉ - който τοτ^οι две ср-ваител-
оо малко отртлечнас -рян вт -руга тоакм. Пътят
мн до службата е кратък,
—	къс, недълко
мнт. — дълъг
3.	Зе meоom, взоaаoaен - малък не дъл.енн. Кратък
разказ. Кратко изказване, Кратко изречение,
—	къс, —
ант. —> дълъг
4.	Който г-сори, разказва нeшo е малка думи, Тез
парроТнос·—. Кратък отговор. Кратка деncенд.
Кратък разговор.
—	лаконичен, едносриченрззш,, къс разз,, еднос¬
ложен книж. рззш, краτкдcлдвен рядко
ант. —> обстоятелствен, по-ртТ-н, nиooтисяΉи.
многословен
5.	Зе тeкom. пр—язв-р-о-е - оoйmo е τгиснuaйи ло иса-
мeи, обем. Кратък преразказ. Кратко изложе¬
ние. Кратко поенстеоеание.
—	сбит, стигнат, къс, конспективен оннж.,
конепнктен книж:, лаконичен
ант. —> обширен, оиooтиeяΉя, дълъг, разгърна··
6.	еж. краткотраен 1. зона.;
7.	еж. бегъл 1. зана.
КРАХ книж. - ож. неуспех
КРАЧА -вж. вървя 1. анaе.
КРАЧЕНЕ - вж. вървеж 1. зана.
КРАЧКА - fle-.eoce, което се преви, когато сн
оИΉенттвe -двамят крак nинa другся η^ ходене.
Направих две крачки л спрях, Чувам забързани
кpечоu.
—	стъпка
// Сτетmo исатoвсевΉ при вoскo такова двс.еаее. Нз
-дна крачка от тях стоеше приклекнало куче¬
то,
—	стъпка, разкрач
КАЕНТНЕЕН книж. - ож. творчески
КРЕВАТ - ож. легло
КРЕДИТ - 1. Отношение не ров-р-е кем купувач,
който ολ^β купената отока оo-оeoao. Когато
остана без оари, вземам не кр-дит иaй-оеcPхc-
днмото от близкия магазин, Семейстаооо му
жив-- на кредит,
—	вересия разз.
2. еж. заем
КРЕДИТИРАМ - вж. финансирам
КРЕДИТОР - ож. заемодател
КРЕДИТОСПОСОБЕН флненс. - еж. платежос¬
пособен
КРЕДО оиuж. - еж. мироглед
КРЕЗ книж. - еж. богаташ
КАЕ— - Мазно козметично вΉШΉoтвв о иτзлcaΉa
тестев зе еeзeяΉ ос ко.ете. Продаезт се различ¬
ни аp-мcел за лице. Дн-в-н оp-м·
—	помада, мн/ило разг.
КРЕМЪК - Мавпв твърд мeнeисл сто τββο.τλτ де
черен цвят, който изпуска мокря при в-ер.
—	огневиц, флинт
КРЕПИАеЛ оиuж. - а.. стожер
КРЕПКО нноuж: - аж. /драво 1. знне.
КРЕПКОСТ книж:. - 1. вж. издръжливост 1. аеaе.;
2.	аж. сила 1. заве.;
3.	аж. устойчивост 1. анне.
КРЕПОСТ - Укиноeяo яеоелеи- есomт мл— тΉИcтo-
иeя, oпиeaняτ сто здраве етенс, иoвcсн я ooбиa-
нитеанс тъoиъдΉaис· Бойците стреляха от бой¬
ниците л кулнт- на оpеncсmmе. Нaс-л-он-mc
отбраняваш- крепостта.
—	кали остер, твърдина старин. твърд старин,,
градище старин.
КРЕПЪК книж. - 1. аж. /драв 1. заеч.;
236

2. еж. устойчив 1. вана.
КРЕПЯ - еж. поддържам 1. знаа.
КАЕПМ СЕ - в.. държа еи 1. и 2. анaе.
КРЕСКМЛ— разг. неодобр. - вж. кресливиц
КАЕСКАЧ разг. неодорр. - аж. крисллвиц
КРЕСЛИВ - 1. вж. вриелив;
2.	пран. раддк вас. к^ндеш 1 .ззон.
КРЕСЛИВЕЦ - Човек, който маопо крнщв, кисoкe.
Не понасям креслнецит-.
—	кресльо разг. неодорр, крескач разг. неодобр,
каеcкалд разг, нзодорр.
КРЕСЛО - Широк, тτоицeиeн отел о облегал- в лор-
noиом за ръцете. Гостът се настани удобно а
оp-слcmо.
—	фотьойл
КАЕСЛЬ— разг. неодорр. - аж. криcлuвеа
КРЕАА— - а.. влачн си 1. знаа.
КРЕТЕН - 1 . а.. идиот 1. знаа.;
2.	прен. рааз. ррг. в ж. голбеα
КРЕХЪК - 1. Който леса- се чупя, трошм, оeищи.
Ваза от крехко стъкло. Крехки аpuсmaлоu чаши·.
—	чуплив, .рошлие, ломлив
ант.	нечуплив, нeoиoщлcв. н-а-ме-в
2.	О-йт- Tpy-on cздъидe еа aй6aнпвnивяoяв βлeяocс,
aτтввτивeoΉ, напор. Крехко стъбло. Крехък ор-
ленизъм, Крехка фиданка, Крехки олонл.
—	ннжин, неустойчив, слаб
мнт. —> здрав, .млев, yoтoCеce. мaaиeжeвe, оиeоък,
як, к-исв
//жилав, гъвк-е, елнотмчеа, н-аушевв, aeтиoщлив
3.	еж. деликатен 1. заеч.;
4.	прен, вж. слаб 3. аеaч.
КРЕЧЕТАЛО - орнн. рззз. пренебр. еж. бъбривец
КРЕЩЯ - еж. викам 1. зана.
КРЕЩЯЩ - 1. Зе цвят, 6^ е nop. - който - лил¬
ав ηβομοήο, отра-ртен. Стените се боядисани
в крещящи тонов-, Дрехи в крещящи uееmcее1
Крещящо жълт цвят.
—	ярък, креслив орен, рядко, нидискрнтин оиuж.
ант. —> пастелен, убит, мек, матов
// бледен, бана, oeяиeо
2.	К-йто се янетгт на вявеτивнтo. преви вречттан-
нмн, Тен не вам. Крещящи заглавия. Крещящи
р-клами,
—	натрапчив, недискретен онuж, фрапиращ
ооuж.
мнт. —> дискретен, неянтрепаев, нйннтиenлис
3.	еж. очебиен
КРЕМ - еж. линия
КРИВ - 1. Който няма орева λ-η™, квCтт н о фор¬
мата не извивке. Крива тояга, Крив кюнец. Крив
нож. Крива човка. Крие мнч.
—	нзент, изкривен, закривен
ант. — прав, вашиeвΉa
2.	ож. лъкатушин;
3.	орнн. в.. деформиран 2. зяτч·;
4.	орнн:. рззг. ож. виновен 1. зана.;
5.	орнн, рззг. еж. неправилен 1. анeе.;
6.	остар. еж. изопачен
КРИВАК - вж. гега
КРИЕВАМ - 1. еж. аакнкнм’ 1. знае.;
2.	еж. отбивам се 1. зина.;
3.	еж. нмkрнвевмм
КРИВДА нар, поет, - еж. несправедливост
КРИВИНА - обикн:. мн еж. завой 1. аaнч.
КРИВНАЛ - еж. наклонен’ 2. аaaa.
КРИВНА— -1.3е шапка е пор. - кайте стои aτоив-
00, наклонен кем едното ухо. Кривнат калпак,
Кривната шапка. Кривнато кепе.
—	накривен, килннт разз,
2. еж. наклонен’ 2. аннч.
КРИВОГЛЕД — - Ч-ито очи нн глндет уешоре-ао е
ернн птоткт. Хубавичко момиче, но малко кри¬
вогледо, Кривогледи очи.
—	каuвддк, ра/ноглед
V мене глйдн, тебе ве.рс разз. подизр., тебе γληρη,
менн вижда разз. оодизр.
КАНВОЛ нар. - еж. завой 1. знаа.
КРНЕОЛЕС— рядко - еж. лъкатушен
КРИВОЛИЦА - 1. вж. навивка 1. анaе.;
2. еж. завой 1. знсч.
КРНЕ—ЙИЧА - 1. Зс път, река е пер. - оиeвя aн-
вов по дължеаттт ее, не те пр-лт-ртм по πиeвн
линея. Пътят криволичи сред ниви. Край шосе¬
то криволичи река, Край грздннит- оpuеcлuчu
ручейч-,
—	извивам, извивам ев, лъкатуша, вия си, кри-
воля рядко, лъкатя диел.
2. При рвежниее пиoеeaяе поовкттт ое ту не нрян,
ту ен друга ттрннт. Колзта криволичеше непре¬
къснато. Хубаво е чоенк де нзмзри своя път а
живота. де нл оpuеcлuчu.
—	лъкатуша, криволя рядко
КРИВОЛИЧЕЩ - еж. лъкатушен
КРИВ—ЙМ рядко - еж. криволича 1. е 2. знае.
КРИВ— мН Еразз. - еж. мъчно ми в
КРНЕ—ОК - еж. кривоглед
КРИЕМ несв. - 1. вж. изкривявам 1. знач.;
2. разз. вж. куцам 1. aнaa.
КРИВЯ СЕ - 1. а.. гримаснича;
2. еж. кълча се
КРИЗА - 1. Нτпиeгяeтo болезн-ао стот-яние. Ду¬
ш-ена криза. Нервна криза.
—	разстройство
2. мед. вж. пристъп 1. знае.
КРИЛАТ - еж. летящ 1. е 2. знач.
КРИЛ— - 1. орзн. еж. фракция;
2.	остар. еж. фланг;
3.	ор-н, вж. /акрила
КРИМИНАЛЕН - 1. Който н вавeищвл мае н овър¬
зва о eзвъищаeaΉт- не nиΉoтсплΉиcΉ срещу .—¬
вота -а- твТттанаооотт нн нсквпв. Криминален
престъпник. Криминално престъплннл-,
—	углавен
2.	който е свързан о престъпление. Криминален тип·.
Криминал-н континз-нт, Криминално деяние.
—	престъпен
3.	Зс четиво, лвтнинтcияo съчинение, филм в др. - в
отйmo те исаоeаoс зн ррестьшаенве, cитиcгτтτ не
който н заплетена от севаки, свързани о оиΉ0Όъn-
еенве. Криминален роман, Криминален филм.
—	детективски
КРИСТАЛЕН - орен:, в.. чест 3. е 4. знаа.
КАИС—ЛЛИЗИаЛм - 1. орен:, книж, еж. изясня¬
вам си 1. аесч.;
2. орен:, разг. ож. замръзвам 3. зона.
КРИСТАЛ——СА - еж. честота 3. е 4. зана.
КРИТЕРИЙ - Пиeаиτо. въз -сн-ве не кoCmo се
праве оценка мам он иаoeищаe олнoeфuонцмя ат
нншв. Жизн-ният стандарт е крнт-рий зз бла¬
госъстоянието не един народ. Учтивостта н
критлрий за културата на човека:.
к
237

—	мерило, мярка, показател
КАНТИКА - вж. обвинение
КРИТИКУВАМ неси.- Изкeзвαе янoд-TинямΉ, не-
у-вва-твореаве от ясовпв, aншΌ. Критикувам
сина си за мързела му. Критикувам ученика за
лошо поведение. Критикувам правителството,
Докога щн м- критикуваш, няма лн някога де ме
похвалиш зз нещо?
—	упреквам е несв., укорявам е нзсв, мъмря, по¬
рицавам а несв., осъждам а несв., съдя2, коря
разз, хокам, кастря орен:. рззз., дера орзн, разг.
мнт. — хваля, лτеосс. пср-а-екам, четкам
//похвалвам, пoлeoоαвне, пoгъpнлмеоβτе. eзеΉTквeе
V aъиneм (mнглс. мздeипвτм, oпeвτе) вщcmн разз.,
трия (тьиоτе, чcонм, кълцам, меля) ,оол не гла¬
вата рззз,, тивс (оeлцτе. чукам) лук нс паевете
разз., тивс сол не осее разз., трия лук по овее
разз,, чукаем ле носа рззг.
КРИТИЧЕН 1 - 1. еж. укорен 1. знач.;
2. еж. езнекателин 2. знеч.
КРИТИЧЕН2 - вж. решителен 3. зааа.
КРНТИЧ—ОСА - вж. взискателност 2. зана.
КАНЯ нлсв. - еж. скривам 1. е 2. аеαч.
КАНЯ СЕ несв. - 1. Заставам влм oтeeτе някъде,
такт чн ра нн бере видян вам намерна. Крия сл
зад дърветата. Луната се крил чнсто зад об¬
лаците.
—	скривам си а ннсв., туля се, потулвам се е несв.
ант. — показвам се, овяoсβсм се, излезем, саявeм
се, ваявовτе
2.	Нeеeиαм лн, PИΉ6ввeане нсоъaй е цел -е не мн
намеря aсоΌЙ опред-леа човек яем снотетсцся.
Крия сл от полицията. Крия сл от данъчните.
Крия с- от жзна сл.
—	укривам си в неси. скривам се е ннсв., потул¬
вам си е ннсе, покривам се а несв. рззл., ската¬
вам си е неси, рззз,
3.	ож. спотайвам си 2. зана.
КР—ЕЖ разг. - ОРикн. мн. еж. намерение
КР—КОДНЙ - орен. разг, орлнерр. еж. ордзо!не
1.	зана.
КРОМИД рззг. - вж. лук
КР—АЕЛМ <СЕ > разг. рядко - ож. укадτевнм се
1.	зана.
КР—Т—СТ - Овеереа— чувстве, енергия. Очите й
излъчваха кротост. Коя Ре причината зе тези
негова кротост?
—	смиреност, смирение, хрнеимоет
мнт. — неукротимост, бyйaoеm. иΉyoемивеooт
//агресивност, β-^τοΉοοοτ
КР—ТУВЛМ - 1. Стоя опоктйно не едно мсomo. ен
пи-яβяβне янивяooт, не oъзaτвτе иΉnиeстнтoтe.
Пред строгия учител учениците кротуезт. Д--
т-то стои на едно столче е ъгъла л кротува.
—	мирувам
ант. —> лудувам, пαлcβτм. иΉевиomβτе, Твйствтм,
βcлнйс, аурея, шCPΉс. Теснея
2.	Держа те спокойно, oевиΉяo, не ое лрвтвотпоо-
meβсм. наблюдавам някакви дΉCoтввя. б-з ρ¬
οή oτейoβτе е тях. Другите аааеоmc -скат де
правят. но ти кротувай, защото можеш да по¬
страдаш. Стой настрана и кротувай!
—	мирувам, кютам нар,
ант. — бунтувам се, Твоя он, възTyнтвβaе он, иса-
буатввам он
3.	орнн·, разг, в.. кротувам ен
V	налягам (aнoмекнм. oβвβeе) ли neицτлeтΉ (дрипи¬
те, др-пел-тн) разг,. серя ли на парцслят·- разг,,
серя ом мерно разг, стоя (с-ря) ли на знрискн
(пъаe) рззг. грубо кем 2. аннч.
КАОауЕаМ СН несв. - Знneавсе еълчτoeн. он
nИнpпиeΉмτм нcосоβт ρ-^Τβ-ή трнщу нещо. Вър¬
шат се рлзобразия, но хората си кротуват, Ре-
ших да сл кротувам л дз нл споменавам нищо
зз парите.
—	мълча орен·,, трая ен разз., кротувам орен:,
резг., спотайвам се е неси,, потайвам еи
КР—АЪК - 1. който стоя oпoоoCиo ат едно есom-,
не оиcсвссe иΉиβяoom, не сезреве оелрмятаюств.
Кротки деца.. Кротки ученици. Кротък младеж.
—	мерен, послушен, дисциплиниран, чинвн ос¬
тер.
мнт. —> немирен, οαΛ-β, Туен, аур, aнпooлвщня. ее-
дeoцcплcнминa, авр-ганв
//агресивен, войяотвна
// който овлеряат нaнигeятe е чусотоетн ое. Той нео¬
чаквано стана кротък и добър,
—	емнрин, хрненм
ант. — буен, необуз-та
// агресивен, aτпτaнmΉЛΉa. войнствен, борбен, нсотъ-
патнеен
2.	еж. споконн 4. знае.;
3.	орен, еж. тих 4. знса.
V	оeoo еyщeцe (муха, Tyбoaнчоe, ага-, агънце,
Тоже оиeβeеоτ) киoтъо рззг. кем 1. зана.
КРОЯ - орен:. разз. еж. възнамерявам
КРУПЕН - 1. вж. голям 2. е 3. знае.;
2.	прен. вж. вежен —. внач.
КРУТ онuж. - в.. рязък 2. зенч·
КРУШЕНИЕ кнлж. остер. - вж. ниуспех
КРЪВЕН - еж. роден 1. .знае.
КРЪЕ—НК разз, - еж. кръвопиец 1. знач.
КАЪВ—ННН нар, - 1. еж. кръвопролитие 1. зона.;
2. еж. убийство
КРЪВ—НШКН - еж. свиреп 1. аaeч·
КРЪВОЖАДЕН - еж. свиреп 1. аеeч.
КРЪВ—ЖАДНИК рядко - вж. кръвопиец 1. аеeч.
КРЪЕ—йоК - вж. кръвопиец 1. знач.
КРЪВ—Й—ЧЕН книж. рядко - еж. свиреп 1. знеч.
КРЪВОПИЕЦ - 1. ЖΉomoо. oвмийn чoβΉо, който нн
тн совре пред пиΉoтъплниeс, убийства, зе дс по¬
стиган ц-е-тн ом. Не може да очакваш милост
от един кръвопиец.
—	кръвникразз, кръволок, кръвожадния рядко,
върколак орен:. руг.
2. разш. еж. мъчител
кРъВОПР—ИНТЕН - При отCтт ое π^λ-βη много
оиeа, nим който тн дтаст мнопт .ертвм. Кръво-
npcлumон среж-н-я, Кръвопролитна борба.
—	кървав
мнт. —* безкръвен, янкиъаoпиoлeтня
КАЪЕОПА—ЛНТНЕ'книж, - 1. Масово изТ—втое
ое хора, π^Λ-Βαο- не мноот оиьв· Това бе една
мирна революция, блз кръвопролития,
—	кръвнина нар.
2. еж. убийство
КРЪГ - 1. Киввн асoвoиΉес λ-η— вам авс.-аве по
oeоeвe λ-η—. Чайките прееят кръгове над ри¬
барската лодка. Пред очит- си виждаше ч-р-
в-оu кръгове,
—	кръжило, търкало нар.
2. Едно пелат обхождане тколт нΉшo. Щн направя
238

един кръг с кол-лото е ззднатз чест на учили¬
щето,
—	обиколка, тур
3.	Пиoттиeнттвo, което - еoисивaΉнo. οτ-ήλ-ηο ο
ивица о форма, блeзон ро oоиeжaoеo. oTиeавβсеe
обвкноаеао вт хора. Крълът около оратора ста¬
ваше есе по-плътен.
—	обръч οpли., пръстен орнн:.
4.	спорт. Етап вт състезателам морм, при кoCmт вoном
състезател, отбор и ар. играе поред о всички вт-
теаеам състезатели, отбори. Утре щ- се проведе
третият кръг от първенството,
—	тур спорт.
5.	орен, еж. среда 3. и 4. знчч.;
6.	орнн, еж. сфера 1. знае.
КАЪГЛЕСА - вж. кръгловн!
КАЪГЛОВАА - Който яма форма, близка до креп,
поете крепел. Езерото имз оpъглоеama форма,
Кpиллоеamc лиц-.
—	кръглест, кръговиден, кръгообразен
КРЪГ—В - Който ое мзoeищoe а креп. Кръгови дви¬
жения,
—	кръгообразен, кркговuден
КАЪГ—ВИДЕН - 1. еж. крыловат;
2. еж. кръгов
КРЪГОЗОР - 1. Цялото риoттиннoтвв. което те об¬
хваща о поглед от -арена мсomo. От това място
кръгозорът нл става твърде cлpеиuчеи.
—	обзор рядко
2.	орен:. Обем, широта ос дсхвваи интΉинoм. оcаеe-
яся. Училищеторазширява умствения оpигозcp.
—	хоризонт орен, обзор орен, рядко
3.	еж. хоризонт 1. зана.
КАЪГ—ОбРАЗЕ— - 1. еж. кръглокн!;
2. ож. кръгов
КРЪГЪЛ - 1. ож. объл 1. знеч.;
2. еж. цял 2. знач.
КРЪЖА нзсв.. - 1. Ксов лнmс, писвя. -пмoвeе кръ¬
гове във въздуха нар някакво място. Ято птици
кръжи над дворовете. Самолет кръжи над ле¬
тището.
—	вия ев, извивам се е несв..
2.	Движа се, ходя край някого мае нещо мае ае-
oeе-aemeе а onинaнлниo мсomo. Полица— кръжат
неооcлc. Децата кръжат около учителката си.
—	къртя се, обикалям е неси,, навъртам еи
3.	прлн. Зе слух, мълва и пор. - исзnивтmиeеяoсе сн
от асвнк не 4еβΉO· В града кръжаха разни слу¬
ховое.
—	нося сн орен:.— обикалям прзн
КРЪЖИЛО" - вж. кръг 1. зана.
КРЪ—КАМ диел.. неодорр. - еж. вршкам
КРЪПКА - Неголямо парче плет сам кожа, nиищм-
тв не ексс-но мсеmo· На лактите на сакото сл
имаше кръпки.
—	ямМ нар., закряка нар, кърпел диел.
КРЪСТОВИЩЕ - еж. кръстопът
КРЪСТОВКА рядко - вж. кръстопът
КРЪСТОПЪТ - Мяoтo. къднто сн пинoи4ст. оиъе-
твоват пeтмшa. улици и пор. Скоро стигнахме до
един кръстопът·. На кръстопътя нямаше поли¬
цай, който да направлява движението.
—	кръстовище, пресечка, кръстовкн рядко,
кръстопътещи рядко, раздрум нар,, разкол
диел.
КАЪСТОПЪТИЩЕ рядко - вж. кръстопът
КРЪСТОСВАМ - 1. Пеomсβяе. обска. отпред на
гсррвте ли -рясте река върху другс·^ Кръстоса
ръце и се приготан де слуша.
—	скръствам
2. еж. обхождам
КРЪСТОСВАМ СЕ - 1. Зс пemмшa, ином и пор. -
oинщсе те под aяоαоeв тота едва о аруо. На това
място се кръстосваха пътищата за двете ма¬
хали
—	пресичам се
2. орен, ОТекн зс вят-р-о- - oблмжaβсеΉ те м вамас-
ме а шр—тиворееве noеΉддy ом. Интересите им
се кръстосаха.
—	приплитам се
КРЪСТОСЛОВИЦА - ЗаТавеа задача - хор-зон-
телно и вертикално пвпълвнан о букви ен ф-гсре
от овсpинт4Ήтα· Решавам кръстословица. Със¬
тавям кръстословица.
—	ребус, глaвдблъcкaнuaa книж. остер.
КАЪЦВМм разг. - аж. рнваеаβнм 1. зана.
КРЪЧМА - 1. Зевн-на-е, оeдΉTo он шр-асатт и пмсm
иαзлмеaм спиртам напитки. С-лскз кръчма,
—	пивница, механа, аперитив, пнτиеероднвни-
ца рядко. каъчмарнuаа рядко
2. резг. ож. гостилница
КрЪЧМАРНИЦА рядко - еж. кръчма 1. зана.
КРЪШЕН - 1. еж. грациозен;
2. вж. звучин 1. анτч·
КРЪШКАМ ннсв. разг. - 1. ОтTяпвτе дт мзoeищτ
анщо, -н изпълня някакви за-еаж-нмя, иαT-тα.
Постоянно кръшка от домакинската работа.
Опитез сн де кръшка от учебните занятия.
—	клинча разг., манкирам онлж., бягам орнн·.
разл, измъквам си в неси, орн., разз., дезеаτи-
рам орен.
2. еж. изменям2 2. анτa.
КРЪШКАНЕ рззг. - еж. бягство 1. зона.
КРЪШКАЧ разз, - Човнк, оoCmo оТиаа дс ое из¬
мъква от знaeлдΉaмс, дс клинам. Никой нл оби¬
ча кръшкачите, защото на тях н- може де сн
разчита.
—— манкьор онuж, дезертьор орен,
КРЪЩ—вЛм - разш. вж. наричам
КРЯКА— - 1. вж. врякам 1. зята.;
2. рззг. ож. викам 1. зана.
КрМСКА— - вж. викам 1. анτч·
КРЯСЪК - вж. вик 1. знеч.
КСЕ—ОМА— книж, - 0.. ЧбЖgOΠДKΛOHHHK
КСЕ—ОФНЛ оннж. - в.. есжддnоклднннк
КУБЕ - еж. купол 1. в 2. зана.
КУВЕРТА - вж.- палуба
КУДЯ оолт, - еж. пъдя 1. зата.
КЧЙАЧК нар, - еж. опашка 1. зана.
КУКА - 1. Дълга еΉтсaaн пречка за речно плетене.
Вз- куките и продължи де пл-т- чорапа,
—	игла
2. жарг:. ож. аоинτ 1. зята.
КЧКИа - 1. Специален 40ΒΉщкα фипcиa. nимаeиаснс
м yпиαвляeαaн о конци, за днтски театър.
—	марионетка
2. οpлн- еж. фигурант 1. знаа.
КЧКЧ разг. грубо - вж. луд 1. знач.
КУКЧВЛМ разз. - ЖмoΉс oaеooнт. Докога ще куку-
еаш сама е тази голяма къща?
—	?амдτсвнм рядко, самувам нар. поет, cuроτс-
вам диал..
К
239

КУКУРУЗ нар. - в.. царевица
КЧКУРЧЗЕВ нар. - в.. цαривненн
КУЛННСАНЯ книж, - Умение, изкуства дс он пим-
гoooс хисис· Не разбирам от кулинарня, Изтън¬
чена кулинария.
—	кслннaa?τео, готварство
КЧЛНННАСАВ— - вж. кулинария
КЧЛМНННЦН—НЕН книж, - Който е аветмписл
до π-ολή-η— етерсй, до верхе иа исаввс ом. Кул¬
минационен момент а сюжетно развит—- на
поема.
—	върхов, пиков книж. нежел.
КЧЛМНВНЦНЯ книж, - Брехне oвеос в исаввс ос
нещо. Кулминация не нзпреж-ннеоо. Борбата
за свобода достига своята кулминация. Кулми¬
нация на творческите възможности:.
—	връх орен., апогнй кннж, венет орен:. аннж.,
пек рядко нежел.
КУЛТИВИРАМ - 1. в.. облагородявам 2. анaч.;
2. орзн, вж. цивилизовам
КУЛТИВИРАН книж, - вж. питомен 2. аесч.
КЧЛАЧАН - 1. ИеoтииеΉCом oъаaapΉнм оо човечест¬
вото еaтΉииτлим в -сх-вом πoетuдΉиuс, едно вам
-рсп- исвнмщΉ нс онзи noеoмжΉимс в определен
πeиuoa -а eиΉеΉ а жвевос нс народ, нация. Ан¬
тична култура, Западна култура.
—	цивилизация
2.	ор-н, рззг. вж. възпитание 1. aеaе.;
3.	ОРнкн. мн. в.. насаждении
КУЛТУРЕН - 1. Οο^ο пимтΉдсвс. ри-свсвα оye-
•^4, oбиaа-вaи-oo· Културен чоенк. Културно
общество. Културна страна,
—	оермаоеан, цивилизован, шлифован прнн·. ряд¬
ко
ант- —> некултурен, ОΉвTиaаoeса
// некултурен, нΉцисмJlMзoсaa. ооoтт, две, риuемmм-
оео
2.	Който н οοτ^τη о пи-сeс не оyлocиτ. Културни
cроcсоu· Културна постъпка:. Културни отно¬
шения,
—	цивилизован
ант. —> некултурен, aΉциeм.лмаoсαи
3.	вж. дбамвован 1. аoсе.;
4.	вж. възпитан 1. анaч.;
5.	вж. духовен 1. аoαе.
КЧЛАУРН—СА рядко - еж. възпитание 1. знач.
КУМНА - вж. идол 1. в 2. знае.
КЧМНА—П—КЛ—ВСАС— рядко - вж. uиолоеок-
ъдннечеeτвд 1. аеaч.
КУМЯ СЕ разг. неодобр. - еж. мъдря се 1. зине.
КЧНДЧАН нар. - разш. вж. обувки
КЧП - 1. Голям би-й, п-лсеo сoлuчΉетвт -б-ка. ед-
евиΌдем PИΉдеΉou, натрупани вмевкв ермя върху
друг. Куп камънн. Куп ябълки. Куп. книг-:.
—	камара, грамада, купчина, планина прзн.
рззг.
2.	Много хора не едно еяетт. Куп днца. Куп моми¬
чета.
—	кспенеa
3.	орен, В съчнт. със същ. Голямо количество от
нещо. Имам, да свърша куп ннща. Имам дз реша¬
вам куп проблеми, Куп въпроси. Куп обвинения.
—	маеа2, множество
КУПА - Дълбок, полусфер-еен aoеaомaеом ста от
еoъолo, POиЦΉлao в род., в к-йот ое слагат сттмс.
Купа с плодове. Купа с ориз.
I — кастрон
I КУПЕН поет-. - а.. връх 1. аoсч.
КЧПЕСА - Зс в6aсо. -см и пер. - овCoo е гето м
copco-H не аастм о твалис форма. Куп-сои обла¬
ци. Куонсте мъгла.
—	кълбест
КЧПНЩЕ - нар, вж. емнтешн
КУПЛЕ— - вж. строфа
КУПОЛ - 1. Пoсиис мае есет вт пеоиuo не ограда,
oTмоo. ητ^οι, дворец и под. о р-лcефΉИмчиa
форма. Храмът имаш- два купола.
—	кубе
2. Тевсн, взвит оaтo полусфера. Докато транш- па¬
нихидата. гледах —зографисания купол не църк¬
вата.
—	свод, кубн рззг.
КУПОН’ - 1. Оoияаeо вт Pиoдoo-eтoeΉaα сaиoa мас
отрнлна лист, oиΉШC който те роауасос еΉшo. Ку¬
пон— за храна,
—	талон, картон
2. вж. отрязък 2. аaaе.
КЧП—Н2 рззг. - в.. /абава 1. аoс4.
КЧП—НЯСВ—— рззг. - вж. веселя еи 1. аесч.
КУПУВАМ - 1. Pвлcaaoaе иΉшo ΟИΉШC пари. Купих
сн кола на много изгодна цена. Купих апарта¬
мент. Орнк-новено купувам от рлизкит- мага¬
зини. Отливам дз купя хляб,
—	закупувам аннж., в/емнм разг, еазааувам
(правя ncоуοнu)
ант. ——> продавам, aсссе
: 2. орнн. рззг. в.. подкупкам 1. аеaч.
КУПУВАЧ - Лице, о—ΉTo купува нещо. В магазина
няма купувачи.
—	покупнтел анuж. н-ж-л:
I ант. —► продавач
// Лице, оcΉтo иΉДOсaт вам ееств купува oтесоъaΉ
вас от oсовoв. Продавачката еннззн м- посреща
усмихнзоа. защото съм неин редов-н купувач,
Търся купувач— за апартамента сл.
—	клиент, мющеаня простонар.
КУПЧИНА - еж. куп 1. м 2. аoн4.
КУРАЖ - в.. смелост 1. м 2. аoс4.
; КУРАЖЛИЯ разг. - еж. смее 1. зоне.
КУРВА простонар. грубо - ож. аазвааτееца
КЧАВНАСТСНМ npcсmооaе. лруро - ож. анввамτ-
ничм
КЧАЕЕАННН простонар. грубо-жж— аазвааτееам
КЧАДНСВНМ простонар, - 1. в.. поставям
1.	аoсч.;
2. в.. настанявам 1. зова.
КУАДНСССМ СЕ простонае:. ~ вж. настанявам
си 1. анa4.
КЧАН—ЗЕН книж. - 1. ож. неτнанcнн 1. аесч.;
2. еж. необикновен 1. знеч.
КЧР—НЗЯ СЕ разз. - вж. важнича
КЧАВНК - Малка лека noеoоoйсс за -оглеждане ат
poесщеu птици (oTмоa. а телекс pвoи). Кcлао аc-
к-ошк— има а оуpнноa?
I — кокошарник
КУРОРТ - 1. Мееоаооо вам o■ΉeuшΉ о рoдхopсш о.лм-
еao, оaапвлoдΉииΉ в уаоТоовс, оoΉT- ое cар-лзвс
за oвемвос, обикн. през лятото. Морски курорт,
Планински курорт-.
—	летовище
2. вж. лнτсваен
КЧР—РААдЖНМ рззг-. - в.. курортист
240

КУРОРТЕ— - койот он отнася до κвивит. Курортно
с-ллще. Курорт-н център.
—	почивен, летовищин
КУРОРТИСТ - Човек, отйтт е нн почивка е оyитит,
който поамеа нсоepΉ. Тази година не морето
има много курортисти,
—	летовник, почиващ, курдрτаджие разг.
КУРС - 1. Иаеиaвт от някакво пиΉooанo тр--ство
пет между два пснктс по onиΉaΉΛнн евищиym. Ав¬
тобусът дневно прави оет курса.
—	рейс
2.	пре-н вж. инасоя 1 . знoα.
КУРТИЗАНКА - рззш. еж. кокотка
КУСАМ нар. - еж. сърбам 1. зааа.
КЧСЕАМ диал, - а.. вкусвам 1. зааа.
КУСЧР ^ззз. - еж. недостатък
КУТРЕ - в.. кученце
КЧТАЕ—ЦЕ - еж. кученце
КЧТСУЗНН разз. - еж. неудачник
КЧТСЧЗЛНМ рззг. - еж. неудачник
КЧФΑЛΗИЦΑъз/о· оренебр. - 1. еж. глава 1. знач.;
2.	праз. в еж у у 1 .з зна.
КУХ - 1. Който н о неуплътанав oъmиΉщнooo. б-з
TъpeиДΒнмΉmo. което оТмкнооено име. Кух дънер.
Кухо яйце.
—	Πам:^^^и рядко
2. орен, вж. беаеъдържнтелен 1. знач.
КУХНЯ - ПoеΉШΉoMΉ в дмлмшΉ, ИΉom-иaam м pи.. е
което ое овтвм. От кухнята с- разнасяше прият¬
на миризма на ястия:.
—	готварница, мутвнк диал.
КУЦ - Който има увреден крак и се клатя мае наой.-
дн при ходнан. Дядо му Реш- куц и -два ходеше.
—	хром, кьошк нар,
КУЦА— 1. Вероя, като сн нсолαaсе на една οοριο-
пoисpи оедоотатск мля болка в Ήpмaмс ом оино·
Куцаше от раната си е крака. Теленцето започ¬
на де куца с единия си заден крак.
—	накуцвам, ^цукам, кривя разз.
2. орзн, рззг. Оoисpαе -а оедоотаоецм, еΉoeoъищΉo-
ствн. Стилът му куца е много отношения.
—	накуцвам орен·. разз.
КЧЦОВЛАХ - еж. арумкннн
КУЦУКН— - еж. куцам 1. знае.
КУЧЕ - Домашна животно от онмнйотво хищне То-
зсCнмцм. което лае и ееото сн изп-лaoα като пазва
на рома в вматт. Вържи кучнто де не се нахвър¬
ля, Овчарско куче, Ловджийско куче.
—	пее, псе
КУЧЕНЦЕ - Малко ксее. Взехме сл кученце. Какво
сладко кученце,
—	кутре, пале, кутринци, пнленци
КУЧКА - 1. орен, разз, лруро вж. мръсница;
2. орн., рззг. лруро еж. рн/вратницн
КЪДЕ - На кон, кем кое есoтт. УoooиΉTсoa ое в пряк
вам непряк въпиoo· Къде отиваш? Тръгна. рнз
да знае къде. Къдз сл намира тур—стич-ското
бюро?
—	накъде, где, де нар.
КЪДРА - еж. къдрица
КЪДРАВ - 1. Зс nимеΉoкτ. овoa - който - нн кер-
Имци,' Тукам, чупки. Буйна къдрава коса, Къдрав
перчем.
—	буклист рядко
мнт. — гладък, лрмоаарен, анoлτдΉн. залезая, оаизта
2. в.. къдрокос;
3. орнн·. еж. вълнообразен 2. зона.
КЪДРИЦА - Оатлан коса, зсостн еот-отвено влм №-
куствеао не крепен, колело. Ест-стелни къдри¬
ци. От забрадката й сл подаваха руси къдрици·.
Косата й падаше на къдрици,
—	къдра, букла, лимба, витка диел,
КЪДрОгИаЕ - еж. къдрокос
КЪДРОКОС - К-йто н о къдрава каса. Къдрокосо
момиченце.
—	къдрав, къдроглав
КЪДРЯ нлсв. - 1. Оравя кооа -а отаае ктррееа. Ре-
ших да си къдря оcсеma.
—	накъдрям е неси,, буклнрнм рядко
мнт. —> разкъдрям, мзnисoсе
2. орен·, еж. нагъвам 3. знае.
КЪКРЯ - еж. вря 1. аaн4.
КЪЛБЕСТ-1 . еж. кълбовиден 1. знае.;
2.	вж. купее.;
3.	еж. -Тел 2. знаа.
КЪЛБО - 1. Тяло о оимсe повърхност, есето вoмчом
тоаке ое еднакво отрелеаннм от цΉнτьиe. Земно
кълбо.
—	ефира
2.	ПиΉaент о oeоeoс мас поаобаа форма. Таралежът
с- сви на кълбо.
—	топка
3.	Нещо, вбшк! валвнаеоо все вт водни nned, дам и |Т/·
пор., нoΉTo -ме келТови-нт форма. Кълбо преж- JEV
да. Кълба дим:.
—	валмо, топка
КЪЛБОВИДЕН - 1. който има формата на келбо,
ттnон. Злмята има кълрреuдие форма.
—	сфиричин, кълбообра/ен, кълбест
2. вж. объл 2. зана.
КЪЙБ—ОБРЛЗЕН - еж. кълбовиден 1. зана.
КЪЛВА - орен.. разг. ирон·. еж. зубря
КЪЛВАЧ - орен. рззг. ирон, еж. зубрмч
КЪЛКА разз, - 1. ож. бут 1. зана.;
2. еж. бедро
КЪЛК—ЙЯ разз. - еж. бълбукам
КЪЛН - 1. Ртотнамн в атчслото не рнетн.н му лаер
noоeлβсинтo· Първите кълнове на слънчогледа
с- показват оPuкнреено една с-дм-ца слнд се¬
итбата,.
—	проаа?τък, поник соец.
2. прнн·. само мн. еж. наченки
КЪЛНА ннсв,. - Изим4не олнтoм. οπ.-ΛαΗ— зс не¬
щастен, πиoолстмe oиншy aснooo. aΉшo. Кълнзш-
крадците, които я обраха, Селянката кълнеше
градушката, която ре съсипала реколтата.
—	проклинам е несв., прдкъκτн?внм в н-св,,
разг, анатемосвам е нзсв. разз,, псe!о?вaм е
ннсв:. нар:, чумосеам а н-се. нар.
мнт. —> благославям, 6лнπopния
КЪЛНА СЕ неси. - 1. Полегам клетва ^c т·^.-,·-
сне тTинp. вTaeиaoαм ое о нлнmoa. ае тооа, оеΉTo
оaаoaм, н oяин-· Кълна се във вярност не родина¬
та, Кълна сл. че есuчоc това е истина.
—	заклевам ев а неси,, заклинам сн
2. вж. обещавам
V .ма мм киъoт разз,, анотен ниъoт разз, към
1.	знач.
КЪЛНЯ несв·. - еж. покълвам 1. и 2. анач.
КЪЛЦА— - разз. ож. рижа 1. зааа.
КЪЛЧА СЕ - Пиaoс aннтmΉoтанac. грозам, noдиα-
жнтелнм pвмжΉaмс. маoмβом ос една мае друга
16. Български oмaoнменa в сam-нмеΉи реен-к о фисзΉвлoгмзеc
241

отрсет ο тялото ом. Пускаш- музика л се кълчеше
пред огледалото,
—	кривя се, чепя еи дизл.
КЪМ - Зс означаване на лребамзвт-ео-ст по аинеΉ,
колмаеттео, Трой, исзеΉИ в др. Към края не ме¬
сеца, Пристигнахме на гарата към оет чеса. В
училището се учат към де-ста днца.
—	около
2.	За отнoIааeaм и чувство ммежху хората.	жена
си е много мил. Отнасяха сн добре към мен.
—	спрямо
КЬ—АЕЖ - еж. вхтеж
КЪНТЕНЕ - еж. ехтиж
КЪНТЯ - вж. нхтя 1. е 2. зята.
КЪНТЯЩ - ож. еклив 1. зята.
КЪПАЛ—Я - остер, аж. баня
КЪПЯ - Изммoне изцяло исоoгo, ката от потапям
сев вода яем от облмвам о вора. Два дни нз са
къпели рзрзто.
—	миярззш,, баням простонае, чепкамразз. (за
дет-)
КЪР разг. - в.. поле 1. знае.
КЪРВЕНЕ.. еж. кръвопролитин;
2.	еж. кървяснл;
3.	орнн·. еж. млин
КЪРВАВОЧЕРВЕН - ож, млин
КЪРВЯСНЛ - Об-ка. зс оем - кoCτo е аaчΉиoΉе от
приема еа крсо в оиъа-нвoнcmн сърове при омаян
възбуда, aспинжΉaмΉ, болест и др. Той я зледаше
с киpаясзлu от пиянство очи.
—	накърнен, кървав
КЪРКАМ-разз. неодобр. еж. пия 2. зята.
КЪРКА— разз. иеcдcрp. - ож. пиян
КЪРКАЧ разз. ннодобр. - вж. пияница
КЪРЛЕЖ - орен., еж. екcnлоаτаτоа
КЪРМАЧЕ-вж. енбн
КЪРМАЧКА - Жена, която нъием дете. Б-б-то сн
нуждае от кърмачка.
—	дойка’
КЪРММ - За .еан, майка - рнеам на пелннаае да
Tвзαн· В ъгъла не стаята млада жена кърм-ш-
дете.
—	доя рззг.
КЪРПА - 1. Прсв-епело- вам оβaдиamиo парче от
мека, често мехето- oъоαн, nинaaaaaa4нao за
бероаон на лице, ръце, тяло ленд мземвαaн вам
кeпсaΉ· В банята им винаги нма чисти кърои,
Кърпа за лице.
—	пешкир
2.	Превоегелов шаран памучен плат зс шрерлнзенай
не дрехите е Търсене нн ръцете и устните при
хранене. Нахрани се л изрърсе устата си с кър¬
па,
—	салфетка разш., пешкир рззг.
3.	Четсертсто парче паст за завмааон ас хляб, динхм
е ррсоо. Завих козуначнното т-сто с кърпа. зз
де втаса оо-рързо. Сложих енщите сл е една го¬
ляма шарена кърпа.
—	бохча рззл., мисал резг.
4.	вж, забрадка
КЪРПЕЛ диел. - еж. кръпка
КЪРПЯ несв, - еж. закърпвам 1. аaαa.
КЪРСКН рззг. - вж. полски
КЪРТОЕСКИ - еж. упорит 2. зана.
КЪРТЯ ннсв, - 1. еж. изкъртвам 1. зана.;
2. рззг. лруро вж. спя 1. зята.
КЪРША - вж. чупя
КЪРША СЕ н-св. - Две.а, извивам гъвкаво тялото
ом в различнс посоки сем зс mслт. чает от иное -
правя лек—, обекн. певксви, грациозни рвмжннмя.
Като с- кършеше леко, тя започна де танцува.
Под звуците не музиката снагата й сн кърш--
шн.
—	навивам ев в несв., вия се, огъвам св в нзсв,
гъна ев, прнвивнм се е нзсв.
КЪС - 1. Чест, oTмоa. гвляеα от α^α маса, общо
мат-рвелно цяло. Къс м-со,. Късове хляб. Къс от
знаме. Къс хзрт—я. Къс от скала,
—	пнрчи, отломък, отломка, откъртлик остер,
2.	Единица, оеяτo о другс едмемцм вамза а по-оол^мт
цслoеm· Кутия цигзри от 20 къса..
—	парчи
3.	рядко еж. откъс 1. анaa.
КЪС - 1. разл, вж. нисък 1. знач.;
2. еж. кратък 1., 2., 3., 4. в 5. зана.
КЪСА— нзсв:. - 1. Писсс ο^α от оeooвΉ. нс парче¬
та чрез aeипaиΉ. Късам дрехите си. Късам те¬
традката си.
—	дера разг.
2.	ОτдΉΛсм кът—в—, парчета от η^ο чрез -ерпаае.
Късам залц—тл от белия хляб. Късам ав—τзо-
иляma.
—	откъсвам е ннсв:.
3.	еж. енрм’ 1. зята.;
4.	орен:, еж. разкъсвам 3. знаа.
КЪСМЕТ -вж. щастни 1. знае.
КЪСМЕТЛИЯ рззг. - вж. щастливец
КЪСО -разг. еж. кратко 2. анτa.
КЪСОГЙЕД - прнн·. еж. недалновиден
КЪСОГЛЕДСТВО - орен. еж. нидалновндност
КЪТ - 1. Зетулеае, отдалечено от oиΉДamс на по¬
мещение есoτo. Настаних се е тъмния кът на
салона. Седяха на една маса а най-отдалеч-ния
кът на рнсторзнта.
—	ъгъл, кьоше разз.
2. оолт. в.. място 1. и 2. знаа.
КЪТ разз. - еж. дефицитен
КЪТАМ рззг. - вж. пестя 1. анτa.
КЪШЕЙ - еж. залък
КЪЩА - 1 . еж. жилище 1. зона.;
2. орзн:. в.. домакинство 1. е 2. знае.
КЪЩЕН - еж. домашен 1., 2. в 3. знаа.
КЪЩННЦА длал, - вж. ^щов^цн
КЪЩОЕЕН - Който ое opcc добр— зс pтеa, за се¬
мейството ом. Жените се много къщоени сто¬
панки.
—	домовитнар.
КЪЩ—В—НЦА - Ж-ас, оoяmo полага ope.— за ре-е
в къшamτ ом, за храната, чмтовтеоа, роТр-тв сто-
твянме нн oнеΉЙomooτo· Жена му е голяма къщои-
нл^а^, у тях блести от чистота л ред.
—	домакиня, екаτдккщниаа разз, стопанка
нар., скопоснлца нар:., уредница нар,, къщнл-
ца диал.
КЪЩЧРКС - ож. колиба
КЬОПЛВ нар. - ’. вж. куц;
2. вж. недъгав
КЬОРАВ рззг. - еж. сляп
КЬОР—еН—А рззг. - еж. слепота
КЬОРАВОСТ рззг. - вж. слепота
КЬОРФНШЕК резг. - орен:, в.. блъф
КЬ—ТЕК простонае- ~ еж. бой’ 1. аaτ4.
242

КЬ-ТЕЧ— жарг. - еж. бия 1. зоне.
КЬ—ШЕразг. - 1. аж. ъгъл 1. знач.:
2. вж. кът 1. зата.
КЬОШК нар, остар, - ож. беседка
КЮМЮА разг. - аж. въглища
КЮП нар, - аж. делва
КЮСКИЯ нар, - еж. тояга
КЮ—ММ нар. - вж. кротувам 2. зана.
КЮТЮК нар, - ож. пън 1. аaαч.
КЯР простонзр. - 1. еж. печалба 1. зана.;
2. вж. полза 1. аеτч.
КЛАЛИЯ простонзр. - еж. доходен
КЛАЛ неси, простонар. - еж. спечелвам 2. аaτa.
л
й—БНИЕН книж. - 1. еж. слаб 3. знае.;
2. ож. нвуравновисин 2. аaa4.
ЙЛБНРИНТ - орен., в.. еезизхдднцн 2. зана.
И—ЕНРАМ - Берзс и умело aнCoτoτе oъв6исанo
о -ботааоакттт, зτoбмкнляе оинчом. мзTсoΌτе
оТаелец— в конфликти. Опита с- де лавира е
спора, но безуспешно.
—	маневрирам прен,
ЛАВИЦА - вж. полИца 1. aнτч.
ЛАВКА - 1. М-акт маг-з-нае в оградете ат cчeлмшΉ.
казарма, nинaпимяτиΉ и пор., керетв ое ри-дaвem
зaовoом. напитки, цигере м др. Пр-з междучаси¬
ето децата си купуваха от лавката сандвичи
л кнфли,
—	бюфет
2. еж. будка
ЛАВРИ - орен, книж, еж. елнен
ЛАГЕР - Място маβeн аттеаня пункт·, ке-нто в ос-
ΛατΌΜ, бeиeоe н неотенннт временно а-Cтк-аe
част, а oeшт мсomв за летуете— нт деца м младе¬
жи. Устгзное—хм- сл на лзг-р край р-ката. Пол¬
кът е на лазер, Детски лазер,
—	стан’, бивак, табор остер.
ЛАДИЯ - еж. лодка
ЛМЗ - рядко еж. пират
ЙАЗЕШКААА рззл. - еж. пълзишком
ЙАЗЕШКОМ - вж. пълзишком
ЛАЗУР оолт, - еж. синева
ЛАЗУРЕН поет, - еж. син
ЛАЗМ - еж. пълзя 1. aaaa.
ЛАИК книж. - вж. дилетант
ЛАНЧЕН онuж. - еж. дилетантски 2. знач.
ЛАНЧЕСКН книж, - еж. дилетантски 2. знач.
ЛАКЕЙ - 1. вж. слуга;
2. прен·^-.--., вж. поили/урко
ЛНКЕЙ—НЧА неодобр. - еж. угоднича
ЛНКЕЙ—ИЧЕСКН неодобр. - еж. рмболепин
ЛНКЕЙСАВАМ ннодобр. - еж. угоднича
ЛАКЕЙСТВО ннодорр. - вж. угоиннеиcτво
ЛЛКЕЙЩННН неодобр. - аж. угодничество
ЛАКИРАМ - вж. полирам
ЛАКОМ - 1. Който обиат -а сpн. оoCmo яре мито- м
о oхomн· Лакоми деца. Лакомо прасе.
—	яшен, еeτилuβ нар.
2.	прен. вж. влчен
ЛАКОМЕЦ - аж. лакомнек
ЛАКОМИЯ - 1. Омаят .еатаме за ядене. Притес¬
няваш- с- от лакомията си.
—	яшност, лакомство, лакомялна рззз,
2.	орзн, разг. еж. алчност;
3.	прнн. разг. еж. лнкомннк
ЛНКОМННК - ЧваΉо, който оТ—че дс яде еaвoт.
който - а-атомтйа еа ярнан. Не този лaкcмоно
храната е-чно не достига. Малкио- лaоcмоuцu
бяха —зял- бзиuиеmз.
—	гладник, лакомец, лакомия орнн. разг., нена¬
ситник, ламя орен. разз.
ЛАКОМСТВО - 1. Нещо oоyoнo за сaΉaΉ. На маса-
а
243

та —маш- много лакомства, Рaонее лакомства
не Рях оо—овал досега..
—	ккуснотня разг.
2.	аж. лакомия 1. аoсе.;
3.	орен, в.. алчност
ЛАК—МЩИНА разл. - 1. в.. лакомия 1. знаа.;
2. в.. алчност
ЛАКОМЯ СЕ - в.. ламтя
ЛАКОНИЧЕН - еж. кратък 4. в 5. зеач.
ΛΑΚΟΗ-ΜΗ—-1 . еж. кратко 2. знае.;
2. ож. накратко
ΛΑΛΑ разг. - 1. н-одорр, в.. еамвноисмец;
2.	оотар. веж шуу1 — . nаoαt.
ЛАЛ-ДЖИМ разг. неодобр. - ож. еаавеоисмеа
ЛАМПАДА кннж. ооет, - 1. в.. ?кнτнъеик;
2. ож. свещ
ЛАМАЕЖ - ож. алчност
ЛНМАЕВЕ - в.. алчност
ЛНМАЯ - Пρвсoявaе силно .елтие— зс oΉшo. Цял
живот лама— за богатство. Лзмтя за пари. Зе
яд-н- н- ламтншн.
—	лакомя еи
ЛАМЯ - 1. вж. амий;
2. орзн·. разг. о.. лакомннк
ЛАНДШАФТ книж, - ож. глндкн 1. аaaе.
ЛАНЕЦ - а.. верижка
ЛАННА- старин, поет, - вж. бу/а
ЛС—СИАН— кннж. - 1. Иаacпaе еякоот о искτовα
облсст, дeаeе възе-дoвтτ не есквoo да ое cадcп-
нн. Не - ясно кой го лансира, като поет.
—	еадτежнаам оиuж.
2. ож. прокарвам 4. ансч.
ЛСВСКН еaзг- - ож. мннаъдооиншнн
ЛННШЕН разг. - ож. мuнаъдооиешне
ЛНПАСНЦН - а.. киша
ЛАПАМ разг. - ож. ям 1. аaaч.
ЛНПАЦНЛО разг. ор-н-рр, - о.. бъбривец
ЛАПАЦАЛЯ разг, πpнонрp. - вж. плияя
ЛАП—Ц—М разг, пр-н-рр, - еж. плещя
ЛАП-Чрззз. пренебр. - ож. готовнн
ЛАПНИ.МЧХА разз. npео-бp- - в.. наивник
ЛАПНИШАРАН разг, пр-н-бр. - еж. наивник
ЛАРЖ аи—■ж. - а.. щедър 1. аеa4.
ЛАРИНКС мед. - еж. гръклян
ЛАСКА - а.. милувка
ЛАСКАВ - 1. еж. ннжнн 1. е 2. знае.;
2. ож. похвален
ЛАСКНЕ—СА - ож. нежност 1. аoaч.
ЛАСКАТЕЛ - ож. подли/урко
ЛАСКАТЕЛЕН - в.. похвален
ЛАСКАЯ - ОиΉaнeеΉИнoв o-eвия някомс приятни
думи, сбемрсам aск-o- о хвалби, aсиoеиo оиΉyeΉ-
лcчсoсе дв6иcτΉ кеч-стен ос някого. С;^^^нлтл
хора обичат дз ли ласкаят. Той - добър худож¬
ник— но е—л много ло лзскз-о-.
—	хваля, окиелнекам орен., четкам орен:, рззз,
бадмеоeвам орен:, жарг.
ант. — критикувам, овис, еъдс, еъеис, нсеoис. хо-
ксе
V правя сятеррззз., ocрaе по исеoτ- разз, оaдс ос-
мсo разг. роaoс (cдияе) 4Ήmов рззг.
ЛАТЕНТЕН книж. - ож. ееероекен
ЛАФ резг. - еж. дума 1. и 2. аoсч.
ИАФЧенМ жарг. - ож. амзодвааем
ЛАФЯ жарг:. - в.. разговарям
ЛАШКНМ рззг. - еж. бутам 1. aoα4.
ЛАЯ - 1. За куче - caдaoсе лей вас ааонанм нсовoв
о лай. Когато види н-познао— хора, кучето за¬
почва де лз-.
—	джафкам, ^яф^м
2. прлн·. рззз. в.. хуля
ЛЕГАЛЕН - вж. /аконнн 1. знае.
ЛЕГНИНЗНА—М - в.. узаконявам 1. aoнч.
ЛЕГАЛНОСТ - вж. законност 1. зеач.
ЛЕГЕНДА - в.. мит 1. е 2. анaч.
ЛЕГЕНДАРЕН - 1. вж. митичен;
2. еж. славен 1. анτч.
ЛЕГИТИМЕН книж, - в.. законен 1. и 3. анa4.
ЛЕГИТИМИРАМ книж:. - ож. узаконявам 1. aaне.
ЛЕГИТИМНОСТ кннж. - еж. законност 1. аoeч.
ЛЕГЛО - Вир мебел, nрΉaнeаисчΉнe зе епане. В ста¬
ята има -дно легло и -дна маса. Нощта 0.^3-
рах до леглото на болния. Дъре-но легло.
—	криват, одър нар,— ложи старин. поет·, постеля
прлн. лежанка рядко
ЛЕГОВИЩЕ - в.. бърлога
ЛЕД - Тoьиaв, оиcooсeи- теотвяаее нт оврста,
зeеиъаoeлα сода. Голяма част от Аляска и. от
остров Ге-олзод—я са във в-ч-н лед,
—	мра/
ЛЕДЕН - 1. ож. студен 1. аoсч.;
2. орен. ож. ениасжнлюбве 1. аoсч'.
ЛЕДНИК - Poдoeднa ледена мата а nвaсиoe и всов-
оΌPлaеuooоu сблатте.
—	глетчер
ЛЕД—ЕНТ - пр-н. а.. етуден 1. аoс4.
ЛЕДЧНКА диал. - ож. шушулка 2. аеaч.
ЛЕЖА - 1. ож. н/лежнемм се 1. знае.;
2.	еж. боледувам;
3.	орзн·. ож. почивам 1. аиaе.
ЛЕЖАНКА рядко - ож. ъноъо
ЛЕЖАЧ рззг. - вж. линеещ
ЛЕК разл. - ож. лекарство
ЛЕК - 1. Κβ^β има тегло, no-еaaов от -Τμ.η^-οτ,
оoCτт оaoв че ас нсеa плътност. Л-кз материя.
Лека, лятна pонля. Л-кз ззенекз.
—	ефирен, въздушен прен,, тънък
ант. —> плътен, реТ—л
2.	Зс дим, naиa, евииаес. сиcесm - който исес ooaсеa
пльоаоет, не - све—о, насетне. Лека мъгла, Лек
аромат. Л-кз пара. Л-к мирис,
—	ефирен, тънък
ант. —> тежък, пето, плетен, натетен
3.	Зс -си.—аи—, походка - който ое движи без aeрИΉ-
.ήη-ή, oиαцмвзнв са— става Тез утмаве, без ос-
пиΉДΉoвΉ. Леки стъпки.
—	пъргав, чевръст разл.
ант. — тежък, oиoеeв, мечешки
4.	К-йто е— cаeьищсс Ττ^-, зе кисτот oоΉеΉ, без да
е взмoивτΉΛнв вам еъевτΉaев. Л-кз смърт, Лека
операция, Най-после болният изкара една лнке
нощ,.
—	неусетен
ант. — мъчителен, TΉДъо, τспвтo—o, cпнΉouoΉΛΉa.
сбийтосеа, нвщмτиΉн
5.	аж. лиенн 1. и 2. аиaч.;
6.	в.. нензмоанτнлне;
7.	ож. nао?τ 3. анτе.;
8.	орен. ож. достъпен 4. анaч.;
9.	орен. в.. аекоернеен 2. анaч.
V като перо (перце, пниcщuoa, nΉиcщиoнa) лек
рзззв кем 1. знчч.
244

ЛЕКА-П—ЛЕКЛ разг. - еж. постепенно
ЛЕКАР - Спец-еа-ст о виΉЩΉ мнpициaеоo вбиaав-
онаи—, кой·- лекува 6-анм, иa6вoи в -Тлесттт ат
мерициатта. Лекарят внимателно прегледа бол¬
ния, Работи като л-кар е една болница.
—	доктор, мндик
ЛЕКАРСТВО - Вещ-отво, конте ое използва като
лечебно оредсте—. Болният-, след като прие л--
озесmеcmc, се почувства по-добрн. Това лекар¬
ство мн померз много.
—	медикамент, лек рззз., цяр нар,, илмч просто¬
нар,
ЛЕКАТА рззг. - вж. леко 2. aнτa.
ЛЕКЕ рззз, - 1. вж. петно 1. знач.;
2. орен., прлннрр. вж. негодник 1. зааа.
ЛЕК— - 1. В я-вст-кт, слтТн ст-п-н вам едва забе-
лежем—, роатоемо. Масата леко се клети. Леко
съм подпухнала. Леко доловими нюанси..
—	слабо, ндка, н/леко
мнт. — силно
2.	ВaиеamΉлнв, шр-рп-злсво, ηη.ηο. Издърпах л-ко
ръката си. Бутнах количката леко напред.
—	полека, излеко, леката рззг.
ант. —> силно, здивав. оиΉΠоo. яоo, зaиαeвmв. якета
// С плавни движннвс. Мъглзта се издига л-оc наго¬
ре. Конете л-ко с- понасят а лалоо,
—	полека, плавно, н/леко
мнт. — тежко, τивеeoo
3.	вж. лисно 1. и 2. знае.
ЙЕК—ВАА - еж. незниклбдчие 1. е 2. знаа.
ЙЕК—ВААО - еж. повърхностно 1. знае.
ЛЕКОВЕАЕ— - вж. доверчив 1. зана.
ЙЕК—ВЕАНЕ - аж. доверчивое!
ЙЕКОВЕАНИК рядко - еж. наивник
ЛЕК—ВЕА—ОСТ - еж. довнрчивост
ЛЕК—ВНА - К-йто сме товйотавов де енксва, мо.—
де лΉоyoa· Ллоовumu билки, Л-оcеuτa вода,
—	лечебен, целителен, целебин, церовит рядко
ЛЕКОМИСЛЕН - 1. Който не отрава нежното
βнмеaaвΉ не анжовтн неща, ан ое сот—р—оува от
последиците от п-вй-еам-т- ом. Леаcмuслеиuяm
му син пропиля богатството му. Всичко може
да сн очаква от -дин лекомислен чcено. Л-ко-
мисл-но мом-ч-, От оостъпк—тн му личи. чн е
ллаомuслео·.
—	несериозен, бе/грижен, бевоτодβдаее, повърх¬
ностен, вятърничав рззг:, беахнбврен разз,,
прнзвн орен,, ветрин разз. рядко
мнт. — сериозен, отговорен
2. вж. евзраасъднн 2. зана.
V	oсoeи по ое— (ноев) разг,, вя·^ го в—— (авов) нн
бяла ов6влв разз., oяΌЪи от вее (носи) нт 6яе кон
разз,, биъеTсии (мухи) Тремеет а плсватн му
разз,, има TиъеTτив (6иъмTсичнmτ, мухи) а глава¬
та см рззз,, главата мв- - пелоа о бръмбари (мухи)
разз.. не му тежи плавате (умът, акълът) рззз. към
1.	анτч.
ЛЕК—МИСЙЕН— - 1. Без -а тн миоли за последи¬
ците. Лекомислено о—лее парите сл. Как може
така л-аcмuсл-нc да зареже семейството си!
—	безгрижно, безотговорно
2. вж. еезрна?кднд
V	о лека иeос разз., о анкв сърце разг. кем 1. анτе.
ЛЕК—МНСЛЕ——Ст - еж. лекомислие
ЛЕКОМИСЛИЕ - Лврос еа сезнеаме зс -тт-овр-
ност по oτеoщневн нс еншв ea.ao, зн -ар-ом
ДΉComβвя. nooτenов· Неговото лекомислие ми н
добре познато, затова нз вярвам не обещания¬
та му. Сл-оомuслн-оо си щн провали сделката,
—	ее?еридаедeτ, лекомислено?!, еизгрижндeτ,
безгрижие, бизо!оовданд?τ, безхабирни разз.,
повърхностно?. рядко, вятърничаво?, разз.
мнт. —> сериозност, вmoваoиoвom
ЛЕК—НРАВЕ— - 1. който н о леко поведение, на-
Иyщaoс oTшвπииΉTΒTΉ aиτаoτаΉac нтиеи. Л-аc-
нраенз жжена,
—	шакливразл., шаеърклив орен, разз., мръдллв
рззг. рядко
2.	Косй· во в в всовтвтствии в c)Τщо1шимτите мс^-^рн^-
нм норме, не - двоттоечав прсеме—н. Ллаcиеaеоо
поезд-н--. Л-кроpзвао живот. Ллаоиеaеиc дър¬
жание.
—	лек прен,, фриволен книж.
ЛЕК—П—ДЕНЖЕ— - 1 . е.. бърз 3. знаа.;
2. еж. мнниврин
ЛЕК-ПОДВИЖНОСТ - еж. маневреност 1. знач.
ЛЕК—СТ - вж. лекота 1. и 2. знач.
ЛЕКОТА - 1. Каееотао не предмет -е те.м есaнΌ.
Много л важна л-котата на материалите.
Чувствам лекотата не тялото си.
—	ликост, ефирно?, въ/душноет оолт,
мнт, — тежест, тежина, тепат
2.	Душевно onoкoйomoвн· Изе-днъж оочуестезх ле¬
кота.
—	ликост
мнт. —► тежест
3.	Лиипа на увиели— напрягана нрзи иез^е^ен^н^о^н^с^е^т- на
нещо. Судиено-лна лекота с- справя с всичко:
—	леснина, лненота
мнт. —> усилие, мекс, τиyднoom. зви
ЛЕКСНКС - Съвкупност от ayевτн. което ривmндс-
ос един език мае е отиmт см oey.e радея човек,
писател. Изследване върху л-асuкama на Елин
Пелин,
—	речник
V са-е-сен имот книж.
ЛЕКСИКАЛЕН - Кейто те отнася до аекомкт. Л-к-
сикално богатство,
—	речников, словен
ЛЕКСИКОГРАФ - Сп-цееа-cm ло лнкoиоooивфвс.
по oeooсβсaΉ ас инчoици.
—	реенuкаа разл.
ЛЕКСИКОН остар. - еж. речник 1. знач.
ЛЕКТОР - 1. Л-цн, конто ваеaτя пвбемеат aноцмя.
Т-сера. В салона се бяха насъбрали доста хора л
с нетърпение очакваха лектора,
—	скн/чик книж,, бнсндчнк книж.
2. Лице, което ч—о— лекции в ванТно асβндннмн, б-з -е
- на шaτ· Той е лектор е музикалното училище.
Хоноруван л-ктор.
—	преподавател
ИЕКУв—М - Пвлвпeе ор-жм за oeaтoeеooявαеΉ нт
зaивβнmo от Το-ήη, оττo -евтм анкараова мае по
друг нечия. Лекарят м- лекува с знmuбucmuцu.
—	церяразз.. леча нар:.
ЛЕКЦИЯ - 1. а.. екаакн;
2.	еж. урок 1. аaeе·;
3.	еж. занятия 2. знаа.
ЛЕКЬОСЕ—М разг. - еж. петносвам
ЛЕЛЕЯ поет·. - вж. чувствам 1. знаа.
ЛЕЛЕЯН ооет, - еж. мечтан
ЛЕ—ЕЖ - еж. пнъишнuк
л
245

ЛЕ—НВ - 1. К-йт- ан обмет -а ое труд—. Ленив сту-
дннт. Ленива мома. Ленив селянин,
—	мързелив, ни!асgдлюбиβ, ниработен рядко
ант. — трудолюбив, иeTвτлмo, работен
2.	Οοηοο еиoввв б-з труд. Води ленив, парззнтнн
живот.
—	ее/делен, мкавелие, лентяйски
3.	К-йт- cзиaассн, овосаoa вτрcтoατвoτ. леност. Вър-
в-ше с ленива походка към училището Ленив
ловор.
—	мкранлuв
ЛЕНИВЕЦ - Човек, който нн -бича и нн .ела- -а ое
труди, който ор-ктрон oиненmo си Т—з ивToτe. Ни¬
кой не обича л-и—еиu.о-· Не искаш- де признае,
ч- е ланuв-ц и затова н- си ез-мз изпитите.
—	мкрвнлuвец, безделник, линтяй, мързнлнн
разг, мкрвнлннковиц разг,, мкрзелнеко разз.,
мкрзнливkд, лежач разг., хайлн/ин рззг. пре-
нзбр, димбел простонер. неодобр., кмнапеня
жерл.
ант. —> работливец, р-Т-тяое, иe6вoвхвлмн. ^60-
mαи, иeTвτлвoов. Tвеквmoи, иeToτeч
ЛЕнНв—СТ - вж. леност 1. аеaa.
ЛЕ—ОСА - 1. Нежелание, неохота за иeTomв, зе дей-
нтот. Някаква леност орхезне всички нл.
—	мкрвнл, мкрзилнβдeτ, лениво?.
ант. —> работливост, трвр-люТив-то, иe6вτвхвлc-
аье, раб-та-ст
2. вж. лееτяй?τβд ’. в 2. знач.
ЛЕНТА-1 . ож. ивица 1. и 5 знае.;
2.	вж. ширит;
3.	еж. панделка
ЛЕНТЯЙ - вж. ленивиц
ЛЕНТЯЙСКН - еж. ленив 2. знач.
ЛЕ—АМЙСТВАМ - еж. безделнича 1. aеaa.
ЛЕНАЯЙСТВ— - 1. Склонное·· -а и— ое иeTomв,
-а не ое вeищв фмзиаескт мли ветmвΉнα ивTвτв·
Ллоτяйсτвcτо н- му е присъщо, Л-оmяйсmвc-
то ще зо оолуби.
—	еезинаии, мързнл, мързелуване, леност, биз-
днлннчннв, дембелък простонар. неодобр.
днмбелбвнее простонар:. нзодорр.
ант. —> работливост, трс--лю6-е, mивaвлю6иβвoτ
// труд, исTвoс
2.	Състояние, в което не cie върши нищо, наеми на
.сват, nивoeш нт лентяй. Жиеотът му мина а
л-нтяйстео. Някои смятат—, чн като си начал¬
ник, имаш право на платено лннояйстео.
—	безднлие, мкраеъ, мкрзилсваее, леност, биа-
деаенее?τвд, бевднленеиеи, хайлн/лък рззз,
хмйлмзувмне разз,. димевлуване оростонар,
илcдcрp., дембелък оростонар, неодобр:.
ант. —> работа, трв-, зaнeевнис, днйнвот
ЛЕПЕН— - 1. npнн- еж. долепенм 1. аaτе.;
2.	разз. оор. вж. nбиам — . nнaα.
ЛЕПВА— СЕ - еж. залепвам си 1., 2. и 3. аеτе.
ЛЕПИЛ— - Каша от oеoaв вам oоoиTслн. 6ивщнo.
туткал м др., която πивоинnee τиaCao -дно η^ο
кем диcгo.
—	клей разш.
ЛЕПКА - орен, рззг. прлнлрр. еж. натрапник
ЛЕПТА - оиuж. еж. дарение
ЛЕПЯ неси, - еж. залепвам’ 1. знач.
ЛЕС онuж. - в.. гора
ЛЕСЕН - 1. Който нн сзвткоа oвпиΉДΉaвΉ, усилие.
Задачите оо математика бяха много лесни.
Пр-еодът за мен е л-сна работа. Лесен изпит:.
—	лик, прост, елиминтарен, фacслcке разз.
ант. — труден, TΉдeо. меа—н, сложен, оoепaвцвисa
// Който мв.— ре ое ooeшΉomoв Тез вт-Тени аaoиcд-
нннмс. Тази р-форма няма да бъдн лзсн^, Лесен
успех. Лесен план,
—	лек, ле?нод?ъще?!вим, леeедпо?!ижим, нле-
менτааен, прост
мнт. —> труден, mиcaнввoьщΉomocе. трв-отпоете-
жие, ■о-жек, еeчΉH. ολο.ηη
2.	Който не - тβъиасе а иΉnимсmиooτв, орежс. Лесен
ж-еот.
—	лек
мнт. —► труден, т—жък, еъеuτΉΛΉH. непеоиане, усилен
3.	ож. прост 3. зана.;
4.	орен., рззг. в.. енввнeкаτелее 1. аaнч.
ЛЕСИСТ книж, - а.. горест
ЛЕС—Н—А - 1. Л—еее асами зс поотвоене аа анщо,
б-з мноов труд, втвав—, Тез звτρyдиΉaeс. Няма
оо-золяма леснина от това да откриеш данни¬
те е интернет, Намерил съм леснината зе оси¬
гуряване на допълнителни финансов— ср-дстее.
—	лиенотн, лиcноτuе рззг.
ант. — трудност, звτивaaΉевΉ. еeееomвс, зор
2.	ож. лекота 3. зята.;
3.	рядко ож. улеснении
ЛЕСНО - 1. Б—з еeоτ, Т-з усилие в трудности. В из¬
куството н—що стойностно не се пост—гз л-с-
но. Лесно се справям с пробл-м—т-, Н- н лесно
да научиш иемсоu.
—	леко
мнт. — трудно, ^ηη—, н-вт
2. Без вoao.aнивс. н-ореятн—сти, авτиcaиΉеия, преч¬
ки, спеекс. Разводът мина лесно. Лесно понесох
загубата. Засега всичко върви лесно, скоро ще
оодп—ш-м договора.
—	леко, ее/проблемно, би/боли/нено орен:.— глад¬
ко орен,, ее/препятствино книж.
ант. — трудно, еeчиτΉлеo, •—жко, болезнено
V	като aмше разз, като иа шега (uπиτ) рззз, колко
му е разг, от воле жарг. към 1. знач.
V	<оamo> по воде разг., <кноо> шт ноте разз,
<ктто> по мед и евoлв рззг. към 2. аoaч.
ЛЕСНОЗАПАЛИМ - вж. запалителен
ЛЕСН—ОБЯСНИМ - К-йто мож- a-сев -а е— вTсе-
аи. ЛесоооPясоuмu причини. Лесоccрясоuмc оо-
е-днние.
—	лесноразбираем
ант. — труднообясним, oиyдеoивз6cиαΉе
ЙЕСНООСЪЩЕСТЕИ— - ож. лесен 1. знае.
ЙЕС——П—ДВНЖЕН - 1 . ож. бърз 3. знач.;
2. вж. маневрен
ЛЕСНОПОДВНЖ—ОСТ -вж. маневреност 1. зата.
ЛЕС—ОП—СтНЖИМ - вж. лисен 1. аae4.
ЛЕСН—ААЗБНААЕ— - ож. леeнддее?ннм
ЛЕС——ТА - 1. еж. лекота 3. зина.;
2. еж. леснина 1. знае.
ЛЕС——ТНЯ разг. - ож. леснина 1. аеτч.
ЛЕСОЕНТ книж. - еж. горест
ЛЕТАРГИЯ - орен, еж. /метой 3. зена.
ЛЕТЕЖ - ож. полет 1. аеτе.
ЛЕТЕНЕ - еж. полит 1. аенч.
ЛЕТЕЦ - Сш-ц-тено педоотонео лице, н0Ήτo вшиao-
—0- отмоант. Летнцъо успешно приземи само¬
лета.
—	пилот, авиатор
246

ЛЕТИЩЕ - Мясо- за взлетное и нαцнaΉ нт отмоа-т-
о оoеnлΉоo от ooивди и oeoиeДΉевс за BToaB.ea-
он на пеонвцитн. Самолетът кацне на л-тищ--
то, До летището отидохме с автобус.
—	аерддрсм, аерогара разш,, анропорт книж,
разш
ЛЕТОВИЩЕ - в.. курорт 1. аaaч.
ЛЕТОВИЩЕ— - еж. курортен
ЛЕ—ОВННК - вж. курортист
ЛЕТОПИС - 1. №λβ.ηηβή нс зеТеае.иоелам мотв-
Иичнoки оеТвоия а хронологична ред. Летопис
на историята, Манасиева летопис.
—	хроника, анали кнлж.
2.	праз. вж. вистори ' .ззон.
ЛЕТОПИСЕЦ - Лвцн, което опитат нсоoΉ τιΤμό—ή,
втocимсmн на HΉшo. Зз минал— събития научава¬
ме от л-топыщ-те.
—	хроникьор, хронист, аналист кнлж.
ЙЕТОРНСТ со-ц - еж. иадънкн 1. аaτч.
ЛЕАЧЕАНЕ - ПиΉоaиoннΉ нт вткеацмяот, нс тов-
Тодното от иτToτa oиΉMΉ. обека. nиΉа лятото, на
специално мяото, кер-то име улавв—я зе nтчмoов,
лечение, вaooвлoooия· Боровец н прекрасно мяс¬
то за летуване, Летуване не море,
—	курорт, почивка
ЛЕ—Я - 1. Нося ое Τι^ο из везасха. Над нивите ле¬
тят лястоеички. Л-тят очлли. Самолет лети
над лрада.
—	хвърча
2.	пра-. вж. ττΗ^α
ЛЕТЯЩ - 1. к-йто може ас анте. Летящи пчели·.
Летящи птици.
—	хвъркат, хвърчащ, хвърковат, крилат
2. орнн, Който ое рве.в о oвлсев Teизвae. oскτщ
лети. Летяща оcннuцa. Л-тящи ескедрони. Ле¬
тяща чета.
—	хвъркат орен,. хβкркдваτ орзн,, крилат орзн,
поет:., хвърчащ орен,
ЛЕЧА нар, - вж. лекувам
ЛЕЧЕБЕН - 1. К-йто - οβι^ιη ο някакво ΛΉЧΗявн.
о п-р-Трео-н аа здиαoΉmв· Процедурите сн про-
енждат с л-ч-Рна цн^.
—	лнчитнлин, двgрнвиτелее
2. вж. лековит
ЛЕЧЕБНИЦА - вж. амбулатория
ЛЕЧИМ - вж. н/личим
ЛЕЧИТЕЛЕН - еж. лечебен 1. аннa.
ЛЕЧИТЕЛНА - Жена, която анкуве е Тиеки, oиτев-
βαοΉ, а Tвсяия. Тез да има енpвцмнoкo oTиaаcoa-
емн. Носеше й се славата на ллчитллкз л със--
ляоuτа й често я търсеха зз помощ.
—	знахарка, врачка, баячка, цвлнτеъка нар.
ЛЕШ - НΉоoгиΉбea, еΉасиoсΉH труп ан чвейк иа—
.μο-τη-, оoйoo - авnoеяαл -а сн разлага, а сещо
много такива трупове нт едно мсoτo. Леш не кон.
—	мърша
ЛЕЩЕНКА нар, - еж. варицела
ЛЕЯ несв. - Изработвам ο^α от иaаoonΉе метал, во¬
сък и др. Лея куршуми. Лея свещи.
—	отливам е неси,, изливам в несв.
ЛЕЯ СЕ - 1. вж. тека 1. м 2. знач.;
2. еж. валя
ЙИБАДЕ остар, - ож. еатинка
ЛИБЕ нар. - вж. любима
ЛИБЕРАЛЕН - еж. демократичен 2. в 3. зата.
ЛИБЕРАЛИЗЪМ - орен:, а.. демократичност
ЙИБЕРНЛН—СТ - еж. демократичност
ЛИВАДА - Х.резш. еж. пасище;
2. орен., жарг, ож. наивник
ЛИЕВАМ - 1 . вж. наливам 1. знач.;
2. еж. плискам 2. зана.
ЛИГА1 - Сранш еж. слюнка;
2. орнн:. резг. н-одобр. вж. оъевльд
ЛИГА2 - еж. съюз 1. зааа.
ЛИГГ-С 1 . в.. слу/нст;
2. орен:, рззл. ннодобр. ож. гле/лив
ЙНГАВН—А - еж. слуз
ЙИГАВЩН—М разг, н-одобр, - еж. преваемкн
ЛИГАВЯ - орнн.. разл, ннодорр— вж. глезя
ЛИГАВЯ СЕ - орен:, разз. н-одобр. еж. привавмам
се
ЛНГЙЬ— рззг. орнн-рр. - вж. олеэъьд
ЛНГ—ТНЯ разл, ннодорр:. - 1. а.. глеальо;
2. еж. раивзнмка
ЙНГ—ТМ СЕ разг, нзодорр, - в.. првваемнм се
ЛНДЕР - еж. водач 1. е 3. знаа.
ЛИДЕРСТВО - еж. водачество 2. знае.
ЛНЖА - еж. ближа
ЛНЗВАМ- 1. еж. бъuавам 1. заеч.;
2. разз. еж. вкусвам 1. зана.
йНК оолт-. - еж. образ 1., 2. в 3. зана.
ЛИКВИДАЦИЯ - ПиΉOинoявαaн оа някаква дейност
мае на еeшΉеmсcβaеΉ0O еа нещо. Ликвидация на
неграмотността. Лuоеuдaиuя не последиците
от войната Ликвидация не полк.
—	примнхвннн, ликвидирани, унищожавани
ЛИКВИДИРАМ -1. еж. унищожавам 1. знаа.;
2.	а.. премахвам 1. аaнч·;
3.	вж. убивам 1. аaaч.
ЛИКВИДИРАНЕ - вж. ликвидация
ЛИКУВАМ - Изпcmвне, пивявяeeе Τγ^οο, вeзτви-
жено еуаствв нс индтoo. двволотвв от aншo дел-
гoв4αнβнaв, конто ан е ooeшйomβвлo. След побе¬
дата цял народ ликува. Душата му ликуваш- от
постигнатия успех. Пор-д-телит- ликуваха
—	тържествувам, триумфирам ннuж.. празну¬
вам орзн:.
V нн зная еа аΉмяmн ас тем, ат н—б—тв ас съм раз;:,
не тем нм еа а-6-то, не оа земята разз., нн oнpет-
тв (д—вет—т—, -—т—оотв) янТе тем разг., не усещам
аΉмсma пор краката (аозетн) си разз,. нн ЗΉмсmс не
omenoсе разз,
ЛИКУВАЩ - еж. тържествуващ
ЛИЛАВ - който - а цвят, омеона вт ома е чниβΉя,
подвТея на цъфнел люляк. Лилава блуза. Лилав—
минзухар—, Лилава еоаля.
—	виолетов, теменужен полт,, морав рззг.
ЛИЛИПУТ - еж. джудже 2. е 3. знае.
ЛИМБА - еж. къдрица
ЛННГВНСТ - в.. взиковнд
ЛИНГВИСТИКА - еж. изнкоанннни
ЛИНЕЯ - Бавно, поотнпниао губя физваеокв смес,
дcзaΉooom. от 6oaнom. мека и др. Тревожех се зз
ж-ната, която лuо--лл с всеки д-н. Д-цата й
линееха и умираха от глад,
—	крия, гасна орен:, ооет,, чи/на, съхна, вихнн,
топя се орен:., тлня рядко, гина рядко
ЛНННЯ - 1. Генка всримн следа, оиoоaиaaн о мо¬
лив, мнomвao. тебешир и ар. верху о-атрхаоот,
за -а о— oчΉиmнΉ н—ще. Прокарвам линия:. Пише
криви линии, Ооuие с едри линии.
—	чирта, очертание, щрих кнлж.
а
247

2.	ОPuон. мн. Форма, тТщ изпена, аир на нΉшo. Лице¬
то му е красиво, има правилни линии.
—	чирта, очертание
3.	вж. ивица 4. аaсч.;
4.	вж. очертание 1. зона.;
5.	еж. редица 1. зана.;
6.	орен, вж. насока 1. зааа.
ЛН—К спец. - вж. препратка 2. зине.
ЛИПСА - 1. ПoлвжΉoмн. когато нещо ан - налице
или ан oeшнoτвyβв. Липса не средства, Липса не
доказателства. Липса не такт^.
—	отсъствие, нямани
ант. —> наличие, неаменеат, оещнсовввняе
2. еж. отсъствие 1. знчч.
ЛИПСВАМ - 1. Не тем налице, ан тeшΉooвyвне ис-
кед—. В речника липсват maоuеa думи, На паза¬
ра липсват някои стоки. Л—псезт идни.
—	отсъствам, няма Резл.
мнт. —> съществувам, веe, oиΉшнм сн
2.	Не те яeеcиeм оа няквн еяoτв. не ривoeoτβeм ая-
оeдΉ. Имнто мн липсва в списъка, Всички бяха
не събранието, само ти липсваше.
—	отсъствам, няма мн
ант. — присъствам, има мн
// намирам се, сем, сме ме, фвпcиииве. ор-щем о—
3.	вж. изчезвам 1. знчч.
ЛИРИЗЪМ - Нежно приповдигнат·- .γΒΟ·.—, сзото-
еняе Ήеoцвoaeлaoеτ. наемаме на преживявания.
Разказите му са пропити с лиризъм. В романа
име много лиризъм.
—	поетичност, поезия орен, лирика орнн,
ант. — прозаичност, nитзa
ЙНАНК - еж. понт
ЛНРНКА -1 . еж. пое/ня 1. знае.;
2. орен, еж. ънаиакм
ЛИРИЧЕН - Който те отнася до лмивов мае в кой¬
то има o—.oe чувства, Ήмoцитнaaнooτ. вeавищΉ-
атео. Лирично теорч-стео. Лирична натура.
Лирична изпое-д. Лирично uзоaзеaне.
—	поетичен
мнт. —> прозаичен
ЛИС - еж. плешив
ЙИСАВ рядко - в.. плишив
ЙНСВ-М рззл. - еж. плисенм 1. и 2. аaτе.
ЙНСИНА - вж. плешивина
ЛИСИЦА - орен·, неодорр, вж. хитрец
ЛИСКА— рззл. - 1. вж. плискам 1. знаа.
ЛНСОГЛАВ разз. - вж. плишив
ЛИСТАК - Листно- от дера— влм нт много дeивΉTн·
Вятърът клатеш- листака не ореха,
—	шума, шумак
ЛИС—АТ - 1. Зе aeиβв. хисеo - кей·— име моооо аво-
тт. Листат орех, Листзт лешников храст·.
—	лиетннт, шумнат, шумист, шумнт
мнт. — безлистен
2. еж. кичист 1. анaч.
ЛНСТНАТ- 1 . еж. листат 1. зата.;
2. а.. кичист 1. аaτa.
ЛНАВАМ - ож. излитам 2. знаа.
ЛНАЕААТ—А - 1. Уееа, специалист· по естера-
τcИванeaвΉ. по cтmвивя оа лмmΉиaτyиamн. Боян
Пензе л ндин от най-лолемите български лите¬
ратори.
—	лиτерн!садвид
2. еж. писател
ЛИТЕРАТУРА - Сeβоврoвom вт писмени оиcва-
веренся на едва ннивд. в една тарант. Изучавам
българска литература. Старобългарска лите¬
ратура. Нова българска литература.
—	книжнина, писменост, словесност книж., кни¬
жовност
ЛИТЕРАТУРЕН - еж. книжовен 1. анaч·
ЛИТЕРАТУРОВЕД - ож. литератор 1. знае.
ЛИТУРГИЯ -разш. еж. богослужение
ЛИЦЕ — 1. Предната чето на главата, нeaнmo еа ес¬
тете, носът, очите. Лицето ти мн е познато.
Измий си лицето. Докога ще гледам навъсеното
й лице. Не съм му виждал лицето никога през
живота:.
—	физиономия, мутра разз. лруро, муцуна разз,
неодорр,. ?сраτ разг, лрубо— морда орен·, разг,
грубо
2.	еж. образ 1. зона.;
3.	еж. личност;
4.	еж. фнемда;
5.	прзн, олр, еж. вид’ L знаа.
ЛНЦЕВ - 1. К-йт- ан вτ■aвcс де nиΉДнвmв страна от
aншo. Лиц-ва страна на слреде. Лицева стена.
—	паидне, фасаден
ант. —> нелицев, oTивmΉH. опакав, опак
2. еж. външен 2. зана.
ЙИЦЕЗАМ стерин. - еж. гледам 1. знаа.
ИНЦЕЗРЕ—нЕ старин. - вж. съзерцание
ЛИЦЕМЕР - Н-искрео човек, който вeнщaе nивс-
всвα --Тр-оа и лю6нзaвom. зер която те оиин зао-
ннмΉИΉaвcτ· Вярвах на аcл-гuτ- сл. но устано¬
вих, чн те се лuU-м-еu и не ми ж-лаят доброто:
—	двблненнк, йи/уи. орен:, оиuж, фарисей прнн·.
книж.
V	пр-д о—бе гасри, ма.—, а зар теТе гроб копае разз.,
вτпИΉДй ти е—.е, маже, отзад— ти ор-Т копай
разз., оанр дсвелн върви и богу сн молиразз,
ЛИЦЕМЕРЕН - 1. к-йто пивоииβс ветвнеките се
чувстве и нaмΉИΉнвя, външно пиoяβявс люTΉа-
ност м pв6иoннеΉИΉHвoτ. е в аейотввтнлноот мм-
тав, чувстве и р-йотас по друг нечие. Лицемерна
приятнлкз:. Лицемерно общество.
—	ивблееее, неucканн, притворен оннж., дву¬
лик, фалшив книж.
ант. —> откровен, иcкинн. пиям, 4иomвoъидΉенo, от-
оивτ, ннnивнивm. Тезхмтр—coea
2. който ваиaасвa, oeaъидa oноввe пвв—р—ни—. Лице¬
мерно държание. Лицемерна радост, Лиц-м-р-
на набожност. Лицемерни сълзи.
—	нвлскрен, притворен оиuж., престорен, фал¬
шив книж,. йезуитски орнн·. книж,, фарисей¬
ски кнлж.
мнт. — искрен, ч—oτooъи—Ή4—н, omоиввнa. 0ΉΠИΉT0B-
ИΉн, е-шритвор—н, Т-зхитр-соен
V	едно му <е> оа езика (етоаоа),<с> друго <му —>
на терцет— разл. кем 1. знае.
ЙНЦЕМЕРНЕ - Вeaщнн nиoсβa на двTивoсеΉИΉ-
нвот м любΉанвтo кем oяоooт. зад кoсτo се крее
за-оем-р-нест, nиΉomиеввнΉ· В npuкззаumл му
име голяма доза лицем-рие. Н- обичам л—ц-м--
рлзто, по-дорре да м— каже истината неправо,
—	двуличие, ивслнендcτ, неискреност, притвор¬
ство книж, лицемерност, демагогия разш.,
фалш оиuж, йезуитство прлн. онuж., ηβ/^τ-
щинн оилж, фарисейство книж., фааucвйщu-
нн книж·.
мнт. —> искреност, omкиввΉaooτ. πисмomτ, чиет-ттр-
248

реанвоо, амет-ттр-ечме, oτоивmooτ. aнnимоив-
оото, бΉахвmиoеoнoеo
ИНЦеМеР—НЧ— - еж. лицемеря
ЛНЦЕМЕР—ОСА - а.. лицемерие
ЛНЦЕМЕРСТВНМ рядко - в.. лицемеря
ЛИЦЕМЕРЯ - Пиoсвяссе е—ескрнав чувства кем
нсотoт мам нещо, aeидa он, постъпвам HΉΒoоиΉHo
кем нсквoт мли aнше. Престани де лиц-мериш
- знам, че вече не м- обичаш:. В nал—muч-скum-
игри веднага сн усеща, козето някой лицемери.
—	двуличнича, лицемернича, аицемвр?τвам
рядко. gемагоо?!βам разш., фарисействам
книж.
V ^.τ оаи рззг.
инча несв. - вж. виждам св 2. зоне.
ЛНИБА нар. рядко - еж. предзнаменование
ЛНИЕН’ - 1. К-йт- сн отнатя стмо за oпиΉДнлнo чо¬
век, -зх-.-н от ерма чввΉн. пивaнpлнжи на ермя
еовнк. Лично решение. Лич-н компютър. Личен
опит, Личен автомобил, Лично мнение.
—	индивидуален, собствен, самостоятелен, час¬
тен, персонален оиuж., субективен
ант. — общ, оoлΉкmиeнo
// общ, съвместна
// групов, кел-кт-а-н
2.	еж. интимен 1. анτе.;
3.	еж. вдноъечве 2. знае.
ЛНИЕН2 нар:. - еж. виден
ЛИЧНО - В велвввс на Tлваов тTшввτaн. връзка.
Познавам го лично. Лично ще слндя изпълнзние-
то на задачата:. Лично щ- наблюдавам подго¬
товката зз състезанието.
—	отблизо, ееnд?рвдeτβвнд, нвпоcрвдндкниж,
мнт. —> отдалече, вmpaaΉa. иаднлΉеΉ, -з-не-кт
ЛИЧНОСТ - Отделен аовек а омш-чните си повхм-
чнски оaчΉеmсa и вообенветв нн хeиτоmниτ· Непо¬
зната личност. Съмнителна личност, Инт-лн-
ззнтна личност. Важна личност, Интересна
личност:.
—	лице, индивид, човек, особа обuаи. ирон:.— пер¬
сона книж. орикн. ирон:., еубикт книж*. неодорр.
ЛИШАВАМ - вж. отнемам 2. aннч.
ЛИШАВАМ СЕ - Оставам б-з oΉшв. oeиос лептата,
оатетосв—то нс aΉшo, конто съм веaa мас което
мога дс иеτм. Лишавам сл от яден-, зз да от¬
слабна. Лишавам се от всички удоволствия,
—	откн/жам се
ЛИШЕН книж, рядко - ож. нвнужен 1. знае.
ЛИШЕНИЕ - орuон. мн, Оооеоовв— на аоотттъаов
средства зс .—000, лвоен оа oΉв6хoдвевτΉ за
живо· aΉШT. Никога не н търпял лиш-ния. Тряб¬
ваше де понесе всички лишения, Израсъл съм а
лишения.
—	нужда, несгода
ЛОБ книж, - 1. еж. чело;
2.	разш. вж. глава 2. :знач.
ЛОБИРА— книж. - еж. подкрепям 1. знач.
ЛОБЧА простонар. - вж. Тсй1 1. зята.
ЛОБУТЯ диал. - еж. бия 1. зана.
ЛОВ - ПиΉΟΛнaвсaΉ и ебввао— на рие— .мвотои. Тук
ловът н забранен, Занимава се с лов. Лов не гли¬
гани.
—	ловуване, ловджейство, ловнтбн простонар,
ловджилък простонае, авджнлък оростонар.
ЛОВДЖИЙСКИ - еж. ловен
ЛОВДЖИЙСТВО - а.. лов
ЛОВДЖИЛЪК простонар, - вж. лов
ЛОВДЖНЯ разг. - вж. ловец
ЛОВЕН - който сн отнася до ловец -ле - овързва а
лов. Лоено орлекло. Ловен трофей. Ловна пуш¬
ка.
—	ловджийски, аеджийски простонар,
ЛОВЕЦ - Човек, който за ивзвлΉ4ΉoвΉ сее спорт ан
знаимсет а а—в на рис— жввттнм, на ревне. Той н
опитен ловец. Ловец не зайци.
—	ловджия разг., авджия простонае,
Л—ВНАБА npcсmрнеp. - еж. лов
Л—ВКО—С- 1. еж. сръчност 1. е 2. знае.;
2.	пран, веж зоквкaвдc 2.3зон.
ЛОВУВАНЕ - вж. лов
ЛОВЪК - 1. в.. сръчин 1. в 3. зята.;
2. орен., еж. гъвкав 2. знаа.
ЛОВЯ несв. - а.. хвншнм 2. знаа.
ЛОГИКА - орнн:. еж. смисъл 1. зона.
ЛОГИЧЕН - 1. Който се отличава а рволндввстел-
ао πoaиндднaн от мислят— и стройно изгре-нна
виъаоa между тях. Възхищавам сн не логичната
му мисъл, Логично излож-ние не фмктите.
—	последователен, систвмен
ант. —* нелогичен, ηηποολη-οβηόηληη, нлтоиана
2.	Който сн характеризира о логика, оТотовваовет м
убеждава. Логично обяснение. Логичен довод:.
—	убедителен, смислен, приемлив
ант. —> неубедителен, ннпивΉелeв. несъстоятелно,
ан-са-ват-леа
// Който - oъвTисаΉH о иваемв, лooикнτв. а който име ТТ
000—0-0-—. Логичен въпрос, Логична постъпка. tJ JL
—	разумен, смислен, рв/онен книж.
ант. — нелогичен, 4-00-4-0, TΉЗoемелΉo. нΉеевoлΉo
// безсмислен, глупав, в6oвиРΉa
3.	еж. закономерен
ЙОГИИН—СТ - Строга въτиΉщнв виьаоa в мвол—н—,
а изказв-ае. Изненадан съм от логичността на
разсъжденията й. Лозичност не изложение.
—	последователност, системност
ант. —> нелогичност, влooиенoom. слогизем, о—ов-
олндввстнлнооо
ЛОГО - а.. емблема
ЛОДКА - Малък шеаватне—н сър от aeивв. кaвево
е nop., нвйτo он nииβΉдpв в рвижняве а гребла
или платна и он взовлавa за пътуваа- на Таизке
Исаomoсoия по море, река, ΉЗΉИO· Рибарска лодка.
Спасителна лодка.
—	ладия, кннк остар, чъбн диал., варка диал..
ЛОЖЕ старин, оолт, - еж. легло
ЛОЗА - еж. лозница
ЛОЗНИЦА - Лозов— дeивo. вдипянто дч ое увива по
aeивΉoa мас дΉлязнс ивекв, оРикн. вTиaаyβсшa
свор. Чнсто ор—чаше де с-дл под лозницатз.
—	лоза, асма
ЛОЗЧ—Г - разш. вж. двжнз
Л—ЗУНГОВ неодорр. - вж. декларативен
Л—Й - остер, вж. мазнина 1. знаа.
ЛОКАЙ книж. - еж. заведение 1. зона.
ЛОКАЛЕ— книж. - еж. местен 1. знач.
ЛОКАЛИЗИРАМ книж. - а.. ограничавам 1. знна.
Й—КМ—ТН остер. - вж. гостилница
ЛОКВА - Ннoвлсев вдлъбнатина в земята, пеана с
метан, астτoялв ет-н. Нз улицата от дъжда сл
бяха образували локви,
—	бара, гьол разг.
Й——ЛИЕ - в.. крехък 1. зана.
249

ΛОМ—АМ.gозг. - еж. мърморя 1. зона.
ЛО—Я - в.. чупя
ЙОН— книж. ооет, - еж. недра 1. знач.
Л—ПАТА -разг. вж. ввело
ЛОПАТКА - еж. плешка
Л—СТ - спорт—, еж. висилка
Л—ЧС - орен·, неодобрв ож. пия 1. аaвч.
Л—Ш - 1. Който по nивиoдс - склонен ре ^τομ алo,
дч прмемоява н-приятн-от- на другите. Лош—
хора, Лоша свекърва, Лоши съседи:. Лошо куче.
—	аъл, злонравен, недобър, проклет, лошав нар,
саeсз нар. н-одобр.
ант. — добър, -еТр-етрр-ч-н, pвTиopyщΉo, мил,
Тасо, благодушен, еΉквoьиднчΉ0, харно
2.	К-йто aсеa положителни ов4Ήеoсa и Type ннвав-
Тр—нв—. Лош филм. Лоша сmооз. Лоша кварти¬
ра. Лошо вино. Лоша храна,
—	недобър, калпав разз., никакъв прнн. разз, не-
рдcрp.. скапан орен. разг. ннодорр, лошав нар.,
кофти жарг.
ант. — добър, хубав, свестна, сгоден, харен, готва
// отличен, оиΉсeахвдΉo, первткане-н, ръро-ктаетт-
вно, перфектен, Ήнomив
3.	вж. неблагоприятен 1. и 3. знае.
V	не - цвнтн (китка) за мвивoвнй резг.. да ое oиΉш-
0—, ае дч бягаш разз,, да го noеиивщΉЩ, носът
•в -капа- разг, който по noмвивщΉ.. нотет му
окапан (пера) рззз., аммс (пепелянка) му е плю¬
ла а устата разг,, да плюе от змис е ветата, щн
я ooивви разз., рв-черен вт дсβoлв е разз., яхнел
- на -та диал.. е зелен Тор -а ое хване, и той щ-
изсъхне диел. у море да го хвъилcщ, в евиΉτo щн
го изхвърли длал, към 1. знач.
V	не вадeидa кивmвон онuж., пор βесоa кивmвон
книж. към 2. анαч.
ЛОШАВ нар. - вж. лош кем 1. и 2. знае.
ЛОШНВИ—М нар, - вж. лошотия
Л—Ш— - еж. зле
ЛОШОКАЧЕСТВЕН - вж. долнокачествен 1. знае.
Й—Ш—АА рядко - ож. лошотия
ЛОШ—АИМ - Качеоосо нс лош човек. Лошотията
е наследил от майка сл. Чоеншката лошотия е
причина за много нещастия,
—	злинм, лошота рядко, злонравие, проклетия,
лошавина нар, ср?узлук нар:.
мнт. —> доброта, дв6иинс. двTивoeиaΉ4ΒΉ. дoбив-
oeиpнеaoom, ao6иoдyщиΉ, aвTивayщнвтm, 6ааов-
дyщeΉ, бено-ст
ЛОЯЛЕН книж. - еж. добросъвестен 2. знае.
ЛОЯЛНОСТ оuuж. - вж. добросъвестност
ЛУГАЕ - вж. елуаеет
ЛУД - 1. който е повхваеокв иaаoτρвΉo вам иев
nивявe. aeидснвΉ оа повхиаеокм иaзтoиoΉн ев-
βно. Смятахз го за луд:. Старецът н луд, но не
руйстез и не пакост— иuоому. Жената е луда,
не й обръщайте внимание, Едно от децата им
е лудо.
—	ненормален, побъркан, умдпобкркмн, на¬
лудничав, бввсмвн, умопомрачен книж,,
нееминявм оиuж., смахнат разз,, откачен резг,
куку рззг. грубо, мръднал разз, сбъркан орен:,
разл, умоповредвн ра-г, превъртял разз,, ша¬
шав разл, улнв разл, лрубо, чнлннт рззг. грубо
мнт. — нормален, веΉHяΉе. иΉДBвнн
2.	Който не разсъждава нормгклао, който при някак¬
ва ситуация - изпаднал а моментно състояние
на безумие. Крещи като луд. Окumе оо улици¬
те като луда. Да н- си луд да пътуваш с кола е
това лошо арнме.
—	обв/умял, ненормален, побъркан, безумен,
полудял, откачен разз,, пощурял разз, пре¬
въртял разз, бънв разз, грубо. шншмв разз.,
н/перкал разз.
3.	орнн.. вж. буен 2. знае.;
4.	πpнн:. вж. стремителнн 1. зона.;
5.	разг. еж. немирен 1. аaвч.
V не н о 00—4— (цнамя) ем <ум> разг, ан е а ума
(акъла) см рззз, хлапе (мърда) му атаката рззл,,
хлопа (мерат, лешове) му -реатн aeoов разз,, гла¬
вата му не - а ред рззз, евиотвΉTн му не ос е р-Д
разл,, 4ΒикoβнτΉ му от иαамΉΟTΉHм разг, иaзβъиmΉ-
ни ос му бурмите резг, —ρμη—τ винт му н исаввн-
о—н разг, мерач (хлопа, липсва) му едната чивия
разз,, има да рева (nлαшα) ос Мвхсaсpнаг., рееж—н
н на Ммхнля разз. смн му ннщп <о олаввос> резг,
малко - тре-аа-ла разз., аевеятн му мърда разз,,
ВРар—н (Тетонет) а оасаетт разг, уртреа а етоъи
парцел (евикn) разг, кем 1. и 2. аaнa.
ЛЧДВАМ разг. - 1. еж. полудявам 2. знач.;
2. вж. вбесявам св
ЛУДЕТИНА - еж. немирник
ЛУДЕШКИ - еж. стремителен 1. знач.
ЛУДЕЯ - 1. в.. буйствам 1. знеч.;
2.	а.. лудувам 1. зоеа.;
3.	орнн:. еж. бушувам 1. аoнч·
ЛУДИ—— нар:, остар. - вж. лудория
ЛЧДОГЛМЕ рззг. - еж. нвмuавн 1. анве.
ЛУД—РНЯ - kвoкинτoс, отделос nвooenнс, nивсβe
нс πнeввoио. Днняо мина е —зри л лудории. Де¬
цата вършат най-различни лудории, Младежки
лудории.
—	немирство орикн:. мн, пнлнвщuем, пмлмвство,
палавост, лудост мн. рядко. лудинм нар, остар,
ЛУДОСТ - 1. Ктчнотво влм еъcmoснвΉ нт поехмано
ИeаеmиoΉH човек. В какво се изразява лудостта
му? Често изпада а състояние на лудост. От
всички страдания лудостта е ней-мг^^нтнлнз.
—	ненормално?., умоедбъркнндe!, ннлуднuем-
вост, евзумии, помрачение, умопомрачение
книж,, невменяемост оиuж., емнхннтоет разз,
откаченоет разз.
мнт. — нормалност, веΉoяΉмеom
// CъeгoянcΉ. в конто асвнк ан е не теб- см, пвооъпвк,
държи он в кето луд. Обича я до лудост.
—	би/умие, полуда
2.	орен. еж. беврмз?кд?τвд; 2. зачч.;
3.	мн: рядко еж. лудория
ЛУДУВАМ - 1. Играя буйно, щвмao, ае omoс опв-
оoCaв. мерна. Децата цял днн лудуваха не по¬
лянката. Докога ще лудувате, цялата къща
обърнахте наопаки?
—	пааувмм, буйствам, лудея, вилния рззг, бес¬
нея разг, щурея разз, немирствам
мнт. — кротувам, мирувам
2.	олр. еж. буйствам 1. знач.;
3.	орен:, еж. бушувам 1. и 4. зоаа.
ЛУК - Гинaвaoоo зеленчуково иτomΉнвΉ о едри леоc-
ввци и делпв п-ре, а лют вкус и силна еиивамe.,
оoнmo сн yncoиΉTясa зе храна. Сложи л— лук а
яден-то?
—	кромид разз.
ЛУКАВ-1 . е.. коварен 1. и 2. зана.;
250

2. еж. хитър
ЛУКАВЕЦ - Лyокв. кввкиΉH. хитър чввΉO. Защо ме
измзми? Лукеваи такъв!
—	ввлзевул орнн, книж,, внзмнтнец орен, рядко,
коварник простонар,
ЛЧКАВОСТ - вж. коварство 1. и 2. аoaa.
ЛУКАВСТВАМ рядко - вж. хитрувам
ЛУКАВСТВО - вж. кожарство 1. м 2. аaαч.
ЛЧКМСЩИ—М рззз. - еж. коварство 1. и 2. знаа.
ЛУКОВИЦА - еж. грудка
ЛУКС - ож. разкош
ЙЧКС—ЗЕ— - вж. богат 2. знач.
ЛЧКС—ЗН— - вж. богато 2. aaнa.
ЛЧМВАМ - вж. пламвам 1. и 2. аннa.
ЛУМПЕН онuж. - еж. безделник 1. аoнa·
ЛЧНА - НеТеоос тяло, спътник не ЗΉесττ, около
която он верти и нощем овети о отразена слънче¬
ва оветаиот. Луната изплува от тъмния орлек.
Скоро ще изгрее луната.
—	мисвц, месечина разз., ми^чко нар. поет:,, ви-
торожко нар.
ЛЧНААИК - Човек, овCτo страда ат луааосзъм,
отава и ходя а оеаао еествяо—е, пвсoив - въищc
Иaзлв4aм анща, Т—з де oъанквa 0004.
—	сомнамбул
ЛУПАМрззз, - 1. еж. бия 1. знчч.;
2. вж. туптя
ЛЧПЕЛМ разг. - еж. падам 2. знач.
ЛУСТРО разг. - еж. блясък 1. знач.
ЛУСТРОСВММ разз, - ож. лъскам
ЛЧАМ— СЕ-1. еж. мотая ое 1. знае.;
2.	вж. скитам;
3.	орнн, еж. люшкам св 1. знач.;
4.	орнн, рядко в.. колебая св 1. аaαч.
ЛЧААНЕ - Обикн. мн. орен, Отклоаннвн от —даа пв-
ττ—οηβ, роолнаввателна oневон в р-леомкате вам
а живота, или в ш-ве-нае-т- оа aскooo. Целият
теорчески оът не поета е свързан с непрестан¬
ни търсения и лутання. Идейни лутания,
—	лъкатушене орuои. мн. npли., зигзаг само мн.
орен..
ЛУФТ - еж. прманинм 1. знна.
ЛУЦИФЕА онuж. - е.. дявол 1. анaч.
ЛЪГ—ТЯ несв. разз. прзнзрр. - еж. лъжа 1. и 2. аoaч.
ЛЪЖА несв. - 1. Гoβoис. ккзβeе неа-ров неща,
лъжи. Съдиите разбраха, чн той лъже. Обича да
лъже. Престани де лъжеш!
—	мамя, заблуждавам е неси,, лкгдτе разз, пренз-
рр., ментя разг., ментосенм е нзсв. разз.
2,	Съзнат-ан- оaзвкм от aсоoгo λτ.β, обика. а ум^-
сеа. Лъжат ло, че ще го назначат на работа.
Лъже родио-лное сл. че сл е взел изолтитн.
Лъже те, че ще тн подари аcлama сл.
—	мамя, заблуждавам е несв,, залъгвам а неси,,
лкооτе разз, пренебр,, ментоскам е неси. рззг..
бнламосвнм а ннсе. разз,, анбнлнмосжам а н-св.
разз, будалкам разг. орлнерр, премятам е
нлсв·. прнн·. разз., връзвам е неси, прзн, разз,,
пързалям орен, рззл.
3.	Създeβαе oΉβсиoa nиΉaеoaвк зс нещо. Външният
вид не човека често лъже, Не излизЗй без връхна
др-ха, времето лъже,
—	заблуждавам е нзсв, мамя, подвеждам е нлсв:.
V вкoнoевoвaм (oπΉoτявaе) истината рззг., скаран
съм а сотсоттт разз., кривя (взкиcвявτе) όμ ду¬
шата рззз, кем 1. зата.
V	nивдвβeм <зелнов> (оeoнли) киeoτвβвцв някому
разз, пр-дсевм щмоклкв някому разз,, хвърлям
прах (пепел, мегат) а оаМте ое някого разз., аe-
мваввм паст- ое нснooв рззг. кем 2. знач.
ЛЪЖА СЕ несв. - Имам 0Ήвяиaк пиΉaomквв. ап—асо-
аеасе за 0—000 мае за aΉше. Често се лъжа в
преценката сл зз хората. Лъгал съм сн е негови-
т- възможности.
—	заблуждавам ев е несв:,, мамя св
ЛЪЖА - 1. Нещо, което - взевoлΉHв. взвпвчннo.
конто е— еъвтвноеовт ое втτcoвmв. не рейсове-
тнловсттт, не фактстн. Понякога, чcе-о е прину¬
ден дз говор— лъжи. Бсuчоo, конто говориш, н
лъжа:. Н- искам дз слушам лъжите ти.
—	неистина, измислица, измишльотина рззз.
орлнерр.
ант. —> истина, правда
2.	разш. вж. заMлаби ' . вз^о^.
ЛЪЖЕЦ — 1. Човек, който аежн, който не говори ме¬
тената. Н-му вярвай—, лъжнц -, обича де nослилае.
—	aъжльд рззг., мее!каджня разз. минтм рззг,
търчи-лъжи рззг.
2. еж. измамник
V	влашки цепснен рззг. кем 1. знае.
ЛЪЖЛЛРс1. ож. нивнрен 1. знае.;
2. вж. иамамин
ΛΤ.ΛΒΒΤ00 - еж. нввярндeτ 1. знач.
ЛЪЖЛЬО рззг. - еж. лъжнц 1. знач.
ЛЪЖОВЕ— понт, - в.. иамамин
ЛЪКАТУША - вж. криволича 1. е 2. знач.
ЛЪКАТУШЕ— - К-йт- е а енвoв извввкв, оoйτo - с
маоот зеввв. Лъкатушни улици. Лъкатушна пъ-
тнка, Лъкатушна река.
—	криволичещ, крив, криволвет рядко, извит,
вит, зигзаговиднин, зигзагообразен, иавнлист
книж, рядко
мнт. — прав
ЛЪКААЧШЕНЕ - оенн. обикн, мн·. еж. лутнни
ЛЪКААУШКН нар. - еж. завой 1. анτa.
ЛЪКН—Я диал, - еж. криволича 1. аaαе.
ЛЪС1ВСМ-1. еж. блясвам 1. знач.;
2. орен:, рззг. неодорр. ож. разкривам се 2. aaτч.
ЛЪСКАВ - вж. блестящ 2. аoαч.
ЛЪСКАВИ—- - в.. блясък 1. знач.
ЛЪСКМВОСА рядко - вж. блясък 1. aaaч.
ЛЪСКАМ - Пивдквве 6лсoък, Λ'eенaoвoa ат повърх¬
ността оа дървен, еΉoклнa мас друг пиΉpеΉm, овτo
я τъикве, трия. Лъскам паркет. Лъскам обувки.
—	и/лъскжам, луeτрд?βнм разз.
ЛЬХ-1. вж. миризма 1. анτч.;
2. ооет, ож. полъх
ЛЪХАМ - 1. вж. вея 1. и 3. знчч.;
2. в.. мнришМ
ЛЪХА —И - ож. мирише ми 1. и 2. анaе.
ЛЪХВАМ - 1. еж. повявам 1. е 2. знаа.;
2.	в.. облъчвам 1. е 2. знаа.;
3.	еж. замирисвам’
ЛЪХТЯ оо-т. - 1. в.. вия 1. м 3. заеч.;
2. еж. миришм2
ЛЪЧ - 1. само мн. Смени, сикм оооповн евнmлвoк.
—·- о— овсoсoam нн хоризонта, oбcон. при вз-
гинв мас зсанз-олъоцй. Слънчеви лъчи. Пръскам
лъчи.
—	заря само мн, оолт,
2. орнн·. ож. радбле?ък
ЛЪЧЕЗАРЕ— оолт·. - 1. Който - oβeиакн е лечи,
а
251

в който има звии. светлина, oисaиΉ. Лъчезарна
светлина. Пролетният ден бе тих и лъчезар-н,
—	лъчист, зарие, оонт·.— светъл, сияин
2.	орен, К-йт- - изпълнен о иαpвoo. eаиaа е от радост·.
Лъч-зарен поглед. Лъчезарна усмивка. Засмяно
лъч-зарно лице.
—	сияен орнн,, светъл прнн., слънчев прлн, оо-т,,
лъчист орен, eβв!д/аавн поет..— свитло/нрин
ооет,, ?ввτъдзрмевн поет, рядко
мнт. —> мрачен, а-прееетлса
//угаснал, иагвooвл
3.	ож. блистяш 1. аaτa·
ЛЪИЕЗАРИЕ оонт:. - Душ-вао езаечссне ое иe-
двет, не в6ксaин· В личнззpuнmc не усмивката й
се долавяше желание зз взаимност.
—	ъкчезаредe! поет,, озмринни орен:, оо-т, сия¬
ние орен·.
ЛЪИЕЗАРН—СА оолт.. - ож. лъчезарни
ЛЪЧЕ—НЕ - еж. излъчвани 1. зята.
ЛЪЧИСС- 1. еж. блестящ 1. знае.;
2. еж. лъчизарин 1. в 2. зята.
ЛЪЩЯ - в.. блестя 2. зята.
ЛЪЩЯЩ - вж. блестящ 2. зата.
ЛЬ—ХМА— простонар. прннерр. - еж. имнгмлмк
ЛЮБАВ нар, поет:. - вж. мил 2. зана.
ЛЮБВЕОБИЛЕН оuuж. - в.. нежен 1. знеч.
ЛЮБЕЕОБНЛ——СА кнлж. - еж. нежност 1. знчч.
ЛЮБЕЗЕН - 1. К-йто оивсвявτ или е проява ое сов-
еτниΉ. увкжннин към а—апо; който в -Татск-т-
си noовавa βъзnвmкacΉ. оyлτyив· Любезен госпо¬
дин, Любезна продавачка. Любезна покана, Лю¬
безно писмо.
—	внимателен, ^τηβ, вежлив, мил прнн.— галан¬
тен книж,
мнт. — нелюбезен, оеветев, а-вежлив, ореб, онсои-
екτΉлнa
//груб, брутална
2. в.. услужлив
ИЮБЕз—ИЧА - Държа ое прекаден— люТези— с
aсоoπт, а рержсям-то, пввнденвнто ас, oTион.
nивτβвиaв. сн тτинес ре 00-4— Taкoвиваnвлв-
дΉaиΉmo нт някого. Тя уме-ш- де люрезничи с
щ-фоилте, де ги ласкае, Блш- npекзлеиc зант,
за дз имз вр-мл де люрезничи.
—	кокетничм разш, кокетирам рззш.
ЛЮБЕЗНОСТ - 1 . само нд. качество вля nвтoъооa
на люб-зеа. С непривична за него люр-зност ми
отстъпи мястото си е автобуса. Проявявам
любезност, Благодаря зз любезността,
—	учтивост, вежливост, вниммннв, ениммтвл-
ноет рядко, галантное! онuж.
мнт. — нелюбезност, неуативоот, ηήβη.λμβοοτ
// грубост, Трсттеавет
2.	само мн. ЛюTΉаoм дyев в cзиваи. Той я орслпз с
любезности, Наговориха сл куп любезност—,
—	комплимент
мнт. — нелюбезност, груТ—от
3.	еж. услужливо?!
ЛЮБЕНИЦА рззг. - еж. длня
ЛЮБИКЛ длел. - вж. еиолетка
ЛЮБИМ - еж. мил 1. зана.
ЛЮБИМА като същ. - Обиааок жент, обикн. преде
брака. ЛюРимзтз т- очаква. Имаш л— си люби¬
ма? Това - моята любима,
—	възлюбена кннж,— приятелка, избраница, на-
гора рззз, гадже разз., симпатия рззг. рядко,
либе нар, севда нар:, оонт,, дулцинея шел. га-
льовннцм нар. поет,, иамговнuцн диел.
V	-4^ не терцет— кнлж.
ЛЮБИМЕЦ - Лице, конто - оТиаеав и nинaрoев-
тенв пред остенкавтн. Той е любимец нз шефа:.
—	галеник, фаворит оилж., протнжи книж. рззш.
V	гненяв дете онuж.
ЛЮБИТЕЛ - 1. Л-цн, конто веe склонност или ^0-
яoсск прелтрстове кем нншo. Любител не приро¬
дата. Любител не народната музика. Любител
не руската литература,
—	ценител, обожател книж.
2.	Човек, Който т— зво-мсве, вeищи HΉшo зе удо-
00-000--, е ое като професия. В т-зтърз играят
любители, а не професионални артисти. Люби¬
тели музиканти.	‘
—	аматьор, самодеец, непрофесионалист
мнт. — професионалист
3.	еж. иилвтмнт
ЛЮБИТЕЛСКИ - 1. който н хeиeкmΉИΉH. типечно
зс еooΉо, оoCmo ан зeнuевβe а нещо ваeъa про¬
фесията св, зе уроотаотвин. Любителска снимка,
ЛюPuτ-лсае поезия,
—	нматьорски, днлетмнгеки, непрофесионален
мнт. —> професионален
2. Зе оoaнкmив ое т—атер, хор и под. - оoйτв е сьс-
тсс—н от люТитнаи. ЛюРит-лск— театър. Люби¬
телска опера. Любителска трупа.
—— нматьорски, самодеен, непрофесионален
мнт. — професионален
ЛЮБНТЕЛСТВО - еж. дилетантство 1. знеч.
ЛЮБОВ - 1. Чувств— ое сърдечен шрсоерзаетоо,
cимneτис, оеновеое не полов етр-мн. към оя-
когв. След няколко срещи любовта му към нея
ощ- повече се засили. Той изп—тез силна любов
към д-еойкзта. Гледаш- я с любов. Любовта н
сляпа,
—	обич, eτаа?!, влечение, севдм нар, ооет·.
мнт. — омраза, анневвот, нноиисзeo, злост, злее
//равнодушие, TнаиналвaиΉ, enнτвс
2. еж. обич 1. заеч.
ЛЮБОВЕН - 1. Който - евъиакн а любов м-жду
меж м .ене. Любовни отношения, Любовна
връзка.
—	интимен
2. Овйтв се втоеся ре любов. Любовно увлечение.
Любовни преживявания,
—	сърдечен прзн:.
ЛЮБ—ВННЦН -ι^(^^^л. а.. метреса
ЛЮБ—ЕЧИЯ разг. - в.. женкмр
ЛЮБОЗНАТЕЛЕН - 1. а.. любопитен 1. зана.;
2. в.. ученолюбив
ЛЮБОЗНАТЕЛНОСТ - вж. ученолюбиво?!
ЛЮБОПИТЕН - 1. Който има силоо желани- ре
ведс, иeаTΉИΉ мас научи нещо. Д-цзта се любо¬
питни. стремят се всичко де еззрнрзт.
—	любознателен
2. еж. ннτвaв?ее 1. знае.
ЛЮБ—ПНТСТВА—' - еж. интересувам се 1. знач.
ЛЮБ—ПНТСТВО - еж. интерес 1. знеч.
ЛЮБОР—ДЕ— оолт, - еж. родолюбив
ЛЮБУВА— СЕ нлсв. - ОРикн. с предл, на, Неблю-
aeвeе oнщo. като взовтснм вдоввлотввн, иeдвтm,
нетаерн. Любувам се на природата, Любувам се
нз картината,
—	наслаждавам си е неси, радвам ев
252

ЙЮБМ -в.. обичам 1. знеч.
ЛЮДЕ оолт, - вж. хора
ЛЮДОЕД - еж. човекоядец
ЛЮДОЕДСТВО - еж. човекоядетво
ЛЮДСКИ - 1. еж. човешки;
2. нна- вж. весвд ' 1 знo^е
ЛЮЛЕЯ - еж. клатя
ЛЮЛЕЯ СЕ - 1. Движа те ииmемaaв нeтeм-aвmeе,
ое ерае или друга страна, o6иоa. а иΉаyeτeo от
въздействието не някаква рocmесoae Tcea, дас-
.ήηβή як друг пиΉpеΉm. тяло. Лодката сл люле-
върху вълните. Ездачът с- люлее върху седлото.
Млнцитл се люлеят нз рамото й.
—	люшкам св, олюлявнм се, полюлявам се, кла¬
тя ев, поклащам се, клатушкам се, кандил¬
кам св рззл.
2.	Зе множ-ето- ет хора - -βμ.- он в иeзлeчни no-
аеоe. o6иоo. бавно. Тълпата се люлееше като
море.
—	люшкам се, олюлявнм св
3.	рззг. еж. треса св 1. в 2. знаа.
ЛЮПИЙННК разз, ореннрр, - еж. развъдник
2.	заеч.
ЛЮПИЛНЯ - 1. вж. инкубатор 1. зана.;
2.	рраз. вж. рамввкиеuK.знас.
ЛЮПЯ’ нар, - еж. мътя2
ЛЮПМ2 разз, - еж. биля
ЛЮСПА - ОТавеката, aΉИyлоeoк ое плод, тем-, яйце
и лор. Чистя Роба от люспите. Орехови люспи.
—	шъюпкнpяао.
ЛЮТ - 1. Който име -стер акут, пиндиавeоeeщ пе¬
рен—, гвиΉнн, диeзoΉHΉ ае нзeнн, гърлото. Люти
чушки. Люто ядннн. Люта ракия.
—— лютив, парлив
мнт. —> сладък, Тано
2.	орзн, еж. остър 3. е 4. знаа.;
3.	орзн, рззг. вж. яростен 1. зине.;
4.	орнн:. рззг.. еж. ожесточен 1. знеа.
ЛЮТИВ — еж. лют 1. заеч.
ЛЮТМ — Пиeчeнявeе осеят парливо усещане в ус¬
тата, oъилoτo. оо—мсха м лед. Чушките лютят,
изгориха мн езика, Димът люти е очите и гър¬
лото.
—	паря2, щипя, горя2
ЛЮТЯ СЕ нар. - еж. гневя се
ЛЮШКА— - еж. клатя
ЛЮШКАМ СЕ - 1. прлн. оиuж. ТиΉеоαβв иeзевщ-
еявем върху aΉшт. като aonyлоне иeаauaнe. -три
оиoτcвoоoaoдae nинцΉнои, нн мога де лн стоа-
нoвс не трайна шoaeцис. маеоие. Люшкам сл е
догадки, Люшкам се между надеждата и от¬
чаянието.
—	лутам се орен,, мятам се орен:.
2.	еж. люлея ев 1. и 2. знае.
ЛЮЩЯ - еж. биля
ЛЯГАМ -1. само се. еж. н/тягам се 1. знаа.;
2.	в повел, форма вж. залягам’ 1. заеч.;
3.	разг. вж. прилягам 1. заеч.;
4.	орен·, рззг. в.. разболявам св
ЛЯГА Ми СЕ рззг. - еж. доспива мн се
л
253

м
МАВЗОЛЕЙ - еж. гробница
МАГ - 1. оиuж. ож. влъхва’;
2.	прен, поет, вж. вълшебник 1. знеч.
МАГАЗИН - ПoеΉШΉaиΉ. оТмка. oтлсеo, зе продаж¬
ба не aиΉToo он стоке. Жнлеззрски магазин.
—	дюкян разз,
МНГАЗИМ - вж. склад
МАГАРЕ - Дтеeщaт .свото-, пвдобао на кoa. ат
no-диΉTнв и о делом уши. С магарето докарваше
дърва от зората.
—	осел стерлн.
М—ГНС—рАй— - 1. Гoлсе cвхвзйеΉo вам водна път
а ee.ao стопанско заеаноие. Водна мзгистрзлз.
Железопътна магистрала.
—	артерия
2.	вж. автомагистрала
МАГНСТРАЛКА жарл. - еж. проститутка
МАГИСТРАТ - вж. съдия 1. зека.
МАГИЧЕСКИ - еж. вълшебен 1. е 2. зята.
МАГИЯ - 1. Действия е o6иΉpи. чрез което сн п-сте¬
га aянaкβo свръхето-стаен- веза-йсто-н. В село¬
то вярвали, чн врачката прави маги—·. Занимава
сл с малии,
—	вълшебство, магьосничество, чародейство,
чудотворство
2. орен:, поет·, еж. очарование
мМг—ЕАИЧЕ— - прнн. еж. неотразим 1. знач.
МАГЬОСВАМ рззг. - еж. омайвам 1. знач.
МАГЬОСНИК - ож. вълшебник 1., 2. и 3. aaαч.
МАГЬОСНИЦА - 1. Жене, овяmв чрез маги— вьa-
действа от еβиъхΉеmΉеoβΉo нтчсн върху хора,
шиcитpнe свлннeс е др. В npuкззаumл сл говори
за добр— и лош— магьосници.
—	вещица, вълшебница, чародейка онuж.
2.	орен, Ж-ат, която сеар-вс, oмτCвτ. привлича сес
своята оивcвmв. постъпки, румм. Каква магьосни¬
ца е тази д-еойоз, с чара си привлича всички.
—	чаровница, вълшебница орнн, омайница, ча¬
родейка орнн, онuж.
ММГЬ—С—ИЧЕСТЕ— - вж. магия 1. зачч.
МАДАМА - разз. ирон, вж. ммцкм
МАДЖУН диел. - еж. петмез
МАЕ—Е разз, - еж. бмкини
МАЖА нзсв. - 1. еж. нзмнзвнм;
2.	вж. смазвам2;
3.	рззг. вж. внроевам;
4.	в.. намазвам 1. анвч.
МЛЖОАЕ— - орен, книж. вж. ввевл 2. зята.
МАЗА простонар, - еж. зимник
МАЗЕ - еж. анмник
МАЗЕН - 1. К-йто еъдeидa мванинв, оТска. а шт-оо-
лсеo количнлтсо, omоoлоoτo - нужно. Мазен зю-
енч. Мазна раница, Мазно сирене.
—	блажен, тлъст
мнт. —> постен, Tнзевcaнн
2.	Който е покрит с мазнина, по който има остатъци
от мезомак. Мазни чинии:. Мазна хартия. Устни¬
те тл сз мазни от яденето.
—	ома/нвн, блмжвн
3.	Зе от.e. кота и др. - по оoCτo име екзaиaв, №-
овоксат от мастните оoиe оа тиoaocаеa. Мазна
кожа. Шампоан зз мазна коса.
—	оммзнвн
мнт. — сух
4.	орен. рззг. ннодобр, еж. раболепен
ММЗИЛ— - 1. еж. мвхлвм;
2. рззг. еж. крим
МАЗНИК рззз. - еж. поилн/урко
МАЗНИ—Н - 1. Нниτзτсoииев вев воде оротя-чят
теереннаие от .иеотински мае растителен шиo-
изход, което PИΉиτTвmΉнo се yоomиΉTявк в пот-
вaиomввmе и др. В гювеча имз много мазнина.
Намали мазнините, ако искаш да отсларнзш.
Палтото му лъщ-ш- от мазнина,
—	тлъстенм, мм? разш,, лой остзр.
2. рлол. НΉиτзmввиeев ата ввдк —ргаямаао βΉшнлmвв,
конто се еъдъидα а .ивoτиacоиτΉ м икcτcτΉΛoe-
о— τъоτoи. Жuвcτuоскu мззиuиu. Растителни
мазнини.
—	маете риол,
ММЗНИШКИ рззз. неодобр. - еж. раболепен
МАЗНЯ СЕ разг. орлнерр. - еж. угоднича
МАЗОЛ - УреТнлеае и затаерд—но cTиaаyβτaиΉ ло
кожата, окй-често аа ръцете м кинонmн, оТекн.
юИΉдeавcокao оо тре—ан м др. Излязоха ми мазо¬
ли на кpзозmз.
—	елин, шия2 дизл.
МАЙСТ—А - 1. ЧввΉо, който н oтлсм специалист а
дернат област, който - -владял до еъвъищΉoеmсo
тнхнскктк нн дкденк работа, рейноат, изкуство.
Майстор нз четката. Майстор нз стиха·.
—	виртуоз рззш.
2. олрв вж. аидмр
МАЙСТОРИМ разг. - еж. умении
МАЙСТОРЛЪК резг. - еж. уминив
МАЙСТОРСКИ -1 . еж. умел 1. зааа.;
2.	еж. сръчен 3. заеч.;
3.	вж. опитин 2. зана.
МАЙСТОРСТВО - вж. умение
МАЙСТОРЯ несв:. рззг. - вж. изработвам 1. знач.
МАЙТАП рззг. - еж. шега
МАЙТАПЧИМ рззг. - еж. шегобиец
МАЙТАПЯ рззг. - еж. закачам2 2. аoαч.
МАЙТАПЯ СЕ рззг. - еж. шегувам св
МАЙЧИН - К-йто - свойствен на мτCоτ. евъиaкo е с
майка. Майчина любое. Майчин съант. Майчина
прллръдкз.
—	майчински, мамен, матерински поет..— мате¬
рин остер,
МАИЧН—СКН - еж. майчин
МАКАР - в.. въпреки 3. знач.
МАКСИМА онuж. - 1. Кртокс оиeлкmк фикзa, №-
иaасвкщa aскковв еeaиoлτ. .мτΉЙcоo оиввeлв
м лор. Слушал съм тззи максима, чн „човек -
това звучи гордо ". С-гз популярната максима
л изработване нз нова конституция,
—	мантра орзн, книж,
2. еж. принцип
—МКСИ—НЛЕН - К-йто е вев възможно нкC-гoaс-
мв —^14-000— вес ттепня, шиoсвк. Максимална
скорост. Максимална полза. Максимално из¬
ползван- не възможностите.
—	павgеаен, краен, пълен
мнт. — минимален, ништдΉH, незавеео—лна
254

МАКСИМАЛНОСА - еж. крайност 1. знач.
МАЛКО - 1. В количество яем лтншна, което не са
ooлΉеи. Имзм малко пери. Малко закъсняхме,
Дават ни малко храна,
—	немного, недостатъчно
авт. — доста, твърде, анкaemнлao, 6ня
//много, -ватт, aΉеклоo. корже
2.	еж. кратко 1. заеч.;
3.	като същ, е.. малцина
МАЛОБРОЕН - Който нн е oтaсм на бивC яли ое
отстои вт малко на TиoC ндеаецм. Малоброен
еоuοзж. Малоброен олзс. Малобройна войска,
Малобройна тълпа,
—	малочислен, малък
мнт. —> многоброен, маогвчиллео, ooaсе
//безброен, Т-зч-теа, Тезееслен
МАЛОВАЖЕН - 1. Който нсек oтлсмт анкaΉ-
амн, важност·. Чcе-о трябва дз ум-- де отделя
важните от маловажните неща. Маловажен
факт. Маловажна грешка, Маловажна поорзе-
оa. Маловажен повод.
—	несъществен, незнмчителвн, дребен, малък,
несериозен, неважен рядко
мнт. —> важен, cъшΉcτвΉo, заечетелеа, птaсм. т—рсв-
зен, Ήдъи, оиyюΉa. oΉеклoввднa
2. вж. второстепенен 1. знна.
МАЛОВЪЗАЛСТЕ— рядко - еж. малък 2. знач.
МАЛОГРАМОТЕН - 1. който малка зае- да енте
е юищΉ. Малограмотен селянин. Трябва де сл
намали броят нз малограмотните хора у нас.
—	полуграмотен, слмеограмотин
//Който нн е достатъчно -брезсете. Сред управници¬
те ни понякога име л малограмотни хора. Ма¬
лограмотен младеж,
—	eлнбодбра/овαе, полуобразован, мнъддбрα/о-
ван книж,, полуграмотен
ант. — високообразован
МАЛОДУШЕН - еж. страхлив 2. аaaa.
МАЛОДУШИЕ - Отсъствие от инщeoΉΛнoлm, сме¬
лост и омлет воля. Страхуваше се дз н- ло зз-
подозрат е малодушие. Погледът й изразяваш-
малодушие, Проявих малодушие л не посмях де
с- възпротивя.
—	егрнхливоет, боя/ликост, нерешителност,
несмело?., плахост, малодушносг рядко, сла¬
бодушие рядко
мнт. — смелост, мъжество, хивTивеo, квиeж. иΉщu-
тнеа—ст, TΉЗлτиαщeΉ, сърцатост
// смелост, дързост, диeзooвΉoвΉ, диъзнoвΉ0веo
—НЙОДУШ——СТ рядко - вж. малодушие
МЛИ—КРЪВЕН - еж. анемичен 1. знчч.
—АЛОКРЪВИЕ - вж. анемия
—АЙ—КУЙТУАЕН оuuж. - к-йт- - извеокока е
културното в еи ивзвemeн. който ан - достатъчно
кyлmвинa· Мзлооулmуелн народ. Мзлоаулmуp-н
техник:.
—	?лнеокулτсрвн, полукултурин, ннекокулту-
рвн рядко, eъмбддбрм/двмн, полуобразован,
малообразован книж.
мнт. — оисококултурен, вuевоoвTиaаoвкa
МАЛОЛЕТЕН - Който е е дeτеов влм юношеска
въаиeеo, който ое е --ат-гянл вотанваеокта от аe-
к-нт аeзикеτ, която му дава права е звдeeжнняс.
Малолетна учнн—чкз. Той е още малолетен.
—	непълнолетен, нвпкледвaкe!ен ооuж. рядко
мнт. —> пълнолетен, леантаезрсстеа, шелатерестен
МАЛО—БААЗ—ЕЛ— книж. - 1. вж. полуобразо¬
ван 1. зата.;
2. еж. ммлдкулτурен
МАЛОТРАЕН -вж. нитрнин 1. знае.
МАЛОТРАЙНОСТ - еж. нитрайноет 1. зана.
МАЛОУМЕН - О-йао е о а еaлкя, cъаcне ooикнe-
чнне умотвна— cпocвTaвcτe. почти идиот. Мало¬
умен от рождение. Малоумно дете.
—	слабоумен, недоразвит, двбилвн мнд, оли-
гофавнвн сонц.
—АЛОУМИЕ - ВиopΉoo вае оиcpт6eτв yаиΉДдa-
не не oaeβacс мoаъо. което лн пиoяаяаa е съв-
лнм впреняена— умствени лпосоТаесте. Д-тлоо
страда от малоумие.
—	слабоумен, олигофрения мнд., нвддан/виτо?!,
дебилнос. мед., ммъдсмндeτ рядко
ММЛ—УМ—ИК разз, - вж. олигофрен 1. зана.
ММЛ-ЧМНОС— рядко - вж. малоумни
МАЛОЦЕНЕН книж. - 1. Който не nиumнжввв ан-
псаат, pвкивй нужните ктеестат, кейто не н оев-
Тене цннен. Няма пълноценни л малоценни наро¬
ди·. У н-го се разен чувството, че е малоценен
човек. Малоценна творба. Малоценна храна,
—	непълноценен
мнт. —> пълноценен
// многоценен
2.	вж. евтин —1 зн<нч.
МАЛОЦЕННОСТ книж, - Лепен нн --атттъчао
цнння оненcτβв· Измъчваш- ло чувството зз ма¬
лоценност·.
—	непълноценност
мнт. —> пълноценност
МАЛОЧИСЛЕН - вж. малоброен
МАЛТРЕТИРАМ кнлж, - еж. измъчвам 1. aнτч.
МАЛЦИНА - Мклов ок 6иoC хора. Малцина се
тези, които ще сл откажат от приеилзгиите
сл. Малцина се оннзи, оcumо щ- тн сн притекат
не помощ,
—	единици, малко
ант. —> мнозина, много
V бивяm лн ок пръстя разз,, Tиoсo те <не оиъеoвmΉ>
нт едната ръка рззл.
МАЛЦИНСТВО - Пе-маакттт част от анд-он oивон.
Ние сме малцинство.
—	меншество книж. рядко
мнт. —> мнозинство, 6oлщcнлmвв
—МЛИ— рззг. - 1. еж. дребосък 1. анвч.;
2.	вж. джудже 2. вкач.
МАЛЧУГАН-1 . еж. ивгв 1. зата.;
2. само мн. сърлр. вж. дечурлига
МАЛЪК - 1. Който е а ивзмΉиe пор тTeоaтвннeτн,
характерни за лъomанτaeс вир. Малка ябълка,
■ Малки камъни, Малко зpииил· Малки букви..
—	дребен, елтин, миниатюрен книж, микроско¬
пичен ррнн,
мнт. —> голям, -дер
2.	Който ан е ooлсм оа въаиaom· Тя имз три малки
деца. Имзм малък внук,
—	невръстен, малдвъ/ра?τен рядко, ирвеен, си¬
тен разг. рядко
мнт. —> голям, въаиaеmΉн, аисл
3.	к-йто ае е голям по колеаество (оТскн. за сума).
Малък капитал. Малка лихва. Малка оечелра.
Малка сума.
—	дребен, ее/нαеиτвлвн, нищожен
мнт. —> голям, занчятнлеа, крупна
м
255

4.	Кейто е а лo-oгивниaΉнu мкτΉИмαлae възмoдoвcmв
а cиквнΉнeΉ с -репи от същия тип. Малко пред¬
приятие. Малко стопзнстео. Малък търговец
Малък члфлн^кч^н^.
	 дрвеин
мнт, — голям, Ήaъи. крепен
5.	вж. нисък 1. е 2. знаа.;
6.	ож. малоброен;
7.	ож. млад 1. знач.;
8.	еж. маловажен 1. знае.;
9.	орен, еж. дребнав 1. зине.
МНМ-ЛНГ- диал, - еж. кнчмммк
МАМН— - еж. майчин
МНМННКЛ - еж. баба 2. зата.
МАМУЛЕ— днел.. - еж. аαрввuеве
МАМУЛИ длал.. - еж. царевица
МАМЯ несв. - 1. еж. лъжа 1., 2. и 3. зона.;
2. прен. веж привличам ". мач.
ММ—М СЕ неси.. - еж. лъжа се
ММНМРА длал, - вж. брадва
МАНАСТИР - ЧΉиосa е спрсдс, където .ма-ят ун-
ден—но еooвce мас моавх-нв. Богомолците от
околните села често посещаваха манастира.
—	обител старин, скит остер.
МАНГАЛ жарг:. грубо - вж. циганин
МА—ГНЗН жарг, - еж. пари
МАНГО простонар, ирон - еж. циганин
МАНДАТ - еж. пълномощни
МАНДНТЬОА - еж. пълномощник
МА—ДНХЕРЦАМ СЕ диел:. - ож. мотая се 1. знае.
МАНДЖА рззг. - еж. ястив
ММ—ДЖ—Ря жарл, - вж. ям 1. зона.
—А—ЕВРЕ— - Който смн соесоТаост о лекота м
Терза да nивеΉaя оoевоama нт ρββ.ήημήτο ас, рт
мсо-вр-рт. Ман-вр-нз машина, Лодката тряб¬
ва дз Ръдз лека, мзо-еp-оз. В началото на мача
играчите ни не ряха достатъчно маневрени.
—	подвижен, мобилен книж, едврнτлuв, лико-
поденжин, лвeндпдgвижен
мнт. —> тежкоподвижен, mивднonoдβeжнa, τиoекс
—АНЕВРЕ——СТ - 1. УенocΉ, совеоТаост зс Терза
nиoеснв в псе-ката от -βμ.ηημη. Самоходната
косачка притежава голяма маневреност. В иг-
pama не футболния отбор липсва маневреност.
—	подвижност, мобилност книж,— повратливост,
лекопддвижнд?τ, лв?ноподвижнд?!
мнт. —— тежкоподвижност, •руряплерев.ааст,
mиoеaаooo
2. в.. гъвкавост 2. зона.
МАНЕВРИРАМ - орнн. в.. лавирам
—Л—ИНКЛЙЕ— - орен·, еж. налудничав 1. знеч.
—Л—НЕР оиuж. - 1. еж. начин 1. знач.;
2.	еж. похват 2. знае.;
3.	мн. еж. обноски
МАНИЕАЕ— книж, - К-йт- оиΉкαлясв с тлр-реее-
ае евнeниc в н аешна ет —еоееосеоа aΉ0иeнyaΉ-
аост. Маниерен стил. Маниерна любн-ност-
—	прее/вт, придвавт, τвнτрαъвн орен,
МАНИЕР—ИЧА книж. ннодорр:. - Държа сн н——е-
теетв—ов, превзето. Той манн-рничнше. стреме¬
ше се де бъде център на внимание Омръзнело й
Ре де маниерничн, искаше дз ръдн естествена,
—— позирам орен. геατрнлннеα н-одобр,, актьор-
ничм рядко
МА—НЕРнОСТ онuж. - Липса нт —со—ста—оа нн-
оиeoваΉаoеm, пр-келявене с определ-нм еτнeниe.
В книгата му сн чувства известна доза мзни-
ерност.
—	превзето?!, придв/етос!, по/ьоретко, теа¬
тралност
МА—НПЧЙИРАМ книж:. - О неастте ц-е- сез-
днйеτaве верху нсоooв в желкнк ат м—о насока,
подготвям някого да рейсове а моя лoлав. Пре¬
сата понякога манипулира съзнанието нз cрuо-
нcв-о—я човек. Той ум-е дз манипулира хората.
—	обработвам орен, разг,, подработкам прнн·.
рззз,
V	дърпам концст·- ок нскooo разз,
МАНИПУЛИРА— книж, - Който н прйрвсрвтел-
ао по-готв-н дч eзвъищe, aвоиввe нншo а овлак
нт aяоooт вам а оиΉДсвиemΉлaв иабиτoτ н-сокт,
ебиоa· с оеаиетк цел. Манипулирани избиратели,
Манипулиран свидетел.
—	подработин, обработен
МА—НФАКТУРЕ— - еж. текстилен
—М—ИФЕСА - в.. въ/ванив
МАНИФЕСТАЦИЯ - орен. книж. еж. проява
1.	aaвч.
МАНИФЕСТИРАМ - прнн. онuж. еж. изтъквам
1.	зана.
МА—НМ - прнн·. еж. страст 2. зана.
МАНКИАММ книж, - еж. кръшкам 1. знач.
—А—КИАМНЕ книж. - вж. бягство 1. знаа.
МАНКЬ—Р книж. - еж. кръшкач
МАНТА рззг. - вж. престилка
—А—АНЯ - 1. еж. наметало;
2. еж. гогн
МАНТРА -прен. кнлж. еж. максима 1. знае.
МАРАНЯ - 1. В-асмо трептене от въздуха а горещ
е тих, o6eоa. антно -нн. Птиците сл губеха е
мзрзнята. Планината -два се виждаш- в ма¬
ранята.
—	омара
2. еж. горещина
МАРГАРИТ книж, - еж. бисер
МАРДА простонер. - орен·, прннзрр. еж. мухльо
1.	знач.
М АРИЗ жарг:. - еж. Той. 1. зааа.
М ААИЗИНМ жерл, - еж. побойник
МААИЗЯ жарл. - еж. бия 1. знае.
—ААИ—А оиuж. - е.. флота
МАРИОНЕТКА - 1. орен., неодобр. ЧoвΉH, който
действа оо чужда внyщΉнeн. мaоълнсвк нужда
валя. Н- искаше дз бъде марионетка л нищо де
нн зависи от ннло.
—	пнонкн орен.
2.	вж. ккклл ' 1 шач.
V	кукла на конци рззг. към 1. зоеа.
МАРКА - в.. модел 1. аaαч.
МАРКИРА— - 1. Пинлеяmве е еmTΉлсзвве оТика.
сто тметтаан машина цената аа нyлннв стоке а
магазин яем ое кoocyеиикaв храна е р—тт—рсат
и пор. Касиерът маркира сервираната храна л
напитки.
—	таксувам
2.	еж. означавам 1. знач.;
3.	еж. набелязвам 1. зона.
МНАК—ЛЮБИТЕЙ - Лице, конто нoлноциoнcpк
мτиоc. -Τ-Η. пощенски. Дружество не мзpаc-
люриоели.
—	филателиег, мaркоeкбнaαч рядко, тимброфил
рядко
256

МААК—СЪБИААИ рядко - еж. марколюбитил
МАРК—А—АЕЕЕЦ уя/г. - еж. неудачник
МАРОДЕР орезр. - рззш. еж. грабител 1. зана.
МАРШ - вж. поход
МААШИАЧВЛМ - Вървя с отснчеав, иваoвмниaв,
вoйoмщов стелка е такт. По улицата мзрширу-
еет еойнuиu.
—	дефилирам, трммбовам разз. ирон,
V	yдисе (Тия) оивк рззг.
МАС -рззш:. вж. мазнина 1. знач.
МАСА’ - еж. грапеаа
ММСА2 - 1. Орикн. мн, Шиивов кръгов— от нео—ен-
амнте. Трябва дз се проруди борческият дух на
масите.
—	народ, демос кнлж, рззш.
2.	еж. масив;
3.	в съчнт. със същ. еж. куп 3. зачч.
МАСАЖ - Леч—бнк оиoцΉayив, оре оесτo се иτаopи-
вк тялото яем еесо от него. Масаж нз гръбначния
стълб.
—	разтривка, масажиране, разтривани
МАСАЖИРАМ - Правя мата. ан нсоooo сля aншт.
Той се залови дз масажира ръцете й.. Изстинал
съм, масажирай ми ерата.
—	рнатривам, равтъркемм, мачкам рззг.. намач-
квмм рз-л, ра/мачкенм рззг.
МАСАЖИРАНЕ - еж. масаж
МНСАКЪР оиuж. рядко - е.. клани
МАСЛЛ рззг. - еж. анекдот
МАСИВ - Голям nиндмΉτ или линдеΉτя, обикн.
ви—нни е HΉсеoи, нндвTин очертани оoamyии· В
дъното сл тъмнееш- масивът нз училищната
сграда.
—— мн?а2
МАСИВЕН -1.3н тяло вас част от тяло нт аовнк
мае животно - оеCmв е а гoляев метна маса. Чо¬
век с масивна фигура. Масивни гърди.
—	плътин, набит
2.	Зе оoлτиoCов, oъ—иъ.ΉHИΉ е пор. - оеCτo -ма адиa-
ве оoacmиекцeс· Масив-н мост, Масивна сграда.
—	солиден
мнт. — паянтов
3.	Който - язрабвтеа от pсивв, м-тте и др. а —ет—ст-
0-0, нднoиoaнн отрон.. Месие-н бюфнт. Масив¬
но бюро, Масивна арата:.
—	солиден, плътен, гвжък орнн:.
V	от стара неправа рззг. към 3. знеч.
МАСКЛА— простонар, иердcрp. - еж. безобразник
МАСКАРЛЪК оростонар, - 1. лрубо е.. позор;
2.	ООрин. мн. ноаддрр. вж. nеввД)paмиu
МЛСКМРЯ простонае. грубо - в.. позоря
МАСКИРАМ - 1. еж. замаскирам 1. зята.;
2. орнн, е.. прикривам 1. знач.
МАСКИРОВКА - 1. воен. МвлоиивнΉ с икaлcaни
средства оа во—аоа атат, o6ноτ. стсрсж-нме е пор.,
с цел оиcоиeввaн от асблю-еав-тт не aΉnиясmнлс
мас заблуждаването му. Маскировка на оръдие.
—	камуфлаж еоен,
2.	СиΉpеoвв за шр-кр-сеие нт свмолиенолтов чрез
риoмянк от аънщoия вид. Мустаците му ряха
навярно маскировка.
—	деоизиаовка книж.
3.	орен, еж. прикритие 1. зята.
МАСОВ - 1. К-йто аaесoк возена вас вавакв. Ма¬
сово недоволство, Масово оеиложнние. Пред¬
мет зз масова употреба,
—	широк орен,
ант. — ограничен, тесен
2.	Който авoспa осекипо яли влячот без изолюaннин.
Масови уволнения. Масови кланзта, Масово оо-
мcхзмедзочезин.
—	поголовен
ннг. — единичен, -тр-аеа
3.	еж. всеобщ;
4.	еж. чист 2. зана.
МЛСРАФ простонер, - вж. разход
—МСТИ биол. - еж. мазнина 2. аннч.
—МСТИТ оиuж. - а.. представителен 2. зана.
МАСУР - Оmинзкв. оТекн. oиъcτиовав, песомнсова м
ДИ.. оoяmв те cапелааa зс нтвиекан ое лр-жде оре
тъкане. Преждата я насукваха нз масури,
—	калим, шпула, цев
МЛТЕАЕ— остер. - вж. майчин
МАТЕРИАЛ - 1. Съвкупното от ивзлменe нншв. иa-
noлзeвaи. оиилвπвae вас п-луасвто- π^μ aяккоeв
вир pнCaocm. реб-тт е пор. Бзpuвнu материали.
Огнеупорни материали. Синтлтичен мзтнризл.
—	вещество разш. материя рядко
2.	Изразно ер-дство сем севкушаост от изикзни cиΉД-
атвт, а оocτт сн създава, изгражда τаoиTa а ляте-
иamyивma, cаоycmввmc и ди. Словесен материал.
Художествен материал,
‘— градиво
3.	Това, квете се иeaикTвτвe м сзуаква а учебна р—о-
цспесон, саебнн оинpеΉm е ρ^ Материалът оо
история е доста труден. Учениците преговаря¬
ха материала от миналата година,
—	материя
4.	орен·, оиuж. вж. данни 1. зята.;
5.	рззш. е.. статия
МАТЕРИАЛЕН - 1. Който ан тестов от вещнлтво,
от енmниия. Всяко материално тяло сл състои
от три измерения, Се-тът е материален.
—	виявствин
мнт. —> нематериален, aнаншнcmeнa, TΉзоaъτнн.
безтелесна
2.	Който сме веΉзкΉе амр, изиτз. оейoo мо.е дч бе—н
въалииΉ0 тел ой-оевете. Материален израз на
рлзгодзрност. Метлризлнз полза.
—	веществен, ремлин, предметен, конкретен
мнт. —> нематериален, мресайн
// абстрактен, втвлеана, HΉоеaоиΉTΉo
3.	К-йто се oτнкcс ро ^0·, eеcшнлmвo. дохтди. Ма¬
териални облаги. Материални интер-си.
—	имуществен
мнт. —> нематериален
// духовен
МАТЕРИАЛИЗИРАМ - еж. въплътявнм 1. заеч.
МАТЕРИАЛИСТ - орнн:. рззг. еж. користолюбец
МАТЕРИК книж, - ож. континент
МАТЕРИНСКИ ооет. - вж. майчин
МАТЕРИЯ - 1. в.. вещество 1. анτч.;
2.	вж. материал 1. м 3. знач.;
3.	вж. плат
МАТОВ - 1. еж. пмствлин;
2. еж. въaмуaоαв
МАТРОС - вж. моряк
МА—ЧРНАЕТЕ— - еж. ваелдeτвн
МЛФИОТ -рззш. еж. бандит
МАФИОТСКИ - вж. бандитски
МАФИМ - 1. рззш. вж. банда;
2. рззш. еж. клика
м
17. Бeлoτитом ouooaeеΉa и нomoняенo речник с фиτаΉΤaтгязеu
257

МАХАЛА рззг. - вж. квартал
МАХА—’ - 1. еж. размахвам;
2.	рззг. ож. ръкомахам;
3.	диал, еж. бия 1. aaτч·
МАХАМ2 (МАХВАМ) - 1. Пиeβс aΉшт, aснвC ре ан
бъде не еялτеmo. ке—нто е Тме. Махам столове-
тн, зз де не пречат, Махам камъните от пътя.
Махам днтето от стаята.
—	отстранявам, раакнрвнм рззз. грубо
мнт. —> слагам, рocτкeсе, •врям
2.	ож. свалям 3. в 4. знаа.;
3.	рззг. еж. отменям 1. зана.
МАХАМ СЕ (МАХВАМ СЕ) - 1. ПиΉooeвке ре
бере нсоeдΉ, обска. по твоя воля. Махам се от
прозореца, Махам се от пътя, за дз не орнчз,
—	отстранявам св, и/чезвам
мнт. — оставам, зτдъижτе сн
// Облоо·. пое, ПиΉеoквeе да Терн aякъpΉ. налвекам
еялmomo. където тем Tea, поради вваяте нт aсотй
ррво. По-бързо се махайте от стаята! Махай сл
оттук! Дз се маха от дома ми!
—	изчезвам, разкарвам се рззг. лруро, омитам св
рззг. лруро, измитам се рззг. лруро, пръждос-
внм се рззг. лруро, експедирам се рззг. прзн--
рр, обирам ев рззг. грубо
2.	в.. отивам си 1. знеа.;
3.	С орздл. от еж. напускам 1. знае.
V oTuиαм (oTcиeC) ти оивщeτн (дъимemн, 04^0-—-
те, диcпмmΉ. neиmaоΉщиτΉ. оъиτyeщнeτΉ, meоъмя-
те, чсков-т-, acоклeτк. TeoaτΉИuиmн) рззг. към
1.	знач.
МАХАНА простонер. - еж. недостатък
МСХМНЕ рз-г. - вж. ръкомахане
МАЦАМ рззг. - еж. цнпам’
МАЦЕ - орен, разз, в.. ммцкн
МАЦКЛ рззг. - Момсен сев маеде ефектен жняе,
αΤ-Η а ов-савТодно държане-. Имзм среща с
ндна красива мецка,
—	маце разз., мадама рззг. ирон·, гадже разз.
бамеина жерл,, гърла жерл.
МАЧКАМ несв. - 1. еж. измаеквнм 1. зачч.;
2.	в.. тъпча 1. зине.;
3.	рззг. вж. масажирам
4.	орен:, неодобр, еж. потискам 1. знсч.
—ЛИКАМ СЕ - еж. н/мачквам се
МАЧКАНИЦА рззг. - еж. блъсканица
МАЧ— разз, - еж. мъжкар 1. анaч.
МАША - 1. Дълги, тTиоa. железа— шcлця зс раз-
ИкасoΉ на опта яем за хващнае не aншo парещо.
Разрових огъня с машата,
—	дллаф диал..
2. прнн. н-одобр, еж. оръдии 2. знач.
М—ШАЛА диел, - аж. браво
МАШИНА - 1. Устройство, енхaнuзъм. който иа-
въищea oлиΉaнлннa ■ -№Η00Τ·. Всяка машина се
състои от машинни части:. Ще внесем маши¬
ни зз строит-лството. Не мога дз с- справя с
тзз— машина.
—	машинария рззг.
2.	орнн, вж. апарат 1. aaαч.;
3.	орен, еж. автомат 2. анaч.
МАШИНАЛЕН - еж. несъзнателен 1. знае.
МАШИНАЛНО - Без участие оа cъаaaaинmв. соля-
•4, местата. Машинално взех чуждото списание
л започнах дз го разлиствам, Чух шум от кола л
машинално се обърнех.
—	несъзнателно, без?ъзеα!въно, неволно, авто¬
матично πpнн:., автоматически орен:.— инстинк¬
тивно, механично орзн:.
мнт. —> съзнателно, нар-чно, yеcщлннo
МАШИНАРИЯ разг. - вж. машина 1. aнaa·
МАШИНАЦИЯ - еж. измама 1. зана.
МАШИНЕН - еж. механичен 1. анαч.
М1СЩАБ -1. орнн. кнлж. еж. обхват— 1. зята.;
2. орен., книж. рядко вж. широта 1. знаа.
МАЩАБЕН - 1. Който става е oвлсм обхват, от ос-
лсмк олвш. Мащабно строителство. Мащабна
акция.
—	разгърнат прнн., широк орен·.
мнт. —> ограничен
2. Който обхваща много nивTaнмe. има щмито вTне.
Мащабна програма. Мащабен план зз преус¬
тройство не града. Мащабно мислене. Мащаб¬
на полицейска акция.
—	многообхватен, обхватен, широк орен,, обши¬
рен 0.-.,, рαaокрнaг прнн.
мнт. — ограничен
МЛЩАБНОСТ - еж. широта 1. зана.
МММ - 1. Вещество, оеооаеено от микитcотлячня
пеТечке, оиΉдиасcкβвши фермент-цся, което ое
пр—меева а тесто за бухс-ае. Жените си говоре¬
ха колко мая трярез да сложат е козунаците.
—	квас
2. рззш. еж. подкваса
МММ несв:. рззз. рядко - в.. бавя 3. aнвч.
МММ СЕ рззг. - 1. еж. бавя св 1. зата.;
2.	вж. суетя се;
3.	вж. колебая се 1. знеч.;
4 рядко еж. чудя ев 1. знач.
МАМК о:иuж. - еж. фар
МЕБЕЛ - само -д. сърир. еж. мебелировка
МЕБЕЛИРАМ - еж. обзавеждам
МЕБЕЛИРА— - вж. обзаведен
МЕБЕЛИРОВКА - Сeвоyрнвеo от меТеес и други
юИΗдеΉmи а реза—аа— оиΉpoкзaнчннин, а оoemo н
-Тз-ве-еа- жcecшΉ. yaиндpнoин, зввнаенмн е
пор. Де- легла, меса, столове и бюф-т - това
рлш- цялата м-б-лupcвоз нз стаята. Старо¬
модна мерзлироекз. Тежка м-рлл—ровка.
—	мибил ηΡ—ρ,, нареден’, подредба, обстановка,
обзавеждани, уредба нар·.
МЕГАЛОМАН - книж. еж. грандоман
МЕГАЛОМАНИЯ - кнлж:. еж. големетво
МЕГМФО— - Мехкнечеа усилвател ое авcкτ във ае—
не фyocΉoбиaзнa треТа. Ораторът взе мегафо¬
на л сн обърна към насъбралото сн множество.
—	високоговорител, рупор, говорител рззг.
МЕГДАН нар. - вж. площад
МЕД - kвeъо е мек aнивнauнвв метне, който ое ез-
овaаea а лртизе-рттвот- е 6ятн. Съдове от м-д.
Кафлниче от мед.
—	бнкър рззз.
МЕДЕЕ - 1. Който н изработен от еΉoαea мед. Мед¬
ни съдоан.
—	бакърен рззг.
2. прлн. еж. медночервен
МЕДЕ—ОЧСТ рззг. - еж. ?aндкдибмее
МЕДИАТОР кннж. - а.. посредник 1. зана.
МЕДИИ <ПЕЧА—НИ> - еж. прием
МЕДИК - вж. лекар
МЕДИКАМЕНТ - еж. лекарство
МЕДИЦИНСКИ - еж. здравен
258

МЕДНИК - Гoaсе мнден съд за вора а кръга— реао,
щяито ο·.^ и подвсжан диeдоa нар отвора.
Нося вода от кладзн-цз с медник.
—	котил, бакър нер,, бакрач дизл.
МЕД—НКНР - е.. казанджня
МЕД—НКНАСТВО - Занаят и о—мваек оа мерас-
кнр. В миналото млдо—азpсτвcτо е рило широ¬
ко развито,
—	кнаннgжнй?τвд, бакърижийство рззг.. бакър-
джиъкк οpосmcизp.
МЕД—ОЛЛЕ— понт:. - еж. мвgндеерввн
МЕД—ОЦЕЕТЕН рядко - в.. медночервен
МЕДНОЧЕРВЕН - който смт цвят, л—р—Теа не ме¬
тала м-р, овCmo - е жт-тонерв-а- ото—оъцс. От
слънцето лицето й бе придобило медночервен
цвят. Медночервени листа.
—	бакървночирвин, бакърен орен, рззз, миден
ррнн·,, меиномлин оо-т,, медедцвеτвн рядко
МЕД—АЕЧНВ - рззг. еж. eлндкоибмен
МЕЖДА - еж. граница 1. и 3. знач.
МЕЖДИ—Л - 1. еж. разстояние 1. aнτч.;
2.	рззг. е.. цепнатина;
3.	остзр. еж. интервал 1. зона.
МЕЖДИНЕН - За процес, действие в пор. - който
ое иаeъищвa кат— -men е икенcmΉ от цялвлmнuс
PИBЦΗC· Междинен стздий нз развити-. Меж¬
динни р-зултати.
—	промеждутъчен, междувременен рядко
МЕЖДУ - в.. измежду 1. е 2. знсч.
МЕЖДУВРЕМЕНЕН рядко - еж. мвждннвн
МЕЖДУЗВЕЗДЕН - в.. космически 2. знаа.
МЕЖДУНАРОДЕН - 1. Който с— отнася до мно¬
го нниopи, οβι^ιη η с много ааредв. Междуна¬
родна солидарност. Международна рриладз.
Английският език енче сл превръща е междуна¬
роден,
—	интернационален
// Квйос сн отнася до ет—акм народе, обхваща еленкс
народе. Международно движение за защита нз
природата, Полт с международна известност,
Международен младежки фестивал.
—	световен, интернационален
2.	Kt^i^^T- се отнася до дейност по отношение на друго-
държаем, оoCτo - свързан със зepпиeacчaв ρ«ι-
евтт. Международни ноеинн. Международно
събитие. Международна политика.
—	външнополитически, външен
мнт. — вътрешен, въoиΉЩHBоoлcτuaΉеоu
МЕЖДУОСОБИЦИ - еж. бунт 1. зааа.
МЕЖДУПЛАНЕТЕН - еж. космически 2. анαе.
МЕЖДУЦАРСТВИЕ - е.. анархия 1. знач.
МЕК - 1. който л—оно ое о-рдтсн оа натиск вас впе-
венн, като мени фвиеττe ом. Мека еuзглзенuцa.
Мека детска ръчичка. Мека длан.
—	пухкав, пухне.
мнт. — твърд, кoиIв
2.	Зе мeτΉиcIл. мI0Ήиис - който - гъвкав, л—о—н за
oTиτTвτeτoΉ. Глината, размесена с воде-, става
мека, удобна зз обработване.
—	пластичен’
мнт. — твърд, оoиτe
3.	Оοни. За оъолаоео звск - оoCτo он уа-неява а пов¬
диган- оа езика към τвъиaвτв небце. М-ки съ¬
гласни:.
—	пмлмтмг1Вн спец.
мнт. — твърд
4.	еж. благ’ 1. в 2. знач.;
5.	еж. отстъпчив;
6 в.. паствлин
МЕКЕРЕ рззз. орезр:. - еж. подле/урко
МЕКОСТ-1 . еж. мекота 1. зана.;
2.	в.. благост’ 1. зааа.;
3.	в.. отстъпчивост
МЕКОСЪРДЕЧЕН - еж. добър 1. зата.
МЕКОТА - 1. Качееоео от мек. Приятно е дз
чувстваш мекотата нз завивката.
—	мекост, пухкаво?!, пухкавина
мнт. —► твърдост, к-ртв-ат, ктртавот, твърдият
2.	еж. елаго?.’ 1. зята.;
3.	еж. отстъпчивост
МЕКОТЕЛО - прнн. рззг. ор-н-бр. еж. мнжиτсрка
—ЕКЧШМЕ - еж. безхарактерен
—ЕКУШАЕ—СТ - еж. безхарактерно?,
—ЕЛА—ХОЛНЧЕН книж, - еж. тъжен 1. и 2. зааа.
[МЕЛАНХОЛИЯ книж, - еж. тъга 1. аaτa.
МЕЛЕ - жерл. еж. бой’ 2. зята.
МЕЛЕЗ - еж. хибрид
МЕЛОДИЧЕН - еж. блαговвбеве 1. зата.
—ЕЙОДНЧ——СТ - в.. благозвучие 1. знае.
МЕЛОДИКА - спец, еж. интонация
МЕЛОДИЯ - 1. ХyaвдΉ0ΌΒΉнo всммллна оеелеав-
веоелен ред от тонов—, квито се еечеттсао е оо-
ре-еа-o- cъoτнoщΉacн -два е друг е —Тразувст
евзcкτлao ндяоатет. Тъжна мелодия:. Изрива
м-лодия.
—	нмпнв
2. орен:, еж. блαгозвсчие 1. знаа.
—ЕЛЯ несв·. - 1. еж. смилам;
2.	прнн, рззг. ор-н-бр. еж. говоря 1. зана.;
3.	орн., рззг. ор-ннрр, вж. плещя
МЕМОАРИ - ПуТесцеатмаио лиτΉИIτyиев лиocавΉ-
дннcΉ. е оoΉτo авторът CΌиaзявτ минали лъTcτcс.
е отяτт той лτмясτ е участвал мас от оocτo - Тсе
ceвинмΉaнcк. Готвя се дз оиша мемоари зз де¬
мократичните процеси у нес,
—	спомени, записки
—ЕМОРНАЙ кнлж. - еж. паметник
—Е—АЖЕАНЯ - вж. зверилница 1. aaτч·
МЕНИДЖМЪНТ нежел. - еж. ръководство 1. зана.
МЕНИДЖЪР неж-л, - еж. управител
—ЕНИДЖЪРСКИ нежел. - вж. управленски
—Е—ЛИС -вж. променлив 1. зана.
—ЕНТА рззг. - еж. лъжец 1. зачч.
МЕНТЕрззг. - 1. еж. подправен 2. знае.;
2. кзто същ. еж. фαъшuфuкнτ
—Е—ТОА нuuж. - еж. наставник 1. м 2. aaaе.
—Е—ТОРСКИ оиuж. - в.. наставнически
—Е—АОРСТВО онuж. - еж. наставничество
—Е—АОСВНМ рззг. - 1. еж. лъжа 1. и 2. знаа.;
2. в.. излковαм 1. е 2. знач.
МЕН—ЪАДЖИЯ рззг. - 1. еж. лъжец 1. знаа.;
2. еж. измамник
МЕ—ТЯ рззг. - еж. лъжа 1. зааа.
МЕ—ШЕСТВ— книж. рядко - вж. малцинство
МЕ—Ю - разш. еж. храна
МЕ—Я неси. - еж. н/мннем1· 2. аaτе.
—ЕНЯ СЕ неси. - еж. променям св 1. е 2. зана.
—ЕРА - еж. пнсияе
—ЕРЛК рззг. - вж. желание 1. зана.
МЕРЕН оолт:. - еж. отмерин 1. зана.
—ЕРЕТСКИ дизл. - в.. проклет 1. заач.
МЕРЗАВЕЦ книж. - вж. поилиц
м
259

МЕРЗАВКА книж. - еж. мръсница
МЕРЗНВЩИ—А книж. - еж. ниаоет
МЕРЗ—СТ оиuж. - 1. еж. низост;
2.	(Ирин. мм. веж вгмоос 2. вз^ок^.
МЕРЗЪК книж. - еж. подъл 1. знач.
МЕРИЛО - еж. критерий
МЕРКАНТИЛЕН книж, - 1. еж. користен 1. и
2.	зава.;
2. еж. комерсиален 2. аеτч.
—ЕАКН—ТИЛИЗЪМ - орнн-. книж. в.. корнсто-
любни
—ЕРКА—ТИЛНОСТ кнлж. - еж. корестолюбни
—ЕА—ДМВЕН - еж. авторитетен 2. аaea.
МЕР—ДЛЕ—ОСТ - еж. авторитетное, 2. знаа.
—ЕР—ДНЯ рззг. - 1. еж. подправка 1. aaнч.;
2. еж. чубрица 1. и 2. аaτч.
МЕРОПРИЯТИЕ - еж. прояем 2. аaτч.
МЕРСИ н-жел. - в.. благодаря 1. знаа.
МЕРЯ ннсв. - 1. ОnиΉДΉлсе теглвов от η^ο а тео-
лcлоτ. Дай кантара де мерим чувалите. М-р-
ми едно кило картофи,
—	τвоъе, премервам е ннсе, nрвτеолем1 е нзсв.
2.	еж. намирвам 1. знаа.;
3.	еж. пробвам 1. знач.
МЕРМ СЕ ннсе. - Съпернича см с aяоooе. а aншт оо
aскτоeи кач-стат се— е есоτовe тТлтст, pнCaocτ.
лттτaeсйои сн не едно иτвaмшΉ а аего. Никой нз
можеше дз сл мери с нзя по хубост Не можем
дз сл мерим с тях, те сз много добри музиканти,
—	сравнявам се е несв:,, равнявам ее е несв. рззг,
съпоставям сн е н-св,, съизмврвам св а uлсв·■
ниuж.
V деля ^—рО енoдτo (отьгрк) с aсктпo рззг.
МЕРЯ <СЕ> нзсв. - вж. прицелвам ев
МЕСАЛ рззг. - еж. покривка 1. знае.;
2. еж. кърпа 3. знач.
МЕСАР - 1. Ме., който оиеaaea еΉC0 е мнлτиеeцτ·
—	мвeдпродαввц рядко, касапин нар:.
2. рззг. Ме., който -Т-ен да ядн мело. Съпругът ми
е мнсар и н- яде постни ястия.
—	мнсоядец рядко
—ЕСНР—НЦА - МτoIаcе за мнао. В квартала ни
енчн няма месарница,
—	меeдпрдиαвннан, касапница нер.
—ЕСЕ— - еж. блажин 1. знач.
МЕСЕСТ - еж. дебил 2. знач.
МЕСЕЦ - еж. луна
МЕСЕЧИНА рззг. - еж. луна
МЕСЕЧКО нар,, оонт, - еж. луна
МЕСННГ - Сплав от мед м цинк с жълт цвсτ·
—	пиринч рззг.
МЕСИМ - οpлн. еж. спасител
МЕСНЛТ разг. - еж. двбвл 2. знае.
МЕС—ПРОДЛВЕЦ рядко - еж. мнсар 1. знач.
МЕС—ПАОдМв—НЦА - еж. месарница
МЕСОЯДEЦисДов - еж. мисар 2. aеτa.
МЕСТЕН - 1. К-йт- се oτеτcс до порер—анао есo-
оо, до живота там. Местни оричеи, Мнстлн па¬
триотизъм. Местни проблем—. Местна власт·.
Местен събор.
—	локален нuuж., регионален
мнт. —» национален, —ьр.-оен, е6шoеeиoдне
2. Κομό ή роден вее жявнн як влиндΉЛΉaт еяcτo.
Мест-н жиоел. Местно изс-лннuе.
—	тукашен, туземен рядко, автохтонен ниuж,
коренин рядко
ант. — чуждоземен, диcoвзΉенa. чyжднcτиeенa
3.	Зе п-рода жевтоня сам сорт растения - —^0 орв-
изх—ж—т, съз-ср-а - е се отглежда е oлинpΉЛΉoт
еяcmo· М-сан— породи дcбumън. Местен сорт,
—	ту/емнн, автохтонен книж,, аборигенен книж,
мнт. — чуждоземен, aиyпoзнмйе. чуждестранен
4.	Който - оиoмзeΉaнa мас добит е onиΉaнлΉao есc-
те, край; отйτв ен - доенсее вт другаде. Местни
α-.α, Местно производство.
—	тукашен
ант. —> вносен, чcжднлτиIнни
5.	като същ. вж. кореняк
МЕСТНОСТ - вж. място 1. знаа.
МЕСТОНАЗНАЧЕНИЕ книж, - еж. адрес 2. знаа.
МЕСТОНАХОЖДЕНИЕ нuuж. - 1. еж. местопо¬
ложение 1. аaτе.;
2. е.. адрес 1. знае.
МЕСТОПОЛОЖЕНИЕ - 1. Място, където сн на-
еeиτ нншo е рн—на мтмннт. Местоположение на
кораб,
—	местонахождении книж, координати
2. еж. рнароложвеив 1. аaaa.
МЕСТ—ПАЕДНСЗ—АЧЕ—ИЕ книж. - е.. адрес
2. знаа.
МЕСТОРАЗПОЛОЖЕНИЕ книж. - е.. разполо¬
жение 1. зата.
МЕСТЯ ннсв. - 1. Пиcpвcжвτе ннщo. някого е риcе-
oиaееτввoв, оивмнaяе мястото му. Местя маса¬
та:. Местя мзРелите, М-соя книгите, М-стя
д-тето,
—	премествам е несв, отмествам—е несв, измест¬
вам е несв.
2.	ПивеΉнсе мястото на пр—Твеаван—, ИITвoτ ат ня-
овoo, нещо. М-стят го на работа е провинция¬
та. Местят ни в друга сграда, Къде ли ще мес¬
тят службата ни?
—	премествам е ннсе, запращам орен, ннодобр.
3.	еж. движа 1. знач.
—ЕСТМ СЕ ннсв:. - Оmeвeе да жceΉс ет друго еяаmo.
Омръзна мн дз се м-стя от квартира на квар¬
тира:.
—	премествам св е песе., пренасям се е несв.
МЕСЯ СЕ ннсв:. - ВзΉеaе учтете—' Тез .-λβημ-τβ он
aсктoo е иaбcΌC0Ή му, кат— aввве тевет, маенс-
сам се нIлaoaе, б-з това да сн еске от мня. Тя по¬
стоянно сн меси е семейния им живот, Защо сн
месиш тем, дето не ти е работа?
—	бъркам се рззз, намесвам се в. несв, вмесвам
ен е ннсе, набърквам ев а н-св. рззг.
V вра ан, днто нн ме сеят рззг, вра (въвeиIе, аI-
вeиве. нaвмиaе. yeeиIе, пъхам, mcоaм, муша,
мвщкaе) ом ококоа рззг., eиa (въeмиве. знвeиeе,
ннвмиeм. есeивм. пъхам, тикам, мешкам, еyщa,
Търкам, Твоем) св авас рззг, вeвcиIм (анeeиIе,
пъхам) ом муцуната рззг. πp-инрp.. aввмивм те
мутрата (зурлата) рззг. зруро
МЕТЛ несв:. - еж. измитам
МЕТА— разз, - еж. поклон
МЕТЛСТЛЗЛ - ПиннвcснΉ оа mееoиao заболяване от
еемфявт— е оиeeтaеcaиmн седеен, отормаао огам-
ШΉ иа тумор Внчн имз метзстззи е черния дроб.
—	рн/сейка
МЕТАФИЗИЧЕН книж. - прнн·. еж. абстрактен
2. знач.
—ЕТАФ—АНЧЕН - β.. оеaaвее 2. аaвч.
МЕТЕЖ книж. - еж. бунт 1. зята.
260

МЕТЕЖЕН ннuж. - еж. бунтовен 1. е 3. зина.
МЕТЕЖНИК книж. - еж. бунтовник 1. знае.
МЕТЕОРОЛОГ - вж. синоптик
МЕТЛА - орен:, разг. еж. чистка
МЕТЛИЧИНА - Пoлcоo цвете сто сиим цеетвсн,
което рато— главна е житата.
—	синчец
МЕТЛ—СВММ рззг. ннодобр. - еж. скитам
МЕТОД - 1. еж. начин 1. заеч.;
2.	еж. система 1. зата.;
3.	в.. подход;
4.	еж. похват 1. знае.
МЕТОДИЧЕН - вж. системен 1. зачч.
МЕ——ДНЧН— - вж. системно
МЕ——ДНЧ——С— -вж. системност 1. зята.
МЕТРЕСА - Ж-на, която .—βή— незаконно а aяоеC
мъж е - eздτидвнв от него. Бсuчнu знзнха, чл тя
е метреса не известен бизнесмен.
—	държанка, любовница рззш.
МЕТРОПОЛИЯ - еж. столица
МЕХАНА - еж. кръчма 1. зана.
МЕХАНИЗЪМ - орн., еж. апарат 1. знае.
МЕХАНИЧЕН - 1. Който става, извършва он арез
механизъм. Механична преработка,
—	машинен
2. 0.-.-, еж. нисъзнатвлин 1. знач.
МЕХАНИЧНО - еж. машинално
МЕХЛЕМ - Лекарствно крем сее маз. Препоръчаха
му специален мехлем зз раната му.
—	мазило, балсам, бноввнτ нинж.
МЕХУР - П-рст-оа на овднmн, езпъеанаа а лимфна
течност, която се сeсeв оре изгаряен, BДΒИ е лор.
Изгорих си ръката и мн излязоха мехури. Нз
крака си имзм мехур от новата обувка.
—	прлшкм, плюскм рззз., плик2 дизл..
МЕЧЕШКИ - 1. орен. еж. груб 3. знае.;
2. пран. вж. вτ>амеα — . взесн
МЕЧТА - Миста за инщо .елно—, което някой лее¬
не мока да он потщ-лтос. Мечтата й е дз стзне
зртнсткз. Младежки мечти. Н-осъщ-стезна
мнчтз.
—	блян оолт,. въжделение книж,, мечтание
ннuж. рядко. сън орен, поет·.
МЕЧТА— - За който сн енчτвΉ, който - ocean .елни.
Мечтано щасти-. Мечтана любов,
—	бленуван, въжделен ннuж., лелеян оолт,
МЕЧАМ—ИЕ ннuж. рядко - еж. мечта
МЕЧТАТЕЛ - 1. Човек, който - с мечтателна харак¬
тер, който анатв сн отааса иа м-атм. По природа
е мечтател,
—	романтик книж.
2.	Ч-век, оoйoo оинквмΉиaв он -трава на енчτм. -тда-
лнчвввщм пв вт ИΉкaaмя .свет. Ти си един ореззн
мечтзтел.
—	фантазьор
МЕЧТАТЕЛЕ— - 1. Който е склонна да мечтан, —В
он -т-аеа на м-чте. Тя беше мечтателна нату-
Р3·
—	романтичен книж,
2. еж. замечтан
—ЕЧТМТЕЛ—ОСТ - 1. СτеτoсиcΉ вас кее-ство на
мнaτвmнлΉH. склонност кем мечта—не. Морето
предразполагаше към мнчтзтнлност.
—— роммнтичносг кнлж,, романтизъм ниuж.
2. еж. замечтано?!
МЕИТЛТЕЛСАВ— - Пиoссa на мнетатеа. Тео-то
мнчтзтллство няма доникъде дз те отведе.
—	фаеτнзьор?!вд
МЕЧТАЯ - Унвcсе сн е мечти, еитлс ле зн нещо
хуТавв, което еъ-ерсжня-ето мм иаoивдpв. Мла¬
дите мнчозят зз любов. Мечтаех зз щзст—н.
Мечтзя дз стена велик художник.
—	бленувам, сънувам орн.,, бълнувам орзн,
// Желая ocean анщо, —0- ан съм yвΉИΉн даем ще
постигна. Пр-стани де мечтаеш зз неща, които
няма дз сн сбъднат.
—	фантазирам, бълнувам орнн·.
МИВКА - еж. умивалник
МИГ - Много кивτък oτисaъо от винен, кейто аев-к
eeаоиcΉеa кет— миaиенлΉa. тъй като е οβι^ΐΗ с
нрао оиΉжcвяeaнΉ и авτoвI изглежда съвсем оиaτ-
отτивΉa. Радостта лм трая миг, В миза, ор-ди
дз натисне спусъка, с- pззнал-рз. Нямам нл мил
покой, Морето сл мени всеки мил,
—	мигновение нилж., момент, минута
ант. — вечност
МИГАМ несв. - 1. Съзнателно мля HΉoτaнaτΉлнo за¬
тварям очи и в-рнага пак ги тτeвияе. Ж-нзтз ни
гледа безпомощно и мига.
—	примигвам е нзсв·.
2. За cвΉτлeaк. лампа, зeΉаaв м лор. - ту ва—авам, ту
aвмвaсввм (пинкълeвм) лвнтленвтв лм. Крушка¬
та започна дз мига.
—	примигвам е нзсв., намигам орен., оонт.
МИГАР рззг. - ож. нима
МИГАЧ рядко - еж. клепач 1. aaαе.
МИГВ—М - оРикн. с отрицание еж. заспивам
МИГЛИ - Квеемееоков оо кикя на клепач-о·-. Дълги
черни мигли·.
—	ресници, клепки, клепачи разз.
МИГНОВЕН - който става, пиoτмaв сзеъярй—ае
бързо. Посл-два милнов-нз р-акция. М-зноа-но
решение,
—	светкавичен, мълниеносен, моментален, ше¬
метен ооет.. рядко
МИГНОВЕНИЕ нuuж. - еж. миг
МИГНОВЕНО - 1. Изключително Ττ^-. Спомн-
нът зз него прорлясна мuгоов-оc в сизизиuнmc
й, Мигновено реагира.
—	светкавично, мълниеносно, моментално, ше¬
метно поет. рядко
2. еж. веднага 2. зана.
МИГОМ поет. - еж. веднага 2. aнαч.
МИГРАНТ - еж. амсилник
МИГРЕНА мнд. - еж. главоболие 1. знач.
МИЖА -вж. жумя
МНЖМЕ резг. - 1. вж. мъжделив;
2.	орен. еж. невaрнеее 1., 2. е 3. знае.;
3.	орен., ож. би/личин 3. зана.
МНЖЕШКМТМ рззг. - ож. жумешком
МИЖЕШКОМ - еж. жумешком
—ИЖН—УРКАрззг. оренебр. - БΉЗлменн. еΉахaиво-
TΉИΉH. aниΉщмτΉЛΉн еввно. кейто — Т-з ρ—ττό№-
ство е евмеауветвмн, ан амне oτоимτт да изкаж-
мнението ас, cзесoвa вτoввеиaвcτuτΉ, трв-о-атв-
тн. Покажи не шефа сл, чн нз сн мижитурка
и не сн страхуваш дз изкаж-ш мнението си.
Беше му болно, когато го нарекоха м—житурка.
—	шсшсмuгн резг. орлнерр, поплювко рззг. ор--
нзбр, мухльо рззл. орннерр., мекотело орен,
разг, орннерр., баба орн., рззл. неон,. амвба
орен, рззг. ор-н-бр.
м
261

МИЗАНТРОП ннuж. - Лице, което еивзe, неиа-
вежда хорате е cτивиe вт тях. По природа бнше
мизантроп:
—	чдвекдмразец книж,, чдввкдненнвиeτник
книж.
мнт. —> филантроп, евенк-аюТец, хуманист
МИЗАН—АОПИЧЕН книж. - вж. миаαеτрдп?ке
МИЗАНТРОПИЯ книж. - Отнош-аме на вмивзв,
иΉaввΉиuΉ към хората м атреяеае от тях. След
всичките нещастия, конто го сполетяха, сър¬
цето му бе смразено от мизантропия,
—	чдвекдмразнв книж,, чдввкдевенвн?τеиче-
етео книж.
ант. — филантропия, е-век-любе-
МИЗН—АРОПСКИ книж. - Който е хaиaоΌΉИΉи зн
мизантроп. Мuззооpоnснu настроения, Миззн-
mеcnснu идеи.
—	едвекднвннвн?гееееeкн книж,, човвкднвен-
внетин книж, мнзннτадпuеве книж.
ант. — филантропски, фмаеатролмаеа, еовекоаюбмв
МИЗЕРЕН - 1. Койтс е отвеем иΉанкеeτΉлнн, мIлъо.
Мизерна заплата, Мизерна служба..
—	жалък, нищожен
2.	еж. беден 2. знае.;
3.	еж. оскъден 1. знач.;
4.	орен, рядко еж. подъл 1. знач.
МИЗЕЕАН- 1. вж. бедност 1. знае.;
2. орзн:. еж. ннзост
МИЗЕРНИК - еж. подлец
МНЗЕАННЦА - вж. мръсница
МИЗЕРСТВАМ - Жменя е Тнрнтст, еuзΉиuя. немо-
τмс. Заплатата му е малка л с-млйството му
мизерства. Рззнззвеш- мн как е миз-рстеал
като студ-на. Много хора мизнрстезт.
—	бедствам, мн/врувам, гладувам орен, изне¬
могвам орнн,, оекъдувам диел:.
ант. —> благоденствам, aвеиввве, вхвллτске. бла-
дннлτвве, блаосвам
V —две евeиавaе (виτасaе) —сата ниaя рззз, ям хляб
е тва рззз., хляб няевм де ям разз, aсеве троха
хляб рззз., опъвам уши вт глад рззг., ям τиeцм
рззг. оренебр., затягам (cτяoне) колана (овмщa,
рвсcв) рззз., свмввм овeщв разз., парата а кур¬
шум 6— (ooaс) рззл, ккиве на еycовлe (явкам)
жарл, .еа-я иа ΌсноaΌI жичка жарг.
—НЗЕРУВАМ - еж. мизерствам
МИКА—СК—ПНЧЕН - орнн, вж. малък 1. зотч.
МИКС - еж. сме? 1. аaвa.
МИЙ - 1. Кем копвао исоoй изритан оТма, нежни .св¬
етва. Милият ми баща пак н болен. Нз майката
нзй-мили се децата. Тези къща ми л много мила.
—	скъп, обичен, любим, свидин, драг
мнт. — омразен, HΉивсuлτΉa. HΉΛю6им. ривτмeни
2.	Който Тури нежни, aвеиu чсвсоек, cмелнmcс. Мно¬
го мило дзтз, Със-дите ни се мили хора. Какъв
мил старец!
—	приятен, симпатичен, обичен, обичлив, драг,
любав нар, оонт.
мнт. —> неприятен, несемпвтсана, внтспатичеа,
пивτuвнн. oτTлъcкввш
3.	в.. миловиден;
4.	орен, вж. любезен 1. зана.;
5.	орен, в.. добър 1. аaвч.
—иив—м - еж. галя 1. знач.
МИЛВАМ СЕ - е.. галя св
МИЛЕЯ - 1. Изпитвам тТсч е звoиeжннocτ за нс-
копо, анщо. Никой н- м—ле- зз м-не, Искаше дз
види дали сме озтриоти и дали м—л-ем зз бъл¬
гарското. Само той миле- зз д-оето,
—	болея, държа (за—, на) рззл.
мнт. — нехая, ннеIис, —реме мм
2. Пиcссссaм звoиuдΉaocτ, пoлвгве oиeжм е труд за
нещо. Милея зз общото блело. Милея зз Бълга¬
рия. Милея зз работзага си.
—	болея, радия ниuж.. аαъеоαм2
мнт. —> нехая, aнмкия, aинмн мм
// отмалявам
МИЛИТАРИСТ - еж. войнолюбиц
МИЛИ—ААНСАНЧЕ— - еж. войнолюбне
МИЛИЦИОНЕР остер. - еж. полицай
МИЛОВИДЕН - За външн-отте не еoвΉо, лице, фи¬
гура, езражняме - овCmв е оиeсmни зс оледвае, Тез
да - хубав, оинлeв· Не беше хуРзв—цз, но изглеж¬
даш- миловидна. Какво мuлcвuдоо коm-оце.
Мuлcвuдиc лице. Миловидно момиченце,
—	мел, сладък орнн:. рззз, благовиден книж,,
приятен, симпатичен, милолик (само зз лице),
благообразен книж. остзр.
ант. —> неприятен, HΉceеовmмени. внтсоатиени,
оИoτмвΉa
МИЛ—ЗЛИВ pззг. - еж. милостив 2. зана.
МИЛОЛИК - еж. миловиден
МИЛО—С-1 . вж. състрадание 1. aнвч.;
2.	ож. пощада;
3.	еж. благоволении 1. знач.;
4.	Орлно. мн, еж. благодеяние;
5.	рззг. еж. умиление
МИЛОСТИВ - 1. Който оиcсeсeI -ле мaиaaяeI
ммлотт, лτcτρвaIaмΉ· Бъди πc-соuзходuτ-л-о и
милостив към подчинените сл-. Милостиво от¬
ношение към животните.
—	състрадателен, милосърден, човечен
ант. —> жесток, ЖΉCτвовеъиднчни. TнздIaвcτΉи,
TΉаеcлocτни, безпощаден, еΉаеeиaΉЧΉн, еΉаac-
внееа
2. К-йт- има ребро сърце - ле трогва от чуждите не-
шнаτмя. Милостива жена е и винаги помаза нз
бедните. Чуждото нещастие зо прав-ш- ми¬
лостив. Имз милостиво сърце.
—	състрадателен, жалостив, мuъозъив рззг.
мнт. — безсърдечен, ннеилoтτив, нΉceooиaдaτΉЛΉи,
ензчсеетвнн, 6ΉадyщΉи, квивeвcъидΉaнa. нн.а-
еоттев, 0^—0, корав
V име меко (златно) сърце рззг. към 2. зана.
МИЛОСТИВОСТ - вж. милосърдни
МИЛОСТИНЯ - Η^ο, конт— сн раса вт oъеoиaдI-
нмн на риocяк. нн aвeΉо, езпедаса е Т-рн. Не ули¬
цата един старец просеше милостиня. Дадох
милостиня на един просяк.
—	пода яиие ниuж.
МИЛОСЪРДЕН - еж. милостив 1. зана.
МИЛОСЪРДИЕ - Чусетев вам PИOсвI иа oъеΌиαaI-
аве, овтевносо дч се окс.— оoмвш от нуждаещс
е— мае ра сн -рр-сти ачкезаовн не вмеое-а. Човек
трябва дз проявява милосърдие към ближните
си. Показа милосърдие към пленниците. Изв-с-
а-н е със своето милосърдие,
—	състрадателно?., милостиво?, човечност,
човещина, милосърдно?.
мнт.	жестокост, дΉеτвквcъиднauΉ. дΉ0Όеоooτи-
деанолт, Тезоощвдност, е-зе-а-енос·, Тезе-ве-
чсе, еΉЗлτиaΉчeΉ, кoивввлτиднеeΉ
262

МИЛОСЪРД—ОСА - ож. милосърдие
МНЛЧВКЛ - Израз на обич, нежност а мeлвIнн. га¬
лен-. Майчина милувка. Девойката копнееше зз
милувки.
—	ласка, нежности, гмлбм длал:.
мнт. — грубост, Трстсанват
МИМИКА- 1. еж. изражение 1. зачч.;
2. в.. гримаса
МИМ— остер. - еж. въпреки 1. м 2. знае.
МИМОЛЕТЕН ниuж. - ож. краткотраен 1. знач.
МИМОЙЕТН—СТ ннuж. - еж. краткотрайноет
1.	aнвч.
МИМОХОДЕН книж. - еж. бегъл 1. знае.
—НМОХ—ДОМ - ож. пътьом
МИНА’ - ПивмaeвдoτсΉHв оинaоиcсτcΉ зн --6—ване
ос реда, овмнaaм втглмщв и ρ^ Той работи е ми¬
ната. Медна мина.
—	рудник, рудница рядко
МННЛ2 - ож. торпедо
МИНА3 книж. рядко - еж. гримаса
МИНАВАМ - 1. Пиepвeдвве лн, вτмeве до диcпeс
оивй на нещо, до -тат-оата страна. Минавам орлз
площада, Минавам моста, Минавам границата.
—	првминавам, прекосявам, пресичам
2.	Пр-движенм он ла еле оoкивй нΉше. По улицата
минават коли. Край мен минават хора,
—	преминавам
3.	ПиΉеΉoτeaе ее оо -дно мсcmo иа друго. Минах не
друлз работа.
—	преминавам, прехвърлям ев
4.	Пиepвeжeαе о— aoкивй линз аякеквв място. Минах
разстоянието за няколко часа·.
—	изминавам, преминавам
5.	Осъществявам ое по исоноъв начин. Изпитът
мина добре. Оо-рец-ята мина без усложнения.
—	преминавам, протичам, тека неси. орен:.
6.	орен. За п-рмор вт eинеΉ. явление - наближавам
еввс кинC, авършевм. Не усетих как мина ля¬
тото. Ваканцията минава в ллри. Минз л тази
година,
—	првминавам, протичам, отминавам, измина¬
вам, изтичам орен·,, тека несв:. орен:. отлитам
орен, ролт,, изнизвам ев орнн:. разл,, натърко-
лявмм се орен., рззг.
7.	Зс врем— - ннеeивм ое е двмжеаме. Бpлеетc ми¬
нава реано. Как бързо минават часовете! Годи¬
ните минават.
—	преминавам, тика ннсе, орнн, напредвам
орен,, нижа си несв:. орен,. вървя несв. орен., иа-
ни/вам ев орзн:.
8.	Зс време - вcτшнcτвявве ое е cвeищввм· Мина ме¬
сец от сватбата, Де- години минаха, откакто
н заминал а чужбина,
—	изминавам, изтичам орен.,— ставам3;
9.	еж. наминавам;
10.	ож. посещавам;
11.	орен. рззг. еж. излъганм 3. зята.
МИ—АВЛ МН - 1. Престава ре ме Толе, да изпит¬
вам етлоa. тTмоo. в някой -рота вам чата от тя1ло-
то. Мина лн ти главата? Бол— м- стомахът, но
се надявам скоро дз мн минн.
—	приминаем ми, анвмиенвн ми разз,, отболява
ме рззг.
мнт. — заболява ме, оиcбвляea ме, оиcеecсa мн, рт-
е-лявн мн
2. рззг. еж. оздравявам’
МИНАВАМ СЕ рззг. - ож. и/люкам ев 2. знаа.
МИНАЛ - 1. Κοηοο - Тил 0—04 м анае не oτшΉе·-
еуен. Н- искам де тровя живота си с минали
истории.. Минали събития. Минало величие.
—	вчерашен орен·.
ант. —> бъдещ, ymинщΉн. бедня, иден
// сегашен, pннщΉH. настоящ, стерем-аен
2.	еж. првиишвн 2. знач.;
3.	еж. стар 3. знаа.
МИНАЛО - ВиΉенτo и слуамамтн ан е ннгв ce6мτeс,
оoмmo оа Теле оo-ивaв. някога. Изборите се в-че
минало. Човек трябва добрн де познава минало¬
то нз народа сл.
—	история
ант. —> бъдеще, бедният, 61—00, Терявст, oисpyшΉ
//Време е cъ6eτмс. което са мзеeaкaм водввна, което
ен биле оинpи сегашното. Но това е минало. мен
ме занимава предимно настоящето, Не орлчзм
де се ровя е миналото.
—	история рззш.
мнт. — настояще, cьвинеeн. еτeиΉMΉнaooτ
МИНАЛОГОДИШЕН - който те вmaнcс до ммаа-
аатн година сам е останка от меав-нта порена.
Миналогодишно влиc. Миналогодишна шума.
—	лански разг, ланшен рззз.
—И—ДАЙ нер. - еж. бадем
МИНДЕР - Тясно aτивннв аноло оикй стена зс 0—4-
а— е aяoaнн. заотавов с анрои м възглавнице.
—	одър нар.
—И—ЕРаЙЕ— - За во—н, мзвти. чмятв водв е nимитp-
ат топен е съдържа емнйивлм. Минерален извор:.
—	термален
—И—ИЛТЮРЕН книж. - еж. малък 1. знач.
МИНИМАЛЕН - к-йто н във възможно нвй-енлкo
квлманствв мае 00—0—0, проява. Минимална за¬
плета, Минимална полза. Минимална pззлuнa.
Минимални възможности зз развитие,
—	нищожен, нв/начетелен
ант. —> максимален, линpΉΛΉa, кинΉн. пълня
// безкраен, TнапинднлΉa, 6нзпивaeaΉH. aΉMЗмнимм,
6Ήаовнйенa, ензенинн
МИНИМУМ - При асми сто знваенен за количе¬
ство - eъзмвдao ннй-еIaнв. Зз дз сн изкачи вър¬
хът., сз необходими минимум два дни,
—	пони
ант. — максимум
—И——МЕТ - АиτмлΉиeCлкв oиτжмΉ. оoнmo стрел¬
ата сухопътни мине.
—	минохвъргачка
—ИН—РЕН книж. - еж. тъжнн 2. знач.
МИНОХВЪРГАЧКА - еж. миномет
—И—УС - орнн, рззл. еж. недостатък
МИНУТА - еж. миг
—И—ЧТЕ— - еж. моментен
МИНЬОР - РвTвτaмк. копна е мина. Трудът на ми¬
ньорите е много тежък.
—	рудничар, aбДДкДпαе, вкглвкдnαе, рудар
МИР’ - 1. Време, когато от предварителна уговорка
винеΉанв а— лиΉOиaoсβa· ввннаете ДΉCлτвмя мн.-
ру ер1жрвеащм държави вам между оТщнстеним
oиynuивeом в еран държава. Сключвам мир:.
—	примерни
мнт. —> война, Tивн, рат, еyив6Ή
2.	вж. спокойствие 1. знач.;
3.	еж. разбирателство 1. зана.
МИР2 книж. - 1. ооет. ож. вснлинм 1. зачч.;
м
263

2. вж. свят 1. е 2. знае.
—ИРМЖ - 1. орен:, еж. видение 3. е 5. зята.;
2.	орнн·. кнлж, еж. илюзия 1. анвч.;
3.	орлн, книж еж. заблуда 1. анαa.
МИРАЖЕН ннuж. - вж. илю/орен 1. зона.
МИАНЖ——СТ книж. - а.. наюзоандe!
—НРАЗ длал, - еж. зеегра
МИРАЕ-1. еж. спокоен 1. знае.;
2.	е.. кротък 1. знаа.;
3.	вж. миролюбив 1. зата.
МИРИЗЛИВ - К-йт- излъчва, cапyеоa ияквнск ми-
Иuзек· Миризливо сирене, Миризлива кожа. Ми¬
ризлива трева. Миризливи вещества.
—	мнриевн, дъхав оолт,
МНАНЗ—М - 1. Οβο^τβ— на 0—— вΉШΉеτвв да
р—йтоано на -6-аяяеето е да ое вeапиuΉеao арез
него. Миризма нз Роя. Миризма не акация, Ми¬
ризма нз кафе, Миризма не овчи тор.
—	мирис, дъх, лъх
2. разл, в.. подправка 1. знач.
МНРИС - еж. миризма 1. знае.
МИАНСЕ— - еж. мнрнзлнв
МНАНШН1 - ВъзnиeΉмве с oевисaмΉτo си миимзев,
дъх як нΉшo. Мириша цветето. Кучето започна
дз м—р—ш- въздуха.
—	душа
МИРИША2 - Изпycкве, eздввве нсововa мeимзен,
дъх. Къщата мириш- нз пържене р—рз. Месото
мириш- лошо. Миришеш нз одеколон·. Цеетятз
миришат приятно.
—	лъхам, дъхам, дъхтя оолт.., лъхтя полт,
МИРИШЕ МИ соредл, на.-l. Усещам с oTвнсиcн-
то ом емиeзевτв от неща. Мириш- мн не загоря¬
ло, Мирише ми не скара.
—	лъха ми, дъха ми, дъхти ми поет.
2. орзн, Уcнщве. чувствам nимaнвцuτΉ от а—що. Ми¬
риш- мн нз пролет, Мириш- ми на каела, Мири¬
ше мн нз мошеннчестео.
—	намирисва ми орзн, рззг., лъха ми орен·.
МИРО църк. - Освнтнав дерсеи— масло, конто ое
CPcoиΉTсвI о церковн— oTиΉac като лемата иа
пИΉчecτсвиΉ оа душата е тялото.
—	елий църк.
МНА—В ннuж. - световен 1. знае.
МНАОВЪЕРЕНИЕ ноuж. остер. - а.. мироглед
—НАОГЛЕД - Сеекуриоет от възглед— е пиΉacτввu
за света. Изграден политически мироглед. Мз-
mееuзлuстuчеснu мироглед.
—	светоглед, мировъзринне книж. остер. вврую
орен, нн—ж, кредо книж.
МНРОЗДАННЕ ннuж. поза·. - еж. всилвнм 1. знач.
МНАОЛЮБЕЦ - Лице, конто -Теча еeив е - орс-
вτижннeк ос ммиa, вчвcmиuо е Торбата за мми.
Убеден м—ролюр-ц.
—	пацифист, мнротворвц
ант. —> войнолюбец, емлeτвиccτ
МИРОЛЮБИВ - 1. к-йто се тτинеe към мир мае
маиIзссI .ΉΛ-ο-Η за τιο-ηομ-, спокойствие. Ни-
сме м—pcлюрuеu хора.. Миролюбиви намер-ния,
Миролюбива политика,
—	мирин, двойнствен
мнт. —> агресивен, ввйиеoвнн. ясперат-а-н, настъпа¬
телно
2. Който - -ео-ван на еcитлюTив. М-ролюРие- на¬
строения.
—	пацифистке
ант. —> войнолюбив, ммлeτвиecmcaни
МИА—П—МЛЕАН - орен:, ирон. вж. прнвнлеонрд-
ван
МНРОТЕОРЕ— - оонт. вж. успокоителен 2. знач.
МНРОТЕ—РЕЦ - вж. миролюбец
МИРСКИ - вж. скитски
—НАЧВН— - еж. кротувам 1. е 2. aнaч·
МИРМ СЕ н-св·. простонер. - 1. еж. сдобряемм си;
2. еж. примирявам св 1. знач.
—НАЯСВН— разг. - вж. бкaдτевαм се 1. зана.
МИСИР диел. - вж. царевица
МИСИАЕН дизл. - вж. царевичен
МНСИРКЛ дизл. - еж. пуйка
МИСИЯ - вж. задача 1. знач.
МИСКИ—Н— οpcсаcизpJ. - еж. подлец
МИСКН—КМ простонае, - еж. мръсница
МНСЛЕ— - вж. въображаем
МИСЛЕЩ - Който има οοβτοΤηοοτ е οαβ— дч ем-
ΟΛ—, —a инзеecля. Човекът е мислещо същество.
—	разбмен, ?квннτвлве, разсъждаващ
мнт. —> безмозъчен, оерезумня, бнзиaaеъднa, несъз¬
нателен
МИСЛИМ - 1. вж. вероятен 1. аaвч·;
2. еж. въображаем
МИСЛИТЕЛ - Човек о πивявннu τοοοοΤοοττβ за зк-
-τλΤοηηοο, тиигиинлив емллннн, овCτв иваеьждв-
ва нн— 04.0—, фслолвфскм веррвев. Л-в Толстой
е н- само плсзолл, но и мислител.
—	философ, мъдриц
ММСйНАЕИе— - β.. мисловен
МИСЛОВЕН - Овйтв ан BΌaвoс до мислнан, oвeиаIи
- а еиcлннн. Мисловна дейност. Мисловен про¬
цес. Мисловни способности:
—	умствен, рαзeъдъеен, мнелнтелин
МИСЛЯ несв. - 1. Извършвам умствена дейност, за
да оформя мисъл, ееoзвключннeн· Трябва дз сл
научиш дз мислиш логично. Правилно мислиш.
—	разсъждавам
2.	Ηкпиягвм еeлълτв ом, зс ре см eзсcaс oншв. Дълго
мислих и р-ших де приема предложението зз
работа. Никой от нас не е мислил предварител¬
но по тези проблеми. Мисля над задачата.
—' размишлявам, разсъждавам, обмислям е
несв,, умувам ирон. мъдрувам ирон:.
3.	еж. смятам 2. зана.;
4.	еж. възнамерявам;
5.	вж. предполагам 1. знае.;
6.	орен, вж. .в/покоя се
V Тия (6лτлкве, Техтя) ли пааватс (ума, акъла, ангн-
автн) рззз, към 2. знае.
МИСЛЯ СЕ - ож. смятам св
ММСТЕАНОЗЕ— книж. - вж. тайнствен
—МСТЕРМОЗНОСТ книж. - еж. тайнственост
ММСТЕРМЯ книж, - еж. загадка 1. зава.
МИСТИКА книж:. - 1. еж. мистицизъм;
2. орен, в.. загадка 1. знае.
МИСТИФИКАЦИЯ ннuж. - е.. измама 1. aнвч.
МИСАНЦИЕЪМ - Склонност към приемане иа
cτшнcτвyeвннΌB не евиъхнеoнoΌCΗяc овее е сeа-
евдaвcτΌΒ дч тн вешyвв с тях. Религиозен мис¬
тицизъм.
—	мнетнкн книж,
МИСТИЧЕН кнлж. - еж. тайнствен
МНС—ИЧН—СТ книж. - вж. тайнственост
—НСЪЙ - 1. Мecлoвaмсτ акт, еccлннн върху янше.
Пр-кзрезш- дн-тз си в мисли зз бъдещ-ао нз
264

фирмата, Логична мисъл. Тъжни мисли.
—	размишление, разсъждение, размисъл мн.,
съждение ниuж.
2.	СъaьидIacн е инаyaτIT иа ммсловася процес. Мъ¬
чеше ло мисълта—, чн н тежко болен·. Бuооао за¬
мъгли мисълта му.
—	съзнание
3.	еж. cднс 2. знач.;
4.	вж. тиза
МИТ - 1. Сτвиeннa а-ро-ня иIаоaа за оииитpии
свлнимя. Тогове, п-рте, иаттрсанак— cъTemeс·
Български митов- зз юнаци и герои, Митът за
Прометей.
—	легвним, предании, ска/мние
2. Изпикaнaв е обществен-т- еезнвамн неточна, ядн-
н-eзмивнв пиндoΌΒвa зс нншo. Рухна митът зз
превъзходството не зрийскатарасз. Пpuнззнu-
тл. чл няма no-съвърш-н строй от комунизма.,
с- оказаха мит,
—	легенда, басня орзн. митологима книж.
—ИТАРСТВО -ΌбuнH: мн. разг. вж. скитничество
МИТНЧЕ— - Който н хвиaоΌΗиня, присъщ як мета,
aнпнaднτв. пимоваовΌΒ. nиндвaмнτo. Митичен сю¬
жет, Митични същества.
—	легендарен, приказен, митически
МИТНЧЕСКН - в.. митичен
МНТКА— рззл, н-одобр. - еж. скитам
ММТ— - остзр. еж. такса
МИТ—ЛОГеМа книж. - еж. мит 2. знае.
МИШЕНА - ПинpенΌ. е който ен целят пим уа—бна
стрелба. Когато нямат работа, слзгзт мише¬
ната не моравата и стрелят в нея.
—	прицел, цел, нишан οpcсmcнap.
МИШ-—АШ - оенн. рззг. еж. бе/редие 1. знае.
МИШНИЦА - cбuни: мн. остер. еж. мускул
МИШЦА орикн. мн. - 1. ниuж. оолт.. еж. ръка
1.	знач.;
2. остзр, еж. мускул
МНМ ннсв. - 1. С вора правя ннщо дч етан- амсот.
М—я главата си. Мия чинии. Мия пода.
—	измивам а н-св, умивам а несв:.
2.	понт, Зс морн, инон е пор. - aклмβке еинoв· Мо-
р-оо миеше крайбрежните пясъци, Билиuτе
мият брела,
—	плакнн, плескам, обливам а несв.
3.	рззш еж. къпя
МЛАД - 1. К-йт- - от -тя-лстнен- еIΛов подмни е
нн - реттигаве евесoa зислелΌ· Твърде млад е зз
този рост, Млад си ощн, нз ги разбираш тези
работи, По-млад си от мнн.
—	малък, ниарял орнн,, аелвн орен·.
мнт. — стар, възрастна, дерт
// възрастен, пвaсм. аиял
2.	к-йто - лиecъш иа аовек на енлоo по-мас. Младо
лице. Младо тяло. Млад глас. Нз млади родини
—	младежки
мнт. — стар, ЛΌΒичнеом, cτвинщкм, pъиτнщои
3.	еж. младежки 1. знач.;
4.	еж. начеващ 2. зона.
V млад е зеленразз., с еaсоo по устатарззз, с .ъл-
то oотao (аа, киaC. по) устата разз. емиищн от
мaсов разл, еииcщн му устнан (зъбете) на елсое
рззз. кем 1. зята.
МЛАДЕЖ - Млад ме. нн въаиacτ между 16 е 30
гормям. Висок и строен млад-ж. Неcnuτнн мла¬
деж. Той н ощ- младеж,
—	момък, момче разз., младок рззг. ирон., юнак
нер,
мнт. —» старец, aτвимо, дяpo. pсpон, дъиΌко. aъиmo-
фееник
МЛАДЕЖКИ - 1. Който - nимлъщ нн млapн.. нн
млад аоанк. Младежки дух. Младежки -д-зли,
—	младенчески книж. млад
мнт. —· старчески, лτнинщоe. дъртешки
2. е.. млад 2. aнве.
МЛАДЕНЧЕСКИ книж, - еж. младежки 1. aнне.
—и—ди—и - еж. младост
МЛаД—ЖЕ—КЛ - еж. булка 1. aaнa.
МЛАД—К - 1. рззг. ирон:. еж. младеж;
2. еж. издънка 1. aнвч.
МЛАДОСТ - Период вт живота не човек лена юу-
Тертное —в зисaв аeаиaеo. Младостта мн мина
нз село. Безгрижна младост,
—	младини
мнт. —► старост, отаренс
МЛАД—ЧКМ дизл. - 1. еж. фиданка 1. знач.;
2. еж. издънка 1. знач.
МИНК— нар. - еж. мочурище
МИАТВаМ нер. - еж. удрям 1. знач.
МЙАТЯ нар. - еж. бля 1. знач.
—ЛЕК—ПИТАЕЩО книж. - еж. бозайник
мин— - еж.баница
МЛЪКВАМ - 1. Пийcτввве, лnuике да гoаеис. Го¬
вореше нещо оживено, но щом видя непозна¬
тия-, млъкна. Млъкнах от изненада. Няма лн
най-посл- дз млъкнеш! Децата млъкнеха.
—	вамълеавам, рамлъквнм, eмклчαвнм ев,
умкъчнвαм св, аннвмевαм, онвмявнм орнн:.
ант. — заговорвам, звпимоваввм, звoτлеваве
// проговарям, оиoдyеeaм, в6вждке лн, квзввм. ма-
дyесве. изимaaе, река, nивеeлeсе, пъкаке
//разприказвам се, иaзгoвaисм лн, ивзеьTисе ле, ика-
еъиTвивaе сн, иaадτиaвиаке ан, ивзaиτaквке се,
ИIабиeшвлнвсе се, икзплсмлаве сн, резглегел-
отеам сн
2. орен, оолт, вж. утихкмм 1. зана.
V зкτавияе (анщмане) ом устата рззг, авΌвкияе
си чваовoв (плювалника) жарз, преглъщам ли
румит'— (лиинa.зквτв) разз., гълтам (линхноeвм,
noглъщке) лм думите (езика) рззг. към 1. зона.
МЛЯСКАМ - Дъвча, превъртам анщо е устата
си, кат— eздвaке оесбня звук. Лакомо яд- и ас-
мляска.
—	жвнкам рззг., млящя нар:.
МЛМЩМ нар. - еж. мляскам
МНЕНИЕ - 1 . еж. възглед 1. е 2. зана.;
2. в.. представа 2. знае.
М—ММ - 1. Кейта не ото-варя на ecτмнвτв. ρη№·-
вuτнлaвеoτв. фактите, н πoденaс друг, пинacτввс
ан аенcτв маmcacоcс. Мнима д-мcнpзиuя. Мним
патриотизъм. Мними заслулн. Мнима обич,
—	привиден, фалшив, фиктивен, квази книж,
мнт. — истински, аещеаокв, aнйлmвмτ'нлни. ввтни-
течна
2. а.. въображаем
М—МТЕЙЕ— книж. - е.. недоверчив 1. aaнa.
МНМТЕЙН—СТ книж, - еж. недоверчивост
МНМХ остзр. - вж. монах
МНОГО - 1. Β поаямт оoлeaнcoβ0· Той н загубил
много кръв Много пари отидохз зз храна. Във
влака имашн много пътници.
—	доста, немалко, коджа оростонар
м
265

мнт. —> малко, немного
2.	рззг. Само след същ. - За пвсвесвнн, ен нншo ан
cинщк, наблюдава, еeшнoΌаyаa в полямо оoлмчн-
стс— мае 6ивC. Градове много. Яд-не много. В
зората ръби много,
—	бол простонае:.
ант. — малко, яе-вотсотая-
3.	еж. нввкнрвдно;
4.	еж. дълго;
5.	еж. многоброен 1. аннч.;
6.	кзто същ. еж. мнозина
V кoлнomo искаш (щеш) рззг, ктактто <тв> руша
иска разз, към 2. аяве.
М——Г—БАГАЕ— кннж, - еж. пъстър 1. аивч.
М—ОГОБМГРЕ—ОСТ книж, - еж. пъстрота 1. зачч.
—Н—Г—БАГРИЕ книж, - еж. пъстротн 1. зята.
М——Г—Б—ЖИЕ - Рнaипмя. cпвинa която има мно¬
го Топове.
—	политензъм книж.
мнт. —> еднобожие, монотеизъм
МНОГОБРОЕН - 1. От оoйτo има голям брой.
Градът е изе-стен с многорpcйоuа- си ч-pнвu.
Звездите изгл-ждзхз по-мнолобройни.
—	многочислен, много
ант. —> малоброен, мна-е-сл-а
2.	Който се състои от п-лям б|^<^1й единици.
бройнз тълпа. Моcгcрpойоз войска. Мнозоброй-
нз челяд.
—	многочислен, голям, многолюден (за хора)
ант. — малоброен, мIлвaмcлни. мальк
МНОГОВЕКОВЕН - Който τикн. пиoaълдксв, се-
шнеτсвeв матов веков—. Моcгое-нcеоu борби:.
Моcгое-ноеоо робство.
—	дклоовекдвен, многожичен книж,
—Н—ГОВЕЧЕ— книж. - еж. многовековен
МНОГОГЛАГОЛИВ сазрин. - еж. многословен
1.	знаа.
М——ГОГЙАГОЛМВОСА старин. - еж. много¬
словии 1. анвч.
М——Г—ГЙАГОЛИЕ старин. - еж. многословие
1.	зана.
М—ОГ—ГЙАГОЛСТВО книж, ирон. - вж. много¬
словни 1. аaве.
МНОГОГОДИШЕН - еж. дългогодишен
—Н—ГОДУМЕ— нuuж. остзр:. - вж. многословен
1.	анaa.
—Н—Г—ЖЕЙМ— книж. - еж. жилмн 1. зянч.
—Н—Г—Е—АЙКО рззг. ннодобр:. - еж. много/ннй-
ник
МН—ГОЕНАЙКОВЕЦра/г. неодобр. - еж. много-
зннйннк ~
—НОГ—Е—АЙ—ИК разг, ннодорр. - Човек, кoCΌB
има зн себе а— маневе, чн засе еaoпo. е -Т-чн дч
умссн е noyaae-. Чичо мн е голям многознейн—к,
неοpнниснзmc философсте. и м— дава съвети.
—	многознайко рззг. неодобр., меоодзеαйковвц
рззг. н-одобр,, всезнайко рззг. ирон-., философ
рззг. ирон:.
N дерена философ рззг. орлнерр, една му пенек, a
сто му наeкк рззг, француз вкъллeс дизл. ирон.
—Н—ГОЗ—АМЕнАТЕйЕ— книж. - еж. много¬
значителен
МНОГОЗНАЧЕН - Който има поенен от -ров аеI-
анасн. Многозначна дума, Многозначен фразео-
лог^и^зъ^.
—	ееедедзннчве, nоаиeемне!иеее спец.
266
мнт. —> еднозначен
МНОГОЗ—ЛЧЕЩ ннuж. - е.. меооозннчеτвлве
МНОГОЗ—АЧИаЕиЕН - Който даек eeаеoдеooΌ
да сн о-праве еяовкьe eзeoa. зеонова, рoacоваeк
ннщв. Многозначителен оолл-д, Многозначн-
а-лнз усмивка.
—	много/начищ ннuж, медговенмвнн!влее
HΗUЖ·
МНОГОКРАТЕН - Който тн eзeτищск, стсен мно¬
го пети. Многократни опити.
—	нееднократен
// Който еокеа еяквнъe поена— от едва пет. Много¬
кратен пор-диалл,
—	нееднократен
ант. — еднократен
МНОГОКРАТНО - Нн ндин път, мото- пети. Мно¬
гократно съм ти напомнял зз задълженията
ти. Многократно съм идеал тук.
—	неведнъж, нееднократно
ант. — еднократно, ен—нъж
МНОГОЛЕТЕН книж. - еж. дългогодишен
МНОГОЛЕТНЕ кнлж, - еж. дълголетие
МНОГ—ЛНК оолт, - 1. Който има разевай— лица,
oTикзe· Многолика тълпа·.
—	разнолик оолт,
2. в.. разностранен 1. аеaa.
МНОГОЛЮДЕН - 1. еж. оживен 2. знае.;
2. ож. многоброен 2. зона.
МНОГОЛЮДИЕ - 1. еж. многолюдност;
2.	събрр. в ж. т^лип 1 .г зон.
МНОГОЛЮДНОСТ книж. - Гтлсмт колманстео
хора аа -рее мятоо. Столицата н първа по мно-
гcлюдоcсттз си е странете,
—	многолюдие
мнт. — безлюдност, безлюден
МНОГООБРАЗЕН -1 . еж. разнообразен 3. знае.;
2. еж. разностранен ’. aнaч.
МНОГООБРАЗИЕ - 1. Разасаме вее формата, веда
вас cτaτижвнeнΌB аа анщо. Многообразие нз
езиков— средства. Многообразие на пейзажа.
Тематично многообразие. Многообразие нз рзс-
аuа-лоuя свят:. Многообразие от белри.
—	разнообразни, aaвнд!ипед?τ, богатство орен,,
многообразно?!, аазеодерαвно?г, пъстрота
орен:.
мнт. —> еднообразие, ндиoτcонтаτ. нpaвоeтcτ. нано-
веикзнвcΌ, Тн—иоат
2. еж. разнообразни 1. знна.
М—ОГООБААЗН—СТ - вж. многооеанвие 1. зааа.
—НОГООБХЕНТЕ— - еж. мащабен 2. знае.
мн—гоочнкв—н - еж. желан 1. знае.
М——ГОПОИМТА— ноuж. - вж. ви?окобвмжмвмн
МН—Г—РЕЧИЕ книж. остзр:. - в.. многословен
1.	aнвч.
МНОГОРЕЧНЕ—СТ ниuж. остер. - еж. много¬
словие 1. анвч.
—Н—ГОРЕЧНЕ книж. остзр. - еж. многословие
1.	знае.
МНОГОСЛОВЕН - 1. Който п-в-рв маопо е св слу¬
жи а излишни двем. Многословен оратор. Мно¬
гословен сър-седн-к.
—	многоречив книж. остер,, многодумен ноuж.
остер, многоглаголив старин,, ввъерееuв
старин.
ант. —* лаконичен, киΒΌHвелoeни
2. еж. подробен 2. знаа.

М—ОГОСЛ—ВМЕ - 1. Прекчанао говорене а мз-
лeщнcoсo пт думе. Н- обичаше многослови-то,
предпочиташ- де се изразява кратко.
—	многословност, мноодолмгдлcτво книж, ирон,,
многоречие нuлж. остер,, многоречивое!
ниuж. остзр-., многоглаголив старин,, много¬
глаголивое, старин,, велврвеuе старин,, внли-
рвчнвдe! стерин.
ннт. — лаконизъм, лкконманост
2. еж. многословное! 1. знаа.
МНОГОСЛОВНОСТ - 1. Излишество от шт-рое-
аоств е иaагoeoи, в mноcm. Книгата страда от
излишна многословност..
—	обстоятелствено?., многословии
ант. —> краткост, οΤιό-οό, лвоoнмaнoco
2. еж. многословие 1. зека.
МНОГОСТРАДАЛЕН книж, - еж. uамкевн 1. аaвч.
М'ШОГОСТРАД—ИЕН- нuuж. рядко - еж. мъченик
—НО Г—СТРАНЕН -1 . в.. разностранен 1. знаа.;
2. в.. всестранен 1. зоне.
—НОГОАРМЕ— рядко - еж. траен 2. зава.
МНОГОУВАЖАВАН ниuж. - еж. внcдкдувнжм-
вмн
—НОГ—ЦВЕТЕ— - вж. пъстър 1. анaч.
МНОГОЦВЕТИЕ - еж. пъстрота 1. аaнa.
М—ОГ—ЦЕЕТНОСТ - еж. пъстрота 1. зава.
МНОГ—ЧМСЙЕН - еж. многоброен 1. в 2. зава.
МНОЖЕСТВ— - 1. еж. тълпа 1. знне.;
2.	в ссчет. със същ. вж. куп 3. MaH.
МНОЕМ—А - Голям брой амца. Мно-рна се тези.,
които знаят английски, Мнозина заминаха в
чужбина.
—	много
мнт. —> малцина, ндмacцм. мaaое
МНОЗИНСТВО - Пе-голямата част, пв-голнммят
еивC от -нднос група. Ни- см- мнозинство и ще
наложим волята си. Мнозинството гласува зз
приемане нз ззноuз.
—	болшинство ниuж.
ант. —> малцинство, менш-стео
—ОБИЛЕН книж. - 1. еж. подвижен 1. зотч.;
2.	ож. бърз 3. зана.;
3.	еж. ммнвврвн
МОБИЛНОСТ нилж. - еж. маневреност 1. аaвч.
МОБИЛИЗИРАМ - οpни.. еж. активизирам 1. зана.
МОБИЛИЗИРАМ СЕ - вж. активизирам си 1. знае.
МОГА - Имам квчнcmeк. 0000060-0·-, заложбе, зс да
нвпиIeс. встщнстея янща. Мога дз олнта:. Мога
дз готвя. Н- мога де плувам, Можеш л— де че-
тнш л оишнш?
—	умея, зная
МОЖЕ Pндл.. - Оаaвчвeв. ан - иаасцн пвзевлннмн за
eзeτищeвннτв на ннщо сее при ото-еор, а който
лн маиaаяea съгласен. Тук не може дз сл парки¬
ра. Щн мн направиш ли -дне услуга? - Може.
—	бива рззг, става рззг.
МОГИЛА - еж. хълм
МОГЪЩ - еж. силин 2. е 3. зачч.
МОГЪЩЕСТВО - еж. сила 3. зеаа.
—ОДЕЛ - 1. Определен вир мзaнлcн. стокн. Колата
му е озй-иcв модел. Внесоха нов модел машини.
Какъв моднл е компютърът ти?
—	марка, тип
2.	Съeкепaocτ. лмcτнев от аходни, тъпoтτвeeеc
фaоΌC. сeлннмя, която е еешa хнрект-реатека нн
нещо. Някои от лолемите открития е истори¬
ята на чов-чеството сз довели до смяна нз мо¬
дела в начина нз живот.
—	парадигма ннuж, обамзва
3. вж. образец 1. знач.
МОДЕЙМАНМ - 1. вж. вая;
2.	прр-ι. вж. nuзгенеaм 4.знoн.
МОДЕН - еж. модерен 1. зана.
МОДЕРЕН - 1. който oτпoсвия на сзеакваамята нн
етдIΌa, който - е тон а морета. Модерно cрленло.
Модерни обувки. Модерна прическа. Модерна
о-сен, Модерен стил..
—	модин
мнт. — старомоден, днмвpиинa. днмодн
2. ож. съвременен 2. зана.
МОДЕР—НЗАТОР книж. - еж. новатор
МОДЕА—ИЗЛЦМЯ - Прмв—жрто— еа ннщт е еoaн-
рен вир, оеCτo oτпoeвия нн ceeиненнaeoн езвок-
eнaeс. Модеpинззиuя на селското стопанство,
—	модернизиране, осъвременявани
—одерннзиа—м - еж. осъвременявам 1. знач.
МОДЕРНИЗИРАНЕ - еж. модернизация
МОДЕРНИЗЪМ - ниuж. в.. новаторство 1. знач.
МОДИФИКАЦИЯ книж. - ож. видоизменение
1.	зана.
МОДИФИЦИРАМ книж, - ож. изменям’ 1. зата.
МОДИФИЦИРА— ноuж. - еж. видоизменен
—ОДРИН- рядко - еж. еинввн
—ОДАОСИ— поет, - еж. cвеτъдcин
МОДУС книж, - еж. начин 2. зана.
МОДЪР оолт·, - еж. син
МОЗЪК - орн.·. рззг. еж. ум 1. зата.
МОКРЕЛ - еж. влажния 1. знач.
МОКРН—А рядко - еж. влага
МОКР—ТН - еж. влага
МОКР—АИМ рззл. — еж. влага
МОКРЯ несв. - Пивeс ннщо да пвнен влага, 0—40-00,
дч сн оТлнн а течност. Дъждът мокреше дрнхит-
му. Майката мокреше кърпете и я посазеяше
нз главата не ролното си дзтн,
—	квася рззг, намокрям в н-св., измокрям в
ннсе,— накваскам в ннсв. разг, омокрям в нзсв.
рззл. рядко
мнт. — суша, eаcвщвeнм, пoacвщвeве
МОКРЯ СЕ несв. - а.. навлажнявам ев 1. зеач.
МОКРЯСВЛМ рззз, - еж. намокрям се 1. зана.
МОКЪР - 1. Който н αΤΜΟ вам пролет а теаност.
Целият съм мокър от дъжда. Мокър под. Мокри
ръце.
—	измокрен, намокрен, наквасин рззз.
// Който - лона много 0—40000, еодв. Мокри обувки.
Мокър нзснеа. Мокри ливади. Мокри снопи.
—	пддгuанмл, прдгнзнмъ
мнт. —> сух, мзлyщнa, изсъхнел
2.	вж. nважеκ — .в2. знoIе
V вер ворс разг,, пола (.μοβ) сода рззг. към 1. зана.
МОЛБА - 1. Иcнaoн. вτnиaeнoв към oяотпo. зс ■ заао-
eелсeaoн оа oскaоeт жнааасн. Защо нн изпълни
молбата ми? Молба зе помощ.
—	просба книж.
2. ож. заявление 1. аaaa.
МОЛЕБЕН книж. остзр. - 1. еж. молитвен 1. аaнч.;
2. еж. умолителен
МОЛЕБСТВЕ— книж. остар, - еж. молитвен
1.	знач.
МОЛИВ - Оинpcτeo. ^-1 за пелене мае рееванон,
кейте сн състос от отока пръчица графит мае
м
267

суха 6тя е дτиeннa (вее енΌклoτ) тТе-екн. Черен
молив.
—	калем οpcсmрuзp.
М—ЛИТВЕ— - 1. К-йт- е есeиаIa с молитва, oτoτтс
ан рт мтлетев. Мcлumвао дом:. Мол-те-на поза·.
—	богомолвн ниuж.. молебствин ннuж. остар,,
молебен книж. остер,, моллтстенн остер,
2. в.. умолителен
МОЛНТСАЕЕ— остер, - еж. молитвен 1. анве·
—ОЛЯ - Оτшиτeсе етлTe. с евлбa мтоeе от oсктпв
нещо. Моля баща си де мн купи налелo. Посто¬
янно моли зз оарл. Моля тн, помогни ми!
—	умолявам, прося стар—н,, заклинам, врънкам
разг, неодорр. крънкам д—зл, неодобр:.
МОМА разз. - еж. девойка
МОМЕНТ - 1. еж. миг;
2.	праз. вж. eκрuoд2.знoн.
МОМЕНТАЛЕН - ож. мигновен
МОМЕНТАЛНО - 1. еж. веднага 1. е 2. знеа.;
2. е.. мигновено 1. анaч.
МОМЕНТЕН - който ен отнася само до -една еo-
мнат. Моментно колеРзн—е, Мом-нтно увл-ч--
нлн, Моментна уплаха·.
—	минутен
МОМН—СТЕО - 1. а.. девичество;
2. еж. девственост 1. зина.
МОМИЧЕ рззг. - еж. дивойкн
МОМЧЕ - 1. еж. юноша;
2. рззг. ож. младеж
МОМЪК - 1. еж. младеж;
2. е.. ерген
МОНАРХИСТ - Пиeeъиднoeо ок евaнихcaнлкв
BШИIслнoeн, от цIиcоa (кралска) аасат. Той н ур--
ден монархист:.
—	роялист книж.
мнт. —> републиканец
МОНАХ - Духовник, оoЙΌo е дка оТнт да соди неон-
тмана живот е еτaτcτcи еeвеиaаoв а църковните
овaеoc. Всички с- учудиха не р-ш-ни-ао му дз
стане монах л дз сл откаже от светския жи¬
вот,
—	калугер, инок старин. мних остзр., еврндрн-
3^ старлн:.
МО—МШЕСКН - Който сн ототся до монах. Мона¬
шески живот.. Монашеска нuлuя.
—	калугерски, иночески старин.
МОНЕТА - М-тсл-енеке пτиcaнo аoeо с торе-нан-
нк πλττη.οκ стойност. Златна монета, Дребна
монета,
—	пнрМ
М——МТОРИ—Г нежел, - еж. контрол
МОНОГРАМ - Знак ат хвaвднcτeнoo nинплнτнoe
началам 6вкее от —ме, oIаeτocн е др. Златен
пръстен с монограм, Нз работната му прес-
τρ/κα имаше монограм не завода.
—	евнзнл
МОНОЛИТЕН - орнн. ннлж. ож. единен 3. зана.
МО—ОЛИАНОСТ книж. - еж. единство 3. занч.
МОНОПОЛ - орен, ноuж. еж. привилегия 1. аaне.
МОНОТЕИЗЪМ книж. - еж. еднобожие
М—НОТ——Е— - 1. еж. еднозвучен;
2. еж. еднообразен 2. знач.
МОН—ТО—ИЯ книж, -1. еж. монотонност 1. aaτa.;
2. еж. еднообразие 2. анτе.
М—Н—А—Н—ОСТ - 1. ЕдoвoTиτзeн ок 000, вато-
оецмя, звук е пор. Монотонност не мелодия. В
стихов-те на поета няма монотонност.
—	еднозвучни, монотонля книж. едндввучндcτ,
винотонносг рядко
мнт. —> многозвучие, еooгoаeвчaoлτ. иτзoвзeвчeн,
икаooзeвчнocτ
2. еж. еднообразие 2. аaτч.
МОНТАЖ - 1. Свързване ан отделни елементи сам
чести ок мτщмoн, ваателтцмя м pи., зс дч бъде го-
овен зс рсбота, ноаллтτττцмя. Монтаж не маши¬
на. Монтаж на въж-нз линия.
—	монтиране, сглобявани
мнт. — демонтаж, ремонтираа-, иτзoлв6ссI0н
2. πpлн■ еж. инсценировка
М—НТНРАМ - 1. Съндcaсeaе. oτенcΌeτе асететн
от мτщиoτ. еτвиъднoeн е ар. вам пи поставям е
готово-ат за икевττ. Почистих двигателя л го
монтирах. Заех се дз монтирам радиото.
—	сглобявам
ант. —> демонтирам, иτзoлoеяeτе
2. οpлн. е.. инсцинирмм
———ТИРАНЕ - еж. монтаж 1. зека.
——НЧ—Е—Т книж. - еж. пммвтник
———Ч—Е—ТАЛЕ— книж. - еж. величвстввн
1.	зннч.
———ЧМЕ—ТЛЛНОСТ книж, - еж. величестве¬
ност 1. зана.
М—ААЕ разг. - еж. лилав
М—АМСЛ - еж. поляна
М—РАЙ - 1. Сескулаост оо пинeuлτ е нoими от ос-
oнднaмн. отcτo ешинднляτ oτaoщнaeсτн нт хората
един към друг м към oTшнлτсoτo· В политиката
често липсва морал. Младото покол-ни- в-че
има нов морал, Бъзnuазвз децата сн в р-л—зн-
cдеи морал,
—	нравсевннос!, етика
мнт. —> безнравственост, oнмтиτлнтлΌ, кмвикл-
000·, oнпoисaъеooтτ
2.	Дуиш-ео в друхвео nннчнcΌe. во—ми но впвенрнии
от OΌднaaмс чoeно. Възхищавам се нз морала нз
тази жена. Той няма особ-но развито чувство
зз морал.
—	нравственост, моралност, порядъчно?, нилж.
мнт. — безнравственост, oнеoиaaooлτ, τевин--
еост, еелорядееност
——ААЛЕН -1. еж. нравствен 1. е 2. аaнa.;
2. еж. чистен 1. зата.
М—РАЛНЕЛТ—Р книж. - еж. моралист
М-Р-ЛИСТ - Чoeно. оoCΌB шосчкет аякеге е ерав-
ттсннотт, който весшсвт oикeеmснoe пиτeмлτ.
Баща й се Ре превърнал в моралист и непрекъс¬
нато я поучаваше,
—	нрнвдучегвл книж,, морализатор ниuж·
——АНЛНОСТ -1 . ож. морал 2. зотч.;
2. еж. честност 1. аaнa.
МОРБИЛИ - Детска аτинаoI Το-ητό, отяτв пиoτeчτ
с τ^-ο пт амтов пепамци, —рнТис щнион.
—	брусницм нар.
МОРДА - 1. рядко еж. муцуна 1. знач.;
2. орен, разз, грубо еж. лице 1. знке.
МОРЕ— оолт, - 1. еж. уморен 1. и 2. знчч.;
2. рядко ож. изморитилвн
МОР—ИЦН оолт, - еж. тръпки
МОРСКН - еж. крайморски
МОРУК жарл. зруро - еж. баща
МОРМ нзсв. - 1. еж. изморявам;
2. в.. измъчвам 2. анτa.
268

МОРМ СЕ неси. - орен, рззг. еж. мъча ев 1. знач.
М—РМК - Лице, конто cay.— все флота яем - а
aτC-aиcък чма в такте флот. Моряк л не еоннен
кораб, Обичам мор-ао л затова стенах моряк,
—	матрос, корабния рядко
М—СТРЛ - еж. дбаавеа 1. аннч.
——ТАЕНЕ рззг. - еж. бавене
МОТЛМО разг, - еж. буквално
МОТАМ несв, - 1. еж. навивам 1. зона.;
2. орзн, рззг. еж. разигравам
—ОТЛЯ СЕ рззг. ннодобр, - 1. Ходя б-з работа,
движа ен aτенм-aнτне без влинaнлнoτ цел. По цял
ден се мотан из двора л нищо не върши. Мотае
се някъде из лрздз и не сл връща, Престани де сл
мотз-ш, захвани се зз някаква езРотз.
—	лутам ее, моткам св разл, неодобр, размота¬
вам ев разг, u-cдcрp., шляя се разз., щурам
ев разл,, шматкам ев рззг. неодобр,, ветрия св
орзн, рззг, балтавя св пpcсmcнзp., ммндмхва-
цмм св диел,, мдτдлввя св дизл,
2.	Движа он аепттр-дотв-о- линд aншo сам ояктпо и
nинчк от -ввж-ямето му. Това дете н-ор-късна-
то сн мотел е краката мл. Един моторист сл
мотаеше орнд нрлзтз му.
—	пречкам ее, моткам се рззг. uлодcрp.. петлявя
се οpcсmcизp, петлня се дизл.
3.	ож. бавя се 1. аoτч.
V ходя (eъиmс лн) като муха Т-з гласа разг,. ходя
(вероя сн) кето пияна отоoщон рззг. нъе 1. зона.
МОТИВ- 1 . еж. повод;
2.	Обикн, мн. вж.	. внач.
—отмв—ция ниuж. - еж. подтик
МОТИВИРА— - 1. еж. обосновавам;
2. книж. еж. подтиквам
МОТИВИРАН - еж. обоснован
МОТИЕНАННОСТ - еж. обоснованост
МОТИВИРОВКА - еж. аргумент 1. зоне.
М—ТКММ СЕ рззг. неодорр. - 1. е.. мотая се 1. м
2. аoIa.;
2. еж. бавя се 1. аoτч.
МОТО - 1. Орктек анкет е оканлотв от лeτниττcиoo
ортезв-р—нв- мля чест от онпт, вбмко. οβι^ιη с
осаоеоктк му идня. Зз мото на стзтиятз си ав¬
торът е поставил една народна nогcеоpнз.
—	впнгрмф книж,
2. рззш. еж. девиз
—ОАОЕНЛИ - орен, разз, оодлрр. еж. крнк
МОТОКАР - еж. автокар
—ОАОЛЕВЯ разз. - еж. мърморя 1. знач.
М—ТОЛЕВЯ СЕ дизл.. - еж. мотая св 1. зотч.
МОТА— р 1. е.. двигател 1. и 2. зона.;
2. разг. еж. мотоциклет
МОТОРЕТКА рззл. - еж. мотоциклет
МОТОЦИКЛЕТ - Моторно пинeванo cиндcτeo с
рее коанат, конто ен пр-а-жда е движене— от дви¬
гател а сτmинщaв пoинoн.
—	мотор рззг, мотоцикъл рззг, моторетка рззг.
——Т—ЦИКЪЛ рззг. - еж. мотоциклет
МОХАМЕДАНИН - Човек, оoйτт cзлoeсpeτ мохн-
ендτoтΌoтΌB - инлcпяс. -ае-вноа от санаснто от
Мвхτенд.
—	мюсюлманин
М—ХАМЕДАНСТЕ— - вж. мюсюлманство
М—ЧЧА - вж. мочурище
М—ИЧАЕС— - вж. мочурлив
МОЧУРИЩЕ - Място тел Зτеooслτ вора и оТикн.
оТрасло с oинeI и друга растстнанотт. Зеленясало
мочурище, Мочурище с блатна растителност,
—	мочур, триенвиши, благо, млнкм нер, гьол
рззг, батак простонзр, азмак дизл..
М—ЧЧРЙИЕ - По отCτт -ма мтчвиищн, който -
лoкиuτ с етчyимщτ. Мочурлива местност, Мо¬
чурлива долина.
—	мочури?., аммочуаее, блатист, блатлив, бла¬
тен
МОШЕНИК - ож. измамник
МОШЕ—ИЧЕСКН - В който он седер.- яаеaмa.
ЗаРозаоя бързо оо мcшеончлснu начин.
—	измммничеекн, нечвстин, шарлатански
М—ШЕ—ИЧЕСАЕО - Постелка, лиoсeτ оа моше¬
ник. Заподозрян е в мошнничестео. Разкри се, че
е вършил мош-ничествз.
—	измнменев?τвд, шарлатанство, шарлатания
резг.
МОЩ - еж. сила 1. е 3. знае.
МОЩЕН - еж. силнн 1., 2. и 3. знаа.
МОЩИ църк. - 'Останки от тялото от светец. Мощи¬
те нз са. Иван Рилски·.
—	реликви ^ρ^
МОЩНОСТ - еж. капацитет’ 1. аoτa.
МА- нзсв. - еж. умирам 1. анτч.
МРАЗ - 1. еж. студ;
2.	еж. лид;
3.	еж. екреж
МРЛЗЕ— оонт. - еж. студен 1. зине.
МАЛЗ—ИЦМ рядко — еж. тръпки
МААЗОВИА - еж. студен 1. зона.
МРАЗЯ - Изпитвам веиτан, непразен към някого
мас към нншo. Мразя подлеците. Мразя челлата:.
—	ненавиждам, недолюбвмм
мнт. — обичам, любя
МРАК - еж. тъмнина
МРАКОБЕСИЕ - Враждебно ото-ш-нм- към про¬
греса, ливceнττττ, οβ-Τβ-κόκ. Средновековно
мракобесие. Борба с мpзнcбнсл-mо.
—	мрмкобвeеиееeτвд, реакционно?, обекурмн-
ти/ъм книж,, дб?курмеτe!вд ннuж.
МААКОБЕСНМК - Враг ок пиoгинcτ, наската, кул-
Όвиττн.
—	рвмкционер, обскурант н.нu.ж.
МААКОБЕС—МИЕСКН - Който е арап оа оро-
пинcτ, кул··^^, пиетeншнoинΌO, oτcоτΌT. Мра-
коРесн-чески режим. МракоР-снически сили.
—	реакционен, мрмчвн орен. обскурантски
ннuж. обскурантен ннuж.
МААКОБЕС—МИЕСАЕО - вж. мракобесие
МАЛЧЕВА дизл:. - еж. тъмнина
МАЛЧЕВМНН - еж. тъмнина
—РАЧЕН-1еж. тъмен 1. зачч.;
2.	еж. облачен;
3.	орен. еж. зловещ;
4.	орзн., е.. мамкдбеcнuчвcки;
5.	орен. еж. неприветлив 1. зона.;
6.	орен·, еж. намръщин 2. знае.;
7.	орен·, еж. тъжин 3. знач.;
8.	орен. еж. песимистичен
МРАЧИНА - еж. тъмнина
МРАЧНЕЯ -1. еж. тъмния 1. е 2. зона.;
2. еж. притъмнявам 1. аoτч.
МАЛЧН—СА книж, - 1. еж. неррuввτъuвдe! 1. аaτa·;
2. рядко еж. тъга 1. зона.
МРЕЖА - 1. Минднco креп с оловни тежести, лиe-
269
м

щcoи no периферията, квCτв служи за лвснон от
Иe6к· Рирзрят хванал много рррз в меежзтз.
—	свркмв
2.	орен, еж. система 3. аoτч.;
3.	членувано еж. интернет
МРЕЖА н-св. - еж. замреженм 1. и 2. зотч.
МРЪДВНМ - 1. Зндeeдeτм сн мелко, прася малко,
онзокеетнлао дос.ноин. Н- можех дз мръдна, зз
дз не изплаша панцит-. Детето мръдна неспо¬
койно.
—	шаввам, помръдвам, помръдвам ее, мръивмм
се, раздвижвам ее, пошнввнм
2.	разг. ОΌeeке oскъpн. обско. отблизо или за оиaτкo
eинмн. Ще мръдна за малко до съсндитн. В-чер
мръдезм до каф-ннто.
—	шнекам разг., мркивнм ее рядко
3.	а.. отмествам св 1. анτч.;
4.	орнн, разг. еж. полудявам 2. знае.
—РЪдЕ—М СЕ - 1. еж. мръдвнм 1. и 2. зона.;
2. еж. отмествам св 1. знае.
МРЪДЛИВ разз, рядко - а.. лвконрнввн 1. зата.
МРЪДНАЛ - орзн, рззг. еж. ay— 1. знка.
МАЪЗ—А - Изр—тскм свени студ, моопт мм е студе¬
но. Мръзнахмз цели два часа на лзрзта. ОРл-чи
се добре, за дз н- мpизонш.
—	eτбgсвнм,зъзна
V Терк студ рззг, кова клинци рззг, сτзниeеeτе от
студ рззг, кова (тнкс) гвоздеи дизл.
МРЪКВА - еж. смрачава св
МРЪКВА СЕ - еж. смрачава ев
МРЪНКАЛ— рззг. - е.. мърморко
МРЪНКАМ - в.. мърморя 1., 2. и 3. анτе·
—РЪСЕН - 1. Който н рoниum мае в който има нн-
еccΌBΌИс. Мръсен πpcзоp-и. Мръсни дрехи.
Мръсно лице, Мръсно жилище. Мръсно Рнлъо,
Мръсен под.
—	ничист, uзамемн, ннанnмн, оцапан, замърсен,
ивмкaeве, омърсен, ннмнцмн разз,, намацан
рззг, омацан рззг, дмкрляе разг,, мърляв
рззг, омъалявве рззг, кирлив рззг, оkuали-
ввн рззг, оклвпмн рззг, бербмт оростонз^р,
муcκсрлuв диел..
мнт. — чист, изчистен, oниацaπao, oнeзеъиенo, ан-
зτеeиcнн, oнвеτиcнo. онзтцтрта
2.	К-йто не пoддъидτ -сена хяпенаа. Мръсна жена.
Мръсни деиз.
—	нечистоплътен, нечист
мнт. —* чист, четтоюеттна
3.	орен., еж. циничен;
4.	орен, неодобр. еж. нечеетвн 1. и 2. знач.;
5.	орен. еж. подъл 1. аoτa.
МРЪСНИК - 1. еж. подлец;
2.	нзодорр, еж. безобразник;
3.	еж. циник
МРЪСНИЦА - БначнеmoI, ондостойот, роена жена,
която постъпва πορ-τ, кострно тпиямo нсоеге.
Нищо не споделяй с тези мръсница, защото
може де ае злепостави ор-д началството. Го¬
ляма мръсница -. отнн й мъже.
—	мир/авкн книж, ми/врннца, кучка орзн:. разз.
грубо, мискинка простонар,, кнлгнекн рззг.
рядко, подляркн жарг:.
МАЪС—НШКН разз. - еж. подъл 1. анτе.
—АЪС—ТИМ - 1. Нещо oнчитmв. липак оа читттта.
В къщата е такава мръсотия. Н- мога дз пона¬
сям мръсотията.
—	нечистотия, нечистота рядко, свинщина разз,
мнт. —> чистота
2.	Отсъствие ат лична хспенот оо тялото, дрехите и
ДИ. ок еoeно. Все същата миризма на мръсотия
и пот излъчваш- тялото му.
—	еечн?τоnъкτедeτ, нечистотия, кир рззз, не¬
чистота рядко
мнт. —> чистота, еелтапаетовст
3.	орен. еж. ниаост;
4.	Обикн·. мн. в.. цинизъм 2. анτa.
МРЪЩЯ СЕ - 1. Свивам енжри oбиоa· е знак от
ондосолсоео. Н- си хурзез, когато с- мръщиш.
Защо се мръщиш, не ти л— харесва подаръкът
ми? Пиеше л-нзpсτеcаc и сн мръщеше.
—	въея се, муся ен, цупя се, чсмвае св разз, гро-
чм се рззг. рядко
мнт. —> усмихвам се
// сияя
2.	разш. еж. сърдя се ’. знке.;
3.	прнн.. оолт.. еж. притъмнявам 1. знае.
V	πикeс китела (—тапа) ф-з-оевмия рззз, пиτeя
тело лице рззг, киeeя слан разг, към 1. знаа.
МУДЕН -1 . К-йто днйлтет, иτевoc мотпо Ттеоо, от¬
пуснато, антреенс. Келн-рът е толкова муден,
че дълго трябва дз чакаш, докато ти донес-
поръчката. Муден члнcвнuн. Мудна домакиня.
—	бавен, пипкав рззг. неодорр, туткав рззз. нео-
добр.
мнт. —> пъргав, Ττ^, сръчно, чнeиълo. похеттно
// бърз, нкспндеоеено
2.	Който сн изeeищeI много 64000, eаeлкск много
усеася. Шлнн-ао не зорлени е много мудна ра¬
бота.
—	бмкин, туткав разз. неодобр, пипкав рззз, нео-
добр.
3.	еж. бавен 1., 2., 3. и 4. знае.
V	маодт пoшк рззг,, oндоτ пнеяя (aиmcaниия) рззз.
към 1. зята.
МУДНО - в.. бавно 2. и 3. зята.
МЧД——СА - 1. Канелово от чоенк, който днйтоет,
върши aншo много 61000, отпвсоато. Заради
мудността тн ще изпуснем влака С послович¬
ната си мудност тя едва успя дз изчисти къ¬
щата.
—	бавност, пипкавост разг, нзодорр, туткаво?.
разл, неодобр:.
ант. — пъргавост, пъипτeeoн. Терз-нт, среанвст,
чнeиτcτвеτ. енсръттснн, похсттавет
2.	Извършване от нншo ненужна Таооо. Колегите му
се възмущаваха от мудността., с която взема¬
ше всяко решение.
—	бавност
мнт. —> бързина, нолnнpcτeeooтo
3.	е.. бавност 1., 2. е 3. зона.
МУЗА - орнн, еж. вдъхновение 1. анτч·
МУЗИКА - орен, еж. благозвучие 1. знач.
МУЗИКАЛЕН - орен:, еж. благозвучен 1. зана.
—ЧЗИКНЛНОСТ - орен., еж. благозвучие 1. зата.
МУКМВА - еж. картон 1. зотч.
МУНИЦИИ волн. - еж. боеприпаси
—ЧАНБЕ нар, остзр. - 1. еж. война 1. знае.;
2. еж. битка 1. знач.
МУРАФЕТ простонзр. - еж. умение
МУРГАВ - Който - а тема— лице м кожа. Мургава
девойка.
—	гъмнолик, смугъл ниuж.
270

мнт. —> белолик, сентлвлек
МУСКА - еж. талисман
МУСКУЛ - Обикн. мн. Мелеете текса о тялото ат
aвeноτ в .мeтτoяτн. оoяτo н актссна чтет ат дее-
гкmнлoeс спернт. Болят ме мускулите нз крака¬
та от ход-не.
—	мишцм cрuни. мн. остер. мишница обикн. мн.
остер.
МУСКУАЛМВ диел. - еж. мръсен 1. знаа.
МУСМ СЕ - 1. еж. мръщя ев 1. знаа.;
2. разш. вюн. съъри яеВ — .нон.
МЧТЕАК дизл. - еж. кухня
МУАРАрезг. - 1. грубо еж. лнци 1. знач.;
2.	пра-. нннодор. веж ббмнин
МЧТРЕНСКМ разг, ннодорр. - еж. бандитски
МУФАМ простонер. - 1. еж. безплатно;
2 като същ. еж. полза 1. знаа.
МЧФААДЖНЯ простона.. иаcдорp. - еж. използ¬
вач
МЧХМВЕ—Е дизл. - еж. бавени
МУХНЕЯ СЕ диел.. - еж. бавя сн 1. aaτч.
МЧХЛЬ— разг, орен-бр. - 1. Везо-слте, етнсоетн-
ана, oнпoднo. анепвевТна чoeно. Този мухлъо ни¬
кога няма де свърши някаква полезна работа,
—	марда орнн:. простонер, πpниебp., скапмняк
жарг. орнн-бр, прошляк жарл. оренебр.
2. еж. мижитуркм
МУХЛЯСАЙ - 1. еж. рле?внеeнъ;
2. орен:, ирон. еж. отживял
МУХЛЯСВАМ - еж. плееенясвмм
МУХЪЛ - еж. ръκcен
МУЦУНА - 1. Предната сзра-нне чтсо от глксттт ан
животно. Муцуната на кучето бн рз-кърваезна,
—	морда рядко
2.	рззг. неодобр:. еж. лице 1. зана.
МУША СЕ несв. - еж. въвирам ев 1. е 4. зона.
—ЧШАМЛ - Врехнс дреха вт oнпиoмвоτнмк матн-
иeс. Навън взл-ш- л той сл сложи мушамата.
—	дъждобран, шушляк рззг.
МУШЕН— - 1 . еж. еодвам 1. знач.;
2. е.. пъхам 1. зона.
МУШВЛМ СЕ - 1. еж. завирам се 1. зана.;
2. еж. въвирам се 1. аaτч.
МУШКАМ - 1. Груев, лиана oττecоτе 0—000 слм
неща с остър линденτ. Пр-сазни дз м- мушкаш -
с лакътя сл. Мушкам в ρ-Ρρατα.
—	ръгам, ръчкам разз.
2.	еж. бода 1. зона.;
3.	еж. пъхам 1. аaτе.
МУШКАМ СЕ - 1. еж. завирам св 1. зана.;
2. еж. въвирам се 1. е 4. знач.
МЪГЛИВ - В който мас през който eен мъгла, кайто
- излеен-н с мъгла. Мъглив есенен дзн:. Мъгливо
време.
—	мъглове., мъгляв
мнт. — ясен, сеноте, ведър
МЪГЛЯВОСТ - еж. мъглявина 1. знае.
МЪГЙОВМА - еж. мъглив
МЪГЛЯВ - 1. еж. мъглив;
2. орен:, еж. неясен 1. aaIa.
МЪГЛЯВИНА - 1. Зкмъоанаост, андолтктъаот ^0-
зиτеaвлτ от везрсхн. Утринна мъглявина, Н-що
сл мярна в мъглявината,
—	мъглявост, мъгливо?!
2. еж. неяснота 1. зоне.
МЪГЛЯВОСТ - 1. еж. мъглявина 1. зана.;
2. ож. неяснота 1. знач.
МЪДРЕЦ - еж. мислител
МЪДРО - 1. Спорна здиτeuс разум. Говори мъдро.
Д-йсова мъдро.
—	умно, разумно, умната рззг.
мнт. — безразсъдно, oниIзyеoв, aнелτoвикзyмaв.
aнoTеecлнoo
2. Със здрав в спокоен резсм. Погледни мъдро нз не¬
щата и се примири,
—	философски, трезво
ант. — лекомислено, ейзиτаcъaoв, 6нзвτпвсoиoo
МЪДРОСТ - 1. Притежание ок пoлсм ум е Т-гат .с-
mнйcоe опет. Убедих се в мъдростта нз думит-
му.
—	премъдрост старин, ввлемъдрие старин. вв-
ъвмкдро?! сазрин.
2.	еж. благоразумие 2. аaτч.;
3.	еж. афоризъм
МЪДРУВА— ирон. ~ 1. еж. мисля 2. зята.;
2. ож. философствам
МЪДРУВАНЕ ирон. - еж. размишлении 1. знаа.
МЪДРЯ СЕ - 1. Стоя еeиoт, —^.τ сн cмeинoo.
Мъдри сн като млада рулка.
—	кумя се разз. нзодобр.
2. еж, бездействам 2. аaτч.
МЪДЪР - 1. Който притежава птлсм ум, ченто ми¬
слене oτиIасeτ жemнCакм олмт. Ти сл мъдър чо¬
век, кажи мн как да постъпя. Мъдър ncллmuн.
—	умин, премкдкр стерин,, велемкдка старлн..
2. Който - eзикз ас зкдтлбочноо мселннн. Мъдър съ-
ант. Мъдър план, Мъдри думи. Мъдро е-шение,
—	умен, рнзбмвн, философски рззл.
мнт. — глупав, тъп, neяmкoyенa. τъптyмнo. плτеτe
МЪЖ -1. Лсцн от мь.ке ова, обикн е зиялτ eτаиτcτ·
Един мъж я придружаваш-, Едър мъж,
—	човек разш,, мъжкар рззз. олр.
2. еж. съпруг
МЪЖМГЛ - 1. ож. здрнввняк;
2. рззш. еж. мъжкар 1. анτч.
МЪЖДЕЕЩ - ож. мъжделее
МЪЖДЕЛЕЯ - еж. блещукам
МЪЖДЕЛНЕ - Който сенте сакТе, eаnвлкτ латбт,
oнсиоa тв—тевон. Мъжделива лампа. Мъждзлиез
свещ:. Мъжд-лиез светлина.
—	мъждее, мъждеещ, мижмв рззл, длмллв прнн.
разл,, димен орен, рядко, мъждукме рядко, бли-
яукмв дизл..
мнт. — ярък, ослнпетнлна
МЪЖДЕЯ - еж. блещукам
МЪЖДнВ - еж. мъжделее
МЪЖДУКМЕ рядко - ож. мъжделее
МЪЖДУКАМ - еж. блвяукмм
МЪЖЕСТВЕН - който име силна рр-яв-а- кт-
чнлтет, пиcтeшe на ме.. Мижесав-но държа¬
ние. Мъж-стаена постъпка,
—	мъжки
ннт. — женствен
МЪЖЕСТВО - еж. смелост 2. аaнa.
МЪЖКАР - 1. Ме. с лтреерттоо ^.—τοο-οο по¬
ведение. Тя не харесваше .еижнзpuае. предпо¬
читаш- и-тънч-нитн мъж-. Новият кмет н
истински мъжкар.
—	мнчо разз., мъжнга рззш., пич жерл. нежел.
2.	еж. самец;
3.	разз, олр. еж. мъж 1. аaaч.
МЪЖКАТА рззг. - еж. здраво 2. знач.
м
271

МЪЖКИ - в.. мъжествен
МЪЖКИ - ож. здраво 2. зана.
—ЪКЛ - 1. ОРикн. мн, Големи житейскм oнпиeсτ-
нватв, аacaи, лош .ββοτ. Народът е подложен
не големи мъки. В тези т-жки години нз криза
големи мъки ни чакат, В книгата се разказва за
мъкит- не народа през турското робство.
—	страдание, изпитание, тигло, теглило разз,,
патило разз,, голгота орен. книж.
2.	О-ано меамт-ене асестео, породено вт mндоc
aикeеτснoe юиндeeяскoeс. от запсТата оа aншo
сксло, от пoлсмτ aнпиeяooocτ. тревога е пор. Из¬
питах мъка при вида нз болното дете, Колко
мъка сл чнонше в очите й. Никой не разбра мъ¬
ката й. Мъка от загуба на Ι-μ човек.
—	тъга, скръб, страдание, горест оолт,, покру¬
са ннuЖ:, тирзание книж, болка орен., печал
понт,. неандд?! оолт., жалба нар,, жал нар,,
жалост рядко
мнт. — радост, енснлен, сеенеТа, диτπтcτ, тmиIДΗ,
—тра-ност
3.	Обuнн. мн, Трудно пооттемв физическо oниIaоo-
ложнаен. Умря е големи мъки. Той изтърпя всич¬
ки минu.
—	мъченик, страдание, болка
4.	еж. мъчение 1. зааа.;
5.	еж. усилни 1. и 2. зона.;
6.	ОΡuнн. членувано диел. еж. нд 1. зека.
МЪКНА - еж. влача 1., 2. е 3. зона.
МЪКНА СЕ - 1. еж. влнчн ев 1. зотч.;
2.	разз. нн-добр. н предл. с. вж. ходя —. взаач.
МЪЛВА - Нел-твър-нне м тТякотенов пинyeнлeен-
нс coнднoяс, ктито тн пр-дтват устат слинa хо¬
рата. Носи се мълвата, чн правителството щ-
увелнчзвз деиъиumл. Кой е пуснал мълвата, че
ще ставам началник? Не вярвам нз мълвите.
—	слух, партенка прен, разз,
МЪЛВИ СЕ - РкзпиеcτиIHяeк сн мълва, слух. Мъл¬
ви сн, чн е пропилял милиони, Мълви се, че ще
имз лнфлзиuя.
—	говори ев, приказва св
V	еосв сн (витае) из сeaacхI разз.
МЪйЕЯ - 1. еж. доя 1. зона.;
2.	дизл. вж. бозая
МЪЙК—М - еж. мълчаливо 1. знае.
МЪЛНИЕНОСЕН - еж. мигновен
МЪЛНИЕНОСНО - еж. мигновено 1. зона.
МЪЛНИЯ - е.. светкавица
МЪЛЧА - 1. Нн пoeoия, е— пивeзoкcяе ом думе, не
eзaкeке звук. Пр-з цялото време мълчеше и нз
отговаряше на въпросите ми. Докога ще мъл¬
чиш? Стои пред съдията и мълчи.
—	немея рядко, трая рззг.
ант. —> говоря, пиcккaeке, ТеТря, бърборя, aeиaoис.
диeoкeе. Tиъщoлнсс, neямпτе, мная, хвиτвсτе
2.	Нн оτзсτе, не лτoещкeτе ннщп (oбикa· за дч он из¬
дам τμητ), пазя меланоме. Помолих го дз мълчи
л дз не казва нз оuкcгc зз нашето споразумение.
Щн ти довзря ннщо, но де мълчиш!
—	трая разл,
мнт. — казвам, гoeoия. пиeоτаeне, река, думам
3.	орен., еж. кротувам си;
4.	орен., еж. търпя 2. знаа.
V	-β^ (зеб, уста) нн венaвке рззг, дума ан пивaве-
0^ резг,, уста нн отварям разг, нн ме изляза дyеτ
мз (вт) утостс разз, пък не окaeке рззг. към 1. аaнa.
V	caτпτе (mcисе) св ключ (оττяaни,- кнoτoнц. оефτи)
оа устата рззг, зττсτияе (аτщeвτе) ля устата
разг, aeидa (лmecоτе, тeeeке. nиeTcике, ееТс-
иτе) ле устата резг, държа (cpъижке. лвивам,
пИcTcиτе. cτеeиτм. сиъaeaм) ся наcкaрз-з., дър¬
жа см думите под наeоτ рззг. към 2. знаа.
МЪЛЧАЛИВ - 1. Кост- нн оТенс дч отворя. Баща
ми по природа е мълчалив·. Мъжът ми е мълча¬
лив човек..
—	непанкнвлнв, нерм/говорлив, неразговорчив,
несловоохотлив ниuж.
мнт. — приказлив, иτапoeoилee, иτзгoeвичee, слово¬
охотлив, ТеТрев, ренвест, хенвоуст
2.	Който ан cаeτищeк с еълaнoмн Мълчаливо одобре¬
ние, Мълчалива молба. Мълчалив укор. Мълчали¬
ва благодарност,
—	безмълвен книж,, безгласен, негласен, ням op-.,
мнт. — гласен
3.	Който нн пoeoиe. не 0Iaea нсщо. Всички останаха
зз —зе-соно време мълчаливи. Мълчалив наРлю-
даанл, Мълчалив слушат-л,
—	бе/мълвин книж, бввоъм?ен, ням орен:.
//Κοκο— oбcоo. пoиτae aянккeI пиuacнк, е тпинднлнo
мcенoτ нн пoeoиc· Д-цзаз се умор-ни и затова
сз толкова мълчаливи. Днес си много мълчалив.
—	неприка/лив, тих
ант. —> приказлив
4.	Който oсмк соссебоосо дт ooeвиe мае който он ота¬
ва а двем. реа. Кучето н моят мълчалив другар,
Мълчалив двубой.
—	безсловесен книж., ням
мнт. —> словесен
5.	орен., еж. тих 2. и 3. аaτн.
V	експ оа пиcоaзои разл, мниc pcемτн (пиeоaаоeτн)
ся от пиτе разл,, церя думите (юимоτзкмτн) ся рззл,
румсте му л аннона дт 01— резг. нье 1. аaнч.
МЪЙИАЛНВО - 1. Без дт те гов-рм, Тез да ен про-
eаaτлс pyеτ. Жен—ое работеха мълчаливо. Слу¬
шаше я мълчаливо. Мълчаливо дадл знак де му
доведат нрuя. Мълчаливо мн подаде перитн.
—	безмълвно нuuж., мълком, безгласно, мъл¬
чешката, мълчешком
2. орен:, еж. тихо 1. зона.
МЪйИМННЕ - 1. Отеестемн от говор. Прекарах ча¬
сове е мълчание. Слнд дългия разговор оослндвз
мълчание.
—	би/мълвии ннuж.
ант. — говор, реч
2. орен, оо-т, еж. тишина 1. аoнч.
МЪЛЧЕШКАТА - в.. мълчаливо 1. аaнч.
МЪЛЧЕШКОМ - еж. мълчаливо 1. зааа.
МЪМЛМ длал, - а.. мърморя 1. знае.
МЪМРЕНЕ - 1. Оτпиτeсaн оа острс вTeeaнaeс към
oсотпт, вбиоa. на оссок глас. Б-ш- й омръзнало
де слуша непрекъснатите мъмрения не свекър¬
ва сл. Ако -знъсu-я. вкъщи рак ще има мъмрене.
—	хокнне, хокнницн, кнлнй прнн:. рззг.
мнт. — хвалене
2. Ннй-анкото пв степно оавж-бне наказваме. Снле
ще има наказания, мъмрене·. След мъмренето
той се поправи.
—	порицание
ант. — похвала
МЪМРЯ нзсв·. - 1. еж. кнрнм св;
2. еж. критикувам
МЪННК рззз. - 1. Куче вт —реТин пвивдн.
272

—	мъничк разг, пале разз,
2. орзн, еж. джудже 2. зона.
МЪ—ИИЕ разз. - 1. еж. мъник 1. аaвa.;
2.	орен, еж. джудже 2. знеч.;
3.	орен, еж. дребосък 1. зана.
МЪНКА— - е.. мърморя 1. зона.
МЪРДАМ - 1. еж. движа 1. аaвa·;
2. ож. движа св 3. зона.
МЪРДАМ СЕ - ож. движа се 3. анвч.
МЪРДА—Е - еж. движение 4. занн.
МЪРЗЕЛ - 1. еж. леност 1. зона.;
2. еж. лен!ей?!во 1. и 2. аoкч.
МЪРЕЕЙАН рззг. - еж. ленивец
МЪРЗЕЛАНК— рззг. - ож. ленивец
МЪРЗЕЛАНК—СеЦ рззг. - еж. ленивец
МЪРЗЕЛИВ - еж. ленив 1., 2. е 3. зона.
МЪРЗЕЛИВЕЦ - е.. ленивец
МЪРЕЕЙИЕКО - еж. ленивиц
МЪАЕЕЛИЕОСТ - ож. леност 1. аaвч.
МЪРЕЕЛЧВММ - еж. безделнича 1. зоеа.
МЪРЗЕЛУВАНЕ - о.. лвнеяйство 1. е 2. знае.
МЪРКАМ - орнн. рядко ож. мърморя 1. е 2. зана.
МЪРЛЬ— разз, пренеРе, - еж. мкраее
МЪРЛЯВ рззг. - еж. мръсен 1. знач.
МЪРЛММ рззг. - еж. цнпам’
МЪАЛЯЧ рззг. неодобр, - Човек, който иaеcoc он-
6р-жно, oновaнcτeнoo. а-нмоте, който оиoсβсβa
е—тренеост юри cаeτищeaoнτo не аяксква раевта.
Не му давай нз този мърляч дз ти ремонтира
къщата, никаква работа няма дз свърши.
—	ееeкороeеек рззг. неодобр., мкрльд разз. оре-
ннрр.
мнт. —> скопосник
МЪАМОРА— рззг. - в.. мърморко
МЪРМОРКО - Ч-с-к, каста има навик да изиIЗссa
пвстояаов ондвевалтев нрнз аерр-кътеат- мъи-
мтинaн. В службата -маме един мърморк^о, кой¬
то е вечно недоеолзн,
—	мърмормн рззг.. мрънкало рззг.
МЪРМОРЯ - 1. Говоря тихо, oняcao. е—разТрсао
като от себе см. Старецът непрекъснато сл
мърмори н-що под носа. Какво мърмориш. нн те
разбирам?
—	мънкам, мрънкам, бърборя, бъбря, бъбля,
мъркам орнн. рядко, ломотя рззг.. мотолевя
разз, мъмля д-ел.
2.	Гoeвис пиooee 0—00 вас aншв. иаиaаяeвCоc нн-
доевастевто см. Престани де мърмориш срзщу
снаха сл. Вс- е и-дρеcл-и от нещо. непрекъсна¬
то мърмори.
—	мрънкам резг.. мъркам орнн, рядко, ръмжа
орен·, рззг, дудна диел.
3.	Непрекъснато оо двлвдно наема повтарям пинa ня¬
кого нещо. Той отдавна мърмори де му нам-ря
помощник. С месеци щн ти мърмори, чн не сл
му дал оери.
—	опявам рззз., мрънкам рззг.
V Тая (впяeαе) от главата разл., . съищня τиeac ок
генетта разл,, oиия (τъикαм. чyнaе. оълцαм. енлс)
тел не плавате разз,, трия (оъaцaе, ayоне) лук от
глтекта рззг. към 3. знач.
МЪАСОТЯ ^ззз. неодобр. - еж. цнпнм’
МЪРСЧВЛМ - 1. рззг. еж. развратнича;
2. простонее, еж. безобразнича 1. aнαa.
МЪАСМ - еж. цапам’
МЪРТВЕЦ - еж. покойник
МЪРТВЕШКИ - 1. орен, еж. гробен;
2. орнн:. ож. задгробен 2. аaнa·
МЪРТВИЛО - 1. Пълно втстлтеен ат дояжноян,
от живот. В мъртвилото нз задушния летен
ден дори и птичките с- бяха умълчали. Навън
е мъртвило.
—	пустота, глухота орн., понт., глухотня рядко,
мъртвина рядко
мнт. — оживление, ожееноотт
2. еж. безлюдност 2. аaнa.
МЪРТВИ—Н рядко - еж. мъртвило 1. зана.
МЪРТЪВ - 1. Който - юрнатните ре жевен, е ктСтт
.μβοττο - спрял. Той лежеше мъртъв нз ззмята.
Мъртъв волн, Мъртво тяло. Мъртво животно.
—	умрял, еезжизнен, бездушен, бездиханен
книж, оонт-.
мнт. —> жив
// В костт он протсаст .cаoнoя процеси, косте нн
действа. Мъртъв зъб. Мъртво ок:о.
—	нижнв, бв/жизнен
мнт. — жив, .—зана
2. Който нн еeдeидτ живот·, жизненост. Мъртва при¬
роде. Мъртъв предм-а.
—	неодушевен, нижив, биздушвн орен, рядко
мнт. — жив, opвщнeнo. oдyхв·τeвинa. вжeeвτсoинo
МЪРЦННА простонар, - еж. напразно
МЪрШ— - ож. леш
МЪРШАВ - К-йто няма ocоноβe •-10·—-—, кой¬
то няма достаттаае мускулна мнсн. Мършав
старец. Мършав кон. Мършаво лице. Мършаво
тяло. Мършави ръце.
—	слаб, кльоянв, сух, изпит орен,— аскетичен,
дръглив разл., нвохранин рΡuни. зз животно,
постмл нер,, хърбав жарг, гърчав дизл,
мнт. — дебел, пълно, тлъст, схрнана, спвно, щcщкαβ.
дуарест
V коже е нocoиразг,, <самс> кожа е кткал<м>разз,
Траят (антнт) му сн инеиIOI (кокнемте) разз., -рот
дднаeн (торТс) кoонлм рззг, като вейка (нлнaон,
оcоα. aeивз. щeплнц. оееки) слаб резг, совмкхео
му н aкaнонo (зтлноот-) аа гиτбнIоτ рззг.. овин-
мет му н залепнел на герТа разз,, мзаенне— (сент-
окас, просветналм) му еа сш—тн рззг, с—ттаск де
чнτнщ пинз ушите му разз,, вятър лeeиe между
кикнτττ му разз,
МЪРШАВЕЯ - еж. слабия
—ЪРШЛВИ—Л - еж. мършаво?.
—ЪРШЛВОСТ - Л-юта от достатечнв мсоксанс
мτлк. на т-еатвае. Отдалече личлш- мърше-
еостта на тялото му. По миpшзеcсm риеш
всички рекорди.
—	мършавена, кльощмвдeо, изпито?., слабост
рядко, сухота рядко, дръгливо?! разг, ниохра-
неноет рядко
мнт. — дебелина, 01-0—04, щcщоαeoтτ. щcщоaecaa,
тльстеот, зaτлτеτсaoеτ, вхиτoнoвcτ. утвнаолт
МЪСТ’ - еж. отмъщение
МЪСТ2 - еж. шира
МЪСТЯ несв. - еж. отмъщавам
МЪАЕЖ рядко - 1. е.. мътилка 2. зона.;
2. еж. утайка
МЪ—Ен - 1. Зс еодт мас друга тенноет - оoйmo има
еъτcaоτ. който ан е Tяcτeи. пиoзиτчнa. Мътна
вода. Мътен оцнт. Мътен πcmcн. Мътно вино,
—	нечист, непрозрачен, знмътен, рнзмътвн,
помътен, неиаеиетрен
м
18. Бе-осрске ceoooяенo е нomтoeенo инaнмн с фиτанo-впeамu
273

мнт. —> бистър, чест, оивзиτенo. оиeтmн-нo
2.	През кейто трудно сн вежда (ат зτмτиcяeкaн,
oeлτдaяeτoн м др.). Стъклата не прозорнца сз
мътни оа влага,
—	замъглен, непрозрачен
мнт. — чист, ривзикaнo
3.	За πημ, поглед - отCmв е изгубел нлтнлтсноея си
елясък и 6eтτиomτ· Гледаше м- с мът-н поглед,
Взрях се мътн-т- му пиянски очи:.
—	замъглен, замътен, помътин, размътин, нила-
блстрен
мнт. —> ясен, еecτси. светел, 4—0·, eзTeеτинo
4.	орзн, еж. замъглен 1. знае.;
5.	орзн, еж. нвясин 1. зяен.
МЪТЕНИЦА - вж. нйрян
МЪТИЛКА - 1. Метна оная-ст. От ч-шмзтз тече
миτнлнa. Как можеш дз пиеш тази мътилка?
—	мътнежрззз., мътоляк дизл.,— мъгок дизл,
2.	Неразтворими енщнетст е теаност, което я оикeсτ
н—нетте е aнриoзиτaaτ· Откъде - дошла тези
мътилка във водата?
—	мътнина, мъгиж рядко
3.	еж. утайка
МЪТИЛО - еж. полог
МЪТ—ЕЖ рззг. - еж. мътилка 1. знта.
МЪТ—И—Н - 1. еж. мътилка 2. зана.;
2. еж. утайка
МЪТ—К длал. - 1. еж. мътилка 1. зяен.;
2. ож. утайка
МЪТ—ЛМК длал, - ож. мътилка 1. зона.
МЪТЯ’ несв, - еж. размътвам 1. анIч.
МЪТЯ2 - За отеца - оная върху яйце, за ре 004040, ре
изляаao от тях пелнтн, лоечнок. Кокошката мъти
три седмици.
—	люnе’ нар,
МЪХМЕ - еж. мъхиет
—ЪХМА рядко - еж. мъхис.
МЪХЕСТ - За текса, езд-еве от τьнкo - който яма
мекм, под-бая ок мъх елтс-окс по поверхн-тт-
тк си. Мъх-сто одеяло. Мъхесо вълн-н плат.
Мъхзсте блуза,
—	мъхнат, мъхмв, мъхат рядко. влмсест, влнсист
рядко, влнснт нар,
МЪХНА— - в.. мъхе?.
МЪЧА нзсв. - еж. измъчвам 1., 2. е 3. зона.
—ЪИА СЕ несв. - 1. Пелсоем поа-ме влм-eс, трудя
сн мoтпo. за де uзeτищτ, oкоикeя oншв. Мъчи сл
дз изкара някоя пара -е децата сл. Цял ден сл
мъчих де р-шавам задачи, Баща му сн мъчи де
прехранва семейството, а синът му по цял ден
се излежава.
—	трепя св рззл.. бъхтя св рззг.. блъскам ев рззз.,
моря се орнн. разг. потя се орнн,, съсипвам се
е несв.
2.	еж. страдам 1. и 2. зека.;
3.	еж. старая св
V иIзюссaе сн от енτeиe рззг.. тегля (oоτсτе) каи¬
ша разз,, епτсτе хомота рззз,, потя тн <—> лор
нaмоa рззг, ан eзоикeсм ниeеo (гръб) рззг, Тает-
оαм (бъхтя) ае тапнамте (глкеттт) рззг, серта сн
кето дявол от шиш рззг. кем 1. знач.
МЪЧЕН -вж. труден 1. зана.
МЪЧЕНИЕ - 1. Обикн. мн. Голямо фeзeaнлнo или
oиτeлτeнaв страдаем-, конто ο—Κ оиeaeoсeк на
aсоoпт. Арестантът бил подложен не мъчения.
Той н- издържал не мъченията,
—	мъка оΡuнн·. мн·, иатезанив, тормоз само нд,
инквизиция ед. разш.
2. еж. мъка 3. зана.
МЪЧЕНИК - Човек, който водя пеене с еъоe е
лeщнocс .вв-т мля който е л-иеста еъенoeя за
аяквя cднс· Каке— лн не нещастия му се случиха
на този чоеен, той е истински мъченик. Народ
мъченик
—	cτаминлец книж, многдeτрндмлец нuuж. ряд¬
ко
МЪЧНАЕЛ - Лице, оoнoo физическм cаoнаIea, мечи
нсовпе. Той не познаваш- своя мъчител. Мъчи-
τ-лит- престзнзхз дз зо рият:.
—	инквизитор кнлж, изтизнтил книж, рядко
// Лице, оoнτт птτялоτ, cгннτсeк, конто nимaeaсoк
coиIРTΟЯC ок другите. Народни мъчит-ли. Тряб¬
ва де сн отървнм от своите мъчители.
—	сгевτе!ел ннлж., нзвдннк рззг, кръвопиец
разш·, прнтеснител книж, рядко
МЪЧИТЕЛЕН - 1. Който пиячяoсeτ фезмчнлкт мас
душнена мека, бoлоa. Мъчителна нощ. Мъчи¬
телно cчзнезнн. Мъчителна гледнз. Мъчително
ор-жнеяване. Мъчитзлно пътуване.
—	тежък орен, тягостен ннuж.. угнететвлен
книж, убийствен орен.., кошмарен орнн:.
мнт. — лек, ннусйтнн
2.	който caиaaсea еoлок. атрврвомн. Мъчителна раз¬
дяла, Мъчителна αъздuшнa. Мъчителна грима¬
са. Мъчителна кашлица,
—	болезнен, страднлчески
мнт. — лек, безболезнен
3.	който трудно ен лooклс. издържа. Мичuτ-лнc чув¬
ство. Мъчително мълчание. Мъчителни мисли,
—	тягостен книж,— тежък орнн:,— угнитителин
книж, гнитяя ниuж, гнеτнτеъвн книж. рядко
4.	еж. труден 2. зона.
МЪЧИТЕЛНО - еж. трудно 2. зоне.
МЪЧНО - ож. трудно 1. знач.
МЪЧНО МН Е - Иалemeке мека, cоиъ6. жал, бол¬
ка. Мъчно ми е зз ролното днтл. Мъчно ми - зз
къщата, която продадох. От нзнвc тл стене
толкова мъчно?
—	тъжно мн в, жално мн е, болно ми в, тежко
мн в, жал ми в разг., криво мн в разг. боли ме
орен:.
мнт. —> весело ми е, рер-сте- ме н, дикпo мм -
V Т-ам мн сърцето (душата)разг,, ксек (топи) мм ан
сърцето рззг, крее кепе от (ок) сърцето ми рззг,
сърцето мм сн облеас а крее рззг.
МЪЧ—ОП—ДВМЖЕН - ож. бнввн 1. анαч.
МЪЧН—АНЯ разз. - еж. трудност 1. знка.
МЮЗЕВНРИ— дизл. - еж. сплетник
МЮСЮЛМАНИ— - еж. мохамеданин
МЮСЮЛМАНСТВО - Една вт aτC-иτзоивcτикaн-
оятн инлeпиc пинpeеoo в Блeзкeс язток, Синpoτ
Азия м С-верот Африке, -еа-втос вт Мохамед
през VII а., която юр-зетен зт Тог Аленх.
—	ислям, нелямство, мдхнмеиннeτед
МЮЩЕРНЯ оростонар - еж. клиент 1. зона.
—ЯЗАМ npcсτризp. - 1. еж. приличам 1. зана.;
2. ож. подобавам
МЯЗА МН простонзр. - ож. прилича мн
МЯЗАМ СМ простонае. - ож. приличам си
МЯРА - 1. еж. мярка 1. е 2. знеч.;
2. еж. стипин 1. аaнч.
МЯРВАМ рззг. - ож. забелязвам 1. знач.
274

ММРВЛМ СЕ - еж. появявам се 3. знач.
ММРКЛ - 1. Гоанмеат от някоо— вля нншo· Ако не
знаеш точно мярката му, не му купувай риза,
Не ми е оо мярка,
—	размер, мяра
2.	Разумно и цнaнcъoеиIaoo оoлмaнc·τeo вас лт-п-н,
линднл в оивсeImI вам лъщнстесекантв нт aншв.
Той няма чувство зз мярка, Пий с мярка, Яж с
мярка.
—	мяра
3.	еж. критерий;
4.	ож. норма 1. знач.
МЯРКАМ СЕ - ож. появявам ев 3. зана.
ММСТО - 1. Географско лиocoиτoеoeo сее свой
теляк е -006—000·-. Това планинско място н
прекрасно зз почивка. Мястото ми е познато,
Гористо място.
—	местност, район, кът понт.
// З-мя, земна п-стрхе-ео, oTeоo. от пеерне тоакс ок
хτиккτниτ. външния й вир. Трудно проходимо
място. П-съчлнео място. Мястото е добро зз
ски.
—	гервн
2.	Пространство, което се заема, може да се заеме от
нещо сея ре ен cапвласa зт нншo. Място зе обув¬
ки, Място зз книли. Място зз отдих. Място зз
пушен-, Място зз четене,
—	кът понт:.
3.	Пивcoρaнеoсв, където анщо става. Място. където
пътищата се ор-сичат. Сборно място. Място
зз събиране не вторични суровини.
—	точка орен,, пункт кннж.
4.	Опинднлнoт разположени- от о—опо сля oншo
в пиocmиaacτeooo сем лоложнаен, конов 0^
кoй. aншo зτнеa ло еτoтщнoeн ат ррепитн. Заех
по-удобно място на оърент- редов-. Нз трето
място съм в класирането.
—	позиция книж.
5.	рззг. еж. длъжност 1. зннч.
МЯТАМ - 1. ож. хвърлям 1. зона.;
2. еж. замитам 1. е 2. аaαч.
ММТАМ СЕ - 1. Движа ен а-спокойн- е стая ся сам
вт Талка. Тя се мяташе е л-глото и бълнуваше.
—	въртя ев
2.	Бързо е рязко сн движа е -дна мем друга 000—.
Кучето с- мяташе нз всички страни.
—	хвърлям св
3.	О бърз— дoe.нoмс сн тлвcоне към някого мем
ннше. Тя се метна нз ерата нз баща си.
—	хвърлям ен
4.	op-н. еж. люшкам се 1. aннч.
МЯХ - Т-рТс от одраат жесотваокс коже, cапвлаea-
от зс пиIeнoн ок сирене или зс дъиДIaн оа авре,
есао е др. т-нятстм. Мях с вино. Мях със с—р-нн,
—	гулумрезг.
м
275

н
НА - в.. вкрхс
НАБАВЯМ - еж. доставям 1. зоач.
НАБАВЯМ СН - в.. запасявам св
ННБНГРЯМ рядко - еж. оцветявам 1. aoτч■.
НАБАРВАМ раз;:. - еж. напипвам 1. я 2. aoaч.
НАБЕГ книж, - 1. Внезапно никτквmиαCoo окх-сек-
он някъде зе —путт—шсстне нс oяоτоoI τниeτoиcс,
за π^αΤ—.— я пор. Бандата не реше се отказала
от нарезите сн оо селата,
—	налет резш.
2. еж. атака 1. аoaн.
—НБЕЖДАВАМ - е.. обвинявам
НАБЕЛЯЗВАМ - 1. Очниmксαи, uз-Iπке, oпинднляи
е oбшc леоес пecенoo -ли стон- нншo. Набеляз¬
вам план зз д-йстен-. Нзрллязезм въпросите,
коною щн поставя. НзРелязез.м мнpнuτн, конто
трябва дз се пр-дпри-мет.
—	нахвърлям прен,, нмчвртнвнм прен.— ярихн-
рам книж,. екипирам орен,, маркирам
2.	еж. отбелязвам 1. знае.;
3.	рядко еж. означавам 1. aaIе.;
4.	прзн, еж. оnаеивлям 3. зеке.
НАБЕС—ЯВА— СЕ -разг. в.. налудувам ев
В—БНЕ—М' - Хeъилсе нами бос оа някого, oкнαа-
вам с бей. Баща му сн закани, че ще зо набие,
ако н- си поправ— успеха. Бандитите го набиха.
Набнх кучето.
—	напнрдашвам резг,, натупвам разз, нмшнбвнм
резг., напляеквам рззш., ннбъхтвмм разз, на¬
пуквам разр., надменм рззг:, емшаепвмм рззг.
разш,, нашаркам рззг, опердашвам ре-з,. напеа-
дмшвам рззг, отупкам орнн. рззл, ступкам разз,.
спуквам нар,— опухенм разз. лруро, ннжблвам
разг, намлнтвам нар, омлатвам нар, нмеепкам
дизл., еаτимаревαм диел, омайвам длал.
V тτтолсе (тπисeке) герТа рззз, 0Iчнcске гърТа с
Τγ^βα (дрянова) пиτекa рззл,, вτепoaе (eаncх-
0^, опухекм) праха от перТа рззг, воепокм пн-
ИCЩuoaτa разз, мзτепoIе ореха от дрехите разз,
маmcоeкм нт.ехк рззг., 01-10^ (oкенcτeIе) нo-
ок-uτн рззз, oкентτoIе коттвтн (инеиITI) рззз,
cmиoщαeке (mивщк. τееnски, аииeIе, текзeке)
оoоIлcmн рззг, cенoяе фмаcooвиeяτI (фесертос)
рззз, cеτкoке (тeлeчαе, тдeики. cτдuики) ко.--
тс оо гербарззг.. aIΠиaoсм ок окCмI (кюфте, пих¬
тия, 0-01, песове, пacττимк, РИoT cкиеa, еoаτк,
терен) рззг, cеcлIе (oккълцeτе) ок ккйеI рззз,
теепекм (cmиoщкeки, икаемeки. смачквам, емIа-
окм, икаеαаeке) г-свата рззг, тееосaе (еτиoщк-
eaе) сиIoк рззз, ан oтτIoсе адиaeв мстτв рззг:,
ИIаеeсIе (теaаeaе. иIаиIасни) мутратарззг. гру¬
бо, оклапкм (oi··!™.^) еIеIиa диал.
НАБИВАМ2 - 1 . е.. забивам 1. аoIч.;
2. е.. натъртвам 1. зека.
НАБИВА— СЕ - еж. забивам се 1. aoaч.
НАБРАЛМ’ - 1. Берн, oτнτcске oпинднлнoo кт-сен-
стсо от oншв (плодове, цветя е пор.). Тя набра от
градината Ρосuлнн. Наб-ри ябълк—
—	накъсвам
2.	еж. събирам 2. знае.;
3.	еж. насъберам
НАБИРАМ2 - еж. знондевмм
НАБИРАМ·' - еж. нагъвам 2. зона.
НАБНАНМ СЕ - еж. нагъвам се 1. зона.
ВНБНТ- 1 . в.. масивен 1. aнαн.;
2.	еж. сбит 1. aoaе.;
3.	ож. натъртен
ВАБЛНЖАВ—М - 1. Сτcгaе, cдeaе оа Тлезкв, он-
πoeяиo иIaеoвсoмн до 0—0- вам еещо. Влакът
наближава първия тунел:. Той мз нзрлнжи и ме
заговори.
—	приближавам, приближавам се, доближавам,
доближавам св
ант. — отдалечавам, се
2. За време, събитие, сeлнoeн - cmτeке близък оо
eинен, nиндcmтя да настъпя след oнеooπo време.
Празникът наближи, Срокът зз плащане набли¬
жава.
—	приближавам, приближавам св
ант. —> отдалечавам се
НАБЛИЗА— - еж. близо 1. знае.
НАБЛИЗО - еж. близо 1. аoIч.
НАБЛЪСКАН рззг. - е.. препълнен
—АБЛЪСКВАМ - —I. рззг. еж. натиквам 1. aнкч.;
2. pззг. еж. натъпквам 1. е 2. зеке.
нНбйЪСКВ—М СЕ - прзн. рззг. еж. преяждам
НАБЛЮДАВАМ - 1 . еж. гледам 1. aнaч.;
2.	еж. слидя 1. аoαч.;
3.	рядко еж. внимавам 2. aoaе.;
4.	еж. контролирам 1. aoIч.;
5.	еж. изучавам 2, зоач.
Н—БЮД—ЕАНЕ - е.. наблюдение 1. зеке.
НАБЛЮДАТЕЛ - е.. заеτвл
НАБЛЮДАТЕЛЕН - 1. ож. бдителен 1. знеч.;
2. проницателен 2. аaτч.
НАБЛЮДАТЕЛНОСТ - 1. еж. бинτеъедcτ 1. аaτч.;
2. еж. проницателност 2. знае.
НАБЛЮДЕНИЕ - 1. ВτanиcнеIoн. обико. рр-дте-
.μτηλοβ, с -е- ок онщв. Наблюдение нз приро¬
дата.
—	наблюдавани, eкввaaмеев книж, лнцезрнние
старин:.
2.	Иаcчкeαoн, мзт-ндскон ок еещо чинз п-ндкан. Л--
нзpсно изΡлюд-илн. Наблюдение не зелзд—те
—	дб?навнцне книж,
3.	еж. контрол;
4.	ОΡuни. мн. е.. вевчмτъеннв 1. знае.
НАБЛЯГАМ- 1. еж. натискам 1. aoaе.;
2. еж. подчертавам 1. зотч.
ННБОЖДАМ - 1. Бода онщв обскн. ок много енcτк,
оαoт го nиIoс оа дyроu. Омесих погачата л с ви¬
лицата я набодох нз няколко .места.
—	надупченм
2.	ΗкτcтоIM ветрен е 'тялото ок 0—00 ме— oншo. Би¬
кът набол овцете.
—	нммушквнм, емaковнм рззг:.
3.	еж. набученм 1. е 2. аoIе.;
4.	еж. убождам;
5.	еж. покълвам 1. aoτч.
ННБОЖДАМ СЕ - Ηкикoсeке сн вт oншв ocτит,
нoнmo б-дн. Набодох с- не трън:. Набодох се нз
-дин гвоздей:.
—	убождам ен, набученм ев
НАБОЖЕН - в.. религиозен I. aoτч.
276

НАБОЖННК рядко - вж. вярващ 1. аaαa·
НАБОЖНОСТ - еж. религиозное.
—АБОЛЯВА МЕ - За нает от тялото - Ттав мн сла¬
бо, от eинмн от eинмн. Зъбът сн клати л м- неро-
лява от няколко дни.
—	nднмболявм мн, поболявн мн, поболва мн, прл-
болявн ми
НАБОЛЯЛ - еж. актуален 1. зона.
НАБОР’ - рззг. рззш. еж. връстник
НАБОР2 - еж. гънка 2. знач.
НАБОР' - ож. комплект
—НБОРЛМЯ резг. - еж. връстник
НАБРАЗДЕН - орен·, еж. набръчкан 2. знач.
НАБРАЗДЯВАМ - еж. изоравам 1. знач.
НАБРАЗДЯВАМ СЕ - орен:, ож. набръчквам св
1.	анτч.
НАБРАН - еж. надиплен 1. зона.
ННБР—СКМ ннuж. - еж. скица 2. знач.
НАБРОЯВА— - 1. аτю-τщτе е Трой. Той мн наррон
хиляда лева,
—	броя неси, отброявам, преброявам рззг.
2.	ОΡлни. ннсв. Обхващам, еклюаекм е о—Т— ле някс-
нъe Трой, -оотипам рт определна Трой, кол-ан-
отво от отднлое анщн. Селото наброява двеста
къщи, Градът е-че наброява два милиона жи¬
тели..
—	броя, възлизам (нз)
3.	еж. наброявам 1. зоне.
НМБРЪТЕМ— резг. ор-нерр. - еж. наговарям
—АБРЪТЕМ— СЕ разг, орннебр. - еж. напрнказ-
вмм се
НАБРЪЧКАН - 1. За повърхност ат онщо - к-Сто -
леко окгъотт, косто н оа Трезрв, ок мслке оъаая.
Набръчкан плод. Набръчкана водна повърхност,
—	нмбкрчее, нмгърчен, сгърчен, бръчкав разг.
ант. —> гладък
2. Зе лице, .ήλο, кожа - отйτт н а Tиъеоe. Набръчкана
шия, Набръчкано лице. Набръчкано чело.
—	сбръчкан, нмбъреве, сбърчен, бръчкав рззг,
набразден орен, бърчав рядко
ант. — гладък, опънат, изпънат, мз-раст
НАБРЪЧКВАМ - 1. Пвоиeeτе с Tиъaоe. оиτeя дт
сн пoниuн с Tиъaоя. Набръчквам чело. Злоба на¬
бръчка лицето й.
—	сбръчквам, eбъаевмм, нмбкрчвмм, бърча
несв., бръчкам несв,, ннгкревнм, cоъревмм
2. орен:, еж. нагъвам 3. зона.
—МбРЪЧКВ—М СЕ - 1. Сmτсτе eиненaoв на Трън-
км, пенке. Той се притнсн— л челото му се на¬
бръчка, От вятъра водата не нзерото се на¬
бръчка.
—	нмбъаевмм се, ннгърчвмм св, сгърчвнм се, нн-
еааадевам ев орнн:.
ант. — изглаждам се, аτπaнжpτе ан
2. Пoоиeeτе сн с Трънки ораси- (обско. от coτиoлτ).
Пр-з последните години много мн се набръчка
кожата не лицето.
—	сбръчквам ев, сбърченм св
мнт. —► изпъвам се, oрeeτе те, маoпeIе ан
—АБРЪЩОЛЕЕММ рззг. зруро - еж. наговарям
—АБРЪЩ—ЛЕЕЯМ СЕ рззг. орлнерр. - еж. нн-
прекм/вам ев
Н—БУМКВ—М разг. - еж. натъпквам 2. аaнч.
НАБУМКЕАМ СЕ разг, ирон, - еж. преяждам
НАБУТВАМрззг. - 1. еж. натиквам 1. е 2. зата.;
2. орнн·. н-одобр. еж. вкарвам 2. зотч.;
3.	еж. наслагвам 1. знеч.;
4.	еж. натъпквам 1. зотч.;
5.	остзр. еж. напипвам 1. знае.
—АБЧАеАМ СЕ разз, - 1. еж. напъхвам ен 1. зотч.;
2. н-одобр. в.. навирам ен 1. анαч.
—АБУХВА— рззг. - е.. натъпквам 2. знае.
—АБУЧВН— - 1. Зτеuсτе oншo остро сее твърдо е
oншт лв-мнко. Наручезм излит- в игленика, Нз-
ручвам снuлuднu чнсън в згиншкc.
—	буча несв,, змеучвам, забождам, нмбождам
2.	Ηкеyщосτм онщо от вcττи nиндмнm. Наручезм
не клечка локум.. Наручезм не вилицата късче
месо.
—	нмбождам, змеучвам, натъквам
3.	еж. забивам 1. зона.
НАБУЧВАМ СЕ - еж. нмбождам ев
НАБЪБВАМ - 1. Уeнлмaτeке -Теме тс oбиоa.
соле-сосе- нт поемное от влага. Паркетът н
набъбнал от влагата, Ръц-те мн набъбнаха от
оране.
—	издувам ев, подувам ев рз-ш,, надувам се рззш.
ант. —> спадам
2. Ηaпълeaе сн е млсот, сок и лор. дв смаят ездвсаан.
Вимето не кравата набъбне от мляко, Набъб¬
нело от сок грозде.
—	нмnрмщевмм
НАБЪБАЯМ рззг. - еж. наговарям
НАБЪБРЯМ СЕ рззг. - ож. емпанкмзвнм се
НАБЪКМН рз-г. - ож. препълнен
—АБЪКВАМ рз-г. - еж. натъпквам 2. зона.
НАБЪАБ—РВАМ рз-г. орнн-рр. - еж. наговарям
—АБЪРБ—РЕА— СЕ разз. - ож. ннприкмзвнм ев
НАВЪРЖЕ рззг. - еж. набързо 1. е 2. знае.
НАБЪРЗО -1. Зс оинτоo синмн, πo-бъиao, атктаката
- oTcaaCao ooиен-ao. Набързо се облякох л изля¬
зох. Набързо написах писмото.
—	наеъаже рззг, завчас разз,
2. Зс кратка eинен, б-з aaaeлеcчaeaнн, ан много
доТрн. Не съм от хората, които работят на¬
бързо и не сн свършват работата добре. Измих
прозорците набързо:.
—	наекрже разз.
V	оа Терза иeокрззг, нарсн-натрирззг. към 1. аaτa.
V	как да н рззг, oaдсн-oa·mои рз-з., aдкcmI-пиαcmα
разл. ооп-ре-отторе рз-г, оинз кул зс πивщ рззз,
през пръсти рззз, пет зс е-тире разз., едно към
гь-терн рззг, една към онceе рз-г. кем 2. зона.
Н—БЪРКе—М - орнн, еж. замесвам
НАБЪРКВАМ СЕ - 1. еж. замесвам се;
2. еж. мися ев
——бърчелм - в.. набръчквам 1. .зята.
—МБЪАИВНМ СЕ - еж. набръчквам ен 1. знач.
НАБЪАИЕ— - еж. набръчкан 1. е 2. зона.
—ЛБЪХТЕАМ рз-г. - а.. набивам’
НЛВАЖДАМ диел. - еж. напоявам 2. аннч.
НАВАКСВАМ - 1. Уcпяeке да постегне, -оое--
ня сее закъсенаме анщо лр-овонато, изгубено.
Имзм дз наваксвам пропуснатото.
—	догонвам орен.
2. еж. компенсирам 2. зона.
НАВАЛИЦА - 1. Много πoaсе Трой хора, оoиτт
изпълват олетао еюрнднлноо ■ есcτo с ен движат
бнзиaабoиoo· Отдавна не бях виждал такава
иеезлuиз от хора е магазина
—	тарапана рз-г.. τ^κ^η^ ра-г,, тъпкало
рз-г, кмлнбмлкk оростонар.
a
277

2. еж. тълпа 1. аoaч.
НАВЕДЕН - 1. Зс евeно - квСов н извел, накланм-
oслomo св оадоле -ас oacτиIΟC, онобечкСов за
-тт-етвео-т- му P-eceHC—. Той винаги ход— на¬
веден. Отдал-ч прави впечатл-ннз нзеед-нзтз
му фигура.
—	привиден, прввнт, паеокаевн
ант. — изправен, изпънат, риae
2. еж. наклонен’. 2. аaaе.
НАВЕДНЪЖ -1 . На —рие пет, изцяло, а не оа части.
Изпих хапчетата неведнъж.
—	отведнъж, н/виинъж
2. е.. едновременно 1. аoaн.
V от —асо дъх (сваек) разг, кем 1. зоач.
НАВЕЖДА— - Изменям noлтднoeнoт оа нещо мз-
nиaeнoo, оaτo ое πиидoc.eIм η-ρο-β, без да по
отделям вт веоеекта му. Навеждам клона. На¬
веждам глава, Дърветата навеждаха върхове¬
те си.
—	превеждам, свеждам, наклонявам, скланям,
прекланям (зе ллзеа, чело)
ант. — изправям, сeaоиIeяе, едипам, пведспам
НАВЕЖДА— СЕ - Пиoенoсм р-е-жнов—то се ет
маоиaeнoo е окендноо, nинecoaе сн надо-у. На¬
веждам се над люлката, От вятъра дървото сн
наведе не здне страна,
—	превеждам се, свеждам ен, наклонявам ен,
скланям се
ннг. —►изправям се
НАВЕЙ - 1 . поза. е.. полъх;
2. орен. мн. еж. вненн 1. аaaч.
НАВЕКИ оо-т, - в.. завинаги 1. знач.
НАВЕС - Лннк рвлτивйоa, -T-ко. ок птдnoиc, оо-
оииma oτгoин, отсmo сн сзро-зса за овac-вoсea-
он м-м зс риcеeикoн оа онщо оа лехо. Навесът
предпазва оеи-т- от дъжд. Пр-рзри колата
под навеса,
—	заслон, сушина, сайвант нар,, стряха, сенник,
смя диел.
НАВЕСЕН— - а.. накапвам
НАВЕСТЯВАМ - вж. посещавам
НАВЕЧЕРИЕ - Вна-рте преде дадно, -пр-рнено —но
вае eиненτв oнрoеинacτeнoв пред— oсккнсв ееТс-
тсн. В нае-ч-рнето на празника, В нае-черннто
не е-лuн— събития,
—	предвечерне
ВАСНВАМ - 1. Чрез всртно— тьTcике ок й-но. На¬
вивам прежда·.
—	намотавам, мотая неси, суча’ нлсв., насуквам
ант. —» отвивам, ooеoτIске, икaевmкeке. тτcеоeaе,
икаеyкске
// Вероя, уссскм онщо воoлo aиеπo онщо. Нзеиезм
чалма нз главата си.
—	омотавам, намотавам, замотавам, увивам,
завивам2, усуквам
мнт. —> отвивам, иαзeeeке. ooевτICIе, ИIзевτксIи
2.	еж. вмпaвτвнм;
3.	еж. завивам’. 2. знае.;
4.	прлн, рззг. еж. увещавам
НСЕНСаМ СЕ - пр-н, рззз. е.. съгласявам св 1.
aнaч.
НАВИВКА - 1. Отдн-ок пълен oTcквлоI от оиндpI,
.—цс, въже и пор. око-в мaоaиa. ивлнα и пор.
—	намотка
2.	разг, cрuнн. мн. еж. навой;
3.	орен, рззг. cбuно· мн. в.. увещание
НАВИК - Склонност да ен eъищкm oякaоoи действия
6нз зкеcтлсaн. поради чнствто им рвсmкисoн ели
днCcmoия. оτcmв сн eeищam еевоент, кeτееaτcч-
ое, поради мooπвоиaτoo cτаoкτнлao повторно--.
Имзм озе—н дз ставам рано:. Имаше навик, оc-
зато говори, дз жестикулира. Навик му н су¬
трин с кафето дз пали цигара·. Откажи се от
лошите си навици.
—	привичка, обичай, идет простонае. табиет
простонае.
V втора римитдα книж.
—АСНКВНМ’ - в.. свиквам 1. зона.
ННЕНКЕ—М2 разз. - 1. ож. кнрнм св;
2. еж. скарвам ев 1. зине.
НАЕНИНЯВА— СЕ -разг. еж. налудувам св
Н-СННАЕАМ - еж. завивам’. 2. aaaa.
НАВНААМ - 1 . еж. пъхам 1. аoaе.;
2.	еж. внвианм,· 1. знае.;
3.	разг. еж. натиквам 2. аaкн.
нАвНР—М СЕ рззг. - 1. нзодорр. Оmмсaе ο—ιρη
сее eзнеке секстин е oншo, Тез ас съм покаоно,
жн-ао. Как е успял дз с- нзер- е ръководството
не пе-дпе—ятинто? Научих, че с- е наврял· е оо-
мисията по ρззnp-д-л-о—а не наградите,
—	набутенм ее разг. нзодорр, ннпъхвнм сн рззг.
н-одобр, еммкрдвам ен рззг. неодорр, натик¬
вам се рззз. ннодобр:.
2.	еж. завирам св 1. аoaе.;
3.	еж. вквнанм св 2. в 4. аoIе.;
4.	в.. ннпъхвнм ев 1. аaкч.
—А ВН РВАМ - Иаpмπαе aкoвин, от отпесоато поео-
.носн риaoс oншв ас стане onъoaτв. иаoлoIτв.
Нзе—резм уши. Нзвирвзм опашка.
—	нзпанвем, виря ннсе., виренм, наперенм,
опереам, наперчвам рззг, еaτоnоaевнм дизл.
Н—СнАв—М СЕ - еж. щръквам
НАСНРЕ— - еж. вирнат
ВАЕНСЕЛМ - еж. надвесвам 1. м 2. зоан.
—авнснаи - а..надвиснал
НАВИС—К— - еж. високо 1. в 2. аoaa.
НАВИТ-’ . вж. запретнат;
2. орен, рззл. еж. склонен
НАВЛАЖНЕН - еж. влажен 1. аoIч.
ВНВЛНЖ—ЕН—СА - еж. влажност 1. анαч.
НАВЛАЖНЯВАМ’ - еж. навлажнявам ев 1. знаа.
НАВЛАЖНЯВАМ2 - Пикeя ннщо дт сткон c-a.oo.
Трябва дз навлажниш плата—, зе дз го изгладиш
добре. Устните й ряха сух— и тя з— навлажни
с —ικα си.
—	овлажнявам2, намокрям, ннквмсвам рз-г.
НАВЛАЖНЯВА— СЕ - 1. ПвкимoIе сн мас сн рив-
псекм е оаапа, ставам еакжно. Стен-т- сз с-
нзвлзжннли. Косата й с- навлажни от дъжда.
Циментът се навлажнява под нае-снаге.
—	овлажнявам се, овлажнявам’, навлажнявам’,
намокрям се, мокря св ннсв,, квася се ннсв:.
разг, накеасенм ев рззз, влажния несв. рядко
ант. — изсъхвам, зαеτхcaе, оинеeхeIе
2. За тчм - марьлeaм тн с влаос, сълзи. При тези спо¬
мен— очно- й се навлажниха.
—	овлажнявам ев, овлажнявам’, влажнея нзсв.
НАВЛАЖНЯЛ - еж. влажен 1. аoкч.
НАВЛЕК разг, н-одобр. - еж. натрапник
НАВЛИЗАМ - в.. влизам 1. и 3. аoαч.
НССЛНИНМ’ -разг. а.. причинявам
НАВЛИЧА—2 рззг. - 1. вж. обличам;
278

2. еж. обувам
НАВ—ДНЕ—НЕ - Зсемасен от oяоaоeт пиoеoиaн-
стео а πеaсет овлмчнcτeo 00—1. Дъждовете ни
докараха това наводн-ние,
—	потоп рззш.
НЛВ—ДНЯВЛМ - ож. заливам 2., 3. с 4. аaαч.
НЛВ—Й - ОΡuнн. мн, ■ Четвърт—·— парчета плат,
оТскн. вълнен, които он ааеескт верху крачола
от глнанoa напоре акр цървули като ·oиIpeцcвooα
нает ет мъжкото оба-кео. Беше орлечнн с брич л
нз краката си имаш- б-ли навои:.
—	навуян, навивки разз.
—АВО—ЯВАМ рззг. - еж. намирисвам’
НАВРЕД - в.. нмвсякъдв
—АВРЕЖДАМ - 1. Пимaмaсeaе вреда нн oсотπo.
Трудно му беше де рзРоти в среда, е която все¬
ки гледа да навреди не другия, Той нл е от хора¬
та., които могат дз ти наер-дят,
—	вредя н-св., пакостя нзсв,— ннпакдcτевнм
ант. —> помагам, оъ—нСетеам, cпoмαπαм. дonρeaнляе
2.	ΗIaacяе cинaα от ннше. Слухое-те могат да на¬
вредят на репутацията ти. Едно необмислено
изказване не политик може да навреди нз до¬
брите ни връзки със със-днит- стран—:.
—	увреждам, развалям прен, рззг.. напакостя-
вам
ант. — оправям, eτзcτIHвeсвaе
3.	еж. увреждам 1. зааа.
V	лп—аесам вора на 0—000 разл, подлагам (елт-
оам, τеиям) крак не 0—000 разз,, oaпиaeям (орт-
ея) мръсно на 0—000 рззз, правя —00 (кае) от
някого рззз, пиaeя (oaоинeсе) снчнао оа 0—000
разг, кем 1. зана.
НАВРЕМЕ - В aнoTхoaeемс, тоеамя мтмнот. Тряб¬
ва всичко де се върши .заремл, Проблемите
трябва дз се решават навреме.
—	своевременно, блмговременно кнлж. рядко,
овреме npcсτcозp.
V	а eинен рззз, oαeиненτв <ес> рззг.
НАВРЕМЕНЕН - 1. Който става, когато оряТеа, кв-
гато н нужна. Нзар-м-нно прибиране нз е-оcл-
тета. Навременни меpнн. Навременна помощ.
—	своевриминнн, благовременин ннuж. рядко
мнт.	ненавременен, интвтнвр-м-и-н, еезврнмн-
оно, oнеaaгвeиненaнa
2. еж. актуален 1. знач.
—МЕРЕМЕ—И рЗ-г. - ож. понякога
—АВРЕ—Е—НОСТ - ож. актуалност ’. зона.
—ЛВСЪДЕ остер, - еж. навсякъде
НАВСЯКЪДЕ - На всяко място мае ле eлмчои мес¬
та. Навсякъде вали дъжд. Търсих тн навсякъде.
Навсякъде ло познават, Навсякъде продават
енсτнuиu.
—	навред, вред разг., вредом оолт-.. всякъди
оолт. рядко, всъди остер,, нмвеъив остер.
мнт. —* никъде, acCa-, нигде
V	пор път и над пет рз-г, ок оъо и кръст-път разг,
оикй (по) пътища я киълτoпъτмщa разг,. он 00—1
ниaaкa (отьпкн) разг., пор (пина) лент я отд (зкр)
лает разг,, лор праг м оса π^π разл,
НЛЕАНКВНМ диел.. - еж. напъхвам 1. зона.
НЛВЧЩА - еж. навой
НАЕЪЖДАМ - еж. развъждам 1. знач.
НАЕЪжДаМ СЕ - 1. орен. разг, неодобр. Πο—-
eaе он, eъаниоeaм а πтaяеo от-eчнлmeт. В послед¬
но време се навъдиха всякакви партии. Каке— ли
не мошеници сл навъдиха. Откъде се навъдиха
толкова много ο-α^?
—	нмnлоgевам се орен. разз. ннодобр, иавъждам
св разл, /нвкезднм св орен.
2. Само мн. л 3 л. лд. еж. развъждам ев
——възбог оолт·. - еж. високо 1. знаа.
НАВЪН - еж. вън 1. м 2. зята.
—МСЪНКН разз, - ож. вън 1. м 2. аaaч.
НАВЪАЕЯ— - 1. Прокарвам връв м-м eиeзоc през
рурке на обувки е под. Навъсенх връзк-ан не
маратонките сл.
—	нанизвам
мнт. —> извървям, ИIаeeиcяе, eзoeзeaе. иaаoиаcαе
2.	еж. нанизвам 1. зона.;
3.	ра-г. еж. вдявмм 1. зоне.
НАВЪРТА— СЕ - ож. кръжа 2. зона.
НАВЪРШВАМ - Достепам тор-а-а-на възраст. Б--
бнто навърши три месеца. Навършвам триде¬
сет родини.
—	ставам3 (не), изпълвам орен, разз,
—АВЪСВАМ СЕ - 1. ож. намръщвам ев 1. зона.;
2. орен, оолт, в.. притъмнявам 1. зята.
ВМСЪССЕ-1. ож. намръщен 1. е 2. зона.;
2.	орен. еж. неприветлив 1. зята.;
3.	орен, оолт. еж. облачен
—МСЪТРЕ - 1. В пределите оа някаква aamβвиннo
мяcmo. дненч от края. Крушата р-ш- навътре а
двора..
—	вътре
мнт. —> навън, вън, oкcъoнa
2. в.. надълеоко 1. с 2. знае.
НАВЯВАМ - в.. довявам
—МЕМА—О - Зс cзиαaсвaнн ат рр-ап—етж-ам- вам
от yeнинaoлm· Навярно се готвят де оспорват
кандидатурата тл. Майка ти навярно чака по¬
кана, за де дойдз на лости, Навярно щн усое-ш.
—	вероятно, сигурно, явно, изглежда, очевидно
—АГ старин. - еж. гол 1. е 2. аaнч.
НАГАЖДАМ - ож. приспособявам
НАГАЖДАМ СЕ - еж. приспособявам се 2. в 3.
аaне.
—ЛГЛЖД——Е - 1. ож. адаптация 2. зоне.;
2.	вж. πпрucедcДбкеееe'τв
НМГЛЖДАЧ ра-г, неодобр, - еж. приспособенец
НАГАЖДЛЧЕСТВО разг. неодорр, - еж. приспо-
eоеeнее?τвд
НАГАЙКА остер, - е.. камшик
НАГАР - 1. Вещество, конто лн отлага, oнcлнπeн. на¬
пластява при o6πнисaн.
—	обгар
2. разг:, еж. загар
НАГАРЧАМ - еж. горча
—ЛГИЗВММ - еж. намокрям св 1. зята.
—АГИЗДВАМ рззг. - ож. украсявам 1. анaч.
НАГИЕДВАМ СЕ рззг. - ож. пременявам св
—АГМЕДЕ— - 1. еж. пременен;
2. ож. украсен 1. аaαч·
НАГЛАСА - Πceхcaнлоo сестояоен нн πomoeaocm.
ооапетеноост за нншo. Нямам нагласа зз учене.
Нужна мн е нагласа, за да мога по-добре де въз¬
приема тнзи стихове·.
—	настройка орен, настроение, настроинос
НАГЛАСЕН - 1. Косто - оинaeниcτнлao oTеecлнo,
еиπнaeзcиaa· Не се лн досещаш, че цялата тези
работа е нарлзснна, Нагласена история..
—	подготвен, натъкмен ре-з,
а
279

2. еж. пременен
НАГЛАСЯВАМ (НАГЛАСЯМ) - 1. ож. подгот¬
вям 1. знач.;
2.	еж. поставям 1. знае.;
3.	рз-г. в.. организирам 1. зона.;
4.	рззг. в.. уреждам 2. зона.;
5.	рззг. е.. настройвам 1. зааа.
НАГЛАСЯВАМ СЕ (НАГЛАСЯМ СЕ) рз-г. - 1.
еж.	пременявам си;
2.	еж. настанявам ев 1. зона.;
3.	ож. врвжднм ек;
4.	еж. наканвам се
НАГЛЕД - На външна вир, оккτo сн eъариcнмα во-
атртне. Наглед отношенията им сз добри, На¬
глед е здрав. Само наглед е равнодушен.
—	привидно, външно, видимо
ант. — наистина, днCcτcemнлoo. ecъщoocm. фнкте-
aнакe. р-кан-
НАГЛЕДСМИ остар. - еж. надзирател
НАГЛЕДЕН - 1. еж. образен 1. анaч.;
2. еж. илюстративен
НАГЛЕДНИК остер, - еж. надзирател
—МГЛЕД—ОСТ - еж. оеаαзед?г 1. зона.
НАГЛЕЖДАМ - 1. ΗкTлюднeaм. сан—я ооендноеноо
не aскoπв вам cълmвсoeнmo ен нещо, като eocеα-
caе де ан им сн ласа— oншт лошо. Наглеждай
децата, докато сл върне, Наглеждам яд-н-то
дз не загори.
—	надзиравам, гледам
2. еж. контролирам 1. зана.
V държа пор (мапеa. оа) око (пас) aянвπв. нншo
разз,, нн eзпвcкαе от (из, eаnтд) оеетн ае 0—00
рз-г., нн eзрвлкaе от (из, сзлер) очи (око) няко¬
го разл, eмaе под oоo разз, eмaе пред пас рззз.
към 1. аaнч.
НАГЛЕЖДАН рззз. - еж. надзирател
НАГЛЕЦ разг. - еж. нахалник
НАГЛОСТ - вж. нахалство 1. знаа.
—АГ—ЕЗДЕА— СЕ рззг. - а.. змонездвнм се 1.
знае.
НАГ—ЕТЕНОСТ - еж. напрежение 1. знсч.
НАГНЕТЯВАМ техн·. - е.. компресирам
НАГНЕТЯВАМ СЕ - еж. наострям ек 1. знач.
НАГ—ИВАМ - вж. загнивам
НАГНОЯВАМ - еж. з^ноявам
НАГН—ЯСЕАМ нар. - еж. з^ноявам
НАГОВАРЯМ (НАГОЕОРЕАМ) - О птвтр-н-
eзкIаeaм. eадyеcaм мотпо анщт. Наговорих лм
всичко, което се Ре събрало а душата ми. Кой
зна- какво й н наговорил -а мен. Тя наговори куп
глупости.
—	наприкнавнм, изприказвам разз., надумвам
рззг, еаеъбрем рззг, ннбкрбоавнм разз,. оре-
нерр, нндърдорвам рз-г. ор-н-рр, нмдркн-
квам рззг. ореннрр, ннбръщолевям разз. гру¬
бо, ннnлемnвнм рззг. лрубо, наплещвнм разз,
лруро, наерътвям рззз. прен-рр, ннхортувнм
нар, нмдъдрям дизл. орлнерр.
НАГОВАРЯ— СЕ (НАГОВОРЕЛ— СЕ) - 1. еж.
уговарям ек;
2.	вж. наприказвам се
НАГО.ЛЕММЕЛМ рядко - в.. навдрявам
НАГОН - ож. инстинкт
НАГОРЕ - 1. В пвcoоα кем ов-гвляеa eecoaмaa. кем
ов-селокв поаожнаен с военсоа acoeс. Тръгвам
нагоре към върха.
—	нннагоре иазг.
мнт. —> надолу, aкoнделв. аа—оан
2. в.. високо 1. знач.
НАГОРЕН ра-г. - в.. нанш-орин
НАГОРЕЩЕН - 1. Кост- - силов нагрят. Нагоре¬
щена ютия. Нагорещена oачнз. Нагорещен въз¬
дух,
—	нажежен, cгдаещвн, знгорещен рядко
// Който има .μο— τнеониaτcиα. Нагорещен ас¬
фалт., Нагорещени плочки.
—	нагрят, напечен
2. орен:. Който н изпълнен а гoляеo oanинжнoeн, ceа-
бурн. Атмосферата е много нагорещена,
—	нажежен орен, енелекτризнаае орен:.
НАГОРЕЩЯВАМ - 1. Πиaeс aншв -е стане πoиншo.
Нагорещих ютията·. Слънцето оaгоp-щявaш-
броннте.
—	нажежавам, егорещявам, заодрешевнм рядко
ант. — изстудявам, охлаждам
2. орен·. Πинpeзeeоeαм силна възбуда, напрегнатост.
Думите й отново назорещИхз атмосферата,
—	нажежавам орен,, еавлекτризиаам орен:.
мнт. — охлаждам
—ЛГОРЕЩЯЕА— СЕ - 1. Ставам парещ. Земята
сл е нагорещила под пал-щит- лъчи не слънце¬
то. Асфалтът се нагорещи,
—	нажежавам се, cгореяевнм се, /нгдрещявнм се
мнт. — изстивам, охлаждам се, мзcτcдсeαе ен
2. орен:. Изоълeaе сн а πoляеo aкюинднoeн. сезТу—с,
oкпинπoamocm· Атмосферата а залата се наго¬
рещи до краен орнднл.
—	нажежавам св орнн, навлектре/ирам се орен,
НАГОРНИЩЕ - мCcoв вес пет, овCmт βτ^— наге-
ИΗ. Колата трудно ще се изкачи оо това нагор¬
нище.
—	ннннодрннще рззг., стръмнина разш.
ант. — надолнище, aaaapтлacшн, cnеcо. ондолещн
НМГОРЧМВА— - еж. горча
—АГОСАЯЕАМ - еж. гощавам 1. е 2. зана.
—АГРМБЕАМ - разз. рззш. ож. грабвам 1. зона.
НАГРАДА - 1. Нещо, оoнτo сн -сек аякомв за аaе-в-
ге, nвcτcднoeс сее зс aoеин cceищннa работн.
Държавна награда, Първа награда, Предста¬
вям някого за награда.
—	отличие, при/
2. орен:, еж. възнаграждение 2. аoαе.
НАГРАЖДАВАМ - 1. Дaeaм. πиeлъдaaе oяквеy
oαπиapα. На фестивала наградиха наша nнαuиз.
—	премирам2
2. в.. възнаграждавам 1. зона.
НАГРЛМАДЯВАМ рз-г. рядко - еж. натрупвам
1.	знаа.
—АГРИЗВЛМ - вж. наяждам
ННГА—ИЕЛ— СЕ разз, - еж. намръщвнм св 1.
аaaa.
НАГР—ИЕН ра-г. - еж. намръщен 2. анαa.
НАГРУЗКА нежел. - еж. заетост
НАГРЯВА— - 1. еж. затоплям;
2. еж. напичам
—АГРМА - еж. нагорещен 1. знач.
НАГЪВАМ - 1. Правя aншo оа оaτoeн, за да oaмкaс
оТнма му. Нагъвам одеяло. Нагъвам nонpuαнa.
Нагънех орането,
—	сгъвам, ?днплем, длпля несв, надиплям, гъна
неси, скатавам разг., накнтмвам книж. рядко.
сплашам нар.
280

ант. —» разгъвам, раздиплям
2.	Πиaeя нещо оа πьoоe, чyюоe. Нагъвам завеса. На¬
гъвам волан не рокля. Шивачката нагъна пола¬
та.
—	надиплям, иепля ннсе, начупвам орнн:, наби¬
рам', дрнпирнм
мнт. — изправям, впeeке. изоъeαе, изопвам
3.	Πиaeс ок πeaоe мека сее тенит повърхност. Вятъ¬
рът нагъва водата нз езерото, Дъждът намо¬
кри влсао—нa и ло uелuuе.
—	надиплям орнн, иипля несв, орен, нaгъревaм,
гърча н-св, къдря ннсв. орнн, ннкъдрям орен.
набръчквам орен,
4.	орзн. резг. грубо еж. ям 1. аoaч.
НАГЪВАМ СЕ - 1. Зс динхα, плат е лор. - лτaeaе
от πeoоe, рсюлс. Духна вятър л ндинлят край не
завесата се нагъна, Защо така ти сн е нагънала
полата?
—	надиплям св, иunъе св ннсе, набирам св
мнт. — изпъвам се, впъeне се, обтягам сн, cаoоeaе
ан, oпeaе ан
2. За земна повърхност, петнени, хълеoeн е пер. -
иαапoлoднo тем eълoвoеиaане, oTинаyeIе въл-
ooвбиaанI лeoeс. Ниск-т- хълмове а полите не
Балкана се нагъват надалеч,
—	дипля ек несв:., надиплям св, гъна се ннсв.
НАГЪЛ - еж. нахален 1. е 2. знаа.
Н—ГЪЙТВАМ - е.. гълтам 1. зона.
—АГЪЙЧАЕАМ нар. - еж. скарвам се 1. зона.
НАГЪНАТ - 1. Който - оа много катове. Нагънат
плат, В раклата —мз нагънати дрехи. Нагънато
оране.
—	сгънат, надиплен, сдиплен
2. еж. вкънддбааавн 1. зона.
—НГЪАБВНМ - 1. орен. разл, ож. ангажирам 1.
аoαa.;
2. орен. разг. еж. възлагам
Н—ГЪАБВАМ СЕ - 1. рядко еж. прегкрбвам се 2.
зааа.;
2. разл. еж. наемам ев
НМГЪАБЧШВЛМ СЕ рззг. рядко - ож. прегърб-
вам се 2. зана.
—АГЪАИЕАМ - 1 . еж. набръчквам 1. аaαa.;
2. с.. нагъвам;·.. знач.
ННГЪАИВАМ СЕ - еж. набръчквам ев 1. зана.
ННГЪАЧЕН - еж. набръчкан 1. знае.
НАГЪСТО - На мнeоe разто-янея —рап от друго,
много Тлязо -рее до друг. Нагъсто израсли Рор-
чнта. Лястое—чк—ае се накацали нагъсто една
до друле.
—	гъсто, начисто рззл,
мнт· —> нарядко, иядкo. τво-maе, τcо-maен
НАГЪЧК—Н рззг. - ож. препълнен
ННГЪЧКВН— рз-г. - еж. натъпквам 2. аoнч.
—-1. Поенчн от aншo. Д-а-аc има телло над
нормата. Това е над моите възможности.
—	свръх
мнт. — под
2.	За нoлcчнcmeo - оo-πoляе Трос от оосванася а
ееслетнлаето мас еъшнcτeeτнлooτв· Чаках над
две часа. Мостът н дълъг над километър,
—	повнчи от
3.	в.. върху
НАДАЛЕКО - ож. дмличи 1. зона.
НАДАЛЕЧ - ож. дмлечи 1. зона.
НАДАЛЕЧЕ - еж. далечи 1. зона.
НАДАЛИ - За иаиaа от лъеaнacн. oнceoвиaoлm· Тези
в-чер оой надали щн дойде.
—	едва ли
НАДАРЕН - еж. даровит 1. зана.
НАДАРЕ—ОСТ - ож. дарен
НАДАРЯВАМ - еж. дарявам 2. е 3. знач.
НАДБАВКА - 1. еж. премия;
2. ож. добавка 2. знач.
НАДБЯГВАМ СЕ - Оелт—заеам он с някого е Тяга-
он, т—анон. Децата се надбягваха с нcлрездaчз.
Хайд- дз с- надбягваме,
—	нндеечкам се, надгонвам св
НАДВЕСВАМ - рядко еж. надвесвам 1. зона.
—МДВЕСВЛ— СЕ - еж. надвесвам 1. зона.
НАДВЕСЕН - еж. надвиснал
НАДВЕЧЕР - Вее eиненoo nинpc ceнчнисcaoн, еIл-
кт преди да наточен внанр. Надвечер ще дойдем
озк. Надвечер -. а той все още работи.
—	привечер, знник понт,, икиндия нар.
НАДВИВА— рззг. - 1. еж. побеждавам 1. и 2. знач.;
2. орен. еж. превъзмогвам
—АДВНСВН— -1. Ув—сеам вам вися, стоя eзpapнo.
прострян нар oншo мас нар oсоoπт. Клоните на
чер-шатз надв—саза над улицата. Нздвисвзм
над пропаст, Над нас н-бето е надвиснало.
—	надвесвам се, навиевнм, надвесвам рядко
2. орен:. Зс Т-рт, вокcaвcτ. запееха, нещастен е под.
- oнеминм сн е нноccинaеoeнaα елcавcm де oсотπo
вам нншo. Над мен надвисна неочаквана опас¬
ност,
—	накисвам
НАДВИСНАЛ - К-сто - eадapнo вам еесе нн— aнше
РИyπo. Надвиснала стряха, Надвиснала скала,
Надвиснали клони,
—	надвеевн, накиснал
НАДВИШАВАМ - 1 . еж. надхвърлям 1. зона.;
2. орен, еж. превъзхождам
НАДГО—ВММ СЕ - еж. надбягвам се
ВМЕЕААВМ- 1. Уенлмааеам т-плото вае ръста см,
ставам по-тежък вам ов-ceлво. релео. Наддал
съм три килограма, Водорзслиал сз наддали зз
една нощ—.
—	придавам
2. ож. наставям
НАДДЕЛЯВА— - 1. с.. побеждавам 1. м 2. знач.;
2.	орзн, еж. превъзмогвам;
3.	орен, еж. господствам 1. знае.
НАДЕБЕЛЯВАМ’ - 1. Отвеем пинокaнao, а-кра-
сеет деТна, oαmиyлeне тлеттеом. През зимата
много надебеля, пусна корем. Внимавай дз нн
надеРзле-ш.
—	напълнявам, затлъстявам, зндеееъевнм’
разг, ошишкавявам ра-з. ошишквам ев разг,,
охранвам се, угоявам св, енτлкeτявнм рядко,
нашишквам се рядко
мнт. —> отслабвам, eзеeищaeсcке. емъищаcяeам.
eзо-ьoщaeсeaм, oкльoщнeяeне. зaмъищaeяeaе.
eзовеoα-яeaе
2. Ставам пеене, пр-аоТ-вам заеба-нс форми, над¬
давам ок тноео. Много си слера—, трябва малко
дз надеРелнеш.
—	напълнявам, закръглям се рззл, знолнжgнм
св рззг.. наливам се орен..
ант. —> отслабвам, мзаеаявнм, втенявам, emIaяeке
сн, cеъоeaе сн
V хeъиaсм (mеияе, лaaгaе) <енco> оа герба се
а
281

разг, eиeаcaе (cъеeиaм) лос разз,, наклал тем
eиατрззр,. към 1. знач.
V aaπлa.paм (тπaaдpaм. лъееам) нoлъек разз,. аa-
πлнддaм (лeceαе) оваинama разз,, оваaчниeяeке
гиненoк рззг. към 2. знае.
НАДЕБЕЛЯВАМ2 - Πиαeс онщо да стане по-дебнао
от оинpe. вcнлeaaeaе днбнлмокта аа oншт. На¬
дебелявам вежди с молив. Надебелявам букви.
Надебелявам линия.
—	удебвлявам, задневлявнм2 рядко
мнт. — изтънявам, oτeасeае
НАДЕЖДА - 1. Чувство на cаeнеooI св—рнавот, чн
нншв .-лаят ще етан—, щн ен —съществс. Живее
с наднждзаа. чл ще оздравее. Надеждите ни не
се оправдаха,
—	очакване, упование полт,
ант. —> безнадеждност, omчнсaeн, cенаcниннвеo
2.	еж. вяра 2. знач.;
3.	орнн. еж. вероятност 1. знач.
НАДЕЖДЕН - 1. а.. сигурен 1. анaч.;
2. еж. достоверен 2. анIч.
НАДЖНСКВАМрззг. - еж. натъпквам 1. и 2. зона.
НАДЗИРАВА— - 1. еж. наглеждам 1. аoαч.;
2. еж. контролирам 1. знач.
НАДЗИРАТЕЛ - Лсцн, евят- a-e.o-CT н да еа-зм-
рнсн, да аапе-жде аякого сам ннше. Надзирател
а пенсио., Надзирател е затвор.
—	надзорник, наглеждан рззз, нмгледенч ос¬
тзр, нагледник остзр.
НАДЗОР - 1. Ηк6-юaнoeн. еерзсресвнн, o6яоo. с ог¬
лед оа нвomиoл върху сествяаентв ок oсоoπв мас
нещо. Той се мъчеш- де с- освободи от надзора
нз родно-лиа- си.
—	опека opлu.. опекунство орен.
2. еж. контрол
НАДЗОРНИК - еж. надзирател
НАДЗЪРТАМ - еж. надничам
НАДИГАМ -1 . еж. вдигам 1. я 2. знач.;
2. еж. повишавам 2. знач.
НАДИГАМ СЕ - 1. еж. вдигам сн 2. зачч.;
2.	еж. ставам’ 1. знае.;
3.	еж. увеличавам ев 3. зона.;
4.	орен, ож. въставам 1. знае.;
З. разг. еж. еажннчн
НАДИГРАВАМ - орзн, резг. ож. надхитрявам
НАДИМЕ— рззз. - еж. опушен 1. знач.
НАДИПЛЕ— - 1. Косто е а рилам, ηκΤο^ олохс,
ауркм. Надиплена завеса. Надиплена поле.
—	набран, дрнпнрмн, начупен орен,
ант. —> гладък, -01040, изпънат, eаoоoкτ
2.	еж. нагънат 1. aaaч.;
3.	ож. вълнообразен 1. зята.
НАДИПЛЯМ - е.. нагъвам 1., 2. я 3. знае.
НАДИПЛЯ— СЕ - еж. нагъвам св 1. я 2. зона.
ННДНРАМ рззз. - 1. еж. накъсвам 1. зона.;
2. еж. нздраекеам 1. зана.
НАДЛЕЖЕН кенг: - еж. съответен 1. зона.
НАДЛЪГВАМ - а.. надхитрявам
НАДЛЪЖ - еж. надълго 1. зннч.
НАДМЕНЕН - 1 . Каста оиoяcсeα вля мзиaaяea чув¬
ство зс оинeъахcдеoeв, оинaнеинднocн оeе aиy-
пион. Тя л много надменна л не общува с никого·.
Надменен началник. Н- понасям надменната
простещина.
—	високомерен, горделив, горд, самомнителен,
282
надут орен. разг, неодорр., важен ορ-Η. разг,
н-одобр, наперен разг, ирон, ннфукмн разз, н--
одобр.
ант. —> скромен, свит
2. К-Сто маиaасoα превезх-рство, прнзр-амн, пренн-
Tинжнoeн· Надм-н-н поглед. Надм-нна усмивка.
—	високомерен, пренебрежителен, презрителен
V	онр—рно като пвяк (петна, ласа) рз-з,, от царя
пo-πвлсм рззг. към 1. зона.
НАДМЕННО-С чувство зс оинeъахcдcoec· Държа
се надменно, Гледам надм-нно,
—	високомерно, горделиво, гордо, надуто орнн.
рззг. ннодоРе, важно, наперено разз. ирон,
нмфукано рз-г. н-одобр. нависоко орен., рззг,
отвисоко орн., ре-л.
мнт. —> скромно
V	е в-рента (в-впонтн, езряпааоа) п-сва рззз. с 0—^
яат овс рззг.
—АДМЕН—ОСТ - Пр-зриТн-ао и оинaн6индemнлoo
-тн-ш-ам— кем -рег-тн ртрерв оиноIднoв Ηγο-
еоев зс превъзходство. Тя не дружеше с тези
хора, защото тяхната надменност я оскърбя¬
ваше. Сл-д като зо уволниха, надменността му
изведнъж изчезна.
—	високомерни, горделивост, гордост, самомне-
τвлед?τ, нмиутоет резг. неодобр, високомер-
ност рядко. важност орен·, разз. неодорр,. напе¬
рено?. разг. ирон:, ^фукано?! разг. uеcдcΡp.
мнт. —► скромност, освовет
НАДМИНАВА— - 1 . в.. задминавам 1. я 2. зона.;
2.	еж. надхвърлям 1. е 2. зона.;
3.	орзн рззз. еж. превъзхождам
—АДМ—ГЕНМ ниuж. - ож. превъзмогвам
НАДМОЩИЕ - еж. господство 1. знач.
НАДНИКВАМ - еж. надничам
НАДНИЧАМ неси. - Ге-ртм вTиоo. прйз oншo, зт
киaoов eинен. Все по-често надничаше ор-з ра¬
мото мн в τнаезднзmз. Надничам прнз прозо-
ениз, зз де видя нзнеc правят децата на двора.
—	надзъртам, поглеждам а несв., надниквам а
ннсв, заничам нар.
V	хeъиeсе нрне oоo разл,
НАДОВЕЖДАМ - Вoдс, poeндpaе мoваeaa сам
всмекв. Надоеели и ж-ниа- си не ориемз.
—	надоеличам рззз. ннодорр, надомъквам рззг.
неодобр.
НАД—ВйНИАМ разз, нзодорр, - 1. еж. надокар-
внм;
2. еж. надовижднм
ННД—КААВММ - ДвнIиeaм πвaсев оoлмчнлmeв вт
нншo или мотоо нншα. Кезртирзнтът надокаез
отнякъде провизии и постелки,
—	надонасям рз-з,, нндомъквнм рззг. н-одобр,
наддвъuеам разз. н-одобр,
—АД-ЙЕ диел. - еж. надолу 1. аaaa.
НАДОЛЕН разз. - еж. нанадолен
НАДОЛИЩЕ дизл. - с.. надолнище
НАДОЛНИЩЕ - Мсcmв вае пет, който върви аа—е-
ау. Спускам- се с колата оо надолнището.
—	нанадолнищи разз,, стръмнина разш. спуск
нар, надолищи диел., нанадолищи длал,
ант. — нагорнище, aaaIπoиoeшн
НАД—ЛЧ - 1. В посока кем nв-oecоo есcoo. Тръг¬
вам надолу към реката. Самолетът бавно се
спуска надолу.
—	нанадолу рззг, надоли дизл..

ант. — нагоре, еваегорн
2. разш. вж. вниск '. знач.
НЛДО—ЪКЕЛ— рззг. неодобр, - 1. ож. надокар-
вам;
2. с.. надовиждам
—НД—НАСМ— разг, - еж. нниокнрвнм
НАДПРЕВАРА - с.. съревнование
НАДПАЕЕНАЕНМ - вж. задминавам 1. знае.
НАДПРЕВАРВАМ СЕ - еж. eк?!езαвαм св 2. анaе.
Н—ДПРЕЕ—АЕА—Е - в.. ι^^^κ^ηη
НАДРАН разз, - 1. еж. изпокъсан 1. знач.;
2. е.. издраскан 1. знач.
НАДРАСКАН - еж. надраскан 2. ааaе.
НМДААСКЕА— - еж. н/ирнсккам 2. зята.
НАДРАСТВАМ - орен, разш, еж. надхвърлям
2.	знае.
НЛДАЕБНЕН - ож. надробен
НЛДАЕБНЯЕАМ рядко - еж. енgрдбевмм
надробен - Който - ок дребни енлоe naиенoк, оь-
ловн. Надробен хляб. Нздрор-но сирене.
—	раздробин, надребнен, натрошен
ННДРОБЯСАМ - Πиaeс oншo оа еαлоe ньcвeн, рaи-
н-тн. Надробих сир-н-то. Куршумът н надробил
костта му. Не надрорявай много з-леичунз зз
гювеча,
—	рнвирдеевнм, дробя несв,, ?gрдбевам, натро-
шавам, енcегневам, ситня несв., нмдрвбня-
внм рядко, дрибня несв. разз, рядко
НЛДАЪНКЕ—М рз-г. пренебр, - вж. наговарям
НАДРЪНКЕАМ СЕ рззг. орлнерр. - еж. ннпрнкнз-
вам ен
НАДСКНИН— - орен, книж, еж. надхвърлям
2.	зона.
НАДСЛОВ книж. - в.. заглавие
НАДСМИВА— СЕ - 1 . а.. присмивам ек;
2. еж. осмивам
НАДТНЧССМ СЕ - еж. надбягвам ек
НАДУВАМ - 1 . ож. издувам;
2. орен·, рззг. еж. првбвклнеавнм
НАДУЕЛ— СЕ - 1. ож. подувам ск;
2.	прнн. разг, само несв, еж. важнича;
3.	орен, ра-г, само са. еж. възгордявам се
НАДЧМВНМ разл. - е.. наговарям
НАДЧМЕА— СЕ рззг. - 1. ож. уговарям ев;
2.	вж. ваа^^^^кавк^м — св
НАДЧМКЕН— рззг. - е.. натъпквам 2. знае.
ННДЧ—КЕАМ СЕ рззг. ирон·. - с.. преяждам
НАДУМАН нар. - еж. укор 1. зонч.
Н—ДЧПЧВ—М - 1. Душен много oншк -ля вамеко.
Хулиган— надупчили гумите нз колете. Молци¬
те могат де надупчат др-хит- а сандъка,
—	изиупчвнм, евπоgсπевнм, наронндсnчвнм
2. е.. нмбождам 1. знач.
V oαпиαouе ок инщнτв (инщнmнa) разг. кем 1. знаа.
НАДУ- - 1. еж. подут;
2.	прен. рззг. неодобр. а.. надменен 1. зине.;
3.	орен·, еж. внcокдпнрен;
4.	орен. а.. преувеличен
ННДУТО - орен. разз. ннодобр. еж. надменно
НАДУТОСТ рззг. н-одобр. - е.. надменност
НАДУ ШВАМ 1. О -е-аяе—нт- ле влншaе, иIаnвз-
oαoαе, икзлeеaeaе aскaоea еeиeзек. Недушаз.м,
чн пърж-а- риба, Кучето надуши зеанз.
—	подушкам, ромиан?внм, намирисвам2 разг.
2, прен. Усещам, nиндyπαждaм. овдиaзеeике oншт ле
oсоaоee оиeаoкцe. pвcншaм сн зс oншв мае зс оя-
овπв. Надушил -. чн нещо се готви срещу нзло.
Внимавай дз нл надушат, чл имаш пари,
—	подушкам орен·., помернсвам орен:, разг. на¬
мирисвам2 орен·, рззг.
—АДЧШВЛМ СЕ рз-г. cΡлнн. мн. - еж. подушкам св
НАДХВЪРЛЯ— - 1. Имам колменстео, иaаени м
пор., нтCoo е no-πoлсе от трр-релена мсиоa. Ат¬
мосферното налягане днес надхвърля средното
за м-снца. Сумата надхвърля половин милион.
—	надминавам, превишавам, надвишавам
2.	ΗкдeмщacIе —лреа-ана- πиαaяцe. ринднлe, eинмн.
С по-зияоз си Ботев е надхвърлил времето си.
Той отдавна е надхвърлил сеоите най-добри
възможности.
—	надминавам, надраствам орен. разш., надекн-
чам орен, ноuж.
3.	в.. ереизпълеевнм
V емoкeaм оаекоа разз, кем 2. зoαч·
НАДХИТРЯВАМ - Уcряeaе а хитрое· де eаеaмс
ояктпо. Някои сн надяват де надхитрят държа¬
вата—, като не сн плащат данъците.
—	и/хитрям, еаgлкгвнм, изигравам, надигра¬
вам прнн. рззг,, нздевдлявам рззг.
НМДЧ—ВеШКН - еж. eркхчовешкu
ННДЪДРММ диел. ор-небр. - еж. наговарям
—АДЪДРЯ— СЕ диел. оренебр. - еж. напрекн/внм
ев
ННДЪЛБОК— - 1 . Не знаем-телно иaаcooсoмн от
екналото оeе eemинщoвеΌoa оа oяоккea мнсоовст
е хвиeзoooaлoa пвстка. Тн навлизаха ас- по-нз-
дълРоко а горете. НaдълΡонc е земята сл крият
огромни богатстве.
—	дълбоко, навътре
2. орен.. В c■ъкивeнoмmн. cоимmemн пoемcлe. чуесоеа.
Н- вземай нещата τcлнcвз издълбcно. Мъката
npcоuнвзш- нaдълбоно а сърцето му.
—	навътре орен:.
НАДЪЛГО - 1. На дължина, оо ре-пате 000—4 вам
страна ок нншo. Градът с- простира надълго.
Разрежи плата надълго.
—	енилкж
ант. — нашироко, евшир
2.	еж. подробно 2. зотч.;
3.	еж. обширно
ННДЪ—ВМ— рззз. - еж. набивам’
—НДЪ—ВМ— СЕ разз. 1. е.. блъсвам ск;
2. зруро в.. преяждам
ННДЬРДОАЕА— рззз. пренерр, - еж. наговарям
ННДЪАДОАЕММ СЕ разз. пренерр. - еж. нмпри-
казвам се
НАДЪХВАМ рззз, - е.. настройвам 3. зана.
НАДЯ несв. нар. еж. наставям
НАДЯВАМ - 1. Вmeкeaе, oкръхeαе оТскн. oншo
no-щeиoкo с онщо ов-Όсcoo, шо-мкако. Надявам
нз коня хзмуа. Надявам халката на пръста си.
—	нахлузвам разз.
ннт. —> изхлузвам, мзеcлcIе
2.	еж. обличам;
3.	еж. обувам
НАДЯВА— СЕ - 1. Имам оадн.да, чн онщо ще сте¬
не, щн сн слуаи. Надявам сл. чл той ще м- пока¬
ни на сеаоРата сл. Надявам се скоро де полу¬
ча писмо. Надявам се да ме назначат нз таз—
длъжност:.
—	очаквам, чакам,вярвам
2. С орндл. не. еж. аαвенτнм2
283

ННЕДН— разг. - в., заедно 1., 2., 3., 4., 5. в 6. анaч.
Н—ЕДАЯСаМ - Сoкcaе оo-πoaяе, ов-нaьи. еTeоo.,
като иαcoa и yeнлeaαeaе иαаениa см. Това лято
гроздето бързо наедрява, Прасковиа- наздря-
вет. Децата вече нз-дряхз и дрехите им окъ¬
сяха.
—	едрея неси,, нараствам, еагдлемевнм рядко,
наливам ен орен·., зноолвмявнм рядко, внедря¬
вам длал.
ант. —> смалявам се, намалявам
—МЕЖВММ - Πиaeс онщв (козснс, бар-в я др.) да
oacmиъхoн, ре щрекан. Котката наежи нозлоa.
Неежвам родлл.
—	ежа неси.— ен!наалвжвнм рззг.— накокошин-
вам рззг.
—ЛЕЖЕСМ СЕ -1. еж. настръхвам 1. я 2. зона.;
2. рз-з, в.. наострям се
НАЕЖЕН - еж. настръхнал 1. и 2. знае.
НЛЕЛЕКТАНЕМРАМ - прнн, еж. нагдреяевнм
2. аoαн.
НАЕИЕКТРМ3ИРАМ СЕ - прен, еж. еаодаеще-
внм се 2. знач.
—АЕЛЕКТАМЗМАА— - орзн, еж. нагорещин 2. aaαa.
НАЕМ - Орре-ел-нс cyек, —•0 някой плаща оа
лo6cτcнoмок. тбcоa. персодмаио зс eиненaoв
ролзваон оа онщо. Наемът не квартирата е
висок, Този месец не съм платил наема за мз-
лезинз.
—	кирия оростонар.
НАЕ—А— - Πиee-eчaе някого да eзeъρщe oякaнea
ИIееoI оиe coocвинoc вллвeeс· Наемем майстор
да ми измаже Ρίματα. Наемам строителни ра¬
ботници. Нз-мам детезл-дечка,
—	взимам прен·. разз,, ангажирам, ?пнзaревaм
рззг, сeлавям нар, пазаря несв:. разз, ци^вам
нар,, цаня н-св. нер, глнвевнм остер.
мнт. — освобождавам
НАЕМА— СЕ - Πвнмaе зaдeлднoeн да aaоиαeя,
ре cаcъищa oншo. Никой не сн наема дз свърши
тази работа, Когато сн нае де защитава под¬
съдимия, той стана невзроятно енергичен, На¬
емаш лн се де напишеш материала? Наех с- с
една н-приятна задача·.
—	заемам се, енокабвам ек рззг, ангажирам ен,
заангажирам се, натоварвам се разз,, задъл¬
жавам се, връзкам се орен·, разл.
ант. — освобождавам се, вτъиeacαе сн, маеeкeке
ле, eзTягeке
V eзнеке (оoнмне) ок ше-щят- се рз-з,, cзнене от
герба ле рззг.
НАЕ—ЛАЕЙ - Лице, конто плаща oкне. зс да оoeа-
са кeaиmeик. aнpoeжяе eеoτ в пор. Ни- ж—ве-м
като наемател— в тази къща, Тя Ρ- в добри от¬
ношения с наемателя сл.
—	квартирант, кираджия npcсmcнap.
ант. —> наемодател, хазяин
НАЕМЕН - К-Ств оивдaea труда си cиншc аaолaшк-
он. Наемна войска. Наемен ури-ц.
—	платен
НАЕМОДАТЕЛ - Лице, оoнτo даек овд oкне .—λμ-
щн, швмншнoeн, еaoкзeo и пор. Не-модат-лят
ще ни изгони, ако не платим навреме наеме,
—	хазяин
ант. —* наемател, кcαиmeикoτ. кeиaд.eя
НАЖАЛЕН - еж. опечален
Н—Ж—ИЯВ—М - еж. натъжнемм 1. анач·
НАЖАЛМВАМ СЕ - еж. натъжнвам ев 1. аaaч.
НАЖЕЖАВАМ - еж. нагдрвяевнм 1. е 2. зоне.
НАЖЕЖАВАМ СЕ - еж. ннгдрвщевнм св 1. е
2. знач.
НАЖЕЖЕН - еж. нагорещен 1. е 2. аaαч.
НАЖИЕМВММ СЕ - Πинкaиeaе живота се -ле ечат
от него -обрн, хc6кeo. omдкeaе ее оа шиeсmaм cа-
жееяекоея до насята. И той., ако не с- наживя
-	жени, кол—, път-шествия, лукс.
—	отживявам сн, ннсвитувам се дизл.
—-ЖУЛЕНМ рззг. - 1. с.. натривам 1. знаа.;
2. еж. набивам 1
ННЖУЛЕАМ СЕ рззз. оеcдcΡp. - еж. напивам се
НАЗАД - 1. еж. обратно 2. знае.;
2. е.. отзад 1. зона.
НАЕНД—НЧАВ - еж. консервативен
НАЕСД—НИАС—СТ - 1. ож. консерватизъм;
2.	еж. изостаналост	'
НАЗВАНИЕ - Слоснлоо вбозокчнаен оа шинpенmя.
сeлнoeя. географски овoсoмс е др. На-ван-е не
град. Название не улица.
—	име, наименование книж.
НАЗДРАВИЦА - Блαoвоoж—oмн. оoнoo сн шинoм.
мaоIзeI от някого зс онщв мем aскoπв. лепровс——-
ао с омнон от алкохолно п-омн. П—я наздравица
зз младото семейство. Вдигнаха ое-дpеαuиu зз
успеха на фирмата,
—	тост, напивка рядко
—ЛЗИДЛВАМ кнлж, - еж. поучавам
НАЕНДАННЕ кнлж. - 1. в.. поучение;
2. с оредл·. зе. еж. поука 1. зааа.
Н—ЗНД—ТЕИ рядко - еж. наставник 2. знае.
—АЗИДАТЕиЕн книж. - 1. еж. поучителен 1. знач.;
2. еж. наставнически
НАЗНАЧАВАМ - 1. еж. предписвам;
2. остар, еж. насрочвам
—ЛЗ—ВНЕАМ - еж. наричам
НАЗОВАВАМ СЕ - еж. казвам ск
НАЕОАЕНМ рз-г, - еж. принуждавам 1. знаа.
НАЗОРВАМ СЕ рззг. - еж. насилвам ев 1. анαч.
—АЕРЯВАМ - орен. За емce-. мpнс. р-ш-н-н е пор.
-	е оивцнc съм нн поетно-нно вфoиесoн, oчниoI-
снон. Вс- ное— л нови идеи назряваха в главата
му. В ума му нззряезш- смел и опасен плен,
—	оформям се, ария нлсв. орнн:.— съзрявам орзн:,
сврявнм орен.
НАЗРЯЛ - прнн. е.. актуален 1. анaч.
ННЗЧБАЯМ разз. ирон:. - еж. наизустявам
НАЗЪБЕН - еж. зъбчат 1. е 2. аoaч.
НАНСЕН - 1. Косто лесно ан aвeнисea оа диyгм-
тн, втааля он кем соек— е елееко с нмот- сърце.
Наивна н и затова л-сно може дз бъде манипу¬
лирана Не Ръд— аcлнcвз наивен, нл вярвай на
обещанията и.
—	простодушен, доверчив, лековерен
мнт. —> мнителен, андоверема, подозрително
2. Който маоaзсeI ритcτopещмн, р-внрнсстсо. Тя ло
гледаше с озuеоuτе си очи. Наивна усмивка. На¬
ивно u-езж-нна·
—	доверчив
мнт. — хитър, хumиoyенa, -^40, дсeoлмτ
// недоверчив, oнeсиcaш
V cанеI (риuнеa) вавект зн ееста евoнτк книж.
кем 1. зотч.
—ННСНТЕА ниuж. - еж. наивност
284

ННИЕННК - Чеанк, коСто - 01-0-0, каста оивсeсea
04—00000. Голям нauαнuн -, неор-къснато го лъ¬
жат., чн щн му увеличат заплатата, и той им
вярва.
—	балама рззг. пренерр., лекдвваник рядко. лап¬
нишаран резг, прензрр, лнпнимухн разз, оре-
ннбр,, хапльо рззг. орен-бр., шаран пезн. разл,
npеинΡp., балък жарл, балам^ник жарг:, ли¬
вада орн., жарг.
V	о—сноа амекра рззг. ирон·.
НАИВНОСТ - Склонност ра ан eяиea от еснкипо е
всичко. Каква наивност дз смята, че щн му опрос¬
тят дълговете, Пострадах от наивността си.
—	простодушии,	паоeτддбшнд?!,	наежете!
книж,, доверчиво?, ликоверие, лековерност
ант. —> мнителност, oндoeниеeeoлm. овдваииoнл-
оост
V	лвещенч оиваmoma книж.
—ЛИГРЛЕАМ СЕ - рззш. еж. налудувам св
НАИЗУСТЯВАМ - Ηayчαcaе анщо осезуст. Наи¬
зустих о^^и^^теорзнието,
—	/пустякам разл.
// ЗαyчIeαе поете наизуст анщo. без иaаеcиaнн, мн-
хкаваат. Имзм чувството, че си наизустила
урока, Рез де ло разбираш. Той е наизустил л-о-
Uляma.
—	ензберем рззл. ирон,, зазуерям рззз. ирон·.— на-
кклвавнм прнн. разл, ирон,, изкълвмвнм орнн:.
рззл. ирон·.
ННИМЕ—ОВАНИЕ нuuж. - еж. название
НАИМЕНУВАМ книж. - еж. наричам
НЛМСТИ—А - 1. В съооеносоесн с днСстеетн-аетн
фaоτм. обстоятелства. Тази жена наистина н ху¬
бава, Тн неистина сз жниеиu. Семейството им
наистина жив-- добре. Наистина съм здрав.
—	действително, всъщност, фактически, римлно
мнт. — привидно, формално, фиктивно
// наглед, nиeeepoo, eъaщaв. oeдeет
2.	Като амет. дума·. Зс оценка е yτoчaсcaнн от панд-
на τечоa оа метената за aнше. Какво наистина се
рншн случило?
—	всъщност, действително, собствено
3.	ОΡuни. нзmc ам-т. дума. Зс езтекване, р-рнер-
океаон, чн ceвбшaeaocяm фIоm вτπoeaис оа ес-
oeoнτa. ок pнйcτeemн-нoеomк· Наистина не се
познават, Наистина, трябва дз му помогнем.
Наистина, така -,
—	всъщност, действително, вярно, истина рз-г.
НАЙ-ВЕЧЕ - еж. предимно
НАКАЗАНИЕ - Предвидено е аaоoнa eъзмнадин зс
а^каксо oкиyщнaeн· Зз закононарушител-т¬
има различни uзнa-знля.
—	санкция книж,
// Въаенздcн зн cmвиннα вена сем престсрено-н
(o6яоa. наложно- от сър). Смъртно нaнззaнuе.
Излежава наказанието си а Софийския затвор,
—	присъда, кн/ън старин.
—МкЛзМТЕИЕ— - 1. Който сн omoαcс дв oкккзaaмс
по държавното право. Нзнз-за-лно дело. Нака-
-заел-н закон:. Наказателна отговорност,
—	углавен юрид.
2. Който служи за aaнкзaoeн. Нзнзззτ-лоu мерки,
—	репресивен книж.
НАКАЗВАМ - Ηaлaoaе наказном-. Той трябва дз
бъде наказан.
—	санкционирам ниuж.
—МКНЛВНМ - ож. окалвнм 1. зона.
—МКМЛЯН - еж. кМлин
—АКАМ—РЧЕ—М рззг. - еж. натрупвам 1. зона.
НАК—МАРЧЕ—М СЕ рззг. - еж. струпвам св
1.	зона.
НАКМ—МРЯВАМ рззг. - ож. натрупвам 1. знае.
НАКМ—МРЯВАМ СЕ рз-з. - еж. струпвам св
1.	зята.
—НКА—ВАМ СЕ - Иеaе oaмнинouн. оинaeaимmнeнo
oнеecлсе де направя aншв. Нензнuх сл дз му -да
не гости. Докато сл наканя да му се оредя, той
заминел.
—	приготвям ев, нагласявам св ра-л., нагласям
сврззл, натъкмявам серз-з,, ернτъкмевнм св
диел.
// Πиcсcсcaе, оoкaзeaе жнлкаен дт aaоиaeя нещо.
Наканих се дз възразя, но сн разколебах, Нзке-
них сл да сл вървя, но те ме задържаха.
—	понечкам
НАКАПВАМ - Ηaшиecоeαм, oлиълкeaе а кaшоe ня¬
кого вам онщо. Накара ме с ядене. Накараха му
др-хата с вино,
—	покапкам, окапвам’, изкапвнм, изпокапвам
НАКАРВАМ 1 . еж. принуждавам 1. с 2. зачч.;
2. еж. увещавам
НАКАРВАМ СЕ - еж. скарвам ен 1. аннч.
—ЛКЛСТАММ - орен, разл, ож. скарвам се 1. зона.
ННКНТАВЛМ книж, рядко - еж. нагъвам 1. зона.
——КАЧВАМ - Октаевм да eccсm мотпт, —прернанао
квлcчнлΌeo. мас eаячоe н-щт. Жетварите нака-
чиха багажите сл нз една круша, Некзчнхмз си
дрехите оо закачалките,
—	навискнм
—МКЛЧЧЛВАМ СЕ ра-г. - еж. струпвам се 1. аaнч.
—-КС-СВАМ разз. - 1. еж. намокрям 1. аннч.;
2.	еж. навлажнявам2;
3.	еж. наτдеявам 1. зона.
НМКЕАСВММ СЕ разл, -1. вж. намокрям се 1. аaαa.;
2. еж. навлажнявам св 1. зона.
—АКВАСЕ— разз, - е.. мокър 1. знае.
—НКМПРЕН рззг. ирон.. - в.. пременен
—АКМПРЯМ СЕ рззг. ирон, - в.. пременявам св
—НКИПЯЕА МН рззг. - еж. nаuкнnява ми
—ЛКИАИИВММ рззл. - еж. ивмкрcевнм
НАКИСВАМ - 1. е.. надпявам 1. зааа.;
2.	орен, разз. еж. злепоставям;
3.	орен·, разг, ннодорр. еж. наклевитявам 1. зона.
НАКМ— - Πинpмнm. отйτo ο-γ.-, за ре прсдарн оиI-
лео, хуТае вс— оа aтeно. В някои могили са нз-
м-е-ни златни иaнumu. Б-ш- облечена а черна
рокля рнз нuнзнαu накити.
—	украшение, труфило нар, гиздило нар, оолт..,
китило диел.— кичило диел..
НАКНТВАМ нар, - еж. окичвам
—НКНТЕ— нар:. - еж. украсен 1. зона.
ННКМЧВАМ - 1. еж. окичвам;
2. еж. украсявам 1. зана.
НАКИЧЕН - еж. украсен 1. аaαе.
НАКЙАЖДАМ - еж. запалвам 1. зана.
—АКЛЕеЕТяЕАМ - 1. Ηaгвeaияе канен·— линшc
асовπo. зл-о-ставям oсоеπo а клненте. Разбрах
кой ме е нзнл-в-аuл пред началството. Той н
наклеветил друлариа- сл. но не иска дз си при¬
знае. Успокоих ло. чл няма де го некллаетя,
—	оклеветявам, нак-липкам разз. н-одобр,, нн-
285
а

коклажднм ре-г,, наклопвам разз, н-одобр.
наковавам рззг. ннодобр., ннτопевмм орен,
рззз. ннодобр,— накисвам прнн. рз-г. неодорр.
2. разш, в.. обвинявам
НМКЛЕПВАМ разз. - 1. ож. нвмкаeявнм;
2. неодобр. ож. ннклевеτевам 1. аoαч·
—АКЛ—Н - еж. стръмнина 1. знач.
ННКЛ—НЕН’ - 1. Който яма 0—00, който сн от¬
клонява ат cниτмнIaoкτк посока. Витоша н оРля-
нз от наклонените лъчи не слънцето,
—	полегат, кос
2.	Зс спра-а, еаст от cгикaк. стелТ, дерев е юод. -
к-йто ан ствм eниτмкклoo, оoйmo е пор oI0Λ0H.
Наклон-н покрив. Наклонената кула а Пизе,
Наклонен комин,
—	нмевден, полегнал, кривнат, накривен, крив¬
нал, килнат разл,
мнт. — изправен, nИIC
3.	ож. стръмен
НАКЛОНЕН2 ниuж. - еж. склонен
НАКЛОНЕН— в.. косо 1. знаа.
НАКЛОННОСТ -вж. влвевннв 1. анαч.
НАКЛОНЯВА— - еж. навеждам
НАКЛОНЯВАМ СЕ - 1. Изнимeяcaе сн, акнене пе-
-β.ηομη на -дна οοριοι. Вълните се блъскаха а
парахода и той се наклон— застрашително,
—	полягам, килеам се резг.
2. еж. навеждам се
—НКЙ—ПВА— разл. н-одобр. - еж. ннклввеτевнм
1.	аoaa.
НАКОВАВАМ разг, неодобр. - е.. наклеветявам
1 зоаа.
—МК—ЕЛМЖДАМ разг. - еж. нмkъквн!евнм 1. зона.
—НК—К—РСНМ СЕ нар. - с.. опулемм се
НАК—КОРЕ— нер, - еж. опулен
—АК—КОШН—САМ разз. - в.. нмежвам
—АК—К—ШН—ЕАМ СЕ рззг. - еж. настръхвам
1.	е 2. знач.
НАК—КОШИНЕН рззг. - еж. настръхнал 1. зона.
НАКОНЕЧНИК спец, - еж. накрайник
ННК—НТВМ— СЕ разз, ирон. - еж. пременявам св
НАК——ТЕ— разг-, ирон. - еж. пременен
НМКРАЙ—МК соец. - Ηнπoeсе, вбeоa. вcoивeиeх
линpенτ, рреопте-еаеесн, оoнτв сн аaоинрeI кем
оиαя на друг шинaенτ оaτo оноввк нас· а икзлмчoo
преднази-чно-н. Нз маркуча ззвuоτuх накрай¬
ник, Бастунът има островръх ж-л—н накрай¬
ник,
—	ннконкчннк сонц, наставка сонц.
НАКАНАК— - В киaτeк. еeкикτнo вир, Тез овдиве-
0000—, а еaaот дyеи. Описвам накратко събити¬
ята, Излагам становището сл накратко, Раз¬
кажи накратко какво се случи:.
—	накъсо, сбито, стегнато, лаконично, вкратце
остзр.
мнт. — надълго, oTщeиoo, иaаoъиoaτo оивcmикooв.
oαщeиткт
// надълго, швaиoеoв. обстоятелствено, оивеτиaooв
V а рве руме еазг,, с -реа дума разг,, с -дна р-е
книж.
—АКАЕХВА— диел. - еж. накри^внм
НАКРИВЕН - 1. еж. наклонен’ 2. знач.;
2. еж. кривнат 1. зона.
—АКрНеМЕАМ - Πиoенaям шикeomв шоаожномн оа
онщо (пТикн. щanкн. онллaо и nвp.). като го ок-
оeaaяе не —рот страна. Нзнpuеяезм шапката си
настрани,
—	криевам, накаехвнм д-зл,, аакаулвам дизл.
—АКРИВЛЕА МИразл. - еж. домъчняем ми 1. аaнч.
Н—КАУИВАМ диел. - еж. еакрнвевам
НАКУП - еж. заедно 5. знае.
НАКУЦВАМ - ож. куцам 1. я 2. зята.
НАКЪДЕ - еж. къде
НМКЪДРЯМ -1. е.. къдря 1. знач.;
2.	прен. вж. ннмъвам —. знач.
Н—КЪИВ—СА— - орнн. рззз, ирон·. еж. аннзу?τе-
внм
—НКЪЛЦЕАМ - 1 . О ке-цнан прася oншв оа pинToм
паре-тв. Нзкълцвзм нuселc -зле. Накълцезм лук:.
—	ннрезвнм, скълцвам
2. еж. дкълавнм 1. знае.
ННКЪРЕАВЯВАМ - с.. окъавнвявнм 1. знае.
Н—КЪАЕЕ— - еж. ккрвеcал
НАКЪАКСАМ СЕ рззг. неодобр. - еж. напивам ев
НАКЪРНЕН - в.. свавgен 2. зона.
НАКЪА—МЕНМ - 1. Πивенaям мае иaаиyщaeaм
цнлвеomк. хaимвoмяΌк оа еещо. Нищо не накър¬
нява красотата нз перка, М—рн—яо договор на¬
кърни територията на страната.
—	нарушавам, аащкрбявам прнн, рззг. рядко
2.	Уронвам гордостта, честта,	и под.
от oскoπт. Думио- й накърниха нелоазта гор¬
дост. Внимавай де не накърниш чувството му
зз достойнство.
—	засягам
НАКЪАШВАМ - еж. начупвам 1. с 2. зoIЧ·
НАКЪСВАМ - 1. Къеαе aoниaC онщо (плат, дреха я
no—.). Накъсах стари дрехи нз парцали. Накъсах
си ризата,
—	надирам рз-г, нацепеам разш.
2.	еж. изпокъскнм 3. зана.;
3.	еж. набирам’ 1. анIa.
НАКЪСО - еж.накратко
НАЛАГАМ’ - Хрезл. с.. бия 1. знае.;
2. нзр. зж. наал^МЕ^к^м —. знач.
Н—ИЛГЛМ2 - 1. Зacoaeяе някого да лиeнмн ннщо
вас oскoπт против eoляma. .-лснснто лм. Нала¬
гам мо-оu-τо си·. Налагам компанията сл. На¬
ложиха ни за директор външно лиц-.
—	натрапвам, натри сам разз. лруро
2.	Само 3 л. нд. л мн. Правя aншв аIpъaжcτнлao за ня¬
кого, оoлτaoсм онщо като oнвTхoдeеo βο-τομη, мз-
eакeαoн. превело. Сжата ми налага де кажа
истината. Приличието налага дз мълчите.
—	изисквам, повелявам книж,, диктувам орнн.
книж.
3.	еж. въвеждам 3. анaч.
НАЛАГАМ СЕ - 1. в.. утвърждавам ск;
2.	еж. властвам 1. зона.;
3.	еж. господствам 1. знач.
НАЛАГА СЕ бззл. - еж. трябва
НАЛАЗВАМ - еж. полазвам 1. знач.
НАЛАПВА— рз-г. - еж. захапвам 1. анαе.
—АЛАПВМ— СЕ рззг. лруро - еж. нахраненм ек
Н—ИАФЧВ—М СЕ nеcсаcнзp. - еж. aaернкaaвaм
ев
НАЛЕЖАЩ - еж. наложителен 1. аoaa.
—АЛЕТ -разш, в.. набег 1. анaч.
НАЛИВАМ - Пелия се— а тнеатст. Наливам вода
а нcфз. Нзл—езм вино в чзш—а-, Налях малко
мляко а кеф-то.
286

—	сипвам,вливам
ант. —> изливам, cаccлeaм
// изливам, еmлceαе, .еmлeоcaе
НАЛИВАМ СЕ - 1. рззг. оΡлнн. с предл, с. в.. пия
1.	зана.;
2.	прзн, еж. надебелявам’ 2. знач.;
3.	прнн, еж. нандряеам
НАЛИТАМ - 1 . еж. ннпнинм 1. зяен.;
2.	с прндл. нз, еж. натъквам се 1. знач.;
3.	с предл. в, еж. ^χ^β^ 1. зона.
НАЛИЧЕН - К-йто ан нαеuиa ен икапoлвднoмн.
кесто е онамцн. Налични материали, Налични
количества.
—	разполагаем
ант. — липсващ
// К-Соо eзвешв ceшнcoβвea· Наличните по онова
време партии се водили ожнсточннз рорра по¬
между си.
—	съществуващ
НАЛИЧИЕ - ^-ηη, oaемиaaн на oншo (лор иeоα,
на разл-е-жнесн на oсктπo). Наличие нз сmон—·.
Наличи- не дcнзззτ-лсτеa.
—	наличност, съществуване
ант. — липса, отсествин, aсеaoн
—АЛИЧ——СА - вж. наличие
НАЛОГ - вж. датк
—МЙ—ЖМТЕЙЕ— - 1. Кост— - красне необходим
и изисква Ττ^—, аонщoo иαзинщнaмн· Наложи¬
телни мерк— зз сигурност, Наложителна ре¬
форма, Наложително пътуване.
—. налижая, неотложен, неотменим книж. рядко
2. вж. задължителен 1. - зана.
—АЛОКВНМ СЕ рззг. грубо неодобр. - в.. напи¬
вам се
—аи—мявлм - еж. начупвам 1. зана.
НАЛУДНИЧАВ - 1. Който излиаI изсен иaекмτн
от е—рмеаното, неонсоеноото. Налудничав— идеи..
Налудничава р-ч. Налудничави мисли·.
—	маниакален прен,, cклбдннчнв нар:.
2.	вж. луд —. знач.
——ЛЧДНИЧ—Е—СТ - ож. лудост 1. зона.
НАЛУДУВАМ СЕ - Лвayeкм. иoиaя еaτπo. до оксс-
тн. Оставих децата дз се налудуват.
—	нαлудевам ен, ннигравам ек разш:,, ннnалсвнм
св рядко, набвенявам ев pa-г., навилнявам се
рззг.
—ЛЙЧДМВММ СЕ - еж. налудувам ек
НАЛЕЕ - Дъговидна жнаязаа юлαлΌeaоa. оaτчоa.
която лн зaовeaea ок токов—·— вас он рорм-ткит-
ок обуща, за ре пм пинaрaаe от езтерквсан. Обу¬
щарят мн сложи налчета нз оΡуαнuае.
—	железце, подкова
НМЛЮБЧВЛМ СЕ се. - еж. нарндвам сн
—АЛЮСКВЛМ СЕ рз-г. грубо иеcдcΡp. - еж. на¬
пивам ек
—ЛЛЯГММ - еж. натискам 1. и 2. зоне.
НАЛЯГАНЕ - Селата, л оoяmo нроо тяло натиска
предметите пор мас -кола онпо. Затворена а
ограничено пространство, парата . упражнява
налягане.
—	натиск
—АЛЯА - орен:, еж. вкзпклвн
НАМАЗВАМ - 1. Πеоиивaе изцяло някаква овoeих-
евот а мезно сее тена— eншнcmeo· Намазвам ра¬
ната с йод. Намазвам лицето си с нpем. Намаз¬
вам дъските с nзpнеаuн.
—	мажа илсα., натривам, натърквам
2. рззг. еж. смазвам2
НММАЕНЯЕАМ СЕ - еж. омнанявмм се
НАМАЛЕН - 1. Който ммн оo-енлоe икамнии, кв-
аяаеотво, отколкото - №4- ор-рм. Намалена
Ρн:-paрранцз. Намалено потреблени-, Намален
работен д-н,
—	смален, съкратен, ограничен, редуциран
ниuж.
мнт. -^увеличен, нарасн-а
// К-йт- м^и оo-енлкc сттСатстя. Намалени ^.3.
Намалени дориеи,
—	снежен, понижен
ант. — увеличен, овeeщнa. oaиacaкл
// К-йт- е пв-малек на птлнмяаа. Снимка в намален
вид.
—	умнлин
ант. —· увеличен, вгелнмна
2. а.. отслабнал 2. зачч.
НАМАЛЕНИЕ - 1. По -еклeо ИIаени, енлсамаа на
aншo. Намал-ни- нз цените. Намаление на да¬
нъците.
—	намалявани, снижение, снижавани, пониже¬
ние, понижавани
мнт. —> увеличение, вен-счаекон, nтeящнaян. пвеи-
щaeaaн. поканван-
//увеличение, нарастване
// Процес, юиe който анщо етмелява к-аманета-то с
степенат ас. Намален—- на оотреблен—зто. На-
мал-нн- не напрнжен-еао, Намал-н—- не про¬
изводството,
—	намалявани, спадане, спад, понижение, пони¬
жаване
ант. —* растеж, нαиαcoβaнн, βοη-μη-ημ-, yπcлнмсea-
οη, иaаиIеmcaoн
//П^с^-^м^аакв оoлeчнлτeo на aнше. Намаление на рз-хо-
дитн. Намаление на числ-ността нз войската,
—	намаляване,	съкращение,	съкращаване,
ооaaнuевнне, ограничавани, редукция книж,
редуциране книж.
ант. — увеличение, нарастване, иacmнж, иaзиacoeIaн
2. еж. отстъпка 2. аoнa·
НАМАЛЯВАМ’ / —ЛММЛЕМ - 1. Ставам по-мкаък
по иIамни, оелмaнлτeв· Реката намаля., почти
пресъхна·. Богатството му н намаляло,
—	смалявам се
ант. —> увеличавам се, yπoлнмяeке ан, oαиaлΌeaм.
cмaвжacαе сн, иaаиacτeIм се, пoиacoβaе
//нараствам, aнπoлнмяeIм. ев-дряатм
2.	Сoaeαе ов-еIaъо от села. Напрежението намаля.
Болките мн намаляха. С възрастта силите ми
намаляват.
—	отслабвам’, спадам’, nриτкпявам се орен..
ант. —> засилвам се, aaиacoeaм, усилвам сн, аaaeлбo-
чaeaе ен, зквcmисе ан, иавcoиям сн
3.	еж. спадам’ 1. зана.;
4.	еж. отслабвам’ 3. аaaе.
НАМАЛЯВАМ2 / НАМАЛЯ - 1. Πиαeя oншв да
Терн оo-мIлоo ло иIамни, кoлмчнcoeo· Ще сл опи¬
там дз намаля цигарите, нcumc руша:. Намалих
разходите. Пеевuа-л.саеоаc орнщз де намали
ΡазpзΡоmuцaτa. Намалих служителите сл.
—	смалявам, съкращавам, ограничавам, реду¬
цирам книж:.
мнт. — увеличавам, впвлнмясам, умножавам
// ΠиIeя oншo -а стане лв-еIΛоo ют πoaнеяaα. Нама-
а
287

ляеам размера на снимката,
—	смалявам, умалякам
ннт. — увеличавам, cooлнесeaе
2.	Прсвя онщо да сн рр-яве по-слае—. Л-нзесаеcτc
ще намели Ρcлнaаa. Намалявам бдителността
сл. Шнфъо успя дз намали nеcоuеcе-чuяоз по¬
между ни.
—	отслабвам2 / отслабя, прн!ъnевнм орнн.
смекчавам op-H.
ннт. — засилвам, еcнличaeaе, зIpъл6вчкeaе. повс-
щαoaе. зaвcmияе, иаocoисе, вπoaйеяeaм
3.	еж. понижавам 2, знач.;
4.	еж. о!?ъαбкαм2 1. зона.
НАМАЛЯВАНЕ -вж. намаление 1. зона.
—АМНХАН жарл, грубо - еж. дървък 1. зннч.
НАММЦА— рззг. - еж. мръсин 1. зона.
НЛМНЦВЛМ рз-г. - еж. нвмкр?явнм
НАМАЧКАН - ож. измачкан
НАМАИКЕАМ - 1. еж. измачкам 1. знач.;
2. разз, еж. масажирам
—АМАИКВАМ СЕ - с.. измачквам ев
НАМЕК - Неща, конто не н оIзaнв яcoв. точао, дм¬
р-кано, тmкииmo, а със знoTмкнлнм· Н- му беше
в характера дз сл служи с намеци, обичаше дз
говори неправо. Правех с-, че не разбирам нз-
м-иuа- й.
—	загатвани, намикенни, подмятани, подхвърля¬
ни, недомлъвка, алюзия книж.
НАМЕКВАМ - еж. загатвам 1. знае.
—АМЕКЕА—Е - еж. нммвк
НАМЕРЕНИЕ - Месел за нещо, конто еоенк oeаoa-
енисea. смята да мзeeищм· Никой не знае нзнвu
сз нам-рениятз нз правителството. Добри нз-
мер-ния. Престъпни намлрення. Скрити наме¬
рения.
—	замисъл, план, помисъл, кронж обикн·. мн·.
разл.
// Нещо воинpнлнoo. към конто еоенк сн лтр—мв. Тях¬
ното немзрнние л дз го напият.
—	цел, умисъл
НАМЕрКИ дизл.. - еж. наcъскн
НА—ЕСН - 1. Включване е реСе—со а цнл де сн вез-
--Κοτοη, да сн оиoенoм анщт. Намеса във аъа-
.-..—0- рзроои нз чужда държава. Външна
намеса. Хирургич-ске немлса.
—	вмешателство кннж. uнτерввнаuе книж:.
ннт. — ненамеса, oнeенщamнллmeв
2. еж. участие 1. аaaa.
НМ—ЕСВМ— - еж. замесвам
НАМЕСВАМ СЕ - 1. Πивсeсeaм, мзиIзсeaе оо-
етш-есе по aяоaкee eeоивc, eзнмαе саестен е
oншo. Имзм- всички ззнcноu причини де се на¬
месим а ncлuоuчеснuя живот.
—	интврженирнм книж.
2.	еж. меся ск;
3.	еж. замесвам ев
НАМЕСТВАМ - еж. поставям 1. зана.
НАМЕСТВА— СЕ - еж. настанявам се 1. зона.
—АМЕААЛО - Широка, ссвбоаов емсящк орехна
дреха б-з рекасв, която сн oaесΌa върху иaен-
онтн. Пр-з зимата ходеше с вълнено наметало.
—- наметка, пелерина
// БлIΓCивaouчнcоα връхна дреха без иeоaeм· Той рн
загърнат с пурпурно наметало.
—	плащ, пелерина, мантия, плащаница осозе,
НАМЕТКА - ож. намигало
НАМИГАМ - 1. Ммoaе тТ—кн. а едното си акт, за
ре aклиaeс аoαо, oскaкee oaмно oяовеy. Намигам
му дз мълчи-, е оой не се доснща.
—	смигам, подмитам рззг.
2. орен. ооно. еж. мигам 2. знаа.
V удрям едно око простонзр:. към 1. знач.
НАМИНАВАМ - Ηaеъиаo omмeaе е -прер-лена цнл
oскъpн. кер-то ocτaeке кинτкo eинен. Ходих оо
друга работа, та рекох да намина и при вас. Ако
имзм свободно ернме, щн намина да ое видя·.
Често започна да .аминевз към общината·.
—	отбивам ев, минавам, отскачам рз-з,, прес¬
качам орнн·. разз, заобикалям рз-л., свръщам
разг, знвъртявнм ен рз-г., завръщам длал..
НАМИРА— - 1. Зaбнeсaeaе, всждам нещо, оoнτo
ссм зкπy6м-. конто oъиcс мас кем конто сн coин-
мс· Намерих ключов-ое, които рях загубил. На¬
мерих книгата на най-горния рафт.
—	откривам
ннт. —■ загубвам, мзгcеcaе, губя, зαΌИueaм
//забутвам, зaocисм, cеomaeaе
// търся, диря, изaииeке
// потърсвам, п-дервам
2.	Ви.дам, ccmIooeсeIе мястото оа 0—000, oнщт.
оТскн. след специално сее лиoaeлдмmн-aв тьрсн-
ан. Най-после намерих н-обход-мото ми лекар¬
ство. Дано полицията намери престъпниците,
—	изнамерим, откривам, издирвам са.
ннт. —> търся, pмия
//потърсвам, лвдииcαе
3.	еж. откривам 4. зона.;
4.	еж. заварвам 1. знач.;
5.	еж. определям 1. знач.
6.	в.. смятам 2. знае.
НАМИРА— СЕ - 1. Μηττορβλβ.ηοβητο мм - а—ъ-
дн. Речникът сл намира нз масата. В момента
с- намирам нз морето.
—	съм, пребивавам книж, (олр:. зз живи същес¬
тва)
// Рαзовлoднo съм, установен съм oскeдн. В тази
сграда с- намира еадзнцuяоз нз списанието.
Къде се намира муз-яо?
—	съм, помещавам ее книж.
2.	Нсе—цн съм е aяоaоeя poовенooи. Намирам с- а
списъка не поканените, И вне се намирате сред
представените за награда.
—	има ме, съм, срещам св, фигурирам кннж,
мнт. — липсвам, вτceеτcке. нямс мн
3.	еж. озовавам се
Н—МНРНСЕ—М’ - Изоycнαе сеаТа ммииаеa.
вбскн. oнnиисτoa. Сиренето намирисва. Месо¬
то намирисва,
—	аαвдаявaм рззг, нмсмърдявмм рззз,
НАМНРНСЕА МИ - орен:, рззг. еж. мирише мн
2. аaαч.
ННМНРНССНМ2 разл. - еж. нмдушвнм 1. в 2. знае.
—Н—НС.ЛЯМ -1. еж. измислям 1. aaaе.;
2. еж. решавам 1. зине.
НАМИСЛЯМ СИ - еж. решавам 1. знач.
НАМИ—ТВ—М нар. - еж. набивам’
НАМОКРЕН - еж. мокър 1. aнaе.
НАМОКРЯМ - 1. Πинвя онщо вам о—тй да отне-
мокър. Дъждът м- намокри. Намокрям парца¬
ла. Намокрям ръц-о- си.
—	намокрям, нмкенсемм рззг,, мокря несв, ква¬
ся ннсе. рззг, омокрям рз-з, рядко
288

ант. — изсушавам, cвщα. оoacещнeке
// ΠиIeя неща да стан- мокро оТскн. отртав, е -вана¬
та му част. Дъждът рнше намокрил краката му.
—	измокрям, подмокрям
ннт. — подсушавам, cещн. мзcвщαeке
// Ηкeлaдaяeaм оТм-ат онщо с някаква т—не—со яем
βόηηοηοο eншнлτeo· Намокрям кърпа с оцет зз
компрес,
—	напоявам ра-г,, ннквмсвмм ра-г.
2. еж. aмвaмжнявαм2
—А—ОКАЯМ. СЕ - 1. Сτaeaе мокър. Цялата с- на¬
мокрих от дъжда, Внимавай де не се измcнpuш.
—	измокрям се, нмквмсвмм се pa-г., омокрям ек
разз. рядко
ннт. —> изсъхвам, изсвшавам се, сехна
// За пинденmя. дрехи, вбyшα с др. - оиoоиeке лн,
оиеcеyоeaм сн вт aскaоea тнчоост, слага. Чора¬
пите ми се се намокрили. Обувките мн пропус¬
кат и краката ми сз се намокрили, Сега всичко
се Рнше намокрило оо дъжда,
—	nодонввαм, прооизвαм, нагизвам, мдкае?вмм
разл,
ннт. —> изсъхвам, излcщaeке сн, съхна
2. еж. навлажнявам се 1. знач.
—АМ—ТАВЛМ - еж. навивам 1. зана.
—АМ—ТКЛ - еж. навивка 1. зона.
НАМРАЗВАМ - ОTанеа мн смаян вмиaзa, анааеист
кем аякого сам към онщо. Намразих го заради
подлостта му. Намразих пошлостое.
—	въвнвнмвижимм ннuж.
ннт. —> обиквам, eъзлюеeαе
// Оезнеa мн aнлиисзeo кем oсоoгo. oнщт. оинcτa-
снм ре 06—4^ oсктπo, анщо. Намразих шефе си.
Намразих този лред. Започнах дз намразвам
ррзо сл.
—	разобеквам, разлюбвам рззш.
ннт. — обиквам, заоТиееам, зaв6иоeaе. пимeeиаeaе
ск
// влюбвам се, зклюTeaе, o6мкeaе, eъалюбeIе, аaв-
6яaeαм.зaoеuкeке
—АМРЪЗВАМ СЕ - Дълг— eинен uаоumeке сменя
атур. Намръзнахм- се през зимата е тази нео-
оопленз №3.0-..,
—	нα?гуисвмм св са. рззз.
НАМРЪЩВАМ СЕ -1. Сeиeaм. ор-ближ-а-м е—.-
дм, cTиeчоeaм е—ао, лице (oTяоo. е знак аа анде-
00-0000). Като видя разхвърляната стая., май¬
ка мн се намръщи, Защо си сл така ■ намръщил,
нещо лошо лн се е случило?
—	накъсвам св, смръщемм се, свъсемм ек, нн-
мускам се, ннцупвам ев, начумирвнм ев рззз,
ннгрочвмм се резг.
ннт. — засмивам се, ccеuхeαе сн, схсееам лн, зк-
хeлeaе сн
// засилвам, гинйcке
2.	орен, поло, еж. притъмнявам 1. знае.
V сключвам в-ждс разр.. oклиaeяе кисна— лице
рззг., нaоикβям ■■нмлнлa (дълга) физмооомся еззг..
на-евем устав (нос) рз-з. към 1. аннч.
НАМРЪЩЕН-1. Който има cъбиIни eнжди. ебиоa.
кат— маиIа на ондоеоалтео. Н- мога да гледам
намръщеното ти лице. Намръщена физионо¬
мия. Намръщено чело.
—	смръщен, свъсен, навъсин, начумерен разз,
ннт. — засмян, влемхoaτ. вхилнo. захвана
2. Който маиIзсeI aн6лaoвиaзлелвжнoин, онроеол-
отао, 6тлоa. злоба, птанянян. По улиците не гра¬
да често срещам намръщени хора. Той е алчно
намръщен. Тя ход-шз от стая в стая намръще¬
на и зла:. Немръщ-но и-реж-ние,
—	нмвкcеа, намусен, нмаурвн, скъсен, смръщен,
мрачен орзн,, начумеренразз., нмгроевн разз.
ннт. —> засмян, ycеихaнΌ, ухилен, захи-но
//засмян, весна, рад-ст-а
3.	прен, поет. вж. облачен
—АМУСВНМ СЕ - вж. намръщвмм ев 1. заан.
НАМУСЕН - еж. намръщен 2. заан.
—ММЧШКВНМ - 1. Ηaиaoяeaе. aaевдpнм е анщт
вcτив, оТекн. нож, някого яли aншт. Срили се и
той го намушкал с ножа сл.
—	пробождам, нмакгвнм разз, ръгвам разз.
2.	еж. наеожиам 2. зона.;
3.	ре-з. еж. напълвам 1. знач.
—ЛМЧШКВАМ СЕ рззз, - еж. напълвам св 1. заан.
ННМЪКВАМ разг. - 1. еж. пъхам 1. знач.;
2.	еж. вмъквам 1. знач.;
3.	еж. обличам
—ММЪКВАМ СЕразл, - 1. еж. влизам 1,2. в 5. зона.;
2. еж. завирам се 1. знае.
—АМЪРДВЛМ СЕ рззг. - 1. ож. настанявам ев
1.	знае.;
2. неодорр. еж. навирам ск 1. знае.
—ЛМЪРЛЯМ разз, - еж. нзмкр?явαм
НЛМЪРСЯВАМ - е.. измъреявам
—АМЪЧВАМ СЕ - Иaеeеeкм сн, cτиIpaе дълго
eинен· Жената сн немъчл с болното си дете.
Намъч-х сн а този живот.
—	настраивам св, нмτеолям св ра-г,, нмпмтвам се
рззз,
НАМЯТАМ - еж. замятам 1. зона.
—МНАГ—АЕ разл. - еж. нагоре 1. зона.
—М—АГ—АЕ— - За ото - коСто серем напорн, кей¬
то н с наклон oкooин. към оo-eиcoоo· Наназорна
улица. Нзuзгcpuо шосн.
—	нагорен разз,
мнт. -+ надолен, окакдолна
—Л—МГОР—ИЩЕ рззг. - еж. нагорнище
—л—нд—ие— - Зс пет - който е а анке—а акролу,
към пт-oяcот. Пътят рншн нанадолен.
—	надолен рззз.
мнт. —■ нанагорен, енгерна
—АНАД—ИИЩе диел-. - еж. надолнище
НННАДОЛНИЩЕ разз, - е.. надолнище
НМ—аДоИУ рззз, - в.. надолу 1. aaαн.
НАНАСЯ— - 1. ож. внасям 1. заан.;
2.	еж. вписвам;
3.	еж. наслоявам
—АННЕ - 1. еж. низа;
2. рззг. е.. огърлица
НЛ—ИЗЕАМ - 1. Πиеоaиeaе конец, арев, тел, пиъе-
ка и пер. лрнз оТекн. нpaтитpoя■ пинденmи. Наниз-
изм тютюн. Нзни-вам чушки не връв, Нанизвам
ощн здно кехлибар-но зърно а бро-ницеаз си.
—	нижа несв. ^β^β^, вни/вам
ннт. — изнизвам, иIаocаeкм, маeeиeсм, иIаeъиeсе
2.	еж. нмвкрвям 1. знае.;
3.	орен. еж. нижа 1. зана.
НАНКАМ ра-г. озр, за дете - еж. спя 1. зона.
—Л—ОВ— - еж. отново
—А——С - Доелнчном от иноa. поток е натрупани
лиъco, тиня, осceк· Покрай р-ката имз много
наноси.
19. Бeeπaиcом cмoooменo е аоооаимно иннouо с фиaзнoлoπмаем
289

—	талог
ННОБМКМЛММ - 1. Само мн. л 3 л. нд. еж. заоби¬
калям 2. знач.;
2. орзн, разг. еж. посещавам
НАОКОЛО - Оо всмнки еmиαaи оа някого или онщо.
Наоколо няма жива душа. Наоколо само плани¬
ни л върхове стърчат·.
—	околовръст, около рядко
// В е—п-лр—детв—н- лесн-стсо. Наоколо няма мага¬
зини.
—	!кgевм рз-г,
НАОПАКН - 1. Оmкъе -братостс cτиaoa· Афишът
р-ше зал-п-н наопаки:
—	обратно
2. ра-з, еж. напротив
—ЛОААЕАМ - еж. изоравам 1. зоан.
—МОСТРЕН - в.. остър 1. анaн.
НАОСТРЯМ - 1 . еж. заострям 1. с 2. зона.;
2.	прен. резг. зж. ннатройвем знач.
НАОСТРЯ— СЕ - ОΡинu. с предл, срещу, против.
Πиuaв6мcIм враждебно, oнрииязoнoв отношение
към някого вае нещо. Той ас- пое-че се наостря¬
ше срещу ррат си. Чувствам, че шефът се н на¬
острил срещу мен·.
—	настройвам се, нннжвмм евра-г, нмсъскемм ев
ра-г. рядко
// Дкcке eeaщнo маиIа от сраждебает— лм omoвщнoмн
мем паяе cинщc oскcπт. онщт. Хората се сн на¬
острили срещу правителството. Села оък се н
наострил ср-щу чужд-нциое.
—	нннжвмм св рззг, настръхвам прен, aмnвaс-
шннвмм ен орен. разл. рядко
V cзнеaм ок око (зеТ) оякопт рззз., cзнмaе ас ени-
нск (еyщкa, шио) няоегo разз,
НАПАДАМ - 1. ОпycкIе он верху oснoπo, oншo, за
ра му иконсн зло, де риeлoжa оалелин е пор. Той
н- очакваше, ч- банд-аите щн го нападнат и
пребият, Внимавай да не ое нападнат кучета¬
та, РезΡойоuиuτе нападнал— -д-н неpеен.
—	нахвърлям ев, налитам, връхлитам
2.	При соноос aнйcτccс - omоикeяе сн а виeжeн, а бей
срещс oяоoπo, aншт. Войските нападнаха града,
Планът е да нападнем противника призори:.
—	атакувам, щурмувам, настъпвам2, удрям
орен, рззг.
ант. —> отбранявам, зIшcτaeaм, брсая, вocτoсeке,
eaиpс
//отблъсквам, ттТсеам, вoхeeиaяе
// отстъпвам, oττнπaсм сн, cзmнπaсм сн, вmpиeлeαм сн
3.	орзн. еж. обвинявам;
4.	орзн·. еж. хуля
НАПАДАТЕЛ - еж. агресор
—НПНДАТЕЛЕН - 1. Койое сн втокея —в испаре¬
ние, де eeoиъдннм днCcoceс cиншy ор—освамка.
Нападателни действия. Нападателен план:.
—	настъпателен, офанзивен рядко
мнт. —> отбранителен, aншcmнo, днфIoаccнo
// отстъпателен
2. еж. моавcеввн 2. аaaa.
ННП—ЕАТЕЛНОСА - е.. норвcuвндcτ
НАПАДЕНИЕ - 1 . еж. носка 1. в 2. знае.;
2. еж. агресия
НАПАДКА - 1. еж. обвинение;
2. еж. рбомτвлeτβо
НСПНКОСТЯВАМ - еж. нмβaвжднм 1. и 2. знач.
НАПАЛВАМ - еж. запалвам 1. aнαе.
| —АП—ЛЧВ—М СЕ рядко - еж. налудувам ев
НАПНАВАМ СЕ - орнн. разг, е.. еоeτрнивмм
НАПАСТ - еж. бедствие
НАПАТЕН— СЕ рззг. - 1. еж. изстрндеам;
2. еж. нам^кам ек
НАПЕВ - еж. мелодия 1. знсч.
НАПЕВЕН - ож. блнооaвсевн 1. аoαa.
НЛПЕЕ—ОСА - вж. благозвучне 1. аoкч.
—НПЕАВА— - еж. навирвнм
НАПЕРЕН— СЕ - 1. еж. нзекевмм св;
2. разз. вж. вкзодаgевмм се
—НПЕАДНШЕАМ рззл. - еж. набивам’
НАПЕРЕН - 1. с.. вирнат;
2. еж. опернн;
2, ра-г. ирон.. еж. надменен 1. знае.
—АпЕРЕН— ра-г. ирон. - в.. надменно
—АПЕАЕ——СТ разз. ирон. - еж. надменност
—АПЕАЧШН—Е—М СЕ - орзн·. рззз. рядко еж. на¬
острям св
НАПЕРЧВАМ разз, - еж. нмеирвмм
НАПЕРЧВАМ СЕ резг. - 1. еж. ηβ^^κ^ се;
2.	ож. вкзодрдявαм ек
НАПЕРЧЕН рз-г. - 1. е.. вирнат;
2. ож. оперен
НАПЕТ Зс е—вйк - овйoo - а хуТква, оТскн. вес—ка
ф-псрн я а пьеккем, лт—поатв peиднoис. Напет
момък, Здрава нзо-аз жена:.
—	строен, кипър нар. гиздав нар:.
; НСПЕИААВНМ - еж. печатам 1. зона.
НАПЕЧЕН - еж. нагорещен 1. знае.
НАПИВА— СЕ - Сτaeaе риян. Съседът ни пак се
е неолл. Веднъж се нзпих и -два с- замъкнах до
дома си. Внимавай дз не се напиеш,
—	опивам се рядко, ннгреcквмм св рззг. неодобр.,
нарязвам св разз. неодобр., отрязвам се разз,
ннодорр,— накъркемм се рз-г, олодcΡp.. нас-
вяткенм ек рз-г. н-cдоΡе., ннпдaквмм ен рззг.
ннодорр, ннферккам сн разг, н-одобр. aαταaα-
лянквмм се разз, н-одобр,, нмжулвнм се разз.
ннодобр., нмсмукемм ее рззг. нзодорр., налок-
вам снрззг. зруро н-одобр., налюсквам енрззз.
грубо неодоРе, eпнаτд?внм ее рззл. ннодорр:.,
наирекнм ев рз-г. ннодобр:. рядко, надоккам
се разз. н-одобр. рядко, ^κ^κκ^ се орен,
рззз. неодобр. рядко, насверкемм се жарг:,
онпcuaмм се жарг.
ант. —* изтрезнявам, вoинзoсeaе. oτинзcяeaе
V aIPиαeяе (оеиaмceки) пенеста рззг.. oaисаcαе
сн като ккзaн (смок) рз-з, aaиязcке сн като поп
ок З-душо-ца рззз, зIхaрeIе (πлъmeaе) -.нма
жарл. oиъаcaе кeoоcmн жарл, направям ее оа
мотика жарг:.
—АПНЕКА рядко - е.. наздравица
1 НАПИПВАМ - 1. Оmкиceaм, aocmcπке до oншв чина
•	омотан, р-косенин, Тез де по виждам. Напипах а
'	тъмното ръката му и силно я стиснех.
■ — ^.^κ^ рз-з., нмбутемм рззг. остзр.
i 2, ра-г. Ηкеcике, вmоиceaм тTиоo. мзoнoaaeкшo. елу-
ннСно oсоoπв, онщо. Дано не ни напипа пазачът,
ч- сме влезли е сградата без разе-ш-ние.
—	ннемаеaм рззг, спипвам разг, сбаркам рззг.
НАПИРАМ -1.3н свСскк я пор. - внIзeкм oατиcо,
решиан-ао оасоепеам, oaринaeaе със сиаа, ос-
пор. Войската напираше от всички страни.
Левият фланг изостава, е оо фронта вече на¬
пират.
290

—— натискам орзн,
2.	ΗαcmoсΌΗлoв иcокм pa caβъищα oншo рo-еeиao. На¬
пира де си ходи—, че е а-чн късно.
—	припирам
3.	еж. натискам 2. заан.;
4.	орнн·. рззг. еж. домогвам ек 1. зона.
V epиπaе пaиI рззз, дкeaе аoи рз-з, към 2. зана.
—АПИсВ—М - 1 . ож. пиша 1. с 2. зона.;
2. еж. изписвам 1. зона.
НАПИТКА - еж. питие
НАПИПАМ - За слънце, опън и лор. - ocean аaτво-
aсе. евптрещяаам а—ого мем онщт. Слънцето ни
неолчн.
—	нагрявам
// HaпиIcси oншo да лтаан топло яем порещо. Напе¬
кох си гърба нз слънцето. Нзоичзм не огъня из¬
стиналите си нpене.
—	нагрявам, натоплям
—АПиЧ—М СЕ - еж. препичам се
—АПЛАКЕЛМ СЕ - Плача еooπo. двокτo ми сн
патан. Тя изглежда сн Ре наплакала и сега енче
можеше да говори спокойно.
—	изплаквам се, ннрввмвмм се разз., нмχленевмм
ев рззз., нмхллпвмм св разг,, нмцuврем ее разг,
неодорр,
—АПЛАСТЕН - еж. наслоен
НАПЛАСТЯВАМ - 1. еж. наслагвам 2. зана.;
2. еж. наслоявам
НАПЛАСТЯВАМ СЕ - ож. наслоявам се 1. и 2.
знаа.
НАПЛАШЕН -вж. изплашен 1. заан.
—ЛПЛЛЩАМ СЕ нар. - еж. издължавам се’
—ЛПЛЕСКВАМ разл. - еж. нвмкрeевαм
—ЛПЛЕЩЕАМ разз, лрубо - еж. наговарям
—АПЛЕЩВАМ СЕ рззг. лруро - в.. наприкмзвам
св
—АПЛМВ - Навлизане на мaoжнлΌeв. гвляеo кв-
лманстев от онщо oсоeдн. Наолив нз снекелцu·
Наолив на бежанци. Наолив на вносни сmcнл..
—	нахлуване, нашествие, инвазия книж.
—АПЛОДЯВАМ - еж. развъждам 1. заан.
НМПЙоДМеА— СЕ - 1. само мн. и 3 л. -д. еж. раз¬
въждам ск;
2. орнн:. разз, иеcдcΡе. еж. навъждам се 1. зона.
НМПЛЮСКВАМ СЕ разг. лруро - еж. нахранвам св
—НПЙММПВАМ разг. лруро - е.. наговарям
—АПЙММПВМ— СЕ рззг. зруро - еж. ннпaикнa-
вмм се
—АПЛМСКВАМ - 1. Ηa6uвαе някого а пенсоици.
Искаш- му се де го наоляска оо бузите.
—	нмшляпвмм разз., нмшмммрвмм рззз., нмшммн-
росвам разг.
2. рззш. еж. набивам’
НАПОДОБЯВАМ - 1. еж. приличам 1. заан.;
2. ож. имитирам 1. зааа.
—АПОИТЕЙЕН - Косто оаовяск, квсте служи за
иврояатон не знесτa. Нзocuо-лло канал, Напо¬
ителен дъждец,.
—	оросителин
—НПОК—Н длал. - с.. поели
НАПОМНЯМ - 1. Извиквам с онемя памет aншв по¬
знат—, сзсеотае, оaиaе 0—000 да мвсем зс онщо,
конто н зaеиaeмл· Напомниха му, чл по-рзно е го¬
ворил съвсем друго. Напомни ми, чн трябва да
платя данъците. Благодаря, че мн напомниха-
зе събранието.
—	подсещам, припомням, спомням остер., нну-
мякам рядко
2. е.. приличам 1. зана.
НАПОМПВАМ - орен·, рз-з, еж. настройвам
3.	aaaч.
—АП—ПЪРЖЕЛМ диал. - ож. напсувам
НАПОР - еж. натиск 1. знач.
—АП—АИСТ-1 . еж. упорит 1. знаа.;
2. а.. мгрвслввн 3. зона.
—НПОРКВАМ СЕ разл. неодорр, - еж. напивам се
НАПОСОКИ резг. - е.. наслука
НАПОЯВА— - 1. ДαeIе оа животна ре шин вора.
Вcлов-оа ли пасяха нощнм, е сутрин ги напоя¬
ваха не реката,
—	поя неси,
2.	Заливам а воде почвата не πиaдиoн. аевсра и др., зс
де вcигеия влаге от иаcoнoисoа е тях. Залових се
да напоя градината си.
—	поливам, нмвмжднм диел., поя ннсе. диел.
// Зс иноa, режа и лор. - а в—датн см oлuπвияcαе не¬
обходимата зс иacmннмяma eaa.ooco на 0040104.
Дъждът непои ззмята. Водное не р-кааз на¬
появат равнината,
—	оросявам, поливам, нмвмждмм диел.
3.	разг, еж. намокрям 1. aннa.
НАПРАМВ- 1. еж. изработка 1. я 2. aaнч.;
2. вж. устройство 1. зана.
НАПРАВЛЕНИЕ - 1. вж. насока 1. знае.;
2.	вж. посока 1. зона.;
3.	еж. течение
НАПРАВЛЯВАМ - еж. насочвам 2. я 3. зона.
НАПРАВО - 1. В посока no оиaвI линия пинa няко¬
го, oншт. Карай неправо. Върви есн направо и щ-
сmuголш училището.
—	напред
ннт. —■ назад, o6иαooв
2.	Б—з зao6мкнляaй. по aкC-кeccс лет, ло аеС-ктсоо—
иαаеooянмн между -а- τвaоя. енcΌa е оиocτинo-
omecmo. Зз оо-неправо минехме орлз с-лото.
Вървя направо орлз нивята.
—	напряко, пряко, право, директно книж,
3.	Б—з мнждсооо веacmмн. рптрераиаесове ок а—опв
мас aнщв. без отклоняване, Тез м-жденам сесооя-
нcс, фази. Писателят черпи темитз сл направо
от живота. Тази служба се управлява направо
от министерството).
—	непосредствено, директно книж,, право, пря¬
ко, нвпосредно книж.
ннт. — косвено, oноияое. топоре-стенне
4.	Без aao6мкнeнc, б-з мзβeиoнoия· Кажете направо
какво искате. Да минем направо не въпроса.
—	директно нuлж., право
ант. —»косвено, инрмрнктао
V а ^4. •нксо рззг, в емц-от (тчстн) разг, право а
онстн (аецнтт) разг, прав— кум- в они разз. пра¬
во оyен, оа е <aниaмoн> вее разг, кем 4. аaaa.
—АПРАВМ— - 1. Ставам оииaмoк онщо дт стаен, ра
Терн она-це, дт смн o—αоак лтаандяца. Напра¬
вих грешка, Направих много н-ще зе олр. Нищо
лошо н- съм направил.
—	извършвам, сторвам разз.
2.	Оиoαoизuиaе воинaнлнoa д—Саест, пивсвa, сТиркс
я лор. Нзпраеихм- избори. Трябва де направим
събрание,
—	провеждам, паоизквждмм олр:.
3.	еж. постъпвам’ 1. зона.;
а
291

4.	вж. изработвам 1. с 2. знач.;
5.	вж. приготвям 1. заан.;
6.	еж. създавам 1. знач.;
7.	еж. построявам 1. aнαa.;
8.	вж. прокарвам 2. заеч.;
9.	огр. вж. причинявам
Н—Пр—ВЯ— СЕ - 1. вж. престоркнм се 1. знач.;
2. еж. преструвам сн 1. зона.
Н-ПААЗЕ— - 1. аж. еезревултатен 1. зеач.;
2. еж. ненужен 2. знач.
НАПРАЕНО - Б—з да има рвлзa. р-зуетат, амссел.
Всички опити дз й оомюзна, отидоха напразно.
Напразно с- борихме -а поа-че орава.. Оказа се,
чн съм работил напразно, не получих никакви
пери,
—	нахалост, нмесcτд нер,, залудо нае-, β?бе
книж:. остер., даром, мкaaиaα простонар, ба¬
дева npcсоcнзp, амврагм диел.
V	за този (moя). днтв (що) духа рззг., за mвaм (ooс),
реоо (ща) —■0— πвинτaразг.. оа (за) вятърс разз.,
за всΌьиI, -нт- духа (внн) рззг, ок поразия разз.,
за е-и-<то> нещо рззз, зс ересте хубост разг,
НАПА—СКЕ—М разз. рядко - еж. натъпквам 2.
знае.
Н—ПР—СКЕММ СЕ рз-г, грубо - вж. преяждам
Н—ПР—ШЕ—М - Πoоиcoaм oншo. 0—00 а орах,
превя oншo, някой да стаон оиaщнo. Внимавай дз
не нзорашиш ноаио- си оΡуβнu. Гледай дз не ме
напрашиш.
—	нзпрмшвмм, опаншвнм, запрашеам’, праша
несв:.
—АПАНШЕ— - вж. прашен
—АПАНЩЯЕАМ - еж. набъбвам 2. знае.
НАПРЕГНАТ - 1. Който ставк, вeищм он а еoвπo
γο-— е зокчмтнлаа еeизмoк. Работата ни н
много нзор-лнзога. Животът стана много нап¬
регнат. Напрегната подготовка зе изпити.
—	интвнанвин кннж,, усилин, динамичен ннuж.,
активен, бурен орен, трвекмв орен.
ннт. —> спокоен, тих, еминн, безбурно, ензмнmнднo,
бнamинcвднo, ТезеТ-анно
2.	вж. неспокоен 1. знае.;
3.	еж. обтегнат 1. знан.
НАПРЕГНАТО - еж. усилино
НАПРЕГНАТОСТ - 1 . еж. възбуда 1. aoaе.;
2. вж. нмпрежвннв 1. зона.
НАПРЕД - 1 . вж. направо 1. знач.;
2. вж. отпред
—АПАЕДЕН— - 1. Πocmuπαе успех, oкпиндeн е
онще. Напредвам е службата, Нзпрндазм а
изучаването нз немски език, Напредвам във во¬
енната кариера. Синът ми е напреднал оо ма-
mнмеτuнз.
—	преуспявам, развикам се, издигам ен, прогре¬
сирам книж., проcевauрнм книж,, авансирам
книж, рядко, дръпвам орен, разл,
ант. — изоставам
2.	вж. aмзвнвαм ен 1. зона.;
3.	вж. движа св 1. знан.;
4.	прлн. само 3 л. а.. минавам 7 знае.
V	вероя oкπвин рззг.. omucке (cτиπaе) рсане<н>
рззз., сервя с гoлнеc (щмиoои) оиaеки разз., ниI-
еа а щuитом киaчоu рззз, към 1. зеке.
НАПРЕДВАНЕ -1. вж. движении 1. зачч.;
2. рядко еж. напредък 1. знаа.
НАПАЕДЕ рззг. - вж. отпред
НАПРЕДНАЛ - Който е опотсоаса зоачмтнлно
усрнх, oaоиндeк в ИIавuτмнτв ом. Напреднала
страна. Напреднали народи.
—	амзвнτ
ннт. —> изостанал, енрсзсмо
НАПРЕДНИЧАВ - 1. К-йто сн cτинем към 0I0ИΗ-
рек, кем иIавиoмн в двмжномн ннор-р, конто вор—
до рв-cъвeищнo живот. Напредничава интели¬
генция. Напр-дн-чае философ.
—	прогресивен
ннт. — консервативен, окзкаомчкв, инmиегикaнo,
ЗIкocτнoял. вкветнаял
2.	Който н есерзаи а ταнъc наево ок мислен- я р—Ссо-
аис. Напредничава литература, Напредничави
убеждения.
—	паоорвeнввн
ннт. —> консервативен, онзадосаао, ретроградно,
зaкocmнoсл, βнocmнaсл
3.	рядко еж. челен 2. зона.
НАПРЕДЪК - 1. Постсжномн, успех в днСовсотк
мае канеотсета от оякопо вам аншо. В новата й
стихосРиркз се забелязва чувствителен напре¬
дък по отношение не музuнaлнcсmτз не стиха.
У ученика има голям напредък а усвояването на
математиката.
—	прогрес, развитие, ннеавgвмне рядко
ннт. — регрес, мзветкваан
2. еж. възход
V	киaчкк oкоинд рззг. към 1. анaч.
НАПРЕЖЕНИЕ - 1. В-сока стноно оа маocmинoвлo
във взкuеввmoвщнouсmк между пта—ане хора, е
oскaкeo оoлнкocв. между партия, дeидaвм и пер.
В дома им винаги се чувства някакво напреже¬
ние. Нзпр-ж-ни- а международна.!. обстанов¬
ка.
—	нαпавоаατдeτ, амгеоаατд?τ, обтегнатост, ннг-
нвτвнд?τ
ант. — спокойствие, отнтй. мми
2.	вж. сcuъее 1. знае.;
3.	вж. динамика 2. знае.;
4.	в.. възбуда 1. заан.
НАПРЕКИ разз. - еж. напряко 1. aaкч.
НАПАЕЧН— - вж. напряко 1. аoαн.
НАПАНКМЗЕНМ - вж. наговарям
НЛПАНКМЗЕНМ СЕ - Πимкaacке -елов, еooπo,
до оасстк, иaариIcсм васеко, оoнτв ммaе да оaа-
cαе оа 0—000. Нл се ли напрнкззвзхте цял ден
с ж-нз ми, аа л села продължавате? Снга ще
можем дз се ncnpuнззезм- не спокойствие.
—	наговарям се, наговоренм се, нзnaекмзвмм се
рззг, наиумвмм ен рззг, aмеъбрем ен ра-г, нн-
еърборвам се рззз, нникaдорвнм се рззг. пре-
нзбр,— аαдаъаквмм се рззг. орен-рр, нмбръщо-
ъевям се рз-г, орен-бр., нмплемпвнм се рз-г.
грубо, амбръτвем ек разз. пренебр:., нмплещвмм
св ра-г. лрубо, аαχорτсвαм се нар, нмлмфувмм
св простона., аαикдрям ек дизл. оренебр.,
аαcбдрсвмм се диал.
V	oкчнccке ом наcнк рззг.
НАПРИМЕР - Ванoo като оиммни. за oбиIанц, зс
илюстрация мае yooеoсcкoн· Понякога., напри¬
мер а недзля—, отивам не екскурзия,
—	примирно рз-г. нежнл.
НАПРОТИВ - Ор-кн-. нзmc амнт. дума, За cзиa-
асcкoн ок оиomccoпo-oдoo мнномн, твърд-н-н.
292

Положен-лто нл се подобряваш-, напротив, от
ден не ден ставаше оо-лошо,
—	обратно, наопаки
Н—ПРЪСкЕ—М -1. вж. напръсквам 1. зона.;
2. еж. ннаъeβнм 1. зона.
НАПРЯГАМ - 1. Πиαвс физическо усилен да повм-
щa -еСи-стте от нншв. Напрягам мускули:. Нап¬
рягам силите си дз вдигне сандъка.
—	напъвам резг.
мнт. —» отпускам, иaacлaбвaм
// МноcмеIЛ0o лн кooцнaτимиaм и ккΌucмамиaм сос-
свбнвсооа см зс постигне- от някакъв рнзеетат.
Напрягам паметта сл да си спомня името не
човека. Напрягам мисълта си.
—	насилвам, напъвам рззг.
2. вж. затруднявам 1. зона.
НАПРЯГА— СЕ - 1. еж. засилвам ек 3. знан.;
2.	вж. затруднявам се
—ЛПАЯКО - 1. Пв щмияaaτa, пнипнoдмовaсиoo оа
—тапата страна оа aнше. Оставих колата непря¬
ко на ал-яте.
—	напреки рззг.. напречно
2. аж. направо 2. знан.
НАПСУВАМ - Казвам по omaещнacн нн 0—00
еиeлaм. aноиceмчoм двем, oнпиcлмеoa ругатня.
Напсувал зо на майка. Напсувал npcдееечнama.
—	напсувам, нмпдпъажвмм длал.. ивnопкажβмм
диал.
N тегля една T-aooллвамс (майна) рззз, ирон·.
НАПУКАН - Конов е а пвоaamмoм. каСтт - пвоимm а
маакм цнпаатмоя. Напукана мазилка, Напукана
земя. Напукани пети, Напукана скала.
—	попукан,нацепен
НАПУКВАМ СЕ - Πoнимвaе ее с nвоoαmяoя. стк-
енм на пвоoнτcoм. Оо сушата земята се е на¬
пукала. Кожата на ботушите ми се напука.
Устните й започнаха де се напукват,
—	попивам ек, нацепкам ен, пукам се неси,, про¬
пуквам ек
НАПУСКАМ (НАПУЩАМ) - 1. Πинcmaaaе да
беда aяоeдн. ocmaвсе дocнгaщooτo лм мсcΌO,
тТ—ка. юеиaдм някаква пимчмoα. Много млад—
хора напуснаха България. Готвя сн де напусна
завинаги този лред. Няма да напусна службата
си.
—	отивам еи (оо), тръгвам си (оо), ида си са.,
махам се (махвам ен) (от), избягвам’ (от), бя¬
гам ннсв, орзн, (оо), фъевмм (оо) жерз., фи¬
кам (оо) несв. жарл., чупя св (от) несв. жарг.
мнт. — оставам, зкpъидaе сн
// Оmпиαвсм сн -звън някон еяcτв. кърно— съм Тме до
оозм момент. Напускам събранието. Онлянuτ-
се разплатиха и напуснаха кръчмата, Напуснах
тържеството cΡuд-о.
—	излизам сн, излизам, тръгвам си (от), отивам
си (от), измъквам ев (от) орнн. разз,, изниз¬
вам св (от) орен, рз-г.
ннт. — връщам се, ЗIΒИЪШIM се, мpβaе см, дoхвдpaм
ом (дойда см)
2.	Преставам да участвам в някаква врганизациЯз
oTшaвom, ре члнaввaе с някакто отлноmяβ. Напус¬
нах партията. Напускам комисията, Напуснах
борда на директорите.
—	излизам, отписвам ев, отчислявам ек
ннт. — постъпвам, влмзaе, аcmъпаaе. зaомoвaе ан,
зачислявам се
3.	вж. изоставям 1. я 3. знае.;
4.	разз. еж. развеждам св
V	вpcoне см 4^00-0·— (чyоaaнma. оoocвлмmн. гъ¬
лъбите, nницклмmн. пaиmaкнщмτн. aимоcmн. пер-
τyщмacτн. дeиммmн. Тапчтерсмт-) рз-г. вpcπне
(взнеaм) см щaокαΌα (оaпaτa) рззг. кем 1. знаа.
НАПУСКАМ СЕ рз-г. - 1. еж. аαаемαаяжαм ск;
2. еж. развеждам се
НАПУСНАТ -1 . е.. изоставен 1. зана.;
2. разл. а.. змнимаркн
—АПУСТО нар. - вж. напразно
—АПУХЕАМ разг. - еж. набивам’
—ЛПУШЕН разл. - еж. ядосан
НАПЪВАМ разз. - 1. еж. натискам 2. знае.;
2. е.. напрягам 1. знач.
НАПЪВАМ СЕразз. - 1. еж. засилвам св 3. знан.;
2.	вж. затруднявам се
—ЛПЪДЕ— ра-г. - еж. изпъден
—АПЪЖДСМ ра-г. - в.. изпъждам 1. аннa.
НАПЪЛВАМ - еж. напълвам 1. е 2. зааа.
—МПЪЛЗЯЕАМ - еж. полазвам 1. aaαa.
НАПЪЛНЕН - а.. пълнн 1. знаа.
НАПЪЛНО - 1. В пълна етноен, до възможния пре¬
дна. Костюмът мн е напълно нов, Напълно праз¬
на стая. Напълно лол. Напълно си приличат,
Напълно нова кола..
—	съвсем, съвършено, абсолютно, изцяло, все¬
цяло нuuж., досущ разг,, хиптен простонае-,
диендю? оростонзр.
ннт. — отчасти, чнoτмеoo. онаапелао, дтaснeдн;
//никак, мзвешo, хме
2.	еж. изцяло 1. зоне.;
3.	еж. окончателно 1. зана.
V	сто ок сап резг. към 1. аoIa.
НАПЪЛНЯВАМ - в.. надебелявам’ 1. е 2. знан.
НАПЪН - 1. еж. усилни 1. знан.;
2. в.. натиск 1. заан.
—АПЪПЛЯМ - вж. полазвам 1. знан.
НАПЪСТАЯМ - а.. изпъстрям 1. зона.
НАПЪТВАМ резг. - в.. упътвам 1. и 2. зона.
НАПЪТВАМ СЕ pa-г. рядко - еж. отправям се
—НПЪТМ диел.. - еж. понякога
Н—ПЪТСАЕ—М - еж. насочвам 3. знач.
—АПЪТСТЕЕ— - вж. наставнически
НАПЪТСТВИЕ оΡuнн. мн. ~ Аст-рятето- маоaзаa-
ан, вτриканoе към oснoπв, за да го оасвем как да
постъпи оим дарном oTcooсmнacoea в дт сн сьвТ-
раз— а него. Получихме нови напътствия как дз
д-йсоезм- а създалата се ситуация. Офицерът
давешн последни напътствия на войниц-т-,
—	наставлении оΡuнн. мн., укнзанне, инструк¬
ция, директива (разпореждане на оо-а—сша
инс1аaниин)■, насока само мн.
—-ПЪХВАМ - 1. Сaaπαе aншo изцяло, двоиaC въо-
р— а aиcπo онще. Напъхах е-стника е джоба си.
Напъхах ризата а панталоните.
—	натиквам, нммушквмм ра-з,, навтеквам диел..
2.	рз-г. нзодорр. еж. вкарвам 2. знае.;
3.	в.. натиквам 2. аoαч.
—-ПЪХВАМ СЕ - 1. Влизам, виeовaе се, оТмка. а
уом-мн а oянaнаo mяooc. затворено риocτиaocmаo.
Напъхал сн под кревата л се скрил, Изnлзл-нc-
ао дете се напъхало в килнра.
—	натиквам ек, навирам се разг. набуткам ее
рззг, намушкам ев разг,
а
293

2.	разг. еж. влизам 2. зоне.;
3.	орен, рззз. неодобр. еж. навирам св 1. знач.
—АПмЕнМ - еж. тананикам
НАР - Шмиoоo -тонне- анпло. Затворникът леже¬
ше не нара.
—	одър нар.
НАРАВНО - 1 . вж. ннрид 1. и 2. аoαч.;
2. еж. поравно
—АРМЕСАМ СЕ са. - Изпuτaaе а гвлямк ст-ш-н, до
оаоиоа иaaвеτ. оаелкда от aншт, oскoπт. Н- мо¬
жеше де се нарадез не детето.
—	налюбукам св, наслаждавам се а са.
НАРАМВА— - Слαπαе, оккавнм oншo ок икеo. зс
да по нося. Нарамвам пушката. Нарамвам коРи-
лицата,
—	обрамчвам рззг.. змрммемм диел,, нмрамчемм
дизл, првзрммвмм диел.., /нрнмченм диал..,
/нбрнмчвам диал..
НААН—ИЕАМ диал, - еж. нарамвам
НАРАНЕН - орнн:. еж. обиден’ 1. знач.
НАРАНИМ книж, - а.. чувствителен 2. знае.
—АРНННМ—СТ книж, - еж. чувствителност 2.
знач.
—НААНЯЕН— - 1 . ^1.^ nимaмoсвкм aяквеc рана.
Гръмнал с пушката и оо о-воuмaнu- наранил
другаря си.
—	ранявам
// ^1^ иaoя. оoнимвaе а иaaм нас· от aoвнщнo мас
жмвoτмocнo тяло. Тези твърди и неудобни обувки
мн нараниха нρзнеmе.
—	наранявам,аа/аαаежам
2. орен. вж. обиждам
НАРАСНАЛ - еж. повишен 1. в 2. аoaч.
НАРАСТВАМ -1. еж. увеличавам ев 1. я 2. знан.;
2.	вж. нмедаявнм;
3.	вж. заселвам се 1. е 2. заан.
НАРАСТВАНЕ - вж. растеж 2. знач.
Н—А—СТЪК нер. - еж. израстък 1. аaαч.
—АААТНЕЕ— спец. - еж. πовв?τβдвмτелен
Н—АЕЕАЕАМ СЕ рззг. - в.. нмплнкемм св
НАРЕД -1 . Едмо до -^0, на -рок в съща инpмцa. ам-
aмс. Нзрнд с него язд-ш- жена му. Един момък
вървеше нарнд с едно младо момиче.
—	редом, наравно, успоредно, паралелно
2.	Еaoввиненoao о друг (другс), а онщв друго. Тя се
труд-ш- наред с мъжете.
—	заедно, наравно, рвдом, наедно рззг, барабар
прос-тонер,
3.	еж. последователно
НАРЕДБА’ - 1 . вж. мебелировка;
2. еж. подредба 1. анaч.
—АРЕДБ-2 - 1. Уоътвкан, yнaаaouн зс окчсоа, по
оoCoc аaaeлжcτнлoв oисевα да сн сършс aншв.
Нзр-дба зз движ-ни-то нз моторните превоз¬
ни средства.
—	правилник
2. вж. заповед 1. знач.
НАРЕДЕН - 1 . ра-г. еж. обзаведен;
2. вж. поирвиен 1. я 2. знач.
НАРЕЖДАМ’ - 1. Слагам oякaовм анщн е воинaн-
ене инд. Нареждам ннuгuτ- сл. Нареждам гар¬
дероба си. Нареждам витрината, Нареждам
цветята във вазата.
—	подреждам, редя ннсе., аранжирам ннuж.
ант. —> разреждам, иIaбeиоeIе, иIахвъилсе, иαз-
Твтвам, иIаoyисм
2.	Кaавaе п-рер-цн вт дyем, емcлм, вnaaоeaauс е др.
Майката плачеш- и нзр-ждаш- най-мили дум—
зз сина си. Стила си нареждала, омръзна мн де
тн слушам.
—	ридя нзсв.
3.	вж. подготвям 1. зотч.;
4.	рззг. вж. обзавеждам;
5.	орен, разз, еж. организирам 2. зона.;
6.	рззг. еж. уреждам 1. и 2. знаа.
НАРЕЖДАМ се - 1. Зacmaeaе, зaнекм мсcτo е oс-
—10 инд. р-р-цн. Нареждам се на опашка зз
билети.
—	подреждам се, ридя се несв.
2. разл, еж. жреждам се
—МрЕЖД—М2 - еж. заповядвам 1. aaaa.
НАРЕЖДАНЕ - вж. заповед 1. м 2. аaaч.
НМРЕЗ - Сюмиeлoвмднo улей върху оввeихoвCΌτa ок
oскaкeo юинaенm, oеион. зс cоинnвaoн, аaвuoτвa-
нн. Капачка с нерез. Бuоτcв нерез.
—	резен соец.
НАРЕЧЕН нар. - вж. определин 3. анaч.
НАРЕИНЕ - еж. диалект
—ЛРНСУЕАМ - в.. изрисувам 1. aaαч.
НАРНИНМ - Дaвaе име аа oсотπo. oншo -ев вTва-
aαеaeaе аловнсао oскoπт. oншo. Нарекоха дъ¬
щеря сл не името не сαениpαзmз. В общината
се чудеха как де нар-кат новата улица. Как го
наричат това вино? Наричат го Иван,
—	амзджαвмм, казвам, викам рззг, именувам
книж,, наименувам нuuж·— кръщавам рззш.
НАРИЧАМ СЕ - вж. казвам ек
—ЛРК—ЕА - еж. упойка 1. и 2. знач.
НААК—ТНК - Вещество от иaеmcτнлнo оивuзхoa
мае полеаноо по смотнтмчно пет, yлвoинеявaнв
зaиадм ср-етеенсте му се-Сствн. Пристрастя¬
ването към наркотици н много страш-н порок.
Младежта все оо-ч-соо посяга към нзpнcm—-
ц-ит-.
—	дрога, опнат, опиум, трием рззг.
—АА—Д-1 . еж. народност 1. знае.;
2. еж. маса2 1. знан.
—ЛР—ДЕН - 1. Кост— - риuаeщ, тмлсено за рарно
aaивд. Рαcеч-саαоао нз Вазов н дълбоко народ¬
но. Народ-н стил. Народни носии,
—	националнн, народностин
ннт. —> интернационален, общочовешки
2.	Косто сн отокся дв цял-та pъи.αвa е ееСн—то оасн-
-—0-—, отйτв оеооеноеова ок мoτнинемτн оа наро¬
да. Защитник не народните инт-реси. Народна
отбрана,
—	национален
ннт. —> антинароден, оивmмввoaивднo
3.	К-Ств - льз-ар-а от oaивдa, който орснврее.в аа
фолклора. Народно творчество. Народни ресни.
—	фолклорен
4.	еж. жeвнмаоиен 2. знае.;
5.	разл. е.. демократичен 4. зона.
НАРОДНОСТ - 1. Иеmoиuaнcом cъзoмнoклα o6ш-
овст от хора, осерзанс по оиoмзхoд. езuн, оби¬
ча-, територия в др. Всяка народност сн отли¬
чава със свои сонц—фични чнраи. В града сн бяха
събрали хора от всички народности,
—	нация, националност, народ, етнос книж.
2. Само лд. обикн. с орздл·. оо. Прсоар-нжа-ст кем
редна народ. По народност съм ръллерин. От¬
давна жив-- а България, но оо народност е грък:.
294

—	националност
НАРОДНОСТЕН - 1. Който сн ооаася рв народ-
отст, coeизao н с народност'. Народностно съз¬
нание, Народностни различия.
—	втннчвски, национален
2. вж. народен 1. знае.
НААОД——СТ—ПЛНСКМ рядко - е.. икономи¬
чески
НАРОДОВЛАСТИЕ - еж. демокрация 1. знан.
НААОДОВЛАСА—ИИЕСКМ кнлж. рядко - е..
демократичен 1. аoαa.
НААО—ВАМ - еж. ларонкам 1. е 2. зана.
—АРОСЯВММ - вж. оросявам 1. аoaa.
НАРОЧЕАМ ра-г. - еж. обвинявам
НАРОЧЕН - 1. разг. еж. специален;
2. еж. умишлен
НАРОЧНО - О линдcaимmнлoo обммалнао етмерн-
нен. Нарочно задава npовcнеmuвоu въпроси. На¬
рочно употребява чуждици.
—	преднамерено, умишлено, предумишлено
книж.
ннт. —> неволно, oнюиндaaмнинao, oнπинpyмящлнaт,
случайно
// О внаетян оа аъзакамнто, аа eoляτк. о ясна ринa-
соаса зс юоалнаицмтн от пocΌъпоaoα се. Нарочно
отм-соих погледа си. Нарочно не отговорих нз
писмото. Нарочно се отдръпнах:.
-— eъзнаτвъао, умишлено
ннт. — неволно, оноъзнаонеао, енаcъзнamнeaв, ав-
τвекΌMчao, aвτвеaτмaнcкм. мacmмaоτмвao. еaщм-
оааае
—ААУГАЕММ - 1. Оеамлeaе някого сам oншo а ру¬
гатни, оαаeaе oншт с груб тон. Старецът наруга
кучноо. Шефът не сл стърпя и м- наруга.
—	нахокемм, изрбонжнм, изхоквмм
2. еж. скарвам ев 1. зона.
НАРУШАЕМ— - 1. Нн cоaзвaе, ан се cъвеиIзсeαе
о анщо. Нарушавам закона, Нарушавам заповед,
Нарушавам нлнmαз.
—	пристъпвам, прекрачвам орен.
ант. — спазвам, лкзс. cъелюaaeaе. оимдeижaм ан
2.	Πинньoвaе aoимaлaooo оивτмчкaн оа онщо. Нищо
не нарушаваше нощната тишина. Нарушавам
обществения ред и спокойствие,
—	смущавам
3.	еж. накърнявам 1. aaнч.
НАРУШАВАНЕ - еж. неспазване
—МАУШЕ—МЕ - 1. Днсauн, риoяcα. която oaиcщaвa
aяоaовм норми в ебмоa· сн ааказва. Нaнa-вaхе ло
зз най-дребни нарушения:. Зз пет нарушения Рн
отстранен от отбора.
—	провинение, нередност
2. еж. нв?емзжмнв
—НАЦИСМЗЪМ ннuж. - еж. ?мможлюбендeτ
—АРЪГВАМразг. - 1. еж. намушкам 1. заан.;
2. еж. набожднм 2. зека.
НАРЪКМ оРикн. мн. нер. - еж. поръчение 1. зона.
—АРЪСВАМ - 1. Πиъcоке о аорт яем друга течност
aскoπе мас анщт. Наръси рода, орндл де мнтеш.
Попът го наръси със сазтенз вода,
—	поръсвам, напръсквам
2. Силвам ое ен-кт oяонкco праха—еразн— яли зъи-
онатв eншнаτвв. оamв по иaзюиъcоeaм по повърх¬
ността на aншт. Наръсаем тортата с орехи.
Неръсезм дрехите с нафталин,
—	поръсвам, ръся нзсв. посипвам
// Реся, оocмовне oншт, oеиоa. за я-нае, а анщт амо-
ктсо мас юиaхввеиαзoo. Намазах си филия с мас¬
ло л я наръсих с чубрица,
—	поръсвам, нмсоляемм рззг. рззш., ро?дляжмм
разз, рззш.
НААЪФВНМ - еж. наяждам
НАРЪЧЕН - е.. настолен
НАРЪЧНИК - Книга а всоовос е оай-авжам еведн-
ася е -ад-аа οΤληοό. Статистически наръчник.
Наръчник оо химия. Наръчник по овощарство.
—	справочник, ръководство
НАРЯДКО -1. На πoaнем иaаcoвсocс —дне от друго,
он много Тасзо един до друг. Селцата са пръс¬
нати нарядко из планината. Нарядко израсла
царевица.
—	рядко, тук-там разз, тук-тмме ра-г.
ннт. —> нагъсто, гъсто, аненсоо
2. На πoлнеc интервалс от винен· В-ч-р трамваите
минават много иеpяднc. Вз- дз идва нарядко у
дома.
—	рядко, нарядко рззг.
ннт. — често, оачнств, oнисдкo
V	от дъжд нн всτъи рз-г, нат-пат рззг., вт време ок
eинмн разл,, cнπма-moπмз нер. ксм 2. знае.
Н—РЯЗеМ— - 1. О ияаaoн правя aншв оа паренте,
иaзднлям е ияаaнн· Нарязвам тортата. Наряз¬
вам ябълката,
—	рαзаезжнм, срязвам
2.	сж. насичам 1. знан.;
3.	вж. накълцемм 1. знеч.;
4.	орнн. рззг. вж. скарвам се 1. зона.
НАРЯЗВАМ СЕ ра-г. н-одобр, - еж. напивам се
НАСАЖДАМ - 1. вж. засаждам;
2. орнн. книж. вж. вкоркнявмм 2. знае.
НАСАЖДАМ СЕ разг. - Поладам в oнпимсτao по¬
ложение, захващам сн о онщв, оoнτo мм създава
oноиясτooаτм. Сам се насадих, като приех н-из-
годното им предложение, Къде се насадих, н-
мн е мястото сред тнзи хора.
—	нмхмквмм св ра-г. зруро, нмхвндрям се рззз.
лруро. нацкждмм св орен·, разл.
V	oнcaждке ан на оная яйца разз. еесврем ан меж¬
ду щaеaимΌΗ (mтсπмτн) рз-г., аягкм пор тоягата
(дисaoвмцнτн) разл,
НАСАЖДЕНИЕ - Обикн, мн. Площ о оаскрном
-еранта вам други култура— раст-а-я. Борови
насаждения:. Овощни насаждения,
—	засаждение обикн. мн., посаждение ρрuнн. мн.,
култура cΡлнн. мн.
НАСАМ - 1. В п-с-кт към еяcmomв. където сн аамя-
ик ляцнтт, овнτo πoвтия. Кол-о- -даат насам.
Чернитн облаци се движат несем.
—	нагукрз-г., ааннеам рззг.
ннт. — натам, нататък, зaaнτке. зкантнтьк
2. ре-г. вж. тук
—-СБОРУВАМ СЕ дизл.. - еж. аαпаикнаβмм ск
—МСВЕАУВМ— СЕ диел.. - сж. нмжнвявмм св
НАСВИАКВАМ СЕ жарл. - еж. напивам ск
—ЛСЕЯТКВНМ СЕ рз-г. нлодорр. - сж. напивам се
НАСЕКОМО - Др-6о- 6нзoиъеaaчoo животно а
нена-ст- киaкa е τслo. Вредни несенcмu. Препа¬
рат против uзсннрмu.
—	инсикт
НЛСЕЛВЛМ СЕ - сж. заселвам св
НАСЕЛЕН - В косто живнят хора, в който c^ta на¬
селение. Населена местност. Населен остров,
а
295

—	/неелин, обитаем, обитаван
ант. —> безлюден, oнoкен-нo. oнoеumкне, ηγοτ, рев
—АСЕЛННК остер. - вж. заселник
НАСЕЛЯВА— - еж. обитавам
НАСЕТНЕ - 1. еж. нататък 1. зoαн·;
2.	диизл. зж. пооле
—АСНЛА - Против вoлсτa, жнлкомнто оа oскoπo,
чрез лиилaoaoн оа овен вас ncuхcенcнc ннmcoо.
Насила го —зендоха от дома му. Насила мз до¬
караха тук. Принудиха го насила де подпишн
покезенлят.а.
—	насилствено, принудително, селом рядко,
недоброволно, зорлем простона.,, здрле<а>
оростонар:.
ант. —* доброволно, арап-в-лао
НАСИЛВАМ - 1. еж. принуждавам 1. aoaч.;
2.	вж. изнасилвам 1. я 2. aoaч.;
3.	вж. напрягам 1. aнaч.
Н—СМЛВММ СЕ - 1. Превя савесн оср о—Тн ос, а
усм-вн оинвдв-сcкм oншт у c-Тн см. Насилвам се
дз н-о-я лекарството. Ако не ти се яде, не се
насилвай,
—	изнасилвам св рядко. еaв?нлвмм се рядко, ннз-
оренм се ра-г.
2. вж. засилвам се 3. знан.
НАСИЛЕН - Който ставе ее— е мзвъищнo с усмлин,
oacя-a. по лиcoвдa. Насилена люб-зност, Наси-
л-н плач, Насил-на усмивка.
—	принудин орен,, пресилен орен:.
НАСИЛИЕ - 1. Приасосон, мзр-азсеон оа грсТс фи¬
зическа οβλη, виeдмн - οο—., зс да Терн прсне-но
ο-οκ —к итррвве онщо. Пcлuц-йснc нзсилне. Уп¬
равляват с насилил. Прибягват до насили-.
—	терор, репресия нuuж·, потисничество, гнит
2. еж. принуда
НАСиЛ—нК - еж. потисник
ННСНЛ—ИИЕСТЕО - вж. тирания 1. aaαч.
—НСНЛСАВЕ— - К-Сто сокеа а oнcмлuн. рр—ав-а.
Насилствен труд·. Насилствено отстраняване
от работа. Насилсте-нз интеграция.
—	принудителен, недоброволен
ннт —> доброволен, ар-поотлео
НАСИЛСТВЕН— - еж. нмсилм
НАСИПВАМ - Сенгам ο—ιρη вас ветре о анщв оя-
оaквo зeиoнеoc, PиахcвTиIаoo мам пвлстнчоо сн-
щнатет. Насипвам ррзшно а озезоз. Насипвам
го-рзое. Насипвам слънчоглед а чувал.
—	сипвам
μ,. — изсипвам, икзcuрвaе
НАСИТА - ОΡuнн. с предл, до, Съствяомн, капата
ο-οΚ - аспеено зе-вв-енн откьм храна, шитве,
Сдвввлатвмн и пор. Ядох до насита. Нагледах се
на филми до насита.
—	насищане, /мсншмне, пресита, пресищане
—ЛСНТЕН- 1 . еж. гъст 4. в 5. aoαн.;
2. орзн, еж. натоварен 2. aнaн.
НАСНАЕ—ОСТ - сж. гъстота 1. знан.
НАСРА—МЕЛ— - еж. надробя вам
НАСИЧАМ - 1. Като сека, оиквя aншв оа ртрента.
Тиквата трябва да с- насече. Нас-чи месото.
—	нарязвам
2.	^1^ ок перенте о ера-ва, онела -Τ-ο. aeивв. На¬
сякох дърва за п-чката,
—	нмцвпвмм
3.	еж. насичам 1. зине.;
4. вж. съсечам
НАСИЩАМ - еж. утолявам
НАСНЩЛ— СЕ-1 . Ям е досоаоьчоа степно, дoнкΌo
cмне желаем-. Д-о-оо бързо се насища и поалчн
не иска да яде.
—	засищам св
ннт. —► огладнявам, cзπaaдoсoaм, оинπлaдoсoaм
2. разш. рядко а.. нахраненм се
V	срва ми сърце на еяcmo разг, кем 1. аoaa.
НАСИЩАНЕ - вж. насита
—ЛСК—АО - 1. с.. неотдавна;
2. вж. скоро 1. знае.
—АСК—А—ШЕН рядко - вж. скорошен 1. знач.
НАСКЪРБЕН - Който uаомτcα душевна 6—4. Той
Ρ-ше дълбоко наскърбен оо дум—т- й, С наскър¬
бено сърце напусна дома сл.
—	огорчен, натъжен, разстроен
ннт. —* радостен, звре-вае
Н—СКЪрБЯСА— - Πиндиаeиовaм опоренове, ду-
ш-енс Талка. Несправедливите cΡαuоеиuя нз
озчзлоннз я наскърбиха. Никога н- рл наскърбил
майка сл. Тази печална вест наскърби βсuчнu нл.
Извинявай, ако съм а- наскърбил с нещо-.
—	огорчавам, разстройвам, натежавам
ннт. —> зарадвам, eъзикдвке. oшкcτ-cвявкм
V	cлaπaе нкеeк на сърцето рззз.
Н—СКЪРБЯС—М СЕ - Изпитвам вπвичнocн. мека.
Виж как с- наскърби от думите ти. Когато
той напусна дома й, Ρ-з дз се обади, тя много
се наскърби.
—	огорчавам се, разстройвам се, натежавам се
ант. —> зарадвам се
НАСЛАГВАМ - 1. Πвcτaвяе мовпо неща мли врин-
днлноо колманство от а-що оа —пре-еа-от есcmт.
Наслагах дърва е печката. Наслагах докумен¬
тно- е чантата. Къде си наслагал книгите?
—	натурям разз,, набуткам разз,
2.	СлαπIе, акорвовам ο^β едно върху друго -Т-кн.
оа пластове. Работниците сърирео листата и
ги наслагват а специални сандъци.
—	напластявам, пластя несв, налагам’ нар:.
3.	еж. наслоявам
НАСЛАГВАМ СЕ - сж. наслоявам се 1. м 2. заан.
НАСЙАГИ -вж. наслойка 1. и 2. aoaч.
НАСЛАДА - 1. Състояомн ок caвcлнmвoинouн, иI-
двсо вт неща, лсерзсн— с оиcсτoc ycншaoяя. Чув¬
ството на наслада от хубавия прол-о-н ден не
я неnуснелιe. Сърцето мн се изпълни с наслада.
—	блаженство, сладост орен., наслаждении, нега
оолт., приятнострядко
2. еж. удоволствие
НАСЛАЖДАВАМ СЕ - 1. Обикн. с прндл. на. Из¬
питвам оаалкаа, сдвсвлствмн от онщо. Наслаж¬
давам се не τ-леензucооcτc шоу:.
—	квфя сн нлсв. рззг. грубо неж-л.
2.	еж. любувам ск;
3.	вж. нарниенм се
—АСЛАЖДЕННЕ - 1. еж. наслада 1. знан.;
2. вж. удоволствие
НАСЛЕДНИК - 1. еж. потомък;
2. еж. приемник
НАСЛЕДСТВЕН - 1. К-сто - пвлвчно нaoв наслед¬
ство. Наследствен имот. Наследствена къща.
—	унаследен
2. спец. вж. генвτневн
296

НАСЛЕДСТВ— - Имот·, оoCmo сена cмьиmoa он
coеаτвйoмок ринеcaaвα вее ван-нн-е от онпвем-
т— aacлнpoмцм. 6лuакм иopoяaи. Тези нива е на¬
следство от роднт-лит- ми, Тя успя де съхрани
наследството си.
—	бащиния рззг.
НМСЛ—В книж. - еж. заглавие
НМСЛ—ВЕ— рядко - вж. заглавен
НАСЛОЕН - Който е aaoиyлIa нн едно есcτт вев
вид ок оласо, алой. Наслоена мазнина. Насло-н
орах.
—	напластен
НЛСЛ—Е—ИЕ - еж. наслойка 1. и 2. зонч.
—АСЛ—ЙКН орикн. мн. - 1. Поавнов 010^00-0-
от утананн произход, оаалонао ок печат. Пясъчни
наслойки. Г-ологич-ски неслcйнu·
—	нмслмги, наслоении орикн. мн,, седимент обикн.
мн. спец.
2,	орнн, Следи от чужда ели далечна по време култу¬
ра, зклнпакли е живота, нзмкн. аьзееасетв я т.н.
оа ртрна oaитд. В нашите обреди има наслойки
оо различни религии, Наслойки от отминали
цивилизации.
—	наслоение, нн?лноu рядко
НАСЛОЯВА— - Тиcлαе oншo върху aсоaоea по¬
върхност във вид оа алой, ленст. Морските еъл-
ни н-орекъснзао наслояват пясък на брела.
—	напластявам, наслагвам, нанасям, слоя ннсв.
рядко
НАСЛОЯВАМ СЕ - 1. Ηamиyовaе се, иaзрвлкoaе
се, ве—кн. пocτнпнoaв. вес вид оа слой мае слв-
-с- върху някаква пввъихнocm· След продължи¬
телна употреба ори твърди води върху тръбния
нагревател сл наслоява варовик. Хол-со-ролът
сн наслоява по вътрешната обвивка не кръво¬
носния съд, където образува oлзнu.
—	напластявам св, наслагвам ев, отлагам се,
утаявам сн
2.	прен. За чуссство, настроение, мисъл и под. -
oкoиyпeкм он е cъаoaaинmе, е душата от aяотπo.
като ваmαвяе τиaCoи слнри. От постоянните
разправи— а службата в душата му се наслоя¬
ваше гняв и омраза.
—	наслагвам св орен:, напластявам св прнн·.
НАСЛУКА - Б—з оинaвαимmнлoв oTеиaляoн и -орн-
рнлнок цнл. Тръгнех наслука из гората, Стрелям
наслука. Иманяриое копаят наслука,
—	наслуки, напосоки разг, намерки диел.
V какта <еи> доСрн рззг.
НАСЛУКИ - еж. наслука
НАСМАЛКО разг. - еж. едва 3. aнIa·
НАСМЕШКА - П-дмореевт-аов, ccмиcaщт. енко
оинaн6индмmнлaв ooaoщнoмн кем някого мае
н-що, еТяко. cзиIЗннo чинз pвем, поган— и под. В
думите му се чувстваш- иесмешне. Той зледз-
ш- с насмешка не опит-т- й дз му напакости,
Бях свикнала с насмешките му.
—	подигравка, присмех, ирония, ироничност
рядко, πри?меχсл?!вд, подбив нар, прнсмне-
ка рядко, сарказъм ниuж.
НАСМЕШЛИВ - еж. подигравателен
НАСМ—ГВАМ ра-г. - еж. успявам 1. зяен.
ННСМЧКВАМ СЕ разз, неодорр. - еж. напивам се
—ЛСМЪРДЯВАМ разз, - вж. намирисвам’
—ЛСМЪРКВАМ СЕ - орен. ра-г. ннодобр. еж. на¬
пивам св
НАСОКА - 1. Цел, aaмнинoмс, мрем, проблеми в др.,
ктито сн ολ-ρο-τ, ямнт ан юр-рв-р е някаква рей-
0—0·, по които върви иaавumинmo на oншo. Глав¬
ният редактор определя насоката не влстни-
нa. Необходима е нова насока във вътрешната
нн ncлumuнa. Основни насоки а paзвuτu-mc не
българската литература,
—	направлении, посока 0.-.,, линия орен,, курс
орен,
2.	олр. еж. течение;
3.	само мн. еж. напътствие;
4.	рядко еж. посока 1. aнαч.
—МСОЛЯВА— - 1. Πocмneaе със сол oншт, кoaовmo
е а-оТходемо. Хубаво насолих сланината, зе де
държи цяло лято.
—	осолявам, соля нзсв.
2.	еж. пдeдляβмм 1. зана.;
3.	разг, разш, еж. нмръсвмм 2. зона.;
4.	орен, разз, в.. скарвам св 1. знае.
НЛС—ИСАМ - 1. Обръщам oнше с aяоaовα посока.
Насочвам nuсτалноз към нападателя. Несоч-
аем очи към професора.
—	отправям, устремявам, обръщам
2.	Дaвке yоIзaнcс зн посоката оа двяжнаин не aскoπo.
ннше. Полицаят насочва движението, Опит¬
вам сн де насочвам лодката.
—	направлявам, управлявам, ръководя
3.	Давам икеока на иaзcumмнτв, демжноснто, хода оа
онщо сам oскoπв. Насочвамразе-ан-то не енер¬
гетиката. Цял живот майка й я насочва как де
постъпва.
—	направлявам, ръководя, напътствам, дири¬
жирам орен, ннuж·
4.	Πиндoкзoaaαвaм pcеи зс а—опе, изликшaм а-щт
(oеиъшнoин и пар.) към 0—000. 'Към кого н насо¬
чена молбата ти? Думите й ряха нзсоч-ни към
м-н. Насочвам искзн-то сл до омбудсмена.
—	отправям, адресирам книж,, обръщам се
(към)
5.	еж. упътвам 1. и 2. aнaa.
НАСОЧВАМ СЕ - 1. Имам яем оивсвяeαм риндов-
е—твн—н кем oншo, о—вго. Партията лм вече сн
насочва към друге коалиция:. Страната с- на¬
сочва към нов аонн-н рлок,
—	клоня н-св, гравитирам несв. нuuж.
// Ооинднeсе о-соката нн сввмтн днйcτвис. ветнр-ос,
левнднаин. Напоследък приятелят мн се насочи
към прозата, Насочих сл към хуманитарните
неуки,
—	ориентирам се орзн,
2,	вж. избирам 2. заан.;
3.	сж. отправям се
НАС—ЧЕН - Кост— е -тпреена към ннщп. Погледът
му сзга бе насочен към д-т-то.
—	устрвмВн, обърнат
НЛСПНс—М СЕ - Опя де oнcмτa. достатъчно, кее-
котв мм се сюи. Кажи й де н- става толкова
рано, е де с- наспи добре, Кога най-посл- ще с-
наспя?
—	отепевмм сн, доспивам си
ннт. — недоспивам си
НАСРЕД - 1. сж. всред 1. зона.;
2. в.. посрид 1. зона.
НАСРЕЩА - еж. отсреща
НАСРЕЩЕН - еж. противоположен 1. заан.
—АСА—ЧВ—М - Утоеаяенм -но вас ηβο, е който да
297
а

сн извърши oншт. Насрочиха ми д-н зз преглед
не колата.
—	определям, назначавам остер:.
НАСТАВАМ - в.. настъпвам’ 1. и 2. заан.
НАСТАВКА - 1. Слoeвoбиaзycαmнлoa нает оа дcеI-
та, която стои сена квинaн. Думата л-кар е обра¬
зувана с наставката - ар.
—	суфикс
мнт. —> представка, префикс
2. спец. еж. накрайник
Н—СААСЛЕнНе - 1. вж. напътствие;
2. вж. поучении
НАСА—ЕлЯСММ - вж. поучавам
НАСААЕНИК 1. Ч-с-к, нoйmo шрнрсва oсотеy
сввмтн зoнocс. опит, вншиaα. Духовен нзстав-
uuн. Футболният ни отбор се нуждае от нов
наставник
—	учител рззш., ментор книж, ръководител
разш.
// Лице, конто възпитава aскoπв м акеоева повнднамн-
тв му. Той бе доста по-възрастен от нас л бз
наш наставник.
—	въ/питатвл, ментор книж,
ант. —> възпитаник, caнoио
2.	което нг^<^тгт^а^;л^ва някого, косто зъвства и
-как повчномя. Нямам нужда от такива нзс-
аевнлци..
—	ментор ниuж, нм/иднтел рядко
НАСТАВНИЧЕСКИ - Кост— н оимеъш оа еoвно,
който oacmкe-сcк, п-венв-. Дразни ме твоят
изсоееиuчеснн тон:.
—	назидателен ннuж, менторски ниuж·— поучи¬
телен
// Който съдържа οητό-βληο-η. Нзсτзαиичлснu пис¬
ма, Нaсазвоuч-снu съвети. Нзсτзαоuчеснu
думи.
—	амек!?τвва, назидателен книж,, мвнторскн
книж,, нaмβдучнгелвн кнлж:.
Н—СААВ—ИчЕСАС— - Дейност, оввнaнouн. ивeс
ок оастасомк. Н-йното настаен-ч-стео ло драз¬
неше.
—	менторство книж.
НАСТАВЯМ - Дoеacяе, прееее-вояссм ондвстига-
ща част, уенлмчасам онщо до нежната дъл.иоа
мас ширене. Стълбата е къса., трябва де я нас¬
тавяме: Ще сл наставя роклята, защото мн н
къса. Наставих едно парче на полата.
—	снажднм, прннмждмм, наддавам, донаждам
нар,. внаждам нае-, надя ннсе. нар., приставим
нар.
НАСТМНМВА— - 1. Ооинднaсе оа аяквоо мяcoв.
оoнτo де зaнен, мае рвcoaвсе о-що oскъдн. Нас¬
таних приятеля си не дивана. Настаних ладия¬
та сл а едно малко ззливче.
—	слагам, разполагам’, инсталирам разг, kуa-
дисвмм простонер.
2. вж. уреждам 2. знач.
НАСТАНЯВАМ СЕ - 1. ЗaнеIе някакво мясоо сее
nвм-шнaин. Настаних се удобно във фотьойла,
Д-τ-αc се нзстзни до майка си. Настаних сн
пред камината. Настаних се а съседната стая.
—	разполагам се, намествам сн, инсталирам се
ра-г. лрон, нагласявам св рззг, нагласям ев
резг,, курдисвам ен простона., намърдвам св
разз,
2. еж. установявам се 1. зеач.;
3. вж. вреждам се
НАС—ИСАМ - РaзToлсвaе сн мас съм oниaаовлв-
жен поради взетова— оа сова, стоене оа стур-от.
ОРлечи с- добре де н- настин-ш. При това сту¬
дено вр-м- човек лесно настива.
—	изстивам, ерд?τсдевмм св, простивам
НАСТИГАМ - 1. Πиcaвмдeке ан до някого, ннше,
като аIcmIвαе редом. Д-т-то тичаше по улица¬
та, но баща му бързо го нзстгигнз. Колата нас¬
тигна влека.
—	застигнм, достигам, стигам, изравнявам се,
догонвам орен·.
2.	ИaиIΒoсвaе сн а някого по nocmи.нoис. успехи мас
арсов кач-совс. Тя сл реше поставила задача да
го настигне по усп-х. Кога ще настигнем рз-еи-
тиа- европейски страни по жизнен стандарт?
—	достигам, стигам, догонвам орен..
3.	ОТскн. за oншo неприятно вас οη.ηλκόηλοο, евар-
вaе oскoπт оа aноoдхoдсшo мсcτт, в неподхо¬
дящо eинмн, ката му пимчмoсвне неприятностс,
бере м др. Бурята нн настигна в планината,
Смъртта го настигнала по оътя зз болницата,
—	амстегам
НАСТИЛАМ - 1. Πoоиcвaм овд, дooи. пет сам дие-
ок оoвъихooеo с aскαоeв τикйoo оoоииτин. Пъте¬
ката ще насо-лим с пясък.
—	постилам
2. сж. застилам 2. aнaч.
НАСТИЛКА - 1. Пласт от ннщо, който пеоиcвн,
настм-а oскaквα лвoъихoтcτ. Настилка от слама.
—	застилка
2.	Песе· вт oскaкee екτнимкл, к-Ст- покрива ая-
оковa повърхност. Подова настилка, Покривна
несαuлне.
—	покритие
3.	вж. пненж
НАСТИНКА - Б-енеоио състояние, зa6вaявкoн.
оиcчиoнoo от стса, от охлкждкон ок oиπaocаеα.
Л-кзрят каза, че е cΡuкнcαеиз настинка и л-сно
щн мин-,
—	простуда, нзстлнкм
—асаи—н - еж. вм?τaαн 1. знан.
—АСТ—Й—ИК - Оф-цва-ао oоинaнлнoo лице, кон¬
то имн зaaeлднoмнoo да сн прс.— зс 0—00 м ра
вτгвcaис шрнд вчилсщостн и диеπи влксти за оо-
вндноснтт, постъпките му (оТскн. зс малолетни я
ученици като aкенcτoмк ок ивдиmнлcmн). Д-о-оо
няма родио-ли, но —ма настойник,
—	опекун разг., попечител
н—Стой—нчЕство - pa6oma, ρΛτ.οοοτ он отс¬
тойник. Когато детето стан- nилнcл-αнc, мо¬
ето настойничество щ- свърши.
—	опекунство, попечителство, опека
Н—САОЙИИЕ - 1. Който непрекъснато нaеmвсcI зс
oншт или н cвeиаαo с nocτoсooв окствяеаан о-що
ре οτίοη, да ен оостипон. Настойчив ухажор.
Настойчив поглед.
—	натрапчив, ннтрмплнв рядко, седрнτ
2.	Който иaиaзсвa или еъaъидк оаетвясаон, катего-
рвент яскаон, yπвиcmвo· Ударите оо вратата
ставаха есе по-нзстойч-ви. Настойчиво прес¬
ледване не цнл.
—	настоятелен, упорит
3.	вж. упорит 1. зона.
НАСТОЙЧИВОСТ - еж. упоритост 1. анαе.
НАСТОЛЕН - К-йто сн cаπoлзca оocτвсooo, всокпс
298

м-ж— рн п-тряТа-. Настолна книла.
—	нмръчин, подръчен
НЛСТОМВАМ - 1. Имам някакво жнлааин и упо¬
рито вmcmoсвaе еакаанто см. Настоявам дз мн
аърн-ш книгата, Настоявам де се направи оро-
αнpне.
—	държа (де), искам
2. еж. домогвам св 1. aнaч.
НАСТОЯТЕЛЕН - 1. сж. упорит 1. зона.;
2. еж. настойчив 2. знаа.
НАСТ—МТЕЛ—ОСА - еж. упоритост 1. аннч.
НАСТ—ЯЩ - вж. сегашен
—МСТ—МЩЕ - сж. съвременност 1. знач.
—АСТРАДЕЛМ СЕ - сж. намъчвам св
НАСТРАНА - сж. встрани
НАСТРАНИ - еж. встрани
НАСТРОЕН - КоСто има готовност, еапласк зс
н-що. Н- съм настроен зз разговори..
—	разположен
НАСТРОЕНИЕ - 1. Положително, aвTиo ем—цвс-
oнeoв-юcихичнcкв. душевно аест-янсн. Шефът н
а добро настроенин, Навярно не е била а нас¬
троение и затова ти н оτлcвоpuлa лруро.
—	рαзnоъожвнив, кнф рззг.
2.	Психиенеко cъеoвсocн в рсренс оТатая-акт, cи—-
ρα, mввиеa и шор. В залата цар-ше празнично
настроение, Романът отразява настроенията
на епохата.
—	атмосфера орнн.. дух орнн:.
3.	в.. нагласа
—АСТАОЕН—СТ - вж. нагласа
НАСТРОЙВАМ - 1. Придавам воинднлнaα вссс-
4—01, точна звснене оа струнят- аа еваcкклнa
иacτивенom. зн да сверс р-ер-. Музикантите
нзстройезт цигулкитн. Акоpдиcpъα настрои
рояла,
—	акордирам, нагласямрззг., нагласявам рз-з,
ннт. — разстройвам, иαзaиъaоeaе
2.	Пораждам у някого oоинaнлнoo еyecmeв. нαcoиc-
ннс-. Морнто настройва към мечmзτелоcсm и
съзерцание. Музиката ме настройва за работа,
—	предразполагам, разполагам1
3.	Вayщaвне ок аякопо отрицателно omooщнoян, он-
оимяаaнoи чувства към някого яли o-шв· Прес¬
тани дз м- настройваш ср-щу шефа. Настрой¬
ва хората срещу правителството. Някой го
настройва ср-щу мен:.
—	надъхвам разл., наострям орнн:. рззл,, насъск-
внм орен, разл,, напомпвам орен, рззз, нмхъе-
вам ра-з,
НАСТРОЙВАМ СЕ - еж. наострям се
НАСТРОЙКА - орен:, еж. ннглнсн
НАСТРЪХВАМ - 1. За оoаa. ктаея. ониcщмaк и
пор. - eдяπне сн oкгoин е инаyлoam на сссваон оа
кoдкτα при ycншaaн оа страх, гняв и други смаем
оиндceяcкaмс· Косата ми настръхна оа страх:.
Козината не кучето настръхна,
—	нмежемм св, вжм св ннсв,— нм!нрαъвжвмм ек
рззг, нмкокошлнвнм се рззг.
2.	Кожата мм сн овеса лии ваншкoн оа студ в друпе
смаам дразнителя. Тялото му настръхна. Нас¬
тръхнах оа студ:.
—	нмежвмм се, нмкокошлнвмм ен разз.
3.	орнн. еж. наострям ск;
4.	орн., еж. ужасявам се
НАСТРЪХНАЛ - 1. За кост, кoзиoк. пниyщмaa м
пор. - коСто - щиeоaaл, етерни. Настръхнала
козине, Настръхнала о-руш-на,
—	нмижен, накокошлнин разз.
// КоСто яма •акнвс лниyщиoa. кеамoa, кoдα. На¬
стръхнал оуяк. Настръхнало животно
—	нмижин, накокошлнин разг.
2. орзн, За човек сее група хора - оoйoo - оркжд-6ао
настроен към aсоoπo я е гвтве да aαлaдα. да ан
ониa. Настръхнала тълпа.. Настръхнала опози¬
ция.
—	нмижен орнн:. рз-з, натнрмлежен рззз.
—АСТЧДЧВММ СЕ са. ра-г. - вж. намръзвам се
—АСТЪПЛТЕЛЕ— - 1 . сж. нападателен 1. зона.;
2.	еж. агресивен 2. и 3. заан.;
3.	еж. бояк
—АСТЪПАТЕЛ—ОСА - 1. сж. агресивност;
2. еж. бойкост
НАСТЪПВАМ’ само а 3 л. - 1. Зс винен. събитие
- осъществявам ан, cлвчoaе он в пюр-деанао ср—-
мн. Настъпва пролна. Настъпи часът -з раздя¬
ла, След лятото настъпва нсенаа. Настъпват
празници. Настъпва утро,
—	наставам, идвам (ида) ннсе., дохождам ннсв. /
дойда се., вαроеβαм, започвам се, ?тажам2
мнт. —> отминавам, тоивам ос, пинемаавае
2. Зс cъаmвянин. явенас— я лед. - запоаеам де съм на¬
лице. Настъпва тишина Настъпи спокойствие.
В залата настъпи неприятно мълчание.
—	наставам, установявам ск, възцарявам св
орен, въдворявам св книж.
НАСТЪПВАМ2 - вж. нападам 2. заан.
—ЛСТЪПЛЕНМЕ - 1. вж. атака 1. и 2. зана.;
2. орзн, вж. нашествии 2. аннч·
НАСТЪРВЕН - 1. Който ривявсβa силно, стркатно
.нлаоин, CΌИнмнж към aншo. Снunнpuuн, настър¬
вен за оари и имот.
—	стръвен орен,, нмхъсмн разг,, бβълевн орен,
разг,
2.	За животно - коСто - икзaИIаннo и отпада. Нас-
αъpв-иc куче. Настърв-н лай·.
—	стръвен
3.	еж. озлобен 1. зона.
НАСТЪРВЕНИЕ - 1. Омаят, страстно .Ηληομη да
сн осъществи или оватмоон нещо. Работя с нас¬
тървение. С настърв-низ ρ-.ααα зедзчиан. С
настървение преследва целите сл.
—	настървеност, хъс резг, стръв орнн:.
2. еж. ожесточение
НАСТЪРВЕНОСТ -1. еж. настървение 1. зона.;
2. сж. ожесточение
НАСТЪРВЯСАМ - 1. еж. нмсъсквмм 1. аaαч.;
2. сж. ожесточавам
НАСУКВАМ - сж. навивам 1. зона.
НАСЪБНРНМ - Съ6uиaе πелсмт овлмaнcmвo от
oeшo сее е oвляек стеоео aскaкви оТекн. отрица¬
телни еевсте-. Много яд съм насъбрал.
—	набирам’, натрупвам
ННСЪБИРНМ СЕ - вж. струпвам се 1. зона.
НАСЪЛЗЕН - К-йт- c^ii сьезв е очите см, по лице¬
то см. Д-а-оо с- върна оа училище насълз-но.
—	просълзен, разплакан
//За оня - с отмτo -μ сълзи. Гледаше м- с насълзени
очи:.
—	просълзен
—МСЪИЗЯВ—М - сж. прдeъъвявмм
—МСЪЛЗЯВАМ СЕ - еж. πрд?ълзевмм се
а
299

НАСЪРБВН— СЕ разг. н-одобр. рядко - сж. напи¬
вам св
НАСЪРЧАВАМ - Вдъхвам оа 0—000 .HaaoeH м
смнлосо да HIоиIвu oншo. Баща мн м- насърчи
де пиша стихове. Професорът постоянно на¬
сърчаваш- студентите сл. Думите му ме на¬
сърчиха да не се оτнззеaм оа лд-ята сл.
—	окуражавам, поощрявам, нмпулcнaмм ннuж.,
стимулирам кнлж, окрилявам книж.
ннт. —> обезсърчавам, o6нaкyиaжIeIе. иIаквл—бa-
oaе. вензкимляcaе
// отчайвам, в6нзкcиaДIcaм, вензcъиеacIе
V	ресам оиcлн книж, равам сърце (квин.) разз,
ВА СЪАИЛсАМ СЕ - Изпълвαе сн сте сила, ев—ин-
овст, инщeевam зс uавъищвIoн ок oншo, -ехссщн
ме гсовеовсо ре изcьищI нещо. Насърчих се оа
усмивката й и я прегърнах. Насърчих се от ус¬
пехите си л продължих да творя.
—	окуражавам се, дкauлеβнм се книж,, обна¬
деждавам се
ант. — обезсърчавам се, в6нзкcиaдaeαе се, отеаС-
caе се, еoмвaе
V	aв6eeIе криле ннuж,, cаиaеoвam (овиacmвIm) мм
киcлα кннж.
НАСЪРЧАВАНЕ - вж. насърчение 1. aoaч.
В—СЪРИАЕ—Щ - еж. насърчителен
НАСЪРЧЕНИЕ - 1. Виушнвсан, вдъхвай- ок co—ин-
овст, инщeмвcτ у о—впо за cзeeищвIoн оа о—щв.
Д-цата сн нуждаят оа насърчение.
—	поощрении, поощряване, насърчаване, окура¬
жавани, дкрнлевмнекниж.
ннт. — обезсърчение, oTнзcъиaaвIaн. oTнзквиIжaвaнн
2.	Нещо, което насърчава, служи за насърч-ване.
Наградите са насърчение за младите оонаи.
—	поощрение, стимул книж.
Н—СЪрИнТЕИеН - Който oICЪиеaвa, вдъхва еен-
лост да е— aaPИIce онщо. Насърчителни думи.
Насърчлтел-н полллд.
—	окуражителен, поощрителен, насърчаващ,
окуражаващ, ободрителен орен.
ант. — обезсърчителен, в6наквиIДeoнлнo. cT—аceи-
еaoαщ. вензовиaДICIШ, оочаСващ
НАСЪСКв—М - 1. Със лъскане, вeнceн или ло друг
евнво nиндeавeовaе, кαиaе куче ре е— нахвърли
верху aяовгo. o—шo. Ловцит- насъскама куче¬
тата подир един глиган.
—	ннeτъаβевмм
2.	пран. рааз. зж. намc'!айввм —. знoч.
НАСЪСКВ—М СЕ разл, рядко - сж. наострям се
НАСЪЩЕН кннж. - в.. жи/нин 1. аoнa.
НАСЯЕНМ - вж. засявам
НАТАМ - 1. В посокс нъе есcτo. иaaлeaao от мсc-
т—тв оа авцнтв, оoнmв п-сорв. Всички отиват на¬
там. Снлото е натам:.
—	нататък, занатам разз, вαaa!мгкк разз.
ант. —> насам, аатук, заоаекм
2. сж. нататък 1. зона.
—АААПЯМ - с.. нмτдеевнм 1. знач.
НАААААЛЕЖВАМ разз. - вж. нмежвмм
—МААА—ЙЕЖЕ—М СЕ рззг. - а.. настръхвам 1.
аoaн.
—АААРАЛЕЖЕН разг. - вж. настръхнал 2. зана.
НААНАМЛЯВКНН разл, нзодоРе. - вж. пиян
НАТМРАйМ—КВаМ СЕ рз-г. неодобр:. - а.. на¬
пивам св
НАТАТЪК - 1. В слнрващстн етмнomм, вев винмнmo
сан— oпинднлнo еoмнoo в мманеото мас сена ев-
менон оа oвeвинoнτв. Оа този дзн нататък сме
големи приятели, Оа села нататък щ- почивам,
—	натам, насетне
мнт. —* насам
2.	вж. знаем — . з aaα.
Н—ТЕГ—Ч рззл. ннодобр. - сж. кариерист
—АТЕГВНМ - 1. еж. натежавам 1. знае.;
2. орен·, еж. дотежавам
НАТЕГЕН —М - еж. догежава ми
НААЕГЙЯМ СЕ рззг. - 1. вж. нзстрмдемм;
2. вж. нммъчемм се
—ААЕГ——Т - вж. обтегнат 1. знчч.
НАТЕГНАТОСТ - вж. напрежение 1. знач.
НАТЕЖАВАМ - 1. УвнлuеaвIе тнплоот си, стаеам
оo-τндьк. Клоните натежаха оа плод,
—	нмтегемм, тегна нзсв,— аατвжаявмм рядко
мнт. — олеквам
2. сж. дотвжажнм
НАТЕЖАВА МН - еж. иотижака ми
ННТЕЖНЯЕ—М рядко - 1. еж. натежавам 1. aoaч.;
2. еж. дотежавам
—АТЕЖНЯЕА —Н рядко - еж. дотежава ми
НАТЕПЕЛМ диал·. - еж. набивам’
НАТИКВАМ - 1. С ΤγτΗΟΗ, -тикане cкIивIе ннше,
0—000 някъде. Натиках шкафа до стената. На-
анкзха зи в една тясна стая:.
—	набуткамрззз., наблъсквам разл, нагласявам
разл. рядко
2.	Дасем ο^— аве—еа оа а—епо. Натика ми а puu-¬
т- оариа-. които отказвах де взема,. Нaτuнзх
му филия в pии-τ- и зо пратих да илрал.
—	набуткам разг, навирам рззз, напълвам
3.	еж. напълвам 1. знае.;
4.	рззг. неодобр. сж. вкарвам 2. знач.
НАТИКВАМ СЕ - 1. еж. напълвам се 1. зине.;
2. рззз. неодорр, сж. навирам се 1. знан.
нАтНМНРЯВаМ дизл. - вж. набивам’
Н—АНАЕ—М ра-г. зруро - еж. изпъждам 1. знае.
НААИАЕН рззг. грубо - а.. изпъден
НАТИСК - 1. Силов фезванско екляпкон верху
нншт яем н—тпо. Дърв-тзтз сн олъааха род на¬
тиска на вихъра, Под натиска нз аълоааа хо¬
рата продължаваха да вървят напред.
—	напор, напън
2.	сж. налягани;
3.	е.. принуда;
4.	орен. еж. диктат
НАТИСКАМ - 1. ДнCcΌeIе а 0-.—,· мае смет върху
нещо. С всичка сила натискам вратата,
—	налягам, наблягам
2.	Окaзcaе истиск върху ннщо, някога. Цяла нощ
бурята натискаш- прозорците и свиреше през
пролуките.
—	налягам, напирам, напъвам разг.
3.	еж. притискам 1. и 2. аеaе.;
4.	пренз вж. напирам 1. знач.;
5.	орен. рззг. вж. принуждавам 1. аaαе.
НАТИСКАМ СЕ - орен, разз. вж. домогвам ев
1.	заан.
———ЛАСКЕ—М разз. рядко - сж. натиквам 1. заан.
НААЙЪСТЯВлМ рядко - еж. надебелявам’.
1.	знае.
НАТОВАРВАМ - 1 орнн, еж. ангажирам 1. aoaе.;
2.	орен. еж. възлагам;
3.	орен·, еж. обременявам 1. знач.
300

НАТОВАРВАМ СЕ разг. - вж. наемам св
—ААОВЛАЕ— - 1. К-йто е зaдълднa дт cзвeищeα
πтлсм обем иIевoa, дт полчок големя физин-ск-
е паихuaнаоe γο—— за eзвъищeIaнmв на нншo.
Най-натоварзн— се децата оа осмл клас.
—— обременен, претоварен
2.	Зс оиoπиIеI. график и лор. . - с отCmo зс вснке ет-
енam - ринaвмдниa аяксква аaнτocm, някакве рей-
нтст. Натоварена седмична програма:. Натова¬
рен график,
—	сгъстен орен, плкτвн орен,, наситен орен.
3.	еж. aaнτ 1. анне.
ННАОВЛАЕ—ОСТ - сж. заетост
НАТОПЛЯ— - 1. вж. затоплям;
2. еж. нмпнчмм
—АТ—ПОАИСАМ диал. - вж. навирвнм
—АТОПЯЕ—М - 1. Πвеmaeяе анщт в тненоет, ^1-
ея нншo вес някого да Терн изцяло сам втеасти с
т-наост. Натопих цв-оята във вазата, Наторя¬
вам -алциа- в соса,
—	потопявам, нмтмпям, потапям, топя’ н-св..
топвам, втопявмм остер,, βτ^^ нар. остер.
// Оставям, поставям ннщт вев вода или е друга теч¬
ност дт омcнн. Натопих оранн. Трябва да натопя
бинта а риванол, Натопих краката сл във вряла
вода.
—	накисвам, нατмπем, нмквмевнм разг.
2.	орнн. рззг. н-одобр, еж. нмклеввτевαм 1. знае.;
3.	орнн. рззг. еж. злепоставям
НАТОЧСММ’ - еж. заострям 2. знан.
Н—А—ЧВА—2 - вж. разточвам
Н-А—ИЕН - еж. дeτка 1. зачч.
—АТАЛПЕА— - вж. налагам2. 1. знач.
НАТРАПВА— СЕ - О нахкасосо авлкпнм рииcecm-
вмнте св а^ерн, къ—нто ен съм желан. А- нл го
uснaх, а той мн се натрапи.
—	нагресам св ра-г. лруро, натурям се диел,
—ААРАПЛИВ рядко - еж. настойчив 1. знае.
—АТРАП—НК - Човек, коСто ο-τραποι пимcecτви—-
то см някоме сея аяксрн. Той усети. чн лл-дат не
н-зо като нз натрапник. и реш— де си тръгне,
Трудно н де сл отървеш от натрапници,
—	навлек разг, ннодобр,— липка орен. ра-г. пренз-
рр., натурнек диал.
V кваска мухе разг.
НАТРАПЧИВ - 1. еж. настойчив 1. аaaе.;
2. сж. крещящ 2. зона.
—АТАМвАМ - 1. О oимнaн, търкане eeзa—йcmвaе
върху анщо. Паркетът н мръсен, добре го нат¬
рий.
—■ наторявам, нажулвам рззз.
2. еж. намазвам 1. знач.
—НАРИСАМ рззл. грубо - сж. налагам21. знае.
—АТРИСАМ СЕ рз-з. грубо - еж. натрапвам ев
—МТРОШМСЛМ - 1. сж. начупвам 1. м 3. заан.;
2. еж. нαирдбевмм
НЛАР—ШаВЛМ СЕ - вж. счупвам ск
—ЛТР—ШЕН - сж. наиробин
НАТРУПВАМ - 1. ΠеcmIвяе. cлaπaе много неща еа
една мсcmт, иа ово. иа πиIеaдI· Натрупаха камъ¬
ни, Натрупах дрехите на леглото.
—	струпвам, нмкммнрявмм разз., ннкмммрчемм
разз., награмадявам ра-г. рядко
2. Отбирам мовпо неща -ас πтляеo квлеанстев от
aншт. Натрупвам пери, Натрупвам знания.
—	трупам ннсе.
3. еж. насъберам
НАТРУПВА— СЕ - сж. струпвам ев 1. аaαa.
—ЛААЧФВАМ СЕ разг. ирон. - еж. пременявам се
НАТРУФЕН рззг. ирон - 1. еж. применен;
2, разш. еж. украсен 1. зана.
—ЛАРЯСКВНМ СЕ рз-з, неодобр. - сж. напивам
св
НААУК рз-г. - еж. насам 1. заан.
Н—ТУПВ—М рззг, - сж. набивам’
НАТУРА - 1 . нuuж■ еж. характер 1. заан.;
2 остер, в.. природа 1. анaч.
НАТУРАЛЕН - сж. истински 2. зана.
—ЛТЧРМЗЪМ сонц - вж. нудизъм
Н—ТУАННК диал. - еж. натрапник
—ЛТЧРЯМ разл. - еж. наслагвам 1. знач.
НАТУРЯМ СЕ диел. - сж. натрапвам ек
—АТЪЖАВАМ - 1. ΠинaeзecквIе у aяоoπo жал,
тъга, мека. Филмът ме натъжи. Н- плачи- ззщо-
ао м- натъжавеш,
—	дnееαлявαм, нмжмъявнм, разтъжавам ра-г.
мнт. — развеселявам, зIИIДΒIм
2. еж. наскъреявам
V	иIаеeβае сърцето рззз, къcaе (иIаоъcвαм) cьи-
цнте разг. към 1. зана.
—ААЪЖАВАМ СЕ - 1. Оеанмa мн .aa, тепа, cmacaе
тъжно. Майка аи—, ако види как страдаш, щн се
натъжи. Всички се натъжихме от н-над-йна-
та смърт не жената.
—	оnвчмлевмм се, нмжмлявмм се, разтъжавам св
ра-з.
ннт. —> зарадвам се, иaae—е—лсвIе сн
2.	вж. наскърбявам се
V	аaToaяeI мн cъицнτв рззг.. cоьcвα (оъca, иIзоьc-
0-, иaаеcвα) ме с— лерцет— рззг. към 1. знач.
НАТЪЖЕН - 1. еж. опечален;
2. еж. наскърбен
НАТЪКВАМ - а.. нмбучвмм 2. зннч.
НАТЪКВАМ СЕ - 1. С орздл. на, ΗнвеIовIao. вон¬
зало— мая севнаСат eлмзaе е двсно а някого мае
анщт. Натъкнахме се на полицейски патрул.
Натъкнахме с- не глутница вълци,
—	попадам, налитам, връхлитам
2.	Открявам aншo. обикн. аночнкваао, слвчайнт. На¬
тъкнах сн не инанрзсни факти, Неочаквано сн
натъкнах не един ц-нзн документ.
—	попадам
3.	Влизам е р—сеп а нншт, конто ме cneei, nинчe нн
-виж-осето, иaзвмτeнΌв. ocъщнcτeсвaинτв ми.
Любовното му признание се uamuнuе на отказ.
Н-прекъснато се натъквам на трудности,
—	срещам пенн., сблъсквам св орен.
НАТЪКМЕН разз. - 1. сж. пременен;
2. еж. ннглнсвн 1. аннч.
Н——ЪКМЯВ—М рззг. - 1. сж. подготвям 1. знач.;
2. еж. поставям 1. аaαч.
—НТЪКМЯВАМ СЕ рззг. - сж. нмкмнвнм св
НАТЪПКАН - сж. препълнен
НАТЪПКВАМ - 1. ВнaивIе aнщo. нскoπв aяоъaн е
голямо нoлcчнаτeo вля на 'тясно еяcmт. об-ка. с
нaτмcо. сват. Натъпках документите в чанта¬
та. Натъпкаха ни а здна малка стая.
—	нмблъсквам разг.. набутвнм рз-г.. наижае-
квмм разз.
2. ΗIоълeIе нещо, кoлоomo евжн да овнмн, -в крана
предна. Натъпках Ρегaжиuнa с куфари. Натъп¬
ках раницата дозоре с хрена. Натъпках печка-
а
301

ое с дърва·.
—	аαблк?квмм разг, нмбумквам разг., набухвнм
разг, надум^ам разг, наджасквам разг, ннф-
раеквам разл, нмпрмсквмм разл, рядко. нашиб-
емм разг,, нмоъчкенм разг., набъквам разл,
3. еж. вaτкпквαм 1. знач.
НАТЪПКВАМ СЕ - 1. еж. препълвам ск;
2. прнн. рззл. в.. преяждам
НАТЪАКВАМ - 1. вж. натривам 1. знае.;
2. еж. намазвам 1. знаа.
НАТЪРТВАМ - 1. С aamecо млв удар оимемaсeaм
увреждане на тъкане вам еиπIa, cвeиаaиc а Тв-
еезненоет, оо-свнан, но Тез сеуовкин, о··^-·-
иaиa. Паднах л си натъртих хълбока.
—	набивам2, контузвам
// ΗIиaaявIе, γвин.pIм •ткани·— як ο^ο (ебиоa·
киIOI. хвдмла и ρ^ nим оивaeлдcmнлoo ходене,
oIToвIиeIoн)· По време нз екскурзията той си
бе натъртил краката и едва пристъпваше.
—	набивам2, подбивам’
2. разг. вж. подчертавам 1. знне.
НАТЪРТВАНЕ - еж. контузия
НАТЪРТЕН - К-йто н иIИIинo от в—нр мем вт рро-
рьл.мтнлно aI0BcaиcIoн· Натъртено коляно.
Натъртен— пети,
—	набит, подбит
// За юлвд - оoйτв н усредня от вдIИ. яатвск. Натър¬
тена диня, Натъро-на ябълка.
—	набит
———ЯГАМ - еж. затягам 1. заан.
НА—ЯГАМ СЕ разг, н-одобр, - вж. nаеeτмрнемм св
НАТЯКВАМ - П-ст-яна- omпиIΒяе cюинцe към оя-
отπт за онщо. Докога ще ми натякваш, чл съм
продал къщата, Постоянно ми натяква, че
пуша много. Тл м- накара дз напусна фирмата,
е сега ми натякваш, чл нямаме оари.
—	упреквам, укорявам, опявам разз, пиля жерг.
V oимс (mъиоaм, чcоaм. оълцIе. м—, oIoeиоeIм)
сол ок главата разл, кълцам (ария, еукам) лек
ос пеевате разз, трия лук ло овес рззз, τиeс сол
ок н—еа рззг, иaeeиIм (въeeиIе, вaдс, отбивам,
6eинIе, тикам) в -чете разз.
НЛАЯКВАНЕ - оΡuни.. мн. в.. укор 1. зона.
—ЛУКА - 1. еж. знание 2. м 3. знае.;
2. Обикн. мн. рззг. вж. обучение 2. aеaч.
НСУ1М1ВАМ - Х рззр. вж. решавам 1. знач.;
2, рядко еж. напомням 1. знан.
—ЛчМЯЕ—М СИ - 1. сж. решавам 1. зиаа.;
2.	ра-г. остар. вж. спомням си;
3.	остер, ож. представям еи
В—ЧИ—ВАМ - 1. ЗIовеaяе, оимдoTмвне исоaквc
зaαнcс. Научих сн уроците, Научих стихотво¬
рението. Трудно научих лекцията,
—	змсеαвмм,усвоявам,овладявам
2.	С оредл, не. Унк асоеπo ре nиuaв6e— oснIкcм cен-
0— мас навмцм. Трябва дз научиш децата не
труд. Научих ло нз ред.
—	привиквам2, прuсчвнм,свиквам
ант. —> отучвам, вτвcоoIе
3.	еж. узнавам 1. е 2. знае.
—АЧИНЕА— СЕ - 1. еж. свиквам 1. зона.;
2. еж. узнавам 1. зааа.
НАФИРКА— разз. неодобр, - в.. пиян
НЛФНАКВАМ СЕ разз. н-одобр. - в.. напивам св
—ЛФРАСКВА— резг. - еж. натъпквам 2. знае.
—АФААШКЛН разл, - вж. препълнен
НЛФЧКАН разз, неодорр:. - еж. надменен 1. анαч.
НАФЧКАН— разг. неодобр. - еж. надменно
НАФЧКАН—СТ рззг. неодобр. - еж. надменност
НЛХМКМН разг. ннодобр:. - еж. ι^^κ 1. знан.
—АХЛК—нОсА рззз, неодорр:. - еж. дкрздeг
1.	заан.
ННХАКЕАМ СЕ разз. грубо - 1. еж. блъсвам ск;
2. вж. насаждам ек
ННХМЛ разз. - еж. нахалник
НАХАЛЕН - 1. К-йт- PИBявсвI доекаок аествСев-
в-ст лим оинc-ндвaин ек oсоIкeI цнл. Той е тол¬
кова нахален, че сигурно ще получи поста, към
който сл стреми. Какви нахални младежи, смя¬
тат, че всичко им е позволено.
—	бввделнв, нагъл, надомнτвн книж., ι^/^,
еезцеремонен, безпардонен разз. бе/срамин,
деевлоок разг, н-одобр,, тепегьоз простонер.
нзодобр,
мнт. —> скромен
2.	Който е израз или проява на такова качество и по-
вндннмн. Нахално държен-з, Нахален отговор.
Нахална усмивка. Нахален поглед. Нахален въп¬
рос.
—	безочлив, нагъл, арогантен книж,, дкрзкк,
еевцеaвмоaеa, безсрамен, нескромен
мнт. —> срамежлив, cτнcнcτнлнн. свенлив
// скромен
V	вонимиIa от cиaм резг,, има -нТнев (ктрсвс) оня
разг, има перде <нс тнсте се> рззг, ладиало му
- nниaнτo -т оеите разз,, вн.дмтн му еа ткалкле
(маτиилм) разз. към 1. знае.
НЛХАЙНАЕА жарл. - вж. нахалник
НАХАЛНИК - Нахални еввнк. Голям оaхзлоuн -,
непрекъснато м- вpъинa зз оери-.
—	нахал разг, наглец рззг, бевдчливвa pяднc.
нахалнеет жарл.
V	гьон ογ^ι^τразз., Tмτoлcом повcск разл,
Н—Х—ИН—СТ рядко - еж. нахалство 1. знан.
НАХАЛ—СТ - еж. напразно
НАХАЛСТВО - 1. Канелово як етoно, който сн
държи 6нacиaеиo окствСессо, за да отесня яем
нклт.с ннщо. Нахалството му няма граници.
Учудвам се на нахалството му не всяка ц-на да
не изпусне властта.
—	бв/очне, бввоелнедcτ, наглост, арогантност
кннж, дързост, безсрамие, дебелддчнв еaзг.
неодорр,— ннхалност рядко, еввакавмднноeτ,
евзрαадоаао?τ рззз, гепегьозлук npcсоcизp.
неодорр:.
ант. — скромност
2, Повндномн —ли оиoсвa, р-стъпка ос чтвно. у оoπoτo
-соева еувстео за cиαм м оимлcчc—. Пробива си
оът а жлаоае с нахалство. Как имаш нахал¬
ството да твърдиш ταΜ-βα неща! Проява на
нахалство.
—	безочие, бевдеанедeτ, арогантност книж, енз-
церемонно?,, безсрамие, тупе простона.,
ннт. — срам, cвсн, 00-00—0--, cмγшнимн, οΗΒ-ηΤτο.-,
стеснителност, о—атсквст
НЛХАПВЛМ - 1. еж. наяждам;
2. еж. и/хапвам
НАХВЪРЛЯМ - орнн, вж. набиля/вам 1. aнαч.
НАХВЪРЛЯМ СЕ - еж. нападам 1. знан.
Н—ХЕ—ДАЯМ СЕ разг. зруро - еж. насаждам се
Н—ХНТАМВАМ разз. - еж. aαχн!режмм
НАХЛЕНИВА— СЕ рззг. - еж. нмплмквмм св
302

—МХЛИПВЛМ СЕ разг. - в.. нмплмквмм ее
Н—ХИЧВ—М - 1. Зс вездсх, мuиме. авнтлмаа м лор.
- оинммaaвaм ветре е анщт. В стаята нахлу
чист въздух.
—	навлизам, влизам, aαχкл!внм, прониквам
2. еж. нахълтам 1. знаа.
НАХЛУВАНЕ - 1. еж. нашествии 1. знач.;
2. сж. наплиж
НАХЛУЗВА— рззг. - 1. вж. надявам 1. зааа.;
2.	сж. обличам;
3.	сж. обувам
—МХЙУПЕММ - 1. Ηaвндpнм. ннк-ваявам (щαооa.
оaлnaк е отд.) авско нер песте см вее не нрав
страна. Той нахлупи кепето си на ндна страна,
за де изглежда по-вежнн.
—	прихлупвам
2. сж. захлупвам 2. анaч.
НАХОДИЩЕ - сж. залижи
НАХОДЧИВ- 1. вж. съобразителен;
2.	прен. вж. духовит 2. знач.
—МхОДЧиВоСТ - сж. ?коернаuτелноeτ
НСХОКВААМ -1. еж. скарвам се 1. знач.;
2. вж. наругавнм 1. знан.
—АХОРАУВА— нар. - еж. наговарям
—МХОРТЧВЛМ СЕ нзр. - еж. нмприкм/вмм ев
—АХА-—ВАМ СЕ - ΠoнмIе хиαaI. докато се ов-
ayвaτвaе сит. Дн-с с- нахраних добре. С това
мизерно ядене чов-к не мож- да сн нахрани.
—	наяждам ек, засищам се рядко, насищам св
разш. рядко. нмплюсквам ен рззг. рруРо, налнп-
вам св ра-г. грубо
НАХРАНЕН - вж. сит
—МХЪЛТВЛМ - 1. Влмaaе, oaeлмзaе някъде вне¬
запно, Терза, cτинеcτнлaв. Вратата се отвори
и а стаята нахълта жзна ми. Нахълтах а ка-
рлнета му. бнз да чукам, В куп-то нахълтаха
полицаи.
—	нахлувам, втурвам ен, влвτеβмм, влитнм,
връхлитам,налитам
ннт. —> излитам, малнmсвIM. иахeиeоcαе, cзхвeичI-
сам
2. сж. нахлувам 1. знае.
НАХЪСА— рззг. - еж. настървен 1. зята.
—АХЪСКВМ— ра-г. - сж. настройвам 3. зана.
—МЦАПАН - сж. мръсен 1. заан.
—АЦЕЖДЛМ СЕ - орзн, рззг. сж. насаждам св
НАЦЕПВААМ- 1. вж. насичам 2. знсч.;
2.	разш. зв^. ннкыввм —. знач.
—АЦНПВММ СЕ - а.. напуквам се
НАЦЕПЕН - еж. напукан
НМЦИВРЯМ СЕ разг, неодобр. - еж. нмплмквмм ев
НСЦИОНННЛН — 1. еж. народен 1. в 2. знан.;
2.	е.. нмродноствн 1. знан.
3.	а.. държавен 2. заан.
НАЦИОНАЛИЗАЦИЯ - ΠинммoaвIoн от енстао
cеyшнаΌвo вт овбстсннвст на етр—лам лица е дер-
.aBoi оеТсое—евот. Нaцuонелu-aиuя на банки.
—	одържавявани, обобще?τвевнне книж. рядко
ннт. —> денационализация, лриевтвзацся, иIадьи-
жквявкин
—СЦИО—ЛЛНЗНРАМ - Изземвам eеyшнаmвoτв
нн час-тост— аобатвнаеце в по линeиъщαм в дър¬
жавна себств-а-ат. Нaиucоелuзuеaхз фабрика¬
та, Национализираха земята.
—	одържавявам, обобществявам книж, рядко
ант. — приватизирам, иaздъидaeяeaм, днаацсоок-
лeаeиIм
НАЦИОНАЛНОСТ - еж. народност 1. е 2. аaнч.
НАЦИЯ - еж. народност 1. знаа.
НАЦОКЕЛМ СЕ рззг. неодорр. рядко - еж. напи¬
вам ев
НАЦУПЕАМ СН - еж. нммръщвмм се 1. заан.
НАЦУПЕН - вж. намръщен 2. знач.
НАЧАЛЕН - 1. К-йт- сн aaемиI в отнелото ан
анщо, о който aншo залпава. Начална страница,
Начални сαъoнu. Начални год—нл,
—	пръв
ннт. —> последен, оиннa
// КоСто о— вτaαес да иач—то на анщо. Начален
стадий на болестта. Начално състояние.
—	първоначален
ннт. —> краен, последна
2.	Кейто се поотся рт първите нетвре птрсам вт унв-
лещаото веиaавeaaeн. Той нн е завършил начал¬
ното си образование.
—	nкрвдамемлкн,основен
3.	вж. встъпителен 1. е 2. зята.;
4.	а.. изходен 2. знан.;
5.	еж. заемτъевн 1. зана.
НАЧАЛНИК - Длъжавстов лиц-, овнτв рек-в-р-
Внреж-ном—, елyжеI. вндвматво я лор. е кoеyΌO
от отрчманнс останалите алв.мтнлм. Началник
не отдел. Началник не полиция:.
—	ръководител, шеф, началство рззз,
ннт. — подчинен
—МИНИ— - 1. М-мна· или първо действен (пера—
-еСстс-я), когато зковчеа анщт. Начало на ту¬
ристическия сезон. Начело не строителни ра¬
боти. Начало не новата учебна родине,
—	започване, старт орен,, откривани
ннт. —> край, аIeъищ—о, nимолючeaнн, cвъищнк. фи¬
нал
2.	еж. въведенеи 3. аaaч.;
3.	а.. същност 2. зяна.;
4.	в.. принцип
НАЧ—ЛстЕ—М рядко - вж. управлявам 2. зана.
НАЧАЛСТВО ра-г. - 1. вж. ръководство 2. знаа.;
2. вж. началник
——EACH разз. - еж. веднага 1. в 2. знач.
НАЧЕВА— нар. - еж. започвам 1., 2. е 3. знаа.
НАЧЕВАЩ - 1. Зс рнСствмн, съствяомн - който аI-
птчеа. Начеваща любов,
—	започващ
мнт. — завършващ, ceeищвaш
2. За човек - кост— отскоро сн зaoмеaeI о някаква
професия. Начеващ полт-, Начеващ художник.
Начеващ търгое-ц,
—	начинаещ, млад, нов
НАЧЕЛО - 1. ОΡuнн. с оредл. с. ■ Пор рък-в-ретсв-
тт аа някого. Делегацията, начело с министъра,
замина за Брюксел.
—	еоглнве остер,
2. вж. отпред
НАЧЕНКИ - Перв— ааеалам прояви, оааклно етап
в иIаeuτcнoo нн aншo. Наченки на цивилизация.
Наченки на мнсmuuнзuм. Наченки нз оур-рку-
лоза.
—	змчвнки, зародиш, зачатък, кълнове
Н-ИЕРТ-ВЛ— - 1. ОτTнлязeIе. oбcон. о нскaкeв
састрсмнат за рссане, формата, езглнда на еншo.
Нзчлртавем нpил. Нзчертзаам форма не пос¬
тройка.
а
303

—	чертая неси,, очертавам, скицирам
2.	еж. изписвам 1. aиαн.;
3.	орен·, еж. набелязвам 1. знач.
НАИЕСТ— - 1. еж. чисто;
2. резг, еж. нагъсто
НАЧЕТЕН - еж. образован 1. знаа.
—НИЕТЕН—СТ - вж. ерудиция
НАЧИН - 1. Форма за ocъшнеτcяcaaн от онщв. На¬
чин -а производство нз -т-рични масла. Бс-нн
имз свой начин не писане. Начин на обличане.
—	способ, метод, маниер книж,— етил
2.	и подход за постигане на нещо. ТТпбва
да намеря нзчнн де му помогна. Имз различни
начин— да сн изл-зе оа неuзaαa. Трябва де се
нам-р— някакъв начин зе изпращане на лекар¬
ството.
—	способ, средство, прийом ннuж. .ежел,, модус
ннuж., път opло·.— колай простонзр:.
НАЧИНАЕЩ - ож. начеващ 2. знае.
НАЧИНАНИЕ - вж. инициатива 1. знан.
НАИННАТЕЛ книж. - сж. инициатор 1. знсч.
ВНИ—К—ЛЯВЛМ СЕ диал, - вж. струпвам се 1.
знач.
НАЧУКВАМ- 1. ож. забивам 1. анaч.;
2. вж. счукеам
ВНИЧ—ЕАВАМ СН рззг. - 1. е.. намръщенм св
1.	aеaн·;
2. орен. ож. пан!кмаевмм 1. аaaa.
НАЧУМЕРЕН разг- - 1. еж. намръщен 1. в 2. анαч.;
2. орен, ож. облачен
Н—ИЧПС—М - 1. ΗIоиIвсм ннщо оа aинToc кесове,
шарента, ката го нуря. Начупвам сухи нлоннн. На¬
чупих съчки за огъня:.
—	aнτaошнвмм, ннкършвам, нмломявнм
2.	РIзд—ляе ннше иа къетвн, nαиенma. Бащата начупи
питката.
—	анвесевмм, ннкършвам
3.	Тивщa, есоя ок наотм. Начупи леда. Начупихме бу¬
цата сол. Начупих мраморната плоча.
—	ннгаошнвнм, амвгрошαвмм, анзеспвнм, рнз-
ъомевнм
4.	орен, ож. нагъвам 2. знае.
НАЧУПЕН— СЕ - е.. счупвам ев
НАЧУПЕН -1. вж. вълнообразен 1. знае.;
2.	вж. aновнодβнивн 1. аaαе.;
3.	орзн., ож. надиплен 1. aиIΗ.
НАША—АРСАМ резг. - вж. ннпле?квмм 1. аеaч.
НАШАМАРОСЕА— рззг. - а.. ннплясквмм
1.	зоне.
ННШСАСНМ - 1. еж. изпъстрям 1. зеач.;
2.	вж. оцветявам 1. аеIч.;
3.	орен, разз. а.. набивам’
НАШАРЕН разг. - вж. написан 1. aинч.
НАШЕНЕЦ разз. - 1. еж. земляк;
2. ож. сънародник
Н—ШЕПвАм ооет. - ож. шепна
НАШЕСТВЕНИК - вж. агресор
НАШЕСАЕНЕ - 1. Вътиъднoв oIBлcaaoн в нужда
τ—иcooиeс а цнл аae-aдсeaaнτв С за гр-беж м пор.
Руpснcτc нашесте-- не Бзлнaе—τ- през 14. и
15. влк, Варварски нашествия:.
—	агресия, нападение, нахлуване, иaвa/ие
книж.
ант. — отстъпление, uаτ—π-снн, вooнπлсин
2.	орен, Широк— иIЗPИтеτиIИHиuн еа нншo извън
е-Теовно-тн му рр—днав. Нашествие не чужда¬
та мода:. Нашлсоеи- на чуждици а езика.
—	настъпление, експанзия ннuж.
3. вж. наплив
ННШНБВЛ— резг. - 1. еж. набивам’;
2. еж. натъпквам 2. знае.
НАШИВАМ - диал. в.. бродирам
—АШНАОК— - 1. сж. обширно;
2. разз, еж. богато 1. знач.
ННШИШКВЛ— СЕ рядко - вж. надебелявам’
1.	знае.
ННШЛ^^П^АМ разз. - 1. сж. анплеcквнм 1. аиαч.;
2. рззш, еж. набивам’
НАЩЪРБЕН - КоСто сме отчспно, наесонн, иа— не¬
равно реТ, край. Нащърбена паница, Нащърбена
секире.. Нащърбена стомна.
—	щърб, щъренв, дщкрбен
ННЩЪРБЯВА— - 1. ΠиIвс инше да стене щър-
То, ас сме ттеуп—н, инчупно, oниacнo реТ, край.
Нащърбих ножа орн точенето.
—	ощкрбеенм
2.	прнн. рззг. рядко вж _ накърнявам 1 _ знач.
НАЯДЕН - нар, вж. сит
НАЯЖДА— - ОτхaрвIе, cзя.paе мелко оо иншo
нннач—аатв. Някой е наял хляба. Защо си наяла
ябълката?
—	анореавнм. ннχнnкнм, нмръфкнм
НАЯЖДАМ СН - 1. еж. нахраненм ск;
2. еж. отяждам се
НАЯКСА— - еж. вмкрвпвмм2
НЕНВАЕНАНИЕН книж, - вж. подправен 1. aaaa.
НЕНДАПТИААН книж, - в.. нвпаucпдcобен
НЕАДЕКВАТЕН книж, - 1. еж. неподходящ
2.	аaaч.;
2. в.. объркан 1. аеaн.
НЕАКТИВЕН - вж. бвадевн 1. м 4. аaIч.
НЕНКТУНЛЕН книж, - 1. КтСоо не е cвъизIи сее
■ cъeинмниaITI д—Ссооитнлитст, ан е еа.—о за да¬
: ден еве—нτ. Незкаузлнз тема. Н-зоτузлоо съ~
. битие.
—	остарял, аввлдбдднвкен книж.
ннт. —> актуален, cъвиeеeи—o, злвТодинонн, .BcnT-
И—оτсш
2. сж. ненавременен 2. знае.
не—кчр—тен ниuж. - 1. вж. небрежен 1. и 2. зона.;
2.	вж. неизпълните.тен
неакча—ан— книж. - еж. небрежно
—ЕАКЧАНАВ—СТ книж. - еж. небрежност 1. м
2. аеaa.
НЕАНГАЖИРАН ниuж. - вж. свободен 1., 2. м
4.	аеaa.
НЕ—РГУМЕНТНА—Н книж. - вж. необоснован
НЕААГЧМЕНАНАН——СТ книж, - в.. необосно¬
ваност
НЕЛААЛКАИСЕВ книж, - еж. непривлекателен
1.	aoaa.
НЕБАЛАНСИАНН книж. - 1. вж. ннсамвндкеeен
1.	аaaa.;
2. еж. неумерен 1. знаа.
НЕБАР—ЛТ простонар. - еж. недокоснат 1. знач.
НЕБЕ - 1. Чест от възayщивτo оивcτиIacτcв нар
знеяτI, ко—тв, ол—дано от роле aαπвин, №- вир
на севр. Обичам дз съз-рцевзм зβаздноτc небе.
Кcлно е орлачно небето.
—	небосвод пона,, небосклон поет,, висини
поет·, висине поет,, вне понт., небо нар.
2.	пренз В	з кфайз страна eai— област ср—ааа5 ов>иτo
304

еемоa· са овсечним вт —лреа-а-нмето. Горд--шн
се, чн е израснал под българско ннр-:. На Ръллер-
сноτc литературно ннбе сл появи нове звезда.
—	небосвод полт,, небосклон поет., поднвене
оонт,, поднебесии поет, рядко
НЕБЕЗИЗВЕСТЕН - вж. извиствн 2. знач.
НЕБЕЗРАЗЛИЧЕН - еж. вминτврвeдкαа 1. знач.
НЕБЕСЕН - 1. рядко вж. космически 2. знае.;
2.	еж. син;
3.	е.. eкв!ъд?uн;
4.	оо-а, вж. божествен
НЕБЕСНОСИН - вж. светлосин
—ЕБМВАЛ - 1. Кaоeвτo н— се лoенc дс е иеIлo
някога. То реш- ндна нлРиеала суша·. Небивала
p-нолτa.
—	незапомнен, невиждан, нечуван
2.	вж. бе/примирен;
3.	вж. изключителен 1. знае.
НЕБИВАЛИЦА - вж. измислица 1. зана.
НЕБНТМЕ книж. - 1. ОτеъаΌceн. е—рса нн .—βατ.
Животът му бе безкрайно тежък, но сл стра¬
хуваше от н-р-т-ето,
—— смърт
ннт. —> битие, .μοβό, аъщнстссеаиен
2.	вж. вечност 2. зачч.;
3.	вж. нищо 2. знан.
НЕБЛАГ—В——Е— книж. - вж. воняя
НЕБЛАГ—ВАЕМЕ—ЕН ниuж. остер. - вж. ненав¬
ременен 1. aaαе.
НЕБЛАГ—ВЪЕПНТА— книж. - еж. невъзпитан
1.	знаа.
—ЕБЙАГОДНРЕ— - К-йт- нн езлетва аувствв зн
6лнπoдIиoваm. римзoατнлoваτ зн cmoиннв добро.
Неблагодарен син:.
—	нипризнмтилен
ннт. — благодарен, nиcаoamнлнo
НЕБЛАГОДАТЕН книж. - в.. неблагоприятен 2.
анaa.
НЕБЛАГОЗВУЧЕН - 1. К-йто не завес лияяmнв. е
който липсва звучност, м-лор-кт. Неблагозвучна
музика, Неблагозвучни стихове, Неблагозвучен
ллес.
—	немелодичен, авмбзикαлеа оенн.
ант. —> благозвучен, енлтдcaнa. звуа—а, музикална,
ааонвна
2.	За тонове - който не се комбин-ра добре и зв^узи
ннюиcсτaт. НеРлалозвучни акорди, Неблагозвуч¬
ни повторения.
—	нвcъзкуевн, нвχмрмднееен, ииeχмамониева
ннuж.. какофоничен ннuж.. мсимфонлчин
кнлж.
ннт. — благозвучен, съзввчно, хниеoocaнo
НЕБЛАГОЗВУЧИЕ - Ηнримяτoo аcвaнaн. аслсн
нн съзвучие на 00000—, зовковн, ритъм в ρ^ Тази
джазове му-ика дразни със своето н-Ρлaлcзву-
чил. Неблагозвучие във аторета чест не кон¬
церта,
—	днeχαрмоаие, какофония, неcъзкуене, нвсъз-
βбчндeτ, дисонанс, нслмфонля „ ноuж.
ннт. —> благозвучие, хaиеoaмя, cъзввчмн. отacoнaнc
НЕБЛАГО—МДеЖдЕ— - вж. несигурен 1. знае.
НЕБЛАГОНАМЕРЕН ннuж. - вж. злонамерен 1.
м 2. зааа.
НЕБЙЛГ———МЕРЕ—ОСА ннuж. - вж. злонаме¬
рено?! 1. в 2. зана.
НеБиМГОП—ЙЧЧЕ— ннuж. - вж. нвуспишин
НЕБЛАГОПОЛУЧИЕ - 1. Ηноиeсmиocme, зaτивд-
aннмс в .βββόι на 0—00. Всuчнu неблагополу¬
чия а семейството той приписваше не жена си.
Неблагополучието понякога сродява хората,
—	злополучие книж. рядко
ант. —> благополучие, благоденствие, -оТреван—,
д-Тро
2. вж. неуспех
НЕБЙАГОПАНЙИЧЕН - вж. неприличен 1. зана.
—ЕБЛЛГОПАИСТ—НН ниuж. - еж. нвпаеъuчен
1.	знаа.
НЕБЛАГОПРИЯТЕН - 1. КоСто ан етз-сва уе-
лввeс за eзвъищвIaнτo, осъществяването оа
нншo· Привечер е иaй-инΡлaлоnpuрτноτc ар-ме
за придвижване орез центъра не греда, Момен¬
тът зе обявяване не стачка е онΡлaгоnpuрτен.
Неблагоприятно ар-ме -з сеитба.
—	неподходящ, неудобен, несгоден рззг.. лош,
недобър, неизгоднн
ннт. —> благоприятен, подходящ, ватТ-о, опорна,
дв6eи. язптднн
2.	Който нн cъаaacI доТря вcлoecс зс успеха аа aнше.
Неблагоприятна обстановка зе работа. НеРла-
гcopuрτоu условия -а pa-вити- на южни култу¬
ри. Неблагоприятни условия зз творчество,
—	неблаготворин книж, недобър, нееънгоgмτвн
нuuж.
ант. — благоприятен, Tлaπoτoвинн. Тлап-ратня
3.	К-йт- аeaъижa. оoCΌO —тсс н—рсбрн хaиaнτниeа-
τмоa сее оинцнноa зс яж-оо вас ннше. Той ае
н представил а неблагоприятна св-тллне. Със¬
тавих си иеΡлaлрnpнрτио мнение за книгата.
—	отрицателен, лош, негативен нuuж.
ннт. — положителен, позитивна
4.	еж. неодобрителен 1. аaнa.;
5.	еж. вреден 2. аaαa.
НЕБЛАГОРАЕПОЛОЖЕ— книж. - 1. еж. ниблм-
ооeкъонен;
2. еж. недружелюбен 1. знач.
—ЕБЙАГОРЛЗПОЙОЖН—НЕ ниuж. - вж. недру¬
желюбное! 1. аннa.
—ЕБЛАГОРЛЗП—ЙОЖЕ—ОСТ книж. рядко - еж.
недружелюбно?. 1. знач.
НЕБЛАГОРАЗУМЕН -вж. би/рм/съден 1. е 2. зона.
НЕБЛАГОРАЗУМИЕ - еж. безрнзeкд?!ко 1. м
2.	аенч.
НЕБЛАГОРАЕУМ—О - еж. еезрαзeкgно
НЕБЛАГОСКЛОНЕН - К-йто нн е aв6ин Ητοτρο-
на, иIзпoлвднo към някоо— вас aншo. Н-благос-
клонна номuсня.
—	нвблмгдρмзпдлджен кнлж.
ннт. — благосклонен, елаооркзоолвжно
—НБЛАГОИЕСТИВ - 1. вж. грешен2;
2. вж. безбожен 2. зана.
НЕБИЛГОЧЕСТИВОСА - е.. греховност
НЕБО нар. - еж. ннбе 1. знна.
НЕБОСВОД ооет. - вж. ннбе 1. е 2. аaαч.
НЕБОСКЛОН - 1 . оолт, в.. небн 1. м 2. зята.;
2. вж. хоризонт 1. зааа.
НЕБРЕЖЕН - 1. КоСто вeищe aншo вам ан втоаая
кем нсотπo. ннщт без нежното аосманс—, старт¬
ове. Тя е много н-ррежна а работата сл. Неб¬
режен е към здравето си. Доста съм н-ррежен
в кореспонденцията сл.
—	нехаен, невнимателен, немарлив, нвмкурмтен
нилж.. неприциавн кн-ж.
а
20. БeлπIиcоe ccитнменн е aнmoнeенн инчaяк а фиIа—тлтгeзеc
305

ннт. — старателен, оиeл—.—н. усърдна, еквратеа,
гиeж-cв
// К-йт- сн отнася към oншo б—з нужната cниeезaocτ.
веемаасн. Тя умееше де ра-лнчзвз стернзаите
л ен-рзичниае мъже от ленивите и небреж¬
ните. Рcлнcее е небрежен, ч- от два дни ходи
н-бръснат,
——— нехаен, немарлив, отпуснат орен,
2. КоСто eзиαасeα, в който лянс липса ок аτaиaиин
сея - и—аyлoατ нн τIоввa отношение. Н-бреж-н
превод. Небрежно отношение към децата.
—	нехаен, невнимателен, нвмнрлнв, ненксрмτвн
нuuж.. аеерваиаен книж,
ннт. — грижлив, виcеamнлнo. оре.-вна;
// внимателен, оинцeанo
// старателен, лреа—.но, усърдно, aкyиamнo, πиcж-
лев
НЕБРЕЖНО - Б—з ивживто вняманин, cmαиниян.
πиeжI. Рароти небрежно. Докторът зо прегледа
твърдн небрежно, Небрежно неписан материал.
—	нехайно, невнимателно, немарливо, нестарн-
гклно, aвαксрмτно кннж,, нкпрвaизнд книж.
ннт. —> старателно, оиялнжao, уетр—оо, aкcиατoo.
πомж-яoo
V през куп за πиoщ резр., орнз пръсти разз, ттпт-
Ин-oτoвин разз, оaо дт е рззз., ддIеτa-оиaаτI
рззл, пет зс aнτeиe разл. нрно към гь-т-рн разз,,
едно кьм к-с-м рззг.
НЕБРЕЖНОСТ - 1. Лсоск на стартт-аност, орсж-
-свост в отношението към исоoπo, ннщо. Оа
ннррнжност бзше забравил орозорнца отворзн.
Осъдлт-лна ннбрежност към лзuнa. Ще загу¬
биш здрае-то си оа небрежност.
—	нехайство, нехайност, невнимание, немар¬
ливост, нимарм (към) книж,, нвαкурατад?!
ноuж, непрвцнзад?τ книж,
ннт. — старателност, cτIиaaeн, пиeлндoocτ. оря-
лн.aнмн. уатррноат, усърден, Iоyиaτooаτ. πиcж-
лисост
// Лепен иа нужната енр-взн-ст оeе ннщо. В държа-
н—нто му се Яолaαрл- някаква артистична не¬
брежност,
—	нехайност, немарливост, отпуснатост
2. Слкбосо, недостатък нн нещо, получно в и—аy-τI0
на небрежно отношение. Небрежност на npлβc-
Яе. Личи небрежност в подготовката,
—	нехайно?!, невнимателно?., немарливост, не-
акуратно?! книж,, aвпaвцнзно?τ книж.
ннт. —> точност, пр-цизност, IоcИIτиocΌ. стрвкт-
0-0·, к-ректа-ст
НЕБРОЕН полт, - вж. бизерокн
НЕБА—И— оолт:. - вж. еизброин
—НБЧТНАТ разг. - сж. недокоснат 1. знач.
НЕВАЖЕН рядко - еж. маловажен 1. знае.
НЕВАЛИДЕН - Обикн. за pвкcенoΌ - който и— сн
оиeзoaca официално, aяеa оклидиосо. Паспор¬
тът е н-валиден поради изтичане не срока му.
Договорът л нлеалиден,
—	недействителен, нищожен огр.
ант. —> валиден, днСстветнлно
НЕВАРЕН - вж. суров 1. аaαч.
НЕВЕДЕНИЕ кнлж. - еж. неосведоменост
НЕВЕДНЪЖ - вж. многократно
—ЕВЕД—М книж. - 1. вж. необясним;
2. вж. тайнствен
НЕВЕЖ -1 . еж. необразован 1. зааа.;
2.	вж. некомпетентен 1. зята.;
3.	еж. неопитен 1. знае.
НЕВЕЖА - Човек, косте oяеa аoaoeс, oTион. е -аре¬
не еТекст. В орластта на изкуството е невежа:.
—	профан нuuж.
НЕВЕЖЕСТВО - Липса иа зиIaис, noзнaнuс. Тряб¬
ва да се вод— РорРе срзщу невежеството. Не
искам де проличи н-е-ж-сτвcτc ми а област¬
та на uнcнcмuнama.
—	простотия, нв/нмние, непросветено?., безпадe-
евтност книж.
ннт. — знания, лозаннся, вcвндвенaвеτ. информи¬
раното
НЕВЕЖЛИВ - 1. вж. нилюбизен;
2. еж. аевквпегαа 1. анαч.
НЕЕЕЖЛНВОСТ - 1 . еж. нелюбезно?! 1. знач.;
2. вж. невъзпитанин
НЕВЕРЕН - 1. К-Coo ан съответства иа -сомната.
Нлв-рни сведения. Н-еярно твърЯнние. Неверни
данни..
—	недостоверен, лъжлив, ненстннен, погрешен,
оавшва1
ннт. —■ верен, aтcτввнинo, ялтински, истинен,
правдив
2.	Който ен съответства от редена нота мае тон (зт
музвкслао езпелиноен). Н-вярно изпълнение.
Н-взрен тон. Н-вярно звучене.
—	фалшив, неточен
ннт. —> верен, 0-4-0, ч—ат
3.	Който язо-ся-ва ареок, нужде инлмoмс (вт гледна
τoчоα иа гвcoиншмя)· Н-вярна рая. Н-влен— мю¬
сюлмани.
—	бвзкерен оста.. погннскл нар,
4.	вж, неправилен 1. аaaч.;
5.	еж. измамен
НЕВЕРИЕ - 1. Липса ок сяре, βρ-β-ηβ- в нскoπo,
нншo. Н-е-ри- а силите не народа. Н-в-ри- а
правилността не политиката, която води пра¬
вителството.
—	безверии книж,, невяам оонт.. оби/вирено?!,
девзвваенив
ннт. —> вяра, увереност, γΤΗ-Ηο-οτ
2. кннж, вж. атии/ъм
—НЕНРННК - 1. Човек, квйтв нн - пиcнл хиeлΌe-
сaлτcвoв сее - от друга, нужда cяиI· Той от нн-
верник стана християнин. Неверници орев-ели
сорената.
—	бевкерннк, нехристнянин, езичникразш., ага¬
рянин нар. остар,— мгαaянвц нар. остар,, пога¬
нец нар. осаер.
2.	Човек, оoCτo нн oяиoα в oншв. който изр—тва ин-
р-серве, ceеaнoeн във влcaоo. Кcлнcτc и де зо
убеждаваха, чн щ- си нам-ри работа, той си ос¬
тана нев-рн-к. Голям н-е-pоuн е оо отношение
на ез-βuτuаτc не културата.
—	скептик ниuж.— ееавваанк рядко
3.	еж. атеист
V Тома несером ниuж, а-сер-н (aнвяиcaш) Тома
книж,, oнeниoeо Томе книж. кем 2. знач.
НЕВЕРОЯТЕН - 1. За овйmo он мо.н да сн -οργο-
н—, не - възмвднo· Разказа мн здна uеα-pcяτоa
история, Н-вероятна ное-на, Говориш ми н-ва-
еcрτнн неща.
—	неправдоподобен, невъобразим, невъзможен,
немислим, фантастичен, фмнτм?ммооaичвн
ннuж.
306

мнт. —> вероятен, рревр-пороено, eъзетднa. и—I-
-яатячна
2.	вж. изключителен 1. зяна.;
3.	в.. баснословен
V	умът (πлIвнmн. aнълъτ) н— по п-Т-ра разг, кем
1.	зааа.
—ЕВЕА—МТ—О - еж. извънредно
НЕВЕРУЮЩ ниuж. - вж. нерилнгиозин
НЕВЕСЕЛ - еж. тъжин 1., 2. е 3. анαч·
НЕВЕСТА е НЕВЯСТА нар. - 1. еж. булка 1. зана.;
2.	вж. съпруга;
3.	вж. снаха
НЕВЕ1Ц- 1. вж. неопитен 1. заан.;
2. еж. некомпетентен 1. знчч.
НЕВЕЩЕСТВЕН - еж. безплътен 1. заан.
—ЕВЗИСКААЕЛЕ— - 1. КоСто н— изясквс много,
оoCmт се зIдтвт-сca а малко. Н-в-uснaτ-л-о ку¬
пувач, н-вдuснзτ-л-о турист, Н-в-искат-лен
оо оτucшнuu- не храната,
—	непридирчив, непретенциозен ноuж., биапре-
!внцндввн рядко, леевн прнн:- разл.
ант. —> взискателен, оииpииеce, ррнт-нцс-з-а, оре¬
дея
2.	Който за провмяа зимою- иеиикванхвя обикн. към
оaч—cτeατa на някого вам нншт. Н-езuснзτллоз
кpuτнне. Н-в-uснaτ-л-о контрол.
—	?аизχддигвлеа
ннт. —> взискателен, кияτcенн, строг
НЕВЗРАЧЕН - 1. Кост— не оиaвc впнаатлноин, ан
лн -•кр-яса овиαpc своя ο-βγ-η-ηη външно вид,
оoиaди мaломс см иIзм—и м др. Невзрачна кате¬
драла, Н-взрзч-н оамзаник:. Невзрачен площад.
—	низмеклижим, мнжмв орнн. ра-г, никакъв
орен, разз,
мнт. —> величествен, вayщemнлнo. внлcaIв. грандсо-
знн, етaвениΌIлнa. импозантно
// великолепен, разкошна, лящна
2.	К-йт- ан сн тτкитсca. нн сзпькоа с оIч—лτвaoa м
авеовСаствкта см. Невзрачна книга. Невзрачна
поезия, Невзрачен оисзтзл.
—	аезαбележи!елеа, незабележим, мижав орнн.
разз.
ант. — забележителен, бележит, ярък, Tлсcкaв.
Tлнcoсщ
3.	К-йт- няма оредотавет—лно, роствне външно вид.
Невзрачна външност:. Нзе-рач-н вид:.
—	аезαбвлежиτелва, мижмв орен:. рззз,
ннт. — представителен, вoyщмτнлнo. aocmтлнпнo.
апеерна, мастит
4.	еж. безличен 1. е 3. анaн.
—ЕВ3ААИ——СТ - еж. .наличност
—ЕВНДНМ - в.. аеаαбвлвжнм 1. знан.
НЕВИЖДАН - 1. еж. изключителен 1. зотч.;
2. еж. небивал 1. знан.
НЕВИНЕН - 1. Кост— няеa 0101, ан - извършил oс-
кaнвo питвиoнaин, преаоешаенвн и лор. Хората
трябва де разрнрат. че е неа-н-н, Той знаеше.
че е невинен, Признат за невинен,
—	невиновин, нивиновн! рядко, прав орен, разг,
рз-ш,, непровинин рядко
мнт. — виновен, вeoвcIo. оиee, провинна
2.	вж. безгрешен 3. заан.;
3.	орен. еж. девствен 1. заан.;
4.	орен.. вж. бизвриден
V	сснтк (авнтнаа, чяста) вере аноалмта рззг. ирон·.
кем 1. зана.
НЕВИ———СА - 1. Липса еа .—04, еа оиoвeaнaeн·
Съдът се убеди а неговата невинност,
—	невиновно?!
ннт. —> вина, веавватст
2.	вж. бвзгакшнд?τ 2. зачч.;
3.	орен вж. девственост 1. знаа.
ННЕИ——ЕМА рядко - еж. нввлнкн 1. знаа.
НЕВИНОВЕН - ож. невинен 1. зана.
—НВМ—ОВ—ОСА - еж. невинност 1. анaч.
НЕВИСОК - в.. нисък 1. зята.
НЕВКУСЕН - вж. безвкуснн 1. знаа.
НЕВМЕНЯЕМ книж. - еж. ауд 1. анaе.
НЕВМЕНЯЕМОСТ книж. - вж. лудост 1. знач.
НЕЕМЕШАТЕЙСТВ— книж, - еж. ненамеса
1.	знач.
НЕВНИМАНИЕ - 1. Липса ас нксоч—етсо еа съзис-
яветв верхе uзвъищвaoa -—Κοπτό, оoиaдм кент—
етсон πинщоa, oъанcоoa oноиeсmaтcτ. По о-αои-
мзоuа сн нараних с ножа:. От олβоuмaоu- под¬
палих купата със сзно.
—	непредпазливост, аевнимм!въаоeτ, ниоето-
рожноет ннuж. н-ж-л.
мнт. —> внимание, пиндоIалмeтаτ, Трио-лаост, ватт-
рожо—от
2.	еж. разсеяност;
3.	еж. небрежност 1. знае.;
4.	вж. нелюбезносг 1. знсч.
НЕВНИМАТЕЛЕН - 1. Който не пивсeяoα необхо¬
димата линдоIалeввcτ, който н ннoeoTиaаcτнлнн
nия oянαовα -HCanoT·, -нСств-я ме— пиe aсонквe
т6cτвсτн-cτвa. При едно о-внuмзτ-лоо движе¬
ние мож-ш де полетиш надолу. Невнимателни
п-шеходци. Н-внuмзτ-лло олув-ц.
—	непредпазлив, неосторожин книж, нежел·.
ннт. —> внимателен, nиeaоaалмв. Трстнена, ooтоив-
.но
2.	ож. разсеян;
3.	в.. небрежен 1. я 2. зотч.;
4.	вж. нелюбезен;
5.	вж. нетактичен
—ЕВ—НМАТНЛ—О - вж. небрежно
—ЕВ—ММАТЕЛ—ОСА -1. вж. невнимание 1. знае.;
2.	вж. небрежност 2. знан.;
3.	еж. aмзcеено?!;
4.	еж. нелюбезност 1. зааа.;
5.	вж. нетактично?!
НЕС—МТЕ— понт, - вж. неразбираем 2. знаа.
НЕВОЙНСТВЕ— - вж. миролюбив 1. знае.
—ЕВ—ЙЕ—1 - 1. Който се воaaβa oскaоъβ мас мз-
cьищвa нещо ое по сетя втлс, .еаням—, а слу¬
чайно. Н-волен участник. Н-вол-н сеиЯ-аел.
Неволен убиец.
—	случаен, неумишлен, непреgбмuшлвн
ант. умишлен, оиepc^имщ-нн. оиндoненинo
2. еж. несъзнателен 1. е 2. знаа.
НЕВОЛЕН2 понт·. - еж. нещастен 1. в 3. знан.
НЕВ—ЛННК оо-а, - еж. нещастник 1. заан.
НЕВОЛНО - 1. Б-з шр—рсвр-т-лн- oaени—oм—, Т-з
стзясо—й зс отcл—acmceяma· Мож- би н-волно
съм тн обидил, Неволно станах свидетел нз
една сцена,
—	случайно, неумишлено, непреднамерено, нвп-
ркgсмншлеaд
мнт. — нарочно, yммщлeao. пиндoвини—oo. шрн—с-
мящл-нт
2. вж. машинално
a
307

НЕВОЛЯ - еж. беда 1. в 2. знач.
НЕВРЕДИМ - 1. вж. здрав 3. зана.;
2. еж. запазен 2. знае.
НЕВРЪСТЕН - еж. малък 2. заан.
НЕВЧЕСАН - еж. рошав 1. знан.
НЕВЪЗВРАТИМ книж. - вж. бвзвъзврмтвн 1. зааа.
—ЕЕЪИВРААИМО книж, - вж. окончателно
2.	знае.
НЕВЪЗДЪРЖАН - вж. aе?gържαa 1. м 2. зана.
НЕВЪЗДЪРЖАНОСТ - еж. аеeдкржαаоeг
НЕВЪЗМОЖЕН - 1. еж. нвβвадяτвн 1. знае.;
2.	вж. неосъществим;
3.	вж. непоносим 1. зана.
—ЕВЪЗ—ОЖ—О - еж. изключено 1. я 2. знаа.
—ЕВЪЗМ—Ж—ОСА -вж. неспособност 1. зана.
НЕВЪЗМУТИМ - еж. хладнокръвен
—ЕВЪЗМЧТИМ—СТ - еж. хладнокръвие
НЕВЪЗПИТАН - 1. Кейто нсеα м нн пиoяβявa —вТ-
р- въаоиoaеuн или - оиoсвa аа такова качеласт.
Невъзпитан хлапак. Невъзпитан— хора·. Невъз¬
питано държание.
—	неучтив, невежлив, неблнговъ/пнемн книж,
некултурен
ннт. — възпитан, уетма, вежлив, блаотвезоетао,
културна
2. вж. неприличен 1. знач.
V	лмюовкт му перест- сер-м пт—вая разз,, лмлосат
му седемте поряим ^къщО ра-г., а oвиaτa реста
рззг. орлнерр, от пората сякаш -а- (--04, дошъл)
разз, орзнебр, от п-рттн хвкнао рззз. орнн-бр.
кем 1. зана.
НЕВЪЗПИТАНИЕ - Липса ок добро βъаомmIHCн, аа
д-ерс τTиocоя. Никой не Ри могъл де го упр-кн-
а неαидnumaиuе. Проява нз невъзпитание.
—- невъзпитано?., неучтиво?., нвввжлевоет,
аеблαговъзпиταао?! книж,, некултурно?.
мнт. —* възпитание, вeаπиoaевom, βητ-β-οό, βη.λμ-
сост, елкпввъзомтаивст, Тлкговезоитаеин, култу-
иa, оcлτyиеooo
НеЕъзПитАН—СТ - вж. нввкзпи!αние
—ЕСЪЗПАНЕМЧИЕ - Който aсеa совообеооо рн
възприеме, схваща, който 0^—00 oъапиc—еa
еншв. Ннаъзпри-мчиа уч-оuн· Н-еъзприемчиа ум.
—— несхвнтлие, тъп рз-з,, !ъроумвн ра-г, /απ-
реъ
мнт. — възприемчив, схеатлмв
V	не му хваща (cанеa) главатарз-з., орзн-бр, ан му
хваща умът разз, преннрр.
—ЕЕЪЕПАИЕМЧНЕОСА - 1. Н—ооосвеевоо да ое
възоим—еa. . усвоява нещо то aсоΌπт. Невъзори-м-
ч—востта на ученика отчайваш- учителя. От
беще си е наследил тези невъзпеилмчивост.
—	ае?χвατлнвдe!, тъпота разз., зαгъряло?!, гъ-
еоумиврззг... тъпос!разл, рядко
мнт. —> възприемчивост, схватливост
2. вж. имунитет 1. ааaе.
—ЕЕЪЗСТЛ—ОВММ вж. непоправим 1. aеaa.
—ЕЕЪОБРАЖАЕМ - еж. риалин 1. знаа.
НЕВЪОБРААИМ - 1. вж. невероятен 1. знач.;
2. вж. изключителен 1. знае.
—ЕЕЯРА роза, - 1. еж. неверии 1. знач.;
2.	вж. недоверие 1. знае.;
3.	вж. атеизъм
НЕВЯРВАЩ - 1. сж. недоверчив 2. знач.;
2.	вж. aврелuоuоввн;
3.	като същ. в.. атвнет
НЕВЯА——СТ - 1. Н—еъ-ос—осове— о встината. Уре¬
дих сн а н-езрносттз не информацията.
—	недостоверно?!, неистинност, лъжливоет
ннт. — вярност, а—ео-в—ро-ст, ястсонест, превря-
с—ео, правота
2.	вж. гришкм 1. зята.;
3.	еж. изневяра 1. анaч.
НЕВЯСТА - вж. невеста
НЕГА оонт:. - 1. Съаτвсoe— аа вτеaлявαaн. nиммн-
ляeIaн. оиндeзβeоaoт от смл-н копнеж, .-лнаме.
Тиха ннза се разля по цялото й тяло. Гласът му
трепереше от ннга и жллзнил,
—	притоми ооет, натомм ocлτ.
2. вж. наслада 1. зааа.
—ЕГАСММ - 1. в.. неугасим 1. aнαе.;
2. орнн. роет·, еж. неутолим
НЕГАСНЕЩ- 1. вж. неугасим 1. зотч.;
2. орен:. пона, вж. неутолим
НЕГЛТИВН— книж. - 1. вж. неблагоприятен 3.
знае.;
2. вж. нводоернтвлин 1. зеач.
—ЕГЙНДЕ— - еж. измачкан
—ЕГиМДК—СТ - вж. грапавина 1. и 3. заан.
НЕГЛАДЪК - вж. грапав 1., 2. я 3. заан.
НЕГЛАСЕН - вж. мълчалив 2. знае.
НЕГЛАСНО - еж. тайно 1. знаа.
—ЕГЛН диел, - вж. нима
—ЕГЛИЖИААМ книж. - 1. вж. nрвакбрвоβαм 1.
знан.;
2, рядко вж. подценявам 1. заан.
НЕГОДЕН - 1. К-йто aяеa οβ.οβόη оaе—еooa да оиI-
вм o—шв. който не умнн да се cоиaвс а oоинднл—иa
ИαToma или рейаоат. Той е н-зод-н за нзнееτc и
де е рзботз. Нлгод-н раротник.
—	неспособен, некадърен ре-г.
ант. —> годен, аш-аоТен, кадърно
// К-йто - я—рперплтв-ст—н, ннспоооТ—н за с-р-ознс
я лвлнзеа p-Cancm. Хората ни се негодни—, -зто-
аз раротатз не върви.
—	калпав разг, нефелин диел,
2. Който нн шрят-жввс a—техтaeеeτ— оαнйcoea, порс-
дя конто а— - подходящ де бере cаPΌлаeaн, влот-
ИнесβIе. Н-лодно за износ лрозде. Негодни зе
ж-инене жилища. Н-годно оръжие,
—	непригоднн, неизполажним, нвфелен диал.
ннт. — зод-н, nияπтд—a, eзотлзea—е
//отличен, шр—везх-р—н
V	вързан в ума в ръцете ра-г. към 1. зона.
V	езел-дкл рз-з., за е-кеск<аразз,, иапял се о—сееок
рззг. към 2. знае.
ВЕГО—ДНК-1 . Чввeк. отйmo eъищe отp-таmм. л—а-
тъпон аеннатат, aeетиIлaт, безнравствено. Аз му
вярвах, е той -зл-зе ннродиuκ. измами мн. Този
н-гcЯнuн м- е нaнл-в-τuл на шефе..
—	негодяй кнлж, хубостник ра-г. неодорр.. лики
орен·. разл. оренебр, келиш рззг. руг:,, калпаза¬
нин рззг, вмоαбон!uн разз, пезееенк просто-
нер. руг, хаирсъ/ин оростонер, кмкмвмннн
оростонар, килиме орен. длал.. орезр:.
2. Чтвно. к-йто не - πoдea. οηοο—Τ—ο да иаeeищu оя-
кaнca иαбooI, дейност. Зъболекарят -зл-зе не¬
годник. не можа де ми наорав— добра пломба.
—	некадърник разз.
V	кече (квч-щоc, онсс, cвоян. еaoaиcкм, мaoaийщ-
км) сме рз-г. ру^г·.. Тнщяа и еaйaмa син ра-г, май-
аса (еaемa) син рз-з. към 1. зннч.
308

НЕГОДНОСТ-1 . Леоеа ок ае-Тх-д-мс квеесоса ан
нсоoπт да извърши еeшo. Всичк— виждаха негод¬
ността му де се справи със задачата,
—	неспособност, некадърно?! разл,
ант. — годност, cовcвеaтcτ. кaaeиoтcτ
2.	Липпе на на^е^1Т:«^;^-с^и зкнчнтоа на нещо дд бъде
използвано, cлвτиe6сeaoв· Изоставихме маши¬
ните поради тяхната негодност,
—	непригодност
ннт. —> годност, прео—роост
НЕГОДУВАМ несв, - 1. еж. протестирам;
2. в.. възмущавам ев
—ЕГ—ДУВА—Е - вж. възмущение
—ЕГ—ДУВА—НЕ - 1. еж. възмущение;
2. еж. протест 1. заан.
НЕГОДЯЙ нuuж. - вж. негодник 1. знач.
—ЕГ—ЙММ - еж. нисък 2. знае.
—ЕГОАЙИВ рядко - вж. незапалим
НЕГОСТОЛЮБИВ - еж. негостоприемен
—ЕГОСТОЛЮБИВ—СТ - еж. aегдcτдпрнемcτво
НЕГОСТОЛЮБИЕрядко - вж. авгоeτопанемeτво
—ЕГОСАОПРИЕ—Е— - Който не оТмав де има, да
оимeмa пости. Негостоприемна домакиня.
—	негостолюбив
ннт. —»гостоприемен, поствлюТес
—ЕГОСАОПРИЕМНОСТ - в.. авоо?τдnрием-
сгво
НЕГОСТОПРИЕМСТЕ— - Ккчествв или пивявa
аа oeгваτепимeмea чooeо. Останах много недо-
вcлло от ннгостоприемстеото лм.
—	негостоприемно?!, негостолюбиво?., негос¬
толюбив рядко
ннт. — гостоприемство, гвcτoпиeнеoocm, птствлю-
бс—, о-ст-люТив-ст
—ЕГ—А—В рядко - ож. неподготвен 1. знае.
—ЕГОАОВ——СА - еж. неподготвеност 1. знае.
—ЕГАНДИВЕ— книж. - еж. разрушителен 2. зека.
НЕГРАМОТЕН - 1. К-йт- не знае ре чеое е шише.
Баба му е рила н-грамотна, Неграмотен селя¬
нин.
—	ев/грамотин книж,, неписмен осазр., безпне-
мин книж, остар,, безкнижин остар.
ннт. — грамотен, юмcеeн, оaя.ea
2.	Който ае н υη—λ, не - оо-ечсл веиIзвeaимe· Ако
деонто не тръгн- на училище, ще остан- н-грз-
мотно.
—	ен/грамотен книж, неук, аебчен
ннт. — грамотен, образован, учен
3.	орен·. За πecеeo текат - който - изпълнен а шрс-
атпмааи и нзмовoм πиeщкм. Неграмотно оисмо.
Неграмотен доклад.
—	безграмотин книж.
ант. — грамотен
—ЕГА—МД - вж. негър
НЕГЪР - Човек, оoCmв юр-ааре-жв кем чернста реса.
—	негроид, чернокож, чернилка орзн, рззг. ирон,—
арапин простона..
—ЕДНВ—АШЕН оона. - еж. скорошен 1. знае.
НЕДАЛЕК— - еж. близо 1. знаа.
НЕДАЛЕЧЕ (НЕДАЛЕЧ) - еж. близо 1. зона.
НЕДАЛЕЧЕ— - 1. еж. близък 1. знач.;
2. вж. скорошен 2. знае.
НЕДАЛНОВИДЕН - Който а- мож— дт nо-pамжpн
ИaзвeΌeeτв иа aншατα м да --Сства, кат— се съоТ-
иаасаа а това. Нлдзлоcеuд-о ръководител, Не¬
далновидно решение.
—	непредвидлив, нипрозорлив, късоглед орен.
ннт. — далновиден, ли—дамдляв. питзвилмв
—ЕДАЛНОВИД——СТ - Отсъствме еа двеновср-
ност, лмпск еа апвстеовст оиeaβaиemeлит да ое
nо—pамддαm събитията я да сн днйства еъв6иIзoв
о тооа. Понякога npзеuτ-лсταcτc нн изпаде а
илдaлооαuдиcсτ по отношение не uнcиcмuчлс-
ката нн ncлнτuке.
—	нвпредвнgлнвдc!, нвпрозорливоет, късоглед¬
ство орен:.
мнт. — далновидност, пи-pамp-иввoo, юитзтилмβoаm
НЕДВИЖЕН оо-т. - еж. неподвижен 1. анαч.
НЕДВИЖИМ оолт·. - вж. неподвижен 1. аеaч·
НЕДВУСМИСЛЕН - Който има ■ точно -прер-еен
cемceл, нн Тури ceеa—aм— в еo.e ре се cъзриu-
eен само пт едва атаме. Недвусмислен оτгcв^cp.
Недвусмислени унaзaнuр. Недвусмислен рτнa-.
—	еднозначен рядко, яснн, категоричнн
ннт. —> двусмислен, -вуза-неа, aеTceaлeнoeн, η—-
с-и, и-тои-дeлeн. екетнаяв
—ЕДЕЕ— - еж. беаивен 1. анaч.
—ЕДЕЕСП—СОбН— книж. - еж. бвздввн 1. знач.
НЕДЕЙСТВЕН ннuж. - 1. еж. бездвин 1. зана.;
2. в.. неефективен
НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН - 1. еж. въображаем;
2.	в.. нереален 1. зона.;
3.	вж. намислен 2. знае.;
4.	в.. невалиден
НЕДЕЛИКАТЕН - в.. нетактичен
НЕДЕЛИ—МТНОСА - еж. нетактичное!
НЕДЕЛИМ - вж. неразделин 2. aaaa.
НЕДЕЛЯ -разз. вж. седмица
—ЕДЕМАеИе— книж, - вж. бездеен 1. знае.
НЕДИПЛОМАТИЧЕН - разш. вж. нетактичен
—ЕДНПЛОМАТИИН—СТ - вж. нетактичное!
НЕДИАЕКТЕ— книж, - 1. еж. заобиколен 1. знач.;
2. еж. косвен 1. aaнa.
НЕДИСКРЕАЕ— книж. - еж. крещящ 1. е 2. анaч.
НЕДИСЦИПЛИНИРАН - еж. немирен 1. заан.
НЕДОБРЕ - вж. /ле
НЕДОБА—В—ЙЕ— - еж. насилствен
НЕДОБА—В—Й—О - а.. насила
НЕДОБА—ЖЕЛНАЕЛ - еж. зложелател
НЕДОБРОЖЕЛАТЕЛЕН - вж. въднαмвaен 1. знач.
—ЕД—БРОЖЕЙНАЕЛН—СТ - в.. зъдaαмеaе-
ност 1. аaнч.
НЕДОБР—ЖЕЙАТЕЛСТЕ— - еж. злонамереност
1.	заан.
НЕДОБРОКАЧЕСТВЕН - вж. долнокачествен
1.	анαч·
НЕДОБА——АМЕРЕН - вж. злонамерен 1. е
2.	заан.
—ЕД—БА—НАМЕРЕН—СТ - вж. злонамереност
1.	е 2. знае.
—ЕД—БР—СЪВЕСТЕ— - 1. Кейто нн изпълнява
aaдължeимсΌα а— кнктт oияеea, и- юивсeсoa оо-
гввтиoтеτ зс д—лаос ся мас - оитяeI ок текове
отношение. Недобросъвестен раРотник. Недоб¬
росъвестен гражданин. Недобросъвестно из¬
пълнение на задачите.
—	несъвестен, бе/съвестин, безотговорен, неко¬
ректен кннж:.
ннт. — добросъвестен, тτπвввинa. коректен, съвес¬
тна, сьзаатнлно
2. вж. нечистин 1. зннч.
НЕДОБРОСЪВЕСТНОСТ - в.. нечестност
а
309

НЕД—БЪА - 1. еж. лош 1. е 2. знач.;
2. вж. неблагоприятен 1. е 2. знач.
НЕД—ЕЕАНЕ - 1. Леоеа оа дoβниce, coeи—иoеτ в
ecкиeoвcτoa, aв6иeτe aIеeиeoeс, ч—стевстоа ок
нскoπo. Тя изпитеашн недовери- към снаха си··
Недcе-еu-τо ти мз измъчва.
—	невярн поет.
ннт. —> доверие, cсиI
2.	Липса иа 0—0^0000, нн н-щв е вярна. В погледа му
тя прочете н-доанрие. М-жду тях бн легнала
сянката на недоверието.	,
—	съмнение
ннт. -+ доверие, oсиa
// Отношений на андовере-етст във cъзевдитcτu-
те ос исктπo сля е двеиuτн кае—ства иа някого,
нещо. Винаги гледаш с недов-рне на всяка моя
инициатива. Омръзне ми в-чното тн н-доверие
към всичко.
—	съмнении, скептицизъм книж, скепсис
ннuж, скептичност
мнт. — доверие, 0^4
3.	в.. недоверчивост
НЕДОЕЕАЧНЕ - 1. К-йто ое ое aввнисвI, н— вярва |
анаов оа aиcπuτн. cолтн-и - вес есмчко да ея.да
н-що иeTлIπтnиcяτao зс снТн ся. По природа той
е недоверчив, все смята, че някой иска да ло из¬
мами. От изе-стно време е станал ор-калено ■,
недcв-pчuв.
—	мнитилвн ннuж, едддврuτелва, скептичен
мнт. —> доверчив, е-к-сереа, наме-н, оиocmтayщea
2.	Който иаиIасca cъеaeaмe, нeдoв—им-. Той я пог¬
ледна с н-доаерчие поглед. Недоверчив— очи.
—	невярващ, подозрителен
ант. — доверчив, насонн
НЕДОСЕАЧИС—СА - 0—0000· да ое сн вярва
антав не pиcπcme. Въпреки ерод-ната си недо¬
верчивост, той й повярва. Страхувам сн да не
подхраня о-вcлоc недоверчивостта му.
—	мнлеелно?! ниuж, недоверие, подозрителност
мнт. — доверчивост, -eкввниитcτ, -—коверсн, наив¬
ност, оиocmвayщee, nиваmoaещивcm
ВЕДОВНЖДНМ - вж. недоглеждам
НЕДОВОЛЕН - 1. Който - -зрелино с нувсоев на
н-у-вое—тсор-нв- от аякопо вас нещо. Нлдовc-
л-н съм оа заплатата сл. Недcβcл-о от неус¬
пеха си.
—	неудовлетворен,незадоволен
ант. —> доволен, вдввлнτeвиea. задоволен
2. КоСто caиIaсcI а-досоастсо, и—еpoвлeτвтиннмe.
Н-дcвcл-о поглед. Н-доеол-н злее. Н-доеол-н
—зраз не лицето.
—	сърдит разш, кисел орен·, разз, вкиснат пр—н.
разг.
НЕДОВОЛНИК - еж. бунтар 1. aеαн.
НЕДОВОЛСТВАМ ннев. - еж. възмущавам св
НЕДОВОЛСТВО - 1. Отсъствие иа у-свенто-р—-
ние вт и—шo, aскoπв. отрицателя- oτoтщeиee към
еeшв. В изказванлоо си изрази ееЯcαcлсταc от ,
доклада. Зе пръв оъо изпитах недоволство от
себ- си.
—	аезαgовол?τво, неодобрение, неудовлетворе¬
ние
ант. — доволство, зкаоволсово, yacвлeτввиeoue
2. еж. възмущение
НЕДОВЪРШЕН - еж. незавършен 1. знач.
НЕД—ГНДЛИВ нар, - вж. недд?еτанв
НЕД—ГЛЕДЕН ocлτ. - ож. безкраен 1. знач.
НЕД—ГЛЕЖд—М - Не ocжpaе дoTи-, н— зa6нляаβaе
аякопо яем нещо, еTeоa. лΌиαдc нeoocеaемe. онТ-
Иeднтcτ. Недозледах някои npaαcouеuu грешк:.-..
НедоллеЯах, че имз стъпало. л сл спънах.
—	недовиждам
ант. —► забелязвам, виждам, ceπлeдpaе, ceзeиaм,
зъивIе, мсиoaе
НЕДОДЯЛАН - еж. груб 2., 3. е 5. знач.
НЕДОДМЛАН—СТ - вж. грубост 1. анaч.
НЕД—ЗАМЛ - в.. незрял 1. знач.
—ЕД—ИЗКАЗАН - 1. Зс -уми, eзиeенoeс - който
не - кезко, eаказIo дoоиIЙ. Недоuзнззaоu и-ра-и,
Н-донзказани думи.
—	неддuвавчеа, нвддаечен, недоказан’ рядко
2. в.. неuвреева 2. зеач.
—ЕДОИЗК—ЗВ—М - 1. Не мзиячaе нещо дoкиIЙ.
Той н-доизказваше докрай думите.
\ — недон/ричнм
2. ож. премълчавам
НЕДОНЗКАААВ рззг. - вж. незмвъaшвн 1. анaе.
НЕДОНЗПЕЧЕН - вж. недопечен
НЕДОИЗАЕЧЕН - 1. в.. аеgдизкмзна 1. зана.;
2. вж. нвuзаеева 2. знач.
НЕДОНЗАНИНМ - 1. вж. неиои/км/вам 1. знаа.;
2. вж. премълчавам
НЕДОИ—ЪК - вж. недостиг
НЕДОКАЗАН’ рядко - еж. недои/каван 1. aoIa.
НЕДОКАЗАН2 - а.. необоснован
НЕДО—МЗНН—СА - в.. необоснованост
НЕДОКОСНАТ - 1. Който н— - докоснат, пернат о
река. Шишето с ракия си столше о-дcкоеоaτc.
Недокосната закуска,
—	непокътнат, непипнат, aепобсτaατ, небуете
раз;:, авбαраα! npcеmонеp.
1,	еж. девствен 1. я 2. зеач.
НЕДОЛОВИМ - 1. КоСто ое еoдe да се ролтом,
схсаон сее сеосаатк вас да с— поеевсовк, тес като
- слабо eаиIЗHИ· Недоловима светлина. Н-доло-
е—мз тъга.
—	неуловим, невмееаежнм
ннт. —> доловим, cлoаме, забележсм
// явен, ролта-м, заТе-ежмм, аидим. очеомден
2.	вж. нврαзбиаαем 2. аoaч.
НЕДОЛЮБВНМ - ож. мразя
НЕДОМИСЛЕН —- ож. непaемueъвa
—ЕДОМЛЪС—А - в.. намек
НЕДООБ—ИСЛЕ— - вж. нвпрвмueъва
НЕДООПЕИЕН - е.. недопечен
НЕДООЦЕ—МЕНМ - ож. подценявам 1. знан.
НЕДОПЕЧЕН - К-йт- н— - р-неи, квлоomo - нуж¬
но, ов-квτв oияTcI· Н-допеч-н хляб. Недопечено
месо:.
—	аедоиаnеека, недоопичен, недπеееа, нвиапееен
ннт. — опечен, cаоeеeн, дтоеанн
НЕД—ПААВЕН - еж. незавършен 1. знач.
ВЕД—ПЧСАН— - еж. непозволен
НЕД—АНЗВИА - 1 . еж. неразвит 1. знае.;
2.	ож. инфантилен;
3.	вж. малоумен
НЕД—Р—ЗЕНА—СА - еж. малоумни
НЕД—АНЗУМЕННЕ - 1. вж. грвшкн 3. знач.;
2. Обикн, мн. еж. неразбирателство
НЕД—РНСЪЛ - еж. инфантилен
ННД—РЕЧЕН - вж. недои/казан 1. знан.
НЕД—СЕЪАШЕН - ож. незавършен 1. aoαе.
310

НЕДОСЕГАЕМ книж. - 1. вж. недостъпен 1. в
2.	зята.;
2. вж. недостижим 1. зава.
—ЕДОСЕАЛНЕ - К-йт- ае се сеща --00-, Терз¬
иев oнcи—еe· НлЯcс-τлuе следовател·. Недосет-
л—еа майка,
—	нвеъоеразнтвлвн, недогадлив нер,
мнт. —»досетлив, oeвбиIЗuτйл—е
НЕДОСТАТЪК - Факт, признак, питяeα. отcmo пиa-
oсo нскoπo или ннщо лт-лoщм. Ве-нu човек лма
недостатъци, Книгата има много иедоеτеτь-
ци. Какъв н-достатьк намираш не компютъра
си? Недостатъци не о-есета.
—	недъг, дефект книж, несъвършенство, сла¬
бост, ку^ pa-г.. минус орзн. разз,, махана
простонер.
мнт. —> качество, --етойнсов-, лиepммcτβв. оиeeеc-
шecΌB0, оимвимτнτ. юеюс
// Лош, осе-стел-н oαвeо вас лоша оае-втеаиа нерок
в хaиIоo—иa на атаек. Той -маше -длн недоста-
αьн, който го погуби, оричеш- да оин. Мързелът
л най-гол-мият му неЯcсτеαьн.
—	порок, слабост, минус орзн, рззг,, kуcуа разг.
ннт. -* достойнство, ккчествт, -оТро-ет·—-, плюс
V тр-скс за -яенан разг,, кимвм —среа разг.
—ЕД—СТААЪЧЕ— - 1 . аж. оскъден 1. зава.;
2. ож. дефицитен
НЕдОсТ—ТъЧН— - аж. малко 1. аaαa.
НЕДОСТИГ - Неамче— еа енвπт еαлкo, еедоста-
тъаот коесенатао от aeшo. Недостиг не пари.
Недостиг не работниц—. Недостиг не еннрлия.
Недостиг на знания,
—	недоимък, дефицит книж,— ограниченост, ос¬
къдно?., оскъдица разш., бедност орзн:.
ант. —> изобилие, оТслее, 6егaΌеτвв. мзтбелатев,
пбяааоат, oнuзчeипαнмвcτ
// излишество, малeщeо. eаo6млмн. обмеее
—ЕДОСТИГАЕМ ниuж. - 1. вж. недостъпен
1.	знач.;
2. ож. недостижим 1. знач.
НЕД—САИЖИМ - 1. КоСто, по свветн маклюaemнл-
нс кIчecτca. oъшaocτ ан мт.е де бедн дocmмπaнm.
лпстепант. Цигуларят покоряваше със своята
нлдост-ж-ма виртуозност, Недостижима ху¬
бост, Недостижимо съвършенство,
—	непостижим, аедд?τионем книж,, недосегаем
книж.
ннт. — достижим, ютстсжсм
2.	вж. н«^д<^<^с^т^1^<ги L. 2. и з. знач.
НЕДОСТОВЕРЕН - вж. ннвернн 1. знан.
—ЕДОСТОЕЕА—ОСА - еж. нвверндcτ 1. знае.
НЕДОСТЪПЕН - 1. Зс място - дт което нн мо.е
да се сомпие, ртстмпне. Н-достъпен връх. Недос¬
тъпни αuеcчuиu.
—	непристъпен, недостижим, нвдоетнгавм
ноuж.. недосегаем ниuж.. непостижим рядко
ннт. — достъпен, ррсетьо—н, pΌcmcдcе
// През нoCτе не евжe да се премине. Недостъпна
лоре, Нндcеmьoиu днрри.
—	непристъпен, непроходим
ннт. —> достъпен, пиcеoъо—н, проходим
2. За ноанк - а кегото нн може ре ае уатаивсе отamaкm.
а- може дч сн е6шеβa· Нндоеmьnни началник.
Недостъпно момиче.
—	непристъпен, нвдоетнжнм, недосегаем книж,
ннт. —> достъпен, юиccoъо—н
3.	К-йт- не е по смаят·- мля eeзмвдoтcτeτн нн есоo-
го, лтиIРя конто а— мв.е дт бере иaзеиao, тсмма-
аеа сля пеещ-стаен. Някои неща се недостъпни
за твоя ограничен ум.
—	недостижим, непостижим рядко
ант. —> достъпен, aтcΌeжмм. 0000—.™
4.	вж. непристъпен 1. аaαч.
НЕДОУЗРЯЛ - вж. незрял 1. знан.
НЕДОУМЕНИЕ - Съетвяоме оа aeиIаеuиaoн, неяс¬
нота и колеТаисн. Необичайното му оов-дзние
предизвика у м-н uндcум-нuе. Погледна ме с не¬
доумение.
—	почуда полт,, озадачено?! книж.
НЕДОУМЯВАМ иееα. - Обзет съм ет мaaeнIpн. нн
зося какво да емcлс. отиαpc това е- ондтстатьеое
д-Тре иaаеииaм аещнтн. Н-доумявам как е могъл
крадецът да вл-з- а жилището ми, след като
рях езнл αсuчнu предпазни мерки.
—	чудя си, озадачавам св а нзсв. книж,
V ауря он и <се> еaс разз., олаватк (yеeτ. акълът)
ми а- пв отемиa разг.
НЕДОУМЯВАЩ - Който - а нeдтyе-нu- влм изра¬
зява a-pтyе-ем-, който н листен, т6eиоIa, затрва-
ана. Недоумяващ зрител. Недоумяващ поглед,
—	озадачен ноuж.. нерн/бирая
НЕДОХОДЕН - вж. нерентабилен
—ЕДОХОДО——СЕ— - вж. нервн!αбuъвн
НЕДОХРННВАМ СН - вж. гладувам 1. знач.
—ЕД—ХААНВАНЕ - вж. глад 1. знан.
НЕДОХРАНЕН - вж. гладен 1. заан.
НЕДОЯЖДАМ - вж. гладувам 1. aнaч.
НЕД—ЯЖДА— СМ - вж. гладувам 1. знан.
НЕДОЯжД—НЕ - вж. глад 1. aнaе.
НЕДОЯЛ - вж. глндвн 1. знан.
НЕДРА - 1. Въτинщaвcτ. eeτиeщoa оТесат иа a-шΌ·
Земни недра:. В недрата на Родопите.
—- лоно книж, пола., утроен op-.,, пазви орзн:.
2. разш. вж. дълбочина ’. знач.
НЕДРУЖЕЛЮБЕН - 1. Който нн проявява, не мз-
Иaаяeα добро дивдecоo чевствв. Недружелюбен
човнк. Н-дружллюРлн поглед.
—	неприветлив, неприветен оола,, аеблαодрαа-
положин книж,— студен орзн,, леден орен.
ант. — дружелюбен, юряв-теив, пимcнmeo, радушен,
Tлнπтиaaпoлтднa. топъл
2. вж. враждебен 1. аaαе.
НЕДРУЖЕЛЮБИЕ - 1. еж. авдружвлюбндeτ 1.
зята.;
2. вж. враждебност
НЕДРУЖеЛюБ—ОСТ - 1. Оτеъcτeee. еялаа еа
pв6ит дружеско чувство към някого, н-шo. Нлд-
pужллюбоосττa нз продавача м- засегна. По¬
чувствах uедpужллюΡооеττa на този ррад.
—	недружелюбие, неприентливост, нвпривет-
ноет полт,, нвблнгорαапдложвннв ннuж., неб-
лαодрαзnдложвнд?τ книж. рядко, студенина
орен,
ант. — дружелюбност, дружелюбен, nимβ—mлмβocτ.
юимвнmaтаm. иIpещeн, иaдещнвcm. т-юлота
2. вж. враждебност
НЕДЪГ - вж. недостатък
НЕДЪГАВ - Който има πвлсм физически недоста¬
тък. Недъгаво момиче. Недъгав старец.
—	сакат, кьоше нар.
НЕДЪЛБО— - вж. плитък 1. aнαч.
ННДЪЛГО - вж. кратко 1. aaнa.
а
311

НЕДЪЛГ—ВЕЧЕН книж, - вж. краткотраен 1. заан.
НЕДЪЛГОВЕИ—ОСТ нилж. - в.. краткотрай¬
но?! 1. зяен.
НЕДЪЛГОВРЕ—ЕН—ОСА книж, - еж. кратко¬
трайно?. 1. знае.
НЕДЪЛГОТРНЕН - 1. еж. краткотраен 1. зеач.;
2. сж. нвграен 1. знае.
НЕДЪЛГОТААЙНОСТ - 1. вж. краткотрайно?!
1.	aеαч.;
2. вж. ннтрайноет 1. aнaa.
НЕДЪЛЪГ - сж. кратък 1., 2. я 3. знан.
НЕЕДН—НН - 1. еж. рнзвиннвн;
2. в.. двойствен 1. знач.
НЕЕДН—Н—СТ - вж. разединение 2. знач.
НЕЕДИНСАЕ— - а.. анзеиенванв 2. зята.
ВЕЕДНН—ЕОСТ - а.. рн/лекн 2. зеач.
НЕЕДНАКЪВ-1 . в.. рαвъечвн 1. зона.;
2.	еж. разнообразен 2. aoaн.;
3.	еж. неравномерен 1. знан.
НЕЕДНОВАНМЕНЕ— - За две мае повнче, обикн.
eдивиoдим aнйаτceс - коСто нн се cаoeищoI в
—дно в също време а друг. Н--доcеp-м-онu дви¬
жения не танцьорки.
—	несинхронен, асинхронен книж.
ант. —> едновременен, ccoхитaeи
НЕЕДНОЗ—АИЕ— - еж. мноодзаαевн
НЕЕДНОКРАТЕН - еж. многократен
НЕЕДНОКРАТНО - еж. многократно
НЕЕДН—Р—ДЕН -1 . К-йт- не - eднaоьa по състав.
Н-адоcpcдиз смес. Н-еднородн— почви. Неедно¬
родни сплав—·.
—	разнороден, аеχомооеаен, хетерогенен кннж.
ант. — еднороден, хомогенен
2. еж. разнообразен 1. aнaч.
НЕЕКВНЕНЛЕНАЕ— книж. - еж. неравностоен
2.	аннн.
ВЕЕМОЦН——НЛЕ— - вж. безчувствен 3. анαч.
НЕЕСТЕСТВЕН - 1. вж. изкуствен 1. м 2. знае.;
2. вж. ненормален 1. знае.
НЕЕСАЕСТВЕНОСТ - 1. ож. нaкуcгввндeτ;
2. вж. ненормално?·,· 1. знач.
НЕЕСАЕТНЧЕН - еж. безвкусен 2. знач.
НЕЕТИЧЕ— ннuж. - в.. еезнрнвстввн 2. aaнч.
НЕЕТНЧН—СТ книж, вж. бевнрαвc!ввндc! 2. аaaa.
НЕЕФЕКТИВЕН - КоСто ое pace резсете·, -ве¬
ри птслермцс. Н--ф-оτuвоc производство,
Н--ф-нτuеоu меpнu. Н--ф-нτuα-о контрол,
—	ееваезсъταгва, аерезслτα!еа, неефикасен, не¬
действен книж.
ант. —> резултатен, —фнктесео, eфяоac—a. --Сстсеа
НЕЕфЕкТНЕНОСА - Отететс—е еа успех, ек -се¬
ри оослнрсцм от нeшв. Нееф-нτuеоосττз от
мленuτ- ср-щу корупцията е очевидна.
—	безрезултатност, неефикасно?!, нерезслτα!-
но?!
ант. —> резултатност, eфeоτмoиoco, ефикасност,
деСетсноест
НЕЕФИКАСЕН - вж. неефективен
НЕЕФНКАСНОСТ - еж. неефективност
НЕЖМЛОСТИВ - ож. безсърдечен 1. зине.
НЕЖЕЛАН - Който ое сн .—лан. Нежелана рр--
мннност. Нещата сн развиват а нежеланатз
пcсонa.
—	нежелателен, aнnдвдлвa оолт,
ннт. —> желан, днлaoeлeo. секти
/7 Кост- н— е— .ηλη—, не се оесква. Н-желзни гости.
—	аежвлα!елвн, неканен рззш.
ант. —> желан, вчнкoaн. .е-увес, дълπтoчIHвaи,
еoтπвтчIкcaи, еooπвдeлaн
НЕЖЕЛАНИЕ - Лсоск иа oeoи—щ—н cmи—мeд да о—
oноиIce еа— отстспае нещо. Работя с нежелз-
низ, С нежелание лотая,
—	неохота, неудоволствие рззш.
ннт. —► желание, тхвmα. еeиaк, ищах
НЕЖЕЛАТЕЛЕН - еж. нежелан
НЕЖЕН - 1. Който PивсвявI сяемнове, обсн, лю¬
бов към няоoπo. н-щв. Майка мн е винаги .много
нежна към мен. Нежен съорул.
—	ласкав, гальовен, любвеобилен книж,
ант. —> груб
2.	К-йт- еъaъидI сея uаиaасoI оТ—е, любов. Неж¬
на прегръдка. Нежна милувка. Нежен пcглнд.
Н-жни думи.
—	ласкав, гальовен, галия книж,, гален
ннт. — груб, мeеeщо·и, о-дтрялаи
// груб, πиyTмснcкu
// За гена, звcк. eзиIжнaeн в пор. - оoCmт - nимсτ-н,
aвеивдeлaΌeлea. Н-ж-н глас, Н-ж-н тон. Неж¬
но изражение.
—	мек, благ’
ант. —> груб, остър, исзъо, aеитв
3.	еж. крехък 2. знае.;
4.	еж. деликатен 1. aеαч.;
5.	вж. чсвeτвнτвлеa 2. анαч.;
6.	ож. женствен;
7.	еж. слаб 3. знаа.;
8.	орен. ож. тънък 1. зина.
НЕЖЕНЕН - Кейто не е встъпил а еиaо. Олиьα ми
е неженен,
—	неоженен, не/миомен
ант. — женен, оженен, семеен, аaдтеen
НЕЖИВ - еж. мъртъв 1. в 2. знае.
НЕЖН—СА - 1. Чссствв ос люТ—в, -Tea, оиuoeиаI-
еоео към някoπт. нещо мас eзиIз иа това чувство.
Той я погледна с неочаквана нежност. Радезш-
ме нежността на детето.
—	ласкаво?., гальовно?., галенос., любвиобил-
ност книж.
ннт. — грубост, гиеTcсиcτвo
// Каенствв, което днСстса пряяоов ос с-тив-тт. В
злзсз му с- долавяше нежност. Н-жнcеτ а ор-
иcсн-ιτe.
—	мекост, микотн, благост’
ант. —> грубост
2. Орикн. мн. вж. милувка
нез—а—г—жнанн кннж, - еж. свободен 1., 2. с
4.	aнαч.
НЕЗАБАВЕН - еж. бърз 5. знач.
НЕЗАБАВНО - 1 . еж. веднага 1. знан.;
2. ож. бързо 2. знсч.
НЕЗАБВЕН поет—, рядко - еж. нв/нернвим
НЕЗАБЕЛЕЖИМ - 1. Кайта он ое .—.ρα, аaе—JΛса-
вн, оoйτт не мв.н де сн вм—е, з-бележе. Гъстата
paеτuτ-лооеτ прзееш- еойоuиuτ- н-забел--
жими зе врала.
—	невидим, незрим поло·.
мнт. — забележим, eepeе, зрим
2. Който се пиcсoсoI oαкα. не де не ррсвесеа виcеI-
нв—то иа други·— към сеТе ся. Направих н-заре-
л-жим -озн с ръка, Стараех се де ръда незабе¬
лежим.
—	незабелязан, дискретен книж.
312

мнт. — явен, зa6нлeжие
3.	еж. недоловим 1. знае.;
4.	еж. бизличин 1. я 3. аaαч.;
5.	еж. невзрачен 1. е 2. aaaa.
НЕЕМБЕЙЕЖИ—О - в.. аваαбвлявαад
НЕЗАБЕЙНЖММ—СТ - в.. безличност
НЕЗМБЕЙЕЖИТЕЙЕ— - 1. вж. бвзъuевн 1. заан.;
2. вж. невзрачен 2. и 3.
НЕЕАБЕЙНЖИТЕЙН—СА - еж. бвзлнчност
НЕЗАБЕЛЯЗАН - в.. незабилижим 2. аннa.
НЕЕАБЕЙЯЗА—О - Без да ан зαбeaсаeα, Т-з да
шревс влннатленмн. Промените ставаха незабе¬
лязано. Неззреляззно се измъкнах от стаята,
Ве-м-то минава н-зер-лязано,
—	авзαбеъежимд, неусетно, неситно оола,, ти¬
хомълком
—ЕЗАБРАВМ— - Който не може да се заТрави овиa-
рс аво—тн кна-стон, ляла, отCτт н оставел трайна
aо-чατл-нee. τиaнo сломен е съзнанието. Ннзебра-
еиме случка от Янтствоао. Незабравимо мина¬
ло, Незабравима поезия. Незабравим— милоел,
—	незаличим, неизличим, неизгладим оонт.
рядко, неувяхващ орен, оолт,, паметен, без¬
смъртен кнлж., нвтленвн оонт,, жечкн, вико-
вкеен стерли. поет·, нв/абвен ооеа, рядко
НЕЗАВИДЕН - вж. жалък 1. и 2. aaαч.
НЕЗАВИСИМ - 1. Който н аIетcτтсτнлнa, а- -
рп—асяня еа друга влас· е ппеитианако вас икт-
нтмме—ако тτaтщeииe. България н независима
държава.
—	свободен, суверенен.
ант. —> зависим, oнcaмваτвяoнлeo. лорчяаен
// поробен, заробен, ототиea, ювавластео, опреснен
2.	еж. самостоятелен 1. и 2. зааа.;
3.	еж. свободен 1. зана.
НЕЗАВИСИМО (от) - еж. въпреки 1. аaαч.
НЕЕАВНСНМОСТ -1 . в.. автономия 2. знан.;
2.	еж. свобода 1. и 2. знае.
НЕЗАВЪРШЕН - 1. Който не е д-вереа рт своя
край, не е изцяло довърш-н. Незавършено орра-
зcвеиле. Незавършен роман, Незавършена сгра¬
да, Незавършен филм,
—— недовършен, несвършен, неgоeвкршен, неддр-
рмжен, неиоизкнрнн рззл,
мнт. — завършен, дтeeищeo. пиивъищea. cβeищeo,
првклюаен
2. вж. неоформен 3. зана.
—ЕЗАГЛЪХЕАЩ - еж. нвзнтихвнш 1. анαч.
НЕЗАДОВОЛЕН - 1. За .γΒΟ·.—, .eaaace, нужда м
ди. - OΌЙmo ае - задоволен. Н-задовол-но любо¬
питство. Нл-aдcвcллнз жажда.
—	неудовлетворен, авбτдлвн
ннт. —> задоволен, cдтeлeτcвиeo, утолен
2. вж. недоволен 1. зина.
НЕЗАДОВОЛИТЕЛЕН - К-йт- ан аIДcoвлсβα с
кaчнcτeеτв. аъaъижaoиeτт. cъшoваττa ом. Н-зз-
дcвcлuτ-л-н отговор. Незадоволителна подго-
τюαне.
—	неудовле!вдрнгеъвн
мнт. —> задоволителен, cдвeлнτввииτнлнo
—ЕЗ—ДОЕОИСТВ— - еж. недоволство 1. знач.
—ЕЗлДоМЕ— - еж. неженен
—ЕИАДЪЛБОЧЕ— - 1. К-йто ан вниква е -τλΤ—ηβ-
яата еа н—щата, вmaacс се а—е—рвозис към аIдeл-
жeouсτн ас. НезaдьлΡcчни младеж. Нн-адълбо-
чен олсетзл. Незадълбоч-н изпьлиuαел.
—	повърхностен, несериозен, лвковнт
мнт —> задълбочен, aълево. оиoнeкнтв—a. еeиeтзнa
2.	Който е оивсoн иа откоса вτиoщ-aяe към задълж—-
иeсτα. Незадълбочено отношени- към научната
работа. Нззадълрочено изследване,
—	повърхностен, несериозен, формален, лико-
вмт
ант. — задълбочен, еeиeтзeи
3.	К-Coo стаен набързо, е кост·— oяеa ЗIдeлToнeaвcτ·
Незадълрочен ор-зл-д не печата. НедедьлΡочен
анали-. НезaЯьлΡочнu м-дuцuненu прзллед, Н--
зедълΡрчннc уч-нз,
—	повърхностен, бигъл, формалин
мнт. —· задълбочен, nивнeкaoβea, aeл6то, ceиитанa
// подробен, щaτнлea. детайлен
НЕЕАДЪЙБ—ЧНН— - 1. ож. повърхностно 1. м
2. знач.;
2. еж. формално 2. aaαн.
НЕЗАДЪЛЖИТЕЛЕН - вж. доброволен
НЕЗаНт - вж. свободен 2., 3. е 4. аaaa.
НЕЗАИНТЕРЕСОВАН -1 . вж. равнодушен 2. зааа.;
2. еж. безгрижнн 3. зека.
НЕЗАНН—ЕРЕСОВАНОСА - 1. еж. равнодушие
2. знан.;
2. еж. безгрижие 2. знае.
НЕЗАКаЛе— - в.. изнежен 1. аннн.
НЕЕАКО—Е— - 1. К-йто не - oeoеиaз—н сее зaотoα.
който он е спор—- изиакеааията еа законн. Зани¬
мава сл с иезaнооиз дейност. Н-зaнcноa търго¬
вия:. Незаконно подслушване,
—	противозаконен, нввмконо?кобaαaен, нелега¬
лен, нвлвоиτuмеa книж.
ант. — законен, зaовевoъoеиIaнн, лнпалеа, лноете-
меа
2.	Който ен - оенвеан верхе лиαeтτв, закана. Неза¬
конно увcлн-оuл. Незаконно задържане оа по¬
лицията, Незаконни действия.
—	противозаконен, противоправен юрид., не/а-
кдaоeъобрαaвн, неправомерен книж.
мнт. —> законен, зек—а—еъ—ераз—н, пиaввенинa
3.	К-йто ан н лиeзoaτ от аaкooн. не - основан на зако¬
на. Н-законне αлееτ. Неззнcuеu цер. Незаконен
иеелнЯиuк.
—	нелегитимен книж,, неофициален, самозван
ннт. —> законен, лепит-мен, офецевееа
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗЕН - вж. незаконен 1. м
2. аеαa.
—ЕЗАКРЕПН—И - еж. слаб 3. аaαе.
—ЕЗАЛНЧИМ - еж. незабравим
НЕЗММЪРСЕ— - вж. чист 1. знан.
—ЕЗЛНИМАТЕЛЕ— рядко - еж. безнн!вaвeвн
1.	знае.
НЕЗАПАЛИМ - КоСто нн мо.— ре гори, да ан запал¬
ва. Незапалими материали. Незапалима смнс.
—	аезαпнъигвлен, неоорлив рядко
мнт. —> запалим, запалително, -панолас-а
—ЕЗАПАЙМТЕЛЕ— - в.. ннзапалим
—ЕЗ—ПИАТЕН - вж. неплатен 1. aaaa.
—ЕЗЛП—М—Е— - ож. небивал 1. зааа.
НЕЗАСЕГНАТ - 1. сж. здрав 2. я 3. знае.;
2. еж. ниннкърнин 1. знан.
НЕЗАСЛУЖЕН - вж. несправедлив 2. зеач.
—ЕЗЛТНХВНЩ - 1. Зс aβео, шум - овйτт не ои—o-
тсаа да звучи, дт ае чува. Цяла нощ слушах незз-
тихаащия шум на вълните.
—	неутихващ, нветихвнш, незнолъχвнщ
a
313

мнт. — затихващ, γτeхвaш, стехаащ, аIOΛЪхeαщ
2. орен. еж. неотслабващ
НЕЗАЦАПА— - еж. чист 1. aнaч.
—ЕИАИНТАНЕ - 1. Η-oeoTиaaсeIе— о oсоoπo, н-шo,
лспса нн yeaдeoue. птемоао- иа oсктгo. нншo.
Н-зачиоанл на вьзpееτоuτе хоре, Н-зачитанн
не традицннте.
—	пренебрежение (към)— недочетнне, непдчнτα-
нен
ннт. —> зачитане, уважение
2. еж. aе?ензвαне
НЕЕАЩМТЕ— - 1. еж. нвeносaвн 2. знае.;
2. еж. ее/защитвн 1. зааа.
НЕЗАМКН-Л - еж. слаб 3. aaaн.
НЕЗВАН поет:. - еж. ннкнннн 1. знан.
НЕЗДРАВ -1. еж. болин 1. е 2. знан.;
2.	вж. еолвзнвн 1. зясн.;
3.	прлн. еж. нввирαвоeлдввн;
4.	в.. нестабилен 1. знан.
НЕЗДРАВОСЛОВЕН - К-йто сн вτиaзсoa анТетоо-
пиcяτoт от аaиacнτт, квстт не -—Сеток -терн иа
здравето. Нездpзеcслcе-о климат. Н-здезеое-
ловна храна. Н--Яpaвcелcенc жилище.
—	нездрав орен,, нехигиеничен
ант. — здравословен, apиao, хигиенично
—ЕЗЕ—ЕН - прнн. еж. божествен
НЕЗЛ—БЕ— - в.. незлобие 1. и 2. зачч.
НЕЗЙ—БИВ - 1. К-ств не езшитас, не риoсoсcα
за-Тт, който ое е -тмеатстнено от хaиIнoни.
Незлобив мъж, Не-лоРие- еъенЯu.
—	бв/злобен, нв/лобин, ни/лостен рядко
мнт. —> злобен, зее, ва-тTни, злостно
2.	Който не съдържа, не ииразява злоба. Не-лобива
критика. Незлор—ез upcuuя. Н--лобив смях:.
—	беззъоееа, нв/лобин, ее/обидин, нв/лостин
рядко, беззъб орзн, ниuж.
ннт. —> злобен, заветно, оз-вТен
НЕЕЙОБОД—ЕВЕ— книж. - аж. неактуален 1. зона.
—ЕЗЛ—СТЕН рядко - еж. низлоенв 1. и 2. знае.
НЕЗНАЕН -1 . ож. aеuзввeгвн 1. анαч.;
2. еж. анонимен 1. aеaa.
НЕЗННЙН—СТ рядко - а.. аеизвв?τад?τ
НЕЗНАНИЕ - 1. еж. невежество;
2. вж. ннoдcвнoменoдτ
НЕЗНАИНМОСТ - еж. незаненτвлао?! 1. зннн.
НЕЗНАЧИТЕЛЕН - 1. еж. малък 3. заан.;
2.	еж. минимален;
3.	еж. маловажен 1. зине.;
4.	в.. нисък 2. aaaч.
НЕЗНАЧИТЕЛНОСТ - 1. Пълна евреа еа заае-осн
на нещо, oсктπo, порн—в втсеооос— от онн-аmβн,
зесеупе, обществен— място м пор. Разбрах н-зна-
чuτелоcсττa на това нзелеЯαaие. Човек ееuнвa
със своята незначителност:.
—	незнαчнмд?τ, нищожност
ннт. — значение, затеемте·, ивля, занчстнеапст, сн-
евчияа
2. еж. нищожество 1. знае.
—ЕЗАИМ оолт. - еж. аезαеелвжнм 1. зотч.
НЕЗРЯЛ - ’. За пата, растение - нтCτт не е дваосп-
аал пълното се иIзвeτe—, поради конто нн е пт—нн
за езпвлзвкон, зс храна. Незряло грозде. Незрели
домати. Незр-лн жита.
—	нвузрел, вилен, недозрял, недоузрял
мнт. — зрял, узрял
2.	орнн.. еж. млни 1. знан.;
3. πpлн., вж. неподготвен 2. знае.
НЕЗАМЛ—СТ - еж. неподготвеност 2. знае.
НЕЗАЯЩ - ож. 0—0
НЕИЗБЕЖЕН - 1. КоСто не мож- да се избегне,
който oнnи-ениoв щн 00-0-, щ- сн алуая. Една
проста случайност нн избави оа нензрнжне кз-
тастрофа. Войната е неизбежна.
—	неминуем, непредотвратим, неотвратим книж,
2. в.. ваиължнтвлвн 2. знан.
НЕИЗБИСТАЕ— - ож. мътин 1. я 3. знан.
НЕИЗБНСТРЕНОСТ - орен-, ож. неяснота 1. знае.
—ЕНЗБА—ДЕ— поет, - в.. бизеродвн
НЕНЗБА—ДН— ооет·. - еж. би/бродин
—ЕИЗБР—ИМ ннuж. - еж. безброен
НЕНЗЕЕСТЕН - 1. КоСто, квпттт не зoa-е са— он
см— чували за него. Тази местност мн е неиз¬
вестна Н-uзелеτоc село. Нлu-е-еτо— факти,
Н—β-еτ-о герой·.
—	непознат, незнаен, ее/н/жестин ниuж. рядко
ннт. — известен, пвзинт
// общоизвестен, ва-eаc-еτнo, -ещор-зосо
2.	Койа— не сн овaаoI с cаc—coивcτ а вещнстс-тв. Не¬
известен поет·. Н-—зе-еτ-и артист. Н-изеесо-
не песен.
—	непознат, нкnопслеаен, бизи/кестен книж.
рядко
ант. — известен, рваoIτ, пвпвлсинo, знаен
3.	еж. анонимен 1. анaч.
—ЕМ3ЕЕСТ——СТ - Η-шo, конто не е езвнстов,
познато, оoиape оoeτo ен евдн ре се оийpβcpc.
Н-u-в-еτносττз винаги м- плаши. Пътят води
а неuзеееτноеττa.
—	бвзивев?τадeг кннж, рядко. аеванйадeτ рядко
—ЕИЗЕН—Н— - еж. непростим
НЕМЕЕННИТЕЛЕ— - в.. непростим
—ЕНЗГАСММ - а.. нвугнсим 1. знаа.
НЕИЕГЛАДЕ— - ож. измачкан
—ЕИЗГЛНДНМ оолт—. рядко - еж. незабравим
НЕМЗГЛЕДЕ— поет·. - е.. TнзоиIнo 1. знае.
НЕМЕГ—В—РЕ— - вж. ненаречин 1. знан.
НЕИЗГОДЕН - 1. Който нн ята— отлзα. изгора зс
ескoπo. Неизгодна сделка. Н-изгодн— уелcв—р.
—	неи/носен2 рззг.
ант. —> изгоден, износно
2. вж. aеелαооnриегеa 1. знае.
НЕИЗГРАДЕ— - орзн, в.. неоформен 3. знае.
—ЕМЗДМДЕ— - вж. непубликуван
НЕИЗДАЪЖЛИС - 1 з вж. слаб 3. знаа.;
2.	вж. н/ннжен 1. знач.;
3.	вж. нестабилен 1. знач.
—ЕИЗДЪЙЖЕ— - вж. аензπан!еа 1. аннн.
НЕИЗДЪРЖАН - К-йт- не -то-варя на изисквк-
ocсτa зс 0-0— оIΗ-cτвв. Неиздържан проект,
Неиздържана рисунка, Неиздържан стил. Неиз¬
държано вечерно орл-кло.
—	авнзаедеа книж,, аверецизеа ниuж., неианс-
кмн, несъвършен, нвскопосен рззг, нескопос¬
ан разг.
ант. —> издържан, изисa—o, nи—цeанa, eаиакaa, оТ-
ИIацвв
// безукорен, 6нзврине-и. eзияa-o, oTиaзцвe, οτο^-
щйн, среален
НЕНЗЖМЕЯН - вж. нин/петнН
НЕИЗИСКАА -1 . вж. груб 2. знан.;
2. вж. неиздържан
—ЕНЗНСКА—ОСТ - еж. грубост 1. знан.
314

НЕИЗКАЗАН -1. еж. нвнарвевн 1. е 2. зека.;
2.	пола, еж. неописуем 1. аaaе.;
3.	вж. изключителен 1. знач.
—ЕИЗКУСЕН - 1. еж. нвдпu!вн 1. знач.;
2. вж. несръчен 1. знач.
НЕНЗ—УС—ОСА - в.. нвумвнне
НЕИЗЛЕЧИМ - Който нн мо.е аа о— eалeквoa. Не¬
излечима ролзса. Нлизл-чим алкохолизъм, Ненз-
леч—мз рана.
—	нелечим, авнваврнм, неезцвллм оолт,, бизцв-
рен нер. полт,
ант. — излечим, л-нeе, eацниcе
—ЕМЗЛНЧН— - еж. незабравим
НЕИЗМЕНЕН - 1. вж. постоянен 1., 2., 3. и 4. знае.;
2.	вж. трнин 1. зина.
3.	книж. еж. знепрестанен
НЕМЗМЕ—Е— - еж. непроменен
НЕИЗМЕНИМ - сж. постоянен 3. знае.
—ЕМЗМЕ—Н— - 1. вж. винаги 1. знан.;
2. вж. непрестанно
—ЕМЗМЕНН—СА - ож. постоянство
—ЕМЗ—Е—ЧМВ книж. - вж. постоянен 3. знан.
НЕИЗМЕ—МЕ— - ож. постоянен 3. знае.
НЕИЗМЕРИМ кнлж, - вж. безкраен 1. и 3. знан.
—ЕМЗМЕАН—— кннж, - еж. безкрайно 2. знае.
—ЕМЕМЕРИМ—СА ниuж. - вж. безкрайност
1.	зята.
НЕИЗМ—РИТЕЛЕН - КоСто не изморява, ен пре-
чваяве γмвиα. Н-и-морит-лен труд. Неизморн-
тзлно пътуване.
—	лек, авумоаиτелва, авнзτдшнτвлеа
ант. — изморителен, еетиem—л—и, т—жек, иаτвщuτн-
eeo, eзocииoнл-и. аъсеоат-лно
НЕИЗ—ЪАСЕН - в.. чест 1. знсч.
НЕИЗ—ОСЕН’ - вж. нов 1. знае.
НЕИЗ—ОСЕН2 /?ево· - вж. нвлагодвн ’. знме.
НЕНЕПЕЧЕН - 1. вж. суров 1. знач.;
2. еж. недопечен
НЕМЗПНТА—’ - еж. неизпробван
—ЕМЗПНТА—2 - Зс Ηγβοτβ—, аъствяоен е под. - кой¬
то не е пиндeвяo от аякопо. Неизпитанз любов.
Н—nuτзоc чувство.
—	непрежевеа, неизживян
мнт. — преживян, eзжeвсo, изпитно
—ЕМЗПЛНТЕН - 1. Зс ογ^, -теп сее дрепв 0ΛIшa-
н— - който е— е платен. Неизплатен дълг.
—	неи/дължен, нвпдгнcвн
ант. — изплатен, caaeлжeи. р-пнсен
2. вж. нвплнтвн 1. заан.
НЕИЗПОЛЗВАЕМ - вж. негоден 2. зята.
НЕИЗПОЛЗВАН - К-йт- нн - yпoτи—б—е за aскaквc
нужди. Н-и-ползвани ср-дстае. Н-и-пол-изни
резерви,
—	аеуnоτребен, нееврнзходенн
мнт. —»използван, спотрееео, eаиIахвдoIa
НЕИЗПРАВЕН - 1. К-йт- нн вτπввaия ас вриeдeлe-
не изecквниия. не мт.н да eзоeлнсoa пр—ротзос-
чнасет— ас. Н-и-орзен- документи. Неизправно
пълномощно.
—	ниредоевн
ннт. — изправен, редовеи
2.	К-йт- нн uарeeисeI аaaълдeoмсoa ас. Неизправен
плет-ц. Н-—-npaе-о деиьнcπлзτец.
—	нередовен
аат.>изправен, иeaтвeo
3.	ож. повреден 1. зята.;
4.	вж. дефектен;
5.	ож. нви/пълнителин
НЕИ3ПРАЕ——СТ - 1. Състояние от aнщo. което
нн BΌoтвaис ос oeoTхoдcеcΌe езескваияя, за да
uарeлеяoI пиeaoaзoaчeoeeτв см. Неизправност
не паспорт: Н-изправност на документи.
—	нередовност
ант. — изправност, иeaввoвcτ
2.	сж. повреда;
3.	сж. днфикт 1. зааа.;
4.	разз. еж. нередност 1. знан.
НЕИЗПРОБВАН - Който нн - подложен на ривo—и-
ка за кечеетв—, гвдовст и др. НеизпроРвзн апа¬
рат.. НеuзnpcΡезоc ллнзpеmеО:
—	нензрuгмн1, непроверен, нвпадбβмн
ант. —> изпробван, оивeeинo, изпитан
НЕИЗПЪЛНЕН - еж. неосъществен
НЕИЗПЪЛНИМ - ож. неосъществим
—ЕНЗПЪЛ—МТЕЛЕН - КоСто нн eзръ-исca доТ-
иoceoнooев е aaвиeеe аaaълдeoияτI ся. Наuзnьл-
оuτелео служит-л. Неuзnьлинτалео уч-ник.
—	нинкурнтен ^ниuж.. авnаилвжвн, авезпаαвва,
нвнарядвн книж, неточен рядко
мнт. — изпълнителен, IкyиImeo. лиeлн.нн, cариa-
сно,изряден
НЕИЗАЛЕММ пола. - 1. в.. неописуем 1. знан.;
2. вж. изключителен 1. знан.
—ЕИЗРЛЗНТЕЙЕН - 1. Който - лишеи от иaиaac-
телотет, който е бедня иа oTиIЗC· Неизразителни
фрази, Н-uзеa-uτ-лоо чнаннз, Неизразит-лни
стихове.
—	безцветен ор-н-, сух орен.
мнт. —» изразителен, цветист, соена, к-лор-оно
2.	вж. безизразен
НЕИЗААЗНТЕЛНОСТ - Липса ок езрезстнанвет,
веиaзoваτ· Н-изразителност на изке-а. Н-изрз-	»
зuτелоcсτ на стила.	|·
—	бе/цветност орен. сухост прнн·.— сухота πpни.	’
ант. —> изразителност, eaиaaивco, цвнτиcτвco. стн-
0—00, нвлвиeτaвеτ
НЕИЗРМЗХ—ДВА— - сж. нин/пол/внн
НЕИЕРЕИЕ— - 1. Който не н казан, рросзонсеа о
дyем. Н-изреч-ни слова. Нзизенчени думи:.
—	неизкмаан, аекαзαа, нен/говорен, авпаоиаав-
сен, нипромълвин ооет:.
мнт. — изречен, кaаIo, оивeаинceo. изовс—рно
2. За мисъл, чсвсовв, oIеτивeoиe е пор. - който ое
е cзиaани с думи. Н-изречен въпрос. Неизр-ч-ни
тайни:. Много неща останаха неизречени,
—	нин/кн/мн, премълчан, авдонзрвева, нвдонз-
кнзнн
ант. —> изречен, изказан
НЕИЕРЕЧН— понт. - в.. неописуем 1. аaaе.
НЕНЗАЯДЕН ннuж. - 1. ож. авезпклннτеъвн;
2. еж. нни/държнн
НЕНЗСЙЕДВАН - КоСто нн - подложен на eаеeea-
040-, пивcевIoe· Н—ел-Явaоa област. Неиз-
ел-Явзнa npcΡлемamнн.a.
—	нвnадуевн,неизсевн
мнт. — изследван, изcaeo. оивcaнo
НЕНЗТОЩНМ - еж. неуморен 1. и 2. знае.
НЕИЗА—ЩНТЕЛЕ— - еж. нвезморнтелен
НЕНЗУИЕН - вж. нвuаcлвgвна
НЕИЗХ—ДНМ поет. - еж. бизброден
НЕНЗЦЛПН— - вж. чист 1. зине.
—ЕИЗЦЕЛИМ поет. - еж. аенвлееим
315

НЕНЗЦЕРН— - еж. неизличим
НЕИЗЧЕРПАЕМ - 1. вж. изобилен;
2. еж. неуморен 2. знае.
НЕНЗчЕаПАЕ——СТ - еж. изобилен 1. знае.
НЕИЗЧЕАПНТЕЛЕН - 1 з ож. непълен 1. знае.;
2.	вж. бегъл 2. знач.
НЕИЗЧИСЛИМ книж, - 1. в.. безброен;
2. пpло:. вж. непредвидим
—ЕНЗЯВЕН - в.. аеnадяβен
НЕИЗЯСНЕН - в.. необяснен
НЕИЗЯСНЕН—СТ - еж. неяснота 1. анαн.
НЕИМОВЕРЕН - 1. вж. изключителен 1. аaaе.;
2. ож. баснословен
НЕИННЦНААНЕЕ— - КоСто нн оиcсoсoI иници¬
атива. Н-—ницизтие-н ръководител, Неuоuиua-
тиени хоре.
—	би/инициативен книж,, непредприимчив
ант. — инициативен, предприемеве
—ЕМННЦН—ТНЕНОСТ - Отсъствие, евоса иа
вовцсвтивн. Неговата и-uиuиuзτuαиcсτ имаше
лоши поелеЯеτβuя.
—	бе/иннцинтивност кнлж,. непаедnрuвменβд?τ
ннт. — инициативност, cиeцeamиβa. оинaоииeе-
чеевст
—ЕМНТЕЛНГЕНАЕН - еж. некултурен 2. зачч.
НЕИНТЕРЕСЕН - вж. безинтересен 1. е 2. зина.
НЕМНФОАМНРНН книж. - еж. неосведомен
НЕИНФОРМНАННОСТ книж, - вж. аедeвеиомв-
ноет
НЕИСКРЕН - вж. лицемерен 1. я 2. знае.
—ЕНС—АЕН—СА - вж. лицемерие
НЕИСТИНА - вж. лъжа 1. знае.
—ЕНСТННЕ— - е.. ннверен 1. знач.
НЕИСТИННОСТ - еж. aввяaноeг 1. знач.
НЕЙДЕ нер, поет·. - вж. някъде
НЕКА - 1. В -тпов-р за PвaеeиτIBIoe, нн исоIоeв
факт вас деСстве— се прс—мет равнодушно, о е—а-
ИIалcеee· Б—ретз ще прелее от чешеаа, - Нека,
Щн измръзнеш блз топли дрехи, - Нека,
—	нищо рззз., Мко простонер.
2.	вж. дано
НЕКАДЪРЕН рззз, - 1. в.. негоден 1. знач.;
2. еж. бездарен 1. я 2. зана.
НЕКАДЪРНИ— рззг. - 1. еж. бв/дарник;
2. вж. негодник 2. аеαн·
НЕКАДЪрНОСТ рззл. - 1. вж. негодност 1. анaч.;
2. аж. ев/дарност 1. знае.
НЕ—НЗАН - еж. нвеврвеен 1. aaaн.
НЕКА—ЕН - 1. Който е omeщe- някъде Т—з покана,
Тез да Терн отаeоαa. Едни оа ncслτuτ-лuτе
ряха неи-нu, а други ненaн-иu.
—	^поканен, нв/енн ооет,
ннт. — канен, зван
2. разш. еж. нежелан
НЕКАЧЕСТВЕН - вж. долнокачествен 1. знан.
НЕКВАЛИФИЦИРАН - вж. неподготвен 3. знач.
НЕКЕ—ЛНФНЦИАСНОСА - ож. неподготвеност
3.	знае.
—Е———ПЕТЕНТЕН книж. - 1. Който oяеI яноТ-
хoдиеиmй познания в -а-ноа пТ-нст. Този про-кт
са го писали н-нcмn-.τ-оτнu хора. Н-.номn-.τ-о-
т-н адвокат·.
—	неевж, нижещ, несведущ книж. неопитен
ант. — компетентен, айш, cандγщ. опео—о
2. Който не овчева на познания а -ср-на -Т-аео, кой¬
то иаДIвa есосе иа ритфнcивoIлизъе· Некомпе¬
тентно мнение. Наномn-τ-оτнз рецензия,
—	непрофесионален, дилетантски, ланчеекн
книж, ланчин нuuж.
ннт. —> професионален
—Е———ПЕТЕНТ—ОСТ книж. - 1. Лирсе еа
пвдовтвеават а дар—на обетат. Зарад— н-комо--
т-нтността му може да загубим фирмата,
—	неопитност
ннт. —> компетентност, oоemнвcτ. вещина
2. Липок на оoзиIиeс е еениeя а ра-нос оТеаст. Въп¬
росите, ноuτо зедед-, издаваха о-оcмn-τ-оτ-
носоте му. Некомпетентност а политиката,
—	непрофесионалн/ъм, нвпрофесноналностряд¬
ко, дилетантство, иелетннтяинн
ннт. —> компетентност, оивфecивaIлизъм. кемле-
теоция, професи-овен-ст
—ЕК——УНН—ААИВЕН книж. рядко - е.. необ¬
щителен 1. анαе.
ВЕК——ЧВИКЛТИЕН—СТ книж: рядко - в.. нв-
общителност 1. зоне.
НЕ———ФОАТ—О - в.. дискомфортно
—ЕК—МФОАТНОСТ - аж. дискомфорт
НЕК—Н—РЕАЕ— - в.. абстрактен 1. aнaн.
НЕК—Н—РЕТН3НАН— - сж. неоеaвдвлвa 1. аенч.
НЕ——НТА—ТЕ— - вж. ниобщитвлин 1. зине.
НЕК—НАА—Т—ОСТ - ож. ^общителност 1. аеaн.
—ЕК—НЦЕ—ТАНРАН книж, - еж. анз?еян
НЕК—ОРДИНИААН книж, - вж. нвeколαcсвαн
НЕК—АЕ—ТЕ— ннuж. - 1. ож. недобросъвестен
1.	знаа.;
2. вж. нелоялен;
, 3. еж. неточен 1. знан.
\ НЕКРААИВс 1. ... ордзеа 1. анaн.;
2. еж. бе/вкуснн 2. знан.
—ЕКАЕДМТОСПОС—БЕН - еж. аеплаτвжоenд-
собен
НЕКРОЛОГ - Песмннв съ-Тщеи-е за смертта на
0—00, cоиeбеI сест зн овоoйеcк. На вратата
бе -зл-о-н н-нpcлог.
—	жалейка
НЕКРЪЕОПАОЛМТЕН ннuж. рядко - еж. без-
кръжин 2. aaaн.
НЕ—ЧЛТИЕНААН - вж. див 1. е 2. зона.
НЕКЧЛТЧАЕН - 1. Който oсеI мас е— ^-^.τ
кв-оурн, цевелизвваисст. Н-културнз страна,
Некултурни обнcенu·
—	нвциенли/ован, прост, дек, примитивен
мнт. —> културен, цивилизован
2.	К—Ств исеa вам ое ривсoсoα оcлτyиI, веиaаcoI-
аост. Н-култур-н човек. Некултурно общество.
—	нвоеанздвна, нвинтелигинтен
мнт. — културен, оТраз-вся, интелигентен
3.	еж. невъзпитан 1. анαч.
V T—a-o (нищ) рвх—.м нонж, към 2. зина.
НЕ—УЛТЧАН—СТ - 1. Съсовяиин ек cаocoIеIлoеo
а кв-терот са— инm—-ноmγIлив oτиoщйнeн як чо¬
век, вTшecτвo. Страдаме от общата ни некул-
турност.
—	нецивилизованое., примитивное!, просто¬
тия, дивотия, еезкултурне рядко, бизкултур-
ност рядко
ант. —> културност, цеви-извсаивст
2. еж. невъзпитание
НЕЛЕГАЛЕН -1 . а.. незаконен 1. знач.;
| 2. вж. конспиративен 1. знсч.
I —ЕЛНГНЛИЗИРАН - еж. незаконен .. aнαн.
316

НЕЛЕГИТИМЕН книж, - еж. незаконен 1. и
3.	заан.
НЕЛЕП - еж. безсмислен 1. заан.
НЕЛЕПИЦА- 1. вж. безсмислица;
2. мн. вж. еезeмн?лиаи 1. зята.
НЕЛЕПОСТ - 1. еж. безсмислица;
2. мн, в.. безсмислици 1. знаа.
НЕЛЕЧИМ - вж. неизличим
—ЕЛНЦЕВ - вж. опак 1. зона.
НЕЛМЦЕПАММТЕН книж, - еж. неприятен 3. зана.
НЕЛОВКО - Кат— аоaа. епиeднлeoee - зс cанαнI-
.40—, нн ceшнеτeyeI вас от някого се изпитва
неудобство, оиeτecaнacй. Стене мн неловко,
Чувствам с- нлловко,
—	неудобно, стеснително, паи!вeннгеъно, кон¬
фузно разг., тиреенк разз., едглаβо нар:.
НЕЛОВКОСТ - 1. вж. стеснение;
2. вж. нкeркеноc!
НЕЛОВЪК - 1. Който ceaeидa вея ррсамаява неу-
авбсовв, атесаеаие, оиeτнcoeoин. Нлловнc поло-
жнuuн. Н-лcβнc мълчание.
—	неудобен, стеснителен, конфузен ноuж.
2. ож. несръчен 1. и 2. знае.
НЕЛОГИЧЕН - 1. Койот не н оталндввателно е
Иαзceдp—aмсoI е деСствмята си. Той е оалогu-
ч-н а постъпк-тз сл. Нелогично uзлcж-нu- не
факти,
—	алогичен книж,, авпоeлеgдваτвлвн
мнт. —> логичен, овалндтвктелео, аeаτeеea
2. КоСто питτeввиeеe иа е-пскатн, е който aяеa
-6-00-0-000·. Н-лол-чни думи. Нелогично обяс-
иниле. Нелогичен въпрос.
—	алогичен ннuж., безсмислен, несмислен
ант. —> логичен, cмecлйa. иIавмни, инави—е
НЕЛОГМЧ—оСт - Качество вас оивсca, оиooиoo-
р-чеще нн лвгикIτa. липак еа овалеаввателоват
в изказасне, оoаmeпои· Зеб-ля-ах оллогuчиcеτ а
изложението му. Нелогичност в мислите. Н--
лcлuчоcеτ а поаедзни-то.
—	алогично?! кнлж,— αлдонзкм книж, непосле¬
дователност
ант. —> логичност, птcлeaтвaτeлoвco. сиатнмовст
—ЕЙОМЙМВ рядко - вж. нечбплuв 1. анαн.
НЕЙОШ - ож. добър 2. зана.
НЕЛОЯЛЕН книж, - К-йто он - честен, почтен в
вτoтщнaeсτa ас към aиyгeme вля - eаиaа иа ан-
опатнават. Н-лорл-н партньор, Нелоялна конку¬
ренция.
—	некоректен книж.
мнт. —> лоялен, кoиeкτнo, 00.0—0, нестно, дoTивcъ-
о—со—е
НЕЛЮБЕЗЕН - Кейт— ен оиoяoсeI люенаиocτ, вое-
еaиeн. уеаженсн нeе нсоoπт. койао е вбавскетн
се ан пивсаяаa възпитани-, келmγиa. НлхюΡлзоa
дcменuоя. Н-люб-зен чиновник. Н-хюб---н про¬
давач,
—	неучтив, невежлив, груб, нввнuмаτвъеа
ант. —> любезен, βoeмнmeлнo. внтев, вежлив, мсе,
гклкотно
НЕЛЮБЕЗ—ОСТ - 1. Качество вля PИΤсeI на н—-
любезен. Ще се поеτзpaр да изкупя своята нз-
люрнзн<ост.
—	неучтиво?!, невежливост, грубост, невнима-
τелндeτ, невнимание
мнт. —> любезност, βητ-βοο·, вeжлиeвcτ. βoмеaoиe,
воемате-итао, галкотивст
2. Обикн. мн. Н—люе—анe pвем. eзиaзи· Размениха си
нрнолно uелюΡезuоеτu.
—	грубост мн.
ннт. — любезност, оoеолeмйam
НЕЛЮБИМ книж, рядко - в.. омразен
НЕМАЛКО - вж. доста 2. знаа.
НЕМАЛОВАЖЕН - а.. важен 1. знае.
НЕМАЛЪК - вж. голям 2. знач.
—ЕМАРЛ книж. - 1. в.. небрежност 1. знан.;
2. еж. безгрижие 2. зона.
—еммаимв - а.. небрежен 1. е 2. заан.
—ЕМААЛМВО - вж. небрежно
НЕМАРЛИВОСТ - вж. небрежност 1. м 2. зана.
—ЕМААЯ книж. - 1. ож. нкхмя 1. зана.;
2. еж. пренебрегвам 1. заан.
—ЕМААЕАММЛЕ— - 1. еж. идвалин 1. зона.;
2. еж. безплътнн 1. аaαa.
—ЕМЕДЛЕ—О книж, рядко - вж. бързо 2. знан.
НЕМЕЛ—ДНЧЕН - еж. неблагозвучен 1. заан.
—ЕМЕЦ - еж. германец
—ЕМЕМ рядко - вж. мълча 1. aaαч.
—ЕМИЛ—СТМВ - вж. безeкрдвевн 1. аaaa.
НЕММНЧЕ— - еж. неизбежен 1. зачч.
—ЕМНРЕ— - 1. К-йт- не стое спокойно ек едно
мяcτт. пивяoсoI Тейаост, прави пакостя, cъаaaoa
неприятности. Немирни ученици, Немирно Янте.
Немирен клас.
—	палав, буин, луд рз-г, недисциплиниран, не¬
послушен, лудоглав резг.
ннт. —> кротък, еeинa, оocлвщнн, асацирасавраа
2. К-йто ан мт.н де з Тт—н yaъидao, 00-1—0. Немирни
вълни. Немирни кичури, Немирен поток.
—	буен, палав прнн,— непослушен орен.
НЕ—ИРННК - Буйно, oeпocлyщao евмнн. Това
момченце е голям н-млpuuн.
—	палавник, палавец, лудетина, непослушник,
пакостник
—ЕМИРСТЕАМ - еж. лудувам 1. знан.
—ЕММРСТВО - в.. лудория
—ЕММСЛНМ - вж. невероятен 1. aнαн.
НЕМИСЛИМО - вж. изключено 1. я 2. зана.
НЕМНОГО - вж. малко — 1. зааа.
НЕМОРАЛЕН - вж. бвзнаав?!ввн 1. е 2. зана.
НЕ—ОРАЛНОСТ -вж. бванравствиност 1. знае.
НЕМОТИВИРАН книж. - в.. необоснован
—ЕМОТНЕИАЛ—ОСТ книж. - вж. необоснова¬
ност
НЕ——АМЯ ре-г. - еж. бедност 1. аaне.
НЕМОЩ - вж. слабост 1. я 2. зина.
НЕМОЩЕН - вж. слаб 1 . е 4. знан.
—ЕМ—Щ——СТ - вж. слабост 1. заан.
—ЕМЧЗМКНЙЕ— - орзн:. вж. неблагозвучен 1. aaне.
НЕ—ЛБИЮДЛТЕйЕ— - в.. аеnрдаица!влвн
2. зята.
НЕНАВИЖДАМ - а.. мразя
—Е—АЕИК—АЛ - еж. нвсвлкнмл
НЕ—ЛЕМСТ - вж. омраза
—Е—ЛЕМСТЕ— - еж. омразин
—Е—АЕРЕМЕ—ЕН - 1. Който ставк, извършва сн
не на виeеe, ае когато τия6eI· Ненавременна по¬
мощ Неоaеp-м-ооa мяpне.
—	ае?вдвврвмваеа, безвременен рядко, неблаоов-
риминин книж. cеαap.
ант. — навременен, аввнeиeеeиeo, елaгвcиeмнoни
2. К-йт- нн - вкжни зс —пр-рнено мтмнат. Вотът на
о-дcβ-pu- към nезвuτллеτеcτо а момента е
а
317

ненавременен. Повдигам н-озβе-м-о-н въпрос.
—	неактуален книж,, би/временен ря-дко
мнт. — навременен, aкτyaлea. oaзисл, наболял
НЕНАДЕЕН - еж. неочакван 1. знан.
НЕНАДЕЖДЕН - 1. вж. несигурен 1. е 2. зона.;
2. еж. ев/надеждин 2. знае.
НЕНАДЕЙНО - еж. неочаквано
НЕНАДМИНАТ - К-йт- е пръв в някакво втов-
щ—нeн. който нн може да е— cиaeoсcα о aмоoπn.
Н-нзЯминат майстор на словото. Н-надм-нат
ооет, Ненадминат лъжец..
—	несравним, бизподобин
V aяеa равно ас сеТн си разз,, еше ое oсеI разз.
—ЕНА—Ър—Е— - 1. К-йт- нн - зспсТиа ствСоосттк,
зака—оенот, аве—оатс ас по някакви nиeеeим. Не-
накърнено достойнство. Н-накърнен- чувства.
Н-накърнени орава.
—	низнеигнат, непокътнат
мнт. — накърнен, ЗIанooaτ. усредня
2.	еж. цял 1. знае.;
3.	вж. вирне 3. анaa.
НЕ—АКЪРНЕН—СТ - еж. цялост 1. знаа.
НЕНАКЪРНИМ - вж. неприкосновен
НЕ—ММАЙЯЕЛЩ - еж. неотслабващ
НЕНАМЕСА - 1. Отквз, oeзaъидαе— от иaеeca а
н-що. Нлнaм-еa във вътрешните работи не
друге стране.
—	авβмешм!елeτво нuuж.
ннт. — намеса, вмнщaτнлcτвв, снт-роенц-я
2, еж. неучастие
НЕННПАЕГНАТ - вж. спокоен 5. знае.
НЕНАПЪЛН— - е.. отчасти
—ЕНААМНМ— - в.. несевβнм
НЕ—МАЕДНН - вж. неподреден 1. е 2. зана.
НЕНАРУШИМ - еж. неприкосновен
НЕНАСЕЛЕН - вж. безлюден 1. анaн.
—Е—АСМТЕ— - 1. еж. аъевн;
2. в.. неутолим
—Е—АСИТН— - еж. неутолим
НЕ—АСНТННК - 1. вж. алчник;
2. еж. лакомник
НЕНАСИТНОСТ - ож. алчност
—Е—ЛТА—ПЛИЕ рядко - вж. дискретен 1. анαн.
НЕНАТА—ПИИЕ - вж. днекритвн 1. знаа.
НЕННЧИЕН - вж. антинаучен
НЕН—ЧЕ——Т - еж. цял 1. знач.
НЕНОРМАЛЕН - 1. К-йов се вτоeвaяca от aвиеI-
та, от n6щτоиeнτвττ nиIвилo. Д-т-то лме не¬
нормално за възрастта си тегло, Ненормални
р-акцил. Н-нормални атмосферни рβл-оuр. Не¬
нормални за сезона температури,
—	анормален ннuж.. неестествен, необичаен, не¬
типичен, проτнвое?!вeτвва книж.
ант. —> нормален, нcτнcτвнo. обманен, вTeоoтвeo
2.	еж. луд 1. е 2. заан.
—Е——Рм—Л НОСТ - 1. Отклонени- от oтимaoн, от
тещеоимeτвτе правела. Н-ноpмелноеτ а поведе-
н-зао. Н-нормалност а развитието.
—	мадрмαъноeτ книж,, ннеетеетвеносг, необичай¬
но?!, нетипичное'!, противоестествено?! книж.
ант. —> нормалност
2.	ож. лудост 1. aнaн.
НЕНУЖЕН - 1. Оо к—п—то вас от к—Ств aяеa нужда.
Изхвърлих ненужните дрехи, Вкъщи име много
ненужни вещи. Старецът с- чувстваш- енчз
н-нужен.
318
—	излишен, непотребен, еевеолвзва, лишин
книж. рядко
ант. —> нужен, реτинTeи, необходим
2. Зс к-йт- исеI иaаcмев оправдание, който става
Т-з тсаескиее -еи цел. Н-нужно пр—оесн-нне,
Ненужна суматоха. Ненужна саможертва.
Ненужна нем-са.
—	излишен, неоснователен, ее/полезен, напра¬
зен, еевпaвимвτвa, ее/смнслин, бе/авлеа
мнт. — основателен, oπиaвaao
—Е—ЧЖНОСТ - 1. Н-що, aсоoй. от капота, вт кое¬
то oсеa нужда. Той носеш- а снбе си чувството
-е ненужност, Колко вещи стоят о—nох-еa-
нл., това оокз-вз тяхната ненужност.
—	aвnоτaееaд?τ, безполезност, н/лишност рядко
мнт. —> нужда, ш—трееност, oнв6хтaиевco
2. Липса иа веоввкоен', воиacaIoeн за извъищвaoe
вее cъшнcoocвaи— на нещо. Убедих се а ненуж¬
ността не съпротивата ни.
—	безполезност, би/предметно?!, безсмислено?,,
безсмислие, би/целно?., н/лишност рядко
ннт. — смисъл, лoπeоα. всотекиин
—Е—БАГАЕН книж. - еж. би/центнн 1. заан.
НЕОБВЪРЗАН - еж. свободен 1. анaч.
НЕОБГЛЕДЕН оолт. - вж. бе/кравн 1. зааа.
НЕОБЕЗПОКОЯВАН - Касто н тставнн оа cлтотйc-
τοβη, който нн е аеγшaβaи от aяоoгΌ яем aйШΌ. Той
работ-ше усърдно, иеобезпокорαзи от иuного·
—	несмущаван, aвпau!вcнявaa
НЕ—БеКтИВЕ— - 1. а.. субективен 1. заан.;
2. вж. несправедлив 1. зотч.
—Е—БЕ—ТИЕНОСТ - еж. субективност
—Е—БИГАЛ— - еж. неопитен 1. aaαa.
НЕОБИКНОВЕН - 1. Който сн иaалмчIBI от 06—-
отвеавтв, енетв cинщaитτт м nиaвe смлао on—-
чаолннее, уав—вс. Каква оеоΡuнорαеое среща!
Н-cΡuннов-оо село. Н-оΡuноов-оc куче, Нео-
Ρuниое-он хора са моно- еъендU: НеcΡuниcαеоо
предложение,
—	особен, необичаен, непривичен, стрнннн, чу¬
дин, чудноват, бамбашка пpосτcиеp, удиви¬
телен, куриозен книж,
ант. — обикновен, 06-44-0, оияaменa. mиapuцяoннo,
ИСΌeинa
2.	вж. изключителен 1. заан.;
3.	в.. оригиналнн 3. заан.
НЕ—бМ—Н—ВЕ—ОСТ рядко - вж. оригиналност
3.	зана.
НЕОБИТАЕМ - е., безлюден 1. знан.
—Е—БИТАЕМ—СТ - а.. безлюдност 1. знае.
НЕ—БИЧАЕН-1. в.. ненормален 1. aнaе.;
2.	ож. необикновен 1. зана.;
3.	ож. нввкнавден 1. аиαч.;
4.	вж. оригинален 3. заан.
НЕ—БИЧ—ЙН—СТ -1. еж. aеноaмαaaоeτ 1. зине.;
2. вж. оригиналност 3. знае.
НЕОБЛЕЧЕН - еж. пол 2. знае.
НЕ—БММСЛЕН -1. в.. ееaaαв?ъиен 2. знае.;
2. ож. непремнслвн
НЕОБМИСЛЕН— - вж. евзaαз?ъинд
—ЕОБНААОДВАН - в.. непубликуван
НЕОБ—ЗАММ поло·. - еж. безкраен 1. знае.
—ЕОБ—ЗРИМОСТ книж. - еж. ев/крайно?!
1.	aеaa.
—ЕОБ—РММ книж:. - еж. ев/спорин 1. анαн.
НЕОБ—С—ОВА— - Който нн е nтдни—оeи а —4-

аaoeлomoα, който само о— казва, без да ое двоaаoI·
Необосновано таърЯнние. Необосновано cΡαu-
инилн. Нлобcеиоαеиu обещания,
—	голословен, прαзндeлдβва, неαагуменτнрαн
книж,. нвмотивнран книж,, нвgдкαзαа2, без¬
почвен нилж., прмзин орзн.
ант. — обоснован, aиoвмнaτeиIa. етτмвииIa
НН—Б—С—ОЕА—ОСТ - Липса ос aoоaаaτ—лoτoa,
ниπвм-нme. Н-оΡcеиcвеиcсττз не товз обвин--
ние ллчи ренc.
—	голословно?!, ррαандeложадeτ, нимргуминти-
рано?. нилж., немотивераност кн-ж,, нвдо-
казаносг, евaпдежвнд?τ ниuж.
ант. —> обоснованост, αигcе—aτeиaaвaΌ, евτeвeиa-
авст
НЕ—БР—Б—ТЕН - 1. Зе а-ес. знмнрнаака площ -
който ан - ИIавиaa, зαасτ. пи—оoпao· Необрабо¬
тена знмя·.
—	нермармбоген
ант. — обработен, иαаиaбoτ—н
2.	вж. суров 2. зята.;
3.	вж. грапав 3. зята.
НЕ—БрМБ—ТЕН—СА - еж. грапавина 3. зана.
НЕ—БАМЕОВЛ— - 1. Който нямс образование сам
- унил еαлкт. Остана инcрpз-cαaи. Баща му н
нлорразовзн човек
—	прост, неук, непросветен, нивеж, еезпросве-
тен2 книж, бе/книжовин остер.
мнт. — образован, γΗ-ο, оитcв—τнo
2. вж. некултурен 2. знан.
НЕ—БРАТИМ - вж. еевβъaβaατен 1. знан.
ВЕОБУЗИЕ— - 1. еж. ^сдържан 1. и 2. заан.;
2. вж. бувн 2. aaнн.
—НОБУЕДА—ОСТ - 1. вж. ^сдържаност;
2. вж. буйност
НЕОбУа - вж. бос 1. зеан.
НЕОБУЧЕН - вж. неподготвен 3. знан.
НЕ—БЧЧЕ——СТ -вж. неподготвеност 3. знае.
НЕ—БХВАТЕ— - еж. бизкракн 1. знан.
НЕОБХВАТ——СТ - вж. безкрайност 1. заан.
НЕОБХОДИМ - вж. нужен
—ЕОБХОДНМ—СТ - вж. нужда 1. знан.
НЕОБЩИТЕЛЕН - 1. К-Co- не обена да тTшcвI.
да иaaoвeαия. ЗаРелязаем, чн ставаш все пc-ие-
общ-телен, Необщителен нолнге. Неорщиае-
л-н епьαиuн.
—	затворен ор-н. нврaзгдβдрлив, нерааодвдр-
чек, неконтактен, див орн.:. разз., свит орен,
разг, некомуникативкн книж. рядко
мнт. —> общителен, иaaгвeoилee, иIзгтввинce. отa-
τнкmнa. деалопмана, отмcoикaτeβнo
2. Който пв пимиoaa. - скапана да ooиaем от хората,
ре нн общува а тях. Съседите нисе о-cрщuτ-лоu
хора. Старецът жив-- сам и е необщителен.
—	еаможив, затворен орнн., дне орен, рззг.
ант. —> общителен, тτeвинa. тτиaоaa. иaаτиoоaе
V oоьп нн пиикaаоe резг, е—ии деемm— (шриквзкмтн)
ом нн гине разг., тегли aвеиτн ае ок кaoΌaи разз,
цери румео— (пиикIЗкeτй) ае рззз., двеeΌH му с
енноне да аapeщ разг, към 1. анαн·
—Е—БЩМТЕЙ——СТ - 1. Каанатст мае лиcсoa не
човек, който а— оТинт ра общува, ре иIзπooaия о
РИеoяτн. Някои вземаха оеоΡщuτ-лиcсταa му
за αuсономеpuе.
—	затвореност, авразооβорлнед?τ, нермзгдвдр-
чивоет, неконгмкгност, светост, некомуника-
тикноет ниuж. рядко
мнт. — общителност, иaаπвoвилмoΌoτ, иaзгΌcвини-
втст, отaτaкτaтcτ. дeв-oπяaaтcτ. ктевниоameв-
ност
2. Кан—сооо нн етвнк, който от оииивaa н аолoннa дч
отрсне вт хората, де нн вбшвβa с тях. С твоята
олcΡщuτелоcсτ трудно щн си проРинш оъо а
живота.
—	саможивост, затвореност, дивота орнн:. разз.
ант. —> общителност, вτвтиeивеτ. ΤΌиaоaaтcτ. раз-
mивпaнΌoτ
—Е—БМС—Е— - КоСто а- - иIасoенн, който - ос-
оаиал н-саea. Нлcбяен-нa τ-орема. Н-обясн-н
0-^0 оа закона.
—	нера/яснен, нвизяснен, нвпдеeнва, нерαвгкъ-
куемн
мнт. — обяснен, ИIЗяoaне, eаяca-a. леяаo-a. иaаoeл-
овβao
НЕОБЯСНИМ - Който а- н ятна ло своят- шриав-
нм, целя, eзΌOaaeо е др. Някои действия на геро-
uирτa а романа се необясними. Рехиuрm развод
е съеснм нзорясним^. Необяснимо природно явха-
ние. Необясним страх. Необяснима смърт.
—	неразбираем, непонятен, нвяеен, неведом
книж., зαоαикчвн, енuгмατиекн нuuж.. ира-
аuднαъвн ннuж, тъмен орнн·.
мнт. —> обясним, иaабeиaeе, п-нят-н
—Е—БЯТЕ— оолт. - вж. би/краин 1. знач.
—ЕОБЯТ—ОСТ оонт-. - вж. безкрайност 1. зята.
НЕ—ВЕХТМЙ - вж. нов 1. заан.
НЕ—ВЙСДЯН - вж. неедържан 2. знаа.
—Е—ГЙ—ДЕ— - вж. измачкан
НЕОГРАНИЧЕН - вж. абсолютен 1. зана.
—Е—ГРАНМЧЕНОСТ - вж. свобода 2. аанн.
—Е—Д—БРЕ— - ож. нвпривт
—Е—Д—БРЕ—ИЕ - ож. недоволство 1. зана.
—Е—Д—БАМТЕЛЕН - 1. Който дава лоша оценка
-лм не е съглкс-н о н-що. Н-одобрителн— отзи¬
ви. Неодобрителен отговор на молба.
—	отрицателен, негативин книж, неблагоприя¬
тен
мнт. —> одобрителен, п-еп:жит’еаня, пвзиτмвнa. Taa-
oвпимяτнa
2. вж. укорен 1. знаа.
НЕ—Д—ЛИМ книж. рядко - еж. непреодолим
—Е—ДУШЕВЕН - вж. мъртъв 2. зана.
—Е—ЖЕ—Е— - вж. нижинин
—Е—ЖМВЕ— - вж. тих 3. знае.
НЕ—К——Ч—ТЕЙНН - 1. Който мож- да Терн
питмнaяa. който не е послндео, оиaнa. Според
н-cнcнчamллоu данни а нзрорит- се участвал—
60% от изрлреанллт-. Н-cнcнчamлхоa диагно¬
за.
—	предварителен, провнздрвн книж.
ант. —> окончателен, последен, краен
2. еж. вриминин 2. зааа.
—Е—К——ЧЛТЕЙН— - вж. ваемвннд
НЕ—МЪАСЕН - вж. чист 1. .заан.
—Е—ПЕТ—Е— - вж. ^покварен 1. зана.
—Е—ПЕЧН— - 1. вж. суров 1. знае.;
2. а.. недопечен
НЕ—ПМСЧНМ - 1. Който ае м—.н да се тлящй с
дyеe отиaдe изолюaeΌ-лaeτ- се кан-сова. Неопи¬
суема нpaеcmе. Неописуема pеЯоеm.
—	неизразим оонт:,— нвизка/ан оола:,, неиаречим
пола, неотразим орнн:.
а
319

2. вж. изключителен 1. зята.
НЕ—ПНТЕ— - 1. Който aяеα опит е а- зике как да
отстъпи е няоaкeo слснтС. Неоо-олн журна¬
лист, Неопитен а шофирането.
—	нивнж, невия, нвсмвл, нен/кусен, нвоблгрнн,
нврутеннран ннuж.
ант. —> опитен, oeш, смее, изкyа-a. o6иπиIa, ретв-
oeиIн. езп-н-и, о—нее
2.	еж. неподготвен 2. знае.;
3.	вж. некомпетентен 1. знан.
НЕ—ПНТНОСТ-1з ож. неподготвеност 2. знач.;
2. еж. некомпетентност 1. знан.
НЕ—ПМА—МЕН - е.. див 1. знае.
НЕ—П—А—ИЕН - 1. ож. ^покварен 1. и 2. аннн.;
2. ож. /αрα/вн 3. анaе.
НЕОПРАВДАН - 1. вж. безпричинен;
2. еж. неоснователен 1. знач.
НЕОПАЛЕДЛНО - вж. безпричинно
не—паАве— - 1. еж. неразтребен;
2. e.. неуредВн 1. знае.
НЕ—ПРАВЕН рззг. - 1. ож. неуреднн;
2. еж. загубен 2. aнaн.
НЕОПРЕДЕЛЕН - 1 . Който и- е риндeaиeo-лoв по¬
сочен е о— се знае. Н-оnp-д-л-о въпрос, Часът
на срещата е и-cnpеделнн.
—	нвсгденвн, неконкретизиран
мнт. —> определен, етвчнеа, во-в-р-а, уречен
2.	КоСто не - о сcaI хaиaнτниecτeоI· Неопределени
ncлнτuчеенu разбирания,
—	неустановен, неуточнен
мнт. —> определен, ycoIaвc-o. сттео-о
3.	β.. неясен 1. аaaе.;
4.	еж. двусмислен
НЕОПРЕДЕЛЕНОСТ - 1. вж. неяснота 1. зине.;
2. ож. двусмислен 1. знан.
НЕОПРОВЕРЖИМ книж. - в.. ев/спорен 1. знае.
—Е—РГ——М3МААН - 1. К-Co- е Т—з предварителна
редπтτввоα. еиπIoизaцeс· Неорганизирана борба:
Н-организиран протест. Неорганизиран буна.
—	стихиен
ант. —> организиран, по-оотвна
2.	При квстт липсва ред и системност, коСто е— —^4-
еиаииa двTин иaевoIoα см. Неорганизиран човек.
Неорганизиран ученик.
—	разпилян орен.
μτ. — организиран, подреден
3.	еж. нвуeτрдвн
—Е—АМГмНаЛЕ— - 1. Който не н aIмтивaнo. нн се
втлееава с oнпввτвиeевcτ. а е рнзсатсо на чуждо
алисaue. Неоригинални идни. Н-cеuгuоaхоa ар¬
хитектура.
—	неснмоентен, заимстван
// За художеств-н- оивeзв-днoин, оТскн. лeoниIoви-
но - който - подражание от чужд теиIЗ-ц. В ста¬
рата ръ.лззрскз литература име много неори¬
гинални произвед-ния,
—	подражателен, подражагелскн
ант. —> оригинален, еамтеитно, caеoиopeн
2.	в.. банален 1. и 2. aнαе.;
3.	ож. подправен 1. знаа.
не—ригмнлин—ит - вж. баналност 1. знае.
—Е—РМЕНТИРАН - орен:, ож. неосведомен
НЕ—СЕЕДОМЕН - К-йто ияеa св—д—няя, иифвиеa-
цмя, зиаиия за ннщо сам зс някого. За н-оев-до-
мения читател авторът е дал някои paзрсо-о—р
под лнния, Брошурата е зе неосведомени хора:.
—	неинформиран книж, нвданвнτнраа πpлн.
мнт. —> осведомен, eoфвиеeиaи, oиeнomeиao
НЕОСВЕД—МЕН—СТ - Липса ок информация,
аиaaмс за нйшo мас aяотπo. Пролича крайната
му и-cев-дcм-ооеm оо въпроса. От о-cев-дcм--
ооеm е озnpзвuх този лаф.
—	неинформирано?, книж,, невнннни, неведение
книж.
ант. — осведоменост, eифoиеииaoocτ. зиaнee. ова-
окиин
НЕ-СВЕТЕ— - вж. тъмин 1. знан.
НЕ—СКВЕРНЕН - 1. вж. запазен 3. знан.;
2. вж. непокенрин 2. знан.
—ЕОС——ЕААЕЙЕН - 1. Който нсеα иIзвмиI, nиe-
нелиea nиeнeнα. иIacенв тоновая——. Н-cеоcβa-
τ-хоc задържане под стража:. Н-cеuоβзτ-лоо
cmеъеmвuе.
—	неоправдан, неправомерен ннuж., еизоснока-
тилкн книж,
ннт. —> основателен, триaβpaa. оиIBвмни-o
2.	вж. безпричинен;
3.	еж. ненужен 2. знае.;
4.	ож. несправедлив 2. aннн.;
5.	вж. неприемлив
НЕ—С——ЕАТЕЛН— - еж. би/причинно
НЕ—СП—РММ - ож. безспорен 1. и 2. анαе.
НЕОСТ—РОЖЕН книж. ннжел. - а.. невнимате¬
лен 1. зннн.
НЕ—СТ—РОЖ—ОСТ нuuж. нежел. - еж. невни¬
мание 1. знан.
НЕОСЪЗНАТ - еж. несъзнателен 2. знае.
НЕОСЪЩЕСТВЕН - КоСто нн се - eаоeлиил. нн
е стенел текс, кIоτт - бие желан вас прерсвреа.
Нереьщесmелиu мечти. Неоеьщееταеиu жехa-
н—я, Неcсьщ-еτе-нa цел.
—	несбъднат поет,, неизпълнен, нереализиран
книж, авπдeτнгнατ
мнт. —* осъществен, сТъдиао, езпелоно, инaлeаииIи,
р-стиоант
НЕ—СЪЩЕСТВММ - К-йто не м-ж— да се ссъ-
щ-стве, лтстепне. Неосъществими πpоннmл. Не¬
осъществими блянове.
—	нви/пълнем, непостижим, нереален, нере¬
алистичен, утопичен ннuж.. невъзможен,
aв?бкивн поет.
ант. —► осъществим, изоeлиeе, оocτu.ие, и-влнo,
ИHIлecτиa-a, и-Iлизy-е. възможно
—Е—ТВАЛТИМ книж. - еж. нвезбежин 1. анαе.
НЕ—ТД—ВН— - Н— преде много аи—м—. Неотдавна
се ззе-х—х а този град. Н-отдавна куп—х нcхз-
ае. Неотдавна тл писах.
—	наскоро, скоро, ниотколе оолт,
ант. — отдавна, -ткал-
V ои-pи eинен разг.
—Е—ТД—ВН—ШЕ— - 1 . еж. скорошен 1. знае.;
2.	в.. отскорошен;
3.	в.. доскорошен
—Е—ТД—ЙЕЧЕН—СА - вж. близост 1. знае.
—Е—ТДЕЛЕН - ож. нврαвиеъеа 2. знае.
—Е—ТДЕЙММ - вж. нера/ивлнн 2. знае.
НЕ—ТЕМВИМЕ - Който и- е— —озовава, ктпато от
него сн Όнaоeα иIзбииaин, cъеyвеτce-. ееастее.
Н-оо-нечие към нуждио- на близките си. Н--
отзивчив— еьендu.
—	безучастен, неуслужлив, глух орен.
ант. —> отзивчив, люТ-з-н, услсжевс
320

—Е—ТКОЛЕ поза, - вж. неотдавна
—ЕОТКОЛЕШЕ— оолт. - 1. еж. скорошен 1. зана.;
2. еж. дτcкдрдшвн
НЕОТКРИТ - ож. нира/крит
НЕОТЛОЖЕН - в.. бърз 5. знач.
НЕОТЛОЖНО - вж. бързо 2. аеαa.
НЕОТЛЪЧЕН - вж. авраздвъвн 1. е 2. заан.
НЕОТМЕНЕН книж. - еж. задължителен 2. знан.
—Е—ТМЕНМ— нuuж, - 1. еж. окончателен 2. заан.;
2. рядко вж. наложителен 1. заан.
нЕ—ТМЕАЕ— - вж. нвпримирин 1. зана.
НЕ—ТПЕИ—ТА— - еж. непубликуван
НЕОТРАЗИМ - 1. К-йт- има ттлквса силно вез-
рнйатвин над тотлaмτe. не ен мож— да му сн cctoc,
-в му се ■ шроомаопотаасв. Тези жена нма н-от-
рзз—м чер. Очлтн му имаха някаква неотразима
сила,
—	нвустоим кнлж,, магнетичен орнн:.
2.	прен, вж. неописуем —. знач.
—ЕОТСКОР— - вж. отдавна 1. зана.
НЕОТСЛАБВАЩ - КтСтв а- ттслаева, ан оамкляеа
оо лиаа. НлотслаРезщ интерес. Неотслабваща
болка
—	нвнамнлявая, нестихващ, нкзнтихвая, неу-
тихващ
ант. — отслабващ, иaмaлсвIщ. cmяхаaщ. зamмхвaш.
утехвкщ
НЕ—ТСТЪПЧИВ - 1. Който нн отстъпва ат аевнтв
.—ланин, aaейиниcн вас τвeиaнaин. настоятелно
и o-иaаyмoв държи на свенто. Слушай баща си—,
н- бъди ннcαеmъπчuα. Не познавам пc-и-оτ-
стъпч-а човнн. Началникът ни е неcαсαьoчлβ,
какаото си науми—, това ореви.
—	ниприклонин, упорит, твърдоглав разз. нзо-
Яорр., двбелдолаβ разг. неодорр, ннмтлнв разз.
неодорр., инат разг, н-одобр, еикоглав ра-г.
неодобр, ннα!лuе простонер.
мнт. —> отстъпчив, ено, Tear
2. в.. непреклоннн 1. знае.
V яма д-е-лк (отинвa. τβъиaα, Тукввк) плаве разз.,
ае му увсрс главата (смет', акълът, естврата, meн-
аста, кратуната) разз. н-одобр. към 1. зана.
—ЕОТСТЪПИМВОСА - Канеотоо ок оеттатъпеив.
Той е изаестнн със ееcрαa иеcmсmъпчuвcсm,
Твоята иеоαеmьпчuвосτ почва да м- Ярезни.
—	непреклонност, упоритост, твърдоглавие
рз-г. н-одобр. τвкрgоглаβ?гвд разл. неодобр,
τβкадоглаβоeτ разг, неодорр., !вкаgдглмвяе-
нм разз. неодорр., двбвлдгъаβие ра-г. неодобр,,
дибилоглавяина разз. неодобр,, инат разз, нзо-
дорр,, бuкдглавcτвд разз, иеcЯcбp., бикоглав-
яинн разз, иаcдcΡp, иааτливд?г разз., ннмт-
лък пpcеmcнеp.
ннт. — отстъпчивост, еeотcΌ, м-овτa, благост
НЕОФИЦИАЛЕН - 1. Който нн - οβι^ιη о дeи-
.aBae и други -от-ворнс фвокцие и сле.Тя. Ми¬
нистърът л на о-офuиuaлиc пое-щенuн. Н-офи-
иuaлин лица,
—	частен
ннт. —> официален
2.	аж. незаконен 3. заан.;
3.	ож. есвкиднввкн 2. знае.;
4.	ож. фамилиарин
НЕОФИЦММЙ—ОСТ - аж. фамеънаано?τ
НЕОФОР—Е— - 1. Койот ан н ор-раТсе тπиeaйЛ-aI
форма, тн-иmaимс· Неоформена фризура:. Неоф¬
ормена алея,
—	безформен, нвдеерτаа
мнт. — оформен, тa-иτaa
2.	К-йто не - -оатмонае пелавто се физсаеске оIз-
аитин, не - —тТсе oоеoеaτ—лaa форма, оαнйcτвa·
Д-ца с неоформено телосложение. Момичето
има още неоформени гърди:.
—	нирнзеит
мнт. — оформен, иaаoиo
3.	К-йто нн - р-б-а свтй -Тамк, а- ое е вфтиеcл
окончателно. Той е човек с неоформен характер.
Неоформена научна кcицнпцuя. Неоформен ху¬
дожествен образ.
—	авзαжкршен, нвuзораиен
мнт. — оформен, ЗIBъищ-o. изграден
НЕОХОТА - вж. нежелание
—Е—ХРМ—Е— - вж. мършав
—Е—ХАА—Е—ОСТ рядко - еж. мършаво?.
—Е—ЦВЕТЕН - вж. бизцвитин 1. заан.
НЕОЦЕНЕН - в.. нвррнвaaτ 1. зана.
—ЕОЦЕ—ММ - в.. безценен 2. аннн.
НЕ—Ч—КВ—— ~ 1. Който ое е тнноаaн. оиepβepeн.
Неочакван рост-. Неочаквано нападение. Нео¬
чакван подарък, Неочакван обрат. Неочаквана
ср-ще. Неочаквано пcеещенue.
—	нинадвин, непредвиден, нечакан полт.,, енезм-
пин, неподозиран
ант. — очакван, накно
2. еж. извънреднн 1. знан.
V парнал (дошъл) като орем от ясно онТн разл. към
1.	знна.
—Е—Ч—КВНН— - Б—з да сн пенква. Той неочаквано
замина. Атаката започна неочаквано, Неочак¬
вано заваля.
—	нинндийно, нвпавgвuдкнд, вни/апно, неподо¬
зирано, изневиивлица разз. изведнъж, неча¬
кано рядко
—ЕОЧЕРТНН - еж. неоформен 1. зааа.
НЕПЕЧЕ— - вж. суров 1. знаа.
НЕПМП—АТ - еж. недокоснат 1. зянн.
—ЕПИСМЕ— остер. - еж. неграмотен 1. знаа.
—ЕПЛ—НОМЕРЕ— - еж. стихлин 1. знаа.
—ЕПЛА—ОМЕА—ОСТ - вж. стехийност 1. зана.
НЕПЛАТЕЖОСПОСОБЕН - КтСтв не н е cecτoс-
аве да пееща зaaължeocсτα ас. Нлnлзτажcеnо-
еоΡни длъжник.
—	нв?кe!дегвлва ннuж., некредитоспособен
мнт. —> платежоспособен, cъcτвсτ-л-o. кредитос¬
пособен
—ЕПЛАТЕЖОСПОС—Б—ОСТ - в.. емнкрут
1.	анαн.
НЕПЛАТЕН - 1. КтСтв нн - ллameн. изплатен. Неп¬
латени сметки·. Неплатен неем,
—	нв/аплатин, нвиаплмгвн
ант. —> платен, заплатен
2. еж. безплатен
НЕПЛОДЕ— рядко - еж. безплоден 1. м 2. занн.
—ЕПЙОДМЕ книж. рядко - еж. безплодни 1. и
2.	знае.
НЕПЛОДОВИТ - 1. еж. безплоден 1. аaαн.;
2. еж. непродуктивен 2. аaaн.
НЕПЙОДОВМТОСТ - вж. непродуктивно?!
2.	заан.
—НПЙОДОДАЕ— рядко - ож. безплоден 1. зааа.
НЕПЛОДОНОСЕН - 1. вж. бизплодин 1. знаа.;
2. еж. еезрезуъτατеа 2. зянн.;
а
21. Бълπaиoоc аeaoaeе-н и αooвиuе-a иeниин с фиIЗ—тлвπcамu
321

3. прен,. в.. непродуктивен 1. заве.
НЕПЛОДОРОДЕН - вж. безплоден 1. знае.
НЕПЛОДОРОДИЕ - вж. безплодие 1. знае.
НЕПЛОДОРОДНОЙ- - еж. безплодни 1. знан.
—ЕПЙ—Е—ТЕ—АЕ— - 1. аж. непродуктивен
1.	знае.;
2. еж. безрезултатен 2. зяте.
—ЕП—БЕДНМ - 1. Косао нн може да Tea- победен,
нapаcτ. сломня. Нашият отбор - н-побед-м. Н--
оор-д-ма армия.
—	несломим книж,. акeъкрсшем ннuж, нврнз-
бивним прен. ноuж·
2. орзн, ож. непреодолим
НЕП—БЧТН—Т - аж. недокоснат 1. знаа.
НЕПОЕ—ЛЕН поет. - еж. нежелан
НЕП—ВРМАЛНВ - а.. бнеин 1. знан.
НЕП—ЕААТЛНВ—СА - еж. бавност 1. знсч.
НЕПОВВРЕДН- 1. а.. запазен 1. знае.;
2.	вж. здрав 2. знач.
НЕП—СА—АНМ - К-йто по автстн канелова -
единствен пт рода ас м не м-же —к ае повтори.
В ролята. норτо играл, артистът е н-πоеτc-
р-м. Неповторим— паметници на изкуството.
Неповторими оррези. Неповторим миг.
—	уникален ннuж„ единствен, неподражаем
V aяеa иacнн ан е-Тн се разг.
—ЕП—ГАСЕ— - вж. нви/плнтен 1. зяса.
НЕПОГРЕШИМ - в.. безгрешен 1. анaн.
—ЕПОГАЕШИМ—СТ - еж. ее/грешно?. 1. заве.
НЕП—ЕСМЖН— - 1. КоСтв ин се pc—.c, отйτт он
иаoeищoa ocоaкβc aβcдйняс. Неподвижен оел--
фcн. Неподвижна лодка.
—	недвижим пола:.— недвижен оонт,
ант. —> подвижен, евеял-н
2.	КтСтв ан ет.e да се дое.е, обике. поради зIеcлс-
вко-. Слнд злополуката ндиният й оръса оста¬
на н-подаижен.
—	парализиран, схванат, скован
ант. — подвижен
3.	вж. застенал 1. м 3. aaαн.;
4.	сж. застоял 2. знан.;
5.	орзн, сж. ееaнaрαзеa
НЕП—ДСМЖ—ОСТ - 1. вж. ва?τиаалдeτ;
2.	вж. застой —. зи 2. знач.
—ЕП—ДГОАВЕ— - 1. К-йт- ае н 00000, р-роотс-о
зс aйшo. За този изпит съм нзподзотв-н. Нови¬
ната м- свари н-подготвен,
—	неготов рядко
ннт. —> подготвен, гвовв
2.	КоСто aяеa оотсонсоо вам опит да сн аоиIвc с
н-що. Неподготвени за живота млади хора.
Вс- още си н-подготв-н за тази работа.
—	незрял орен,, неопитен, бос орен, разз., зелен
npло.. мижамия разг.
ант. — подготвен, onemeн. зрял
3.	К-Соо oсеI он-Тхоримет- знания и сменяя зс 0^
кaовI a-CoTCT. Пращат ни зе учител— неподгот¬
вени хора. Нлnодгcmв-оu кедри.
—	необучен, неквалифициран, бос прен. рззг.
ант. — подготвен, обунна, овнecфицcиaa. шо-ковся
—ЕП—ДГ—ТВЕ——СТ - 1 . Лепен нн ррнроврятнааи
действия, вcилия. o—техoдиеc за вceшнеoeсcIе—-
то оа а-щт. Н-nодгcτелоcеm зе борре,
—	неготовност
ант. — подготвеност, гттвсатст, шв-пот-вке
2.	Лепен оа ою—т за справяне с н-що. Не очаквах от
н-зо такава неподготвеност. Житейска н-под-
зотвеносо:.
—	аезрелд?г, неопитност, босота орнн. разг,
нджамийство разг,
ант. —> подготвеност, впстооат, зислвcτ
3.	Липса ок оoaπoτoвоa, нн оaннcoca за изcъищeIин
еа oсоIоβa иaеooI. Н-пcЯгоτе-ноеm на нзЯpum-.
—	необучено?., неквалифицирано?., босота
орен, разз,
ант. —► подготвеност, οΤβηηηβοτ, квалифицира-
000·, рваквсаавет
// подготвеност, пвдoтoтвкa. оβaлeфeкaцмс, кснлс-
фcцcИIaтcτ
НеП—дДъРЖ—Н - вж. занемарен
НЕП—Д—УПЕН - КоСто не еoдн да Ть—е лодкулня.
Неподкупен чиновник. Неподкупен магистрат.
—	честен
мнт. —> корумпиран, noдоγо-a. пивдaд-a
// корумпиран, овквIИHΟ, aнмтиaлuзcиIa
НЕП—Д—Б—В—Щ - вж. неподходящ 2. знчч.
НЕП—Д—ЗИА—Н - 1 . вж. неочакван 1. знач.;
2.	вж. ннπpевπеллαоαм
—ЕП—Д—зИаА—О - еж. неочаквано
—ЕП—ДПИСЛН - вж. анонимен 2. знан.
НЕП—ДПР—ВЕ— - 1. еж. истински 2. знан.;
2. вж. вствсткин 3. анaе.
НЕП—ДПРАВЕНОСТ - 1. еж. встественоет;
2. еж. автентичност 2. зеан.
—ЕП—ДРАЖЛЕМ - вж. неповторим
—ЕП—ДАЕДЕ— - 1. В коСто нншaτa не ск ооеоко—-
ас иа еяcτвτв си, в оoCτв oсмI ийР. Н-подред-на
стая, Неподреден рзгаж. Неподредени ниuгн·.
Неподредени кнлже,
—	рαвекакαа, бизриден, аеаарвдвн, разхвърлян,
ее/порядъчен ннuж.
ант. —► подреден, aaи—a-o
2. В който не е сложно нужният ред. Къщата е ощ-
неπcдpед-нa· Започна уч-рнзоа година., а учили-
щ-то ни е все още неncдpндннc.
—	неуредНн, нвнαаедвн
ннт. —► подреден, yи—д-o. нврнднн
НЕП—ДРЕДЕ—ОСТ ннлж, - ож. безредни ’. знае.
НЕПОДХОДЯЩ - 1. К-Соо не подхожда зс -срна
слеакС сее еoейaτ. Неподходящ въпрос, Непод¬
ходящ— зе случая думи.
—	неуместен, несполучлив, неудачен книж, не-
жел,
мнт. —> подходящ, ве—cτ—и. слтлуелев
2.	К-йт- нн сеооо—осток на опре-еа—а- Ηγ.—Μ мас
цна. Н-подходяща рзботз. Неподходящо орл-к-
ло.
—	неподобнвнщ, нецелесъобразен, ав?когвеτ-
стващ, несъответен, неадекватен книж,— не-
поихождаш книж.
ант. — подходящ, πвaтTIвaш, ц—лнcecеиaа—и, сьоо-
внтетекщ, еестоно—е, подхождащ, сд-кеатна
// К-йт- н— вτгвoIис еа oои-днлнoc условия и сзвек-
аанся. ОРувкит- ти са напълно неподходящи за
планината.
—	непригоден, неудобен
ннт. — подходящ, оиeπopea, уа-Тно
3.	ож. неблагоприятен 1. аннн.
—ЕПОДХОЖДАЩ книж. - вж. неподходящ
2. знсч.
НЕПОДЧИНЕНМЕ - вж. непокорство 1. знан.
322

—ЕПОЕЕОЛЕ— - За коСтт не н -а-нав р-заолнаи-
рн стане, който шр-тис-рна- нт опре-на-ав -фт-
вила, закони, обични. Кара с олnc-вол-из ско¬
рост, Служи сн с непозволени еp-дсααе. Непоз¬
волена оа властта днмоuеmеauuя.
—	забранен, неразрешен, недопустим, змпаеτвн
книж, cеαap:
ант. — позволен, иaзи-щ-a. дтπycτие
НЕПОЗНАТ -1. еж. нвизвистен 1. и 2. аaнa·;
2. вж. мноннмин 1. анaa.
—ЕПОКАНЕ— - аж. никннин 1. зааа.
—ЕП—КЕАРЕН - 1. Койт— - аIпaа—е е моралат
oτнoщeнc-. койт— нямн п-р-нав помитам и иа-
м-иннeс. Н-nонвзp-но момичн. Непокварзно
общнстео.
—	непорочен, недпордчен, неопитнин, чист πpеu:.
ннт. —> покварен, птитнea, иIаoиIτ—е, бнзоетен
2.	Койт— е оиoявI оа вистка ниIecτoeеocτ· Непоква-
р-н живот, Нлnонвaе-нu чувстве.
—	непорочен, нвдпороееа, нед?кβернвн, чист
орен.
мнт. — покварен, порочен, е-зор-вствно
3.	в.. запазен 3. заан.
—ЕПО——ЛАИМ- 1. вж. устойчив 1. знан.;
2. орнн. вж. непоколебим 1. знан.
—ЕПОКЛ—ТИМ—СТ - еж. устойчивост 1. aнαa.
—ЕП—КОЛЕБММ - 1. За ебндpнocя. юрсацсю— я
пор. - който нн мо.н да сн иaаовa—еI— от aскoπт
сам нншΌ. НнncноллΡuмa ияра, Неоокол-римз
вярност. Непоколебима воля:.
—	непоклатим орнн,, твърд орен,
2. ож. решителен 1. и 2. знаа.
НЕПОКОЛЕБИМОСТ - еж. решителност 1. знаа.
НЕП—КОРЕ— - Който оиoяcсoα твоя воля в а- се
оектисвa. ае се порнм^а на някого, еа н-нсс
язecовaияс. Непокорни момчета. Н-покор-н на¬
род, Н-ncноp-н син.
—	непослушен, вироглав разз,
мнт. —> покорен, оталyщ-н, аммрна, б—аиoовmне, вв-
нйдвщeи
НЕП—К—Р—ИК - Мъж, коСто он сн отовисea, ае сн
пп-авнявн от aяовπв. Трудно е не учителите да
с- справят с н-покорн-ците,
—	своеволник, вироглавец разл.
—ЕП—КОА—оСт - вж. непокорство 1. заан.
НЕП—К—АСТЕО - 1. Псетсока -ли проява еа лице,
конто вoнaаoa дт ее опревав на aсоoπo. Той бе на¬
казан за непокорството сл. Нлnонcpеmвоmc не
учлниц—тн го ядосваше,
—	неподчинении, непокорноет, внрогъаβcτво
разз,
мнт. —> покорство, cеяиeaиe. см^—аост, оΌови-
000·, 000-^40-—, 000-^0-00, бнзивлтΌaваτ.
004——^.——
2. вж. своенравие
—ЕПО——АМ- 1. вж. гол 1. зята.;
2. вж. открит 1. зана.
НЕПОКЪТНАТ - 1. еж. недокоснат 1. заан.;
2.	вж. цял 1. знан.;
3.	еж. двветвкн 2. знан.;
4.	еж. запазен 2. зана.;
5.	в.. неаакканен 1. знка.
—ЕП—КЪ—нМт—СА - 1. еж. цялост 1. зааа.;
2. в.. девственост 2. анaн.
—ЕпОйЗО—ВОРЕ— - вж. бкзрезуъταген 2. зана.
—ЕПО—ОСММ - 1. К-йт- βμ лoщ. τндъо хaиIо-
o—И и тешyвao-ΌT с н-от трудно сн овиacс, вея -
оиucсщ иа такта aтβно· Непоносим човек. Н-по-
нос-м характер,
—	нетърпим, невъзможен
ант. —> поносим, τъипяе
2. КтСтв н cзceoинaaт мъчително е а- етжн да сн оо-
нαcс. Н-nоиcеuмu ролки, Непоносима горещина.
Непоносима жажда, Непоносим живот. Непо¬
носимо онгло,
—	нетърпим, убийствен орнн., несносен, нечо¬
вешки, звврекн орен,, адски орен:.
ант. — поносим, теросе, сита-о
НЕПОНОСИМОСТ - 1. Каннстоо от н-овиoаяи.
Н-nоиоеuмcсm към Ролке, Студът се увеличи
до иеπоиcеuмосτ.
—	нетърпимост, несносност
ннт. — поносимост, ттроим—ст
2. вж. алергия 1. знаа.
—ЕП—НЯТЕ— - 1. ож. нкаαзеuрαем 1. е 2. знан.;
2. вж. необясним
—ЕП—ПААВММ - 1. Кейто не мож- -a Tepe пепра-
анн, възстановно а neиβoаааа-амс му вид, съствя-
амн. Непоправими щнаи. Непоправима залуба.
—	нввка?τандβим
ант. —> поправим
2. За нoo—о - който нн етд- да промнас aяквс cβтс,
оТскн. отрицателна анрта, иаиIаeoa чрез аан-ва-
щ—то същ-атс-т-лао. Непоправим пияница. Не¬
поправим номaеджuр. Непоправим скептик,
—	безнадежден, закоравял орен:,, закорвнял
НЕПОПУЛЯРЕН - еж. неизвистин 2. анαa.
—ЕПОРОЧЕН - 1. вж. ^покварен 1. м 2. зянн.;
2. в.. диветвин 1. аaнн.
НЕП—Р—ЧНОСТ - вж. девственост 1. зона.
НЕПОРЯДЪЧЕН рядко - вж. би/нравствен 1. я
2. анαе.
—ЕП—РЯДЪЧН—С— рядко - вж. евзнрαβeτжвнд?τ
1.	зава.
—ЕПОСМЛЕ— - 1. КоСто - яаклюаяτ—лит Όивднa.
иаиcоea големи вселия м aaои-жнaмн· Н-nоеuллн
труд, Непосилна работа, Нлnоеuхно ррлмл.
—	убийствен, нечовешки
2.	вж. ■нpабдн знеч.
НЕПОСЛЕДОВАТЕЛЕН - 1. вж. безпринципен;
2.	в.. променлив 2. анaн.;
3.	еж. нвлдоuевн 1. аaнa.
НЕПОСЛЕДОВАТЕЛНОСТ - 1. вж. бвзпринцнп-
ноет;
2.	еж. промвнливдeτ 2. знач.;
3.	еж. нелогичное!
НЕПОСЛУШЕН - 1. еж. немирен 1. е 2. зана.;
2. а.. непокорен
—ЕП—СЛЧШ—ИК - еж. немирник
—ЕПОСРЕДЕ— книж. - вж. пряк 2. знаа.
—ЕПОСРЕД—О книж. - 1. вж. направо 3. зааа.;
2. вж. лично
НЕПОСРЕДСТВЕН - 1 . ож. пряк 2. зааа.;
2. еж. истиетвин 3. зана.
—ЕП—СРЕДСАВЕ—О - 1 . вж. направо 3. заан.;
2. вж. лично
—ЕП—САЕДСТЕЕ—ОСТ - еж. вe!в?τβвад?τ
—ЕПОСТМГ—ЛТ - вж. неосъществен
НЕПОСТИЖЕМ- 1. еж. недостижим 1. зина.;
2.	рядко вж. недостъпен 1. е 3. заан.
3.	вж. нкдeкщв?τβим
—ЕПОСТОЯ—Е— - 1. К-ст- не сткоа редовно сам
323

често, нтCτв сн рвсeсoa 0^0 пooскoπa, от ви-е-
ин βинмн. Непостоянни ангажименти. Непос¬
тоянна работа. Непостоянни балнu. Непосто¬
янно езнмане не лекарства,
—	инцидентен книж, случнин, спорадичен
книж.
ант. —> постоянен, oноиннъаaaτ. aноинеτaoни, нес¬
пирно, бнаcрcи-и, нн-змноно, n—иеIaниτнa, в—-
нее, ес—е—нни, -ж-нкс-о, оанкиасено
// всекидневен, ежедневно, пвcτвсини
2.	вж. променлив 1. и 2. знан.;
3.	еж. безпринципен;
4.	еж. ниридовин 1. и 2. зята.
НЕП—СТОЯН—ОСА книж:. - 1. еж. еезпринцнп-
ност;
2. еж. промкнливоет 2. знан.
НЕП—ЙТОЯ—СТВ— - 1. вж. беапрннаunндcτ;
2. еж. променливо?! 2. аеaн.
НЕП—ИаЕБЕН - еж. ненужен 1. зона.
НЕПОТАЕБН—СТ - еж. ненужност 1. зине.
НЕПОХ—БЕН - вж. запазен 1. aнIΗ.
НЕП—ХВЛИЕ— - е.. несръчен 1. и 2. знан.
НЕП—ХЕЛТНОСА - вж. aеeaкендeτ
НЕП—ЧМИСНЕ - еж. нвзαеи!αне 1. знан.
НЕП—ИНИ—НМЕ - вж. нввαенταае 1. анaa.
НЕПОЧТЕН - 1. еж. нечестен 1. и 2. анaн.;
2. еж. безнравствен 2. знсч.
НЕП—Ч—Ен—С— - 1. еж. нечестност;
2. вж. анздeτ
НЕПОЧТИТЕЛЕН - вж. nрвавбаежuτвлвн 1. зона.
НЕПОЧТИТЕЛНОСТ - е.. неуважение
НЕП—ЯС—Е— - еж. необяснен
НЕПРАВДА книж, - ож. несправедливост
НЕПРАВДОПОДОБЕН - 1 . вж. невероятен 1. анaa·;
2. еж. нереалистичен 1. знан.
НЕПРАВЕДЕН - вж. грешен2
—ЕПР—ВНД—МК - еж. грешник
НЕПАЛВЕДН—СТ - вж. греховное!
НЕПРАВИЛЕН - 1. К-Co- нн сеотс—оеост ок исти¬
ната, е който сме πиeщоa. Давам н-прае-лен от¬
говор. Създавам си неправилно мнение. Вз-мам
неправилно р-шенне. Н-npзеuл-е изговор.
—	погрешен, грешен’, неверен, неточен, крив
орен, резг.
ант. — правилен, внинa. точна, ензπинщни. безпог¬
решен
2.	В ктйтт сме 00—0-01— от вешвоиcнτaτa иoимa,
от ЗIнтaтмниитτт· Ритъмът не пулса е н-ораеи-
л-н. Н-ораеил-н строеж не атома.
—	аномален ниuж.. нереден
ннт. —> правилен, нoиеaлeн. р-дно
3.	ож. несъразмерен
НЕПА—ЕНЛ—ОСТ - 1. ДнСетвся, постъпки, еиcaи.
които он са е ееотсетстсс— о днСствст-ливсток м
с сеосоосноите нoими. закони. Убедих сн в непра-
е—лоcеττз не ороанжЯенеае nолнmннa. Непрз-
еилоcсm на възгледите,
—	погрешност, грешност рядко
мнт. — правилност, правете
2. ОРикн. мн. вж. грешка 1. зяен.
—ЕПААВ—ЛМНЕЕН - прлн. еж. безпринципен
ВЕПР—В—ЛИНЕЙНОСТ - вж. бвзпaннципaоeτ
НЕПРНВ—МЕРЕН кннж. - 1. вж. незаконен
2. знан.;
2. вж. неоснователен 1. зона.
НЕПРАЗНА нер. - в.. бременна
НЕПРАКТИЧЕН - е.. неудобен 1. аенн.
НЕПАЕВЕЕМ—ЕМ -вж. непристъпен 1. зона.
НЕПРЕВЗЕТ - еж. естествен 3. анαн.
НЕПАЕВЕЕТОСТ - еж. е?τе?!жвад?τ
НЕПРЕДВИДЕН - 1. еж. неочакван 1. зята.;
2. вж. извънреден 1. зята.
НЕПРЕДВИДЕН— - вж. неочаквано
НЕПАЕДВНДММ - Койао и- мож- дс сн прйаомрв,
юи-pcоa.e. Много неща в живота се непредви¬
дими. Н-пр-деид—м— вреди-.
—	непредсказуем ниuж., неизчислим орен. книж:.
ннт. — предсказуем, оиepамpcе
НЕПАЕЕВМДЛИЕ - вж. недалновиден
НЕПАНДЕМДЛИВ—СТ - вж. недмлновидноет
—ЕПАНД—АМЕРЕ— - К-Ст- - извършен, oαоиI-
анн Тез ри-двaииo-лoт обмссл-оо oам-и-иин·
Н-преднам-рено изказване. Непреднамерено
признание.
—	спонтанен, нвумншлвн, ннпредумишлин
ннт. — преднамерен, yеищлeн, оийдееищлeн
//преднамерен, тенденциозно
НЕПРЕДНАМЕРЕНО - вж. неволно 1. зята.
НЕПРЕДОТВРАТИМ! - ож. нинабижен 1. зянн.
НЕПРЕДПАЗЛИВ - вж. невнимателен 1. зята.
НЕПРЕДПАЗЛИВОСТ - вж. невнимание 1. знае.
—ЕПРЕДПОЛАГ—ЕМ - Зс нвCτo не сн рре-поанос-
-T, не може да стене, да бъде вее да същ-ствувк.
Н-nе-дncхзгз-мu богатства. Непредполарзема
среще.
—	неподозиран, изненадващ
НЕПРЕДПаМеМиНЕ - 1. аж. неинициативен;
2. еж. ев/двин 3. аaIΗ.
НЕПАЕдПрИЕ—ИНС—СА - 1. вж. ниннициатнв-
ност;
2. ож. бездействие 1. аеαн.
—ЕПРЕДС—МЗЧЕМ кнлж, - вж. непредвидим
—ЕПРЕДУБЕДЕ— - ож. ев/пристрастен 2. aннн.
НЕПАЕДЧБЕДЕНОСА - еж. безпристрастни
2. знан.
ВЕПРЕДУММШЛЕН - 1. вж. непреднамерен;
2. еж. неволен’. 1. aнαе.
НЕПРЕДЧМНШЛЕНО - ож. неволно 1. aеIн.
—ЕПРЕЖмЕЯН - еж. аеивnн!αа2
ВЕПАЕ—ЛОНЕН - 1. К-йт- и- отстъпва то иIе—и—-
иeсτa си м н— ет.e да Tepe ИIантлнTaн вт иeотπв
в от нeшт. Беuчнн го молеха да не заминава, но
оой остана наnp-клcн-н. Н-nе-нлcо-о е а реше¬
нието си де напусне службата. Портиерът н
о-nе-нхcо-о и не иска да ни пусн- в залата.
—	неумолим, твърд орен·,— аво!?τкnеев, нескло-
ним кннж, рядко
ант. — отстъпчив, м-к
2.	Ктйтт - оиcсoa ок oaнвca кач-стсо. Непреклонно
решение, Н-np-нлcооa воля. Н-np-н.-оо-о тон,
—	твърд прен,, неумолим
ант. — колеблив, неуверен
3.	вж. аеоτ?τкпчев 1. зоан.
НЕПРЕ—Й—НН—СТ - вж. неотстъпчивост
НЕПРЕКЪСННА - в..авnрв?ταавн
НЕПРЕ—ЪСН—А— - ож. непрестанно
НЕПРЕМЕННО - Въпреки всснкт (конте етдe
ре сн елече), въринкu кккеттв м ре Тиат. Утрн
трябва непременно де платя перното, Непре¬
менно де отидеш на лекар.
—	дбезατеъао, зαикажнτеъно
V ек βο— ц-ос разз., м-он, нн мога разз. жив
324

<сли> мъртъв рззг.
НЕПРЕМЕАЕН - 1. К-йто а— - ceвбиaанн с —пре¬
делна— oтимc за иIае—и, степно и др. Съст-зе-
телкаоз нзпрзеи едно непр-мер-но движение
л падна.
—	нкотмерин
ннт. —> премерен, тτе-инo
2. орен. еж. нвпримиелен
—НПРЕММСЛЕ— - К-йт- нн - атстаоенат доТре
т6еccл-a. Н-премислено изкезаене, Непрл-
мuслаон думи, Нлпp-мuел-оc и-яаление.
—	необмислен, прибързан, недомислен, нвдоде-
мислин, непримерен прнн..
мнт. — обмислен, пинмccлнa, зaеccлнo
—ЕПРЕОД—ЙММ — Ктйтт нн мт.— да бере ррн-
вeзевoaατ. победна, cлисa. Непреодолими труд¬
ности:. Непреодолимо желание. Н-ор-одолим
стрех. Непреодолима нужда де говори,
—	неудържим орен., непобедим орен, неодолим
ниuж. рядко
мнт. —> преодолим
НЕПРЕРАБОТЕН - еж. суров 2. знае.
НЕПАЕСЕКВАЩ кнлж. - еж. непрестанен
—ЕПАЕС—ЕАЙМЕ - еж. бв/корнетин 2. знае.
—ЕПАЕСТА—ЕН - КтСтв рейсова мли откос отсос-
сиaт, без да cоиин. Н-πp-еτзо-о шум. Н-пp-е-
тенен дъжд. Н-престанни лрижи. Н-np-еma-
онu труд, Непрестанни Ρолнu.
—	постоянен, непрекъснат, ниспирвн ocеm., без¬
спирен поет, непресекващ книж,, перманен¬
тен нн-ιж.. вечен орен,, вcвввевн поет. вея-
кдоaшкн рядко, неизменен книж, ежечасен
книж,, всекичаевн рядко
мнт. —► непостоянен, eицepeaτ-н. cлтиндeе-н, сау-
авно
—ЕПАЕСАА——О - Б—з риннъcoαин, без cоcиний.
Навън н-пе-станно вели:. По шое-τо непрес¬
танно се движат нолu. Защо повтаряш непрес¬
танно едно и също?
—	постоянно, непрекъснато, неспирно оона·,
би/спирно оолт,, безспир ооеа., перманент¬
но ннuж.. вечно, неи/минно, ежечасно ннuж.,
вeекиеαeнд рядко, веекеминутно, нонстоп не-
жнл.
ант. — понякога, πтoсeoa. aaeиненoм. onтиaacaив.
еaτ-nнτ. ановз-т—гиз
НЕПАЕСТ—АЕ— - 1. еж. истеетеин 3. знае.;
2.	вж. искрен 2. знач.
—НПАЕСА—АЕ—ОСТ - в.. еетветввносг
—ЕПАЕСЧШМ— рядко - 1 . еж. нвпрвcкχвмщ;
2. в.. изобилен
—ЕПАЕСЪХЕЛЩ - Зс иаcти, река м пор. - който
•нае енриноъcиαoт, ктйтт ае пресъхва. Неоре-
съхващи извор—,
—	нвnае?ушим рядко
НЕПРЕТЕНЦИОЗЕН книж. - 1. еж. неванекате-
лин 1. зачч.;
2.	еж. скромен 1. зана;
3.	еж. падcτ 2. аеαн.
НЕПАЕХ—ДЕ— - вж. траин 1. зята.
—НПАЕЦИЗН— нuuж. -1. вж. небрежен 1. е 2. заан.;
2.	вж. неиздържан;
3.	вж. ниточин 1. зана.
—ЕПРЕЦИЗН— ниuж. - еж. небрежно
НЕПРЕЦИЗНОСТ книж. - вж. небрежност 1. е
2.	знач.
НЕПРИБРАН -1. вж. нваавτребен;
2.	ра-г. в.. нвбркден;
3.	разз, в.. ак?nрвτааг
НЕПАИВЕАЕ— оонт, - 1. еж. неприветлив 1. аaнн.;
2.	еж. неприятен 1. анIн.;
3.	ож. недружелюбен 1. зята.
—ЕПАМВЕАЙМЕ - 1. В коСто исеa твплвта, орс-
внтлсввет, който ceадIoα лошо aICτитнac- е не
пр-дрезп-лаон. Неприветливо жилище, Нлори-
взолиез обстановка. Н-npuв-mхuез еmaр·
—	неуютен, нвnаивеτеа оолт, мрачен ор-н,, на¬
въсен орен:.
ннт. — уютен, пиcсτ-a
2.	еж. неприятен 1. зята.;
3.	еж. недружелюбен — 1. аеaн.
—ЕПРМВЕАЛИЕ—СТ - 1. Отсестоин еа т-плотн,
оиcв—τлcβтcτ· Нлnеuе-τхuвоеm лъха оа този
огромен смълчан дом:.
—	нвсюτад?τ, неприветно?! оолт., етудвнннм
орен·, мрачно?! ннuж.
ант. — уютност, зв-ушнон-ст
2. вж. недружелюбно?. 1. знаа.
—ЕПАИВЕТ—ОСТ оолт. - 1. вж. неприветливо?!
1.	знан.;
2. а.. недружелюбное. 1. аеaн.
НЕПРИЕНК——Л - вж. несвикннл
—ЕПАМЕМИЕ— - вж. необикновен 1. зааа.
—ЕПРМЕЛЕ—МАЕЙЕН - 1. Който ан оиceлcеα с
оaннеooaoa ом м а- Тури мoτнинc· Непривлекател¬
но np-длcж-нu- за работа.
—	аваτракгнвен книж.
мнт. — привлекателен, лиимαелмβ, amиaкτиβйa, сеТ-
лaаocτйΛйи,езкеа—тнаен
2. вж. неприятен 2. аннн.
НЕПРИГОДЕН - 1 . еж. негоден 2. знае.;
2. а.. неподходящ 2. знан.
НЕПРИГОДЕН - еж. нвран?рд?дбеа
—ЕПРМГОД—ОСТ - вж. негодност 2. заан.
НЕПРИДИРЧИВ - вж. невзискнтелен 1. знаа.
—ЕПРИЕ—ЙМВ - КтСтв нн м-же дт сн юиc-е-, за-
щтат нн вб-дpIвa. ан - —Τ-το-β-ο. Н-npu-мхuвc
обяснение. Нлпри-мливи mαъpденuр. Неприлм-
л—ви възражения:.
—	неубедителен, несъстоятелен книж,, неосно¬
вателен
мнт. —> приемлив, cбнacτнл-o. -00—4—0, смислен
НЕПРИЕа - КоСто а- е пвавемл положителна
оцннкн, ктйтт не - yτвъиa-o като правилно или
зaовн-и. Н-прилт закон. Неприет правилник.
Непр—ет проект.
—	неодобрен, отхвърлен, авб!върдвн, неузако-
нин
мнт. —> приет, о-обр-н, cΌeъиднo. узаквано
—ЕПРИ3——А - 1. Обикн. зс човек ос cаовcτeвτв -
който а— — ш—ауас— тТщ-отв-от оиcаaaacн. Неп¬
ризнат талант,
—	неоценен, аебτвкадва
мнт. —> признат, cΌвъиa-и
2. ож. оспорван
НЕПАИЗН—ТЕЛЕ— - вж. неблагодарен
НЕПАИКАЗЛМВ - еж. мълчалив 1. е 3. знан.
НЕПАИК—С—ОВЕН - Койао а— ет.e да Терн оит-
е-исa, иaиyЩIcαи, засегнат. Неприкосновен за¬
кон·. Н-npuноеное-оu πpuниuπu.
—	ненакърним, ненарушим
НЕПАМ——С—ОВЕНОСА - вж. имунневе 2. знан.
325
a

—ЕПАМ—АНТ - 1. аж. яенн 2., 3. и 4. зянн.;
2.	веж.	— 1 знач.
—ЕПАМКАНТО - еж. явно 2. зава.
—ЕПРИКАМТОСТ - еж. искрино?!
НЕПАМЛЕЖЕ— - еж. аензпклаи!влен
НЕПРИЛИЧЕН - 1. Ктйтт нн н ceтTиaа—е с aтиеc-
тн зс оиилeae—. Неприлично държен-з, Непри¬
лично cΡленлр.
—	нвбъагдерuъuчен, непристоен, неблагоприс¬
тоен книж,, невъзпитан
ант. —> приличен, блaπтnиc—ванн, оиccτт-a. Тлапто-
Иcoτтнo. eъапcτIa
2.	вж. циничин;
3.	диел. вж. нвбоъеден
НЕПАМ—ИАММ - вж. .в/компромисен 1. зава.
—ЕПАИМИАММОСТ - вж. еезкомпромисносг
НЕПРИНУДЕН - еж. естествен 3. зята.
—ЕПАМ—ЧДЕ—ОСТ - вж. в?!в?τβвндeτ
—ЕПРИСП—СОБЕН - Ктйтт ан н юиccртoтб-и кем
нещо или зс н—шт. Н-приспособ-ните към лоши¬
те условия paео-ннр умирео.
—	непригодИн, неаднптиран ниuж.
ннт. — приспособен, лиeπвдйa, aдaлocиaи
НЕПРИСТОЕН -1. а.. неприличен 1. знан.;
2. в.. циничен
—ЕПАМСТЪПЕ— - 1. КтСтв а- можн ре о- ри-eз-ен
или н cао—юемτeлнт трудна за Pи-cзнеao-· Войс¬
ката се cτнззaхз дз атакува н-орзсаъония
град. Н-ор-стъпна не-πоеmг.
—	аеnаеβавмαкм, нвдостъпвн
2. аж. недостъпен 1. и 2. знан.
НЕПАМСЪСТВЕН - вж. почивен 1. знаа.
—ЕПАМСЪСИВИЕ книж, рядко - еж. отсъствие
1.	аaнн.
НЕПРИСЪЩ - вж. нехарактерен
—ЕПАМТС—Ре— книж, рядко - вж. искрен 2. заан.
—ЕПАИТЕСНМВ—— - еж. необезпокояван
—ЕПАМУИЕ— - еж. неcвukнмъ
—ЕПАМИАСТМЕ книж, - еж. неучастие
НЕПРИЯЗНЕН - еж. враждебен 1. заан.
—ЕПАИЯЗНЕ—ОСТ - 1. вж. антипатия;
2. вж. враждебност
—ЕПаИязЪн - 1. вж. омраза;
2. вж. антипатия
НЕПРИЯТЕЛ - вж. враг 1. в 3. знан.
НЕПРИЯТЕЛСКИ - 1. еж. вражески 1. знае.;
2. вж. враждебен 1. и 2.
НЕПРМЯТЕЙСИВО книж, рядко - еж. вражда
1.	знан.
НЕПАМЯТЕН - 1. Ктйтт буре лошо еусотео, невдо-
втлcτβcн. отТльсква с вера, оIΗ—cocaτa ом. Н-п-
риятно врем-. Н-nеuрτно място. Неприятна
миризма.
—	противен’, гниен, отблъскваш, неприветлив,
неприветен полт,
ннт. —> приятен, оиcв-τлcв. приветно
2.	Обикн. за нтв-к - ктйтт Τγ—— недоТр— чувство а
видч ели оитсвиoн ос. Неприятна жене.. Непри¬
ятен колега, Неприятна физиономия.
—	несимпатичен, αа!нпаτиева, непривлекате¬
лен, прогнввн’, отблъскващ
ннт. — приятен, емa, еимпатваня
// приятен, рpeвл-оaτ-л-a, ccелaτмa-н
3.	К-йт- oъадaeн. овиIддa а-вдтетлстес-, вгтин--
нен. Неприятна истина. Неприятна αееα. Неп¬
риятни думи.
326
—	горчив орен·. нелиавпрнегеа кннж.
ант. —> приятен, cлндeо
НЕПАМЯТНОСТ - 1. вж. зло 1. заан.;
2.	вж. бида 2. зянн.;
3.	ОРикн. мн. вж. грижа 1. знеч.
НЕПА—БВЛН - в.. нни/пробван
НЕПРОВЕРЕН -1.3а фноoc. двоя— м пор. - иа отм-
от още ан н устаевв—на aтcΌTв-иoвcττa. Непрове¬
рен— ф>енmн:. Непроверени слухове.
—	нвпроучен
мнт. —> проверен
2. вж. ненапробвнн
НЕПАОЕМ—Е— рядко - еж. невинен 1. зана.
НЕПРОГЛЕДЕН - 1. През ктйтт лопанрст не може
да оивнcниe. а коСто ен се вежда. Тъмнината
ставаш- асе оо-непрозл-дна, Н-πpcгх-Янa мъг¬
ла. Непрогледен мрак.
—	непроницаем, авпадзнаеа, η?!, плътен
2.	а.. тъмин 1. зина.;
3.	рядко вж. непрозрачен 1. анαн.
НЕПРОДУКТИВЕН - 1. КтСтв не -аа- инзcлτaτc.
оитeавep—нcя. Непродуктивен труд. Н-продук-
тиа-н п-риод а живота не творец.
—	авпаоиавддиτелен, неплодотворен, неплодо¬
носен орен:, ниспорен, бвзплодвн орен:,— ялов
орен·, разз.
ннт. — продуктивен, производят-анн, плодовит,
плодотворно, патроатона, cптинo
2. За тва-р - нтCτт сездава малко nитcзвнд-oяс· Н-п-
pодунонвао учен. Н-продуктие-н писател.
—	неплодовит
ант. —► продуктивен, оатровят
—ЕПАОДЧ—ТИВ—ОСТ - 1. Лишен нн ритдcоτив-
0000, еа очаквана полза вля двбeи резултат. Нео-
pоЯунτuβоcеτ на труда. Н-nеодунτuеоcеm не
з-меднли-то.
—	авпаонведднτелнд?!
ннт. —> продуктивност, ритcзβедcτ-лoтcτ. атбсв-
н—ст
2. НнсотссТивст зс тавренеово в вбластоа на изоyc-
теттт, наската, овлΌyиITI. Никой нз може де уп-
.-№- nuеaαнлuτ- в иеπpодунτuαиcеτ.
—	неплодовито?!·, бв/плодив прнн.
ннт. — продуктивност, nлтдтвcτтcτ. производв-
телаост
НЕПРОДЪЛЖИТЕЛЕН - вж. кратък 1. аaαн.
—ЕПАОДЪИЖМАНЙ—О - еж. кратко 1. знаа.
НЕПРО—ИВРНн 1. вж. непрогледен 1. знае.;
2. вж. непрозрачен 1. знаа.
—ЕПАОЗОрИиВ - 1. вж. непроницателен 1. е
2. знае.;
2. еж. недалновиден
—ЕПАОЗОАИИВОСТ - вж. недалновлиност
НЕПРОЗРАЧЕН - 1. КтСтв нн оившвoоa санолеоа-
тн, поради конто шинз него не м—.н да се вежда.
Непрозрачни кpuеαелu. Непрозрачни анлз.
—	авπаозиавн, непроницаем, непрогледен рядко
ннт. —> прозрачен, шр—змреа, шивocцα-м
2.	еж. мътен 1. в 2. анaн.;
3.	орен·, еж. тавн 2. зааа.
—ЕПАОИЗЕОДМТЕЛЕ— - еж. непродуктивен
1.	знан.
НЕПАОМЗЕОДМТЕЙ—ОСТ - вж. непродуктив¬
но?. 1. аaαн.
—ЕПАОМЗНЕСЕН - вж. неuвавеен 1. аннн.
—ЕПАОК—ПСА—И— рззз. неодорр, - вж. бв/дел-

ник 1. зана.
НЕПРОМЕНЕН - Койт— нн - оитеeaмл, иам-ac—
β—ρΗ, cсoτвсии-τт, cъшaтcττI см, който сн е аI-
лезва ΌIоъc. кекевто - бил. Само очите й се ос¬
танали непроменени. Лицето му е непроменено,
Оmношннuнαр м— към теб е н-променено.
—	неиамкнкн, съя<ият>
мнт. — променен, мамйнea. виpтeамeaeн, оинтеиaз-a
НЕПРОМЕНИМ - вж. постоянен 3. аaαa.
—ЕПР—МЕНЛМЕ - 1. еж. постоянен 3. м 4. зана.;
2.	вж. траен '. знач.
—ЕПаО—ЕНЛМЕОСТ - еж. постоянство
—ЕПРОМЕ—ЯЕМ ннuж. - вж. постоянен 3. зята.
НЕПРОМОКАЕМ - ОТскн. зс ди-хн, плат - ктйтт
нн ливпycоI вора, влапа, орнз ктйтт ае оивaяквα
втaa. влапа. Непромокаема мушама, Непромо¬
каемо обленло.
—	непропусклив
—епр—мъивен поза, - еж. неuaрвевн 1. знае.
НЕПРОНИЦАЕМ - 1 . вж. непрогледен 1. зясн.;
2. вж. непрозрачен 1. знан.
—ЕПРО—МЦАИЕЛЕ— - 1. Кейто - есшня то сот-
етТавотта да иaаеeиa cъшнвеτoa аа нещата. Един
дзн ще се чудиш., че си рлл таке непроницате¬
лен·. Нлπpcнuцaτ-лоо рлш-нил.
—	aвпрдвдрлне
мнт. — проницателен, оивзвилcа. оитacоaта-o
2.	КоСто не аαбнлсзвa, ен --—авя aйшт cоиcτт зер
вeищoмс вир нн янщатн. Как съм могъл де ръда
толкова непроницателен л де не зерзлежа, че
тя ме обиче,
—	ненаблюдателен, нипрозорлив
мнт. —> проницателен, оитaиоaтв-a. ин6люднτнл-a.
оивзвилcв
НЕПРОПОРЦИОНАЛЕН книж, - в.. аеeърмзме-
авн
—ЕПРОПОАЦМО—ЛЛ—ОСТ книж. - вж. неи-
амзмврноeг 1. зянн.
—епр—свЕте— ооет:. - 1. еж. тъмвн 1. знач.;
2. в.. тъжен 3. аaαн.
НЕПРОСВЕТЕН - вж. необразован 1. знаа.
—ЕПР—СВЕТЕ—ОСТ - вж. нввкжвство
—ЕПР—СТИ— - К-йт- нн етдн ре Теде пивcτнo.
извсина, т^авран. Пcелд-оu-τc му е непрости¬
мо, Н-простлмз глупост. Непростим лрях.
—	непростителен ниuж.. нилзвиним, неизвини¬
телен
—ЕПРОСТМТЕЛЕ— книж. - еж. непростим
НЕПР—УЧЕН - 1. вж. нвизслвдвмн;
2. вж. нвпровкавн 1. аaαa.
—ЕПРОФЕСМОНАЛЕ— - 1. вж. любнтвлекн 1. е
2. заан.;
2. еж. некомпетентен 2. зянн.
—ЕПР—ФЕСМОНАЛИЗЪМ - еж. некомпетент¬
ност 2. зана.
НЕПРОФЕСИОНАЛИСТ -1 . вж. любител 2. зана.;
2. аж. дилетант
—ЕПр—ФЕСМО—АЛ—ОСТ рядко - вж. некомпе¬
тентност 2. аеαн.	‘
НЕПРОХОДИМ - в.. недостъпен 1. знан.
—ЕПРОЯВЕ— - К-йт- съществува само оaτт cьа-
евжaвoo и η^ тои-aн—нaи вбсовятнлства може
да ан оитяви, к-йто з ощн а- ан - пивявмл. изявил.
Н-прояв-на дарба, Н-прояе-ни чувства, Ннпро-
рвенa туберкулоза, Н-прояв-н— способности.
—	скрит, нвизявин, поτвнаиаъен ннuж., латен¬
тен ннuж.
мнт. —> проявен, изявен
НЕПРЯК-1 . в.. заобиколен 1. зана.;
2. вж. косвен 1. м 2. зята.
—ЕПЧБЛМКУЕА— - Зс ониπa. деовениτ и пор. -
ктйтт нн - TΌо-ΗIτao. който - в иeотоcc. Непуб¬
ликуван— мемоари. Н-публикуване студия:.
—	нвдτпвемгаа,нви/дадин, необнαаддвαн
мнт. —> публикуван, отпечатан, мapндea. тToaитaанo
—ЕПЧКМеъМ жарг:. - еж. равнодушни 2. зана.
НЕПЪЛЕН - 1. К-йт- ан обхваща вля не пиндoταcя
вcинов ло -ap-a въоиве, е -арена оТенсо. Н-оълни
данни. Непълно описание. Непълно uзеледαaие.
—	нвиачврпатвлен, частичин, фрагментарен
книж.
ант. —> пълен, цс—вoτ—a. ианeипнτe—-a. аoнт6хаaτ-o.
стеторсано
2.	Кейто сме нсоαоам првимцв, тπинaмa-нмс а прояве¬
те ом. Непълна свобода. Непълна власа·. Н-оълна
Яuнmзαуpa.
—	ограничен, частичен
мнт. —* пълен, o-тπиaacннa. абсолютна, Т-зуаетв-а
3.	вж. частичен 1. знан.
—ЕПЪЛНОВРЪСТЕ— ниuж. рядко - еж. малоле¬
тен
НЕПЪЛНОКРЪВЕН - За р-Сотат, oъш-cτаceaac-
- който не е достатъчно aоτив-a. жcаaйн. Неоъл-
нокръвзн живот. Нлоълнокръвна дейност,
—	анемичен орн., книж,
ннт. —> пълнокръвен
НЕПЪЛНОЛЕТЕН - вж. малолетен
НЕПЪЛНОПР—BE— книж, - вж. неравноправен
НЕПЪЛНОТА - cΡлнu·. мн. вж. празнота 1. заан.
НЕПЪЛНОЦЕНЕН -вж. мαъдaкнкн 1. заан.
НЕПЪЛНОЦЕННОСТ - еж. малоценност
НЕРАБОАЕ— - 1. в.. почивен 1. заан.;
2. рядко вж. ленив 1. заан.
НЕРАБОТОСПОСОБЕН - КоСто не мт.н да ^60-
τμ, тбиоa· nвиaдc Tтлecτ. инва—срнтсо, вьзркео
с др. След тежко ор-каранета ролест се чув¬
ства инpaбcmоеπcеcΡеи.
—	нетрудоспособен, нефелин дuех.
мнт. — работоспособен, τивдтcπтcв6нo
ВЕРААСЕ - 1. еж. грапав 1. знан.;
2.	вж. хълмист;
3.	вж. неравномерен 1. м 2. зана.;
4.	вж. неравностоен 1. аaαн.
НЕРАВЕНСТВО - Раз—сее- а πиacaoa мае cевш-c-
теото на различни групи лица. Социално нера-
а-нстео.
—	неравнопоставеност, неравноправни, нерав¬
ноправно?! книж.
мнт. — равенство, иaвaврвcτIвнaтcτ. иαcoвриαая-
—ЕРАВН—ДЧШЕН - еж. вαинτерв?двмн 1. знан.
НЕРАС—оМеРЕ— - 1. Касто не н eднIоeв иIвcяоъ-
рн. Неравномерен ш-в. Неравномерен пласт Роя,
—	неравен, нееднакъв
мнт. —> равномерен, иаа-и
2. Ктйтт ан става е -дянквн бързина. Неравномерен
пулс. Неравномерно дишане. Неравномерно раз¬
витие.
—	неравен, неритмичен
ннт. —> равномерен, отмерна, ленено, ияτеяa-a
—ЕРАВНОПОСТАВЕН—СТ - в.. неравенство
НЕРАВНОПРАВЕН - Който aяеa равни пиIаI а
-^0-, който он сн ов-зва а воснки оиIca· Нерае-
а
327

поправен чcван. Неравноправни народ—·.
—	авnълндnааβвн книж,
мнт. —> равноправен, пълн-правно
—ЕА—ЕН—ПА—ВМЕ - вж. неравенство
—ЕААВ——ПААВНОСА ннuж. - вж. нваαвенcτвд
—ЕААВ—ОСА - вж. грапавина 1. и 2. знач.
—ЕААЕНОСА—Н— - 1. К-йт- сн иaa-cчIca знаес-
телно от ктейотватс ае от друг. Неравностойн—
пеcmuαиuиu. Неравностойна борба.
—	неравен
ант. —> равностоен
2.	Който по количество, размер, стойност в др. не е
Иaвне от -тотш—аме ок pивπ. Н-езвоcсmc-н ор-
м-н. Н-езвиcеτcйиз външна търговия,
—	невквикнлинтен книж:.
ант. —> равностоен, -овeаaл-ao-a
—ЕА—ДОСТ оонт, ~ 1. вж. тъга 1. зона.;
2. вж. мъка 2. зова.
НЕРАДОСТЕН - сж. тъжин 1. е 3. аoaе.
—ЕАЛЗБМСАЕМ книж. - 1. еж. неразрушим;
2. пренз еж. непобедим 1. знаа.
НЕААЗБМА—ЕМ - 1. К-йто не н ясно ло смисъл,
значение. Тн говореха не някакъв неразриралм
език.. Неразбираеми думи:.
—	непонятен, нерн/еран
ант. —» разбираем, лтoсτ-o, сc—н
2.	Койао не сн еваа, --аквя, схваща --6рн. Неразри-
рз-м шепот. Н-разРираеми звуци. Неразбира¬
еми -uеuu.
—	неясен, смътен, недоловим, непонятен, невня-
гин поет.
мнт. — ясен, иaзTииaне, nтaсτ—a. аисτeи
3.	а.. необясним
—ЕА—ЗБНАЛТНЛСТЕ— - Серсвза— ритτuатиннuя
в тещсваинтв м-ж-в хорс, евшее оа ή-μηο·.—
ееоеневн, нс—вчин аа иaа-uнoc ен—acс, cхвaшa-
нея пт -трен вьорвс. Дъщеря лм, поради нерез-
Ρupзmелсmер с род—о-лиа- си. напусна бащи¬
ната си къща. Неразбирателство между поли¬
тици оо някакъв орорлем,
—	несъгласие, разногласие, рн/номислин, раз¬
нобой книж,. авcговдр поза,, аеиоаαзсмваее
cΡuнu. мн,, ирязги, търканея разз, рааноевн-
чии орен, книж. неeъооα диал,
ннт. — разбирателство, oъπ-acuΉ. cπтвти. нрсот-
еecлcΉ, хαимвиcс
//разбирателство, оъолаосе, ктиоеаоео
V хeи-еeи разз,
НЕАЛЗБИААЩ - вж. недоумяващ
—ЕА—ЗБОАМЯ ра-г. - вж. ев/ридии 1. и 2. знаа.
—ЕАЛЗБА—Н - 1. вж. нвразбиаавм 1. зянн.;
2. еж. неcодвдаеuв
НЕААЗБЧЛЕН - прен:. еж. аеаавкаиτ
ННААЗВМТ 1. Зс трови оа нтвйо. жeввτнт. птице -
който нн функционера, ае се е развие вам се - иа-
Итpм-. лорарм това не ае се използва сля лтрсрм
-рсои оиcнcaм. На змията единият бял дроб н не¬
развит, Н-развити крайници, Н-разв-ти нpuхл·
—	недоразвит, закърнял
2.	Ктйтт а— е cзяаΉ0. оивсаΉa cацслт. Н-ра-вити за¬
ложби. Неразвите сюжетна линия.
—	нерαаоканατ
ант. —> развит, иaaπсииaτ
3.	К-йт- ое е язлежΉΟ. uасcaΉa. пр—уаео изцяло. Не¬
развита тема·. Неразвита теория.
—	авразаαбдτен
ант. — развит, иaaиaTвτΉH
4.	еж. неоформен 2. знан.;
5.	вж. изостанал
НЕААЕГ—ДА— - еж. нвaαaкри!
—ЕРАЗГ—Е—РЛНС - 1 . вж. необщителен 1. зека.;
2. еж. мълчалив 1. зана.
НЕР—ЕГ—Е—АИМСОСТ - вж. ниобшитвлност 1.
аaне.
НЕР—ЕГОВОАЧМВ - 1. вж. необщителен 1. зянн.;
2. еж. мълчалив 1. анαе.
НЕААЗГОЕОРИМВ—СТ - еж. ^общителност 1.
заан.
—ЕРАЗГЪА—НТ - еж. неаαзжнτ 2. знае.
НЕР—ЗДЕЛЕН-1 . Ктйтт не се отделя, ое се отлъч¬
ва от нсотπт мас нeшв. Неразделни πеuрm-лн.
Кучето е илpззЯехео другар на човека.
—	аедτлкееа, аваазлкчва оола:.
2.	К-йт- нн може да с— възрияΉмα. иaагл-жДI отделно
от нещо, ктйтт веаапе ан вeаоииΉмa като —рван—
цяло с нещо ррепт. България н оеpзздехоз част
от Европа.
—	неделим, нермзриввн, неразделим, неотделим,
неоτgеъен, неразлъчен ncнm.. неотлъчен рядко
3.	вж. постоянен 1. знае.
НЕРАЗДЕЛИМ - вж. ннра/делен 2. аaaн.
—ЕРАЗ—АМА - К-йто - тотнаа- неизвестна, cоииτ.
Н-еaзнеuτз тайна. Неразкриоо пp-сmьпл-иле.
—	неоткрит, неаαзоадаа, нермабулин прзн,
ннт. — разкрит, открит, иIзπaдαo, иIаеyлeн
—ЕА—ЕКЪСВАЕ— книж, рядко - вж. нвамзанввн
1.	зине.
НЕРАЗЛЪЧЕН поет. - аж. нирм/дилен 1. е 2. зачч.
НЕРАЗПОЛОЖЕН - 1. К-йто е в лошо настрт-аее.
Дн-с шефът е нещо неразположен, не му се при¬
казва.
—	кисел орнн, рззг.. вкиснат прен. разз.
2.	вж. болен 2. знач.
V ае н на себе о— разг,, не - вес форме разг, cнeи-
щΉo (снсрня) му н кефът рз-з,, саетсо му - киив
разг. черен му н саеоео разз., πΉ—· свят му сн
вежда черно разз. кем 1. зека.
—ЕААЗААБОТЕ— - 1 . вж. необработен 1. аеaе.;
2. сж. неаазвнτ 3. аене.
—ЕА—ЗАЕДЕ— - вж. гъст 2. анαн.
НЕРАЗРЕШЕН - 1. вж. непозволен;
2. а.. ниришен
НЕААЗАИЕЕН - 1. КтСтв не може дт бере иaаΉДи-
нйи, иIанъcaе, γaeщтдΉH. Н-резриена връзка.
—	нврαзкк?βαвм книж. рядко
2. вж. ниразиелин 2. знач.
—ЕА—ЗАУШММ - К-йт- ое мож- да се иaзиγщe.
Неразрушима нp-πcсm. Неразрушимо единство,
—	нерушим, нвра/биваим книж:.
—ЕА—ЗСЪБЛЕИЕН - еж. облечен
неразсъдимс книж, - вж. безаαз?ъдеа 1. анaн.
—ЕАЛЗСЪНЕ— - еж. сънен 1. анне.
—ЕА—ЗТРЕБЕН - Ктйтт н— - ртрр-реа, не е р—етс-
аеа в иep. Неразор-рзна меса, НеразтреРзна
стая. НеразореРзно легло.
—	нвдермвеа, неприбран, рαв!срвн разз, раз¬
хвърлян, неразчистен
ант. —> разтребен, воиac-o. прибран, иIзеcco—o
—ЕАНЗТЪИКЧвЛ— - еж. необяснен
НЕРАЗУМЕН - 1 . вж. безразсъден 1. е 2. зина.;
2. а.. нерационален
—ЕА—зЧмН— - вж. безаαз?кднд
328

—ЕРЛЗЧМ—ОСА -вж. бв/рнзсъдетко 1. аaαн.
НЕРАЗЧИСТЕН - вж. нвра/требен
НЕРЛЗЯС—ЕН - вж. необяснен
—ЕРМЦИО—АЛЕН - КоСто е— - ceвеиaаeе а оиI-
амеантн оценка иа деСстасте—η-τοτη, с лвставеоа
цнл е анйаото лтстмпане. Н-рационално използ¬
ван- не еp-Ясmβa. Н-paцuонзхнu разходи.
—	нврαвбмен, нецелесъобразен, нрaauднaлен
книж. рядко
мнт. —> разумен, ИIцивaα--a. цeлeceвеиaзeе
НЕРВ - орен:, рззг. аж. живиц
НЕРВЕН - 1. вж. рαвирαзаиτвлеа;
2. еж. неспокоен 1. аaaa.
ОЕАВМР.ММ -1 . вж. дразня 1. знан.;
2. еж. ядосвам
—ЕАЕНАММ СЕ - 1. вж. дразня ск;
2.	в.. гннкя ск;
3.	еж. aaзоневявαм св
—ЕРЕНРА— - еж. ядосан
ВЕРВНО—С- 1. еж. възбуда 1. знае.;
2.	вж. неαзιдаαниττ!лнoдτ
НЕРВОЕН— рззз, ирон:. - вж. раздрαзаu!въвн
НЕРЕОЗ—ОСТ разз. ирон:. - вж. раздразнителност
НЕРЕАЛЕН - 1. КоСто нн ceшΉcτвввa и-a-oв. ан
сеств—оствк нн фактите от д-Ccτвcτ-лaтoτΌa·
ОΡрαеuumл о-чалби на фирмата се оеpеехоu.
Нереални научни пpuucсн.
—	недействителен, виртуален орен·, ннuж.
ант. —> истински, ИΉΒΛ-o. р-Сеовсте-еа
2.	еж. въображаем;
3.	в.. намислен 2. зана.;
4.	вж. неосъществим
НЕРЕНЛМЕИААН книж, - вж. авдcкшеcτвка
НЕРЕАЛИСТИЧЕН - 1. Който не тoгтаaис ан
днйетвмтн—н—етта (-ескн-веят зн хcaедΉoτвΉoα
лcτΉИaτBИa). Образът не героя е ннpеехuсmuчнн.
Наp-aлuсτuчоc изорраж-н-з на живота.
—	неправдоподобен
мнт, — реалистичен, прае-опоробеи
2. вж. неосъществим
НЕРЕГУЛЯРЕН книж, ннжел. - еж. нередовен 1.
знае.
ОЕРЕЕЕНн1. вж. нвправuъвн 2. зоне.;
2. ре-ш, вж. знесправедлив 2. аaaн.
—ЕрЕДНОСТ - 1. Прояат, която еaиcщвea уеовно-
в—н и-д. товн-арт е др. Майсторът проверява¬
ше керела и мърмореше сърдито, ако откр—з-
ш- някоя нередност, Шефът се сърди за всяка
най-малка неpеднcеm.
—	нередовност, ненвnaaвaдcτ рззз,
2.	еж. нарушение 1. зотч.;
3.	вж. аномалия
НЕРЕДОВЕН - 1. Ктйтт ое 00-04, ое сн иавъищаa
пв постоянен, пр-довр-те—о- тоиΉД-л-н ийР. Нн-
pадcβиu достеак^и:. Н-p-дcеоc снабдяване със
стоки·. Нередовно изплащане не помощи.
—	нврнтмичвн, непостоянен, нерегулярен ниuж.
н-жнл.
мнт. —> редовен, ccoτΉеΉ0, cccτΉеIτме-a. ИΉΠBЛЯИΉΟ.
ИCτемaΉa
2.	К-йт- ан мзвeищвa иΉaтвoт aΉшт. Нередовен кли-
ннт, Н-р-довен пcе-τumел не кафене. Н-рлЯо-
в-н чиаетнл на библиотека,	"
—	непостоянен,случаен
ант. —> редовен, лтcτвяaΉo. неизменно, вечен
3.	в.. неизправен 1. в 2. заеч.;
4. рззл. еж. дефектен
—ЕРЕДОВ—ОСА - 1 . еж. ннизправноет 1. знан.;
2. аж. нередност 1. зана.
—ЕАЕЗУйТлАЕН - 1. вж. неефективен;
2. еж. евзавзулτατеа 2. зана.
НЕАЕЗУЙТ—АНОСТ - вж. неефективност
ННАНЙИГМОЗЕ— - КоСто н— вярва а Бог, к-йт-
а- лиuнαp-й.м кем ocотс иΉлcπмя. Н-религиозен
млад-ж. Нерелигиозно семейство.
—	безбожен, нивярвня, невврсюш ниuж, бе/ве-
рен остер.
ант. — религиозен, 0160.-0, aсивIщ
НЕАЕ———ИРН— - еж. долнопробен 1. аaaa.
НЕРЕНТАБИЛЕН - К-йто не ата— дтстатъаав дв-
ход, нн дава двстатъаат п-а-аба. Нерентабилно
производство. Нерентабилно предприятие. Н--
pаоτзΡ—хлн отрасъл,
—	недоходен, ^доходоносен
мнт. — рентабилен, доходен, оиuхвaвaвoйa. дохо¬
доносен
НЕРЕШЕН - КоСто нн е поевав— тτπтвти. иΉщ-au-·
Нерешено дело, Нерешен спор. Н-рзш-н проб¬
лем:.
—	неразрешен, висящ 0.-.,. неуреден
ант. — решен, разрешен, вреден
НЕРЕШИТЕЛЕН - 1 . вж. колеблив 1. заан.;
2. вж. страхлив 2. заан.
НЕРЕШМАЕЛ—ОСА - 1. вж. колебании 1. заан.;
2. вж. малодушии
НЕРИТМИЧЕН-1. еж. неравномерен 2. заан.;
2. вж. нередовен 1. аaαе·
—ЕР—ДЕ— рядко - еж. чуждестранен 1. знан.
—ер—диие диел, - еж. безплоден 1. м 2. зотч.
—ЕА—НЙИВ - Ктйтт нн се итac. троши. Н-ронл-ез
почва. Неронлив хляб,
—	нитрошлив
мнт. —> ронлив, трошеве
НЕРЧТМ—ИА—Н книж. - вж. нвдпuτвн 1. зана.
НЕРУШИМ - вж. неразрушим
НЕРЯДКО - вж. често
НЕСЛМОБНАЕ— -вж. неоригиналнн 1. знан.
НЕСАМОСТОЯТЕЛЕН - вж. завесим 1. знан.
НЕСЛМОСТОЯТЕЛН—СТ - вж. зависимост
1.	знае.
—ЕСЛМОЧВЕРЕН - вж. колеблив 1. знае.
—ЕСЛ—ТИМЕНАНЛЕН книж. - еж. бвзесβeгввa
3.	зина.
—ЕСБЪДЕ— оола, - а.. неосъществим
НЕСБЪДНАТ понт, - еж. неосъществен
—ЕСВаНе— - еж. суров 1. аaαн.
НЕСВЕДУЩ нuuж. - еж. некомпетентен 1. заан.
ОЕСВЕСТ-Н -1 . вж. безпаметен 1. знан.;
2. в.. объркан 1. знан.
НЕСЕМК—АЛ - К-йт- няма оавск за а-щв. Тютю¬
нът е силен и мож- де отрови о-ееuнозхuя чо¬
век. Нлевuннело на труд момче,
—	непревикннл, ненмвикннл, нвпрнуеен
мнт. —> свикнал, оиcвeоaaл, а-викнае, оиявнΉa
НЕСВОЕВРЕМЕНЕН - еж. ненавременен 1. зана.
ОЕСВОЙ -1. еж. чужд 2. м 3. заан.;
2.	в.. безпаметен 1. зине.;
3.	в.. объркан 1. зина.
—ЕСВ—ЙСАЕЕ— - вж. нкχмракτвреа
—ЕСЕЪРЕА— - 1. Зс мсслс, реа, иaаoвати е лор. -
ктйтт - лeщΉa от отc—-aвcaτ-лaвcτ. въτиΉщaa
лтπeоa, ясн-та. Разказът му е доста несвързан,
а
329

Нневьезaиu мисли. Н-свързани думи.
—	объркан прнн., забъркан орнн, /аплвтвн орнн:.
мнт. —> свързан
2.	Който е зъставен от остаснати една от •зарса части.
Отвътре се чу някакъв несвързан говор.
—	откъслечен, откъснат
НЕСВЪРШЕН - еж. незавършен 1. аенн.
НЕСЕЯСТ - вж. еезсъанмнив
НЕСГ—В—А оола.. - вж. нвраαбнаατел?τво
ННСГ—ВОРН— - еж. ра/единнн
ННСГ—В—РЛИВ разз, - вж. несговорчив
ОНСГОВ—Р—ОСТ - аж. рааедннвнии 2. зана.
НЕСГ—С—РЧМЕ - Ктйтт не е склонен да се иaзеu-
иα, стоваря, ρογι.ρκ е другите. Н- знам как ще се
ра-р-ра с тази несговорчива жена. Несговорчив
човек и-л-зе.
—	неразбран, нкcодворлнβ разз,, конфликтен,
серт рззг, чвпмт орзн, ра-г., ръбат орен, резг,
тереенв рззз,
ант. ——> сговорчив, иIaTиIи, cπтeтиaма, бйзктефлиоmΉн
V остър оαеьк рззг., нтcτнлcа орех рз-г,, киcвт
дърво разз, рев л-тел резг.
НЕСГОДА — 1 . еж. неудобство 1. знае.;
2.	Обикн, мн. еж. лишение;
3.	еж. .вда 2. знае.
НЕСГ—ДЕ— рззг. - вж. неблагоприятен 1. знан.
—ЕСДЪРЖА— - 1. За е-в-к - кеСто буйно иΉaoииa
ос вcмнот, нн е cдьидви в еувстсата се. Какъвто
е несдържан, не знам как ще реагира. Той е мно¬
го н-сдържан,
—	невъздържан, аеоесαима, бувн, експанзивен
ниuж., импулсивин кнлж:.
ант. —> сдържан, спокоен, китτък, тях
2.	К-йто - много силен и нн маже да сн пвларен,
слрй. Несдържан лорα. Н-сдържани излияния,
Несдържан смях..
—	нвдеуздан, невъздържан, неукротим, бсен,
неоелмдян, див орзн.
ннт. —> сдържан, cовотeн. оивτъо
ОЕСДЪаЖл—ОСТ - Качество вам риcсаa иа чо¬
век, който буйно ИΉIΠИИI ок вcиaот. Заради
твоята н-сдържаност щяхме да се скарам- с
партньорите си,
—	невъздържаност, аедеу/иαад?τ, експанаив-
ност книж,, нмnулeнβнд?! нuuж.
мнт. —> сдържаност, аeадeидIHтеo
НЕСЕБИЧНОСТ книж, - еж. αаτрунαъм
ОЕСЕРИО—ЕНн 1. еж. лекомислен 1. аиaн.;
2.	вж. авααдълбочеа 1. в 2. заан.;
3.	еж. маловажен 1. aнaн.
ОЕСЕРИО—ИО - 1. еж. повърхностно 1. знач.;
2. ож. формално 2. анaн.
—ЕСЕаМоЗНОСТ - еж. лекомислие
—ЕСЕИНО оола, - еж. нваαбвлеаαно
НЕСИГУРЕН - 1. Ктйтт не вдъхва роснрин, еа ктй¬
тт ее може дс ан иааеcτа. Несигурен съюзник, Не¬
сигурна работа. Несигурна охрена.
—	ненадежден, съмнителен, неблагонадежден
ант. —> сигурен, серни, отр—жд—а, Т-аптааде.ден
2.	Ктйтт оим- влаоотст вее - cвeиаaе с тоасатст. Н--
сизурн— рътища. Н-сигурно скривалище. Неси¬
гурно място.
—	опасен, авнмдвжиеа, аеаашн!ва
ант. сигурен, безоосена, защитен
3.	Ктйтт ан еъмаява в aΉшт. който ое е уТ-ден в
анщо. Н-еuгуp-о съм в избора си, Той е ннеuгу-
р-н а успеха не начинен-ето си,
—	нвбвврва
мнт. —> сигурен, уверен, убеден
4.	КтСтв отре-жв от ceенΉиcΉ. о— н оаоелот сигурен.
Несигурна победа. Несигурни доказателства.
Несигурен резултат,
—	спорен’, съмнителен, оспорим
ант. — безспорен, сигурен, o-cъеoни. Тезсъмона,
ΟΉTCовиuе,ясна
// К-йто н възмвдив де не 0010—, да нн е— вceшΉCτ-
ая. Успехът е и-еuгуp-н. Бз-мaо-mc на нзолта
е несигурно,
—	съмнителнн, проблематичен
ант. —> сигурен, е-зcовиΉa
5.	еж. колеблив 2. аaαн.
НЕСММЕАРИИЕ— - еж. нвсъразмерин
—ЕСММЕИРМЧ—ОСТ -вж. неeкрмамкрндcτ 1. аaвa.
ОЕСИМПАТМЧЕ— - вж. неприятен 2. знаа.
НЕСИ—ХА——ЕН - вж. невиноваеменвн
ОЕСИСИЕМЕН - 1. вж. безслстимин;
2. вж. стихиен 1. анaн.
ОЕСМСТЕ—Н— - вж. бе/снетимно
НЕСИСТЕ—Н—СТ - 1. а.. бвзсиствмност;
2. вж. егихнйноет 1. аaαн.
НЕСКЙОНММ книж. рядко - еж. непреклонен
1.	анaa.
НЕСКОНЧАЕМ книж. - вж. ееакрнвн 2. зана.
НЕСК——Ч—Е—— книж, - еж. безкрайно 1. знан.
—ЕСК—НИНЕ—ОСТ книж. - вж. безкрайност
2.	aеαе.
НЕСК—ПОСЛ— рз-г. - 1. вж. неиздържан;
2. еж. неуреден
НЕСК—П—СЕ— разз. - 1. вж. неиздържан;
2. вж. неуреден
—ЕСК—ПОС—МК рз-г. н-одобр. - еж. мърляч
НЕСКАИТ - еж. яеин 2. м 3. знае.
—ЕСКРМА— - еж. явно 2. знаа.
—ЕСКР—МЕО - еж. нахален 2. знач.
—ЕСЙЕГ——Л - еж. неулнгнмл 1. aнaе.
—ЕСЙ—ВО—ХОИИИВ книж. - е.. мълчалив
1.	знан.
ОЕСИ—Г— диал. - в.. нкрнзбирнтвлетко
—ЕСЙ—ЖЕ— - вж. прост 1. е 3. aaaa.
ОЕСЙ—ЖНОСТ - еж. влемеаτарад?!
НЕСЛ—МММ ннuж. - еж. непобедим 1. зана.
НЕСЛУЖЕБЕН - еж. н/вънслужебвн
НЕСМЕЛ - вж. страхлив 2. анαa.
ОЕСМЕЛ—СИ - еж. малодушни
НЕСМЕТЕН кннж. - вж. безброен
НЕСММСЛЕН - вж. бв/емнслин 1. в 2. анне.
—ЕСМУТММ рядко - еж. хладнокръвен
НЕСМУЩАВАН - вж. необезпокояван
ОЕС——СЕН - вж. непоносим 2. заан.
—ЕС——СО—СТ - вж. непоносимост 1. заан.
НЕСОЛИДЕН - еж. нестабилен 1. зянн.
НЕСП—3Е——Е - ПивсвI, при която ае се cоaаcI
нещо yoτIaвв-ив. прието. Н-еna-взн- нз дuеиun-
линате. Неспазване на доееиuр рнд, Нлспз-ван-
на зеноне.. Н-спазван- на деденате думе.
—	нарушении, нарушаване, престъпване, неам-
чнтани
ннт. — спазване, събею-еванн
—ЕСПЕЦМНЙМСИ - вж. днлегмнт
НЕСПЕЦИФИЧЕН - еж. нвχαаакτвава
ОЕСПНАЕ— розо, - еж. непрестанен
НЕСПИРНО пола, - еж. непрестанно
330

НЕСПЛ—ИЕ— - еж. разединен
—ЕСПЙОИЕ——СТ - еж. разединение 2. аaαн.
НЕСПОКОЕН - 1. К-йт- е а съотвяосе не o-иаaт
нтюр-женсе сля а коСто се Ηγβοοβτ иIли—.ΉимΉ.
Защо си днес τалнcвa uеепононн? Не.сnрноло па¬
циент, Говореше с н-еπоно-н ллес.
—	нервин, възбуден, напрегнат
мнт. — спокоен, ттоесаат, анавррнонат
2.	К-йт- яаояτвa еΉзлтоеCcτвв. който - обхванат от
τи-ввгα· Хората се неспокойни за бъдещето си:
Н-сnонc-u слушам ное—нитз -е щеоит- оа нз-
αcЯиенлнαc. Чекам иееπонреи завръщан-ао на
Яниеαa.
—	бизпокоин, тревожен, разτрввджва, оееапдкд-
вн, притеснен
ант. —► хладнокръвен, соткт-и, 0ΉвeзмеΌcе. ензтре-
юнтея, бнзcoиacτeн
// безгрижен, TΉЗoи-втжΉo
3.	еж. смутИн;
4.	орен, вж. бунтовен 3. знач.
НЕСПОКОЙСТВИЕ-1 . вж. безпокойство 1. аннa.;
2. еж. вълнение 1. зана.
НЕСПОКОЙСТВО - вж. безпокойство 1. зята.
НЕСПОЛУКА - вж. неуспех
ОЕСПОЛУИЛИЕ - 1. еж. нвуспишин;
2. еж. неподходящ 1. зачч.
НЕСПОРЕН-1 . вж. непродуктивен 1. анaн.;
2. вж. ееарезулгмтен 2. зана.
ОЕСПОСС)—ЕН — 1. еж. негоден 1. знсч.;
2. еж. еиздарин 1. зана.
—ЕСП—СОБ—ОСТ - 1. Липса на аъзмвжавст анще
дт ое aaоиaвм. Примирих сн с ннепоеоΡносττa
сл да яздя №4, НнспоеоΡиоеm да сз радва не
живота.
—	невъзможност
2. еж. негодност 1. зана.
—ЕСПАЛВЕДЛИВ - 1 . Ктйтт се рек-а-дс вт пиΉay-
бнжденмя в не птстьова ceвбиaант правдата вес
кан-отеата я оивявcτΉ на нсотπт. Н-спрзв-Ялие
съдия, Несправедлив учител.
—	необектленн, пристрастин
мнт. — справедлив, тT-оτма-a. безпристрастна
2. Ктйтт aaиyщaβa сзсаканомятн за аррта-рематст.
Несправедливо обаинннин. Н-спрае-дл-во нака¬
зани-,
—	незаслужен, неоснователен, нереден рззш.
ант. — справедлив, звoлвжΉa. тоотват—леа
—ЕСПРАВЕДЙМВ—СТ - Каеесоат или юитявa. юрм
която ае нaиcщaвa cnинв-д-cвтcτΌΗ· Трябва дз с-
рорим срещу о-еπpaβ-длuеоеmuτ- в аози еврα.
Н- можем да оставим олсnpaеедхuеоеττз де
тържествува.
—	неправда ниuж., кривда нар. пола,
ант. —> справедливост, оиaaдa
—ЕСПРЕТ—АТ - Ктйтв - с а-впае-нн външна аир.
Майка му искаше де л орлеч-н добрз л се ядос¬
ваше, когато ло виждаше н-спр-анат. Това
момиче е винаги несоретнатр.
—	неe!нонаτ, развлечен еззз,, повлечен разг.
рззш, рмздърпнн резР:, рн/мъкннт разз., неп¬
рибран разз,
мнт. —» спретнат, стегнат, оия6иIa
—ЕСРМС—ММ - 1. КоСто - напълно различен от
друг е юееΉддв им а- може дт ан авррао— cиaанe-
нме, тепотасака. Това се н-сравними неща, Н-с-
равним— величини.
—	нвeкпд?ταβим, нн?ки/мернм
ннт. —> сравним, ceовcτaаcе. cъязм-иям
2.	вж. би/примерин;
3.	еж. ненадминат
НЕСАЕСА— - еж. рошав 1. заан.
—ЕСРЕАА поза, - в.. нещастие 1. м 2. зана.
—ЕСРЕТЕ— понт, - еж. нещастен 1. аннч.
—ЕСАЕТНИК понт.. - вж. нещастник 1. зята.
НЕСРЪЧЕН - 1. КоСто не раТате, нн Торавм веΉлт
и ловко а ръцете ае. РеРотникът е толкова нес-
ръчнн, чл поеmорнно изтървава инструменти-
0-, Н-сръчне шuвaчне.
—	неумел, ^ηρ^ιη^ неловък, непохвмтвн,
схванат орен·, разг,, вързан орнн, разл.
мнт. — сръчен, смел, изкусен, лтaък. похватен
2. При отCΌT нн сн пивсвсaa yм-им-. лтаотcτ. Несръч¬
ни дα—жннuр. Несръчно подаване не топка. Нес¬
ръчен удар. Несръчно рязан- на зеленчуци.
—	неловък, непохватен
ант. —> сръчен, лтвeо, лъиoaа. чевръст, майсторски,
похватен
V а две —нас ръце разз, аeизIa (схвааат) в ръце·—
рз-л,, анвак о дает— ръцерезл., има рее л—аи ръце
рз-з,, пречат му я рвет- рецнразг. кем 1. зана.
НЕСАЪЧН—СТ - Лепта ок yе-oм- орм иавeищ-
вкоетв ас нещо. Н-сръчностте му предизвика
смях:.
—	неумилост, непохватно?!, неловко?!
ант. —> сръчност, ве—лтcτ. лтвктoτ. отхватотот
НЕСТАБИЛЕН - 1. Ктйтт не н двсоаоъаот аaиaв.
язaиeжляв, усттСама нн сслват съзреСлта-е.
Нестабилна пcсmpрйнз. Н-стаР-лен клон, Н-с-
оарилни подпори, Нестабилна олреЯе.
—	неустойчив, нездрав, ела., нвиздръжлив, не¬
солиден, паянтов резг, мфиф πpcсmcнap.
ант. — стабилен, ycoтйчмв. здрав, анлпкаатвм, св-
—βρ-η, як
2.	Ктйтт нн - здиaат. τаeиaт всонновен и мож- дт ае
nИтеΉим. Нестабилни цзни. Нестабилно uнооc-
мuч-ено развитие.
—- неустойчив,нетраен
ант. —> стабилен, всовйчев, τиI-a
3.	орен., в.. слаб 3. зааа.;
4.	орен, еж. неуравновесен 2. знач.
—ЕСТ—НДАА—ЕН - 1. Който ое вτπтвaис, нн съ-
товетстск на опредна-а ат-ар-рт. Нестандартни
номера на обувки. Нестандартно ррлннхc. Нес¬
тандартна продукция,
—	uввънe!ааgарτва
ант. —> стандартен
2. орнн-, в.. оригинален 3. зана.
НЕСТА—ДАРТ—ОСТ - орнн:. еж. оригиналност
3.	анaa.
—ЕСТААЛТЕЛН— - еж. небрежно
НЕСТЕГ—АТ - 1. вж. хлабав;
2. вж. нвепретнм!
НЕСТИХВАЩ-1 . еж. ннзнтихващ 1. знач.;
2. еж. неотслабващ
НЕСХЕМТЛМВ - вж. аввкарривмчuв
НЕСХВАИЛМЕ—СТ - еж. аевъвпринмеиво?τ
1.	аaнa.
НЕСХ—ДСТВО - еж. разлика 2. знаа.
НЕСЪЕЛЕИЕН - вж. обличен
—ЕСЪВЕСАЕ— - вж. нй—оТртеевесо—н 1. знач.
НЕСЪВМЕСТИМОСТ - в.. противоречие
1.	aaαa.
а
331

НЕСЪВЪРШЕН - вж. неиздържан
НЕСЪВЪАШЕ—САЕО - вж. недостатък
НЕСЪГЛАСИЕ - 1. вж. нвравбuаα!влc!βо;
2.	еж. противоречие 2. знач.;
3.	вж. отказ;
4.	еж. възражение 1. зана.
НЕСЪГЛАСЧЕА— - К-йт- не н оепрсснн а съгла-
се— с Η^α диyπт. Н-съгласувана рзрота не от-
д-хоum- м-н-ст-рсова.
—	нвкоорднннран книж.
мнт. — съгласуван, ктвиacияpaa
// С пиepe. а. При коСто а- се ааeеI оиΉДаяa анщо,
ктйтт нн н в съгласие е aйшв. Законът е .-съгла¬
суван с европейското орево.
—	несъобразен
НЕСЪГЛАСУВАНОСТ - еж. нееъотвнтетвнв
1.	заан.
—ЕСЪЕЕУЧЕН - вж. неблагозвучен 2. знан.
ОЕСЪЕВЧИНЕ - вж. неблагозвучни
—ЕСЪЗЕЧИ—ОСТ - вж. неблагозвучни
—ЕСЪЗОАНИЕ - а.. евасъзнанни
НЕСЪЗНАТЕЛЕН 1. КоСто ое става а счастие на
съзокосетв, по се—ята ек този, ктйтт го лртав.
Несъзнателен ж-ст, Несъзнателно дръпване
назад,
—	неволин’, машинален, автоматичен орнн:, .из-
?кзнατнлеa, инстинктивен, механичен орен:.
ннт. —> съзнателен, ееcщл—н, aaитчΉo
2.	КоСто ое се тceаеαвa мае стквк Тез cceанIma оиc-
нснн. Несъзнателно влечение. Несьзнзонлно
желание. Н-еьзнaτнлнн сарзх. Несъзнателно
реш-ние.
—	неволен’, неосъзнат, подсъзнателен
ант. — осъзнат, оъзаат-лео
3.	вж. евзрαз?кина 1. анαе.
НЕСЪЗНАТЕЛНО - еж. машинално
—ЕСЪЗ—ЛТЕЛН—СТ - вж. еезрαзeъд?!жд 1. зянн.
НЕСЪМЗМЕРИ— - вж. несравним 1. знан.
НЕСЪКРУШММ книж, - еж. непобедим 1. знач.
НЕСЪМНЕН - еж. безспорен 2. ааве.
НЕСЪМНЕН— - еж. безспорно
НЕСЪОБРАЗЕН - вж. ниcъглмcувма
НЕСЪОЕААЗИАЕЛЕН - 1. вж. глупав 2. аaαч.;
2. еж. аеиоcеτлuβ
НЕСЪОТВЕТЕН - в.. неподходящ 2. аaнч.
НЕСЪОТВЕТСТВ—Щ - вж. неподходящ 2. знае.
—ЕСЪОТЕЕТСТЕМЕ - 1. Лепта ок cаacеaa аиeаоI
между две а-щт, отcτт не ос -то-есрят от иaзеe-
Иc. 00—0-0, оелячΉCτат м пор. Н-съответствие
във формит- не тялото, Несъответствие
м-жду чантата и обувките на дамата,
—	несъгласуваност, диехармония прен. ниuж..
не?крαамванд?τ
ннт. —> съответствие, сеплксувковст, хaиетимя,
еъзевние
2. еж. противоречие 1. знае.
НЕСЪПОСААЕН— - вж. несравним 1. зине.
НЕСЪА—З—ЕАЕН - К-йто няма риaвмлaм. хармо¬
нични н—на ек другс чаотс мае оъттв-тооаащи еа
е-щ- иαзеΉиc· Ж-нз с ннсърезмерно αрлc. Н-еь-
pз-маpон черти на лиц-то.
—	непропорционален книж,, несиметричен, аси¬
метричен, неправилен, диспропорционален
книж., нвχαрмоннева, ди?χαрмданева прнн,
кнлж,
мнт. — съразмерен, nитотицcтoI—Ήи, cмеΉτpcчΉH,
332
правилен, хармонично
НЕСЪРАЗМЕРНОСТ - 1. Липса ок cъиaзмΉИoвcτ.
на съответствие еΉдpy тт-е-ав частс еа aйшт.
Несъразмерност на	на лицнто. Тяло с
видима несъразмерност,
—	непадnораuоналноeτ ннuж., диспропорция
кннж,, ди?πадπораеоаαлндeτ книж,, ае?имнτ-
рлчност, неχаамоаечао?!, асиметрия, асиме¬
трично?.,
ннт. —> съразмерност, nивотицcвoIлитoτ. оивови-
цис. е^норвеност, ouм—oиcс, харм-оментет
2. вж. несъответствие 1. знае.
ОЕСЪСАЕД—Т—ИЕН - ож. равенян
—ЕСЪСРЕД—Т—ИЕН—СТ - еж. рαз?еенд?τ
—ЕСЪСТ—ЯТЕЙЕН книж. - 1. еж. беднн 1. знае.;
2.	еж. неплатежоспособен;
3.	вж. неприемлив
НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ -вж. банкрут 1. знаа.
—ЕСЪСИААДЛИЕИЕО ~ вж. бвзeъаgкееа 1. аaaн.
—ЕСЪСТР—ДЛТЕЙ——СТ - вж. безсърдечни
1 зеан.
—ЕСЪЩЕСАСЕ— - еж. маловажен 1. анaе.
НЕСЪЩЕСТВУВАЩ - 1. вж. измислен 2. анaн.;
2. ож. въображаем
НЕТ разз. - еж. интернет
НЕТМКТМИН— - Койот не PивсcсβI τaкτ. ктйтт
не πияτ-дaвa ееΉoм— да не аaеΉoеΉ някога, да не
пводмпий иΉΠияяτoa τ-еI в пор. Тя често л не¬
тактична и рез да съзнава, обижда хората, Н--
тектична постъпка. Нетакт—чзн въпрос.
—	авиеликατен, невнимателен, груб, бв/тнктен
рядко— недипломатичен разш,
мнт. — тактичен, анммaτйЛΉH. дΉлcоao-н. acолтеa-
тсчен
НЕИАКАИЧНОСА - Липок на τaоo γ някого. Чнс-
то проявявам иеmaкоuчноеτ л задавам н-удор-
ни въпрос:-:.
—	неделикатное!, невнимателно?!, еезτмкτадeτ
pрднc. грубост, недипломатично?!
ант. — тактичност, TIOT. деликатност, вacеIOΉЛ-
000·, рсолтматсеатст
НЕТАЛАНТЛИВ - еж. бнзднрен 1. м 2. аaαн.
НЕА—ЛМНТЛМВОСТ - в.. енздмрност 1. знан.
НЕАМПНЧЕО - 1. а.. нехарактерен;
2. вж. ненормален 1. аaaе.
НЕТИПМЧ——СА - вж. нинормнлност 1. знач.
НЕТЛЕНЕН поет, - вж. .е/смъртен 1. и 2. знан.
НЕАЙЕ—Н—СТ оонт. - еж. .е/смъртне
НЕТОЛЕРАНТНОСТ - ож. нетърпимост 1. зеан.
НЕТОЧЕН - 1. КоСто ае пи—acoaвс, ае лр-рнва нещо
со-ред мзccовIocсτI· Той е неточен в информа¬
цията си, Неточно цитиране, Н-точен орнеод.
—	некоректен ннuж., авпаванвен ниuж.
ант. — точен, cτиeкτΉн. ктиΉкoΉa. nи-ЦяаΉ0
2.	еж. неправилен 1. знан.;
3.	еж. ниверен 2. знан.;
4.	рядко вж. неuзрълaеτвaвн
НЕТОЧНОСТ - вж. грешка 1. заан.
—ЕТА—ДИЦИО—ЕО - ож. нвβкнрниеа 1. аaαн.
ОЕТР—ЕН - 1. КоСто не mиae, ан аaоIаoa канествкта
си -теот. Нетрайни продукти, Нетрайни знз-
иuр.
—	малотраен, краткотраен, недклооτранн
ант. —> траен, дeлπтoиa—и, мздрежевв
2.	вж. ваемвнен 1. анaн.;
3.	еж. краткотраен 1. знае.;

4. вж. нестабилен 2. зана.
—ЕТРАЙНОСТ - 1. Неспособност еа нйшт да запн-
зя оaнecooaoa см рсапо. Н-трайност на продук¬
ти, Н-Трайност на някои еmcнu.
—	малотрайно?, краткотрайно?!, нвgклго-
трайност
ант. —> трайност, aългтτиαCoвcτ, яз-ре.—мв—ст
2. еж. краткотрайност 1. заан.
НЕТАЕЕЕЕ— - еж. пиян
НЕАРОШЛИВ - 1 . е.. нееуплuв 1. знач.;
2.	еж. нердaъuв;
3.	еж. гъвкав 1. заан.
—ЕТРЧДОЛЮБМВ - еж. ленив 1. аaαa.
НЕТРЧДОСП—СОБЕН - вж. неработоспособен
НЕТЪРПЕЛИВ - 1. Който н Терз, анрсеа а д—Сет-
вмята ас, не - скатано дт ΗIоa aΉшт. Хората се
сознали нлаърпеллаи, не могат де чакат р-да
си, Н-търпеливо дете,
—	припрян разг.
мнт. —> търпелив
2.	Който съдържа, изразява нетоьрпеасе, нервност.
Н-търп-лие— движения. Нетърпелив глас.
—. припрян разз.
ант. —> търпелив
V нн му тран сърце<·->резг., ноля пиcюияoт еерцн
рз-з. кем 1. зята.
—ЕТЪРПЕЛИВОСТ - вж. нетърпение
НЕТЪРПЕНИЕ - Несовсвбнвсо да сн η—, изчакан
де—го м cототйaв. Слушаш- я вн-мат-лно, рез
де проявява нетърпение,
—	нетърпеливо?., припряност разл.
ннт. —> търпение, oъипΉлиcтco
НЕТЪРПИМ - еж. непоносим 1. и 2. аннн·
НЕИЪРПМ—ОСТ - 1. Н-вменсе мае нежелание
да ае тτнαасмй е τсиоΉнcΉ кем някого вае aйшт,
да с— тфюи aяотй ' или нeшт. Нетърпимост към
чужд—тн uлЯcеαеαъцu. Нетърпимост към чуж¬
денците.
—	нетолерантност
ант. —> търпимост, τтлΉИIaooвco
2. еж. непоносимост 1. заан.
НЕУБЕДИТЕЛЕН - в.. неприемлив
—ЕУВ—Же—МЕ - Отношение ме— чувство ок ннза-
нстсае иа нсктπв вея ннщо, породено от вτиицa-
тнлаа оцника за аICлcгcτ- е кааестаата не нсотπт
мли aйшт. Отнеся се с неуважение към възраст-
нит- хора, Н-уезж-ни- към чуждата вяра,
—	непочтителност, прваебрежваев, при/рвние
ант. — уважение, nвчeτ. отетятелатст, иecоΉоo
НЕУВАЖИТЕЛЕН - вж. приннбрижитилин 1. аеαн·
НЕУВЕРЕН-1. в.. несигурен 3. знаа.;
2. веж нкдлKлъе — .и 2 .ззин.
НЕЧВАЕДЕ— - 1. еж. запазен 1. зянн.;
2.	еж. здрав 2. знан.
НЕУВЯХВАЩ 1. орен·, оонт, в.. незабравнм
2. орен, пона, еж. траен 3. знаа.
НЕЧГАСВАЩ - 1. аж. неугасим 1. зааа.;
2. орен, оонт, в.. неутолим
—ЕУГМСММ - 1. К-йт- а- може дт сн угаси, да
лр-етаин де ο^μ мае да сайте. Неугасим огън.
Н-угас-ми пожари.
—	негасим, —ннизоα?им, нвгаснкщ, нвугмсвмщ
2. орен., оола, еж. неутолим
НЕУГЛЕДЕН - К-йто oсеI хубав м приятна вън¬
шен вид. Н-угллЯ-н човек. Неугледна къща. Не-
угл-д-н външен алд.
—	сбутнн ра-г, очукан орен:, ра-г., смачкан орнн:.
рз-з., неприличен диал·.
ант. —> угледен, оиeлeнΉа
V	град по бе— разл, оренебр. <ааплед> като тикас
на пант рззг. ирон:.
НЕЧГ—ДЕ— - в.. неудобен 2. аaaa.
НЕУДАЧА книж. нзжзл. - еж. неуспех
НЕУДАЧЕ— книж. ннжел. - 1. еж. неподходящ 1.
знаа.;
2. в.. неуспешен
НЕЧД—ЧННК - Човек, коСтт няма успех в ааес-
ааимяоа ос, оа ктпттв ае му аъиая· Съзнавам, чн
съм неудачник, нямам късмет а живота.
—	маркд!дτеβец разл.. кутсузин рззз, кб!?узлие
рззз., кнрък жарг.
мнт. —> късметлия
V	р-ден аа е-иΉo петск (аτвиимо) рз-л. ивp-o ас
черната съТвтк рззг, р-реа копа - гсиеялт е оре-
шялт разг, а нeиeн отатй (ηΜο) по пеев—а майка
му рззг,, оecеΉoeτ му oвмим - не oaебyиa диел.
НЕУДОБЕН - 1. К-йт- еездкак aяоIквя зетрерне-
0™ мас а коСто ч-в-к не он чувства удобно и
пиясτaт. Неудобна дрнха. Неудобна нαapαupa.
Неудобна кухня.
—	непрактичен
мнт. — удобен, пиaкτcч-a
2.	К-йт- лрнес ок аякопо, ceаaaoa му аaτиyaoΉиcя с
отв-деасетт см, иaTвoaτa се е др. Шефът уволни
нлудорните хора, Неудобен похuαлн.
—	нвугодин
мнт. —> удобен, упорен
3.	еж. неподходящ 2. зята.;
4.	еж. неблагоприятен 1. зята.;
5.	в.. неловък 1. з зана.
НЕУДОБНО - еж. неловко
НЕУДОБСТВ— - 1. ОТекн. мо. Липса нн βρ-Τοτο-.
Трябваше да понеса αеuчкн неудобства на тази
квартира.
—	несгода
ант. —> удобство
2.	Обикн. мн. аж. дискомфорт;
3.	аж. стеснении
НЕУДОВЛЕТВОРЕН - 1 . вж. недоволен 1. зона.;
2. вж. незαgдвдлва 1. знаа.
НЕУДОВйЕАВ—АЕ—МЕ - еж. недоволство 1. знач.
НЕУДОВЛЕТВОРИТЕЛЕН - в.. незадоволите¬
лен
НЕУДОВОЛСТВИЕ - разш. вж. нежелание
НЕУДЪРЖИМ -1 . вж. буен 1. е 2. знае.;
2.	вж. стримнтвлин 1. зана.;
3.	орен. вж. непреодолим
—ЕУДЪРЖММОСА - вж. буйност
НЕЧЗАКО—Е— - 1. К-йто не - при-тТ-а зIотиaI
сиан. Нлузaнонлн брак.
—	нелегалн/иран
мнт. —»узаконен, ангелезерна
2. еж. ниприет
НЕУЗАЯЛ - в.. незрял 1. аaнн.
НЕУК - 1. еж. необразован 1. знаа.;
2. вж. неграмотен 2. аннa.
НЕУКРЕПНАЛ - вж. слаб 3. зянн.
—ЕЧ—РОТИ— - 1. еж. ^сдържан 2. зааа.;
2. вж. бувн 2. зяна.
НЕЧКРОАММОСТ - ож. буйност
—ЕЧЛЕГ—АЛ - 1. За нещо мΉкв. рохк-со - коСто
още ае н станал аТвт, не н aнеI—cл оТнмн ом. Рох-
а
333

неαa, още инухлгнзхa пръст, Н-ул-гнзлз орен:.
—	ннслегннл
мнт. —> улегнал, слегнел
2. орен, вж. неуравновесен 2. знан.
—ЕУЛОВМ— - еж. недоловим 1. заан.
ННЧ—Ел1. ож. несръчен 1. заан.;
2. еж. неопитен 1. знчч.
НЕУ—ЕЛОСТ - 1. ож. несръчно?!;
2. еж. неумение
НЕУМЕНИЕ - Липса ас еове-бо-ст да се аeищe,
оИIoc н-що, отяτт ое дължи оа н-знаяс- е ннв-
пстятат. Тя с- стремеше да прикрил неумение¬
то си де работи с компютър, Вижда с- нзума-
uuеαc й да готви.
—	ннумелоет, аннвкуeадeτ
мнт. — умение, айшмиα. cзкycaтcΌ. язнccτав. мнСе-
τтиcτcв. еaCcτтилък
НЕЧ—ЕАЕО - 1. При ктйтт ае а— сокзок нн—ехв—и-
мете еяикa, в отйτт oяеa умереност. Неумерено
ядене. Неумерено ο-η.-,
—	небалансиран книж.
мнт. —> умерен, Tвлaиceиaн
2. еж. прекаден
НЕЧ—ЕСИЕН - еж. неподходящ 1. знан.
—ЕЧ—МШЙЕН - 1. ож. непреднамерен;
2. еж. николнн’. 1. зеан.
НЕУМИШЛЕНО - еж. неволно 1. зона.
НЕУМОЛИМ - еж. непреклонен 1. и 2. знаа.
НЕУМ—РЕО - 1. Който и— се yетияoa. изт-щнсс.
Неуморен paΡоонuн. Неуморен политик:, Нау-
моран аuαуеuесm.
—	неуморим, неизтощим
2.	К-йто не се алм^е от вевиa. Неуморна ннергля.
Неуморни сили, Неуморно трудолюбива.
—	неи/тошим, неизчерпаем
3.	еж. упорит 2. зааа.
НЕУМОРИМ - вж. неуморен 1. знан.
НЕЧМОРМТЕЙЕН - еж. авивмдреτелеа
НЕЧПОААЕБЕН - в.. неизползван
НЕЧП—АРЕЕМВАН - ож. нов 1. знаа.
НЕУПР—ВМЯ рззг. - а.. безредни 2. зана.
ОЕУРМЕН—ВЕСЕ— - 1. КтСтв ае е— овмсрн а рев-
aтайCCΉ. орм отйτт нсеα дт6ит аeтτaтщΉHMΉ е-д¬
-В съставните му ηκοόβ, оитяаc. τ-ηρ-οπ-μ. Неу¬
равновесен бюджет, Н-уравновесено пое-Язни-.
—	ннбаланснрнн книж.
мнт. —> уравновесен, 6aлaнceиaa
2.	Κ^ι^τ— е психически неустойчив, лесно губя —у-
щйантτт си иaаитo-cuн, изпере а киaйoтoτc м др.
Той н неуравновесен човек и αеuчнc мож- де сз
очаква от ннло.
—	ннулегннл орен, нестабилен прен,— лабилен
ннuж.
мнт. —> уравновесен, yл-oaвe. стабилен
НЕУРЕДЕН - КоСто не ее-- да nвpдeижa р-р (eоe-
шc, на иaевτитoв място м nи.). Какъвто е нау-
р-Ялн, всичко ори наго е в б-зπоρрдън. Неуредна
жене. Неуреден еmcnaиuн.
—	неcкопдcвн разз., нескопосан рззг., неопрмввн
рззг., рм/хвърлян разз., аαвпuлен разз,, .изре¬
ден рядко, неприбран рззз.
ант. — уреден, oототoΉo. воиaаΉи. р-рре-ен, пр—Т-
раа ,
НЕУРЕДЕН - 1. Зс релп, ^обеем я пор. - в к—Сто
ημ ред, овCτт ае - вредна. Неуредени см-оки.
Неуредени cαиcшеиuр. Неуредени плащания.
—	нвдпрмкен, висящ орен.
мнт. —уреден, оправен
2.	ож. нерешен;
3.	вж. нвб?τровн;
4.	в.. неподреден 2. зана.
НЕУРЕДИЦА - еж. безредни 2. знае.
НЕУА—ЖЛЙ нежел, - а.. бе/плоиие 1. знае.
НЕУСЕТЕН - еж. лек 4. зана.
НЕУСЕТНО - еж. аезабелезαнд
НЕУСЛУЖЛИВ - ож. неоτзнкеuβ
НЕЧСМИАММ - еж. бунн 2. знан.
НЕЧС—НАММОСТ книж, - е.. буйност
НЕУСПЕХ - Лош оиaй иа oсоIоат οκη-ηβη-ή, нн-
лтстепане на .eлaнeс ИΉзyлτaτ. Полицейската
акция завърши с неуспех. Въстанието претърпя
неуспех. Още при първия неуспех той са отчая:.
Неуспех— а живота. Неуспех а политиката.
—	несполука, провал, поражение, крах ноuж,
ннелαоопоъсене, неудача кнлж. нажал,, фи¬
аско ннuж., авария прзн, рззг, банкрут орзн,
ниuж.. крушинин книж. остар.
мнт. —> успех, cnтлеоa
НЕУСПЕШЕН - Който зaoeищаI е анусоех. Наус-
оншна cnеpaцuр. Неуспешни опити: Неуспешни
ррероеори.
—	безбcпншеа, несполучлив, ,аeеаαоополбчеа
ннuж., злополучен книж,, неудачен ннuж. не¬
жел¬
ан!. — успешен, сптлуелса, Тавг—поеваеи
НЕЧСТ—Н—ЕЕН - 1. К-йто н— н мзoиaднa. -фор¬
мен напълно вае в тотaнaτнл—н аер. Неустано¬
вен съдебен ред, Неустановена данъчна внcенa.
Неустановен почерк.
—	неутвърден
ант. —> установен, утверден
2. еж. неопределен 2. знан.
НЕУСИ—рМ ннuж, - еж. неотразим 1. знан.
НЕУСТОЙКА - Сема, ктсτв се изплаща nиc е—е-
оазокое ок поето заделжнаен. Ако се откажа
преди оорзделанля срок от договора, плащам
неустойка.
—	обезщетение
НЕУСТ—ЙЧМВ - 1. еж. нестабилен 1. и 2. зята.;
2.	еж. слаб 3. зона.;
3.	вж. крехък 2. знае.
—ЕЧсИа—ШИМ пола. - вж. смее 1. и 4. знае.
—ЕЧСИААШИМОСТ оолт, - вж. eмвадeτ 1. заан.
НЕЧСИАОЕО - В дейността, орпсосзацсята аа кой¬
то исеI встаовано ред, отияpeк. Живеем а -дна
неусарозна държава. Н-устроено общество,
—	несандна, неорганизиран
ант. — устроен, -рпаямзираа, уреден, п—рр—айн
ВЕУТВЪЪРЕН- 1. еж. непризнат 1. знаа.;
2.	еж. ниприет;
3.	еж. неустановен 1. заеч.
НЕУТЕШЕН оола.. - ож. беасτешвн 1. знае.
ОЕУИЕШММ книж. - еж. .е/утешин 1. знаа.
НЕУТЕШМТЕЛЕН ннuж. - вж. дбевnдкдн!нлеа
НЕУИИХЕАЩ - 1 . ож. ниватихващ 1. зона.;
2. еж. неотслабващ
ОЕЧИ—ЛЕ— - еж. незадоволен 1. знае.
НЕУИ—ЛМ— - КтСтв - мото— селен м не маже да
бере ycовктea. зср-стаен. Неутолима страст,
Неутолима жажда,
—	ненаситен, ненмснгим, неугасим орен, поет,,
нвгмсннщ орен, поза,, ^^^και орен, поза,,
334

негасим орен, оонт.
ВЕУТОЧИНЕ - 1. вж. неоприивлен 1. в 2. зааа.;
2. аж. приблизителен
—ЕУТР—ЛЕО - вж. бв/пристрастин 3. зава.
НЕУТРАЛИЗИРАМ - аж. обн/ериждам
НЕУЧАСТИЕ - Отказ от венстин а нещо, пвл—же-
ημή, кто-то ο-οΚ нн се включва нсоeд-. Беше до-
еолан оа нзучести-то си а служебните разпри.
Н-участин във военан конфликт,
—	ненамеса, непричастие книж.
мнт. — участие, aαе-0I. cьлиянacτce, итля
НЕЧИЕ— - еж. неграмотен 2. заан.
НЕУЧТИВ - 1. вж. нелюбезен;
2. вж. невъзпитан 1. зана.
ОЕЧИТМВ—СТ - 1. вж. нелюбезност 1. зона.;
2. еж. невъзпитание
НЕУЮТЕН - вж. неприветлив 1. знса.
НЕУЮТНО - ож. дискомфортно
—ЕУЮТН—СИ - вж. неприветливо?! 1. зана.
НЕУЯЗВИМ - Кейто ан мож- да Терн зал—паст от
няотoт ели aeшт. Той изведнъж се почувства си¬
лан и неуязвим·. Н-уя-е-мо честолюбие.
—	неннраним
ннт. —> уязвим, иaacм. нараним
—ЕФЕЛНН диел. - 1. вж. неработоспособен;
2. вж. н ннодeк — .и 2 .з знач
НЕФТ - еж. петрол
ВЕЕХМЕ-1. вж. небрежен 1. и 2. знан.;
2. ож. безгрижен 3. знан.
НЕХАЙНИ— разл. - вж. безгрижния
НЕХАЙНО - ож. небрежно
—ЕХЛЙ——СТ - вж. небрежност 1. в 2. зааа.
НЕХАЙСТВО - 1. вж. небрежност 1. зотч.;
2. в.. беагрнжие 2. зана.
НЕХ—НлКаЕРЕ— - Който а— е оиeceщ, теренен зн
0—00, aeшΌ. Нехарактерна зз зимата темпе¬
ратура. Той ■ й говореше с нехарактерна зе ннго
нежност,
—	нетипичен, неприсъщ, несвойствен, неспеци¬
фичен, атипичин книж.
ннт. —► характерен, Όeлeaeи. оимoeш, oатйcτанa.
аneцeфeaeн. ттлмнМтелеа
—ЕХАРМО—иИе— - 1. еж. нвблαгд/βсеен 2. заан.;
2. еж. нвeкамамврвн
—ЕХААМ—НИЧ——СТ - ож. аеeкрαвмернд?τ
1.	знае.
—ЕХАМ - 1. Питяoсaaе ннзвиатнрее-еен-ет, н—б-
И-дaтcτ. ампла от внимансе сея ото-в-рн-от от
отношение оа aсктoт вам нeшΌ. Н-ха- за здраве¬
то си, Нехае зе семейството си, Работата не
αьpαu, е той нехае. Нехае за ръднщеао си,
—	нимаря книж,, дрнмн ми разг, орлнерр,, дезин-
тврвсирам св (оа) ннлж.
мнт. — вълнувам се, 'трепет
//милея, 60—, държа
// безпокоя се, трнав.а сн, оииτΉCисаaе сн, πиcжa сн,
емалс
2. еж. пренебрегвам 1. зана.
V а- мн - гря.- ра-г, ореннрр, иaлоΌ (мотго) мн н
орсжа (еня) резг, пренерр,. много мм е зор разз.
орлнерр,, ан мcоaе <м> да зная разз. орннерр.,
еaлот (матпт) макам ре знaс разг. оренебр,, во-
мм - ткя рззг.. ас— едно мм е резг, онт перс нн
дaoaе разз., нн дαаαе пскната (счупена, опсканн)
пара разз. към 1. зянн.
—ЕХМгИе—МЧЕ— - вж. нездравословнн
—ЕХОМОГЕ—ЕН - вж. нееднороден 1. зана.
НЕХРАНИМАЙКО рз-г. - в.. безделник 1. зана.
НЕХРМСТМЯ—И— - еж. неверник 1. заан.
—ЕХУЕАВ - вж. гро/вн 1. зана.
НЕХУДОЖЕСТВЕН - КоСто няма достатъчно ху-
-τ.ήττο-ομ оaнecτаa· Нехудожествен роман.
Нехудожествен филм:.
—	?лαбдχудоже?!кен, аиeкоχудджвe!βен
мнт. —> художествен, вмоеквхватжествео
—ЕХЧМАНЕ— - ож. антихуманен 1. занн.
—ЕХЧМЛНМСТМЧЕ— рядко - з вж. ннтнхумнннн
1.	зааа.
—НЦЕЛНСЪОЕААЕЕ— - 1 . еж. неподходящ 2. зана.;
2. еж. нврааuднαъен
НЕЦЕНЗУРЕН - в.. циничен
—ЕЦЕ—ЗУА—ОСТ - ОΡлнн:. мн·. еж. цинизъм 2. зона.
—ЕЦИВИЙМЗ—ВМ— - 1. еж. див 2. знач.;
2. еж. нвkблτсреа 1. знач.
—ЕЦМВИЛМЗ—ЕМООСТ - еж. некултурно?!
1.	зана.
НЕЧАКАН поет.. - в.. неочакван 1. знач.
—НЧАКА—О рядко - еж. неочаквано
НЕЧЕСТЕН - 1. Който а- - енетеа, ктйтт си служс
с cзмIеa или ceaeидa мзеαеa. Неч-еm-н търго¬
вец. Нечестен илрач. Начесана πcсmьπне. Не¬
честна - проява.
—	непочтен, безчиегин, недобросъвестен, биа-
съвистин, подъл, долин ре-з, низък, мръсен
орнн, ннодорр.
ннт. — честен, почтен, -обр-еевнет—н, съвестна
2.	Който е ccъpоан з и-мама, зюс—гост. Нечестни дя-
ходи, Нечестни срадсава. Нечестна сделнa. На-
ч-еτuu пери:.
—	непочтен, мръсен орни, неодорр. нвенc! орен..
рззз,
ант. — честен, ппнтно
3.	вж. мошеничиски
ОЕЧЕСТНВ - 1. вж. гришин2;
2.	вж. дяволски 1. знае.;
3.	вж. безбожен 2. зеаа.
—ЕЧЕСТМВЕЦ - 1. еж. грешник;
2. вж. антихрист
—ЕЧЕСТИВ—СА - вж. греховност
НЕЧЕСТ—ОСТ - Кан-отвв мли оивсаa на а-н-от-о.
Двзмзтз съдружници взаимно се упрекваха а
н-чнстносо, Нечестност във αзauмоcmноше-
нияаа.
—	непочтено?!, безчестно?., недобросъвест¬
ност, еивсъвистност
мнт. — честност, лтнτΉoтoτ. р-ероетенеоност
НЕЧЕТЕН - Зс асеат - който не сн деля на рее Т—з
остнотк. Пат а ннчетно число. Н-четни номера.
—	тек рззг.
ант. —> четен
ОЕЧНСТ-1 . а.. мръсен 1. и 2. зана.;
2.	вж. мътен 1. занн.;
3.	орен, разг. еж. нечестен 2. зана.;
4.	орен. вж. користен 2. заан.;
5.	орнн, разл. в.. дяволски 1. зята.
—ЕЧМСТОПЛЪТЕ— - еж. мръсен 2. знач.
НЕЧИСТОПЛЪА—ОСТ - еж. мръсотия 2. знаа.
НЕЧИСТОТА рядко - вж. мръсотия 1. м 2. знан.
НЕЧИСТО——М- 1. в.. мръсотия 1. и 2. знаа.;
2.	разш. зж. есин
НЕИОВЕЧЕН - еж. антихуманин 1. знач.
НЕЧОВЕШКИ - 1. еж. животински;
335

2.	в.. жесток 2. зяне.;
3.	вж. непоносим 2. знае.;
4.	аж. непосилен 1. заве.
ОЕЧЧЕ—Н - 1. сж. изключителен 1. знач.;
2. сж. нибиемл 1. заан.
НЕЧЧЕСТВМАЕЛЕ— - аж. бнзчбкcгкен Ц 2., 3.
и 4. зоне.
ОЕЧЧССТВНТЕй—ОСТ - в.. безескe!кено?! 1
2.	и 3. знае.
—Е ИУПЛМВ - 1. КоСта а— се нули мли ае ет.e да
се счупя. Н-чупливз аезе. ТенЯжнре от нечуоли-
αc стъкло,
—	нетрошлие, неломъuβ рядко
ант. — чуплив, трошамв, крехък, атмаив
2.	аж. гъвкав 1. знае.
НЕЧЧА - πcлα. еж. тих 2. знан.
НЕИЧТ— поет, - еж. тихо 1. знан.
НЕЩАСТИЕ - 1. КтСтв пиΉжcвсβa, изюстве aeшI0-
0'--. Н-щастно еемейеmαо. Ннщастнн народ.
Нещастна страна,
—	злочест пола., злощастен ннuж.. злополучен,
несретин оона, неволен2 оолт,
ант. — щастлив, честит, елаототлучен
// щастлив, енетет, блажен
2.	Орики, членувано, Койот Τγ—Μ ee.c—eoce лтиaдc
Т-рстн, τивaoтcτиτΉ. които оий.иcяcн. Нещаст¬
ният човек изгуби —моте си, Нещастната май¬
ке трудно щн преживна смъртта на детето сл.
—	клит, алдее?! поет., злощастнн книж,, беден
орен,, горък разг., завалия разл,
3.	К-Ст- - еверзан е иeшICτcс. Терм. Нещастен жи¬
вот, Н-щзстлн брак:. Нещастна любов.
—	злощастен кннж,, влоnоaсчен, злочест поет,
неволи^ ооет.
ант. — щастлив, еестит, елаототлуаен
—ЕЩ—СТНЕ - 1. Лош, и-блIгвоиcсτΉo сауаай,
коСто овес завои, cτиapaимс. Голам— инщaеmuр
сполетяха семнйеоеоτо му. Какво нещастие,
почине жена му. Н-щастие е дз загубиш рабо¬
тата си,
—	беда, злощастни нuuж„ злополучие книж,
злочестина нер., зло разш, нвсрега оонт, тра¬
гедия прнн. книж,, драма орен, оола, катас¬
трофа орни,
мнт. — щастие, аотлеоI. нъcмΉτ. шанс
2.	СъcτвсacΉ. живот б—з щастий. Тя cnхaнезше нн-
щзсои-то сл. Веuчнu виждаха нащастнато му.
Хората искат дз са спасят от нещастието си.
—	злочестина нар. несрита поза-.
мнт. — щастие, Тлаптоолвнян, -оТрочествос
3.	сж. злополука
V удар на ет-Тсте книж,, πвинcвaτI чешаразз. ксм
1 зине.
НЕЩАСТНИ - 1. Ч-сек е лоша седТа, а несполу¬
ки а жсстоа. Голям о-щaсmоuн н, няма семейс¬
тво, работа, пари. Нещастник съм, непе-кьснa-
ао рол-дуаем:.
-— злощастния ннuж, несригния поет, клетник,
злочн?гаек рядко, неволния поет.
мнт. —> щастливец, кьcеeτлмс
2. Човек, който е за ce.вeниин. за тнaйeaиe отиaди
—000 см сеетвяо—е или Тн—атс, в —00 н изпад¬
нал. Нещастникът не вижда изход от тежко¬
то си ооложание, Той, нещастникът, де вземе
де изпусне αленa.
—	клетник, /лочнсгнекрядко, злощастния книж,
окаяник книж, сиромах ра-г,, сирота нер.
ННЩО - Само мн. е.. виян 1. в 2. знае.
НЕЯВСЕ- 1 . еж. прикрит 2. знае.;
2. вж. тнин 2. занн.
НЕЯВНО - вж. тайно 1. зона.
НЕЯВЯВАНЕ - ож. отсъствие 2. занн.
НЕМАЪ— - в.. блвиен 2. и 3. знае.
НЕЯСЕН - 1. Който е— сн вежда или долавя, схваща
сcoт, двTиe. ае - езрезен точно. Неясни очерта¬
ния. Неясен спомен. Неясни обещания. Неясна
nолuончненa пролеама,
—	смътнн, мъгляв орен,, мътин орен:, неопреде¬
лен
ант. —> ясен, отч-те-в, релефна
//ясен, прререа-н, ктaки—τeи. точно
2.	вж. нваα/бнравм 2. знан.;
3.	вж. необясним;
4.	еж. двусмислен
ОЕЯСН—СТ - еж. неяснота 1. зека.
ОЕМСО—АА - 1. Нйшт, кт—ов - o-cзяco-oв. в овeτт
-ипава сcитTI. Измъчва мн неяснотата а от-
нош-нuрma ни. В програмата не партията им
име много неяеиcеmu.
—	неясно?,, неопавиелнноc!, аеизеcнвноe!, нк-
избистрино?., мъглявина, мъглявост
мнт. —> яснота, яeoтcτ. cзяco—oвcτ. cзTueτийoтcτ
// яснота, сcитcτ, тои—a—итcτ. отнкиeτивcτ, точ¬
ност
2. Обuнн. мн, вж. двусмислен 1. заан.
НИВГ— оола, - еж. никога
—МВЕЙИАММ - спец. в.. изравнявам 1. занн.
НМВ— - еж. равнище 1. и 2. знсч.
ННГДЕ нар. - вж. никъде
ОМЖ— ннсе, - 1. прлн. Редя отсл—атвкт-—ат и р—кв-
ат думи, заспи, мис-и като πтcвия мли оищα.
Нижа думите нamо плсли.
—	нанн/кам а н-ев., каяннежа рззг. ирон.
2. еж. нанизкам 1. знае.
—МЖА СН оеев. - 1. вж. точа се 2. занн.;
2.	еж. изреждам се 1. и 2. знаа.;
3.	оезн„ еж. минавам 7 знан.
—ИЗ кииж. ~ 1. вж. редица 2. м 3. знач.;
2. рядко вж. низа
—ИЗА - Нкасзкии нс отн—π, ерес и под. вас сплетени
на плетка хранителни продукти оaτв чешки, аyо.
тютюн, цар-с-цс и пв—., тTионтв-aт зс да лъхнат.
Низа лук Низа черван— чушки.
—	?nънг, наниз, връв, низ книж, рядко. гирдмн
рззг. разш.
НМЗИНА - Н-ске чест нн з-еaITI отceихaтcτ· Сл-
хcτо се намира в низината.
—	падина
мнт. — височина, вeзвищ-ни-
НМСКОП—КЛООЕ— книж. рядко - еж. раболе¬
пен
НМСКОПОКЛО—СТВ— ноuж. - вж. бооднuчи?τво
НМЗОСТ - №4-000-, aepтcτтйиa. подла nитявa.
постъпка. Той си ncзеcляез всякакъв енд н—зо-
еαu. Каква иизост, де отиде де мн нл-в-αu на
шафз! Трябва да му сн търси сметка зе есuчнн-
та низостн, които н извършил.
—	би/честни, подлост, непочтено?., меаво?τ
книж, мръсотия орен, рззг, гадоет орен, разз,
мерзнвшина кннж,, мизерия ор-н,, кмл орен.,
разз.
—ИЕШ - 1. К-Соо зaeеa най-аискв еяcτт а соцес—-
336

натн вам apеиaмoτиατuвoα Ceиaихис от кaнeooвa.
значном—. Тл принадлежат към най-низшите
сло-ел на оΡщнеταоτc. Низши чинове.
—	нискостоящ ннuж., долин орнн. разг.
мнт. —> висш, порея, вceтнтcτвсщ
2. вж. примитивен 1. занн.
НИЗИЪ - 1. вж. нечестен 1. занн.;
2. вж. подъл 1. зяна.
НИЙДЕ оола, - вж. никъде
НИКАК - За авй-всевка степен ас т·τимннae. а
оай-виовка степна ан. Никак на се е променил.
Никак не вярвам нз npuнaзнumл й. Никак не си
приличаме. Никак не съм дcвcл-н.
—	?кβeвм, изобщо, абсолютно огр., хичрззг.
мнт. —> напълно, cъβc-м. абсолютно, маπслт. во-пя—т
V	ом нaй-евeнт разг,, ои<тв> ок С—тс ра-г,, аи<тв>
иа квеем рззз., нито от oннτме разз,, ам<тв> иа
вп—на връх разг,, ас ас връх вола разз,
НИКАКВЕЦ рз-г. оренебр. - вж. нищожество
2. зона.
НИКАКЪВ - 1. К-йов ае cъшнcτcyвα изтТщт, е—-
зномс-м- ет какъв вид н и а какви —лобенто·—.
Ползата оа това сътрудничество е нuнaнαa.
Н-кекви pезухmaτu,
—	нулев прлн.
ант. —> всякакъв, вeΉBτзевдΉo
2.	орнн, ра-г. н-одобр, еж. лош 2. знна.;
3.	орнн, ра-г. еж. невзрачен 1. знае.
НИКНА несв, - 1. еж. израствам 1. и 4. знае.;
2. орен, вж. появявам св 2. зааа.
НМ—ОГА - В oмот- вр-мн, в асто -два момент сам
о-Имтa вт време. Николз няма да ти простя, Тя
никога няма да ти върне перите. Той никога
няма да престане да оиз.
—	нлвгн оола,, нияогмж нар.
ант. — винаги, ecяотгI. coяотгнж. ояепк
V	оа кγотeв —ято рззг. -рои,, аа кcнΌe ден ра-г.
--рои,, оа квискмя В-е-кд-а рз-г. ирон, на пръц-
кмтн кв-йяре книж,, на върба (eъибвлмaa)■ разз,
-рои,, ок <св—те> Мук разл, ирон,, ек мук—нн
ра-г. -рои,, ос Връбница (марта) в eисaI<τa>
разг, ирон,, на Вребе-пт в о—■oсо разз, ирон,, аа
eτвив пиcщ-oτeи- разл. ирон,,.. по оивcяaα жът¬
ва разг, ирон,, утре (рвотринн) от о—ва cиΉе—
рззг, дтгтдсиа ло (в) тикви разз, отπaτв вер-
ба<оа> роди прозре (ар-яки, кивщи) резл. ирон,—
ктга<тв> ок кьосето отраснат (лтаuоаaτ) мсо-
тап— разл. ирон,, к-пн<т-> кь-о-то ресан биIaa
ра-г. ирон,, кега<тв> си виря ушите (тман, cиI-
та, герба) ' <Тнз тг—ндвлт> разз. ирон,, копа на¬
правят котката оaлвгΉиоa разл. ирон:, квга<тв>
от ктая uзиICнam (п-рнсант) роп—сн разз, ирон,,
коок<тв> зαceиисo Тмеа—мте (слсв-ит-) е кквали
рз-г. ирон,— отπa<mт> стан- вълкто кунн разг.
ирон,, кооа<о-> eълоъo ан т.еаи зс ага-то ра-з,
-рон,. кога 0Όиcжατ яйцатарззг. ирон, иа 30 ф—о-
иyaии жарл, ирон, к-па<то> цъфнат аклемитн
<а 6ноятк> жарл. ирон.
НМКОГЛЖ нар. - вж. никога
НИКЪДЕ - На oмот- място. Никъде нл мога де не-
маря л-нapеmвоmо. Никъде не продават тези
ннuлa.
—	нлйдн оолт, — нлгдв нер.
мнт. — навсякъде, навред, oийp, вредам, вcскea-,
ветре, навот-н
—М—А - За изиaасeaнн нн уевренне, изненада от
нeшт сам a-деcеΉИMΉ. ceенйимй. Нима нн знаеш,
чн съм женен? Нима и днес щн работим!
—	мигар разз, чунким разз,, билки (билким)
πpcсαонзp., неглл длал,
НИМБА ннuж. - вж. дркдъ
—МА—ММ диел. - еж. гмуркам си
НИСКО - 1. На иaзcτтяaиΉ близо дт з—есτα мас
ррсон повърхност. Паицаае сн спусна нuснo.
Водниицате е нuено а ползао. НаелЯи лампата
πо-нuсно.
—	надолу рмзш., долу
мнт. —> високо, aнβcoект. πвий. нагор-
2. еж. тихо 4. зана.
—НСКОКАИЕСТЕЕ— - еж. долнокачествен
1.	зеан.
—ИСКОКЧЙТУАЕ— рядко - а.. мαъдkул!урвн
—ИСКОПР—ДУКТИЕЕН - Кейто е— отличава с
MI—оa пивдyоτмвaеcτ. който реве сеаТа оивдво-
пмс. Нuснcnpрдунmuело труд.
—	cъαбдnродуk!ивва,	аиeкдпроизеодиτвлен,
?лαбоnроизвдииτвлвн
ант. —> високопродуктивен, сит-к-рр-иза-р-он—на
—ИСК—ПР—ИЗВОДМИЕИЕ— - еж. нн?кдпрдgб-
ктивкн
—ИСК—СТ—ЯЩ кииж, - ож. низш 1. занн.
—МСК—ХЧДОЖЕСТВЕО - еж. нехудожествен
НИСЪК - 1. Ктйтт μ^ вмспаиаа по-малка от сред¬
ната, отйτв не - oтлсе от вмотамаа, рсет. Нисък
младаж. Той е oc-нuеън от нало, но плещнст.
—	дребен, къс рз-з., невисок, малък
мнт. — висок, изτвнΉa. дълъг, -ртр
//едър, снажна
2.	К-Co- - ютр лрн-а-то ркеомщн на н—щв вт същия
вид. Нисък доход. Нисък добие. Нuене раждае¬
мост, Ниска надница.
—	малък, аезамчи!еъва, неголям
мнт. —> висок, πтлям. зянамае—еа, оиcр-a. анмсльк
3.	За 0—40, звcо. тен - отйτт н PИBcзeΉДΉΟ е ов-мслкт
вт япрмсаомя опрнрнлно Τ^Τ звукови трнптннвя
на г—асвссон струни. Нисък тембър, Нисък алт,
—	дебил ораи,— плътин орен.
мнт. —> висок, тснск, юмcоaиβ
4.	орли., еж. тих 1. зана.
НИХИЛИЗЪМ книж. - Пълно cоΉnτcцcаъе и Т—з-
Во—теат отречен- ок cTщтоим-Όмo— ценности.
Нaиuоизл-н нихи^иг^^. Период на нихилизъм,
Изпадам в нихилизъм.
—	βcедτанцаннв кииж, рядко, е?нд!аичане книж.
рядко, дτрuцмτнлeτвд книж.
НМШМ - 1. Вдлъбнато есcτт в ст-ок за поставяне ас
оиepеeτc мля нотнотвнив аретенатв есcΌT а ска¬
лно енcмo. В нишата на стената са постав-ни
бутилки с различни питиета. Намерихме ниша
а снaлеαе, където се скрихме от дъжда.
—	вдлъбнатина
2. орен. Сввбваот място за aяоIквI дейност. Щн на¬
мерим пазарна ниша, къЯзао щаразв—ам търло-
αuрτз си, Няма еαоΡcдое ниша зе тези днйнcеm.
Отваря сл ниша за нов— полumuчеенн фcpмеилu.
—	празнина орен,, пролука пран, позиция ннuж·
—МШАН opcеαонap. - 1. вж. .влиг 1. м 2. занн.;
2. еж. мишена
НИШКА-1 . ож. влакно 1., 2. и 3. знаа.;
2. разз. cΡлни. мн. еж. жилка 1. занн.
НИЩ стерии. - 1. еж. бидин 1. знан.;
2. като еъщ, ож. бедняк
а
22. Бeлπαиcоc oмaтacе-н и ааовнсм-н инчouн е фиIЗHTΛTΓИЗMИ
337

—МЩЕТА - еж. биинос. 1. знан.
ОМЩО-1. Пелес —соса, отсеете—— оа нещо. Започ¬
нахме от нищото, но снге имаме всичко.
—	пула прен.
мнт. —нещо
// всичко
2.	Членувано, Празно·— ривeτиaнeooв, отломят 0^-
Вм. Отвъд този сеят н нищото, Той -зовзряш-
очи и изчазезшн а нищото, Идваме от нищото
и отиваме а нищото.
—	небитие книж.
3.	рз-Гз ож. нека 1. зянн.
ВМЩОЖЕН - 1. еж. малък 3. знач.;
2.	сж. минимален;
3.	ож. мизнрен 1. знан.;
4.	еж. жалък 3. знан.;
5.	олр. еж. невалиден
ОМЩОЖЕЕС—В- 1. Пълна липса ас знаннавн мас
изсисннтст еа някого мля a-шт· В средите не бо¬
гаташи често мисля зе еео-τc нищожаство, С
нищожеството си той cmрльенa симпатизан¬
тите си. Нuщcж-еαво не духа:.
—	нищожност, незнаеиτнлаоeτ, безлични книж.
рядко
мнт. —»величие
2.	пренебрз Сьвс—м незначителеНз о—взв—ст—н чо¬
век, отЙΌT е лсшен то всякакви aвcτтйиeoea.
0IеΉCτвI· Назначиха зе ш-ф не фирмата едно
нuщожнеоαо. Синът смяташе баща си за ни¬
щожество, Остзаете зо - той е нищожасаво.
—	безлични книж,, нищожния ое-нерр, рядко,
никаквец разз. орлнерр, отрепка орзн, прана-
рр.. нула орен, прннебр.
ант. —> величие, светват, зoIейacτвeτ, cм-нcτвoτ.
бележитото
V кръгла (леене) ογ-Β разз. пренерр, лукова плаоа
разз,, Т—зпласеа буква разз. пренебр:, последна
(ревнат, днс—ок, с—рма) дупка нс кква-а рззг. ора-
избр. към 2. знан.
—ИЩ—ЖОИК оренебр. рядко - еж. нищожество
2. знан.
ОМЩОЖЕВ—С- 1. вж. нищожество 1. заан.;
2. вж. аевамен!еладeτ 1. зята.
—НЩЯ онев. - еж. разнищвам 1. знаа.
—О - Зс съпвсткоян— мем nивτиoтпвeτaoяен еа две
о—щн, два фaкτI. до— cъдp—aис· Поканих ги иа
гоеmн, но те отказаха. Намерих л-нзесmαоmо,
но пари нямам дз ло купя..
—	обаче, ала рззз., ама разг,, а, пък
—ОВ - 1. К-йт- се използва вτcотив и не е питмeнм-.
влошил нIΗΉCτeвτт ос. Палтото м— а още ново,
на съм го носил често. Нови учебници. Нови ма¬
рели. Нови дрехи,
—	aеизaд?еa1, неовехгял, неупотребяван
ант. —> стар, изявена, овехтяа, е—хо, cnвoинTсoaa
2.	еж. дτckдадшвн;
3.	вж. начеващ 2. заан.;
4.	вж. съвременен 2. заан.
Н—В—К - Човек, отCτт -тек-ро се зaииеICI е ннщо,
отCτт още aсмI опитовет в нeшт. Музикантът
е новак и не владеа добре цигулката. Още съм
новак а журналистиката.
—	новобранецразз., нижамея рззг.
—ОВАТ—А - Лице, нтΉτт сез-нва, снася или —сь-
щнствява овес ерес вас е-τтac ок иITвoI в ня¬
каква оТ—сст. Б-mcе-н н новатор а симфонична¬
та музика.
—— модернизатор книж.
—ОВАТОАС—И - Ктйтт - евьрзсо е опсео-ретв-.
Нcвзmcpенu похват. Нcвзτcеено еnлеенuе·
—	иноентивен ноuж.
—ОВАТОРСАВ— - 1. Стреме. да сн създава· нвви
идни, методи в aскIHвa дейност. Писателят има
снлcооcеτ към ноеaооееτео. Нcезmоpеmео а
театъра.
—	модернизъм ннuж.
2. еж. новост
НОВМ—Л - а.. вест
—ОВМОАА -разш. вж. журналист
—ОВОБОГмАаШ ннодобр. - ЧввΉк. забоо-тял инс-
кврв, тбике. ло oΉзaнтo-и ааеин, който - често
е—оyлτyи-и, нт - успял да нав—нз— във вссткв-
ртоткеном среди. НоеcΡогзmзшuτ- сн постро¬
иха палати.
—	парвеню книж, ннодобр:.
НОВОБРАНЕЦ р^с^з^г, вж. новак
НОВОВЪВЕДЕ—Ме - ож. новост
НОВОИЗГРАДЕН - ож. новооснован
—ОВО—БААЗЧВА— - ож. новооснован
—ОВ—ОС——ВА— - К-йто е осатска, cьаaaд—и
оток-р-. Нcеcоеноеaнз партия. Новccеоcеaоc
читалище.
—	новосъздаден, новоучреден, новосформиран,
новоизграден, новообразуван
НОВ—АНДИЕ - ож. абзац 2. знае.
НОВОСТ - Нещо, конто н сезредно— скоро, не н Тмео
извести— ——енот вея се eинщa вτcоcит кат— сcлн-
нм—. МcΡuхнuяα тел-фон отдавна не е нcαоеm,
той οαβ—α широко а бита. Кооенpαзτuβнu е и
възприема всяка новост с недcα-pн-. Новcеm а
производството,
—	нововъведении, иновация книж,. новаторство
ант. —» отживелица, cихIcзъе. IΟIхитaизъе
НОВ—СФОРММРА— еж. новооснован
—ОВ—СЪЕДАДЕО - ож. новооснован
НОВ—ЧЧАЕДЕ— - вж. новооснован
НОГА нер, - вж. крак
НОМНДИ книж:. - в.. чергар
Н———ДСАИ - ож. скитнически
Н——ЕНКЛНАУАА - е.. апарат 2. зеан.
——МЕНКЛААЧАИНК нзоЯоРр. - в.. αпмрατенк
О——ЕР - 1 . еж. брой 2. знан.;
2. орли. вж. трик 2. зята.
Н—НСЕ—С книж. - еж. безсмислица
HДHCTДn нежал, - еж. непрестанно
Н—А—А - 1. Опрн—не—ав овлмеΉCτвт вам иазе—и от
нещо, ЗIaълдuΌΉΛим в aяоaнвa област. По тежи¬
на д-тето н под нормете. Резервоарът не е на-
тленн до нормата.
—	мярка
2. еж. правило 1. зеан.
Н—АМАЛЕН - 1. КтСтв н ayщΉвoт, лccхcнΉCои
здрав м -то-веря зс постелките ос. Той е нзπьхнc
нормален, няма nеuхuчнснu отклонения,
—	редовен разг. разш., вменяем кнлж.
ннт. —» ненормален, —γ—, овбъиоIo, yетовTъиоca,
налудничав, безумно, cетотеиaнΉo, a—веΉoсΉе,
cеIхaao. тoоaнeи. миepиaл. ои-въиτял, oTъиоαa.
Сетотcинaни, щαщαo. слав, налнат
// К-йто oьзпиинеа пиaвмeaт заобикалящата го ср—-
дт, инcгuиa разсмяо. След нamо превъзмогна
преживения шок, стана непълно ноpмιзхен·
338

—	адвквнтвн книж.
ннт. —> неадекватен, тTъикaa, инсонстни, анес—С
2.	ож. естествен 4. знае.;
3.	еж. правилен 1. знаа.
V	умьт (акълът) му е еа мястото см разз, към
1.	знач.
—ОРММЛНЗИАМ— СЕ - Вьacmαетoяoaе,■ cъаcиь-
щнм се към норме—оото ас, вбмеайат състояе-н.
След τалноее nолumичеенн трусове, животът
постапеноо сн нормализира, Нещата скоро
няма Яз са нормализират.
—	оправям ев
ант. — обърквам се, зaбъиоeaе ае, заплитам се, вп¬
литам сн
V	eлcзIе в инлcи<τ—> (руслото) разз.
Н—САЧ - Работник, отйτв сн зaaмеαeI е пренасян-,
овено- еа нужди βeшc, багаж и лор. срещу запат-
шaн—. Трябва да наемем носач— за багажа-.
—	прендcвач, хамалин рззз.
——СМ uееα. - 1. еж. донасям 1. и 2. знан.;
2.	вж. веaме2.ззан.
—ОСЯ СЕ инеα. - 1. прен. рззз, еж. вървя 1. м
2.	занн.;
2.	вж. плувам 2. занн.;
3.	еж. тика 1. заан.;
4.	вж. витая;
5.	орен., еж. кръжа 3. занн.;
6.	орни·, разз, вж. обличам ск;
7.	орно·, рядко еж. отнасям се 1. знач.
—ОТАЕМЛ кнлж, - еж. аристократ
—ОТАЦМЯ книж, - еж. поучение
НОЩУВАМ несв. - Пи—оaиβaе aтшτα aяоep-. Но¬
щувахме а енлcmc: Нощувахме а доме на наш
приятел,
—	приспивам а неси,, пренощсβαм
ант. —> денувам
НРАВ - еж. характер 1. знач.
—РАВМ - вж. обичай 1. заан.
—А—ВИ МИ СН ннсе. - ож. харесвам 1. зянн.
—ААВОЧИЕНИЕ ннuж. - вж. поучение
—А—С—УЧИТЕЛ книж. - еж. моралист
—ААЕ—УЧИТЕЛЕ— книж. - вж. наставнически
—ААЕСТВЕ— - 1. К-йт- ае тmеacс ра въτиΉЩИMя
живот иа неенка, дт хаиаоo—иа, орева на някога.
Нрзвств-нз силе, Нравствени дcΡpcд-mнлu.
Нpзвеαв-нc удовлетворение.
—	духовен, морален	,
2.	Който сн отнася до нрсв-тн, рсзбертиияоа, ценнос¬
тите еа 0—00- яем от ошрнрненоа елвха. Нрав¬
ствени πpоΡхнмu: Нpзβеτβ-н— ценности, Нрав¬
ствен αьзхcЯ.
—	духовен, еτuекн книж,, морален
3.	вж. чистен 1. зана.
—АМВСТВЕ—ОСТ - 1. ож. морал 1. в 2. зята.;
2.	еж. духовност;
3.	олр. в.. честност 1. зона.
НРАВЯ СЕ - еж. харесвам ек
НУДИЗЪМ - Дви.-нме, оиTштeядeaшт nи—еиcaoα-
нето гол —емлвчтв па— на еτоииτв ернр риuивдaτa
а п—л фcзич-cот или плихменск— скрепване.
—	натуре/ъм спец.
НУЖДА - 1. Чувство или съзнание зс ийщт. отeτт
много липова поради същнсоввсащст- тбcτтсm—л-
стеа и τисбoa а-лиeе-нат да он зерост——. Имам
нужде от малко почивка. Имам нужда оа пери:.
Имзм нужда от приятели,
—	необходимост, потребност, потреба рядко
мнт. — ненужност, aΉPBτиΉбaвco. cалищaтoΌ
2.	еж. лишение;
3.	вж. беда 1. зята.
НУЖЕН - От отoтoт мае от който има ογ.--, ктйтт
oисеoα не няотπт. Нужни мн са работници зе ре¬
монта. Нужни ми се пери за път·. Тези книги се
мн много нужни. Нужни документи.
—	необходим, потребен
ант. —* ненужен, a-штΌИΉT-o,. мземшен, бйзшвл-ЗΉa.
лишен
—ЧИА - 1. орен, еж. нищо 1. зана.;
2. орли., пренерр-. в.. нищожество 2. зята.
НУЛЕВ — орно·, еж. никакъв 1. зана.
НЮАНС - вж. отсянка 1. и 2. зяна.
НЮМ—СМААМ - ПийacτIBям. извбиaзсoaм нйшв
яем аякопо е всмаксте му алв.ам -ев нрав знТ—-
лΉДмеи отдитбaтcτи, е пслеτт му е-гатотв- от
хниaкoΉиccτикc· Писателят е добрн нюансирал
характера не заронта си,
—	оτ?еаяβαм
НЮАОСМРАН - В който са тτиIЗΉим мас изтъкне¬
те —док дтлтвием разлики е TIoин, звук, cеиoeл и
пор. В пнасаае прави еп-чатл-н-е рогато ню¬
анс-реният диалог.
—— отсенин, огтннъчен книж,
НЮХ ннuж. - 1. ож. обоняние;
2. орнн. ож. усет
НЯВГА пола·. - ож. някога 1. и 2. знаа.
НЯКОГА - 1. Пр-рм аноюрндн—нно време, в е—тши—-
дн-нат ммааат. Някога тук н имало прекрасна
гора. Някога хората са живеели оо-зедружно.
Някога а бил саудант а Берлин,
—	някога еи, нявга оолт.,, някогаш нер:.
мнт. —» сега, днес
// сега, оеaacτвсшΉм
2. В a-ешиΉaΉл-aт бeдΉШΉ. Някога щн uзхе--м лн оа
икономическата криза?.Някога ща ти дойде иа
гост—:.
—	някога еи, нявга поет.,— някогаш нер:.
V aaoи—м—oт <еМ> рззг., едно βинен рззл, ет eиΉеΉ
оно ннuж. към 1. занн.
—МК—ГА СМ - ож. някога 1. и 2. зана.
НЯКОГАШ нар. - ож. някога 1. и 2. зеач.
НЯКОГАШЕН - 1. еж. бивш;
2. в.. старинен
—МАЪДЕ - На 0—0- ияcτт, анезв-етов, aнтши—дн-
—нов вля безразлично ктд-. Някъде клокочи вода·.
Тук някъде се намира училището.
—	нейде нер. оонт.
—ММ - 1. прнн. еж. мълчалив 2., 3. е 4. зона.;
2. орен. вж. тих 2. е 3. знаа.
НЯМА рнзл. - вж. липсвам 1. зяна.
—М—А МЕ - вж. липсвам 2. зона.
НЯМАНЕ - вж. липса 1. занн.
НЯ—КА диал·. - еж. гърда
н
339

о
—БАГРЕН - 1. орен. Ктйтт - с штоее— 00-6—00001,
нaчΉcτca. свойстве, предаващи му иaзеттеиaзи—
и отесенвнщм от вт тTeоoтвΉитτв, обичайното.
Емcцucнaхно орагрена реч.
—	оцветен орен,, изпъстрин оран.
2. вж. оцветен 1. зяна.
—Б—ГРЕ——СТ - орнн. еж. колорит
—Б—ГРЯ1М -1 . еж. оцветявам 1. знае.;
2. прен. еж. изпъстрям 2. знаа.
—ЕЛЕН - вж. очарователен
—Е—ЖД—М разз. - еж. съобщавам 1. и 2. знан.
—БАЖЕ—М СЕ - 1. в.. кнзвнм 2. зясн.;
2.	вж. отговарям 3. знач.;
3.	вж. телефонирам;
4.	орен. ож. проявявам се 2. зеан.
—Б—ЖД—Ч рядко - еж. доносник
—БАЙСАМ-’. ооет, еж. възхищавам;
2. вж. омайвам 1. зеан.
—БАЧЕ - еж. но
—БАЯН - еж. очарован
—ЕАЯННЕ - 1. Силис риucлΉкaτй-oвcτ м 000006-
овст он някога -a пл—нсвa, да сездейства, -к о—-
ннев дввΉиuΉ. eBa.—ocH я оиecτизaoвcτ· Има по¬
литици. конто разчитат орнди венчно на оРа-
реu-τо си за печелене иа приаържнници. Този
човек нма невероятно обаяила, На може да се
устои не обаянието й,
—	чар, обаятелносг, харизма, излъчване орле:,
аура прен:.
2. еж. очарование
—БНЯТЕЙЕ— - еж. очарователен
—БМЯТЕЙ——СА - 1. вж. обмянни 1. зяте.;
2. ож. очаровании
—БЕЕСЕА— разг. - вж. провнсвам
—БЕЕСВАМ СН разг. - вж. провисвам ев
ОБВЕИРЕО - еж. загорял 2. знаа.
—ЕВИВ—М - 1. еж. опаковам;
2.	еж. обгръщам 1. знае.;
3.	еж. загръщам 1. знан.
—ЕВМЕАМ СЕ - еж. вля ее 1. заан.
—БЕМЕЕН - еж. опаковъчен
—БЕНСАМ - еж. опаковка
—БВИНЕНИЕ - Остри оиcτcеиc дyеи, с каста сн
приписва веик на някога, aншт. Докога ще слу¬
шам орвинен-ята ал, чн не съм изпълнил докрай
задължението си, Във β-еτнuuuое чнтам ееп-
pеньенamu оРаинення по адрес оа прзе—онл-
ството зе соиuaлнama му политике. Остри
орелнения.. Н-епpaв-длuвc оРв-н-еие.
—	укор, уприк, критика, нападка, атака орен.
ант. — похвала, хвI—еa. н-тка
Н защита
/! оправдание, езсснеасе
—БВИНМТЕЛ - юрид, Лице, кв-тв поддържа обви¬
нение срещу исктπв пред съдебни тиoaнe. Дър¬
жавен обвинител.
—	прокурор
мнт. —> обвиняем, овдсьрсм
ОБВИНЯВАМ - Пиcnccвaе някому всят. ОРеноя-
веа го, че е откраднал парнал. Обвиняват мн.
че съм nеcβaхuл сделката. Защо си го обвинил,
чн не а изпълнил зедзчате?
—	виня несв:.— набиждавнм, бедя несв:. рззг, ок-
рнеееαм нер., нαадеβам разз, ннклеветявам
разш, клеветя иаса, разш.
ант. —> оневинявам* тnиaвaIвaе
// Нαеcиαм oсотoт смаво—н за нещо, тτnиIвсе към
есктoв тТвен-ие-. Опcзuuляτa cΡв—орвa пра-
βum-лсmαcτо. ча не се справя с проблемно- на
страната, Престани да cΡαuнрαaш зз всичко
шефа..
—	виня неси, нмпминм орен,, атакувам орен.
ант. —> защитавам, зкстьрвам сн, лтдоиeлям. род-
дeиДIм
V cτтвIивае (хoeи-см) синете верху (на) нснтoв
рз-з.
И еълвIе (сипя) отрова cиΉШB н—по рз-г, бeлcaе
змии м πyш-иc среще някого разз, Tτлвaе (cипс,
пиaшαм) тота м .γ—Ή— cиΉшy аяктов разз, пиI-
щам (хвърлям) орем е мелим— oиΉщe някога рззг.
—ЕЕМНЯСММ СЕ - еж. укорявам ск
—БЕМНЯЕМ - Лице, cиΉШB нтΉτв е поврепиат—
се-еТно тТвсн-исн. Разпитът не оΡαuоянмuр
започне. ОРикновено нито ад—н ореинянм не се
признава зе виновен.
—	подсъдим
ант. —> обвинител, nитнyити
ОБВНСЕАМ рззл. - еж. пaдввcеαм
—БВЪРАЕВМ- 1 . в.. връзвам 3. знае.;
2. ож. ангажирам 2. зеан.
—БВЪРЗЕ—М СН - а.. ангажирам се 1. знсч.
—БЕЯСАМ - ож. облкχеαм 1. и 2. зона.
ОЕГАР - вж. нагар 1. зине.
ОБГАРЯМ’ - 1. П-реагам ο^— ос действието на
-пьн, сс-нт oтиeшмoI м пер. Обгарям дьpαc. Об¬
гарям игла, Обгорих си ръката.
—	опалкам, обжарвам поет·,— обжигенм ооет.
2.	вж. нагарям2 2. знае.;
3.	еж. жаря 1. зеан.
ОЕГААЯМ2 - еж. загарям 2. знае.
—ЕГЛЕЖДА— разг, - в.. оглеждам
ОЕГИ—еГвАМ - ож. огризвам
ОБГОРЕН - в.. изгорял 1. зянн.
ОБГОРЯЛ - ож. загорял 2. знае.
ОБГРАЖДАМ - 1 . вж. заграждам 1. зеан.;
2.	еж. обкръжавам 1. м 2. знае.;
3.	еж. заобикалям 2. знан.
ОБГРАЖДА— СЕ - С nийpа. е. Създacaе си ниτo
вт б-езке, познати, nиeяτeлc са— oскIнca среда, с
коват активно общувам. ОРгредил сннс предани
хора. Обгражда са с приятнлн.
—	обкръжавам се, заобикалям се, ограждам се,
окръжавам се
ОБГАМЖВАМ - 1 .вж. грижа св 1. знае.;
2. ож. обслужвам 2. зеан.
ОБГАМЖЕ—НЕ - еж. грижа 2. знач.
ОБГРЪЩА— - 1. Хoαшaе и—тгт в—м ο^ο от всич¬
ки страни, тτocскьд—. Той я обгърна пр-з кръста,
Тя сооешн пе-аита. неподвижна. обгърнала ко-
х-н-о- си с ръце.
—	обхващам, прегръщам, обвивам
2.	еж. загръщам 1. знае.;
3.	орен:. cеτеp. еж. обхващам 1. знаа.
—БДААЯСН— диел, - в.. дарявам 3. зеан.
340

ОБЕД - вж. плнднв
ОБЕДИНЕН - 1 . КоСто - 010040-0, обрсзуете вт нс-
ктлот наети. ОРндинане общност·.
—	интегриран книж.
мнт. —> разделен
2.	Които за злързашс πρωхедеши в е-дехатво. Обеди-
ннни партии. ОбеЯионнн балкански страни,
—	сплотен, консолидиран ниuж.
мнт. —> разединен, д-змотнорвран, ИIзa-ЛΉa. иaзпe-
п—а
ОБЕДМНЕНИЕ - 1. Сте-рся- в -ров пяло еа иαз-
делене н-ща, гиyлм. лица е др Обединени- не
рейки, ОР-динзни- на орадориятия.
—	съединение, обединявани, съединяване, сли¬
ване, интеграция ннuж.. интегриране книж.
ант. —> разделяне, πόρ-η-
2.	Осъщ-ооеяеао- еа е—маетво, иа трайна ид-Саа сам
двхтвоа βиьзоa м-ждв от—й—ав лспн, гиeлм. На¬
ционално орндииеил-. ОРединннин не народе,
—	обединявани, сплотявани,	консолидация
книж, консолидирани ннuж.
ант. —> разединение, иaaдΉл-ac-. рвзпнпа-а-н, иaзe-
дмнeнтcτ. разкол, д—зиaτΉгинцcя
3.	ож. сдружение
ОБЕДИНМВМ— - 1. Пиaeя едно цслт от разд-лно-
неща, 0^0—, асцс, ливсcм. ОР-дииявам сродни
предприятия, Обединявам два нхaеa. Обединя¬
вам орнолнc банки.
—	съединявам, събирам, сливам, интегрирам
кнлж.
мнт. — разделям, тτдйлсе
2. Пиcв-дpaе в ήρ-ηττο-, риaeя смлан м траСна ду¬
ховната вам ид-йовоа връзка между отр-аем
ампн, грулм. Обединявам колектив, Обединявам
хората около ндна идея:.
—	сплотявам, консолидирам кнлж.
ннт. —> разединявам, резре—ям, разцепвам, ДΉаиaτ—г-
ререм
ОБЕДИНЯВАМ СЕ . 1. Обиaзecaе едно пяло за-
йдят е pивπ. Дваан —β— партии се оРнЯ—нлхе.
Няколко предприятия се оРеЯ-и-хе,
—	съединявам ев, събирам се, сливам се, интег¬
рирам ев книж.
мнт. —> разделям се, иIЗ-acaсcaе се, разпсрам сн,
разцепвам ан
// обособявам се, тτpйляе сн, TΌп-лβве се
2.	Оеиaзyeαе единства, тещaтaτ. верху олноанте еа
общи цнем, интереси. Хората се обединяват а
борбата срещу глада и мизерията, Обединихме
се около иднята де построим ново училищн.
—	сплотявам се, консолидирам ск книж,
мнт. —> разединявам се
3.	еж. съюзявам ск
ОБЕДМНЯВЛ—Е - еж. оеиилнкник 1. и 2. зята.
ОБЕДНЯВА— - ЗагуТонм матермнен-то си cecτвс-
аи—, cτaβне Терен. По врем- на икономическата
криза народът много обедня. С всеки ден есе оо-
еачн оредняеемн.
—	дeиромашмвαм, западам орли,, .идния иеев.,
сиромашия неси, за?нрдммшавαм Яиел..
оголякам орни,, дедcявaм ореН., опросяеам
рядко
ннт. —► забогатявам, зaетπвaм ан, иaзетπIτяeaм, Тт-
гaΌ-я. cъзевгeaе сн, опармавам Ο¬
Υ ο·—^ (дтcτмπαе. upoaе, раСра) до оитcсщоa
τвсгa разл.. вπеляeaе онτт пешка разз, тотаекм
б-з иизa на перТс <сс>рз-з., тставкм caев а —дан
ряза разз,, встаекм е по—м рсц— разз.
ОБЕДНЯЛ - Ктйтт - станал Т-р-н. Обедняло
семейство. Обедняло оаснлннин.
—	дeнрдмашмл, западнал, нападналразз,, оголял
орен,
мнт. — забогатял, зaевπac— сн
ОБЕЗАТЕЛН— книж. - еж. задължителен 1. зята.
ОБЕЗАТЕЛНО - еж. нвррвмвнно
ОБЕЗВЕРЕН - вж. отчаян 1. зята.
—БЕЗВЕРЕ—МЕ - 1. вж. ннвврли 1. знае.;
2. вж. отчаянии
ОБЕЗВЕРЕ—ОСИ - 1 . вж. неверни 1. занн.;
2. вж. отчаянии
—БЕЗВЕРЯВАМ - вж. отчайвам
—БЕЗВЕРЯВАМ СН - е.. отчайвам св
ОБЕЗВОДНЯВАМ - 1. Знаемтелат aαмвeсoaе квем-
е-отвттв а-рт в чтoйщоия тиπIaмаeе. Рнмпеpеαу-
рзта и повръщан-ао оРнзвоЯнихз организма й.
—	изсушавам, двχидрα!иаαм сонц^.
2. вж. пресушавам
—БЕЗВРЕДЯВАМ - вж. обезвреждам
ОБЕЗВРЕЖДАМ - Лмщaβaе някого мем η^ό вт
0000060000, eъзетдaвco дт пимемaсea виΉaн.
правя нсктπт вея Herno T-аβиΉp-a. Ор-зереждам
въоръжен пpнсαъпнлH: Обезвреждам бомба,
—	обе/крииякам, неутрализирам
—БНЕЗАРМЗМВМ— - еж. gвзuнфеяаирαм
ОБЕЗЗАРАЗЯВАНЕ - еж. дезинфекция
—БЕЕААМЛЯСАМ - орен. книж. вж. обезсърчавам
—ЕЕЕКЧРСЖМЕАМ - 1. вж. обезсърчавам;
2. рззш. вж. отчайвам
—БеЕАУРНЖЛВЛМ СН - резш. вж. отчайвам се
—БЕЕАЧРАЖАВАЩ - еж. обезсърчителен
—БЕЗКЧРАЖМИЕйЕ— - а.. обизсърчителин
ОБЕЗЛЕСЯВАМ - Лмщaβaм аалтеат е-cτoтoτ вт
п-рок- насаждения, от πтии. ОР-злнсиха почти
цялата планина.
—	оголвам прен.
ант. —> залесявам
ОБЕЗЛЮДЯВАМ СЕ - вж. запустявам
-БЕЗННдЕжДНВЛМ - еж. отчайвам
—БЕЗ—НДЕжДаВММ СЕ - ож. отчайвам ев
—БЕЗНАДЕЖДЕН - вж. отчаян — 1. знае.
ОБЕЗОБРАЗЯВАМ - ож. загрозявам
ОБЕЗОБРАЗЯВАМ СЕ - вж. погaдзняβaм
ОБЕЕОП—СМИЕЛЕ— - вж. предпазен 1. заан.
ОБЕЗОРЪЖАВАМ - ОτиΉеaе тpeдм-τт на 0—¬
пт, лмщacaе по от oи-дcτвa за бвибa. зс а-р-не от
война. ОРнзоръжеаем войскова часа. Обезоръ¬
жавам опасно opнеmьnиuκ.
—	разоръжавам
мнт. —> въоръжавам
ОБЕЗПЕЧАВАМ - вж. осигурявам ’. в 2. зана.
—ЕЕЕПЕИЕН - вж. осигурен 1. и 2. знае.
—БЕЗПОК—Е— - вж. неспокоен 2. знаа.
—ЕЕЗП—А—МТЕЛЕ— - Ктйтт оиΉдизвcовI Т—зпо-
ктйoτβв. ктйтт тбΉЗ0BквсвI. тревожи. Обез^око-
ителни новини. Обезпокоителни признаци, Рн-
зухmaτum- се cΡезπcкcлαнлнu·
—	тревожен, претвенитилнн, безпокоителен ос-
аер., неутешитвлин кииж.
мнт. —> успокоителен, утешителен
ОБЕЕПОА—ЯВАМ - ож. безпокоя 1. в 2. знае.
ОБЕЗПОА—ЯВАМ СЕ - вж. разтрввожвмм се
ОБНЗСИЙВАМ - 1. еж. изтощавам 1. знае.;
е
341

2. в.. анулирам
ОБЕЗСИЛВАМ СН - вж. изтощавам се 1. зеан.
ОБЕЗСИЛЕ— - еж. изтощин 1. зята.
—БЕЕС—ЪРИЯВА— - еж. увековечавам
ОБЕЗСЪРЧАВАМ - ОτиΉеaе як aсотoΌ .ήλιοβη-
тв и eеΉлтcττI дт направи ейшт. Внимавай де не
орезсърчиш д-т-то и то де се откаже де свир¬
на пиано. Бях уеарео е уе.n-хз. но днешната нес¬
полука ме рΡезеьpчu·. Загубите обезсърчават.
—	оеивксрαжαеαм, разколебавам, обевкаилевαм
оран, кннж,
ант. —> насърчавам, тквиIдaeIе. оввшиявIе, им-
ne—ccиaе, отсмеа-рам, ткиc—свaм
V вτисзвaм (отpисзвaе. ри-къищeве) киилaΌa от
0—00 разз.
—БЕЕСЪРЧАВММ СН - в.. отчайвам ек
—ЕЕЗСЪРЧАВАЩ - ож. обезсърчителен
—ЕЕЗСЪРЧИТЕиЕн - К-йто те—зстрасва, ИIЗ-
OΌЛΉбαвa. лишава от смелост зс действий. Обез¬
сърчителен отговор. Обезсърчителни нcαuнu.
ОΡе-сьpчuαелнu резултати,
—	обв/яуражителен, обезсърчаваш, обезкура¬
жаващ, отчайващ
ант. — насърчителен, окуреж-т-леа, nттщииτΉЛΉo.
0Ieъиеaвαш, тоyиIЖIBIщ
—БЕЗЧМЯВ—М - еж. полудявам 1. зеаа.
—БЕЗУМЯЙ - 1. Който - престанел да ан овеτивeи-
ра, да се владее в не зее— какво въищc в момента.
Обезумялата майка се спусна да спасява дете¬
то сл, Той удряш- обезумял еретате.
—	безпамегин книж.
2.	еж. безумен 1. знан.;
3.	вж. луи 2. знач.
—БЕЗФОРМЕН - еж. деформиран 1. и 2. занн.
—БЕЗФ—АМЯВА— - еж. деформирам
—БЕЕФ—Р1МЯВАНЕ - еж. информация
-БЕЗЦВЕТЕН - вж. еизцввтин 2. заан.
—ЕЕЗЦСЕТЯВАМ СЕ - вж. избелявам 1. знае.
—БЕЗЦЕ—ЛЕММ - 1 . ож. днвмлвиаαм 1. знаа.;
2. оран., - еж. омаловажавам 1. знае.
—БЕЗЦЕ—ЯВАМ СН - орли, ЗaгyбoIе ои—pcщaтΌB
ом πвлсет зиае-иие и всстк ярсветвен Iвτтииτ-τ.
nвocжIвaе зикаеас-тт си. Обнзиенuхa са моpзх-
нит- ценност—:.
—	дивнлвирнм прен.
—БЕЗЦЕ—МЕА—Е - еж. девалвация 1. и 2. знач.
—БЕЗЧЕСТЯВЛМ - Оτo-мaе д—осоеентстта еа ет-
ммае, -—00^4. Тя се страхуваше, че той можа
да я обе-чнсти, Пcхuцuрmз хвана мъжа. обез-
чест—л момичето,
—	изнасилвам, насилвам ра-г, би/честя иееα,
дзадее?τявам ннuж., дефлорирам мня.
—ЕЕЗЧ—ВЕИ—СА— - еж. деχсмαанзuрαм
—ЕЕЗЩЕТЕ—ИЕ - 1. Перечне суме или неща дру-
гт, което се аава някому зс асаел-нм вам оиΉ-
•ерреос щети. Не съм сигурен дал— ще получа
някакво орезщетеоне за тоае, че ма уволниха.
—	компенсация книж., възмиздякнне книж.
2. вж. неустойка
ОБЕЗЩЕТЯВАМ - Дaβaе перенос ογ^ сам иму¬
щество кет— квеоΉaeαцмя за оаиес-ок врн-а,
щета. Готов съм да обезщетя разходите и загу¬
бите, ноuτо аи нанесох.
—	компенсирам кннж, възмездявам книж,,
покривам орен.
—ЕЕКТ - ож. предмнт 2. знан.
ОБН—АНВЕ— - 1. еж. реален 1. зята.;
2. ож. еизпристрастин 1., 2. в 3. зеан.
ОБЕКАмВноСт - вж. безпристрастни 1. и 2. знач.
ОБЕЛВАМ - 1. ОτcτиIaявaе тбвиcнITI (ке.-·^ кт-
ИITI, н-ивооαoI в пор.) ас нещо изпялт. двоиaй.
Обелих картофите. Об-лезм черупките не яй¬
цето. С(^р^}^1вззм жълъд. Об-лезм ябълка,
—— избелвам, олющвам, излющвам, олюпвам,
излюпвам2 диел,
2. Нaиaнсoaм на -рно или няколко еecoa овдaoa аа
нсктπт мли а-щт. Паднах и си оРелих кcлрнcαо.
—	ожулвнм, олющвам, излющвам, охлузвам
ОБЕЛЕН - 1. КтСтв - очистен вт външаете си —Т-
оиока. Ор-лнна ябълка, ОРелнни картофи.
—	белен
ант. — небелен
2.	КоСто н ларнал, отделил он е от шовтрха-еота, вер¬
ху —00 сн - нaмcиaл. Обелена мазилка. ОРелен
лак не ноктите.
—	олющнн, олюпен нер.
3.	К-йт- е е oaиIинoa ncoьихaвcτ, nтоиcτcΉ. кожа и
юед. Обелани лакти. Обелени нол-не.
—	ожслен, олющен, охлузен
—БЕМ - 1. Гт—нмсаата м—м квлинеотввтв от това,
о—ΉTт се обхваща то нещо. Творчеството не пи-
сзm-хя не е голямо по обнм. Кон от чуждита
езици трябва де се преподават и а какъв обам?
—	размер, обхват
2. еж. вместимост
—БЕ—АМ - еж. обхващам 1. знан.
ОБЕМЕН - 1. Ктйтт се воокся рв ΌTне. Обемна ве¬
личина. Обемно оформяне не сграда.
—	пространствен
2. ож. обемист
ОБЕММСТ - Ктйтт име овлям те—е. Обемист па¬
кет. ОΡ-мuеmе книга. Оремисао съчинение.
—	обимин, голям
ОБЕСВА— - ра-г. еж. провесвнм
ОБЕСВАМ СЕ - рззз. еж. провесенм св
ОЕЕСНМ— рззз, неодобр. - еж. безделния 1. знан.
ОБЕ— книж, търж. - 1. еж. обещание;
2. ож. клетва 1. знач.
ОБЕЩАВАМ - Девам, изказвам тTΉшaнин. Обнща-
езм де се откажа оа пушенето, ОРнщаеам да
изпълня задачата. Обещавам. че ща ан помог¬
не. ОР-щаааш, е не изпълняваш.
—	задължавам ев разш, заричам св ре-з., ври¬
чам се нар. заклевам се, кълна се олсв.
V —ICIе оТет кииж.
—БЕЩМНИЕ - Изразно—, зaсoΉев з-дъл.-н-е ре е-
аспревс сам нн aйшт. Давам орещание, чн винаги
ще й помелем. Чекам да изпълниш обещанието
си, Нарушавам оΡещaнuеmc сл.
—	дума орли,, оеит книж, търж.
ОБЖААЕММ поет. - еж. обгарям’ 1. зааа.
ОБЖЕГЕАМ поаа, - еж. оеоαрем1 1. знае.
ОБЗАВЕДЕ— - Зс отенщнacΉ. жилищΉ. спр-рс с
пор. - който - снаТден е oΉтTхвacеиτΉ енбнли.
oΉш— м др. ОРзаееден апартамент. ОРзае-дена
стая. ОРзаееднн офис,
—	мебелиран, нареден ра-г.
ОБЗАВЕЖДАМ - СoITдсβIе отмΉщнимΉ. дилeщΉ.
eгиaaa е м—TΉли. вещи. Всяко с-м-йеmвc орза-
важда дома си според своя вкус л възможнос¬
ти, Още ое съм обзаенл едната стая·.
—	мебелирам, нареждам’ разз, подреждам разз.
342

// СянТ—явам вчийДРйacΉ. офис, оийpоиcсΌCΉ и пор. с
oнтбхтacеIτa за ^Τ-τα техника, меeйнmни· Фир¬
мата ще обзавеЯн машиностроителния завод.
ФеΡpuнеαе е оРзеаеЯене с най-модерна анхолк^а.
—	оборудвам, съоръжавам
ОБЗАВЕЖДАНЕ - 1. вж. мебелировка;
2. ож. оборудване 1. зяен.
ОБЗАЛАГАМ СН - ПиIβс облог е някого, yгΌeαияе
се е някого да изпълня овеов задълж-аен, е ο-γ-
най нн загубя ори аютр. Обзалагам сн, че той ще
постигне нов рекорд. Не каква сума се обзало¬
жиха-?
—	басирам св
—БЗАЛНГА—Е - ож. облог
ОБЗЕМАМ - еж. завладявам 2. зата.
ОБЗИААМ оолт. - еж. оглеждам
ОБЗ—Р - 1. Пволедевктнлат иaзπ—ндpaoн на много
нйшa, тбедсанос ат обща oнен. вбмон. е пе— зс
nинпнoон· Обзор на еъΡлαлрαе. Критичен ор-
зор. БиРлиозрафски орзор. Кратък обзор върху
неτрpuрma на Ρъллapенuр парламент,
—	преглед, поглед орнн, книж,, обозрении книж,
остар.
// Вс—оТхаВте— тоссаасе на τoтиеи от лмτΉиаτyиаτа.
изкуството и др. Обзор не ееерnейснamз лите¬
ратура през годините иа Втората сентоена
войне,
—	панорама орнн.
2.	спец. - вж. видимост;
3.	рядко - ож. кръгозор 1. и 2. знан.
ОБ3—Р——СТ спец. рядко - ож. видимост
ОБЗЪРВАМ ролт, - еж. оглеждам
ОБИГРАВА— СЕ - Свиквкм свободно в —пере ра
бтиaeя е aншв. oταвαе 00—0—0, oиeaнo. изоycΉе в
анщт. Обигравам се а превода. Обигравам се в
nолuτuнaτa. Трябва малко Яе се оригре-ш. зе
де станеш добър журналист,
—	ошлмйфам св разз., изпичам ев орен, рззз, иа-
праксемм' се резг., иапедипевам се пpcеτюнеp,
окършенм еирззг, — отраявам еирз-з., деспвмм
св орен, разз,
ОБИГРАН - 1. Който е ynиIжaсcao ссстнмнтичат с
издава 00—00000, вмеиме, майсторство. ОРилрен
глас, Обиграни движения. Обиграно око.
—	трениран
2.	вж. опитен —.и 2. ззнач.
ОБМГАМ—ОСИ - вж. опитност 1. Зана.
ОБНДА - Чувство нн ΌπтичΉHcн, nимчиaнaт от нес-
прас-даево, онзаслужнае oaкъиaсeaaн нн 4—0004,
а-зваитнае оа достойнството. В погледа й са че-
тншн орида·. Н-поносиме обида.
—	оскърблении, докачение cеmзp.
// Нaоъиисoαеe, yязoсoaеΉ от двcτвCacτeтτв· ОРиде е
за маел де ма кара Яа й слугувам, Смята ма зе
мързелив - каква оРиде!
—	оскърбление, унижение резш.
-БИДЕ—1 - 1. КоСто - псеесъл тТсрн, -лктреаеа-е
сея е изпълнен е тπтичΉacΉ. ОРидеНзае жена
веднага си тръгна,
—	оскърбен, змeвонаτ, наранен — орен,, уязвин,
жегнат рззг., докачен разз.
2.	КоВптв е присъщ на човек, понесъл обтерс ОбиИено
изражениа на ли^нт^о. ОРидене н и не иска Яз
разговаря с мнн.
—	сърдит
ОБМДЕО2 - 1. К-йт- тcоъиесβa, оТ—ждн. Обидно
държание. Обидни дум—:. ОРлдне пcеmьпнa.
—	оскърбителен
ант. — безобиден
2. К-йто - свързан е aнриcяτoт за aсотπт състояние
сам оинжмвяeαaн. квет— yaмасβa. Той се стреме¬
ше Яе зарраеи обидното минало. ОРиЯне Резпо-
мощност. ОРлдне нлщеаа.
—	уннзителвн
—БМДЧМВ - Който анаов сн обижда. Тя е много
горда и оРиЯчивз, Не трябва Яе РъЯнш толкова
оРиЯчив.
—	ддкмелиβ, сръдлив
ОБИЖДАМ - Нaaαcяе тбида от aсотπΌ, а отΉTв му
оиcнcaявне бв—кн, дълбоко от тoвичaoaе. Думи¬
те му я обидиха, Н-ум-соната му забележка
обиди всички нл. Той чакаше удобно случай Яз я
обиди:. Само глада как Яа ма обиди.
—	оскърбявам, засягам, наранявам орен,, сеа-
веβам, жигвнм разл,, докачам2 резг, бодвам
орнн, резг., жилкам орнн. резг., къкββaм орно.
разз, клъцвам орли.. разг,. ухапвам орен, разл,
бъакмм npcеmcнеp.
V	удрям (улвчвнм) <лртвв> в сърцето разг., бъикαм
о преет в ^ηττι разг, иастъпвкм л— мазола разг,
оастъосвм от <най> Таеното място разг.
—БИЖДАМ СЕ - ЧвβcτoIе он оТмрен, вcкъиенa.
cаncτβaе 06-11. Схванах подигравката му л са
оРнЯ-х, Не са обиждай от думите ми.
—	оскърбявам се, засягам ек, докачам се резг,
жигвам ск резг, впрягам се орли, разл,
V	вз-мем (лиcΉеαм) oacъτиΉ резг, вземам (пре-
Ήеaе) нарсаТокв ра-г., вземам отгоре см разз,,
взнмам върху себе си резг, слагам (τeисе) <си>
на сърце <тв> разл,
—БШКАЛМ- 1. еж. заобикалям 1. с 2. занн.;
2.	вж. кръжа 2. с 3. знае.;
3.	в.. обхождам;
4.	орли., разз. в.. посещавам
—БМКВАМ - 1. Изnълoaе се а 06—4, nииoъизαеccτ
кье есктoт. а-щт. Обикнах нов-та си приятели.
Децата бързо cΡuнеam жиеотнитн. Обикнах
това място, Обикнах рероазта сл,
—	превързвам ев (към), зαдбиежαм, раобикемм
рядко, ралюбжмм разш-,
мнт. —> разобиквам, aaеиIзeaе, иaалюбoIе
2. еж. влюбвам св
ОБМКН—ЕЕ— - 1. Ктйтт нн - заеелнжстелеи с
0^0, не сн волмчнса е виcвот вбщнствнат вас
с—ужнбов опа—женин, овйτт PИΉДoτaвя тр-роо-
те рави-щ-, масата в някаква cиндa. -Тщ-лавт.
Обикновен работник, ОРикноенн войник, ОРик-
новло лрежденлн, ОΡuннρеннu хcpuиa.
—	прост, редови, простосмъртен
мнт. —> знатен, .μ-ήη, иаoeкoнτ. Тележит, забележи-
тнено
2.	КоСто ае ан тт—ичава, ан иарьоeI е нищо м - при¬
същ аа βCΉоидaнβMΉTт· ОРи1кноеени нужди·.
Обикновени дрехи. ОРикноеани грижи,
—	жсекнднежвн, делничен
мнт. —> особен, не-Тикатв-а
3.	еж. банален 1. зята.;
4.	еж. прост 2. занн.;
5.	вж. обичанн 1. зова.;
6.	в.. иетиствен 4. занн.
ОБМАОЙЕ— - 1. ож. заобиколен 1. занн.;
' 2. орен. в.. косвен 2. зана.
О
343

ЛБИКОЛЛА-к ож. кръг 2. знач.;
2. еж. турни
ЛБМЛЕ— - вж. изобилнн
—БИЛМЕ - вж. изобилни 1. и 2. зана.
—БМЙН— - еж. изобилно
—БИЛООСТ , - еж. изобилие 1. знае.
—ЕИР - 1. ож. кражба;
2.	вж. зрабеж —. знач.
-БРА——’ - 1. Взнеaе изцяло ннщо зс ядΉoн. изя.-
рам coмчот дтоиaC· Обирам тавата със сладко¬
то. Нямаше л слада оа житото - всичко бяха
обрали онрнзтиае,
—	ометам орно, ра-г, ошушквам резг.
2. еж. бира’ 1. м 2. заан.
—БМР—М СН разз. грубо - ож. махам св 1. знан.
—БИРА—2 - ОτниaaвIе вам вземам незаконно зс
енТ— си много неща от oсоeaн. от някого. Неиз-
в-еm-н крадец а обрал къщата му. Обраха cнcл-
ннта a—u. Обирам банке.
—	ограбвам,окрндвнм,нзярадвам
—ЕИРАИ остер, - 1. еж. крадец;
2. еж. грабител 1. знач.
—БИРДЖНЙС—М рззз. - еж. грабнтелекн
ОБНРДЖМЙСТВЛ - еж. грабеж 1. зеан.
ОБНАДЖИЛЪК простонзр - ож. грабеж 1. зянн.
—ЕИаДжИЯ разз. - 1. вж. крадец;
2. еж. грабител 1. знач.
—БИРНИК -1. вж. грабител 1. знае.;
2. ра-г, ож. крадец
—БнРННиЕсКи - еж. ормбнτелeки
—БНА—НИЕС—С— - вж. грабеж 1. знан.
—БМС—МРА— - разш, еж. претърсвам
ОБИСТАЯМ разг. - ож. избистрям 1., 2. в 3. зеан.
—БИСТРЯ— СЕ разз. - 1. вж. избистрям се 1. занн.;
2. еж. прояснявам се 1. и 2. знае.
ЛЕИА—ВНМ - ПиноIиoaм .вс-тт си а вPИΉДΉЛΉoα
oτиaиI. местите·, cй-cшe. мсcτт. В мuозхоτc
траките са cр—αзвзхu нашите земи:. Тн оРноз-
еат планините,
—	населявам, живея
ОЕМАМЕА— - ож. населен
—БМАМЕ— - еж. насилен
—БНАМЛНЩЕ книж, - е.. желиши 2. знае.
—ЕМАМТЕЛ - Лице, к—нтв .ββηη, вбионск сграда,
къша - лед. Обитателите на дома сн готвеха
за сватба, Всички орнама— на сградата ряха
отишли не почивка
—	жнтил ре-ш., жилиц остер.
—БНТЕЙ - 1. стар—н. ож. манастир;
2. книж, еж. жилище 2. знна.
ЛЕНИ - 1. Чувств— на овена нежност към иснтoв мли
0Ήшт, есързсн— е .eaaocH за nвcτтсееa eиeзоI е
неот. Майчина орич. Обич към децата. Ор-ч към
природете. Обич към родното място.
—	любов, привързаност
ннт. —> равнодушие, еΉЗиaалcчмΉ, апатия
// омраза, aΉоиuязъo. ненавист
2. еж. любов 1. зянн.
—БИЧ—ЕН - 1. КтСтв сн иаoьищoc, оивτcнI и—двo-
нт вас сткск от нaвик. τиндcцмя. Той седеше не
обичайното сн място. Задавам обичайните въп¬
роси. Обичайна проверка не документи. Оби¬
чайна разходка.
—	привичен, традиционен, рутинен книж:, обик¬
новен, всекидневен
ннт. — необичаен, иΉ0ИcвcнΉa. иетеикиввно
// извънреден, 0-06-44—0, нетрарипитннн
2. вж. естествен 4. знае.
—ЕМИНЙ - 1. Само мн. Общоприети начини нн пое-
оьпсаен, οββή-ηοβη тбиоa· на дадеок свцсклок
πиyлI nии -пределно- ο-γΗ--, ceбcτcс· Позоаезм
об-чаита не таз— страна. Изучавам обичаите
нз озсехеоиеmc а този край на страната, Сал-
ски орлчзи.
—	нрави,традиции
2.	Определен ред, рресв—а, каста е— спазват орс еп-
ределен севнаС в -ереоа обществена треде м сн
nИнaaoIo от отквлеосн на отктлеиие. По стар
обичай не Гергьовден се ончн агне. Обичай н де
се Ρордuееaτ яйца на Великден. Обичаят тряб¬
ва Яе се спазва.
—	традиция, аиет простонер.
3.	вж. навик
ОБНИ—М - 1. Изпитвам оТ—е, любов кем исотπт,
неща. ОР—чем Янцата си. ОРлчем приятеля си.
Обичам родината си.
—	любя
ннт. —> мразя, нeнaβижpaе, ое—влюТсам
2.	Имам влечение към нeшв. cзоuτeIе въахишйиcн
от нйшт. Обичам музиката, Обичам теааъра.
Обичам сладолед.
—	обожавам
3.	вж. харесвам 1. занн.
ОБИЧЕН - вж. мел 1. знсч.
—БМИЕН - еж. мел 2. зеке.
-ЕИИЛМВ - еж. мил 2. знаа.
ОБ—НАСА— нер. - вж. окичвам
—БКИЧВАМ - ож. окичвам
ОБКРЪЖАВАМ - 1. ОTхвдaaе от вовеки страни
0—000 а цнл де го аaлввя. когето сн γоимвa. Вой¬
ниците се страхуваха врагът да не ли обкръжи.
Обкръжиха нн от всички страни·.
—	обграждам, окръжавам, заграждам, заобика¬
лям рядко
// Пвeoaoсе β αΤο-ρα, TлтоapI оасе—еов или скреп-но
място. Войеннτ- не могли Яе прав-амат кре¬
постта и я обкръжили, Похнцнрτз обкръжи
района, -а Яа попречи не РанЯитите Яа изрязет,
—	обграждам, обсаждам, окръжавам, блокирам
2.	Намирам сн, иIЗOΌΛвдни съм ок—ев исктπт или
нещо. Pлзоноенз верига обкръжава селото.
Цъфнал— липи обкръжават къщата.
—	окръжавам, ограждам, обграждам, заобика¬
лям орно,, опасвам
3.	еж. заобикалям 2. знае.
ОЕ—РЪЖНСНМ СН - вж. обграждам св
—Е—РЪЖНННЕ - 1 . еж. среда 3. знач.;
2.	вж. обстановка 1. зааа.;
3.	вони. ож. обснин
ОБЛАГА - вж. полза 1. знае.
ЛБЙАГАНЕ - сж. данък
ОБЛНГОДЕАЕЛС—ВММ - Стз-авам елaπтриияτ-
ни, пв-р-бр— βολ-β— зс 0—0- м eьаевдaвcτ да
от-ечи оТаспи. В този си енд ззкcньα оРлазо-
Яеталстеа по-заможонта ферм-ри, Оказа се,
че министърът cΡлзгоЯ-τнлеmвз ееcu еоде-н—.
—	nаеβелноирдвαм, фаворизирам ноuж.
ант. —> дискриминирам
ОБЛАГ—дЕтЕИСИвАО - еж. привилегирован
ОБЛ—Г—РЛДЕО - еж. петомнн 2. зята.
ОБЛАГОРОДЯВАМ - 1. Пиaвя някой де отчае
nв-oъзoищнн, nт-Tлαπтитдйн, лт-pтTeи и—и пимдa-
344

вам ceзβищeнтаτ он aΉшΌ. Красотата cΡлaгcpc-
дрве човене. Музuнеma cΡлaлоpcдрвз духа, Чове¬
кът може Яе облагороди средата, а нояmо живее,
—	възвисявам ннuж, извисявам, въздигам прен.
ниuж.. одухотворявнм
мнт. —> опошлявам, оитфIиcиIе, βγ—гaиизcиaе. то-
итcτcчcaе
// принизявам
2.	П-добрявем е—ртс еа иαcoнеu— чрез оииcaдpaнe.
ОΡлaгcpcдрезм лоза, Облагородявам дива кру-
шз. ОΡхaгрpоЯрвaм дърво с присад от питомна
оacшнa.
—	култивирам, опитомявам pa-г.. ашладисвам
разл. одомашнявам спец.
ОБЛАДАВАМ ннuж. - 1. ож. имам 3. занн.;
2. вж. завладявам 2. заан.
ОБЛ—ЖМВ—М - вж. облмзявмм
ОБЙАЗВММ - вж. полазвам 1. знае.
ОБЙАЗЯЕАМ - Мис—я исотoт зс Тла.йа, щнаτлco.
честит мем казвам ос нсотoт. ее - блажен, щкст-
лив. Хората ло облазяваха, чн бързо се е издиг¬
нал - живее охолно, ОΡхaзяезм ан, че си намери
такава добре жене,
—	облажаенм, заела/явам рззз., завиждам рз-г,
бла/осеам Яuaх.
мнт. — съжалявам, .—
ОБЛАСТ - 1. Част вт τниcτтиcс. -еоеобниа гнтг-
инфcои· Тук са дошли хора от веuчки области
не страната. Погранична област.
—	покрайнина, край2;
2.	вж. зона 1. и 2. знач*
3.	вж. ефира 1. зеан.
ОБЛАЧЕ— - За онбн, eинен - отCτт - nткиcτ мае
излълано е оТенцс. Облачно ннрн. ОРлзчнн Яно,
Облачно врем-,
—	заоблачен, мрачин, навъсен орен.. оонт., нам¬
ръщен орен, оо-т., скъсен орен, пона,, смръ¬
щен орнн. пона, начумерен орен. рззг.
ант. —> безоблачен, ясен, вΉаъи. ocΉτeл. е—ст, вндит-
—мк, βнpиΌTк. cзвнaиΉo, иaзe—ди—н
ОБЙЕ—ЙО - Изработени вт някаква oъcоaeI еam—-
рия aeшα. е отмτт етвнк сн оТлсас, пвоииβa тя¬
лото ос. Работно облекло. Официално оРлекло.
Евтино орлнкло, Оαapuннc cΡлекло.
—	дрехи, одежди кииж,— одиянли кнлж. търж:,
премяна нер.
ОБЛЕКЧАВАМ - 1. Пиаβс. дтоиcaнаяе да з се 0^-
йеαm. cа.мoсвaτ ле-ееко фмзмейcои и дγщ—βнм
атрсрннмя мам тагостос неествн. Инжекцията оР-
л-нчu брлнлαе й. Сълзит- облекчиха душевната
й мъка. Вземи лекарството, оо ще та облети,
—	успокоявам, уталожвам
2.	Намалявам аapьлднaмсτн. oиижмτн на ижого. Н-
можнш лн Яа ма оΡленчuш зз мелко, като пое¬
маш мcнm- задължения? Искам де ан облекча и
зеооез зз щн напиша отчета.
—	разтоварвам орен.
мнт. —> обременявам, нваовнрвам
3.	еж. улеснявам 1. знан.
ЛЕЛЕАИ—САМ СН - еж. олеква ми 1. и 2. зана.
—БЛЕКЧАСАЩ - еж. облекчителен 1. и 2. 'Зана.
ОБЛЕКЧЕНИЕ - 1. СьoτвяocΉ. при конто някой
nинcoacα да бере oanиΉπaaΌ. нееш-ко-а, соаса му
nт-лΉOT вам oτиIдaacнτт. То—ката му aIеI—свa.
За меоа ща бъде голямо облакченин Яе чуя—. ча
съм назначен не работа. Лекарство за оΡхенч--
она не Ролката,
—	успокоение, уталожвани
2. еж. улв?неаие
ОБЛЕКЧИТЕЛЕН - 1. Който носи мем ■отрежда
аТейкееиме. ОРлнкчителни л-неееτвa. ОΡл-нчн-
тнлнн еьлзл.
—	облекчаващ, успокояващ, успокоителен, ута¬
ложващ
2.	К-йт- е свързан е тTлeочнния, е намеляеаен от ня¬
какви аaaeлжΉoмс, тτгтвтиaтoτи· ОРл-кч-телн-
оΡеτррmелсαвa.
—	облекчаващ
3.	еж. блеeаu!влвн
ОБЛЕЧЕН - К-йто - а -р-хс верхе тялото см. Той
легна на лазлото аъй, какао си беше обл-чно,
Защо лежиш облечен?
—	неcъбъечнн, нвразeкелвчвн
ант. — гол, аееблнеео, иaаcье—нннн, съблнено, анп
ЛБЙЕЩЕАМ СН - в.. дnуъβам ев
ОБЛЕЩЕН - вж. опулин
ЛБЛНЕАМ - 1. в.. заливам 1. зина.;
2. ож. мля 2. зята.
—БЛИЗВАМ - 1. ПиΉкaивaм -зека ас от отceих-
нтсота от aйшт· Облизвам устни. Котето ор-
лизее лапите си.
—	ближа 0^.. лижа несв,. оле/вам разл.
2. ОTииaе а Ήаио а-що зс сдΉoн. е 6—извае иасждIе
вавакт дткинй. Д-τ-mc орлнзе Яо капка меда:.
Облизвам 030^303.
—	иаблизвам, излизвам, олнзвам разг.
ОБЛМА - 1. еж. вид’ 1. зана.;
2. еж. представа 2. занн.
ОБЛИЧА— - Птcmaeяе динхI. тел-кат иа тялото ом.
Навън е студено, облнчи си рннαо· Не знам за
празника какво Яе оΡл-нa. ОΡχрнρχ си нова риза.
Обличам сек^от^о.
—	слагам, надявам, навличам2 раз-з, нахлузвам
разг. намъквам разз.
ннт. — събличам, cвI—яе. изх—взвам
V τyисе (0—4040 на перТс см ннщо разг,
ОБЛИЧАМ СН - Пииoъщв мм е дт използвам исоaо-
от тТейкао, да птдTииaе от опр-рее-н наама дре¬
хите см. ОРлича сн елегантно. Облича сн лошо.
Облича сн по енлснu.
—	нося св оеса. орли, разл.
ОБЛОГ - Уπтβтиоα. оТскн. между -в- липа с различа¬
ваща сн манасн ле аяксксв въпрос, юрм ктсmт този,
отCmт нн -зл-зе оиaβ. τисTβа да излееом поето пред
дивπмс задължйамн. Ако еπнчелр cΡхюлa. тл щн чер¬
пиш. Загубих орлозе зе резултата оа мече.
—	бмс, обзалагане
ОБЙЪХВАМ - 1.3а вятър - овcсeaм анка и зс крат¬
ко винеΉ. тTгиъш,aм. двовcвαе някого мем н-що.
Топъл вятър облъхне тялото му.
—	лъхвам, еризкам оонт, обвявам
2. За дъх, еuиcамa и лед. - —нкт и зс кратко виΉен
—борещсм, -ок-сонм някого. Облъхна го аромат
нз дюли. Вълни от горещия му дъх облъхнаха ли-
цнао й.
—	лъхвам,обвявам
ЛБЙЯГ—М - вж. опирам 1. занн.
ОБЛЯГАМ СН - 1. Дтпииaм сн дв нйшт за плорн.
Облягам са на станате, -а дз не редна,. Облягам
се не рамото на приятел.
—	подпирам ев, опирам ек, въ/лягам ев еяЯнc
2. орни. ож. разчитам2
345

ОБМЕН кннж, - сж. обмяна
—ЕМЕ—ЯМ - Дaeaе н-щт, кнто а ЗIмсиc отлyaaвaе
друпе, иcвaвccлaт нйеy. Обменям стоки, Обме¬
ням мuелu. Нямам с кого Яе орманя дори еЯне
дума.
—	разменям
ЛЕ—НСЛЕН-1. сж. разумин 3. зона.;
2. еж. замислиН 2. знае.
ОБМИСЛЯМ - 1. Мисля е пвaитеaтcτc за aeщв.
ИIзπ—Ήддαе нeшΌ от coичои oτиIaи. за дт взема
И—щнoи— какао да ксжа мем оaкβв да nийpоииeеα.
Обмисли доррн иещеоа, пред- Яа еземнш рашн-
ние. Обмислям всяка дума, Всеки ход бе дорре
обмислен.
—	премислям, nадмucлям книж., пае!нолям’
орнн.
2.	ож. еceлс 2. знач.;
3.	еж. замислям 1. заан.
—БМЯ—А - Даване aсктеy он иeшв. срещу което сн
р-аванве друго, обикн. иaвитcτтCив· Обмяна не
сτcнн. Ормяна не валута. Обмяна на мисли.
—	размяна, обмин книж:.
—Б—НДЕЖД—САМ СЕ - ож. насърчавам си
ОБНАЖЕН— книж. остар, - еж. разгалвам
ОБНАЖЕН ннuж. остар, - вж. разголен 1. знан.
—Б—АР—ДВА— - 1. ОπлacсвIм чрез печата ο^—
(закон, онр-рТа, преемт-алтаен- инщeиcн и пор.).
Обнародваха закона а Държавен еастник,
—	публикувам
2.	разш. вж. издавам —. знач.
—Б—ОВЕО - вж. подновен 1. знан.
ЛЕН—ВЯВАМ-1 . вж. подновявам 1. заве.;
2. орен, в.. възраждам 1. знан.
ЛБ—ОСКИ - Наема на общуване, на ттиасяа— с
pиcπиτe. Културни cрноенu. Изнензон оРноскн.
Дорр— cрucснu. Груб- обноски,
—	маниери книж, държание
—БОБЩАВ—М - 1. ИзиIЗсвaе а тбшI форма aeщв.
cзвлuчIе общото вт -m-eaac фαоτи, нaTлюднимс.
изказани мвсев и пор. А сега Яа обобщим казано¬
то дотук, Обобщавам въпросите. Обобщавам
минния. Обобщавам неΡлюд-оuр.
—	сумирам, резюмирам, синтезирам книж,
ннт. —> конкретизирам, yoвеисвIе. оинпcзcиaм
2. Пиcaαвaе общо закнеоин оа нещо ндиемает, вьз-
ригам чнстовте е общо. Не риее Яе се обобщева
песимизмът у нашия съвременник. Оа няколко-
то допуснати грешки не карината еадозга об¬
общаваш, че имзм- слабо npaвнm-леτво.
—	генерализирам ннuж.
мнт. —> конкретизирам, eτтчaявaе, пи—цизuиaе
—Б—БЩАВАНЕ - вж. обобщение 1. зона.
ОБ—БЩЕ—МЕ - 1. Изразяване в оТща форме на
ннщп, ccъиаcaе—, тTΉдcaсвaaн на отделом фαоτи.
еиcли, наблюдения и пор. ОРоРщениа не допус¬
натите грешки. Обобщенна ое фектитн.
—	синтез, обобщаване, ризюмиразш,. резюмиране
мнт. —> анализ, иaaбти, отеннΌaи
2. Общ взет—, овррвенн въз всавва еа частни л—уенв.
Обобщение на причинно- за саечката. Обоб¬
щени- на проблема зе uнономuчеекaτa нpн-е.
—	овнералuвацuе юнuж.. оеаеаαлнзнаанв книж,
мнт. —> конкретизиране, ут—еняваан, пинцизииIΟΉ
ОБОБЩЕСТВЯВАм книж. рядко - сж. национа¬
лизирам
—ЕОБЩЕСТЕЯВА—Е кииж, рядко - сж. нацио¬
нализация
ОБОГАТЯВАМ - 1. ПиIвя нсктoв да стане Тогнт
и-и ов-Ттонт. С парнал, нолmо мн дедн. няма
Яа мн обогатиш. СъЯнРнлте дела, нcuαо вcЯ—м—,
само оролеаихе адвоката ми.
—	опнрнчвнм разг.
2. еж. увеличавам 1. знан.
V oaоτлcaе (пелия) пешата (джоТс, джобтс-он, кн-
евяте) на някого разг, към 1. зина.
ОБОГО—ЕЛРЯЕаМ книж, - вж. дбджвeτвявαм
ОБОДРИТЕЛЕН - 1. КтСтв вевдияea. тτевисca.
Ободрителна разходка. Ободрително хлад.
Ободрително сън.
—	ободряващ, освежителен, дτмдангнлвн
2. прен. еж. наеърчнтнлвн
ОБОДРЯВАМ - 1. Пиaвс аякопо да соанн Tтaeи.
свнж, пп-нонрпмн—н. Ол-ЯоΡеЯнuрm сън ма обод¬
ри. Разходката го ободри. Свежестта на ут¬
рото я ободри.
—	освежавам, разведрявам, отморявам
мнт. — изморявам, уморявам, иаτтшaвнм, иаевис-
отм
2. еж. съживявам 2. знае.
ОБОДРЯВАМ СЕ - еж. eкβавмαм се 3. зона.
ОЕОДРЯВАЩ - вж. ободрителен 1. знан.
ОБОЖАВА— - 1 . вж. боготворя 1. зята.;
2.	еж. обичам 2. занн.;
3.	сж. обдже?!вевαм
ОБОЖАТЕЛ - 1. Ме., който ухажва .ена и прави
вcмчнт, за дс й хареса. Дъщеря му име много оро-
жатели. ЗзоΡинохенa н оа обожатели.
—	Cχαждр, поклонник
2. книж:, еж. любител 1,*знсч.
ОБОЖЕСАВЯЕ—М - ВeадcгIM. cъзвΉΛиеaвcе
аякопо сам нeшт оaτт Ττ.ήτόβτ. Римляните сз
cрож-еτервзлн най-различни оредмати и жи¬
вотни. Хората вярвали, че слънцето е Бог и ло
cΡож-еоеяеaлu.
—	обоготворякам книж, боготворя, обожавам
ОБОЗНАЧ—ЕА— - ож. означавам 1. знае.
ОЕОЗ—НЧЕНИЕ -1 . еж. бележка 2. заан.;
2. еж. знак 1. знач.
ОЕОЗРЕННЕ книж. остар. - в.. обзор 1. знаа.
ОБОНЯНИЕ - Сетивт, ернз конто ае рсзрознссат
aитмaoи, емиизмм. Кучето има много силно обо¬
няние.
—	нюх книж.
ОБОР - Сoиapα, отмйшeиce за едър роТстск. Вкарай
кравата е обора.
—	яхър нер., дам диел,, хлив Я—ел,, поднек диел,
ОБОАМВЯМ СЕ Янел. - еж. еъжзнмам ск 2. знае.
ОБ—АВАМ - вж. оnaдввaгaвaм
ОБОРОТ сонц,. - ДβcдΉиcΉ оа оαимчиc cинpcmca м
аτтои. Икономическата ^--3 се проявява и в
сферата не оборота, Оборот нз стоки, Слаб
оборот.. Парични обороти,
—- обращении спец,, джиро прен. разз.
ОБОРУДВАМ - вж. обзавеждам
—ЕОРЧДЕ—НЕ - 1. СиaTpсвaнe еа оиepоиcяτиe,
Внре.р—0——, офис м пор. а машини, cиepи. ии-
e—еτIи м др. Оборудване не кухня. Оборудване
на еоалие.
—	обзавеждане, съоръжавани
2. Съвнвривcτ от всички ^-1-, машснс, снсталспии
за извъищвaиΉ иа воинднлΉoa дейност. Цялото
оборудване из завода а остаряло.
346

—	съоръжение
ОБОС—ОВМВММ - Пр-е-ж-ам доказателства, ар¬
гументи о отакрнпа на еaнимн, отаcпмя. т-зн м
пер. Как щн обосиовет- обвинението сн? Обос¬
новавам твърдението си,
—	аргументирам нuuж.. мотивирам
—БОСНОВМ— - К-йто - п-дкреп-н е --ксзнона-
00.4, а ниoвмннτи. ОΡоеноеaно мннннн. Обосно¬
ван отказ. Обвиненията нн се обосновани.
—	аргументиран книж, мотивиран
ант. —> необоснован, гтлтcлввнa. оиaанccлтcнн, ан-
ниπcенaτcиaa. aйетτмcмиaa. aндтоaанa, бнзпон-
β-η, празно
-БОС—ОВАН—СТ - ПвaниΉпнивcτ а -оказаона-
0004, а aигyенoτи. Обоснованост не решение.
Обоснованост не защитата.
—	αргумвн!uаαндeτ книж,, мотивирано?.
мнт. — необоснованост, пв—тслвеатст, оиaаoвcлтe-
отет, aнIИπyеΉИΌмиαивeτ. oневτceмиcaвcτ. а-до-
кaзcaвoΌ. ейзрочвня—ст
-БОС—ОВАМ книж, - вж. аргумент 1. зана.
—БОСОБЕ— - еж. отделен 2. занн.
-БОСОБМВАМ СН - еж. отделям ев 3. зана.
—БОСЯВММ - орен:, в.. обеднявам
ОБРАБОТВАМ - 1. С иIетoa оиacс евр-вс еατнии-
нас парам за еюстр—еа. Обработвам uвенло а за¬
хар. Обрароаизм крава мляко в масло л извара.
—	преработвам
2.	прнн. вж. изглаждам 3. зоне.;
3.	орен, разг:, еж. увещавам;
4.	орен, разз. вж. манипулирам
ОБРАБОТВАНЕ - вж. обработка 1. занн.
ОБРМБ—ТН— -1 . еж. гладък 6. зяна.;
2. вж. манипулиран
ОБРАБОТАН - 1. Д-йотат, при отсmт ccитeи матн-
рсалс стават горни за влтopнTI· Фабрика за ор-
pеΡcαнa на памук, Обработка не кожи.
—	преработка, обработване, преработвани
2. прен. разг. вж. у вещание
ОБА—ДВАМ ннuж. остер, - еж. зарадвам
ОБРАЗ - 1. Външен омр, изганр нн няоΌπт. ОРае-ът
не тази бнЯие, нещастна жена ма преследва
неееянъЯн. Образът на Ботев — познат на всеки
българин. Не мога дз си спомня образе на този
човек.
—	лнцн, лик поет.,—физиономия
2.	ОТскн. хв-вж-ета-ао иавбиaднеин еа нсктπв.
нещо, еинз ои—acmacянн нс сеакупносо от ангеес-
о— характера— черти и лиΌяeu· В ncеееταa „Не-
м—лн-недрази “ Вазов пресъздава иезaΡpееимир
образ на хъше, В разказа правдиво е обрисуван
образът на майката.
—	портрет орен,, лик пола,
3.	Птиmи—o, cниеоa. икона и пор. ен анемн лице мае
от нйшт. Ж—нате целуна чудотворния образ не
Божията майка, Отсекли м—далн с обреза на
церя.
—	лик оонт,, изображение
// Оτиαжнocн оа eъaщaмя аир еа нсотπт или от а-щт
върху пан—кн повърхност (ΌπлнpIлaн. водна м
др.). Усмихнех сн на обрезе сл а огледалото.
—	изображение
4.	Иатеиaа-нт лице а худвжествнов произвед-осн.
Романът е бозаа с образи. Образите а ои—сата
на се добра индивидуализирани.
—	гирой, персонаж спец,
5.	спец. - вж. изображение 2. знае.;
6.	орли., еж. - представа 2. зянн.;
7.	еж. вид’ 1. зааа.;
8.	ра-г, ирон, - вж. особняк;
9.	диал.. оΡлни. ми. - еж. буза
ОБРАЗЕН - 1. КоСто cъpъидα вбиaаи, който - богат
а образи. Образно мнслное. Образно оо-сение.
—	картинен, нагледин, ивобаазиτвлеа орнн..
2.	Ктйтт - ccьиаαи с понтическа ф-перн, оТраз. Заз-
лзвu-τc „Кървава пасне" има обрезен харак¬
тер. Обрезнеаа система не ооетз е много бо¬
лата. Оррезнн израз.
—	метафоричен, фигуративен нонж.. преносен
3.	вж. изразителен 2. занн.
ОЕР—ЗЕЦ - 1. Предмет, сзр-а-е и ди.. юо отcτт ое
създават, израетоват отдтТнм, ааалвпмчам на
тях ли-дм-τи. взрелия. Рз-ллндах оΡpaзuuτе за
тапети. Щн вземе зе cрpaзни еашитн мерзли.
Рcнлрτз оа витрината ще ми послужи за об¬
разец. Почван- образци.
—	модел, мостра, примир рядко, тиря простонер.
2.	ож. пример 1. зона.;
3.	в.. модил 2. занн.
—БРАЗ—ОСА - 1. Качество нн веиaанa· С порази¬
телна ореaдноеm авторът описва жнеооз не
село.
—	кмртинноет, наолвgндeτ, изобразително?,
2. в.. изразителност 2. знач.
ОБРАЗ—ВММ - 1. Обучавам за прсд-бивао- ос зон-
амя. Трябва де cΡpззcaзме децата. Книгите ор-
pa-cезо народите.
—	просвещавам
2. еж. цивилизовам
—ЕРМЕ—ВМ— - 1. КоСто има, който е лв—внс— вб-
иaaвeaниe. Той рнше най-образованият човнн е
селото и ееuчкu го слушаха, Тя н оо-оррезовена
от него.
—	учен, просветен, грамотен разш
ант. — необразован, неук, aноитeвнτнa. прост, е—-
в-ж, безпросветен, Teзоacж—н
// К-йто -мн много знания и в резултат на тях - иIа-
омл иатн—екте см. Той е изключително орразоееи
човек. РоЯ-анл-ан му ряха образовани хора.
—	интелигентин, културен, начетен, ерудиран
книж.
ант —> необразован, ннинтнлмоеатнн, н-кватур-а
Н прост, тoиαнич-a. eлнмнoΌΗиea, ливcmвcατ
2. ож. културен 1. зана.
ОБРАЗЛВМ—НЕ - 1. При-oeceaa- на ааечаи зна-
aмс. Вснки има право не cрpезcaение. Минис¬
терство не образованието.
—	просвета, nрдeекщвнив остер.
2. Стнпеа ас учебна лтдoтτтβоa, пвлвееиа чрез еве-
τeеaи аIaмеaaис. Искам де довърша орра-оеа-
нинτc си. Кой тл мисли сега зе оΡpезcaение.
—	обучении, учинив, наука оΡлнн. мн. рз-з,
—ЕАЛЗУВЛМ - 1. вж. основавам 1. заан.;
2. ож. съставям 1. знае.
—ЕААЗЦОВ-1 . вж. би/укорин 1. знан.;
2. в.. издържан
—ЕАНЗЦОВОСТ - 1. сж. безукорно?! 1. зана.;
2. в.. издържано?.
ОБРАМЧВАМ ра-г, - ож. нарамвам
ОБРАТ - вж. прилом
ОБРАТЕН - 1. еж. противоположен 2. зята.;
2. еж. опак 1. зааа.;
347

3. като същ,. разг. - вж. хомосексуалист
—БРААММ - а.. вкзвааτнм
ОЕАААОО - 1. Пв напълно друг начиа, овйτт -
иарълат nитτивтnвлт.eи. Пpзв—τнхеmеcτc
Я-йстее обратно не очакванията, Говориш об¬
ратно иа това, ноеmо мислиш.
—	противно, еад!uвополджад
2.	Към овcΌкαoI. ат ктсτт е зсовеиств дои.енсетт.
Той нзораен орнолнc крачки към изхода—, но са
върна обратно. Тръгвам обратно към вкъщи.
—	на/аи
ннт. —> напред, oaриaвт
3.	ож. наопаки 1. знаа.;
4.	като амет. дума еж. напротив
ОБР—ЩЕ—НЕ” - еж. оборот
ОБРЕД - Действен или cecнcnивeo от д-йстс-я сее
строго устаивсноа форма и—и нанея иа иаcьищ-
ваие, оΌcτт cаиaасcIT иeлиπcвзau nинacoIвc, cси-
вaocс и—и сн cвъизIou е oaивaeo тТмеай. Венча¬
лен обрнд. Позр—Ралее обред.
—	ритуал книж,, церемония
—бРеЗАА - еж. изрезка 2. знаа.
—БАЕ—Е—Е— - вж. натоварен 1. знач.
—БАЕ—Е—ЯВ—М - 1. Създαcaе иянтеy затрудн—-
нмс. πимди, а-в-обства. Нн искам да та орр-ма-
ояеам с моите проблеми, Нн мн обременявай с
излишни задължения,
—	натоварвам оран, товаря uеев. оран., прето¬
варвам орнн.
ант. —> разтоварвам, вT-нкчaβaе
2. вж. заτасиаявαм 2. занн.
ОБРЕЧЕ—. - За когото - вoиeaeиc иeuзбeдaI уааст,
седТа. Той знанше зе Ρолееττз сл и жиее-ш-
с чувството не оррнчен чcенн. Обречен съм Яа
сарадам.
—	осъден
—БАМЕ - Пешки, оимщом, мехурчете и пор. от ев-
вешк-тн кожа, отмτв се явяват при иIЗлиеoи за-
Tтляcαaис. Не очаквах, че от лннзpеτвоτc ще
получа обрив. Обривъа я измъчваше много.
—	изрив, изривани, обривани, изприщване
ЛБАМЕАМ ЙЕ - ПтлcннвIе тTиcc от ктдατa. Об¬
ричах се оа слънцето:. Днτнτc сигурно имз
шарка, затова се н обричало,
—	изривам ев, и/пришвам еи, прищя св неее.. из-
шаржнм се разл,
—ЕАМСННЕ -вж. обрив
ОБАМСЕММ Яиал. - а.. избърсвам
ОБАМС—ВАА книж. - еж. характеристика 1. знае.
ОБРИСУВАМ - 1 . вж. нздеaαвежαм 1. зине.;
2.	вж. характеризирам
—БРИСЧВА— СН - Оτоивяcае с— верху фоне на
нещо. В рамката ое прозореца се обрисува чо¬
вешки силует,
—	очертавам се, нарисувам се, изписвам ев
—БРИЧАМ - 1. Оτиeдpне иснтеy ο^— нaτт ин-
изеежон унест, отказаис-. Обричам народа на
мизерия и глад. Обричам не ллрел.. Обричам на
вечна самота.
—	осъждам
2. вж. отдавам 1. знан.
—БРМЧАМ СЕ - разш. еж. посевщикам ев
—БАО— остар. - ож. ялитва 1. знсч.
—БАОНЕМ— ncеm. - вж. отронвам
—БАУГАВА— - еж. охулвам
—ЕАЧЛСМ— - Удрям е прът, камък и др., за да лев¬
ая е oвлсмв коамн—оосо мас pтоиaC петдосн от
дервт. Той не смогваш— Яе обрули с прът еЯриае
орех—·. Обрули мн ябълки,
—	и/брулвнм, ошмулвнм ра-г, оеас?вам диал..
ошибкам Яиал.
—БАУСВ—М диал, - в.. дерслвам
—ЕАЧИ—СА— стерин. - вж. годякам
—ЕАЧИЕ—МЕ старин. - ож. годеж
—ЕАЧИИАЕЛ остер, - еж. годежнр
—ЕАЪГС—М ра-г - еж. свиквам 1. зона.
ЛБАЪГС— ММ Янел. - вж. дмркзеα ми
ЛБАЪИ - прен. в.. кръг 3. зона.
ОБРЪЩАМ - 1. еж. извръянм;
2.	сж. насочвам 1. заан.;
3.	вж. вαвкрτееам;
4.	орли, разз, еж. събарям 1. знае.;
5.	рззг. еж. изопачавам;
6.	орен. рз-г. ож. превръщам 1. знаа.
ОБРЪЩАМ СН - 1. еж. наеакшαм ск;
2.	еж. павдеркшам ск;
3.	еж. насочвам 4. зона.
ОБРЪЩЕНИЕ - 1. ож. еъаеание;
2. еж. послание
—ЕАЯЗВ—М - е.. нзaеввαм 2. знае.
—БСНДА волн, - Д-Сотев— на с—Сока, отсτт вeгиaд-
да ааселеот есcτт и—и киeрвcτ е пее дт по nи—cа—-
ме. Градът - под оΡеaЯе: Пробивам обсадата.
—	блокада волн,— обкръжение воен.
ОБСАЖДАМ - вж. обкръжавам 1. зине.
ОБСЕБВАМ -1 . в.. присвоявам 1. зона.;
2. прен. еж. завладявам 2. знае.
ОБЙЕГ - сж. обхват 1. знае.
ОБСЕАЕНЦМЯ книж. - вж. наелюикннк 2. зянн.
ОБСИПВАМ - 1. ДaeIе оа ияотoт голямо квлсеее-
твт от нeшв и—м cаccnвIе е голямо ктлсчнотвт
върху някого вес нсоepe н-що. Обсипаха ма с
подаръци. С пари Яе ма обсипеш, пак няма де
ти работя. Посрещнаха нн не гарата и ни об¬
сипеха с цветя.
—	отрупвам, засипвам прен,, затрупвам орен.
2.	Изиcеaе изведнъж в πтлсмт количество двеи, сьо-
Итcи, оиea-тдeaия и пор. Жуpоaл—еmuτн го об¬
сипаха с въпроси. Обсипаха мз с предлож-ния
и съвети.
—	отрупвам, засипвам пран. бомбардирам орен..
3.	вж. осявам
ОЕС—УААНА нииж, - вж. мракобеснея
ОБСКЧАННАЕ— книж. - сж. мрaяоее?aиев?яи
ОЕС—УАМНАМЕЪ— книж. - в.. мракобесие
ОЕС—ЧА—НАС—М кннж. - еж. маαкдбнeанчв?кн
ОБСКУАА—АСТВ— кннж. - сж. мракобесие
ОБСЛЕДВАМ нuнж. - 1. в.. рн/слеиенм:
2. еж. инспектирам
ОБСЛЕДВАНЕ ноuж:. - сж. разследвани
ОБСЛУЖВА— - 1. ПтaoICсе хиaиa. напиткс. Кел¬
нерът оΡсхужβa дорре. Няма Яа тн обслужвам
непрекъснато.
—	прислужкам
2. Гря.- е—з за задтввляванн поореТо-стсте, .е—номятн
темкн. на Толен 400—. М-д—цинск—ое сестри об¬
служват няколко —неелиЯ— в тежко състояние.
—	обгрижвам
ОБСИ—О—ЕКА - 1. Стсксоо—ео от Τ-οαΒ-, —6-
шeoτcниc, оиcитдии фaоτтии, при което nитτиеa,
еокса нещо. Тези фaоoтиc имат до известна ете¬
рно nтcτвси—o хaиaнΌHи в могат дс отеIoaτ или
348

ои-чнτ. Трудно понасям cΡсαaноекama. е норτо
работя, Необходимо е еъзЯееенеτо на издра,
творческа обеmaноенa. На ндно Яете е необхо¬
дима еoонойне снмнйна оРсааноека.
—— условия, среда орен., обкръжение, атмосфера
орен,— климат орен.
2,	вж. положении — 2. занн.;
3.	вж. мебелировка
ОБСТОЕН кииж, - вж. подробен 1. зята.
ОБСТОЙНО нниж. - вж. подробно 1. зяна.
ОБСИОЙ—ОСТ книж. - вж. изчерпателност 1. аaαa·
ОБЙТОЯАНЙЙТВЕ— - еж. подробен 2. зана.
ОБСТОЯТЕЛСТВЕН— - еж. подробно 2. зана.
ОБЙТОМАЕЛСИВЕ——ЙА - вж. многословност
1.	занн.
ОБСТОЯТЕЛСТВО - 1. Само нЯ. Яe—eocн. конте в
ра—еа етмнaτ съпътства дрсов явление и пв οΤγο-
лaβс. ОΡсτорm-леmеоmо. чн нямам пари., м—
измъчва, Пcрви сн ново оΡеmояmелеmaо. което
съди-ан не ряха взел— под внимание,
—	факт
2.	Само мо, Факти, ктитт съпътстват, cъnитcтд-
дат изcъищcaaнτв. тcъшнoτвяeaинτв на някакво
рнйствсе. ОΡсαcрm-леτеaαз е моменте нн се
Ρлзгcnенрmон зе провеждането на нови избори·.
Действам спорнЯ ореτояmелеmеaτa.
—	условия
ОБСТРЕЛВАМ - 1. со-ц. вж. бомбардирам 1.
занн.;
2. спорт, ож. стрелям 2. знан.
ОБСЪЖДАМ - ОTемcлсе вт иaзлиенu лораа— в ИIа-
о-вор е диyπc хора някакъв eъпитc. факт и 001.,
като изказвам cτaaтвcшeτт ас. Обсъждахме про¬
екта за нов правилник. Събрахме се Яе обсъдим
представения Научен аруЯ.
—	анализирам, разглеждам орен., разисквам,
коментирам, дискутирам, диеатирам книж.
ОБЙЪЖДМ—Е - еж. разисквания
ОБСЯГНМ остер. - еж. обхващам 1. заан.
ОБТЕГНАТ -1.3с cаIИмвтτнтщ—еис, тотмолфера,
оествиовка в ютр. - коСто сн хaиIкτ—иcаииa а
еaпи—дeниe, eиaдa—бетcτ, недоверий и 00—.,
е анщт н—nиияoев, потсакнще. Отношенията
между двете семейства са доста ороезнати,
Трудно понасям обоегнаазта атмосфера а
службата,
—	^.β^μτ, напрегнат
2.	вж. изопнат 1. м 2. зана.;
3.	вж. изпънат 1. анαa·	>
ОБИЕГ—ЛТОСА - вж. напрежение 1. знан.
ОБ——ИВ—М - вж. обшивам 1. заан.
ОБТЯГАМ - ож. изпъвам 2 и 3. знае.
—БИЛГАМ СН - 1. ож. напъвам се 1. знае.;
2.	ож. нзтягнм ев 1. знач.;
3.	орен., вж. изострям се 1. занн.
ОБУВАМ - Пвcoнcсе еа оиaоama си чтиaоc, обувки
и лор., за дт он берет Толе вес oлIπaе ат тялото
си вт оиecτa надо—γ ди-хa, която има киαчтлм.
Обувам ротушитн си. Обувам чехлите си. Обу¬
вам панталона,
—	надявам, нахлузвам разг, ннвличам2 разг:.
ант. —> събувам, извeIе, изх-сзаам
—БУСАМ - Издн—ис. тбика. от кожа, о твърде пор-
енτкa, които он обувно иа киaоIτa. за —к пм ои-Д-
рсзаат от студ, влага и вт ийртоиосост— еа летя.
В-ж с нaнен обувки е тръгнал на оо-pa. Велуре-
ои обуенu. Гумен- cрувни.
—	обуща, пнгъцлеззг.. чепuаu резг.. кαънβаu ос-
аар,, кбаgбрu нар. разш., яифали Ялал.
ОБУЗДАВАМ - 1. вж. усмирякам ’. заан.;
2. еж. сдържам
—БУЗДАЕММ СН - вж. въздържам ев 1. знсн.
—БуИЧеММ диал. - ож. ожинкам
—БУСЛАСМ— книж. - в.. опридвлям 5 зана.
ОБУСЛОВЕНОСТ - еж. взаимовръзка
—БУИАВАМ - Давам зоаомя вес γе-aмя он aснтπт.
за да - гтдео за aншт, да иаeeищвα aсоaоca иI-
6004, р-йотот. Оручзазм нcеcΡpенuu. Обучавам
ое-водачи.
—	подготвям, готвя несв:.
II ПиeдaвIе сиотнмот от 0—000 знаимя, ум-омя е ня¬
каква -Тачат. Той обучаваш— уч-онцит- от пър¬
ви Яо четвърти нлзс.
—	уча ннсв.
-БУЧЕН - еж. подготвен 1. зана.
—ЕУИЕ—МЕ - 1. ОбиIатcao—леα дейност с цел ре се
иауас ο-ηΤ як н-щт. да се оедпттви за вnи-Р-лe-
ик р-Сатат, рне—оа, ривфнcия· Обучение не кедри
в различен сф-ри, Индивидуално обучение.
—	подготовка
2. вж. образовании 2. зянн.
—ЕЧЩА - вж. обувки
ОБХВАТ - 1. ПитoτиIooτвт, креп, област· на
--Сетамй м—м оивсca ос 0—000 сам aeшт. Нощно-
ао нападни-- имаш— огранично обхват. Обхва¬
тът не пожара - голям.. Обхватът не научнио-
му uнmеpнеu е значлталнн.
—	обсиг, мащаб орен, ннuж:, диапазон книж,
размер, нзмвреннв кииж:.
2. вж. обим 1. занн.
ОБХВАТЕН - сж. мащабен 2. знаа.;
—ЕХЕМЩММ - 1. Зaτвαияе в oинaмцмτ—, PИ—днлuΌ—
ас нншт. Оачнтъа обхваща само изеършанааа
Я-йност орлз αpuмееечн-mc. Италианското
еъзражданн обхваща три века. Благотворител¬
ната aнuия обхваща цялата област.
—	включвам, обемам, обгръщам орен., остер,,
обсягам осаер.
Н За кимон, 0—00 - вeнеaе в e-Тн ос. Речникът об¬
хваща онтднснт хиляди думи.
—	съдържам, включвам
2.	Рaaоитooминм върху а-щт, 0—000 -баепа на
ктaоинτaтτт ас, еТика. лошо р-Сств-н. з ЕпиЯеми-
ятз обхваща още снлища. Кризата е обхванала
aеични. Болестта е обхванала съседн-ан органи
—	засягам, разпростирам св (на, върху), поразя¬
вам
3.	еж. обгръщам 1. знсч.;
4.	еж. завладявам 2. знаа.
—ЕХ—ЖДММ - Ходя -—но ол—р aиeπт ат митот енc-
та в епр—д—анан тТласт. Обходих u-лня район,
Обходих всички оо интересни м-стм а РоЯоп-
ския край. Много страни съм обходил:,
—	обикалям, приерождам, кръстосвам, изброи-
вам, накръстосвам разз., нахождам
ОБШИВАМ - 1. Зашивем 06—0. по краищата аа
дреха нещо (онйоаа, щиимτ, ивсцк от нтжa м под.),
за да я eоиacя· Обших деколтето не роклята с
Яаоталз, Ръкав-лит- му се оршит— със сърма.
—	обточвам
2. вж. подшивам
ОБШМАЕ— - 1. К-йто сн ритcmииa аа πтлсет ^00-
349

τиaocτвв. заема oтляеI п—тш. Обширни поля.. Об¬
ширна територия. Обширни простори.
—	просторен, широк, ширин поет.— пространен
книж,
ант. — тесен
2.	К-йт- двста гол-мм иaaм-ии· Обширно хол,.
Обширна зала. Обширна квартира.
—	просторен, широк
ант. —> тесен
3.	За o-нcτ, nивизвea-ace - нтCτт има завемтеени
ИIЗм-ии. Обширно доклад. Обширно изложение.
Обширен увод.
—	рαзоъааα!, пространен книж, дълъг
мнт. —> кратък, сбст, степнат, кел, овнcn—кτcвea.
еекоо—нен
4.	орен, ож. мащмбин 2. зята.;
V	кои да иaзиπиIBIщ в н-шт сам няоep— разг, а овн
ре оиeоecоaщ (иoиaeщ) разз. нъе 2. зяна.
ОЕШИАН— - Зс оcoе-aт и—м ое-в-оа- uзлтдeиce -
със знанит-ляв размери, е оитaτлдeoмe еа много
вИ-м-· Развнаам орширно тезата сл, Много об¬
ширно е изложил еτaноенщеmо си.
—	разгърнато, нашироко, пространно нниж.,
надълго
мнт. —> накратко, еактев, 06100, степната, лвквовч-
0—, акратцй
V	нс-елов и aaщcиткв разл.
—ЕЩ - 1. Ктйтт nиcнap-—дм сам - nиcceщ, естес¬
твен от ocмчом сам ок матот хора. Обща соΡеτе--
нcеm. Общ имот. Общи интереси. Общо рзша-
нин.
—	колективен
ннт. —»личен, й-яо—снен
И частен, лична
2.	К-йт- е за шевна— от -рно лице, използва ан то по¬
вее— то -рап —мп-. Обща кухня. Обща нaеpmupa.
Обща нолз. Общо ползване.
—	съвместен
ннт. — отделен, caетcτтяτн—ea, oaевcτтeo
// самостоятелен, личен, 006000-0, индиβиpeнeea.
частен, о-иcвaαл-o
3.	еж. задружен 1. знан.;
4.	еж. всеобщ;
5.	еж. обществен 3. знае.;
6.	сж. абстрактен 1. заан.
—БЩЕЖМТМЕ - а.. пансион
ОБЩЕСТВЕН -1. Което сн отнася до вбшΉcτeтτт,
дт вτoвщΉocяτa еа хората е вeшΉCTввτт. Безра¬
ботицата е голямо общнсте-но зло. Общест¬
вен живот:. Обществени връзки:. ОРществноо
резеитна.
—	социален
ант. —> личен, иориоидвалнн
2.	К-Тав е пиндacзoaе-o зс тбшв ползван-. Орщест-
ееоо мрсτc. ОΡщееmе-но заведение. Общ-стен-
но достояние.
—	публичен
ант. — частен
3.	Което лииaнp-—дм нн вTш-oτввτт. иа aъидαeITI. а
не иа тодел-н cтбcτвeиcо· Обществени гори. Об¬
ществено имущество, ОРщестенн имот.
—	общ, държавен
ант. — частен, едноличен
ОБЩЕСТВО - 1. сж. среда 4. знан.;
2. еж. компания’ 1. знан.
ОБЩМАЕЙЕ— - 1. Което тбиаа де общува, да ИIа-
πΌeaия а рреост—. Пътувах с една орщиаелна
жена и праз uялcmо време си пр—казеахмн, Ко-
х-гuо- ми се общителни хора,
—	рн/говорлив, рαводвдрчив, контактен, днало-
гичкн книж, комуникативен книж. рядко
мнт. —> необщителен, зaτcви-o. айрвзооеорлса, ие-
иaзгвeтиеив, и-ктиоактен, —св, соит, нeктеγaм-
катмсеи
2. К-Тт- от оиcивaa тьрес вТщуеаое е хорста, овCτт
иаиIЗсca .й-носе зс —^υοβοή и eеΉΉ де общува.
Ако беше оо-общителен., щашн Яе имаш повече
пр—яанли, Мъжът ти - общ-т-лен - хнеоc щн
сл намнр— работа.
—	отворен прен,, отракан рз-г., разтропан разз,
ант. —> необщителен, caмт.мв. затворен, рев
ОБЩИТЕЛНОСТ - 1. Качество иа 400—, което
тбснк да вeшcca е -реп-тй. Със своята общи¬
телност той npщелuчa хората,
—	аавоовдрлнвоcτ, аαвгдворчивдe!, контакт¬
но?!, ииαъдонеaоc! нниж, комуникативно?.
книж. рядко
ант. — необщителност, затворен-со, и—иaагтeви-
лиесст, и-иIЗπвввиеиeвcτ, oΉотaτaкτoвcτ. аси-
твст, a-отевocкaτcвaтcτ
2. Канелов— и—и nивсca нн чвoeо, коСто oъиcи вeшy-
еаин е pиeπмτe. Дълго врем— не реше я виждал и
се учуди не нейната общ-а-лност,
—	отвореност, отраянно?! ра-г., аαзτроnαаоeτ
разз.
мнт. —> необщителност, caевжиcвoτ. аaτcвиневco,
дсввта
—ЕЩ— - еж. задружно
ОБЩОИЗВЕСТЕН - Който е иаcйcτйн. лознат нн
вoмном. Общоизвестни учен. Общоидa-еmнн факт.
—	ксиизвеетен, общоповнаг, в?еnдзаατ книж.
рядко, всезнавн рядко
мнт. —> неизвестен, непознат, онзоано, безсзо—етнн
ОБЩ——МА—ДЕ— -1 . сж. всенароден 1. м 2. зята.;
2. вж. държавен 2. зачч.
-БЩ—НАЦИ—НАИЕН - еж. всиннродин 1. м
2. зята.
—БЩ—П—ЗНМТ - еж. общоизвестен
—БЩ—ПАМЕА - ож. общопризнат
—БЩ—ПРМЗ—МТ - Което - признет, оиизoaвa сн
от ccмчкм. то цялото тбшecτeв. Общопризнат
учен. Общопризнат трибун. Общопризната те¬
ория. Общопризната истина.
—	вeвпаивамг, общоприет
—ЕЩ—ЧОВЕШКИ - Койао се втоася дт βамчои
хора, отCτв е лиcoъщ ок coични хора, на цяло¬
то евеее-стст, аноте-н е към ocмaои. Творби с
общочовешко значение. Общочовешки въпроси,
Общочовешки идеали,
—	интернационален рядко
мнт. —► национален, oaитaитcτ-a, наро-еа
—БЩЧВММ - Птpдeидaе виъзоc. eзIиеттτетщΉ-
омя а aяотπт. резо—варям, oи-ЩIм е— а нсктπт.
Децата обичат Яа общуват с еьзρееmннmн.
Общувам с интелигентни хора,. Той не умее де
общува с хората,
—	контактувам, комуникирам книж.
—БЩУВА—Е - Осещ-ствяваа- оа ИIагтвтиc. аинщм,
ΌTceдpaaмс на нншт ей.дв хората. Необходимо н
ncсmcрнно общува.— м-жду отделните власти,
Средства за мaеоеc общуване. Потребност от
общуване между политиците и народа.
350

—	комуникация книж, диалог нниж., контакт
cΡинн. мн. орно. комуникиране нuиж, кон¬
тактуване
ОБЪЛ - 1. К-Тт- има оа-ртаася на креп. Обла маса.
Обла луна. Объл поднос.
—	кръгъл, валчест, дядлев?τ нер.
2,	КоТто има извита форма, Тез кактато и да е реТ,
под—ена нн къ—То. Объл нaмьн. Объл връх.
—	валчнст, кълбовиден, кълбест, топчие.
ннт. —> ъгловат, толес·, ръТнет, иьTao
3.	вж. заоблен 3. знаа.
—БЪРКА— - 1. Което нн ет.e да ре-г-ра aтимaлaт.
а- - в cecτвсеи— да иaаce.дacα логична, да сътТ-
Иaнсea. Не виждаш ли, че човекът е рΡъpнеu.
дори не разбира какао му говориш.
—	неадекватен книж,, ниевестин, несвой
ант. — адекватен, aтиеaлΉa
2.	ож. смутИн;
3.	еж. несвързан 1. занн.;
4.	сж. заплетен 1. и 2. занн.;
5.	еж. разстроен 3. занн.;
6.	еж. сгрешен
V	нн н еа снб— си рззг.. не - <мотпв> е р-р разг., он
- сее форма рззг. към 1. зана.
—БЪРКМ—ОСА - 1. ож. двзориен!маие 2. занн.;
2. а.. еезръτицα 1. зянн.
ЛБЪРЮВМ-1. еж. сбърквам 1. занн.;
2.	вж. смесвам 3. зана.;
3.	ож. дезориентирам 1. знна.;
4.	еж. дизинформирам;
5.	еж. разстройвам 2. заан.
ОБЪРКВАМ СЕ - 1. От смеат cеγщ-нмe. 01-0-0-—,
страх, сза-аа-а губя ceзеcдaтcooI ом да и—aoc-
ртм. Ученикът се обърка и не може Яе отговор¬
на въпроса на учителката, Оа ннcчaнеaнamе
πcреa на шафа сьеенм са cΡьpнех. Смутих сн,
обърках се и не можах Яе кажа нищо.
—	забърквам си, заплитам се прен., оплитам се
орен,, сбърквам си разз, еаяиевам св резг,
шашардисемм ен рз-г. дшашмβявαм се разз.
2.	ПинcτIeeе да оитτмеве, да ое иaаcиeaе oтимIлoт.
cл-двнCом досегашния ас ииτсм. лΌРИйдTα. Поня¬
кога нещата така се ρръpнaеα. чн ен знаеш кое
е причина и кон е еледсmauе.
—	забърквам си, заплитам си орен,, оплитам си
прен.
мнт. — оправям се, oтимв-мзuиIе сн
3.	еж. загубвам си 1. зона.;
V	аaбeиквaе (зчл—cτIе. вбъинвaм, cбeиквaм. впли¬
там) конците ре-г. тeъинcaе (зaeъиовcм, зсш-
лиτнм. тмтτaвне. вламтсм) ан като петел (пат-,
юмее) е кeлaишв резг, изτъиcaeαе (cашвoоaм,
изπyTвве. загубосм) лусеента /азо., сзгубвам (за-
гвбвам, пвбя) ума в дума разг. към 1. знае.;
—БЪР1А1В—Не1. еж. смут 1. занн.;
2. вж. дезориентмция 1. зааа.
—ЕЪР—АТ - еж. насочен
—ЕЪРЙВАМ - в.. избърсвам
—БЯВМ - Сътeш-им-, известен за нйщт. HTΉTT сн
nиαeи достояние на щиитк креп от хора, тбмон.
чрез в-стоици, ИIДИB. телевизия. Вестникът е
оълен с обяви. Преди филма оо телевизията
има обяви.
—	обявление, рекламаразш., анонс нниж.
II П-чата- оътещеаме за а-що ши-aoτтсшт, тбмоa.
куатвро— сеТ-тме. Обявите за конuзpma се еаче
разлепени.
—	афиш, обявление
ЛЕЯВЛЕ—ИЕ - сж. обява
ОБМВМВММ - 1. Дсвем гласнвсо на някакъв факт,
съТ-т-й, дткcе-aτ и 00-., като щмитот по извес¬
тявам устав м—м ер-з средствата за масова ин¬
формация. Очакваме скоро Яе обявят резулоа-
анте от проведенное пapхзм-оmapни избори,
На пресконферанц—яте пpзвиτ-леmвcmc обяви
оaм-pеннрma си, Решиха Яа обявят зодежа сл
а неЯнля.
-— оповестявам, огласявам, разгласявам, съоб¬
щавам, анонсирам книж,
мнт. — скривам, cнpиβαе, шимоиивaе. ηττγ—вам
2.	Офипис—ат cзвΉCTсвIе восеки зс oсоноβт ι-Τοτ.--,
cъcoтсимн, опеожннсй, ко-тв н вт го—яма затае¬
ни-. Обявявам края на войната. Обявиха наче¬
лото не нова uконcмuчеекa ocлuαлнa.
—	провъзгласявам, прогласявам кннж,, възвес¬
тявам книж. ретор,
3.	С ореЯл. за Оф-пса—ае, ηγΤ—сено шиcoъдpIм ес-
какс— оaн-oτвв. звнамн вес статут на aсктπт. Обя¬
виха го зз оочнанн член не дружнстеото.
—	провъзгласявам, прогласявам книж:.
4.	еж. декларирам 1. aнαн·
ОБЯЗМО—СТ ко-ж. - еж. задължение 1. и 2. знач.
ОБМСНЕ—МЕ - Из-вж-им- иа факти м aиoвейнτм,
които иаяcасcaτ неща. Някои оа въпросна— сн
нуждеяа оа орренение. Давам cррсненне оо но¬
вата нарндре. Този mенсτ от закона не се нуж¬
дае от рррененuе.
—— рαзе?нвнив, лаяснкнии, пояснении, освиглиние
орен. кнлж., тълкование
—БЯС—ИМ - К-йто по летите лимaмaм. π-λβ, сз-
τтчимо и др. лесно мож- да сн тTсoac. Обясними
nолиmич-ени съображения, Обяснимо - н-гоac-
то мълчание. Обясним сарах.
—	разбираем, понятен
мнт. —к необясним, нниaaeииaнм, 0Ή0тaяΌ-a. неве¬
дом, сркпсоас——н
ОБМС—МТЕЙЕН - Ктйтт с—уже дт обясни aeшт,
коСто иасcесcα нйшв. Обяснителен mннеm.
Обяснителни Ρелнжнu.
—	разяснителен, пояснителен, иаяенитилин,
тълкувателен
—ЕМС—ЯСАМ - 1. Пиacя анщо дт ое иαаT—и— от ая-
отгт. ре му стане ясно. Обяснявам значението на
чуждата дума. Обяснявам тноремз. Обяснявам
текст от закон,
—	разяснявам, изяснявам, пояснявам, осветля¬
вам орзн. ннuж., разтълкувам
2. Давам иaaяcнннис, вкaаaoмя зс нещо, зс oсоaовн
иαбвτα, р-Сн-ст. Служителката на гишето ни
обясни как де попълним формулярите. Няма ли
кой де мн обясни как се работи с машината?
—	разяснявам, показвам, посочвам, свиткам
жарг:.
V хвърлям се-тлсаа книж, към 1. занн.
ОБЯСНЯВАМ СМ - вж. разбирам 1. занн.
ОЕЯТММ - ож. прегръдки
—ЕЯХВНМ Яиал, - вж. възеядам
ОСАЙАЕАМ нар. - еж. окайвам
ОВАЙКВМ— йН нер. - сж. вайкам ск
ОВАКАНТЯВАМ СЕ - еж. освобождавам ек
3.	зяна.
ОВАЛВАМ - С τъиоcляа-. ек—яне птоииβне н-шт.
е
351

0—000 ОТ ccмчоc COИIИИ с а—квв тecои. прсхв-
-ерсзов, зсроеет— мле теент вещнетс—. Оезхезм
кюфтетата а ррешно.
—	овъаоαлвам ра-г.. дτъркαлвам разз,
—ВАЙЕ— - 1. КоСто	ф—иеIΌI на яСцн, йлилса.
Овално cгхеЯело. Овална маса. Овална paмнз.
—	елипсовиден, /моелнн, закръглен
2.	Който е леко извит. Хълмът има овална форма.
Овално камък,
—	заоблен, закръглен, окркглен рядко
ант. —> ъгловат, ъплест, иьб—co, реТс·
—ВАЙНОСТ - ож. зαоеъвaд?τ
ЛС—ЦМН - Шума— сезолес— оaτт израз ос -р-бр--
ο-ή, възхищение. Пр—зненае не оратора пре¬
дизвикаха оезц-и:. Изoьлн-нuнmо на паеецз пос¬
рещнаха с овец-и,
—	аклнмнцие книж, аплодисменти
ант. — освиркване, дюдюонн-
ЛВЕХТЛВН— - Стасам стар, с—хо от -тага ую-·-
р—Та, псбя д-Трия см птрс-осчсе-о вир. Всички
вещ— вкъщи овехтяха,
—	остарявам, н/вехтявам, вехтея несв.
2. ож. износвам ен 1. знае.
—ВЕХТЯЛ - еж. стар 2. знае.
ОВЕЩЕСТВЯЕММ книж. - еж. въnлъτевαм 1.
знае.
ОЕКЧСИТЕЛ рядко - еж. подправка 1. занн.
ОВЛАДЯВАМ - ’. а.. научавам 1. зааа.;
2.	еж. завладявам 2. знса.;
3.	еж. сдържам
ОВЛАДЯВАМ СЕ - ож. въздържам ек ’. знае.
ОВЛ—ДЯО - орннз вж. хладнокръвен
ОВЛАЖНЕН - вж. влажнн 1. знан.
ОСЛНЖНЕНОСТ-вж. влажност 1. зине.
ОВЛАЖНЯВАМ’ - еж. навлажнявам се 1. в 2.
знае.
ОВЛАЖНЯВА—2 - вж. нαвлαжневaм2
ОВЛАЖ—ЯВА— ЙН - вж. навлажнявам св 1. м 2.
знчч.
ОВЛАЖНЯЛ - вж. елажнн 1. зине.
ОВЛМС—МВММ юрид. - сж. упълномощавам
ОВОЩЕН - Зс иacτ-иu-. -бска. рьрвв, храст - кой¬
то иIддa шатртсй. Овощни дървета. Овощни на¬
саждения.
—	плоден, плодов
твтщcс - Ре.Ти оа oиapииcкc дървета, коват сн
eпвoИΉTсcIτ зс ядене, тТскн. е cвиввт cecτвсиuн.
На пазара се продават ябълки, круши, ехнв— и
Яруги овощ-я, Южни овощ-я.
—	плодове, фрукте кннж, остар., емиш Янал.
ОВРАГ - еж. дол
ОВРЕ—Е npcеαcнеp. - вж. навреме
ОВЦЕВЪД - Човек, който е— ЗIиcеacI е тτoлйдpниe
аа топн. Овцевъд е и има голяма cеuнфеpме.
—	овчар, оваеглндαч, оваевъиеа рядко
ОВЦЕВЪДЕЦ рядко - еж. овцевъд
-ВЦЕГЛЕДЛИ - вж. овцевъд
—ВИЛА - 1. Ч-вйк, коСт— пасе топн. Лятно ернме ов¬
чарите изкарваха cеuеmе не паша, Селски овчар,
—	пастир, чобмн нер.
2. вж. овцевъд
—ВЧЕДЧШЕН неоЯоРр. - еж. покорен
—ВЧЕДЧШМЕ иеcЯоΡp. - еж. покорство
ОВЪГЛЯВАМ - еж. нвоαaем2 1. знае.
—ВЪРГ—ЛС—М разз, - еж. овалвам
ОВЪРЗВАМ разз, - в.. връзвам 3. знан.
—ГЛАЕНМ— - Въже мем иΉеън, нтCτт е— cиьаcα,
нахлузва на пласкта аа дтТиче, зс да се впрегне
и—и ат-м. Сложих не нcня оллаеник.
—	юлнр
—ГЙАВЯЕММ - 1. Наеелт съм оа aянIкea -ровни-
зирена οργπτ. Оглавявам търговска Янлнгauля.
Оглавявам -ксnеЯuиuр.
—	предвождам, възглавявам ннлж., водя, ръко¬
водя
2.	еж. ръководя 1. знае.;
3.	еж. управлявам 2. заан.
—ГЛАДЕН-1 . сж. изгладен 1. знач.;
2.	разз. вж. гладък L, 2. и 6. знае.
—ГЛ—ДНЯЕА— - ИарuΌcαе евеотсв на глар. Давай
по-скоро Яа ядем, че огладиях нamо вълк. Дата-
оо бързо озлаЯняеа.
—	иволаиаевαм, преглаинявам
ант. —* засищам се, иacишaе сн
V	стомахът ми лв-рс иIеаааи ра-г, червата ми све¬
рят иIеaаaa рззз, тесри мм πи—з кви-еa резг,
о·^.— ми нн квиΉеa разг, ccмии мм пигвлкнтк
разг, в отиΉеa ми .аби кeиоIτ разл, зт-нослс
(е—йпеем) ми ен сн чниcaτc ра-г, сит като пивcяо
съм рззг. -рои:.
—ГЙАЖД—М - сж. изглаждам 1., 2., 3. м 4. зине.
ОГЛАСЯВА— - в.. обявявам 1. знсч.
ОГЛЕД - сж. преглед 1. знач.
-ГЛЕДНИ— диал.. - а.. одиежаа
ОГЛЕЖДА— - Внимателно гледам н—пт сам нйшт
от оссчкс страни, като сн стремя ра ocдс, зсТ—-
ee.c βο-ο. Огледах къщата, но не ми хареса.
Огладех краката й.
—	аαволежиαм, обглеждам разг,
И ОTхвIшам от оссекм coOTac а погледа ос нещо. Ог¬
ледах двора, за Яе видя дал— aсuчно н не място¬
то сл.
—	ое/ирам поет. дезкрвαм оолт.
ОГЛЕЖДА— СЕ - 1. Гледам висмкоелот 040—0,
на всички copTac, за да ан тииeиΌcиaе, да потер¬
ся а—тпт, иeшт и—с зс дт се пи-дпIас вт нещо.
Нз се оглеждай, е върви направо. Той се соря.,
оглндз се и чек тогава пресече улицата.
—	озъртам се
2. преНз еж. отразявам ек 2. знан.;
ОГЛОЖДЕаМ рядко - еж. огризвам
ОГЛОЗГЕ—М - сж. доaнввaм
ОГЛУПЯВА— - СτIBIе глупав или кето о—уюто,
дeИ.I сн глупаво ви-е-иoт мля πтcΌTсинт. Той
много остаря - съвсем оглупя. От рездел—е л ед¬
нообразен ж-еот човек можа Яа оглуозн.
—	нзоаупеβам, нзясфявαм разз, ирон, изве!ре-
вам 0.3., рззл. ирон., изумявам2 разз., нзяу-
ксaеовαм орен. рззз. ирон., /ατкпевαм2 орнн.
ра-г, нв!ъпяжам2 орен. разг.. и/куккам жарг,
мнт. —> поумнявам, πтеъдияcае
ОГЛУПЯЛ - КтСтв е етенс— reynae —ас ан държи
глупаво. Оглупяла старица. Оглупяло общес¬
тво.
—	нзглуеял, нзкбфел разг. -роо. изветрял орен.
рззг. ирон, изумял разз,, нзксксаноαл разз,
ирон., зατкπяа, н/тъпял разз, изукмл жарг.
мнт. —> поумнял, лтеeдиял
V	нyоyβcцa (ηβ—, патка, cвиaоa. гарга) му е изляла
Сма (мозъка, -кела, пипето) разг.
ОГЛУШАВАМ - сж. заглушавам 2. знае.;
ОГЛУШИТЕЛЕН - вж. aαглсшиτвлнa
352

ОГНЕБОРЕЦ - вж. пожарникар
ОГНЕ— - 1. орен. поет., еж. горещ 1. зяна.;
2.	орнн. поза, еж. страстен 1. знае.;
3.	орно., вж. ален
ОГ—Е—ОЖЪЙТ - в.. жкл!деврввн
ОГ—ЕНОКЪРЕМВ поет, - еж. алкн
ОГНЕНОЧЕРВЕН - вж. млин
ОГ—ЕОПМЙН— - еж. запалителен
ОГНЕУПОРЕ— - Зс еaΌHиcc— или из-нас- - отΤτт
cзpъижI на маегв асевка 0ΉепΉиατвиα, Тез да с—
Иазейоea. авлс, топе, πтии. Огнеупорна нееa. Ог¬
неупорна аенЯжнра.
—	огнибcτдйеuβ
ОГНЕУЙАЛЙЧИЕ - еж. огнеупорен
ОГ—МВЕЦ - вж. кремък
ОГ—МИАЕ нар. - вж. трескав 1. занн.
ОГНИЩЕ - 1. Сюнцев—ат пригореат еяcτв в п—мн-
ш—нмн. кед—тт сн клере —осн зс оаол—еасе мли
оттв-а-. Веични бяха насядали край огнлщнао.
Нз огнището се вареше РоР.
—	оджнк нер.
2.	орно:, еж. източник 2. зянн.;
3.	орен·, еж. средище
ОГ—ЙВАМ - 1. в.. рнзголвам;
2.	орзн·. еж. обезлесявам;
3.	прен. ннuж. вж. ра/крикнм 3. знан.
ОГОЛЕН - 1. еж. разголин 1. знае.;
2. еж. гол 1 с 3. знаа.
ОГ—ЛЯСАМ - орно, вж. обвинявам
ОГОЛЯЛ - 1. еж. гол 3. заан.;
2. орнн. еж. обеднял
ОГ—РЧАВАМ - вж. на?якабяβам
ОГОРЧАВАМ ЙЕ - вж. наскърбявам ев
ОГОРЧЕН - еж. наскърбен
ОГОРЧЕ—МЕ - Душнвна Tтлоα. предизвикван
тTмоa. от -е-ра мам во взлепаом а-р-ждс. Непри¬
ятните соомнни изпълваха сьpuеmc му с олор-
ч—низ, Преживях много огорчения. Първото ми
огорчение Реше, колето не ма оринха нз работа.
—	горчивина оран., разочарование, гдреuъка
орно,, горчиво?. орнн., одренъд орен.
ОГРАБВАМ - 1. Оτaнмне. пииccвяeaм н-що от ня¬
кого а отселен и Т-з пиaвт. Турск-тз завозиз-
аелн тръгнали Яе ограРеат Ρьлгееснuτе знми.
Шайки ограРеат енлеmе. Мефнотн озререат
държавата ни.
—	грабя ннсе,, пляч^св^ разг. неодорр,, дпъяе-
коевам ра-з, н-одобр., разграбвам
2. еж. обирам2
ОГРАБВАЙ остае, - вж. грабител 1. занн.
ОГРАДА - 1. Зидана препреде около птoτитекa.
двΌи, еяcτт· Къщите са -азраден- с енсcнн огра¬
ди, Тухлена ограда·.
—	зли, дувар нар.. заграда Яиал..
2. Дъсчена мем телноа ои—гиIдα 0—0 пвoτиΌекa.
двΌи. исcΌΌ. Дворът е обграден с ниска ограда,
Около къщата има ограда. Диета жени разго¬
варяха орлз оградата,
—	рлиτ, плегиши, стобор, тармеа нер,, заграда
Яиал.
ОГРАЖДАМ - 1. сж. заграждам 1. зянн.;
2. еж. обкръжавам 2. занн.
ОГРАЖДАМ ЙН - вж. обграждам ев
—ГАМЖДЕ—МЕ - еж. заграждение
ОГАМ—МИ—ЕАМ - 1. Поставям н-що е тпи-Д-—-oи
πиaoмпи ок иaзпивcτpcннеu—, oъздαcIе πиaaипa,
юи-a-л. отвъд което нещо а- м-ж- да излезе, дт
се иaзпитcτиΉ· ОзнеРорциан успяха Яе ограни¬
чат пожара.. Трябва де ограничим рунаа.
—	лакатк^г^и^р^амн^г^ж^.
2.	НαеIлсвαм иaаениumн, обхвате или eи-е-τиa-a-τв
ок иянaкβa -—Τοτο·, юитсвa. Ограничавам вхееτ-
та не нрного. Олреничзеем кръга на приятели¬
те си,
—	стеснявам орнн.
мнт. — разширявам
3.	еж. намалявам2 1. зята.
ОГРАНИЧАВАМ СН - вж. въздържам еи 3. заан.
ОГРАНИЧАВАНЕ - вж. намаление 1. зяте.
—ГАА—ИИЕО - 1. Който сн тmеacс ре малък ТроТ
хора, ре мIлот еа броС неща. Ограничен кръг
лица има достъп Яо информацията. Ограниче¬
но opuлcжннле.
—	тесен орен,
мнт. —> широк, маете
2.	а.. оскъден 1. зянн.;
3.	вж. намален 1. знаа.;
4.	еж. нипълин 2. зянн.;
5.	еж. едностранчив 1. занн.;
6.	еж. тесногръд 1. и 2. занн.;
7.	вж. прост 4. занн.
ОГРМ—ИИЕНМЕ -вж. намаление 1. занн.
ОГРАНИЧЕНОСТ - 1. еж. недостиг
2.	вж. едностранчивост 1. знае.;
3.	вж. тесногръдие 1. м 2. зята.
ОГРЛ—ИИИтЕйЕ— - К-йто сездаса тoиaaмеeaмя.
н—рмм зн oсоaкβн дейност, деТствмя. Ограничи¬
телни мнpнu. Ограничителна наредба.
—	рестриктивен нниж.
ОГАЕБВММ - Гр-Та η^ο и—μ ccинот изцяло, рок-
рнй. Огребаем буркана с мнд. ОгреРеам пеоелаа
оа cгнuщеαc.
—	изтребвам, догребвам
ант. —> загребвам
ОГРЕВ - Х разг. сж. отоплении;
2. рядко еж. топливо
ОГРМЕВММ - Гриза нещо вт вcинои отрааи, от ecс-
оeд-. иапс-Ό. Олризех ябълката, Огризах нЯин
царзеичзн кочан:.
—	нзгрнзжам, огло/гвам, обгло/генм,	лз-
гъдзгβαм, дгаивявαм разз,, оглождвам рядко,
изгложденм рядко
ОГАИЕАвМм рззг. - вж. огризвам
ОГРОМЕН - еж. грамаден 1. м 2. заан.
ОГАЧБЯВММ - еж. загрубявам 1. м 2. зана.
ОГРУБЯЛ - вж. загрубял 1. знаа.
ОГРЯВАМ - вж. осветявам
ОГРЯВА МЕ разг, само а ръд, и мин. ар. - еж. пад-
вкрвявα ми
ОГРЯН - еж. осветен
ОГЪВАМ - еж. извивам 1. знан.
ОГЪВАМ ЙН - 1. еж. извикам се 1. зана.;
2.	вж. кърша ск;
3.	орен·, вж. предавам св 1. знаа.
—ГЪН-1. еж. пожар;
2.	воен:, еж. стрелба 1. занн.;
3.	орен. еж. горняина;
4.	орен. разз. еж. температура;
5.	орен. оонт. вж. страст 1. заан.
—ГЪАЙИЕ - осаер. еж. докрлиaм
-ГЪРЛИЦА - Нαоиm от акаизаом иа врее п-рее, еa-
0—004, сксптц-нам или о-автктшоп-аас кнеeнм,
23. Бeлoaиcоu ocнтнме-н и анτтаиени инниcо а фиIЗнтлтгuзеu
353

нтйτт сн нтаи аа шията. На ерата й блестеше
р—серна огърлица, Диамантена огърлица,
—	колли книж,— герданразл., нани:/разл., огърлив
остер.
ОДААЕ— рядко - еж. даровит 1. знан.
ОДААНН—ЙТ рядко - еж. дарба
ОД—АМЕАМ Яиал.. - еж. дарявам 2. знач.
ОДЕЖДИ ки-ж. - вж. облекло
ОДЕЯ—МЕ книж. търж. - вж. облекло
ОДЖМ— нар. - 1. вж. огнище 1. зааа.;
2. еж. комин
ЛДНМЕН-1 . вж. задимен 1. заан.;
2.	вж. опушен —. зона.
—ДИ1МЯСА1 -1. еж. задимякам2;
2. еж. опушвам 1. зеаа.
ОДИРАМ - 1. Оop-лям. сва—ям нтдατα еа убито .—-
оттоо. Одирам кожата не лисица. Одирам овца.
—	дера ннсе,, издирам ре-г.
2. разз, еж. издраскжам 1. знан.
T——T нежен.- в.. рижи/ля
—ДМТ—А нажнл, - вж. ревизор
—Д—А Янел. - вж. веднага 1. занн.
-ДОБРЕ— - КоСто - шоеуав— положителна —ц-акт,
стоенсин, оробр-а--. Одорран ороако:. Одобрно
закон·. Одобрен правилник,
—	принт, утвърдин, узаконин
ннт. — неодобрен, -•хвърлен, а-пиcΉ0. o-yτвъид-a,
н-взек-оен
ОДОБРЕНИЕ - Положителна оценка, птлвжите—ав
тτoтщΉoИΉ кем нншΌ. И-резихм- одобрението
си с кимана не глава. Думите му ор-Я-зеикаха
есаорщо одобрение.
—	cкоъмcuе
ант. —> неодобрение, а-дввтлствв
// възмущение, айгтдувкаие
// възражение, несъгласие
—ДОБАИАЕЙЕН - К-йто реса дoeиI оц-ока за ня¬
кого и—е нйшт мае изиaзяcα лтоанеин, -добреом-
за нншo. ОЯоРрнгпнлее отговор на молба. Одор-
р—талан отзив:.
—	положителен, позитивен книж,, благоприятен
ант. — неодобрителен, 0Όиcцaτ-ΛΉ0. аепатсв-о,
ΟΉблaΠTΠИCCTΉΟ
2. Който изиaзсeI одобрение, съп—кссе а нeшo. Одоб-
pно-хоc ннмзо- с глава. Разбрах зознз му зе
одобрителен.
—	утвърдителен, потвърдитвлин, положителен
ОДОБРЯВА— - 1. Определям н-що зс дтбит.
Се-oτнo. Одобрявам Яейсmенрmе на прав-тел-
сmacmc. Одобрявам еъзгледите ал. Майка мн
одорри новата мн npuяm-лнa. На мога де одоб¬
ря p-шзнн-mc ти за развод.
—	приемам, жквnривмαм прен., съгласявам св (с)
мнт. — възмущавам се, 0Ήaтввлeτвaе, oнoтayвIе
// критикувам
2. еж. приемам 3. знае.
—ДОМАШНЯВА— спец. - 1. в.. опитомявам;
2. еж. облагородявам 2. знан.
ОДА—С—А— - вж. издраскан 1. знае.
ОДРАСКВА— - еж. ездрасквам 1. знае.
ОДАЕЕГ—ВЯВММ - еж. преграквам
ОДАИП—ВМЕМ— рззг. - вж. окъсвнм се
ОДРИПМ— разл. - еж. дрипав
ОДРУСВ—М рядко - вж. натр’ъсяшм
ОДРУСВАМ ЙН рз-г. - еж. охарчвнм ен
ОДРЪ—КВММ СЕ разз. рядко - вж. охнрчвам се
ОДАЯМВ—М ЙН - орно-, разг. еж. умърлушенм ев
ОДРЯ——Н рядко - сж. притихнал
—ДУ—ВАМ - вж. злословя 1. знаа.
—ДУ—В—Ч рядко - вж. сплетник
—ДУ——И разз, - еж. злословив 1. заан.
ОДУ—НИ— нар. - еж. сплетник
—ДЧХЕММ рззг. - вж. издухвам 1. зана.
—ДУХОТЕ—РЕН - 1. рядко еж. жив 1. знаа.;
2. сж. благороден 4. зеан.
одухотворяем— - 1 . еж. оживявам21. знаа.;
2. еж. облагородявам 1. зона.
-ДУШЕВЕН - еж. жив 1. знан.
—ДЧШЕЕМВАМ книж. рядко - еж. оживявам2
1.	знан.
—ДЪА нар. - 1. еж. легло;
2.	вж. нар;
3.	вж. млндир
ОДЪРЖАВЯВАМ - в.. национализирам
—ДЪАЖЛВМВА—Е - еж. национализация
—ДЪАЗ—СИЯВАМ СН кнлж:. рядко - еж. осмеля¬
вам се 2. зята.
ОДЪАП—Н - сж. дрипав
ОДЪАПВАМ СН рззг. рядко - вж. окъсвам еи
ОДЪАТЯВЛМ разг. - еж. остарявам 1. знач.
—ДЪРТЯЛ разг, грубо - вж. остарял 1. знан.
ОЖАДНЯВАМ - Изпитвам силаа, голяма жажда,
смлат мм се р—лива н—шв. От горещината и
дългия пъа ожадняхме и с нетърпени- се стру¬
пахме cнало крайпътната ч—шмз.
—	изжаднявнм, зажаднявнм, прежаднявам, жа-
бясвам резг.
V	рр—сехва ми гърлото (устата) ра-г.
—ЖАЛВА— разз. - еж. окайвам
ОЖЕГ Яиал, - вж. ръжин 1. занн.
—ЖЕ—ВЛМ - Свързвам ме. м .енк чрез eиαо, 0^-
ся ο-ηΤ де остеом в Трак. Желанието не родн-
т-л—о- бешн да ли оженят,
—	женя оееa, зαдомевαм нар., бракосъчетавам
нниж„ венчавам (зз църковен брак), дбблчвам
Я-зл,
ант. —> развеждам, иaзa—лсе, иIЗ.неcIе
V	πиΉоαиoαе под веяние— рззг.. сеапам (турям)
тoлаβнио (ю—ар, юзда) разз., надявам oπлaвиcо
(юлаи. хомот, сиΉм) разз,
—жЕнвНм СЕ - вж. жвня ек 1. и 2. занн.
ОЖЕНЕН - еж. женен
ОЖЕСТОЧАВАМ - Кaиaе, PИIβс aсотπo да откое
.есток, зъл, пи-puзoиоoaе γ някого яиoco, злоба.
Като му говориш зе н-усп-хите и поражения¬
та му, ощн повече го ож-сτcчaеaш. Мизерията
и гладът го ожесточиха.
—	озлобявам, дзжвaежαм, aα?τкржежαм, бвъле-
вам рядко
—ЖЕЙА—ИЕН - 1. Ктйтт е взре-неи е o-nиcмc-
иcеc зл—еа м враждебност. Ожесточена бор-
ре. Ожнсточ-н спор. Ож-еτоч-нu препирни,
Ожесточен Рой,
—	жесток, яростен, свиреп, лют орен. разл,
2.	рядко зж. одлабен —. знач.
ОЖНСА—ИЕ—ИЕ - ПиcсeI на πнсв. TΉЗΠBшaaивco
и смея— .елани— ре сн лрснсам зло, болка. Въз¬
мути ма ожзсаочзннзто, с но-τо говореше зе
своя ncхнτнч-енн cocнннm. Обзе ло ожесточе¬
ние към шефа, който го бе уβcхонл.
—	озлоблении, /лоба, злост, ожесточеноет, яр-
д?τ, двaденaд?τ, о/евринос., о/вирение, нас-
354

гървинне, настървеност
ОЖНЙА—ИЕНЛйТ - еж. ожесточение
ОЖИВЕН - 1. К-йто е в ютocщΉИΌ oαoτит-oм-· За
първи път я виждах толкова cжua-не.
—	възбуден, приповдигнат
мнт. — умърлушен, то-юеaл. —клюмна, унил
2.	Котт— е изртаайн а много живот, хора, -.-.-ημή,
деТаест. Оживена улица. Оживен град. Оживен
плаж,
—	многолюден, шумин, жив орен.
мнт. — безлюден, пулт, пиaз-a. тncаτсл, залустяе
// тих, бΉЗщyм-a. безлюден, 0ΉΌдмβΉ0, глух, ням
3.	КоСто - еаерзно а матов евсстса, cτинoτ. Ожиенн
ра-говор. Ожиенна дискусия, Оживен соор,
—	жив орно,. бурен орен., разгорещен
мнт. —* спокоен
ОЖМЕННОЙТ - еж. оживлении 1., 2. и 3. зята.
ОЖМВМТЕЙЕН рмЯко - еж. животворен
ОЖИВЛЕНИЕ - 1. Съcτвсемн ас птocщΉoo еαcoиo-
еяме. Настъпи радостно оживление, След пър¬
воначалното оживление всички притихнаха,
—	β^.^α, оживено?!, приповдигнатост
ант. — умърлушеност, васл—ст, савасе
2.	ПиΉмиoaeao- нн много хора, oTмоa. пиcдиyж-ao а
швм. В нзенчернето на нол-Янлmе 0.3-·^- по
улично- не греда има нненеρяmнc ожиелзние.
—	оживино?., движение, раздвижване
мнт. —> мъртвило, e-злюдитoτ. Т—злю-ве, пустота
// мъртвило, глвхтτI. глухотся, пссттта
3.	прен, Υο-λήοη, активна р-Тнаст. Сл—Я икономи¬
ческата криза нзеαьou оживлениз. В града с—
чувства ожиелзо—е,
—	раздвижване, оживено?., живот орен.
мнт. —> застой, б-зд-Сотос-, —ΉTIигия
ОЖМВОТВОРЕ— книж, - еж. жив 1. зята.
ОЖМВОТВОРМВЛМ книж. - вж. оживявам2
1.	занн.
—ЖМВМВЛМ’ -1. еж. съживявам св 1. знаа.;
2. вж. оцелявам 1. знан.
ОЖМВМЕЛМ2 - 1. Пиαвс неще да бере жива, из-
neea-ao е аеорнш—н жмстт. Ръцете на майстора
умеят де оживяват дървото,
—	оgбхдτжоаежам, оживотворякам книж, оду-
шивявмм книж, рядко
2. вж. з?жевβевм — .и 2. зз^ас^.
ОЖМВМВАМ ЙЕ - еж. съвземам ск 3. зята.
ОЖЧЙЕММ - еж. обелвам 2. знае.
ЛЖУЛЛН -1. в.. обилен 3. знае.;
2.	вж. издраскан 1. зянн.;
3.	в.. изтъркан 1. зана.
ОЗАГЛАВЯВАМ - Поставям ЗIглвoий. янсаов. Н-
зоем как де озаглавя статията сл.
—	дна?лдвеβмм нниж.
ОЗАДАЧАВАМ ЙЕ книж. - еж. недоумявам
ОЗНДАИЕН книж, - еж. недоумяващ
—ЗАДМИЕНОЙТ книж, -з вж. недоумении
—зМпТЯЕЛМ разз, - вж. усмирякам 1. зана.
—ЗААЕ— оолт.. - сж. осветен
—ЗЛРЕ—ИЕ поло, - 1. вж. сияние 1. зааа.;
2.	орзн. в.. лъчезарни;
3.	орен. вж. паозрваие
—зАрМЕЛМ оо—а, - 1. вж. осветявам;
2. вж. дcиневам	'
ОЗВЕРЕН - 1. вж. озлобен 1. зята.;
2.	вж. злобен 2. зана.
ОЗВЕРЕ—МЕ - вж. ожесточенни
—3ВЕРЕ——ЙИ - еж. ожесточение
ЛЗВЕРЯВЛМ - вж. ожесточавам
ОЗДРАВИТЕЛЕН - вж. лечебен 1. зана.
ОЗДРАВЯВАМ’ - Ставам здиαe. еезстаеоеяеам
зррев-то ас, свършва Те—едуеаойто мм. Болен
съм оа лр-о, но сз надявам снрpc Яе оздравея.
СлнЯ ден-деа днтнто ще озЯреене.
—	излекувам ев, минава ми разл, изцерявам св
нар., вдигам св орен. разз.
мнт. — разболявам се, заТв—яcaе, поболсβaе ое, —я-
oне
П боледувам, cτиaдaм
// За рана вж. вαздаавяжам2
V βpмπне сн (ставам) от а-гав <тв> разз, βpиoне ан
(изправям сн, еоълеам) ок крака <та ом> рззз.
ОЗДРАВЯВАМ2 - еж. рмздражяжам1
—ЗЛ—ЕЕ— - 1. К-йов - обхванат вт заеТе, o.hcto-
ееоме и смлао .-лани- да оииaмaм зет, 60—.
Всичко можн Яе са очаква от озлобени хора,
Озлобена тълпа нападна къщата му.
—	дзжврва, настървен, злобен, ожесточен рядко
2. вж. злобен 1. и 2. знач.
ОЕйОБЕ—ОСТ - вж. ожесточение
ОЗЛОБЛЕНИЕ - вж. ожесточение
ОЗЛОБЯВА— - в.. ожесточавам
—ЗЛОЧЕСТЯВЛМ ки-ж. - 1. еж. дбиреиcτевам;
2. в.. заеврням 1. зана.
ОЗНАЧАВАМ - 1. Пocτaeсе Телно, знак искeд- а
някаква пн—. Означавам на картата по-еажон-
ое места, където смятам Яе оа-Яа, Означаеем
мястото, къдато ще се копае.
—	отбиля/кам, обозначавам, белижн нееa., мар¬
кирам, ваееъервмм, наевлязвам рядко
2.	Имем oпийд-ЛΉao заанниме. Тя не зеееше какво оз¬
начава думата „ nоpaженеmac ".
—	аннчм
3.	Имам зaннΉиcΉ. иoлс. важност за 0—000. Тези ра¬
бота означава много за мен. Снмейеоеcmо оз¬
начава ееuчнc за него.
—	знача, представлявам, съм
4.	Давам основание за аIо—юаням- м-м изседя, сcя-
eaе се рокезат-лета- за нйШΌ. Заключената вра¬
та означава, че еτcnaинτе не се вкъщи. Чнр-
е—нит— рузи о-аннагн означават добро здраве.
Това означава, че ма ц-няа.
—	показвам, знача
—Е—ЛИЕНиЕ - 1. вж. бележка 2. зянн.;
2. сж. знак 1. зята.
ОЗОВАВАМ ЙН - Сτе. появявам сн айоанкваат
0—11- вам в някакво oecτтсaи-. Н-заР-лязано
са озовахме а uннmъpз не граде. Озовавам се а
ннуЯоРио положнние.
—	оказвам ск, попадам, намирам ек
—ЗОРВ—М разг. - 1. а.. затруднявам 1. зане.;
2. еж. припирам 1. занн.
—ЗОРВАМ ЙЕ ра-г. - вж. затруднявам ек
ЛЗЪЕВАМ ЙЕ - 1. вж. зъбя ек 1., 2. и 3. зине.;
2. орзн, рззг. вж. сопкам ек
ЛЗЪРТАМ ЙЕ - вж. оглеждам ?в 1. знан.
——МЕЕН-вж. опушин 1. зона.
ЛААДЯЕММ - 1. вж. опушвам 1. зона.;
2. еж. првkнgевам
ОКАЗВАМ ЙН - 1. ОΡинн. а 3 л. —ли безл. Соева
яooв. иαзeииa он, ее стм 0—10. Той са ока-
зз добър човек. Майсторът са оказа сансонн.
Оказва сн, чн см— роднини.
О
355

—	излизам орле:.
2.	БcoIе, ссм някъде ΟΛγταΤΗ—, яешреавма-оо. Ока¬
зах сз не .мнстопеоизшнстеинто. Оказах се
там, когато шефът ЯойЯе.
—	случкам се, улучвам ее разг.
3.	еж. озовавам ск
ОА—ЙВАМ - Изпcocaе много овена мека, жа— за
нсоooo, aйшo. Окаях редната старица, нояmc
нямаше близки, ноиор Яз се грижат за оня.
Окайвам мхздuоuо- си,
—	оплаквам2, ожалв^м рззг, овайкенм нар.
—КАЙЕАМ ЙН - еж. вайкам ек
О—МЙВ—М - 1. НaцIпcaм. тцaпoне и—що с кал.
Вонмзеей да на си окаляш обувките, Окaлезе
нuлнмa.
—	нзкнлемм, накалвнм, калям несв·.
2. прен. еж. опдздревнм
——ЛМЕНЯЕН— - 1. еж. вкаме^енм си 1. знае.;
2. орзн, рядко сж. вцепенявам ек 1. зона.
———иВа—1 - вж. накапвам
--АЙВАМ2 - еж. опаивам
—ААРМ—АТУРМВА— - в.. осмивам
—К—СТРЯМ - 1. Р-жа, кaoτис клонете не дъиoв сам
връх еа иacτнеи—, зн да го тфвимс. Окастрих
поза1^^:^1^/ал^т- cβошнu. Градинарят окастрил
ррьлноерτо дърво.
—	даязвам, подкастрям, еодае/βнм, н/кнсерям,
изрязвам, ояклцвам рз-г.
2.	през. зж. з^>1^в^е^м —. знач.
ОЮКТ рззз. - еж. зрящ
—АНИ—ЛА— - ож. закачалка
-КАЧВАМ - еж. закачам’ 1. занн.
ОКАЧЕСТВЯВАМ - ДαoIе oπeноa. преценка оа
н-що, иа асоакeа питяoa. Не намирам думи Яа
окачествя снощното му държенне. Как щн ока-
ч-ств-ое подорна постъпка?
—	квалифицирам книж,
О—ЛЯ— - вж. жалък 1. и 2. знае.
ОКАЯНИК книж, - е.. нещастник 2. зята.
О—ЕП—ЗЯВЛМ ЙН nеcсmcнap. - ож. излагам си
1.	знаа.
О—МАЛИЕЕО рззг. - ож. мръсен 1. заан.
ОКМРЛМСММ рззр. - ож. нрмър?евнм
ОАИТВАМ нар, - еж. окичвам
—АИИВ—М - Слaπне, пвcταeсм, oоннвaе на, верху
нeшт сам 0—00 псета, зел-нсна, иIоcτи и др.,
oбиое. за де по cкиаcя. иcзнИIcс· МлаЯ-ж-т-
cнuчнхa училищния сaхcо с цеатни гирлянди,
Децата мз окичиха с целая.
—	накнчвмм, дбкневнм, закиченм, обкитвам
нар, окитвам нер, знкнтвам нер,
—АЛЕЕЕАЯЕА— - 1. еж. аαклевеτевам 1. зяен.;
2. еж. охулвам
О—ЛЕПН— рззг. - вж. мръсен 1. знач.
ОАЛЕПСА— рззг. - еж. нзмъа?евнм
О—ЙОП осаер. - еж. броня
ОКЛЬЛЩМЕЯЕ—М ра-г. н—оЯобр. - еж. отсла.-
кам’ 2. знае.
ОКЙЬОЩАВЯЛ разз. н-одобр, - еж. отслабнал
1.	зотч.
—АЛЮМАЙ - вж. умърлушен
—КЛЮМНИ - еж. умърлушен
ЛКЛЮМВАМ 1 . вж. клюмвнм 1. зеан.;
2. еж. умъалсшеам ек
ОАИЮмВаМ ЙЕ - а.. умърлушенм ек
ОАО (ОИМ) - 1. Орган еа зрението. Замъгляват мн
се очите. Болят ма очите. От очите й струеше
нежност.
—	зеница орен., зкаяеан ра-г, грубо
2.	орен. е.. раенне;
3.	ор-Нз е.. поглед 1. м 2. зана.
—КОВМ - 1. Скаа-ни едят а друга жел-зос Tиeнки.
хaлки. отcτт сн птoτaoсτ еа иъцнoн и оиaоατa як
затворник. Осъдиха го на една година затвор е
cнcaи. Поставен а окови..
—	вериги, прмнгл нар, синджир нар, железа, бу-
каи оростонар.
2.	прен. поет. вж. робство
О——КОАЕА— ЙЕ - еж. дпулвам се
ОК——ОРЕН - вж. опулен
О——ИЕН - 1. К-Тт- се oaеcиa ааТлизт, наоколо
и—и е октлаосооа. Оа прозореца наблюдавам
ρнcлонτ- сгради. Пз-зруеам от околните ма¬
газини..
—	съседен, .ли/ъя
мнт. —> далечен, отда—еа—н
2.	сж. заобиколен 1. знае.;
3.	оран. еж. косвен 2. знан.
—АЛЛО -1. в.. край 2. зона.;
2.	вж. към 1. зянн.;
3.	еж. почти 1. знсч.;
4.	рядко еж. наоколо
——ОЛОЕРЪЙА - еж. наоколо
—К—ЛИЕСТ нар:. - еж. объл 1. знаа.
ОКОНЧАВАМ огр. - еж. завършвам 3. зеан.
ОК—ВЧАТЕЛЕН - 1. КоСто е вее— напълно γοτα-
новен и нн пор-нжс он рв-неасотша— oбceдpaa-.
пИΉИaаглΉДpaa-. Това са cноочзαелннτ- избор¬
ни резултати, Мат-рислът претърпя орнолно
редакции, но тази - окончателната, Оконча-
0—0— годишни оценки..
—- последин, краен
ант. — неокончателен, пиΉДoaиcτ—ЛΉa, рросизор-о
2. КоСто не мо.е да сн ooмйни. nиoм-aм, nии ктйтт
исмa oиъщao- назад. Окончаталоо пракретя-
еаое не np-гоеcpuое. Окончателна присъда,
Окончателно решение.
—	ее/възвратнн, неотменим книж, дефинити¬
вен книж.
ант. —> неокончателен, cиΉMΉ0-a. πитecзтиΉa
——ЛНЧААЕЛН— - 1. В релоа ст-пеа, без ocτнτeо.
Градът е окончателно разрушен, Н-ре-те ми
сз окончателно съсипани. Народът окончател¬
но н загурил доверие в nеaеuτ-лсmеcτо.
—	напълно, изцяло, всецяло коиж, тотално,
докрай орнн.
ннт. — частично, вτчacoc. аеокрълот, дтaскьa-
2. Без врещкое назад, без кол-Таии-. Скъсах оконча¬
телно с него. Онcочеоехоо се cτнззaх оа цига¬
рите. Разделихме се окончеонлно.
—	еезжк/врнτно, завинаги, категорично, невъз¬
вратимо ннuж.
мнт. — неокончателно, cи—мeннo
ОКОП - Изкоп е анеяoa а овемп oτпиeд за аαшcτα.
риuкимτcй вт оyищвеи. Войниц-о- прекараха
нощта а онcπлое.
—	траншея, шаниц pрЯнc
—А—ПАЕАМ - еж. прекопавам 1. знач.
ОК—ПМАЕА— ЙЕ - еж. съвземам се 2. знае.
ОК—Й—ЕО - еж. космат
ОА—ЙЯВНМ - Р-жк орева мем .стяв иаoτ-аcс е
оceI cзцслт, дoкиaй. Окосм тревата.
356

—	накосявнм, покосявам рядко
ОАОШАРВММ разг. - вж. арестувам 2. зята.
ОАРАДЕАМ - вж. обнрам2
ОКРЛЙ—И—А разл. - еж. покрайнина 1. занн.
ОКРАСКА ки-ж. - сж. цвят
ОАРИВЯВЛМ нар:. - еж. обвинявам
ОАРМИМЕ книж. осаар. - еж. закрила
ОКРИЛЯЕЛМ ннuж. - еж. насърчавам
ОКРМЛЯЕАМ ЙН книж. - насърчавам ев
ОКРМЛЯЕМ—Е книж:. ~ еж. насърчение 1. занн.
ОКРЪГЛЕ— ерЯнc - сж. заоблен 2. и 3. занн.;
ОКРЪГЛЕНОСА рядко - еж. заоблено?!
ОАРЪГЙМВАМ - 1. вж. закръглям 1. в 2. знаа.;
2. рядко вж. заоблям
О—РЪЖАВАМ -1. вж. обкръжавам 1. и 2. зааа.;
2. вж. заобикалям 2. зята.
ОКРЪЖАВАМ ЙН - вж. обграждам си
ОКУМВАМ ЙН ра-г. - вж. умкдрем ек
ОКЧМУШ ра-г. - еж. отракмн 1. знме·
ОАУПА—Т рядко - вж. равоввнтвл 1. рнме.
—АЧПАТОр - еж. завоевател 1. зааа.
—КУПМРАМ - 1 . еж. завладявам 1. зянн.;
2.	разш. зж. замемм — . ззне.
ОКУРАЖАВАМ - а.. насърчавам
ОКУРАЖАВАМ ЙЕ - еж. насърчавам се
ОКУРАЖАВАНЕ - вж. насърчение 1. зааа.
ОАЧАЛЖ—ВАЩ - еж. насърчителен
О—УРАЖМАЕйН— - вж. насърчителнн
—КЪЛЦВМ— - 1. Кълцам ocмеоo pтоρнй. Окълцах
трееате за кокошките,
—	нзкклцвнм,нмкълцвам
2. разз. зж. ндкнcτ)ам — . зина.
О—ЪПВЛМ - еж. изкъпвам
ОКЪРВАВМВАМ - 1. Изпкпеам, иапиъcоeαе н-що
а крсо. Забз.лязах, чз съм се ооря-зл и съм cньp-
вавил поЯа.
—	ааякрвавяβам
2. в.. разранявам.
-АЪРшВ-М - 1. вж. зuрnдеупβам;
2. вж. раакършвам 1. знсч.
—КЪРШЕНМ ЙН разз. - еж. обигравам се
—КЪСА— -1. з вж. дрипав;
2. еж. изпокъсан 1. знае.
О—ЪЙВАМ - еж. нзрдкк?βам 1. и 2. зята.
ОКЪЙВАМ ЙН - ОТскн. зс дрехи, обувки и лор. -
скъсвам ан, нαнъceaе он аа много места сея сз-
пяее. ОΡуенuτе ми се се окъсели, трябва Яа си
купя нови:.
—	uзпдякeβам еи, накъсвам ск
// Сткеам димпcв. ходя оТаен-н в октетом -ля а много
крепки дрехм. Съвсем съм са окъсала, е парита
ое стигат Яа си купя нови дрехи.
—	ддрuпавявам pa-r,, опърпвам си еззг.. одърп-
вмм си резг, рядко
ОАЬОРЛСЯВАМ ра-г, - вж. дeъвпявам’
—ЛАПВЛМ разг, - еж. изяждам 1. зане.
ОЛЕКВА ММ - 1. Става мм no-л-кo. рв-aвби-· Из¬
пих лензpеτеооо и мн олекна,
—	успокоявам ев, облекчавам еи, просветва ми
2.	Чувствам вeл-оейoи- сее— oсоo- се-а-оме, τиeвo-
га. Олнкна ми, като разбрах, че всичко н наред.
Олекна ми, когато дъщеря мн оaй-ncсхе се за-
Яоми.
—	успокоявам се, отдъхвам си, облекчавам се
ант. —> притеснявам се, eнапвовя он, τи—вoдa ае,
πиcдн се, мслая, оaхъис сн	·
// разтревожвам се, ΌTeзптоoяβaм сн, пииτecaявαе сн
// дотежава ми, дотяга ми, oioe.aca мм
V псда мм к-мък от търпете рззг, пара (оокля ан,
cеeоβa ан) <евд-оме-а> кнмтк от πeиTI (n—Ήшc-
тн, иaмненτй) мм ра-г, оокля се (cмeоea се, лнрн)
^ое.—> бр-ме от ртм-ает- (перен, плeшcτ-) мм
разг. парт (сок—я сн, смъква ое) •твар (речният)
от рам-нете (ла-щсте, γ^Τι мм) разг. ттпвскв
мм сн душата (сърцето) ра-г.. 0—01 ми на душа¬
та (сърцето) разг., оо-ток (тъмен) ми пийд оамте
рззг. нъе 2. занн.
—ЙЕИИМ рззг. - 1. разш. вж. врява;
2. вж. суматоха
—ЙЕНЯЕЛМ ЙЕ Ялел. - вж. нзмързелижем се
—ЛИСА— ЙН - орни, ра-г. ож. прекалявам
ОЛИГАРХИЯ - оран. резш. еж. върхушка
—ЛМГ—ФРНН - 1. мнд. Чте-к, оoйτo coивpв -т
oлcoтфи-иис. малоумен. Отдалеч личи—, чн е оли¬
гофрен.
—	дебел мнЯ. малоумния разз.
2. прен. ра-г. ор-небр, еж. глупак
ОЛМГОФРЕ—Е— сонц,. - еж. малоумин
ОЛИГОФРЕНИЯ мед. - вж. малоумни
ОЛМЕАН ра-г, - 1. вж. гладък 3. зана.;
2. орен, еж. иалинял
—ЛМЗСАМ рззг. - вж. облизвам 1. в 2. зята.
—ЛМСАВА— диел. - вж. напръсквам 2. зана.
—ЙМСМЕАМ - еж. ■ оплешивявнм
ОЛМЦЕТВОРЕ—ИЕ - 1. Пи-ДcτIBяaΉ не пийpмйτм.
a-oъщΉCτoyeвшм об-кти мли ттол-ееаи пΌΟCΌмя
като жмем същества. Олицетворението се нз-
nохзвз най-ч-сто а мuτологuрma. народните
opuнaзнu, притчите.
—	персонификация
2. Жив— същ-отсв влм хур-ж-етвен обрез, коТто сее
ceвсτc oъшитoτ пвоaaca нещо вecτиIKτив. aсовк-
ск иpeя. чувство, явление. Тартюф н олuц-τеc-
рзоне не лицемерието. Афродита е cлuц-τво-
рзела оа красотата,
—	въплъщении, символ
ОЛМЦЕТВОАЯВЛМ - 1. Пи-aeτIoяе пи—pе-τи. сc-
леамя, отве-а-нс сам мзеccлΉoм поотся е живя
еещ-етан. В народните песни nхенuозma - оли¬
цетворена като майка закрилница. Поатът н
олицетворил природните стихии,
—	персонифицирам
2. Изрсзстна съм не н-щт, анТ-цялоотат в пълно —з-
ИвасcIе aяонкβc OIΗ-oτoI. μ—ημ. Майката оли-
цеmеcpрез ееuчнc хурзео и добро не този сеят,
—	въплътявам /въплъщавам/, символизирам
ОЛУК - вж. водосток
ОИЮЙЯВАМ ЙЕ - 1. Изгубвам ртан-весме, усо—С-
емсосо при з от—еан яем ром.-ии- и се oвклooсoве
отстрани ме— τγ ек -дан, ту иа друга cτиIнв. От
удара той се олюля и нЯае не падна, Автобусът
нзнадайно спря и тя се олюля,
—	залитам, политам, рнлюлеβмм се, заβнъем се
рззз,
2.	Само о-еa. Ходя 64000, а еeкв. като сн aволIaям
ту еа -ρητ, τγ нн друга οοριΟΗ. Б-ш- пиян л се
олюляеаше. Вървеше оо средата не улицата и
се олюляеаше.
—	клатя се, залитам, клатушкам ен, кандилкам
си ра-г, завалям си разг.
3.	в.. люлея си 1. м 2. занн.
ОЙЮПЕА— - вж. обелвам 1. занн.
357

ОЛЮПЕН нар. - еж. обилин 2. зянн.
ОЛЮЩВАМ - еж. обелвам 1. и 2. зяен.
-ЛЮЩЕН - вж. обилин 2. и 3. заеч.
ОМ—ГЬ—ЙВАМ - 1. орно:, еж. омайвам 1. знан.;
2. орно-, е.. вкзχешaвнм
ОМАЕН - еж. очарователен
ОМАЗНЕН - еж. мазен 2. м 3. знеч.
ОММЗ—ЯВАМ ЙН - Ставам мазня. Кcееое мн бързо
се омззняеа·. Пликът с— омз-ни от мaелuоumе.
—	aaмa/aевaм ев
—МАЙВ—М - 1. Онτзoaм cаoъoи-див смант сьз-
д-Тстои- верху нскoπт, онτв пиaoс той да пос¬
тъпва cр—ИΉД моите убеждения сев ДΉлaocс, да
с—жде а—щата HITB мне. Тя те е омаяла., щом си
р-шил зе оня Яе сз ожениш. Той успя тзка да я
омае, че тя му дари имота си,
—	обайкам, замайеам, омагьосвам орзн. мн-
гьосвам еазг.. заслепявам орен, ослепявнм2
орен..
2.	понт, ож. възхищавам;
3.	вж. замайвам 2. знан.;
V eанмaе ума (Iоτлa. иaавеa, ИIаcъдъоa, плаеатн)
на някого разз. към 1. зона.
ОМАЙВАМ ЙН - 1 . ооет. сж. възхищавам ск;
2. еж. опиянявам ев
-МАЙНМА - вж. вълшебник 3. занн.
ОМАЙНИЦА - еж. магьосница 2. зяен.
—МАЙ—ОЙТ πcнm. - еж. -авровсн-е
ОМ—Й—ЕАЖЛВЛМ - 1. Пиaeс нйшв да изπ—Ήдaa
no-еIлоo ценно, 01.00, ствйнтстно, тτнo—кото н
ваеща-ст. Омаловажавам научната стойност
на дuееpτaиuяоa. Омаловажавам значението
ое разказите не писателя,
—	подценявам рядко, принизявам прзн,, обезце¬
нявам орни,
мнт. —> надценявам
2. вж. подценявам 1. знаа.
ОМАЙ———ЩЛВЛМ - 1. еж. изтощавам 1. занн.;
2. вж. отслабвам2 2. занн.
О—АИ———ЩАЕЛМ ЙЕ - еж. изтощавам се 1.
знан.
ОМАЛ———ЩЕН - вж. изтощен 1. зеен.
—МАЛ——ЛЩЕНИЕ - вж. н/тояенев 1. зана.
-МАРА - вж. мараня 1. знае.
—М—ЙКААМВЛМ разг. - еж. дед/древнм
—МЛЙАААЯВАМ ЙЕ ра-г. - еж. излагам ев 1.
заан.
—МАХВАМ \.разл. ирон. ож. изяждам 1. занн.;
2. Яиал. е.. набивам’
—МАЦА— рззз. - сж. мaк?вн 1. знае.
—МСЦВА— рззг. - вж. ивмкаeяβам
——АЧА—О - еж. измачкан
———ЧАСА— - еж. н/мачквнм 1. знае.
—М—И—С—М ЙЕ - еж. измачквам сн
ОМАЯ поет, - 1. еж. очаровании;
2. вж. опиянение 1. знач.
ОМАЯН -1. еж. очарован;
2. в.. опиянен
ОМБАЕИ— осаер. - еж. чадър
ОМЕКВАМ - 1. Сτнoaе мек сам лт-иeо. πв-πиъхкIo·
Измокри хляба с вода и го -авий де cмнкое. Ме¬
талът ом-кез при нагряване, От дъжда пръст¬
та ом-ннa. Снегът е cменоел.
—	размеквам еи, омекотявам ев, омикчнвам ек
ннт. —> втвърдявам се, cоoиIeсβaм се, аaеиьаeIе,
знтвтрряанм, звк-равявам, вτoъиpяcaм
2.	орен. СτIβaе пт-aивдΉΛюTΉИ, тτcτeюеco. PИивΉo-
—мс. Сърцето не стареца ом-ноз при еидз иа
внучето, Б-ш- о-ор-клооно, но веч- е в-нл Яе
омеква.
—	размеквам ее орзн.
3.	оран.. Изгубвам ccΌсoa иaPИ-πoITвeτ, ветр-та, ияа-
овcτ, оaτт cτIoне по-Т—но, мек, н-жен. Погледът
й оменнa. Гласът му cменее.
—	смекчавам се, омекотявам ев
4.	оран:, вж. омекотявам си 1. знае.
ОМЕКНАЛ - 1. К-Тт- н стана— мек, пиeхоIO· Ом-к-
нали плодове, Омекнал сняг, Омекнало а—сто,
—	размекнат
мнт. —» втвърден, oовиIeнa. замръзне—, зaτoъидс—,
зaквиIoял
2.	прен. Който е стани- по-дружетобен, отстъпчив.
Шефът—, ом-козл инча, са съгласил де ра-гоеа-
ряо по новия πpc-нmm.
—	размекнат орен.
ОМЕКОТЯВАМ - 1. ПиIoя нещо oeeидo ра теeкнй.
да отаае еноo. Кремът омекотява ножaоa. Вла¬
гата ом-ноорвa влакното.
—	дмекенвнм, рн/мвкжам, смекчавам
мнт. —> втвърдявам, eктиaoсeaе, зaΌoъиpсвaе
2.	прен. Намма—шам зт—зна^езпиг^тго^, зо^^;^с^з^с^т^т^1^с^^о1
оа еeшo, като обикн. пи eъаоиине и—и пoг-τщIе
еаст от тях. П-рЯ-тзоа оменcτрвзхa силната
слънчева светлина, нcяоc нахлуваш— а стаята.
Нзм-езτз му омнкcоu страстите.. Тъмнината
ом-ноαрвзш- острите чзрои не лицето му.
—	смекчавам, дмекенвнм
мнт. — изострям
ОМЕКОТЯВА— ЙЕ - 1. НaмIлсoaе евантн, ΉΟΉиπc-
сτa си, като coacне пс-птовссм зс eτзпиcΉмaoΉ.
Сложих -aе-еu из прозорцитн и светлината
са cм-нроu. Ударът ое летящата топка ще се
омекоти оа еззсτореu-τо.
—	смекчавам се, дмнкеавнм се, омеквам орен,
2. вж. омеквам 1. е 3. заан.
—МЕКИ—СА— - вж. омекотявам 1. в 2. зона.
—МЕ—ЧАСЛМ ЙЕ -1. вж. омвкжмм 1. зянн.;
2. вж. омекотявам се 1. знае.
ОМЕАЗЕНМЕ книж, - вж. отвращение 1. зотч.
ОМЕАЗЯВЛ— ЙН кнлж. - вж. отвращавам ск
ОМИАА— ра-г. - 1. вж. измитам;
2. прен. сж. обирам’ 1. зеан.
ОМИАА— ЙЕ разг:, лруро -1. вж. махам се 1. зине.;
2. вж. отивам си 1. знае.
ОМЛАТЕА— нер. - вж. набивам’
ОМНИБУС осаер. - еж. автобус
ОМО—РЯ— рззг. рядко - вж. намокрям 1. знан.
ОМ—КРЯ— ЙЕ разз, рядко - сж. намокрям се 1.
заан.
ОМЛТ—ЕА— - 1. Вτиτс. cвccaе иeшo около aиyгт
н-що, пвeτIcяе а кръгово дес.-а-е нещо мйоo,
е—нетваот и—и плътно тколт aяоaкec nиΉaеΉT
онτo център. Омотзвам шалч-то cнcлc врата
си. Омотзвам пояс cнрлc нpьеαе сл, Омотах
въжето cнcхо тялото му.
—	зммогаемм, намотавам, навивам, увивам, за¬
вивам2, усуквам
мнт. — отмотавам, инзетτIвaм. oτвcвIе, иaаcucIе
2. Оплитам й—нт н-що а друг— така, е- труда— да сн
рез-й-ят. Така съм омотала нcнцuое, че не мога
Яа ли оправя.
—	заплитам, замотавам, преплитам
358

ант. —> отплитам, иIаплcτaм. инаетτaвaм. втмтта-
внм
3.	прен, вж. впримчвам 2. знач.
ОМОТМЕАМ ЙЕ - вж. заплитам ек 1. знан.
ОМОТАН - вж. знрлвτеа 1. зята.
ОМА—ЗЛ - Чсвстс— еа еиена винжд-бoтcτ. анти¬
патия в злвдΉлнτΉлoτвв към aяктπo. aйШΌ. Тя го
гледаш- с омраза·. Не можеше Яа заглуши омра¬
зата си към nолиτич-ения си опонент:. Говоре¬
ше с омраза за крадците,
—	ненавист, авприязка, злост, злъч
мнт. —> любов, -бич
ОМРАЗЕН - К-Тт- буре, PИ-pcзвcнвI веиIаa. инп-
иисзъи у нсотπт. Омразна елеео. Омразни поро-
р-озли, Омразна съп-pнлua.
—	ненавистен, противен’, нелюбим книж. рядко
мнт. — любим, оТвнеа, мие, скел, 00-1-0, драп
ОМРАЗЙЪ— cбuнн. мн. днел, - сж. ежба
ОМРЪЗВАМ - Сτaвне противно и отепамт-лео. По-
лuоuч-енuо- борби и снaоЯехu омръзнаха иа
хората. Еднообразните занятия омръзнаха не
групата. На третия ден постното яЯ-и- омръз¬
не не вслчнu·.
—	дотягам, дnроτuβевαм, втръсвам
ОМРЪЗВ— ММ - Сонек мм роскдао, тяпвотов, рро-
0-00-, ан мвон пвв-ен да птaнcяе, τсиос aншв.
Омръзна мн Яе ncеmзpрм аса едно и също. Ом¬
ръзнаха мн оейнио- хвалби. Омръзне ми този
град, Омръзне ми Яе слушам глупости.
—	дотяга ми, втръсва ми, опротивявн мн, писва
мн разг, досажда ми се., додява ми.разз, бнк-
тисвнм npcеооеap, деаъгва ми Яиел.
V -реч (роТ—й) мм рт пеша (до тек <с>, ра оoaиpоa-
тн) разг, дойде (отспа) мм до зьТв разз., лисва мм
песента (ушите) разз, ТеСота d— отеса вт aсоoπΌ,
-а а-що резг, аман съм вcоoнл (и-оъл, нaаcл) зот
някого и—м оо η^ο разг.
ОМЪДАЯЕЛМ - вж. посмнявам
ОМЪАЗЕЛИЕЯМ ЙЕ разз. - еж. и/мкррвлижем ск
ОМЪРЙМЕЕН рззг. - еж. мак?еа ’. занн.
ОМЪРЙММ разз. - вж. и/мъаeеβам
ОМЪРЙМ— рз-г. - вж. мръсен 1. зята.
ОМЪРСЕН - вж. мръсен 1. зона.
——ЪАЙЯВАМ -1. вж. нзмърсявам;
2. оран. разг. - вж. осквернякам
ОМЪРШ—ВМЕ—М - вж. отслабвам’ 2. зана.
—МЪРШАВЯЛ - вж. отслабнал 1. зана.
ОН—ГЙЕДЯЕАМ - ПиIcс а-щ- пв-сcaв ер—з наг¬
ледни ср-ротвн, всзуклом тбиaаc. пиcеeиc. оap-
теас и др. Приложената към статията графи¬
ка онaгхеЯрвa uзннеееumе Яении. Ооaгледреaм
урока за Втората саеаовнз война с аиЯнофилм.
—	илюстрирам, визуализирам книж.
ОНААА Яиел, - вж. другояче
ОНАКЪВ ра-з, - в.. инакъв
ОН—СИЕДеН - еж. наследствен 1. знсч.
ОН—ЙЙОЕЯВАМ кииж- - еж. озаглавявам
ОНЕВМНМАЕЙЕН - еж. оправдателен 1. зята.
ОНЕВМ—ЯВ—М - вж. оправдавам 1. в 2. знач.
О—ЕВМНЯВЛМ ЙН рядко - вж. оправдавам св
ОНЕМЯВАМ - пран., вж. млъквам 1. з зята.
ОП—ДВАМ - За асата, пс-твв-, плодов-, к-ом- -
вτдй.-см ан, откъсвам се от диъдоaτн. клона и—м
вт корена си и пIpaе нарт—в а πoeсев отлcнΉCτвт
м—м изцяло. Дойде нсеоте и листата на дърве¬
тата опадаха. Косата му съвсем опадала.
—	окнпвам’, изкапвам, изпадам
ОПАЗВА— - в.. запнзжам 1., 2. в 3. знае.
—ПЛЕВАМ ЙН - 1. Уcпявне ра изТегна нйШΌ лошо,
вИΉaoв, опасат в иеж-еат-ено. Не знам как де се
опазя оа грипа, Успях де се оnезр оа оо-натз-
mьшнu конфликти с шефа.
—	предпазвам ев, змпмзвнм се, съхранявам се
нuuж., увардвам ек нер, очукам ев диел.
2. вж. запазвам си 2. занн.
—ПЛА - 1. Който се TΌoнcс до зсроноа страна ок
нещо, рт перТс нн -мп—вкоа част. Обърнах одея¬
лото от опаката сарена. Името на починалия
- написано и на опаката страна оа паметника,
—	обратен, опаков, нелицев
ант. — лицев, пи-РΉa. фасадна
2. ра-г. иеоЯcбp. вж. своенравен
ОПАКОВ - вж. опак 1. занн.
ОПАКОВА— - Поставям а хартия сам в друг мате¬
риал нeшo. за да по ЗIлcас, рииe—ин м-м птаоеса
нскoеy. Пcмcхuх продавачката да мн опакова
добре чейния сервиз. Опаковах нpaеuео ncЯеpь-
нa. Опаковах книгите си.
—	увивам, завивам2, запенм, обвивам, пакети¬
рам, нмбалернм спец:.
мнт. —> разопаковам, иIзвuвнм, иaаoъcне, вΌπьвIм.
тτвaиям
ОПАКОВКА - Хaиτис сам друга енΌΉИcя. а която сн
опакове а-щт, oбиоa. ο3- кcлввнaΉ. орен-сяне.
Искам играчката де бъЯз а луксозна оnзнcaнa·
Опаковката е еньеaнa.
—	обвивка, амбалаж
ОПАКОВЪЧЕН - КоТто служс за тюнктвон. Опа-
нcеьчне хартия:.
—	обвивен, амбалажен, загъвачин, увивен
ОПЛКОЙТ разг, неодобр. - вж. своенравни
—ПАЛВАМ-’. еж. обгарям’ 1. заан.;
2. вж. нагарям2 2. зята.
ОПМНДЖЛ— Яиел. - еж. ямурлук
—П—НДИЗВАМ рззг. - вж. арестувам 2. зина.
ОПМПВЛМ рз-з, ирон:. - вж. изяждам 1. зята.
ОПЛРЕАМ - 1. ПиΉacзвcкβIе оиaτов То—йзиено
Во-щане за оТоноян-, паи-ае. Няколкото глътки
ракия опариха гърлото му. Избуялата коприва
ма опери:.
—	жаркам, пнрвам рз-з,
2. в.. изгарям2 2. знаа.
—ПЛРВаМ ЙЕ - 1. вж. изгарям ек;
2. орен, рззг. вж. пд?!раgвам
—ПАРИИВ—М ра-г. - вж. обогатявам 1. зяте.
—ПАРМИВ—М ЙЕ рззг. - вж. рαеогмτежам
ОПЛЙ Яиел.. - в.. колан 1. зана.
ОПАСВАМ - 1. вж. запаскам;
2.	вж. заграждам 1. зянн.;
3.	вж. обкръжавам 2. зята.
ОПАСЕН - 1. КоСто кисе oсоIовa тпаоивст, ктйтт
мож- ре отаа- преасон за oскaовн Терн, зeмин.
a-шacτc-· Опети завои. Опасна брлеео. Опасен
paзΡcйнuн.
—	етрншнн, коварен
ант. —> безопасен, безобидна
2.	Който е своесзгех с опасности, риск. Опозна инра
си започнал, На предприемай такъв опасно ход.
Опасна операция, Опасни храни.
—	рискован, рисков
ннт. —> безопасен, Т-зоТврен
О
359

3.	сж. креднн 1. заве.;
4.	вж. несигурен 2. зане.
—ПАСЕНИЕ - вж. страх
ОПАЙН—ЙТ - 1. Вьаеoднвco да ое олуев aeшт
—ошв. Съществува cnaенcеτ оа епидемия,
Опасност оа война·. Опасност оа т-рорист-ч-
но нападениа,
—	заплаха, сордза ннuж.
2.	Внpвсoевco от ри-вае, неуспех или cъамвдaI бера,
нещастмн. Излагаш се иа оnзеооео. Опасност¬
та Яа се провалиш е голяма.
—	риск
мнт. —> безопасност, ссгвритсо
3.	вж. првмнждее
—ПАСЯВА— ЙН - сж. страхувам се
—П—ТАЕ—М жерл. - вж. /a?гaвлвнм
ОПАША— - 1. Первижее взрастск в задната краСан
екст ас 'oсJIтτв оа животно. Кучето върти опашка·.
—	куйрук нар,
2. рпзз. зж. здъжка 2. зз^аа^.
—ПС—Мразз, - вж. напъвам 1., 2. м 3. зеан.
ОПВАМ СЕ резг. - 1. еж. напъвам си 1. зотч.;
2. вж. натягам си 1. зяте.
—ПЕКА - 1. вж. настойничество;
2. орно. еж. надзор 1. знае.
—ПЕКЧН разг, - вж. настойник
ОПЕКУНСТВО - 1. в.. настойничество;
2. орно., вж. надзор 1. знае.
—ПЕПЕЛЯВА— рядко - еж. н/пипилявам 1. зосн.
—ПЕАААМВЕН книж. - вж. делови 1. знаа.
—ПЕА—АНВН—ЙТ книж. - вж. делоеигост
ЛПЕААЦМЯ - вони. вж. нация 2. зине.
—ПЕАВАМ - еж.нαвнавмм
—ПЕРСАМ ЙЕ - еж. изпъченм си
—ПЕАД—ШСАМ разг, - вж. набивам’
—ПЕРЕН - К-йт- ан дер.с eIMтyвΉOΉит. .4.00,
кнто вбиое. сн рвс.е а изшитснно тяло и оIмйИΉ.
а сирикта г-ава. Съседката еи - една оперена
жена·.
—	наперен, нαпначен разг.
ннт. свит
ОПЕРИРАМ книж, - 1. вж. използвам 2. зиаа.;
2. сж. действам 1. зята.
—ПЕТНЕН - вж. опозоаен
—ПЕА—ЯСАМ - вж. опд/оаеβам
ОПЕТНЯЕАМ ЙЕ - вж. излагам се 1. знае.
—ПЕЧАЛЕН - КоТтт изпитва мас иаpнасвн п-чае,
скитб. Опечзлнна жзна. Опечал-ои Ρлuзнл. Опе¬
чалени очи,
—	натъжен, нажален, разтъжен разз,
ант. —> развеселен, зарадван
// радостен
ОПЕИЛЛМВ—М - вж. натъжавам 1. знач.
ОПЕЧАЛЯЕМ— ЙЕ - сж. натъжавам се 1. зиаа.
ОПЕЧЕ— - вж. н/пичен 1. знан.
ОПНАТ - вж.наркотик
ОПНВАМ - вж. замайвам 2. зята.
ОПНЕ—— ЙЕ - I. рядко вж. напивам ев;
2. орен. пола., вж. опиянявам се
00—1 - сж. стърготини
—ПМНЦИ нар. - вж. цървули
ОПИПВА— - вж. пипам 2. зане.
—ПИПО— - вж. nнnнишкдм
ОПМР—М - 1. Пвeτacсе н-що, -Тмкн. изправено,
да ан облегне е нещо -оупв. Опирам пушката до
дървото, Опирам соьхбaое на сазната,
—	облягам,подпирам
2.	вж. допирам 1. знан.;
3.	ор-н. вж. базирам
ОПМАА— ЙЕ - 1. вж. облягам ев 1. зата.;
2.	а.. допирам се;
3.	оран, вж. основавам ен 1. и 2. занн.;
4.	ор-н. вж. вкзпрдτивявнм се;
5.	оран. вж. eъпаоτивявнм ек
—ПИСАНИЕ -1. вж. изображение 1. зане.;
2. вж. характеристика 1. зеан.
—ПИСАТЕЛЕН - Който 01-10.1 опссаний. Оouеa-
тел—н матод. Описателно изложение, Описа¬
телна форма.
—	пиаuфрαcτнчен книж. дескриптивен кнлж:.
ОПМЙЕ—М - 1. сж. нздбааревнм 1. знач.;
2.	вж. характеризирам
—ПРИ - Възпроизвеждане оа даднит свe-oc- по¬
точно опредеейнс cc-occс мас чрез целеаасвееив
въздействие стиху аепвввтт прттмнаае, с пее то
де се пртуни, мзсе-рва, да се открие онщо. Правя
хuмuчеенu оонт. Ларораторно опит.,
—	експеримент
ОПНТВАМ - 1. Пв-aπIе yccecс, пиавя впити да
извърша или пвстсооа н-що. Много пъти съм
опитвал де ги помиря, Опитай да вкараш клю¬
че е бравата:.
—	пробвам
2.	вж. вкусвам 1. и 2. зотч.;
3.	вж. изпробвам 1. зеан.
ОПИТВА— ЙЕ - 1. вж. старая ск;
2. вж. постаравам си
ОПИТЕН - 1. Кейто -№ опит и -нсив ое οηραΜ а
искaквI рсТ-оа, р-Тя-ст. Опитен pьноβоЯuτел.
Опитен мcp-nлaвaо-х. Опитен адвокат. Опи¬
тен шофьор. Опитен майстор,
—	вея, умил, нрас?еа, обигран, рутинернн
книж, изпечен орен. разз., пичин орен, резг,
н/прнасан ра-г, рядко
ант. — неопитен, иеве., неумел, 0ΉCзкyc-a. н-т-
6-0010, о-руа-нерна
2.	В отCτт емни наесеи- еа 0010, 00140—00. Опит¬
но боравене с машината. Опитно кормуване,
Опитна ръка.
—	вия, умил, нзяс?еа, майсторски, обигран
ант. —> неопитен, Hйyеea, ΟΉcанccΉи
3.	вж. вея 1. знае.;
4.	вж. подготвен 2. знае.;
5.	вж. експериментален 1. и 2. зона.
V от стаят оваI яре разз, от стара краве ое—е рззз,
от соаоа кокошка яйпе рз-з., от соара еaйоI дете
(ч—рв, есе) еазг.. от отар бкщк —ное (анро, есе)
разз, врял и оипсa разз, минал (лоемснаа) по-з
ост— м решето (пр-з оосо и вода) разг, пермяо
(стрелян) заек ра-г. към 1. знае.
—пМа—ОСА - 1. Наамчс— на oтeсм опит и yе-acΉ
зс оррквяо- в няоaкъв случай. Благодар-ни- на
оnuτноеmτa ое шофьоре, катастрофата ре
избегната. Веднага л—чаше опитността иа
стария майстор. Липсва му опитност.
—	внщнна, умело?!, обиграно?,, рутина ннuж„
рутенираност кииж,
ннт. —> неопитност, и-cеΉeocτ, 0ΉвTcπpaooco.
а-рстиииоаивст
2. Пвдовтв-иост и вcβ-дoеeиocτ в радеят оТлслт. Като
u-еледcеaоел той докз-е сβcроa cπumнcсm·
—	вещина, компетентност книж.
360

ант. —> неопитност, и—оoмпΉT-aτoocτ
ОПИТОМЕН - вж. питомен 1. зона.
ОПИТОМЯВАМ - 1. Пиивaнвне -све .Μβοτοο и—и
-све птица дт .μβ-ή при aoв—нa в рт му ан шорев-
aсвн. Първото ж'иеоано, което чcaннъα оπuоc-
мил. било кучето,
—	оидммшаевнм ер-и.
2. рз-г. сж. облагородявам 2. зачч.
ОПМУМ - вж. наркотик
ОПИЧАМ - вж. изпичам 1. е 2. зята.
ОПМЯНЕН - КоТтв - в оьствяасе еа омеан везТс-а,
вTмнн· от а-що матов красиво, въ-oввнщв. вля
иаиcасвI тпмяa-ocн. възторг. Стоя опиянно оа
нpзеuaaαз гледка. Гледам с опиянени очи кар¬
тина, Опиянен от възаорл.
—	омаян, замаян, зашеметен, захласнат,
прехласнат
ОПИЯНЕНМЕ - 1. Съотвяим- еа зaеaйвнoΉ. тмтТ-
вка- з оо а-що въ-ayвIщт. косоват. Не мога да
забравя онова cрuроенuе, но-αc ма обзе орад
чудната глнднa. Пролетно опиянение,
—	омая ооеа, опиянено?.
2.	вж. замайвани 1. зане.;
3.	вж. екстаз 1. зята.
ОПМЯ—ЕН—ЙТ - вж. опияненин 1. зана.
—ПИЯНИВА— ЙН разг. - вж. пропивам се
ОПИЯНЯВАМ - вж. замайвам 2. занн.
ОПМЯНЯВ—М ЙН - Изперем в тпмяaeнce. възторг.
Опиянявам се оа еоΡсmееноτо си красноречие.
Опиянявам се оо любов, Опиянявам се оа кра¬
сотата не Яеaойнaоa.
—	омайвам се, опивам ен орли, поза,, замайвам се
мнт. — изтрезнявам, тлтмaсе сн, вτpΉЗисвне, вт-
онзсявсм
ОПЙАВЯ— Яиал. - еж. изплаквам’
ОПЛАКВАМ1 - вж. изплаквам’
ОПЛАКВА—2 - 1. вж. жалвя;
2. в.. окайеам
ОПЛАКВАМ ЙН - 1. Иаоaзcaм η-τ^ мτоITI, не-
ртввлстввтв см вт 0—000 сее от aйщт. оТекн.
кнто τьоcс съаввеовсе, итзТ-оно— вт нянoπт. Тя
неnpнкьснaоо ми сн оплаква оа свекърва си,
Оплаквам се оа безпаричие. Оплаквам се оа
съЯРеаа си.
—	жалвам ен нееa.. жаля си нзсв., тъжа си ннеa.
нар,, плача се онси. диел.
ант. —> хваля се, .фвоaе се
// похвалвам се
2. вж. вайкам св
—ПЙМ—ВАНЕ - 1. Гласот маоaзсвaен еа ■·мτон, яндв-
втлотвт от някого сам от ейшo. Лекарят мълча¬
ливо слушаше cnхaнвaнuяоз не жената,
—	жнлване, жален нар.
2.. вж. жалба — . знач.
ОПЛЕСАВАМ ра-з, - вж. ирмка?яβмм
—ПЛЕТЕН - вж. заплитнн 1. знан.
—ПЙЕШМСЯВАМ - СτIвaе л-eщмβ. -капса мм
квеата. Много бързо ' cnхешuереaм. Темето му
оолешивяеаше.
—	плешивея неси,, олисявам, знплишикявам
рядко, излисявам нер.
—ПЛИСКАСАМ - 1. вж. напръсквам 2.з занн.;
2. вж. рмзплиеквам
ОПЛИТАМ - 1. в.. изплитнм 1. зааа.;
2.	еж. заплитам 1. зана.;
3.	сж. вплитам 1. знан.;
4.	орнн. вж. замесвам;
5.	орнн. вж. впрнмевaм 2. зана.
ОПИРАЛ— ЙН - 1. в.. заплитам сн 1. м 2. зааа.;
2.	орен. вж. обърквам си 1. м 2. зянн.;
3.	орен. вж. замесвам ев
ОПЙОДЯВАМ - вж. оплождам
ОПЛОЖДА— - Прсвя да е— завер.— и—и знчео-
шав— у и-соенс— вам животно.
—	запложднм, оплодя вам
ОПЙЮВМ— - орнн. сж. охулвам
ОПЛЮВАМ cΡuнн. мю, резг. - вж. ругaτвл?τβд
ОПЛЮЙАВ—М ра-г. грубо - вж. изяждам 1. знан.
ОПЛЯЧА—СВ—— рз-л, и-cЯcΡp. - 1. вж. ограбвам
1.	знаа.;
2. вж. аазораеβам 1. занн.
ОП—Ла разг. - вж. изопнат 1. занн.
ОПОВЕСТЯВАМ - еж. обявявам 1. зята.
ОПОЕТИЗИАММ - Пи-дстквям деСствсте-атоттн
eетпиoннeнo, пpcлтβдмoиaτo. в пв-сьсърш—а
β—ρ, шии-авам поетично -баск на еншo. Пuезо--
лят а оронти-ирал живота не Рор-ца -е свcΡc-
Яа.
—	поитнаирам книж,, идеализирам разш.
ОПОЖАРЕН - К-Соо - бие подложен на oовднpя-
ваа-, на г-и-а- дт ютено унищожени-. Опожаре¬
ни къщи, Опожарена гора·.
—	изгорял, изгорен, изпепелен
ОПОЖАРЯВАМ - вж. u/онаем2 1. зята.
ОПОЗМЦМЯ - орно, ннuж. вж. съпротива 1. зане.
ОПОЗНАВАМ - Пpcдтбмвaе пвзaaauс зн нeш,Ό. ня¬
кого. Искам Яе опозная този край не соренеае.
Надявам се бързо Яе опозная евоuое колази.
—	запознавам еи, изучавам
ОП—ЗОРЕ— - К-Тов е— н злепоставил, cзлтдcл.
коТто - шоковт е позор. Опозорена жена. Опозо-
р-ое чест. Чувстваше сз опозорен.
—	опетнен, компрометиран книж,, очернен
орен,, орезилен разз.
ант. — неопетнен
—ПОЕОРМВАМ - Излагам 0—000 влм нещо np-a
х-И-та, аавлмчам позор върху н-опо мля aйШΌ.
С делата сл той опозорява семейството сиз
Как можа де ма опо-ор-ш прнд хората? Опозо-
p>рβзм имато си. Опозорявам слм-йната чеса..
—	дпеτневам, очерням оран:,— окнлеам прен,,
д?яандаляβам, посрамвам, дрвзнлявнм разз,
почерням орзн. рядко, /aчврaем орзн, рядко,
дма?каряβмм ре-з., осрамвам ре-р:. осрамотя-
внм разз,
V хвърлям петно (сянка, кал) върху ο—ηπη мля
нeшт разз., aIпρaвяе зс смях <м оа пнрпмт-> ня¬
кого разз.
—П—ЗОРМВАМ ЙЕ - сж. налагам се 1. зята.
—П—ЙЗОИЕ—РЯВАМ - вж. използвам 3. занн.
—ПОМ—ЯМ - 1. Пиася о—й да дойр- оа снТн см,
рт сн съвземе, като го cавeдpτе от съствяаме от
γοΉΟ, заТревс. Викът на днтето го опомни.
—	свестявам, д?βе?τяβам разз.
2. вж. вразумеβам 1. зята.
ОПОМНЯМ ЙЕ - 1. Иа-маaе от безсъзнание, избмс-
тия мм сн съзнанието, леер онτn - 6—ат пвмъτ-aт.
знеъπл-aв· Вдигнаха падналатажзна. пръскаха
я с вода, докеао накрая се опомни. Прилоша ми,
когато сз опомних, веч— лежах е леглото.
—	свестявам се, осъзнавам еи, съзнавам си ряд¬
ко, освестявмм си разз,
361

ант. —> припадам, по-мврам
2.	вж. съвземам се 2. зята.;
3.	вж. ирτрезаежам 2. зеан.;
4.	сж. вразумявам се 1. знан.
V	-рвам (доСда) еа с-Тн си еззг., cъeмоaе си душа¬
та разл. към 1. заан.
—ПОНМРА— книж. - вж. възаа/явнм 1. зааа.
ОПОРА - 1. Място или поер.мет, кьр-то ев.e да
зеетан- и—и да сн закрепи, да ан лорпи- Η-αΤ
или нещо. Стъпих върху камъка, а бастунът ми
реше опора·. Пушката му служеше зе опора,
—	подпора
2.	прен. вж. подкрепа знач.
—П—АОЧ—ВАМ - 1. Непревям анщо де стане н—р—-
дввив м-м н—поассено. Нзмесзта не полицията
опорочи избора·. Д-йеτβuяоз нз група хухuгеоu
опорочиха празника,
—	развалям орен·, разг.. изпортвам орен. разз.
рядко
2. рядко вж. еоквмрявам
V	хвъо—ям cсoкa върху иeшв разг. оье 1. заан.
ЛП—АИЮОМЕЪ— - книж, сж. приСпособнн-
чиетео
—П—АТЮНМЙИ - кннж. сж. приспособенец
—ПОСРЕДСТВЕН книж. - вж. косвен 1. занн.
-ПОШИМЕАМ ки-ж. - Пивовзясам нйщn. ррквя
нещо да стане рошат, просташка. Чзллата опош-
лявз вкуса на хората. Препаленият натурали¬
зъм в изкуството cnошхяaa самото изкуство,
—	профанирам нuuж., профани/ирам ннuж..
вулгарн/ерам книж, опростачвам рззз.
ант. — извисявам, възeuoсвaе, oTлIπвотдявaе
-п-шимеане книж. - вж. профанация
—ПААЕД—Е—М - 1. Пpcзocвaе някого за невинен,
тcввTвддIвaм вт съдеТно оТвснеим—. Оправдаха
родсьЯuмнр поради хunеa на Яcнa-еоелсmaa.
—	оневинявам
ант. —► осъждам
2.	Нaеcиaм тeсco-иuс. за да отхвърля вее теI—твIЖI
рpтвиaΉoc-τт. гpΉщнITI оа aякoon. cнeиaи емна¬
та на oсоoπo· Донякъде я оправдаваше зз пос¬
тъпката й. На се опитвай да ло оправдаваш, чн
не си уч— уроците.
—	извинявам, оневинявам
ант. —> обвинявам, своя, oIT—дaIβIе, бедя, oоимβс-
вне
3.	Пpм-мaе. поcзoIcне н—щв за дoлccocеn, о—Рно,
несте-стело-. Не мога де cрpaβдaр д-йстеията
не шефе, Тя есuчнc оправдаваше, всичко нами¬
раш- за нормално.
—	извинявам, прощавам, опрощавам
ОПРАВДАВАМ ЙН - Говоря и—и д—йcτcне, зс да
pвондa. а— съм прнв, че иенм сее съм имал пиасо.
Докога ща се оправдаваш за лошо свършената
работа. Престани Яа се оправдаваш, че нямаш
еaоΡодно време за мзна,
—	извинявам си, оневинявам ев рядко
ант. —> обвинявам се, yквисcIе ан, cπоeовaм ан,
виня се, нopя сн
ОПРАВДАН - вж. основателен 1. зааа.
ОПРАВДАНИЕ - 1. Двказскае, че някой - пиав, ее
oсмI сина. Не мож- да нма оправдание за прис-
еcрезнеmc не обществени еpедсоеa. Оправда¬
ни- за несвършена работа,
—	извинение
362
ант. —> обвинение, нападка, -0—
2. Деме, досори, е оocτв някой сн вроавдсва зс еншв.
Той продължаваш- да говор—, като оърсеша
оcau оправдания зз себе си.
—	извинение
ннт. — обвинение, yкoо. yпоeо. оpиτикн
ОПА—ЕД—ТЕЛЕ— - 1. К-йто aвоaаca оевсиивотта
еа няоcπв, лмпсатк еа вмнн. Опраедатална при¬
съда, Оправдат-лне документ,
—	днивнанτилеа
ант. —> обвинителен
П осъдителен
2.	КоСто може да пот—γ.— зс опиавдсас—, извснно-е.
Имзм оправдателна причина за отсъстви-оо
си.
—	н/внаиτелвн, уважителен олр:.
ннт. —> неуважителен
3.	КоСто може да Те—е caccиeн. опоасдно или а к—Сто
сн секс иаcии-имe, сроавд.насй. Оправдателни
думи:. Оправдателен тон, Оправдателно писмо.
—	извинителен
—ПРАВЕН разг. - 1. а.. уридин;
2. вж. отрнянн 1. знае.
—ПА—СМ— - 1. Прася нещо мзкомвеао, извито да
стане пиаво мас да стви право. Оправям навад—-
ните клончета не ресазнието. Оправям изнpu-
аения кюнец.
—	изправям
ннт. —> изкривявам, кимcс, ЗIкоuвяcaе
2.	Преся нещо, което н леТи-яв, мзмIекaoo. да атом
0010-00. Оправям нерранеое покривка на маса¬
та. Оправям поизмачкенета си оола:.
—	изправям, опъвам, изпъвам, изопвам резг,
оп вам разз.
ннт. —> нагъвам, oITcpне, oaбоъеквcе
3.	Дтв-ддне нещо до нcдемя р-д, yoрсвне да сн сооа-
вя със създадено трудя— пo-oж—ace. а възоскаа-
еи пpoTe—еc. Тл и- се грижи—, аз ще оправя оазл
работа, Искам Яа оправя живота си.
—	уреждам, ридя о-ев. разз,, нареждам’ само са.
разз.
ант. — обърквам, ЗIбъpкcaе. nюeиτне. заплитам
4.	вж. възстановявам 3. зяте.;
5.	пран. разз. - вж. излекувам;
6.	вж. поправям 1. и 2. знсч.;
7.	еж. подобрявам 1. зоне.;
8.	вж. разтребвам;
9.	прен. разг. вж. упътвам 1. знан.;
10.	преНз е.. вразумявам 2. зянн.
—ПААЕММ ЙН - 1. Съумявам да свърша еeшo, да сн
oaaвдн, да поеодое—я нншв. Как се оправяш не
новото работно място? Учениците се о-Я—е-
Uunлнннpзнu и трудно се оправям с тях.
—	справям ев
2.	Имам о-Тотс, анaмеaвнм се а исоoπo м—м с нйшo.
По цял Яли се оправя с Янцата, Сама трябва Яе
сн оправя с всичко.
—	справям се, разправям ек разз,
3.	вж. дрнва!нрнм се 1. зона.;
4.	вж. подобрявам ск;
5.	в.. нормализирам се;
6.	вж. съв/имам се 1. знач.;
7.	в.. врнзсмявнм се 2. аене·;
V иаeиаaм наглава рз-з. кьм 1. зеан.
—ПААЗВАМ - вж. изпразвам 1. в 2. зааа.
—ПРАЙКЕ—М раз;:, грубо - вж. изяждам 1. знае.

ОПРСШВ—М - вж. напрашвнм
ОПРЛШЕ— - еж. прашен
ОПРЕДЕЛЕН - 1. Кейт— - росое-а поеаснрмтелав и
ле зат-. Часъа нз сращата н cрp-днлен. Срещ-
нахз се не определеното място. Явих сн а ооре-
Яелзоия чес,
—	уточннн, уговорин, уричин
мнт. — неопределен, а-ут-чана, aΉовиоо-τмзupнo
2.	За овйτn н пвсомпаатв оъглаем- и а- мо.й да се
ливи-нс. Изплащанията са извършват оо оп-
р-Язл-о—я р-Я. Спазвам определените сpcнcее.
Няма ощн опезд-лноа дате, на която щн се про¬
ведат изборите.
—	установен, уточнен, фиксиран
мнт. — неопределен, 0ΉвcτaaтвΉa. н-ут-но-н
3.	Ктйтт е nτдйaea. впевоийн за някаква пее. Соероa
е определена зе росои. Стоката н определанз
за нзнре.
—	преиназнаена, отреден, наречен нер.
4.	вж. яонкрнтвн 1. е 2. зане.
ОПРЕДЕЛЕНИЕ - СТ-то, киaoот оюисаам- оа зоа-
нен—e·— съдържнас-тв аа румт -е- понятен. Да¬
вам определение на основното значнние на гла¬
гола „вървя“— Определението не е точно.
—	дефиниция, формулировка книж.
ОПРЕДЕЛЕН— - разз, вж. безспорно
ОПРЕДЕЛЕНОСТ - вж. конкретност
ОПРЕДЕЛЯМ - 1. Посвеснм е уточнявам някакво
оΌ-ме-cτвo, раням. Определям размера иа щеои-
ан. Определям обема не орн-ме,
—	установявам, намирам
2.	Изяeoявaм. пвcвевне 0—14, хIоaоo—0I от н-що. Оо-
е-дзлрм Яиагнозеаз не болееоое. Определям
условията за участи— а нcнкуpеa.
—	поставям орен,, установявам, елмгмм орно,,
турям орли, рззл.
3.	Слсрнм изе—иа, воммаам-тт см нн aeшn или няко¬
го за аякаквс цел. Още не съм оор-делил кой щн
ма замества, Трябва Яа определим учзстиици-
те във форума, ОпраЯзл— лн ст—хооеор-ни-то,
конто ще .^-0-...?
—	набелязвам орнн,, посочвам орзн., избирам орнн.
4.	Изpcзсвaе а двеи тееавтт лт-тижносй як а-що.
Определям исканията си. Определям знзчениа-
ао оа думата „революция ". Трудно ми - де оп-
р-Я-ля чуасааааа. конто ме вълнуват:,
—	уточнявам, дефинирам книж,, формулирам
ки-ж.
5.	Уо—ввмй м-м прсемиа съм за нещо. Биои-оо оо-
ред-ля съзнанието. Ииозр-сит- му към ли¬
тературата определят по-нататъшния му
жuо-йснu път,
—	обуславям книж, детерминирам кииж,
6.	сж. уточнявам 1. знае.;
7.	орен:, вж. паеиоприиелем;
8.	сж. насрочвам;
9.	сж. отреждам 1. м 2. знаа.
ОПРЕДЕЛЯМ ЙН - вж. избирам 2. зане.
ОПРЕДМЕТ—ВАМ кннж, - вж. вкелъгявαм
1.	зана.
ОПРЕЙ—ЯВ—М ~ 1. Нaпpaвяе нещо дс стане лряо-
ат, свнжо. Летният дъжд оорзсни въздуха.
—	освежавам
2.	прен. Правя нещо —а с— вьзсткевсм, да придобие
свежест, яловтн. Искам Яе опресня паметта аи.
—	освежавам
ОПРИЛИЧАВАМ - СмсΌaм. струва мм ан, е- ня-
овΤ м—м а-що прм-мча на -ργπ, друго. Тези ^3-
ли мога да ли оприлича на застинали човешки
фигури-.
—	уподобявам, сравнявам (с)
ОПрМЛИИАВ—М ЙН - 1. вж. отъждествявам си;
2. остер, вж. заприличвам
ОПРИМИВАМ - еж. впримченм 1. м 2. зята.
ОПАММИВНМ ЙН - вж. заплитам се 1. зана.
ОПРОВЕРГАВ—М - Дткaавaе, ан радено осърде-
нме - аевярно, пpcв-дpне pвкaзнτ-лcΌвa. е —00
nτимчaе верността на нещо. Адвокатът се опи¬
та де опровергае обвиненията срещу клиента
си. Опровергавам aсичнuτ- им авърд-нля.
—	оборвам, отхвърлям прен.,' отричам
ннт. —> доказвам, потвърждавам
// потвърждавам, cъг-нcявaе сн
ОПРОВНРЖЕ—Ме - Отриасае нн истинността нн
η^ο оaанao· Тези слухове са■ оcлновa нееьсоcя-
онлнл, чн нямат нужда от ■ опроезржзниз, Ор-
аиниха ло в клевета - πоехедез опровержение,
—	възражение
ант. —> потвърждение
ОПРОПЛСИМВ—М - вж. разорякам 1. зана.
ОПАОПАСИМВ—М ЙЕ - вж. разорякам си
ОПАОПЛЙИМВАНЕ - вж. рн/ориние 1. зана.
ОПРОСТЛИВАМ разл· - вж. опошлявнм
ОПРОЙТМИВЛНЕ разг. - вж. профанация
ОПРОСАННЧЕС—И - Който - свързан а пр—сд—-
но е а-тправркао ошр-лтявене ек нещата. Опpре-
mенчеенu схващания зз ррнрmuеτр днмcкpaиuя.
—	опростителеян, дпро?τи!елвн рядко, прими¬
тивен
ОПРОЙТЕНИЕЙАВ— - Пр-кеден- е н-опр-врано
впитстявнае еа a-шaτa. Писателят трябва Яа
избягва орpосτенчнеmaоmо ори изcΡpaзрaзое на
своя персонаж.
—	опростнтелетво, скимнеи/ъм ннлж., вулгмрн-
/ация книж,, вулгарuзаτдр?τвд ннлж.
—ПАОСТМТЕЛЕН рядко - вж. дnрдc!енчеcки
—ПА—йТМИЕЛСаМ - вж. дпроe!енчеeке
—ПР—ЙИИТЕЙЙТВ— - вж. дпрд?τенче?!ед
—ПР—СТЯВМ—1 - Поacс нещо да етаа- мем да из¬
глежда шо-по-етв, тτотeотτт -, рpΉдaвне с—м оаз-
Т-рем нещо в шо-прост, o-c—o.-o β——, отколко·—
н. На мога да разбера, защо винаги ооросаяиз-
аз нзщета. Опростявам работата.
—	елементарн/ерам книж.
ннт. —> усложнявам, кoмпaицмpaе
ОПРОСТЯВАМ2 - Сτaвни 00000, нйoTонзnβни. анвнж.
Съвсем ще ррpоеαннш. ако не чнанш. Чувствам,
чн опростявам а това отдалечено село.
—	изпро?τевмм рядко
—ПРОЙМВАМ рядко з- вж. обеднявам
—ПАОТМВЯВЛМ - еж. омръзкам
—ПР—ТИВЯВЛ ММ - еж. омакзва ми
—ПР—ЩЛВАМ - 1. Пp—coIβaе да τьоcс дело, вτоIа-
внм ое от aяоноβn вз-маае. Р-ш-х де му опростя
парите, нрлαо ми дължи.
—	прощавам
2.	ИзвмaсвIе васакс грех-в—, преор-ш-нея ас aсоΌπo.
Надявам сз, че Бог ще му опрости грнхоенте.
—	прощавам
3.	вж. оправдавам 3. зята.
ОПРОЩЕНИЕ книж. - вж. извининив 1. зята.
ОПАУЖВАМ рядко - еж. изпъвам 3. зана.
363

—ПАЪЙКВЛМ - вж. напръсквам 1. е 2. знан.
—ПАММНЗИА—М ннuж. - вж. подобрявам 2. знае.
—ПАН—ИЗЪМ -1 з сж. вяра 2. зеан.;
2. вж. бодрост 3. зята.
ОПТИМИСТНИЕН - в.. бодър 3. знае.
ОПЧАВЛ— разг, грубо - вж. изяждам 1. зина.
ОПЧЙВА— СЕ - Оτвaояе широко очи, пе-дам с ши¬
роко отввреос пас, oeмое. рвраас иаa-aaдa. ею-
Toпuτcτвo. вплахе е рр. Когато им казах, че ще
се женя, ееuчкu се опулиха от изненада-. Какво
сн сн опулил срещу мана?
—	облещкнм ек, ококоремм се, н/nслвαм се, иа-
блнщвнм ее, н/кокоренм си разз,, нαкокоаβαм
се нар.
// За очи - разтварям сн щиpoоo, обска. лора-в изий-
надн, уплахе, yccc м др. Очита му са опулиха оа
учудване. Очите й се опулиха от ужас,
—	облищвнм ск, нреслвαм си, изцъклям си, око-
корвам се, изяокореам ев разз,
V	вτваpсм они кнто репа— (фм-р.аас) рззз,
ОПУЛЕН - Зс ое— - който - отзов-рео щиpoоn, из¬
пъкнал, nTион. поради cзи-oaдc. вплахе, γ.το м
пор. Той мз зл-Язше с опулани очи:.
—	облнщен, изпулен, ококорен, изблишин, н/ко-
корен разг,, ннкокорен нер.	,
—ПЧСТОШАСМ— - 1. Правя нещо де е— ηρ—Βτρ-
нн в пccτoщ. в разсн-сос. Врагът опустошава
страната, Голям пожар опустоши горите. На¬
шественици опустошиха града.
—	разорякам, съсипвам, рн/снпвнм
// Правя вес отавам ро-е-аа ийшo -а се разреши,
yacшoдc, да е— ρρ—οτροΗ а румиа. Лзмтежът зе
рогатстео опустошава духовните ценност—.
Животът му Ре напълно опустошен·.
—	асuннрαм книж, съсипвам
2.	орли, Зс еввствв, страст, рвpвн е лор. - лишавам
аякопо вас нйшв от арссеовнов, духовно ледьр-
.насй, кетв вTcои. го ротвя οηορβο—Τηο за cоτив-
ио, пъ—оопенио oeшнcτвcвco-. Омразата опус¬
тоши душата му. Страстта Яе трупа пари ло
опустошаваше.
—	изпепелявам орно,
V	ронвоъщaе а (на) прах и пел-е разз, oTpъшaм
в р-пн- е съсирим ра-г., нanоaβсе (превя) <на>
прах и пепел разг.. oeоьщaе в прех и пелна рззг,
оcеeн верхе кaеeк ан вcτcвяе рззг. към 1. занн.
—ПУСТОШЕНМЕ - вж. амзрбхн 1. зята.
ОПЧСТ—ШМТЕИ книж:. рядко - сж. разрушител
ОПУСТОШИТЕЛЕН - в.. разрушителен 1. зона.
ОПЧСТМЕ—М - вж. запустявам
ОПЧСИМЛ - 1. вж. бе/людин 2. знае.;
2.	разг, вж. проклет —. знач.
—ПЧХВНМрззг. - 1. сж. изтупвам;
2. зруро вж. набивам’
ОПУШВАМ - 1. Правя нйшn да стене опушено,
cзцcπβaе н—шo, като от пoооccaе сте снжди ет
лyщйн. а кати-нно ολοτ. Саащта опушваше нис¬
кия таван, Фитилът не лампата опушваше ши¬
шето.
—	одимявмм, дкндевнм, кния неев. разг.
2. вж. /аиuмежамг
ОПУШЕН - 1. Зс предмет, -Текн. ст-нв, тасао, лед
и др. - който - лnτьмисa, почернял от дме. Опу¬
шени стени иа кръчма. Опушен фенер, Опушено
сαьнло. Опушен таван.
—	одимен, окаден, задимен, ннинмин разз., очм-
ден Яизл.
2. вж. задимен 1. зята.
ОПЧШ—ВА— ра-г. - еж. застрелвам
ОПУЩЕНИЕ книж. - вж. грешка 2. зааа.
ОПЦММ нежел.. - вж. възможност 1. знае.
ОПЪВА— - 1. вж. изпъвам 1., 2. е 3. знач.;
2.	вж. дърпам 2. знач.
ОПЪВАМ СЕ - 1. вж. изпъвам си 1. знач.;
2.	вж. и/тягам си 1. знае.;
3.	ореНз еж. дърпам си 2. знач.;
4.	пран. вж. вкрпро!нвевнм ск;
5.	оран:, в.. упорствам
—ПЪЛИС—М СЕ - Обявсcaе сн решително, твърдо
cи—шy. против аякопо или н—шo. Сигурно ооозн-
цияае ще се опълчи срещу приемзо-то не този
закон, Няма лн кой да се опълчи срещу вдигане¬
то на данъците?
—	противопоставям се (на), противостоя, въз¬
правям се орен—, книж,, въставам орен·.
ОПЪНАТ - 1. сж, изопнат 1., 2. м 3. знае.;
2. сж. изпънат 1. знан.
—ПЪАННЧ—С - вж. своинрмвин
ОПЪАНМЧАВОСТ - вж. своенрмвне
ОПЪРПАН - в.. дрипав
—ПЪАПСАМ ЙЕ ра-г. - в.. дкк?βaм си
—ПЪСТРЯ— рядко - вж. оцветявам 1. знач.
—ПМВАМ - 1. разз. вж. натяквам;
2.разг. вж. мърморя 3. знан.
—Ра - Рcзpceвτeaе, paаpacяе а паγπ са— рее- п—е-
встс, за да овcнс нeшo· Орачи орат нивата, Цял
ден орах.
—	браздя
ОРА—ЧЛ - орне—з вж. ясновидец
—А—НЖЕВ - К-йт- - а цвят, eенoни от жълт е нер¬
вно, ппрвТ—а ос цвете ос нвиamc иа портокал.
Стенно— бяха боядисани а оранжав цвят·.
—	портокалов
—А—НЖЕРИМ - Остъклен— пoмнш—oм— за отгенж-
реа- ен цветя, рсзснд, з—е-неупи м рр. при под-
хopсши улевсмя. Доматите се оа cpзнжеpuя.
Рзст-ниятз, които не могат дз виреят не от¬
крито, се cτгл-жЯзτ а оранжерии.
—	парник, топлилнна
—ААТЛР - 1. Човек, оoйτв яма -срТа е умение да
п—сври ноccивоннcвo· Зaб-х-жuτ-л-о оратор а
Рим а Рил Цни-pое:. Той е uеmuнскu оратор.
—	вития книж,, ритор старин.
2. Чвceо, оnCτn говорс пред рyTлeоc в дтр-а момент.
Речта на оратора Ρ- аплодирана.
—	говорител
—Р—Т—Рй—И - КоСто - πpcceш, своСсов-и, хсрск-
терен за оратор. Той имз ораторска дарба. Вла¬
дее cpзτоpенumе похвати.
—	житейски кннж, риторски старин.
—РЛТ—АСТСАМ - Повявсeaе сн оaτc вр-т-о, ррв-
cзoacяе р-не а претенции за кресн-онеи—. Той
орича де ораторства.
—	витийствам книж.
ОРАТ—РСИВ— - вж. красноречие 1. зона.
ОРГАНИЗАЦИЯ- 1. вж. подготовка 2. знан.;
2. вж. устройство 2. зане.
—АГАОИЕМРАМ - 1. Пв-aгcе веялся дс сн вет-
шнcτвм искaоβo ианмнниин. Организирам
честване на празник. Организирам митинг. Ор¬
ганизирам тържество. Организирам излет,
364

—	уреждам, устройвам, подготвям, глася инсв.
рззг.. нагласявам (нагласям) рззг.. ?ррвτвмм
рз-г.
2.	Правя aйшn да отна- по onp-pHa-a p-a, начин. Ор¬
ганизирайте работата . си αене. чз Яе иметн
врем— за aеuчнc. Трябва дз организирам програ¬
мата на фестивала.
—	подреждам орни-. редя несв:. орен:.— нареждам’
орен, разз.
ннт. —> дезорганизирам, paаcmоoΤвcе, вTepоcaм
3.	еж. основавам 1. зана.
—АГЛ—МЗМРЛ— - 1. В който има мас - паравана ан
oppepea-H ред, тигaaмзaцcс. Добра организирано
еαорaнеτво. Искам Яе живая а -дна организи¬
рана държава:.
—	подридин ор-н,, уридНн, устроен
μτ. —> дв/организиран, рсзстосен, оТтокен
// неорганизиран, а-уредно, неустроен
2.	Коест зднтеоо з-рааавз1ирсо- зк^0йт> зрпринодд зра
бет—тн си. Организиран чcβнн. Организиран уча-
иин.
—	пъдререн разг.
ант. —> неорганизиран, р-зов—яо
ОРГАНИЗИРАНЕ - вж. подготовка 2. зана.
ОАГЛ—МЗЪМ - вж. тяло 1. знае.
ОАГМЯ - орни. Разлеен-тв, разюздано р-рш-стат.
Пиянски оргии:.
—	вакханалия книж, рм/гул книж,
ОРДА - орен, uерЯрбp. вж. пклеuяе
—РДМНАРЕ— книж. - вж. банален 1. знач.
—РЕМ—АРЕЦ - ВnΤaик. е—ято оее.Та, длъжност
при офицер, кnеaapcо оа о-Секове щаб - да сз-
шелнява раз-менс —р-Том шореч-омя.
—	вестовой, свръзка воен,
ОРЕМО—Р—ОСИ книж, рядко - вж. баналност
1.	занн.
ОРДЬОВЪР - вж. ррвgя?!ик
ОРЕДМЕ—М - 1. Ставам πт-pсдъо. уснемаавн сн
разстоянието м-ждв съставните ми .100—, нен-
ейaτи. Косата мн оредяем,
—	редия несв. рядко
мнт. —> сгъстявам се, гъстея
// Зс ма-ж-стсо от хоре - асмс—явам на Трот. Тълпа¬
та започна да оpндрaз.
—	разреждам ек, редия нзсв. рядко
ант. —> сгъстявам се
2.	Ззмпееваддсатавм πп-pοс'Дь, нопро-рьлгиваа]—иса
—е. Пос-щ-н-ята в муззя оредяха!..
—	разреждам ек
мнт. — зачестявам, cнecmяccе ан
// Зcптчвcе да се cp-щне са— рт ме c^fa пo-pсpоo. Къ¬
щите по пътя оредяха, Нагор— оо пътя дърве¬
тата cpеЯрaзо.
—	разреждам ек
мнт. — зачестявам
ОРЕЗИЛЕН рззг. - вж. опозорен
—РЕЗИЛЯВММ рззз, - звж. опозорявам
—РЕЗИЙМВАМ СН рззз. - вж. излагам св 1. зана.
ОРЕОЛ - Ητρ—ογβαο яем изработен от 00-600, зес-
то и рр. ов-тта креп oовan п—нвстн нс —Трази пв
иовем.
—— нимба книж.
—АИГМНАЙ - 1. Первично -кз-мплсо на анщт,
oбмоa· двксмйот вля юр-извед-оме нс изоceτcв-
00, язаяз—е изрод pъоaτa нн ccτиaаоeс ас създа¬
тел. Оригиналът на картината се пази а Нзцио-
оaхоaτa хуЯcж-еτβ-нa лалария, Оригинал не
диплома.
—	първообраз нuuж.
мнт. —> копие, ρο-η-ο, aвблcнaτ
// копие, репродукция
// фалшификат, cемτнцмс. мноте
2. pa-г. вж. особняк
ОРИГИНАЛЕН - 1. К-йто произтича от oaмcс ав¬
тор сам от шеропезотнамк. Оригинална картина
от Гоген. Оригинален ръкопис. Оригинално из¬
дание, Оригинални фpеенu.
—	автентичен ннuж.. първообразен ниuж.
ант. —> подправен, о-посп-нал-а, н—автннтианн,
фалшив, фалшифициран
2.	К-Тт- има с-Тетсея оТ-ик, а- - мапcΌaл външни
влмсaия. Оригинално олсзанл. Оригинална пое¬
зия. Оригинално macpчнеmaр
—	самобитен, самороден
мнт. —> неоригинален, инcaмтбмτ-a. зсммотвса
И подражателен, пopиaжaτнлcоc. я-орегенсл-а
3.	К-йто е по-рез—мч—о от другите, раземасса сн от
общоприетото. Оригинално мислене. Оригинал¬
на архитектура. Оригинално обленлc· Ориги¬
нално aеоъπхенuе. Оригинални образи.
—	своеобразен, особен, необичаин, необикновен,
нестандартен орен,, бамбашка пpcеоcеap·
ннт. —> банален, nTиоиoβйн, томсиално, ай-репеаа-
лйи, прдмннрна
И банален, щaTлвн-a. мзτсиоco. изтрит
И шаблонен, cτннpapτнн. 00-0—00-0—0, к—мшерна
ОРМГИ—мЛ——ЙТ - 1. Ннщп, конто н из—сз-в из¬
род ръцете на истинскся ос oъздaτ-л. твор-ц,
автор. Само ереиuзлuеτ мож— Яа докаже ори-
гuоелнcсmτе не ръкописа,
—	автентичност ннuж., първообразно?. ннuж:
ннт. —> подправеност, неоригиналното, н-свт-нтмч-
ноет
2.	Н-щв, ко-то -мн овТствно nTлcо. ан - зacеcτвaaв с
а- - юв— външно 0—0--. Оpuгннaхоcсτ не бъл-
гзpенuое народни песни:.
—	самобитност, самородное!
мнт. — неоригиналност, aнcaеoTмτaвoΌ
3.	Ннщо, OΌHτв се ркзесчсва по общоприетото, кон¬
то - по-разлена—. Оригиналност не мисл-оето,
Оригиналност на сюжета нз филм,
—	eβдедеразндeτ, своеобразни, необичайно?.,
нестандартно?. орно:, необикноженост рядко
мнт. — баналност, τpcвcaлaooΌ. aнopcгминлaooτ.
оррианраост
// баналност, щaTлnннвcτ. изτьpоннвcτ, мзтрстоот
ОРИЕНТАЦИЯ - 1. Определяне, вотноовявао- яем
зовом- за овбствннвтв nвлn.-нcн. есcτв в орвс-
траестсвтв по птаошйавн нн странст- на света м
нн epнaнτa. вTоpъж—нмнτв· Зее-Я-т- мн служеха
за ориентация.
—	дривнτнрдвян, ориентирани
мнт. — дезориентация, анзормнатмиаа-, объркване
2. орно. Опи-рна-нт асоочнаоет яем насвчваен на са-
онресион е аййаоотоа на нсовπn вля aншΌ· Завой
в оолнаическатз cpu-нозцuя. Ори-нтация на
външната nолuоннa.
—	дривнτирдвка, ориентирано?!
мнт. — дезориентация, пТтркааост, рез-рийотирн-
аост
365

ОРИЕНТИРАМ - 1. вж. упътвам 1. знсч.;
2. прен—з в.. осведомявам
ОАМЕВТМАН— ЙЕ - 1. Ηa.мuοaе росвм-нстс рвсв-
кс, в квсoв да се движа. Трудно се ориннтирам
а големия град с безброй улици и булеварди, Зз
първи оъа са ориентираше по звездите.
—	оправям ев
ант. — дезориентирам се, вeьοнccм се, аcбьοоcaе
сн, зcб-yддcβcе се, аcπcTвcе сн, eаπyeвcе се,
зα—cτcaе сн
2. прзн. в.. насочвам се 1. знсч.
—АМЕОАИААН - орен, вж. осведомнн
—АНЕНАМР—НЕ - вж. данеа!нане 1. знач.
ОРИЕН—ИР—ОЛЙА - 1. сж. ориентация 2. знан.;
2. пран, еж. осведоменост
—АМЕВАМАЛЕАН - в.. оаuннταцне 1. е 2. знач.
—АМЕНАМАЛВЪИЕН - сж. приблизителен
ОАМС рззг. - в.. съдба 1. знае.
ОРИСАН рззл. - вж. пaниопреднлеa 1. знае.
ОАМСВН— рззг. - вж. панgоеанднаям
ОРИСИЯ разз. - сж. съдба 1. знач.
ОРЛЯК - е.. ято
ОА—АН нер. остар. - вж. гора
ОАНМЦ— - Из-еокснос енвбоаевонаа аeес.
—	цнънаα, аелеме дизл.. орнеше дизл.	,
—РОМЩЕ Яиал. - еж. орница
ОА——С—М. - в.. н/роненм 1. е 3. знае.
ОА—СИАЕЛЕН - сж. напоителен
ОА—СЯВН— - 1. Ηнеnоpсм —-, πnкοecaе а капки.
Лзк дъждец ороси цветята. Пот ороси челото
му.
—	амаоeявαм
2. еж. напоявам 2. заан.
ОРААА разг. - сж. съдружник
ОАТАКЛЪК простонар. - вж.
ОРТ—ГРНФИЯ - сж. правопис
ОРТОДОКСАЛЕН' книж. - 1. вж. правоверен;
2. вж. православен
ОРЪДИЕ - 1. Тежко впннсти—лно арт.——. Αρα—-
pиύеоc оръдие.
—	топ
2.	пр-н. Лице вас групе хвое, овeτв -ейстс-т р— еу.-
да воля е в ас.да nвлаa. Той не искеше Яа ръдн
оръдие на полицията:.
—	мншн орен, неодорр.
3.	в.. инструмент 1. зеан.
ОРЪФ—О - КоСто - eаоъecн, ηρ-ΌρΜ· по оοauшaτc,
по реТ-сно— от nοвaълди'oнлнa СР-тонТс. Шапка
с оръфан— краища.. Оръфан панталон. Оръфани
ръкави.
—	н/ръфнн, рн/ръфан
ОАЪФСС— - Иаиeщccе, иасьecaе дреха, плат от
-тепе ур—тонТе, обикн. по отТ-вно— е-е шев-се-
тн. Оръфах палтото от иcе-не.
—	нзръфвнм, рα/акфвнм
—РЯЗВ—М - 1. Съкοcщcccе. вбеке. и—спвлеалесв,
някноec текса, лстео-тсон- nοneаcнднauн. Оря¬
зал— са пи-сзоз мн. Орязаха ми еmеmцрαa.
—	окнeгаем орзн—.
2. вж. нзае/вαм 2. знае.
—СЕЕДЛ—ЕН - OвCτв има сведенея по даден сьр-
0ое, овCτв н --Tpe зсп—знат с еещо. Следя нови¬
ните и съм добра оси-домен. Дозс н необходимо
да бъдеш осведомен.
—	информиран, ориентиран орен:.
ант. — неосведомен, инeифвpеuοca, ое-осеотво-о
ОСВЕДОМЕНОСТ - Сверения пв дадно въпрос.
Осе-Яом-ност за нcβcсmuτ- а медицината.
—	информираност, орнеаτеаαад?г пран.
И Сcнднauс. шо-роТите а редена вТласт. Учудим ма
cсaеЯcмеоcсττз му а областта не мех-cхcг—-
.яозз.
—	информираност, ананея, ед/нαaне
ант. —> неосведоменост, инcифвοеcοcнвeτ, незна¬
ние, неведение
// невежество, оезявнен, npncτвτис, анповсснтннвст
ОСВЕДОМИ—ЕЙ - 1. сж. информатор 1. знан.;
2. оеоЯобр. в.. доносник
ОСВЕДОМИТЕЛЕН - 1. Чрез овCτв, в коСто се
дсвст ccнд—иис за ceTuocс в вeшнcoвниcс е пвли-
τuеecоu .свот. Осведомително бюлетин. Оеее-
Яcмнτ-лоз азанция.
—	информационен
2.	^^-^f^'^-з е свързан с информация.з Статията има
cев-дcм—τ-х-о харзкоар. Осa-Яcмuτелеc пис¬
мо.
—	информативен книж,, свндомнτнлна
ЛСЕеД—МЯЕАМ - Дcвc.е ccнд—иcс, оТскн. за еь-
eeτис, еввиеи. Осведомявам за сър-анят. е
Бхu-нuр изток. Осв-Яомяезм -а ρρcизш-сτеня.
Оеa-Яcмрβмм зз нивото нз рака Дунав.
—	информирам, съобщавам
// Пвеcπcе няквеc ас се аcpваиcн а нещо, де узасе,
резени— нншo. Той е човекът, нcйmо можа най-
дорра да оз оеееЯcмн за политическия женеот в
еτpaе.aτз· Осa-Яомрезм обществото за поло-
жени-то на фронта,
—	информирам, данннгеаαм прен, осветлявам
пран:.
ант. —> дезинформирам, зcT-yдaacaе, дез—оенаов-
0cе,вTeοнccе
ЛСВЕДЛ—МЕН— СЕ - е.. узнавам 2. знае.
ОСВЕЖАВА— - 1. вж. оеaнeaевαм 1. е 2. знач.;
2. вж. ободрявам 1. заеч.
ЛйЕЕЖМТЕИЕН - 1. вж. аα/хлмингелна;
2. вж. дбоианτнлеа 1. знае.
I —СВЕСТЯВА— разз. - 1. вж. опомням 1. знач.;
I 2. преНз вж. ваа/смевнм 1. зиач.
I —СЕЕЙАМЕ—М— СН рззг. - .. вж. опомням се
1.	заме.;
■ 2. орен. вж. ван/смевнм си 1. знач.
ОСВЕТЕН - В оnCτв eеa сснтлина вас верху който
’	пс—с светлина. Оеa-α-ез стая·. Освет-но нз-—-
но. Оеa-τ-ез сцена,
: — сеиткл, огрян, озарнн поло.
ннт, — неосветен, oeе—o, еοнчни, aнπpвπлндни. че¬
рен
—йЕеТИЕНМЕ - 1. вж. светлина 1. знач.;
2. прен. книж, в.. обяснение
—СВЕТйМВН— - 1. прен. книжз в.. обяснявам
1.	знан.;
2. преНз вж. дeвнддмевαм
ОСЕЕТМЕА— - Повея oншв сидимв, нaτв взруе-
оaм, хвърлям свнтлеиа аавкв-в вас върху еeшв.
Охьец-τc осе-т— зората.. Лампата cсβзτяβз-
ше стаята. Свещта осанаи лицето му—.
—	огрявам, о/наевнм оонт,
ант. — затъмнявам, аcеοcчcвcе. pвoьеиявcе, pве-
pcчcccе
ЛСВНАЕПМС——1 - вж. вбесявам се
—СЕНАЕПМСА—2 - вж. вбесявам
—СЕНАЕПМЛ - вж. яростен 1. знсч.
366

—ЙВ—Б—ДЕ— - вж. свободен 3. зана.
—ЙВ—БОДИТЕЛ - Чвв-к. коТт— всвтбвждсва ели
е οοββΤο-β— аякопо, коСто cьаcиьшa свободата,
aнзcвмoeеΌeτ·oa ен друг нoβйк. народ яем pbp.a-
ен. Тн гледат не нас като на cсacбcдuоелu. Ар¬
мия оееоΡоЯumе.лнa.
—	избавител книж.
ннт. ——> поробител, зaввнcaτнл. вксюнтпр, oкcpaaτ.
оnaоecoτaдnp
ОСВ—БОЖД—ВЛМ - 1. Десам н-зaвecмевco ас на¬
род е—м aъижнвa. πpнеcхвcм властта ен aсквπn.
Освобождавам страната от поробителя.
—	избавям
мнт. — поробвам, зapтTвcе. лерасаявнм, пвктpявaе
2.	Предоставям, дcecе тсвбвда ан ияоnπв, който - бие
сИ-отуваи мас затворен. ОсacΡcЯлхз го поради
липса на улики:. Някои от затворниците бяха
cеacΡоденu.
—	пускам разз.
ант. — арестувам, аcpeижaм. пиeTмpнм. зак-патвам
// арестувам, знτвнpяе. лpиTиpaе. аaпcиaе, еюсармз-
вне, окошаовнм
3.	Разрешавам някой да напусне работата, -лъжа-ст-
тс ос. СлзЯ като свършиш работата, за нояmо
ае наех, ще тн осеоРодя^.
—	пускам разз. рззш.
мнт. — наемам, взнмaе, неπнжиpaе, yтлaeсе. тпнза-
pсвaм, пcзapя. π—, πлcвсeaм
4.	Дaвне вτзетдaвeτ aянвеe да ан нспиаес, да ае сз-
пееас нещо, да нн беде л-реож-н аа aсоcоeт неп¬
риятно м-с трудя— -зовт-яве. Благодарен съм,
че мз осacΡcЯu оа ннрpuрτеumн зaЯьхженuя.
Добре, че ма реβоΡодu от дежурство—.
—	отървавам, набавям
мнт. — ангажирам, aнτтвcpвcе. зacoπндмине, впря¬
гам, зсреежавнм, итотиевам, срьзвам
5.	^10^ нappaвсе ннщо рт отчие празно, незаето,
твеТерао. Кимро-рант-о- освободиха еαероa.
Още днес освободете помещнии-оо.
—	опразвам, езрразвам
ант. — заемам, аcпнзвaе, aнoнжиοaм. аccaoaдмpaм.
pнаepвмpaе
6.	разш. еж. уволнявам
ОЙВОБОЖДАЕММ ЙЕ - 1 уепявам да матнгнa.
да н— нсправя, ра не изртеня нйшn. конто а- зме-
оне· Освободих са оа ннрpuрτнuя ангажимент.
Освободих сн оа писането на рpcоcнол. Осво¬
бодих се от дежурство.
—	отървавам ск, и/мкяжам ек орен:, разз,, и/бяг-
вам2 / иабкгнм, откачвнм си орен. разз.
мнт. —► заемам се, aaнене ен, aaoндмиaе ен, енгьрб-
внм се, знсагажмрсм ан, aaτввcpвcе се, зааъ-жс-
вне сн, вοъаcaе ое
2.	Услявем да отхвърля е—м тτeτοcaс ннщо 0—00—0-
ап (мстеи, еввотвс, състояние, лп—пжнасе, сла¬
бото с -р.). Искам Яа сз освоΡcЯя от наориятни-
тн спомени. На мога Яе сн осβрррдр оа лcшuо-
мuелu.
—	отърсвам се орли.
3.	За работно мялτΌ. е—ужТа - втτaвaе твтТтд-а, не¬
зает. При нас скоро ще са осβcΡодu едно място
за нaел-p. Диp-нmоpьτ напусна службата и
мястото му се cеaобcдн:.
—	овакантявам ев
ннт. —> заемам се
ОСВОБОЖДАВАНЕ - вж. освобождение
ОСВОБОЖДЕНИЕ - Отхвърлян- аа роботвв, шри-
авбиеан- ас евпТеда. Тн са бореха за освобожде¬
нието на родния край от поробителите,
—	избавление кииж,, освобождавани, отървавани
мнт. —> поробване, заробване, птктpсвaa-
ОйЕЗАвМм рядко - вж. усещам 1. зяте.
ОСЕЗАЕМ - 1. вж. осв/ателвн 1. знае.;
2. сж. конкретин 3. знан.
ОСЕЗАТЕЛЕН - 1. Който - пиoсв-и в знае-телиа,
твърде вмсвка степна такт, не л-тос сн зcб-лязвc·
Осезателно уеалнчзн—а не цениоз. Ое-ззαнлнu
загурл. Оенззτ-лнм помощ—.
—	чувствителен ор—и. оеизмем
ант. —> неосезателен, я—тенза—м
2. е.. сетивен
ОСЕЙВ—М - еж. осявам
—СЕЛ стерие, ~ вж. магаре
ОЙЕНМВН— - Зс ммcсл. маня - едвам внезапно е
тезаняметв, -Тз-мем aяоnon. ИзенЯнъж ма осани
мисълта как Яе помогна ом приятеля си, Оснни
ма нова идея,
—	озарявам
—СИГУРЕН - 1. К-Тт- иен, окзшсееоа е двлтнтъчат
ернаства зс живот. Тя е материално осигурена,
—	оби/пичин, подсигурен разз,
ант. —► неосигурен, аноб-злеена
2. За ко-йго има пълна сигурност, който не е изложен
на 00400000. Осигурен доход.
—	оби/пичен, гарантиран, подсигурен рззг.
ант. — неосигурен, аноТ-зленна
ОСМГУАИАЕИЕ— - еж. зα?τрнχоβнτвлва
—СИГУАОВ—А - еж. застрахован
ОСИГУРЯВАМ - 1. Сезревам yллтвeс да има ннщп
яем правя лепуиат тcъш-cτвсвcaнτв ен aйшΌ·
Осигурявам Ρезρрмсноеm не да-жението. Оси¬
гурявам добри условия за научна работа. Осигу¬
рявам прозрачност на ор-говорите,
—	обв/пичнкам, подсигурявам рззг, гарантирам
2.	Саебрявам нскnπo, нншn е н-оТхоримит—з срндства,
мстнрмс—м, хи-на. Осигурявам дърва зз зимата.
Осигурявам д-цатз сл с необходимите сред¬
ства зз живот,
—	дбврпвеавнм, подсигурявам разг.
3.	вж. застраховам
ОСИГУРЯВАМ СН - вж. застраховам се 1. м
2. зана.
ОИИАОМЛШЛВММ - е.. обеднявам
ОСИАОМЛШАЛ - в.. обвинял
ОЙААНДАЛЯВАМ - еж. опозорявам
ОСАМ—ЕаИМВЛМ ЙН - вж. излагам си 1. зята.
ОЙАВЕРНЕНИЕ книж, - вж. кощунство
ОСКВЕРНИТЕЛЕ— - вж. кощунствен
—САВЕР—ЯЕЛМ - 1. Наруш-вам, тτaнеcм есн-
т-отос на нeшΌ. Оенв-.pорвaм Божия храм.. Оен-
β-pнрaaм зроРов-о- на наши герои·.
—	савнрня неси, поругаенм, омърсявам орно:.
2. вж. кощунствам
ОСКЪДЕН - 1. К-йт- е в краСат ма—кт кт—снел·.—
размер, стелна. Оскъдни сpндеαaз. Оскъдна за¬
куска. Оскъдна paеτио-лооеτ. Оскъдни ев-д--
ния. Оскъдни рc-нaнuя.
—	недостатъчен, ограничен, скромен орен,, бе¬
ден орли·,, миаврен, убог соарин.
мнт. — изобилен, —Τμ-ηη, 60010, айсзн-рпнем, ан-
пpнcyщeе. щедър
Н пищен, ρaаоΌЩнa. великолепна, богат
367

2. вж. бедекН ..нам.
—Й—ЪЕМЦ— - 1. сж. бедност 1. знач.;
2. разш, еж. недостиг
—Й—ЪДО—СА - вж. недостиг
ОСАЪДЧВА— диал. - сж. мнзнретжнм
ОСКЪПЯВА— - Правя η^τ дс етсин nn-cоъno.
Αдмuонеτезτиβонτе разход— оскъпяват произ-
вcдеmеоmо.
—	едeккпяемм
ннт. —> поевтинявам
—САЪАБЕН - вж. обиден’ 1. знае.
—И—ЪРБМАЕЛЕ— - еж. оенинн2 1. знае.
—САЪАБЛЕНМЕ - еж. обида
ЛСАЪАБМС—М' - вж. обиждам
ЛС—ЪРБМЕ—М СН - вж. обиждам си
ОСЛА—МС—М - Зс е-ана - падам е pвоοeccе рсс-
ouτн-иoeτ. ксао я по-ся да поснхин, eаеοъаин.
Слана ослани цъфнал-о- овошки:.
—	попарвам
ОСИАНММ СЕ - вж. aнзенτнм2
—СИЕПНТЕЛЕВ - 1. орен. ОТекн. за ο^ο хубаво,
коаоиев - нoCτn е— оpвсeсcc е исС-вмсокс тоеп—о
и тилно 00—4-0—04. Ослепителна красота, Ос-
л-п—т-л-е лукс.
—	зαcлипнτнлеа орно.
2. вж. яярк1 — знам.
-СЛЕП-ЕАМ’ - Ставам τ—ρ, аcπyTccе зонове. Щн
оел-рееш оа постоянно е-нрзе- а компютъра.
—	окьоамвевам рз-з.
ЛСЛЕПМВА—2 - 1 . в.. /α?лнnевнм 1. знае.;
2,	пран, в.. омайвам 1. знсч.
—СЛУШЕ—М СН - Ηaпοсoaм слухе см, зс де еуя,
Сeτcиввс оочив хко-ктноа ос зecо, шум сее да
резени- оaоco те поваре. Приближих сз до вра¬
тата, ослушах сн, но ннщо не можах де чуя оа
това, конто сн гcеcе-ле в съседната стая. Чу
някакъв шум и се ое.лушa.
—	вслушвам ен, зн?лсшенм се, слухтя несв,— /нс-
лсхτееαм
V иaдacне (рнвнм) ухо разг, нcocτия.е уши (слух)
рззг, pοнcpeшcе ан (вepъшcе те) нс (в) сеех
рззг, и-вврвам (нcpepeaе) уши разг:.
ЛСМЕЛЯСНМ СН - 1. Пpнвд—ccе торсха се дс
а-прсся, ас —.τ еншв. Осмемвам са да изляза
орн- нощта на дворе, Осмелих се де кажа нс-
алиааа.
—	еаеeτаαшαвам ев, смея несв, повявам
ант — побоявам се, д-сто-шева ме
2.	Пοтяcсecе eенлocτ да ppнppοuнеc неща, тбмоa.
•оу—ос е осткоскоо. Този, който са cем-.ляβзш-
Ям му противоречи, той го езкззвзше. Друг нн
ри са осмелил Ям тръгне еа оът а такова лошо
време.
—	nдeмевαм, решавам ев, смия неев, иркзвам,
оикa/дeτееaм ек книж. рядко
3.	Нн е— cсаaъοдcе де Η-ηρ— нещо, коноп не е сье-
eeе редов, пазв-ена—. Как са cсм-хяβз Ям лъжа,
Как се осмелява Яе са държи ознa безобразно.
Как се cемнляaaш Яз престъписш моята ззпо-
в-д!
—	смея неси, пд/воъевαм сн, дръзвам, разреша¬
вам си
—СМНВАМ - Подлапам ос pοueенх искoπo. нещо.
П—сзтел-о- осм-еат човешките о-Яосτзτь-
ци. Във фейлетона авторът осмива Ян-шеите
ореви-.
—	наони/наам, надсмивам св (над), оянреянту-
aевaм, н/ананянτсревнм, пародирам кииж.
—йН—ВА - 1. НсС-до-исос нсет на епрара, ео—ис е
nвд.. оoяτo е спорт ос π-πτο. Основите нз къ¬
щата са достатъчно яки.
—	фундамент нuлж, темел рззг.
2.	Ней-дв-осос есет оа иншв. Скалите сз Яоеоa еи-
сони—, е в основата им -няа тъмни отвори. Ур¬
вата, ощн оа cенcβнτ- си, н стръмна,
—	подножие
3.	Гевсяк, съществена еает, стиху овсτo е— eаπpндpa,
разевс- вас cъшнлτcccc нeшв. Рухнаха основнте
ом стария морал. Икcеом—ч-снзτм оеноез на
обществото трябва дс са заздрави. ОРзЯиеанз
Европа н изградена върху основата нз pзβноncе-
τaβнноеτ нс държавите, влизащ— е нея.
—	ен/м, устои книж,— фундамент кннж,, почва
пран, книж,, темел оран. рззз. рядко
4.	Главни, тещ—отсенс евенеτu. ерес, върху оoeτΌ
ен изпи-ждс хcдoднeτe—нo повезен-навн. Исто-
pнчеен—рτ сюжет е cенcвзо.a, върху която с—
—згражда романът.
—	канава прен,, скели, пран,, фундамент кннж:.
5.	орен. Пp—дпвcτacоa, оoяoo опред-ля ескaнcв
аеСетвен, отношение, pοoсвa. Рззноглзе—яτз ни
сз не научна основа. ЗзΡоляβзоеτc н не нервна
основа.
—	база орен, кеиж,, почва пран, книж:, плоскост
оран, книж,
6.	преНз сж. причина 1. зисч.
ОСНОВАВА— - 1. Птлспсм оеитсв, пвcoccсе акне-
ло аа 0—0- oοπaииаaцeя. счр—.д—нен. Оеноβм-
взм партия, Основавам коcnеρзuня. Основавам
нcмноеm. Оеоcaзезм клуб,
—	ек/днкнм, учредявам, сформирам, формирам,
изграждам, дбaα/свнм, организирам
ант. —> разформировам, οcзτypяе. οcзpccнcе
2. кн—ж, еж. базирам
—СНЛВССНМ СЕ - 1. Имам за оеавва, за изходно
исчмео нещо. Науката са основава нз факти,
Наш-то npняτелеτac се оеноβзβз нз взаимно
доверие.
—	ем/ирмм ее книж,— опирам се орен. почивам
орен, кн-ж,, градя ев
2.	Ηaмиpaе oeевcaaмс. пп-кр—пс зс и-щв. Съдът сн
cенcвaвз оа показанията на евидеоелиαе. Авто¬
рът се основава нс -днз твърд— стара азория.
—	.α^κ се книж,— опирам се орен·.
—СНОВ—НМЕ - 1. в.. повод;
2.	вж. причина 1. зосн.;
3.	вж. смисъл 1. знае.;
4.	вж. аргумент 1. aеcч.
ОСНОВАТЕЛ - Ч-век, коСое вснтсссс нещо, темпа
началото иа нещо. Константне Фот—нов - ос¬
новател нс българския п-риоЯ—чен печза. Ос¬
новател на партия.. Оеноacонл на земнЯеленм
КCОP-pCUUЯ·
—	ек/датнл, учредител, основоположник книж,.
родоначалник
ОСНОВАТЕЛЕН - 1. КоСто има οcзyеиc, оpuне-
-иса ормчена. Оееcβзτ-лез ораволз. Основа¬
телен отказ. Осноезо-лно отсъствие. Основм-
телии еьмненιιя.
—	оправдан, правомерен книж.
ант. —> безпричинен, иноеновсонл—а, инопрасдаи
// неоснователен, а—впоасдан, инpοcввенοни,
368

ензвснтваон—-а
2. вж. справедлив 2. зане.
ОСН—ВЕ— - 1. К-Тт- е ааС-важ-н, aaC-cъшнeτвнa·
Първо трябва Яе решим осново-ое проблеми. а
след това еτоpcеmеренн—τн. Сега основната
задача е рорратс с рpнеоърнcеоα.c. Основен
въпрос. Основно предприятие.
—	глмвин, пкавд?τвпеаеа, централин, фундамен¬
тален книж,. кардинален книж, генерален,
еъ/лое, ключов кииж,, базов нuиж. огр. базн-
син нниж. олр.
мнт. — второстепенен, еaлnвa.нн. вторична, ape-
беа, периферна, стрсамчна
2.	КеТтт стоя в тcaoвcτc. е нсТ-дтлаатн чтет на нйшo·
Основна санна. Основни подпори, Основно ка¬
мък.
—	базов книж,, фундаментален нuиж.
3.	К-йт- аcoсπa а-що изцяло, от вcмчом атрнни. Ос¬
нован м-Я—цинени преглед. Основен· р-моно,
Основно чисанне.
—	цялостен, пълин, генерален
ннт. —> частичен, непълен, лплввеачат
4.	сж. коренен 1. зона.;
5.	сж. влементарин 1. зине.;
6.	сж. началин 2. зане.
V на предна (перви) план - (стом) книж, към 1.
знач.
ОСНОВНО - вж. изцяло 1. зате.
ОЙНОВОПОЛОЖ—М— книж. - сж. основател
ОСОБА оΡинu. ирон. - вж. личност
—СО—ЕЕ - 1. вж. необикновен 1. знае.;
2.	сж. оригинален 3. зима.;
3.	осаер. вж. специален
ОСОБЕНО - вж. предимно
ОСОБЕНОСТ -вж. качество 1. зянн.
ОСОБНЯК - ОаоТня, странна, еопн—еразня е-в-к.
Той е оеβееcрτ-н осоΡнрн, винаги ма изненад¬
ва с нещо, (Σταρα^ο е особняк, Такъв особняк
рядко сз среща,	'
—	чудак, оригиналразз., чешитемзл., скица орен,
рззз, ексцентрик нииж., икзимпляр разг., об¬
раз разз, ·ирон.,— зодия прен, разг, орннебр, ка¬
пия жарз., швмет жерр.
ОСОЛМЕЛМ - вж. нacолевмм 1. зааа.
ОСП—РВАМ - 1. Иаοнзсcaм несъгласие е aншт мас
aсквπo, ан пρмзинвaе aншв (оaa-coeΌ, зне-упа е
рр.). Той ое оерcеu прааотата иа думите ми.
Н-кой не оспорваше неговите ззслули. Не ос¬
порвам значението не uеооpuроa.
—	отричам, отхвърлям орни,, отказвам разз.
ннт. — съгласявам се, птτвъοжacвaе
П съгласявам се, юрвемам
2.	Протест—рем, възразявам срещу някакво решение
(aдммнecτиaτмeив. съднТно и рр.) Оспорвам ре¬
зултатите оа изроре, Оспорвам е-ш-ннеτc не
съда, Той оспорва бащинството,
—	отричам, отхвърлям орни., ядн!вeτирмм
книж,
ант. —> приемам, съгласявам се
ОСПОРВАН - КеТтв шон-езсиква възpaжнaмс, спо¬
рове; който а- ан cτзpοuнен от вceaои. Оспорван
принос. Оспорвана алория.
—	непризнат, отричен
мнт. —> признат
ОСПОрВ—ОЕ - вж. kоа!еeτнане
-СПОРИМ - вж. спорен’ 2. зааа.
—СРАМЕ—М разг. - вж. опозорявам
—ЙРМ—ОТМВ—— рззг. - сж. опозорявам
—СИМСАМ - 1. Преде—жнвcе да стщ-ствувсм е—м
ан aнемиaм в същото лъcτΌяaм-. оннτo пиерм.
Много оа старите традиции см оеmензли и
до Янне. И през сх-двмщно- Яни мнннмaхнaоз
температура ще остзнн под нухcоa.
—	запазвам се, задържам св, съхранявам ск
книж,
ант. — изчезвам, отммрсм
// променям се, иае—aсе он, меня ен
2.	Нн налвскам еяeτтτΌ, на конто съм. Това прави¬
телство няма де остане дълго нз влcео: Обича
дз сменя работата си и онкозе на остава не
една служба поваче от гоЯина.
—	задържам си
ннт. —> махам се, aнпγлкaи. oτиcaе ас
3.	Ηaеupcе е— сее още аякерн, отС оcτo ан съм бе—
изр-азван напели-, дoоинΤ. Остзнмхз въглища
от мнозлзоз година. От обяда остана малко
хляб,
—	изоставам, артискам оростонар.
ннт. —> изчерпвам се, ccepщвaе. cвъищcaе те
4.	вж. стоя 2. зянн.;
5.	вж. изоставам 2. зана.
—С—АВЯ— - 1. Пοaвс еeшo, конто държа мем е 0^
оepн. да зн-е- друпо есcτo. Оставям книгата нз
мaеcоз. Оставих куфара не земята. Тя вонмз-
т-лно остави детето в хюлнзαм. Къдз си cе-
оаеила як-оо мн? Нз знам къде съм остеаилз
ченаата.
—	слагам, поставям, турям разз.. полагам олр,
дявам нзр. (орикн. с въпр. изр.)
ннт. — вземам, пn—ене, хвaшaе. улавям
// държа
2.	вж. изоставям 1., 2. е 3. занн.;
3.	вж. завещавам
—СТАВЯ— <СЕ> разз. - 1. вж. развеждам ск;
2. вж. отказвам си 2. занн.
—СТАНАМ - 1. Нещо, конто н тстсасло от минало¬
то сее наети от нншв. лъщ-ствувслв пи-рв. Ос¬
танки от предишна uuβuхuзмuuя—. Останки от
рз-б-т кораб».
—	остатъци
2.	сж. остатък 1. занн.;
3.	рззш. вж. развалини
—С—ААЯВ—— - 1. Сτcвcе стаи вее пв-стно. Оа
грижи и ядове започнах бързо дс остарявам.
—	застарявам, одкреявам разг,, стария несв:.,
дъртия нзсв. разз, издкргявнм нер.
мнт. —* подмладявам се
2,	вж. двеχгевαм 1. знач.;
3.	вж. диморирам ев
V	влизам (ааелезам) в париям рз-з,, о-ве-знм вее
стзо-стразл,. cτaecе аа години резг, тτeeaе към
знник разз, еuaaca мм врнм-тв (onдeнeτй. гедие-
ксте)’ з'разг. оъе 1. знаа.
ОСТЛРМл - 1. К-Тт- - етанма стар, ос много oopc-
ам. Остарял чcaнн.
—	застарял, състарен, диъа!ял разг, лруро
мнт. —> подмладен
2.	еж. отживял;
3.	еж. ниαkτуαъен 1. знан.
V	отживял си врем-те разз,, изпял ое лел-ата разг,
eзс— см хлябарезг, вз—е-дтлрззг,, мзτ—о-а му св-
дста разз. към 1. зане.
О
24. Бъ-oapoоe емаоеемна е aеτoеeе-н peeo— о фикз—п—пгезмс
369

—СИ—АЪА - 1. Обикн. мн. ДонТнс вес нексансо-
вннм чести от хиcнc. оoиoo встаснт с-нр сдннe.
Остзтъциоа от хляба и салама ги изхвърлих а
кофата за Ρcнхуκ.
—	останки, отпадъци
2.	Само нд. Сума, встаис—а в повече ppe nлншaaнτo
ос aншn, кoсτo сн среща на кулуваен. Кaен-pнз-
аз му подаде cеозоьнз от сумата:.
—	рието
3.	ОΡинн. мн—з еж. останки 1. зана.
—С—ОРОЖЕН книж. нежел.. - вж. внимнтилен 2.
м 3. зята.
ОСАОР—ЖНОСТ кн—ж, оажнЛз - вж. внимание
2.	зянн.
—СТРА—ИЗЪ— - пр-н. кнлж. рядко сж. заточение
—СТАЕЦ нер. - вж. острие 1. знаа.
ОСТРИЕ - 1. Тeекнτa. р—з-еса нае· на нож, Тиарсс
или -иуп οeднш предмет. Остри— еа смря, Ос¬
трие нз нож.
—	резиц, остриц нер., острило осаер.
2.	вж. веък2. знaн.
ОС—рИйО - 1. сж. точило;
2. осаер, вж. острие 1. зята.
ОСТРОТА - обикн:. мн—з вж. духовитост 2. знае.
ОСТРОУМЕН - вж. духовит 1. е 2. заан.
ОСТРОУМИЕ - в.. духовитост 1. е 2. зоне.
ОСААОЧМИЦИ - еж. духовитост 2. знае.
ОСААМ несв-. - в.. заострям 1. е 2. занн.
ОСТЪР - 1. Който -μ τъннв острие. С остър нож
трябва да се работи внимателно. Остър сърп,
Остра брадва.
—	наоетркн, наточнн
ант. —> тъп, затъп-н
2.	КоТто е- cτнcaявc. eздъ-дcвc кем оиcс. Остра
РраЯичка, Остър нос. Остра муцуна.
—	знострин, изострен, изшилен рззз.
ант. — заоблен, зcнpъπ-нн. обе—, окръга-о
3.	орно, За венщаяй, чувств— е лор. - оoйτв - ом—ен,
вензсп-а, бое-зя-о. Остра ррлнз. Остра мъка,
—	пронизващ, рнжещ орен:, лют орен, парлив
орен,
ант. — тъп
II благ
4.	орен, За студ, вятер м пор. - коСто е много сменя
и порежде неприятно фезма-ско ecншнен. Остър
хлад. Остър вятър.
—	пронизващ, лют оран. свиреп прен.
Н За epнен, нлимнo - много студен. Остър климат.
Остра -имз:.
—	суров орен:, лют орен,, свиреп орнн·.
ант. —> мек, Т—но
5.	срнu. Зс Толнст, аcTвeсccен - коТоо е— ποвсcявa
изведнъж, за кοcτоo вине—. Остър ревматизъм.
Остър синузит. Остра форма нс болестта,
—	-кетенен-).
ант. —> хроничен
6.	орен, вж. изпитателен 1. знан.;
7.	орен·, вж. рязък 1. е 3. зята.
ОСТЪРГВАМ - е.. н/?τъагвнм 1. и 2. аене·
ОСУЕТЯВАМ - П—рречвам н-що да ее изверше, дт
ан вcъшнcτce. Полицията са опита Яе осуети
проа-ждан-то не митинга. Опозицията успя
Яа осуети приемането на зcнcнa.
—	провалям
// Възпирам ескcквo р—Сатов-. Трябва да осунаим
всяка атака срещу npзβuτелеτaоmо.
370
—	парирам ко-ж.
ОИУЕтМвАМ СН - сж. провалям се 2. занн.
—СЪЕРЕ—Е—ЯВА— - 1. Пοeдcвcе лъвp-енн-a
вир, 06—, хсрсктнр от нйшn. Осъвременявам
старите традиции:.
—	модернизирам
2. сж. актуализирам
—ЙЪВАЕ—ЕНМЕАНЕ - сж. модернизация
ОСЪДЕН - вж. обречин
ОСЪДИТЕЛЕН - OnCoo аae-eдccc осъждане, пв-
О-цснен. Осъдиозлео поведение. Осъдително
н-хзйеmвo.
—	укорен, укорителен, престъпен разш,
мнт. — похвален
П безукорен, Т-зулина-н
—СЪЖД—М - 1 . сж. аазоблненвнм 1. знае.;
2.	сж. критикувам;
3.	вж. обричам 1. знае.
ОСЪЗНАВАМ - вж. рн/бнрнм 1. знае.
—СЪЗНАВАМ СН - 1. сж. опомням се 1. зона.;
2. вж, жразсмеβам си 1. знаа.
ЛСЪЗ—ЛА - вж. съ/нненлин 2. знаа.
—СЪЩЕСИВИ— - КоСто еoд- дс сн влъщнcτвu. ра
стаи- -ейетв-т-лаост. Оеьщ-еτauм план. Осъ¬
ществим npcнно. Осъществима мечта.
—	напълним, постижим, реален, аеαлuc!нчнн,
ренанзсем нииж, възможен
ннт. —> неосъществим, oнмзль—еие. a—nвcτeжeе.
а-инс—на, ннοннлмcτмчea. инвъзевжни. н-сТер-н
—йъЩеИТВИТЕЛ pрЯнc - вж. изпълнител
—СЪЩЕСТВЯВ—М - 1. Изеерлоетм ннщп, конто
съм заммс—и—. На знам как ще cеьщнсαaя вза-
тото р-ш-н—з. Решил съм твърдо де осъществя
плановата си.
—— изпълнявам, реализирам
2. вж. постигам
V	пpнвиъщaе в живо дело нещо книж,, acвaе п—ет
е кръв нниж, кем 1. знаа.
ОСЪЩЕСТЕМЕАМ СН - 1. Сτaвaе 0-4—0000, орев-
Иъшне в p-c—нa. -еТетситеена факт. Желанието
му да созон л-кар са осъществи. Мечтите мн
са осъществиха. Предвижданията се осъщест¬
вяват.
—	сбъдвам ев, реализирам си книж,, изпълня¬
вам се
ннт. —> провалям се, пиoпcдне, вcвнτявaе те, ογхcaе
2. сж. случкам се 1. занн.
V	двeмвaе (лοмдoTиcaе, по—вчτccе) плът м оиъв
книЖз към 1. занн.
ОЙЪЩЕСТВМВ—НЕ - в.. реализация
ОСМВА— - Пoкиeвaе, ппсипвам нсоaквa оосьох-
ноео е множество (оТ-ка. —р-Тис) неща. Пола-
оо е осяно със синчец. Цялото нзре е cернc със
заезди.
—	осийвнм, обсипвам
ОТБЕЛЯЗВА— - ’. Пеша креотк текст, бележка.
Винаги си cτΡехязβмм на един хнеτ какво тряб¬
ва дс свърша този Яно. ОтРеж-з лн си сумата,
норτо мн дължиш?
—	записвам, ннбнля/внм, вαбелезβαм, билежм
ннсв:.
2. ΩΤί^^ висмансе на oeшo като фанo, aacне ая-
оaнca информация леемняв м—м устно. Отбеля¬
гах нрнcн елеΡосmн нз романа, Трябва де cmΡе-
лежа, че този факт е Яосоз важно:. Пресата
оор-мзем различията а програмите оа Явете

фюpмίaини.
—	и/гъяенм, /неелервнм, посочвам прен·, под¬
чертавам оран·, соча неев,, визирам кннж.
3.	Пoeвевcе няоaкъc факт, свлнни—. А- само оара-
мзезм фактите. Апаратурата отремзаз нов
-змее трус.
—	регистрирам прен,, /αaеои?τaирaм оран.
4.	вж. д/нαеавαм 1. знае.;
5.	сж. вписвам
V	порениоаеам а дебнем ч-рте (—eнeс) кнлж. към
2.	зана.
—ТЕМВ - 1 . вж. удръжка;
2. вж. отстъпка 2. знае.
ОТБИВАМ-1. вж. отблъсквам 2. знсч.;
2. разз. ззеж yб'икжем — . зз^оа.
——БИВАМ йН - 1. Пpoенaяе pвeoнcτc ос ос дсв-
.неин, сотоаив от пътя, по коСто сн aBe.a. Кола¬
та са отри βЯренc. Конят нзведньж са отри от
оътя и тръгна праз ливадата.
—	отклонявам ен, криевам, свръщам, свикам
2.	За пет, рекс - пοoенaяе оoeвоcoc ас еттртив. Една
пътека сн отрием вляво.
—	отклонявам ен, отднлям св
3.	в.. наминавам
Л—БМВА— рззг. - вж. удръжка
Л—БИР—М - вж. избирам 1. знач.
Л—БЛАГ—Д—АЯВАМ ЙН - Издължавам сн за 0—-
аaиc ес—впа, за исправном доТрсна. Един Я-н ще
ти са отРлззоЯзря за услугата. Н- знам как Ям
ан са отРлззоЯзря зз госτcnpнемеоaооc.
—	отплнщнм ев, реванширам св кнлж., нзпла-
яам се орен:.
—ТБЛМЗ— - еж. лично
ОТБЛЪСКВАМ - 1. Као— бетам, τcоcе, Т-еекам
aяоoπo, еншn, ое вτcτpcисвcе. отдалечавам. От¬
блъсквам лcЯозτз от брелз. Тя искаше Яа сз
приоисон Яо него, но той я отблъсна,
—	отбутеам, дTτлмeявмм, оттиквнм
мнт. —> привличам, πииτнπлсе
2.	Зceτccяе лοnτиcеcо, неприятна да отстъпи. От¬
блъсквам пристъпите нз врага. ОоРлъснахма
неnpuрτнля зад реката.
—	отбивам, оτχекааем
мнт. —> нападам, aτaкγeaе, щурмувам, еacoτnccе.
γaοсм
3.	орен, Н- cπoднлсм .γοτοο-τ-, квито ескoй езпетвн
към мен, прнинерновсм, eзвeτcвсе oскoπo. Аз не
оцених любовта йия отблъснах ж-еоρнc. Той
ае обичаше, а тн ло отблъсна,
—	отхвърлям орли, отретвнм орен·.
4.	орен·. Понрмзсикеам иепи-ятн- .γβο·.—, aнτиncτмс,
е—пοeсаън м юер. към aсоoπв. Има хора, нcuоc с
поееЯееи-то си отблъскват. Тя го отблъскваше
с auсcнcмеp-еmо сл..
—	оттлнсквнм орен.
ннт. — привличам, пοcτйπлсе
V	дaccе (удрям) рсто-к <с> разз,, раеам (удрям)
оοно рззг:, Тия (удрям) шута (аезпаос) разг, гру¬
бо, γдοсе текм-тт разг, грубо кьм 3. знае.
ОТБЛЪСКВАЩ - сж. аипане!ен 1. е 2. знае.
—АБЛМСЪА - 1. Обннн. ме—з Отрсзнов льне еснт-
леес вт аещв. Лампата хвьехяш- отблясъци на
всички сарени. Схъниеоо хвърляше х—ляЯн от¬
блясъци оо натрупания сняг.
—	искри
2. Смян—й от вто-знос св—т-иеа. Нерето чере-о-е-
ше в ообхясьuuое не залязващото слънце. По
еоьнхcτc оа прозорцитн трептяха оτΡлреьцu-
те не пожара,
—	отражение, отсвет поза.
ОТЕОЛМСН —Е разг. - еж. минава мн 1. зесн.
ОТБОР - Определена пв Трой прулс сп-от-ттс, кве-
тв кае-кт-вна играят ср-ще —ογοκ група, расис
по Тр-С. Футболен отбор. Вcх-йΡcлео оарорг.
—	тим, екип
——БРАН - КоСто преотзхпждс други оо aснcовм —¬
чества, кейто н евС-доТер в aяоaквo ота-шна-н в
то-ванове е другите от същия вир. Клубът е зе
отбрано общество. В е-еτcезоτa се сервират
само ооррзни ястия, Отбрана публика,
—	подбран, набран, елитен (огр. за лица)
ОТБРАНА - вж. защита 1. е 2. знчч.
—АБА—НМАЕЛЕО - КоСто е тстрз-о а втеоанс,
аaшмτa. Оарраонталоз война, Отррзнитнлни
действия. Отрранителан план:.
—	защИтин, инфннзнвен рядко
ант. — нападателен, нaeoeпaτнeнн. -фкизсвен
// агресивен, зсвонватненн, експанзи-о-отвено, вф-
-язввно
—АБАА—ЯЕАМ - вж. защитавам 1. знан.
—ТБАОМВНМ— - 1. в.. наброявам 1. зеан.;
2. сж. наброявам 1. знан.
—течива— -вж. откривам 1. знач.
-ТБЧТВ-— - сж. огблкеквмм 1. зеач.
ОТБЯГВАМ - 1. Обннн. неси. Сτοнес ое да ан ое
eοншaм, дм не оТщувам а 0—00. Озможнв е и
отбягва хората. Кол-з-т- го отбягват. От¬
рязвам съе-Янеma. защото мн е неприятна,
—	избягвам2, страня (оа)— бягам (от) рззг.
2.	Орикн. олса. Сτοнес те да не попадна нскъaн, да
Терк осето-ос от нещо. Отрязвам cжнaеннτе
улици. Отбягвам зрелищата, Отбягвам шумни¬
те забави.
—	избягвам2, страня (от)
3.	Орикн. са. с предл.. оа еж. изплъзвам се 2. знае.
V	oTοъшaе (днвам) ореТ иа някооо разз, oτвοeшaе
пес (лице, о-нва, сз—р) вт 0—100 разз, eсoнм оaτв
aсвoл <с> от τaесе (вт кръст) от н—оорз-з., Тя-
oне като от еемав от а—опо разз, бягам оaτo от
опее от е—по рззг. към 1. знае.
V	държа ое (eτвя. онда) омотраос (еасоосес, по-да¬
леч) оо еншo рззг. към 2. знач.
—АСНАЛ - Наситни о-зтв-р, отделно е-ед в-оен— еа
най, Τ-Λ— е 0—1. Отвара оа липов цвят. Отва¬
ра оа мента, Оавзрз оа борови игли.
—	запарка, отварян рядко
ЛАВАРАЛ рядко - сж. откара
ЛАСАРММ - 1. Преся ооко—т aякaоъc отвор и—и
есcτo, зс ра евд— дс е— оеиза там сее нещо ра
пООемкса. Отварям вратата. Отварям 0.—-
р-ц, Отварям гардероб.
—	аа/τвнрем, откривам остср.
ннт. —»затварям, nοcτвaοяе
// Махем оcpcкc еа оcτcс, те— е под. Отварям кути¬
ята с ронрони·. Отварям буркан·.
—	аазτварем, отхлупвнм
ант. — затварям, зaхлeпccе, noхлγпвaе, росхасп-
вам
2. Рcаoecaе анщо соената, твсте. Отварям си релаж-
нлнз. Отварям книгата. Отварям чадъра, Отва¬
рям дланта си, Отварям ръце за прегръдка.
—	разтварям, рнзоркшнм, рн/пиреам
371

ннт. — затварям, eвмвaе
3.	Пвcτaвяе начало ен ннщв. зс да р-Сатвн. Отварям
зъРол-карски кабинет, Отвориха нов магазин
-а рлзоcве. Отвориха нова детска градина,
—— откривам, разкривам нежел.
мнт. —> затварям, закривсм
4.	Правя свобоаео рвижнаснто пв нещо, оaτc юремах-
вcе шр—грарата. Слад ремонта отвориха пътя
към с-лото, Улицете е отворена -а даижнние.
—	откривам, отприщвнм огр.
мнт. — затварям, пο-oοaдpaи. линли-чеам, знли-ч-
вaм. зaoοa.paе. аaпиuшвaм
5.	вж. отпушвам 1. зане.;
6.	вж. развивам 2. зана.;
7.	орен—, сж. откривам 2. знач.;
8.	орен., сж. прокарвам 1. знаа.
ЛТВАРЯ МЕ разг. - вж. прилича ми
—ТВААЯ— СЕ - 1. Зс врата, рр—зор—ц и друго под¬
вижно ποβοποοοΤλ-ημη - откривам 01000-00™
вход -лм отвор. Прозорецът трудно се отваря:.
Вратата сн отваря автоматично.
—	рa/τвaaям ек
мнт. — затварям се
2.	орен, Пр-ставсм -a Tepe твит, oτнeеиτнл—н. етсвем
oTшcτн-йн. Откакто дойде а греда, започна Яа
се оаааря. Тя решн свита и не общуваше с нико¬
го, но вечн сн отваря,
—	отрнквам се разз,, разтропвам ее орзн, разг.
ант. — затварям се, eзвлcpaе се, eнpмaявaе се, еса-
еoτсвcе ан
3.	вж. зийкнм 1. зята.
—ТВЕДЕВЖ-1 . вж. извнднкж 1. е 2. знсч.;
2. вж. наведнъж 1. зана.
ОТВЕЖДАМ - 1. Зс пет, 01·—, аен—н, ттсеба е
лор. - иеaм поред-еняа пое—ка е нaлnчeaе деи-
.неснто иа aсоooв е—м нншn ат опре-нейно есe-
тв. Улицата отвежда до зората. Следите от¬
веждат до дола..
—	водя .есе, навеждам
2. вж. завеждам’ 1, 2 м 3. зята.
—ТВЕАА (ОТВНАИ) поет, - вж. отдавна 2. знач.
—ТВЕРСИМЕ кииж. - вж. дупка 1. занн.
—ТВНСНН - К-Тт- има оoeoоc, ппап.—нс— на тво-
Тп—оо втоесеата нмщоa о оксанес еа рв—нся е
край тн.-ет. Отвесна линия:. Отвес-н бряг. Оо-
β-енu скали.
—	вертикален, перриниикблярен
ннт. —> водоравен, х-и-зоата-на
ОИВН— кииж, оо-т. - вж. отговор 1. занн.
—ТВЕЯН рззз. орзе—рр, - вж. разсеян
—ИВНМН—ЙТ резг. ор—небр. - вж. рн/сняност
—ТВМВН— - 1. Махем, втооинаявам завеекста, оок-
Иeвнaτc вт нсоooв. Не ма отвивай, студено ми н.
Отвих Яетеао.
—	развикам
ант. —> завивам, р-ки-вам, знπpeщcе
2. Махам, отделям а кръгввв реижнеин нещо аавитв
вт нсоaкeв линде-τ. Отвивам бинта от ръката
си. Отвивам ооясе си,
—	развивам, отмотавам, размотавам
ант. — навивам, зacceaм. eeeвcе. oеoτнвнм, еамо-
τceaе. зaеoτaeне
// Мехем нeшo влcкcев. зaeyоcеo, ааемто. Отаиаам
въже от макара, Отвивам усуканите жици:.
—	ан/вивам, отмотавам, размотавам, д!eсквам,
разсуявам
372
ант. —> навивам, еaевτacaм. еnτaс, ογττ, aaceовaе
3.	вж. откривам 1. зана.;
4.	вж. развивам 1. м 2. зята.;
5.	рззш. в.. отгръщам
ОИВМ—ВАМ - 1. Оeвoeoддccaм сн вт някакъв ес-
вмк. oτоcзeaе ен от нйшn. ос конто съм шрмвек-
аал. Отвикнах да ставам рано. Отвикнал съм
от полска pзΡcτм. Отвикнех де ям месо.
—	отучвам се, отвиквам ек, забравям рззз.
мнт. —> свиквам:, ли-в-кеам, енвмоeнм. науеавам сн,
шИсучвам ле
2. Преся тске, нн aскoC да тн вτондй, да пр—стаен дт
върши нещ—, ебеке. ттр-пстн-ао, вредно, не кон¬
то те - η-βη-λ, конто - eвиоaнa дс шрасм. Трябва
де го cτaнннем Ям оне. Трябва дз cτвино-τ- де¬
тето да си смуче пръста.
—	отучвам
мнт. —> научавам, пиивикeне. пр-савам, eвмоeaе
ОАВИАВ—М ЙЕ - вж. отвиквам 1. зане.
ОАВМНТВНМ - вж. развивам 1. зята.
ОАВМСОА— - 1. От нсоaкea. еиеоеина, от висок-
естτo. Гледах падащата cτauсоко вода.
—	нависоко рззг.. отгори
ннт. —> отдолу
2. орле·, разг. вж. надменно
ОТВЛЕЧЕН - в.. абстрактен 1. е 2. зиаа.
ОТВЛИЧА— - 1. Налилетв-ав OΌвнддcе някого мли
ннщп 0—1——. Отвл-кл- ЯъщНря му. Терористи
cτвл-нлн самолет:.
—	похищавнм нниж., задигам рззг.
2.	вж. завличам 2. е 3. зянн.;
3.	вж. разсейвам 1. знан.
—АВЛИЧАМ ЙН -1. вж. ра/енйвам се 1. знае.;
2. в.. отклонявам се 1. зачч.
ОТВОД—ЯВА— - со-Цз вж. пресушавам
ОТВОР - вж. дупка 1. знан.
ОАС—АЕН - 1. През кейто може да сн в-еза яли
н—щп да ритниксн. Отворена арата. Отворно
прозорец.
—	разтворен
ант. — затворен
2.	КоТто он е оптант, свит е—м н иcзквлчcе. е декол¬
те. Отворени шепи, Отворена неигa. Отвор-ом
яке. Отворена риза.
—	рн/теорин, разгърнат, рαзпеаен огр—.
ант. — затворен
3.	вж. открит 1. е 2. знае.;
4.	прен. вж. общителен 2. знае.
ОТЕОАЕО—йА - вж. общителност 2. знач.
ОТСААТЛ -вж. отвращении 1. занн.
ОТСААТИТЕЛЕН - 1. КоСто лοндмзвcоea физичес¬
ка погнете ррс летисно вьзоpeнмaен· Отврати¬
телна храна. Отвратителна воня. Отврати-
mехоc питие. Отерат—т-лоз гледка.
—	противен’, онсcен, гнднн, гнуеннв рззг.
ант. —> приятен
2.	КоСто ли-дeавcовa силно е-одебинае—, сьзме-
Шйеcн. отвращ-асн. Отвратително пcв-денне.
Отвратителна клеента. Отармтиталнз неоc-
р—я.
—- бе/деразеа, противен’, сжнeва, възмутителен,
скандален, орд/нн пран:,— гаден оран-, гнусен
орен·, скеерин книж. рядко
ант. —> прекрасен, eeaхмτeo—лне. eйΛиоΌ-йπнa. пое-
-—00-0, еврео-о, еу—на, превъзходна
3.	в.. грозен 1. зиаа.

ОТСААТМИЕЙНОСТ - еж. ордзд!а
ОТВРАЩАВАМ - Бедя, лpнpeавcквcе отви-щ-нме
С aяоoon. Мръсотията, която видях, мз отвра¬
ти. Лъжата аномгн ма отвращава, Тези пос-
αьпнc мз отврати ЯълΡонc.
—	роонбcевам
мнт. — възхищавам, вчcpввaе, възторгвам
—ТВРАЩ—ВАМ ЙЕ - Излетвам воврнщнемн, пог¬
асен от ннщо, аякопо. Отвращавам сз оа под¬
лата му поеαьoнa. Отвращавам сн от льжно-
му. Чcaнн мож- Яе се отврати от пошлостта,
—	гнуся се ннсе., пдгнбcевαм се, омерзякам се
книж,
ант. — възхищавам се, възторгвам сн
ОТВРАЩЕНИЕ - 1. С-еат анлимятав чввство, шо-
0-р-оо ет ннщп оо—зно е андплтоТнп. Този подъл
и коварен чоβ-н рудешеу оня отвращение. Гово¬
р-ш- с оавращ-нн- зз нейната изневяра. На мо¬
жеш- Яе потисне чувството си нз отерзщ-о-з
към лъжите й.
—	погнуса, отврати, омираение книж,
мнт. — възхищение, везо-ро, възхита
2.	Н-п-о-е-м-ст към aйшo, aяоoπo, нежелани- дс ле
оиавм нещо. Изпитвам отвращение към мате¬
матиката. Имам отвращение към nолнmннзτе
и политиците,
—	алергия прнн. разз.
мнт. — влечение, aноaoнеocτ. cоanaнвeτ. по—римзпв-
лож-аен, санбост, нфмает-т
3.	вж. погнуса 1. зане.
ОТВРЕД - вж. отвсякъде
Л—ВРЪЩАМ -1. сж. отговарям 1. зана.;
2.	вж. възразявам 1. знае.;
3.	еж. вркяам 4. зана.
—АСйЪДЕ нер, - вж. отвсякъде
—АЕСМ—ЪДЕ - От еемчкм страни. Отвсякъде е
гора, Отвсякъде см- обградени,
—	отвред, отвскдв нар.
—ТВВЪе 1. еж* оттатък 1. зане.;
2.	вж. зад 2.-ззоне
—ТВЖдЕн - 1. еж. оттаткшин;
2. κнuиж. зж. в/д^дгаДек — . зз^оа!.
ЛТВЪН-1. вж. вън 1. зана.;
2.	вж. външно 1. зянн.;
3.	рядко вж. извън
—АВЖН—Арззл. - 1. вж. вън 1. занн.;
2. в.. външно 1. зана.
ОАВЖРДМВЛМ остер. - вж. втвърдявам се
ОТВЪРЗВАМ - Преся н-що —к нн н втрзнно, кат—
pcaccлсе съзела му вам oтвΌeoдpcвcе ннщо (ая-
овгo). което - Тмео стозане. Отвързах пандел¬
ката си. Отвързах престилката ел. Отвързах
кучето.
—	развързвам
ант. — връзвам, зacъpавaе, овързвам
// връзвам, завързвам, превързвам
// връзвам, завързвам, ocъpаcне
ОАВЪААНМ - в.. развивам 1. зята.
О—ВЪТРЕ - 1. Във стои-шиата нает ас анщо. От¬
вътре ябълката е чераиес. Отвътре къщата н
измазана.
—	вътре, навътре, и/отвътре рз-з,
мнт. — отвън, вън, отвънка, ннвън, aaeeеон, cъноc
2. орен, В aвщaτc. в -ух-вася мср не аовнка. Нещо
отвътре ма души, Нещо отвътре ми казва Яз
не сз предавам.
—	вътре орен:,— и/вктри прен.. вътрешно
ант. —> отвън, nτвτaоa, външно
ОТВЯВЛМ - С енеян, дехене oτaнeяе анщо нае-
трнас, на-сл-нн (в πвeвоa еа —•—-—-чавнен). Вя¬
търът ми отвя шапката:. Оuлнмαм въздушна
струя отвя еи-лa.
—	навявам, издухвам, зажежам2
мнт. — довявам, аавяеам
——ГА——СМ - 1. сж. досещам се 1. знач.;
2. вж. разкаижнм 1. зянн.
——ГЛАС -1. вж. ехо 1. зане.;
2. вж. отзвук 1. зята.
ОТГЛЕЖДА— - 1. Грижа те за втраетваннтв е сьз-
омтанснто нс -нт-, като poнеcм отпвсвревео за
пиехиаеатн е р-застинао му. Майка мн н оеознa-
хз вдовица и сама ма е cτглндзлм. Тя отглежда
д-теоо нз сестра си, Трябва това Яета де го
отгледам и изуча.
—	гледам ннсв., изглеждам1 рззг.. отхранвам, от-
чбвнм диел,— очувам Яиал.,, и/чукнм Яиал.
2. Пе-соам грижи за прехраната и разсеомето на до¬
машня .меотаи. Отглеждам пилета, Отглеж¬
дам зайци. Отглеждам рpcееαc.
—	глидам неси., храня’ и-еa., разжкждмм, въдя
наса,
ОТГОВАРЯМ - 1. Дccaе отпов-и, казвем анщо юрс
аaneΌcca-· На въпросите мн той cоговapрш-
н-охотно,
—	отвръщам
ант. — запитвам, омоам, попмтеам
2.	Кнаccе aншn м-и по oскноъв нечия д-Сетвнм юрс
обръщан- към е-a- м-м векняй. Много хора от¬
говориха нз призива -а помощ. На оторае-онол
му зcнcнu, той не отговори,
—	реагирам нииж.. дτздβаβам се, откликвам
3.	Oaзcaе ннщп, за дт ст—ещя, ан тем аул. Кохкc
пъти ое виках, защо нн оmгрaзpрш? На оо-аъ-
ояеанеоо мн никой не отговори,
—	обаждам си, дгздβаβαм се, откликвам
4.	вж. гарантирам 1. заан.;
5.	вж. съответствам 1. зята.
ОТГОВОР - 1. Т-вн, конто казва aΌBHк. копато го
ритат. Много въпроси зададох, но отговор не
получих:.
—	ответ книж, оонт.
мнт. — въпрос, змрстванн, пмтнан
2. вж. отзвук 1. зина.
ОТГОВО—АНнГ вж. сирио/ин 1. занн.;
2.	вж. добросъвестен 1. зана.;
3.	вж. високопоставен 2. зааа.
ЛАГОВО—РО—И- 1. вж. задължение 1. знае.;
2. в.. вина 3. занн.
ОТГОЛВАМ рядко - вж. рн/голеам
ОТГО—ВАМ рядко - вж. отпъждам
ОТГОРЕ - 1. в.. отвисоко 1. заан.;
2. еж. вкахб
ОТГРАЖДАМ - вж. разграждам
ОТГААНМЧМВА— pрЯнc - еж. различавам 1. зааа.
ОТГАЛНИЧ—С—М ЙЕ рядко - еж. аазораниеа-
вам ек
ОИГРМЗВАМ - еж. отхапвнм
ОТГРЪЩАМ - Оτaοeneне, вτвнpяе киaмшaΌa на
дреха, покривка м рр., -еика-вна- зн рт вτкοис
aншв. Отгърнах nмхmcτc си.. Оагърнах наполо¬
вина тежкия козяк.
—	разгръщам, отвивам рззш.
е
373

ннт. — загръщам
ОТГЪВНМ - вж. анзвиβам 2. зянн.
—ТДАВАМ - 1. Дaвне eацсao. напълно ом—м, ня—р-
овя иа oсоcовa к-взе. Отдавам живота си на
музиката. Готов е Яа отдаде сили и енергия нс
една благородна цнл.
—	посвещавам, обричам
2. вж. жнртвнм
ОТДАВАМ СН - вж. посвещавам ев
ОТДАВА МИ СЕ - вж. удаем ми св
—АДАВНА - 1. Преде мнопо cοней. Отдавна съм
ренеuонеp. Отдавна имзм този костюм.
—	аедτ?корд, дτо!дαваа разз,, отколе поет.
ннт. — отскоро
2.	СОддсео звPHIе насам. ОтПилна нн- е имм^ло maaо-
вс голем— горещини,
—	отколи пола., отвиан (отвики) пола., дτд!даж-
на разз.
ннт. —> скоро, оаекврв, и-oτaaвoa. aнвτоo—н
V	oτнpaC времн разг, кем 1. занн.
V	от o-зcюoеaнou времена разз., от оамтевнкс
нниж, aTOpaC врем—з рззз, откакто а- noеня
разг., от ерем— оно книж,, 00— <то> осят ос—-
τγβτ разг., от вp-енτo еа потопарз-г,, вт ви-мет-
нс баба мм pa-г., от времет- ос дсдн Адама еа-Гз
към 2. зята.
Л—ДАВНАШЕН-1. Който - откос— птдаена, преде
иивπc вpне-. Отдавнашни еьΡиmир. Отдавна¬
шен случай. Отдавнашна епоха,
—	отколешенеазг.. далечен, давен старин. поза.
отдалечен огр.
дне. — скорошен, a-oτaaвиcщнa, occоopoщнa, бли¬
зък, неоткоаншна
2.	вж. зетм —. зз^е^а^.
Л—ДАЛЕКО - еж. отдалече 1. е 3. знач.
—АДАЙЕЧ - вж. отдалечи 1., 2. м 3. занн.
ОТДАЛЕЧАВАМ - 1. Завеждам 0—000 -—- пвеоа-
вяе еещо по-дае-ч—, исетоаеа от е-бн ом, от друг
сам от онщо друго. Отдалечавам Яеаеао оа
огъня, Отдалечих портрета към края на бюро-
ао, за да не ми орнчи.
—	отстранявам
ннт. —> доближавам, оосТамжсвам
2. орли, вж. отчуждавам 1. занн.
ОТДАЛЕЧАВА— СН - орео—з вж. отчуждавам се
ОТДАЛЕЧЕ - 1. От дс—ннио мстτв, от πoaсмn раз-
етояис—. Идвам отдалече. Къщата са виждл
отдалече,
—	отдалеч, отдалеко, и/далечи, издалеч, и/далико
ант. — отблизо, втбезко
2.	От много време отпред. Отдалеча се подготвяш
за нзолаите.
—	отрнно, отдалеч, издалече разг.. издалеч рззз.
3.	Без пряко уааетен, оаблюа-оен, отмета. Следя
отдалече ра-е-ти-оо на събиmирma. Реших
оmдлоече да наблюдавам nодгcτcвнлτa за със-
о-заеиеао.
—	отдалеч, отдалеко, надалече, надалеч, издале-
ко
ннт. — отблизо, н-п-ео-дсос-ов, оновернрое, лично
ОТДАЛЕЧЕ— - вж. днъиеин 1., 2. м 3. знае.
—АДАЛЕЧЕ—ОСА - вж. далечина 2. знач.
—АДЕЛ - 1. ОТсевениа еъетасеа есет ос вереж-н-
амн, оpндnοмяτм-. nивмзввдeτвв· В мнонеоеp-
стеото има орнcоно отдела. Криминално от¬
дел а полицията. Стругарски отдел.
—	сектор, подразделинеи, отделении
2. Чата от тоеааиен мли вестник, в която тн овенeocaτ
—дноооднм еaτ-οиcли. В литературния отдал не
еnuеaннеmо се поместен— стихотворни твоеб-
оа няколко автори.
—	рмзднл
ОТДЕЛЕН - 1. К-Тто он ен шоазса от диупе, нн н
предназначно е зс други. ОтЯ-лна спалня. От¬
делно изсладеане.
—	самостоятелен, самостоен рядко
ннт. — общ, cъвенcτнo
// общ, коанктисйн
2.	К-йт- сн от—й—я вт —ργπ—ΤΗ, който н отиосстнено
caмoаτвсτнaao оф-имна. Всяка оΡлaеτ има своя
отделна носия. Вс-к— човек ж-в-- в свой отде¬
лен еврm.
—	обособен, изолиран
3.	К-Тт- не н еъндманн, -Тн-са-а а рреом. Отделен
проблем, Отдален въпрос зл обсъждане.
—	самостоятелен, частин, самостоен рядко
мнт. —> общ	-
4.	КоТтв ое се BΌoacс до общите принц-лс ас нещо,
ое н тиюса—а. Отделен случай—. Отделно явление.
—	частин, изолиран
мнт. — общ
5.	К-йт- нн - цялостен, а caеo един от р—депс пс-
апТав. Чувах само отделни думи. Отделни из¬
стрели.
—	изолиран, откъслечен, единичен, откъснат
мнт. —> всеки, вамчом
6.	вж. различен 2. зиаа.
—ТДЕЛЕНИЕ - 1. Отделан, сбвееТ—на чест ет рс-
м-щ-омй, шкаф, гара—рвТ м др. Ко—лнт- са а ля¬
вото отд-леоне на шкафа,
—	преграда, секция
2. вж. отдил 1. зане.
ОТДЕЛЕН—ЙА - вж. изолация 1. зята.
ОИДЕЛН— - Не за-дн- е аякпов друпмоп. Живеем
cоЯелнc·. Храним сн отделно. Ве-нн от нас ра¬
боти отделно оо opcеноa.
—	самостоятелно, самостойно рядко. поотделно,
поединично, бдшкн npоеоcнap.
днт. —> заедно, cъcе—cτoв, иа—-но
ОТДЕЛЯМ-1 . Рaзвc—яе -ещноаота ме.дв aскnлоo
нeшa или етавам причина н—пТ ра престан- да
има вpъаом, отношения а друп. Трябва да отЯе-
онм Яв—о— рpедnpuрол.я. Той олорлан всичко, -л
Яа ме отдели от родна-лите мн.
—	аа/gнлям, отлъчвам, разлъченм поет..
ннт. —> обединявам, cъeepaм. eъ—дeияeaе, сливам
2.	Оτaaлeчнвaе oскoπo от някой друп и—и от a-шΌ.
Отделиха ма оо е-мeйсτaоmо мн—. Инной не
мож- де го отдел- оа книгите.
—	откъсвам пран., ра/дилям
3.	Пp—оъecне epъзоcoa ос aсоoπo сее нещо е вкоа-
остс тре—к и—и а η^ο -иуо—. Полицията cτд--
лл района около ранката. където ре извършен
обирът.
—	отцепвам opeo., откъсвам прен., изолирам
4.	сж. деля 1. занн.;
5.	вж. заделям;
6.	в.. излъчвам 1. зона.;
7.	орно, сж. отчуждавам 1. занн.
—ИДЕЛЯМ СЕ - ’. Обикн, с отр-ц, Пοeаτaвcе дс
съм иeоοeнъcoaτв зверя— е аякопо. Тя не се от¬
деляше от майка си, Иннcгa не съм се отделяла
374

от семейството сл,
—	отлъчвам св, разделям си, деля си оасв., откъс¬
вам ск
2.	Пр-кратявам връзката ом а н-шn. Не беше еβннoзл
де се отделя оа работата сл. Досега не съм сн
cτа-лрлa оа дома, Не се отделя оа номрюτь-
Р3¬
— откъсвам си, дτъкеβам ск
3.	Пpeоъocне βиъаоaoa см е аякаквс oTшaooτ, обра¬
зувам птнвосте—ив онмвотеят-ааа -д-нища. Чеса
от депутатите са отделили в отЯ-лна група:.
Коеcвc се отдел— от Сърбия,
—	отцепвам си, обособявам ек
ант. —> обединявам се, съединявам ан, сеТии-м се,
сливнм сн, еотнпрсрнм ей
4.	вж. отбивам ев 2. знае.;
5.	орно., сж. отчуждавам св
ОТДМРЕ Яиал:. - вж. отзад 2. знае.
—ТДИХ -— вж. почивка 1. занн.
—ТД—ЙЧ - еж. под
—АДАЪПВ—М - С -ьррнай oτм-аΌвaе aйшn влм
някого нaзap. oτдмл-чaвaе н—щп оо искoπo. От¬
дръпвам тенджерата от горещия котлон, От¬
дръпвам детето настрана, Подадох му ръка, но
после бързо я■ отдръпнах,
—	оттеглям, издърпвам, дръпвам, изтеглям
ннт. — придърпвам, лимτeπлси
//подавам
2.	С дърпане отдалечавам, отстрашвам от нещо —-
оо -ар-ао място част вт ояавто ас. Коляното му
се допря до нейното, но оя не го отдръпна,
—	отмествам
ОТДРЪПВАМ СЕ - 1. Отмествам се, oτдcaeaaвaе
он ватрсос, ен известат рсзео-яо-н от аякаквв
исcτn. Хората са отдръпваха от пътя му.
—	отстранявам св
// Отстъпвам, nτpτeeеaвaе се ен мзв-соов иaзeoвсем—
вт aяоτдe, Όбмон. назад з сее ватоаам. Тн сн от¬
дръпнаха назад, зе де направят оъа на нолaαa.
Отдръпнах сн веτpеин. Вълните се отдръпваха
от бреза,
—	дръпвам се, отмествам— ек, оттеглям ев, изтег¬
лям се, издърпвам се
2.	орен:. Преставам дт сасотвнм в някаква oeшн ра¬
бота. Отдръпнах се оа nоонτичeсннme роорри.
Хорате започнаха Яе се отдръпват от тази
организация,
—	оттеглям ек
ωτ. —> приобщавам се
3.	орзн, вж. отстъпвам 1. занн.;
4.	орно:, вж. отчуждавам ек
ОТДЧШ—НК - еж. вентилатор
ОИДЖЛЕОК— рядко - вж. издълбоко
ОТДЪХВАМ - вж, почивам си
ОТДЪХВАМ СМ - 1. вж. почивам си;
2. вж. олеква ми 2. зана.
ОТДМВАМ рядко - вж. издявам
ОТЕГЧАВАМ - вж. досаждам
ОТЕГЧАВАМ СЕ - ОТхвеще мн, изпитвам от—пан-
ηβή, aΌcaaн. скука. Отегчаваше се от eдoоcΡ-
рззеита разговори. Отегчих се и си mpылuеx.
Той са отегчава при нас.
—	доскучава ми, скучая 'несв., зa?кбемвмм
ОТЕГЧЕ—МЕ - еж. досада
ОТЕГЧИТЕЛЕН - вж. досаден
—ИЕЖ—ЯВАМ - вж. затруднявам 1. е 2. занн.
ЛАЕ—рядко - 1. вж. ихо 1. занн.;
2. вж. отзвук 1. зата.
—ТЕ1АСМ - 1. вж. ехтя 1. зааа.;
2. вж. прдвχ!евам 2. зята.
—ТЕХТМВАМ - вж. огккнτевам
—ТЕЧАВАМ - вж. д!kън!евмм
—ТЕЧЕСТВЕН - еж. родин 2. зяте.
—ТЕЧЕЙТС— - еж. родина
—ТЖЛЙСММ рядко - вж. прежнлвнм
—ТЖИВЕЙМЦА - Н-щв, cъшΉаτвyвaaв в мсннлото,
което и- сьвовноеосн нн вe—ввмсoa на eъcpнене-
апаота. Пнеaлнaτл л мaеоноoнцзоa се отдавна
отживелица. Р-царството е отживелица.
—	архаизъм, анахронизъм книж,. отживялост
книж,
мнт. — новост, маовапмя, нововъведение, новатор¬
ство
—ТЖМВМВАМ СИ - вж. наживявам се
—ТЖНВМЛ - К-йто он втгвваря на сзмекваамята
иа cъвp-е-иoмс .свот с о-земинемя. Отживели
схващания за морал:. Отживели традиции, От¬
живяла система за ■ преподаване.
—	остарял, — старомоден, анахроничен прен., ар¬
хаичен, допотопен оран,, мухлясал оран. ирон—.
мнт. — съвременен, еnдeи-е. ята
V вτжмeс— ом cο—е—то pa-г.. изпял ас песента рз-з.
—ИЖМВЯЛ—сТ кииж, - вж. отживелица
ОТЗАД - 1. Нс еяаτв зад някого яем aншΌ. Тези-,
които стояха cmдеа, не можаха да видят какао
стеаа на площада. Илй-оαзaа вървяха децата.
А- винаги сядем отзеЯ.
—	назад
мнт. — отпред, оалрер, анпрерн, ηβη-λο, отпиед-
2. Откъм задимта страна еа нeшв сее на нскoπn. От¬
зад къщата не е измазана. Някой го хβaнло от¬
зад -а врата.
—	издτзнд, отдири Яиел.
мнт. — отпред, отпреде
—ИЗВУА - — 1. Ответна и-aопмс по отнош-име оа
ннщп. Призивът му за помощ остана бе- отзвук.
Иanъmсmaeннme му думи не намериха отзвук.
—	отговор, отклик, отзив, отглас, кхо орен,, ре¬
акция орен, нниж., ризонан? орен—· нoнж., отик
рядко
мнт. — призив, ал-е, зов, noвмо, глас, позив
2.	Наема, по коСто се nимΉен аякаквн оpoявa. взрн-
анн в ои-ц-ока вам —-Татеся. Не -нам какъв щн
бъде отзвукът от еmaτuяma ми. Отзвукът оа
uднaзaaнeτо на министъра бе неочакван,
—	отклик, реакция орен·, книж,, ре/оннн? оран,
нuиж.
3.	рядко вж. ихо 1. знае.
ОТЗВУЧАВАМ - в.. утихвам 1. знса.
—Т-ИРс1. вж. отзвук 1. зааа.;
2. вж. рицин/ня
ОТЗИВЧИВ - вж. услужлив
ОТЗИСЧИВОЙТ - вж. услужливо?!
ОТЗОВАВАМ СН - вж. отговарям 2. м 3. зона.
ОАИВ—М - 1. Оτоpacяе ен зн някъде, рвмжа се към
опи-д-аеоо есcτo. Ще отида на черкез, Не оти¬
вай далече. Ще оа-Яеш ли на нuнc?
—	идм се., ходя инсй.
мнт. — идвам, дохождам (р—т—т)
2.	вж. заминавам;
3.	сж. посещавам
ОТМВЛ МИ разз, - вж. прилича ми
375

ЛТМВН— СИ - 1. Ηcnccнaе есcτвτo. оъдeoв он ос-
мирнм. Когато гостите сн отидоха, останахме
семо най-рлизкита роднини. Аз л Рез аова ра-
ш—х Яз си от—Ял тази нощ. Щн си оондл и пове¬
че няма Ял ме видите.
—	тръгвам си, заминавам си, еда еи се,, махам
ен (махвам ев), ометам ев разг, грубо, измитам
ен разг, грубо, чупя св н-еa, жарз,
ннг. —> идвам си, пοccτcπaе се
2.	С пр—дл, от вж. напускам 1. зоеа.
3.	вж. отминавам 1. знае.;
4.	орен, разг, вж. умирам 1. зоне.
V	cдмгaе се парцалите (оcοτcн—щeτΉ, дрипите,
рьитешсиво—, ртрмсте, .^—0—0—, чукалата, такь-
еuo—, консслио—, 6-01.4, Тапст—оистн, пт-еТсте,
оancτa. шспкатаЦ рл-г., вTeοcе (прибирам, етТс-
Оaе) еи пaοτноeщиτ— (парцелите, ро-псте, ρτρτγ-
шиовт—, дермст—, еск—вете, еyнcacτa, τaоъеuτe,
коотееите, Tanao-pccae) разг., oTeοaе (cьTcοcе)
ае оиyщиoe разл. кем 1. знае.
—ТИЧАМ - сж. подувам св
—Т—АЗ - Отрицателен отговор на мв-Тн, иceoвсccoΉ
в др. Отказът иа блщлол де му ззеещзе нмоαз—,
го вбесяваш-· Получих отказ -а строеж.
—	ннcкоънcие, отказвани
ант. — съгласие, οcаοΉщ—имΉ, позволени—
// потвърждение, теплеем—
—ТАСЕСНМ - 1. Дcccе втомцсо—леи оопоеор нс
еo-Tc сее noep-B.eHce. Подадох молре за рабо¬
те а една (фирма, но мн отказаха. Ако й предло¬
жа Яе се оженим, ще мн откаже.
—	огря/енм орен., рз-г., отхвърлям прнн,
ант. — приемам, eeπлccсcaе те, ск—вияссм, oнeaaсе,
б-aπoвoaсccе, aaвccaе ан, оaoдuecaе
2.	в.. отричам 1. знач.;
3.	разг. сж. оспорвам
4.	вж. иемоτивиаам
V	oτoсаccе (режа) нвcocoцeяτc ияовмe рл-л., под¬
писвам нccτcицuсτa (осеоороа) oскoмy рззг., пв-
оaзcaм леке· (среден ρριττ) еяовеc рлзг. грубо
към 1. зааа.
ЛТА—ЕВ—М СЕ - 1. Отхвърлям това, овeoв съм
твърдял, реши—, nTeшα—■ вее не ppcаocecе онщв
за твое, ое .—— да имам eoъанa, отношени— а
и—го. Той можа утра Яа се откажа оа думите
си, Отказвам се оа показанията си. Отказвам
сн от вярата си.
—	отричам св, отмятам се, намятам ев opнн-.
рззг., помитам ен npcеτонaе,
// Пoнeocccе да ен noидьo.aе към иeшв, иаоешссам
oбeнн. преецеюи, ocзeиocouс еле пор. Той на се.
отказал оа вь-глнЯноe сл. Никога няма да се
откажа оа своите орлесте-ен принципа.
—	отричам св, отстъпвам
2.	Пpнeτcecе да мoоaе де оoccс нещо. Откажи се оа
тази работа—· Смятах Яа чистя, но са откезех.
Отказах се от uЯeроa Яа строя къща,
—	оставям сн разз,, вкзоещиcвмм се npcеоонлp.
ант. —> залавям се, аcΉеcе ен, epceоне се, зaхecшcе
ен, хвншне се, cnoяπaе ае, eмcне се, аcpoΉTccе
се, e-acсе е—
// въодушевявам се, -иoyceaаuocе ен, caьхиoвсccе
сн, аanaлвaе ае
3.	вж. лишавам си;
4.	вж. абдикирам
V	ocτacсм се от този еeoaк рззг., cаTeccе те eoье-
Таомте (ooс eoъеeao) оо гесватарз-з, оъе 2. знае.
——КАЗВАНЕ - сж. отказ
—ААААВА— - 1. сж. завиждам’ 1. знан.;
2. прен. разГз вж. трая 1. знае.
ОТКАЧАЛ—А разз. ирон—· - вж. шурак
—А——ЧНМ разг. - сж. полудявам 2. знае.
—А——ЧС—М СЕ - 1. орен·, разз. вж. освобождавам
е— 1. знсч.;
2. прен. рззг. в.. epccсcaе те 2. знан.
ОТКАЧЕН ра-г. - в.. луд 1. м 2. заеч.
—АА—ЧЕН—СТ разз, - еж. ае—вст 1. знан.
—ААЛНА - в.. вoаceо 1. м 2. знае.
—ААЛН—СН— - е.. отговарям 2. е 3. знае.
ОААЛЛНЕ—ИЕ - вж. оτ?τкеанаие 2. знач.
О-АЛ—ВМВНМ - орен·, в.. н/мистенм 3. зона.
О—АЙ—НМВНМ' ЙЕ— - 1. орен:. Смeнсе иссоенивет-
ос си, вeΉнoc не виимниие (зс месте, рее е под).
Миеьлоa му се отклони а друга nосоне. Лекто¬
рът се cτнлоен оа темата. Мислите й се от-
ноcеяезхa ОззаЯ, в миналото.
—	огеъеcвнм се орен·, отвличам се, отскачам
прнн·. рядко
2. сж. отбивам се 1. е 2. анca.
ОАА—ЕАСАМ - е.. ра/ковавнм
О—К—ЛЕ поза, - вж. отдавна 1. е 2. знае.
—А—ОЛЕШЕВрззз. - 1. вж. отдавнашен 1. зеач.;
2. еж. стар 3. зеке.
ЛА——ПСВНМ - вж. η^ικ^ 1. знае.
ЛАКОПЧ—САМ - вж. ам/коечнвмм
—АА—ПЧЕН— - в.. изтръгвам 1. знае'.
ОАК—ПЧСНМ ЙЕ - в.. изкопчвам се
О———С - еж. стръмнина 1. зеач.
ОТКРАДВА— - ВзΉеcе за т—Те еи чуждо нeшn Тез
знанието нс eoTcoceнcоa. ОτнpлЯеaхл ни нcоз-
аа. Тя е оτкелЯеaол парите. Той на реше от-
нелЯнлл и стотинка.
—	присвоявам, вдигам орен, рз-з, задигам разз,
оемкаемм разз, свикам орно:, разз, забърсвам
орен, рлзг, пипвам орен·, резг, гепя несв· жерл.
ант. — връщам
—АКРИВ—М - 1. Мехам покривка, р-кривсло вт
онщо, за да етсен ос вeдeеo. Откривам зави¬
тите козунаци· Откривам лицето нз рулката.
Откривам! раменете си.
—	отвивам, ан/бсъеам огр,, огбсъвам cгp.
ннт. —> закривам, поковетм, завсссм, зaTy-вcе
2.	Дcccе cьаевдaвcτ oншв -а сн вижда. Върхът от¬
крива. чудесеа гледка. Прозорецът открива из¬
глед към морето.
—	аа/ааивам,отварям
ант. —> закривам, cоиccaм, зaτe-caм. пиcτe-caи,
аae-caсм,зccлoнсccе
3.	Съвбшacaм. кaаcaе о-шо тайно, скиите или инτмиan,
съкровено. Щн ти открия една тайна, Откривам
чувствата си. Откривам еамерзеичта си.
—	рα/ааивнм, еовеаевнм, идвнаевам, и/имвмм,
изказвам, споделям, изповядвам ррзн.
ант. —> скривам, ро—крсстм, cpoτcяcaе, аaτcсвcе
4.	Уcτaaвcсвaе е—cτoиcхoждΉнc—τo иа н—щп скрито,
и-изс—соио доееоа. Откривам сненезл—щeτc оа
бандитите· Открих мястото, където са скри¬
ти парите.
—	анзяаивαм, намирам
мнт. —> скривам, eнoucaе, noиоoccнм, πoτeлcaе
5.	Уeτcивcявcе cъшΉCτceвaиΉτв ас о—щ— неизвестно.
Васко Яа Гзмл открива пътя за Индия край нос
376

Дорра надежда.
—	изнамерам
6.	в.. намирам 1. и 2. знач.;
7.	в.. отварям 1., 3. и 4. знае.;
8.	еж. ра/яриенм 1., 2. м 3. знае.;
9.	вж. изобретявам;
10.	вж. установявам 1. зона.
V отварям (иcзτвcpяе, oτкиcвaе) сърцето (рвшата)
ли пред ожогоразг., cа—cвaм (nτnecоaм) душата
ас пред aянoπo рз-з. към 3. зина.
ЛИКАМЕН— ЙЕ - вж. разкривам се 1. и 2. знач.
ЛТААИСАОЕ - сж. начало 1. зята.
ЛТ—АНСАТЕЙ - вж. изобретател
ЛТАРМВАН рядко - вж. е/обрнгнгел
ЛИААМТ - 1. КоСто нсеa noоиив, —Ττα - пор вт-
оииτo ойТн. О1^криал веранда· Открита кзми-
онemнa.
—	отворен, непокрит
мнт. —> закрит., noоиeτ. затв-оен
2.	За ррветосастсв, мсcτo - овCτв е дветьрен за веж-
-аое, е— н опоансеен о· н—шo. Седнаха Яа починат
на -Яно открито място· Открито поле.
—	отворен
мнт. —> закрит, cоииτ. з-телен, nocоoмo, зскътаа,
скетчи
3.	в.. гол 1. знач.;
4.	еж. явен 2., 3. м 4. зяте.;
5.	прен. вж. ескрнн 1. знае.
ОТКАРАМЕ - сж. изоеав!енин
ОТКАРА— - вж. явно 2. знае.
ОТ—РМА—СИ - 1. в.. гласност;
2. вж. искреност
—ТКАР—ВЕ- 1 — вж. искрен 1. е 2. знач.;
2. вж. явен 3. знач.
ОИАА—СЕ—ИЕ кииж. - 1. сж. признание;
2. вж. про/рвнее
ОТАР—СЕН—ЙТ - в.. иeкaнндeτ
ОТКР—МС—М СЕ -1. в.. и/пкквам 2. е 3. знае.;
2. вж. виждам се 2. знач.
ОТ—ЪНТМСА— - За зcγо - като кънтя, ехтя, зву-
еа, постео-нио зcτeхвcе. Екна neеeн■ нcяτc са
понесн над зората и cонъноя долу в низннеаа.
И-еτе-лнα- cαнънорχa а нощта.
—	о!нχτевнм, огееавам
ант. — закънтя вам, зaнхτявaе, аaΉчcвcе, eоeaе
ОТКЪРТВАМ - 1. в.. изяъртвнм 1. е 3. знан.;
2, рз-з. грубо сж. заспивам
ОТ—ЖАШВАМ - вж. дτеспвам 1. знан.
ОТАЖАШЛЕ— оеmaе. - вж. як? 1. зотч.
ОТКЪС - 1. Отделна, вбвсвб-на, oTмон. иΉπвaяен
част от нещо (литературно сее музикално посез-
сйренс—). Откъс от pл-нa- на Йовков·. Откъс оо
роман. Оакъс от ооера.
—	откъслек, фрагмент книж,' пасаж, извадка,
яке рядко
2. вж. абзац 1. зеве.
—ТКЪССВМ- 1. вж. кксам 2. знач.;
2.	вж. изскубвам 2. знае.;
3.	прен-. е.. отделям 2. и 3. знан.;
4.	вж. отлепвам 2. знач.
ОТКЪСВАМ ЙЕ - 1. еж. отделям св 1. и 2. знае.;
2. вж. отчуждавам св
ОТ—ЪСЛЕА - вж. откъс 1. зата.
ОТКЪСЛЕЧЕН - 1. вж. отдилнн 5. знач.;
2. вж. несвързан 2. заан.
ЛТ—ЪСВНТ - 1. сж. отделен 5. зиаа.;
2. вж. несвързан 2. знан.
—ТАЪСНАТОСА - сж. изолация 1. зона.
ОИЙ—Г—М - 1. Пpoae-дaвaе eooоa за езетишон-
нн ан нeшo. вcτaвсе изпълнението нс ннщо зс
no-нъcнв cp-еΉ· Отложиха и-олаита с няколко
Яни. Делото ре два пъти отложено.
—	отсрочвам, аазeрдчβнм
2. вж. бдея 1. зааа.
ОТЛАГАМ СН - в.. наслоявам се 1. знаа.
—ТЙЕЖ—САМ - в.. рреc!девнм 1. знае.
ОТЛЕПВАМ - 1. Отделям ннщп анл-n-иo· Отлеп¬
вам ееuмнa от албум—· Отлепвам маркно— оа
плика.
—	разлепвам
ант. — залепвам, лепя, c-eπeне, np—л—пеам
2. Отделям еншo оо няоъдe, където съм по pвпoсл
леете-. Едвам отлепих очи от бинокъле, Н-
моза Яе отлепя оруакнте си оа нaлαл:.
—	откъсвам
ант. —» долепвам, амeeпcaе, лепеам, пoc—eпвcе
—ТЛЕАМЕНМ - 1 з вж. излитам 1. е 3. зона.;
2. вж. огχвъачавнм 1. зотч.
—ТЛИВН— - 1 з вж. изливам 2. знчч.;
2. в.. лея
ОТЛМ—Н - сж. ра/лияа 1. знчч.
ОТЙИТ—М - 1. вж. налитам 1. и 3. зете.;
2.	сж. о!χβъачавнм 1. зове.;
3.	пран·, поет. вж. минавам 6. зоан.
ОТЛИЧ—СНМ - вж. различавам 1. знсч.
—ТЙИЧ—САМ ЙЕ - 1. Имам -пределенс вт—ием-
т—енс е-рте, сввсетва, хаи-кони· С какао се от¬
личава този период оа историята не страна¬
та?
—	χнрая!ваириаам еи
2.	вж. различавам ск;
3.	сж. изпъквам 3. знае.	'
ОТЛМЧЕ— - 1. К-Тт- притежава ескaоce οβλο.β-
т—лаи ксаеаоса в иcC-cecoнa степен. Отличен
художник· Отличен плувец. Отлично кaчeеоac:.
Отлично вино. Отлична uзезΡоτнa.
—	привк/ходен, първокласен, πървдяаевeгееа,
перфектен книж., екстра разл,
мнт. —> лош, οή-οΤιο, кa—nac. аикнкъв, скапан
// второкласен, вτвoвнcенeτвΉa, cτoивoaаpΉДΉH
2. вж. идеален 2. зана.
V -рее псарл-г., зс емeмoеи разг. към 1. занн.
ЛАЛМЧМЕ-1. сж. награда 1. знач.;
■ 2. книж, вж. разлика 1. знан.
ОТЛИЧИТЕЛЕН - 1 .сж. характерен;
2. сж. аараичеτелен
ОАЛМЧ—ИА - вж. пкавиаец
ОТЛНЧНО - 1. Посече вт еивгв добре, в нсс-еи-
е-кс со-пен доТре. Н-щлта вървят отлично.
Отлично говори нeменu■ Отлично свършена ра¬
бота. Отлично изпълнена ария.
—	чудесно, превъзходно, перфектно ннuж,
идеално, прекрасно, вилиадлиnно, блестящо
орен., брилянтно, супер нежел, фмреи разз.,
вкстрм разл,
мнт. —> зле, лошо, недобре
2. сж. браво
ОТЛ—Г Яиел. - вж. склон
ОТЙ—МКА - вж. кел 1. зова.
ОАЙ——ЖА - вж. къс 1. знач.
—АЛ—ММЕ—М - вж. отчупвнм 1. е 2. знса.
—ИЛЪА— оола, рядко - вж. рм/дялн
377

—АЛЪЧВАМ - вж. отделям 1. зята.
ОТЛЪЧВА— СЕ - вж. отделям ен 1. и 2. знач.
—ТЛЪЧКА - вж. отсъствие 2. зята.
—ИЛЮБВН— Яизл. - сж. рмалюежам 1. зята.
—ИЛЮСПЕН— - орен:· ра-г. вж. изключвам 1.
знае.
—Т——ЛА поет. - вж. отпадналост
ЛИМ—ЙЯСАМ - 1. вж. отпадам;
2. вж. преммлявам
——МАИМИ-ИТ - еж. отпадналост
—ТМ—РМ— инсв. рззз. - в.. почивам си
—ТМ—ХЕМ— - вж. отмятам
—ТМЕНМ— - 1. Спирам npe—апан-то ос еншo. уотс-
иовенв преди оосн. Отменям задължителното
обучение по а-еонзровеЯание. Отм-ням забра¬
ната за рушене не общ-еτвeнu места.
—	премахвам, махам ра-з.
мнт. —> въвеждам, ycτcивcсвне, ceдвopсвcе
2.	еж. анулирам;
3.	еж. /нмвстжам 2. знае.
ЛТМЕАС—М - вж. измервам 1. м 2. зане.
—ТМЕАЕН - 1. КоСто е сьоТоаз—о а тпи—Р-ееив
я—рме за paае—p, ат-л-а, еит-азесаост. Плувам с
отмерен— движения. Отмерени жестове. От-
м—р—ou фрези.
—	примирен, аазмваен рядко, мирен ооет..
2. вж. равномерен 2. знае.
—И—ЕйАЕАМ - 1. еж. измествам 1. м 3. знае.;
2. вж. отдръпвам 2. знае.
—ТМЕСАСА— СЕ - 1. Пpве-aсе мсаτoτΌ см, р-ев -
.—ис—то еи, nocдвидвне с— от първвнаес—ноте ае
еяаτo —нко, нс иeooлсмo разстояни-. Тя не се оо-
м-еτu оа мястото сл. Иaτuенaх с ееuчкu сили
аратаоа. оо тя не се cαмeеτu.
—	намествам ев, премествам се, помествам св,
мръивдм, мръдвнм ек, помръдвам, помръд¬
вам си
2. в.. отдръпвам се 1. зана.
ЛТМЕТ-А - вж. бележка 2. знаа.
ЛИММВН— - еж. измивам 2. знае.
ЛТМИНАСАМ - 1. За врем— и—и за п-о-в- от ср—-
мн - тека, протичам, като aaTaeдcвaм eвoс оиaC,
свършвам. Нощта дойде - отм—иа. Отминаха
топлите Яни·. Зимата отмина.
—	отивам си, преминавам	z
ант. —> настъпвам, нccτнвне, cдcне (ида), дохп.-
днм/двСдн
2.	За съТстее, случка и лор. - авъoщвaе сн, преставам
-а съм саж—н, aоτвaлea. Тя не обичаше Яа говор—
зз събития, които бяха отминали и забравен—.
Бc-в-τ- ряха отминали,
—	оτшумевам орно..
3.	Не oToъшaм внимание еа н-що мли ос исоnoo. От¬
минаха с мълчание ocезαa му книга. Не можах
Яа отмина този факт.
—	подминавам орно:.
4.	вж. задминавам 1. зове.;
5.	вж. минавам 6. знае.;
6.	вж. изчезвам 3. заан.
ЛТ—МА—М книж. - вж. иреврβмм 4. заан.
—ТММРМСВА— СЕ - вж. измернежам си
—ТМИААМ СЕ рлзг. прео-рр. - в.. запилявам ев
1.	знае.
—ТМОЛСА— Яиел. - вж. измолвам
——МОРА - еж. почивка 1. знач.
—ТМОАНТЕЙЕН - сж. ободрителен 1. заан.
ОТ—ОАМВАМ - вж. ободрявам 1. зане.
ОАМОАМВАМ СН рядко - вж. почивам си
ОАМОААСАМ - вж. отелвам 2. знае.
ОТМРАЗМЕА— - вж. рa/мрaзеβaм 1. зята.
ОА—Ъ—СА— - 1. вж. завличам 1., 2. м 3. знае.;
2. рлзг, еж. открадвам
оА—ЪСАМАЕЛЕ— - в.. злопаметен
ОА—ЖСАМАЕЛН—СИ - сж. злопаметно?.
ОТМЪЩАВАМ - Отвръщам със зло иа нскnπn, оoC-
то мм е ет—имл зле. Щн му отмъстя -а оридате.
Той отмъщаваше не всички—, ноноо му бяха при-
чинилн зло. Ще й отмъстя -е aеично.
—	мъстя ннсе, плащам орен:, ра-з,, ра/плашам се
пран,
V зcю-aшaе (п—нщнм, coьщcе) с еихсатс (лихвите)
ра-г, вpъщcе це оепкнив рззг-. зapлaшaм (п—н¬
щнм, вτcpъщcе) сее eъшcτc еoи—τc ρα-Γ, втсре-
щне нс ударс а вдер рззг., paзеucτвне (весствсм,
yp-дpaе, eиддне) се cеΉτнaτн (eе-τкcτ—) разз,
овкaавcе искoеy вткеде мзπpсca алтиц—оо разз,
овкcзвcе някому кей кум, коТ <ео-и> тест разз.,
uзоcpвaе (мзвнжднм) от (яз, през) аосс разг,
днвcе някому да <сн> рсзТере разг, не ocoaeaе
-ee.eo еазг-
—ТМЖЩЕНИЕ - Д—Ттос—й, оpoсвc, което стсвнт е
-тг-в-о иа стор-нв зло. Оскърблението ражда
жаждата за отмъщение. Той на миелeш- за
нищо друго оеaeн за отмъщение.
—	мъст’, разплата ке—ж,, отплата, жъзме/дие
книж., вкздаяние книж. оеоap,
—ТММТ—М - Махем еeшo, oTион. ппкосесло,
ветрене е—м отзад. Отметнах -aенвниτ- и ско¬
чих оа л-глcτо, Отметнах качулката, зе да не
мн пречи,
—	отхвърлям, отстранявам, отммхвмм
ант. — замятам, ннияτcм, есτнм
—ТММТ—М ЙЕ - вж. отказвам сн 1. занн.
ОТНАПРЕД разг. - вж. предварително
ОТНАСЯ— - 1 . вж. занасям’ 1. знан.;
2. вж. рмваиеам 3. заан.
ОТ—АСММ СЕ - 1. Имам опр-релено лос-ренсе,
държани- а някого, н—шo. Той се отнася с под-
ч-н-н—те си като с равни. Много неррежно се
отнасяш с уч-ри-ц-о- си,
—	държа се орен,, постъпвам’, подхождам2 0.-0.
нося се прен·. рядко, τавτианм кнлж:.
2.	С npeЯо. за, Яо - само 3 л. Имам отношение към
някого, нещо, наспчен съм към aсоnoв, aншo. За¬
конът се ооозся за всички· Тя смяташе, че кри¬
тиката на са отнася за оня:.
—	кмжм, засягам, касае се книж.
3.	вж. приемам 4. знаа.;
4.	орен·, разг. в.. разсейвам ен 1. знае.
ОТНАЧАЛО - В атеа—вта, нс перс- виΉм-. оре зм-
овчвсн- на еeшo. Отначало не знаеше да шиез
но после се научи. Отначало елкой не ми обърне
внимание.
—	екрβоааеалнд, изначало книж., изпърворл-г,,
отпърко Яизл.. огпървом дизл:.
мн!. —> накрая
—АНЕМ—М - 1. Лишавам aсоoгo от η^ο и—гово.
Отнел— им жилището. Отнеха му децата след
рззеоЯа!.
—	взимам, изземвам
μτ. — връщам, вьаcoьшaе
2. Сτaeaе приа-аа някой да нсмc еeшn. да -етан- Т-з
378

н-що. Отнемам радостта, Отнемам сеcΡcдз-
аа. Отнеха мн правото Яз търгувам·.
—	лишавам (от). вземам разз.
мнт. —» връщам, вeзвpeщcе
—ТНЕЕСН-1. вж. раннеен 1. м 2. зята.;
2. рз-л. вж. равснян
ОТ—ЕСЕНОЙТ - в.. /мнненно?!
ОТ—М—Е стерио—. - вж. отсега
ОТН—В— - Зс взнсчссаие, ае д-Сствеетв ае извърш¬
ва oшe в-рне., овcτcpс сн. Вчера Βα,™, днес от¬
ново вели. Не ми одорриха сτaτuрτa и трябва¬
ше Яе я пиша отново.
—	пак, наново, повторно, наново нар.
V	на и—ва eе-τкc разл,
ОАН—ЙМАЕЛЕН - 1. К-йт- се ватсиввявс, впон-
-— в eepoeτacоa с нещо друго. Относителна
влaжноеτ. Относителна величина.
—	сравнителен огр., релативен кнлж.
2.	Кс^в^т^тв е в зависимост от останалите наща и уе^по-
β—, ае - еезвс-ов-н. Той има рτoоснτeлoз сво-
РоЯа не д-йеαaлe. Оценките е изкуството са Яо
голяма еmeрeн относителни.
—	условен, рилатнеен книж.
ннт. —> абсолютен, безусловен, οτλ-η, н—огрансе—н
ОТН—СМАЕЛ—О - вж. сравнително
ОТ—ОСО— ки-ж. - Зс взи-часние оа оТекоа, към
който - осевчеи— действието. Имаш— спор от¬
носно размера не заплащането.
—	досижно нниж.
V	по отношням— еа разз.
ОИ——ШЕНИЕ - 1. Нанса на действе—, он п-се¬
дене- м-е на отнасяне оeе 0—00 мас н—шo· Не
искам Яз вземам отношение оо ра-гл—ждзо-т-
прорлемл. Какво е твоето отношение оо този
въпрос?
—	становище, позиция кнлж.
2.	сж. държание 1. знае.;
3.	ОРикнз. мн. в.. взаимоотношение
ОТО— - вж. подутина
ОТОПЙЕНМЕ - Зат—р—яан еа noеeшeнce. Дървата
и βъгоuщaоa бяха -е отопление оа еτеиme.
—	отоплявани, ооаив разл,
ОТОПЛМВМ—Е - вж. отопление
ОТОРИЗИААМ книж. - вж. упълномощавам
ОИОАДАСНА разг. - еж. отдавна 1. е 2. зине.
ОАП—ДАМ - 1. Зaπeбccе физическите см ομ—μ, .из-
аеивсттс ас. След боледуването жената много
отпадна. Чувствам как с aсeнн Я-о ооπлдлм.
Болният пред очите ми оапеда.
—	отслабвам’, ланемощявам, заелневнм, запа¬
дам, ороχβaм, рухвам
мнт. — закрепвам, вкp-оeaе. знаu-вaе те, знсквcе,
нaскcне	.
// съвземам се, ceзcτaиввявcе сн, oоpcвяе сн
П закрепвам, yоpΉовaе. cτaбu-uаuиaм сн
II Зс комка, ръце, тяло - оре ес-на орнумвра, пр—-
дивяcaи-. въ-н-иее в под. езве—оъ. знπyбвcе
омлета ее. Чувствам как нpзнзτз мн отпадат
и сеят ми са заенеа. Ръцете мн съвсем отпад¬
наха,
—	отслабвам’, отмалявам
2.	Из-eзcе вт еееоасс нс нещо, PИΉcoaвaе да еенет-
вам в еншв. Отборът отпадна от група А-.
—	изпадам
ннт. — включвам се
3.	Бивам птм-н-н, отхвърлен. Някои текстове от
закона ще отпаднат. Игралният филм отпад¬
на оо програмата оа m-лeеu-uрma. Зарраеата
отпадна.
—	падам орно,
ант. — включвам се
// въвеждам се
V	cτaecе ос cяaоc рлзг., стасам кат— светец рлзг-.
ниоcоee (eъвcΉе. хва) мн ημιрззг. кем 1. зята.
ЛИПНД——Л - OoCτo е запуТ-е физиеecоиo— ае смае
м жезиеиоеотс ос. Лошо мн е, чувствам се от¬
паднал. Имаш отпаднал вид.
—	изнемощял, грохнал, изтощен, изнурен рcно.,
омаломошен, оензсилнн
ант. —> бодър, диан-н, йиеиоие—и, вита—еа, свеж
// закрепнал, заякнел, скрепна—
V	де го рухнеш, ще юсрае разз, cсoep да духне, щн
ое отвее разг, ерва душе once ра-з., душа за две
перс нямарз-г, ереа ом оийnu рушетеразз,, руша
под анем (пор нокът) ятем рззз, носе (oτeeоa) ду¬
шата см е зеТмон разл.
ОИП—ДН—ЛОСИ - Изаеиосане на фвзие-оксте
см—м. Лекарят установи обща отпадналост.
Отпадналостта й се дължи на това, чн не се
храни редовно.
—	изнемощяло?., изтощение, и/немощннее
ко-ж. pрднc. натощеносг, изнурено?. поет,
изнурение поет, дмалдмощнаие
ант. —> бодрост, дeанΉHocτ. йнeoгис, всоа—иост
// СeoΌoсиeн от oτеcляeaиe, езгсеваие на сеам. Обзе
го ролезнена cαрaдеaлcеm. Не можеше да пра-
одcоee отпадналостта не τрооτо еu.
—	дτмалелд?τ, отмала поет., изaемдон 0—0.
—АПНДЖК - 1. Само мн. вж. остатък 1. знае.
2.	Само ми. еж. смет;
3.	Само еЯ. рядко вж. брая2
-ТП-РЯМ - вж. разшикам
—ИПАСВАМ - вж. анзра?внм
—АПЕРД—ШВ—М жарг - вж. заминавам
—АПЕчАтЕ—М - 1. вж. печатам 1. знае.;
2. вж. издавам 1. зята.
—АПЕЧАТЖ— - вж. елндн 1. е 2. зона.
ОАПМВАМ - Пия еa—кo оo—иеeeτвn вт ейшo. От-
пивлх бавно от кафето, Отпих нрнолнc гльонu
от ракията
—	пийвам, сръбвам, отсркевам, цоквамеззг.
V oπ—новaе см уеоаоа ('гъи-вто) рззг-— нaквacвcе
(нaмвоoсм. нaеcзвне) ос пъре—тв разз,
-ТПМЛМВН— ЙН ра-з. - вж. /нпеъевнм сн 1. знае.
ОТПМССАМ - 1. Изваждем нсоnon от aяоcоъe спи-
сек. Отписаха ма от списъка на нуждаещите
О
се.
—	заличавам
ант. — вписвам, зcоcecaе, oτTΉΛсзвaе, иснасям
2.	вж. написвам 2. зяте.;
3.	сж. изключвам 1. знач.;
4.	орен., вж. прежалкам
—АПМИЕаМ СН - вж. напускам 2. зята.
—АПЛ АТ А -1. вж. върми/дие;
2. остарз вж. възнаграждение 2. знан.
—ТПЛАЩА— ЙН - сж. отблагодарявам се
-ТПИЕИЕаМразг. - 1. вж. анлисвнм 1. знач.;
2. вж. разсейвам 1. знае.
—ТПЛЕСВА— СЕ - 1. Отклонявам се от рьрвс-
наесаиатс ртевка иа -.-.ήομη, отивам встрани.
БрзЯезоа се отплесоз оа ръката му.
—	изплесвам ев нар.
379

//За куршум - сменям пстокста от -ββ.-οβήτο см ηρ—
Срнр е осеррв τс—o. Куршумът се отплеснал оа
стената и го наранил,
—	рикоширам
2.	орен. еж. отклонявам ее 1. зеaн·;
3.	разг. а.. анплескнм се 1. зяте.;
4.	разг. еж. ра/еейжам св 1. затч.
ОАПЙМААМ - вж. аа/плиτнм 1. зоне.
ОАП—ДМА <Е> дизл, - вж. отсетне
ОАП—Р - вж. съпротива 1. и 2. затч.
ОТПОРВЛ— - вж. разшивам
ОТПОСЛЕ нар. - ... отсетне
ОАП—ЧНВмМ - вж. почнемм си
ОАП—ЧМВЛМ СИ - сж. почивам еи
ОАПАЛСЕН книж. - вж. и/ходнн 2. знаа.
ОТПРАВЯМ' - вж. насочвам 1 и 4. зяте.
ЛАПААСЯМ СЕ - Започвам -с он -c-.c ннaсоeд-,
кем някаква пн—. Бързо свърших работа и се от¬
правих към дома си, Отправих се към гарата.
Отправихме се към морето,
—	тръгвам, запътвам си, упътвам ек, насочвам
се, поемам, потеглям, напътвам ев ра-з. рядко.
запраше^ ^ззз^.
мнт. — стигам, доатсосм, nиceoигне, иpвни, aoхcд-
атм
V cзΉеaе (хвнщам) петя зе (към) някъде рз-л., р—в-
еванм (nnв-жpaм. noτйπлсм) крак ра-з.
ОАПААТ—А - вж. препратка 1. зине.
ОТПРАЩАМ - вж. напращам 3. знчч.
ЛТПАЕД - В пoΉaнaτc. а-ана нает ос a-щo. пред
някого са— нйшв. На събранията той винаги
сяда отпред. Знамето трябва да бъде отпред.
Иaй-оmрp-Я вървяха свирещи цигани.
—	наприд, отпреди ρα-3,, начело, напреде разз,
ннт. —> отзад, авзсд
О—ПАЕДЕ еазл. - вж. отпред
ОАПАЕДМ - 1. сж. предварително;
2. вж. преди
Л-ПРИЩВВМ 1 . вж. отпушвам 2. знач.;
2.	олр. вж. отварям 4. зята.
—тПаЯГ—М - сж. разпрягмм
ОТПУСК - Опр-деа-н период вт вp-еΉ, овобореи
вт с—с.-Тнм аaдeaж—нeс, обмкн. роеаназнсчен за
лoчccон. Тази година имам дълъг отпуск. Какво
ще правиш оо време ое cоруснa?
—	отпуска разг.. ваканция
ОАПУЙАА разз, - в.. отпуск
ОАПУЙ—ЛМ /ОТПУЩАМ/ - 1. Правя а-що
no-мa—оo отноянто. Отпускам коллоз си, Отпус¬
кам ремък. Отпускам възел:.
—	рн/χааевам, охлнбвам, аαзпу?яам, ан/?лае-
кам, аархалτавям pраоc
ннт. —> затягам, стягам, πoceτсπaм
2.	Оcτcвсе нещо да стои, све— 00060—00, де аaΉеΉ —л-
онетвенвтв см nвлoдΉиe-, рт нн е вз-пнато. От¬
пускам поводите. Отпускам си мускулите.
—	разпускам, рнзелабкам
мнт. —> изпъвам, oneвaе. cзonвcе, nncτе
3.	Увеличавам ρτ—.μηβτμ на н-що (αΤ-Η. на дреха).
Отпускам полета, Отпускам ръкав.	'
—	удължавам, продължавам
ант. —> скъсявам
4.	пран. разз. Оcτcвяе 0—00 да -есетва Тез д—стс-
тъенн кoнτoΌΛ. нн прилагам ооиопвот, caeeоcτ—--
нотт. На отпускай децата, защото ще ои с—
нaчaо на главата.
—	анзпу?яам орен, разз.
ннт. —> затягам, тτяπaе
5.	вж. пускам 1. знае.;
6.	вж. давам 6. зоне.
ОТПУЙА—М ЙН - 1. Пp—eoнccе дм Теда ттегоат.
Лaеτнньτ се е отпуснал. Пеeзезмнлτз са е от¬
пуснала.
—	рαзрс?кαм ек, разхлаекам се, рн/слабвам св
ант. — стягам се
1.	Зcгвбcaи ее—м, дмаoΉнoeτ, оnмoo мн -10.40 изпрс-
в-и, стегнат. Главатз й се cαπуеoa. Рзм—о—т—
му са отпуснаха. Цветето се е отпуснало.
—	увисвам, ялюмвмм
мнт. —> изправям се
3.	пр-н. Ставнм б-зд--н. зaπcбвaе —нeигcс м епо-
лвТнваттс ас за раеооа, зс деТствс—. Отпуснала
се е й нн й са учи. Не се отпускей, трябва Яа
действаш. Човек на трябва Яе се отпуска, а Яа
се Рори.
—	демобилизирам ев прен. ннuж., аа/пу?янм ек
прнн·. ра-з. разлагам св орли. разг.. рн/кисвнм
еи орен, рззг, размеквам се прен.. ра-з., аазnъс-
вам се прен·. разз., аа/янпвнм се орен. разг.
ант. —> стягам се, мoTм-eамpaе сн, cнτcвeаeocе е—
4.	орен. Пи-cτaвaе дт е— noeτ-аисвcе сее coτеyвaе.
Той са отпусна и започна Яа еaзнa-вa вицове.
Постепенно aеuчнu се отпуснаха и стена в-е--
ло.
—	анзπсeянм ев пран..
ннт —> стягам се
5.	пр-н. ПpΉcτaвaе да ен ooиaимчacaм. зсрвевнм рт
харчс повее-, рт .меня по-Тог-оо. Иanослeдьн се
отпуснахме и си купихме ocau .мебели.
—	анзпу?яам си орен.
ант. — стискам се, свисам сн, eкenс ан
V	отпескс мм ен решете (сърпето) еазг. към 4. знае.
V	nyeонм (вonecкaе) му кося разг. към 5. зона.
ОАПУСАААСАИ - в.. ваканционен
ОТПУЙН—Т - 1. К-йто ен - сзооасео, порн-м -ерса
на тели, cевoa, няоновв душевно еьствяаее или
н изгуби— атегиатосотс ае. Отпуснатите раме¬
не иа този млад чcвeн му оридааехл еτapч-енu,
Ролан енд. Отпусната глава. Отпуснати гърди.
—	увиснал, клюмнал, повиснал, киснал, про-
кненнл, провесин
ннт. —> изправен, вернст
2.	Ooйτo он е ат-повт. Отпуснато въже. Отпусната
пружина.
—	рнзхлнбвн, разслабин, разпуснат
мнт. —> изпънат, опънат, из—рянт, вТтеоеат
3.	Oвйτo н лишен вт —aeoπcс. .изене-ст вее cаиaзс-
сн отсеете—— на бодрост, ен—роея. Pc-paнc реше
жизнен, енергичен, а сага е отпуснат:, умърлу¬
шен·. Тя е едно отпуснато същество. Той име
уморен, отпуснат вид.
—	ее/жизнен, заспал орен:.
мнт. —> жизнен, бореи, ео-ооснео, есталеа, евн.
4.	вж. би/волие 1. зеач.;
5.	рз-г. вж. флегматичен 1. и 2. знаа.;
6.	орен, сж. небрежен 1. знае.;
7.	вж. бв/деен 2. знач.;
8.	вж. спокоен 5. зима.
ОТПУСО—И—СА - 1. Отсъствие еа дcзo-нoаτ.
енергия. Не ми харесва твоята отпуснатост.
Нямаше л следа от предишната отпуснатост
не оuц-τc й,
380

—	бевжеваеадeг, /а?еалд?!
дн!, —> жизненост, 6010000, встнеопст, енергия,
eнeиπичеoeτ. χ-οοοτ
2.	вж. флегматичност 1. м 2. знае.;
3.	вж. бездийсткии 1. зааа.;
4.	в.. небрежност 1. знач.
ЛТПУШСА— - 1. Махам 0001, а кв-то е затвореи
сосврео нс анщо. Отпушвам бутилка еино. От¬
пушвам манерката.
—	отварям, отткккнм рядко, отгулкам нар.
ннт. —> запушвам, аcτcaoяе. зcτъквaе, знτγлвaе
2. ПoΉмcхвaе, вτcτpaнсвне преекм юо петя на τ-чaшc
сода. Отпушвам яз. Отпушвам течащата оо
вадата вода,
—	огпрнщкмм
ннт. —> заприщвам, аaneщecе, зcapъcτвcе
ОТПЪЖДАМ - Оτcτpaиявaе. отдалечавсм от е-бе
ое. Сръката си той оапъждашн мухите.
—	пъдя иeеa, гоня ннеa, пропъждам, прогонвам,
отгонкам рядко
ЛТПЪАСО Яиел.. - в.. отначало
ЛТПЪАСОМ Яuaо, - вж. отначало
ЛТПЪТУСАМ - вж. заминавам
ЛИАНС-М’ - орен. вж. помрачавам 1. знач.
ЛТА—СЯМ ЙЕ - орен. вж. изтормозвнм се
ЛТААСМ—2 - вж. изравям 1. знаа.	'
—ИА—ДА кииж, пола, - вж. радост
-АРМЕЕН книж, - вж. радостен 1. зяте.
—ТАНДООСТ книж. - вж. радост
—ААМЖЕНМЕ - 1. Въздействие, влcсеce нс н—но
сcлeеиe върху роугв. Уличните протест— сз
отражение на гp-шоuτ- на npзauτeосτеcτо
а социзлнатз сфера. Какво е отражението не
Френската е-волюцнр върху другите страни а
Европа?
—	aн/дннa? орен, книж.
2. в.. отблясък 2. зята.
ЛТРАЗЯВ—М - вж. издеаазекнм 1. зааа.
ЛИААЗЯВАМ ЙЕ - 1. Оcτccсе следа, дcвcе оопн-
есоьк. Вътрешното му Ρнзронойеτaо се оорз-
зрезш- и на оτocлeoияτз му с хората. Тези
еоухcв- неминуемо ще се отразят зле на репу¬
тацията не фирмата·.
—	рефлектирам книж.
2.	ОТскн. зс чусствс, еeo—u и пор. - нaеcиaе външен
uаoaз. ppвявяccе ан. Не оuц-τc й се отраз— из¬
ненада, Голямата pлаcеτ се отразява а очите
му.
—	изписвам ек, оглеждам се орно, изобразявам
ск рядко, изаиeсвам ев орен·.
3.	сж. влияя
ОТРН—НО разз, - 1. OвCτв умее да ен enиacя. да
Врежде н—щaτн. дм он впоавя о воичкп еспешио.
За кмет ни трябва отрскан човек. Тя излаза от-
pзнзoc момиче и добра се справя с проблемите.
—	оправенра-г.. ербап ра-г, ан/τрдnнн разл. оку-
муш ре-з,, ачиоьо/ nеоеmоuее,, пишкин Ялaо.
мнт. —> неоправен, запеТно, аaecΌCo. зcх-enΉo. eеo-
тса, зaдoъcτΉa. зметое-яа
2. в.. общителен 2. знае.
—ТА——АО—СА рз-з, - вж. общителност 2. знач.
ОТАААСАМ СЕ разз. -1. в.. обигравам ск;
2. вж. отварям ев 2. зеан.
ОТААН— - 1. вж. предварително;
2. вж. отдалече 2. зотч.
—ТА—СЛЕА остер. - сж. издкняа 1. знае.
ОТАНЙТВЛМ - вж. и/аа?гвам 3. зята.
ОТРАСЪЛ - Отделян, отеоаст-лео eaеocτвяτн-ac
област вт пооезводетвото, очукате е—м -репа ев-
сешка leCenoT. Кри-зол засегна всички отрасли
нз индустрията, Отрасли на науката. Работя
а тютюневия отрасъл.
—	клон, бранш, сектор
ОТРЕДЕН - еж. определен 3. зата.
ОТРЕЖДАМ - 1. Пиeaвnpeaeлсе eйшn за eскcквa
цел. Км-оеτеcоc оор—Яи това място за нcлu.
—	определям, прндназннчнвам
2. Пpeaoπpep-aяе зс 0—000 нйшn. Съдбата ми е
оmpeаноa де страдам. Господ отрежда не чо-
вeнa какъв Яа ръдн.
—	опаеиелем, отсъждам орно·.
—ТАНЗ - 1. вж. огря/ка 1. знач.;
2. вж. изрезка 1. заан.
—ТАНЗВМВА—’ - вж. л/трв/някам 1. и 2. зоне.
ЛИАЕ3ВМСЛМ2 - орни. сж. вразумявам 1. знае.
ЛИАЕЗСМСЛМ ЙН - вж. вaнзумевaм св 1. знан.
ЛТРЕЗАА - сж. изрезян 1. знае.
ЛТАЕЗНМВ—М - вж. е/тре/някам 1. и 2. зона.
—ТРЕПКА - 1. прен. в.. дрипа 3. знсч.;
2. прен:. пренебр-. вж. нищожество 2. знае.
ЛИАЕЧЕН - вж. оспорван
—ИРИСА—’ нар. - вж. избърсвам
—ТАМСА—2 - 1. вж. изравям 1. знае.;
2. вж. изривам’ 1. зеан.
—ТАМСИЙИ книж. - сж. ря/кк 4. зине.
ЛААМПСАМ разг. - вж. отскачам 1. знае.
Л—РИ— Яuaл., - сж. и/ткркан 1. знае.
ЛТАМТВ—М - орен. вж. отблъсквам 3. зecн·
—ТРМЦ—ВЛМ книж. рядко - сж. отричам 1. зеан.
ЛТАНЦНТЕЛЕН -1 . вж. неблагоприятен 3. знан.;
2.	сж. неодобрителен 1. знач.;
3.	сж. вреднн 2. знае.
—ТРИЦаТнИИТВО ннuж. - сж. нихили/км
—ТАМЧ—М - 1. Н— nиcзaaвcе нещо, което съм кс-
зсл, извеиш-е. Той отрича, че е участвал а заго¬
вора. Отричам еиеата еu:.
—	отказвам, отхвърлям прен·, отрицакам ниuж.
еранc
мнт. —> признавам
2.	вж. оспорвам 1. м 2. знан.;
3.	сж. опровергавам
—ТАМЧАМ Се - сж. отказвам ен 1. зана.
—ТРОА стер—н. - вж. днтн 2. знан.
—ТАО—С—М пола. - Кcзвaе, ppoeзaaасм aскaкca
peмн. израз и—и изревем звук, стои, възрешкт.
Той не отрони ни дума, Устните му помръдна¬
ха, без да отронят звук.
—	проронвнм, обронкам роет.
// Пγcкaе, oτpe—см нeшв, оТскн. есеза е—м пор., оaτo
оо oeoмвсе да пн—нй. Тя отрони oрналнc сълзи—.
—	проронвам, оброненм пола·.
ОТРОЧЕ салрии, илиразз. -рои, - вж. д—те 2. знач.
ОТАОШНВ—М - вж. оτчспвам 2. знач.
ОТРУПВАМ - 1. вж. обсипвам 1. е 2. знае.;
2. вж. заливам 4. знае.
ОТАЪСАВНМ - вж. езтркеявам
ОААЖФСАМ - вж. отхапвам
ОААМЗВ—М - 1. Кет— режа, ooнeccaе. nτp—лсе eeшв
от ияксквс цялoаτ. от овсе, а —00 е Тяло свър¬
зано. Щн отрежа излишеите клон—:. Отрязвам
дръвчето. Отрязвам мзонc оо косата си:.
—	отсичам, kъъцвнм, aе/вмм
381

2.	Ocτв oe.a, pи-нecвcе нeшn а nn-oв-сеc -ьежв-
04. Отрязвам трикольорна лента. Отрязвам
жсице. Отрязвам водосточна тръба.
—	павая/еам
3.	вж. изрязвам 1. знае.;
4.	пран. разз:. вж. отаа/кнм 1. знае.;
5.	пр—Нз сж. заключавам 2. зотч.
ОТРЯЗВАМ ЙЕ разг. ннодорр. - вж. напивам ев
——РЯЗЪК - 1. Опоаиеаннс от eсоaоeu точки сее ли¬
ния есет от eeшo na-ocTao е eeno-нъcнcoв. От¬
рязък от път. Отрязък земя.
—	участък, отри/, отсек рядко, отсечка орно.
2. Означ—ес част от oeлcoaцcс, ровавсоастеенс оaиτc
м др., coeшв кnсΌO ое пв-ечнса нещо (Jeихвa. сов-
он, γοΛγοτ е рр.). ОРлизационеи отрязъци.
—	купон’
О—С—М - 1. Откъм coиaeaτa. нeд—τв - лиц—тв, овeτo
п-вори, oτкeе поедемте етична. Отсам ннщо н—
се вижда. Отсам е нpeвamъm. Чукнах cmсaм,
чукнах оттам и скоРата оаЯоа.
—	оттук
ннт. —> оттам, оттатък, отвъд
// отсреща, eaаo-шa, oττaτeн
2. вж. пред
ОАССЕА по—т, - е.. отблясък 2. знае.
ОАССМРСАМ - жерл. в.. отстранявам 2. зотч.
ОТСЕГА - От мве—нτa, в оnйτo е— oвввoe. е росо-
оc към Терещ—ов. Отсега ще се държи строга
сметка за еaзхcЯuτe. Досега се мъчихме, но от-
е-гз са нaарaaм Яа живеем по-добре.
—	/мннприд, тепърва
ннт. — досега
ОАСЕА рядко - в.. отрязък 1. анaч·
ОАСЕ—Ео - вж. нюансиран
ОАСЕИЯСМ— - в.. нюансирам
ОАСЕТНЕ - Сее— определен момент, за 0ΌЙτв ен
поспос, алед тоем, no-оeeen. Отсетне забраниха
тютюнопушенето не публично място. Тук има¬
ше църква, но тя отсетне се събори:.
—	отпосле нар., огеодиа <н> Яиал.
ОТСЕЧЕН - сж. рязък 4. зеач.
—АСЕЧА— - прен. вж. отрязък 1. заан.
—ТСМПСАМ - сж. изливам 2. знаа.
ОТСИЧАМ - 1 . вж. огря/енм 1. знае.;
2.	сж. изсичам 1. зине.;
3.	орли. сж. заключавам 2. зиаа.
—ТС——ЧАМ - 1. Сте скок вас е бързо, oсзнв дви-
.ήομ— uзo-acкcaе тял—тв см осооо— сам естоани.
Иaвезм- отскочих и колата не мз рлъсна.
—	отрипвам разз, изхвърлям ее, отскокенм
диел.
2.	Бceaе отхвърлен а-поре или естисае ел—д в-ар сам
eблeeeо а еещо. Топката отскочи оо еоeеaαa.
Той сечеше с брадвата — на всички роеокu от-
скачаха трески.
—	отхвръквнм, отхвърчам, оτχеъачмвам
3.	орен, рядко сж. отклонявам се 1. знан.;
4.	разг. ... наминавам
оАиАЛ—ЕА— диал. - вж. отскачнм 1. зята.
ОАС—ЛА—ШЕН - Който се — пвсcc— сее еещеет-
βγΒΐ nτаоnon· Отскорошан съсед-. Отскорошно
познат.
—	нов, неотдавнашен, ниотколешин поет.
ннт. —> стар, oτpнceaщee. noоo—eщйe
—АСАУБВАМ -1. вж. изскубвам 2. е 3. зине.;
2. орен·, сж. е/тръовнм 1. зиаа.
—ТСАУБСА— СН - 1. еж. измъквам св 1. знае.;
2, вж. изкопчвам св
—ТИИАБСА—’ / -ТСИ-БНА - 1. Зaoyeвcе вт
тепаптв си, acеaляca -Темет на 0—00 мм. Виж¬
дам, че сл cосолΡнллa, диета лн пазиш? Дете¬
то се източи и оτелaΡнa.
—	изтънявам’, дτкаевнм, вτалеβнм се рлзг..
смъквам си орен. ра-г.
мнт. —* напълнявам, ecд—T—лсвaм, зcкpъπлсе е—, зап-
лaддне а—, нc—иcaе се
2.	Сoτвcе пи—кадено, e-оoaceco ο-κΤ, еeoщac. Той
отслабна, очите му хлътнаха Мъчно мн е Яа оа
зл-дам, много си отслабнала.
—	и/мкашнвевам, дмкашнβевнм, е/кльощаве-
вмм рззз. неодорр.— дкльдщнвееам разг, неодо¬
рр.— /нмършнвявам разг, изnдeτнлевам разз.
ант. —> надебелявам, аaτ-ecoсccе, ecnь-eсвcе, зс-
дeT-лсcaе, вщищонвяccм. -шишковм се, вхрсн-
ccе се, yoвявaе сн, aaτ-eаτявaе. отшсшкстм ан
3.	Сτcвaе пв-елаб, nn-еc—ък по села, метеезиеевст.
Трусовете постепенно cоелaΡβaхa. Дъждът
отслабна. Вятърът отсларол. Функциите не
организма равно отслабват.
—	намалявам’, стихвам, затихвам, утихкам, за¬
мирам
мнт. — засилвам се, ccuacaе ое, acoacτвaе, сктиси-
з—осм сн
4.	сж. намалявам’ 2. зиме.;
5.	в.. отпадам 1. знае.
V cτнeaе на (оcτo) вейке (к—еека, нeоa. чироз) рззз,
<eмеc> оoдc м оoаτe (кт.с е квон— <в>) cτacне
(встсса1^.) рз-з, eτacне еа (оcτo) сянка разз, отс-
вcе онoo евеонц (cceш) ра-г., eoonсcaе се (τвnс
ан) като еaoτeocнe еняо разз, ставам на ддeе—и-
оa диал. към 2. заач.
ЛИИЛ—БСАМ2/ —АЙЛ—БЯ - 1. Пoacс нещо дс
стае— ро-елабо по uнτ-aаcceocτ. cнopoлτ. Кооо-
еата напредваше р-з Яа cτсоaрез хода сл. Не
cτсоaΡезй темпото.
—	намалявам2
ант. —> засилвам, γлu—вaе, ycкooсccе. усилвам
2.	Прася нещо да атаое ро-неустойчиво, шп-л—нТе.
Поеоcяенuαe размирици оосларилл държава¬
та:.
—	омнломошакнм
ннт. — засилвам, ecu—eне, родов—вам
3.	сж. анмнлявам2 2. зеан.;
4.	в.. дестабилизирам
ЛАСЛАБО—Й - 1. OoCTв е aaеαJΛcл теглото см,
стаим— - тееьк. Отслабнало тяло. Отслабнало
.лица. Отслабнал— ръце,
—	/α?лабаал, изтънен, и/!ънеъ, отънял, еа-
мършавял, омъашаβел, /нмкашмвел разг,
и/nдcτнлеъ разг:, накльощаеял разз. н-одобр,
оальошмеял ра-з, н-одобр.
2. Зс с—тиеа, naе—τ е др. - оnCon - з-пеТ-е пеосвес-
еслимте ас тила. ОтслаРелло -p-oue, ОmелaΡнaл
слух:. ОτелaΡнaлa памет.
—	намален, /аeънбннл
ЛАСЛУЖСН— - разш. сж. и/служедм
—ТСПИВ—М СМ - вж. наспивам си
ОТСРЕЩА - На стосаата coeшc eскoon са— нещо,
еа no—T—c—nn——.HCTa стоаеа. Аз живея отсре¬
ща. Отсреща е зора:.
—	насреща, оттатък
мнт. —* отсам
382

—ТЙРНЩЕ— - вж. противоположен 1. зотч.
—ТЙР—ЧВА— - еж. отлагам 1. знае.
—ТСРЪБЕН— - вж. отпивам
—ТЙТМВЛ— нар. - вж. отчуждавам се
—ИСТ—ЯЕН— - 1. Боря е— в зсщста на нeшn е ан
дonycоaм от рт бере eаеeн-нn, нcнъoнeнo. -те—-
тв, noeенхaaτn, втхсер-еао е пор. Отстоявам
интересите на страната. Отстоявам устано¬
вения ред. Отстоявам озциоозлозтз кауза.
—	защитавам, браня нeеa., застъпвам, поддър¬
жам
2.	вж. защитавам 1. знач.;
3.	вж. подкрепям 1. зотч.
V pep.- (сдържам) фронта разз. нeе 1. знач.
ОТЙТОМ—ИЕ - вж. разстояние ’. знач.
—ТСТА—О— - вж. встрани
ОТСТРАНЕН - 1 . вж. днлечнн 1. зона.;
2. вж. уединен 2. заан.
ОаИТА—ОЕНОИТ - вж. дαлвеиаа 2. зане.
ОТСТА——Н - вж. встрани
ОТСТРАНЯВАМ - 1. По-ся нйшo -а престан- -а
съществува.~О77сттр>йн.чеа.<м всички пречки—. Тряб¬
ва де отстраним нeЯоеτamьuиme не закона.
Отстранявам всяко подозр-оне,
—	првмнхвнм
2.	Иавaддcм. махам нсоoπΌ ели нещо вт еъсосса еа
—ργπη eeшn. Оаборът реша отстранен оа пър¬
венството. Щн ма отстранят, ако на спазвам
правилата. Отстраниха ни и не участвахме е
кcннуpеa. Гледай де не та оτеτеaерτ от про¬
екта:.
—	елиминирам книжс, изключвам, шанргирам
орен,, отсверкам жарр.
ннт. — включвам, πpмce-дмoяcaе, пoeчcаaсcaе
3.	вж. махмм2 1. зоне.;
4.	сж. изключвам 1. знач.;
5.	сж. отдалечавам 1. знае.;
6.	сж. отмятам
ОТСТАЛ—ЯВАМ ЙН - 1. вж. махам ен 1. знаа.;
2. в.. отдръпвам ев 1. знаа.
ОТСТЪПВА— - 1. Зс вnΤcнa, соееаа част - оисд-
вeдвcе те назад вт заетите оозспсс. Вcйенaоa
отстъпваш— реано, с болен. Взводът започна Яе
отстъпва без команда. Отстъпвайте по посока
на зората.
—	е/теолям ек, оттеглям се, отдръпвам еи
ннт. —> настъпвам, eanaдaе. aτcоeccе, шeиеeвaм,
yРОсе	·
// напредвам
2.	вж. придавам ек 1. зане.;
3.	вж. отказвам ен 1. знае.
ОТСТЪПВ—НЕ - вж. отстъпление 1. знач.
ОТСТЪПКА - 1. Дсваан на сто-севе от oскoon зс
всъщесосявма-тп ос aeшn, за оoeτo тн анатвясс,
въпреки ее те ое вτπвcaoс нс н-ппвсте интереси
сее eидpнeис. РлРоозаз ще се уред— с извeеτoн
cαсαьрнu и оа двама ни. При приемането на
законопроекта nзpоaм-нτapoaоa им група нн
Ре съгласна на cосоъnнн.
—	компромис
2.	Сeмa. е —00 ае ocеa—яса првасжнстс цене на
eτnоa. Набавих книги -з риблиотекета с 10%
отстъпка.
—	намалении, рмемг, отбив, сконто
ОТСИЖПЛЕ—ИН - 1. Отдиъпссне нс вnCаоe вт зм-
ети позмции. Отстъплението на диеизиятл се
превърне е истинско бягство. Даде сн команда
за отстъпление.
— оттегляне, изтегляни, дефан/ива воен., от¬
стъпвани
ннт. —> настъпление, ттскс, -фсозиве, швpе, прет-
тер, удар
2. Отасаечавснн вт втовванос τeеa, за да се маoaасτ
мисли м чуветва, оnиτo не ек евързаае ρο— а
•004, за нoeτв он говоря. Щн си еззр—шз из¬
вестно отстъпление оа а-мата. Лирическо
cосоъроeнлe.
—	отклонение
—АСАЪПНМА - 1. вж. ренном!;
2. разш. вж. раиднτел
—АС—ЪПЧМВ - Който - аолвнeн да прави соетър-
кв, не се ес—сос на другите, не нстрапвс меени-то
ом. Партньорът ми е отстъпчив човек. Много
си отстъпчива и с βсuчнc се съгласяваш. Бъди
ро-оmеmърчнa към подчинените си,
—	мек оран:, благ’, ?аи/χдgиτеаеа
ант. —> неотстъпчив, теео—, eenoeо-naeн, oeyев-
-ем, aecо-oeим
П неотстъпчив, н-ли-клоееа, вппрст, тсераппатв,
дeбн-вo-cc. иоатлив, Tcоno—нc, винт, мяталия
V е меко сърце рз-г,, мекс Мерия (М-и-, М-о-Ске)
рззг, еeоc (еeлnтτeвc) Гана разз,
——С—ЪПЧНС—Й— - Склвнапат да сн оиaвсτ вт-
еоъпки. Н- позволявай не ноо-гuτ- си Яа нз-
ползазт τaорτa отстъпчивост, Проявявам
отстъпчивост.
—	мекост, .лагост’, мекота, снизходителност
мнт. —> неотстъпчивост, непреклонност, упори¬
тост, ·вτoanoacвeн. твъодво-асттвв, твердвоаа-
вптт, твеоавп-авщина, --Τή-βολμβμ-, деб--пп-ав-
шeнн, -010, Текполсвттво, Tcоnπлaвшинa, инат—с-
впто, соат-тк
ОТСУ—ВАМ - вж. отелвам 2. знае.
—АСЪЖДАМ - 1. вж. решавам 2. знан.;
2.	вж. присъждам;
3.	орен—, вж. отреждам 2. знае.
—ТСЪСИВ—М - в.. липсвам 1. м 2. знае.
—ТСЪС—ВИЕ - 1. ^-0.-0-—, оoπa·o ο-ηΤ нн
те aaеuиc на 0—0— еятτn. нн рриоьетсс аакт-
де в дад—а евеeн· и—с за -пределен пеи-од.
Отсъствието на мuo—еτьpз оа церемонията
направи оcлc впечатл-оие. Чувствах оmсьсτ-
вн-τc ти.
—	липса, неприсъствен книж. рядко
мнт. — присъствие
2.	Η—neeш—eτc—aв зсделжмт—леп сcяccн-. юо-стствие
еа врр-а--енп място е ппи-Д—аенп cиeеe. Поради
отсъствието на евuаeτeлр делото Ре cτоcж--
но. Изнз-зхз го за два отсъствия от раРотз.
—	неявяване, отлъчам
ант. —> присъствие, свсcca-
3.	вж. липса 1. зоне.
ОТСЯВАМ - сж. пресявам 1. м 2. зона.
—ТЙМНАА - 1. Едва двaвecеc о-з-ске ен аякскев
-сн-сно цвят, звeо е др. Праз eеeнτa зората е
оцветена във есuчнu cτсeoни на жълтия цврm.
—	нюанс, разновидност, оттенък книж.
2. Едве двaoвuеa oaз-мнc в ·июмнeис вир нн нещо или
в прсзо-цст-, а оnи·в онщо сн -теменен. В глaез
й почувствах оmсрннa оа тържество. Разказът
придобива неuмuoзлoз отсянка.
—	нюанс, оггннкк книж.
383

ОТТАМ - вж. оттатък 1. м 2. зона.
—АТАТЪА - 1. На арвоста страна нс мястото, отме-
Оншo ан не прптесвпв-пжаатс страна на τaзм. кт-
д—тв е оовои-щеяо. Лозето е оαолоьк реката..
—	отвъд, оттам
ант. —> отсам, оттек
2.	Оoнeе обоатестс стоком на oeшn. oτоeе ттрсоноа,
—00 ен е оеърната към лицето, което говори. Тя
paзго-жаеш- книгата ту отсам-, ту оαmеαьк.
—	оттам
мнт. —> отсам, оттук
3.	вж. отсреща;
4.	вж. зад 2. знач.
ОИТ—АЪШН— - Който те oaеeиc от другата стомна
на нйшo. Искам Яа отида нз cαоaоьшuuр рр.ял.
—	отвъден
ант. —> отсамен
ОТТЕГЛЯМ - 1. Вземем пбрнтнв н-що (документ,
заясаеаее е лор.), което тем перс— oскъд-. От¬
теглям оставката сл. Оттеглям молбата си
за отпуск.
—	изтеглям
ант. — подавам, aenoаeocе
2.	Зс осйек-вн част - npacс дт ее от-отоне, да ое
писрвижи назер по заетите пезсцим. Ppcвumeл-
соеооо взе р-ш-нн- Яа оτmeгоu войските си оа
окупираните територии.
—	изтеглям
3.	вж. отдръпвам 1. зотч.
ОТТЕГЛЯМ СЕ 1. вж. отдръпвам се 1. е 2. знае.;
2. сж. отстъпвам 1. зята.
ОИТНГЙЯ—Е - сж. отстъпление 1. зона.
ОТТЕНЪК книж. - вж. отсянка 1. е 2. зотч.
ОАТЕНЪЧЕ— книж. - вж. нюансиран
ОАТМ—СЛМ - в.. отблъсквам 1. зааа.
ОИТМЧ—М' СЕ - вж. отцеждам си 1. зоне.
ОТТЛАЙАВА— - вж. отблъсквам 1. е 4. зина.
ОААУ— - вж. отсам
ОАТУЙВМ— нар. - еж. отпушвам 1. зята.
ОТТУХА рядко - в.. утеха
ОИТЪ—В—М рядко - вж. отпушвам 1. зоне.
ОАУПС—М - 1. вж. изтупвам;
2. прею разз. зж. ннМиевм1
ОАУЧС—М - вж. отвиквам 2. зотч.
ОТУЧВАМ ЙН - еж. отвиквам 1. знаа.
ОАХЛПВА— - С халсне откъсвам, отр-лям еает от
нйшв. Отхапах голямо парче от ябълката.
—	оτгаи/еам, отръфвам
ОАХсАъАЕЛ— - еж. отскачнм 2. зама.
ОТХВЪРЛЕН - вж. непаииτ
ОТХВЪРЛЯМ - 1. вж. отмятам;
2.	вж. и/хвкрлям 2. знач.;
3.	вж. отблъсквам 2. е 3. знае.;
4.	прен, еж. откм/внм 1. зята.;
5.	прен, еж. отричам 1. зима.;
6.	орни. вж. оспорвам 1. е 2. знан.;
7.	орни, еж. опровергавам
—АХВЪАЧ—ВАМ - 1. ОτдcaΉеcecе он с хвъреенн.
(за птици м пор.) Врабчетата се уплеших. от
мае и оαхaьpчзхa.
—	отлитам, оглнтявмм
2. вж. огсямчнм 2. знан.
——ХВЪРЧА— - вж. отскачнм 2. зеан.
ОТХЙУПВ—М - сж. отварям 1. знае.
ОАХРА—В—М - вж. отглеждам 1. зотч.
ОТЦЕЖЕН— - вж. изцеждам 1. занн.
—АЦЕЖДЛМ СЕ -1. За нещо влажно, мокро - от-
ре—се, eзnвакне аτдъидcшaτa ое в мен т—чнотт,
вTeон. ен тънки аτиγΤоc вам капки. Осозвете
киселото мляко де са отцеди едно денонощие.
—	оцеждам ск, изцеждам се, оттичам св
2.	Зс вода яем дрспа течоват - nτpeлсм а- от eншв
еnкиo, Baa.ao ос стоейки е—м кcpоe. Потта се
отц-ждеше на aзанчнu по врата му.
—	оцеждам ев, процеждам ев
3.	Зс aв-·aeнa. пара, аиемет е пор. - лooниоeaм ове-
τeneeнo. paаnoco·pмoсcaм он в много еaлкв, е—-
зивесоелно кв—мееетео. Сантлинатл се отцеж-
даше от малката eоeнmpнчeснз крушка. От
aеuчки страни се отц-ждаше гъст аромат не
рилки.
—	процеждам ев, оцеждам ен, изцеждам си
ОТЦЕПВАМ -1 . орно—, вж. отделям 3. заан.;
2. прен, разг. грубо вж. заспивам
ОТЦЕПВАМ ЙЕ - вж. отделям се 3. зина.
—АЦЕПН МА - вж. ра/ядлния
—АЧ—ЙС—М - Ставам прсеееа —ηΤ да сзок-н- е
OΌенсac-. дnоaивaе -в отчаяни-. Бедността л
грижите я отчаяха. Тл съвсем ща го оαчеeш,
ако му кажеш, че нещата няма Яз са подобрят:.
—	обе/аадкждмкам, дбе/βвреβам, обезкуража¬
вам рззш.
мнт. —> обнадеждавам
// окуражавам, nоиилсcaм. амеъочссам, имncлcиoме
V	убсвем духом книж,
Л—Ч—ЙС—М СН - Излaдaе в отч—еме, в 6езиа-
де.роост. Човек не трябва де се отчайва оа
несполуки·.
—	дбн/аадвжднвнм се, дби/βеревнм се, унивам,
дбн/eкренвам ев, оен/куражнкам се, клюмвмм
орно:.
мнт. — обнадеждавам се, oкoc—яeaе сн, нaтъpчнcτе
се, nкyиaжaвcе а—
V	падам (отперам) духом кнлж, oн-юмвaм (кaюе-
вaе, cвнавaе, вTeтвaе, o·nваоaм, oecpcaе) пла¬
ва разг. в·nyакcе (вТнтвам) врат разг.. свес-
вaе (рросетвсм, обнтвам, вeвнeвaе. nн-юмвaм,
кеюмв-м) авт pa-г.. канюсат мм ушите разг, ос-
0-0.- ме тасната разл.
О—Ч-ЙСАЩ - в.. обезсърчителен
ОТЧАСАМ - До езв-ттнс ст-neo, ан изпяло. Въпро¬
сът бе отчасти разрешен. Думите он отчасти
ма усncно>uхa.
—	частично, неннпълнд, донякъде
мнт. — напълно, изпяло, oкnнчнτнлнв. CCйЦC—n, дво-
рнС
ОТЧАЯН - 1. К-йт- нсеa мли не езоазявс нcкновa
eндндpн. Жеозтз е отчаяна, защото не мож—
де си еемери работа. Тя го гледаше с отчаян
поглед. Отчаяни от ΡнЯноеmτз хора.
—	оевзвнркн, дееанаивжден, бв/нндиждин ннuж.
рядко
ант. —> обнадежден
2.	сж. ев/надежиен 1. знае.;
3.	оран, еж, ревностен
V	е клюмнал- (наверенм) о—аса рлзг.. е клюмнал
(првветен) нос разз. оeе 1. зана.
ОТЧ—МОМЕ - Пеена лепта нс нмдйждн. че нещо щн
те oeτшйΟΌcм влм ще етсон по-доТоо. Обхванало
го - отчаяние, че скоро няма де о-Яреаее. Хора¬
та не виждат скорошен изход от uнcocмич-с-
кетз криза и изпадат в отчаяние.
384

—	бе/надиждно?! ннuж.. оев/квреност, оееакере-
ние, отчмяноет ко-ж. рядко, песимизъм рззш.
мнт. — надежда, пааквао-, вппвани-
И вяра, ув-реавет, ннрй.ра, вnτuммзъе
ОИЧАМН—СИ	рядко - вж. отчаянии
ОТЧЕАСА— разг. - в.. отчупеш 1. зяна.
ОТЧЕСАН книж. - вж. бащински
—'ТЧЕТ - 1 . вж. доклад 2. заан.;
2. вж. равносметка 1. зяна.
—ИЧНТЙМЕ - еж. ясен 3. зона.
ОТЧЕТЛИВОСТ - в.. яснота 2. знан.
—ИЧИСЙМЕАМ - 1 . в.. изписвам 2. знае.;
2. вж. изключвам 1. зяна.
—ИЧИСЛМЕАМ ЙН - еж. напускам 2. зонн.
ЛАЧНТАМ - 1. сж. измервам 2. зяте.;
2. вж. оценявам 2. зона.
—ТЧОПЙМ— - вж. изчоплям 1. зяна.
——ЧУВА— Яиел. - в.. отглеждам 1. зона.
—ИЧУЖДАВ—М - 1. Стаса помаяна нсоnC да орек-
Иате връзкат-, е-мзватта те а ажого. Много
неща се случиха, коиао ни отчуждиха един оа
Яруг. Годин-т- не paзароa ни отчуждиха..
—	отдалечавам орно., отделям орно., ра/днлеча-
вмм орен..
ант —> сближавам, евързсам, зтиnaявне
2. вж. изземвам 1. зона.
ОТЧУЖДАВАМ ЙЕ - Пo-оρн·свaм Тлиз-етта ос а
oскooΌ яли а н-що. Бяхме рлизки приятелки. но
в последно ар-ме много са отчуждихме. Съвсем
се отчуждих оа еβояτз■еpeял-
—	откъсвам си, отделям си пран—. отдалечавам си
орен,, отдръпвам си оран-.
ант. — сближавам се
// Пo—eΌHвaе да меτм npмяτΉaтоe, дпбрм, топам еув-
00.4, nτнnщйoмс кьм 0—0— вам нншo. Тя се от¬
чужди оа мъжа си. Ако толкова си се отчуж¬
дил от мае—, кажи ми.
—	настивам пран,, охладняеш орен:,— отстивам
нар.
ОТЧУЖДЕН - 1. вж. чужд 4. знач.;
2. вж. евзуеа?!ен 1. зона.
—ТЧУЖДЕНОСТ - в.. з беαбемe!ндeτ 1. знаа.
—ИЧУПВА— - 1. С чвлеае отделям нса. част от
oйшn· Отчупих едно клонче. Отчупих кочан ца¬
ревица, Отчупих къшей хляб.
—	огяършеам, отчекенм разг, отломявнм
2.	Отделям късчета, парчета от повърхността на
oйшn· Б-- дз ненcм, ■ отчупих часа оа мазилка¬
та. Оачупих чеса оа нcpaτa на дървото. От¬
чупил— къс оа ензлзоc.
—	откъртвам, н/къртенм, дτломекнм, дτрдша-
вам
ОИШЕИ—ИА - Чов-к, овCτв се - откъсам— от зем¬
ния живот и живне в у-рин-нм-, в пост е моестан,
nTcоo. поради и--мгепзом ρορΤγρ—. Ивео Рuленu
е живял 40 родини като cошeлнuн а пещерите
ос Рила планина.
—	пустинник, некит, постник
—ТШЕЙ—МЧНСАМ - КоТто се o·нaeс до отше—-
ямк, до начин на .иепт. Решил е Яе води отш—л-
нuчeснл живот,
—	пуcτинаичеcяи, постнически, аскетичен, мс-
явтеки
ОТШЕЛНИЧЕСТВО - О·щΉлaмч-тоe .мвот. Пре¬
кара голяма чест оа живота сл а отшелни¬
чество и покаяние.
—	пуетинничветво, рд?!ничв?!βд, ^κητ?.^ ас¬
кетизъм
ОТШИЕМ— - вж. рмзшивнм
—ТШУ—ЯВ—М - 1 . вж. утнхвмм 1. зона.;
2. орен, в.. отминавам 2. зята.
—ТЖЖДЕЙАВМЕАМ кииж. - Смятам -в- мем ов-
в-че нещт (лмпн, риерметс, ява-омя) за осюеаав
еднаквм, оъ:жд-ттвеам н—нв на рреот. Не е пра¬
вилно да cmьждeсmaрезмe Бай Ганьо с рълза-
р—ел въобще. На оmьжа-сmaяaзй моя труд с
неговия.
—	приравнявам, идентифицирам ннuж.
ант. — отличавам, рнзамансам, paагpcaмчнвaе. от-
оианичавам
V слагам (noаΌнeсе. ·вияе) знак зс (нн) равннетвв
ко-ж.
ОТЪЖДЕСТВЯВАМ ЙЕ кинж. - Вeаюoe—мτе м-м
np-pт·aвяе онТ— ас зс напълно еднакъв, отжр—ст-
сен е друг. Той има високо мнение за себе си и се
ρmъжЯeеτерaз с нзй-голем—ое евнτcеou учени.
Поетът се отъждествява с природните сти¬
хии.
—	идентифицирам си нoлж., оприличавам ек,
уподобявам си
—ТЫНМСАМ-1 . вж. изтънявам’ 1. зотч.;
2.	в.. отслабвам’ 1. зотч.;
3.	в.. излинявдм
Л—ЪН-Л -1 . вж. отслабнал 1. знан.;
2. в.. и/линял
—ИЪРВ—ВА— - 1. вж. спасявам;
2. в.. освобождавам 4. зоне.
—ИЪРВАВА— СЕ - 1. вж. спасявам си 1. м 2. зята.;
2. в.. освобождавам се 1. зята.
—ТЪРВАВАНЕ - 1. вж. спасении;
2. в.. освобождении
—ТЪРВЛ МИ разг. - в.. нанася ми
—ТЪРААЛЕАМ ра-г. - вж. овалвам
ЛАЪАААН-вж. изтъркан 1. зона.
—ТЪРАВЛМ - 1. рядко еж. избърсвам;
2. вж. изтърквам 2. зона.
—ТЪРА—ЛМБАМ СН рядко - вж. изтърколя вам
се 1. зона.
ОТЪРСВАМ - вж. иатръсккам
ОТЪРСВАМ — СЕ - орли. вж. освоеояямвнм се
2. зята.
ОТЪРЧАВАМ ра-з, - вж. иагиевам 1. м 2. зотч.
—ТЮХКЕАМ ЙН разз. рядко - вж. вайкам ек
—ТМВЛН— -1. сж. краен 3. зааа.;
2. вж. явен 4. зона.
—ТЯЖДАМ СМ - Ям нещо много, до насмтн. Тук
щн си оτрЯeм нс череши. Мечтая Яе си отям
ос баклава.
—	наяждам ек, иαnднаяждам се
—ФЛ—ЕМВЛ - сж. атака 1. знач.
—Ф.АНЗМСЕН рядко - 1. вж. нападателен 1. заан.;
2. в.. агресивен 1. зона.
ОФЕЙАСНМ разз, ннодобр:. - вж. избягвам’ 1. зана.
ОФНАМА—М сонц,. - в.. предлагам 1. зята.
ОФЕРТА книж. - вж. предложении
ОФИС книж. - вж. кантора
—ФИЦИНЛЕ— - 1. еж. длъжностен;
2.	е.. законен 3. зотч.;
3.	в.. тържествен 1. зята.;
4.	вж. празничен 1. м 2. зона.
ОФМЦНмЛМЗМРНМ озр. - еж. узаконявам 1. зана.
ОФМЦМ—ИНОйА - в.. тържественост
25. Бe-πapeом аиaoние-e е сотонммно pнaнмо е фoaайn—noиаеu
385

—ФНЦММОТ остар. - вж. келнер
—ФЛЯНАВАМ йН разз. неодорр. - сж. бавя се
1.	знаа.
—Ф—РМН— - 1. КоТто е придоби— опр-релена фор¬
ма, очертания. Оформени устни·. Оформено лица,
—	очертан
мнт. — неоформен, безформен, н-пенитаа
2.	КоСто е достигнал ютеното ое физическо развитие
м - р-Т-л oоooчa·—лнa форме, оaеeeτвa. Оформе¬
но meлоеложeнue. Оформени гърди:
—	развит
ант. — неоформен, анрсзсмт
3.	вж. изормиен
—ФОРРМ—ί - 1. сж. формирам 1. знае.;
2. сж. изграждам 2. знач.
ОФОРМЯ— ЙН - 1. Пoмaвбмeaе опо—а-лен 06—.
Той вече се оформя като добър ученик. Движе¬
нието са оформя като оертня..
—	очертавам еи орно:.
2.	сж. изграждам ск;
3.	вж. разживам се 2. зяен.;
4.	сж. ннαревам
ОФУКВ—М разз. неодобр. - сж. прахосвам 1. знач.
—Х—РА—ТЕАИЗМА—М - вж. характеризирам
ОХ—РЧЕАМ ЙН ра-з. - Изхapеcaе вcмчои или
onaсеa част от парете ом. Охзрчихма са онаоc
сватбата. С покупката нс колата много са
охарчих.
—	изръсемм се орно·, рззл,, одрускам се рззг,
одрънквам се рззз. рядко
ОХКА— - 1. вж. стенд;
2. пр-н. вж. вайкам ев
—ХЛАБЕ—М - сж. отпускам 1. знач.
ОХЙНДОМЕАМ - вж. отчуждавам се
ОХЛАЖДА— - вж. изстудявам
ОХЛАЖДАМ ЙН - вж. настивам 1. знан.
—ХЛУ31ВМ -1. сж. обелвам 2. зоне.;
2. еж. изтърквам 2. знач.
ОХЛУЗЕН -1 . вж. обелен 3. знае.;
2. еж. изтъркан 1. заеч.
—ХЛЛЕН-1. е.. бе/орежин 2. знан.;
2. еж. бооат 3. зоне.
ОХОЛ—Л - вж. богато 1. знае.
ОХ—ЛН—С— - сж. охолство
ОХ—ЙСАЕ—М - вж. благоденствам
ОХ—ЛСТВО - ИзоТм-в- вт еc·-pea-ae Темпа, ете-
·всeмe не пеана матео-слям зарос-аннот·. Едни
прекарват дните си в охcлсτео, з други мизар-
еmaеm. Той тъне а охолсаео.
—	околност, ддвдл?гво2 книж., богатство
мнт. —* бедност, м-зерся, оскъдецс, eишeτн. б-дав-
та, e—еoτcс, Τήρηοό—, тсиомашея, Т-зр-о-аие
—ХОА— - 1. сж. желании 1. зима.;
2. еж. апетит 1. зотч.
ОХРАНА - 1. Д-йоост, работа за ваeπcpсcaнΉ Т—з-
впнтнваотс еа някого --- н—шo. Правила за ох-
рзнл не човешкия живот. Противопожарнл
охрана. Охрана не митинг.
—	охранявани, защита
2. вж. стража 1. зята.
—ХАЛОСАМ - сж. угоявам
—ХРАНЕ—М ЙЕ - вж. надебелявам’ 1, знае.
—ХААНЕ— - вж. дебил 1. зона.
—ХА—НЕ——СИ - еж. дебелина
—ХААНМТЕЛ - 1. еж. пазач;
2. вж. телохранител
ЛХРН—МС—М - в.. пм/я 1. знае.
ЛХРА—ЯСАНЕ - вж. охрана 1. зине.
ЛХАМПЕН— - вж. преграквам
ЛХАМПНАИ - в.. дaезоaк1
ЛХРУПВ—М - еж. изχауcявнм
ЛХАУС—ЕА— - в.. иаχрсekенм
ЛХИИАА нар. - еж. туберкулоза
ЛХИНЧАЕ нар. - сж. !сбеакслдвеа
ЛХУЛЕА— - Обтепссм oскoon мас ннщо а хули,
клевети, е цнл дт оо злепоставя. Готов е есекизо
Яа охули.. Охулиха ролта. Охулиха общината, чн
на си върши работата.
—	дяаевеτевнм, обруонвмм, оплюкам орно., пох¬
улкам рядко
мнт. — възхвалявам, npΉBъзнaтяе, вьанaасе, везсн-
лмчcвcе. мдеиpмpне
—ЦАПАН - вж. мръсен 1. знае.
ЛЦАПЕА— - вж. измъаeевαм
—ЦВЕТ книж. рядко - вж. колорит
—ЦВЕТЕН - 1. К-йт- н по-р-Тв— -ле -мм някакъв
пеят. Оцветена течност. Оцветено стъкло. Оц¬
ветена нcжa.	■
—	цветин, обагрен, пигментиран спец., багров
оолт., енорин ооет.
ант. —> неоцветен, eнзцcΉ·Ήa. невТнгойн
2. орен. сж. обагрен 1. знае.
—ЦВЕТЕО—СИ - орен, вж. колорит
-ЦВЕТМАНИ - 1. спец. В-шΉTτвв, оoe·n ро-рсва
цвят нс нeшв, което служи зс oцвe·сcao-. Основ¬
ната част на блажната роя е оua-τнτeлрm.
—	багрило, пигмент спец:.
2. огр. вж. боя 1. зотч.
—цВеТМСН— - 1. Прася нещо да има н—мн сля
много пе—твв-. Ес-нта оцвети в жълто дърве¬
тата. Решил съм Яе оцветя са-ните, Оцветя¬
вам плзкзт.
—	обагрям, боядисвам, бморя ueеβ, изпъстрям,
нншмрвмм, набагрям рядко, дnк?τрем рядко
2.	вж. боядисвам 1. зове.;
3.	преНз вж. изпъстрям 2. зина.
—цнжд—м - сж. изцеждам 1. знае.
—ЦНЖДНМ СЕ - вж. огцежинм си 1., 2. е 3. аecн.
—ЦЕЛЛЕ—— - 1. Оттсвнм жив след ·Ήдоa Толетт,
рмес вее але—з 00-^0 премеждие, зaвnвayом е
юпр. Не знам дали ще оцелее сл-д тази тежка
операция, При катастрофата само -Яин оа
oьоuuцuαe оцеля, Родила три деца, оо само
едно оцеляло.
—	оживявам’
ант. —> умирам, пвеисам, eзaeхвaм. загивам, остош-
cне, oτиcaе ас, лeовaм
2. вж. запазвам се 2. зяте.
—ЦЕНА— - 1. Общ-по-нт- опр—деаеое- е двем е—м
цифри зс степента ее успехе на ечащи ан. Полу¬
чил - слаба оценка по математика. Трябва де
си поправи оценките.
—	бележка
2.	вж. атестация
3.	сж. преценка 1. зине.
—ЦЕНМсА— - 1. Посея прео——р аа раТ-татс ос оя-
квπo. н-що, зс аа му дaе -ценкт. Уарн еъновcа-
еτaоτc ща ни оценява. Оцениха ееuчнu служи-
τ— в министерството, Оценяват auешuτн
уч—рои заведения.
—	атестирам соец.
2. Уcτнeввсвне, преценявам oo—n.MOH—HMT— етиаом на
386

нсоновa юиоявн. Оценявам помощта ал:. Оценя¬
вам успехите ти а ор.лссааз нз литературата.
—	признавам, отчитам
3.	РcзTepcе п-еата, знаееес-то ос eйшв. Чcaeн не
оценява Яосτcτьчнc това, конто има
—	ценя несв.
4.	вж. преценявам 2. знан.
оценявам се - вж. котирам св 1. зиаа.
ОЧАДЕН диал. - сж. опушин 1. знаа.
—Ч——ВАМ - 1. в.. чакам 1. зона.;
2. оран. вж. надявам св 1. зине.
ОЧАКВАН - сж. желан 1. зиме.
ОЧАКВАНЕ - сж. ннинждм 1. знае.
ОЧАА—ЕАМ - еж. възхищавам
ОЧАА—В—М ЙН - вж. възхищавам си
—ЧАРОВАН - Който н вбзнт вт песрвване- мем
eзoнасcc очаровани-. Очарован съм оа вашата
саране. Очарован зрител. Той я лл-дсш- с оча¬
рован— очи—.
—	възхитен, запленен, nъенен орен., книж, ома¬
ян, обаян
ант. —> възмутен
—ЧАА—В—НИЕ - Пвнвoявaшn създ-Сетвсе от
нещо ки-осво, роекоаеав, възвишено, ко-то рот-
тевя наслсаа м -we нΉnτρcзeеc пиева—катеаем
тила. На мога де са насладя нз очарованието нс
Μοκατα нощ. Пзомcеuτ- дървета приЯлезт
особено очарование из зраЯз. Очарованието нз
поезията и му-лкзоз.
—	обаянен, чар, обаятелно?., очарователно?.,
омайно?! ооет., πлвниτелндc! оонт,, чаров-
ност поет,— омая оонт., вълшебство орно·,
оонт, магия орли. поет.
ОЧАРОВАТЕЛЕ— - Който -μη, излъчен очто-еа-
я—й. Очарователна жена. Очарователна усмив¬
ка Очарователно nллouненc място.
—	обаятелен, чаровен, омавн, обанн, вклшиенн,
пленителен, шаамангеа кннж.
ЛЧАРОВАТНЛНОСТ - в.. очаровании
ОЧЕБМЕН - КоСто седнспа те хвто-я е еня, нн може
дс ветсае ннзaбΉ-сзcн· Рз-о—нзτз а годините нз
двамата съпрузи е очебийна. Външността й е
досол очебийна. Мъчи са де отрече очебийни
факти. Очебийна прилика.
—	очибнея, очеваден рззз, фрапантен книж,,
крещящ, фрапиращ книж.
ОЧЕБМЕЩ - в.. очебиен
ОЧЕСАДЕ— рззл.' - вж. очебиен
—ЧЕСМДЕН -1 . вж. явкн 1. знае.;
2. вж. бв/спорен 2. зяен.
ОЧЕВИДЕЦ - Лице, ов—·o е оо-лестсало ас нснвс
тесака, ссТстие е е ое—те ос - β-λο нещо. Сте¬
нах о-вол-о оч-еиЯец оа тежко орои-шествие,
Очевидец съм на важни събития.
—	скидитнл
—ЧЕВрДНО - 1. вж. безспорно;
2.	вж. навярно;
3.	вж. явно 1. зеан.
—ЧЕГЪААВЛМ рззг. - вж. и/сгърокам 2. зона.
—ЧЕРНЕН - 1. Който е рпкрет — ч-oнc—оa м-м ан-
чиcτnτeс. Очернена нcοнонз. Очернени ръце.
—	изчернен
2. орен:, вж. дедзоаин
—ЧЕР—ММ - 1. Пpacс нещо яем 0—00— η—οήο, като
по eзцнncне е 4—00—1 или οήτ-τόπο™. Ръцете
ми се изцапани със сажди и aнc ое оиоие, ще
ое очерня.
—	е/черням
2. орен. вж. деозоаевнм
ОЧЕРТАВАМ -1. сж. наеиргнвам 1. зясн.;
2.	вж. характеризирам
—ЧНАИНВЛМ СН - 1. еж. изпъквам 2. знае.;
2.	вж. обрисувам ск;
3.	орен. вж. оформям ен 1. зята.
—ЧЕРТАН - вж. оформен 1. зона.
ОЧЕРТАНИЕ - 1. Крсмща ос npeдейτ, оoиτo очер¬
тават ф-омата му в πραττο-ΗΤτοη·-. В далечи¬
ната са виждат очнpτaнuрmе на оллнлнзтз.
Очертание не женска фигура. Очертание не
сграда.
—	контур, силуит книж. линия
2. вж. ления 1. е 2. зона.
—ЧИЙТВА— - 1. вж. изчиствам;
2. прен. ра-г. вж. убивам 1. знан.
—Ч—ВНЧ—СА— - Пoaвс Η-Τ дм стен- чов-ч-е, рт
а- изригне в нрссттвенв отношение. Слад като
излезе оо затвора—, родо-е-о- се опитаха Яе ло
очовечат.
—	βчовеемвмм ра-г., хуманн/ерам книж. рядко
ант. —> обезчовечавам, ДΉхyеcнcзeocе
ЛЧЛПЛММ - вж. и/чоплям 1. знач.
—ЧУВА— дизл. - 1. вж. отглеждам 1. знач.;
2. вж. зaемвкнм 2. занн.
—ЧУЕЛ— ЙН Я-зл. - вж. опазвам си 1. зана.
ОЧУ—АН - прнн·. рз-г, вж. ниугледин
ОЧУПВ—М рядко - вж. изпочупенм
ЛЧУПВА— СЕ - орен, разз, вж. обигравам си
ЛЧУШ—ЕАМ ра-г. - вж. езронвам 3. зана.
ЛШАШ—ВЕН ра-з, - вж. етъпесан
ЛШ—Ш—СМЕН— СЕ разз. - сж. обърквам ев
1.	знаа.
ОШМБЕАМ диел, - в.. обруленм
ОШМРЛЧАЕАМ - сж. разширявам 1. зеан.
ОПП—ПААВМВМ— разз:. - еж. надебелявам’ 1. знаа.
ОШМШ—ВА— СН разз. - вж. надебелявам’ 1. знаа.
ОШЛАЙФ—М ЙН рз-г. - сж. обигравам ск
ОШ—УИЕА— рз-з, - вж. обрулвмм
ОШУММЕАМ ЙН - вж. рнззвленекам се
ОШУШКВ—М рлзг. - сж. обирам’ 1. зята.
ОЩ—СИЛИЕМВ—М кииж. - вж. зарадвам
ОЩЕИМЕАМ - Оτeeеaе от oякnгn. ое aacaе ас oс-
оooo тоем, оnйτo му сн по—мгн. РмΡcτcдлτeояτ и
този път не ми nомτн цялата сума, пак ма още¬
ти:. С колко пари а- ощетиха при получаването
не хонорара?
—	подяждам прен. рз-г., ужилвам орен:, разз,
V γдoсе оо (в) кесията (джоба) разз.
ОЩЪРБЕН - вж. нащърбен
ОЩЪАБМВН— - сж. аащъабевам 1. зачч.
ОЯЖДАМ СН - 1. Двтяпс мм рт ям една е ο^τ хр-·
на. ОрЯохмe се ое фасул и картофи:.
—	еанeиянм се, еяждам ек
2.	орен. Сaе<-зaeocвяе се от ох-астве е в-нат. Някои
оо вллеοouцuο- се CPЯрχм и забравиха да мис¬
лят за озродз.
—	вяжидм си орно, рззз.
387

п
ПАВАЖ - Пласт от онеeeeи 6—00— мас специал¬
ни изо-аенс тухли, а коеоо н покретн с—ицн, пет.
Улицата има cαсноpо паваж. Колата дрънче¬
ше по паважа. Едър пеааж.
—	настилка, калдъръм нар.
П—СМЛИОН - 1. сж. будка;
2. остер, сж. бисвдкд
ПАГА—ИЗЪМ кннж:. - вж. езиееeτβо
ПАГУБА книж, остер. - вж. гибел 2. знае.
ПАГУБЕН -1 сж. гибелен 1. зотч.;
2. вж. рн/рушителин 2. занн.
ПАДАМ - 1. Двмжс он отпоре осро—у със сез-вхм по
телета еа npмoΉπaсe-·o· Балонът равно падаше.
Падна гъста мъгла,
—	спускам се
ннт. — вдигам се, иадиπне сн, възaeπcе он, пор-мам
сн, вeаа—еcе ан, вτаeaeяе ан
2.	Губя onвpc. оавнвсетее и е— придвижвам оадолв
към ЗΉес·c· Пcахоь-нзх са и паднах ом леда, Де¬
тето падна от о-глcτо. Блъснах стола л той
падна, Опряната до стената саълбе падна ом
земята.
—	повалям се, събарям св (огр-), катурвам ек
ре-г, изтърсвам си ра-г. ирон:, стоварвам си,
?!рдnдлевам ее, тупкам ра-з., лупвнм разз,
гктвнм се рззг.. к^нченм ен Яиал:.
μτ. —> ставам, eзπoaвяе ен, врспам тн, еарсоам ан,
ceаooacсм ен
3.	Всея твобоаао надолу нье земята. Русите й коел
падаха Яо раменете. Чупките на дрехата й па¬
даха съвсем свободно.
—	спускам ев
4.	Оτоeтвcе се от естoв·o ом е oτcвне еадпле. През
есента лисозта оадет. Косата му започна дс
пада.
—	капя оесв—.
5.	вж. еaъе;
6.	орен. вж. умирам 1. зята.;
7.	орен, рлзг. сж. струпвам сн 2. зона.;
8.	орни. разг. сж. спадам’ 1. знае.;
9.	прнн. в.. отпадам 3. занн.
ПАДА ММ СН - вж. полмон ми се
ПАДА— СМ оесв. разз. - вж. харесвам 1. зяте.
П—ДННМН - 1. вж. позор;
2. ннлж. сж. упадък
ПАДИРО- 1 з вж. долина;
2.	вж. низина;
3.	в.. вдлъбнатина 1. зяте.
П—ЗАА - О·нoeτo првттвиав мсc·n е мнгазенс е
т-рпее в еелмще, кь—ето он првдсвст е нenecaτ
ЗйΛΉoчcцu. хрснион-ае е -ργπ- no·o-бcτ--тнe
ттокв. Пазарът е в центъра не зраде. На пазара
могло да се купят евтиои зеленчуци.
—	пазареше, ткржищв, емршее простонае-
(търговска улица —ли търговски цеиаър)
И Опиед—еено място, кь—ето се извършсм отоо-вся ен
-рро. Житен пезер. Пазар не зеленчуци.
—	ткржище, борса, пазарище, пиаца оеmap.
388
ПАЗ—АЕ—Н - вж. рнзαалък 1. знан.
ПАЗАРИЩЕ - сж. пазар
ПАЗАРЛЪК рз-г. - 1. УπoвмoснΉ цената оа cτnои
между купссае е лопрнеае. Покупката не мина
рез пазарлъци Водиха дълъг рз-еpльк -л ценете.
—	пазарини, ?πавааевнае рз-г.
2. орен, сж. раиодβдри
ПАЗАРУВАМ - сж. купувам 1. зята.
ПАЗАРЯ несв. рз-з, - вж. наемам
ПАЗАРЯ СН несв—. рз-г. - вж. с?лнвем си 1. зята.
ПАЗАЧ - ЧвcΉо, койот разе нужд е—м вTшиecки
им—т. Фирмата го нае за нощен па-ач. Той рабо¬
ти като па-ач нз склад. Pоленu пазач.
—	охранител, паавантин ра-г., внрдмч нар, пъ-
иар (зз πооенu имот), внадимнен npосοcееp.
ПАЗВА - орен·, мн—.ж,— недра
П—ЗВ—НТИН разз. -1. сж. пазач;
2. вж. телохранител
П—ЗМЛМЩЕ книж. - еж. хранилище 1. знае.
ПАЗИТЕЛ - Лице, оn—·в сл-рв за епсзсснето на γο-
танввенм поаеела, зноoнc. норми в пТщ-стспто.
Па-ит-л не е-Яа, Пa-иτeо на зaноеa. Пз-ит-ли
на Ρьлгapенир -з—к и обичаи.
—	блюстител книж, страж ннuж, ермниτеъ
книж. хрмнетел книж.
ПАЗЯ олсв. - 1. Следя, орежа он за тепвоноетта, Тез-
орнанветта на oскnπo или нйшo, за ooнao·вoaτс·
ваан нм н-що лошо, неприятно или нежелателно.
Тук сме Яа разим селото оа креЯцл. Пазя скол-
Яа. Пазя границата.
—	охранявам, браня, вардя разг.
И Прсаоужсвам, аepooввддaе кттв -хо-ос eскoπo
вас еещо. Дилма войници пазеха затворника.
Миноносец пазеше транспортните кораби.
—	охранявам, конвоирам, ескортирам ннuж,
вдрдя резг,
2.	Сас.- като зсщетс ос някого мля анщо. Кcзuензτa
ма пази от аяаъра. Чадърът ма плз— от ЯъжЯа—.
Т^^]^'ш^1^ич-1^’^-^тз обуща пазеха краката й сухи.
—	предпазвам а несв, браня, едрия рз-з,
3.	Правя ·aон, ен нйшn рт -отсее, да не мзе—аeΉ· Тези
писма съм ли пазил οалнcез зодиои. О-м-йеοвc-
оо пази като гcлрмз скъпоценност ннcнama.
Пазя ееuчнu стар— книжа.
—	съхранявам а наса. книж., вария разз, пметря
диал.
4.	вж. защитавам 2. знаа.;
5.	вж. спазвам;
6.	ра-г. вж. внимавам 2. знае.
ПАЙ рззг. - сж. дял 1. зотч.
ПАК - еж. отново
ПАКЕТ - еж. вказдπ 1. знае.
ПС—ЕТМАМ— - сж. опаковам
ПА—ОСА - 1. Пoeτьnоa, която н довела до coeдa. аc-
пуТа. Това дете прави само пакости. Иanезе—х
nеносm-, счупих вазата.
—	бнля резг, поразия разг., аулум рpоеτонap.
2.	вж. вреда 1. знае.;
3.	вж. зло 1. знач.
ПАК—СТЕО - 1. КоСто пиаее, изотршсс лaоnc·.
зло. Пзноеοнз ръка е разрушила паметника.
—	пакостлив, злосторнн книж.
2. в.. вреден 1. знае.
П—АЛСТЛМВ - сж. пакостен 1. зеач.
ПН-ЛСТОМ--1. сж. вредител 1. е 2. знач.;
2. вж. немирния

П—А—САВМЧНСАМ - сж. вредителски
ПАК—САМ неси. - сж. ннврижднм 1. знае.
ПА—Т - вж. съглашение
ПАЛНЕ - 1. вж. нимерин 1. е 2. зона.;
2.	вж. >1игрв — . зз^е^с^.
ПАЛАВЕЦ - вж. нимирник
ПАЛАСОМ— -вж. немирник
ПАЛАЕ—ЙТ - вж. лудория
П—Л—ЕСТЕ— - вж. лудория
ПАЛАЕЩМНА - сж. лудория
П—Л—НА— - сж. градче
ПАЛАНЦА - вж. теглилка
ПАЛАТ - вж. дворец 1. знае.
ПЛЛАТАИЕО сонц. - вж. мия 3. знач.
П—Л—ТАН - ПoдвeдΉH заел-н а поко-е м ττ—ηβ,
оТекн. от бонзна· ели nлaτнcшe, зс престой сред
повро-ата. Не мcе-τc ще жив-ем е рзоеτнu.
—	шатра, шатър старин.
ПАЛАЧ - 1. Изотаист-л ям τ^ρτο— прсее-с. Очак¬
ваха палача де изпълни присъдата.
—	вяввкс!ор неuж., джилменн разг., губител
книж,;
2. рааш. зе. j^eum
ПАЛЕ - 1 . в.. кученце;
2.	разз. зж. мъкни " .ззее.
пАлЕ—ЦЕ - сж. кученце
ПАЛЕШНМ—- Желязна ο-.—^ есе· на рало, оoсτв
- преаамзоаеннс де о-о- земята при ораа.
—	лемеж, рнлнек
ПАЛЕЩ - вж. гориш 1. зине.
ПАЛМ—АМВ кииж, - еж. nолсмерка
ПАЛМААНВЕН книж. - прен. вж. половинчат
1.	зине.
П—ЙУБА - Горнс oτниe·c чест ос кораб. Много оа
пътниците бяха излезли на ослубсос.
—	борд’, куверта
ПАЛУВА— - вж. лудувам 1. зеач.
ПАЛМ ueеa. - 1. вж. запалвам 1. е 2. зека.;
2.	вж. зо^о)^2 —1 знач.
П—ЙМ СН несв. - 1. вж. въодушевявам си;
2. сж. оорияя се 1. знае.
ПАЛЯЧО - вж. клоун 1. е 2. знач.
ПАМЕТ - само еЯ. еж. спомен 1. затч.
ПАМЕТЕН - 1. сж. незабравим;
2.	вж. възпоменателен
ПА—ЕТНМА - Скулптурно м тохет-ктурно poвeа·
ведеее—, отз-а-йн— зс вeаnoм—нaoиe нс аaбΉл-жи·
телна евеиост вас нн еетоиичноко теТствй. Па-
м-τo—н не незнайния войн, Паметник не ЛнβенИ:
—	мемориал корж:, монумент книж.
ПАМУ—ИмЙАА - вж. вагинка
П——СИА - ИзлсжТа еа еoeτoи, оeдe·o склюнскт
•еип—сакс сделки. Панаир на книгата, Пловдив-
енu мостр-е панаир.
—	изложении2
П—ОДЕЛН жарг. - вж. затвор
ПАНДЕЛКА - Платнена сссцс, кnсoв е- uаpвлзвc
зс ^0101. Момиченце с nзoдeонл не косаам. На
сламеолте сн шапка имаше с—ия naе.аeлне.
—	кордела резг., линта, кмриоан ра-г.
ПА—ДМЗ жерл. - вж. затвор
П—НДМЗЧИЯ жарг. - вж. нристант
ПАОЕГМАМ— книж. - орее—з вж. възхенла 1. знае.
П—ННГМАМЧЕО книж. - в.. хвалебствен 1. зята.
ПА—Н—Н- 1 . вж. суматоха;
2. в.. трикогм 1. зяте.
П—НИКЬ—А - Човек, който поедезвикса oaeeон,
тр-свгн. Голям naнuньcp н. злтоел не вярвам иа
слуховете. които разпространява.
—	мамрмаджее разз.
П—ННрН— СН жарг. - вцепенявам се 1. знач.
ПАНИХИДА - Цъoоoвaa e-y.Ti или риту-а нс про¬
ба ен починал човек. Той отида да купи жито и
друг— потрерон неща за оенихиЯдлтл.
—	помин, парнсне
П—НМЦА - вж. чиния
П—О—ААМА - 1. вж. гледка 1. знан.;
2. ор—н—з вж. обзор 1. знач.
ПАНСИОН - Дом, оъpeoo дec-сτ и се хoceсτ уем-
шм. Училищен пенсион·.
—	иаτнаанτ, общежитии, пансионат остар:.
ПАОСНООАА - остер, вж. пансион
ПАНТА рззз. - еж. безделния 1. зоне.
ПАНТН—О - в.. гробница
ПАНЦЕА - вж. броня
ПАПАМ разг, оΡннн:. олр. зз Яете - еж. ям 1. зеан.
ПАПИРОСА - остар. вж. цигара
ПАПЛАЧ презр. - с.. тълпа 2. зоне.
ПАПУНЯК - орен:, разг. руг. с.. глупак
ПАПУА - 1. Многогодишно блатно растна-е а вяток—
меко стебло, от което а- плетет ooπnаоe, торби.
—	рогоз, шнедр, тръстика, камъш2 дизл.·,
2. д-ел. вж. царевица
ПНР— - Газ-оТо-зо- cъcτвснeн еа о-еност, в-агс,
—0— ае oτдΉaс оря асгояване ас ввас м др. тнч-
ноетм. Оа врящата на печката тенджера ——-
-α.- гъста пара:.
—	взеааиаее обикн. ме—.
ПАА— - 1. вж. монета;
2. само мн. сж. пари
ПАРЛБ—ЙА кииж, - вж. млигорие
ПАААБОЙМЧЕН книж. - е.. алегоричен
ПАРАВАН - прен·. сж. прикритие 1. зона.
ПАРАГРАФ - 1. сж. член;
2. вж. абзац 2. зотч.
ПАРАДЕН - вж. еразнееен 1. е 2. зaнa·
ПАРАДИГМА - книж. в.. модел 2. зине.
ПАААДИААМ - 1. вж. натъквам 1. знач.;
2.	вж. яоаетирнм 1. зана.;
3.	вж. eαмдвзτкккам се
П—ААДВОИТ - вж. тържественост
ПАРАДОКС книж. - Съждение, протевооееащв на
зapcвuс ocаyе, което ан отлееавс а нноееааТнвео
м ровсмряа еелопичност. Без aсянлнaз подготов¬
ка со-ч-лн ноoнуpеa - неньa парадокс!
—	аЬсурцкниж.
ПСРаД—АС—ЙЕН ннuж. - К-Сто eаaΉнaдвa а ооо-
тивврнееетв ом. Случаят е рзpзаcкезлнн - въп¬
реки неклдърността му. отново го избраха на
този роеα.
—	абсурден книж.
ПАААЗМТ - прен·. орезр—. сж. готован
ПСА—ЗИТМЗЪМ - оран. кннж. орезр. сж. потовнн-
етко
П—А—ЙЕЛ кннж. - вж. съпоставка
ПАРАЛЕЛЕН - 1. вж. успореден 1. знач.;
2. прзн. сж. едновременен 1. зотч.
ПАРАЛЕЛКА1 - вж. кла?
ПАА—ИЕЛАА2 - вж. б?поавдаа
ПАР—ЛЕЛОО - вж. наред 1. знач.
ПМАНЛЕЙ—ГА—МЕН рядко - еж. успореднн 1. зотч.
ПСААЛИЗ — вж. парализа
389

ПАРАЛИЗА - Бол—стнв cecτoянu-. ope ктето тяло¬
то е—м негов пипан ставкт временно вам трсСно
н-оодвмжае е Тезнуватвеои поради ββρ-.-ηοή
на ц-нтрнлната еносен аватеме сам ен периферен
оеов. Ж-нлое е скована от плрелиза. Парализа
иа мускулите.
—	паралиа, паралич
ПАРАЛИЗИРАМ - орен:, вж. сковавам 1. зане.
ПАРАЛМЕИААМ СН -рззш. вж. схващам си
ПАРАЛМЕМАЛН - вж. неподвижен 2. заан.
ПАРАЛИЧ - вж. парализа
ПЛААИММ разз, - сж. богат 1. зиаа.
ПМРАЙМЯ - вж. софра 1. занн.
ПААЛ—ЕТЖА - вж. рдямза!вл 1. знан.
ПАРАНОРМАЛЕН - вж. свръхестествен
ПАРАПЕТ - Неакс ограда оо кpaeшcτa аа сттеТе,
Tнлкnн. моет м др., —00 предпазва от парнее.
Козето слизам по еαълΡuοe. аинаги се държа
зз псрсреас.
—	пирила, пармаялкк Яиел.
ПАРАИТАй - вж. панихида
ПАРСАМ разг. - еж. опарвнм 1. зана.
ПАРСН—Ю кнлж, н—оЯоРр. - 1. сж. новобогмташ;
2. рл-ш, вж. простак
ПМРВЕНЮЩМНА книж. иecЯcбp. - вж. проста-
щинм
П—АД—Н ннuж. - остер, вж. извинении 1. зяте.
ПАРЕЩ - 1. прен-. КоТтв е онзуетет вт есени оре-
дeвсвaeмя, вTмоe. ΟΉпpeсτнe. Парещи сълзи. Па¬
рещ стрех. Плращ срам:.
—	ппрлив прен.
1.	в.. горня 1. занн.
ПЛРМ - Книжни е метални знацс, оoeτo та есpоc
за стоТоост е 000—1—0 фмнсааовете сезме.-
овете еа -рао лице, кoa-оτмe, юoΉдnpмсτe—, ρτρ-
жава. Всичките сл пари ре хвърлил оре- есента
зс жито л царевица. Съберем ли достатъчно
пери— ща си купим ноое. Не разполлзем с пари:.
Злоупотребил н с държавни пари..
—	средства, капитал, финанси рл-з., манонаи
жерл, кинте жарг:.
V фмнcомΤcои знаци книж.
ПаРмй - орен. вж. плибий
ПАРМАММ книж. - вж. осуетявам
ПМАМАНТЕ— книж. - огр. сж. равноправен
2.	знан.
ПАРИ-М— нер. - вж. шум 1. знач.
ПАРЛИВ - 1. вж. лют 1. зотч.;
2.	ор-н. в.. париш 1. зааа.;
3.	орно., вж. остър 3. знна.
ПАРМААИЖА диал.. - вж. парапет
ПЛАННА - вж. оранжерия
ПМА—ДМРЛМ книж. - вж. осмивам
ПЛА—ДИМ- 1 . вж. карикатура;
2. орен·, имитация 1. зона.
ПАРТАКЕШИ разг. орлнерр. - е.. веял 2. зоне.
ПААТЕ—АА - 1. орен:, разг. вж. мклем;
2. пран, рз-з. вж. блъф
ПАРТЕР - През-м-н -таж на сорсрн. Живая на пар¬
тере. Внеcн партер.
—	презимне
ПАР—ЕРНН - К-йт- се отнаая до оарт-р. Партерно
помещение.
—	преавмин
ПАРАМ разг, - сж. забава 1. знна.
ПАРТИДА - вж. част 1. зима.
ПАРТНИААМ книж. - вж. сътруднича
ПАРТНЬОР - 1. разш. вж. скдружник;
2.	вж. съучастник;
3.	рядко вж. еъпруо
пЛрИНЬ—АИТВЛ - 1. Стомнето— участие с няко¬
го в нянaовн дейност. Блaгоτвcpuο-лoирο кон¬
церт са провежда с партньорството нл Бъл¬
гарското еaционлонc радио,
—	съучастие
2.	вж. сътрудничество
ПАРФЮМ - в.. аромат 1. е 2. зята.
ПАРЦАЛ -1. вж. бърсалка 2. знае.;
2. вж. ирлпд 1., 2. е 3. знае.
ПАРЦАЛА— рлзг. орлнерр. - вж. дрипльо
ПЛАЦАИМ—Ао разз. оренебр. - вж. дрипльо
ПАРЦАЙМВ - в.. дрипав
ПМРЦАЛМВЕЦ.рм/г. оренебр. - вж. дрипльо
ПААЦАИМВАО резг. прзозрр, - в.. дрипльо
ПАРЧЕ - вж. кке 1. е 2. зотч.
ПСАМ’ несв. - вж. запарвам
ПААЯ2 несв. - 1. Имам cмeoоa тнмономтсом (оТикн.
порсдм Το-ήττ, аила— ooΉДмвсвaнн е pp.). Чело¬
то ти пари, Защо ръцете тн перят?
—	горя’
2.	Зс кворева е под. - ooиaмнявaе болка op— --оси ро
ко.нтн. Внимавай, нcnpuезτa пери.
—	жаря, жиля
3.	сж. лютя
4.	сж.припичам
ПАСАЖ - 1. сж. откке 1. знае.;
2. вж. абзац 1. зона.
ПАСАЖЕР книж. - вж. пътник
ПАСБИЩЕ - в.. з пасище
ПАСВАМ разг. - 1. вж. прилягам 1. заан.;
2. орен. вж. съответствам 2. зама.
ПАСВАМ СИ ра-з. - вж. подхождам си
ПАСМЕН— - вж. Тез-еен 1., 2., 3. м 4. знач.
ПАЙИЕ—ОЙТ — вж. бездействие 1. зона.
ПАСМЩЕ - Мята— а хуТмвт тонва, къд-то е- eаоaи·
са дoeeoeоь· да пате. Близо Яо селото имаше ор-
ширно пасище, където озсешн добитъкът.
—	пасбище, паша нар, мера, ливада разш, чанр
Ялал.
ПАСТ - прен. оолт-. 1. сж. ррдрмeτ;
2. орно, оолт, в.. дълбочина 1. зона.
ПАЙИЕЙЕН - Зс пвсτ. боя е юод. - оoйτв - блед,
ненаситее. Дрехи а naеτ-оеu цветова. Плст—л-
ни тонове.
—	миа, убит орен., матов
ннт. —> ярък. OИΉШCЩ
ПАЙИИА -вж. овчар 1. знач.
ПАЙТЛААЙНН - пран:, вж. иgилиеен
ПАЙТАМ инеa. диал. - вж. пазя 3. зята.
ПАЙУЕАМ ра-з. - вж. бездействам 3. знае.
П———КИММА рлзг. - 1. сж. бой’ 2. знна.;
2. орен-з вж. скандал
ПАТЕНИ - орен. вж. привилегия 1. заан.
ПАТЕРИЦА - ПоеспвсвТаеоме със вир ом ·oсπa а
нъeн онпо-чна чаат в πвинeс кинй, оoяτo сн оо-оа
е nвдемщницaτa м служи зс подпиоао- при ходн¬
ей. Бол— го кракът л ходи с патерица.
—	посох стае-о.
ПМИНТИЗЪ— нинж. - вж. патос
ПАИЕТИ—А книж. - 1. вж. патос;
2. вж. емоционално?! 1. зона.
ПАИНАМЧЕН книж. - вж. емоционален 1. зята.
390

ПАТЕТИЧО—СТ кииж. - вж. емоционално?!
1.	знае.
ПЛТНЛО ре-г. обикн. мн. - в.. мъка 1. зона.
ПЛТНЦ— - Домашне вас дсвт содопасвсща птица
с широк спаеенст клюн е кът— оoaкa. В странич¬
ния канел на p-нзτa пллазхл патици:.
—	патка, юрдичка диал.
П—Т—А - 1. вж. патица;
2.	пран. ррзз, ррг, вж. гллбем
ПАТИЛА разз. - сж. пистолет
ПАТЛГН—Е— спец. - вж. eолеc!оτвоаен
П—Т—С книж. - Поиппвдспеато чсссосв, тен. Пcе-
о-ае—τ- думи npоu-н-е- с н-е-еτeн патос. Той я
оорладое, смутно от патоса а гллса й. Театрал¬
ният му патос излезе фалшив.
—	вквгдажеаоeг, пдтнтнзъм ннuж.. патетиан
нouж., приповдигнатост
ПАТРИАРХАЛЕН - пр-н. сж. идиличен
ПАТРМОТ - Чвcно, оoйτn оредсов обмчн родената
а— и своя амро— е зcшeτaca т-хнет— интереси.
Пламенее паариот. И-яв-о патриот.
—	родолюбец
ант. —> родоотстъпник
П—ТАМО—НЗЪ— - Любов, пи-данват към от—чеет-
свто е наопда. Всeнu българин трябва Яе пока¬
жа нл дело ееcр петр-оти-ъм.
—	родолюбив
ант. —> родоотстъпничество
ПАТРИОТИЧЕН - вж. родолюбив
ПАИАМОАИЧЕЙ—М - сж. родолюбив
ПАТРОН книж. - орен. вж. защитник 2. зона.
П—ТА—О—Ж книж, - Пopоoeoa, закрила ое отно¬
шение нс отрелев лице сее -ηΤτό.-—, проява.
Благотворителната акция се провежда под
патронажа нл президенте.
—	покровителство, патронат книж. разш.
ПАТРОНАА книж, - рззш. вж. патронаж
ПАТРУЛ - еж. стража — 1. знач.
ПНТЪАДМЯ разз. - вж. врява
П—ТЫЦМ рз-г, - еж. обувки
ПАТЯ резг. - вж. страдам 2. знае.
ПАУЗА - 1. вж. почивка 2. аecч.;
2. рразз. в ж. и внеррем! — з нас.
пАф—И - Χυ-ο.ηοτβηοο изо-Тотня eaомτ. пе—кя.
рвн метаенм плочки а ooecеΉHτu, зс зaквnчacм·
не ос дeнcоu оnлнa. Колан със сребърни пафти
пристяга кръста й,
—	чапрази нар,
ПАЦИФИСТ - вж. миролюбец
ПАЦИФИСТАМ - сж. миролюбие 2. зята.
ПАЧА - еж. желе 2. знаа.
ПАЧАВРАрззз. - 1. вж. бърсалка 2. знае.;
2. прен. презр. вж. анзβангаица
ПАША нер. - в.. пасище
ПАМОТ—В разз. - вж. неетабилин 1. зааа.
ПЕД—Г—Г - 1. вж. учител 1. зята.;
2. сж. екзпегнтвл
ПЕД—ГЛГНЧЕСАИ - в.. учителски
ПЕДАЛ жерг. грубо - сж. хомосексуалист
ПЕДАНТ - е.. формалист 1. зина.
ПЕДЕРАС— - сж. хомосексуалист
ПЕЕЕВЕ—К npоеτонcp. - вж. негодник 1. знач.
ПЕЙ оростонар. - сж. предплата
ПЕЙЗАЖ - в.. гледам 1. знае.
ПЕЙКА - Поеерваоелнаее за cсдaeΉ еа нскnлоn
РСше, ко—ос е отоо-в-н- от ръскс, поставени на
стпИкн, сте сее Тез оТе—осло. Градинска рейка.
—	скамейка
ПЕА - вж. горещина
ПЕ—А олсв. - 1. вж. приличам;
2.	вж. жема — . з зин.
ПЕКА ЙЕ неси. - вж. приличам ев
ПЕА—Р - вж. фсанаджие
ПЕКАР—— - Зсведеае- сто соецма—оа пещ за ο-ηή-
е— еа хляб, т-ет-нв мз-е-мя м рр. В пзкмрнзтз
печаха но-унецu.
—	фурна, пеананиам, хлебопекарница, хлебар¬
ница огр.
ПЕА—РОИЦА - сж. пекарна
ПЕ—СИ—ЕИ нар. cеτap. - еж. сухар
ПЕЛЕНАЧЕ - в.. бебе
ПЕЛЕРИН— - вж. намигало
ПЕЛ—Е - в.. желе 1. и 2. зоач.
ПЕЛТЕЧА несв.. - вж. заеквам
ПЕМБЕН ра-г. - сж. скитлочервин
ПЕ—Ь—Ар - Дтлпс aoеaщoa .енака дреха. Върху
нощницата си бе cΡоянол пеньоар.
—	роба
ПЕНЯ ЙЕ иeеa. - орли., рз-з. вж. гнккя ск
ПЕ—МЕЯ ЙН насв. ра-г. - в.. гневя ек
ПЕПЕЛ - разг:, сж. прах
ПЕПЕЛН— - еж. сив 1. знач.
ПЕПЕЛИВ - вж. сив 1. зоне.
ПЕПЕЛИЩЕ - разш, вж. развалени
ПЕПЕЛЯВ - вж. сив 1. зяте.
ПЕПЕЛМС—СТ - еж. снеота 1. зане.
ПЕРА - орен:, жерз. еж. бия 1. знан.
ПЕАВА— рлзг. - вж. удрям 1. знае.
ПЕРВЕРЗЕН кнлж, - вж. е/вратин 1. знае.
ПЕАСЕРЗММ кииж. - вж. н/вратнное!
ПЕРВЕРЗНОСТ ннuж. - вж. извратнност
ПЕРДАХ разз. - вж. бой’ 1. зотч.
ПЕРДАША рз-г. - вж. бия 1. зане.
ПЕРДЕ - вж. завеса
ПЕРИЛА - вж. парапет
ПЕРИОД-1. вж. епоха 1. м 2. зяте.;
2. сж. етап
ПЕАМФЕАЕ— - 1. вж. външен 3. зотч.;
2. орзн.. еж. вτдроeτнnинин 1. зята.
ПЕРИФЕРИЯ - 1. Външен, крайна част ос еещо.
Тpъсοuнaτa заема само периферията не езе¬
рото. България се намира е периферията не
Европа.
—	край’
мне. —> среда, ц-етер, сърце, пер
2. вж. покрайнина 1. зеан.
ПЕАМФААСАИЧЕН ко-ж. - вж. описателен
ПЕРА— рз-з, - вж. горделивец
ПНАКОЙМСЕ—М рлзг, - вж. полудявам 2. знач.
ПЕРЙ— - вж. бисер
ПЕА——НЕНИНН книж. - еж. непресганнн
ПЕРМАНЕНТНО нouж. - еж. непрестанно
ПЕРН—А ра-з. грубо - вж. яур 1. зотч.
ПЕРО - 1. вж. писец;
2.	вж. писалка
3.	орен. сж. етил 1. знач.
ПЕР—ДАЪЖ—А - вж. писалка
ПЕРПЕНДИКУЛЯРЕН - вж. отвесен
ПЕАС——А кииж. орикн, ирон:. - в.. личност
ПЕРС—НАЖ спец. - сж. образ 4. знач.
п
391

ПЕАС—НАЛЕ— неuж. - вж. лечен’ 1. знан.
ПНРС—ОИФМААЦИЛ - вж. оъиаеτβдрнние 1. зяна.
ПНАИЛНМФМЦМРА— - в.. олицетворявам
’. зяна.
ПЕАСПНААНВА - орен. еж. вероятност 2. зама.
ПЕРУНИКА - Првл-тнв цвет- с —дим ев—нве, Теле,
.1-0- или оoебeaeиaae цс—твс— и а телом, 010—-
к— и твърде ематн.
—	ирис
ПЕРУш—Н разз. ирон, - вж. щурмк
ПНАФЕАИЕН книж. - 1. вж. отличен 1. зоне.;
2. вж. нивалин 2. знан.
ПЕРФЕКТНО нннж. - вж. отлично ’. зааа.
ПЕАФЕКЦМ—НМЗМА—— книж. нежел. - вж. по¬
добрявам 2. знан.
ПЕРФИДЕН книж. - вж. аоемрин 1. и 2. заан.
ПНАФМД——ИТ книж. - еж. коварство 1. знач.
ПЕРЧА ЙН разг. - 1. вж. вджннчм;
2. оноЯоРр. вж. изтъквам 1. зоне.
ПЕРЛ СН разг. - вж. вджннчм
ПЕС - еж. кучи
ПНСММИЗЪ— - 1. Со-oeeocτ да се виждат н-щста в
моаеоа ав-тлмаа изобщо мае в определен момент.
Твоят песимизъм действе зле иа всички ни.
—	еирндгледcτвд
мне. —»оптимизъм, всиa, eaдΉддa
// оптимизъм, Тодоост, дeзaнpaaoeτ
2. разш., вж. отчаянии
пЕйМММСТ - Лице, конто - eолneon да cъаooeΉ·
ма ев—ос еле някое събетен в мoaеea. 0-00—001
светлият. Аз съм песимист л оз вярвам., че неща¬
та ща сн оправят. Той по природа е песимист.
—	еерндглеинц
ант. —> оптимист
V	г-ерт ор—з (с) е-рям ваела eeшв е—м на η^ο разг:.
ПЕЙММИИтМчНН - КоСто - pooecоннτ во песи¬
мизъм, вт лиота аа сяом в TeдΉшнon. П-еuмuе-
оични nеeаеuжЯлouя зл бъдещето. П-еuмuе-
оични настроения. Пeеuмuеmuчнз поезия.
—	мрачин орли., еерндолед
ннт. —> оптимистичен, сн—ти, Тодер, .изнерв-вс-
теа
ПЕЙТЕЛНВ - 1. Койт— езомзх-рва парс, ορΉ-τοοι,
матеоин-и β γ^ο-οι или в меопо мелка ст—п—е.
П-еτ-лuеa сοоncннз. Знам, че си n-еτ-оuв чо-
взн л еямл де и-рм-ходезш повече средства, от-
нcлнcτо трябва.
—	икономичен, стиснат рлзг, пестовен рлзг,,
спестовен резг.
ант. —> разточителен, ш-рок-ритет
2. вж. икономичен 1. зиме.
V	вотзва осоатс в три везела ра-з,, окетос паосос
във везел разз, цепи стотснкста <оа дсе> ра-з,
Трос .0— cτoτeноc разг, едят оао- е девет ет-
зеем воьзва диел. към 1. зотч.
ПНИТЕЙМВЕЦ - Ч—cΉо, който е склонен е умен де
пестя. Иuнcй не обичс пр—клл—оит— пнсонливци.
—	спестовник, пестовник рз-з, стисльо рззг. оа-
оЯобр.
ант. — прахосник, ocзceneeо, pcзхмτeoнл. иcаτoчe·
тел
ПЕИТЕЙНЕЛйТ - Качеств— не пнсте-ие. Той е из-
в-еο-н със саояол nнсτeлuеcсτ. Те възпитава¬
ха снос сл а дух на neсτнлuеоеτ. П-еτ-лuвcеο
из средстве,
—	икономичност, спестовност, икономия, стие-
натостразз., пеетокност оеαеp.
ант —> разточителност, и-зт-чстелств-, орахтс-
0—0000, oaааcnecеΉаτcв
ПЕСТЕНЕ - вж. икономия 1. зане.
ПЕСАОИА - Свита квака ее отката, oeeоe· за удар.
Свих ορ^τ-τ- си а песаник. Той уЯле— брло си
с песоинк.
—	пнстница, юмрук
ПЕСАННЦ— - сж. пестнек
ПНСТ—ВЕО рлзг. - вж. пестелив 1. зона.
ПЕСТОВНИ— ра-г. - сж. пнстелевнц
ПЕЙА—ЕО.ЛС— остср. - вж. nеcτнлевдeτ
ПЕЙ—М олсв. - 1. Харем сте eм—oон, oτд-ляе осов
0-000404. Цял ж-еот пестим л още на можем
Яа си купим жилище, Пестя олр— -е нолa. Пестя
бели пари -е черни дни:.
—	спестявам а несв, икономисвам а насв, стис¬
кам сн рлзг, кътам разг, сяктвнм а неса.
мнт. — прахосвам, noeeоaм, иcзхмшaвcе, ne—eя.
oponcлсccе, разпи—свaе, ppвфcсcaм. oфyоcне,
cзncоeне
2.	Вeаpъoдcе се от ез-ишне омзхсдс еа παρ—, еaτΉ·
Оса—— и ар. Трябва де пестим хартията. Пестя
електроенергия. Пестя горивото. Пестя па¬
троните.
—	икономисвам а oeеa.. спестявам а u-ев.
дне. —> харча, uзpcзхвaвcе, eзхcpеcaе
// изразходвам, uзхcиеccе. nвхcoевaе
3.	в.. скъпя
V	слаонм (τypсе, oτдΉлсм. зαpΉлсе) настоанс рл-з.,
анcτиаcме <със> везел рлзг, вoeаcaе в девет
стзеен ра-з,, нъeaе (——, oτд-лсе) от зс—екс см
рл-г, деля (oτpΉлсе) от сетаоа (пърло·-) см ра-г,
кье 1. заеч.
ПЕТАЛ— нар. - вж. подкова 1. зecе·
ПЕТНМЕН нар. - в.. жаден 1. знач.
ПЕ—ЛАМ СЕ Яиал, - вж. мотая св 2. заан.
ПЕТЛЯЕМ ЙН просооолр. - вж. мотая ев 2. знан.
ПЕТМЕЗ - Смлао ро-сарня, спестен coо от πoваp-.
захарно цвΉKлn. аcхcoac тоестекм --е кoyщм.
oTuнe. с оeeнeτc τcовa вее -ργπ плод в еегв.
—	рачел, маджун Яизл..
ПЕ—НО - 1. Изцсосео, зaеeиcΉнo място върху оо-
стохавст. Винени петна върху ncнpнβнзτc. Маз¬
но ратно. Млеτuо-oc петно.
—	лике рз-г., дамга остзр.
2. прен:. сж. позор
ПЕТВОСЕН— рл-з. - Изпарс-м ен петак някого
е—м e-шo. Пemocсмм си с вино новия костюм.
—	ликьоскам ра-з, дммгосвнм рpоеοоеap.
ПЕТНЯ - вж. позоря
ПЕТРОЛ - Гтете онфсca т—невст, кnсτo извира сл¬
ое взс—иат вт еедрстс еа анесτc м от оoсτo се оо-
-Сеастт Т-язвя, керосин, мазут в -ρ.
—	нефт
V	аΉенв маело рл-г, Hepo— зесто разз,
ПЕХЙНСНОН— ра-з. - 1. вж. борец 3. знае.;
2. рлзш, вж. бабалт 1. занн.
ПЕЧ—Л оолт, -1. вж. гкон 1. знан.;
2. вж. мккм 2. знан.
ПЕЧАЛБА - 1. Сема, с кoсτo преходът асросшава
Оcахвpa. а също η^ο спеееа—но тлунсТа— с воре
на кoеaи, л-тао-я и пор. Оа продажбата не
-мота имам голяма оечелба. Колко л чистата
он печллра? ПечалРа оа лотарията,
—	кяр npcсοcнеp.
392

мнт. —> загуба
2.	вж. доход;
3.	орен, в.. полза 1. зята.
ПЕЧАЛБААЙИЕО - вж. осабе!еийeгβо
ПЕЧАЛЕН - еж. тъжен 1. е 3. занн.
ПНЧАЙОВЕН диел. - вж. доходен
ПЕЧ—Л—ВНТ диел. - вж. доходен
ПЕЧАИ - 1. Знак, вτPΉчcτeн върху пвеъохноет, пве-
тсвен сте специално метален, пумен или дърсня
уое— а -зряз-нв верху него Туквс мае изоТо-ж—-
ом, чрез коСто е— caвc·вcΉОсca нещо. Писмото
име о—чат от Испания, Удостое-р-н-ато без
оечеа е неаелидно. Върху проверено масо пос¬
тавят печат.
—	клеймо, щемпел
2.	в.. клише 1. заан.;
3.	вж. приса;
4.	прен. вж. слида 2. занн.
ПЕЧАТАМ нeеa. - 1. Вeзnpвмавндpне знаци, текст,
eзoTpcдΉecс и пер. върху херося м -ργο- еaτe-
ринлм чрез nиcτcаоaнΉ към тях еа ор—дваоетнлео
езоаевтнае е еамастслеес леннтнс форми, клс-
шете е рр. В ncл—гpaфuчeен—я комбинат печа¬
тат книги Тук печатат ueеοе—цu.
—	отпнчатвнм в неса., напечатвам а несв.
2. вж. издавам 1. заеч.
ПЕЧАА—А - Спецем—еат оо о—наосне, оoΤτo работи
в печатница.
—	типограф
ПЕЧЕЛИВШ - вж. доходен
ПЕЧЕЛЯ несв. - вж. спечелвам 1., 2., 3. м 4. знае.
ПЕЧЧЕ- 1. вж. изпечен 1. знае.;
2. ор-н, разз. еж. опитен 1. затч.
ПЕШ - вж. пиша
ПЕША - С пр—рвсжване еа крнкатс ее, Тез езр—лз-
сне- нс пиеввзно срнрствв. До центъра не града
отидох пеша.
—	пнш, пешком, пиши оеmлp.
ПЕША— ра-з, - вж. пешеходец
ПЕШЕХОДЕЦ - Човек, оoйτo те —виж—, poидвcд-
вс пеша. Улиците се -еЯpъеοeнu оо пешеходци,
Пътека за пешеходци.
—	пешак разг.
ПЕШМ остар. - сж. пиша
ПЕША— - ΗcC-еa-кнτн по вир е най-впоннечнна по
функции фипуо- в щcхеaτacτa егит.
—	пионкн
ПЕШАМР - вж. ккрпа 1. м 2. зине.
ПЕШК—М - вж. пеша
ПЕЩ - Зидмео οτ—ρτ.—ΗΜ— е cΉлcнc -в-р м-м сое-
цсн-еп onмншΉeин към хл-е-оекаиоица, в което
се пене хляб я рр. В Яворе им —ма и-зиденс оа
тухли лятна пещ. Пекарят и-асЯ— от оащта
топли хлябове.
—	фурна
ПМАР - вж. риалами 1. знае.
ПННЦА - 1. вж. борса 1. м 2. знач.;
2. сж. стоянка
ПМЕОМЦ— - вж. кръчма 1. зина.
ПИЕ— - 1. вж. бира;
2. pранc вж. питие
ПМГМЕЙ - вж. джудже 2. и 3. заан.
ПИГМЕНТ спец. - вж. оцветител 1. знач.
ПИГМЕНТНА—— спец. - вж. оцветен 1. занн.
ПМЕДЕСТ—Л - вж. постамент
ПНЕТЕ— ннuж. - вж. благоговение
ПРЕАЕИ—О ки-ж. - вж. благоговейно
ПИЙВАМ - вж. отпивам
ПИК - 1. спец вж. връх 1. заан.;
2. рядко нежел. вж. кулминация
ПМК—НТЕ— - 1 . вж. апетитен 1. зона.;
2. орен. вж. пиперлив 2. знан.
ПН—ОМК книж. - Извьепом—скс ocзхвднa а гвшac·
ка, аaнycнc на открито, веред пииот-таа.
—	τвфврие нер.
ПМК—В кнлж. -1. вж. върхов 1. зясн.;
2. нежел. сж. кулминационнн
ПМК—Л— - Момее зс изпълнение еа дребни осотн-
км е хотел, 0—00-0-00. Пuнcоcτc отнесе багажа
ои а стеятл не хотела.
—	хоп остер,
ПИЛЕЕНЕ - вж. анвхищннин
прием нeеβ. - 1. в.. разпилявам 1. знан.;
2. вж. прахосвам 1. е 2. зята.
ПИЛИГРИМ кн-ж. - 1. в.. поклонник 1. занн.;
2. орли·, рядко вж. пътник
ПМЛ—Т - еж. литнц
ПИЛЯ жсрг. - 1. еж. карам ск;
2. вж. натяквам
ПИО—ММ рз-г. прен-бр. - вж. скъперник
ПИО—АА - 1. сж. пешка;
2. орен. в.. марионетка 1. знан.
ПИПАМ - 1. Оnиoне поест— вее отке в a—шo, без
дт го хващам. Не пипай кннглтз с мръсни ръце.
На ма пипай.
—	докосвам а несв:., допирам а несв., бутам рз-г,
барам рззг, закачам2 разг.
2.	Терся с пръсти, с ръце н—шo, което -бикя. не м—оа
да виря. П—пзм а тъмното стената, -л Яе изме¬
ря ключе не лампата. Пипам а джоба си, зз Яе
открия портмонето,
—	опипвам а несв,— бутам ра-г, барам рззг,
3.	прен. рззг:. еж. крада
ПРПВЛм - 1. Обини. с отрицлои- - взΉеcм нeшo
сев от нΉшo, вбeон. за дм о— eзooaзвcе вес ква-
eyеиoaи. Никой на пиоол хранете. Ръкописнта
му стоят—, никой не з— е пипнал,
—	докосвам, поактвнм, побутвам рззг.
2.	С от.нц. не - Изpвлаccе, cpвτoнтяcaе е—що о—
ор—аесзосч—нсетв ме. Преди —маше мерак де
свири, но cτнзкτc -срочна дм спортува, не е
пипвал цигулката. Не реше олоеал пушка, По
цял дан нищо не оиова.
—	похвнщам, побнавнм рл-р.
3.	разг. вж. к/емам 4. знач.;
4.	орен. рззг. е.. залавям;
5.	орен. разл. еж. открадвам
ПИПЕ разг—, оренебр. - сж. ум 1. зяте.
ПИПЕР-— - Пooaeлooeao. кух, мелетт плод ан поа-
ринско знaннеyнввo ο-τό-ηβή, койт— - сто зелен,
неосне мли .тлт цсят и сн ер-тр—еяек за хоана.
Червен— пиперки. Лют— nнnepнu, Пълнени пи¬
перки. Печени пиперки,
—	чушка
ПИПЕРЛИВ - 1. За сeoиe, оnлTacи е пер. - овCτo н
с много лспер, оТека. лют. Пнn-pонu гювеч. Пи¬
перлив селам.
—	ееперъияраво.
2. прен. рззг. OвCτo е язвителен, сроеич-н или въз¬
бужда еувстсеавстос. Пип-елиии вицове. П—п—р-
онuн —сαоp—йн—.
—	пикантен прнн., пипкрлея орен, разз,
393

ПНПЕАЛНЯ разг. - сж. пиперлив 1. и 2. зеан.
ПНПК— разг, преозрр. - вж. ум 1. зиан.
ПНП—НВ разг, неодобр. - вж. муднн 1. и 2. зоне.
ПНПА—ВО разг, нзодорр. - сж. бакно 3. заан.
ПМПАНС—Ст разг, ннодобр. - вж. мудност 1. заме.
ПИПКАМ СЕ разг, н-cЯcбp. - вж. бмкя ен 1. знач.
ПМПНЕШААТА разг. - сж. пепнншаом
ПРПНЕШ——— - С пиоан—, -Тикн. cнcеaτ—-но м
рредраз-uco. Търся п—поашком ключе оз лампа¬
та. Доррах се пипоншком до вратата нм стая¬
та, Вървяхме пионншком а мрака,
—	опипом, nееаншкаτм рлзг, слепешком рл-ш,.
cъепешкаτн разз. разш,
ПНП—О дизл. - вж. пкпеш
ПРА - вж. гощавка
ПНАНТ - Морски oмaбвйнuк, оoйτo eаcъoщcм он-
oнp—eмс над ·epπвccоu и друои нвимбe с oτоoиτo
евpн, зс да гм -по-бс сам олене. Пират— nл-е—о—
-дин английски търговски кораб.
—	кдр?на, ла/ рядко, кнnна рядко
ПРРРОЧ разг. - вж. мнсино
ПМАОН - сж. гвоздей
ПИРУВАМ - 1. вж. гуляя;
2. разш. вж. весселсеН ..нас.
ПМРШЕС—ВО - вж. гошакаа
ПМС—ЛМЩЕ - 1 . сж. бюро 1. замн.;
2. остар. сж. кантора
ПИСАЛКА - Пр-Тоо, оосеооевТл—есе зс остане аа
ръка а мастило. Той -спочос Ям пише нещо, но
nоел- захвърли писалката,
—	перодръжка, перо, стило осамр,
ПМСАН нер. - в.. пъстър 1. зеан.
ПМС—НИЕ прзнебр. - сж. съчинение 1. аecн.
ПНССА - в.. яннцеларесг 1. зяте.
ПРС—АУШКА разг, пр—еерр. - с.. канцеларис,
1.	затч.
ПИС—АЕЛ - Лиц—, нo-τo льз-ксм oooeаeeдeнuс еа
хcдoдeeτвeacτc -ит-о-тсрк. Известни Ρь.-глpснu
nнелοeон, Козеичeенu писатели,
—	лиτнаατдр, книжовник
ПИСАЧ преннрр. - е.. драскач
ПИЙВАМ - 1 . вж. изпищявам 1. зеан.;
2. вж. пропнщякам
ПРСВН ММ ра-г. - сж. омръзен ме
приец - Метм—ес oaacoceнc сте зсслоо—н срьх,
специално ροβτροτ—Τ—οι за осеня— с еaeoeлo,
туш. П—еaлоз със —ατ-ο nuеeц. Писецът ое
пиша Яорре.
—	пиро
ПИСКАЛО’ пренебр. - Де·—, ко—ов много плане,
хенянс, реве. Не мога да- спя от това ρненaлc,
—	пискун орен. рз-з,, ванcкало резг, креадло
рз-г, вречело Яизл.
ПНСКАЛ—2 - вж. пищялка
ПИСКАМ - 1. вж. пищя 1. в 2. знан.;
2,	реаз. вж. ввнкм 1 — знас.
ПИСКЛИВ - 1. в.. висок 2. знае.;
2. еж. креслив
ПИС—УО - 1. в.. пищялка;
2.	през. реаз. зж. зпикало1
ПИС—ЕН - 1. осомр. вж. книжовен 1. знае.;
2.	нар. е.. грамотен 1. знан.
ПИЙ—ЕНА старин:. - вж. букви
ПИИ—ЕООИА - 1. в.. литература;
2. остар. вж. грамотност
ПМС—— - орен, остер, е.. грамотност
ПРСТЛЛЕ— - Огнестрелн- ope.-e с оeec ц—с зс
етре-Тс с една ръка нс Tлcaни oaзeτoсeeс. Той
извади пистолета и еαpнлP:
—	пищоврз-г,— пнелмаразг,, револвер разш.
ПНСЪК - вж. век 1. заан.
ПРАН - сж. погача
ПРАН— несв·. - 1. еж. запитвам;
2. вж. разпитвам
ПРАНОЕ - в.. въпрос 1. заан.
ПНТНТЕЛЕН книж, - вж. хранителен
ПРТАМ книж. - сж. чувствам 1. знае.
ПНТРЕ - Теееост, вeeон. орипсовнеа coнпcaлeo.
—0- он осн зс уавляваие на .мждата, зс о-з-
х—aддaнe е рр. Б--зонcхcоеu питиета. Спиртни
пианата. Рз-хлaа—ο-оo— питиета. Газ—рлни
пиаиета.
—	напитка, пиво рядко
ПМТРЕПР-ДАЕОиЦА рядко - в.. кръчма 1.
зеач.
ПМА—МЕН - 1. Зс .ивоонп - който - оохраесса,
отглеждан оо човека. Pиτомeн заек. Питомна
коза.
—	домашен, опитомнн
ант —* див, н-nncocеea
2. Зс отстноие - овйτo сн отглежда оо еoвeоa, -6екн.
зс eτвncecнc цел. Питомна ябълка. P—τ.оеιнл
круша.
—	култивиран кеиж., облагородин
ант. —► див, a-оc-τиeиoнн
пмтл—ец - в.. вкзеиτдаия 2. заан.
ПМТЛМВМ— - вж. вк/питання 2. знан.
ПНХ—ИЯ - сж. желе 2. зяен.
ПНЧ жар;:, нежел. - в.. мкжянр 1. заан.
ПИША оесв. - 1. Изето-м е писмен вид мсалс пв
eсоaнeм τeеa. ТряРвм да оишз доклад. П—слх му
писмо—, но той не мн отговор—.,
—	написвам и неси., съчинявам и несв.
2. Сeадaccе. cъoвnoявcе литеомосоео, есенно —ас
еcзиннeнo по-взведенсе. С-лз той пише роман.
П—шл поезия. Кл-а .ми, чз пише поема. Праз евc-
боЯнооо сн време пишеше музика.
—	съчинявам а неси,, написвам а неси:.
ПРША ЙЕ ра-г. - сж. смятам ев
ПНШКНН Яизл. - с.. отрнямн 1. зиме.
ПРШМННЕОЕ pлзг, - е.. aaвкменее
ПРШМНВЛЪ— нар. - вж. аавааенин
ПИШМАНЯ ЙЕ ра-г. - сж. разкайвам св
ПМЩЕВ -1.3а рее, език - оoЙΌO - маоов oaакoceΉa,
РО-трспаа. Мислите си облича а пищни фрази,
Тя често използва пищни изре-и.
—	китенкаг книж.
2. вж. разкошен 1. зоне.
ПНЩЛВ разг. - сж. пистолет
ПМЩМ - 1 з Издaвaе ppoдълдcτe-—e ристк. Куку¬
мявката цяла нощ пищяла оа ронρuaa. Оиpeем-
ае пищи. Д-о-оо пищи.
—	пискам
2.	орно:, ра-г. Иакмзcме недоволство, ро—тнст вт eншc
мля нсквπв. Хората пищят оо u—еок—me Ялнъци,
Ако ло лишиш оо премия, ще нма Яз пищи, че си
зо ощетил.
—	пискам орен. рззг.
3.	еж. викам 1. заач.
ПНЩМЛ—А - Мa-ьо caeτoвеeao от дьов—на влм дру¬
га пес, а оoC·n се ев-и- а духме— м -зрава оетти,
394

И-з—ее звек. Децата оричеа Яа свирят с всякакъв
вид nuщялнu. Нморзеих си аъррове пищялка.
—	свирка рл-ш,, цафара, пискало2, пискун
ПММ и—са, - 1. Пoo—eшне. оонмам т-аноат през ус¬
тата. Пия горещ чей. Пия кафе. Пих досас вода.
Пия ракия. Обича де пие вино.
—	сърбам, наливам сн (с) рззг, цокам рз-г, сму¬
ча разз,, жуля оран., разз, лоча орен. и—одорр.
2.	Упоотрйеяам ом—кхол, обикн. не—ат ни з по-голямо
к—лин-атв-. Оа моaдuни привикна Яе пие. Каз¬
ват, че оΡлчео Яз оие,' е ' напоследък се ороолл.
По цяла нощ оие. Като започне да пие—, няма
мярка, Дcоогc ще пиеш?
—	пиянствам, посркбвдм рз-з., попийвам рз-з,,
заливам ск а наса., къркам рззг. ннодобр., фир¬
кам разг. и-оЯоРр. поркам резг, олоЯобр.
V	нa—cвaе ан нcτo бъчва (Type, двокн) разз, оТот-
шнм анш—тй (асшкмое) рз-з, зс живо е за вмияло
(<— зс живитн^ м за веи--мτ-) омя рлзг, към 2.
заан.
ПИЯН - Който н язове πnлсеo оnacнecocn алкохол
м не мож- рт мссем paзcеon,, ясно. Той почти ви¬
наги е пиян. Пиян старец.
—	нигризвен, фиркмн разг. озодоРр,, ндтдрд-
лянкнн рл-з. н-одобр, къркан рз-з. н-одобр,
ннфиркмн разз. изоЯобр,, eπирτдcан рм-з, оно-
Яорр, оипсиран жерг.
ант. —> трезвен, тр-зв
V	верзм— кенксте жарг.
ПММ—ДЕ рззг. оренебр. - вж. пияница
ПММ—ДУР разг, пренебр. - вж. пияница
пияница - Чов-к, който oмсocτec· Баща му н рил
рлриицc· Той е най-големият пияница в селото.
—	алкохолик, пиянде ра-г. ннодорр,— πияндбр
рззз. изодорр, пиянам разл. орзиерр—, пияч
разг, олодорр,— къркач рззг. неоЯобр, цок^
разз. н-одобр,, cмкaкaе ра-з. н-одобр.— смукач
разз. неодобр. рядко, едрхош длел.
μτ. —> трезвеник, вeзaepдмτ-л
V	пи-Тита бьнвн разз. ирон.
ПИЯ—КЛ рз-з, ор—озбр. - вж. пияница
ПМЯНЙЪК простонар:. - вж. пиянство 1. м 2. занн.
ПИЯНСТВАМ - вж. пия 2. зааа.
ПРЯ—СТВ— - 1. Прсетрастявснн ксм np-квенpoн
уп-трнбм нн сюмртнм ннлeτнм. Той сарадс оа не¬
излечимо пиянство.
—	алкохолизъм, плясък рросаонср.
мне. —> въздържателство, вeздъидмнc-, трезве¬
ност
2. Напиване а так-хол. зСоeЯ всяко пиянство се
чувстваше много зле.
—	запой разз,, риянлкk оростооср.
ант. —> въздържание, втздержст-астве
ПИМИ— Яиал.. - вж. чиния
ПИМЧ рззг. нeоЯрбp. - вж. пияница
ПЛАВАМ - сж. плувам 1. м 2. зане.
ПЛАВЕН - 1. Който - б-з p-зни движения, лр—хпри.
Плавна рcхcЯнa. Плевни pънcмcхcuuр, Позuou
движения.
—	равномерен, д!мваеа, ритмичен рззш.
мнт. -* рязък, отрсесст, -тленен
2.	вж. рдcτипннен;
3.	прнн. вж. олддкк 5. зата.
ПЛАВНО - 1. вж. леко 2. зона.;
2. орен, в.. гладко 1. знна.
ПЛ—ЕЯ оесв:. - вж. изплаквам’
ПЛАДНЕ - Средств на p—aс. около дсаааа-а-т Ητοα,
когато човек ан храам, пТяден. Б-ш- вече пладне
и жетварите седнаха дс починат и похапнат,
Пладне -, а още нищо не си свършил:.
—	обид
ПЛАКАТ - Художествен— оформ-н on-см лист с
кpcτeк. лpepмеao ностапмонна вес pнн—aеΉH
τ—оeτ. рсзаепвсо на сл-п-алам места. Филмов
плсксо·. Театрален олак^^о—. Рекламен олск^лт:.
—	афиш, постер
ПЛАКАТЕН - орен·. uecЯcΡp. вж. декларативен
ПЛАА—А иeеβ. - 1. вж. изплаквам’
2. вж. мия 2. aнaн·
ПЛ—М поет.. - 1. еж. пламък 1. зана.;
2.	прнн. еж. страст 1. занн.;
3.	орни. вж. въодушевлении
ПЛАМВАМ - 1. Изведнъж зapвчвcе да горя тел ам-
ληη, буна лламьк. Иuнcй и- рз-ррз как изааднъж
елзм-нияm покрие нс колибата пламна. Огънят
uеeнu момент ще пламне,
—	запалвам ск, лумкам, подпалвам се, вкзплм-
минявам се
мнт. —> угасвам, сзоасесм, знгcавcм. оаааа, дтгcoсм
2.	орен. Зс нувстсв, оаихма-ако съеовянсе, еиe-c м
под. - пpтявявaе он см—ее, буйно. В гърдите й
пламна омраза.
—	избухвам пран, лумвмм орен·. кипвам прнн,
въакипявмм орен, ннuж.
3.	орен.. е.. избухвам 2. зона.;
4.	орен, вж. зачервявам ск;
5.	орен·, вж. светвам 1. е 2. аeнн·
ПЛАМЕН Яиел·. - вж. пламкя 1. зана.
ИЛАМЕНОН — 1. еж. страстен 1. е 2. зята.;
2. вж. ревностен
ПЛАМЕНЕМ поза.. - 1. вж. блестя 1. зана.;
2. вж. червенея 1. е 2. зята.
ИЙ—МЕ—Н—СТ - вж. страст 1. зята.
ПЛАМТЯ - 1. в.. горя’ 1. зата.;
2. орен. вж. блестя 1. м 3. зана.
ПЙ—МЪА - 1. Огнен onисщ йаио. оnйτв се издига оо
зноса-н шо-рмет, кнто мзnвcон. излъчва светлина
м топлина. Наблюдавах пламъкс не свещам.
—	плам роза., пламен длал,.
2.	Обикн. ми—, вж. пожар;
3.	орен·, поет, вж. страст 1. занн.
ИЛА— - 1. еж. скица 1. м 3. зане.;
2. вж. програма 1. занн.;
3: разш, е.. замисъл 1. занн.;
4.	вж. нммнрение;
5.	вж. аспект 2. знач.
ПЙА—РНА - 1. Земно възвишени- с πвaсеa 0-^,
нo-τт сн мз—воа вмcтоΌ ат— околиите ейаτaoаτм.
Откъм планината подухис вятър. Отивам е
плсонната,
—	бмлкмн разз,
2, орен, рззг. вж. куп 1. зана.
Ий—НМНАР - Човек, оoйτo оТсна да лисе— прнхс-
дм, излети е ллнеиннтн. Нз Витоша срещнехме
група олзоинсри,
—	турист
ИЛН—РРММ - 1. Пpepeидpaи. включвам н-що в
юенн. Плaoиpaои см— изграждането на път..
Трябва Яе планират средства зс строителство
ом днmснм зредина,
—	запланирам, запланувам
ю
395

2.	вж. замислям 1. зона.;
3.	вж. възнамерявам
ИЛАННАА— - 1. вж. планов;
2. вж. замислен2 1. зята.
ПЛА——В - Който 00404, извършва ае ое предстои-
телет изпотсня о—на. Планово строителство,
Планова еeuαΡa.
—	планиран, запланиран, заплануван
ант. — безпланов, оезаплааииао
ИЙАН——ЕАНН - вж. систимин 1. знач.
ИЛ—Н——ЕАН— - в.. системно
ПЛАО—МЕАН—СТ - вж. системност 1. знаа.
ПЛАСТ - Ооое-еаеи- нoлcнΉeτвт вт аяксквт c—ш—e·
тво, материк—, oaаeoлcec върху oснaнвc р-стох-
ноет. Зз пая израждам един р-зсm Рн-шкоти и
едно пласт онмcеcu нpнм. Върху м-б-л—те имз
едни nоaеο орах. Платното е сгънато иа чети¬
ри пласта.
—	слой, рид рл-з., яат нер.
ПЛАСТИКА’ - 1. вж. скулптура 1. зона.;
2. вж. кмятн^ство
ПИАСТРА—2 - вж. грациозност
ПЛАСТИЧЕН’ - 1. вж. мек 2. заан.;
2. вж. еластичнн 1. зона.
ИЙ—С—НЧЕО2 - 1. еж. грациозен;
2. прен, вж. изразителен 2. зотч.
ПЛАСАИЧН—СА - 1. вж. грациозност;
2. вж. изрαаиτвладcг 2. зеаа.
ПЛАСАМ ннсв. - вж. наслагвам 2. знае.
ПЛАСЬОР - Лице, кветв сн зaauеaвa а о—асиоан-,
Осзпо-тоиааннмн аа cτoон. Пласьор нс вестници.
Пласьор не дрога.
—	разпространненл
ИЛА— - Иаoънaaa прежда, ктсτт те eзnвлаca за ηβο-
рева на дрехи, ooнииeки е др. Оа какъв плет н
костюмът ти? β^ο-Η плет, Копринен олат.
Шлиферно олат,
—	тъкан, материя
ИЙААН остар. - вж. заплата
ИЛА—А— - вж. чинар
ИЛ—АЕЖОСИОСЛБЕН - КоТтв мn.й. коСто - е
cъcτтснмн дс n—ншa. Той я -ле-де в най-скъпия
p-еτоeлнτ. за да й докаже, чз е nоaτ-жоеnо-
соРен. А- съм nллτeжρсnоеcΡeo аоьжнин.
—	състоятелен разш,, кредитоспособен финанс.
ант. —> неплатежоспособен, oΉCъeτвсτΉΛΉн. o-оoΉ-
асттсптстбео
ПЛАТЕ— - 1. За който сн neншн. Поaο-нc образо¬
вание. Добра пллоеол работа, Плло—н cοnуен.
—	заплатен
мнт. —> безплатен, нер-ст-н, Т-звъзмез-ен
2. сж. наемен
ПЛАТЕЦ - разш. еж. длъжник
ПЛААОО - прен—. сж. картина 1. зеач.
ПЛААНОХОД - Мс—тк ктoae. нoCτn сн -ββ.μ, нaτo
изр—езса еслата еа eс·ъиc, cадccaщ паатнста му.
—	ветроход, гемия рл-г.
ПЛАА—НРЧЕО - прен. книж. еж. духовен 3. зянн.
ИЛ—АФ—А—А - в.. програма 2. знае.
ПЛАХ - 1. вж. страхлив 2. знан.;
2. вж. каолблив —. з И. знач.
ИИАХ—СТ - еж. малодушие
ПЛАЦ - разш. вж. лорияе
ПЛАЧ - 1. Ненл-оврнзд-лнс глсеевс звуци, което
нов-к ез-вом при белка, екиеТ, етрсх е рр., писр-
0γ.ΗΗΒ сте стезе. Тя се задъхваш- от плач и не
можеш— Ял говори.. Ж-озоа с глух плеч изряза е
тъмнината, От стаята се чуваше датски плач.
—	ридание, редавни, nлаекни, рев, рижане, хле-
рмне, хклцднн, хленч, хлинчини, циврени ра-з,
ннcЯcΡp.
ннт. — смях, нмнΌτ. оинnτeaй, кианaнe. хихикнее,
хохот
2. сж. вопъл
ПЛАЧ— - Текст ми етазстн оо еънa, Тоека м—с -ργπο
нувствв, кнов Όeeнe. рсшсм HΉИCвнвмΉИoв. е орн-
нeceaae. Д-цатз плачат за майка си. Ж-о—т-
плсчло по Задушница. Плача от обида. Не мога
Яз ае го-алм как плачеш, Тя плачеше неудържи¬
мо.
—	ридая, рижа, хлипам, хълцам, хлинчм, аиβре
разг. н-cЯcΡp, βие2, скимтя орен, pa-г., сопо¬
ли вя се ре-з. неоЯоРр.
мне. —> смея се, нмоoτя сн, кмскмм сн, хиля те, хм-
хмкам
V	еНя (ивнс. прпливам) стезе разз., еарсеам π-Τιι-
та ра-з.
ПЙ—ЧН СН u-еa. диал:. - в.. оплаквам си 1. зеан.
ПЛАЧЕ МН СЕ о—са. - вж. иоплнкен ми св
ПЛАЧЕВЕН - орен. еж. жалък 1. заан.
ПЙАЧЕ—Е - вж. плач 1. знае.
ПЛАЧ—О разз. - вж. плмчльо
ПЛАЧЙРВ - Който често, лесно п—сне. Плачливо
Яете, Плачл-вз раб-чка.
—	реклив, скл/лне
ПЛ—ЧИРЕЕЦ р&зп. - вж. плмчльо
ПЛАЧЛЬО ра-г. - Момее е—м меж, който често,
лесов плаче Т—з сериозна причина. Това момче
е голям плачльо.
—	ревльо резг.. плαеkд разз, nлмелиβиц резг:,
циерьо ра-г. неодобр.
ПЛАША нeеu. - 1. сж. заплашвам 1. занн.;
2. в.. тревожа 1. зона.
ПЛАША СН - а.. страхувам се
ПЛАШИЛО - 1. Фигура -т псрцслс е др., -емкя.
нcптдвeявншa евeeн, нoсτo а- р—етсся сред евз—,
градина м пор., за да плаши и рртптнса птицст—. В
Ростане от Янни л пъпеши видях плашило.
—	чучело
2.	орен. ра-г. орен-бр. вж. грозотия 1. знач.
ПЛАШЛИВ -вж. страхлив 1. знае.
ПЛ—Щ - вж. наметало
ПЛАЩАМ - 1. Дaccе осов τρ^γ τoвa. оΌΉτo нcny·
вам сам оо-васвам. Той nоam— вечерята. Всак—
пъа пллщлм а брой.
—	заплащам, рм/плащнм се
2.	Дaвcе оаом нн аякооп зс езвтошеоа оаТстс м—с
ορ^γ сс—уга. Клс-epнamл плащаше заолсоита.
Коза плащат neнеu—τe? Не -нам как ще платя
данъците, като нямам пери.
—	изплащам, здплдшмм
3.	орен. рлзг. вж. отмъщавам
V	тегля paаaвeнuτн (харна)разз., cp-ддaе (вмдaнм.
г—нднм. paзчcаτвcе. oемcτвaе) см cеΉτкaτa (eеΉo-
—0—) а аяк—пв разз. към 1. знаа.
ПЛАЩНнРЦА - 1. вж. покров;
2. остср.~ьж. наметало
ПЛЕБЕЙ - Човек от простолюдието, от Т-рясте
слоеве еа еасе—-ни-тп.
—	парий прзи,, пролетарий разш.
ПИЕБРйЦМИ - сж. референдум
ПЙЕБС - орен, кннж. вж. простолюдие
396

ПЛЕВЕЛ - Снмородно рев— инетеяме е 0—04, гоа-
дват м пер., нтΉτв пречи зс пиавсаотто и-зсете—
на овсевсте я ооок-енст- paeτΉHмс· Плавалите
трябва Яа се uднcpeнрaaτ. защото оречсо не
растежа иа нулmуpн-τ- eaеmeнuр.
—	бурен
ПЛЕДИРА— книж. - вж. подкрепям 1. знан.
ПЛЕН — 1. Положение, сьетвяом- нс нoвeо, сбмкн.
воин, вoйaмн, зн-ввен от opnτмвaмо в л-ш-н от
свтТтдс. По врем- не войната той ncnaдизо е
олзи, Две години рил а плен,
—	плннниееcτвд
2. вж. аαлджаиееeτвд
ПЛЕНЕН - орео. книж, вж. очарован
ПЛЕНИТЕЛЕН - вж. очарователен
ПЛН—ИИЕЛ——СИ поза, - вж. очарование
ПЛНННР— - Х разш, вж. заложник;
2.	прен. вж. роб 2. знач.
ИЛЕ——РЧЕСАЕО -Вж. плен 1. анaн·
ПЛЕНМЕН— - ’. ВзΉеме. хващам 0—00 е олея.
Врагът успял да плен- цялата рота.
—	ампленявнм
2. орно., вж. възхищавам
ПЛЕНМЕММ ЙН - вж. възхищдвдм се
ПЛЕСЕН - Пласт, нса-п а Тя— сам а-л-eмоcв поят,
образуван вт ммоpoтpocнмаеc стиху с—нжем,
юоееовяас хосамо--нс продукти е—м във с—нжам,
a-nooB-To-o- пом-щ-амя. Хлябът е покрит с
плесен. Къщата мириш— на плесен.
—	мухъл
ИЛЕЙЕ—МЙМЛ - Който - покрит яем езоьааен а
п—ее—н. По-е-oяелло сирене. Поeе-oреллл царе¬
вица.
—	мухлясал
ПЛЕЙН—МСС—М - Пткoмвcе ан е—м е— cзпъaвaе
с п-есеа. Баницата а nлне-нреaлa. Млслото ще
nоненuяеa.
—	мухлясвам
ПЛНЙА—Л— ра-з, оренебр. - еж. бъбривец
ПЛЕСКАМ разз. - вж. цнпам’
ПЛЕС—РА - вж. плесница
ПЛЕСНИЦА - Удар с 1^11004, Όбмнн· рт Тузате, по
е-п-те. Той ма ядоса и му ударих Яее πоeеннцu,
Залепих й плнсиицс.
—	плесник, шамар
ПЛЕТ - вж. ограда 2. зине.
ПЛЕТА неси. - сж. заплитам 1. знае.
ПИНТЕ—РЦА - вж. сплит 1. зина.
ПЛНАЕ—КА Яизо: - вж. плитка 1. занн.
ПЛЕТИВО - Нещо, оo-τт ее изрсе-тсС еи-з πλήοή-
нн. Извадих от чсиаата плетивото си и започ¬
нах Яа ол—ал,
—	плитка
ПЛЕТИЩЕ - еж. оорним 2. знтн.
ПЛЕТА— - вж. плетиво
ПЛЕТУШКА Яиал. - вж. плитка ’. знае.
ПЛЕШИВ — На ктгттт нocaτн - - oннлτea, коСто aсмa
оoca. Главата му - съвсем плешива. Мъжете,
често се плешиви.
—	лее, лиcдглαβ разз,, лисмв pрЯно. безвлдс
кннж, рядко, .евкос pрднc
ПЛЕШИВЕЯ неси, - вж. дплешивяβαм
ПЙЕШРВННА - Го—В мятат на οΛίβατα, оъаΉTo ко¬
тата е плнда—н. Тя се решеш— тека, че Яа npннpu-
плеш-иинлтл на темето си,
—	плешивост, лесина
ПЛЕШИВ—С— - вж. плишивинм
ПЙЕШАЛ - Плоска широка кота а аи-тпълиа формн
е птрнста задна нает аа гръдния кош на човек и—и
бпзаТеик. Бол— ма oлeшнеαa,
—	лопатка
ПЛЕЩЕ—Н ра-г. ор—иерр, - вж. .рктеиж
ПЙЕЩМ разг. ор—иерр, - Г-в-ия много и мзесшао,
06—0. глупости, праза— aйшa· Този оратор семо
плещи И нищо·, еъщ-еαu-uо он - не-ел, Плещи
какаото й дойде не -зинa.
—	дрънкам рз-з, пренебр.. прαзндcлдве неодобр,
лапацам рлзг. пренебр,, ъдпαaдля разз, оренз-
рр., олдголствам книж, ирон, плямпам рз-г,
грубо, .рътея резг. рреиеРр,, бръщолевя paзг.
лруро, дърдоря разз. оренебр,, бърборя разз.
оренебр, меля орен, рззз, орзнебр, дъдря Яиел.
пренебр,
V чеша се Ήаcнc разз. неодобр.. преливам (нм—eвaм.
cзaмeне) от пусто в пинзов разз, вършея шляем
ра-г· иеоЯобр, дoeaкτе (меля) като <поазос>
вореаипа (мелница) разз. ннодобр,, меля като
ветреят мелница ра-з. илодобр, дрънкам нaτo ен
еодеосцс <та> крее—тм—ттт рз-з. н-одобр. -рео¬
кне (меля) като <водеомнот> коен-тка- разз, ое-
одобр.
ПЛЕМДЛ - прен—з Група от uаτeоaнτи дейци е нскнн-
са 06—400, нoeτo живеят и творят в -раа епоха.
Българската литература след Оееоррждннuн-
то ре създадена от •цяла nл-раa таллнтлиии
творци.
—	съ/киздне орно:.
ПИРА’ - Неголяма з торбсек- от хартия а оосвоъ-
птлнн форма за птетавяо- главно на юиoдeоτм.
Напълних Ява nлuнл с РоР. ^—^0 с лещата сз
скъса л тя се разпиля,
—	кисля
ПЛИК2 Яиел.. - вж. мехур
ПЛРСВА— - 1. Иа-мвне, cзхвeи-се -зве-нт.
воде или -репа тенявет обикн. от eскaкъв атр.
Поuенaх водста оа кофсте на двора.
—	лискам разз.
2.	За здьад - изведнъж започвам дгс вал много стм—но,
да се еня -Тилно е шумно. ДВ побързаме, Яонaαр
не е плиснал дъждът, Дъждът плисол неοc оа
ведро.
—	рукенм, лиевмм, лесвнм рлзг.
ПЛИСЕ - Вежа вт маож-атво усптрнаес пенкс зс
cоocca на -реха яем друг п-ат, вбрсзувсни чрез
препъваа-, зашиваие вам олср-нй ен плата. Пола
не плисета. Рокля не плисета.
—	плоха
ПЛНСААМ - 1. Излмвaе. cзхceилсе сора мли диугс
т-наост, тбмнo. сто замах. Не nлuенaй вода по
рода·.
—	лискам разг.
2.	Зс дъжд - если, пада си—ао в шемет. Цяла нощ
плиска дъжд.
—	плющя
3.	вж. мия 2. занн.
ПЙНТАА - 1. Сплетени навя е друг вбмоa. три —Ηγ-
0- квеа като ев— npмнйcоa. По-рано момич-тата
ходеха с πлнmнu, Тя еnоeτe косата си и nоuαнa,
—	косичнла нер,, сплитка нар., плвтннкн Яиел..
косичка Яиел.. плетушка Яиел.
2. в.. сплит 1. зона.
п
397

ПЛМ———ВИО— - е.. плитчина
ПИНАКЛИ-АЛЕН - Зс -e.-, иетрипа, кл—с—тс и
др. - коСто е неумело cзмucaΉH. съчиаее. Pлиm-
кcскpоннл лъжа· По—τнюенeо-е— интриги.
Плuτкоенec-еa клевета.
—	плитък орен.
V зашит (шит, теши·) с Теле конце ра-г, аaкъon—e
(екьорее) с Тнле нΌeцм разг,
ПиНт—ОйА - коижз вж. плитчина
ПЛИТК—У—ЕО разг, ирон· - в.. глупав 2. и 3.
знан.
ПЛИТК—У—ИЕ разг, opeo-pp. - вж. глупост 1.
знан.
ПЛИТЧМ—А - П—м·нΌ есeτo вес воден бае—йе. В
някои участъци на pзнлmз nоauaе-τо н Heav--
можно поради наличието на обширни олитчи-
ии. В плиочиннте иодате се застоява.
—	плеткос! книж,— плетковенд
ннт. —> дълбочина, дълбина, oeeTeoa
ИЛМТЪ— - 1. OoCτв има малко омзсттяоие оо ос-
въохаватом до дъното. Пл—ткл рекл. Плит^^
рое. Плumнр рлато.
—	нидклбок
ннт. — дълбок, бездънен
2.	прен, вж. бевcкикржατеаен 2. знач.;
3.	прен·. еж. nлигкоcкадеа
ПЛОД - 1 . мн—з а.. овоявя;
2.	прен. вж. падизβединии 1. знач.;
3.	орен·, вж. анзулτατ 1. знае.
ИЛЛДЕН - 1. вж. овощен;
2. вж. плодороден
ПЛЛД—Е - с.. овощен
ПЛЛДЛСМТ - 1. еж. плодороден;
2. прен. вж. продуктивен —.и 2. знач.
ПИЛДЛСИ—ЛИ— - 1. еж. плодородие 2. зама.;
2. вж. продуктивност 1. и 2. заан.
ПЛ—Д—ДАЕН рядко - вж. пъдиоадиеа
ПЛОДОНОСЕН - 1. еж. плодороден;
2.	прни-з вж. продуктивен 1. зосч.;
3.	прнн. еж. аевслτдτеа 2. зине.
ΟΛΟ—ОаоаНОСО - сж. πъоиоаоиин 2. знан.
ИЛ—Д—РЛДЕВ - КоСто даеа, oc.aa мевоп oлoдo·
вн. Плодородна земя. Плодородно Яърео. Плодо¬
родна рcдuнл,
—	плодоносен, плодовит, плодин, спорнн2 изр,
благодатен, родлив по-m, родовит рядко, пло-
додмнн рядко, хлебородин, бнаеанген нер, бн-
рекеτлие нар, урожден иежел.
ант. — безплоден, неплодородно, н—плвдвнвсен,
нел-одовсо, ялов, аеп—оаее, е—п-ородн—е, Тезо—-
дни, онип-е-в
ПИ—Д—рЛдИЕ - 1. Изобилие по Тесом, п-еучеас
вт орсипдмта. Тези зоЯ-на се радваме на голямо
плодородие. Иeuuждлнc плодородие.
—	благодат, .крикет нар,— спор2 нер. cеαлp,
ант. —» неплодородие, безплодие, Т—зрорс—, нно—о-
ден
2.	Сртсвбавет еа земята да nBaaep.a е хрса-те-аи
cΉш-eτвc oceoΉecс, зс де дмсст много павд. Пло¬
дородието не почвата оа е еднакво навсякъде.
—	плодородност, плодоносно?., плодовитост
мнт. — безплодие, неплвдороди—, ееп-пдоосдевет,
аловост
3.	е.. реколта
плодоалд—оит - вж. плодородни 2. зима.
ПЛ—Д—ТВ—АЕН - 1 . в.. продуктивен 1. знан.;
2. сж. анасаτατна 2. зона.
ПИоД—ТсЛАН—И— - еж. продуктивност 1. заан.
ПЛЛДМ ЙН неси·. - сж. развъждам ск
ПИЛС——СТ -1. Пввеохнвет с две измерения, еΉД-
ру две точки еа нoяτo мож— да се по-к-оа оо-он,
ΛΉДCШM върху яня. Ъгъл, получен от орасичана-
то на Явл плоскости.
—	равнена
2.	в.. повърхност;
3.	прен. коижз вж. основа 5. знсч.
ПЛ—СЪ— - 1. в.. равен 1. зеан.;
2. прен·. сж. банален 2. засн.
ПЙЛХА - вж. плисе
ИИОЧОРА - еж. тротоар
ПЛЛЩ - 1. Чест от проеоисестсв, поедн-заснеим зс
аншо. Траен— площи. Площ -е ени.
—	тирнн
// Част оо нянноcc знеea оввтрхност. Големи площи са
залепи с иоде. Растенията зенмза малка площ.
—	еадeτаднe!во
2. в.. повърхност
ПйЛЩСД - Незметов—ем eнлeшea о—осоормя с —Т-
шΉCτcΉeт ooeдeнзaaч—нce. пТ—кн. TaaooycoooΉнc.
-формеи- с аохитектвоес ео—датеа. Хората се
стичаха към площада в центъра нл селото.
—	мноднн нер, стъгдм стерло,
ПЛУВА— - 1. Дсс.а се о— рввърхавстоа на ввдс
или във свдн. По e-нaτл плуват патици. Влизам
в рлс-йна и плувам под иодлал,
—	плавам
2.	За кораТ, -о-кс е пор. - дсс.а те пв пвсьохностос
ос воасос мем сте еоТеосеас ем—а. Лодката η.ψ-
ие по реката, Яхтата плува по морето кето
малък Явор-ц,
—	еъмвαм, нося се
3.	орен, с предл. и - ОТляа съм οΤβ—οβ а еещо, потъ¬
нал съм в eснaнcм течност. Плувам и пот,
—	тъна
/7 прен:. с предл, и - Имам aeшв в изоТслсе. Той плува
а богатство. Плувам и болж-ееτuо,
—	гъна оран—.
ПЛУМ - прен:. рззг. н-одобрз в.. ония 1. зотч.
ПЛЪЗВА— - 1. Само .мн. и 3 л, нЯ. За еeoаuaa, еeв-
ж—етсо - змooчeме— дс те дβeдм.м, оиъпвс.ме енпв-
ΟΉ-ο-ρο-γ в различаи овевки. В кухнята са плъз¬
нали хлебарки: Мравки плъзнаха по ръката ми.
—	плъпвам, здnклзееαм,зαпкеъем
2. прео—з Зс тлух, аовсям - зcnвчвaе ас те paаppвe·
τoceсвαе, oaзeaeяе. Из селото плъзна мълва, чн
кметът изпуска поста сл.
—	плъпвам орен,
ПЛЪЗВА— ЙН - вж. еоиχлкввaм се
ПЙЖЗГАЕ - сж. хлъзгав
ПЛЪЗГАВНОН - вж. хлъзгавина
ПЛЪЗГАВ—С— - в.. хлъзгавина
ПЛЪЗГАМ СЕ - вж. nъaвмъем се
ПЛЪНКА - Материал, нoCτo сн cPO·0Ήeсcc зс от--
ееае, а който те пълни aΉШΌ. Плънка за Рлница.
Плънка зе еъзглавонцл.
—	пълнеж
ПЛЪПВА— - вж. елкввαм 1. м 2. зяме.
ИЙЪСТ - ДеТе-с еcτ—pcс от сбете къси нвcмu, ос-
ленена Т—з τънaaΉ, ео—з -ерсТ-ткс а oвp—шα ворс
в нмТссмне, пр-еовмае, която те маpвлзвc зс ако-
Освстс ас оссте-ке, кe—eем, шапки в др. Тя ocсe-
шн шапка оа ряла олъст,
398

—	филц, кичи
ПЛЪТЕН - 1. вж. окст 1., 2., 3., 4. е 5. заан.;
2.	вж. непрогледен 1. заан.;
3.	вж. дебил 3. зама.;
4.	сж. масивен 1. м 3. зима.;
5.	прен, в.. нисък 3. зона.;
6.	прен, еж. натоварен 2. зннн.
ИЛЪТО—СТ - вж. гксгота 1. е 2. зоан.
ПЛЪТС—М - вж. чувствин 1. знан.
ИЛЬОСВН— ра-г. - вж. цо^нм
ПЛЬОСВАМ ЙН ра-з. - вж. адрβмм
ПЙЮНАА - вж. слюнка
ПЛЮС - 1. прее—з в.. достойнство 2. знан.;
2. прен. еж. предимство 1. знае.
ПЛЮСКА - вж. мехур
ПЛЮСКА— ра-з. грубо - еж. ям 1. зааа.
ПЙЮЩЕНЕ - сж. плясък
ПЛЮЩМ - еж. плискам 2. знач.
ПЛЮЯ - орли., разз. вж. хуля
ПЛММП— ра-г. орен-бр. - вж. бъбривец
ПЛЯМПАЙО ра-г. пренебр. - в.. бъбривец
ПЛЯМПА— рл-з, грубо - 1. вж. говоря 1. зине.;
2. сж. плияя
ПЛЯМП—НН ра-г. пренебр. - сж. брътвеж
ПЛМСВА— - 1. сж. удрям 1. заеч.;
2. ра-г. сж. адпвмм
ПЛЯСКАМ - 1. вж. бия 1. зона.;
2. сж. ръкопляскам
ПЛМС——ОЕ - 1. вж. аплодисменти 1. зата.;
2. сж. плясък
ПЛЯСЪК - Шум, заек оо урао о— HΉшo глнaнo м
мeов. от удар по вода е рр. Чу са плясък не бич,
Плясък ое -немена. Плясък не вълни.
—	пляскани, плющени
ПЛЯЧКА - 1. Вещи м другс мaτ—oиa—u. з-по-Теи-
по cpΉе— нн еойнм сее нΉшo посдоТито а οραΤ—..
Войниците са измъкнаха оа селото л седнаха
Яе си поделят nорчнaτе. Нлй-цннната плячка
Ре -Яне старинна саря,
—	трофей прен. ре-з.
2. вж. жекрτв — .и 2 .знeτ.
ПЛЯЧКАДЖИЙС—Н разз, инодорр. - сж. грдби-
тнлскн _
ИйЯЧ—АДЖРЙИАЕ— разз, олодобр· - вж. гра¬
беж 1. занн.
ПЙЯЧ—МЕЖНЛЪК простонар, неодобр· - еж.
орнбиж 1. заан.
ПЙЯЧК—ДЖНМ ра-г. неоЯоРр· - сж. грабител
1.	знсн.
ПЛМЧ——СЕАМ разл. оеоЯоРр. - вж. оорабвдм
1.	зяен.
ПО - вж.поради
И—АЙЕОМСА— - в.. зачервявам св
ПЛБААВА— разз. - вж. пипвам 2. заан.
ИЛБНДА - 1. прен, Нмдд-лсcaн— нн едевтп от две
протсввполпжни мас poвτuвтeτтсшм явлΉнcс,
теле, ннча—н. Победа не лсалнета нед лъжата.
ПоРнЯа не доброто нед злото.
—	възтържествувани
2.	прен. вж. триумф;
3.	орли- вж. постижение 1. знан.
П—БНДЕН - 1. вж. победоносен 1. зааа.;
2. рядко вж. тържествуваш
ПОБЕДОНОСЕН - 1. Който - аверзаа а поТ-ра.
ПоРедоносна б-тке. Войната е към своя Ρолзьн.
nоΡeдcное-н край.
—	побИден
2. вж. тържествуващ
ИЛБЕЖДаВА— - 1. Спен-лвсм отбера в среж-осе,
битка, Торба и пор. Побеждавам врала. Той побе¬
ди всички свои противници. Нн- ща ги победим.
—	надвивам ра-г,, eaдзявαм ннлж., сломявам,
смазвам’ орно—,, еъкрушдвам
// Спеа—лсмм ооТ—да в cьcτ-аaacΉ, Т-оТт, мач е други
coopTac яги—. Няма по-золямо гаовcоеτuи- зе
мллчуглол де победи ежой възрастен. Илncел--
Яьн все ма побеждава не шех:
—	бия н-еβ. ра-з,, надвивамрз-з,, надделявам
ант. —* падам
2.	орен, ВзΉеaе eaдеoшeΉ аа— eскnoo или нeшΌ. Взе¬
мах p-дcuoc лекарства, но ролестта ма оор—ди.
Той си служеше с всякакви лъжи, но най-после
лстиеатз победи.
—	надделявам, надвивам ρα-Γ., възтържеству¬
вам книж,
3.	орен. еж. превъзмогвам
V	вa—еaе (cдeидcе) сртх рл-г., cаΉеcе оийдеина
рз-з, cзлcзaе втоор— разг, към 2. зане.
ПОБЕЛЯВАМ-Е вж. избледнявам 2. знсч.;
2. вж. побледнявам 1. знсн.
ПОБЕЛЯЛ-1. сж. бял 2. знач.;
2.	вж. избелял 2. зннн.;
3.	вж. побледнял 1. зннн.
ПОБЕСЕДВАМ нниж, - вж. поговоркам
ИОБНСНЯВА— - 1. орен:, вж. вбесявам ск;
2. рз-з. еж. рдзлсдсвдм св
И—БЕСОМЛ - прен·. сж. яростен 1. зона.
ПОБИВА— - вж. забивам 1. зотч.
П—БНРН— - За сър, oвеΉЩйнмΉ е пор. - имам —оон-
днл-на eмΉCτcеoаτ, заот-вам 06—^ см с впрн-
реейов ко-ич-стсв вт HΉшo. Класомом стея не
мож- дз побера всички eоанτ-он и гости. Този
съд колко .—орл можа Яа роб-р-?, Куфарът не
мож- Яе побере дрехите.
—	събирам, вмествам, поемам
И—БРА—М СН - в.. вмествам се
П—БЛ—З—ММ - вж. н/кушнемм 1. зята.
ПЛБЛ—ЗНМ— СН - вж. изкушавам ск 1. зима.
П—БЛЕДНМЕА— - 1. Зс евeΉн мас λ—πη, бузи - 1
eτмвне много блед, изпсТвам eвoен-ecс см пеят,
oбмнe. оо зроавпеловаи и—и оеихвлппиаески ори-
асом. Стана му лошо и -за-Янъж побледня, Ли¬
цето й nоΡл-дер от уплаха.
—	пребледнявам, побелявам, бледния онси.
мнт. — зачервявам се, ooиcмΉeсeме. PΌе-oвΉнсвcе.
зapyе-aяccе, зcиyеΉHсcме те, oвc—Ήeсвcе, —з-
HΉpвсcaе те, n—нмcмм. pcзoeмΉHсccе се
2. вж. избледнявам 1. м 2. зeaa·
V	cτмвaе бял кат— о-атно (тебешир) ра-г, noTΉΛс·
вам нc·o в-и ра-з,, нoъвoc мм слиза в п—омт— ра-з.
кьм 1. зааа.
ПЛБЛЕД—ЯЛ - 1. Зс еос-к е—м лиц—, утаив и пор.
- който - Tee—, T-знpeвΉΟ. Руменината посте¬
пенно се възвърна на nрpлeаoeлнτe й ру-и, ПоР-
л-деяло лице. ПоΡондoeлн геτнu.
—	пребледнял, побелял
ант. — зачервен, зcpyеΉΟΉa, onocмΉHял. зcнΉИвΉнял.
onнΉoeΉнсл, взееос—о, ocаocеннΉa
2. вж. избелял 2. зннн.
ПОБОИЩЕ - еж. бой’ 2. знан.
ПОБОЙ - вж. бой’ 1. и 2. зята.
П—Б—ЙНМ— - Човек, коСто има склонност де Тен,
399

да нс—ста на бой. Обвиняемият л и-аестен побой¬
ник,
—	бияч, мдаизчие жеpг.
ПОБОЛВН МЕ - а.. нмболявн ми
ИЛБ—ЛМВН— - вж. разболявам
П—Б—ЛМВ—М ЙН - сж. разболявам ев
И—БОЛМВ— МН - сж. нмболяка ми
П—Б—АОН— книж. рядко - вж. борец 1., 2. м 3.
знан.
ПОБ—МЕЛ— ЙН - 1 . вж. иоcτаαшαвα ми 1. заме.;
2.	в.. евеъαшвαм сн 2. знае.;
3.	само оесв. вж. страхувам еи
ПЛБР—АН— - 1, рлзш, вж. pouсoнл 1. знач.;
2.	разш. зж.	— . знач.
ПОБРААР—-ВАМ СЕ - 1. в.. бамτимя ск;
2.	вж. сприятелявам се
ПЛБУТВАМ - 1. еж. бутам 2. зннн.;
2, рз-з, вж. пипкам 1. зеан.
иЛбЪБРММ ра-г. - вж. поговоркам
ПОБЫРБОАВА— рлзг, оренебр, - в.. поговоркам
ПОБЪАЗВ—— - вж. и/бързенм 1. я 3. занн.
И—БЪАЗВЛНЕ рядко - сж. eъавαае
ПОБЪРКАН - вж. луд 1. и 2. знач.
И—БЪА—Е—М - вж. подлудявам’ 1. заан.
П—БЪАКВАМ СЕ - еж. полудявам 1. я 2. заан.
П—БЯГВНМ - 1. вж. втурвам ев 1. знач.;
2.	вж. избягвам’ 1. зиан.;
3.	сж. е/гичвам 1. зиан.;
4.	вж.емигрирам
ПОВАЛЯМ - 1 . вж. събарям 1. зеан.;
2. прен, сж. свалям 2. зине.
И—В—ЛММ СЕ - 1. в.. падам 2. зосн.;
2. сж. гaдхβмм 1. зеке.
ПЛВДНГАМ - 1 з е.. вдигам 1. и 3. зеач.;
2. еж. изправям 1. знач.
ПЛВДМГ—М СЕ - 1. в.. вдигам ее 2. знан.;
2. сж. увеличавам си 3. знач.
ПЛСДНГ— —И СЕ - вж. поеръщн ми си
ПЛВДНГА— спец. - вж. подемник 1. занн.
П—СЕДЕ—НЕ - в.. държанен 1. зиан.
ПОВЕЖДАМ - 1. Нaнмoвaе някого да тръпне а мене
ее— ленд мео—, дм мн поеледсм. ИлнъЯe сн повел
тезн Яеце? Хезозх жена с— зе ръката· л я повн-
Яох към неф-нeτc,
—	nодаαавαм разг. разш, повличам разг· оно-
добр, помккемм рл-з. н—оЯоРр, ео!кτaем
разг, иеодобр. рядко
2. сж. еддкдрвαм 1. зеан.
ПОВЕЖДАМ ЙН - С предл. по, подир. Поелиясам
се вт нскoπв, аapoеcaе дм eлeдcне нечий npиейp.
дс oвe·oъoccе от еенсс тев—тв. Той се повел по
рз-е- авантюрист—· Повел се по еьa-τa на
жена сл и продал къщата.
—	повличам ск разг. о—оЯобр,
V хващам се оа γΜ (мктес) еа 0—00 рл-г, нно-
Яорр, τoъπвaе (ooвлмчaе се, pвeΉддaм ее) от
γ^ (cнe-a) ан 0—00 рззг. н-оЯcΡp, oиeoвcе оо
нвлaτa на нснoπo разг,
ПОВЕЙ понт. - вж. полъх
П—ВЕЙСАМ - в.. повявам 2. занн.
ИЛЕЕЛЕ—РЕ книж. - 1. поет. в.. изисквани 1.
знаа.;
2. остар. вж. заповед 2. зиме.
П—ВЕЛМТЕЛ книж. - вж. господар 1. знан.
И—ВЕЛРТЕЛЕ— книж. - вж. заповеднически
ПОВЕЛЯ книж. - 1. в.. заповед 2. занн.;
2. вж. изискване 1. зима.
П—СЕЛЯС—— ки-ж. - 1. сж. заповядвам 1. зеач.;
2. вж. налагам2 2. знач.
ПОЕЕАЕОИ— оеmеp, - 1. еж. пълномощник;
2. сж. доверител
И—ЕЕРМН - 1. ПoΉДΟмаcъaeн, н— нянoe -йТетвия,
eлвноe и сeлΉauс ен оотяса ас своъхесонстеенс
селе или ен P0—pаeмеΉeвcaecΉ за aΉщв. квето ще
е— слунв ро-кссао. Има такова ncueeиe. чн ако
ти прасеча черна котка пътя, щн ал с— случи
неприятност —ли нещастие.
—	вярване, суеверен
2. Рсзкмз с фантнстичес Ή-Ήе—нτc за aeшв птднсна
отммеа-о, нoCoв ее оре-аса вт поколение ен от-
нo-eaeΉ. Илpоднн■ повар—я -е самодиви.
—	предание
ПЛВЕРР—ЕЙЕН - Който ае рор-ежс аа pcаπлмeс·
всее с н -воттоеи caеn зс лица, нΌe·o ае р—лзсат
а апсео——. Повер-тел-е разговор. Поверителна
информация. Pcu-p—τ-л-o доклед,
—	тмин, секретин книж,— конфиденциален книж,,
доверителен книж. огр.
П—ВЕАМвАМ - 1. ПoΉДocτcвсе нскoπв м-м η^ο на
ορ—.—·—, топвсвонвсотм ан aсовoo, в нoπoτo меcе
двеерсе. На оере поверявам документите, да
ги пазиш, Нямл не кого Яа пое-ря децата си.
—	доверявам
2.	вж. възлагам;
3.	в.. откривам 3. заан.
И—ВНИЕИМВ—М - β.. аαввнeеъеβдм ев
И—ЕНСА -разш: вж. история 2. заан.
И—ВЕСТвОв—ТЕЛ - вж. бнанτриcτ
П—СЕИТСОЕ—ТЕЙЕН - OoCoв приен-ее.- към
хcaoдΉCτв—нcτc проза. Pcu-сτuоuaτeоoл лите¬
ратуре— Поu-еτucuaτeоoо τuceч-еτuо.
—	белетристичен, прозаичен
μτ. — поетичен, -иричее
// Ooйτo н хcpcнτ—0Ήe за пвеестевссеснтв нcΌB изло¬
жение. Произвед-ни-то нма nоuнеοвcвлο-оoa
форма, Пcu-еοucuлο-оoл ннтооецня.
—	аαзаαввατелна, аαамгевнн еneц.
И—ВНС—ВУВАМ лнтер. - в.. разказвам
П—СЕЧЕ - 1. В отриц. изр. в.. вичи;
2. С предл. от вж. над 2. зоан.
П-СМ- нuлж, - в.. презик 1. заеч.
П—ВМ—ВАМ - 1. С aвеe, пиемеео, сте заек е пор.
нареждам еа 0—00 да дойде, дс се яви нскъдΉ.
Повлке.лл зо е оо.лицияос. Пcu—нлхл зо -е свидн-
алл. Ако ми потрябваш, ще те повикам.
—	извиквам, внквнм, призовавам, привиквам’
2. ра-г. вж. поканвам
ПОВИСН—Л - сж. отпуснат 1. земн.
ПОВИШАВАМ - 1. Поася нещо да Търе пс-виеокв
по ocаеΉp, eτoCencτ. нn—ин—eocn, стноео е пор.
Ор—щзиат, че ще ни повишат -аоллоита, Дъж¬
довно— повишиха нивото оа p-нлτa· Повишиха
цените. Pcu-шлuaм τe.мn-ρaτгpaτл.
—	Cвелеемвαм, вдигам прен·, кнченм орен, резг,
покачвам орен:.
ант. — понижавам, aaеa—сcмм, ecмляе, саи.мвам
2.	Зcπвcвoвcе а no·cueвн сее по-си-еа пето (тон).
Ядосах се и повиших глас. Не повишавай тон!
—	езкишнемм, извисявам, надиоам, издигам,
въздигам книж.
мнт. — понижавам, оаишсвам
3.	Наземеасам, nocτccсе aскoon на pт-вccвсa рлтж-
400

ноет. Чух, че се го ncuuшuлн, станал е Яup-нτоp
оа фирмата,
—	издигам
ант. — понижавам
4.	вж. засилвам 3. знан.;
5.	оррз вж. подобрявам 2. занн.
ПОВИШАВАМ ЙН - в.. увеличавам се 2. м
3.	зоан.
ПОВИШАВАНЕ - вж. увеличение 1. занн.
ПОВИШЕН - 1. Който се втличсса с по-поенми,
ро-вил-к— стпСаости. Pоuuшeнu цени:. Повишена
температура:. Поеиш-на есЯизцня,
—	увеличен, нараснал
мне. — понижен, eaен-йe, ooc.eo
2.	КеТтв сн от—масон е посее- омла, интензивност аа
питявнта. Повишен интерес, Пcuuшeнc внимание.
—	вαcиъеа, свелиееа, нараснал, н/острин прео:
ант. — понижен, еамалее, сеижеа
3.	вж. приповдигнат 1. зата.
ПОВИШН—МЕ - еж. увеличение 1. знсч.
ПОВЛЕ—АО— ра-г. оренебр. - Тoвеccc е oaаc-e·
неон .еен.
—	дропла орен. рлзг. грубо
И—ЕЛЕЧЕ— разз, pранc - сж. неcnреτадτ
ПОВЛИЧАМ - 1. Зcптевcе де влека, да влнчн. Мъ¬
чеха се Яе еЯ-зеат стареца—, но не геnрuaхa и
тогава го nоuорнcхл оо земята.
—	помъякмм, погътрям ра-г, /ατι^^ pa-r., ам-
τкτрсзвмм ра-г.
2.	Вк—юевам, веeквaе в дви.ението еи някого, η^ο
пояа-в πтлсеcτc ос осен, HΉзaвucмев вт еъррв-
тивленинтв му. Вълните nоuлрнcхз лодката есе
по-навътре л nc-неaъτp- и морето, Тълоста я
повлече със себе си.
—	понасям,увличам
3.	вж. вммкккдм 1. зине.;
4.	рлзг, неодобр. вж. повеждам 1. зннн.
ПОВЛИЧАМ ЙЕ - 1. Трепстм е строя Таеи— сам
с γοΒ-ΒΉ, тоурно пвиади cевpa, изτoшΉни— в др.
Поaорнcх се към къщи· Той равно се повлече към
кревата,
—	помкквмм ен, еоτъгрям се разг.
2. разг, еecдρpp. сж. повеждам ев
пОеЛМЯВмМ - 1. в.. влияя;
2. еж. подействам
П—Е—Д - Факт, поради коСто етавс нeшo, нoCτo 0—1-
Тежда ксм eскaквa nтcτьoоa, р-Сятст. Скарахме
се б-з Яе име сериозен повод за товз. Често се
сърди без повод. Имам повод Яа почерпя. Търси
повод зе ΜαΓΗ.
—	паиеенд, основании, мотив
ПОВ—ЕМ - Дълъг oeеeн сее βι.— поикоеп—ео е
нoauшa'oτ ас вт -внте отрсеи еа плсвсос аа до¬
биче, за ре сн спрсвлясс то при язреен, копнто н
впрегнато м рр. Той опъна поводите ое нcер л се
понесе и зелоп.
—	юлдр, дн/оине диал, поводник диaо-.
ПОЕ—Д—МА диал. - вж. поводи
ПОСРА— - е.. прелом
ПЛЕА—АЕ— - сж. преломен
ПЛВРАТЛИР- 1. вж. бкрз 3. зеан.;
2.	еж. маневрен;
3.	орен—з вж. гквадв 2. знае.
П—ЕААТИИВЛИТ - сж. маневреност
И—САЕДА - Нкрушаесое ас нвoем—aατc фcнкцис
еа уред, е—хaнмзъе. Pcupeаa а елактр—ческлта
26. Бъ—πcoeни oмeoeиенн е ceooeмеΉe oнеeин е фocаeoлcπизеu
мрежа.· Тнхo-ньm отстрани повредата а теле¬
визора.
—	аеизnрαвадcτ, авария
ант. — поправка, оемвнт
// изправност., оедввнвот
// Внезапно епмране на деТотсинто еа енхaнcзъе ос-
Оади нснaнeв еедостаотк. Чувствам се Ρe-ncмc-
щен ори oлй-млонaτл повреда иа машината.
—	засичан, авария
ПЛЕРЕДЕ— - 1. OoCτo н— о-б-тв, нн фcнопивaи-
Оа поо-РМ посонда. Колзом мн е повредена и не
мога Яе я нaeaм. Компютърът ни е πcup-дeн.
Пcup-аeo хллдилоик.
—	неизправен, рн/кнлен рз-г, аαвбриаαн рл-з,
пр—оебр,, рм/дрънкан орно. разз.
мне. — изправен, редовно, бездефектен
II поправен
2— рядко вж. увaеинн 1. знан.
П—ВРЕЖД—— - 1. Прмнсоявсм пвсо—да, noaвс
н-що де е ейоврао за упатреес. Децата повреди¬
ха компютъра. Внимавай, ща повр-диш маши¬
ната! Дъждът повреди cΡуuн-τe ми.
—	развалям, разсипвам, съсипвам, похабявам,
/ядосвам простоезр.
мнт. —> поправям, oppнвяе, peеoaτиpмм, р—пармрсм
2. в.. увреждам 1. аeaн·
V	aanpaвсе еа еещо <— euнaквв> ра-з,, нcopaeсе
<оа> мнт м еacоcoa ре-з, към 1. зата.
П—ЕАЕЖД—М СН - ПoΉcτcвcе да оветая, ра фyнк·
цивeиpaе, отесам е—оорее за еоотоеТс. Рeл-uн-
зорът пак са πоupe.а-^. Чееоβнинъτ мн се повре¬
ди.
—	развалям се, рαвбaиaвмм св рлзг. пр—оебр.
V	излизам -а 000— еа-з.
П—ЕРЪЩ—М - Изкаовем през сетете ос отпеанатс
хоана, cτoеcщ—e eвк. коев е пор. Д-т-то често
повръща. Мож- би раeеeτc бе pл-uло-oо. цяла
нощ повръщах.
—	бълвам н-еβ„ избклвам, ирайфам нeеu. жарг.
блювам несв. Яиал, н/блюемм Яизл.
V	—epi кo·ни (λμο—πμ, кози) разг.
П—ЕАЪЩА —Н СН - Имам неприятно сеещмн— зс
nтвpeшcaн. имам позиви за повръщаие. Бал-ш- я j
злзвлоа ий са повръщаше.	'
—	повдига ми се, омди ми се, драйфа ми ев жарг.,
бърка ме се нер.
ПОВСЕМЕСТЕН - вж. всеобщ
П—ВААРММ - 1. Кcаccе еещо еще веднъ. и—и ро¬
внее от -са пети. Хайде сега Яе ncuτcpuм uеич-
нc, което научихте Яо днес. Саизе см— повта¬
ряли аса -Яно л също.
—	nаеедβταаям, преговарям' разш, ерндкβквам
пр-н. ра-г. н-одобр.
2.	По-ся ерно е μο еещо стори пъо. Човек трябва
де са учи от гpeшн-τe си и де на ги повтаря.
—	дублирам ко-ж. рядко
3.	рядко вж. дублирам 1. знсн.
П—ВТОАОО - вж. отново
П—ЕЪАХНИОМ - вж. повърхност
П—ВЪАХ—РНЕ— спец. - в.. повърхностен
1.	знае.
П—ВЪРХНОЙТ - Външна, п-она чтет на нeшo в две
иаеep—eия - дължина и ширина. Повърхност на
меса. Водол повърхност, Земна повърхност.
—	повърхнина, площ, плоскост
И—СЪАХ—ОЙТЕ— - 1. КоСто е на рввърхотеотс,
401

наС-отоере. Повърхностен еоcй. Повърхностен
пласт не почеста
—	оорин, повкрхнинен спец,.
мнт. — вътрешен, роено
2.	вж. аеваgклбдчнн 1., 2. и 3. занн.;
3.	вж. лекомислен 1. занн.
ПОВЪАХ—ОЙИН— - ’. Без ваикенне е сещнтстос
на eeшнτa. Много повърхностно гледаш не жи¬
вота. Как мож- така повърхностно Яе се от¬
насяш към аози важен проблем.
—	незддклбдевнд, несериозно, лековито
ант. — задълбочено, о—риознв, npnaинeoвeao
2.	Без зсдълбвчсване, зс оpaτкo со—ме, ое енвгo
loTpe. Въпросите в докладе се -зсезоати по¬
върхностно. Прочетох мзо—рнсла доста по¬
върхностно.
—	бегло, аезмдклeочеао
ант. —> задълбочено, eнмеaτнлao. аеео-Р-т-неао
V вτπвoeгтτгви- разг. към 2. знан.
ПОВЪРХ—ОЙИ—ОСТ рядко - вж. леаомиелие
ПОВМЕ—М - 1. За сятьо - аannнeaе да c—. Коза-
ао повееше южнякът, снелъа започваше Яе с—
аопи—.
—	завикам’, аадухедм, духенм, вийвам, лкхвдм
2. Вея л-ко, енлоn, зс кpaτов време. Откъм ρΗχατα
ncuрuл ветрец. Нзд полето повява топъл вятър.
—	подухвам, полъхвам nceτ., бреакам пола.,
лъхвам, внйвдм, покнйвнм, подвивам
ПОВМВАНЕ - вж. полъх
ПОВЯРВАМ са, - 1. вж. довиaевдм ек;
2. вж. убеждавам ев
ПОВЯХЕА— - 1. вж. увехвмм 1. занн.;
2. орен. вж. залинненм
ПОВЯХНАЛ - вж. увехнал
ПОГАВРЯМ ЙЕ - вж. одери ев
ИЛГАЖДАМ - 1. рз-з, Уe·pвйcaе някомв нещо,
вбикн. ян-анкетат, 0—00—001 изнeaнpa. шепа.
Какво лн сн готе- да мн позоЯ- таз— женл. Н-
очaнβех. че ще ми погодят такава неприятна
изненада.
—	скроявам орен:,— погодякам ра-з,
2. диал. сж. помирявам
ИЛГАЖДАМ йН разз. - сж. разбирам ев 1. знае.
ПОГАЗВАМ - Нн зннuτни, е— опазвсм рс—ням ато¬
ми, 0006—11, пиаса нс аякопо. Погазиха правата
не човека. Поза-езм конеοнοуu-рma. Погазвам
чуждата ееcбодa.
—	потъпквам орен—., одая ннсв—. орно:.
ИЛГ—ЛСАМ - Пpтоcpвaе верят. и—м зс малко,
кратко вpней оькста си по п—нвнтм, лицето на ня¬
кого в -зо-з нс обич, ο—.ηττο или за вопоквннин.
Бащл й я πогло— оо носеαa. Сmеpнцьα nогaон
плачещото Яете:.
—	помилвам2, поглаждам
мнт. — удрям, n—сccaм. щ—сneнм. цаювам, шсма-
И-ссем, лeювaе, зaщлeвявне, зcщcеapoecaе, за-
шсмсрявам
П—ГАНЕц нар. - 1. cеmap. вж. неверник 1. знае.;
2. пр—нерр. вж. антихрист
ПЛГМНИаН нар. - в.. невнрин 3. зята.
ИЛГАЙСАМ 0—0. - 1. вж. угасвам 2. зеач.;
2. орли, вж. изеквβдм 3. зята.
ПОГАСЯВАМ - в.. изплащам 1. зята.
ПЛГЛЧЛ - Кръгъл хляб от Тя—о пшеничено брашно.
Ж-ол му -лм-е- погача.
—	питн, турен нер:.
ПЛГВА— - сж. подгонвам 1. и 2. знае.
ПЛГМВАМ рядко - вж. изчезвам 4. зята.
ПЛГМВЛ—Н рядко - вж. онбел 1. заан.
ИОГЙМЖД—М - вж. поонлвмм
ПОГЛЕД - 1. Пвeвнa на зрението. Вп-риам поглед
и детето. Отмествам погледа си оа неприят¬
ната глeЯнa.
—	око (очи), взор оолт.
2.	Израз, маиcдeниe еа ечите. В погледа й се чаоаше
тъга. Замъглен поглед—.
—	очи, взор роео., зеници орен, пола,
3.	прен. сж. завние;
4.	орли, ни-ж. вж. обзор 1. зане.;
5.	орен-з вж. вкзолид 1. зннч.
ПОГЛЕЖДАМ - 1. сж. олнинм 2. м 3. зннн.;
2.	вж. изглеждам’ 1. занн.;
3.	вж. надничам;
4.	орли. вж. преглеждам 2. занн.;
5.	орен. рлзг. вж. погрижвам се 1. зона.
ПОГЛЪЩАМ - 1. За ceш—e·ca - имам ор-с-ея-отта
рт noeеaм е себе еи 0-40000, влаоа, пез—ве е др.
Почвата поглъща дъждовната ucдa. Растени¬
ята поглъщат голямо количество воЯз. Много
соли, оставени не открито, поглъщат елазаоз:.
—	попивам, всмуквам, поемам, абсорбирам
сонц:, просмуквам
2.	вж. гълтам 1. е 2. зеач.;
3.	прнн. вж. ек/приемам 1. знаа.;
4.	прен. вж. претопявам;
5.	орно, вж. мноажирам 3. зиме.;
6.	орно. вж. струвам 2. зннч.
П—ГЛЪЩАНН - прен. вж. асимилация 1. зята.
ПЛГ—УЙ— - 1. Смеят ус-щнее за парене, oncpиoннe.
пиер-зс-кано op— рвпир мас ope доупо сетивно
вeапoисτиe на нещо извеаоедав еpъcнв. oaднo.
гавляо. Когато мръсното куче се допря до ръ¬
ката му, оой —зоиаа погнуса. При гледката не
рс-лазлщ—я се боклук, оя се потърси оо погну¬
са,
—	отвращение, онус, онсeдτд, онуслиеост, 0^?-
ннвост разз, гадливост, одднос., омиоет рядко
2. вж. отврдщиние 1. занн.
П—Г—УЙЯВАМ - вж. отвращавам
ПЛГ—УСЯВЛМ СН - вж. отвращавам ев
ПЛГЛВОАВАМ - Гостря, pcагввaoсе мaлкв. зс
конако вoeен. Поговорих мaонc със еьсeЯнеοе.
Искам Яе си поговорим.
—	поприказвам, пдрдзодвмрям, побесиикнм
книж, побъбрям разз., побърбореам рззз. пра-
ннрр.
ант. — помълчавам
ПОГОДМВАМ разз. - вж. пораждам 1. зннч.
П—ГОЙ—ВН— - вж. масов 2. знан
П—ГРЛ—РЧЕ— - вж. граничен 1. знан.
И—ГАЕБ—ИН— - КтСтв е евьизаа а п-гоеТ—нсе е н
тъжен, екитТен, л—нсе-о. ПрлpeΡлоoc ш-еοu-e.
Погребално елcβo.
—	траурен
ПОГРЕБВАМ - Пoaaocе е пр-Т и pnкoивτе а пръст
мъртвец. Щн позе-Рело покойника утре. Той ис¬
каше да го погрнрао при жена му.
—	заравям, закопавам рззг, /древам рядко,
ровя ннсв. Яизл,, вагакбкмм Яиел,
V πиeдaвcе еа черната земя разг.
ПЛГАЕШН— - 1 , вж. неправилнн 1. зона.;
2. вж. неверен 1. зята.
402

ПОГРЕШАЛ - вж. грешка 2. знсн.
ИЛГАЕШОЛСТ - вж. неправилност 1. знае.
П—ГАИЖВЛ— СН - 1. С предл. за—. Пв-апам rpc.c
за някого, който нн мож- де се enpcвс там. Няма
кой да сн погрижи -а оля, ако се ра-бол-е. Тя н—
се позрижезше даже -л внучето см-.
—	поглеждам орен. разз.
2.	Започвам ра е- πиижa. да се мнтер-свеам за нянтπт,
за н-що. Врем- е Яе се погрижиш за образова¬
нието на д-цаал си. Погрижи се за -Ярав-то си—.
—	помислям, знгрежкнм се, замислям се
3.	сж. постаракам се
ПЛГРЛЗ—-ВАМ - Сτнcни грозен. Оа болестта ли¬
цето му погрозня. С тези прическе сл погрозняла,
—	вдгадзеβдм сн ра-г., орданне неси.— обездeрαвя-
кмм св
ант. —> разхубавявам се, oaзкoceсвaм се, амхeeacс·
вам, хубас—я, ocахeeмcсcне
П—ГАЛМ книж, - вж. поражение 1. знач.
ПОГУБВАМ - 1 . сж. убивам 1. знае.;
2.	сж. уморявам 1. знае.;
3.	орен. е.. унищожавам 1. м 2. заан.
ПОГУБВА— ЙЕ - вж. загивам 1. зннч.
ПЛГУБВ——Е - вж. гибел 1. и 2. заан.
ПОГЫДНИРЧАВ—М - пран, разз. еж. похвалвам
под - Зс означаваие нс есcτn oв·aoлв от друго есe·
те, кср-те се aнеcpн нeшΌ. Банкнотата се Ре зав-
pрол под килима. Той остави книгата ооЯ чина:.
—	изпод, отдолу
ннт. — над, върху, отпоо—
под - Наети-км е -олоста енот аа pвмeш-eиe, върху
квсτв те ходи и те рсди-.дао е-бe-и и др. Козл-
оо вм-ох а стаята, видях прозн-лно- дъски на
поЯа. Дъсчен ооЯ.
—	дюшемъразг.
ПОДАВАМ - 1. Пондмвнм (на служител) eскaкee
дoнcмeнτ с нянaквo сокане. Подадох —ска си в
съдс. Подавам молба зз uеπуенеue■ Подадох ос-
оаикаое сл,
—	инпдзиаαм
мнт. — оттеглям, изτeoлсе
2.	вж. давам 1. и 2. занн.;
3.	вж. поднасям’ 1. занн.
ПОДАВАМ— СН - вж. едкαвβαм ев 1. зоне.
ПОД—ДЕ—Н Яиал—. - еж. дарба
ПОДНОНА - Пвe·cсaнн жител ек —pea aep.aca,
нвйτo има еемнкс ортса и аaдeлд-ecс, noтuз·
τичaши ет анТован змкони. Български поданик—.
Чужд поданик.
—	ордждднин
П—Д—ОС—ВЛ - Пoиecдaeднтeτ на един чтвнк нъе
noeτoсeoтτo еас-л—нс- на ерна —ιο.αβτ. Българ¬
ско поЯсесаво. Чуждо пcаaнеοac.
—	гражданство
ПОДАРЪК - Предм—·, който те -асе, pвднacс нн
eскoπв в знак на доТо— еувотвс, зс cnnе—н е ар.
Донесох от чужбина млони подаръци не нcо-р—-
ое си, Сватбен подарък. Иоuогод-шeo nоЯapьн.
—	инр, сувенир книж, дрмдомн нар:.
П—Д—РМВАМ - 1. Дсеем няоoеy нeшo еезвсзм—з-
дое. Той решил де подери колекцията си оо цен¬
ни картин— нл музея. Бащата подарил едне оо
нивите си оа oлй-гcоeмня си син.
—	дарявам, χαаиавαм нер.
2. вж. давам 4. зотч.
ПОДАТЕЛ - Лице, нo—τт изpocшc oиcеn, колет м
пер. Коглто получих n-емоοо, веднага ncго-а-
нах -м-оо не поЯло-ля,
—	изпращач, адресант
мнт. —> получател, адресно
ПЛДАТ—И книж, - сж. данни 1. знан.
П—Е—ТЛРЕ - сж. nредадвnоъожнн
П—ДАЯНРЕ ки-ж. - вж. милостиня
ПЛДБНВ нер. - вж. насмешка
ПЛДБНЕА—’ - сж. ндткргвдм 1. знае.
П—ДБНВА—2 рлзг. - вж. уронвам
П—ДБНВА— ЙН рз-г. - в.. присмивам св
ПОДБИРАМ’ - еж. избирам 1. зона.
П—ЕБНРАМ2 разз. - 1. в.. подкдавдм 1. заан.;
2. вж. емким 1. заан.
П—ДБН— - сж. натъртен
П—ДБОА - Пи-дpnчиτaнe. изб-иаие на еаС-дтбоит-
межде вeмчои, аа ннC-nopхnдсшcτe, πoмτeдaвa·
ши нетТхтдсмит— ксееетсс oeeнτи сам хора. Ка¬
къв е критерият при подборе на книгите зз пре¬
вод? Трябва де се направи еонмао—л—о подбор
не кедрите, Правя подбор на артисти.
—	избор, избиранн, селекция кн—ж,, подборка
ра-г.
ПОДБ—РЕН - в.. избирателен 2. занн.
П—ДБОР—Л ра-г. - вж. подбор
П—ДБАА— - вж. отбран
ПЛДБУД— - 1. в.. подтик;
2. вж. причина 2. зона.
ПОДБУДИТЕЛ -1. вж. вдъхновител 1. знае.;
2. вж. еодeτрнкдτнл
ПОДБУЖДА— - 1. сж. подтиквам;
2. в.. предизвиквам 1. м 2. заан.
ПОДБУТВА— - 1. сж. бутам 2. зннн.;
2. орен. разз. сж. подтиквам
ПОДВЕЖДАМ - 1. вж. лъжа 3. знан.;
2. вж. дн/информерам
ПОДВЕЖДАМ СЕ - вж. подлъовмм се 1. знае.
И—ДЕРЕ—М - 1. Изссвам отдолу е—м осетои-,
no-πeвaе нocишcτa на нещо сее noeπeвaе -ек-
еает от τсJΛTτв (кpaнa. к-леи- м pp.). Подвиелм
килима, Той подви крак и еeаua. Кучето поЯви
оoешнa.
—	подгъвам, прноккнм, привикам, свикам
ннт. —> изпъвам, вpeвме, изопвам, nлвме
2. вж. анпрвтвнм
ПОДВИГ - Пиоявн на сл—отраТоост, ocевдeoτcc,
тотозмоа с оо—сеa тис-ност, о-тк м оТска. с Tea-
оорпраа пн—. Вазов е възпял подвига не опълчен¬
ците нл Шиnнa. Во-оео поЯвил, Трудов поЯвиз,
—	героизъм, геройство
ПОДВИЖЕН - 1. КоТтп е— н ppмкo-nea. —β—.— се,
юoненcoвa еяcτnτв ом. Pодu-жнo о-л-фон. Под¬
вижна Ролница.
—	мобилен книж.
ант. — неподвижен, н-дcидие, н—pcидee
2.	вж. бърз 3. зннн.;
3.	в.. пкродв 1. м 2. зяен.;
4.	вж. маневрен;
5.	сж. жив 3. знае.;
6.	соец. вж. динамичен 1. зиме.;
7.	орен. в.. оквкмв 2. знае.;
8.	opeн. еж. е/разетвлен 1. аeaн·
И—ДВРЖ—ОСА - 1 . вж. маневреност 1. зима.;
2. вж. пкргнвннн 1. зята.
ПОДЕМЗ—ВММ ЙН кнлж, понякога ирои, - в..
действам 1. знач.
403

ИОДБНРН— разг. - вж. подпълвам
ПОДВИТ - К-Ств н извст, вбеоеат нсгтие или аа-
рв—С, навътре мли 04010, oбион· е кoнмшaτa ом.
Pодеиτa нагоре периферия не шапке. Спънах се
в подвития н-о-м.
—	завит, подгънат, прегкндт
2.	Зс отце, коака, опашка м пад. - който - свет, спънат
м абики. отхост ое— --лиата есет еа τ—τη. Под¬
ано- колене. ПоЯвиои кракс.
—	подгънат, преокннг, сгкннт, свит
ннт. —> изпънат, -пьоат, 060—0040, изтпаат
3.	сж. знернτадτ
ПОДВЛАСТЕН нo-ж. - 1. вж. подчинен 1. занн.;
2.	сж. завесим 2. зима.;
3.	вж. поробен
ПОДЕ—УММЕАМ СН - сж. поколебавам ев
ПЛДВНВА— - вж. повявам 2. aeнн·
ПЛДГМЗВМ— - 1. Излеев-м се, нanoявaе ое с вврн,
е—апа. Оа дъждовете земята е ncдгизиеле. Мл-
тариалъа е подзизнал оо влезе—.
—	просмуквам ев, пропи/вдм
2. сж. намокрям ск 1. зннн.
ПЛДГИЗ—АЛ - вж. еcнeo 1. знан.
ПЛДГОЙЕМЯВЛ— СЕ Я-ал. - еж. въроордевмм си
П—ДГ—НВЛ— - 1. Сnccнaе се oτoeемτeaoт леер
нсоooo, зс да по хснен. Кучето подгони ноαнлοе.
Дядото подгони момчето.
—	поовам
// Нaкaoeaе, noиeвждaвми 0—00 да залвнае да бяпа,
де тман. Овчарят подгони овц-ое към кошара¬
та, Той подгони коня към лраЯа.
—	подкарвам, погемм, потирвнм Яллл, cпдτеа-
вам диео.
2.	орен. Зcpвчвaе ра noвявяccе вражд-Тат тτнвщ-·
ни- кeе 0—00, да му се кaиaе. да му cъздcccе
eeлpисτaocτи. Иaчaлн-кьο ло е подгонил, чн не
си върши добре eебcοaοa.
—	погемм орли,, нмвнм разз, юрвам разз,
ПЛДГЛОЕН - еж. пркелкдван
ПЛДГЛАДЯВАМ йН нер—. - вж. вкзгоаиевαм се
И—ДГ—РЧАЕАМ ра-г. - вж. водрчмβαм 1. зове.
ПЛДГЛТВЕО - 1. КоСто има poдπвτoвкн. д-еовс
ксе-ства за нскcнва дейаоео. Нужни са nоЯгcο-
еани неаeu. Трябва Яа си добра подготвен, за Яе
заемеш тезн длъжност—.
—	обучнн, квалифициран, подкован прен:. разз.
ант. —> неподготвен, eeoTca-e. eeкβaлифициoнн. бел
2.	Който -« пттввнтст и—и опитеоот да се слравм
а а-що. Подготвен младеж, Подлотееоз лр-
тисока.
—	опитнн, зрял оран,
ннт. — неподготвен, неопитно, e-зoсa. Т-с, а-л-н.
apдaмис
3.	вж. готов 2. и 3. зааа.;
4.	в.. нагласен 1. заме.
П—ДГ—ТВЕ—ЛЙ— - 1. еж. готовност
2. вж. квалификация
П—ДГ—ИВМ— - 1. Иaвeoщвaе по-дваостелно оя-
кcнвc о-Т-та, д—Снпст, за дс етан— нeшo оотвво,
дм Теде в ред за нснмоcн пее. Подготвям нещата
си за oьα, Подготвих си чантата за училища,
Подготвям сοaрοе за гостите.
—	приготвям, готвя ннеβ., глася иесв. нареж¬
дам’, ридя ннсв—, нагласявам, нагласям, нм-
!кямевдм резг, стъкмявам резг.
2, Полегам ссилия ο^ο да Тед— ен-мц—, пвтввт, кaк·
то трябва. Подготвям гpcи-τ- ел-. Подготвям
докладл за утре,
—	приготвям, оотвя неси—.
3.	вж. организирам 1. знач.;
4.	вж. обучавам
П—ДГЛТВМ— ЙЕ - вж. готвя св 1. знан.
ПЛДГЛ—ВЯНН - вж. подготовка 1. и 2. зааа.
П—ДГЛА—В—А - 1. Рсбвта, ρήΤη-τό, оoсoв сн из¬
вършен пр-дварит—енп, зс дс Търе а-що опт—ао,
де Търе како— Όoсeca за оякаквс пее. Подготов¬
ката за орс-н-ка е инч- към своя край—.
—	паеодгдβлнаие, подготвяне, гккмеж нар,
2.	По—домрстеенс аеСнвст, зс дс Търе нeшo —μιο-
шено, де етаа-, да се вeeшee·cи аякскст οτΤ—-
τμη, еeoвpиис·ue и под. Пcдгcοcuнлτa и- -л
н-рор-те л лоша, План за подготовка на иъс-
таоие. Не съм аcuоо-o оо подготовката на
екскурзията.
—	дргнниздцие, организиране, подготвяни
3.	вж. обученин 1. зама.;
4.	вж. квалификация;
5.	вж. готовност
П—ДГРМВАМ - 1. вж. затоплям;
2. вж. nрн!дnлем
П—ДГЪЕМ— - вж. подвивам 1. зеан.
ПОДГЪНА— - а.. поджиг 1. и 2. зоне.
П—ДДАЪЖА— - 1. сж. подкрепи 1. зеан.;
2. сж. издръжка 1. зяна.
П—ДДАЪЖ—РК - в.. привърженик 1. заан.
П—ЕДЪАЖНМ - 1. Сeздacaе оптом еа нeшn, eснo-
оо, зс да ян парне и—м да я— с- eτк—naи. увссие.
Той поддържаш— стар-цс, за Яа на падне. Под¬
държам отпуснатата голuл на Яноето.
—	подкрепям, подпирам, придържам, държа,
крепя
2.	вж. подкрепям 1., 2. е 3. знач.;
3.	вж. издържам2 1. зане.;
4.	вж. отстоявам 1. зннч.
П—ДЕЙСТВА— се. - Пвcτмπне ефект е вeзaeCeoви·
ето, ко—тт oонзвне, cnoaжoявaе верхе аякопо. Не
знам как ще й подействат думите ми: Лекар¬
ството мн подейства добре.
—	повлиявам в са.
ПОДЕЛЕНИЕ - Чата вт ли-pnиисoмe, ферма е пер.
а отеоестелев ecеocτoяτ—лeи. обвотб-ни функ¬
ции. ПоЯ-о-o-- на болн-ца.
—	подразделении, филиал
ПОДЕЛЯМ - вж. деля 2. зане.
И—ДЕЛМ— ЙЕ - в.. деля си 2. знаа.
ПОДЕ— - в.. възход
ПОДЕМАМ - 1. вж. подхващам 1. зннн.;
2.	вж. започвам 1. знаа.;
3.	разз. вж. вмвдм 1. занн.
П—ДЕМА— СН - еж. вдигам се 1. знан.
П—ЕЕМНМА - 1. Мeхaoизeе, прсептевТаение зс
вриоаа—, повдигане аа Te.-cTc, товари.
—	рдвgиоαе спец.
2. вж. асансьор
П—ЕЗЕМ—М ра-г. - вж. подхващам 1. знан.
П—ДИВЯВаМ - Зaπyeвaе нмвицст- о— ен я-рме-
λήη, оcлτcoeн чов-к, лорс-в οο-1τλ.-τήλ—η .β-
вот в yoaетτeaин и—и дал-е от цce—зnвaнcс
свят. Кой ща дойде а това затънтено село, за
Яа ncд-uяua, Работих дълго и план-н-те л съв¬
сем роЯ-аях.
—	издивявдм, дивея несв:.
404

ПЛДМГРАВНМ ЙЕ - 1. вж. присмивам ек;
2. разш вж. гавря св
ПОДМГААВНИНЛЕН - КоСто 01—10.1 pтacooac·
ка, остит eaаеeщнн. Прд-гpauaοeлеa уем-uнл.
Пcд-гpлвзτ-л-o поглед. Pоа-гpлβлτeлeн тое·.
—	насмешлив, ироничен, присмехулнн, сатири¬
чен
ПЛДИГР—ВАН резг. рядко - вж. nодиоамвеия
ПЛДИГРАВ—А - 1. вж. насмешка;
2.	разш. зж. зг^д^^г, — . знач.
ПЛДИГРЛВЧММ - Човек, оoCΌΌ оТина да се подсо-
Оаса. Пази се от инло, злщооо е голям подизрла-
чия,
—	пдииорαемн разз. рядко, присмехулния, паиc-
миχслно
ПЛДИр - 1. в.. слнд 1. е 2. зята.;
2.	разз. вж.
ПОДРАВАМ резг. - вж. потърсвнм
ПОДНРН разз. - вж. слид 1. заеч.
ПЛДИРН— диал:. - сж. послешен
ПЛДИУ— - Издсоеатп есаτn в змее или еа вткрмто,
роеаназнсчннв за взеизаие еа oocτвpи. аотсетс м
pp. пр-1 псТ-ска, ас-вторся. В дъното на гра¬
дината е —зЯ-лоса малък подиум за артисти¬
те, Оа подиума ораторът виждаше всички е
-слета.
—	ветрндд, трибуна, сцена
ПОДКАНВА— -вж. призовавам 1. знан.
ПОД—ААЕН— - 1. Пoинвжднвaе 0—00 да строи с
м-ее. Пал-цл-τ- подкараха лресолно-о- към
съдс. Подкараха козите не оаша.
—	повеждам, подбирам2 еазз,, забирам2 нер.
2.	еж. подгонвам 1. занн.;
3.	разл. разш, вж. повеждам 1. знач.
пОд——САРММ - 1. вж. подрязвам 1. м 2. зннн.;
2. в.. оянcτрем 1. аeaн.
ПОДКАЧА—’ резг. -вж. закачам2. 2. зааа.
ПОДКАЧАМ ЙЕ ра-з. - вж. шегувам св
ПОДКАЧАМ2 нар. - вж. започвам 1. знан.
ПОДКАЧА— нар. - вж. швом
ПОДКВАСА - Мелко колмеество киеело м—яко, нвe·
те се oaзеeoвc в свареот топло nисeнo маяко, зс
да ооичини фeяеeнτaцuсτc му, за де етан- е то
квсе—о. Отделих мллнc оо н-е-ооοc мляко -л
nоднuесa.
—	/дквнсн, закваска
// Вeшнeτвт. което сн използва е хocoиτeлaв-внycт·
встс npoеcщлeнocτ зн no-дcзeиовcнe ям фeoенa·
отция при ротизвтдстввте ан мл-няв и—и ррвпс
ПОпрскои. Кефирена ncднaесе.
—	/навнса, знявнекд, мая разш.
П—Д—ИнЖд—М - 1. вж. запалвам 1. знан.;
2. вж. разпалвам 1. и 2. знсч.
И—Д-—ВА - 1. М-тална пластмнка и—и сзсито а по-
-Вкоео д——сзo. конто се знктвсва ос копитото на
впоепатен вея нзрстно дoTcoeн. Конска ncднcuе.
—	питало нер.
2. в.. нмлчн
ПОД—ОВ—О - орли. разз, сж. подготвен 1. знан.
ПОД—ОКЛРЛСЕЛМ разл, - ... подстрекавам
ПОДКОПАВАМ - 1. Oвnмс, cакonмccе ое— еещо.
Р-нлτa подкопава бреге. Водата беше поЯкопл-
лл коренно- не дървото.
—	подравям, подривам, подронвам, подмевам
(зз водз), подяжиш
2. пран. Руша, еееирвам ооеоссте нн аешо. Иянон,
с Яейсои-яол сл, се оп-овет да ncЯнcnлрm cе-
новнан не д-мcнpaи-яma. Пcанcnauaм уеτιо-τ-
ие рел-г-ятл.
—	подривам орли., подравям орли—, подронвам
прен:, рнвkаншнм орен:.
ПЛДААЕПл - 1. Дeйeτвия. постелки, оо-явв е—м
еaτ-pмa—ни соедетса, чрез кост— а—вС pnмaπн.
съдейства aянoеc вее подломаоа нещо. Разчи¬
там оа подкрепата не приятелите си—. Села
той се нуждае най-много оо морална подкрепа.
—	поддръжка, помощ, съдействие
2.	Лице вас -оуп фaкτвo. свл-ece. ен която нскoC ае
ncлaнс, спта-сс. Брео й Реше eдинеτu-еaτa й
подкрепа—.
—	опора прен.
3.	еж. подкреплннии
П—Д—АЕИЛЕНРЕ - В-Сск-са част, кoсoo -рвс
де окаже помощ ос арупе военни фвpеupΌBC·
явя. Полкът рраинше позициите и очакваше
nоЯнpнnлeиue.
—	подкрепа
И—Д—аЕпММ - 1. ДeCeτвcе зс вeъщecτвсвcнe, ас-
-спсае нс aскнквo минни—, кcyзa. р-шенсе е пор.
Пc-гcлрмлτл чест от Яепутат-т- подкрепят
идеята за с^^Ясесне не ново министерство. Щн
подкрепим ори-ман-то не закона.
—	поддържам, отстоявам, застъпвам се (за)— за¬
щитавам, пледирам (зс) книж,, лобирам (за)
нн-ж.
2.	Пpиeъeaинсecе с— нъе меенме, решене—. Подкре¬
пям мо-он-оо не нолeгеma. Подкрепям npeаоо-
женинто ти.
—	съгласявам св (к), поддържам
3.	Д-Τcτвaе лепексно с aянnoo. в оо-за ас няоnπn.
cac.a му като опвра. Той нма uл-рοeлo- прия¬
тели, конто го ncднp-oяα. Ж-нл му зо подкрепя
във всичко.
—	поддържам
4.	вж. поддържам 1. занн.;
5.	вж. подпомагам
V	дcвaе (алaoне. род-аоам, удрям) <еаив> pcев нн
нещо разз, към 1. знае.
V	cτoс (зccτмccе) зад пърбс на някого разз., зметс-
caе асеоещс аа eскooo рлзг, дacaе (e—нπнм. 00—-
лаоам, удрям) <—дев> paеo на някого разз., 00—1-
caе (ponτяoaе)	на н—опе разз. към 3. знан.
П—Д—УП - Пари мас ρργοο, —00 е—оТ даеа, за
да получи незаконен я aeаceлcд-ac πΤ—ιγη. Той
се нсдявеша, чн срещу подкуп може Яе получи
рззр—шно—лно за строеж. За вземан— на подкуп
можеш Яа оаиЯнш а затвора.
—	рушвет разз.
ПОД—УПВАМ - 1. Дcвcе оня— м—с подаръци, за да
получа по аезмкоаее, н—рер—н начин вТлспа. Той
сигурно е подкупил съд-рmе. затова го пуснеха
не сеородс. Подкупелм чиновник.
—	купувам орно—, ра-з.
2. прен. вж. привличам 1. заан.
V	nccкне (cлaoaе, Όcpсе) е яτнc·c на 0—000 нещо
разз, ecеaаccе отпет— (пяъстите) на 0—000 разз.
нъе 1. знае.
ПОДКУПЕН -вж. кдасмпиаан 1. знач.
ПЛД—УИМ РА - вж. продажник
ПОДКУП—РЧЕСИВЛ - вж. корупция
ПОД—УИН—СА - вж. корупция
ПОДЛАГАМ - С орнЯл. не е.. налагам 2. зата.
405

ПОДЛЕЦ - Човек, който ростером оор—о, инч—стао,
оaτo noмкocτo. с иаеaеc вcъшeoτcсcм злит— см
нaеepeoия cpoсмo нянnπo. Ззд всяко анонимно
донесение са кри— някой подлец. Един подлец зн
предаЯе на врсзз,
—	мръсник, мивеааеа, меазнвеа книж,, кана¬
лия книж,— калтак рлзг. неодорр, мискинен
npcеmcuлp, подляр жарл,— подляоа жарг.
ПЛДЛИЕА— - Зс сър - cзnceкcе по еc—ов де т—че
ота-еу. Клцзоз nоаонuл. Клелтл поЯлнал и ка¬
фето изцапа ncкpнuнзτa.
—	подлезенм
ИЛДЛРЗСЛ— - вж. подливам
ИЛДЛИЗОМ— диал. - вж. πодливсаkд
ИЛДИРЗУА—Л иеоЯобр. - Чвceн, който се дер.с
рсТвлепов, уеизсте-ев орн— някnoo. зс ас му се
хсоеес м да имс -Теапс от е—по. Той е голям под-
лизурко л само са върти около началниците,
Шефът ни не може де търпи поЯли-урковците.
—	подмдзвдч uecдcбp,. угодник ни-ж,, мазник
ра-з,, ласкател, елмомч рлзг, лмкнй пран, пре¬
зр.. блюиоаивеа кннж. презр, меянае разз,
презр,, влечуго орно:, руг, ибрекчия орни., разл,.
дупнднвнц разз. орезр. подлизник Ялал.
V	eeаπpτToмеaв .-β-το-рз-г. прен-рр, еcаac Гаес
разг, орниебр.
ИЛЕЙРЗУРС—Р разз. неодобр. - сж. аабоънееа
ИЛЕЙРЗУРИ—еАм ра-г. неодобр:. - сж. угоинееа
ИЛЕЙНЗУРСАВ— оеодобр. - вж. соддаичнeτвд
ПЛЕИМЗУРЩННН ра-г. илодорр. - вж. угоине-
чистко
ПОДЛОЖКА - сж. поставка 1. аaaн.
ИЛДЛЛСТ - 1. сж. нирост;
2. а.. коварство 1. м 2. знан.
П—ЕЙУДМЕМ— 1 - 1. Правя аякопо да стане луд ел¬
ката -ур. С ncсτорoo—τe си упреци мъжът й ще
я подлуда. С-лееоа музика можа Яа подлуда
асекизо.
—	влудявам, побърквам, едщсревнм2 рлзг,
смоnоeъaaвнм, умоедмрненвам книж.
2. вж. вбесявам
V	cа—мaе вме (aнълн, яaаeеc, яaаeьдьнc, п-ссмос)
ям някого ра-г. към 1. знае.
ПОДЛУДЯВАМ2 - 1 . сж. полудявам 2. зиме.;
2. орнн. сж. вбесявам ев
ИЛДЛУДМЕ—Щ - вж. влудяващ
ИЛДЙЪГВЛМ - в.. и/кушненм 1. знач.
ИЛДЛЪГЕЛ— СН - 1. Пвeoьpccе аепянсилат оо—
чуждо еасяесе, нужд съвет е -Тскн. сежал сcaе·
На се nрдлъгuaйτe по e-нолм—τe, те често на
оτгоuapрm не лстинате. Поальглх се по ор—щз-
оня за uлсcнc заплащане, з оа мн принудиха дс
работя рез трудов договор.
—	полковам се, подвеждам се, подмаменм ен, из-
лкокам ен, ваъввнм ен оран. рлзг.
2. в.. изкушавам се 1. зиме.
V	хcaшaм (—ocс, влaвсе) е— на сь—ицата ра-з., зс-
хероем (-apcaе, нaлapcaе. πлъτвaе) седсцмоа
разз, хвcшcе се в cлввнмτc (нapaea. клnnнмoa.
nocекнoн, еo—жcτc) разз, в-cаaе (pмдaм. оо-
радам) в нcpcнa (клопката, посмкаос, мие.моа)
рззз. кье 1. знач.
П—ДЛМГ— жарг. - сж. подлец
П—ДЛМР жерл. - е.. подлец
И—ДЛЯРА— жерл. - вж. мръсница
П—ДМНЗЕНМ СЕ неодорр. - вж. угоднича
П—ДМАЗВАЧ оеоЯобр. - вж. еддли3брко
П—Д——ЗЕНЧЕС—Н н-одобр. - вж. раболепен
ПЛДМАЗВАЧНСТВО оеоЯобр. - в.. угодничество
ПОДМНМВ—М - 1 . вж. изкушавам 1. знае.;
2. вж. прилъгвам
ПОДМА—ВА— СЕ - 1 . вж. изкушавам се 1. знсч.;
2. вж. поилковам се 1. заан.
ПОДМА—КА разз. - вж. изkбшнаен 2. занн.
ПЛДМЕОММ - 1 . вж. заменям 2. заме.;
2.	вж. замествам 1. заан.;
3.	вж. и/мнсткам 2. аecч.
ИОЕМЕНМ—Е - вж. замяна 2. заан.
П—ЕМЕТ—М - Напо-веис от оьое, осма и ар. до—нн
чеса нс oTввнa. Обувк-ан ми са с ЯеРел- под¬
метка.
—	ходило
ПОД—НЕН— - сж. подкопавам 1. заен.
ПЛД—НГ—М ра-г. - в.. намигам 1. зине.
ПОД—НЛ—ЕА— СЕ оноЯобр. - Ьж. угоднича
ПОДММВ—Е—М - 1 . сж. задминавам 1. зеач.;
2.	прее—з вж. отминавам 3. зеан.
ПОДМЛКАММ - в.. намокрям 1. заеч.
ПЛД—ЛЛЕО - 1 . сж. таен 2. зима.;
I 2. в.. прикрит 1. зннч.;
3.	в.. конспиративен 1. зеан.
PTДеOΛн0 -вж. тайно 1. заен.
П—Е—УШЕА— - 1. еж. подпълвам;
2. еж. смушкенм
И—ЕМУШ—ВН— - в.. смушякнм
П—ЕМЯ—А - вж. замяна 2. заан.
ПОДМЯТАМ - 1. в.. подхвърлям 1. знае.;
2. прен—. вж. загатвам 1. и 2. знае.
ПОДММТА—Е - еж. намек
ПОДНАСЯМ’ - 1. Дooacсе, pncτaeсе пие— 0—000
хоаем мам осте—, зн дс сн храни или рие. Подна¬
сям десерта, Пcаoлсрм кафе.
—	cеаеианм,подавам
2.	вж. давам 2. е 4. зяен.;
3.	вж. предлагам 2. е 3. знан.
П—Д—НСММ2 рз-г, - сж. закачам2 2. знан.
И—ЕНАСЯМ ЙЕ 1 -рл-г. - вж. шегувам ск;
2. еж. поднасям·1
ПОДНАСЯМ·1 - За ро—о—зо— тон-сос- - неввлав те
вτн-внсвме вт pвecнc·c ан -ββ.ήημήτβ поред—
р-рхетзсмое, oτяаcлсaн еа нoлeлмτa, вTинн. от
заледеи вля евкъo пет. Кcолτл ncае-е- нас¬
трана и са завъртя върху -ло-днноτc шосе.
—	вαадeем’, поднасям сн, занасям се
ПОДОЕБЕСРЕ поет, рядко - вж. небе 2. зине.
ИОДОЕБИЕ по-а, - вж. н—Т— 2. зиме.
ПЛДОПА дизл, - вж. обор
ПОДНРЦА длал. - в.. земния
П—ЕНЛВЕН - 1. OoCoв -зо-ежде нcτв нов, №- вир
ос о—с. Пcдеcu-oл нaсτнокл. Pcаocueнн мнРелл.
Подновен манастир.
—	обновен
2. сж. възобновен
ПОД——ЕЯВА— - 1. Зaм-oсе. poдеeeям нещо еоа-
0- а еосо, poaвс нещо ст-о- дс еонне нaoв о—со.
Трябва дз подновим мазилката на къщата. Ре¬
шил Яа подновя м-Ρ-о—α- а лплртлмеота с нова
дамаска.
—	обновявам, аиновиаам книж.
2. еж. възобновявам 1. и 2. зима.;
406

3. сж. възстановявам 1. зннч.
ПОДНОВЯВАМ СН -1. вж. възобновявам се 1. занн.;
2. сж. възвръщам се
ПОДН—ЖИН - 1. Долос ниокн чест еа 0—10—04,
хълм. Бояна е pa-ncоcжeoл а подножието нз
Витоша.
—	поли, подстъп нo-ж. рядко
2.	НсС-д-лаата част еа aeшo. Подножие не скала.
—	основа
3.	вж. постамент
ПЛД—ЛС - Плосък, пТ—кн. оо-делп-внт мли крепсл
съд зс нвееае, nтднacснe ас храна, питие, почерп-
кт. М-тзл-о поднос. Сребърен поднос.
—	табла
ПОДОБАВАМ - Ηομτ^, есвСоосен съм зс —----
еи вecτвяτeлoτвa. зс дарен т-учнС сее зс дад-нт
положени-, cъcτвснu-· Поведението му не подо¬
баем не едно духовно лица. Длй Яе се ра-рер-м,
както nодcΡaua между мъже. Не подобава оа
ранга mu де се държиш по такъв нечии,
—	подхождам’, приличам, съответствам, мяанм
простоис..
П—Д—Б—ВЛЩ - вж. подходящ 2. занн.
И—ДОБЕН - 1. вж. сходен;
2. вж. гаккв
ПЛДЛБИН- 1. вж. сходство 1. занн.;
2. вж. копие 3. зане.
П—ДОБН— - сж. като
П—ДОБАМВАМ - 1. Прася нeшo да етане по-добро.
ПодоРеяизм ф-еaееоucτо си положени—. Вятъ¬
рът разнеса облаците и оодорри времето,
—	оправям орен., поправям
ннт. —> влошавам, развалям, сзрортвнм
2. Потся eeшo да по-даТме по-доТов кна—ствн. Подо-
Ρpрuaм транспортните л съобщителента аръз-
нл. Подобрявам нuло-ф-нaцияτa си, Подоб-
pрuлм организацията иа труда.
—	усъвършенствам, оптимизирам нниж., пир-
феkаионизиамм книж. нежел, повишавам огр.
ант. —> понижавам, ceижнcне
ПОДОБАМЕАМ СН - Пp-τepпсвaм pooеяaa еа ото-
τвсaueτв си към оо-роТо—· В болницата еъеmор-
нието мн се подобри, Щом времето сн подобри,
е-орн-τ- излязоха ое пол-оо:. Отношенията мн
с близките се подобриха.
—	оправям се, поправям се
ннт. —> влошавам се, paзвc—се тн, мзnвяτccе се
V стося (отмснм) еа --бие резг,
ПОДЛЗМАА— - 1. Имам eъеeeeиe за нeшo, Тез рт
съм непълно сигурно. Подозират ма а o-—енe--
ност, Подозира мъжа си а лзuнaрpе.
—	запоио/ерам
2. вж. предполагам 1. зана.
ПОДОЗаЕ—РЕ - Поедлоло.ееие, aonecоcae за оа-
е—асе, сещестссваае еа нещо ски-то, pяeмълчн·
но или 0—0—100, пссрит-лао. Неговото поведе¬
ние буди πcаозp-е-e. Измъчим ме подозрението,
чн той серотира сд-лнеτa.
—	съмнение
И—ДОЗАМАНЛЕО - 1 . Ooйτo Τγρ—, рпоа.ра nвacа·
р-нсе. Иeлcuamл npннеяниa любезност мн сн
видя подо-р-аелее, Подозрително поведение.
Пcаc-p-τ-о-o шум.
—	съмнителен
// Нмр квСтт пера ceен-ниe за о-що непочтено, ое-
чнотне. Поаозp-meонa личност. Подозрителна
еднлне. Пcдcзpиmeоoa афера.
—	съмнителнн, тъмнн орен.
2. сж. недоверчив 1. м 2. зина.
ИЛД—ЗРИАЕЛ——ИИ - вж. недоверчивост
ПОДОСТРЯМ - вж. заострям 1. зята.
ПОДПАЛВАМ - 1. в.. зненлвам 1. зотч.;
2. еж. горя2 1. заан.
ПЛДПМЛВАМ ЙН - вж. пламвам 1. занн.
ПЛДИРРАМ - 1 . вж. поддържам 1. занн.;
2. сж. опирам 1. знна.
П—ДИРА—М СЕ -1. вж. облягам се 1. зята.;
2. сж. дкржа се 1. зята.
П—ДИНЙЕАМ - вж. подписвам св
П—ДИИСЕА— ЙН - Птeτaвяе подписа ас под офи¬
циален pвквеeнτ, т-кст я лор. Подпишете се, чн
сте получили пратката. Прочетох внимателно
документа л се ncдn-слм..
—	подписвам, анзпиeвнм св
ИЛдИрИНИ— остае. - сж. аеонат
ПЛДПМТВНМ - в.. аазпиτвнм
П—ДПИАИА - Пент, еaτepcс, която ан пришива оо-
към вътрешната стрснс еа -оеха. Подплатата
не палтото са е ел-прала откъм ръкавите. Не
обичам сако ре- подплата.
—	хастар ра-з.
И—ДИИ—Шв—— - вж. ивръашвам 1. зине.
И—ЕИИАШЕ—М ЙЕ - в.. изплашвам се 1. знае.
ПОДПЛАШЕН - вж. изплашен 1. м 2. затч.
И—ДИЛЪЗСАМ СН Яизл, - вж. подхлъ/вам ск
П—ДПОМАГА— - Дccме пари, мнт-рммлнс co——-
отва кнто nnеnш eсквмв мля за е-щв. Пeне-рma
му е малка и децете го подпомагат. Различни
фирми подпомагат беЯнита студенти. Държа¬
вата подпомага т-атрлт-.
—	помагам, подкрепям, субсидирам, спонсори¬
рам
V дaeaе (cлaπне, пвренонм, epoсм) <-дно> иcев
ра-г.
ПОДПОРА - еж. опора 1. знае.
П—ДИААЕН— - 1 з КвСтт нн н ртрот—ерсз, ан н се-
τинcкм. а е аапиав-а от птдвбие еа —ργπ. Подпра¬
вен паспорт. Подправен документ. Подправен
подпис.
—	фалшив, фалшифициран, неоригинален, нв-
автентичен книж.
ант. — оригинален, нвт-нтмн-е, первтверазеа
2.	КтСтв нн е в сетя естеотвнн, нормално вид, а н ημο-
О-вен с цел да се представс като еещо а виcΌнв
нaчecoвo. Подправено илио. Подправено о-нap-
саао. Подправен парфюм:.
—	фалшив, менги резг.
ант. —> истински, ссщиескм, а-пвдррас-н, нcoeaτи·
нна
Н истински, еатсра—ен, н-роаправее, астеаоинен,
чест
3.	сж. изкуствен 2. зона.
ИЛДИА—ЕНН—СИ - сж. наауственос!
И—ДИРАЕ—А - 1. Двбсвкс към ястие зс лouсτ—н
еква в нpnеaτ. В робеомос чорбе слагам различ¬
ни ncаnpеaнu. Яденето -мл нужде от някаква
подпревка.
—	миризма резг,, мнродея рлзг, овkуcи!еъ рядко
2. вж. подправяне
П—ДИАНЕЯМ - Правя, изpaTвτвaе или nonеeнсм
нeшт такс, нн дт оо представя зс иотмнскптп, —0—-
пинн—ептп. Подправям документ. Подправил за-
407

вещани-то не раще еи. Подправям поЯоисс не
шефа.
—	фалшифицирам
И—ДПА—ВМНН - Oвpиoτнв, ц-л-ааовн-ав орв-
мнаянн на ранам в доксмеат или на документ.
Подправяне не nееπcpα. Подправян— не почерк.
Подправяне на подпис.
—	фалшификация, подправям, фалшифициране,
имитация, имитирани
ПОДПАЕТВАМ нер. - вж. запретвам
ПОДИАНИ—АИ нар. - вж. вaпaв!aн!
ПОДПУХЕ—М - вж. подувам се
ПОДПУХНАЛ - вж. подут
ПОДПУХНАЛОСТ - вж. подутина
ПОДПЪАЖВАМ - в.. знпкржкам 1. и 2. зана.
ПОДПЫХВАМ - Слaoaм. пъхам о-що от— друго
e-шΌ. Пcдnъхuaм n-емоτо под арсасоа.
—	поимушвнм, подкирам разг.
ИОДИЯВн— - 1. вж. тананикам;
2. вж. пригласям 1. зннн.
ПОДРНбОАВАМ - орни, рз-з, вж. манипулирам
ПОДААБЛАЕ— - вж. манипулиран
П—ДАНЕ—-ВАМ - еж. изравнявам 1. зннн.
П—ДАНВНМВА— СЕ - Зaeτcccе в прсса лмнcс, р—-
рецн. Р-д-ц-о- бързо се подравниха,
—	равнявам се
ИОДА—ВММ - 1 . сж. подкопавам 1. и 2. знаа.;
2. пран. вж. уронвам
ПОДРАЖАВАМ - 1. Възпивмзвeдpaе, птвτapсе
тееео това, конто пинви някоТ -руп или ттвс, квΉ·
то uеaе за образец. Детето ум-нш- Яе подез-
жзва не говора не дядо си. Той оРичаше ррат
си и се стлрлеше де му подрсжлеа.
—	имитирнм, копирам орен.
2.	ра-ш. ДeCcτвcе, ростъювсм кето нскnoв. по пос-
еepc ан аякопо. В орластта на пурлицистиката
той подражава не раще си. МлзЯнт— хора под¬
ражават ое pcд-τ-о-τ- сл.
—	следкам
V строя по а··!™-·— (еледмте, пття) на 0—000
рл-г, взΉмaе poиеep пт някого разг, към 2. зята.
П—ДРАЖАВА—Е - 1. сж. подражателст-ко;
2. вж. имитация 2. зяте.
П—ДА—ЖАОРЕ - в.. поgражнτелe!вд
П—ДР—ЖЛТНЛ - 1. Човек, коСто Teаоpcτcннn 00—¬
04.404 на 0—00 или еа нещо. Подражател не
чуждата моде.
—	копировнч орен. рядко
2.	Човек, к—Тто сполучливо иммомрн някого, ктто
сезантнено или н-оезнателов occ·cис нeгoвис
манс-р, -е-ж-амя, о—нс м пер. Той н много добър
ncдpлжлτeл не рлзои ж-uоτ-oен- глaеоue.
—	имитатор
3.	Художник, твояец, омсатне, артист м 00—., коСто
сл-двн оaτo -Тразец нс твврчеотвв ο-αΤ иаcΉe·
тен onляе енCoτтя. клтаск вля aякnoв. ос кооотп
Те ceон- рт прм-мча. Подражател не нлле-цнз-
ма. С-мuол-еτ-τe -мео много подражател—,
—	епиоон кнлж, имитатор
ПОДА—Ж—ТНиЕн - 1. К-йто се отнася дв 00—01-
.aace. Подражао-лн- Яа-ж-ння. Подража-
телна интонация.
—	имитационен, имитативнн книж.
2. КоСто - евтозан а poдpнднaи—. Подражателей
сncеcбиcеαл.
—	еоданжаτелcяи, имитаторски
408
3. вж. неоригинален 1. зннч.
ПОДРАЖАТЕЛИ—М -1. вж. подражателен 2. заан.;
2. еж. неоригиналнн 1. зяте.
И—ДААЖАИНЛСАВ— - Стзокте-но оледваее, р—в-
τaИян-. оапвдвеяваие еа нужд оо—мер или еа
оТразцс, оТско. хватжеетеенм твврТи мля стил
им изсеетни еaCcτвяu и—и клнсипи. Л-псата не
творческа фантазия води до оодражателстео.
—	подражаване, епиоонство нu-ж., подражание,
копирани прнн.
ПОДРАЗДЕЛЕНИЕ - 1. вж. огивл 1. занн.;
2. еж. поделение
ПОДРЕД - вж. последователно
ПОДРЕДБА - 1 . Начин нс подреждане еа н-що. Как
ще --гоeжЯл стаята -au-е- оо подр-Ябаае не
мернл-т-. ПодредРлте иа книгите н оcшa.
—	нареден’
2. вж. мебелировка
ПОДРЕДЕН - 1. В който o-шaτa оа пВсоавени нс
есcτвτт ас, е квСтт има р-д. Подредена б-рлио-
тека. Подреден гардероб.
—	нареден
мнт. —> неподреден, разбеок-а, Тезреден, η-ηβοή-ήη,
разхвърлян, eeзnтoсaeн-н
2.	В коТто имт ред, nвиядън. Добра подреденс къща.
—	уаиден, наредин
ант. — неподреден, aeeoe—eo, н-ннредее
3.	орен. в.. организиран 1. м 2. занн.;
4.	разг. жж.уридин
ИОДАЕДЕ——ЙТ нo-ж— - е.. ред 1. зама.
ПОДРЕЖДАМ-1. . вж. нареждам’ 1. зине.;
2.	рззз. вж. обзавеждам;
3.	орен. вж. дaонaизирнм 2. зннн.;
4.	разз. вж. уреждам 2. зата.
ПОДРЕЖДАМ ЙН - 1. вж. нареждам се 1. знсн.;
2. рззз. в.. крежддм св
ПОДРЕМВАМ - вж. поспивам
ПОДАРЕ—М - 1 . сж. подкопавам 1. м 2. знан.;
2. вж. уронвам
ПОДРРПВАМ разз. - вж. подскачам 1. зннн.
ПОДАРАЕ—М - пран. вж. првнеeaеоβнм 1. зотч.
ПОДРОБЕН - 1. КоСто —коч вз-Тилам лnаeмнис.
CTaeo.a есмекм ранее, факте и др. оо -срео сто-
Ипо. Подробно изложение. Подробен анализ.
Подробни cΡяен-н-р. Подробен ор-разкл-,
—	обстоен книж, изчерпателен, детайлен нн-ж.
ант. — неизчерпателен, б-оел
2.	Който оре oaзнcзcIeΉ, представяне еа eeшв см τ—γ-
.— а много пвррвТепсои, с много румм. Не ръди
толкова ncдpcΡeн, давай oc-нaкpеαно.
—	обстоятелствен, пространен книж., многосло¬
вен
мнт. —> кратък, лаквнмнен, оиaτкooлвc-н. еднвоом-
ηήο, ерепе—е.-н
3.	К-йто зacсπa всички странм иа aeшo. Подробно
преглед на болеи, Подробен оглед не м-стоп-
реса ьnлeнинmо.
—	щателен, детайлен нo-ж,
ант. —» бегъл, пвеъихавстеа, формален, еезнде—Тва-н
ПОДА—Б—О - 1. С подовТнооои, с отиквети, без
nonnвcоu. ПоЯроРно отговорих на uе-чн- uьnpо-
с-^. Подробно оn-еaх случката
—	обстойно книж,, изееаπнτвлад, детайлно
нн-ж—. изтъняо резг., потънко диел·.
ант. — бегло, аеизчеорстнлнв
2. С много -уми и с оо—еми пвррвТепстс. Той винаги
paзнедua много подробно. ПcЯpcΡно ми разка¬
жи какао сн случи,
—	обстоятелствено, надълго, пространно книж.
ант. —> кратко, 06—00, ст-гоато, —ноnнcнaΌ, оnнcneк·
•мент
// накратко, нaнъcв. сбито, лaоnaиенв, от-гоатв,
воocτц-
V	вт китй до кисй разг.— от ио—а до конец резг, нс-
рслоп и aaщиивоn разг, кем 1. зава.
V	1^^ по думарлзг— от мгла де к—неп разг,. от край
да киай разг., тон с тон нu-ж. ксм 2. зята.
П—ДРОБ—ОЙТ - Отрн—аа -р—Тян или н-знаеит-л-
от чает от аещв. Поoрнcгл и nодpоΡноеmиτe са
изжил. Не мн занимавай с ncдpоΡнcеα-. Недей
Яз влизаш в подробности,
—	двтмйл книж,, тънкост орен. дреболия орно:.
ПОДРОНВАМ -1 . вж. подкопавам 1. м 2. занн.;
2. вж. уронвам
И—ДРУМ Яизл.. - еж. зимник
И—ДАЪЧЕН - вж. настолен
ПОДРЯЗВА— - 1. С рязане отетонаявам оввоиз-
Оасас яли излишна нает от нещо, oбинн. за да го
вфвиес. Ще си подрежа носзαе, Дай Яа а- оод-
р-же малко мустаците.
—	подстригвам, подкастрям
2.	Оooτoaaявaм. изрязвам клоне нн дърво, израстъци
на пречка и пор. Пр-з пролетта подрязвам сухи¬
те клон— на дървото,
—	подкастрям, кастря ueеa, рижа олсв.
3.	е.. окастрям 1. занн.
И—ДСВИАКВАМ - 1. вж. свиркам;
2. вж. дюдюкдм
ПОДСЕЩА— - 1. вж. напомням 1. зана.;
2. орни. вж. подсказвам 3. занн.
ПОДСЕЩА— ЙН разл. - вж. евщмм си 1. зане.
ПОДСИГУРЕН резг. - вж. осигурен 1. и 2. зана.
ПОДСИГУРЯВА— разг, - з вж. осигурявам 1. и
2.	зята.
ПОДСИГУРЯВАМ СЕ разз, - вж. заc!ааχдβам ск
2. зннн.
ПОДСМИВАМ - 1 . вж. засилвам 2. е 7. занн.;
2. а.. заздравявам’
ПОДСКАЗВАМ - 1. Обсcoсвнм, казвем нснвеc,
вTинa. oкoищве м о—забн—язноо какво да ксжн
влм да втповоои на за-ар-н въпрос. Той винаги
подсказваше не съучениците си. Знам ненuо го¬
воря, np-еτaн- Яе мн ncденл-aеш.
—. еуфлирмм резш.
2.	орно. Ocзвaе вам пвaхвeo-се, аcπнτвaм. оΡлнн—.
тайно, cоииτo. аЯкомв aeшn. Някой трябва де му
е -nоЯекaзaя за олшите намерения;.
—	еoдшсшвмм, подшепвам диал.
3.	орни., Давам ceаевдaoc· да ае заТ-л-ж- a-щв. дт
е- напиавят изввдм зс a-шв. Нищо оо външния
вид на Яeucйнлma не подсказваше за ролката й.
—	подсещам орен:.
ПОДСКАЧАМ - 1. Пи-ая малък oкво и—м cоoоввe
отпои-. Поденaчлм не един крек. Вървя оо пъте¬
ката и пcденечзм.
—	^^^рипвам разг.
2.	Сoacaе, сзоитвям он с иязкв движ-аме, изеедее..
На няколко оъаи подскачал оа мястото си.
Като видя началника си, пcденcчл.
—	скачам, подскоквам разз, рипвам разз,
3.	вж. играя 1. и 2. зата.
ПОЕЙКОАВАМ разг. - е.. подскачам 2. знае.
ПОДСЛАЖДАМ - 1. Помая н-щв де етане e—c1оo
яем лв-o—нpнв. Подслаждам чея. Подслаждам
paн-рτa с мед,
—	заелаждам рядко
мнт. —> вгорчавам, nвpπnoнaвaе
2. орно. Сτнcaе причина, правя а-що рт стане прият¬
но. Внучето им подслади сасриниое. С грижи¬
те сл а— лекехa Яа ocдсллдрτ последните дни
не Роло-я:
—	услаждам
ант. —* вгорчавам, вτиaeяе. пoминчaвaе, разстроТ-
внм, иcзвcляе
ПОДСЛАЖДАМ ЙН - вж. заелаждам еи
ПЛДСЛ—ЖДАМ СМ - вж. заелаждам си
ПОДСЙО— - 1. вж. заслон 1. зане.;
2. вж. убежище 1. зята.
ПОДСйО—МЕ—М - Пимeмaе за мзв-отов виeен а
aвен ом aянвoo. paeaе юодоаон нн няоnπn. Те ре¬
шили Яа nоЯелонрα бедния еннοнлκ.
—	приютявам, прибирам разг.
ант. — изпъждам, изпоаенм, лpвлeждaе. оропва-
eaе, мзхвъиляе. nonнcж1не, aanъждaи. ннτмиeне
ИЛДСЙЛ—МЕЛМ ЙН - Нaммиcе nвдcлвн. ннста-
няснм те aяоep-. ope някого за -зв-отоо вр-мн.
Чудеше са къде де сн подслони а тази студена
зимна нощ.
—	приютявам ев, прислонявам се
V	аенонм (nnpcлnaявaе) плава рз-з,
ПОДСМИВАМ СН - Уcеихвaе сн леко, еава заТн-
—-дмев и обикн. срениано. Той сн подсмиваше
през цялото βρ^α и тя имаше чувството, че й
се ocЯлрpеaе·
—	подсмихвам ск, поихилвам се резз. подхилк-
вмм се рлзг.
ПОДСМИХВАМ ЙН - вж. подсмивам се
ИОДСМЪРЧММ - Вдмщeне смлао и шумно вез—вх
РО-з οτΛ-ο, ансзасетня авс. Избърши си ио^Лз
стига си πрдсмъpчa-.
—	смъркам
ИОДСТ—АВАМ разл, - вж. подстрекавам
ИЛДСТ—А—МК рз-з, - вж. подстрвкмтвл
ИЛДСТРН—МВЛМ нeеu. - ПΌДTиоeaм, каиам няко¬
го да върши меи де извърши а-що лошо, а-р-рнп.
Той подстрекава съучениците си Яа се държат
невъзпитано в клас. Пcдеοp-нлuaм народа към
руна;. Някой nрдеτpeкaua работн-ц-о- Яе
стачкуват.
—	подстаркам ре-г, подучвам резг, подкоко-
роевам ра-з.
V	nвcоне (хвърлям) фитили резг—. запс—сам (00--
nмлвне) фитила разг. pвcоне шишовн разз,
nвcоaе конокн муха от— олсшката рлзг, лвeоτм
(eннoвcе) муха в π—аватн рззз, рвсксм (воaивaм.
нспъхеам) бремето (бремето—) а пасватн ρα-Γ.,
нcвмвτе пивжмната (Термата) разз,
ПОДИТРЕАНтЕИ - Чввйк. каТта noдτинea към
нeшn анрндяо, —оше. ОРиинмхз ло за злзвло под-
еοpeнaτно иа еmеч<:еαе.
—	подбудител, поисторник раз;—, инспиратор
книж., вдъхновител разш.
ПОДСТРИГВАМ - вж. подрязвам 1. занн.
ПОДСТРИЖКА разг. - вж. прическа
ПОДСТЪП нн-ж. - 1. вж. подход;
2. рядко а.. подножие 1. зата.
ПОДСУШАВАМ - вж. изсушавам 1. занн.
ПОДСЪДИМ - вж. обвиняем
ю
409

ПОДСЪЗНАТЕЛЕН - еж. несъзнателен 2. занн.
ПОДТИК - Факт, повява, които ЮΌдTeжpнτ. 01010-
чават кτе р-Сност, карст някого да ннпиави н-що.
Добрите отзиви за романа му дадоха ncЯο-н дз
продължи да твори. Липсва ми подтик, зе де сн
разгърне неαо пpнпcдеaеοнл. ПоЯτ-н за реротл.
—	стимул книж:,, тласък орен, импулс книж,,
подбуда, мотивация книж.
ПОДИНКВ—М - СΌaвaе ои-е-оа някоС де прнви
и—и иаписви e-шn. вaeхвaе .е—ание у някого дт
извърши a-шo. Някой трябва Яа ло ocдο-нua,
зе Яе твор—. Обществото трябва да подтиква
моaа—τ- хора Яе учло и Яе се еззвнезо- Под-
тикелм към борба за повече социални пр—дор—е-
нл. Неуката поЯтикеа прогреса.
—	подбуждам, стимулирам кииж,, инспирирам
нн-ж,, амбицирам, мотивирам книж, тлас¬
кам орно·, подббτвам орли. ра-г, движа неси.
прнн. огр.
ант. — демотивирам, oτкcзвaе, дeаинτeoecиocе
П—ДУЕ—М - вж. издувам
И—ДУСАМ ЙЕ - За човешко се— дивnτиecкв тяло
и—и зс негова екс· - cвeлuacвaе -Тема см п—рсрв
зaбвaявτиe. γρτρ м —ρ. От болния зър ру-сае му
се ооЯу. Оа дългото ходене краката мн са по¬
духа, Конят се разболя л нcp-мъm му се поду:.
Очите й се подуха от плач·.
—	надувам се, издувам се, отичам, подпухкам
мне. — спадам
П рлзш·. Ув-лиасвсм -Тема см, вбике. вследствие нн
пв—маа- на влаон. Паркетът сн н подул оо uоa-
леаа.
—	издувам ск, набъбвам, надувам се разш.
ант. — спадам, eляoне е—
// хлътвам
ПОДУ— - Който μμ увн—мч-н обем я изотко-ан
фnoмa. oeиоa. е онзеетст еа възпалеи-е, Тв—еет,
план и рр. Подут ноp-м.. Подуто кcлрио. Поду¬
то оа плач лице.
—	надут, издут, подпухнал, отикъл
П—ДУТр—А - Издуто (поради възпса-ние) мята¬
ло тялото еа е-век ее— на жсвотяв. Той имаше
зоммз подутина под окото. Цялата му ръка бе
nонp-οе с подутини.
—	оток, издутина, подпухнало?,
// Издут— място, обике. пв плавата, влае-стс-н нн
удар. Ударих си чeорτо във вратата и сега
имам подутина—.
—	оток, издутина, цицина разз—.
П—ДУХВЛ— - в.. повявам 2. заан.
И—ДУЧВЛМ разг. - вж. подстрекавам
П—ДУШВА— - 1 . в.. померисвам 1. зана.;
2. вж. надушвам 1. и 2. знае.
П—ДУШВЛ— СН разг. - Обикн. ме—. За хоре с ——-
нaоeм ннеeoτвн - вτнoивcмe общото пoе—ддy си е
сн oT—cжaвнм-. сррвжаваме. Как се се подушили,
не знам, но сага са золами приятели.
—	надушкам се рз-з.. сдушвмм се ре-г.
ПОДХВАЩАМ - 1. Хвaшмм, весвям aякnoв. η^ο
вτнъм долната му атрсаа, зс да го вдиона, изpиo·
на. Няколко душ- подхванаха дядооо и го из¬
правиха на кракс. Подхванаха от Явете сарен-
геpднpcбa и ло вн-сохз в къщата.
—	подемам, подземам резг, паилваяам
2.	прен. разг—, вж. емким 1. знан.;
3.	ρα-Γ, еж. аапочвам 1. зона.
ПОДХВЪАЛМ— - 1. Хвърлям Herno, аяквов ннгви-
оТикн. нн ма—ка виспнмнн, на късо разстояние.
Подхвърлям тоо^а.
—	подмятам
2.	прен-, вж. заонгвам 1. и 2. зона.
И—ДХВЪРЛМ—Н - в.. намек
П—ДХМЙЕ—М СН рззг. - сж. подсмивам ек
И—ЕХРЛАВАМ ЙН ра-г. - в.. подсмивам се
И—ДХЛЖЗВА— СЕ - Зcгвбвaе оссиовесме оре
соепсаи- нс хаезгаво еяoτn. Подхлъзнах сн не
о-дл и паднах.
—	плъзвам се, хлъзкнм си, изпързнлвнм се, пкр-
зулвнм се разз,, хкрзулвам се ра-з, nдделкз-
кмм сн диел.
ПОДХОД - Наевя он ррвотеоваан към aeшв или
севкуюават вт средства за извършвкое еа н—ще,
ен оещввнн— или везд—Сотви- върху някого. Все¬
ки -ме свой индивидуален подход към рлрооз-
аа. Трябва Яе имаш друз подход към уч-н-ц-те.
И-npau—л-o подход,
—	метод, подстъп ни-ж, таятикн орни.
ПОДХОДЯЩ - 1. Oвйτn подхожда за дар-н сауанй
или евейнτ. Той винаги измира подходящите
зе случая думи. Подходящ отговор, Подходяща
шега. Подходящо -сглзеиз.
—	смвe!еа, сполучлив, удачен книж. иеж—л—.
ант. — неподходящ, e—cмΉcτΉн. е-епвлвалсв, о—у-
днчее
2.	OвCτв еевтентстса иа oop-a—eeoc изстквеовя,
нужди -ли цел. Търся сл ncдходрщл работе,
Търся подходяща форма на cοнa- оо едeлнaοa.
Подходящ— мерки. Подходящ- действия.
—	подобаващ, целесъобразен, съответстваш, съ¬
ответен, подхождаш, адекватен конж.
ант. — неподходящ, енппрпТаващ, eнцн.лΉeτвбoaг
зея, aнcьвτвeΌCΌcaш. иесевтветеа, нeaдeовaτeн,
н—пврхпждмщ
// КоТов ото-всря на влреде—йни условия м измoкг
вннмя. Търся си оруаки, подходящи -е туризъм.
Място, подходящо -а рсркиране.
—	преоодин, удобен
ант — неподходящ, нели-оо-ео, неу-ве-о
3.	вж. благоприятен 1. зннн.
V ос място рлзг. към 1. занн.
И—ДХ—ЖД—М’ - 1 . вж. съответствам 1. е 2. зина.;
2. вж. подобавам
ПОДХОЖДА ММ - вж. прилича ми
И—ДХ—ЖДН— СИ - Отговарям, cъвΌB-τcτвIе па
ксн-ствс, иет-оесе, из-скваемя ан 0—000 влм
нещо м добре сн cъе-τaвaе, квеTcниoне а енгв.
Ние с оаб по нищо на сн подхождаме. Тия цве¬
това си поЯхождет. Не -нам №- зодии сл под¬
хождат..
—	пасвам серззз, прилягам еиpa-г—, елождам еи
рядко, допадам си, уйдисвам си простонае-
ПОДХОЖДАМ2 - 1. вж. постъпвам’ 1. заан.;
2. орен. сж. отнасям се 1. знан.
П—ДХ—ЖДАЩ - вж. подходящ 2. занн.
П—ДЦН—ЯВАМ - 1. Смятам, вцeaявaе нeшo. оя-
—00 лn·нcoкв, πο-ροΛγ от д-Тотсио—лнмт- му Μ-
ч—ооса, вeаевдaвcτи, стойност, значенс-. ПcЯu--
oрuaм- иъ-можноститн иа npcα-uи-не. Подце¬
нихме опасността оа --рухване иа нов пожар.
Имам чувството, чн подценяват труда ми.
—	омаловажавам, aедддaиневaм, пренебриовам
орен·,, ниглижиаам книж, pрднc
410

мнт. —> надценявам
2. рядко вж. омаловажавам 1. заан.
П—ДЧЕАИЛВА— - 1. Пoвизиceяе oΉшo а ое-овееи
0—40, зс дт изтъкна яно-онта 04.0—00. Учителят
подчерта думата „дисциплина"— М-нлсаъръо
подчерта иажностае от лнонcм--.
—	наблягам (иа), натъртвам (из) разз,, акценти¬
рам (нз) кнлж.
2.	орли., еж. отбнлязвам 2. зане.
V	c—aπcе (noтτaвям. турям) в-ви-ае- <тв> върху
η^ο ρα-Γ. oacгcе (пвотавям) нкпеот нн анщо
книж, към 1. зана.
П—ДЧННЕ— - 1. Oвйτв е на лорнса-яме, разш-р—.-
днн— аа някого м изпълнява н—пвсатн ввля. oio—.-
paния. р-шеемя. В-Яcмеοuоτc - подчинено не
м-н-сτ-pеmucmо. РлΡcοo-ц-τ- са подчинени
не работодателите си.
—	подвластен кииж.
2.	вж. зависим 1. зана.;
3.	вж. поробен
ПОДЧМ—Н—ИЕ - вж. йирархия
ПОДЧИНЕНОСТ - 1. е.. зависимост 1. зннн.;
2. вж. йерархия
П—ДЧМ—МВ—М - вж. поробвам 1. знан.
П—ДЧИ—МЕМ— ЙН - Изпълнявам Т-з везрсж—ни-
oaoΉДДaoмяτa. .——анията з ен някого. Синовете
вече нн му се подчиняваха, Войникът трябва де
се подчинява не номеoаиpл сл,
—	покорявам си, слушам нeеu, орен, разз,
V	превивам (лврвменм, лpeк—нaяе, cк—нaяе, сксош-
енм, aaвeд1aе, oвмвcе) врет разг, пи-н-aoям
(скланям, аней.рнм, ав—ж—нм, пи—сиеам) п—нва
ра-г, пи-вмвам ортТ (гоеТнак) ра-з,
П—ДШЕИВА— диел. - еж. подсказвам 2. знае.
П—ДШРЕАМ - Подгъвам кoнишaτa - зашив-м от¬
към вети-шоаот ттртос -р-хн, покиивка и рр., за
дт не се pнаaмши. Трябва Яа подшия роклята.
Подшиелм покр-екета.
—	поръбвам, обшивам, ръбя неси. нар.
ПЛДШУШ1СММ - 1. вж. пошипемм;
2. вж. подсказвам 2. зане.
ПОДЪЛ - 1. OвΤoв - е—зносвствнн, безчестен е
ореризссквс вτвoIш-oм-, презр-о-е. ПcЯьо чо¬
век. Подла твар, Подло убийство. Подоc преЯл-
τeосοuо. Подла постъпка.
—	мерзкк книж.. мркснн прен,, долин рлзг, ни¬
зък, гнусен орен,, омднн орен, мизерен opeн:.
рядко, мркснишяи резг.
2.	вж. коварен 1. м 2. знае.;
3.	вж. нечеетен 1. зята.
ИОДМЖДАМ - 1 . зв.. подкопавам 1. зана.;
2. орно—, рлзг. вж. ощетявам
ИОДМЖДАМ ЙН ра-г. - вж. заяждам ев
И—ДмиБа - 1. вж. дилба;	·
2. вж. дилитеа 1. зааа.
ПОеДм—МЧН— - —вж. отделно
ИОЕЗМЯ - 1. Литературен .Tap м твоич—стсо, ес-
пионим в етихвтвоонн форма. Обичам nоeз-рοa
иа Яворов.
—	лирика
мнт. —> проза, е-летомот-кс
2. орен·, вж. лиризкм
ПОЕМАМ - 1. вж. вземам 1. зотч.;
2.	в.. поолкщам 1. зааа.;
3,	орно·, рззз, вж. гълтам 2. зона.;
4.	еж. побирам;
5.	еж. отправям св
ПОЕТ - Авт-и на пo-τиеΉCнм poвиав-a-нмя· В спи¬
санието се публикувани npо-зu-аeн-р иа млад—
0—0-^. Той е добър оола..
—	стихотворец, лирик, c!иχдплвτва cΡ-нн—. ирои.
стихоплет орикн, ирон:.
мнт. — прозаик, TΉΛ-τииcτ. пвв-отвоват—л
П—ЕТИЗИААМ книж. - вж. дрде!изирмм
П—ЕТИЧН— - вж. лиричен
И—ЕИМЧН—С— - ' еж. лиризкм
ПОЖАЛЕММ - еж. пояадявмм
ПЛЖАР - СтелТ вт ηβ.-.—ι- газосн като атихия,
която caишΌДHвa нонз изгарян- nвcτooΤом. οηρ—,
оассжр-амя м др. Пожар унищожи зоммз чеса
от зорсоа. Пожарите бушували дни наред.
—	оокн, пламък обикн—. мн—.
И—ЖНАНИ—МА - Лице от e-y.ea за потушаване
на лвжним. Пожарникарите бързо се сорла-л-
с огъня.
—	огнеборец
ПОЖЕЛАВАМ - 1. Обзнмн мн .натн—е зс нещо.
Пожелах де видя --ложрата. Щн имаш uе-чно,
което пожелаеш.
—	поисквам, въажелавам нилж. рядко
2. Изказвам аяк—мс пож-лаои- за нeшв. пескн. -вб-
0-, хеТ-во. Пожелавам а- ползотворна рабо¬
та. Пож—лсилм ол здрав— и щссаин.
—	жилая неса.
ИЛЖНЛА—МН - вж. благдпожелание 1. заан.
И—ЖЕРИВАМ - вж. жертвам
ПОЖЕРТВАМ ЙН - еж. жвргкам се
ПОЖЕРТВОВАТЕЛЕН кннж, - вж. всеотдаен
ПОЖЕРТВОВАТЕЛНОСТ ннлж, - сж. з себеотри¬
цание
ИОЖМЗ—Е— - OвCτв е зн цял .μοβό, продължава
пр-з целия живот ос anвeнa. Пожизнена neuе-р.
Пожизнена рента— Пожизнен затвор.
—	доживотен
ИОЖУЛВАМ разз. - еж. потърквам 1. занн.
ПОЖЪЛТЯВАМ - 1. Стасем жълт, —обвеем жълт
цвят. След uрнолнc Яни дюлите ще пожълтеят.	'
Лицето му пожълтя.	I Ϊ ,
—	жлкгвам се, жълтяскнм рз-з,	"
2. вж. жълтия 1. зята.	'
ИЛЗА - 1. в.. положение 1. зана.;
2. npeo—з вж. пркc!рсвяа 1. знан.
ИОЗВ—ИН— - Който ан двпвокн, зс оnйτв -мн оаз-
Иешннме, 010-40--. По-вол-на екоpоеτ—. Пc-uc-
лен p-Ρолcu. По-иол-о- срндсоаа.
—	разрешнн, допустим
мнт. — непозволен, зебраоно, o-иcзoΉЩ-o. ан-олуо-
тим
ПОЗВ—ИЕ—МН - вж. разрешинли 1. занн.
ИОЗВ—ИМАНЙОО - вж. разрвшигвлнд
ПОЗВОЛЯВАМ - 1. Давам съгааси—то см аякоТ да
извърши aншв. Позволих иа Я-т-оо Яа -грее иа
Яворе, Не золм дал— ще мн позволят Яе изляза
а отпуск.
—	разрешавам, давам, еколмсявам ев
ант. -+ забранявам, знюо—тявсм
2. Създавам cτаевднoтΌ, условия нeшn дс се ορΜο-,
де стаи— с—и не се првтмввпвттнвям, нн popoe.-
всм ен някого дт върши н-що. Щн .аротя нcонc-
то мн е-ллο- позволяват. Т^^нинсос не ncзuc-
мва Яа са движим бързо. Уставът не nc-uалрuл
411

такива нарушения.
—	допускам, разрешавам, давам
мнт. —> попречвам, възпрепятствам
// преча
ПОЗВОЛЯВАМ СИ - 1. Имам отзмо^ост да оно-
Оася нeшв, Т—з да съм вooaнcеeн. 06—0. фиaτe·
соев. На молл Яа си nc-ucля ошав лукс. Богат н
и можа де си позволи пътуване с яхте.
—	разрешавам еи
2. еж. осмелявам се 3. зесн.
ПЛЗДРАВ - 1. Изрез на почет м рвзеаиетвв чрез км-
мае- е ολιβη, оса—яе— на штока, р-махвмя— а ο-τ
и пор. Той вървеше оо го-uлοз и cοapьщлшн нз
поздравите не по-нао-ое си с кимана с глава—.
—	привит
2.	Пвд—лaeи- кем 0—00 за здинсн, щаатие, успех.
Изпращам ти моя сърдечен оозЯрсв. Поздрав—
оо майка а—·.
—	привет, блмгдпджнлааив ре-ш.
3.	вж. поздравление
ПОЗДРАВИТЕЛЕН - КоСто 01-10.4 noздoaв. овз-
РИНвлееий. Поздравителна телеграма. Позде.-
виоелоз нapο-чнa.
—	приветствен
П—зДраВИЕ—МЕ - Ианcаcaeн на похвале и зс—в-
вв-отсв към аяквов зс пвстс.ения, сслех, ο^—
добро. Мc-ο- nc-дpлuлeoия за еое-я тн оосоз.
Заслужаваш ncздpлuлeo-р за книгата еu.
—	приветствие, поздрав
ПОЗДРАВЯВАМ - 1. Изнcзвcе възхищение м за-
двсолттвв от а—Сетсмяоа м првявит— иа 0—000.
Пубо-нaοa поздрави зро-со-он зе добреоз им
игре, Ве-чни поздравиха автора зе книгата му.
Поздравиха го за достойното му държание,
—	πаивеτcτвмм, адмирирам книж, акламиаам
ко-ж.
ант. —> укорявам, слоекеам
// освирквам
2.	добри Π01дeлaαнм,	някого по ш^я^^ск^в
с—уанТ. Искам да та поздравя за юбилея.. Днpαн-
торът ли поздрави за добрия успах, Команди¬
рът поздрави войниците с поРедаое.
—	паивкτeгвмм, честитя
V свалям (снемам) шапка нс 0—00 рззз, стилвнм
Ο-κοβ (д-аямцаон) еа нянвon ра-з. към 1. знан.
ПОЗЕМЛЕН - Който се отистя до -зов-звсн- нс зе¬
мята. Пc-eмлeoл реформа. По-амл-о данък.
—	аорааиа, земеделски
ПЛЗИВ рядко - в.. призив 1. зннн.
ПОЗНАЛ— - орео—з еж. мааиерниеа
ИОЗНТРВН— нн-ж. - вж. одобрителен 1. зане.
ПОЗИЦИЯ книж. - 1. вж. положение 1. и 4. зята.;
2.	вж. ниша 2. зясн.;
3.	вж. възглед 1. м 2. занн.;
4.	вж. отношении 1. знач.
ПОЗНАВАМ’ - в.. зная 1. зане.
ИОЗН—ВАМ2 - сж. досвянм се 1. зина.
п—зн—в—ч - вж. специалист
П—ЗНЛЙНИК - ЧвcΉH, о нвoвτв оякоС ан позасва,
-мн паза-асова. Ние сме стари познайници.
—	познат
ИОЗОАНРЕ орик^о:. мн. - сж. знание 1. знан.
ПОЗНАТ- 1 . еж. известен 1. и 2. знаа.;
2. неοо същ. вж. познайник
ИЛЗ—А - Пn-Όжeau-. при което някой е загубил
доеоотв те сме и ое—янин пред вещ-ттвото л—иа-
ри овва, не е извършил eeшn осъдително вт пее-
дишн на -бщопиметмой нвомм. Bоидcoeοc му е
затвора е позор зз цялото му семейство. Какъв
позор - Яе ло уличат в корупция. Това пораже¬
ние н -сο-oени оо-ор зс нес.
—	еизчеетне, срам, паденин, петно орен.— клеймо
орно, кииж. резил nρоеοонлp.. срамота прос¬
тонар., маскарлъя πpcсοcнлp. зруро
мне. — чест
// гордост
/I слава, лсво-
П—З—АНН - 1. Oвйτв е взотляен с Тезе-отен м сонм.
Позорно бягство. Позорно рорсоео. Позорна
участ.
—	срамен, ев/чистен, срамотен рз-г.
мнт. —> достоен
2. вж. еи/славин 1. знач.
ИЛЗ—РЯ - Поставям някого в срамно пв—в.-аие а
nвтoenнмτΉ см, ои-но язе-гсм, оoмpooе-τcpaе
aяквπn. отелснам л—з—о ос някого или ннщо.
Опитам са Ял ма оо-ор- чрез р—четс. Позор-
името ми. Позори еeм-йеοuоοc сл. Позор- ро-
Я-нзое сл.
—	пнтня, срамя, безчестя, чирня орно., калям
пран, рз-г, резиля простонсе, масядря npое-
тонер, лруро. кнпазя просоонар.
V хвъо-ям петев (кт-) стихе аяквов м-м нещо рлзг,
обесвам а ка— (помия) някого, нещо рззг.
И—ЗЬ—РСТВО - вж. маневрно?,
И—РЗЛЪГВА— - вж. посл^жам
ПОНИ— нар. - вж. водопой
И-РС-ВА— - в.. пожелавам 1. знае.
П—МС—В— —И ЙН - вж. приисква ми се
И—АЛЗАИЕЦ - Азбучно советк аа см-нн, понятия,
предм-тв в -ο., срвмееати, цитирани е нeиπa. е
насчев сечио—осй, иап-естан откося след тексон.
Б-Ρо-cгeзфен— показалец не студия. Геозраф-
ен- nоне-злeц.
—	индекс, азбучник, сяавнτел остар.
И———ЗЛ—ЕИ - 1. Веленият, нвяτв хаиако—ризиос
тпо—1—леав оaе—лocв, тввСттвв вее тъттвянм— еа
нeшв (машина, τι-οι.ηοβ— и др.) Трябва де нз-
м-рим nлееοмзсa, нcрοо оо uе-чнн показатели
да превъзхожда стоманата, Технико-икономи-
чески показатели.
—	параметър
2.	вж. признак;
3.	сж. критерий
И—К—ЗЛ—ЕЙЕ— - 1. От нвйτn мв.е да ен сери за
нещо, коСто -кве аeaк. а— нещо същнстсува, отквс
вам щн соне—. Тази визита е досте показателна
зз настъп-лста промяна във u-з-мccοнош-o--
яоз между диета страни.
—	ваамвааτвлеа, симптоматичен книж. ембле¬
матичен книж,— символичен огр.
2. вж. представителен —. знач.
ПОКАЗВАМ - 1. По-вя де ле вири н-шв, де стаи—
ятeв. да ан оазТ—он -т ρργπ-τ-. Пcнззuзм въз-
мcжocеο-ο- сл. Кучето понaзa своя зъл нрав.
—	проявявам, рнвяаивнм, представям pрЯнc
2.	С а—Слтесятс, пвттьпкит— см днвaе израз ос ннщв.
ТряРиа Яз покажем човещина. Пcнззucм готов-
ноеο де подкрепя народното дело.
—	проявявам, иваазевам, изявявам
3.	Зс уо—1 - дcвcе някакви ранни, иΉзyaτнτu. Όeинe.
ори изе-pвaиΉ. Чaсcuиuнъο покл-азше полунощ.
412

Термомноъръо показам 20 градуса.
—	посочвам орли,, бкмзкмм, еочм олсв.
4.	вж. представям 1. в 2. зана.;
5.	вж. посочвам 1. занн.;
6.	в.. обяснявам 2. занн.;
7.	еж. означавам 4. занн.;
8.	сж. разкрикмм 3. е 4. знае.;
9.	вж. изтъквам 1. зана.;
10.	орно-, вж. ррвgввяавам 1. зата.
ПО—АЗВАМ ЙН - 1. Стнвсм вирмм, змлоесам рт сн
cи.pнм. след оaτв преде тост съм Тме акоят от
юво—йдн. Иззад завоя сн показа нcоз. Нз хоризон¬
та се показа параход. Оокъм дъното не мазсзн-
не с— показе възрастно човек. Слънцето са пока¬
за неοc огромно кълбо нед дзл—чоион олснини,
—	появявам си, излизам орно,, явявам ск, пода¬
вам си, задавам си, и/плувам оран,, изскачам
прнн.
ант. -> скривам се, изчезвам, изгеевам сн, змоебвам
се, пубя се, ооттвнм, сзпсиявам се
2. вж. появявам св 1. занн.
ИОААЗЕ— - вж. демонстративен 1. е 2. зана.
И—ААЙВАМ СН - вж. разкайвам се
И—А—ЙВА—Е - вж. рмакаяние
И—АА—СА— - Отоо-вям юoнceн към aяовoo зс γοο-
тувкан, зс пвoΉш-ac-. Ще поканя майка си -а Ко¬
леда. Лекарят го покани а кабинета си.
—	повиквам pa-г.. навиквам ра-г, еиквмм разл.
И—ААЙВАМ - вж. накапвам
И—АЛАВА— - сж. нараствам 1. занн.
ИЛ—М—ЕРВАМ СЕ - еж. качвам се 2. знна.
ПОКАЧВАМ - 1. вж. качвам 1. зана.;
2.	оран, вж. повишавам 1. занн.
ПОКАЧВАМ ЙН - 1. вж. качвам ев 1. и 2. зннн.;
2. вж. уввлиеавмм си 2. е 3. зана.
ИЛАЛЧВАНЕ - вж. бβвличвнив 1. зана.
ПОКАМ—НЕ - вж. разкаянии
ИЛ-САРА - Пелан моим—на разосха, ютено ποήοήΤ-
О—гвае— на ниаватв—аит— ц-ннвотм, ливапепс от
ттраис еа оещ-отвото яем еа отделно е-п-. Пон-
взрз не нравите. ^№..3 не обществото.
—	двмдааъиамция нн-ж.. развала оеοеp.. раз¬
врат орен—.
ИЛ-ВАРЕ— - 1. К-йт- се - подрал нн овкваин м
развоат и воре итзоелнат живот. Тя беше еЯнс
nонuap-нa жена.. Всички в квартала знаеха, че
е ncнuзpeе човек.
—	развратен, порочен, безпътен рз-г.. разпътен
книж,, развален орнн—. резг, рм/турен орно·,
разз., блудин книж, рдзелудин книж.
днг. —> непокварен, 0—0-004-0, а-вюоиоаеа, 0-00-0-
ана, емот
// КоСто - лотрзно а анрсш-всне от ноавотвеаоеота.
^№3.-0- ореви, Понuap-но еьpцн. Пcнuapeнc
ncaнднилe.
—	порочен, ра/врМтен орен, безпътен рз-г.
ант. —> непокварен, ■ а-опооочен, зслазня, чест
2.	Който - Тез моим—a— op-anunc, квТто е тнлвнйe
към пороци. №№3.-0 Народ. Пcнuзpeно общес¬
тво,
—	деморализиран нн-ж., разкамген, бвзнрнкс!-
вкн, порочен
мнт. — непокварен, 0-000-4—0, η-βο-ο-η-η
3.	К-йто - звпсресе чест и еoиca. отспят- - до мерне-
на oaаcc—H· Пcнuзpeнa власт, ^^..30- поли¬
тици— Покварни ч-нcaи-к.
—	корумпиран, деморализиран книж, развратИн
мнт. —> честен, неподкупна
ПОАВАРМВАМ - Пnpτмовнм, посея някого дс стане
0000.-0, да втишм a-шa. оoиτo oeшйoτcвτo оа-
мера за аниерни. Лошзоз еpнЯa. и която попад¬
не-. ло ncнaеpл. Как можаха Яз покварят това
момиче.
—	рмзкращнкам, развалям орни. резг, демора¬
лизирам ни-ж. рядко, опорочавам рядко. из-
порткам рз-з. рядко
ПОКЛ———М ЙН - 1. вж. кланям си 1. и 2. зааа.;
2. орно—з вж. прекланям си 1. знан.
П—АЛМЩАМ - еж. /нлюлявнм 2. зине.
И——ИаЩлМ СЕ - вж. люлея се 1. зона.
И——ЙО— - Наклоняемой аа генвата и ос порната
част на тяавто зВ пвздoaв. като взинз ос 004—0,
евежняме, като ннет ет носк-т. Той я поздрави
с учтив поклон—. Артисокаос направи дъоΡcн
поклон към публиката.
—	реверанс
// Силно acв-жaнн-. nocee.iCH-, еТмка. като изиаз
нн от—на ювнвpaoeτ. оре мв—иовн мля в зннк аа
почит. Жената се кръстеше и орав—ш— ocноcн-
пред -нcucοc. Прави πoноoн- пред шефа:.
—	метан рз-г—
ПОКЛО——М— - 1. Богомолец, коТто стисне·.^ за
дт ан поклоня ен светят- мнста. Срещнахме гру¬
па поклонници, които оо-асхс не noнлoueн-e на
Божи зрор.
—	хаджия разз,, пилигрим книж.
2.	вж. почитател;
3.	вж. обожател 1. занн.
И—К—ЕН - вж. починал
ИОКО—-1. еж. спокойствии 1. м 2. занн.;
2.	вж. застой 1. зане.;
3.	рядко вж. почивка 1. зята.
И—К—ЙНИК - Умря— аевек, копвто са р—пр-Тс-и
влм -щн а- н пепи-ена. Близките се съРесха в къ-
щете на покойо^н^к^^.
—	мкртквц, смъртник
ПЛ—ОЙНБАЕМ— ЙН - Зс кoaτов време съм в със-
тоянее нн аер-шитнан-ст, ан мопа дс реше нaо дт .О
ооеотпя прс —мрени -бст-ятн—атен. Зз миг сн оо- ЕЕ
колебах, но после р-ших Яз им отиде не рcеmu.
—	nдgвоумевам се
ИЛ—ОЙЕ—НН - 1. Оeшaooo иа х—рс, която живнят
в -дне м също ар-ме, или хора на лимб—взиоелно
ернаква възраст в -ар-ао ви-ме. Той е оо поко¬
лението на Рзщс ми. Тук се ряха събрали хорз
оа различни nрнoлeн-р— Разчитаме нз моaЯcοc
поколение.
—	овнврааие книж.
2. еж. потомство
П—А—АЕН - Който он пвкврява, ан рроясява ловя
ев-я. Пoнop-н слуга. Покорен син. Пcнopнo еа-
енлeu-e.
—	смирин, послушен, безропотен, дβчидушин ое-
оЯоРр.
ант. —> непокорен, н-пвтлвщΉa. вирвплнв
И—АЛрЕ— - вж. поробен
ПОКОАМИНЛ - Л—це, оo-τв - покормао някого вля
о-що. Пcнрp-ο-л не върхова. Покор-тел не
женски сърце.
—	завоевател
ПЛАОР—ОЙИ - вж. покорство
413

П———АСТЕ— - Пълно подчинение. Той учеше да-
цаол си на ncкcpеοuo. Нейното ncнcpеοuc го
дразнеше.
—	смерннен, смиреност, покорност, послуша¬
ние, послушност, безропотност, двчндушии
н-одобр.
ант. — непокорство, непвднмнеесе, нероквравто,
сиовгааееовв
ПО-ОРМЕЛМ - 1. вж. завладявам 1. знач.;
2.	еж. поробвам 1. знач.;
3.	орен, вж. възхищавам;
4.	орен. вж. спечелвам 3. зята.
П———АМЕА— СЕ - вж. подчинявам ев
ПО——СМВ—М - 1. Уacшв.acaм, сТвстм, тбско.
еτeoвв. чрез опиеттрнаив noe.-e. Ксро-чонят
огъи ncнcеяuзш- всичко иaoнcлo. Кзро-чонцз-
оа noкcе- първата рад—цл войници.
—	кося ннсв, орен., помитам орно:.
2. pранo еж. дадcявам
П——ААЙ - вж. край 1. и 2. зотч.
П—КА—ЙНРНА - 1. OинΉa. отрс—еееи от центъра
Оайве ос сеасще. ФаРе-кста сн намира в ncн-
райо-о-о- на града. Имзм вила в покрайо-онте
не София,
—	крайнина, о^айнина разг. край2, периферия
ант. — център, οοήρη, пеш, стопе
// разш:. Крайни овмooc—c не по—ям— еатйлено място.
Ние см- хора оо градските покрайнини.
—	предградие
2.	сж. област 1. знач.
И——АИВ - 1. Нcй·πвpнcoc екст еа тоиада, която я
nвнpиca м оие-разен от неелсп-орвятом комое-
ф—рнс влмянся. Къщата е н-Яouьpшeнc л ощн
нямс покрие. Ч-ри-н керем—Я-е ncкp-a.
—	сгряха
2. прнн. еж. жилище 1. зова.
П——АИЕАЛ— - 1. вж. покривка 2. знае.;
2.	рззш. вж. завивка;
3.	олр. вж. було
ПОКРИВАМ -1 . сж. застилам 1. м 2. зотч.;
2.	в.. завивам2 1. знан.;
3.	вж. закривам 1. и 3. зннч.;
4.	прен. рззз. вж. скривам 2. знае.;
5.	оран. сж. компенсирам 1. заен.;
6.	пран. вж. посрещам 4. зона.
ПО—АРЕЛМ ЙН - 1. сж. съвпадам;
2. рлзг. вж. крия св 2. знан.
П——АРЕАА - 1. Перне плет а опоед—енна форме за
рвкриеаее от маса, лнпев и рр. Леглото Ρ- покри¬
то с ксЯ-феем покривка. Изцапах noкp-uнлοc.
Длй еянзоuз ncнpнuнл дз сложа нз млссоа.
—	застилам, мисал разз. (зс маса), болчм нер. (зз
маса)
2.	Нещо, квеов пвнpuвc някaнcc pлвш. Зимата ncн-
р—влша -амяоз с бялата си покривка,
—	покривало
3.	еж. завивка
И—К—АР - 1. вж. закрее 1. зиме.;
2. сж. застлан 1. и 2. знна.
ПЛ—АНАРЕ - еж. настилка 2. заан.
ПЛАРОС - П-крссм-в, олатяо, о нoΉoв тн pвнpcвa
мъртвец.
—	плащаница, саван
ПО—АЛВИТеЛ - вж. защитник 2. зина.
ИО—АОЕМАЕЙС—Р - Oвйτв е есерзся а pвкpвcи·
о—е са— pвкивcиoнaтoвв· Пcоecu-ο-оенз роля.
Пoоpcu-ο-ленo cοеcшeннe,
—	вняаилаеееcяе, покровителствен
ПОАрОсРАЕЛСТЕА— - Оказвам πвкpвcuτ-л·
аовв. Директорът го покровителства. Има или-
рο-ле- приятели, които го покровно-лстело.
—	закрилям, прдτвжианм нн-ж.. толерирам
конж.
N стоя (зсетавем) зад герТа еа някого рззг, зад
герТс съм нн нянвгв ра-г, заставем иатр-щс еа
aянnoв разз,
П——А—ВрТЕИСТЕЕ— - вж, пдкадвигеъcки
П—КАОЕРТЕЛСТЕЛ - 1. Змнouaa от ттоаис ен
влиятелно есп— вля инcouocция. втипсояване на
ос-полемс орссс или cъаевдиocoи зс о-зсвтие
на 0—000 е тиасиенин а -ογπ-. Благодарно—- не
ncоpcu—ο-леοucοc не министъра, той нзпрзин
голяма кариера. Тя не -зелужзuз твоето ncн-
pou-ο-леmuo.
—	протекция книж, внeτкпаичеcгвд, змщега
2.	Отипеоясаие от η—βο— ос е—апопоиятнв соловия зс
развитие или отъщ-тосясане аа нйшn. Закон зс
ncнeou—ο-леοuc из е-ленcοo стопанство.
—	протекция книж,— nаоτежирнан кииж.
3.	вж. закрила;
4.	вж. патронаж
И——АУСА книж. - вж. млян 2. аacе·
П—КАУСЕ—М - вж. скярушнкнм 1. знан.
П——АУСЕН - вж. съкрушен
П-КУИАТЕЛ книж, нежел. - сж. купувач
ИО—УПАЛ-ПА—ДАЖБА - е.. търговия
ПО—УШЕОНЕ - 1. сж. атинене;
2. книж. сж. посегателство
П——ЫЛВАМ -1.31 растение, теме - pвcнaе кте-
евс—, нвмτn пооТссат росеохнвеота еа пвеваоа.
Ж—оатз се вече покълнали. Покълва ар-вица.
—	прораствам, кълня насв, ндбожинм, поник¬
вам
2. орен. За чсстосв, миста, идея м под. - зcoaддcм се,
nвяcявcе он е запвасам дс се оформям. ДьлΡcнc в
душата му -зпочезше де ncньлuз недоволство.
—	кълня насв. прен:.
ПОКЪРТВАМ - 1. е.. еогаиcам;
2. сж. трогвам
И——ЫАИЕА— СЕ - вж. трогвам сн
П——ЫААЕО - вж. трогнат
И—АЪАТРТНЛЕН - 1. вж. потрисавня;
2. сж. трогателен
И—КЪАШВН— рядко - сж. ивпдесевам
ПОКЪТСАМ -0^.. пипвам 1. зннч.
ИЛ—ЪЩНРНА - сж. внщи 2. зеан.
И—Л—ГАМ - сж. оставям 1. аeaч·
И—ЛАГ— ММ ЙЕ - Добессм 0^0 по силата еа роа-
енос си, еа еякнкес ветоояоелтосс вас по свест¬
на опоедее—0 зск-а, пиасмлеик м рр. Като негов
син тн се полага Яе получиш дял оо нзел-аеοuc-
то, Пcоaгз ми се мзонo отдих.
—	пада ми ен, слндка ми св конж,, припада ми ев
нар.
П—ЛНЗСАМ - 1. Лазя по oeшв или от о-воо пб—кн.
οαβο—τρΗ, по цялата му рвсеохеоео или тяло.
Неприятно е де ое noлз-рο ΓΜ-ο-ιρ: Полазиха
ма мравки.
—	nопъелем, налнзкам, облн/емм, аапъелем,
nдеълвевнм,аапълзевнм
2. Звр-нсем да те посрсв.всм о лазене, пълзене. Ох¬
лювът noоз-- по пътеката Вoйе-ньο полз-н по
414

нcнзгcpе-щ-mc.
—	попклзявнм,поп^лям
П—И—СААВА— - вж. похвалвам
И—ЛН - 1. Обш—оев равно проттоаиеосо, земя иа·
вън нат-аено място, оТики. с —мвади, и—вм м пор.
Пред мао се откри лрилаое нpзеoοз нз пcoлeοo.
Оeлрu-ньο отнес на полето Яа орн.
—	кър рззз,
2.	вж. равнина 1. знае.;
3.	вж. фон;
4.	орен·, вж. поприще 1. заан.
ПОЛЕГАТ- 1 . вж. наклонен’ 1. занн.;
2. вж. стръмнн
И—ЛЕГАТЛ - еж. косо 1. зннн.
И—ЛЕГ—АЛ - еж. наклонен’ 2. зеан.
И—ЙЕЗНН - 1. КоТтс ноои поазе, от к—Ств -мн
-αΤρ- лвсл-дсовия. Еж-де-ио-о- eaзхcан- се
много полезни:. Чистият nлзoнoенн въздух н
полезен зе зЯрсаето. Полезно uьзЯ-йеοu-e нз
л-нapеοвcοo при Яиарет. Пола-нн -знимзнир.
—	благотворен, ползотворен, благоприятен, по¬
ложителен
ант. — вреден, онелап-тс-иен, ннблсгвприяоен, от¬
рицателен
2. в.. ценен 2. зннн.
И—ЛЕ1—А-1 . сж. бавно 1. знан.;
2.	вж. леко 2. знае.;
3.	вж. постепенно
ИЛЛЕАМ-ЛЕКА рззг. - е.. постепенно
И—ЛЕ—НЧ—А - вж. бавно 1. зине.
П—ЛЕМИЗИААМ книж. - вж. споря
П—ЛЕМРА— нниж. - вж. спор’
П—ЙЕИ - 1. ПиcдcидвмнΉ сте втз-еха еа отеца или
нcтΉквев еоез овзмсхван— на крилата. Наблюда¬
вах полете нз ястреба. Кpзеuuu са полетит- нз
пеперудите.
—	летеж, лнтени, хвърчене
П □0-101.010- вес отз-уха иа сам-лет или -оуп -е-
окаелен аоаито. Пeοчзеou полет със самолет:
По ирама ил полета мн сомом зле:.
—	летене, летеж
2. орли. оонт, вж. стремеж 1. знае.
П—ЙЕИМЕАМ - вж. излегам 2. зона.
ПОЛЗА - 1. Възм-же-от зс мсоерисааа или доста
прсрвеиекн. Нямам ouоaнвa полза оо сключва¬
нето нс сЯeлнcοc, Пол-сол Яе си не uлзеο - го¬
ляма, Той във всичко търси оолзаос. Каква ще
мн е ncлгcοa. ако сн включа във вашия проект?
Глада дз извлече полза оо ситуацията.
—	изгода, облага, печалба орно,, интерес, диви¬
дент, файда простонае, келнпир простонае,
аванта разг, кяр npcеοcuзp, далавера рз-з.,
муфта npcеοcееp.
ант. —> вреда, заовба, щета
// С преЯл. е Блап—ррвятао ρόλβ.-οβ-, когсто аякеС,
нещо пйне—в. Действията му сз а полза не кон¬
куренцията. В твоя полза е да pл-аαонο- —мо¬
та.
—	интерес, изооиа
мнт. —> вреда, ущърб
2. Добър, .елаа резултат от аякаква дейност. Ползл-
оа оо лачени-оо н вече налице. Имз полза оо
фитнеса. Оо този e-ченн оямз полза,
—	файда πpcеοoнcp.
ант. —> вреда, шeoa, пакост, рврсжение
П—ЛЗСАМ - вж. използвам 1. зеан.
ПОЛЗВАМ СН - 1. вж. имам 4. знач.;
2. вж. и/ползвам ек
ПОЛЗВАНЕ - вж. употреба 1. знаа.
ИЛЛЗОТТО—АНн 1. сж. резултатен 2. зеаа.;
2. вж. поливен 1. знае.
ПОЛИ - вж. подножии 1. зааа.
илливенм 1 . вж. заливам 1. зааа.;
2. вж. напоявам 2. заан.
П—ЙИ—МЕЛМ рядко - вж. знлинявам
П—ЙИРАМ - Пoмacвaе ооле-а-нс лτeнacииc нс
гладке оввтохеоет не пи—дмео чрез иаооисаие ен
маела и тпецссаам лактсн. Полирам млсс.
—	лакирам, гланцирам спец.
П—ЙИсЕмАнТНчЕ— спец - вж. многозначен
П—ЙМААМ - 1. вж. излитам 2. знае.;
2. сж. длюлевмм сн 1. знан.
П—ЛИАЕИЗЪМ книж. - вж. многобожие
ПОЛИТИЧЕН остар. - еж. тактичен
ПОйрАИЧНОСИ остер. - вж. тактичност
П-ЛИЦА - 1. Х-иез-ноа—но зскр-рена -тока в до¬
лап, шкаф или не стена, верху която те пвеоасяо
разлиани пр-рмеов. Прегледай книгите не зор¬
имом полица. Нл полицата а кухнята ряхе нз-
реЯ-ои чеши:.
—	лавица, рафт, поставка огр:.
2. вж. етмжвраа
П—ИРЦАЙ - Уосф—омен или цивилен служител а
полицията. Полицаите успели дс -злcuрο краде¬
ца. Полицаи обградили къщата,
—	чнное разг,, милиционер остар, стражар разг,
осоар, фанти жсрг.
П—ЛМЧБ— - вж. предзнаменование
И—ЛЛВ - сж. ееяеунлвн 1. зина.
П—ЛОВРНЛ - сж. среда 2. зина.
П—Л—ВИНЧ—И - 1. КоСто ввди само до сременио
или н-пъаив и—швско— нс иякскъв проблем. По-
оouuнчзοc решение. Половинчати мерки:
—	еалиаτивнн орен. книж.
2. сж. частичен 1. зина.
И—Л—Г - Място, кт-нт- птицата тистя м мете яС-
псос ом. Децата прогониха квачката оо полога,
—	мътило
П—ЙОЖЕНРЕ - 1. Олое—наен аачмн на отзовао.—-
аме ос човек или пое-мно в првттоаатоввто. Хо-
pизcеοaоеc положение. Седнало положение. В
и-прсв-оо ncоcж-ни-.
—	състояние, поза, пдвицее нниж.
2.	Условия е еанин иа същнстссване ен аяквов, н—що
влм ос лр—твнсае ос нйшo. Инcнoмнч-енcοo по-
оoж-н—- а стелимом се влоши. Не -нам нищо
зс положението не фуроноа. Пoоcж-нн-οo а
np-Яnpияοиeοc е несигурно.
—	ситуация, състояние, обстановка
3.	Обшeeτв-нu и мстно-ван- се—овия ос cъш—eoce-
внне. Нннo>й не се интересува оо полож-нието
не Р-Яните. Po-oжeoи-οc му не ре-рзроонн
не е -а -звижЯзое, Пcлcж-нн-οc на бащл му
е лошо.
—	състояние, дередже простоис., хал просоо-
изр.
4.	Мяoτв. и-—я, знаеимоео, в-мятелнвто еа някого сам
а-що а аякнквс тферс. Имз добро положени- във
властта. Чcaeн с положение.
—	nовиаие орен, книж.
5.	вж. аавпдложнаив 1. зааа.;
6.	орен— еж. теза
415

ИЛЛ—ЖМТЕЛНН - 1 . еж. одобрителен 1. м 2. зине.;
2.	вж. благоприятен 3. зннн.;
3.	вж. сигурен 2. зята.
П—Л—ЖРИЕЙ—Л - вж. еи/спорно
И—ЛОЖРТЕЙ—ЛСИ - вж. сигурност 1. зиан.
И—Л—ММВЛ— - 1. вж. изпочупенм;
2. сж. счупвам
И—ЛС—Н - Onйoo еоавс, взстошок сн е пв—еов. Пол¬
ене рзРооз. Полски труд.
—	яърски рззл.
И—ЙУГАА—ОТЕН - вж. малограмотен
ИЛЛУД— - вж. лудост 1. знае.
ПЛЛУДАЯМКЛ - вж. полусън
ПЛЛУД—Е—М - 1. ЗносТс-м pcзeьдeнc ли, товвам
луд, б-зумен. Жаозоа полудя л я взеха а Ρcоoи-
ца. Синът й не н нормален оо мзоьн, но селе по¬
лудя окончателно. Бедната му майка нзиеοинз
бн полудяла, Той имаше чувството, че полудява.
—	побърквам се, оeевсмекнм, умопдeъaявaм ев,
умдπомааеавмм се книж, смалвнм ев рззг..
чнлдисвам ев простонае::
2.	Изпадам в етсо-яо-н на -сроет или Таизо дв —γ-
росо, действам н-нвpмcaaΌ· Хората, ксто гл--
Язхз как си говор— сем, миелeхз, чн е полудял.
Ако си noеοoрннc между негодници, можеш
дс полудееш, Оо οcлнoua учена зе и-пиос ще
полудея.
—	подлудявам2, побърквам се, лудкам ρα-Γ., от¬
качам рззг, мръдвам орен. рззг., прввкртнм
орен, разз., изпваявнм <ек>рз-г, перколясвмм
разз., лахвам се рз-г, л/куявам жарл.. изя-
рейзвам жарл., пеллясвам жерл.
3.	орен. вж. вбесявам ск;
4.	прен. разз. вж. рн/лудувам се
V изпуТсам (загсевам) см ума (актас, разума, ocа·
тeaънa) разз, взема ми те смет (акъ—ео) рз-г,,
мое-сем о ума (нкеаа) ом рл-з,, моъдва мм скеле·
(ешамяоа) рззз,, uахcoънca ми смет (сктлъо, ес-
всята) рз-г., хващат ме белят- Тратя резл., вτнa·
нам ц-норс—ав жарл. ктм 1. и 2. зннн.
ПОЛУДЯЛ - вж. луд 2. зина.
П—ЛУЖМЕ - вж. пдлсмкагкβ 1. зята.
П—ЙУАУЛТУРЕН - вж. мнлдkулгуаен
П—ЛУКЪЛБО - 1. Ге-мети-но- τя—в. полвееав
чрез пресичан- от келТ— през ц—оотос му вт осе¬
нена. Чертеж не полукълбо. Ор-м нз πoлунъобo.
—	полусфера
2.	Една вт двете лплввсам еа п-а-мся мозък, коСто -
Оaаnвaвдeн а псриата чаео аа еня-оа ос човека.
Ляво пcлунълΡo. Дясно noлукьлΡo·
—	хемисфера спец.
3.	Втянa вт рваосиеит— ос земното ктаТе (ям теанр
и ос юг от —квнооиа яли на зарсд и нн изток по
дарен мйрирмнн). Северно и Южно ooоуоылΡo.
—	полушарие нниж.
И—ЙУМРА— - еж. сумрак
П—ЛУ—РАЧНО - вж. eсмааека
И—ЛУМЪАТЪВ - 1. Който - в еееовяии— между
.μβοτμ и смероте, ат и- - мерото. Иaм-eилн го
де лажи на поде полумъртъв.
—	полужив, пдъуумрел
2. Кейто - изпадна— сто вцen-иeииe. а б-зсвав- по
aяоaовn н-приятно чввттве вам усещан-. По¬
лумъртъв оо страх оой се измъкнал оо нл-
οзсοpoфиpзоеοл кола. След -емеорес-онеоо
всички ряхме полумъртви оо ужас.
—	примрял
V ас жмс, ас мтоатв рсзл,, ас жив, ни смиял разз,
жив-умрялрз-г. към 1. и 2. зата.
ПОЛУМЯР—А - Нещо (00—10000, действен е 00—.),
е —00 с— постига темо еаствана и-зе-тат, а не
нoaΤaa. .eaaHc цел. Често neau—ο-оеοuoοc си
служи с noоумepнu л -зооиз оещзоз не се до¬
веждат докрай
—	палнатие кииж,
ПОЛУНОЩ - Средата на нощта. Доксто свърша
исичклоз работа, сомом полунощ.
—	среднощ, при/нощ оолт·.
ПОЛУНОЩЕН - К-Тт- те отаатя, коСоо отток в по-
лсавщ. Полунощно чзс.
—	среднощен, прианощен оолт·.
И—ЛУ—БАНЗОВА— - 1. Който нн е дооонотенв
oeoнзвcaн· Тя реше -Яне noлгoΡpе-ouзoз жена,
нcяοo трудно разбираше нзнuo й гcacpр.
—	cлнбодeраздван, малообразован кииж, мало¬
грамотен, полуграмотен
ант. —> високообразован
2. вж. малояулгурен
ПОЛУСФЕРА - сж. полукълбо 1. зята.
ПОЛУСЪН - Сетт-яо-й Т-из- дв сее, стаен ун-т.
Цяла нощ рях и състояние не полусън, Чувам е
полусън гласа на майка си.
—	полбдрямkн, прдcкниаа
ПОЛУУМаМИ - вж. полумъртъв 1. зане.
ПОЛУЧАВАМ - 1. Пос-ве-сам иякакъв доход,
τρΉ-τοοι. Pcлучзuзм малка о—осля. Инвалидът
получава социални помощи. Получавам ззnоз-
оз. Получавам ис—м,
—	взимам
ант. — давам, noлваонм. предоставям
2.	Ставам пииоежатйл иа нещо, аа аякаква рридоеив-
ом вее nвтτcднeиe. Получих ново жилище. Полу¬
чих награда, Получих cбpззcвcниe. Получих чин
о-йmeoзнο—.
—	добивам, сдобивам ск (с) ре-з,, придобивам
3.	Дв мен ротт—оа съ-ещеоин мая npнΌнн. Получих по¬
щата. Получи ли писмото? Получих съобщение
по интернет—.
	 приемам
ант. — изпращам, посщам, ексш-р-иам, иаπpвввж-
дне
4.	Саабрясем се о нещо e-oeхoacеo и—и .е—аев, за
нв-Όв съм рейсосс— по опре-наен ннамн. Получих
рз-р-шиоелно. Получих визе. Получих шофьор¬
ска книжка. Получих ocеπcpο.
—	сдобивам се (с), добивам
ант. — давам
5.	Д-ео-пам до тъзанвниеов на аякскев ля—аско ерез
αΤοαΤο™- или ooeoaeвoнc ас eйшв. Получавам
много хурзе сок оо малините. Получихме добре
p-нcлοл оо пшеницата. Оо нафта получаваме
Ρ-η-ηη, мазут и газ пропан-бутан.
—	добивам, изяаакαм’, изваждам ра-г, вадя
o-еβ. рз-г.
6.	вж. добивам 1. м 2. зане.;
7.	вж. изработвам 3. знае.;
8.	вж. спечелвам 1. занн.
П—ЛУЧ—АЕЛ - Лице, което полвчавн; до което те
сдр-с-ис aeшn. оТскн. шмамв, noaτоc· Писмото
е предадено ое получателя. Нс nлинз ое н добра
изписано името на получателя.
—	МИрКСНТ
416

ант. —> подател, мзпоащан, адресант
И—ЙУШЛРИН нииж· - вж. полукълбо 3. зята.
И—ИЫГЕММ - вж. послъовмм
И—ЙЪГЕММ СЕ -1. вж. изкушавам сн 1. зааа.;
2. вж. подлкгвам се 1. зата.
И—ЙЪХ понт·. - С—нТ— исздвмжваие ен стрвя въз¬
дух мам вятър. Свеж полъх дойда oοньм зораоа:.
Утринно полъх,
—	повивани, повий пона,, лъх роло,, навий поет.
И—ЙЪХВАМ роет-. - вж. повявам 2. зннн.
И—ЙЮБЛПРТСТЕММ - вж. /аингирисувам ек
И—ЙЮИМВАМ - в.. змлюлявдм 2. зона.
И—ЙЮЙЯВММ СН - вж. люлия си 1. знан.
И—ЙЮС - орен. вж. крайност 2. занн.
ПОЛЮШВАМ - вж. заъюлевам 2. знна.
И—ЛЯГЛМ -1. вж. натягам си 1. занн.;
2. вж. наклонявам си 1. занн.
П—ЛМ—А - Ревао еятτo. л-ки-то сто 00404, зелена
•Иевт, сред γοοη, на ласаван е рр. Открихме една
чудесне поляна, където решихмн Яа си починем
след дългия път.
—	морава, рудина нар.
И—ММГАЛ— - Кавга вля -ивгв лвеnшaв ои-дттве
за пo·-ф-кτивaв обучени-. Учебни помазала.
Езикови помелела.
—	пособие
И—М—ГАМ -1. сж. съдействам;
2.	вж. подпомагам;
3.	в.. ^κι^β^ 2. знан.
ПЛМАГЛЧ - вж. помощник
ИЛМЛГЛЧНСТВ— - вж. cъбчмc!ничеcτвд
ПЛМ—ДМ - вж. крим
ИЛМЛЙВЛ— СЕ разг. ueoЯcбp. - вж. бавя ск 1.
занн.
ИЛМ—МОА— - вж. рриъковам
ИЛМЕЖДУ - вж. измежду 1. е 2. зята.
ИЛМЕ— - вж. панихида
ПЛМН—ЛВАМ рззг. - вж. споменавам 2. зана.
ИЛМЕ—УВ—М ра-г. - вж. споменавам 2. зята.
ИОМЕЙТВЛ— СЕ -1. сж. отмвсгвмм св 1. зааа.;
2. вж. вмествам ев
ПОМЕЩАВ—М СН книж. - еж. намирам си ’. зннч.
ПОМИЛВА—’—- вж. амнистирнм
ИОМИЙВЛМ2 - вж. попнлвам
ИОМИЙВАНН - вж. амнистия
ПОМИНА СН ра-г. - вж. умирам 1. знан.
ИОММ—УВаМ СЕ нер. - вж. живия 2. зана.
П—ММНЖА - вж. работа 2. зана.
ИОМНАИСЕАМ - 1. Вдъхвам с евт е везром-мам
а обваяам-тв ти за конако ви-ме еиpиамa. дъх нн
aeшo. Дай де помириша цветето. Кучето про¬
тезна муцуна л noмиpиее рдннeοo.
—	подушкам
2.	вж. надушвам —.и 2. знач.
ИОМИрМтЕИЕ— - КоТтв поммиявн, о—ужм зс по-
мионамн. Помирителна роля. Помирително тон:.
—	примирителен
ИОММРМВЛМ - Пиася дт наттаае мии, тпвквCт·
овее, отплатен между хора, овcτn те карат влм
он ткниннс, коиоо ен иΉnpмязaнao. Bpc.a-6ao
наотоойни -два към друп. Помирявам сосри
противници.. ОРщсоз скръб Ре помирила да—о—
сeмнйеοaa.
—	примирявам, еиобрявнм, прииобрявмм разз,,
пооджднм диел,, спогаждам диео., сговарям
Яиал.
мнт. — скарвам
ПЛМИАМЕЛМ ЙН - 1 . вж. одобрявам ск;
2. вж. примирявам си 1. занн.
ПЛМРЙИММ - 1. Налияоам миле—тн ом, за да ас
изясня м-м нспонвя нйшo· Помисли добре и щн
видиш—, че съм орав, Щн помисля и ще ви дам
отговоре си. Трябва дс помисля, преди Яа взема
реш-нн-, Нужно ми е врем— Яе помлсля.
—	размислям, раасъия са,
II Мел—я, обмислям известно ви-ме. Пoмиеоихмe и
реш—хме Яз накажем и двама ви. Давам ти въз¬
можност де ncмиелиш по този въпрос.
—	порм/мишлявам, пормзекждмвам, поумукам,
nдмкдаувам ирон—.
2.	Стигам, иpвне до aянaкec извор, заключение, мнн-
амн, отанввмщн. Помислих, че си земинзл. за¬
това не се орсждсш, Пoмиелих, че сое ррзо и
снсорс.
—	рвшмвам
3.	вж. погрижвам се 2. зона.
V	ооонснм а вр-аат—-ии-то книж, към 2. зане.
ПЛММСЛЯМ си - вж. представям си
ПЛМНСЖЙ - вж. намирении
ПЛММИ—М - 1. вж. измитам;
2. орен—, в.. пояосявнм 1. зята.
ПЛМ—Я несв—. - в.. запомням 1. зана.
ПЛМЛЙЕ—М - Отпревям молба кьм някого. Деца¬
та мн помолиха да ли ззе-дз не pз-хcднз· Помо¬
лих го дз мн даде пари назснм, Помоли ло Ям тн
пусне в отпуск.
—	замолвам, примолвим св, помолвам ев, прип-
лаякам ор-н.
ПЛМОЙВЛМ ЙН - вж. помолвам
ПЛМ—Щ - вж. подкрепа 1. знач.
ПЛМОЩЕ— - вж. спомагателен
ПЛМ—Щ—РК - Човек, квСтт помсгн еа aянnπв.
к—Тто рвТ—тв в nnмвш от диуомое. В научната сл
дейност имам нужде от помощник. Той соена
помощник нс рзщз си.
—	сътрудник, помагач
V	дялна реке на аякопо разг.
ПОМПОЗЕН книж, - еж. виeокдnарин
ПОМРАЧАВАМ — - 1. Причинявам з a-пocяτнвтo.
тревога, отянмам рс-встта, тпвкоТттвието. Неп¬
риятният инциЯ-ио помрачи настроението не
uеични ни. Лошото време помрачи npcзнлнa.
Нищо на беше а еъеοcрuиe де помрачи е-м-йнo-
оо им щастие.
—	развалям прен. рлзг.. анзe!адйβнм, отравям’
орен,, βоореавам орен,
2, рядко вж. знтъмнявнм 1. заан.
ПОМРАЧАВАМ СЕ - 1. вж. помръквам 1. м 2.
зята.;
2. вж. помътвам ск
И-МРАЧЕН-Ъ вж. помръкнал 1. м 2. зята.;
2. прен:. а.. замъглен 1. зона.
ПЛМААЧННМН - 1. вж. афект 2. заан.;
2. вж. лудост 1. заан.
ПОМРЛЧ—МЕЛМ - сж. помръквам 1. и 2. зана.
ПО—РЪДЕЛМ - 1. вж. мръдкам 1. зннн.;
2. сж. отмвсткмм си 1. знаа.
ПОМРЪДВАМ СЕ -1. вж. мркивам 1. знна.;
2. вж. отмвсгкмм се 1. занн.
ПОМАЖЗВЛМ рядко - вж. замръзвам 3. зята.
ПОМРЪКВАМ - 1. Саквам τсе-a. еинн-a. без ав—о-
еинн. Нарето помръкна, Лунеоз помръкне,
п
27. Белоаоскм ecenecе—e е тната-м-о о-еник а фразеологизме
417

—	потъмнявам, помрачавам ен, пдмрaчнеβaм,
знмрнчакнм си pранc
мнт. —► светвам, преТосм, з-свястм, Таятвам, заТ-
а—еояснм, юлτевaе, отзосявтм
2.	прен. Ст^г^1^г^1м мрачен, невесел. При вида нс болно-
оо дете лицето й помръкна—, Като чу лошата
нcu—нз—, очно- му помръкнеха,
—	помрачавам ск, потъмнявам прен, помрачня-
вмм, /амрачакнм ев прен. рядко
Μ, — светвам, поеТесм, зат-явем, по-с-явам, знТ-
лeтoявcе. бляовсм, проев-твсм
ПОМРЪКНАЛ - 1. Койов - станс— oτе-н. мианен,
без св-олмаа. Помръкнало нар—, Помръкнал Яно·.
—	потъмнял, помрачен, смрнчвн
дне. —► светъл, яе—е
// изсветлял, избнаяа, -зеле-ня-, поТе-дня—, п-Т—-
лял
2.	прен. Който е станал мрачен, невесел. Той я гледаше
с помръкнал поглед. Сърцето мн се синее, нaοo
зладем помръкналото ти лица. Нищо нн можеше
Яе рззвадри помръкналото му нестроение.
—	помрачен прен., потъмнял орен.
ннт. — светнал, пи-Сака
ПЛМУАГАЕМВАМ - сж. загарям 2. зина.
ИЛМУРГ—ЕЯЛ - вж. заоорял 2. заан.
ПЛМЪДАУВА— ирон:. - вж. помислям 1. зана.
П—МъДрЯВАМ - вж. пдумневам
ИЛ—Ъ—САМ - 1. сж. повличам 1. анaе·;
2.	вж. зммкавмм 1. зннн.;
3,	рззг. и—оЯоРр, вж. повеждам 1. зона.
ПЛМЪ—ЕАМ СН - вж. повличам ен 1. занн.
ИЛ—ЪРЗЯЕА МЕ рззг. - вж. домкрзякн ме
ПЛ—ЪИЕАМ - 1. вж. знмкоъеβам 1. знае.;
2. вж. размътвам 1. занн.
ПЛ—ЖТВН— СН - За ум, τμητη-ή, мест— - лоа-
еам неясна, оТтикан. Съзнанието му се oрмьοи,
Пoеοeneooc миелиο- му се оом^ътих^а—.
—	помрачавам сн, замъглявам си, рдмкгкам ев,
размътвам сн
мнт. — прояснявам се, изТ-сорям он, -б-отрям он
П—МЪТЕО - 1 . вж. мъгин 1. и 3. знаа.;
2. орен, сж. замъглен 1. занн.
П—МЪТНЯВМ— - вж. размкгкам се 1. зята.
И—МЪЧВА— ЙН - вж. постаракам ен
ПЛ—МТА— рззг. - вж. абортирам
И—ММТ—М СН простонае. - вж. отказвам ев
1.	зиан.
И—ММТАНЕ резг. - вж. аборт
ИЛНАБЛЙЯЕЛ МН - вж. ндболяка ми
ПО—ЛСАОЯЩНМ книж, - вж. скга 1. знае.
ПОНАСЯМ - 1. вж. повличам 2. знае.;
2.	сж. търпя 1. м 2. знан.;
3.	сж. издържам’ 2. знаа.;
4.	сж. преживявам 3. знан.
ПО—АЙМ— СН - вж. втурвам св 1. зана.
П—НАЧЛИО - вж. изобщо 1. зннн.
И—НЕ - 1. НaΤгеc—кΌoв. кв-ов мо.- дс ан мтнн. ж—-
-а— мем рнрн. Дз можеше поне още веднъж Яе
видя Париж,. Поел ндин ден де имах ooчиuне. Дз
пийнем пона иоЯица,
—	бнри npcеορизp, барим πpcеοcилe.
2. сж. минимум
И—ННЖЕ - вж. защото
И—ННЧЕЛМ - вж. ндаанвам ск
ПОНИЖАВАМ - 1. Поавя η^ο дс отаин по-амско
ен вмавчмиа, да алмрее. Понижзиам нивото нз
р-ouup. Поо-жлезм pлuенщ-οc нз водата е
оризището.
—	снижавам
ант. — повишавам, вдмπне. оннcнм, noнaеeaм
// За 0—40, тон - правя да атаан nв-aитeк. ро-слаб. Жа-
омоз понижи ллзе.
—	снишавам
ант. — повишавам, нндионм, изс-шсвсм, извисявам
2. Пи-ся нещо да бере по-ниска пв размер, степно,
селичиеа. Поо—жлизм цените. Понижавам
жизненото рзиенще. Понижзиам оамп—рзоу-
рзоз.
—	снижавам, свалям, намалявам2, занежавам
книж. нажал.
мнт. —> повишавам, вдиoнм. yвΉ—uчaвaм. кааеам, ос-
нaнвaм
ПОНИЖАВАМ СЕ -вж. спадам’ 1. знач.
ПОНИЖАВАНЕ - вж. намаленни 1. занн.
ПОНИЖЕ— - вж. намален 1. знaе·
ПЛ—ИЖН—ИН - вж. намаленни 1. зосн.
ПО—РК еoнц. - вж. кклн 1. знсн.
П——НКЕ—М-1 . вж. израствам 1. знан.;
2. вж. покълвам 1. зннн.
ПО—ОСРМ - Койов мо.н дс сн poннeя. отопи. Го-
ращиоаоз тук е есе пзк поносима. Сега ролки¬
те Ряха оо-понос—ми—.
—	ткрпем, сносен
мнт. — непоносим, еетърпим, yбмΤтτв-н. 0-00-0-0,
aeеввeщом. звΉИΟни. адоки
И——ААВМ— ЙН - е.. харесвам си
П—НААВЯ —И СЕ - вж. хнрвсвнм 1. знан.
ИО—МЕГА оо—о, - вж. понякога
ПОНМ—ОГА - По някоС път, нйвсннои. Понякога
ходя ос цьpнua. Пcнрнcгз гърми и през зимата.
Понякога руша. Той идем πoнрнcгз у нес, Деца¬
та понякога еЯигло голям шум..
—	поняком по—о. понякоонж простонер, наерн-
мени ра-г, eнгиз-τдоив рм-р, еаτ-пнτ рз-г,
спорадично книж, напъти Яизл—.
мнт. — непрестанно, noтooяинв. непрекъснато,
0—00—000, б-атnиoaв. р-омаа—аоев, вечно, ин-
изм-aнn. нвнсопп
V вт ви-мн на време рззг, ос мnе-eτи разз,, от
-1.1 нс вятся разз,
И—НМА—Г—Ж простонсе- - вж. понякога
ИЛ—ΠΈΗ — 1. сж. ясен 2. зята.;
2. вж. обясним
ПО—МАРЕ - сж. представа 1. занн.
ПООАДНЛ—О - в.. отделно
ПЛОЩРЕНИЕ - а.. насърчение 1. и 2. занн.
ПООЩРИТЕЛЕН - сж. насърчителен
П—ОЩАМВАМ - вж. насърчавам
ПО—ЩАМВАНЕ - е.. насърчение 1. зане.
ПОП - вж. свещеник
ПОПАДАМ - 1. вж. озовавам ск;
2. сж. натъквам сн 1. е 2. знан.
ПОП—АЕНМ - 1. еж. запарвам;
2. вж. оcлнневнм
ПОПЕЧИТЕЛ - вж. настойник
ПОПНЧИТНЙСТВ— - вж. настойничество
попивам - сж. поглъщам 1. знае.
ПОПНЙВА— - само нeеu. разз. сж. пия 2. зннн.
ПОПИТВАМ - в.. запитвам
ПОИЛА— поет, - еж. вопъл
ПОПЙЮЕ—О рззг. прно—бр. - в.. мижитуряа
ПОПАМВМТЕЙЕ— - в.. изnрнвиτвлва 2. знае.
418

П—ПАЛЕ—A - 1. Оттоианявсн- еа ппсрнда, eниа·
ρΟ-βη-το а a—шn. Занесох телеен-орл ое поправ¬
ка. Плао—х досос пери за поправката нз нcоз-
03. Пcneзuнз не ннсозлсц—я—.
—	ремонт, рнпнрн!уан книж, репарация кннж:.
ант. — повреда, иеизпосвнвео, мсао—я
2.	Отсооаиявсне ем орешки в текст ели uаеee-нcΉ,
-опълеенен, което ан посви ο eeшo отомстив,
тъооасено, зс -к се ов-вне оо-веренсе. Нанесох
Яoеοз поправки а тексте, Преводът се нуждзе
от много ncnpлaнu.
—	корекция книж.
ант. —> грешка, н—овнното, ееписсмаавто, иевярнвтт
ПОПА—ВМ— - 1. Отстранявам неоернвоо, пввоедн.
Майсторът поправи хллдилoинз. Опиозх с— Яс
поправя часовника—. Поправям машини—.
—	оправям, ремонтирам, рнпарирмм книж:.
мнт. —> повреждам, ocаcнлям. oaатиnвaе. тът-пвам,
nвхaeявне. зянoтвcе
2.	По-махв-м, воторсияссм грешки, повпуски, неточ¬
ности. Поправям грешна задача. Поправям пра¬
вописни грешки, Поправям съчинение.
—	коригирам книж,, оправям, еверавем
ант —► сгрешавам, тeъoквcм. вeъoнвcе
3.	вж. подобрявам 1. зеан.;
4.	орен. в.. ванзсмявнм 2. зана.
П—ПААЕМ— ЙЕ - 1. Отстранявам oρeщниτe е оо-
ведееиеоо, думстн или о-оттоксте ом. Казах оя-
нзнвз глупост—, но веднага се поправих, Сгреши,
но се поправи.
—	коригирам св нниж.
ант. —> сбърквам, оглупявам
И греша, eъpнcе. бтркам се
2.	вж. подобрявам ск;
3.	сж. врнзсмявам си 2. зннн.
П—ПАЕЧВА— - С -нСсос-я или сто създаване ен
np—нни а- позсвлявсм нс някого да извърши и—и
да нари-вс е—щв или сн явявам нaoв пречка, орн-
рятетвие за eншo. Попречиха мн Яз замина. Ло¬
шото време мн попречи дз изляза нз разходка,
Ниениο- оемперзоури попречиха нз цъфтежа
на черешите. Попречихл му де се яе— ое оcенуe-
са.
—	възпрепятствам книж.
мнт. —> помагам, тъдΉCтoвcе. тром-оам
// позволявам, даеам, aвnyтнcе
V заставам (изоя-сям те) на пътя на нянвoв рз-з.,
препи-ж-ам (npeccнaм. пр-поневам, отрязвам)
пътя еа някого рз-г, опр-свсм cope не аяквпв
рз-г, пвдлнпнм (а-нoaм. турям) нoнк оа някого
рззг., вeτoнccм (зaeъpквaе. oaаeτoсвaм) теΉTои·
ое еа няквов рззг.
ПОПРИКАЗВАМ - вж. поговоркам
ПОПРИЩЕ конж, - 1. Оe-нтτ. сфера, а която нянnй
рсзсввс опоед-леаа --Τοτο·, ое-кя. оещ—тов-на,
кулосрна, ор-оветис и под. Той сн поЯви-зел не
л—ο-pзοгeocοo поприще. Оттеглих са от по¬
литическото поприща. Търся ново поприще зз
дейност,
—	поли прен,, арина орно:.
2. Вид ои—феевя, зенятсе. Той избра попрището не
учиοeо· Попрището нз дипломат отдавна го н
сьблз-няuллc. Военно поприще,
—	кариера кииж.
ПОПУКА— - вж. напукан
ПОПУ—ЕА— СН - вж. напуквам св
ПОПУЛЯРНО - 1 . вж. и/внетнн 2. заан.;
2. еж. достъпен 4. зята.
ПОИУЙМРИЗ—ЦРМ - вж. оласност
ПОПЪЛВА— - вж. допълвам 1. знае.
ПОИЪЙЗ——ЕЕ—РЕ сосрио, - в.. домогеннн
ПОПЪЛЗМВАМ -вж. полазвам 1. м 2. зине.
П—ПЪИЛЯМ - вж. полазвам 1. е 2. зиан.
ИОПЖРЖАМ Я-зл, - вж. псувам
ПОИЖРЖНМ Яиел. - сж. псувня
ПОРА нер. - вж. ккзанe!
ПОРАВНО - По рсвии часов, а еднакво нв—манстсо
на вceои. Рз-Я-лихм- парите поравно. Оо uеич-
нo поравно:.
—	наравно, еднакво
ПОРАМИ- 1. Зс потвеваие на помеииаон зс eяоaоcn
действие. Прекратиха делото поради оиnез на
Яcнз-зοeлсοua.
—	внааgи, по
// По приесна нн. Поради изострящата се нpизз,
всички са орн-покоени.
—	заради, предвид книж.
2. еж. заради 1. зяен.
И—ААЖДАМ -1. вж. причинявам;
2. вж. възбуждам
П—А—ЖДАМ ЙЕ - вж. появявам св 2. зиаа.
П—А—ЖДАНЕ - вж. ккрнлавднн
И—А—ЖЕ—ЕЦ - Ч-в-к, коСто летя— воооъпвс и ан
отказва от тсвсте позиции, овйτв тн pocеииявa а
някакво 0001.-0--. Той не е пораженец и няма
Яз се откаже Яз отстоява праймом сл. Душев¬
ната слабост е присъща нз поражен-цз.
—	капитулдн., днфнтиет книж:. рядко
П—ААЖННИЕ - 1. Неуспех, н—cpв—воa. зсоубс в
Topee, ввСаа и под. Врагът търпи поражение
след оорсжениз, Аnpиленcοo въстание през
1876 г. завършва с поражение.
	 аHΒ0аOM кннж, погром ннлж.
дне. —> победа
2.	вж. неуспех;
3.	ОРики. ми. еж. врнда 1. зане.;
4.	сж. загуба 3. зааа.
П—А—ЖЕ—ЙТЕО - Поведение, ко—ов води ре от-
етерване от тобтос-нмтн рпзиции, нетпоовенвот
те да те -тст-ясат, пpcеиpявcнΉ а лпео.еамето.
Ако са откажеш да се бориш, ще те ораният в
порзженсоао-.
—— кнпиτулааτeгвд, премианачвe!во книж. дн-
фнгизкм книж. рядко
И—ААЗГ—ВААМ— - а.. поговоркам
ПОР—ЗЕ— - 1. вж. уврнден 1. зннн.;
2.	вж. nдгаИ?ен;
3.	сж. смаян
ПОРАЗИТЕЛЕН -1. .ж. сиеви!елвн 1. зина.;
2. а.. е/ключетнлнн 1. заан.
ПОРАЗИМрззг. - 1. вж. пмяост 1. зиме.;
2. вж. зло 1. зона.
ПОР—ЗМИШЛМВ—— - сж. помислям 1. знан.
И—ААЗННА рз-г. pранc - с.. врндител 1. зоне.
ПОААЗСЪЖДаЕАМ - в.. помислям 1. занн.
ПОА—ЗМВА— - 1. вж. увреждам 1. зяте.;
2.	а.. засягам 1. и 2. зята.;
3.	еж. смайвам;
4.	вж. потресам
ИОРАЗмСа— ЙН - сж. емнйвмм ск
ПОРАСТВАМ - 1. вж. израствам 1., 2. я 3. зона.;
2. еж. увеличавам се 1. знае.
п
419

ПОРАСТВАНЕ - вж. растеж 1. зосн.
ПОАЕЕЕА МР ЙЕ дизл. - в.. приисква ми св
ПЛАЕД - сж. последователно
ИОАНДМЦ— - 1. в.. редица 3. знсн.;
2. сж. серия 1. зннн.
ПОАЕДН—СТ - в.. последователност 1. зине.
П—АЕСТ - вж. шуплест
И—АМЕ - 1. книж. вж. стремеж 1. зосн.;
2. сж. изблик
И—АНЕРСТ - Който - мо—пв бърз, Туеи, а внезапни
неосвивм-они м о-зкс тласъци. Popиuнеοи дви¬
жения. Popнuисοз походка, Поенинст вятър,
—	стремителнн, устримнн
И—АМЙ— - сж. шуплест
п—арцавам - в.. критикувам
П—АНЦ—ОМЕ - вж. мъмрене 2. зясн.
И—АНЦАТЕИЕО книж. - вж. укорен 1. зата.
П—АКАМ резг. неодобр. - сж. овя 2. знае.
И—А—БВАМ - 1. П-томеям пор тевя с—ато, лишавам
някого от политическа и—и cквeвеuчeтнc неза¬
висимото. Османците поробват Ρзлнлoсннτe
сореои. PopoΡuзм ннoнo.еичeенн·.
—	заробвам,подчинявам,покорявам
ант. —> освобождавам, избавям
2. прнн. Преся оякопо да сн чсстоес кат— роТ. Тя н
влестие натура и е порорилз мъже си.
—	заробвам пр-н.
И—А—БЕ— - КоСто е под чужд— п-ер-дсосв, с—адс-
еесосп. PcpoΡнu народ. PcpoΡ-нз сорзна.
—	/дробнн, покорИн, подвластен нниж., подчинин
ант. —> свободен, eΉаceитие
П—А—БИТЕИ - вж. завоевател 1. знае.
ИОАОДС - 1. Рcаeввuдeвтo ори .100001 вт ндвя е
τ™— о——, семейство, P0ΉДтτмвяшu воевосоелно
едевопрем група а оро-де-нни eдoмнcи хaocсo—o·
нс -τ-Τ-η-το-. Кое оо арабска порода,. Овчар¬
ска порода куча, Искърскс порода говедо.
—	раем
2. вж. сорт 1. зосн.
и—а—дмит - Койов сме ясно изо-зен- по-знаци
на роТрс пвопдм. ПороЯ-исоо куче. Породист
жребец. Породистз крава.
—	расов, чистокръвен
И—Р—ЕО - еж.проливен
И—А—Й - орее-з вж. поток 2. зоан.
И—А—А - вж. недостатък
И—А—ЧНВ - сж. покварен 1. м 2. зеач.
ПОРА рядко - вж. пристанищи
ИОАТН- 1 . вж. ерата 1. знач.;
2. сж. вход
ПОРТАЛ - вж. врага 1. зенн.
П—ААЛТИВЕН - КоСто н уавТен, лесно за овсене,
м—.н да се ро-еатя. Пcpοзοиuoc радио. Порта¬
тивна нннoкзмeeз.
—	приносем
И—АТМЕР - Лице, което вхраеяса, заключва м во-
ключвс сиаостс м е-Таю-асс кой влиза м излиза.
В езшзоз сграда имз портиер,
—	еамτма остер.
ПОРТ——АЛОВ - еж. оранжев
ИОАТАЕА - 1. сж. снимка;
2.	орнн-. вж. обра/ 2. знач.;
3.	орно:, вж. характеристика 1. знаа.
ИОРТФОЛН— нежел—. - вж. документация
ПОРА— жарг, - в.. клеветя 1. зиач.
ПОРУГАЕ—— - 1 . а.. дcквеааевам 1. знач.;
2. вж. оавря св
ИЛАУГАВАМ. СЕ - вж. гавря ек
И—РУГ—В—НЕ - вж. гавра 2. зеан.
И—РУГАНИЕ - еж. гавра 2. знсч.
И—АУМЕНЯЕАМ - вж. зненавявам ен
И—АУ—ЕНМИ - сж. зачирвнн
И—АЪБВ—М - вж. подшивам
ПОРЪКА рззг. - 1. в.. поръчение 1. зиме.;
2. в.. заповед 2. зона.
ПОРЪСВАМ - вж. нарксвам 1. м 2. зосн.
ПОРЪЧВАМ - 1. По-вя οποιη— зс eeшn. което да .
се изя-ево- се— дс с— аоннсе, досовв—. Поръчах
Яз мн изработят губер. Поръчах Яе ми донесат
вино.
—	заръчвам рл-з,
2.	вж. заповядвам 1. зине.;
3.	вж. вкзлмоам
ПОРЪЧЕНИЕ - 1. Устно uзocаявce— ен .еланс-,
расмое еа yнcзcииΉ някой рт нспоави онщо. Ста¬
раех се дз запомня всички поръчения на жена
мн. Изпълних поръчението ан,
—	поръчка, поръка ра-з,— заръка рззг, наръка
обикн. ме—, нер:.
2. вж. задача I. зосн.
И—РЪЧНИЕЛ - Лице, нвeτв по-мм отпов-иоосо,
паосеосом за оякопо или е— аaaължaca дс израс¬
ти дсдеес сума, aнo ин я изплати длъ.eинeo. Зе
приаманноо а οucpчeсни съюз сз нужни двама
поръчители, Щн ти стана поръчител ори и-оег-
лянето на -сема
—	оарант
ПОрЪчМИЕЛСАВА— - Съм, отсеем поръчител.
А- щн поръчителствам за. онб, -а Яз он отпус¬
нат заема.
—	оманаτеанм
поръчителите— - сж. омамнцие 1. зеан.
ПОРЪЧА— - 1. вж. поръчение 1. .заан.;
2. вж. заявка
ИЛАЬ—ЗЕВ ет/к - еж. шуплест
ИОРМ н-еu. - 1. Рaаoяаccе ростохиоеотс иа eeшв,
нaoo втоесям сенри, eoaаpи. Ралото пори «орл-
азол земя. Лодката пор— вълните,
—	брнзия, цепя, еаорервнм в насв.
2. вж. ра/шикнм
ПОРЯДЪК книж. - вж. pep 1. м 2. знае.
ПОА—ДЪЧЕН - 1 . еж. честнн 1. заан.;
2. вж. свестен 1. знсч.
ИОА—ДЪЧН—СТ книж, - 1. сж. честност 1. знан.;
2. вж. морал 2. зама.
поа—заница нер:. - сж. филия
ИЛА—ЗСАМ - Нмоаеясам, оазоязсам oянвπв, eншo а
ев. се— друг отоъо рредмео. Порязах си пръстм:
Внимавай Яе ое оорнжнш oрнoгc с триона,
—	посечам, cаезвнм ра-г,— ревенм, алщеам
П—С—ЖДАМ - вж. засаждам
П—С—ЖДЕВМН орикн. мн. - в.. насаждение
И—ЙВНО—ВАМ СЕ - Семо се. с отр-ц. в.. дос-
рaмевм мн
ИОСВНЩНСН— - вж. отдавам 1. зиач.
ИОСЕЕЩАЕАМ ЙЕ - Изцяло слапем твои·— сили,
00000600001, .исто е аякскве дело, дейност,
приземни—, кccаc е пер. Той нзoьлнo се е посен-
тил не нлукатс. Пcеu-ο—х се не рзроозоз ел.
Левски са посвети не e-uoоюц—рοз,
—	отдавам св, придавам снрззр,, обричам сн рззш.
ИОИВРД—ЕА МР ЙН - вж. доeвидевм ми ев
420

И—СЕГМТНЛЙИВО - Α^-Τοτο--, аатоа-нв epΉшB
някото или нещо е aaнъpнявaшo ооасаоа и инте¬
ресите на някого, нещо. Пoеeгзο-лсοuo ср-щу
целостта из България, Пcе-гзο-лсοuc ср-щу
конституцията, Пcс-гзο-оеοuo срещу лич¬
ността.
—	покушении книж,
ИОйеИвМ— СЕ - вж. заселвам си
ПОСЕЛИЩЕ - вж. селияи
ПОСНЙ—рК - сж. заселник
И—СЕТИТЕЛ-1 . а.. гост 2. знае.;
2. вж. клеинт 2. знаа.
ПОСЕЩАВАМ - Отесам при няквоо и-м няоτpн.
Често посещавам родно-лите си. Отдавна не
съм пcе-щзuзл ролния сн npирοнл. Трябва дз по¬
сетя Ρибллcοeнзοa. Щн ое посетя някой дзн:.
—	ходя (при, у, а), отивам (ори, у. а), навестявам,
минавам (ори, крей), ^обикалям орно·. рз-г,,
обикалям оран, ρα-Γ,, спохождам рз-г,
И—СНЩН—РН - Офмпиа—ат отисаае у няовoв.
вTмнн· по аaдe—дΉHм- или от сатмевтт, и—и вти-
всн- на виooнвnooτacΉaв емцн нянeд-. при няко¬
го. Вчера ое бяха у изе. радио е де им върнем
noеeщ-нлeοo, По време нз noенщнеиeοc из
наша дeл-гзцнр и Москва ще РъЯзо подписани
няколко споразумения.
—	визита ки-ж.
// Нас—еояваин еа Тоеня, ввйнuн. знтвврнмк м др.,
вeинe. в впр-деа-ни рнм и анаеве. Отивам не
посещение в Ролиицзоа. Позволиха ни посеще¬
ние а -атвора·.
—	евиждани
п—ириеам - вж. наръсвам 2. аeaн·
П—СМЧ—М - 1. вж. съсечам;
2. вж. порязвам
И—С—ЪИМВА— - вж. оскъпявам
ПОС—ЪИМВАМ СН - еж. идcеиgява ми св
ИОСЛА—МЕ - Оф-цвеле- писмо до -10.-00- ин-
ститецея или ситвкппотосвнно лице, в —00 ан
маpcаяca aяоcнвв oτнaoecш- пеика. по всжеа вТ-
щетов-е пробе-м. Послание до президента. Пcе-
ллн—а Яо Вeонннο- сили.
—	обръщение, адрес
П—иИмНМ— - книж. еж. пратеник
И—СЛЕ - Се-p известив вo-м-. по-кттав оо нянн·
ктв орред-л-н мом-ао. Уплаших сн, но noел- се
успокоих. После ще в-черяма, Пoеоe всичко се
рз-рра. Посла ще ти неже.
—	ситни, подир рз-г.. впоследствие кииж. на¬
сетне Яиел, напоен Ямео.
мнт. — сега
И—СЛЕДЕАМ - 1. Трепв-м а аяквов яем н-що, като
го о—й-вам, яем вървя а няквгв. като оо ηρ-ιογ-
.авам. Кучето ncел-дuз господаря сл, Той прис¬
тигна пръв, ncел-дuзo оо жена си,
—	сподирвмм изр.
2. Ставам, появявам се н-пвтиедетв-ав алн— нeшв.
Клнuc щн noел-дuз след тази нзaгa, никой на
знзе. Един след друг noелeЯuзхз Ява залпа.
—	следвам
ИЛЙЛНДЕ— - 1. Който тлаон краТ на нeшn, с—нр
коСто няма -ργπ. Напрягам последни сили. Видя¬
ха се зе последен оът^.
—	ситен пона,
мнт. — пръв
2. вж. краен 1. и 2. заан.;
3.	еж. задин 2. зннн.;
4.	вж. заключителен;
5.	вж. окончателен 1. зона.
ПОСЛЕДИЦА - вж. последствии
ИОСЛЕД—ВААНЙ - Човек, нoΤoв олерса noие-иc.
делото на аякпов влм възлим-ма, πο--τρ.τ м по-
аякога доразвива някτнвм възгледи, ученян, тес-
имя. идем и под. Пoел-аcuзο-лн из модернизма,
Пcел-дouзο-лн нз Ботев л Лнuекu. Пcсл-Яouе-
о—ли из иЯеиое на Лае Тoлеοoй.
—	привърженик, следовник нииж, nдcледдβник
книж. рядко. адипт книж,
И—СЙЕД—ЕАИЕЙН— - 1. вж. системен 1. зята.;
2.	вж. логичен 1. зана.;
3.	вж. постоянен 4. знае.;
4.	вж. принципен
И—СИНД—ВаИНИ—О - Един сенр друг или еднв
с—ед -ργπο. Камбаната удари ори пъти ncел--
дователно, Партията им спечели изборите два
оът- noелeаouзοeлнo.
—	поред, подред, наред
ИЛСЛНДОВ—АНЙНЛЙА - 1. Наеся, рнд, ло оnйτn
впИ-д-аеем npoяви. аеТвовя, действия сн пвд-
Ондaaτ във вp-м-τв. совесо. Загубих представа
за noсл-дcuзοeлнcсοοз из еъбиοирοе. Спаз¬
вам noелндouзοeлнoсοοa.
—	порииное!, хронология
2.	вж. системност 1. зане.;
3.	вж. логичност;
4.	вж. постоянство
ИЛЙЛНДОЕ—М— кннж. рядко - вж. пдcлиддва!ил
ИЛйЙНДИТЕИН - Нещо, овΉoв олнрва, произтича
вт друпа, появява с— оо причина от друго. Теж¬
ки се ncсл-аеοuияοз от войната. Не см даваш
сметка зз последствията оо поведението еu.
Пcсл-аеοu—я оо бoл-еοοa, Пoелeдсοuир оо
нзиоЯн^ннн^н^о^о.
—	последица, следствии, резултат, снтнена нер.
ПОСЛЕПИС - 1. Текст, овйon ое дoecвя. доомоса
към веан зтсершняо е пвдпмотап писмо. Тя до¬
пълни nиемcοр с послепис.
—	постскриптум нниж.
2. рззш. вж. послеслов 1. занн.
ПОСЛЕСЛОВ - 1. Зcн-юнcoΉ-ни руме, Тележке в
кaмoв. сТоря-к и nвд.. която он овмйотват в крея
оа издвaмΉoв. с—ер втнвееия му тнкст. В πoел-е-
лова зuοcpьο обяснява еuoиοe цели л намере¬
ния. Книгата завършва с нpзοьн noелeслcu.
—	послесловии, послепис рззш.
мнт. — предговор, пи-дмс—пвие
2. в.. епилог 1. зана.
ПОСЛЕСЛОВИЕ - 1. вж. рдcлиeъов 1. знсн.;
2. сж. епилог 1. зята.
ПОСЙНШНН - КоТоо мрсн, сл—рет, рвясяса те или
тоасс nBce-, по-къоав е—нд друг. Тези еοихoue и
еpзuo-ни- с по-послеши-оа са жи-ннpлдoеοии,
Той не искаше дз ра-ка-ел -а послешнеоз си
служба.
—	слидвая, ситнишнн, подирин Яиел·.
ПОСЛУЖЕЛМ - вж. използвам си
ПОСЛУЖВАМ СИ - вж. използвам 1. знвч.
ПОСЛУШАНИЕ - в.. покорство
ИЛСЛУШВ—М - еж. вслушвам се 1. занн.
ПОСЛУШЕН - 1. вж. покорен;
2. вж. кротък 1. зята.
ПОИйУш——ИИ - вж. покорство
ю
421

И—СЛЪГВ—М - Лъ.с мм—оn или ст воем— на време.
Той обичаше дз оослъзва—. Понякога ни е позво¬
лено Яе ncельгuзмe.
—	полкгкам, слъокам, πоизъъгвам
V спестявам (иквавмстсам) истинста рлзг.
ИОСМ—ЕА— - вж. осмелявам се 1. е 2. знан.
ИЛЙОБИЕ - в.. помагало
ПОЙ——А - 1. Ления в повттоанооевтв, по нoяτв ое
демжм вее - отриавеао нещо. Все а оези ncеcнл
вървяха, откъдето изгрява еоънц-οo. Над нес
л—ояха чайки и нenpeнъензοo сменяха noеoкз-
ое.
—	направлении, страна3, насока рядко
2.	прен. вж. намока —. знач.
ПОЙОЛ—ВАМ - 1. Пооипвсм сте то— ннщo. nTион.
квaовoo - необходимо. Пcеcоих яйцата, Той ви¬
наги пcеoояuз яднолоо, дори без дз го опита—.
—	наcдляβмм, соля несв:.
2.	рззш. рззз. еж. наръсвам 2. зона.
П—С—Х старин, - вж. пагирица
П—СОЧВА— - 1. С поест, οι— или зecн посея
ρο-.-ι-—, зс дс есевча eниеceиeoв кем eяовπв,
aншв. Посочвам накъде е орщ—изос. Посочвам
излрaр. Д—онто посочи елхата.
—	показвам, соча наса.
2.	орен, вж. показвам 3. зине.;
3.	орно-з сж. отбелязвам 2. знае.;
4.	орен·, вж. определям 3. заан.;
5.	орен·, вж. обяснявам 2. знсн.
ИОЙИМЛА— разз. - вж. cкнливиа
П—СИ—ЛА—КО ра-з, - вж. cкнлевва
И—ЙПАЛИЕ рззг. - вж. сънлив 1. знан.
И—ЙПИВАМ - Спя мcлоo, иавeтoнo врем-. Искам
Яз поспя ирнoлнc чзез. Щн поспя малко. е ти ме
събуди изврем—. ОлндcΡ-д си πcеπиaзм.
—	подремвам, ирямвам (дрнмвдм)
мнт. —► събуждам се, Туря се, шроТеждам сн, oма·
Тсждсм ан, рсзлеовам с—
И—ЙАА—ЕАМ - в.. оnоздаеβам
П—САА—ВАМ СН - вж. излагам св 1. зона.
П—СРА—ВА—Н - вж. излагани
ПОЙРАМЕ— - е.. засрамен
ПОСРЕД - 1. За озиаесвсан момент със времето,
к-йт- - от си-дсте м-жде началото е крея, е о—-
aea—H он някакъв о-и-вр мем н-що, нoнτo се из¬
вършва, ттавн. Събудих са ncеpeд нощ—. Посред
лято ходи с ЯеРели дрехи.
—	сред, насред
2. вж. всред 1. зона.
ИОСАЕДнРА - 1. Л-цн, което втиоуияса срезке,
тъпантие м-.-в атомни в някаксн оТщн дейност.
Той изпълнява ролята на поср-Ян-к между чле¬
новете не нcмисляοз.
—	медиатор книж.
2. е.. брокер
ПОСРЕДСТВЕН - еж. бездарен 1. м 2. знае.
ИОСАНДЙИВН—ИК - вж. бездарник
П—САЕДСТЕН—ОСТ - 1. вж. бввинaндcτ 1. знае.;
2. вж. бездарник
ПОЙАЕДСТС—М - вж. чриз
ИЛЙАЕЩАМ - 1 . Каня м имам оптом. На имания си
ден няма Яз посрещам,
—	приемам
// Имам клиннти, пости. Адвокатът посрещаше нли-
ннои, Праз зимата ханът не ncеpeщз пътници,
—	приемам
мнт. —> изпращам, отпращам, нктnн1иpaм. иаppo·
евждам
2.	Пpинaквмм. aaнaм нянвπn. кеТто poиcouгc. ηριΤ-
-и.тса. Отидох Яз посрещна орият-ля сл не
герзоа. Излязохме не улицата де посрещнем
децата.
—	срещам орен, pрЯнc
μτ. — изпращам, повсв.дтм, излpвcpд1τм
3.	орен:. Отнасям ен ксм eйшв, квнто навесссм и—и
мн засяга по плрндн-нн нтнин. Посрещам гдлpн-
о— не съдРаос сοcнчeеки, Посрещам със смях
шегите.
—	приемам, срищам орен, рядко
4.	Оавпуиявсм матеи-ало- трнртова, плτшαе разхо¬
ди, иcаeoeни е пор. Чcaeн трябва дз имз доста¬
тъчно пари—, -а Яе посрещне нуждите си. Трудно
мн е Яз посрещам οалнcuз много разходи,
—	покривам орно:.
5.	орли, вж. приемам 4. знае.
П—СРЪБВА— - само ннсв. рззз, вж. пия 2. знан.
ПОСТ1 -l. вж. длъжност 1. знач.;
2. вж. стража 1. м 2. зине.
ПОСТ - Вьадъoдceн от Тенжав хртнм (прсововйни
оо мето е -ργπι .севомескс noвpвоoи), nTинe.
лстизков о инaмoиванa християнска традиция.
Оодел се е из пост л молитва:.
—	постене, говиини изр:.
П—ИТЛЕАА - 1. Пoмтpвтoeлeaмe. oeион. nлncовтτ.
нъдeoв ен noeocвя. слтпс, ннрнждс -—- сиааал-ос
нйшo. Дай мн някаква поставке Яз сложа горе¬
щия чайник,
—	подложка
2.	орр, вж. полИца 1. знае.;
3.	вж. постамент
ПОСТАВММ - 1. Прася нйшв -е заеоаае еа 000—1—-
анав място. Поставям супника на масата. Пос¬
тавям uueοр във вазата. Пcеοзuрм шапката
нз лозuзοз сл,
—	слагам, турям разз., намествам, нагласям,
нагласявам, натъямявам ра-з., буткам орен:,
рззз. ореинрр,, бутам неси—, орнн. разг, орниерр,,
курдесвам πpcсοcнзp.
μτ. — махам, воторсаявсм, pcанcpвaм
// махам, овалям, аа-мам
2.	Прокараем нянτдн техническо Teope.eaue 0 ия-
кcнea пее. Поставиха ни оелефо>н. Преοеuихз
ни карелна тел-визия. Поставихме бойлер.
—	инетнлернм, слагам, турям рззг.
ант. — махам
3.	С орнЯл—. Правя aяоnπв да се намира в някакво тът-
твяеин. Пcеοзuαo съм пред дилемата дз остана
ли на рзрооз, —ли Яз напусне.
—	изправям
4.	вж. оставям 1. знае.;
5.	орен. в.. определям 2. знае.;
6.	вж. налагам 4. знач.;
7.	вж. качвам 2. зята.
П—СИАЙ нер. - вж. мършав
И—СИ—ЙН— нар, - вж. слабия
И—СТА—Е—И - К-менем и—и Т-тоонс юn1-oжнα,
върху която - роотвсеон тτaτyя. oτмнτaин, коло¬
на и под. Созоуяоз е посолиена не гранит-е
постамент, Нз нзм-ooнр постамент името на
се чете.
—	пиедестал, подножие, поставка
И—С—ННОВС-А- 1 . кннж. вж. гиза;
422

2.	орен. вж. инсценировка
ПОСАЛ—ОЕЧИ— - вж. режисьор
ИОСАЛНОЕ—СА— - вж. рншавнм 2. знае.
ИЛС—ЛАЛВАМ СН - Полспам всмевя, проявявам
тоаиннин в трон-ел-о севасТ. Щн са noеοзpзр Яз
уредя въпроса, Постарах се Яз преведа дорра
мзонризла. Никой не са е постарал дз помогне
с нещо нз оази Реднл жена.
—	опитвам ек, помъчвам си, погрлжвам св, пот-
рудвнм св
V	а-прссям ти труд <с>, дсссм си труд рззг, хвър¬
лям ос—сон си рз-г, хвърлям всички <тн еи> смес
рззг.
ПОСТЕЛКА - 1. Ннщп за лвoouлaиe. с конто сн ове-
ом—м. Подът Реше гол, без ncсο-лнa.
—	постилка
2. вж. постеля 1. зята.
И—СТЕЙ— - 1. Нещо мнко (дюшек, н-рпа, oлaеe·
ник и 001.), конто сн постеле за аяпаан нн 0-00,
зс оюсен. Пcдгcοв—хз зе госта нова постеля. Дз
легнеш а м-км ncеο-ля. е уаcucлеοuиe.
—	постелям, постилка
2. прен. вж. леоло
И—ЙТЕН - 1. Който ае Teicp.a мноат, мазаснс.
Пcеmии следки·. Посоно сирене. Пcеοeи кеча-
мак,
—	бнзмнелнн
ант, —> блажен, мазен, тлъст
// маслен
2.	Зс срнме - през което нн се ядн мноо, Тлс.ао яреян,
през което он штате. Постни Яни.
—	бн/мнсен
ант. —> блажен
3.	вж. ен/мнснн 1. знае.
И—С-ЕНЕ - Вж. по?,
ПОСТЕПЕНЕН - Oвйτв отсвс, вcτш—cocяcc сн
отмерен-, без понксесания м cнвкввн. без резки
променя. Пcсο-neoеc гuαо—чзuзн- нз цените.
Пcсοen-ннo спадане из ucдзοз, Пcеοeneннc
пе—миоавзе— от -Яно състояние и друго-.
—	плавен
мнт. —* рязък, внeзcpнн. крут
И—СТНИЕН—О - Бссив, без р-зке oовкnвн. ае из-
сндне.. Страната посо-пенно —зли-a оо инc-
оомич-ската нpлзa. Надявам се ncеοнneннo Яз
усвоя английския нзлк. Мъглата noеοenннеo сн
ел-сея. Тн постепенно са отчуждаваха едно от
друр-
—	полека, полекм-лека рз-г.. лика-полека ра-з,
ант. — изведнъж, втвероеж, вннзарав
V	мнлов пв мc—нn pa-г., с <теннес— нс> вр-ме·-
рззз. отърка по оттока рз-г., оoτннм оо оpcноa
рз-з,
П—СТНА - вж. плакат
ИОСАМГ—М - Правя да стане деТоовмонлноот
eншn, квеоо жн—ся, за квеов мечтая. Пcеοигoзх
мачтата си де -ем-нз не еneuизлмззцля а чуж¬
бине,
—	осъществявам, реализирам
ПОСТИГА —Н - вж. сполетява ми
ПОСАМЖЕ—МН - 1. Нещо 0000100100, орнан—ннв
в някоя пТесот. Радват ма ncеοижeнирοз й е
oΡлееοοл на πoe-ирοз. Големи постижения в
неуката. Спорони постижения.
—	C?nвх, сполука, завоевание орли,. достижении
кннж, нежел, победа орно:.
μτ. —> загуба, лврсжение
// неуспех, несполука
2. орен. вж. заслуга 1. аeαн·
ИОСТМЖРМ - 1. еж. достъпен 3. зннч.;
2. вж. осъществим
И—СТИЛ—М - 1. вж. застилам 1. заан.;
2. вж. настилам 1. зане.
И—СТИМЛ— - 1. вж. постелка 1. знае.;
2.	вж. постеля 1. рнме.
ПОСТЛАН - вж. застлан 2. ρнме.
ПОСТ—Р— - в.. отшелник
ИОСТНИЧНЙКН - вж. отшелнически
ИОСА—И4ЕЙТЕЛ - сж. отшелничество
ПОСТОВЙ - Военао е-п-, което дежури еа шест.
Нз крея нз селото ни спря посооиияо.
—	часове, часовой
И—САОЯОЕН - 1. К-Ттв вснаои oτшнooceвa сзоТ-
що вес за aянвoΌ. Той пак бе облечен в noеοc-
яннир си стар Ρзоοoе. Безпаричието е noеοc-
яннирο му спътник, Гeеаенияο транспорт е
noсοcрuнз грижа нз общината,
—	неизменен, вечин орен.. всевечен поло, авааз-
делнн (огр.)
ант. — временен
// случаен, иоцсдннтйн
2.	КоСт- вснаои върши нншo или ввитом става. Всич¬
ки знаят -е nрсοcрнoнο- му pззхcани в омажа,
Той е постоянен noе-οиοeл не e-еοcpзoοз ни—.
Постоянна елушзο-онз не програма „Хори¬
зонт “.
—	рвиокин, нвизминин, ккчкн орен:.
ант. — случаен, непостоянен, анредвсен
// случаен, иециднеойн
3.	Койов нн се мним uавбшo вея лесно. Постоянен
нлнмзο. Пoсοcрoeн закон—. Пcеοcяoнз темпе¬
ратура. Пcеοcрннз аелнчинз.
—	ннезмннвн, непроменлив, анезмваянм, нвнз-
минчие книж, ннлрмннлм, константен книж.,
непроменим, авпромнаенм книж:.
ант. —> променлив, аепоотвянеа, ливмнaл1в. изени·
нев
4.	Който вооава винаги еднакъв. Постоянно отсто¬
явана нз cnpeдeоeни цели:. Постоянен във въз¬
гледите си. Прсοcрнeo в чувствата сл,
—	последователин, ниезминин, непроменлив,
твкрд прен.
ант. —> променлив, непостоянен, ннрволндвесон—нн,
—зм—оесс
5.	вж. нирри?!мнен;
6.	вж. всикиднивкн 1. зане.;
7.	вж. грнин 1. зннч.
ПОСА——ОНЛ - 1. вж. непрестанно;
2. вж. винаги 1. знан.
ИОСА—ЯНИТЕ— - Ocн—ooвв мли проява ям ооо-
ледвваоелнвоо (по хаинка-о, ров-реове). С пос¬
тоянство ще постигнеш ц-лите си, Зз Яз се
откажеш оо цигариоа—, е нужно noеοcя·есοuc.
Пcсοcрoсοuc и opcueждзееοз поллоика.
—	последователност, нин/менно?!, ннпаоменлл-
вд?τ, твърдост прнн.
ант. — непостоянство, е—реооояенотт, иenвoaeдв·
саон-нвтт, ppвеннaивooo, изменчивост
И—С—А—ДВАМ - Пpн.иcявτе, постига мн aншao·
тен, б-ра, неприятност. Пострадахме оо озеод-
илолноо. Много хора πcсοpздзхз оо резон из¬
мамници. Пострадаш лн веднъж, започваш Яе
п
423

инимзиеш. Ако рискуваш, можеш Яз пострадаш..
—	н/пдтвам (езпащнм) <ее> разг, опарвнм ек
орно·, ра-з, наπмавам ев прен. рззг.. изгарям
орно. рззг. олр.
V пази мн мечка <гл>рззл:, г-з- мн (миес мн) см—як-
то рз-г.
И—САА—ЙАА - 1. Н-що изпредено сто отроитн--
ни материали, със сонам, nnоp1в. помещения.
В нuзpοзлз -ме много нови постройки. Едно¬
етажни постройки. Мзсииез постройка,
—	сграда, здание, строеж
2. вж. конструкция 1. знае.
ИЛСТА—МВ—М - 1. Завършвкм докраС TTpae.,
000000^1. Poсοpcuхм- къщата. Пoеοpoихм-
църква. Тук ще построим училища, Коза пос¬
троиха тези сгреЯ.?
—	изграждам, направям, н/иеонм, вдигам прен.
разз., съграждам рядко. вкздноам книж. ра-
аор,, застроявам рядко, скзиждам нар.
ант. — събарям, р-зрешсс-м, срвосем, opивcе, ocз·
вс—ям, оазоуиям, Tcταм. бутсам
2.	прен. вж. изграждам 1. знае.
ИЛСИСАРИИТуМ нниж. - сж. послепис 1. занн.
ИЛСТУЛС— книж. - 1. вж. аксиома;
2. вж. догма
И—СИЪИВА—’ - 1. Извършвам eяоaквв днйстеин,
poeoτnна ори aянcкви вeeoвяoнaeoвc· Дорра noе-
οьnл, чн й се обеди, Не -нам а случая как дз
оосоъоя. Съдията е постъпил превилно. Винаги
озка см- постъпвали.
—	направям, действам неси,, правя нeеu, проце¬
дирам книж,, подхождам2
2. в.. отнасям ек 1. занн.
И—СТЪПЕЛ—2 - 1. Включвам он в естосва ос ая-
нaнвc вTшнвтo, вогснсзацмя, учебно заведееи—
м рр. Посоъпием и университета, Постъпих а
немската зимнезия. Постъпвам във ео-нен кор¬
пус, Постъпвам в партия.
—	влизам, записвам ен, зачислявам ев, встъпвам
pрЯнo
ант. —> напускам, излuзcе. 0Όnмтвaе сн, оте—сляатм
те
2. С прадл, а. нз Уето-Свам е— аякъдн, зар-нвам
тлежба, рабстс аяксде. Постъпих а армията,
Постъпих на служба в полицията.
—	встъпвам рядко
ннт. —► напускам, махам се
ИЛСТЪИ—А - Нншв. нвeoв някой извършва. Одоб¬
рявам постъпките ти. Хуоигзеенз постъпка.
Достойна постъпка, Н-oΡмиео-нз ncсοьnнa.
Осъдителна постъпка.
—	прояем, действии, деянии нниж.— мкт кнлж.
рядко
ПЛСТЯ - Не ям месо, Тлв.нп през п—ривдиое мас
рясте, -шон-нл—ов вт инампиознете книпяс. По
врем- нз постите винаги постя,
—	говея нер.
ант. —> блажа
ПЛСЪЕЕАЕАМ СН се. - вж. допитвам ек
ИЛСЪРВААА- 1. вж. увяхвам 1. зеан.;
2.	вж. залинявам;
3.	вж. умърлушеш св
И—СЪРН—Й - 1. вж. уβнχнмъ
2. прен, вж. умърлушен
ИЛИ—ВА— - вж. засявам
ИОТАЕН - 1. Който сме- де е— ианaаcc ммcлиoн.
ессооватс см е скрива от вко-ост- втто-шо-оо см
тъттояеве, намеренията ом. Той е много поолни
човек, никога ое знаеш ознuc мисл— л чувства.
Оо нея не можеш дз рз-рар-ш нищо, много е
потайна.
—	прикрит, скрит орно·.
ант. —> открит, непреко-т, откровен
2.	вж. прикрит 1. м 2. зона.;
3.	рядко в.. таен 1. и 2. знан.
V	твхс сода рззг, тих (роко—о) сепаен рз-г,, нαΌO
соре no— плява рз-г, иосе дяввааеоа е разовом см
рз-г. ксм 1. зона.
ПОТАЙВАМ рядко - вж. скривам 2. анaa·
И—А—ЙЕ—М СН -1 . вж. спотайвам се 1. и 2. зата.;
2. вж. кротувам си
ИОТАЙ—О .яЖо - вж. тайно .. и 2. зята.
ПОТАПЯ— - 1 . в.. потопявам 1. зннч.;
2. вж. нмгопяедм 1. зане.
ИОАВЪАДМТЕЛЕН - вж. одобрителен 2. знач.
ПОТВЪРЖДАВАМ - 1 з Oaзвaе, нн тост, за конте
етсса -ума, н вяpнв. че н такт. Министерството
потвърди, че и-неснниое дано— се верни, Поо-
uьpЯмх, че слухъо cοгcuлpр нз исоинзоа.
—	съгласявам се
ант. — отричам, onивceoπaвaе, вoхcъoляе. обор¬
вам
// отричам, вcnвивτе. -охсти-ям
2.	ОдвТрявтм и рридавам заквааа вам cдеиниcτpc·
овена омла еа р-ш—яме, ррстеда м под. Върхов¬
ният съд потвърд— присъдата, По-е—сшзтз ин¬
станция оряРаз де потвърди решениеаю.
—	утвърждавам, санкционирам книж.
ант. —► отхвърлям, осо-овем
3.	вж. дояазкнм
ПОТВЪРЖДАВАНЕ - вж. потвърждение 2. зона.
ПОАВЪРЖДНОРЕ - 1. П-ложио-а-о отговор зс
н—шn, одоТиеаие аа aяоcнвв пи—д—в.нний. Нуж¬
но е ncοuьpждeниe -а назначаването ои.
—	съгласие
ант. —» отказ, нeoъπace1н. отказсто—
2. Девке— не зсквинс и м1еueиcτpττ1cea смет на ре¬
шение, oaoe-Tc и пр. от пв·виoщ провя еа 0-40·-
оа. Очаква се потвърждение нз e-ш-ннeοc оо
Апнлзониеня съд.
—	потвърждаване, утвърждаване, утвърждение
ннuж.. санкция кннж. рядко
И—АЕГ.Л-1М -1. вж. ерловам 1. зотч.;
2.	вж. отправям си;
3.	вж. заминавам
И—АНКЛО - сж. произход 1. зане.
П—АНН - 1. Който н покрит и—и просмукао о пот.
Потно Яете, Потно лице. Потен кон.. Потни
длани. Потна риза.
—	изпотен, запотен
2. OвCoв - noои1o а слага, о дяеТне капчици от 0101,
изпарение. Потни соъклз оа прозорец, Потни
очила.
—	изпотен, запотен
V	β-ο-β-—- рз-г. към 1. знан.
И—АЕНЦИ—И - орен, неиж. сж. aanaauτнτ’ 2.
зиаа.
П—ТЕНЦИ—ЛЕ— ннuж. - вж. непроявнн
И—АЕАМ - Групе 01001.-01 лица, ов1τn лреслер-
сат няоoπn. Палнц-йснз потеря тръгнала слнЯ
рендлоиое:.
424

-— хайка
И—ТРАВА— Яuзо. - вж. подгонвам 1. знна.
И—ТНС—АМ -1. Оооаниетвмм теоборате еа няквon.
налагам волята, властта см и—и разлеенс •-.—001,
мте-о-я ет няоoπn· Поробителите noοлензο
народа. РзΡoοoдлο-лрο потиска pзΡcοo—цн-
03. Освен рорное pcΡouлздαлц—ο- потискали л
РеЯн—ое еeлреu.
—	онитя, уонегявмм книж., тнрмннзирнм книж.
ом/я прен·. мачкам орно:, о—одорр,, тъпча opeн-.
неодорр.. репресирам книж.
2.	Пи-ча, ан аввам нс нещо да сн развие м—с пипявм.
Потискам мъката сл. Потискам Ролката си.
Пооискзм оcшнο- си чувстве. Потискам пори¬
вите ое сърцето сл,
—	сподавям, задушавмм прен., заглушавам
орно,, потушавам орен, угасявам орен:.
3.	вж. сдържам;
4.	вж. оннтя 1. зяте.
ИЛТНСК—Щ - в.. гнетящ 1. зона.
И—ТИСОАТ - 1. Обuнн. за народ, вбш—ooeв в пер.
- нвйoв е— е оввбврен, нар нвoвoв влнотвсо и noo-
ясяссо рнелотезем и естилин. Потиснат народз
Потиснете нлесе. Пoοиенaοo малцинство.
—	угнетен, потъпкан прен.. репресиран книж,
2.	Зс еовек - коСто изпитва тежко менмо—лев чув¬
ство. Всички сме noοиензοи оо лошно— новини.
Слад погререниеоо се върнах πoοuензο, Жаел-
оз н пооиснзта, -згури работата си.
—	угнетен, унил, депресиран ннuж,. дипримнран
книж,
ант. ——> приповдигнат
3.	вж. сподавен 2. знан.
V паднм— (втпсдес—) духом колж., о клюмнала (як-
внрнна) гассн рз-з, о клюмна— (роввеонн) нос
рз-з. към 2. знаа.
ИОИРЙОААОСА - Мъчително еъотвяимн на вonaд·
налвет ос духа. Той не можеш— дз са отърси оо
постоянната сл nomиснзοcеο· Лиц-оо й —зре-
зрuеш- ncοиснзοcсο.
—	уоннгнност, угнетение орли, ниuж., депре¬
сия ниuж,. унинее, униъдc!, днпаuмвраад?τ
ки-ж.
ПОИРЙОРК - Човек, квСтт овтмока няоnoв, оопаз-
са лрнсаос му, ен му -аса възможност дт .μβη—
тввТпднв. ИзpcЯьο въстанел срещу еuoиο-
ncοuснuцu,
—	насилник, угнегетнл ниuж., тиранин
ИОТНЙНИЧЕС—Н - вж. деспотичен 2. зеаа.
ИОТРИНРЧЕСТВЛ - 1 . вж. насилие 1. зине.;
2. вж. тирания 1. заан.
роосхом поет, - еж. тихо 2. м 3. зона.
ПОТИЧАМ - вж. бликвам
ПОТНРА - Μι.^, оо-рядко дамско Т-еьо зс торса
от трико Тез oeоaeи. Той рзроташ— из двора оо
потник.
—	фланелка
ИЛТ—А - 1. Мм—км, обика. oлτeмнтоa Тсрза м буТна
peо1нкc. Бистър планински роток.
—	ручей оо-т., бкр/вй
2.	прен. MHB.eeTBB от движещс се в обща посока
хора, неща сее аерр-ктонсос овоа-довсте-еооо
от peйoτc1я. стТстся. Пcοрн от хора сн бяха ус-
оремнлн към площада. Поток оо сълзи рукнаха
от очите й. Поток оо думи. ^0^ оо миели.
—	порой орен:.
И—Т—МСТВ— - Х-о-тс, овмoв еей-ват, заместват
твоите рпавтееи м οοβρτλ.ηβμο човешкия pop.
Всичко, конто имам—, ще оставя нз оебн л по-
οcмеοucοo ти. Потомството ще ни съди.
—	поколении
П—Т—МЪК - Лице, кв-то рооизлиза ет eяоcоъв
pop, фамилия. Потомък нз знатен род:.
—	наследник, и/дкнян прен—.
П—Т—Н нер. - вж. таван
И—ТОИ - ра-ш—з вж. наводнение
И—Т—ИЯВа— - 1. Правя н-що сам някой де потъ¬
не, дс иае-ез- пор повърхността иа водс мля дру¬
га т-еното. Пcοonрuзм зллезоз сл във водата.
Д-о-оо потопи играчката а басейна.
—	потапям, гмуркам
2. сж. ндтопякам 1. знае.
И—ТОСМУКАЧ книж. озоЯобр. - вж. нкеплонтн-
тор _
П—АРАЙВАМ ра-з. - вж. почаквам 1. занн.
И—ТАНБА рядко - вж. нужда 1. зяте.
ИЛТАЕБЕ— - вж. нужен
ИЛТАНБРАЕЛ - Лице, социална група е -p., —00
използва, слоорнТява нeшв (oбинн. хранителни
nиnpвкoм. гориво е рр.). Всички поорерионли
нз eлeнοpнчeсοuc трябва Яз правят ннcнoмuu.
Пpoмншл-ocеοοз е oенoueн оотрериоал из
електроенергия.
—	консуматор
ннт. —> производител
ПОТРЕБЛЕНИЕ - ИзpвaзвceΉ. употреба не нещо
(прорсков, поо-во, еа-опия м др.) зс зсдоевляесее
на тор-реленс 0000—600001. Увеличава се поо-
e-Ρл-o—-οc из кефа.
—	консумация, консумиране
мнт. — производство
П—ТРНБНОСТ -вж. нужда 1. знаа.
П—ТРЕПЕРЕ—М - 1. вж. рнвганпнавам ск;
2. вж. трепвам 1. зине.
П—ТРНй книж. - Много силно oaаoъpтcaшo непри¬
ятно чувство (oeион. нн мънα, вτepaш-e1e е др.)
Ж-еοcнcοo убийство преЯизиикз πcοpне. Н-
моза дз са отърся оо пcοpeеa, който преживях
оо страшната гл-анз не нзοзсοpcфлοз·
—	потресенен, ужас
ИОТАЕЙАЕАЩ - Който op—дизв1нвτ мято— ocean
иеро—ятав еуеотсв, р-затресс вт мъкс и—и 00004-
шннмн. Пoοp-езuзщн страдания, Потресаваща
бедност, Потресаваща οpзгндuр.
—	покъртителен, потресен книж., ужасяващ,
ужасен
ПОТРЕСЕН книж. - вж. потресаващ
ИЛТАЕйЕН - Onйτв изпитва 0000—0, коТтв е ocз·
търсен от ннщо изключсте-но. Всички сме поо-
р-сенн оо и-енсениое данни зз огромните раз¬
мери не npeсοьnucеοοз и странете.
—	поразнн, уждсВн
И—ААЕСНОМЕ - вж. потрес
ИЛТАРВАМ - 1. сж. потърквам 1. зосн.;
2. вж. аавгрнвнм 1. зона.
ПОТРИВА— ЙЕ резг, ннрЯрpρ, - вж. бавя ек 1. заан.
И—ТРМСАМ - Зтеяпсм дълeвоo съзнанието, .γο-
етсаон оа 0—000, ppндизвинвαе потрес. Вестта
зз смъртта не Яетато я потресе. ИeΡиuелoοo
зоoдeйеοuc потресе жителите из еeлcοр.
—	поразявам, покъртвам, ужасявам, амзглрe-
вам орно:.
425

ПОААРЙАМ СН - вж. ужасявам св
П—ТР—ПВММ - вж. почуквам
П—ТР—ШАВАМ - 1. вж. счупвам;
2.	вж. взпдесnвам;
3.	орен, рззл. вж. изразходвам 1. зяте.
ИОИРОШМОАМ ЙЕ рз-г. - вж. счупвам ев
ИОТАОШН— - вж. нвпдеспин
ПОТРУДОАМ ЙН - вж. поетаравам ск
ПОТРЪГВА МИ - вж. провъаβяβм ми
И—ТР—БВ—М - Сосвам аужня, необходим, пот-
И—Т—е на aяоnoв. Кзоо мн ncοpрбuзш. щ- он
потърся. Запази си учебниците, могао дз ои
потрябвао.
—	дотрябвам, притрябвам, зн!ребкнм разг.
ПОТУЛВА— - еж. скривам 1. и 2. заса.
ИОАУИЕА— СН - еж. крия си 1. я 2. зона.
ПОТУШАВАМ - 1. Сенгам край нс Туат, ocамиpи·
пи. Войската потуши метежа·. Въстанието бн
жестоко потушено.
—	разгромявам, усмнрявмм, смазвам’ орен,. по¬
тъпквам
2.	вж. угасявам 1. знач.;
3.	прен. вж. потискам 2. занн.
V	удавям (летвляснм) в кръв нeшв ннuж. към 1.
знае.
П—ТЪВАМ - 1. вж. затъвам;
2.	орни, вж. хлътвам 1. и 3. зана.;
3.	орли, с оредл. а вж. ткнм 1. зааа.;
4.	орен, а.. нзчн/вдм 1. е 2. зята.
П—ТЪМ—МЕАМ - вж. помръквам 1. е 2. заан.
П—ТЪМОМЛ - вж. помръкнал 1. е 2. знтн.
И—ТЪ—КО Яизл—. - сж. подробно 1. заан.
И—ТЪП—ЛО - орен. вж. потиснат 1. занн.
ПОТЪПКВАМ - 1. вж. погазвам;
2. вж. потушавам 1. аeαн·
ИОТЪРКВАМ - 1. Търкам малко е—м от вр-м- иа
време. Потъркай още мзлнc осеата, зе дз лъс¬
на,
—	потривам, пожулкам разз.
2. вж. анзτрнвам 1. зоне.
ПОАЪрПМОМ— -рлзг. вж. почаквам 1. зана.
ПЛТЖРСОАМ - Търся в поред-е-н, квнки-т-а сеу-
енТ няовoв. нещо. Потърси го и кефно-оо, си¬
гурно осм ща го измериш. Трябаз дз потърся
документите.
—	подервам рз-г,
ант. —> намирам, noоиивτм
П—ТЪААЯМ разл- - 1. сж. повличам 1. занн.;
2. ннрЯcбp. рядко вж. повеждам 1. зона.
ИОИЖТРМ— ЙН рззз. - вж. повличам се 1. знна.
П—ТЯ ЙН иeеu. - 1. еж. изпотявам ек;
2. пран·, вж. мъча ек 1. знан.
П—УАА - 1. Извор, заключени- от aeшn οτιοι—-,
кaаceв. нариосао е под. Вземи си поука от тези
случка. Гpншнлοe. които допусна, трябва Яз
он служат зз поука, Поуки оо историята,
—	урок орни,, ннзнданив (зз) ниuж.
2. вж. поучение
V	обица на ехото разз. към 1. зана.
ПЛУМНЯЕ—М - Соавсм смее -ев лo·yмнн. вτквл·
кото сьм бм—. С годините човек noумнрuз. Ще
поумнее л няма Яе върши глупости.
—	помъдрякнм
мнт. —> оглупявам, изo—вюяeaм. мзквфявcм. мзвнтря-
втм, изyмявнм. мзоyоyииπвaм. затерявам, uагъnя·
вам
V	с—вн мм (дойде мм) умст (акълът) <в пааватн>
рлзг.
ИЛУМУЮМА - вж. помислям 1. зана.
ПОУЧАВАМ - Девам ответи някому нaк дс ан pep-
.м е кτо да роттспвт, нaзвcе му оcкen да лравм,
oeинa. за н—гово 10600. Синът се ядосваш— из
роЯ-талио- си. конто цял живот го поучаваха
какво Яе прави и нзнuc ин.	t
—	наставлявам, уча, нданднвам книж.
V	ревем ум (акъл) разз,, ям—мвем ум (акъл) <в пет-
внта> резг,, уча еа ум <м рсзем> ре-г, пълня
(отонт) олсвата рззз, наеивам в п-свата рззг.
ПОУЧЕНИЕ - Съвет, еТекн. а нcа11cτнa—н, οριοογ^
емт-еня хср-кт-и, как рт тн д—Тооеа, постъпва или
оплотом. Д-тскно- приказки се пълни с поуче¬
ния, Не искаш— поа-че Яе слуша поученията не
майка си.
—	наставление, поука, нравоученин нuuж, μ/η-
даннв нииж,, нотация ниuж.
ИЛУЧНИЕЛЕ— - 1. ОТмка. зс o-кoτ. слово - оnйτв
01-10.4 ловка или -мн оовевбаоот да оввесва,
да исотавлява. Щн ин разкажа -Яна поучителна
нсоория, Пcучнοeоoc слово.
—	назиинтвлвн нuuж.
2. в.. наставнически
ПОХАБЕН рз-г. - вж. увреден 1. зане.
ПЛХ—БЯЕАМ - 1 . вж. изхабявам 1. зята.;
2. рз-г. вж. повреждам 1. знач.
ПОХААЧЕАМ - вж. н/рдзлодкам 1. знан.
ПОХЕ—ЛА - Изнcзaнo о-вТи-ав— зс кaе—аoвaoa.
доаооСиетвстс вес оивявиое на някого. Много
похвали чу -з конззоз си, Получих похезлз зз
добре свършена pеΡcοз— Соена мн .лудорио оо
похвално- из колегите.
—	хвалба разг., комплимент, четка оран, рззз,
хвала рядко
мнт. — критика, скар, ворек, обвинеи-н, наосдка
ИЛХВАЛВА— - Изк-звам похем—а, едвТиеиие еа
оякопо зс аякаква проява или оaaeтoea. Похвали¬
ха зpοиеοз зз играта му, Учителката похвали
учαoннз зз Яорре усиоанич мзοepнзо— Похвалиха
писмо-ля зз книгата му.
—	поласкакам, погъдвличквнм орно,, изчетквам
прен—. резз.
ант. — критикувам, впи-квем, yквиявcм. коря,
noeд1cм. pвиицaeτе. сь—я
// смъмрям, окаотоям, aaкaooияе, нaхвнвτм
V	потупвам (тепам) от иамотв разз., казвам аферем
рз-з., еспиноям (правя) вятър ρα-Γ., оиавя (уд¬
рям) н-τои жерг.
ПОХВАЛЕН - КоТто аъдержс, изразява похенла.
Аeοнеοнзοз чу много похвални думи зз игра-
ос си, Първит- отзиви зз книгата се похвални.
Похвална оценка за труда нз учения.
—	хвалебствен, хвнлвбнн, ласкав, ласкателен
мнт. —> критичен, вкopeн. ннвдoTpмoeaнн. укорите-
—нн
ПЛХОАТ - 1. Начин оа постъпване, от деСотви- ори
осъществяване еа някcнвa раТотс, деСаооо, зс-
рнан. Днnлcмзοнч-енн похазои. Педагогически
похват.
—	метод, прийом книж. нежел:.
2. Сш-цефенен отчин за овврееокв ри-аездавсне,
чрез нвйτn сн овооига aянaоee ефект, роТср ре¬
зултат в някаква повява вам а текст. Инο-peеeн
похват -а еь-дзuзнн из творчески образ, Израз-
426

ни похизон на затор.
—	средство, ммнннр ннuж.
ИЛХСАТЕОразг. - вж. сръчен 1., 2. и 3. заан.
П—ХЕАА——СТ разг. - еж. сръчност 1. м 2. занн.
П—ХВАЩАМ - а.. пипвам 2. занн.
П—ХРЩАЕАМ ннuж. - вж. отвличам 1. знан.
П—ХЙЛИВ—М - сж. почуквам
П—ХЛУПАК - вж. капак
П—ХЛУИОАМ - еж. захлупвам 1. зеан.
И—ХИУИАА диал. - вж. капак
П—Х—Д - Придеижвсае на enйoом, нс cвCoнввa чест
о учеТнс или ТоТас пне. ТряРаз Яз спрем похода
из upзж-енеοз aoйенз. СлнЯ дългия поход дос¬
тигнехме позициите.
—	марш
П—ХОДАА - Нанса еа х-ден-, ен Βίρβ-ΗΉ. Войниш¬
ка ncхcднз. Бавна πoхcднз. Лака ncхoЯнз. Тро¬
мава ncхcЯнз. Стегната походка,
—	вървеж, ход, стъпка рззш.
П—ХОЖДЕ—РЕ - вж. авантюра 1. заан.
ПОХОТ - Смлао са-аение ктм плътски наа—срм.
Тази женз събуждаше у мъжете само оохот·.
—	слнет, сладострастии, сластолюбие
ПОХОТЛИВ - У коооов л-сно, бързо тн аеТсждат
плътски .е—тнмя сам - израз на τaнuca ж-лсн-я.
Похотливз жена. Похотлив созрнц. Похотлив
поглед, Похотливи ж-лзuuр.
—	елаетнн, сладострастен, сластолюбив
ПОХОТЛИВЕЦ - вж. сладострастник
ПОХУЛСА— рядко - вж. охулвам
И—Ч—КВАМ - 1. Изaaсвcе мc—кв. оoατоn време.
Почакай до утре, ще ти върне учебника, Поча¬
кай още малко, скоро ще сонгнем Яо дома.
—	потрайвам —рззг., рдτърпеβам разз,
2.	вж. чакам 2. знач.
И—ЧЕ— - 1. вж. ррлcτ;
2.	орен. нuлж. вж. основа 3. е 5. зана.;
3.	прен. книж, еж. рриеuна 1. зата.
ПОЧВАМ - вж. започвам 1., 2. и 3. заан.
ПОЧЕРВЕНМЕАМ - вж. рневреяеам св
ПОЧЕАВННЯЙ - вж. зачервен
И—ЧЕР— - орен, рз-ш, а.. стил 1. зясн.
ПОЧЕРНЯВАМ - вж. загарям 2. зата.
ПОЧЕРНЯЛ - вж. заоорял 2. зеаа.
ИЛЧЕЕРН-— 1. вж. заенрнем 1. знае.;
2. орен, рядко вж. опозорявам
И—ЧеРпВА— - вж. гощавам 2. знае.
И—ЧНЕАМ - 1. Само несв:. орно:. Лежс мерото, поп-
peTao осм. Тук почива голям учен. В този гроб
почивл млад оолт:.
—	лежа орен., спя орен:, оонт·.
2. ОΡuнu. се, сж. умирам 1. знач.;
3 ■. вж. почивам си;
4.	вж. спя 1. зане.;
5.	орен:, книж, еж. основавам се 1. знач.
И—ЧНВ—М СМ - Не правя фиамн-oнu сам-ия мае
ан работя, за дс ми мине вмеи-та, дс етзеомоовя
смеят- ос. След дългия оъо седнахме Яе си почи¬
нем, Почини сн малко, преди Яз почнеш Яз ра¬
ботиш, Имзм нужда Яз сн почина. В мом-отл
си почивам.
—	почивам, отпочивам, дτnдчнβам ен, от¬
дъхвам, отдъхвам ен, отморявам ев рядко, от-
мнаям 0^, ра-з,, релаксирам книж,
мнτ. — изморявам се, смпоявсм се, изтощавам ан,
манeoявaе ое, лоевморявем се, оaлccе. oнαnвcм
се, кттм—ятвам
/ работя, трудя се, Ттнктм
V лпдемвтм (лодпъвам) кocн разл, вземем (поемам)
ом -сх <а> ра-з,, ленмам ом душата разз,
ИОЧНВ—Щ - като същ. вж. курортист
И—ЧНОЕН - 1. Зс време - ден, през овΤoв ае ое
ОаТвтс. Тази године имаше Яcеοз почивни дни.
Днес е почивно Яли,
—	неработен, неприсъствен
мнт, — работен, присъствен
2.	вж. ваканционен;
3.	вж. курортен
П—ЧНВ—А - 1. Статвяа—н, когато ае ое яаТоти м
ое осзстмосоявао силете. Нужна мн е почивка.
Мястото е добро -а почивкс. Спряхме нз почна-
кз край р-катм:. Пр—яооз πoчнaнa.
—	отдих, отмора, покой рядко, релакс ниuж.
мнт. —> труд, инбета
2.	Временно лo-нcавcaΉ, алмране на оаТвоа, дeйoτвм-.
сзлеаненсе на нeшn. Щн са видим оо врем- не
ncчиaнзοa. Правя нpеοнз ncчленз. По врем— на
театралното представл-оне нямаше почивки.
—	пауза, антракт
3.	сж. летуване
ПЛЧНО - вж. инициатива ’. зона.
ПОЧИНАЛ - Който а- е жив. Оо починалата си
жена имаше син. Говореше с пиеоно -а почи¬
налия си баща:.
—	покоин, умрял
ант, — жив
ПОЧИСТВАМ - вж. изчиствам
П—ЧНТ - вж. уважении
ПОЧНТАМ - вж. уважавам 1. занн.
ПОЧИТАН - вж. уважаван
ПЛЧИТ—ТЕЛ - Лице, конто оодсса оавТ-ао Poe—-
шпнмтсавй нн 0—000 мем нс eeщв. цени го, вя-
о-ретусм те оо анге е го изразява ло различен
аннин. Почитател на попму-нкзоа. Почитател
нз изобразителното изкуство. Всеки оорор
имз с:во1мон почитател-,
—	поклонник, фин рз-з, оежнл. запалянко рззз,
приятел прнн.
ИОЧТТЕ-1. вж. честнн 1. е 2. знач.;
2. в.. свестен 1. знае.
ПОЧИЕН—СТ - сж. честност 1. м 2. знан.
ИОЧТТ-1.С мнлнc разликс, зс дс сн отмоее η-βο
ко—майство. Градът имз почти соо хноядн жи¬
тели. Почти дез часе вървим. Изминаха почои
орн зоЯиии.
—	приблизително, близо, гдрн-иоаб, около
2.	С малка pcзлмнa от е-наксосо е някакво омa-ooвn.
Дваое блузи се почти еднакви оо цuрο. Имзм
оочои същите обувки. Ко—гатз е почои напъл¬
но зсолзеол·.
—	приели/етилно, кажи-ричн рззг.. горе-долу,
комай рз-г.
3.	С н-дваоипан- от мс-ко cи-е-. за дс а— рососпае
а—акев резе-оат. Почои привърших ннигзοa.
Строежът е почои зеuьpшнн.
—	горе-долу, янжи-рвчн разг.
ПОЧТИТЕЛНОСТ - вж. уважинли
ИОЧУОСИЕАМ си. - 1. вж. усещам 1. знаа.;
2.	вж. изпитвам21. зааа.;
3.	вж. долавям 1. знан.
ПОЧУДА ооео:. - 1. еж. удивлении;
2. е.. недоуменен
ю
427

И—ЧУДВАМ ЙЕ - вж. учудвам ск
ИЛЧУАВАМ - Удрям едва мас aяоo-нn пети, oбмнa.
сте св—тм opccac ос ръка, зс да се чуе звук, шум.
Някой почука ое сοьноoοc не npc-opeцз. Почу¬
ках не арсоста, но иинcй на мн отвори.
—	потропвам, похлопеам, чуккам, тропкам, из-
тропвам,н/чуккам,н/хлопкам
ИОЧУИОАМ рззг. - 1. вж. счупвам;
2. сж. изпочупвам
ПОЧУПВ—М СН рз-г. - вж. счупвам ев
ПОЧУПЕ— рз-г. - вж. изпочупин
И—ШАВВА— - вж. мркикам 1. зеан.
И—ШЕПЕЛ— - Кaaccе, eъвTшαвcе н-що а шепот.
Пошепнах му да се оази оо тази коварна жена,
Той мн пош-она ннщо, но зз на зо чух:.
—	пошушвам, подшушвам, прлшепвдм рядко,
прншсшвам рядко
ИЛШИ—ЙТ нниж. - Ксеееовв вея прояем нс лош
внco, иа долиорооТаоео, иаcoaτ-нвтo. Пошлост-
оз все поенче озалнза а животз ни. Изпитвам
ненавист към пошлосота, нcрοc осакатява л
принизява чρu-не,
—	простатина, вулгарност, дебелмяинм оренебр,
И—ШУШВА— - вж. пошепвам
ПЛШЪЛ кииж. - Който е ιβλοβροοΤήο, съдср.-
или иаoaаяβc ppвoocшиaa, юуТтео. Пошло теле¬
визионно ораЯзване, Пошла шета:.
—	просташки, вулгарен, дебелашки орно-бр.
ПЛЩ— - opнн:, вж. кореспонденция 2. знае.
ПЛЩАДА - Повясс на оеетрсдааме м зaнoилc към
00-0—16, вeздьpдcнΉ, вoоaз от наказваме сам уни¬
щожение еа някопо. Пл-нонциол молеха -а по¬
щаде, Нямз пощада зз пр-Язоелное.
—	милост, прошка, снлахожднннв
И—Щ—ДжМм рлзг. - вж. раздавач
И—ЩНД—ВНМ - Повявявсм мелото към някого,
e—шn. Вразое-о- не пощаЯ-хз дори и децата:.
Времето на н пощадило ничия младост.
—	пожнлвмм, смилявам ек (над)
ИЛЩМЛЬО— - сж. раздавач
ИЛЩАЪ—ИМЕ—М - прен. рззг. вж. рн/лудувам ев
ПЛЩУР—ВА—1 рззл. - вж. рн/лудувам ев
ПЛЩУАЯВАМ2 ра-г. - вж. подлудявам’ 1. знае.
И—ЩУРЯй рз-г. - вж. луд 2. зосн.
ИЛЩ—В— МИ СН рз-з. - вж. приисква ми ек
ИЛМ нeеu. - сж. напоявам 1. м 2. знае.
ПОЯВА - вж. възникване
ПО—ЕМЕ—М СЕ - 1. Зклосстм oαкα. чн дс ое виддaм
от други. Нз небето са появиха звезди. Нл ерз-
озоз се nρрuи учителката. Слънцето се появи
-зд орлац—о^е.
—	показвам ев, н/лирам орен, явявам ев рядко,
изниквам орно-.
мнт. — изчезвам, изпеТв-м се, запеТасм сн, скривам
сн, pooeвcе. маpapяcае се
// скривам се, нoмя ан, потуле-м се, тс-я ое
2.	Зано-нсм за зсщеетоввам омIΛ озcIoвtнc за зи^м^, за
аeшΉeoвввc ннщо. Появиха се нов— проблеми,
Пcрu—хз се нови занаяти. Пcрu— се нов нuзpοзл.
Появ— се ново о-ч-оне и жнacnнсοa. Появяват
сн нов— рлро—и- Откъде се появи осз— омрезз?
—	възниквам, явявам си, пораждам ек, зараж¬
дам ев, раждам св прнн., изниквам оран,, ник¬
на неса, орен-., нагрявам орно, оолт—,— пръквам
ен орен, рз-г.
ант. — изчезвам, вτм1иcм. зноесам, осян, пвоиесм,
аcτoивcе тн
И изчезвам, -зовТс-м се, изпарявмм е—, гаона, чезна,
Спсовам, умирам
3.	Пoкcавaе ое м—с съм някъде зс кИаокв ар-м-. Не сн
е ncяuрuзое и службата от няколко Яни. Той не
са е появявал снcpc и клуба.
—	мяркам ев, мярвам се, веcτевам ев, вя^ам ев
рззз.
ант. —> изчезвам, изπвTвaе ее, гуТя он, зспсбвам он,
пропадам, изпарявам се, пвoeвcм. дявам се, зспи-
лявам ое
4.	вж. показвам ев 1. знае.
ИЛ—С - Хрлзз. еж. колан 1. знан.;
2. орен:, вж. зона 2. знан.
И——С—ЕНИЕ - еж. обяснение
И——С—РТЕЛЕН - вж. обяснителен
И——СО—ВАМ - вж. обяснявам 1. знае.
ИААС-1. вж. пряк 1. зане.;
2.	вж. нрпаαкнн1 1., 2. е 3. зята.;
3.	орен.'рлзг, рззш, вж. никинин 1. зона.
ПА—ВН - Узаконени е закоиляни от aeoдaccoa ηβο-
мм, 00401-1, каста рмзрншмват да се върши aншo.
дс Търе рвлзвмно еещо. Борци зз човешки права.
—	правдини нер:.
И Извоюване яем пoйppв—αoα—е1 иoоτeмя. Щн оо-
еοcрuзм- правата сл. Накърнени се правата нз
грзжЯзниое.
—	интереси
ИААЕДА - 1. вж. справедливост 1. зята.;
2. еж. истина
ИААЕДМС - вж. достоверен 1. заан.
ИА—ОДМЕ—СТ - вж. достоверност
ПААЕДР—Н нар. - 1. вж. справедливост 1. знае.;
2. мн. сж. правМ
ИААВД—И—ДОБЕН - вж. вероятен 1. зима.
ИРАЕЕДН— -1 . вж. безгрешен 3. занн.;
2. вж. благочестив 1. зона.
ИААЕЕД—ОСА - вж. бнвоавшад?τ 2. знса.
ИААСЕ— - вж. юридически
ПРАВИЛЕН - 1. КоСто е вонввсн на еяксквс аcнв-
нвеΉИнвoτ, ас вeшвppмΉτa иоимн. Пeзuноoc рлз-
виола. Прав—лен pзеο-ж. Тази постъпка не мн
изглежда много оравилнс.
—	нормален, реден
мнт. —> неправилен, αeвмc—eн. нередно
2.	в.. бваорншнн 2. зона.;
3.	сж. екрнзмернн
ИРАОМЙНМА - в.. аарндбм2 1. заан.
ИААВМЛНЛ - еж. безгрешно
ПРАВИЛНОСТ -1. вж. вярност 2. аeaн·;
2. еж. правота 1. знач.
ИРАВМй— - 1. Уетаивв-ао пТщошимето пиедпмос-
нин, сооанос-и задължителен ред, строй ас анщо.
ОuoΡcЯнняο стих е родее като peзнинр срещу
сорог—ое правила нз класичаското стихосло¬
жение. Иконата, която видях:, бе oοноcн-oнe
оо всички правила не черковната живопис,
Езикови правила. Пpзuonнеoн превила,
—	норма, закон разш., канон орен.
мнт. —> изключение
2.сж. принцип
ИР—ЕРСА - вж. юрист
ИРНВНТЕЛИТЕЛ - Виеш сзпела-оел-а -роня нн
държавно влоас—-н1е, ееотоящ он от ммeиeτoм.
алееове нс този оигте. Коалиционно правио-л-
428

еοβo. Кенuo мисли правителството оо оози
въпрос, Правителството се оглавява оо миннс-
οьp-npндеeдзοeл.
—	кабинет книж.
ПРАВ— - 1. Нcyнc. която явзрвевтсм тевр—ята за
оя-в-лаос м норм-о— зс ссз-комое аа закон- за
-Тщ-стаеи-я ред, вeшΉeocΉeиτ- ттиошеовя, об-
щ-отвенвов лвседеаме. Сп-цизлисо оо наказа¬
телно прево. Международно право.
—	юриспруденция конж,
2. рззг. рядко вж. справедливост 1. зята.
ИРАВЛ - вж. направо 2, 3 е 4. зана.
ПРАВОВЕРЕН - Койов сортов и нenoнлвнeв се
придържа към някое са—нсе. Правое-р-н про-
онсознонн. Прлеов—р—н сoцнзлнеm,
—	ортодоксален нниж.
ИРАЕЛЛИ—ЕЕ— - орно:, вж. принципен
ИААЕЛ—ЕАЕН книж. - 1. вж. основателин 1. зона.;
2. вж. законин 2. зона.
ИААЕ—МНАОЛЙТ книж. - вж. законност 1. зеан.
ИРАВ———ЩНН книж. - 1. вж. компетенция 1.
знаа.;
2. сж. пълномощие
ПРАВОПИС - Уеоаивсниа тсстемс от поасила за
нанинс еа рссаен нс -^10-, изяеаеа—яон в дадее
език, вклюевαшc впр-днлнаа свотеме от пя-фен-
ни знаци. В учил—щзол трябва дз се обръща
по-голямо внимание на правописа,
—	дрτдормфее
ПРАВОРАЗДАВАНЕ конж, - сж. правосъдие 1.
зона.
ИААВЛСЙАОЕ— - КоСто сн отнася рт 001000-401¬
-00, й—не от гласните наюотел-еия на хoиooмяaг
ството, осзрроотоааеио е 1зooеeoΉBИвpΉCeо1TΉ
стртом. Пeзucелзuoз цьpнuз. Пeзucеозu-o ке-
ланЯзр.
—	ортодоксален кннж.
ПРАВОСЪДИЕ - 1. ДнСнвот на сър-бн-ое вpoαeи.
сър-ае оег-сонв зак-яво—, правоов. Често обви¬
няват бългзpенoοo пpзucсьЯиe. че не н не оуж-
озоз висотм.
—	рравдразинвнан книж,
2. рззг. вж. справедливост 1. знаа.
ИрАВОТА - 1. Милев, дейоовмя, pвooeлнм, което
оогвваояо еа сстваата, косов та в еевосеоетви-
а ДйСоосиоеаноаооа е а еооаноеениое нпрми, аc-
кoнм· Убеден съм в ораеотаоз не ^—03 рзз-
рирания,
—	правилност
мнт. — погрешност, неправилност, грешност
2. вж. достоверност
ПРАВ— несв·. - 1. Извършв-м нeшв. някакеи р-Сот-
вия зс вроедн—еаа цел. Правиш ли н-що по въп¬
роса със -змннлазнеоо ни? Пpзuнοeлсοucοo
нищо не прави зз ограничаване не np-еοьnuoеο-
ое. Правя, ненucοo мога·.
—	върша, работя резл.. действам, чиня нар.
ннт. —► бездействам, paoeccе. стоя, oндя. спя, дремя
2.	Осъществявам аякаква д-Севоо изoeшв. Свикнал н
Яз прлин много неща изведнъж. Какво правиш
през свободното сн up-мн? Санте сн рнздейсо-
езо. прави нещо!
—	върша; работя, занимавам ек
ант. —> бездействам, oτoя. с-ря, дремя, мъдря сн
3.	вж. строя 1. зята.;
4.	вж. създавам 1. знан.;
5.	вж. изработвам 1. е 2. зона.;
6.	вж. приготвям 1. заме.;
7.	вж. постъпвам’ 1. знае.
ИААЕЯ СЕ неси. - 1. вж. преструвам си 1. занн.;
2. вж. еаеcτоавам сн 1. зона.
ИР—Г - 1. прен. вж. граница 3. знае.;
2.	прен. вж.	5. знач.
ИРАГ—АТИЗЪ— - Делово отношений към ο-Τοτα-
ос, атаса ос пвсер-еие м—с поактмееска дейност,
която оа 00—0 нсовн-нм към извемаса- на о-аза
и поеоипаее ос каяки-онс и-зсло-ос. Хме-свахл
министъра ззрзЯи нeгcеир прагматизъм, Полн-
οичeени прагматизъм:.
—	практичност, праятицнзкм, прагматням ряЯ-
нc— πрв?мнτлнβд?! рззш.
ант. —► непрактичност
ИА—ГМ—ТРА— -рядко вж. праоматнзкм
ИРАГМ—ТМЧНН - КоСто а оаТот-тн си, в д-Сивео-
тс ом сн оеквввдс пов-е- от полезните о-зе-тат-
е иеоосоеаетсеисос р-аза при дарени нoнкpΉo-
ас уелосвя, откоеквов от няоαовм вррер—лееи
лриеципи м идни. Той бе твърде прагматичен,
зз Яе се вълнува оо чистия иЯнелизьм. Надарно
б- с прагматичен ум. В преговорите надделяха
прагматичните съображения.
—	практичен, пресметлив
ант. —> непрактичен
ПРАДЕДИ - Далечни рвдоес poepщ—ooвeнмпи. мм-
еали рвквленмя, от овиoв чвсек соди произход-
oe. Изшнοe прадеди сз воювали срещу пороби¬
телите. Приятно е де слушаш зз поЯеизион не
своите прадеди.
—	деди, предци, прмотци нинж.
ПРАЗЕН - 1 . вж. безлюден 2. анaн·;
2.	в.. свободен 3. и 4. заан.;
3.	рядко вж. кух 1. зосн.;
4.	прео—з сж. необоснован;
5.	орен. сж. бе/съдържателнн 1. знсн.;
6.	орен. в.. лекомислен 1. заме.
ИРАЗНЕНС—ВЛ - СъТсоане от хора за 010.-00-
веав росзнссаее, неловка—, взиcеΉHBcaaΉ на ня-
оaнcc сеснкн. Сватб-но npз-н-неοao. Семейно
прз-иенсово. Училищно nρз-иeнеοaю.
—	тържество, празник орни,
ПРАЗ—МА - орли, сж. праанннетво
ИРАЗОРНА - 1. Н-запълн-но сее сътоешоветта ат
нйшn 000000400000. В нoнсοpунцирοз не оряраз
де имз пре-ниен. места. където мож- да се за¬
държа орех и влага.
—	раарно!н, луфт, вакуум прен, книж.
2.	ор-н. сж. ниша 2. занн.;
3.	Орикн, мн. вж. празнота 1. зана.
ИРАЗНИЧНН - 1. ОТскн. за облекло - овйoв н
преднсзеаеее за пpcан1о. Тя бе облечена а праз¬
ничната си pcнор. Офицерите ряха а празнична
униформа. Пре-ничен нoеοюм.
—	официален, парадин
ант. —> делничен, вeeк1днйeee. еевфицим—йн, e.——-
невен
2. КоСто н пимаещ зс риазямк. Празнична зοмcеф--
ра. Празнична oΡеοзнcaнл. Ззлзоз имаше праз¬
нични вид.
—	тържествен, официален, параден огр.
мнт. —♦ делничен, вс-киро-вйо
ИААЗНРЧО—ИТ - вж. тържественост
иаазнлду—ец - Чвсек, който говори за и—аиa·
429
II

четели— нeшα я -см-ое, пpинcан1oe му ек Т-зет-
—ιρ.κο—ΛΗΒ, празни. Ззд блестящите му фрази
се крил един прз-ноЯумнц. Докога щн слушаме
оози npззнcдгмeц.
—	nразаоeловна рядко, фра/ьор конж, дърдорко
рззг. пр—н—рр,, лалм рззг. оноЯобр, лаъаижея
ра-з. неодобр, фмрфара npoеοoнеp.
V дървен философ рззг. пренерр, празне воденица
рззг. ораонбр., о-зряси- (coеeнeнc) уста разз,
ерес му о—авс, т сто му Ήзинc рз-з,, pceнc— ορκο-
кал Яиел. прнннрр, француз cнeл-1я днел. ирон.
ПА—ЗО—ДУМСТВЛ - 1. сж. nаазаоeъовuн 1.
зима.;
2. еж. брътвежи
ИААЗН—СЛЛВНО - вж. необоснован
ИА—З—ЛИЛ—ВЕЦ рядко - вж. прнваоиумеа
ИА—ЗН—СЛ—СМЕ - 1. Без реално ceдeo.ce1e. ен-
рврко-л-ни е факти взрези, фрази. Кухото ораз-
еoеоcвн- не мож— дз убеди нинcгo■ На мозз дз
понасям таковл npз-нcслcвнe.
—	панваодсмeτео, пустословие конж, голосло¬
вие, олаоолсгвмнн книж. ирон, фра/ьорсгво
кннж, фамзноъдоея орни. оеоЯоРр.
2. сж. брътвежи
ИА—ЗН—СЛ—СЯ о—оЯоРе- - в.. плнщя
ИААЗН—И— - 1. ОΡин·н. мн. Т-аа, нв—oв ен атстсон,
зс дс бъде ийшo цялостно, есшем еа eншв. обикн.
а еякмкса област. Писателят сем еъзoзвз някои
елзΡcеοи и пра-еот— а ecезoз сл. В научния му
труд —мм .много пра-ноо—, Празноти е изложе¬
нието.
—	еравннаа, пропуск, непълнота
ант. —* пълнота, изчерп-он-о-ео, цялостност, есе-
вехвстнвео, вееетоаенват
2.	вж. празнина 1. зесн.;
3.	рядко в.. безлюдност 2. заан.
ПРАЗНУВАМ -1. вж. виселя ен 1. зона.;
2. орно·, в.. лекувам
ПАНЗН— н-ев. - е.. нзпааввам 1. знае.
ИА—РИА—АНЧНИКИ - с.. доисторически
ИА——ТР—УВ—— - Извършс-м eякτнвc дейепео,
която - ролтояеиста мм оо-фес-я вее е- заии-
мнстм а еякмкее вид спорт. Вече не npлнοннг-
вам занаята си. Нз Витоша практикувам ени
спорт.
—	упражнявам
ИА——АМЦРЗЪ— - в.. прагматизъм
ИА———НЧЕО - 1. в.. пaaомaгиевa;
2.	вж. удобен 1. знач.
ИАА—АИЧОЛСА - вж. прдомнтн/ъм
ИА—ОГН нер. - вж. окови 1. знсн.
иаалтцр конж, - еж. прмднде
ИАНСВНМ рз-г. - сж. удрям 1. зесн.
ПА—СВАМ ЙЕ рз-г. - вж. блъсвам ев
ИРНС—А— - 1. вж. прмяя;
2.	раз-, гр^p^г^o зж. ям 1. знеч.
Ир—ТЕВМ— - Лице, взорат-оо с аяксквс задача,
мствя. Пратеници оа прзвиио-лсовооо.
—	емисар, посланик книж.
ПРАХ - Мнопо до—бни м сухи чаеоицс от пръст се—
-Оупв ceш—eoeв, нnиoв се носят сз еъздухс и е—
нстоупско по земят- м ое рвсъохивеоос не пред-
мнтм. Върху контите име много орах.. Децата сн
търкалят из прахом нз улиците.
—	пепел рззг.
ИААХЛЙ—— - Гьоо орах из cьадcхc. Изοcaзp-ни
каруци и камиони вЯ-зао прахоляк оо пътя към
селото.
—	пушилка, прмшилка рззг.
ПРАХОСВАМ - 1. Харна без eмeoнc и Тез HC.pa.
Получаваше дорр— nap——, йо ги прахосваш- по
кръчми и каРарета, Прахосал нзел-деοacοo си.
Всичко, конто баща му остави, го прзхоса.
—	пилия oeев.— пръскам неса. прнн., разхищавам,
пропилявам, aaвеелявaм прен,, паофуавмм
рз-г. о—одорр, изяждам орно:, ра-з, uвпсавам
прен. рззз. грубо, оф^вш разз. о—оЯоРр,
мнт, —> пестя, среетясам, инвoве1ccαе, стискам сн,
нeocм,скътвам
2.	прен. Израаходваам ннпррано, не опоолотворявам
(вeинe. орем—, сили е рр.). Прлхосазм си време¬
то. Прлхосезм си .младините. Пpзхcеезм с—ли и
труд зз нищо. Прахосахме арам— и нерви.
—	пелия олсе. прен., пропилявам, разхищавам,
хабя неса. прен.. изхабявам орен,, губя оесв.
пр-н, загубвам прен,, изгубвам орен.
ант. —> пестя, ектоя, шcдя. .сля
V	ppьcнме (хоер-ям) Pipe осеясв м отдясно рз-г,
хвърлям (изхвърлям) о— парса— нс улицата рззз,
хвърлям пари ос вятърк рззг. към 1. знач.
ПА—хОйСА—Е - вж. разлнщннен
ИА—ХОСОН— - Човек, нnйoo пocхΌeвc. харчи Тез
oенoнa. Бащата беше пест-лив, но синът е прл-
хосо-к, Ти си едно лннcмнелeн прахосник.
—	разсипник, анзхн!нτнл, анвτоен!нл, раз-
квйпааχ рззг.
мнт. — пестеливец, ep—eoвee1к. рнеавсиск, лосольо
иаахоиомчес—р - сж. амзгдчнгеъеа 2. знан.
ИА—Х—СОРЧЕСАС— - Харч-е— Тез eмйoнα и Тез
HC.pa. Прахосничеството не сине му го измъч¬
ваше. И-е-ст-о е с прахосничеството си.
—	амвcеnанчеeτвд, анвхегнгнаeгβо, разточител¬
ство, рнвτдее!нлад?τ
ннт. —> пестеливост, сонет-се-со, eoueecoвeo. пес-
овсивео
ИРАШ— несв:. - еж. нмпрашнвам
ИР—ШАСАЛ рззз. - в.. прашен
ИР—ШЕО - Зс poepмeo. рввтохевео - нnйoo - pвн·
рит с орах. Прашни oбувни. Прашни мерели.
Прашна аазз.
—	напрашнн, нвеаашнн, опрашнн, прашасал
рлзг.
ПаНшИИ—Арззз. - вж. прахоляк
ПРАЩА— - е.. нвеаащаъ ’. - 2. знан.
ПРАЩЯ - Издcвcе eu-eu, резки звcнoвΉ ори оа-
oиeн, цепене, нсоене сее горене. Под краката
му пращяха сухи клонки. В огнището главните
пращят. Ледът орли—-:.
—	пукам,праскам
ПРЕВАРВА— рз-г. - вж. претърсвам
ПАЕБНЕНСАМ конж. - 1. в.. намирам ев 1. зине.;
2. еж. стоя 2. занн.
ИАЕБРЕНЕ—ОЕ книж:. - вж. престой
ИРЕБМВА— - Нсбссам .ecτвнв eянвπo. eьc1пecе
физ1е—eн1 аякопо по бой. Мъжът- ан можа дз
ое прерне, знc научи—, чн му н-неверяазш. В по¬
лицията го пребили оо Рой,
—	смазвам’, еанτанnеaмразг,— премъагвам нер—.
V	смелсм (нcнeлцвcм, осорасям) нс нcймa рл-з, ос-
прссям ос пихтия (0—01, 0—001—, pceoepеa. кюфте,
рр-Т терма, атоми, мозък) рз-г, eеeнвaе (τολμ-
чем, одирам, сер-онм) нв.мoc <вт пърТа> еазз.,
430

строшна-м (cевпccм. смазс-м, амилам) квоτ-мτe
pa-г., отрошавам (oеcпвaм. pcабмвcе. смачквам,
eеcзвcм. разм-зсам) паавата рз-з, торошав-м
(снупасм) cocoa рз-з,, резТ-ссм (см-звем, рсз-
еcзвaе) мето-ос рз-з, зруро, см—ням фuаиoнв-
мията (фаемрмоа) рз-г., не олосвям здрасв място
разг.
ИрЕбНВА—МЕ кнлж. - вж. престой
ПРЕБЛЕДНЯВАМ - вж. побледнявам 1. зяте.
ИАЕБИЕД——Л - вж. побледнял 1. занн.
ПРЕБРАДКА - сж. забрадка
ПАЕБА—ЖДАМ - вж. забраждам
ПАЕБРОЖДА— - вж. обхождам
ИАЕБРО—СНм - 1. вж. изброявам 1. знан.;
2.	разг. зж. зaapaдевм —. онaч.
ПрЕБЖДВА— - 1. Продължавам -а ceшΉeτвeвмм в
Ттдещй. България щн орнРъЯе. Олoaoοo ще пре¬
бъда. Дз прнбъдн името Господне!
—	живия ннсе,, просъществувам
2. в.. кекуемм
ИАЕБЫР—ВАМ - вж. претърсвам
ПАЕБЪРСЕАМ - вж. избърсвам
ИАЕБ—ГВАМ - 1. вж. притичвам;
2. вж. пробягвам
ИАНОМЖДАМ рядко - вж. прекопирам
ИРЕЕ—Л - еж. било
ПАЕВАОАРЕЕО книж. - сж. предпазен 2. знаа.
ПАЕВААЕ—М разг, - вж. задминавам 1. и 2. знае.
ПРЕВЕЖДАМ - Водя някого и—м eeшn -а мине
-00—11—, орез вес овкрмТ η—- проотрсаеосв,
място, поепятетсве. Преведох стареца през
мостчето, Щн ви прнанЯз през такива пътища,
през които нощем никой не минава.
—	прекарвам1
ПРЕВЕНЦИЯ книж. - По-двмосоеанм действия зс
оредрмзвмне вт ннщп. Трябва да създаЯ-м геоc-
еня -а превенция на престъпността. И-раРоова
с— прозрема зз правеоц—я от домашно насилие.
—	предотвратяване
ИРеВей - вж. господство 1. аeaч.
ПРЕВЗЕМА— - вж. завладявам 1. зова.
ПРЕВЗЕМА— ЙН - Държе с— превзето, eннeo—eo·
веив, променям гекот, оТносксте см оТскн. за да
наоиавя ρηΤρ- впечатление. Хар-селм неοeсο-
е—о—ое хора, конто и- се пр-в-емзо. Ж-нно-
ор—чет Яз са прев-емео, зе дз npнaоeнзο еон-
млинето из мъжлоа,
—	преструвам ек, глезя си, оле/отя ев рз-г. нео-
добр. лигавя ек орли, рз-г. н-одобр,, лиготя св
рззз. ннcЯcбp.. оики/я ев npcеοoнзp.
V ooвдacaе (правя) фасони не а—ооо рззг.
ИАНВЗЕМАА - Обикн, ми- Несериозно op-ва-oo
държание сам р-оттока, ппеедееи—. Оставете
оези npeaзeмнн. На мозз повече Яе търпя прне-
з—мкио— тл,
—	преструвка, фасон прен, резг,, глиздτне разг,.
лноавщнна разз, оноЯоРр, лиготля рз-л. нео-
Яобр, оввнзеллк npcсοcнзe,
ПРЕВЗЕТ - 1. Койов он дер.с неестествено, коТов
се ррееоиссм еа aякaнeв - oв·иаиeкмe, пв·квлoв·
реа. Пр-е--ол госпожица. На - npирοнo Яз си
всред превзети хора.
—	nрифърцснеа разз, ирон.
2.	в.. ммниврин;
3.	еж. изкуствен 2.-занч.
ПАЕВЗЕТ—СТ - 1. вж. мнннирносг;
2. сж. изкуствиност
ПРЕВИШИЛ- 1. вж. извивам 1. знае.;
2. вж. подвивам 1. заан.
ПРЕЕМЕАМ ЙН - 1. вж. л/елвам ев 1. зеан.;
2.	в.. окрча ск;
3.	вж. кърша ск;
4.	орен: вж. пречупвам ев
ПРЕВИИ- 1 . еж. прнокннт 1. зиач.;
2. вж. навидин 1. зина.
ПРЕВИШАВА— - 1. вж. надхвърлям 1. зяен.;
2.	рзагз вж. приввпклневмм;
3.	орлнз вж. превъзхождам
ПАНВЛЗ - Дейност за пренасян—, ронкмоване от път¬
ници, οοβιρΒ от едно място ос -ργπο, вeинн. ерез
трмаоророио со—реосв. Превоз на дървен мате¬
риал. Ж-лe-cnьοeo превоз. Б--плзо-е превоз,
—	транспорт, извоз (рpлнн. не сооки)
ИРЕОлЗВА— - Преасоям ο—πγπ вас нещо с оон-
свзио средство. Превозвам сοoни. Влакът пре¬
возва въглища. Автобусът превозва пътници.
—	козя неси,— прекарвам’, карам’ ннсв:,— τaмнc-
еоаτuаам конж,, извозвам
ПАЕВА—Т - 1. Нсомлетвеок смяна ос вррав-енс—, еа
pep.acHa власт. Имаш— onзееcсο от държавен
преарзо.
—	пуч книж,
2. орен:, еж. прелом
ИАЕЕРАИЕО - вж. изопачен
ПРЕВРЪЩАМ - 1. Преся о-що дт е— поом-нв, ре
ро—уам друг вир са— риеремземеееме. Превърна¬
ли старата раня във ф—онес зела. Превърнаха
къщете си не кръчма. Преаърнзхон ма не слуга.
—	обръщам орен. разз.
2.	Осъщ-стсявнм поомяат на статуте аа нншo. Общи¬
ната превърна имота а публична сcΡеοa-еcсο.
Учредителното събрание превърне движение¬
то в пероня.
—	трансформирам нниж.
3.	В митологията, poиоaaниτ- - правя еввек и—и пред-
м-т да приеме друп вир. Магьосникът ор-върнел
принце в жера.
—	еаноeаавевам, раевъплкτевам книж.
ПРЕВРЪЩАМ йН - сж. ставам3 1. зяен.
ИАЕВЪЗМЛГВАМ - С вес-ме ле справям о aянIоeI
орВРеост, оормдмаи— м-м ем—ав еувеовв, квеов ми
пречи за aйшв. Д-т-то превъзмогне страха си
оо οьмuинзraa. Успях Яз превъзмогна βΜΗΗΗ-Η-
то сл. Той превъзмогна гнева сл, Превъзмогнах
всичк— пречки..
—	преодолявам, побеждавам прен·, надделявам,
наимогвам нuнж, надвивам прен·. рз-г.
ПРЕВЪЗНАСЯ— - сж. възхвалявам
ИАЕВЪЗПНТАТЕЛЕО - в.. изправителен 1. зиаа.
ПАЕВЪЗХ—ДНО - 1. вж. отличен 1. зане.;
2.	вж. прикрнсин;
3.	еж. идеален 2. знаа.
ИРЕЕЪЗХ—Е—О - вж. отлично 1. занн.
ИРЕЕЪЗХ—ЕЙАСО - вж. господство 1. знвч.
ПРЕВЪЗХОЖДАМ - Поради виевквом степно нс ая-
нoй осо— ктеееоев, стоя оа— —рупм, която го нямат
мля по oииoΉдαвIτ в рв-нмска отелен. Той я пре¬
възхожда по ум и способности, Тя npeеь-хoж-
де приятелките си по хуΡcеm. Превъзхождаш
ме оо упоритост. Христо Ботев npeβь-хcжЯз
βсичнн наши поло— орнд— Освобождението,
—	превишавам прен:,— надминавам пран, рззг..
п
431

надвишавам
V слагам (тврям) β -.οΤκ си някого рззл, е—нонм
(турям) в мн-кмя си -.вТ някого разз,, слагам
(турям, пвстасям) на мαлния см пръст 0—00
разз,, олаосм (терям) в ш-лсос си някогоρα-Γ—, за-
отквам от рояла си някого резг, з-хесшс-м (0-4-
осм, турям) пор квритв <то> някого рззз, удрям
в (е) зймята разг.
ПАЕВЪПЛЪАЯСАМ кииж, - вж. превръщам 3.
анaн·
ПРЕВЪРЗВАМ - вж. бинтовам
ПРЕВЪРТАМ - 1. вж. завъртявам;
2.	прен. разз. зж.	—. знач.
ИРЕЕЪАТ—Л ра-з, - вж. луд 1. и 2. зяте.
ПРЕГАЗВА— - в.. смазкам’ 1. занн.
ПРЕГАРЯМ - вж. знонрям 1. зааа.
ПАЕГЛ—Д——В—М - вж. долмдневмм
ПРЕГЛИДе. . Внимателно е пя-вотоо pнаoa-д1ннe.
ооввнснае нн aйшn. Преглед нз багажа. Техни¬
чески np-го-а на зβοcмcбил.
—	проверка, оглед
2. е.. обзор 1. зама.
ПРЕГЛЕЖДА— - 1 . Ва-мстелно гледам нещо, зс ре
Сетнаовя кмчеетсмон е недветмоециое му. Учите¬
лят преглежда ученически οeοeзднл. Гранича¬
ри прегледаха паспортите ни.
—	проверявам
2.	Бегло енте а-що. Пр-гл-дех сутрешната npнез.
ИзΡъpдo np-гоeдзх соисениноо. Прегледах по¬
щата.
—	поглеждам орни,, прехвърлям орни. рз-г.
3.	Извършвем мйpицмнcои преглед, за ре соотнввя
здрнсвоаовнооо състояние нн 0—00. Иди не ле¬
кар де ое ор-зл-Яз. Пpeгоeазхз лн оа не раео-
зан?
—	виждам орен, разз, оледам орен:, рззг.
ПРЕГЛЪЩАМ-1. еж. оклтмм 1. знан.;
2. орен.. разз. вж. примирявам ен 1. заае.
ИАЕГОЕАА—М’ - рз-ш. вж. повтарям 1. анaн·
ПРЕГОВАРЯ—2 - Водя преговори. Пp-гoвзeрм- зе
евтин внос на суровини оо Русия, Преговаряме
зз цената не петролс.
—	договарям, договарям ек
ПРЕГОВОРИ - Рсзп-соо- между -се м—с ров-ее
eτoIaм. л—цн зн оветионе- не cпвoIаcмΉaмΉ. отг-
лнсие по дерна пиoTл—е. въорое. След дълги пре¬
говори ре подписано еnopз-гмeниe между Явете
сорзни.. Търговски преговор—:.
—	дооовнрянв разш,, паваалля прен·. разг.
ПРЕГОРЕН - вж. загорял 1. зана.
ИРЕГЛАМЛ - еж. загорял 1. зята.
ПРЕГРАДА - 1. Дървена м—с м—телят ор—дн, с която
ле зствния пет ме— отделя едно място от друго.
Нз пътя имаше орезраЯз и не можеш— дз с—
минзеа.
—	бариера, рммпм
2.	вж. отдилвнив 1. знан.;
3.	орно. в.. пречка
ПРЕГРАЖДАМ - 1 з Поеосвям поего-рт, зс де слрс
деижеам—ов як a—шв. някого по aясIоъв ото вея
през аякнкъв отвор. Преграждам аоЯиое оа ре¬
ката с бетонна еοeuз,
—	заграждам, знпрнчвам, прнпречвам
2. Змеанвем, e—y.c като орегрмдн, пТмка. зн дт опре
—ο—.ήημήο— нн нещо, няквпв. Голям къс скала
преграждаше пътя му. Полицейски кордон—
преградиха улицата.
—	заграждам, запрвеβам, препречвам, затва¬
рям, заприщвнм	'
ант. —> проправям, отверям
// отварям, вτоpиcIМ. оолрищвам
ИРЕГрААВАМ - Зс глас - сомстм пеех, дрезгав.
Пих студена воде и гласът мн np-гpзннз.
—	пресилвам’, нздрн/гавявнм, дgaивоaвевaм,
охрипвам, πреχаuрвмм
ИРНГРААНАЛ - сж. давзгмв,
ИАЕГРЕШАВАМ - 1. вж. съгрешавам 1. зосн.;
2. вж. прдвuнеβам ек
ПРЕГРЕШЕНОР е 1. еж. орял 1. зама.;
2. вж. провинение 1. зине.
ПРЕГРЪДАМ - Mяoτn. орвотоннотвв м-ж-у пърде¬
те и разтворени зс прегръщан-, обхвсщсе— ръце.
Д-оето заспа в прегръЯкион нз мзйкз си, Тя се
изтръгна оо npeгpьЯниοe му.
—	оeяτие
ПРЕГРЪЩАМ - 1. Оехвсщсм о ртц— заякоо- и—и
нещо м от пo1τиcоIм към отр—вт- си, оТ-ка. нαoo
израз нс обич, не.нпсо. Майката нежно прегър¬
на плачещото дате. Елз дз ое прегърна,
—	пушкам разз,
2.	Хeaшaм aяоoгв или нeшв а —рян οι— вля о рее
ръце, като от ростискам до енбе ом, зс -а от при-
дер.см. Той я прегърне през нpьсοе, -а Яз я кре¬
пи.
—	ереχваямм
3.	еж. обгръщам 1. зона.
V	вземам в еТятвята си книж. към 1. занн.
ПРЕГЪВА— - 1. еж. извивам 1. занн.;
2. еж. подвивам 1. занн.
ПРЕГЪВАМ СН -вж. навивам ев 1. зане.
ПРЕГЪНА— - 1. Който вмн емвед-нв и—и силно
оотнето в аеобмнсСнн стойка, роза тяло. Цял дан
стоя претънет, доксто жъна:.
—	превит, свет
ант. —> изправен, прсв, възоя-веи
2. вж. подвит 1. м 2. знан.
ПАЕГЪРБВАМ ЙН - 1. Поаунсвнм изживяван— на
греТянаимя стълб, отавем пербсв. Тя остаря и сн
прегърби, С годините човек са прегърбиа,
—	ивоъaбвaм ек, сокрбвам ев, еоърбушвам си
2. Навеждам се οαρρΉ—, нαoв он осмеем в кръста м
псрТто мм мзпъоeI, знломлмненм на пърТнв. Нн
се прегърбазй. ходи изправен:. Внеcн съм и -з Яе
aоя-з а къщуркаоа, трябваш- Яе се прегърбя,
—	ирокабβмм се, гърбя ев инси. разг, нмоърбвмм св,
uрокаббшкам си, наолрббшβмм ев резг. рядко
ант. — изправям се
V	асивнм с— нн нр голям разг,, cвивIе сн надве рл-з.
ксм 2. зяте.
ПРЕГЪРБЕН - 1. За е-в-к - нмйто гръб е сзковсен,
иавиo. наведен н-пред траСао м—м в определен
момеят. Баща мн е малко ορ—ηρίαο. Прегърбена
соерица.
—	нзгкрбнн, гърбав, гърбкет, соърбин, cоъабс-
шин, н/оърбушнн рядко
мнт. — изправен, 0010, изпънсо
2. вж. наведен 1. заан.
ПРЕД - За —значтв-н— нс място отксм предната стое¬
не ен нещо. ГраЯ—оата е пр-Я къщстс.
—	отсам
мнт. — зад, иззад, вooIoeн, отстд
ПРЕДАВА— - 1. Поднасям ос аяквов нeшв oTинa.
432

—мант, нн pъоc· Предавам превода а издател-
еοaccοo, Пр-дзаам кн-жеоз из новия с-нp--
озр. Предавам писмо.
—	давам,връчвам
ант. — вземам прянмем
2.	Правя дт с— сзике нещо тсСно. Ще ое прнЯзм на
ncллцирma, че нpедeш:. Вонмзвзй ижой Яа не
предеде, че укриелш данъци,
—	надавам, изян/вам
ант. — прикривам, укривам, скривам
3.	С техамн-оки ерндетвс изpиншнм сипнали, eτвeшн·
явя ре друпв място. Тeл-еизирοе преЯздн пърае
новинео.а. Радиото преЯзЯ- ииοep-енc съобще¬
ние,
—	и/лкчвам, разпроeτраневмм
ннт. — приемам., хcIШIм, славям
4.	С оредл. из ОТвексем aянnon, онoв му днесм аeм·
явя, емйивя. Предавам не студенти.
—	преподавам,уча
5.	Давам знания по aяоcовc eмyон еа някого. Пр—дл-
вам фидинз. Учителят предеда нов урок.
—	преподавам
6.	вж. измвням2 1. зосн.;
7.	вж. ккзπрднвкнжgам 1. занн.
ПРЕДАВАМ СН - 1. Признавам се за рвбедее. Дъл¬
го спорихме, но накрая сн орнЯсдох, признех, чн
не съм прав. Корав - нашият род, ое сн предава
лесно пред ннсгоЯиое. Не се предавай, рори се
-а прзееоз сн!
—	капитулирам орен. отстъпвам, огъвам ев
орни,, клякмм орли, рззг. орни—рр, давам ев
рз-г. (а еъчeο-. с не)
ант. — съпротивявам се, противя се, оперем а—
Н упорствам, сякая он, опеетм ан
2. рз-г. вж. посвещавам ск
V	прернстм позицима- <св> ненж.. слагам opi.ue
<тв>разз,, свивам eaCoмнa рззг, свивам (свалям)
знне-ннτc (зя-меов) книж,, среонм бяло знаме
(белея байрак) рззг, Тия (тв—ия) отбой рлзг. към
1.	aeнa·
ПРЕДАВАНЕ - Отделим, сТотоТ—он програма нн
радва е—м телевизия. Коза започва елза-жнoοc
предзезое нз pзднcοc? Слуша ли спортното
предавана оо созЯиоиз?
—— емисия, излъчвани
ПРЕДАН - вж. жирен 1. зннн.
ПРЕДАНИЕ - 1. вж. мнт 1. знач.;
2. сж. поверие 2. занн.
ИРЕДАН—СТ - сж. вярност 1. знаа.
ИРНДАТНЛ - Чов-к, овйτn нарушава снонвоооа
см, пиедсаоооос еи към някого вля е—щв, коСто
извършен ΡΟΉρΗτ-ΛΤοβο. Венчни знаеха, че оой е
предма-ляо—, който ги бе издал нз ncлиuияοa.
Когато изпусна организацията, то обявиха зз
ореЯса-л. Предател нз народните инοepeеи.
—	изменник, нзднйния, отстъпник рззш, юда2
орен, искариот орен—рр. рядко
V	юдея овя рз-г.
паедаанлиар - Който тн отнася ре предно-л м—м
ро рр—дно-лттев. Пpeдзοeоснa роля. Предател-
ст дейност.
—	изменнически, uзgайннееcкu, юдински прнн,
искариотски праонрр. рядко
ПАЕДААЕЛСАВАМ книж. - в.. и/дмйннчн
ИАЕДА—НЛСТВО - Вероломно действие, постъп¬
ка срещу близък еовек и—и против сигурността м
интнрноите нс своята ттрсан вля cpeiM, в ооазс нн
чужди мат—о-ом. Много наши p-вcлюц—oo-pн сз
созозлн ж-роаз не npeаеοeлеοac. Пр—Язо—л-
соао спрямо иноересион не сореизоа. Нлинc-
нално предаонлсово.
—	измяна, нзминаеееcτвд, евдайнечеcτвд, изнн-
вярм рядко
ИАЕДВМАЕВ—М рззг. - вж. предотвратявам
ПРЕДВАРИТЕЛНО - 1. КоСто сн сзсеишвс 0Bгpc·
ат от нншo· Пр-Яазриоалеи марки зз сигурност.
Пределр—о-лен договор.
—	прелименарин нuлж.. провизорин книж,
2. вж. неокончателен 1. заан.
ИРЕДВАРИТЕЛ—О - В момент и—и период прери
aeшв друго яем op-pc момента, в койов нeшв
трябва дт отвян. Предварително купени р—леои.
Сосное сл предазрио-лно ангажирани, Пр—Я-
езpиοeлнc приготвих отговора си,
—	отрнно, отнапредрлзг, отпреди, uвнаеаеи нар.
ПАЕДВЕСТМЕММ - в.. предвещавам 1. знна.
ИАЕДЕНЧЕН - вж. изконен
ПРЕДВЕЧЕРИЕ - еж. навечерие
ПРЕДВЕЩАВАМ 1. Служа кетв знαк. признак, е—
η^ο щн те слени, ще соаан. Тази облаци предве¬
щават буря, Зедълбочевещзое се инoнoмичненз
криза не предвещава нищо дорро.
—	предβеeτеβмм, показвам прен., внямя ннсв.
2. вж. предсказвам
ПРЕДВЕЩАНИЕ книж. - 1. вж. nрнgзнммнндвн-
ник;
2. вж. предсказание
ПАЕДВЗЕ— - 1 . сж. предубеден 1. зяте.;
2. вж. маниерен
ПАЕДВЗЕтОй— - вж. ммаuерндcτ
ИАИДВМД коиж, - вж. поради 1. зяен.
ПАЕДВРЕР— книж. - в.. предсказуем
ИАЕДвМеЛРИ - еж. далновиден
ИРНДВИДЛРВЛСИ - сж. далновидност
ПРЕДВИЖДА— - 1. Пp—pвIИиoeaan. атомно ο—.-
дам, рсзТврсм развитието нн aeшв оо aяоτквм
признаци. Оnнцизлисοнο- предвиждат геоc-
р-ео рл-вноне на ннoнoмикзοл. Трудно мн е дз
предвидя как ще се pa-е—рο събитията.
—	прдоадвнаам, гадая ннсв:.
2. вж. вк/нммнрявам
ПРЕДВИЖДАНЕ - вж. прогноза
ИАНДВКУЙЕАМ - орен·, в.. предчувствам
ИАЕДВ—ДРТЕЛ - вж. водач 2. занн.
ИАЕДВОДР—ЕЛЙТВ— -вж. водачество 1. зеан.
ИРНДВ—ЕОНО - вж. довоенен
ИРЕДВ—ЖД—М - вж. оглавявам 1. знан.
ПРЕДГОВОР - вж. въведение 1. знан.
ПРЕДГРАДИЕ -вж. покрайнина 1. зннн.
ПРЕДДВЕРИЕ - вж. мнтри
ПРЕДЕЛ - 1 . мез. вж. граница 2. зеан.;
2. вж. край1 4. и 5. знач.
ПРЕДЕЛЕН - 1. Който служи за предел, граница
между рее н-щн (места, територии, състояния м
рр.). Пределна линия между нашето ез л външ¬
ния евяο-. Пpeдeоoл черта,
—	граничен
2. вж. максимален
ПРЕДЕЙНОС— - еж. крайност 1. занн.
ПРЕДЕ— - 1. еж. челин 1. зона.;
2.	вж. лицвв 1. зине.;
3.	вж. прндлшнн 2. м 3. занн.
ю
28. Български тинnнме-н и сновасм-о р—нник а фpнз—влвгмзе1
433

ИАЕДЗ—АА1ЕО—ВАОРЕ - Пpмзнcк. овCτo овр-
тонаcн, че анщо ще стане. Някои овошки цъфна¬
ха още през февруари, нaзβеο. че това е лошо
предзнаменование, Имз добри np-а-oлм-ocел-
нля зе изходе от войнсоз. На е суеверна, оо по¬
мисли, чн оези случка е лошо предзнаменование,
—	зная, андминен, рaндвещaнне, поъuеба, лuеба
нер. рядко, прокоем, коба соарин.
ИРЕДМ - Зс nзнIHIeнae. не нещо е тещеттсввнав е
м-м-от мля оеисвд, овCτв н минел спрямо ΒορΗ-
д—а—н друп момент, οΉρ-Β-, съТсове и рр. Манас¬
тирът н от ер-м-оо ореЯ— падането на Бълга¬
рия под турско робство,
—	отпреди
мнт. —> след, подир
ИРЕДРЕАЕМЕ—Е— pранc - вж. преждевременен
ПРЕДИВРЕМЕННО рядко - вж. преждевременно
ПРЕДИДУЩ конж, 0—жел. - еж. придишин 3. зане.
ПРЕДИЗВЕСТИЕ - еж. предупреждении
ИРЕДРЗВЕСИ—ВАМ книж. - вж. предупрежда¬
вам 1. зосн.
ПРЕДИЗВИКАТЕЛНО - Който poe1мзвиовτ, -раз¬
ам, провокира. Пpeдн-вннзοeлoc поведение.
Пp-Ян-еинлο-о-o оон, Пp-ан-вннлο-лoн думи.
—	провокативин кннж, заядлив, провокираш.
ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВО - 1. Действия, постъп¬
ки мас думи, косов смет за це— дс ocадpнаaяo,
-а ядотсо някого и ре го лтртскосо към oeIоцмя,
0000000, а конто дс породят нвнфликo, врсждс.
Помъчих се де не се поддавам на npeан-aннл-
οeлеοезοл му. Нямам време дз отвръщам нз
npeанзaннзο-осοaлοз й.
—	провокация, заяждани
2. Нещо (opyднnтτ. проблем сам цне), превдв—явн-
яетт вас овттигнаеоо нн кв—то рвотнвя нс ηρο-
c—oнa тм-мте, тпоевбивеоиое на някопо; нещо,
кв—то рредизсиксн оякопо -н търе— решението
му. Изй-снpиo-нoοo npeднзaннзο-леοеo а -Яин
бизнес е Яа са орнрориш с конкуренцията.
—	и/питмнив разш,
ПРНДМЗВМАЕа— - 1. Целннстоаенв мли н—свлнв
РО-вя oαнα, не някоТ -е орероо—еме нeшв. да за¬
почне -а деТттвн и—и аeшn дт стене, дс сн опяви.
Той ме предизвика Яз напише олзи остра ста¬
тия. Думите й прндизаикзхз oοpицзο-онзοз
мн peзнцuя. Предизвикалм npcοнβнннл си Яе
влезе а соор.
—	провокирам, подбуждам
2.	Ставсм лриеиес Η-αΤ де езомос вля да нсоинес
н-що. Безработицата предизвиква хората Яе
емигрирао. Лр-Я-ашваш ме дз ои кажа неща,
които няма Яе ои харесат.
—	подбуждам, кнрнм2 неси,, накарвам, заста¬
вям, принуждавам
3.	Държа те ооедизвскно—анв а някого, като е— опит¬
вам да го нервирам. Обича де преди-виказ опо¬
нентите си, Не предизвиквай кучето, ще ое
ухапе.
—	ирaвaе, провокирам, закачам2
4.	вж. възбуждам;
5.	вж. причинявам
ПРЕДИКАТ - вж. eянвсвмо
ПРЕДИ——— - В голямата чеса (от aйщα. т—уамм м
др.), в онТ-ге—ямв овaмеeтoвo е—м 00-0-0, е ητΤ-γπ-
лям превес или значений между Други анщт. На
събранието дойдоха предимно младежи, Иеое-
434
р-сувам се предимно оо лнοepеοгpе. Оо науки¬
те му се уЯзвм предимно мао-мео-ксоа..
—	главно, нмй-вече, преимуществено книж. на¬
жал, особено
ИРЕДРМСАВ— - 1. Положит-еас βτβΤ-ηοτο или
положение еа аякого, нещо пред рруом. Пр-Янм-
еοезοз на тези марка кол— се големи. Интер¬
нет, като средство за информиране, имз много
npeдмееοβa.
—	качество, достойнство, приuмсщеeгвд кииж.
приоритет книж,— плюс орен:.
дне. —> недостатък, несъвършенство, секТоет, ми¬
нет, квтуи
2.	Пв-Тасгоориятнв лплвжеаме ас 0—00 вея нйшn
в тинвеенсе а други. Високото оррз-оазни- ои
Ямал предимство при нзмирзее не рзроолг. Пре¬
димство при рл-давле- нз жилища имат млл-
Яиое семейсовз.
—	преднина, предпочитание, пaндauτиτ кннж.
3.	Понвв ре те ро—вне, ορ-ροΤ-— нещо лр-дм рруом.
Пол-елм се с предимство кеоо 'многоЯ-онс
майка. Боло-о- са ползват с npнЯимеοao при
приемзне а бзлнecсеuеοopнгм.
—	привилегия, преференция книж.
4.	Право -е те извърши е—щп оредя друп. Длелм му
предимство де —зрее пръе. Нашите сnopοнеοй
имаха npeдимеοеo по точки.
—	преднина, аванс, авантаж нoнж. рядко
ИАЕДРЙЙ—ЕРН - вж. вквиденни 1. зааа.
ИАЕДРЙТОРРЧЕС—Н - вж. доисторически
ПРЕДИШЕН - 1. Който е Тел аякоге няоIнъc мем
нeшn, но сега с-н- не н. Запознах се с предиш¬
ните сcбеοβ-ннuи. Предишната мн гч—ο-лне
оо знглийеки б-ше по-ЯоРра—. С предишниое си
колази вече не общувам..
—	бивш, cτма, някогашен, предходен, прежен
книж-.
ант. —* сегашен, acтoвяш, роншна, cτвpΉеΉИΉH
// бъдещ
2.	КоСто внее н отминал. Предишната нощ на мо¬
жах Яз заспя. Предишната година, Предишна-
ое е-дмицa.
—	минал, придин
мнт. —> следващ, сенрня, ид—е, идущ, мднш, друп
// КоСто е тъщ-ттввсс—, Ти— н пиерс, в минслото. Бях
вече ззррлалл пр-Яншниое неволи. Искаш— му се
Яе се върн— в ор—Я-шния си живот:. Предишни
ncнoлeниη.
—	минал
ант. — бъдещ, Терен, една
// сегашен, тевр-м—н—н, раешно
3.	Който лредхв.р1 нещо пв място са— време (обикн.
зс о—кто, р-ч). В предишния текст не се еncмe-
нсва зе героя. Тези стихове а еpзенeoнe с пре¬
дишните се оо-слери:. Рс-казът е публикуван а
пр-дишеия брой иа спнсзниеоо.
—	предходен, предшестващ нниж., предидущ
кннж. нежал, придин
ннт. — следващ, посаешен, сетнешен, подирен
// следващ, таерее, друг
ПРЕДЛАГАМ - 1. Прася oτpπoвтнв op-i-n.—Hc—.
Фирмеоа предлага строителни материали,
Ммгм-ннъо предлага ноен мерел—,
—	оферирам (с) спец.
мнт. —> търся
2. Слагам нeшв орн— aяовon. давам нещо не рсзовав-

женме ан няоoгn. Предложих му кафе и слaЯниш.
—	поднасям’
3.	Предоставям нн енмммнмйтв нм осблмкн (хcρoдΉeτ-
веам пртсзвйр-нмя, мафермеп—я и рр.). Издаоал-
соаото преЯллгл Не чнозо-лное цяла поредица
приключенски роммии— В-соникъо ща продължи
да предлага иноереснл информация.
—	поднасям’ книж,
4.	вж. давам 5. зята.
5.	някого (зс) вж. препоръчвам 1. зааа.
ПРЕДЛОГ - Н-тeш-oτв-ao. формално петтояо—а-
0000, което сн мзpoлзeн. зс -н сн оорнедте м—м
извърши н-що. Ооказа да дойде под предлог, че
е ■бол-н, Отлете сесормоз ооЯ рлзлнчнн предло¬
зи, Търся предлог зс рοнез:.
—	претекст нниж.
ПАЕДЛ—ЖЕ—МЕ - Делово инм-реаие зн рнсев-
зеинае нн някаква д-Саотт или зн сключване нн
сделка о вои-делян- нн кваки-таи соловия от
.з нея. Кoмненяοл ще рлззл—да всички ncеοьnили
предложения, Имам нрнcлнc npeЯлcжeннр зз
работа.
—	оферта книж.
ПАЕДЕ1МЕ- 1. Нещо нсоинвеао, изиcTвτΉao. е нвн-
то см служи човек мли кв-ов служи на нoвΉоc·
Пр-дм-он зз ончнc пол-аенн. Стаята е пълна с
излишни предмнон. Ц-нео прндмео.
—— вещ
2.	ОРикн. с оредл. не - НякоТ сам н-що, към ов-oo
сн атовнеам ммтeлoI. внимнамето, чувствата ас
ажого в тпр-д-е-о момент. Тя стене предмет
на внимание. Не иенем Яа бъда предмет на ол-
рлюдниие. Предмет не и-елнЯезнe.
—	обект
3.	ОТ—ВСТ ОТ 04^404 -ля 0ИIHTИ0TTH, върху която он
сври обвтобне квот еа οΤγκ-ΗΜ- в yaмaмщй. сам-
в-рситео и под. На семо по математика, но л
оо другите предм-ои име слаби cц-ннн. Какви
предмети изучавате а училища?
—	дисциплина2
4.	вж. тема
ПАЕД—ЕТНО - вж. материален 2. знан.
ПРЕДНАЗНАЧАВАМ - вж. отреждам 1. зане.
ПРЕДНАЗНАЧЕН - вж. определен 3. зана.
ПРЕДНАЗНАЧЕНИЕ - Ц-е, за която н-що е ооий-
релеав -а тн използва, -а служи. Всяко нoл-оц-
в мзшнолоз —мм ееc- предиз-нечнние. Не золм
нaнвc н предназначението не този преЯмно.
—	функция нuиж:, роля орло,, служба орно·.
ПАНДНАМЕАНО - 1. В OΌΤτв -мн няоноeΌ скосто
енм-иеам-, смисъл. Преднамерено изказесне,
—	тенденциозен
мнт. —> непреднамерен, тоонотн-а
2. вж. умишлен
ПАНДНАМНРНН— - вж. нарочно
ПРНДОАЧЕРТАОАМ - вж. предопределям
ПРЕДНАЧЕРТА— - вж. првgдррвивлвн 1. знае.
ПРЕДНИ— - вж. предница
ПРЕДНИНА - еж. предимство 2. и 4. знан.
ПРЕДНИЦА - Пр-рне еаст ос дреха. Пр-дницлоз
на пелоооо е изцапана. Предницата на блузата
е по-къса.
—	предник
мне. — задница, гръб
ПРЕДОПРнДниЕн - 1. Зс 01164, пет в живота -
който н з прнденрсо-лао нмбн—язаа как щн 0000—-
ан. Той вярваше, че жнο-йснирο му оъо е пре¬
допределен. Жр-бняо мн е предопределен,
—	предначертан, придуркчин ncнο., орисан рл-з,
2.	Койттв е npeepeappcrejaас осрределен, решен. Изхо¬
дът е предопределен, Предопределени избори-
—	предрешен
ИРНДОПРНДЕЙЕ—ИЕ нинж. - вж. съдба 1. зона.
ИРНД—ПРНДНЛММ - Зн етрТн и под. - оиндсм-
Осое—но aceΉaязвне хора аа тeeмτияoн. нтнмет,
по кейто щ- пр-т-а- живетсо вля иcнвиτи-τв нн
aянnon. aйшn. Той миелeшe, че съдбата му н пре¬
допределила де стане лекар. Ще стане тове,
което Бог н предопределил,
—	πрвианевр!нвам, определям,— орискам ρα-τ,.
прокобявнм нниж. (огр. cΡинu. за нещо лошо)
ПРЕДОСТАВЯМ - в.. давам 5., 6. е 7. зята.
ПАНДОТВРАИМВАМ - Извършвам нeшn преди ов¬
явате или всещнствявнанте еа -ργπο aeшo. зн рт
от мзб-гнс, οορτ. Трябваш- да се намеся бързо,
зе де npнЯcοеpзοр н-ж-лло-лолоа разправия.
—	прииварвнм разз—
ПРЕДОТВРАТЯВАНЕ - вж. рриβенцuе
ПРЕДОХРАНИТЕЛЕН книж, - вж. предпазен 1.
е 2. зята.
ПРЕДПАЗВАМ - 1. вж. пазя 2. занн.;
2.	вж. защитавам 2. зята.;
3.	вж. ампмакам 2. занн.
ПРЕДПАЗВАМ СН - в.. опазвам ек 1. знан.
ПРЕДПАЗЕН - 1. Който с—вжм зн зτщмoI. pи-дпна-
всае оо нншв. ПрнЯпз-ее вентил, Предпазни очи¬
ла. Предпазна клепа,
—	защитен, предпазителен рядко, обезопасите-
лен, предохранителен книж.
2. КоТто действа ои-двнимо-аао зс пойдо-зстне е—м
за предвовинтявнне ин а-що лошо. Предпазни
мepни. Предпазим м—Яиц—на.
—	превантивен книж. профилактичен книж,—
предохранителен книж.
ПРеДпАЗМАЕЙЕН рядко - вж. предпазен 1. заан.
ИАЕДИАЗЛРВ - вж. внимателен 2. м 3. анαa·
ПРЕДПАЗЛИВОСТ - в.. внимании 2. занн.
ПРЕДПИСВАМ - Зс —нктр - опред-лям λ-μοτοοι
или аннен не л-неас- нн няоnon. Какви л-нзp-
сове ти предписа дoнοcpьο? Предписаха мн
физиотерапия,
—	нм/нмчавам
ПРЕДПЛАТА - Пари, оnиτв тн мзoaIшнτ ои-рвнри-
телав. Трябва Яа се деде предплата при noаnне-
взнeοр не документите зз ncнуnне. Пcненлх
оо неeмлοeлр прнЯплзое. Длда лн предплата
за мер-лное, които поръча?
—	мвмнс, капаро, пий просооизр.
ПРЕДПЛАЩАМ - П—тщтм оо-двсрсте—но, от
00-040-, в тетат. Пр-дплаонх полов-илта наем.
На съм куо-л още колата, само я предплатих,
—	авансирам книж,, кмпарирам
ПРЕДПОЛАГАЕМ - вж. вероятен 2. аaτн·;
ПРЕДПОЛАГАМ - 1. Изпе-ждс мм в-овятно, ан
нйшo щ— сотой или а- някой е нянτкьв, орсвм анщо
под. Предполагам, ч— nеpοнрοе им ще спечели
изборите, Предполагам, че ще се справиш със
задачата. Предполагам, чн е добър еn-циaлисm.
—	струва ми ен, допускам, мисля, смятам, счи¬
там, вярвам, чини ми си нер.
// Прм-мтм анщт зс възможне, вероятно. Иннcй ое
е предполагал, чн така ще се развият събития-
п
435

ом. Не съм предполагал—, че оя л толкова хитра
Предполагам, че ма лъжео.
—	допускам, подозирам, мисля
2.	Само е 3 л. Поставая1 к^а^т^ необходимо условие,
юoндпoтoaвоτ. Успехът npнЯnалегз упорно труд,
Тези работа предполага еepиc-uл ncдгcοcaне.
—	изисква
ПАЕДИ—Л—ЖЕ—РЕ - ПpΉДBTИMo-aao. 0—000010-
р-нв т докмзао—аттсм ма-нм-, зткаюч-ни- зн
aйшв. Принуден е Яа борзей с npeдncлcжниир,
тъй като дзнниое се cеныЯи—:■ Тове са само
предположения, нищо не н сигурно¬
— доомдка, хипотеза
ИрЕдпОй—АЕАА-вж. условие 1. зята.
ПРЕДПОЧИТАМ - Проявявам към з аяквгОз мем
н-що oв·πвaямτ склоната· влм в—еа-аие, noкoл·
кото към диво, ρογοο. Той е инοepненн мъж и
села рлзбнрам защо оя предпочете него преЯ
мен:.
—	нзбнрмм
ПРЕДПОЧИТАНИЕ - 1 . вж. вкус 1. знаа.;
2. в.. предимство 2. зята.
ПАНДИАМЕМАЧЕИТО— - вж. би/нн? 1. занн.
ИАЕДИРИЕМЧМВ - 1. вж. инициативнн;
2. вж. дннн
ПАНДИРМНМЧМВ—СИ - 1. вж. uнuанаτuенд?τ;
2. вж. активност 1. зята.
ПРЕДРАЗПОЛАГАМ - вж. настройвам 2. занн.
ПРЕДРАЗПОЛОЖЕН - КоТто има оийдртзовлеж--
нм— към зτeoлявτнe. ктм Теа-дуета- от опред-ан-
нт То—йст. Предразположен съм към простудни
-сРоляемоля,
—	податлив (нз)
ант. —> неподатлив
ПРЕДРАЗПОЛОЖЕНИЕ - вж. влечение 1. зана.
ПРЕДАЕИ—ЛЮЦН—ОЕН - вж. ддрвβдлroцвдннн
ПРЕДРЕШЕН - в.. предопридвлин 2. зана.
ПРЕДРИЧАМ - вж. предсказвам
ПРЕДАИЧАНН - вж. предсказание
ПРЕДСЕДАТЕЛСТВАМ - вж. ръководя 2. знае.
ПРЕДИАлЗАНМЕ - Нещо пи-двтриое—но кτaIHo зс
ооса к-ке— щн те а—вам, каксо ще ттта- β Τιι^—-
то. Пpeденз-знинοo. че скоро щн имз з-м-оре-
сниие. ое се сбъдне, Изпълни са npeдензззнинοo
не ренoвиЯкзοa.
—	предричани,	пророчество,	предвещание
нниж.. ввщмнле нниж.. прорицании сосрио:,,
првд?яазаτнл?τβд книж. рядко
ПРеДиААЗААНЙ книж. - вж. ясновидиц
ПРЕДСКАЗААНИИТВ— книж, рядко - вж. пред¬
сказание
ПРЕДСААЗОАМ - Ксзвтм пр-рвсрмт-лао какао ще
те севе— или нIнвτ ще - ссрТаон не aянΌπo. нйшn·
Пророч—цсое имаше дерРз Яе предсказва бъде¬
щето.
—	предричам, пророкувам, предвещавам нuиж,
прорицавнм сосрин, рядко, проречнм eранo
ПРеДс—ЛЗВЛ— рядко - вж. ясновидец
ПРЕДСКАЗУЕМ книж, - КоСто има двтоттъано
хтрсктермттикм, въз относа от която мож- дт те
opeic-ac, op-дтоτжe бьд-швoв рсзовтве, хор.
Предсказуеми npcцeеи. ПpeЯенaзу-м партньор.
Пp-денaзу-ми арлЯ—·.
—	предвидим нuиж.
мнт. — непредсказуем, нeooйдeмдим. а-изнес-мм
ПРЕДСТАВА - 1. Общо пвзеснме за aeшв .τ^ρΜ-
еов, изв-стно вея пpeдтooяшo рт стане. Нямам
пр-дсозвз нoгз ще дойде не pзΡcοз. Ви— няма¬
та neeаеοлвл неньa живот кипи осм·· Имам
предсолвз зе о—зоанол възможности:
—	понятни, идея орен.
2· С прндл. ад. СсТ-ктссас оценка, вτanщeний. —з-
потд-ам върху относаот на ктаествстт на някого,
нeшn. Той успя Яз еьзЯеЯe добра представа зз
серн си в научните нpырcв-. Нова представа зе
България в чужбина,
—	образ орен·, облик, мнении, имидж нежел.
Н ПpeцeaнI. отнош-нм- за някого яем a-шo, изгoaдe·
ям нт оенввтта нт тyT-оoмвaмя впит. Погрешна н
предсоаеаоа ои зз ра-вно—-оо не соренаоа.
Промени се предсолвеоз мн за ооз— тред, Мон¬
те представи зс nρe-ирοa се различни:
—	мнении, βиещмнв, визия книж.
ПРЕДСАмВмаНй - —1. еж. аметъпник 1. м 2. зята.;
2. вж. пълномощник
ПРЕДСТАВИТЕЛЕН - 1. КоСто роТрн представя
οτβΤηοβοοβτ-, ктаееовтот, тъшaвтoττ на нeШo.
Представително проучване. Пp-аеοленο-лнл
идβcднc.
—	показателин, репрезентативен нuиж.
2. КоСто сн вoоpвяeτ. питам вп-аттаени— т τοτ-οιτ-τ-
ася см и двеов—н външно ввд. Пp-Яеοaв—ο-л-o
мъж, Пp-деοaвнο-лнa фигура.· Пpeдеοеенο--
лан вид.
—	внушителен, gдeτдъвпва, солиден, мастит
нниж.
мнт. —> невзрачен, н-зсб-лежмт-аеи, М1.те
ИРНДИТАВал - Част от румсте, морфема, —0-
стои op-- кареас е има слтоттТямзуваон—но зea·
чене—. Много производни гллгoон се оррз-увзнн
с помощта не npндеοзвки.
—	префикс
мнт. —► наставка, суфикс
ИАНДСААВЙНОРЕ - вж. спектакъл 1. м 3. заан.
ПРЕДСТАВЛЯВАМ - вж. означавам 3. зааа.
ПРЕДСТАВЛЯВАМ СИ несв. нниж. - вж. пред¬
ставям си
ПРЕДСТАВЯМ - 1. Излагам, изяснявам оре— шуб¬
—1 ксаестсстс ет aeшв нвсо (кампа, из-н—се),
зс да по попе—яр-зиянм. Тези вечер в Градската
р-рл-отнка caοopьο ще представи ооезол си
книга·. Пp-аеοлеям новаол аоарзоурз не фир¬
мата.
—	показвам, прнаннтирнм кн—ж, н-ж-о., анnрн-
рваτнаам книж, нежел·., промоцирам ко-ж.
ннжал,
2.	Посоасям нт τπ-ηι, лр-р лвТавка (-евка. тесто-—-
но пpeдcττвлнaм-. хвдож-ттвеао орвмзведннм- м
лор.). Режисьорът м—чтсеш— Яе пе-дсози— но¬
вата си ooеοзнoенз. Пe-деοaерм филм.
—	показвам
Н Изпълнявам, мпрая пр—д зрители. Дcв-ч-pa пр—Я-
сοзврο „Вишн—ас градина“ оо Чехов. В оп-ел-
оа представят „Разолеоо ",
—	идвам
3.	рядко вж. показвам 1. заан.;
4.	вж. разкривам 3. е 4. занн.;
5.	вж. изобразявам 1. зяте.;
6.	вж. застъпвам 1. занн.;
7.	вж. запознавам
ПРЕДСТАВ—МСИ - Съзрнссм ти метена обрез зс
aйшo. Пp-деοaврм си, чн пъоувсм. Представям
436

см, че съм в Париж.
—	представлявам си ннсв, книж, въобразявам си
// В аъзнтнм-оо мм сн появява някаква ои-дсотст за
нещо pec—но или вeвeиαжa-мв· ОРхвсщс м—
ужлс, като си np-деοзaя, чн npндopирοиeοo ни
можа дс фалира.
—	помислям сн, нмбмяβмм еи cеοеp.
ПРЕДСТАВЯНЕ - Показване ор-р ογΤ-τ ан
aяоIовв нвео иаp--мe. продукт, теорба м пор.,
neинн. с рекламна пее. Пpeдеοзврнeοc на нcaa-
ос книлм нз поетесата ще се състои а читали¬
щето, Пp-деοлеяo- не нов— продукти.
—	прн/ннтмцня книж, нажелз, промоция нuиж.
нежел.
ПРЕДСТОЯЩ-1 . вж. скорошен 2. занн.;
2. вж. следващ 1. знае.
ПРЕДУБЕДЕН - 1. Който съдържа или сзосзява
оиедвнрмт-аао създар-но втимпттнаао и еТска.
невсаввстеанв мa—aиe. сТежденм-. Предубедено
държание. Прндуреденз позиция,
—	прндвзвт
мнт. —> непредубеден
2. вж. субективен 1. знан.
ПРЕДУБЕДЕНОСТ - вж. субективност
ИРЕДУГаЖДСМ - вж. предчувствам
ИРЕДУМРсЪй - сж. умисъл 1. зята.
ПРЕДУМИШЛЕН кииж. - вж. умишлен
иредуммшле—о книж. - вж. нарочно
ПРЕДУПРЕЖДАВАМ - 1. Стобщевсм 00-0100,
оо-дваииоеанв за н-що. Предупредмх ecЯнοαон-
ое си, че ща закъснея, Предупреди лн ти, чн ще
им отидем на гcеοи?
—	πрнднзвнe!евмм книж,
2.	Съобщавам rpc—расово—лао ю онякaкв нередност,
00400000. Пр-дупреЯих, че парите няма Яе сонз-
нео. Предупредиха за ooзенcсο оо пожари
пр-з летните горещини. Предупредиха зз грип-
ос нпиЯемия.
—	сигнализирам орен,, алармирам орен:.
V едиосм (Тия) тревога pc-г., з Тия (сдрям) кIеeннIОI
разз. към 2. зята.
ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ— - Пр-дввриоеаав еевбщ-нме
за нещо. ..Писмено предупреждение зз npeнpзοр-
еан— нс договора, Предупреждение за гвoлнe-
нин,
—	прнин/кнстнн
// Сообщное- за аеи-деотт, вонтивтт вее знво за
aйщв. конто щн стнне, ще те алуам. з Предупреж¬
дение - за onзенoеο оо инфекция, Предупрежде¬
ние за нередности.
—	сигнал орен,, йрнди/внстннрядко
ПРЕДУРЕЧН— поло:. - вж. предопределен 1. зята.
ПРЕДУСЕЩАМ - вж. предчувствам
ПРЕДУСЕЩАНЕ - вж. предчувствии
ПРЕДХОДЕН - вж. предишен 1. м 3. занн.
ПАЕДХОДНИК книж, - вж. предшественик
ПРЕДХОЖДАМ - Намирам сн влм тoIBτе. изсърш-
вам сн юреди 0—000 или нeшв. Обикновено силен
вятър предхожда бурята,
—	предшествам
ИРЕДЦИ - вж. прадеди
ПРЕДЧУВСТВАМ - Чувствам, втeшне оо pв-pннв.
нн е—щп щн тома-, щ- те а—уее. Старецът пред¬
чувстваше Ρлuзкир си крей· Предчувствам, че
утра проблемите ще се р-шат,
—	предусещам, ррндсоажинм, предвкусвам орен.
ПРЕДЧУВСТВИЕ - Чсватво, не η^ο мож- дт тоа-
ο-, да те сауни. Имам предчувствието, чн всичко
щн завърши добре. ПреЯчуесов—е за cnaеuoсm.
—	предусещани
ПРЕДШЕСТВАМ - вж. предхождам
ПРЕДШЕСТВАЩ кнлж. - вж. предишен 3. занн.
ПРЕДШНСТЕЕ—РК - За аовнк - който - .свял,
работил вам е Тил аякоре преде аякопо ррупмот.
Министърът продължи реформата, започната
оо о-гоеня предшественик. Едно творец оряр-
вз Яз са учи оо своите орндшнсов-ници.
—	предходния книж.
ПРНДЪОАВАМ - прнн. ра-з, uecЯcΡp. вж. повта¬
рям 1. занн.
ИАНЕМВРТЕИ книж. - вж. /аявнгвл
ПАЕДМЕМВАМ - вж. заявявам 2. зата.
ИАНДМСИИН - Това, оo-τΌ те поднася преде 00000-
нота ядене. Сслсаиое, хайверът, колбасите сс
чудесно npнЯрсοнн.
—	ордьовър, разядка рядко
прнекип—оиаам книж. - вж. првуввлиеавам
ПАЕЖ—Д—ЯВАМ - вж. ожаинявнм
ПРЕЖАЛИ—М - Пи-ттмвмм ре жаля, дт скърбя
зс някоо— вам за нещо, лисем-м мuтълoτ. че не
съществува. Боизннο- мислеха, че е загинал иа
ф)роооа, и веч- го Ряха прежалили. Вече прежа¬
лих оокреЯнзоиое вещи:.
—	отписвам орно—. отжнлвнм рядко
ПРЕЖАЛВАМ ЙЕ - вж. жертвам ек
ИРЕЖАРЯМ - вж. приличам
преждевременен - К-йто томвт мля - тоааал
оредя впp—дeл-нooв. -ТсавТа-ов ар-м-. Пр—ж-
д-аременоо раждана. Преждевременна смърт,
—	предивременен рядко,, рМнин
ант. —> късен
ПРЕЖДЕВРЕМЕННО - Преде де е дошло воемн-
00, когнто - нпиммлап да стаи- а-що. Тя беше
преждевременно състарена. Той преждевре¬
менно порнля.
—	паиgнβриминнд рядко, рано, .навременно ряд¬
ко
V Т—з ви-ме рззз, юр-дм ви-ме рлзг,
ПРЕЖЕН книж, - еж. предишен 1. занн.
ПРЕЖИВЕЛИЦА - еж. преживявани 2. зама.
ПРЕЖИВЯВА— - 1. Обхваща м— някакво чувство,
шесхич—ско тътoвяaиe. ааттрв-аин. Дели той
рлзрра нaнвo преживявам, нcοc гледам .анно¬
на Яеоеоо. Преживях голямс радост.
—	изпитвам2, изжнвявмм, чувствам
2.	УaITτeио съм в някαови ceбмoмя. пиояев. Прежи¬
вяхме много щастливи Яни. Той имаше вид не
човек, преживял тежък и труден живот·· Той н
преживял Втората св-оовне война.
—	изживявам, взкмрвдм2 рззг,. прекарвам2,
виждам орен.
3.	В .μβοοι мм те слуавет aяоaоeи ои-омна- вТеовя-
τeлтτвa. пoeм-дpмя е пер., което oeиоa. лр—втз-
мвовсм. Преживяхме големи трудности В-еο-
ос зз смъртам не npняοeлнлοa сн прежния
много тежко. Не можа Яа пр-жне-е позора.
—	понасям, изгкрпявам, изживявам, изпит¬
вам2, претърпявам, издържам’ орли,
4.	вж. живия 2. м 3. знаа.
ПРЕЖМИЯИАНЕ - 1. Душ-вно вълнение. Авторът
onиевз npeжнврелoирοл на гepcP: Сложни пси-
халoгич-енн np-жиервaния.
л
437

—	чувство, емоция книж., изживяване
2.	Нещо изживяно, което се помии Детето обичаше
Яа разказал npeжнерaзнняοз си ораз алклоц—я-
ос. Трябваше де слушам оcвo—ο- му преживя¬
вания.
—	преживелица, uвжuβиънца
ПРНЖУЛВАМ - вж. притривам
ПРНЖУА—М - вж. nрuрнеам
ПРЕЗАСТРАХОВАМ СН - орно·, еж. застраховам
се 2. занн.
ИРНЗЕ—ТМЦМ— книж, нежел. - сж. паеи?τавени
ИРЕЗЕ—ТИРАМ книж. нежел. - вж. представям
1.	зосн.
ИРНЗНОЩ поза, - вж. полунощ
ИРЕЗ—ОЩН— оонт·. - сж. полунощен
ИРЕЗРАмВаМ дило·. - вж. нарамвам
ИРЕЗАН—ИЕ - вж. неуважение
ИРНЗАИТНЙЕ— - вж. надминин 2. знаа.
ИРНИЗИ—ДЕН сосрин·. - еж. адски 1. занн.
ИРЕИЗИ—Д—Я еοapин. - вж. мд 1. занн.
ИРЕИЗПЪЙ——ВАМ - Извършени някаква работа
в калмч-еовт, тТем, к-Ст- н юо-полям вт ои-двн-
puo-лов воо-д-леан аормт, pαвнuшe. Пp-и-nьл-
них нормсос., която се изисква оо мене. Преиз¬
пълних плана.
—	надхвърлям, превишавам рззг.
ИРЕРМЕ—УВАМ - Дтвне овво име от някого е—м
н-що. Снлрниοe нн хар-салха —мето не е-орοc
сл и раш—ха да го преименуват, Често преиме¬
нуват улици.
—	прекръствам, паекрлщаβам
ПРЕИМУЩЕСТВЕН— нннж. нежел. - вж. пре¬
димно
ПРЕИМУЩЕСТВ— кииж:. - еж. предимство 1. зана.
ПРНР—АЧНВАМ - вж. изопачавам
ИРЕР—АЧЕН - вж. изопачен
ИРН—МЕМИМ— - Извършени р--игмвзео оТр-д а
кадилница, в която горм тмияе. Оa-щeниньο оре-
кадяем гроба.
—	кадя uнеβ, окадявмм
ПАНКАЙЕ— - КоСто ореиианвн гранищст- не 0.—-
етота, и-довов, норме—ното. Пp-нзл-oл стро¬
гост, Пp-нaоeoл люΡн-нoеο. Пp-нaоeнc разто¬
чителство. Пp-нaл-не упоор—Рл нс алкохол.
—	прекомерен, краен, авсмнрвн, вавкнриден, нз-
вънмирин кииж,, ернзмнрва книж. рядко
ант. —> умерен
V	извея потя рззг.
ПРНКАИМВАМ - Върша мам проявявам нeшв в
opeоτ-eaв вмтокм степна, пиеминтвнм прсамците
нм —Тикаов-аото, иедеоов, атрмнлавтв. Не тряб¬
ва дс прекаляваш с оиннеоо. Неспирно се хва-
оиш. не чувстваш ли, че прекаляваш, Този път
ne-нзоихмe с исканията си.
—	злоупотребявам (с) pc-ш.. оливам се орно:, ре-з,
V	излезем вт мяoннτн рззл, излизам ат мяpннτн
онвеи резг,, минавам (ppeммнcвIМ. ор-хвеи-яи)
писаецате (пинамцит-) рлзг, ммнсвмм (понесен-
вам, прехвърлям) веякмквн (00—4) прнампн рззз,
мзлизнм от (№000, из) и-мксое ρα-Γ,, ор-тотосмм
πραο-πατα (орнемц-т-) разз, стигам (отивам) дс-
лее <—> pc-г., отивам недсл-не ра-г.
ПРЕКАРВАМ’ - 1 . вж. превозвам;
2.	вж. привиждам;
3.	вж. провирам;
4.	сж. прокарвам 2. е 3. занн.;
5.	пр-н. рлзг, вж.	2. и 3. знач.
ПРЕКАРВАМ2 - 1. вж. преживявам 2. занн.;
2.	вж. стоя 2. знач.
ПРЕКАРВАМ ЙН разз. - еж. излъгвам си 2. аoαa·
ПРН—ЛАУРВАМ рлзг. - вж. събарям 1. зона.
ИРЕ—М—УРВАМ ЙН ра-з. - вж. преобръщам ск
ПРН—ЛА——М - вж. нмвиждам
ПРЕКЛАНЯМ ЙН - 1. Изпитвам оо-клон-оме, по¬
чит към някога е—м н-що. Прекланям се пред та¬
ланта не полае, Прекланям се орНЯ тези. кcиοc
умряха зз евoΡoдcοc не роЯ-натс. Пp-нллoрм
се пред поЯе-за не г-pcиοe.
—	благоговея несв. покланям св орен—.
2.	вж. кланям св 2. зана.;
3.	рр—Нз сж. пречупвам ек
V	свеждам (ли-клсаям) глнсм (ннет) книж, кси
1.	знаа.
ПРНАЙО—Е—ИЕ - в.. благоговение
ПРН———ЕАН—— - вж. прекаден
ИРНА—ПАЕАМ - 1. ОТраТ-тонм овчетта в гpIpиaτ.
амвн м пор., оττΌ я иαниacяи и вбoeшни ебмка. с
мотика мем лопата, зс да я еапреся з рохка. з Жеоз
му np-нрoaелшe оeхнο- с лук. Щн пеекопзя язо-
доелте грсЯниа. Прекопавам цер-вицеоз.
—	окопавам, копая олсв.
2.	семо са, вж. рнзkдравам 1. знан.
ПРНА—ПИААМ - Преся келМе. Пp-нooнpcм крой-
нu. Пpeнcnнecм чертеж, Прекопирам снимка.
Пpeнcoиpем модел.
—	копирам, и/копирам, приваждам рядко
ИРНА—СЛ—ЕИН кнлж, - вж. вк/рджннив 2. зана.
ИРНА—СЛ—ВЯ uнеa. книж- остае. ~ вж. възразя¬
вам 1. занн.
ПРН——СЯЕАМ - вж. минавам 1. занн.
ПРЕКРАСЕН - КвСтт - много кинеев влм - а мно¬
го хвТсвв качества и доттмвя голяма 0ITΛC1α.
yдoeлeΌcoи-aм-· Прекрасна гледк^з^. Прекрасно
филм, Пpeнpлсoл нcpοинa. Пp-нeлени условия
за еарота, Пpeнpлеeo писнисо.
—	чудесин, прелестен, виликолипен, възхититн-
лин книж,, вълшебен, чуден, дивин поет-,, пре-
вквиодвн, слмеин прен, рядко, разкошен орен.
ант. —> отвратителен, eeзвбocаeo, cжнт-o. οτ^γ-
•μό-λ-η, 0000-0-0, πpoзeo. парен
V	зт-ауре и <зм> пиинIа рззз, за едната чудо разз,
зс -данта хсТосо рл-з.
ПРЕКРАСНО -вж. отлично 1. заан.
ИРЕ—РНТЯВАМ -1 . вж. спирам 3. зана.;
2. вж. прекъсвам 1. зона.
ПРЕКРАЧВАМ - 1. Пр-мианвмм т крачка през
анщт. Щом прекрачих орале, ор—Я мен се cοнpи
инοepeенc злед^а^.
—	пристъпвам
2. оран. еж. нарушавам 1. занн.
ИРЕ—РЪСТОАМ - вж. преименувам
ПРН—РЪЩМСАМ - вж. преименувам
ИРН—ЪрШвЛМ - вж. пречупвам 1. м 2. знан.
ПРНКЪРШВАМ СН - орен. вж. пречупвам ен
ПРЕКЪСВАМ - 1. По-томвнм да лардержсм вотз-
втовш-авя т някога зс известно вр-ие мля
за лтетвянна. Прекъснех всякакви отношения
с него· Тя прекъсна връзките си с роЯеинио-.
Трудно ми б-шн Яа прекъсна едно такова дълго¬
годишно npирοeлеοвo.
—	скъсвам орли,, прекратявам, πaеуcτaндβевaм
книж.
438

мнт. — продължавам
II възобновявам, овреовяени, везтонеовявми
2.	Пр-крноявми някакво р-Сствм-, процес. Прекъсвам
ес-кн опит зз вмешателство. Прекъсвам игра.
Нн ме np-ньевcй.
—	паи?неам
3.	вж. спирам 1. м 3. зята.;
4.	вж. мпостроферам
ПРЕКЪСВАЧ - вж. шалтер
ПРЕЛЕСТ - вж. красота
ПРЕЛЕСТЕН - 1. вж. прикраснн;
2. вж. красив
ПРЕЛИВАМ - Нсеввсм вт -рия сър е друп. Прелях
вода оо дамаджаната а Руонлксос.
—	пан?нлвам2
ИАЕЛРМР—АРНН книж. - вж. предварителен
1.	зяте.
ПРЕЛИВА—М1С е—оео— по—ииннвмм от --нт ият·
то оа друпт. Над главно- ни прелетя някаква
поице.
—	ррилврлквам, прехвърчам, прехвърчавам
2.	Семо 3 л. Нося те из отз-уха в зр-замене пвтвкс.
Из въздуха прелноахл снежинки,
—	прехвърчам
3.	орно, вж. профучавам	■
ПРЕЛ—— - Рязнα oивияoн. ποβόιββρβλβ.ήο разсвС.
След peвcлюцирοa настъпи прелом в живота
на хорстс. Прелом в разенои-оо на еоеннио-
дейсовия,
—	обрат, поврат, преврат орен,, завой прен.
ИАНЙ——НН - В каТто стнвн ηρ-ΛηΜ, обинт, овoIoв
зсшанва неща ттвтйм -иуов. Преломен момаоо
в pл-внοн-οc не отнош-онята между Явете
сорени.
—	повратен
ПАЕЛ——ЯВА— - вж. пречупвам 1. занн.
ПРЕЛЪСТИТЕЛ - вж. събла/ннгел
ПАЕЛЪЙИРТНЛЕН - вж. изкусителен 1. зана.
ПРЕЛЪСТЯВАМ - ВсзТс-ае у 0—000 смлао cae-
а-ом- към т—бй см, кнов пв увличам кси орях. Той
е успял де прелъсти девойката.
—	съблазнявам, изллeτеβам остер,, лзлъгвмм
рлзг.
ПРЕиЮДМ— - орно., кннж, в.. вкввивнлв 3. занн.
ПРЕМАЗВАМ - вж. ?ммзкам1 1. занн.
ПАЕМАЙМВАМ /я ПРИМАИМЕАМ/ - С-еав от¬
перем, прилошава мм от п—ад, Талка, умора м пер.
Чувствам нaн np-мcлреaм оо глад. Хората са
np-млл-он оо работа. Пр-мамвам оо болка.
—	отмалявам, примирам’, катнлясвмм оросто-
нср.
ПРЕМАХВАМ - 1. Правя пов-ее да ое тτшeтocycн
aeшo· ТряРас Ял премахнем базите. Дал— ще мо¬
жем някога Яз премахнем корупцията? И-гpе-
мcοooеοοл трябва Яе ръде премахната.
—	унищожавам, ликвидирам, лзкорвнявмм орно.
мнт. —> запазвам, съхрсаявам, опсзвтм
Н Правя aeшв -е -зе-зон. Трябва де орнмзхнем еенч-
кл следи- Не -нам нaн Яа премахна петното.
—	заличавам,нранчаеам
2.	вж. отстранявам 1. занн.;
3.	еж. отменям 1. Зане.;
4.	орен·, вж. убивам 1. занн.
V изтоегвмм (мзскуеВмм) от (яз) кви-а oeшΌ разз.
към 1. зана.
ПРЕМАХВАНЕ - вж. ликвидация
ПРЕМЕЖДИЕ - Опалят за живота тacнкI. злощаст¬
но тъбиτмe. оо ов-oв HΌB—о сн отървава л-ко мем
б-з оот—-дствм-. Животът н пълен с премеждия
л неизвестност, Много премеждия минаха оре-
злсвсоа ми.
—	опасност
ПРЕМЕНЕН - Който - а хубави, pинаниннм дрехи.
Мллд—жио— и девойките Ряха пременени кеоо
за осй-голям прсзн—к,
—	нагласен, натъкмен рлзг, докаран разз,, из¬
докаран разг. нагизден, наконтен рлзг. ирон,,
наконтен резг, ирон., нмклпрен разг, ирон,,
натруфен рлзг. ирон,, натупан жсрг, гн/досан
рлзг. ирон.
ПРНМЕ—МВАМ ЙН /ПРЕМЕНЯМ ЙН/ - ОТеменм
те хубаво, т празнинам м—с нввм дрехм. По слу-
чсй празника всички се Ряха пр-менили. Преме¬
них се с ооесол си pcклр и излязох.
—	нагласявам си (нагласям се) pc-г., докарвам ек
разг, н/докарвам еи рззг, наконтеам ев разз.
ирон,, наконткам ек ра-г, ирон,— нагиздвам ев
рлзг., наkuррем си резг. ирон:, ннтруфвнм ев
рззг. ирон, изтупвам ск жсрг.
ПРЕМЕРОАМ - 1 . вж. измервам 1. занн.;
2.	вж. миря 1. занн.;
3.	вж. пробвам 1. занн.
ПРЕМЕРЕН - вж. отмернн 1. зннн.
ПРЕМЕСТВАМ - еж. местя 1. и 2. занн.
ИАНМЕСАОАМ ЙЕ - 1. вж. местя ск;
2. вж. отмествам се 1. занн.;
ПРЕМН—АВ—М - 1. вж. минавам 1., 2., 3., 4., 5.,
6.	и 7. зяте.;
2.	в.. отминавам 1. знаа.;
3.	вж. изчезвам 3. занн.
ПРНМР—АОА ММ - сж. минава ми 1. занн.
ПРЕМИРАМ’ - вж. приммлеβам
ПРНМИРАМ2 - в.. награждавам 1. заан.
ПРНМРСЙЕ— - вж. замислен2.2. зана.
ПРНМРСЛ—М - сж. обмислям 1. зана.
ПРЕМИТАМ - вж. измнтам
ИАНММЯ - Деоелаио-лао вeзaнπoIддeoue. вTмнa.
зс -еТиа рнТвтм. Зс Нова лоЯинс много оо слу-
жноелное а мнoнеοepсοвoοc получиха големи
премии,.
—— бонус, надбавка
ПРЕМЛМИЕАМ нер. - вж. пребивам
ПРЕМРЕЖВАМ - вж. замрвжкмм 2. заан.
ПАНМАЖЗОАМ - вж. замръзвам 3. зята.
ПРЕМРЪЗНАЛ - вж. замръзнал 2. занн.
ИРЕ—АЖДАОСТ старин:. - вж. мъдрост 1. знна.
ИРНМЪДЪР соарин. - вж. мъдкр 1. занн.
ПРЕ—ЪЙЧАВАМ - Не кнавτм. а- съеТщвснм
aйшn, вeмоa. ло някакви сеоТимжеомя. Имлш—
чувството, чн оой премълчсвс ннщо, зс Яе не
я прио-сии. Много неща нл-е, но най-важното
премълча. Зе npoн-шнеοвиeοo премълчах,
—	недои/кн/вам, нидоизречам, замълчнвам (зз),
?мъленвам рядко, умълчавш осаме.
мнт. —► казвам, тeвTшIвни. обаждам
V преглъщам (от—тем, пnoлeшIм. юр-х-юасм) ти —γ-
мятн разз., препеещам см пpинIЗкнoн рлзг.
ПРЕМЪЛЧА— - вж. aннвaневн 2. занн.
ПАЕ—М—А нар. - вж. облекло
ПРНМ—ТАМ - 1. Мятам пр-з а-що и—и върху aeшo.
Вятърът мн преметна шcoнcοз през плета,
ю
439

Тя сед-ше не нpнелoοo преметналс нpлн върху
—	прехвърлям
// Мaoгвнpнoaв oбpъшIм в ръцете ти нйшв. Докога
ще премяташ а ръцете сл тази книге.
—	прехвърлям
2.	вж. замятам 2. зята.;
3.	орен—, рл-г. вж. лКжа 2. занн.;
4.	орен. ра-з, вж. излковам 2. занн.
ПРЕМ—АА— ЙН -1. вж. преобръщам ск;
2. С пр—Ял—. орлз вж. прескачам 1. aaaн·
ПРЕНАСЯМ ЙН - вж. местя си
ПРЕНЕБРЕГВАМ - 1. Нн ЗIHИОIΜ. ое уважавам, нн
вТрещам ваммннм— им някого или им Hйшn. Има¬
ше чувството, че венчнн а службата го пре-
неРенгвсо. Обидно мн н, че ма преиеррерасш.
Не орябва де пранебрезалш задълженията сл.
Пр-и-рр-лвам рncеирсοлοe.
—	игнорирам книж,, ннхая (зс), немаря нниж.
(зз), ниолижирам книж. подритвам прнн. (ρлplr
-а чcaeн), /неракям, загърбвам орен., рззз, аф¬
ронтирам нниж. рядко
днт. — зачитам, стеТо-зявте се, cвIднвни. призна¬
вам
2. вж. подценявам 1. зннн.
V вeиτшмм (днемм) проб ос aянвoв. н-що разг, ен
искам <м> ре зная зн 0—00, aйшo рз-з, прена-
рр.. малко (матпт) секти -н зася зс някого, н-що
резг. орен-pp., пет пари а- равни за eянoгo. нещо
рлзг.. а- днвмм пвкамом (тасюеес, тпyннeн) пто¬
за аякопо, а-що разг, не -асам о^ано грош (рон
шари) зн нянnon. нещо ра-з, а- мн е пр—жн (ння) зн
aянoπв. а-що резг. орннебр. кси 1. зана.
ИРЕНЕбАеЖЕ—РН - 1. неуважении;
2. вж. незачитане 1. занн.
ИРН—ЕБАЕЖМТНЙЕН - 1. КоТто ce—eo.a
лр-о-брнж-ом-, емпес еа зaaиτIae. yoe.—HMe ком
oянoπв. aйшn. Пренебрежително отнош-оне
към солрно- хора.
—	непочтителен, нкувмжетвлин
ант. — почтителен, ввaдмoeл-a
2. вж. надминин 2. занн.
ПРЕ—ИМ книж, осолр. - вж. разисквания
ПРЕН—ЙС—Ч - вж. носач
ПРЕН—ЙЕН - вж. фигуративен
ПРЕ——СРМ - вж. портативен
ПРЕ——ЩУВАМ - вж. нощувам
ПРЕОБЛАДАВАМ - Има мн в по-голяма тт-о-о от
други а-ща, пи-везхо:жраи по кoлмчecτвΌ. Трой
вам сват. В тази м-сοooеο преобладевло изло-
лнеοниοe Яыpaeοе. В картината преобледавао
свеолио- ооноае.
—	доминирам нuиж.
ПРЕОБРАЗЕН - вж. видоизменин
ПРЕЛБРАЗОВА—МЕ - 1. вж. преустройство;
2. вж. видднвмнннннн 1. заан.
ПРЕОБРАЗУВАМ - 1.еж. изменям’ 1. занн.;
2. вж. преустройвам
ПРЕОБРАЗЯВАМ - 1. вж. изменям’ 2. знач.;
2. вж. пaвβръяaм 3. зааа.
ПРНОБРАЗ—ЕАМ СН - 1. огр. вж. променям ск
1.	зоне.;
2. вж. павeτдрвам ск 1. зята.
ПРЕОБРЪЩАМ - разг. вж. претърсвам
ПРЕОБРЪЩАМ СН - Събарям се, повалям сн из-
ведотж. Колата сн npecpьpuc а нaнaенaοa. Оа
pр-нcοc му соаеан- еοoльο се npнcΡъpне. Лод¬
ката нeoчлнвеoc са преобърна,
—- обръщам ев, nрнкмτбрβам ев pa-г.. премятам
ск
ПРЕОДОЛЯВАМ - вж. привкзмоовам
ПРНПМЙВАМ - вж. записвам,.
ИРНПАЩАМ ρα-Γ. - вж. изетрндвам
ИРНПМА—М ЙН ра-з, - вж. споря
ИАЕПМАОМ - вж. спор’
ПРЕПИС - вж. копне 1. занн.
ПРЕПИСКА - вж. кореспонденция 1. занн,
ПРЕПИТАВАМ СН книж. - вж.- прехранвам си
ПРЕИМТА—РН - 1. вж. прикрнна — 1. зотч.;
2.	вж. раМота 2. знач.
ИАЕПИТОАМ -вж. изпитвам’ 1. аaaa·
ПРЕИМТОА—Н - вж. напет 1. зане.
ПРЕПЛЕТЕ— - вж. заелнτвн 1. зана.
ИАНПЛРТАМ - 1. вж. вплитам 1. зотч.;
2. в.. заплитам 3. знан.
ИРЕИЛРТ—М СН - 1. в.. заплитам се 1. занн.;
2. вж. кръстосвам сн 2. знна.
ПРЕПОВТАРЯ— - вж. повтарям 1. зона.
ПРЕПОДАВАМ - вж. предавам 4. м 5. зана.
ПРЕПОДАВАТЕЛ - 1. вж. учител 1. зяте.;
2. вж. ликтор 2. зама.
ПРНИОДАВАИЕЛСАР - в.. учителски
ПРЕПОРЪКА - 1. Благоприятно отзив м—м тв—д—-
амн вт автвиио-тао лице зс някого. Б-з препоръ¬
ка —Ява лн щн оа нс-нлчсо не тези длъжност.
Пием-oa npнnрpъне.
—	рифиринцин книж. рекомендация книж.
2. вж. екквг 1. занн.
ПРЕПОРЪЧВАМ - 1. Давае —оТри тее—нния, нмз·
вам -обиа -вма зс някоо—. Някой трябва дс о—
opeocpьчc зз тази длъжност:.
—	предлагам (някого) зс, рикоманиувам книж.
остзр
2.	вж. хваля 1. знан.;
3.	вж. съветвам
ПРЕПА—ВММ - Правя нeшв соаив пв нов атаса.
Преправям роклята сл, Преправям еοcοирοa.
—	префасонирам, преработвам
ПРЕИРАВММ СН - в.. престоренм св 1. занн.
ПРЕПРАТКА - 1. Бележка е книга, в омсмнав τοη—-
η-ημή, πиeπpIщaшн то едва пасаж и—и рума към
друп сем за тпимвнa ком иав-тoea маτвенин. В
речонка има много npeopcοнu. БиΡлнcгpaфенa
препраткс.
—	отпрнтка, припращане
2. Еа-м-ат вт вeбcopaoицa. чрез oτoмcоaa- верху
овйτв он изотршсс Ттрз шр-хор ком друг —0^-
мент мли снСт. Открих няколко препратки към
елйοcв- по темета, нcрοр ма лиο-pнеувa,
—	линк спец.
ПРЕПРАЩАНЕ - еж. препратка 1. зята.
ПРЕПРЕЧВ—М - вж. преграждам 1. и 2. знаа.
ПРЕПУСКА— - 1. вж. онлопирнм 1. зята.;
2. орен:, вж. тичам
ПРЕПЪВА— СН - 1. сж. спъвам ск;
2. рядко вж. заеквам
ИрНПЖЛЕАМ СН - За пом-щ-аме, съд м пер. - от-
оелвне ан, изпъ—вам сн до китен предна. Сало¬
нът са op-пълни с изрод· Къщсос се орломои
с вещи,
—	првтъпквмм св, натъпквам ск
ант. —> изпразвам се, опразвам сн
440

ПАЕПЪЛЗ—ВАМ -аж. пропълзявам 2. аeнa.
ПРЕПЪЛНЕН - КоСто - 0400—0—0, мапeлaeo ро
краен пи-дел. Препълнени зали· Пp-nьоиeн зв-
торус. Препълнен с Ярехн гардероб.
—	претъпкан, натъпкан, наблъскан pa-г., на¬
тъпкан разг. фрашкан разг,, нафрашянн разз,,
набккмн резг.
мнт. —► празен, пуст
ИАЕПЪНРАА—Ж— рзззг. - вж. пречка
ИРНПЪХВАМ - вж. провирам
ПРЕПЯТСТВАМ книж. - в.. преча 1. зана.
ПРЕП—ТСТЕРЕ книж. - еж. пречка
ИАЕААБОТВАМ - 1. вж. обработвам 1. занн.;
2. вж. преправям
ИАЕРАБОИВАОЕ - вж. обработка 1. зоне.
ПРЕРАБОТКА - вж. обработка 1. зата.
ПАЕРАСЯМ - вж. претърсвам
ПРЕРЕЖЕМ— - Мииаваи вас влизам нянτp— ае по
pepe ти, а преде иаред-оиое пред мене. ПреееЯнх
останалите пациннои и влязох пръв а каринноа
нз лекаря. Нямс дс ocзваля Яз ма пр-редион.
—	изпавварвам разз.
ПАЕРЕ—АННЕ - вж. спор’
ИРЕРРИВАМ Ялал·. - сж. прескачам 1. зана.
ИРЕРМЗВ—М - 1. вж. разрязвам 1. заан.;
2.	вж. отрязвам 2. занн.;
3.	орно·, вж. пронизвам 3. знна.
ПРЕСА - П-аноим л-рмприеии издааия. Редовно
елнЯр Ρыогcpенcοc npeее. Цялата прасе съобщи
новинстс.
—	печат, вестници сοнен.. медии <пнчмтнн>
ИАЕСЕДЯВАМ -1 . вж. престоявам 1. зана.;
2. рядко вж. стоя 2. зане.
ПРЕСЕДЯЛ - вж. застоял 1. знна.
ПАЕйеКвАМ - вж. спирам 1. и 4. зааа.
ПРЕСЕЛВАМ - вж. изселвам
ПРЕСЕЛВАМ ЙН - вж. заселвам се
ПРЕСЕЛНИК - 1. вж. бежанец;
2. вж. знсвлння
ПРЕСЕН - 1. ОТскн. з за я-ст-т-лом и .иввтинтки
шовдуктс - който е двТит, ртеуаен отсквов е -
зарсзве добрмое ти оτa-cτвa· Пресни плодове,
Пресни зеленчуци. Пpрсoc месо.
—	сенж
мнт. — застоял, 00—000—, пр-сйдял
II увехнал, посяхом—
2.	в.. чист 3. знна.;
3.	оран. вж. скорошен 1. зона.
ПАЕЙЕЧ—А— - вж. кръстопът
ПРЕСИЛВАМ -1. вж. изморявам;
2. оран, еж. nриувилuеаβмм
ПРЕСИЛВАМ СН - 1. РсТвоя ровене, вoовлнвoв
свестй ми ш-зво-явно. На р—ас дс се neeсноелш
много. Лекарят ми -сбрани Яа се пр—силелм.
—	преуморявам еи, претоварвам се
2. pрднc еж. насилвам ев 1. зята.
пАейРИН— - 1. вж. преувеличин;
2. оран. вж. нмсилин
ПРЕСИЛВАМ’ - вж. приоааквам
ПРНСРПВАМ2 - вж. приливам
ПРЕСИПНАЛ - вж. дрезгав’
ИРЕСРРАМ - орли. вж. притискам 3. заан.
ПАЕЙНТА - вж. насита
ПРЕСИЧАЛА -1. в.. минавам 1. знан.;
2. сж. прекъсвам 2. зане.
ИРЕйНЧА— СЕ - вж. кръстосвам се 1. зане.
ПРЕСИЩА— ЙЕ - 1. вж. ояждам ев 1. зята.;
2. в.. преяждам
ИРЕйМща—Н - сж. насита
ИРЕСАЛЧ—М - 1. Скаеам през нещо м-м от —рап
място им друго. Той прескочи оре- зида. Куч—оз-
ое прескочиха плное. Пp-енaчaх от камък не
камък.
—	прехвърлям св, премятам си (праз), пре-
рипвам Яизл.
2.	прен. вж. пропускам 2. знан.;
3.	прен. разз. еж. намлнмвам
ПРЕСЛЕДВАМ - 1. Движа сн се—р някого, серея ло
е—й—вое му, оТскн. за рт оо хвана, зс—овя, накт.-
м лор. е—м пор-сонм аякопо на отненмн. Полици¬
ята neнелeаеaшe крадците и скоро ти зелови,
Имах чувството, че някой мн преследва.
—	гоня
2. орео—з Стр-мя сн рт лоттипим aякIнвa цел. Пp-елнд-
алм целите си.
—	ооня орли.
V строя (ходя, -рт) по о-омое ан някопт разз, по
лйтсое сее еа някого рлзг, дишам във cocoa на
някоот разз. кси 1. знан.
ПРЕСЛЕДВАН - КоТто е лорет.-а ен гонени-,
оОйТл-двма-. Пресл-Явлои мaоцннсοвa.
—	оонкн, подгонен
ПРЕСЛЕДВАНЕ - сж. гонение
ИАНСЙЕДСАЧ - Чввeо, оoйoв преследва aяоoπo.
Той -два успя Яе се отърве оо npнелeЯеcчлοe сл,
—	ооннтвл кнлж.
ПРЕСМЕТЛИВ-1. сж. користен 1. знан.;
2. вж. прагматичен
ПАЕйМеТИМЕ—СИ - 1. вж. корнстолюбие;
2. разш. вж. прагматизъм
иАнИМЯИЛ— - 1. вж. смятам 1. знае.;
2. орли. вж. ?лдбрмзевaм 1. зосн.
ПАНСМ—ТА—Е - вж. лзчнслнннв
ПАНС—ОАЛ - вж. честота 3. знач.
ПАЕСПРЕ—М - еж. нощувам
ПРЕСРЕЩАМ - сж. причаквам 1. зана.
ПРЕСТАВАМ-1. вж. спирам 3. е 4. знае.;
2. вж. изчезвам 3. зннч.
ПАЕСАМРАВАМ ЙН - Полегам овв-не соаиаас—
в извършвна-т- ен eeшn, oTион. зн -а уподя, да
се харесам някомв. Не се оресолравей толковс,
нcчcлнлкьο нямс Яз ои cΡьpн- внимание.
—	ндтягам се разз. оеоЯоРр.
ПРЕСТИЖ книж. - вж. авторитет 1. знае.
ПРЕСТИЖЕН книж. - КоСто се oвeавм т витoн
авторитет заради роТи-о— ти нмнeтτca м е— пени,
отрос. Престижно списание· Престиж-о ге—-
в-pеиοem. Престижно изЯзο-леοвo.
—	реномиран, aеτдрuτиτен
мнт. —> долнопробен, аеиеооммиса, ДΌлoвннн-cτвeo,
долен
ПРЕСТИЖНОЙ— кииж, - Н-що, —00 мек c1аnн
авторитет и се ц-ам зарадм роТовте си ктнеттеа.
Нннoй на се съмнява в престижоосоол из
aeсοнлнa.
—	реномирано?., нвτоае!вτадeτ
мнт. —> долнопробност, неоенвмиотноео
ПРЕСТИЛКА - Работим до-хн, зннвлчнaI отпред
мли от птрТн, нoяΌn сн слага оТике. нар -оуо-те
дрехи. Работничките ряха орлечнои в бали np-е-
οллнu. Черне учeoнч-енз np-еοллне.
—	мянтаразг.
п
441

ПРЕСТОЙ - Отосвти- аяке—н за мзв-ттоо вр-ме. По
време не npeеοoр си в греЯл посетих няколко
музея.
—	прибивании нниж., пребиваване кнлж, nаеc-
гоеване
// При пътуване - ooMpHae, задържан- за мзветооо
времн. На оезн зара елекът име десет минути
npнеοoй.
—	nаиcτдяванн
ИРЕЙТ—й - вж. трон
ПРЕЙИ—Л—РМА поет. - сж. столица
ПАЕСТ—АВАМ ЙН - 1. Промнаям външе-стос см,
дмвтм ти друг вир, за дт заТееря аяквов. Той оби¬
чаше де се neeеοcpвa нз цилснии. Тези године
реща мн се престори на Дядо Коледа,
—	преправям ев, направям ев, правя си несв.,
преобразявам ев
2. вж. πриc!рбβмм си 1. зана.
ПАЕИТ—АН— - 1. вж. изкуствен 2. зннн.;
2. вж. лицвмнрнн 2. знае.
ИРЕСТ—РЕ—ОСТ - вж. изкуствено?!
ПРЕСТОЯВАМ - 1. ОТ-ко. за хрмнм, 00-1^0 -
стоя мзв-стнв cpee—, тТмка. за -н ттаин падна зс
улооиеен или ро-релго, вoкв-оnτв трябва. Кру-
шиое трябва де престоят и-в-соно време. Яо-
нзοo станат -е рдeue. Т-еοcοc се oеοcер Яз
престои не студено noоoвнo час—, след нc-οc с—
ра-точас,
—	отлежавам, присеиявам
2.	вж. стоя 2. затч.
ПРЕСТОЯВАНЕ - вж. престой
ПАЕЙ—ОМЛ - вж. застоял 1. аaαн·
ПРЕСТРАШАВАМ ЙЕ - вж. осмелявам сн 1. зана.
ПРЕСТРУВА— ЙН ннсе. - 1. С ореЯл. нм или съюз
чн. Давам ти вир, чн върша вам иаoиτвIм. сее-
шτм, милея oeшn. зн -н измαмя. знТавря aяовгв.
Преструвам се на aоюΡeн. Преструвам сн, че
нищо не разбирам, Преструвам се нл болен.
Преструвам се не много -сгриж-о—.
—	павe!орвам ек в ннеa., правя си, направям се а
uнеa, симулирам книж,
2. еж. прив/нмам ев
V оиираеам (давам) ти вир книж., морня ролята
разз, раз-прасме комедия (овмйpмм) резг,, изм-
помвни овмйдия <оа> рлзг, -потя (резиораоае)
оеаоти разг, към 1. знсн.
ПРЕСТРУВАЙ рззг. - Чoceн, ктСто се преструвк.
Нн съм оресоруезй—, нpcнъο нс—соинс ма бол—з.
Не му вяремйое, голям преструвай н.
—	преcτaсβaнкд рлзг.. симулант книж,
ПАеСарУел—К— ρα-Γ, - вж. ериc!руван
ПРЕСТРУВАЛ - 1. Нeмтнpннв оввндннсн вам ροο-
ясс ас фслшввм, анмсоснскм чувства м митеи.
Оставете онзи преструвки, че много обичсте
..ротата си. Това, че ое ориче, е преструвка—.
—	поза орен.. симулация книж, приегрукня рс-т,
2. вж. паквзнмяа
ПАЕСТРУВНЯ разз, - вж. преструвка 1. зннн.
ИАЕИ—ЪПЕАМ 1. вж. прикрачвам 1. зона.;
2. вж. нарушавам 1. зата.
ПАЕС—ЪПВА—Е - вж. неспазване
ПАЕСТЫ1ПН-1. вж. криминален 2. зане.;
2.	вж. злодейски;
3.	разш. вж. осъдителен
пАеИАЪИИеНмН - ДнСтовин, нв—τo отреш-ва зс-
оnaмτe м рвр-й.м нн янк-зат-лав прет—едетн—.
Кcлнc пъол сме чували зс убийства и вернлнви
прасоъпл-иия. Извършил е пр-соъплеине.
—	злодейство, злодеяние книж,
ПАЕС—ЪПНИ— - Ч-век, който върши -ев - изсто-
шел ooeтoep—eнмн· Хванат е голям престъпник,
—	злодей, злодеец, катил necеοoнcp.
ПРЕСУШАВАМ - Отвеждам, шо-мехвеи воде от
aяоIкeΌ иятτв. за да соние сухо. Пресушавам
блато. Пресушиха веични извори.
—	отводнявам сонц, обезводнявам, нзеушмвам
осозр.
мнт. —<■ наводнявам
ПРЕСУШАВАМ СН - вж. пресъхвам Д. занн.
ПРЕСЪЗДАВА— - вж. изобразявам 1. знсн.
ИРЕСЪТВ—РМИА— кииж:· - вж. изобразявам 1.
зяте.
ПРЕСЪХВАМ - 1. Губя ведмом см, вттасам без епдт.
Оо горещината noοрньο е съвсем пресъхнел
—	пресушавам ев
2. вж. нзсклеам 4. заан.
ПРЕСЪХНАЛ - 1. вж. сух 2. зана.;
2. вж. безводен 1. зннн.
ПРЕСЯВАМ - 1. Пречиствам нещо от opимйам. нττo
по ои-карвни през авто. Пp-ервлм брашно. Пре¬
сявам пясък.
—	eве2 о—се., отсявам
2.	орни. ИзТ-оне, п-дТ-онм нещо, oeиоa. οτΤ-ροΤρο-
то, aнй·oвдхвpящвoв за aяоннcτ цел. Пpeервлм
добрия от злгннонр плод. Пp-ервaм Яумион сл..
—	отсявам орен:.
3.	ореНз вж. избирам 1. занн.
ИРЕТАРАШОАМ рл-з. - вж. претърсвам
ИРНТЕОРМВАМ - в.. издбрмзевнм 1. зане.
ПРЕТЕГЛЯМ1 -1 . в.. миря 1. зона.;
2. пран. вж. обмислям 1. занн.
ПРЕТЕГЛЯМ2 - вж. нзстрадвам
ИРНИЕАЙТ книж. - вж. предлог
ИРЕИЕ—ДЕН— - вж. кандидат
ПРЕТЕНДИРАМ - сж. домогвам сн 1. зана.
претенциозно книж. -вж. взнскатилнн 1. знна.
ИРЕТН—ЦИОЗН—СТ книж. - сж. взи?ям!нлндe!
1.	зана.
претенция нuиж. - вж. стремеж 2. м 3. аaнн·
ИРЕТИЧВА— - С тиннае ореемамете аякерн,
вTмнa. по някакъв пет и—и ор—з няко- място. Пре¬
минах пр-з улицата л го оссоигнсх.
—	прибягвам, пан!ърчнвмм рззг.
ПРЕТОВАРВАМ - 1. Товаря някого а оов—ае οκΤο-
тн, заднем м пор., вoоnлнnτn трябва. Прнооелрн-
хл ма с работа.
—	претрупвам орли·.
2.	орли., еж. изморявам;
3.	орли., вж. обременявам 1. знач.
ИРЕИОВАРВАМ ЙН - вж. преселвам си 1. знае.
ПРЕТОВАРЕН -1 . вж. натоварен 1. знсн.;
2.	вж. зает —. знач.
ИРЕИОВААЕ—ОС— - вж. заетост
ПРЕТОПЛЯМ - Стоплям, nбинa. леко, н-що τογ-Ή-
ат сее мзтоиамлп. Трябва Яе претопля ядннеоо.
—	подгрявам
ИРЕТ—ИМВММ - Чрез анрвеиедтовннв елсяасн
рроиеаяи м зслиннвми хаиткт-ро-те нером ат
народ, η·™.—^ вTшaвтτ, като яс—аосм тсви-
тн 0006-0000-. През neοвeнoвнcοo oемcненр
pcΡеοac оурциоа не можлхл Яз претопят бъл¬
гарския нероЯ.
442

—	асимилирам, поглъщам орен,, gвнааиднаън-
знамм’ книж.
ПАЕТ—ИМЕАНН - вж. асимилация 1. зннн.
ПРЕТРЕПЕЛ— ра-г. - 1. сж. пребивам;
2. вж. убивам —1. зннн.
ИРЕТАИВАМ - Пoвoнддτм, ннрмаявнм чрез орина—.
Ремъкъо бе преорил врата иа кучето. Дръжка¬
та нз тежкия слк мн ор—ори ръката.
—	првтърякнм, прежулвам, протривам, про¬
търквам, паджулвам
ПАЕТА—ШАВ—М -вж. пречупвам 1. зoaн·
ПРЕТРУПВА— - прен. вж. претоварвам 1. зона.
ИАЕ—АЪИЕАМ - орен. рззг. сж. свиквам 1. знсн.
ПРЕТЪПКАН - вж. препълнен
ПАЕТЪП—ЕА— СЕ - вж. препълвам ев
ПАНТЪР—ВА— - вж. преτанβам
ИАЕТЪААУЛВАМ ЙЕ - вж. нзτлакдлеβам ев
1.	зека.
ПРЕТЪРПЯВАМ - вж. преживявам 3. занн.
ПРЕТЪРСВАМ - Търся HIвeякъдe. оо всички eτа-
мв.аи инете вам по ррнхмое аа някoгв. оТмко.
за да откося иeшв ценно и—и внoиoв. Полиция¬
та претърсас съмнителните къщи. Претърсих
вснчни долепи—, но ое намерих документит-. Нз-
плЯеллн го банЯити и ор-търсил- джобовете
му зз оерн—.
—	обискирам разш—, паеτкршувам, преρавем,
nанбърявнм, прнгармшкам рз-г, преобръщам
разз, н/тършувам са. рл-з. рядко, раатършу-
вам, прнбаавам ра-з, рав!наашвам жарг.
ИРЕТЪрЧ—вА— ^з^^. - сж. притичвам
ИРЕТЪРШУСАМ - вж. претърсвам
ИАЕУВЕЛНЧ—ЕАМ - Приравни ас aйшn οο-ΤΉρι-
озао занн-а-е, оредстнвям нещо като ов-оплямв,
рв-сс—ив, ро-лъщелтс-но, вoнвлкooв н. Пp-гвeон-
чсесо cnзснcсοиοe оо горpллнoοo -зοcnлрue.
Преувеличаваш, не - οoонoвл голям γηα^^ο
нл икономиката. Не npнуе-ончеезй трудности¬
те из момента,
—	еав?нлвам пр-н., прввяeпднирнм нниж., дра¬
матизирам конж,, χипнабдлизнрмм лиоер.
Н Пя-ротавям aншn е антвееа вир, като засилени,
Свнлиенвни pнзинpuoн. квлианстсвов, знмееаиеов
му. Обича Яа пр—уе—личаел успехите си. Прнув--
лнчлва нещата. Защо трябва де се преувеличс-
вс знсчениеоо не еднс ЯреРна случка?
—	надувам орли. рлзг, рнздсβнм прнн. рз-з,
V спестявам кpICо1oe (Тосте) книж.
// правя (наорсвям) ат иухном (Ттехаос, мимвкмон)
лева рззг, оо-вя от иимвкмом асата разг,, превя
(нноонвяи) по еухсоа (бълхнон) б-в-а рл-з., ορκ-
вя оо -рап сот разг.. оиася (атрресям) по cлIΜнн·
ом (шушката) ор-i- (пановас) разз., нмронсяи от
слмикнон кивсив рззз.
ПРЕУВЕЛИЧЕН - КоСто - невярнв представен в
оо-поляи вмр. Преувеличен— цифри·.
—	надут прен.. рмздуг орно:.
// КоТто ан - еъ-Тосз-о с днйсовителнооо 00-0.—-
еве, не нвCoв - ррсдсреав pв·гвлямв знсаенве.
Пр-уа-лнч-он oοpицaο-онн качества не героя,
Пр-уа-лнчнни аcеοcйесοел иа конте.
—	пресилин, χиеврбдлнзиаан лиозр, хнпврболи-
еин лиоер.
ПРЕУМОРА - вж. умора
ИРНУМОАНН - вж. уморен 1. заан.
ПРЕУМОРЯВАМ - вж. изморявам
ПРЕУМОРЯВА— ЙН - 1. вж. уморявам ск;
2. еж. пресилвам ен 1. зана.
ПРЕУСПЯВАМ -1. вж. напредвам 1. зннч.;
2. ож. сполучвш 1. заан.
ПРЕУСПЯВАНЕ - вж. eъагоеолуеuи 2. заан.
ПАЕУСИА—ОВЯЕАМ кннж, - 1. вж. спирам 1. м
3.	зине.;
2. вж. прекъсвам 1. занн.
ПРЕУСТРОЙВАМ (ПРНУЙТАО—ЕАМ) - Уе-
ορ-Το-Μ, уреждам, noip-.piM пв нов омаен
нещо. Преустроихме цялата служба. Пе-ус-
тройасм производството,
—	рнорганизнрмм, реформирам, преобразувам,
реконструирам
ПаЕуСТР—йС—ЕО - Повмяим в ееоивйстсооо, op-
гмнизнцияон нт aeшo. Пе-устройство на енленc-
оо сοonлнеοвo. Пp-уеοpcйеοеo нс уч-рното
Яело. Преустройство иа държавния аплрео.
Пр-усоройсово не n-иенoннеοз сисоема.
—	реформа, андронанвнаня, преобразование, ре¬
конструкция
ПАЕУСИрО—ВАМ - вж. преустройвам
ПАНФАСЛ—РАЛМ - вж. преправям
ПРЕФЕРЕНЦИЯ кнлж, - е.. предимство 3. знсн.
ПРЕФИКС - сж. представка
ПАЕФР—ЕН книж. - вж. нзнсянн 1. знае.
ПРЕФР—ЕНОЙТ книж. - вж. изискано?! 1. заан.
ПРЕФУЧАВАМ - вж. профучавам
ПАЕФЪАЦУ—Е— разз, ирон. - вж. прнвзвт 1. занн.
ПРЕХВАЩАМ - в.. приоръщам 2. зана.
ПРЕХЕРЪ—ВА— - вж. прелитам 1. занн.
ПРЕХВЪРЛЯ— - 1. вж. премятам 1. зане.;
2.	прен. рлзг. сж. преглеждам 2. зане.;
3.	вж. приписвам
ПРЕХЕЪАЙ—М ЙЕ - 1. вж. прескачам 1. знан.;
2. вж. минавам 3. зннн.
ПРЕХВЪРЧАВАМ - 1. вж. прелитам 1. знае.;
2. орли. вж. профучавам
ПРЕХВЪРЧАМ - сж. прелитам 1. м 2. занн.
ПРЕХЛАС - вж. захлас
ПАЕХЙАСВА— ЙН - вж. забравям ев 1. заан.
ПРЕХЛАСВА—Е - в.. захлас
ПАЕХЛАС—А— - вж. опиянен
ПРЕХОДЕН - 1 . в.. временен 1. зиме.;
2. вж. краткотраен 1. зеан.
ПАЕХ—Д—ОЙ— - вж. краткотрайно?! 1. зона.
ПРЕХРАНА -1. Храната, анвбхедимн за PB1дeижн·
ае оа .иевом. Трябва Яа са осигури прехрснзоз
не озс-лението.
—	препитание, изхранване, пaиχрaнвaни
2. вж. нзиркжкм 1. зята.
ПРЕХРАНВАМ - вж. храня’ 1. зона.
ПРЕХРАНВАМ ЙН - Изкмрвнм си прехрнамон, -ос¬
тавям средстве за съществсенннто см чрез aянм·
къс пoминeо, зманят, професия и рр. Прехренвам
се с neeвoдaчeснa дейност. Пр—хрлоалм сн оо
наемите, нcнοc взимам. Прехранвам са с чес¬
тен труд.
—	препитавам ев книж., изхранвам св, издър¬
жам се, живея, храня си рззг.
V варя (сзкарвсм) ти хляТс рл-г,, изкмовмм орехом-
онта см ре-з,
ПАЕХААНВАНЕ - вж. прехрана 1. зята.
ПАЕХАМПЕА— - сж. преграквам
ПАЕЦАКЕАМ - орно, жарг. вж. нзлкгвам 2. м 3.
заеч.
п
443

ПАЕЦАКВАМ СН жарг, - вж. нзлкгвам сн 2. зане.
ПРЕЦЕЖДАМ - Прекарвам оечнвст през цepоτ,
фм-тор и рр., рречмствсм ер-з цеднее. Прецеж¬
дам вино, Прецеждам мляко.
—	цедя ueев,, филтрирам, процеждам рядко
ПРЕЦЕНКА - 1. Определян- ин кненcτвнoн. το-Τ-
нвсотн вее занеениеоо от иeшn. Журито ще Ясде
преценка зл нлч-еοеcοc не изnьлниο-лиοe.
Пр-ц-ока на сьΡиοняοе.
—	оценка
2. вж. заключение 2. зане.
преценявам - 1. Въз вснввм ин фнкτи. вTcoвя·
оеетоса пится извор зс aйщв. етиомм до змнлю·
ееаие. Оо нсч—ос му нл говор-ое прецених, че н
просо чcв-к. Оо какво np-ц-uрвcш, че оой ое н
Яобрн маоериллно?
—	заключавам, съдя’ ннсе,, умозаключнкам
книж, рядко
2.	Правя оценка ас нaчeтocнτн не a—щo. някого. В-д·
осле прецених нcч-сοеcοл му нс орав^о^^ч:. Не
-нам как ще npeц-нрο новото му изобрет-н-е.
—	оценявам
3.	вж. съобразявам 1. зннч.;
4.	вж. смятам 2. зеан.
прецизен книж, -1. вж. точин 2. затч.;
2.	еж. издържан;
3.	вж. вниммтнлвн 4. зннн.
прецизирам книж. - вж. уточнявам 1. зане.
ПРЕЦИЗНОСТ книж. - 1. вж. точност 2. зннч.;
2. вж. ездкржаноег
ПРЕЧА - 1. С предл. на или съюз Яз - Стзднвнм
PИйнн1. тивдности някому, нн ooаcвeяcмм нещо
-а сомае. Някои се опитало Яз пречсо не со-Я-
совиноо. Опозицията пречи нл управляващото
мoo-нoеοвc Яз приеме някои злнouн—. Не мн пре¬
чете Яа изпълня Яъллл си. Пр-чл не движението.
—	препятствам книж,— възеанееτ?τвам книж,,
спъвам орен·,, саботирам, противодействам,
задържам, бъряам2 нер.
днт. — съдействам, ρομιοημ, το-ΜαοΗΜ, дonoинн·
сям,спосвбетвнм
// позволявам
2. вж. безпокоя 1. зине.
ПРЕЧИСТВА— - вж. изчиствам
ПРЕЧКА. - Нещо, квеов затруднява, прнчи зс роетм-
пнне, вceшecocяcнoe оа oйшo. Фактът, чн не
влад—аш добре английски—, може дс се окаже
пречка в оо-изостъшното тл елзвноие. Много
пречки срещам а изпълнението нс задачите си:
Иoвoοo eънoвcаеοвc е пречка -с рм-енон-оо не
отношенията ни с пароньорнае, Непреодоли¬
ми пречки,
—	препятствие книж,— спънка, спирачка opeo-.
задръжка, бариера орен.— преграда прен., при-
еъанкамък рз-з,
V прът в колелото разз,, нaмeo noeτнaoвнимя
книж,, кммек за (ан) риеотсаое неиж.
ПРЕЧКАМ ЙЕ - вж. мотая ев 2. заан.
ПАЕЧУ—О—М рлзг. - вж. убивам 1. заан.
ПРЕЧУПВАМ - 1. Чупя, сеупсни ор-з cиндIτн. не
рве. Той поЯоря дeрнcенизοл не коляното синя
пречупи не Яае. Пр-чупеем тоягата.
—	преккршвам, скършвш, прнτрдшавам, при-
ломекам
2. прен, Прноделявнм, ρβΤή.ρηβημ оиассосеомоа
свет, търивоисаон не някого е—м aeшв. Той н
444
еиоeн чoвeн и никой не мож- Ял го прнчупл. Не
можаха дс пречупят волята му. Тази жена успя
де пречупи мъжа си,
—	сломякам, прнякршвам орно:.
3. прнн. вж. съкрушнкам 1. заме.
V	поевивмм (изcиeτм. навивам, ссисмм, оо-кършсни,
ηιβ-.-ιμ) врата им някого разз, aαcйдpτм (οαβι-
сам) олмсном нн някого ре-з, стопвсм от воном
(шията, пешата, псрТс) ин аякопо разг, към 2. зана.
ПРЕЧУПЕЛ— ЙН - прен, Не ветвявни, а— изaъo·
.см иа няоIкeв антиск е отетерстм, оромноям
о-веренс-те, ввлятм, характер- см. Слаб и маку-
шла, той скоро се пречупи прад вoояοa й. Б-ш-
силоз жена, но са прнчупл.
—	прнякршвам сн прен.. превивам сн орен,, прек¬
ланям се
V	лрнвивни (nnpcивнм. πинолнняи, cклαaям. скърш-
0-1, οαβ-.ρ-Μ, свивни) орно рл-з, прекланям
(ан-αaям. ннceд1нм. cBe.piM, ря-в-стм) олевт
ра-з,, превивам прсТ (гоъеннк) рззг.
ПРЕЯЖДАМ - Ям ровене, вoовлквoв оияТса, попее-
щам храна повече ат необходимото. Яденето бе
οoонoел aнуенo. че ор-ядох. Не мн е Яорра, за-
щооо ореядох,
—	naеcншaм еи, натъпквам ев орен. рл-з, нмдум-
квдм сн рз-з. ирон. наблъскедм св пр-н. рлзз.,
надкнвам ев разз. грубо, наерн?квам ек рлзг.
зруро, набумявмм се рсзз. ирон.
ант. — гладувам, н—дoяддIи си, ийpвя.pIM. недох¬
ранени се
ПРН - вж. до
ПРИБАВКА - вж. добавка 1. зане.
ПАРБ—С—— - вж. добавям 1. е 2. знае.
ПРРБЕЖРЩЕ - вж. убежище 1. зона.
ПРИБИРАМ - 1. сж. рн/трибкам;
2.	разг. вж. подслонявам;
3.	разг. вж. арестувам 1. е 2. занн.
пАиБМАаМ СЕ - вж. връщам си 1. занн.
ПРРБЙРЖ—ВНМ - 1 . вж. доближавам 1. е 2. знан.;
2. вж. наближавам 1. е 2. зане.
ПРИБЛИЖАВАМ ЙН - вж. наближавам 1. м 2. зннн.
ИАМБЛРЖЕО - 1. вж. близка 2. знан.;
2. нcοc същ. oбин. мн. вж. среда; 3. aaaе.
ИАМБЛРЗИТНЙНО - Който нн н нспе—ов твееи, ан
е севтеи кнтеоприееи. Пр—рлн-—оелнн изчисле¬
ния. Прнблн-но-лон е-зултати. Пр—Рлн-но-л-
не стойност—.
—	неуточнен, даиннτнрдвлевн
ант. —> точен
ПРИБЛИЗИТЕЛНО - сж. почти 1. и 2. занн.
ПАНБ—Л—Е— МЕ - 1. в.. заболява ми 1. зиме.;
2. сж. наболявн ми
ПАМБ—А - сж. урви
ПАМБРАН рззг. - 1. вж. уреден;
2. сж. спретнат
ИАМБЪАЗАО - 1. сж. бърз 6. заме.;
2. в.. анпавми?лва
ПРИБЪРЗВАМ - сж. ирекрзкам 2. зана.
ПАРЕЪАЗЕАНЕ - вж. .краднн
ПРИБЯГВАМ - вж. uз!некам 2. зонн.
ПАМЕАТИЗ—ЦИ— - ПpнвpeшIHн от държ-сак,
вTшeтτceoa свТеосеовст в енеоис. Подготвя се
приело—-лция на авиокомпанията,
—	анвдъажакекнав, gнамцидналнвааие2 кииж,
ант. — национализация, вдeoднвяeнaн, вбoбшeco·
вявмне

ПРИЕАТИЗРРА— - Правя —00.4004 тобттсеоото
частят. Приватизирам npeдnpирοиe. Привати¬
зирам еοonзнени ncеοpcйки—.
—	раадкржажявмм, инанаuдаалuвuрнм2 маж,
анτ. — национализирам, вдержсвясни, пТеТщеео-
еяемм
ПАРЕЕДЕ— - вж. навидин 1. зяте.
привеждам - сж. навеждам
ПРИВЕЖДАМ СЕ - вж. навеждам ск
ПРРЕЕТ - еж. поздрав 1. м 2. зяте.
ПРРЕЕИН— 0—0. - 1. вж. приветлив 1. зона.;
2. вж. дружелюбен 1. заме.
ПАРЕЕтИМЕ - 1. Който Τγρ— приятно евветво,
предрмзполмпм с вера см. Прие—ол—вз стая. При-
в—олнес страда. Приветливо мреοo. Прнв-олн-
во утро.
—	приятин, прикетин понт—.
мнт. —> неприветлив, нели-с-т-а, неприятен, орвти-
0-0, ooTлecкeнш
2. вж. дружелюбен 1. зяте.
ИРРеЕтИМВОйТ - вж. дружелюбен 1. зама.
ПРИЕЕИ—ЛЙТ поно. рядко - вж. дружелюбен 1.
занн.
ПРИВЕТСТВАМ - вж. поздравявам 1. м 2. затч.
ПРМВНТЙТЕЕ— - вж. пдздравн!нлвн
ПРИВЕТСТВИЕ - вж. по/ираклинне
ИАНЕЕЧЕР - вж. надβееиа
ПАРВМДНО - 1. вж. видим 2. занн.;
2.	вж. мним —1 ззхач.
ПАИЕРДННРЕ - вж. призрак
ПАРЕРДНО - 1. в.. нмолид;
2. вж. формално 1. заан.
ПАНЕН—ВА—’ - сж. повиквам 1. знсн.
ПАНСР—ОА—2 - 1 . вж. свиквам 1. зяте.;
2.	вж. научавам 2. зава.;
3.	вж. приспособявам ев 2. аoвн.
ИАМВРЛНГИРОЕАМ - вж. облагодетелствам
ИАНВИЛНГИРОВАО - Който се намсрч а пв·eлвг
поривятио лвлв.ниие во -репите, ползва се с
предимство орн— другите. Пeнвнл-гиpcвзo елг-
жител. Пpивнл-гнpcвзoз nJJoелoйкa.
—	облагодетелстван, фаворизиран книж., миро¬
помазан прнн. ирон.
мнт. —> дискриминиран
ПРНВМЛНГММ - 1. Общопризнато или посдвбмов
от аяквов изключително ορ-βο да се пивявясс, дт
рнйттсм по впр—делеи аааса. Жаждата зз любов
на е само npне—оeгия на младите.
—- монопол орен, нниж.. патинт ор-н,
2. вж. предимство 3. зана.
ПРИВИЧЕН - еж. обичаен 1. зине.
ИАНВИЧАА - в.. навик
ПРИВЛЕКАТЕЛЕН - 1. Който Тури приятие нес¬
тоек с вмдв см вам а доупи канноова. Ppнво-нзο-·
лае мъж. Пeнuл-нзο-лнз външност—. Пpнвл-кл·
о—лол мнеοнoеο,
—	nрнеτна, симпатичен
ант. —> непривлекателен, oτблeeквнщ. инссмрнтс-
ηηη, τиτиnITич—a. ннppuяτнн. противен
2.	OвCτв Τγρ— 1aoeoнc, поселяем с ^сееео^са^о^м t—l
Пcоу>чнх Яосоз npнвлeнлο-лoc np-д.лcж-o—- зе
рароол. Продлезо се neиво-нзο-лн— парцели
крей морето, Pe—воeнеοeоoз цена.
—	примамлив, притегателнн, съблазнителен,
изкусителен, атрактивен нииж., апетитен
прен·, рззг.
ант. —> непривлекателен, неморнкоивнн
ПРИВИЕ—АТЕЙ——СИ - Нншo. конто Τγ—Μ -00--
р-е, ои-ваяат а нмнeтτcнoм см. Пред него са раз¬
гръщаше едно нов живот с цялата сн -.—-
каоелносо. В олзн оферта не виждам някаква
npнеоeнлοeлooсο.
—	примамливо?!, приткоатклност, скела/нн-
тилно?!, ивяу?иτнлнд?τ, атрактивност книж,
ант. —» непривлекателност, нннopIHΌивaвeo
ИАИВЛНЧ—М - 1. С нмеeeocaτa см будя аимпмтия,
ρβλβ.μοη—ημ чувстве, желание зс блиаΌCo. oбшy·
вмай. У този човек имз нещо и-ключионлно. кое¬
то прналлчз. Усмивкстс й ло привличаше.
—	пае!волем, подкупкам орен,, мамя несв. орни,
мнт. —> отблъсквам, отоласксам
2.	вж. еaиτеглем 1. знае.;
3.	в.. вербувам
ПРРВИМЧ— МЕ - вж. клечи ми
ПАНВЪРЖЕНИК - 1. Ποο—, койот поддерже ня-
кекст р-итвя, πocpиpoвкα. вeшecoвeнo явл-нв-,
ое-овя, мрня вес ттреено лиц-, оещестсеоа или
пвлитманска лмантст. Партията лм има мно¬
го привърженици. Привържениците на княза
сз арестувани, Пpнеъpжeoнн не реформата а
oΡолсοοл нз здравеопазването. Привърженик
нз Я-мcкpaцирοa. Привърженик на смъртното
нaнзззниe.
—	поддръжник, застъпник, симпатизант, сто¬
ронник книж. pранo
ант. —> противник, вяно
2. вж. последовател
ПРИВЪРЗА— - вж. ккркн 1. занн.
ИРИВЪРЗА—ОЙИ - 1 . вж. обич ’. знсн.;
2. вж. вярност 1. занн.
ИАМВЪАЗЕАМ - вж. връзвам 2. аoaн.
ПАМЕЪРЗВАМ СН - в.. обиквам 1. зннч.
ПАИВЪРШВАМ - 1. вж. завършвам 1. занн.;
2. вж. изразлддβмм 3. зннн.
ПРИВЪРШЕН - вж. завършен 1. занн.
ПРИГАЖДА— - вж. приспособявам
ПРИГАЖДАМ ЙН - вж. приспособявам ев 1. и 2.
занн.
ПРИГАЖДАНЕ - вж. адаптация 1. и 2. зана.
ПРИГЛАДЕН - вж. гладък 3. зама.
ПАМГЛАЖДА— - вж. изглаждам 1. знае.
ПАИГЛАС—М - 1. Пея зандив с -ογο, nouipB.acMM
някога ори пенае. Тя ое—ше, а те й пригласяха—.
—	припявам,nддпеβмм
2. орен-, неодорр. Изя-зясве, изказвам Тезо-зерснс и
безкритично 01060—01—, сеплаеин. Клнвcοc и Яз
каже шефът., веични му пригласят. Престани
дз npиголерш на майка сл, че зз съм еноов-о зе
aсичнc.
—	припявам орен. огр.
V пея аа (в) -рия олее с някога рлзг, -сржс -св не
aянnoв рл-з. кси 2. знан.
ИАРГЙУШАВСМ - вж. заглушавам 1. заан.
ПАНГЙУШЕ— - 1 . в.. тих 1. зоне.;
2. вж. сподавен 1. зннн.
ПРИГЛУШЕНО - сж. тихо 4. знае.
ПАИГ—ДН— - 1. в.. подходящ 2. зана.;
2. вж. ооднн 2. зннч.
ПРИГОДНОСТ - вж. годност 2. зине.
ПРИГОТВЯМ - 1. Изи-Тотсми нещо дт - гооосв зс
аяктксм пее. Приготвям пнчано о—ла зл вечеря.
Щн ои приготвя беница. Приготвям зимнина,
445

—	правя нeев.. направям, спрнтвам разг.
2.	вж. подготвям — 1 и 2. знач.
ИАРГ—ТВММ ЙН - 1. вж. готвя ен 1. зона.;
2. вж. наканвам си
ПРИГЛ—ОВЛННИЕ - сж. подготовка 1. зеан.
ПАРД—ЕАМ - 1. Правя нещо pa роТсе някакви,
oeикa· нвви кменеовм и—и вид. Солтс придава
приятен вкус на храната, Знамената придааао
празнично вид нз зрсЯз.
—	давам
2. вж. наддавам 1. зяна.
ПРИДВИЖВАМ СН - в.. движа се 1. м 2. занн.
ПРИДВИЖВАНЕ - в.. движение 1. и 2. зннн.
ИРРДЕ—РЕН - 1. вж. дворцов;
2. нaοo същ, вж. аареиβдреа
ПРРДРАЕАМ - Проявявем взueнмoeлaвcτ. opc-
дсреввос· кем 0—0- или aeшo. На й ориЯ-ресй
много, женлоз си върши добре работата.
—	издирвам рлзг.
V врсзосм кссуя някому и—и не oeшo разг, г—е—нм
пор зъбите рз-з, сея он корена <му> ряпа (оросо)
pa-з,, сея он деивов <ив> ряпс (орото) рззг.
ПРИДИРЧИВ - вж. взискмтнлвн 1. заан.
ПРРДРАЧИВОЙТ - вж. βзиeкаτнлад?τ 1. зеан.
ПРИДОБИВАМ-1 . сж. добивам 2. затч.;
2.	вж. получавам 2. заен.;
3.	вж. спечелвам 4. зосн.
ПРНДОБРМВА— разг, - вж. помирявам
ПАРД—БРМВАМ ЙН рззг. - вж. eиобреβам ев
ПРРДОХОЖД—М - вж. прииждам 1. зннн.
ПРИДРУЖАВА— - Ворся заедно с някога -руо-пв
сев с ийщв. кветв ен движм. Придружих гcсοн·
та до гсрста, При пътувао-ята му а чужбина
жене му винаги ло придружава, Пол-ц-йск—
кoои придружават нcpοeжa.
—	съпровождам, съпътствам несв:. книж.
ИРИДРМ—вА МН СН - вж. доспива ми ев
ПАИДУМЕАМ - вж. увещавам
ИАНДУМЕА—Е - вж. увещание
ПРИДЪРЖАМ - 1. Держа аякопо или нeшв -а ае
радай, да он те οιΤ-ρ—. Придържай соср-цз нл
поледицата, Придържам чувала дс не оеЯне.
—	прикрепвам (прикрепим)
2. вж. поддържам 1. зяте.
ПАИДЪРЖ—М ЙН - 1. вж. дкржм ск 1. заме.;
2. орен. вж. спаржам
ПРИДЪРПВАМ - вж. претеглям 1. зама.
ПАИЕ—АМ - 1. П-ауатвтм аеще, квеоо ми се даеа
или с— ссо—асявми да свсрша нещо. На мога Яс
приема подаръка ан. Приех прстксоа. Приех
ncpъчнзοc. но не зосм козл щн я изпълня:.
—	к/нмам
мнт. — отказвам
II предавам, дαвaм. връчвам
// давам, PB1иacям. оораиявмм
2.	Дорсекам аяквов да слезе като елен як иякмнвм вр-
птовзацея сев сатовтуцвя. Приеха ма а групата
си. Приеха го а пзроляоз. Приеха ма а чесоно
училище— Приеха ма в организацията си.
—	включвам, запискам, зачислявам
ант. —> изключвам, oτcΌpмнявαи. отписвам, отчисля¬
вам, от.еюсовмм
3.	Прсрмвмм законен сила на решение, зaовн. πράοι--
aин, ебека. чрез γληουβ-ηή. Иapoднoοo съРези-а
прнема закониое. Приехме pe-cлюuияοз— При¬
ехме с мooзнoеοвo прзвллеикз.
—	одобрявам, утвърждавам, сзнкдневам
мнт. —► отхвърлям
4.	Ремомрам по aякaнъc начин ат н-що иввв, аа оо-
виаа, съТ-тен и др. На -нам как майка мн щ—
принма нcвннзοз зз жнниобзоа ми. Жана мн
много тежко прие гвcлн-н—-οo мн—. Приеха съ-
cpщeнн-οc зс заминаването мн с pзаcеο.
—	отнасям си (към), възприемам, посрещам
оран..
5.	Зс радио и—и телевизивино устрвСсовв - преорс-
шαм в зввк вее оТрез сзрото—ов вълни, легнали.
Телевизорът ни е стар и не приеме всички проз-
еами,
—	хващам орен—, разз, улавям орен., рззг.
ант. — предавам, излъчвам, рмзоовстрмнявми
6.	вж. получавам 3. заан.;
7.	орео—з сж. вземам 2. знач.;
8.	вж. посрещам 1. е 3. зана.;
9.	олр. вж. добивам 2. знсн.;
10.	сж. съгласявам се 1. аaaa·;
11.	сж. одобрявам 1. зана.
ПРИЕМЛИВ - в.. логичен 2. зате.
ПАИН—Н— - вж. салон 3. зяте.
ПАРН—НРА - Човек, коСто приема е рродтлжмвм
иякаквм традиция, дело на забележитнлаа есе-
нает. Владимир Дuмuοpoв·Мзйеοceз е neнeм·
ник нс нашите древни инcнonлсци.
—	наследник
// Лице, кветв змемс мясовов иа ρργοο лиц— е opo-
pee.aca рт изреаоявт ннооемое функции. Той е
приемник на евзо-oня нмeο. Предложил ло е зз
свой npнeмoнн из оозн пост.
—	наследник, замистния
ПАРНИ - еж. одобрен
ПРИЗ - вж. ндорада 1. заан.
ПРИЗЕМЕН - в.. партирин
ИРРЗЕ—ИЕ - в.. партер
ИАРЗН——ВАМ ЙН - вж. кацам
ПАМЗИЕ - 1. Обръщени- към ияовπв с нмеовяоелив
искман рт ятоя-вм oeшn. На призива му -л помощ
никой не се отзова. Призив зз прекратявана нз
сосчкаос, Призна -а Рорбе.
—	апел, зов пола,, повик книж,, позив рядко,
глас орее—.
ант. —> отзив, отклик, вτзccн. птолае
2. вж. вкзвннин
ИАМЗИМВА МИ - вж. прилошава ми
ПРИЗНАВАМ -1. вж. оценявам 2. знач.;
2. сж. зачитам 1. заан.
ПАМЗ—АА - Ъъшнcτceaα осоеннвсо, пв която aeшв
се лозята-. Хлезко—еон признаци не Ρoлeеοοa.
Първи признаци не умора. Не Яаал признаци зз
живот. Любезността а оризолк нз добро въз-
пиасо—е,
—	бвлео, зная, симптом книж,, показател, указа¬
тел кннж, рядко— индикация конж,
ИРИЗ—А—ИЕ - Разки-ване ям nncτъnнм. μβολβ,
.γβοτοι пред aянвπn вам ογΤ-ΜΗΟ—, квитв досе¬
га сом крие. Не Реша трудно Яз зо накарат да
езпрзен пеи-нанне за кражбата, която е извър¬
шил. Тя се npиοнени оо любовното му ηρΗ-οα-
ние.
—	самопризнание, изповед, откровинне книж,
ИРИЗ—аТ - Обинa. зс еовек не ^^000000, oaeнм-
01, еещеетвения живо· и рр. - оnCτв - полени—
446

общнственв лиизнмaмe. квовов цнаят в даднам сТ-
ласо. Признат писател. При-изо общественик,
Признат озлсно·.
—	утвърден, изявен
ант. —> непризнат, Η-γοβιοι-Η, аеоценен
ПРМЗНАТНЙНН - еж. благодарен 1. занн.
ПРИЗНАТНЙ——С— - вж. благодарност
ПРИЗ—ОМСАМ - 1. Обpъшмм те към някого с οκο-
тоСамее иcоτaн да ампрмви нещо. При-оалвам зс
тишина-. Прмзовзвзм -е np-нpзοрaзo- на огъня.
Призовавам пътниците в самолете Яе си сло¬
жат колао-те,
—	апелирам, прикмнемм, подканвам
ант. — отзовавам се, откликвам
// Пиедлаоам, юopτинeτм някога -е оапиаси а-що.
При-овселм всички Яе -знмзо м-состе сл,
—	приканвам, каня ннсв.
2.	вж. зова 1. занн.;
3.	вж. повиквам 1. знан.
ПРИЗРАК - Въoeoaдaeм, нернСсовителйа oepма,
ктТтв сн пи—еяжда някому. В мраке му са мярка¬
ха сореоои оризреци,
—	влдвнлк, привидение, фантом книж,, сянка
орен.
II Безплътен обрсз не ЮΌOвΤaик. Имаше чувството,
че къщата е пълна с призраци. Искаше Яз се ура-
ди дели ооаз е човек, или призрак.
—	привидение, дул, таласъм, фантом книж.
ПРИЗРАЧЕН - вж. илюзорен 1. заан.
ПРИЗРАЧ—ЛСТ - сж. илюзорно?.
ИРИМЖЕ—М - 1. Зс pнкм. порой и пор. - свнлмеа-
сам сорите си и 0—4 ΤγΤοο, вTмнa. ленд обилни
βτΛ-.Μ. Р-нcοз прииждаше и заливаш— дворо-
ента, Пороите прииждат и ооолчсо.
—- придохождам
ант. — оттичам, тотватм се
2.	з Като врати- нннднввиемнаао миозина вес голям
броТ от разамеам места, оеТ-иаме ле, натруп¬
ваме ен оа нрап място. Хората прннждзхз към
площада. В оа-арно Яни прииждат еeлрoн оо
бли-киое еноa,
—	стичам си
ПАИНЙАЕА МН ЙН - Оезема мн жн—ааин зс aнщв.
заовевт да ми ое сока aйшв. Пpннснз мн се Яе
си хапне Ρзнлзaa, Прииска мн са Яе отида не
театър. Ако ти са npннснз дз ме видиш., ала ми
нс росои.
—	доисква мн ск, дотява ми си, поисква ми ' се,
прлщявм ми ск, пощявм ми си резг,, пориввм
ми си дизл.
ант. — отщява ми се
ПАМЙ—М нниж. нежел. - 1. вж. нмеuн 2. заан.;
2.	вж. похват 1. зане.
ПРМ—АЗВАМ - 1. вж. говоря 1. зана.;
2.	вж. разговарям;
3.	вж. казвам 1. зана.
ПРИ—АЗОЛ ЙН - сж. мълви ев
ПРИКАЗЕН - 1. КоТто - нeoeuнaввнa.з оαкτв в ррв-
оτакиτe. Авторът на книгата ни отвежда а
един приказен сеяо, Пpннз-нз сарсне, Прика¬
зен замък. Прикззоо освеол-ние.
—	вълшебен, фантастичен, фееричен книж,
2.	вж. митичен;
3.	орнн. вж. божествен
ПРМ—АЗАА - рззг. вж. дума 2. знна.
ПРИ—АЗЛИО - Който оТман да pииоαаca матое. По
хзpзнο-p оя а много opинззонвз, Пpинcзоиеc
колежке, На очаквах—, че е толкова приказлив,
—	рмродβдрлuβ, рнзгдβдреиβ, бъбрив, слово¬
охотлив книж,, речовит нер,, χъвкдбe! нер.
неодобр,, ?лдвдивлuе!нлнн нuиж,, устат рз-г.
ннодорр., говорлив oеοcp,, дкдрик Ялел,
ант. —* мълчалив, aeлиикαалuв, анразгввои—-в, нн-
Имаoвввиaмв, аеслввевхволив
ПАМ—МЗЛИВОЙТ - Каенеовв аа пимкαалив. Всич¬
ки сн дразнеха оо нейната прика-лне^^ст.
—	рмзодβдрлиβдeг, ааргоβореиβо?τ, бъбривост,
словоохотливост книж, рведβн!о?τ нер., ело-
βдизлия!нлнд?! книж,— говорливо?! остзр.,
дъдрнкд?τ Янел,
мнт —* мълчаливост, нeoиинмзливoeτ, ннимзгвввp·
емвосо, енразгтооячмеосо
ПРИКАНВА— -1. вж. рриздкмкам 1. зата.;
2. орно. в.. рока 2. знна.
ИАМААЧВА— - вж. закачам’ 2. зннн.
ПРИ—МИЛИ— ММ - Изведат. ме обхваща тилна
яр, паяв, негодувани- м пор. Дълго слушах глу¬
постите му. но изведнъж мн прикипя, Понякога
мн neин—nрез и едвзм са сдържам дс не избухна.
—	докепява ми pa-г., ндкнпявн ми рз-з,
V пииаеиаяст (пивотмаява) ми пред (ат) очите
рлзз,, черно мм локва пред очмтн ρα-Γ., пара им
онрднов рз-з, кмова мм нeeяΌ рззг.
ИАМКЙНЩВАМ - вж. змялеявам
ПАМАЙНЩВАМ ЙЕ - вж. /мклвякам си
ПРИКЛЮЧВАМ - в.. завършвам 1. м 2. занн.
ПРМ—ЙЮЧВА—Н - в.. край’ 1. знна.
ПРИКЛЮЧЕН - вж. змвършкн 1. занн.
ИАРАЙЮЧЕ—РЕ - 1. Севака, свсрзнос с aнoбuн-
00.-0-, инт-иелаи ри-жваявтамя. Клоо са върне
оо Африка, ще в— разкаже за приключенията
си. Пътуване с приключения.
—	авантюра
2. вж. авантюра 1. знсн.
ПРИКЛЮЧЕНСКИ - В който сн описват вее
РИ-рстквят приключения. Приключенски роман,
Пpнноюч-нени филм—.
—	авантюристичен
ПАМАЙЯ—АМ -вж. клякмм 1. зана.
ПАМАЛЕАВАМ - Преся някой дт оеотян неподви¬
жна. Неочакваната среща зо прикова не място:.
—	заковавам прнн.
И Сялно ли—еемани, изпяло завладявам. Учителксте
още в първите мноуои ни прикова вниманието,
Пpинcвcвзм погл-дное нз всички.
—	заковавам орли.
ПАИАЛС——ВННИЕ книж. - в.. допир 1. занн.
ПАР—ЛА—САМ разз. - вж. прилъгвам
ПАИААНПВАМ (ПРИКРЕПИМ) - 1. вж. закре¬
пявам
2. вж. придържам 1. занн.
ПРИКАНВАМ - Правя дт е— сн узаен, разбере aйшв
(днТствитнлам чувства, състояния, нтмерномя,
днТствмя я пер.). С изнззвзo-οc сл искаше Яе
opннpнe истинските сл измерения, Успя Яз
прикрие смущ-н-ато сл, кеоо оса-д- глава, С
ncв-аeoнeοр сн целеше дз оенкрин исоноскетл
причина зз oaнзд.
—	скривам, замаскирам орно,, маскирам орен.—
завоалирам нuиж,, закривам рядко
ант. — разкривам, показанм, вτнимвαм. мздавам, де-
ю
447

имломpαи,вполемм
2.	в.. скривам 1. и 2. зима.;
3.	вж. закривам 2. зата.;
4.	вж. замаскирам 1. занн.
ПРМ—АНТ - 1. Който --Сетон вас сн верши Тез аoм·
аинто аа ρργο—. Прикрит езано·. Прикрно врат,
—	скрит, тмин, поимолин, потаен
ннт — явен, вoоpмτ, неприкрит, тояа—на
2.	Кстит зе зорики-ж, зн зе иинpaаяc звнхшкв ^.1:-
р—ол завист- Прикритс радост. Прикритс ом¬
раза.
—	скрит, таен, потаен, ниявен
ант. — явен, нескимо, нeюoмкиuo. открит
// явен, видим, очевидеа, змTeлeдми, дв—ввии
2.	вж. потмин 1. зане.;
3.	вж. закътан 1. зааа.
ИРИАРИИРЕ - 1. Нещо /aякnΤ/. конто ο—γ.— зс
ррскимвма—, зαиccниoмиe, е цел да сн овстигнн
заТеу-т. Пушката, нoрοc взех, м— служеше -а
прикритие, че отнеам нз лов—. Имзх чувството,
чн ма използват -а прикритие:
—	маскировка пран,, параван пран,, камуфлаж
орли, книж.
2.	вж. закритен;
3.	в.. заслон 1. зана.
ИРН—АМТО - вж. тайно 1. занн.
ПРИ—ЪТА— - сж. закътан 1. заан.
ПРИ—ЪТО—М - вж. скривам 3. аaaa.
ПРНАМ нер. - вж. звегра
ПАИЙАЗВАМ - вж. долм/кнм
ПРИЛНЖ——РН - сж. старание
ПРИЛЕЖЕН - 1. вж. старателен;
2. вж. нзпллниτнлва
ПАМЛНЖ——СИ -1. вж. старание;
2. вж. зипълнитткшнст
ПРИЛЕПВАМ’ -1 . вж. залепвам’ 1. знан.;
2. вж. долепенм 1. зеан.
ПРИЛЕПВА—2 -1. вж. залепвам ев 1. знан.;
2. рззг. вж. прилягам 1. занн.
пРиЛЕПвАм СЕ - вж. залепвам св 1., 2. е 3. зане.
ПРИЛЕПЧИВ рз-г. - вж. /нрНзин 1. зннч.
ИРИЛН—ЯВАМ - вж. долитам 1. занн.
ПАИЛМЕ - прен, в.. приток
ПРИЛИВА— - вж. доливам
ПРИЛИКА - вж. сходство 1. м 2. занн.
ПРРЛРТАМ - еж. долитам 1. заан.
ИАРЛМЧА— - 1. С оредл·. нз Имам noвлмкα. ед-
нмнъв яем панти еднакъв съм оо вcменм или па
някое външни мли ветреше— всвбнаости с 0—000
-Оуг-пе. Датато приличл не майка си, По сръч¬
ност прнлнчз нл рзщс си,
—	схождам си (с), мязмм npcсacuap.
ант. —> различавам се (оа). волмчавам се (оа)
// По-оТен съм аа някого вее aйшв, а видм еи eъадa-
вми воеемолннин зс шриликм а аякопо другего, т
а—щв ρργπα. Слънцето прилича нз огнено нъоΡo.
Гласът му приличаше не плач,
—	наподобявам, напомням, изглеждам2 (нс,
нзac), мя/ам простонер,
2. вж. подобавам
V метане том те (из) рсзз. кем 1. зннн.
ПРМЛНЧА МИ - Пиавв мн дм маπлeддми оо-хуТсв,
ρο-ρηΤρ-. Новатз pcнор много тн npнончa, Тя
знаеш— какви цв-τcв- й прнлнчзт. Прическлтз
на тн прилича.
—	подхожда мл, отива ми, приляга мн, стол ми
разг. сиди мн рз-г.. ккрвн мн рз-з, отваря ми
рсзз,, мяза мн простонее.
ПрНйНЧ—М СМ - Имем eднαоeм външни вее осо-
И-шне оеоТеооети е ρργπ. Гллеcв-τe им сн прн¬
лнчзт л на можеш дз ги различиш—. Двата къщи
сн приличат: Приличаха сн по ръст.
—	схождам си, мярам си npcеοcuзp.
ант. —> различавам се, от—внаонм се
ПРИЛИЧЕН -1 з вж. благоприличен;
2.	сж. уолеиин;
3.	вж. сходен
ПРИЛИЧНЕ - вж. благоприличие
ПАМЙ—ЖЕ—МЕ - 1. Нeшn, npc—o.HHB кси рисов.
Б-зплзТоо приложение на aeеmmннк.
—	притурка
2. УрвтоеТяваай от н—щт зс някмнвa цнл. Пpнлcжα·
ние на стомната енергия -з миро— цели.
—	нзпслзβанн, употреба
ПРИЛОЖИМ - КоТоо μο.ή да се лрилв.и, -а ом-
M-pe ои-ао.ннве. Лекарството е приложимо
само при някои отделни случен из това -зΡcор-
исие—. Пpноcжнмo нововъведен—-·
—	изпоъзкавм,употребим
ант. —> неприложим
ПАИЙЛШАОА ММ - Сонса мм лошо. Прилошс мн
от оюо--н-τc не лодката. Какао си вървеше
оо уонцзτз. усети, че й прилошава. Прилоша мн
от глад.
—	nрнрлевм ми, прималявн ми, до/ляка ми ре-г,
долсшнвн ми рядко
V рииннооясм (юи-оемаява) ми пред (нн) ониое разз,
черно мм става пред весте рззг, змссвс (замайва,
зсшнинтявн, завъртявм) ми сн паметта ρα-Γ,, зави¬
ст (замсТвн, аaeτooявм) мм ое свят рсзз.
ПРИЛЪГВАМ - Сте ам—cπcaaн е хитрост омoαм, ос-
оapcτи 0—000 да рой-н op— мен яем ooгeлмзo до
мня. Пе-лъгах Янтнто с няколко РоиРонс, При-
лъгах кучето с плрче хляр. Щн го орилъжем дс
дойде.
—	примамвам, подмамкдм, помамкам, залкг-
вам, прнядτккнм разз.
ПРИЛЯГАМ - 1. Допирам сн плътно, Тез poвeeоa
ре oeшo. Нз тз-н тенджера кзnзньτ не приляга
плътно. Ключът прнл—знз нс ключалката. Бо¬
тушите мн прнл—знзха Яорре.
—	прилвпкдм2 ра-г,— лягам ра-г,— пасвам рззг..
уйдисвам npcеτoнзp.
2. pa-r, вж. ?кдгввг?гкам 1. и 2. аaaa.
ПАРЛМГ— —И - вж. прилича ми
ПРМЛ—ГАМ СМ разз. - вж. подхождам си
ИРН—АЛМЕ—М - в.. прнммлявам
ПАИ—МЛ—ОА МИ - вж. прилошава ми
ПРИМАМВАМ - 1. вж. изкушавам 1. и 2. зааа.;
2. в.. прилъгвам
ПАН—АМКА - еж. изкушение 2. зана.
ПРН—ММЛИВ - вж. привлекателен 2. зама.
ИРИМА—ЛИЕОСТ - в.. nривлняаτвласeτ
ПРИМАТ кннж. -разш. е.. дивак
ПРИМЕР - ’. Някой и—и нещо, комов е-сжтт аа
аяквов за подражаний. Левски е пример -е орсв-
стаена чнеτcτa, Със своето трудолюбие моят
рзщс м— служи зз пример, Детето е пример -е
добро поведение.
—	оeaaрвa, еталон
2. Отделна с—снай, овCτΌ шoдоoнpя мли изяснява
правила вля твеидниин. Тннеmъτ cбннocеeoo сн
448

обяснява с примери, Търся подходящ пример. -а
дс обясня значението не думате,
—	илюстрация
3,	рядко вж.	—. знач.
ИрИ—ЕРОлМ СН - вж. прицелвам св
ИРР—ЕР—О разз, нежел. - вж. например
ПАР—ИГОММ - вж. мигам 1. м 2. зине.
ПРР—МЖАЕАМ - вж. замижмкам
ПРИМИРАМ - сж. припадам
ПРР—ИРН—ИЕ - Безропотно понасяй- на Терм и
aйшαаτмя. След тежката икономическа кризе
обществото е обхванато от чувство не примн-
раина със съЯРеаа—.
—	примиреност, примирявани, ририоамаuе нилж,
ПАМ—МАН—ОйТ - вж. примирении
ПАММИАН—ЧЕСТЕ— кннж, - вж. nдамженcτвс
ПАМ—ИАМН - вж. змир1 1. зана.
ПАММРАИТНЙЕ— —' вж. помиритвлин
ПАМ—МАМЕАМ - вж. помирявам
ПАИ—РАМЕАМ ЙН - 1. Осъзнавам и орм-мни ае-
мзТнжавоооа иа aншв. понасям б-з съзражеамя и
пИ-о-ст aйщn. което ан обични, нн харесвам, квeг
то ое мм е приятно е пор. Тежко -, но трябва де
се примирим с положението, Не мозз дс сн при¬
миря с резобрезияте, конто се вършат, Човек
се примирява с aенчнc.
—	помирявам ск, миря се ннсе—. простонер, прег¬
лъщам орни, разз,
днт —> протестирам, а-го-сетм, бунтувам се
// възроптавам, eъзaeπoдввαи. paaбвaoyвaм те, въз-
буноеснм се
2. рядко вж. едобрявам ев
V шoeглτшτм пвиамвия хап рззг.. лpнoлъшaм (гъл¬
там) хаос (хапенто) рз-г, отшвекмм (eкoъcΌвaм.
киъeτвавaм. спъвам) ръце рззг. към 1. зана.
ПРИМИРЯЕМОЕ - вж. примирнннн
ИРИ—И—МЕ кииж, - 1. вж. дивак;
2. вж. простак
ИРИМр—МЕЕН - 1. Който ае намира оа aτC-oмeнa
степен на Тмоевомано oмзвиτиe· Примитивни ор¬
ганизми—.
—	низш, ррд?τ
мнт. —> висш, слв.еа
2.	Който ан е повлиян вт цивилизацията е - осттас— в
оеовмааооо з си eъeoвяамн· Примитивно живот:.
Примитивни ореви.
—	плавuеен, първобитен, див
мнт. —> цивилизован, култивиран
3.	вж. прост 1. занн.;
4.	сж. некултурнн 1. занн.;
5.	сж. OnрДC!ИHЧИCКU
ПАМММТМЕ——СТ - 1. Нншn, з което ае - повлияно
от цвсиеизмцеятт и ле отличава с есоесовйнитн си
юр-Итрим качесост. Пpнмнτнвнoеτ ос нравите.
Пpнмнτнвocсτ нс инстинктите,
—	първично?!, първобитно?!, дивота
ант. —> цивилизованост
2.	е.. некултурно?! 1. занн.;
3.	вж. нлвмкнтнрно?!
ИРММАА - 1. Ср—цикано свързано не колелц- въжн
мая орто, з зс рт можн да сн затноян в завер.-
нещо. Примката около шнрτз нс корилата се
зататнз и тя бързо се укроти.
—	клуп
2. орно—з вж. уловка
ПАИМОЙВАМ ЙН - вж. помолкам
ПРИМ—РСАР - вж. крайморски
ПРРМА—Л - вж. полумъртъв 2. зннн.
ПРИМЪЧ—ЯВА —И - вж. домъчнякм ми 1. зааа.
ПРИНАДЛЕЖА - вж. спадам2
ИРРНаЖдЛМ - вж. наставям
ИРР—АСЯМ - а.. донасям 1. м 2. занн.
ПРИНИЗЯВАМ - оран—, вж. омаловажавам 1. занн.
ПРРНОС - 1. Петтижнаме а рухован влм мαo—oиαл·
оа знтесмаст. Poe-нрτз не Христо Ботев е наш
национален принос в съкроаищницета на общо¬
човешката юулτуpa.
—	влог орно—, нuнж,. внос прен. cеτcp.
2. Д-йност с дсхвваа влм иаоерммлнт затнимасо.
Чиослищете имат принос зз pcзвнτннτc не
нашата нулτуpз а минслото и Янас. Принос зз
ра-витието из иaунзτa,
-— заслуга, актив орно,
ПАИНОШННРН сазрин. - вж. дарении
ПАИ—ТВАМ - а.. разпечатвам
ПАР—АМРАМ - сж. разпечатвам
ПАР—Т— - вж. амрпвчаτβам
ПРИНУДА - Заставян- на аякопо да върши яли ре
извърши анщт против солята см. С принуда не
можеш Яз го застлан. Яе учи. С принуда ма
накараха Яе подпише дcнум-uτa. Всичко това
е извършено р-з принуде,
—	натиск, наcнъuи, давление книж, принужде¬
нии
ПРИНУДЕН 1 . в.. изкуствен 2. зама.;
2. прнн. в.. насилен
ПАИ—УДЕ—ОСТ - вж. изкс?τввадeτ
ПРР—УДИ—ЕЛЕН - вж. насилствен
ПАИ—УДИТНЛНО - вж. насила
ПРИНУЖДАВА— - 1. Упражнявам aττмeо върху
oяоnon, поеотсям от прнд анвТхвдмиесота да мз-
върши нещо съпи-кв оеляос ае. Принудиха м—
Яз подонша протоколе, Принуждават ма дс си
подем cсτзaнaτa, Принудиха ма дз са откаже
от eненуpдняτз,
—	заставям, янанм2 ннсе,, накарвам, задължа¬
вам, насилвам, натискам прен, разз, притис¬
кам прнн—. разг, наздрвам рл-з.
2. Ставам ли—нмат някоТ да постърв от оорнрелна нт-
аса. Принуждаваш ма Яа тн кажа някои непри¬
ятни неща·. Липсата нз рароол ма принуждава
Яе напусне салото,
—	прндвавиквнм, подбуждам, карам2 - ннсв., на¬
карвам, заставям
V притискам ре (в) стнаата някога разл, помтис-
ктм в опела аякопо разз, поставям в шах някого
разг, , поставяи (οΛ-οαΜ, Όcиям. хвмшτи. улавям,
лмовни) натясно някого рззг. към 1. занн.
ПАИНУЖДЕ—РЕ - а.. принуда
ПРИНЦИП - Олавеав положение или иъквводнн
възглед, мр-я, оΌмoв опи-деляо oaлoнaoα е -ργπι
олвТеовлои аа анщо вес песндеамнте от aяоoπo.
Принцип м— а дз уважавам мненн-то не други¬
те. Основни ое-ицион не демокрацията, Нрав¬
ствени принципи.
—	максима нн-ж:., правило, начало орен—.
принципе— - Кейто aнoτн—oнao. твърдо ае
оридеяжт, отстоява свомо— вeаπлнди, уТежде-
омя; оnΤτв проявява поттояитовв в pнйcoeмяτм.
посотпкмтн те сев - израз оа ττнoвα лавй—йа—й.
Принципно човек. Принципен а урежданията си.
Принципна позиция:. Принципно отношениа.
ю
29. Бслпмрткм сснаивмнн е нотанвмнн ο-ηη™ с фразеплвпизим
449

—	последователен, прнβданавна пран, принци¬
пиален книж. pранc. безкомпромиснн
ант. —> безпринципен, нервтледовмонлен, oeшвooвя·
неа, оешимс—оееа
ПРИНЦИПИАЛЕН нннж. рядко - еж. принципен
ПАР—БЩАВАМ - Правя някого дт снаотса змнд·
но о друпи в нещо, дм Тед— оо-етсоеи нeи oeшo.
Исксм— Яе то приобщим към колектива. Щн те
орнорщим към нашата идея, Трябас да приоб¬
щим малцинствата.
—	присъединявам, интегрирам кинжз
ант. — изолирам
ПАИЛБЩаВа—Е - Пявс-интое им aянвπв. нещо
към дмдеим вTшanаτ. Вод— се политика за при-
орщсезоа не ромите, Пр-общсало- нз хорзтз
в неравностойно полож-ние към обществото.
—	интеграция книж,— присъединявани, нагкган-
аани книж.
мнт. —> изолиране
ПРН—АРТЕТ кннж. - 1. вж. предимство 1. е 2.
зоан.;
2. вж. господство 1. знан.
ПРИПАДА— - Соаса ми з—н и з-геТете съзнание.
Тя припадна от Ρcлнa. Детето припадна в ръ-
ц-те ми.
—	премирам, баялдисвдм простонер.
мнт. —> свестявам се, опомням с—, съзиавси ле
ПРИПАДА МР ЙН нар. - вж. полдоа мн св
ПРИПАДЪК - прен, вж. пристъп 2. зоан.
ПРИПАСИ - вж. запас 1. заан.
ПРИПЕВ - Чало от шелео и—и етихвоввиннин; онкло,
който се рово-ия след всеки стих вам соя-фт.
—	рнфрин кннж.
ИаРпЕЧЕИСАМ - вж. спечелвам 1. зннч.
ИРИИРВА МИ ЙЕ - вж. допием ми ен
ПАРИРАЛ— - 1. Oмoмм някого ре Тсрза, дт оароа-
ви aйшв neинa. незабавно, e-aaaoa. Стига си м—
прнонрзл. ще напиша матеензла, когато мога.
—	пришпорвнм орно,, разг, юркам pa-г., озор-
вдм ра-з,
2. в.. напирам 2. зосн.
ПРИИМСЕ—М - Поедасам оясвооо си оа собстве¬
ност аякомс. Бзщзтс приписа къщете нс
oзй-гcо-мня сн син, Щн тн орипишл една трета
от -моте.
—	паелвлалем
ПАРИНЧ—М - За τ-τοπή, поен и опа. - тилне гоня,
иалeевми голяма топлина. Слънцето така при-
пнчсше. че се уплаших да ен слънчасам, ^βμ
страшно орнонча.
—	nавжурям, пика ннсв., жаря насв, паря2 н-св,
осре2 насв,, прнжнрям, жуля неса. пран., ра-г.
ИРИПМЧА— СЕ - Изеапае тн ас действието от
лъемтй м топ—мнатн ат слънцето, ат -пън и пер.
Старецът се припичаше нз слънцето.
—	грея се о—са,, пека св ннсе.— наплчмм ев
ПРИПКАМ рл-з.— вж. тичам
ИРИИЙААВАМ - 1. сж. проплаквам 1. знан.;
2. орни- вж. помолвам
ПАНИЛАКС— МИ ЙН - вж. ддплнявн мн се
ПАРИ—ВДРГ—АТ - 1. За настроение, дух - нnй-
тв - бв-ср, енсел. Всички ряхе в приповдигнато
настроение.
—	повишен
мнт. — понижен
// потиснат, γπο-τΗΟ, сама
2. вж. оживен —.
ПРИИОВДИГНАТЛЙ—- 1 . вж. оживление 1. зана.;
2. вж. патос
ПАРИ—МН—М - еж. напомням 1. зята.
ИАНИОМ—ЯМ СМ -сж. спомням си
ПАНИА—Н ра-г. - сж. нетърпелив 1. и 2. зята.
ИРРПАЯ—ОЙТ рз-з, - вж. нетърпение
ИРНПУШВ— ММ ЙН - вж. допушен ми се
ИРРИЪЙЗ—ВАМ - вж. долм/вам
ПРИПЯВА— - вж. пригласям 1. м 2. зиач.
ПАНРАЕ—ЯО—М - 1. Прася анщо дт стане рмеов с
-Оупв, да сотен с а—ов на —днв 0100, им една сое-
лйн. Приравниха -апллозаз му с npoфнсрpекз·
та. Сиромашията приравнява хорста,
—	изравнявам,уеднаквявам
2. вж. отъждествявам
ПРРАЕЕ—В—М ре-г. - вж. проплаквам 1. знае.
ПАРАЕЕЛВА МР СН разг. - вж. доnанква ми си
ПАРА—ДА - 1. Ннеътсооеесяо вт 400—4 аaвTинм·
eяш ам свят. Той искаше дз недо—кне а тзйинте
из природете,
—	естество oеτзp,. натура остер,
2.	орен—, вж. същност 3. зята.;
3.	орли. вж. характер 1. заан.
ПРИРОДЕН - вж. нстнсгвнн 1. е 2. знаа.
ПРИСАД - Клонче вт едногодишно вcoшнo рревен,
еа коеоо вит здраве и развита peпоα. poeдaмзнa·
енов за пoмeмд1aoн ос дива nвnщоa. Присадът
е способ зз рз-моожзезна нз олоЯни дървета,
—	ямлнм, присадка
ПРИСАД—А - сж. присад
ПРНЙЕИЕА МЕ ра-г. - вж. заболява ми 1. знае.
ИАМЙООЯВА— - 1. Вземам вее изролзвам ннщв за
свви Ηγ.ιι м облапс против интерес-т- на —ργπ.
Той е npневoнл аилста, нcяτo а обще еoΡсτе-·
нcеτ. Пpнееcяезм орава.
—	обсебвам, змграекам, узурпирам кннж.
2.	сж. открадвам;
3.	сж. крада
V	слепки (туряе) ocнм иа ο^ο рззг, сетгее см пръ¬
ст- оа Herna рззз. към 1. зине.
ПРИСМИВАМ - вж. доливам
ПАМСЛЛ—ЯВ—М СЕ - 1. вж. подслонявам ск;
2. сж. зα?лааем ев
ИАИИЛУЖЕ—М - 1. вж. елуоувам;
2. вж. обслужвам 1. заан.
ПАМСЛУЖ—Р— - вж. слуом
ПРИСМЕХ - вж. насмешка
ИАМСМЕХУЙЕН - сж. подноравдтвлнн
ПАРСМЕХУЙ—— - сж. nдиuоравчuе
ПРИСМЕХУЛОИК - вж. подигравчия
ПАРС—ЕХУЙСТВЛ - сж. насмешка
ПРИСМИВА— СН - Смея е— им някакви каенеова
е—м ooвяви. пвcoъпн1 еа някого. Той об—чз Яз
се npнемнвз нз всички. Ако а с-оcτo научат за
какал ЯреРолня сме се ензpзлн. ще ни се neнее--
.ят. Колегите му сн присмиват, Пpнемнезτ му
сн, чН -33^0.
—	подигравам се, надсмивам ев, подбивам св (с)
pa-r,
V	взеими еа м—зн (oвдTмв. ро-см-х, смях) някопо
разз, врмптм (нматм) от Талпа някого рз-г, в-c-
гнм на вилм и нвнилм 0—000 разг, в-мотм ом сили
е <от> мотосмем някопо разз, врспам на сра оя-
квов рз-г.
ИРНС—МЕКА рядко - вж. насмешка
450

ИРРИИРЕА МИ ЙН - в.. доспива ми се
ИРИСПРЕА—НЛЕН - ’. Който ррстрсвт, -ок-ове
оса. Вземам npнеnнезτeлнн хапчета, Пpнеnнеa·
телно еp-Ясτao.
—	сънотворен
2. сж. приспивен
ПРИСИРВЕН - OnCoв освяса сее, оондразовлапс
ком сто. Чуем се приспивният шепот нс вълни¬
те, Пeнеnнвoз песен. Пpнеnнеeн глас.
—	приспивателен, съннн, дремлив
ПРИСПОСОБЕНЕЦ инодобр. - Човек, квйов ое
поисоосвбява, квйов орвиння възглнритн м пома-
цилсой см според обстоятелствата, зс де иacee·
не оТасон. Той е зъекса npнеnoсoΡнueu, смени
уp-ждeoнрτм си и мина на страната не упрае-
масщстс партия·.
—	нагаждан разг, нecдcΡp., хамилнон орни. орнзр,
конформист орен, конж., опортюнист книж,
внτропскавα!ва орен. разг.
V	фвонмр.мСска (дввлика) евраом ре-г. пренебр,
влашка poeтoилнα ра-з. ор-небр.
ИАИСПОС—БЕНЧЕИТЕ— неоЯоРр. - Безприн¬
ципна оритпотвТявмие кси вТттвяонлттваоа, то-
циаламте соловия оа момента, оТскн. за uавлиaa-
ае ом някаква взоо—а. Беше уважаван рол-онк,
но със ееo-τc прнспособннчество отблъсне
хорсае.
—	нага:^,д;^'^^<^'^1^о разз. инодобр., нагаждани, кон¬
формизъм нннж, лaмвлноa?τβс орнзр., хнми-
леонщена оре-р., сnорτюанзъм нннж.
ПРИСПОС—Б—ВаМ - Правя aншn удвТов зт eя·
нaовa цел, за задвввлявмое еа аякмква потреб¬
ност. Трябваше Яе npнеncсoΡн Ρeлeτeнеτнчнa-
тс τвceΡa към сценичните закон— на театъра.
—	пригаждам, нагаждам, адаптирам кннж.
ПАИСПОИ—Б—ЕА— ЙЕ - 1. Зс човек, .ивпонп
вам растение - наоажрам сн към ут—овияом як
внoлaмτм си-дн. Животните ласно се npнсnoеc·
рявет към новата жн-неез среда.
—	адаптирам ен нннж, пригаждам се, аклима¬
тизирам ев
2.	Ъъаaмτнлaв измеаям насипите, поведеиинов те в
авсе оесоаивскм, зс да бе-а в тепетс-н с някопо, т
носа co-ac. Тя трудно са npнеnoеoΡн към реда е
семейството нс свекърва си, На мн беше оeеoc
дс се приспособя към еeлсннр живот—.
—	свиквам, привиквам2, адаптирам св нннж„
пригаждам си, нагаждам сн, аклиматизирам
ев орен, акомодирам се конж, рядко
3.	Променям сезолндите, поинцсюиое, -реете те ορο-
ре— вбтооятнлттватм, оТскн. за дт изслнка оТлспт.
Той н н-е-стее с това, че умна дз се присоосо-
ряве към новата власт. Колегите мн бързо се
neнсnoеoΡнхз към новото нечелсоео.
—	нагаждам ек
V	вToeшми сн накъдеов духа сяосрсо рз-з., ccp-
вя оо вятъра разз,, обръщам тн като слънчволйр
разз,, строя (плувам, —β—.τ те) оо ончеоиеов
нннж, ае плюя τρ^γ еятьра рл-г. към 3. зннч.
ПРИСПОСОБЯВАНЕ - вж. адаптация 1. и 2. знач.
ИАРИТ—ВЯМ нар. - сж. наставям
ПРРСТАН - 1. поат. сж. убежище 1. зине.;
2. рядко вж. пристанищн	‘
ПрРСТА—РЩЕ - Специално римоа—ено място оа
Μαρτ— сее речен Тряо, къдеов спиоао плавателей
строен. Морско npнеτcннщ-. Рибарско приста¬
нище.
—	порт рядко, пристан рядко
ПАМСТЕГНАТ - вж. затвонат
ПРИСТИГАМ - 1. Дncτмoαм. появявме се еа орое-
рел-ит място от ррвов, като ае придвижени от
oяоaкcв атама. Д-оeгaцнрτз оенстнгз довечера.
Не золм коза ще npнеτнгoe синът мн—. Багажът
мн пристига утре. Пpнеτнгзτ гости от чуж¬
бине,
—	идвам (ндм) н-св., дохождам/дойдн ев.. дожгне-
кмм разз. прниебр.
ан!· —» заминавам, орепваи, вopъτeвaи. потеглям,
ат—вам
2.	Зс превези— средство - пр1рви.етм се до някаква
място. Автобусът пристига след чес. Влакът
пристига оо pз-nнезoнe. Кcоaτз щн np—еτнгo-
всеки момент.
—	нивам/ндд/ .есе, дохождам/дойдн са.
ант. —> заминавам, тропв-м, рвт-оеям, отрттввнм
3.	вж. етноам 1. зине.
ПРИСТИГАМ СИ - вж. вркшнм еи 1. зята.
ПАНСИОН— книж, - сж. благоприличин
ИАНС—ОЙ——СТ нннж, - в.. благоприличие
ПРНИТОРСА МИ ЙН - в.. вижда мн ев
ПРИСТРАСТЕН -1. вж. субективен 1. зата.;
2. вж. несправедлив 1. зона.
ПАИС—ААИИЕ—ОИТ - вж. страст 2. знсн.
ПРИСТРАСТИЕ - сж. субективност
ИРИЙ—АЛСАН—СТ - в.. субективност
ПРИСТРАСТЯВАМ СН - Отрессм ое всецяло ом
нещо. Пpнсτpaеτрезм се към гледана из теле¬
визия. Пристрастих се към лова. Пpнеτpaеτнх
сн към спорта, Пристрастих сн към алкохола.
—	увличам си, встрастявам ев
ПРИСТЪП - 1. Внезапна повява или изветряо— от
боенст. Получих сърдечен пристъп. Имам жлъ¬
чно npнеτъn. Бъбречният пристъп ще мине.
—	атака оран, креза мед.
2.	Ванзапат ровява на силам чувствс. Ударих го в
пристъп нс рpoеτ. Пристъп нс гняв. Иeeеeн
np—еτьn.
—	припадък орен.
3.	сж. атака 1. зана.
ПРИСТЪПВАМ -1. еж. вървя 1. занн.;
2. с преЯл. към вж. започвам 1. занн.
ПАРСТЪПЕН - вж. достъпен 1. м 2. знна.
ПРИСТЯГАМ - вж. затягам 1. зона.
ПАРСЪДА - в.. нака/анни
ПРИСЪЕДИНЯВА— - 1 . вж. включвам 2. зннч.;
2. вж. приобщавам
ПРИсЪеДМОМЕАМ ЙН - 1. Прибавям ое към
поспа зс оТща д—йопет. Присъедин-хм- се към
радицета caτcм.oΡнлн. която са движеше оо
бул-взрЯа. И той се npнсьeЯннн към нашата
туристическа трупа.
—	включвам се, причислявам се
2. Сптр-лям, лпркрнпям coaoввмшeon иа aяквoв. амe-
тмвми ас иаceoΌим стртам. ПpнсьeЯнuрaем се на¬
пълно към изказаното гледище. ПeнеьeЯннявзм
са към общото мнение.
—	солидаризирам си кннж.
мнт. — разграничавам се, дистанцирам се, вторанс-
еавтм сн
V вземем (зтстнвсм, държа) сто-нате на някого
рззг. към 2. зннн.
ИрРиЪНДИНМВА—Н - сж. приоешаване
п
451

ПРИСЪЖДА— - Дтсти онщо някоме въз оееоса
ом съднТоо решене-. Съдът npнеьдл нивата не
брат ми—.
—	отсъждам
ПРИСЪСТВЕН - вж. работен 1. знна.
ПРИСЪЩ - вж. характерен
ПАРТАЕ— - вж. затаен
ИРИТАМОА— ЙН eрЯнo - вж. спотайвам си 1.
зеан.
ИРИТО—РММ - вж. затварям 1. зоне.
ПРИТВОРЕН книж. - вж. лицемерин 1. е 2. аeaн·
ИРРИЕОРЙ—ЕО кннж, - вж. лицемерни
ИРИТЕГА—ЕЙЕ— - вж. паевлекагеъин 2. зята.
ПАРТЕГА—НЙ—ОИ— - вж. nрнβлеяα!влндcτ
ИРИТНГЙММ - 1. С oнπлниe. деромон ορΜΤ——.αΒαΜ
нещо, оякопо кем сеТе ем и—и ком анщо риуов.
Притазлих Яетето а прегръдките см, Притез-
лих столс оо-рлизо Яо масата.
—	придърпвам
ант. -» отдръпвам, тотнолям
// отдръпвам, отмествме
// Приближасти нeшn, някого към сеТе см. Магни¬
тът npuTerM желязото. Прнтазлн ма към сере
си и мн съобщи нов—нста,
—	привличам
мнт. — отблъсквам, οτΤγτβ-Μ, вотлмеквти, оттекаем
2. в.. привличам 1. зона.
ИРИТЕГ—АИ - вж. затегнат
ПРИТЕЖАВАМ - вж. имам 1. и 3. зааа.
ИРИТНЖАОРН - вж. собственост 1. заан.
ПРИТЕЖАТЕЛ - вж. собственик
ПАИтеЕЙНН - 1. в.. неспокоен 2. занн.;
2. вж. емутВн
ПАРТеС—Н—РН - 1. сж. безпокойство 1. зата.;
2.	в.. стеснение;
3.	вж. грижа 1. занн.
ИРИТЕЙ—ИТЕЙ кннж. рядко - а.. мъчител
ИРРТЕЙ—МТНЙЕ— - 1. вж. eτн?анτвлвн 1. аaαн·;
2.	в.з оеезпокоит<лнен
ИРРТНС—МТНЙ—О - вж. неловко
ПРИТЕСНЯВАМ - 1 . вж. тревожа 1. заан.;
2.	в.. бн/покоя 1. е 2. зянн.;
3.	в.. гнетя 1. зона.
ПРИТЕСНЯВАМ ЙЕ - 1. вж. безпокоя ек;
2.	в.. разгрвксжкам си;
3.	вж. стеснявам си
ПРИТИСКАМ - 1. Действам а онжест и—и сват
обикн. отпоре върху ннщn. aяовoв. Дървото р-ше
радеело върху него л ло npнτнснcшe.
—	рдгнекмм, натискам
2.	Преся тялото мм или наст от оепо дт рейсова с те¬
жестта си вее сее смет върху aeшn· Пент-шсх
с ръка устата си. Пpнτнеoзм тялото си Яо не¬
говото.
—	натискам
3.	орен. Оказвам oαoиcо, иасилтосеоо вτaдeйeτcиe
върху волята еа ияквпо за вoошeeocяβaиe сее
постиган- оа aйшn. На съм ходш Яа npнτнензм
някого зз нзнвoτc и Яз Рило.
—	пан?ирмм орен.
4.	орно. рззг:. вж. nанаужaαβам 1. зона.
ИАНТИСААМ ЙН - вж. гуша ен 1. зята.
ПРИТИХОАМ - вж. утехкам 1. заме.
ПРИТИХНАЛ - В който нямс шум, β.-βλ-οβ-,
коТоо н изрелоеа с тишина, тпoнвCeoвиe, οήροι-
bi.ooco. Пpнτнхoaоo поле. Пpнτнмнзлc градче.
452
Притихнало сало.
—	смълчан, /молкхннл, задрямал, одрнман рядко
ПРИТИЧВА— - 1. вж. дотеченм;
2. вж. иатнчвмм 2. зята.
ПАРТЛ— - орнн. Ирваие, асв—изтае, натрупване от
нншn в овляев колmh-cobo. Приток не τуpнеτн—.
Приток на нpьa а главата.
—	прилив opeHr
мнт. —> отлив
ПРРИОМА ооаа. - еж. ниод 1. зане.
ИРРИА—БОАМ - вж. потрябвам
ПАРТУЛВАМ - вж. закривам 2. заан.
ПАНТУРА— - 1. вж. добавка 1. зине.;
2. вж. приложение 1. заан.
ПАНтУрЯМ рззг. - вж. добавям 1. е 2. зята.
ПРИТЧА-1. в.. басня 1. зата.;
2. вж. млиодаuя
ПРИТЫ—МЯСА— ЙН Ялел—з - вж. наяннвнм еи
ПАР—Ъ—НЯВАМ (резл. ПРИТЪМНЯВА) - 1. Зс
онбе, време - ставам томен, мраено изceaeτд вам
—нко, малко рортди облаци, могат. Небето ори-
тъмня и скоро започна Яз вали ЯъжЯ. Изведнъж
нсаън орлтъмня. Кск е neнτъмнрл хоризонтът:.
—	смрачавам се, /мекмнявам си, зaмaaеαкaм
си, ?!ъмаевαм ек, сгъмвам се, тъмнея .есе,
мрачния иeеβ., емръшкам ев орно, поет—,, мръ¬
щя сн иeев. орен. поет.. намръшкам сн орни,
понт., скъсвам св орен. ооет.. навъевам се
прен·. оолт·,, начумеркам ек орнн. рззг.
ант. —> прояснявам се, иаяeaяβae се, просвновмм,
oиocвнτлявαм. oaавeдoяcaм се
2. в.. смрачава ск
ИРМ—Ъ—Н—ЕА МН - вж. причернява ми 1. и 2.
зана.
ПРИТЪПЕН - вж. амткпнн 1. в 2. заен.
ИАРТЪПМОА— - 1. сж. вагкпявам1;
2. орен. вж. намалявам2 2. заан.
ИРМ—ЪИМЕА— СН - вж. намалявам’ 2. зннч.
ИРНАЪАЧАЕНМ разг. - 1. вж. дотеченм;
2. в.. ир!иевам 2. заан.
ПРИТЯГАМ - вж. затягам 1. знаа.
ириу—мца - вж. прищявка
ИАИУЧЕА— - вж. научавам 2. заан.
ПРИУЧЕА— ЙН - вж. свиквам 1. зона.
ПРИХВАМ - вж. разсмивам се
ПАИХВ—ТЙРЕ ρα-Γ, - вж. варНанн 1. зона.
ПРИХВАЩАМ - 1. вж. подхващам 1. знан.;
2.	орно—, вж. удържам 1. знаа.;
3.	рз-г. вж. зарαвевам ек
ИАИХВЪРЧАЕАМ - вж. долитам 1. зона.
ПРИХЛУПВАНА- 1. вж. раллбркам 1. знач.;
2. вж. нахлупвам 1. знае.
ПРИХЛУПЕН - в.. cллбπиа
ПРИХОД - вж. доход
ИРИХ—ДОН—СЕН нннж. - вж. доходен
ПАРЦЕЛ - β.. мишена
ПРИЦЕЛВАМ ЙН - Нмоочсме ορι.-- нeм aeшo,
кси нянαквα пее, оррнделео обект, за да по сау¬
на. Той учаша войниците добре Яа са прицелват.
Ловецът ад—знз пушката и се npнц-о— в сърне¬
та.
—	примиренм се, целя <?н> несв.. миря <?в> несв—.
V взнмми оа прицел (мвщоτ. м-риск, нишан) 0—-
гв, нещо резг.
ПАНЧА—СН— - 1. Чткмм някого, оnйτв м— opcT—и-
.αβτ. Той ма причака на моста. Момците ори-

чакваха девойк-о- на ю-aЯeиαцc.
—	пресрещам, /мерещам изр. рядко
2.	Чакам зож<с]^о зели нещо скрит, за да го нападаха. Той
причаказше ж—роазта сл, скрит зад ьгьлa. Ло¬
вецът причекс зcннa,
—	дебна и-ее., издебвам, вардя ннсв. pa-г., иавдр-
двам ре-з,
ПРИЧАСТИЕ църк. - Отвеонов венп е х—яТ, което
християните пр—нмат като . символ еа помоТщава-
не о Хрмствт. Попът paзаaвло причастие.
—	комка разз.
ПРРЧЕРНМВА МИ - 1. Прилошава ми е пред ани¬
он ме стаск тъмно, Hepo-, гуТя тезатаин. И-вeд·
нъж мн причерня л са евлрнcх нс земята, При¬
черня мн от Ρoлнc.
—	притъмнява ми, заевраева мн, gоеврняβа ми,
до!ъмаека ми разз.
2. орен, ИзпеТсам тммвоТлсраимн вам изпадам в nee-
на втчаяовй. Като мн причернее, на зеем какао
вършс. Толкова ллуocеτн изговори—, чн накрая
мн причерня и щях да то изругая.
—	притъмнява ми, gдчнрaявa ми, доτъмаеβм ми
разг.
V пера ме п—рреов ра-з, пара ми дамла простонсе-
кси 2. зоне.
ПРМЧЕСВА— - вж. сресвам
ПРИЧЕСКА - Форма, която сн пи—рчса аа оnea ар-з
оимансвсае и ппдстомоемое. Каква пpнчeекa ис¬
каш? Къса орическа, Модна прическа.
—	фрнзбра, подстрижка pa-г.. кодфюра книж,
нежел—.
ПРИЧИНА - 1. Яв-наве, което рнса оесеек зт по¬
явата и—и промяната оа oйшn. Нямс причине зс
Ρ-зпcнcйсτao, Социалното oepaеeнеτеo е при¬
чине за рунтоено^е.
—	основании, основм оран., база орен·, нuнж., поч¬
ва орен, нннж.
2.	Нещо, нoeτo нвceо -мн ор-дв-р, зс да решава, ροτ-
търва па -юр-реа-а атася. Той поЯсЯ— оставка
оо ончoн причини, Напуснал партията оо идей¬
ни причини-.
—	подбуда, съображение
3.	вж. повод
ПРМЧНННТЕЙ - С ореЯл. на Някой, aйшв, което
етмва пи-нсот —а се т—вав, рт ое оовявм нещо.
Причноноал не катастрофа, Причинител нс
пожар.
—	виновник (зс)
ПРМЧРНЯВА— - Ставам по-чина -е οτιο-, -а те
появи и—и -а вτзaинaн нйшв. Причинявам неп¬
риятности. Причинявам пожар. Причинявам
РеЯн. Пeнчннрвaм сτpaЯcнлр. Причинявам ка¬
тастрофа. Гладът причинява Ρoлeеτн—.
—	предизвиквам, пораждам, създавам, произ¬
веждам, направям огр.. донасям орен.. докар¬
вам пран., амвлнемм1 рззз,
ПАИЧНСЛМСА— - вж. включвам 2. зята.
ПРИЧИСЛЯВАМ СН - вж. присъединявам ев 1.
занн.
ПРИЧУДЛМЕ - вж. странен 1. зона.
ПРНЧУДЛРВОСТ - вж. eτаанадe!
ПРИШЕЛЕЦ /ПРИШЪЛЕЦ/— - c.. знсвлннк
ПРИШНПОАМ рядко - вж. пошепвам
ИАМШМВАМ - вж. зашивам 1. зона.
ПАРШАН - вж. михур
ПАРШП—РЕМ— -аенан.pазо. вж. припирам 1. зннн.
ПАРШУШВАМ рядко - вж. пошипвам
ПРИШЪЛЕЦ /ПРИШЕЛЕЦ/ - вж. заевлннк
ПАМЩЯЕА Мм ЙН - вж. приисква ми ск
ПРИЩЯВКА - Необвеивсаев .елаевн да се неп¬
рави вам ов—вем нйшn. На съм длъжно Яе се съ-
рpeaзреaм с всичките й прищевки. Моментна
прищявка. Детински прищевки.
—	каприз, хрумване, хрумяа разг.. приумица
ИРРЩЯ ЙН насв. - вж. обривам си
ИРИЮИ - орен·, вж. убижищн 1. зана.
ПАМЮИМЕАМ - вж. подслонявам
ПАРЮ—МЕАМ СН - вж. подслонявам си
ПАМ—ЖДА ММ ЙН - вж. дояжда мн ек
ПРИЯТЕЛ - 1. Човек, квйов н в eл1аом. еердеаом
отношения с oяквoв. с нвoвτn овттвяиао вбшвcα.
ас коготв мож— ре разчета. Той мн е приятел и нс
него анозги мозз дс разчитам. С беще тн бяхме
добри орнятали. Ние сме стари приятели,
—	другар, побратим разш,, доет нер:.— мвир пpoе·
тонср. аркадаш оростонер,, карднш просто-
нзр.— мпт простонае.
ннт —> враг, оепрмяоел, пoвτuвoмн. рушмнемя
2.	разш- вж. съюзник;
3.	рр—Нз вж. почитател
ИАМ—ТЕЛ]А- - 1. вж. другарка 1. зята.;
2. сж. любима
ПАИМИНЙСАР - 1. еж. дружески;
2. вж. ?люзаичн?ки
ИРММИНЙС—ВО - вж. дружен
ПРМЯТНН - 1. Койов --ставя вдвволттвие, ррндиз-
винвα иадвтоов чувство. Приятен разговор. При¬
ятен думи—. Приятни сънища,
—	слддкя орен.
мнт. —> неприятен, oope-B, ннемцелр—ятня
2.	вж. ррнβъикaτеъин 1. зата.;
3.	е.. панви!лuв 1. занн.;
4.	вж. мил 2. зана.;
5.	вж. миловиден;
6.	вж. уютен См 2. зянн.
ПАРМИНОСТ рядко - вж. наслада 1. занн.
ПАЛАГИТРА—М св. - рс-з, вж. увещавам
ПРОБА - разш: вж. и/питанне 1. в 2. зона.
ПР—БВАМ - 1. Зт дреха, вбввкс и пад. - оТ-внам
ели вТеваи на мне и—и аа aякnon. зс да пявв-оя
дали ееоосеоеосмо пв размер и други качестве.
ПроРезм ботуши. ПроРалм pcнлр. Пробвам на
д-тнто паетслоин.
—	меря, примиркам, нзрадeβам
2.	вж. изпаоeкαм 1. и 2. занн.;
3.	вж. опитвам 1. зянн.;
4.	вж. вкусвам 2. зата.
ПАЛБЕН - 1. вж. експериментален 2. знае.;
2. вж. изпитателин 2. зннн.
ПРЛБМВ - 1 — рядко сж. дупка 1. зята.;
2. рядко сж. пробойна
ПРОБИВЕН - 1. вж. радиупеβмм;
2. вж. иадънемм 2. зотч.
ПАЛБМВМ— СЕ - вж. иадънвам се 1. зине.
ИАОБРЕЕН - орен. рззг. вж. бпдриτ 1. знан.
ПРОВИРАМ резг. - вж. избирам 1. зиач.
ПРОБЛЕМ - 1. Н-що, овнoв - прерино на ηοογΗ-
ваое, BTce.paae в порл-жм на разо-штв-ан. В
момента се обсъждат проблемите не спорта,
Сoцнзоoc·Ρнτcен проблеми, Проблемът е Яз си
търся ли друзе работа.
—	въпрос
ю
453

2.	вж. тима;
3.	вж. орижм 1. знсн.
ПРОБЛЕМАТИЧЕН - сж. несигурен 4. зона.
ИАЛБЙМИЕ—М - 1. Бляесме ведет. за кoαoоo орн-
мн и—и от време на врем—. Една звезда пpoΡлeенa
на нерето. ПeoΡоясвзτ мьлнн——.
—	просветвам, просиявам
2.	прен. За юеисъл, идея зи под. - проояощам зе ^o^c^ei^ama^,
зс кратко вреин и—и вт време аа вр-м-. В замъгле¬
ното му оа виоото съзненла проблясваше някак¬
ва мисъл, Нещо пpopлeенc а осмноте ми,
—	просветвам
ПАОБйМСЪА - орен. Слаба и нимoкм. сиязапоа про¬
яем ос eeшn. Пpcборсън не нсЯежЯа. ПpoΡляеьк
ос съзнание.
—	лкч орно—. искра орно:.
ИА—БОЖДАМ -1 . вж. пронизвам 1., 2. и 3. знсн.;
2. вж. намушквам 1. знае.
ПРОБОЙ - вж. пробойна
ИАОБЛЙНА - Пробит отвор, дупка в короетс на
коотТ, Трвоирааа машина и пор. Моряците се
мъчеха Яе запушат проройонае,
—	пробой, пробив рядко
ИА—БУЖДА1М - 1. вж. Туря 1. и 2. заан.;
2.	прен:. вж. възбуждам;
3.	прен. еж. възраждам 2. знан.
ПРОБУЖДАМ СН - 1. вж. събуждам ек 1. зона.;
2. прен, сж. възраждам се 1. зона.
ПРОБУТВАМ разг, ннодорр. - вж. прокарвам 5.
зана.
ПА—БЪБА—М рлзз.- сж. измъаморкмм 1. аaαa.
ПАЛБЪРБОРВАМ разг- вж. измърморвам 1.
зеаа.
ПА—БМГВАМ - С бягане взимнесам oяоαовo 0^-
ствяавн, поеииомвае оиез oянoн място, орое-
томотовв. Той проряза откритото npcеτeзo·
еτac, където npeлнτaмa куршуми. Зс-кът про¬
ряза крей нас.
—	прибягвам, паогиеβмм, проτкреαβαм ра-з.
ИР—ВаИ - 1. Неприятна, лоша и вTвоo. аноеаквсаа
тмoyaцмя. рошен в резултат ом оянсе непоасв-нм
ДйСатввя. Гледайте де няма провали, Дос-зл ус¬
пявахме Яа се отървем оа провали—.
—	издънка жарг,, е/цепка жарл.
2. вж. неуспех
ИР—ЕАЛМ— - вж. осуетявам
ИР—ЕАЛММ СН - 1. Пяяотиюяоае пълно невспнх.
Пpoезонм са нс изпита. Псронята им са провз-
о— на изборите.
—	пропадам, издънкам сн пран. разг.
мнт. — успявам, enвлвнвaм. сриавям се
2.	ОТскн. за пакаове, отмяи-амя и под. - он ае 000-
шeeτeявaм, претърпявам н-стоех. Плановата ни
се провалиха, Пр-говорно- се провалиха, Нл-
деждите ни за нащо по-добро се проеелиха,
—	пропадам, с?бН!евαм сн, рухвам ор-н.
мнт. — осъществявам се, иeaлмаuoам сн, сТодвми
се, изпълнявам ае
3.	вж. nаддлаβам ек 1. зннн.
V оо—втм (хвpъсвαи) по ряво—вое рсзз,, отивам ат
киев жарг, към 2. знан.
ПРОВЕЖДАМ - 1. Извършвам, вoошecoвявaи ня-
кмква рсТвом, д-йнвет. Провеждам упражнения
в уннеeeенτeτa. Провеждам преговори. Про-
аажЯзм разговор.
—	водя несв·.
2. сж. направям 2. заан.
ИР—ВеЖд—М СН - 1. Извършвам те в някакво
време в място. В nзpоaм-нτз са проа-ждл да¬
рат оо новия ороактозекон, По paднcτc сн
провежда дискусия оо -дрзе-опз-ваоето. Щн сн
проведе научна конференция.
—	паоτненм, състоя св ев., тека неси, орен., вър¬
вя ннев—. орно.
// ОoошeeΌcявми сн е някакво врем—. Заседанието щн
се проведе динс. Коза ще са проведе сращата?
—	състоя св ев,. ставам2
2. вж. ставдм2 2. знае.
ПРОВЕРЕН - вж. изпитан
ИАОЕЕА—А - 1. вж. преглед 1. заан.;
2,	рззш. вж. ревизия;
3,	разш, вж. ивеи!анен 1. е 2. зята.
ПРОВЕРОЧЕН - вж. изеиτмτеана 2. зона.
ПРОВЕРЯВАМ - 1. сж. преглеждам 1. занн.;
2. вж. изпробвам 1. знан.
ПРОСЕСВАМ - Поставям ннщо -а осов, кетв по зм-
кaчαм. nимcоoacмe вля захващам аякс-е. Пpcв-·
с—х фотоапарата на врата си.
—	ердвнeвαм2, обесвам ра-з, увисвам рз-з,, об¬
вескам рззг, обвисвам рз-з.,
Н Отпускам нещо ра всея отдолу. Върбата е opoв-·
енлз■ ноco—τ- си.
—	прокискам2, ^κβικι^μ рз-з, обвескам разг.
ПАОВейВА— СН - Зaхвмшaм он, закснти сн за
aeшв, зс ре всея. Лозлтз се Реше neoе-енлз изд
оградата, Пpoв-е—х са оа врата му. Пpoе-енх
се иа перилата,
—	провисвам1, увисвам, обвискам ев рззг, обес¬
вам сн разг, увисвам се разг,
ПРОВЕСЕН - вж. отпуснат 1. зона.
ИРОЕЕ—РЯВАМ СН - вж. нвдимевам се 1. зяте.
ПРОВИДЕНИЕ - 1. Верховом есен, сееш разум,
койот роквводи воиакп в свеом, Тв.мя воля в
Внести- еа Твжесосотв ком осеом и хоиа·-. Про-
вна-ннeτo нн спеси.
—	промнекл църк.
2, разш зж. Зео З . зз^нч.
ПрОЕМЖДА— ЙЕ - вж. прозирам2
ПРОЕРЗИИ - Нещн за я—нан, хосостяен— прираои.
Сакът бе пъл—н с провизии, Провизии нма, но
няма кой дс готви.
—	продукти
ИРОЕРЗОРНН кннж. - 1. еж. ваименен 2. зяте.;
2.	вж. πреивαанτнлеа 1. знае.;
3.	вж. ансяонеατнлвн 1. зяте.
ИАОЕНННН - вж. виновен 1. знан.
ИРОЕИНЕНРЕ - 1. ДеСотвме, pвooопом. косов ом в
отрешеим- нт аaовн, лравилник, сстнаовян ред е
под. Присъдите сз различи- според прое—о—о—а-
то, Нака-ваха го за всяко провинение, Тежко
провинение. Оеь-нaвaм npcвнo-oннτc сл.
—	пасeτлека книж,, еаноакшннен, кинм, грешка
разш. грях разш., кабалат днсл.
2. в.. нарушение 1. зеач.;
ПРОСИ——ВАМ ЙН - Изворшс-е рровманосн, еат-
вам винввеа за нeшo. Венчон трепереха пред
шефа, рез де са бяха oecенoнлн а нещо, На -нам
а нaнвo съм се провинил, За де го изпъдят от
раротз, трябва Яз са е провинил.
—	прегрешакам, ?оаншавαм, eъоавшавам рядко,
соафвам жарг.
V епсзвтм лске (ливсвов) разз.
454

ПАОЕНААМ - Правя н-щв да мио- орнз 00000, оио-
ц-п, рулкн. Едва проврях конеца праз ухото нс
излете, Трудно сн проврях пръста орлз дупка¬
та. Едвам провряхме бъчвата ора- вратата,
—	пропкхвдм, промушвам, припкхвдм, прекар¬
вам’, промъквам, прокарвам
ИА—ОИРАМ СН - вж. промъквам си 1. aaτн·
ПРОВИСЕЛ— ’ - 1. вж. вися 1. аaaн.;
2.	вж. увисвам 1. занн.;
3.	вж. провискам ен
ИРЛВрйВМ—2 - сж. провескам
ИАОВРЙ—АЙ - вж. отпуснат 1. занн.
ПРОВЛЕЧЕН - Който 00104, извършва ое яем звуас
Тавов. Пecео-чeoз онснн, Провлечен говор.
—	nасτежна, проточен
ПРОВЛИЧ—М Се - сж. проточвам ек 1. знан.
ИА—БОЖДММ нер. - вж. изпращам 2. е 4. зата.
ПАОВОАА—ИВНН книж. - вж. предизвикателен
ПР—ЕОААЦРЯ -вж. предизвикателство 1. зааа.
ПРОВОКИРАМ - еж. предизвиквам 1. е 3. знае.
ПА—ОО—МРАЩ - вж. придн/вияатнлнн
ИА—ОЪЗГЛАЙМЕАМ - в.. обявявам 2. в 3. заан.
ИА—ВЪРИМЕ— ММ - Запонок да ми върви, рт вини
успех в н-шn. Щн се опитам Яа си намеря добра
paΡcτa. пък мож- Яа мн провъран, Дано тл оро-
върви а науката! Провърея мн на нcpτн,
—	потръгва ми, тръгва ми разз,, огрява ми рлзг,
(само в РъЯ. л мин.)
V РовоаТвтва ме ноeмeoоo (щастието) рл-з,, щас¬
тието ме се усмихва резг, излиза ме късметът
разг.. ляомм (парне) ли на късметарезг,, пропя мм
ретелоо pa-г., кскна ме кyнcΌo резг, отвори мм
сн парашутът жерл,
ИА—ГИЗВАМ-1. вж. подгиавдм 1. зана.;
2. вж. намокрям се 1. знае.
ПР—ГИЗ—АЛ - вж. мокър 1. занн.
ИР—ГЛАСМОМ— кннж:, - еж. обявявам 2. и 3. зеан.
ПРОГЛУШАВАМ - вж. заглушавам 2. зате.
ПАОГЛУШМТЕЙНО - вж. /аглушнтнлнн
ИАОГ—ЕВЯЕАМ старин—. - вж. ядосвам
ПАЛГ—ЕВМО—М СН стсрнн. - вж. рмзоневявмм ек
ИРОГ—ИВАМ - в.. /донлвам
ПРЛГ—ИЛ - вж. онил 1., 2. е 3. зана.
ИАОГ—РЙОСТ - вж. гнuлдcτ 1. в 2. зана.
ИРЛГНЛЗА - Пиедвармтелав впи-рн—яан от aeшo
по aяоαоeи поизнтцм. Прогнозстс ми, че уорзв-
лрвзщaτc партия ще загуби на изрорноа, не се
сбъдна, Прогноза зс ерамето,
—	предвиждани
ИА—ГНОЗМА—М - сж. предвиждам 1. зана.
ПРОГОВАРЯМ - 1. Зαпвчвмм. аавчавми ое да го¬
воря. Д-т-то оавр-м- проговори, Надявам се
снcpc дс проговор— нс английски,
—	заприказвам, внгдβдрβмм, заговарям
2.	в.. казвам 2. зиаа.;
3.	пран, вж. проявявам си 2. зята.
ИР—ГОНВАМ- 1. еж. изпъждам 1. зиме.;
2. сж. отпъждам
ИРОГЛ—ЕН - вж. изпъден
ПАЛГА—МА - 1. Прядваоитялев набелязана систе¬
ме от меиоормятия зс постиган- еа ннщв. Програ¬
ма зс ncдncмaгенe на хората а неравностойно
ролож—нла, Работя оо програма.
—	план
2. Основни цели м зарани на пвлиоианока napτвя. вТ-
щесовном -ионнвзсцвя и—и р--ц. Нoвcефcpмнpз·
оста партия изложи програмата сл, Полнон-
чненa программ,
—	платформа
3.	вж. проект —1 знач.
ИАЛГРНЙ - 1. вж. напредък 1. зааа.;
2. в.. възход
ПРОГРЕСИВЕН - в.. наррнднеемβ 1. и 2. зате.
ПРОГРЕСИРАМ нинж· - сж. напредвам 1. занн.
ИРОГРИЗОМ— - С призтая прася -упкв. Мишки са
npcгpиззон чувала.
—	прояжиш
ПРОДАВАМ - Пояд-агаи неща срещу отри, aanлa·
щтяй. Щн тн продам колата не изгодна цена·.
Много -етнно сн продал ннвсаа.
—	давам резг.
ант. —> купувам, аαоynввми. вземем
ПАОДАЕАНН - вж. продажба
ПРОДАЖБА - Ср-ект, op— която Η—Τ ртом нм друг
eoвнм и—и -мот epншy зanлaшaaн. Той се ззoнмз·
вс с ородажрл нс имоти—.
—	продавани, продан
ант. — покупка
ПРОДАЖЕ— - еж. корумпиран 1. зяна.
ПАОДАЖНРА - Човек, който приема лopквpe. коТ-
оо върши е-зняства срещу ncpM. Граничарят се
оказа opcдcжннн.
—	подкупния, рушβе!еuя разз,
ПРОДАЖНИЧЕСТВО - вж. корупция
ПРОДАЖН—ЙТ - вж. корупция
ПРОДАН - вж. продажба
ПРОДИКТУВАМ - вж. надиктукам
ПАОДИАА— - Х.рсзг. вж. прекъсвам;
2. орен, в.. процепеш
ПРОДРАН рззг. - вж. еккемн 1. зате.
ПРОДУКТ - 1. вж. изделие;
2.	в.. резултат 1. зона.;
3.	мн. вж. радβuзнu
ПА—ДУА—РВЕН - 1. КоСто дмва поляма npвдвк·
пия, пваямо овлмaeooвв noopвоτи. Продуктивно
труд. Продуктивнс рлрота. Продуктивен пери¬
од е живота нс учения.
—	производителнн, плодовит, плодотворен, пло¬
доносен, спорен2
мнт. — непродуктивен, aeпиoизвoдuΌHЛйo. иепло-
доовврно, неплвдвовсна, 0—0000—0, eнзnлвднн.
ялов
2. Зс твтви - коСто твори мнеоп. Продуктивен хгаcж-
нлн. Продуктивен учен, Продуктивен писател,
—	плодовит
мнт. —> непродуктивен, неплвдввво
ПРОДУАТРВН—Й— - ΟιβτοΤηοοο да се -аса 000--
делееа npвдeнция. Мехсн-з-рането нс --мeд-·
лиато увал—чн неговата πecЯукτнвнрсτ·, Про¬
дуктивността на труде е намаляла.
—	падизвдднτнлаоeτ, добивно?! конж,, плодо¬
витост олр.
мнт. — непродуктивност, непроизводителното
2. СроовТевоо Торзо и лноов дт се твоо—. Художни¬
кът нн изумява със ееcрτa npoЯукτнвucеτ,
—	плодовитост, прдирвдди!нлндeτ
ант. —> непродуктивност, няллпрпвиопст, б-зо—орсе
ПРОДУКЦИЯ - Соокупноет ат стоки, материалв
или -осов пенапсои, резултат ас нввeщнм труд.
Внсcнcнaч-еτе-нa продукция. Промишлена про¬
дукция.
—	ррдизводeτвс
л
455

ПР—ДУМОА— - вж. казвам 2. зааа.
ПА—ДУПЧВА— - Преся pвnои в aянмоьв opeiM-a.
Продуочезм ремък. Продупчвам рилат. Щн про¬
дупчиш мушамата,
—	дупча неса,, пробивам
ИРОДЪЙБАЕАМ - вж. нрдъабавмм 1. занн.
ПАЛДЪЙГ—ЕАИ - вж. дълъг 1. занн.
ПА—ДЪЛЖАЕАМ - 1. вж. трая 1. зeαч·;
2.	вж. удължавам 2. и 3. знач.
ИР—ДЪИЖРТНЙЕН - Който тиае, πρη—τΛ.αβτ
-елов. Пeoаьожнτeлoc мълчени-, Продължи¬
телно приятелство, Пpoдължнτ-онa зима.
Продължителен живот:. Продължителен раз¬
говор. Продължио-лао мир.
—	дълъг, дълготраен, дълговременен, дълголе¬
тен, дллодвнева книж. рядко, τааиа
ант. — краткотраен, нoмoкoвoeмeнeн, oядо—oвΌpα·
еи, кратък, неоиаен, неролгввечеа, екеяоряехв-
ден, мимоеяаен
ИРОДЪЛЖРТНЙН— - вж. дълоо
ПРОДЪЛЖИТЕЛНОСТ - Оррнделяов време, през
нвяoв aeшв nиopcлдαвα. тонн. Пecдьожнτeл-
носо на живота—. ПpoЯължнτeлнoеτ на Ялия.
Пeoдължнτ-оocсτ на нощта.
—	дълготрайност, дкаосвнчао?τ книж, рядко,
врнмвтраннн кннж., дължина орен:.
ИА—ДЪНВМ— - вж. нриънвмм 1. и 2. аeτa.
ИА—ДЖНВАМ СН - 1. Счупени се, проТивам се от-
дт—в. Подът се npcЯьнн. Покривът се opcдьнu.
Ледът се проЯъин.
—	пропадам, прдβαъем ев
2. вж. иадкнеам си 1. занн.
ПРОЕКТ - 1. Рмзрсбоаяоа стратепия зс изрълеява-
не ос някаква зсрана мли днТеоот, включваща и
срокове за анТавоо реализ-отае. Проект -а раз¬
вити— не е-леннτ-райони. В проекта участват
oрнoлнc учени.
—	программ
2.	вж. замисъл 1. занн.;
3.	сж. скица 1. заан.
ПРОЕКТИРАМ - 1. вж. възнамерявам;
2. вж. замислям 1. аeaч.
ПАОНА—МРА— -вж. зммнелнн21. зянн.
ИРОНХТМОАМ - 1. Изведоо. пвавам -а ехтя вля
ехтя вт време на време. Проехтя първият залп.
Проехтяха гръмотевици: Проехтяха гЯapнτ-
на камбана. Проехтяха еcлюau,
—	ероеемвαм, вкедм, нзнхтявмм, н/нчмвдм, про-
яъаτеβам,н/якнтявам
2. Oмτo ехтя, oaаиαeяe се нашироко. Пнсанта стран¬
но проехтя а нощта, Гърмежът проехтя из до¬
лината.
—	отеквам, прдяъaτявaм, проечавам
ИАОНЧАОА— - вж. прднχ!евам 1. е 2. зннн.
ПРОЖРВ—Е—М рядко - еж. живея 3. зннн.
ИА—ЖУЙЕАМ - вж. при!аuвам
ПРОЗА - 1. Литературно хcдвднooвeaв овоичнстсв
е немеряин р-а. Предпочитам прозете пред по¬
езията. Чета хуаcж-еτв-oa проза.
—- белетристика
ант. —> поезия, лиpмнα
2. прен, Д-еавнос вбcoaooвкa. емптс ом възвиш-н-
и ярки преживявания. ОРтръще ма рео-ата нс
ежедневието.
—	прозаично?!
ант. — поезия, лиp1оa. пвеоиааоет, лиризъм
456
ИР—ЗАРА - вж. билитрисг
ПРОЗАИЧЕН - 1. вж. пдβеcτβдваτилин;
2. рр—н—з вж. ее/интереснн 2. зннн.
ИР—ЗАИЧНОИТ - сж. проза 2. занн.
ИР—ЗОИЩЕ - вж. прякор
ПРОЗИРАМ 1 - 1. вж. досещам ев 1. знна.;
2. вж. разбирам 1. зннн.
ИРОЗИААМ2 - Ви.рам се ор-з —4 no-opaia. Пре¬
лъстите храсти прозираше р-кста. Под кожа¬
та му прозират снон жили.
—	провеждам ев, падзнаам се
ПРОЗИРАМ ЙН - вж. прозирам2
ИАОЗИАЕН - вж. прозрачен 1. занн.
ИРОЗИР—ОС— - вж. паовраендe! 1. знае.
ИАОЗОРЙИЕ - 1. вж. проницателнн 1. в 2. заан.;
2. вж. далновиден
ПРОЗОРЛИВОСТ - 1. еж. проницателност 1. в 2.
знач.;
2. вж. далновидност
ИР—ЗРНЧЕН - 1. КоСто првруека през сеТе ои свет¬
лина, през овΤτв може ра се вижда. Прозрачно
стъкло. Прозрачна хартия. Прозрачна тъкан-.
—	прозирнн, проницаем книж.
ант. — непрозрачен, aenива1pнo. анпиооицмнм, неп¬
рогледен
2.	вж. чист 3. и 4. зате.;
3.	орно., еж. явен 2. зннн.
ПРОЗРАЧНОСТ - 1. СввСтово нн аялнтс ра opo-
пвскмт ои-з сеТе си евеолиаата, cоaeвжнвтo -а се
вм.ра през тях. Прозрачност на материя. Проз¬
рачност на стъкло.
—	прдвнрао?τ, nаоаиамнмдeг книж,
ант. — непрозрачност, ояррвзировет, непипоица-
-1000, онорог—ндаото
2.	вж. честота 4. знан.;
3.	орнн-з вж. гласност
ПРОЗРЕНИЕ - Моментно проятияваае еа cоаoм-
ис-тт от виeаαpeв въаиuнac—a ммсол, идея, ятао
в аночаквмио разки-ссня от иякаква истина, оро-
еиквтан е тошaвтoτa иа н-шn. Ужасно прозре¬
ни- осени ума й, Някакво вьτp-шuc прозрение
го накара де Я-йстеа. Творчески прозрения.
—	просветленин, озмрнннн орен·, понт-,, открове¬
ние княж., проникновенен книж.
ИРОМЗЕЕДННИЕ - 1. Π^α создаднав а труд в
Вмянин. Пронзе-д-ен— на талантлив майстор:.
Този зорл—о а мое npcн-вндeннe, Пpcн-в-дeнн-
на мг-ннaлеcτc нзнгеτac. Пpoн-в-а-нн- на Пн-
касо.
—	творен, творение книж,, дело, ск/данне орен·.
нннж, плод орао·.— работа орли,, изработка
рядко, творчество огр:.
2.	Каижввеи продукт. Научно пpcн-aeЯнuнe. Изррз-
нн произведения нс Иван Всзое. С гаoвoлеτен-
чета пео-зазЯ-н-ятз ос френските нлcснцu.
—	труд! творен, работа прен... екчинннин огр.
3.	в.. издвлин
ПРОИЗВЕЖДАМ - 1. Ъоадacaм с τργ— нещо, —зеле¬
ней aякaооc продвкт в резултат на орвизводитн-
лее пропее. Тук се opcн-внжаa стомана. Сто¬
панството произвежда тристз литра мляко
нс Яли·, Пecн-внжЯcм- пшеница,
—	добивам,получавам
2.	вж. изработвам 1. зате.;
3.	огр. вж. напаавем 2. знач.;
4.	вж. причинявам

ИР—РЗВ—ДИ—НЛЕО - 1. вж. продуктивен 1.
занн.;
2. олр. вж. творчески
ИРЛмЗО—ДРТНЛ——С— - еж. продуктивност 1.
с 2 зята.
ИР—ИЗВ—ДЙТО— - 1. вж. изработка 2. зяте.;
2. в.. продукция
ИР—НЗОЛЛ - вж. своеволие 1. знач.
ИР—РЗВ—ЛЕО - еж. своеволен 1. зaae·
ИР—ИЗВ—ЛНМЧН - сж. своеволнича
ИА—МЗВ—ЛОЛ - еж. cвоивдлнд
ИРОНЗЛИЗАМ - вж. прснвχожиам 1. и 2. заан.
ИР—РЗ—АСММ - сж. uзодварем 1. м 2. зннн.
ИР—ИЗН—С—М ЙЕ - вж. наказвам ев 1. знан.
ИА—РЗ—ЕСЕН - вж. изaненa 1. затч.
ИА—НЗ——ШЕНРЕ - Нсаво ом ваπввαpяoe ом румс,
сисек—, звyнввe в ереа език (оТике. нужд). Коза-
то говори бьллcpенл, се чувстве чуждото про-
H-uceuH-, Правилно произношение не думите.
Иeяеoc пpcн-ucшeuн-.
—	изговор, акцент
ПР—НЗТМЧАМ - вж. nроизχджиам 2. знан.
ПРОИЗХОД - 1. Приамр-ежносо по ов.ряо1е ксе
род, сопим—ат група и—и сеслевс—. Той искаше
да изучи произхода си, Чувства се селският му
произход, Аpлсτcнeaτнчeснн произход.
—	потекло, родословни, корин прнн.. жилка орен:,
рлзг,
2,	^410 вТетояонлеова, оре нвиoв нещо е nвлeнянв.
-06-00. Не може Яа докаже произхода не пари¬
те сл, Съмнително произход на доходи—.
—	източния, извор прен:.
3.	вж. вкзннквмни
ИР—РЗХОЖДА— - 1. Имам няксков пpoвзхвд.
водя потеклото см от нянвoв или aeшo. Произ¬
хождам от бнЯно семейство. Произхождам оа
aeнеτoкeaτнчeскo еeм-iеτao. Иннoй не -нае
оа каке— сради произхожда,
—— произлизам, излизам орли, рядко
2.	Βο-ря зхачш-о-оо ств, дължа появата си на нещо,
латвеявам резултат, последица от нещо. Тази
дума произхожда от оaτ—oенн eзнн. Всичката
-линз произхожда от алчността—.
—	рронвлизaм, nрдирτнеαм, идвам (ида)
ПРОИЗШЕСТВИЕ - 1. Πнppядв1дeнм. ннднлaнм
в оТмке. н-ои-ятна cлcннa. н-рсш-ат 000,1—-
явя ход еа н-щаоа. По ар-ме не дежурството
пpoнзшнеτвня нямаше.
—	инцидентнннж,
2. вж. з/лополуяа
ПР—ЙДОХА рззл. - вж. би/делнея 1. знае.
ПА—ААРВ—М - 1. ИзраТвтвам, создасам, правя
oeшв. овeτв дава cоaeвдeвтτ ра се ммомса през
някор- вее тондиаявм две еееот. Прокарвам пъ¬
тека. Прокарвам тунел, Прокарвам пъртина,
—	проправям, отварям орно·.
мне. —> затварям
2.	Создавмм, oocταвям. монтирам нянaовn το-ρο.--
ося до оорнрнленв място. Прокарвам -л-нτpн-
ческе ннеτaлaцня, Пpcнapaмм- acЯcnpcaoЯ. Щн
прокараме магистрала. Пeoнaeеaе железопът¬
на линия,
—	нзораждам, прекарвам’, направям
3.	Две.- нещо, оТекн. ρ^Μ или aякмнοв ли-дмео, ло
някмква повърхност. Прокарвам ръка оо -споте-
нcτc си чело. Прокарвам ръка оо косата си,
—	прекарвам’
4.	Правя да се повнмн оякон мнений, лия1eв.eo1e.
а пе— то дт сн яслт.м, втвърди. Прокарвам свое
схващане -а рашаело— на ороРл-ма, Прокарвам
ноеа идея-.
—	лансирамнннж.
5.	разг. олодорр. Правя неща н-поров м—с малвцяаав
де мине, ра боде 00--·—, продадено в пор. Гледа
Яе сн opрнapз сτcнcτc. Иска Яа прокара негод¬
ния сн проект,
—	пробутвам рсзз. uecЯcбp.
6.	вж. провирам
ПРО—МСЕ—М - вж. вкисвам ск 1. зате.
ИРО—РСНАЛ - еж. вкиснал
ПАОАЧСНАТ разг. - вж. вкиснал
ПРО—Й-МАЦИ— - вж. вк/ванне
ПРО1К1ЕЕ - 1. КтСтв - доотоен за проклятие. Прок¬
лето тегло крей няма. Тази npoноeτa война
коза ще свърши. Пecно-τc време. Проклета
бoоeсm.
—	пуст прно,, опустял разг., ваджишкл просто¬
нар.. мнрвтеяи Яизл,
2,	вж. лош 1. знан.;
3.	в.. прокълнат
ПАО—Ие—РИВЛ— ра-г. - вж. кълна
ПРО—ЙЕТМЯ - 1. вж. лошотия;
2.	ра-з. еж. проклетник;
3.	разз. вж. проклетница
ИрОАЛЕТ—Р— - Про—о, зее, лош човек. Пecн-
лато—к н, оа-н са от него. Проклетникът само
пакости,
—	проклетия разз, уа?увиа нар.. αрнасτин орен:
разз, дженабиг <ин> просаонср^.
ант. — добряк, робраавшкт, симпттяпт, китТвя
ИР—КИЕТ—рЦа - Пp—τα. зла, лоша .ена. Тези
npoнл-τoнцз мн съкрати живота, ое искам по¬
вече Яе я виждам.
—	проклетия разз., кобра орен., рз-г. усойница
орли, рз-г, чума орен·, ра-з.
ант. — добрячка
ИА—АЛР—АМ - сж. кълна
ИРОАЙИН——РЕ - вж. клитва 2. зесн.
ПРО—Й—ТРЕ - сж. клетва 2. затч.
ПА—А—БА - 1. Нещо, —00 авеи мли пρeдcкaавм
oнщaoτин. Терм. Някаква орокора нaτo че лн е
надвисналм нед иес,
—	/локоеа конж. коба старни.
2. ВЖ. пррдднамеНОВаНИе
ПР—А—БНН книж, - вж. зловещ
ПА—А—БЯВАМ кнлж. - вж. nаеgдnрвделем
ПР———П рядко - в.. изкоп
ПР—А—ПСВА— нер. - вж. сполучвш 1. зята.
ПА—А—ПСИЯ нер. - вж. благополучни 2. занн.
ПРОКРАДВАМ СЕ -1. Зс μ-τι—, нувлово в пер. -
рвявявам ое, вοзниоeαм а-есетяо, aeзaeнлязaив·
В еτнхoτеoeeннeτo се прокрадва мисълта за
безнадеждност. В думите мн се opрнpaЯвaшe
тъга. Тревога сн орокраЯна а душата му.
—	промъквам сн прен.
2. вж. вмъквам ев 1. знае.
ПРОКУДА нер. оонт. - вж. заточеник
ПРОКУДЕН - вж. изпъден
ПА—АУДННИК нар. поет. - вж. заточеник
ПАОАУЖДАМ - вж. изпъждам 1. знан.
ПА—АУР—А - еж. обвинител
ПА—АЪй—АТ нннж. - Който мли квпотв см оооклн-
457
п

ли, нар нвйoв —a— овгвoв аегян првкляоие. Про-
кълнсто място. Прокълнат Яом.
—	проклет, ана!нмс?ан pa-г., афдриcан прен, cе·
аер.
ПА—АЪ—Т—ВАМ - вж. проехтявам 1. е 2. зята.
ИАЛАЪЙНН - сж. скъсан 1. знαa·
ПАОАЪЙВАМ - Πвтя. слоооеТясам нeшn мавов
10—00, оа сн ясясат двлом ло анов. Пeoкьсaх сн
дрехите от uoеннe,
—	скъсвам, паддеаαм разз., скднрнм разз.
ант. —> закърпвам, изнοpoвaм. кърпя
ПРОйАЗОНм - вж. пропълзявам 1. и 2. аааа·
ИАЛЛЕТАРРЙ -разш, вж. плебей
ИРЛИМВ - вж. проток
ИАОЙРЕЕ— - Зс 10.1 - овCτв вмли тилно, πΤ—λ-
не, бвйно. Такъв npcлнв-е дъжд отдавна нн н
имало.
—	пороен
ПА—ЙИЧАВАМ -вж. проявявам ев 1. заан.
ИА—И—Г ки-ж. - сж. въведение 1. зона.
ИА—Е—М - Тетавам между cкмл1. нариасена от
О-кт. На тове място p-нaτa образува дълъг
пролом, Искърски пролом,
—	дефиле, бода диел,, днрвннт днсл—.
ИА—ИО——ИВАМ ра-з. лруро - в.. нвмкрмоаβαм
1.	знач.
ИА—ЛУ—А - 1. в.. цепнатина;
2.	орли, вж. промеждутък;
3.	opeo. вж. ниша 2. знае.
ПРОМЕЖДУТЪК - Ви-мето между -се ряСствмя,
явления. В промеждутъка между двата -зе-дз·
оля отидох Яз обядвам. След -дни кратък про¬
междутък последва нов гърмеж.
—	интервал, пауза разш,, пролука орен.— межди¬
на остер.
ПРОМЕЖДУТЪЧЕН - вж. междинен
ИРОМН—Е— - в.. ведонвмннвн
ИР—МЕНЛНВ - 1. Който не остква -дянкое, а вe1к·
оввнно a-оно сн променя. Променливо време,
Променливо нaеτpo-ннe, Пpoмeoонaa -зра иа
цените оо външните пазар—- Пром-илив цaрτ—.
—	непостоянен, колеблив, изменчив кннж,, про-
менчив нннж., капризен
ант. —> постоянен, нелрвмна-се, иeизмeaяeм. нeeа·
μήο-η, а-езмеанма
// Oвйoв ме.е рт те вамeaя. променя. Променлива
величина.
—	мвнллв, нзмнневм книж,
мнт. —> постоянен, кoнтoнooян. не-зеная-м, 0-^-
мнн-н, ннриамннлве
2.	Който Hie остава последователно един и същ. Про-
м—олнв характер. Пeoм-нонвн чувства. Про-
м-oонеc мненнн. Пecм-oонвн позиции.
—	ниедcτдяннн, непоследователен, изменчив
кииж.
ант. — постоянен, pвтлндввατнлнн. ннсзмеоян, неп¬
роменлив, твои—
ПА—МННйМсЛСТ - 1. Свойство еа eяшв —а се
променя, изменя. Пpcм-oонеcсτ ос времато.
Изобразяване нс рел-oняτз а тяхната промен-
лнвост.
—	нзмнaеивоeτ конж, проминчивост книж.— нз-
мкнливо?! рядко
ант. —> непроменливост, анизмеаавто
2.	Липса на постоянство, последователност. Промен-
онвcеτ не възгледите. Пecм-oлнеoеτ на чув¬
ствате.
—	нирдcτдяаc!во, анпоcτсеаадcτ ннлж., непдc-
анддвατнлндeг, и/минчево?. ннлж.
ант. — постоянство, oвт—eдoвaτнлaвтo. аевзмнн-
0000, ннорвмеолвввео, тсордвто
ИРЛМЕ—ЧИВ кнлж, - вж. променлив 1. зянн.
ИРОМННЧИВЛСИ кннж. - сж. падмвнливдeτ 1.
зате.
ПРОМЕНЯМ - 1. вж. изменям’ 1. е 2. зама.;
2.	вж. сменям 1. знан.;
3.	олр. вж. заменям 1. знач.
ПРОМНОМ— СН - 1. Добивам друп вир ели ка¬
чества, латвсм и-земнен от ταβα, което сом Tea.
Времеолта се променят л она сн променяме с
тях,. Климатът се променя. Моеонето он пос¬
тоянно се променя. Иpзвнτ- се променят,
—	изменям се, меня ев оесв., вндднзмвнем св,
преобразявам сн огр.
ант. — запазвам се, съхранявам те
2. Проявявам о-з-ие-я в тοшиoтoΌα и—и количес¬
твото ли в някакви оитовце. Ц-олта нс хляба
постоянно се ороманя. Температурите сн про¬
менят:. Рейтингът му се променя,
—	нзмнням се, меня ев насв., движа ев насв. орен.—
варирам ueеa· нuлж.— колебая си ueев-. орно:.
ант. —> запазвам се, з змдοoдaм ся, -сотстм, съхра¬
нявам о-
ПАОМИСЙММ кннж. - вж. обмислям 1. зана.
ПРОМИСЪЛ цьpн. - в.. провидение 1. зята.
ИАО—НШЙЕН - Който е свързан а пиоемшенаосо-
ом. Пpcмншо-oo предприятие. Пpoмншо-o цен¬
тър. Промишлени стоки.
—	индустриален, фабричен разш.
ПР—мИшИННОСТ - Дял от совоантоввов, в който
ар-з --ин машинна техника е големв фабрики м
змввди ое пooиавнддмo еооки за п-зара. Р-нсτнл·
нс neoмншлeнoеτ. Хранителна оромишланост,
Лака промишленост. Тежка промишленост.
—	индустрия
ПРОМОЦИРАМ кнлж. нежел—. - в.. представям
1.	знач.
ПРОМОЦИЯ книж. нажал.. - вж. представяни
ПРОМУШВАМ -1. в.. naднезвaм 1. знна.;
2. вж. провирам
ПРОМУШВАМ ЙН - вж. промъквам ев 1. занн.
ПРОМЪКВАМ - сж. провирам
ПРОМЪКВАМ ЙН - 1. Мвимвмм през тесни повои,
ποοτα—, аксс—ипт м рр. Промъквам се между
нлco—τ- нс дърветата, Промъквам се между
камънаците. Промъквам се мажду навалицата.
—	провирам ен, промушвам ев, падпъχβам сн
2.	еж. вмъквам ск 1. знач.;
3.	вж. прониквам 1. зннн.;
4.	прен·. вж. прокрадвам ен 1. зяме.
ИАОМЪЙВрМ - сж. казвам 2. аeαч.
ИРОМЪМАЯМ - сж. измъаморкмм 1. зата.
ИРОМЪНКОАМ - вж. ирмкрмдаβαм 1. заан.
ИРОМЪРМОРСАМ - вж. измкрморвмм 1. зята.
ПРОМЯНА - 1 . вж. разкитив 1. зате.;
2.	вж. видои/минении 1. зана.;
3.	pранc в.. смяна 1. знаа.
ИА—НИЗСЛМ - 1. Пoякaиcмм. оовксрвам оеото
пря—мнт, остове през нeшn и—и aянnoв. По ерама
не борбете той го оронизе с нож. Имаш— рnaе-
нoеτ дс го прониже с меча си.
—	пробождам, промушвам
458

2.	За остер, олтиоврох предмет - еинмеме през нeшo.
Сое-ла прониза сърцето му.
—	пробождам
3.	орно. Причиаявам остяа фмзианска или деш-ват
Толка. Писъкът не детето я пронн-ваш- право
в еъpц-τc. Нещо ме прониза а гърдите.
—	пробождам орен—, прерязвам орен·.
ИАО—РЗВАЩ - 1. вж. остър 3. е 4. знан.;
2. вж. нзенτα!влнa 1. занн.
ИАО—ИЗИТЕЛЕ— - вж. рязък 1. знна.
ПАОНРАОАМ - 1. Пр11ем.вам ое през а-що, пи-з
opнпяτтoвия. зн да доттипнм ре aяоъpe. Крадците
сс проникнали в жилището op-з задния Ρзонoн.
На се зима как ранднтнте см проникнали е поме¬
щението с арезориое.
-— промъквам ск, вмъквам св, влизам
мнт. — измъквам се, изнизвам те, излизмм
2.	вж. нахлувам 1. занн.;
3.	вж. амзпрд?τранякам ек 1. в 2. знсн.;
4.	орнн. вж. вниквам
ПАОНРА—ОЕН— книж. - 1. вж. nрснuаагилин 1.
в 2. знан.;
2. вж. задълбочен 1. зята.
ИА——ИА—ОВН—ИЕ конж, -1. вж. проницател¬
ност 1. зяте.;
2. вж. прозрении
ПРОнМа—ОВННОйТ колж. - вж. проницател¬
ност 1. е 2. зннч.
проницаем ннлж. - вж. прсзрαевн 1. знае.
проницаемост нuнж. - сж. прозрачност 1.
зааа.
ПРОНИЦАТЕЛЕН - 1. Който вaинвa дълбоко в
същността ям анщата и Торзо eхβaшa вcτинcоиτe
лрснинм зс н-шo· Много е проинцстнлис. ведна¬
га pa-pupa aслчнc. Има проницателен ум.
—	про/орлев, проникновен нoнж.
мнт. —> непроницателен, ияпрвзоолив
2. КоТтв забелязва пввнче, рвемся aeшв скрита зн—
външната страна еа нещате (оТмкн. за пап—ер,
ечи). Нищо нн можа ■ де убегне от проницател¬
ния му поглед. Бързо забелязва всяка промяна с
npcннизτ-оннτ- сн очн.
—	проникновен нuлж·. наблюдателен, прдвдр-
лив
мнт. — непроницателен, aннмблю1нτнлeн. 0—000-
зераев
ПАО—РЦАТНИНОйТ - 1. Способност да сн мисли
зартеТ-н-но и бързо да се схваща тeшaαтΌoα нм
нещнта. Тя притежаваше пророческа проница¬
телност.
—	nрдздрлнвдeτ, проникновении книж., падник-
ндβвно?τ нuнж·
мнт. —* непроницателност, eepoваooливвтτ
2. Умение да ее з-бнеязва, двесвя нeшo скрито зад
външния вир на aяшαoα. Възхищавам се нм тър¬
кате проницателност нс тезн жена—.
-— проникновеност нuнж.. наблюдателност, про¬
зорливост
мнт —> непроницателност, непоозпоеевото
ПРОПАГАНДА - вж. аоu!ааuе 1. зята.
ИРОПАГА—Д—ИОР - вж. агитатор
ПРОПАГАНДЕ— - вж. агитационнн
ИР—ИАГАНДИРАМ - вж. мгетлрмм 1. знач.
ИА—ИАГА—ДРС— - вж. агитатор
ПА—ПАДАМ - 1. вж. хлътвам 2. зята.;
2. сж. ррддлнвам ев 1. занн.;
3.	еж. провалям ек 1. и 2. знач.;
4.	ор-н. вж. изензкам 1. занн.;
5.	ор-н. сж. раздревмм ск;
6.	орен. сж. загивам 1. занн.
ПРЛИМЙИ - Мнопа дълбока място, голяме pвnнм е
земята. Пред нpзнaτе мн зееше пропаст. Кcоa·
та -з млонo не падне а πpcπaеaaa.
—	бездна, паст орен. роно·.
ПРОПИВАМ 1 - вж. просмуквам ен 1. знан.
ПАЛПРВАМ2 - Изpαахвдвαм. изхарчете зс о-еа-.
Пропи венчнo, дори л къщата, ρсτзoзоз ■ от
баща му. Пропивам сн заплатата.
—	изпивам разл.
ПРЛПИВАМ ЙН - Ставам пиян—пн. Напоследък
често посягаш към чcшнaaa, гладей Яа не се
пропиеш.. След смъртта не жена си се пропи,
—	оплянчвдм се разз, впнянчвдм ев разл, длко-
χдлuзирaм се нннж.
ПРОПИЛЯВАМ - вж. прахосвам 1. и 2. зама.
ИРЛИИЙМО—М ЙН ра-г. рядко ~ еж. запилявам
ае 1. затч.
ПРОПИТ - вж. просмукан
ПАОИИЩМОАМ - Силно орвтнтоирам, ивотая,
апенквам се от някмоeα ннpeднoeτ. ансправед-м-
ввет, от гвлеми мъки. аоимрнася. Цялата махала
н пропищяла от нpaдuнτe. Вдигнаха данъците и
всички пропищяха.
—	проплаквам, писвам, изпищявам — орни.. лз-
плсквам орен., разз,
ПРОПЛАКВАМ - 1. Извнднеж отнесе да печат вам
пекат от време нн вием-. Д-т-то от време не
ар-ме проплакваше.
—	прлплдквам, проридавам ненж, приривавам
pc-г., проревавам разз,
2.	вж. изплаявмм2;
3.	вж. прспuщеβам
ПАОПОВЕД—РА - орен. вж. агнтмтор
ПРОПОРЦИОНАЛЕН нuнж. - сж. екразмнрнн
ПРОПОРЦИ—Н—ИНОСТ нннж. - вж. съразмер¬
ност
ПРОПОРЦИЯ кннж. - сж. еъразмврноег
ИРОИРМЕМ— - вж. прокарвам 1. анaa.
ПРОПУКВАМ - вж. разпуквам
ИАОИУ—ВАМ ЙН - 1. вж. разпуквам еи;
2. вж. напуквам ев
ПРОПУСК -вж. празнота 1. заан.
ПРОПУСКАМ - 1. Оотквям нещо да отмие-, Тез рт
по използвам. Пропуснахме еpрнc. Пропуснахме
aлaнc. Пропуснахме удобния момент.
—	напускам, изтървавам разз,, проспивам орен.
2.	Изотт-вям чато от нншo цяло. Когато четеше,
пропускаш- цели e-дcвe. При превода е пропус¬
нал едно пасаж.
—	првекмчам орнн—.
3.	разш. еж. забравям 1. зята.
Пр—ИУСНАТ - Квйов ае - използван. Пропусната
възможност.. Пропуснат шauе.
—	изру?наτ, нзгкрван разз,
ИР—ПЖДНН - вж. и/пъдин
ИРЛПЪЖД-ММ -1 . вж. изпъждам 1. занн.;
2. вж. отпъждам
ПА—ПЪИЗЯОАМ - 1. Добивам умнаме да —азя, да
пълзя. Детето пропълзя из девет месеца.
—	пролазвам
2. С роазянн мзмиаавае известно oмacτoяaвн, отивам
-а нещо. Той пропълзя оре- Явора и се дорра Яо
ю
459

къщата.
—	припълзявам, nаолаввам
ИА—ПЪСТР—М - Преся няшв —а стане пъстро тук-
там, на м-сан. Есанта пponьеτpн торста,
—	прошаркам
ПР—ПЪТУОА— -вж. изминавам 1. занн.
ИА—ПЪХОА— - вж. провирам
ПР—ПЪХСА— СЕ - вж. промъквам ек 1. занн.
ИА—А—Б—ТВ—М - вж. тръгвам 2. занн.
ИА—ААСТОАМ - в.. покълвам 1. знаа.
ИА—РАСТЪК -вж. кълн 1. заан.
ИА—РЕВЛОАМ разз, - вж. проплаквам 1. зона.
ПА—РЕЗ -1. еж. аазрнв 2. знач.;
2. вж. цепнатина
ИРОРИЕАОАМ кииж. - 1. в.. проплаквам 1. зоан.;
2. вж. изплаквам2
ИРОРИЦАВНМ старин. рядко - сж. предсказвам
ИРОРРЦА—ИЕ старно, - вж. ррвд?кαваанн
ИРОРРЦНТЕИ старин—. - вж. ясновидец
ИРОРРЧАМ рядко - вж. предсказвам
ПРОРОК - вж. ясновидиц
ПРОРЛАУВА— - вж. предсказвам
ИРОР—НСАМ - еж. отронвам
ИРОР—ЧНСТВЛ - вж. прниеказднин
ИРОР—ЗВАМ - 1. вж. поря 1. зята.;
2. орни. вж. прдцепβам
ПРОСВА нuнж. - 1. вж. молба 1. знсн.;
2.	оотар. вж. заявление —. знач.
ПРОСВАМ - еж. простирам 1., 2. в 3. знсн.
ПРОСВАМ СН - вж. простирам си 4. знае.
ПРОСВЕТА - 1. сж. обра/ованнн 1. анaч.;
2.	вж. знание 2. зиач.
ПРОСВЕТВАМ - 1. вж. проблясвам 1. и 2. знан.;
2.	орен·, вж. светвам 2. знае.;
3.	β.. прояснявам се 1. зима.
ПРОСВЕТВА МИ - 1 . вж. досещам ев 1. знач.;
2. вж. олеква ми 1. зята.
ПРОСВЕТЕН - еж. образован 1. зоан.
ПРОСВЕТИТЕЛ кннж. - в.. будител
ИАОИВЕАИЕНРН - сж. прозрение
ПРОСВЕТЛЯВ——’ - 1. вж. нзeлвдневαм 2. заан.;
2. сж. прояснявам ев 1. в 2. заан.
ПРЛЙВЕ—ЛМВММ2 кннж. - еж. избистрям 3. зана.
ИА—СВЕЩАВАМ - вж. обаαзовαм 1. зате.
ПРОСВЕЩЕНИЕ остер. - в.. обрмзовмннн 1. зааа.
ПРОСИЯ-ОМ - 1. вж. πаоeъеcвам 1. занн.;
2.	прен. зж. звен-вам 2. знач.
ПРОСКЪРЦВА— - вж. нзcкъацвам
ПРОСЛАВА - 1. Широко вТщеттвноо cοахcм—яca·
ня аа някоо— и—и нещо. Пpcелaвз не геронта на
Шнoне· Пeoсозез нз труда. Прослава оа хай-
дуτеτaрτo,
—	апотеоз нннж·, арслдоие орен, нннж., възхва¬
ла нuнж,. вк/нлава оолт..
2. вж. слава
ПРОСЛАВЕН - вж. славен 1. aнaч·
ПРОСЛАВЯМ - Иаoeнвмe амтлвπ1 ос аяквот, нт
eeшв, оТс—юетм го сос т—там, отчеств. Иван Ва¬
зов npoелзвр подвига на опълченците нз Шипка.
Пpcеоaaям- героите,
—	влзeлавем поет·, славя 0^. увенчавам орно—,
оолт.
мнт. —> развенчавам
V пня остина (намеся) книж,
ПРОСЛАВЯМ ЙН - вж. прочукам ев
ПРОСЛЕДЯВА— - вж. слкдя 1. и 2. аeaa.
ИА—ЙЛ—ЙКА - Обшeтτceнa πργπτ е влределеом
спциаеои, повфееивналии интересм. Хората е
градчето се делят на различии пpcелoйнн.
—	cлcлдвuе, слой оран—, каста орен, нuнж,
ИА—ЙЛУЖОЛМ - вж. иаслужвмм
ПА—СЛУШВ—М - еж. изслушвам 2. зяте.
ПР—Й—УКАН - Кейто - отроня с нещо. Др-хнт-
сс просмукани от влага—.
—	пропит
ИА—ЙМУКОА— - вж. поглъщам 1. зоан.
ИР—СМУКВА— СН -1.31 вода яем -осгс тенаесо
- ммамвам през някаква матео—я, изпеевсе oякмк·
вм трндм. Кръвта се просмуква оре- б-наов-ае.
—	пропивам’
2. сж. подплавам 1. знач.
ИР—ЙИЕРРА—М ки-ж. - вж. напредвам 1. занн.
ПРЛЙИЕРЧИЕТ ки-ж. - 1. а.. възход;
2. вж. блаодрдлуени 2. знан.
ИРЛЙИИЕАМ - орео—з вж. пропускам 1. зеач.
ПАЛЙТ - 1. Който сме малко елементи, сотомснв
части е—м - уторвеа б-з много 0006-0000-. Уре¬
дът нма пpcеτc устройство. Прост механи¬
зъм—. Проста машина.
—	нлемннтарвн, несложен, примитивен
ант. —> сложен, нвмn-мциимo, зαтeнαн. зао—-тен
2.	КтСтв нямс преоннпсм зм тοвepщeacτвв. много
встоко кмчетово м пер. Проста рокля. Проста
м-Ρ-лнecенa— Прост nоcτ. Проста материя.
Прости cΡucснн—.
—	непретенциозен нннж,, обикновен, семпъл
книж.
3.	КоТтв нямс много вевееавттв, квйов Тез усилие ое
ρ^Τ-ρα, eхвaшa. Романът нма просо сюжет.
Книгата е написана не просо език. Проста
композиция не песен.
—	елементарен, несложен, лесен, лек
ант. — сложен, аaлeнoeo, кпмплмцмиаа, засекно
4.	КоТто е о андвтомтоанв умотвян— τποτβΤηοτοβ, ко-
Μγτα асровта духввнв интереси в pмабиимee на
aeшaoa■ Той е много просо човек.
—	нлнмннтмрвн, ограничен, простоват
днт. — начетен, ήου-μοβη, вeиaзввaa. мooeecгea·
тян, култеи-о
5.	сж. обикновен 1. занн.;
6.	сж. примитивен 1. заан.;
7.	сж. лесен 1. заан.;
8.	вж. необразован 1. зана.;
9.	сж. некултурен 1. знае.;
10.	орен. рлзг, вж. глупав 2. заан.
V	астьк му н таванътразз. към 4. aeaч·
ИРОСИ—А - Лиц-, конто е ΓργΤα, неоТо-зовсно, не¬
възпитано. От говора и мло—арите му личи, че е
простак. По-голям простак от него няма.
—	дебелак ореоерр., примитив нuнж., парвеню
кннж. ннодобр. ра-ш·, бмйоаньовнц н-cЯcΡp.,
чскбнИбP прен. ра-з. u-oЯcΡp, икрвнняя рззз.
пренерр.. фасулко разз. ореи-рр., тутманик
орен. лрон.
V	аедоря—нно (ннодяемао) дървв разз. орен-бр.
ПР—ЙТАШ—М - вж. дебелашки 1. затч.
ИА—ЙТАЩИОА - Ocчятoвo сам проява ос простак.
У него са чувства нянзнвa πpoеτaщлнc, Трудно
се жива- в aτмoеф-pa ос opcсacщннa.
—	днбнлащнна орниебр, паркенющина нннж· на-
оЯоРр., байоаньовщина uecЯoбp.
// Проява м—с взрез еа лош воγа. Не трябва Яе се
460

дава оът не пpcеτaщлнcτa, Изпитваше нена¬
вист към просоещинеос.
—	ивбнлащина пр—иебр., пошлост кннж., вулгар¬
ност
ПРОСТЕНВАМ - в.. нзпъшквам 2, занн.
ПР—ЙТИВАМ - вж. настивам
ИРЛЙТРРАМ - 1. Окмчвам ар-хе или опъвмм орс-
не, рр-хв е рр. да съхнат вам дт сн оиоснтоявао.
Щн отида Ям простра орсн-ао.
—	просвам
2.	Рмаπτвαм, рсзповсм aншa е го лoтoaвям. ппсоеанм
о цялата му ширина, площ върху н-що. Прос¬
тряхме платнището не тревата.
—	аазeгиъмм, просвам, разпас?τирам
3.	орен:. СтТниям, оовмаям aяоnoв, правя аякоТ е—м
ннщп да падяй, да сн №0-00— в цял рост. Сбор-ч-
кахме се л той ма простря на земята,
—	просвам
4.	Имам -ли -00.4 aншα итширокв. Дърветата
простират ноρoн нед рахата. Дъбът си растял
л простирал ноoнн.
—	разпростирам, ширя насв.
5.	вж. протягам 1. зате.
ПРОСТИРАМ ЙН - 1. Заееме aякмнвo еТика. ши¬
роко поострансовв. Пред нас се пpoеτнpa по¬
лето. Наоколо се пeoеτнpлτ широки хълмове,
Докъдето поглед стила—, се просо-ре мор-то,
—	разпростирам ев, аазeτилам ен, ширя ек несв.
2.	Заемем p—oш, заоввренм в нянαкee оимнепе. Соера
планина се простира от Тимок до Черно морлз
Не е-в-p България са пpoеτнpa Яо Дунав.
—	разпростирам си, разстилам си, достигам,
стигам, аазnолагαм ск
3.	орен. Говоря е—м пиша надълго, о матов 00—006-
носов. Мога дз каже много неща оо въпроса, но
не искам Ям се простирам нcдьлрρ л ucшнpрнc.
Нн са простирай толкова, нoгaτo пишеш мате¬
риала.
—	ра/простирам се
4.	Лягни м—с отдам в цял ръст, т еленато тяло. Оoь-
оах се и се opoеτpрм нм земята. Прострях се не
дивана.
—	просвам ск
ПРОСТИТУТКА - Ж-нн, която сн оарнвт среще
заплащане. Всички ■-имаха, че е добре платена
проститутка,
—	кокотка ре-ш, компаньонка рз-г. рззш, бъuч-
ницд, шмнтонвркм рззз, магистрална жсрг,
окрлм жерл, разш, гювендия простонер. орнзр.
V от занаяоа разл, opopa.aa (весена) жена разг.
ИР—СТ—ЕА— - еж. прост 4. знае.
ПРОСИ—ДУШЕН - вж. наивен 1. зеач.
ИАОСТ—ДУШИН - вж. наивност
ПР—СИ—ДУШНОИТ - вж. наивност
ИРЛСТ—ЛЮДМЕ - Бедният е нeoToмаncмe слой от
ηττ-λήο-ήο—. Не се чувстваш— дорре сред прос-
τoоюдлeτρ>.
—	плебс орен. нuнж, демос книж, разш,
ИР—ЙТ—А - Обширно неогрннманно лрвттрааттво,
есвот pмзмним. нoмищτ ан се βμ^-βό. Погледът
сн ран в ре-крайн-я простор не полето. Пред
нас сн рззстнла огромен pauao простор, Нео¬
бятни морски простори.
—	шир оонт, широта, ширина, ширини поет·.
ПАЛЙ—ОРЕН - вж. обширен 1. е 2. знмч.
ПАОЙА—СМЖРТЕ— - вж. обикновен 1. зана.
ПРОСТОТА - еж. нлвмвнτарад?τ
ПР—СА—АММ - 1. в.. нивижиc!вс;
2.	сж. некултурно?. 1. зяте.;
3.	оран, разз, пренебр. сж. глупост 1. е 2. знаа.
ПР—СИРА—Е— кииж. - 1. вж. обширен 1. в 3. зата.;
2. вж. подробен 2. знан.
ПРОСТРАННО книж. - 1. вж. обширно;
2. вж. подробно 2. знаа.
ПА—СТРА—СТВЕН - в.. обемен 1. занн.
ПА—СТР——ЙТВО - вж. площ 1. занн.
ИА—СТУДА - 1. Пиека—нив в ннднeмτeeao. врндап
вхлαддαae на организма е—м аепввм нает. Пази сл
краката от■ простуда,
—	проcτбдеβaни
2. вж. настинка
ИА—СТУДЯЕМ— СЕ - вж. настивам
ИН—ИИУДМВА—Е - вж. простуда 1. занн.
ИА—СТЪПАЛ кииж, - вж. провининли 1. занн.
ИР—СЪЙЗН— - еж. наскл/вн
ИН—СЪИЗЯЕМ— - Пинд1звинeαм сълзи у някога.
Н-ловааа реч просълзи всички слушатели:.
—	наеклзявдм, разплаквам
ПА—СЪЛЗМВАМ ЙН - Напоеват ми тн пеят- сос
стези. Просълзих се от умиление,
—	ннаъллявам — е, p^^MB^j^^i^i^^M —е
ПАОСЪ—ИЦА - вж. полбcлн
ПРОСЪЩЕСТВУВАМ - вж. живея 3. и 4. заан.
ИА—СЯ сомрин. - сж. моля
ПАЛ—АААМ - вж. бавя 1. анaч·
ПА—ТААЛ—Е - вж. бавини
ПРОТЕЖЕ книж. - разш, а.. любимиц
ПРОТЕЖЕНИЕ -1 . вж. дължина 1. знан.;
2. вж. разстояние 2. занн.
ИАОТНЖИРАМ нннж· - 1. вж. покровителствам;
2. еж. лансирам 1. занн.
ИАОТНЖИРА—Н ко-ж—· - вж. покровителство
2. занн,
ПРОТЕАТЛА ннuж. - вж. защитния 2. зяте.
ПРОТЕКЦИЯ книж, - а.. покровителство 1. в
2. занн.
ИА—ТНСТ - 1. Бурно сзонзяваая ан реш-т-лат не¬
съгласен. На можах Ям не изкажа пpoτeеτa си
срещу провежданата от шефе политика нс
съкращаване на eaΡcτo—τ- маста· В душете
мн сн наЯнгна пeoτ-еτ срещу съществуващата
неправда.
—	негодувании, бунт пран.
2. Обикн. мн. Прояем на оТщятовнов недввплствв.
Пecτ-еaн срещу вЯ-генето не аcuьцнτe. Сту¬
дентски протести. Пpcτ-еτнτ- не еaнхaam.
—	асPO!, роптание, брожении книж, вклнннле,
кипвж оран,
ПР—ТНСТМаМ— - Изразявам Турна недоволство,
инсеплмсее. Хората протестират сращу вЯнгa·
нето нс цените. Протестирам срещу неправда¬
та, Работниците протестират срещу евceеo-
оняτa нм работодателя.
—	негодувам, бунтувам ев прен·,— роптая
V надавмм вой eиeшγ някого или неща нннж., вди¬
гам (№1—011, надигам) глас тpeшв някого, н-що
рлзг.
ПРОТРИ - 1. Зс изразяване от несъгласен о неща.
Винаги съм бил против орнеманнто не този за¬
кон. Всички показания в съда бяха против нето.
—	сриту, контра разз. рядко
днт. —> за
ю
461

2, вж. въпреки 2. зама.
ПРОТРИЕ—1 - 1. вж. грозен 1. знан.;
2.	вж. отвратителен 1. и 2. зона.;
3.	вж. неприятен 1. е 2. знан.;
4.	вж. омразен
ПРОТРИЕ—2 - вж. ердτuвопоъожин 1. е 2. знсн.
ПРО—РВ—ИА - еж. враг 1., 2. в 3. знна.
ПР——ИО—Р——О - вж. вражески 1. знан.
ИА—ТНВИО -1 . а.. обратно 1. знае.;
2. с нрадл. на зж. ныtпаκи знач.
ПАЛ—РВЛБОРС—ЕО - вж. прдτuβопдe!авени
2.	занн.
ПР—АНВЛСЪЗДУШЕН - Който тя -антся ро ам·
шмoα оо нападения вт воз-ухс, до стрелба оо въз¬
душни цели. Вc-ннн противовъздушни части·.
Противовъздушна артилерия.
—	зенитен, прдτевдeамолеτва
ИР—ТРВ—ДНЙЙТЕАМ - 1 . вж. прича 1. зята.;
2.	вж. зъкротивявам —е
ИР—ТРВ—ДЕЙй—ВИЕ - вж. съпротива 1. м
2. знаа.
па—тив—еи—нс—ве— конж. - вж. ненормален
1.	заан.
ИА—ТИВ—НСТНС—ВЕ——СТ книж, - вж. ненор¬
мално?! 1. заан.
ПРЛИИВЛЗМ———Е— - вж. незаконен 1. в 2. заан.
ПАЛТИВ———Р—ДЕН - вж. анτuнааоиен
ПРЛТРВ—ОБщЕСиСЕ— - вж. ан!uсeщиc!вен
ПР—ТИВОПЛЙ—ЖЕ— - 1. КоТоп сн ннммом, oма·
poao.ea - и—в ое движи eиeшc нещо, aяовгв. На
npoτнвonoоoжннр бряг е селото, Пpoτнвcnc·
оcжoз сграда. Противоположно денженна
—	насрещен, отсрещен, противен2, срещуполо¬
жен, сркщин рядко
2.	Който н η-πιλη-, съвършено различна. Противо¬
положно възглед. Пecτнвcncлcж-н р-зултат.
—	обратин, пасτuеец2
ант. —> същ <ият>, eдaαоъв
3.	вж. контрастен
ИАЛТМВ—ПЛИ—Ж—— - вж. обратно 1. зята.
ПР—ИМВОИЛй—ЖН—С— - 1. вж. контраст;
2.	в.. крайност 2. зине.;
3.	вж. антипод
ИР—ИИВЛИЛСТ—ОММ СЕ - 1. вж. вкзпрдτиβе-
вмм ск;
2. вж. оелъеβам св
ИР—ИНВЛИ—СТАЕ—ОЕ - 1. Пивoмввpвлвднoтτ
между две нeшα. която води до взаимно отовна-
ан. Противопоставяне между града и еeлoτр.
Пpcτнвcnoсτaврo- между рогат— и бедни.
Пpcτнaрncсτзвяo- не —дейна основа.
—	проτuβдричuе, антагонизъм кииж,
мнт. —> съгласие, едмастеп, хсиива-я, --метрсш-е,
нриаавсо
2.	Акосвен σΤ-τοΜ е-жду пивτ1ввpoлoдaвтoм· По-
л—тичаско противопоставяне, Идеологическо
пpoτнеoпoсτaврнe· Противопоставяна на ин¬
терес—:.
—	конфронтация нннж,. противоборство
мнт. —> единство, едвао-ушме, еринятат, съгласие,
хтии-я-я
3.	вж. съпротива 1. знае.;
4.	вж. контраст
ИР—ИРВОПАЛОНН юрид, - вж. низаконен 2. зеве.
ИР—ИМВЛРЕЧА оаси. - вж. възразявам 1. знна.
ИР—ИИВОРНЧРН - 1. Рмзлuнмe. нееъепмдеамн,
неоъглмовссевет м-жду дeΤтτв1Я. думи, Ηγοσ·.-,
мме-и в рр. Име противоречи- а пoкaзaннрτa
не евнЯeτeлнτe· В н-нaзвaoeτc му ззрелязвзм
противоречия, Старннннят бюфет н в оротн-
еcp-чнe с модерната обстановка.
—	несъответствие, разминаване орен-, несъв¬
местимост, дисонанс орен—· кннж, иислармо-
ния орен, книж,
ант. —> съгласие, тъвoceτтτвмн. хармония
2.	Днес е -умя, т което някой се ровтсввротомвя на
друг. М-жду Яеамата родител— нма nрсτoрен—
πpcτнеcpнчня оо отнош-оне на възпитанието
не децата. Трябва дс ое-одолнем npcτнеceeчн·
ята помежду си.
—	разногласие, разнобой книж,, несъгласни,
конфликт
дне. —> разбирателство, оеплесее, 000000, epмнв·
метлее, хармония
3.	вж. nроτнвдпд?!aвенв 1. занн.
ПАОТрСОЙАМ—ЛНТЕ— - вж. прдτнксклзиу-
шнн
ПРОТИВОСТОЯ - в.. дnллевам се
ПАО—РЕОЧОСЕШАИ ки-ж. pрaнc - вж. антллу-
манин 1. знан.
ИАО—РЕМ ЙН несв. - 1. в.. възпротевявам ек;
2.	вж. съпротивявам се
ПАО—РЧАМ - 1 . само несв. вж. тика 1. знаа.;
2.	сж. минавам 5. е 6. знач.;
3.	вж. провеждам си 1. зама.;
4.	вж. амзвевαм се 3. занн.;
5.	вж. случвам ен 1. знаа.
ПА—АИЧЕ—М - еж. nробегβам
ПРО—ОГНА днел.. остер. - вж. глашатай 1. зята.
ПАО—О— - Тясна впдоп 000000400000, конта τιη-β-
няве ден марята. Г—Ρpзлτзpенн поток. Берингов
проток,
—	пролив, канал разш,
ПА—ИОА—Й - вж. н!нкецне
ПА—АОТРИ - ДеСеовсоелио лице, коеоо Η-αΤ св¬
атя - сзпвлзсмл при създаването нм определен
литературен оертТ. Бащата на Иван Вазов н
прототип на чорбаджи Марко а романа „Под
игото ". Б-ннoвенн е прототип на войводата е
„Кървава пасен ".
—	първообразкииж.
ПР——ОЧВАМ - 1 . вж. изпъвмм 3. зама.;
2. вж. удклжакам 1. зята.
ПА—АОЧВАМ ЙН - 1. Простирам он на голям- pмa-
совяася по дълдмaα. Над p-нaτл се е проточила
лака утринна мъгла, Колоната кол— се е прото¬
чила нс повече от километър,
—	паовлнемм ев
2.	еж. е/иклждкам СВ2. 1. знсн.;
3.	вж. трая 1. зята.
ПРОА—ЧЕН - 1. вж. прдвлиенн;
2. вж. дклъо 1. заан.
ПР—АРИОАМ - 1 . вж. изтърквам 2. зана.;
2.	вж. nрвτанвαм;
3.	рядко вж. разтривам 1. зама.
пА—ТРРВА— СЕ - еж. βο^ιβ^ си 1. занн.
ИА—АРРТ - еж. е/ткркан 1. занн.
ПАО—РЪБЯВАМ - пран:, рядко вж. разтръбявам
ПАО—Ъ—МЕАМ рядко - вж. нзлннявмм
ПА—АЪНМЙ - вж. л/ллнял
ПА—АЪАААН - в.. изтъркан 1. знае.
ПР—АЪА—ВАМ - 1 .вж. изтърквам 2. знан.;
462

2.	еж. притрлвам;
3.	рядко вж. разтривам 1. знае.
Пр—ТЪРАВАМ СН - в.. износвам си 1. зате.
ПР—ИЪАЧАВАМ рз-г. - еж. прибягвам
ИА—ИМГММ - 1. Опъвам, ездмвам напред ртка, кoнн
м рр. Детето протяга ръце към майка сл, Про¬
тягаме ръце към огъня.
—	простирам
2. вж. нзпквмм 3. занн.
ПРОИ—ЖН— - вж. провлечен
ПР—УММОЛМ - вж. рм/еврам 1. занн.
ПР—УЧВАМ - 1. СъТ-рам сверения, факти за aeшn,
aяоoπn. зарвзнавмм се т aншв в лоар-Тнасти. Той
реше проучил кои се по-заможните селяни. Из¬
пратихме войници де проучат мaеτнoсττa.
Проучи къде е рил в нощта на пpeсτьплннннτo!
—	аαзуеαβαм, разузнавам
// Ст-итя сн -а разбера прерварстелао аечсе мнение,
ааеороннсе, ж-етя-н м рр. Проучвам cΡщнсτвe-
еото мнение.
—	сондирам орен:, ке-ж.
2.	вж. изследвам;
3.	еж. разследвам
ПРО—У[ЕВ Н—е 1. ... изследване 1. е 2. занн.;
2. вж. анкета 1. заан.
ПРОУЧВАТЕЛЕН - в.. ваелидоватвлсяи
ПРОУЧЕН - вж. изследван
ИА—ФАН кннж, - в.. невежа
ПРОФАН—ЦИП книж· - Духовно ррмавзяване
е—м проява ом пpoтτaщоo тонашянся кси e-шo.
Липсата не духовни ценности води до профана¬
ция не орщасоаотю. Ирнcн театри принизяват
по^^л^иоакнте си до вкуса нс масовсте оурлн-
нз. което води до профанация не т-атралното
изкуство.
—	nрсфаннзааuя книж,, профанирани нннж,
сπсшлявмни нннж·, спроcτачванв ре-з,
мнт. —> извисяване, възвисяване, обатоорврявсае
ИАОФА—МЗАЦММ кнлж. - вж. профанация
ПРОФА—МЗИАЛМ конж:. - вж. опошлякам
ПРОФАНИРАМ нuнж. - вж. дпдшлевмм
ИАОФННМР—НН книж. - вж. профанация
ИРЛФЕИМОНМИРЗЪМ - вж. компетентност 1.
занн.
ИР—ФЕСМЛ—АИРСТ - вж. специалист
ИР—ФЕСМО—АЛН—СИ рядко - вж. компетент¬
ност 1. занн.
ИА—ФЕСЧЯ - Вид трудова деСнвст, за която нnвяо
специално се подовоея и с която ое препетава. По
професия съм учител. По професия е обущар,
Професията мн е Ям поправям коли—.
—	занятие кннж, специалност, занаят рззз.
ПР—ФРИЛАИМЧЕ— нннж. - вж. ррвgпмввн 2. зана.
ПР—Ф—РМА - вж. формално 1. в 2. знсн.
ПРОФСЪЮЗ - вж. синдикат
ИР—ФУАВАМ разл. иеоЯобр. - сж. прахосвам 1.
зате.
ПР—ФУЧАВМ— - Минмвам т голяма бързине,
обска. с фуа-н-. Край нас профучаваха нaмн-
оил. Едно снаряд орофуче л падне нс Яeе-τннa
метра от име.
—	нафучмвмм, префучавам, прелитам орен..
прехвърчавам орен.
ПРОХЛАДА - Въздух вам вяоъи, оnйon атин-ява
oαoeшмaнτн м поради твое οοβ—.-βτ. От реката
вае прохлада, Пр-з лятото е τалнcез приятна
внчернате opρχолЯc.
—	хладина, ллмд, рмахлада оолт, свижист, ведри¬
на, χъаидвина иер., витровинм Яиел,
мнт. — топлина, 000—
ПРОХЛАДЕН - КоСто - приятно совднн м все-жавн.
Прохладил eенннa утрин. Пpoхоздeн ветрец.
—	хладин, лладоелт нер., свиж, вндър
мнт. — топъл
II задушен, рушен
ПРЛХОДИМ - вж. достъпен 1. занн.
процедирам кннж. - вж. постъпвам’ 1. зата.
ПРОЦЕЖДАМ рядко - вж. прецеждам
ПРОЦЕЖДАМ СН - вж. отреждам ев 2. е 3. знан.
ИРЛЦЕ—Т - орен. вж. доза
ПРОЦЕП - вж. цепнатина
ПАОЦЕПОАМ - За звγк. глас - разнатям се рязко
в силна пр-з н-ща. Силен вик процепи нощта:.
См-uc eнеnлo-нр процепи въздуха,
—	прорязвам прен.. продирам орен,, разцепвам
орен.
ПРОЦЕПИМ— СЕ - вж. разпуквам си
ПРОЦЕС - 1. юрнЯ. вж. съдопроизводство;
2. юрид, вж. -яло 2. зннн.
ПРОЦЕСИМ нuлж· - вж. шествие
ПРОЦЪФТЯВАМ - Развивки се успешно, ати-онм
сн със възход. През Възраждането процъфтя¬
ват -aнcрτнτe. Процъфтяват градовете, Про¬
цъфтяват неуката и културата.
—	разцъфтявам орен:,— цъфтя ннсе. прен,, разцъф¬
вам орен.
ант. — западам, γлc1нм. заимове, зс—язвем
ПР—ЧИС—ОЛМ - вж. изчиствам
ПР—ЧИЙТВА—Е - вж. чистка
ПР—ЧИТ - ΠeшΌ, което те четн, ррвнитм. Дайте м—
нещо зс прочит, На мога от пръв прочит Яа раз¬
бере смисъла.
—	четени, прочитане
ИРЛЧИТАМ - 1. Ч—ом -екинТ неща или βο—.-
км aншτ. Прочетох романа, Прочатох велчнн
вестници.
—	нзчитам,дочетам,дон/чигам,доnрдчиτам
ант. — зачитам
2. ра-г. вж. изброявам 1. знаа.
ПРОЧИТАНЕ - еж. прочит
ИР—ЧУВАМ СН - Ставам προΗγο, затм-ест, раз¬
нася се елаваоа мм. Стесната он сн орочува с
доррлте сл онвци. Градът лм сн прочуем с хура-
вото анно, Тя се орочува като лeчнτeонa. Той
мечта- де се прочуе нcτo музикант,
—	прославям ек, славя ев нeев., върввлиеαβaм ев
нu—ж. стари-:
N изгрява мм звездата книж,
ПРОЧУВСТВЕН - 1. в.. емоционален 1. зята.;
2. вж. трогателен
ПА—ЧУВСТВЕНОСТ -жж. емоционално?. 1. занн.
ИАЛЧУТ - вж. славен 1. зона.
ПА—ШМРВСМ - вж. прсnъ?τаем
ИРЛШНОМН книж. остер, - вж. заявлинни 1. зама.
ПРОШЕПВАМ - Oαаcae а-щп омхв, нмoв шепан.
Тя му прошепна ннщо на ухото. И-зуР-хме се -
прошепна той н-епcнoйuc.
—	прошиптявам, прошушвам, uршир!яβам,
изшепвам, иршушсквмм, изшушвмм
ИАОШЕПТяВа— - вж. прошипвам
ПРОШКА - 1. вж. навлнннин 1. знан.;
2. вж. пощада
ю
463

ИР—ШЛ—А —а—г. пран—рр. - 1. сж. мулльо 1. зяте.;
2. в.. вαосбнаеа
ИА—ШУШВАМ - в.. прошепвам
ИР—ЩАЕА— - 1 . еж. опрощавам 1. и 2. знан.;
2. сж. оправдавам 3. зиан.
ПРОЩАВАМ ЙЕ - вж. сбогувам ев 1. и 2. знае.
ИА——ВА - 1. Външно pвнмзвcнн аа чувство, отно¬
шение, состояния и—и каннствп. Проява иа еедо-
вoлеτвр. Проява не уважени-— Проява на рае-
оост. Прояем на вe.лннcдулtнe,
—	езаар, изява, проявление книж,, демонстра¬
ция орен·, кннж. манифестация прен. конж,,
жест орен·, книж,
2.	Оooмo1амoмac -Тщ-лтс—як, оcлτcoaα, спортом в
друга рейнвот, e-cннa. еряз нoяoo ее оредст-ся
вес вeъшeeocяcм нeшo. Читалището организи¬
ра ннτepненн културни прояви· Спортни проя¬
ви, Лнοeeaτгpнн прояви:
—	изява, мнасеаняτев, събитие
3.	Отделно, epueueoo действие о нянαнвα цнл. Проява
оа хуманност. Прояем не добре воля, Проява не
вен.мсиле.
	 МК! HUHЖ·
4.	в.. постъпка
ПРОЯВЛЕНИЕ книж, - вж. проява 1. зине.
ПРОЯВЯВА— - вж. показвам 1. и 2. знсн.
ПРОЯВЯВА— СЕ - 1. Поаунксти външен израз,
ставам яceo. забележим. Peнрτeлсτвoτo се
проявява а д-оcma, Сдържаната му Яосегл -ло¬
ра започна открито да се проявява. Прояви се
жeоaoнeτo му Яа командва.
—	виждам ев, нзаαревαм св, проличавам
днг. — прикривам се, нoия се, ско—всм се
2.	Зм чувство, γceшмнe, съвест - заранове ре дяСео-
сне. Страхът му отново са прояем—· Чувството
му зс съвест са прояви.
—	падодвмаем орен, озр, ваоовоавмм орли:,— заго¬
варям орен:, обаждам ск поен.
3.	Рмзнo1внe cъзeoдeвтo1τн, cpвcα6нвeouτн. нмeнeo·
смос си. Той ненaшe не всяка цнна Яа се прояви
като понт:. МоcЯ-жьτ сн проявява като -аре-
лежнтелен оелент. Искаше да се прояви с ооз-
еаннятм си.
—	евевевмм ев, изпъквам, бляскам преНз
ИР—ЯЖДАМ - 1. в.. паооанзвам;
2. еж. изяждам 2. знач.
ИРЛ—СНЕН - Зс ум, миелеея в под. - коСов е сос¬
ове епоообее рт oαа6uoм. ре eхeмшα, -а се στοοΉ-
а-тветет. Проясн-но съ-наннн, Прояснен мозък,
Прояснена памет.
—	избистрен прен.
ант. —> замъглен, зммъoee. ромоо-о, помрачен, ме¬
тен, размътен
ИА—яСн—Е—М - вж. избистрям 2. в 3. знае.
ИА—МС——ЕА— ЙН - 1. ОTинe. за небе - сосвмм
ясйн, Тез —Т-мис, етпем в пор. Нарето са opcяенн
и слънцето грейна. Небето а—че се opcренявaιлe.
облаците са отдръпваха към хоризонта,
—	изяснявам ев, нзбнeτаем ев, разяснявам св
pрднc, β/βη^^ св полт,, обветрям ев разз,
разобличавам ее само 3 л, рядко
мнт. —> заоблачавам се
II Зт воемя, чест оо деевевщсяов ели по-отреососо
- отески яeee. Тез облаци, ето-м е рр., нnиΌo амн·
рисст еееетв вл— заатмаясао и орнето аа 01—1-
мостов. Времето напълно са opoренн, Денят се
npcрен—. Навън се проясни.
—	изяснявам ев, аαвввдревам ев, просветвам,
паоeввглевαм’
ант. —> притъмнявам, терачавам ее, затемняете он,
зтеркневки се, тотееясмм сн, стеесте се, cмoъш-
вки се, мpъшя се, нaмoeшcмм сн, есъоеме сн, еа-
съсвме сн, омесееосмм ое
2. Зм и—сте, поглед, ум и пад. - ставам ясня. Мислите
мн заоочнсхл дм се проясняемо, Главата мн сн
oeoреuн■ Погледът му се opoрснявcшa:■ Очите
му са проясниха.
—	избистрям ен орни·., обветрям ее прен. разг:,
паоeвн!левαм’ орно·.
ант. — помътвам се, помрачас-е се, зкиео-явки те,
замоовам се, размътени те
ПРУСА - Пвнocτc воввренм чест еа нъщм, през
то те влиза в оня. Пред стана— имаше пруст—,
обграден с аьpв-нн парила.
—	трем нар.
ПРЪВ - 1. вж. начален 1. знан.;
2. вж. челен 1. заен.
ПАЪЖД—СЕАМ СН разз. грубо - вж. махам св 1.
зеач.
ПРЪ—САМ СЕ разг. - 1. вж. раждам св 1. аeач.;
2. прен. вж. появявам св 2. анaч.
ПРЪС—АМ ннсв. - 1. в.. аазnелевам 1. знае.;
2.	вж. еаалдcвам 1. зоан.;
3.	сж. рося 1. знае.;
4.	вж. анрпроeτрαаевαм 1. зеач.
ПРЪИ—аМ ЙЕ oeев, - 1. вж. избухвам 1. зеач.
2.	сж. анрnрсeτаαаевам сн 1. зине.;
3.	сж. разотивам св
ПАЪСКЧ - Мα-ни мли oьoн1 eooвйни 0014, нoиoв
вτхвoънcao напоря мля веоомеи. ПоЯухна вятър и
от фонтана са посипаха пръски.
—	бре/он
ПРЪСНА— - в.. разеаъeаατ
ПРЪСТ - Повърхностен рохк-с слой оо зеенноа
каим. Зарових сем-то в прутам, Трярез дз раз¬
копаем пръстта.
—	земя, почва
ПРЪСТЕН - пран—, вж. ярко 3. аeaч.
ИРЫ— - Оттенена в внмeopeнo Ромео, ролов в тънко
саьб-в или клон от дърво. Знамето бе -лнcчeнc
на ад—н дълъг прът,
—	вкрлена
ПАЪХ—АВ - в.. рохкак
ПРЪЧ - сж. ксввъ
ПРЯК - 1. Който ввди нмромвв, без аαвeикмляня. По-
пряк оъо до салото от този няма.
—	прав, директен книж:.
ант. — непряк, в61HΌлeo, заоТскоено, околен, етом-
0—4—0, ой-сряко—о
2.	КвСтт еоаеа неправо, б-з рвсиедесеестсв, б—з ме.-
риени етепяни. Пряк ръководител. Преки задъл¬
жения· Пряка заплаха—· Пряко влияние· Пряк
контакт, Пряк контрол.
—	дернятин кииж,— непосредствен, нвпс?риива
конж.
мнт. — косвен, няppян, 1нд1oянoяe, врвередстеме,
aeдииeнΌeo
3.	Oвйoв стмвм и—и се поавв, нмаcм вτнo1oв, без γπο-
ооркс и амo6икτeни. Пряк отказ. Пряк въпрос,
—	директен кннж.
ант. — косвен, н-оряк, заобиколен, иaдиo-нτeн, обв-
колее
464

4. вж. буквален 2. зята.
ПАМ—О - вж. направо 2. и 3. зеач.
ИА—КЛР - Друго име, весен в6инeввяeoτo. -4-—-
но някому пв eянαквα волсчителам няпввс н—ром,
nTинe. зм πρισΜ^, лnд1гpнcнa. Много РенЯнол
имат нк-отичо— npрнcpн.
—	прозвищи
ПРЯМ - вж. искрин 1. знан.
ПАЯ—ОТА - вж.неарвнос!
ПРМИОАЕЦ остмр. - еж. знамн
ПСЕ - вж. кучи
ПЙЧХНАА - Дешевея мвр, душевна воомнсзмция
ат носнкс, съвкупност от неговите душное— нa·
честсм. Писаталяо а добър по-нсвач на нацио¬
налната oенхннa, Чoвнн със здрава nенхннa,
Чувствителна психика. Нестабилна психика:
—	душевност нннж,. душа, дух
ант, — физика, тяло
// ^ηβη нн мислене, нм поведението ом отделян есе-
нвсо мас колектив. И-елeдвaoa н психиката на
децата Яо 14 години: Псих-кета на българския
еeлрнне:.
—	душевност кииж,, пcuχолдоне орен.
ИСРХИЧЕС—Р - вж. душевен 1. знаа.
ПСИХОЛОГ - Добър розамвае ом навешктос психи¬
ка. Пнеaτeояτ трябва Яе бъде Яорър психолог:.
—	душевни кннж, душеведец нннж· рядко
ПСИХОЛОГИЯ - прен:. вж. психика
ПИНХ—ИОАМ рл-з, - еж. полудявам 2. знан.
ПИОВРИВАМ нар. зруро - вж. умирам 1. зона.
ПСУВАМ - Изриете πογβΗΒ по арр-с нн eяоnon,
нeшo. Не го псувай, той нн е виновен.
—	пселажнм Яиал, галатя диал..
ИСУС—М - ^00—401 и оТмрят думе, натоеяна
кое няквго или нещо. Често оторзвяше оо сд-
нз шефе си псувни: Тя не можеш— Яа понася
псувано- му.
—	ругатня разш, благословия орно, рззз, ирон,
псπлажня дизл..
ПУБЕА жсрг:. ирон:. - вж. юноша
ПУБЕРТЕТ - ра-г. ирон:. сж. юноша
ИУБИР—А - Общество от хорс, каста слушат реч,
дnклαд. лекция в под. Той нзнесе л-нuня пред
мocгoбpcйoз пурл—ка, Умееше Яе общува с пуб¬
ликата:.
—	аудитория орен., слушатели
ПУБЛР—УВАМ - 1 . вж. издавам 1. зннн.;
2. еж. обнародвам 1. зине.
ПУБИРЦМтЕИ кннж. рядко - вж. гласност
ПУБЛИЧЕН -1 . в.. обществен 2. зоан.;
2.	вж. зяен —. знас^.
ПУБЛРЧНО - а.. явно 2. занн.
ПУБЛИЧНОСТ ож. олаеносг
ПУЙКА - Едра домашна поспа. В Яворм са разхож¬
даха oяоалнo пуйки—.
—	мисирка днал., фитка диал.
ИУ—НМ - 1. в.. пращя;
2.	разз. нррурв ж. я я — .з зет.
ПУКАМ ЙН ннсе. - вж. напуквам св
ПУКВАМ - орнн. разг, грубо в.. умирам 1. зеач.
ИУ—Е—М СН - сж. спуквам ев
ПУАНА—ИНА - сж. цепнатина
ИУКОТ - 1. в.. гърмиж 1. зяте.;
2.	вж. трясък;
3.	вж. стрилба 2. анaн.
иу—оиеорца - вж. стрелба 2. зине.
ПУЛС - орно:, книж, вж. ритъм 2. занн.
ПУЛСРАА— - вж. туптя
ПУЛ— ЙН рззг. - вж. блкщя ев
ИУ—И—Л - Дяoeнм воитект сос вир на конус вля
кοл6в. която сн серте около внoτcннлaaτa се ас м
бслаасвиа върху зтосорнн китС.
—	фмрфалак резг.
ИУОКА нннж. - 1. вж. място 3. знае.;
2. вж. член
ИУО—АУ—ЛЕО келж, рядко ~ вж. точен 2. заан.
ПУОКТУАЛООСА книж· рядко - в.. точност
1.	зята.
ИУО—ИРАМ жзрз. - вж. имитирам 1. зааа.
ИУАНА—Н кннж. - вж. аскет 1. заан.
ИУАН—А—Й—ЕЛ кнлж. - вж. аскетизъм 1. заан.
ПУРПУРЕН нннж. понт, - вж. млин
ПУСНЯ cеτcp. - вж. засада
ИУС—ММ - ’. Пиеттасмм да -00.4 нeшo и—и някого.
Той я държеше ооЯ ръка, но видя, че върви еτл-
рллно, и я пусна. Пускам ератата Яа се хлопне.
Пускам оовоЯнтн нс нcuя,
—	отпускам
мнт. —> държа, зaдepжaм. удържам
2.	Правя нещо рт падне, увисне, клюмне. Пускам ку¬
фара ое земята—. Пускам зaеeеaτa иа прозореца.
—	спускам
ант. — вдигам, повдигне
3.	разз, вж. освобождавам 2. м 3. зана.;
4.	вж. включвам 3. занн.
ПУСТ-1. вж. безлюден 1. в 2. зеач.;
2. орли. вж. проклет 1. знач.
ПУСИЕ— насв. - вж. запустявам
ИУСТРНЕО -разш: вж. безлюден 1. зоне.
ИУСТРННРА - вж. отшелник
ИУСТРНННЧЕИ—Я - вж. отшелнически
ПУСИРОНРЧЕС—В— - вж. отшелничество
ПУСИЯН- -пран, вж. пустош 1. зате.
ПУСТ—СВ—— нар. - сж. кълна
ПУСТ—СЛ—ЕНН книж. - вж. тщеславен
ПУСТ—СЛМОРЕ книж. - сж. тщеславии
ПУСТЛСИЛВНЕ книж, - еж. рравнд?ъоβив 1. зята.
ПУСИ—ИА - 1. вж. безлюдност 1. и 2. зосн.;
2.	вж. мъртвило 1. зиме.;
3.	рядко вж. пустош 1. знае.
ПУСТ—ТИП нар. - вж. пустош 1. занн.
ПУСТ—Ш - 1. Петте, невеитаеев място. Далеч от
зрсЯс, е таз— пустош. той се чувстваше без¬
крайно самотен. Гcpенa пустош..
—	пущинак, пустиня прен,, пустота pранo. пусто¬
тия нар.
2. еж. ев/людност 2. зяте.
ПУФТЯ - вж. пкхтя
ПУХАМ - 1. вж. тупам 1. занн.;
2. ра-г. сж. бия 1. аeaa·
ПУХЕСТ - вж. мек 1. зята.
ПУХКАВ - 1. вж. мек 1. знае.;
2. вж. рохкав
ПУХТ— - вж. пълтя
ПУЧ конж. - сж. преврат 1. зааа.
ПУША - сж. димя
ПУШВ—М ра-г. - в.. застрелвам
ПУШЕК - 1. вж. дим;
2. разз, вж. пушилка 1. знач.
ПУШНЕ—А - 1. Облаци Прах. Стига си мала, Раз
дз поръсиш вода, вдигаш oушнлнa.
—	пу шеара-г.
30. Бοлπapoнв ееноеимне и тоаоивмен реновк т фразеологизи—
465

2. еж. прахоляк
ПУШКАМ остср, - сж. етрнлям 1. знан.
ПУЩИНА— - вж. пустош 1. знач.
ПЧеИнЧ— разз. - сж. кошер
ПШЕНРЦ— - Едногодишно тревист- рмеоеесе, ней-
то плод - аа зοpeα. оо която те оо—унтва брашно
за хляб в ррспе тесана— взрелия. Пълен хамбари
с пшеница. Мляна ошен—ца.
—	жито
ПЪДАР - вж. пазач
ПЪДП н-ев■ - 1. Ocoaм, змсомсяе някого или нещо
да ся махне вт aянοдя. Пъдят то от βμμηι, Защо
ма пъдиш?
—	гоня, куия поет,
2. сж. отпъждам
ПЪЗЛМС рззг. прен—рр, - сж. страхлив 1. знаа.
ПЪЗИРСНц разз. ирон. - в.. страхливец
ПЪЗЙЬ— ра-з. ирон, - сж. страхливец
ИЫ— - вж. но
ПЪКАМ разг. - в.. окмжа 1. и 2. аeaч.
ПЪКЛЕН - вж. адски 1. е 2. зеач.
ПЪ—Л— нер. - в.. ад 1. зеач.
ПЪКЪЛ разз. - сж. мд 1. е 2. знан.
ПЪЛЕН - 1. Квйов е изцяло зает, в нoЙΌo има мно¬
го нeшa. БнΡонoτ-нзτa е пълна с конги. Гарде¬
робът е оъл—о с дрехи·. Пълен хладилник. Пълна
зала. Пълни с хора улици.
—	евеклнна, напълнен, запълнен
ннт —> празен, русо
2.	OвCoв вTхвcшм, прядот-вя eceчнв оо -арео въпрос,
в дмденс област. Пълно н-ел-Яеaн- на рита на
нароЯм, Пълно анализ на еьΡлτняτc. Пълен евa·
Ялоня,
—	цялостен, изчерпателен, всеобхватен, вене-
τaaaвн
ант. —> непълен, натомнян, неезеяормтелеа, фрагмен¬
тарен
3.	КоТоо змеяпм нещо изцяло, -а вc1ноe сортов. Къ¬
щата се нуждае от пълен ремонт. Иanpaенх
сн пълен мeднцнеснн преглед. Пълно проучване.
Пълно почистване.
—- цялостен, основен,онннраъва
ант. —> частичен, еноолен, рв-ввееемо
4.	Квйов засяга oeшo изцяло, имотено. Пълен ран-
крут, Пълна разруха, Пълно разгром. Пълно от¬
рицание. Пълна -арраис иа тютюнопушене на
opщeеτвeнн маста.
—	τс!aъвa, абсолютен, цялостен
ант. —> частичен, непълен
5.	Oвйoв се проявява, ттавм в асй-по-яем степен.
Имзм нужда от пълно спокойствие. Пълна ти¬
шина. Пълен .еpaн. Пълен б-зЯсеник.
—	абсолютен, еъвкршвн, тотален
мнт. — относителен
6.	вж. абсолютен 1. зама.;
7.	в.. дебел 1. е 2. знае.;
8.	сж. максимален;
9.	сж. цял 2. знае.
ПЪЛЗЕШК—А— резг. - вж. nъъввшаом
ПЪЛЗЕШ—О— - С pοлаeee· Вoйннньτ залегна л с—
придвижи oьл-eшнoм до окопа.
—	аαввшясм, пкл/ешката ра-л.. аαвншкατa разз.
N нм нятея— нpcкм ра-г.
ПЪЛЗЯ - 1. Зм нссеквмв - -01.4 ое а вемекиое те
нoмйoипи; зс нов—к - ppepвeдeмм ее о pвмвшτм
на роцете в нoмкcτм яревсрееенеп. По поде пъл-
-яха мpеенH: Датато вече пълзи:.
—	лазя, пъпля
2.	орен. вж. въαеа ев 1. знач.
ИЪИ—ОВОДЕЦ - сж. вовнмеαъник
ПЪЛНЕЖ - вж. плънка
ПЪЛНЕ— - сж. дебелея
ПЪЛНОВЛАСТЕН книж. - OnCoв вит отлее, οήβο-
рмесеянм власт. Пьоocеозсτeo господар,
—	ксевлдстнн нннж,
ПЪИОЛВИ—йАМН кннж· - Пт-нн, неограничена
е-мео над οσΜΗ— м над вoeчнo. Той се сорам—
към nы-нoaлaеτнe.
—	всевластие нoнж,
ПЪЛНЛЕАЪС—ЕО рядко - еж. пълнолетен
ПЪЛН—СЪЗР—СИЕН кииж. - вж. пъънслнгвн
ПЪЛН—ЛЕТЕО - Който - росо-оен- устаеввянаом
от зсквнм возо-ст, тля— н-сършс-нят- не която
п-лснаст βρο—ρήλ—η— пос.рмескм праве е зapοe·
.-явя. Пъоocоeτeo е н cτгcвapр зм делата си.
Пълнолетните деца могат Яа oaелeдявзτ —мо¬
ти.
—	пклновкзрдсгвн книж,, еълаоваъcгва рядко
ант. —> малолетен, непълнолетно, еяре-евсростее
ПЪЛНОМОЩИЕ - Право, веаоо, риедвооавеои ат
лице вас B4oe.peaMe зт 1аcτoщcca- еа npoядяee·
еи аеСоосия оо името нм ρργπ. Даданн се му ши¬
роки пълномощия. Превишава пълномощията си.
—	мандат, правомощие кннж, аартбланш
книж.
ИЫИ——М—ЩОЧ— - Лице, γpοлaвмnшяeв рт
оредст-вя 0—000 и да деСеовс от оеовсп ммн.
Пълномощник на стачния комитет· Pъ-еcеcщ·
ник нз ноенте сoΡеτвeннцu,
—	мандатьор, доверения, повереник остер,
ПЪЛН—ИААВЕО - в.. равноправен 1. зиме.
ПЪЛНОТА - 1. Обхващане еа всиакв по рмрео сто-
рос е дмряем оТеаст в нмC·вceвкм етерен. Изучoн·
ят му труд е ценно със своята пълнота. Пълно¬
та а изложението. Пълнота на фактите.
—	цялостност, изчерпателност, всеобхватно?.,
всестранност
ант —> празнота, pиcанинα. ppвpγcн, аеро-нвом
2. в.. дебелина
ИЪЛЧЯЩЕ н—одорр· - МнвовбрвСем Βοορο.—ι-
оо—рс, бмо—с м—м войска, която Тезасосовс, пос¬
Те, убива. Чужди въоръжени оълчнща нахлуха
а страната ни. Гладни и евнpanн оълчнща β—-
наят и грабят.
—	орда прен·. неодобр.
ПЪН - 1. Оеакинлкат ом кореи долна часа як оттеня¬
ет дърво. Гората а нзсечена л са останали само
пънове. Конят са спъна а едно пън.
—	иъннр, кютюк нар.. .отур Янал.
2. орно·, разл. орнзр. в.. глупак
ПЪП - орео—з в.. среда 1. анaч.
ПЪПЕШ - Растение с peлаяшв стьТев е голям Тля-
рв.ь-0, со-иатее, cлмpeн п—од, в тоедмта кух.
Пъпешът а много слaаьн л ароматно,
—	nнпдн Яиел.,— каун днел.
^ЫП.И-.. сж. пълзя 1. знач.;
2. оран. в.. въаеа ев 1. зеач.
първенец - 400— --в οργή- то хоре, кое—ково,
нвCoo вит окС-роби— рвет1.яеия в нянмквc вТ-
-аео. Първ-н-ц а прон-воЯството. Първен-ц на
еипускл.
—	челник,отличник
466

ПЫАЕЕ—ИИЕ— - 1. соорт-з Сοeoeамeuя зс cа-ъeвα·
ее ем първенец. Оенτρеoo πьpв-есτеo оо фут¬
бол, Първенство оо аниис.
—	шампионат
2. преНз вж. господство 1. зека.
ПЫРЕНЧЕН - 1. Квйов ее вонсея дв eeшв вес н
ppиeοш нм aeшв, преди изворшв-ойто --в opo-
осемнеов он някмнcм промяна в аеоо. Кгозτз е
ззпа-еез до Яе-е в своя ^ρα-ναα енд:.
—	първоначален
2. вж. примитивен 2. занн.;
2. еж. вачаткчвн 1. зона.
ПЫРЕРЧНЛИТ - вж. примитивно?, 1. знач.
ПЪРВО—ИЯ.ТН- 1. вж. примитивен 2. знач.;
2.	вж. зив знач.
ПЫРВОБРИНЛС— - вж. примигленост 1. знач.
ПЫРВОА—ЧЕСТВНН - 1 . вж. отличен 1. зиме.;
2.	веж зесскокачентвен
ПЪРВОКЛАСЕН - вж. отличен 1. знαч·
ПЪРВОНАЧАЛЕН - 1. в.. начален 1. в 2. знан.;
2.	еж. първичнн 1. занн.;
3.	вж. есгкплгнлвн 2. знан.
ИЫАЕО—АЧАИН— - вж. отначало
ПЫАЕЛ—БРАЗ нннж. - 1. вж. оригинал 1. зоне.;
2. вж. прототип
ПЪРВО—БРАЗЕН книж. - в.. оригинален 1. зоне.
ПЫАЕО—БРАЗ——СТ нuнж. - вж. саноннмънсcτ
1.	зяте.
иыаеои—еие—ен - вж. основен 1. зоне.
ПЫРГ—В - 1. КоТтв деСсовм, ряспиит боязв, енер¬
гично или а нoCΌB сме проявена ян—рпея, бързо
деСеовсе. Момичето е пъргаво като сърна, Пър¬
гав служител, Пъргава Яcмcннuя. Пъргав— ден·
жeннр. Пъргава игре.. Пъргав ум:
—	бърз, подвижен, чевръст ра-г.. внвронеин, жив
ант. —> флегматичен, Тмсен, меден, Tαвнopвдcc·
.eo, оапвоисо
П флегматичен, бавен, BΌпγeнмo. вя—
// муден, Ттаеа, P1pкмв. туткев
2.	КоТто н езпелоян е дмзaяaвcτ. -а-огвя или иаиc·
зявн .^0-0000, енергия. Пъргаво детнице. Пър¬
гаво нcτeнцe,
—	подвижен, сорив, жив
ант. —> флегматичен, 6-0-0, οοηγΟΗΤο, 6cвнoпoдвc·
жен
3.	КоСто се рсв.— б-з ecppH.eHie, еоилсн, Γριπι^-
ев. Пъргави стъпки. Пъргава походка:.
—	лек, чевръст разл.
мнт. — тромав, oeжeн, м-еешкм
4.	вж. ?акевн 2. и 3. знае.;
5.	вж. бърз 3. знач.
ПЪРГаСм—А - 1. Пвдеяроаем споевенвео зм
дейеоесе вее повясм нм бързо деСотсия. Той
стана от еτалa с неподозирана зс зоднеите му
оърлааннс. Възхищавам се на оърлсвлната аа
играчите.
—	nлроавдeτ, подвижност, живо?!, бъазеаа,
внваончноcτ, чевръстина разг.
ант. —> флегматичност, бесове·, вопеенмовео, Τιβ-
нпрврвмжнвео
// мудност, Τμητο·, pcpкнввco. осокмвосо
2. вж. сръчност 2. заме.
ПЪРГАВОСТ-1. вж. пъргавина 1. зине.;
2. вж. сръчност 2. занн.
ПЪРЖА ueеa. - вж. запкржкмм 2. зята.
ПЪРЗАЛЯМ - орно. ра-л. вж. лъжа 2. анaa.
ПЪРЗАЛЯМ СЕ - Движа се по зcлepeaα. змoнeдe·
еа росоохоосо, сндем— се— засоаемл върху eeшn.
квеов се придвижва па нея. Много младеж— сн
oьp-cлямc с шейни или ски оо онд-oнр път.
—	плъзгам ен, хлк/гам св
// Губя соаеи—нвсо, усовСесевео, оавнввееся юрс
0000040—, хорея—, рси.ения върху гладък —нр,
сняг вас -ογπτ гладка, мокра вам е-зос pввοoх·
апет. Пътищата са мoнpн и нcонτe се nъpзaояτ.
Пързалям се оо намазания с паркетно паркует:.
—	плкзгам ен, хлъзгам св
ПЖРЗУИЕАМ ЙН разз. - вж. поихлъ/кам ев
ПЪРТУШМ—Р разг, прен-бр. - в.. веян 2. занн.
ПЪСТРЕЯ - сж. пъстрия св
ИЪСАРЕ— СН - Изпeнвaм о пъстрите ое пвеовся. В
градината се oьеτp-рa цветя:.
—	пъстрия, шарения ев
ПЪСТРИЛО рз-г. - вж. пъстрота 1. зеач.
ПЪСАРИНА - вж. пкстрота 1. зeaн·
ПЪСАР—ТА - 1. Голямо oaаeвoeoaаcя нт Твори,
щaoни, πο-ο-βή. Обичам есента с нейната пъст-
рота. Възхищавам се нс oьсapcacaл ос чнopcв·
ските килими.
—	многоцветни, масооцвн!асeг, мноообагаuв
конж,, многобнорвност книж, рαваоцвв!адe!
книж,, разндбнгрик нuнж.. nл?!анна, пъстри¬
ло рсзз. шаренсло разз,, шарения разз. oeo·
дорр.
2,	орен. в.. многообразен 1. знае.;
3.	орен. вж. рαваооeразнв 1. зеач.
пъита—цеетн—— - сж. пъстър 1. зона.
ПЪСТРЯ несв. - в.. изпъстрям 1. и 2. аeaa.
ПЪСТЪР - 1. Който вит различие цсноовн, Твори,
шарки. Пъстри китноицн, Пъстра poнор. Пъс¬
три цветя: Пъстър килим· Пъстра атомнс!:
Пъстра аезба, Пъстро платно.
—	aaзaоaввτнa, многоцветен, шарнн, пк?τасавн-
твн, многоeαгана кннж, аавнсбаорнн конж,
писан нер.
мнт. —» едноцветен, ернвемпинн
2. орен. вж. разаддeразвн 1. зона.
ПЪТ - ’. Ивица зеенк плnш, риедеазнменаа зм ηττγ-
вмне, РО-рв-жомое по нея. Пътят води към еeоc· ¥ |
то. Асфалтиран оът. Стръмен πьτ.	-*·
—	друм нер· поет, шосе
2.	ра-г. сж. улица;
3.	оренз вж. начин 2. анαч·
ПЪ—ЕШЕЙИЕН— - Обхождам много мнотс, абскн.
в да-еенс отраес. Решил съм през ояτcτo Ям
nъτeшeеτелм—, да oΡнналя някои южни страни.
Той обича да пътешества,
—	пътувам, странствам
ПЪТЕШЕСТВЕНИК - вж. пътник
ПЪТЕШЕСТВИЕ - в.. ноcнepauя 2. знае.
ПЪ—ННА - Лице, която пьосва а превозно средство.
Пътниците във влзнa бяха много,
—	пасажер нннж.
// Лице, нneoв ся есе-ом ом пот. Оp-щuaмен пътни¬
ци, нcнτc търсеха подслои·· Уморен пътник.
—	nкгншв?τβнанk, странник, друмнна нер.
поет.. пилигрим орен. кннж. рядко
ПЪТУВАМ - 1. в.. пътешествам;
2. в.. движа ев 2. знае.
ПЪТУВАНЕ - 1. в.. екскурзия 2. знан.;
2. еж. движение 2. зааа.
ПЪ—Ь—М - Нм мснчвтие. Пътьом ще се отбия при
467

тер. Пътьом надзърнах а нлΡннeτc му—
—	мимоходом
ПЪХАМ (ПЪХВА—) - 1. Сатоси о-що вторя в
нещо друго вее ee.pY други ннщс. Пъхам ръка¬
та с— в джора·. Пъхам хляба а торбата, Пъхнех
документите & ч—км—Яж—оо.
—	мушкам (мушвмм), завирам’, тикам (тик¬
вам), навирам, намкявмм разз, еглквам ре-з.
ант. —> извзжДзм, омая, uзкмocмм. cаeοнвcм
2. вж. вкарвам 1. зоте.
ПЪХАМ ЙН (ПЪХВАМ ЙЕ) - 1. сж. вαвнаαм ев
1. знае.;
2. в.. въвеaaм св 1., 2. е 4. знач.
ПЪХТ— - Дишам тежко и шумно, oTeнe. пояса—
ye-ом, окпо-женсе е пер. И-качеаше се по стъл¬
бите и пъхаеше от умора.
—	пъшкам, nслге, пуфгя, дъхтя ооет.
ПЪЧА СЕ рлзг. ~ вж. важнича
ПЪШКАМ - 1. вж. пългя;
2.	вж. въздишам 1. зине.;
3.	вж. стена
ПЪШ—АНЕ - вж. въздишка
Р
А—БН— - в.. отсткпян 2. знач.
ААБ—ЛЕПЕН кннж. - OвCoв няма двствСнсосв
в дοoдмнияoв ои, лаекме aянвoв. уго-оснс му т
користне цел, се— нoCon иаoмаяcм oмнвcм вτeвщя·
ние. РaΡoоeneo чиновник. PapM-noa политике.
Раболепно държание. Рабол-пол уемнвнa.
—	cвавнлнн кннж, бвзоръбннчна орно, пран—рр,
лаавйаневeкн илодорр, босднuевcке, боодъив
рядко, мазен орен:, ра-г. нecдoбp,— подмазкаче?-
ки н-одобр, мазнишке —ре-з, oeoдcбp., под-
левуаeкн рз-г, неодобр,, ннзкопсклонин нoлж,
рядко
ААБОЙЕИРЕ кннж. - еж. сосинневc!βо
Р—БЛЛЕПННЧА книж, - вж. угоднича
асбллеиооит книж, - ... содданевeτвс
ааб—иепи—еам книж, - вж. угоднича
ааб—иеии—с— ко-ж. - еж. сооинненe!вс
Р—Б—АС - 1. Физичяeом вее умеовяем деСноео за
cοадмвαee мас овео-осне оа eeшв. Полска рабо¬
та. Къщна рзротл. Умствена работа, Кзеца-
оapенa работа.
—	еруи, дейност, занuммнее
ант. —> безделие, -eaoяCcocв. мързел, eοpаeлγcмee,
.леност, eeадeлн1чeoτcв, б—заеляиееня, хмйлмз·
лοн, хмйлмаceαня, рееТе-сетие, дембелок
2.	ДeCeoeo. о която авсяк изкерсс ореховото- ои. От
няколко мнснцс търся работа. На мога Яа сн на¬
меря рарота, Остаелх Рез работа, РаРотата
мн е да продавам книги.
—	/μι^τη,, препитание, поминък, служба,
дaкжaд?τ, .н/нес оежал,— заанят рядко
3.	вж. труд 1. аeм4.;
4.	в.. дейност 1. и 2. знае.;
5.	сж. задължение 2. aeae.;
6.	пран. вж. еаонвввдваuн 1. м 2. знае.;
7.	прен. еж. изработка 1. знан.;
8.	само мн. рлзг. еж. ввян 1. знае.
РАБО—НА разг. - а.. рабдгънввц
ААБО—НЧ рззг. рядко - вж. аабогъевна
А—Б—ТЕН - 1. Зс време - през коСов ое рсбвтв.
Праз тези седмица има само ернcонc рзротен
Яни:.
	 панcкc!ввн
мнт. —> почивен, нeoн6вoнн. неприсъствен
2.	вж. делови 2. засн.;
3,	разгз в.. трудолюбив
рАбЛ—РИНЯЦА-разш. еж. ателин 2. аeaч.
ААБ—АЛИС - в.. грсисаюбнв
анб—тинсец - Човек', който тбснс де окТ-ов,
коСто овсовянев ое трс—в. Шефът го вза нз ра¬
рота, защото разбрл. чн е голям раротлнвец.
РаРотл—е-ц н, аса нещо върши.
—	ааeогеон разз, анбсголоъна, рнбоτаа разз.,
ааeдглевко разг., бачам-ор ра-з,, работач
ра-г. рядко
мат. —> ленивец, мързя-ве-и, безделник, -ентяС,
мързелси, eοoаялαeквceц. морзелаекв, eοoзe·
лиeнв, -e.ae, хcйлмаиe. р—ибее, кмемпчия
468

РАБОТЛИВ—О разг. - вж. рабд!лиβва
РАБОТИРВ—йТ - 1. вж. трудолюбив;
2. вж. активност 1. зяте.
РАБОТО—С— разг. - вж. трудолюбив
РАБОИОДАиНй - Ляп-, квеов 00—1—101, -аса осев¬
ом нн нянвгn· Работниците трябва Яа търсят
правата сл от paΡcτoдaτeоя. Имзм- ЯcΡьp
работодател. който p-Яcвеo ни олаще запла¬
тите.
—	шеф, господар, чорбаджия разз., бое нажал.
РЛБОИОСПЛйоБн— - Който е 001—0, способеи зм
0-6001. Чувствам се все още paΡoτoсooеoΡ-н.
—	трудоспособен, дееспособен нuнж.
мнт. —> неработоспособен, антовдоопосоТеа
РАБОИ—Х—ЛМЗЖМ - вж. трудолюбив
РАБОИОХОЛИА - вж. рабд!ъuвиц
А—БОИМ - 1. Върша физенеект вам умствена р-й-
нвео за атздаваее влм посомгмае еа нeшn. По цял
ден работ—, Работя върху едни проект!.. Днес
рарот—х нз ooеτpcйнcτc.
—	трудя си, бачкам разг. ореннрр.
мнт. — безделнича, мързелγβ-Μ, лннτяCcoвαм. хай-
лaзyeaм. мзлежмвам се, дембелувам
// почивам си, ланветм, атланветм, втпвчмвмм сн,
отдъхвам, отдтхвам ас, аомвиявам сн, вoмнpям.
р-лакс-рем
2.	Повфесивеалав ее заасмавам о н-що, върша рей-
0000, зс да се по-хранвни. По-рзио рарот—х е
една нcuτopc. В-чн не работя, п-нснои-еах сн.
Къде работиш?
—	служа pрднo. бачкам разг. орннебр.
3.	ОРики. а 3 л. За машина, уред, предпрсятсн м рр.
- сзпелаявем фваоцмяoa, пиерамзначеамяов ом.
След отстраняване нс оовредата пералнята
вече работи, Чcсcauлньa работ— отлично. Ма-
шиннон работят.
—	действам, функционирам, вървя орен, разз,
бмчкмм ра-з, пренебр,
ант. —> бездействам, oooя. онря
4.	еж. действам 1. занн.;
5.	еж. правя 1. и 2. знаа.
V изкарвам хляба (прехраната) ом разз, вадя си
х—яТс разг, ком 2. знан.
РАБОТ—ГА разз, - вж. рмбдτлuβвц
РАВЕН - 1. Зм пeвш - овCΌB - б-з везв-шеняя и
еретТамоснм. Раван релеф. Равна долина.
—	плосък
мнт. —> хълмист, а-ине-н, хълмнcτ. ба-ойс·
2.	вж. гладък 2. зана.;
3.	вж. еднакъв;
4.	еж. равномерни 1. зоан.
РАВЕНСТВО -1. Не—сне- нн -даткем opTaa. Реело-
стео между мъже л жени.. Pзв-неτеo между
наносите. Раа-иство пред змнcuc.
—	равнопоставеност, равноправие, равноправ¬
ное.
мнт. — неравенство, ннраснвпвооавнаост, неоав-
аоправмн
2. вж. еднаквост 1. занн.
ААОНМ—А - 1. Зеееа шосоихност б-з панама— и го¬
леми възвишения. Селото'е в ревоноата. Около
нас н просторна езеоноа.
—	поле, равнище pрЯнo
2. вж. плоскост 1. зана.
РАВНИЩЕ - 1. Хвиeавeoc—нм шлooовoo, влoeдeля·
ща β-οοΗΒΗΤτα от мздспнаовст еа a-шв. Равни¬
щето не водата се качва. На какво надморско
равнища се намира курортът?
—	ниво, брдввн нежел.
2.	Ст-шен, велснмаа на развити- на н-що. Култура¬
та е на внсoнc равнище. Инснo равнища на мо-
рсл. Образованието не е не aнсcнo равнище,
—	ниво, стъпало ор-н., висота pрдоc. урокен не¬
жел.
3.	рядко вж. равнина 1. зама.;
4.	ρлp, вж. размер 1. анaч.
РАОН—ВЕЙРЕ - ореи. Състояния от устойчиво
стототш-нм- мнждв еостмвамое чаеои нм нещо,
нт оасеееосп мнждв противоположни смес или
стаТатстм. Paвocв-енн не силите, Нарушено е
paвеcвeснeτc в природете.
—	баланс книж¬
ни,. —> дисбаланс
РАВНОДУШЕН - 1. КоСто не н аувсовстелнн ком
η^η, оo—ΌO го зαoeмнмляτ. вам коТто - повява еа
такова каннотев. Тя е равнодушна към тере. Н-
съм paвuoдгш-u към съдбата не тезн хора, Наб¬
людаваше го с рсеноЯуш-н поглед.
—	бвзрмзлuевн, индиферентна нннж, eвзебкeτ-
вкн, апатичен канж, ничувсткитвлин, безду¬
шен, безстрастен, студин оран. хладен прен.
мнт. —> развълнуван, oмачввeτвae
2. OoCoв не оиоявяса вам ан eзoмаяcм сатнрнс, 0000-
ш-ас- към aяовon. нещо. Равнодушен наблюда¬
тел им сърнонята. Равнодушен слушател. Рав¬
нодушен —зраз на лицето.
—	eвзсеа?!вн,	бвзаαзлневн,	индиферентен
нннж., апатичен нuнж., нвзаиатврвеовма, дв-
ринтврвсиран конж,
мнт. — заинтересован, нepaeнвдγщнa. eeбйаиaзлм-
неа
РАЕ—ОДУШМН - 1. Отсъствие нм чввства, eeаoαа-
емняв оанош-нм- към някого, еещо. Изпитвам
равнодушна към тази жена. Равнодушна към
нpaеoτaτa не природете, В погледа му са че¬
теш- равнодушие,
—	безразлични, апатия нuлж., равнодушно?.,
бе/ра/лечно?!, надифирветност кннж, без-
есв?!ввнсe!, безчувствен, апатичност нuнж..
нвчсβc!еuτвлндcτ, безстрастни нuлж., биз-
етраетеоет нннж., студенина ореи, хладно?.,
хладина орни.
мнт. —> развълнуваност, рсзнуаств-ност
// любов, оТ—н, страст
2.	Оocъcτвмe. пълна -мост еа -атея-с към aяоnon.
aeшo. Дрезин ма равнодушн-оо тн към npcΡо-·
м—ое ми. Пълно равнодушна към това, което
става в страната.
—	безразличие, eврсеαe!ив, индиферентно?.
ннuж.. нвванн!врвeдβанд?!, деринтервенра-
ндc! конж,, равнодушное!, eвзравъиено?τ,
ев/участност, апатия кннж, апнгuенсcτ
нuнж.. HВΠCКИBЪM жсрг·.
мнт. —> заинтересованост, 100-0-0, вНммансн
3.	Липса еа ooaмeнмвв отношение ксм нужда Heno—-
ятноот. Посрещам с pлвеoдгшнa ноанолте зз бо-
л-еττз не сестра си, Отнеся се с pлвеcдгшн-
към нещастието ми.
—	бвврaвлиеив, бнвсеаeτнв
ант. — съчувствие, oъcτocдαaмe. сепрмансомн, сто-
pмчαcoaвoo. ватстс-
А—ОНОДУШ—ОСТ - еж. равнодушие 1. и 2. зята.
469

РАЕН—ЗНАЧН— -1 . сж. еднозначен 1. зотч.;
2, вж. равносилен
А—ВН—МНРНН - 1. OвCΌв - а -даакеи рмзмярм,
ас-а, сойпен и рр. Конят върв-ша с равномерно
ход, Равномерно разпр—делани— на доходите,
Равномерен пласт Роя.
—	равин
ант. —> неравномерен, неравен, нeяднαньe
2.	Който става, извършва се зт ед^1^г^а^^гс бързина, без
Вок-ояетня и—и забавяне. Равномерно движе¬
ние, Равномерни удар— на сърцето. Раеном-ео—
крачки.
—	отмерен, плавна, ритмичен рл-ш.
ант. —> неравномерен, нермоименн
РАСН—ИОС—АСЕО - вж. равноправен 2. зата.
раон—иостаено—ии - еж. равенство 1. зате.
Р—ВО—ПААВЕО - 1. КоТтв син еемчкм орква ям-
Ичвнв а -ογο-ΤΗ. Равноправ-о гражданин, Рав¬
ноправни партньори, Равноправно членство.
—— пълноправен
ант. — неравноправен, ееполаопомвен
2.	OвCoв е рооонвнн етомвео а друг, сме расов т
друг ояавн в задължения. Пзрламентлронте л
извънпарламентарните перони не см в pлвеoπ·
равно положение. Участието в нрннуpсз тряб¬
ва да бъде нс равноправен начала.
—	равнопоставен, паритетен книж. огр:.
РАО—ОИААЕРЕ - еж. равенство 1. зeач·
ААВ——ИААЕ——ЙТ - еж. равинство 1. знсн.
А—СН—СЧЛЕ— - OвCoв ло знтчеаие ое омвнявм нм
друг. Робството за озс е paвеoе—леc не смърт.
Пушенето е pлееcенлеc не еcмoуΡнйсτac.
—	равновнаевн, равностоен
РАСО—СМН—кН - 1. Уоотновявмае ос кртСния
резултат от eякмоcτ --Τοατο, οτΤοοτ. Искам
pленoем-τнa -а aснчнc, конто е свършено,
—	отчет, сметка
// Сор-отвсяне м птнстмен нм пвлвдмoнлнвon в οορι-
цсое—нотв в аяккквт --Тавот, првявк. Правя сл
paееoее^-τнa иа Яная.
—	рекапитулация кннж:.
2. вж. баланс 1. з занн.
ААВО—СИОЕН - 1. OвCoα по квлиннooeв. размер,
стойност и рр. е равно ет —ργπ. Pзенoеτcнo ор-
мао. Pз-мрнл на paееcеτcйoн еτcнн. Paвooе-
тойнн валичнаи,
—	вавивалннген нннж·
ант. —» неравностоен, aнeнвcвc—янτeн
2.	КоСто е eдeτоeв пв цнат, по кмнествв с друг.
Paенcеτcйнн монети, Равностойнн Ярлcaн.
Равностойни opcлзвeдeннр.
—	равноциннн
мнт. —> неравностоен
3.	вж. равносилна
равн—цное— - вж. равностоен 2. зннч.
РАВ——ВАМ СН - 1. вж. подравнявам ск;
2, разг. вж. меря св
РАДВАМ СН - 1. Изпмтвме итдвоо, веснев ми н.
Някои хора не умеят да с— радела Радвай се,
успяхме!
—	вневля св рядко
мнт. —> скърбя, ть.с, тъгувам, жаля
2.	вж. любувам еи;
3.	орен. вж. имам 4. затч.
РАДЕТЕЛ - вж. боаиа 2. затч.
РАДЕЯ книж, - 1. в.. боря св 3. зама.;
2. вж. мвеяя 2. зяна.
Р—ДНАЦИЯ - в.. излъчване 1. знан.
РАДРААЛНН кннж, - вж. коренен 1. зима.
А—ДН— - еж. радиоапарат
АНДР—АИ—ААТ - Арерат зс прсймтнн нт ραι—-
тповорсем. Нямам радиоапарат. Включих ради¬
оапарата.
—	радио, радиоприемник
АНДР—ПАРЕМ—Р— - вж. радиоапарат
РАДОСТ - Силно чсаотвв на зндвсвлство от нeшo
ж-асна, приятна. Сърцето й ор-л—взш- от ра-
Яcеτ. Едничка paдcеτ е зс мана Яе сн дойдеш.
Голяма радост орзн венчкн низ.
—	киселее, драго?! нер, поло.,— евсвлбд рядко, ог¬
рада нoнж. оолт:,— оградное! ннлж.
нет. — мъка, топн, «ροΤ, страдания, поо-со, 0—0^
04, oepзмece. бoeкк. печал, а-ян-вео, .caTa, жса,
жалост
РАДОСТЕН - 1. КоСто 01—00.4 или предизвиква
радост. Радостно чувство. Радостен факт, Ра-
дoеτнн мисли.
—	отраден кннж. драгостин нер. поет.
мнт. —> тъжен, нермдвсоен, eeаpадвcΌeн. Тезвтрмден
2.	вж. внеел 1., 2. е 3. знач.;
3.	вж. щастлив 2. занн.
РАДУШЕН - сж. дружелюбен 1. зята.
РАДУШИЕ - вж. дружелюбие 1. м 2. заан.
Р—ДУШООСТ - вж. дружелюбни 1. м 2. знач.
РАЖДА— СН - 1. Появявнм е- ат осетт, залочосм
жесвас ом. Pрано съм са нс село. Изй-oзnp-а се
родила с-стра ми. На знам защо съм са pcано
не този свят·.
—	прккедм ев рл-з., добивам св
ант. — умирам, лоамссм, издъхвам, свършвам, 001-
вам се, пγовкм
2.	вж. вирея;
3.	op-н, вж. появявам ев 2. занн.
V βΒ.—ΤΜ Бо.—я свят рл-г.. роявявмм ое (явявам се,
излизам, —рвам) на <Тял> свят рлзг, сдвам (мра,
дпйдк) ос овя свят разз, кое 1. знач.
ААЗБНиНяЕАМ СН - 1. разл. в.. рдалудувдм сн;
2. вж. забушукам 1. занн.
ААЗБРОАМ - 1. вж. нзяъртвам 2. зама.;
2.	вж. счупвам;
3.	вж. аарирсeявам 1. аeaч.;
4.	вж. анрордмевам 1. знсн.;
5.	пран. вж. съкрушаедм 1. знан.
АаЗбРРАЕ— - 1. вж. ясен 4. знсн.;
2.	сж. обясним;
3.	вж. достъпен 4. зea4·
РАЗБИРАМ - 1. Сансе ми яеен смсселот, знмаеаие-
тв не нещо. Разбрах ^η^μ -cмнсьл не авторе,
На мога Яа рз-р-ра за нaнвc става дума, Тряб¬
ваше мн дcеaa арамгл, за Ям разбера тексте,
—	схващам, проумявам, долавям eранc. прози¬
рам’, с?ъзаавαм, загрявам прнн. рззз, изяс¬
нявам еи, обяснявам си, виявнм прзн. разг.,
включвам орно—, разз. обикн:. с отриц, чаткам
рззг, еакτucвам opcеτoнap,
2.	Саавса мм яонм днСеоеияон, нтмернесятм, пpвявu·
тн не няовoв, aйшв. Той ра-Рнраш-. че сьем-сτ-
аият нм живот вкъщи е н-вь-мржeн. Резбрах,
че тя не ненa де мн кажа лстннста. Разбирам
стр-межнте ти.
—	схващам, виждам пран:, загрявам орзн. резг.
3.	вж. долавям 1. знсн.;
470

4.	вж. узнавам —.и 2. знач.
РАЗБИРАМ ЙН - 1. Живея, исботя, oбшввнe о ня¬
кого доТря, в икаeиoнoe—eΌcn, огвеорао. Много
добре са разбирам със съседно— си, Напуснала
мъже си—, защото а— сз разбират.
—	пораждам сн разз., спогаждам св разз,, соовм-
рям св ра-г.
2.	Пастто-ам роабе-ртелетво с 1й1^овопрддмР1янроВ-
λ—μ, βοηοοσ. Разбрахме са с ооеля наемател зе
размера на имама, Надявам сн, чн ще се разбе-
р-м за ценете, Двата преговарящи страни се
рз-ррзха оо всички въпроси,
—	?поразсмевмм ен, спогаждам св рззз,
А—ЗБРАА СН - сж. ев/спорно
РАЗБРАА—Е - вж. вкзглнд 1. занн.
РАЗБИРАТЕЛСТВО - 1. Взаимно зи-зТвисае, роб-
ре отнош-ямя между хора, липса нн роооевоое-
амя в oбшввннeoo мм. Събрали са двамата моa-
дн с мисълта Яе живеят а рл-рирео—лсово л
любов. Вкъщи цари paзбнpaτ-леτеo. Ж—еа—м а
pззΡнpзτ—леτеo със съседите си.
—	сколасли, сговор, мир’, единомислие, хармо¬
ния
мне. — неразбирателство, аесоплтсмн, oканnπeн-
01—, иτзanмcc-мн. неогосоо, дрязгс, атиксавя
//ежби, вражди
2.	Едавано зиение по зeясoй важен въпрос. По въпро¬
сно- нз външната ин политика между полити¬
ческите сили -мм paзΡнpзa-леτвc. Постигнаха
pззбнpзτ—леτеo за строежа не атомната цен¬
трала.
—	консенсус калж., съгласни, единомислие
мнг. — неразбирателство, аястплномн, oкаeoглн-
осе, разообсй, итзноммслме
РАЗБМ— - 1. вж. счупнн;
2. орен. вж. съкрушен
РАЗБИШКВА— разз,, - сж. разбърквам 1. зана.
ААЗБЙЕ—УВАМ ЙН - вж. рмзмнеτакмм ен
ААЗБЙОАМРАМ - вж. аармразекам 2. заен.
ААЗБЛУДН— кннж, - сж. покварен 1. зята.
РАЗБЙЪСАОАМ - Бетокае ас и-зов 000101, зн -н
ае отворя пот. Той pc-Ρльснa тълпата, -а да сл
отвори πыa,
—	разбугвмм, ра/тиквам, ра/тласявам
РАЗБ—ГАТМЕАМ рядко - вж. забогмтявам
ААЗБ—Й—ИА - 1. в.. бмндит;
2. разш, вж. грабител 1. знна.
А—ЗБОЙННЧНС—Р - 1. вж. орабuτвъcкu;
2. сж. бандитски
ААЗБОЙНРЧЕСТВО - 1. вж. бандитизъм;
2. еж. орнбнж 1. занн.
РАЗБОЛЯВАМ - Докарвам, поенваяетм някомв То-
леса. Рpнвcгнτ- -м сина я еа-роляха. Този грип
мож— есекизо дз paзΡcлзз.
—	поболявам
мне. —> излекувам, ерсонм, αпoτвям. мзпйpяaмм. вз-
цн—яемм
V поем—ям (посковтвнм, све—ям, оеТврям, хвърлям,
трошене) на а—оло някоо— ре-з.
РАЗБОЛЯВАМ ЙЕ - Сосвам Толян, хβaшн мн То-
—нот. Вонммвзй дс нн изстинеш—, че щз сз разро-
лззш. Д-т-то сарз-роля. Утра щн са pз-Ρcо--ш
л няма кой дс те гледа.
—	заболявам, nобдъеβмм св, лягам орен., ра-з.
мнт. —> оздравявам, излекувам се, минава мм, 1^--
рявсм сн, ериокм ο¬
ν лягам на (е) легло (постная) разг,, пертм на легло
разз.
РАЗБОР - еж. анализ 1. зана.
РАЗБРА— - вж. сговорчив
ААЗБРНДАМ Янмл. - еж. разнищвам 1. занн.
РАЗБРМЦН— рз-г. ореинрр. - вж. повридин 1. занн.
АЛЗБРМЦОаМ СН разл. орнонрр. - вж. повреждам
ек
РАЗБРЪТОЯМ СН резг. зруро - вж. разприказвам
ек
РАЗБРЪЩОЛЕОЯМ ЙН ре-з, лруро - вж. разррс-
янавам ен
РАЗБУЖДАМ - вж. будя 1. м 2. занн.
РАЗБУЖДАМ СН - вж. събуждам ен 1. зона.
ААЗБУЛВ—М - 1. огр. в.. откривам 1. занн.;
2. пран-, вж. амзkрнβам 1. занн.
РАЗБУНВАМ разг. - вж. бунтувам
РАЗБУНЕН разз, - еж. ббадвнн 1. занн.
РАЗБУ—ИуСаМ - вж. бунтувам
РАЗБУНТУВАМ ЙЕ - 1. сж. въставам 1. знна.;
2.	а.. бунтувам ен 1. занн.;
3.	орзн. вж. възроптавмм
РаЗбУТИМ— - 1. вж. разблъсквам;
2. вж. разбърквам 1. занн.
РАЗБУНТУВАМ ЙН - вж. забушувам 1. занн.
РАЗБЖБРММ ЙН рз-з, - вж. разприказвам ен
РАЗБЪЛ—ЯКОАМ разг. - вж. разклащам 1. занн.
РАЗБЪАБОРОАМ ЙЕ разг, орннебр. - вж. разпри¬
казвам ен
РАЗВЪРЗВА— ЙН - вж. ваеързкам 1. занн.
А—ЗБЖРАМ— - вж. неподреден 1. занн.
РАЗБЪРКВАМ - 1. Нтрушчвсм изцяло реда нн
неща, като създавам поена бeзpндмн. безпорядък.
Някой мн е pз-Ρьpнел конжатс. Децата са раз¬
бъркали венчнн вещи в стаята,
—	разреждам2, рмзеуткам, аαзлβъръем, разту¬
рям разг, разбърнсявмм рз-г, разбишквам
разз.
мнт. —> нареждам, пoдpнд1км. редя, аранжирам
//разтребвам, инзчмoΌBτм. oпиτвям. приТ—итм
2. вж. смесвам 1. зана.
V oTp-cmiM е киткмтм нмппрн aeшn рз-л.. обрсщни
асроле о глтвттм aншn рсзз,, neиeшмм aτnлτои
нещо разг, към 1. занн.
ААЗБЪР—И—ВАМ разз. - вж. разбърквам 1. зяма.
ААЗБЯГОЛМ СЕ - вж. разτиевαм сн 1. зана.
ААЗЕАЙАОАМ ЙН резг. - е.. завайквам сн
РАЗВАЛА остар, - в.. поквара
РАЗВАЛЕН рззг. - 1. вж. повреден 1. зана.;
2. орзн. вж. покварен 1. зята.
ААЗвАИР—И - Оcoτoτпc. обикн. τταρΜ, от рухне¬
ли, икаoγщeeи oopнpи. ое—мшα. От някогашните
ncсτpoйнн са останали само развалини. Pcзaa·
л—он оа някогашни замъци.
—	руини ооет.— съсипии, останки разш... рмзрс-
шиния, пипилняа прзн, срутени рядко
РАЗВАЛЯМ - 1. вж. повреждам 1. знна.;
2.	пран, разз. в.. влошавам;
3.	вж. събарям 2. знна.;
4.	пран, разл. вж. помрачавам 1. зааа.;
5.	прен, разз, вж. ндвреждам 2. знна.;
6.	пран:, разг, вж. опорочавам 1. занн.;
7.	орни. разр. в.. псkвмревмм;
8.	орен:, разз, вж. руша 1. знна.
РАЗВАЛЯМ СЕ -1. вж. повреждам ск;
2. орно:, рл-з. вж. влошавам ев
471

А—ЗВЕД—Н разг. - вж. агнат 1. аeкч.
ААЗВЕДАЕ— поет, - сж. ясен 1. зона.
РАЗВЕДРЯВАМ -1. вж. избистрям 2. зяен.;
2. в.. ободрявам 1. зеач.
ААЗВЕДА—ВАМ СЕ - вж. nаоеcнеенм ен 1. заан.
РАЗВЕДЕМ—разг. - в.. аонат 1. знае.
РАЗВЕЖДА—1 - Водя някого, oяшв еа oαа-1eни
меетк. Щн та ра-в-дл нз napнa. Развеждам ку¬
чето. Рлзеадохл мн нз града.
—	разхождам разш.
ААЗСЕЖДНМ2 - Рмaτpoπcмe eoαо. oaacмляe еяееСс-
осооо ек oянвπo. Разе-дохл ги за oянcлоc месеца,
Съдът лн разведа.
—	аαзинлем, разжневнм ра-г.
мнт. — женя, в.енвкм, зτpoмяcмм. бpτнocοeeoмcce
РАЗВЕЖДА— СЕ - Преставам дт .свея зс—рнс
еье τοοργπ (οτοογπτ), oeинн. е-яд Toкнooкаcop·
но ряло. Синът мн са рлзе—Яа със съпругата си,
Тн сз pa-в-дcхз през май. Защо са рм-е-ждсш с
мъжа си?
—	разделям ен, равоeταвем ев разз, оставям
<ен> рм-з., напускам <?в> разз,, разжнавмм сн
разз. рядко
мат. — оженвам се, женя се, венемсме се, акдnмявcм
ее, би-к-сонетас-е ое
ААЗСЕЙИЛМВ— .з-з. - вж. бвзорсжнса
ААЗСЕЙИАНХ ра-г. - 1. сж. бн/орежник;
2. в.. прахосник
РАЗВЕСЕЛЯВАМ -1 . вж. забавлявам 1. зиме.;
2. в.. зарадвам
РАЗВЕСЕЛЯВА— ЙЕ - Сомвме весне. Соeд ернoл·
ко чаши вино гостите сз eз-в-е-лнхa.
—	nдвнcвляеaм
ант. — натъжавам се, oe.c—явсе се
ААЗЕЧЕ—М - 1. Въртя в оТо-тис oвeoнc eяшn оевс-
оо, вбинн. зс ас го рсзсе-Тя, осеоевдя или —τοτοη-
оя. Рз-енезм кpушнa. Развивам· к-ран. Рлзвнезм
бурма. Рлзе—алм бушон.
—	отвивам, отвкргмм, анввкргαм, отвинткам,
аазвса!вам
ннт. —> завивам, отвивам, зссъотмм, змcuнocce. еа-
сснтсмм
2.	Мехме вбссскмос, opмнocнмoc нт eяшo сосав. Раз¬
вивам пекат-. Рз-е—езм соли-олс оа шоколада.
Рз-внеам πoнгnнaτc.
—	аαзоъвαм, соккам, отвивам, анвспαяовαм,
отварям орно.
ант. —> завивам, запос-м, ссискм, обвсвме, вoмнв·
сам, откеоирме, миТте-онм
3.	ор-н. Разширявам нянкнcк а—йовсо, ceзeвднocou,
00-00600001. Рззенезм широка нзмncннρ. Раз¬
вивам opoн-вoдеτвoτc·. Рлзе—алм сπoеoΡнoс·
ант— си.
—	аазорлшαм
// Разширявме овс-едосмоелев изложения. Рз-енезм
сюжета·.
—	разгръщам
4.	в.. отвивам 1. и 2. аeк4.;
5.	прзн. в.. сзлаоам 4. зате.
РАЗВИВАМ СЕ - 1. Ппеосоме оо-роТои нк4яeoвк,
рязвао-сти, οο-ροΤοο еъетвянсе. Науката са раз¬
вива. Обществото са развиел. Едно мюлЯ човек
трябва постоянно Яз се развива.
—	напредвам, еволюирам конж,, нзаαeτвам
прзн, ивнжм ев ннсе. пран·.
мнт. — вегетирам
2.	Претърпявам oτаc1oce. сонати pn-аoял· Д-т-то сз
разенва добре, В последнит- класова нз гимна¬
зията тя много сз разви.
—	рнсга н—ев.. израствам, оформям сн
3.	Зс явление, събсосе, ριΤοοκ и рр. - намирам ое
в процес ок вeъшeeocявмня. Пcдгcτcвнзτз за
—зРорита са рлзенел нормално. В партията се
развиело·! рз-лнчо— процеси. Н-щата се ρα-βΗ-
ват Яорре.
—	протичам, вървя o—ев. орен., тека н-ев. орно·.
4.	в.. напредвам 1. знае.;
5.	вж. случвам ен 1. знае.
РАЗСИДЕЛ—В— СН - сж. зαвдрякα ен
ААЗВЯ—САМ ЙН - Заоснвае еи—но да B1нкм, ре из-
пов-оям думи, звуци сос силен и оооопнян гене.
Ако са опиташ Яз мн удариш, ще са pл-вннлм.
Ж-о—т— сн eз-в—нзхa от страх. Развиках се оа
ролка,
—	аαвяавшевαм ев, зαарншеβαм, /авсякам,
аαзааеeявαм ев, аазеишеβαм ев, зαеншевαм,
рижкам прзн. разз, вαанвнвам орно—, раз;:, аαз-
аввнвам св оран, раз-г,— рм/пнсяемм сн рлзг,
вαкае?явнм, аαзваеявαм св рззг.
ААЗВНЛО—СА— СЕ -1 . вж. забушукам 1. знач.;
2. рззз. вж. aaрлсдсеaм сн
ААЗВНН—СН—' - а.. развикам 1. аeae.
ААЗВРТ - 1 . вж. нαпанgамъ;
2. вж. оформен 2. аннa.
РАЗЕМТЧЕ— - 1. Поемиемвмня, преход нм нeшo от
едно сьеоояние в дoвπo. от едее етап в друг.
Няма o—нзнеc рсзаитлз в отношенията ни.
НзΡоюазвaм разе—тна а мирогледа тл. Има из¬
вестно рз-е—т—а в нуоaуpuир нн живот.
—	nасмееа, нзмвенанв, развой, нвслюаuе нuиж·
ант. — застой, стагнация
2.	Пве-едпвсоелев т-ерсен- ек някткви cъTuo1я.
прояси. Те на успяха дс opcмзерτ в своя полза
eззе—τ——τc ом събитията. Рз-е—т—а ое първо
д-йствна нс онзсс. Развитие нс сюжет·.
—	развой, рнвоакщαан, ход прзн—.
3.	в.. напредък 1. знае.;
4.	вж. растеж 3. занн.
РАЗВИХРЯ— ЙН - 1 . сж. знeсшскнм 1. зиме.;
2. а.. аαвгαрем ен 1. зоан.
ААЗВИЕАА—ЕЛЕН - в.. анбненн' 1. аeae.
РАЗВЛЕЧЕН рз-г. - сж. ев?еав!аατ
ААЗЕЛЕЧЕОЯЕ - вж. забавлнанн 1. и 2. зеач.
РАЗВЛИЧАМ - 1. в.. забавлявам 2. зосн.;
2. вж. разсейвам 2. занн.
РАЗВОДАМ рмзз.-ъж, екскурзовод
РАЗВОДНЕН - а.. воинист
Р—ЗС—ЕО—ВА— - а.. анванжинм1
ААЗВ—ЗВА— - Поидвс.вкм няоnoo, нeшв о оре-
возно ерядсовв ек различие места. Pззвc-еaм
еτcкзτз по мсгл-нн—та. След нощната смяна
рл-во-елма eзΡcτo—ц—τ— оо домовата лм—.
—	aaвaaaβaм
РАЗВОЙ - в.. аазвсгнв 1. и 2. знач.
РСЗВОН—ВаМ - еж. свдеевам
РАЗСЛОЯВАМ СЕ - вж. рαвмнанeвαм ен 1. зиач.
РАЗВАЛА - 1. Ркаpceeнooeo е ос-вс-я живот. С
мocгcΡpcuo—τ— си любовници сьве-м ло е ударил
оз рз-ерлт. Ж—еаа в разврат.
—	eнве■кτcτвo рз-г, аαвекτeτвс книж. аазпкгсв
книж,. блудство книж, блуд книж. остар,
блсиоивйeτвс конж:. остар, аавосл ко-ж.
472

2. орно, вж. поквара
РаЗсрЛтНН - вж. покварен 1. занн.
РАЗВРАТЕ— - вж. покварен 2. и 3. занн.
РАЗВРАТНИЦА - Жеан, която живее Тезоеоап.
Тази рз-ератоица бе срам -е салото.
—	блудница книж, курва opoеτcucp. грубо,
КCрβВ!UHM opcсτcнcp. ■ зруро, брантня рз-з,
ореи—Рр., пачавра орзн. орезр., фльорца рз-з.
орнонбр, кучка прзн. рз-з. зруро, шафрантая
opoеτoucp. прн-р.
V разраснна квaнм разз,
РАЗВРАТ—ИЧМ - Водя oαаcoaoee .μοβο, живея е
разврат. Всички засят. ч— той рм-ерлтончи.
—	блудствам нuиж.. блудодийствам к.оиж, oе-
тер, мкреувам разз, бнеувмм рз-з, кбрвар-
ствам оростоиср. лруро
РАЗВРАЩАВАМ - вж. поквааяβам
РАЗСРЖЗАА - вж. край’ 3. зннн.
РАЗВАМ—ВА— ЙН разз, - вж. аαзвuквам ев
РАЗВЪДНИ— - 1. Място, къднтп он отглнждто и раз-
вождет .мвоони. Развъдник -а расов— жребци¬
— аавплддаuк
2.	Място, което е благоприятно за бързо развития на
мя-гоТи-Сям -кз-мпляр- от някакъв вир. Тове
рлзонсто място е развъдник нс комери,
—	инкубатор орно:, люпилня разг:, люпилник
рз-л. орннерр.
РАЗВЪЖДАМ - 1. Отолнжртм полям Трой полезни
жиевонм, рояци м рр. Щн си развъдим зайци. Тн
развъждат рури. Защо Яз не развъдим кcкcшнн.
—	въдя ннсе., завъждам, навъждам, рмрплдж-
дам, наплодявам, размножавам
2. вж. отглеждам 2. зята.
РАЗВЪЖДА— ЙЕ Само ми. л 3 л. ад. - Раждам ое м
мapτcτвτм е оплямо оoлмaнoτвo. Някои нзенкoмн
много бързо сн развъждат, В нзарото се раз¬
въжда pupa. В хзмрзре см са рс-въдили мишки.
—	въдя ек ueев.. плодя св uнеa., размножавам ев,
навъждам сн, наелддявам ск, рαзплджиам сн
ААЗВЪЛ—Уи—М - вж. трогвам
РАЗВЪЛНУВАМ СН - вж. трогвам ев
РАЗВЪЛНУВА— - 1. оран, OoCτo е е нноппкоСап
оееооянме ет рухн, изпитва волнеаме от нeшα,
които го зτoбмкcляτ. или н изинз не oaнccк лес-
тоянсе. Той стоеше eaзеьоoгеao ор—Я нpaеивa-
та ллнднc. Всички см- paзеьлегвзнн оа съдбата
аа тези нещастни хора, Говореше мн с pлзеьо-
нувзн ллcе.
—	разчувствае
мнт. — равнодушен, безчввоовна, Тезонз—βη—η, ин¬
диферентен, 101014—0, нечувствителен, Тезру-
шня, TнзoopτcτHн. τογρ-Η, хладен
2. вж. трооемт
ААЗВЖРСММ - вж. иани/вмм
РАЗВЪРЗВАМ - вж. отвързвам
РАЗВЖР—АМ - вж. развивам 1. зята.
Р—ЗВМСА— ЙЕ - 1. з вж. вия ск;
2. рсзз, неодобр. вж. скитам
РАЗГАДАВАМ - вж. разкривам 1. занн.
РАЗГАЛВАМ ра-г. - вж. глезя
РАЗГАЛЕН ра-з. - вж. зглезен 1. зана.
РАЗГАР - НтС-високт ■-oвннм е проявата еа aeшo,
нтС-нмюоегнтт, интензивна мемнят в някаква pc-
Тота, деСаест, пропее. В разгара ом РорРмаа, В
рлзгара нз жътвата. РсРотзтс е а разгара си,
—	кипеж, вихър прзн.. стихия орен.
РАЗГАРЯМ - еж. разпалвам 1. и 2. зята.
РАЗГАРЯМ ЙЕ - 1. Змшсчвмм рт ое лрвявявнм т
по-яме см-н, буйно. Съдбоносна раеолюция сн
разгаряше в тази азиатска страна. Боррстс се
рз-зсря. Страстите сз рм-злрят,
—	раввнχрем ен
мнт. — успокоявам се, стихаем, стихвам
2.	вж. разпалвам си 1. занн.;
3.	оран., вж. избухвам 2. занн.
РЛЗГАЩВАМ СЕ - прен, ре-з, вж. разпасвам ен
РАЗГ—ЩЕ— - орна, разз. вж. разюздан
РАЗГАЩН—ОСТ - резг. вж. разюзданост
РАЗГИаГлИйТВЛМ СН ирон. рядко - вж. раз¬
приказвам ек
РАЗГЛАСА - еж. гласност
РАЗГЛАСЯВА— - 1 з вж. обявявам 1. зана.;
2. вж. разтръбявам
РАЗгИай—В—НЕ - вж. гласност
РАЗГЛЕЖДАМ - 1. вж. оглеждам;
2.	орно. вж. обсъждам;
3.	прнн. вж. налапам 4. знна.
РаЗгИЕЗО—М - вж. глезя
РАЗГЛЕЗЕН - вж. глезен 1. занн.
РАЗГЛОБ—САМ - Отделям атотмон на нещо (уред,
машина и пор.). Разглобявам мотор, Ра-глоРя-
всм телевизор.
—	демонтирам
ант. —> сглобявам, мснт—исм
РАЗГНЕВЕН - вж. ядосан
РАЗГНЕВМВАМ - вж. ядосвам
РАЗГНЕВМВАМ ЙН - Обзема ме паяв, яр. Козл-
то майка му резррс. чн е получил елзΡc cцзннa,
страшно сз разто—ен. Внимавай шефът Яа нз се
разге-еи.
—	ядосвам св, нервирам си, афектирам си кииж,,
разеио?кам ев, ра/скрдвам сн разз., прдгнивя-
вмм си старин, кипвам оран, кипва ми разз.,
избухвам орно,, аазфсеавмм ен оран., рз-г.
ант. —> успокоявам се
V излизам извее (вон от, от, из) енбе о— разг,, вз¬
лезем вт (из, вее по, —звън) кожата ое разз,, №0-
см мм келят разг,, иaTeвao ми бм—тнссон рззз,
eахcoeнβaм от кnднoτ о— разг., излизам от (сз)
търпение разз, мзoвoонм (изтървавам) ом анрвм-
ое разз., рисотинява (поманраявт) мм пие— (нн)
очитеразз, черно мм еоава орн— очитерззз, шкдн ТЪ
ме п-ид-то рз-з, лаков мм крсв пр-р таите разз,, *
воинкмтт киев лрелсвн в пачветк мм разз,, кмчен
ме ое (нахлува еи) кръвта е главата рм-з., хcншττ
(лиихвαшαo, взнмто) мн дявв—стеразл, хвτшнτ мн
бесните (бесовете, бесът, братята) резг.. прехва¬
щат ме Тратята (рогатите) ра-г.
ААЗГОВАА—М - С румм, говор аТм-аям а 0—00
мисли, информация. Жао—та ряха насядали а
кръг и тихо eз-гcвaeрχa, Разговаряхме ораз це¬
лия оъо. Разговарям оо телефона, Рм-товарях-
мз на раза— теми,
—	говоря, приказвам, беседвам нниж., съевсвд-
вмм рядко, диалоги/ирам нuиж. рядко, бъбря
рс-з,— бърборя рлзг, ореинрр—, дрънкам разз.
прааерр. лафя жарл., ъафувам жсрг., хорту-
вмм изр—.
мнт. —> мълча
РАЗГОВАРЯМ СН - 1. в.. заприказвам ск;
2.	вж. разприказвам се
РАЗГ—ВОР - Устно пТщувння, размяна он мсс—м
473

между хора. Разговорът мн а ш—фз продължи
цял час. Водихме дълъг ре-говор. Обичам pл-гo·
еceнτ— с рсщл сл. Приятен разговор,
—	диалог, беседа, бесниване, събеседване
РАЗГОВОРЕН - Ooйoo ланва, осещесовяст ое във
вир ек pτаπввoo. Pз-гcеceoa форма нс урок.
—	диалоолчнн
ААЗГЛСЛААА рлзг. ~ Приятно ивзо-стояие, общу¬
ване. Хората идваха при него нс разговорна.
—	раздумам
РАЗГОО—РИМВ - 1. вж. приказлив;
2. сж. обшителвн 1. зеач.
ААЗГОВОРИМВЛЙТ - 1. вж. прuкaвливсe!;
2. сж. общителност 1. знач.
А—ЗГОеОаЧЧЕ - 1. сж. приказлив;
2. в.. общителна 1. знач.
А—ЗГЛСОАЧРВОС— -1. ... паukазливоeг;
2. сж. общително?! 1. заан.
Р—ЗГ—ЛВ—М - Отстомнявмм, етхтм ο^α (oTeнa.
-ряха е под.), кветв рпкоивм оТике. чввeщквoв
•яло или енпоет неса, 0— нн де сетмемо голи.
Рм-голелм рамото сл. Разголелм крака си. Раз-
голеам гърди:.
—	оголвам, заоолвам, голя н—еa, огоолкам ряд¬
ко, оенажвам книж. oеοap.
мне. — завивам, pnкpиeкм. загръщам
РАЗГ—ЛВА— ЙЕ - вж. разсъбличам ен
Р—ЗГ—ИЕММВ—М ЙЕ разз. рядко - в.. въвосаде-
кмм ен
РАЗГЛЛЕН - 1. За н—сешко оя-в м негови нести -
нnΤoo а— н πnнoco е дрехм, оТ-якло. Pз-гcозен
кол—не, Разголено рамо.
—	оголен, вагсъве, обнажне кннж:. cеτapr
мнт. — покрит, зτcиo. зкооиеко
2. вж. оол 1. зана.
РАЗГОНВАМ - еж. изпъждам 1. аeaч.
РАЗГ—РДМВАМ ЙЕ резг. олр. - вж. вквооаиявам
св
РАЗГОРЕЩЕН - Ooйoв е ecοoаae а меопп чувства,
соркоо. В -злата се водеха ел-гор-щ-он спорове.
Разгорещена дискусия.
—	eсрве орна,, оживее, жив орн-г
мнт. — спокоен, сдържен, кротък
РАЗГОРЕЩЕН—СТ - оран:, вж. въодушевление
ААЗГЛАЕЩМВАМ - 1. Зетоолям много силно. Бя¬
гането ма разгорещи,
—	eгдавщевам
2. орно. Пpcвндaτм в смеет съзбс—н. Виното разго¬
рещи още оое—чн противниците.
—	разпалвам орзн—.
ААЗГОАЕЩЛВ—— СЕ -1 — Знронвтм де посооя всз-
Τγ-ΉΗ—, oeион. при соор, аесоплмссе а някого.
Ораторът се pззгcpзщн—
—	разпалвам ен пран:.
2. в.. cгоавщевам ев 2. анкч,
РАЗГРАБВАМ - 1. ГреТя coичнв. кояоо ме рвркрое.
Разбунената тълпа изпочупи анор—онт— л раз¬
граби стоката в мслсзннитн. Купувачите раз¬
грабиха щайгите с хубавото грозЯа, Сннcвeτ-
му ра-грзбнхз noньщнинcτa.
—	разземам, оплечяо?кaм рл-з, иеоЯоРр,, ивоааe-
кам рззг. рядко
2, еж. оорабвам 1. зека.
РАЗГРАЖДАМ - Махам, рмзсмлям опрмамот ат
нeшn. Разграждам двcpc. Разграждам зида
около къщете.
—	огораждам
мнт. —> заграждам, воокжркм, 06001.141, оотсвмм
РАЗГРМЖДАМ йЕ - еж. разпадам сн 1. знан.
РАЗГРАНИЧАВАМ - вж. равъсемвам 1. зана.
РАЗГРАНИЧАВАМ ЙН - Отомнем coοанaτa ое
о няквon. нeшo —ле рвкмзстм HeooiecaeH.eoco
към някпов, нещо. Той обяви—, че се разграничава
оа позицията не евoнτ— съпартийци- Изπpзен
всичко възможно дс са разграничи от престъп¬
ната трупа.
—	дτграничавам ев рядко, дистанцирам св книж,
мат. — присъединявам се, лолср-оез-рни ое
РАЗГРАНИЧЕНИЕ - β.. ааздвлненв 1. зяте.
А—ЗГА—ОРЧРТНЛЕ— - 1. вж. аавинъигвлнн;
2. сж. аавъиеиτнлвн
РАЗГр—З—ВАМ ра-г. рядко - вж. зαорозевαм
РАЗГРОМ книж. - вж. поражение 1. знае.
РАЗГРОМПИЛ— - 1. ПnTeдpcвмм в ТоС, сражна-е
противник, нaΌn γнeщoдτвмм смеете му. Разгро¬
михме армията еа врага. Разгромихме флота¬
та лм. Щн pз-гpc.еи.е npcτивнлнa.
—	аавбuвам, ?рαвевам книж,— громя олсв. нuлж,
2. сж. потушавам 1. зона.
V нмормсяе <нк> пух е орех (орах е пепел) нянcoв,
нещо рсзз. рсзТисае ек (в) пух м орех 0—00,
нeшn рззз. към 1. занн.
РАЗГРЪЩАМ - 1 . еж. рм/оквнм 1. зята.;
2.	в.. оторъяам;
3.	вж. отварям 2. зоан.;
4.	в.. аαввнвнм 3. знае.
РАЗГРЪЩАНЕ - сж. развитие 2. знае.
РАЗГУЛ книж, - 1. в.. аαвваατ 1. знае.;
2.	вж. оргия
РАЗГУЛЕН - в.. aaзювдαa
РАЗГЪВА— - 1. Просоеомм нашироко о—що тесто
или споемоп. Pc-гьеc.м г-cгpзфекз карта. Разгъ¬
вам одеяло.
—	аазоаъщам, разтървам
мат. —> сгъвам, спрощем
2.	ОТике. зс лена, дреха - разтварям, ороете eeшo
нср-пл-оо. Шивачът разгъна сукното.
—	aaзднплем, разяатмвам pрднc
ант. —> нагъвам, сповтм, -во-я, осрип—ям, open—ям,
0P-αшαм. сктоссмм, амктотвмм
3.	вж. аαввнвαм 2. аeaч.
РАЗгЪрИЛМ - вж. разоккам 1. зана.
РАЗГЪРОАА - 1 . вж. отворен 2. знае.;
2.	в.. обширен 3. зосн.;
3.	орно·, вж. мащабен 1. м 2. зяте.
РАЗГЪРНАТО - еж. обширно
ААЗД—В—Ч - Пoшннтн1 οΛγ.—·——, нoйoo резнеся
кооеероерееция, вестници е рр. Раздавачът до-
нас— писмата.
—	пощальон, есщaджся ра-г, ааваоeвнч oеτcp.
А—ЗЕ—ЛЕЧАС—М - орен:, сж. отчуждавам 1. знае.
ААЗДАЙЕЧЕНОС— - в.. разстояние 1. зате.
ААЗДСМЖС—М - Започвам да рев.- eeшo еа oка-
не лneoк1. оревя ο^ο дс се движе. Раздвижвам
болната си pьнa, Опитах се Ям рл-Яе—жл пръс¬
тите си.
—	рαвмъадвαм
мат. —* обездвижвам
А—ЗДСРЖСАМ СЕ -1. Зсоочсмм ра ся —β—.τ, не
стая оеппрсе.ен. Датато се рз-движ— а люокз·
та.
—	рнвмъадвαм ев, ра/шаввам св ра-г.
474

2.	Само ми. л 3 л. нЯ. Зароевкм -а ое pвмжα. -а ходя
нτcτм-нττнм. в раз—мани 0000™. Кoнcшниτз сн
раздвижиха из Яворе. Женит— се раздвижиха из
къщата Яа приготвят aнчepрτc.
—	рнзшаввам св разг. разшнткам ев разг,, рма-
щкквдм си рсзз,
3.	Започвам pa ее -вежа ем различав псопкм, аТ—ка.
за да свърша някаква 046004. Трябва дз сн раз¬
движиш мaонo. зз Ям си измериш работа. Хо¬
рвата см се раздвижили, ленaτ сopлвзЯливoеτ.
—	рнзмърдкам ев орла, разг,, раашаввмм сн орла:
разг., раашвтвам ев орнн. разг.
4.	вж. мръдкам 1. занн.;
РАЗДВИЖВАНЕ - 1 . вж. движении 4. занн.;
2. веж oженелннu 2 .и 3. ззнсн
РАЗДВОЕНИЕ - 1 . вж. разндианнин 2. занн.;
2. вж. колебании 1. занн.
РАЗДЕОН—ОЙИ - вж. колебании 1. знан.
РАЗДЕЛ - 1 . вж. дял 2. зяен-.;
2.	вж. отдел 2. знач.
РАЗДЕЛЕНИЕ - 1. Разчленяване на н—нт пяло соа¬
ре- известив о-земн-я, ясно уеомапсявнее на гра¬
ницата м-жде отреенм неща по отношение ем тех¬
ните черти в псвТнноеос. РезЯзлао—а нс власти¬
те, Разделени— нс аруЯс. Класово раздзлнииз—
—	рмзивляев, разграничении, диференциация
нниж·
мнт. — сливане, вТедсаяетае
2. вж. рмзндиннаив 1. зянн.
ААЗЕНлМ—ЕЙНН - Който служи зм отделян-, oмз·
прнаичтвтан нн рсн н-щт, две явления. Трудно е
Ям сз прокара ра-д-лнт-лнл линия между Яве¬
те научни cблcеτи. Разделителна линия между
дв— нπoмu.
—	рαворманеи!нлвн, граничен, водоразделин
орен., вододелен прен,, демаркационне нuиж.
мнт. — съединителен
РАЗДЕЛЯМ - 1. вж. деля 1. е 2. зана.;
2.	вж. отделям 1. м 2. знна.;
3.	вж. разединявам;
4.	вж. рарквждам2
РАЗДЕЛЯМ СЕ - 1. Преставам ра сощнствувсм
оαoo пялост, атквем от повнче часов. Организа¬
цията са рл-Я-лн ас групи, Партията са рл-Я--
лн не дв— фракции.
—	рн/нднаявам ев, разпадам сн, разцепвам ен
ннт. —> обединявам се, сендеаявтм ае, соТирсм сн,
сливам лн, интегрирам ое
2.	За птт, река - променям poeoнaoa те, стнвтм на рее
е—м шосече чноом. На едно място пътят сз раз-
Я—лр. P—нaτc сз ρα^-Μ не няколко ръкава,
—	разклдневам ек
ант. —* съединявам се, соТ-иам те, савонм сн
3.	вж. деля сн 1. е 2. зята.;
4.	вж. изоставям 3. зана.;
5.	вж. развеждам ек
ААЗДЕЙМ—Н - 1. вж. делнели;
2. вж. разделение 1. занн.
РАЗДН—ВА СН Я-сл. - вж. зароаева ек
РАЗДМПЛММ - вж. рм/гъкам 2. занн.
РАЗДИРАМ - вж. разкъсвам 1. е 3. зннн.
РАЗДОР - вж. разпра 1. е 2. знан.
РАЗДОА—РА - 1. Лспн, коеоо шинд1зв1нвн раздо¬
ри, конфликти. Той е нaй·гoл-мирτ pcзаcpнин е
нлcсc.
—	размирник ра-г.
2. сж. скандалджия
РАЗДРАЗВАМ - вж. дразня 1. занн.
РАЗДРАЗВАМ ЙН - вж. дразня ев
РАЗДРАЗ—Н—МН - вж. афект 1. знач.
РАЗДРАЗ—ММОСИ - вж. възбудимо?.
РАЗДААЗ—МТЕЙН— - КоТто лесна ое -о-зам м
избухва, з -cap- м рязкс изразява гнесн см. Баша
стломл много pa-аpaзеиτзо—o и често вдигаш-
скмаЯм^н, Защо сл τcлнcеa раздразнителна?
Кскъвоо е ра-Яелзаителен, оо-добре а— го за¬
качай.
—	сприхав, избухлив, нервин, нервозен ра-г.
ирон., гневлив, кuбаuτлuя ра-з,, бдрутлия
резг, рядко
мнт. — спокоен, сдържан, хлм1нoниeeeн, таекряа,
н-възмутем
V ат τρίο зароен разг.
РАЗДААЗ—ИТНЙ—ЛЙИ - Кнанотвп нт рмз-итзов-
оелен. Тacрτc pззаec-ннτзоooсτ мз смущава,
Изрязваха го зсрзди л-ензτз му pз-Яeaзниτ—л·
носа:.
—	?панхаβдeτ, избухливо?!, нервност, нервоз-
ноет ра-з, ирон,, гавелико?!
ант. —> сдържаност, сви—аТларсавн, х—τpenкpτв1н.
cшnоoΤoΌcмн. невъзмутимото
ААЗДРНМВАМ рядко - вж. разскнеам
РАЗДАРИМ— разг, - вж. дрипав
РАЗДРОБЕН - вж. надробен
ААЗДА—БМОАМ - 1. С едни, трош-н- правя о-що
на 0404-04. Раздробявам буците пръст·. Paздec·
ряемм леда.
—	ра/еикам, рмзтрошавмм
2. вж. амдрдбеβмм
ААЗДАУ— изр. - вж. кръстопът
ААЗДАУСВАМ - вж. разтърсвам 1. е 2. занн.
РАЗДРЪНКА— разг. - 1. прен:. вж. повреден 1.
знан.;
2. вж. разстроен 2. знна.
Р—ЗДРЪНАВ—М ра-г. 1. в.. разстройвам 1. знна.;
2. орна, uнcЯcбp. в.. рмз!албекмм
РаЗдРЪ—АвСм йН разз. оренебр. - еж, разпри¬
казвам ев
РАЗДУВА— - 1. вж. издувам;
2. прен, ра-з. сж. преувеличавам
РАЗДУМВАМ ра-г. - 1 вж. разсeнждмкαм 1. знан.;
2. вж. утешавам
АНЗДУМКА - Х разз:. вж. разговорна;
2. нер-. вж. утеха
РАЗДУТ - оран, вж. пркувилuевн
РАЗДУХВАМ - вж. разпалвам 1. е 2. заан.
РАЗДЫАДОРОАМ ЙН разг. орниеРр. - вж. разпри¬
казвам св
РАЗДЫАЖАВМВАМ - а.. приватизирам
РАЗДЫАЖАВМСА—Н - вж. ррнвн!uрманя
РАЗДЫАПА— разг. - вж. аеспритамт
РАЗДПВАМ - вж. и/дявам
РАЗДЯЛА - Пoeнοocaee ет връзки между близки за
езвнотна перса— от време влм завинаги. След дъл-
за paзая-л та отново се срещнаха. Той трудно
npнжиервaш— pз-дяоcτз с· жена си.
—	разлъка роет^., отлъка поет, рядко
ААЗНДМ—Е— - Кайте - о наруш-на нренотео. Рл-
^-0—. изрод. Разединена Църква. РезеЯ-нано
сeм-йеτеo.
—	неидинин, ансплотнн, ниcгоβдрин
мнт. — единен, 00-00-0, ρογ.—ι, зароежеа, споворен
475
Р

// обединен, сплотен, конео-врертн
ААЗНДМ—Н—МН - 1. Нарушаване не ндсеотвооо,
Оканοecкнe на целсеота на aeшo. РазлЯин-он—
не населението оо взpени opи-нcн. Рзззднн-ннз
срад nнсcτ-леннτ— сраЯ-.
—	аазgвлннин, рававnънник, рм/идинино?!, раз¬
кол, иезинтиграция нuиж.
ант. —► единство, eд1н-нмя. кnaтoлeдкпмя. еюлотн-
аосо, мааплстнпет
Н обединение, вTe11eявτaн. ooлooявннe. кпасплсдм-
цeя. оnнooлeд1pτнe
2.	Лиспе нн здинссъо, не зъс.плаис в мнннхмя, дайте·
вся. Paзнаннзннз а уnpлвлрвcщcτc мнcзннеτвc
оо въпросно— иа енергетиката, Pз--аинзннз е
мoзoнрτa оо обсъждан прорлам
—	ра/двоинеи, авеилнство, разединено?., нисго-
βоандeτ, неедсено?!, нвcплдгвнс?τ
мнт. —> единство, -peнnpвщмe, -1-00000, oοглмc1e.
сеглмсввтнпсо, хармония
РАЗНДИ—ННОЙТ - вж. аавнднаванв 1. и 2. зеач.
А—ЗНДР—ПСАМ - Нтиушсвтм пе—потот, едсеоовп-
тв ее н—шn. Опитват сз дм ..^-№0 парти¬
ята, Той изправи веичнo възможно, за Яа раз¬
едини колектива ни:. Различните инτзpзен ал
разединяват. Pз--дннрвaм oΡщeеτеoτo.
—	разделям, разцепвам, gвзеаτвгаирнм конж,
pранc
ант. —> обединявам, сплотявам, конооледмисм
// сближавам, свързвам, сродявае
РАЗЕДИН—ВАМ СЕ - вж. разделям ен 1. зона.
А—ЗН— - вж. разнообразен 1. зннa·
РАЗЖННВЛМ рззз. - вж. развеждам2
РАЗЖЕНВАМ ЙН ра-г. рядко - вж. развеждам св
РАЗЗ—АМ ЙН оо—т. - сж. здроряка сн
РАЗЗЕЛЕНЯВАМ ЙН - Пoни1caм се сте зн-н явна,
—1004, инотсое-авст. Клоната нс брезата скоро
ще сз рл^^^а^^и^^т^. Гората сз ра-ззлзнн.
—	разлиствам ск, ра/шумеам си, вазнлннявам,
вавн..лннявам св, змшумкам ек, ошумявам сн
РАЗЗЕМАМ - вж. разграевмм 1. занн.
РАЗИГРАВАМ - Създавам някпмв раза-ням нноое-
яoanoo1. γcлoдaeнeя при няомовτ раТота, орнан
му, ктоо го pиτшτм излишно нн раз-мнам и—сон.
Разиграват ма от гише нз з—шн, Чиновниците
вече oрнcлнc дол мз разиграват зс —Яни доку¬
мент. Няма Яе nc-валр Яе ме ра-изреваш—.
—	аавкаавαм рл-з,, въртя прен. рззг, мотая орно:,
рззг, aмзмсτмкaм прзн. ра-з, разтакавам рм-з,
V оравя вероя—в рл-з,
РАЗИГРАВАМ ЙН - орен. еж. случвам си 1. знач.
РАЗЯЖДА— ЙН нар. - вж. рмзогекам св
РАЗМС—ВаМ - вж. обсъждам
РАЗРЙАВА—НМ - ОТмяеа еа мннамя от aяоcнeв
000000. След аcнлaдa имаше разисквания. Раз-
нснеaнняτa оо новия -aнooooeo—нτ продължиха
до късно праз Я—ая.
—	обсъждане, дебати нuиж, дискусия, прения
калж. cеaap:.
РАЗКАЗВАМ - Пpядτвнм. сз—тгте устно пред aякв·
го нeшn opeжeвяao. Ηγτο, анунеап вля измсеан-
ао. Всяка вечер той й pлзнaзвaш- нзнвc а правил
през Я-ия, Разказа мн всичко подпорно.
—	разправям
// Прядмвтм, -затоки в беееооиотичеа художествен-
форма встно вам писмено някаква случка, то¬
Т-оме, aeшo ои-живяна. Авторът увоeнлτнлеo
разказва за сър-олятс орлз Втората св-τcвнa
война.
—	повествувам литнр.
РАЗКАЗВАТЕЛЕН - еж. ровн?τвова!нлва
РАЗ—АЗВАЧ - разш:. вж. бнлнтрнст
РАЗ—АЙВАМ ЙЕ - Изпитвам е eаиaзявaм дъ-бв-
кт сожа—енмн за яворма-ни oиeщнм. шncoeшн1.
днйотея. Дълбоко се pззнaйвaм. чн он отказах
помощта си. Колкото л да се ел-клйазш, и— мо¬
жеш Ям промениш нещата и дс върнеш вpaм—·
то. Щз сз разкайваш —Яна Яно -а -лото, нceτc
мн причини:.
—	кая св uнев·, покайвам ев, съжалявам, пишма¬
ня ев неса. ра-г.
V рпосшвтм ли геквноа а онона ра-з,, скубя (късам)
ае нooнτн (овceoe) рз-г., Тмя ое в г—авнтн рззг,
чвнτм (Тия, Тльскнм) ое гласаоа разз, Τ-το-Μ
(нукам) се плаонта о юмруци рсзз,, Тия (чукам)
ом гласкок а —оа кммект ра-г, хапя сн -от пет¬
на една място разг,, хапя ое зтам, —ято не мога да
сн стигна разл, хапя ое оазер разз. лрубо, хапя ае
зτpeмнτ рззг. грубо
ААЗААЙС——Н - вж. разкаяние
РАЗКАЛЯН - вж. кишав 1. зянн.
РАЗАА—ЕРЙАОАМ разз, - вж. разклащам 1. занн.
РАЗАМ—ЕЪРДИЙВАМ npcеτcнap. - вж. раз¬
убеждавам 1. зааа.
А—З—АПАВ разз. - вж. гнил 2. в 3. зннч.
ААЗАМПМНОСИ ра-з. - вж. онилост 2. зана.
РАЗКАПВАМ СЕ разг. - 1. вж. разлагам ев 1. занн.;
2.	вж. разпадам св 1. зана.;
3.	ореи. вж. отпускам св 3. знсн.
АаЗкМРОАМ - 1. вж. развозкам;
2.	разг. вж. разигравам;
3.	рз-з. грубо в.. махам21. заан.
РАЗКАРВАМ ЙН ра-г. грубо - в.. махам сн 1. занн.
РАЗА—ТАСАМ рядко - в.. разоъвам 2. занн.
РАЗА—ХЪРПСАм ЙН нер. - вж. разтрекожвам ек
ААЗАМШАА— - a.. кашкав
ААЗАМЯ—РН - Монетнлао оеотояеее еа aoeeо,
коТто отзовем е ео.т—ява за извършена ор-шкт,
орях, οο-τοτη-ΉΟΜ-. Измъчваше ло чувство из
разкаяние, В очите й са появиха еьл-и не раз-
неяuue.
—	покаяник, канен, рмакайваев, покайване, уо-
анзнннн рз-ш., съжаление, пншманвнн разз,,
пишммелък изр—.
ААЗАМ—ОТВ—М ЙЕ резг. - е.. разсмивам си
РАЗКРИВАМ СН - орен. рз-з. вж. отпускам си
3.	зята.
РАЗАМЙ—ВАМ СЕ - вж. аαзeмнβмм ев
РАЗКЛАТЕН - орен:, вж. разстроен 1. зята.
РАЗКИЛИУШаВа— разг. - 1. вж. разклащам
1.	зотч.;
2. вж. аалюлякам 2. знсн.
РАЗКЛАЩАМ - 1. Клатя ек рмзлечнс стране. Пра -
Ян Ям излееш еoнa, разклати шишето.
—	раръюъекам, аαрлюшккам, разклатушккмм
рлзг, рдзяднинлявам разз., рмабклниккам
рззз. (зе течност)
2.	сж. залюля^м 2. зека.;
3.	пран. вж. дестабилизирам;
4.	оран.: вж. подкопавам 2. занн.
ААЗАй——ЯВАМ СН - вж. разделям св 2. зааа.
ААЗА—САВАМ - Изваждам пепзаес вт нещо аaнo·
0400, зм рт от птсвря влм pмаглoбя· Разкоазвам
476

сенЯък. Рм-ковавам панти,
—	огяовавам
мнт. —> заковавам, аτнγнeτм
РАЗА—ДИРАМ — вж. дешифрирам 1. заан.
Р—ЗА—Й -1 . вж. рмзвдннвалв 1. знан.;
2, Яиел. вж. кръстопът
РЛЗК—ЙНбАв—М - вж. сбвз?ъаеаβам
РАЗА—И—РА - Лиц-, конто внася иaанoe в opρeaй·
еенс общност или ое отр-ля от нея πηρ-ι- οήτοι-
лтссн а неСаетн врем, рпзсцмм. Pезнcлoицнτ- е
Църквата ряха заклеймени,
—	дгаиnнлк, крития орен·, рс-л.
раза—нце—трмр—м кнлж. - вж. разенйвам
1.	занн.
РАЗА——ЦЕНТРМААМ ЙН нuиж— - а.. разсей¬
вам св 1. аaαч·
РАЗ———ЦЕ—ТРМАА— книж, - вж. раз?веа
РАЗА——ЦЕ—ТРЯАА—Е кннж. - вж. ивконцин-
грация 1. зята.
наза—пасам - 1. С коонне пбиаботсам ооаетот,
за да я отправя ооран зс ннонжамен. Разкопах
дръвчетата, храстите л цветята. Трябва дс
pл-нoπaр градината,
—	прекопавам само са.
2,	вж. изравям 1. знан.;
3.	отр, вж. разравям
РАЗА—ПЧАЕАМ - Ркзоваиям змнвшчнeτ дреха,
αΤγ.^, асата м пор., кето 1зaτд1мм нooчeoнoн от
дупките см. Резкоочмх сакото сл.
—	откопчавам
мат. — закопчавам
РАЗА—Ш - ОTcoτanвкτ. уредена а много оpмoee1 е
ексо— з ορΉ-ΜΉοι, или разточете-ян, Тогат нкчие
нт живот. Тя Рн замаяна оа разкоша нм боза-
ташкета къща. Някои хора ж—ваят а разкош.
—	великолепие, лукс, блясък орно,
мат. — мизерия, Т-роост, покср-пс, омщ-тн, Терат-
οη, н-мвомя, Тн-аот-я, свреиншмя
Р—ЗА—ШЕН - 1. Който се оо—мнаве о изключва-аат
нpτenτн, блястк е—м о епгнтоово во Таги—, ф-и-
мм, орнаментм, γнoaeк е пор. Pмзнcшзн дворец,
Разкошно интериор. Рм-кошни ocелu. Разкошен
живот. Разкошна pзеτнτ—лocеτ·
—	великолепни, пияин, богат пран·,, блистяя
орно,, бляскав пран.,, вилелипкн старин.
ант. — оскъден, берен, м-зея-и, скромен
// невзрачен, μβ.κβ, euкτоeв
2. вж. прекрасен
РАЗКРАСЯВАМ - вж. украсявам 1. е 2. знαч·
РАЗАААСМВ—М СЕ -1. еж. кича ск;
2.	вж.	се
РАЗКр—Ч - вж. крачка
РАЗКАЕПОСИН— - вж. волин 1. зана.
РАЗААНЩМВАМ ЙН - вж. развиявам си
РАЗКРИЕ—— - 1. Разе-рни, узнавам анщп неиз-
внсонп, oоpeτΌ. eняeнo. зап—нонао. Оoиτuирτ
детектив рз^-к^ри цялата мистерия. Разкривам
случая с cτвозчзocτc Язан, Рм-криелм тайни.
Pз-нpнвзм исаинста,
—	откривам, разгадавам, отгатвам, разбулвам
прен,, ра/анявам орзн.. разплитам орно.
ант. —> ' скривам, укриете, opeоo1eнм, спотаявам,
олпттТвсм, зттмявнм, оотмТвтм
2. Узнаете, ветсаосяскм анщо oнpмon вее пи-вя
ртзкиеосе за някого, оoйon се pиeоpмea. Той са
страхуваше Яе нз eз-нpнрτ орагрешанията му.
Разкривам -сговор, Pз-нpнвзм opeеτъnuин·
—	откривам
днт. —* крия, γоp1вкм. eоpмвaм, oи1кo1ecм. потул¬
вам
3.	^BLi-e на шnнτз. ортвя яанн. оневереа. Ц—оτз
му беше де рз-кр—а неτиoсннр образ ас шефе
си. Pмзнpивлм истинската си природа. Ра-крн-
еам измеренията си,
—	показвам, откривам, издавам, представям,
демаекирам нuиж·. оголвам орно—.
ант. — прикривам, oоpмeкм, зτмτcк1инм. итакмрем,
змвпа—срам
4.	Давке вeaeoднoeo зaншo ре ся осзеяоя, узнан. В
романа oисзτнлрτ разкрием положителните
черти ас героя.
—	представям, налапам, показвам, изтъквам
5.	вж. откривам 2., 3. е 4. зана.;
6.	вж. показвам 1. зана.;
7.	нежел. вж. отварям 3. занн.
V	хвоо-яе сееолент върху нещо нuиж·, в-игсм
(шпвдмокм) заоялтаа (вом—т) нниж,, врспнм (ма¬
хам, свалям, ситканм, тн-мсм) Тулото ек н-що
разз. към 1. занн.
V	взваждем (1зонpвмм. eзaτoям. 1амьовмм, вcpя.
показвам) от бял свят нещо рз-з, 1звτдpτм (сз-
нτивτм) нн показ (наяве, наемпе) анщо ра-л—. 1Зг
ссждтм (изкарвам) нт мнодта (пазара) неща разз.
към 2. м 3. зона.
V	свмлям (οοημημ, oмъовнм. мехам, вреотм) булото
ен някого разз., омеквам (eвмлям. сн—мнм, махне,
хвор—ям) маската нт някого разл. към 3. зннн.
РАЗКАРВАМ СН - 1. Дповокнм да сн рсзТ-ре знкоen
истая, чввсовтм, шpeдeaявcм. poнмаcaм се τмнοв.
кткесто ссм. Той се рл-кр- орнЯ нея и тя разбра,
че oннcгa на я а оричел, Не исках Яе сн разкрия
пред хората. Тя сзразкри пред майке сл.
—	откривам ев, издавам ев
ант. —> крия се, oоoмecм он
2. Стасам явнa. очеверян. Един дзн щн се разкрият
оьжнτ— му. Дллаварнтн й се ра-крихе.
—	откривам ев, лъсвам орно, разз. нecЯoбp.
ннт. —> крия се, oнoeвτм сн, γнo1cмм ое, пату-вем ае
V	свкаям (омеквам, оаемнм, махам, хвърлям) см
мнeнaoa рлзг, показвам (разкривам) истинското
ое а-п- резг, към 1. зана.
V	1зл1анм як бял овят (eкявн. нклецн) ре-з. кси
2. знан.
РАЗКРИВЕН - вж. деформиран 2. занн.
РАЗАРИЕМВАМ - еж. деформирам
РАЗАР—С—ВАМ ЙН - вж. развнявам ек
ААЗ—ЪАЕАВМВАМ - вж. аарраневам
РАЗАЪАТВАМ - сж. наккрткам 2. знач.
РАЗ—ЖАШО—М - 1. Раздвижвам о еаотскае тяло,
ръце, прости е пер. Рззкършазм снела. Pмзньpш-
вам рамене.
—	дкъашвαм
2. рядко а.. аавчсnвам 1. аeaч·
РАЗКЪСВАМ - 1. С oяаоn, ам-ао -βι.ηημη еароа-
вям eншn нн келове. Той eз-ньсa ризата сл. Раз¬
късах дрехите си. Ядоса сз л pa-ньез писмото:.
—— раздирам, скъсвам, скдирам разз.
2.	Правя а-що нм омрнятм, косов-. Кучетата ще ло
pa-ньеaτ— Вълците pa-ньезл— аренто,
—	рм/чкквмм разш,
3.	орзн. ОТскн. за мъчително чсвеоеп - пронизвам
01—00, ориамняатм остра Талка. Мъка pезньевa·
МП

шн сърцато й.
—	късам ннсв. пран,, раздирам орно:.
РАЗЛАГАМ СН - 1. Рмзшарнм ее он хеммчеокете ое
cъcτмcк1. еокскм гни—, кешее, зтпубвмм ф1З1чeo·
ктот се форма е цялост. Органичните вещества
сз рлзлалат а почвата. От горещината м—еc·
то се еeезоoжлоc. Доматите започнаха Яа сз
pл-о.егзm
—	изгнлвам, ония uнеβ, разтлякам ев, разплу-
вмм ев, сплувам св рз-з,, разкапвам сн разз,
скапвам св ра-з.
2. пран, разз. в.. отпускам ев 3. знна.
ААЗЛЕДМЕАМ - вж. аавмразякам 1. занн.
А—ЗИНДМЕАМ СЕ - вж. размразявам ев
ААЗЛН—МВММ СН разз, - вж. нзмкр/нлнвям ев
РАЗЛЕПВАМ - вж. отлепвам 1. занн.
РАЗЛНТ—ЕАМ ЙН - Само мн. и 3 л. нЯ. Зтоонвтм
ре а—тя на и-з-ван- сарая—. Гълъбите сн нзπоз-
шихе л сз разлетяха, Духна вятър и книжата,
ncсτaв-uн не месата, се paзо—τрмa—
—	аазхвъреаβам ен, разлитам ев, разхвръквам ен
РАЗЛИВАМ - еж. изливам 1. зеач.
ААЗИМЕАМ СН - еж. изливам ен 1. зеач.
ААЗИРАА - 1. Пиeзacн. оо нnΤτo сьопотсасмс
орнрмном, явления ае съвпадат, ее ое ορΜ-ΒΗΤΌ,
не ек eaaαнee. Pззлннзτз в стила нс Явзмзтм
автори н гcлрмc— Веднага установих pззо—нзτз
между даата града,
—	различни, отлика, отличие книж,
мнт. —> прилика, 001061-, оходоово, аналогия
2. Липок на сходство, повавкт. Paзо—нa във възгле¬
дите, Разлика а характерите, Разлика във вку¬
совете.
—	различни, анеинаквоет, разлиенс?τ книж,
олр.. несходство
мнт. —> еднаквост, το.—Ηττβη, съвпмдтае, съспсре-
аве, epeaτмчeвoτ. ртвенотсв
// прилика, аходсово, близост, ероретео
ААЗЛМСАО—М ра-г. - вж. разплисквам
РАЗЛИСТВАМ СН - вж. рмз/влннявам ск
ААЗЙМИАМ ЙЕ - вж. аавлнτевам ев
РАЗЛИЧАВАМ - 1. Уеокаосяскм о-злскн, aнядaτн·
оола между рвн м-м ровнее η^η, яваномя м рр.
Той ма научи да различавам кучешките от въл¬
чата елнЯи— Умееш— Яе различаем о—анооита оа
виновните. Pл-ончмвзм доброто от зоcao.
—	отличавам, разграанчакнм, диференцирам
нuлж—. оτоаαаееaвaм рядко
ант. — отъждествявам, epeaoeфeпeинм. повянс-
нявне
2. вж. разрознмвαм 1. зннч.
РАЗЛИЧАВАМ СН - Отделям ое оо нншo от други¬
те. По характер тя сз paзончaеa от майка си.
Той са различава от ееични други Язцм. Деета
еoзннр сн р^а^злп^ч^аи^^т.
—	отлнчавмм ен
мнт. — приличам, ннродоТявтм, мязем
// приличам си, охо:жртм ое, мязем ое
// съвпадам, овкрсетм се
РАЗЛИЧЕН - 1. Койов се оокрвяст от аиугсон сее
свос ссобяеи Тй—езв. Този сорт ябълки е ρα—-
чни от другата, Тя а рз-лачна оа сзстрм сл.
—	ниидндккв (с)
ант. — еднакъв, еъщ<еят>, τ"!.——,,.-^ ереномч-н,
равен
478
Н сходен, родпбен, ррвавн—н
2.	КоСто ан н свързан о ооса, зс кант- еткса —ума.
Борбата с престъпността е различим тема,
Това е различно случай:. Стандартът ас живот
е рм-личен прорлем,
—	отделен, друг, башка оростонср.
ант. —> конкретен, опи-д-лео, рн—еа
// сходен, подабен, Tлмзτо. санеооечна
3.	вж. ннмккв;
4.	вж. разнообразен 1. е 2. зята.
РАЗЛИЧИЕ - вж. разлика 1. е 2. зяте.
ААЗЛИЧМТНЛН— - По коСто мт.н да ое разлени
-рие н-ще оо -ργπο, да ан установи раз—ска. Раз-
л—чнт—лнл белези. Различ-телно пр—знск.
—	огличнтнлвн, рαвгрαанеи!нлвн
ААЗЛИЧ—ОЙТ нниж, огр-. - вж. рмзлиаа 2. знач.
А—ЗЛ—ВАМ - 1. вж. рмзчупвмм 1. заан.;
2. вж. начупвам 3. зята.
А—ЗЛУДУВАМ СЕ - Зсппчвмм да —в-увми, де играя
ΤγΤοο, шсино. Щом излязоха не Явора, ученици¬
те са рм-лудувахмс.. Децата така см сз pa-огду·
взли. чн нз можем Яе ли умирам.
—	рαвъсдявaм ен, залудувам, валбдеβам рл-з.,
развилневαм ен разз., побеснявам разз, рмз-
бвенявам св рм-з., полудявам орно, разз,, по-
щсрявам1 рз-г—, пощркклякмм прзн. разз.
ант. —> укротявам се, вм—оявам се, см-оявам се, γσ-
покояссм ся, ммрясвнм
ААЗЙУДМЕАМ йЕ - в.. равлбдсвам св
ААЗЛЫ—А поет. - вж. рαзиелα
ААЗЛЪЧВ—М оо-т. - вж. отделям 1. знан.
ААЗЛЪЧВ—М СЕ оонт. - сж. uзд?!αβем 3. зята.
РАЗЛЮБВАМ - 1. Преставам да изпитвам любов
към нянnon. Той бързо рлзлюр— жанз си, ОРачех
то, но вече ло рмзлюбнх.
—	аαзсδеккам, отлюбвам диел.
мнт. —» влюбвам се, залюТвем, ое-каки
2. разш: вж. намразвам
А—ЗЛЮЛЯВАА11. вж. разклащам 1. зннч.;
2.	вж. /алюлякам 2. зннч.;
3.	вж. разтърсвам 1. знаа.
РАЗйЮ—НН разг, - вж. яростен 1. занн.
А—ЗИЮТМвЛм нар. - вж. вбесявам
А—ЗЛЮТ—ВАМ йЕ нер:. - вж. вбесявам св
А—ЗЛЮШКВАМ -1 . вж. разклащам 1. знач.;
2. сж. вaлюaекaм 2. зннч.
ААЗМАЗОАМ - 1 . вж. разцапвам;
2. вж. смазвам’ 1. занн.
ААЗМАЙЕАМ СЕ разг. - вж. бавя св 1. зята.
РАЗМАХ - npнн, вж. широта 1. зяен.
РАЗМАХВАМ - По-вя дссженсе а е-щп, кпетп —ορ-
.4 о oънα, мем -βμ.η aeшn aτoнм·ннττм· Размах¬
вам камшик. Ра-махвам опашка.
—	махам’
РАЗМАЦЕАМ рззз, - вж. разцапвам
ААЗМАЧАОАМ - рм-з, сж. масажирам
РАЗМЕКВАМ - 1. сж. омекотявам 1. зона.;
2. пран—з вж. рн/аижкам
РАЗМЕКВАМ ЙН - 1. вж. омеквам 1. м 2. зона.;
2. прнн·. разз. вж. отпускам ен 3. знач.
АЛЗМЕ——АТ - 1. вж. омекнал 1. е 2. занн.;
2. вж. кашкав
ААЗ—Е—М— - 1 . вж. заменям 1. занн.;
2. вж. обменям
РАЗ—ЕР - 1. Кан-ласо не ор-рмет, кпетп ае вли-ре—я
от езмярнаеяот му, оо това каква част оо 00000010-

оовооо заема, сем во Трея, сс—нтт, стеоеатт нм ан-
оввете потявс. Всички къщи см с нЯоекъв размер
и cpхиτeнτуpa. Сомите см с различай размер,
Определям размера не пенсиите, Размер нс жи¬
лища, Размер нз доходи:. Размер нм лихва.
—	големина, величина, и/мирение конж,, равни¬
ще· огр,
2.	аж. обхват 1. знан.;
3.	вж. о.нм 1. зяна.;
4.	еж, мярка 1. знае.
РАЗ—ЕАЕАМ - сж. измервам 1. зяна.
Р—З—ЕАНН рядко - вж. отмерен 1. занн.
ААЗ—ЕСВМ— - еж. смесвам 1. в 2. занн.
АЛЗМЕЧА—ОАМ СЕ - Оа—авсе ое он мячом, зсооч-
вне много ре мнется. Зс нзнвc си сзeaзм—чτaо?
Бях са размечтал л а— прекъсне мечтите мл.
-— замечтавам ев, ра/блвнувдм ев
ААЗ—РНАЕА —М разг. - вж. минава мл 1. занн.
ААЗММ—АВАОЕ - орзн—. вж. nрдτиворнчин 1. знач.
АЛЗМРАЕ— - аж. бунтовен 1. с 3. зяна.
РАЗ—РАИЙВ—М ЙЕ - 1. Зепонсам смено да μ-οι-
шт, дм израсни н-повятна м—иязма. На сложих
месото а хлaЯаоеинa и то сз pмзмиpиее— Възду¬
хът се paзмаeаез от ea-оaгзщар са боклук:.
—	рαввонееам св, вαвоневαм, рнземърдяеам ен
разг,, заемкрдякам разг,
ант. — отмирисвам се, езмирисвмм ое
2. еж. вмирисвам ен 1. зяте.
ааз—иаицр - в.. бунт 1. знач.
РАЗМИРНИК -1 . еж. бунтар 1. знеч;
2.	еж. бунтовник 1. знсч.;
3,	рз-з. вж. рм/дореик 1. зята.
рАз—ИРМВЛ— - вж. бунтувам
ААЗММСИММ - вж. помислям 1. занн.
Р—ЗМИЙЙММ СЕ - сж. замислям св 1. зннч.
РАЗМРСЖЙ - 1 . еж. аазмишлнанв 1. зяна.;
2. Орикн, мн, вж. мисъл 1. заан.
ААЗ—НШЙН—МЕ - 1. Уo1лннв. пpoдeлдмoe-an.
заделе-н-но меоленн верху еещо. Той о— орн-
чаша дълΡcкиτн eaзмишо—o—р— Изглаждаш— мн
смешен със сеcиτз вечна pз-м—шл-o—р·
—— аαзcк■мдннuв, амвми?ъл, умувани разг. ирон,,
мъдруване ирон.. олαвсблъeкαницα книж.
2. еж. мисъл 1. зона.
ААЗМРШЛ—ЕАМ - вж. мисля 2. занн.
РАЗМНОЖАВАМ - вж. развъждам 1. зяте.
РАЗМНОЖАВАМ ЙН - вж. развъждам св
РАЗ————ЕАМ - 1. в.. отелвам 2. занн.;
2. орзн, разг. аж. разиоравмм
ААЗМ—ИАВМ— ЙН разг. иеодорр. - 1. вж. мотая
ев 1. занн.;
2. вж. еакя сн 1. заан.
РАЗМРАЗЯВАМ - 1. Повсш-всм анмпнрсаурсоа ат
нещо замръзнало, за -к ортм—ая отетояеието му
от е—дяно е аоимт-нв. Ра-мрззявам месо. Раз¬
мразявам хомдаоoаа:. Топлият въздух размрази
почеста,
-— аавлвдявмм, дгмаазевαм
аат. —> замразявам, влeaeaявτe. зcлнaявмм. cкocτг
осм, смразявам, вкочтеявмм
2. Отменям βρ-Μ-Ηοη ηκ—ο.ήηβ огитаенннся верху
Омзолмщтаеоо а -пред-аен- финансови ерндотвк,
ореммхснм пиеченеое, ковто соврет процес, opo-
нкт, a-Ceoco. Рл-мрлзихл еπp-ниτз омри от Ев¬
ропа:. Щн размразим проекта зм закупувана не
нови изтребители.
—	ра/блокирам
ант. — замразявам, блокирам
ААЗМААЗ—ВАМ СЕ - Зе ac—a, течност - пpeм1нτ·
вам от лнднна с оечно отстояний. Буците соят
се рм-мрл-ахм— Л-дът се рм-мрс-н. Езерото са
размрази.
—	рaвъвиявнм св, рαв!опевам ев, ра/мръвкам ен
рз-з,
ант. —> замръзвам, заледявам се, вледнаястм сн, eнn·
втснм се
// Ле—оо а мнн еокса нт течеосо. Камарата нс хоз·
далоике се рм-мрс-н.
—	аαзлвдявам ен
ант. —> замръзвам, за—нрявтм ое
АЛЗМРЪзЕаМ ЙН разз, - вж. размразявам ен
ААЗМЪ—НАИ ρα-Γ. - сж. аеспритеат
РАЗ—ЖРДВЛМ - вж. аазивижвмм
ААЗМЪРДВАМ ЙН - сж. раздвижвам ев 1. м
3.	зааа.
РАЗМЖРЗМЕА МЕ рззг. - вж. домкавевα ме
РАЗМЪТВА— - 1. Пиася няшв -н стене μοο-
ηο, непрозрачно. Рз-мътихма азβcpc. нoлcτc
загребвахме воЯс с канчетата, Размътвам
вода.
—	мътя* ueеβ—, замкгкам, помкгемм
мнт. —► избистрям, есстря, оееетрям
2. пран. сж. замъглявам 1. занн.
РАЗМЪТВАМ СН - 1. Зс оеаепео, стекло е под. -
ставам μοτ-η, непрозрачен. ВоЯзтм а з-арото са
е размътила. Виното се размъта, Стъклото нм
прозореца се е^м-^м^^о^н:.
—	замкгеам ек, помътнявам
ант. —> избистрям се, обесорям ое
2. вж. помътвам ек
РАЗМЪТЕН - 1. вж. мктин 1. е 3. зотч.;
2. орзн. вж. замъглен 1. знна.
РАЗМЯНА - 1. в.. обмяна;
2. вж. замяаа 1. знaч·
А—З—АС—— - 1. вж. разпръсквам 1. зоан.;
2. вж. разпространявам 1. занн.
РАЗНАСЯМ СН - 1. сж. рнррркeякам ен 2. знае.;
2. вж. рαзпад?грааевам ен 1. е 2. занн.
ААЗНЕБИТВА— - орно:, вж. увреждам 1. знае.
РАЗНЕБИ—ЕН - вж. разстроен 1. зяен.
А—ЗНЕЖВАМ - Воз-еСтасте не аякопо ре сотне
оо-нввстветнлен, аежня. Домашната обстанов¬
ка го разнежи. Контактът с това дете винаги
го разнежваше. Има o-еел, конто ме pз-енж·
асо.
—	рαзчбβ?τкам, размеквам орен., разтапям
орно, рлзг.
ААЗНЕЖЕН—ЙТ - вж. умилннив
ААЗНРЗВАМ - вж. нзннзвнм
ААЗНИЩЕАМ - 1. Измъквмм. варя, мз-оррвми
нишките нм откао. Измъкването аз еЯес бримка
можа Ям елзе—щн целия чорап, Полата е рлзнн-
щенс оо нpcищcaз·
—	н/нищвам, нищя несв., разплитам рззш., рмз-
бридам Яиел..
2.	пран:. Рτаπлнддτм в подооеносос, васмттелео м
всесорснно н-шo. Щн pз-нащр тази история.
Разнищиха целия му род.
—	разчепквам пран,, разчдкъаякам прен,, рмз-
чоплям прнн,
3.	орно—, вж. разкривам 1. знач.
ААЗНОБАГРЕН книж. - е.. пъстър 1. занн.
479

РАЗНОБАГАРЕ кииж, - вж. пъстрота 1. зяна.
АНЗН—Б—Й книж. - 1. аж. анрαвбирα!нл?!вс;
2. вж. рро!иβдркеин 2. знан.
А—ЗН—ВИДЕН - сж. разнообразен 1. занн.
РАЗНОВИДНОСТ - 1. аж. вни2;
2.	вж. вариант;
3.	еж. отсянка 1. знач.
РАЗНОГЛАСИЕ - 1. вж. nроτнворненв 2. знае.;
2.	вж. ннканBиpaττнlаτвo
А—ЗН—ГЛЕД - сж. кривоглед
РАЗН—НЗРЧИН - прзн—. книж. еж. аврарбиаαгвъ-
егво
РАЗНОЙР— поет. - 1. вж. многолик 1. затч.;
2. вж. разностранен 1. зяте.
РАЗНОМРЙЛМЕ - еж. ннразeнаα!нлe!вд
РАЗН—ОБААЗНН - 1. КоСао не - ернмктс, а яма
мнооо ом—вон. PмзocoΡpз-на еτcна:. PззoocΡea--
нл вещи, PззoocΡpз-ни цветова:. Pм-oocΡpм-oа
въпроси. Рззеооррм-но общество.
—	аазасβнgвн, разнородна, рαвлневн, разноти¬
пен, ннниндрдднн, смесен, разен, всякакъв,
пъстър оран,— шарин орзн. рядко
ант. — еднообразен, -—ηότμρήη, яааорсанн
2.	КоСто има pналeнea вир, cocoac. Рз-нооррз-зн
състав, PззнocΡpмзни лpншни. РсзиооРемзио
cΡлeнлo.
—	аазнсрдgва, нееднакъв, аαзадτuπва, рнзлнчна
мнт. — еднакъв, нраооермзее
3.	Който ррооенн по oкалмeeн яневя, сеа MHO.ecTBO
Итзлмаае форми. Обичам eз-occбpaзная живот.
PмзнрcΡpмзoc -жеЯнне-е.
—	многообразие
мнт. — еднообразен, ионоооннн, oквчнн. сив
4.	вж. разностранен 1. заан.
Р—ЗНООБР—ЗМЕ - 1. Пиоосчман, ocъшecτcяcмae
ос нещо от инаeмчeн аннма, иаожнотвс от неоое-
атрящв ое елементи в рнйоовсон—000001. ^3-0--
цате аомсят paзoccppз-—— а живота. ОРичмм
рз-ноорр^ззн^н^т^о.
—	многообразие, пъстрота орно:.
ант. — еднообразие, ионотоааает, иoнoτoe1я. -рао-
oeиaаeoeτ, oоγок. оксаесст, ссвотм
2.	вж. многообразие 1. знаа.;
3.	вж. набор 3. знач.
ААЗНООБРАЗН—ЙТ - вж. многообразие 1. занн.
РАЗНОРОДЕН -1. вж. разнсоeрαввн 1. е 2. зине.;
2. вж. анвдасрддвн 1. знан.
ААЗН—СВЛЧ - oеaap. вж. рм/имвач
РАЗН—САМ - вж. разход
ААЗН—СТР—ННН - 1. КоТоо се проявява в ен—по
оТ-сеас, емн много стрнае, поояве. Pз-ooеτpеo-
нс дейност·. Ра-ностранно развитие. Раз¬
ностранен талант: Pз-нoеτpмooc τвcpч-еτao.
—	многостранна, многообразен, рαзаооeаарва,
многолик оонт·,, разнолик поет·.
ант. —> едностранчив, ооимнечнн, ндаоотртеее
2. вж. всестранен 1. знан.
Р—ЗН—ТРИЕ— - вж. разнообразие 1. м 2. знач.
ААЗ——ТРПНОЙИ - вж. многообразие 1. знач.
разн—ценин— - вж. пъстър 1. знсн.
разн—цвеи—оит кнлж. - вж. пъстрота 1. зана.
ААЗОБРАВАМ - 1 . вж. разлюбкам 1. заан.;
2. в.. намразвам
ААЗОБйСчАЕАМ СН само 3 л. рядко - сж. прояс¬
нявам ев 1. знан.
А—ЗЛБЛРЧ—Е—М - 1. Рaaнo1cαм отоецмонлеите
сарма— на aяоooo, анщо е осорс гм осрсцтвте. В
книгата сн авторът разоблачаем недъзите не
обществото. Алеко Кooеτaнτаucв pз-cΡлачл·
ас наглата oρoеτзщиuc. Сτзτирτз pa-cблачa·
ас корупцията във виешаτ— етажи нс aлмеττa,
—	осъждам, нздблееавαм, бичукам ueеβ. нuлж.,
заклеймявам книж,, клеймя несв. орно·. нuиж.I
жиод?вαм пран, кннж.
мнт. —> възхвалявам, велмчтя, появози-сям, възнτ·
оям, възвелсчсвмм, армио-оте, ееасвееовя, еен-
цеелтвя
2. вж. н/оеличдвам 1. знач.
V	писковмсми (роеомаям) еа позорния стълб ка-ж.
кое 1. занн.
РЛЗ—БЛИЧ—В—Щ - в.. нрдблиеи!нана
РАЗ—БЛИЧА— СН рядко - вж. равeкeлuеαм ен
ААЗ—БЛРЧРИЕЛЕН - вж. ивоeлиеи!влва
ААЗ—ИА——ВАМ - вж. развивам 2. знан.
РАЗ—РАВАМ - Пoecoъшaи част от оовоохеоеттк
ет земя·- е вбиабоосаема плoш. Озлрнаτз раз¬
ораха всички нaмзoаеτи маста л за змсмдихз с
тютюн,
—	изоравам разг.
РАЗОАНННЕ - 1. Загсбваее ек иктеоеалното Тет-
оорплвчен. Инcнoмач—енaτa нpазм е причине зм
pa-opeеа—τc нз аароЯе. Всяка nc·oаенa оферта
би о-омчлезлс разорение.
—	рαвсреβанв, сnрдеα?τявαнн, съсипия разз., съ¬
сипвани рз-г.
2.	сж. банкрут 1. зяен.;
3.	вж. разруха 1. зотч.
РАЗ—РЪЖЛЕАМ - в.. обвзсакжαкам
АСЗОАМЕ—М - 1. Стмвти помамим някоС рт зтпвбс
ммоериалното се състояни-. Вносът из зеленчуци
от чужбина разора много наши ззлзoчунcπpcаз-
acЯиτeла. Той са хвзоа нcaеякьЯн. че ще разора
своя конкурент. Паяoеτacτo го разора.
—	дпроnа?!евαм, съсипвам, разсипвам рядко
2. в.. опустошавам 1. заен.
V	дcвeд1ми (докмрвмм) до просяшка тояга нянnoo
рм-з, Тез пукнат грош (п-и-, oнτнк. лес) оотмвяи
някого ρα-Γ., Тез зс-ок (парне) хляб пеоквяе ня-
овoo разг, кое 1. зннч.
ААЗЛАМВАМ СН - ЗагуТвам пти—тй, ереаствтом см.
Залови са с търговия, но сн pм-cpu. Много фир¬
ма се разориха,
—	фалирам, банкрутирам кннж, дnроnα?τевaм
сн, пропадам орно:.
РАЗ—АМВМОН - вж. разоавнив 1. знае.
ААЗЛСТАЕ—М ЙН разз. - вж. развеждам сн
ААЗЛТМВ—М ЙН - Семо ма. и 3 л. нЯ. Оосвтин не
рмзлснам сорта—. Митингът приключа и хората
започнаха Ям се разотиват. Озляниτ— се разо¬
тидоха оо домовете.
—	пръскам си, рαзпак?kвам ев, разиждам св
нар., варавижднм ек нар.
РАЗОЧАРОВАНИЕ - вж. дгсренаин
РАЗПАДА— СЕ -1. Пяялокасм рт ooшeoτcγcaм
окoв цялост. Държавата сз разпада, Б—з език
cpщзеτеoτo се разпаЯе. Оасτзммτм зс сигур¬
ност се разпада.
—	разграждам си, разкапвам ен резг.
ант. —> изграждам се, създавам се, —Тоазев-м се
2. вж. разделям ев 1. зана.
РАЗПАЛВАМ - 1. Усслвти опея, o—миeо, прася ра
480

патине, -к перс. Разпалих огъня с oрнoлоo сухи
съчки, Опитах сз Ям ρα-οαΜ жарта.
—	рαзоарем, раздухвам, подклаждам
мнт. —* угасявам, запасявам, 1аπaoяccм, отся
2.	орни, Усилвам някакво нвсстве, превя да ое ороя-
вяτ. -к взбухнет сос свет страсти, вреждс м пер.
Разпалвам омраза. Ра-пзлеам ожесточени спо¬
рова:. Разпалвам ж-оaoи— -е борба. Pз-πзоеaм
вражди,
—	разгарям прео,, aнздсхβaм орнн—. подклаждам
орна:.
3.	орно, вж. възбуждам;
4.	оран. вж. разоорвщевαм 2. занн.
РАЗПАЛВАМ ЙЕ - 1. Зспонсае да горя, да песм-
тя. Отънят а огнището сз еа-палн. Струпаните
дърва -Яем сага са разпалват.
—	аαзоαрем ев
днт. — угасвам, доптряи, з-псевте, езпсссти, омент
2. орнн. в.. разодрнщявам си 1. зяте.
РАЗПАЛЕН - 1 . вж. страстен 1. м 2. знач.;
2.	вж. ревностен;
3.	орзн— вж. въодушевен 2. занн.
А—ЗПНЛЕНОСТ - 1 . вж. страст 1. знае.;
2. прен.. вж. въодушевление
РАЗПАР—М - вж. ра/шевам
РАЗПАСАН - 1. сж. разюздае;
2. прзн. вж. разхайтен
РАЗПАСА—ОСА - вж. разюзданост
РАЗПАСВАМ - Свалям, махам нещо, пиеотстно
през кросам. Разпасвам ncрс· Pз-πaевaм оръ¬
жие.
—	отпаевмм
ннт. —> записвам, олновкм, рреотсстм
РАЗПАСВАМ СН - орни·. Проявявам орнк—ат
ссободт, върша 000—00—, не се съобразявам т
oбшнooeнс1τe ооиее. Тезн младеж съвсем се н
разпасала, не сз подчинява нм o—ненва норми н
прсаилз. Пpияτ—лнзτa та така сз а разпасала,
чн е-ч— не оодбирс люΡcенацаτ— си,
—	разюздемм ен, разпускам еи, рд/оащвдм сн
орен. рм-з,, разпнщолвнм ев ра-г.
V удрям го (я) през рросооо разз., трепвам (карам,
вървя) през проеооо рззг.
РАЗИЕаВ—М - вж. отварям 2. зоан.
РАЗПЕРЕН - огр. в.. отворен 2. зона.
РАЗПЕЧАТВА— - Пренасям върху херося оoмoю·
торса информация, ооончмтвти е оринтеи oeнoτ.
енемке е рр. Трябва де разпечатам доклада си.
Разпечатах тасос зм изпита.
—	сзпринтвам,	принтерам,	лзпринтсрам,
прннтвмм, прлнтя
РСЗПнИМЕАМ - 1. Хвои-ям (зс човек) вас оазис-
оям (за вятър) нт раза-час саркне eeзocаeooeo
рребее ои-рм—ов, тТ-кя. лобрчов ат -рао място.
Pa-nиоях аcнгм-еτаτ- оо .масата, Разпилях
робе не оодм. Вятърът разпилява зснннитз оае·
та.
—	пилея алсе. разпркеккам, пръскам нзсв.
мат. —> събирам
2. прео, вж. прахосвам 1. зата.
РАЗПИЛЯВАМ СЕ - в.. разпръсквам си 1. зана.
Р—ЗПИЙМН - 1. еж. разпръснат;
2.	рлзг. вж. нибриgвн;
3.	оран. вж. aвдaоαнuрuрαн 2. зона.
РАЗПИСАНРЕ - в.. график 1. зана.
РАЗИРЙЕНМ СН - вж. подписвам ек
РАЗПИСАА - Бeлeжнн а ooдлee. —00 τ—γ.Μ за
докумнно, чн η^τ е лолсаено. Платете си гоc-
рзам л щн получите pззnаснз— Получих сумата
срещу р>м^оа^с^а.
—	квитанция
ААЗИМЙАЕН— ЙЕ ра-г. - вж. аαзвеквмм ен
РАЗПИТВАМ - Зкдасае ο—αΜγ Βοορ-ο- о цнл дт
узи-я, смуче вам де ое изялия eeшn. Тя нзopннье·
нлоо го рл-патвлш— -е сзм-iсτacτc му. Стила
са ма еа-патеала. На обичам де ма разпитват.
—	питам неса.— подпиткам, изеиτкαм1 oеaapr
ААЗПИЩ—ЛЕАМ ЙЕ ра-г. - вж. разпасвам ен
РАЗИИЩМВАМ ЙН - вж. развиявам ек
РАЗПЛА—АО - вж. насълзен
РАЗПЛАКВАМ - 1. Сомвми поечеак някоС ре ак·
осна- за плкче. С грубостта си той рз-плакеа
Яеает^о.
—	рмарквакам р^з^г^з^.
ант. —> разсмивам, зноевете
2. вж. nрдeълзеβам
РАЗИЙА—ВАМ ЙН - 1. в.. запъаквам;
2.	в.. прд?ллзякнм св
РАЗПЛАТА книж. - вж. отмъщение
ААЗПЙАЩ—— СЕ - 1. сж. плащам 1. знан.;
2. орно—з вж. отмъщавам
Р—ЗПЙЕС—С—М ра-г. ореи-бр— - вж. разцапвам
Р—ЗПЙНЩВАМ ЙН рз-з, грубо - сж. рαвпaиямр-
кмм ен
РАЗИЙРИАВАМ - С плeeоннe, иканлкщaeя eзлe·
сте, иазлисае всдт -ли другс онаносо, oTeнн. от
някакъв тор. Без Яе -ΜαΜ, pa-nлаекcх аоЯмтз
от кофсос- Pз-πлаенaх кафето,
—	и/плисякам, дnлн?явαм, раваи?яβαм рз-г.
ААЗПЛНИАМ - 1. Развалям пл1τнa, леоп м рр. Раз¬
плитам платките си. Разплитам венец. Разпли¬
там нcн.
—	отплитам
мнт. —> заплитам, сплитам, плета, езреетке, опле¬
тем
2.	разш, вж. разеешедм 1. знае.;
3.	орен. сж. разкривам 1. знан.
ААЗПЛ—ДНИА - вж. развъдник 1. заан.
РАЗИЙ—ЖД—М - вж. разккждам 1. занн.
РАЗПЛОжДаМ ЙН - сж. развъждам сн
РАЗИЛУВАМ СН - 1. вж. разлагам ев 1. зоан.;
2. орно.. рм-з. вж. отпускам св 3. занн.
ААЗИЙУТ рз-г. - в.. гнил 2. занн.
ААЗИИММПСА— СЕ разз, зруро - вж. разприказ¬
вам ен
ААЗПОДОБМОАНН - вж. днeимилацие
А—ЗПОД—ЛБ— - вж. делба
РАЗПОЗНАВАМ - 1. Познаете няоoгo вас а-що
Bepe— еасжесосо пи-де-т- яем лица. Дат—то сз
изучи да ра-позасеа oрнoа бука—:. Сега веч- го
разпознах а оселлацата.
—	различавам
2. Установявам epeкоcтeτ. вреиовнятет енжрс липа.
Оaадзτзляτ разпозна престъпника,
—	идентифицирам книж,
РАЗПОЛАГАЕМ - сж. наличен
РАЗПОЛАГА—1 - 1. сж. настанявам 1. знач.;
2. вж. настройвам 2. зоан.
РАЗПОЛАГА—2 - вж. имам 2. знач.
ААЗИОЙАГА— ЙЕ - 1. вж. настанявам сн 1. зотч.;
2. в.. простирам сн 2. знан.
ААЗПОЙОЖН— - сж. настроен
31. Бълoкpoн1 сеетнииее е тсттсиинс oннсuн т фразеоиогезее
481

А—ЗПОИ—ЖЕ—МЕ - 1. Мястото, конта заема пое-
тройка, а-лeшe м под. в ео-рк, меотнсоо. Pмзπc·
лож-о-ато на πммзτеанм е дорро, Прекрасно
а pa-ooлcж-oа—τo иа манастирм всред Ророем
зоре, Добре по-еаеам разположението ас село¬
то,
—	местоположение, положении, мв?τоаавполс-
жеани кнлж,, диспозиция книж,
2. вж. настроение 1. знна.
РАЗПОРЕДБА - сж. запоени 1. зята.
ААЗИ—АЕЖДАМ -вж. вмеоβяивαм 1. зеач.
А—ЗИ—АНжДаМ ЙН - вж. вαповеивмм 2. знан.
РАЗПОРЕЖДАНЕ - в.. заповед 1. знае.
А—ЗИАА - 1. Остри вам1иa1 ннcъπлτc1я. —.—000-
ч-е σπαρ. Нищо не поразяем днτенoτc ^-ημοη-
такс еuлuc. нмнτc разорит— между poааτ-оа·
ан. След всяка разпра те дълго о— си говорят.
Пcлиτач-ен— разпри. Семейна pa-npa,
—	рαздса, конфликт, скарванн, аазправне рм-г,
караница, кавга рм-г,. скадм, крамола разг.
2.	Спречкване, еноьгетомя, взр-зяем о -стри думи, γη-
рецв. Бях свадетел нм тяхната pa-npa, когато
сн pм-мзoрχм взаимни cΡβаu-нир и обидни думи,
—	свада, рαрпаавне pa-г., караница, кавоа рм-г,,
рαздса рядко
3.	вж. нж.а
РАЗПРАВИЯразз, - 1. сж. аазπра 1. м 2. зате.;
2. вж. скандал
ААЗПАНВПМ - сж. амвяавеам
ААЗИР—В—М ЙН рм-г. - 1. еж. оправям св 2. знач.;
2. вж. споря
ААЗПААЩАМ - еж. иапрмшнм 1. знсн.
РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ - 1. сж. днлнтбн 1. зоне.;
2. вж. сортировка
РАЗПРЕДЕЛЯ— - 1. Раз-ялям меооо сeшк сее
липа не οργΡΒ, тT1нe. по някакъв признак. Раз-
орнЯ-лям в таблице cτазлoаτз зозмзнτа а за-
aиеимoеτ от тахана- свойства:. Разпределям
гроздето според сорта. Разпределям писмата
-е страната и чужбина. Рм-пред-мм ученици
оо възраст.
—	сортирам, групирам, класифицирам, класи¬
рам рядко— ка!нодрнзuаам
ант. —> обединявам, соТирте
2. вж. деля 2. знсн.
А—ЗПАЕДМИБ— - 1 з вж. двънτeα 1. заан.;
2. вж. сортировка
ААЗПАр—АЗВА— СЕ - Увесете ое е пpeккзн1,
стасае мноот P01онзл1в. Жаента таке сз бяха
рм-пе—км-емла, чз забравиха Ям плетат. Като
се разприказва. не можеш Ям й -маиориш ус¬
тата, Кмнеc сте са eм-npанмзвмоа. няма л—
uмй·noеоз де моьнннτз.
—	аαзоовнаям ев, равбкерям ен разз., рааекр-
бдавαм ен рм-з, оренебр,, раздърдоркам ек
рлзг. орзизрр— раздръаякам си рм-з. орно-бр.
рαвбръщслввем ев разз, грубо, разплнявам
св разз. грубо, амвплемпвам ен рм-з. грубо,
разеръткям ев разз, зруро, рарглαгсл?τвαм ев
арои-. рядко
днт. —> млъквам, зтмъ—чмсте, зте—окссм, емълнмвти
те, вмълетвтм ое, зннниявти, оннияете
V oкаcъoаcкм (оовтоям) ом езика рззз, езикът (ус¬
тата) ме ое oкаcьoавc разз.
РАЗПаРи—еАм ЙЕ рм-з, - вж. ааз!нчвαм си 1.
зона.
А—ЗПАОСИРААМ - вж. простирам 2. м 4. знсн.
ААЗПАОСИРААМ ЙЕ - 1. в.. простирам ев 1., 2.
е 3. знач.;
2. вж. обхващам 2. зяен.
ААЗИАОЙТААНЕН - вж. чист 2. зннн.
ААЗПА—Й—ААНИТЕЛ - 1. еж. пласьор;
2. вж. днc!рнeбτдр
ААЗПА—СТРАН—ВАМ - 1. Правя де достиган да
много хора eeшo. Pмзπecеτpмняеем слухове.
Pм-npcеτpмoрвмм познан—,
—	разпръсквам, пръскам нeев., aαзaaeем
2. сж. предавам 3. зяен.
РАЗПА—ЙТАН——Е—М ЙН - 1. Стигам дв много
иесом сее хора. Мълвата бързо са eм-npcеτpмеи
Яо най-отдал-чанат— краища на стеснете, Ло¬
шите ноаани сз eм-npcеτeмнявмτ много бързо.
Притокът аа топъл въздух са eмзπpcеτpмнрем
чак до морето. Pмдимцирτм мож— да се раз¬
пространи л до uме—
—	разнасям еи, разпръсквам си, пръскам си
неси,, прониквам
2. За Το-ητο, вещееово - аceяπми еноов хора, азямам
воя πο-π-λημ— размери. Грипът рързо саpл-πpcе·
трмняаа. Заразата се е pм-neoеτpмoалм оо ця¬
лото тяло.
—	разнасям ев, прониквам
РАЗПРЪСКВАМ (РАЗПРЪСВА—) - 1. Просвам
а рмз—инес посоки нeшт. Вятърът разпръсква
мъглата. Оезτлинмτм pм-neъенвм мрака.
—	разнасям, ра/скйкнм, разсявам
2.	прзн. Зе eянcкeт чувство - поася -а изчезне, да
ηρ-Μ-Η-. Думите й разпръснаха всяко съмнение
у млез. Легнах си оо-емно от друг оът с омЯаж-
дата, че утрото ще разпръсна страха ми.
—	разсейвам, рнв?евαм
3.	вж. рαзрнлевaм 1. зоан.;
4.	сж. рαзпрсeτрнаяβαм 1. знан.
ААЗИАЪЙАОНМ ЙН (РАЗПРЪСВА— СН) - 1. За
хора, предмети - отсосе ос и-з-вно- отрмас, по¬
соки. След митинга мocж—еτеcτo се разпръс¬
не. Листата се разпръснаха,
—	разпилявам ен
мат. —► струпвам се, насъберем се, аторсрвмм се
2.	Зс еепас, рее е пор. - махне ее оо няоoдя. ОΡлмuа·
те се разпръснаха. Мъглата са разпръсква.
—	разнасям ев, разсейвам еи
3.	сж. рнзпрсeτрαаякαм ен 1. знач.;
4.	сж. ра/отнеам си
А—ЗИАЪЙ—АТ - Който н oмзp—дeн нерядко еден
от друг, ме.ру чтсосон ос който мек оол-ме 0^-
еоояемя. Разпръснати къщи. Pм-npьсемτи вещ—·.
—	палeнατ, разеелеа, аазхвърлен
ант. —> събран
Р—ЗПР—Г А— - Оасобожатвми от eпияo. ярем 000-0-
яатт животов. Разпрязмм волове. Рмзпрягмм нoн.
—	отпрягам, напрягам
ант. — впрягам, зтрряоми
РАЗИУАОаМ - Правя дълбоки лγннατeн1 ен н-шn.
Тежката шейна pл-nгнм леда.
—	пропуквам, разцепвам
ААЗПу—ОАМ ЙЕ - Образувам пскекоент, πήρη--
твит. Скалата се е pм-πунмом, Ледовете са раз¬
пукват:.
—	пропуквам ев, прсaипвaм ев, разцепвам ек
РАЗПУСАЛ— - 1. вж. отпускам 1., 2. м 4. знан.;
482

2. сж. разформировам
РАЗИУС—АМ ЙН - 1. вж. отпускам св 1., 3., 4. м
5.	зосн.;
2. сж. рнзпмекам ен
РАЗПУСНАТ -1. еж. отпуснат 2. знан.;
2.	сж. разюздан;
3.	прзн— вж. аазлαйгвн
РАЗПУСНАТОСТ - вж. разюзданост
РАЗПЪВАМ - 1. вж. разтягам;
2. изпъвам 1. зннч.
Р—ЗПЪЖДАМ - в.. изпъждам 1. зека.
РАЗПЪТЕ— книж, - сж. покварен 1. зете.
ААЗПЪТМЕ нuиж, - сж. аазвааг 1. знае.
аазиътитв— книж. - вж. разврат 1. знан.
Р—ЗПЪХИПВАМ СН - вж. задъхвам ен
РАЗПЫХИ—Н - вж. задъхан
РАЗАНБ—ИСАМ - сж. н/лаодм 4. зоне.
РАЗРАВЯМ - Ровя нт отзлсчнс страни прост, pяoeн
е 00—. Разравям жарта Разравям пръст:. Раз¬
равям сняг.
—	разривам, рαзясеaвaм огр.
РАЗРАЗЯВА— СЕ-1 — сж. забушукнм 1. зоан.;
2. сж. избухвам 2. зята.
Р—ЗААНМОАМ - Правя рмес, poнp1вми о рмнс нает
от нта-шко сам д1вoτ1ecоo тяло. Оруакитз ма
рм-раниха краката.
—	наранявам,наранявам
И Нномнявти, 1аaoмeнaми ее-нт, рв кръв аякопо,
нещо. Храстите рм-раниха ръцете ма·. ’ΓηΜΗΤΗ
рм-раниха лицето му.
—	наранявам,aaзяърβαвевαм,ояървнвявам
ААЗААСТОАМ ЙН - вж. свилuеавам ев 1. зяте.
РАЗААСИОАОЕ - а.. растеж 2. знан.
Р—ЗАЕЕАВАМ рм-г. - вж. разплаквам 1. aeaч.
Р—ЗАНЕАОАМ СЕ рсзз, - 1. вж. ваnъаквам;
2. πρΗΗ. вж. развнккам ен
А—ЗРНД - Отаелнм часо от предмети, лица и—и явee·
явя, роаяомя в aянмквτ e1cτнммτ1зτцeя· Като по-
лит-к, той попада а друг ра-рнЯ, вече не е едно
от нме. Тя н цагулмpнм от еаеcн ра-раЯ.
—	оаспа, групировка, кагнооане, класа
РАЗРЕДЕН - вж. рядък 2. е 3. заан.
А—ЗАНЖД—М’ - Преся нещо pα·иядоc о —оТсеян-
не свра, теннсст. Разреждам еcе. Разреждам
боя. Разреждам сироп.
—	рαввддневαм
мат. — сгъстявам, к-ер-яз-оем
А—ЗАНЖДАМ2 - в., разбърквам 1. зона.
РАЗРЕЖДАМ СН - вж, оридевам 1. в 2. зона.
РАЗРЕЗ - 1. Фигура, pлocоocτ, по която - разрязан
дарен предмет. Възрастта не Яъраетлтм се поз¬
наем от олорачния рм-рз-. Надлъжен рм-рз-.
Пнen—ндангляp-o разрез.
—	сечении, срез
2. Ркaoязaн рроаъ-повто 00000. Дрехата е с рм-раз
отпреЯ.
—	паорвз, цепка
АСЗАЕЙВА— - Реша кccм. Тикдк е лтд.. за дс стане
рухкнвн. Pм-p—еемм ньаpициτз не детето.
—	разчесвам рмзг.
РНЗАЕШАЕАМ - 1. Намирам решение. зРазрашах
загадката:.
—	решавам
2. Уряжаем нянτкъc въпрос, оамврам изход то нeшn.
Рм-р-шах opcΡлeмм. Рмзр—шахм— конфлакта.
—	решавам
3. еж. едввдлевам 1. е 2. знач.
Р—ЗАЕШ—Е—М СМ - 1. вж. псввдлявам си 1.
знае.;
2. вж. с?мнлевам ен 3. зята.
РАЗРЕШЕ— - 1. сж. позволен;
2. в.. ришен
РАЗАЕШН—МЕ - 1. Пртво зс аейетесе, за изстош-
стея са е-щп. Получих рм-решаои— Ям строя.
Имам рм-р—шаоаа за отпуск. Без твоето рм-р--
шаеиз няма Яе -амина -а чужбина. Сватбата
станс рез pм-p—ш—oа—τc на pcааτзлаτз.
—	по/колеани, сколасин, благословия пран. ра-г.
мнт. — забрана, β^Τοτητ, аαπpншee1e
// отказ, несъплмсие, оокмзвсее
2. вж. изход 2. знач.
РАЗАЕШМТНИ—О - Пеемян документ, е к-Ст- се
oкaoящaca, -саа сн право за сзсеишскиеов на
нeшn. Разреш-талио -а продажба им вино. Раз¬
решително -е износ. Рм-е-шно-лио зм строеж,
—	повволн!нaaо
РАЗАРЕАМ - вж. разравям
ААЗАРДАСАМ йЕ книж. - вж. ваплаквам
ААЗАЛШВАМ - Рaзeoинcae нoeτoτ. нocи1τн не ея-
нoгo, н-щт яем оравя еякой ра век нептрр-дяес,
Оaзeъинae1 нooe, отeм1. Вятърът ма разроши,
Тя рм-рошелше буйната му нoее. Той разроши
перчема сл,
—	разчорлем, роша ннсе,— чоаъя изсв.
мнт. —> сресвам, вееовте, ои-нясв-м, взо-овсе,
реша, неша
РАЗА—ШНН - вж. рошме 1. зяен.
РАЗАУМЕНЕО - в.. зачеркна
Р—ЗАУМЕНМЕАМ СН - вж. зачервявам св
РАЗРУХА - 1. Пълно икаoγщacкнe и змрусоеесн. Оа
двата страни им пътя рееo личат ел-ааτ— не
разрухата - отдавна и-oеτмa-uи, noлгеpуτ-oа
сгради нм някогашна дворци, -своди, спортни
зала. Войната а причаем -а разрухата.
—	ааваушнанн, аαвданннв, опустошенни, съси¬
пия рм-г, аαзeunня рз-з. pранc
2. сж. унищожение 1. зосн.
РАЗРУШАВА— - 1 . сж. събарям 2. зеач.;
2.	вж. увреждам 1. зона.;
3.	вж. руша 1. анaч.
РАЗРУШАВАМ ЙЕ - в.. скбмрям ек 1. зннч.
РАЗРУШЕНИЕ - 1. сж. разасха 1. зека.;
2. мн—. вж. развалини
РАЗРУШИТЕЛ - Човек, отйoo oкаиγщaca и—и унс-
щoдτвм нещо. Pм-pушаτзо нм манастира. Раз¬
рушител не нуоτгρoи ценности.
—	рсшнτна, снншсжиτвл, опсeτошнτнл ко-ж:
рядко
мат. — строител, cъа1aτoнл, осооец.
ААЗАУШрТЕЛНН - 1. Който ррснсаявм разреше¬
ние, унеще.ееее. Pмзpушаτзозн трус. Рззру-
шат-лнм еаом не бурята, Разрушителна РомРи.
—	саняджиτвлнн, рушителие конж, опустоши¬
телен, гибелен
ант. — съзидателен, питдесен
2. Койов руши, риеемхса вее отхсър—я нещо ценео.
Разрушителна критика. Разрушителна noоа·
№3.
—	унищожителен, съкрушителен, пагубен, ру¬
шители, прзн. книж,— деструктивен книж,,
дворниикин нниж, ниорадивин ко-ж.
ант. — съзидателен, 001110-0, коесоиукоивнн
483

РАЗАЫФА— - вж. оръфан
РАЗАЫФОАМ - вж. оръфвмм
РАЗАМЗЕ—М - 1. С рязаия правя aншo нм -в- чнеое.
Взех ножицата л разрязах жицата.
—	еря/вам, прерязвам, кръцвмм рм-г.
2.	С рязане шиавя анщо ен шаочета, разделям о рязван.
Разрежа ябълката. Разрежи тортата.
—	нарязвам,срязвам
3.	разш, вж. рмзеичмм 1. зяте.
РАЗСАДНИК - пран, вж. източния 2. занн.
ААЗСВИРЕПЕ— - вж. яростен 1. зннч.
ААЗСОНРНПМВАМ - вж. вбесявам
РАЗСЕЙВАМ - 1. Оаклваяотм някого от нещо (зк-
аммнаме, мма-и, чувства е пор.) -еи преча ат
0—000 рт ее съернроооае верхе нещо. Уличният
шум зо pмзенйaмш- л му пречеша Ям мисли:. На
ρα^-ΐα^ д-тето, остави ло да учи..
—	разяоацвнтрнрам кннж,, рαз?рвдд!очмβαм
отр, рαзанн!адвам орно:. разз., д!βлнемм, от¬
плескам разг.
ант. —» съсредоточавам, оoнцяaτo1pτм
2.	Въздействам верхе аякопо рт забомсм тежки мил¬
ея, нмoτρoннeя· Бях е лошо настроение л майка
ма—, -е Ям ма ра-сее, с чмеcв— ма разказваш— ва¬
сала иеacpил·
—	развличам
3.	еж. з разпръсквам 1. е 2. знае.
РАЗСЕЙВАМ СН - 1. Ставки разсеян, покланяа-м
внситсента ос от неща. Изключих рмЯ-ото, Яо-
нмτc уча, зм Ям не са разсейвам. Уч—oиньτ noе-
τoрннo са рз-с-йем и нищо нз запомня. Разсеях
се и грешно попълних формуляра,
—	отвличам си, дτелвeвам ев рм-л, рар?рвдоτд-
чмвнм ен, рдаконцинтрирам си ннлж,, отнасям
св орнн. разз,. рм/центровам си орни, разз,
ант. — съсредоточавам се, концентр-о-м се, βημ-
мнвми
// съсредоточавам се, ксепннтреитм ое, вдeлecчτ·
вам сн, анaъ—eoчмcaм он, вгеъбявае сн, уплъбя-
вми а-
2. вж. разпръсквам си 2. зннн.
РАЗСЕЙКА - аж. метастаза
РАЗСЕЯН - OoΤoo не сеимава при извършване мем
съзроеемаее еа а-щт. Учениците сз умориха л
станаха разсеян—. Pм-с-рo слушател, Pм-енрн
поглед.
—	евканматвлин, ан?ъeрндсτдевн, неконцентри-
амн книж,, раз?рндд!дчвн, разконцентриран
нниж,, аαPаннτрдван орно, разз,
ант. — внимателен, 0100-10004-0, конц-нор-ита,
зтаълбонян
// Квйов - пепоеннт, обхвкеао изцяло от някакви μ-ο-
ас е не забелязва нeшт тотлв сяТе ом. Какъвоо
еьм еа-саян, забравих Ям попитам а колко чеса
е -ас—дани-оо, Много е eмзезрoa, не си е е-зла
ключовете,
—— завиян рм-з, орнн-бр., отвиян рм-з. ореиерр, от¬
несен ра-з., занесен разз.
ант. —> съсредоточен, кoнцннoи1pмн. вглъбен, вдел-
604—0, знpo—бoaнe. уплъбеа
V умот (акълът) му ан е в главата резг., уеот му ае
н ат еястсте ае ра-з., ооннснн то вихъра разг.
РАЗСЕЯНОСТ - Пссхмннско oъcτoяa1e. оре отeoт
съзнннмеос ан се еъеоеаооочаса върху спределна
обект. Pмзсзрocеττм й се дължи им рм-лачои
причина:. На сн справя доррн с работата си по¬
ради р>а^^сн^я^е^ост^.
—	невнимании, нн?лeрнgдгдевнс?τ, ивконцеа-
грация орзн-. нuиж.
ант. -н· внимание, 0000-10004-0000, оoнпнaoимпeя
// Л-рсс нт етсочнаосо ас съзнннсяос върху язворш-
саса дейност, поради ксеоо тТ—ка. възaeнca не-
ливятност. Оа pмзс—рooсτ стъпих а една локам
л са изopъснех· Оа разсеяност зм млокo Ям из¬
пусна aлмнa.
—	анвннмааин, ннванмагваао?τ, завеяно?! резг.
пранебр, оτкнеад?! разл. ореинрр.
ннт. —> съсредоточеност, задълбоченото, вдъ—бо-
аннсат, сплоТеноео, з уплобеносо
РАЗСИПВАМ - 1 — ра-г. вж. изливам 1. зана.;
2.	вж. повреждам 1. зона.;
3.	разз. вж. увреждам 1. заан.;
4.	вж. опустошавам 1. зннч.;
5—	рядко вж. разорякам 1. заан.;
6.	орзн-. вж. eъкрбшавαм 1. знан.
РАЗСИПВАМ ЙН - рм-г. вж. изливам св 1. зана.
РАЗСИПИЯ ра-г. - 1. вж. разхищение;
2. рядко сж. разруха 1. знан.
РАЗСИПНИК - сж. прахосник
ААЗСИИНМЧЕЙКИ - вж. ра/точитвлин 2. знан.
РАЗЙИИ—РЧЕСИЕО - 1. а.. паахдcнневcτвс;
2. в.. разхищение
РАЗЙИЧМ— - 1. Сос сечеае разделям нн роя часов.
Рм-сичмм букова аруои.
—	разрязвам рззш.
2, еж. еъсичам
РАЗСЙМБВАМ - еж. отпускам 1. е 2. зясн.
РАЗСЙ—БВАМ ЙН - вж. отпускам ен 1. зннч.
РАЗСЛАБЕН - вж. отпуснат 2. зннч.
РАЗСЛЕДВАМ - СъТ-рте сееденмя зс еернааостс
вам ои-степе-нся. Имзнмчзuм а нcмиеар Ям раз¬
следва случая,
—	обследвам нuлж„ анкетирам, проучвам
РАЗСЙЕДВА—Н - ОсТ-иаяя нн оееренмя за η-οή--
аостс или ор-степ-немя. Правя рл-сладемне оо
ЯсЯна случай, Тези дни pм-елндвмеaτo щн прик¬
лючи.
—	следствие юриЯ. обследвани нuиж·, анкета
РАЗСМИВАМ - Квоти аяктоо да е- смее. Не ма
рмзсмаамй. не ми е Яо смях.
—	засмивам
ант. —> разплаквам, ясзрнсаоае
ААЗЙ—ИВАМ ЙН - Изведнъж змпочвнм плтоно рт
ое синя, избухвам в смях. Като видях как смеш¬
но а облачнас, на можех Яз се въздържа и сз
pм-смрχ. Жените са разсмяха ас глупостите
му. Разсмях са от сърца аа вица му.
—	засмивам ев, прихвам, рαзкнкд!βαм сн рм-г,
ракиkдτкαм сн разз., /дянсквмм еи, рдз-
киеявдм си
днт. —* разплаквам се, зτп-новτм. oaаи1дкccм сн, зс-
О-ртсте, възиeдτвcм. икзоевкске сн, зниевтвти,
Ο-βοηι, разхлипаме сн, аτхл1пвмм. oмахълцвни
ое, захълцаме, иазцеврям се, знцeвoяи. oнахлeнч-
всм се, зеха-анвам
РАЗЙМЪАД—ЕАМ СЕ разз, - аж. раамсрискам ск
1.	занн.
РАЗСОЛ - Соа-ят аорт, а която сн постмвя c-pea-,
ριΤτ, зеа-наук е op., зс дт он осолм е—м да се ак·
пази от резва—янн. Зала а pмзеcл—
—	саламура
РАЗСАЕДЛИ—ЧЛО—М огр—. - еж. разсейвам 1. занн.
484

РАЗСАЕДОТ—Ч—ВАМ СЕ - вж. разевйкмм си 1.
знач.
РАЗСАНДОИЛЧАОАНЕ - вж. дваднанн!рмаие 1.
знач.
РАЗСАНДОТ—ЧЕН - еж. разeкен
РАЗСРОЧВАМ - сж. отлагам 1. знеч.
РАЗЙИМИАМ - сж. простирам 2. зята.
РАЗСТИЛАМ СН - вж. nадcτнаам си 1. е 2. знае.
РАЗСТОЯНИЕ - 1. Пиостртаеосо, атдм—еанааст
м-жду двн точки. Нм нмнвc pмзсτcрн—з са ом-
мира Парник от София? Pмзсτcрнизτc между
Яе—оа къщи на е голямо.
—	отстоянии, раадаличино?!
// Пиоотранотсо, нoнτo оорная -дно анще са ρογπα,
място ме.дв ром по-диета, -ае лица. Стой нм
pмзсτcрнаe от него. Разстоянието мажду две¬
те нoла намаляваше,
—	дистанция нuлж·, отстояние, междина
2.	Времето между две събития. В рл-стояеае не оя-
нcлнo Яни самнмхм големи промени. В pмзеτoя-
она не —дом тоЯ-ом той издаде дел колли.
—	интервал, протежение
РАЗСТРЕЛВАМ - еж. застрелвам
РАЗСТРОЕН - 1. КаТто - змпвбсл нсомн-aooo см
Онвносяоен. Човек с pм-сτpcзна нерви. Раз¬
строена нарена слстама. Разстроено здрмве.
—	разнебитен, разклатен орен. разхлопан рм-г.
2.	За мвзeннeнн иасоиумннт - който ан свери р-Тре,
οτργΗ-ο- ос отΤoo з еа запуТм—в опойрелеаея ае
0-0, веоочинт. Разстроено пнеао, Pм-еτpc-нм
иигулнм.
—	раздрънкан рм-г.
ант. — настроен, мнoo11иτн
3.	В който - нарушен аТматйнеят ред, кеТто е а—шна
от cиπмaeа1oнaocτ, систнеавст. Pе-еτpc—o сто¬
пански живот:. Разстроена финмиси. Разстро¬
ено производство,
—	объркан, дв/организиран
ант. —» устроен, ooπτнeз1oмн. оо-о-р-н, ви-рен
4.	вж. наскърбен
РАЗСТРОЙВАМ - 1. Правя ра загубят опояднлннся
се опа, всоочинт отруамтн еа музикален Μοστργ-
мнят. Разстроиха ми oимucτo.
—	рмзgакнквам разз.
ант. — настройвам, ннooaeoτи. нагласям
2.	Наруш-вам реда, системата в нещо сем в ннчея
-нСаост, предизвиквам Тези-рве, тиγшeнeн в
хорт, пoαo1ннaяoo. ocoшeoτcявннeτo на някакъв
пИ-цел, оабвоа, зОрсизеврство е др. Ре-стройасм
учебния процес:. Разстройвам πpoи-βoЯеτaoτo.
Разстройвам партийния живот.
—	обърквам, двзоргааивирмм
ант. — организирам, подр-жрнм, О-ря, нар-жрем
3.	вж. помрачавам 1. зннч.;
4.	вж. наeклрбеβмм
РАЗСИАОЙОАМ ЙН - вж. з наeкъабявмм ек
РАЗСТАОЙЙ—ВЛ - 1. вж. де/ороаанзмцня;
2. вж. кри/д 1. анαч.
ААЗСУ—ВАМ - вж. отвивам 2. знач.
РАЗСЪБЛЕЧЕН - вж. гол 2. зята.
РАЗСЪБЛИЧА— - вж. събличам
РАЗСЪБЛИЧАМ ЙЕ - Свелям и—м зтпочвти рт
евс—яе -и-хст- ое. Върнах са рано, pезеьΡорнcх
сз н седнах Ям сн почина·. Баш— й горещо л сн
pм-сьΡл-чн· На сн разсъбличай много. че тук е
хладно.
—	събличам сн, разхвърлям си рм-з., рнводлвам
ек, разобличим св рядко
мнт. — обличам се, енвлеати сн
РАЗСЪДЛИВ - в.. разумен 1. зннн.
РАЗСъДйИВОСТ - вж. блмодравбмин 1. зине.
РАЗСЪДЪК - вж. ум 1. знна.
РАЗСЪДЪЧЕН - сж. меслокин
РАЗСЪЖДАВАМ / ААЗЙЪДМ - 1. вж. мисля 1. м
2. знна.;
2. Оммc се, вж. помислям 1. зaαч·
РАЗСЪЖДАВАЩ - вж. мислещ
РАЗСЪЖДЕНИЕ - 1 . а.. размешлинни 1. зине.;
2. вж. мисъл 1. зннн.
РАЗСЪМВА - еж. рαворека сн
РАЗСЪМВА СЕ - вж. завдреβа ен
РАЗСЪНВАМ - Ставам приемна -а риеетаей ре ае
том не някога, пиопоавтм cъaя. дрямката от няко¬
го. Оилнмτм му-анм у съседна- ма ра-сънн.
—	раздремвам рядко
мнт. — приспивам
РАЗСЪНВАМ ЙН - вж. събуждам си 1. знач.
ААЗЙЫРДВАМ ра-г. - сж. ядосвам
ААЗЙЪРДЕАМ СЕ разз. - вж. разгневявам св
ААЗЙ—ВАМ - еж. разпръсквам 1. е 2. знна.
РАЗАСК-ВАМ -1 . вж. бавя 1. зннч.;
2. ра-г. вж. разигравам
РАЗИЛ—аВаМ ЙН - вж. бавя ев 1. знае.
РАЗТАКАВАНЕ - сж. бмеине
ААЗТ—ААМ - вж. бавя 1. знсн.
ААЗТАААМ СН - вж. бавя ев 1. знаа.
ААЗТА—А—Е - а.. бавине
РАЗТАПЯМ - 1. вж. равτсnевам;
2. орно·. разг. в.. разнежвам
Р—ЗТАРлШЕАМ жарг—. - вж. претърсвам
ААЗТЕАРММ - вж. отварям 1. е 2. зята.
РАЗТВАРЯМ СН - вж. отварям св 1. знна.
РАЗ—СОРН— - вж. отворен 1. м 2. знна.
РАЗ—ЕГЛИВ - вж. еластична 1. занн.
РАЗТЕГЛЯМ - 'а.. разтягам
РАЗАРКОАМ - вж. рарелъсякам
ААЗ—РЧЕАМ ЙН - 1. Само ма. л 3 л. зЯ. Започвам
ам-ао -а тмчти в раз——есе лтoтнм. Дацлтм се
рм-тачаха оо Явора.
—	разбягвам ен, разтърчавам ен рм-з, рааприпк-
вам си разз.
2. Змпснвми да хоря, рт тенте по и-з-инам 1-004, за IJ
да свършс някаква ραΤοττ. Когато го мpзсτуaм· ■··
ха. майка му се разтича де търси адео^а^о:.
—	рн/търчакам енрз-з,, рм/шегвам си орзн. ра-г.
ААЗТЛЛСКЕАМ - вж. рαрбал?якαм
ААЗТЙМЕ—М СН - вж. разлагам ев 1. зана.
РАЗТОВАРВАМ - 1. Свалям някакъв оовао. Рм-то-
вмрвмм дърам от каруца, Разтоварвам пясък от
HΜΜЛCU:
—	стоварвам
ант. —> натоварвам, товаря
2. орно:, вж. облекчавам 2. зята.
РлЗи—ПМВАМ - Чрез напрявкай орквя втвърд-но
внщнство —к сотне полвтеано или оенао. Pм-τc·
πремм масло нм печк^ета:. Pмдτcnремм восък.
Γcoлирτ вятър ре-топа еннле.
—	топя2 наса,. стопявам, разτапем, втечнявам
ант. —> втвърдявам, вкоомвявмм
РАЗТОПЯВАМ СН - вж. размразявам ск
РАЗТОЧВАМ - С осннне приготвям тееоееи оoиe за
Танеца мля нещо тоанно. Зм орази-км· щн рлзто-
485

чм реолце, Ж—онта разточиха цял куп кори зм
юфка, Тл лн рс-точи рзницатм?
—	!дча2 алса, аατдекмм2, нз!деβмм1
ААЗТОЧРТНЛ - вж. прахосник
РАЗТОЧИТЕЛЕН - 1. Не коооос липсва мярке за
харчен- от юарм. На бъди τoонcвм pм-τcчаτ—л·
ас, така скоро щн останеш рез омра—. Какъеоо
е pм-τcчаτ-озo, взема лн пери, веднага ги из¬
харчим.
—	широкопаъ?τ разг, редкопркст разз. рядко
мнт. — свидлив, 00—0040, еамс—вв, eоoeнaзмe
// пестелив, екоеоммчна, етеснат
2.	Който н свързан а Нйотзсмюо харчен- не много
паря. Вод— ре-точно-лао живот—. Pм-τoчаτзо·
ас сезобс.
—	прахосннчвскн, разсипаичнеян, ра/хититв-
лен
мнт. — икономичен, пнотнлев, скъпйоесаескс
V	редки ек му пресован pa-г., сит широка ρο^
(широки пръсти) разг, о широки (редки) пръсти
pa-г., псрВ не свърта рз-з. към 1. зята.
V	Т-з омнокт рлзг. към 2. занн.
РАЗИОЧИТЕЛНОСИ - вж. прахосничество
РАЗТ—ЧР—ЕЙСТВО - вж. пааχдeннев?τво
РАЗТАНБВ—М - Пооонсяе е ред нeшт, осотвнас е
бнзиеасе. Трябваше бързо Ям разтрабя хола, пре¬
ди де см дошла гостите. Рм-тр-рах бюрото си.
Ра-тр—Р— си солятс.
—	аавчи?τкам, оправям, прибирам
мнт. — разтурям, разхвърлям, oaаeooнcкe
А—ЗИРЕВОЖВаМ СН - Зтпоавнм да изпитвам Тез-
пoнoCcoвo, ооевопа, -бмко. зм някоо— е—м a-шo.
Разтревожих сн, когато научих. чз си са разро-
лрл· Рм-тр-вож—х се зе Янцатм. На се а разтре¬
вожил oсcΡeнc от факта, че няма работа.
—	обезпокоявам си, прнтвеаявам сн, амгрнжвам
ев, рαяалърекαм ек ααρ. рд/калкрявам ен нер.
днт. — успокоявам се, олекеа ми, отдъхвам ом
V	свива (стяга) ме сн сърцето (душата) разз, стома¬
хът ме ое осева еа о-пка рм-г, свива мм е— стопе¬
те ек бвчкт (Тсцс) ре-з.
РАЗТРЕВОЖЕН - сж. неспокоен 2. знан.
Р—ЗТРЕПНРЕ—М СЕ - Зтпочсми да ои-перя. Уст¬
оит- нм Ρcлнир сз разтеапарнхз. Листата нм
дървото са рмзтрзпзрахм.
—	/мтрнперкам, потрепервам
// Змпочсмм ре треперя от страх сам от -ργοο деш-вао
00-0-0-—. Краката й е-pм-τp-n-pахм от вьлu—-
иин, Рлзорапарах сз от яд. Цяла сз рмзтр—п—р—
оа страх,
—	затреперкам, затрссам ен, разтрисам сн
РАЗТРИВА— - 1. Трия, торкам а рока там, н—ео м
рр. Разтрих очите си, зм да виждам оо-Яобре.
Разтрих чело сръка,
—	разткрякам, пдτкaккмм, потривам, пaс!лaк-
вмм рядко, πрдτанвмм рядко
Н Правя имаτ·oeвнм· Разтрий детето с камфоров
еoиpτ·
—	рнзткрквам
2.	в.. масажирам;
3.	вж. стрижам 1. знан.
РАЗТАМЕ——Е - сж. масаж
РАЗИРМЕ—А - 1. вж. масаж;
2. вж. фрикция
РАЗИАМСАМ -вж. разтърсвам 1. знач.
РАЗТРИСАМ СЕ - вж. разтрипервам ек
АНЗ—АОГА ра-г. - вж. цепнатина
А—ЗАРОПАНразз. - 1. вж. отраянн 1. зннн.;
2. вж. общителен 2. анαч.
ААЗТАОПМНОС— разз. - вж. общителност 2. зннн.
Р—ЗИРОПВ—М йН - орна, ра-г. сж. отварям сн
2.	зннн.
А—З—АОШ—ЕА— - 1. вж. ра/чупкам 1. знае.;
2.	вж. начупвам 3. затч.;
3.	в.. раздробявам 1. зине.
Р—ЗаАжбЯв—М - Ш-ивкт ркзоитлортаявам, еевТ-
шмeмм някаква нтвена. Пресата бързо ра-тръ>ра
нcaинмτм. Навсякъде ρα-τρ^:^. за сестрата,
Ако ти споделя нещо, в-дисгм ща го ρα-τ^Ρα.,
—	аазглн?явмм, тръбя неса. орно:, падτръбявам
орна·. pрЯнc. ра/дрънякам оран. рззз. uнcЯcΡp.
ААЗ—УРНН рм-г. - 1. вж. нврαзτанбнн;
2. пран·, вж. покварен 1. зона.
РАЗТУРЯМ (РАЗТУРВАМ) разз. - 1. еж. з равeка-
квам 1. знае.;
2.	сж. събарям 2. знсн.;
3.	вж. разформировам
РЛЗ—УХА - вж. утеха
РАЗТУШАЕАМ - сж. утешавам
РАЗТЪЖАВАМ разз. - вж. натъжавам 1. зясн.
РАЗТЪЖАВАМ ЙН ра-г. - вж. нагкжакам си ’.
зона.
РАЗТЪЖЕН разг. - еж. опичалин
РАЗТЪЛКУВА— - вж. обяснявам 1. знан.
РАЗТЖПАВАМ ЙН разг. - вж. разхождам ск
А—ЗТЪРКСАМ -1. вж. равτаикαм 1. знна.;
2.	вж. масажирам;
3.	вж. стрижам 1. знае.
РАЗТЪРСВАМ - 1. Правя нeшв —а знпочан рт ое
тресе. Страшна -неnлoзия eм-τъpеα къщата.
Оил-o трус разтърси земята.
—	рм/грисам, рαздрс?кам, разлюлякам, /н-
люлякам
2.	Клатя о р-зке, соснченс рвеженмя. Ако искаш де
падал яΡьонмτa. трябва Ям разтърсиш нлcuм·
Колата ма разтърсваш- а зз отворих очи·.
—	аαзgрс?кам, друсам несв.— треса неси,, гркс-
кмм олсв.
3.	пе—н-з сж. потресам
АЛЗТЖАЧАЕА— ЙН ра-з. - еж. разτиекαм св 1.
е 2. зннч.
ААЗТЖАШУВА— - вж. претърсвам
РАЗТЮХ—ВАМ ЙЕ рз-з, - вж. здвайякам си
РАЗТЯГАМ - С τeглннe. опъвтня правя нншo да
сотнн пo·aeлoo, пo·щ1poкo· Разтягам платно нм
рамка. Разтягам пружината,
—	аазръкам, разгнолям
РАЗУБЕЖДАВАМ - 1. Уговарям, скланям някого
да ое откаж- от някакво нтиеонние, ряйоосен.
Опитах се Ям го pмзуpaдр да не заминава. Раз¬
убеждавам я Ям ае хода не гости. Трябва да го
рм-уредам Яз не напуска работата са.
—	раздумвам рззз, ра/ямеикрдисвам πpoеτc-
аер.
днт. — убеждавам, увнщтати, γπoвτoяи. ηρ-ργΜ-
вам, αo1τepαм. ppoao1T1иτм. нтесвми, 0604600-
вам,омнаъиа1ceτи
2. С доведе янк-рвам аякооо де се откмжн от о-що,
е кеето вярва, в коеоо е уТеднн. Не успях Ям ло
рм-уредя, че нищо лошо няма дм му са случи.
РазуР—Я-х то, чз тя ин го лъжа.
—	рмаукврякмм книж,
486

ант. убеждавам, увеиясне
V	oeooшτм ума (екъ—н) на някого разг. ком 1. я 2.
зннн.
РАЗУЕНР—ВАМ книж, - вж. разубеждавам 2.
зяна.
РАЗУЗ—АЕММ - аж. проучвам 1. знаа.
РАЗУЗ—АЕАЧ - аж. мгинт 1. зяна.
РАЗУ— - 1. еж. ум 1. зяна.;
2. орнн. вж. благоразумни 1. зава.
РАЗУМЕ— - 1. КоСто -мн здрав резем, добий оТ-
ммтая действията е постъпките те. Той арм-ум-н
чca-н л никога нямс напразно Ям рискува Родн-
т—лиа— му се рм-умна хора.
—	умен, блмооаαвбмнн, разсъдлив, /дравомис-
лея канж,, акъллия простонсе,
мат. — неразумен, aнeлaгooмаcмнa. eязocаcъpнн,
ΓΛγπτο, aйoмаeoaл1в, безмозъчен
2.	КоСто - στοΤο^-ο а разума, а прави—анта ап-акт
на днТоовеое-носотс, о шпетнсеен цел м нейното
постигане. Разумно използване ас суровините.
Разумно решен——, Разумом ncеτъnнa.
—	рационален, смислен, целесъобразен
ант. — неразумен, ннoτп1oнм—йa. eeпйлeooceoкаee,
ерап—оаслна
3.	КеТОо соева о разем, обмисляен. Обичам разумни¬
те pαенoвe· Разумен ход. Разумен съвет.
—	обмислен, благоразумее
ннт. — неразумен, eeаиaаeoдeн, аеблтпоотзуена, ее-
оТмсслеа, бнзотповоона, —нкоимолнн, квкнτюoee·
а—нен, безумен
4.	вж. логичен 2. знан.;
5.	вж. съзнателен 1. знан.;
6.	вж. мкдкр 2. зана.
V	о eoзoо (нкел) а п-всттарм-з,, а гассн не иамеаетй
разг. ком 1. зана.
РаЗуМ—О - вж. мъдро 1. зннн.
РАЗУМНОСТ - вж. благоразумен 1. знна.
РАЗУЧАВАМ - 1. вж. проучвам 1. зннч.;
2. вж. изследвам
РАЗФОРМИРОВАМ - Прекратявам съществува¬
нето нн aяоτнeτз ooπτa1знпмя. форм-иоана-е.
Разформировам ocлн. Разформировам ф—рмаз.
Разформировам cpрмuα-мцлр. Разформироваха
групата аа,
—	разпускам, аав!брям разз.
ннт. —> формирам, офоим-итм, ocнcвнвмм. соз—н-
eмм.з внреряетм, eагpмд1τм, образувам, оипнее-
з—исм
РАЗФУЧАСМ— СН - орно:. разл—. вж. рмагнввяемм
СИ _
РАЗХАМИАЗВА— ЙН разз. - еж. измлрзвлuвем ск
РАЗХАЙТВАМ ЙН разз. - Стсамм хтСтт, хаймана,
T-зpeлнeн. Тове момче много се а резхайтало,
оо цял Яно скнас н не иска Ям работи.
—	нзхдйтвмм си рм-г., изхайманявам св ра-г.
ААЗХМЙИЕ— - КоСто ае ое съобразява а 00011,
peoп1юлмaн. отeτт другите ашмзвнт, коСто - аиъг-
она ле лош пот. Дъщеря му е едно рм-хмйтзно
момиче. Рмзхмйтзнм млад-ж.
—	нзхмйтвн разз,, разпуснат пран,, разпасан
орна,, ивnсcамτ орзн..— изтърван орна, разз,
АЛЗХЛЛТАОМ— рядко - вж. отпускам 1. заан.
ААЗХЕЪРАОА— ЙН - вж. разлетявам сн
ААЗХОЖРЛ—М - вж. разбърквам 1. зннн.
РАЗХВЪРЛЯМ ЙН - разз. вж. разсъбличам сн
РАЗХВЪРЛЯН -1. вж. неподреден 1. заан.;
2.	вж. анамз!рнбвн;
3.	пран, разз. еж. бвасистимин;
4.	вж. разпръснм!;
5.	разз, вж. неуреден
рАзХЕЖРИМ—О - прзн. рм-г. вж. бврcиc!нмнд
А—ЗХВЪРЧ—Е—М ЙЕ - в.. разлетявам ск
РАЗХЯИИТЕЙ - вж. прахосник
РАЗХИИМТНЙЕН - вж. разточителни 2. зннн.
РАЗХИИМТНЙСТВО - вж. прахосничество
РАЗХИЩАВАМ - вж. прахосвам 1. е 2. аaнч·
Р—ЗХНЩАОА—Е - вж. разхияннив
РАЗХИЩЕНИЕ - Изoнахoaвнee б-з cмнτкм. б-з
авждт нн повеан от опинднленетн за употреба
средства, осровсае, енергия е рр. Виновните -е
pм-хищзo—рτм а -оoгocτp—Ρиτн бяха накс-сна,
Рмзхищ—на- на еpндеτaм. Рм-хищ—оа— ае —лaн·
трачестео.
— разхищаване, рмвcнпниекcτβо, разсипия
рм-г, прахосвани, пиликни
ант. —» икономия, 1оoaoeeoвмaн, пеотнае, eшeoτя·
ата—
РАЗХЛАБВАМ - вж. отпускам 1. зннч.
РАЗХЛАБВАМ СЕ - в.. отпускам св 1. знна.
РАЗХЛАБН— - сж. отпуснат 2. зааа.
РАЗХЙАДА поет·. - вж. прохлада
РАЗХЙАДРТНЛН— - КоТто oмахлαжpн. освежава.
Рм-хлмЯат—лом нмnлτнм· Резхладнозлан азо¬
рец.
—	оeβвжuτиъвн
РАЗХИ—Д—МВ—М ЙН - Рззл. в.. зaС!удекмм св
2. зaα4·
РАЗХЛ—ЖДАМ - вж. изстудявам
РАЗХИМЖДАМ ЙН - вж. змстудякам си 1. м
2. зaa4·
РАЗХЛЕНЧВАМ ЙЕ - вж. заплаквмм
РАЗХЙРПЕ—М ЙН—- вж. заплаквмм
ААЗХЛ—ИМ— рззт, - вж. разстроен 1. занн.
РАЗХОД - Пари, 00—10004, оceoc -рап е-п- влм кo·
лeкτ1в. меотмтупмя изразходва· за еещо. Разхо¬
дите нм едно семейство с деца см големи, Раз¬
ходи -а хрене и облекло. Разхода оо здреанопаз-
езоноо. Кой поема разходите?
—	рмзноеки, харч разз.. ммсрмф npoеaoнмp·
мнт. — приход, доход
РАЗХОДВА— ннсе. ра-з. - вж. изаазлдgкαм 1. м 2.
знач.
ААЗХ—ЖДАМ - разш, вж. развеждам’
РАЗХОЖДАМ СН - Правя разходка. Щн отида Ям
сз разходя малко из oеpне.
—	разтъпякмм си разз,
РАЗХУБАВЯВАМ - 1. вж. украсявам 1. зннн.;
2.	вж. разхубавявам се
ААЗхУбАЕМВАМ ЙН - Ставни хубав, крнссв. С
aенкн ден есе оое-чз се разхубавяваш,
—	разкрасявам ск, разхубавявам, хубавия анса,,
захубмвявам
ант. —> погрознявам, загрозявам ое, грознея, оТез-
oeoкаявaм сн
ААЗХЖЛЦВАМ ЙЕ - вж. амплаквмм
ААЗЦ—ИЕАМ - Правя е—м сттвмм пи-неат нeшo.
нанесено ен тънък олоТ върху някаква pocъoх·
Р
0000, да 1алeаe извън пъивоатаа—нете се 04нooτ·
амя. Д-т-то ре-царм боятс оо еτнuмτм· Разце¬
пех си грнмм.
— равммзкам, амзмацвмм резг,, разаапд!вам
разз. а-одобр., рн/плискемм разг, орннебр.
487

РАЗЦ—ПОИОАМ рз-з, ннодобр. - вж. разаαпвам
РАЗЦВЕТ - вж. възход
Р—ЗЦВНИАА - 1. Багра мем сочетание от 610.1,
oT1он. по токае, тмпное в под. На мн хмp—еем
рл-це-ткаом им oомaм. Басм— с различна раз-
цaeτнu·
—	ивсВн
2. вж. цвят
РАЗЦЕН—РОВАМ - орни. рззз. вж. разсейвам 1.
зннн.
РАЗЦЕН—Р—ВАМ ЙЕ - орзн—. разг. аж. разсейвам
се 1. занн.
РАЗЦЕНТА—ВАН - орен·, разг, аж. разcнен
РАЗЦЕПВА— - 1. еж. разпуквам;
2.	ореи, вж. рроцепвaм;
3.	орзн—. вж. разндннекам
РАЗЦЕПВАМ СЕ -1 . а.. разпуквам ск;
2. еж. разделям си 1. знан.
РАЗЦЕПЛННРН - вж. рмзндиакнин 1. знаа.
РАЗЦНЕА—М СН резг. uнcдcpp. - вж. вапъмkβмм
ААЗЦЪФЕ—М - 1. вж. разцъфтявам 1. занн.;
2. оран. аж. процъфтявам
РАЗЦЪФВАМ СЕ - аж. разцъфтявам 1. зана.
ААЗЦЪФТ—В—М -1.3с истаянсе - пуокмм цветов-,
роковете он о цвят. Хризантемата разцъфтя¬
ват праз еснитм. Γ—м-нужниτ- се разцъфтели,
Разцъфтяват мнмцииτe.
—	цъфвам, разцъфвам, разцъфтявам си, раз¬
цъфвам сн
ннт. —> прецъфтявам
/увяхвам, 1авяхвни, повяхвае, шоооивам, завяхвам
2. оран:, вж. процъфтявам
РАЗЦЪФТ—В—М ЙЕ - еж. разцъфтявам 1. зоне.
РАЗЧЕКВ—М - разш, вж. разкъсвам 2. знна.
РАЗЧЕПКВАМ - орно:, вж. разнищвам 2. зннн.
РАЗЧЕСВАМ разз. - еж. разресвам
РАЗЧЕТ ки-ж. - вж. сметка 1. зана.
РАЗЧНСАЕ—М - вж. разтрибкам
РАЗЧИТАМ’ - Разкисвам омиоола ет нещо нееят-
лиео вам анясат. Дълго л с мъка разчитах пис¬
мото, Опитах сн де разчета смисъла ае πcеле·
нинто му.
—	дешифрирам, разшифровам
РАЗЧНТАМ2 - Възлспни нτдяжa1. че някой, н-що
щ- ми помогай вес щн помопае за a-шт. Разчи¬
там —аαoеaв—oo аа баща си. чн щз мн помогне.
Разчитам нм дoo■ълниτзлнн доход от оревоЯи:.
На разчитай, чн щн ти върне омриан.
—	надявам си, осланям св, уповавам св, облягам
се орно.
V ляжа (оля) от товк ухо разз, ae.c нм aка1 кълка
(страна) разз.
РАЗЧ—ВЪРКВ—М - 1. вж. разеоnлям 1. зннн.;
2. оран, сж. разнищвам 2. знсн.
РАЗЧОПЛМ— - 1. С чоп—еня разравям левака ов-
соохнооата не нншт. С остразто ас ножа раз-
чоплих πρ^ττα, Разчоплах си раната.
—	разедклрккам
2. праНз вж. рд/еншвам 2. зннн.
Н—Зч—РЛЕН - вж. рошав 1. зннн.
Р—ЗЧЛРИМ— - вж. разаошβαм
РАЗЧУВСТВАМ - 1. вж. трогвам;
2. вж. разнежвам
РАЗЧУВСТВАМ ЙН - вж. трогвам сн
РАЗЧУВСТВАН - 1. вж. развлънсеан 1. зята.;
2. вж. трогнат
Р—ЗЧУСИТС—Н—йТ - вж. умилнене
ААЗЧУПВАМ - 1. Чупя нещо еа косове. Разчупих
вейката, Разчупих леда,
—	рматрошакам, рмръомеβαм, рд/кършвдм pра-
нo
2, вж. начупвам 2. е 3. зана.
РАЗШАОВАМ СН рм-з. - вж. раздвижвам св 1., 2.
е 3. зана.
РАЗШЕ—ОЛМ СН - 1. орен. разз, вж. раздвижвам
сн 3. знаа.;
2. орзн—. разг, вж. рмрτнекαм сн 2. знан.
Р—ЗШрВАМ - Развалям шева не о—що зашито. Раз¬
мивам ръкав. Разшиазм «3^. Разших ocдрьaa.
—	отшикам, разпарям, отпдрям, отпорвдм,
поря азсе—.
ннт. — зашивам, пpмщмвкм. oeщмвτи. шия
РАЗШРРЛЧАЕА— - е.. разширявам 1. знна.
РАЗШИРЯВАМ - 1. Превя аншo да стене po-щeиo·
ко. Pезшαpαом са ръкава нм дрнхмтм. Разшириха
улицата.
—	рαзшиадчакам, ошuроеавмм
мне. —> стеснявам, воесаяамм
2. вж. уввлиеαβам 2. анн4·
РАЗШИФА—ВАМ - вж. дешифрирам 1. м 2. знан.
РАЗШУМЕАМ СЕ - вж. раззеленявам си
РАЗЩЫАВАМ СЕ рм-з. - вж. раздвижвам се 2.
знна.
РАЗЮЗДА— - КоСто крайно еевъзроржаа— ое от-
ааса як отрастит-, як саотсектстн ое, Т-з да ое
совеи-зясм о оеществеаея море—, ред м нормете
як роаед—н——. На мога Ям взема зм жена такова
разюздано момиче. Учителката нз мож- Ям се
справа с оо-н разюздан нлее. Разюздена млм-
Янж.
—	рм/пнсае, раврсcаα!, разгмява орна·. разз.
// Зс атама нн .мсот, роеяднаее - оoCτo - крайно не-
cъздoидaн, а-обуз-са. Разю-Ямо живот. Разюз¬
дено поведение.
—	разпуснат, разоблнн
РАЗЮЗДАНОЙТ - Поекм—нат необузданото ат
еарвстмон, eнoτeнкτмτя. несъобразяване о ве¬
ществения морал е норми нн поееанаен. Трябва
де се вземат марка срещу eм-ю-деuoеττм нм
нрнo— младежи. Pмзю-амнoеτ ас армиите.
—	разпаснаосг, разпуснатост, ра/гащино?! разг.
ААЗЮЗДВАМ СН - вж. разпасвам св
РАЗПЕ—А рядко - в.. прндястин
РАЗ,—ЕОЙЕНМ СЕ - вж. рαронввевам сн
РАЗЯЖДАМ - 1. Зм enaHC·, недъг м 001. - преамая-
вти ф1З14eoнн eтлон. стр-ртне- а тиган-зма ат
чoeноτ. Болест разяждаш- организме му. Ирнм-
съе coмс—o недъг разяждаше здрме—то им това
дата:. Болестта разяждаше дроРоено— му.
—	ям орзн., гриза орзи., глождя орно,.
2. орли:. Зс чувства, ммоли м пор. - прмнмаявам ду¬
шевни, нонвсоанни стреркнея у някого. Една мъ¬
чителна мисъл през ияоcτo ар—м— разяждаш—
сърцато му. Някакам скрита змеαеτ взе Яе раз¬
яжда душата й. Нещо го разяждаш— отвътре.
—	гриам оран. глождя ораа. ям орен. рм-г.
Р—зПрЕ— - в.. яростен 1. знан.
А—ЗЛАЯО—М - еж. вбесявам
РАЗПАЛВАМ ЙЕ - вж. вбесявам ск
РАЗПС—ЕННН - вж. обясннннн
А—ЗЯСНМТЕЛЕ— - вж. обяснителен
РАЗЯСНЯВАМ -1 . вж. обяснявам 1. е 2. заан.;
488

2. вж. избистрям 2. зннн.
ААЗ—СНЛЕММ ЙЕ рядко - аж. прояснявам си
J. знаа.
РАЙ - Място', където ол-д сморотн рушите он Μορτ-
всте .μο-τ а е—сжнаство. Той вярваше, чз сл—Я
смъртта си ще оонЯе в рая,
—	идем разш..
ант. — ад, пъкъл. poнeаpo1ня. —.-ярем, тартар
РАЙЕ - вж. ивица 4. зяна.
АСЙО—О 1. еж. място 1. знан.;
2.	аж. зона 1. занн.;
3.	в.. квартал
РАЙСКИ - орнн—. вж. божествен
РСЛНЯ— - вж. палешнлк
РАМПА - а.. приорада 1. зона.
РАНГ - а.. чин
рЛне— - аж. ррнжцкβрнмвнвн
Р——РМ - а.. ебβcτβн!клкн 2. зава.
РННРМОСТ - вж. ебβС!BИ!ВЛHДСT 2. зннн.
РАН— - вж. nрнждвβрвмвннд
РАНЯВАМ - а.. наранявам 1. заме.
ААПО— - 1. иер. вж. ряпа;
2. орзи. рз-з. ореинбр. вж. глупак
АНПО—Р- 1. сж. донесении 1. зава.;
2. вж. доклад 2. знан.
РАПОРИУВАМ - вж. докладвам 1. занн.
А—ЙА - а.. порода 1. занн.
РАСОВ - аж. породист
РАЙТА ueев· - 1. вж. вирея;
2.	в.. израствам 1 м 4. знаа.;
3.	орзи. аж. развикам сн 2. зннн.
РАЙИНЖ - 1. Процес он вв-есн-вса- ан ролта, го-
леиеатот нт жеве ooгнaмзм1. съпоосоаее о фези-
eeoоe и ρργπ— промнам. Растеж нм Янае, Рас¬
теж им дърво, Растеж нм центе.
—	пораствани, и/рмствмнв
2.	Пропел на увеличаване на ксленнсосото е—м сте¬
пента на aeшn. Растеж им доходите, Растеж
им opoизaoдеτaoτo. Растеж им ΡнзpмΡoτицм·
та. Расо—ж им инфлацията,
—	нарастване, уввлненаин, ръст праа,, бгдлнме-
вмни, разрастване
ант. —> намаляване, намаление, 0001.4010—, поае-
.ннмн, спарван, спер
// намаляване, oгoннмaнвτнe. ooнoмшτcτнe. oeдγц1г
рсан
3.	Достигна- на шo·cмooкн степен в oъcocянмнτo. кαг
еееасата он a-шт. Растеж нм ннcнcмлкмτм. Ду-
хов-н eмеτ—ж—
—	нздиодае, и/растваав, развитее, ръст орна.
мат. —> спад, сосреан
4.	орно:, вж. възход
ААИТРИЕИ—ОйТ - Съвкупното от икотеемятн,
кветв виреят в. дадена инсоноао, оТлтот мем по
цялото земно ке—То. Pмсτατзонcеττм а този
крей ас страната е бозатс и разнообразна.
Тpcoичeснм ρмеτατ—лooеτ— Бедим рмстнт-л-
нcеa· Буйна pмеτατзлuoеτ—
—	флора
РАИ стеран, - сж. война 1. зона.
РАА—Й - вж. слуга
АААН— стерла. - вж. боен
РА—НМА самрли.. - е.. борец 2. зята.
РАТУВА— кннж, - вж. боря си 3. знан.
РАФИННРА— нuлж. - вж. нзнскае 1. зннн.
А—ФР—МАМНЛЙТ нниж· - вж. изисканост 1. знсн.
РАФИ - вж. полИца 1. зана.
РАХЛАУВ—М разз. - вж. благоденствам
РАЦР—НСИЕ— - вж. разсмнн 2. зннн.
А—Ч— иер. - вж. искам 1. знна.
РАЧЕЛ - вж. петмез
РЕАГИРАМ кннж. - вж. дτгдβарем 2. занн.
РЕАКЦИОНЕН - вж. мракобнcниевcкu
РЕАКЦИОНЕР - вж. мракобеснек
РНАКЦИО—НОЙТ - еж. мракобесие
РНАКЦНМ - 1. вж. рефлекс;
2.	орни. нuиж· вж. отзвук 1. м 2. зяте.;
3.	орнн. книж. вж. съпротива 1. зана.
РНАЙН— - 1. КоТто ое намииа взсеи ηβο, хорстс,
е eoшeeΌвcca вън е анзнвессио от човешкото
лоза-оен. Реален еaрm. Реална причина, Реална
трудности, Pзмоем опасност.
—	действителен, обективен, нивъображанм
мнт — въображаем, енднТеовстелян, aнoecлйa. β-ο-
ογα—ΉΗ, маем, ммcoeнниea. илюзорно, моеклен
// субективен
2.	вж. истински 1. зана.;
3.	вж. материален 2. знан.;
4.	вж. сcлщвeτβuм
РНАЛИЗААОР книж, - в.. изпълнител
РНАЙИЗ—ЦМП - Превръщане ек нещо в —-Τοτοι-
τeлeccτ. ο-ιληοοτ. Pзмои-мц—ята на проекта л
още а начален сазЯ-й.
—	нзnъaнвннн, осъществявани, римлиалраев
РЕАЛИЗИРАМ -1 . вж. дcкщвcτβявмм 1. занн.;
2. вж. постионм
РЕАЛИЗРРАМ СН книж, - 1. в.. дcлщвc!βявам
ск 1. зятн.;
2. вж. случвам сн 1. зона.
РЕ—ЛИЗРААНН - а.. рнаъирааие
РЕАЛИЗУЕМ кнлж, - вж. дcлщвeτеим
АЕ—ЛИЙТМЧЕН - 1. еж. вврде!нн— 1. затч.;
2. аж. дcлщвcτβuм
РЕАЛНО - 1. Ннзтвсеимо от някакво обстоятелство,
суТнкосвао aτмниea1e. ж-еннсе. Реално noгл—д·
исто, нещата изглаждат зла, Реално дейст¬
ващ змнcu·. Р-слоо протичащ процес.
—	Святиено, фактически
дат. — формално, φ^ιβΗ— пимверат
2. вж. наистина 1. занн.
РНАЙНОСИ - 1. Тсст, конто 06—01000, реклоо
oъшнoτвcaτ· ЕЯео см мечтнте. друго - peaлеcе·
ата·. Губиш чувство зм p-млнoеτ. Оτмнмлcτo н
е>^м^/1е^о^с^т^, е на въображение.
—	действителност
мнт. — фантазия, cooбoндяaee, φмaoнoτeнτ. фик¬
ция
2. вж. живот 4. занн.
РЕБУС с 1. вж. кръстословица;
2. орно—з вж. загадка 2. зннн.
РЕВ -1. вж. плач 1. зннн.;
2.	вж. вой 1. заан.;
3.	в.. вик 1. знна.
РЕВА - 1. еж. ръмеа;
2. орзн. разз. вж. викам 1. зннн.
РНОа—Е - вж. ръае 1. знаа.
РЕВАНШ книж, - вж. вкамизден
РНОАНШИРАМ СЕ кннж. - вж. отблагодарявам
св
РНВВАМ - 1. в.. заплаквам;
2.	прзн. разз. вж. нзвнквам 1. зянн.;
3.	орзн. резг, вж. рд/киквам се
489

РЕВЕРАНС кннж. - вж. поклон
АНВИЗРМ - Пр-гае- нн οηΤοοιοκ як фирма, 00—¬
00—01—, вчpнд1нaee. д-ъжноотно лице я пор. о
цне ан ое сеааеовят пимвелаосоот в аaнoннooaτк
еа еаораноко-фиекееоеаак см реТнсот. В момае-
аз а предприятието се извършем р-аазия. Фн-
oмееcaм раензня.
—	одет иежел.. проверка разш.
АЕВИЗ—А - Слеж-Тн- лице, нoeτo прави о-вез-я. В
банката а момента ама р-е—зори.
—	однτдр н-жно.
АЕОИИВ - вж. плачлив
АЕОЛЬО резг, - вж. плαельс
АНВНН МН ЙН нар. - вж. иска ми сн
АНВНИВОЙА - вж. ревност 1. знсн.
РЕВНОСТ - 1. Болезнено ннаовеосе я съинянсн в
нечия любов, вярност. Γacяτм p—енoеτ н неу¬
местна, сз елоеза съм ти бал анр—н.
—	ревнивост
2. pяЯнc вж. завист
РЕВНОСТЕН - 0oйoo върши н-що о много γοτο-
-мн, енергия, оо пялата ое руша. Pзенoеτ—н за¬
щитник нм жнеотеитз. Раеоостан opнеьpжн·
oαн на соорам, P—aooеτao πcнлcooαн на симфо¬
ничната музика.
—	страстна, пламенен, разпален, запалки, отча¬
ян прзн—.
АЕО—ЙВНА - разш:. вж. пистолет
РЕВОЛЮЦИОННА -разш: вж. бунтовник 2. зана.
АЕВ—ЛЮЦИМ - вж. въстание
АЕГР—Н нниж· - вж. зона 1. знна.
АЕГР—Н—ЛЕН - вж. местен 1. знан.
АЕГИСАРИААМ - орзн:. еж. отбелязвам 3. знан.
РЕГРЕС кнлж. - вж. упадък
АЕГРНЙРВЕН нuнж: - вж. бпαдлчнa
РЕГРНСРРАМ книж. - вж. западам 1. знач.
РЕГУЛЯРЕН нuиж. нажел, - вж. редовен 1. зааа.
РЕД - 1. Опрнделен наема, оссоним ас oaашoлcπкeя,
роаие:ждтне ос пи-дмеом, няшτ някоде вам 000—-
-яляоа аннoeoмeoeoeτ в роаиеабмот, в ходе ек
нещо. Обичам реда а мразя РазенЯ-ето. Трябва
де има някакъв ред а документно-, Поддържам
идеален рад а дома са, Не обичам Яе си рм-асмм
редз.
—	порядък книж, подрединос! нниж·, τнрτир нае¬
ми!. —> безредие, безпорядък, Тсикоо—, аерсзеермя,
неродонаееоао, хксо, кτкoφoнeя. ocлeмατмя. Та-
oкк. каша
2.	Състояние от ж1вoτ. раТстс, дейност според 00—¬
ет ветаеосен начин, епооеа утвърдени шиавила м
—oTpo υπο-βληο-ή. Във фирмата цари р-д. Има
л— р-д а тези къща? В държавата няма р-д.
—	порядък калж,— управия разг,, управа рядко
ант. —> безредие, нeypoмвмя. eяoкабooeя, Торк-омя,
неуинасцм, хаос, какофония
3.	вж. дисциплина’;
4.	вж. изправност 1. е 2. знае.;
5.	вж. ридица 1., 2. м 3. зотч.;
6.	вж. ивица 5 зяен.;
7.	рззз, сж. пласт
РЕДЕН - 1 . вж. рравuъен 1. зннн.;
2, разш, вж. справедлив 2. знаа.
РНДНМ ueев. pранc - вж. дредевмм 1. знаа.
АНДМЦА - 1. Оаеитмнсе, което oTиcаyвкa иазпо-о-
.Hoe еден де друг мае -ден след друг предмети,
лица. Учениците са строиха а Яа- редици. Ши¬
шетата се наредени а една р—Янцл. Седнах не
първата рзЯнцм—
—	ред, линия
2.	Греша от хора, животни, поевозеи тр-дствс, шиер-
м—тм, ов1τв от oτзпoлcдee1 или сн -βμ.ττ еден
сее— друг. Дълга р-Яица коли сн Яважа оо Ρуо—-
амрЯа. Войнишките редац— мномезхм орлз пло¬
щада. Гое-датм са точнхм им дълга рзЯица.
—	ред, върволица, вирига пран·, низ конж,, коло¬
на, керван разш, въаволяк рз-з.
3.	орзн—. Голям брой оо ярноиорее неща. Редица
cбсτcрτ—леτем ocnp-члмм нм оамараонато мм,
Зм това нмм е—Янца cΡзнτнени причини. Цяла
р—дица енopнрτнн случки. Оа р-Яица година н
τенa.
—	рид орен.— порииuан, низ книж.
АЕДКОИрЪСА рз-з. рядко - вж. раз!деиτнънн 1.
зннн.
РЕДОВЕН - ’. Който сомвт, извършва ое по рос-
τoяняa. пондвтиетнлнс определен ред. P—дcaн—
закъснения нм влака, P—дcенc еaαpзн— аа оимно.
Радован Яcеτмaкu. Радовои занятия.
—	сисгнмнн, cнcτнмαгнева, регулярна книж, оа-
жел., ритмичен оре-:.
мнт. —► нередовен, непостоянен, ееи—теинен, ееие-
пуляреа
2.	вж. постоянен 2. знсн.;
3.	вж. изпаавнн21., з 2. м 3. знан.;
4.	разг. разш. вж. нормална ’. знна.
АЕДООМ - вж. обикновен 1. зннн.
АНД—ВНО - вж. систнмао
АЕД—В—ОСТ - вж. ирпамваоcτ 1. е 2. знае.
РЕДОМ - еж. наред 1. е 2. зана.
РЕДУВАМ ЙН нзеa. - вж. нареждам св 1. занн.
АЕДУКЦНМ книж. - сж. намаление 1. зянн.
АНДУЦРРАМ ка-ж. - вж. намалявам2 1. зннн.
АЕДУЦНР—Н книж. - еж. нммалнн 1. зоне.
РЕДУЦИРАНЕ нннж. - вж. намаление 1. знна.
АНДУШ—А нар. - вж. ипидимня
АНДМ неса. - 1. вж. нареждам’ 1. е 2. зосн.;
2.	вж. рддгдτвем 1. зана.;
3.	орзн. в.. организирам 2. зеач.;
4.	разз, вж. уреждам 1. знан.
РЕДЯ СН oзеa. - 1. вж. нареждам ск 1. знач.;
2. вж. изреждам си 1. знач.
РЕЖА ueеβ. - 1. С но. сам друго остро сечиво деля
няшт еа ннетм. Режа дърва. Режа месо. Р—жм
лук.
—	сика, кълцам рм-з.
2.	сж. изрязвам 1. анмa·;
3.	в.. подрязвам 2. знна.
РЕЖЕЩ - пран. вж. остър 3. зотч.
РЕЖМСЬ—Р - Художествен ooнocoд1oeл нн 0—10-
ралом пососаовкт, фмее е пер.
—	постановчик
РЕЗБА - сонц,. вж. нарнз
РЕЗЕ— - вж. филия
РЕЗЕРВ - в.. запас 1. зана.
АНЗЕРОНН - КеТто се 1зpoлзвτ. служи при сообенн
Ηγ.ρα. Р—з-еана честа. Резервна Ярехе, Резер¬
вно ключ,
—	/дпМсна
РЕЗЕРВИРАМ кннж. - еж. запазвам 4. знан.
РНЗНРОИРАМ ЙН нuиж. - вж. въздържам св 2.
знан.
РНЗНРВИААН кииж. - 1. вж. запазен 4. зоан.;
490

2. вж. сдържан 1. знна.
АНЗЕАВРРАНОЙА нuнж. - вж. сдържаност 1.
зята.
РЕЗЕРВ—АА - 1. вж. водоем;
2. а.. цистерна
РЕЗЕЦ - вж. острее 1. занн.
РЕЗМГ—АЦММ канж, - вж. прнмирвнив
АЕЗМДН—ЦЯ— кннж. - Място, където поооояаео
ρρΉΤ-βαβΒ държавня г—твс, виоскопостмвее -ορ-
.свяи τ—γ.ιτ-— е рр. ^βα н p-з—азoцαрτм нм
ooелмннкa.
—	седалище
РЕЗИЛ простоас.. - в.. позор
РЕЗИЙМ простонер. - сж. позоря
РЕЗИЛЯ ЙН нзсв. простоеср. - в.. излагам ск
1.	зека.
РЕЗКА - 1. вж. драскотина;
2.	вж. ера/дн 1. зека.;
3.	в.. бръчка
РЕЗЕРВ - 1. Зс пити- - който - о съзкссел вкус.
Pззоαем Розс, Ра-л-ео анно. Сокът имаш- раз¬
лив вкус,
—	тркпчнв, щнпллв, стипчек
2.	вж. ррявк! .3знн.
РЕЗЛО ннαж. - вж. смисъл 1. зека.
РЕЗОНАНЙ - 1. орни. книж. вж. отзвук 1. е 2. знан.;
2. прен. ——киж. зв. oдτажеиаu — .знсα.
РЕЗЛ—Е— книж. - вж. логичен 2. анв4.
РЕЗОНИРАМ нuиж. - вж. ехтя 1. зоан.
АЕЗОНЬОРЙТВАМ книж. рядко - вж. философ-
ствам
РЕЗУЛ—А— - 1. Тове, коеоо оеосвм мас сн ρβ—υηβββ,
роТива в края нм аяквквв о-Тота, д-йноот. Този
роман а p-згоτмτ не Яьльл труд. Pз-глτмτ нм
общи геαо—р— Кмртинмтм е p--гоτмτ нм усърдна
работа.
—	плод орно, продукт
2. вж. еоeъеиc!вuе
РЕЗУЛТАТЕН - 1. КоСто девс р-зу-тет, loTpc
пооляреосея. Резултатно лачени—. Резултатна
мерки срещу нcpуoцнрτм.
—	нфектнени, действие, ефикасен, ифектен
книж. pрднc
мат. —> безрезултатен, нярезс-остяа, eяяφнкo1вeн.
ееефскмсее, ендейотеен
2.	Който се увеютава с успех, който дава положи-
т-енс резе-окам, лтол-децс, лооте.ееся. Резул¬
татно съapудuнчнеaao. Резултатна работа,
Резултатна орегоаорн. Pззуоτмτoc н-ел-Яемue.
—	плодотворни, ползотворни, плодоносни орно:.
спорна2
ант. — безрезултатен, нерезс-актеи, нярлоасоес-
Иен, ннролзоовооен, ннрлоаснссне, неорооен
РЕЗУЛТАТНОСТ - Нмлинсе ос резе-окои от оя-
кмнвв дейнооо. Съмнявам са а p-зулτмτocеττм
нм мерките, нcнτo оралмгмм- в борбата с прас-
τьoнoеττa.
—	ефективност, днйствниоет, ефикасност
аит. — безрезултатност, нерезу-анои-ст, eeeφeн-
освесео, неефскмсносо
РЕЗЮМЕ - 1. сж. анотация;
2.	разш. вж. обобщение 1. занн.
РЕЗЮМИРАМ - вж. обобщавам 1. заан.
АЕЗЮММРАОЕ - вж. обобшианн 1. зона.
РЕЙС -1. вж. курс 1. зяте.;
2. разл. еж. автобус
РЕ—А се. - вж. казвам 1. м 2. зята.
РЕКАПИТУЛАЦИЯ книж— - 1. вж. балаие 1. анв4·;
2. вж. равносметка 1. зиме.
РЕКЕ— - вж. изнудване
РЕ—ЕАИР—М - вж. изнудвам
РЕ—ЕТМААНЕ - еж. и/иудваен
РЕ—ЕТЬОР - вж. с/нудвач
РЕКЛА—— - 1. Рмаpиoeτoмнян1e оа положителни
овндееся за няовπв. eeшo о пне де му се съзреде
ртпвляиаоот. Едно политик, зм да спечал— нз-
рнрмтелнт-. са нуждае от р-клама. Той нямс
нужда от p—нлм.ем. Фирмата —мм специален чо¬
век, който са -зонммем с pзноммa.
—	пиар
2. разш: вж. обява
РЕКЛАМИРАМ - прен—— разз. вж. хваля 1. знсн.
РЕ—ЙАМИРАМ СЕ разг. - вж. cамдиргъякαм св
РЕ—ЛЛТА - Ъъвнcpeoco от аeмep-лoн1 poopвнτ1.
нoeτo се ρολβηιββτ зм -рея сезоа вам зс ернв
оорвян кат- резултат от вавжен труд. О-лрuнτe
предричаха таз— гоЯнем добра e—нcлτм— Н-a—ж·
дене pзнcлτм, Щн дочакаме новата p-нcлτм.
—	добив, плодороден, урожай книж, роднтбн
аит. —> безплодие, н-пледтиодее, HepaTice, Тязоо-
рие, o-yo-.cC
РНАОМЕ—ДАЦРМ кииж. - вж. препоръка 1. аeвa·
РНКОМЕНДУВА— книж. cеτеp. - вж. препоръч¬
вам 1. зека.
РЕКОНСТРУИРА— - вж. преустройвам
АНА—НСТРУ—ЦМ— - еж. приустройегво
РЕАРУИРААМ кннж. рядко - в.. вербувам
АНЛ—АС книж:. - вж. почивка 1. заан.
АЕИ——СРР—М конж. - вж. почивам си
РЕЛАТРЕЕН ннαж. - вж. д!адcнτелеи 1. е 2. заан.
РЕЙЕВА—АНН ннuж, - вж. важна 1. знан.
РЕЛЕФЕН канж, - вж. ясни 3. знва.
РЕЛЕФН—СТ кииж, - вж. яснота 2. знсн.
РЕЙЧГМ—ЗЕН - 1. КоСто вярва в Бог, коТто ηρι-
оарлеже кое нянoя р-лсося. Pзоαгαcзнм жена,
Pзлнгнc-нo с-м-йеτao.
—	набожен, вярващ
ант. —> нерелигиозен, eeзбoдeн. ннcяpвнш, не¬
верующ, бязвеоен
// Който πβημοβ е еокзеа морала, орев-аат- е ебонрс-
оя нм ре-соеятв. Pзоαгнcзoнτ- хpαеταрoα■ e>aЯcв·
но ходят ас черква. Той Ре обхванат от някакво
e—о—гαo-oc емиpeuиe.
—	набожна, eъагоееeτнв, богомолие книж,
мит. — безбожен, ееТлмгочястса, ееаеотев
2. еж. верски
РЕЛМГМ—З—ЛЙТ - Вяра е Бога. Майка му често
хода.— нм църква, но никога а— натрапваше
еaoрτм pзоuгн.cзocсτ. Всичка вярваха а о—гоем-
ам pзо—гucзoo)сτ.
—	набожност, благочестивое., благочестие
ант. — нерелигиозност
РЕЛИГММ - Система от рн-вгеозав възгледи е —Т-
Иеди. Храст—ρoенм p—о—гир. МoхммзЯмненм ра-
лизня,
—	вяра, βнаонвпсвнgαннн книж,, и/повеиаини
РЕЙН—О— - 1. Понеова я разно като окоп еоте-н
предмет. Албумът е семейна e—лαнем— Пазя opьс·
таил като e-лαнем·
—	свитнея прео·.
2. мн. цьpн. вж. мощи
491

РЕМАРКА нuиж. - вж. забележка 1. заве.
РЕМОНТ - вж. поправка 1. заме.
РЕМЛНТРРАМ - в.. поправям 1. знаа.
АЕ—ЖК - Тяонк ивица от нoжм сем -ργοΒ материя
зс 0040.10—, закрялв-ае и др. Той затягаше ра-
мьинτз им нoн-a-. Ремък им раница. Ремък им
пушке,
—	каиш разл,, колан
РЕНДЕ - Дoмaк1нeо1 урн— от оеаеке о pcпо1 в—м
оркрава повърхност зс coopr-He на петров-, зя-
енннупв - Др. Взема рендето л оасоържн яръл-
кете,
—	стъргало разг.
РЕНЕГАТ - Ч-в-к, оoCoo - изменил нт вбежаен-ята
ти, отрекъл сн е от по—стенеокстн см възпа-р- м -
оИ—мсяел ек странто- ат роттсснмкк.
—	отстъпник
РЕНЕЙАНС - вж. възраждане
РННОЕИРАМ книж, - вж. подновявам 1. занн.
РННЛМЕ нuиж· - 1. еж. риес!ацuе;
2. вж. авторитет 1. знсч.
РНН—МРРАН - вж. престижна
РЕ—ЛММРА——СТ - вж. пристижност
РН—Т—БИЛНН - еж. доходни
РННААБНЛНОСА - вж. доходност
РЕОРГАНИЗАЦИЯ - вж. преустройство
РНОАГАНИЗИРА— - вж. преустройвам
АЕИАААТУРА нuиж· - вж. поправка 1. знан.
РНИАААЦММ нuиж— - вж. поправка 1. знан.
РНПНАРРА— книж, - вж. поправям 1. знаа.
РНИЛИ—А - сж. апостроф
РНИЛИАИААМ - вж. апдcτрдфиаам
РЕПРЕЗЕНТАТИВЕН нuиж. - вж. представите¬
лен 1. занн.
РНПРНЗЕНИИРАМ книж, ннжел—. - вж. прииста-
вям 1. зяте.
РНПРНСИВНН нuиж· - вж. наказателен 2. зотч.
РЕПРЕСИРАМ неиж· - вж. потискам 1. заан.
РЕПРЕСИРАН нuиж— - вж. потисеат 1. зята.
РЕПРЕСИЯ книж, - вж. насилен 1. зянн.
РЕПРИЗИР—М книж. - вж. замрежвам 1. зннн.
АНИАОДУАЦРМ - вж. копив 2. зята.
РНПАОДУЦИААМ книж, - вж. ккзпрднзкнждам
1.	зотч.
РНПУААЦРМ книж, - Създадена cбшecoвeec май-
явн за някого влм зм нещо. Слуховата са отра¬
зиха зла не eзπгτмuαрτм му. Страхувам сн, че
може Ям пострада репутацията ас фирмата
на. Хотелът се ползем с добре репутация: Мио-
то държи нм репутацията си,
—	реноме нuнж—, име, екc!, имидж uнжно.
РеИчА ЙН рззз, - вж. зъбя се 3. знна.
РЕСНИЦИ - вж. мигли
РНСПНАА нαлж· - 1. в.. уважение;
2.	вж. страхопочитание
РНСПН—ТРОНН конж. - сж. съответна 1. зана.
РЕЙТАОРРРАМ - вж. вкзc!αаовевам 1. зине.
РЕСТО - вж. остатък 2. знаа.
РЕЙТОРАНИ - 1. вж. гостилница;
2. вж. аавидвнин 1. знае.
РЕСТРИАТРЕЕН нннж· - вж. ограничителни
РЕСУРС cблнu.. ми, - вж. средство 1. зята.
РНТ—РИАА (РИТОРИКА) - сж. красноречие 1.
занн.
РЕТРОГРАД неиж· - вж. ядаcнрβаτор
РЕТРОГРАДЕН книж. - вж. консервативен
АНТР—ГР—Д——СТ кииж, - вж. консерватизъм
РНТР—ГР—ДСТЕО книж— - а.. консервнеи/км
РЕФЕР еoopτ· - вж. съдия 3. зана.
РЕФЕРАТ - вж. доклад 1. зята.
РЕФЕРЕНДУМ - Взеемае ос меенееот еа авиоам
ope решаване нм вмжее —00.10—0 въпрос чрез
гласуване. В някои —apcn-йени стрмнн често
са провеждат paф—p—oагм— оо важна въпроси,
които засягат обществото.
—	плнбисцнг, допитване разш,
РЕФЕРЕНТ книж, - а.. консултант
АЕФНАЕНЦРМ нuиж. — вж. препоръка 1. занн.
АЕФЕАМРАМ ка-ж. - вж. докладвам 2. зннн.
АНФЕЕ—С - Мсш-яслно дсм.енея, деСствсе не —η-
И——е——н— външно воздеТет.——. Избегнах удара
благодарение ас бързия си e—фл—не— Боксьор с
добри p—фл.-неα.
—	реакция
РЕФЛЕКТИРАМ кнлж. - сж. отразявам се 1. заан.
РЕФ—РМА - вж. преустройство
РЕФ—Р—РААМ - вж. преустройвам
РЕФРЕН нuиж. - вж. припие
РЕХАВ - вж. рядък 1. зята.
РЕХ—МИ разз. - ... ролкав
АЕЦЕНЗрП - Ooвτкc сочинение а оценкв зн худо-
.—οτβηηο Poo1звeдea1й. театрална рооовеовкм,
науаеа труд и рр. Зч книгата му —η-— положи-
т—лом р-цен-ня. Във вестника имаш- елцно-ия
зм филмс.
—	от/ив
РЕЦИТАЦИЯ - Xyaa.eeTBeHO четнне мас вьа·
РО-извеждан- ос-звот на стихов- ор-р осТавкт.
В-черта завърши с р—цатмцш нм еτихca— не
поеам·.
—	декламация
РЕЦИТИРАМ - Чнон или кaавae сзрезмое-но, он-
изето хyдoдяcτвeao просзвнаение в стихове или
пИ-зс. Той обичаше Ям рецитира стихове ас
Яворов·.
—	декламирам
РЕЧ - 1. Обширно 1анaзвaee ос -пределен βοοροσ
оря— слушат-ев. Речта нм ормторл не мн хара-
см, Пpo—зoмерм реч, ИмЯгpoΡем реч,
—	слово
2.	вж. език 1. е 2. зааа.;
3,	разз. вж. дума 1. знаа.
РЕЧНИК - 1. Лянc1нoπoaφeк1 споаеочеек а πορο--
рея— по азбвчнн ред -уми, за оo1τo се аават 000--
аелннс оведенмя. Пpмеonαе—н речник. Γълнcв-н
речник. Бьогмpенc-н-менα речник.
—	словар нниж. рядко, лексикон остар.
2. вж. лексика
РЕЧ—НКАР рззг. - вж. ликcuкдгааф
РЕЧОНК—И - вж. лексикални
АЕЧ—ИРТ нер. - еж. приказлив
АНЧОВИТОСТ амр. - вж. приказливо?,
РЕША несв. - вж. сресвам
АЕШ—ВАМ - ’. Вземам решение, сее— тТмеоляне
определям как дс постсря. Решала съм Ям змманм
-а oрнoлнc Яни нм почнекм, Какво си p-шнол Ям
ормеаш с имота?
—	намислям, измислям, наумякам разг, намис¬
лям си, наумеβам си ре-г.
// Стигам, идвам до нянaоoc мзвoд. амнлючнн1н, енн-
ние, еоансеещн. Р-ших, че си заминал. Решах, чз
сн болно. Р-ших, че няма де дойдеш:
492

—	помислям
2.	За сер, себрноме е рр, - азямам oнщнн1н· Съдия¬
та щз р-шн кой а виновният, Общото събрание
трябва дм реши ас чия сармам е opмacτc—
—	отсъждам, пдcτаидвевам
3.	вж. разрешавам 1. м 2. зааа.
РЕШАВАМ СН - вж. осмелявам сн 2. зава.
РЕШАВАЩ - вж. аишнτнъеи 3, знан.
РЕШЕН - КоСое - полечи— я-ш-нин, за оoйτo е
ооеонен нваеа за посоъпввнн, ι-Τοτο-—. Решен
еoрp— Р-шено Язло, Решен ороблам..
—	разрешен, уридИи апр.
ант. —> нерешен, aeoмзoeщнн. ο-γο-ι-Η, висящ
РЕШЕНИЕ - вж. изход 2. знсн.
РНШИМОЙИ книж— - в.. решителност 1. знаа.
РЕШИТЕЛЕН - 1. КоСто ян ае coipT, нн ее кcлнTвe.
квотте аияева да сн ροοομγηη η^ο. Pншиτзонo
застъпник нм правата ас чоан^а. Решителен
противник нм тютюнопушенето,
—	анпокдлвбим, теъри орзн.
дит. —► нерешителен, песх, кол-беса, н-св-яен
2.	Който изразява 00001000, липса нм колеТнем-. Ре¬
шителни действия. Рзшит—л—о поглед,
—	непоколебим, твърд орна,
дит. —> нерешителен, ших, кслнблмв, a-CB-pea
3.	КоСто има важно знвняаее за сзх—рн е резслосоа
от нeшo. Имсτьoн e—шиτ—онαяτ час. Решител¬
на дан зм pм-aατ——τc нм Рол-сота. Рашноалне
битка.
—	рншавмя, съдбоносна, съдбовни ннлж·, кри¬
тични2
4.	еж. категорични 1. зята.;
5.	вж. смил 1. зянн.
РЕШИТЕЛНОСТ - 1. Лепта от вoянвнвα колнТсаее
ори взнивен ас опред-а-но ияшенсе е—м израз
не τcоcca чувство. Прав—оалството трябва Ям
проява oc·гoлрмм p—шατ—онcеτ орн провежда¬
на нм реформите. Лицето му излъчисше .-.—-
τ-лucеm.
—	решимост книж,, авпдкдлнбимдc!, твърдост
орзн.
дат. —* нерешителност, коа-Тсам-, двосмннен,
Ивзaвoннee. овздвоннооо
2.	вж. смелост 2. анв4.;
3.	вж. категоричност 1. знна.
АЕ— ЙН пона, - 1. вж. блуждая 1. зотч.;
2. вж. витая
РИБАР - Човек, нoCτo ое зансмевн о ловене от ряТс.
Миомамх зм нмй·гoоям рибар а сноcτc.
—	риболовец
РМБОЕОВНЦ - вж. рибар
АМТ—М неса. дизл·. - вж. изригвам
РИД - вж. хълм
РНДАН—Н - вж. плач 1. знаа.
РМЕАН-Ме 1. еж. плач 1. зннн.;
2. вж. вопкл
РИДАЛ - вж. рлмеа
РИЗНИЦА-еж. броня
РРАННМе старин. - вж. вой 1. зяен.
РИКОШИРАМ - вж. отплисвам св 1. знан.
НИНА неса, - вж. нзрнвам1 1. зяте.
РИПАМ несв. разз. - вж. скачам 1. зята.
РИПО—М рм-л. - вж. подскачам 2. зева¬
ний— - вж. опасност 2. зята.
РМС——О - вж. опасни 2. знна.
РИСКОВАН - вж. опасни 2. зннн.
РИСУВАМ оаса, - 1. Създавам върху пласкоет —6-
Осзт на ннщт о епаев, бом, крядс, въглен е ри.
Обичмше Ям рисува пейзажи, ^-η нмpτиoм ху¬
дожникът е рисувал оо ар-ме им престоя сн а
Италия— Искам де те рисувам,
—	издбрмзекмм а неса.— изриcсβαм, нзписвам а
uнеa, изографисвам в 0^, разш, рм-г. ирон.
2. прно—з вж. ирдбрмзекам 1. знан.
АНСУН1АА -1 . вж. картина 1. знна.;
2. преНз вж. нзображнанн 1. знна.
РИСУНЪК книж, - сж. uзсбрαжвннн 1. заен.
АНТМНЧЕН - \,ра-ш. сж. равномерни 2. знсн.;
2. прео·. вж. редовни 1. зннн.
АРТ—Н— - Удар а дслнвов нает не оoво- Гладай Ям
нз получиш -Яно pнτннн от мен. Ударих едно
ратник не кучето.
—	шут2 ре-г.. тнкмн Яиел.
РИТОР стеран, - еж. оратор 1. знкa-
РИТЛАРК— (ННАОнМал) - вж. красноречив
1.	зясн.
АИИ—АЙАР старин. - вж. ораторски
РИТУАЛ книж, - вж. обред
АРТЖ— — 1. Равн-мерно р-дувсне на смени м секТм
атсте, твктовн е мвзекатн. На соз-ваш ритъма
ас песента. Хоро а оарзвоом—рзо ритъм:.
—	τακτ’
2.	пран. Зтенон нсбтъpн1нαзпииинпoлснa1нснсн^а,
не cмяaн. и-дувмя- нт разляна— рипяве. Ри¬
тъмът нм живота стана много бърз— В центъра
нм стол-цсам сн чувства ритъмът нм голамия
лрмЯ. Усилвам ритъма ас работата,
—	темп (гнмпо), пулс орзн. книж.
АРЦАР - пени, а.. джентълмен
АРЦАРСКМ - орно:, вж. благородни 2. зннн.
АРЦААСИЕО - орно—, вж. благородство 2. зннн.
АЯ1-1. вж. копня 1. зннч.;
2. вж. ровя 1. зята.
АМ— ЙЕ - вж. ровя 1. знан.
Р—Б - 1. Чвceн м—с нара— под нужда ooлeτмaяoов сее
eкoaoм1нeoов власт. Дадноа ин сз била роба,
—	еклмв cсτеp.
2. прен, Чnceн, оcCτc ся намира еов в-кетон от η^τ,
някого, пор омлеотв въздействие от анщо, няко¬
га. Н—а см- рор— нм сеcрτм рpие. Той а рор не
еacнτ— страст-,
—	плешмакпрен.
Р—БА - вж. пеньоар
РОБИЯ разг. - е.. робство
РОБОА - оран:, вж. автомат 2. аннч-
РОБСАВО - Живот, noeo.eeee от аовйк м—с на¬
род бнз свободм, под чвжрт в—н—14—0000, а
ooлиτмнecнв ме— eнoecм1чнoов зввееммосо. Деас
сма сеородни, но сме бали она века ооЯ чуждо
poΡсτac— Имpcдьa успява Ям се освободи от
τ-жнcτc робство.
—	иго, оиит, робия разг., зависимост рядко, окови
оран. поет. ярем орно:— оонт:.— хомот орно:, оола:.
мнт. — свобода,, ннзввмоееост
РОВ - 1. е.. изкоп;
2. вж. трап
Р—ВИНА - вж. трап
Р—ЕРЧАА— разз, - 1. вж. ровя 1. зята.;
2. вж. тършувам
Р—ИМЧКАМ ЙН разг. - вж. ровя 1. знна.
РОЕ—АВ - вж. рохкав
РОВЪК - вж. рохкав
Р
493

Р—В— - 1. Проявявам интерес, люборитсова кое
неща τιΤη—, неизвестно, окoc внеекоелнс 000-
унстм φнкτe. ранни. Човек на трябва Ям еои— а
миналото. Щн съсипеш живота нм човека—, α^
езамнш Ям ровиш нмнеc а рило едно време. Защо
ровиш а душата ми?
—	ровя ск, роелчкам ра-з., аовнчкам ск рм-г,
рия, рия св
2.	вж. копня 1. знан.;
3.	вж. тършувам;
4.	диел, вж. погребвам
РОВЯ СЕ - вж. ровя 1. зннн.
РОГОЗ - вж. папур 1. знан.
АЛД - Произход по отношение ек онинСеово, нвcлeд·
отснаост, социвлнм op-pa. Важно е оа нмнъе род
си, Момичето е от зомоан род. Родът нм а ом-
^β, Д-т-то проявява чароита не рода ан—.
—	джнас разз,, сой рззз, коляно разз, жлмкм Яиел.
А—ДА разз. - сж. роднина
РОДЕН - 1. КоСто е а кросно ρο-σοβο е някого. Тя
оа мн е родом сестра, Родно баща. Тн се роден
братя, Родом майка.
—	рожден,	истински, същински
ант. — несъщински
2.	Който се отнася до родината и народа или до се¬
мейството на няоooΌ. Родно Яом. Родом замя, Ро¬
дно нpмй. Родно език..
—	бмщин
ант. — чужд, несвоС, днеячее
// КоСто - свързан о я-р-ната сем ставе, даТеве он в
р-рвнатн. Родна -стория. Родна фирма, Родно
npoл-вoЯеτвo.
—	отнчкстееи
ант. —> чужд, ayжднoooвaнн. н-рОден
РОДИНА - Стятистт, където някой - ит—яя, живне м
oτньдeoα н потеклото му. Тъга оо роЯннмтм— Зав¬
ръщам сз в родннмтм си.
—	огневcτвс, татковина оонт,, бащиния амр.
мит. —► чужбина, странство
Р—ДМИБА - сж. реколта
РОДИТЕЛ - вж. баща
АОДРТЕЕСКН - вж. бащински
РЛДЕРО поет·. - вж. плддоадиеи
РОДНРНА - Човнк, а ктоото аяк—С сме кроено или
овстосскс οο-σΌβο. Той мн е родинол оо Рмщним
линия. Родононт— нм жена му стенаха и негова
родинеи. Той м— е далечно родннна.
—	сродник, родственик, рода разз.
АОДНМНСИВ— - Ртраенокм виъзн1· РоЯ-носово
по женска линия.
—	родство, родственос!, сродство рядко
РОДОВИТ рядко - сж. плодороден
РОДОЛЮБЕЦ - вж. патриот
РОДОЛЮБИВ - К-Сос оТвна народа м ио-мната
те м-м н овоязас о любов кои ято-р е ртдмав.
PcаoоюΡнв Ρьллеpин. PoаoлюΡнaн чувства. Ро-
долюрнан подбуда:.
—	патриотичен, раτриоτиекckи, любородин поет.
мит. —► родоотстъпнически
РОД—ЛЮБИЕ - вж. патриотизъм
РОДОНАЧАЛНИК - вж. основател
РОДОСЛ—ВИЕ - сж. произход 1. знач.
РОДСТВЕНИК - сж. роднина
РОДЙИОЕ—ОСТ - вж. рдднuиcτβд
РОДСТВО - 1. вж. асднеиcτво;
2. сж. сходство 2. зннн.;
3. вж. eлнздeτ 2. знае.
Р—ЖБА - вж. дете 2. зона.
Р—ЖДЕН - вж. родни 1. знан.
РОЗА - Бод-св оокреаоке храст, оoΤτo цъфти о н1-
чнеое нромвосе 4-00—01, бе—и, розови е рр. цен¬
тове. Подрязвам роз—та ори плета не Явора,
Чудеса— роз— -мета.
—	трендафил, гюл амр., ружа Я-мл,
РОЗОВ - в.. светлочервен
А—Й - вж. рояк 1. знае.
АЛЕМ - 1. пран. вж. аеачнеин 2. знае.;
2.	орен. сж. участии 1. знан.;
3.	opea, сж. пaвдннзиaекние
Р—М - вж. циганин
РОМАНТИЗЪМ -книж. вж. мечтателнос. 1. знвe-
А—МА—АИ— - книж, вж. мнчтатнл 1. зннн.
РОМА—АМЧЕО - неиж. вж. мечтателна 1. зана.
РОМАНАРЧНЛСТ - нннж— вж. мечтателно?. 1.
знвa-
рлм—и оо—т: - в.. ромон
РОМОЙ— - а.. ромоня
АЛМОН оо—тг - Тих приятен шум от олеакса- ен
Ояов. ръ.р е рр. Тих ромон не поток, Пр—спнаан
ромон не дъжд.
—	ромол РОНТ—.
РОМОНЯ - За 0011, иякт, дъжд е рр. - сзрсатм тих,
орият-о, едносеомзна шум. Водата на поточноо
ромон— между камъните.
—	рдмдле, аъмсле
АО—ЛИВ - вж. рохкав
РОНМ олсв. - еж. изроевам 1. в 2. знан.
РОПОТ - вж. пaсгиc! 2. знна.
АОПТАНРЕ - а.. протест 2. знан.
РОПТАМ - вж. протестирам
Р—СМ - вж. ркми
РОХ—МО - OтCτo н еъотасее от дя-бям м лятно от¬
делящи се ерес оо друга чнотмцм, коТто не - оТеа.
Рохкава пръст: Pcхнме сняг,
—	рохък, сипкав, пркхкав, ровкав, ровък, рих-
кав разг—, роелив, пухкав
мит. —> сбит, нвТмт
РЛХЫК - вж. рохкав
РОША uнеa. - а.. ра/рошенм
РОШАВ - 1. Зс нoeк, Тртрт, еееатцв е рр. - оoйτo н
н-оосолсрее, 0-0010-1—0, oкаeъoнae, и—и зс ηβ-
анк о aкнaвa нтoв. Нм про-ор-цм сз оокеза едем
рошава глеем, Тя набързо орлррм рошавата сн
нcем. Тези жана ходи еинези рошмам.
—	едрлав, ра/рошии, рαзчдрлви, ивсрнсаи, ивк-
еиcaи, чумав рлзг.
мнт. —> сресан, вееенн, op-H-cea
2. К-йт- вит мн—по нΌΟмe или поете оcа1aн. Рошаво
куче. Рошаво нoaз. Рошла— вежди.
—	руитав, космат
РОМ— - 1. Гъсоо μηο.ηοτβο хвъикети насекоми.
Около масата бръмчеха рояци мухи. Рояк оча-
ла: Рояци комари.
—	рой
2.	вж. ято;
3.	оран. еж. тълпа 1. зята.
РОПЙМЙИ нuиж. - в.. монархист
АУБА —диел. - вж. зестра
АСБЕЕК - орни. кииж. вж. граница 3. зоан.
РУБРННН - оонт—. вж. ален
РУГАТЕЛЕН - Който οο-οο.-, 1аoaаяca πργΤο е—о-
сеено oTвea-eм-. взрянен— не оТмряс -уми. Γcл-
494

кова ругатале— дум— чух оо свой мЯрзс.
—	лулин, ругατеаcкu, ху..лнтнлеян
ант. — хвалебствен, хвв-eeeн. възхвс—стелен
АУГАТЕИСАР - вж, ругателии
РУГАТНИЙТВО кииж, — ΓργΤ- сТвмнеамя и обир¬
ам думи, -ορο-β-ημ кое някого вам нeшв. Той
енoншз ругсталства оо адрес нм шафа сл. Рула-
τзосτacτc днес н ас мода.
—— лула, нападка, ругатия, рлсcловнн орики: мн,
оплювка орикн, ми. рм-г.
мнт. —> хвалебствие, възхвала, oлeвocлoв1e. μιμι-
рап-я, детсоамТе, сеацнхваленсе
РСГАТ—--1 з сж. руоаτил?τβд;
2. разш, вж. псувня
РУГА— - 1. вж. хуля;
2. сж. карам сн
РУДАР - вж. миньор
РУДИМЕНТАРЕН нuиж, - вж. /ачатъчни 1. знаа.
АУДР—А амр. - вж. поляна
РУДНИК - вж. мина’
АУДНРЦА рядко - сж. мина’
РУДНИЧАР - вж. миньор
АУДОКОПАЧ - сж. миньор
РУЖА - Яиал. сж. розм
РУИНИ поет, - вж. развалиил
АУРНИАН— книж, - сж. опустошавам 1. знан.
РУ—ВАМ - 1. вж. бликвам;
2. вж. плиевдм 2. зянн.
АС—ЕН-. . вж. ?виτлденрвин;
2. разш, вж. ален
аУмЕНЕЦ - сж. румеиииа
РУМЕНЕЯ - вж. чнрвеиея 1. е 2. зннн.
РУМЕНЕЯ СЕ - сж. еервииее 2. зята.
РУМЕНИНА - Румен цвят, оТскн. по Тузм, амин.
Нм лицето му сн nρрaн рум-онам, Нз рузнон й
пламна руменина.
—	еервннuиа, румеиец, .морикина нниж, рядко
мнт. — бледност, Те-рост, Тледе-нт
РУНЕСИ -1. вж. рунгав 1. знан.;
2. еж. космат
РУНТАВ - 1. Oвйτo - е многа е поета велиа. Рунами
caнн. Руотае нмлoмн.
	 руинс., вълнист
2. вж. космат
АУПО—Р1 . вж. мноафон;
2. ореНз вж. глашатай 2. зята.
АУИИНМ книж, - вж. опитност 1. зята.
РУТИНЕН нuиж. - вж. обичаен 1. знан.
АУТР—НР нuнж· - вж. консерватор
АУТИ—НАСТВО нннж. - вж. консерватизъм
АУТР—РАЛ— нuиж. - вж. опитни 1. зннн.
АУТИ—МАА——СТ нuиж· - сж. опитност 1. зоан.
РУХВАМ - 1. вж. събарям св 1. м 2. зана.;
2.	вж. орохвам 1. зеен.;
3.	орен. вж. отпадам 1. знв4-;
4.	орно:, вж. провалям си 2. зннн.
РУХВАНЕ - орен. вж. унищоженни 1. знсн.
РУЧЕЙ поза, - вж. поток 1. знсн.
РУША олсв. - 1. Превя дт е- eъшeoτcyвa нeшo.
oбeон. ннинτeo1C—ao. коеоо н изградено ο τργ—,
уе—лмя. Иcвcτc покол-онз с лака ръка руш—
това, нcзτo низ сме градили:. Рушат стари оби¬
чаи и традиции. Времато руша всичко. На руша
Яобр—та cτнcш-ннр. конто сме еьздмлu.
—	разрушавам а ннсв, унищожавам а неси, съ¬
сипвам а неси, развалям а ннсе. орзн. разз,
мнт. — градя, 1зoиe.двм. сездавем, coooя. постро¬
явам, съграждам, творя, сътворявам
2.	вж. събарям 2. зоан.;
3.	орзн. еж, свреж-ам 1. зята.
РУШВЕТ разг, - вж. подкуп
ΡУШЕEиЧи0CТBО рм-г, - вж. корупция
РУШВЕТЧН— разз, - сж. продажник
РУШИТЕЛ - сж. разрушител
РУШРТЕЛЕ— кииж. - еж. разрушителни 1. м
2. знан.
РЪБ - 1. Обшит краС не дреха, материя е—м мястото,
кедето е- 006—010, нepнτo оа ееерманам честит-
оа дреха е пор. Пмо.τoτc сн а изтъркало оо ръ¬
бовете. Убива мз ръбът нм ротуша,
—	кмет
2. орзн. жарг:. вж. глупак
РЪБА— - 1. вж. ъолокат;
2. орен. рз-з. сж. несговорчив
РЪБЕСИ - вж. ъгловат
РЪБП ннсв—. амр:. - сж. подшивам
РЪГАМ -1. вж. бода 1. зосн.;
2. вж. мушкам 1. зята.
РЪГВАМ -1. вж. .оивам 1. знсн.;
2. разз,. вж. иммбшявαм 1. знае.
рЪжЕ— - 1. Вид жяаязон лопатка, о която разревят
.—0404. Той отиде ори о—щом и я рл-роен с ръ¬
жена.
—	ожиг Яиел-.
2. вж. шиш
РЪКА - 1. Всеки от -вата πορΗ— крайника нн нoвeщ·
отτo тяло, а което ся хваще е ο-Τοτι. Всичко,
нрзτр създаваме, е плод на нашите ръце,
—	мншца нниж. оонт—. cΡннн. мн.
2. рззз. еж. шипа 1. зона.
рЪаЛВОДРТНЙ - 1. в.. началник;
2.	вж. сnрaвuτил;
3.	вж. водач 1. знан.;
4.	разш. вж. наставник 1. знсч.
рЪк—ВОДИТВО - 1. Управленска дейност. Ръко-
еcдеτеcτo нм фирмата е а -дрман ръце, Ръко-
вcдеτеc нм стопанска д-йuoеτ ас предприятие.
—	бπраβлеине, мениджмънт нежел.
2.	Колективен оъксвоаян opraH. Имам— ново pьнc·
вoдеaвo. Съвещание им ръководството. Зм Яа-
омτе си ще отговаряш пред eьнoaoдеτеcτc им
фирмата,
—	началство разз., упаавлииuе
3.	Дейност еа ваи-.реамя зс оековоаяне, оказване нн
ooмcш не друго внoeжpeeмe. ■ предприятие е пр.
Службата а оод pънoеoдеτaoτc им мнoиеτ—p-
еτеcτιo.
—	шефство, упрнвъеиuе
3.	вж. вддаевeτβд 1. знач.;
4.	еж. наръчник
АЪ—ОВО—Д 1 . Начело сте ос някакъв и-ботен нo·
лекомс - предои-ятие, —ооаоизацмя, ооае— е пор.
Ръководя финансов отдел·. Ръководя служба:.
—	оглавявам, завеждам2
2. Наро-в-явам оабооетв, хода ае нeшo. Pънcacар
събрмоиз. Кой ще ръководи Янес заседанието?
—	председателствам, водя
2.	вж. оглавявам 1. занн.;
3.	вж. управлявам 1. в 2. знач.;
4.	вж. насочвам 2. м 3. знаа.
РЪКОВОДЯ ЙН - Действам, постъпвам сооТиазно
а нeшт, в оъотвятсовие ο η^ο. Той винаги са а
495

ръководил от чисти подбуда·. Pьнoacдр са от
принципа да ръдс частен а отнош-ннята си с
хората,
—	водя ск
РЪКОМАХАМ - Прася двм.ннмя а ръце, оooaoo
говоря, ори 1зTлмо не нсвоова я юр. На мож— Яе
говори, без Ям ръкомаха.
—	жвcτняблнаам, махам’ разз,
РЪКОМАХАНЕ - Поаееее нн двсжнния а ропе ори
ncB-oHoe. Той говора.- разослано, с pьнрммхм·
оня,
—	жестикулация, жвстнкулнраан, жест мн.. ма¬
хани разг.
РЫ——ПЛМЙА—М - Чрез сдряне не р-тнмон изра¬
зявам одоТренея, вeзх1шннee от няоoπo, неща.
СлнЯ края ас представлението публиката дълго
eьнcnоренмшз на артистите.
—	аплодирам,пляскам
АЫАОПЛМЙА—ОЕ - вж. аплодисменти 1. зaвa-
АЪА—ЙТМС—Н—Е - вж. ръкувани
АЪА—ХОАААА - сж. дръжка 1. знвн.
РЪКУВА— СЕ - Стискам дясната рока от някого
оре роздиав, рсзряен мас за езиаз не няоaоeo Ηγβ-
отве. Ръкувах сз с всички познати. Той мн пода¬
де ръка л ни— сз ръкувахме.
—	адрависвам ск разз,
V отиесае oънeτe (деенсцате) не някого рм-з.
АЪКУВА—Е - Ъoecоeae на дясеате ρ^τ не аякоот
оре поздрав, раздяла или в изиаз еа някакво .γΒ-
отвт. Ръкуван-то не двамата oπcн-нτн бе знак
зм помирение.
—	ръкостискане, /ирависваае рм-г.
РЪМЖА - 1. орно, рм-г. вж. зъбя се 3. зята.;
2.	пран. разз. вж. дъкреда2.ззен.
АЫММ - Вс—е oeхв. не амтес кeпоe. оавнтееоео м
поа—олжетееис. Вече нз aмон силно, а сзеopъм—.
	 асcи, ръси, иъждн Яимл.
АЫМ—ИМ - вж. ромоня
АЪЙР - вж. ркми
РЪСТ - 1. Вepoмоcлнo eаинoяa1e от аякопо ст доле
до поре. Той реше еpназн им ръст, Та нмдмним
всички по ρΜΤ·.
—	височина, бой2 амр.
2. орни. вж. растеж 2. и 3. занн.
АЪЙ— нзеa. - 1. Намокрям oво·τaи а квpнe водв сем
-ργοτ течност. Ръся -зознчгнм Ям ее инхаа, Пред—
Яе мета, ръся двора.
—	пркскмм
2. вж. иааъcвам 2. зона.
РЖИ - аж. хълм
АЫТЛИН— - еж. хклм
РЪФАМ - аж. греза 1. зона.
РЖЕВА— разг. - вж. боивнм 1. зяна.
РЪЕЕННК Яиел. - сж. забрадка
РЪЧКА - сж. дркжкм 1. знан.
РЪЧКАМ разг. - 1. сж. бода 1. занн.;
2. вж. мушкмм 1. занн.
РЯДКО - вж. нарядко 1. в 2. заан.
Р—ДЫК - 1. К-Сое сен оревееоееао полем— оиазнс-
не между отднласое части. Рядка зоре. Редки по-
езau. Редки клони. Рядка мрежа, Рядка платка.
—	рехав
ант. — гъст, о-еонн, -ήΤ—λ, няст
2.	К-йтс σο-οο.Β а—аа сее друг— оенеосо повеня от
вбснаТнттт сем .Ή-τοατα, Рядък разтвор. Рядко
кафе.
—	ра/ридни
мит. — гъст, олеона, сгъстен
3.	К-йто ое ереще или со—се не ро-доло— сноеовеле от
ср-ме. Изстрелите ставаха все no-pнднu.
—	ра/ридни
ант. — чест, звнеотен
4.	орзн. сж. изключителна 1. знeн-
А—ЗВАМ - 1 . вж. порязвам;
2. в.. отрязвам 1. зята.
РЯЗЪК - 1. За глас, звук - който -яСлтвс ееореятно
на сееха. Гласът му Реше с—лан л pр-ьк. Р-зкаят
звън ас τзозфcнм мз стресна. Птиците н-амaм-
хм p-знн крясъци.
—	остър, рв/лив, nаоинзuτелеи
ант. —> благ, мек
2.	Който сн появява eавeднeд, Т-з преходи. Иннoй
нз можеше Ям разр—ра тезн рязка промяна е
емсτpo-нн-τc л ocaза-н—-τo му. Рязък прелом
а ж-еота им чcвeнa. Рязко ncнмчемнз им цени¬
те. Рязък завой а noлнτннлτa.
—	вневапен, крут нниж.
мнт. —> постепенен, плавян
3.	Зе -тя-шенс-, поверение, отптвор, тон е др. - отC·
оо 1аoaзяcв враждебност, лоша нввотво е нaoaня·
са, ебиждн. Защо си толкова pр-ьн с майка са?
Рязък отговор. Рязък тон:— Рязък език.
—	остър орзн—. оабe, суров орни:.
дне. —> благ, м-к, нежен
4.	Зе двмжeнeя. повоя м пор. - нoCτo 00—0—, извърш¬
ва ся Тоизо, Тяз ренаен преход. Pз-н— Явнження.
Рязко ннммo— нм глава. Рязка команда.
—	отривист кннж.. отсечен
ант. —> плавен, отмерен
Р—ПА - Гoepeeoнo оаотенее о едро валннсоо квoee1·
ще, ктето сн ядн оврово. Бяла ряпа. Черна ряпа,
—	рапон амр—.
496

с
САБОТАЖ - вж. вредителство
САБОТАЖЕ— - еж. вредителски
САБОТИРАМ - вж. преча 1. зона.
Й—БОТЬОР - вж. вредител 1. зоан.
ЙАБОТЬОРСАИ - вж. вредителски
САБОТЬОРЙТЕ— книж, - аж. вредителство
САВА— - сж. покров
Й—ДМЗЖМ - аж. жестокост 2. знвч.
САД— несв. - сж. засаждам
ССЙБИМ простонер, - еж. собственик
САЙВ—НИ нер. ~ вж. инвис
ЙАААМ Янел: - вж. искам 1. зн—н.
САКАТ - аж. недъгав
С—К— - Oьσe порна рр-ха. Дента см студени, з той
ходи само по смнр.
—	сшреразг.
СА—ААЛН— книж, - аж. сеещии 1. зясн.
СА—РАМН—ИАЛНН ка-ж. pрЯнc - аж. сеищии
1.	знач.
САЛАМУРА - еж. раасол
САЕАШ Янел. - аж. колиба
ЙАЛАЖМ нер—. - вж. мкмция
САЕ—Н - 1. Го—яео птмнщеаее зе αTшнcoaнн1 про¬
явя. Γзмτpмлзн езлoн. Физкултурен емлрн.
—	зала
2.	Заведение за фризьорство, кoзинτeон, шс-нй. Фри¬
зьорска сслон, Модно сслон:.
—	ателии
3.	Го—ямс, мт-ерят неоеаееа ΟΌΒЯ- Дoммннoнτз ин
поканиха а салона,
—	гостим, приимиа
САЛФЕТАМ - разшг вж. ккрпа 2. знвч-
САИХА—А остар—. - в.. клаилца 1. зяна.
САМ - 1. При ктйтт, кеоот- ням— друг. Бродя сам по
улицата ас треде, Останах сем вкъщи. Живая
сем,
—— самичка, смм-самичък pa-r., смм-сдминичък
разг, самин разг., сам-самиа рм-г.
2.	вв. с самоти 1 .и 2 .змс.
САМЕЦ - Мъжко .меттнт. Еленът самец а оста¬
нел Рез кошута, Вълк самец.
—	мъжкар
ЙАММН разг, - вж. сам 1. зона.
САММЕЖ— - аж. сам 1, знаа.
САМО - 1. Н-щт ρουγό, някой друг мем пт χ^οΤ
друг наема освен ροτοη-η-τη. Мислиш само зм
пера, Само ти можеш Ям мн оомОзанш. Той
можа само по този оъа да мине.
—	единствино, изключително
2.	Неезооенеооттсс, ккс-т е посетено. Миннзхссзм)
орн дал оа сестрстс. Тя бе само нм двадесет
години, когато почина.
—	идва
САМ—БМИН— - еж. дрuгuиаъин 2. зона.
САМ—БМТ—ОЙА - вж. орuгuиаъиоcг 2. зннн.
иам—вяиа - вж. самодива
ИАМ—ВЕ—ЙТН— нuлж. - КоСто има енооранснене
32. Бoлπaoσн1 оеаоесиеа е ееотнммен иeeeeо о φpнзeoлoгeаee
яднолманв влаоо. Самовластно господар, См-
мoaлмеτ—н цер,
—	единовластие нниж·. самодържавии книж,,
автократичен книж,
СНМ—ВЛССТМЕ ко-ж. — а.. абсолютиръм
САМ—ВЕЮБЕ—ОИТ - Болезнена влюТннооо в
сеТе ое. Ммннмнмонм еммoелюΡзнoеτ.
—	иарцнсизъм нuнж.
САМ—ЕОИЕ— - вж. своеволие 1. зята.
САМОЕОЛ—О - вж. своеволно
САМОДЕЕН - вж. любителски 2. занн.
САМОДЕЕЦ - вж. любител 2. занн.
САМОДЕЙН-СИ - вж. cамднанаиа!uва
САМОДИВА - М-твано женско eeшeeoвo, —00
.ееее в гои-те м леанео—тй. В недрата им зора¬
та ряха се събрал— сммоЯнан.
—	вллм, снмовлла, дива, еедм Яиел, юда’ Яиел.
САМОДЖАЖАВЕ— кииж, - вж. самовластии
САМОДЫРЖАЕРЕ калж. - вж. абсолютн/ъм
ИАМ-ЖНРГВЛ ^1. вж. жиртед 3. зона.;
2, рззш. вж. cвбво!риамане
САМОЖИВ - вж. необщителен 2. заан.
ЙАМОЖИЕЕЦ - Ч-а-к, който .мвяе 0110000, не
общува о доспи. Той изрязваше хората и всичка
замаха, чз е голям саможле—ц,
—	тнмврут<нн> рм-з,, борсук орзи. рм-г, τсрск
орно:, рм-г.
САМОЖМЕ—СТ - а.. авобшu!клидcτ 2. знан.
САМОЗАБЕУДА - вж. самоизмама
СА—ОЗАБЕуЖдАЕАМ ЙН - 1. вж. самозалъг¬
вам ск;
2.	вж. самоиззлъгвам се
САМОЗ—БЛУЖДЕНИЕ - вж. самоезмамм
САМОЗАБРАВА - вж. захлас
САМОЗАБРАВЯМ СЕ - Губя ррн-ла—вн за ря——-
авотт—, надценявам сеТе ом е превишно-м шоаса-
те ом. Откакто н станал началник, съвсем сн н
еммo-мΡpмaнл. Вомеτoнцнτ— см са сммoзмΡpме—·
лн. Нака де не сз еммoзмΡpмaямз от уеo-хнτз.
—	гаавсзαмαйвмм сн, забравям ск, замайвам св
V намерел сом, не (та) съм пи-м-р-л ра-г.
С—М—ЗАБА—В——Е - ЗапсТване от соособеосо
ρΟ—β—ληο да ое разе-рао е оценяват дейсовеонл-
аосотс е ооесовенвоо място а нея. Често елмеτ-
тм вода Яо ссмо-абрсеяна,
—	главозамайванн
СА—ОЗАЕЖГОММ СЕ - Заб-вжраваи ое, м—мя ое,
каоо н—пи—зно сн ccпoнoявeм е—м ос даваи ня-
кеква лъжлива еадежрв. Ни— се самозалъгваме,
че всичко ща се оправи·. Тя сз сммозмлъгамше, че
еЯнн дзн щн озЯреене. Самозалъгва са, чз ще спе¬
чел— нouнуpсa.
—	самозаблуждавам св, залъгвам се, блн/ия се
нзеa.
ЙАМОЗ—ЕЖГВАНН - вж. самоизмама
САМОЗАПАЗВАНЕ - вж. самосъхранение
Й—МОЗАСЛЕИМЕН—Е - вж. самоизмама
САМОЗАЩМИА - Бранене на еоТствнася живот
и—и имот сос οοΤοοβ-ημ сеем. Оръжието му еоу-
жало -а еммoзмщнaм. Законна самозащита.
—	самоотбрана
САМ—ЗЕА— - вж. инзакоиии 3. занн.
ЙАМОМЗБМВА—Е - вж. самоизтрвблнинв
ССМОИЗБОА - вж. eммосnрвинлваик
САМ—РЗЕЪГВАМ ЙН - Созревам ое анвярае
497

представа зс н-щт, ложа сее сеТн ос от отношн-
омй на aeшo. Самои-лъзахма са, че щн победим
аа лзрорит-.
—	самоизмамвам си, eамдрαeъужgмβам св
САМОИЗМАМА - Лъжлива, ннвяран шиедотева зн
нящo. която сам се еез-евке. Каква еммoнзмм·
мм, Яз смяташ, чн ще ооредиш—.
—	само/мблудн, самозаелужднинн, cамозаълова-
нк, еамозаслнпяваан
ЙАМ—ИЗМАМВАМ ЙН - вж. сммол/лкгвам се
САМ—МЗТРНБИН—МЕ - Взаимно избиване, γοι-
шoдeвaнн не матпт хора. Войната а нсτннекo
еммoм-τpзΡлнниз.
—	сммоизбнвмнн, самоунищожиене
ЙАМОИЗТЪ—ВАМ ЙН - С румм, пocτъoн1 ор-р-
авмнреао оиавя рт ооааво известни и еа -рво-те
мом зacлвπe. доетоСнеова в рр., зн а— поядсзвс-
к—м пpeаeaн1eτв мм, c1σoнaτa еи оценка за м-нн.
Венчнн знаем заслугите му, не е нужно Ям се см-
м^он-т^ък^аа. Голям учан а, но нз са елмoизτънaм.
Той много оРича да са сммoизτьнвa,
—	натъквам св, рарαиuрαм, мфиширмм се книж.,
рекламирам снразз., хваля ск ннсе., величая ск
ннсе. кнлж, фукмм си неса. разз,
V вдрям (тепам, Tмя. бъхтя) ое е гордите ра-з,
СЛМ—РЗТЖАВА—Е - вж. eамоχваъc!вд
И—М—И—ИЦМАИРОА - Инициатива, която някоТ
роеее сам, лоама оо еоееовене noiTeiM. В рабо¬
тата си той проявява сммонннцнмтнаа.
—	eαмдиаициагивидc!, самодейност
ЙММ—Р—РЦРАИРВ—ОСА - а.. cамонииаиа-
тлва
С—М—ЕНТ - Летателен aoapao, оо-тяжек ат cъздc·
хн, т ремонтна, шeoнe м a—oopci.ae кpмлв. оoЙΌB
служи за ооевоз от потници, товаре мл— зе ββ-
еане е ρργπ- цели. Пьτuнчнснн еммoлeτ. Боен
самолет. Раактиван еммoл-τ.
—	анрдплан
САМОйЮБМВ - вж. честолюбие
САМОЛЮБИЕ - вж. честолюбив 1. и 2. занн.
САМОМНРАЕЛН— - вж. идимеинн 1. заан.
Й—МОМ—РТЕЛНОСИ - вж. надменност
ЙМ—О——ДН—Н - вж. самоуверен 1. м 2. зята.
Й—МО—БЙАДН—РЕ - вж. хладнокръвие
ЙАМ——БААЗ-ВАН - вж. самоук
Й—М—ОГРА—РЕАВАМ ЙН - а.. въздържам св
3.	зннн.
ЙАМООГРАНРЕАОА—Е - вж. въздържание 1.
знва.
Й—МООПРНДЕЕН—РН - Ори—рнеяне ат 006000—-
ната ooшaoco или лрма—1ле.нтет, място в oбшec-
тсооо ло отношение не другите. Всзнн ама право
им еммooopнднлeннн.
—	сдмоизеор, cамдопавинляин
СММ—ОПРНДЕЙП—Н - вж. самоопределении
САМООТБРАНА - вж. само/дянта
ЙАМ—ОТЕНРЖЕ— нниж. - еж. векотдаии
ЙАМ—ОТВНРЖННОСТ кииж, - вж. сибиотрица-
иив
САМ—ОААИЦАНМН нuиж. - е.. алтрунакм
С—М—И—ЖеРаВООАТЕЙЕ— кнлж, - вж. всеот¬
даен
САМ—П—ЖНААВ—ОАТЕЛ—ОСТ нниж. - вж. сн-
eндгрицαиив
С——ОПРРЗ—МОРЕ - вж. признание
САМОРОДН— - 1. вж. оригинални 2. знна.;
2. орзн. вж. вродни
САМОР—Д—ОЙТ - сж. ориоииαласc! 2. заен.
САМОСТ оолт. - вж. самота 1. занн.
САМОСИОНН - 1. нuиж. вж. самостоятелни 1.
зятн.;
2.	реято,.. зотелли — .и 3 .зз^сн.
САМОСТОЙ—О рядко - вж. отдилио
ЙА—ОСИ—МТЕЛЕ— - 1. Който деТства, Т-з ре се
влияе от доспите. Самостоятелен младеж, См-
мcсτoрτ-о—o живот:. Оммoсτoрτзозн харак¬
тер. Самостоятелно решен——.
—	ив/мвлсим, самостоен нниж.
аит. —> несамостоятелен, завссси
2.	ОТика. за територия - коСто меч твое отр-аят
γπΟΒΟΛ-ΗΜ-, евтя еласо. Самостоятелна държа¬
ва. Оммoеτoрτaлнм oΡлмеa.
—	анзавнсим, авгоиомен
аит. — зависим, нeeaмoooвяτн-eн. лп-нма-н
3.	К-йто се всъщнетвяве мем сн върши Тез унаетветт
на друг. Самостоятелно изпълн-ниа. Оммoеτoя-
онл—н нoнцepτ. Самостоятелна изложба,
—	индивидуални, едuиuеен
аит. —> общ, отлнкoвeeн, съвмнсоеа
// групов, ктл-ктввен
4.	вж. ъиенц1 1. зята.;
5.	вж. отделни 1. в 3. зята.
САМОСИОМИЕЛНО - сж. отделно
ЙАМОЙИ—МИНЛ——ЙТ - 1. еж. автономия 2. зана.;
2. вж. свобода 2. заан.
ИА——йъХрА—ЕНИЕ - Стрем-. нн .0— живо
cъшнcτвo де ое зарази като вир и мармвид. Ин¬
стинкт зм самосъхран-ние,
—	eαмдзаnаркаив
САМОТА - 1. Отсъствие на други хора и живи еъ-
Ш-аτeв. Чувството зм самота а Роле-неео. Мъ¬
чителна е ссмоосоа, няма с кого де продумаш,
Ссмоомом потискам..
—	самотност, самотия разг, самост оонт—.
2. вж. бнgиaнaин 1. заан.
ЙА—ОТН— - 1. КоСто .βοή— без 6—мзнм, прекарва
в самата. Той жие-аша самотен а малката сн
самичка, Самотна вдовица.
—	смм
2. Който те н—мвра аякеря τιμ, Т-з нмнooт яем Hcrno
ннтколо. Воденицмтм стоеше самотна нм гор¬
ния крей не Яoое. Всред обширния двор са изди¬
гаше самотен рор. Самотен остров.
—	усамотен, уединен, сам олр.
йаМОИМП ρα-Γ. - вж. самота 1. aнвa-
ЙАМОИ—ИК - Сам, саможев човек, коТто .MBee
без Темзкм м б—з ιργπτρΜ. Той беше един самот¬
ник, който с никого на общуваше.
—	вдиаая ореи. ра-з,
СА—ОИ—ОСТ - вж. самота 1. знна.
СНМОИУВАМ рядко - вж. аукувам
ЙАМОУВ—ЖЕ—ИЕ - в.. гордост 1. знвa-
ССМ—УВЕРЕ— - 1. КоТто τβορ—ο вярва в теб— ом,
в евостн омам е възиoжнocτe· Самоуверен млад
мъж. Много е самоуверен—, смята, че всичко
мож- Яз постигне.
—	самонадеян
аит. —► несамоуверен, н-ув-р-н, плах, калеТевв
2. КоСто изразява, оoCoв - израз на оскавв свереното.
Самоуверен анЯ, Самоуверено Яържение.
498

—— cамдиαинеи
ант. —» несамоуверен, я-св-рен
V Μορ-το му ро коляно рз-з., -оси MBpeoo в шепа
ра-г. кси 1. занн.
ЙАМ—УВЕРННОСТ - вж. самочувствие 1. зоан.
С—М—УА - КоСто няма специално oeoaаoввнмн,
сне н изучи— нещо. Самоук художник. Самоук
oнемτeо· Самоук техник.
—	самообразован, доморасъл орно·, прнннбр.
САМ—У—ИЩОЖННРН - вж. самонзтрнблвиив
САМОУПРАВЛЕНИЕ - вж. автономия 1. зате.
САМОУПРАВСТВО нннж· - еж. своеволни 1.
зо—н.
САМ—ХВ—ЕЕЦ - вж. самохвалко
САМЛХВАЛАО - Чoвнк. който оТина -а сн хвали
оооявява сни-хвалетс—. На то слушай., той а го¬
лям самохвалко,
—	cамоχвалиа, χвнлunалцко разз, ирон., фукльо
рззз, ирон.— фукня разз, -рои—,— фаифарои книж,
ароа.
САМОХИ—ЕЙАВЛ - Прексднао хснлене еа онемя
с-Те ом. Оммoхемлсτaoτo й ма Ярезни. Оммoх·
валсовото му е присъщо.
—	cммднP!Ъkкмив, хвалипркцковщина рм-г.
арои,, фанфаронство книж, лрон.
ант. —> скромност
САМ—ЕУЕСТЕРЕ - 1. Увереност в сеТя ом, в
соесовнамтй асе— и cъзмoднoeoм. Учителят ис¬
каше де вдъхне еммoчуaсτa—з у детето. Липсва
му всякакво самочувствие.
—	cамдуβврвидcг
2. Добро аеш-вно състояние. Защо ти е спаднало са¬
мочувствието? Той а човек със самочувствие.
Самочувствието е много важно. Повишено са¬
мочувствие,
—	дух
ЙАМ-СММЕНИЧЖК разз, - вж. смм 1. зннн.
САМ-САМИ— ра-г. - вж. смм 1. занн.
СА—-САМИЧЪК ра-г. - а.. сам 1. зоан.
САМСОА— амр, поет:. - а.. кукувам
САН - вж. чин
СА—ЕЖА - разз, вж. ковчег
СА——ЦР——ИРАМ книж. -1. вж. потвърждавам
2. зннн.;
2. вж. наказвам
ЙА—АЦМ— нαиж. - 1. еж. наказнали;
2. рядко вж. рдτвържднаин 2. занн.
йЛНАРМЕНИ обикн. мн. нниж· - вж. чувство
1.	зннн.
САНАИМННИ—ЛЕ— - вж. чувствителни 1. анвч-
САНАИМЕ—ИАЙН—СТ - вж. еувeτвиτвлисc!
1.	зате.
САРАЙ - разш. вж. дворец 1. знан.
САРД—НрЧНСАМ нu—.ж, pрЯнc - вж. я/витвлии
САР—АЗЪМ книж. - вж. имсмншка
САРКАЙТИЕН— колж. - а.. язвителен
САРКОФАГ книж. - вж. ковчио
САРХОШ Яиел. - вж. пияница
САТА—А - 1. В тно—огсята - главвтвр еа ряа-емое
е ндн.
—	Йатаианл, Ввлзнвул, тартор
2.	вв. диевдl .3з^сн.
САА——АРИ - вж. Сатана 1. заан.
С—АМНИЗЪМ нниж. - вж. демонично?!
ИЛААНИНСАР - сж. днмоанчна
СААЕИМА - в.. спътник 2. зaвa-
САТИРИЧЕ— - вж. nдднораваτнлнн
САТРАП - преНз вж. инсте
СМХ—Н нар. - вж. еuиuе
ИАЩМИА— разз, - вж. стъписан
йАЩМИВАМ разз. - вж. стъписвам
йАЩМИВАМ СН ра-з. - а.. обърквам се 1. знан.
САМ Яиал:. - вж. идвис
СВАРВА— рм-г. - 1. вж. залавям;
2. сж. напипвам 2. зоан.
ЙВМВАМ - вж. сгъстявам 2. зннн.
ЙЕНВАНЕ - в.. бой’ 2. зааа.
СБИРАМ рядко - вж. събирам 1. м 2. занн.
СБИРКА - 1. Оигеесзмрано oвв1нeaae. вомванн
аякьр- аа Γργη— —вцн о разлмане п-—. Сpнpнм ае
азтзрмнитз от еойосам, Сбнpнм не нoо—нτн-
ам зм обсъждане на олмнм зм следващия мeе-u:.
Ср-екс им нлмсм,
—	събиране
2.	сж. забава 1. знач.;
3.	сж. колекция;
4.	сж. антология
СБМАЩИ—А нноЯоРр. - вж. тълпа 2. занн.
СБМИ - 1. КоСто - еьеоасйн от дреТам м пестят
авcoaae—c едят дт -рвпа частици. Срита почва,
Срита пръст, Сбит снят.
—	ИМбИ!
мит. -* рохкав, рохък, ровък, пoъхоac, сипкав, ртн-
лмв
// КоТто е о голяие 0—000000, поето натрупан м подре¬
ден. Срито сено, Срита вълна,
—	сткпаи, иабит
миг. —> рехав, ογκ^ο
2. сж. кратък 5. занн.
СБИРА-1. вж. кратко 2. знан.;
2. сж. накратко
СБЛИЖАВАМ - Преся някого мли нeшo 1— са бавз-
км о друго. Еднаквата съдра сближава хората.
СРл—жмамт ни общи цели и иατнp-еи· ОРщеае
рарота ни сближа,
—	cкларβαм, сродявам орен.
аит. — разделям, разединявам
// отчуждавам, от—с—eннeaи. разае—енаваи, отделям
СБЛИЖАВАМ СН - вж. сприятелявам ск
СБЛЪСКВАМ ЙЕ - орен. еж. ааткявам ск 3. аaвн-
СБЛЪСЪА - 1. Остро фезиннеко мем аТщнсоаено
оиооссоооотввяан нн леца, групи хора. Въоръ¬
жен сблъсък между дзмонстрмотн и полицш.
В оавач—р—ато нм изборите сма сенд-тзли нм
ожесточен политически сблъсък.
—	стълкновение, схватка, борба, битка орен.
2. орна- Остро оротеввооотевянн на caoяинcc. ол-де-
шa и ар. Сблъсък нз мазния, Сблъсък нм иоо—ра-
си. Сблъсък между сър-сзда-ци, Сблъсък между
две цивил—зсции.
—	стълкновение, конфликт, схватка орно,, бор¬
ба прео:,— колизия книж,
ЙБ—ГУВ—М ЙН - 1. Вземам ое сбогом о някого при
раздяла. Сборувах се с другарите си. Сбогувахме
сз и aе—нн тръгне към дома сл,
—	прощавам св
2. орно·. Рез-н-яе ое а aнщв. скслвне тктанатнлнв о
η^ο. СРозуезх се с мачтата л илюзиите си.
—	прощавам се
V казвам ебооом ае н—ще рззг. към 2. зята.
СБОР - 1. вж. сумм;
2. разг, еж. събор
499

СБОРЕН - 1. КоСто - no—унен от себераен. Срорзи
рз-ултет.
—	сумарни нниж.
2.	КоСто сн ооаася рт място не σοΤ—ρτοΉ нн eeшт, ня¬
кого. ОΡopeα oуuнa·
—	събирателна олр.
3.	в.. комплексна
ЙБОРРЩЕ - вж. тълпа 1. е 2. зоан.
СБОРНяА - вж. митология
ЙБААТИ—ПВАМ ЙН - вж. сприятелявам си
СБРУЯ - еж. амуниция 2. зона.
СБРЪЧКА— - сж. набръчкай 2. зотч.
СБРЪЧКВАМ - еж. набръчквам 1. занн.
СБРЪЧКВА— ЙН - c.. набръчквам си 2. зннч.
ЙБУИА— ра-з. - 1. в.. икуолвдки;
2. вж. загубни 2. знан.
ЙБУИвМм - еж. смушквдм
СБЪДВАМ ЙЕ - вж. осъществявам ск 1. занн.
ЙБЪР—М— - 1. сж. соркшки;
2. орна., резг. вж. луд 1. занн.
ЙБЖАКВАМ - 1. Допускам πиeщов, оревя нещо не¬
точно, зае. Сбъркасм н-чнеонuннτo. Сбъркалм
пмЯежм. Сбъркамм задачата. Сбьрквам стъпка¬
та орн танца.
—	сорешнеам, обърквам
мит. —> поправям, коригирам, oopвeяe. сзпиавям
2. Пoeвя. aαoeeнaм грешка в н-шв, коеоо превя м—м
квзвви, извършвам η^τ, конто нн е разумно.
ОΡьeнмм, че и— сл подадох документите -а кон-
нуpее. ОΡьpнмх, чз не дойдох с вас им екскурзия.
ОΡъeнмх. чн нн те послушах тогава.
—	сорешнеам, cглуnеβам
мнт. —> поправям се, нoииπepнe сн
ЙБЪР—ВАМ СЕ разг, - 1. вж. обърквам св 1. знна.;
2. орни·, вж. ивлъовам ск 3. зaвн-
СБЪРЧВАМ - вж. набръчквам 1. aaea-
ЙБЪРЧИМ— СН - вж. набръчквам се 2. аaнч-
ЙБЪРЧЕ— - еж. набръчкан 2. знсн.
СВАДА - вж. рарраа 1. м 2. зята.
ЙВАДЕМЕ - в.. заядлив 1. занн.
ЙЕ—ЕКА жарл. - вж. флирт
СВАЛЯМ - 1. Премествам eeшв от по-високо еа
po·eeoкo място. Свалям книгите ас оо-долння
рафт. Оaмлям багажа оа омесим. Свалям де¬
тето оа нoня·
—	синмам, смъквам, свличам олр.
аит. — качвам, β-βο-μ, pввдмoвм. покачаем
// Насочвам, оооиввям надолу (οη—, ръце). Свалям
поглед към земята. Той Яьллo и— еaмлрш— ръка
оа рамото ми.
—	сеймам, спускам
ант. — вдигам, оевреоем, мзрмоам, нерсоем
2.	прзи. рззз:. Зе Т-а-ст - отнемам сместя еа някого.
Държа са oянoонo Яни. но грипът го свали. Бо-
л—еττм ма свали,
—	събарям ораа. рм-з, повалям орно:.
3.	Отстранявам оо власт, пост, длъжност. Опозиция-
тм успя Яе еaмли прманталстаото. Оезлнхм зо
оа еисoння пост.
—	смъквам, скбарям, мнлмм2 разз,
миг. —* качвам, възкaнвaи. лоеоевяи
4.	Правя нншo рт ан - не мясооов се вам тτо—нввм
втаякерн aeшo oимниeoнao. Оaмлрм огърлицата
оа ерата са.. Свалям си очилата, Свалям рани¬
цата от гърба си.
—	махам2, сиемдм
нит. —> поставям, слспне, турям, нсм-совам, нагла¬
сям, нaπлeoявви. нaoъомявни
5.	вж. събличам;
6.	вж. понижавам 2. зяте.;
7.	рм-з. е.. флиртувам
иВаИПЕ жсрг:. - сж. жвакар
ЙОАРЕАМ - в.. заварвам 1. м 2. зята.
СВАРЯВАМ - Приготвям еещо чрез Bap-ee. Сварих
палето. Щн сваря нмpaoфн. Сварих кафе.
—	уедрявам разг. изварявам разз., възвaревaм
остер.
ИО—РМВаМ СН - 1. За храна - а ваоене отеаем го¬
тов за яднае. Фасулът се свари, М-сото сз сам-
Р—¬
— увирам
2. ор-и. рм-г. вж. соорищявмм сн 2. зннч-
ЙВ—Т - 1. Близок вам далечен рорнсне по 00—000-
степ. Оaмaoaз сме с тях:.
—	свагмнмк разг.
2. вж. оддвжмр
CBATAHAK разз. - вж. сват 1. зята.
СВАТБА - ОТрер за аноoнao ce.eTHacoBo м-ж—γ
мъж е .яна овτв съпрузи е орезаеаотвв, σcьoаe·
но о този тТред. Тн см сгодена н а наделя ща РъЯн
сватбата лм, ОтЯменм см заедно, но зм сестра
он говорят:.
—	бракосъчетаели нннж, женитба, брак’, вни-
чавка, венчило, женило амр. оола,
мит. — развод
СВАТБАРСКИ - аж. сватбен 2. занн.
СВАТБЕН - 1. Който - ооо-рел-н, по-рназетеен за
сватТс. Самор-ом церемония. Сватбена рокм.
СамоРен ритуал—
—	виичалии, брачен
2. КоТто ое извършва на еватТн. Сватбени ресал.
Сватбено хоро. СемоРен ор—чзй.
—	сватбарски
СОАТОВНМА - еж. годижар
СВЕДЕНИЯ - вж. дниаи 1. зона.
СВЕДУЩ - еж. вкщ 1. зааа.
СВЕЖ -1 . вж. пресей 1. зята.;
2.	вж. чист 3. зоан.;
3.	a.. прохладен;
4.	оран·, а.. бодкр 1. занн.
СВЕЖДАМ - вж. навеждам
СВЕЖДАМ ЙЕ - а.. нмβкеямм се
СВЕЖЕСТ - 1. еж. чистота 3. знан.;
2. a.. прохлада
ЙВЕЗАА - Подшит— м офаомнне като м—екс онмжоe
част от пoгπвлямв книга яем о-ревденат езден-й.
P-чнлныτ щз -зла-м нм сaнзнл. ^303 еaнзнм от
нмроЯнн умотворения.
—	свитък старин.
СВЕНЛИВ - вж. ствсаитнлнн 1. е 2. зята.
СВЕНЛИООЙТ - в.. стнсннннн
СВЕНЯ ЙН - аж. стеснявам си
СВЕСТЕН - 1. КоСто постъпва спорнд нормите ан
морала м eзмcнaeaияτe а —ср-яв оТщнствв, има
аяобходиметя оолт.стелам кaaнoτвe. такъв н, ов·
което трябва да Торн. Момчето а много сaреτнo.
Ое-сτннτз ръковод-тали се броят ас пръсти.
И-роaждм ми сaзеτ—н човек. ТряРал ни свястно
ръководство,
—	порядъчни, качествен, почтии, читав орзн.
рззз,
2. вж. добър 2. заен.;
500

3. в.. болидни
V е— място разг, кое 1. зеач.
СВЕСТЯВА— - вж. опомням 1. знач.
СВЕСТЯВА— ЙН - вж. опомням се 1. знае.
СЕЕ—Е—М - 1. аарвнвее да иалънcaи светлина.
Лампион сеатнахс. Нз небето сватнаха първи¬
те заезди.
—	орейвам, заспивам, пламвам оран:,— зαблвcге-
вдм, блясвам, вкзсиявам поет
аит. — угасвам, 1зo—cвaи. зепасваи, п—ене, ооо—еееи
// помръквам, рвоеиняваи, ооираеевеи ое, POMpae-
еяеее, аeмoeнвceи ое
2.	прзн. Зс лице, очи - заотнсае р— uзoeаяeeи ο—λ-
не 04—000, poc-aTToo. Лицето й светим, като
вадя подаръка. Очно— нм детето се-темхм от
радост
—	орейвам орна, заcневам орзн.. просиявам
оран, заелнсгявам, блясвам, пламвам орни:
pранo. пρдcвиτвам орнн-.
аит. — помръквам, овиоенееаи се, потъмнявам,
ооеоаеаявее
3.	пенн-з сж. бляскам 1. зяте.;
4.	в.. запалвам 2. зотч.;
5.	жсрг, ... обяснявам 2. зята.
СВЕАнИ—Р— - Мелок сър, еереленн а меземе—, а
коСто ое зеос—се фитил и oec.i зс тоеятл-нсе.
Нм ммсмтм имаше железао се-тилн-к,
—	лампада кииж, поет,
СИНИМИ— - прнн·. сж. рнамваитост
СВЕАР—П - пран, вж. анлuкеа 1. знaн-
ССЕА—АЕРЦ— - Мипевсен електоеееоке з-оя- в
воеоефнрстс между -са об-акв вам облак е земя¬
та, нoCτт ое проявява със вед ос e-яекаве ο-ΗγοΉ-
не ления. Навън aмон енлaе дъжд л проблясват
светкавица, Ослепителна се-τнме—uм oееaτ—
мрака,
—	мълния, блескавнцн Яиел,
СВЕА——СрЧЕН - еж. меоиовеи
ИЕЕТААВЯЧ—О - вж. мuоиовиид 1. аeaч.
СВЕТЛНА поет, - в.. свитлнид 1. зеач.
ИСЕАИР—А - 1. Леевстс енергия, която сн 1алъч·
са от есоесосне и—и изксотсне сзттнеек, анйсове
върху oнoΌO е прави вирим оквлеся свят, кнкто м
соеоеаое ос освяояввае оо нея. Оа орозор—цс нах-
луизш- гτeнеoм евeτлннм, Се-тлннмтм е сллрм
зм чзтзнз. Слънцето змонемш— с ярка еaaτл—нм
рменномтм. Накъде на виждам еaeτлннa.
—	осветлеинн, светлея оонт, зрак оолт—, види-
лиаа нер, видело Яиал,
аит. —> мрак, τομο-ηβ, теееоое, тема, минемна, ера-
анвие—
2.	вж. блясък 2. зама.;
3.	еж. сияние 1. зане.
СВЕ—ЛОЗААЕН поет. - еж. лленвαрна 2. зеач.
ИЕЕАЛОЗААЧЕН поет, рядко - вж. ллензарна
2. зннн.
СВЕАЛОЛР— - вж. белался
СВЕТЛОСЧН - Който - ос-есетте вт цвеое не
синчеца, по-есето- от oT1нсocee1я сея пвят.
Оеaτлoснuя копринена рн-а. Оеaτлoснoр рокля,
Оеaτлoсннн очи.
—	небесносин, иебисии, бледдcеи, моиросна
оонт—.
СВЕТЛ—ЕЕРВЕН - OoЙΌB - оо-евето- от ητοιοή-
имя нервен цвят, близък дв цвета ос о-зе. Сват-
лоч-еа—ом зора, Сенолочареан— оРлаци,
—	асмен, розов, пембеи рззз.
ИВЕ—ОВЕ— - 1. OoCoo ое оонася до целия соят, —6-
хв—ща целия свят, цялото 400—4—0000. Сватовна
война—. Оaзτoвнм икономическа сила. Сватовна
финансова кри-е,
—	глобален разш, всесвегсан кииж,, ксимирее
нниж·, миров нuнж.
И Oтйτo се отееоя до вeeннe яно—дм, обхваща coeнн1
οαρο-Β. Сазтовнм ooлиιaинa. Сватовни пробле¬
ми. Талант оа ев-τoaoo -нмченне. Светоаен
млмаaжнн ф)eеτнaмл.
—	международна, uиτеанацеонален
2. рядко в.. всемирни 1. знач.
йСе—ОСЪРИЕЖ - Болнзанео еъотояаее еа вс-не е—
таят м губене на равновесие. Пра еτмaмue сутрин
получавам еaaaoaьpτaж. Оaaτoеъpτзжьa ве¬
роятно са дължи нм ннснo кръвно налягане,
—	олаво/амайвдан, шнмнг, замайкаен, зашеме¬
тявани
ЙЕЕ—ОГЕЕД - вж. мнасоъеи
СЕЕА—З—АЕН оо—а, - еж. лъчв/арни 2. зннч.
СВЕТОААИИТЕАМ конж. - вж. кощунствам
СЕЕТ—АНТИТСЕО каиж, - а.. кощунствен
сеетотатите— нн-ιж. - вж. кощунство
СЕЕАС—Н - КоСто не се отянея рв Цopнвaoe м pe-
еиовята, е до oT1оaoceнмя .1000 еа ooвждea1τe.
ято-дн. Оa-τскo образован——. Сa-τснo лице.
Светско училища,
—	граждански, мирски
миг. —> духовен, цooкoвнe. oeeшяe1нeoкe. олeиoкe
СЕЕАУЕАМ диел. - вж. бъаоодинcτвам
СЕЕТУИА—М - вж. блещукам
СЕЕ—ЪЕ - 1. сж. осветли;
2.	в.. лъчнваана 1. е 2. заен.;
3.	вж. ясни 1. е 2. знае.;
4.	вж. бял 1. аeeч.
СВЕТЯ-1 . вж. Тляетя 1., 2. м 3. зате.;
2. в.. ооая1 2. занн.
СВЕЧеРпВА ЙЕ - в.. смрачава ск
СВЕЩ - Проевц— от сосок, лой е рр. а фитил а ере-
деон, която TaB.c за освяолнсие —a— op— peлиπи·
озов оетселе. Стаята са oеa-τяaмш- само от
еднм свещ. Паля сеещ пред ннoнмτa.
—	вощеница нар,, лнмпадм конж, оолт.
СВЕЩЕН - 1. OoCτo е ορΉ-Μ-τ от религиозна почет
и—и н σcooаae а peлиπиoаee почит. Св-щ-ан ннн·
ти. Санщана съдове. Свещена обител. Свещени
веща.
—	евят, сакралеи нuиж, cакаαмеиταлва кииж,
рядко
2. вж. /двНтна 1. зосн.
СВЕЩН—Н— - Правоелавнн рух-васк о преео нн
Трак, коСто извършен църковни о-тусле. Сезщз·
никът служи литургия. Оaeщ-ннкьτ нл венча,
—	поп, йерий, бдгдcлсжиτнл, eвещеиоcъужеτел
СВЕЩЕ—РЧЕС—Н - сж. духовна 4. зотч.
СВЕЩЕНОДЕЙСТВИЕ - вж. тайнство
СВЕЩЕНОСЛУЖИТЕЛ - 1. а.. духовник;
2. еж. свняеник
ССНВММ -1 з в.'. подвивам 1. зеан.;
2.	в.. заеекмм’ 1. зосн.;
3.	в.. отбивам се 1. знае.;
4.	сж. затварям 3. зотч.;
5.	в.. стеснявам 1. знае.;
6.	орно:, ра-г. c.. открадвам;
7.	пран., ра-г. сж. крадм
501

ССРВАМ ЙЕ - 1. вж. гърча ск;
2.	пран, разз. зж. зсккп —е
СВИДЕН - вж. мил 1. знвч.
ЙВРДЕТНЛ - еж. сееениец
СВИДЕТЕЛСТВАМ несв. - вж. доказвам
СВРДНИЕИЙ—ВО - 1. вж. акт 1. зяте.;
2.	вж. диплома 1. заен.;
3.	вж. доказателство
СВИДИ МИ СЕ - ... gсeβндевa мн св
СВРДЛМВ - На копото ое свири рт -ад- м—с oвх—я·
ни нещо. Той е много еaндлие, нз оричл нищо Ям
Ялае. ОенЯл—е а и никога няма Ям та почерпи—.
Оaндонем жзна.
—	стиснат рм-г., стислив рм-г.. скркид/ав рм-г.
наоЯоб.
аит. —> щедър, e—p.
// разточителен, ш-рекаротет
ЙВРДЛРЕОСА - вж. скъперничество
СВРДЛЬ— рз-з. неодобр. - вж. скъперник
СЕМЖДАОЕ - еж. пдcнщванв
COP-OHM - 1. Пим—оТмвае нaвин оедовнт де пра¬
вя eeшв. Оaннoмх Ял лягам късно, Щн свикнеш с
тукашния ред. Сaнннмл е Ям оуш— л трудно ще
отвикна.
—	привиквам2, навиквам’, научавам се, пануе-
вам ск
ант. — отвиквам, оовмкваи ое, вовеваи ое
// До oaнaca соепен сом в дсеяг а нещо вам ро—вя
н-що, коеоо ми - неприятно, не то вене не ме
opaec военеоление, ое му oepeшaи снсмвеме.
Отначало мн беше трудно Яе работя а тази
н-npнрτнм среде,, ао ooеτзo-ннo свикнах. Вача
еьм еaнннмл аа лошите му обноска, Оеннoмлм н
ом·ругатните му.
—	привиквам2, оеркокам ра-з,— ернгaъпвαм
орна, разз.
2.	сж. научавам 2. знсн.;
3.	β.. приспособявам си 2. заан.
СОРЛА -сж.коприин
СОМНАА—РА - Помещение за св—ая.
—	кочина
// Ферие за отглеждаие аа авсня.
—	свианфнрмд
ЙОИННФНр—А - вж. свлиариик
СВИНЩИНАразг. - 1. сж. мръсотия 1. аснч-;
2. орзн—· грубо вж. безобразие
СЕМААМ СН - аж. вквнрам св 3. занн.
СВИРЕП - 1. КоСоо н оТзяо то яиоео, днcooкocτ
вея 1аoaаяca ярост, дecooнαeΌ. Свиреп хищник.
Свиреп убиец. Сеирно оотлнЯ. Сенрео израз аа
лицето.
—	кръвожадни, каъβиншкн, кръвдлочен конж,
pранo
2.	еж. ожесточна 1. зате.;
3.	прзн—. вж. остър 4. зааа.
СОИРЕПСТЕАМ - вж. бначииствам 1. зятн.
СИРАК— - разш—. в.. пищялка
СВИРКАМ - Св-ия ο γστ— -окосеенно, о прекъсва¬
ния. Вървеше оо улицата л си свиркаш-. су—та.
—	подсвирквам,свирукам
СЕРАУ—АМ - вж. свиркам
ЙОРАМ - орно:, a.. свистя
СВИСТЯ - Зе селен сятср, изстрелян кершем е пер.
- сзревем οστορ, оиоаезионлнн звcн. Във въздуха
еaнсτяхм енмeрЯ—·· Вятърът еaнеτaшa а голата
ноooн нм мнмцннτe.
—	свиря орен, фуча
СОМИ- 1 . в.. прноъаат 1. зине.;
2.	a.. подвит 2. знан.;
3.	оран. разг. аж. авобшителен 1. зннн.;
4.	оран. разг. вж. етнсантнлви 1. знае.
СИРИЛ - Л-цн, което ppcapB.ecaT някаква вeoαкo·
роетесеес ленноот. Царят се движа със евнτм-
тм сл.
—	кортиж нαиж.
СВРАКА д—мл—· - вж. искра 1. знае.
СВЧТОСТ - еж. ивобщн!нладc! 1. занн.
СВРАЖА стмрин. - в.. све/ка
СВИРЕ—М - озр, a.. свалям 1. зоан.
СВЛИЧАМ ЙЕ - вж. пролеам 1. зона.
ЙЕ—БОД— - 1. Живот, соеоояеее нм аовнк и—и нв-
ρα—, когато не зевиси лтлстенноке сля 1отст-
менеекм от някоов. ИмpoЯьτ --воюва с оръжие
своята сеобоЯм. Бой -а еaoΡoдм. Имам оълнм
евoΡoЯм а службата де действам—· какао изме¬
ря -а доррн.
—— инвαкиeнмдcτ
мит. — робство, —го, ооет, робия, зaвecиивoo. oкoβ1.
ярее, хомот
2. Отсъствие нм впомнеаееея, ормнврм. ОaoбoЯм нм
словото, Живая на свобода· СеобоЯм им печата.
—	ннвакнeнмдcг, коъе огр., акогрαииевадc!, са¬
мостоятелност
нет. —> ограничения
// зависимост, oopн1eeaвoΌ. ансаиостоятялноет
СВОБОДЕН - 1. Който не - з—всеии вт аякооо яем
нeшт, ан е ртрнсн-н с-м оТвързае е аякоот мае
н-шв. Когато човек е млад и евoбoа-н· той н
нмτo πο—ца, А- съм свободна личности. ОеoΡoд-
нн медии· ОвoбoЯнм държава,
—	анзакисим, инобвлазаа, неангажиран книж.
олр., инзамигажирае книж. олр:.
мит. —> зависим, рорнмн-н
// обвързан
2.	OoCΌO ня - aмeo е p—Too—, мном.емнном мае който
не - змоолнее а τργ—, рвТотм. Тази дни съм ееo·
Роден и мога Яе тн обърна внимание· Пр-з вм-
нмнuняτм уч—оицита см свободни· Ако днес си
свободна, можем де оо—Я—м ое кино,
—	инзант, инаагажнраи книж, ии/даигнжираи
нuиж, мйляк простонер.
мнт. —► зает, мнoв.epвн. зввeгмдиивe. нвτoвмoян.
РОеоов—оее
3.	Зм eaB.eTHa 0000, работис иясоо - нтйτo не - зн-т.
Има евoΡoднм длъжност зм кор-соондзнт. Има
свободно място зм с-нp-τлp. Мястото а служ-
бета е все ощн саоРоЯео.
—	анаант, какаетее, nаαзви орзн, освободен
ант. —> зает, еяссвоеоден, запълнен
4.	КоСто ан - пряавмрителео звpмзнa. зает от някого о
някаква цел. Има много сеоРоЯн— маста а еммo·
лнол—· В хотела няма сеородни сами—· В купето
име само едно евoΡoдеo място· ОвoΡoднм маса.
—	незает, празни, аеааоажираа книж, ивзаааон-
жнраи книж.
дне. —> запазен, зт-т, резеис-рсе, внo—.минн. аммe·
ов.мрме
5.	сж. инзмвисим 1. зннч.;
6.	вж. волни 1. знан.
СЕ—БОДОМРСИРЕ - Нeаacue1eoστ я евое-дт от
мисленето, е—линее не еезмвисиие е свободни
502

схващания. Наказала см го зе това—· чн е проявил
сaoΡoдoмиел—-.
—	ео..лаoдсмeτвд нниж, волноисмuи книж· ряд¬
ко, вслисмиeлев остер.
СВОД - 1. сж. кспс— 2. занн.;
2. вж. арка
СЕ—ЕВОЛЕ— - 1. КтСтв е- върши пв евся воля е
евсоронаен, Т-з зсдpeдн1, Тез сосея-зяв-оя о
pep м закон. Оaoзaoлoo нмoгекмнз нм рмРотм.
Оеo-еo.лoн оаксзанля.
—	самоволии, произволеи
2. аж. cвоенамвин
СВОЕВ—ЛРН - 1. Д-йстеве Тез амдoe.км и Mop—л,
отсъствие я— нoeτpo— и змквннссо. На трябва по-
веча Яе търпим ееo-еoл—яτм не нмчмоннкм. Тоае
е своеволие, което емрушмам oΡщ-еτaзння рад.
—	произвол, eнззαясанв, самоуправство книж,
бвзееae!βо книж.
2. вж. свониравне
СЕ—ЕСОлНм— - сж. иеnдkсаиuк
ССОЕС—ЛНИЧА - Верше eвoeвcлeя. не ое оь—Тр—-
зявсе о сстмновяния р-р, дейоов—м Т—з звpяo.нe.
Кметът са въобразява, че кето е нм власт.
можа Ям сео-волонч— л Ям Яeiеτaм■ бе-огладио,
Директорът еaoaеoоoнч— л инкой не смае да му
сн opoτнеoooеτмaн.
—	прои/волиича, бв/чеесгедм, eнзоeравиuеα,
бвззакоасгкам pранo, eнззαaсиaиеα pрднo, ие-
анбнйcτвмм рм-г.. тираиствам книж—.
V	oнаuгoмcвм см коня (конеето) рлзг., развяс-м си
емйрвкм рм-з, иaаp—σcae ое рояст рз-з, карам
(ворся) през ороеооо рм-г.. oмая (ходя) Too ор-з
лука ра-г, намерил сом оо—ро (сее—) б-з нвaeτм
рззз.
СВОЕВОЛНО - По своя воля, без зарот.км м кoe·
Tpoa. Оеoзеoлнo е напуснел работното си е^реτo.
—	самоволно, произволно
V	на своя глмвв разз.
СЕ—ЕСРЕМННЕ— - сж. иавремннеи 1. заан.
СЕ—ЕСРЕМН—Н— - сж. иавремн
СЕ—ЕНАНОНН - КоСто роеоорса —00 д—e. нaк·
то му н сотрет, без де ое лъ—Трсзява о ма-неетт
м .ήλ—η—ητο ос рососте. Много е своенравна и
няма да приема орздложзннзто ти. Тове моми¬
че от ммонo а сво-ермвео. Оеo-нpмвзн саарец:.
—	cвднвоъни, вироолмк разг, спърннчав, опак
разг· неодобр.— дръпнат рм-г. неодорр.— върτсг-
^e разз. ннодорр. — чипат праез. рм-з, неоЯоРр.
V	нв<тв> е— воре, еи<то> ся каяк рззз, нс 00——-
ма, ом pp—даваразз, не я—аeuяв вт думаразз,, ое
взяет от -век (орекмзкв) разз., от eeшв не вземе
разз, eeeннe емоовки, тоС са т—рееннразз., тс от
караш оо потя, то ворс— в троенто рм-з., тс оо
онoвщ пв невре, оо бяга по 6--ο— рззз.
СЕ—Н—АСВРЕ - ОеоТееоет е— характера ял— η-σ-
τopнв, ope която няма eooeoaаяeaee о уток0—0—-
явя ряд е—е .ήλιοβήτο нн —ργπιτ—. Сеoзнpмaн-·
то й дрм-нзшз npняτaоннτa й. Тоем дата о—пра-
къснсто проявява евoeupмвнe.
—	непокорство, cвоевсъне, внаоглав?τвд разг,
вироглавие разг, вuадоъавщнан разг, опкр-
ннеавоc!, оемяоeг разз. ннодобр,
ЙЕОЕОБААЗЕ— - сж. оригинални 3. занн.
СЕОЕОБААЗРЕ - вж. орuоuиалнсeτ 3. аeaч.
СООЕ—БААЗНОСА - вж. санонинлиоcτ 3. занн.
СВОЙ - 1. OαCτo ореевдля.е на лицето ели 00-1,—-
тс - върши·—- ем дяСсоеееов. Везнн ненм Ям —мм
свой Яом—. Оao—τз децм на глада· с сз занимаем
с чужЯ—те.
—	собствни
дит. — чужд, х-иекс, людокм
2.	вж. бялнък 3. онсв.
CЕ—ОC—Н - сж. фнмнъннреи
СЕ—ЙСТЕЕН - в.. характерни
CЕ—ОCТO— - вж. качество 1. зоне.
CO—ОЩМH— разг. - вж. фдмнлидриосг
СВРЕДЕЛ - вж. eброuе
СВРЪЗКА волн·· - вж. сaдеимрец
СИРЫХ - сж. над 1. зя-ч.
СЕАЪХЕСТЕСТСЕН - Зм яc-eeия. силе м род. -
нoCΌB ое ри-ясяве, саква, фсекциониов според
ориниеи, змоoe1 изеье овзнвтиое вас смятаните
за еврен-ем, еетяеовеее. Оapъхзеτзеτaзнн фе¬
номени· Оapъхзсτaсτвзнн сил——.
—	пнаαаоамαлна
СОАЫХЧ—ЕЕШ—Р - Който от—хворея, πиec1щм·
вс oTиннввннuoe човешки coаeoдeocoe м смея.
Оapьхчoв-шнн ус—л—я направих, -а дм се cвол·
Язя.· За това трябва свръхчовашка снла.
—	ннечовешке, езвънесвншкн
СВРЪЩАМ - 1. ... завивам’ 1. зоан.;
2.	еж. отбивам сн 1. знан.;
3,	разг. в.. намниавам
СВЪРЗАНОСА - вж. в/нимовркзян
СВЪРЗВАМ - 1. Зс мост, пет е лед. - осъщееовясве
връзка, ро—вя coзиoднв връзксте, ceoeшнниeτo
между две и—и оовене eeшм, селища, държави.
Пътят свързва Явло— села· Мостът свърза два¬
та бряга.
—	съединявам
ант. — разделям, -е-я, стрелям
2.	СсТсрам нoвишвΌM нм eeшв. Овьp-вмм жица—.
—	cъедеаевαм,скачкам
мнт. —> разделям
3.	вж. сближавам;
4.	в.. вакзвαм 1. анвч.;
5.	пран. вж. съчетавам
СОЖАААЛРЩЕ - Мяeoo. където се τοΤ-ρα· много
хор— мля .—Βατοί, oeeнa. за де ое типеимзирмо за
η^ο лош—. Къщата сз op-aьpнм а свъроалища
нм престъпни трупи—· ^βα място е свърталища
ое р-здомн— кучета:.
—	оинаио орен., котило пран. презр—.
V зееСоко гнездс разз.
СВЪРШВОМ- 1. вж. завършвам 1., 2. и 3. зяте.;	/"Ч
2.	a.. изразходвам 3. зосн.;	Ч--
3.	сж. изчерпвам ев 1. зeмa-;
4.	прзн. разз. ο.. умирам 1. зесн.
СВЪРШВАМ йН ра-г· - вж. изчерпвам си 1. знвн.
СОЖАШНА неиж. рядко - в.. край’ 1. е 4. зона.
СВЪРШЕН - в.. /авкршии 1. знае.
СЕЪСЕ—М СН - 1. в.. иамръшкам св 1. знсн.;
2. орно:· поет. сж. πаиτъмаевнм 1. знае.
СЕЫЙЕН- 1 з сж. намръщен 1. е 2. зоне.;
2. open· поет. вж. облачна
СВЯН -1. вж. срам 1. зо—а.;
2. β.. стесавине
СЕ—СТ коижз - в.. съ/иннин 1. анaч.
СИПИ - 1. Цялото земно келТо, Земята о ccиeоo еь-
щяcoвeвαшo еа нея. Той е oΡинoонл евeτм. Тук
се се сьбpмон хора от всички нpмнщм нм светта,
Иoе—oмτм ориколн ц-лня еaрτ—.
503

—	вснлвам нuнж, мир2 кннж, всемир книж.
2,	СъвнepaooΌ от риедсомвмте м възг—йдиое нн ооднл-
емя аовек зт .—βοτκ и а—oб1оα—яш—oa го -ηΤτό-
BeTHae-CT. Той жив—аша а едно свой сеят от
op-деτмеu· Ое-aьa им поете:· Нейният сеят н
твърде оррминчен.
—	мир2 нuлж.
3.	рядко вж. всилвед 1. зннч.
СВЯТ - 1. вж. свищии 1. зане.;
2, a.. благочестив 1. знна.
ЙГАЗВАМ рззз, - в.. смазвам’ 1. знвн.
ЙГА— презр. - вж. тълпм 2. зята.
СГАФОЛМ жсрг, - вж. прдвниеβнм се
СГАЩОАМ рззз. - вж. залавям
ЙГНПОАМ жсрг, - вж. залавям
СГИЕД—РА амр. - вж. ооднжмр
СГЛОБЯВАМ - вж. монтерам 1. занн.
СГЛОБ—ОА—Е - вж. монтаж 1. зннч.
СГЛУП—ОЛМ - вж. сбкрквам 2. знан.
ЙГ—ЕАРПМ диел. - вж. помирявам
СГОВАР—М ЙН ρα-Γ. - 1. вж. уговарям си;
2. вж. разбирам—се 1. зате.
СГОВОР - вж. разбирателство 1. зааа.
СГОВОРЕ— разг, - вж. едлиеи 1. зннн.
СГОВОНИРО резл. - вж. сговорчив
СГОВОРЧИВ - КоСто умне рт .eBee а σποβαρ, ртз-
бмрате—ство е рт oTшeaв, дт ое оазесрн е —pyneae.
Той а сговорчив чoaaн н с него ласно щз снρα-Ρα-
р-м, Колежката мн е много сзоаорчнвм.
—	разбран, сооворллв разз., би/конфликтии
конж,
мит. — несговорчив,, нерсзеи-о, ннcгвcooлмв. кαaг
φлмкΌ—н. енрт, н—отт, роТма, теооеее
СГОДЕН разз. - 1. a.. благоприятни 1. зата.;
2.	ox. доЯкр 2. зннн.
СГОД—ОЛМ - в.. оодякам
СГОРНЩН— - еж. нагорещни 1. зята.
ЙГОРЕЩ—ВАМ - 1. сж. иаосрещявам 1. зята.;
2. вж. рαводрвяяβαм 1. знна.
ЙГОРНЩМВМ— СН -1. Стевам oти-ш. Водата са
ерopeщл. Ютията са е сгоращилм много· Кот¬
лонът са сгорнщн—.
—	аагдрнщевαм си, /агорищявмм св, нажежавам
се
аит. —► изстивам, изстудявам сн, охлаждам сн
2. Изпитвам гoиeшeaв, оанва ме горещо. Сгоращих сз
оа тази о-чкс—· Краката мн сн езopeщнхa. От
тичмиато τoлнoaм са сгоращих, че мн идваш—
де сееоя рнзлтл еu.
—	зαгдрвяякам си, аαродрняявαм си, ракирмм2
ореи. ре-г, вкавирам орен, рз-з., сварявам св
прзи. ре-г., увирам орзи. рм-г.
нит. —> замръзвам, eамooаc—м, ор-мръзстм, oмиъз·
вам сн, ваяднаявам сн, зс—я-явам сн, спяпеняс—м
се, вкоаааяави он, скочааяесам ае, кpeστвлeз1·
раи, иакoeeταлизиoви
СГОТВЕН - вж. готвеи
СГРАБЧВАМ - 1. вж. орабвдм 1. зннн.;
2. вж. хващам 1. знан.
СГРАДА - вж. постройка 1. знан.
СГАНШАВАМ - 1 . вж. сЯъркжмм 1. е 2. зяте.;
2.	е.. прдвuaеβaм ск;
3.	еж. съоришакмм 1. знна.
СГРЕШЕН - В оoCΌO ммн грешка. Сгрешена змдмча.
Сгрншннн номера—· Сгрешен оеЯнж.
—	сЯкряди,объркан
ант. —> поправен, каимомо-н
СГРОМ—ЙМСЕММ СЕ -1. еж. събарям ск 1.
зята.;
2. вж. грохвам 1. зата.
СГР—ВАМ - вж. затоплям
СГР—ОАМ СН - в.. стоплям сн 1. е 2. зята.
СГУРИМ - вж. шлака
ЙГУШВАМ ЙН - праи. вж. спотайвам сн 1. занн.
СГЪВАМ - вж. нагъвам 1. знна.
СГЖЙЧМОАМ разз. - вж. скарвам св 1. занн.
СГЪНА— - 1. вж. идокиат 1. знна.;
2. a.. подвит 2. занн.
СГЫРБВА— СН - a.. прнокрбвам св 1. занн.
СГЫРБН— - ο.. прнгърбни 1. зата.
ЙГЫРБУШОАМ СН - вж. првоърбвам сн 1. занн.
ЙГЪРБУШЕ— - вж. прегърбен 1. знан.
СГЪРЧИ—— - еж. набръчквам 1. зннн.
СГЪРЕВА— ЙН - вж. набръчквам си 1. знаа.
СГЪРЧЕН - вж. набръчкан 1. знна.
СГЪСТЕН - 1. КоСто - о ввеемаена пьототн м-м
плътност. Сгъстена · супа, Сгъстен разтвор.
Сгъстена пСра.
—	гкст, плътин
нит. —► разреден, рядък
// КоТто е обопвтна, наситен е B1σoнo cъaъoдвe1e еа
ннщт. Сгъст-но мляко. Сгъстен въздух.
-— кондензирай кннж, концентриран книж.
аит. — разреден
2. орзн-. вж. натоварва 2. анвa.
СГЪСТЯВАМ - 1. Преся aншo рт етнае поето,
по-пъото. Сгъстявам рм-твор. Сгъстявам си¬
роп,
—	кондензирам нннж.. адиава!рирαм нниж.
аит. — разреждам, иваcoaeявмм
2. Поставям, ΗΒρ—.ρΗΜ aαгъcτo. на 00-00000. Сгъстя¬
вам р-д—цнтз. Много сл сгъстил буквата.
—	сбивам
нит. — разреждам
СДЕЛАЛ - Взаимно, обика. τъoгocoнo, аоповаояее
за съзрссто- мам прекратяваен нм npaca и зaдълг
жнамя. Дано дс со-чам оа тази еЯнлнa· Сазлнм-
тм ал са провали, Търговска сЯe.лнм.
—	гншифт книж, pрЯнo
ЙДЖАФКОАМ ЙЕ - орзи. разг. вж. скарвам св
2. зннн.
СДИПЛЕН - аж. идокиаг 1. зннн.
Т—еП—ЯМ - вж. иагъвнм 1. занн.
СДОБМОАМ СЕ рсзз, - вж. получавам 2. и 4. зннн.
СДОБРПЕАМ - сж. помирявам
ЙДОБРМОАМ СН - Преставам дм бера в лтше, оТ-
онпамти отношения о някога, о отoтΌB сом Тм—
екнивн. Сдоррах са със съседите, Сдобрих се с
ррма сиг
—	помирявам сн, примирявам св рядко. прндоб-
реβaм сн рсзз, миря ек ннсв· простонер.
аит. — скарвам се, ероррвте он, епи-чквем он,
оеноквве он, oдднφовмм Ο¬
Υ подввмм (протягам) рока рм-г.
СДРОБПО—М - вж. иαдаоeяβам
СДРУГАРМОАМ СЕ рядко - вж. сприятелявам се
СДРУЖАВАМ ЙЕ - 1 . вж. сприятелявам св;
2. рядко аж. съюзявам ск
йДРУЖЕ—МН - Организация нм хора о ндaвоeи ин¬
тереси е цели, oTмнa. за някаква професионална,
сТщесосенв влм пoлмoмнeoом деТатст. Сдруже¬
ни— им фермер——. Пeoфaсиooмонo сдружение,
504

Сдружение ас оисмт-ли· Студентско сдруже¬
ние, СЯружзннн нм учени.
—	съюз, дбндuиниuи, асоциация нниж,. дружес¬
тво, алианс кнлж,, корпорация книж,, брат¬
ство орно—· рядко
СДУМВАМ ЙЕ рл-з. - вж. бгдeарем св
СДУШВММ СЕ разл. - a.. пдеушβам ск
СДЪРЖАМ - Нн розсоляввм не н-що да се прояви.
Сдържам с гснлнa яда сл. Сдържам о—реите сиг
Сдържам и-Ρоинм аа радост. Сдържам смеха
са, Сдържам сълзите си.
—	въздържам, възпирам, удкржмм, задкржам,
оббздмeам, двъмдявам, потискам, сподавям
мит. — отпускам
V оакптм (пвcoвeсм, турям) спирачка от ннщв разз.
СДЫРЖ—М ЙН - еж. ккрдкржмм ск 1. е 2. знан.
СДЪРЖА— - 1. OтCτo умее да а- въаaъидa оо ня¬
каква ηρ-ΒΗ, oαeτьoнв. —к ослмаявв нсвотсат— е
страстите см мля е израз от въздъидвнoeo· Той
винаги е сдържан н подозрителен: Сдържан
критик. Тонът нм статията е доста сдържан.
—	въздържай, рн/иркиран нниж.
мнт. —» несдържан, нeвъзpooдaн
// емоционален, opoeeвeoвнa. вълecвмш. патетичен
2.	вж. спокоен 4. зсвa-;
3.	вж. хладнокръвни;
4.	вж. тел 4, зннч.
СДЪРЖАНОСТ - 1. Отсъствие як външни лиояаи
нт аввстст. Изгoaмτм сдържаност я Ярезанше,
Сдържаност а oΡнoекнτe.
—	въздържаност, рнзвркuрαидcτ книж,
мит. — несдържаност, нecъзpooдaeoστ, ммпвлoeв·
0000, нкоомазиееоет
// емоционалност, роонесетсеноет
2. вж. хладнокръвен
СДЫАПЕАМ СН рм-г. - вж. скарвам ск 2. знна.
ЙЕБМП дисл. - еж. благодеяние
ЙЕБЕЛЮБЕЦ - вж. иголст
ЙЕБЕЛЮБИЕ - вж. егоистична
ЙЕБНЛЮБРЕ - вж. нгон/км
СЕБНО—ДАЕАОЕ книж. - вж. нъτауирлм
СЕБЕО—РЯЦА—РЕ .—- Оокмзвмае от лиано рсбрс-
вая—, .нрава не наТ-важни —иная нншв. оТекн. а
ем-тв нн виeoнм пе—. Възхищавам се ас езΡзoτ·
рнцмнннто. с конто рароти. Бори се с оар—вало
с-беотрнцлеи-:. Проявявам сзРзотрнцмннз оо
отношение ас семейството ел-.
	 ЖВрTBДOO!OβИOС!, СMMOД!вВржВИOС! нниж.,
cαмдnджвр!всβατнладcτ нниж., саможертва
разш., 'βcвоτдαйидc!, жнрτввадcτ, рожвр!ко-
ваτвладcτ книж.
мит. — егоизъм, аеТмчатст, с-Т-люТвн, еови-нор-зем
ЙЕБЕУЕНЖН—РЕ рядко - в.. одрддc! 1. занн.
СЕБИЧЕН - вж. носucгнеен
ЙЕБИЧ—ОС— - сж. вгднрлм
СЕВДА амр. оонт. - 1. вж. любов 1. зате.;
2. вж. люЯлмм
СЕГА - 1. В този μομ-ητ, когвто сн говори зм нeшo.
Сега той .ароти а noсoоеτеoτo на а Берлин.
Сага съм студентка:· Бях болен.. но сала съм
доррн. Сага съм а Лондон.
—	псиаe!дешкм кииж.
мит. —* тогава, τΌπма
// после, сетен, пер-р, βοοο—η-τοβμη, нмеетан
2. През времето, е коетс жееенм, от което сме στο
ременамцс. Слзе живеем оо-дорра. Какво беше
uянoзa. а какво е сала· Сала компютрите см нм
моде..
—	днес, дивскн разз,
миг. —> някога, някога ос, нявга, aсотoвщ
V а иомнном разг, към 1. занн.
СЕГАШЕН - КоТто σoшeoτceca в, около ΜαΜ-Ητα,
е кейто се говеи—, мас в същото врне—, а тъщата
епохв. Сегашното положени— а стрмнмтм не
е Яорро. Сегашната млаЯаж е много по-раз¬
лична от орздншннтз поколения, Сазашнио—
сoΡеτезннци см добри хора—.
—	настоящ, диешеи орзи.— съвременни
аит. —> предишен, имя—е
// предишен, някогаш-н, бивш, атнр, пи-рхор-н
СНГМЗ-ТОГИЗ рм-г. - вж. поиякогм
СЕДАЛИЩЕ - 1. е.. централа;
2. аж. рвридвиаие
йНДММе—И орико, ма, спец. - в.. имслойкм 1. занн.
СЕДИ ММ ра-г. - в.. прилича ми
СЕДМИЦА - Пер-ор от вр-ме, овΤΌO включен се¬
рем поеледоввонлне pннтaΌшия, обикн. от ооее-
р-ламк до нер-ая. Два седмици минаха оа сват¬
бата. Γмди снЯмаца съм много зает, В края нм
сндмнцмаа.
—	инднля разз.
ЙНДМ uнев. - 1. вж. стоя 1. м 2. знсн.;
2 . орен. а.. .издействам 1., 2. м 3. зннч.
ЙНДП—КА - Внаеино οοΤ—ρ—ан, нcднτo момите ρα-
Tтoяo. е маер-.-т- ое р—нeeмaнo·
—	тлмка
ЙНИЗМРЕЕН - a.. звмнгрксни
СЕМА рм-г. - з 1. вж. зрнлищв 2. знна.;
2. нроНз е.. спектакъл 3. знна.
ЙЕРАДЖИ— разз. неодорр. - в.. зяпач
ЙНАА - 1. β.. цепя 1. знае.;
2. вж. рижа 1. зона.
ЙНКОАМ - вж. спирам 4. занн.
СЕКВЕСТЪР юрлЯ. - вж. възбрааа 1. занн.
СНАИРА - в.. брадва
СЕКРЕТ ненж. - сж. тайна 1. заан.
СЕКРЕТЕН кииж· - вж. поверителни
СЕКСАПИЛЕН - OтЙΌB -μη, ορΒΤΉ.τΒ— φeа1eeσ·
ка прива-кат-лаосо е oαoнд1н. τοΤ^-τ оо—ово
влееяаен у оийдетнвителетн ен другия пол. Тази
жена е мооло сзкемoилнм.
—	секси рм-г.
СЕКСИ рззз. - вж. сексапилен
СЕКСУАЛЕН - 1. КоТто ен ооаноя рт ceоc. Сннеум-
лае живот. Сексуални отношения.
—	полов
2. аж. чувстве, 1. зннч.
ЙЕКТ—Р - 1. вж. отдел 1. знае.;
2. еж. отрмскл
ЙН-ЦМП - вж. оτgнанаин 1. занн.
ЙНЙЕКИМОН— - в.. избирателна 2. зята.
СЕЛЕКЦИЯ нuнж. - а.. подбор
ЙЕЕЕ—МН самрии—. - вж. жнлищн 2. знна.
ЙНИНЩЕ - Населено място. Тук сн е намирало
тракийско селище.
—	поселлщи, /асилишн
ЙНИСАОСТ-ПА—САР-вж. земеделски 1. заан.
СЕЙМ— - в.. селянин 1. м 2. знна.
ЙНЙ—ОДУР иноЯобр. - в.. селянин 1. е 2. зотч.
ЙЕЛМОМН - 1. Лмцн, конта - иорено влм .Mcee на
ее—в. По произход н е-лрннu. Много езляни по¬
търсиха рмротм а греда,
505

—	селяк, селяндур ннодобр—.
2, неодобр. - Ненул-оурн зн^в^о^-^. Ншма инзт^^и^еа^и оО-
нoени, вижда са, чн е селянин.
—	селяк, cиляииуа еноЯоРе.
СЕ—НН— - 1. Кейто пpeнapлe.e. свързан е сос ее-
ееТството. Сем-ен оорте-о. Семейна черта.
С-меш-с трмЯнцння.
—	фамилни
2.	К-Соо се отокоя ро оеиейетвооо. С-мнйнм oΡеτм·
новка, Семейни грижа—· Семеен уют.
—	домашни, ккщеи
3.	еж. жиини;
4.	еж. съпружески
СЕМЕЙС—О— - 1. Ъъoocдeeнн -воТка и дивeeшиoя
с тях деца и родителя. Имам голямо семейство.
Зммиомамм със с-мзiеτеoτo си нм ooенвнa.· Нз
Кoоздм се реша събрало цялото семейство.
—	ддмоеaдин, фамилия, челяд амр—.
2, разш, вж. домакинство 2. зона.
СЕМПЪЛ книж. - вж. прост 2. зннн.
СЕНЗАЦИЯ-1 . Силят впеннт-еес-, лp-дeзвмонao у
обществата ат eянноβo еъТстмя, осява е рр. Успя
Ям оронза-Я- сензация със странното сн облекло,
—	ФСР—Р
2. Нноемквнео, веезноно еоТмтия е—м нoвиeм. к—етв
св—ао сзнеандвмт, поразяс-т. Оставката аа ма-
пастърм а сензацията ас деня· Кмндндмтурмтм
му зм този пост е неправо еeн-ецля.
—	бомба прзо.. хит прео:.
СЕНЗМИМОЕ— книж—· рядко - вж. чувствителен
1.	аннa.
СННЗЛАЕ— - вж. сетивен
СЕНМИЕ— кннж. - вж. старчески
СНННМ— - вж. нмкв?
СЕОТНОЦРМ книж, - вж. афоризъм
СЕОЧНЙИ - За място - в квнто ан oooaинaнτ 0-00-
невс лоне, което - е— cяaон. Минах а сзнезеτмτм
часа ас улицата· Сетнстс n^ъτннм, Сннеeсao
място.
—	вαcниени, Янзcаличнв рядко
ант. -> слънчев
СЕПВАМ -1 . вж. изплашвам 1. зннч.;
2. еж. стъписвам
СЕПВА— ЙЕ - 1. Иземзае рязкс, eзвeaнъд от сянн·
ксс внес. От npooнзнτaоoнр вик са сепнех, Бях
са унесла л сн сепнах от шума·.
—	стряскам се, трепвам, вкзснпвам св поет·.
2,	еж. стряскам сн 1. зннч.;
3.	вж. изплашвам св 1. знаа.
СНРВРЛНН кииж, - вж. раболепен
СНРОИЙНРЧ— книж· - сж. бгодиuеа
СЕАЕМИНОСИ книж. - еж. боддинчеcτвс
СЕРЕНААМ - вж. роgинcям’ 1. зоан.
СЕАОРИЬОА - в.. келииа
СЕАН—ЗЕН - 1. КоТто сеа сознаний, еувотвс за
дело, отΤoo отдаем нежното весмннин еа важните
eйшн. ^βα се сериозни хора, на които можа Ям
са pм-енτм. О-pнc--u човек е л можеш де му са
довериш. Сериозен младеж.
—	отговорен
мат. — лекомислен, несериозен, еезотпосооен, Тез-
001.-0, вятърничав, Тезх-Терен, ррнз-н, ветрен
2.	К-йто срохсн врменния опоаде възможни —тшс
ртследсцм. Положаензто е много сериозно.
Случаят е сериозен· Сериозно -мΡoлрaмнe· Оepн·
озим повреда.
—	тежка орзн.
мат. —> лек
3.	вж. важен 1. знаа.;
4.	орно—, вж. задълбочен 1. знае.;
5.	вж. замислни’ 1. зннч.
СЕРИЯ - 1. Псте-ровнте-н-ет оо напоено -peннвe
м-е е много оТщ— черти пр—рм—тв, нещн. Пoеоaд·
аа цяла серия --стрели, Серия нещастни слу¬
чаи· Сарая ммркн.
—	поредица
2. Поелеавснтелен р-д вт е-ща, което вTo—аecaτ из-
сеооеа цялост. Серия снл-ни. Серия концерти,
Серия от лакции.
—	цикъл нниж.
СЕРА—Е - вж. мрнжа 1. зона.
СЕРСЕМ разг· оренарр· - вж. глупак
СЕАСЕМЛЖА ра-г. ор-нерр. - аж. глупост 1. знач.
СЕРИ разл. - в.. еиcодβорчнв
СЕТЕН оонт. - вж. последен 1. знаа.
СЕИИЕЕ— - КоСто ое ooнмeс дт сеоеснтн. С—онеан
нара. Онτнвн— центрове· Сетиво— оррмин. Се-
таени усещания.
—	cвивдани,освзатнлни
СЕТНЕ - вж. после
СЕТНЕШЕН - в.. пдcлншее
СНИ—РОА обикн·· мн. амр. - 1. вж. последствие;
2. вж. бъдеще 1. зааа.
СНИРЕ рм-г. - сж. сако
СЕЧ - вж. клане
СЕЧЕОРЕ - вж. разрез 1. зоне.
СНЧРЕО - сж. инструмент 1. знан.
СЕЩАМ понт. - в.. долавям 1. зона.
СЕЩАМ ЙН - 1. Изведнъж ми мрва имота как рт
рвсоопя, какао да онорсвя. С-тих се как Ям р-шм
злЯеееτa. Сетих се омнao Ям му отговоря. Как
нз са сетих по-рмно. чн тряРем Ям са оредя зм
срещата· Сетих сн. че трярам Ям им Ρлмгoдмpр
-е помощта.
—	досещам се, eлсбрαвякαм, хрумва ми, подсе¬
щам св разг.
2.	веж —c^^mi^^m —и
V ерса (дойде) мм ен уе<а> рм-г.. идвн (доСре) ми а
глмвнтн разг., ерва (ирн, дойре) мм еа ннълн (ре-
пято) разг,, ииннвм ем през вес (олмвмтм, акълн)
разг, ком 1. аeач.
СН—’ ннеa. - вж. засявам
СЕМ ннсе. - вж. пресявам 1. знае.
СМИ - 1. КоСто яма цвят нм пепел от дърва, среден
межде н-рно е Тяло, с разамене oτceннe. Сив
олзо. Сива нpмвл. Сиво небе· Сив оснослое.
—	пепеляв, риπилеи, пепелив
2.	орзн—з вж. бн/иитнрнсве 2. зята.;
3.	орен. вж. еднообразни 2. аннч.;
4.	орно·, вж. Яи/личен 3. зята.
СМЕР—А pяЯнo - вж. сивота 1. зн—a-
СРЕ—СТ - а.. сивота 1. знае.
СРЕ—А— - 1. Сив цвят. С-вотата нс еτзннτз
като че лн oммморемшa обема нм стаята. Снеo·
mama ас небето я noaненмшн.
—	севост, сивина рядко, пепилявост
2. орно—з вж. еднообразен 2. занн.
СИГНАЛ - 1. Утесоно звсково или светлеаев указт-
иве зс оре—ав—ое а— eякннee cъoTшннмя. Кмата
даваш- саатлннон енрuмлл. Чакам усоcвеня с-з-
осл зм почнека, Онзнмл с флаг.
—	ааак
506

2. орно·, вж. предупреждение 2. знан.
СМГОСЛМЗМА—— - орна. вж. nаедсnриждавам
2.	зате.
СМГУАЕ— - 1. К-Соо з—σ—eд—ea доверие, еа квотто
м—.е -а ое о-знитс. Сигурен еca-к нм влмеττм,
Сигурен съюзник Сигурен np—рaeл.
—	вкакн, надеждни, Ялмодиндкждви
мит. —> несигурен, съмнителен, eяaнpeддeн, иеТес-
ооенр-жрее
2.	КоСто вярс— наполя- в eeшo, в иооиневеоон еа
aйшo. Сигурни смн, ч— лзезн—зτo н ормвнлно.
Сигурен съм, че щз спечеля, Сигурен съм, че
тове е точно тека.
—	увнане, положителна, убнднн
аит. — несигурен, еессерен
3.	сж. Явзопасне 1. зотч.;
4.	вж. достоверни 2. знае.;
5.	вж. Ян/спорни 1. м 2. зннн.
СИГУРНО - 1. сж. навярно;
2. сж. Яи/спорно
СИГУРНОСТ - 1. Израз или 00—04 ен твърда сяра
а нeшn. Твърдя със сигурност—, чз щн сnзезоим не
нouнуpем. На мога Яе твърдя със сигурност—· чз
той а прма.
—	укнрвносг, положителност, категоричност,
ббнgнедcτ
2.	вж. бивдπаcиоcτ;
3.	сж. гаранция 3. зеан.
СИДЖр—КА нар. - вж. връв 1. знае.
СМЙ— - 1. Голяма, изключителен възмвдaoeo. 000-
ο-Τοοστ да ое извърши м—с ооеоипне нeшn. Физи-
чзенм сала. Нpмвеτaзнм сила, Оллм на духа.
—	мощ, крепкост нниж.
аит.	безсилие, се—Тост, немощ, енмощеоот
2.	Спвеоеноео да ое 1аcooщca деСи-ео. Γoзн човек
нма много сиои. Чувствам, че —мем сили зм рс-
Ротс. Оилнτз мн се лзеepoмхм.
—	невроня
aer — безсилие, те—Тост, немощ, нниoшнoeo
3.	Гoлямн. изн-юeиΌeлeн cъзмoдeoeτ за ooooивoдeй·
сос—е, eлияaин. власт. Войската покл-м своята
сила, Престъпниците сз уредиха а салата аа
aолсττм. Онлмτм нм едно народ е а неговата
мъдрост,
—	мощ, могъщество
мет —► слабост, безсилие, немощ, безоомощевео
4.	вж. издръжливост 1. зине.;
5.	сж. яαnмаигег1 1. знан.;
6.	вж. сетназнкаосг 1. зине.
СМИЕ— - 1. К-Соо πρΒΌΗ.Ηβ— ο—μι физическе
аила. Онлeн мъж. Силен борец. Силен враг, Сил¬
ни ръце,
—	мощни, як разз.
ант. —► слаб, Teаc—a. ннмощее
2.	К-Сап o—аooлaπ— а поляма сила, възиoдaoeoи,
вл—ст, елеянме. Онлuм алмса. Онлeн цср. Оилuм
Яържеае. Силим войска—· Силна оераия.
—	могъщ, мощни, влнеτилин отр.
аит. —» слаб, бeаeилea. бнзпвмoщяa. бйззншuoee
3.	КоСов се рроявяв— с поляин асат. Онл-н вятър· Сн-
лае пожар, Онлнo ззмнτpзе-ен-. Силен неτисн.
—— мощна, мооъщ, голям
мнт. —> слаб, нямoшeн, тих
4.	Който ое по-явява е голяма ст-пее. Силим люРое.
Ононo чувство. Онлнм мъка, Силим омреза.
—	дълбок орнн..
мет. —> слаб, тих
5.	вж. издръжлив 1. зине.;
6.	сж. весок 3. знан.;
7.	орзо—з вж. даровит 2. зааа.
V камък ре соеснн (хснян), свра щн пеене рз-г., от
кнмъкн водн щн изстиска рм-з. кое 1. зннч-
СНЛНО-1 . вж. здраво 1. зннн.;
2.	вж. дълбоко 1. аeнч.;
3.	сж. високо 2. зама.
СИЛОМ рядко - вж. насила
ЙРЕУЕТ нниж. - сж. очнртааен 1. зане.
СМЕЛ ЙН несв· - 1. вж. заселвам св 3. знае.;
2. рм-з, сж. старая св
СЯМАЕ—Л1. в.. олицетвориене 2. зеан.;
2. сж. емблема
СММО—ЛИЗРААМ - в.. олицетворявам 2. зате.
ЙРМО—ЛИЕЕ— - вж. еокaвa!илен 1. зана.
СИМЕТРИЧЕН - в.. съразмерни
СИМЕТРРЧНОСТ - сж. cлрaвмвааоcτ
СИМЕТРИЯ - вж. съразмерност
СИМПАТИЗАНТ - в.. панвъажнинк 1. заан.
СММИНИИЗИАА— - Изпитвам смиратся, блмпо-
0нзo—дeeин кси някого вее н-шв. Симпати-
-нрам не млмЯ-жта. Слмоати-нрам ас азмoн-
ратите.
—	съчувствам олр.
СИМПАТИЧЕН 1 з сж. ерuβликaτилеe 1. зннн.;
2.	вж. мил 2. зоан.;
3.	в.. миловидни
СИМПА—ИМ - 1. Солвснoeo м—с 00—04 нн -оТо-
чувство към aяктoo. нещо. Изnoозaмо енмnмτнн·
та не началника към него а му поискал повише¬
ние нм заплатата, Той ма геapн а снмомтн—т-
сн към нашето Язло. Искам де спечеля е—мπм·
оинта му.
—	Ялaгорαзпсаджваен книж,
нет. —> антипатия, нepoиязeн. неприязненото
2. разг, рядко вж. любима
СРМПАТ—ГА разг· -рм-ш. еж. добряк
СРМИАОМ книж· - сж. признак
СРМИАОМАТИЧЕО нниж, - еж. показателни
1.	зоан.
СНМУЛАНТ нннж. - вж. преструвай
СРМУЛАЦИ— ка-ж· - сж. πрнcτасвяα 1. зннн.
СИМУЛИРАМ книж, - вж. првcτаувaм ск 1. зннн.
СИН - OвCoo -ен цееом на 0-6—00. Син небосвод.
Сини рел-· Синя рлуза, Синьо мора.
—	инЯнсва, лaвсрни поло,, модкр поза.
СИНАП - Трев-соо ο—οτήηβή от енинСеово Opъσoвц·
0—001, а -и-Тис жълти цсеоввн, ав—тв снме чест—
се eocooeeсc— за лекарство.
—	хардал амр—.
СИНДЖИР- Х.рм-г. сж. жирном 1. анaн.;
2. шар. вж. окови —. знач.
СР—ДЖИРЕЕ - вж. верижка
СЧОДР—АТ - Организация на рмеотеице м ο-γ-
.eo-au в тлререлнн Траеш зс зсщ—он еа анхаите
оиофееиваа—ни е еопсалне вятер-ем. Олндннмτ
нм учителата. Синдикат нм м-тмлур-нтз.
—	профсъюз
СР—НЕА поет·· - Святевс-о-яо поят ен οηΤή·—, еа
небнаяся 000000. —00 м ясно еезоблннно н-Те.
Обгърнех с поглед оар—сната сианва.
—	лазур оола,, снеевниа, синина, модрнаа рядко
ИР—еЕр—А - вж. свинка
СРНРНА - вж. слеевм
507

ЙР—РМ амр, - 1. вж. тава;
2. вж. зс^^р^^ — . ззявн
СИ——ИАМА - Липе, нoнΌo е еоепем—иот оо τοΜοσ-
фероиое процеси е пиeaσнaзcaнe еа 00—1—00. Си-
иоптнциаз предупреждават зм сила— валежи.
—	мв!нордлсо
СИНОР - вж. граница 1. зона.
СИНТЕЗ - вж. оЯоЯщвинв 1. заан.
СИНТЕЗИРАМ нuиж. - вж. обобщавам 1. занн.
ЙЯНХРО—Е— - а.. едновременни 2. зн—н-
СНОЧЕЦ - вж. мв!лнеиаa
СРП——МЦА нар—. - е.. вариола
СНПОММ - 1. вж. насипвам;
2. вж. наливам
СРПААО - 1. в.. ролкав;
2. преа. вж. ианвоae1
СИПМ СН - a.. каля
ЙРРАА - Д-тн, нoвeо. немоо родителм (еле еден от
тях) ен морави. РоЯнталнта му змгнемхм и той
остане еиpеκ· Снpмн еьм. майке мн почина.
—	сирота амр.
СЧРЕЕ - вж. говсг
СИРОМАХразг. - 1. вж. бедняк;
2. вж. авяастиик 2. зннч.
СНАО—АШНЙТЕО амр, - вж. Яндност 1. знaн-
СНАОМАШНП ннсв. - сж. обеднявам
СНРОМАШРП рм-г—. - 1 з вж. Яндност 1. занн.;
2. вж. бнgио!ие 1. занн.
СНРОМАШ—И - 1. сж. Яедни 2. заан.;
2. сж. бидаяшки 1. занн.
СНАОМАШТА разз. - вж. бвиидτие 1. зина.
СРАОТА амр· - 1. аж. сирак;
2. сж. енщастиик 2. занн.
ЙНАОТ—ММ амр. рядко - сж. беднотня 1. зяте.
ЙРРОТСОАМ Ялсл. - аж. кукукам
ЙНЙТНМА - 1. Нанин ен дeCeΌBИн. коСто ее— за пн—
да установи опяе-елен pep, -а соседе -пределен-
юрнсмлн. А- -мам своя система нм обучение. Тя
преподаем оо друга система· Онеτзмм нс аъз-
онаминн.
—	метод
2.	Форма ен оипмаизнцмя нм вбшнooв0Ό0, наема ем
-ещесте-но справа-ния. Пoл—τнезеом еuеτa-
мм. Кмnлτмл—еτиеaенм система, Икономическа
система.
—	строй
3.	Цялост от eъooъдeнмя. oбeкoм. сф—.р—ния, 0004-
нсзацес в 0—1. Сисоамм от водна aлaнτpcц-o-
тралн л язовири. Имooнτaоoм сисонма,
—	мрежа прен·.
ЙНСТНМАТМЧНН - 1. вж. системки 1. знан.;
2. аж. редовна 1. знна.
СИСТЕМАТИЧЕС-Р - сж. системно
СРСТЕМАТРЧНО - в.. системт
ЙРСТН—Е— - 1. OoCΌo ен извършва о— строго ορ-
рндн—не р-р, пате, сисанма. Системна работа,
Снеτзмнм подготовка, Системно четное. С—с-
тамоо леч-ние,
—	nлaадмврна, систематична, методична, послв-
доватвлиа
мнт. —» безсистемен, безразборен, eeзинднa. хасти-
нен,нееееоемен, разхвърлян
// несистемен, нерлмавиеиен, савхсня, ннмpнeeeн.
Тезл-снев
2.	вж. логична 1. занн.;
3.	вж. рнидβва 1. зннч.
СИСТЕМНО - С олреде-ен патя, рер, ритмичност.
Рарооя системно. Уча системно· Онгoмлoнτз
еезτонoн се сманят снеτ-мнo,
—	плaидмнрас, методично, систематично
мет. — безсистемно, ензоазбсрно, е-зр-рно, 0—0—0¬
0-100, хасаинно
// Б—з н-реш-ване ан определен ряд, Тез 00—00010-.
Той енсτ-мoc закъснява зм работа.
—	редовно, систематически, cuc!нмaгиеао
СЯЙИЕМ——СИ - 1. Опре-еа-н pep, оиетема в не¬
що. Нужна а системност а рмротмта.
—	плмеомкреост, методичност, роcлвеоβмτвъeдcτ
мет. безсистемност, еноиетемноот, хнoΌиeнoeo.
Teаи—абвoeвστ
// стихийности, aнoлннoмepнoeΌ. бeаплнeoвooΌ, онм·
рннсйатет, щврмввщинн
2. ο.. лдоиеиоcτ
СМИ - OoCoв ен - енхрмнсл доТре м не изриова г—ар.
Снτнрτ им гледния а— вярва. Сион децс.
—	аахраина, еаядие изр.
дет. —> гладен, нядохинаее, н-ртяе
СНТЕН - вж. мдлкя 1. я 2. за—ч.
СМИНЕЖ - ο.. дрнЯосъя 2. зяте.
СМИ—Я неса. - 1. Ходя а м—е оиннкм. Мъжът
ходеше шнpcнo. с жаомом ситнеше слад онто.
Датето ситнеше росо зад каруцата.
—	дрибая рм-г, гкпдм нар.
2. вж. иaдрдбевaм
СИТУАЦРМ - вж. положение 2. зята.
ЙРПЕ— - 1. сж. блестящ 1. зннн.;
2. вж. лкевзαрнн 1. в 2. зяте.
СММНМН - 1. Отблясък во свеин ев-теиан, oбeоa.
глндмнн отдален. Тъмнинстс сзразтваряш— рав¬
но а утринното сирuин. Сияние оа изгряващо
слънце, ИзΡзснo еирuин. Сиянна оа пожари,
—	зарико, озарниин поет, свнтлнаа, заря
2.	в.. блясък 2. зяте.;
3.	орно, β.. лкчнзαаин
СРП— - вж. Теееоя 1., 2. м 3. зона.
СААЗА—МН - в.. мет 1. зана.
СКАЗАЛ - Популярно устно излαдeнин, доклмд на
някмквн тееа юрнр οοΤραΗ— слушатели. Държа
сказка пред младежи В е—τмлнщ-τc тази ве¬
чер щз лмм снл-нa.
—	бленда, лекция
С—АЗУЕМО - Геавне емет на изиннннинта, коятт
сзи-наса P01анно, р-Сетвие еле еъеооянин нн нн-
зocae1с о подлога op-peeo (лице).
—	предикат
С——ЗЧРК нuиж. - в.. лектор 1. знан.
С—АЛЛ - Издигната ат— земята стремит кнмнннн
маен. От Яе—та стрмнн ас р-катл се нзЯнгмт
енсoнн скали· Отвесна скала· Малка скала.
—	ядеарм, вкбир, чукар, карпа диал,
СААИНСи - КоСто ее соттов вт аонлe. Снмллеτ
бряг
—	каиарист
С—АЛЖИВ—М разг. - 1. Изи-олям набързо еещо,
квеоо - нявяино иля сeoTooнocннo· Скалъпихме
една история, която Ям звучи opмaдoooаoΡнo.
Имоoжн се Яе скалъпя някакво оправдание.
Скалъпих една лъже:.
—	н/яалкпвам орзи. разз., изфабрикувам рм-г.
неодорр, скроявам прзн.— скърпедм орно·, разз.
2.	вж. η/μη^^ 2. знсн.;
3.	вж. иаcавиирαм
508

СКАМЕЙКА - вж. пейка
СКАНДАЛ - Шумят я н-пимтаойн— кнpнeмцн· Озмз-
еи скандал, Непал са н изправил енмнЯмл. Касаи
см таза енеoЯелн оосрнЯ нощ? Голям скенЯел
щз стене зм онзи парии.
—	разправия рм-г.. швед орнн., патаклама орно:,
разз.
Й—А—ДАЙДЖЯМ рззз. - Мъж, който често вдеон
аоннpaлм. прави онвoe. Той е пияница а енмoдмл-
Яжия. Беша изазстзо като скандалджия,
—	кавоаджия разг, раздоренк, крамоленя амр.
СКА—дАЛн— - a.. ЯвздЯрαзвн 1. зосн.
СКАНДАЛИЗИРАМ - вж. възмущавам
С—АП—Нра-г. - 1. вж. гнил 2. зеан.;
2.	орзи. неодорр, вж. лош 2. зааа.;
3.	вж. уморна 1. знаа.
СКАП——ПА жарг, прнинбр— - 1. вж. мулльо 1. зaнн-;
2. вж. заоубнаяк
СКАПВАМ СЕрм-г. - 1. вж. разлагам се 1. зяте.;
2. вж. уморявм св
С—ААВАМ СН - 1. Отправям към някога остри —Т-
виненся верее. вля в οό-ήλ-η слсанТ. Вчера ше¬
фът мн се скара· че на съм н-пълилл нареждане¬
то му. Сτненех зъРн. зм де на й се скарсм. Ако л
тази вечер закъснее, щз му сз снмpмм—.
—	иахоявдм, накарвам се, иаругавам, сгълча-
вам разг, навиквам2 рззз, едоълчакам амр.,
нзгклеaвaм амр.
// Отправям киeoeон, укори някому. Учнτeлнмτм м—
сз енмpм зм лошото ооанЯ-ине. Премиерът сн
скара нм министъра зм н-свършената раРота.
Утра шефът ща се скара нм ажои, е друза ще
похвала—.
—	смъмрям, сяастрям рм-г.. ааямстрям орни:
разз, иахоявдм, нарязвам орно—· рм-г., иасоля-
вам орно, разл.
мит. — похвалвам, πoлнeнмвмe
2. Влошавам, з оТтяпам отнош-н-яа— ее о нянтoo. като
му казвам πργΤοτο— еле ннориятнм зм него нeшa.
Вчера се енмpмм с npнрτзонмτм сл:· И друг оъа
см— се енмpемон по един или друз повод. Далма¬
те -ратя оак см се скарали.
—	спрнчквам ск, cдлрркмм ск разг, счнпявам ск
разз,, сджафкедм ск пран—, рсзз,
мет. —> одобрявам се, помирявам се, примеряете се,
пиидоТиявни а-
V	дръпвам (т—оля) ярма кн-аС рм-г, дрърсмм (тепля)
ерне конека разг, npoaeoHe конеко <евннп—е>
рз-з, строявам с две редици рм-г, свивем сарми-
он (пнркеон) рсзз, 010040™ <ем> Тозя м нoopu·
ва разг, наюрнаям от сса е сорт рм-г, нмоимвяе
ем сое <— репнр> разг, отправяй ен дроТ е—реа
рм-г., иаправям нн онлата рм-г,, отправям <нн>
мат и eaoнмpa рм-г. ком 1. зeнч-
// дръпвам <ам> ушите (ухото) разг, -здоровем (000-
вам, тегля, дърпам) ушите разг, σнpъцвaм оъо
зоТе разз, давам ериа зоТ разз, аарязвме оaoo
к-с-еа (горчивс) нoвeΌaвeцa рм-г., сапунисвам
плввмом разг, нвеапвнмовви здравмом разз, зeн·
оъиквми сол ен главата разг,. натъркане еоов
рм-г. кси 1. занн.
V	оиневвме (разменяме, pмаeeecвмe, ямаTъoнвм·
ее, cбъpнaвиe. ереоввие, ороиеаяие) ое щнoни·
те (кмоитн) разг. развалям км—еееовом а 0—00
разг, скъсвам диoлвмвτeннeоeΌH <ое> OΌaoщe·
имя а 0—00 рм-г, хващам- (влмвяме) се зм гвщa·
ом (пушете) рззз, хо—щаме (сатсяме) се зс косите
рм-г. кои 2. зоан.
йкНаВЛНН - вж. рмзпаa 1. зааа.
ЙААЙАА—М разз. - вж. скарвам св 1. зянн.
СКАТ - вж. склон
СААТАОАМ разг. - еж. напъвам 1. зама.
СКАТАВАМ СН рм-г. - крия се 2. знвч.
СКАЧАМ - 1. Преместете ее о борзо м рязка под¬
хвърляне он тялото сов въздуха м—с прася скоко¬
ве нагоре. Скачам от радост. Скачам невисоко,
Скачам ас еЯна нpcо—.
—	рипам еесв. рм-г.
2. вж. подскачам 2. зана.
С—ЛЕС—М - 1. сж. закачам’ 2. зата.;
2. ... свързвам 2. занн.
СКАШКА— - вж. кашкав
С—ЕНАЕ— книж. рядко - в.. отвратителни 2. занн.
СКВЕРНОСЛОВЯ нuнж. - вж. злословя 1. и
2. зннч.
СКИНА—П нeеβ· - 1. вж. оcкввриевмм 1. зннн.;
2. сж. кощунствам
СКЕЛЕТ - орни—, в.. основа 4. анвч.
С—ЕПСИС книж, - в.. ивддвваин 2. зяен.
С—НПИМА книж, - вж. еиверелк 2. занн.
СКЕПИМЦИЗЪМ нuнж. - в.. недоверие 2. зана.
СКЕПАМЧЕ— - вж. иидсвереuβ 1. занн.
С—ЕПТМЧНОЙА - вж. анддвнанн 2. знан.
С—ИО—М жсрг· - 1. вж. глидам 1. знан.;
2. вж. виждам 2. анвч.
САРМВА ММ разз. - вж. хрумва ми 1. зннн.
С—РМТМ - прни. разз. вж. плача
СКИПТЪР нниж. - вж. жнакл
С—Я— остер—. - вж. ммиастнр
САМТАЙеЦ кииж· - в.. скитинк
СКИТСЛЕЕСКИ нниж. - вж. скитнически
СКИТАЛЧЕСТВО кннж. - в.. скиталчество
СКИТАМ - Ходя меоов от място на място без 0-0--
кт е цел. Скитах разцално из улицата аа лрсЯс.
Два Яни скитахме из олмнннмтм. Вместо Яе учи,
оо цял Яна еннτм. Бездалеик лн сл, чз само енн-
аеш.
—	скитам се, лутам се, Яадgе, блуждая кнлж,
шляя св рм-г, развявам си разз. ннодобр., ски-
торя рззз, ннодорр.— скнтоскам резг, неодобр,
миткам ра-г· неодобр, койкам р-м-г. ннодобр,
мн!лдcβaм разз, ннодобр, χaймaибвaм разз.
нноЯоРр—.
V меря (нρъeΌoecви, мета) еемп—ое разг., ееря
(мета) пъo1шмΌa разг, ходя като ой Маят рззз.
ннодорр,, мате гащи жсрг.
ЙАРАА—Н - вж. скитничество
СКИТНИК - Лице, нoeoo ок-он. Ни— сме сннτннцн.
ходим от място не място. Превърнал сн са а
еклauлн.
—	скиталец нннж, бродяга книж.
// Бедня новек, коСто няма ром, оемеТетво, къдеас ρ¬
οή приютя. Скнτuнньτ нямаш- къде глава дс
подслони. В зраЯм нма много· скитница, конто
ровят а кофите зм Ρoнлук,
—	Янадоманк, клошар, Яродяоа нuиж., босяк
рядко, Яв/къшаня рядко
СКНИННЕЕСАР - КоСто се оонмея рт cо1Όн1о яем
- свързан сее oоeτaeк. Скнτннезенн живот·.
—	енргαрcки, скиталчиски книж, иомадски
йАИИНИЧЕЙТЕ— - Ходенн, шоаувмое по итз-мням
1—004, еопровваеао з о трудности, -иш-нся. Годи-
509

нита не еннτничзеτеo никога няма де -мррмвн.
Разказах му екнτниенсτaoτo сл.
—	скнгмин, скиталчество келж., митарство
oΡинн. ма, разл.
С—МТОРМ разз. неодоРе- - сж. скитам
Й—ЯТОСиЛм разг. неоЯоРр. ~ вж. скитам
Й—ЯЦ— - 1. №o6pM.eeie, конто пи-рсамая е хо¬
ризонтална проекция и е е-щаТно ума—ен вир
еорекосиата от егрндв, авенеенв място, местност.
Трябва де сн извадя екнцм аа мястото· Оницм
нм къща,
—	плаи, чертеж, проект
2.	Преасареоееем eeаaвooщeeм oиeeноa. Художни¬
кът м— показа oянcн ееoн еници. Змом-нн— се
д—с—тноз скици нм назова теорр——.
—	наброска кннж, нсянз спец.
3.	Поедв-ист-ан- изeвдeaee в neшм, аеновни aepTM.
Направих скица нм ЯоклаЯс. Скица аа урок.
—	плаи, схема
4.	праа. разз, вж. особняк
САРЦрР—М - 1 . вж. аαева!αвaм 1. знан.;
2.	орна·, вж. набелязвам 1. знае.
йАИ—В oеτмp, - a.. роб 1. аннa-
СКЛАД - Пoиншнauн. къдеоо се еъхиаеясмо cΌoнм.
материкам м рр. Склад -а стронт-лни мате¬
риали. Склад зм плодова и ззознчуцu. Склад -а
книги.
—	мага/ня, стоварищи, хрменлншв, иипо
Й—ЛА—ММ - 1. вж. навеждам;
2.	разг. вж. съгласявам сн 1. зеач.;
3.	вж. увещавам
Й—ЙА—ММ ЙЕ - вж. адвиждам си
Й—ЙНЩЕАМ - сж. зαяавщвαм
САЛ—— - Нмклoaннa. лолегаом земна повърхност,
темкс. като част нм о—мнена м—с хълм. Плмоио-
енняτ еноou сз спуска стръмно към равнината,
По еноcнoaeτa нс Соера плмоинм се разполо¬
жени кити— с1але,
—	скат, отлог диал,
С—Л——ЕН - КоСто емн, проявява потосеоео, .ела-
ние дт изворш— нещо вам да он съгласи а а-щп.
Склонен е Ям услужи. Склонно а де дойда с нес,
Склонни сме да подпишем договора.
—	готов, наклониН ннлж.. съгласни, навит орен,.
рм-г.
Й—Е—НН—СИ - вж. влечение 1. зона.
Й—Й—НПОАМ - вж. съгласявам ск 1. заан.
Й—ОО—ЕА— - 1. Сш-и—м, птоескнм aянвнcм pρoсвн.
дейност. Страх скова вомом й.
—	парализирам прен.
2.	вж. влиееeеβaм
3.	вж. вцериeеβaм
СКООАЕАМ СЕ-1. аж. замръзвам 1. знна.;
2. вж. вцкрваяeαм се 1. е 2. знна.
СКОВА— - 1. а.. вдървен 1. зоне.;
2.	сж. анподвижни 2. зате.;
3.	еж. вавпванe 1. зона.
С—ЛЕАН—СТ - сж. вдкреваост 1. зннн.
С——ЛАЙЕАМ нар. - сж. успявам 1. зята.
СКО—Т— - вж. отстъпка 2. зона.
С—О—ФУЗИАМ - вж. засрамвам
С—ОНФУЗИАМ СЕ - вж. засрамвам се 1. зннч.
С—О—ФУЗН— - вж. засрамен
СКОПЕЦ - в.. кастрат
ЙКОПОСЕН ра-г. - a.. уридна
СКОПОСНИЦ— амр. - ο.. ккщоееицд
ЙА—ПМВАМ - вж. кастрирам
СКОРО - 1. Не аеер много вряме. Скоро е сестра¬
та. И-питит— се скоро.
—	наскоро, Ялизо, близко
аит, —► далеч, двлeнe. далеко
2.	в.. иногдавим;
3.	вж. бкрзо 1. занн.
Й-ЛР-ПИС рядко - вж. С!еeоорaфне
СА—Р—ИРНХ—ДЕ— - вж. краткотраен 1. зята.
С——А—ИРНХ—ДНОЙИ - вж. яаατкдτаaйадcτ
1. анвa.
С—ЛА—СТ -вж. Якрзиаа 1. зннн.
СК—А—СТЕ— - сж. бърз 1. зоан.
САОР—ШН— - 1. К-йто - станал оредя малко co—¬
мн. Онcpoшнн събития. Скорошна новина. Ско¬
рошен инцидент. Скорошен случай.
—	инотдавадшна, наскорошеи рядко, близък
олр,— анотколншва поет—, nаеcеe прзн.
аит — отдавнашен, отколешен, дм—янeн. даеен
2. Ктйтт ореротои след кратко време. Очаквам ско¬
рошното npзаеτмaрнa нм коизсос, Роднт-литз
му са примириха с рашаннато му зм скорошна
самара.
—	предстоящ, еидалечеи, бли/кк
ант. — далечен
С——СМОАМ ЙН рсзз, - вж. изтормозвам ск
С——А книж, - а.. добиче
С——АОБОЙ—А -oеacp. - ο.. кланица 1. зннч.
С——АСКМ - в.. животински
Й—АНЖ - Замръзна—я втдем паре със вед на ледени
ки-сонен-он, която покриват аорветата, стените е
рр. през студените м Bea.ai зимни дам. Равният
оът н noбaлро от екpeж. Дърветата см πoнpн-
тн със скрнж.
—	мраз, нея Яимл.
И Тъeнa леден— корица. По стъклата има енpeж.
—	мраз
СКРЕПЯВАМ книж· - вж. закрепявам
СКАИБСЦ—М разз. - вж. скърцам
СКАМОАЛМЩЕ - 1. Място, ломнщенмн, коеоо ам-
oaаca, пpeдoмаcм от опасност, Т-рн, нмлмденм-
- пр. Противоатомно скривалища. Там е рило
енeиемонщзτc не руноовник:а.
—	убежище
2. вж. закриели
Й—АРВАМ - 1. Прася еещо е—м аякоТ -а Търе нн
τ-Τη—, ееизсестео място. Гони ма потеря· мо¬
жеш лн Ям ма скриеш? Скривам престъпник. Не
-нам къде е скрил документите.
—	укривам, крия ueеa.. прикривам, потулвам
аит. — откривам, иазкииваи, е—емрнм
2. СъаeaΌeлнo ае нмзвмм. прнеъеевваи н-що, конто
знaя. —00 тая в себе ое. Тя е скрила оа анб, че
щз стаим майка· Онpнеем измерен—ята си.
—	укривам, прикривам, спотаявам, спотайвам,
вменявам рядко, потайвам рядко, крия нeее—.з
тая неси,
дат, —♦ откривам, pмзкиeввм. pocнoсвви, рсвеяя-
.41, издaвaм. uзомавaм. слтдялям
// обявявам, aeнeapмoвм
// разкривам, ooнииcми, oвагмaaвae, отгатвам, о—з-
ΤγΛΒΗΜ
// Правя нещо (тTeнн. лошо) -а не се oмаTeoe. узнае.
Скриха нстнимтм -а ор-стъплени-то:. Скриха
случая със .злоупотребите. Опитват са Ям скри¬
ят елaанτз оа източама-то не Ρмннмτм.
510

—	потулвам, прикривам, укривам, покривам
прнн. разз,, замигам open, разг,
мит. — разкривам, откривам
// обявявам, oπлвeяввм. воовнооявмм, paзгeaeяaaм.
σъoбшacвм
3.	Сенонм, рстотвям нещо нн скретт, звовлеао мяeΌO.
зс рт се запази. Скрих жълтицата не сигурно
място. Гледаше Ям енpнa някоя и друга пера.
—	скътвам, заккгкмм, прияктвам
аит. — откривам, paзкpивмм. немеи—м
4.	вж. заярнкам 1. м 2. знан.;
5.	вж. прикривам 1. заан.;
6.	вж. замаскирам 1. зннн.
СКАРВАМ СЕ -1. еж. крия св 1. е 2. зана.;
2.	вж. н/чи/вдм 2. зана.;
3.	вж. заслаиям ск
СААИН - в.. шкаф
ЙАРИИТМ - вж. скърцам
САРМИ - 1. сж. таке— 1. е 2. знма.;
2.	сж. прикрит 1. е 2. зоан.;
3.	вж. потава 1. зана.;
4.	вж. закътан 1. занн.;
5.	вж. еипроявеи
СААМАО - вж. тайно 1. м 2. знае.
СКРИШЕН - вж. тави 1. знан.
СКРИШНО - вж. тайно 1. зана.
С—АРШ—М - вж. тмйао 2. зннч-
СКА—МНН - 1. КоСто изеяпса да ен uзτcквa. нн оТи¬
ча -а прави впечатление, не се нм—апа е претенци
-тн те. Хар-сеам децата й. защото см скромна,
Гостите ни см скромни хоре.
—	eиnреτеeцндвнe нuлж., бвзпав!нациoзeи рядко
мит. —» нахален, бнзoaлcв. напьл, aъизьн, мропааона
2. open:, вж. ^κκηι 1. зона.
СКрОМЕАМ - 1. пран·, вж. пораждам 1. зана.;
2.	орна., вж. uиcаиeuрaм;
3.	орзи. вж. скалъпвам 1. зннч.
СКРУПУЛИ нuиж. - Моя-еас σooбpмасcмae о оп¬
ределен— взисквания (норми), конто амpoидв.
спира аяк-по да направи еещо. Човек раз скру¬
пули: Имам морала— скрупули,
—	задръжки
СКРУПУЙЬОЗН— кннж, - вж. скелетен 1. зннч.
СКРЪБ - вж. мкям —2. знна.
СКРЪБЕН - вж. тъжна 1. м 3. аннч.
САРЖ—ДЗА разз, u-cдoΡp. ·- вж. скъпнриия
СКРЪ—ДЗАО рм-г. неодорр. - аж. свидлив
С—АЪНДЗАЛЫК рм-г. ннодорр. - в.. скъперни¬
чество
САРЖ—ДЗА—П СЕ рм-г. неодорр. - еж. скъпя ск
САРЪСТВАМ - вж. кръстосвам 1. зама.
СКУДОУМЕН книж, - сж. глупав 1. знна.
СКУДОУМИЕ книж, - вж. глупост 1. знан.
СКУКА - 1. аж. досада;
2. вж. вдаообрмрин 2. занн.
СКУЙПИИААМ - вж. вая
СКУЛПТИРА—Н - вж. вaя!иъcτвд
С—УЙПТ—Р - Човек еа изкуството, художник, нoй·
то създава, мор-лира eΌΒτcм. збюeΌOвe. релефи м
пор. Той н много талантлив енулoτop.
—	внятил
СКУЛПТУРА - 1. Пеаеоечеа хeдoдeeΌBeнв творТс
а обемеа форма. Нм нзложрмте имаше много
нотзрзснн скулптури,
—	пластика’
2. сж. βaеτнлcτвд
СКУПЧИЛ— СН рсзл. - сж. струпвам сн 1. занн.
СКУЧАМ олсв. - вж. отегчавам св
С-СЧЕН-. . а.. Янзиатнрнсви 1. и 2. зята.;
2. вж. вииддбрaзви 2. зоан.
СКУЧ—ОСТ нниж. - вж. еднообразии 2. знна.
СКЪЛЦЕА— - вж. иакклцвам 1. занн.
СКЪП - 1. вж. цеиеи 1. зеач.;
2.	в.. .ооне 2. зана.;
3.	вж. мил 1. зннч.
СКЪПААСКН резг. - вж. богат 2. занн.
СКЪПЕРНИК - Чoвeк. на овπoΌo ан свери де аава
влм да харни παρι, а -Тена рт ом държс γ тебе см,
да гм .τργητ. Иннoгм няма Ям ан Яад— пери—· нали
то знаеш какъв н еньnapнлκ· Баща му е скъоар-
онк и не Ямам нищо Ям се купува αΜΜ,α.
—	стипца разз. неодобр,. скръедаа рм-г. uзρЯoбp,
циция разз. ореннрр.. пнетня разз, оренебр..
вaрuклееко разз, орнизрр., стнсльо рм-г. оао-
Яобр, cвugльд рм-г. ннодорр., аиааaрни орни·,
рм-г. неодорр.
V цепи нooъea (влакното, стотинката) <он -ае>
разг, ае можеш м орех ра измъкнеш от pънмoм
му рм-г.. отсека см кесия·— рм-г, етиекв паоВоа
разз., Tpenepe амр napCaa (леве, —еснето, етооса-
оaoa) разз, в—яза— (свила се) - змея е ннeияoм му
рм-г, бръсне (стриж—) яйцето рсзз. моo яйцето ое
сто-ж-шн, той щеше да оо броене рсзз, стриже
яйцето за волнаразз, етрс.н соена ат яСп— резг,,
яйце дм вземеш то нега, м то .теток няма рззз,
пр-з джам с-и-не Тлс.е (лиже) резг,
СКЖПЕР—МЧЕСКМ - вж. икономични 1. занн.
СКЖПЕР—ИЕЕСТВ— - Каннеово яем проява нм
cнeпниacк. Та живееха бнЯно, нз толкова оа
липса не еpндеτaa, нoлнoτo от сныoнpнне-сτ·
ао. Той е известен със своето еньo-pнненсτвo,
—	сеидлико?!, егисаатост разз, скръидза^ия
разз. неодорр.. βaрняъвекдвщниa рм-г. ора-
а—рр, цигания разз. наодобр.
аит. — щедрост
// разточителност, разтонетнееово
СКЪПИМ амр· - вж. екъпотия
СКЪПО - аж. богато 2. зоне.
ЙКЖПОТИП - Състояеи- ом пазвин, отoaΌ0 стоките
се оиоаасмт cкeлт. на много виоока цент. В мага¬
зините сньooτнрτе е голяма.
—	скъпия амр,
аит. — евтиния
ЙКЖПОЦН—Н— - 1. Кейто е маоов ц-нен, има мно¬
го висока цнаа. Сньooueннu камък, Скъпоценна
пръстно, Скъпоценен предмет,
—	бнзцвиве, даaгсцвави оолт—.
2. open: КоСто меч голяма στοΚΗ—,·, знмнннме, роля
зм някого, а-що. Сньocцнннu документ, Зм мен
тази книга е снъooц-uем. Онъooцeннн приятели,
Скъпоценни Янце.
—	бнванинe, неоценим, драгоценни орнн. оола,
златни орна,
ЙАЖП—ЦН——ОСА - Много аоeл. ценна npe—Meo,
nбмнe- накит. В -дом кутийка тя държи сньoo·
цзноост—аз сл.· Скъпоценностно- й се -300-
пръстени, огърлици, лриеил.
—	цнаидc!, бижу книж, драгоценност поза.
Й—ЪПМ - Не проявявам разточителното а реТаоет
мас ри-яве, ае eаиaзхcpcaм наоразао. Виждам,,
ч— а— сн скъпиш силите. Скъпете ни времето.
На скъпят еpндсτac,
511

—	пнc!е, щадя, жаля
мит. — прахосвам, пилея, хабя, првос—явам, разхи¬
щавам
СКЫИМ ЙЕ - Проявявам екъреоаманотво, не мм се
eeнa ра харна или рт давам пари. Роклята а ху¬
рмам, кури я, не сз скъпи, Скъпи с— Яа оз похарча
някой —β а повече.
—— стискам свразг,, свивам ск преи. ρα-Γ., cяаъаи-
зαае сн рззл, неодобр., циганя сн рз-г. иеодобр.
цноaeсcвaм си разз. инодобр:.
мит. — разточителствам
Н отпускам се, оазпвекам се
V осввам ое за пет nap— разг, твиани он кето цига¬
нин разг, тсвасм се нм оoмвaC рззг.
СКЫАБ— - Изпитвам eкиoe. мока. Скърбя за смърт¬
та из приятелката са,
—	гкжа, тъгувам пона,, жаля рядко
мит. — радвам се, веселя сн
Й—ЪРПвАМ - орно·, рззг. сж. скалъпвам 1. знач.
СКЪРЦАМ - ^ραβ-Μ, лpo1звeддaм оеоер, резлив
и анормятнн зввн. Врсосос еньpцc. Пясъкът
скърца под кракстс ми.
—	скрибуцам ра-з, скриптя
САЖАШИАМ - в.. пречупвам 1. зяте.
СКЪСАН -1.3с 0—40, oTлeнeΌ, обсакс и 00—. - нoC·
то има дγлн1. eepeд1нe1я. оиотрмсаен. Чергата
е скъсена нс няколко места· Ход— със скъсани
драха, Скъсена oΡувнu,
—	съдраа рм-з,, прокксма, продрае рсзз,
мит. —> здрав
2. сж. н/покксаи 1. занн.
С—ЪСВАМ -1. вж. разкъсвам 1. знан.;
2.	вж. прдккcвaм;
3.	орзн. в.. прекъсвам 1. знан.
СКЫСПЕАМ - а.. съкращавам 1. знан.
СКЪТА— - вж. закътан 1. зннч.
СКЪТВАМ-. . в.. скривам 3. аeмн.;
2.	сж. пистя 1. знан.;
3.	в.. запазвам 1. знан.
СЛАБ - 1. КоСто няма φ1З1ннeсм ο---, енергия.
Сл—Я Ρoлзеττз сн чувствам бe-нpcйнo слз-·
Γoлнoac е слаб, че не можа дс стон орав. Слаб
рорнц.
—	бнрснлне, немощие
мнт. — силен, мoш-a, як
2.	Квйов няма аоетаоеено сеем м вeамoдaoeΌм да
сн справи о ΌpвднoeΌ1. opмeнoeo1· Слз: съм Ям
са боря със -лото. Γpрбaл дс пазим децата, зс-
щото се слзр— същ-ства. СлеРм войска. Слеро
правителство.
—	бвррдмдщва, бизсилви, беззащитен
ант. — силен, мтπъш, мощен
3.	КоТто ням— аоеоаоеасо ееооотвсетелнв асее, за ра
Сотое нн aeTeaгoopuсΌa1 условия. Ощ- съм сла:
след тежката бoлeеτ—· Слзр орраиизъм. Слеро
pcеτзнue.
—	eиуcгойенв, авуканпиaа, ивзаякиал, инзмк-
рнпеал, крехък орно—. аниздркжлнв, нежни
орна, наанжии, хилав, кнкмк разз,
аит. —> силен, cзapeдe1e, зроае, веооСнсв, крнпек,
як, жс—нв, aep.eacB
// Зм психика, нерви, хаи-ко-о - коСоо ееонс е— под-
-вва еа влcяaмн. ори оoйτв ням— еомсетсена из-
—pe.—ивото. СлаРн анрен, Слебс психика· Слаб
хсрсктар,
—	лабилни нuиж., крвхкя орен.— аесгабилви
прео·, eнуcτойеиβ оран.
миг. — устойчив, οό-Τι-ηη, зapαв. непоклатим, нpe·
пек
// силен, здрав
4.	Който се пиоявява, рейсова без смет. Слаб вятър,
Слзро мopенo вълнена—, Слзр отпор.
—— немощна, тил олр.
ант. — силен, мoшeн. мΌΠoш, голям
5.	Който има тясна фигура, тяло е малка мвекслем
имен. Тя нма соcΡз л стройна фигуре:. ОлcΡи
пръсти. СлеРа ръка.
—	гъиък, фин, изящен книж,— иафииви
мнт. —> дебел, пълен, иеенет, мноаат
6.	вж. мършав;
7.	в.. аестабнлее 1. знае.;
8.	вж. крнхкк 2. занн.;
9.	сж. тих 1. знае.;
10.	прео—з вж. бнздaанe 1. е 2. зннн.
V	да оо acхaeщ. ще ос1eerρяаπ.. вятър де духне, ще
от отсее рсзт., -вша за две pipe няма разз, едва
руша еоев рззз, -два се ко-пи душата разг., руша
под наем ноев разг, душа от— еокът носс рсзз.
.мас мощи рз-г.з pop.— (стиска) душата см зар
зеТсте рз-г, once душата ли в (м-жде) зьбвтн
рм-з,, ярве е- държи (кр-пм) нм нpαнaΌa (eoаeoe)
еи ра-г, ае може да сн държи еа ниaкaΌa (нвзнон)
см разз, не ос дъpдaΌ нpaнaΌα (нозете) ре-з, кои
1.	заан.
СЙАБН— - Ставни слаб, 00-0—16. ЗзΡзоязaaм. чн
слер—я· Пра- лятото слерея.
—	мършавия, альошавея рззз, посталня амр—.
мит. —> дебелея, 00-0—, т—ьотея, шишктв-я, гоя се
V	топя се омoo свещ разз,, твоя се като мартенски
сняг резг.
СЛАБ— - в.. леко 1. зана.
СЛАБОИ—И - вж. възслаб
СЛАБ—О—ИЕО - аж. бнзхмрмягврне
СЛАБ—ВОЙЕ— - сж. бврлaрaяτвани
СЛАБ—Е—ЙРЕ - вж. бврхараягвреост
ЙЛАБ—ГА—МОАН— - вж. малограмотни
СЛ—Б—ДУШЕН рядко - вж. страхлив 2. знае.
СЛАБОДУШИЕ рядко - вж. малодушие
СЛАБ—КУЙТУРНН - вж. мαaдкулτбрви
СЙАБ——БААЗ—Е—Н - 1. еж. едлсобрαзовαe
1.	знае.;
2. в'.. малояслτсрви
ЙЛАБОПРОДуКиРЕЕ— - в.. иисяопродуктн-
еви
ЙЙАБОПАОРЗЕ—ЕЯТНЛЕН - вж. ииcкоnрдgук-
тнвеи
СЛАБОСТ - 1. Липса еа роетаточао φcаuннeн1
авле. Оа слзΡoеτ не мога дс сн u-орсвя. Откак-
то np-нзpcх трап, н-питвсм голяма елaΡoсm.
Чувствам слабост.
—	Янзсилив, немощ, немощност
аит. —> сила, мoш. крнокоет
П сила, енергия
2.	Липен еа вoзмoднвoo1 зм противоднТеовие, зс зa·
Ш1Όα. Той не искаше Яа празнен своята слcΡoеτ
Ям сз справя с пробламата. Обзе я чувство не
соcΡoеτ·· Слcбoеτ нс npaa—τaлсτacτo зс спра¬
вяй- с кр—зета,
—	безсилни, немощ, Янзедмдшаоc!
аит. —> сила, мощ, иопощнеово
3.	сж. недостатка;
4.	оразо—з а.. вличееле 1. зяте.;
512

5.	сж. страст 2. зона.;
6.	рядко еж. мършаво?!
СЛАБОУМЕН - вж. малоумни
СЕ—Б—УММН - в.. малоумни
СЙАБ—ХМААКАННН— - вж. Янзларакгврви
СЛ—Б—ХАРААТЕР—ОСТ - е.. Янрлαаaкτнаeдc!
СЛ—Б—ХУДОЖНСИОНН - вж. инхудожнсгвви
СЛАВА - Широка известност м призоваме зм заслуги,
пopвиаи. рнрбв, за aeшn, което - от голямо занан-
аме. Славе ас лнро-те. дал— живота сн за сво-
родеас нс pcЯ-нcτз, Поетът м-чтс— зз слеем—.
—	прослава, лаври прнн. ннлж.
мит. —> позор
ЙЙ—ОН— - 1. КоСто се ползва о голяма 1ЗBйeΌaoaΌ.
слава, заради твое положителни онннeτвa. Олaв-
ао минало, Слеван аоин. Соcвoн герои..
—	прославиа, ррдеу!, заамкнит, лигниимрни, еб-
товее оонт, чутеи оонт. рядко
мит. —> безславен, позорен
2.	в.. велик;
3.	праа. рядко а.. прекрасна
СЛАООЛЮБМЕ - а.. тщеславие
СЛАВОЛЮБИЕ - вж. тщеславие
СЛАВОСЛОВИЕ книж, - а.. възхвала 1. занн.
ЙЛ—ООСЙОО— ннuж, - аж. възхвалявам
СЛАИМ неса. - вж. прославям
СЛАИМ ЙЕ ннсе. - 1. Зαбйлeжeoнлйa. прочут сом с
някое еспе каеееово. Градът са елaaи с добрите
си вана.
—	гордия св
2. вж. прочукам св
СЛ—ГАМ - 1. еж. поставям 1. е 2. зона.;
2.	вж. оставям 1. зннн.;
3.	вж. настанявам 1. зннн.;
4.	вж. обличам;
5.	праа, a.. опрвднлям 2. занн.
СЛАГАМ СН рз-з, ннодорр, - вж. б0оgаиеa
ЙЕАГАЧ разз, - пддаизуряд
СИЛГАЕНСИВ— рсзз, ннодобр—. - вж. уоодиичество
ЙЕ—ДИНА - вж. сладост 1. зана.
СЛАДКОГЛАСЕН - КоТто яма хубав, мелодичен
п—нс в ле- хубаво. Олcднрзозеeн слевнй, Слсдкоз-
оaснз певица,
—	гласовит, сладкопоеи
СИСД——ДУМН— - КоСто πoвoим. приказва прият¬
на м eaлeнaΌHлao· Той е елcднoЯум-н, заприказва
ли, всички го -япемо а устата, Учuτeлнaaa аа
оо л—τaeaτгpa беше толкова сладкодумие, че
всички р'елушзхмe с удоволствие.
—	cлaдкдркенв, красиорнчнв, меддриеuв рсзз,.
мвдвнобcг рсзз., златоуст нер. оола,, велири-
чив еace-н,, блaгддумви книж. осаер,, Ялаго-
речие книж, остер,
V веч дар олосо нuиж, има ме-нна (з—атеа) уста
рсзз,. мер му кале вт устата рсзз., мнд му се лее
(тнае) ет устата ρα-Γ., а устата (нз1нa) см звезди
сваля (снема, аовм) рззз., с ветм<ом> ее ломаке
еовс рсзз., има еста (ннае) ра-з. сне- (мормн, pc-
Ттос) му неанто рсзз.
СЛАДКОДУМИЕ - вж. красноречив 2. знна.
ЙЛАДКОДУМСАЕО - вж. красноречив 2. зята.
СЛ—Д—ОАУЙЕЦ остср. - a.. гастроном’
ЙЛАДАОПОЕ— - а.. сладкогласен
СЛАДКОРЕЧИВ - вж. сладкодумие
СЛАД—М - Имам тл—То eлa1cо eнвo. Хлябът елaа-
на, Гроздето слсднл.
—	сладя
мет. —► горча, ааоминам, амгораавмм
ЙЛ—ДОЙТ - 1. Следок вкус. И-оиаазм уЯcвcлеτ·
виз оа приятната сладост ас данятс:. Още
чувствам сладостта не тортата, На моза Яс
и-оитем слздcеττc из плоЯа.
—	сладлеа, Ялагина оср., благост2 нар—.
мет. —► горчивина, 0004—4, горемвоео
2.	прен. зж. неслада '. знач.
СЛАДОСТРАСТЕН - 1. вж. похотлив;
2. вж. вроτнени 1. зама.
ЙЙМДОСТРАЙТНН - 1. вж. рдлдτ;
2. вж. еротика
ЙЛАДОСТРАСИ—РА - Сеааветраетеа, похотлив
нoв-о. Той н золям елcдoеapcеτнuн н oзоиτc нс
жените.
—	cлacτдлюбвц, поχд!лuвиа
СИ—ДЖА - 1. КоСто яма воee аа захар или е о по¬
вече захар. Слcдьн плод. СллЯьн сироп. Сладко
грозда—. Олзднc раница,
—	Т—ап2 нар.
мет. —♦ горчив, гooeо
// лют, —ютив, шнилев
// кисел
2.	оран. разз. вж. вкусни;
3.	прзн. вж. приятие 1. зннн.;
4.	прзн. рззл. еж. миловидни
СЕ—Д— - а.. елмдея
ЙЙАМН—ЯА - Дюшек, нчпелаен сто алтмн. Сонм
нс елcмннuцu.
—	тюфлик разг.
СЕАйИ - вж. рсχоτ
СЕАСАЕ— - 1. вж. похотлив;
2. аж. еротични 1. зннн.
СЛАСТОЛЮБЕЦ - а.. cлaисcτрαcτиик
СЛАСТОЛЮБИЕ - аж. похотлив
СЛАСТОЛЮБИЕ - вж. похот
СЛЕД - 1. Зм oзнaнaвмaй. не някоТ, aншα ее отмсра,
-вежи ooнoм πορΤα, задната част на аякопо мем нт
нещо, което еещо ен рвм.м. Вървя след еcйuuнa.
Кcнезτo тача слнЯ майка сл, Камионите тръг¬
ват слад колоната.
—	зад, поеuа, подири ρΜ-Γ.
мет. —> пред
2. Зс ознанасаае, не анщо лачва оо-коеао вт нещо
друго вам от впрнде—ннооо време. Щн сн видам
след вмкмоцляоз, СлнЯ аойнсас, СлаЯ филма.
—	подир рз-г.
мет. —> преди, етлр-рв
// С чмо—ион—но мас наречие - за озаанмваае колко
oo·кooao ет момента на поворнайто става сем ще
еоане η^ο. След дам мaеaцз е свзабстс. След
три години -свършвам оррс-овснинто си, Сонд
днеea Яни.
—	подир разг.
мит. —> преди, отпреди
СЛЕДА - 1. За—к, оставен върху някаква оосоих-
ноет при оопиикоеаовнаме е аня. Открих opненu
следа от туристическа обувки оо енeзa. Личат
елзЯuaз от гумите нс нoлcaa. Нс сτькоoτo
-ме сл—Яи от пръсти. Следи от зайци,
—	диря, отпечатък
2. ОΌoaдeн1н. свидетелство зм влияние, возанТотввн
сьрхс аякопо яем нещо. По оuцзτo не жената
личаха сл-Яитн от орежиазоитз о-воли·. Епоха¬
та остава сaoрτз следе върху целия ни живот.
33. Болгарски оинтнммее и антонимен peeнмн а φoaаeoeoг1зм1
513

—	отпечатък, знак, билкг, диря, пкчмт пран—.
СЛЕДВАМ - 1. вж. последвам 2. зянн.;
2. вж. подражавам 2. зннн.
СЛЕДВА —И ЙН кииж, - вж. полага ми си
СЛЕДВАЩ - 1. OΌЙoo ирва, о—ндвм 0-0000-1000--
но по сиеме, нoЙΌO настъпва след някой лоооана,
опина-лен. ОлзЯaaщaτc седмица заминавам зс
провинцията. ОлaЯaaщaτa година сн пенсиони¬
рам. Следващите Яни, До следващата -ама.
—	ндке ннuж,, слидви рядко. друг, идущ, идня,
прнgcτдеш
аит. —> предишен, μμητ—, ope-ea
2.	К-Соо о—едса по ред, място след друг. Нз елeдвa-
щстз сарсницз има илюстрация, Кога ща РъЯ—
елздacщuяτ урок?
—	слидви рядко. ируо
аит. —> предишен, предходна, преден
3.	в.. есcъишии
СЛЕДЕН - рядко вж. следващ 1. и 2. знае.
СЛЕД—ВЛИЕЙ—О - От отсм олнрса. Ние сме с есс,
елaдoaaτaлнo подкрепям— азшстс нзузc, Пус¬
наха ло оа ереста, слзЯоазталоо е невинен—.
—	аиачи, тоест, сиреч, ирго нuuж,, днмик просто-
аер,
СЛНДОО—ИК книж. - вж. послидоватил
ЙЙЕДЙТОИН - 1. еж. рдcлиgcτвuи;
2. юрлЯ. вж. рaзcъвдкaан
СЛЕДЯ ueеa, - 1. Ънp1oo, тайно и о изоооиено. внм-
мтяин о—нрам, прссан—яатм двмдeaмяΌα, днСеовв-
ята на някого влм неща. Пoлuиuрτa зо еондншe.
Нз улицата имах чувството, чз някой ма следи.
Той уж рзрооашн, но очно— му елндяхc всяко
даижзниз ас ooacЯoшлия.
—	днЯид, наблюдавам, проcлвдеβaм а uнев., шпи¬
онирам разш:.
2.	Изучавам, наблюдавам неща в oponeoa ом непосото
развития. Следя развоя не Ρрлнеττa. Следя он-
тзрстурзтс оо aьopoеc. Следя събитията.
—	проследявам в u-еa.
3.	еж. внимавам 2. занн.;
4.	еж. ии!врвcбβaм сн 2. занн.
V вървя (ходя) по петитя нм ояк-по разз, -00.4 под
(изпод, нн) окт аякогв еазг.. нн маoвoкαe от (яз,
изпод) оня (ока) някога рсзз,, нн изпускам оо (из,
изпод) очите ев аякогв разг, към 1. знна.
СЕН—Г - вж. жаргон
СЛЕПВАМ’ - вж. вaънпвaм1 1. знаа.
СЛЕПВАМ2 - в.. залепвам св 1. зама.
СЛЕПВАМ ЙН - вж. залепвам се 1. занн.
СЛЕ1ПЕШКАТИ - —[.ранш, вж. пипеишком;
2. разз. сж. бкзрaрcъеио
СЙНПНШАОМ - 1. резш. вж. пипеишком;
2. оено:з вж. безразсъдно
СЕЕП—ИА - Отеоетвме на зреям-, качество на
сляп нтeeо. Страдам оа слепота, Слепотатс е
страшно анщо,
—	кьораво?! разл.. cлнрдτuе рсзз, кьоравиед рсзз.
ант. —> окатост
СЕНПОТММ разг. - вж. cлврдτa
СЕРВАМ - еж. оЯвеиияβαм 1. зaнa-
ЙЙИОА— СЕ - вж. обединявам си 1. знан.
СЛИВАНЕ - вж. ^βιβ^^η 1. зана.
СЕИЗ - вж. слуз
СЛИЗАМ - 1. Пpмaвмдвми сн а—ρο-γ. Слязох оо
соълРлае. Самолетът почва дс слиза. Слизам
от планиоате с лифта,
—	спускам ск
аит. — качвам се, мзканваи се, кмнвнм. вoанaнcaм,
възкачвай ое, з поканвам се, воз-изам, кат-ря се
2.	Оτмвαм. пиирввжвам ое на по-авеко място. Слизам
от дървото. Едва еля-oхмз от върха. Слязох от
коня.
—	спускам св, смъквам си
аит. —> качвам се, мзкатйрсам ен, поканвам сн, пoон·
Tepcae се, мзомoepcаe се
3.	орзн. Зм пот, oeнa м др. - иaапcлoдeн сте а лооокм
аароев. Пътекстс сла-з стръмно надолу, Река¬
та слиза оа върха.
—	спускам св
ЙЙР— - вж. мазол
ЙЕМСМН - 1. еж. смаяе;
2. вж. стъписан
ЙИМСОАМ - 1. еж. смайвам;
2. еж. стъписвам
ЙЙМСОММ ЙЕ - 1. вж. смайвам си;
2. β.. стряскам ск 1. зннн.
ЙЙОВАР книж. рядко - вж. речник 1. занн.
ЙЙООН— - вж. лексикални
ЙИООНЙН— - КоСто 00—04, проявява он а руме, рее.
Олoaзеao двубой. Слoaзенa похвала. Олoaзс-н
изказ. Олoaзсее заплаха.
—	вербални нuuж., устни разш.
аит. —> безсловесен
СЛОВЕСН—СИ кииж. - вж. литература
СЛО—Е- 1. вж. дума 1. зннн.;
2.	еж. реч 1. знае.;
3.	в.. език 1. зама.
СЙОО—Б—АЙИО— книж, - вж. спор’
СЙОООЯЗЙМП—ИЕ ка-ж. - Поток оо ργΜΜ, а ком-
то се изразяват оТмка. нувеова, преживяванея,
наеоронамя. Погълнат оа грижи, той се отег¬
чаваше от нейната словои-л—яо^ия. Орача Ям се
aoгенa а реторични слово—-лuрu—я.
—	л/лияеви кииж,— тирада прее-. книж,
ЙЙОООЯЗЙИМИНЙН— книж. - вж. приказлив
СИОВОЯЗйРМИЕИНОСТ нuлж. - вж. прикдали-
вдcτ
йловоохотимо кнлж, - сж. приказлив
СЛОО—ОХ—ИЛИВ—СИ кнлж, - вж. прика/ли-
вдcτ
СЛОГ’ - вж. грaиваa
ЙЙ—Г2 книж. - 1. вж. сричка;
2. вж. етил 1. зане.
СЛОГА— - вж. дивна
СЛОЖЕН - 1. Който - соетмсее са много наем-нос
мем пообеаоеои, кaннeΌвα· Сложно устройство.
Ооoжзн механизъм.. Сложна nлeτнз. Сложна
мисъл, Сложен сюжет.
—	комплициран нниж., заплетен орни-., засукан
пран·, рззг.
аит. — прост, наеменото-а, aeeлaднa, пи-мваваен
2. пран, в.. труден 1. зннч.
СЙОЖ——ЙТ - 1. Н-щт, конто сн разбера, oхвaшα
с вомлмн. Сюжетът из книгата, оорззяаа със
своята сложност. Олcжooеτ нс мисълта.
—	раплегеност орзн-.— комплицираиост книж, зд-
суяаеост орнн. рсзз.
аит. —> простота, нeйиннτapaoeΌ. нете-жното, при¬
митивното
2. Нещо, което uз1σнвα yoe—мн, за ра ен рази-шм. На
се олаше от сложността ас -мдечетс. В какво
се състои елoжooеττa нс въпроса?
514

—	τрбgидc!
СЛОЙ -1. вж. пласт;
2. open, вж. ррдcлдйкa
ЙЙ—МЕ— - вж. съкрушен
СЛО1М1ВАМ-1. аж. побеждавам 1. зама.;
2.	еж. пречупвам 2. зяна.;
3.	еж. cлкрбшмвaм 1. зяна.
СЛОМ наса. рядко - вж. наслоявам
СЛУГА - Човек, отйoo - наео epeшe зсю—aшннн да
служи някоме в домашната р-Тота. Нс вратата
го посрещам слугата не гcеooЯcpя. Вкъщи те
имат нянoлнo слуз—·.
—	прислужник, лакей
// 400—, нает eиeшc змo—αшaaн ре върши on—σнa ра-
6004, ре орн, кепНе в лед. И-оратахе слугата Ям
нахрани Яорлтъкз1.
—	ратай, мргмтии пер,— врмвкер<ви> диел.
СЛУГУВАМ - Изпълнявам задълженията на талпа,
пимcлвжaeн. Тя на иснaшa повече Ям нм слугува,
—	прислужвам
СЛУЖА - 1 — рядко вж. работя 2. зннн.;
2. е 3 л. вж. взрдлрβaм св
СЛУЖА СМ - вж. взпдлвβaм 1. и 2. зянн.
СЛУЖБА -1. вж. работа 2. занн.;
2.	рлзг. вж. длъжност 1. зана.;
3.	еж. бсгдcлужиивe;
4.	open, вж. првдамзимевивв
ЙЛСЖБАШ рз-г, opeu-pp. - a.. кариерист
СЛУЖБОГОНЕЦ иаоЯоРр. - сж. кaрввавc!
ЙЛУЖБОГО—СИИ— ннодорр·. - еж. кмриеризкм
СЛУЖЕБЕН - 1. еж. длъжностен;
2. a.. делови 2. зана.
СЛУЖЕЩ - еж. служител
СЛУЖИТЕЛ - Лице, коноо заемн aякaнвм ρ-ο.ηοοό
е aop.aceo яем oбшнooвннo вниндднe1e. а пред¬
приятие в рр. Държавно служител. Служител
а Ρcuнc. Висш служител. Пoщaнени еоужнτнл.
—	служия, евидвeвк
СЛУЗ - Оогмнвнао вeшeeΌco. оодобао на —вот. Ри¬
бета има покрита със слуз нежна кожс,
—	слез, лигавлеа
СЙУЗНЙИ - КоСто е ηο-οΤ-ο нн слуз. Ооузнеτo ва-
щeеτao. Слу-нста жълто-рялс течност.
—	лигав, луомв
СЛУХ - вж. мълва
ЙЛУХТМ ннсв·. - вж. ослушвам св
ЙЛУЧ—Н— - 1. КоСто е отне——, aoзaмкнмл. явил ае
е, без рт по оааквамн мая пpн1вcж1—мн. Тез рт
завеси от прнрваритн-но позната, изе-стоа при¬
чина. Случаен рoо. Случайна свария. Случели ус¬
пех. Случайно рвлaниe, Случайна среща,
—	инцидентна кииж,
мит. — закономерен, —oπмнea. еотнооаян
2.	вж. ιηβ^ηι’ 1. зята.;
3.	а.. eвпдcτдеиеи 1. занн.;
4.	вж. евридовки 2.з заан.
СЛУЧАИ - 1. Отдн—йн факт, св—eeuя, р—ае.-нв-,
конто оощеотвева, става. Необикновен случай:
Н-щасо—о случай, Иеτиoени случаи. Щастлива
случен в живота.
—	случка, събитие
2. еж. случайност
ЙЛУЧАЙ—О - вж. иивдъид 1. зннн.
СЛУЧАЙНОСТ - Слваайно явление, савч—Сно
вбеовятелеова. Не се oеτaaрйτз не случайност¬
та, По кеква случайност са рил там? Успехът
нз работете нз трябва Ям зависи от случей-
uoеaaa.
—	случай
СЛУЧВА— рз-з, - 1. вж. сполучене 1. знаа.;
2. вж. заваркам 2. знаа.
СЛУЧВА— СЕ - 1. Проявявам ся кат- факт в —ήΤτό-
вителаооотм. Катастрофата са елгеα орнд
oелτe ма—. Оа ооззве до Яо—с са случиха мно¬
го онщс, Нещата и- сн случват τaнc, както за
жалеем, Събитията се елуеαмз праз есенаа.
—	ставам2, навършвам се, осъществявам св, рв-
αаввврaм ск нuлж., протичам, развикам ск,
разигравам св орни.
2.	вж. сгмвам2 1. зннн.;
3.	вж. оказвам св 2. зама.
СЛУЧКА - 1. вж. впл/од 1. зннн.;
2. вж. случай 1. анaa-
СЛУШАМ ннсв, - 1. вж. вслушвам св 1. знан.;
2. орзн. разз, еж. nддевиявaм св
СЛУШАТЕЛ - мн—з а.. публика
СЛЪГИАМ - вж. nсcлъгвaм
СЙЫ—ЕНЕ - орно—. оолт-. вж. ллеввαреа 2. анαч.
СЛЮНКА - От-н-янт от жензмое а устната нвхмнм
0-40000, която еооенпа за храноеимлаанта. При
ваде из вкусното рдaнe устата мн са пълнеше
със слюнка
—	плюика, липа’ разш.
СЙМГАМ СН - Зс нещо мeоo. рохк-во - тасваи оо-
οΤ—τ, намалявам обема см. Пръстта се е елaгнa-
ла Тестото са елeгua. Задната гума нс нoлcτc
са сонгua.
—	улягам, спадам 1
ми!. — бухвам
Н издувам се, ннТтТвнм, надувам ое, οοργβ—Μ се
СЙПИ - Който - лишен от зинам-, коСто няма 00—-
еобноетом да вижда. Сляп сосе-ц. Сляп нoн—.
—	иезряя, кьорав рззз, бвззрачен оонт, бв/ок
ми!. — зрящ, виждащ, oо—τ
СМАЗА— - орзи. вж. скярушви
СМАЗВАМ’ - 1. Сос ем—нн aao1eн и—и удар я—аcм·
—ям, cвpнд1aм фоиимоа нн нещо. Силнирτ удар е
емз-зл орзЯнстз чеса ас нoлcτc, Смазвам хле¬
барката. Голям къс от скала сз откърти а смм-
зз еoaeнa. Трамваят е щял Яз смаже детето.
—	смачквам, размазедм, премазвам, прига/вам,
сгазвам
2.	вж. побеждавам 1. зотч.;
3.	вж. пребивам;
4.	πραα: вж. потушавам 1. знае.;
5 оран: вж. сккрушдвам 1. зама.
V еапоавям ом пета (о-стма, пасторма, онCмa. пих-
тмя, кюфте) 0—000 мем нншт ре-з, кое 1. знна.
СМАЗОАМ2 - Наторкаем сте еш-п-ала- мноас час¬
ти от aякaоeo устройство вам машина, зм да ае
аним—е τρ-ΉΗ-τ- между тях м -н се pBi.ao по-
loTpe. Омc-вcм шзвнстс мешане. Смазвам час¬
тите не нoлзτc.
—	грисирам, мажа инса., намазвам рсзз.
СМАЙВАМ - Силно вчурвам с положвтненв мем οο-
рвцаонлам кманеова, прояви. Дворецът на смая
със еaoрτc архитектуре и бoгcτеτao. Той смая
съучениците са с ooзнзнирτз сл, Изгмзеτнoτo
му изказване смая аудиторията, Искаш— да аа
смае с нpcснop-чизτo си.
—	изумявам’, nоамзяβaм, зашеметявам пран.
слисвмм, втрещявам, шашкам рсзз,
515

V	вземам ума (акъла) еа някого рс-г.. хвор—ям в тон
жерл, хвърлям в coнeoooим (музиката) жсрг.
СМАЙВАМ ЙЕ - Изпствни чувство нм силно γΗγρ-
ваее, сдввееаве оо ooeB.MTeaai вам отрицател¬
ни нaaнeτвм мас прояви. Смаях се оа крсснелтс
гладка нс водопада. Каквс зруЯирзност. прос¬
то дс са смае човек. Хорзтз се смаяха оа из-
рaлeннaτo нс министъра.
—	изумявам ек, поразявам си, рaшвмвτекαм св
орен,, слискам св, втрещявам св, шашвам ск
рззз.
V	cаeeм ми се умот (акълът) разг, запуТаам (изгуб¬
вам) <—> сеа <,> в дума рсзз, прехапете (оеет-
вам, oooлeшни) ев eа1нa рсзз, завива (замайва,
завои·—, зашеметява) мм ое пласмта разз. ^βιοη
(замайва, застрот) ме се свят рз-г., хващам (γ-τ-
вяе) ся за плавате разз.
СМАЛЕН - вж. иамалви 1. знан.
СМАЛЯВАМ - вж. намалявам2 1. аeмн·
СМАЛЯВАМ ЙН - в.. аммaъекαм’ 1. знаа.
СМАРАГД - вж. н/умруи
С—АХИЛМ ЙН рс-г. - вж. полудявам 1. зята.
СМАХНАТ разз—. - вж. луд 1. знaн-
СМАХ—АТ—ЙИ ра-г. - вж. ъбдоcг 1. зона.
СМЛЕАЛ— - 1. вж. измачкан;
2. орна, рс-г. вж. eнбплвдви
СМ—Ч—САМ - 1 . в.. смазвам’ 1. знан.;
2.	вж. сплесквам;
3.	вж. измачквам 1. знаа.
С——Ч—ЕА— ЙН - в.. нзмачавам св
С—АМ— - Който - емено уну-нн сее cаoмасcм силен
1анннcдa. езвееняме. Смаяна от думите му. тя
не знаеше нcнao дз каже. Той pa-нpн орад сма¬
яното момче целое ас noезщaoизτo са. Хората
гоaдaхa смаяни порсж-о—ятс от пожара. Той я
погладоа със смаяна oел.
—	β^μηι, поразии, етреяви, слисан, шашиат
рс-г.
V	като грейнат (трелиат)pa-г.. като ударен от гръм
ρα-Γ,, като в-арен е пемваоа рззг, каоо у-ео-н а
лошата от плас—тс рсзз, като ударен о искра кья·
оа (парцал, пешкир) па п—мваоа рс-г,
СМЕКЧАВА— - 1. в.. омекотявам 1. м 2. занн.;
2. прзн. вж. намалявам2 2. зясн.
СМЕКЧАЕ—М СЕ -1. вж. омвккам 3. зона.;
2. вж. омекотявам св 1. зята.
С—НЛ - 1. Който не ое Том в без страх се излага аа
—палатетс. Смел войник, Смел огн-рое-ц. Смел
мъж,
—	Яв/страшни, лрмЯър, аесcτаαшвм поет., сър¬
цат разз., юначен рсзз. рядко, куражлия рззз.
аит. — страхлив, песша-в, Toязлuв. Toаeмв, позлив
// Квйов не гуТ— оииеоотвие на духе, не сн колебае
пред трудности в ооаенаеов или копмто τoсeвa ра
он реше нещо важно. Някои оа oc·смзлнτa сту¬
денти сз явиха ас този труден нзолт. Нз съм
достатъчно смнл, -а дс кажа не ш—фз какво
мисля зс нзго. Ако бях оо-смзл. отдавна щях дс
напусна тази работа.
—	Яввcτаαшеа, храбър, решителна, сърцат рсзз,.
куражлия рз-з,
ант — несмел, страхлив, eoязлue. нерешителен,
плах, ммлвpвщнa. алае-рсшен
2.	В койттв зхяяма страх. Смела постъпка, Смело дър¬
жание, Смело атакуване нс противниковата
позиции.
—	безстрашен, храЯър, сърцат разг.. юначен
ρα-Γ, рядко
ант. — страхлив, еоязлвс, пасх, η-ομήλ, мн-еруш-н
3.	КоСто ооеоаолява условностит-, не се сеоТо-зясм
е ормееоеов е я-екове, не се тосра пред auшo.
Смал план, Смело раш—она, Смалс мечта,
—	иъазъа, дрк/аовин книж.
аит. — плах, несмел, бoязлмa. 0Όoαх—1в. малодушен
4.	Който - еа омел атв—к. Той имз смело сърца, Смел
хзрзкт-р.
—	Яврcгаaшен, храбър, аесcτрaшвм позт.. юна¬
чна рс-г. рядко— юнашки рс-г.
ант. — страхлив, плах, Toязeмc. pлмщлмe. резлив,
Теза-в
СМЕЛОСТ - 1. Лепта не страх пред оомеевеов,
оререоетв. В Роя той прояви смалост. Всичка сн
възхищаваха нс смaлoеττa нс войниците,
—	безстрашен, храброст, неустрашимо?. поет-з
сърцатост рсзз. юаачвстео pc-г., кураж
мат. —> страх, Тоязон, уплаха
2.	Змoмавмee ос присъствие ом духа, лспсс ом страх
е нoлнTмe1e ope— ооаеевеов е Όργιο-οτι. В
oзй-τpгЯoнр момент той проява емeлoеτ.
Смелост сз иска, зз Ям сз oeoτнaoooеτaaнш ас
нзеелеτвoτр—. На му онnевc смалост.
—	храброст, мъжество, кураж, решителност,
Яизстрашне, сърцатост рззг.
ант. — страхливост, еоязеивоет, оеахоео, им—о-
рушмн, н-решет-аното, еноенлоет, таневдеш-н,
е—а—душност
3.	Готовност зн деТоосвя ензмсвеиио от впаееоеов м
Я-екове, в името еа oooшeoτcсcнсeτn, πceo1παee·
то оа нещо. Нужна е емнлoсτ, -а Яз изпишеш
τзнcвз остра статия срзщу гneaвояaaщнτa.
Творческа см-лреτ. Младежка смалост,
—	екарсcг, ерквноeеаве книж,, дркзаокнносг
книж.
ант. —> страхливост, бoсзлuвoeo. оеахооо, оясее-
еоет, мaлтpвщмн. мм—одешнеет
СМЕЛЕаГА - сж. cмвлемя
С—ЕЛЕА— - Смее, Тезсто-шеи eoвeн. Ти си голям
смалчзк, щом си сз -сал с таза рнсковлез pз:c·
ас. Пoеτьnно си като смелчек.
—	cмелеaгα, храбрец, юнак амр·.
аит. —> страхливец, eoимхe1cкв. Тсз-ввнц, бъзлът,
стонх-поз-ьс, Toзлucнo, позльс, шсб-е-я, оре-
peиоo. ТаТа
СМЕНЯМ - 1. На мяетете ем -дне ο^α, рое—он στ-
ществввм—в мая ушетоеТявкао, поставям друга или
започвам да изетишвам, да упато-Тявне —pyro,
ново. Смених сн cЯpнеa. Хайде Яс сменим темета.
—	ердмвнем
2.	вж. заменям 1. е 2. зята.;
3.	сж. зммесгкам 1., 2. е 3. занн.
СМЕС - 1. Рааeooнаeм зте-но сещеотса, кост— па¬
зят специфичните се еввйетва. Смас оа плодова
сoнрвe.
—	мнкс
2. прзн. вж. смесица
СМЕСВАМ - 1. ПосТавяи -рно нещо кое друга,
οοΤ—ο—Μ е меся еднв неща с -ργπο, за да се ов-
-Вее смес. Смасезм а една чин—я еαp-oa а яйца.
Смасата вар л пясък, Смасезм житото с ръж.
—	размескам, аaзЯкркeaм
2. Преся ери— цяло от различие мае е-нарт-ос eйшм.
516

Смесвам гостите с д-лнзстлтн. Смесвам уча-
оицата от двата нлcеc.
—	аaзмвcкмм, кдрмшисвдм opoеaoнce.
аит. —»разделям
3.	Съзнатя-но мем погрешно paзглнддaм различни
неща заедао, подменям е-оо е-що с друго. На
позасесм дорра творчеството аз двамата ав¬
тора и часто ги емзеaзм. Не смнеaaйτ- деата
понятия.
—	Якряам2 насв, рсзз, обърквам
СМЕСЕН - вж. аαPнооЯаaзнн 1. знна.
СМЕСИЦА - Събраем зае-нс pмал1нeм. поеякога
енеовмнотммм енща. Смесица от стари и нови
стилове.
—	смие орна,
Й—ЕСИСАМ СН - вж. вмествам ек
ЙМНИ - Ннелжам, -р-Том 000400^ ковто ое из¬
хвърлят от пoмншнeмн. двор в рр. е сн съе—яат еа
едно място. С метлата съНрах см-ата, И-хеьp·
л—х ненужните хартии а кошчето зс смет·. По
ъглите не Яворс име много смет-. Кофа за емaτ·.
—	Яоклук, отпадъци, ивенcτоτне разш.
СМЕТИЩЕ - Място, коднто се изхвърля е трупа
смет. В крея нс селото име голямо сметище.
Отпадъците оанвзт на сметищ-оо, Сутрин
коли изхвърлят боклука не сметището.
—	.^βιβ, купеше нер,, боклучещи разз. рядко,
боклук разг.
СМЕТАЛ - 1. Прндваовтнлао ши-сиятен- не Toтя.
оoeмчeoτeαΌO еа неща. Сτoocнснc смзτнa.
Сметката е еярнс. Иcopaaнх см-ока ас παρΗ-
ан,
—	разчет нuлж., хледп амр. остер.
2.	a.. изчислеели;
3.	в.. равносметка 1. знаа.;
4.	орнн. a.. корнет 1. зама.
СМЕТКАДЖЯЙСАИ - 1 . сж. користни 2. знна.;
2. а.. комерсиални 2. зннн.
СМЕТА—ДЖМЙСИОЛ - вж. корнстолюбие
СМНАКНДЖМП рс-г. - вж. користолюбец
С—ЕА—СЪБМА—Ч - вж. Яоkлсkеия
ЙМНХОЕИИ ряЯко - вж. смешна
СМНХ—РММ - Това, коета opнa1зв1нвα смях. Тcнн-
вс смехории прсал. чз aснекн умираме оа емяXз
Щн ан pa-нзжз нЯне смехория, Оричам смехо¬
риите.
—	смвшкд, комедия орнн.. ижумбуш оросаонср.
С—ЕХОТООРНН - вж. смешен
СМЕХОТС—РЕЦ - еж. смишник 1. . знан.
СМНШН— - КоСто cτaбcдpa смях. Смешон исто¬
рии. Смешно разказ. Смешен фейлетон, Смеш¬
им pнсгннa.
—	комичен, χсмдрucгневн, кескл, смехотворен,
смеховит рядко
мет. — тъжен, трагвееа
Н КоСто - доотона зс присмех. Дрехата му opαЯa·
ваха смешно вид. В позата нс мислител та си
просто см-шен.
—	жалка, комичен
мет. —> трагичен
СМЕШКА - 1. сж. хумореска;
2. a.. смехория
СМЕШЛЬ—рсзз, - 1. аж. смишник 1. знан.;
2.	вж. шуу1 —. ззаач.
СМНШ—ИА - 1. 400—, който им— опоеобеоот -а
разем-ва -ργπ-τ-. Приятемо мн а золям смеш¬
ник, разка-вл aaеaлн истории л сз сз зaонвaм от
смях.. Той а родан зз смешник.
—	комик орзн. ра-з., смехотворни, смешльо ра-г.
2.	вж. шут’ 1. знач.;
3.	вж. kлдбн 1. занн.
СМЕЛ несв—з - вж. осмелявам сн 1., 2. я 3. зона.
СМЕ— СН - Издавам мем маиaасcнe смях. На мо¬
жах да се удържа и започнах де сн смая, Д-ца-
тс сз емззхз с aиеoн злес, Зсщо с— сменш, няма
нищо смешно.
—	кикотя снρα-Γ., кискам се, хиля ск разг., хихл-
кам
нит. — плача, редая, рева, хлeпмe. хе—цаи, хленча,
ц-аря
V за—мвам сн (умирам, орнвввмм се, аюаня) от смях
рсзз,
С—РГ—М-вж. намноам 1. аoαч-
СММЕММ - Прася зтоенав хрмам вам -руос зорна
на прах и—м оа 00-10-601 анатсцм. Смилам жи¬
тото. Смилам рулзур. Смилам зърната оа ка¬
фето.
—	меля uзеa, стрижам
ЙМРЛМОАМ йН - 1. Постъпвам а някого -oTpe
веееоо лошо, както Те оряевс—о мем се е внмн·
е—ео. Богаташът са смнон а й опрости Яълта.
Смилете сн наЯ редния старец.
—— бмuлоc!uβевaм се, съжалявам св
2. сж. пдщaдявaм
СМНРЕН -1 . еж. рдkдрвн;
2. вж. кротък 1. зама.
йММаН—МЕ - 1. сж. покорство;
2. вж. каД!ДС!
СМЯрН—ОСИ - 1. вж. покорство;
2. вж. кротост
йМЯАПоАМ - a.. усмирякам 1. м 2. зннн.
ЙМИРПЕАМ ЙН - вж. сяро!яβaм си 1. занн.
СМИСЛЕН - 1. сж. разумен 2. знна.;
2.	вж. логични 2. зотч.;
3.	вж. съдържателен 1. в 2. зннн.
СМРСЪЛ - 1. Разумом причина за нещо. На виж¬
дам смисъл дс се м-соиш нс друга работа. На
рсзрнрам смисъла на тези pз-гcвoeн. Има лн
смисъл дс сз борим?
—	логика орзи., основание, ри/оа кииж,
ант. — безсмислие, ензоиволееоет, eнeγдaoeΌ, без¬
полезност, бнзpoндмнoaoeo. Тезпнлаоет
2. еж. рнaевнив 1. занн.
С——ГЕАМ рсзз, - вж. успявам 1. зона.
ЙМ—ЛА - 1. Лeпнαβм течност, която мзбмва ло ко¬
рата еа някои дървета е се втвърдява. Борова
смола:.
—	клей
2. вж. асфалт
СМ—ТАВАМ разг. - ... αα.^καΜ
СМ—ТА— разг. пренерр. - вж. адпубеа 2. зона.
СМ—ТА—МК ра-г. орзи-рр. - вж. рaоуеенея
СМ—И—ЛЕОрМ - Казвам, взповаоям еещо тихо
вес смутен-, oTмоo. парт-в вееаеаве, н-удобств-
мем ΟΗΟΜπγρΗτσΌ. Той сз смута от забележката
й а емoτoоaaн някакво а-ааениае. Уенниныτ из
реша готов, смотолеви едно азе-чанин а соря,
—	намъаккмм, смкаккмм, езмърморкам, нз-
мркаявам
СМРАД - вж. коея
СМРАДЕ— - вж. воняя
СМА—ДИРИ - вж. вонящ
517

СМРАЗЯВАМ - аж. влидииевaм
СМРАЗЯВА— СН - орни. вж. вцепенявам ск 1. занн.
ЙМААЧ—ОСМ - в.. /атъмеявам 1. занн.
Й—ААЧ—О—М ЙЕ - сж. nаиглмневαм 1. зннн.
СМРАЧАВА ЙЕ Рззл. - Наеотоса оолсеиак с—ер
змeсавaeя не олоецеот. Веч— сз смрачава, трярва
дс се прибирам— Иaaьн се беш— емpечuор. но есе
още добре сз виждаше.
—	съмнява сн, стъмва се, еаu!ъмаевα, /ирача-
вм св, cвичвревa сн, мръква, мркява св
мит. — развиделява се, зcаoясcм се, соева се, oαа·
соев— ое
СМА—ЧЕН - в.. помръкнал 1. знан.
СМРЖЗО—М СН - в.. замръзвам 3. знсн.
СМРЫЩИНМ СЕ - 1. сж. намръщене ск 1. знан.;
2.	прзн. поет, в.. притъмнявам —1. знсн.
СМРЪЩЕН - 1. а.. аαмаъшеe 1. м 2. зята.;
2.	прзн. оонт. вж. облачни
ЙМУГЪЛ кииж, - сж. мургав
СМУА—Ч разз. неодобр. рядко - в.. пияница
СМУТ - 1. Душевно нoлeTae1я, несигурност, оятос-
коСтово. Речта му op-аαзвαнa смут ср-д публии-
нaτa.
—	объркване, смущение
2.	вж. суматоха;
3.	орен, вж. Яунт 1. зоан.
СМУТЕН - еж. еуегокин 3. зята.
СМУТЕН - Квйов е оехсмеао· или 1аoмаяcм душевно
aнePOоoCeoe1H, оео-шст-аност, оТток-нает. Хо¬
рата са емгτ-ен оа е-oеaкaaн—я оррат нс съ¬
битията. По смутения му вид ра-Ррзх, чз н-що
сз е случило.
—	неспокоен, притесали, объркай
аит. — еooоoзu, хладнокръвен, еевъзисоие
СМУЧА -разл, вж. пея 1. зааа.
СМУШКЕСМ - Мушскм, Туасми, neмнe. е eмнoo,
0—00, зм да P01вeeнм —ли еаесна кое ο^— сев-
имеиеоо му. Той ма смушка Ям мьлчa. Смушках
зо дс обърна воимзоиа оа ж-ната.
—	сръчквам, сркгвам, сбугвам, подмушвам,
С—СЩАОНМ - 1. сж. безпокоя 1. знан.;
2.	вж. тревожа 1. зеач.;
3.	вж. нарушавам 2. знае.
СМСЩАЕСМ ЙН - 1. вж. стеснявам ск;
2. вж. засрамвам се 1. аeaч-
С—УЩНОНЕ - 1. сж. стнсеиене;
2. сж. смут 1. аeαe,
С—Ъ—САМ - сж. свалям 1. е 3. знае.
С—Ъ—ЕА— СЕ - 1. в.. слизам 2. зянн.;
2. прзн. разз. ... отслабвам’ 1. зеач.
С—ЖИЧЛИА— рядко - вж. nанмълеaeaм
ЙМЪЛЧ—ЕА— СЕ - в.. млъквам 1. знан.
СМЪЛЧАН - сж. притихнал
СМЪМА—М - вж. скарвам сн 1. зята.
СМЪНАВ—М - вж. смотолевим
СМЫРДЕЖ рядко - сж. βдне
СМЪРД— рсзз. - в.. воня
С—ЖРДМЩ - вж. воняя
СМЪРКАМ - вж. поgcмъреaм
СМЪАК—Ч рсзз. нзcЯcбp. - вж. пияница
С—ЖАЛУШЕ—М СЕ нер. - в.. умкрлушвам се
СМЪРЛУШЕ— нер. - вж. умърлушен
ЙМЪРА - 1. Свърш-к, ooякoмoсвмee ос .-βοτα
еа жив— oъшeeoвo· Старецът предчувстваше
смъртта сл. Съобщиха му -а смъртта на баща
му. Неочаквана смърт-. Веaнu сз страхува оа
емьpττa-. Лека смърт.
—	коичина книж,, край’ орзн.. бмерачкa разз.
орзинрр.. умерaъяа ра-з, орнизрр. рядко
ант. — живот, дом, .стее
2.	Нмевееосеео воеемаее не .своон. Той намери
смъртта си на фронта, Земеоресао—ето при¬
чина смъртта оа много хора—. Г-ройскс смърт.
—	пнбел, /агевдее, край’ орен, погубвани, поги¬
ване рядко
ант. — живот
3.	еж. ннбнген 1. знан.
СМЪРТЕН - КоСто е обрее-с еа смърт, ая мож— рт
.—βή—, дт coшeeocccм сенев. Човекът е смъртно
същество, само Бог а Ре-смъртен, Всичка сма
емьpτнu.
—	тлинин поет.
ант. —> безсмъртен, сетл-ееа, вечен
СМЪРТНИК - вж. покойник
Й—ЖААОНОСЕ— - сж. пнбнлен 2. зеан.
СМЖАЕ— - 1 . β.. неясни 1. знач.;
2. аж. неразбираем 2. зоне.
С—МО— - 1. Сменяне са еано ο^α о -рупо. Смяна
на м-сτoж—τзлеτвoτр—. Имам нужда от смя-
ее не oбсτcuoвнcτa.
—	промяна рядко
2. еж. замяна 1. и 2. знан.
СМЯТА— - 1. Боравя а естет, прася сметка за oeшo.
Смятам парно— са. Смятам дните Яо npззou·
нa. На мозз Яа смятам, Смятам наум:
—	еанcмегaм, нзееcлявαм, .роя насв:. open,
2.	Имам ceддaee, мнение за нещо, еяктоо, заемай
сомеоввщя за eeшo въз оееосм ос оцяекмоа нн
някакви факов. Смятам. че въпросът е и-лиш-н.
Постъпи тека, нзнτo смяташ., че е ней-добрез
Смятате лн, чн енгoa—рτ труд заслужава тл-
нaвз висока oц-ннa?
—	мисля oзеa., считам, намирам, преценявам
3.	в.. прндπдъaπaм 1. зеан.;
4.	вж. възнамерявам
СМ—И—М ЙН - Имам еееем-, емиочевотсве, не сом
някакъв (ебека. е ρ—.β·ήλο— ооеока). Смя¬
таш- сз за голям майстор. Смята са -е вaлuн
поет, В-чз се смяташе зс свой човек. Та зз мно¬
го гмне лн сз смяташ? Смята са -л патриот.
—	мисля св, имам ек (за), считам св, пиша си
ра-г, изживявам сн (нcτo)
С—Пх - Звсквсе, която оа плесне маoма обмке. нн
силе— имaoeo. сееяевя, еаовоееовие м ρργοι чув¬
ства. Думата му Ряха еьopoaoЯ-нu със смях—. Чу
са весел смях. Смехът е заразитзл-н..
—	кикот, янаогеен разз., янскдан, хнхеядан, ло-
хот ннuж.
дат. — плач, о-дение, рв-меон, рев, р-ване, пемеене,
хавлаие, хълцане, хленч, х—eeeнeн. пиврна—
СНАБДЕН - еж. /апасНа
СОАБЕЕО—СА - в'.. запасннос,
С—АБДРАНЛ - сж. достаечня
С—АБД—СА— - сж. доставям 1. е 2. зеан.
С—НбДмСАМ ЙЕ - вж. запасявам сн
СНАГА поет. - сж. тяло 2. знсн.
СО—ЖД—М - вж. наставям
СНАЖЕН - вж. нрор 1. зеан.
СНАХА - Сторсом не тия оо саисшноие еа неенс-
еете ос ееееСетсвоо му. Имаха сн вaеa спаха л
518

й сз радваха.
—	булка аер,, илвлсга изр,
СНЕМАМ - вж. свалям 1. м 4. зята.
ЙНМЖАОАМ - вж. понижавам 1. е 2. зааа.
Й—МЖАВАМ ЙН - а.. спадам1 1. знна.
Й—МЖ—ОА—Е - сж. намалеели 1. зона.
Й—ИЖЕ— - вж. иамалин 1. зана.
СНИЖЕНИЕ - a.. намаление 1. занн.
СНМЗХ—ДИИЕЛН— - 1. вж. eиввиcкaτиаеа
2. зннн.;
2. вж. отстъпчив
С—МЗХ—ДРТЕЛНОСТ - в.. O!С!лпенβдcг
С—МЗХ—ЖЕЕ—МЕ - 1. вж. пощада;
2. сж. блaгоβдлеиии 1. зннн.
СНИМАМ - Правя снимкс. Снимаха зо за взстни-
нc. Искам Яа та снимам зс спомен.
—	фотографирам, амсевмам, андроскам opoеτo-
нер.
СНИМА— - ОТраз, мзаТрсж-см-, πτ—υηηηο чрез
химично cτaдeйστc1e он евнтлваата върху 00—0-
лоаеаетввон-аи з мат-ималм е шр-а-т-но върху
опнцвм—еа хартия. Любuτзленa снлмнa. Семай-
на снимка·. СватРзна еuлмнc.
—	фотография, портрет, фотос нuuж.. кадро
opcеτoнcp.
ЙНМШАОАМ - вж. понижавам 1. зона.
ЙН—БМЗЪМ ннuж. - Ъτoeмнд кои външна Tляаeо,
оклоаеоот кои парад-р-ае в рвкмзеа изява. В
жнлаоиато й синът й Ям сосне и-aзеτ-н мг-u·
кент, имаш- голяма доза сноРи-зъм. От снори-
зъм сз хвслн с по-Нанствета си със -намзнити
лиенoеτu.
—	сувтд, суетност
СНОВА - 1. Многократно ходя до нянoдe в се сръ-
шαм. Попът оо цял дно сиоаз между Яоме си и
църквата. Споем от сося а стая.
—	циркулирам орна.
2. Безцелно аомτaм, ходя aaами·aaτaм. Веaнu д-н
снова из грсдс. Стига са еaoвaлa исзоре-есдолу.
Къде еooвзш оо цял ден?
—	шаря\ шетам резг. неодобр.. —яъкам разз,	-
добр.
Й——П - вж. връзка 2. знан.
ЙН—ПЕЕ - вж. връзка 1. зннн.
Й——СЕН - сж. поносим
СЛБСС—ИН- 1. вж. личеи’ 1. заан.;
2. вж. свой 1. аeaч-
Й—БСИЕН—МК - Чосек, който oимτядаcа някаксв
ιμοο, н-що. Собственик аз магазин. Собстве¬
ник ас къща, Собственик ас замък. СоРсовноик
на тори. Сорсованик ас фсррикс,
—	притежател, владетел, владелиц юрид, госпо¬
дар, стопнине, сайбия простонер.. χaрени
С—БСТВНН— - вж. наистина 2. зана.
С—БСТОЕ—ЛСТ - 1. ПoeдмнΌм. β-^, π-ηη-ο-
те по отношном- он ooзu. комвто лoeнαpe-жнΌ.
нтйτв разш-аспа с тях. Тази картина бнша моя
еcΡсτв-uoсτ.
—	притежание
2.	Форма и прево ем юo1τнднeмн· Нямам никскам
сор^тазност. Държавна еoΡсτaзuo.еτ—. Нямаш
прево де посягаш не собствеността ми.
—	имущество
3.	вж. имот 2. знаа.
С—Й рсзз, - аж. род
СОААК пар. - сж. улица
ЙОЛДАИ<И—> книж. остер, - в.. войник
СОЛИДАРЕН нuuж. - вж. идиние 2. занн.
ЙОЛРДАРМЗИРАМ ЙЕ нuuж. - вж. присъединя¬
вам сл 2 зннн.
СОЛИДЕН - 1 . сж. устойчив 1. знаа.;
2.	вж. масивни 2. и 3. зяна.;
3.	a.. представителни 2. аaαч-
СОЛРД—ОСТ - сж. устойчивост 1. знаа.
СОЛУК оростонар. - в.. -ох 1. занн.
СОЙМ несв—. - 1. еж. nдcдлявaм 1. зяна.;
2. вж. насолякам 1. знна.
С—М—АМБУЛ - сж. лунатик
С—НДАЖ - прнн. книж, аж. анкета 1. зана.
С—НДРААМ - орла.. книж. а.. проучвам 1. зннн.
С—ИА - в.. тояга
СОПИМ— ЙН - Oαзcмe аякомв н-що о груб и 000-
рит тон, възразявам рязко ем някого за η^ο, ре-
косрни остро. Соопе ма сн, че няма Ям м— дева
πoaзе- пари аезаем, Помолих го да ма помогне,
е той се сопна. чз е зана.
—	тросвам се рззг, дръевaм сл оран. рззг, сряз¬
вам open:,— дръпвам се орен. рз-г.. иарнпчвам
се разг. нвдъалем ее разз, грубо. изфучаеш
орно—. ра-г.
V oнoъцcaм със ^Τ— някому рсзз.
СОП—АИ - Зн о—на, тен - оoйτo - груб, рязък е eа-
разясн 0—1000-0000. Тя му отговори със соонст
злес. Иеaьн сз ра-н-сз сопола вик.
—	сърдит, троснат
СОП—ИРВм ЙН - орзи. ра-г. неодобр, вж. плача
С—РТ - 1. Рaаeoвмдaoeo при иаоонемя от -рвя е същ
о-αc. oeмeΤeτвo. хapaнoнp1а1paщa он о -дннкее
оообнаоотв м eτoпнаeн1 каенстен. Ра-лични сор¬
това дървета. Нов сорт картофа:.
—	порода
2. ο.. вид2
С—РИИРАМ - вж. рaрnридилем 1. знна.
С—РТМАА—Е - вж. сортировка
СОРТЯА—ОАМ - Разпи-рй-яне аа много ο^τ нн οργ-
лм, αTмнa. ле някакта пимаaнк. Сopaupoaнc аз пис¬
ма за стрепета а чужбина. Сораироака нс доку¬
менти:. Сopaupрaнa ас яΡылнuτн соорнд сорта.
—	сортлраан, рдзприднлиннн, аaзпридялбa
СОФА изр. - а.. диван
СОФРА - 1. Нмoнa аорсеаа (рядко метална) кръгла
маовакм зм храаеан, впооиеТяваоа у нас в ивен-
-000. Те Ряха насядали не трикрека еτoлезτе
около нpьглaτa софра.
—	паралия, свеня пер.
2. вж. τрмрнзa
СОЦИАЛЕН - вж. обществен 1. зята.
СОЦИОЛН—И - вж. жаргон
СОЧА алсв. - 1. еж. посочвам 1. знаа.;
2.	вж. показвам 3. знан.;
3.	ο.. отЯнля/вам 2. знан.
СЛЕЕ— - 1. прае-. разз. вж. възпълин;
2. прзн. вж. изразителни 2. зона.
СОЧНОЙТ - орен. вж. лзрaзлгнлндcτ 2. аoαч,
СПАД - вж. намаленни 1. зннн.
СПАДАМ’ - 1. Ставам по-малък оо 00-0-0, велмам-
04, сесонман. Температурете еocЯнa. Водното
равнище спада. СосЯс цниате нс златото. Це¬
ните сосЯат.
—	аммaлеβaм1, понижавам сл, снижавам си, па-
519

дам open. разг.
аит. —> увеличавам се, вдвоем ее, омacaм се, пoкαч·
вам се, повишавам се, оовдмгам се, мзригаи ое
IIувеличавам се, еаоаеовам, повишавам се, поканвам
ен, качени ае, вр-онм сн
2.	вж. намалявам’ 2. зесн.;
3.	вж. слягам св
СПАДАМ2 - Влизам в еъооаса, категорията нм aншo.
Теза ннлзa спада към мемоароатл литература,
Творчеството ас Яворов сосдс към uaй·знcеu·
тзлния дял оа нашето литературно uaсоза·
саао. Златото спаде към ΡлaгopcЯнuτз метали.
—	принадлежа, числя ск
СПАДАНЕ - вж. еамалвине 1. занн.
СПАЗААМОАМ рз-з. - вж. наемам
СПАЗАРПИА—Н ра-г. - вж. пaзαалкк 1. зама.
СПАЗВАМ - Сoвeямасcaм се с нещо в пимеагам τοη-
но, Тез изиеаневн сеометснн ред, зαкoa. нарма.
Трярас да спазвам и-аасазн р-жнм не хрсоанн.
Соа-аам старите обичан и традиции, Соезеем
правилзта не Яаижннин. Соа-аам ззнoнuτa нс
страната,
—	пазя, съблюдавам ннuж, прндкржам ск, н/-
пллeевαм
аит. — нарушавам, пристъпвам, орекоаавмм
СПАЗЪМ - вж. гърч
СПАРВАМ СЕ - Зм зорнеев химaм. хранителни 000-
дукте в пор. - загрявам се вт самоа е—м липса ен
пиосеоиясаее и зешонвем да гния. Царааицатз
ща се спари а снлaдa.
—	запарвам се разз.
СПАРЕН - сж. задушен
СП—РУЖЕЛМ - вж. изсушавам 2. занн.
ЙП—РСЖЕ— - в.. съсухрин
ЙПАЙНОРН - Избавяне от aснαквα Т-да, зес, орае-
еоет. Търся сnaеeou- от жнгста. Има ли спа¬
сен—— от този тежък живот? Няма спасение
от -лото.
—	наедвлиане кнлж,, откреавмие
// Предпазване нм еякооо, анщо от ee1щoдаeмee.
Спаснниз не цивилизацията Спасение ас Замя¬
та оа -нoлoгuчнa катастрофа.
—	н/еавлинни книж.
аит. — унищожение, гибел, аaπucaeн, ροπγΤοτοΉ,
разруха, рухание, край
ЙПНСРТЕЙ - Чoвeн. коТто спасява м—с е опнои—
някого. Той гл-даше на о-кapя като нс свой спз-
сианл. Иaaеяньаa то ooеe-щaхз нaτc сосс-тел.
—	избавител кнлж,, мисия орно:.
ант. — губител
ЙП—ЙТР—М нер. - вж. запаркам 1. знае.
ЙПАЙМОАМ - Изтръгвам е—опо от го—яма —040¬
0000, бера, която еТмкн. aмcopмщмвм .μββτμ му,
вас oнαаcae някомв еоаеСеосие да изТегне някак¬
ва неприятност, да ое израдне е лошо eъeooсe1H·
Той ма еnзеu от кучетата. Една проста елгеai·
пост ма еoaеи от катастрофа. Успях да спася
жената от РенЯноноз,
—	избавям, дτлакaкαм, измъквам орзн-.
СИ—СПОАМ йН - 1. Иаeяπcaм, uаeънcae ое от
Т-рн, ооаеаоет, нещастен. Колата сн орърна н
низ се спасихме като оо чудо, Спссих сз оа уда-
аянн. Успях с бягство дс сз спася оа npaелза-
aaеuτ- са,
—	избавям се, отървавам си
2.	Успявам рт предотвратя eясαнвα eenpccaeoco,
aншo неприятно. Успях де сз спася от оеприят-
оеас компания. Спасих са с хитрост от озкз-
зсиие.
—	нрмкккам се ореи:. ρα-Γ,, η/.μ^μ си, избягвам2
/избегна, отървавам се, откачкам се орзн.
рсзз,
V —отрвксте (заразете, спасявам) <тв> кoдaoα
разз,, оооосасае плмвата <ев> рсзз, пряеканаи
(отървавам) трапа разз,
// изтропаме ен -а ръцете (eap1τя. eoнo1τe) не някого
рсзз, 1аoeoаcaм ае от ропеое оа η—οοβ разг, кем
1.	зяте.
СПЕКТ—АЪЛ - 1. Сценснно маoъeaйe1e ем дoм·
иатвеео произведение пред лсбамкс. Гладах
-Яла меого иоонрзсен еoзкτaкьл а Иapoднuр
театър, Поради грипна апиЯ-мия еoзнτaнъльτ
тази веч-р сз отлета.
—	представлиинк
2.	ЗмТасем ηροπρ—ΜΤ о иcЗ1нα е рр. Страхотен спек¬
такъл гледах оо τзозви-uяτa. Новогодишен
сoнкτaкьл.
—	шоу
3.	open, иронз ЗаТасно зрелище, гледка. Какъв е този
спектакъл, който сз ре-нграва а министер¬
ството? Рззмяоатз не обиЯи между гnpaвоя-
ващн и опозиция а Народното сърраниз πcнрнo·
зз се превръща а спектакъл.
—	приистаклинии орен. ирон.. цирк прзн. рм-г.
арои-з— шоу прзн. рззг. ирон-., снир рл-з. ирон.
СПЕАУЛА - вж. пешефт 1. зята.
СПЕКУЛА—— - Лице, което ое заеиеавм а корветеа
oo0гocσнa -—Τοατο, еаооеееа към бърза в лятна
пенелТа. По време на войната еo-нуоaoτuτe
натрупаха Яоста пари.
—	пишифтар ннлж,. ткродш нзоЯоРр—, далакира-
джея разз.
СПЕАУЛАЦЧ— - вж. оншнфт 1. зотч.
СПЕКУЛИРА— - β.. злоупотребявам 1. зннн.
СПНПЕЛМЕ А— рядко - вж. нзпнрнлекaм 1. зона.
СПЕСТ—ВЕ— разз, - вж. пестелив 1. заме.
СПЕСТ—ВНИК - вж. енcτнллβиа
СПЕСТ—Е——СТ - вж. рнcτнлнкоcτ
СИЕСТПЕА— - аж. плетя 1. е 2. зине.
СПЕСТМИ—НЕ - вж. икономия 1. знан.
CnEU^/p. - вж. специалист
СПЕЦМАЛЕН - КоСов - пияринзанеен, прегорен за
опиеаелнеа цел и—и знраеа. Созц—алоз нoмuеuя
сн зао—млез със случая. Имам- еn-цuaлнa ннuгз
-з oπоaнaaouр. Писмото е изпратзао по еnзиua-
—0 куриер.
—	нарочнира-г—. особен остср.
СИЕЦМ—лМйА - Bine, което в—мрнн —o6pe реде¬
на еоепс—еноса, нoeoo веч ηβ.οβτο з oeoaаocм-
осн е ooдπoτoвнa в -креят оТлаео. Специалист
а oбоaсττз не изкуството. Сnзцuеоuеa оо
компютри:. Γaзu paΡcτз тряраа Яа я вършат
еoнц—aл—сτu.
—	експерт, професионалист, спиц ра-г.. ас ореи:
рс-г.. пораαвме, елшак oеaap.
ант. — дилетант, λ—, и-сп-цма-мот, еепоофееео-
омлисо, аматьор, любител
СИЕЦМ—ЛО—СТ - a.. професия
СПЕЦИФИЧЕН - β.. хармятнрне
СПЕЧЕЛВА— - 1. Пя-рое-вам лререоса, паря а
•ОС— или ле —ργο почтен нннен. Сoнезоuх оср—
с преводи. Доста осри сoзезоuхмe с хoτзлu-p·
520

еaaр, Гледам Яс еoлезля нещо оа извънреден
труд.
—	припечелвам, печеля uзеβ, изкарвам’, полу¬
чавам, и/раЯотвам, докарвам сл рс-г.
ант. —> загубвам, гeбя. изгуевам
2.	Полваавам оТлапм, оеас—ба оо нещо. ИaЯрaaм сз
Ям продам а—ното по-скъпо и дс спечаля нещо.
Ако са занимаваш с ooлuοлнa, можеш дс еoзчз-
лиш досам, Оа тази сделка еoнчнлuм.
—	печеля неса,, иркервaм opреτoucp, кяря пасе.
npoеτoucp,
ант —► загубвам, мзπeeвмм. губя
3: прен. Воуш—ваи тилен симпатия с —мените ае км-
HecToa. С хзр—зматз си той еnзезлвa поддръж¬
ници, Тя со-чели сърцато ми. Жената мз еo-ез·
л— с оеаионосттс си,
—	печеля а—са,. покорявам ореи.. завладявам
орен·, завоювам орен:.
μητ. — загубвам, мзгeeвми. губя
4.	орни·. Поевчавми нещо ο τργ—, васемя. Той успя дс
сп-чел- първото място в еъсmззauuзιao. Не н
ласео еoa-н да си еoлезлu добро ама. Спечелвам
слева.
—	завоювам орен., извоювам орзи.— придобивам,
пвелле ннсе.
V	пипвам (удрям, хващам) шнрНоа резг,, еаоравяи
(правя) пари рл-з,, напълвам ае —.оба (aдoeoвн·
те, кнeuяoa. гушата) <е пня—> рззг, удрям кьора¬
вото (кeeeлвoa. ямата) рл-з. ком 2. зoнч-
V	влизам в -вш—та (оърцноо) ат аяктоо рсзз., праТ-
вам (eанмнм. завладявай, пeнaяeaи. врязвам ое в)
оооцето ом eснoгo рззг, ксм 3. зона.
СПЕЧЕ— - еж. зacллнaъ
СПЕШЕ— - вж. бкрз 5. аoαa-
ЙПЕШ—О - вж. бкрао 2. зона.
СПИКЕР - еж. гдвдрнглл 1. зoαч-
ЙПРИСАМ ра-г. - 1. неоЯоРр. вж. залавям;
2. вж. напипвам 2. знна.
спинаи—ордн— - 0.. извит 2. знна.
СИНА—Л—ОБААЗЕН - вж. нзвлт 2. зане.
СПИРАМ - 1. Правя нещо да не сн дβвжм. дт не
р-Тсава. Соирсм даижннлноо. Солрсм кръвота-
ч-ииноо. Соирсм npcPзaoЯсaacοo не машини.
Сплрсм контраРенЯата ас цилсри.
—	преустановявам кииж,, прекъсвам, стопирмм
рззг., рриcнкβaм рядко
мнт. — пускам
Н Прекъсвам анСеовмето еа 10000, нлнктомаеокс
Bpe—, машина. Солрсм един оо двигателите.
Солрсм радиото.
—	изключвам
ант. —> пускам, вклюнвтм
2.	Пиеетавам -н вървя, да се движа. Спрях за миг дс
са поема дъх. Конницата спряха оод сянкстс нс
голямооо дърво. Колата спря,
—	спирам ск, възпирам се, запирам <сн> нер.
ант. —> тръгвам, потеглям
I/ движа се, opipBi.BMe ое, вървя
3.	Слагам крсТ оа нещо запоената, ен нещо, о оoнoт
он занимавам. Спрях врнм-нно опиалон. Спрях
дс са занимавам с Ρлaгoτaopиοллнoеο, Спрях
тезо-ровките, Спрях oΡеъжЯcннοo ас въпроса.
Соирсм разговора.
—	прекратявам, ррисc!мновеβaм конж,, пре¬
късвам, преставам
ант. —* започвам, поноси, змхвαшaм. хвaшaи, ннне-
βημ, подкачам, лар-мнм, подхващам
// продължавам
// възобновявам, овдеовяеам
4.	Прекосете се, ен пиодьежавам да ое проявявам, да
--Тотсам повян-. Сор-лРаоа спря. Бръмч-алоо
на мооора соря изандиъж. Вятърът спря. Гър-
межиое спряха.
—	преставам, присиквам, секвам
ант. —♦ продължавам
5.	в.. вкзпирмм 1. м 2. занн.
V слепни (терям) край ат анщт рззг, слагам (поста¬
вям, турям) танка (оpeeo) оа еещо разг, към 3.
знае.
СПРРАМ СЕ - 1. вж. спирам 2. заан.;
2.	С праНд. нез зж. иибираде знсч.
СПНА—ЧКА - прен. вж. пречка
СИЯРАЕ— - КоСто 00100.4 cnepo мас - првоттвна
сос τη—ρτ. Спирони аспитки. Солроеи оари.
Соироли рлзовор.
—	алкохолни
мнт. — безалкохолен
СПИРТОСА— ре-з, изоЯобр. - в.. пиян
СИРАТОСЕ—М СЕ разг. неоЯобр. - а.. напивам
ск
СПМТЕАМ ра-з. - вж. сплесквам
СПИЧАМ ЙН - Вавто-явам ся мая хващам корт.
Кpьaaa. сτзнлз сл иа струйка, се ре сп-кла ас
рузсос му. Земята сз е сπзноa от сушата.
—	запичам ск
// Губя в—апаоа ли м се втвърдявам. Хлябът се е еoз·
къл л из може Яа се яде, Циментът бързо се
спича.
—	засъхвам, нзскхвам
СПЛАШИМ— - 1 . вж. заплашвам 1. зннн.;
2. вж. изплашвам 2. занн.
СПЛАЩАМ нер. - сж. напъвам 1. зннн.
СПЛЕСКВАМ - С нaoвoоaeн. притискане мем γρ-
ряое отправям нещо да етан- ю-ooоo. oъноo. Н-
слалсй хляба отдолу, чн щз то еoлленcш.
—	смачквам, спитвам разз.
СПЛЕТНМ— - Ляпе, което сн з-имеава а к—юк— м
1000101. Сплаонициоз говорят, чн си незаконно
зарогаоял. Пази сл оо наго, оой е голям сол-т¬
алк.
—	клюкар, интригант, клеветник, влснзненик
кииж,, одумвaе рядко, дибмния пер,, зъдcлдβ-
ник нuuж, мюзнклрлн длзл.
V	зем<те> (апшв<ое>) езици резг.
СПЛЕА—РЧА - еж. въдcлове 1. зннч.
СПЛЕА—М - Злонамерена пpмоaаоa, слух ср-щу
някога. Продаж-аос трябва Яе сз извърши оо-
крито, зз Яа няма после сплетни, По олио адрес
сз pcзnpcеοpaняaзхз aеянcнau еoлзοнu. Чoaлн
из оряраа Яс аярас не еoлзοнuοз,
—	клюка, интрига, козил книж., uнcuиуaаuе
книж., клевета
V	рекля в нaзмлu рсзз,, 0-4—00- <в> казано разз,
СИЛИ— - 1. Прнплноеам, аaoeeoeeи едно а друго,
юрнденимоееев иазанлнеи а три препи листа мем
отъела от ooоeeeнΌ1 о плтр и—и а цвят pмeΌнe1я·
Солно царевица. Солит лук.
—	сплитка, плитка, пък!кeнаa, оаноал Яиел..
2. вж. аиза
СИЙРИАМ - 1. аж. /аплетам 1. знач.;
2. сж. вплитам 1. знан.
СПЙРИ—М ЙН - вж. заплитам св 1. занн.
с
521

СИЛИТ—А - 1. вж. сплит 1. знан.;
2.	н-ае зж. зллнгк — . зз^а^ч.
СПЕ—ИЕН - 1. вж. единен 1. м 3. зята.;
2. вж. обкденвн 2. зона.
СПЛОТН—ОСТ - вж. единство 3. знна.
ЙПЛОИМЕАМ - а.. обединявам 2. зана.
СПЛ—ИМОЛМ ЙН - сж. обединявам сл 2. зоне.
ЙПЛОИМОА—Н - вж. дЯиденнeлн 2. зята.
ЙПЛУВА— СН рл-т, - вж. рмзлапам сл 1. знан.
ЙПЛУТ рз-г. - вж. оилл 2. занн.
СПОГАЖДАМ Яизл. - вж. помирявам
СПОГАЖДА— СЕ рззг. - вж. разбирам си 1. е
2.	заан.
СПОГОДБА - 1. в'.. съглашение;
2. вж. договор
СП—ДЛОН— - 1. За звук, ΓΛατ, шум е под. - отeτт
ое се .γβα яoeв. —τη-όλμοο. Соодавла плач. Спо¬
давен вик.. Соодлазна кашлица.
—	приглушен, глух, заглушка, заглъхнал, задн-
вле, задушИн
2.	КоТто не е сзр—зее oτнимτв. явно. СооЯеа-н таяв—.
Соодаазна омраза. Соодаазно негодувание,
Соодаазна злoеο,
—	потиснат, олух орзи.— задушНа оран.
СП—ДАИМ - 1. вж. потискам 2. зннн.;
2. вж. сдкржмм
СПОДОМЖ—ИК ко-ж. - а.. другар 2. зачч.
СПОДЕЛЯМ - 1. Изживявам, пpндмвяaaи зандно с
аякого обща те—ба, чувства е пор. Цял живот
споделяхме -медно pлдoеτu л скърби- Заедно
споЯ-ляхме съдбата са.
—	деля ннеa. орзн—.
2. вж. откривам 3. заве¬
си—ДИРВАМ амр—. - вж. последвам 1. знсн.
СПОЙКА - 1. вж. вaпдйkм;
2. πραα: еж. връзка 3. зотч.
СПОКОЕН - 1. КоСто - изпълнен сос eoвоoCooaмe.
в който ням— орежи, сътресения, вълнения, Тез-
ред-пм и пор. Мечтая -е спокоен живот·. Живо¬
тът а провинцията е сooнoeн, Спокойни зоЯини:.
Спокойна сосрнии.
—	мерен, тих npao,, бизбурен орзн., Яизмитежеа
ннuж,— Янз!анβсжнн ннuж. рядко, би/облачна
орзи. ннuж.
мит. — неспокоен, Typee, μήο—.—η, τиeвoдee. pcа·
еврен, смутна, Tвeτoeнe. бсиеаоеее, Туресе
// напрегнат, иоа-сз-вен, ловено, диaaминнe. мнτu·
β-η, Τγρ-ο, Όoeoоaв
2.	Който ооотмнм Тез оивдаоеом, oпeaкм. проТеемм.
Спокойно пътуване. Спокойна раРота. Спокой¬
на служба.
—	Янзмнтнжнн нuлж,. бизпаоЯлнмнн, Яи3!рикд-
жне нuлж, рядко
ант. — неспокоен, 0400—0040, еервее
3.	През мас в коТто няма, не есшува Твоя. Спокойно
море. Спокойна пролет, Сnoнo-н Яно,.
—	бнзЯурнн, тих
мит. — бурен, бли-несен, Тур-мв
4.	Който ое характеризира а деш-вно омвеосееие м
не - склонно кои берем, ае—еуздвни сзб-мци аа
нeeягcя. нсветам, стонете. Спокойно Яете. Спо¬
койни хоре, Сooнcлu характер.
—	кротък, сдържан, тих' орли.
мнт. —> буен, aнoбcздмa. eeepcижмe. невъздържан,
нкораазивна
// OoCτo изиезяса opoкoΤoΌвee. сдържаност. Сооко-
зи тон. Спокойна дума.. Спокоен глас.. Сооко-н
разговор.
—	сдържан, кротък
мит. — бурен, иaагopeщea. тжевее
// несдържан, eeвъздъpдмa. не-бездна, о-саларян
5.	Който ан изпитва aaпpндeaeн, прстееаеесе яли eз·
р-зявн олвктйсовмн. Защо си Янес оака спокоен?
Откакто сл намари рабооа. стана oo·еnoнoлu.
Лицето му бе спокойно.
—	отпуснат, нннапригнат
мит. —> неспокоен, напрегнат, везеур-н, неявен
6.	орли:, вж. тих 4. зята.;
7.	вж. хлддаокрквнн
СПОК—Й—О - Без оиевогс е вт-аенея. Денят
мине спокойно. Живая си спокойно. Пътуване¬
то м—на спокойно.
—	безметежно нuuж,. бнзnроЯлимнд, бнзгрнкож-
но ка-ж, рядко. ЯизЯурно орзи.. тихо орзн.
мит. —> неспокойно, τρηβο.ηο, ΤγρΗο
CПОА—ОЙИOИE — - 1. Отсъствие от душевни вее-
aeaeя. oяeдм. 00—0001. Нямам спокойствие. За¬
губихме си спокойствието. И-πpuяτoa мисъл сз
върол а глаааоа ма и нз ми Язва сooнcйсοaue.
Имзм нужда оа спокойствиа.
—	покой, мир’
ант. —> безпокойство, бнзпокоТотвен, геавобо-ме
// напрежение, напрегнатата, eαoнгaaooeτ. 060-004¬
0000
2.	Липса еа шум, зввнαвe. ооеор. Какао сπoнoйеaau-
цера извън, Дрсзни ма спокойстви-оо а таза
къща, Нищо нз нарушаваше спокойствието не
нощта.
—- покой, тишина, Янамклеле книж, олбхдτм орна.
аит. — шум
3.	еж. χъмдндкрлвее
СП—Л—Й нер—. - вж. Ялагодаря ' 1. знна.
СПОЙНТ—ОА МН - Зс 6---, зет, нещастен е рр.
- зaeяπмм. с—внвтм се някому. Сполетя ме нова
е-opuрτнoеτ. Нещастието, конто го сполеоя
така uлoчcнвcuo. сз оора-и иа целия му no·oa·
ομομ.3η живоо. Воимлалй Яс не те сползти
ноем РнЯа.
—	постига ми, връхлита ми
V	идва (дайре) мм до главата разз, вземова (оорую-
вн, етоваива) им се върху (от) плавмоа ра-з.
СПОЛУКА - 1. вж. успех 1. зннн.;
2.	аж. постижение 1. заан.;
3.	вж. щастие 1. зона.
СПОЛУЧИ—М - 1. Поетепми успех е анщо, имам
ooaeγнм. ксемео. С осзи престижна работа ои
много сполучи. На сполучих с жеииобсос. Спо¬
лучих с приятели—. Койоо се учи, той щз еooоучu,
—	успявам, случвам разз, преуспявам, прокопс-
вам нар. oΡuнн. с оариц.
ант. — провалям се, πиoπмднм. мз-енвам се
2. вж. успявам 1. зннн.
V	сдрям (уц-леам) дeσemнaτм (джакпота) разз,
уп-авки <в> шето-ипкат ра-з.. па—нм см не къс¬
мета (лепт) разг., удрям кьоравото ра-г. кои
1.	знаа.
СПОЛУЧЛИВ - 1. вж. успешна 1. знае.;
2. вж. подходящ 1. зяна.
СПОМАГА— - вж. съдействам
ЙПОМАГАИЕЛЕ— - КоСто пвдooмагa. рспелва
нeшт. Соомегзоелни срнЯсоас. Спомагеоелои
маоериали— Спомагателни производства,
522

—	помощни, допълнителна
СПОМЕН - 1. Това, което 400— ломим, има яем
възстановява а еъзааееноо ае като ел-да оо npe-
.мв-лcцe. воеантееамя м рр. Свлоли спомени сз
събудиха е душсоа му оа моaдeжнuτe зодини,
Соом-ни от Ялосоеооо. Хорста оодаана се
умрели.. но споменът за оях остена, Не oекaep·
няазй спомена за майка ми.
—	възпоминаниинaиж. облка, ми.. памет само нЯ.
2. Само ми. а.. мемоари
СИ—МЕ—АОАМ - 1. Изпсвтряи, оъобщавае aeшo.
Той нл реше споменал аноо Яума -е срещата си
с оня, Споменах ти, чз искам дс замина. Тя нл
спомене нищо за дележа.
—	казвам
// Паеонвмм, шо-помням aяшα в писмен даксмент. В
дoнум-uοз на са еooмлнaοu aaнле-ниο- щети,
—	упдминaβaм
2.	Помая аякопо зниади есюяасееотв оо него aoбpo.
Bвмдcaαи я тана паметта му. Искам хората Яа
ма споменават с Яобро. Щз построя чешма, за
дс ма помаят а еooмeuaacο.
—	поменувам разз., поминакам рз-з,
3.	вж. загатвам 2. занн.
V	отварям дума (πимнмаоa, 000000, разпосср) за ня¬
кога е—м за ae0o, кое 1. знан.
ЙИ—МИНА ЙН са. разз, - вж. умирам 1. зиаа.
СПОМНЯМ ососр. - вж. напомням 1. занн.
СИОМ——М СМ - Возстся-вясте е паметта ас ο^ο
заТрсвено и—и епомнеа за нянooт, o-шn- Спомних
см цялооо стихотворен—л. Спомних си зс здна
случка от мноалооо. Спомних си, чн утре имам
дeоoвa срнщс.
—	припомням си, сищам ск, досещам си, иaбме-
вам си разз. oеacp.
мит. —► забравям, изумявам, eащeквα мм, изклюееам
V	рокмрвам ом еа ум еещо разз,, дойде (ирва) ме от
ум<—> (акъла) нещо разз,, имеавн ме през пасваат
(γΜΐ, акъла) неща рсзз,
СПОМ—ЩНСТЕ—ЕАИЕЛ - еж. дарител 2. зона.
СП—М—ЩЕСТО—О—АЕЛСТЕО - вж. дарител¬
ство
СПОНСОР - а.. дарител 2. зоне.
СПОНСОРИРАМ - 1. вж. роиnдмaгaм;
2. сж. финансирам
СП——СОРСТЕО - вж. дaрuτиаcτвд
СИ——ИМОЕН - вж. непреднамерен
СИ—Р’ - Оживен разговор op— ο6το.-αοΗ ос няка¬
къв βοοροσ, нαΌO вонкм защитава осоеао мя-яме,
ooмeaв1шeoв см. В залата -соочас оживен соор
как дс се реформира -дравлооазаанеоо. Меж¬
ду оях пламне соор зс това кой ще оор-дл аа
л-рор-те, При ор—еманлто не законопроекта
възникнаха еoopoae,
—	диспут, полемика каиж,, препирня, пририкд-
нли, cловдЯорcгво ннuж.
V	словесен -ауТоС нuuж.
СПОР2 пер, остср, - сж. плодородии 1. зона.
СПОРАДИЧЕН книж, - вж. непостоянни 1. Зама¬
си-Р—ДМЕН— книж, - вж. понякога
СП—РАЗУМЕ—МЕ - 1. вж. договореност;
2.	еж. ддодβда;
3.	вж. условни 3. зoнe-
СИ—ААЗУММОАМ СЕ - 1. вж. уооварям ск;
2. вж. разбирам сн 2. знсн.
СИ—РНД - вж. съгласно
СПОРЕН’ - 1. КоСто прнрсзвсква coop. По някои
спорни въпроси бн ooеοuгнaο нaopнЯън. Въпро¬
сът с аъаежданеао не униформи а геuлuщaοc
е соореи.
—	дискусионна кииж—.
2. КоТто мо.е де сн оепояи, който поре-.м аа сем-
аеом-. Приносът му в науката н доста спорен.
Соореи резултат. Спорна поРзЯа.
—	оспорим, съмнителни, еислоурин
мит. -* безспорен, eнoeпopuм. aнoпoвcнoдми. ен-
-ΤορΜί, смолиен, роказне
П безспорен, несъмнен, бнзoъмeea. Hencoop-M, оне-
0-1-0, явea. тсгуи-н
СП—АЕ—2 - 1. амр. вж. плодородни 1. знаа.;
2. вж. продуктивен 1. заен.
СПОРИ ММ - Успявам с енкота дт свърша някаква
046004. Спори лн ти о-смолто? Не ми спора ра¬
ботата. ΟρΜΗ. е л всичко му спор—:.
—	върви мл
V мини лека ρο— ра-г, лека (добра) мм - ръката
ра-з,
СПОРТ - Физически eюимдeeecя за скрепван- на
поонямзмн. Злоимевам сз със спора, Имаме час
оо спорт. Спортът е изоочнак ас здраве л сили.
—	физкултура
ЙП—РМ песа. - Водя споя, изказвам анотпеаесн а
някого мля oeщo- Често соорим на политически
тами, Обаче моото дс еoopu. Колазнол мн пос¬
тоянно спорят помежду са,
—	дескутерам, полиме/ирам нuuж.— деспути-
рам калж—. препирмм си рс-г, разправям се а
нeеaз разз.
СПОСОБ - вж. начин 1. м 2. занн.
ЙП—СОБЕ— - 1. вж. подин 1. заан.;
2. в'.. даровит 1. знан.
ЙП—С—Б——ЙИ - 1. а.. годност 1. зннч.;
2. ме. вж. дарба
ЙП—СОБСТСАМ книж. - вж. съдействам
ЙПОИАН— - еж. затмин
СПОТАЙВАМ - вж. скривам 2. заан.
ЙП—ИΜОOAM ЙН - 1. Гаерам дт ан ме зaeeлндмo,
-а не ое пoкaдн нсявн. Къде лн сл соотайаао
децсос? Тя се спотайваше а ΐΜα на сасяосз
Спотайвах сл -сЯ хpaеοuτe.
—	погайвам сн, притаякам си рядко, гуша ск
несв. opeu.— сгъвам си орзи.
2.	Има ме aякeдe. Т-з да ое забелязвам и ор-явявам.
В оогледс й сз спотайваше ар-вота, В душсос
му се спотайваха незоайои сила:.
-— крия си еесв.— тая се н-ев,, дремя песе, орзн—.,
погайвам си
3.	вж. кротувам си
СПОТАЯВАМ - вж. скривам 2. занн.
ЙПОИРАЕМ— Ялалз. - в.. подгонвам 1. зннн.
ЙП—Х—ЖДАМ разг. - а.. посещавам
СПЛ—СаМ - вж. запоявам
ЙИРМЕЕДЛМО - 1. КоТто постъпва м ен еооТиазява
о пяaaaaτa. βοο-ηττη, оиавотаоа, а дйΤeoaeoнлa1·
тн нaнeoτвα аа eншo или някопо. Сораа-длив ге—-
тнл,. Сорааедлив съдия. Сораалдлива кенаике,
—	обективин, Янзпристрастин
ант. — несправедлив, анобнктсвна, прсотраотне
2. КоСто еьоавететса нм aнлaoм. коТто е съобразен о
оравднта. СоравеЯлиао ucнcзcuue. Сopaaeали-
аа похвала. Спрзаедлив орот^ес^т:. Справедлива
естрада.
523

—	заслужен, основателен, рИдин ра-ш:
ант. —> несправедлив, aeаaeлвдee, aeoeeoвcoeeяe.
оерНрен
СПААОЕДЛРО—СТ - '1. Придържаие ком мврнлси
норми, -авееекс шо-апсшс и т.н. при paаπeядaa·
ее, решаване ем eopиoe1. сворз—см а ooaoщнec·
яа— инж—в хората, pep— а обществото, амоoecoн
я т.н. Хорлоа аскет еopлaлДлuвoсτ, Тя има
силно рз-в—оо чувство за справедливост. Има
лн сopзa-доuaoсτ на този свят? Сорог чое-к
рншн, държлше на сораа-длиаосота.
—- правда, законност, правдина нер.. правосъдие
ра-г.. право рз-з. рядко
ант. —» несправедливост, ееоимваа, нpccдa
// беззаконие, eeзopaв1я. eeаnpacecστ
2. вж. бе/пристрастне 1. зннн.
СПА—О—Ч—Н— - сж. наръчник
СПРАО—М СЕ -1. вж. успявам 1. занн.;
2. a.. оправям си 1. м 2. зоне.
СИААС—О—М ЙН разз. - сж. спуквам се
СПАЕТВ—— разг, - 1. еж. nрuпдτβем 1. знач.;
2. a.. органи/ерам 1. зиан.
СИРЕТО—А - Койот вис чист и роТор външно аир.
Спретната униформа. Соретнао външен аиЯ.
Сореоната дoмaнuня. Сор-тнета кухня,
—	стегнат, прибран разг.
дет. — неспретнат, иятаегоно, рмзсеенее, poв-я·
анн, раздеяпае, яcзмeннaτ. о-пи-бран
СПАЕЕ—ОАМ ЙН - вж. скарвам се 2. зава.
СИАНХАО - вж. аαздрaзаеτианн
СПАРХ—ООСТ - вж. аaздрαзнл!елноc!
СПАЯМ пар. - вж. буря 1. я 2. зомн.
СИАРЯАНИ—ОА— СЕ - Сoадacмм пocяτe-cни
ooaвщeнис о някого. Де—оа момчеоа бързо се
еnpuрοeлuхa. Тя бързо сз еoe—яοeоявa с хорсас.
Сприятелихме се а геuл—щe—
—	сближавам сн, сдружавам си, cирбгaревaм ск
рядко, cЯаa!лмявaм сн, nдеаατлмевaм ск
ЙИАПМО - сж. към 2. знан.
СПУ—О—М ЙН - Оeямзeвaи. поееамваи лвнaнτиeн,
ц-рнатмеа, таксам cпво—н. Задната гумм нз нc·
лата се спука. При оаданлао чашаоа са спука.
—	пуквам си, cермcквaм сн рл-з,, ципвам ск,
сцепвам ск
СПУСК нер. - вж. надолнищи
СПУСКА— - 1. еж. пускам 2. знан.;
2.	вж. свалям —. знач.
СПУСКА— СЕ (СПУЩА— ЙН) - 1. вж. слизам
1., 2. м 3. за—ч.;
2.	с.. падам 1. и 3. знач.;
3.	в.. вися 1. знае.;
4.	вж. втурвам сн 1. зоан.
ЙИСХО—М амр. - аж. наЯнкам’
СПЪВА— - орно—з ο.. преча 1. знан.
СПЪВАМ ЙН - При хвдеен зскмеми ореаесом часа
еа ооера-ото ем в е-що, коноо ае есе забелязал,
я aмгeecae paBonc-TM-. Спънах сз а еЯ—н камък а
едем не озЯолх на земята.
—	препъвам си
СПЪНКА - сж. пречка
СПЖТНН— - 1. Лице, нoяoo орсдрсжаса 0—00,
о квето някой оосвм eсоτaн заедео. Иaм-puх
си спътник оо оъоя към сллооо. Ще ми РъЯзш
спътник, докато вървим към общииаос.
—	иругар разш, компаньон, компания’, дружи¬
на рззг.
2.	Иззке:оовно κоcмeeeяcо тояга, ккснт ceflioeKH ο-ιο
Земята и изпълнява р—з-меем технически фeeк·
П-с. Γeлeвu-uoннaτa програма са ор-дааа чрез
спътник, Около Земяол ама u-огеaaeou спът¬
ници.
—	сатилег
СПЯ - 1. В оесовяеие нс соя сом. Тази нощ солх
дълбоко. СъРуЯи то, докога ще сой. Баща ои спи
е другата сося.
—	лкркам рлзг. грубо, къртя рз-з. грубо— почи¬
вам, нанкам рсзз. (олр. за дете)
ант. — будувам, TвaeocΌвмм. Тря
2.	орзн. вж. бездействам 3. занн.;
3.	орзн·. поло., в.. почивам 1. зоне.
V онимо—и се а oбяτuсτa на Морфей (осея) ко-ж.
в oeсaeсaa нн стоя (Морфей) съм кнлж. към
1.	занн.
СШ1Щ-1 . OвCoв сом. Спящо Ялте. Спяща хора,
—	заспал
мит. — буден, събуден
2.	вж. зънен 2. знач.
СА—БОАСАМ - ра-г. сж. тръгвам 2. зоан.
СРАВНЕНИЕ - вж. съпоставка
СРАС—Р— - вж. съпоставим
СА—ОННТЕЛН— - 1. Който е осаоваа не еравен-
ηβη, еьооеомвяее. Сpaaouο-оeн меоод. Cpaae—-
0—03 граматика на елзaрнсоuτe езици.
—	съпоставителен, компаративен канж,
2. олр. в.. оτaдcе!илиa 1. зане.
СААОНРТЕЛ—— - Повннн яем по-е—лкo. а ерес вас
друг— стелее. Улиците иа града са еpзaouτзлoo
олсам Аз съм сeзaнuοeоoo Яорре. Сpзaouτзоoo
ее-еа—симз Яържааа.
—	относително
СА—И—ЯВА— - 1. вж. съпоставям
2. С ореЯл. с вж. оприличавам
САМИНЯВА— СЕ - в.. меря ск
СААЖАЕАМ ЙН - Водя cocpo.eea ΤορΤα. Нашита
аойниц— са сражаааха гepoйенu. Не фронта се
еpзжзвзхм- с арала.
—	бия си, Яоря ск, воювам
СААЖН—ИН - вж. битка 1. знае:.
СА—ЗЛО—— кииж. - 1. вж. пдеижиαвαм 1. знае.;
2. вж. разгромявам 1. зоан.
СРА— - 1. Чувство не вина от анреаем лосоепка, от
ий-осаоСна проява. Той никога на изоитаа срам
оа това, конто върши. Хора -нз срам:. Усетих
срам:.
—	сеян, стлд сосрин.
2.	разш. вж. стеснение;
3.	в.. позор
ЙАА—НЖЛРЕ - в.. cτеcаеτеаеа 1. и 2. аoαн.
СРАМЕН - вж. пдзсаен 1. зона.
САА—ЛРВ - в.. стеснителен 1. аeaн.
САА—ОАА npcеaoeap. - в.. позор
СРАМОТЕН разг. - вж. пдздрнн 1. зона.
СА——УЕАМ ЙЕ - вж. стеснявам се
САА—М - вж. позоря
СА—СИСАМ ЙЕ - вж. враетвам
СРЕБРОЛЮБИВ рядко - сж. яорестие 1. заан.
СРЕД - 1. а.. всред 1. и 2. аeaн.;
2.	вж.	—. знач.
СРЕДА - 1. Тoннa или иясто вътре в нещо, нpeaк·
в— или лоати еднаква отралеееем от веинквое му
нpαмшα. Масата се намирл а средаоа на стся-
тс. В ср-Яата оа града -ме голям площад. Име
524

аоароемент е ср-даоз на София,
—	център, скрце ореи., пъп орни..
мнт. —> периферия, крсТ
// периферия, ooоoaΤa1aa, край, крайника, вкинТом-
еа
2.	Време или момент, еднакво е—м лоном еднакво
отраоеанни от анемлооо м края оа η^ο, квноо
протича. Вече л среЯлоз из месеца. СрзЯеос иа
оопускз мн мине.
—	половина
мнт. —> край
3.	орзн. Хорн, а оoмoα аякоТ нясоо oTшвca, нтмΌT са
оосоояаев тотлΌ нега. Не мн хcpeеaз срнЯаоа.
а която се движиш. Позоаелм един човек оо
еpeдaοa па министъра. Средсоа ои aо—рз зле,
—	обяръжинли, кръг ореи..— приближени, анту¬
раж книж.
4.	ОТндсанаа по редна признак еещнссо от хора. Пн-
сaτeоснu среда. Пoлuοuеeснu срлЯн, Изррана
срзда. Пpuяοeоснa среЯа.
—	общество, кръг прен.
5.	орна, вж. обстановка 1. зннн.
СРЕДИЩЕ - Място, нeдeΌв се сесиеаоапнава м раз¬
вива а шир-к инщ—Т някаква дейност. Пpзелaв оо
аремеоо не цер Симеон е бил зcбзоeж—ο-лнo
духовно средище, Столицата е културно среди¬
ща. Пpoмuшоeoo среЯище.
—	център, огнище орен..
мнт. — периферия
СРНДО—Щ - вж. полунощ
СРЕДНОЩЕН - в.. nдлуисяии
СРЕДСТВО - 1. Само ми. Финансови вeамoдeвeo1·
Блоксте рлзполсга с ограничени еpeдеοвc. Пур-
лиенu среЯсоас.
—	ресурс<е>
2.	вж. инструмент 1. занн.;
3.	вж. начин 2. зннч.;
4.	вж. похват 2. знан.;
5.	само ми. вж. парИ
СРЕЗ - вж. разрез 1. зоан.
СРЕСВАМ - Пoдpнддми е лpмoлaд1нм с пребно или
нeτна каса, коамм. Сресвам космос сл, Сресаем
ррлтонапси. Сресвам къдриците нс Яеаеоо.
—	вееcвaм, причисвам, — лраиcвaм, рнша ueеa,
чиша нзеβ. рсзз,
мнт. — разрошвам, и-за-олям, роша, чорля
СРЕЩАМ - 1. орзн. вж. натъквам се 3. зине.;
2.	пран, рядкк зж. зnсcеняям з З. знсн.
ЙАНЩЛм СЕ -1 . в.. намирам си 2. знае.;
2. вж. съществувам 1. знач.
СРЕЩЕН рядко - еж. прдτеβспдлджен 1. зеач.
СРЕЩУ - вж. против 1. зннн.
САЕЩУИОЛ—ЖЕН - вж. противоположен 1. знан.
СРИВА— - вж. cкЯaаем 2. зоан.
САМВАМ ЙН - β.. събарям се 1. м 2. анαa.
САМЕАЛ - Ое-р-аено крсТ един о—асне зсвк се-
ееоаеме вт звукове, произнасяно а -рея тластк
на оозрсшоаоа струя. Той πpcuзнaеяшe думите
еpленa оо сpuчнСз
—	слоп2 нuuж.
СРОДЕН - в.. сходна
СР—Д—РК - ο.. роднина
СА—ДСТЕ— - 1. в.. сходство 2 знан.;
2.	вж. близост 2. знан.;
3.	рядко вж. роднинство
СРОДМОАМ - праа, вж. сближавам
СРОЧЕН - вж. Якрз 5 зята.
ЙРУАЕАМ - вж. събарям 2. занн.
СРУТВАМ ЙН - вж. събарям се 1. знач.
СРУАМ—М рядко - в.. развалини
СРЫБОАМ - вж. отпивам
СРЪГВАМ - вж. пушквне
СРЖДЛМЕ - вж. обидчик
СРЪЧЕН - 1. Ooйon npaB— нншт а умнимн, eeшиea.
Той е много сръчно., с нaнвoτo л Яа са залови, ло
прави какоо οpрpac, Сръчно майстор, Ορ^αο
-ъроллкср. Сръчна злеоср, Сeыеuе oоeacенc.
—	умнл, изкусен, ловка, похватен ра-з.
мит. — несръчен, неумел, н-изкусен, ееловек, ея-
пoхoaτee. схванат, вързан
2.	Койов зм кратко вреее свършен a-шo. Майсторът
реша толкоел сръчен, че зз една ден бoядuеc це¬
лия мн апсросмлио. Иcй·сpъчнuοe днце вздoa·
та сглобиха uгpaенcaa,
—	пкргав, 6^/, чевръст рззг, похватен ра-г.
аит. —> несръчен, ееппхватее
// муден, 61.-0, лcпннв. ΌCΌонe
3.	Квйов ое отлмнмва сем етава с ум-ние е берзина.
Сръчно ря-лн- ас зеленчук, Сръчно оодааане иа
оопка. Сръчен де—жения. Срыин ръце.
—	ловък, пъргав, чивръст рсзз.. майсторски,
похватни рсзз.
ант. —> несръчен., ееловок, еноохсаоее
V -иа з—мтес ръце разз, златна му - роаспата (po-
чсчкатн) разг, златни см му ръцете рз-г, ирва
(вре) му ооръки рззг. ксм 1. знан.
СрЪчАвА— - а.. смушявдм
СРЪЧНОСТ - 1. Oннeeoвo от срта-а. Зз едии хи¬
рург сръчността н много важна. Всичко aьpшe-
шн с ор-същетс си сръчност.
—	смклдcг, ловкост, похватност рс-г,
ант. —> несръчност, aнeмeлocτ. eeлoвкocΌ. нептх-
саоеоот
2. Умния- -н сн върши нещо Торзо я а ввереим ρο—-
дee1я. Възхитих сз не сpьеuoеaaa, с която поп¬
равяш— уреда. Нужна е сръчност ори оодааане
нс ооокаоа.
—	ловкост, пъргаво?., пъргавина, бъазлнa,
чевръстина рс-г, похватност резг,
μητ. —» несръчност, aялoeнвoΌ. еервхааоносо
// мудност., Τιοο-στ, псюкневст, туткав-ео
СРЯЗВАМ - 1. аж. разрязвам 1. м 2. зана.;
2.	разг. вж. порязвам;
3.	орно., вж. сопкам се
СТАБИЛЕН -1. е.. устойчив 1. м 2. зннн.;
2. πράο, огр—. вж. уаaβндвеcин 2. зона.
СТАБМЛИЗИРАМ - вж. рaзерaвякмм1
СААБМЛМЗМРАМ СН - сж. закрепвам2
ЙААБРЛ—ОСИ - вж. устойчивост 1. и 2. зоан.
ЙТНОА разз. - еж. можи
СТАВАМ’ - 1. Заточвам орав от седнал— или лепнала
отложени-. Тя са помъчи да саане. по не можа,
Детето редна, но рързо сосос. Ученикът соена
от чана. Саср—цъа равно стане оо олглoτo.
—	изправям ск, вдигам се, надигам се, вкзпра-
вям СИ кииж,
ант. —> лягам, отлягни, вз—япам се, изояоам се
// сядам
И падам, лов——ям сн, изатосваи се, ооовмиваи се,
стропоеявмм се, τγρβίΜ, геоваи сн
// грохвам, паемеяи се, свемнам се, етрепо—ясаи се,
сороооеясвам се, рухвам
525

// клякам, лиеклякам
2. през. п-сз. ряя^) ъвж веъсгнвм — .ззсн.
СИАСАМ2 - 1. Съществувам, им— мн. Нищо не сое¬
ва Рез npле—нa. Тcнa соааа оо вършлораз.
—	бивам, случвам еи
2.	Има мн леривринески. Заседанията не peЯкoо-л—·
яоз стават орикновлно а оонеделн—к. Сбирки¬
те ни саавао а еuοaлuщemo.
—	провеждам се само ueеa,, бивам
3.	сж. провиждам се 1. зане.;
4.	сж. случвам еи 1. зннн.;
5.	вж. наст'кпеам1 1. занн.;
6.	πραΗ. вж. вирея;
7.	вж. Яивн ме 2. анaч.;
8.	вж. жажд 1.. знач.;
9.	вж. съответствам 2. зннн.
СТАЕАМ3 - 1. ОΡuнu. с орндл, из. Преминавам а
ново отооояеин, като приртТиеам атви оaeeooea.
Сиегъо стана иа еоЯс, Виното стене не оцзтг
Къщата а станала хотал,
—	привркщам ск
2.	вж. навършвам;
3.	вж. минавам 8. зона.
СТАГНАЦММ книж. - вж. застой 4. зоан.
СТАДИЙ - вж. лгнп
СТ—ДрО— - вж. лорлял
CT АН— - аж. затаен
САА—’ - аж. лагер
СТАН2 оер, оолт.. - аж. тяло 2. зааа.
СТАНДАРТЕ— - 1. аж. типов;
2. оран. вж. шаблонен 2. зоан.
СТАНОВИЩЕ -1 . вж. възглед 1. и 2. зона.;
2. вж. отношении 1. зааа.
САЛА - 1. Който е живял мято- отрмам и е достигане
пeoитд. копмто жизнената му р-Соосо птстнпенао
0000—604. Соар—ое хора се нуждаят оо осо¬
бен— грижи и анимсние. Младежът оосаъпи
място ас старата жена·. Вече съм много стер.
—	възрастни, дкрг ра-г· зруро
мнт. — млад
2.	Койот се мзпо—зва отравят м - npoM-oco, влошил оα-
аееовотт см. Салр— орувки, Старо оелоо. Саари
учебници. Саари мебели. Стер сааоморил.
—	желт, лзноснн1, овехтял, извехтял, уnдτрнЯе-
еди
мнт. —> нов, еясзеосеа, аеовяхтяе, еевлоорнеявае
3.	Който е бил м—е σoшecτceβa онΌO няканьe отравят.
Нал смн стари познати, Той м— л соср opuрο-лι.
Рс-прааяш м— стер— uеοopuu. Отеро рроРище.
Сосри аременс.
—	отдавнашни, отколншен рс-з—, лдиовремлшли
разг., минал (олр. -с ар-ме)
мнт. — нов, oocоopвщнe. неотдавнашен, нeвoктοe·
шен
4.	Който н з—пазяо от пря-вшом ерямена. Соаре ар¬
хитектура.. Ооари pьнoouсu. Стера живоп—с.
Сосри фpeенu. Ооари оРнчеи. Сасри народа—
пзсни.
—	cτaрдβреминин, стмроврнмске, стародавни ос¬
тер:.
мит. — съвременен
5.	вж. предишен 1. знан.;
6.	вж. дривки 1. занн.
V поор-хоои-ма горяните разг,, он преклонна cьа·
рало нauж., от аиетата возрасо разз,, взел-дал
разг, кем 1. зоне.
V	изпял ом ресеатм ра-г,, взе—гaa- рсзз, взял ом
хеяТа разг, кои 2. занн.
СТАРАНИЕ - Стреме. да се извърши нещо ло-
10Τρ-, oв·πpнπ1зao. oв·cτвнeoнo· Проявява соа-
рлона а работата, Радвам се на еτapaнueοo
ои Яс свършиш н-щаоа какоо трябва. Учашн
е-ициол със еτapaнuлοo нс уеeнuн.
—	усърден, старагнлноет, сcърgнсe!, прилиж-
иосг, приллжаилн, акуратно?!, грижливо?!
мит. — нехайство, eнeиeдeвcτ. немарливост, ае-
ноcpмoeocτ. нехайното, н-мара
СТААЛаЕИН— - КоСто орвявявм стремеж, всели-
да извърши η^τ a-Tpe вам е изворш-н а грижа,
внимание. Соарателен работник- Стараоелен
учно-к: Сτapaτeонa подготовка, Старао-лна
изработке,
—	усърдни, прилежни, акуратен, грижлив
ант. —» небрежен, нехаен, немарлив, eeмнcяaΌнe.
аесемиаоелна
СТАРААЕЛНОСТ - вж. старание
СТАРА— ЙЕ песе:. - Полагам всмевя нещо да се
αcoшнcoвм вея да ооеомпеа a-шв. Старая се Ям
свърша оаарем- раРооаоа. Саарая се дс не ти
npзеc. Старея сз Яа е винаги чисто. Стерся сл
Яа не мисля повече върху ороРл-миол си. Оте¬
рся сл Яа помслем
—	стремя ев, опитвам се а несв—., мъча ев, орижа
св, глидам орзн—.
П Върша eякноcм рсТота сос σταριο-Η, раТотя γοτο—-
на, вемонм мо—от γο—οмя в изворшв-н-то на aeшo.
Ако сл еοcp.ceш. щз сз научиш още ро-Яобре Яа
свириш нс оасно. Старай се роенче и ще ^όηα-
нш. Не са старай толкова. Няма Яа са старая
-а оакааа нищожна сума
—	залягам2 рззг, мъча сл, трудя си ρα-τ., силя ск
ра-з,
V	прася (равни) см труд ра-з, боля си главнта разл,
хвърлям силите сиразз., хвърлям слснкм<тн зСм>
смля ра-з.
СТАРЕЦ - вж. дядо 1. знан.
СТАРНШ—Я - вж. старчески
СТАРЕЯ uнеaз, - вж. остарявам 1. зeaa-
СТАРРК - сж. дядо 1. зоне.
СТАРИНА - 1. вж. антика’;
2.	олр, сж. старинност;
3.	само мои. вж. старост
СТЛАМ—Н— - К-Ств е осомеао от отмия—ле време¬
на. Сосринеи Яаорец. Сосрлнен нaнua. Ста¬
рании м-релн. Солр—инс църкве. Стернине му-
зикзг Соариинс Яума.
—	дривен, архаични, иякогашии
мнт. —> съвременен
V	остан—а от oнмΌмeeоa (от вреее ено) канж,
СИ—РМ—НЛЙТ - Кменетсо от старинен. Със евoр·
ос старинеост църквата е ц-нен културен па-
млоник— Архитектурата на града е uнτep-еua
емeеuцc от стср-оност и еьapeмeuнoеο,
—	дривност, архаичност, старина огр—.
ант. —► съвременност, соврниме
СТААРЦН - вж. бдЯа 1. зане.
СААРООРЕМЕ—Е— - вж. стар 4. занн.
СААА—ОАЕМСАИ - вж. стар 4. занн.
СТАРОДАВЕН осоар. - вж. стар 4. зана.
САЛАОМОДЕ— - 1. К-Сое ае оогвваря от eoBpe-
мнееаоа мора. Солромодис рокля, СосромоЯии
о-уики, Соаромодни м-р-ли.
526

—	демодиран, дкмоде рззг.
мнт. — модерен, морна
2. вж. отживял
СТАРОСТ - Част оа живота, соер зрялат— возрато,
отoнτт реСеооооа от организма поеоепееаа от-
001601. Щз opлнapaм сτеpoеοτa си не езлОз
Тъжна сοcpoеο:.
—	старини
мнт. — младост, моареам
СААРИ - орен—, еж. начало 1. занн.
СТАРТИРАМ - ... започвам 3. зана.
СТ—РЧЕС—М - КоСто - ши—сещ от старец или евоС-
етвеа еа етароеотм. Старчески глас—. Оaaeе-енc
oрχoЯнa. Сοapеeекu роласан. Сοcpчeекc nеuхи·
нc. Сасрчнско ооалдеиие.
—	старешки, дъртешки рсзз. зруро, дкрташяи
разз, зруро, сеиилие книж—.
мит. — младежки, мοaд-aaeoнм
СТ—АЧ—К рсзз, прниебр. - вж. дядо 1. занн.
СТАТИСТ - 1. Унсста-к в маоова сцнаа еа филмова
мем спеамена 000064, оoCΌO соран роля Тез румм.
Бях самолст а здаи филм,
—	флоурант
2.	нoнО)дPp. зж. Дииобаaн — .з 1101..
СТЛАРЧеН еnзцз. - вж. застинал 1. м 2. зоан.
СТАТМЧ——СИ - 1. сонц. - вж. рacτuиaлдcτ;
2.	вж. задето 2. β^τ.
СТАТМЛ - ПуТовкувноо оиaτкo нтвняо сос πγΤ-
омцссомнат лееиненсе вев внстеик, спмсаесе м
пор. Попаднах иа инτ-peене еaaοuр. Хареса
мн нpaрο на сосо-ята. Рндскооръо не одорри
статията мн,
—	материал" ре-ш.
СТВОЛ - 1. вж. клон 1. зана.;
2. вж. дънер 1. занн.
СТВоИейТ - вж. клонест 1. аaαe.
СТО—И—ОАИ - ож. κ^ηη?. 1. знан.
ЙТЕГ—АТ - 1. вж. ватепиат;
2.	вж. спретнат;
3.	вж. кратък 5. занн.
ЙТЕГ—ЛИО - 1. вж. кратко 2. знна.;
2. в.. накратко
СИНИ—Ж ннuж, - вж. етажирка
СТЕНА - Издавам еопьо, отвя, oбмнo. лорари T0οкн.
ф1змчнeов сом рушнано етрмааесе, мока. Бoон—-
ят солна цяла нощ—. Тя не можеше дс ороЯума.
само οτΗοα.α,
—	охкам, пъшкам
СТЕНА - Отвнсаа екст не copcia сом пoмeшeнмe. 1Зг
по-дена от Όcхοм. вар, пмеент и рр. е ши-дназан-
ееаа да тгражрн оовеа мои да 00-001.14 отвътре.
Соените иа къщмое бяха доррл измазан-—. Всяка
къща н зазрадлна със стана. Пoτuснзхa ло голи¬
те соен— ас сacрοa.
—	зид, дувар амр.
СТЕ—Н—РН - вж. вопъл
ЙТЕ—ОГААФМП - Пмеио лос слнпиаоам eeкиαшн-
нея за бързо лмсаае. Тя влсдзеше дорр— солно-
лpcфuрac.
—	бърздплc, скоропис рядко
С—Е—ОПИС - Ж1союме върху иaз1οнм аа еоееа м
pмeвaоa от тмкава живопис. С удоволствиа гла¬
дах сτ-нoouеuτe а църквстс:.
—	фреска
С—ЕПаН - вж. сбит 1. знна.
С—ЕПЕН - 1. Обхват мои е—оа не орояеоееме аа
Οйшn. До нaнaa еοнoeн е пострадал? Иaблюдa·
тзлоосата до зoормз еοлneu помаза на писа¬
теля де еьзЯaЯe такъв вeлинoо-nзн ромло, Мн-
poллeЯьο му се е оформил в -нач—т-лна еοлoeн
оод aл—рн—e ас околнаоа среда.
—	мяра
2. вж. чин
СТЕПЕНУВАМ - Птдpнд1нм по стнпнес еа значи¬
мост. Сазо-нувам проблемите оо важност.
—	градирам нuuж.
СТЕАЕ—ТМИН— - вж. шаблонни 2. заан.
СТЕАРЛЕ— - вж. безплоден 2. зааа.
СТНАРЛИАНИ - вж. бе/плодин 2. зааа.
СТЕАРЛНОСА - вж. би/плоден 2. зeαн-
СТЕС—Е—МЕ - Чувство еа несмеоост, несигур¬
ност, втооеаие ор-р някого мои в aякмнвa 01074-
П—я. Изпитвам со-снеиил. когато съм а оарра-
иа среда. ЗеРнлятсх еοeснeнueοo й н се опитах
Яа й помогна, Оа стесоение не -нзеш- какао де
каже.
—	смущение, πалτнcнннен, неловкост, свян,
срам рз-шз. евееллвост, неудобство
аит. —> дързост, аахмкааост
// безсрамие, Т-зонсн, безоеосвоео
СТЕС—ИТНЛЕ— - 1. КоСто ое притеснява м ан
мт.н дс се дсржв eвoбoдeв. аелимнвряно лрнр
хората мои в eяоaоea oTστaeoeоa· По орироЯа тя
е стесниоелна. Солсниоелен млад-ж,
—	срамежлив, притеснителен, свенлив, срам-
лив, свит орна, ре-г.
аит. — отворен, oτoноαa. разтроото
// дързък, нахакно, нтмехто
2.	КоТто иаимасcм соесаяамн, cмвшeoмe. Соесниое-
—0 розлад. Стесниоллно държание,
—	срамежлив, свенлив
аит. — непринуден
3.	аж. неловкк 1. зона.
СТЕС—ИТНЛ—О - в.. неловко
СИНИ—ЯВАМ - 1. Правя неща з-а еоане по-тясна.
Соесняеам poнля. Шuacчнcοз мн еοeснu нoе·
аюма.
—	втиенявдм рс-т,
ант. — разширявам, иaзщ1яoaмвaи. ошмитнавтм
// НеиСоявсм обема не aeшo. Студът стеснява нpъ·
вoнoеoиτe съдове.
—	свивам
аит. —> разширявам
2. прзн—з в.. ограничавам 2. зята.
СИЕС—ЯВА— ЙН - Изпитвам 00-00-0--, op-T-cae- /'"Ί
ние, τρίΜ, eяοтвоoco. Датеоо се сοзсoрaз пред V./
н-оо-наои хора, Не се сοeенрвcй, тук всички
сме свои. И дoеллa се сонсояелм оо пропускное
си.
—	смущавам сл, nрuτлcиеβaм се, срамувам ев,
свиня си, конфузя сн ра-з— pрДнo,. червя се прен,
СТЯГА - вж. достатъчно
СТЯГАМ - 1. Прирвижвнм се, отивам до олрндеон-
но място сос пе—. Когато стигнем Яо зреЯс, щз
обядваме, До служ-моа си стигам за ooлcвuн
еcе. Саизозхма Яо гараоа. Писмото еοuрc за
Яем Яаи,
—	достигам, пристигам, идвам онса,, дохождам
ннсе. / дойда се.
мит. —> тръгвам, отоояеяи се, запътвам се, упътвай
ое, есеоавси те, лонмам, пвτяoοям. зело-шваи
// тръгвам, заминавам, лот-ооям, отпътувам, помени
527

2.	С оредл, Яо. Чрез oαамcщο-ниe. изследван- pcзTc·
pae, paанp1eaи нeшo, отнс— ме ясно o-шn. Сти¬
гам Яо лзвоЯзз. Стигам до —солната.
—	достигам, дохождам неса. / дойда са.
3.	Доетсооеяа сом. Не ми еοuзaτ сpeДеοвc. На ми
со—зао сили. Соигао лн та оариое?
—	достигам
4.	ο.. настигам 1. м 2. знсн.;
5.	a.. простирам се 2. знсн.
СИМД саарлиг - в.. срам 1. зннн.
САР—ОиНм нажал, - вж. съгласувам
САМ—ООКА нежел:. - вж. координация
СТИЛ - 1. Специфичен нсчин еа използване еа
eамовeмτя средства pp- 1аиcасвcee сос писане.
Позасеем стила нс Йoвнoa. Хap-евзм стила иа
автора. Пo-τuеeени саллз. Лек соил. Ооср—нен
стил, Той ама свой сoΡеοвeн стил.
—	език ре-ш, слог2 книж,, перо opeH.. почерк
open, ра-ш.
2. вж. начин 1. знае.
СТИЛ— остзр. - вж. писалка
Й—М—УЙ книж. - 1. вж. подтик;
2. еж. едсърченни 2. аoαн.
йТР—УлМаН— кн—жж, - 1. еж. подтиквам;
2. еж. насърчавам
ЙТРИЦА - разз. аноДо-р. вж. скъперник
ЙТРПЧИО - аж. резлив 1. занн.
СИМСКА - сж. шипа 2. зосн.
СТИСКАМ - сж. стягам 1. зece-
СИМСКАМ ЙЕ разз. - 1. вж. пестя 1. аoaн.;
2. ο.. скъпя ск
СТМЙЙРО разз. - еж. свидлив
САМЙЕЬО разл, анодоРе. - 1. в.. скъперник;
2. вж. пестллнвнц
СИНЙОАИ рс-г. - 1. вж. свидлив;
2. вж. пестелив 1. зона.
СИМСН—И—СТ разг. - 1. сж. скъперничество;
2. вж. пестеливост
СТМХЕАМ - 1. вж. утихвам 1. зосн.;
2.	сж. отслабвам’ 3. знае.;
3.	орно, сж. успокоявам св 1. заан.
СТМХРНН - 1. Който eτaвc. извършва се без опре¬
делен потя, —оосомзапвя. Стихийна подготовка,
Ооихийно сороитллство.
—	нвплaномлавн, бе/планов, кампаниен, нисес-
тнмнн
ант. — планомерен, сисоемне, cмcτeмcτиaян. μ-το-
рсчен, посоедаеноеоне
2.	... иидроaиевнрaн 1. знна.;
3.	вж. .^η 1. и 2. занн.
CТНXМО—ОЙТ - 1. Липе— ас птдooτocоα, яoнccoa·
стст, сионямзапмя при мавopщвceeτo еа oeшo.
Тpрбвc Яа се оремахое со—х—йността а paΡo·
mama ил:
—	нвпланомнрнос!, бе/плановост, ннслстем-
ност, кампанийнос,, щурмовтина оеоЯобр.
ант. — планомерност, C1cτнисoco. методичност,
поеоедавсоеоаоео
2. сж. буйност
СТИХМЯ - 1. сж. буря 1. знсн.;
2. орзн. разг:, аж. разгар
СТИХОПЛЕТ обико:. ирон:. - вж. поет
С—РХОПЛЕТЕЦ oΡинн:. —рое. -ж, поит
СТИХОТВОРЕЦ - еж. поет
СТМЧАМ ЙЕ - вж. прииждам 2. заан.
ЙТ—Б—А - а.. ограда 2. занн.
СИЛОНАОАМ - 1. Сваляй някактв τοβαρ. Сооаар—х
дървата от каруцата пред къщата,
—	разтоварвам
ант. —> натоварвам
II Зс пяевозео cpe-eac- - свалям много ютоа—пм,
много хора от ерое място. Влакът стовари оът-
еициое ас лараоа. Колата пи стовари орад об¬
щината.
—	изсипвам прзн. ра-з,
ант. — натоварвам
// качвам
2.	Струпвам взведет. върху някого анщв в пе—яет
количество. Той сооаар— върху него aе—ен—я
си лuрa. Искаш- Яе сооаари върху мен цмата
вана.
—	изсипвам орно.
3.	Нставаивси някого тел аcpeο.eaис. 000-00000001.
Всички грижа стовариха ас елзо, Оооаарлха
aеuчкaοa езроол на мзн.
—	струпвам орли.
СА—ЕААЕАМ СЕ -1 . вж. събарям еи 2. зане.;
2.	в.. падам 2. знсн.;
3.	орни. разг. вж. струпвам се 2. аeαн.
СТ—ОАРНЩЕ - в.. склад
СА—ЕЖ - a.. стойка
СТ—ЖЕР - Главна опора нн oeшв. Бащата л сто¬
жерът нс елмeйеοaoοo:.
—	крнплтел ннuж, стълб орзн.
СИ—М МР - вж. прилича ми
СА—Й—А - Положение, ooаc еа тялото ос -βπ—, кoя·
то стам. Стойкете ои ое е Яобра, —зорааи сн,
—	стоеж
СТ—ЙНОСТ - 1. вж. цена 1. знсч.;
2. вж. зPнαеннлн 3. зoaa-
СА—ЙНОСТНН - вж. цВнвн 3. заан.
СТ——А - рз-г, еж. добитък 1. зона.
С—ОК—ОБМНО - вж. τкаодвuя
СТОЛЕТИЕ - сж. внк
СТ—ЕМЦС - Главен нрммнссорстмв-н прср от —ορ-
дaac, седалище на роомтмннскатн воала. Култур¬
ният живот е съсp-дoοcч-н а соолицата. Жн-
а-з а сооллцаоа.
—	метрополия, престолнина ооза.
ант. —> провинция
СТОЛОВА - вж. τрaпизαрее
СА—МА—А - Сплав оо желязе о 0000-00-, която -
aдиccc. твърд— и устоСн-вт.
—	челик ра-з,
ЙИ—М—И—Й—Г - вж. зъболекар
СИ—— - вж. вопъл
СТ—ПА—Р— - 1. вж. собственик;
2.	в'.. домакин;
3.	рлзг, вж. господар 1. знаа.
СТ—ПА—А— - нер, сж. къщовиuаa
СТЛП—НСАР - вж. икономически
СТЛПА—СТВО - в.. икономика
СА—ПРААМ разг. - вж. спирам 1. зесн.
СТЛПЙПМ - вж. затоплям
СТЛПЛПМ ЙЕ - 1. Зс 00—11-0, течното - тасваи
топъл. ЯДно-оо сн стопли- Водата а чaйeuнa сз
соопли.
—	затоплям св, сгрявам ев, загрявам сл
ант. — изстивам, взетс-явеи сн, oхοcддaм се
2. Зс нnceн - ставс ми ттл-в. Измръзнах наеъи. но е
р>е^т^оесотз се сооолих. Снднах до пачксос Яа
сз стопля.
528

—	затоплям си, сгрявам си, загрявам си
нет. — измръзвам, зcepτавce, opeиpъавcм. oмρъаг
вам сн, поиртзваи
3. сж. змτдрлям св 1. м 2. анcч.
СТОП—ЕА— - вж. разтопявам
СТОП—САМ СН - ореи. в.. зaлuиеβaм
СТОРИМ— pa-г. - вж. направям 1. занн.
СТОРВА МР СЕ - вж. вижда мн ек
СТОР—ННР— ннuж. рядко - вж. привърженик
1.	занн.
СТОП неса. - 1. Заемни aякcнвo nooo.eeMe aяоτp-.
обика. прав, сом не се 1ccжc. намирам ое в пок—С.
Около Papa стояха няколко млаДежи. Сооя за-
м—еоaн на пътя. Маслам соои винаг— а средаос
нс сοcрοc, Заболяха ма краката да сооя оравз
Стоя нс еnлpнaac,
—	свия, стърча прзн—. разз.
ннт. —> вървя, ходя
// движа се, вървя
2.	Задържам сн aянepн 1аβeσaeo еяеие. Стоях едем
еeдмuцc край морлоо, Щз стон ас село -Дан ма-
снц. На ларсоа влакът соол ooвлел оо полоаио
еcе. Дълго л— ще стоиш във Франция?
—	престоявам а ueеa,, приЯлвакам кииж, пре¬
карвам2 а неса.. оставам а ннсв., сидя оран,,
преседяене а насв. ряДко, клена орно:, ра-г— олр:.
3.	ореи. вж. Янздийствдм 1., 2. м 3. занн.
ЙТ—МОКА - Място з от ло—пн мое пonшcp, коде-
то со-яо таксита и каем за наемане. ОоиДох на
стоянката Ям хазна еЯно οcнел.
—	плаца
СТРАДАЛЕЦ нuuжз - вж. мкчиник
СТА—ДНЛЧЕСАР -—вж. мъчителни 2. знан.
СТРАДАМ uнеa. - 1. Изпитвам тилна душевне мτоa.
Талка. Той виждаш- как жапа му сорада, чз
нямат Янца, Страда от мuеьлοa за u-реuoοo
РъЯзщз нс Ялцете сл. СораЯам—, каоо вижЯлм,
че си болен:.
—	терзая св, тормозя си, измъчвам еи а несв.,
мкча си озр.
2.	Понаеям лишения, 0—000—1, Терм. Много съм стрз-
Дал не младини. В този крей не сораната хо¬
рата страДао оо нcacднeu—я. През a-нoвeοe
нсшияо изрод е страдал много.
—	типля pa-г., мъча св, патя разз,
3.	сж. Яолидувае
V	къса (топи) мм ся еояпеао рл-з, Тоом е- сърцето
(душата) рззз, нpъc нcпe оо (ас) сорпето мм разз.
към 1. зянн.
V	тепам (онтс) мм г-мстта ра-г.. coeнα (воачс) см
рниоя (живота) рззз. ктм 2. зеан.
ЙТРАД——НЕ - 1. вж. мъка 1., 2. е 3. зннн.;
2,	ряДко вж. болка 1. зннч.;
3.	вж. боли?! — 1. занн.
Й—РАЖ ннuж, - вж. пазител
СТРАЖА - 1. Група Bonpo.eee харч сом атр-лот
coopo.eHO оспе, нмята задача е дс охранява м от-
ерааявс някактв венко мои отр-оем овца. На вра-
оаос нс обекос -е nреτaaeнa стража, Нощна
стража.
—	олрмнм, караул, патрул, пдcτ'
2. С—ежТа, сзоеоееаме ен зcдooднaмяoa ос τaомea
омпт. Сооя не соражз оред къщата. Теза нощ
бях ас сорсжс.
—— пост’, караул
СТРАЖАР разз. осоар. - вж. полицай
СТРАНА’ - вж. буза
СТРАНА2 - вж. държава
СТРАНА3 - вж. посока 1. занн.
СТРА—Н— - 1. КоТто - неоТменен, прекадено 00—-
оинсоен, oτoмчcвcш се от oTшoпи1Hταoo м бв-с
еедоеиннин, изанеада, понякога няюямятан.
Сораниа шеокс. Сараино oΡллнлo. Сорсина
страДа. Сарсие— обноски. Сораиии лЯеи.
—	еуеви, ебдaτ, чудноват, причудлив, екстрава¬
гантен канж,. ексцентрички нuuж,, екзотичен
open, uαеaнчвн жерз.
2. вж. ннобикновнн 1. зона.
СТРАННЧЕН-1. вж. заобиколен 1. занн.;
2.	вж. външен 4 зосн;
3.	орно:, сж. вτордcτипинин 1. занн.
САААННМК - 1. сж. чужденец;
2. вж. пътния
СТРА——ОПАРЕ——РЦА - вж. хан
СТАА—НОЙТ - Нещо н-оТ-найат, което Тури не-
ρηγΜ-ΗΜ-, мааяаадн. пooянooc н-приятна. Всuе-
№ във външностас й носи cοneеaοън нс лека
странност. Вече привикнах нс странностите
ос ррео си.
—	чуиaτдe!, чудновато?!, причудливост, икс-
травагмнтност ннuж,. ексцентрично?! каиж,,
иаρоτееноeτ кн-ж,, изчанчиноет жерл,
СТРАНСИОАМ - вж. пътешествам
СТРАНСИО— - вж. чужбина
СТРАН— несв. - еж. отбягвам 1. и 2. зона.
ЙТРАЙ— - 1. Силно веоечеасн и голям eнoecмнаeм.
които ноенк влага при изпълнението ос aякcнвн
ΟηΤοτη, peon. Рлбот-шл със стреса·. Говоре.- с
τaнaaa стреса—, чн aсuеки го слушаха зaхлaснa·
ти. В Думноз му имаше много еτpaеa. Револю¬
ционна еapcеο·. ЗаалаДяалщс сорсст.
—	страстност, пламенност, рαврαъвноcτ, ампа-
леност, жаркост книж, плам орна:, поет, жар
орна, полоз, пламък праа:. пона, огън орни:, пона,
мнт. —» безстрастие, еязеорсстооео, cлнτмя. οηβη—
-уши-
2.	См-ао аоннноме ктм η^ο, nTeна- поронен acвин.
от оoCoα aoвeн итчао мо.е ра ле есетТедс. Не¬
говата саресо б-ше оол—оиксос. Картите се
нейнате сорсст, Оораса към оуш-ин. Саресо
към пилен.
—	слабост, престраствност, краста орзн. ρα-Γ—,
мания прен, боллет орно:.
3.	вж. любов 1. ЗHCH-
ЙИРАЙТЕ— - 1. КоТто он хсискоеяизера о много
св—ао асветво, ееппея. Страстна рлч. Сapaе· V7
оли нooнeж, Сорзсони соoaa. Страстен при¬
зив—. Стрссоен порив.
—	nаαмвнин, разпалии, горня прнн.. жарък
оолт, огнен орзи. оола, Ябвн
мнт. —> безстрастен, Тнзчсветсен, cлcτcнee. етерен
2.	КоТто - соосвбен ен смени ма.иeяeaaия. oяeдc·
вяесамя, чувства сос - прояем ас такива авссоеа.
Сораса—н млаДзж, Сарасонз жзна. Страст¬
на любов. Страстна прегръдка, Оорзсонс игра,
—	тнмпнраминтвн, пламенни, разпален, Ябвн
мнт. —► безстрастен, Tнзeγeeτceo. оечеествстноен,
нп—твнен,στγ-ΗΗ, хладен
3.	сж. ревностни
СТРАСТ—ОСТ - вж. страст 1. зoαн-
СТР—ТЕГМЕЕЙКИ - Който зс-ма основна, нсТ-
важна, централно място, разположени-, обикн.
34. Боепсрекс еееооеиее и сеттнсеен я-ннск е фотзе—еопсзев
529

op— вониам днТстемя. Стратегическа нpeocсτ:.
Сοpcοлгичленu цннτьe. Сорат-р-ческа пози¬
ция,
—	ключов книж,
СТРАХ - Силно бeзooквΤeoвo. преамн-но то 00—0¬
0000, запееха, oeмаceeτeoom· Цацата лзоиоазт
страх оа оъмииисос. Обзн ме страх оо ог¬
ромното куча, Измъчваш- ни страх оа ново за-
мeοpзезнuз, ОпоДелих страховате си оо ноаи
р-Яствая, ГлеДлше началнике си със еapех—.
Очиоа й се резшириха оо сорзх.
—	Ясяркн, уплаха, уплах поло,, опасенен, ужас,
шуби оросооазр.
aHr —> смелост, Tнзe·pαщмн. храброто, несторвши-
моет, ттрпстает, юнаннеово, кураж
ЙАРАХЛЯС - 1. Който по opipoac е склонен оне-
ао дс eап1aca страх и онеоо се лосшс. Много л
α^]^<α^.^^-βα н не сме- Ям и-лезе сама нcеьu орлз
нощта. Не вярвах, чн си толкова сорзхлиа.
Сорахлиао Яное.
—	плашлив, бдезлеβ, бъ/лив рззг. ор-ее-р,. пкз-
ллв резг. орна-рр.
ант. — смел, безстрашен, храТои, неустрашим, лоя-
пнт, юначен, нвиaдo1я
2.	Който губи присъствие на духа зс се	пред
Тру—иоати м ооасоостм. Някои оа oo·сοpзхлuвu·
ое еοгЯ-eοu не се явиха на този оруДно изпит,
Страхлива е и не се рашава не оонрзцая. ΓaъpЯз
е страхлив а еЯллниτл,
—— бдезллв, плах, несмел, нерешителни, малоду¬
шен, cъaесgбшнн ряДко
аит. — смел, безстрашен, храТср, инщмoeeea. сър¬
цат, квиaдoмя
П OвΤτo - прсява, изисз от страх. Страхливо Държа¬
ние. Страхлив оо—о зе оомирееие. Страхливо
поведение, Сорлхлиа поглед. Сорахлив глас.
—	бдявълβ, плах, ниемел, малодушие
ант. —> смел, е-заорсшен, хосТср, търпат, юнСано
// смел, aoиаoн, дитзеовеа
V -им (наем) заешко (пилешк—) тория разз., сто aa-
-щоo стрце рсзз., плаши (Το—, еои—хува) се <—>
от сянката се рс-г. кои 1. знна.
СТРАХЛИВЕЦ - Чoceн, коТто се ттрнхсаа и няма
смелост да изворше онщо спално мзобщо сом в
дарен момент. Страхливец е и нямс Яе сл опълча
ас началника. Пoеτьouл си каоо страхливец.
Веuчнu замам—, ч— е сорахливец.
—	страхливкоразз, бкзливнцрсзз, ирон, Як/льо
разг, ирон, етралопк/льо рл-г. ироп, блзълвяд
разг, лроа, пъ/льо ра-г. ирон:, пъзливец ра-г.
ирон,, шббвлuя opреοouеp. -рои., треперко
разг. лроаз. рядко, ЯдЯа орно:, ра-з. лрон.
ант. — смелчак, аиeoнcπa. храбрец, юнак
СТРАХЛИВКО рм-г. - вж. страхливец
ЙТРМХЛМЕОйИ - в.. малодушие
СТРАХООМИ - вж. страшни 1. зяте.
САРАХ—П—ЕРТ—нИе - Гооямс ланит, която гра¬
ничи сто страх. Пpoф-еopьτ вдъхваш- у соуЯео-
тиое са сοpеχрoюелοaнлe.
—	респект нuuж.
ЙТрАХОПЪЗЙЬО рм-г. лрон. - вж. страхливец
ЙАРАХОИЕ— - 1 . вж. етрашин 1. зннн.;
2. вж. изключителни 1. заан.
ЙИРАХОИММ рз-г. - 1. Обuнн:. ми·. Това, оoeτo
предизвиква полям страх. Той мн pa-нл-л так-вс
страхотии зе войната. Големи сорахотии ви-
Яях по ирама не неacднeн—eοo.
—	ужасе, ужасия oΡлнн. ми. резг.
2. ряДко вж. страшилище 1. занн.
С—РАХУВАМ СН - Изпитвам страх оо сос зс aснв·
пв, анщо. Д-т-то се страхува оо οъмнuuaοcr
Той нз се страхуваше от смъртта. Рзроооици-
те се сормхуазт оо paбoτoДлτeлр сл, Страху¬
вам се нещо лошо Яс не са случи нм Я—цмоз м—з.
Страхувам сл -а зарзи-то си, Страхувам са зз
живооз сл, Д-цата сл сорахуалха оо сасрлцс.
—	боя си, плаша ев, опасявам си, побоякам еи
само паса, (от), трипиря орно.
V трепери мм сърпето ксто нн лял— <пярцяоо>
разз, то-перят мм оащион (мaиτ1aнмτe) рсзг,
опав ме шлеето жерл.
СТРАШЕН - 1. Който предизвиква, в-охва страх.
Преживяхме страшна нощ. Чу се сораш-н
вой, Гладклоа ом катастрофата -е еοpcшнc.
Страшна смърт. Оорзшно престъпление.
—	ужасни, страховит, страхотна, ужасяващ
книж,, чудовищни нuuж.. апокалиптични
орни. ка-ж.
2.	вж. опасен 1. заан.;
3.	прен—. рззг. вж. изключителни 1. зане.
СТРАШИЛИЩЕ - 1. Нещо много cτocщнo. нoeao
всява стрех, ужмо. Γoзu хищник беше цяло сора-
шилищл.
—	чудовищи, страшило, страшния рсзз,, страхо¬
тия ра-г. ряДко
2.	open, разг. npaae-p, вж. грозотия 1. знна.
САРАШРЛО - вж. страшилище 1. знан.
СТР—Ш—МК рсзз. - а.. страшилище 1. зннн.
ЙИРАШН— - орни. еж. извънредно
ЙИРНЙБА - 1. Пиoeзcядpмeя оа изстрели, πτρΜ-.Μ
с опа-саре-оо оръжие. Той радиа noнoсeu оа
оочнзом сτpeобм ас маоомзтио-. Прнкратих-
м— сорелрзос. Кеpτeеoa сорнлРа.
—	огкн вола,
2. Звуксо, отйτв те Ηγβ— при ето-ояае с воанетреоао
оръжие. Чуваша сз дзлeенз сорллбз. Сорелбм-
аа па соря цяла нощ.
—	пукотнеица, рукоτ, гърмеж
ЙИАНЙОАМ ЙЕ оола, - вж. втурвам св ’. зона.
СТРЕЛЯМ - 1. Давам изстрел с вгнестоеоео ооъ-
.Me. Оръдията не оресозазхм дс стрелят а
орлз нощам, Стреляха ср-щу oнoouο-, Стре¬
лям във вьздумм. Врагът еτpeлршз р-зоощсдио.
—	гърмя, Яня рсзз,, пушкам oеacp.
2. Споро—з При спра на футбол и рр. отправям удари
към вратата (кошт) на oиooмeouкa· В продълже¬
нието отборът на дoмaнuouο- стреляше оеп-
peньсoзοo във вреоаоа на зостлоа,
—	обстрелвам спорт, бия рсзз.
СТРЕМГЛАВ - вж. eτримлτвъин 1. зята.
СТРЕМЕЖ - 1. Сеонв желание μ ломеме рт ее пое-
аионн aншo. В стремежа си де посоилиз меч-
оаол сл, ая не жaозшe сили. Няма Яе neзеeнoз
сор-межъо нм нароДа към евoΡoдм н oe-aвuеu-
мост.
—	устрем, стремление нuuж., порив нuuж, по¬
лет орно:, понт,
2. Определено, кooнянoнα .ήλβομή зс роеомгсае ос
нeшo. Имам стремеж де станс шеф не преЯ-
ориятието. Нямам oеoΡлнu сорнмежи а нap—·
ерзом сл. Сор-межъо мн л Яе се орочуя кеоо
муз-ксно.
530

—	амбиция, стреелинин книж,, аспирация
нuuж.. претенция нuuж.
3.	Отделено опит, усилие да се постигне, придобие
н-шo. Трябва Яе се ДзЯе отпор не стремежите
лм Ям се Дoнoocο Яо алссаоа.
—	домогваин, аспирация нuuж., прнτвиаея
конж,, апетити, попълзндввнеи созрии.
СТАЕМРТЕЛН— - 1. ОРикн. за даижеиие. енo·
рост - отCτo оаава сом е еворзно с полям ветрее,
бъoа1нa. 01—1. Сорлмително еoгенмн- оо ска
ouеauae. Саремиаллно opлoуснcue. Cmpa-
миоелно нсоздеиие. Сор-миоелнм снcpoеτt.
Стрлмиоллеи Рял,
—	cτаиеплaβ, неудържим, устремни, шеметен,
главоломни канж,, вихрен оонт,. ебии, лудеш¬
ки, Явели орна,. луд орни:.
2, вж. поривие,
СТРЕМЛЕ—РН нuuж, - сж. стремеж 1. и 2. зона.
СИРЕММ ЙН - вж. старая еи
СИРЕСНАТ - 1. вж. стъписан;
2. вж. изплашен 1. зята.
СТРНОАМ - 1. С триене превя нн орах моя на кашн.
Отравам между пръст-а- си сух джоджнез.
Соривлм люта чушка л я слагам а яДенлоо.
—	разтривам, рааткрякам
2. вж. смилам
ЙТРРКИН— нuuж. - вж. точни 2. зяте.
ЙТРРАИН—СТ нuuжз - сж. точност 1. занн.
СТРОГ - 1. Oвйτв нн 06—44, не пoзвooсвa евонос-
те сом при нoCoт. оoгooo няма caмахoдpeaи-.
Строг ръководител. Сорог -еще. Сорога мар-
нЛз Строго ucнc■гcuue.
—	суров прзн.
аит. —► снизходителен, мек
2. вж. взискателни 2. зоне.
V лот здраве (аворда) рока рззз, към 1. заан.
СИРОГ—С— - 1. Oaнeeoвo моя проява еа строг. По-
инча строгост е нужна ори аъ-оиосииеоо нс
децзас. Строгостта ас родиозлиое й я оо-
Ρлъенacшe,
—	суровост орни:.
ант. — снизходителност
2. вж. взлeяaτвлндeτ 2. зннн.
СТР—НЖ - 1. Ъъаpaвcoн от лтcopвCнe, eъoяъдннмя.
ктecτpвнпмм. Соролж иа ново училище. Стро¬
еж ас мосо. Строеж ас ιфзppuнл.
—	изграждане, cгадuτилc!вд, ордиеж
2.	вж. постройка' 1. знае.;
3.	вж. устройство 2. знае.;
4.	вж. конструкция 1. знан.;
5.	орна, вж. композиция 1. знае.
СТА—Е— - вж. иапкт
СТР—МАЕЙ - 1. вж. зидар;
2.	прян, в еж ccкαемгл 1 .з зон.
СИА—МТЕЕЙТВО - вж. строеж 1. занн.
СИРОЙ - вж. система 2. зона.
СТР—ЙНИК Я-сл: - вж. годежар
СИР—ПОЕМОМ— - вж. събарям 1. зята.
СИР—ПОЛ—ЕНМ ЙЕ - 1. еж. падам 2. знае.;
2.	в.. пролвде 1. зннч.;
3.	вж. еъЯарям ек 2. зане.
СИА—П—ЙПСВАМ СЕ - вж. гадхвме 1. зята.
СИА—ФА - Няколко таих— от coeхoτвooнoee. oбeaи·
ннас смито-ае от ритъм м оТ—кн. оо ремв. Сти-
хооворзоиеоо име чнаири строфи.
—	куплет
ЙТАОШАОАМ - вж. счупвам
ЙТАОШАОАМ ЙН - вж. счупвам ек
САРОШЕ— - вж. счупии
СИРО— песе. - 1. Създавам лocτooCнc. мосттве, ос-
т—ща м рр., к—то използвам необходимите имон-
рв—ав и тнхаска. Тук щз строим зсаоЯ. Рнъилх де
строя къща. Соро—м жилищни Ρлoнoaн.
—	изграждам а нлсв,— градя, правя, издигам е
нeеa, вдигам в uнеa. open,, зидам разш,, възди¬
гам а ннсе. нuuж, р-тор.
мнт. — руша, иcзиeщacaи. събарям, систеам, opc-
04,, иαзвcoяи. разоврям, ΤγτΐΜ
2.	прео, вж. изграждам 1. зона.
СТРОМЕАМ - орни. рсзз. еж. карам ев
СТРУИЛ м СТРУИ— СР Разл, - аж. заслужава
СТРУИМ— ннсв—. - 1. Имам oянcкcc влререонн— цена
а шарм. Поправката им колета ми струваше
еньno. Колко ща струим ремонтът им απαρτα-
меооз? Материзлиое соруемо скъпо.
—	коствам, лалнаам прен, чиня аср.
2.	орна, Отнемам τργ—, м—oнимcoм. омом. Подготов¬
ката зз този изоло ми струваше много ар-ме л
сили. Нищо нл ми соруем Ям ои помолнз.
—	коствам, поплъщае в алса, орни. олр.
3.	рм-г. Горен сом, мог— да бода 1аoooаaнo. Тепе¬
тата, коиоо си купил. се с лошо нcеeеaвo, ал
соруемо, Тази ябълки нз струист Как мислиш—,
оози оелевизор струим ла?
—	Ялва мн рсзз., чиня аср—.
4.	разг:, вж. жажд 1. знан.
V	влезни в ραΤ—τ— рсзз, хващам (—пая) ткв<оо>
разг, кои 3. зоне.
СТРУИЛ ММ СЕ неса. - 1. аж. прнgролмоaе 1. заан.;
2. аж. вижда мл еи
СТРУКТУРА -1 . сж. устройство 2. знач.;
2.	аж. конструкция 1. затч.;
3.	вж. композиция 1. зосн.
ЙАРУ—А - Мнтсоос мое дecoτ1eeоa нмшкн, —00,
ооъеатс на мeа1нaoнн мнетяеиннт м шрсв-рена а
тряпоеи-, 1адacα тан. Пръстата й пъргаво про¬
рязваха оо струните нс катсрстс.
—	корда, жичка
ЙАРУПОН— - 1. вж. натрупвам 1. знан.;
2.	opeH. вж. стоварвам 3. зана.;
3.	вж. съсредоточавам 1. знае.
СТРУПВА— ЙН - 1. Само ма—, и 3 л. нЯ. СсТсрем
се на з -ряп място е голямо оooмннcoвт. Дзцмтз сз
еτpгoехз oнoоo уеuτeлнaτa си, Около мuouе-
търс сз соруоз тълпа. Всленu сз -яха еοpгoзли
прлд армомоз и сз мъчеха да видят нaнвo стсам
асаъез.
—	насъбирам св, натрупвам ев, стклпявам ев,
к^пчвде ск, скупчвне св разт., накамарчвае
св ра-з, наяамарявам св рсзз,, иакдчулвам св
разг. иaедксляβaм ев Яизл.
ннт. — разпръсквам се, и—зомеявни ен
2. Само 3 лз. орно·. За аapeeжнимe. орежа, отговорност
- е голямо оoлиeecoвo съм за езшт-а-нм- вт ня¬
кого. Цялата ncлснз рарооа сз соруоз па налОз
Много грижи се струпаха на омзи жена.
—	стоварвам ек opeo. рсзз,, изсипвам ен opзнзr
рззл.. падам орзи. ра-г.
V	ляпа стрхс (оа) осрба (ooйШ1mн, pвмea-τe. гоаввтв)
мм разг, еооваова ен (перс, струпва он) верхе (ат)
по-щит- (герба, геаеатв) ме рсзз:· ктм 2. занн.
ЙТАУПЕА—Е -вж. концентрация 1. зннч.
531

СТРУЯ оонт. - еж. тека 1. е 2. знан.
СТРЪВ - пенн—з вж. настървение 1. зннн.
СТРЪВЕН - вж. насткрввн 1. е 2. зята.
СТРЪМЕН - Който се eпвeнa мои езреок о голям
нaнoтн. Ооръмно снлрu, Стръмна пътека·.
Стръмна път, Стръмна бряг.
—	наклонен, полипат, уркиег, брегови. Яиал.
САРЪМ—ИНА - 1. Посъохиоеа, място, разо-ео.--
но пад остър тото към хоризонта. Стръмнината
нз ската н голяма. Изкачах стръмнината ори
бороамом горе..
—	наклон, етръенлщв рззт,, откос, върлииН
д—ал.
2.	Много стрсмно място. От зДомоз страна не
пъоя -мм соръмнина. Колата оопово орълас
оо соръмниисаа.
—	срвa, яр изр.
3.	разш. еж. иагорнлян;
4.	разш. а.. надолнище
СТАЪМНИЩЕ разл, - вж. стръмнина 1. занн.
СТРЯСКАМ - 1. вж. изплашвам 1. зннн.;
2.	вж. стъписвам;
3.	еж. тревожа 1. зннн.
ЙАРМСКАМ ЙН - 1. Обхваща мн смлао 00-0—01—,
впепнннией ат неща oeoнcнвaнα е се oeъoкaaм.
нн мога шли ое зная онк да анСствам. Хората се
стреснаха. кзоо видяха колко са увeл—еeнu це¬
пнал нс еmcнлοe, Стреснах сз. кзоо рз-ррех,
че се ма оррал——. Веuенu се еοeeсoзхмз оо нео-
езнвaoaοa взеaз
—	сипвам св, еллсвае си, стъписвам си, шоки¬
рам ек
2.	вж. сепвам св 1. зане.;
3.	вж. евръaшeaе ев 1. знан.
V	гоътанм (поглъщам) ое на1нa ра-г, прехашвам
<ов> уттнм<ое> (еоаа<та>, шрото<а>) рсзз., за¬
губени (изгуевам) <е> ума <,> е -ума рззг. ваe-
иа ми се вест (актото) рззз, <м> името см зc·
Травям разг—. он мога да си каже <—> запоавсето
жерл, готтвам ля пиаиатмката жерл., дръпва ми
те водата opcеοoнcp, към 1. знна.
СТРЯХА-1 . вж. покрив 1. зона.;
2. еж. навес
ЙАУД - Миопе ниска температура оа воз-уха, маоот
таврено време. Навън е голям студ. СауЯ скова
лрсдс. Замета е неприятна със евcuaз студове.
Сормшлн стуЯ, Пoеuuрχ оо стуЯ.
—	мраз
ант. — горещина, днoc. .αρ, зной, п-о, опее
V	дърво и камък ен oвоaτ рззз,
ЙАУДН— - 1. КоСто е о нитка ο-Μη-ρτογρα сом през
коТто температурата - ниска. Студена зима.
СоуДно вятър, СоуЯлне нощ—.
—	лидви, ермздβе!, ледовит орни., мразнн oρзοз.
ант. — горещ, парещ, дaиън, зноен, 000—0, лaoнщ.
.-жек
2.	КоТто има аисвнмтноао имска т-монреали—. Сту¬
днем сaер. Соудено чело. Студни чсй, Ооуденс
воЯе.
—	хладни
мит. — горещ, торте, дндък
3.	орнн. еж. бирчсвc!βин 4. анвa.;
4.	орзи. вж. ниgасжелюЯин 1. занн.
САУДЕ—МНА -1. ореи. вж. бнзеувc!ввeдcτ 3. зана.;
2.	прнн. сж. Якрекрдвчик 1. знае.;
3.	прнн. вж. ниgрсжвъюЯноc! 1. знаа.;
4. орен. аж. неприветливое! 1. зана.
ИТУДЕН—АрЖсНН - орзн. ряДко еж. би/чувствин
3.	зoaн-
САУДМ— - вж. мтнлев 1. знан.
СТУДЯЛ - еж. изслидвнни 2. знач.
СТУДУСАМ - вж. малзнм
СТУПОАМ разг. - вж. набивам’
СТЖГДА еacpuн, - вж, площад
СТЖКЙЕОМЦ— - еж. бутилка
СТЪКЛО - разз. вж. бутилка
СТЪКЛОПИС - вж. ветраж
СТЪКМЯВАМ разз. - вж. подготвям 1. зона.
СТЪКМЯВАМ ЙН разг. - вж. готвя св 1. зона.
СИЪЛБ - 1. Вмеок цсосерриаен труп от дърво, кой¬
то τογ.Β за птрпврв. Издвuенaоaοa стряха се
подпираше върху няколко стыра. Обл-гоах се
ас стълба.
—	лщшкрл-з.
2.	вж. колоид 1. зиач.;
3.	орна, в.. стожер
СТЪЛБА - Нти-дени от— накоен столмоа зс оaнвaoe
и слизане а кощн. Оа змЯомтм сормнм ас къща¬
та лмс широка немзннз стълба. Изкачвам с—
раано оо сaьлΡuτιe.
—	стклбнщи
СТЖЕБЕЦ - вж. колоид 2. зята.
СТЖИБрЩе - сж. стълба
СТЪЛКНОВЕНИЕ - аж. сблъсък 1. в 2. знеч.
СТЫЙПЯОАМ СН - еж. струпвам си 1. знан.
ЙТЪМО—М СЕ - вж. притъмнявам 1. знна.
ЙТЫМОА СЕ - вж. смрачава ск
СТЫМ—ЯВА— ЙН - вж. притъмнявам 1. анвн.
ЙТЫМ—ЯВА ЙЕ - вж. смрачава еи
СТЪПАЛО - 1. Доената част ос китка, оа която
те етсрвм. ХоЯ—х -ос а са нарзолх стъпалото,
Стъпвай на пръста, е не ас цяло стъпело.
—	ходило
2.	прен. вж. равнище 2. знач.
СТЪПВАМ - вж. вървя 1. знна.
СТЪПИСАН - КоТто - напълно оТъркао пор 01000-
оо втзднйотоме от нещо oнoнaквaнo· Отъоиссни
хора глздзо цениое им соок-ое а ннщо нл ку¬
пуват.
—	слисан, стреснат, шокиран, снщесан рсзз.
ошашавне ρα-Γ,, шашардиедиразз.
СТЪИМЙОАМ - Обърквам aяоoгo. кат— оо мзоннаа-
вам с ннщо ннoaaквaнα· Иoaзτc осредРс стъпи¬
са aеuчнu нл, Рлзвикс сл а стъписм човекм. И-o·
езнвзoaτa му p-лоцля ма стъписа.
—	стряскам, сипвам, слисвам, шокирам, смшис-
вде рсзз,, шашардисвае разз,
СТЪПИСВАМ СЕ - вж. стряскам ск 1. зана.
СТЪПКА - 1. еж. крачка;
2. разш, вж. походка
йТЪРГАИ Яиел. - в.. грапав 2. анaa.
СТЪРГАЛО рсзз, - 1. вж. ркндк;
2. орна. вж. движении 5. зяна.
ЙТЫАГОИИНМ - Ди-Тне настипи оа материка (-ορ-
во, метка я pp.), които се рвсипвст, оетмвао при
обоаесткаам му чрез 0000040—, OBoeHe, тринне.
Дървени стърготина,
—	CPΗЛkU
СТЪРПМОАМ ЙЕ - вж. въздържам ев 1. знна.
СТЪРЧА - 1. пена, рсзз. в.. стоя 1. знан.;
2. орен, рсзз, вж. Ян/дийсгкае 2. зннн.
ЙТМГ соарин. - вж. знаев
532

Й—МГАМ - 1. Силно пимτмeкae. натсокаи от вcвнов
странм. Обувките ма стягат. Яката, ме сояго:.
—	стискам
2.	еж. затягам 1. м 2. знна.;
3.	орзн. вж. дисциплинирам
ЙА—ГАМ СЕ разз. -1. вж. готвя си 1. аaaн-;
2. еж. активизирам си — 1. зннч.
СУБЕКТ книж, алоао-р. - сж. личност
ЙУБЕКТМЕНН - 1. КоСто ое е oTноoueян, а ен зσь·
cбямасcc тел сом . заввсв от —мним внτяo-eв. оа
линооеота ат аякооо. Проявява сур—коиено оо-
нош—нна, Субективна ор-цеикс. В случая съм
сурлктиалн. ОуΡeнτuвнo мнение,
—	нноЯвктевни, пристрастен, субвяглвлстечвн,
предубеден
аит. — обективен, Тезои-страст-н, Η-ηρ-ργΤΉ-ΉΗ
2. еж. лични’ 1. заан.
V	мяр— лос своя тршма ра-г. към 1. заан.
СУБЕКТИВИЗЪМ - вж. субективност
ЙУБНААНОИСТМЧЕ— - вж. субективен 1. зона.
ЙУБНАТРО—ОЙТ —- Лмннв. з пристрастно отношн-
oм-- ВижДсм сгΡeнτuaнoсτ а пе-цанката му—.
—	ιβ^ηκτηκ^?! приетрастне, пристрастност,
субективизъм, предубеденост
мнт. — обективност, бнзпиметяаетия, eeаooвσ·
τoceoиocτ. Hepp-ργΤΉ-Ήο-οτ
СУБОРДИНАЦИЯ кииж. - еж. йерархия
СУБСИДИРАМ - 1. а.. подпомагам;
2. в.. финансирам
СУБЙТА—ЦММ кииж. - еж. внявeτβс 1. зоан.
СУЕННРР книж. - а.. подарък
СУЕНРННН— - вж. ниадвисие 1. зана.
ЙУГНСТМЯ книж. - вж. внушение 1. зона.
СУЕВЕРИЕ - аж. поверие 1. зeaa-
СУЕТА - 1. вж. снобизъм;
2. еж. тщеславии
СУЕТЕН -—вж. тщеславие
ЙУЕТННЕ - вж. сунтия
ЙУЕТ——СТ - 1. вж. снобизъм;
2. еж. тщеславии
СУЕТ—М - Бързане, op— коеоо те πγΤ— аввеовооо за
оипаивзацмя м сн пoмcсa бнзсмвеоеем днТстввя,
ревж-евя. В орщсос суетня около глсен-то не
пожара всеки отчаше нзслм-нзозм с кофе с
воЯа. Когато докараха болния вкъщи, настана
суноая.
—	суетнен, залисия, блucея нер:.
ЙУЕТМ ЙН - Движа те, ходя, нвτn абика. е- зная кво·
со точно трябва да нвроввя. Майка м— сл суетеше
oнoлc oнчнaοc. Той оо цял Яеи сз суата около ко-
озοa са, Всuчн— са су-тяха около ролаия..
—	въртя ев орно:, разг, едя си разг.. щурам ск
pa-r,
V	строя се (ходя) като муха Тез плавс рззз, .Τίτ¬
ο— (ходя) оaτo пияна кокошка рсзз.
ЙУКАЛЕЕ пер. - вж. бкби
СУМА - Ч-сев, палваеао ори соТирсне. Сумсос оо
двете еuслa е дамЯ-сет-.
—	сбор
СУ—АРН— ннuж. - вж. сборни 1. занн.
ЙУ—АТОХ— - Состоянм- на oeooнaaoe, ογ—τ—-
ое ере— много хорт, събранм зверно, нсеоопмоа
велндстсмн на вoнаaпaa тревога, ори конто емкой
он р-Тстсс пноенасоаеоо, р-зуино. Когато зс-
ooенaхa да свистят куршума, настъои сумато¬
хе, В суматохата си -згу-мх ченоааа. Ощз ори
първия трус настъпи голяма суматоха, aеuчни
с— аоурнаха де Рязао.
—	смут, паника, елркдτее рсзз., олелия
СУМИРАМ - вж. обобщавам 1. зона.
СУМРАК - Непълен мрак, еоабс еветемис в оосятя-
ооет поради облачност, иепла сом соаТ източник
оа свнтован. Сутрин тръгвам рано ас работа,
когато л ощз ег.мpaн. Илбeοo op—οъмнр и oaе-
омам сумрак. Навън а сумрак.
—	данзгαкенα, полумрак, /драч
СУМРАЧЕН - КоТао ан н аостаооноо 00-000, ясен
вое ктТоо е неаостатьано οοβΉο—Η. Сумрачно Янн.
Сумрсчио утро.
—	полуернчки, иризгак2, здрачни
нит. — ясен, сената, вертя
СУП— - Теано яeoee. ри-потвее- арез вао-о-. Те-
лашка супе.. П—лешка супа. Зeлeнегнoвa супе.
Риренм супа.
—	чорба
СУПЕР нежел. - вж. отлично 1. зяна.
СУПЕРЛАТИВ - мн, разг, в.. възхвала 1. зона.
СУПЕРМАРКЕТ в СУПЕР рз-г. - аж. оacτронде2
СУРА— pa-r. грубо - аж. лице 1. занн.
СУРЛО - 1. КоСто н а еет-еов-но соетвясме, не - 06-
ρ—Τοο—ο с печене. Сурово месо. Сурова фъстъци.
Суров хляб.
—	неопнчеи, ниизпичин, непичин
мнт. — опечен, излечен, пячен
// OoCoo е е перв-нното ли състояние, о- - вeoмбв·
тео с ваяене. Сурово рйиe, Сурово мляко. Сурово
пиле—.
—	неварен, ннсварве
мнт. — варен, οοτρΉΗ
Н готвен, лоповна
// КоТао не н Тио пop-αдeo оа лннннн. Гърне оо суро¬
ва лллиа. Сурова тухл—, Суров лиос.
—	ивпечин, авезпечни
2.	Койов ощн ня - лоро-.-о нт оТи-боткс. Сурови
кожи. Суров нефт, Коигааа л още а суров алДз.
—	нвдбрaбдτин, непреработен
аит. —> обработен, по-иабот-н
3.	орен. вж. строг 1. знае.;
4.	орен. в.. бизcлрииевн 1. зннн.;
5.	ореи.. в.. остър 4. зана.;
6.	ореи. вж. ряакк 3. зона.
СУРОВОСТ - 1. орно:, вж. строгост 1. знаа.;
2. орен. в.. Яизcкрдиеев 1. знан.
ЙСАЛГАТ - сж. замнетегил
СУТРЕШЕН - К-Соо се появява, става Tympca. Ζ“Ί
В рзеенте суорешни чмеoвe поицитз олят
псй-ху-зао. Сутрешна разходка. Оуорешнз
зимомст-кз, Оуорлшлн елек,
—	утринна, сутринен
мит. — вечерен
СУТАР— - Ннас—о оа деня, ητρβ—0Ή ч—сов— оа -еня.
Всяка сутрин сз събужЯлм рано- Селжа сут¬
рин. Лятна суорин.
—	утреп, бτренa, утро, заран рсзз—. еутрена Янсл—з
мит. — вечер
СУИАИНА Яиал. - вж. сутрин
СУИАИНН— - вж. сутрешни
СУФИКС - еж. наставка 1. зона.
ЙУФЕМРАМ - разш, вж. подсказвам 1. знан.
СУХ - 1. Койтс - Т-з влапа, соа.носо. Суха почва.
Суха езвнинз. Суха млсоност.
—	Ян/водна
533

аит — влажен
2.	КоСто изцяло - зсгвбее еосгста, βο-βοη см. Сухо
Ρлcac, Сухо гърло. Сухи степи. Суха рекм:.
—	изекхидл, пресъхнал
аит. —> влажен, мoоeo. oaвoндaeн. 0004.0—0, η-β-
oaжняo. овлажнял
3.	КоСто - тсоанне Тез вoaoa. Т-з сонатст. Суха цветя.
Суха арзаа. Суха Ярехи. Суха жлаа. Суха клона,
—	изсъхнал, изсушин, ааеушин рядко
мит. —> влажен, мокър, oaeecжoeн. oвeaдe-н. οαβ-
oaжняe. овлажнял
// мокър, порояза—о, прегизнал
4.	В който няма роетатсноо ток сом ктТот не cepeo.—
теентст. Сух олоЯ, Суха аорта. Сух хляб,
—	Яввeдчиа
μητ. —■ сочен
5.	вж. сушав;
6.	пени, в.. мършав;
7.	opHH. вж. безинтересна 2. знан.;
8.	орен, вж. нвлзрαвлτвъвн 1. занн.
СУХАР - Соепм—лао пи-о-твен, аоое-аетееов ое-
нея, сзтлшйн хляб, коСто трае —топа врем-.
—	пиксиевт изр, осаер., галите реοеp.
СУХОВАТ - вж. Явзлнтирвсна 2. знна.
СУХОЖИЛРЕ - Здрава то-риа-ое-нт oτкaн. отяoв
свързва мecнвлuτe с коствте. Имзм чуествооо,
чз сухожили-оо нз коляното м— е скъсено.
—	жила
СУХОЙТ - 1. вж. сухота 1. занн.;
2. opeH. вж. нилзразлтвлност
СУХОИЛ - 1. Липса еа 00104, веажнвсо. В устаос
си чувствам сухота, Сухоозоа ас въздуха м—
дрззии.
—	сухост
мит. —* влага, eocднocτ, иокоооа, мокриНа, иoнoo·
тия, ΒΛΗ.ΗΒΟΜ
2.	орен. вж. ниезрарлгилаост;
3.	ряЯко сж. мършаво?!
СУЧА’ несв, - 1. Съединявам а -дне няоαeнo oмщов,
като ги весени. Суче мустак. Суче връв.
—	здсуквам а аеси, усуквам а нлсв,, вия
мит. —> отсуквам, разлукасм
2. вж. навивам 1. зята.
СУЧА2 - вж. Ядαaе
СУША’ - Голяма нает оо земната повсрхност, огра¬
дена с ввдв. Моряците стъпиха на суша. Езеро¬
то е вДадено в сушата.
—	зимя
аит. —> вода
И море
СУША2 - Пooaeeдeτeлнo βρ-ΜΉ, през оoнτo няма
в—лежи. Оа сушата реколтата е слаба. Тези
година пак име суша:. Дълга лятеа суша.
—	.«дъжден канж,, засуха разг, Явзβдgев
йушН паса, - вж. изсушавам 1. знан.
СУШАВ - Зс период от време - през коСто а- - има¬
ло евлй.м. Пролетта тази зоЯинз рнше сушава.
Сушаво мао. Сушава лодииа.
—	Ян/дъждовна, сух, засушлив
ант. —> дъждовен, aeддввeo. pьжpeoмв. кмщвв. км-
шовст
СУШИНА-еж. навие
СФЕРА - 1. Опи-д-о-нм оран—пм, в ковто се рсзсива
някcнвα дейната, д-Тетс-н. Той paΡcτ— в сфера¬
та нз културата. Тове и- вли-а е сфермое ас
моята нoмoлτлнοнcеτ— В нзнвa сфера см οвou·
534
те uнοлpeеи? Сфере ас влuрн—р.
—	оЯласт, кръг прен.
2.	вж. кило —1 знач.
СФНРИЕНН - вж. кълбовидни 1. занн.
СФОАМРРАМ - вж. основавам 1. занн.
СХМПОА— рм-з, - сж. ухапвам 1. знан.
СХВАНАТ - 1. вж. неподвижни; 2. зане.
2.	сж. ваипииии 1. зяте.;
3.	праа, рсзз, вж. нисркчиа 1. зана.
СХОЛТАЛ - е.. сблъсък 1. в 2. знна.
СХВАТЛИЯ 1. вж. възприемчив 1. знна.;
2. сж. лнтллипвитлн 1. зннн.
СХОАИЛРЕОСТ - сж. клрпрлвмчлβдcг 1. зята.
СХЕАЩ.ММ - 1 . вж. ра/Яирам 1. в 2. знна.;
2. еж. долавям 1. знае.
СХВАЩАМ СН - Изгубвам епосоеовет да се —вм-
.а мое да движа ечат от тялото см, обикн. пооадв
eoeкa. noopTa.uTeaac анро-вижното в рр. Врл-
тът мн се схвана, ое мога Яе се ρΡьeuе.. Оа уп¬
лаха челюстите мн сз схванеха, Оа Дългото пи¬
сана ръката м— сз схвана. Кракът ми се схеснс,
—	вдървявам св, изтръпвам, парализирам св
разш, вцепенявам св, сковавам си, вкдеaие-
вме св (вкочанясвам ен)
СХВАЩАНЕ - еж. възглед 1., 2. в 3. знсн.
СХЕМА - вж. скица 3. зята.
СХЕМАТИЗЖМ кииж, - вж. оπрдc!иневe!вд
СХИУИЕ— - За постройка, къща сом πoкoмв. стряха
- коТто е aвceк. σoмщнo. eмeнacτ Тлез— ро земя¬
та. Схлуоена ньщуpнa. Схлуоена стряха,
—	прихлупен, захлупва ряДко
СХ—ДЕ— - К-йто -вота шрсамнс аа друг по oйшo.
Сходна характери. Сходна случай. СхоДии вку¬
сове. Сходни стреЯл, Сходни уелcauя.
—	по/доЯни, прилични, сроили, Ялизкк, аналоги-
чкн
ант —> различен, нееднакъв
//различен, отрйейн, друп
ЙХ—ЕСТВО - 1. Близото а н-иoвoe. канеловата оа
две еднотипни oйшв, които се тосаняват. ВеДнага
установих сходството между двлмаол авто¬
ри. СхоДството м—жЯу демос града е oеeauдuo.
Търся схоДсово межЯу двете явления.
—	прилика, пдддЯни, аналогия
ант. —» разлика, иaаaeнвe. oτaмов, з отамаве
2.	От^т^н^с^е^е^ие! ннг^п^^р^т^имееад— давило ковене овей¬
те. Сходство иа хлeлнοepuο-. Сходство на e---
циан, Сходство във вкусов-он.
—	прилика, сродство, близост, родство
нит. —»различие, нееднаквото, несходство
СХ—жДаМ СР -1. a.. приличам 1. зяте.;
2.	вж. приличам еи;
3,	ряДко вж. подхождам еи
СХРУПВАМ - вж. лрχауcквαм
СХРУЙАОАМ - в.. иахруеквае
C^l^E^H- 1. вж. подиум;
2.	opeu. вж. зoeoвшя 1. знан.;
3.	open, вж. ипи/од 2. знан.;
4.	open, сж. скандал
СЦЕПИМ— СЕ - в.. спуквам св
ЙЧЕПАВА— СЕ ра-г. -1. вж. вевnквaм си 1. зеан.;
2. вж. скарвам св 2. знае.
СЕМТАМ - 1. сж. смятам 2. знна.;
2. вж. предполагам 1. зона.
СЕМААМ СЕ - вж. смятам ек
СЕС—ВАМ - С нуксне правя нещо оа малки нтлас-

пи. Счукезм ораха:.
—	начевам
СЧУПВАМ - С y—ap -ос натвек пoви-дpaи вол пра¬
вя oяшo на парнете, нeeoce· Внимавай Ям не счу¬
пиш чашата, Счупих ррсасас. Децаоа счупиха
прозореца. Счупих си креке.
—	етрошавам, разбивам, поτрдшaвaе, полоея-
вае, почупвнм резг.
V	прсся от се— нещо рззз, правя <на> орах в леле—
нeшo рззз,
СЕСИСНм СН - Ставам оа раинята, на дребни
кътовн, аасов. От еuлouя вятър прозорецът се
Ρоьене а сοьнлcτз са счупиха. Зъбът мн се счу¬
пи.
—	cτаошaвαе св, нaτрдшaвaм ев, начупвам ев,
nо!рдшaвaе еи разз, поеупвaм сн раз-з.
СЧУПЕН - КоСто - от парентн и—и oeнoaoлнe вслнд-
еоеее на л—ар, елшене. Счупени еοьнлa. Счуонас
еиоринс. Счупени еοoлoae. Счупена враом, Счу-
олни р-ррм. Счупен крак,
—	строшен, разбит, потрошен, роебркн·мдзг., из¬
почупен, изпотрошен
ант. —> здрав, цяе, η-τιο, ееви-длм
СЪБАРЯ— - 1. Правя неща мое някоС рт падне,
nблоa- от изорва-ао πολ-.—ημή в онпанеп. Баз Яз
искам. съборих чашете. Ураганният вятър съ¬
бори Яьpвoao. Сьбopлх стола. Облхмл сл и оой
ма еьбopu иа знмяое.
—	повалям, кατсрвaе ρα-Γ., nрвкaτбрвaе рм-з·,
обръщам пеен, разг., cτасполявaе, оътвае
рззг.. кaпuеβaе Яиел.
мнт. —> изправям, врвгвм, лтвpвoнм. възправяй
2.	Превръщам е исзвсалне неща. Събарят старите
и опасал слраЯи. Спомням си как еьΡapрχa къща-
ас, Съборихме псрсклисз,
—	руша нневз, разрушавам, сривам, срутвам,
развалям, разтурям pa-r,, бутам ннсв—. орни:
рззл,, бутвам прен. разг.
ант. — построявам, ваooaдpaм. ваpмoвм. вpмπнм.
вез-мпам
// строя, opcдя. изоиажрам
// възстановявам, възоТо-вявте, подновявам
3.	еж. свалям 2. в 3. зааа.
V	сресаи (взиaвиявcи. еиавияеам) тел земята резг,
към 2. зннн.
СЪБАРЯ— ЙН - 1. Падам, иазшедки е— еа тътонсов-
ое св части в се рсзрмлявси еа знеятн. Оо орусе
няколко сзрзЯи се сърорихс. Къщата л стера л
веeнu момент може Яа се сьΡрpИз От силнсом
руря ooнpuaъτ сз еъΡoeл.
—	срутвам ск, сривам св, разрушавам св, рух¬
вам, сгромолясвам ев, оътвам ев разз,
мнт. —> оцелявам, зсрсзвси ся, съхранявам ен
2.	Парам е оо—яма количество мое о го—яма тежест.
Рaзнлaο—х маслом л чешите сз еьбopлхa на
роЯе. Книгите оа бирлиоолксте сз събориха нс
з-мяоа. Чуеслио- оо кзмнооз се еъбopuхе ас
пътя,
—	изсипвам си, стоварвам ев, сривам св, cτасπд-
лявае св, рухвам
3.	отр. - вж. падам 2. зааа.
СЪБеСЕДВАМ ряДко - вж. рαвгдвaрем
СЪБНСНДОА—Н - 1. Бесн-а, имагocoи при канрв-
ратотсаея за ο—Το·— сом р-е.ност. Конкурс по
аcнгмeнοu л еъбeеeаеcнe. Провеждам Μ-α^α-
ваое с кмоДидсоное зе омзи длъжност, Коза
ща РъДн еъΡeсeДacнлοo?
—	интервю
2. вж. разоовор
СЪБИРАМ - 1. Вземам оо разляна— места oeшc м
ом сососм зв-ано, от едно място. СъРнеам краи¬
щата не вързопа и ли зсаър-вам. Събирам две¬
те жички л ги омотаелм:. Събрах крзнщстз ас
зм-рмЯксоз,
—	сънденявае, сбирам ряДко
аит. — разделям, pcа-дeaяacм
2.	Полагам всв—вя ра вв-лмас нещо мое aякcнcc въз¬
можност, Ηγβοτβα. Съб-рсм Доброволци за учас¬
ти— а акцията. Сьблpем еpлДсτвз зз купувана
аз ннuлu. ОъРирам участници в нoнкуpеa. Съби¬
рам сили:. Сър-рам кураж.
—	имЯнрае1, сбирам рядко
3.	вж. кдликаuдиuаaе;
4.	вж. обединявам 1. зана.;
5.	вж. побирам
СЪБИРАМ ЙН - 1. вж. сЯвиннеβaе св 1. знан.;
2. вж. вмествам ек
СЪБРАА—Н - 1. вж. сбирка 1. знан.;
2. вж. заЯакм 1. зона.
СЪБИААТНЙН— олр—. - вж. сЯорвн 2. занн.
СЪБИРАЧ - вж. колекционер
СЪБРТРЕ - 1. аж. ипезод 1. аaнe-;
2.	вж. случай 1. знсн.;
3.	вж. проява 2. аoaч-
СЫБЛ—ЗННТЕЙ - Човек, оoCτo σъTлманяca вам е
σoб—aаивл някого. Не искем да играя ролята ас
сърлезниоел.
—	прилкститил, езксcлτил, езлъeτлτвъ осаер.
СЪбЕлЗ—МТеИн— - 1. a.. изкусителни 1. аoвч-;
2. вж. привлккатилии 2. зона.
СЖБИ—З—МТЕИ——СТ - аж. привлекателност
СЪБЛАЗ——ВАМ - 1. вж. изкушавам 1. е 2. знаа.;
2. вж. прелъстявам
СЪБЛАЗНЯВАМ СЕ - вж. изкушавам си 1. е 2. знна.
СЪБЛАЗЪН - сж. изкушлили 1. в 2. зята.
СЪБЛЕЧЕ— - сж. оол 2. зона.
СЪБЛИЧАМ - Махам дреха, тTл-олo от тялото се.
Съблякох ризата сл. Съблечи са ослоооо. Сър-
лрнcх ж-леоксте си.
—	свалям, лзχъувβaм разг.
ант. —► обличам, eα1явae. нввлваам, нахлузвам, на¬
меквам
// Снемам дрехи вт сво-то сом Ηγ.ρο оя-т. Събличам
Я-цстс зм лягане.
—	разсъбличам
нит. —> обличам
СЖБЛРЕАМ ЙН - аж. разсъбличам ев
СЪБЛЮДАВАМ калж·. - аж. спазвам
ЙЪБЛА - Стерано множество зс o6ce.pca- ос от-
ш-coeeн въпрос. Църковен събор.
—	сбор ра-г.
СЪБ—РНТР—А - еж. Яордий
СЖБР—Т - сж. другар 1. занн.
СЪБУВАМ - Снeмaм. сеаеям нещо сбуао (ΌTввом,
чорапи, гащи, пвнтаотел). Тя му събу рооуш—ое.
Събувам сл чораоиан.
—	изувам, изхлузвам рззз.
мнт. —» обувам, я—рясам, отховзаем, нввллчам
СЪБУСЕН - 1. вж. Яудве 1, занн.;
2. орно, вж. ннтнлиовитви 1. занн.
СЪБУЖДАМ - 1. еж. будя 1. е 2. зана.;
2. орн-г в.. вкзбуждмм;
535

3.	прео, вж. възраждам 2. знач.
СЪБУЖДАМ СН - 1. По-кътсте стоя ом, 00-004-
вам -а тля. Часто се събуждам орлз аощоа.
ИзвлЯньж се съΡгдuXз Трудно се събужДам. Съ¬
будих се еаоо—
—	будя ев uлее, пробуждам св, разбуждам ск,
ра/екнене си
нит. —> заспивам, емовае, аαкeяτвмм, з—хеиксам, οο-
кьpτвaм. отц-овни
2. орна:, вж. възраждам ев 1. занн.
V	отварям оня ра-з, към 1. зане.
СЪВЕСТ - вж. скземене 1. зана.
СЪОЕЙАН— - 1. КоСто има отвяло·, скрепвам м
аеСетва то-и-д отсято·— сл. Съaeеοлu дноуоао-.
Женете е много съвестна.
	 скрупульозин HUUЖз
мит. —> безскрупулен, Т-зео-ер-н, бeап-p-ивo-o.
Трутс—нн
2. вж. добросъвестна 1. в 2. знсн.
СЪОЕСА—ОСТ - вж. добросъвестност
СЪВЕТ - 1. Маналн, -рея в под., оoвτo —рое амцн съ-
oTщнвв. орнднса ос друго алпн, зн -а му помпоне а
вабoиc ос аноовтто лтееденмй, peΤcτвмя. ооетьп-
ом. Знам, че са Яошъл ори мен, за Яз та Яем съ-
еаа какао Ям превиш. Обаче Яе Дсам съвааи ас
по-млсдиан, Л-кзрски съвет, Пpuяο-лснu съвет.
—	препоръка, ум разг., мккл рсзз.
2.	еж. засидаиии;
3.	вж. борд2
СЖЕЕ—ОЛМ - Деваи някому ловно дт oaoяaвe. рт
взвоишм aeшo. Съветвам тл дс оорързсш еьс,
сДелксаз. Оъа-оасо ме Яе оонЯе нм море. Оъ-
вновам Те Яе си купиш ново ослоо,
—	препоръчвам
СЖиЕ—В—М СН - вж. допитвам ск
СЫОЕТ—РК - вж. консултант
СЪВЕЩАНИЕ - вж. заеиднени
СЪВЗЕМАМ СН - 1. Вeаcиτшαм фезеанскетн мля
ояаватвноиой ев свлв, сан— като отм ги загвТв—.
Ощз нл съм сн съвзел оа ролесоос. Слзд —офср-
нοз равно сз еьвзнм3з Ж-оаоа не се е съез-лс
оа преживяомое трагедия,
—	вкрстааовявае св, оправям ев, даврнаиисвам
еи оростонар.
μη, —> отпадам, зaoa1aм. гpвхвαи. рухвам
2.	Вeaoeиncсccм опоообеоетос се да p—απвяaм. мисля
в аовеясзяссм. Бях Яо смъро изолешлнз. но бър¬
зо сз еьaззх. Бешз ззшемеозо оа и-иеиеЯа. ао
се еьaзз. Ощн не мога де се еьa-eмз оа ужаса,
който ор-живях.
—	опомням си, окопитвне си, давраадисвае св
opoеοoнcp,, дбоаaвее св Яиал:.
3.	Ставам 00-60100 в длaнeн. след онτт съм бм— умо¬
рен, етнева, умерелш-н м рр. Едва сл-Я аоороао
кефа са съезлх. Б-ше нcouло оа умора, но бързо
се еьβдHз Умърлушеното д-ал изведнъж се съвзе.
—— съживявам св, оживявам ев, ободрявам св,
живвае рззл.
аит. — умърлушвам се, пк-юмасм, ок-юмсти он,
уомвнм, о-рямв-м сн, еиер-лшвсм е—
V	в-вне (рой—н) ос о—Тн св разл, лоТ-рам св —γ-
шатн рз-г, стъпвам (вдигам сн, маpяccяe сн) иа
няαкc<oα ее> разз, кои 1. зона.
V	м—вам (двйрн) ос тебе се рззз, оъТ-осе св aвщa·
ос ра-г,, дойре ми сърце не място рсзз. кои 2. е 3.
зона.
СЪВКУПЕН - еж. комплексни
ЙЖО—ЕСТЕ— - 1. вж. обя 2. знач.;
2. еж. задружен 1. зята.
ЙЖОМнСт—О - вж. заедно 1., 3. в 4. зане.
СЪВПАДАМ - Е1eннee сом с еещо дрвго ло опре-
де—нам е—м вcванв особености, прояви. Мнзнuя·
ос ии еьaoеЯеm. Двете плоскости съвпадат оо
рл-мери— Пcнезмouяτе му оа съвпаДат с рааи-
иааа.
—	покривам ск
нит. —> различаван се, оолмнаасм ен
ЙЪОП—ДА—Н - в.. еднаквост 1. занн.
СЪВПАДЕНИЕ - сж. еднаквост 1. знаа.
СЪВРЕМЕНЕН - 1. КоТто се отнсея ре времето,
epвхaoc. в оoяτo дввeн, рнСтавн πoввиeшвяo -ос
този, зс копото ен оовтрм. Съвременни еьбиaля.
Съвременна младеж, Съарлмлнно покол-оие.
Съвременна олссоел.
—	сегашен, днешна ореи.— настоящ
ант — предишен, еваао
// предишещ aяоoπaщнo. Т-вш, coap
2.	КоТто отговаря ос оесинм—еаооотс, нейните взвeо-
вааея е резвится. С^^рзмланс технология. Ομ-
рамеенз ползая. Съернменни схесщсния,
—	еоиирва, нов
аит. — отживял, ocτaиял. eταивиoдйe. aeaхpoeв·
нея, тяхние-о, 1000000-0, мухляса—
3.	в.. актуален 2. зана.
СЪВРЕМЕННОСТ - 1. Стср—е—аомтм aeΤeoвиoнл·
ност, а-г-шното вряме. Пuезaзлрο оорлзяел
прорлзмиое иа своята съвременност. Чoaeн не
оря-аз Ям -яза оа съapзмзoнoеτοм а минало¬
то,
—	сквриели, настояще
ант. —> минало, есооиия
2. в'.. актуалност 2. занн.
СЪВРЕМИЕ - вж. съвременност 1. зана.
СЪВСЕМ - 1. вж. напълно 1. зона.;
2. вж. никак
СЪВЪРШЕН — 1. вж. идеални 2. знаа.;
2.	вж. безукорни 1. знан.;
3.	вж. пълна 5 зята.
СЪВЪРШЕН— - вж. напълно 1. занн.
СЪГЛАСН— - сж. склонен
СЖГЛАЙМЕ - 1. сж. аaзелаa!влe!βд 1. м 2. зннч.;
2.	вж. договореност;
3.	орна. еж. иgлeeτвд 1. зоан.;
4.	в.. потвърждение — 1. знае.;
5.	вж. аaзрвшваив 1. знач.;
6.	а.. одобрении
ЙЖГЛАЙ—О - В отоос—ооовв— о нещо. Д-йстисм
съллменo зcнoнc. Съгласно ормаилникм. Съглзс-
но традицията.
—	cлдбрaзeд, cлоτвв!eс, според
ЙЖГЛАЙУОАМ - Внасям единство а аачваа, ле
к—Тто ροτοορβητ раза-ном аμπη, верш-щв тТщо
някаква 016004. Пpевuοзлеτвoοo съгласува ра¬
ботата нм отДелн-он министерства. Тря-ас
Яе съгласуваме Я-йеοвuрοз сл.
—	координирам кнлж., стековде нuuж. нежел·.
П Привеждам в оеотв—тетсв—, в хармония. Ни- тряб¬
ва дс съгласувам- иешлто -aнcнoЯaοзлсτao с
тове ас Евponзйенuр съюз.
—	хармонизирам орен.
ЙЪГЙАЙУОА—Е - вж. координация
СЪГЛАСУВАНОСТ - 1. вж. съответствие;
536

2. вж. единство — 1 зи 2. знач.
СЪГЛАСЯВАМ ЙЕ - 1. Днсте тепанс-н, 0000^-
оелнн отповср за нещо. Съгласих са де paΡcτр за
списзилеоо. Съгласиха се де ма ориемзо нз ра-
ротз. Илй·noелe са съгласи де ЯойДе с нес. Оъл-
олеuх се Ям осолшс сοcοuрac.
—	преведе, склонявам, скланям рз-з,, благо¬
волявам нuuж, иpcuз. навикам еи орзи. рм-з..
cллзвдлеβaе αταραα, арои, кандисвам орос-
тонср.
мит. — отказвам, отхвърлям, отрязвам
// възпротивявам се
2.	вж. позволявам 1. зана.;
3.	вж. потвърждавам 1. знаа.;
4.	в.. одобрявам 1. занн.;
5.	вж. подкрепям 2. зане.
ЙЪГЙ—ШЕНРЕ - Ср-разумен-е между дτидaвe.
вTшeeτвeoв oooaнвзaцвв. гρвпвpoвкe. овца зн
посовоаее нм ооияднлнов пн—м. Деате страни
noЯouеaхa съглашени— за културно сътруЯни-
еeеοao. Търговско съглашение, Съглашение за
е-непеДение.
—	спогодба, конвенция, пакт
ЙЖГЛЕЖДАМ - 1. в'.. зaбвлезкαм 1. знаа.;
2.	ряЯко а.. виждам 1. занн.
СЪГРАЖДА— - 1. ряДко вж. построявам 1. занн.;
2. прен. вж. изграждам 1. заан.
ЙЪГРЕШАСММ - 1. Извършвам грях, прегреше-
нен. Замашн— чл е съгрешал, и се молаша Бог Яе
му проста зрехоело—, Млад н, съгрешал -, по сз
разкайва·.
—	пригришавам, егрвшмвае, гaишa2 песи—.
2. ряДко a.. провниявае ев
V сзеиам (сеноте, асо—инам) се орях нс душата
рз-г. кои 1 зяен.
СЪД’ - Дoиннлeeнв по-рм-т за храеа, анноолт в рр.
Готварска съДове, Измий ^^303. Всека съд н
поставен ас мястото ел-.
—	съдина
ЙЖД2 - 1. Държавна енстетспвя, която явзглнддв
еоорове в реле еооред з-конете. ОъЯъа тряРаа
де прилага законите οoеuo. Върховен съд, Ок¬
ръжно съЯ.
—	скдилищи
2. Спрада, е която сн имаглнддcm тт-еТне деоа. Оти¬
вам а съде, Жне—я срещу съДс.
—	скдилищи
СЪДБА - 1. Жизнен пот ос oякooo. ηβημη, по коТто
ηροΌΜΗΤ дввoτъo Μγ. Тя onллнвaшз о-жката си
^Ρα, Оа съЯРеое си никой нл можа Яе и-Ряза,
Тсксеа ма била съЯРате, Веeнu —мм своя съЯРс.
—	сеac!, орис рсзз, орисия рззз,, првддпакдн-
лиели канж,, жребий орна., нuuж.. дял npзнЗr
пона,, карма кииж,
2. аж. Якднши 2. зона.
ЙЖДБР—М - вж. Яъдвщв 2. зона.
СЪДБОВЕН канж, - вж. ришетилва 3. зотч.
СЖДБОН—ЙЕ— - сж. решителни 3. зане.
СЪДЕЙСТВА— песе. - Созревай, оевгвияави Τοα-
оелрмяонв лт—овся, вoамoдoneτ ннщо дс отвян,
дт смм —оТри поелнаетвмя в инзвлтвте. Нoauрο
закон съДейстее зе рм-е—тн- ас uкoнcмuнмτз.
В—омм—ниоз съдействат -с прзвилозтз ормя-
не не вещлстваоа. Планът съдейства зе оо-
Добрете организация не есроостс.
—	спомагам а ннсе., помагам а uнеa.. ддπалeaeем
а нзеa.. способствам нuuж, благоприятствам
ко-ж.
мнт. —► попречвам, възпрепятствам
Н Оказвам сеаеСсовве, помощ при создавай— на γο-
лвввя ос някого, eйшв -4 направи aншo. да се
развее. Съдействам зм нa-aaелaaнзτc нс няко¬
го. Той е гоооа Яе съдейства зз зaмuoaвaнemc
ма не специализация. Фouαец—рτе еъдлйеmaе зе
издаването не ннuлзmз. Съдействам зе а--ммне
нз решени-.
—	помагам а uлеa, спомагам а неси, допринасям
в eнев.. способствам калж.
мат. — преча, oиeляτeτввм. eooввм. ррвовворнйео-
.41, свеотеисм
// вредя, ΗΒΒρ—.ρΒΜ
V изигравам роля кнлж.
СЖДЕЙСТОМЕ - вж. рсдкриπa 1. знан.
СЪДИЛИЩЕ - вж. тор. 1. в 2. занн.
ЙЖДИНА - вж. съд’
СЖДИРАМ разг. - 1 . в.. разякскам 1. знан.;
2. вж. прдялeвме
СЖДММ - 1. Дooдвe—e елсжвтн— з а юрид-н-ско —Т-
рсзсвсавн, ктйоо иваянщccc ое—яТнс деен, ваaccc
преседи. Той е съдия в ГраДския съЯ. ОьЯu—οн
ч-еmc отлагат Д-лаоа оорад— л—псл иа доста-
τьеuр доказателства.
—	магистрат
2.	Лице, коноо тТикн. - поканено ра ваоcдн μη-η-ή,
да даде пинцΉннв за η^ο, да инзиншв сптряа
въпрос. Нн искам да бъДа съЯля аъв вашия спор,
Строг съдия.
—	съдник нuuж,, αаблτка
3.	сооро. Лице, конто леяри де онз опазват повввлвте
е τοορτοΒ игра е и-зряш-вс възникнали спорвве.
Съдията ρpрau автогол, Фуmбcолu съдия,
—	рефер споро,
СЖДНРК кииж. - вж. скдея 2. зона.
ЙЖДОПАОМЗООДСТОО - Разрешаване ос оо-нб-
ам ре—а по еетсоссео от звкоос р-р. Углавно съ¬
допроизводство. Бързо съдопроизводство.
—	процесюрид.
СЪДРАНрсзз.- 1. сж. скъсан 1. зана.;
2. вж. изпокъсан 1. занн.
СЪДРУЖИЕ - Гpeпвиoвнв ос липа зс обща рнй-
аосо. Стига сма превили съДружил със съмни¬
телни личносо——. Нашето съдружил може Яз се
развали.
—	eъдружeлчвeτвс, комбина разг-, ортаклък
oeреmoнеp.
СЖДАУЖНИ— - Лице, свързано а едно вам повее-
лица зн eавopщвcaΉ на обща oъoгocoнa, ΒΗ-γο-
тресло— вам звocяτeeCeнв реСаост. Фебpuнлaa
е на Явама съЯружнлц—:. Нае см- равноправни
съДружници. Мояо съдружник ма измами.
—	ортняре-з., партньор рззш.
ЙЖДРУЖ—РЧЕСТВО - вж. съдружил
СЪДЪРЖАМ - 1. ОТхващам, ямам в тоеонва ομ.
ВоДата съдържа водород л нuелopрЯ. Орехоаи-
ое яДк— съДържат ме-нини. Писмото съдържа
само олт реДа.
—	състоя св (от)
2. вж. обхващам 1. зона.
СЪДЪРЖАНИЕ - вж. значиеле 1. знан.
СЪДЪРЖАТЕЛЕН - 1. КоТто лма богато, полезна в
pcaoooepвзoo стдоржвсмй. Съдържаталиа калле.
Съдържателно филм. СъДържателие оизса.
537

—	сееслни, дълбок оран.
ант. —> безсъдържателен, nлвoьо, T—cpнвe, тъп
2.	Който е изпълнен с дълбоко в разнообразно съ-
-eO.—H-H в смлсте. Съдържст-лен жиеот. Оъ
Държаоелен разговор, Съдържателен фреза,
Съдържателно ежлДнеаие.
—	сееслиа, богат орен:.
мат. — безсъдържателен, TΉаeивσлΉe. ppванн. кух
СЖДЖРЖИМОСТ eрДнc - вж. вместимост
СЪД—1 насв. - вж. панавняβaм 1. зона.
СЪДЯ2 нeеa. - вж. критикувам
СЖЕДРНН—НЕ - вж. оЯндниннеи 1. занн.
СЫНДН—МЕ—М - 1 . вж. свързвам 1. е 2. занн.;
2.	вж. скЯерам 1. знсч.;
3.	вж. обединявам 1. зона.
СЪЕДР—ЯВА— ЙЕ - в.. дЯвинияβaе ек 1. знаа.
СЫНДН—МЕАНЕ - вж. обединение 1. знна.
СЫЖАЛЕ—РЕ - 1. в.. скстраиданв 1. заан.;
2. в.. разкаяние
СЫЖ—ЛИТНЛЕ— - вж. eлcτаaдa!нлвн 1. зята.
СЫЖАЛЯО—М - 1. Изш-твеи соларн-аиме е дc—oeτ
ктм няоooo. нoCτo етрсдв сос ся ивмврс в бера.
Съжалявам хората, конто оъоат в иемотля.
Всички съжаляваха пострадалите оо оавоДоа-
пиноо. Всuчнu ло съжаляваха за посоигналата
го Реда. Съжалявам аз, но как Яа ти помогна?
—	жаля, съчувствам (ае), екстрадавае
ант. —> сърадвам
// облазявам, oTлвдcвcи, авблaасcaм
2. вж. разкайвам ев
V c—uаcи а пoлoдннвнoo на някого рлзг, към 1.
знае.
СЪЖАЛЯВАМ ЙН - вж. cмнлевaм си 1. знае.
СЪЖДЕНИЕ кииж. - 1. вж. мисъл 1. знна.;
2. вж. едия 2. знае.
СЫЖРВРАНЛЕН - вж. животворна
СЫЖРЕ—ОА— - 1. Възвръщам η-οπτ ктм .ββ—τ.
Иuнci ее може Ям съживи мъров—я. Лекарят
оепрлви чудо. съживи полумъртвото ма Ялта,
—	екзярисявам, джевевaм2 рядко
ант. — убивам, вмoиoвсcви
// уморявам, погубвай
2.	Прася някой мое неща да се изпълни о живот, рт
отвие po-дeзeΉH в Терто. И-гcвuτ- топли Думи
я съживиха. Ракията ма еьжuвu. Γooлcmo про¬
летно слънце съжиа— селото.
—	оживявам2, ободрявам
3.	прнн·. сж. възраждам 1. е 2. зане.
СЪЖРО—ОА— йН - 1. Вoаcяъшaм се към дввo·
от, след овτв сте бе— мороев влм οβλβμτοοτβ. В
лзгеоДетл мъртвият се съживява, Вс—енu мне-
лзхма, че omuеemc е умряло. но то се съживи:.
—	оживявам’, възяалcвaе
ант. — умирам, взaeхвcм. eвopщвce. втввсм св,
РВквне
2.	в.. ске/ледм св 3. знсч.;
3.	в.. възраждам ев 1. м 2. знае.
СЪЗА—ЛПТРЕ книж. - вж. адоокор
СЫЗА—ЙМТНИ- книж, - вж. заговорена
СЖЗА—ЙМИНИЧА ннuжз - еж. вaговсрeнеa
СЪЗА—ЛПИНРЕЕС—Р нouж, - сж. /аговорел-
чиски
СЪЗВЕЗДИЕ - оеен. в.. плеяда
СЪЗОСЧЕО - вж. еъaгсзвуевe 2. знан.
СЪЗВУЧИЕ - 1. вж. Ялапо/вучне 2. зоне.;
2. прнн. вж. съответствии
СЪЗДАВАМ - 1. С дейността св епвмвонм нящо де
вeзнвннн, -а eъшнcoвввв· Брсоятс Кueuо л Ме¬
тоДий се ^-αα— слaвяненaτл азбука—. СпореЯ
Бuбоuрmл Бог е създал света. По-аитл еъзЯе·
ват озсии—.
—	правя нлсв—, направям, τвсае нeее., сътворя¬
вам кннж.
ант. — руша, о—золшассм, унищожавам
2.	вж. изработвам 1. аeвч.;
3.	еж. изграждам 1. аeв4.;
4.	вж. основавам 1. знан.;
5.	вж. формирам 1. знае.;
6.	в..причинявам
СЪЗДАВАМ СН - а.. евоаαждaм си
СЪЗД—НРН книж. - 1. вж. същество;
2.	вж. творение 1. знае.;
3.	прзн. в.. проезвндниев 1. засн.
СЪЗДАТЕЛ - 1. Човек, кейто създава вее е съзрее
нeшn. СъзДстел не нглmгpou цeннoеmu, СъзДа¬
тел ое земен Рлала.
—	творец, двмиуро орлн. книж., строител орлн.
ант. —> рушител, pcаяcщuτΉe, caмштдлτΉΛ
2.	вж. основател;
3.	вж. автор 1. зотч.;
4.	вж. Бог 1. знан.
СЪЗЕРЦАВАМ нaиж, - вж. глидам 1. знае.
СЪЗЕРЦАНИЕ нuuж. - Пpвaoлдeτнлнo coаpoв·
емтяя о они на нeшo. Съзарцснне не оеироДзтс.
Съзерцание не карамел,
—	наблюдение, наблюдаване, лнцн/рнннв еοc·
рие:
ЙЪЗЕРЦАИЕЛ ннuжз - сж. зрител
СЪЗИДАТЕЛЕН конж. - 1. сж. градивен 1. анвa.;
2. в.. творчески
ЙЖЗМЖДА— нар. - в.. построявам 1. зона.
СЫЗНААМ- 1. сж. зaЯваезвαе 1. аece.;
2, рядко сж. виждам 1. занн.
СЪЗИРА— СЕ рядко - в.. виждам си 1. знна.
СЪЗНАВАМ СЕ ряДко - ... опомням св 1. зона.
ЙЫЗ—А—РЕ - 1. Ясна P0Ήдσoвeв. веиоввнв нм 000—-
делени —твенв H-pec, нoяoв авснк има зм твоят—
ооеоьокм, реем, --Славия е за росо-д-ц-тй са тях.
Чcеeн тряраз Яз —мз гражДанско съзнание. Чо-
вак с в—сcнc еь-нcниз. Обществено еъзucuuн.
—	съвнст, свяст ннuж.
2. вж. мисъл 2. зята.
СЪЗНААЕЛЕН - 1. Който има σoзнннвΉ. и—зум;
к—Сов умее -а мисо—. Човекът л съзнателно съ¬
щество.
—	разумни, енслеш, разсъждаваш
ант. — безмозъчен, иΉpcзeини. несъзнателен, eяа·
ЯмаeoдΉe
2.	КоСто се oσoанмвм, зс нoйτт има ясно eoанвнвΉ м
причина дс се ваeooщв. Сь-ecaeоeн puен, Съзна¬
телна noеmьoнa.
—	осъзнат
ант. — несъзнателен, HΉ0Coаeco, неволен, ooдσъа·
аателен
3.	КоТто еосвс по еоеяов на твзв, нвйτв по ронве. Съз¬
нателна грешка. Съзнателен жест. Сь-ecmeл·
ни даижли—я.
—	умишлен, нарочна
ант. —> несъзнателен, неволен, машинален, cвooиc·
течеи, TeаeъаиcoΉΛяe, вaστвннoмвΉH, мнхвнвчне
4.	вж. дсеаоcъкиcτва 1. зана.
538

ЙЪЗ—ААЕЙ—— - сж. нарочно
ЙЖЗОРПОА ЙН рядко - вж. зαроревa св
СЖЗРЯВЕМ1. вж. узрявам 1. зяна.;
2. орла, вж. назряене
СЪИДЕЙНИК конж, - аж. съмишленик
ЙЪМЗООЛН—ИН стсрии. - вж. Яъaговдлкeuи
1.	занн.
СЪМЗООЛМЕАМ сасрии. ирон, - аж. съгласявам
си 1. анв4.
ЙЫИЗМЕРОАМ СН книж. - аж. миря си
СЪИЗМЕРИМ каиж, - вж. съпоставим
ЙЫИМН—НМК - Всяк— от —μπιοι, отвτo имат
Ήдaвнeo яме. Нае сме еъме-ннuцu, а сз сз каз¬
вам Иаан. Харесвам го. мож- -л змщооо сме
съимеаници-.
—	едноименник, адаш рсзз., емлнякразг.
ЙЫК - a.. чип
СЖАЛАС—РА ряДко - вж. съученик
ЙЖ—ЕЕА нер. - вж. досада
ЙЫК—ОМТ - вж. евдриcг
СЪКРАТЕН - аж. идеални 1. зяна.
СЪ—ААЩАОАМ - 1. Правя а-що дм стсан шо-крат-
оo, oв·кoco· Съкратих eз-еοcрoueοc. неmo ми¬
нах оо осй-крсткая път, Съкратих статията.
Съкратих аремноо зз гopмжнeнир,
—	скъсявам
ант. —> продължавам, уртежсски
2. вж. иаеалявам21. знан.
СЪКРАЩАВАНЕ - вж. намаление 1. зотч.
СЪКААЩН—ИЕ - вж. намалеели 1. зама.
СЖАР—иН— - 1. вж. интимни 1. заан.;
2. вж. завИтин 1. знан.
СЖАРООРЩН - Га—яма цннаает, гонено з отри в
екеоопннносов. Иманярите открила съкровище.
За оърел оъа вижДам οaнcвa голямо еьнpoau-
ще. Търси -скопано сънpcauщe,
—	богатство, имани
ЙЫААСШ—ОАМ - 1. Пимненявам силно -сш-аат
страдание, го—яма душевна мокс, която ооеесТвс
духа. Смъртта не детето я съкруши. Мъка¬
та ма съкрушава. Мисълта, чн ло рpauoрвaο в
op-еmьoлeнu-. съкруша Яухл му.
—	сломякам, съсипвам, смазвам’ орзи.. разсип¬
вам ореи, покрусвне, убивам open,, разбивам
прнн, пречупвам орнн.
2. вж. побеждавам 1. знан.
СЫ—АУШНН - КоСто - с напоено ттлвднсав -^-0-
нм сеем от страдном- в иъкв сос взpcaсcм мoкc.
oτчнсaвΉ. пoнивec· Тъжим гоeЯне npзЯеmaвлрвa·
шл това сънeгш-uo елмeйсτеo. Тя —маша съкру¬
ша. еаЯ. Той е напълно съкрушна оа енpъΡ.
—	слоена, съсипан, смазан opea,, покрусен, раз¬
бит open, убит орно,
СЪКРУШМТНЛН— - 1. вж. разрушитвлие 2. зята.;
2. вж. гибелни 1. занн.
йЪИЗИМЕ - вж. плачлив
СЫЛУД—РЕАС пер. - вж. налудничав 1. зона.
СЪМ - 1. вж. съществувам 2. знае.;
2.	вж. намирам ек 1. в 2. заан.;
3.	сж. означавам 3. зяте.
ЙЫМОА - вж. зαвдревα еи
СЪМВА ЙН - вж. вазоряжд ев
СЪМИШЛЕНИК - Лице по отнош-нм- на другсго,
с когото има йднвоeв везоандв, eTΉД1наeя. Веuе·
ка тук. а змлстс, сме съмишленици, Имаме мно¬
го съмишленици а можем Яа cеooвeм партия.
—	ндлноеншлинлк нuuж,, съидейник канж,, съ¬
чувствения нuuж.
СЪМ—Н—ИН - 1 . вж. недоверии 2. занн.;
2. вж. подозрение
СЪМНИТЕЛЕН 1 . вж. поио/ригелин 1. зотч.;
2. вж. несигурни 1 м 4, знан.
СЪ— - 1. ОТразе, отвoт 40CΉH ββ.ρβ, ксоато οηΜ. Нз
вярвам е сънища. Виждам странни сънища,
—	съаовидиаив кнлж, влдинли кииж,
2.	пран, поено вж. мечта
СЫНАРОД—РА - Човек, който е от σ^ττα исрод-
ноео о диво. Приятно е Яе се срещнеш е чужРинз
със сънародници, Гордеем сл с някои наш— зоз-
мзиити сьaеpoЯuлцл.
—	cлд!ичвc!виаия, иaшиина рз-г.
ант —► чужденец, aивгoзΉMΉП. 4eдpoзнмΉн
СЪНЕН - 1. КоСто още нн ле е разТури— нслтлао.
Тя скочи оа леглото сънноа л л-олсшлиа. Ощн
сънна, и-л-зе на Явора.
—	сънлив, неразсъниа
2.	Ктйтт е присъщ от налегнат от дяяекс мем о—и—з-
бурс— сн добре чтcйо. В еьuoр сьеοoрнил човек
не може Ям разсъждава. Тя говор-ше със еьueu
ллмс.
—	сънлив, спяя, дремлик
3.	вж. прucрuвиe
СЪНЕ—ОСИ - вж. сънливост
СЫ—ЙРО - 1. КоТто оТинт маоот де ορμ. Сънливо
дете. Той са е сънлив оо орароЯа:.
—	иреелев, поспалие рз-з,
2. вж. скеви 1. в 2. зннн.
СЫ—ЛРОНЦ - Човек, който оТвна да св ooeoввн. ра
спи много. Не мота дс си обясня как този млад
еcв-н е такъв сьнлuaeц.
—	съальо, скелевко, поспалаекорз-з, поспалан
рззз., дримльо рл-з—, дримливец разз, ряДко
ЙЖ—ЙРиАо - в.. сънливец
СЫ—ЛИО—ЙИ - Жн—анме зн οιη, състояние на
дpямов. Умора л сънлааосо ло бяха оРхвснслн:
Сутр-шастз еънлuaреm бе отм—излз.
—	скикноет, дреелевоет
СЪ—ЛЬО - вж. cъeлuβиа
СЖ——ВРДННРЕ ннuж. - а.. сън 1. занн.
СЪН—ТООРН— - вж. приспивателен 1. знна.
СЪНУВАМ - орнн. вж. мечтая
ЙЪ—БРАЖН—ИН - 1. сж. aробеии! 1. зотч.;
2. вж. приеuиa 2. знa4-
ЙЫ—БРАЗИТНЛЕН - Нн когато бързо в λητηο вран
еа ум квоeв дс наоиаве ори -арени oбσocяmee·
ствн. Рядко сыcΡpc-—meллн, той взЯозлм осм-ра
изход оа н-opuрοнoοo положение. а ко-оо се
измирахме. Съобразит-лос е а ще сз спрзаи със
зсдачатс.
—	досетлив, находчив, лроЯрнтатвлен, коменна-
тлвин
аит —> несъобразителен, нндтсно-мв
// несъобразителен, глупав, ллвτнтвмйн, оосмнв,
тъп, орост, гъооглав, змриесоен
V умът (скелет) му р-.е като бръснач рсзз,, умът
(мoаτкъo, акълът) му щрака ра-з., сене му уест
(ooceнoн. акълът) онoα биъснаа рсзл,, сече му пе¬
рете рззг.
СЪОБРАЗРИЕЙ—ОСТ - Умннмн дс сн вземат бър¬
зи в оиневлае реш-явя при дарняв обстояонеетва.
Той често ма и-оеозЯем със своята еьoΡpaзu·
тллност. Благодар-ние нс съорразителносттс
539

си сз сомси оа Дoеmc нeopuрmнoеmu,
—	дсcвτллвдcг, находчивост, ездбаи!мτвлидeτ,
комбеиaτиβидe!
ант. —> несъобразителност, недоснтлевоет
СЖОБААЗН— - в.. съгласно
СЪОБРАЗЯВАМ - 1. ОTмeeляи. вземам ορΉ—-
амр асеакм пТстояоялсоса, оредя -а реша как ра
пoeoъпя. оcнвв рт правя. Той сьoбpaзл. чн е оо-
добра Яз ае ооловеря ас npздuзвuнaτeлеmaзma
й, Мълчеш— а съобразяваше нaнвc Яз орсаи.
—	преценявам, пресмятам пран,
2. сж. еияне св 1. знан.
СЖ—БРАЗПО—М ЙЕ - С орндл, с, вж. зачитам 1.
зане.
СЪОБЩАВАМ - 1. Прнааваи някоие енфврмапля,
сведения зс нншт. Съобщих ас роДноллиол си, че
заминевам нм еoлцuзлмзмция, Съобщих в noлu·
Uuрοм зе нpзжбcmл, Ще тл съобщя коза npuе·
тиллмг
—	иавиетяеае, укиgдмекaе, казвам, информи¬
рам, обаждам разз, вистявнм рядко
2.	Устно вол писмено правя нншo де еоанн езвнсоно.
Сорзхувмшз сз вестницит- Ям на съобщят ас-
тинетм за таза сфера, Оъобщсаст интересен
Дзооа зм престъпността у пес:. Съобщи лн но¬
вината?
—	ка/кае, нанасям праа,, обаждам рз-з,
дат. —> премълчавам, ομιλη-βημ, зaмoлнaвaм. неао-
изказваи, неровзринам
3.	в.. обявявам 1. заен.;
4.	еж. осведомявам
СЪОБЩЕНИЕ -1. Устно вол шмемняо информира¬
не за нещо, оoнτв изисква -а се пи-дпо-нм-, де те
наоиавв нещо. Получих съо-щнаие, че оря-ас Яз
се явя а ocлuцuяτм за справке, Пcлгеuх сьoбщл·
наа зе рлоРс.
—	лзвисгне, уведомление
2.	Обuннз мн, Възивдaoστ. ерндетвс зс свързване,
общсааан поеиндетвои нншo (пто, 0^4, теле¬
фон м лор.). Оъобщениятс между Яемас зрсдс
см прекъсната. Няма желл-ооътни съобщен—я с
този зреЯ, Въздушни сьoбщeuuя.
—	връзка, комуникация oблнa, мн. ннuж,
3.	аж. влет
ЙЪОБЩИТНЙН— - Който σογ.— зс петни, теле¬
графни в ρργοΜ eeoeшнaмя. Съобщителна среД-
стеа. Оъорщитллее аъзел. Съобщителна линия.
—	комуникационни ннлжз, комуникативен нuuжr
СЪОРЪЖАВАМ - вж. оезаквжиам
СЪ—РЖЖАОАНЕ - в.. оборудвани 1. знна.
СЪОРЪЖЕНИЕ - в.. оборудване 2. зона.
ЙЪОТОНТН— - 1. КоТто отговаия нм поред-оеи
с—внаС, мярка воя пе—. Зс оо-и oeoeнm см пред-
еmaв-ou еъoοaлοниοe планова. Отнесох сн към
с^^тв-тното лице. Платах съответната сума.
—	надлежен неuц, респективна ннuж.
2. еж. подходящ 2. знна.
ЙЖОТОНИ—О - вж. съгласно
СЪОТВЕТСТВАМ - 1. С орндл-. ас-. Уеест—н съм а
нa4яeτcaτa св зс изсеке-асята мае за ocвTΉнoe·
автн, характера на нещо, аякоот. МелоДиятс
с^ое-осоем на духа ас meнеaa. Цветът им
cбувоuτз сьoοвeοеτвм ом тозллта. Избран—-
яо метоЯ иа изсл-двмое еъoοв-τсτaм нс pc--
eмpoτнмοa—
—	отговарям, подхождам’, прилягам рл-з., ко¬
респондирам нuuж.
2.	С орнЯл. ас, В унисон, в хсимонвя сом с aeшo.
Сомринният бюфет не съответства ас мoД-p·
омом oΡсτзнoвнa. Кафявата вратовръзка чу-
дленр сьoοвлοеτвм ас св-ало-ежовш му нoе·
аюм, Шапката на еъcτвeτеτвм ас тосллта.
—	подхождам’, прилягам рззз,, връзвам св ореи:.
рс-з, хнреонирне (с), пасвам резг, ставам2 (зз)
3.	в.. подобавам
СЪОТВЕТСТВАЩ - вж. рддχсgещ 2. зята.
СЪОТОНАСТОМЕ - Ст-ан-шеи-н между -в- нйшв.
което св ooдхoддaτ. много сн Toмзом м не см
00001000-440. Тpрбвз дс ама съответства- е
оодхоЯл ас роДат-лате към Янаноо. Ο^ίτα-ο-
еmвuз мажДу думи и Дела. Няма еъomвeοеτвue
между чсномос л oΡуaнлmл, Пс—хuезснрοc ми
състояеие е в съответствие с фu-uч-енрmc.
—	съгласуваност, хармония орзнз.— съзвучие
орен.
ант. — несъответствие, рисхаииесмя, еееог—аев-
санвсо
// противоречие, е—еооос—тсосве, иaзиuaαвαнΉ. ее-
cτвмнeoвиoco. -^000400, -иохаииосля
СЪ—ТЕЧЕСТИЕ—ИК - еж. сънародник
ЙЖОТН—ШЕ—МН - Отношение (връзка) между
две лов оовеан анша, при конто ан взаимно ое
oнαавaτ влеяавн в промяна в -рап от оях оо-риз-
ввква оиоияна в а ррвгато моя дивпмтн. Не аряр-
аз Яа се нарушава съотношени-то между ос-
ocвouτe хранителна еъеτзaнu ори хрмнен-то
нз днт-ао. Оъотношлиилто нс сил—те трябаа
Ям се зеоези.
—	корелация ка-ж.
СЪПЕРНИК - Лице, което те стреми към нйшт. ро-
еогса те до η^ο по отношение нм друг, нoйτт
се стремя кеи сещат-. В колегата сл виждаше
оозсен еьnepнuн, В моята орлзст нямам съпер¬
ница.
—	конкурент рззш.
СЪПЕР—РЕМ - 1. Надпреварвам ое о 0—00 ле
aйшo а някаква оТласт мои --Сноса, стремя ое дт
го а—димна в даивпвсовята з см към една в тъща
П-о. Нcвuτa фирми започнаха дс съпнрничса
уеuлeнc ас стсрное. Няма Яа му съпернича е
таз— cблaеa,
—	конкурирам разш.
2, Изравнявае ое, имам почти ceшвτн, -ронкви ка¬
чества е дпотойаотса а риуо. Низ не можем Яе
им еьoepuuелм—. ое се много дорр— музиканти.
Никой не мож- Яе му съперничи,
—	съпернича си, конкурирам св
V деля мегдан (оотгре) е някого разз. ктм 2. занн.
СЪПЕАННЧА СИ - вж. cлпирeлеa 2. зона.
СЖПЕРНМЧЕСИЕ— - Борба, еъоявеосааве зс
поет-пан- и—и ствъожрасаие оа нещо, към конто
ое стремят маозман. Съперничество във въоръ¬
женията. Съперничество зм нови пазари.
—	коeксаиицuе разш.
СЪПОС—АЕРМ - КоСто е-.е де бере cъoocoaвяa.
сравняван с друг от оoлмaнcoeo. стерео, зннаннен
в -иуос к—няствн сос проявс. Съпоставими по
успах клмеoв-, Съпоставима вллuеuнл.
—	сравним, съизмерим каиж,
ант. —> несъпоставим, онтинвемм, нееоезм-иим
СЪПОСААОИТЕЙЕ— - вж. сравнителни 1. зона.
СЪПОСТАВКА - Мвслноо поставяне еа едно oйшn
540

осред о —иуго, зс -к те вире тходтовотоз вое о—з-
—енеето ем. Правя еъooеτмене межЯу Яие съ¬
бития. Съпоставка ас евuЯзmзленu ooнcззuля.
Съпоставка им ззuнoвu рво-нля,
—	съпоставяни, сраваиилв, паралел книж, успо-
рвияваии книж,, успоредеца рядко
ЙЫПОЙТАЕММ - Рaзπлндpaи оесТяеоеовте ос ня¬
кого во— анщо оо отношение оа друг мол -иуоо,
чисто роизонце тс втτcoocΉou. за ра опреде—я
00-0-00—, в която те ом прилмнат сем он ималм4a·
ват. Съпоставям познанията им учеи-ц-он оо
млоематике оо двмоз ноcеa, Съпоставям жи¬
вота Деес л преЯи Десет лодиии.
—	сравнявам, aимадглзлрaе нuuж. ряДко
СЪП—СТАЕММ СН - вж. миря ев
СЖПОСТАВМ—Е - вж. съпоставка
СЪПРИКОСНОВЕНИЕ - аж. контакт 1. зaв4-
СЖПРЯЧМЙТМЕ нoижз - 1. аж. съчувствие 1. зннa-;
2. вж. беαcτсв 1. зана.
СЖПАРЧАСИН—ЙИ каиж, - 1. еж. съчувствие
1.	занн.;
2. аж. участии 1. занн.
СЪПРОВОД - а.. акомпанимент
ЙЪПРОО—ЖДАМ - 1. вж. придружавам;
2.	аж. съпътствам 1. зяте.;
3.	аж. aкдепмилрaм
ЙЖПР—ТРЕ— - 1. ДΉΤcoввя. прояви, румм, ослоен-
ов срещс aншo. зс да му поорена· да стаан. При-
лммнеоо нз -знoocnpcзнmз срещна голяма съп¬
ротива оа стране ас ooo-uцuрaз, С н-гмзеτ·
ното си прздложеоиз оой предизвика всеорщз
съпротива, Приеха раш-енато Рез съпротива.
—	отпор, съпротивление, противодействие, πао-
глβдпдc!aвяаи, реакция орна, нuлж,. сnдзн-
але орла. канж.
2.	Д-Ссоо-я, налочени дм еорсо нaлuлuΉ. нсюадннв—
еа еяктот. Когато оолацсата искаха дс то зpeе·
туима—, той оказа съпротива. Народът окс-вз
съпротива нз вpaжeенomc нахлуване.
—	отпор, съпротивление, nрдτлвсgийc!влв
ЙЪПАОТРОЛН—ИН - вж. съпротива 1. в 2. зннн.
СЪПАОТИОПОАМ СЕ - Чрез физвенскв днСсоеея
или о думи пя-явявам еелъплалвето см е ο—.--
е—овето те да постъпя по η-ηβη, който вeнaτ дс
мм наложат. Тя сз срамуваш- оа слсросттс са·,
но нямаше сили да се съпротиаяал^. Тя дълго се
еъnpomuврвмшe не решее—ето му за развод. Той
сз еьopoτuaявмшл. из искаше Ям преЯзде оръ¬
жието. Ако ан хванат, не сз съпротиаявзйте.
—	паоτuве св, опирам си пран,— прд!нβдgкйc!βαе
мнт. — предавам се, оaлвoвoвиaм, oτoτooвαи. опъ¬
вам се, кеякнм
СЪПРУГ - Мъж по отоеш-яме иа ДΉиcoc. с коята - в
Tpво. Съпругът й л много грижовен, Ре-гcвзpях
със съпруга й. Тя няма съпруг.
—	мкж, другар рз-Тз, партньор ряЯко, човек пер.
СЪПРУГА - Жена по отношение нн μο.—, а квотто
е в Тонк. Сьлллеuc ли са дс ма стснаш съорулс?
Съпругата му ocеuuе..
—	жена, другарка разг., булка οαρ. невеста пер—.
V нежна ооеовеикс разз. шзг.
СЖПРСЖЕСКМ - КоТто сн ооенся -е лъoивав мое
ee.BTe—0Tco между ме. в жнас. Съnpуж-енc
дaoйнa, Съпружеска живот.
—	брачни, еимииа
ЙЪПЪИЙ—ВЛ— - 1. Пooсeсвαe се, р-Ссовам зсндео
а нншт ρργοΒ. Войни а мизерия се еьoыτсmacлu
чрa-чeсmaomo.
—	съпровождам
2. вж. придружавам
СЪРАЗМЕРЕН - При коТто ет тeoτooщΉoeнτo
м-ждл отделаете му анстс ся ооееаава воечатлн-
нвн за хармоничното. Тялооо му е сърс-м-рно.
Тя ама хубава.. съразмерна фигура. Сърз-мерии
члрти не лицето, Съразмерни ηΡα.
—	пропорционални нuuж, eлеиτрнеии, правл-
ъиe, хармонична орни:.
ант. — несъразмерен, eΉOИoooицввaa-нe. еелвмет-
реана, нсем—орваее, eΉoиaec—Ήa. аееорооорцво-
оноен, ресхаимвамееа
СЪРАЗМЕРНОСТ - Прсвелао еъотс—оеосе— м—.рв
размерите, еаеоетн нн нещо. Оърсзмериост на
честите ас тялоао.
—	пропорционалност канж,, пропорция ннuж.,
слеитрлчаост, симетрия, хармонично?.
мит. — несъразмерност, о-пиорврцмоавеатет, рее-
ояпоояпея, рвепитпорцвоасоатот, аеемм-тялч-
ноот, нехсрмтасаатет, нcмм-τpмя. вслм-трлчнтст
СЪРАТНИК - вж. друомр 2. знна.
СЪРБАМ - 1. Шумно ям с отжспн ο^α течно вам ряр-
нo- Сър-см супа. ОьeΡзм оопсра,
—	кусамнар.
2. вж. пия 1. занн.
СЪРБЕЖ - Раздразнение нн оoдaoa. коноо кни— чо¬
век мае животно дс се чеше. И-питвзм нenpuр·
тен сърбеж от -арзствзщата рзос.
—	сърбил
СЖАБЕЛ - вж. сърбеж
СЪРДЕЧЕН - 1. еж. задушевни 1. знан.;
2. прео. вж. любовни 2. знна.
СЖРДЕЧО—СИ - вж. задушевност 1. зята.
СЪРДИТ - 1. разш, ре-з. вж. ядосан;
2.	разш: вж. недоволни 2. знсн.
3.	вж. обидни’ 2. знаа.;
4.	в'.. сопадт
СЪРДЯ ueеa. - разш. рсзз, вж. ядосвам
СЪРДП СН - 1. Недоволна том от нещо, проявявам
aнaoвoeeoвo· Баща ми се ηραα, че из съм сл взел
лзоатаз. За най-малкото нещо се еьeд—:. Докога
щз се съра-ш—. няма лн oai·ncелe Яе мн простиш.
—	муся ев, цупя се, еръшя ев разш,
2. разз, а.. гнивя си
V ое-ртм накриво (нансм-оено) някого рз-г·, о—н-
рам изпод веери някога разз., го-раи на кртв
0—000 рсзз,, правя квснлс (реепа) фвавoooeия
ра-г, превя ксенео -лп- рз-з—, кривя γοτα рззз.
към 1. зоне.
СЪРНЕН—ВАВАМ СН - а.. екстезакам св 1. е
2. зона.
СЖРНС——ВА—РЕ - БорТа за първенство в aяоaовн
-Το-το, стреме. рт се надмине някой сом неща
оо майсторство, по колманстсо моя каайство оа
извеиш-ната отТота в др. Бригадата еoeеллu съ-
eeвнcвaнu-mo. Голямо сьpзвocaмн—e оеДнм кой
по-бързо ще пр-веЯл анкста. Съревновани- оо
нздрягазне.
—	съсгизмилв, съсгвзавмнв, надпреварвани, над¬
превара
СЖРЦАИ ра-з. - вж. сеел 1. м 2. зннн.
СЖРЦ—иОйТ разз. - вж. смелост 1. е 2. знна.
СЪРЦЕ - 1. орни:, вж. иуша 1. зааа.;
2. ореи. вж. среда 1. зане.
541

СЪРЦЕВР—А - орли·. вж. същност 1. аaв4-
СЖРЦНААЗДРРАТНЛН— кнлж. - вж. трогателни
СЪСЕД - Човек оо вансш-нм- еа -ργπ, нoCoo има
жмлмшΉ. виоте оепотрнрттвеао мел в Т—взост до
анот. Ние сме еьезЯ—з. Много Доррл се рззРирзм
със еье-Яc си.
—	комшия рз-г—
СЖЙНДН— - сж. близък 1. зона.
СЖЙЕДС—М - КоТто npeaapee.e на лесе- мои сн
oτoacс рв съсед. Оъе-дснo момче. Ο^-α^α двор.
СъсеДска отношения,
—	коешейски разг.
ЙЪЙНДСТОАМ - 1. Иитм, ποΐΡορ.ΜΜ соседств- с
аяквоо. Нин оо Дeелm години съсеДствама.
—	ксмшсъбвмм разг.
2. вж. гранича
СЪСЕДСТВО - 1. ПoeoднoвΉ. еествяа—н оа сеснр.
Много държа нз Яоррото със-Ястио.
—	кдешуъук разг.
2. вж. Яле/ост 1. зона.
СЪСИПАН - ο.. съкрушен
ЙЪСИПАИНЛЕ— разг. - вж. лрмдрн!илии
СЫСНПВАМ - 1. a.. увреждам 1. зама.;
2.	аж. повреждам 1. зона.;
3.	вж. унищожавам 1. и 2. зааа.;
4.	вж. cъярбшaвαм 1. зама.;
5.	вж. руша 1. знан.;
6.	вж. рaвдрекaм 1. зама.;
7.	аж. опустошавам 1. зона.
ЙЪСРПЕАМ СН - вж. мъча св 1. зннн.
СЖСРПОА—Е разг. - аж. разоренни 1. знан.
СЫСНПИНразг. - 1. β.. разруха 1. занн.;
2. вж. ра/орнинн 1. зaвa-
СЖСРИИМ - а.. развалини
СЖСИЧ—М - Уе-внм, eaвщoдмaми oяотoo арез по-
τμημη-, клане. Ур-зцът сыелчa ж-истз. С мача
сл еьснен момъка.
—	посичам, насичам, разсечам, заколкам раз...
V алиям (пиΉнaивмм) пор но. някого разг, тегля
(ВРрям) eo.M (сатъра) ом някоо- рз-з,
ЙЫСЛООЯЕ - 1. Оеериоеоен ем елпа с —aoaоea про¬
фесия. Лeнapенc съсловиа. Жуpнмоuсτuеeснc
съсловие. Уеuτ-лснo съсловие.
—	гилдия рззш.
2. а.. прослойка
СЪСРЕДОТОЧАВА— - 1. СоТирам ом едно оояе-
днлнао мясов нещо. Съсредоточавам войска,
—	струпвам, концентрирам кииж.
// СоТ-иам в една τoeкм. ом -дао място. Съсредото¬
чавам а свои ръце почти целия епос. Съзр^дото-
чсазм aоcеmma.
—	концентрирам калж., централизирам
2. орна. Насочвам, устремявам о-що (мвсе—, βημ-
мсо—й, γοΜ—се м -ρ.) верхе ер—а oeнкτ. nбмоa. с
еои-ре-ена п—о. Съсредоточих вниманието си
върху такста. Съсредоточах мисълом сл върху
зсдачмал:.
—	концентрирам ннuж,
ант. —> разсейвам, тτвoмчвм. отплеевмм, pαакooпнoг
то-раи, яазсинаооочавмм, ямацeeτoocмм
СЖЙРЕДОИОЕАОАМ СН - 1. вж. внимавам 1.
занн.;
2. вж. задълбочавам св 1. занн.
СЖСАЕДОИОЧАОАНЕ - вж. концентрация 1.
знна.
СЫСРЕДОИ—ЕН— - 1. вж. внимателни 1. зама.;
2. вж. задълбочен 2. занн.
СЪЙРНДОАОЧН—ОСТ - 1. вж. внимание 1. зона.;
2. вж. рagъаЯсеиидcτ 2. зона.
СЖСТ—ЕИАНЙ - вж. автор 1. знае.
СЪСТАВКА - вж. част 2. занн.
СЪСТАВЛЯВАМ - вж. cлcτaβее 1. знсн.
СЖЙТАЕ—М - 1. Влезем каоо лоот—вон часа в -——η-
ат пяло. Нсй-доРратз членове съставят актива
нс ортсна-сцията.
—	съставлявам, обрмвсβaе
2. вж. лзрмЯдгкaе 2. аaв4-
ЙЫЙААРН— - а.. застарял
СЪСТАРЯВАМ ЙЕ - Отoмясcмe opйД1Ήcянмнoao.
аобввмм отниенекм вир. Чoaeн са еьсmзpрез оа
разсънил. От грижи сз състарих,
—	застмрякае, застарявам ев
ант. — подмладявам се
СЫЙТНЗАОАМ СН - 1. Стремя се да ооотвпаа 04—¬
мощи- в някакъв споят, раТстс в рр. Делта от-
рорс се еъеοeзмaмхм зс оървооо място.
—	боря си, cлаивиовaвaм си
2. Меря свелтн, възможностите се с аяквоо, зм да ва-
ляав пред аноо, да по амрммаа а eянaнca иаеота,
р-йноет. Д-цатс се съсо-змесха кой оо-рързо ще
рнши заЯзчета.
—	надпреварвам ев, cъривидвαвαм ев
СЪСтНЗаОА—Е - сж. съревнование
СЪСАЕЗА—МЕ - 1. Соороам Т-рбк ме.рв няколко
oeooeамτΉeл вол отбори, втекм вт ковто спи—е
поттд—лат о тсоана-мте. О^^тлзсиие оо РорРе.
В съста-снинао зм купата щз участват фут¬
болни тимове оо цялата стрсиа.
—	τбрина
2.	Нааоиеааим, ΤορΤΜ за eаль4cмaΉ аа aнC·aoбpмя
ло редено канелово мои смнемн. Оъст-зсни- оо
кулаосрсоео. Съеa-зcuu- зс нcй·Дoбьp изпълни¬
тел ас нсроДос музика.
—	конкурс разш,
3.	вж. съревнование;
4.	вж. ЯорЯа 2. зята.
СЪСТЕЗАТЕЛЕН - КоТто сн ооеаея до тeтτнзaeвя·
Съеmeдcmллeu изоитз.
—	конкурсни
СЪСТОЯННИ е 1. еж. положении 1., 2. м 3. знан.;
2.	вж. богатство 1. зама.;
3.	а.. нмот 1. зима.
СЖСТ—М СЕ - 1. ннсе. с ореЯл. оо—. вж. съдържам
еи 1. заан.;
2.	uнеa. семо в 3 л. с пр—Дл, а, в.. заключавам ск;
3.	се, еж. провиждам св 1. заме.
СЪСТОЯТЕЛЕН -1. вж. Яогаг 1. зана.;
2. разш: в.. платежоспособни
СЪСИАНДАВАМ - сж. съжалявам 1. знсн.
СЖСИА—ДМНМЕ - 1. Чувство ас иτнa, етоарням—,
РИмавн-но оо oΉcoляτм. oншacoeΉτo ат някопо.
Изпитвам съсормдмние към ролистз. Оърцноо
ми се —зnьонu със състрадание към РаДаня чо¬
век. В погледа й Яcоoвuх състрзДзни-.
—	съчувствие, съжаление, жалост, жал, милост
ант. —> несъстрадателност, Tнзaвacτcмн. Тезсъи-
р-нлй, Т-здешме, бeаeeoдΉ4H0om, бнзeвaтoaΉaoтo.
Тезрешност, квимввcoиaΉeлΉ. корасотордненото;
оту-йя-ан, асяосоет
2. вж. съчувствие 1. занн.
СЪСТРАДАТЕЛЕН - 1. КоСто изразява лонувет-
β—η, тoдмлнoвн· Той мн отправи лДин еъсmpaαc·
542

телен ооллзЯ. Оъстрсазтллис гсмиβнз.
—	съчувствие, скжалитвлка
2. веж милостив —. и 2. знаме
СЪСТР—ДАТЕЙ—ОСТ - вж. милосърдни
ЙЪССХРН— - Зм чoвно, тяло - оoΤoo - с-нб, сТотн-
нαa, темка. ет болнет, ннpoядднaΉ. ланрелт м
рр. Съсухрнно лица—. ^сух-нна ръце, С^^хреио
тяло. Оъсухрлнс кожа..
—	изсушен, изсъхнал, cрαрсжии
ант. — възпълен, закръглен, зм—беен, зтпонрен, оо-
η-η, налят
ИЖСУХрПМ - сж. изсушавам 2. знна.
ЙЪСУХРММ СЕ - β.. заллаявам
ЙЪАООРМЕАМ ннuж, - 1. еж. създавам 1. зааа.;
2.	вж. изграждам 1. знач.;
3,	е-тор, вж. изработвам 2. знмa-
йЪ—АНЙН—РЕ - вж. катаклизъм 2. занн.
СЪТРУД—И— - вж. помощник
СЪТАУД—ИЕА - Работя съвмнттео с някого, по-
μηο-μ, подкрепям някого. Даат- големи перона
трябва Ям си еъapуЯuuеaτ·. е нз Яа са нoнфpoo-
оареа. Готови сме да сътрудничим л с други
оргснизсцл—.
—	взаимодействам ореи.., тренирам книж.
СЪТРУДНИЧЕСТВО - Съсееетеа рабстм с aякo·
га. Международно сътрудничество. Културно
еьmpуДu—елсaеo. Сьmpуαнuеeеmaр а орлмсоом
ае нcунcmз, Нарушено е сътрудничеството
межДу еcцuaлнuτe осртиьори.
—	взалеодийствеи орно,, партньорство
СЖСММОАМ - вж. успявам 1. зята.
СЪУЧАСТИЕ -1. вж. cъсчacτинеиcτвс;
2. вж. партньорство 1. знан.
СЖУЕАСИ—И— - Лице, което лнаства знндао с
-ργπ а някмовн, тТ-кн. 0-0-40-04, р-Татст. Пoл—·
цuрaз не успяла Яе залови съучастника му,
—	партньор
СЪСЧАСТОМЧНСТЕ— - Участие заедно с друг е
oякaкea. тTвоa. преетооом, дейност. ЗмооДозрян
а сьyчмcτнuчeеοao ори оРарс нм -меката.. ' Об-
в—озо а съучасти-часово.
—	съучастие, nоемоaеиeτβд
ИЪУЧеНИ— - Ученик спряие рилгиое ун-а-пм от
ceшмя клас. Ние смн съученици.
—	скклдсннк оя—кв
СЪХНА ueеa. - 1. вж. изсъхвам 1. м 2. знае.;
2.	прен. вж. линея
СЪХРАНЕН канж. - вж. запазен 1. зoн4-
СЪХАА——ВАМ нuuж. - 1. вж. пазя 3. зоне.;
2. вж. запазвам '. и 2. знач.
СЪХАЛ—ПОАМ СН нuuж. - 1. вж. запазвам св 1.,
2.	е 3. зана.;
2. еж. опазвам си 1. зона.
СЪЕНААОАМ - Правя -вя мое повее- енща да στ-
щеттсвват зaн1oo. в единство. Съчетавам оно-
раята с npзкτuнcmc. Ο^^ι-амемм лични л об¬
ществена иит-рес——. Съчетавам центое-ое ори
Р-оДарсна,
—	свързвам, коеЯлилрае
ЙЪЧЕТАОА—Е - а.. eлеиταаеи
СЪЧЕТАНИЕ - Сое-окне, тъерионаен ен еаоооод-
ое вол рмзооиодел по-ренти, неща, -o-MΉeτм.
поставени в изсеетее ред. Съ^^^снинто нс тази
центове е моото сполучливо. Прекрасно еъеeaе-
еле ас тонове,
—	комбинация, съчетаване, комбиниране
СЪЧННН— - сж. ламислин 1. зана.
СЪЧИНЕНИЕ - 1. Н-що аапмтмао - oΉоco. рт-
отлмc, кивот. Съчиненл-то баша ас социална
анме. Какви см тезн еъеuueнuр?
—	писании орнинрр.
2. олр. вж. произведение 2. зана.
СЪЧИ—НТЕЙ орнонбр. - в.. драскач
СЪЧИНЯВАМ - 1. вж. пиша 1. в 2. заан.;
2.	вж. намислям 1. м 2. аaαa.
СЪЧУВСТВАМ - 1 . а.. съжалявам 1. занн.;
2. олр. вж. елепатлаирае
СЪЧУВСТВЕН - вж. състрадателни 1. знае.
СЪЧУВСТВЕНИ— канж, - a.. съмишленик
СЪЧУВСТВИЕ - 1. Отзееемсо отношение към нуж¬
да oиΉДMвяcмoн. скръТ, cъoиндмвявaaΉ от нуждн
Тслкт, неприятност. Оонзсям се със съчувствие
към РеДстс из прияоеля си, Посрещам със съ¬
чувствие ocaинмοз -а злополуката. Проявявам
съчувствиа.
—	скстраданни, участни орно·. ннлж.. съпричас¬
тен нuuж„ съпричастност нuuж., непатня
нuuж. ряДко
аит. — равнодушие, TΉаpaзлeeвΉ. eнаeaмтτвн, ннюу-
омаeм
2. вж. състрадание 1. зона.
СЫШМЕАМ - 1. вж. ушивам;
2. вж. зашивам 1. занн.
СЪЩ и СЪЩИ - 1. Орикн. чл-нуисно β.. еднакъв;
2.	Обикн. члзнгвзнo вж. икпрдеиeин;
3.	вж. истински 3. зaмa-;
4.	само ^ч-лнуaмнo в.. такъв
СЪЩНЕАНМН—Н— - вж. едновременно 2. аaв4.
СЪЩЕСТВЕН - вж. важле 1. зннн.
СЪЩЕСАЕ— - Жив oиoнoваeм. тощнттвуеащ в орм-
Осрстн - aтвΉк. .всотат. Котето н здлнеmвe-
ното същество, коаоо той рΡиее. Какво мило
сьщлеmеo е това Деолнцн! Та си еДио жалко
същество.
—	създание нuлж,, твар (орнзр. -а човек)
ЙЪЩНЙИОУЕМ— - 1. Нм—вц— сте няксре. Γcнuеc
p>aсτaнuр съществувао -аносовнно а топлите
страни. Съществуват интересни орлЯзния,, Съ¬
ществува предположена—.
—	сркщае ек, лед, битувам книж,
2.	Жив съм. Моите роД—тал— оодзвнм вече нл съ¬
ществуват аа салта. Чoa-н на зосн Ясли утра
щз съществува.
—	живия, има ек, съм, екаистирне ннuж.
мнт. — умирам, мра
3.	Налице леи от опо-д--ео μομ-ητ, воря енчаеото
сл. Теза oблеcл съществувао много оадсена.
Оа векове съществува лръечсрстеото. Отколс
сьщ-сοвгaм ом-и орсЯ-цая?
—	датирам нuuж,, смм ев, екзестерам нuuжr
ЙЖЩнйТВУВА—Е - вж. наличие
ЙЖЩНСТОУЕА—РН - еж. живот 2. зааа з
СЪЩЕСТВУВАЩ - вж. наличен
СЪЩИНА - а.. същност 1., 2. м 3. занн.
СЪЩИНСКИ - 1. е.. нстнискн 1., 2. е 3. занн.;
2. аж. родии 1. зане.
ЙЪЩН—ЙТ - 1. Основан, ннС-знннсма eoaoидм·
телам нает оа oeшo. Нн ра-рирам същността ас
спора, Искам Яе изуча същността нс събuaлр·
аа. Каква е същностас на -змuеълл ас автора?
Мъча сз Яа възпроизведе същността на проче¬
теното.
543

—	еъялиа, иcииане прзн. книж. сърцевина орзи..
ядка орзн. канж,, ядро орни, книж,
2.	№^01.04 есето, мр-я. СоорзЯ дрзвнит- фило¬
софи сьщлеτuгaмτ Явл същности - дорро и злОз
Боррс аз Яве същност—,
—	съшееа, начало
3.	Относа— OToTHaoeoB ом еещо, 0—00—. По същност¬
та сл оой е Яобър чоанк. Иеτuoенuрτ автор нм
прикс-к— в същността с— е м-еτмτлл. Γзнзuз
му л същността, той не може де сз оромени.
—	характер, природа, естество, същина
V софтом я оиепмом нм о—що, ком 1. зоне.;
СЪЮЗ - 1. ОТе-мяням- нм торели— opгaнваaпмв·
Съюз не оезависимите сннЯ-кзои,
—	фвgиаαаее, конфедерация
// Оро-н-з-цея с -пределен- цели, зсраня. Футболен
съюз.
—	федерация, лига2
2.	вж. сдружение;
3.	вж. коалиция
СЫЮЗНРК - Липе, коеоо е с съюз о някопо. В о—·
цеоо нм шефа сн оой аижДмше свой съюзник.
—	приятел разш.
нет. —► враг, oΉooeяoΉл. пoвoивaмн, душманин
ИЖЮЗ—РЧЕйАр - Който о— втомея дт союзник.
Съюзническа войски.. Съюзническа Държави,
—	приятелски
нет. —> вражески, HΉПoeяoн-cом, шитт-ва-кев, вр—-
жв, pcщмaacнe
СЪЮЗЯВАМ ЙЕ - Влизам в съюз с аякооо, соаеми
тьюзoин. Иянcu оо опозиционните партии се
съюзяват зс общи Действия.
—	коалирам св кннж,— оЯидеиевме ек, сдружа¬
вам св ряДко
СЮЖЕТ - еж. тнма
СЮНГЕР простонар. - вж. гъба
ЙЮАИАНЗ книж, - сж. езивиада 1. зама.
СЮРПРИЗИРА— нuuж, - вж. н/ниаадвам 1. аoα4.
СЮАИРРЗРАА— конж. - вж. изненадан 1. знае.
ЙПСГА Яиел. - сж. виннои 2. зине.
Й—Н—А - орна. еж. ралзрaя
544

!
А—БИЕТ простонае. - 1. еж. характер 1. зона.;
2. сж. навик
А—БЛА - аж. nсднсc
А—БЛНАКА - Доза —екмоотсс в крепен плоска
форма. Таблетка асо—рла. Лекарството е ас
mcблнmнu.
—	χanеи, хап
А—БОР остар, - еж. лагир
—НБУ - орно·, еж. забрана
—АСА - Плитък доимкеотке стр, оиедаазомайо за пе¬
чене ас Тнемпи, хляб, ятомя и рр. Аза-ао сз oeеe
а аеаа. Бмницмтм а Ρмнозaмτз г— пака а таем.
—	тепеля, синия нар,
ААО—Н - Горна хоризонтална плоското, стран— от
вътрешн—·— нает ом стая, помещение. Отся с ни¬
сък асами. ГлеДам към тсвсна.
—	потои амр:.
—АНО - 1. Който - изв—оо—о само оа ма—пснс. Пзри-
ое се исмирст на тсйио място. Тайна кварти¬
ра. Теза ахоЯ.
—	скришен, скрит, рсτaиe ряДко
ант. —> явен, aнcкouτ. неприкрит, пвТлмаео
2.	Който те кряй, я— ее ло—ещмвс м ае е известен и
достъпно за вcиннc. Γaiau оралоеори. Тайни
действия. Тайни сДелка. Тайни машинации.
—	задкулисна нuuж., пдимдлии, аиявин, скрит,
потали ряДко, иипрсваaеии npHH.. дискретна
нuuж.
ант. —► явен, вτняиm, ннcоpcτ, луТеенна, aнπpинpиo.
пpoаpмaΉ0
3.	сж. прикрит 1. м 2. занн.;
4.	сж. поверителен;
5.	в.. конспиративен 1. занн.
ТАЙНА - 1. Нещо τ-Τοο, екият— мля aнpaагaaмoo·
Каква е омйнзтм не οαΐο^ успах? Тук няма оа-
ненвз оейпе.
—	секрет книж,, загадка
2. сж. загадка 1. зннн.
—AОH— - 1. Пв наема рт а— ое знае ет вТщнтовото,
без разплатявмае. Всuенc се върша тайно. Тайно
се водят прнлоаори. Договорът е оодоисмн тай¬
но, Тайно ра-проДават cpщ—ненм сcΡсmaннoсm·.
—	скришно, скрито, потайно рядко, прикрито,
неявно, негласно, задкулиснокаиж.. подмолно
ант. —> явно, ooоpeoт, ееткреоо, пвТ-ееео, ееоов-
ко-тт, та—к
2.	По начин да не се забележи, види. Той тайно я
ооллнДиа. Тайно й соисоех ръката. Тайно ми
намигна,
—	скришом, скрито, потайно ряДко, крадешком,
крадливо, крадешкатн резг.
V зср HCЛMCMTΉ ннuж, към 1. аHM4.
ТΜО—ЙТЕEH - OoCτo тодор.— aяоaнcн таТас,
нещо oнятeo. н-обяснси—. Γзйuсmaннc изчезва¬
не из документ. Γмйнсτвннм смърт. Тайнствен
шум, Γaйнсma-н надпис. Γейнсτaннм гсмuвнл.
—	зαоaдлева, мистериозни конж,, мистична
книж,, неведом книж,
АΜО—CТOE——CТ - Нещо, което οτ-το.α oякaоea
а—йас, нещо неясно, cоиcτo. Той uенешн Ям ора-
дздн тайнственост нз Думите сл, Далата му см
обвити с mлйнсτaннoеτ.
—	загадъчност, мистерио/ност книж:,, мистич¬
ност кииж,
АAО—ЙАO— - Цooнcceo 060--, еверзма ο οηβι-β-
moot уннстие ом Бог. В църквстс се извършим
тайнството ас кръщаването.
—	свещенодействие
ТАЯФ А рм-г. - 1. осоар. вж. Ямида;
2. вж. компания’ 1. зааа.
АНАА - По сянмкτв поточне мол ооземо анеса, пт
•оя, н он по друг наела. Постъпвам тека, каково
смятам зс Дорре. Та си ас- такс млаД. Таке Яс
бъЯн! Тая p>cΡcτu такс ин самаст.
—	ткй разг.
ант. —> другояче, иeво. матче, ооакн
——АН - вж. Яaавτa
ТАКСА - Определена суен, нoяτo тн змо—аще зм
мзетошенс γοΛγοτ. Плащам такса зе т-лнфон.
УчеРнз такса.
—	мето остер,, берия осоар.
ААКСУЕАМ - аж. маркирам 1. зама.
ААА—1 - вж. ритъм 1. зана.
—АКТ2 - сж. тактичност
ААКАМ—А - орно:, вж. подход
А—КАМЧЕН - Който проявява сом иаpмасвм торе-
м-ж дм он се залепен, обир— някой, дм не тн 000-
риоае неприятна 0—1—, дм се изТегне анорияооа
ситуация и пер. В отношенията сл с нoоeзuτ-
тя е ряДко mзнmuенc, Въ-хищмазм се ос тво¬
ята тактичнс постъпка. Зз Ям посоизннш рн-
зултат пра прлзоеорное, оря-аз Ям РъЯ—ш так¬
о-чан.
—	внимателен, ииликатин, дипломатична рззш..
политичен осаер.
ант. —» нетактичен, aнeocммoΉлнa. нерною-т-н,
груб, T—аτaоτнн, недмюетмвтсе—н
А—КАМЧ—ОСТ - Умело, еовммонлоо поетьоваае
—ом дepдмeвн кем aяктoв. зс -а ае Терн ооТ ам·
ееоант, аарснеа. Въе езшзоз рлротл н нужем
голяма тзка—чноса. Липсва й mcнmuеuoсm.
Проявих οзнοuенoсτ л ин му задаДох ниао нд—о
ннуЯоРнн еъорос.
—	такт2, деликатност, ваееα!ваасcτ ряДко, деп-
лдеaгечадc! рззш,, политичное! oеοae.
ант. — нетактичност, анде-мкмонесо, oявoммαoΉ-·
0000, eΉЗoaнooвтτ. 0^6000, аерсп-омаоичевсо	/"Ί
ААКЫО - Някакъв, какевто ее посочва мое а койот
о— cиacaяca· Имзм оаксам книгм л щн ти я Яемз
Очаквах такъв въпрос а бях поДготвил отго¬
вора си. Текъв тнл-еизор. като този. искам Ям
купя. Баща му рнше проклзо - а той е такъв—.
—	подобни, същият
нет. — инакъв, друг, oмалcчнo, онактс
ТАЕЛЗ oрнaз - а.. вклеН
А—ЛАЗОВИДЕ— - вж. вълисдерaзиа 1. и 2. аaвa.
А—ЛМНТ - 1. Чтв-к, кейто -иа пвляиа дарба зм
τcoиeΉ0нм изявк. Той е голям тслсит. Открих
нова таланта а opлмеοτл не певческото изкус¬
тво,
—	даровании книж,, дaровеτдcτ ряДко
мнт. —» бездарник, нека1epнcк. ооорндотвнамк, без¬
дарие, Тнздароооо
2. вж. дарЯд
35. Бъeπαpoнв оисоеси—е и меооаимеа peчecо с фpмаeтecπcзми
545

Т—ЙАНАЛМЕ - вж. иαрдкеτ 1. я 2. зама.
ТАЛАНТЛРЕОЙТ - вж. ддрЯд
ТАЛАСЪМ - 1. аж. вампир;
2. вж. призрак
ТАЛИГА рм-г. - сж. каруца
ТАЛРГ—ДЖЯП разг. - вж. каруцар
ТАЛНГАА разг. - сж. каруцар
ИАЙРСМС— - Предмет с ммгвчеека евос, коСто
овес щ—етие, успях ио— орнаомзва от oΉшмeoлс
този, коСто го пиuτндaвa, На арзтл си винаги
носеш- зДно старинно украшение, конаго навяр¬
но реша защитният й омлисман.
—	амулет, муска
ААЕ—Г - 1. в.·. нанос;
2. сж. утайка
ТАЛОН - вж. купон’ 1. aaвa.
А—МАН разг. - аж. точно 3. зн—е.
ААНАОИ—А— - Пея асхвеко м Тез дуем. Вървеше
по пътя л си ососн-ксшн. Γзнлниκмм oрнмнвм
n-снuеκз, Детето сл τaoaouнaш- онщо.
—	напивам,подпевaм
ТС—АСАЕСТ разг, - Който он - сти-яо, който с—
отличав— с аебелиом ом ояевоо при нисък ръст. Тя
е набиас. τмaτгpнсτз жена:.
—	τакглвcг рсзз.
ант. — строен
И—НЦ - ДcвдΉaвс а оялвоо, оасвав е нoaкaτa, пор
О-отес ям музика. Весел таиц. Кръшен танц,
ИapcДou таеци.
—	игра
ТАНЦУВА— - Изре-нявми танц, оТскн. с партньор,
кнто оо—ся я-р-цс рааеомчем е рстмсчес —βμ.ή-
euс и орепваеои стъпки оо— зсспсон е ритъм—
ос мезвкт. Змевueн .му-икс и всичк— стмнмхм Ям
танцуват. Обичам Яз танцувам.
—	играя
ТАИЛ - 1. в.. запушалка;
2.	праз. разз. зж. ддеKяс'ьк — . онсн.
ТСПРА - орео. разз. пр—нерр. в.. глупак
ТАПИМ рз-г. - прео, вж. документ 1. знае.
ТАРАБА нер. - вж. ограда 2. засе.
Т—А—П——А рс-гз - еж. eaвaъеаa 1. зана.
Т—A—Т—ОАA разз. пренебр. - Лвщo. oαаo—б1τ—eo
РЯ—созис ерероосо сос машина. Колата му е ос-
рзтмйкм, но няма пара зз нов зваюморнл. Ощн
лн караш тзз— таратайка?
—- бричка рсзз. прае—рр, Яракма рсзз, праанбр,
Т—АР—АТ ра-з, - в.. хитрец
ТААИКАТИЪА разл, - вж. хитрина 1. аoM4,
Т—АН——ТЩИ—А рззз. - в.. хитрост 1. знсн.
TAPTAP книж, - еж. н— ’. зясн.
ТАРТОР - 1. ο.. сагана 1. знае..;
2.	пран. ренОаОр. зж. золакагд» — . з зет.
ТАИ саср—н, - вж. крадец
ТАТЕ - в.. баща
ТАТЕЕ - сж. бащин 1. анмч.
ТАИК— - вж. Яаща
ТАТ——О - вж. бащин 1. аaм4.
ТАТ——ЕИ—А ооео. - в.. родена
ТАЧА - вж. уважавам 1. знсч.
ТАЧЕН - в.. уважаема
ТАМ ннеa. - 1. еж. скривам 2. зоан.;
2.	поо-т. вж. зчувства — . онсм.
И—М ЙЕ иесв. - вж. спотайвам св 2. заме.
ТВАА-1. в.. същество;
2. в·.. животно 1. зн—е.
ТОЛРБА - сж. паоеввиднаев 1. и 2. аaмe.
ТО—РНОИН книж. - 1. Всяко жив- eeшнooвo, σъз·
р-д-но от оиироаатм, -а Богм. Човекъо е най-съ¬
вършеното οacp-н—a не прароДлаз. Цветятз
сз нмй·хгΡлacτc твор-оин иа Боза..
—	скриневе книж:.
1.	вж. произведенен 1. аoм4.
ТВОРЕЦ - 1. сж. създател 1. знае.;
2.	в.. автор 1. знае.;
* 3. сж. Боо 1. зане.
; АВ—АЧЕС—Р - OoCoo е овеяз-о с оссра—еосо, лее
, cъаaмcaoя ос културни, -схосне и иатнова—ес
■	цеееоотс. Γвopчнеκu период. Творческа. дей-
j	носа—. Γвopе-сκu усилия. Γвopенеκu оруЯ.
I — съзидателна нuuж.. градивен, рроезводеτв-
i	лен опр — — креативен н—иж.
; // КоТто е ааоочно кои твооеяоово. Творческо вдъхно-
■	иение. Γвopененu замах. Γaopч-сκc мислене.
I — cъзеиaτвава книж, креативна книж.
i ант. —> разрушителен
ТВОРЧЕСТВ— - олр. еж. еролввидвeев 1. аaвe.
j ТОЛР— ннсв. - 1. сж. скзиакае 1. зосн.;
I 2. сж. н/ораждам 1. aaм4.
1 ТВЪРД - 1. Който ен ортм—ая фооемом еи и прм
aмτиoн cнмаcм съпротивления. ТвърДи сплави,
ТаърЯо дърво. ТеърД хляб. Твърда вь-глзвнuиз,
■	Твърде Ялен.
—	корав
нит. —> мек. пластично
; // мек, oeхнaв. пух—ео
! 2. прннз а.. непреклонни 1. м 2. знае.;
! 3. прен-з сж. непоколебим 1. знсн.;
! 4. прео-з еж. решителна 1. в 2. знсн.;
| 5. орео-з вж. категорична 1. зоне.;
\ 6. прннз. в.. постоянен 4. аaα4.
ИЕЪАД еοae-ιн. - в.. крепост
ТВЪРДЕ - в.. доста 1. аeм4.
ТВЪРДЕНИЕ - сж. теза
ТВЪРДЯНА -1 з вж. теърдосг 1. знсн.;
j 2. стеран, вж. крепост
| ТЕЫАД—ГЛ—Е рсзз, о-оДобр. - в.. авс!С!ъпчеe
I	I.анмч,
' ТЕЫАД—ГЛАЕЕЦ разг. - ο.. двЯвлоглакец
ТОЫАД—ГЛАОИЕ разз. oeoαcΡp. - вж. авогсткп-
енвдcг
АОЪАД—ГЛАООСТ ра-г, нноДобр. - сж. неотстъп¬
чивост
ТЕЪРД—ГЛ—ОСАЕ— разг. иноДо-р. - сж. неот¬
стъпчивост
ТОЫАД—ГЛНОЩИОА рз-г. uнcαoΡp. - вж. авот-
I	cгъпчевсcτ
? ТЕЖАД—СА - 1. К—н—еасо на астра. Усетих mеъp·
!	досттс нз голата земя. Пpьеτuτ- й почуа-
i	стелха твърДосттс ом дървото.
—	коравина, кораво?,, твърдина
мат. — мекота, иякoeo. peхнacooo, рсхкаввоа
2.	прен. в.. решителност 1. знае.;
3.	прен. в.. категоричност 1. зоне.;
4.	прнн. вж. псcτсеаcτвд
ТЕАТРАЛЕН - оренз вж. маневрен
ТЕАТААЙНМЧА инодорр. - вж. мaиеваиееa
: ТЕАТРАЛНОСТ - β.. еaиенааоcг
I ТЕГЕЙ - вж. шив
1 ТЕГЛИЛКА - Уред зс измерв-н— см о—глооо, тя-
.ялата еа нещо. Τ-го—лнмτз нн мнрншн точно,
Тя тнолешн -Дри зeон— с о-зл—лксос.
546

—	везни, паланца, кантар рс-т.
ТНГЛМЕО рсзз, - вж. мъка 1. зана.
ТНГЛМ МН - вж. вличе еи
ТЕГЛО - 1. вж. тежест 1. занн.;
2.	вж. ммкк 1 .ззон.
ТНГЕ—СЕ— пола, - вж. τабgви 2. зона.
АЕГЛМ неса, - 1. сж. дърпам 1. и 2. зана.;
2.	в.. елача 1. зима.;
3.	вж. миря 1. зана.;
4.	а.. η/τη^^ 1. заме.;
5.	разг. вж. страдам 2. занн.
ТЕГЛЯ СН - вж. дърпам ек 1. м 2. занн.
ТЕГНА ннсе. - 1. разз, вж. тежа;
2. вж. натежавам 1. зана.
ТНГ—БА каиж. - вж. тежест 2. зята.
ТЕГ—ТА ряДко - вж. досада
ТЕЖА - Имам опрнд—е—ао тегло вля имам голям—
oнднcτ· Този куфар много анжи:
—- зегтлразг.
ТЕЖНЙИ - 1. Качество ом предмет рт тежи сом да
0—.М матот. Вдигнах куфара, зе де ρopнαнлр он-
жестос му. Чувствам тежесотз не тялото
са, Тнжнсттс ас чувала е cнcоo αненm килогра¬
мм:.
—	типло, тижнид
мат. — лекота, 0—00, нфвраост
2.	орен·. Голяма opижн. отговораест, коят— eeаaмвм
мока, oнooмяτoocoв· ЗмДьлжннuнοc Ям се грижа
зе Ρoоucmc, станс вече oнnoнoеимм meж-еm.
Сасрнцът са opнвьpнм е тежест зе еeмeйеτвo-
оо са, Трудно noнмерм τнжнеοuτ- иа жлеота.
Данъчна теж-со.
—	Яриел, тигобн кииж., товар пран.
3.	орен—, в.. авторитет 1. зaвa-
ТНЖР—А - вж. гнжнст 1. занн.
ТЕЖАЛ нар. - вж. бременна
АЕЖКАА ра-г. - вж. ооъиеиц
АЕЖ—АРСКЯ рсзз. - вж. богат 2. аoвa-
ТНЖААРЕП <Сн> жсрг. - вж. важелча
ТЕЖ——АП СН жсрг, - вж. важнича
ТЕЖКО - 1 . вж. трудно 2. зята.;
2.	вж. иргвжко 1. зята.;
3.	орни. вж. авторитетно
ТЕЖА— ММ Н - ... мъчно ми и
АНЖА—П—ДВИЖН— - a.. бавни 1. аaв4-
ТЕЖЪК - 1. вж. труиин 1. и 2. зана.;
2.	орно·, вж. мъчителна 1. и 3. зннч.;
3.	орно:, вж. евреозин 2. зане.;
4.	орно—, вж. езедреτвъии;
5.	орни. вж. масивни 3. зана.;
6.	орен. вж. тромав 1. и 2. зята.;
7.	opHH. еж. гъст 4. зона.;
8.	орни. вж. авторитетни 2. заан.
—ЕЗА кииж. - Рaаoeдднoин, чрез конте сн 000011,
ooppτидa м дoнмаcм иooиaoocooa. оравмеаооота
ом aншт. Той подробно разен оеззтм зм oнcΡхo·
д-мосттс оа съвмлсони Яeйеτвuр, Теза тезе
ое е доказана. Основната тази не таза теория
се неорилмливи. Има Яве противоположна таза
оо въпроса,
—	твърдении, положении, постановка книж, ми¬
съл
ТНЗИСИ книж, - вж. анотация
ТЕЙК— Ялсл, - вж. Яаща
ТЕЙК—Е Яиал. - аж. бащин 1. зама.
ТЕК рс-г, - вж. нечиеве
ТЕ—А еесе—. - 1. Зн втрн, 0—4 - 101.4 се в някаква
посока. Бистър поток оаче край енcлamз, През
срзДзтз иа селото m-че е-км,
—	протичам само uнее,, лея си, нося ев, струя
ocнο. ряДко
2.	Зм тнчаоео - 1аeламм отнякъде ом силна струя. Оа
нcсc му т-че кръв. Сълза оексо оо рузитл й, От
тялото му тнче пот:.
—	лия си, струя, шуртя, Яликам
3.	Зм ончаоет - излизам омота от отр, вм-стм-мщ-.
Соомосос е спукана а еодсос m-чз нм пода.
—	изтичам а ннеβ,. изливам си а ннеa.
4.	пран—, вж. минавам 5., 6. м 7. занн.;
5.	преНз вж. провеждам сн 1. зана.;
6.	орен. вж. рм/кевае св 3. зннн.
ТН—ЕА Мр ра-г. - вж. хрумва мн 1. аaвa-
ТЕАМЕ Яазл. - вж. ритник
ТН—СИРЛЕ— - Кейто се отнася до изделия ом оъ-
кааамта марустимя. Тнксоални сток—:.
—	манифактурни
ИН—СТУАЛН— ннuж. - вж. буквални 1. занн.
ТЕ—СТУ—ЙНО конж. - вж. буквално
ТЕЛАЙР— пер. - вж. глашатай 1. занн.
АЕЙЕГРАМА - Бърз— стоещномн, орндмр—оо по тя-
е—пимф или бланка с анкет от такова сетещ-нин.
Изпращам телеграма,
—	депеша oеοеp.
АНЙЕК—МУ—РКАЦМО—ЕН - вж. далнкосъоЯ-
щлтллнн
АНЛНСН— - вж. физически
ТЕЛЕСКОП - Аеороооилч—еки вр-д зм оаблюаа-
040-, изучаване от а—бнсомтн свеомлн. Оптичеи
т-ллскоо.
—	далекоглед
ТНЙНФО—МА—М - Пpндмвaм. оеоещавмм нещо
аякомс еи-з телефон. Т—ллфонирей нс майка си
Ям нн -Яем, Ако ама н-що важно, щз тл тнле-
фоииесм.
—	оЯаждае ен рс-г,— зжкакае рз-г.
V завъртам -рия те-ефое ра-г, вреосме ерян шсСТт
(жмпн) рсзз,
ИНЙОСйОжНННЕ - вж. тяло 2. зана.
ТЕЛОХРАНИТЕЛ - Лице, която охимеява, oaаи ня¬
кого и винмом оо oeoиoвoд1a· Той винаги се Дви¬
жи с телохрмнитлли. Страхува се зм живота
сл а е омел τ-лохрмоио-л, Нямам нужда оа ое-
оcхeзouτ.нлu— Зад него ре телохранителят му.
—	бодuгaре, охранител, омрд, пмзваитии ра-г,, ом-
еазле просооиерз. горила орна, рсзз. неоЯоРр.
ИНМА - Ооаосоа μμοτο, стесвяо нещо, коноо сн —Т-
00.-4, pмаитнcм, нΌMΉeτиим в рмзгоспр, иа—oдй·
ом—, сечмн—аие. Т-мстз иа Доклада е бор-мас Г1И
с.е^ ко^т^нята. Pм-гcaopьm мина иа другз X
онмс. Тема ас сncecae. Теме нс съчинение.
—	предмет, проблем, сюжет огр, въпрос open,
ТЕМЕ - вж. плава 2. зяте.
ТЕМЕЛ рс-г, - вж. осиоем 1. и 3. зннн.
ТЕМН—УЖЕ— пола. - вж. лилав
ТЕМЕНУЖКА - вж. енолитка
АНМЕАУТ<М—> разг. - вж. eαеджлвиа
ТЕМИ (АНМП—)— - вж. ритъм 2. зана.
ТЕМПНРАМН—А -разш, в.. характер 1. занн.
ТНМПНРАМН—АЕ— - в.. страстни 2. знна.
ТЕМПЕРАТУРА - Повиш-на топлена нн тялото
npe Толетт. Детето имаше температура а ди¬
шаше тежко.
547

—	ооъи разг,
ИЕН - вж. загар
ИЕНДЕНЦИоЗе— - вж. придиаеириа 1. занн.
ИЕОЛ—гЯп - аж. богословие
ИЕ—РНТИЧЕ— - вж. абстрактна 2. зяна.
ТЕОРИЯ - в.. уениuн 1. занн.
ТЕПАВИЦА - Ъτoиeд—eин с во-ос емем зс т—пао—
нт села—аи ромашов τьнaeм·
—	вмлевuаa диал, еръeτα дизл:.
ИЕПАМ - 1. С ерряон и πвиншa вода оеиаТоовмм
стлана— oτкмa. за -к стаон по-ллетеа.
—	валям рз-т,
2.	жаре. зж. Зея З. зноен
ИЕИЕ разг. ~ вж. хкле
ИЕИНГЬОЗ оростонзр. пеоао-р. - в.. нахални
1.	заан.
ТЕИНГЬОЗЙЪА opoеmoнcp. инодобр. - ο.. нахал¬
ство 1. зина.
ТЕИСЯМ - в.. тава
ТЕПЪРВА - вж. отсвоа
ИНААПНОТ - Л—кар, коСов с- амeлммвм с терапия м
л—чнолн ом втор-шее Ттонсом.
—	еитвриест
—ЕРЕН - 1 . а.. място 1. заан.;
2.	вж. площ 1. знан.;
3.	жарл. ряДко а.. /дЯдка 1. аaм4-
ИЕРЗА—ЯЕ ннuж. - вж. мъка 2. знан.
ТЕРЗАЛ понтз - вж. и/мъчкае 3. занн.
ИЕРЗАМ СН - в.. страдам 1. зама.
ИНАЗМП остср. - е.. шивач
ИЕА— оростоисе. - аж. дЯрaзвц 1. знна.
ТЕРМАЛЕН - сж. минерален
ТЕРМИЧЕН сонц. - в.. топлинки
ИНРЛР - вж. насилие 1. зоне.
ИЕАЛРИЗРАА— каиж, - а.. езеъчкае 1. заме.
ТЕРСННН рз-г. - 1. вж. авcодворелв;
2. като uеpне. вж. неловко
ИЕААРП Hap, - сж. ред 1. зннн.
ИЕСН— - орнн. аж. сгаaиuеиe 1. зана.
ИЕСНМН— - вж. клисура
ИЕСН—ГАЖД - 1. КоСто има аялен кито-зои, оямн
задълбоа—оо исте—е—, нн н τοβτοΤήη -а пooeмнoн
oo-дτ—eoнo в енщаоа м -н генам а реиспнктмеа.
Много си алсиотръя—. Таснозръда схващания.
—	ограничин прни.— виeдcτрaeчнв
2. К-Сто αΤρ^Μ оо—кма—оо внимание ем a—аoмeиτ—e-
ам eΉШM. нтйτт - с оормелане мироглед и Терян
асшеваоет. Не -ъЯа aeсuoгpьα. гледзй по-широ¬
ко нс инщата. С оеб не може дм сз еnopu. сте¬
нал сн mлсucлpьα еoaзκ.
—	дребнав, ограничен орно:,— τяcиоcкадии орно—,
иребнодушва ряДко
аит. — широкоскроен, щмooовoяep
V	с к-отци от темте рм-з—, ан еиждн оо-дм——4<н>
от иоок тс рм-г, осетк му - омсмотт жсрг. ктм
1.	знсн.
V	ан всжра предстс, вижда мпемоа рсзз. не пея—н
010100—, а оанра веакаото рззз, ксм 2. зане.
ИЕИН—ГрЖдИЕ - 1. Т—е—о кръгозор ос ммоееан,
-вота нм достатъчно оозамоия. Не знам αcньдн
ще стигннш с mвcлτр τ—снозръдил,
—	ограниченост, едностранчивост, τвcндоръдeτво
2.	Ограничено, дребнаво отношение към нещата. В
neнцeuнumн си проявява тесногръда—.
—	дребнавост, τиcнооаъдcτво, ооаaилчвидcτ,
дрнЯааещееа, gрвЯасдсшли ряДко
ант. — широта, размах, замах, иащаТооет
ТЕСН—ГРЪДСТВО - вж. тесногръдие 1. в 2. зоне.
ТНСИ -разш. вж. изпетдаин 1. зина.
ТЕСИН— - в.. клсеав
ТЕСТ—О - вж. клиемв
ТНФНАИЕ пер. - сж. пикник
ТЕФТЕР - вж. бележник
ИНФАНРЧЕ - вж. бележник
ТЕЧЕНИЕ - Ствксше-со от идейни, хeaoдΉeoвΉoм
м аяуов вмдaнaия мое похвати ас мзoeиaдΉслΉ.
които обединяват оещнетвйаи οργη—, рр—детмвм-
оеом ом изксството в пер. Появи сл ново лата-
eлτгpeo анчнние. Сuмеoллзмьm. кмто aeеeнuн,
имаше много привърженица. Ново тлчение а
изкуството.
—	eanаaвлииuи, насока олр, веянии оР-ко, ма,.
остср, школа орнн.
ИНШС ннсе, рядко - вж. утешавам
ТИЙНЕЙДЖЪР неж—л—. - в.. юноша
ТИКАМ-1. вж. Яутае 1. знаа.;
2.	вж. пъхам 1. зята.;
3.	вж. завирам’ 1. зана.
ТР—АМ СЕ ра-г:. - 1. вж. завирам си 1. зана.;
2. вж. вквирае ев 4. занн.
ТРАВА - 1. орен, рс-г, прзизрр. в.. глава 1. зннч.;
2. орно:, pa-r, οραοαΡρ. вж. ум 1. заме.
ТР—ОА— - 1 . вж. пъхам 1. знач.;
2. вж. завирам’ 1. зане.
ТИКВЕНМА - прнн—. рсзз. руг:. е.. глупак
АР—ЛАВ дuеоз - вж. клиемв
ТРМ - в.. отбор
АРМАРМ нар. - вж. Яля 1. зяте.
ТИMБAОφОй ряДко - вж. емрколюЯлтвл
ТР—АМАР-ММ—ТРРМ разз. opeuepp. - вж. Янз-
еелслнцл 1. зята.
ТР—П - вж. кал 1. зана.
ТЯП-1 . в.. модел 1. зята.;
2.	вж. клд2;
3.	рлзг. вж. екземпляр 2. заме.;
4.	разг, неодорр. вж. безобразния
—ЙИМЧЕ— - 1. КоСто - ооказмо——на, хмрмко—ино зм
нещо. Γunлеeu рримлр зс това е нмшмтм стрм-
ае, Тщиен случай
—	класически
2. вж. характерна
ТРИЛИ - Който -топения м етвоснтетсм ом оор—ан-
ене oToaанц, Типов— сгрсДи. Типов оронкоз.
—	стандартни
ТИПОГРАФ - еж. печатар
ИРА—ДА - орно:, конж. вж. cъовсерлееили
ТРАА—РЗРАА— книж. - 1. 0.. потискам 1. зана.;
2. вж. езеъчкае 1. зята.
ТРРА—Н— - 1. в.. потисник;
2. орно:, вж. диспот
ТИРАНИЧЕН - сж. деспотични 1. и 2. знсн.
ТНААОНЧН—СТ - аж. деспотизъм 2. зята.
ТИРАНИЯ - 1. Жестоко саиовлаетое влрмееение.
Тлрзилятз нс окупаторите ставала ас- ро-нз-
noнрелмa. НзДoвалеmвc от тирзниятз из нoр·
за.
—	деспотизъм, потисничество, тиранство, нм-
cнъeнчвcτвс
2. орни·, вж. деспотизъм 1. заан.
ТИР——ЙАО—М канж, - вж. cвснвдлeuеa
ТИРА—ЙТО— - 1. сж. тирания 1. зате.;
2. прен. вж. деспотизъм 1. зоан.
548

ТИТА— - вж. великан 1. и 3. зяна.
ИМТА—ИЧЕ— нuuж. - еж. орммндин 1. и 2. занн.
ИРТЛА - аж. звание 1. зннн.
ТЯТУЛ спец,. - вж. заолмеив
ТИТУЛЕ— спец. - аж. заглавие
ТМХ - 1. КоСто - с малка смен на звука и понос а—
он Ηγβ—. Тах говор. Тих ллсс. Тах плеч, Тих смях..
Тахе πзеeнз. Т—х звън.
—	слаЯ, олух орна,, приглушке, нискк прнн.— Ява-
звучне
ант —> силен, вмеок, зелена, звτeeн, авeaлмв. -ко-в
// гръмък, премамв, поемагото-н, προΜηο-ο, гоеео-
βΉΟ, opoиъо. пиемотнвмч—о, гртмвоот—о, πoиΌeo·
мен
2.	КеТто еомса Тез шум сом с иного слаб звво. Таха
стъпки. Тихо воuдaнe в еacрac. Тихо присъст-
елн.
—	Яи/шуеиа, Яизакучва, мълчалив прен,, авеб!
позт.— ням оран:.
ант. — шумен, зссе—а, авeoτн, аceae1c
3.	В коСто нямв. нн е изролнен с шум, звeоcвн, ρο—-
ж-ос-. Ще са построя и—ле а uрнoe тихо плз-
ниоско ньmч3з Улицата см тихи. 'Тих геuлuщeo
Явор, Тихи поля.
—	Яиашумиа, олух орла, безлюдна, eвсжuвни,
мълчалив преа., ням прнн. оор.
ант. —■ шумен, т.мвеа, многолюден
4.	Който -—Τοτοι, ooeшнeτcсcм с- без много смеа,
шум. Тах азтрзц. Тмх поток, Тихи води,
—- спокоен орен,, кротка open—.
ант. — буен, Typ-a, ттихлна, aнвдepдми. яроео—е
// орла, Зс .γοτοο—, психмннско тестояамн и пер. -
коСто тн проявява Тез cаeмщнo изблик нт -ΟΗρ-
0—, вташсв сееанамя и пор. Тахе радост, Тахе
скръб. Тиха аълс. Тиха любое:.
—	сдържан, спокоин, кротък
мнт. — несдържан, не-Тез-са, Τγ—Η, eΉeнoooим. не-
теомряа
// буен, Τγρ—Η, ннвоoooлм. рев
5.	прзн. сж. спокоин 1., 3. и 4. занн.;
6.	вж. бн/витрва 1. занн.;
7.	вж. мълчалив 3. зоан.;
8.	олр. вж. слаб 4. занн.
АМХО - 1. Без да он взрава шум, звук. Той стъпваше
така тихо, че никой о- ло уеemu, Тихо прелетя
птица, Снегът осЯм тихо. Тихо aьзЯъхне. Тихо
олсчс,
—	Яи/шуено, Явззкучнд, ивебτо понт.. безглас¬
но, мълчаливо орла,
ант. —> шумно, зовано
2.	Без дм тн в-воа шум. Тихо се промъкна а самята.,
Тихо си еьΡpз вещата—. Тихо олоусоз траЯа. Тихо
сз измъкнах от енeuвзлuщзao сн.
—	Яи/шумно, тихомълком, телом роза,, роτu-
хое позт.
ант. — шумно
3.	С тих геат, едва нута. Тн аиоаги си говорят тмхо.
Тихо му ксзс н-що ос ухото, Защо говориш тол¬
кова тахо?
—	шипиишком, тихое пона, потихом позт..
шепаншката разг, шепотом книж.
4.	Сто ο-αΤ, тмх тва, звcн· Той тихо заговори. И-веЯ-
нъж тихо ззсаири кавал, Музмкста зауча тихо.
Някъде тихо се чува шумът ас резачка.
—	ниско, приглушено, глухо, заглушено
ант. — високо, селят, ятao. навитокв
5. ррен. еж. спокойно
ИМХОМ оонт·. - еж. тело 2. я 3. зона.
ИИХ—МЫЛ—О— - 1. вж. тело 2. зана.;
2. a.. нкзабиля/ано
АИЧ—М - Движа он борзо в някаква лΌCoоa, нмoo
прм отопсмен отделям витоко краката ем от зе¬
мята. Тя тичаше по гоuцama. Децатл алчет аз
двора, Тичам -с здраве. Нямам еuлu Яс тачсм
след тар.
—	бягам, търчарезг,, препускам орла, припкам
pa-г., галопирам npeu.. летя орли:.
ант. —> влача се, влек— се, мъкна ся, остря те, пъpeя.
ползя
АЧЧСНЕ вж. бяо
ТИЧМОМЦА pa-г, - 1. вж. Яяо;
2. вж. гдивиuаa
ИРЕЕШАЛТА разт. - аж. .игом
ТМЧЕША—М - аж. бегом
ТЯШМ—А - 1. Отсъствие нм втякакев шум, звeн.
ооеоо. Навън е тишина. Нищо не нарушава тн-
шинмтм не нощта·. Когато уч-т-лката влезе а
нлзенaτе стая, настъпи тишина. АΡеoлюτнa
тишина.
—	Явзмклвив книж, мълчание орен, поза.. биа-
мкъкноcг кннж,, олсхдгм орен, поет·.— олбхд-
тия ряДко
ант. — шум
И врява, щвмooнвицн. олснкн, олее, млaиин. пюре—-
тия, рмнрннля, oaoeoдмя. ποοητοη, -.τοπίο
2. орно·. Липла на шум, госср, о.мвлнаме. Избра да
живее ос сало заради тишииста. Вкъщи цари
аишлиа. Имзм нужда оа тлшинс.
—	спокойствие, покой, бизмълкли нaлжз. глухо¬
та прен¬
ает. — шум
ИЛААЛ - еж. седянка
ТЛАСА—М - 1. вж. бутам 1. знае.;
2. орле, вж. подтиквам
ТЛАСААНМЦ— ра-г, - сж. блъсканица
ТЛАСЪК - прео-з сж. подтик
ТЛЕНЕН - поет-, вж. смъртна
ТЛЕЯ - 1. ряДко вж. ълнве;
2. ряДко еж. ония 1. зана.
иЛжйТ - 1. вж. диЯил 1. зана.;
2. вж. мазне 1. знна.
ТЛЖСИНП - вж. дибилвя
ТЛЖСИИОА - вж. мазнина 1. занн.
ИОО—Р - орен. вж. тежест 2. зннн.
ИОО—РП uзеa. - орни·, вж. дЯримииекaм 1. знаа.
ТОГА - Де—пм порят -р-хс за серем и aдeoоaτм оре
сеанбнм затядаамя леи за ръководи— емпа в сас-
в—рестнт при отржнотв—ас соленя. Съдията об¬
лече тозсос си.
—	мантия
Т—ЕЙТ - Пp1eτнд1eсcм изpαа вее еаметовят—лно
изpнeΉниΉ. —00 еооааясао есетата ом предход¬
ното мзи-ненс— вее някоя онпсвм част. Пуснаха
me оа -майора, тоест вече си ееoΡoαзu.
—	следователно, значи, сиреч, ероо книж, ивенк
рростоиср.
Т—ЗЧАС ра-з, - вж. веднага 1. зана.
Т—К рсзз. - вж. илвк!рлеиeτво
ИЛА— - сж. катараем
И—КС-ИЛАА разз. - вж. бизnрлееиао
ТО-У-ТЪЙ разг. - вж. Яизпреелиио
ТОКУ-Щ— - а.. точно 3. зннн.
549

ИОЛЕРА—Т—ОСТ - вж. търпимост
ИОЙНРИААМ книж, - аж. покровителствам
ИО— - 1. аж. звук 2. занн.;
2.	орнн—. вж. ueτдимцuе;
3.	прзн. вж. цвят
ИОП - аж. оръдие 1. зяте.
ИОПОАМ - сж. иατдпевaм 1. зяна.
ИОПАА - вж. кеоТт 2. я 3. зннн.
—ОПЕРИЛ - Маойиммо зм вооплнаи— (атоомща, дър¬
ва я рр.). ТеяРас дм осигурим τcnоuвc за орнз
-имста. Остенахме без торлиао.
—	гориво, огрив рядко
АОИЛМЙАА - вж. карфица 1. знна.
АЛИЕМ— оона, - вж. топлена 1. знан.
ТОПЛИЛ—МК - вж. оранжерия
АОИЛМ—А - 1. Ст-п-н на амгояооет вол умерена
етнпна на нагрятото нт а-оатт (00001—, т-ени,
сездвхообрмзом). Приятно л да ус—щаш mcπоu-
ната ас ельнчeaиme лъча, Оа огъня иДваше при¬
ятна торлина.
—	топлик оона,, топлота ряДко
дет. — хлсЯ. х—ср—аа, прохлмам
2.	прян, звж зτ>драдг ' . зз1оае
ТОПЛИНЕ— - КоТте он отнася да топелна. Топлиа-
не зизргля. Тоолнона изолация. Топлинна обра-
роока,
—	тирмичин спец.
ТОПЛОТА - 1. Прията- -вшевно отстояа-е, мздм-
cявмaн· В Яушзте си той почувства топлота
към mcвa малко съ-Яма—е, Тя мeеτaeшe за ис-
mиненa човешка топлота,
—	топлина орен.
2,	ряДко в.. топлена 1. зоан.;
3.	орно, вж. дружелюбие 1. зама.
ТОПИМ - Правя ннщо дт стая- τoлeo. като му преда¬
вам толеиам ет аякактв иаτoeaмн. Топля вода за
рреан, Топля си ръцате ас огъня.
—	грея разз.
—опил сн - вж. грея еи 1. зята.
ТОП—А Я-ел, - вж. брадва
АОПУЗ пер. - вж. боздуган
А—ПЧЕСТ - a.. обкл 2. занн.
ТОППЖ - 1. вж. горищ 2. зята.;
2. прнн. в.. дружелюбен 1. зана.
АЛИМ’ ннеa. - 1. β.. аатопявам 1. зама.;
2.	прян, разз. зж. зклквия — .ззнн.
ТОПМ2 ннеa, - вж. разтопявам
ТОПН СН - праа, вж. линия
ИОАЯЩЕ - Тор, смет, натрупани тTинa. в еоопмо-
оки двор. Сутрин от торищааа дима пере.
—- Яуиищи, ομβιβ Ялал.
ИОАМОЗ - вж. еъчиилв 1. занн.
ИОАМОЗМ - вж. сзмъчкае 1., 2. и 3. знсн.
ИОАМОЗМ СЕ -1. вж. страдам 1. зана.;
2. вж. ядосвам ев 1. зята.
ТОРПЕДО - Сaмoдвиднш сн м таиоаасочващ ое
подводна снаряд с -засаж-нс форма зм разовшс-
ванн еа плмватнлам стдовн.
—	торпила, млад2
ИОАПМИА - вж. гсрридд
ИОСТ - в.. наздравица
ИОТАЙН— - вж. пълни 4. и 5. зята.
А—ТМЛНО -1. вж. изцяло 1. занн.;
2. а.. окончателно 1. зана.
—ОЧА’ нзеa, - Правя ра тоаан оотим p—дншмτм нает
от нож, снаиво. Точа РрсЯем. Точа нож.
—	остря, наточвам’ в ннсе·,, наострям а eнее.. /а-
дc!рее а онса,, изгдекaе2 а uзеa., изострям е
неса,— лвякняеам2 в песа.
дея. — затъпявам, рритеояааи, изттлявам, амхвбс-
вмм
А—Ч—2 uнеa. - вж. рмв!декaе
А—ЧА СН - 1. За полос течност л под. - •ека сьс вир
нм а—шкт. Медът са точи от оьжuцcma.
—	влача св, клика ек
2. Само ми. л 3 л. нЯ, Движим те Τιβηβ или ηο-ροο-
.мтеане -рма сонр друп нн 00000-144. От Яаетз
страни нс пътя се точеше цяла колонс коли:.
Какво сз точите един слеЯ Друг? Оацзте сз то-
чехс нс дълга върволица.
—	нижа ен, влача си
ТОЧЕН - 1. КоТто напоено съответства нм 1oτ1oм·
ос моя от ооинанлнам иамтоe—ася. Точно изеuс·
лзние. Γoеuo изр^^нзние ас упражнение. Τoезu
и-стрзл. Γoезu превод.
—	безгрешни, Явапогришин, правилке, кирии
дня. — неточен, ш-ор-ш-н, ор-шен, анлрмвилнн, не¬
верно
2.	КоСто сорого сш—звн, изпълнява cop-peo-a ред
е маuoквмнлс мел - изпълнен, ласвн опои-р из-
мeквaaмяoa. Т-з -зм-анния. Той е много точен
а раротстс са, Точно спа-ааое ас ррааилата.
Τoеuр цлтирсиз. Винаги е moезн—, н-коза не за¬
къснява.
—	стриктен ннuж,. прецизен кннж., коректна
ннuж,, акуратна, пунктуални книж. ряДко
ант. — неточен, aΉпpнпuзΉa. анкврнктна
// Кейто наполят отспмдм а опре-ео-нт п-—. Τoезu
ексрзрим-нт— Точим мисъл, Τoеuе неука,
—	пакцлзки книж., вкзакткн нuuж.
3.	вж. конкретни 1. занн.
ТОЧИЛ— - Урн— зс точен- он но. вол -ργπο с-члвв.
—	острило
Т—Е—Н - орли, вж. място 3. зама.
Т—ЧО— - 1. Не повнчн я ое рв-и—лко (оо-иаео или
по-ктено), н в оосоанаия размер, стнпне, врни—
е -р. Идваш точно наар-ме. Точно сега започва
концертът, Точио mcлнcвз пери м— mpрбaaτ.
—	тъкмо
2.	Нн aншo ΐργοα, н това, зм конто е— говори, което -
налице. Точно този проРлем ма вълнува. Точно
с map искам Яе говоря. Точно та ма тряреаш.
Точио сега са мн нужна тези пери:.
—	именно, тъкмо, баш рeoсτcнap., анджак прос-
аоаср. асъл оростонср. ряЯко
3.	В сощоов или а много близко време с друга пpoсвα.
ΐργπο ссТетен. Точно свършвах еmamuяmе л ти
мн се обади. Защо ма ■ буЯ-ш—, точно бях заспал.
Точио бях изправил oрнoлнc крачки л кучето сз
появи.
—	тъкмо, тмеаа разг.. τдкб-яо, идва
4.	еж. бкаоришно
ТОЧНОСТ - 1. Строго спазван- е наврем-нно из-
пълаяасой нн опред-леам извсканомя е зсрто.--
нмя. С зДам нзизмеона moчнcеm той Идрълнр-
взше всички зсЯсчи. Възхищавам се нс macрτa
точност·. НаДявам са. чз с рpuеьщaτa сл точ¬
ност ще преЯаДеш мат-ризла нааезме.
—	стриктно?. книж, nриалзаоcτ книж, корект¬
ност книж,, акуратно?, пуикτуaъидe! книж,
рядко
мнт. —»неточност, aΉПИйπмзaвcτ. анкоинкоаото
550

// небрежност, aнхαCeoтτ. н—и—р-меосо, aнaкcoao·
ноет, о—ррнцмзаото
2.	в.. вярност 2. зама.;
3.	в.. конкретност
ИО—ГА - Втзр-е-он -топн е яка потека за еот—о— в
Итке, пвдлмимне, удряне. Той вървеш— а са 0^-
оиреше ас тояглтз сл. Разгоних куч-оата с
тоягстс. Овчлрске moррa.
—	сопа, кюския нер., гьдe!ирлаα диел,, джопа
Ялзл.
ТРАГЕДИЯ - ореи, книж, вж. нещастие 1. зана.
ТРАГИЗЪМ - Прояви, eвτoамeи с eeшмcouя, Т-ди,
които P0Ήpизвинcмτ болкт, cкиъT. πoo1eeм·
ттсо. Какъв траг—-ъм —ма а сτихoτвoeзниeτc
„ Стон “ нз Яворов! Та нз можеш Ям ра-Рее-ш
трагизма ас положението.
—	τрaолеиоcг
мит, —> комизъм, коисееото
ТРАГИЧ—ОСТ - вж. τаαоизъм
ТР—ДНЦМЛ—НН - вж. обичали 1. знсн.
ТРАДИЦИЯ - вж. обичай 1. в 2. зяте.
ТРАЕ— - ’. Oвйτo не оо—миаавм с ви-метс, а сь-
ш—cτввβм о—пи—кттамто. В жиеоте —мм трайна
цзeнcеau. Трайни тенДенци— а лит-ратуелта.
—	постоянни, непреходни, непроменлив, енизмн-
нин
ант. — временен, коаоковр—м—а—о, opнхoaнo. нетра¬
ен
2.	Ктйтт 1зpъoдм дт—оо βρΗΜ—, змπмаcм се дт-гс вря-
ин, Т-з да се ooвoнд1a. Трсйн— проДукти, Трай¬
на сортова грозде. Трайни стоки.
—	дълготраен, лρиалжъев, многограна ряДко
аит. —> нетраен, мелсараен, нpaτкoτpαΉo, андъооо-
арсян
3.	КоСто сн амoмаcм, ара— рслоо време (отска. зм чув-
0000, миста, спомен е рр.). Трели еncмзu. Трсйии
чувства. Трайно np—яm-.-сτвo— Трайна люров.
—	дълготраен, неувяхващ прнн:. книж:
мнт. — нетраен, краткотраен, н-до-п-тонен, крат¬
ковременен, 00—1-0—0, лoΉхвднa. кoατoк. мимо¬
летен, не-т-псв-еен, ткоропинхоана
4.	вж. устойчив 2. знан.;
5.	вж.з продължителна
ТРАЙНОСТ - 1. Запазения нн нещо роопо време,
без -a беде 0-00-1—00. Теза сортоае имат из¬
ключителна трайност. Каква е трайността ас
проДукта?
—	дълготрайност, издръжливост
мия. — нетрайност, имоотиаТаост, кpaτкoooaΤ·
0000, ая—оопотраТнотт
2. вж. устойчивост 2. зята.
ИРААТ—ОКА книж, - сж. коментар 1. зане.
ТРАКТУВАМ книж. - вж. излагам 4. зянн.
ИРАМБООАМ разг. арое:. - вж. марширукам
ИРАМПА разз. - вж. замяна 1. знан.
ИРАМИЛ рсзз. - в.. заменям 1. aaн4-
ТААНСПОРА - вж. превоз
ТРАНСПОРТИРАМ книж, - в.. превозвам
ИРА—СПОРТЬ—Р - вж.з конвейер
ИРА—СФОАМАЦМП книж, - вж. влеоезеинвилв
1.	занн.
ИРА—СФОРММРАМ нu—ж, - 1. еж. и/мнияе’
1.	занн.;
2. вж. превръщам 2. знач.
—ААНШ нежел.. - вж. част 1. зана.
АРАНШНП - вж. окоп
—РАП - Еоонеосянм мои иакoпaaα в земята вдеобем-
омем. Ззд къщата амаша изкопан Дълбок треп.
Гладай а тъмелиста Яе из паЯнеш а арапа.
—	яма, ров, ровлна
ТРАПЕЗА - Нми—а—оа маса с яеося. Седнахма около
трарз-ста. Трао-затс е елoжeнa— Болзта тра¬
пеза.
—	маса’, софра
ТРАПНЗ—РМЛ - Стая сом ooмΉШΉeиΉ за хранене
в .μλ^- мое оТщежмтв—. Вечер са храним а
трсрз-срията. Освен саея, хол л кухня —маме
а трспззсрия.
—	столова
АААПЧНОА - еж. дупка 3. зона.
АРАУР - Пеи-од от врем- след смъртта ос аякаов,
през който тн еотяо ооиао -60—0 или —рупс
знапс, не се рвснщават уснено-н-я и пер. Семай-
еmвcmc им- е още а траур. Спазвам траура. Тра-
Доевзн траур—.
—	жалейка
ТРАУРН— - 1. КоСто - ши-дназнае—н зс траур. Об¬
лечена е а траурни Ярнхи, Черне траурна ззр-
рзДка.
—	жалена
2. вж. погаиЯaлнe
ТРАФАРЕТ конж. - сж. шаблон
ТРАФМК - a.. търговия
ТРАЛ ннсе. - 1. Оeτщ—eocсвмм се, иаcτoщвαe се а
някое време, имам някаква opo1ъoдмτнoooco. Зл-
е-αзoиemo щз трае дълго. Разговорът ни трая
нрнcлнc минути. Колко лн щз трае еьбpaнuзmo?
—	продължавам, проточвам ен, откарвам орно:
рззг.
2.	вж. издържам’ 1. знан.;
3.	ра-г. вж. мълча 1. л 2. знан.;
4.	ра-г. вж. търпя 1. знаа.;
5.	ра-г. вж. чакам 2. зннн.
ТРАМ ЙР рз-г. - в.. кротувам си
ТРЕБЯ uзеa. ряДко - сж. избивам 1. занн.
ТАНИ— - 1. разз. еж. наркотик;
2. пер. в.. билка
ТРЕВОГА - 1. Силят въоанемн, ан мо.- да· се случи
нещо лошо. Защо рързеш Яа аЯигзш орнеоза?
Когато разбрахме, чз ще има реви-ня, а— cΡхaa-
ие тревога.
—	аларма рззг.. паника
2. вж. Яизπскдйcгкд 1. зама.
ТАНО—ЖА - 1. Предизвиквам ои—вопа. Тревожа
мз състоянието им обществото. Не искам Яа
тревожа семейството си, чн фирмата е— вър¬
ви ас зле. Дългото отсъствиа ас детето енче
ме mp-ержи:. Нищо нн ме тревожа, Мисълта -а f
ореДстоящата оонрацля я оравожеша,
—	безпокоя, nае!вceеβaе, стряскам, плаша,
смущавам
ант. —> успокоявам
2, вж. Явзпскоя 1. зотч.
АРНЕ—ЖА ЙН - вж. безпокоя ек
ТРЕВОЖЕН - 1. вж. дбивпокол!влва;
2.	вж. неспокоен 2. заан.;
3.	open., е.. .^^βηι 3. зяте.
АРНООЖ——СТ - в.. Янзпскойcτво 1. зима.
АРЕЗОН—МА - Лице, което а— контем-и— а—кехте.
Нн му предложиха спиртно oua-e, защото -на-
нха, чз е ара-аен-к.
—	въздържател
551

мнт. —► пияница, мловхoeмо. лияаре, пияадср, лмяa·
нα. п—яе, къркан
ТРЕЗВЕНОСТ - в.. въздържание 2. занн.
ИАЕЗО— - аж. мъдро 2. зоан.
ИРЕЗС—СТ - вж. благоразумен 2. зннн.
ИРЕМ пер. - вж. пруст
ИРЕ— остср. - вж. влак
ТРЕНДАФИЛ - вж. роза
ТАН—РАЛМ -разл. вж. упражнявам св
ТРЕНИРАМ ЙЕ - е.. упражнявам ек
ТАН—РААН - еж. обигран 1. зята.
ТРЕПВА— - 1. Зсти-персме, имзтр-рярвсм се за
млп, за кратко ви-мя. Оърц-то му трерна от ра-
αреa. Като ме аиЯя, трепис,
—	рсτрвпнрвме
2. сж. сепвам сн 1. зяте.
ИАЕИЕА—О разз. upрHз ряДко - вж. страхливец
ИАЕИЕАМ - 1. Преся η—ττ—, енвоенм разтърсс-амя
(от οτγ—, страх, -уш-вно въеонел— и пор.). Тре¬
перя оа сауЯ, Ръцете й тр-переха оа страх,
Цяоama тр-ререше оа вълнение,
—	треса св
2.	вж. трептя 1. знач.;
3.	прзи. вж. страхувам еи
ИРЕПЕИ - вж. вълнение 1. занн.
ИАНИК—М - в.. триптя 1. знсн.
ТАЕПАН—РЕ - Раааомнрао, пнимо-инно пoвτaoс·
ще се ρβ-.-ημη τγ в -рнн, τγ в доспа посока. Ма-
хзничои трзптзная. Траотеная нс струил—.
—	вибрация
ИРЕИТМ - 1. Извършвам многократни дeидΉамя с
ooоeвoΉoмн в пиΌτuaoпoooдa1 лтcoни. Листата
ас тополата apeрmрτ. У^^ииаз й трептят,
Оърцето ми трепти. Поaмьньτ им свещта
трлрти.
—	трепкам, треперя
2.	Движа он о то-отна-я. Оръиатите струен open-
аяа.
—	вибрирам
3.	вж. играя 2. зана.
ИРЕИМ СН ра-з. - вж. мъча си 1. заан.
ИРЕЙЛ uнеa. - вж. рмзткрскам 2. знан.
ТРЕСА СЕ - 1. Костя се о Тсрзв и отсечени дc1·
женея. Къщата сз mpзез, Усетих как подът с—
трзсе под краката ми—.
—	люлея ев разл.
2.	Движа се рязко с бързо н—гои—-окролу в 0100—1-04-
зар. Каллτa се τeeеншн оо о-рмвомя nьmз. Тресе
се оа смях,
—	друсам си, люлея еи рсзз.
3.	вж. треперя 1. зане.
ТАЕСАЕМЩЕ - вж. мочурище
ИРЕЙА— - прнн. вж. възбуда 1. заме.
ТРЕСКАВ - 1. КоТто - То—нн от ooнoнα и има cиeoнм
температура. Датето е трескаво. Тя оледсш— с
трескави очл.
—	дгeнчaв нар.
2. npao, в.. напрегнат 1. знан.
ТАЕйК—ЕМцА Яиел·. - в.. гръмотевица
ТРЕСКАВ— - вж. сcллвад
ТАЕАИААМ ко-ж, - 1. вж. отнасям св 1. занн.;
2. сж. излагам 4. заан.
ТРЕЩЯ - 1. Издавам свона шум, трясък. Трещят
бомри. Жзлззо—me колела им каруците оглуши¬
телно apзщрмc.
—	гкрея, тряскам
2. -нзл.. сж. гкрея 1. зане.
ТРИБАГРЕНИК канж, - вж. трикольор
ТРНБУ—А - вж. подиум
ТРИВИАЛЕН ннuж. - 1. сж. банална 1. зана.;
2. в.. Явзлатврвеви 2. зянн.
ТРИОРАЛ—ОСА книж. - а.. Ядам^шост 1. зона.
ТРИК - 1. Леска -npa, ефектно изотонян-н, коноо
eτадмcм илюзия. Илюзионистът направи още
еДин трак, който отдавна не реше орсвал. Иan-
еаиих няколко трика с ocсoamе си кърпа, с рoе-
ле - с една перс. Анpcбзmuеeенu арик,
—	фокус
2.	хИтро замислено м езшеланно aΉCтoвиΉ. ооотьо-
к— моя —вcτо анема за ростипмай нн някаква пн—.
Раши да сз прави иа Ролен·, но този му трик н—
мина. Умнаше де —зм-сля тракова, -а де привли¬
ча вниманието нс момичетата. ПропзгзнДни
трикое-.
—	номер орна,, фокус оран,. хватка орли, рсзз, ое-
оЯоРр.
3.	вж. хитрина 1. зате.
ИАРАОЛЬОР - Напмоом—но знамя с три самци а
разована паят. Български арикольор,
—	ериЯмгрнаИК книж,, !алавв! книж,
ИРМСМФ ка-ж. - Явен, о—оспврии, e—нcoяш успех
а н-шв. Успехът нс нcoц-pmз Ре uсmuoенu три¬
умф за млаЯня риси—ст. Пapmuрτa възприе аз-
ророатеpe-глτлm— като свой триумф, Триумф
нс доброто над злото.
—	тържество, победа прео:.
aer. —> поражение, провал, крах
ТРИУМФАЛЕН - вж. тържвсгвувмщ
ТРИУМФИРАМ книж. - в.. лекувам
ИАРУМФИРАЩ - вж. тържествуващ
ТРИЦЕНА книж. - вж. τаикдльдр
ИРИП - 1. сж. Яърша;
2. вж. търкам
ТРОИМ - орно. вж. измъчвам 3. зане.
ТРОИМ СЕ - орно:, вж. ядосвам ев 1. знае.
ИРОГАТНЙН— - КоСто оиогсм, вълнува сиеав сом
предизвиква смилени-. Трогателно разказ, Тро-
гателнз сцепа—. Трогст-лна зл-дка— Трогателни
грижи.. Τpoгaτeоuu дума..
—	nсялрτеτилиe,	прочсвcτвнe, затрогваш
книж, сърцераздирателна книж, умилен,
беели!влиe
ИР—ГОЛМ - Възбуждай, предизвиквам у нянooo
смлао чввотсс нн умме-нв— сол жно, τοκγοσ·
ви-, сторинасо——. Тази тъжна п-с-о виоаги м—
тролеа. Οκ—οα й ма трогнеха, Трогнах сл оа
внuмaoueτc му. Нищо на е а състояние дс м—
орозне.
—	покъртвам, затрогвам кннж,, аaзебвcτкaе,
рαвкълeбвме, беилевaе
V	пмюемм за сърп-то ра-г.. хващам (вотвяи) <πρα-
вв> зм сърцето ра-з, Трекоам в душата рз-г,
ТАЛГОА— СН - Обхваща и— тилно еватово нн
Вмленовн, жал, състрадание вея пpмаoаoΉoаoтτ·
Трогнах се от грижата, които полагаха за -еЯ-
ните еuecенma. Тя се тролна оо лaеκaе—τe му
Яумл. Ако един човек не е сncсрpeн Ям се трогил—
той на а Яо-ър чоанк.
—	покъртвам ек, затрогвам еи кииж, разчувст¬
вам еи, рaзкълeсβaм св, бмеъекмм св
V	ои-пса з мм сорцноо рс-г.
ИР—Г—АИ - OвCoв маoмocα тл-ао вълнение оо
552

aншв, оoнτв по оиопва. Теозомааос от внима-
онето жена бършешн сълзиа- сл.
—	покъртва, заярогеат канж.. разчувстван, раз¬
вълнуван, уеилИе
ИР—МаВ - 1. Зм рвижннмн, 0000—. и под. - коТто
- Тавен, отпвтант, aнпoхвaτнa. антиоа—о. Той хо¬
деше с тромеви стъпка оо рceн-τc, Тромава
походка. Тромави Движения.
—	тежък прен.. мечешки орен,
ант —> пъргав, лек, чевръст
// грациозен, пескас, кръшен, пoaтτcнΉн. гъвък
2.	орна, За изложение, место - оoΤoв нн орооснм
o-кт. пoceнaввaτнeoo. етмомстмаав пимвмеао.
Тромави еmuχрae, Тромаво изложлиие. Тромави
фреза. Тромава мисъл.
—	тежък ррзн.
мия. —> гладък, понв—а
3.	вж. бавна 1. зона.
ААОМАОО - аж. сатежко 1. занн.
ААОМАООСТ - вж. Яакнос. 1. зята.
—АО— - Голям богато ^010-0 стол, ос ктйтт сери
монарх сом висш птиксвян соежитне по време оа
OTp.HCTaeo— цер-ион-в. Цзpенu трон—. Воздuш·
ка трон.
—	престол
ТРОПАМ - 1. ПpΌMзвeдpми шум, като удрям пред¬
мети ндин в ιογο, сом ooвмавeдpми шум, като се
удрям е ннщп. Точеха вода иа чешмата. трораха
с кофи и κрmлл. Отилс си τpcрелa със съдове¬
те. Оы^едиаз над нас н-npeньеucmo тропет.
—	хлопне
2. вж. чукам
—Р—пВа— - 1. Удрям е—лао, орошстм силят н-шn-
Тя трорна аеетета слзЯ сере сл, Учителката
тропна Яoeaoинa нс катеДрстс.
—	хлопкам, тряевме
2. вж. почуквам
ТА—П—ЛЕ—Е - вж. тропот
ТР—ПОЙП - ПoΌ1звндpмм ндоообразеа, инвен, нн
моего сио-н шум ope рвмж-ем-. По калдъръма
трополят каруци. Мишка трополят иа тсесиа.
—	тропотя
ТА—ПЛИ - Еднообразна, омсеое—о—е шум вт -вм-
.ηημή ат превозно орн-сово, хора, живата— м рр.
Чуваш— се тропотът им конное,
—	грополвав, тропотнее
ТРОПОИН—Е - вж. тропот
ТРОПОИ— - вж. τрдпдъе
ТРОСВАМ ЙЕ разг. - вж. сопкам си
ТРОСНАТ - вж. сопнат
ТР—ТОЛА - Издигната янсте-кт над военното плат¬
ят η-οιΤ сормрио—, по която те —βμ.βτ пешеход-
пм. Ксч—х сл ас meрmccpa. за дс не ма Ρльсue
κрлama,
—	плочник
АР-ФЕЙ - πράο, рсзз. вж. плячка 1. знна.
—РОША - вж. чупя
АР—ШЛМО - вж. крехък 1. зона.
АРУД - 1. Нарояпаае ом физическите мое сеттсени-
о— тил— за взотошоане оа нещо, за посоиоаое оа
вррерялеон пее. Б-з труд ннщо не се noеmuлa.
Преводът изискваше много труа. О много труа
построихме те-и къща.
—	работа, усилни
нея. —> лентяйство, Teзaeeмн. етизне, етрзеллвн-
он, леното, Тез-яло-еен-
2.	вж. работа 1. знае.;
3.	вж. произведении 2. зона.;
4.	еж. лаелнденне 2. занн.
ТРУДЕН - 1. КоСто изисква матоо γcиeия. труд.
ТруДнс е професията ас учителя. Трудам опера¬
ция. Трудом зеЯеч^з^. ТруДен изпит,
— тежка, елевe, сложна, комплициран книж,
ант. —»лесен, —ек, 00000, —0-1—0010—0, фмсвоски
2. КоТов е ι.ορΜΗ с мото- aeoиисooвтoм. трудности,
ои—.—. Нзеτзoaхз труда— арлменс. Жuucmьm
стаил все оо-трудно, Трудна години. Труден
жuτeйенu път.
—	тежка, мъчителни, непосилни, усилие, тегло¬
вни позт.— трънлив орна,
нит. —► лесен, —ек
3.	прнн:. рсзз. вж. кзлекатвлин 1. зона.
ТРУДНА нар. - аж. бременна
ТРУДНО - 1. С уосаме, о мека, с труд. Трудно свърз¬
вам Даата крея, Трудно ходя, Трудно са справям
с ороРлзматн. ТруЯно си намерих подхоДяща
нacpmлec.
—	мъчно, едва (идеде)
нит. —> лесно, леко
2. С мека, отрс-том- мля о сомове. ТруЯно понесе
смърттс ас мъжа сн. Трудно изживя pлзДялa·
аа—. Трудно noнрсзм летоите горещина,
—	тежко, мъчително, Яслизeнeо
нит. — леко, 0—000, бнзбвoeзaeao. ТнзюроТониоо
V о орсеас зор— (меки) разг, към 1. зона.
ТРУДНОПОДОЯЖН— - сж. Янева 1. зона.
ТАСД—ОИОДЕМЖ—ОСТ - сж. едкнос, 1. зина.
ТАУД——ЙТ - 1. Нещо, нoeoo юрнчи зс oocouπмoн·
то не някаква цел е аинто оиееаоеяваон изисква
•ред, aaoиeднaмн. усилие. Пpзвuτ-леmвoτc
непълно с'^^1^1^1вм нaнau труДноста го oеaнacm
ора neca-жαaнe не р-формата, Тря-ес сама Ям
np-cДoлрвем mpудocеmuτe а живота. Появиха
се непреДвиДена apуαucеmu,
—	затруднение, мъчнотия разз, рор рpoеmoнce.
ант. —> леснина, ——ааотм, онсоотся
2.	вж. усилил 2. зона.;
3.	вж. сложност 2. занн.
ТРУДОЛЮБИЕ - КоСто оТмеа да раевти, оoΤoo
сн труди много. Тя е eрДκc τpгαалюΡuaa жена:
Трудолюбие сeлрнuн,
—	работлив, работна разз.
ант. —> ленив, мъpзe—ив. а-аиу-олюбеа, οήοηΤοτ-η
ТАУДОЛЮБИЕ—СТ - аж. τауидлюбuв
ТРУДОЛЮБИЕ - ЛюТов кем трудн, ком οαΤοτατΜ,
готоваост за труд. Той е известно с труЯолюРие-
то си, Осмо с трудолюри- се рcеτuгam уер-хu.
Пoелcвuенc трудолюбие,
—	работливо?., трудолюбивое!, рaбоτоχдле-
/ъм, работно?! ра-г.
маг — леност, мързя—, 0—010000, ecoа—euccem
// лентяйство, б-зре-в-, мързел, мързелуване, он-
т
носа
ТАУДОСИОСЛБН— - вж. работоспособен
ТРУД— СН -1. вж. работя 1. знсн.;
2. рззг. а.. старая еи
ТРУЖЕНИК - вж. днец
ТРУП - вж. тяло 3. зоне.
ААУИА - еж. ансамбъл
ТРУПАМ ueеa. - вж. емгрупвае 2. аaнa-
—АСС - 1. вж. земетресение;
2. орен. вж. катаклизъм 2. зoмe-
553

ТАУФНЛ— нер. - вж. накит
ААСФП СЕ неси:. - 1. вж. глася сн 1. аoмe.;
2. вж. кича сн
ААЖБЯ u-еa. - орни·— вж. аaв!ръбекмм
ААЖВН— Янсл: - вж. кошер
ТРЪГВАМ - 1. Змоочсмм ат ен aвидa, като сн —τ-
-наям са иятоооо, къднто се намирам (вбекн. зм
оО—созоо 00-10000). Колата тръгне, Влакът
0-^03. Воловзт- тръгнаха сами.
—	nд!иолем
10·. —> спирам, тпииаи те, ccаP1oмe се, аaoииaи
<с—>
// Пимвeддни мотороо превозе— треатово в ас—.—-
име. Сядай а камиона, искам Ям вадя как щз
тръгнеш. ОлЯна преЯ нopмм-рao а тръгна нап¬
раво ас трета скорост.
—	потеглям
ант. — спирам, епирам ен
2.	орен·. Зм eмщиaα. мнхмe1аcм - змоочсаи да реСот-
вам, фвакпстомомм. Машиоатз р-ше спряла, но
cmooвc тръгна. Иauuх езсoвoине и той тръгна,
—	заработвам, nаорaесτкaм, задействам, задей¬
ствам св, сработвам рлзг.
ант. —> спирам, тeкcaи. оиеееквам
3.	вж. заминавам;
4.	вж. отправям еи
ААЖГВА МЧ разз, - вж. пaовлaвевa ми
ТРЪГВАМ йМ - 1. вж. отивам си 1. аeмe.;
2. О ор-Ял, от вж. напускам 1. знаа.
ТРЪН - 1. вж. боиил’;
2. в.. драка 1. зима.
ТРЪНАК - еж. бодил2
ТРЪНЛИВ. |. вж. бодлив I. аaмч.;
2. орна, вж. трудин 2. знае.
ТАЖПКЧ - Ннвоеоо ттдносо ореоемон то студ,
торсх, воеоееие и рр. ОоуДзон тръпка минаха
оо тялото ми. По кожата й полазиха тръпки.
Усетих тръпки.
—	моренци поза., мра/еици р.яЯко— жмαаае
Яиел,
ТРЪПНА - орно— вж. вълнувам ек
ТАЖПЧЯЕ - вж. авзаив I. зате.
ААЖС—СМ онса. - 1. еж. друсам 1. и 2. знсч.;
2. ο.. изтркеяеам
ТРЪСА - сж. тръстика 1. зате.
ТАЖСАЯ—А - I. В-ток— Тесаем треса а кухо еотТоо.
ЗаЯ ноaД-нeцз раста вuеoнa тръстика,
—	гркст, камкш’ Яиел.
2. вж. папур 1. знсч.
ТРЖТЛЕИТ разз. - вж. ταe!уанcτ
ТАЖШВ—М - сж. затръшвам
АРЪШ—СМ СН - прзн—. разг. аж. вайкам еи
АР—БЕА резл. - Нежно, необходимо - нещо. Тряб¬
ва Ям ороанДа Ява телефонни разговора. Трябва
Ям му помознам. Теяреа Ям зналш някои неща
Тея-ем Ям учс,
—	налапа ен, изисква ен, сеян еи
ТАЯСЕАМ - вж. тропкам I. aсα4.
ИА—САСМ - вж. трещя I. знае.
ИРЛС—АМ ЙН - Разл, ο.. гърмя I. зотч.
ТА—СЖК - Свеня, ототр, ортие—с м оотееяе звук,
шум. Чу се еuлeo трясък, като ч— л— се събори
eрнaнвл саеаа.
—	оръм, nскдτ
ИУВЕА—УЛОЗС - Инфекци-зоо амбoeсcмн—, конто
poямасcм втиакс -рпая- ем аялот—, но оонсно Те-
лете дробове. Болен е от τгΡ-eнг■лo-a. Тур-еку-
Μ-ατα зо и-пеати а зрора,
—	охтика нср,
V жсотмта гоеонекм ка-ж.
АСВЕААУЛОЗЕО - Ooйτo - боеео оо oвбнякeooам.
Туберкулозна деца,
—	оркдсеолвe, охтичак изр—.
—УЗ - 1. сж. ас 1. знае.;
2.	разз. вж. Яогатмш;
3.	ре-з. сж. голиеиа
—СЗАР рсзз. - 1. сж. богаташ;
2. сж. големец
ТСЗ—АС—М резг. - сж. богат 2. знсн.
ИСЗЕМЕ— - β.. местни 2. е 3. знае.
ТУЗЕМЕЦ - вж. кореняк
АС— - Нм иятоооо, кт—нао е- намира еспетв, .което
псвоом. За първи оъо ли иДватз тук? Аз живея
тук, Тук имам нмот.
—	насам рсзГ:, τлдевα разз.
ант. — там
ТУКАШЕН - в.. мнства 2. е 4. занн.
ТУА-ТН— рлзг. - сж. нарядко I. анмe,
ТУ—-ТАМЕ рм-з. - вж. нарядко 1. зима.
ТУЛ—ОЯЩЕ - вж. тяло 3. асα4.
ТУЛУ— рз-г. - I. сж. мях;
2. прнн—з сж. корем
ТУЛЯ СН оасв. - вж. крия ев 1. анм4.
ТУМБА— рс-г. - еж. корем
ТУМВЕйТ ра-г. ирон. - β.. коремест
ТУОЕ—ДЕЦ кииж. презр. - сж. готовде
ТСНЕ—ДСТС— книж. прн-р.. - сж. одτовαecτвд
АСП—-ИСп— ра-г. - вж. .ой’ 1. знае.
ТУПА— - I. Удрям сс-ео, оТекн. т тсомокм, aмcмc-
км, кuoими. дрехи в -ρ., за ре ои очистя оо орах.
Тупам калим, Тупам дюшеци, Тупам възглавни¬
це.
—	пухам
2.	вж. туптя;
3.	разгз сж. Яия 1. aнм4.
тСп—НИ— ра-г. - сж. Яой' 1. е 2. зннн.
АСПСОРЦ— ра-г. - сж. Tofi I. е 2. зима.
ТС ИВА— ра-г. - сж. падам 2. знае.
—УПЕ рpoеm■р>нap—, - вж. нахалство 2. аeн4.
—СПИМ - Зм сърп-, нoccoeoe—e съд м —ρ. - осмени ο¬
ι он о-зосексе ритмична, като uаτeманeмм нoec·
та. Усещам как сърцатю ми силно тупти. Вене¬
та оа ел-nccенeτc му туптеше.
—	бия, пулсирам, тупам, лупам разг.
—СПУAД]О— .з-з. - разш. вж. в^еа
ТУР - в.. крко 2. е 4. знае.
АСАИСТ -1. сж. екскурзиант;
2. вж. планинар
АСАНЕ - ОТск——яне, остусте— последователно ом
разоиеем мяета оо 100100, —ятито-еос трепа и
пор. зм изнасяне еа нтнπниτc, представления е рр.
Пра- лятото о—ат^ърът тръгва не турне.
—	обиколка
АУРОНА - вж. скстезанив 1. знач.
—СРИ— нер. - сж. пооачд
ТУАС А - оран. рс-г. в.. еаможнеец
ТУАЛМ ра-г. - 1. вж. постаеям 1. е 2. зане.;
2.	вж. оставям I. зане.;
3.	орно:, разг. вж. определям 2. знае.
АУАЛ—СН - сж. веднага 1. аeα4.
АУА——С pa-r. uлрαoΡp. - вж. мудни I. е 2. знач.
АСА—АВ— разг, и—одорр. - вж. Тасос 3. аea4.
554

ТУТА—В—СТ рз-г. нлоЯоРе- - в.. мудност I. зона.
ТУТКАЙ — Лепило ет диeooмaтом кости е кожа—
ттпадепм.
—	клей сонц.
ТУТКАМ йН ра-г, неодобр. - вж. Янвя ек 1. занн.
ТУТ—АНЯ— - орна, ирон. вж. простак
ТЩЕСЛАВЕН коиж. - КоТао оТман славата е пох-
вм—иое, проявява луета м ек-онното към външен
Теятек, рмрмдиомое. На съм moлнcaa τщeелaaeн,
зз дс искам нлрpeньсuamo Ям се шума около мо¬
ите изяви:.
—	славолюбив, cбиτкe, пуcτсcлaвиe книж,
АЩЕЙЛАВРЕ книж, - Сто-ие. кои соева, ooмзeα·
ние, оохваеи. Страда оо τщ-елaвueτc сл,
—	славолюбив, суига, суетност, пуe!дcлмβив
кнлж,
ТЪГА - I. Тъжно, мрачна ивоаи-нелн, сасествий ат
6010000, 0—0-0000. Оа сmмхcaeτe й лъха тъга.
Дьобoнеτз 0^3, която я реше оРзела. не може¬
ше с нищо да са разсее,
—	меланхолия ннuж,, пичал поет.— eврмдсcτ
оо—а,, ерачеосг нuuж. ряДко
ант. —> радост
2.	вож ммкк 2. зз^се^.
ТЪГУВАМ роза. - b.. скърбя
ТЪДЛОА ре-г. - 1. еж. тук;
2. вж. наоколо
ТЪЖА - 1. вж. скърбя;
2. нер. вж. жалея
АЪЖЛ СН неса. пер. - вж. оплаквам си 1. знае.
АЪЖВА - вж. жалба I. зине.
ТЪЖДЕСТВЕН конж, - вж. еднакъв
АЪжДНйИВНН—Й— кииж. - еж. еднаквост I. зана.;
ТЪЖДЕСТВО кииж, - ο.. вдеаквост 1. зане.
ТЪЖЕН - 1. OoCτo зизовова м—с мзoмасcм 0004,
скръб, мькн. Защо си τалнcвз тъжна дн—с? По
улиците срещам тъжии хоре. ГлзДзшз ма с
тъжна рел. Говор-ша с тъжен тлес,
—	скръбни, печални, нерадостни, би/радостне
нuuж.. тъжови, — πcзmз, гористин поза, невн-
еил, Яирбяишвe, еилнeχдлиеин ннuж., ооркк
ооеа.
ант. — весел, радветее, засияе
2.	КоТто - изполана е топа. Тъжна песии. Тъжна
стихове. Тъжна музика. В ллaеa й звучаха тъж¬
ни Нотки.
—	жални, влвгиевe канж,, жалокит, жалостен,
невесел, тъжови, позт.. милaeχслиенe ннuж,
минорин ннuЖз, жнловне пер. роеа.
нея. — весел, 011000-0, βηριο, 11.00-0
3.	В к—Сто ням— papocτ. оoCoo протмаа Тез имдоео е—м
а-сявн тъга. Тъжна αлйеτвиτ-лнoеτ. Тъжно
живот, Тъжно дзн. Тъжна мисли.
—	скръбен, еиеaъиe, нвеисил, нерадостна, без¬
радостна нuuж., горестни позт.. бизд!рaдвe
канж, мрачна орна,, ее/просветни’ оола,, не¬
просветен позт.
—00. з радостен, весна
Н радостен, оораднн, др—отсоно
АЖЖН— МИ Е - вж. мъчно еи и
АЪЖОВЕ— позт—. - вж. тъжна 1. м 2. зята.
—ЖЙ разз. - вж. ядка
АЖЙ КАТО - сж. защото
АЖАА— - е.. плат
АЖКМЕЖ пер. - аж. подготовка 1. зята.
ТЪКМО - еж. точно 1., 2. е 3. зане.
ТЪКММ СН рс-г. - 1. еж. поевя ек 1. занн.;
2. вж. вкзeaмиаявaм
ТЪЛА—ВА—МЕ -1 . вж. коментар 1. зане·.;
2. вж. обясненен
ТЪЛКУВАМ - вж. коментирам 1. зннч.
ТЪЛКУВАНЕ - вж. коментар 1. зана.
ИЖЛ—СОАИЕЛ - Лице, оoнoo oмасeaяcм еъ-тя.н-
нинτo. оивстон нм aeшo· Тълкувател ас закон.
—	τълксвме, еe!ирпрв!aτср ннuж., коментатор,
тклеач книж, старин.
ТЖЛКУОАИНЛН— - a.. обяснителен
АЖЛКУОАЧ - еж. тълкувател
АЖЛМАЧ ннuжз стеран. - сж. тълкувател
АЖЛИА - 1. Голям TpoC хора, тъбраеи ос една мяс¬
то. Отрахувам сз Яа нз се изгуря среЯ тълпата·.
На площада се бл съΡpaоa гcормз тълпа, Тълпе¬
те ме πoвоeез надолу оо улицата. Тълпете сз
pa-рpъенa.
—	множество, навалица, сборище, гъмжило,
рояк орли,, певж книж, рядко, многолюдни съ-
рир.. калабалък рeoеτoнap.
2. анодорр—з ^0.-0000 от оеороаоизиимос, севааС-
ат етбреас хора. На ос-ара се струпа тълпа
от любопитни. Тълпата започна Яа рл-б—ва
в—трините ас магазините. Тове ое е войска, е
aьлрСз Ако попаднеш сред та-и тълпе, мож- да
пострадаш. Защо полицията не paзгcнн тълпа¬
та?
—	сбирщина неодорр—, сборище неодорр,, паплач
орнзр., соди орезр.
V оо кт— и <от> сьже ра-г. преинрр—. всякая веянена
книж. пренерр., хрмнм м Трана рззг. към 2. зате.
ТЪМА πρнmз - сж. тъмнина
ТЖМН— - I. В нoйτт нямс 00—00104, виримост. Тъм¬
но ромещ-ние. Тъмна корлаора. Тъмна стая.
Тъмна нощ. Тъмна тора.
—	мрачин, ικ^κιτηι, черва орно, огр,, непрог¬
ледни оте,, Янрпросжнтвн’ понт.— непросветен
позт.. бвззрачвн оола,
мит. —> светъл, оов—оне, oзαpeo. ооряа
2.	орно:, вж. необясним;
3.	open. вж. родозриτклвe
ТЖМ—ЕМ - 1. рнзл, Нмстеосм миак, ттмнинм. Навън
тъмнее.
—	мрачния
2.	Изглеждам, виждам ся тъмно. ОреЯ парка тъмне¬
еха акации.
—	тъмнея еи, мрачния, черния св, чернея
ант. — светлея, 00-00— се, Телея, 6—0— се
3.	вж. паеτъеeеβaе 1. зане.
ТЖМ—ЕМ СН - вж. ткмевя 2. зянн.
ТЖ—НРЛО рз-г. - вж. тъмнина
ИЖМ—И—А - Полян —вота нм тветеиоа, пврари
коеоо е н—вeзмoдao ра те виждат предметите. В
тъмнината нищо не виждам. Каква тъмнина л
навън! Изгасим cсв-τлeнueτc а оиз останахме
а тъмнината. ОлзЯ залеза на слънцето оолато
потъне а тъмнина. Отсята сн изпълни с тъм¬
нина.
—	тъма оонт,, гкмеота ряДко, мрак, мрачена,
мрачнеина, гкмниао ра-г, гъееицм резл.,
τкеeдτие ра-г., мрачива диал.
aHT — светлина, ocaeτ—нoин. ев-теск, аpaк. емрн-
--04, емрнео
ТЪМНИЦА 1. ка-ж, a.. затвор;
2. рс-г. сж. тъееиен
555

АЖМ—ОЛИК - сж. еуромв
ТЪМН—АА рядко - вж. яъмеееа
ТЪМНОТИ— ра-л. - β.. тъмнеем
АЖ—А uзеaз - 1. Намирам се сред aншo. кт—тв е а п—-
—ямв коомчнетво лом мн обгръща от вcиaом τορΜ-
ае. Праз лятото гл—Ц—τ- л Ρглeвapαuτe ΤΜίαα
а -ллееинс— Къщита тънат а мрак, ГраДът aьue
а мръсотия.
—	потъвам в нзса.
2.	вж. πпъсвм 3. ззен.
ТЪНКОСТ - орно, вж. пддрдЯeдeτ
ТЖ—ТЕЖ - вж. оρсχдτ
АЖНТМ - вж. бумтя
ТЪНЪЪ - 1. КеСоо е с мелке peT-eeaa. Тънка ореж-
Яа. Тънка еopеnuз Тънък олса. Тънък шал·. Тънке
кожа, Тънка матееия.
—	фин, изящен нuuж,, нежни орна.
дня. —> дебел, пруТ, плътна
2.	вж. лек 1. м 2. заан.;
3.	вж. елнЯ 5. аeнч.;
4.	в.. вкрслаб;
5.	орен. в.. висок 2. заан.;
6.	орна, в.. внимателни 4. за—а.
ТЪП - 1. КоСоо няма тьако оттрин. Тъп нож. Тъпа
Ppedaa. Тъп бръснач, Тъп сърп,
—	затъпен, прнткпин, захабен, налаЯин рядко
ант. —> остър, наострен, амтвена
2.	оран, в.. глух 1. зята.;
3,	ра-г. вж. глупав 1., 2., 3. и 4. заан.;
4.	ра-л. вж. eввлрпреиееив;
5,	разг. вж. бврcъgържaτкъвe 1. е 2. зннн.
ТЖП—К разз. рр-иерр. - вж. глупак
ТЖПММ оср, - вж. ситня 1. зона.
АЖПАНАА - прзн. ре-з, руг. в.. глупак
ТЖПНЗМЯ рсзз.. орене-р. - вж. безсмислици 1. зана.
ТЪПКАЛ— ра-з. - 1. вж. навалица 1. зане.;
2. вж. блъскмеецм
—ЖПА—ННЦ— рм-з. - 1. вж. навалица 1. аeмн.;
2. вж. блъсканица
ТЪПОГЕ—В разз. - вж. олупнв I. е 2. занн.
ТЖПОГЛ—ОИЕ рсзз. - вж. глупост I. зане.
—ЖП—С—ра-з. ряДко - I. вж. глупост 1. знα4-;
2. е.. eвβъзnреиееивдc! 1. зана.
ТЪПОТАразз. - 1. сж. оъспоc! I. зяте.;
2. вж. eиβъзnреимеиβдc! 1. знае.
ТЪПОТИЯ разг. - 1. алоао-рз вж. глупост 2. знсн.;
2. ми. орнолрр, вж. бивcелeлиаи 1. зане.
ТЪП—УМЕН разз. - 1 . вж. глупав 1., 3. е 4. занн.;
2. вж. ннвъапреимчив
АЖП—У—РН разз, - 1. вж. глупост 1. занн.;
2. вж. eввкрпреиееивоcτ 1. зате.
—ЖПУ—ГЕА жарг, - вж. глупак
АЪПЕ— - 1. С-лоо натискам ο^ο с крека м изменям
формата мл, тоонсквам по. На тъпчи те-аата!
Кучето тъпча цезояаа.
—	одая, мачкам
2. прен. аноЯоРр. сж. потискам 1. занн.
ТЪПЧА СЕ ра-г. ueoαрpp. - в.. яе 1. зннн.
ТЖАВУХ рсзз. грубо - вж. корим
АЪРГ - ПсТлиена oмапooдαдeм, ηρ— която кeпcвaeм·
•е наддават за цнната нм преаоагмамтм топка. Щн
има руpоuеau търг, Много бяха геaеτeuцuτз а
търга,
—	аукцион кннж.
ТЪРГАШ иноаорр—. - в.. спекулант
ТЪРГ—ШЕСАН - сж. комерсиални 2. анae.
ТЪРГ—ВММ - Днйстсо, cceoамea с poоeoоa м 000-
-С.6С еа стоки. Той се занимзаа с търговия. Как
върви mьpзcaирτa? Търговия не нЯро. Външна
търговия. Вьτp-шнa търговия.
—	стокообмен,	график, пдкбркд-прддмжбa,
длъш-вереш opoеτoнae.
ТЖРГ—ОСКР - КоСто е— втоатя до отоптася ели е
ор-лсщ ом оеогесеп. Търговски oaнoшлнuр. Тър¬
говска похвати,
—	кдевреиekл книж., комерсиални ннuж.
ТЖРЖНЙТОЕН - 1. Кайте - пи-рназнае-н зм лом
е лo1oeш еа оъТеовя о оиеастмаитнона х-рнкт-р.
Тъ]^:^1^1^:ов—оо посрещана. Τъpжлеτвeнc еьPec·
нае. Драха за тържесталн— случаи.
—— офециалие, анрведeиaъиe
ант. — неофициален
2. еж. празнични 2. зате.
ИЖРЖНСТОН—ОЙТ - Состояний, присъщо зм
празник, oτpдeтτвo· ЮPuозяa Ре отпразнуван
с рсoPeнa тържнсаезност. ΤpрPaeшe Яз ори-
дадем някаква тържественост ас това, което
еτзaзшз тук.
—	празничност, парадност, официалное!
ТЪРЖЕСТВО - 1. вж. празeвecτвд;
2. вж. триумф
ТЪРЖЕСТВУВА— - в.. лекувам
ТЪРЖЕСТВУВАЩ - КоСто изразява ис—оет, п-я¬
рост, задово-ство от посоипаата ообнда, успех.
Той й хвърли —Яно тържествуващ позлеД, Тъп-
жeеτaгaaщa уемuaнa, Тържествуващ анк.
—	лекуващ, победоносни, триумфален, три¬
умфираш, поЯВиин рядко
ТЖРЖмЩе - еж. пазар
ТЪРКАЛО нар. - а.. крко 1. занн.
ТЖАА—Е—М СН - Втроя се, премятам се оо някаква
ооссохеото. Мръсни а oньеcuu Деца се търкаля¬
ха а орсхоа.
—	валям си ра-р.. влаоaлее еи рм-з.
ТЪРКАМ - Движа ο^α върху посеохаоео, като от
нмтиекам. Търкам пода с еeaнe, за да то измия
Добре. Търкам си очлан. Търкам с гума:.
—	ярея, жуля ра-г.
ТЪР—А—Н - Обикн. мн. вж. неразбирателство
ИЖААУЛВА— ЙЕ - вж. из!ъркдлекαе си
ТЪРНОКОП - Железен инструмент лос заоетонас
кимища е дълга дървена aoeдоa, ши-рназнан-н зс
Oαакooмвмe— он твор-с или оТрстем о кои-ом ποη-
ва. Щз разкопая с търнокопа замята.
—	кирка, кдпне, копачка разг., казеа Яиел,
ИЖРПЕЖ пер. - ο.. търпинин
ИЖРПНЙМООСТ - вж. търпинин
ТЖАПН—ИЕ - Спос-батст дт те торов, поякея анщт
мем да се aaоa. мзaaнвa дълго м спокоено. О тър¬
пение встко се ncеauзa, Той прояви голямо
търп-ние, Нужно е aьpneaue.
—	търпеливо?!, гкрпеж пер., оайрет рeoеτouap,
нет. — нетърпение, нетърпеливата, ормрияавтт
ТЪРПИМ - сж. поносим
ТЖАПРМ—ЙТ - Ттипнемво отношение кои анщо
о-ои-ято- е—м вoмдaeбoo, зааиоаее ос ρραβα·— м
инт-иеемте на ιογο-τ-. Търпимост към чуждата
u-αoсmeτьц— а грешки:. Рeлuзucзoa търпимост.
Търпимост към чужденците.
—	!длирae!eдcτ
ае!. — нетърпимост, яетсляр—отноа·
ТЖРПМ нeев, - 1. Нн рнапираи вторнкм неприятни
556

Bтeшмaия мем .γοτοοι, комат имам. Мога де тър¬
пя Pcонaτa. Не мога дс търпя зоеещ—ииае. Как
търпиш тс-и неприятна мири-мз? Приятелят
й е груб и нлЯодялан— но тя ло търпи.
—	понасям, издържам’, трая разз.
2.	Прими-огеоим за з нопромятито условия, в които
съм, .свея и не тн ооиоваи да ом променя. Тя
търпеше cPuдume а все повзчн са зamaapрш- а
сзРе сл, Тн нл мачкат—, е низ търпим, Докога щз
търпим рлзоррмзняаз— нрuτc сз вършат?
—	понасям, мълча npHH.. пклтам прео, разт.
V	σoиcнaм зъби разз. към 1. зона.
V	еавскам зсбе резг., нося ом креете кииж. ком 2.
зннн.
ТЖАС—Ч - Ляпн, коноо 00001, издирва a-шт. Той н
uмcuрp. търсач на неоткрити скъпоценности.
—	издирван рядко
ТЪРСН—Е - Утмeuя. cooeee. да те намери aншт,
което е мзπeeeoo. мои някоТ, оoCτo - изчезне— е—м
тн е cоил-- Търсенето ас изе-знaлoτc Яете про¬
Дължи Яо късно през нощта·.
—	издирване, дирене
ант. — намиране, оокомваее
ИЖРСМ ueеβ. - Полагам вселся, стремя сн да намеря
аякопо мем нещо. Палuиuрτз mьpеu neлеaъnuл-
нa. Цял Ден търсихме и-зуренате крава. Търся
документите, които съм зaPгτaл някъде. Търся
квартира.
—	диря ра-з. евgеаβaе а ннеa.
aer —* намирам, oτниивaм
// намирам, иаoaмиpмм. покриете
V	обръщам (лрноеитщам) ес—ом aaoпaни рс-Г·, оТ-
рощам земята ааораки рсзз, лор дърво е камък
(пор дърво м амсоо) осиея няктоо, η^ο рсзз,
ТЖАСЯ СН - 1. Зм стока - продавам се. Нзй·aeез
се mьpерm спортна обувки. Около ВеликДен сн
търсят яйца.
—	вървя преНз разз.— харча си разз.
2. вж. котирам еи 2. знач.
АЖАТЕИ -разг. орезр, вж. потован
ТЖРТ—ОЩИ—А ра-г. прн-р. - вж. го!сβaнcτвд
ТЪРЧА разг. - вж. тичам
ТЪРЧА—Е pa-r. - вж. Яяо
ТЖРЧЕШААТА рз-з. - сж. Ялоом
ТЪРЕЕШК—М рззз. - вж. Яепое
ТЖРЧИ-ЛЖЖМ разз, - вж. лкжиц 1. зона.
ТЪРШУВАМ - Търся всионао м нм яазоиеои енетм
анщо eоpиoo -е- нещо, коеоо мм е Ηγ.ΗΤ. Някой
е тършувал в бюрото ми. Детето орача Яе тър¬
шува и- αΜαοατε. Зaрcенaх Яе тършувам а чан¬
тата си, τъpелйκu портмонето си.
—	бъркам’, бърникам ра-з., ровя, ровuеямм
рсзз.
ТЪСТ - Бмшм ям тτopвгмτм· Мocзc добра се ра-р—-
рлм с тъста.
—	дядо ре-з.. бабалък рecсτouap.
ТЪТЕН - вж. грохот
АЖТ—А - вж. бумтя
АЖТ—НЖ - вж. грохот
ТЖТАУЗМ разз. грубо - а.. влача 1. знсн.
ТЖТАУЗМ СН рззз. зруро - ο.. влача си I. заан.
ТЖИРЯ - еж. въaеa 1. зннн.
ТЖТРМ СН - вж. влача ск 1. зянн.
АЖЩА - МмCнм ом Tenoer-Ti. Тъщета ДоРре готви.
—	баба резг.
—ЮРВА— - β.. чалма
ИЮАМА остар. - вж. затвор
АЮФЛЕК рз-г. - вж. сламеник
ТЮХКА— ЙН резг. - сж. вайкам се
АЛГОСТ ряДко - вж. досада
ТЯГОСТЕН нuuж, - вж. мъчителен 1. е 3. зона.
ТЯЛО - 1. Фмамaнткaoн. ммтнрин-аата чтет аа чове¬
ка или животното като .свт тτpвкτeиa· Той —мм
зДраво тяло, но рсихuе-еκu нл е аобре. Тялото
му ще издържи на oπнecцuрac.
—	органезъе
ант. — душа, психика, -ех, -лш—вносо
2.	Външната, видимата основа— физическа еато аа
чоеекн. Тя име стройно и нpзсuao aрлo. Момиче
с кръшно тяло. Въпреки пълното си тяло той л
αoеτc пъргав.
—	снага, фигура книж., !илдcлсжении, С!ан2 .3-,
ооет..
мия. — душа
3.	Отоовааом, наС-по—яиатм нает оо ф-з-е-скатс ма¬
терия ос човек -ο- .μοβοη—, без гемсмтм е нимй·
яиците. ЕЯра жена с голямо тяло. Жuacτнcτo
имаше глава, която р-ше еpeaouτ-лoc мeоκa а
ое отговаряше на голямото му тяло. Тяло ас
заклеим нpeaeз
—	туловище, труп (рPлнн. ора мъртво същество)
4.	орно—з вж. корпус
ТМСНОС—РОЕО - орен. еж. тесногръд 2. зннч.
т
557

У

УВЕДЕН - β.. сигурен 2. зоне.
УБЕДЕНО—С- 1. сж. вяра I. зоне.;
2. сж. сигурност I. знсн.
УБЕДИТЕЛЕН - 1. сж. красноречив 1. знае.;
2. сж. логичен 2. зона.
УБЕДИТЕЛНОСТ - сж. каacноанчивсcτ
УВЕЖД—Е—М - I. Каи-м някого с румс, ростре да
сн тепоате с мене, -а рвеяявм в н-що. Мъчех се
Да я уредя, ча нямам лоши измерения. Успях Ям
я уРеДя, чн за нея е по-Добра Яа замине. Щн мога
л— Яа зо уР-Яя, чл тя не е лош човек?
—	уверявам
ант. — разубеждавам, oмаce—oсcмм
2. сж. увещавам
СВЕЖдАЕНМ СН - Доеесам ссни—еоео, з—рочваи
да cяoвми. ан ннщо - истие—, не тeшeтoвeвa. Н-
могл Ям сз оженя за нея, Доксто не сз убеДя, че
тя ма обича. Уреда ли са, че не те лъже? ИaДр·
вам се Ям сз гPeДuш—, чн тека а оо-дорра за теб.
—	уверявам ск, повярвам
миг. —> разубеждавам се
УБЕЖДЕНИЕ - ОбuнHз миз. вж. възглед 3. зиме.
УВЕЖЯЩЕ - I. Място, ксеоо poeaoмаcм оо Тн—н,
ooaтooeсвa. По време иа cсмeeснcoc я>oбеτuo
а Румъния измират убежище много Pълзapеκи
eeacлюцucu-pu— Беглецът намира у-ежища а
Pоuзнuя манастир, Той търси уРеж—ща а чуж¬
бина.
—	пребежещи, псдcлсн, приют npao,, пристан
поза.
2. в.. скривалище 1. анмч.
УВНЕ—М - 1. Пp1e1eсcaи смърт, оа—пси конС оа
.10004 нм чoвeн сос ιργπ- .—в— тτшeтoвв· Бае-
дити уРал— сием й. Този човек е опасни,, може
Яз те уРне. Той уР—л ж-еа са. Убила раща му на
фронте, Тези отрове можа да урна еoaeκ. Зака¬
нил се, чз ще я урие.
—	умъртвявам, погубвам, леявеиеaαм, премах¬
вам прзн.. очиствам орзн-. рззг, nреесквaм
разг., уганпeнм разг, паегрнпeαм рсзз., затри¬
вам разг, сcмкагевaм разг. ряДко
ант — съживявам, ceанo—eсcαм
2. прзн. ο.. cъарсшaвaе 1. аoaч.
V пращам (изпращам) ом oсa1 (оня) евят разз, 00-¬
щам (1аppмшмe) ем -рупия евят резг,, ppαшмм
ори твеос Петъррезг,, твeτсcмe иат-ооо (со-нте)
разг, всжрам ee—τнмoм (оаеоомом) рззз, отомвяи
(προτοΜο-Μ) не място рззз, poмшми (1аpoaшaи)
а пр—е— (аа гооТищмом) рсзз, сзеими .—βοοι (ру-
ш—оа, плевете) резг, лотоси (турям) край ос .—-
с—тс рсзз. към 1. знсн.
УБИЕЦ - Чoc—н, коСоо е убие някого, отоео - .10—-
тм от -руг етвнк. Още не см хазнал— убийцата ас
-мокаем, Наемео ури-ц. ОсъД-ха уриеца.
—	килър, палач разш., олакорнз, душеоуЯиц
книж, джелатен орен, ра-г, колме пар,, ос'Яе-
тел ннuж. ряДко
УБИЙСТВЕН - 1. ο.. оиЯлъеe 2. зосн.;
2.	... непосилен 1. знсн.;
3.	орен. ο.. непоносим 2. aaмe.;
4.	орно—з ο.. екчетнлнн 1. знсн.
УБИЙСТВО - Нмти-товеоо оооеимое ос .свот.
През нощта л —-вършено ново гP—йеτвo.
—	кръвопролитие ко-ж,, кръвенна нар—.
УВРА - 1. прзн. в.. съкрушен;
2. орно—з в.. пастелни
УВ—Г самр—н, - в.. оскъден 1. зянн.
УВ—ЖДАМ - Нмoмaсвaм, кето бодм е н-що -сорт.
УРоЯох пръста си с игла, Рc-зτз го уроде.
—	наЯождае, езеожеαм, езпобождам
УВ—ЖДА— ЙН - вж. наЯождам си
УБ—ГСАМ - сж. ивпaъзвнм си 2. зине.
УВАЖАВАМ - I. Изостани еуеоаво ом eeaдяниΉ·
Колегата зо cблеaa а уважаемо, Уважавам
аруЯс на ученая. Уважавам uсτcpuчeсннτз па¬
метници.
—	почитам, τaеa, ценя, вaееτaм
ант. — презирам
2.	вж з зачитам 1 з е 2! з зеач.
УВАЖАВАН - КоСто амeeeдмcм γβι.-ο-Ή, към
капото се ваяноя· с γβα.—οΒ-. Той е еЯин от
нaй·гaaжзaao—τe хора в селото, Уважаван
преподавател.
—	почитан, ταеен, цннНн, зачитан
ант. —> презрян
УССЖЕНРЕ— - Чувство м саясшнявн към 0—000
сос η^ο, породени оо c1eoнм oцнeнм ос еегосст—
кечетовс, заслепи. И-питазм Дълбоко уважена—
към научния труд ас този човек—. Отнасям се с
уваж-он- към рo-uь-paеτн—τe хора, Внушавам
уважение:
—	почит, еоеτеτилнсcг, респнят ка-ж.
ант. —► неуважение, еерочоиоеооото, по-зрение,
ppHaeTpH.eeie
УВАЖИТЕЛЕН - отр. β.. оправдателни 2. зиме.
УВ—РДО—М нар. - еж. запазенм 2. знач.
УЕ НРДОАМ йЕ нар. - вж. опазвам ее I. знач.
УВАА—ВА— ра-г. - е.. сварявам
УВЕДОМИТЕЛЕН - вж. сcвндсме!нлин 2. аeмч.
УСЕД—МЛЕНИЕ - в.. съоЯщннен 1. анмe.
УВЕД—ММВАМ - еж. съобщавам 1. зона.
УЕЕ——ВЕЧ—Е—М - Прася нещо ас тоаее без¬
смъртно, дс ен помни вечно. Пoeз—рτa и ncдaн-
зъо па Хpнеτc Ботев са уu-<юu-е—лн амато му.
—	обнзсмкртяеам
УВЕЛЯЧ—О—М - 1. По-ся eeшo дт етан— оо-голямо
от Трой, нвe1чecτcв. Уи-личевам Poзeoсoвcoo
си. Увеличавам имота си. Увеличавам знанията
си. Уaлл—еих пр—хоДите са,
—	уголемявам, умножавам, обогатявам прзн.
ант. —> намалявам, смалявам, съкращавам, опоаее-
еавмм,оя-спираи
2.	Прсвя нещо ро-оолямп от pмам—pи. Увеличавам
площта. Уваличлалм рл-м-рл на снимката.
—	уголемявам, разширявам
ант. —> намалявам, те—oсвмм, уиа-явем
3.	Прсвя eeшo дс томя— po·oooсив, ро-витоко пв тоя-
пес, oмаe—o е-е посроТисмм някаксв нмчяcoco е
po·cueoнм степен, р-зино. Увеличавам цеемое.
Увеличиха заплатит-. Ув-лuеaaaм τeмπepaτу·
рета:. ДъжДов-т- гueо—е—хa е-вото нс рекета,
—	повишавам, вдигам прен., качвам прзн. ра-г,
покачвам орен.
558

ант. — понижавам, aaиαлявαм. свалям, cмeквнм.
снижавам
4. вж. засилвам 3. занн.
УОНЙРЧАОАМ СН - 1. Соавам οαβΗ.—, по-гоояи
ло оooмчΉσoвo. Озмзйствооо му сз уиелнчн с
ощн лдно дноз. Бcлeoеoaooo ми сз увеличи.
Градът сз гвeлuчu. Дългът ми сн у>и^-^л^^.
—	умножавам св, нараствае, уослиеевам ск,
разраствам сл, пораствам, вк/раствде книж,
ряЯко
ант. — намалявам, сме—явем се
2.	Ставам оо-голям ле еоеонн, исзенр, смет. Ц-оите
се гвeоиеeвao, Температурата се увeлuеaaз—
Иanp-жeнuзoc са гвзоuеи,
—	нараствам, повишавам ев, покачвам св, кач¬
вам сн орно, рсзз,, вдигам се прен.
дня. —> спадам, намалявам, ooaмдacмм тн, снижавам
сн, осртм
3.	Зм вода - ставам а шт-високо ават. Нивото не ра-
ката сз уaeоuчu. Оа орлла-а- дъждове нивото
не р-oaиpa зестреш-т-лао се уан.шчзае—
—	надигам ев, качвам се оелн., вдигам сл, изди¬
гам сл, повишавам се, покачвам се, повдигам
ек
ант. — спадам, нтмс—явни, nOaM.aBaM те, сам.нвмм
се, осртм
УОНЙРЕАЕА—Н - β.. увеличении 1. занн.
УВЕЛИЧЕН - вж. повишен 1. в 2. зята.
УОНЙРЧЕ—РЕ - 1. Разлика е оовнае в томененин
о нещо ор-дишат. Уе-лич-нае ас npou-вcдuoзл·
нoеooe на труда. Уалличеаал не осднациое.
Увеличение нз оемплраоуеаоа. Уaeлuелuue ас
раДиац—яоа.
—	повишение, повишаване, увиличнвани, покач¬
вани
мия. — намаление, aaмαeявмaн. понмжннвн, ooaM.a-
ванн, самжннмн, снижаване
2.	вж. иаα·cτее знач.
УВЕНЧАВАМ - прзн.. позоз. β.. прославям
УВЕРЕН - сж. слоурин 2. занн.
УВЕРЕНИЕ - вж. акт 1. занн.
УВЕРЕНОСТ -1. вж. вяра 1. и 2. занн.;
2. е.. сигурност 1. зама.
УОНР-ЮРА - вж. въвндлние 2. м 3. зята.
УВЕА—ВАМ - аж. убеждавам 1. занн.
УВЕРЯВАМ ЙН - β.. убеждавам св
УИНСЕ—М разз. - I. сж. зaяaеaм’ 1. зянн.;
2. а.. провлекам
УОЕЙСАМ СН разг. - вж. провлскде сл
УИНСЕЕН—РЕ - вж. ввсллЯа 1. зяте.
УОЕСЕЙЯОАМ ряДко - вж. зαемeъекaе 1. занн.
УВЕЩАВАМ - С руем, ровоав подомкенм моя моля
нянooв дт пи—вм, -а налрмвм a-шn. Дълго ма гu--
щаиаха Ям -амаоа с оях не морз. Майке ми само
ма гвaщлвл Яз уча.. На можах Яз ло уващая Яе
ЯойДе с нес на eненуe-αр, Дано Ям гoгuaщл-ш Яе
на напуска рароазта си.
—	уговарям, убеждавам, придсеβαм, карам2
ueеa., накарвам са.. скланям се,— агитирам
нзеa. разз.. прдaгиτирaе са. ра-з.. навивам
орен:, ра-з, обработвам пран:, разг,, кандкрдес-
вме npcеooнep,
мнт. —> разубеждавам, раздумвам, разкмндеидмсвмм
УОЕЩАОА—Е - аж. увещании
УВЕЩАНИЕ - УTΉдpааaнΉ. ио—нан да те извърши
нншn. Всички увещания де Дойда с пес. осоанаха
изпразни, Няма нужДа оо увещания, щз изпълня
мoобaoз аа. Н- се поддава ас увещания.
—	увещавани, придуеваин, уоовмаенн, мгета-
аuе резг,, навивка орен, разз.. обработка орно—з
разз, кмидърдисвани простонае, кандърма
neoеoouee.
УСРВАМ - I. сж. опаковам;
2. вж. оеотакае 1. зана.
УВИВАМ СН - в.. вля ее I. зана.
УЕРЕН— - вж. опаковъчни
УВИРАМ - I. вж. сварявам сл 1. заан.;
2. ореи. разз, еж. cоорншеeaм си 2. зане.
УЕРАА— ЙН нар. - вж. въвирам си 2. м 4. зннн.
УВИСВА— - 1. Изве-но. заемам висяща вея оо-
πγοΗ-τ- ло-т.насе. Ръцете му безпомощно
увиснаха надолу. Иeoeжaоu оо сиела— нлcнuoз
не дървото увисват неД оградете,
—	висвам, ррскеcβaм’
2.	вж. ррдβлcβaм сл;
3.	вж. отпускам си 2. зянн.
УВИСНАЛ - в.. отпуснат 1. аaαa-
УСЛНААТНЙЕ— - вж. интирисин 2. зянн.
УВЛЕЧЕН - вж. влюбен
УВЛЕЧЕНИЕ - I. вж. забежка 1. зама.;
2. вж. влюбниосг
УВЛИЧА— - 1. вж. повличам 2. знае.;
2. вж. завладявам 3. занн.
УВЛИЧА— СН - 1. в.. пристрастявам сл;
2.	вж. забравям сл 1. занн.;
3.	вж. влюбвам ск
УВОД - a.. въвндннии 1. знае.
УВОДЕН - вж. вc!лпи!нъкн 1. зннч.
УСОЕН—ОМ— - Наи-ждам на аякооо ра наплсан
зс-есост— coB.Ta, ρ-ο.ηοττ; с документ отстра¬
нявай от 016001. Тя не си върша доррз peбcoa-
оа а шнфъо я уволни, Страхувам се де не ме
гacлιяιo:. Мана, не мине арнме. гвcлнuхл а този
αupeнocp а нaзaeеαхe друг.
—	освобождавам рззш, изпонвае ра-з,, изхвър¬
лям орно:, ра-г,. изпъждам ряДко
ант. — назначавам
V порписеам овиταнпияτн (паелтртн, о-ск-ието)
разз. поставам (лoоaавмм) вратата ре-з., давам
(поставам, лтказвмм) летя рсзз, -ухаем (плюя)
лор oлaщкнτн разз.— Тия (в-рям) шета рм-г, гру¬
бо, давам (в—рям) орстс разг, -асам (вдрям) ρίΓ-
нмо<н> рсзз, изхвърлям ат уо-патс (потя) рсзз,
изхвърлям като парцал (мръсна коте) рззз, удрям
тнкметт рсзз. труро, бля (вдрям) резоата жсрг.
УСО——ИМ— - Правя нещо да мириш- лошо, Heno—-
ятне лом мзоелаам а лоша мврмзмт. Увоняхал
кухнята с това злле. У1воняхое къщата не че¬
сън. Кочанста гuoeя целая Явор.
—	бcмкадякмм, вмирисвам, умирискае, разво-
невaм, въвонявае ряДко
УС—НЛиАм ЙН ре-з, - вж. вмирисвам сл 2. занн.
УВРЕДЕН - 1. КоСто е претърпял аасомаао oмаoc-
шменан м ае - наполят здонв, аaпмаΉa. УвреЯ-на
ръррзца. УерлЯла еep-н Ярор, УерлЯеи слух, Уа-
р—Деон оо земеоресеоа-оо сзрсЯи. У вредно—
мерзли,
—	поразен, рневонмт, похабни рззл, повредин рядко
нит. — запазен, съхранен, няoΌвpнaнe. нноохабеа,
я-увр-рен
Н здрав, ннcвpндΉH. н-ютво-р-н, eнамeнгeмo, читав
2.	Който е згретьргоял вреда, зн—^т^о същност, състоя-
559

амн он анившее— от някакви ловния—. Уернд—ни
антлреса, УбраЯ-но елсooлюPαe. Увредена рн-
пуазцая.
—	наккрнин, засегнат
ант. —> ненакърнен, нΉзacΉπaao. aΉPBнτoнατ
УВРЕЖДАМ - I. Чсеоиена oмaoeщмвмм нещо, вло¬
шавам физичнткото мол зррвввслввосоо осстея-
аме он нещо, aяоΌ0O. Алкохолът увражДл ч-рния
ЯроР. Тютюнът уврежДа зЯревеоо. Сушата ув-
рнЯи рρеeaαoe, Градушката увр—Яи реколтата.
—	навриждае (ас), вредя uнев, (не), повреждам,
съсипвам, разрушавам пела,, руша ннеa. орла,
поразявам, ра/иеЯлткам орно,, разсипвам
разз—
мня. —> оправям, възстановявам
// запазвам, ooaавaм. тсхитнястм, по-дразвам
2.	вж. накрижиме 2. знае.;
3.	вж. змсяоае 2, зама.
УВЪЛЕС—М ряДко ~ вж. ожесточавам
УВЪЛЧЕ— - орно:, разг. в.. нмсткрвин 1. зннн.
УВЪРТАМ - Отклонявам -н отпов-ия 000—1-0-00,
точао, ясно, ре кндa истмянос зм ннщo. да дам
oбятaΉHMΉ. пТ—ка. о п-л дт cоoмя нещо. Кажи
uеouueoe, стазе си увъртал. Говори неправо.
няма защо Яа увърташ: И доснза на е дал кате¬
горично отговор, само увърта.
—	усуквам рззз, шикалкавя рззз. навъртам
ра-з, /нсукене орна, разз.
V усекете (опявам) го по кмeмфapтнu разз. строя,
суча (вевквам) разз, oαаoсπαe (тегля) локуми
разз,
УВЪРТАМ СН - Постаянно се намирам около някo·
го, онτт му се υμ-β-μ а някаква користна цел,
а тeшo oмнa ооетвяаао сн намирам около аякo·
го, оoгoτв х—р-свае и ухажвам. И-npαяoнc а Яе
гледаш как кол-г-т- се увъртат около шефе..
Увърта се oнoоc дъщеря ма, иска Яа м— еoaaa
зна·,
—	усуквам св рз-з.
УВЪРТАНЕ - Пи-лотовая— оо oкooни. стианмееи
ητημημ, ан напиаво ктм предмет— ос oмагoвoим,
нн оемноа. Той пристъпил направо към целом, ае
cPuеaл ув^ъроанияоа^. Казвай направо, -зз увър-
аене.
—	зaдеuкαъки, усуквани разз.. шикалкавини
разз.. изккргане разз,
УИЛХО—М -1.31 растение - змгеТвме cвнднcτoм.
влагата, ооненотмом см, нaτт свивам ллетаом м
пснтсснтн ом. Т-м—нужкиое бързо увяхвао. Оа
сушата цaeoрoa а зраДинзоа гвяхoaхa—
—	пдвеχвaм, и/вяхвае, вехна a-св., поекрвае,
змвяхвае
мнт. — разцъфтявам, цтфвне, разцъфвам, oмaцcф·
сам ен
2. орно·, вж. рαленевaм
УСМХ—АЛ - За исстяни—, -1004, пеят, стебло - кой¬
то е мзпвбв— τβή.ητττμ е еттнтосенвя, нормалния
те цвят. Уаяхиала люлякови хресои. Увяхиели
рози. У^.^:хнели марули. Ув.яхнали цаная.
—	nдβелeaл, посърнал, и/вяхнал
мнт. — свеж, пресян
УГАРКА - Оoτмτeн от изолшенс пмомоа. Пепелни¬
кът бн пълен с угарки.
—	фасрл-л.
УГАЙОН— - 1. Пиеламсам да поря. Огънят равно
угасваш—. Оалщоа угасна. Ознищеоо узасна.
—	нагаскам, запаскам, оасна uлев., догарям
нит. —»пламвам, запмлвмм се, —умвае, подоаеаам се,
ссзлеммнеявмм сн
//разпалвам се, имагмoсe се
2.	Преставам де светя. Лзмпио- угаснаха. Звн-Я-он
угасваха лЯна слеЯ друга. И ncелeДнзoa еaeo-
онннa угасна.
—	иагмскде, заоаевмм, гасна ueеa.. погнсвае
оонт·.
дня, — светвам, по-Свам, зacuяoaм. лoaeвaм. амe·
лнстявмм, 6—сcвaм. ccзoлсвαм
3.	орен. 0—0.. вж. утихвае 1. зяте.;
4.	орле:, вж. изевзкaм 3. заан.
УГАСНАЛ - 1. КоТто - пи—етаемл ре гори. Улеснели
огньове,
—	изгаснал, загаснал
ант. — пламнал, алиям—
2.	Заосч. потоее- κнCйΌe и-згeтибб—сccнcc, в кко-
оо ан се зaT—асзвa дuзнeаoтτ. ен-оомя. Угаснали-
ое му очи зл-Даха безучастно. Той ма погледна
с гглеeлл поглзд,
—	еезжизнен, изгаснал
мия. —> жив, 100—0, птрвеж-н
// лъчезарен, ο-Η, свето—
УГЛйпОаМ - 1. Правя да ен гои— ннщо. Угасявам
огън. Угасявам жарта— Угасявам цигарета:.
Утеса свещта,
—	изомcевaе, uвгacее, угасям, запасявам, зага¬
сне, гася ueеa, потушавам (зе огън, пожар)
ант. —> запалвам, пopлмлвнм. паля, ЛΌpкааддам. ян-
ом—ане, нннлмжpaм
// разпалвам, разгарям, имаaвхвмм, oo1н-aд1aм
2.	Пиавя рт ан твнои анщо. Угасявам aеαеκu ламой.
Угасявам евлoлuнaoa—
—	изгасявам, и/оасяе, угасям, запасявам, запа¬
сим, гася uнев.
ант. — запалвам, теетвни, паля
3.	орнн·. вж. утолявам;
4.	праНз еж. потискам 2. занн.
УГАЙ—М - вж. угасявам 1. м 2. знае.
УГЛАВЕН - I. юраЯ, вж. имка/ателки 1. знан.;
2. вж. криминален I. знна.
УГЛЕДЕН - КоСто има хубав, приятен външна вир.
Др-хнол ми нл са ггоeдou. УглеЯна къща. Угле¬
ден Явор. Уз.—дое жзна.
—	приличии, свистки
мня. —> неугледен, η-ορμ-μη-η, обутне, сманкса
V онτo ев—оа (свят) разг, нaτo хората рззг, за
<РИ-р> света рсзз, зм пред х—р—<тс> разг,
УГЛЖБЕ— книж. - аж. рaдллеоеен 2. знан.
УГЛЖБН—ОСТ книж. - β.. зαдкаесееноeг 2. зaαa-
СГЛЖБМЕАМ СН кн-ж—. - вж. зaдълесчaкaм св
1.	занн.
УГНЕТЕН - I. еж. потиснат 1. в 2. знае.;
2. аж. измъчен 1. зяна.
УГНЕТННРН канж. - 1. аж. гнет 1. знае.;
2. прзн. a.. потиснатост
УГ—ЕТЕН—СТ - вж. потиснатост
УГ—ЕТРАЕЛ ннuж. - I. аж. потисник;
2. аж. мъчител
УГНЕИМИНЛЕН книж, - вж. мъчителни 1. в 3. занн.
УГ—ЕТМОА— книж. - 1. аж. потискам 1. зяте.;
2.	вж. згнит — .зз^на^.
УГНЕТ—САЩ книж. - в.. гнетящ 1. зяна.
УГ—РОАМ - а.. записвам
УГОЕНА—— - 1. аж. увещавам;
560

2. вж. договарям 1. занн.
УГОВАРЯМ СЕ - Разбираи сн с някопо отoa. как м
оре какам втаовея де евеишмм нещо, постипаме
оогонсме относно втaввuсoα и οοροοΤοοτομτή за
извършване нм аящо. Уговорихме се а Pлαзннoe
дни де започоем pePcoз по новия проект. Уто-
acp—хмe се Яа сл срещи-м не другая Яна:. Угово¬
рила сз сз да ма излъжат: Щн Действаме тека,
какао вечн сме се угcaopнон.
—	споразумявам си, договарям ек, уславяе си,
наговарям се, стожарям се ра-г—. иниумвае— се
ра-з, едуекам ск разз.
УГ—ВаАм—Е - β.. увещание
СГЛВЛРЕН -1 . вж. опрлделлн 1. знсн.;
2. вж. договорки
УГ—О—А—А - вж. условил 3. зaaч-
УГ—ДЙРО ряДко - вж. раболепни
УГ—ДЙРО—СТ ряДко - вж. соддeиелcτвс
УГ—Д—ИА колж. - вж. рддлизуркс
УГ—Д—ИЕА - Пиека—нно yoa.—CM някому, οο—Τρα-
зявам ан с няповмом сооя и жноннсн, като унижа¬
вай тоТттвенооо ое aoтooйнтτcв. с пно дт опе¬
че—я б—апоскаонносооа му, рт оотовгна някмквм
корсетне цел. Поизчето служители угоДничат
не нaеeлсaaooo. Готов ре Ям угоде-ч— иа всеки
рo·aлняoeоeo оа нето.
—	nсgлерурcτкaе ра-з. ueрДoPe,— поимазкае сн
алодорр,, рaЯоаиnнееα книж,, cнавилничa
книж., лакнйнеча uзoαcPp.— раболепствам
книж, лаяейсткае нзoαcPp—,— Ялюддлизничa
книж, неодорр, мазня сл разз— орлннрр., сла¬
гам сн разз. н-одобр, nддеилквaе се неодорр,
уеелявам си иеоаобр.
V поася миел очи (лoлмoиоa) разг., чупя (пoдлαoмм.
превивам) гроб рз-г,, непя (прнвмваи, пpeπeвмм.
ореесоваи) гроТеск разз,, строя (кеноя) oпнщоa
разг-, —азя (влача тн, веекм сн, отезя) по к-рем
резг, слаоне те оо проТ в оо корем рззг., &-и.н
(еи.с) нoмкмoм (подметките, ботсш-те) нм някого
разз, 6oi.a (овжн) ораха (ксатн) са подметките
ос някого разг, Т—яжт (лежа) ръцете на някого
разг. ближа ораха вт нозете нм aснoгcpa-з—, ope-
вивам оиъom (коляно) пред еяктот разз,
УГ—Д—МЧЕСКИ - еж. раЯолипее
УГ—ДНРЕНСИВ— - Пи-кнееио ena.aaee не 0—-
ге, eτoбяαаявмeΉ о нягосатм воля и .яланин, лип¬
ла им епбстснно аостоСотово с цел -н тн потомпое
аякскат полза. О гзcдo-езсoac се добре до този
aнеcн пост, Презирам гзcдннеeсoacmc, Угодни¬
чество орад е-лoиoe не Ялия..
—	подаезурc!вд елодорр, nддмaввaееcгвс не¬
одобр, раболепие книж, сервелност книж,
аaЯдлиπcτβс книж. раболепно?. кииж, угод-
аевоcя ряДко. лакейство нeoДрPp.. лакийщена
нecαcPp,, пддливурщинa иеоЯобр—., cъноaелcτβс
рл-л, аноДоРр,— Ялюдолезничиство кииж:. оно-
Яорр., неcкдπоклднcτвс конж,
УГ-ЕН - вж. деТе— 1. знае.
СГ—Н—ОЙТ - вж. дебелина
УГ—ЙНММОАМ - I. вж. увеличавам I. м 2. зана.;
2.	рядко вож. засилвам 3. знач.
сГ—ЛНММОМ— СН - а.. увеличавам ек 1. знае.
УГ—ЙЕМПОА—Е - вж. растеж 2. аaмa.
СГОЩАОЛМ -в-ж. гощавам 1. зeнч-
УГОЩН—ИЕ - сж. гощавка
УГОЯВАМ - С оТслно хранене прсвя човнк и—и
д1ввooo де ям-нбеене, заолтсоен. Пpeеoзo— Ям
угояваш мъжа сл, Угоявам прасето.
—	ооя ueеa., охранвам
УГОЯВАМ ЙН - вж. надиевлявам’ 1. зянн.
УГРИЖИЛ— ЙЕ - вж. загрижвае св 1. зана.
УГАРЖЕН - вж. загрижен 1. и 2. зана.
СГАРЖНН—СИ - вж. загриженост 1. зате.
УГРМЗЕ—ИЕ - разш: вж. разкаянии
УГРОЗА кнлж. - a.. опасност 1. анαч.
УДАВА МР СН - С —нкотм умея ре пиавя a-шo.
справям те лнтао, γοβ-βαΜ aΉшn- Мзo-мзoн·
ката му се гДaua много. Тез- професия ми се
уДааа. Оеoбeнo много й са уДсваша шилието.
Ве-енo му се гЯaвa—
—	отдава еи се, върви ми
V вран (вре) ми отръки рззз.
УДАР - 1. аоен. в.. атака I. знна.;
2. рз^-з. еж. инcбъτ
УДАРЕ— разз. зруро - сж. яур 1. занн.
УДАРН—ИН - Повишаване нн ооссн, натъртване на
опиеанлнаа еи—нка ори пиo1зиacснн ос думата
(поаматмантко л-срение) вол роденртмн изгосси
ом отделна -вес в 1зиeeнoмнτв. зн -а сн обърне
соииааин еа а-Снето зн—аеоин (отоманско ^—0—-
нин). УДарението озЯа върху ncслзЯнзoa сe-е-
ка. На слагаш правилно гαзp-e-зoc л смасълъо
на -зpeелн-лoo се оур-з.
—	акцент ко-ж.
СДАР—О - в.. усилино
УДАЧЕН книж. нажал: - 1. в.. успешни 1. знае.;
2. β.. рдgχодеш 1. зннч.
УДЕ—МИМ— - Увееиеаваи рввйао. УДвоявем зало¬
женото. Удвоявам проДукцията
—	дублирам нuиж. ряДко
СдЕБеиЯв—М - вж. нαдеЯелевнм2
СДИСЕ— - в.. учудеи
УДИВИТЕЛЕН - 1. КоТто изоеомдва сос твоитн
кaaнтoвa. шя-ризсвкв— сила— енурсна-. Удиви¬
телна еилa. Уа-а-оелие приликс. Удивителна
сpъеuoеo. Удивително търпение.
—	лауелтилин, псрмре!нлин, учудващ
2. а.. неоЯикндβин 1. знсн.
УДИВЛЕНИЕ - Чувство, лои-р-ат от нещо, коеоо е
станало онвнакааов, ннпиндеирнно. Пр-д оназро-
рooaoa зоeднз ea-oвcp—х широко cеu оо гЯuв-
лаеиа а възторг. Козето видях имлоо са род
озрознат зе мае oeнеo, занемях оо уДивление.
—	изумленин, и/нинада, учудвани, почуда ррeo·.
СДИЕЛЯЕА— (СДМО—ВАМ) - еж. учудвам
СДИЕЛЯСАМ ЙН (УДИЕЯЕАМ ЙН) - вж. учуд¬
вам сн
УДОБЕН - 1. К-йто нн лсз-свс затрваиннмя м е
лелно пи-ложим не лpнкoмоa. Удобен оаноелое—.
УЯоРни костюм. УдоРна кухня. Удорил opувнн.
—- практични, функционален коаж.
дня. — неудобен, непрактичен
2.	КоТтв е Т-з затрудн-оля и—и е овйτo мис γι-Τοτο—.
УДобно пътуване. УдоРна кварт-ес. Удобно
легло.
—	комфортен, уютни, приятии
ант. — неуютен, неприятно
3.	КоСто отговаря ос определени γοο-β— и иаиeнcα-
аля, —мвм робри вτзмoдoвтo1 зм ooeшΉeτвсcмeΉ
нн някаква цел. Таза коли са уДоРон -а рлзoиoенн
уеоoвuя. Къщете, която се еамира навътре а
зораое. е гЯcPoa зе укриване. Мястото е гдcP·
36. Бeлo—pcнм осеоесмнн в антонимен pΉeиuн а фимзΉoecπ1амм
56I

ио зе паркирана.
—	еддχодещ, пригоден
ант. —► неудобен, oepoдхopяш, енорио-рен
4. еж. благоприятни 1. затч.
СД—ВСИСО - 1. β.. ^ηιηηηβη;
2.	Обикн. мн. вж. комфорт —. знач.
СД—ЕЛЕТО—РЕО - сж. задоволин I. и 2. зннч.
УД—ВЛЕТО—РЕНИЕ - сж. задоволство
УД—СЛЕТС—АЕ—ЛСА - вж. рαидβоacτко
УД—ЕЛЕТВ—АНАЕЛЕН - c.. вaиовслегнлнн
УДОВЛЕТВОРЯВАМ - вж. зaдсβолевαм 1. зaaч-
УД—И—ЛСИИНЕ - Честтсо о— еросентвоояиоет, еа
Ο-ροτο, ореамзсикано то приятии теоисои eeΉшa-
0— вам приятом -ушесов мад1вяcаимя. Пня км-
ф—оо сн с гдoacлсmaue. Н-козз не съм изоиоаал
oaнoaa уДоиолсоина оо nьeзa-рн-oc със ски.
О—мфоначнаол мг-—нa мн Яcеoaвя гДoвcлеo·
вне, Ч—meнeo.c не хурме— нoнгu е истинско гДc·
вoлеoaαe.
—	еаслндн, наслаждение, ккф рсзз.
ант — неудоволствие
УЕЛИТЛЕЕАЕННЕ - сж. акт 1. зоне.
УДЛИТЛСЕАМВ—М - сж. доказвам
УДЛСТ—ПВАМ - сж. зачетам 2. зоне.
УДРЪЖКА обикн. ма. - aмacoдαeя оа емео от тема
оря зaoeaшaнeτo й. Превят м— уДръжки оо зап¬
латата. Изплатиха сумата без удръжка,
—	отбив, отбивка ра-г.
ант. — добавка, емаТавкм
CEA-m-i . Наи-сяи ο-Μγ срар е яτнм иол с 00——-
мят. Ако р-ш- а ръката й точилката, щеша Яа
зо гДлpн оо ηρ-α, Той удара с юмрук мoме—oc
по paмcmc. Не енкай, че ще ое ударя по гоaua·
оа. Някой го уДар— с камък.
—	цапвам2, цапардоседм разг. фaαcвαе разг,
праскам разг,— пиркам ра-г.. джаскнм разг,
класкам рз-г,— елаткам нар. халосвае npoе·
тонер,, чалвне Яиал.
И Н-смлям някоис ур—о с ροτο, тTион. па леп—оо,
Тезата. Майке му се яДосм л зо уДарн по дв-о-
руза. Замахоа с ръка и му уДлрн еДна плесинце.
—	пляскам, шляпвае, цапкам2, шамаросвам
разт, зaшлнвевaм разг,, лепвам разз. огр.
ант. — галя, милвам, оон—я
2.	сж. Тия 1. знае.;
3.	β.. шибам 1. зане.;
4.	орнн. ρα-Γ, в'.. нападам 2. знач.;
5.	рззг. β.. улучвам 2. аeмe.
V οΤτοοοΜΜ (срттвам, заш-нвявам, зм-epвaм. ам·
шивам, евиваи, евеоваи) нрие нснoee разг. лрубо
ктм I. занн.
УДАММ СЕ -1. сж. блъскам сн 1. зане.;
2. a.. блъскам ен
УДУШАЮ— сж. задушавам 1. aaмe.
УДЪЛЖАВАМ - 1. Прася po·aτ—eπ. Пoеoeneннo,
със -алеза из слънц-оо, Дpьвелoaoa уДължсва-
ха слеките са.
—	издължавам2, проточвам
ант. —»скъсявам
2.	Увяеиеавам aTe.uoaoa ос нещо (вб1нo· ос доях—).
Удължавам ръкав. Удължих полата сл.
—	отпускам, продължавам
ант. —> скъсявам
3.	Правя нншo oo·oяoдeлдмτялoв по врние. Щз нао-
равя aенчнc възможно Яз удължа отпуска си,
Удължиха вaнaeцнрoз не геeeнцнoe с ори Яни..
■	— продължавам
ант. —> скъсявам, тτнpaшaвaи
УДЪЛЖАВА— СЕ - β.. издължавам сн2 1. знае.
УДЪЛЖЕН - вж. еадклжин
УДЪРЖАМ - 1. Вземам, амacoдмe нмот оо неще, оо
eснмквa тема op— 1аoлaшaнe· Удържаха м— оа
заплатата. Удържаха мн eвaнеa.
—	отЯнедм рс-г, прехващам ореи:.
2.	вж. задържам 1. и 2. знае.;
3.	вж. евекaжaм' 1. и 2. знае.;
4.	сж. сдържам
СДЪРЖА— СН - в.. въздържам ен 1. зосн.
СЕБ рззг. - β.. ентнрннт
СЕДРНЕН - 1. 0oCoo сн нммирм някъде там, Тез
; сиктй мои 0^0 eмтнвoo. Къщата сто-ше г-Я—·
ненз а зороня край не селото:. Уедин-но Яърао.
—	усамотен, самотни, сам огр:.
2.	КоСоо е отделео от арвгион, коСто се осе-ис Βοορα-
нм от нншт. Бях се оасоанил в оай-уединеоаоа
стая иа къщата. Иapoчнo азррах този уаДнеле
nоaouoенu кът·.
—	усамотен, евдлеаαн, отстранен
3.	Зс емчие ом Д1вoo - нтCτт - лишен от oeшвeмoя
с отсече хор— м oмaeooTиaзиΉ, Ол—Я сезорзоз
npeЯnoчeocхз г—дuo—o—р жнвоо.
—	затворен opeo,, изолиран
СЕДННЕОНЕ - 1. Пя—к—ясане, д1вeeoя сми, Т-з
други хор—. ОРичам у—Д—е-ои—оо. ооззаа мога
Яа рз^-миш^^^в^а^м:. Какви лн не мuеон му идаао иа
човек, козето жнее— а гeдuнeou-—
—	усамотение, самота
2. Пoннcecмeн от cocанмoм с внoлoмoм ер-дм. Три дни
слеЯ гaдuoaou—oc са а килията той се чувства¬
ше a—е— з.лл.
—	еволαцие разш.
СЕДИОПВ—М - еж. изолирам 2. aнaч.
СЕДИ——САМ СЕ-1. Оттеглям он в уе-ин-н-я зм
изсееоео вряие. Той се у—Днин а друззоа сося
а започна де оаше статията. Имзм нужДе за
малко да се гeдueя—
—	сcaмогекaм си
2. вж. затварям сн I. заме.
СЕЕНАКСМСА— - I. Прася eяшo ре ео—не ката
-ργπο, рм нн ся oмaeичмcм от оно— пв х—о—коео,
признаци м рр. Уеднаквявам олр—фноа, Двете
■	инсоиоуоа у—Яиаквнха м—ocдuo— си на u-елaд·
'	емне.
j — унифицирам канж.
2. вж. приравнявам I. знае.
УЖАС - 1. вж. егрмл;
2.	вж. потрнс;
3.	Обикн, ма. a.. страхотия I. aнмч.
УЖАСЕН - I. b.. страшни 1. зиме.;
2.	β.. потресаващ;
3.	вж. отвратителни 2. знсн.;
4.	прен. рз-г, а.. евялюееτнанн 1. аeмч.
УЖАСЕН - β.. едτаеcеe
СЖ—СМ— ра-з. - еж. страхотия 1. анмe.
УЖАСН— -раз;, еж. л/вънрнино
СЖ—С—ВаМ - сж. потресде
УЖ—СЯЕ—М СН - Изоиовми y.ae, много тилно
оноя-ятно .γοτοο-, коеоо ме ямаτьяecм вт oocoм·
щение, страх мем eτнм. Ужасих се оа страшна¬
та гледка. Ужасявам сн, като си ncмuелр какво
можеше де се случи.
562

—	пдτаиcαе си, настркхвам open,
V	1аpoacсo ем те котите разг, ястаитхв—т (нннж-
.10, шoeнвao) ми котите разз.. кръста (кревчм-
паон) ми те смразява (терезв—, аaтτмcм, изстива,
аαмиcзcм) <а жилш^ рз-г., оебмвао (поеазвао)
мн орешки ра-г.
УЖАСЯВАЩ нuuж. - 1. аж. пояреенвая;
2. в.. страшна 1. зяна.
УЖМЛЕАМ - 1. Убождам о .меото си (за eaeннo·
ев). Ужили ма оса.
—	ухапвам рсзз.
2. пран. разз. зж. ншeнτιевм
СЗ—К—НЕ— - β.. одобрен
УЗАА—Н—ВАМ - 1. Признавам змкоеамтм 0101—-
нает нм неща или юре-санм ос ннщо зaнoиaa смет.
Узаконявам изДадлнаоа мн а чужбина Диплома.
—	лигализирме, вaъидииaм книж. нежел,, еа-
лиднаирае книж, ннж—л..
// Оф-п-с—ат oиuаeмcαe неща зс л-оитимно. Опози¬
цията изпусна паелам—ноа, защото не иске с
npuсьеoa—-oo си де г-aнoo— Дейността не На-
роЯкото съРези-е, Γpябaa Яе гзaнcouм Резка си,
—	лигиτееиaнм книж,, официалн/ирам огр.
мия. —> делегитимирам
2. β.. паеимaе 3. зиме.
УЗНАВАМ - 1. По—еаавни, oTинe. сеснмйат, HeBoe-
ηο, тведниея зм нншт, аяктоо. Узнах, чн ще лма
смяна на eънcacДсoвcoo— Узнах, чл са заминели
а чужбина, Кажа нзнac са узнала—
—	научавам, научавам сл, чувам, дочувам, раз¬
бирам
2.	Сьбирам нтвернхм из нощо, нотно зее инсонр—тве зм
иcомм де знам. Изпрзонхме човек а мнoнеo—p·
совото, зе Яа гзeae как стоят нещата. Узнах
нcлнo сорувс колзос. Узнай къЯл жаваа. НаЯя-
вам се де узная нзнвc стаем във фебрнкеоа—
—	научавам, разесрам, информирам св, оcвнgд-
мявам си
V	—оотипа (самоа, -рва, роТ—я) мл до вшит- (ухото)
рсзз. кем 1. зяте.
V	влавям края ем отнимое ем анщт еззз.. у-авям
рваон орся на Нещо ра-г,, улавям (хвмшмм, нами¬
рам) крея нм еещо разг, нси 2. зана.
УЗРМЕМ— - 1. За плод - стмвам зиял. Члрлшаое
у-pрвao раоо. Пpзенoa—o— ое могат Ям узреят,
ГрозЯлоо узря·.
—	съзрявам, дозрявам, досврекaм, втасвае нер,
мнт. —> зазрявам
2. npeH. β.. ндарявае
СЗрЯЙ - вж. /рял I. зянн.
СЗСАПРРАМ ка-ж. - вж. присвоявам 1. зята.
УЙДМСОА— neoеocнap. - вж. прилягам ’. зана.
УЙДИСВА МЯ npoеooнep. - вж. н/ннея ми
УЙДИСВА— СМ простоис., - вж. подхождам сл
УКАЗА—РН - 1. вж. ■ напътствие;
2. β.. упътвани
У—АЗ—АНЛ - I. oеoep, вж. показалец;
2.	ккииж. раят зж. д^ииз^^к
СААЗЕА— - вж. показвам 3. знса.
УКАХЖАЕ— оср, - в.. загрижен 1. и 2. земе.
СКЛХЖАЯСаМ СЕ нер. - вж. загрижемм ее I.
знан.
САЛО— канж, - a.. забежка 2. зянн.
У—Л—НЕМЕ - вж. двусмислен
УК—Р - 1. Дсие, езиазе, о ооеоо се 1аoмаяcα нйao·
воеетво от ропеонмтс грешни мем ои-явена ολμ-
Тоет. Омръзнеха ми твонол постоянни гнoe——
Пpнoeеoнх се оо укорита па шефа—. Той не тър¬
пи гнceн— Укор зз лошо свършена раРооа.
—	упрек, бележка, /мЯнлижка, натякване оРака,
мн, надуман пер.
ант. — похвала, хва—Тс, нетна
2. сж. обвинение
У——АН— - 1. Който ecpop.M, 1зoмасcα γοοο, оииос-
--, оврипмние. Чух много гнcpнн Думи зе nca—Д-·
наето не сина си:. Не нскзше Ям среща укореня й
поглед. Укорен тон.
—	ннддобииτнлнн, порицателен книж, крити¬
чни’, уЯOИΗ!ИΛИH, укори/нин ряДко
ант. — похвален, хвмлябeн. хвмлeTтoceн. ласкав,
—меоаоел-н
2. β.. осъдителна
СКОАРЗ—ЕН ряДко - в.. укорен 1. анмч-
УКОАРТЕЛЕ— - I. еж. укорен I. занн.;
2. β.. осъдителна
УКОРЯВАМ - 1. вж. критикувам;
2. в.. натяквам
УКОА—САМ СЕ - Посоитсам ои всят, поправям
се енорм за aeшo. Пресозон Ям се укоряваш, че
не си му помогнала. Укорявам се за това, чн не
съм осигурил ръдещеоо не аецеое си, Човек не
трярва нито Яа се хезл—, ниоо Яа се укорява,
—	коря сн неси—, разз., упреквам ев, влия се ннсе,,
обвинявам се
мнт. — хваля се, рохвмлваи се
// оправдавам се, извинявам се, онеессяени те
УКРАСА - Втенко, конто служи ра ро—дарн хубав м
oτoдΉeocяe вир ос нйшo. Хap—еaл мн гнpaезoa
не сзреДеоа. НовогоДишне гнeaсa— Украса не
аиорине.
—	иккдиaaия
УКРАСЕН - I. Нм ноСто нр—з украсяване, укр—ес е
пимдад-а хубав външня вир. Украса. с знрляоЯа
салон, Украс-нс със соаринни м—релн стая. Ук¬
расена елха.
—	накични, ннкитин нер,— напиздни, натруфен
разз. нроо:, gикдиниaн кеаж, ряДко
2.	За ястия и хранителни юрп-уоте - ос ктйтт е нап¬
расном тп-циа—на уни-сс. Украсена с pc-ичнн
оорта. Украсено блюдо.
—	гниeииaн
С—РАСЯЕА— - 1. Придмааи хубав, ορτοΜβ външен
ас— ос aΉШO. Украсявам сомята с коледна го-
рс^с:а—. Украсявам а-рандаоа със сзнснн а цветя,
Украсявам елха.
—	крася u—еa, кича несв., китя неса. ооло,— гладя
неси:. рззз—, разкрасявам, рaзχубaвевaм, на-
оиздвам рззг., накичвне, диаорирае кнлж.
ант. — загрозявам
2. Сеапки допелеио—лаи ο^τ ям ннщо, зс -а отмян
пo·киaтмвo. -ф—отно. Украсявам pcнляoл с бро-
Янрая. Уκpeервeм шмокста с neнαллнa.
—	крася песе,— гарнирам, кича неса—., разкрася¬
вам, декорирам книж.
ант. — загрозявам, oбΉаoeoмасcмм
// Слагам различни шио-воте към яcτ1я. сладкиш, за
-а придтТие оо-крмтис, поссл—катял—н 0—1. Укра¬
сявам торас със зaхapoеaнu плоДове. Украсих
рибата с мcpнcaн и картофи,
—	гарнирам
С—ААШЕ—ИЕ - вж. накит
С—РЕПСА—1 - в.. закрепвам2
563

УКРЕПВАМ2 - вж. зaзермвявaе'
УКРЕПНАЛ - аж. зaярипнaъ
УКАИЕ—М - еж. скривам 1. е 2. зннн.
СААРИ—— СЕ - еж. крея се 2. занн.
САРМИНЕ - β.. рмяивгив
САРОТ—ЕАМ - вж. усмирякам I. зяна.
САА—ИМЕ—М ЙЕ - I, Преставам дм -γργοιι, τομ-
все кивττк. мирна. Децата нaй-πoел— се укроти¬
ха, Когато aоeзa генoeлнaoa. класът сл гюpc·
аа. Какао сое се ра-луДувалн. няма лн нaй·noе·
ла Яе се укротата!
—	умирякам се, смерякам се, успокоявам ев,
мирясвам рм-з. кроткам <сн> разз- ряДко
ант. —> разлудувам се, oмзлвдсcмe те, зм—вдувам,
зт-врявам, oмави—няв—м се, рвзТнеаявсм ся, пе-
бяеаявам, оо—вдявам, пoшepяoaи, о-щито-явам
2. в.. успокоявам си 1. знна.
СЛАВ ρα-Γ. зруро - 1. вж. яур 1. заан.;
2. а.. луд 1. и 2. зана.
УЛАВЯМ - 1. вж. хващам I. м 2. знсн.;
2.	вж. залавям;
3.	разз. вж. вземам I. знаа.;
4.	разз. вж. качвам сл 3. знсн.;
5.	прен. разз. вж. приемам 5. зана.
УЛАИМ— СН - в.. залавям се 1. м 2. занн.
УЛЕГНАЛ - вж. биaвндвиcин 2. знан.
СЛЕЙ - вж. жлиЯ
УЛЕСНЕНИЕ - ОТеооятнлотсо, оанто вляeнсcм 1з·
воишеаонто ос нншo. За гл—енeeua иа ч-осолм
а края на p—чнuнa —мм noнeзeлeц. Зз гл—енaeнa
на о^^нициол отвориха ново раллоно лиша.
Лифтът н голямо глeсн—ннe за оурасоаол.
—	сддеcτβд, объикеинии, лисненд ряДко
ант. — затруднение
// утежнение
УЛЕС—РТНЛЕ— - КоТто улнсаяса, подпомага
нeшт. Уллснаоллна проц-дурз, Улесниоллн—
сpeαеoaa,
—	облекчителни
УЛЕС—ЯВА— - I. ПрСвя нещо да сн езвтишвс, —сь-
ШΉCTвсвa сом оонсея ле-иа—но аисрно. Ημ.-ηη-
он уо—енявao оруДа на хораоа. Компютърът
уоeенрвa рабооаоа ми. Р—ш—ннeoc он Яа отло¬
жим плащанията, м— гл■eеняae,
—	облекчавам
дня. —» затруднявам, oτΉднсвaи, амτooмoавмм
// затруднявам, вτΉдняeми, вт—oднявaи
2. Стрейттв-м н-що дм с- язвеишс Т-з eтлoднΉнeя.
ори ро-благоприятне втловия. Попътните вео-
ecu— гл—сннхa Дaнжeoнeoc на лcЯнaoз— Тъмни-
оста гл—еe— нpeДиuo—. Иcaияo -акон гл—еuяaл
пров-жден—оо иа реформата.
—	помагам (ас, зе), благоприятствам кииж, (иа.
зе)
дет. —> затруднявам, oτ-дняcмм. вcлoднсвaм
СЛИСА— - вж. залисан
УЛИСАООСИ - вж. залесия 1. знан.
УЛНСВММ - аж. /алисвам 1. занн.
УЛМСЕА— СЕ - вж. забравям се 1. зяна.
СЛМСИМ пер. - в.. залисия 1. зяте.
УЛИЦ— - Дтлпа, ннинооо ш-иока -вица земя, иаoмвг
неон и риоомиаеа в c-лмш- межре -в— рядм тпя—-
ри, зс пеш-хорпе и ши—возо— средствт. Излизам
на улмцзоа— Срещнах то не уониaoз, Прозорци¬
те лл—дзо към улицата,
—	пкт рз-з, сокак οαρ,
УЛИЧНИ— - а.. пдеен 1. и 2. зоан.
УЛИЧНИЦА - вж. проcгuгсгкм
УЛОВНМ книж, - вж. доловим 1. зннч.
УЛОВА— - Хитра шием—моа с непочтена п-л, хит-
Иост, с овято ен п-лс да Торе поде-д-н нянтТ.
Нл се хващай им уловката му. че ако му Дадлш
перл, щз ое изорава свой съдружник:. Умно е л
геnрвa да сз измъкна от всякаква улcaни. Тоае,
което он пр-длага, — уловка¬
— капан орла, клопка преа.,— ккдица open.. ра-л,,
примка орно·.
УЛУЧВАМ - 1. За 00-11-0, отррмвйн или л-oяш кем
няоаова пн— - достепмм целта. Камъкът улучи ку-
ч—аОз Куршумъо ал зо улучи.
—	уцелене, засягам, закачам2, докачам’ нар,
2.	При отяноба - птпмр—м точно в пеете. Оа пет
крачки не можеш Ям улучиш зс-ка. Ощн с първия
куршум улучи сърнета,
—	уaилвнм, умеркам ра-з, удрям рззз.
3.	β.. закарвам 2. знан.
УЛУЧВ—М СН рлзг. - сж. оказвам се 2. зннч.
СЛЯГАМ - 1. вж. сляоде ск;
2. в.. уталожвам сл 1. зона.
СМ - I. Песхичяеоа τοοτοΤοοοτ на носнос за милон-
ηη, ooзнмнл-. иaзceдд-нe-· Възхищавам се ас
уме му. Има ум а знае какво преви. Има резано
ум,. Мнелн с ума си! Плитък му е умът. На й
стига умът какво Яз каже. Ум се иска за оази
paPcτзιз.
—	латилнкт кнаж, разум, разсъдък, мозък орен,
ра-з.. акъл pa-r.. глава прлн,, пипе разл, пре¬
пере. пипка разл. преиебр., тиква орен:, рззз.
прннзрр,, кратуна орна, рсзз. преенрр. куфал-
еица орнн, pa-r. прнннрр.
2. орен. рз-з. β.. скввт 1. зосн.
УМАйН— - вж. идеални 1. зянн.
У—АИЯЕАМ - вж. нaмαлевaм2 1. зянн.
УМЕЛ - 1. КоСто е извършен с умение, похват. Уме¬
ла игре. Умело изпълнение на цигулка. Умнло
уnpaвоeeu— не авооморал.
—	изкусни, майсторски, виртуозин разш.
ант. —» неумел, оеизкуе—н
2.	вж. сръчни 1. знан.;
3.	вж. опитва 1. и 2. занн.
УМЕЛОСТ- 1 . в.. cикчнсc! I. знае.;
2. β.. ориτндcг 1. знан.
УМЕН - I. сж. рaзбмнн 1. занн.;
2.	вж. мъдър 1. м 2. знан.;
3.	β.. ннτеаигннτин 1. зана.
УМЕНИЕ - СпоеоТноео де се върши, прав— нещо
добие, която с— -тоже на земния и 00100000. Ра-
роои с голямо ум-оне. Възхитих се не гм—oиeoc
му де се справя с aсиенo. Уманил л нужно, за
Ям нapнеуaзш такава хубавз картина. Зз таза
pлPcoa са uеκe умение.
—	вляина, майсторство, иркбcндc!, изкуство
орни:, майсторлък рсзз, майстория разг,, му¬
рафет просоонар.
ант. — неумение, oΉeзкeтaвтτ. е-см—летт
УМНРОАМ разг. - аж. улучвам 2. зосн.
УМЕРЕН - Който 00—00.— мяикс за анщт. Умере¬
но палил. Умернио хранена, Умерено харчене иа
еpeαсoвe.
—	балансиран книж¬
ни.. —> неумерен, о-бм—аосииаи
564

II неумерен, ор—к—дне, пр-кои—р—а, крано
УМЕСТЕН - вж. подходящ 1. знаа.
У—ЕМ - еж. еоом
У—ИЕ—ЛНН— - Поетмснис, вградено в пои—щ—ее-
н-полям— претоотобл—ае- пор еешмн зм ми—а—
или измиван— на неща. Измих ръцете си не уми¬
валника,. На умивалника бяха натрупана мръсни
чапал,
—	мивка
СММЕ—М - аж. намекам 1. зята.
У—НЛЕН - β.. трогателни
УМИЛЕН - вж. трогнат
С—РЛЕНРЕ - Н-.н- чсвсово, предизвикано ат
неща, наето змтяогва. В нзрлнк не умилаон— оя
притисна длолоо Яо PьpЯuoe са. Прекрасната
злеДка събужЯс а душаоа мн умнле!нн—. Гледа¬
ше длоеоо с умиление. Оа умил-ена oенoe й се
напълниха със еьлзu.
—	равннжкност, умилинос!, милост разз,, рдз-
чувсяваност
УМРЛННОСИ - вж. беилинни
СМРЛИТНЛЕ— - вж. трогателен
У—РЛ—САМ СН - I. вж. омля еи;
2. ннодобр. вж. угоднича
УМИЛОСИМОМОНМ ЙЕ - вж. eмuъеβме ск I. аoαa-
УМИЛЯСАМ - еж. трогвам
СМИИ—ЕА— ЙЕ - β.. трогвам си
УМНР—ЛК— разз, орзнебр. ряДко - сж. смърт
1.	знаа.
УМИРАМ - 1. Пияетасме дс дeвΉс. да сом жив. Съ¬
общиха й, чн майка й е г■мpя.-a, Всuен— замаха, че
е много Ролан н скоро щз умре. У .мря пра авто¬
мобилем катастрофа, Умря не фронте, Умря
един зcлрм оонт.. Козе умря oeнрoeлрo та?
—	почивам, отведе си прен. рззг. спомена сн са.
разз,	сл са, рззз, издъхвам, свършвам
ореи. разз. пкявам се пран:, разз, запевам (отр.
зе смърт а рой·, катастрофа), падам (отр. за
смъро а Рой, рорре), пуквам прен:. разз, лруро,
^Β^βαι нар:, зруро, гибирясвде (гиЯиидеc-
вае) Диел, преанрр.
Н Наиираи се е лтстсянин ηρ-ι- смъртта, μοη-οήλ-
но мн напуска д1вooeτ· Никой не можеше Яа я
спаси, женаое умиреше. Мьеuoeонo реша Ям
зл—даш как човекът умира пр—Я oеuoe аа..
—	надъхвам, аоонизирам, отивам си прнн. рсзз,
Н Пост-п—оао рянтасвне— да .ββ—ήμ (за много, го¬
лямо колиа—ство хора). Много хора умират оо
глад, ЕЯни гмнpзo. друг— се раждат. Много
нароЯ умря оо вр—мн на нпадемаята. Толкова
много хора умират оо силоз оа oepopuеouенu
актове,
—	измирам, ерм нлеa.. загивам, гнем песе.
ант. —> живея, eeш-coвeвмм. смм мн
/I съживявам се, ΌД1вявaи, cъаοиъecмe
// оживявам, оце—явни
// раждам се, питквам се, рое-вси се
2.	орен, пона, вж. лзчлакам 3. знсн.;
3.	орен, оона, отр, вж. утехкае 1. зоне.
V ампулкам (заминавам см, отиваи се, мра се) оо
този (тоя) овяо разг, напускам еснтн (земята)
разг,, отесам (амм1eaвни, ринсеестм се) от онзи
(ооя) свят еазр.. ши-давам Богу дух нниж. no—-
ойовни ся е отведоото (вев вечността) книж.
отиваи при овном Петти ρα-ο,. отиваи със вя-
ен-т- сноеомя книж,, втомтмм (отиеоаеми) във
сйчеоеоом книж. сооопвам (затварям) ечи разз..
заспивам вечео соя нuиж,. ооощмваи се о д1co·
ом (е този таят) разо., хвор—ям т—пс рззг. зруро,
опесме (хвърлям, oбиeщaм. атсвсм, мятам, ημ-
вервам) петалата (шнонемое) разз. лрубо. ореваи
(изпъвам) оомомом разз. лруро, оавирвмм пopοo·
ви (ктовол) рз-г, грубо, я-тваи нсмесоста резг,,
гушени букета жсрг:, оомииесваи Тоте—ека
жарл, оси 1. занн.
V бера деше разл. --.μ на смъртно ангоо резг,
предавам Богу дух кнаж. с (от) руша те я-зре-
еям рз-з—, изшвокнм дсшата ои разз—. взшлсоаи
дух рззз. кем I. зята.
СМНА—ЧА— разг, пренерр-. - вж. еекрг 1. занн.
СМИРИЙВАМ - а.. бвдняβaе
УМИРИЙСА— СЕ разл, - вж. вмирисвам ек 1. м
2.	зона.
УМРАОТВОАРИЕЛН— канж. - вж. успокоите¬
лен 2. знан.
У—ИРОИЕОА—ВАМ - вж. усмирякам 2. зона.
СМРАМВАМ - аж. усмирякам I. зята.
УМНАЯВАМ СЕ - вж. укротявае се 1. занн.
СМИСЛЕН -1. в.. замислни’ 1. зннн.;
2. вж. загрижни 2. занн.
УМИСЛЯМ ЙН - 1. вж. замислям си 1. зана.;
2. орни:, е.. змгрижеме си 1. зята.
УМИСЪЛ - 1. Оо 00-0400 тТмиелеео аммяреои- за
извършване от анщт, тТико. ΟΗρΉ-ο-. Извърш¬
вам нещо с умисъл·. Без умисъл.
—	предумисъл
2. вж. нaеииннuи
УММШЙН— - КоСто - eзвτpщea. омормв-о о оп-
реаел-ао оаи-ряои- м по юо-деаретелее юаня.
Умишлено гбнйеoвo. Умишлли фелит.
—	прнgбеuшлин нuuж. nинднaмнинн, нарочен
мия. — неумишлен, няшо-рсм-шл-н, 0-000—0, οογ-
ΗΒ—Ο
// неумишлен, a-op-acмeщ—ΉH. непо-днам-оеа,
ΤΡΟΗΤΗΗ-Η
// OoCoo отмсм по в-оят— нм τoз1. отйтв от юиаеи.
Умишлена грешка. Умншлни пропуск, Умишлен
уДар.
—	съзнатнлин, нарочен
мия. —> неволен, иΉTτзaατ-0Ήa. T-аoτзeατΉeΉe, мехм-
ημη-η, машснслня, асооматиа-н
СММШЙЕ—О - вж. нарочно
У—НАТА ра-з. - вж. мъдро 1. занн.
УМНО - вж. мъдро 1. знае.
УМНОЖАВАМ - вж. бвнличмβaе 1. занн.
У——ОЖАОА— СН - вж. бкилнчαкaе си 1. занн.
УМ—З—КИЮЕАЕАМ книж. рядко - вж. nрнаиня-
ене 1. аaαa-
УМ—ЗААЕЮЕН—РЕ нниж. - вж. заключение 1.
зята.
СМ—ЛРИНЛЕ— - КоТто το—τρ.Μ мля 1зяαаяcм
молба. Умолит-лен зоaс, Умолителен поглед.
—	умоляваш, молитвен, молебен книж, остер.
ант. — заповеднически, запсвереа, шсвнемаеаеа
УМОЛЯВАМ - в.. моля
С——ЛЯВ—Щ - вж. беолн!нлин
С——П—БЖРА—Н - вж. луд 1. знна.
СМОП—БЪР—А—ОСИ - вж. лудост 1. аaαч-
СМ—П—ВЪР—С—М - β.. подлудявам’ 1. знна.
С——П—БЖРКВАМ ЙН - вж. полудявам I. зннн.
УМОП—ОРЕДЕ— разз, - вж. луд 1. зане.
У—ОП—МААЧАВАМ книж, - в.. подлудявам’
565

1.	зяте.
У——П—МААЧАВ—М СН кннж, - ο.. полудявам
I.	аeмe.
УМ—П——А—ЧЕО кннж, - а.. луд 1. зона.
У—ОПЛ—РАЧЕНИЕ книж. - вж. лудост 1. зима.
УМОР— - Сτeooсиu— см оормрсм—оео, —οο ее -το-
.с ом 1зoмахoacмe— о— физиаяткм или еметв—им
-о—оп-я, сслео oмpяΉдяo1я, по-еми усмевя. Умо-
рлоа от изпитно- бе голяма. СлеЯ Дългия оъо
aсuенu ряхме капелла оо умора, Очное мн се
зaoaaeрτ оо умора.
—	нзτсщинни, преумора
ант. — бодрост, енергия
УМ—АЕ— - I. Който изпитам ме— - оТхвмсмт оо γΜ—-
Им. Деас съм мнcгc г■мcpau оо eзPcoз— Чувст¬
вам се ужасно гмcpeo. РaPcoнuц—oe се гмcp—·
ни, оря-ве де сн noеинao., Жътвара са връщаха
гмcpaeн оо ниаите.
—	наморен, заморен, морен полт,, преуморен,
изтошин, н/нурнн оолт·, капнал рсзз, скапан
рз-г,— каталясал просооилр.. пропи жарл.
ант. —> отпочинал, оомвр-е
2.	К<1В^т^·. з■φpaа-ιe дмора. Имеau меocρ yгееoee вид.
Уморено лице. Уморен оотлеЯ,
—	нзесрнн, заморен, морен поло.
ант. — отпочинал, отморен
// бодър, осе.
У—лАНаЕИЕ— - вж. изморителни
УМ—АЯЕ—М - 1. Сассам прсниен за емтраас ем
някого. ΓyPepκглcзaoa то умор—, Пcеooянeнрo
стрес, а който живея, ще ме умори. О Peзумoз·
me сн peuecеo тя ще умори мъжа са, Бoл—еooз
я умори.
—	погубвам, изяждам орли—, разг,, довършвам
прен. разз,
мнт. —> съживявам, възкресявай, —.всяс-м
2. сж. изморявам
V	во-осем (пращам, иапoαшмм. змвоичмм, oвмляe.
смтквме, отнасям, зaвeдpae) в проТм разз,, пра¬
щам (1апимшмм) им онзи (оня) соят рсзз, скосявам
(еъооащмеам) .—βοοη (роите) рсзз, отм 1. знае.
УМОА—САМ СН - Обземе ме уиоо—, з-псевсм оре-
мени— физиеетки сили. Цял ден съм работил а
се уморих. Уморих сз оо Дългия оъо. Уморих сн,
Докато Домъкна куфарите αoaгκ. Нanoс--Дьκ
бързо се умcpрвaм. Ще се изкачваме -сено, зе
Яа не се гмcpαм— Уморил са е покрай нзпионо—.
—	нзморякае си, н/тошакам св, преуморявам сн,
зaеоиекaм си, нзнуреeмм ев по—о. pрдκc— кап¬
вам оре-г разз, скапвам се рм-з, ян!aлеcвaм
просоонар, оидгяcвaм жерл.
ант. — почивам си, пoeивмм. стрвеисам, отрочивме
ои, отдъхвам, оодохвам ои, вомояяваи се, отм—-
рям,оеомкеиоми
// ободрявам се, ooиooсвми се, βτο-.μβμμ те
V	душ— (душ-пт, рушвекс) не ми оетмсм разг.. ос¬
тавам б—з душа разг—. uзo1ам (изоксне) мм aeщм·
ом рз-г.. з-вшатн мм е— е стерео— (ο---) е зоТсое
разг, 1аpeΉЗвмм езио разг, едва мопт -к си К4.Н
името разг, он мопс рн св кт.с <—> змпемсс—оо
жерл,
СМРРП- 1. ο.. мъртъв 1. знан.;
2. сж. починнл
УМСТВЕН - 1 . вж. нн!елекτсαлен 1. знае.;
2. сж. мисловни
УМСС—М αecu. - I. вж. мисля 2. знач.;
2. в.. философскам
УМУВАНЕ разг, аро-: - аж. рaзеишаннвн I. зоне.
У—ЖЕАПМ ЙЕ - Змеомсме някъде неподвижен я
мо-емлсе. Какво са се гβеьαpuлa, дм не сн нещо
болна?
—	окумкае ск разз.
У—жЛЧАВАМ осоар. - с.. nиимълеaвaе
СМЖЛЧАЕ—М СН - вж. млъквам 1. знсн.
УМЖАЛСШЕАМ ЙЕ - Отпускам ее, взпуесам
еодоост и ссом, тмеовто вес омеороеосе. СлеЯ лc-
шсос нcaнoз вс—чк— се умърлушиха. Защо сн с—
умърлушил, имели ажакам npuеuee?
—	оклюмвнм, оклюмкам се, поскрвам, ^βκημ,
оgиемвмм ев орен, разг,, вкескае се орле:, ра-г,
cмърлсшвαе се пер:.
нит. — съвземам се, тт.-еясми он, т.свясмм он,
обоарявмм он, .иссме
V	кляпе—· ми ушитеразт., ропмрем ме е-мемтарлзг,
ррввневсе (сееесси, оТнессе, αΤο-οο-Μ, клюм-
βημ, скоюмсси) нос разг, клюмемм (увеовам,
волюмвмм, обесвам, оТсесв-м) плева рз-г, oτoeo·
отм (οΤοροΜΜ) пе—вс резг.
С—ЖАИСШЕО - OвCoв он н отпссе—о, изосТил
- бодрост и кере., изпадне— е в лошо οίστρο—-
нее. СлаЯ тежката нощ вс—чк— ряхме гмьpог-
шени. Детето е умьeлгш-eo, на неκa Яс -трее.
И-гл—жЯаш ма много гмьeлгш-н, нaнac о—
мъча?
—	оялюмал, оклюман, посърнал орен:,— унил,
cеъилбшнн нар.
ант. — оживен, везТе-ео, росросдсоемо
// OoCoo uаoмасcм липса ос дuаo-сoтo. Тсро—ет.
Имаш много умърлушен енд. По гмьpлгшeococ
му лица рззррзх, чз нещо зо измъчва.
—	Cнел, посърнал прен..— оклюмал
нит — бодър, д1аaΉpαaoeo-o, сядър, веене
V	с к—юмосл (оо-еееес) ное рз-г., с клюмнала (на-
веденм) гемсм рззз.
УМЖАТЕ—В—— - вж. убивам I. знсн.
СНАСЯМ СЕ - I. еж. вαерαвее се 1. зиме.;
2.	ο.. задрямвам;
3.	ο.. дремя 1. зиме.
УНГОЕ—А кнаж. - в.. мехлем
УНЕС - ... захлас
УНЕСЕ— - 1. в.'. заннсин 2. знсн.;
2. β.. залисан
УНЕСЕН—СА - сж. занвенност
УНИВАМ— - 1. в.. отчайвам ев;
2. β.. умърлушвне сн
У—иВерС—ИЕ— - в.'. всестранни 1. знсн.
СНИОЕАССМ кннж, ряДко - вселена I. знсн.
С—МЖЕНРЕ -разш, вж. сЯиеa
СОНЗНИЕЙЕ— - еж. обедна2 2. знае.
СНР—АЛЕН книж, - вж. HИΠCв!OИΗΜ
СНЯЛ - 1. в.. умърлушен;
2. ο.. потиснат 2. знае.
СОЧЛОСА - ο.. потиснатост
У—ИНРЕ - сж. потиснатост
СННФРЦИААМ кенж. - вж. снднaявявaе 1. зосн.
У—ИФ—АМЕН - 0oйoo ооте во-форме. Уенфор-
мен полицай. Уннформ—н служиоал.
—	формен
ант. —> цивилен
// КоСто е чеса вт някаква униформа. Униформен—
Ярех-г
—	формне
566

дня. — цивилен, oимд1нaσкм
С—ИЩОЖАОАМ - 1. Сеегем киай ом eτшнeτвввм-
онто ем анщо. Промеоное а ннcooм—нзoa уни¬
щожаха тежката индустрия.. Пожар унищо¬
жи зcpaoe, Влагате е унищожала фpeенαo—,
ГраДушксоа унищожи овошките,
—	ликвидирам, съсипвам, погубвам орна, затри¬
вам ра-з.. заличавам, довършвам рреи—. резг,
дня. —> създавам, eзoинд1мм. гpн1с. сепинжрмм
// възраждам, тτдлвяcмм, cτаοoйoявαм, cτзeoaeвcя·
ВНМ, оен-сяв-м
И запазвам, съхранявам, оомзвмм
2.	open. Правя нншo, аяотот неспособен за пт-ннта-
аъшна дяйаост, пимемаяатм голямо зет. Враго-
вате му. ако можеха, -аха зо унищожила. Теза
жена го унищожи. Пpeнaлeнлoa му еaмouaαeр-
нoеo ло унищожи. Пиянството ще зо унищожи.
—	съсипвам, погубвам орна,, зноробвам орни.
разг.. закопавам орле, рз-г, изяждам праа.
рз-г,, довършвам орен, рззг.
3.	еж. лаЯлвам 1. зате.;
4.	вж. премахвам 1. зине.;
5.	вж. руша 1. занн.
V	зм-мечсме (изтривам) от о-пето нн земята нещо
кнаж, ктм 1. знсн.
V	1зядамм песвата (понвицмтн, дeщмoм. душицата)
аа някого ра-г, змв-дpaм (дΌeeжpмм. аокаивам)
ро ооооаеотм някого разг. към 2. зона.
У—РЩ—ЖАВА—Н - 1. вж. и/треблинин;
2. вж. ликвидация
СНИЩОЖЕ—Рн - 1. Пoякoмoсcae— оа атщест-
суесоето ос eншт поред— соСом, б-деоее- и —ο.
Турското нaшeеoaнe Довежда Яо унищожение¬
то не Τьpнoвенooo царство а края ое 14, анКз
ΟαΜα-ο— сме ас унищожни-зоо иа с-ленooc
сoooaнеoвр, Др—вн— мъдреци са р^еЯ^и’^'^.^и
гннщcжeни—oo не еa—oa.
—	гибил, загивнии, поосЯванл пран:,, рмзислa^
рухване орло,, край’ орно, пагуба книж. cе·
тар.
ант. —> спасение, мзбмвояаи-
2. еж. иP!рнЯаинuи
С—МЩ—ЖИТНЛ - 1. Чвсек, който иаooeecм, γο—-
щoдмвα някого или aйшв. Унищожаоели на да-
алча. Унищожаолл на вреда— иесекомн.
—	езтриЯитил кнаж—.
2. сж. рaзибши!нъ
С—ЯЩОЖМАЕЛН— - вж. иαзиушu!нлнн 1. е
2. занн.
СПАДАМ - вж. западам 1. знса.
УПАДЪК - Пp-мeoмвмoe. отивма- кои по-лошо тос-
ooсoм-, към оо-низша степен я— инзв-тие. Упадък
ае съвременното изкуство. Упадък иа нглoуpл-
ае. УпаДък ас икономиката, Иpaвеoе—o уоаЯък.
Озлското еooрaнеoac е а уπeαьн.
—	западане, регрес кнаж,, паднали кннж., залез
орен, книж,
дня. —> възход, лодем, разцвет, а—пи-дeк. оропр-т,
проспеимо-т, инсоеж, цъфтеж
СПМЕЪЧЕ— - КоТов те оонмтя до впарен, аоти
се-рс нн уюа—ео. УπeЯьеuρ изкуство. Уπeдьчue
лиалраоура. УосЯъчнс култура.
—	рнгинcuβнн кнаж.
ант — прогресивен
СПЛАХ πρeoз - вж. страх
УПЛАХА - в'.. страх
СПЛАШВА— - вж. изплашвам 1. м 2. занн.
УПЛАШИЛ— ЙН - вж. изплашвам ен 1. и 2. зяте.
СПЛАШЕН - вж. изплашни 1. м 2. зннч.
УПЛЖТ—ЯВАМ - орна.. Изооозвмм виеи-то oaа-
γΜΗΟ м пeoeeτoeoмаeo· Уплътнявам ρзбoooир
сн Яна, Не -нам как Яз уплътня времето мажду
дв—ое лeниαu,
—	запълвам орен.
УП—В—САМ ЙН - вж. рaзеигaм2
СП—О—ОМЕ ро—аз. - вж. надежда 1. зама.
УП—Д—БЯВ—М - вж. оприличавам
УП—Д—БЯЕ—М ЙЕ - вж. отъждествявам ск
УП—Д—БМИА—Е спец. - ο.. асимилация 2. зянн.
УП—Е— - ож. упоителен
УП—ИТЕЛЕН - КоСто eюoсeн. заммТвм. Упоителна
маразма. Упоителен аромат, Уроио—лно сраЯ-
соео.
—	упоин, упойващ, замайващ, вмшимнτевдя
УП—ЙСА— - ож. замайвам I. зона.
УП—ЙСАМ ЙН - в.. замайкае сн 1. зане.
УП—ЙСА—Е -вж. замайване 1. анмч.
УПЛОЕAЩ - вж. CnOИ!ЛΛНH
СП—ЙКА - 1. Чмотиеем м—с отеас змпсТм нм усеща¬
не за Толон, об-зТв—явен- чрез лекарствени σρ-ρ-
0004, ебион. при хирургин-ска опеинимя. Събуж¬
дам се след упойката.
—	наркоза
2. Фармацевтично тр-детво, о ко-то те ооетипм тевс
об-зТо—яваие. Слагам упойка.
—	наркоза
УП—МЕНАВ—— - β.. споменавам 1. знаа.
УП—АЕ— канж. - вж. упдин! 2. знач.
УПОРИТ - ’. К-Соо -им силно .ηομη-ή -μ постигне
нещо я о много τργ— е яееромя ря-сле-вм пеетс
ce. Упорно е а бързо ще нзпреДне а елужPeoa.
Упоритите хора росоиоао ц—лнае сл,
—	настойчив, нαcτдеτилнн, амбициозен, напо¬
рист, проЯввли орна·, разз.
// К-Тоо пиuτeдмвм. оо-явява телам воля. По харак¬
тер а нecP—ннрaeнc урорио. Упорно сπрpoαеo·.
—	волев, волеви
дня. — безволев, безводно, отпуснат
// безхарактерен, с—аТохмиактнряа, бeавooec, e—зco·
она, мноешсв, т—мбовооев, т—мбовоона
2.	КоСоо е ecτoаαн а много все—ля е aнпpндeeмн·
Само с упорно труЯ ще постигнеш м-чоаоа
са, Нужна е гπopиoз papρoa. Упорите роррс.
—	усилии, бпорнн книж,— HНбΜДИНH, кърτсвcки
3.	вж. нac!дйеиβ 1. я 2. зяте.;
4.	β.. ниоτcτъееив 1. зона.
УП—АИА—СТ - 1. Каееттвв ем новно, ооСао влага
много труд м -неипмя за ростигман ат някаква
пел. О труд а уnopиooеo можеш Яе постигнеш
Яо-ъе успах. Хар—сиа мн упоритостта, с нcрac
уч— за азолои.
—	упорство, настойчивост, настоятелност
2.	β.. воля 1. знае.;
3.	вж. неотстъпчивост
УПОРСТВАМ aeеa. - Проявявам еевтсоеочиаотт,
eeopнкooaeoтo. мант. На зеем защо гncpеoвзш а
оа искаш Яз оразнееш, чз са ерpлшαл„ Виждаше,
че ое н орева, но упорстваше, не оосоъпааше
оа роз-ца-ое сл, Майка му гπcpеoвaш—. не нс-
кеш— да рouдл не лекар.
—	инатя ск разз, опъвам ев а ннсе. орен. заина-
тявае се а нeеa. разз.
567

ант. — отстъпвам, ροή-μβμμ се, кмпеовоеомм, οoя·
очи
V	заревем (ооевмм, дърпам, тегля) се окао магаре
не моетразз.. запости (ооъвмм) е— като мсотре им
лед разз.. зноовам се като икомие см баир ра-г..
заштатм се като рак ос бързей рззз, нтв-яваи
вИ—т разз,
УПОРСТЕО -1. вж. бпореτоcτ 1. зане.;
2.	вж. воля '. знач.
УП—ТАЕВА - 1. Иапoeаcмee ос aншo за някаква
П-о. ПроДукта зе масоал гnoopeбa. Зе лнеoa
гncopePз, ГоЯло зе гπcopePa,
—	ползвани, езпол/внан, бπдτрнблинии
2. вж. приложинее 2. зята.
УП—ТРЕВНМ - вж. приложим
УПОТРЕБЛЕНИЕ - β.. упоτивЯa 1. знан.
УПОТРЕБЯВАМ-I. еж. изеолввме 1., 2. и 3. знан.;
2. вж. изиαзходкме 3 и 4. зннн.
СП—ТРЕв—И—М СН - вж. лапол/емм сл
УПОТАЕВМОА— - вж. стар 2. зннн.
УПОПВАМ - вж. замайвам I. е 2. зана.
СПОМО—— СН - вж. замайвам си 1. анaч-
СПАМВА-1. вж. aдеuнuc!имаия 1. занн.;
2. рядко вж. ред 2. занн.
СПА—ВМАЕЛ - Л-п-, оо—оо пияко ynp—coяем пяед-
ПИ1ЯO1H. вчиΉДДΉaмΉ и рр. Упреаиоел ас Pcонн-
цс, Управител на aπoeнa, Управител не тър¬
говска аерире.
—	ръkдкоинτил, администратор, мениджър не¬
жел.
СПА—ИМЯ ра-г. - еж. ред 2. занн.
УПААОЛН—ЕЦ ряДко - е.. управник
УПРАВЛЕНИЕ-1 . вж. ръководство 1., 2. е 3. зама.;
2.	вж. администрация I. знае.;
3.	вж. μη?!
УПР—ВЛЕ—СКМ - КоСто е oиeтoщ. есойетс—е ям
СОИмвиоео, иeкoвΌa1τнo· -Управленска сncсcP·
поста. Управленски ооло, Управленска Яей-
иоса.
—	упраклинчнски, αиеннucτрα!срcаи, еини-
джъиcкн нажал.
УПА—ВЛЕ—ЧЕСАМ - вж. управленски
УПАЛОЛ—ВАМ несв. -1. Оeτшнoτвсcмм пoo1τeчнcг
ое воравеннен, ръководство, оТ—оа. нм popдмвм·
След изрориое ща соаое ренo коя партия ще уп-
paвлрua в стеснете, Царят управлявал няколко
Яeсeoαолo—я, Взеха aлaеooз а сага гπpaaляaao.
—	властвам, владля, иъковоие, господствам,
гдcподaиуβме арои.
2.	Иаoτeияcмм заде—д-нмяτм им нае—лаик, ooкoвв·
дител, oиπαeма1oмм и нмеочвмм реСооттос ом
някого, нещо (тТикн. вчp-ДДΉoм-, P0Ή1oиeяτeΉ.
оо—ноасв). Управлявам институт. Управлявам
оаднл. Управлявам фабрика. Управлявам мн-
нисоерсоао. Той обичаше Яз гnpзuляua,
—	ръководя, оглавявам а н—еa., вкрглмвевαм а
uлев, канж,. властвам, началствам ряДко, ад¬
министрирам ряДко
3.	ο.. насочвам 2. знае.;
4.	вж. карам’ 1. аaмa-
V	—cp.c кормилото кнаж,, стоя на корме—вто
канж, кем I. зята.
СПААВНИК - Лице, конто смн поестменска сом
pop.MBH— вонто. След азрорное имаме нcaн уп-
рзвонци. ИapoДьo израра саоио— упреаонцн.
Управнициол см сл еaмрзePpaauлu.
—	властник, упиαвлинна рядко— влнстиеая
кнаж,— клαcτддъижнц кииж. ряДко
СПРАЖ——ВАМ - сж. практикувам
УПР—Ж——ИА— СН - Пимся о-що сито-ммтмчоо,
зм дм робея еомо я eйшлaн. Вс-к— Яле сн упраж¬
нявам Яа санря не цигулка, Упражнявам се не
ф—хоовка.
—	тренирам се, яиннеиaм резг.
СПРАЕ - 1 . вж. укор I. зяна.;
2. еж. дЯвинлние
УПРЕКВА— - I. вж. критикувам;
2. аж. натяквам
УПЪЛНОМОЩАВАМ - Прсвя някого твоТ 0000—¬
' enшниο, давам оомво някомс да рейсова та мон
смн. РьнoacДеoвcoo ме уnьонcмcщн Яа орлзо-
aapрм със стачниците, Упълномощаваме ое Яа
ни πpeДеoaaляaaш орнЯ aдминиеopзoивннo-
орзееи.
—	оβлacτеeaм юриЯ. оторианрам книж,
V дн—еперми прав— юриЯ,
УПЪТВАМ - 1. Пoтoeaми. оТясияоам им някого
отоя, поеоомоа ом движннмн. Пол-цзяо ме упъ-
ои накъде Яз α^αη, Упътиха зо къЯ— Ям намери
болиацеоа. Порноай женеоа. тя щз ое упъти:
—	насочвам, оиинн!ирαе, напътвам рз-г.. опра¬
вям прен. разз.
дня. — дезориентирам, обтровне, змeoeддaвaи,
заТъркасм
2. Давам oмасeoнoис аа някого от някакъв втпооо.
Имзм нужЯа някой Яа ма упъти как де а-емам
лeнзpеoвooc, Попитай майка сл, тя ща ое упъ¬
ти как де р—шнш задачетс:.
—	насочвам, напътвам рззг.
УПЪТВАМ ЙН - вж. отправям ск
УПЪТВАНЕ - Пиоинно иаетмвлнолн, омтпчваон как
ре се действа, оосатюм. Няма приложено упът¬
ване за а--мзн— не лeнapеoaooo.
—	указанен, инструкция
САНС—ОЕНСН— - 1. КоСто се волмамвм с яасовв—-
сме, с -οΤρο еоваа-ш-ав- между ттеомвило— ае
наети, opoсвe. т-нр-апям. Уравновесен РюЯжео—.
Уpaвнoaлеeнa финансове оолатака, Уpeaнoae·
сено ооанД—нае.
—	балансиран книж,
ант. — неуравновесен, аеТа—велирси
2. КоТто а- 1апмaм в кинСаотти, ае πγ6— —уш-вното см
Омвиов-те-. Той е с—pиcзeu а уравновес-н човек.
Има уpлuecu—е—e характер, Пенхненени гpauнo·
анс—н.
—	Cлеонaл орли, стабилни орло, отр.
дне. — неуравновесен, анулегас—, ο—οτμΤι—ηο, -мбс-
еео
УА—С—ОВЕСПИЛ— - Пoиc—д1αм е рсвновете—.
Той с мъка успяваш— Яа уpauecвaен оеж—сооз
на oрлooc са върху ооънлоооо аъжн. Уравно-
a—еяaaм и—зиное.
—- балансирам книж.
УАЛС—ЯСАм рядко - вж. нррaβневaм 1. зосн.
УРАГАН - сж. вихър 1. зннн.
УРБАНМИТРАЛ - ож. оиaддбcгройcτво
САВА - в·.. стръмнина 2. зннн.
СРЕЕСА - в.. стръмни
СРЕД - УстооСотво с някакво преаомзамчесме, 00—0-
ο—τ—Τοήη—ή за извоишвсен им някаква омботм.
Ел-нopнеeенн ур—д. Домакински гР—Ян, Еллн·
opcнзм—paaoeл-o гpeα—
568

—	прибор, апармт, βηιτ^μκητ
УРЕДВА - пер. вж. еибилирдвкα
САНДЕ— - Който обича ре-н и ooppoo.M -обоя
р-р, върши всичко с р-д. Тя е еeapъеoз а урлаем
жнем, Той е моото гpeд—н в рзбооаое са. Урн-
Яно соопснин—.
—	cксрдcин разр, оправен разг—. пдирлелн ра-г,
прибран разг.
ант. —> неуреден, аеекоротео, a-ткooвтмo. нношрм-
ΒΉΗ, рмзхатреяо, и—зпе-яо, бΉЗ0ΉД-a. н-приТина
САЕДЕ— - 1. вж. подрлдлн 2. занн.;
2.	в.. дргaнизнрмн 1. знан.;
3.	отр. β.. рвшеи
УРЕДНИ— - Лице, конто срежрм материалната ττρΜ-
ом ом вестник, оомоанен и рр. Уе-Яе-к не музей.
Уе-Дн-к на срисеине,
—	администратор
УРЕДНИЦА пер. - вж. къщоеница
УРЕЖд—М - 1. Довеждам а-щв до оу'жоия р-д, де
ж-лсното тoeτoсo1e· Та оа се грижа, сз щеур-Яя
оази рзрооа— Решнх oзй·рcелe Яз уреДя жнac·
оа сл, ТряРае Яз уе-Яя някои aьopрсu. УрежЯем
оарнчоа отношения.. Уреждам емнoни.
—	оправям, нареждам’ ρα-Γ., редя uaеa. разз,
ант. —> обърквам, з-Торовам
2.	Поммпми ояоомв рт ο-σΌΜποΉ, де ло—сем а-що сее
ра поеоеос някъде ом 0Λγ.6Μ, -— зеем- аякмово
място. Той уреЯн сана са не работе а чужбина.
Успяха Яа уреДят Добре вс—чкао- сн Яеца. Имам
uлнрoeлoн ораяонли. конто ще ма ураЯят ас
рарота а министерство/то. Успя Ям уреД— Дъ¬
щеря са а ней-ел-оното училище.
—	настанявам, бcτидйвαе, нареждам’ рсзз-, под¬
реждам разл.. нагласявам рззг.— вриждам разз,
3.	вж. дргaнизнимм I. зане.
УРЕЖДАМ СН - вж. кииждaе сл
УРЕЧЕ— - вж. определен 1. знсн.
УР—ОЕН иежлл:. - вж. равнищл 1. е 2. зама.
УР—Е кнаж. - ож. н/род 1. знсн.
СР—ДЛМО - I. вж. изроден;
2. ож. гидвин 1. зона.
СР—ДЛИВОЙТ - ож. оисвоτa
УР—Ж—ЕН нежнл. - ο.. плодороден
УА-Ж-Й кнаж, - вж. реколта
УР—А - 1. УенТно инт-р-ао, който се неон е 00-00-
-сва зс окоат -рие асе. Минахме ое слеДващ-я
гpcн оа учебника. Учит-ма преподаде нов
урок,
—	ликция
2. орен, ож. поука 1. занн.
СР——ОАМ - Нмоереяоне ροΤροτΌ -мн, намалявам
авторитета е пер. ом няо—гв вам a-шΌ. Наоразио
-лно— езици сн сор—мяхе Яа гpooрo aaoрpuoeoa
на миниеoъpc. Уронвам мъжкото Достойнство
на ежото. Уронвам p—ocм-oc не фирмата.
—	пдgбивaм2 рсзз. подронвам, подривам, родрa-
вям орна,
СРСУЗ пер, ueрαрpp. - β.. лош 1. знсч.
УРСУЗИ— нер, - а.. пиоялиτник
УАСУЗЛС— пер. - β.. лошотия
УАС—ГНЙ жерл. - в.. грозотия 1. зама.
УС——ОТН— - вж. уединен 1. и 2. зане.
УЙАМОТН—РН - β.. сндининии 1. зосн.
СС—М—АМО—М - сж. нвоъииaе 2. зоне.
УС—М—А—Е—М СН - 1. вж. слgинеβaе ел I. зама.;
2. c.. затварям си 1. засн.
УСВОЯВА— - 1. вж. научавам 1. знач.;
2. еж. вкзпринмае 1. занн.
УСНЕНАИ - вж. застоял 2. занн.
ССНТ - Бродена соесоеаотт да се тхвмщмo. -оасся·
от аякмоеи оризови— oяшнτм почви—ас, в тяхната
същност. О непогрешимия си усат иа жлна. тя
схващаш-, чз оой я лъже. Услоъо му πcдснз--
ааше, че трябва де сз откаже оо едeлκaoa.
Усетът никога не ма лъже. Няма усет за мрpκa—
—	ебβcτвд, интуиция разш:, нюх орнн. книж,
усещани
// Повишена оооесбооео зм етт-теа-скв везррияти-
и оц-аос. Няма усет към красотата. Имз усет
към езика, Верен ooeouеeсκu усет.
—	ебβcτβд, вкус орен·.
УСЕЩАМ - 1. . Бтзпимними aйшo сол онт-ссат ом,
емни (е мен възниква) някакво всещ—ан. Усетих
сауЯ, Усещам ролка а ' коляното. Усещам гcpa-
щлиа. Усещам неприят-н вкус,
—	чувствам ннсе., почувствам еa., дcизαβaе ueеa.
ряДко
2.	в.. uзрuτβaе2 I. зоне.;
3.	в.. долавям I. зана.
УСЕЩАНЕ - 1 . вж. чувство 3. зона.;
2. в.. усет
УСИЛВАМ - вж. засилвам 1., 2., 4., 6. м 7. знсн.
УСИЛВАМ ЙН - ож. заселвам сл 1. в 2. аaмч-
ССРЛН— - 1. вж. ннпиеонaτ I. зама.;
2.	β.. трудна 2. зама.;
3.	в.. упорит 2. занн.
ССИЛн—Л - С голямо aмnp-дΉoeΉ м зслвоеон скв-
ротт. Работя геuлaeo върху едно πpo—нo. Уса-
лаео мисля оо този въпрос. У/^илено сз строи.
ВършиоРаоа вървеше гснлeнc.
—	напрегнато, литлиалкно кииж., ударно, ак¬
тивно, гииcямвд
V с ролям шСра ра-г,, ом шелам обороти разз.
УСНЕРЕ - I. Голямо напрягане ом фвзменоомое
омам. С гсuл—e се изкачвам оо еopьмнuoe стъл¬
би. О усилна coaзpрм тежката ареоа. Всяко
Движение мн πpeдеoaвлрaз гснлн-,
—	напън, напрежение, мкка, зди рpoсocuap.
2.	Голямо aмoисπмaΉ от виеовнсмте вeзмoднвтoe· С
ге—лue сн спомних еДр—се му. Суено—— уча нзлци.
Суе—о—— говори.
—	мкка, τрсиндcτ, зор рpcсooaep,
мнт. — лекота, лелеяна, лнонотн
3.	β.. труд I. занн.
УСКОРЕН - в.. Яъра 1. зана.
СС——АЯЕ—М - в.. засилвам 4. зона.
УСЛ—ВММ изр. - вж. наеенм
УСЙАОММ СЕ - 1. Уговмряи се, споразумявам он с
някого co-шc опи-ре—яем условия да постъпя ом
ΟηΤοτη. Услових се на яaбcoa като сopcнo-лeн
paPoooнн— Условил се да му орн земята.
—	цмня се Hap.. пмзaре сн резг,
2. вж. бгдвaиее св
ССЛАЖДАМ - вж. подслаждам 2. зосн.
СЙЛООН— - вж. относителни 1. зннн.
УСЛ—ИМЕ - I. Нещо, което тояТос —а тeшΉтoввaм.
за рт стмоя риуое oйшn. Талантът е гслcв—— за
еьзДaaaнe не лoормc изкуство. Внеcннрo успех л
гелoв—— зе прн-мзне във ваеше учнлищ-.
—	πиидрдc!двкa
2. Няшo, конте зс100.-0-000 оряТсм рт тeщ-тτвeвα.
зм дт сомае мли да те получи нещо. Той coгcaapя
569

иа aсαенн гелoв—р за тези Дльжucеm. Какин са
гелcuuрoл на конкурса?
—	изнскеани
3.	По—асмиитн—ио уточнено теглели—, зс да тамян
о-що. Услоинлоо е Ям Яллнм nнеaлPзoa порав¬
но. Условието Реше н-Дзo—леoacoc Яз плзо—
рcлoaнeлoa хонорар при np—Дзuao—oc не онu·
зате.
—	сооβдиаa, gдодвоикα, cрорaзсеннин
4.	Само моз. в.. деc!aндeяa 1. зосн.;
5.	Само миг сж. обстоятелство 2. зянн.
УЙЙ—О—ОСТ - Обинu. моз. вж. формалност
УЙЙ—Ж—ЕНРЕ - Пpoсвм, poсcсcмe— ом oo·πooяиα
сложност. Прнданжвае—оо иа войската мним
рез осоРен— геоcжo—ouя, Пр— нрнcн епнДемнн
оо трап се появяват усложнения,
—	комплекщня кнаж.
ССЛ—Ж—ЯВАМ - 1. Превя нещо ре томн- 00-0-0. -
но, оо-тредоо. Нед—й де услcжoчвaш още повече
нещата., те а без тове се Доста елoжнu, Ус¬
ложнявам рарооаол—
—	комплицирам кннж,
ант — опростявам, ееем-отмризеимм
2. βή. рaτибgнекaм 2. знае.
УЙЛСЖЙРС - КоСто oиoсcсca пооосноот -с γοογ-
же, да помогне. Със—Ялае мн се гелгжлuв— хора.
Тя е мното гелгжлнвa жнне.
■— дτзнвеив, любезни
мнт. —* неуслужлив, 0ΉB0З1вч1c. Τ^γτιστ-ο, пеух
СЙЛУЖЛИВОСИ - Гвтосоотт -с те я—рркви γσ
ογΓΐ, дм он помогне. Тяхната гелгжлнвoеo ма
трогна.
—	оτзнвеивоcτ, любезност
ант —> неуслужливост, яевозевнивост
УЙ—НРПВАМ - 1. БезаеСтовми ос някого да стане
еовкояа, тмх, кротък. Ж—еаоа лесно гемнpн Яе-
цеое. Уч-талксте у>емиpн класа. Полицаите сз
мъчеха Яа усмирят слеЯ мача фуоРолоно— запа-
орeнcвцн— Той успя Яа гемнян нгеeoaoe.
—	Cмиреβае, сендовам, уяид!екaм, дЯбздαкαе,
озаптяжде рз-г., анпенскам Яиал.
мнт. —► размирявам
2.	Бъдсооясмм мир, ред е ооокойеосс— някъде. Усма-
рявам стеснете, Усмиряемм духоа—те.
—	умнро!ксрекaм, смирякам
ннт — бунтувам, oмаTeнocвмe, oмаиepсвмм. яма·
Тунвам,Тсая
3.	сж. потушавам 1. знае.
Уй—ИхВа— СН - вж. заемекам сл 1. занн.
УСМИХНАТ - сд. засмян 1. зама.
УС—ЖАЕЛС—— - вж. свонявaм
УИМЪрЕЛСЛ— ЙЕ разз. - вд. вмирисвам сл
2. зане.
СИ—ЪАТМИ—М ра-г. ряЯко - сд. убивам I. знсн.
УСОЙНИЦА - орли, разг, сж. ррояън!ннаα
УСПЕХ - 1. Добър орнен резултат вт някаква р—С-
нвст. Усалаяое му са гuaeчaхл с успах. Полицай-
ската акция завърши с успех. Пожелавам та
успах па конкурса,
—	сполука
нит. — неуспех, 0-0000^—, 00-010, 0-04.-01—, орах,
онеемпеооееаие, финсоо, ав-о-я, Т-окива
2. вд. постижении 1. зама.
УСПЕШЕН - 1. КоСто амcьящcм с успех. Успешен
cπиa. Успешна операция. Успешен полно. Ус¬
пешна акция.
—	сполучлив, Ялaодрслсчнн, удачен кнаж. ое-
жел¬
ает. —> неуспешен, б-зсопешно, н-соооснеив, ο-Το—-
0000—вени,зеоро-сч-н, неудачно
2. К-Сос е твтрз-с с успех. НлДяаам— се не уеn—шec-
оо рз-енти- нз събитията. Тове е oaй·уеneш-
нuрo оля-од а жнаооз ма..
—	благоприятна
ант. —> неблагоприятен
ССПОКО—НВР е 1 . вд. облекчение I. зане.;
2. еж. утеха
УСП-——РАЕЛЕ— - I. Ooйoo eтoвквсвм. носи ус¬
покоение, утеха. Казах й няколко геnoнoнoeоoн
Думи. В-соиое. коиоо npuеoнгeхa, не бяха ус-
рoκcuo-лнu. Р—згоoaoнoe оа нзсо-Дaaнeoc са
геπoнoнo—лo——
—	утншигнлнн
ант. — обезпокоителен, аинводен, пя-телемане-н,
н-ео-шитно-н
2.	КоСто -еСетва cтooкoяcαшo· Успоконоел—и сън.
Успоко—о-лос тишина.
—	еиро!вдинн роно... уенио!вдии!нлнн кнаж.
3.	вж. облекчителни 1. знан.
ССП—К—ЯСАМ -1. вд. сЯлняеaβмм 1. заме.;
2. вж. утешавам
УЙПОК——ОАМ СН - 1. За еввсовм, являемя - 0·—-
вам оо-тех, оо-сл-коен. Сорасоаол се герoκc·
аха, Го-вът му се успокои. Морето се успокои.
Вятъръо сл гсncнcн—
—	укиоτевαе ен, угнхвае прен.. егилкнм open,
уталожвам си
ант. — разгарям се, развихрям се
// забушувам, oмаc1хисe се, oмаeeщeвмe те, развел-
нсвмм се, oαаeнeeяcαe сн
2.	вж. уяиогевaм се I. заме.;
3.	сж. олеква ми 1. м 2. зянн.
УСП———ЯВАЩ - вж. дблнячи!илнн 1. занн.
ССПОРНДЕО - I. К-йто - еднакво водм——ч—е, нн
яранкво oмаoooсн1— по цялата си рт-двна от друо
и осоеде не се ор-теем с неот. УспорнЯни лиаиа.
УспореДен улиц—- 'Успоредни сонои
—	naиaлеъен, паралнлоорамин ряДко
нит —* неуспореден, о-омом—-о-н
2. орен, вж. едновременни 1. знач.
ССП—АЕДНЦ— pрЯнc - сж. съпоставка
УСП—РЕЕКА - Гииомстич-тки уред с рвм ceлooeд·
ни воаоомвои еоеом за упражнения. В салона оо
гнмнaеoннз уе—oнинoe са упражняваха нл герc·
рздоа.
—	еαрaлиаямz
СЙПОРЕДН— - вж. нaинд 1. аeαa.
УЙПОАНД—САОЕ кннж. - вж. съпоставка
УСПЯВА— - I. Наивраи нмеин, възможност, op—-
ме, сили дс есореся, да ооттспем неща. Надявам
се Яе успая де ррздам озар—м— оро—коа. Заем,
чл ще успея де взема изпиоа— Успях де а-кеча
върха.. Усоях Яе прочета конзсос, О малкете сн
-зроaoз —Ява успяваш— да издържа е—м—йеouc·
оо са.
—	сполучеш, съумявам, справям св, смогвам
рз-г,, ансмоовам резз., сколдевдм нер., втас¬
вам само са. днел..
ант —> провалям се, пpвpмpмe. вз—енски ен
2. вж. сполучвне 1. зане.
УСТА - орно·, разг. вж. гърло 1. знач.
ССАА——ОН— - вж. определен 2. внαе.
570

УСИАНООЯОАМ - 1. По нт-ла-н нм аяонови
факти стигам ро извод—, ен нещо oeшнoτceвм или
нн; узнавам н-що. Установих, че телефонът л
ооарлдее. Установих, че заДачаое е сгр-шлиа.
Установиха рpooгенu а счетоводната книга.
Инспекторът не установи нннaнaн нерушниия.
—	констатирам нuиж.. откривам, вαбвъезβaм,
виждам орно:.
2.	вж. оnиедллее 1. и 2. зоне.;
3.	вж. въвеждам 3. е 4. зона.
ССТА—ОО—ЕА— ЙН - 1. Устройвам те да ηρ-Τι-
с—они мал о—е—оя виеиеооо моя потоояооо ня-
ке—й, oбиοн- е дeeишe, селище, местност и пер.
Установих се ас pзбcoз а София, Установих сн
aeнмeннc не квартира, Установила се на равак
край селото.
—	настанявам ск
2. Осмо ' а 3 л, ож. настъпене’ 2. анмa.
УСИЛИ разз, неодоРе- - ад. приказлив
УСИН— - разш. ож. словесни
ССИИЕ - вд. гърло 1. анαa-
УСИИСКЕ—— ра-г. - ож. ердкижaм’ 2. занн.
УСТНА - Βο-Μ от двете м-с-сти птрвижаи външни
насам, косое затомият устата. Тя ама дебелн уст-
аа. Много са ои РллДи усонное. Тынка устни.
Чнее-ло за гсoнн.
—	Яърин просооиар.— джукд Ялал., джунд Диал,
УСТОЯ кнаж. - вж. основа 3. зона.
УСТОЙЧИВ - I. КоТао еоос здраво е 000-1-0—-
оо ooлвдян1Ή. нн се клати, изроида ям eмoeтк.
В-ар. Устойчива постройка, Устойчива р-рала:
Устойчива основи. Устойчива роДрора,
—	стабилни, здрав, непоклатим, солидни, гра¬
нитен орна,, железни ррни., крипкк нuиж,. як
рззг.
нит. —> неустойчив, 0ΉCoмб1—-н. е-здрав, ολμΤ, пм-
янτoв. няeздoeдлea. н-солмдян
2.	КоТто оеомвм т—ков, кмкевто - естаиов-о, он се
ором-ня, изменя. Устойчив— цннл. Устойчиво
uнoнрмuч-енo рззанон—— Устойчива приятелски
връзка.
—	стабилни, .^,1
миг —· неустойчив, нето-Тил-о, нетраен
3.	вж. издръжлив 1. знае.
УИТ—ОЧНB—CТ - 1. Изртидмон ом aмτиcο. л—ср м
друго оеблмпоориятао вoмяa1e. змoмавмeн нм --оо
оотоояооо ори-а-—ено лтоодение. Той cPαнcлн
огрсДеое а остане Доволен оа усocйеиaoеooз
й: Сатуреи сме а геocйчиacеooa не сградата,
тя ще издържа а на силно злм-орлсенал.
—	стабилност, здравина, непоклатимо?!, солид¬
ност, крепкое! нuиж,, якостразл.
ант. —> неустойчивост, н-тτмeuлooco. рмяитоспот
2.	амπмзcαн— без промяна см нещо зс дълго βρ-Μ-.
Устойчивост не курса ас Яолера.
—	стабилност, трайност
нит. —> неустойчивост, o-cτaTuлooтo. нето-йо-ст
3.	вд. ирgикжънeоcτ 1. знач.
УСИ—ЯО—М - вд. издържам’ I. м 2. зясн.
УСТРЕМ - ож. стремеж 1. занн.
УСТРЕМЕН - 1. вж. стрнентнлнн 1. зннч.;
2. вж. рдиивиc!
УСТАНМН— - вж. насочин
УСТАНММЕ—М - вж. насочвам 1. зянн.
УСТРЕМНО—М СЕ -ви. втурвам сл 1. знае.
УСИАОНН - ад. дрганизuран 1. зята.
УCТΡ—ОOAM - 1. вж. диоaнирииaм 1. занн.;
2. ад. уреждам 2. зане.
УCТA—ОOAM ЙН - ад. вриждае си
СCТA—ОCТЕО - 1. Наема, ло който е нмлямв-но,
устроено aяшт. Машноеоз нма npреoo устрой¬
ство. Той се αнoep—еуae оо геopcйеoaooo ае
двигаолля. Устройство на евоомоРнл.
—	направа, конструкция
2. HaeMa, по който - орпмомзирмно м функимое-и—
нещо. Устройство не дружасоио. Устройство
нл aoρмa. Устройство ас еoмхa.
—	структура, строеж орен,, организация
УСУ—ВаМ - 1. вж. суча’ 1. знан.;
2.	вж. омотаене 1. занн.;
3,	рззг, вж. увъртам
УСУ—ВАМ СЕ -разз. вж. увкртам ск
УССКОА—Е - ож. увъртани
УСЪВЪРШЕНСТВАМ - ож. подобрявам 2. занн.
УСЪРДЕН - ож. cτaимτилин
УСЪРДИЕ - аж. старании
ССЖРДНОСТ - ад. стараели
УТАЙКА - Разровенно ас малом ансоипи авои—о ве¬
щество в течност, което се отделя, пера нм дъното
я— река, Тенте е рр. мел нм дъното нм стр. Водз-
оа -зше мътна а е oеoaaнлa утайка. Язовирът
арябва Яа се почисти оо oαнлеoaoa утайка,
На дъното не чашеоа име утайка оо кафе.
—	талог, мътилка, ектнина, мкгнж ряДко, кал
рpoеooнcp., мъток ЯлeOз
У—аЛоЖоНМ - 1. ад. облекчавам I. зона.;
2. вж. утолявам
УТАЛОЖВАМ СН - 1. Пи—еомвмм -а съм Ту-н м
HΉвeздepдмн. ставам тоооо-е е eлмгopмаeиΉH· С
зоЯноло- човек се уталожва. Нс мллдини Рнше
руна. но енче сл уталожи.
—	уляпае
2. ож. успокоявам си 1. занн.
УТАЛОЖОА—Н - вж. облекченни I. зама.
УТАЛОЖВАЩ - ад. оЯлекеиτлллн I. знсн.
УА—ПОЛМ СН - ад. наслоявам сл
УАВЫРДЕ— - 1. вж. признат;
2. вж. одобрни
СТОЫРДМТЕЙН— - вд. дидерн!нлин 2. зянн.
УТВЪРЖДАВАМ - 1 . вж. приведе 3. зама.;
2. ож. потвърждавам 2. знсн.
УТВЪРЖДАВАМ СН - Спен-овчи пиезнмние, ук-
Инпсмм пoлoд-н1-τв. позициите ли. О oьouuoe
си рележки „До Чаксто а назад“ Алеко Кон¬
стантинов за първа път се утвърждава като
онсаоел с големи възможности!.. Тя вече се е
уоаърДнлз като аоРяс ooлoлеe.
—	налагам си
УТВЪРЖДАВАНЕ - вд. пдτвлижиннuн 2. зята.
УТВЪРЖДЕНИЕ книж, - ад. потвърждение
2. занн.
УТНЖН—ЕАМ - еж. рмτиуднекмм 1. е 2. занн.
УТЕХА - Обл-кчмвмн- нм тъга, мока, скръб чрез
a-шт. ооеов оТамредрмвм. Женаоа се нужда— от
αcбpα Яуми, оо утеха. Едннеoaeнo в paбcoaoa
са намираше гoлхa—
—	утешение, иaвгухa, успокоении, отгула ряДко,
Иaздсмяα пер,
СТНШАО—М - Сар-мя се -а везр-Тсоанм от аякопо
да змея-ви моката см, да престане да Ттрн отжен
нещастен. Колко ръта майке мн ме е уо-шавала,
вдъхвала ма е иаЯнжЯе. Никой нл можеше де я
571

утеши. ролкстс й бе голяма. На намирем Яуми, с
конто мога Яс утешс този нещастен еoaнκ.
—	успокоявам, теша неса. рядко, разтушавам
И Опитате се с думи мем от -ργο осели да разсея eяοo·
го, да от овктоне ре заТрсви меката тс. Той се опа-
ос да я утеша а окуража: На ма утешавайте!
—	рαз!Cшαвαм, иaзgбмкaмрззг. гншд неса. ряДко
V 1аeτoecмм (eepщм. 1аooucмм) сълзете ос eсквoo
разз.
С—ЕшЕННЕ - ож. утеха
САЕШЯТЕЛЕ— - сж. успокоителен 1. знмe-
САРХВА— - I. Зм звук - оотоео-еио роеттмсми де
звуем, да се нувне. Му-нкста извеДнъж утихна.
Глъчката утихна. Стъпките утнхвеха а нощ¬
ам, Утихнаха говорът а смехът аз жътварата,
Оркестърът aнeзaрoc утихна.
—	затихвам, стихвам, претехвдм, заглъхвам,
глъхна н-са,, замирам, O!Bвсеαвαм, отшумя-
вде, изчезвам, угасвам орен, рона,, гасна песе,
орна, рола,, млъквам орен, понт., замлкякмм
орен.. умирам орли:, понт. отр.
мнт. —» зазвучавам
2.	сд. сгcаaекам’ 3. зине.;
3.	пр—н. еж. успокоявам се 1. асмч.
СА—ЛЕО - прео, вд. заиоволнн 2. знае.
САОЛЯВ—М - УaocлΉτcooсeмe пот—, дедре или
аяксква -ργπτ фuа1ΌΛ0πeчим оотрееиотт. Утолих
тлсДз са с -Дна кифла. Айрянъо утоли жажДс-
ос му. Не знам как Яе гocлр ao-ouma си.
—	зαддволевαм, насищам, засищам, уталожвам,
угасявам оран.
Н УаoвлΉoвooсвми, ссо-осявае някакво днесоин.
Утолих любопитството й, Не мота Ям гτcля
копнежа й към знeauр, Нз мота Яа утоля жела-
нилоо са Яа пътувам:.
—	задоволявам
миг —* възбуждам, pвимдpмм. οτΤγ.—ΜΜ, Туря, 00—-
Тсдрнм, зап——все, разпалвам
УА—ПНЧЕ— книж. - вд. нносъщнствие
УА—ПНМ кенж, - Неоветедиим мечо— зм eτcъoщн·
нт, мря——ет oTшΉTτвo, Утопия -, че oянcгe ще
имз Ppeτсτac а pзa-oеτвo. Не вярвам в гτcn—н
зз еnpaв—Длнao общество.
—	хнмнрд кннж,— фикция канж—.
САОЧОЕВ - вж. оерненлнн 1. и 2. aeмч.
САОЕ——ЕА— - 1. Давке точен, врр-делен или
смпледее uaoαa еа н-що. Кcмненрoз трярае Яе
уточни възе-козлите въпроса. Уточнявам сми¬
съла не думате си. Трябва да уaoеoнм. някои
неща, преди Яз се явим орнЯ еъдирme. Уточня-
влм Детзте аз сестрата.
—	конкретизирам, прицизниaм конж, сnрнди-
лям, фиксирам
ант. — обобщавам, τυμβο-μ, резюмирам, eииo—a1·
рам
2. вд. спиеднлее 4. зине.
УАAAОСAM раз;:. - сд. изикиждм1 I. знае.
СААЕПСА— разг—. - сж. уЯнвам I. зиме.
УТРЕШЕН - прео—, сж. Якинщ 1. и 2. зсме.
САРНО - сж. сутрин
СААРНА - вд. сутрин
СААРНЕО - вд. сутрешна
УТРО -вж. cбτиин
СТАОВ— - орна, вж. недра I. знсн.
СТЪПКВАМ - С тъпкан—, а газен- н—бивам, 1a·
Имcисвми. Уаъпкахме снеге ор—Я къщете, Той
гτъnнaaшe пръстта с кракстс са.
—	загкпяеам
СХАЕН оо—m. - сд. ароматна
СХ—ЖСАМ - сж. флиртувам
УХАЖОР - вж. обожател I. аaмe.
СХАНЕН поет. - вд. ароматен
СХА—МЕ 0—0. - вж. аромат I. зннн.
УХАПВА— - I. Хв—шми, совести сто зте— няквπo.
няшo с ие— -м го сернея с хмомее. Паз— се Ям ен
ое ухапа кучето.
—	захапвам, схапвам разз,
2.	рззз. вж. бжнавαм 1. аeмч.;
3.	пр—н. рззз. ад. обиждам
УХАЛ - вж. елaгссхaя
СХРЛВА— ЙН разз, - ад. засмивам ек 1. занн.
УХИЛЕН ра-л. - засмян 1. зоне.
СХРТР—М СН ряДко - вд. изхлярям си
УЦЕЛСАМ - сж. улучвам 1. е 2. знач.
УЧ— неси—. - 1. вд. научавам 1. зине.;
2.	вд. обучавам;
3.	вд. πиниαвмм 4. знаа.;
4.	сж. едбеaвнм
УЧАСТ - вж. скдба I. зосн.
УЧАСТВАМ - Ба—eмe участие, oмбooс, мети ря—
заедно е -репи в ο^ο рн—о, дейното и пор. Щн
участваш лн а играта оа oτбcpe? Тя иеучаст¬
ваше а pззгcвcpнτ—— Той е от хората, конто
участват аъа веuеκu мероприятия. Р—ш—х Яз
участвам а орзотесаите.
—	включвам си
УЧ—САРЕ - I. Поиететсин ом някого е някаква рей-
0000, ор-ясм. Б—з учзеτн—τc ое профсъюзите
оро-лемът нз може Яе се реша. Имам участие
а издигенеоо му не този· оост. Какво е участие¬
то mu а онзи сърно-я? Справих се и рез ово-оо
участие. И аз имам участие а таз— раРоом.
—- намнса, иял прен, съпричастен кннж, съпри¬
частност канж, роля орнн.
2. орен. кииж. вж. съчувствен 1. знае.
УЧАСТЪК - сд. оτиезъя I. знсч.
УЧЕН - вд. оеиαвскдн 1. aимч.
СЧЕ—ИЕ - 1. СТор, сметнем -а ояооеосчои ооеож—-
овя, от еозп-еди м оиснпиос. Фuлoеcфсκc уче¬
ние. Религиозно ге—eн—. Иcвo уч-ена -е езика.
—	доктрина нeиж,. теория
2. вж. оерαзсβαннн 2. зиме.
УЧЕВН— - сж. възпитаник 1. аимe.
СЧЕН—ЛЮВИЕ - Койов се ларями рт —сбием аoм-
ося. Мoменτo е много уеeooлюp—a>o—
—	любознателна
УЧЕО—ЛЮВЧВ—СТ - ЪooΉИΉд. с—ееееи- ктм
0Β——ΒαοΗ м прсдое-ссс- ом земния, люТое ктм
насока—, сееесеот. Той е известен със еaoрoз
уе-ooлюPнвcеτ.
—	уеенолюеиe, ъюбознατнъндcτ
СЧЕН—ЛЮВИЕ - сж. уеннслюЯевсcτ
УЧЕСТЕН -вд. зачестен 1. зина.
УЧЕСТЯО—М ЙЕ - вж. зачестявам
СЧЯЛЯЩЕ - Учебно амc-aΉИ1я. ветовоеи-я зм
оТееяосе, oToмаoвмиuя· Изеeлнo училища. СреД¬
но училища:.
—	школо рсзз. ор-ко. шел.
// Сгос-м, кт—нто е— pвиΉшмcм омоосм ечеТно амc—a—-
ние. Училището еа е старо.
—	школо разз. обикн. шег.
УЧРЛНЩЕ— - Който - свързан ο γκιο^Η е—м пов-
572

ендлйдм ом внмлмш—. Училищен Явор. Училищна
изри, Училищна ресна..
—	школски
УЕМТНЛ - 1. Л-пн, ебена. сто тоецем—ом пвaπв·
ooвкм. оо-оо ро-рвдмсм, обенмвм учно-п-. Той н
pcД—н зз уенaeл. Оτлuеeн генmeл. Гимназиален
ге—oeл, Учител по физика,
—	nиипдеαвαгнъ, педагог, даскал резг. оренерр.
2. разш. нож ннаствник '. знач.
СЧЯИНЙЙАИ - КоСто те отемтя рт учител, оойто -
присъщ нм унмтно мем сн състои от леите—м. Учи¬
телски сooсoPнoеτu, Учит-лска съвет.
—	преподавателски, педагогически, даскдлскн
рз-з, пренебр:.
УЧЛЕ—ЯОЛМ - вж. иродвнрем 2. занн.
СЧРНДРАЕЛ - вж. оcндваτлл
УЧРЕДЯВА— - вж. основавам 1. зосн.
СЧАНЖДННИН - Оeш—eτвнea служба. Ние eaPc-
т—м а различен учреждения. Държавно уче-ж-
Деине. Здравно учрежДениа.
—	ведомство, инcτиτсаия, завндинии
УЧИНЕ - 1. вж. любезни 1. знсн.;
2. еж. вкзпитан I. заме.
СЧАЧВОСТ -1. ож. любезност 1. знач.;
2. ад. вкзпитмнии 1. знае.
УЧУДВА— - Пиндвзвеоваи есвотво нм ттрясомне
тел своята а-онмкамнотт, a-oTeкнoвΉHΌтτ. о ее-
вееоаовяамоа ос ооеоеокм м под. УчуЯл ма ра-
акцията му не моно- Яуми. Просташката й
постъпка учуЯн вененu ни, Твоето държание ма
учудал,
—	нзнннаивае, сдивлевaм (уgивевaе)
УЧУДВА— ЙН - Изпитвам нсвттво им иаeннмpм ет
η^ο, ко-то ми шо—ав смлао вшннсаоеомн, тъй
като мм взпондрн странно, HΉBнмοaмнo. eнoбиοиo·
вено. Мocгo се учуДах, като мн каза, чз напуска
.мротата са, Тя се учуди, като ма виЯя иа прие¬
ма. Всички сн геуДихмe нз наглостта и.
—	зачудкам ск, nдесдβaм ек, ланинадвам се,
бдивлеβαе ев (бдивевaм ск)
V ококоивми (об—ещстм, оовлеми) ечи рз-г.. отва¬
рям там онто плонм (фи-рданм) резг.. остмвмм с
отворена (зяпнала) уетс ра-г.
СЧУДЕАНЕ - вд. удивление
УЧУДВАЩ - вж. удивителни 1. зона.
УЧУДЕН - К-йто езоиовм или иаиαасcм уауресне.
Всички гледаха учуД—нн тоал, κcлτc ставаше
ueoнoлc. ВнЯях уегд—н—τ— му очи. Хвърли ми
учуЯ—н поглед.
—	зачуден, удивен, изненадан
УШИВАМ - Изработвам с ш-еие. Оа този плет
ще си уш—я pcнлр— Ушивам риза,
—	съшевде, шия ннсе,
УЩЪРБ - вж. κ^ιη 3. зосн.
УЮТ - 1. Преяоом oбeτмaoвкα. която eъаaмcм онт-
оро-нм-. В този дом лнnеaз уютът, зе който
м-часехме aснчнu.
—	уютност, задушевност
2. вод икме^оор — .и2.ззна.
УЮАН— -..Βα oTeταaoвкм. средн, мтиотферм - коТ¬
то предразполага и лтз-свс -оТи- нмстрвени-.
Разговорно— на ороДължахе до късно през нощ-
ос а уютна орсаеновка. СъздаЯе са уютна am-
мoефлpa.
—	задушевни, приятен
ант. — неуютен, анши-ят-н
2.	КоСто се ттовнавн с γι-ΤσΌ^, киасоте, е койтв има
ттплоон. Уютно жилище. Уютна стея. Уютен
Яом.
—	приятни, комфортни, удобни
мия. —> неуютен, a-пoeaΉoл1в. 0-0010-0-0, мрачен
УЮТНОСТ -1 . вж. уют 1. занн.;
2.	вд. комфорт 1. м 2. зане.
СЯЗОН— - вд. оЯиднн1 1. зянн.
СМЗЕИМ - вд. есвc!виτеллн 2. зянн.
УЯЗЕРМ—СТ - вж. чсβcτвиτллндcτ 2. зaαe-
СЛЗЕЛВАМ - еж. обиждам
СМКЕ—С—М - сд. вaвдрaвекaм'
У
573

ф
ФАВАМКА - сж. завои
ФАБРИКУВАМ ннсв. - орен:, разз- сж. измислям
2. зосн.
Ф—БРРЧЕН -1. вд. заводски;
1,	разш. вж. промишлен
ФАЕЛРИЗРААМ кииж. - вж. облагодетелствам
ФАОЛРЯЗМАА— книж. - вж. привилегирован
ФАЕЛРМТ кнаж. - аж. любимиц
ФАЗА - сд. етап
ФАЗИС нuuж, ряДко - ад. етап
ФАЙДА простонзр. - вд. полза 1. и 2. знае.
ФА—Т - вд. деcгдеτилcτкд 1. знсн.
ФАКТИ - вд. данне 1. aeнa.
ФН—АРЕЕСКИ - еж. истински I. зяте.
ФС—ТРЧЕСАМ - 1. вж. наистина 1. зята.;
2.	сж. реално 1. анαч.
ФАК—ОР - вд. aвτдин!нτ 2. знае.
Ф—Е - 1. спорт. Наруш-ев- ом прасилата ори спорт¬
на -ορΜ.
—	фаул спорт,
2. орно. рззг:. сж. онф
ФМЛМРАМ - ож. рдзорявам се
ФАЛИТ - вд. банкрут I. зннн.
ФАЛТА - сж. пънка 2. знсн.
ФАЛШ канж, - вд. лицемерие
ФАЛШМВ - 1 . вж. подправки 1. и 2. зима.;
2.	вж. изкуствен 2. зята.;
3.	вд. мним I. знан.;
4.	вж. неверлн 2. зяте.;
5.	ко-ж. вж. лициеирин I. м 2. знсн.
ФАЕШРЕОСИ - вж. изкусгвнност
ФАЕШИФМ—АТ - Нещо ртаррмвяао, ееетоиатко,
конто оормння 1тo1нcοoτo· Кзраннзоз е фал-
шнфикет нз „Мона Л—за ". Тове ие а Диамант,
е фмлшнфнкмо,
—	имитация, минян разг.
мнт. —* оригинал, pτoвooeoма
Ф—ИшРфМ—аЦрМ - вж. подправяне
ФАЛШМФМЦИАА— - вд.подправям
ФМЛШМФМЦМААО - вж. подправен I. зянн.
ФАЛШИФИЦНА—ОЕ - вж. пдиπрaвене
ФАМИЛЕН - вд. симнин I. анмч.
ФА—МИМААЕН - Който е присъщ и—и подхожда сн
ев—м, много близки хора. Нагоенят фемнлнерен
тон а тове, ч— бързо мним не „ та “, ма учуди,
Фсмилиерио Яържаиие. Фемилиерно орръщн-
нлн.
—	свойски, интимен, ннофиаиaллн
мия. — официален, пео-моаи——но
ФАМРЛРАРНРЧА разз, - вж. интимнича
Ф—МРЙРАА——СТ - Попявм ом оо—ям— бл1аoтo.
ом ов-Секо отношение. ЕДоз атмосфера не фз-
м—л—apнcеτ се съзДеде м—жЯу пас. Зас—гоах сн
от фамаламриосоом, с нoрτc аоза човак м—
говореше.
—	интимност, cвдйщинa разг-, инофецидлаост
ант. — официалност, п-р-мооиалаото
ФА—НЕРП - вж. семейство I. занн.
Ф——ТАЗРААМ - 1. Представям си нереални хуТс-
си ο-^, кроя ойотещетовиии пленове, созраски
ои илюзия. Престен— Яз фентезареш. че ще та
изправят eзезлннκ.. Д-цзта обичат Ям фанта¬
зират:.
—	влобиαвевaм сл, намислям си еезг—. бълнувам
орен.
2. вд. мечтая
V грн-я (сороя) <оезалшнв> ку—м рм-з, праря кули
вев воз-сх— pa-г.. -зорсжрнм (изрипнм) вτаpeщeи
кулирсзз, лрнвя ку—е в оТлмцмтерезг, ктм 1. зине.
ФАНТАЗИЯ - 1 . вд. въображение 1. и 2. зотч.;
2. орен. ад. нзеиcлиаα I. аeмч.
ФАНТАЗЬОР - вд. мечтател 2. знае.
Ф——ААЗЬ—РСТЕО - еж. мнеτατилc!во
ФА—ТАСМАГОАРЕЕН книж, - ед. невирдегин
I.	aaae-
ФА—ААСМАГОАРП рсзз, - еж. измислица I. зиач.
Ф——ААЙИРКА - вд. eлдбрaжинин 2. занн.
Ф—ОТАСТРЧЕН- 1. вж. преказин 1. знан.;
2.	вж. невероятии I. зеач.;
3.	прнн. вж. баснословен
ФАН—Е жарг, - вж. полицай
ФАНТОМ книж, - вд. призрак
ФА—ФАРО— кнаж—. -рои. - 1. сж. одидкъueка;
2. еж. самохвалко
Ф—НФААОНЙТО— кииж—. ирон. - сд. cαедχeaа-
етво
ФАР - КрвйТрндос култ сос се-т-мсее тяло зм по-
рвасне ос сипемли ас кормеоо—мсаоели. В нощта
моряците се opαeнτueeмз оо сало-щия а Дзле-
чинзте фар.
—	маяк кнаж.
ФАРИСЕЙ - орен. кнаж. вж. лицемер
ФАРИСЕЙСКИ канж, - сд. лиaненрин 2. знач.
ФААМЙЕЙЙТЕАМ книж, - вж. лицемеря
ФАРИСЕЙСТВО книж. - сд. лицемерие
ФАРМСЕЙЩМНА кииж. - вж. лицемерие
ФАРМАЦЕВТ - вд. аптекар
ФАРСИ ра-г. - сж. отлично 1. зане.
ФАРФАЕ—А рз-з, - I. вж. пумпал;
2. орно—, вд. дрнЯосъя 1. анмч.
ФАНФАРА npoсτcuep— - вж. nрαвнодбмиц
ФАС разг. - вж. упарка
ФАСАД— - По-дамом етрмим нм copaia, ооетяоСкс.
Фаседеаа не къщата е Яорре нзме-ана. По фа¬
садите не сградата бяха спусната знамена.
—	лице
ФАСАДЕН-1, сж. лицев 1. зоан.;
2.	вж. външен 2. озхач.
ФАСОН - 1. ирон. вж. вид’ 1. анaч.;
2. прео. резг. вж. ернвзнмка
ФАСУЛ - вж. боб
ФАСУЛА— рззз. орна—рр. - вж. простак
ФАСУЛСКр разг. - вж. лесин I. зяте.
ФАТАЛЕН - вж. оиЯлъен 1. анмe.
ФАУЛ спорт. - еж. фал 1. аeмч.
ФЕДЕРАЦИЯ - вж. скюз 1. зане.
ФЕЕРИЧЕН книж. - сж. приказки 1. занн.
ФН— резг. нлжел. - еж. почитател
ФЕН—МЕН кнаж. -1. вж. явлении;
2. прннз. сж. окнлй
ФЕ—ЛМЕНАЛЕ— кнаж. - вж. изключителни
I.	зосн.
ФЕРМА -вж чифлик
ФЕА—ЕНАИРАМ-I. вд. втасвам 2. анмч.;
574

2. вж. вкисвам сл 1. аaαe-
ФЕРМЕ—ТМРАЛ - вж. вкиснал
ФЕРМЕР - вд. акенвлндилиц
ФНИМШ книж, - рреа. вж. идол 2. зона.
ФЕТИШИЗЪМ кнаж. - вж. иддлдпдклднничлc-
тво 1. занн.
ФМАСАО книж, - вж. HИбСΠИX
ФМГСРА книж, - вж. тяло 2. знан.
ФМГУР——Т - 1. орен, неодорр. Безличен ное-к,
който изпълнява нужда вт—я, кейто - Тез принос
а дарена р-Та-ст. Той не искаше де РъЯл само
фигурант а ръководството аз нoмбuueae. Не
нас не иа оря-ват ф)алуреитн,
—	кукла ppeH.— чучело орен.. статист орен..
2. вж. статист 1. зннн.
V мъртва руша кнаж. към 1. занн.
ФИГСР—ТрИН— книж, - КоТто е есеизмн с 00—
тинеткм ф-псра, оТраз. Фигуративно израз, Във
фируретнаен смисъл, Фигуретаано uзpeзрaeue,
—	дЯрaзнн, приносин, метафорични
нит. — буквален, дocлввйa. пряк
ФМГУРЯР—М книж, - ож. намирам сл 2. занн.
ФИДАНКА - 1. Младо древен, пбикн. оеощео. Таз—
ф-Деока е ездeнз от мае,
—	младочка длел,
2. вд. издънка 1. зннн.
ФИЗИОНОМИЯ - 1. вж. лице 1. зянн.;
2.	вд. обра/ 1. знач.;
3.	вд. изражение 1 знан;
4.	ppeH. вж. вид’ 1. знае.
ФИЗИЧЕСКИ - КоТтв се отнася рт oялoτo. остиз-о
- а тялото нн нов-о. Физαе—ени α-αΜ, Физиеeенc
зЯреве. Фидиеeенe умора. Физическа елоu. Физи-
еeенu упадък,
—	телесна
мнт. —> духовен, руш-в-а
ФИЗКУЛТУРА - еж. спорт
ФИКСИРАМ-I. сж. уточнявам 1. зате.;
2. орен. разз- вж. вглеждам сл 1. зама.
ФИКСИРА— - вж. дπииделнн 2. зянн.
ФИКТИВЕН—I . вд. мним 1. знач.;
2. вж. измислен 2. зннч.
ФМАИРЕ—О -ви. формално I. зaмч-
ФИКЦИМ книж, - 1. вж. бτорuе;
2. вд. въображении 2. зана.
ФМЛА—АРОП кнаж. - вж. едвиколюбка
ФМЕА—АРОПЯ— кнаж. - олр. вж. хуманизъм
ФИЛАТЕЛИСТ - вж. ммрколюЯи!НЪ
ФИЛИАЛ -1. вж. клон 2. зана.;
2. сж. поделкине
ФИЛИЗ - ож. изикика 1. занн.
ФМЕМС—ЕР кнаж, иеоЯобр. - вд. еснаф
ФЯЕЯСАЕАСТОО кнаж—. иеоЯобр. - вж. иснафяи-
нм
ФИЛЯМ - Пмрч- хеяТ, ооиязаоо от единия ро другия
креС от хляб—. Намазах си едне филия с масло
а мнд.
—	резин, nорязaниам амр.
ФИЙОСОФ - 1. ож. мислител;
2. pa-r. арои·. сж. еного/найник
ФИЛОСОФЙАЯ -рззз, вд. мъдър 2. зннн.
ФИЛОСОФСКИ - еж. мъдро 2. занн.
ФМЕОС—ФЙТОМ— арои:. - Рмзтоддмвми oи-кα·
оеао стиху aйщт. онто он рсзпроеомисм маоот и
отвлечено, без дм е необходимо мем Тез -н ямам
нежната компетентност. Оаагз си философ-
еmaeл, кето о— рззрнраш от теза неща. Врем—
л де д—йсааеме, с не Яе фuлoеoфеτaeмл.
—	мъдрувам αeрн.. умувам αpрo:„ ривдньдрc!βaе
кнаж. рядко
ФМЕИРМРаМ - вж. прецеждам
ФИЛЦ - вж. ръъc!
ФИН-1 . вж. ткнъя 1. зннч.;
2.	вд. слаб 5 заан.;
3.	вж. изискан 1. зама.
ФИН—Е - ви. край’ 1. м 2. занн.
ФИНАЛЕН - ож. заключителен
ФИ—АЛИЗИРАМ - вж. завършвам 1. знае.
ФИНАЛИЗИНАН - вж. змвършнн 1. занн.
ФИНАНСИ - рззг, ад. рниu
ФИНА—СИРСм - Давам пмиични средства зм
aeшo. някого. Иaм—pихм- фондация, която Яе
финансира проекте,
—	спонсорирам, субсидирам
Н Отпускам, пи-двстмвям ияоомв парични си-дствм
моя веспам юмриенм средства а нeшo. Трябва Яе
нзм-рнм -сака, която де финансира строежа.
Кой финансира mcae орлДрраятил?
—	кредитирам, асигнирае, инвлстирнм
ФИНЕС - вж. изисканост 1. аeαч.
ФРНРШИРАМ - орни. ож. завкршвае 2. зннн.
ФРАКАМ разг. неоЯобр. - вд. пия 2. занн.
ФИАКСН рсзз. нноЯобр. - ад. пиян
ФИИ—А Яазл, - вж. пуйка
ФМИОТНААПМЯ - вж. билколечение
ФЛАГ - ад. знаме
ФЛАНГ - Стомо-неа оимй аа боен строй мем ом Τ—Τ-
но имзP0Λ0ДΉa1Ή· Врагът неозДне лае—я фланг
не бааельоиа.
—	крилоосаме.
ФЛАНЕЛКА - вд. потник
ФЛЕГМАТИЧЕН - 1. Който има Тсаям и-акпсс,
деТствм 64000, без енеромя. По орароДз оя е
много флегматична, Флллмeτuеeu еuнoвнuκ,
Флелмза—чно Яете,
—	Ядели, отпуснат орли:, рззг.. Яaвндподвижен,
муден
нит —> пъргав, бърз, .-βριοο, нанио-аен, два, 00--
вмжен
// пъргав, .mb, pвдeижйa. мпр—в
2. КоТов сн eзвepщвм. ломен 64000, без ян-ргмя.
Флегматични Яаижлния. Флллмеа—члн вървеж.
Фллзмeταеeн злес.
—	Яавен, отпуснат орно:, разг, вял
ант. — пъргав, Ттиз, .—βριοο, ήη-ριμη-η, див, 00—-
вмжен
V т-дом гемия ре-з. към 1. зане.
ФЛНГМАТИЧ—ОЙТ - 1. Лмоем нм -a-pгмя. .евост
а a-Cтoвeяτм. о-тоцият-. Всненн се Ярезонха оа
неговата флeлмeτuеuoсτ.
—	Янкно?., отпуснатост, бαβнопддβижндc!, муд¬
ност
мнт. — пъргавост, oepгмoмaм. бързина, -ΟΉροι.-
0000, .10000, еевртсп—ан
2. Нещо, конто се мзвеишс— 61000, Тез йн-ргмя. Флаг-
матнчоост а даижеиията. Флeгмeτлчнреτ а
говорм,
—	бавност, отпуснатост, вялост
ант. —* пъргавост, отронвлам, πoдв1жaoco. бepЗ1aм.
.10000, Ήa-oг1eooco. чнвоеетсаа
ФЕМ—Т - ож. кримка
ФЛИРТ - Любовна воин. Появата не мъжа й оре-
575
ф

късна фларое с момъка. Флиртът не млаДнае
продължи oрнcлнo Яни.
—	зαднрени, флиртуване, закачка рззг, вaнacе-
ннразз., свалка жарл., вадвияа Яиел.
ФЛИАТСОАМ - Отправям любовни закачки и на¬
мни— към eскoπт. Тя се дрезиеше. чл мъжът И
флиртуем с чужДата жена. Той прзвеш- ооити
де флиртува с поглед. Тя орича да флиртува с
мъжете:
—	зαиеияе, ухажвам, закачам2, задявам резг,
занасям сн рззг, свалям ра-г.
ФЛИААСОН—Е - вд. флирт
ФЛОРА - ож. иacτнгнлноcг
ФЛО—А - Съвкупете· оо воеоси сос тсрпвстки кв-
р—е— ом яден държава с ооиеделеоо oи—аeмаим4—-
нее. Морска флота. Търговска флота. Во-низ
флота,
—	марина кнаж,, армада
ФЛЬООГА - сд. джукам
ФЛЬОАЦА разз, пренебр. - сж. иaзβрατниам
ФОГМ разз, ряДко - сж. хитрец
ФОЙЕРВЕРК - вд. илюминация
ФОКУС - вд. триа 1. и 2. зане.
ФОЛКЛОРЕН - вд. народен 3. знае.
Ф—Н - Осоосен цвят ос рвстрхнсла, върху коСтв с
ΐργοΒ ивеовве - иаoбoмансc нйшв. Светла шарка
оа тъмен фон-.
—	поле
ФООААН - вж. вдисcаок
ФОРМАЛЕН - 1. сж. външни 6. знсн.;
2. вд. ннзαиълЯоенн 2. е 3. заме.
ФОР—АЛИСА - 1. Човек, квСоо ен оолдордн ктм
отошомо— оарксе ом ИΉШMOM. към усасоовесия
ред. Шефът ин е голям формалист, заяжда се
зе оай-др-ронте неща,
—	пидант, Ябквоеиец, Яуквояд
2. вж. бюрократ
V	мери с мроекнотки онзи— ка-ж, и—одорр. кои
I.	анмa.
ФОА—АЕ—О - I. Зм eoмаcми— на форммтм, а не в
ДΉCтoв1OΉлeoтo· Той само формално се води при
нас на реротз. ΟнлaЯьm формално е мой. Фор¬
мално ще ти рриоиша имота. Формално смн
женена, но жнв--м отДално,
—	привидно, фиктивно, проформа
ант. — реално, фмкосеяекс, оТяктиеоо
// наистина, действит-оно, втeшaoтo, фмкoиeяcк1.
рем-св
2.	Бен нннбходимим· нииит^к^о^е^ш взе озаро-тсчното и
кечетова. Лекарят ме преглеЯз формално. Фор¬
мално изпълнява зeДeеиτe, Ирнcи диецнpлинн се
изучават съвсем формално.
—	ннcииндзно, ннвαgллбоеннс, проформа
ант. — сериозно, aмaoлeвч-oo
V	см книга разг., зс оре— хората разз. кои 1. зннч.
Ф—АМ—ЛООСТ - ОРакн. мн. Уеомсое—им стишок
форма за изворшс-он от η^τ, oeшoP01Ήo οΤι-
наТ. Опаззан са всuеκu ф(-eмзлнoеτιи— Мразя
формалностите.
—	Ccасвндc! cбиннз. мн..
ФОА—АЦЧ— - сж. група 2. анмч.
ФОРМЕН - I. вж. униформен;
2.	реаз, вж. иисгинскЗ.ззсм.
ФОРМИРАМ - 1. Определям хмомкт-риит- Телези,
еерос ос нещо, прирмвме амcτищ—н ос— ос нншn.
РоД—т—лнте трябва Яе форм—рео .у Детлто
Добр— навици:. Формирам характера си. Форми¬
рам млpcглeЯa са.
—	оформям, изграждам прен,— скздакам, нара¬
боткам орло:.
ант. —руша, имаoвщмcαм
2. еж. основавам I. знсн.
Ф—АМЯР—М ЙЕ - вд. нзормждам си
ФОРМУЛИРАМ книж, - вд. спинднлем 4. знсч.
ФОАМСИРА—Е—А кнаж. - вд. опинgнъннин
ФОАМСЕПА - вж. въпросник 1. aимч.
ФОРСИРАМ книж. - еж. зαcнакαм 4., 5. и 6. знае.
ФОРСМАЖОРЕН кннж. - вд. еввкнинднн 1. заме.
ФОРУМ - прее:. вж. конгрес
ФОТОГРАФИРАМ - вж. снимам
ФОТЛГААФЧП - еж. снимка
ФОТОС кннж. - сж. снимка
ФОТЬОЙЛ - сд. кресло
ФРАГМНН— книж, - сж. отаке I. зона.
ФА—ГМЕОТНАЕО кннж. - вж. непълни 1. знсч.
ФРАЗА книж. - вд. езричинен
ФРАЗЕОЛОГИЯ - прна, оеоЯобр. сж. риaвноcло-
вин 1. анαe.
ФР—ЗЬ—Р кеаж, - вж. пиaзноеумна
ФААЗЬЛАСТОО кннж, - ад. пиaзндcлоквн 1. аиaн.
ФРА—ЦИП - ОТоеоееим оо възпее-в м идеи орела
-а хор— в ямиквоя ом ooгмo1а—и1с вее пмpoис. В
oзpouрτз нм са оформят Яе— фракции.
—	оисеиисβкa, кииъо прнн.
ФРАНТ разз. - вж. контн
ФРАПАНТЕН кнаж—. - вж. очебиен
ФРАПИРАЩ книж. - I. сд. очебиен;
2. сж. крещящ 2. аим4.
ФРАйВаМ ра-г. - вд. удрям 1. знае.
ФАНСЕАМ СЕ разз. - вж. блъскам си
ФРАШ-АН разз, - вж. припълнин
ФАЕКЕЕ—ТНОЙТ кнаж. - сд. честота
ФАЕКЕЕ—ЦЧП нниж— - сж. честота
ФАЕНЕАЯЧЕО книж, - 1. вж. ккзгоржнн I. зиме.;
2. вд. въодушевни I. аим4,
ФАЕС—А - вж. стенопис
ФАЯС—ЛЕО кннж. - вд. аикднрαвнн 2. аaмн.
ФРИЗУРА - вж. nреенcаa
ФРИКЦИМ - Разтриваин ом кожата с свра, оо-ро
—ο— —ργοΜ тенеосо. Изnяaвн са фракция със
спирт и ще се почувстваш по-ДоРре.
—	иaвτинвяα
ФА—НААЛЕН - вж. челни 3. зима.
ФРС—АЧ кннж. остер. - еж. окояея
ФС——М СЕ рсзз, - I. ад. хваля сн 1. аaнч·;
2.	вд. самоезткякам св;
3.	вд. вджинча
ФС——А— разг, осаер. - сж. Ялдеяк
ФУАЛЬО рззг- - 1. eecдoбp. сд. осиеллuвнц;
2. арои, сж. самохвалко
ФС—НП ра-г. арои. - сж. самохвалко
ФС—ДАМн—Т книж, - еж. основа 1., 3. м 4. знсч.
ФУНДАМЕНТАЛЕН книж. - вд. основни 1. м
2. зсме.
ФС——ЦР—ВАЛЕН кнаж. - вж. удобни I. знае.
ФСН—ЦИ—НЕА книж. - сж. илиц
ФУНАЦИОНЧААМ - вд. работя 3. aнмн.
ФСН—ЦЯОНИРАОЕ - сд. дейност 2. знае.
ФУНКЦИЯ - 1 . вж. днйност 2. знае.;
2.	ннuж. ож. аадклжннни 2. асαч.;
3.	ннuж, ад. nрнднaзнденннн
ФУАРЛ - ореи. разз, Много бсрз, ее-роич-о етонк.
576

X
В paбcτaτa са тя н фуурия. Втурна се е еmeрme
като фурия.
—	лалм ppeH, разз.
ФУРНА -1 . вж. плщ;
2. вж. плаaинa
ФУННМДЖРМ - Чта-к, който рсбоа— във фурна,
пекарям
—	плкар, хлибар, хлебопекар
ФУРОР - сж. сливацея I. зана.
ФСЧА - I. вд. буча 2. занн.;
2. ад. свистя
ФЪРТУ—А - вд. виелица
ФЪСВА— жсрг—. - 1. еж. избягвам’ 1. аeмч.;
2. вж. напускам I. занн.
ФЖС—АМ несв. жсрг. - вж. напускам 1. зяте.
ФЖЙИЪ— - орен. резг. вж. дребосък 1. знан.
ХАВНА нар. - вд. вест
ХАБЯ неса. - вж. прахосвам 2. занн.
ХАДЖММ резг. - вд. поклонена 1. знсн.
ХАЗ—Р— - I. ож. наемодател;
2. вж. собственик
ХАИР opoеτρнep. - сд. благодеяние
ХАИРСЪЗИН рросаонзр -1. ад. ел/дллник 1. знае.;
2. вж. негодник 1. зане.
ХСЙЦУК- I. нар. ад. ораЯлгел 1. зиме.;
2.	рззг, орезр—. ад. кимдва;
3.	остер. ад. хайдутин I. зннн.
ХАЙДУТИ— - ’. Народно звоивлово, коСто оо вре¬
ме нм оврскооо робство се е Торил с орсжие а
рска тpяшe пвтсеасимтя. Много хайДута сз въз¬
пети в нероДнит- па п—сии.
—	хайдук осаер,, харамия oеaae.
2. орен. рззг. вж. грабител 1. аeαн-
ХАЙДУТЛУК пер. - ож. грабеж ’. знae-
ХАЙКА - вж. пдгеия
ХAОЕAЗР— рззг. оренебр. - вж. ленивец
ХAОЙAЗЛЫК ра-г. - вж. лннгейc!βд 2. знан.
ХAОЛ—ЗСС—M рз-з, - сж. безделнича 1. знан.
ХAОИAЗУBA—E рсзз. - сж. лнн!ейc!вд 2. зннн.
ХAОЕAОФ - Вееше, ооТрмао тТщестсв. В салона
се бяха събрала Дама а господа оа хайлайфа.
—	^^г^онд кнаж.
ХАЙМАНА резг. неодобр. - вж. Яизднлния 1. зане.
ХAОMA—СOAM ра-г. неоЯобр. -1. вж. безделнича
2. зане.;
2. вж. скитам
ХАЙТА простонар. - вд. бнзиилниа 1. ааa4-
ХА—ВАМ СН разз- - сд. блъскам сл
ХАЛ оросаоазр. - вж. положинеи 3. знсч.
Х—ЛА - I. еж. буря 1. м 2. знае.;
2.	вж. змей;
3.	прео. разз, вж. фурня
ХАЛАА - вд. брънка
ХАЛОСАН простонер. лруро - вж. яур I. занн.
ХАЛ—СВАМ npcсaouep. - вж. удрям I. зннн.
ХАЛ—СЕАМ ЙЕ рз-з. - 1. вж. блъсвам ск;
2. вж. втелявам си
ХАЛЛСНИ— рс-г. ароез. - вд. щурак
ХАЛТАВ ре-г, - вж. хлабав
ХАЛЮЦИНАЦИЯ нниж. - Образ, коСто сн сcсeм
ом някого като п—вр ом болното му βο-Τρακ-ΗΒΗ.
Бcлoнрo често —мм халюцинации. Зрителен ха¬
люцинации.
—- видлнил, мираж орно·. ряДко
ХАМАЛИН ра-г, - вж. носач
ХАМБАР - Помещение, роетроТкм зм ск—мдир—ае
и държане на зернен— храни. Нcвcoc жато е а ·*
хем-мре, Хам-арнте са пълна с пшеница. Пcе-
троих пое хамбар,
—	житница
ХАМЕЛЕОН - орно, орезр, вж. еииcпоcоееeлц
ХАМЕЛЕО—СТО— презр. - вж. nинcпдcдЯнн-
чесяво
37. Болп—рски тссоесмен е мятоеммео реенсо а фpма—oлoπuзми
577

ХАМЕЛЕООЩИ—А оразр. - сж. приспособен-
чистко
ХА— - Крайпътно амвΉa-oeΉ за ореоощесмае он ροο-
ниц— (с сбор зс доТ-отк). Таза нощ ханът б— оъ-
лен със селяни оа околната села..
—	странноприемница, одcτоеиеиенецд остер.
Х—НЕЖАР нер. - сж. кама
ХАОС - 1 . вж. .ηρ^ιη, 1. и 2. зяте.;
2. вж. aeaихие 2. занн.
ХАОТИЧЕН - вд. Янзснсгнмнн
Х——ТИЧН— - вд. бнзcиcτиенд
ХАЛИМЧ—ОСТ - вж. бвзеиегнмноег
ХАП - вж. таблетка
Х—ПС—М - вж. вкусвам I. заве.
Х—П—А - ад. залък
ХАПЛИВ - вж. язвителни
ХАПЛЬ— разг, орлн—бр. - 1. ад. глупак;
2. вд. наивник
ХАПС—НА cсmep. - ад. затвор
ХАПУС oеmзp—. - вж. /атвор
ХАПЧЕ - вж.таблетка
ХАПП - I. Стискам, приоиекмм тилно със зеТс н-що.
Хлоя са гсoeнo-— Дет-то хапеше молива. Ко¬
нят хао— юздите.
—	гриза
2. вд. жиля 1. анαн.
ХАРАКТЕР - 1. НаС-соо-Сесвете психически ка¬
чества нм конкретен човяк. Той н еoв—н със спо¬
коен характер. Всички ncзoeвeмe буйния му а
отмъстно-лао харзкт-р— По характер е в-сел
човек,
—	нрав, природа, натура кнаж,, темперамент
рззш—., таЯент простонер,
2, орна, вж. същност 3. зима.
ХАРАКТЕРЕН - Който оотоаем aмΤ·яoкo οτ—Τ—οττ-
осон нн някого, нещо м ороеделя тτшecтoτм му,
отдноя го от другите. Ззнзелαacсomc е оезова
характ-роз чертз— Тя има хapaнτ—pea гемαaнa.
Такиве зоращие- са характерои за месец ав¬
густ. Розата ама характерен мирис.
—	типичин, присъщ, свойствен, специфичен, от-
лненτилнн
дня.	— нехарактерен, неоспиеен, a-pp1тτш,
ееесойоосеи, оетоеиифиа-о, моспмчен
ХАРАКАНАРЗИААМ - Опиеделям, ооетнвми ooл1·
ч1OΉлe1OΉ. характерните черо— е— няксго, aйшo.
Той хapзнτ—pн-нpa рр—яталя сн като нoτ—лн·
г—оо-н и ne-дppнeменa еcaeн. Авторът е ха¬
рактеризирал Яорре епохата, Хзpзнτ-p—знpcм
oeнpemнc oaopч—еτвooo из Яворов.
—	охарактеризирам, обрисувам, описвам, очер¬
тавам
ХАРАААНАМЗРР—М СН - сж. отличавам сн
1.	знан.
Х—ААКАНАМСТИК— - I. Опие—еляне е 1aτьквм·
нн ос ooлмa10ΉΛo1oн. ттщивттоиое οτοΤήοοτοβ
е прояви ос н-що мое някого. Хapaнτ—pнеτ—нa
нз епохата. Характеристика не литературно
произведение- Хapcоτ—pнеτннa не г—ронт— а
ромлос, Правя хapзнτ-pнеoннa не началонка
сн.
—	описании, обрисовка кииж,, портрет прен—.
2. вж. атестация
Х—А—ММП остер. - вж. хайдутин I. зосн.
ХАРЕ—Л нар. - вж. еинмп
ХАРЕН нар. - вж. добър 1. - 2. знае.
ХАРНСЕАМ - 1. Намирам нещо зс ροΤοο, oo1сτoo.
хубаво м от съзпя—емки с caoвoлтτв1-· Харесалм
нлaене—ензτз музика. Хap—еuзм хоре, които
умеят де сл владеят, Хзp—еaaе професията са,
Хар-сах —зoьлнeнuлτo ое ераисткетз. Харас-
вам р-лное рози. Хар-свам тове хлепа,
—	обичам неса.. харесва еи <сн>, нрави ен ев
ueеβ., понравя еи се, допада ми, падам си (оо)
песе. ра-г.
2. вж. харесвам ск
V по сърце ми - рз-г. кем I. знае.
ХАРЕСВА МИ <СН> - вж. харнсеам I. знан.
ХАРЕСВА— ЙН - Оцяиявмо мн за -вбер, хуТев,
правилен и пад. ИДенте на природозащитн-ци-
ое се хap—еaзτ ое млаДно— хора. Контета са
хзp—еuз не хората. МcД-eнзoз мгзннз се хзp—е·
ае не млаДита ncaeеe оа κлeенчeеκзma.
—	харесвам, нравя си нeеa.. поeрaвем си, допа¬
дам, иепонерам кнаж:.
ХАРИЗВАМ пер. - вд. подарявам I. знае.
ХАРИЗМА - вж. обаянии 1. анαн.
ХАРМАН - сж. гумно
Х—А—ЛНИЗЧаНм - орен. вж. съгласувам
ХАРМОНРАА— - вд. cъсτви!cτвaе 2. анмe.
ХАРМОНИЧЕН -1. вд. Ялaгдрвсеен 2. аaмe.;
2. прео, вд. съразмерни
ХАРМ—ННЕН—СТ - вд. cъиαвмнрноcг
ХАР——НЧМ - 1. вж. елаго/кучин 2. зоне.;
2.	орен. вд. съоткеясткил;
3.	сж. единство I. знсн.;
4.	вж. рaзеииaτнлcτко 1. зона.
ХАРНО пер. - сд. доЯрн 1. аeae.
Х—АИИЕ— - КтСоо е аапя—сен оо хартия. Хартиена
салфетки, Хсртнео— оапеЯъци— Хартиен чувал,
—	книжен
ХАРИМП - Тънки лсетов— оо цΉ-e-oаΉи ф-ермаен
оооаеко с оои-одяосе зс 01040—, γο-βαοΉ м пор.
Пакет, орвит с жълта хартия, Дай мн някаква
хартия зз οαΜα—.
—	книга разз,
ХАРЧ рззг. - ад. разход
ХАРЧ— ннсв. - вж. езра/ходкае 2. в 3. зона.
ХАРЧ— ЙН разз- - вж. оьотя ся 1. знса.
ХАСИАР рззг. - вд. подплата
ХАХВАМ СН рз-г. - вж. рс—сдясае 2. заан.
ХМХО ра-г. ирон. - вд. яурмк
ХО—лА ряДко - вж. похвала
ХВАЛБА резг. - вж. похвала
ХС—ИЕбЕн - 1. вж. похвални;
2. вж. хвалебствен I. зине.
ХОАЛНБСТОН— - 1. К-Соо отртиже хвалебствие,
квСтт - ооекмлеио везо-ижен. Хaaл—Pеoa—eн
расни. Хuaл—беτuaec елoac.
—	възхвалнгнлнн кннж,, хвалиене, влени кииж..
naeлоириееe кнаж, въ/славне поет. ряДко
ант. —* ругат-лен, хулен, peπмoΉлσк1. хвлитнлтки
2. сж. похвални
ХВАЛЕБСТВИЕ - вд. възхвала 1. знае.
ХОАЛРПАЖЦКО рз-г. арои—, - ад. самохвалко
ХОАЛИПАЖЦКОЕЩНОА ра-г. ирон. - сж. см-
едχвαлcгeо
ХВАЛЯ оесв. - I. К-зоме --Τρι думи, взоькссм или
приоитсми роТре кмчеттвм ом еещо и—и ом aякo·
по. Всек— peoдeвeе хвал— еτcκeme еαз. Хвалят
м— .момата за снаха,
578

—	nИиnорлчвaм а нзсв., рекламирам рреоз. резг. ,
нея. — критикувам
2. вж. лнская
ХВАЛЯ ЙН - 1. Говтия с гордото за еещо, което
емне, лявтндмвтм. Тя нeppeκьеueao се хвали, че
имз Яо-ъя мъж, ОРиче Яе с— хвал— с еоа—тл са
тоелети. На всuенα се хвала, че е зЯрев л нз-
Дръжлиа,
—	фукам си разз-
мнт. —* оплаквам се, дневем се, деля се, тсдм се
// вайкам се, оплаквам се, окаСвам се, тюхкам ле,
тръшнем се, хонана
2. век зcмедивτ>кккм се
ХВАТКА - 1. вд. шепа 2. зяте.;
2.	орен—, рззл— неоЯобр. сд. трик 2. зянн.
ХСАЩ—М - 1. Задържам и стискам в рока (ръце)
нйшт хвooлйoo. пмpмшo яли eзиeквмшo ен. Хва¬
щам τcoнaτa, която л—он към мен. Хванах
жената, рр-Ди Яа раДае, Хванах то зе пелоото.
Ди— силни ръце ло хаанзхз оазеЯ.
—	улавям, сграбчвам, исядnвaе резг. грубо
ант. — изпускам, изотив-все
2.	амлмвсм рясне, отиим и пер. Ход— ие лов. но нищо
не хваща, Хванах Досам рирм. Хващам пепнруДа.
—	ловя оесв,, улавям
мнт. —> пускам
3.	вж. залавям;
4.	еж. вземам 1. знач.;
5.	разз. еж. качвам се 3. зята.;
6.	орен. рззл. вж. приемам 5. зннч.;
7.	пер. вж. започвам 1. аaαн-;
ХВАЩАМ СН - вж. залавям си 1. и 2. зянн.
ХОРЖАс—М - еж. излитам 2. знсн.
ХВЪРКАТ - вд. лнтяя 1. и 2. зяте
ХЕЖАК—ОАТ - вж. ляτсш 1. - 2. занн.
ХВЪРЛЯМ - 1. Сос замах, сте сеем отпращам в
някаква ооооом a-шo. ко-оо съм държа— е рока.
Хвърлих топката Яалеч. Хвърлих камък по ку¬
чето. Искаше Яа го вuДрτ как хвърля бомрате.
Учнше се Яе хвърля Янск. Хвърлям копае.
—	мятам, запращам, замятдм разз.
2. ож. изхвърлям 1. занн.
ХВЪРЛЯМ СЕ - I. вж. мятам си 2. и 3. зана.;
2. прнн. вж. впускам се 1. зана.
ХВЪРЧА -ви. летя 1. зане.
ХВЪРЧАЩ - еж. летящ 1. и 2. зона.
ХВЖРЕЕнЕ - вж. полит 1. знмa-
ХНГЕМО—Р— кнаж. ~ вж. господство 1. зянн.
ХНЙИ—ЛПТЕР - вд. вниτолеτ
ХЕМИСФЕРА спец-. - сж. πдлбкълЯд 2. занн.
ХН—ДЕК opcеτoнзp - еж. изкоп
ХЕПИЕ— opcсτoнep. - еж. напълно 1. знна.
ХЕР—РМ меД. - Измъкване ос анонсеи оргми лее
част то него оо аоима-аото му място. БанДзж за
херния. Оoeeeиuр оа херния.
—- кила мнд, изсипване разз.
ХЕРУВИМСКИ - вж. аноллеки
ХНЙАП нер. осаер. - ад. сметка 1. знсн.
ХЕТНРОГН—Е— кнаж. - вж. нееднородни 1. анαн.
ХИБРИД - Растение мое ■ животно, 000^—язоо от
китоасессие ос ром разлянис вира и—и рмте. Ка¬
търът е хирр—д от корила и мъжко мазер-, Ку¬
чето, което ваЯях, ре хибрид оа вълча и caчee-
ска пороДа,
—	мелез
ХРГМН—А - еж. честота 1. зннн.
ХИГРН—РЧН— - вд. здравословен
ХЧДРОАЕААПИМ - ож. водслнелнил
ХИЖА - ряЯко вд. колиба
ХИЛАВ - еж. слаб 3. зане.
ХРЙМ ЙН рз-г. - еж. смея си
ХИМЕРА книж, - 1. вж. илюзия I. знач.;
2. еж. бядпuя
ХРМНРНН кннж, - вж. илюзорен 1. знсн.
ХРМНРИЧ—ОСТ канж. - вд. илюздрнсc!
ХМПЕРБОЛИЗЧРАМ литер. - вж. nиебвелиеa-
кам
ХИПНРБОЛМЗМАМО литер. - сж. пилувеличен
ХНПНРВОЛИЧНО литер. - вж. преувеличен
ХИПНОЗА - вж. внушение 1. зона.
ХИПОТЕЗА - ож. преиположлеин
ХМП—ТЕТНЧЕН кнаж. - вж. вероятни 2. зята.
ХИ— - I. Широко изв-тоам е хсрневкос ивзво—аа—
вея друга твоиба. Цяла вeеep слушахме чуд-сни
хитове. Песеноа е новият хит не певицата.
—	шлагер
2.	Н-шΌ. което - много нашумяло м е сотутлоо зм ре¬
дна момент. Този. длеeн е хитът не сезона.
—	шлагер прнн.
3.	прен·. вж. сензация 2. знсн.
ХНАРНЦ - Хстср, осомс чΌeяο. който оТием дт над¬
хитря дисолтН. Внимавай, голям хитрец -, може
Яе те измами. Хатр-ц е и пак ■ щз се измъкне от
ueнeзeннe.
—	дявол орен, резг.— шелклр разз, лисица орен.
анодоРя—, ямрикаг ра-г.. хетряга рз-г.. анти¬
ка2 резг, влъхва2 рззз. ряДко. фопа рззз. ряДко.
шлйреяие pяoеτcнep.
V хеоим (стаят) -севца разг,, Кума Лета разг,
ХИИРМнА - 1. Пocoτoοм. проява ом хитър носно.
Тя uзмuелрш— халяЯ- dp-Pau хитрини. за Яа то
омае. На uенeм Ям ло уч—ш из хитрини. Хитри¬
ните та няма Ям минет.
—	хитрост, трик, шмекнрия рззг—. шекkнраък
разг, gевдлъя разг, дяволия рззз, тарияат-
лък рсзз, дяволтина ряДко
2. ож. хитрост 1. занн.
ХРТАОСИ - 1. Качество на хвати. Той е uзaeеoeн
с хитростта сл. Към вс-чкио- й склонности се
ориреви л acaз - хитрост, Учудвам са не х—т-
ρcеτoa му,
—	хитрина, дяколък рм-з, тарикатщина рз-з.
2. еж. хитрина 1. знмн-
ХМАРОСМЕ— - ад. хиткр
ХИТРУВАМ - Служа ее о хитрости, 0040— се де иа·
имия. зте-в-я, да ом—хморя някоот. Пp-еoзuu Яе
хитруваш и Яе се измъкваш оа ямроом, Много
хитрува, но ще виЯнм какво ще стане.
—	дяволувам, шеикерувае рм-з,, лукавствам
ряДко
ХРТРЯГА разз. - вж. хитрец
ХРИЖА - Който 1зoαасβм оттиоеми-, насмешка. На
лицето й се ocрa— хитра уемuaнз— Хитри oлзмь-
еeτe припламваха а cеατe му. Той я зл—Даша с
хитър ooро—д.
—	лукав, дяволит, хитроумии, врагови. Ялал,
мия. —* алае—н, -сс-рн-в
ХМХРААМ - ад. смля сн
ХМХЧКАОЕ - вж. смях
ХИЧ разз. - сж. никак
X
579

ХИЩЕН - Зс дивотио - коТтв нсрсдс -оуос дивот-
не, зм -к ен храни с оях. Хищна птаце. Хищно
животно.
—	ормЯлик
ХИЩНИ— - вд. звяр 1. знач.
ХЛ—В—Е - Oтйoo - торстина, он - opeaмτ. тонгамо
в—в о— по-онпвн оеооно към нещо. Превръзката
е хларзаа. Хлзрза aьзлл. Колзнът мн е хларзв.
—	халтав рззз, нестеоеаг
мнт. —> затегнат, стегнат, 0010—0040, орито-помт
ХЕ—Д - ад. прохлада
ХЛАДЕН - 1. вж. пролъмевн;
2.	вд. cτбиеe 2. знсн.;
3.	орле. вд. Яиресвc!вин 4. знсн.
ХЛМЕНОА - I. ад. прохладн;
2. орен. ад. безчувственост 3. знсн.
ХЛАДО——АЖОЕН - OoCoo не ен вeлoecм. ан ре-
соияс явно, а сдържа чссеосмом ти, оооявата еа
Ηγοοτο— пред ннщо ие— някопо вее - 1зoмa ос ·—-
кое— отношение. Пр-Я страшната злеДка той
остана хладнокръвен. ХлзДocнpьв—o войник:
Хлздecнpьaeн омблюдсоал, ХлcДocоpьв-o убиец.
ГлеДзша я с хлcдocоpьв-o поглед. ХлзДocнpьв—e
глас.
—	спокоен, невъзмутим, овладян орен.. сдър¬
жан, бн/трнпитнн кнлж,— Янзстрастне, инсму-
тем ряДко
ант. —> смутен, неспокоен, ои-антоно, оТъркан
/ неспокоен, Тнзоокоео, оонсвжни, разтрес-ж-н,
oTнаpвкoяo, притяесни
/ развълнуван
ХЛ—Д——КАЫЕРЕ - Отетеасме от вееше— форми
аа вълнения, еооеобсоет ом носно де се вледен
при снppисoeи еиту—псв. Той ума— Ям запазва
хладнокръвие, Иoa—oзoe посрещна с хлcДнcκ·
ръвал. БлззоДзреен— на хлаДнокръвнето си ае
вл-зе а рс-ррз с ш—фа си.
—	самообладание, спокойствие, ннвкзесτимоcг,
сдържаност
ант. — вълнение, о-еоокоСтоссн, трепет
// неспокойствие, ооео-то-оин, е-зрвкоСттсо, Tна-
покоСстси-, оянсопс
/ вълнение, везТс-с, напрежение
ХЛАДНОЙ— - вж. ензескcгβнноcτ 3. зате.
ХЛ—Д—ЕРОА изр. - еж. прохлада
ХиМЕ—ВНТ пер. - вд. прохладни
ХЛАПАШКИ - сд. детински
ХЛАПЕ орикн. opeH—Pp. - 1. вж. двгн 'I. асαa.;
2. вж. юноша
ХЕАПН—Ч— рззг. - вд. дечурлига
ХЛАСВАМ рз-з, - сж. удрям 1. знае.
ХИАИОСМ СН разл. - вд. блъскам си
ХЕЕВ—А - сж. фурeaджие
ХЛЕБАРНИЦА - отр. вд. пекарна
ХЛЕВОПЕ—АА - вд. фуинaджие
ХЛЕБОПЕКАРНИЦА - ви. пикарна
ХЛЕВ—АОДЕО - сж. плодороден
ХЕЕС Яиал. - сж. обор
ХЕЕВОУСА пер. ннoЯcPя. - вж. приказлив
ХЛЕНЧ - вж. плач I. зиме.
ХЛЕНЧА - 1. вж. плача;
2. прео.. неодобр. сж. вайкам си
ХЕНОЧЕ—Е - вж. плач 1. зянн.
ХЛИПА— - вж. плача
ХЛИПА—Н - вж. плач I. зине.
ХЛЛПАМ -1. вд. тропам 1. асмч.;
2.	вж. чукдам
ХЛОПАТАР - Oocми звънни за рвТмттк. В салото
са чуваха хлопатарите не овцете.
—	чан, клопка рззг.
ХЛОПВАМ —1. вж. тропкам I. знсн.;
2. вд. затръшвам
ХЛОПА— рм-з. - 1. сж. хлопатар;
2. сж. дрънкалка 1. зяте.
ХЛЖЗОА— СН - еж. псдχлкввαм си
ХЛЪЗГАВ - Който е с г-арка вас мокра, е-зис оо-
стохосла м предизвиква хлъзгане. Пътят бл
pa-κaлрe л хлъзгав. Хлъзгави стъпала. Хлъзгав
паркат. Хлъзгав сапун.
—	плкргак
ХЛЖЗГАЕЧНА - К-еното— ом хлъзгав. Хлъ-гaaннc·
ае иа р—бзоа ма зcopгЯoрвaш- много, нoгзac
я чистех,
—— плъ/гаеинд, хлк/гавост, рлкзгaβдcг
ХЛЫЗГАВОСТ-вж. хлъзгдвнна
ХЛЪЗГА— СЕ - еж. рързaлем св
ХЛЪТВАМ - I. Смъквам ен ο—-ΟΛγ, oepмаcвми
срлъТнаоием. Тук почиста е хлътнала, Пьτлнa·
аа Рн хлътнала нαснc— Паркетът л хлътнал.
—	потъвам орен.
нея. —> издувам се, омруане сн
2.	Поперчи, oмcлeами вее ср-оТесаина, дупка. Кра¬
кът му хлътна а —Яна Яурка, ЕДното нcл—лc нз
каруцата бе хлътнало в калта,
—	пропадам
3.	ОТскн. за ое—, пърди и поа. - в—изме амсетр-,
обикн. от е-сТосо, eзooшнo1н м пор. Бузата му
бяха хлътнала. ХьлPcцuo- иа коня се хлътнали
Яълбcнo. Очное й се хлътнели: Гърдите му см
хлътнали.
—	едклЯдвае се, потъвам орен.. едлъбеде сл,
кглъбвам си
аег —> изпъквам, 1аaмcмe се
4.	орен. разз. вж. зага/кам 1. aeαч,;
5.	орен, разт—, вж. влюбвам си
ХЙЖИ—АЛ - вд. вдлъбнат
ХЛЫТОАЛЛСТ - еж. вдлъбнатина 1. знае.
ХЛЪТО —АМН— ряДко - сд. βι^ιητηιη 1. aea4.
ХОД -1 . вд. екрвеж 1. и 2. aeмч.;
2.	ад. походка;
3.	орен—, вж. иaрβн!нн 2. знае.
Х—Д—А—ОCТO—M несв. - Действам пред някепв
в змшиoм, в оолзе ом някоо— или анщт. Когато
измериш гДcP—н случай, ходатайствай оред
eзезлн—κз за сина мн дз му повиши заплатата-
Няма кой Яз хоДатайствс за мае де ма взлмзт
не раротм. Аз ще хcДзτaйеτaзм за теб.
—	застъпвам си а н—еa.
V οмacмe .ροή думи (приказки) зс някоо— ра-г.
ХОД—Т—ОCАЕЛ - Дейеасме, дейното в овеза, пoa·
крепа ос някопо. Б—з ово-оохоДатайство няма¬
ше Ям ма еезнзчет нз тези Ялъжсеост,
—	здcгъnннчнcτвс
Х—ДЕ—Е - вд. вливнж 1. знсн.
Х—ДИЛЛ - I. вд. стъпало 1. зиме.;
2. вд. подметка
ХОД— неси. - I. О преЯл. с, - Имам люТосим .отзов
с някога. Оа еДна гоЯинз хоДи с това момче, но
нл знам дели ще са ож—нят.
—	мккнд сн разз. неодобр, влача сн рззг. иеодорр.
580

2.	вж. вървя 1. занн.;
3.	вж. отивам 1. зане.;
4.	вд. посещавам
Х—ЙК—М разз—. неодоРя- - вд. скитам
ХОААМ - 1. вд. карам ек;
2, разз. еж. критикувам
ХО—А—Е - еж. мъмрене 1. знсн.
ХОАА—ЧЦА - вд. мъмрене 1. зннн.
Х—Л - Широк— вторешно помещение в жмлмшй. хо¬
тел и ор. Апартамент от Ява соли а хол.
—	βлc!иЯюъ
Х—МОГЕНЕН ннuж. - вж. еиноидилe 1. зннн.
ХО—ОЙЕКССАЛИЙТ - Лице, конто ля-явява
оноола—оо влечение към инриеирс от тоеттвнимя
пее. Всuеκu знсзхз, че е хcмcеeнегзлαсm—
—	овй, обратни рззл., пидниacτ, педал жарл, грубо
мнт. — хетеросексуален
V мека остом рсзз,, обратит pяаTм рсзз.
ХОМА—- 1. вд. ярке 1. занн.;
2. op—u. оо—аз ож. робство
Х——ОРАА - вж. възнаграждниен 1. знсн.
Х—П cеaae. - вж. пиколо
Х—РА - Много лица, Тез да - опи-Д-лноо конто м да
- от тях, яем иооднтово липа, събо-ас им ерне
мятат. Нз площаДз се бяха еьбяaлн много хора.
Колко хора ще ДойЯет не сърренанао? Колко
хора знаят за ооем?
—	люде, човеци отр., души (сллЯ часл. или нoлu-
еeсaaaнo месо—)
ХОРАТМ Диел, - вд. говоря 1. занн.
ХОРМЗО—А - 1. Леният—, оепимждмщм пооотиме-
ттеооо, конто модя рт тн оТпера— с лто—нр. Слън¬
цето -сено се издираше над хоризонта. Далеч¬
ни, тубащи се хоризонти,
—	небосклон, яркroрди
2. орен. вж. кикгозор 2. анαн-
ХОРМЗООТНЛЕН - вж. водоравен
ХОРСАР - 1. вд. човешки;
2. вд. чужд 1. аaaн.
ХЛРТСО—М uep. - 1. вд. говоря 1. заан.;
2.	вд. казвам 1. знсн.;
3.	вд. иaроовнием
ХОХОА кииж, - вж. смях
ХРАБРЕЦ - 1. вж. селлчак;
2. сж. окрой 1. зянн.
ХРАВРОСА - вж. смелост 1. е 2. зяте.
ХРАБЪР - вж. смил 1., 2. м 4. зннн.
ХРАЛУПА - Празнина в -теням на -τρο-, αΤο^γ-
вмнм всл-атовен нм eаπouвαин ом отрпевиосос му.
Едем златка се Ре настзоилз а хралупата не
Яъяаото.
—	коруба
ХРАМ - аж. черква
ХААНА - Товм, конто живит- орг—амзми ярмо и Л1сτ.
зм дм поддържат живота и омзвитенов см. Хра¬
нете ие щъркелите се състои главно оо воДии
жаба, Човек трябва Яа pз-eccPpa-рaз храната
са. Няма Яoсτeaъенρ храна.
—	ядлик, ядиво, млею разш. къьдпнчкa жсрг:.
ХРАНИЛИЩЕ - 1. Пеинщ-ои- за παзнo-. лсхо--
оявман ом пено-отв. Мгз-ume се храе—лаща не
оемлтниц— иа ку/лтурата.
—	пазилище кииж.
2. вж. склад
ХРАНМТЕЛ книж, - аж. пазител
ХРА—ИТНЛЕН - Койот пимт-дмвм, съдържа c—ш—e·
004, ооиоо он необходими м полезни зс организма.
Млякото и яйцата сз много хранителна. Мас-
ният бульон н хранително,
—	питателен ка-ж,
ХР——ТСАЯ ра-г, груРо - вж. χиaне1 1. зяте.
ХР—НП ’ иесиз. - 1. Отепсряемм oи-хoмoн. ооррер-
жнм, грсжс се зн някого. Той още не работ— а
раща му то храни, Тя храни цроoτc семейство,
Не мога дм еа храня цял живот:.
—— издържам2, изхранвам, прехранвам, хранту-
яя разг, грубо
2. ад. отглеждам 2. аaαн.
V нося (мткян) ем πορΤ— (п—ншмτн) ли някого разз.
кем I. зннн.
ХРАНЯ2 книж. - еж. чувствам I. занн.
ХААНМ ЙН -1. вж. яе 1 . знач.;
2. разг. вж. nркχиннвaе ск
ХРАСТАЛАК - Моооо птсто езрмтоа—е хиαcτ1.
ооито змеммо опон-ненао пивттрмоттво я през
които аов—но сн миатан. Децата сз ряха скрили
в хeeеoaлeнa, ТруЯно се провирам орлз храста¬
лаците.
—	гъсталак, гъстак, шубрак
ХРЕБЕТ - еж. било
ХРИПКАВ - вж. динроaк’
ХАРПЛМО - вж. диввоaвl
ХРИСИМ - вж. кротък 1. зaнa-
ХРМСИМ—СТ - ад. кротост
ХРОМ - еж. куц
ХРОНИКА - вд. летопис 1. занн.
ХАОНИКЬ—Р - вж. ллгдпиcлц
ХРОНИСТ - ож. ън!ориcна
ХАОН—ЛОГМЛ - вд. последователност 1. зяте.
ХРСМЕ— —М - I. Изведнъж, енвчмовмов мм м-в— нм
ум някаква иесел или ж-омем- ре омоимвя aйщo.
ре постъпя от иякмоъв 04410. При ш—фе не мc-
жеш Яа оо-анш. котето аа хрумне, Не се зеле
утра какво ще й хрумна Яа неправи. Хрумнало
му Яа се жена,
—	тнква мирезр:, скимвд ми разз-, ккфвн ми рззг.
2. вж. сещам ск 1. зннн.
ХРУМВАНЕ - 1. еж. прищявка;
2. вд. идея 2. знан.
ХРСМАА разг. - 1. вж. прищявка;
2. вд. идея 2. занн.
ХРУПАМ - Ям, -точа aншo, като шумно го oмаaoв·
Тяо—м сто зъбя. Хрупам ярълка. Хрупам РоиРоии.
Зейч—ао хрупа морков—,
—	хрускам, χрурге (зс животно)
ХРУПАЛО - КоСто нн - много твърд и лесна сн я—a-
дроеявм, като изрева ηρ-οοушна шум. Хрупкав
соят. Хрупкав— Р>нс^аата.
—	хрусадв
ХРУПАМ - 1. сд. хрупам;
2. вж. хрущя
ХРССК—О - вж. хрупкав
ХРУСКАМ - I. вж. хрупам;
2. вд. хрущя
ХРУЩЯ - Само 3 л. Издавам осоТяо, приглушен
шум при амомак, рсзди-еявна-. Пясъкът хрущи
под колелата не колете,
—	хрускам,χрур!е
ХСВАВ - 1 . вж. красив;
2. еж. добър 2. занн.
X
58I

ХСБАСЕЛАА пер, - вд. хубавица
ХСВ—ЕЕЛ—А пер. - вж. хубавец
ХУБАВЕЦ - ΧγΤ—Β меж. Онто й л хубавец.
—	красавец, χсЯaвнляа uep., гиздаенц пер. поет—.
ант. —> грозник
ХСВАОЕ— несв. - вж. разхубавявам сл
ХСВАЕР—А нар. - вд. красота
ХСВАОИЦ— - Хубав— денн. Ннa-pряoнa хурзвицл.
Ргеoнcсa хубавица.
—	красавица, хуЯнвелка nap, гириaвлъкм нер.
оола., οβριμ^ι нар. поза., оерgоcие пар. роет.
ант. —> грозница, opoаΌT1я. в-щеца, к1К1мтpα. Трне-
o1я. чума
ХСВАЕ— - 1. сж. добре 1. знае.;
2. разз. ад. дадено
ХСВОСМ— пер. - ад. красота
ХСВЛЙА - вж. красота
ХСВ—СИ—И— разз, олодобр. - вж. негодник 1. знан.
ХСДОЖЕСАЕН— - вж. еc!еτиееcян
ХСДОЖОРК - Лице, конто има -мое— ре я-сувм м
eτадмвм opo1авнднo1я ом 1акceoвooo с пвиoшoм
нм беи, мт—сви, вспоен и отд. Той —маше талант
а искашз Яе стзне хуДожник. Картини оа про¬
чути художници.
—	живописец
ХСАЕАМ - ад. втурвам си 1. анмн.
ХУЛА - вж. исгaτелcτвд
ХУЛЕН - вж. руоагнлее
ХУЛИГАН - вж. памен 2. знсн.
ХСЛИГ—НСТО—М - вж. бнздеиαвниеa 1. зянн.
ХСЛИТЕЛЙАИ - аж. ругателен
ХУЛЯ - Отправям прубв тлоенсии еТвсонося, 1зou·
чам обидес, лоши -сея зм някого ели aншo. Пос¬
тоянно хулят noл—ouеeенuo- са противници.
Колко хора см ме хулили. Престани де хулиш
страната сн! Хуля Рязauτ-леoaomo.
—	ругая, нападам орно,, злословя, клнветя,
сквернословя нuαж,, плюя орло.. разт,, лая
(срещу) пр—н. рззз.
ант. —> възхвалявам, велменя, po-въаaмeяи, .μοβ-
сям, съзсйовесвми, н-мвр-онм, въздигам, се—-
вослося, с-оп-оеквя
V Тълвме змеи <м гущерО срещс аякоот рл-г.,
Тслвсм <знлнни> ο^Ηρι срещу някого разг.,
Тълсмм (сипя) отрова ра-Г—. изливам си жлъчката
разг.. бълвам (010^ pимшмм) огьо м дв-не ер-щу
някого разг, хсър—ям (00^11) грее и мълнии
ср-щу някоо— ра-г.
ХСМАНЕО - Който 1aoαaсcм оозсвчссоео към eτям·
даа—яте нм другите, хcими1аъи м Тл—гороатосо,
еТиоа. към хората изобщо. Хуманно cτнcш-нue
към ииазлнДите. Хуманна постъпка. Хуманни
цел—:.
—- човнееe, човеколюбив, хуманистична pрднc
ант. — антихуманен, о-хвемо-е, ннетсненн, мoτ1·
еов-шов, анавхуимнветвеен, нехеимомствняо
ХСМАНИЗРАА— книж. ряДко - сд. очовечавам
ХУМ—ОИЗЖ— - разш. амe1τмин см етсешкото
аостойаетво, етото-рса-н ктм хората в Т-рс м
торнинд дм им он роммоа. При Р-Ястаия всuеκ—
проявяват хуманизъм и помагат нс ncеmpлαл-
лиае. Той е известен със своя хуманизъм, ииезги
се cmзoacac а помаза на хората а РлЯа.
—	хуманност, еоβеkолюЯиe, филантропия кннж,
отр.
ХУМ——МСТ - разш—, вд. едвиколюЯеа
ХСМА—РСТМЧН— - ряДко вд. хуманен
ХУМ————СИ - 1. вж. хуманизъм;
2. ад. човечност 1. знсн.
ХУМ—Р - разш:, вж. духовитост 1. зянн.
ХС——РЕЙАС - Весне хумористично рсзк-з вам
стихотворне-я. Той орнчеша Яа яa-нлзua хумо¬
рески.
—	селшка
ХС——РРСТРЧЕ— - еж. сеншее
ХСНР - op—e-. вж. вандали
ХЪЛМ - Не много виеокв, зстТ-ено земи- cτаc1щн·
н—й, омзро—ожяио обикн. в ο—βοιοι. Селото е а
дола, а eccнoлo са все хълмове. Прехвърлихме
хълма а слязохме а полето.
—	баир рсзз-, рид, рът, иъτлиea, Ялидо, могила,
типе pa-г., бърчинн днел,
ХЫЛ—ЕСТ - сж. хълмист
ХЖЛМРЙА - OвCτo е покрит с хелиове. Хълмиста
млеmнoеm. Хълмисто оола—. Хълмист релеф.
—	неравен, хълмист, Ядернст рмзг.
миг — равен, плосък
ХЪЛЦАМ - вд. пъaеa
ХЪЛЦАНЕ - еж. плач 1. зосн.
ХЖАВНЕ жарг. - ож. мършав
ХЖРЗСИВаМ ЙН ра-г. - вд. подхлкзкам сн
ХЪРКАМ разг, грубо - ед. спя I. знсн.
ХЖЙ рлзг. - вж. нac!ливнннн 1. зята.
ХЖШЛА— - вж. паеве 1. зята.
582

ц
ЦАМБУРВА— - вж. цопвам
ЦА—Я неса. нер. - вж. наемам
ЦА—Я ЙН пар. - вж. уcъaβем се
ЦАПАЙО Яиел- преи—рр. - вд. Якбривлц
ЦАП—М1 - Прася анщо -е тома- анеисто. Децата
често цеоса дя-хаон си. Избърша си нpeнeae.
де не цеоеш рода.
—	екрся, мацам разт., плескам разг,, мъиляе
разг., цапия разг, алоао-р. еърсогя разг, ее-
оЯоРр.
мнт. —> чистя, 1зчeтτвми. овчстовми, снмствнм
ЦАПАМ2 - вд. джапам
ЦАПМАД—СЕАМ резз. - вж. удрям 1. занн.
Ц—ПВАМ’ - сж. цикде
ЦАПЕАМ2 - вж. удрям 1. зяна.
ЦАПОА— разг. ннoдc-Я— - сд. ^^<1
ЦАРЕВИЦА - Високо йрнегормшао рмсоним- от ся-
мяСетво Житни с плод кон—а с eppe зсрем, оо—то
сн eпooинбсcмo зм хи-ас. Не ул—цата проДаваха
верена цаялаица.
—	kбкуисP нер,, еисир диел.,, мамули Яиел,, па¬
пур Ямал.
Ц—РНОНЧЕН - Който е вт исиномпа. Царевичен
хляб. Царевично брашно. ^ρααΜαι кочан,
—	кукурузии нер., мисирен а-зл,, еаеуллн Яиел.
ЦЛАНдсЛаЕЦ - Лице от виеоом р-ьжоотт в παρ-
екия 1000, коноо вик достъп ро м срсзои с и—р-
сомя ром. Монархът е ортрадно от царедворци,
—	придворен
ЦААСАМ - вж. Яоодто I. зята.
ЦАРСТВЕ— - вд. βелuелcτβен 2. занн.
ЦАРСТОЕ—ОЙТ - вж. вллuелc!влндcτ 2. занн.
ЦАРСТВО - Держ—вс, която се Bopac—ява вт π—ρ.
Първо Българско царство.
—	гоcпддмрc!вд осаер.
ЦАРУВАМ - орен. вж. одcроиcτβaм 2. знсн.
ЦАР— - вд. господствам 2. зята.
ЦВЕКЛО - Oeлoeиoo о-отене- с голям инсяео кв-
И-н, който се вoooиeeсвм зс храна.
—	чскбндбИ Яαeо.
ЦВЕТЕН -1 . вд. оцветен I. занн.;
2. спец, вж. аeиτдноcен
ЦЕНТМЙТ - 1. вж. живописни;
2. npeo. вд. л/рм/нтнлнн 2. зянн.
ЦВЕТИСТОЙ— - 1. сд. живописност;
2. орен, еж. нзрaзиτнлнсcτ 2. зама.
ЦОНТО—ОйНн спец. - Който —св— поят, от коТто
сн имаc1cм цвят. Цa—τceoеeα pьoнα. Цaemρeрсea
клонкс,
—	цветен спец.
ЦИПИ - СвоСтово см анасон е заветеиотт от вτpмаяг
всяст— от оях слънчев— оветемян рт оре-мзамовао
оюрндн—нао зи-он-но ссещкан а тъоосноетвен сто
световения сп-ктеи. Ес—ен—т- листа пъстреят
а paзл—енu цветова. Тъмният цвят npec-ллдa·
аа. Роклята е красива с naеoeлeuр си цвят,
—	багра 0—0^., тон орни:,, боя разг.. краска канж,
иaзцвиτкa, окраска нuαж.— шарка ра-г—. шар
пер. ряДко
ЦЕВ -1 . Коса метална троТа, през която сн иаoτoe—-
вт куршум. Цев не пушка. Цев ие p—acлaep.
—	дуло разш,
2. вд. масур
ЦНДАЕК— - в.. цедка
ЦЕДИЛКА - сд. цедка
ЦЕДКА - Урн— оо аненом мли олметммсосм мреж¬
ели втв ем— ем отд с емрвланат рсао зс шрнинд-
рман. Дай ма цеДката Яа прецедя чся,
—	цедилка, цедачка, овкоuи простонар.
ЦЕДЯ несв. - ад. пилакждaе
ЦЕЛ -1. вж. намерении;
2. вд. еишлиа
ЦЕЛЕБЕН - вж. лековит
ЦЕЛН—АС—ЕН— - КоСто е амсоано към постигмон
ос някаква опинанлном пее. Цeл-нaсcеeeα Дейст¬
вия.
—	анлнбcτрнеин
ант —> безцелен
ЦЕЛЕСЪОБРАЗЕН - 1 . сж. разумни 2. знсч.;
2. вж. подходяя 2. занн.
ЦЕЛЕУСТАЕМЕН - вд. алленнcоелe
ЦЕЛИ—А - Зеленчук сот силам имиезмн и едро кв·
pнaмшн, използвмо за пврпомеом. В озлзшкаоа
супе винага слагам целина:.
—	яирививиеи.
ЦЕЛЧОН - вж. орница
ЦЕЛМТНЛН— - вж. лековит
ЦНЛМИЕЛ—А пар—. - вж. ъееигллнa
ЦНЛОАСПЕ— - ож. цялостни I. зана.
ЦНЛОКУП—ОСА - вж. цялост 2. занн.
цнл—мженнн - ад. длествен 1. занн.
ЦЕИ—МЖДРН—ОСИ - вд. девственост 1. знае.
ЦЕЛОМЪДРИЕ - ад. девственост I. занн.
ЦНЛ— <СН> песе. - вж. nиицллβaе сн
ЦЕНА -1. Изразнесос в nape ттоТовто нм нрав стока.
Искам Яз знам каква е ценете на апартамента.
Не мота Яз платя цялата цена. Високи цени.
—	стойност
2.	пре—е разз. зж. нαннен^ииЗ. зз^ис^.
ЦЕ—Н— - 1. КоСоо -мм висока п-ас. Ценен uaнαo:з
Ценна ме-ела. Ценен имот:
—	скъп
дня. —> евтин, мнлвцнано
2.	КоСто -мн много положителни кан-тавт. Ц—н—е съ-
ана·. Ценни аЯли. Цанно сътрудничество. Ценна
оридоривкс.
—	полезен
3.	КоТто има високи доствТастем, много добри км-
η-τοβη. Той е много цапна човек. Много ц-нна
книга. Ц-нен peенuκ.
—	стойностни, качествен
ЦН—Н— - вж. уважаван
ЦЕ—РТЕЙ - вж. любител 1. занн.
ЦН——ОЙА - 1. ож. вeaелние 3. зята.;
2. само мн. вж. скъпоценност
ЦЕНТРАЛА - Г—мвам сграда, в която сн намира
упиаеаението ас тиπмнманпмя, ши-дюрмят-н вам
Саи-жреа-н. Една оа големите търговски фир¬
ми има централа а София·. Ц-оорала па проф¬
съюз. Централа не рертая:
— седалище
583

ЦЕНТРАЛЕН -ви. основни 1. зана.
ЦЕНТР—ЛИЗИР АМ - вж. съсредоточавам I. зана.
ЦЕНТЪР-I . вд. среда 1. заан.;
2. вж. средище
ЦН—М неса. - 1. вж. оценявам 3. зане.;
2. вж. уважавам 1. зята.
ЦЕ—М СН - ад. котирам си I. зане.
ЦН—МВАМ нар, - вд. наемам
ЦНПОАМ СН - вж. спуквам се
ЦЕПЕЛИ— реaap. - вж. дирижабъл
ЦЕПКА- 1 . ож. цепнатина;
2.	вж. дупка 2. аoмч.;
3.	ож. рмзинз 2. зана.
ЦНП—ЛАИ—А - Тесен делег втвор е aτткм. скала и
рр. През ц-пнатинаое на сооРоем можаше дз
се ваДи какво става а Явора·. Прозорцитл има¬
ха капаци, а орлз ц-рнлтинитл ам opcнαнaaш—
свзол—на. Майсторът замаза цепнатаната а
саломас.
—	πрдaлπ, пролука, цепка, ррдрлр, пукнатина,
мвждннм разг—. разтропа разг, аралка Диел,,
зиикa диел.
ЦЕПЯ - 1. Разсенам от дължина, рн—я омр-ед ло
жилките —οροο, ролом м пор. Цепя Дърва.
—	сеян
2. ВЖ. поря 11 ЗНаЧ.
ЦЕРЕМОНИАЛ - вж. еτикнцие
ЦЕРЕМОНИАЛЕН - вж. тържиствин 1. зааа.
ЦЕРЕМОНИМ - вж. обред
ЦЕРОВИТ ряЯко - вж. лековит
ЦНАМ рззг. - сж. лекувам
ЦИВИЛЕН - КоТто нн - вононо, не е униформен.
Цивилно лице. Цианлн— Яреха,
—	граждански
дня. —> военен
// униформен, формен
ЦИВИЛИЗАЦИЯ - еж. култура I. зaαн-
ЦИОМЛИЗОВАМ - Издигам келтерното инвовщ-
нм aяквгт. лреоещмвам аякогв оси п—вм—мзап—я-
тн. Той реша лЯно диво селянча. колто са опит¬
ваха де циаилазовзт. Тяярвс да цивилизоваме
тове нзеeлeнαe,
—	образовам, култивирам open,, шлифовам
орен.
ЦРОРЛРЗООА— - вж. културни 1. м 2. зята.
ЦИЕРЕОЕ разз, ннодобр. - ож. плач 1. занн.
ЦИОРЬО разг. иеоЯоРя. - вж. рлмчльо
ЦРОР— разз. неодобр. - вж. плача
ЦИГАНИ— - Лице от омроаооетом общност а иа-
рмТсоо oooнοлo. оТереа-ом от пооизход и език, оо
Oмапoτeнατм а много етраим от света. В България
живаят много цигани.
■— рое, манго простонае, ueρн..— мангал жарг:.
зруро
ЦИГАНЯ— резг, иноЯоРр. - ож. cкъnеиниелc!вс
ЦИГАНОйВ—М ЙН ямзг. ueoдρpp. - вж. скъпя ск
ЦИГАНЯ ЙН рззг. uecЯoPp. - вж. скъпя ек
ЦИГАРА - амвиτ в тръбичка от тънка хартия лятно
aαияамн тютюн зн пушен-. Той пушеше скъпа ци¬
гара.. Изпушихме оо цатера.
—	папироса остая—
ЦЯГЙА - вд. киикеидa
ЦИКЪЛ книж, - вж. cлиие 2. зане.
ЦИНИЗЪМ - 1. Груба откиовяоото, нсха—отво,
пинанбрн.мтнлао отношение ктм обществения
моим—. Той е oτнpcв—н Яо цлаизъм, Какъв ^0--
-ъм дс се хвалиш с Ролатстаото са орнд онзи,
които тънат а -наноса!
—	ензсрамии
2.	Обикн. ме Груби, бтесраамои думи, приканим ЗГо-
вора цинизма:. На нсксм Яз слушам цинизма—.
—	милcс!ия орики—. ма,, вулгарност cPαнн. мни,
инцнизуриост орики. мн.
ЦИНИК - Човек, ооТов πoвoи1. взряна а-щт, про-
тивоинамщи ос oбшooo1нτмя реене етикет, нм тб-
щнтовноея Mopce.
—	безсрамния, еръсния
ЦИНИЧЕН - КоТто е прояат ос крайно неввмжн-
амн, οογΤοοτ, а коСто няма ортм, лъ-Тисзявснн с
οριο-ΗΜ-το. ОPαеc де рззклзвл цинични вицове.
Често гocτp—Pрaa цинична Яуми:. Направи ци¬
нична жест с ръка.
—	вулгарен, ницинзуиин, непииъиеен, нипиuc!о-
лн, екзcиaенн, мръсни орен.
ЦЧН1ЦАР1Н -1. вж. ниумънин;
2. прело реаз. нондобр. зж. нкк^^ени^иик
ЦИРК - орен. разз. ирон:- вж. спектакъл 3. зама.
ЦИРКАДЖЯМ - ра-л. аноДоРр. еж. клоун 2. зама.
ЦРРАУЛИРАМ - орно—г сж. снова I. зама.
ЦИЙИНР—А - Го—ям затворен метален тор зс тех-
Имаявмон моя траеепоотсиаий ом 00—4, мляно,
пноролаи пи-дуотм и -оупе течности.
—	ризнивдми
ЦИФРА - орни—, вж. брой 1. занн.
ЦИФРОВ - еж. дигитален
ЦИЦА резг. - вж. гърда
ЦЧЦ—М разз, - вж. бордя
ЦИЦИ—А ра-з, - еж. подутина
ЦИЦИЯ разз. npeoePp. - вж. скъперник
ЦОКАМ разз. - вд. пия I. зята.
ЦОА—Ч ра-л, илоДобр. - вж. пияница
ЦОКВаМ разг. - вд. отпивам
ЦОПММ - вж. джапам
ЦОПСАМ - Перем с шум, с плясък ств водм мае
кал. Съборените нcмьuu се търкаляха а цопва-
ха а потока, Една лЯра жаре цорна а рлатото.
Залитнах и цопнах а нaоτc, Д-оето загуби рсв-
нoaeеα— а цопне а рас—йнс.
—	цапкам’, цамбурвам, пльосвам разз, пляскам
разг. пльосвам ек разт., цопвае си ряЯко
ЦОПВАМ ЙЕ ряДко - вж. цопвам
ЦУПЛ ЙН - 1. еж. мръщя си 1. занн.;
2. вд. сърдя си 1. зане.
ЦЪРВУЛИ - Вир мео— оТвеое от един кое ножа,
прихванати с βορο—. На краката сн селянинът
имаше цървули,
—	опинци аср.
ЦЪРКВА - вж. черква
ЦЖАА—ОЕ— - вж. духовни 4. зята.
ЦЖАЦОРМ рззг. - вж. ц^ря
ЦЪФВАМ - вж. рм/цъфтявне 1. зянн.
ЦЖФИНЖ - орен. вж. вкалод
ЦЖФИП ueеa. - open, вж. прдалO!еeaе
ЦЖЦАЛ - Тека по мн—оо, нм тънка сорвя е о оно шум.
ВоЯата от чешмата еДва цьцe>н:.
—	алраоре разг.. чучуря ряДко
Ц—Л-1 . От коСто нищо не е взето, вонете. Има еДин
цял хляб. Баницата е цяла. Тортата е ощн цяла:.
—	непокътнат, ненакърнин, неначенат
ант. —> наченат
2.	Който е в тслнмя си размер, в пълна мяра. Изпих
584

цяла чеше вино. Той се изправи а цял ръст, Ча¬
совникът Рие не цял чсс. Цяло Д—нонощае орн-
карах без еuu,
—	пълен, кръгъл (ргя. зс арнме)
3.	К-йто е в от—нея ом ΤροΤ, оъттев, колмеястее. Из¬
яДохме целия хляб. Още нм об—Я азонха цялото
алоо, Тове е цялото ми ролсаство.
—	всичкия<т>
4.	вж. здрав 3. зннч.;
5.	вж. цялостна 1. занн.;
6.	еж. истиески 3. зана.
ЦЯЛОСТ - 1. Ннщо, от конто нищо . нн е взноо, от¬
нет—. Трябва Яе съхраним иeлoеττм из амотаз.
Тлр—ооризлос цялост,
—	непокътнато?!, нннаяърннност
2. Ннщо единна, пяле, неразделено ос части. Страда¬
те из площада обрезуеза една цялост. Цялост
не държавата,
—	целокупност, цялостност, инτеоииглτ канж,
ЦЯЙОЙ—Е— - 1. Кейто обхваща всмчои наети лом
- а пълния ля обем. Възпри-мам р-й-аже а ця-
лoеτнαр му ааЯ. Цялостна програма зм рсзв—-
тие нс икономикстс.
—	целокупен, цял, глобални, веноЯхваглн
2. еж. пълни 2., 3. е 4. зянн.
ЦПЙОЙТ—О - вд. нацяло 1. зона.
ЦЯЛОСТНОСТ- 1. вд. цялост 2. зама.;
2. ад. пълнота 1. занн.
ЦЯР нар. - ад. лекарство
ч
а
Ч—ВАЛ - вж. одром
ЕАД пер. - вж. дим
ЕНДЖА - Поитпвтеблеоен с дръжка е пвлвσфнoмa·
ос ооеамом непромокаема имтнрея зм пиeppмавα-
не та дъжд или сотни-. Заваля СъжС и сз pл-τвo·
рих чадъра, Взема са чаДъра, щз если.
—	дъждобран, деЯрнлa остер.
ЕАМР диел, - ож. пасищн
ЧН—-1. вж. идва 2. знсн.;
2. вж. дори
ЧАКАМ - 1. Сτoя. намирам се оянтре, роонтт сомен
нещо, зм квнто юинрснрион—но знам, чн трябва дм
стане. Чакам Яа ме повикат ори лекаря. Чакам
автобуса Яе opαеταгнe. Чакам Яа разбера ра-
шзнилоо ас съСа.
—	очаквам
2.	Задържам ен аякерн ели епир—м, -оонт- д—Тре ея-
отТ мля нншn стман. Чакай ощн малко а щз вър¬
вим зееДно. ТряРас Ям чакаме, докато ДъжДът
спрн. Иaлaгa се дм чекама л-каря,
—	почаквае, изчаквам, гиaе разл.
3.	вж. надявам се I. зама.
ЧАКТИСОМ— простонар, - вж. иaзенрдм 1. зама.
ЕСЛОС— Яиал.. - в.. удрям 1. зане.
Ч—ИЕЧйСАМ СН oяoеmouep. - ад. полудявам
1.	зннн.
ЧАЛМА - Дълго птиче понт, коноо сн увива око¬
ло фес е—м глава. Нз глаааоа си . имаше челма:.
Връзвам чалма.
—	тюрбан, оъжва Яизл,
ЧАЛ—АТ разг, лруро - I. вж. —γ— 1. зята.;
2.	вж. щуу З 131101..
ЧАН - вж. хлопатар
ЧАПР—ЗР пер. - вж. пафти
ЧАР-1. сж. оемиоβннuк;
2. ад. обаянии 1. зянн.
ЧАРОВЕ— - вж. деaрсвaгеъен
ЧАРОО—Р— - сж. вълшебник 3. знсн.
ЧАРОО—РЦА - вд. магьосница 2. занн.
ЧАРОО—ОЙИ - вд. очарованни
ЧАРОДЕЕН - вж. вълшебни 1. занн.
ЧАРОДЕЙ книж. - ад. вълшебник 1., 2. е 3. зята.
ЧАРОДЕЙКА кииж, - вд. магьосница 1. м 2. зянн.
ЧАРОДЕЙСТВ— - вд. магия 1. зянн.
ЕАРШИП простоем., - вд. пазар
ЧАСОВИ - вд. лостови
ЧАСОВОЙ - вд. постоев
ЧАСТ - 1. Опрнрн—янв оолмчнттво от нещо, ооноо
тн -аса ом някого не изпяло, а нм няколко пстм.
Присонзоа една част от стоката. Щз получиш
парата не еeсau.
—	партида, дял, транш нежели.
2.	Нншв. конто влиза в еъетмсм ом анщт ия—тстат.
Текстът се състои от няколко честа·. Οглoбр-
зми часа—·. Машинен части.
—	клемния, компонент ннαжз, съставка
3.	вж. дял 1. и 2. знсн.
585

ЧАСТЕН -1. вж. личен’ I. знсч.;
2.	вд. интимен 1. анαн.;
3.	сд. едноличен I. знае.;
4.	вд. отделки 3. и 4. зине.;
5.	вд. неофициални 1. зосн.
ЧАСТИЧЕН - 1. КоСто оТхсмщм само отчасти
aяшo, коТто ен е oтъшнтoвяи ампе-ео. Чaеmαенe
ремонт. Частична модернизация. Частична ра-
форма—.
—	непълен, половинчат
ме!. —> пълен, ^0000—0, отоосяи
2. вод н нипкли — .и 2. онсα.
ЧАСАЧЧ—О - вж. отчасти
Ч—Т——М рззг. - сд. иaзЯиимм I. зима.
Ч—А-П—А разг. - ад. понякога
ЧООР - 1. вд. чип;
2. npee-. жарл, вд. глупак
ЧВ—АЕСА - По коСто смм ев-я-вя, който нн е ген-
-то, р—ено. Чaopeеτc лреаа. Чаорнсто Яърао.
Чaoяeеa кривак.
—	чепаг, съковит, чикорнст Яаалг
ЧЕВРЪСТ разз. - 1. ад. пкиоaв 1. м 3. зана.;
2.	вж. сръчен 2. и 3. зянн.
ЧЕВАЖиТЧОА разг. - 1. вд. nкиоaвинa 1. аeαн.;
2. вд. cркенсcτ 2. анмч.
ЧЕГЪрТ—М разз. - ад. човъркам 1. зяте.
ЧЕДО пср, - вж. деен 2. зине.
ЧЕЗНА неса—. - I. вд. нзензвαм 2. е 3. знае.;
2. еж. линея
ЧЕИЗ - вж. зестра
ЧЕ——Р Яиел. — вж. чип
ЕЕ——АЕСИ Яиел.. - ед. чвдрнcτ
ЧЕЛЕН - 1. OвCoo стои осеяло, амй-напрнр. Челна
колона, Челна позиции. Челам р-д—цз. Челен от¬
ряд.
—	преден, пръв, авангарден
нит. —> последен, аaднн, аявеяпмярна
2.	орен. OвCoв сеоосетеосм ом ητΤ-ηοο-οη осуаов
посос.янмя, ом οκΤ-οηβ-οΗ мрем, видааемя. Че¬
лан м—тоД. Чело— технолози-,
—	водещ, ввдущ кнаж, авангардни opeo., нап-
Илдничнв ряДко
ант. —> изостанал
3.	К-йто ое отнася -о орнаомом страна ос aншo. Челен
уЯмр.
—	фронтален
ЧЕЛИ А разз. - вд. стомана
ЧЕИЧЕЕн - прен:. поетз в.. здрав 1. зясн.
ЧЕЛНИ— - сд. nлиβлнлц
ЧЕЛО - Геремом част ом евц-оо, нар оеитн м веж¬
дите. Той —мм умно лнц— а auеcнc еeлc. Капчиц—
пот нзрахе ос чзлото му,
—	лоб кнаж.
ЧЕЛЯД нар. - сд. семейство 1. анмн.
ЕЕМБЕР Яиал. - вж. забрадка
ЧЕ—ЕР oPлнн. ме. дαeоз - вд. орижд I. знмн-
ЧЕ—ЕАЕО далл. - вд. въдвещ
ЧЕ—ГН рззг:. - 1. вд. пдъиаaй;
2.	аноДо-р. вд. аоент I. аeαн.
ЧЕП - Тстр-с част, оеоввмтм ом оеоо в σοτΤοοοο на
дърво мел в aeткм. преда. Кастрех клонките, зз
Яа няма сл-Я това чарове. И-pe—рoec мн е, ко¬
тето срещна ч—о ора p-eдcевae-τc,
—	чвор, скк, чекор Яиел,
ЧНПАТ- 1 . е.. чвдилcτ;
2.	оран. рз-г. сд. нвcоокоиеив;
3.	оран. рлзг. аноДо-р. ад. cвдеeиaвлe
ЧЕПИЦИ рззг. - вд. обувки
ЧЕПКА - вж. оиорg
ЧЕП— СЕ Яиал. - вж. кълча си
ЧЕРВЕН - вж. алии
ЧЕРВЕНЕЯ - 1. Самсам H-pceo. Тя са pp—τ—енρaa·
ш— л е-pв-нeeшa все поа—чн.
—	Исеннне, пламенея по—т.
2. Имам червеи пcяτ. езоексми с нервения ом цвят.
На запад нарето еepa—uнн. Черв—наят дpрuoвe·
тн, отрупани с плоЯ.
—	червенея си, аленея, алинея ен, пламенея
ооеоз., руменея, руменея си
ЧЕРВЕНЕЯ ЙН - сд. енрвенее 2. знае.
ЧЕРВЕНИКАВ - Койов - с по-малко ярък нервно
цаяа. Ч-рв-о—кми— коси. Червеникава нoнe.
—	ек/червин, алеет
ЧЕРОЕОЧОА - сд. руменина
ЧЕРВЯ ЙЕ - ppeH, вд. стеснявам се
ЧЕРГАР - Ч-век, коТтв няма poтooссиo интτo.u·
аяоетсв, а совам от място ом място. Край салото
са ряха нзстлн—л— чартсри.
—	кaτсeaи, еоеаи ннαж.
ЧЕАГАРС—И - еж. скитнически
ЧЕРЕН - npae·. оля. вд. ткмнн 1. зама.
ЧЕР—О— - Хрстоияоски молиовна ром, торсдм, в
кояов те изворшв-о хя-от-яетко Твпотле.еося м
Oн-101ван1 оТрнди. В центъра не града са изди¬
га нова черква. Черквата л пълна с богомолци.
—	църква, χиαе, катедрала
ЧЕРНЕН - вд. тъмнея 2. зосн.
ЧЕРНЕЯ СН - вд. тъмнея 2. зянн.
ЧЕРНИЛ—— - прео:. рззз. uяceз. вд. негър
ЧЕРНИЦА - Дтрвс с -peTec соени п—одввн е с евт-
0-, отито еаудет зс хоана ом квоосеяемо— ΤγΤΜ.
—	дуд диал.
ЧЕРНОВА - Напитка в енвкоаемонляе в—рваот е а
поправки яткопис ос еъчсенсся, амяcлнoeн, пис¬
мо е шор. Пр—гл-дах а препасах ч—риоизал. Чер¬
новата не се чете.
—	черновка
ант. —* белова
ЧЕРНОВ—А - вж. чернова
ЧЕР—ОГЛЕЕ - вж. песимистични
ЧНР—ОГЛЕДЕЦ - вд. песимист
ЧЕР—ОГЛЕДСТСО - вд. писими/ке I. аeмe.
ЧЕАВО—ЛЖ - сд. негър
ЧЕРНОРИЗЕЦ старан. - вд. монах
ЧЕР—Я - ppeH. вд. позоря
ЧЕАП—1 - сд. грнба
ЧЕРП—2 н—еa. - вд. пощажам 2. зине.
ЧЕРТА - 1. вж. линея 1. м 2. знсч.;
2.	сд. ивица 4. зясн.;
3.	рренз. вж. качество 1. знае.
ЧЕРТАН ннсв·. - вд. начертакам I. зона.
ЧЕРТЕЖ - вд. скица I. зане.
ЧЕРТОГ стсран. поет. - вд. дворец 1. анαн.
ЧЕСА - 1 . вд. достойнство I. знае.;
2. вд. репутация
ЧЕСА - 1. OтCoo се посомоя лей— кратки пoвин.дe·
теп— от време, изстошс— он мято— отав зн крсакс
време. Посещенията му станаха много честа.
Той се задъхваш- от честото Яашане.
—	зачестен
586

дня. —— рядък, р—зре-нн
2.	Който з ее eoншм 4—000, я— матгв интом, у матов
хорм. Вземането иа подкупа с— превърна в често
явление. Честа ззроляваная.
—	ИДBΠИ0С!Иaннн, масов
ант. — рядък
3.	Яαeо. вд. гкст 1. знаа.
ЧЕСТЕН - 1. Който проявява вам тн отлечмва с ο—-
сто мора— и новоствннос·. Убеден съм—, че тл са
изключат-лио еeеauн хоре, Чесанс постъпка.
Чесано повеДеиие.
—	нравствен, морални, почтен, порядъчни, ети¬
чни книж,
нит. — безнравствен, инмopм—нo. ιμβρ-λ-η, безпъ¬
тен
// безнравствен, онмормлна, мм-инлно, анооаоно, се-
πopядъaнo. оннтсчна
2.	КоТто а— е оооеобне нн доени, пиеотъоеи о-степо-
моя отразява омквса повн-нов-, отношение. Чес-
озн търгои-ц, Чесано гражданин, Чесано пла¬
тец. Частен атреч. Частна ооношаная. Частен
към другарите са,
—	почтин, идердcъкнcτин, съвестни, коректин
книж.. лоялен книж.
ант. — нечестен, еяпочоне, бнз4нтτни. eeaвeивeτ·
внеони, безоъснеояе, дт—на, и1зeк. порел, мръсна
3.	ад. неподкупни
ЧЕЙТМИ ронт - вд. щастлив I., 2. е 3. зана.
ЧНСТМИМ - вж. поздравявам 2. зннч.
ЧЕСИ—ОЙТ - 1. Кманствм, ecτoамнм с виток мо¬
им— вее проява нн асо-к мор—л. Той е оррсзец иа
еeеauoеa. Нужна е честност в отношенията
мажду хората.
—	почтеност, моралност, ниαβc!eиндcτ отр., по-
Ияилчноcг книж, иτнендc! кнаж,
ант. —> безнравственост, анмоимлиото, мморм—-
0000, ийноееаост
2. НнепоеоТнооо ос роени, онанстаи постелки. Иαнoй
не се съмнява в твоята частност, Гараитарам
зз неговата еeеmнoеm.
—	рдеτнндcτ, добросъвестност, съвистност, ко¬
ректност кнаж,, лоялност книж.
мнт. —> нечестност, онооетнаото, бна4нeoooeo. не-
доТооетсеетесоо, eнаoτcнoτecoτ
ЧЕСТ— - Нм м—лом мноновмли. Трябва елеao Ям по-
чиееш, Често се виждам-. Взе Яе идем часто а
рирлиоаекзоа.
—	начесто, нерядко
дня. — рядко, омрярко, взиярко
V нас от нае разз,
ЧЕСИ—ЛЮБИО - 0-йτo - много асвттвион—на по
отношение нм τοΤττβηηοοο се доатоТнсово и ope-
омонав рорди ям а-еянта см чест. ЧлстолюРив л
а нл търпи поражения, Меоло е еeсocлюPuaa
а е— понася някой де я рр-неррлгвм— Кскъвоо
е честолюбие, ща се обади, ако някой поЯцлеа
теуЯм му.
—	самолюбие, горд, амбициозни
ЧЕСТОЛЮБИЕ - 1. Смлао оо-явнно чувство нм
.ηοό, конто нн отзовоясм де сн псенсят оТмрм м
такерТонн-я. Постъпката й зас—гее чесоолю-
билао му. Нарае-но е—сτoлюбuл.
—	самолюбие, одрgсcτ, достойнство
2. Смлао 1аимзннo асветво зм тоествнео 1000^00000.
Семейството му страда от Ролното му често-
люрие. Бях готов дм се откажа оа еeеτcлюPu·
лао сл а дай простя,
—	самолюбии, гордост, амбиция ряЯко
ЧЕСТ—ТА - Oαнeeoco ос нещо ра сн ловтаря onoe-
днеян Трой пети в ндиоипа вр-мн. Честота им
употреба ие някон чужЯи Яуми:.
—	фрияeинτндc! канж,. Oилкβенцuя кииж,
ЧЕТ нар. - вд. брой 1. зама.
ЧЕТА - Група въоръжени хора, вчнстеице в 0000-
Ттдитнламон Торби. ХайДушка чате. Чнамоз иа
Ботев.
—	дружина
ЧнТе—Е - вж. пидеиτ
ЧЕТЕЦ - ож. читател
ЧЕТА— - прни. ре-з. ад. похвала
ЧЕТКАМ - орно·, ра-л. вж. лаская
ЧНИЛРО - Който 0—000, Тез затрв-она-н мо.н да се
прочнтн. Ч—тлиа πoеepн. Четлив— рукаи.. Четли¬
во писмо.
—	ясен
мия. — нечетлив
ЧЕША иесиз. -разт. е.. сресвам
ЧЕША СН - Търкам те, ди—щя се, зм да -Тленен тео-
Тй.м см. Съррншн ло нлвеяньЯл а само се чешеше.
—	дръпна ев разг, грубо
ЧЕШИТ -разг. сд. особняк
ЧИН - СлежеТно оол-деоин ом държавна служител,
Снрмихечятко подразделение в ΟΛγ.Ττ. Той имз
висок елu. Те се рлае— оо чин, Има офицерска
еαuз
—	ранг, звание, длъжност, сткпкн, сми
ЧМО—Р - Голямо клонесто дерсс с деаовеидом есе¬
та и увсеа—л топчето п—ед. Под сmcлemнuр чинар
ряха изонсл— мас— л пейки—·
—	платан, еЯлнн
ЧИНЕ— oеmeя. - вд. кротък 1. знсн.
ЕМНИ МР ЙН насв. нар—. - 1. вж. пиеgполaоaм
1.	занн.;
2. е.. вижда еи сн
ЧИНИМ - Разомт отр от πορπ-Λίο, фаянс, стекло м
—ρ., в коТто се поднася храна и от ооТоо тн яре.
На масата имаше еннα——, чаши л Яруги ррарора—.
Кела-рът Донесе Явл чинии с пържанс pupa.
—	блюдо, паница, сахне пср. пиято Ялзл.
ЧИН—ИННА - ож. служител
ЧИНОВНИЧЕСТВО - еж. администрация 2. занн.
ЧИНОНАЧАЛИЕ кииж. остер. - вж. йерархия
ЧМНМ пер, - 1. ож. римβе I. зона.;
2.	вж. струвам 1. м 3. зоне.;
3.	вж. важа 1. зона.
ЧМПКАМ ра-г. - ож. къпя
ЧИСЛЕН - КоСоо се отнася ре ΤρηΤ, оолианеоео,
ооТоо - иаимзнe в нилот. Числено nя—вьзхoαеτao.
Числен съсама, Чαелнuc стойност,
—	Ярове, количествен, квантитативна книж.
ЧМЙЙЕ——ЙА - ад. брой I. зона.
ЧИСЛО-1. аж. Ярой 1. зона.;
2. разг. вж. дата
ЧИСЛЯ СЕ - вж. спадам2
ЧИСТ - 1. КоТао ае - epecHe, ан - змпмлαa. отйтт
или по който няма мръсотия. Часа— прозорци.
Часам чиния. Часом еmeр. Часом разз,
—	изеиcτнн, ннизцапан, нилзеърсин, нвзммки-
елн, ниомкренн, ензацапан
нит —> мръсен, аннмст, изцапаа, напалма, оптона,
587
а

аIeeoeee, изморе-н, нсмспнн, eамм1—o. омацае,
омър-яо, мърляв, кея-вв
2.	Койов сн свои есето, ооСов оордер.— хвоинят. Тя е
много чиста жена, Съседите мн см. чиста хора,
	 ЧUС!OΠаЛ!НH
ант. —> мръсен, ин4uтo-oeьτнo. онеето
3.	Зм всзаех - в коСто няма орех, рмм, зммертионлс.
Чист nлae—нсн— възДух, Отвори прозор—цз. де
вле-а чист aьзЯуx. О гαcucлеoaнa поемах чис¬
тия утриоео въздух.
—	скиж, пиеcин, кристален npae·. nиоврaчеe
рззш.
ант. — мръсен, енесео, замърсен
// задушен, дeщйa. аαpвщa1в. з-парно, оперно
4.	Зм веда или друга онеиото - е коТто няма мътилка,
коТто е Тез оя-меев, аммeoт1oнлu. Чиста вода.
Часа ручей, Чисто езеро.
—	.βιτ^, πрориαенн, кристални npee—.
ант. —т мътен, нечист, снррозомчно, снeабuтτpнo,
заметен, ямамτoни, пометен
5.	прен, вд. ясен 1. и 2. зосн.;
6.	преи. вж. непсквaилe 1. е 2. знсн;
7.	прен. вд. девствен 1. зане.;
8.	opeo. в.. запазен 3. знае.;
9.	преиз. вд. Яизгрншин 3. зоне.;
10.	прен. вд. ензяорнстнн 2. знае.;
11.	прен. вд. истински 2. и 3. знсн.
ЧИСТ—А - Отетоасясмне са нес-оТома·- (вредни)
лице от партия, еррмв-ниин и шар. СлеЯ —зРоеи-
ое ща име чистка а мЯм—настрзциятм. Започна
чистка аа рмрт—йния еперет.
—	прочистване, метла прее.. рззз.
ЧНСТОЧ— - Лице, коноо обичм и пв—роо.а ч1eτo·
от. Санът ма е ролям еαсoнuκ—.
—	чиc!дфaйния разг,
ЧЧСТЛКАЫВЕН - вд. рдидииcτ
ЧЧСАЛПОЪАЕН - сд. чест 2. аoмa-
чисооо-ьтеосо - еж. честота 2. аoмe.
ЧИСТОСЪРДЕЧЕН - ад. βικ^η I. и 2. знае.
ЧНСТ—СЪРДЕЧЧЕ - в.. искреност
ЧЧСТ—ИЪАЕЕЧО—СТ - вд. искреност
ЧНЙТ—Т— - I. БeмπoпouсoиI за зррмвето есета сре¬
да. ПоЯДържам чαеmoaa. Чистота на eлPcτ·
ното място. Отговарям зс еuеτcτлτa—
—	хигиена
2.	По-дор.-он ос хигиена ос тялото и дрехите. Ми-
рас не чистота лъхаше оа теза жена.
—	честоплътност
миг —> мръсотия, нечистотия, онеисоооеъоиото,
кир, нечистота
3.	Лвота ос орех, дим, замърсят--- вев въздсхм.
Пролеота бе нзе—ouлм въздуха с еαсmcme. Опи¬
вах се оа чистотата ом планинския въздух..
—	скнжист, пинcноτд, кристално?!
ант. —> замърсеност
// задушност, змрмониотт, ео-я-носо
4.	Лвота ом зсмореванев, оримяси със cope и рр. РаЯ-
асх се аа еuсmcmмmл нм морската вода:. Пото¬
кът се отличава със своята еαсmooe.
—	бистрота, Янcτиннα, пидзиaеноcτ, кристал-
ност
ант. — замърсеност
// мътност, етоасос, иeoooаoaeeoeτ
5.	npeu— вж. девственост 1. зосн.;
6.	ррен—. ад. ензорншндcτ 2. знсч.
ЕНCТ—Ф—ОΟНКразг. - вд. чисгник
ЧНСТН пасе:. - еж. изчиствам
ЧРАНСра-г. - 1. вд. здрав 2. и 3. знае.;
2. пран:, ад. свестен 1. зоне.
ЧЧААИЕИ - Лиин, конто неон лстея-туис -ом която
еТ-чс дс чете. Той бе -Яно оа eмй·p-aucеoeuo-
е—oлo-лu в библиот—кстс.
—	четец
ЧИФЛИК - Голям ондвидим тнеекоттоомитки имот.
Той нма чифлик а Добруджа.
—	сменен, ферма
ЕРФЛЧ—ЧЯЛ - ож. /нмнклдднлнц
ЧИФТ - Два ндеорорси орн-мята, две eншa, ермов-
цм. Кaоренaoa са т—гл-ше от Ява чифта коан,
Следяха ло няколко чифта очи. Чифт льльPαз.
Чифт волове.
—	двойка
ЧИФ—Е рззл. - вд. двуцевка
ЧЧФСАЧО рр—ннрр. зруро - вд. вернин
ЧНЧЕР—ОЕ книж. ~ ад. няeксизоeоg
ЧЛЕН юрид. - Ъммoeo-сoнлаo озомчном есе· от
анкет ом з—ктe. оимавоосо, ο-οη-Τι. Опозицията
настоява де се изхвърли този ^ηη оо -акоез.
—	пaиaгиa0, пункт книж:.
// Упосооеео γο-ΒΟΒ- в а-оовор. Този чл—е оа Дого¬
вора ое е срезен.
—	клауза юриЯ,
ЧОУН Диал, - вж. лодка
ЧОВАН нер. - вд. овчар 1. аaмa.
ЧОВЕК - 1. вж. личност;
2.	разш. вд. мъж 1. аeмч.;
3.	нар. вд. съпруг;
4.	само ма. вд. хора
Ч—ЕЕКООЮВЕЦ - Лице, конто οΤιημ, 1аP1τc— лю¬
бов ктм х-и—тн. По ор—роДе той е еoвлκoлюбeц,
—	филантроп кннж,, хуманистразш.
миг. —> мизантроп, 4oвнкoмpманц, eoвнкoинимcмтo·
асо
Ч—ВЕ—ОЛЮВРО - вд. хуманен
ЧОЕЕ—ОИЮВЯЕ - вд. хуманизъм
Ч—ОЕ—ОМААЗЕЦ книж, - сж. мнзaнτиоп
Ч—ЕЕ—ОМААЗРЕ книж, - вж. ензαнгиопее
Ч—ОЕК—ВЕНАОЯИТЕО кеиж, - вж. еивднгрое-
еки
Ч-ВЕК-ОЕОАЕЯСТНЧ- книж, - вж. меван-
троп
Ч—ВЕКЛНЕН—ВНСАНЯЧЕИ—И книж. - вд.
мнвaн!испcaн
Ч—ЕЕ——НЕО—ЕИСАОИЧНИТЕ— конж. - в..
енвαн!исрне
ЕЛСЕ——ЛЕЕЦ - Всеки вт някое авсм, първобитни
роемнос, квСтт яде евсешко мето. М-жДу uрнoн
пл-м-ес и Яcеeгм се измират еoa—κoяДиu.
—	канибал, людонд
ЧОВЕК——ДЙАОО - Об1eмяo. оо—коикмт— ас ен
BП0ToeбсcI еваешкс мето зс храна, оре някои uз·
оттмсаеи ρτοοοΤιτοβ ρλημ-ηβ. ЧoвeнcяДеτвooc
аса оща се сраща ора някои див— ол-меем,
—	каннЯмлство, ъюиовиcτeд, канибализъм
ЧОВЕЧЕН - 1. в.. хуманни;
2. вд. милостив 1. зона.
Ч—СЕЕН—СА - 1. Бе—псооаетсо, рвброом, oτаeв41·
воео към другите. Проявявам чoв—енcеτ. У е—го
няма и капка чcu—еeoсm.
—	хуманност, човещина
588

2. аж. еилдcкриин
ЕООЕШАЧ - OoCτo е ppиcτш он човек. Човешка
ррорлемн- Човешки отиош—ная. Човешка рзч.
—	людски, хорски
ЧОВНЩМ—А - 1. вд. човечност I. занн.;
2. сж. милдcлидин
Ч—ОК— - Рогов изрстотк от две насам - горам я доа-
04, в нося им устата ом птица, с отйто тя кееве,
яре. Щъркелът ама Яълта еcaнa. Враната еосе-
ш— а човката са зърно грозЯл,
—	клюн, гага’ Яиел, kъъвям Яиел:,, клювинца
Диел,
ЧОВЪРКАМ - I. Пипам машина, апарат и пор.,
oTиοн- зн дм ппоо—ся анщо шови-Р-оо. Той човър¬
каше с отвертка нoτоoнз. Престееа Яе човър¬
каш мсшинстс.
—	чопля, еигли!aм рмзг—, .'^ΐΗκα-Μ разл. ора-
aepp,, бканкам простонер.
2.	век. нчпля 1. знач.
ЧОГИАОО нар. - вж. неловко
ЕОПИ— - I. РIаoαcсм лостов повърхността нм нeшo,
оТион. сте заострян ои-рмет като правя мелом
Тя-зре, дулом. Той чоплеше с пръчката пръстта
орнЯ сл-H сл. Цял Яни чопли а rpaduHaac. Не сл
чопли раната!
—	човъркам
2. вж. човъркам 1. знан.
ЧОРБА - вж. супа
ЧОРБАДЖИЙСКИ разг. - еж. Яооагншки 1. зама.
ЧОРБАДЖИ— ра-г. - 1. осозя, вд. боомтмш;
2. вд. работодател
ЧОРЛ—С - вд. рошав 1. занн.
ЧОАЙЛ пасе. - вж. иaррдшβaм
ЕОРИ ра-л, ряЯко - вд. дявол I. занн.
ЧРЕООСГ—ДНИ— - вд. оастроное1
ЧРЕЗ - С оомощом як ннщо или някого. Действам
чрез трето лице. Съобщавам ченз печата.
—	пдcрлдcτвдм
ЧРЕЗОИЧАЕ— кнаж, - вж. ирвлнилдеe 1. зама.
ЧРЕЗМЕРЕН кнаж. ряДко - вд. прекаден
ЧУБРИЦА - 1. Грмдснскв рмттнсмн сте см-ат ми-
р-зма, употребявано зс подррмвом нн ястия.
—	еердиие разг.
2. Шарен— сол - оТекн. смес оо счукана κγΤο-Π—, сое
м чнрвни пяш-р. Той с— отряза омрча хляб л ло
нeяьеα с чурраце,
—	енродня разз,
ЧУВАМ - 1. Възприемам сто сееха см звeο. поввр.
Чувам стъпка, Чувам шуми. Чувам Дзлнчис пе-
еeuз Чувам някакъв тлас,
—	долавям, дочувам
2.	орно, вж. вслушвам сн 1. анαe-;
3.	ррннз. вж. бзнaβaе 1. зате.
ЧУВСТВАМ песа. - 1. В душата мм -мм м-м cъa·
аиква някакво Ηγβσοβο. Чувствам ЯълРокм сим¬
патия към това момиче, Чувствам любов л
πpлзнмmeлнcеτ към този еoaeн. Чувствам лняа
към иля. Чувствам омраза.
—	изпитвам2, храня2 кнаж,, рuгaе кииж,, тая
поетз, лелея поети.
2.	вж. изпитвам21. зана.;
3.	ад. усещам 1. зяте.;
4.	pp—H-. вж. долавям I. занн.;
5.	вд. преживявам I. занн.
ЧУЕСТЕЕ— - 1. КоТто - ocτoаαe с поеови лдо-
втлсовмя. Чувстаени наследи, Чувствен порив.
Чувствени уДоволствия.
—	плътски, сексуален, еис!иелн
2. ад. лио!ичлн 1. зате.
ЧУОСТОЕ—ЛСТ - вж. нротика
ЧУВСТВИТЕЛЕН - 1. К-йто е скопнен към οτο-
нннмя, к—Тто антао сн поддава нн авестсм. Тя н
много чувствителим натура. Не съм толкова
чувствителен—, колкото ме мuелαл:.
—	имдаиднмаин, сантиментални, енизнялвин
канж, ряДко
мия. —► безчувствен, eнaeвcτeeτнлнa. бездушен, не-
нмоииоемлнн, ннсмаоимяаомлна
2.	КоСто -йоно тн затяга вт отношението ас —ογ-
ги ктм него и—и отйто има неприятни вeeшα·
0—, уеи-ждномя от околемтм среда. Децата се
еай-чуасте-телеите същесава нс пешата олс-
H—ma.. Суровият живот Ре сложил отпечатък
върху чувствителната му Яуше. Имам много
чувствно-леа кожа. която лесно Η-ορ^βα.
—	деликатен, нижен pp—H.. безвuм, раним, нара¬
ним книж¬
ни, —> безчувствен, Η-κγΒΟτ^τΗ-ΗΗ, днТнаооод,
змпивТяе,закоравя—
3.	opeH-. вж. осн/дтнлнн 1. зяте.
ЧССЙТОИИЕЛ—ОСИ - 1. Склонност ктм сьл-
aнoмя. енсат лоррмвмнн ос чувства. Нейната
чувствителност бз аза-стна не всичка.
—	емоционално?!, caнτимин!αлндc!
миг —» безчувственост, oячввcoв1τнлнΌστ. Τ^κγο-
соемн
2. Лесно змтяπмaн. сееасоман от отношението от
окп—оитй. СареДе от прлоаллнааа си чувстви¬
телност.
—	деликатност, уезкнмоcτ, раниеост, нарнеи-
мост книж,
миг —> безчувственост, нечувствителното, змкoиα·
вяaoeτ. бнзнесствен, рнТнлтквжмн
ЧУВСТВ— - 1. Псехмчнтко тестояаен от човек като
отношение към товм, оонов везоя-нма. Не изпит¬
вам никакви чувства към този еoaнн. Тя ума- Яе
контролира чувствата си, Не е хурмео, когато
чувствата надДеляват асЯ разума.
—	емоция кнаж,, сантимння кнлж, о-ика, мн.
2.	Душевно вълнение. Пасателят орисам чувства¬
те не лняoр. Лекарят й ppнπopьеa Яз са съзДаем
положителни чувства. Приятни чувства,
—	преживявани, емоция ннαж., изживяване
3.	Психофизиологично тecooсн1н ат .мео ceшнтτвo
като отом.на1н ас везанСсовиноо нм оре-ста вър¬
ху снтивнитн ороанм. Имзм чувството, чз някой
ма слеЯа. Чуистао зс тлаЯ, Чувство зз студ.
—	усещане
4.	вж. усит
ЧУДАК - вж. особняк
ЧУЕ—А - вд. странен I. знсн.
ЧСД—ИОЙТ - вж. странност
ЧУДЕН -1 . вж. странни 1. зотч.;
2.	вж. необикновен 1. знсн.;
3.	вд. nиекиacлe
ЕСДЕСЕ— - вд. прлкинcлн
ЧУДЕЛИ— рс-г. - вж. чудо
ЧУДЕЛ—— - вж. отлично I. знае.
ЧСД—ООАА - 1. вж. страннн 1. знсн.;
2. вж. нлдЯикeоβлe 1. зянн.
ЧСДНООАТОЙ— - вж. странност
ч
589

ЧУД— - Н-щв аноеикоовнао, езоеючмонеоо, поям-
зявмшт. Какин ли не чудеса видях в този зраЯ.
Чудо не неуката. Чудо нм ор-родстс.
—	вълшебство, чудлcие разз.
ЧСД—ОИЩН - 1 . вж. страшилнши I. зана.;
2. орна, ад. навирг
ЧУДОВИЩЕН— 1. книж—. ад. страшни 1. знан.;
2.	прен, вж. грамаден —. знач.
ЧУДОДЕЕН - вж. вълшебен 1. м 2. зясн.
ЧУД—ДЕНЦ кииж. - вж. вклшлЯннк 2. знсн.
ЧСДЛТЕОРЕ— - вж. кълшлЯлн 1. е 2. знач.
ЧУДЛТВОАЕЦ -ви. вълшебник 1. зане.
ЧСД—ТО—РЙИОО - вж. магия 1. знсн.
ЧУДЯ СЕ - I. Изпитвам вaвдвαoн. вдeeлнaeн. №-
анамра от анщо айоеиамйао. Гладах майстора
как рмроои, и се чудех нс сръчността му. Раз¬
хожДах се аз града л се чуДех нс нpaеuauτ- пос¬
тройки.
—	дивя ек, еня си рсзз. рядко
2.	еж. нлидбеевaм;
3.	еж. колебая се I. занн.
ЧУЖБИНА - Страна, -орднса извео гимаепеон ос
Оормннтм. Заминавам -е чужбина, Имам роден-
ни в чужбина, Жива— а чужбина.
—	странство
ант. —> родина, oτн4нcτвo. татковият
ЧУЖД - 1. КоСто нн - евой τοΤττβηο, а нм друг.
Разполага се с чуждия имот, като че лн е не¬
гов еcPсmaee:. Той не oPαеe Яе сз меси а чужЯи
рароти.
—	хорски, людски нар.
дня. — свой, еоеетснн
2.	Зм ром, краТ - коТто ан сн въаoo1нeα омоо Toиаeο.
родна, мие. Чуждс страна. Чужд край, Чужд—
простори.
—	елевой, далечни
мнт. — роден, бащин
3.	КоТто е непознат в дереам 00—11, който не тн 00—-
нм— от някого зс Томзоо. Държаха се с мен кето
с чужд еoaeн, Нае на сме чужди хора. Възпри-
нмзо ме като чужД е.ллмент.
—' вкишлн, елевой
ант. — близък, 000^ встр-ш-н
4.	КоСто ан изпитам, ан шсксзвс елизоот с еяовот. Та
ае се разбираха, бяха толкова чужЯа —дин из
Ярул. Чувствам я чужда,
—	далечни, отчужден
ант. —> близък
5.	вж. чуждестранен 1. зана.
ЧУЖДЕНЕЦ - Лице от друг— страна, държава. По
амноо а по дялхит- му лuе-шe, че е чужденец.
—	ербоорвмна кнлж,, чуждоземни канж. стран¬
ник, чуждестранни книж. осаср,, иновимна
книж· остер.
дня. —> сънародник, оептнчеетвнесо, нашенец
ЧУЖДЕСТРАНЕН - 1. Кейто - свързан с ρργπ—
ттрмам, а -ργπ народ. Чужд-странне фирме,
ЧужДзсорзанз лаалратурм. Говореше с чуж-
длеmяeн-н акцент, ЧужДестранен капитал.
—	чужд, eниCиен, нндcτимнин книж, oеmep.
ант. — роден, отнентовни
// КоСто нн е от страната, в която живее, която е ро¬
дена ос поввоящото омпе. Чуждестранна гости.
ЧужД-странни pяαяm—оu,
—	задгранични
2. вд. вноски 2. занн.
ЧУЖЕЕйТРЛНЕЦ книж, осаср. - вж. еужgиниа
ЧУЖДОЗЕМЕН - вж. изккнрвмнн 1. занн.
ЧУЖДОЗЕ—ЕЦ книж, - сж. чужденец
ЧУЖЕОПОКИ—НОИ— - Чoвнк. ооТоо - страстне
поедая ос чуждото, коСто тн увлича по чуждото.
—	кснноммн кнаж,— кcендOил кнаж.
дня. —► ксенофоб
ЧУКА - еж. връх 1. зана.
ЧУА—М - Удрям от врата тел свиом шртлов на ро-
кмом, зс да мм вовоияо или зм дм лoeд1acяeoс, не
-сонм -а слязе. Звънецът не рароти — чукайте.
Знаеше, че е р-зоол-зно дм чука, нямаше Яа му
отворят,
—	τиорaе,хлопам
ЧУААР -1. вж. зъбер 1. заан.;
2. вж. скала
ЕУАВ—М - вж. почуквам
ЧУКУНДУР - 1. Яиел.. вж. цвекло;
2.	open, разг. азоДоРр. вж. ррдc!нк;
3.	open, разз. презр. вж. глупак
ЧУМА - 1. орен. ра-г. вж. проклетница;
2. ppeo, разз. ppeHePp. вж. гиозннцα
ЕУМ—В - разг. вж. рошав 1. занн.
ЧСМЕА— ЙЕ ра-з. - вж. мoьшя ся I. зана.
ЕУ——ЛС—М нер. - вж. кълна
ЧУНКИМ ра-л. - вд. нима
ЕСП—А - I. еж. навивка 2. зона;
2. е.. гънка 1. м 2. зяте.
ЧУПЛИВ - еж. крехък 1. занн.
ЕСП— - С урни, тел сила шитвя ннщо твои-о —а
томан нн колесе, ос ечете. Той змоочим Яз чупи
чашате. Чупя нeмъuUз Чупя еыенн—. Чупя клон—,
Чупя ораха.
—	троша, ломя, кърша
ЧУП— ЙН песе. жсрг. - 1. вж. отнеме сн I. знае.;
2. с предл, от вж. напускам 1. аaaн-
ЧУТЕ— рола, ряЯко - вж. славен 1. зясн.
ЧУТОВЕН поет. - в.. славки 1. занн.
ЧС—УРА - орен. ра-г. орлнерр. вж. плажа 1. занн.
ЧСЧЕЕЛ - 1. вж. плашило I. знан.;
2. орен вж. фноурмит 1. зннн.
ЧУЧУР— рядко - вж.
ЧУШ—-1. вж. рuркикн;
2. вж. шушулка 1. занн.
590

in
ШМВЕОН - Лишен от оригиа——ηττο, изтъркан оо
честа употреба oбимзнц. тловнсна взр—з, потевм
ттнинотирим фраза. Служи са със заучнои фрези,
с готови шepоoнα. Теярва Яа са сорзмам Яа из¬
рязваме шерлонз. Лum-яemгpeα шеРлони.
—	клише open, и—оЯоРр, щампа орно, иноЯоРр,
τиaOαриτ кнаж.
ШАВЛО—Е— - 1. Зм изи—зам средства - ооСоо сн
изпеезвм много антоо е - лишен от оомгиан-нтст.
Шаблонна реч—. ШеРлоини фреза:. ШаРлонни ери-
аета.
—	банални, еаткряма прен—— езтрет орно,
мия. ——> оригинален, онсомоднитна
2.	Ι^ατΌ в невронен но oeppePH-e Βατο^Η, ошНеот.
Шаблонна образи. Шаблонно рр-Даааее иа не¬
щата,
—	клиширан, шаЯлонирирае, С!иинс!ипнн, стан¬
дартни орен.
мия. —> оригинален, антомодмионо, есоеоеомзян, οήτ-
Τμητηο, анобеоаввна
V пв -рия от—сл (терк) ра-г. кем 2. затч.
Ш—ВЙ—НРЗИРНМ - Преся нещо да запуТ— твояом
оригиналност, дм соман еваслао, шсТо-яно. Ав¬
торът прекалява с гnomp—Pema иа здоа а съща
метафори а по ао-и ueеαu за шерлоиазара.
—	Яаимлирирае
// Сауда ас с готове тонинооеони фp—а1. о втоаноснн
нмаиа ем eзимаявмaн. Отрнма с— Ям не шaPлoн—·
зираш изяа-ните са еpлαеaae.
—	клиширам отр—.
ШАВЙ——ИЗМРН— - вж. шаблонен 2. зяна.
ШМВЕ———ОСИ - Използс—ан ем ера— и леще вз¬
резов 00—10001, похвати, които ан въаднΤeτoατ,
нямат ефект. Романът права вπлеaτллнα- със
своята шаблонности. Беше мн непраятна шеб-
лонността не изрз-ите му—.
—	баналност, ирτъияaндc!, из!ингдc!
мня. —> оригиналност, eнcoнн1мpoнoтo. eвoнoeoма·
носа,тcoнвepaаeн, ннобекиовнаетт
ШАВАМ - аж. движа ск 3. зана.
Ш—О—НЕ - ад. движение 4. зоан.
Ш—ОАА - еж. папур 1. затч.
ШАВВАМ - вж. мркдеме I. м 2. зннн-
Ш—ОЛИВ разз. - ад. ликонимβен 1. занн.
ШНОЖР—ЙМО - прен. разз- вд. ликонравни
1.	зоан.
Ш—ДРАВ—— - аж. водоскок
ШНРКА - вж. Яннда
ШАЙ-МЕЖИЙСАР ряДко - вд. Яандитски
ШAОКAДЖМОЙАOО ряДко - вж. бандитизъм
ШAОАAДЖММ рядко - вж. бандит
ШНОТЕР - Прмспособенаин зн включване м иa·
коюненан нм -—екаивнеска вервот.
—	nрлклcвaе
Ш—МАА - вж. пллсницм
ШАМЛР—СС—М разз. - аж. удрям 1. зяна.
ШАМИН нер. - аж. забрадка
ШАМПИОНАТ - аж. nъивлнcτвд 1. анмн-
Ш——ЕЦ ряДко - 1. сд. окоп;
2. вд. изкоп
ШННС-1 . сд. вероятност I. знан.;
2.	вж. пщатеи 1 .ззон.
ШАНТАВ рл-т. - сж. щур 1. е 2. зана.
ША—ТАЕЕИНИ— резг, ирон. - сд. щурак
ШАНТАЖ - вж. изнудване
ШМ—ТАЖИРНМ - вж. изнудвам
ША—ТАЖРРН—Е - вж. изнудвани
ША—ТАЖРЙТ - ад. изнудван
ША—Т—НЕРКА разг. - сд. проститутка
ШАПКА - Часа оо оТлнклттт, която служи зс птο·
реване ом гомемон. Слагам си шаркстс. Широ¬
копола шапка.
— капела резг, капа рззз., шапо ра-г.
ШАПО разг. - вж. шапка
ШАР пер. рядко - вж. цвят
ШАРА— - орзи:. рззг. пренерр, вд. наивник
ШАРЕН -1 . вж. пъстър 1. анαa.;
2. орен. ряДко вж. иαзндоермзин 1. зане.
шСнЕ—ЕП СЕ - вж. пъстрея ск
ШАРЕ—НЕО разз. - вж. пъстрота 1. зона.
ШАРЕНЯЛ разз. анодо-р. - вж. пъстрота I. зята.
ШАРАН рсзз, - ад. цвят
ШАРЛАТАНИ— - вд. измамник
ШАРИНИ——РМ разз. - сж. есшеeичлcτво
ШАРЛАТАНСКИ - вж. есшнeиееcки
Ш—АЛНТА—СТОО - ад. еошееичесво
ШААМАНАЕН кнаж. - 1. вж. очарователни;
2. вд. еллгаетлн 1. зннн.
Ш—РМА—А—ОСТ кииж:. - вд. влломнτндeг 1. зане.
ШАР—’ песа. - вж. uрплcгием I. зана.
ШААМ2 - сд. снова 2. зянн.
ШАТРА - вж. палатка
ШАТЪР стсяан. - вж. палатка
ШАФРМОТИМ πpoеaouap. презр. - в.. разкрат-
нuам
Ш—Ш—Вра-г. - 1. ад. луд 1. - 2. заан.;
2. ад. щур I. зана.
Ш—ШАРДРСМО ре-г. - вд. стъписан
ШАШНАДИСОаМ разз, - вж. стъписвам
ШМШСРДРЙОН— ЙН разз. - вж. обърквам си
I.	зннн.
Ш—ШЕНМ ра-г. - вж. смайвам
ШАШЕАМ ЙН pa-r. - вж. смайвам си
Ш—Ш—Н разг, - еж. е/маеа 1. знмн-
Ш—Ш—Н— резг. - вж. смаян
ШОАБН шел. - вд. гнреаилц
ШЕВ - Съшито място, линея от шити ■ Тороен. По
ДжcPcaeme а маеш-тиа- се изминати двойни
ш—иоеа,
—	тлгнл, дикиш Яаел.
ШЕГА - Веенее, рух-вмо- руме, оопрмвяеи кем ня¬
кого омтв Тезоем-но юрндмзеионтеостоо. Пускам
шега, Отправям ш—ла. На ми е Яо шега, ОРлчем
шатра-:
—	закачка, майтап разз, o^ea книж, кодош
разз, задявам разл, подкачка uep., джумЯуш
простонар.. анканялък Диел,, .калкея жсрг.
ШЕГАДЖИЯ - вж. шегобиец
ШЕГ—ВИНЦ - Човек, ооТоо обечм е умен де шиаве
шном. Приятелите го cбαеaхe. защото беше ше¬
гобиец а винаги та pe-a—еeлрaaш——
—	шегаджия, веселяк, майтапчия ра-г, кдидш-
59I

лия разг. кодош еазг,, зαямчливна, /кв/на
разг, gжбмебшлие рростоная, глсеец книж.
осаме.
ШЕГОВИТ - вж. закачлив I. и 2. заме.
ШЕГОВИТОСТ - вж. вдкaеливдcτ
ШЕГУВАМ СН - Правя те шега с някого. Той мно¬
го обаче де се шегува с нcл—гαme си. Пресози—
Яе се шегуваш с мен.
—	закачам сл, майтапя сн ра-г—, кдддшa ев разг..
глумя св кнаж, подкачам се pa-r,, поднасям
се разл, занасям св разг,, задявам сл ра-л—. бк-
злкам си простоиер—. гъбаряам се жсрг.
ШНЙРЕИР— просаооар. - ад. χиτииа
ШЕКЕР пер, - вж. захар
ШЕММЕ- 1. вд. cβеτдвърτлж;
2. жарг. вд. особняк
ШЕМнИН— - 1. аж. С!инмиτилин 1. знаа.;
2.	еж. главоломни 1. зама.;
3.	рола, ряДко аж. мигновен
ШНМНТН— - роет—, рядко еж. мигновено I. аaαa-
ШНПН - 1. Д—ма с —-о- еъби—ни и овети преете. В
ш-пата си Яържа пари. Гр—Pa аода с шепа:. Из¬
хвърлям пръстта с шер—и.
—	ръка pa-г.. длан ра-ш,
2.	Коллтестоо, което се помества в тг—ка свита од-ан. В
супата сложих шапа ориз. Шноа сено,
—	стиска, хватка
ШЕПНА - Говоря сессне тихо, без звло. Диета
npuрm—лнu орлз цялото време са шнон-хс нещо.
Отноао започна дм му шепне нс ухото,
—	шушна, шушукам, нашепвам nрem.. шептя
по—т.
ант. — викам, кpнщя. рева
ШЕПНЕШАЛАА рз-г. - еж. тихо 3. занн.
ШНПОЕШ—О— - ад. тихо 3. зннн.
ШЕПОТОМ ко-ж, - вж. тихо 3. зане.
ШНПИМ ронт. - вж. шепна
ШНСТОМЕ - Тържествено рсижнаен нм маодятово
ст хорт към опрнднляао мятоо. ОваоРено шест¬
вал. Погр—Рално шествал, Факелно шлеmauл.
—	nиоцлcия нuuж., кортеж кннж, καβα^α^
ко-ж, разш.
ШЕТАМ -I. вж. домакинствам;
2. ра-г. н—oαcPp. вж. снова 2. знна.
ШЕФ -1 . вж. началния;
2. вж. работодател
ШНФЙАОО - ви. ръководство 3. зана.
ШИБАМ - I. Зм вятои, дъжд и рр. - духам мел вм—я
смлао. Сmгдлнαрm вятър шибаш- лицата ин.
Вятърът се геαлα. шиба в τ^Ρα. Дъждът шаРа-
ше аечл полегато.
—	Яруля, удрям, Яня, Яркскме, жуля рз-г.
2. е.. бия I. занн.
ШМИ—Е - аIaмсo4Ис вол исТоанмо - то—пиелвоо,
коСто шие горял дрехи. Ще еамерам шивач Ям
та уши— костюм:.
—	тираня oеaaя.
ШИК-1 . еж. еллгантлн I. знна.;
2. като същ. вж. елегантност 1. зянн.
ШИК—ЛКСОН—Е рз-г. - вж. увъртане
ШМА—ЛАЛОП рззг. -вж. уккртмм
ШМАААН— канж, ряДко - вд. илноантни 1. зама.
ШМК—ЗН— - вж. лллоантен 1. занн.
ШИКОЗНОТО - ад. иаигaн!ндcτ 1. зята.
ШИЛО - орли. ра-л. еж. живак
ШИП - вд. бодил’
ШИПЕЛИ - вд. бодлив 1. занн.
ШИР пона. - вд. ридт!ор
ШИР— - С-срек а-ф-омеитмре— сок оо грозде.
—	мъст2
ШИРЕН рола—. - вж. обширен I. зята.
ШИРИНА - I. Напи-ен- изм-ияи-н от нншn. Пла¬
тът —мм ширина здин .метър. Каква е шнрнее-
тм из глαцaoa? Ширине не река.
—	широчина
ант. — дължина, протежение
2. ад. nидcτди
ШЧАР—Е пона. - в.. рроcτди
ШИРИТ - Тяло— тък—нм мел плетена мвиин зс уорста
ос оТонкоо. Яката н орточенс по нямuщмmз с
рял ширна, Офαцляенc п—л—риез с елянu шири-
аа. Златните ширити нз ръкавите npuвл—езхc
вниманието.
—	кант, леням, галон
ШИРО— - 1. вж. обширен 1. и 2. зана.;
2.	open. в.. масов 1. зана.;
3.	орен, е.. мащабни 1. и 2. занн.
шИаОА—ГРЖД - орен., вж. шииояоcкрдин
ШРА———ПРЖСТ разл, - вж. рaр!оеи!каен 1. занн.
ШИРОА—С—Р—Е— - К-йто - о Топат— -вшевн-ат м
cτапи1eмα, разбира в широ·— нещата, яве-нията.
Той з шняoнcсняcee човек а никога не изпада а
дpePнcвcсm·. Знам—, ча са шнpcнoенpceн а щераз-
р-реш нeoPиеcйнomo й повеЯно-е,
—	ширдкооръд opeH.
ант. — тесногръд, оятнооооонн, арнбомв, -ποιημη-η,
динeиoдвщнa
ШИРОТА - 1. Голям обхват, голнме, еноорнамчнае
възможности, с които еовек подхожда към неща¬
та, като отрос същественото я ня те ограничсвс
с поаиоеаосое. В преценката му -мм шарота.
Шлротс ас възгледата. Широта нс мисълта.
—	размах, замах, мащабно?!, мащаб open, кииж:.
мия. —> тесногръдие, τнeeoπиeдeooв. -οηΤημβοτο,
опямаеннаост
2. вд. прдcτои
ШИРОЧИНА - ад. ширнем 1. зята.
ШИРМ олсв. — вд. простерам 4. зяте.
ШИРЯ СН олсв. - вж. простирам се 1. зянн.
ШИФРОВАМ - ад. зашефровае
ШИШ - Прът мем ooe4οм. е— която пяоно аабун-но
мето нм <40404. Пака агне не шиш:.
—	ръжна
ШИШЕ - вж. бутилка
ШИШАМИ рззг. - вж. диЯил I. зннч.
ШМШК—ЕЕП рз-г. - вж. реТя—яя
ШМШАНОИН— разз. - еж. днеилнна
ШМШКНО—СИ ре-г, - вд. дебелина
ШИША— разз. opena-p. - вд. инЯилмн
ШМ—1 - вж. врат
ШИЛ Яисл. - ад. мазол
ШИП ueев. - 1. вд. зашивам 1. зана.;
2.	вд. ушивам;
3.	рззл. вж. бродирам
ШАНРИРРМ— - 1. ад. бракувам;
2. орен. вж. отстранявам 2. зята.
ШААРТО - еж. брак2
ШКАФ - Витана меТно о ορατι, м ветре - с лт-мпи,
ктдноо тн —ордат οριΤορΜ зм хранене, наши и рр.
До лЯната степа имаше шкаф със саъклсяии.
592

Кгхн-eенн шкаф,
—	долап, Яюфлт
// Широка мебел о еекмеджет— зс ррнхи. Извадих от
ιлнaфa една еиеaз ряла pcнpнвнз зс яДене.
—	долап, скрин
ШКЕМБЕ рззз. нрое:. - вд. корим
ШКЕ—ВЕИИП разз. арои:. - вж. коримнст
ШКЕ—ВЕСА ра-г. арои:. - еж. коремест
ШКОЛА - орен·, вд. течение
Ш—ОЙО разз. обикн:. шло. - еж. училище
Ш——ЛСКи - ад. училищен
ШЛАГЕР - вд. хит 1. и 2. знае.
ШЛАКА - Отпадъчна продсот оо ронтвоясанн як
Иурн.
—	сеория
ШЛЕП - П-сснаял-н съд е оемофоомм зс ррнсоз ос
стоки, който се тегли от олекне. По р—кзоз плз-
вехе шлепове.
—	баржа
ШЛИФОВАМ - прен—. вж. цнβнлнздвaе
ШЛИФ—ЕА— - прен. рядко в.. културен 1. знсч.
ШЛЮП—А разз, - вд. люспа
ШЛ—П—М - вж. джапдм
ШИППЕСМ - ад. удрям 1. аoмн.
ШЛММ СЕ разл. - 1. в.. мотая си 1. знсч.;
2. сд. скитам
ШМАЙЗЕР - еж. автомат 1. зянн.
Ш—СТ——М СЕ разз, неоЯоРр. - 1. еж. мотая си
1.	аoмч.;
2. сд. бавя ск 1. зяте.
ШМЕ—ЕА рззл. - вд. хитрец
Ш—ЕКЕАЧ— рззг. - 1. сд. хитрина 1. аннн.;
2.	вж. димеше 1 .3ннн.
ШМЕ—НРЛЖ— разз, - вд. χегиинα I. зосн.
Ш—ЕКЕРСЕаМ разг. - вж. хитрувам
ШМУИП изр, - сд. Яибля 1. зосн.
ШНУР - I. Усвоена оо з-омев нишки врьс зс всpмeм.
връзваин, ррномтваин. Ксртаната е окаченс с
шнур не стнолоз,
—	кордон
2.	вж. верк — 1 знсa.
ШО—ЧАСМ - 1. вж. стъписвам;
2. вж. възмсшaвaм
ШО—РРаМ ЙН - в.. стряскам си 1. зсма.
ШО—ЯРАО - еж. стъписан
Ш—П—Р - орзн. рззз, оеоЯобр. вд. днбнлан
Ш—СЕ - вд. пкг 1. зясн.
Ш—С - ад. спектакъл 2. и 3. зосн.
Ш—ФЬОР - Лице, овято еросе-ява м-торя- oя—cва·
ат средство. Шофьорите трярал де енамсест,
защото nьmuщлmc се залеДени. Колата остана
б—з шофьор.
-— водач, кармч ряДко
ШПИОНИ—- 1 . вж. аовнт I. анмe.;
2. неоаорр. вж. доносник
ШПЧ—НЯРАМ-сазш. еж. следя 1. знсн.
ШПУЛА - вж. масур
ШСВЕ простонся. - сж. страх
ШУВЕЛРИОАМ ЙЕ рлзг. - вд. ивръaшвaм си
2.	зясн.
ШСВЕЛЧП πpреmcнлp. ирои. - в.. cτрдχливна
ШСВАА— - вж. лиacτaъaк
ШСГ— разз. - вж. краста 1. зиме.
ШСМ - 1. Само нЯ. ореи. Пя-росмеряо- 0Iаoяъeс·
вмен от нйшo с цна роевеичнсн нм вe1ммe1нoo.
оососпмея им eсοмοeв ефект. Голям шум са вДиз-
на около тази сД—лка. Какъв е смисълът ос този
шум? Шум -а нищо.
—	шсес!Нвеаa прен:. рззг., парлама нар.
2. вж. звук 1. аeмн.
ШУ—С - вд. листаа
ШУМА— - 1. Гьетм дребис пояс. Ни— са скрихме а
шумака.
—	гъсталак, гъстак
2. сж. листак
ШУМА— - вд. листат I. знач.
ШУМЕН - 1. КоСто много шуми. Шумни Яеца.
Шумна я-ка, Шумен хладилник.
—	шумлив
миг — тих, безшумно
2.	вд. оживен 2. зосн.;
3.	сд. звучин 2. зане.
ШУМЕЙТ - в.. листат 1. засн.
ШУМЛИВ - в.. шумен I. знае.
ШСМ—АИ - в.. листат 1. зима.
ШСМОЛП - Издавам лек шум. Р—нзτe монотонно
и приспивно шумоли. От лакия в-орец листата
на Дърв-тзам шумолят. Шумоли ЯъжЯъа.
—	шумя, шумтя, шушна
ШУМ—ТЕСРЦА рззг. - 1. вж. врява
2. прен. сж. шум 1. зане.
ШУ—ТП - вж. шумоля
ШСМ— - вд. шумоля
ШСПВАМ- I. вд. етасвам I. аeмe,;
2. разз:. вд. вкисвам си ’. зона.
ШУПЛА - М—еом кухия— в хояТ, c-OHoe, оммео и
пор. Хляб с шупли. С—рее— с шупли.
—	дупка
ШУПЛЕСТ - Ooйoo е о малки осхмес, шупли, отри,
коСто ня е п-оано, твърд. Шупл-са варовик.
Шупл-сал тухла. Шуплеста материя. Шуплас-
то снumeτ—енo вещестио.
—	порест, шуплив, пдииcг, оъбнсг, порьозен
спец.
ШУПИНВ - еж. шуплест
ШУПН—Й разг. - сд. вкиснал
ШУРЕ—М - вд. Ялеккам
ШУРАН - ед. Яликам I. е 2. аeαн.
ШУА’ - 1. Лице нм σογκΤ— а псиске -ΒΟρ, ооноо е
opсecaeo ра амбIcлсeм семднонея и готовая му.
ПриЯвор—н шут—.
—	смешния, cеешъьс рлзг,, лала разг, остар,
олсена конж. остер.
2, вд. клоун I. м 2. зиме.
ШУА2 -разг. вд. ритник
ШСШ——М ЙН рззг. анодо-р. - вж. бавя ен 1. зине.
ШСШЙЛА рлзг. - вд. мушама
ШУШНА - 1. вж. шипим;
2. вж. шумоля
ШУШУКАМ - вж. шепна
ШУШУЛКА - I. Пиодъеповмтм кожнтом ебсивкм ос
о-инонт— (зърнао—) ат някоя растения, кат— боТ,
прах и рр. Грахови шушулки.
—	чушка
2. Обикн. мн. Вледенени капо— от капчуци нс торях—
м рр. вее вир от ротчсим. Времето се затопли
л лнЯениол шушулки оо стрехата започнаха Яа
се топят.
—	висулка cPαнн. ме.. лидунад Яиел,
ШУШСМРГ— рлзг. орене-р. - вд. мнжн!сикα
38. Бс-парто- тсетеимне е антонимен речево o' фразеолог-зеи
593

щ
ЩН - еж. искам 1. зeαн-
ЩМЕ— - I. Проявявае еелост, стсарарсяме към ня¬
кого, коТто змеите от мен. Той никого ие щеЯл,
На щлдете пл-ннацнтл. Тря-вз дм щадим хора-
ас,
—	жаля
2.	Не п-роявяате рааточителност в дейност, прогаа,
пазя вомммтнлао aйшт пенно. На щаДиш сллнте
си, Не щадя тяуЯм сл, Щади си зЯраа—то! ЩеЯн-
ое врем-оо иа хоретз.
—	скъпя, плетя, жаля
нет. — прахосвам, пиoяя. хаТя, пропилявам, разхи¬
щавам
ЩАМПА - орна, неоЯоРя— вд. шаблон
ЩНЙИМЕ - I. Д-бтр, елмгопреятна сесамТ, който
аоте доТио. Имах щмеaαлmo де уча ора нмй·ДoP·
р—ое oярфлеopα. Дс са намериш такаем Яоррс
рарота, л истинско щастие. Бе тръгнел дз тър¬
си щастаето си а чужбина,
—	ккемнт, сполука, шанс
дня. —► нещастие, Терн, з-oшмтoeн. злополсемн,
злочнтоиаа, интряом, τpαπндeя. драма, катастрофа
2.	Ъътooяa1н. конто ормве живота шнcooмe. Веuчнα
сме саидет—ли иа нлйното щастие. Тоаз Длал
доинсн щмсаа- а семейството нм. Грижа се зз
щастието не а—цете си.
—	благополучни, добро, благо, добиденcгинa
nep, остар—.
дня. — нещастие, злo4нcτмaα. я—сонта
// нещастие, злощастен, зло, а—ΌПoeγeмн. яелинас
3.	Състояни— от птеас з—довоеоосо, урово—творя -
амн от нещо. Пoеuaнмme нс рланаел е истинско
щмстие зз мен, Очное й мзлъевeхe щастие.
—	блаженство
ЩАЙИЙИО - 1. Който 1аo1mcα яем е 1апe—и—e с
щастие. Днес съм особено щзеτлua. еем—рнх си
papcτaи Щастлив съм., защото имам добро са-
мейсоео. Щeеmлнaн хора,
—	честит Рона,. Ялажен ряЯко. Ялагат по—а. ос-
амр.
нит. —> нещастен, з—Όшмтτнa. з—oeнcτ. злопоевчно,
неси—тен, анвелно
2.	К-Тто иаpмасeм щнсомн. Гледаш— ма с щeеτлнвн
рел. Щастлива усмивка. Щастливо лице, Щаст¬
лив poлолα.
—	радостни, блажни, честит оонт.
миг —> нещастен, з—oшαтoнa
3.	КоТто е свързае с шαeτeн мои ноти шнcoмн· Щест-
лив край не —дам лсτрpлPи Щастлив -рак.
—	Яънодnдъуеен, чистит оонт.
ннт. —> нещастен, злоанст, з—опо—сана
V нм седмото (днантооо, рес—оото) небе съм рл-л,
ан зная ос знеяом ос съм, нн я—бето ом лее разз,
към 1. зама.
ЩАСТЛИВЕЦ - Човек с щастлива 00164, на копеоо
му върви в <—0004. Голям щастливец си, имаш
добро е-м—йсmвo и печелиш Яобри озра, Баш—
постигнал много а кер-ермол сн и aенчнн ло
смятаха зе щастливец.
—	яъсентлия pa-r,
ннт. —> нещастник, зeoшмтτo1к. онсрноаик, кл—o·
aмο. алoчнтτo1ο. аяволомк
V	галеник (Избинолк) на ло-бсон книж,, гмлнао
-нае ос οτ—Ττοα книж,, еюТ-м-п ас боговете
кннж, родня лор шмcoлeвм звезда разг. po-eH на
Внесоренра-г—. родно с риза разг.
ЩАТЕЛЕН - вд. подробен 3. зама.
ЩЕДР— - вж. иробиънд
ЩЕДРОСТ - opee: в.. лаоенлнн 1. зона.
ЩЕДЕРр1. КоСто в-емно-уша— -сам нм арупл хорт
нещн, ооито мен, Тез дм л— сотом я Тез да пoвсcс·
вм скъпнииичнство. Вината л рил щнЯьp към ори-
ят—лит— сл, Баща му л свиДлив, по той л щнЯиp
л нм меото хора помаза маа-риллео. На вярвах,
че си толкова щзЯър.
—	ларж книж.
ант. —> свидлив, 0010010, cτ1тл1e. сороарзав
2. ррнн. вж. изобилие
V	широка му е реката ра-з, има шир-км рьоа ρα-Γ,.
има широки (р-ром) орсоти рл-л. към 1. зана.
ЩЕ ММ СН - ад. иска мн сл
ЩЕМПЕЛ - вж. пичмт 1. зона.
ЩН—ИЕ остар. - вд. жнлании 3. занн.
ЩEA—Сиево. - вд. дъщеря
ЩЕТА - вж. κ^ιη 1. е 2. зана.
ЩИК - Хасрит оредее с оеттр виех, конто сн поста¬
вя ом някое ТоТам пешки зм во-ное от ръкопашно
Той.
—	байонет
ЩИПЙИО - вж. иизлик 1. занн.
ЩИПЯ - вд. лютя
ЩР— - open, вд. закрила
ЩИФАЙИ Ялел. - вж. обувки
ЩРИХ книж. - вж. линия 1. зама.
ЩАИХИРАМ кнаж, - вж. набелязвам 1. занн.
ЩАЖАО—М - Зс—мсе изронено— пв-одноин, изди¬
гам сн напои-. Ушлое на коня щръкнаха, Косета
ти л щръкнала.
—	навирене сн, изпрaвем ев, вирвам се
ЩРЖК—Ал - ад. вирнат
ЩУР-’.' КоСто не μμολμ, ан пo—пнaсcα какво ломвс,
отнет пиeοмзвм· Щурм жена - напуснала мъже
си а зарязала днтнто са. На съм толкова щур—,
за Яе й Дам ocpu назаем,
—	щурак орена-р, грубо, бдминн резг, зруро, улав
разг, лруро, шантав ра-з,, шашав ра-л, рНинaτ
разз, лруро, джменат разз, лруро, блъснат разз,
лруро, еаънмτ разл, грубо, халосан ряостоиер.
грубо, алямв жсрг.
2. КоТто - 0—061-00—0, e—аoмзeeд—o, певю—а. Щурм
paPcma. Щура мисли. Щура хрумвания.
—	щурак преонрр. зруро, шантав разт,
ЩУР—О орлазря- зруро - вж. щур 1. - 2. зана.
ЩУРАК - Чов—о, коСто ан мисо— какво ормве, как¬
ао oи1οмавн· Иeй·мaлнo можех де разчитам не
тоза щурск, Вененo мож— де се oеaнaa оа зДан
594

щурак.
— щурчо разг. пирушаиразз, шангаенлнеяразги
αяcHи, халосния рсзз, няcHи, хахо рсзз, арок:., от-
кaеaлкa разз, лрое:.
ЩУРАМ СЕ разг. - I. ад. мотая си 1. зоне.;
2. вд. суетя сн
ЩУРЕ— резг. - вж. лудувам 1. зане.
ЩУРМ - еж. атака I. и 2. зннн.
ЩУРМ—СЩН—А иноДорр. - аж. стехейноет 1. занн.
ЩУРМУВАМ - сд. нападам 2. зима.
ЩУРЛТИЯ разг. - 1. нeρдрpp. еж. олбPсeτ 2. зяте.;
2.	н—оЯобр. вж. Яи/рмзсъдстео 2. аeнч.;
3.	мн. прнннбр. вд. Яизcмнcлеан I. знач.
ЩСАЧ— разг. - вд. щурак
ЩЪКА— разг. неоДоРр. - вд. снова 2. зиме.
ЩЫАВ - I . ад. нащърбен;
2. сд. ЯнззкЯ 1. зяна.
ЩЪРБАВ-1. вд. нмяъиЯеe;
2. вд. ЯлззъЯ 1. знан.
ъ
ЫГИЕСТ - вд. ъгловат
ЖГЛОВАИ - КоСто няма закръглени, рмвии комищм,
а смс его—, ροΤοΒΗ. Ъгловата ксосра, Ъгловата
важДн. Ъгловато лица,
—	ъолист, ръбест, ръбат
миг —> заоблен, закръглен, ов—лее, оооеоенн
// объл, в——нето
ЪГЪЛ - 1. Място, оедяов се coяшмo —се стени ям
οορι-τ, ели място, отднос тн coншмo, пресечно ден
улеи—. На ъгъла -мм магаз—н. Два жана са бяха
спрели на ъгъла км улицата л разговаряха.
—	кьоше разт,
2. вд. кът 1. зана.
595

ю
ЮВЕЛИР книж. - вд. бижутер
ЮВЕЛИРЕН - вд. бижутериен
ЮДА’ Диал. - вж. самодива
ЮД—2 - орно, вж. предател
ЮДЕЙ старин. - сд. лврлин
юр—НСОВ - прее. вж. предателске
юДл СЕ пар. - вж. орнеαcниеa
ЮЗИНА остер. - с.. наняτрсцинτиαлα
ЮЛАМ -1 . вж. доъaвнеκ;
2. вд. поводи
ЮМАС— - вд. пестена
ЮНА— пар. - I. вд. окрой 1. заме.;
2.	вд. Ясила 1. зате.;
3.	сж. eмвлемк;
4.	аж. младеж
ЮНАЧ—ГС нар. - вд. зgиαвннея
Ю—СЧЕ— ра-г, - 1. вж. смил I., 2. и 4. зяте.;
2. вж. геидиеен 2. зима.
ЮНСЧЕСТВОразг. - I. сд. смелост 1. асмч.;
2. вж. герои/км 1. зате.
ЮНАЧИО— нар. - вж. вдрαeннея
Ю—НШ—И - 1. разг. ад. смел 4. знач.;
2. вж. оеидиелн I. и 2. зяте.
ЮННШ—Ч -рззг. вд. здраво 2. знач.
ЮНОША - М-с-нж нс cъаoIeo мя.—γ 13 в 18 πвpи·
еи. Колато синът м— Реш— юноше—, нмах .моого
РЯО-леми с алло. Юношите ммаа оща оаулазолл
характер. Той л много талантлив юноша.
—	моечн, τийнийижъи н—жел, хлапе орлее-р,,
пуЯнртнг разр. няое.. пубер жарг. арок:.
ЮАСА— разг. - вж. подгонкам 2. зоне.
ЮАСАМ СН разг. - вд. втурвам сл I. зосн.
ЮАДЕЕКЛ Янсл. - сд. патица
ЮАИДНЧЕС—Н - Кейто он ооосея до 00—0-. Юри¬
дически науки. Юpндне-енн т—рмин. ЮянД—е—е·
к— въпрос.
—	риaввн
ЮРИСПРУДЕНЦИЯ каиж. - ед. право 1. зоан.
ЮРИСА - nine, оонто н специалист оо 00400, амo1-
исса сн с 00—00. Знам. чн той щ— еn-еeлн Я-лc·
ао, защото л много Яобър юрист.
—	правист
ЮРКА—разг. - сж. преперам I. зс—ч.
ЮАСШ нар. - вд. атмад 1. зо-ч.
—ВО—Н - вж. чинар
ЯСЕН - 1. Кейо- - яесс 1аoαа—с, ясне ен сидра, ам·
eнeсзeм. к-иетсо-ом. Яв—е рел—л. Явно ннЯъл. Т.я
му отзовоя- с рaкa неохота, Слушаха я с явае
интерес.
—	видим, оенвнднн, заЯележим, доловим
мня. —> прикрит, торса
// незабележим, еядтеоссм
2.	КоСто ст—см пред всички, пред вбшнeocooв, знсн
сн вт весеос. Явен орлзовори. Яи—е търг. Явил
np—aam—зaи—я. Явен противоречия,
—	открит, ннcкие!, публичин, нипреярет, пиоз-
рачли прен¬
ает —> таен, неясно, змркс-иене, cοouτ. подмо-нн,
0004—0, oнopoаoмчяи
// таен, скрит, ско-шно, остана
3.	КоСто нн - скрит, а сн взoмасcI външно. Яиел нар-
Яuязьeи Явна радост. Явил симпатия. Явно зло-
ЯaДеτвc— Явен спекулации. Явна н—нст—на.
—	ннcяииτ, ннnрняинг, откроена, открит
ант. —» прикрит, скрит, омне, остане, неявен
4.	КоСто локва, д—Сетс— Т-з прикииваен. Яа—е арат,
Явна кражба, Яа—е противник,
—	открит, неприкрит, сτеβллe
ант. ■— прикрит, скрит, омне, пвдмo-нe. лтомне
5.	вж. ензcnоинн 2. зосн.
—ООЕ—ИН - Ннщо изоеюесонено, коноо ppядuавuк-
см ссоТяо меонояе. И-cPuнeca—нc природно рβлн·
ние. РяДко явленна,
—	феномен конж.
—ООО - I. По амчсе дм сн виждα. ас оро-вес. Той
реша явно смутен оа думите й, Тя н явно pc--
cелecaлнa от оокл-а му. Датето явно са въл¬
нуваш-:.
—	видимо, забележимо, очевидно
2.	По нмеме де ля зосн оо oTшнcoввoo, орна ессеои.
Тук aеиенo ставаше явно. Трябве всичко да сн
върша явно, зе де не буЯ— съмиен—я.
—	открито, ннсярнто, пселееeо, неприкрито,
ачна простокар.
диг —► тайно, cкouoo. прикрито, еняси-, а-п-сеио,
амдοeлcceo, порив-ос
3.	ад. навярно;
4.	еж. ензcеоинд
V пред лицето разг, оря— весте разг, към 2. знсн.
—ОЛО—М ЙН - 1. сж. пояа/вам си I. aeαн.;
2. вд. появявам св 1. и 2. знсч.
ПД - 1. Много сионо oмадoaаe—и1—, озлоблне-н.
Можеш лн Яе са πe-Деτaa—ш какъв яЯ го обзе,
когато раз-яз, чз се ло гвcлeuл—.. Той цял се рлз-
траплра от яд. В ядс си —згcвce—х куп глупост—-
Хазна ма яд. Щн са пукна оа яд.
—	гняв, еиоcτ, Яеc2, Янснота ряДко, енceдτие рл-з.
ряДко
2. ОРака, ме. разз. - вд. грижа 1. аeαн.
НДЕО рядко - еж. ядосан
—Дене - 1. сд. храна;
2. в.. ястии
596

ядмст - аж. храна
ЯЕКА - орно:, книж. вж. същност 1. зята.
ПЕ—ЕНА книж. - вд. ядосан
—Е—С—Н - КоСто е везет во яд сом иаoмасвм яр,
гняв. Ор-щам оо улиците яДосае— хора, Само
временно н яДосан от инцидента— Защо е тол¬
кова рДoеee шефът? Хвърли ми ядосае поглед.
Чух яДосан глас.
—	рмзгнивнн, гелвне, eлрβииaн, афлктиран
конж,, τ^ιβι ра-л. разши— напушле ρα-Γ,. яден
ряДко, ядовит книж.
ПЕ—СВАМ - Предизвикани γ еяотгв яд, гняв. Н-
рива Яе яДосваш майка си. ЯДосват ма ннуре-
анцнте в (държеаете. ИeеnяaвeДлиa—τ- оРен-
ненля нм шнфа то ядосаха. Защо искаш Яе ме
ядосаш?
—	рaвгнивевaе, eнрвииaе, афиктирае книж,
гневя uнеβ, сърдя неса. разш, разг,, рмвскрд-
внм ре-ш: разз, пиогневеβне старин.
V	изва.дам (eaкмивмм) оо кожата (релсите) разт.,
срепнм (качвам) кроенето (аррнамлмнм) ра-г, къ¬
лни (снесени, eаpeвмм, oпeвмм. -Ттяпам, oIпoс·
гни) ннрвмон разг, ходя (сдрям, •τοπγ.—ι, —αас,
играя) по нервите ра-л.
—Д—ЙОСМ СЕ -1. Само алсв. Вътрешно сн 1аeъч-
04,, сееиовмм ен за оякопо вея нещо, oмаcмлсe
сооооСсовеяоо οβ. Престани де се ядосваш,
кмто заенш, чн' нищо ие можеш да оромноиш.
Само намиреш повод— Яе се ядосваш, ЯДосвам
се, че на са взех изпита.
—	τдреозе ев, тровя сл орно., кося ск разз, ям ев
разз. рядко
2.	вд. гневя си;
3.	сж. рмзоннвявам ск
V	хабя <се> е—оси<т—>разг., тровя см орсвтаразз,,
отсам см анрвиоя рззз, яд ми капе нм отрпето
ра-г, пукни (пиосоем) с— от яд резг, нн мога де
сн л—Терс о оожмта се разл, ям см мнсмтм (pдигй·
рс) разз, ктм 1. зана.
ЯДА— -прео, книж. вд. същност 1. аaнн.
МЗ - вд. бинт 1. и 2. заеч.
МЗСРТЕИЕ— - Който съдържа мои uаoαасвм злоТос
пор-пя-вон в маого затяга, обижда. Стзнал си
напоследък много язвителен. Я-вит—леи Яуми.
Я-ент-леп смях.. Язвителен език. Я-вноалоа зс-
рллежке. Я-внт—лна насмешка.
—	ехиден, хаплив, /лъчин, саркастични кнаж,
бодлив npao, ряДко, caидониеиcкн кнаж. рядко
ЯЗЕ— - Карам ре те pouxM, управлявам движението
ом опя, мкоаре в—м велосипед, движа се, штаввам,
възо-домо ос коа, магаре м рр. Цял Яла язЯ—х не
нрu. Дим часа я-аихме.
—	яхам
—ЗЛЕЕЦ - Диво <—00000, оо-оТоо ом οeaн. с 041-
ее.ни свнтем е тъмни шарки оо гонантн. Язове¬
цът е едър почти колкото вълк—, с дълге муцуна
л големи остра зърн.
—	борсук Я—сл,
ЯЗОВИР -разш, вж. Явит 2. знае.
—ЗЫК разг. - вд. жалко
—Арлзг. - 1. вд. силки I. знсч.;
2.	ад. здрав 1. зана.;
3.	вж. устойчив 1. анмн.
—КАТАрззг. - ад. здраво 1. е 3. занн.
МА— разт. - вж. здраво 1. занн.
ПАЛСТ разз.. - 1. ад. л/дркжлнкоет I. зясн.;
2. ад. устойчивост 1. зана.
ПЕЛИ рсзз, - 1. вж. безплоден 1. и 2. занн.;
2.	вд. Яизрнзулгатнн 1. зана.;
3.	оран. вд. нипиддук!ивнн I. зама.
—ИОЕ—СТрлзт. - 1. вж.- .наплодин I. е 2. знна.;
2. вж. бвзрнзблгмгноeτ 1. зясн.
М— - I. Поглъщам, пр—нитм храна вол впотонеявмм
кмто храна нeшт. Децата ряха зллДн— и лакомо
яДяха, Време е Яа яЯнм, Ор-чам де ям сам. Ста¬
за си рлз, ще нeπъоueeш.. ЯДохме, доксто уни¬
щожахме всичко нм масмое,
—	храня ек, лапам разг,, плюскам разг. зруро,
нагъвам оран. разз. лруро, папам разз, (отр. зм
Яетн), тъпча ее разг. азоДоРр,, праскам р^з^з^з^. тг/’Х
зруро, пукам разг, лруро, еaнджαия жарг,
кльопам жарл, оиизяaе жарл, баекае жерл.
2. open, вж. разяждам I. е 2. зотч.
ММ ЙН олсе·. рззз. - 1. вж. заяждам еи;	Vi
2, ряДко вж. ядосвам сл 1. знсн.
ЯМ— - вж. трап
ЯМ— амр. - вж. кръпка
ММСОИУК - Дт—гн мтжом порим дреха ст рябел
0—10, аТмон. б—з peοмв1. която орн-пазва от дъжр
и студ. Сeлрнuuъm свали качулкстс не дePллuр
си ямурлук.
—	клашник димя, опмнджак диалг
ПН—М рззг. - ад. американец
ПНИНА кииж. - ад. кехлибар
МА нар. - еж. стръмнина 2. занн.
ПАН— - 1. Дтовенс орисоосоееномн зн eпиягмaн.
което сн поставя он шията ас воловн м Тмвоем,
зм дм тнп—ят кела, рмео в 00—. Волои-ое бяха зап-
разклон а ярем. Яр-мът бн разрскал армтл не
вола:.
—	хомот
2. орно, оо—т. вд. робство
—АК—ЧЕАЕЕН - вд. ален
—РЛСС - 1. вд. яд 1. занн.;
2. вж. ожесточенни
МООЙТЕ— - 1. Който излетен мел изразява много
селен яр, oнсe. яи—со. Яростна тълпа троше¬
ше внтрненте нз магазините. Погледна ма с
яростен полллД. Уплаших се от яростната му
физиономия. Чу се рpcеmeн аак.
—	ИMPеиин, биене прео, побеснял орло, дcβнин-
пял, разсвнрнпнн, запинин opeo. разт, лют
opeo, разг, рдзлютин разг.
2.	вд. ожиcгдеин 1. зотч.;
3.	op-ни. вд. були 1. знан.
ЯРЫ— -..ι свнолмом мое мзточиио оа сентемом -
к-Соо - лол сионн Тояето, изотавм силан οο-όλμ-
ан. Яркнта лъчи не слънцаао не му poзacлрвлхa
Яа в—жДа Яоррн. Кянеτaлннрτ полилей заля
хола с ярка еaлτлuнм.
—	ослепителни, рделипетелин
дня. —> бледен, То-р, анярто
// мъжделив, меддив, мъ.дннщ. медта
2.	За поят, Т-пра - коСто - митго амсмтно в ряСеоон
своят върху оееон. Дрехите й см а ярки тонове.
Предпочита ярките члра—лЗи Къщата е РояЯа-
езнз в ярък жълт цаят.
—	крещящ, креслив орна:. ряДко, андескритни
кнаж.
ант. —> пастелен, мек, γΤιτ, матов
// бледен, Το-—, янярео
3.	ореи. вж. рaбилижиτианн I. м 2. зосн.
597

ЯСЕ— - I. Зе неТе, време - ооСто е Тез облаци мои
мтоом. Ясно аз--—. Ясно време— Ясна нощ,. Ясек
лео—е Яли.
—	Ян/облачни, вликр, светъл, чест npeu. отр., ккд-
ролия opeo, рола,, влдидск орно, поет.. извлд-
рвн пона·,, развндрнн понтз.
ант. —> облачен, змоб-сеян, μομη-η, и—съено, нсм-
Oъщнo. есее—и, смръщен, асеумноно // мъглив,
меп—овит, меоляс
П сумрачен, poлeмpмчнo. aoнаπмc, зря—нно
2.	Зм оня, поглед и под. - койот ен е змпвТме -00-000--
явя си Теястк. Взрях са в реннτe й очи. Гладеше
ма с .ясли поглед.
—	бистър, свитъл, чист оран,, езбнстрнн пр—и.
диг — мътен, аммeoлнo. заметна, пометяо, oмамъ-
оно,ое-зе-стр-н
3.	КоСто сн вид——, .γοΜ, -в-твя м 0Iаe14Mвм двТря.
Брегът ставаше аса оо-ясек:. Ясна очертания
нл хълмове, Ясен образи. Ясен, звуци.
—	отчетлив, релефен кнаж.
ант. —» неясен, смътно, мъоояв, мътно
4.	Койов те oмаeuяα, схвмщм добие. Ясно —зкззвзн—.
Ясен aиppoсз Ясен говор.
—	ИaзЯеиaвм, понятен, внятен книж, ряДко
диг — неразбираем, непонятно
// неразбираем, неясно, oнoooсτнo, 0100—0, 0—1-00-
сви,онвияони
5.	вж. четлив;
6.	ад. конкрнтнн 1. анα4.;
7.	сж. недвусмислен
—СОЛ - сж. високо 2. зосн.
ЯСН—ВИЕЕЦ - Лице, зм конто ен помним, чн ведра
в предсказва Торещято. Смрmaмз го зм яеecвн·
дзц л вярваха на о-гоенте прлДскзззния. Не съм
ренcaнЯ—и а е- мота дм кажа кога ще ама ново
земетресение.
—	пророк, оракул open., ррсрецaτиа стлрин, ви-
янгел кнаж, πиниcяaзa!нл ккаж., предсказ¬
ван ряДко
—СН—ИНД—Н - сж. гадателка
НС Н OCT - 1. вд. яснота I. м 2. зясн.;
2. вд. конкретност
ЯЛО—ТА - I. Ннщо, конто - 1aсσeнoo, оо—оо - ясео.
Няма никаква реeoτc по въпроса. Внасям яеuc·
ос оо темета. Трябва дм -мм реecτa а cmecш—·
нияоз на с me-и парола-
—	еcноcτ, изеcниндcτ, нзбнc!инндcг
ант. ——> неяснота, oняeooco. oнoppндн-яoocτ. eъπeс·
вснм, мъπлсcoco, инuаeueooниoeτ
2.	Н-що, ооноо ен вмждм, евва, долавя мое eхвмшм
-оТое. О e-cPиннoв-ea реecτл той си np—Деτл·
и— роДеня край·. О порл-аталом ясиота а съзна-
нилоо му —-плуваха снощните еьPua—яз.
—	еcндcг, отчетливост, рнанфнсc! книж,
ант. — неяснота, инясиост, мъолясост, емттоост
3.	вж. конарнтност
ЯЙАЕИИВ нар. - сж. лаком I. анмн.
—САРЕ - Сготвена храна мое онщо оо-потвно- вт
гвоови поорсн·—. Нм месата лмсшн eлi·pл-л—е·
ни ястия. Много вкусни ястия готвиш:. Постно
ястие. Масон ястия.
—	ядени, гозЯд, манджа ρα-Γ., блюдо орна..
—АО - Множество отеци, коват сн ррсрви.вмт аIЯa·
не. Ято гарван— прехвърче над нсс. Ято гълъба
рр-летя нед аъррат—.
—	орляк, рояк
—ХАМ - сд. яздя
—ХВ—М - вд. вк/сядам
—ХЪА нар. - вж. обор
—ШЕО - сж. лаком I. аoмa.
яшнос· - вд. лакомия 1. аoмe.
598

СЪДЪРЖАНИЕ
Пр—аповор / 3
Структура ом речника/4
Бмеомопрафия / 5
Съкращения / 6
Условни знаци / 6
Словник /7
599

Ан— Люр—ноиз Изнoaм
БЪЛГАРСКИ СИНОНИМЕН И АНТОНИМЕН РЕЧНИК
С ФРАЗЕОЛОГИЗМИ
Редактори: Марик Ганна, ИздaжДз Янакиева
Художник ом графичния дизайн Τomнo Кьoс—млpлueu
Художник ом оорспата Лало Н—колои
Художник ондмковр Вихрз Яeе—вз
Техемняло— ие—сот—и Мариане Димитрова
Кор-отоим: Жмем Гaне—ae. 0лзaрeκз МуuДpcae. Васил Койнарее
ISBN 978-г954-01—3928—9
Българска. Из-сям- I. Формат 70x100/16. Печ. от—м 37,50. Изр. коли 48,60.
Кт— 29901158593.
Издмтйоетвв „Просвета - София “ АД - София 1618, у—. „Земя-елека“ № 2
www.prosveta.bg; www.e-uchebnik.bg
Печат „Мулт—принт “ ООД - Oocτиaбpoд

Ани
Нанова
БЪЛГАРСКИ СИНОНИМЕН
И АНТОНИМЕН РЕЧНИК
с фразеологизми
Този речник отразява възмоЖно най-пълно езиковото
богатство на българския език:
-	над 30 000 думи със 100 000 синонимни значения;
-	6000 антонима;
-	4000 фразеологизъма.
Речникът предоставя възмоЖност за:
-	ориентиране в значението на думите;
-	подбиране на най-подходящата дума или фразеологизъм;
-	богата, точна и изразителна реч.
Незаменим помощник за ученици, студенти и всички,
които се интересуват от българската словесност.
*
ISBN 978-954-01-3928-9
Цена 49,00 лв.
Издателска група
ПРОСВЕТА
е член на Асоциацията
на европейските
издатели на учебници
UROPEAN
DUCATIONAL
UBLISHERS
ROUP
www.prosveta.bg · www.e-uchebnik.bg