Author: Велев Н.   Сплавов Т.   Рачев Д.  

Tags: радиотехника   радиостанции   електротехника   електроника   радиокомуникации   издателска медицина и физическо възпитание  

Year: 1961

Similar

Речник на остарели съкращения в българския език

Речник на остарели съкращения в българския език

Речник на остарели съкращения в българския език

Речник на съкращенията в българския език

Text
                    мА РАДИОЛЮБИТЕЛЯ
Ндръчник
на ради о -
ЛЮБИТЕ АЯ

Н. ВЕЛЕВ, Т. СЛАВОВ, Д. РАЧЕВ
пдръчник
НА РАДЦИ О -
ЛЮБИТЕЛЯ
М Г Л И Ц И н А И Ф И 3 К У Л 'Г У Р А
С ОФИЯ * 106 I

В «Наръчннк на радиолюбителя"
са разгледанн голяма част от въпросите, конто
интересуват радиолюбителите и са обект на
тяхната дейност. Застъпеният материал е
разделен иа единадесет главн, в конто се да-
ват теоретически и практически указания
по основните раздели от електрониката. По
всеки въпрос е дадено обяснение иа физиче-
ските явления, првдружено с най-необходимите
справочяи даини н нзчнслителни методи.
Всяка глава се придружава и от необходимия
брой практически схеми или прнмери за при-
ложение.
Наръчникът е предназначен за радиолюби-
тели коиструктори със средно ниво на под-
готовка и е необходимо пособие в тяхиата
работа.	*

ПРЕДГОВОР
За машите радиолюбители беше твърде голима необходимостта от наръч-
ник, който систематизирано и в сбита форма да дава основни сведения, спра-
вочки н нзчислнтелни дамки и практически схемн по най-важннте раздели от
радиотехниката и телевизнята. В това отношение с иастоящата книга се лрави
опит да се запълии една чувствуваша се празиота.
Разбира се, в този обем не беше възможно да се обхванат всички нови
области от електрониката. Лнпсват дори никои основни раздели, като ра-
диопредавателни устройства, разпространение на радиовълннте, импулсна тех-
ника, радиолокация и други.
В пъраите главк се дават основните сведения по електротехиика и радио-
техника. По-иататък са разгледани електрониите лампи и полупроводннците,
придруженн с данни за на^-разпространените от тях. В следващнте главк
подробно се разглеждат радиоприемннците, телевизионните приемники и из-
мерителннте уреди. Отделено е място и за вънроси от токозахранването,
- електроакустиката, антените и УКВ.
Материалът е изложен в такава форма, че да подпомогне начииаещите и
средно напредналите радиолюбители в усвояване на явленията, съставяие
иа схемите и начисление на отделните им стъпала. За тази цел наръчникът се
придружава и от иеобходимия брой справочни таблици и графици.
Материалът съставиха: Н. Велев — електронин лампи и полупроводници,
токозахранване и радноприемници; инж. Д. Рачев — основни сведения по
електротехиика и радиотехника, УКВ приемници и предаватели, нискочестотии
усилватели, електроакустика: инж. Т. Славов — телевизия, антенн, радиотех-
нически измервания. Справочните данни са съставени от Н. Велев.
Авторите

6
Н. Велев, Т, Славов, Д. Рачев
2. Измерителям единици и тяхното означение
Грам ...
Килограм ...........
Тон......................
Милиграм ..........
Метър.............. ....
Кмлометър ...............
Сантнмегьр ..............
Милиметър................
Микрон ..................
Квадратен метър..........
Литър............. .
Ом .....	......
Килоом,.	..............
Мегаом ..................
Фарад....................
Микрофарад. . .........
Нанофарад .............
Пикофарад ..........\	.
Хенри.............
Мнлихенри . .	. •
Мнкрохенри ........
Херн . . ................
Килохерц ................
Мегахерц ................
Волт-секунла (Вебер)
Секунда...............
Минута ...»
Час .....................
Лумеи ..............
Килолумен .............
Ампер....................
Килоампер ...	....
Милиампер............  .
Микроампер ..............
г Волг . .
кг Киловолт
т	Ми ли во л г
мг Микроволт
.и , Ват . . .
км । Киловат .
СМ
 мм
мкн
ом
ком
мгом
Ф
мкф
нф
пф
хн
мхи
Л1КХН
хц
кхц
мгхц
вб
сек
мин
час
лм
клм.
а
на
ма
мка
Хектоват . . .
Мил и ват . . .
Микроват . ,
Електрон . .
Кулон .........
Ампер-секунда .
Ампер-час
Мнкрокулон . .
Ват-секунда . .
Ерг............
Гаус.........
Ерщед..........
Ампер*навивка .
Лумен-секунда .
Лукс...........
Стнзб .........
Фот............
Фот-секунда . .
Свет . _ . . .
Джаул ....
Ват-час . . .
Киловат-час . .
Хектоват-час . .
Калорня . . ,
Килокалория . .
Бар ......
Милибар . . .
Пеза...........
кв
• мв
1 МКВ
, вт
i квт
: ХВШ
1 мет
мнят
i*
. аеек
. !пч
. ‘ мкк
. втсек
 . ерг
!«
. I ерщ
.  ан
. | лмс
. яке
. Ictf
. । фот
. i фот-с
• ! св
. । дж
. втч
. квтч
. хвтч
. кал
ккал
. бар
. мбар---
. пз

Слравочни данни
7
Значение на прнставкнте към единиците на метричната система
Наименование
Пико (микромикро) .
Нано (милнмикро)
Микро...........
•Милн..............
Санти.............
Деци ...
я	Дека.......................1 дк
н	Хекто...................... х
мк	' Кило...................'-к
м Мега..................... .	. М(мг)
с Гига......................... Г
д Тера . .	.......... 7'
3. Децибели и непери
Деци- бели							
	1 на напре- жения и токове	Отношение на мощно- сти	Непери	Деци- бели	на напре- жения и токове	Отношение; на мощно- сти	Непери
0	1,01)	1,00	U.0	2,2	1,29	1,66	0,25
0,1	1,01	1,02 '	0,01	2,4	1,32	1,74	0,28
0,2	1.02	1,05	0,02	2,6	1,35	1,82	0,31
0,3	1,04	1,07	0,04	2,6	1,38	1,90	0,33
0,4	1,05	1,10	0,05	3,0	1,41	1,99	0,35
0,5	1,06	1,12	0,06	4	1,58	2,51	0,46
0,6	।	1,07	1,15	0,07	5	1,78	3,16 ,	0,58
0,7	1,08	1,18	0,08	6	1,99	3,98	0,69
0,8	1,10	1,20	0,09	7	2,24	5,01	0,81
0,9	1.П	1,23 	0,10	8	2,51	6,31	0,92
. 1,0	1,12	1,26	0,12	9	2,82	7,94	1,04
. 1,1	1,13	1.29	0,13	10	3,16	10,00		1,15
1,2	1,15	1,32	0,14	11	3,55	12,59	'	1,27
1,3	1,16	1,35	0,15	12	3,98	15,85	1,38
1,4	1,17	1,38 |	0,16	13	4,47	19,95	1,50
1,5	1,19	1.41	;	0,17	14	5,01	25,12	1,61
1,6	1,20	1,44	0,18	15	5,62	31,62	1,73
1,7	1,22	1,48	0,19	16	6,31	39,81	1,84
1,8	1,23	1,51	0,21	17	7,08	50,12	1,96
1,9	1,24 ;	1,55	0,22	18	7,94	63,10 ।	2,07
2,0	1.26	1,58	0.23	19	8,91	79,43 I	2,19

8
Н. Велев, Т. Славов, Д. Рачев
							
Деци- бели	Отношение на напре- жения и токове	Отношение на мощно- сти	Неггери	Деци- бели	Отношение на напре- жения и токове	Отношение на мощно- сти	Неперм
20	10,00	100,0	2,30	46	199,5	39800	5,29
21	11,22	125,9	2,40	47	223,9	50100	5,41
22	12,59	158,5	2,53	48	251,2	63100	5,52
23	14,13	199,5	2,65	49	281,8	79400	5,64
24	15,85	251,?	2,76	50	316,2	100000	5,76
25-	17,78	316,2	2,88	51	354,8	126000	5,84
26	19,95	398,1	2,99	52	398,1	158000	5,98
27	22,39	501,2	3,11	53	446,7 510,2	199000	6,10
28	25,12	631,0	3,22	54		251000	6,21
29	28,18	794,3	3,34	55	562,3	316000	6,33
30	31,62	1000	3,45	56	631,0	399000	6,45
31	35,48	1259	3,57	57	707,9	501000	6,56
32	39,81	1585	3,68	58	794,3	631000	6,68
33	44,67	1990	3,80	59	891,3	794000	6,79
34	50,12	2510	3,91	60	1000,0 1778,3	1000000	6,91
35	56,23	3160	4,08	65		3162ХЮ8	7,48
36	63,10	3980	4,14	70	3162,3	10’	8,06
37	70,79	5010	4,26	75	56294	3162X10’	8,64
38	79,43	6310	4,37	80	10000	10е	9,21
39	89,13	7940	4,49	85	17782	3162X10»	9,79
40	100,0	10000	4,61	90	31623	ю®	10,36
41	112,2	12600	4,72	95	56234	3162X10°	10,94
42	125,9	15800	4,83	100	10»	ю10	11,51
43	141,3	19900	4,95	ПО	.3162X10»	10й	12,66
44	158,5	25100	5,06	120	10&	I012	13,82
45	' 177,8	31600	5,18	130	3162X10»	10*8	14,97
		4. Цветен код иг		кондеи заторнте			

Справочки даини
Условно значение на цвета
Нвят иа ком
темнературен
коефнциент
на кондензатора
величина
-600 ±80
3000
5000
7000
1000
1500
2000
2500
±2
±5
±10
±20
—200 ±50
—ПО ±30
-50 ±30
—40 ±20
±50
±100
±200
I03
10*
10«
10е
Оранжев
Жьлт
Зелен
Син
 Гьлъбов
'Вио летев
*<Свв . .
Вял . .
-Златен .
Сребърен
Безпветен
номинален
капацитст в .
107
: 108
I09
0,1
0,01
Номиналният капацитет се указва с три знака: първите два знака озна-
чават десетиците и единиците, а третият — множителя към тези пифри. Всяка
от ь остана ли те характеристики се озвачава с един знак.
Маркировка та на кендензатори, имаши форма на диск, тръбвчка и право-
ъгълник, е показана на горната фигура. Цветвите точки или лентичкн, отбе-
лязани на фигурата с цифрн, означават: 1 — десетици; 2 — единици; 3 —
множится към първите две значения; 4 — допустимо отклонение от номи-
налната стойност; 5 — температурен коефициент; 6 - работно иапрежение.
На кондензатора с каквато и да е форма характеристиките се четат от-
ляво иадясно, при коего:
кондензаторът във форма на диск (п) се разполага така, че знаците на
номилалната стойност (трите точки) се намират отгоре (над изводите на кон-
лензатора);

10
Н. Велев, Т. Славов, Д. Рачев
кондензаторът във форма на тръба (6) се разполага така, че значите на
номиналния капацитет (трите ленти) се намират вляво;
кондензаторът във форма иа правоъгълник (в) се разполага така, че над-
писът (н?именованието на типа на кондензатора) се намнра в нормално поло-
жение, а прн липса на надпис — така/че показващата точка на кондензатора
•се намира вляво.
5.	Класификация на нзлъчванията
Вид на мо- дулацията	Вид ня предаването	4 Дооълнителни характеристики	Знак
Амплитуд-	Без всяка ква модулачня			АО
на моду-	Телеграфия без модулация чрез		
лация	звукова честота (манипуляция с		
-	включване или изключване)	—	А1
	Телеграфия чрез манипул Иране		
	на звукова модулираща честота илн на звукови модулиращи че- стоти или чрез манипулнране на модулнрано излъчване. (Частей случай—неманипулираио модули- рано нзлъчваие.)	'	А2
	Телефония	Двойна странична лента,	АЗ'
		пълна носеща вълна	
		Единична странична лен- та, намалена носеща вълна Две страиични незави-	АЗа
		сими ленти, намалена но- сеща вълна	АЗв
	Факсимиле 		—	А4
	Телевизия	- . . Сложии предаваиия н случаи,	—	А5 А9
	конто не са предвидени по-горе	—	
Честотна	Сложив предавания		Намалена носеща вълиа	А9с
	Без всяка ква модулация	—.	F0
(фазова)	Телеграфия без модулация чрез		
моду-	звукова честота. (Манипулнране		
лация	чрез честотно нзместване.)	—	F1
	Телеграфия чрез маннпулира- не на звукова модулираща често- та или чрез маиипулиране иа модулираното излъчване . . .		F2
	Телеграфия		. 				F3
	Факсимиле 			F4
	Телевизия . . ‘ 	 Сложны предавания н случаи.			F5
	конто не са предвидени по- горе 				F9

Справочни Дании
II
Вид «Я М0‘
дулацияте
Вид на предаването
Догвьяннтелни
характеристики
Модула-
ция чрез
импулси
Без всякаква модулация, пред- =
назначено за предаване на съоб-
щение .......................
Телеграфия без модулация чрез
звукова честота	—
« Телеграфия чрез манипулиране Амплитуда на модули-
s на звукова маннпулнраща често- рения импулс със звукова
; та или чрез манипулиране на. честота..................
i модулирания импулс	Звукова честота, моду-
лираша шнрината на им-
пулса ... . ...........
Звукова честота, моду-
лираща фазата .	...
Телефония	Амплитудна модулация
Фазова модулация , .
Сложив предаваиня и случаи,
конто не са предвндени по-горе	—
i ро
! Р|
I Р2<1
I
Р2е
P2f
P3d
РЗе
Р9
6.	Сиипфемо
силл ня
сигна.111
нэку-
ственн
смущения
модулация
I- '-.Hl 1J- .
С Ферни
обще -
оценка
5
4
3
2
1
отлично	без	без	без	• ияма	i отлично	| висок
добра	'слаби	слаби	слаби	[бавен	! добро	। добър
удовлетв. I умерени умерени; умерени1средна| удовлетв. удовлетв
неудовл.	силни	, силни ' силни	|бърз	J неудов.	: неудовл.
съвсем	'много	много	много	• много' съвсем	съвсем
неудовл. силни силни ' силни бърз неудовл. !неудовл
i отлично
Iдобра
. удовлетв.
! неудовл
_ съвсем
неудовл.
7.	Радиолюбителем код
Радиолюоителиге при
Q-код. Всяко съкращение,
запитване, а предааеио без
или съобщение изобпю.
установяване на връзки помсжду см упогреояват
предадено с въпросителен знак на края, означава
въпросителен знак - отговор на зададения въпрос

12
Н. Велев, Т. Славов, Д. Рачев
Най-улотребявани сокращения от Q-кода
Сокра- щение	Въпрос	Отговор или известие
QRA	Как е името на Вашата станция ?	Името на моята станция е . . . Приблизителното разстояние меж- ду нашите станции е . . . морски мили или км
QRB	На какво приблизително разстояние Вие се намнрате от моя та станция?	
QRC	От коя частва експлоатация (или държавна администрация) се уреж- ! дат сметайте за таксите на Ваша- та станция?	Сметайте за таксите на моята станция се уреждат от частната експлоатация. . . (илиотдър- жавната администрация . . .)
QRD	Къде отивате и откъде идвате ?	Отивам в .... а идвам от . .
QRE	В колко часа смятате да пристигнете в . . . (място)?	Смитам да пристигиа в . . . (място) в . . . часа
QRF	Връщате лн се и . . . . (място)?	Връщам се в . . . (място)
QRG	Желаете ли да посочите моята точна честота (или точиата честота на . . .)?	Вашата точна честота (или точ- ната честота на . . . ) е . . . кхц (мгхц)
QRH	Моята честота нзменя ли се ?	Вашата честота се измени
QRI	Какъв е тонът иа моего предаване ?	Тонът на Вашего предаване е: 1)	добър 2)	променлив 3)	лош
QRK	Каква е четливостта на мойте си гнали или сигналите иа . . . ?	Четливостта иа Вашите сигнали (или сигналите на . . . ) е: 1) нечетлнва 2)	четлива иа момента 3)	четлива, но мъчно 4)	четлива 5)	отлично четливд
QRL	Заети ли сте ?	Зает съм (или зает съм с . . . ) Моля не смушавайте!
QRM	Смущавани ли сте ?	Смушаваи съм
QRN	Смущавани ли сте от паразити?	Смушаван съм от паразити
QRO	Трябва ли да увелича мощността ?	Увеличете мощността
QRP	Трябва ли да намаля мощността ?	Намалете мощността
QRQ	Трябва ли да предавам по-бързо?	Предавайте по-бързо ( . . . думи в минута)
QRS	Трябва ли да предавам по-бавио ?	Предавайте по-бавно ( . . . думи в минута)
QRT	Трябва ли да преустановя предава- ието?	Преустановете предаването
QRU	Имате ли нешо за мене?	Ня мам нищо за Вас
QRV	Готови ли сте?	Готов съм
QRW	Трябва ли да вреду пре дя . . . , че	Моля уведомете . . ., че го ви- нам иа... кхц (мгхц)
	Вие го викате иа ... кхц (мгхц)?	

Справочни данни
13
щение '	Въпрос	|	Отговор или известие
— '1	’	I
QRX 1 * В кой момент ще ме повикате or- J Ще Ви новикам отново в . . .
ново ?	часа на кхц (мгхц)
QRY | Кой е моят ред ’	Номерът на Вашия ред е . . .
(според всяко друго указание или
относно съобщение)
QRZ От кого съм викан ?	Вие сте викани от . на
।	... кхц (мгхц)
QSA' । Каква е силата на мойте сигналя Си лата на Вашите сигнали (или
! (или сигналите на . . .) ?	на сигналите иа . . . ) е:
1	1) мъчно до ловима; 2) слаба;
3) твърде слаба; 4) добра; 5)
,	много добра
QSB , Измени ли се силата иа мойте сиг- Силата на Вашите сигнали се
кали ?	измени
QSD । Моята маннпулация дефектна лн е ? • Вашата манипуляция е дефектна
QSI | Можете ли да прекъснете моето1 Беше невъзможно да прекъсна
(или на . . .} предаванеэ	Вашего предаване или желае-
те ли да уведомите (повиква-
телРн знак), че ми беше иевъз-
можко да прекъсна неговото
предаване на . . . кхц (мгхц)
QSK
QSL
QSM
QSN
QSC)
QSP
QSU
QSV
; Можете ли да ме чу вате между Ва-
шите сигнали ?
Можете ли да ми падете потвърж-
дение за приеыане ?
I Трябва ли да повтори последната
телеграма, конто Ви предадох (или
. една предшествуваша телеграма)?
[ Чухте ли ме или чухте ли . . .
(повиквателен знак) па .	.
। (мгхцр
| Можете ли да влизате във връзка с
. . директно (или чрез ирепре-
: даване)?
I Желаете ли да преладете безплатно?
i Трябва ли ла преданам (отюва-
рям) на сега шпата честота или на
। ... кхц (мгхц). с излъчване _
‘ на клас . . . ?
Трябва ли да предавай серия от VI
на тази честота или на ...
| кхц (лггл'ч)?
Мога да Ви чу вам между мойте
сигнали
Да вам Ви потвьрждеиие за прие-
мане
Повторете последната телеграма.
която ми предадохте (или те-
леграма номер. . )
Чух Ви или чух . . . (повиква-
те л ев знак) на . . . кхц (мгхц)
Мога да влизам във връзка с
. . . директно (или посред-
ством . . .)
Мога да предам на . без-
платио
Предавайте (отговорете) на
ссгашната честота или на .
кхц (мгхц), с излъчване на
клас . . .)
Предавайте серия V на тази че-
стота или на ... кхц
(мгхц)

14
Н. Велев, Т. Славов, Д. Рачев
Съкра-
шение
Въпрос
Отговор или известие
QSW
QSX
QSY
QSZ
QTC
•QTH
QTQ
QTR
QTS
QTU
QTV
QTX
QUA
QUF
QUH
Желаете лида предавате на настоя-
щата честота или на . . . кхц
(мгхц), с излъчване на клас
?
Желаете ли да слушате . . . (повик-!
вателен знак) на ... кхц!
(мгхц) ?	|
Трябва ли да мина на предаване на 
друга честота ?
Трябва ли да предавай всяка дума '
(група) няколко пъти ?	]
Колко те леграми и мате за прела-!
ване ?	;
Кое е Вашето местонахождение в1
географска ширина и дължина (или
според всяко друго указание)?
Можете ли да влезете във връзка с
моята станция с помощта на меж- ।
ду народиия код От снгналн ?
Колко е точно часът ?
Желаете ли да предавате Вашия 
повиквателен знак в продължение |
иа . . . мииути сега (или от •
. . . часа) иа . . . кхц (мгхц),
за да позволите измерването иа 
Вашата честота ?
Коиса часовете, през конто Вашата
станция работи ?
Трабва ли да бдя иа Ваше място на
честота . . . кхц (мгхц) от
. . . до . . . часа ?
Желаете ли да оставите Вашата стан-
ция отворена за връзка с мене до
' ново известие от моя страна (или
до . . . часа) ?
Имате ли новини от . . . (повик-
вателеи знак)?
Приехте ли сигнала за опасност,
предавай от . . . (повиквателен
знак на една подвижна станция) ?
Желаете ли да посочите настоящото |
барометричмо иалягаие при мор-1
ското ниво ?
Ще предавам на сегашната че-
стота нлн на . . . кхц (мгхц),
с излъчване на клас . . .
Слушам . . . ./повиквателен знак}
на . . кхц (мгхц)
Минете на предаване на друга
честота илн на . . . кхц
(мгхц)
Предавайте всяка дума (група/
два пъти (или . . . пъти)
Имам . . телеграми за Вас (нли
за . . . )
Моето местонахождение е . . .
ширина н . . . дължина (или
според всяко друго указание)
Ще вляза във връзка с Вашата
станция с помощта иа между-
народная код от сигналн
Часът е точно . . .
Ще предавам в . . . часа на. -
. . . кхц (мгхц) моя повиква-
гелеи знак през . . . минута
за измерваие иа моята честота
Моята станция работн от . _.
; до . . . часа
Бдете на мое място иа често-
та .. . кхц (мгхц) от . . до
. . . часа
Моята станция остава отворена
за връзка с Вас до. ново из-
вестие от Ваша страна (или
до . . . часа)
Ею новините от. . . (повиква-
телен знак)
Приех сигнала за опасност, пре-
давай от . . . (повиквателен
знак на една подвижна стан-
ция) в . . . часа'
Сегашното баром етрич но наля-
гаие при морскою ниво е. . .
(единици)

Справочни данни
8. Висококачествени кабели
Електрически хврактернстики на коаксиални кабели
Затихвяие в мнеп,м при честота
Тип кабели	. Капацитет i в пф/м ' (не повече)	Вълиово еьпротив- ление в ом	10	в мгхц			3000	Работно ш прежение 1
				100	300	1000		
РК-1	66	77	3,5	13	23	46	100	3,5
РК-2	55	92	2,5	10	7	38	78	4,5
РК-3	68	75	2,5	8	15	30	60	5,5
РК-4	68	75	2,5	8	15	30	60	5,6
РК-6	96	52	1,9	6,3	14	31	67	4,5
РК-12	96	62	5,2	19,11	—	—	—	2
РК-19	96	52	6,5	23	37	69	130	1
РК-20	68	75	2,5	10	17,5	38	78	1
РК-28	96	52	2,5	10	17	-		1,5
РК-29	100	60	3,5	13	23	46	100	1,5
РК-31	85	70	6,3	21,5		—	—	5
РК-44	82	70	8	201	—	—	—	5
РК-45	112	52	7,2	18*	—		—	8
РК-46	78	75	9	20*				-	I
РК-47	96	52	2.5	10	17	38	78	1
РК-48	100	50	2,0	8	15		—	2
РК-49	70	72	4	15	26	53	103	1
РК-50	25	157	-	101	—		—	—
1	Затихвяие при честота 30 мгхц.
2	За тихваие при честота 50 мгхц.
Електрически характеристики на висок очестотни двупроводин кабели
Тил на кабела	Капацитет в гиб!м	Вълиово съпротив- ление в ом	Затихваве неп(м за честота -			Работно на пр ежен и е във в
			38—40 мгхц ;144—146 мгхц		420—425 мгхц	
РД-13	58	85	0,0110 1	0,022	0,040	1
РД-14	40	130	0,0045 ;	0,010	0,018	4,5
РД-15	34	150	0,0056 '	0,013	0,023	4,5
РД-16	25	200	0,0056	0,013	0,023	4,5
РД-17	50	100	0,0045 ,	0,010	0,018	4,5
РД-18	45	100	0,0110 1	0,022	0,040	1,5
РД-26	25	200	0,0056 '	0,013	0,023	3,0
КАТВ	13	300	(.0018 |	0,0034	0,006	—

16
Н. Велев, Т. Славов, Д. Рачев
9. Телевизиоини капали
Според стандарта ОИРТ
Врой на линиите — 625; ширина на канала — 8 мгхц
Обхват	Канал	Граничим честоти на канала в мгхц			Носеща честота на образа в мгхц		Носеща честота на звука в мгхц	
1	1 2 3	48,5—56,5 58—66 76—84			49,75 59,25 77,25		56,25 65,75 83,75	
II	4 5	84-92 92—100			85,25 93,25		91,75 99,75	
III	6 7 8 9 10 11 12	174—182 182—190 190-198 198—206 206—214 214—222 222-230			175,25 183,25 191,25 199,25 207,25 215,25 222,25			181,25 189,75 197,75 205,75 213,75 221,75 229,75
Според стандарта CCIR Брой на линиите — 625; ширина иа канала — 7							мгхц	
	1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 U	40- 47 47— 54 54— 61 61- 68 174—181 181-188 188—195 195—202 202—209 209—216 216—223			42.25 48,25 55,25 62,25 175,25 182,25 189,25 196,25 203,25 210,25 217,25			46,75 53,75 60, 75 67,75 180,75 187,75 194,75 201,75 208,75 215,75 • 222,75
10. Таблица на телевизионните станции в България Съглясно Стокхълмската конференция — 1961 г.								
Наименование на станцията			Канал	Мсщност в кет		Височнна с антената в м		Поляризация
Михайловград	 Димитрове (Черни връх) . . . София 	 Благоевград 	 Ботев I 	 Ботев II		 . . . Варна		 . . . Бургас I . . 		 Бургас 11.......... . Преспа	 Коларовград	... Гоке Делчев . . 4				12 1 7 10 9 11 I 7 12 5 3 3	50 100 50 50 250 250 50 100 50 100 100 50		560 2300 700 1480 2500 2400 330 200 200 2000 550 750		хоризонтална

И. Сравнителна таблица
на основните даннн за сыцествуващите телевизионни системи
Наръчиик на радиолюбителя
1	Системи							
Характеристики	405	525	625	белгийски 625	ОИР 625	819	белгийски 819
Брой на редовете в кадъра	405	525	625	625	625	819	819
Ширина на видеоканала в мгхц	_з .	4	5 ч	5 .	6	10,4	5
Ширина на целия телевизиоиен канал в мгхц	5	6		1	8	14	7
Презренна развивка	...2/1	2/1	. . 2/1	2/1	2/1	2/1	2/1
Системата работи независимо от честотата на токоизточника	№ м....	да	да	да	да	да	да
Честота на редовете в хц	10125	15750	15625±0,1 %!15625 ±0,1 %		15625 ±0,05%	20475	20475±0,1 %
Честота на полукадрите в хц	50	60	50	50	50	50	50
Честота иа кадрите в хц	25	30	... 25 . .	25	25	25	25
Формат > иа кадъра (отношение иа шнрината към внсочнната)	4/3	4/3	4/3	4/3	4/3	4/3	4/3
Тип на модулацнята за изоб- ражението	ампли- тудна	ампли- тудна	амплитудна	амплитудна	амплитудна	ампли- тудна	амплитудна
Поляризация на модулацията за изображението	положн- телна	отрица- телна	отрицателна	положителна	отрицателна	положи- телна	положителна
Модулация иа двуковия съпровод	Аз	!.F3	FS	А®	-Fs±50 кхц	Аз	Аз
Отношение на мощностите на предавателите за изображение- то и звука	4/1	2/1 до 2/3	5/1	4/1	2/1 до 5/1	4/1	4/1
Приблизителната стойност на из- лъчения гама (т)-сигнал	0,4 до 0,5	0,45	0,5	0,5	0,5	о,6	0,5
Справочни данни

18
Честоти за радиовазпръскване иа УКВ-ЧМ
12.	Честоти за радиоразпръскване на УКВ-ЧМ
За оргаиизирането на радиоразпръсквателни мрежи за УКВ-ЧМ честотите
в обхвата 66—73 мгхц се разиределят в така иаречените честотии набери. Тева
се прави главно с оглед да не си иречат различните радиопредавателви
станции както вътре в страната, така .също и между съседните или близки
страви.
Честотн от 20 честотни набора за органнзиране на 4 програмн
'SXV^	Прогреми и честоти	।	Централии программ			Местиа програма
Честотни	X, набори	i	честота в	мгхц	
ЧМ-1	66,68	'	67,46 1	65,90	68,24
ЧМ-2	66,74	67,52	.	65,96	68,36
ЧМ-3	66,80	67,58	!	66,02	68,48
ЧМ-4	66,86	67,64 i	66,08	68.60
ЧМ-5	66,92	67,70	66,14	68,72
ЧМ-6	66,98	67,76	!	66,20	68,84
ЧМ-7	67,04	67,82	;	66,26	68,96
ЧМ-8	67,10	67,88		66,32	69,08
ЧМ-9	67,16	67,94	66,38	69,20
ЧМ-10	67,22	68,00	|	66,44	69,32
ЧМ-11	71,66	70,88	72,44	69,56
ЧМ-12	71,72	70,94	>	72,50	69,68
ЧМ-13	71,78	71,00 I	72,56	69,80
ЧМ-14	71,84	71,06 j	72,62	69,92
ЧМ-15	71,90	71,12	•	72,68	70,04
ЧМ-16	71,96	71,18 I	72,74	70,16
ЧМ-17	72,02	71,24 j	72,80	70,28
ЧМ-18	72,08	71,30 i	72,86	70,40
ЧМ-19	72,14	71,36 i	72,92	70,52
ЧМ-20	72,20	71,42 I	72,98	70,64
Разпределение на честотите за радиоразпръскиане на УКВ-ЧМ
в HP Бъ л гария
Станция	Надморскэ височина В м.	Мокшост в кет	Честотен | набор ।	Централии программ	1g	
				честота в мгхц	Ь Си
Димитрове . . . .	. .: 2300	500	2/4	66,74 67,52 65,96 ! 68,60	X
Михайловград . . .	. . . 600	1000	я	67,10 67,88 66,32 69,08	X
1оце Делчев . . . .	. . : 1300	100	19	72,14 71,36 72,92; 70,52	X

Справочни давни
19
*	Продължение								
	<0						Местна	
		о	у	Централин програми			програ-	ЕС
Станция	$ £Г	= е 3 «	st				ыа	№
	и е	г* са		..	честота	в мгхц		>2 * С й
	200	250	4/2	66,86	67,64	66,08	68,36	X
Петри4 . 		550	100	17	72,02	71,24	72,80	69,98	X
	550	100	94-30 9—30	67,19	67,97	66,41	69,17	X
Коларовград		550	1000	13	71,78	71,00	72,56	69,80	X
Варна 		330	100	104-90	67,31	68,09	66,53	69,41	X
ЯмбЬл 		550	500	3	66,80	67,58	66,02	68,48	X
Ботев 		2400	1000	11	71,66	70,88	72,44	69,56	X
Елхово 		600	250	204-30'72,23		71,45	73,01	70,67	X
Благоевград		1500	100	6	66,98	67,76	66,20	68,84	X
Кърджали 		2000	100	1—60	66,62	67,40	65,84	68,18	X
София 		700	2501104-60		67,28	68,06	66,50	69,26	X
			9+60					
Ст. Загора		600	1000	16—60	—	—	—	70,22	X
13.	Основни свойства на никои днелектрнци
Материал»!
Азбест.............................
Аминопласт.........................
Бакелит (в стадий С)...............
Битум..............................
Брёза (суха).......................
Зосък пчелен.......................
Галовакс ..........................
Ебоиит ............................
Електрокартон .....................
Ескапон . • .......................
Канифол ...........................
Капрон ............................
Карболит ..........................
Каучук ................... •
Копрнна естествена.................
			
X s « h	ангенс от ъгъла а диелектричните агуби при /=! мгх	оплоустойчивост •с	:ленифично тепло а 1ем3
	t~ X «п	сэ	
	. - ——	— 		
—		400	2,5
8	0,1	100	1,3
4,5	0,01	—	1,25
3	0,01	30—175	1,1
3,5	0,02	—	0,7
2,8	0,0025	65	0,97
5	0,008	по	1,6
3,5	0,01	70	1,25
3,5	0.03	100	2
2,7	0,0005	по	1
3	0,005	85	1.6
3,8	0,03	90 -	1,2
4,5	0,09	ПО	1,4
4	0,03	50	1,5
4,5	0,02	100	—

20
Специфично сълротнвление и температурен коефнциент...
Материала
Продолжение
Лакотъкаи светла ...........
Лакотъкаи черна ............
Микалекс....................
Мрамор .....................
Озокерит ...................
Парафин ....................
Пирофилит ..................
Плексиглас ... -............
Полистирол..................
Политетрафторетилен (тефлон) .
Полиетклен (политен)........
Полихлорииннл...............
Порнелан електротехнически . .
радиопорцелан...............
Радиостеатит................
Силициевоорганични материали
Слюда -.....................
Стъкло .....................
Текстолит...............  .
Тиковд......................
Фибър ......................
Целулоид ...................
Церезин ....................
Шеллак......................
4	0.1	105	1,1
3,5	0,1	105	1,1
9	0,002	400	3 '
9	0,01	100	2,7
2,9	0,0004	75	0,94
2,3	0,0005	50	0,92
6	0,007	ЮОО	2,5
3,5	0,06	60	1,2
2,5	0,0002	65	1,05
2	0,0002	до 200	2,2
2,2	0,0003	70	0,94
4	0,04	65	1.6
6	0,01	ЮОО	2,4
6,5	0,0005	ЮОО	2,6
7	0,0008	1000	2,8
3	0,0008	200	—
7	0,0004	500	2,8
8	0,004	ЮОО	3
4	—	120	1,4
100	0,0006	1000	4
5	0,07	100	1,2
3,5	0,1	50	1.7
2,2	—	75	0,95
3,5	0,01	85	1,03
Забе лежка. Данните са за средни стойкости.
14.	Специфично сопротивление и температурен коефнциент
/	на някои матернали
Материал
Сребро
Мед . .
Бронз
Специфично	।
сопротивление р Температурен
при 20°С	।	коефнциент
ом. мм?	а/ при 2042
"м
0,016	’	0,0038
0,0175	I	0,004
0,018—0,056 !	—

Слравочнн данни
21
Продължение
Материал	Специфично съпротивление р при 20°С ом .м»Р м	Температурен коефициент «t при 20°С
Злато • 		0,023	0,004
Алуминий 		0,028	0,0038
Волфрам 		0,055	0,0041
ф Цинк		0,063	0,0037
Месинг		0,074-0,09	0,0015
Никел 		0,084-0,011	0,00374-0,006
Стомана 		0,10-4-0,15	0,00454-0,006
Калай 		о,н	0.0042
Платина		0,11-4-0,14	0,0024-0,003
Олово		0,21	0,0042
Алпака			0,80	0,00025
Никелин 		0,42	0,00023
Манганин		0,43	—0,00001
Реотан . .			0,47	0,00023
Константан		0,49	—0,00003
Нихром	-	. .	1,1	0,0001
Кантал			1,40	0,000014
15.	Данни за действуващите радиопредаватели
на дълги и средни вълни
Номер I
на ка- i
нала J
Честота
в кхц
Дължина
на вълната
в м
! Мощност
в кет
Наименование на станцията и страната по плана
1 в Копен-
хаген
1Дълги вълии
155
164
173“ ‘
182
191
200
209
1935
Т648'
1571
1500
1435
Брашов—Румъния, Тромза—Норвегия
Хамбург—ГФР
Алуис—Франция
Москва 1—СССР-----	- -
ЛУПоихён^ГФК "	-
Рейкиавик—Исландия
Анкара—Турция
Берлин—ГДР
Мотала—Шве ция
Тбилиси—СССР
ДроЙтви ч—Beлнкобритан ня
Москва—СССР
Киев—СССР
! 150,10
120
Ж+ X
200
— 4
400
150

22	Данни за действуващите радиопреда ватели...
Продължение
Номер на ка- нала	Честота в кхц	Дължива на вълната в м	Наименование на станцията и страната	Мощност в кет по плана в Копея- хаген
8	218	1376	Осло—Норвегия	200
			Баку—СССР	—ь
9	227	1322	Варшава—Подща	да
	233		Люксембург—Люксембург	
10	‘236	Т271	Ленинград—СССР	100
11	245	1224	Калундборг—Дания	150.
12	254	' 1181	Лахти—Финляндия	200
13	263	1141	Москва—СССР	150
			Берлин—ГДР	150
14	272	1103	Прага II—Чехословакия	200
15	281	1068	Минск—СССР	100
Средин вълни
1	529	567	Беромюнстер—Швейцария .Шверин—ГДР	15Q. 20
2	539	557	Будапеща I—Уигария	135
3	548	547	Харков—СССР	100
			Мюнхен—ГФР	100+
4	557	539	Хелзинки—Финланд^я	100
5	566	530	Атлон—Ирландия	100
			Ирак	100+
6	575 .	522	Рига—СССР	100
			Щутгарт—ГФР	100+
			Лайгщиг—ГДР	100+
7	584	514	Виена I—Австрия	120
			Мадрид—Испания	150
8	593	506	Зу вдевал — Швеция	150
			София 11—България	60
			Франкфурт—ГФР	100+
9	602	- 498	Лион—Франция	150
10	611	491	Рабат—Марок©	120	,
			—Берлин—ГЛ Р	500+ К
			Сараево—Югославия	100+
11	620	484	Брюксел I—Белгия	150
			Кайро—ОДР	100+
12	629	477	. Ви гра—Норвегия	100
			Тунис II—Тунис	120
			Ерфурт—ГДР	20+
13	638	470	Прага I—Чехословакия	150‘
		1	Лимизол—Кнпър	100+
14	647	464	Давентрн—Великобритания	150
			Симферопол—СССР	100

Справочии дании
23
Продолжение
Номер на ка- нала				Мощност в кет по плаца в Копен- гаген
	Честота в кхц	Дължина на вълната в м	Наименование на сганцията и страната	
15	656	457	Фиренус I—Италия	80
15	X 656	457	Неапол I—-Италия Торино I—Италия Потсдам—ГДР	80 45 20+
16	665	451	Вил нус—СССР	100
17	674 1	445	Рейес—Франция	150
18	683	439	Ростов—СССР Белград—Югославия	100 150
19	692	434	Берлин—ГФР Никозия—Ки иър	100+ 20
20	701	428	Моорзиде—Великобритания Банска Бистрица—Чехословакия	150 100
21	710	423	Иста нбу л —Турция Марсилия—Франция	150+ 150
22	719	417	Сталино—СССР Лисабон—Португалия	150 120
23	728	412	Дамаск—Сирия Мюнхен—ГФР Остерзунд—Швеция Атииа—Гърция	50 135+ 150+ 150
24	737	407	Познай—Полша Иерусалим—Палестина Хилверсум I—Холандия	300 гго 120
25	746	402		
.26	755	397	Лисабон II—Португалия	135
27	764	393	Тим и шуара—Румъния Сотен—Швейцария	50 150
28	773	388	Стокхолм—Швеция	150
29	782	384	Кайро—ОАР Бург—Германия	100 250 -
30	791	379	Киев—СССР Солуи—Гърция	100 50,
31	800	375	Лимоге I—Франция Ленинград—СССР	100 100
32	809	371	Мюнхен—ГФР Бургад—Великобритания	100+ 100
33	818	367	Вестерглед—Великобритан ия Варшава 11—Полша	100 150
~34"	' 827’	363	Андора—Андора Батра—ОАР София—България	100+ Ж-+ 100
' 35	836	359	Фрайбург—ГФР Нанси —Франция	40+ 150
36	845	355	Рим - -Италия	150

24
Давни за действуващите раднопредаватели...
Продължение
Номер иа ка- пала	Честота в кхц	Дължина на вълната в м	Наименование на станцията и страната	Мощност в кет по плане в Копен- хаген
37	854	351	Буку рещ—- Румъния	150
38	863	348	Париж I—Франция	150
39	872	344	Москва Ш—СССР Франкфурт—ГФР	150 150+
40	881	341	Титоград—Югославия Вашфорд—Великобритания Кьонигвистерхаузеи—ГДР	2Q 150 100
41	890	337	Алжир—Алжир	100
42	899	334	Милане—Италия	150
43	908	330	Лондон—Великобритания Багдад—Ирак	140 200
44	917	327	Любляна— Югославия	135
45	926	324	Брюксел—Белгия	150
46	935	321	Лвов—СССР	100
47	944	318	Тулуза—Франция	100
48	953	315	Бърно—Чехословакия Пилзен—Чехословакия Будьовице—Чехословакия	100 15 5
49	962	312	Турку—Финляндия Тунис—Тунис	100 120
50	971	309	Хамбург—ГФР Лангеберг—ГФР	100+ 100+
51	980	306	Гьотеборг—Швеция Алжир 11—Алжир	150 200
52	989	303	Берлин—ГФР	-ЛКЫ- -
53	998	301	Кйшйнбв—СССР Андора—Андора	Поо 100+
54	1007	298 *	Хилверсум II—Холандия	120
55	1016	295	Майнц—Волфшайм	120+
56	1025	293	Дсбъл—Австрия Краищорф—Австрия	100 100
57	1034	290	Талнн—СССР	100
58	1043	288	Дреаден-Вилсдорф—ГДР	200+
59	1052	285	Стартг-Поант—Великобритания	120
60	1061	283	Сан-Салвадор—Португалия Калнндборг— Дания	50 60
61	1070	280,5	Париж II—Франция Катовице—Полша	100
62	1079	278		60
63	№88 1ОТ7	275,5	Дроитвич—Великобритания	150
64		273,5	Братислава I—Чехословакия	150
65	1106	271	Вилнус—СССР	100
			Щутгарт—ГФР	100

Справочки давим	25
Продолжение
Номер иа ка- нала	Честота в кхц	Дължина il$i вълната	Наименование на станцията и страната	Мощност в кат по плана в Копен- хаген
66	ins'	269	Болоня--Италия Бари II—Италия	50 40
67	1124	267	Ленинград III—СССР Варна—Болгария	20 5
68	1133	265	Загреб—Югославия	135
69	1142	262,5	Калининград—СССР Оран—Алжир	20 40
70	1151	261	Лизнагярвету—Великобритания Стагсхов—Великобритания	100 100
71	1160	258,1	Страсбург—Франция	150
72	1169	257	Одеса—СССР	150
73	1178	254,5	Хьорби—Швеция	100
74	1187	253	Будапеща—Уигария	135
75	1196	251	Мюнхен—I ФР	3004-
76	1205	249	Бордо—Франция Варшава—Полша	100 150
77	1214	247	Брокмане—Великобритания Курск—СССР	60 20
78	1223	245	Фалун- Швеция Стара Загора—Болгария	100 20
79	1232	243,5	Прага И—Чехословакия	100
80	1241	242	Вааса—Финляндия Тираспол—СССР	50 20
81	1250	240	Балатоизабади— Унгария	135
82	1259	238.5	Родос—Гърция Вроцлав— Полша	150+ 50
83	1268	236,5	Белград—Югославия	135
84	1277	235	Лил—Франция (Страсбург 11)	100
85	1286	233,5	Кошице (Прага II)—Чехословакия	100
_ 86	1295	231,5	Шарлотенбург—ГФР	100
87	1304	230	Щетин -Полша Гланек—Полша	50 30
88	1313	228,5	Ставангер—Норвегия	100
89	1322	227	Лайгщиг- ГДР Харков—СССР	150+ 100
90	1331 '	225,5	Рим I—Италия Генуя I—Италия	80 50
91	1340	224	Гровбору г—Великобритания	150
92	1349	222,4	Тулуза—Франция	20
93	1358	220,9	Берлин—ГДР	20+
94	1367	219,5	Торун—Полша	24
95	1376	218	Лил 1—Франция	150
96	1385	216,6	Мадрид—Испания	100

26
Медии емайлираии проводницы
Продолжение
Номер на ка- нала	Честота В /.'Х«	: Дължина на вълната I в м	Наименование иа станцията и страяата	Мощност в квлт по плана в Копеи- хаген
		1	Каунас—СССР	150
97	1394	215,2	Грац—Австрия	25
98	1403	213,8	Брест ^-Франция	20
			Ница II—Франция	20
99	1412	! 212,5	Сплит—Югославия	50
100	1421	211	Саарбркжен—Г ФР	100
101	1430	1 209,8	Скив—Дания	70
102	1439	! 208,4	Люксембург—Люксембург	J51L
103	1448	; 207,2"	Ториио II—Италия	^20 '
104	1457	! 205,9	Клеведон—Великобритания	20
			Кратова—Румъиия	20
105	1466	204,6	Монте Клрло—Монако	120
106	1475	! 203,4	Внена I—Австрия	150
107	1484	202,2	София —България	S
108	1493	i 200,9	Гомел—СССР	20
109	1502	; 199,7	Краков—Полша	60
ПО	1511	' 198,5	Брюксел—Белгия	20
111	1520	197,4	Прага 11—Чехословакия	20
112	1529	, 196,1	Ватикана	120
113	1538	• 195	Равенсбург—ГФР	40
114	1546	194	Винина—СССР	5
115	1554	! 193	Ница I—Франция	50
116	1562	192,1	Ама лнада—Гърция	1+
117	1570	, I8I.I	Фленсбург—Г ФР	10
118	1578	190,1	Фридрнхщад—Норвегия	=	» 10
119	1586	189,2	Хановер—ГФР	40
120	1594	188,2	Бялисток—Полша	30
121	1602	| 187,4	Нюренберг—ГФР	40+
Забележка. Станциите, срегцу конто има поставено „ Ь“ в последната графа, неза-
конно ползуват посочените вълни.
16.	Медни емайлирани проводница
Диаметър на проводника без наолацията в мм	Напречно сечение в лгл<а	Сопротивление на 1 м при 20"С в ом	Допустимо натоварване при плътност на тока 2 а!м.ч2	Диаметър с изолацията в мм	Тегло на 100 м с изолация- та в г
0,05	0,0020 •	9,29	0,0040	0,06	1.8
0,06	0,0028	6,44	0,0057	0,07	2,6

Справочки даиии
27
Продължение
Диаметър на проводника без изолацията в мм	1	t Допустимо Harmmran 1 Съпротивление ' натоварване			Диаметър с иволацията в мм	Тегло на 100 м с изола пин- та В 2
	: сечение в лея®	20°С в ом	на тока 2 а[мм~ в а		
0,07	0,0039	4,73	0,0077	0,08	3,5
0,08	0,0050	3,63	0,0101	0,09	4,6
0,09	0,0064	2,86	0,0127	0,10	5,8
0,10	0,0079	2,23	0,0157	0,115	7,3
0,11	0,0095	1,85	0,0190	0,125	8,8
0,12	0,0113	1.55	0,0226	0,135	10,4
0,13	0,0133	1,32	0,0266	0,145	12,1
0,14	0,0154	1Д4	0,0308	0,155	14,0
0,15	0,0177	0,99	0,0354	0,165	15,2
0,16	0,0201	0,873	 0,0402	0,175	18,3
0,17	0,0227	0,773	0,0454	0,185	20,60
0,18	0,0255	0,688	0,0510	0,195	23,1
0,19	0,0284	0,618	0,0568 ,	0,205	25,8
0,20	0,0314	0,558	0,0628	0,215	28,5
0,21	0,0346	0.507	0,0692	0,230	31,6
0,23	0,0416	0,423	0,0832	0,250	37,8
0,25	0,0491	0,357	0,0982	0,270	44,5
0,27	0,0573	0,306	0,115	0,295	52,1
0,29	0,0661	0,266	0,132	0,315	60,1
0,31	0,0755	0,233	0,151	0,340	68,8
0,33	0,0855	0,205	0,171	0,360	77,8
0,35	0,0962	0,182	0,192	0,380	87,4
0,38	0,1134	0,155	0,226	0,410	103,0
0,41	0,1320	0,133	0,264	0,440	120,0
0,44	0,1521	0,115	0,304	0,475	138,0
0,47	0,1735	0,101	0,346	0,505	157,0
0,49	0,1885	0,0931	0,378	0,525	171,0
0,51	0,2043	0,0859	0,408	0,545	185,0
0,55	0,2376	0,0739	0,476	0,590	215,0
0,59	0,2734	0,0443	0,547	0,630	247,0
0,64	0,3217	0,0546	0,644	0,680	291,0
0,69	0,37393	0,0469	0,748	0,730	342,0
0,74	0,43008	0,0408	0,860 •	0,790	389,0
0,80	0,50265	0,0349	1,005	0,850	445,0
0,86	0,58088	0,0302	1,16	0,910	524,0
0,93	0,67929	0,0258	1,36	0,980	612,0
1,00	0,78540	0,0224	1,57	1,050	707,0
1,08	0,9161	0,0192	1,83	1,140	826,0
1,16	1,0568	0,0166	2,114	1,220	922,0
1,20	1,1310	0,0155	2,26	1,260	1022,0
1,25	1,2272	0,0143	2,45	1,310	1105,0
1,35	1,4314	0,0122	2,86 -	1,410	1288,0

Медии емайлираии проводници
Продължение
Диаметър на проводника fles изоланията в мм	Напречно сечение в ммя	Сопротивление на I м при 20«С в ом	Допустимо натоварване при плътиост на тока 2 а/мм? в а	Диаметър с изолацията в мм	Тегло на 100 м с нзолация- та в г
1,45	1,6513	0,0106	3,30	1,510	1486,0
1,56	1,9113	0,0092	3,822	1,620	1712,0
1,68	2,2167	0,0079	4,433	1:74	1992,0
1,81	2,5730	0,0068	5,146	1,87	2310,0
1,95	2,9865	0,0059	5,98	2,01	2680,0
2,02	3,2047	0,0055	6,409	2,08	2875,0
2,10	3,4637	0,0051	6,92	2,16	3110,0
2,28	4,0115	0,0044	8,023	2,32	3603,0
2Л4	4,6759	0,0038	9,352	2,5	4210,0

Втора глава
ОСНОВНИ СВЕДЕНИЯ ПО ЕЛЕКТРОТЕХНИКА
И РАДИОТЕХНИКА
1. Електронна теория
Строеж на веществото. Чрез електронната теория се обясняват най-точно
строежът на матернята н същностга иа електрическия заряд н електриче-
ския ток.
Най-малката частяца, която все още запазва характернвте свойства на
веществото, е молекулата. При сложните вещества молекулата се състои от
по едва или няколко по-малкн частички — атоми на съставните елемеити на
веществото. При простите вещества (химическите елемеити) молекулата с£
състои от еднородни атоми.
Съгласно електронната теория атомът не е иай-ыалката неделима частица.
както се е смята ло пре ди, а е сложна материал иа система, съставена от отце
по-малки части цн. Около положително заредеиото
ядро се движат определен брой малки частиии, носи-
тели на отрицателен електрнчески заряд — елек-
трони. В различните вещества броят на електроните
е различен. Така водород ни ят атом съдържа един
електрон, хелиевият — два нт. н. Ядрото е съста-
веио от два вида материални частици: прОтони —
носители на положителен електрически заряд, и
неутрони — без електрически заряд (фиг. 1). Прото-
мите са многократно по-тежки от електроните, обаче
електрическите заряди н на двата вида носители са
ед на квн по количество. Атом, иа който броят на
електроните е равен иа броя иа протоннте, е елек-
трически. неутрален, тъй като зарядите на двата вида
частички взаимно се неутрализират.
Диаметърът на водородния атом е около една <*>иг- *- Строеж иа ато-
десетохилядиа част от микрона, а диаметърът на ма на Хелия
електрона му е около една стомилиониа част от
микрона, т. е. електронът е 10000 пъти по-малък
от атома. Електрическият заряд на електрона е ии-
щожио малък—1,6. 10—19 кулона, а масата му е
9,11 . 10—28 грама.
1, 2 — протоки и неутрони,
образуващи ядрото; 3 —
електрони
Електрнческн заряд. При известии условия електрическото равновесие
иа атома може да се наруши. От него могат да се отделят един или няколко
електрона и той се оказва зареден положително. Ако атомът придобие иови
електрони, той получава отрицателен заряд. Такъв, изведен от неутрално
състояние атом се иарича йон. В зависимост от характера на заряда му той
бива положителен или отрицателен. Заредените с противоположии заряди

30
Електрически ток, напрежение и сопротивление
йони взаимно се привличат, при което се получават електрически неутралнн
частици от веществото. Ако в тялото преобладават положителии или отрица-
телни йоии, това тяло е иаелектризираио положително или отрицателно.
Обратно иа електрическото зареждане при отделяне на частици от ядрото
се получава така иаречеиото разбиване на атома, при което се създава иов
химически елемент.
Количесгвого на електрическия заряд q се измерва в кулони, като I ку-
лон = 6,28.1018 електрона. Вместо кулои в практиката се използува едини-
ната ампер-секунда или ампер-час:
1 aj сек = 1 кулон
1 а 1ч = 3600 кулона
 Електрическо поле. Пространството, в което се проявяват силите на
привличане или отблъскване (създадени от наелектризираното тяло), се нарича
електрическо поле. Действие™ на електрическите сили е толкова по-голямо,
колкото е по-иитензивно електрическото поле, т. е. колкото електрическият
заряд е по-голям и по-близко разпо ложей до тялото, върху което действува
полете му.
Закон на Кулон. Силата иа взаимодействието между две наелектризирани
в различна степей или с разнородно електричество тела завися от големината
иа електрическите им заряди qx и q2 (кулики), от разстоянието между тях
г (м) и средата, в конто действува полето им (коефнциент k):
където k — ~ (е — диелектрична константа на средата).
Потенциал н потенциал на раз лика. Всяко наелектризирано тяло прите-
жава скрита енергия, конто винаги може да се използува за извършваие иа
работа. Количеството притежавана от тялото скрита енергия характеризира
иеговия електрически потенциал. За да може да се извършва работа, необ-
ходимо е да имаме взаимодействие между тела с различии пЬтенциали или
между едно тяло с какъв и да е потенциал и земя (нулев потенциал). Потен-
циална разлика съществува както между две тела, така и между две точки
от електрическото поле, имаши различии потеициалн.
2. Електрически ток, напреженне и съпротнвление
Проводнмост на металите. В металите атомите са разположеии в про-
странствени решетки и твърде силно си влияят един на друг. Електроните,
движещи се по най-въишните орбита, са слабо свързани с положително заре-
деното ядро и лесно могат да напусиат атома. Такива електрони се иаричат
свободна. Ла се намират в състояние на иепрекъсиато хаотично движение с
различна скорост, твърде много зависима от температурата. Тази различна
скорост на свободиите електрони и зависимостта й от температурата са причина
за т. нар. термичен шум в усилвателите с голям коефнциент на у си л ване и
широка честотиа лента.
Най-голямо количество свободни електрони има в мегалите. Ако бъдат съз-
дадени подходящи условия (напр. лрилагане иа електродвижеща сила), свобод-

Ос новый сведения по електротехника и радиотехника
31
ните електрони започват да се движат в определена посока по металното
парче. Това движение (поток) иа свободны електрони се нарича електри-
чески ток.
При проги чаието на електрически ток електроните, въпреки че получават
определена посока в общия поток, запазват и. своето самостоятелио безпоря-
дъчно движение. Независимо че скоростта, с конто се движи отделният елек-
трои, е твърде малка, разпространеиието на електрическия ток от единия до
другая край иа метала става със ‘скорост? близка до тази иа светлииата
(300000 км [сек).
Силата иа електрическия ток се измерва в ампери (а) и се характеризира
с количеството електричество, премииаващо за единица време през дадеи про-
водник. Силата на тока е 1 а, когато за 1 сек премииава 1 кулон електри-
чество :
,. I кулон
1 сек
Производните единини на ампера са:
1 микроампер (мка) = 10—'’ ампера
1 милиампер (ма) — 10—3 ампера
Изолатори, проводници, пол у проводници. Тела, в конто практически
липсват свобод ни електрони, се наричат изолатори. При тях ие съществува
движение на електроиен поток, а само ноложителни и отрицателни йони, конто
под действието иа еде само се преориентират (поляризация на диелектрнка).
Всички метали и въглеродът съдържат голямо количество свободни елек-
троии и се иаричат проводници от първи род. При тях протичането на ток
не е евъраано с химически изменения във вешеството за разлика от провод-
ниците от втор и род, каквито са напр. електролитите и йонизираните газове.
Междинно място по съдържаиие иа свободни електрони заемат полупро-
водниците. Характерно за тях е, че в точката на коитактуване с друго тяло
притежават изправително действие и се мзползуват като детекторни елементи.
Такива вещества са например различии окиси, сулфиди, селен, силиций, гер-
маний и др.
Електродвижеща сила, напреженне. Протичането на електрически ток е
възможно само ако в двата края на проводника е включен източник иа елек-
трическа енергия, т. е. съществува постоянна разлика в потенциалите между
двете крайни точки. Способността на този токоизточник да извършва работата
по пренасяне на електрически заряд от единия до другая край се нарича
електродвижеща сила (еде). Електродвижешата сила се означава с буквата Е
и единица за измерването й е волт (в). Производните единици на волта са:
1 микроволт (мне) ~ 10—6 волта
1 миливолт (же) = 10—3 волта
1 киловолт (кв) ~ 103 волта
Наирежението (разликата в потенциалите) U между две точки се измерва в
същите единици. Разликата между електродвижешата сила и напрежението е,
че докато еде е причината за пораждането на електрически ток, напреже-
нието се явява като резултат на протичането на тока в затворена верига.

32
Електрически ток, напрежение и съпротивлеиие
С други думи, за еде говорим, преди да е включена към токоизточника външяа
верига. Напрежението пък възниква във всяка част от затворената електра-
ческа верига, съдържаща съпротивление, в това число и вътрешното съпро-
тивлеиие на токоизточника.
Източниците иа постоянен ток имат определена полярност. Прието е за
посока на електрнческня ток да се смята посоката, обратна на движението на
електроните. Значи, токът във въишиата верига иа токоизточника протича от
положителния към отрицателния %у полюс.
Електрическо сопротивление. Противодействие™, което електрическият
ток среща в резултат на сблъскването между свобод» ите електрони и атомите,
се нарича електрическо съпротивленце. При постоянния ток то за виси от
материала на проводника, дължината и напречиото му сечеиие.
К = ^(ом),
жъдето
I е дължината иа проводника (м);
q — напречното сечение (л*лг2).
В горната формула с р е означено специфично™ съпротивлеиие на мате-
риала, т. е. съпротивлението, което оказва проводникът от този материал с
дължииа 1 м, сечение 1 мм~ при температура
Р	20°С. Съпротивлението на проводника зависи
Фиг. 2. Затворена елек-
трическа верига
Основиата единица за
също така и от иеговата -температура:
200)],
където
•	R е съпротивлението при температура
Rq — съпротивлението при 20°С (олс);
at — температуреи коефициент на ма-
териала.	»
Специфичною съпротивлеиие р и температур-
иият коефициент at за различии материали са
да дени в отделна таблица (гл. 1, т. 14).
съпротивлението е ом, а иеговите производим са:
1 килоом (ком) = 10й ома
1 мегаом (мом) = 10е ома
Понякога се използува реципрочиата стойиост иа съпротивлението — елек-
трическата проводи мост G:
чиято осиовиа единица е мо. Съответно специфичиата проводимост ще бъде:
Електрически верига. Закон на Ом. Ако към токоизточника включим
едно или няколко съпротивления (коисуматори), получаваме затворена елек-
трическа верига (фиг. 2). Преминавашият във веригата ток / зависи от еде

Основни сведения по електротехника и радиотехника	33
на токозахранващия източиик £ и общото съпротивление Я, включващо и
вътрешното сопротивление иа токоизточника:
£
7	’ КЪДе’° = R + '““Г
Напрежението, което се получава върху всекн участък от веригата, се
определи по същия закон. Така напрежението U, получаващо се върху съпро-
тивлението Я, е:
U=I.R, където U (в), /(а) и Я (ом) и се иарича падение на напреже-
нието върху съпротивлението Я.
Свързване на съпротнвленията. В -електрическата верига съпротивле-
иията могат да бъдат свързани в най-различни комбинации, роито се свеждат
до два основни вида — последователно (серийно,/ и паралелно (успоредно)
свързване.
Еквивалентното съиротивлеиие на няколко последователно свързани съпро-
тивления (фиг. 3) е:
— Я1 + Яг Яй
или нзобщо при п еднакви съпротивления Яо = п. Я-
Фиг. 3. Последователно свързване
иа съпротивления
Еквивалентното съпротивление иа няколко паралелно свъраани съпротивле-
иия (фнг. 4) е:
Р____________Я1Я2Я.;
или изобшо при п едиакви съпротивления Rq — .
В много случаи са възможни и no-с дожни комбинации от най-различно
свързани съпротивления — смесено свързване (фиг. 5). Оощото съпротивление
иамираме чрез последователно изчисляване на еквивалентните съпротивления
в отделимте разклонения и свеждаие иа веригата до ияколко последователно
свързани съпротивлеиия.
3 Нцръшшк на радиолюбителя

34
Електрически ток, напрежения н съпротивлеиня
Закоми на Кирхоф. II ъ р в н я т закон на Кирхоф се отнася за
случайте, когато в електрическата верига има разклонения, съставенн от пара-
лелно свързани съпротивлеиня (фнг. 4). Сумата от токовете, премииаващи
през отделните клонове на веригата, ё равна иа общия ток в точката на раз-
клонението. За точка А от фиг. 4 ще имаме
/= 44-4 + 4-
Фиг. 5. Смесеио свързваие на съпротивлеиня
От горния закон на Кирхоф
отделните клонове са обратно
фиг. 4 това дава
може да се изведе следствие™, че токовете в
пропорционалии иа съпротивлеиията им. Зв
0-
4=^.
4	4	’ 4 /4-
Първият закон иа Кирхоф намира прило-
жение например при изчисляване шунтовете
иа многообхватиите милиампермери. .
Вторият закон на Кирхоф гласи:
сумата от еде в електрнческата верига е
равна на сумата от паденията на напрежеиия
в нея. Приложен за частиия случай от фиг. 4,
този закон ии дава следната завнсимост:
Фнг. 6. Съпротивителеи де-
’ лнтел иа напрёжеиие *
Е = I. ГВЪТр + /.	4" • #3 ~
— • гвьтр + Ux £/2 + ^4 •
Този закон намира практическо приложе-
ние при изчисляваието иа различии съпротиви-
телни делители, съставеии от няколко послс-
дователно свързани съпротивления, па фиг. 6
е показан такъв делител, при нзчислението на
който най-често са дадеии общото напрежеиие
U, общото съиротивлеиие R —	-j- Rs и
иапрежеиията и [/2, конто трябва да по-
лучим от делителя. Тъй като токът във ве-
ригата е еднакъв, то отношеиието иа иапреженията в който и да е уча-
,стък от веригата е равно иа отношение™ иа съпротивлеиията, върху конто
са получени тези напрежения;	, откъдето
(>з	/<з	и

Осиовии сведения по електротехника и радиотехника	35
По същия начин имаме % — -. откъдето: R2 =	R—R^:
U2 Ri г
/?i = R— (R2 + Rs). В случай, че изходът иа делителя (наир. 6g) е нетоварен
със съпротивленяе, съизмеримо с R$, товарного съпротивлеиие трябва да се
вземе предвид при изчислението като паралелно свързано към Rs.
Мощност и работа иа електрическия ток. Електрическата мощност
при постоянния ток може ла се изрази чрез уравиеиието
P=U.l или P=PR.
Основиата единица за измерване иа мощността е ват, В сравнение с еди-
нината за мехаиическа мощиост — конската сила (к. с.), ватът е много
по-малък :
1 к. с. — 736 вт = 0,736 кет
1 кет — 1,36 к. с.
Произведением от мощността по времето, през което е била включена
електрическата верига, иаричат работа на електрическия ток:
Оттук можем да извлечем позиатата дефиниция за електрическата мощ-
ност — това е работата, конто електрическият ток извършва за единица време.
Работата се измерва във ватсекунда или в по-удобната производна еди-
ница киловатчас (1 квтч = 3,6.106 втсек}.
Топ л нино действие на тока. При премииаването иа електрическия ток.
през проводника вследствие иа сблъскването иа електроните с атомите се
получава отделяие на топлина. Количество™ отделена топлина Q се изчислява
по закона иа Джаул:
Q=0,24,l2.R.t (малки калории)
Топлинното действие на тока намира приложение' при иаиравата на раз-
личии отоплителии уреди и предпазители.
Плътност на тока, Плътиостта иа тока е оиази иегова стойиост, отгова-
ряша на 1 мм- от сечеиието иа проводника. Означава се с S и се измерва
в а[мм2.
За да се нзбегне прекомериото загряване иа проводниците от преминава-
щия през тях ток, установеии са допустима максимални ллътиости на тока,
конто за различните случаи зависят от конструкцията на съответния прибор,
условията за охлаждаие и издръжливостта на изолацията и проводника. Ето и
някои от по-често срещащите се случаи:
мрежови и нч траисформатори под 100 вт: 8 = 1—2 а[мм?-,
мрежови и нч траисформатори иад 100 вт : В = 2—3 а{млР;
релета, електромагиити и др. при краткотрайио иатоварване: 8 =4—5 а]мм2;
дросели, релета, многослойии жични сопротивления: 8 = 3—4 а{мм2;
еднослойни жичии съиротивлейия: 8 = 5—10 а)мм2’,
електрона гревател ни уреди: 8 = 10—15 а[мм?.

36
Променлив гок
3. Променлив ток
Получаване на променлив ток. За разлика or правая ток, който има
постоянна сила и направление (фиг. 7а), нпулсиращия ток, който изменя само
силата си (фиг. 76), променливият ток периодически измени своята сила (стой-
ност) и направление (фи/ 7 в). Докато посоката иа иостоянния ток може да
бъде сменена само след външно
превключване иа полюсите иа из-
точника, посоката иа промен ливня
ток се изменя иепрекъснато през
равии иитервали от време.
Най-простият начни за получа-
>	__ f вайе на променлив ток е чрез вър-
"	‘	тыле но пплплпимклгга пичь-я ufurntr
теие иа проводникова рамка между
полюсите иа магнит. Получеиият при
това въртене ток има представената
на фиг. 7в сииусоидална форма.
Променлив ток може да бъде полу-
чен и от различимте видове елек-
троиии LC и -RC геиераториг при
което той може да бъде както си-
7т
нусоидален, така и с друга по-сложна
форма.
Период н честота на промен-
лнвии ток. Времето, за което про-
менливият ток извършва едиипълен
цикъл в своего изменение, т, е.
започва от 0, минава през двата
I максимума (положителен и отрица-
телен) и стигд отново до 0, се на-
рича период. Означава сес Т (фиг. 7в)
и се измерва в секунди.
Фиг. 7. Сравнение между постоянен пул-
Броят на периодите за една се-
кунда се нарнча честота иа гро-
меиливия ток /:
сираш и променлив ток
Честотата се измерва в херци (хц). Освен това използуват се и следиите
производим едииици :
1 килохерц (кхц) — 1000 хц
1 мегахерц (мгхц) ~ 1000 кхц 1 000 000 хц
Променливият ток с честота няколко десеткн килохерца и иагоре може
да се използува за безжично радноравпръскваие с помощта иа електромаг-
иитни вълни. За-такъв променлив ток вместо честота понякога се употре-
бява дължина на вълната (А). Това е разстоянието, което измииава елекгро-
магиитиата вълна за време, отговаряшо иа един период от про мейл ивия ток :
А = у (л).

Основам сведения по електротехиика и радиотехника
37
нтьдето
с е скоростта на разпростраиеиие иа светлината (300000 км/сек);
f—честотата (хц).
За обръщане иа честотата в дължииа иа въ лиата и обратно се използува
формулата
Честотите от 20 хц до около 20 кхц се наричат звукови, тъй като могатда
эадействуват мембраната на високоговорителя или слушалката и да предизвикат
слухово възприятие — определен тон. В този обхват попада и честотата 50 хц
(някъде 60 хц), използуваяа в променливотоковите енергийни източнини—
индустриална честота.
Честоти над 10 кхц могат да се използуват за безжично радиоразпръскване
и се наричат радиочестоти. Често обхватът от няколко десетки килохерца
над звуковия се нарича ултразвуков обхват.
Честотиият спектьр на използуваните за радиоразпръскване честоти има
следния вид:
f == 10 кхц — 300 кхц (X -- 30 км — 1 км) — дълги вълни
f = 300 кхц — 3 мгхц (X = 1000 м — 100 м) — средни вълни
f = 3 мгхц —30 мгхц (X = 100 м — 10 м) — къси вълни
/ = 30 мгхц— 300* мгхц (X = 10 м — 1 м) — УКВ (метрови вълни)
f= 300 мгхц — 3000 мгхц (X = 1 м — 10 см) — дециметрови вълни
/- 3000 мгхц—-30000 мгхц (X = Юса—-1 см)— сантиметрови вълни
У = 30 000 мгхц — 300 000 мгхц (X = 10 мм — 1 леи) — милиметрови или
микровълни .
Амплитудна, ефентивна и средни стойност на променливия ток.
Максима лиата стойност, която променливият ток достига (Два пъти във всеки
период), се нарича амплитудна стойност 1т (фиг. 8). При сииусо-
идалното напрежеиие двете амплитуди във всеки период са еднакви по абсо-
лютна стойност и обратни по знак.
Най-често се отчита ефективната стойност на променливия ток
/ф, която числено съответствува на постояииия ток, отделяш едно и съшо
количество топлина в дадено съпротивление:
~= 0,707
<2
или
1т = 1,414 /еф
Ефективната стойиост дава иай-точна представа за променливия ток и
иапрежение независимо от формата и симетрнята иа неговата крива. Затова
обикновено измерите лните у рели — волтмери и ампермери — се граду ират в
ефективни стойяостг.

38
Променлив ток
Средноаритметичната величина иа всички стойкости, конто токът получава
през един полупериод,сеиарича средня стойностиа променливия ток
/с„= 0,636 /„ = 0,9 4ф
Тъй като средната стой ноет за един цял период е нула, за средня стойност
се говори само прн нзправения (пулсиращ) или иеснметричния спрямо абсцис-
иата ос променлив ток.
Фиг. 8. Сииусоидалиа форма на променлив ток
Когато Сё говори изобщо за променлив ток или иапрежеиие, трябва да се
раэбира иеговата ефективиа стойност.
Споменатите по-горе съотношения между 1т, и /ср оставят съшите и
за иапреженията Um, Ue^ и Ucp. На фиг. 8 са показан и приблизителните
процентни стойкости на ефективните и сред ните стойкости отиосно ам плиту дата
иа променлнвия ток.
И на края моментиатд стойност иа тока или напрежението за конто и да
е точка от кривага е:
i = lm sin со t
а = Um sin to t.
където со = 2те/ е ъгловата честота (броят иа периодите за 2те 6,28 секунди).
Фаза и фазово изместване. Напрежението и токът в дадена променливо-
токова верига са във фаза, когато те достигат одновременно съответствуващите
си моменты и стойкости. По-характерни съотеетствуваши стойкости, конто мо-
гат да служат за сравняване по фаза между двете величи ни, са положителиият
или отрицателният максимум в даден период или още по-удобно — нулевата
стойност (лрёсичанего на абсцисната ос). Когато тези стойиости се достигат
одновременно, двете сравнявани величин и са във фаза (фиг. 9 а).
Когато едиата от тези величини, напр. токът i, достнга нулевата си стой-
ност по-раио от напрежението (фиг. 9 6)г казваме, че токът изостава по фаза

Осиовии сведения по елеигротехниками радиотехника
39
спрямо иапрежеиието, а когато пък достига тази своя стойиост след напре-
жеиието (фиг. 9 в) — той го нзпреварва ио фаза.
Изоставаие и а тока спрямо напрежеиието се получава при индуктивен
характер на веригата, а изиреварваие — при капацитивеи характер. Съвпадане
во фаза на тока и иапрежението ше имаме при чисто активен товар (схемите
вляво иа фиг. 9).
Фиг. 9. Фазови съотиошения между иапрежеиието
и тока в различии вериги
а — при чисто активен товар ; б — при чисто индуктивен
товар ; в — при чисто капацитивеи товар
Изоставаието или изпреварването ио фаза може да се изрази в градуси,
като се приеме, че периодът е равен иа 360°. В такъв случай при чисто ин-
дуктивен товар ще имаме изоставане на тока с 90° спрямо напрежеиието
(положителен фазов ъгъл), а при чисто капацитивеи товар токът ше изпре-
варва иапрежеиието сыцо с 90° (отрицателен фазов ъгъл).
Форма на трептенията. Хармоннчни. При получаваие иа промекливи
иапрежеиия от електроиии генератори рядко се получава точно синусоидална
форма иа кривата. Обикиовеио тя има вид на деформираиа синусоида (фиг. 10),
а при иякои специалии геиератори може да се получат правоъгълни или
трнонообразни импулси. Всички тези криви могат да се разглеждат като
резултат от наслагваието на две или повече синусоидални криви с различии

40
Капанитет и кондензатори
честотн н амплитуди. Така представената на фиг. Юиесинусоидална крива (а)
с честота / съдържа основната честота (ггьрва хармонична б) със същата
честота и втора хармонична (в) с удвоена честота 2/. Други по-сложнн криви
могат да съдържат по няколко десетки и дори стотипи внсши хармонични.
Върху формата на кривата най-снлно влияние оказват първите няколко
хармонични, тъй като амплитудите иа следвашите бързо намаляват. Ако между
хармоничните съставин съществува фа-
зова разлрка, резултантната крива се
получава иесиметрична спрямо абсцис-
ната ос (фиг. 11).
Фиг. 10. Несинусоидална форма иа
променливо иапрежение (о) и не-
говите хармонични съставни (б, в)
Фиг. 11. Иесиметрична крива, получа-
ваша се при фазова разлика между
хармоничанте
4. Капацитет и кондензатори
Електростатично поле. Около всяко заредено тяло съществува електри-
ческо поле, в коего се проявяват електрическите сили. Линиите, по конто е
насочено действие™ на тези сили, се наричат силовн линии. Гъстотата на
силовите линии определи и интеизивността на образуваното от тях електро-
статнчно поле.
Електростатнчното поле се образува също и ако към две метални пла-
стинки (фиг. 12) присъединим полюсите на галванически елемеит илн батервя.
Интеизивността на полето ще зависи в случая от напрежението на батерията
и от разстояиието d между пластинките:
£ = (*1СМ)
Каиацитет. Количество™ електрнчество Q, което двете заредени пла-
стинки могат да поемат, е право пропоршюнално иа иапреженнето U, прело-
жено между тях:
Q = C.L

Осиовяи сведейия по електротехника и радиотехника
41
Коефициентът на пропорциоиалиост С зависи от ; повърхността иа плочите,
разстоянието между тях и средата, в конто се разпростира влиявието на
полето (диелектрика). Този коефнциент представлява капацитетът на двете
пластинки, а самите пластинки се вари чат
кондензатор.
Основна единица за измерване иа ка-
па цитета е фарад (ф). Капацитет 1 фарад
има кокдензатор, заредей с 1 кулои при
иапрежеиие между краищата му 1 волт.
Тъй като фарадът е твърде голяма за прак-
тическо из ползу ване единица, най-често
се работи с иейните производни :
1 микрофарад (мкф) = 10—6 ф;
1 пикофарад (пф) = 10-е мкф = 10—12 ф.
Место се греща и подразделеиието на-
нофарад (нф): 1 нанофарад = 10-9 ф.
В абсолютиста из мерите лна система ка-
пацитетът се измераа в сантиметры (см).
Капацитет 1 см има сферата с радиус
1 см. Съотношението между пикофарада
и сантиметъра като мярка за капацитет е
следното:
Фиг. 12. Електростатнчно поле
между пластинките на
кондензатор
или
1 пф ~ 0,9 см
1 см = 1,11 пф
Конде изатори. Казаното за капа цитета иа
изрази по-точно чрез формулата
един кондеизатор може да се-
С = 0,09	(и^),
където е е диелектричната вроиицаемост на диелектрика (гл. I, т. 13);
5 — повърхността на едната от плочите (с.и2);
d — разстояиието между плочите (см).
От формулата се вижда, че капацитетът иа кондензатора е толкова поголям,
колкото е по-голяма диелектричната константа на диелектрика и повърхността
иа плочите му и колкото е по-малко разстоянието между тях.
Свързване иа кондеизаторите. Както и при съпротнвленията, различимте
начини за свързване иа кондеизаторите могат да се сведат до два основни
вида: последователно и паралелно свързване.
Паралелиото свързване на ияколко кондензатора (фиг. 13 а) е равностойно
иа увеличаваие повърхността иа еквивалентния кондензатор. Общият капаци-
тет в такъв случай ше бъде равен иа су мата от капай итетите на отделните
кондеизатори:
Об = Q -f- С2 -f- С3 -f---1- Сп
Ако кондеизаторите и мат еднакви стойиости (С), общият капацитет ще бъде.
Соб = п. С.

42
Капацитет и кондензатори
„Последователното свързване на няколко кондензатора (фнг. 136) е равно-
стойно на увеличаване разстоянието между плочите на еквивалентния монден-
затор. Общият капацитет ще се намали и ще стане по-малък и от най-маякия
капацитет на съставните кондензатори:
г.
6 -11ЧРП
При еднакви кондензатори общият капацитет е
Фнг. 13. Свързване на
кондензатори
а — паралелно ; б — последова-
телно ; в — смесеко
Смесеното свързване на кондензагорите
(фиг. 13 в), както и яри съпротйвленията,
може да се доведе донякои от двата основни
вида чрез последователни опростявания на от-
деляйте групп.
Последователното или паралелното свързване
на кондензаторнте се използува, когато е необ-
ходима някаква стбйностна капацитета, която
не може да се постигне с един кондеязатор.
С такова свързване се получава също така
и стесняване на обхвата на покрнтие иа про-
менливия кондеизатор. Последователно свър-
зани кондензатори нэмира* приложение в раз-
личии капацитнвнн делители на наярежение.
С последователно свързване на. два конденза-
тора се получава два пъти по-високо допустимо
работио напрежение от това на отделния
кондеизатор.
Зареждане и разреждане иа кондензатора. При първоиачалиото включ-
ване на верйгата от фиг. 12 иапрежеиието иа едектроднте не достига стой-
ността U нзведиъж, а по експоненциалната крива от фиг. 14. В същото време
през вернгата протича ток, кой то от стойността J стига до ну ла в момента,
когато иапрежеиието достига максималната си стойиост.
Когато след зареждането кранщата на кондензатора се дадат иа късо,
получава се разреждане, яри което напрежението и токът спадат постепенно,
по една и съща експоненциална крива (фиг. 15).
По подобен начин стават зареждането н разреждането иа кондензатора,
когато във верйгата му е включено активно съпротивленне /? (фиг. 16). Про-
изведението КС се нарича времёконстанта иа верйгата:
т — RC {сек),
където R е в мгом, а С ъмкф.	г
Комбинацията от R и С намнра широко приложение в различии вериги
за управляваие и регулиране, както и за възбуждане на трептення (електронни
релета, АРУ, ЯС-генератори).
Кондензаторът в променливотокова верига. Включеннят към правото-
крв нзточник кондеизатор за късо време се зарежда, след което токът / през
него става равен на нуля (като изключим незначителния ток, дължащ се на
мзолационното съпротнвление иа диелектрика му).

Основыи сведения по електротехиика и радиотехника
Ако кондензаторът е включен към източник на променливо иапрежение,
той не причинява прекъсваие на веригата, а пропуска през себе си п ромеи лив
Фиг. 14. Зареждаие на кондензатор
а - крива н« напрежението; б — крива на тока
ток /. Големнната на този ток се определя от капанитивното съ противление
Хс иа кондензатора:
където / е честотата иа променливия ток (хц);
С — каяацитетът иа кондензатора (05).
Фиг. 15. Разреждане на кондензатор
• Следователи© прн по-висока честота, как то и при по-голям капацитет, съпро-
тивяеиието Хс е по-малко и, обратно.

44
Магнетизъм и електромагнетизъм
Както. видяхме, включеиият към променливотокова верига кондензатор
предизвиква нзпреварване на тока спрямо напрежението <?. При идеален кон-
дензатор, притежаваш чист капацитет, това нзпреварване е точно 90°. В дей-
ствииелност такъв чист капацитет не съществува. Всеки реален кондензатор
съдържа до известна степей паразитна индуктнвност н активно съпротивление,
както всяка бобина съдържа собствен капацитет н съпротивление и всяко
активно съпротивление — собствен капацитет н цндуктнвност.	«
Участнето на активно загубно съпротивление в капацнтета води до наыа-
ляване на ъгъла на дефазиране, представено векторно на фиг. 17. Ъгълът В,
Фиг. 16. Верига с конден- Фиг. 17. Векторно представяне на капацитивното
затор н съпротивление и активного съпротивление на кондензатор
ч	в променливотокова вернга
допълващ у до 90°t е толкова по-голям, колкото са по'големн загубите в
кондензатора. Тези загуби обикновено се характеризират с тангенса от този
ъгьл — tgS,наричаи коефнцнеит иа загубите.
Доброкачественост на кодензатора Qсе нарича репнпрочната стой-
ност на коефициента на загубите
Ако представим активного съпротивление като последователно включено към
кондензатора, пълното съпротивление на веригата ще бъде
z=^&+}fic.
5. Магнетизъм и електромагнетизъм
Силата на взаимодействнето между два магнита се определи от закона иа
Кулон за магнитного взаимодействие :	,
f=^2 (дти)
където
mlf т2'ся магнитите маси;
Р — магнитната проинцаемост на средата между двата магнита;
г — разстоянието между_двата магнита (см).

Основни сведения ио електротехиика и радиотехника
45
Магннтните маси се определят въз основа на единицата за магнитна маса,
която на разстояние г = 1 см противодействува иа равна на нея магнитна маса
със сила F~ 1 дина.
Не вснчкн вещества оказват едкакво съпротивление на магнитните силови
линии. Магинтната проводимост на някои вещества, като вакуума, въздуха и
газовете, е много малка, а иа други, като желязото, никела, кобалта — много
голяма. Материалите с голяма магнитна проводимост се наричат феромагиитни.
Способността на различните вещества да пропускат повече «ли по-малко
Магнитки силови линии се нарича магнитна проницаемост (пермеабилитет) (Д За
вакуума (практически и за въздуха) р. = I. Някои вещества, като мед, цинк,
водород и др., имат р по-малко от единица н се наричат диамагиитин. Феро-
магиитните вещества имат р много по-голямо от 1.
В някон феромагнитии материялн елементарните магнита нмат способ-
иостта много бързо да се ориентирах по посока на силовите линии и също така
бързо да възвръщат първоначалното си хаотично състояние, т. е. бързо да се
намагнитват н размагннтват (меко желязо, иикел). Други пък са твърде ииертни
в това отношение и ведиьж намагнетнзирани, запазват задълго магиитиите си
свойства (стоманата). За такива тела казваме, че притежават голяма коерци-
тавна (задържаща) сила.
Магнитно поле. Пространство™, в което се проявява магнитного действие,
се нарича магнитно поле. Силата иа магннтното поле Н се определя от гъ-
стотата на силовите линии и се измерва в ерщеди. За среда с и ф 1 се въ-
вежда понятнето магнитна индукция В, с което се характеризира сгъстяването
или разредяването на магнитного поле в различна среда.
В ~ р. И (гауси).
Магнитна индукция 1 гаус е равна иа броя на силовите линии, мииаващи
през единица повърхност. Общнят брой на минаващите през палата повърх-
иост S силови линии
се нарича магнитен по-
ток :
Ф ~ В . S (максвели).	I	ш
Магнитного поле
обаче може да се об-	_ т.
разува ие само около	+1 гР
постоянен магнит. Та-
кова поле съществува Фиг. 18. Магнитно поле около проводник — правило
и около всекн провод-	на тирбушона
ник, по който преми-
нава електрически ток.	.
От фиг. 18 се внжда, че магннтното поле около проводника е иасочеио по
затворени концентрични окръжности, образу ваши плоскост, перпендикулярна
иа проводника. Посоката на силовите линии на полете се определя по извест-
ного правило на тирбушона1. Напрегнатостта на полете в дадена точка зависи
от силата на преминаващия ток / в а н от разстоянието до точката г в м:
Н — — [ерщеда]
1 Ако тирбутонът е насочен по посока на тока, посоката на яъртенето му хце съвпада
с посоката на силовите линки.

46
Магиетизъы н електромагнетизъм
Ако проводникът, по който преминава ток, се намира в полето иа постоянен
магнит, двете магннтнн полета сн взаимодействуват и проводникът получава
тласыс по посоката, означена на фиг. 19. Посоката на движението на про-
водника се определи по правилото на
ляв^га ръка1. Силата на изтласква-
нето се определи по формулата
Фиг. 19. Правило на лявата ръка: пръ-
стите — по посока на тока; дланта —
към северная полюс на магнита; па-
лецът — по посока на придвижване
на проводника
F = Bfl sin а,
където
В е магнитната индукция на
постоянная магнит;
I — силата на тока през
проводника;
I — дължината на активната
част на проводника(об-
хваната от полето на
магнита);
а — ъгълът между провод-
ника н силовите линии
на постоянная магнит.
Ако проводникът е сгънат във
вид на правоъгълна рамка (фиг. 20),
взанмодействието между двете Маг-
нитки полета предизвмква завъртване
на рамката около нейната ос. На тозн принцип е основано действието на маг-
ннтоелектрнчните измерителни инструмента (с въртяща макаричка), както н
на електрическите двигатели.
Магнитно поле на соленоид. Ако про-
водннкът, по който тече ток, е свит във
форма на спирала, магнитного поле на така
получения соленоид ще бъде същото както
иа постоянния магнит (фнг. 21). Интензнвността
Фиг. 20. Взаимодействие между
постоянно магнитно поле и про-
водник във вид на рамка 
на полето ше бъде много пс-голяма, откол кото при
деля по формулата
Фиг. 21. Магнитно поле,
създадено от соленоид,
по който тече ток
прав проводник и сё опре-
Н
~j~ (ерщеда\
1 Ако силовите линии се насоченп към дланта, а прьстите показ ват посоката на тока,
палецът те дяде посоката, в която те се лридвижи проводникът.

Основни сведения по електротехника и радиотехника
47
където
п е броят на иавивките;
I — дължината на намотката.
Прбизведението п1 се нарича магнитодвижеща сила и се измерва в
аМпериавивки. Оёикиовеио се дава зависимостта между Н и ампернавивките
на 1 см дължина иа соленоида:
х	1 ерщ = 0,796 ан{см
или 1 ан = 1,256 ерщ
Соленоид, през навивките на който преминава прав ток, т. е. който има ясно
изразени полюси, се нарича електромагнвт. Ако във вътрешиостта на електро-
магнита поставим желязна сърцевина, магнитного поле значително ще се
увеличи в зависимост от р на сърцевината.
Електромагнитна индукция. Обратно на ефекта, получен при изпълнение
на опита от фиг. 19, ако намиращия се в постоянно магнитно поле проводник
движим перпендикулярно на силовите линии, в него ще се нндуктира еде.
Това може да се установи, ако затворим веригата през галванометър, който
ще покаже протичзнето на ток. Индуктираната в проводника еде се определи
по формулата
Е = Blv sin « (в),
където v е скоростта, с конто движим проводника в полета
Същият резултат ще се получи и ако вместо проводника движим по-
стоянния магнит, при което пак се получава пресичаие на проводника от си-
ловите линии.
Посоката на тока, получен от индуктираната еде, може да се определи
както на фиг. 19, използувайки посоките на пръетите, палеца и дланта, само
че сега на дясиата ръка1.
Ако вместо от прав проводник силовите линии на полето се преенчат от
свита в рамка или спирала бобина, индуктираната еде ще бъде по-голяма
и ще зависи още и от броя на навивките на бобината.
Магнитного поле може да бъде получено ие само от постоянен магнит,
а и от електромагиит или бобина. В този случай индуктирането на еде може
да стане, без да имаме движение на проводника или на бобината. Достатъчно
е да постигнем изменение на Магнитного поле било чрез включване или из-
клютване на тока през бобината, било чрез изменение на силата му.
На принципа на електромагнитната индукция е основано действие го на
различните електрически маш пни, трансформатори, свързани кръгове н т. и.
Явлението електромагнитна индукция е открито от Фарадей, а основного
му изеледване е извършено от Ленц. Последният е открмл и закона за елек-
тромагнитната индукция, познат като правилото на Ленц: индуктираната’ еде
създава ток с такава посока, че магнитного му поле противодействува на
основного магнитно поле, предизвнкало индукцията.
Самоиндукция. Електродвижеща сила (еде) на самонндукцинта.
Магнитного поле, създадено от една бобина, може да индуктира еде както в
друга съседна бобина, така и в собствените навивки иа бобината. И в този
случай нндуктиране на еде е възможно само ако имаме пресичаие на
1 Ако силовите линии са иасочени към дланта, а палецът показва посоката на движе-
иието на проводника, пръетите те сочат посоката на тока, предизвикан от иидуктира-

48
Магнетизъм и електромагнетизъм
яавивките от силовите линии на собственото магнитно поле, т. е. прн включ-
ване н изключване на токовата верига при изменение силата на тока.
Явлението на създаване еде в собствените навивки на -бобината при
изменение силата на тока се нарича самоиндукция. Индуктнраната вследствие
самоиндукцията еде има такава посока, че създаденото от нея магнитно Ноле
винагн противодействува на измененнето на основното поле и често се нарича
противоелектродвижеща сила. Така, ако токът през бобината се прекъсне, еде
на самоиндукцията създава еднопосочно поле, като се стреми да забави от-
слабването на тока; ако пък верйгата се включи, сьздаденото от еде иа
самоиндукцията поле е противоположно на основното и ще възлрепятствува
мигновеното уенлване на тока до макенмалната му величина (фиг. 22). Щом
Фиг. 22. Включване и изключване на бобина
в постояннотокова верига
обаче токът достигне тави величина, еде на самоиндукцията престава да
сыцествува, тъй Като иямаме изменение иа основното магнитно поле. Ако
токът през бобниата е променлив, тогава еде ще се индуктира непрекъс-
нато и ще има| за резултат намаляване силата на тока във верйгата, т. е.
за променливия ток бобината йредставлява известно съпротивленне.
Индуктивност. Единици за измерение. Коефициентът, който характе-
ризира способността на бобината ла проявява в по-малка нли по-голяма стеяен
явлението самоиндукция, се нарича индуктивност (L).
Осиовна единица, която изразява индуктивността на бобината, се нарвча
хенри (хн). Ииауктнвиост един хенр има онази бобина, в която при равно-
мерно изменение на тока с I ампер в течение на 1 секунда се индуктира
еде на самоиндукцията 1 волт.
Hafi-често се употребяват кратиите едиинци на основиата •
1 милихенри (мхн) ~ 10—3 хн;
1 микрохенри (мкхн) = 10—8 мхн = 10—6 хн.

Основни сведения по електротехннка и радиотехника	49
Понякога може да се срещие и още по-малката единица
I сашпиметър	10—3 мкхн =10-9 хн
Индуктивно стта на бобината завися от нейните геометрични размери (форма,
брой навивки, вид на проводника и т. н.), от магнитната проницаемост иа
средата, в която е създадено магнитного поле, както и ог средната дължина
на едка силова линия в полете. В опростел внд тази зависимост се изразява
чрез формулата
'	к:.:/ <**).
където п е броят на навивките на бобината;
S— напречното сечение на бобината или сърцевината {см-)-,
— магнитната проницаемост на средата или сърцевината (за
въздух ц= 1);
/ — средната дължина на силовата линия {см).
Свързване на индуктивности. От горната формула се вижда, че нндук-
тивността на една бобина се увеличава с квадрата от броя на навивките й,
т. е. ако удвоим броя на навивките, нндуктивността ще се увеличи 4 пъти
(а ко, разбира се, пренебрегнем по-слабото влияние на изменените геометрия ни
величиии I и 5). При по-слаба магнитна връзка между двете части (напр.
чрез отдалечаване, двуиоеочно навиване или ноставяне под някакъв ъгъл)
общата нндуктивност ще бъде по-малка от първия случай и ще зависи от
коефициеита на връзката между тях.
В случай, че частите на бобината са достатьчно отдалечени и екранирани
: съществува магнитна връзка, общата
свързване (фиг. 23 с) шс бъде равна
една от друга, така че между тях н<
ипдуктивиост при последователното им
на сумата от индуктивностите на отдел-
ните бобини
При паралелио свързване на ня-
колко бобинн, между конто липсва маг-
нитна връзка, тяхната обща индуктив-
ност може да се намери от съотно-
шеиието:
или за случая от две бобини (фиг. 23 б):
Фиг. 23. Последователно (а) и пара-
лелно (б) свързване на индуктивности
Както се вижда, форму лите са аналогичен на онези, даденн за последо-
ватели© и паралелно свързване на съпротивленнята. При с.месено свързване
на бобинн без магнитна връзка помежду им общата индуктивност се изчис-
лява по съшия начин както при съпротивлеиията.
Индуктнвност в променливотокова верига- Включената към правотоков
нзточник бобина (фиг. 22) оказва влияние върху тока във веригата един-
4 Нарьчник на радиолюбителя

50
Законы иа променливотоковнте вериГн
ствено с омического сопротивление иа навивките си. Само в момента иа включ-
ване и изключване на нзточннка токът среща противодействие от самоиндук-
тираната противоелектродвижеща сила и измеиението му става по експонен-
циален закон.
Ако бобината е включена към променливотоков източник (фиг. 24), про-
тивоелектродвижеща сила се индуктира -------------- --------- - ----
непрекъснато н бобината ще оказва
индуктивно съпротивлеиие Xl на
промеиливия ток:
Xi =	— 2n/Z. (ом),
където
f е честотата на променливия
ток (хц)-,
L—индуктивността иа бобн*
иата (хн).
Следователи© индуктивного еъпро-
Фиг. 24. Ве^торно представяне на ин- тивление иа една бобина е толкова
дуктивното н активного съпротивлеиие по-голямо, колкото е по-голяма ин-
на-бобина в променливотокова верига дуктивността й и е по-висока често-
тата на преминаващия през иея ток.
Вндяхме, че токът във верйгата, съдържаща чисто индуктивно съяротив-
ление, нзостава спрямо иапрежеиието на 90°. Зависимостта между тока и
напрежението в тазн верига ще се изразн чрез закона на Ом: I —	. В дей-
,	Хс
ствителност навивките на бобината винаги притежават омическо съпротивлеиие,
което може да се вредстави каю последователно свързано на L (фнг. 24).
При променливия ток то се нарича активно съпротивлеиие и включва в себе
си не само омического съпротивленио на проводника за правил ток, но н уве-
личение™ на това съпротивленне вследствие повърхностния ефект н другите
активни загуби.
Активного съпротивленне намалява ъгъла а> и това намаление е толкова
по-силно, колкото е по-голямо съпротивлението. Ъгълът б,\ допълващ <р до
90°, характеризира загубите в бобината от активного съпротивлеиие. Тангенсът
на този ъгъл се нарича коефициент иа загубите, а рецилрочната му величина
Q — качествен фактор на бобината:
Пълното съпротивленне
съпротивлеиие, се изчислява
педанс на верйгата.
на верйгата, съдържаща индуктивно и активно
по формулата Z = \}r2 Х1 н се нарича им-
6.	Закони иа променливотоковнте вериги
Мощност на променливия ток. Ако приложим уравнението за електри-
ческата мощност на постоянна ток при верйгата за променлив ток, получа-
ваме привидната мощност:
Pnp = U/=/2Z(6fl)

Основ нн сведения по електротехника и радиотехника
51
Привидната мощност представлява пълната мощност, която източникът отдава
на товара — нмпедаисът Z. Тъй като в товара са включени и реактивни
елемеити — индуктивности и капацитети, мощността, отговаряща на гехните
съпротивления, се нарича реактивна мощност:
Реактнвната мощност не се изразходва във веригата, тъй като прн чисто
реактивни съпротивления отдадената от източника енергия през време на
едната част от периода се връща иапълно в източника през време на оста-
налата част от периода. Поради това, че както реактнвната, така и прнвндната
мощносг не дават представа за пълната загуба на енергия във веригата, те
се изразяват във волт ампери.
Мощността, която източнйкът действителио отдава във веригата, е активиата
мощност. Тя се изразходва в активного съпротивление R и се изр'азява във
Батове:
Pa = PR (вт)
Обикновено активиата мощност се представя чрез- израза
Ра — U1 cos %
където cosqj е коефициентът на мощността, който завися от отиошеинето на
активного съпротивление и импеданса на веригата:
R
COS 9 = —
При изчислението на активиата мощност обикновено се използува формулата
Ро = Ul cos у, като cos ® най-често е означен върху сами'я консуматор. За
начисление на мощността на маломощните мрежови трансформатора в радио-
приемниците cost? се приема средне за 0,8.
Закон иа Ом. за променливотокова вернга. Вт. 4 и т. 5 дадохме
формулите за пълните съпротивления на вериги, съдържащи само капацитет-
Фиг. 25. Последователен трептящ кръг
а — свързване на елементите; о — резонансна крива
или само индуктнвиост. Ако веригата съдържа както иидуктивност, така И
капацитет, техните реактивни съпротивления имат противоположен характер;
зависимостта им от честотата е право противоположна и’фазовите нм ъгли
са с противни знаци. Тогава общего реактивно съпротивление на тазн верига
(фиг. 25 а) ще бъде

52
Трептящи кръгове
Дали реактивното съпротивление X ще има индуктивен (Х:>0) или капаци-
тивен (X < о) характер, зависи от преобладаващото влияние на или Х& а
при иеизмении Х^ н Хс — от честотата на тока във веригата.
Ако се вземе предвид и общото активно съпротивление /?, пълното съ-
противлеине (импедаисът) ще се определи по формулата
z = № + Х‘ =	+ (х,_ - ХсГ-
По такъв начни може да се иапише и пълният израз на закона иа Ом за
промеиливотокова верига, съдържаща реал ни индуктивност и капацитет:
7.	Трептящи кръгове
Последователен трептящ кръг. Ако се изменят величииите иа елемеи-
тите £ и С от фиг. 25 а илн се мени честотата иа захраиващото напреженне,
може -ла се постигне изравняване на реактивиите съпротивлеиня XL и Хс и
напълно да се компенсира тяхното влияние във веригата :
XL = XC. или 2п/£ =
ZTvjC
В такъв случай токът н напреженнето във веригата съвладат по фаза, реак-
тивните елементн са напълно компенсирани и остава да действува само чисто
активното съпротивление 7?. Тъй като то е твърде малко, токът във веригата
‘както и напреженнята върху отделните елемеити значително нарастват. Това
явление сё нарича резонанс на иапрежение. Веригата, съставеиа от така свър-
заните L н С, се нарича последователен трептящ кръг. Честотата, на която
настъпва резонансът, се нарича собствена ’ резонансна честота на кръга (/рез) и
се определя въз основа на споменатого по-горе^ равенство
х	Ю9 , '
/рез —---угг-.	—.--------- (ХЦ).
2п yjl (мкхн) С (пф)
Изменението на тока около положението иа резонанс става по крива, наре-
чена .резонансна характеристика на кръга (фиг. 25 б). Остротата на тази крива
зависи от големнната на активного съпротивление на кръга R.
Паралелеи трептящ кръг, Ако елементите £ и С свържем паралелно един
на друг (фнг. 26 а), лолучаваме паралелеи трептящ кръг. При изравняване на
реактивиите съпротивления XL и Хс токовете в отделните клонове на кръга
ставят равни и противоположим, поради което обшият ток във външната ве-
рага е минимален. Наличието все пак на известен ток се дължн на съществу-
ването на актнвии компоненти в елементите. Поради тона, че при "па рале л ин я
кръг токът вътре в кръга се у величава при резонанс, в случая нмаме резонанс
на тока. Резонансната характеристика има аналогична форма иа предишната —

Основни сведения по електротехника н радиотехника
фиг. 266. Докато за последователния кръг при резонанс гокът е максимален,
а импедансът минимален (Z = Д’), при паралелния кръг имаме обратното —
токът е минимален, а импедансът достига своята максима л на стойност.
Фиг. 26. Паралелен трептящ кръг -
а — свързване на елементите ; б — резонансна крива
Параметри на трептящиякръг. Резонансната (собствена) ч е с|
т о т a fpe3 е основният параметър на трептящия кръг, по който се съдн за
лрнгодността му да работа прн определена честота или честотен обхват. Соб-
ствената честота на кръга зависн нзключително от величиннте на индуктив-
ността L н капацитета С. В работай условия L и С могат да се изменят под
влнянието на различии паразитнн елементи н явления — лампови н монтажни
капацитети, близост до металически часта и екранн, температура, влага н т. н.
Качественият фактор на кръга Q е основннят параметър на
трептящия кръг, по който се съди за неговите резонансни свойства. Q-фак-
торът показва колко пътн напрежението върху един от елементите на после-
дователння трептящ кръг (напр.	е по-голяме от подаденото напрежение,
и
което може да се из раз и оше и като отношение на индуктивного съпротив-
ление на бобината към активного съпротивление R:
Реципрочната стойност на Q се нарича затнхване на кръга и изра-
зява стевента на отслабване на затихващите трептения в кръга. Затихването
числено се пред ставя От декремепта на затнхване 5:

54
Свързани кръгове
Q-факторът за обикновените вч кръгове се двнжн в границите от 50 до
300, а за нч кръгове — от I до 10.
Резонансно съпротивленне 7?рез се нарича съпротивлението,
което трептящият кръг оказва на токоизточника в момент на^резонаис. Порадн
иаличнето на активни компоненти в съпротнвленията на L н С при резонанс
на ток (фнг. 26) съпротивлението на
кръга няма да бъде безкрайно го-
лямо, а се определи от
7?pes = g^-
При резонанс на напрежение
(фнг. 25) съпротивлението на кръга
вместо нула ще бъде равно на актив-
ного съпротивленне-/?-
Резонансного съпротивленне на
паралелния трептящ кръг е значн-
телно и завися предимно от отно-
шението LjC. Б обикновените слу-
чаи неговата големнна се двнжн в
границите от няколко десетки до
няколко стотнци килоома.
Отношеннето LjC определи н още
един параметър на трептящия кръг —
неговото вълново съпроти-
вление Z.
Избнрателиост и пропускаиа честотна лента. От актив-
ного сытоотнвление на кръга завися и остротата иа резонансната му крива
(фиг. 25о и 266). Колкото резонансната крива е по-остра (по-малко R), треп-
тящият кръг има по-добра избнрателиост. Числена оценка за избира-
телността може да се получи най-лесно чрез т. нар. сропускана честбт-
на лента Д/:	"	(/
Пропускаиата честотна лента е онзи честотеи обхват, в границите на който
токът в кръга представлява 0,707 от макснмалната му стойност при резонанс
(фиг. 27).
8.	Свързаии кръгове
Видове свързване. Свързване иа два илн няколко трептящи кръга се при-
лага, когато е необходимо да се прехвърлн електрическата енергия от един в
друг кръг или да се повншат резонаисните свойства иа кръга чрез подобря-
ване на формата на резонансната крива. «Това свързване може да сеосыцестви
по няколко начина, представени схематично иа фиг. 28 и 29. На първата от
тях са показами трн начина на директно (вътрешно) свързване на кръговете — -

Основни сведения по електротехника и радиотехника
55
с капацитивна, индуктивна н съ п ро т и в ител на връзка. Ня-
колко начина за външно свързване са дадени на фиг. 29 — капацитнвно, ин-
дуктивно н индуктивно с помощта на междинен ненастроен кръг.
о	б	в
Фиг. 28. Свързани кръгове с вътрешна връзка
а . - капацитивна ; б — индуктивна ; в — сЪпротивителиа
Коефнциент на връзката. Индуктивната връзка между двете бобини
(фиг. 296) се характеризира с наличието на известна взаимоиндуктивност М.
Взаимоиндуктивността М завися преди всичко от индуктивността на двете бо-
бини, честотата на напрежението, геометрнчните размерн на кръговете н маг-
нитиата проницаемост на средата около бобините.
Фиг. 29. Свързани кръгове с външна връзка
а — капацитивна; б — индуктивна ; в — с междинен кръг
Като мярка’за снлата на индуктивната връзка между двата кръга се упо-
требява коефициентът на връзката /Г:
Л " ,
където Li и L2 са индуктивностите на двете бобнни.
Коефициентът на връзката се движи в границите от нула (при липса на
индуктивна връзка) до единица (при много силна връзка).
При слаба връзка от първия на втория кръг се предава много малка част
от енергията, а резонансната крива е с много остър връх (фиг. 30 а). Колкото
се увеличава връзката, прехвърляната енергня във втория кръг се увеличава
и резонансната крива се разширява (фиг. 30 б). Най-голяма част от енергията
се прехвърая при една оптимална величина на връзката, наречена критична
(фиг. 30 в). След нея резонансната крива се разширява, ио получава два върха
(фиг. 30 г) и максимумы на настройката се получава в две точки встрани от
резонансната честота на кръговете — надкрптнчна връзка. Това свойство на

56
Филтрн
свързаните кръгове да изменят шнрината на иронусканата честотиа лента се
използува в радиоприемниците за регулираве на нзбирателвостта им.
Коефициентът на връзката завися от честотата на напрежението. Това
изисква за ония кръгове, конто се настройват на различии честоти, да се из-
бират специалнн сложнн връзки (наир, капацтивно-индуктивна, конто дават
фиг. 30. Резопансни криви при
различии коефициеити на връзкя
най-малко изменение на К по обхвата. За свързани кръгове, работещи на една
постоянна честота (напр. междинночестотвите филтри в супера), видът на
връзката е без значение, що се касае до постоянството на К. При тях връз-
ката се избира само с оглед постигане на желаната пропускана леита.
9.	Филтри
LC-филтри. Те са такива комбинации от кондензатори и бобинн, при конто
може да се получи разделяие на токсвете с различии честоти. Включването
им става между източника на тока и товара, като за действието на филтъра
се съди по отношеннето между изходяшия и входящий ток или мошност.
Най-често това отношений се изразява в дёцибели и се нарича затихване на
фнлтъра.
От многого различии комбинации на бобинн и кондензатори могат да се
обособят три основни групп, иредставени иа фиг. 31. Във филтрите от пър-
вата трупа — фиг. 31 а, се получава срязване на високите честоти и пропус-
кане на ниските честоти, порадн което се наричат нискочестотни филтрн. Най-
често срещаните видове са Г-образният, Т-образният и П-образният филтър.
От кривата на затихването се вижда, че ограничаването се извършва при една
определена гранична честота /гр, зависеща от стойностите на L и С. При за-
дадена /гр необходимите стойности на £ и С определяме от
където /? е активного товарно съпротивление, което трябва да е равно на съ-
противлението на източника.

Основни сведения по електротехника и радиотехника
57
Стръмността на кривата на пропускане в областта на граничната честота
завнсн твърде много от вида на филтъра. При Г-образния филтър тя е най-
малка, а при Т- и П-образния —- по-голяма. Ако е необходимо по-рязко от-
деляне на двете честотни области, могат да се употребят и по-сложни много-
звенни филтри, съставени от по няколко единични филтъра.
дб
г
Фиг. 31. Няколко вида ZC-филтри
а — нискочестотни; б — високочестотни; в — лентови ; г — заграждащи
Точно обратно действие на разгледаните филтри имат високочестотните
филтри — фиг. 31 б. Те срязват ниските честоти до определена граница /гр
и пропускат високите честоти над тази граница. Елементите им се определят
по формудите
'4; <“>
С=4^р?
Лентовите филтри позволяват предаването на ток в определеии честотин
граници, извън конто затихването е твърде голямо (фнг. 31 в). Представените
на .тази фигура няколко случая дават различна стръмност на кривата на про-

58
Филтрн
пускане и различна ширина на пропусканата лента. Освеи тези на фиг. 31 в
лентови филтри могат да се получат н по други начини, един от конто е раз-
гледаният случай иа свързани кръгове.
Лентовите филтрн намират приложение в усилвателите па тясната честотна
лента — напр. в междннночестотинте усилвателп на приемниците. Когато е
необходима много тясна пропускана лента, качественият фактор на кръговете,
от конто е съставен филтърът, трябва да бъде по-голям. Когато пропусканата
лента трябва да бъде от порядъка на няколкостотин херца (напр. в любител-
ските КВ приемници/, употребяват се кварцови филтри. Те ооигуряват твърде
остро отсичане на страничните честоти и
много тясна лента поряди свойството
.на кварцовата пластинка да действува като
кръг с много висок качествен фактор.
Противно на лентовите филтри заграж- q
да щите филтри снлно затихват само едиа
определена честотна лента, а. пропускат
всички останали честотн — фиг. 31 а. Тя-
кива случаи нмаме при антенните филтри
в радиопрнемннците, конто трябва да от-
слабват сигнал с определена честота (наяр.^
междинната честота иа приемника или че
стотата на местння предавател).
RC-филтри- Значителио по-прости и с
по-шнрока употреба са групнте, съставенн
от кондензатори и съпротивления, наре- с
ченн 7?С-филтри (фиг. 32). В сравнение с
ZC-филтрите те дават по-малко затнхване
в непропускащата облает, но порадн своята
простота се срещат много често в различии
схемн. Основната задача, която се поставя
на тези групн, е да нзпълмяват рол яга на
разделители и филтри - да отделят про-
мен л ивотоковата от правотоковата съставна
Фиг. 33. Няколко случая на
приложение на /?С-фнлтри
Фиг. 32. /?С-фнлтрн
на едно пулсиращо иапрежеиие (фиг. 32 с), или, обратно, да изгладят пул-
ей ращото иапрежеиие, отделяйки правотоковата от променливотоковата съ-
ставна (фиг. 32 б). Първият случай намира приложение напр. прн евързването
между две стъпала на /?С-усклвателнте (фиг. 33 с). Вторият случай се среща
по-често-—при фнлтриране на анодните н екранните напрежения, напрежеиията
за АРУ н за преднапрежение на лампите. На фиг. 33 б е даден случает с

Основни сведения по електротехника и радиотехника 59
филтър за отделяне на променлнвата съставна от постоянного напрежение за
АРУ. Филтриране иа анодното напрежение се налага при многостъпални усил-
ватели за избягване на обратна връзка по захранващата верига — развързващ
филтър (фиг. 33 в).
/?С-филтрите се използуват много често и за разделяне на токове с раз-
личии честоти, което се постиГа чрез подходящ избор на величините на еле-
ментите С н R. Такива случаи имаме __втл веригите за регулиране на честот-
ната характеристика на .усилвателите (тонрегулатори).
При изчислението на 7?С-групите като основна величина за сравнение се
нзползува времеконстантата т (стр. 42).

Грета глава
ЕЛЕКТРОННИ лампи и полупроводници
1. Електронни лампи1
а. Условно означаване на електронните лампи
За означаване на електронните лампи са възприети определени означи-
телии снстеми, конто позволяват по означеиието на дадена лампа да се опре-
делят най-важните й особености.
Съветско означаване
Съгласно Държавния всесъюзен стандарт Гост 5461-50 озпачаването на
електронните лампи се състон от 4 елемента, имащи следното значение:
Първи елемент на означението
ГК — генераторни лампи за честота до 25 мгхц
ГУ — генераторни лампн за УКВ с честота до 600 мгхц
ГС — генераторни лампн за сантиметрови вълнн
ГМ — модулаторнн лампи
В — днодн (кенотронн)
СГ — стабилнзатори на напрежение
ТГ — тиратрони с инертен газ	-
ТР — тиратрони с живачни пари
ГГ — газотрони с инертен газ
IT — газотронн с живачнн пари
Ф —фотоелементн и електронни умножители
— цифра, воказваща прибли-	приемно-усилва-
зително отоплителното на-	телнииизправи-
прежение във в	телнн лампи за
— цифра, показваща големи-
ната на диаметъра (Диагонала)
на екрана в см
приемницн и
други подобии
цели
осцилографни и
приемки телеви-
зионни тръби
Втора елемент на означението
Д — диоди
X — двойни диоди
С — триоди
Параметрите им са дадени в таблииите от I до 9 в края на тази глава.

Електронни лампи и полупроводници
61
Э — тетродн
П — изходящи пентоди и лъчеви тетроди
И — честотопреобразователни лам пи от типа хептод-триод
К — екранйранн пентоди н лъчеви тетродн b изменяема стръмност
Ж •— екранирани пентоди и лъчеви тетроди
А — преобразователни лампи с две управляващи решетки
Г — триод и един нли два диода
Б — пентод и един или два диода
Н — двойни триоди '
Ф — трнод-пентоди
Е индикаторн за настройка
Ц — кенотрони ва прнемннци иусилватели
— цифра (поредей №)	газонапълнени диоди, триоди
и вентили с тлееш разряд
ЛО — осцилографни и приемки телевизнонни тръби с електростатично от-
клонение на лъча
ЛМ — осцилографни тръби с електромагнитцо отклонение на лъча
ЛК — приемки телевизнонни тръби с електромагнитно отклонение на лъча
Ц — фотоелементи н еяектроинн умножители с цезиев катод
Забележка. При генераторните и модулаторните лампи, както и при стабилиаа-
торите на напрежение вторият елемент на означение липсва.
Трети елемент на означението
Третият елемент на означението показ ва поредния номер на лампата от да-
дени я тнп при следните радиолампи:
генераторни лампи за всички обхвати
модулаторни лампи
стабилизатори на напрежение
приемно-усилвагелни в токоизправителни лампн за приемници
фотоелементи и електронни умножители
Забележка. При газотроните, тиратроните и кенотроните третият елемент липсва.
Четвърти елемънт на означението
Генераторни и модулаторни лампи:
А — с водно охлаждаие на анода
Б — с прннудително въздушно охлаждаие
Електронно-лъчеви тръби:
Б — бяла светлина
С — синя светлина
В —- зелена светлина
Ж — жълто-зелена
П — продължително послесветене
К — краткотрайно послесветене'
Фотоелементи и електронни умножители:
В — вакуумнн -
Г — с газов пълнеж	в
Изправители с инертен газ:

62
Електронни лампи
п б Гв числителя — среди пят ток (а)
Др°° |в знаменателя — обратного иапрежеиие (кв)
Приемио-усилвателии, кенотроны за приемннци и усилватели и стабилиза-
торни лампи:
Без означение — металически
С — сгъклени
Ж —тип „желъд“
Б — свръхмиииатюрни, с диаметър 10 мм
А — с диаметър 6 мм
Л-—с локталеи цокъл
П — миниатюрки („палчиковн")
Д — с дискови изводи („маячкови")
Ако липсва иякой елемент (освен последний), вместо него се поставя
тире (—).
Примера
1.	Честото-преобразователна лампа с две управлявати решетки, отоплително напреже-
нйе 1,2 в, първи поредей номер от този тип, миниатюрна...................1А1П
2.	Високочестотен пентод с удължена характеристика, отоплително напрежение 6,3 в,
металическа...................................’..........................6К7.
3.	Генераторна лампа за честоти до 25 мгхц, без специално охлаждане	. ГК4
4.	Осцилографна тръба. дьлга 13 см. с електростатично отклонение .	.	.	.13ЛО7
5.	Приемна телевизнонна тръба с Диагонал на екраиа 30,5 см. магнитно отклонение, бяла
светлина................................................................31ЛК1
Европейско означение
Това означение се състои от трупа букви и от едио-, две- или трнзначио
число.
Първата буква показва вида на отоплението
А -у- промеиливо напрежение 4 в
В—постоянен ток . 180 ма
С — постоянен или променлив ток 200 ма
D —батерийни лампи 1,25 или 1,4 в
Е — иапрежеиие 6,3 в от всякакъв източник
F — напрежение 13 в от акумулаторна батерия
G — променливо напрежение (американски тип)
Н —постоянно напрежение 4 в (батерийни лампи)
К — постоянно иапрежеиие 2 в (батерийни лампи)
Р — променлив ток 0,3 а (американски тип)
U — постоянен или променлив ток 100 ма
V — постояиеи променлив ток 50 ма
Втората буква означава назначението на лампата
А — детекторен диод
В—двоен детекторен диод
С — усилвателеи триод
D — изходящ триод
Е — тетрод
F — високочестотен пентод
Н — хексод

Електронни лампи и иолупроводимим
63
К — октод
L — изходящ пентод
М — индикатор (магическо око)
N — тиратрон
Р — лампа с вторична емисия
О — ноиод («.«-детектор)
W — газов еднополупериодеи изправптел
X — газов двулолупериодеи изправител
Y — еднолелупериоден кенотрон
Z — двуполупериоДен кенотрон
Ццфрите след буквите са типови елементи на означението
1—9 — лампи с дълбок цокъл, с 8 или 5 крачета. Ла мните от серия .U“ с
това окончание имат октален цокъл.
И—19 — металически лампи с диаметър 43,5 см, с 5+3 крачета и бакели-
тов щифт в средата. Изходните, токоизправителните и индикаторните лампи от
тази серия имат стъклеи Салон.
21—29 — стъклени лампи с локтален цокъл, с 8 крачета. Лам пите от 21—24
серия »D* са с октален цокъл.
30—39—стъклени лампи с октален цокъл.
40—49 — ламин с цокъл „римлок" (нглен), с 8 крачета и водеща пъпка.
50—59 — специални лампи „Филипс".
60—69 — лампи с 9-щифтов цокъл и свръхмиииатюрии батерийни лампи
без цокъл.
70—79 — миниатюрни ламин с локтален цокъл.
80—39 — миниатюрни стъклени лампи с 9 крачета („новал").
90—99 — миниатюрни стъклени лампи със 7 крачета.
100—ПО—специални лампи „Телефункен".
170—179—стъклени лампи „RFT" с 11-щифтов цокъл „гном".
801—809—миниатюрни лампи „Телефункен".
При някои лампи „Туигсрам" означението започва с буквата „Т“.
Чехословашките приемно-усилвателии лампи „Тесла" се означават с три
елеманта : цифра, буква и цифра. Първата цифра показва закръглеиата стой-
ност иа отоплителиото напрежение във в, буквата в средата — типа на лам-
пата, а втората цифра — въишния вид на лампата и цокъла.
Америкаиско означение
Означението на америкапските лампи се състои от цифра, буква (една или
повече) и пак цифра.
П ъ р в и я т елемент (цифрата) означава отоплителиото напрежение във в.
Вторият елемент (буква или трупа от букви) обикневеио няма опре-
делено значение; наличието на буквата BS“ в групата означава, че венчки
електроди са свързани с цокъла.
Третият елемент (втората цифра) дава броя на евързаните крачета
на цокъла (включително екрапировката) минус единица.
Пред основната трупа на означението често се поставят една или повече
букви, показващи фирмата производител. Напр.: НУ (Хитрон), KR (Кен Рад),
Т (Телефункеи— Италия).

64
Електронни лампи
След осиовната група иа означението се поставя буква, определи ща кон-
струкцията на лампата:
G — стъклена лампа
GT—стъклена лампа с намалеии размери и октален цокъл
LM, LT —• стъкленн лампи с локтален цокъл
MG— стъклена лампа с въишеи металеи цокъл
MS — стъклена лампа с въишиа 'метализания
X — керамичен цокъл
Y — специален цокъл
Металните лампи нямат окончание след основните Груни иа означението.
Пример:
6А8 — отопление 6,3 в, 8 свързани крачета, металла
6A8G — същия тип със стъклеи балон
6A8GT — същия тип с намалена размери
б, Видове електронни лампи
Диод — двуелектродиа лампа, която има катод к и аиод а.
Използува се като детектор в радиоприемниците и като нзправител иа
променлив ток.
На фиг. 34 е показана типична анодиа характеристика на диода като
•функция от приложеиото на анода иапрежеиие.
Фиг. 34. Анодна Характеристика
на диода 6Д4Ж
Фиг. 35. Решетъчни характери-
стики на триода 6Н5С
Трнод — триелектронна- лампа, състояща се от катод к, управляваща ре-
шетка р н анод а.
Използува се в най-различни ргдиоапаратури : в приемниците като усил-
вател на висока и ниска честота, като детектор и осцилатор.
Триоднте намират приложение н в радиопредавателнте с големи мощности,
където за отнемане на разсеяиата мощиост се прилага водно или принуди-

Електронни лампи и полупроводници
65
телно въздушио охлаждаие. Голямо приложение намират в радиоапаратурите
за ултракъси вълии.
На фиг. 35 са показани решетъчните, а на фиг. 36 — анод ните характери-
стики на триода.
Основни параметра на триода:
Коефициентът иа усилване р. се определи като отношение от
нарастваието иа анодното напрежение Еа към нарастването на решетъчното
напрежение Ер (взето с отрицателен
знак) при постоянен аноден ток 1а'
ЬЕа .
р. — . д. при 1а — конст.
tlZJp
Този коефнциент се иармча оше
статичен коефнциент иа усилване.
В някон страни вместо коефициента
на усилване р. се използува реципроч-
ната му стойност D, наречена про-
ницаемост (£>=-—).
Р-
Вътрешното съпротивле-
ние Ri на лампата се определи като
отношение от изменение™ на анод-
ното напрежение Еа към съответству-
ващото изменение иа анодния ток 1а
лрн постоянно решетъчно напрежение:
Фиг. 36. Анод ни характеристики на
триода 6Н5С. Максимално допустима
мошност на разсейваие от анода
Ri ~ .. а при Еп = коист.
Д/а	Р
Стръмността 5 иа лампата се определи като отношение от измене-
ние™ на анодния ток 1а към съотвегствувашото измеиеине на решетъчното
напрежение Ер при постоянно а иод но напрежение:
5 = —(ма/в) при Еа — коист.
Стръмността на лампата се измерва в милиампери на един волт (ма/в).
Параметрите на триода могат да се определят непосредствен© по ламповите
характеристики, показани на фнг. 35 и 36.
Основните параметри на триода се намират в следното съотношение:
р, = SRi, където 5 в Male, а в ком.
От характепистиките на триода се вижда, че параметрите на лампата ие
са постоянни, а се изменят в широки граници при изменение на анодния ток.
Най-постоянният параметър е коефициентът на усилване на лампата.
Важни параметри, характеризнращн триода, са паразитните статнчни ка-
пацитети:
Входящнят капацитет Срк е капацитетът между решетката и
катода при статичен режим на лампата. При динамичен режим на лампата
стойността на този капацитет е: .
Св. = Срк + Сра(1+^.
5 Нарьчник на радиолюбителя

66
Електронни лампи
60	120 160 200> 240
Анадно напрежение (О/
Фиг. 37. Днодни н аиодно-екраиии
характеристики иа тетрода
където f( е динамичная? коефициент иа усиление на стъпалото.
Изходяшият капацитет Сак е капацитетът между аиода и катода
на триода. При динамичен режим изходяшият капацитет ие се промеия.
Проходящият капацитет Ср8 е капацитетът между решетката
и анода на лампата.
Големият проходяш капацитет е съществен недостатък иа триод ите при
използуването им за усилване на високи честоти.
Тетрод — четириелектродна лампа, състояща се от катод к, управля-
ваша решетка plt допълнителна (екранна) решетка pz и анод а. Втората ре-
шетка спомага за намаляваието иа капани-
тета анод-ре шеъка и увеличаване на въ-
трешното съпротивленне. С това се нама-
лява възможиостта за поява на нежела-
телно самсвъзбуждане при използуването
на тетрода като усилвател на висока че-
стота и се увеличава коефициентът иа усил-
ване на лампата. На фиг. 37 е показана
типична характеристика на тетрода. Раз-
ликата й от тазииа триода е, че анодният
ток почти не зависи от величината на
анодното напрежение. Провалът в харак-
теристиката на анодния ток е съшествен
недостатък на тетрода, предизвикваш ди-
натроне н ефект при анодни напрежения,
близки или по-малки от иапрежеиието на
екраниата решетка.
Пентод — петелектродиа лампа, раз-
личаваша се от тетрода по това, че вма
трета решетка р8, разноложена между ано-
да и екранната решетка. Тази трета ре-
шетка се нарича антидинатрониа или за-
швтна. Тя се свърава с катода или има
нулев потенциал, вследствие на което отра-
зените от аиода вторичии електрони се
връщат обратно иа иеговата повърхност
и по такъв начин се отстранява провалът
в характернстиката на анодния ток.
Пентодът се използува в различии области иа радиотехниката. Поради
малкия му капацитет решетка-анод н голямото вътрешно съпротнвление той
е подходящ за високочестотен усилвател. В иискочестотните усилватели и в
радиоприемниците пентодът се използува като усилвател иа напрежение и
мощиост. На фиг. 38 са показани -типичии характеристики на пентод.
Лъчев тетрод — лампа с*с специална антидинатрониа конструкция за нзбяг-
ване на динатронния ефект. Лъчевите тетроди се използуват като усилватели
иа мощност в НЧ и ВЧ усилватели и изместват тетродите и пеитодите.
На фиг. 39 е показана характернстиката иа лъчевия тетрод 6ПЗС.
Параметра на тетродите и пентодите
•Динамично вътрешио съпротивленне във верйгата на аиода:
д £
Ri = д у2 при Ер, = коист. и Ер. = конст.,
където Ер. е иапрежеиието иа екраниата решетка.

Електронни лампи и полупроводници
67
Динамично вътрешио съпротивление във веригата иа екранната
решетка:
Коефициеит иа усилване на управляващата решетка по 'отношение на
анода:
“lp‘ = s лри /,с= коист-"
Коефициеит иа усилваието иа * управляващата решетка по отношение^на
екранната решетка:
, Д £Рв
jiptps =при /р2- = конст.,
където /рй е токът иа екраниата решетка.
Вътрешиото съпротивление на -фетродите е от 10 до 100 пъти по-толямо, от-
колкото в триодите и се движи в гранйците от стотици хиляди ома до ия-
колко мегаома.
Пентоди с удължени характеристики — лампи с това преимущество,
че при увеличение на решетъчного им преднапрежение анодният ток не спада
рязко както при обикновените лампи, а постепенно. Тезн пентоди се изпол-
зуват в радиопрнемниците, където стръмността на лампата се измени от авто-
матичния регулятор на усилването. На фиг. 40 е показана характеристиката
на една лампа от този тип 6SK7, като на същата. фигура за сравнение е да-
деиа и характеристиката на една обикновена лампа 6S]*7«
Хексод — шестелектродна лампа: анод, катод и четири решетки. Свърз-
ването на отделните решетки е различно в зависимост от използуването на
хексода. Използува се главно като смесител. Прн този случай първата ре-
шетка служи за подаваие напрежението от местиия хетеродин, а третата ре-
шетка — сигналната — за подаване на входящий сигнал. Вторзта и четвъртата
решетка са екранни.

68
Полупроводници
ХексОдът може да се използува като лампа с лроменлнво усилване за ви-
сокочестотния сигнал (фадинг-хексод).
. Основни параметри на хексода са: стръмността иа смесване Sct която се
определи като отношение рт съставната иа анодния ток на межлиината че-
Фиг. 40. Характеристика на
лампа с променлива стръмност
стота Д/амч към променливото напрежение иа управляваща^а решетка Д £р1
(V = :	и дииамичното вътрешно съпротивление по междиниа че-
Д£р! /
стота /?/мч.
Хептод — седемелектродна лампа: анод, катод и пет решетки. Използува
се като преобразовател на честотата. Лампата се състои от триодиа част,
която работа като хетеродин, н тетрод на. като смесител.
Октод — осемелектродна лампа, която се състон от триодна и пентодна
част. Използува се като преобразовател на честотата. Преимуществото му се
състои в неговото по-голямо вътрешно съпротивление. Пълното отсъствие на
динотронння ефект позволява по-голямо усилване без изкрнвяване.
Комбниираните лампи съдържат две нлй повече различии ламповн системи
в общ балон с общ нлн отделен катод. Към този тип лампи се отнасят: диод-
триод, диод-пентод, двоен диод-{-триод, двоен диод -{-пентод, триод-пентод, триод-
хексод, диод-триод-пентод, троен днод-|-трнод н др.
2. Полупроводници1
Полупроводниците намериха голямо приложение в науката и техннката.
Те се използуват в радиоприемнините, усилвателите, автоматиката н телеме-
ханиката, в кнбернетичните машини и импулсннте устройства за произвеждане
на внсокочестотни и нискочестотни трептения.
1 Параметрите им са дадени в тйблиците от 10 до 19 в края на тази глава.

Електронни лампи и полу провод ници
69
Полупроводииците са особено цени и и подходяши за портативните апара-
тури поради малката им тежест, малък обем и икономичност в консумиране
на електроеиергия.
а. Прииципио действие и видове
Германии
тип п
Германн
типр'
Германии
тип п
Фиг. 41. Полупроводиикови диоди
а — плоскостей; б — точков
на такъв диод играе областта между
Принцшгьт иа действие на полупроводииците се основава иа възможиостта
одновременно да съшествуват два различии проиеса при пренасяне на елек-
трическите заряди или, иначе казано, два различии типа електропроводимост. Към
полупроводииците се отиасят го ляма трупа твърди тела, конто и мат кристален
строеж и притежават твърде високо относителио съпротивлеиие — десетки
хиляди пъти по-голямо, отколкото мегалите. По своята проводимост те заемат
междиино място между металите и изолаторите, порзди което се иаричат по-
лу провод нипи. За нзраббтването иа
полупроводникови диоди и триоди
се използуват главно германий и
силиций.
Кристал и, притежаваши главно
електронка проводимост, са от типа
„пи, а дупчеста — от типа,„р". По-
лупроводниковите диоди и триоди
се разделят иа две групи: плоско-
стни и точкови.
Полупроводниковият плоско-
стей диод (фиг. 41а) представлява
крнстал от два слоя с различна про-
водимост, като от всеки слой чрез
специални електроди (I и 2) са на-
правени изводи. Главна роля в работата на такъв диод играе областта между
пластовете 3, показана на фиг. 41а с плътна права линия, където германнят
от тип „ри преминава в тип „п*. Огличителната черта на тази облает, нари-
чана обикиовеио електродупчеста или „р—п“ преход, е, че тя притежава
изправителни свойс:ва.
Полупроводннковият точков днод е направен от германий тип „я" с
електронна проводимост (фиг. 41 б). От едиата страна иа кристала, както и в
плоскостния диод, с помошта иа електрода 1 се правя извод. Към противо-
положната му страна се допнра острие от тьнък пружииираш проводник 2,
което образува точковия контакт. Този проводник е вторият извод на диода.
Основиа роля в работата иа точковия диод играе изправителният „р — п"
преход, който се образува в мястото на допираието иа острието в кристала
на германия.
На фиг. 42 е показана характернстиката иа плоскостей диод. Силата иа
тока, протичащ през диода, зависи от величииата и знака на приложеното
напрежение. Посоката, съответствуваща иа малкрто съпротивленне на диода
и голямата стойност на тока, се иарича „права", а обратната, прн която съ-
противленнето иа диода е голямо, а токът във верйгата малък — «обратна*1.
Аналогично' на това и напрежеиията, конто предизвикват тезн токове, се на-
ричат съответио „право" и „обратно". За плоскостните диоди право напре-
жеиие има тогава, когато към слоя с електронна проводимост е евързан от-
рипателният полюс на токоизточника, а към слоя с дупчеста проводимост —
положителният полюс.

70
Полупроводници
Увеличенного иа обратиия ток през диода при големи обратим напрежения
показва приближаването на пробив в диода.
От волт-ампериата характеристика на диода се вижда, че той притежава
добри изправителни свойства.
На фиг. 43 са показами конструкцията и осиовиите размеры на плоскостиите
—германиеви дноди тип ДГ-Ц21 -—25 и ДГ-Ц26 — 27.
Характеристиките иа диодиите изпра-
вители са до голяма степей температурно
зависи мн, което е съществеи недостатък за
полупроводннците.
При плоскостиите диоди се получава
значително по-гол яма стойност иа изпра-
— вения ток, отколкото прн точковите. Точ-
ковите дноди могат да работят иа честота
до 100 мхц, докато плоскостиите поради
това, че имат значителен собствен капаци-
тет (от 15 до 20 пф), могат да работят на
честоти до 50 кхц.
Полупроводинковият точков триод
(фиг. 44) се състои от гермаииев кристал
Г н две остриета Е н К, конто са на
разстояние 20—50 мкн от повърхността иа Кристала. Всяко острие обрз-
зува с крнстала Г обнкновен изправителен контакт с права проводимост от
острието към крнстала. Ако между електрода е, наречен „емитер", и осно-
вата1 о се подаде напрежение с права полярност, а между електрода к, наре-
чен „ко лектор", и основата О — с обратна полярност, то стойността на тока /к
(обратная) се намира в пряка зависимост от стойността на тока на емитера /е.
V
 Фиг. 42. Волт-амперна характери-
стика иа плоскостей полупровод-
ников диод
2	3 4 5 6	7
Фнг. 43. Обш вид на плоскостни германиеви дноди
а — тип ДГ-Ц21 — 25: / — контакт™ изводи, 2 стъклен изолятор, 3 — тяло.
4 — горен токоснимател, '5 — индий, 6 — германий, 7 — долей токоснимател,
б - тип ДГ-Ц26 - 27
Доколкото напрежеиието на емитерз е подадеио в права полярност, а на
ко лектора — в обратна, вътрешното съпротивление във веригата на емитера
е значителио по-малко, отколкото съпротивлението във веригата на колектора,
следователно, въпреки че токът на емитера /е н токът на колекдюра не-
значително се различават един от друг, може да се получи значително усил-
ване на мощността (от 100 до 1000 пъти).
Среща се и база.

Електронни лампи и полупроводници
71
Ако във веригата на колектора включим товарного съпротивление /?т
(около десетки килоома), а на емитера се подаде променлив© напрежение, то
напрежението, получаващо се върху съпротивлението Rr, ше се окаже зиа-
чително по-голямо, отколкото това, което е приложено към емитера.
Фиг. 44. Схема, поясияваша прин-
ципа на действие иа кристалния
точков триод
Фиг. 45. Схема иа
точке® триод
1 — емитер ; 2 — колек-
тор ; 3 — основа (база)
Важно свойство на точковите триоди е, че в тях колекторният ток пре-
вишава тока иа емитера, т. е. такива триоди осигуряват усилваието по ток.
Коефициентът иа усилване по ток за точковите триоди е от 2 до 5.
На фиг. 45 е показан кристален точков триод, а на фиг. 46 типови ста-
тичнн волт-амперни характеристики. С пунктираии линии са дадеии товарните
характеристики при А?т= 10 ком и 7?т = 20 ком.
Фиг. 46. Типови характеристики иа точ- Фиг. 47. Плоскостей полупровод-
ков кристален триод	ников триод
Германы, тип 		Германий тип	Германий тип ...Л—
Триод тип
Германии тип п	Германий Р	Германии пип п
Триод тип
п-р-п
Показаните характеристики приличат на характеристиките иа обикновения
пентод и се отличават от тях по това, че семейството иа характеристиките
на пентода се построява като функция от напрежението на управляваодата
решетка, а на кристалния триод — в зависимост от тока на емитера.
Полупроводниковият плоскостей трнод съдържа германиев кристал от'
три редуващи се слоя с различна проводимост и два електронно-дупчести
кр—п" прехода (фиг. 47). 'Двата крайни слоя на кристала имат еднаква про-

72
Полупроводници
водимост (тип ,ри или а средният — противоположна, т. ё. съответно
„п* или „р‘. В зависимост от реда на разположението на слоевете плоскост-
ните триоди се делят на две групи. Тези, на който крайните слоеве имат
Фиг. 48. Схема и общ вид на плоско-
стей кристален триод
I — емитер ; 2 — килектор; 3 —• основа
Фиг. 49. Еквивалентна схема на кри-
стален трнод
дупчеста проводимост »р“, а средният — електронни се наричат триоди
тип „р-п-р*. Другите триоди, на конто крайните слоеве от крнстала имат
електроииа проводимост „п“, а средният — дупчеста „р°, се иаричат тип
На фиг. 48 са показани схемата и обшият вид иа плоскостей триод,
а на фиг. 49 — един от вариантите иа екви-
валентната схема на триода. Стойностите на съ-
противленията в схемата се определят от статич-
ните характеристики, показани на фиг-. 50 по
следните формула :
д/-- ^ге-гД>; при /к = конст.
7 = '» +	’ п₽и /к = конст-
“'-'к	.	г
-т, ='» + '<>; "ри 4 =коиС1-
-ту — ro J пРи 4 к°нст.,
• azK
V
където Д(7е, Д4/К, 1/к н Д/е са съответно иара-
стваннята на напрежението на емитера и колек-
тора и на токовете във веригата на колектора н
емитера;
гк — съпротивление на колекторния преход;
Фнг. 50. Типови характе-
ристики на плоскостей
кристален трнод
#0 — съпротивление на основата;
ге — съпротивление на емитера;
гг — съпротивление на еквивалеитния ге-
нератор във веригата на колектора. 

Електронни лампи и полупроводници
73
Отношение™ — определи коефициента на усилването на триода по ток.
'к
б. Указания по използуването на кристалиите диоди н триоди
При използуване на крнсталните диоди и триоди трябва да се спазват
следвите условия:
температурата на окръжаващата среда да не надвишава 50° С ;
да ие се разполагат блнзо до награващи се части;
да не се запояват и огъват изводите на точковите дноди и триоди;
запояването и огъването на изводите на плоскостните диоди и триоди да
се правят на разстояние, не по-малко от 10 мм от тялото;
за спойка да се употребява припой с температура на топенето не повече
от 1500;
да ие се превишават максимално допустимнте стойностн на иапрежеиието,
тока н разсейваната от колектора мощност във всички статичии, динамични и
преходим (при превключване) режими;
при включване най-напред да се осъществява контактът наосновата.
3.	Електронно-лъчеви тръби'
Електронио-лъчевата трьба е предназначена за преобразуване на електри-
ческите сигнали в светлинни. *
Според отклоняващата система електронно-лъчевите тръби биват:
електростатнчни и електромагнитни.	/
Електростатични тръби. При електростатичните тръби фокусировката и
отклонението на елек/ронния лъч се иэвършват от електрическо поле.
На фиг. 51а е показано прннципното устройство на електростатнчна трьба,
която има следннте главни части: катод К, който излъчва електрони; управ-
ляваш електрод М, който служи за управление на тока на лъча; първи
анод «1 н втори анод «а, конто служат за ускорение и формиране на елек-
тронния лъч; два чифта отклоняващи пластинки Дг Д2 и Д3 Дд, предназначены
за отклонение на електрониия лъч. Първият анод, катодът н управляващнят
електрод образуват първата фокусираща леща. Първият и вторият анод об-
разуват втората фокусираща деща. Регулирането на фокусировката се из-
вършва с изменение иапрежеиието иа първия анод.
Чувствителността иа електростатнчната тръба се определи от ве-
лнчината на отклонението на лъча върху екрана на тръбата при изменение
потенциала на отклоняващите пластинки с I волт. Чувствителността на тръбата
е обратно пропорционална на скоростта на електроните, затова тръбите с
голямо анодно напрежение имат малка чувствителност. За увеличение на чув-
ствителността иа тръбите прн запазване голяма скорост на електроните се из-
ползува снстемата на послеускорение, имаща трети анод а3, разположен зад
отклоняващите пластинки. При такива тръби захранването на третия аиод не
е желателио да става от общия потенциометър, тьй като прн модулация ще
има разфокусировка на лъча от преразпределеиието на лъча между вторня н
третия анод. Модулиращото напрежение трябва да се подава на управляващия
електрод, както е показано на фиг. 51 с.
1 Параметрите им са дадени в таблиците от 20 до 23 в края на тази ’глава.

74	Електронно-лъчеви тръбм
Подаването на модулиращо напрежение на катода е нежелателно, тъй като
предизвиква изменение на напрежението между катода и втория анод, вслед-
ствие на което се измени скоростта на електроните в областта на отклонява-
щнте пластинки, което от своя страна пък причинява изменение на чувстви-
-телността и разфокусвране по краищата на тръбата.
Фиг. 51 а. Схема на електростатична
електронно-лъчева тръба
Електростатичните тръбн намират широко приложение в електронните ос-
цилографи. В телевизията тезн тръби ряд ко сё' използуват, тъй като при мо-
дулация се получава разфокусировка на лъча.
Електромагнитни тръбн. При електромагнитните тръби фокусировката и
отклонението на електронння лъч се извършват от магнитно поле.
Електромагнитната тръба се състои от катод К, моДулиращ електрод М,
анод а, фокусиращи ФБ и отклоняващи ОБ бобинн (фиг. 51 б).
Фиг. 51 б. Схема на електромагнитна тръба
К — катод: М — модулятор; ФБ — фокусираша бобина ;
ОБ — отклонявата бобина *
Фокусировката и отклонението на лъчав хоризонтална и
вертикална посока се извършват с помощта на отклоняващи бобинн, конто са
монтирани външно върху цилиндрнчната част на тръбата.
Качеството на фокусировката в края и в средата на екрана съществено за-
вкси от разположението на бобината на гърлото на тръбата и от качеството-
на отклоняващата система.

Електронни лампи и полупроводници
75
Отклонявашата система трябва да се разполага колкото се може по-близо
към екрана на тръбата. Дължината на отклонявашата система не трябва да
превншава 60 мм. Много близкото взаимно разположение на фокусиращата
и отклонявашата бобина може да
доведе до нежелателно взаимо-
действие на магиитните полета.
Колкото е по-блмзко фокусира-
щата бобина до екрана, толкова
по-добра е фокусировката в цен-
търа, но се влошава по краи-
щата. Разноложен пето на фоку-
сиращите бобинн се подбира
опитно.
Модулиращото напрежение в
тръбите с магнитно отклонение
може да се подава както на упра-
влявашия електрод, така и на ка-
тода, но в този случай фокуси-
ровката при модулация ще бъде
малко по-лоша. Недостатъкът на
електромагнитния начин на раз-
вивка е появяването на йонно
петно, проявяващо се като тъмно,
Фиг. 52. Конструкция на електроино-лъчева
тръба с йонен уловител
/ коригиращ магнит
кръгло петно на екрана на тръ-
бата. За отстраняване на йоиното петно се използува спепиално устройство,
при което катодът излъчва електрони не перпендикулярно на екрана, а под
наклон (фиг. 52). С помошта иа допълнителен коригиращ магнит траекторията
на елекгронния лъч се изменя и насочва към екрана. По-тежките йони се от-
клоняват на малък ъгьл и попадат в така наречения йонен уловител.
При експлоатация на електронно-лъчевите тръбн е необходимо напреже-
нията на електродите на тръбата да съответствуват на тези, показани в ха-
рактеристиките. При включване на тръбата лъчът трябва да бъде спрян. При
отпушване иа лъча това трябва да става бавио за избягване прегаряне на
екрана при отсъствне на развивка.
4.	Газоразрядни приборн
Газотрон — обикиовеи диод с анод и горещ катод, напълнен с живачии
пари или инертен газ, като аргон, неон, криптон н др. Характеристиката на
газотрона е дадеиа на фиг. 53. Газотроните се използуват за изправяне на
променлив ток със средни и големи мощности. В сравнение с кенотроиите га-
зотроните нмат следните предимства: по-малко вътрешно съпротивление, вслед-
ствие иа което и малки вътрешии загуби; падението на напрежението вътре
в лампата е малко, почти независещо от велнчината иа аиодиия ток; малки
размери при големи стойности на нзправения ток.
При експлоатанията на газотроните1 трябва да се спазват следните условия :
токът през газотрона не трябва да превишава максимално допустимата
върхова стойност. В противен случай за много кратко време ще се повреди
катодът на газотрона;
Параметрите им са ледени в таблица 24 в края на тази глава.

76
Газоразрядни прнбори
средният ток през газотрона трябва да е по-малък или равен на допу-
стимия средеи ток. При неспазване иа това условие ще се получи лрегряване
на лампата н ще се предизвикат обратни запалвания;
обратного напрежение не трябва да превишава допустимата за лампата
стойност.
Газотроните имат следни'те недостатъци: голяма чувствителност към пре-
гряването и особено към недостатъчното нагряване на катода; предварително
Фиг. 53. Характеристика
на газов диод
Фиг. 54. Волт-амперна харак-
теристика на стабиловолт
затопляне на катода в продължение на няколко минута преди включване на
анодною напрежение.
Тиратрон — газов триод с управляваща решетка, която регулира момента
на запалването. Ведиага след запалването на тиратрона решетката изгубва
своята командна способност върху ламгювия ток. Определя йки момента на за-
палването, леко може да се осъществи регулирането на средната стойност на
изправеиия ток.
Тнратронът се използува за изправяне на променлив ток със средни и го-
леми мощности, а също и в автоматите за регулиране на различии пронзвод-
ствени пронеси. Използува се също като генератор на релаксацнонни треп-
тения н пр.
Преимуществата и недостатъците на тиратроните1 са същите както на га-
зотроните.
Стабиловолт — газов диод със студен катод. За стабиловолта се използува
обикновено инертен газ, който се поставя при налягане от около 0,1 мм жи-
вачеи стълб. На фиг. 54 е показана характеристиката на стабиловолт, от която
се вижда, че при постепенно повишаване на напрежението точно при една
определена стойност лампата се задействува („запалва“). След това напреже-
нието спада и остава постоянно в известен обхват (работния обхват на ста-
биловолта) иезавнсимо от тока през лампата. Ако се излезе извън тозн обхват,
напрежението между анода н катода бързо пораства н лампата се разрушава.
При нзползуване на стабиловолта трябва да се спазва полярността при включ-
ването му към постояннотоковия източник.
1 Параметрите им са дадени в таблица 24 в край на тази глава.

Електронни лампи н полупроводници
77
Газовите лампи със студен катод се използуват освен като стабилизатори
«а напрежение още н като релаксационин генератори, като индикатори на
напрежение, за зашита от свръхнапрежение и др. В таблица 25 са дадени ос-
новните параметри на стабиловолти.
Работе» '
участък ,
5.	Безразрядни електровакуумнн прибери
Баретор — газов електровакуумен прибор, който се състон от железен или
волфрамов проводник, поставен във водород на среда прн налягане от 50 до
200 мм жнвачен стълб. Съпротивлението на .такъв проводник при увеличе-
ннето на температурата расте. Бареторът
служи за поддържане иа постоянен ток в
дадена верига при изменение на захраква-
щото напрежение. Той се използува както
в постояинотокови, така и в променливото-
ковн вериги. При бързи времени иа захран-
ващото напрежение бареторът не действува
поради своята ннертност. За устаиовяване
на нов топлинен режим са необходимн
около две-три мннути. На фиг. 55 е пока-
зана волт-амперната характеристика на ба-
ретора. Основните параметри на барето-
рите са дадени в-табл. 26.	ристнка на баретор
Умин Умакс
Фиг. 55. Волт-амперна характе-
6.	Фотоелементи
ФоТоелементите, наречеин още фотоклеткн, превръщат светли нната енергия
в електрическа. Те намират приложение във фототелеграфията, телевнзнята,
звукозаписа, фотографията, сигнализацията и др.
В зависимост от принципното сн устройство фотоелементите се. разделят на
три основни групн:
фотоелементи с външен фотоефект, прн конто под действието
на светлииата електроните се откъеват от повърхността на метала;
фотоелементи с вътрешеи фотоефект (фотосъпротивленне),
при който под действието на светлината се измени електрическата проводимост
на веществата;
фотоелементи с преходен слой (вентилни фотоелементи), при
конто под действието. на светлината се възбужда електродвижеща сила.
^Фотоелементите с външеи фотоефект пред став ляват от себе си вакуумнн.
или газонапълнени двуелектродни лампн. На вътрешната страна на стъкления
балон се облага (наслоява тънко) вещество, което под действието на светлината
излъчва електрони.
Фотосъпротивленията в електрическо отношение са обикновени съпро-
тивления, величнната на конто съществено завися от осветяването на повърх-
ността им. Фотосъпротивленията намнрат пр вложение в случайте, когато не
се нзисква линейна светлинна характеристика. Те иамират широко приложение
в автоматиката и регулиращите с хеми.
Вентилните фотоелементи нмат твърде просто устройство. На металиче-
ския електрод (основата) се наслагва полупроводников слой, на повърхността
иа който се напластява тънък полупрозрачен метален пласт, свужещ за втори
електрод на фотоелемента. Прн осветяване на фотоелемеита от страмата на

78
Фотоелементм
полу прозрачная слой на електродите възниква електродвижеща сила. Ако по-
лу прозрачният слой се варежда отрицателно и токът във външиата верига тече
от основата към него» фотоелементът е с „фронтален фотоефект". Ако полу-
прозрачннят слой се зарежда положително, фотоелементът е с „положителен
фотоефект".
Основни параметри иа фотоелемеитите с външеи фотоефект. Чув-
ствнтелност или интегрално отдаване — стойността на тока
на фотое лектронната емисия, която се получава във фотоелемента иа оветлинен
поток, равен на един лумен. Измерва се в мнкрозмпера на лумен.
Във вакуумиите фотоелементм чувствителността е от 20 ~ 90 мка (лм), а
в газонапълиеиите от 150-j-200 мка (лм).
Спектра л ната характеристика показва чувствителността на фо-
тоелемента към свет л инния лъч с различна дължина.
Светлиниата характеристика представлява зависимост на фото-
тока от величината на светлинния поток.
Честотната характеристика определи зависимостта на чувстви-
телността на фотоелемента от честотата на модулацията на светлинния поток.
Фотоелектроиии умножители. Обикновените фотоелементм имат малка
чувствителност, затова е необходимо да се употребяват усилватели с голям
коефиииеит на усилване. Във фотоелектронните умножители усилването на
„фототоковете" става вътре в самия фотоелемент, при което се използува
вторична електронна емисия. Чувствителността иа фотоелектрониите умножи-
тели превишава стотици хилядн пъти чувствителността на обикновените фото-
елементи, като достига при миогостъпалните фотоумножители ЮОО а/лм.

Електронни лампи и полупроводници
79
Ламиови диоди (съветски)	Таблица 1
Означе- ние	I Отопление			Ефективно напреже- ' ние на анода (в)	Максималиа амплиту- да на обратного на- прежение на анода (в)		; Изпрявен ток (ма) |	Максималиа ампли» ' туда на анодння ток i (ма)	i	Собствена резонансна 1	t честота (мгхц)	 Капацвтет между ка- 1 тода и анода (пф) ’	g
	Тип	। напрежение (в)!	ток (а)								
6ДЗД	ДИОД	6,3	0,77	7	-200	27	150					
6Д4Ж		6,3	0,1b	130	365	4,8	30			1,91	I
6Д6А		6,3	0,15	165	4Ь0	84-10	70	700		3	
6Х2П	двоен диод	6,3	0,30	2X150	4Ь0	174-20	90	1000		3,8	
6Д8Д	диод	6,3	0,45	—	450	—	—			—•	4
6Д10Д		6,3	0,7b	—	100	—-	35			—	b
6Х6С	двоен диод	6,3	0,30	2X165	46b	16	50			4	5
12ХЗС		12,6	0,073	2X10	100	2	20			0,48	6 7
Токоизправителин лампи (съветски)	Таблица
		Отопление					св			
Означе- ние	Врой на акодите	напрежение (в)	(о) лох	Променливо нallpeжe^ на вторичната hbmoti, трансформатора (в)	Съпротивление във « гата на анода (ком)	Капацитет на филтър (мкф)	Максималиа амплиту; на обратното напреже ние (в)	ь Ж ь: ?8t 11* X « 1 sg.	| Изправен ток (ма)	i Цокъл
1Ц1С	1	0,7	0,185	—	20000	0,02	15000			0,5	8
Щ7С	1	1,25	0,2	—	—	—	30000	17	2	9
ШИП	1	1,2	0,2	—	—	—	20000	2	0,3	10
2Ц2С	1	2,5	1,75	4500	600	0,06	12500	100	6,8	11
5ЦЗС	2	5	3	2X500	2	4	1700	750	2304-250	12
5Ц4М	2	5	2	2X400	3,3	4	1550	415	1334-140	13
5Ц4С	2	5	2	2X500	4,7	4	1350	375	1224-125	13
5Ц8С	2	5	5	2X500	1,0	4	1700	1200	400	14
5Ц9С	2	5	3	2X500	2,2	4	1700	600	190	14
6Ц4П	2	6,3	0,6	2x350	5,2	Н	1000	300	724-75	15
6Ц5С	2	6,3	0,6	2X400	5,7	8	1375	—•	704-75	16
6Ц10П	1	6,3	1,05	—			4500	450	120	17
6Ц13П	1	6,3	0,95	650	5	4	1600	900	120	21
6Ц15С	2	6,3	1,43	450	—	—	1350	375	62	18
30Ц1М	2	30	0,3	250	2,5	—	500	500	90	298
30Ц6С	2	30	0,3	2Х 150	1,05	16	500	600	120	18
ВО-188	2	4	2,05	2X500	3,3	4	1300	600	155	19
ВО-239	1	4	2,05	850	5	8	1800	1200	180	20

80
Електронни лампи и полупроводници
Означение
Тип
Триоди и двойни
Отопление
1НЗС
2С4С
6Г1
6Г2
6Г7
6Е5С5
6Н1П
6Н2П
6НЗП
6Н4Г!
6Н5П
6Н5С
6Н7С
. Ш8С .
6Н9С
6HI3C
6Н15П
6С1Ж
6С1П
6С2С
6СЗБ
6С4С
6С5
6С6Б
6С7Б
12Г1
' - 12Г2
СО-243
УБ-240
УО-186
Изходен двоен триод 		1,2	0,12
Изходен триод 		2,5	2,5
Двоен диод -f- триод със сред ей коефициент на ус ил ване	6,3	0,3
Двоен днод-|-триод с голям коефициент на усилване	6,3	0,3
Двоен диод-|-трнод с голям коефициент на усилване	6,3	0,3
Оптически индикатор за настройка 		6,3	0,3
Двоен триод със среден коефициент на усилване	6,3	0,6
Двоен триод с голям коефициент на усилване . .	6,3	0,345
Двоен триод със среден коефициент на усилване	6,3	0,35
Двоен триод 		6,3	0,3
„ „ ..................	6,3	0,6
Изходен двоен триод 		6,3	2,5
	6,3	0,81
Двоен триод със среден коефициент на усилване	6,3	0,6
Двоен триод с голям коефициент на усилване . .	6,3	0,3
Двоен трнод 		6,3	2,8
Двоен триод със среден коефициент на усилване	6,3	0,45
ВЧ трнод . ,		6,3	0,15
	6,3	0,15
Трнод със среден коефициент на усилване ....	6,3	0,3
НЧ трнод		6,3	0,15
Изходен триод .... -		6,3	1
Триод със среден коефициент на усилване ....	6,3	0,3
	6,3	0,2
Трнод с голям коефициент на усилване ....	6,3	0,2
Двоеи диод 4-триод със среден коефициент иа усилване	12,6	0,15
Дзоен диод-|-триод с голям коефициент на усилване	12,6	0,15
Изходен двоен триод 		2	0,24
НЧ триод		2	0,15
Изходен триод .... 		4	1
* На всеки триод.
3 Съпротивленне във верйгата на катода за автоматично пре дна прежен ие.
• На първия триод.
* На вторая триод.
® Напрежение на светепдия екраи 250 в, ток 2,9 ма.

Електронни лампи и полупроводници
81
диод-триодн (съветскн)										Т аблина		3
					Of	Я1 о		а	Междуелектроден			
						2*		х У	капацитет (пф)			
												
						S	Е	у “*				
S 3			"S*	и	3		(-	К fc £ °				
	напрежение		§ *		о	S	§	>>га Е К				
3 ф S	на решетката (в)	5,		33	й	с. с <Я	3 о 55	й				
1 Напреже»		Аноден т<	Стръмнос	Коефииис	Вътрешнс (ком)	Товарно ।	Изходяща	Максима/ ноет), раг (««)	а	3 1	проходят	Цокъл
120	—5,5*	2,51	0,81	11’	13,75	7	0,4	I’				22
250	—45	62	5,4	4,15	0,84	2,5	2,8	15			—.			23
250	—9	9,5	1,9	16	8,5	10	0,3	2,5	3,6	2,8	2,4	24
250	( -2	1,15	1,1	96	91	—	—	—	3,2	3	1,6	24
250	—3	1,1	1,2	70	58	—	—	2	о	3,8	1,4	25
2505	—4	5,3	1,2	24	20	—	——	—	—	—			26
250	2 X 600 ом2	8*	3,21	351	И’	—.	—	21	3.8»	1,751	l,85i	27
250	—1,5	2,31	21	1001	501	101	—	11	1,751	1.31	0,72’	23
150	2 X 240 ом2	7,71	4,91	371	7.551	—	—	1,5’	2,51	1,41	1,3’	29
250	—	3	1,85	—	21,6	1,3	—	—	1,6	1,4	1,3	27
200	— 1,5	8	3»Ь	—	49	—	.		2	3	1,5	2,25	27
135	2 X 250 ом2	1101	6,71	—	0,461	—	—	131	9,51	5,!1	9,51	30
300	—6е	?5	3,2»	356	11,46	2,5	4,2’	6’	—			31
250	—8	91	2,61	20,51	7,9’	—	—	2,751	2,8s	0,8s	3,8s	30
									3«	1,24	44	
250	—2	2,31	1,61	70’	441	—	—	1,1	33	3,8s	2,83	30
									3,4*	3.24	2,84	
90	—30	80±32>	5»	—	0,4’	—	—	13	7	4,2	9	30
100										0,45s	—	32
	50	91	5,61	38’	6.81	—	—	1,61	21	0,44	1,4’	
250	—7	6,1	2,25	26	11,6	—	——	1,8	I	0,6	1,4	33
250	—7	6,1	2,26	26,2	11,6	—	—	1,8	1,38	1,1		34
250	—8	9,0	2,55	20,5	8,05	—	—	.—	3	4,5	3,8	35
270	1,5 ком2	8,5	2,2	14	6,4	—	—	2,5	2,5	3,9	1,6	36
250	—45	62	5,4	4,15	0,84	2,5	2,8	15						37 35'
250	—8	8	2,2	20	9	—	—	2Л	3	11	2	
120	220 ом2	9	5	25	5	2	.—	1,2	3,3	3,5	1,42 I	36
250	400 ом2	4,5	4	66	16,5	—г	—	1,3	3,3	3,4		36
250	—9	9,5	1,9	16	8,5	10	0,3	2,5	3,6	2,8	2,4	24
250	—2	1,15	1,1	96	91	—	—		3,2	3	1.6	24
120	0	3,2	2,1	32	16	3	08	1,5	2,8	5,7	3,4	—22
250	—1 —37,5	3,5 57	1,55 3,2	22 4	14 1,2	40 3	0,02 1,5	0,6 15	2,8	2,65	2,8	38 37
АНОД и решетка на втория триод.			първи	триод	съедк	нени	съотв	етно с	анода	и pei	иеткат!	на
	ез изводите. Дължина на изводите 35 мм.											
S Наръчник на радиолюбителя												

82
Н. Велев, Т. Славов, Д. Рачев
Означе-
ние
О.6Ж6Б
©.6П2Б
1Б1П
1Б2П
1К1П
1К2П
2Ж2М
2Ж27Л
2Ж27П
2К2М
4ЖС”
6Б2П
«Б8С
6Ж1Б
6Ж1Ж
6Ж111
6Ж2Б
«Ж2П
6ЖЗ
6ЖЗП
6Ж4
6Ж4П
6Ж5П
6Ж6С •
6Ж7
6Ж8
6К1Ж
6К1П
6КЗ
6К4
6К4П
6К7
6КУС
12Ж8
12КЗ
12К4
Пентоди за усилване
	Отопление	
Приложение	напрежение (б)	ток (а)
НЧ пентод		0,625	0,02
	0,625	0,03
диод-пентод		1,2	0,06
	1,2	0,03
ВЧ пентод с удължена характеристика		1,2	0,06
_ в в л ......	1,2	0,03
ВЧ пентод		2	0,06
	22	0,057
	2,2	0,057
пентод с удължена характеристика		2	0,06
ВЧ пентод	«...	4	1
ВЧ диод-{-пентод с удължена характеристика . . .	6,3	6,3
ВЧ двоен диод + пентод . . . • •		6,3	0,3
ВЧУ пентод . . . . 		6,3	0,2
ВЧ пентод	,	.			6,3	0,15
ВЧу пентод	  -	. . .	6,3	0,175
ВЧ пентод		6,3	0,2
	6,3	0,175
	6.3	0,3
ВЧУ пентод . 					6,3	0,3
телевизионеи пентод		6,3	0.45
ВЧ пентод		6,3	0,3
телевизионеи пентод 		6,3	0,45
ВЧ пентод			6,3	О.5
	6,3	0,3
	6,3	0,3
	6,3	0,15
	6,3	0,15
ВЧ пентод с удължена характеристика		6,3	0,3
ВЧ пентод' с полу удължена характеристика ....	6,3	0,3
ВЧ пентод с удължена характеристика		6,3	0,3
	6,3	0,3
	6,3	0,3
ВЧ пентод					12,6	0,15
ВЧ пентод с удължена характеристика ......	12,6	0,15
ВЧ пентод с полуудължена характеристика ....	12,6	0,15
края
па отоплв-
* Диоден ток 25 •*«. Анодът на диода е съединен с поло» жтелния
вето през съпротивленне 5000 о и.
 Съпротивлеиия ва автоматично предаалреженне.

SggOssssssssggggSSSSgsgggssfts^s.ggg
, г -....... -	-„.-.—.— -.g*_a_
1Ш8|щщ^|^фщвои,во==
i ‘UU III I "
g§"§-5§gg“£55=-r-gggggg5g£^--gg“-g££
•:gggvS-Sg^gggg-SSM'“ge,g5gg-«g§ggg§-«gff£
§1 I I I§SI§gl iggglggl l§Sl I I !§§§§! Igl l§
£-:ё£""3£ъ -S-SS'SM-SSSSSS ГI I |g| I g-g I £ ] if
£££ggg££g .........................  i	II I N l
gg,a’g')ggo,gwa-<gSg:=gg£-SJ‘gg^s§eggMgg| I "
~i'J~i=Sc"'J'1-gM-j5§-gc"c"S-J-g££c“gg’£g;°0>Jg°0-£-gSI I “
fftift № pipit	! ।s
ggggggaggggggsgggassgfesss&gsssb^ggsg

Анодно напрежение (а)	
Напрежение на втората решетка (о)	
Постоянно напрежение на пър. вата решетка (в)	
Аноден ток (ла)	
Ток във веригата на втората рашетка {ма}	
Стръмност $ (<иа|е)	
Вътрешно съпротивление /?/ {ком}	
Максималво допустима мощ- ност, разсейвана от анода {от}	
Максималио допустима мощ- ност, разсейвана от втората решетка {ьт)	
входят	Междуелектроден капацитет (пф)
изходящ	
проходят	
Цокъл
Електроннв лампн и полупроводници

84
Н. Велев, Т. Славов, Д. Рачев
Приложение
к
м
Ш2Б
1ПЗБ
1П4Б
2П1П
НЧ пентод
изходен лъчев тетрод
Изходнн пентодп
Отопление
2П2П4
2П9М
4Ф6С
6П1П1
6П7С2
6П9
6П13С
НЧ изходен пентод
изходен
лъчев тетрод
телевизнонен пентод .......
пентод за схемн с телеви'зионна раз-
Ш114П— J
6П15П	11
6Ф6С I
30П1С	1
CO-244 I
СО-258
изходен
изходен
вивка
НЧ изходен пентод, . .	.
изходен телевизнонен пентод
НЧ изходен пентод..........
изходен лъчев тетрод . . ,
НЧ изходен пентод ......
1,25
1,25
1,25
1,2
2,4
1,2
2
4
6,3
6,3
6.3
б,з
6,3
0,05
0,027
0,02
0,12
0,(56
0,06
0,45
0,9
0,45
0,9”
0,65
45
45
90
45
45
45
90
6,3
6,3
КЗ"
6,3
30
2
1,8
1,3
Д7Д-
0,75
0,7
0,3
0,185
0,32
60
250
250
250
250
250
250’
300
60
150
250
250
250
250
250
150
200
. 250
300
250
ПО
> 120.
160
200
.250
150
250
ПО
120
120
* 6П1п — аналогичен на изходния лъчев тетрод 6П6С.
1 Предназначен за схеми с телевизионна развивка. Задържа кратковременни положи-
телни имлулси на анодного напрежение до 6 кв и отриадтелни импулси — до 1,6 кв

Електронни лампи и полупроводници
85
Таблица 5
и лъчеви тетроди (съветскн)
Постоянно напрежение на1 първата решетка (с)	Аноден ток (ма)	Ток на втората решетка (ма)	Стръмност S (ма>а)	Коефнциент на усилване ц	Вътрешно съпротивление /?/ (ком)	Товарно съпротивление (ком) |	। Изходяща мощност (вт)	1 Максимално допустима мощ- ( ноет, разсейвана от анода (em)	i Максимално допустима мош,- . ноет, разсейвана от втората 1 । решетка (вт)	1	Междуелектро- ден капацитет (пф)			1 Цокъл	1
										3 S и	3 с: Ч о	1	i ; проходят	
—2	1,1	0,37	0,5					50	0,008		—	—	—	—	39
—2	0,75	0,40	0,425	—	—	—	0,0045	——	—	—	—	—	39
—2	0,6	0,45	0,4	—	350	500	0,0035	—	0,05	6	3	0,3	39
—45	9,5	2,2	2	—	.—	10	0,21	—	—	5,5	4	0,5	57
—4,1	3	0,6	0,95			160	25	0,1	0,3		3,7	3,8	0,4	57
—6	35	1,5	2,5	100	40	2,5	6	8	—	8,5	8,5	1	58
-16,5	34	6	2,5	200	80	7	2,5	10	2	-—	—.	—	59
—12,5	45	7 .	4,5	—	50	5	3,8	12	2,5	7,8	5,7	0,95	60
—14	72	8	6	—		2,5	5,4	21	2,7 b	11	8.2	1	61
—12,5	45	7,5	4,1		52	5	8,6	13,2	2,2	У,5	9.5	0,9	61
„14	72	8	5,9	8,5s	32,5	—	—	20	3,2	11,5	6	0,6	62
-3	30	6,5	11,7	—	—	10	2,4	У	1,5	13	7,5	0,06	63
—11	60	5	8,5	8	17	—			14	4	18,5	6,5	0,5	64
—6Д	48	5,4	11,3	31	50	—	5,1	12	2	И	7	0,2	65
-2,6	30	4,2	14.5	25	37	—	—	9	—	—	—	0,06	66
—16,5	34	7	2,5	—	78	7	3,2	10	3,75	7,5	И	0,6	67
—7,5	70	16	10	—	9	1,8	1,6	7	1,75	—	—	—	61
—2,5	4,1	0,75	1,8	270	150	30	0,13	1,5	—	5,5	7,0	0,5	68
-6	10	1,7	2	160	80	20	0,45	2	—	5,4	7,5	0,5	68
и За триодпо включение.
* Предварителни данни.
s Без изводите. Дължина иг изводите 35 им.

вб
Н. Велев, Т. Славов, Д. Рачев
Преобразователю
Означе- ние	Приложение	Отопление		Анодно напрежение (в)	' Напрежение на екраи- ната решетка* (в)	Постоянно напрежение на управляващата решетка* (в)
		напрежение (в)	ток (а)			
1А1П 1А2П4 6А2П 6А7 6А8 6А10С 6И1П .	хептод-преобразовател	 триод-хептод 	 хептод-смесител		1,2 1,2 6,3 6,3 6,3 6,3 6,3 6,3 2	0,06 0.03 03 0.3 03 0,3 0,3 од 0,16	90 60 250 250 250 250 250 250 250 120	45 45 100 100 100 100 100 100 70	0 0 —1,5 0 0 - 10 —2 —3 0
6Л7 СО-242						
1 В динамичен режим. Хетеродиннага част на лампата работи по триточкова схема
със съпротивлеиие във верйгата на първата решетка за ламлите : 1А1П — 0,1 мгом ; 6А ЮС,
€А7‘ и 6А2П — 20 ком ; 6А8 — 50 ком.
* Екраниата решетка е съединеяа с решетките рг и рц в лампите 1А1П. 6А7, 6А10С.
6А2П, 6Л7 и с решетките р3 и ps в лампите СО-242 и 6А8.
Генераторин
Г-807	лъчев тетрод		6,3	0,9	0,35	.—	—	600 —
Г-411	пентод 		10/205	0,6/0,35	0,12	—	—	400 —
ГУ-13	лъчев тетрод		10	5	—	—	—	2000 2000
ГУ-15	лъчев пентод 		4,4	0,68	—	0,085	—	350 400»»
ГУ-32	лъчев двоен тетрод . .	6,3/12,6	1,6/0,85	—	—	5,5й	400 500
ГУ-50	лъчев пентод .....	12,6	0,765	0,6	0,230	—	800 3000*2
1 При напрежение на първата решетка ~ 33 в.
® При аноден ток 6Э ма.
’ На честота 30 мгхц.
* В режим на усилване при напрежение на първата решетка —
възбуждане 26 в.
• При паралелно и последователно включеяи жички на отоплеиието съотвепю.
25 в, напрежение на

Електронни лампи и полупроводници
87
лампи (съветски)
Аноден ток (ма) '	Ток във веригата на екранната решетка {ма)	Смеснтелна стръмност Sc (ма/в)	Стръмност на хетеро- диииата лампа $ (*в/в>	Вътрешно съпротив- ленке ф (мгом)	Максималио допустима мощност, разсейвана от анода (вт)	Максималио допусти- ма мощност, разсей- вана от екранната решетка (ет)	Междуелектроден капацитет пф			Цокъл
							а § й	а | й S	а о И & С	
0,64*	1,9	0,16*	0.825	1.5					7	7	0,4	69
0,55	0,85	0.19	0,5	1,5	0,2	—	5,4	6	0,4	69
3х	7х	0,47х	6	0,1	1	1	7	8,6	0,3 .	70
3.5х	9»	0,45х	4,7	1,0	1.1	1,1	9	10	0,13	71
3,3	2,7	0,55		0,34	1	0,3	12,5	12,5	0,06	72
3,5х	91	0,45х	4,7	0.3	1,1	1,1	9	10	0,13	71
5			3,7	0.006	0,8	—	26	2,3	1,0	73
3,2	6	0.33		1000	1,7	—	6,3	7.4	0,006	
2'4	7,1	0,38	—	1	1.1	1.5	7,5	И	001	74
2.2	2,2	0,45	__	0,15	0,7	—	9,6	И»4	0,45	75
’ За управляваща решетка се приема сигиалната управляваща решетка, т. е. за лам-
пите 1А1П, 6А7, 6А10С, 6А2П к 6Л7 — -третата решетка (р$, а за лампнте СО-242 и 6А8 —
четвъртата решетка (/?-).
4 Предаарителнн давни.
ламни (съветски)	Таблица 7
	6			250	40
				4	—	250	20
50 ± 15х	4±0,92	—	400	180»
—	4,7	14	200	12*
30±12»	3,5Х0	—	250	14
—-	4п	—40±Ю	250	60
« За изпитваемия тетрод Ua = 250 в, Upt = 175 в,
тетрод Upt = — 100 в.	!-
’ На двата анода.
в За всеки тетрод.	„	...
’ За изпитваемия тетрод Ua = 250. в, Upt — 135 в. Up, — — Ю ч.
тетрод Up, = — 100 в.
10 За всеки тетрод при аноден ток 80 ма.
 « При аноден ток 50 ма. “ Пиково. “ Работно. при включваяе ,00 в.
25	3,5			60	11	7	0,2	76
	2,5	1	50	9.5	7.5	0.3	77
100	22	—	30	19.5	17,5	0,25	78
15	4	0,4	60	12	14,5	0,16	79
157	5	—	200	9,4	4,8	0.05	80
40	5	1	120	15	10,3	0,1	81
s= — I в ; за неизпитвания
За неизпнтваемми

ЕУ1 ЕУ51 ЕУ80 ЕУ81 ЕУ91 “,ufz2	ооопп	о о	>	>	>	\ а>е©ю —	“	о	—	—	1		AZ12	AZ4 AZ11	>>> NX* ““Сль- o	0 <0 Z В Я 3 ♦ 5	
— м	— >— — ND —	—	—	ND	ND ю			ND	ND	ND ND №	Брой на анодите >	
Р С5 р р р р £Т Ъо оо оо ооЪзоо «	4 , 4 4 4 20 80 20 30 1,25 1,25 1,4			4N	ф.		напреже- ние (в)-	о 9 | I g I ] н
О О ОрОСС ддд а©оо nd nd <о<о	%?- 1.3 0,72 3,0 0,2 0,2 0,2 0,2 0,2 0,2 0.53			П 8‘Z	2 3,75 1,1	ток fa)	
5000 . 5000 4000 4500 250 2X250 2X350 2X300	30000 15000 18001b	NDNDNDtONDNDNDNDtOtONDNDND ххххххххххххх g8«S8^S888888888888g8		ND № ND to ND N^ ND W ND xxxxxxixxx ggsgg^ggg О О ООО QO.O О		Променливо ефек- s тивно напрежение . («>	1	
ND ND XX I 1 { I I 8В8	2X80 2X60 , 2 X 100 2X80 2X60 ’2 X 500 2 X 150 2Х ЮО 2X200 2 х 150 125 75 0 125 75 0			ND	ND N, кi।।xx — ill g	Sc	2X200 2X200 2K100-	S Съпротивление във веригата ня со анола (ом) я	
1 1 1 1 1 11	1 1 1	I ISS8888ISS8S3I I 8838g		В 1 1 182	64 64 „60	35» Капацитет на фил- □ търа (мкф)	s	
i'l	94 0.5	95 180	96 150	97 75	98 [2X50	99 60	99	2	91 1	92 	0.15 I 9.3 _	75 1 100 j 120	।. 84 150 200 I 70 i 85 120 60	86 60 . 70 250	82 275 300 80	| 87 80 80 120	1 88 120	’ 120 80 j 89 2X60	90		/0 i 100	1 120	: 83 150	} • 200	’ 75	84	125	82 275	82 _60 . 83	* а is я 7 11окъл	
Н. Велев, Т. Славов, Д. Рачев

Електронни лампи и полупроводници
89
								4		
	1	Отопление			• s Li		«			
Означение	а Я Я		с?		& Л Ц		too) Biro lE-iwdaa s	пэиитет i pa (мкф)	Изправен ток (ля)	
		« к к г	g					££		X
EZ4	2	6,3	0,9	2X 400		2X300		16	175	99
				2x300		2X 200		32	175	
EZ11	2	6,3	0,29	2X250		600		32	50	100
EZ12	2	6,3	0,85	2X500		300				100.	100
EZ80	2	6,3	0,6	2X350		—		—	125	101
rzei	2	6,3	1,0	2x 350		350		50	150	101
ТУ71	1	21,5	0.3							102
РУ80	1	19	0,3		5000	—		4	180	103
РУ81	1	17	0,3		6000			4	150	104
РУ82	1	19	0,3		250	100		60	180	103
					220	40		60	180	
					127	0		60	180	
, РУ83	1	’ 20	0,3		5000	—		—_	175	104
jpysa^	1	30	0,3		250					—250	_J04
Wl	1	So	о,т -1		250	175		60	14?)	ite-
					170	100		60	140	
					127	0		60	140	
иУ2	1	26	о,1		250	—		—	140	106
UV3	1	50	0,1		250	—		—	140	87
СУ4	1	35	0,1		250	—		—	55	87
UV11	1	50	0,1		250	175		60	140	107
					170	100		60 .	140	
					127	0		60	140	
иУ21	1	50	0,1		250	175		—	140	108
					170	100		—	140	
ПУ41	1	31	0,1		250	210		50	100	109
					220	160		50	100	
					127	0		50	100	
U.V42	1	31	0,1		110	0		50	100	109
иУ82	1 •	55	0,1		127	—		—	180	110
-Ш&, .	1	38	0,1		110	—		—	110	110
ТУ 32	1	1,4	0,265		8000	—		—	2	111
5U4G	2	5,0	3,0	2X550		130		10	225	13
5V4G	2	5,0	2,0	2X350		—		—	125	112
5У4О	2	5,0	2,0	2x350		—		—	125	113
5Z3	2	5,0	3,0	2X500		—		—	250	114
5Z4	2	5,0	2,0	2X400		—			125	115
6V4	2	6,3	0.6	2X350		—		—	90	101
6X4	2	6,3	0,6	2x325		—		—	70	116
6X5	2	6,3	0.6	2X450		——		-—	70	117
6У5	2	6,3	0,8	2x350		-—		—	50	118
6У50	1	6,3	1,65		1200	150		4	220	121

90
Електронни лампи и полупроводници
Означение	Врой на анолите	Отопление		Промеяливо еФек- тивно напрежение	1 Сопротивление във веригата на । анода (ом)	Капацитет ня фил- търа (м$)	Изправен ток (ма)	i д
		Напреже- ние (в)	ТОК (й)					
6Z3	1	6,3	0,3	2X350				50	120
6Z31	2	6,3	0,6	2x450	150	4	70	119
25Z3	1	25	0,3	2X250	—	—	50	120
25Z5	2	25	0,3	2Х 125	—	—	100	122
25Z6	2	25	0,3	2 X 125	—.	—	100	90
35У31	1	35	0,15	250	125	32	140	123
35Z3	1	35	0,15	250	-—	—	100	109
80	2	5,0	2,0	350	—	—	 125	114
81	1	7.5	1,25	700	—	—	85	124
82	2	2,5	3,0	500	.—	—_	125	114
83	2	5,0	3,0	500	—	—	250	114
Таблица 8а
Токомзпранителни лампи (американски)
Означение	. Приложение	Отопление		Макс. ан. напреже- ние id)	Макс, из- прав, ток (МО)	Макс. обр. напреже- ние (в)	Макс, им- пулс на ан. TOK <М' )	i д
		напре- жение (в)	ток (в)					
1	еднопътен нзправител	6,3	0,6	350	50	1000	400	120
1-V	еднопътен нзправител	6,3	0.3	350	50	-—	—-	120
1B3GT	еднопътен нзправител	1,25	0,2	—	2,0	4000	17	8
1Z2	еднопътен нзправител	1,5	0,3	7800	2	20000	10	111
2В25	еднопътен нзправител	1,4	0,11	1000	1,5	—	У	173
2V3G	еднопътен нзправител	2,5	5,0	—	2.0	16500	12	8
2Z2/684	еднопътен нзправител	2,5	1.5	350	50	—	—.	124
5AX1GT	Двупътен нзправител	5,0	2,5	3501	175	1400	525	12
5AZ4	двупътен нзправител	5,0	2.0	5002	125	1400	375	12
5R4GY	двупътеи нзправител	5,0	2,0	9001	1501	2800	650	12
5Т4	двупътен нзправител	5,U	3,0	450	250	1250	800	12
5U4G	двупътен нзправител	5,0	3,0	както		5Z3		12
5V4G	двупъте^ нзправител	5,0	2,0	както		83V		13
5X3	двупътен нзправител	5,0	2,0	1275	30	-	-	114
5Y3G	двупътен изправнтел	5,0	2,0		както	80		12
5Y3GWT	двупътен нзправител	5,0	2,0	375	120	1550	375	12
5Z3	двупътен нзправител	5,0	3,0	500	250	1400		114

Електронни лампи и полупроводници	91
Отопление
'Означение
Приложение
аапре- ток
«<еяие /,,>
6АХ5СГ
6W5G
6X4
6Y5
6Z3
12Z3
14Z3
25Y4GT
25Y5
25Z3
25Z5
35Z4GT
117Z4GT
866Jr
1274
1275
двупътен изправител
двупътен изправител
двупътен изправител
двупътен изиравител
двупътен изиравител
двупътен изправител
еднопътен изправител
еднопътен изправител
еднопътен изправител
еднопътен изправител
удвой тел на напрежение
еднопътен изправител
изправител, удвоител
еднопътен изправител
еднопътен изправител
еднопътен изправител -
двупътен изправител
двупътен изправител
5.0
6,3
6,3
6,3
6,3
6,3
6,3
12,6
12.6
25
25
25 =
25
35
117
2,5
63
5,0
2,0
1,2
0,9
0,6
0,6
0,8
0,3
0,3
0,3
0,15
0,3
0,3
0,3
0,15
0,04
2,5
0,6
1,75
40U
450
350
3251
4502
350
350
250
250
125
250
250
125
250
117
1250
125
125
100
70
70
50
50
60
60
75
85
50
100
100
90
250
1100
1250
1250
1250
1250
375
350
210
210
както 7Y4
както 5Z3
700
350
500
600
13
16
16
116
16
118
120
120
120
298
122
120
122
298
298
124
16
114
’ При филтър с ковдензатореи вход.
? При филтър с индуктивен вход.
 С мниимално съпротивление 100 ома. серийно «а анода.

Таблица 9 i <о
Приемно-усилвателни лампи (европейски)	I м
Означение	Приложение	Отопление		Е> tn)	f₽‘ (е)	(в)	£Ps (в)	£р. (ма)	4 (ма)	ЛР2 (ма)
		напре- жение (в)	ток (Л)							
1	2	г	4	5	6	7	8	9	10	И
АВС1	двоен диод + НЧ триод		4	0,65	250	—7				4	
ABL1	двоеи диод 4- изходен пентод . . ,	4	2,4	250	—6	250			36	
АС2	НЧ триод				4 -	0,65 1	250	—5,5					
АСН1	честотопреобразовател		4		300	—2	70	15	70	2.5	3,5
AD1				150	-15	__					
	изходеи триод — кл. А 		4	0,95	250	—45					60	
AF2	противотактно кл. АВ				250						9\60	
	ВЧ пентод с изм. стръмност ....	4	1,1	200	—2 •	100					4,25	1,8
AF3	я	а	я	и		«...	4	0,65	250	—3	100			8	2,6 1,1 0,4 1.1 3,8
AF7	ВЧ, НЧ пентод		4	0,65	250	—2	100			з	
- АН1	/?С-усилва'тел						250		90			0,9 я	
	ВЧ хексод с изм. стръмност ....	4	0,65	250	—2	80				
АК1 АК2	честотопреобразовател		4	0,65	250	-9,5	90	70	—1,5	1,6	
	п	«	. V *	.	>	.	•	4	0,65	250	—9,5	90	70	—1,5	1,6	3.8
AL1	изх. пентод 		4	1,1	250	-15	250			36	6,8 5
AL2		4	1	250	—25	250			—.	36	
AL3 AL5 ”АМ1		4	1,85	250	—6	250					36	5
		4	2,00	250	—14	275				72	7
	индик. за иастр			4	0,3	250	0				0,095 з	0,13
АМ2	НЧУ и инд		4	0,32	250	—3,5							
CBL1	двоен двод 4- изх. пентол		44	0,2	|200	—8,5	200				45	6
CBL6 CBL31	” ” " « 		35 44	0,2 0,2	200 200	—9,5 -8,5	100 200		—	45 45	5,5 6
CF3	ВЧ пентод с изм. стръм		13 •	0,2	200		100			8	2,6 Уб
CF7	ВЧ пентод н			13	0,2	200	—2	100				3	
	НЧ усилвател		—	—	200	—		—	—	IO,42	
Електронни лампи и полупроводници

Електронви лампи и полупроводници
93
ь. <о
2 мопо<о‘о I ооо । оо омо ом I 22 I
I 000 IgOg’yiOWOI I СМ GO CM GO О О I
00	22^	CN

Означение	Приложение
1	2
CF50	микроф. усилв. пентод . . .
CHI	честотопреобразов. ....
СК1	
скз	смесител 	
CL4	изх. пентод	
CL6	> ~ 	
DAF11	диод 4- ВЧ пентод с изм. стр.
DAF91	диод 4 НЧ пентод	
DAF96	
DBC21	ДБ. ДИОД 4 триод	
DBC31	_	а.		 . а а .	
DC11	НЧ триод 	
DC96	УКВ смесител	•
DCH11	честотопреобразовател . . .
DCH21	
DCH22	
DCH25	
DCH31	
DDDll	дв. триод — пр. г. кл. В .
DDD25	
DF11	ВЧ пентод с изм. стр. . . .
DF21	ВЧ, НЧ пентод с изм, стр. .
DF25	ВЧ пент, с изм. стр	
DF31	а.	_	-	_	-	•	-	•	-
DF91	_	а.	8.	а	а	.	.	.	
DF92	ВЧ пентод	
DF96	ВЧ пентод с изм. стр. , . .

Протяжение на таблица 9
	Отопление		(в)	EPt (в)	(В)	ЕР» (в)	ЕР< (ма)	(ма)	/р. (ма)
	напре- жеиие (в)	ГОК (а)							
	8	4	5	5	7	8	9	10	11
	30	0,2	250	—2	100					1,5	0,3
	13	0,2	200	—2	100	—12	50	3	3
	13	0,2	200	—9,5	90	70	—1,5	1,6	3,8
	19	0,2	200	—12	100	100	-ад	2,5	ад
	33	0,2	200	—	200			45	6
	35	0,2	200	-9,5	100	—			45	5,5
	1,2	0,05	120	0	60	——	—	1,4	0,2
	1,4	0,05	67,5	0	67,5	—			1,6	0,4
	1,4	0,025	85	Rp 1	IO МОМ	—	—	—	—-
	1,4	0,05	120	—1,5	125			——	1,6	0,2
	1,4	0,05	120	—1,5	—	—	—	1,6	0,2
	1,2	0,025	120	-4,5	—			—	2,5	—
	1,4	0,025	40	0						1,2	
	1,2	0,075	120	0	60	—5	60	1	1,5
	1,4	0,15	120	0	60	—7,7	60	1	2
	1,4	0,15	90	—	50	—	50	0,75	1,1
	1,2	0,1	120	0	60	4,5	60	1	1,2
	1,4	0,15	120	0	60	—7,7	60	1	2
	1,2	0,1	120	—4,5	-—	—	—	1.5	
	1,2	од	120	—5,5	—	—	—	1,1	—
	1,2	0,025	120	0	60	—	—>	1,2	0,22
	1,4	0,025	120	0	90	—	—	1,2	0,25
	1,2	0,025	120	-0,5	60	—	—	0,96	0,22
	1,4	0,025	120	-0,5	95	—	—	1	0,21
	1,4	0,05	90	0	67,5	—	—	.ад	1,4
	1,4	0,05	90	0	67,5	—	—	2,9	1,2
	1,4	0,025	85	0	64	—	—	1,65	0,55
Електронни лампи н полупроводници

Електронни лампи и полупроводници
95
Цокъл	8	141 132 134 134 136 136 142 143 143 144 145 146 147 148 149 151 151 152 153 154 155 156 157 158 159 159 159												
	я	с с	111	- CS I I | - Q Q О		1 ч 1 1 1 1 1 1 1 i ^.8с CN	<п	ГО О С							«Э t ° 1 ° о	00 38 0*0	о о"
о? 4	г <м		11	1 1 1 |§ с			1 1 1 1 1 1 1	1						Illi		1
«й	сч		1112211(11			1 1 1 1 1 1 1 1 1 1						1	1	1
4	W	1 0,5 1 9 9 0,6 0.25			13	0,4 0,25 0,3 0,3 0,3 0,3 0,3 0,4 0,5 0,2 ; 0,5 0,2 I 0,35 0.2 | 0,25								
(ком)	к		1 1 1	1 1		3 1 э	111111133						1	1	1
i1	м		1 1 1 II 1 IBS			23 I i 1 1 13532						8	1	1
«е (Maje)	03	3.3 0,55 0,6 0,65 8 8 0,6 0,62э			<Л . —	„ _ 1Л Ср СО >Л , (	ГО 1Л ГЧ «□ ] О5СЛ СЛСЮГО^СЧ ЧГ j j t*-~ О «р OJ СП С* СЭ о О О О* О* О О О	сэ о о о* о о? о									
 (ком)	со	2500 2000 1500 1700 35 22 9С0 600 -28 28 17 1000 1000						э a = a э v	a о c	о c o, |g	2500 2500 аллл		ООО	
0:	5			° 1 1 11 11 1		1 1	1	1		1 1		1	1	1
^ат (ком)	<о			8 1 1 1 1 1 1 1		1 1 S3		138 1 1				1	1	1
Rpt (ком)	2			1 I II 1 18 CN		1 1°М		188 1				1	1	1
«?1	ч<	1100 500 200 190 167 190 Z				11	1 1	1		11		1	1	1
7рт (мка)	п			18 1 1 1 1 1 1 1		1 1	1 1	1		1 1		1	1	1
				lN<n 1 1 1 1 1 1		1 1	1 I						1	1	1

Означение
Приложение
DF97
DK21
DK25
DK31
DK91
DK92
DK96
DL11
DL21
DL25
DL31
DL33
DI.41
DL51
DL65
DL71
DL91
DL92
DL93
DL94
DL95
DL96
DL192
ВЧ пент, с изм. стр.
честотопреобразовател
изх. пентод
изх. пентод
Л v клас А
протнвотакт. кл. В

Продължение на таблица 9
Отопление		«а (в)	^Pt (в)	^Ps (В)	(в)	£г. (ма)	Za (ма)	(ма)
напре- жеине (в)	ток (а)							
3	4	5	6	7	8	9	10	11
1,4	0,025	85	0	67			1,52	0,68
1,4	0,05	120	—7	60	90	0	1,5	0,25
1,2	0,05	120	—7	60	—7	90	1,5	0,25
1,4	0,05	ПО	—7	60	90	0	1.5	0,25
1,4	0,05	90	23	67,5	0	67,5	1,6	3,4
1,4	0,05	85	4	31	0	60	0,65	0,14
1,4	0,025	85	4	35	0	68	0,6	0,14
1,2	0,05	120	—6	120	—	—	4,7	0,85
1,4	0,05	90	—3	90	—	.—	4	0,7
		120	—4,8	120	—	—	5	0,9
1,2	0,1	120	—4,7	120	—	—	4,5	0,8
1,4	0,05	120	—4.8	120	—-	——	5	0,9
1,4	0,1	90	—4,5	90	—	—	8	1
1,4	0,1	90	—3,6	90	—	—	8	1,3
1,5	0,134	45	—1,5	45	—	—	1,6	0,5
1,25	0.013	22,5	——	22,5		—-	0,5	0,095
1,25	0,025	45	—1,25	45	—	—-	0,6	0,15
1,4	0,1	90	—7	67,5	—	—	7,4	1,8
1,4	0,1	90	—7	67,5	—-	-—	7,4	1,4
2,8	0,05	90	—7	67,5	—	—	6,1	1,1
1,4	2X0,1	135	—7,5	90	—	•—	14,8	2,6
1,4	0,1	90	-5.1	90	—	—	8	1,8
1,4	0,1	85	-5	85	—	—	6,9	1Л
2,8	0,05							
1,4	0,05	64	-3,3	64	—	—	3,5	0,65
2,8	0,025	85	—5,2	85	—	—	5,0	0,9
1,4	2X0,05	67,5	—7	67,5| —		-—	7	2
Електронни лампи и полупроводници

Електронни лампи и полупроводници
97
8 I I I i I II II I I I II I I II II I II I I I I
(ма) [ (мка) ( (см) [ (ком) | (ком) | (ком) | (кам) j (ма/е) — | (ком) ! (вт) | (%) | (вт) ] (пф)
1Л	СМ	1Л СМ 00	г-~
а ।	1/3 toco I tOubCn О. iq
"* । сГооо"ооо,-^-Гсм'-смсм'--оо^- 1 -м—.-нем—	—
7 Наръчник на радиолюбителя

Означение	Приложение	напре- жение (в)	ток (Л)
I	2	3	4
DL193	изх. пентод 		1,4	2X0,1
DL650		1,25	0,015
DL907		1,4	0,2
DLL21	изх, дв. пентод 		1,4	0,2
		2,8	0,1
		1,4	0,1
DLL25		1,4	0,2
ЕАА91	дв. диод АМ/ЧМ дет		6,3	0,3
ЕАВС80	троен диод Ч- триод		6,3	0,45
* ’ЕУСЗ"’"'1	дв. диод +НЧ триод		 6,3	0,2
	7?С-усилвател			
EBC11	дв, диод 4-триод		6,3	0,2
	7?С-усилвател			
EBC81		6,3	0,23
EBC90		6,3	0,23
EBC91		6,3	0,3
EBF2	дв. диод 4- ВЧ пент, с изм.		
	стръмност	6,3	0,2
EBF11		6,3	0,2
. 'EBF80		6,3	0,3
EBF83		6,3	0,3
EBF8© •		6,3	0,3
EBLL	дв. диод 4- изх. пеитод . .	6,3	1,18
EBL21	дв. диод 4- изх. пентод ....	6,3	0,8
KC2	НЧ триод		6,3	0,4
BC41	УКВ осцилатор Хмня да 2 см .	6,3	0,2

Продължение на таблица 9
W	%	%	£рз (В)	(ма)	7а	7Р» (ма)
5	6	7	8	9	10	11
150	—7	67,5					10	3,8
30	-1.2	30	—	—-	0,24	0,06
120	—5,8	120	—	—	3,5	—
120	—8	120	—	—	2X7,5	2X2
120	—8,7	120	—	—	2X4,1	2X1,1
120	—8	120	—	—	2	0,85
330		-	—	_—.	2X9	—
250		з				1		
250	—5,5	—					5		
250	—	-	—	—	0,75		
250	—8					5	
250	—3,75	—	—			0,75		
-250	—3	.—					1	
250	—3	—				....	1		
250	—1,5	—	—	—	0,5	—
250	—2	1Оо'					5	1,6
250	-2	100	—	—	5	1,8
250	—2	/?2== 95 ком		—	5	1.75
12,61 —		12,6	—	—	0,45	0,14
250	—2	250		0	9	2,7
250	—6	250	—	—	36	4
250		6	250	—	—	36	4,5
250	—5.5	—	—		6	
150	—2	—	—	—	30	—
Електронни лампи и полупроводници

Електронни лампи и полупроводници
99

		Отопление	
Означение	Приложение	напре-	ток
		жение (в)	(«)
1	2	3	4
ЕС80	УКВ триод Амин— 1 м		6,3	0,48
ЕС84	УКВ триод			ад	0,225
ЕС92	ВЧ триод 		6,3	0,150
ЕС93		ад	0,225
ЕСС40	двоеи триод кл. А			6,3	0,6
	7?С-усилвател	 противот. кл. А	•		6.31 12.6J 6,31 12.6}	0,3 1 0,15/ 0,3 1 0,15/.
ЕСС81	УКВ смесител, осц			
ЕСС82	двоен триод 			
ЕСС83	« » 		6,31 12,6/	о,3 1 0,15/
ЕСС84	дв. триод ВЧ усилг$	 .	.	6,3	0,34
ЕС.С85		6,3	0,435
"ЕСС86	“ “ - • • • • • •	6.3	0,330
ЕСС87	„ „ 		6,31 12,6/	0,61 0,3/
ЕСС88		6,3	0,365
jxcai—.	-дв. .1РИОД =Ь ВЧУ 4- осн		6,3	0,45
ECF80	пентодиа част 	 триолна част 		6,3	0,3
ECF82	пентодиа част	 триодиа част 		6,3	0,45

Протяжение на таблица 9
		яр>		ГР4	1	1
(в)	(в)		(в>	(Лв)	[ма)	[ма)
5	6	7	8		10	11
250	-1,5							15	
125	—•	—			—	16		
250	-2	——	—	—	10	
100	—4	—	—	—	16	
250	—2	—			—	6		
250	—	—			—	1,4		
250	—		—	—	2X5,6	—
250	—2	—	—	—	10	—
250	-8,5			—	10,5	—
250	—2		-	—	1,2	—
90	—1,5	—		—	2X12	—
250	2	—	-	—	10		
6,3	-0		—	—	о;э	—
12,6	0	—	—	—	2,5	
25	0	—	—	—	7,5	—
250	-5,5	—	-	—	2X6,6	—
90	—1,3	—	—		15		
100	—0,85	—	—		8,5	—
170	—2	170	—	—	10	2,8
100	—2		—		14	
250	—0,9	ПО	—	—	10	3,5
150	—0,95		—	—	18	
с
Електронни лампи и полупроводници

Електронни лампи и полупроводници	Ю1
?	s	191 1	192 193 194 195 196	1 «2 о	196. 197 198 TOK 196 198 199 200 200
Jf		3,4 2,4 | 1,5 . 1,7 2,6 -	1	•	«5 b- CM U’JCQCpCO «2 Ч-<ООЛОЮ, U’	CM* —' — C>~O~
gf	s	-a ' 1 1 1111 1 о	о о o'	'1	1 1 1 1 1 1 1 1 1 1 1 1 1
	to CM	II ^lIiSl- 1	; 1	III 1 II 1 1 1 1 1 1 1 1 1
““I	CM	Я 1 I Ji “i CM 1 1 ю 1 1 CM	1	i’J i si 11 । isbssa
	M	111IS§8 1	' 1	!	-i л	“4 |l । |«mi» - ।	1 1 1
i 1	8	SSS IS 1 1 S	J5	1 Illi 1 39 18 1 1
«с (Л4О|б)	2	Ю CD CM О l/f 00 CM* см j Uft	CM CM	«2	«2 «2 00 GO U3WCM CMtO^ J’I «2 «2см'мгь-' O'? cm'io^O 1Л oo" T-
(ком)	2	4,2 ! 5,5. 1,9 11		g- T O> I I I I I <g 1
°h	6	1 1 1 1 1 1 1 1	II	1 1 1 1 1 1 1 1 1 1 1 1 1
Л? ft; о	s	1 1 1 1 1 1 1 1	1	1 1 II 1 1 1 1 1 1 1 1 1
1 ! ъ (ком) ।	IQ	1111II1 1	1	I i I I 1 1 i 1 Г1 I 1 1
* o.	2	70 200 250 920 2200 560	1	I 111111*21111
(umw) idj	ro	1 1 1 1 1 1 1 1	I	1 1 1 1 1 1 1 1 1 1 1 1 1
и S' •s*&	2 1	1 1 1 1 1 1 1 1	1 s ti	1 Ц l(l 1 1 1 1 		 '.Z	4»

Означение	Приложение •я
1	2
ECF83	пентодна част 	
	триодна част	
ЕСНЗ	хексод + триод	
ЕСН4 '	хептод 4- триод	
ЕСИН “ГСН21	хексод + триод	 хептод 4- т'рйодг""-’"". ".'
ЕСН41	хексод + триод	
ЕСН42	
ЕСН81	хептод + триод ’	
ЕСН83 ’	хептодиа част 	
	триодна част	
ECL И	' тетрод 		-	. .
	триод 	
ECL80	пентод кл. А 	
	Триод 	
ECL81	пентод 	
	триод 	
ECL82	пентод кл. А	
	триод 	
ECL84	пентод 	
EDD11	триод 	 дв. триод прог. кл. В . .
EF3	ВЧУ с изм. стр	
EF5	» » » »••••••

Продолжение на таблица 9										102
	Отопление		(в)	(в>	(в)	*₽з (в)	(ла)	1*а)	7Р2 (жа)	
	напре- женна (»)	ток (а)								
	3	4	5	6	7	3	9	10	11	
	6,3	0,4	60	—2,3	50			—	3	1,25	
			60		3 7	—	.—	—	6,5			Е>
	6,3	0,2	250	—2	100	—10	100	3	,.3_.	2
	6,3	0,35	250	—2	100'	—9,5'	1<яг	3	6,2	
	6,3	0,2	260	—2	100	—10	100	2.3	3	©
	б;з	0,33	250		'ТОО"’	—9,^	—-К)0~	" 3“	6,2\	ж
	6.3	0,225	250	—2	105	8	105	3	2,2	
	6,3	0,23	250	—2	85	8	85	3	3	ё
	6.3	0,3	250	—2	100	—9,4	100	3,2	6	
	. 6,3	0,3	6,3	0	б,з	—	—	0,05	0,08	
			12,6	0	12,6	—.	—_	0,17	0,3	
			63	0	—	.—	.—.	0,3	—	о
			12,6	0			—-	—	0,75			
	6,3	1	250		6	250	—	—	36	4	S -3?
	6,3	0,3	250 170		170				2 15	2,8	1
			100	0	—		—	8	.		№ Я
	6,3	0,6	200	—7	200	,—	-—	30	4,8	X
			150	—1,9	_—	—	—	1.3	—	
	6,3	0,78	200	—16	200	—_	.—	35	7	
			100	0	_—			—	3,5	—	
	6,3	0,72	220	-2,9	220	—		—	18	3,1	
			200	—1,7		.			3	-		
	6,3	0,4	250	—6,3	—	—	—	2X3,5	—	
	6,3	0,24	250	-2.5	100	—-		8	3,1	
	6,3	0,2	250		100	—	—	8	2,6	

Електронни лампи и полупрово							дшци	103	
Цокъл		£	201 202 203 204 205 206 206 207 207 208_				209 	 210 211 212 213 131 131	
л		&	0,025 2,8	1 1 1	1 1	"stT i i 900*0 900'0	1		0000 °.!| i	1 I j 3S -.f1 QCNQ^" 1 1 1 OQ*	
073		s	1 1 I 1	'III	1 1	1 1 1 1 1 1!	lu 1 1 !$	1 1Й 1 1
		6$		1 1 1	1 1	1 1 1 1 1 1	p 12 | M	'l 1 s 1 1
4		cs	CNlOQQOOOOUOt^l | I I U -j u* r-T g> <-? --г 1 1 1 о				’3,5" 1 6.5 1 5,0 f 4 1 ; 2X3 1 2 2	
а?	1	s	1 II 1 1 1		1	I i I i I i;	ТГ 7 5,6	M IS I 1
=5.		8	2~ 1	1 1 1	1111111=		20 56 _ 70	£@lll
(ма!в)		o>	1,3 3,6 0,65 0,75 0,65 0,76 0,5 0,75 I 0,78 0,09 0,22 0,8 1,4 9				32 i;9 8.75 1,6 _6,4 2.5 ....	O’a. 1 -< -<
or й		2	g«3 co M	1400 • 800 1400 2000 1000		1,3 1,5 25	150 10.5 22 34 —29_.	ISO 1500 1200
		Й	1 IS	20 1 50 30 1 50 20 i 50	3S'	J1 1 1 1 1	МММ	1 1 1 1 1
^?ат (ком)		V	z i _ 24/33 ! 45		§83 1 1 1 1 1		1 1 1 1 1 1’ 1 1 1 1 1	
*р, (ком)		w		24 35/60 24 33/47 27/27 i 25			1 1 1 1 1 1 1 1 1 1 1	
*1		2	215 160 , 230 ; iso 200 130 z E				1'1 1 1 1 1	250 300
(охн) Id,		ro	I 200 190 200 ’190 200				1 1 1 1 1 1	lllll
-s!		СЧ	f ] 00 Ю	CT> -- 1 1 CQ(4J?CQ *4?4fin‘u			JIMI	1 1 1 1 1 1	lllll

Означение
Приложение
2
EF6
EF8
EF9
EF11
EF12
EF13
EF14
EF22
EF40
EF41
EF42
EF50
EF80
EF83
EF85
EF86
EF87
EF88
EF89
~EF9I
EF92
EF93
EF94
EF95
EF96
ВЧ пентод.........................
ВЧ хексод с изм. стр..............
ВЧ пентод с изм. стр. . ..........
и да и да да ........
пентод ВЧУ........................
ВЧ пентод с нзм. стр. . ..........
ВЧ пентод.........................
ВЧ пентод с изм. стр..............
НЧ пентод.........................
ВЧ пентод с изм. стр..............
телев. пентод.....................
Вч” пентод, УКВ смес..............
НЧ пентод -.......................
пент, с изм. стр. . . . . . . . . .
НЧ пентод...............  .	. ”. ". .
ВЧ пентод.........................
ВЧ пент. с_изм. стр...............
'ВЧ пентод . . '.	.......’
ВЧ пент, с изм. стр...............
ВЧ, НЧ пент, с изм. стр...........
ВЧ, НЧ пентод.....................|
ВЧ пент, широк, ус................I

Продолжение на таблица 9
Отопление		в. (8)	£Pi (в)	fife (8)	£Рэ (8)	(ла)	‘а {ма}	7р2 {ма}
иапре- жение (в)	ток (в)							
3	4	5	б	7	8	9	10	11
6,3	0,2	250	2	100					3	0,8
6,3	0,2	250	—2,5	250	—			8	0,2
6,3	0,2	250	-2,5	100	—	—	6	1,7
6,3	0,2	250	-2	100	—	—	6	2
6,3	0,2	250	—2	100	—	—	3	1
6,3	0,2	250	-2	100	—	—	4,5	0,6
6,3	0,47	250	—5	200	——	—	12	1,9
6,3	0,2	250	—2,5	100	—	—	6	1,7
6,3	0,2	250	—2	140	—	—	3	0,55
6,3	0,2	250	-2,5	100	—	—	6	1,7
6,3	0,33	250	-2	250	—	—	10	2,4
6,3	0,3	250	2	250	—	—	10	3
6,3	0,3	250	-3,5	250	—	—	10	2,8
6,3	0,2	250	—1,6	50	0	—	4	1,15
6,3	0,3	250	—2	100	—	—.	10	2,5
6,3	0,2	250	—2	140	' 6	—	3	0,6
6,3	0,3	250	—2	100		.—	3,3	0,64
6,3	0,3	250	-2	100	—			7	2,1
6,3	0,2	250	—2	100	—	—	9	3 -
б;з'	0,3	250	—2	250	.—	—	10	2,5
6,3	0,2	250	—2,5	200	—	—	8	2,1
6,3	0,3	250	—1	105	—	—	11	4,4
6,3	0,3	250	—1	150	—	—	10,8	4,3
6,3	0,175	180'	—	120	—	—	7,7	2,4
6,3	0,3	250	—	150	—	—	7,0	*40
1 04	Електронни лампи исполупроводници

Електронни лампи и полупроводници
10&
ч |Я g	«	131 214 131 215 215 216 217 218 219 220 221 222 223 224 223 224 224 224 225- 226 226 227 227 228 229
^изх	сра (вт) । _ (пф)	Ю СЧ	СО СО СЧ СЧ >Л СЧ C4C©t^.t>	ю счадм< оооооо-о^ооо01ла>>лмсчооо , , . . ОООOOGOGOOQQQOOOOOCGq|||| о’о о' о" о“ о* о*О* о’ o’cTo о о о* о о‘о о‘ о о
		1 1 1 1 1 1 1 1 1 1.1 1 1 1 1 I'.l 1 1 1 1 1 1 1 1
*2		1 1 1 II 1 1 1 1 Г 1 1 1 1 1'1 1 II II 1 1
£	£	чО СО U0	СО	uo uo uq uo C4W5W I I |Л -< сч" —Г СЧ — СЧ LO -Г —< СЧ со СО Сч" —1 СЧ — — сч счлч’сч 1 1 1 СЧ
с? * *1		11 111111II1111 1 1 1 1 1 1 1 1 1 1 1
; | 6е .	Р-	I (ма/в) '	— '	к	1 1 1 1 1 1 1 И 1 1 1 1 1 I 1-1 1 1 1 1 1 1
		1,8 1,8 2,2 2,2 2,1 2,3 7 2,2 1,85 2,2 9 6,5 6,8 1,6 6 -2- 1,9 2,1 Д6 7,6 2,5 4,4 5,2 5,1 5
«?1		2500 450 1250 3000 1500 1000 180 1250 2500’ 1000 500 юоо 650 1250 500 2500 1500 900 1000 1000 1500 1000 500 800
>1	(0	1111 1 1 1 1 1 1 1 1 1 1 1 1 1 и 1 1 1 1 1
		1 1 1 1 1 1 1 1 1 1 1 1 1 1 1 1.1 1 U 1 1 1 1 1
*41	Ю	1 1 1 1 1 1 1 1 111111 1 1 1 II 11 1 1 1
	ч«	qOinQQOQW.iOOi . , । . । , . 'о ф , । О О. 1^2 I N 1 1 1 1 1«8 । 128
/рт (мка)	го	1 1 1 । 1 1 1 1 1 1 1 1 1 1 1 1 1 1 1 1 1 1 1 1 1
j-1? 2i	й	1 1 Ml 1 1 1 1 1 1 1 1 И М •! 1'1 1 1 1 1 1

Продьлжение на таблица 9
Означение	Приложение	Отопление		^а (в)	(в)	£р, (в)	£Рз (8)	(Л£Й)	‘а (*«)	/р» (*«)
		напре- жение (в)	ток (а)							
1	2	3	4	5	6	7	8	9	10	и
EF97	ВЧ, МЧ пент, с изм. стр		6,3	0,3	6,3	—0,85	3,2				0,8	о»з
				12,6	-0,8	6,3	—			2,5	0,9
EF98	МЧ, НЧ пентод		6,3	0,3	6,3	—0,9	3,2			0.5	0,17
EF111	ВЧ пентод с изм. стр				12,6	-0,85	6,3	—			1,85	0,55
		6,3	0,2	250	—2	100	_				6	2
EF112	ВЧ пентод		6,3	0,2	250	—2	100			 •	3	1
EF171	ВЧ пеит. с изм. стр		6,3	0,2	250	—2	100			 -			6	2
EF172	ВЧ пентод	:	. . .	6,3	0,32	250	—2	100					5	0,5
EF173	ВЧ пент, с изм. стр		6,3	0,2	250	—2	100				4,5	0,6
EF174	ВЧ пентод :		6,3	0,45	200 •	—3,5	200					12	3,0
EF175	ВЧ пентод с изм. стр		6,3	0,45	250	—2	100					12	3
EF190	пентод 		6,3	0,3	200	—2	150			-		9,5	2,8
EF410	ВЧ пентод		6,3	0,2	250	—2,5	100				6	1,7
EF800	ВЧ пент, широк, ус		6,3	0,3	170	-г-2	170						10	2,5
EF802	ВЧ, НЧ пент, широк, ус		6,3	0,3	170	—1,8	170	—.			12	3
EF804	НЧ пентод		6,3	0,2	250	—2	140				3	0,55
EF804S		6,3	0,17	250	—2	140	0				3^	О'б
EF805S	ВЧ, НЧ пентод		6,3	0,295	200	—	140				10	2,5
EF806S	НЧ пентод . 			6,3	0,2	250			140					3,2	0,6
EFF50	дв. пент. УКВ ус. 		6,3	0,6	250	—2	200				6	0,8
EFF51	р	Я	П	»	•	•••••••	6,3	0,75	300	—2	225	-				10	1,3
EFM1	НЧ пент, с изм. стр. 4- индикатор . .	6,3	02	250	—2	40	.—				0,8	0,6
EFM11	я	»	»	я	»	я	•	6,3	0,2	250	—0,5	17			—	0,98	0,46
ЕН1	ВЧ хексод с изм. стр		6,3	0,4	250	—2	80					3	1,1
ЕН90	хексод 		6,3	0,3	10	0	30	—			1,2	4,1
EH900S				100	—1	80				0,75	1,1
	хептод 		6,3	0,3	150	—10	75	0	—	0,2	18,6
о
о>
Електронни лампи и полупроводници

Електронни лампи и полупроводници
107
§
ооооЗЗ | Зо.оор. | | [ | | 8 | оо | а> |
oodooo ооооо	О ОО о
I I I
I 18.3.1 I I I I I I I I I I I I I II I I I I I I I

Продължение на таблица 9
Означение	Приложение	Отопление		<в>	£р.	(в)	£Р--. (в)	(Л£Д)	‘а (ма)	ZP= (ма)
		напре- жение (в)	ток (в)							
1	2	3	4	s	6	7	8	9	10'	11
ЕК1	ОКТОД 		6,3	0,4	250	—9,5	90	70	—1,5	1,6	
ЕК2	- 					6,3	0,2	250	—10	200	50	—2	1	1,1
ЕКЗ	„ ........... ...	6,3	0,6	250	—15	100	100	—2,5	2,5	5,5
ЕК90	хептод 		6,3	0,3	250	—ю	100	—1	100	3,3	6,9
ELI	изх. пентод 		6,3	0,4	250	—18,5	250	—	—	32	4,5
EL2		6,3	0,2	250			250	—	—	32	5
EL3	. „ 				6,8	0,9	250	—6	250		.....	36	4
EL5		6,3	1,35	250	—14	275	—	—	72	7
EL6	„ „ 		6,3	1,3	250	—7	250	—	—	72	8 /
ELI 1	„ „ ......... . .	6,3	0,9	250		g	250	—	—	36	4
EL12		6,3	1,2	250	—7	250	—	—,	72	8
EL31	„ „ 		 ....	6,3	0,5	250	—7,5	250	—	' —	20	3,2
EL32		6,3	0,2	250		0	250	—	—	32	5
EL33		6,3	0,9	250	—6	250	—	—	36	4
EL34		.6,3.	1.5	265	—13,5	250	—	—	100	14 9
EL35*^		6,3	ту	260	-ГГ'	•-27Г	—	—	72	7*
EL36	„ „ ............	6,3	1,2	250	—7	250		—	72	8
EL38	ус. за хориз. откл		6,3	1,4	250	—7	250	—			100	13
EL39	изх. пентод 		6,3	1,35	400	-33	425	—			45	5
EL41	„ . .... ««••...	6,3	0,71	250	—7	250	—	—	36	5,2
EL42	„ , 			6,3	0,2	225		225	—	—	26	4,1
EL50	И	„	............	6,3	1,35	400	—33	425	—	—	45	5,5
EL51	fj	ц	............	6,3	1,9	500	—22	500	—			90	.12.
EL53	. _ ............	6,3	1	300		0	300	—	—	36	4
EL54		6,3	1,3	300	—12,2	325	—		2у67	2X14
EL81			6,3	1,0	200	—28	200	—		40	2,8
Електронни лампи и полупроводници

Електронни лампи и полупроводници
109

I
©еначение j
Приложение
2
EL83
EL84
•Erse"'
ЁЬ90
EL91
EL95
EL152
EL153
EL156
ЕЁ8ОЗ
EL803S
/EL8O4
ЁМ2
ЕМЗ
ЁМ4
ЕМ1.1
ЕМ80
" -EMSi
ЕМ84
-—EMMSor
PABC60
PC86
PC92
PCC84
PCC85
PCC88
широколентов пеитол
изходящ пентод .
Н^Гпентод' 7	~ .
изх. пентод . . . .
изх. тетрод
изх. пентод
индикатор -j- НЧУ
индикатор . . .
троен диод + триод
УКВ трнод . . .
двоен триод . . .

Продължение на таблица 9
	Отопление		% («)	fc₽. (в)	f₽2 (в)		(*а)	(*«)	/Рв (жа)
	иапре- жение («)	ток (в)							
	3	4	5	6	7	8	9	10	11
	6,3	0,72	250	—5,5	250			36	5
	6,3	0,76	250	—7,5	250	—.	—	48	5,5
	6,3	0,76	170	—12,5	170		' ——	70	- 5
	6.3	0,45	250	—12,5	250	—	—	46	4.7
	6,3	0,2	250	—	250	....				16	2.4
	6,3	0,2	250	—9	250	—.	—-	24	4.5
	6,3	1,4	300	—24	250	—			130	20
	6,3	1,55	650	—80	210				—	130	4
	6,3	1,9	800	—24	350	—	.—	2X12С	2X25
	6,3	0,73	200	—3,5	200	0	——	32	4,7
	6,3	0,73	200	—	200	.—	—	32	4,7
	6,3	0,7	140	—	170	—				70	5
	6,3	0,2	200	—2.5			—	—	3			
	6,3	0,2	250	—21	.—	-		__	“0,22	—
	6,3	02	250		5	—	—.	—~	1,75	—
	6,3	0,2	250		4	—_	—			0,07	___
	6,3	0,3	250	~—	250							
	6,3-	- 0,3	100	—1	250				0.37	2
	6,3	027	250	—	—	—-	.—	0,45	1,1
	6,3	0,3	100	—2	—	—	—	2,5 Г		
	9,5	0,3	200	—2,3	—-		-—	1		
	3,6	0,3	175	—1.5				—-	—	12		
	3,1	0,3	200	—1	—						11,5			
	7,2	0,3	90	—1.5	—	—_	-—	12	—
	9,0	0,3	170	—1.5	—			—	10	—
	7,0	0,3	90	—1,3	—	—	—	15	—
Електронни ланям и полупроводники

Електронни лампи и полупроводници
Ш

Означение
Приложение
PCF80	пентод	
PCF82	триод .^-^2 . .	. -
	пентод 	
PCL81	трнод 	 пентод 	
PCL82	трнод	
PCL84	^пентод . ..... . . .
	триод		 пентод 	
	
PL36	изх. пентод	
тта	телев. развивка 	
PL82	ус. верт. откл.	
PL83	видеоусилв	
Р1>84	изх. пентод 	
РМ84	индикатор	
UAA91	двоен диод 	
UABC80	троен диод--}- триод . .
UBC81	двоен диод 4- триод . . .
UBF11	двоен диод -J- пентод . . .
UBF80 UBF89	’ и
~ТТВ121	двоен диод + пентод .' .
UC92	УКВ триод	
UCC8&	УКВ двоен триод ....

Продължение на таблица 9
	Отопление		(в)	% («)	Ерй (в)	ЕРз (в)	(Лй)	(ла)	(Лв)
	напре- жение (в)	ток («)							
	3	4	5	6	7	8	9	10	11
	9,0	0,3	100	—2						14	
. -- . . .			170	—2	170	—			10	2,8
	..„9,0	0,3	150	—2_				L 11	
	—	—-—		-0.9	110					10	3,3
	12,6	03	200	—1,5	—	—			0,5	
	—	—	200	—7	200	—			30	5,3
* *	*	*	'	16	0,3	100	0	—	—	—		
—*-~—i——.	1К	0,3“	’"200""		170		“	- —.	41 \3	8
			200	—2,9	200	.—				18	3,1
	25		100	^—8.2	100				100	7
	21,5	6,3	170	—22	170						45	3
	16,5	0,3	170	—10,4	170	—~	—	53	10
	15	0,3	170	—2,3	170	—	_—	36	5
	15	0,3	170	—12,5	170	—	—	70	5
	4,2	0,3	170	.—	—	—	.—	0,3	
	19	0,1	117	—		—			2X9		
	28,5	0,1	200	—2,3	—	—		1	
	14	0,1	170	—1,5	—		__	1,5		 !
	20	0,1	200 -	—2	80	—	—	5	1,7
	17	0,1	200	—2	80	—	—	5	1,75
	19	о,1	200	—1,5	100			—	11	3,3 .
	55	0,1	180	—10	180	—	—	' 61	10
	9,5	0,1	250	—2	—	.—				10	
	26	o.l	170			—	—	9,5	
Електронни лампи и полупроводници

Електронни лампи и полупроводници	ЦЗ

Означение
Приложение
2
UCH4
UCH1I
UCH2I
UCH4I
UCH42
UCH81
TTCLSf
UCL82
6F32
6F35
6F36
6Н31
6L10
6L31
6L41
6L43
6L50
6L50V
12ВС32
12F3I
12Н31
18F24
35L31
триод + хептод...............   .	.
триод 4- хексод . -...................
! триод -Ь.хептод . . .	_____ , . _.
триод . .	..................
леитод . . . .ТУ. . У .'7 /
’ триод . . . .	. .’ . ... 7 . .
пентод .........................
1 вчу .	. 7 .
1 ВЧУ. МЧУ........................
ВЧУ........................... . . .
’ изх. пентод .	..............
ВЧУ.............................
ВЧУ - . ........................
широколеит. усилвател .......
ВЧУ, НЧУ........................
| двоеи диод 4- триод.............
ВЧУ, МЧУ........................
ВЧ й НЧ широкол. усилв..........
НЧУ'. . ........................

Продължение на таблица 9
Отопление		£а (»)	(в)	I : 1	(в)	^Р4 (Ж«)	7а (-«а)	/Рг (•*«)	
напре- жение (в)	ток (в)								
3	4	6	6	7	8	9	10	11	
20	.0,1	200	—2	100	9,5	100	3,5	6,5	
20	0,1	200	—2	60	7	80	2,5	3	
20	0,1	200	—2	. 100	—9,5	100	3,5	6,5	if
т?	0,1	170	—1,8	''too	7	W	2,2	1,9”	
14	0,1	170	—1,85	100	8	100	2,1	2,6	
19	0*1 “0,1 -	.170	—2._н	...100	9,4				
39		200	—15				ад		
		200'	—7...	200	—	—	.зр	*5,3	СО
50~	0,1	100	0	—	—			3,5		а
	•	200“	—ie	200	—	—	35	7	®
0,3	0,175	120	—2	120						7,5		
6;3	0,175	28	—0,8	28		—	3	1,3	о
6*3	0,45	300	—2	150	—				10,25	2,2	g
6,3	0,3	250	—	100	— 1,5	—	2,8	7,3	
6*3	0,65	300		з	150	0		-	30	7	*
6,3	0,45	250	—12,5	250	—_	.—	45	4,5	
6,3	0,75	300	—6	250	0	—	•30	5	1
6,3	0,65	300	—3 <	150	0	—	30	7	
6,3	1,0	400	-25	•250	0	—	30	2	
6,3	1,0	400	—25	250.	0	—	30	2	
12,6	0,15	100	—1	100	-	,—	0,5	—	
12,6	0,15	100	—	100		—	10,8	4,4	
12j6	0,15	100	——	100	1,5	—.	2,8	7,3	
18	0,165	, 250	—2,1	200	.—	—	15	1,9	
35	0,15	200	—13	200	•—		55	9,5	

Електронни лампи и полупроводници
115
г* а =		1	269 204 205	206 206 207 263 264 228 228 1	238 237 270 250 271 272 273 273 185 227		237 274 1 250	
I WW I «Ъ		!Й	1 1 1	2,1 0,45 4,5 0,3 0.025	0,03 0,03 1 0,05 0,06 0,35 0,45 0,1 0,3 0,3 2 0.0035	0,005 0,035 L2	
д		7	1 1 1	1 II II II	1 i 1 1 1 1 1 1 1 1		1
«г!		8	1 1 I	1 1 1 1 1 1 1 ’	1 1 1 1 1 1 1 i 1 1 1	1	1
			1Л U2 Ю	0,8 1,5 -1,7 1 6,5 1 5 ’1,7	1,7 3,3 1 9 12 12 9 25 18 0,5 3		
4			11 1	111§ 1111	1 1 1 1 1 11 1 11 1	1	1
-		s	111	- 70. 25	1 1 1 1 1 1 1 1 § 1	1	1
(> «			0,75 0,75 0,75 . 0,45 0,67 0,725 8,75 2,5 !-4		2,75 9 0,455 И 4,25 7 И 3,5 3,5 1,25 4,3	0,455) 10,5 1 8 I 1	
<а?		2	00S I 1 °?  .к 006 0001 0021 000г 0001 0001		ааоосч фююоофо^з oggo>« :		
4		й	l;l 1 1		1 1 1 1 1 1 1 1 1 1	1	I
- Й? *1		2	88822:2(1 I | 11		1 1 1 1 11 1 1 11	1 1	1
a#j		Й	S'SI Of 551	I | £2'1 II!	1 1 1 1 1 1 1 1 1 1	1	1
		2	: 150 240 150	|8|j | । | |	270 160		1
1 fV* (мка) •		2	2 1 2	1 1 §‘|1 1 1	1 1 1 1 1 1 1 1 1 1 1	1 1	1
J5 1			Н 1 М Г ГГ 1 1 1 1 1 1 1				1

116
Електронни лампи и полупроводници
Таблица 10
Германиеви точкови диоди1 (съветски)
Означение®	Максимално обратно напрежение (в)	Максимално обратно пробнвно	Минимален постоянен ток при	Максимален обратен ток при различии работни напряжения		Максимален яэправек ток2 (ма)
		(в)	1 в (ма)	напрежение (в)	ток (ма)	
ДГ-Ц1	50	60	2,0	—50	1	16
ДГ-Ц2	50	75	5,0	—50	0,5	16
дг-цз	50	75	2,5	—50	0,1	16
ДГ-Ц4	75	100	5,0	—75	0,8	16
ДГ-Ц5	75	100	2,0	—75	0,25	16
дг-це	100	125	5,0	—100	од	16
ДГ-Ц7	100	125	2,0	—100	0,25	16
ДГ-Ц8	30	50	10,0	—30	0,5	25
ДГ-Ц9	30	45	10,0	—10	0,1	16
дг-цю	30	45	5,0	—10	0,06	16
ДГ-Ц12	30	45	5,0	—10	0,5	16
дг-щз	30	45	1.0	—10	0,25	16
ДГ-Ц15	150	170	1.5	—150	0,8	8
дг-шб	150 "	180	1,5	—150	0,25	8
ДГ-Ц17	150	220	1,5	—200	0,8	8
Д2А	10	15	50	—7	0,25	50
Д2Б	30	45	5—10	-10	0,1	16
Д2В	40	60	10 '	—30	0,25	25
Д2Г	75	100	2—5	—50	0,25	16
- Д2Д	75	100	5—10	—50	0,25	16
Д2Е	125	150	5—10	—100	0,25	16
Д2Ж	175	200	2—10	—150	0,25	8
* Параметрите се измерват при температура на окръжаващия въздух +20±S“C.
4 В еднофааната еднополупериодна схема без шунтнращ капацитет.
3 Диодите Д2 са изпълнепн в методически стьклен корпус.

Електронни лампи и полупроводници
117
Таблица 11
Вмсоковолтни германиевп плоскости» дноди (съветски)
Максимално обратно
напрежение при тем-
пература иа въздуха
Означение
® ®
УК я
ДГ-Ц21
ДГ-Ц22
ДГ-Ц23
ДГ-Ц24
ДГ-Ц25
ДГ-Ц26
ДГ4127
Д7А
Д7Б
Д7В
Д7Г
Д7Д
Д7Е
Д7Ж
300
300
300 '
300
100
100
100
юо
150
200
300
350
400
35
65
90
120
200
235
285
20
37
56
30
100
120
35
70
105
140
210 i
350 !
400 -
0,5 .
0,5 ;
0,5
0,5
аз
0,3
0,3
0,5
0,5
0,5
0,5
0,3
0,3
0,3
50
50
50
50
50
50
Диоднте ДГЦ н Д7 се различаваг само
„_____	______ ..	_____________ __ по конструктивного см оформление. Размер и иа
Д7 : диаметър 4,8 -ил, дължина без изводите 15 мм. дължина с изводите 78 мм. Размерите
на ДГЦ са дадени на фиг. 43.

Тип
Приложение
Германиеви точкови диоди (чешки)
Таблица 12
Характеристични стойности
1NN40
2NN40
3NN40
4NN40
5NN40
6NN40
1NN41
2NN41
3NN41
4NN41
5NN41
6NN41
7NN41
I0NN41
11NN41
ВЧ нзправител
нзправител
селективен тип
детектор
ВЧ нзправител
нзправител
селективен тип
детектор
телевизиои. прием».
5-11
2,5—7
k 5—10
4—6
3—6,8
1,5—6,51
5—15
2,5—7
5—12
4—15
3—8
1,5—141
5
82
152
Граничив стойности
—1й при — Ud
« 100
50
6
100
50
6
1600
800
833
60
1600
800
833
60
150
200
200
150
150
150
150
100
150
150
150
150
100
500
500
500
500
500
15
15
15
12
10
50
50
50
40
30
50
50
40
30
15
15
15
12
10
500
500
500
500
500
15 50
100' —
100. —
100 1 —
20
50
60
85
100
20
20
50
60
85
100
— . 20
500 10
— 20
— 20
25
55
75
90
120
25
25
55
75
90
120
25
15
Цветио ’озмачеиие
на елементите
бяла
жълта
синя
зелена
червеиа
черна
бяла
жълта
синя
зелена
червена
черна
бяла с черна точка
черна
кафява
118	Електронни лампи и полупроводници
1 При Ud — —1 в; —Id < 0,1 от покаваното при -f-le.
= При Ud ~	0.7в.

Тип
2ONP7O
2INP70
22NP70
23NP70
24NP70
25NP70
30NP70
3INP7O
32NP7O
33NP70
34NP70
35NP70
40NP70
41NP70
42NP70
43NP7O
44NP70
45NP70
Мощни германием изправители (чешки)
Таблица 13
Характеристична стойкости
!d при |-0,5в («]	~!d при — ud		Uaeff (в)	Ц>бр [в]	1«|Р	?dn («1	Pdl .[вт|	Pd [вт]	охла- -дителна площ [см*]	/[*«11
	[ма1									
3	30	-18	6	18	3	50	2,7	0,6	>150	20
3	-20	—30	10	30	3	50	2,7	0,6	>150	20
3	15	-50	16	50	3	50	2,7	0,6	>150	20
3	-10	—100	30	100	3	50	2,7	0,6	>150	20
3	-8	150	45	150	3	50	2,7	0,6	>150	20
3	-6	—200	60	200	3	50	2,7	0,6	>150	20
5	—25	18	6	18	5	70	4,5	0,6	>220	20
5	—18	—30	10	30	5	70	4,5	0,6	>220	20
5	—13	—50	16	50	5	70	4,5	0,6	>220	20
5	.—9	—100	30	100	5	70	4,5	0,6	>220	20
5	—7	—150	45	150	5	70	4,5	0,6	>220	20
5	—5	—200	60	200	5	70	4,5	0,6	>220	20
10	—20	—18	6	18	10	100	7,5	0,6	>440	20
10	—15	—30	10	30	10	100	7,5	0,6	>440	20
10	—11	—50	16	50	10	100	7,5	0,6	>440	20
10	—8	—100	30	100	10	100	7,5	0,6	>440	20
10	-6	150	45	150	10	100	7,5	0,6	>440	20
10	-4	—200	60	200	10	100	7,5	0,6	>440	20
Електронни лампи и полупроводници
Iss sp — върхов изправен ток
—Udsp — максимално обратно напрежение
максимално ефективно напрежение
Udv — напрежение, при което обратного съпротивлеиие на диода достига _...........________________________
Ц>бр ~ обратно максимално напрежение, което може да се приложи постоянно към диода в обратна посока, без да пред-
извика повреда
Pd — разсеяна мощност, която диодът може да разсее въ1? форма на топлина
Pdt — загубна мощност в изправители
Ro — пар алел но съпротивленне, свързано към изправител, който рабоги в серийна връзка
своята
максимално възможиа стойност

ПО лм ел ел	С2А С4А	ПО to1— гсгп	С1Д СЗЛ '	ПО со —	С1В сзв I	С1Б СЗБ	S2 >>	£	
“ел	р	о	ъ	СП	сл	о	р СЛ	Граничил ра- ботна честота (мгхц)	
о to	р to	о to	р to	О to	р to	р to	р to	Ток яа емитера 7^ 8 режим на измерение (ма)	
£ О	L о	1 № О	8	1 to о	1 КЗ О	1 ю о	1 S3 о	Напрежение яа колектора в режим на измерваяе (с)	
00 8	 500	1 550	Si О	! 550	550 |	Сл О	сл о z	Съпротивление на емитера Ге (ом)	
6800	0009	6800	0089	6800	6800	6800	6800	Съпротивление иа колектора 'к («•«>	
о о	1000	200	200	200	200	200	200 1	Съпротивление на бавата Гб (ом)	
’о	сЛ	Сл	Сл	СЛ	Сл	СЛ	£	Коефипиент на усилваие по тои «МИН	
сл	КЗ	ю	ьо	N3		ю	©	Пределен кое- фициент на усилване «пред, мин	
. 1	1	15—22! ; 1	15-22	18—22	115—19	ч 1 |18—22|	15—19	Коефнциент на усилване по мощно ст Км (дб)	
1			О	Сл о		Сл О	1	Коефициент на усилване по напрежение	
1 ю о	1 ы о	£	о	£ О	1 о	£ О	£ О	напрежение на колекто» ра У’ («)	f Й
о	о	о	о	о	о	о	о	ток на еми- тера 13е <•««)	Z 0 в S
1 о	£ О	1 а:	1 ст:	1 о	£ О	1 о	£ О	ток на ко- лектора '«	S 3! S Л
8	о	о	8	8	§	Сл а	о о	мощност, разсейвана от колекто- ра Рк(мвгп)	5 3
ипиитояойиЛгоп и utiWBf HRHodiM9irg
Кристал и и точкови триоди1 (сьветски)
031

С2В
С4В
С2Г
С4Г
5	0,3
10	0,3
• I
—10 , 800
—10 j 500
6000	1000  1,6
6000	1000 I 1,6
1,5
1,5
—20	10	— 6 ' 50
—20	10	— 6 50
1	Електрическите параметр» се измерват при заземена база в режим иа клас А. на честота не повече от 20 кхц («свей
“пред ) н температура ^5®С.
2	Размери на тип С1 : диаметър 6,8 мм, .максималиа дължина с изводите 18 мм, дължина без изводите 12 мм. Размери
на тип СЗ: максимален диаметър 11,5 мм, максималиа дължина без изводите б мм, дължина с изводите 40 мм.
з	Направлението иа токовете от емитера към базата е Прието за положите лно- Напрежението се измерва по отношение
на базата.
« При съпротивление на генератора 500 ом, товарно съпротивление 10 ком

I

Тип
Гранична работна честота (кхц)
Ток на емитера /в в режим на из-
мерва не (ма)
Ток на колектора 'jK в режим на из-
мерваке (ма)
Напрежение на колектора UK в
режим на измерване (в)
Съпротивление на емитера ге (ом)
1____________________________________
Сопротивление на колектора
гЛ (ом)
Сопротивление на базата (ом)
§
S
I
] 22 '	Електронни лампи н полупроводници
Коефициеит на усилване по ток а
&
’ Пределен коефициеит на усилване
, « пред, мин

Електроннн лампи и полупроводници
J23
Таблица 15
триоди (съветскн)
на усилване по мот-	ума АГШ (дб)	щност Р (мет)	на нелинейни изкривя- о)	з колектора Ск (пф)	Пределно допустими величини |							Размери	
												изводите (мм)	наводите (мм) j
					ера }е (ма)	тора iK (ма)	1	моишост, раз- олектора Рк					
' Коефициент , ноет Кк (дб)	 Фактор на ш	• Отдавана мо:	; Коефициент ! вания Лу (0/	<и S Я «	S S	1	• напрежение ! ик (в)	: максимална себвава от к (леи)				| |	§
30	—		—	—	5	5	—20		50	10		20	30
33	35	—		—	5	5	—20		50	10		20	30
37	35			—	5	5	—20		50	10		20	30
37					5	5	—20		50	10		20	30
37	18		—		5	5	—20		50	10		20	30
30	35	—	—	60	5	5	-20		50	10		20	30 -
35	35	—	—	40	5	5	—20		50	10		20	30
17	—	100	15	—	10	10	—100	250 ’		10		20	30
17	-	100’ 15		—	25	25	—50	250 I0007 3500®		10		20	30
17	-	1000	15	—	—	150	50			27		25	30
20	—	1000	15	—	—	250	--50	10007 3500е		27		25	30
25		10001 15		—		450	—50	1000' 3500й		27		25	30
13	—	10000	15	—		2000	—55	30000					
35	22	—	—	40	10	10	—30		50	11,5		6	40
38	22	—	—	40	10	10	-30		50	11,5		6	40
39	22	—	-	40	10	10	—30		50	11,5		6	40
40	22	—		40	10	10	—30		50	11,5		6	40
38	12	—		40	10	10	—30	150		11,5		6	40

Маломощни кристални плоскостни триоди (съветски)
Таблица 16
Пераметри	Тип на триода					Режим на ивмерване		
	П6А	П5Б	ПБВ	ПБГ	П5Д | П5Е	'г , е	Гк> в	fu3M' х,(
ftj2 — коефициеит на обратна връзка по напре- жение не повече 		5.10-3	5.10-3	5.10-3	5.10-3	5.10-315.10-3	I	—2	50—1000
й21 — коефицнент на усилване по ток ....	0,93 0,95	0,95 0,975	0.97 0,995	0,97 0,975	0,95 . 0,9 0,995 । 0,975	' 1	—2	50—1000
й22—изходяща проводимост не повече, мкмо	3,3	2,6	2,6	2,6	2,5 । 2,6	1	-2	50—1000
1ко — обратен ток на колекторния преход при откачен емнтер не повече, мка . . .	15	15	15	15	15	15				
FHI — коефициеит на шума ие повече, дб	12	—	—	18	10	18	0,2	—I	1000
fa — гранична честота на усилване по ток, мгхц		0,3	0,3	0,3	0,3 | 0,3	1	—2	—
Пределно допустимн велнчиии
Електронни лампи и полупроводници
Ток на колектора.........................|
Напрежение на колектора	\	|
Мощност, разсейвана от колектора, при тем- j
пература 20 ±5° С......................I
10 ’ —10	10 —10	10 —10	10 -ю	10 —10	10 —10
25	25	25	25	25	25


Таблица 16а
Параметри	Тни на триода					Режим иа измерване		
	П8	П9	П9А	П10	пи	Те, ма	ик, в	X,i
Ли — коефнциент на обратна връзка по наире-								
жение не повече 		5.10-8	6.10-4	6.10-4	6.10-4	6.10-4	’ 1	5	50—1000
Л21 — коефнциент на усилване по ток не по-								
^длко		0,9	0,9—0,95	0,92	0,95	0,95	I	5	50-1000
Л22 — изходяща провод имеет не повече, мкмо	3,3	2,0	2,0	3,3	3,3	I	5	50 - 1000
Лл — коефицнент на шума не повече, дб. . . 4ео — обратен ток на колекторння преход при	—		12			0,5	1,5	
откачен емитер не повече, мка .......	30	15	15	15	15	—	5	
— гранична честота на усилване по ток не								
по-малко, кхц ...... .........	100	465	465	1000	1600	1	5	465
Ск — капацитет на колектора не повече, пф .	65	60	60	60	60		5	465
Пределио допустнми велнчнин								
Ток на колектора в режим на усилване, ма . . Напрежение на колектора в схема с обща база	100	100	100	100	100			
при температура на корпуса до 50°С, в . . . Мошност, разсейвана от колектора, при темпера-	20	20	20	20	20			
тура на корпуса иа триода 20 ±5° С мет . .	150	150	150	150	150			
Електронни лампи и полупроводници

Таблица 166
Параметри	Тип иа триода						Режим иа измерване		
	П13	П13А	П13Б	П14	П15	1е>ма	ик-‘	ие>.	/иэм, кхц
А12 — коефнцнент на обратната връзка по на- прежение не повече			5.10-3	6.10-а	6.10-4			1	—5		1
Л21 — коефицнент на усилване по ток не по- малко			0,92	0,97	0,92	0,95	0,95	1	—5		1
/г22 — изходяща проводимост не повече, мимо .	0,3	2,0	2,0	3,3	3,3	1	—5	—	1
IKQ — обратен ток на колекторния преход прн откачен емитер не повече, мка		30	30	10	30	30			—15			
4о — обратен ток на емитерния преход прн от- качен колектор не повече, мка		30	30	10	30	30				—15		
— гранична честота на усилване по ток не по-малко, кхц			465	465	465	1000	2000	1		5			465
Ск — капацитет на колектора не повече, пф . .	50	50	50	50	50	1		5	—	465
Лдц.— коефициеит на шума не повече, дб . .	—		12	—	—	0,5	—1.5		1
гб — съпротивление на базата по висока че- стота не повече, ом				—	150	—	1	—5		465

Пределио допустимн вслнчинн
Мощност, разсейвана от колектора, при темпера-					 1		
тура на корпуса не по-малко от 50°С, мет	150	150	150	150	150 i		
Напрежение на колектора в схема до 50°С	—15	—15	—15	—15	—15 i,		
с обща база прн 1°С на корпуса, е	ggoc	—10	—10	—10	—10	-« j		
Ток на колектора в режим на усилване, ма. .	10	10	10	10	10 i		
Ток на колектора (върхов), ма ........	50	50	50	50	50		
Ток на емитера в режим на усилване, ма . . .	10	10	10	10	10 1		
Електронни лампи и полупроводници

Параметри
Тип на триода
Ш6 П16А i П16Б U
Ii2J — коефнциент на усилване по ток
в схема’ с общ емитер................120—30
1ка — ток на запушване триода ие по-
вече, мка.........................i	25
а — гранична честота на усилване по!
ток не по-малко, мгхц.............i	1,0
т — време на превключване не повече,I
мксек............................... 2,0
UK0 — остатъчно напрежение не по-
вече, в...........................;	0,1
Us'— падение на напрежението иа ба-|
зата не повече, в.................i	0,3
30-451
25 |
1,0 ,
1,5
0,1
о,з i
45- 100
25
1,0
1,о
0,1
0,3
I
1
I
Предел но допустнми
Мощност, разсейвана на колектора, npbl	I
темвератуа 20±5°С ...............i	150	150 |	150
Напрежение на колектора в схема с-
обща база, в ....................’	—30 —30	—30
Ток иа колектора в режим на усил-
ване, ма.............................—10	—10	—Ю
Ток на емитера, ма................... 10	10	'	10
Ток в режим на превключване,	ма .	50	50	50

Таблица 16 в
' Електронни лампи и полупроводници

Таблица 16 г
Параметри	Тип на триода			Режим на нзмерване			
	П12	П406	П407	*е, ма		в	/мзм« КХЧ
Й22 — изходнша проводнмост в схема с обща база не повече, мимо . . .	2	2	2	I		g		 1	1
*21 — коефипнент на усилване не по- малко 			0,95	0,95	0,95	1	—6	—	1
1ко — обратен ток на колекторния пре- ход при откачен емнтер не повече, мка		6	6	6		-6			
1ео — обратен ток на емнтерння преход при откачен колектор не повече, мка............. V. .	20	20	20			—6		
— съпротивление на базата . .	' 150	150	150	1 **	—6	—	1000
Ск — капацитет на колектора не по- вече, пф	'.		20	20	20	1	—6	—	1000
fa — гранична честота на усилване по ток не повече, мгхц		5	10	20	1		6	—	—
i'C.CK — времеконстанта във вери- гата на обратната връзка не по- вече, мк мксек ........	2600	2500	3000	1	—6	—	1000
Пределно допустнми вёличини
Мощност, разсейвана на колектора . .	30	30	30			
Напрежение на колектора в схема с						I
общ емнтер, в		—6	—в	—6			1
Ток на колектора, ма		5	5	5			
Гок на емитера, ма	•	. .	5	5	5			1
Електронни лампи и полупроводници

9 Наръчник на радиолюбителя
Таблица 16 д
Параметр»	Тип на триода				Режим на нзмерване		
	П101	П101А	П102	пюз	ик, »	1е ма	Лгам, хц
Л21 — коефициеит на усилване но ток не по-малко 		0,9	0,9	0,93	0,9	5,0	1.0	50—1000
Л22 — изходяща проводимост не по- 'вече, мкмо ........... 1кО — обратен ток на колекторпня	3,3	3,3	2,0	3,3	5.0	1,0	50—1000
преход при откачен емитер не по- вече, мка		50	50	50	50	5,0			—
fn — гранична честота иа усилване по ток ие по-малко, мгхц		200	200	465	1000	5,0	1,0	—
FIU — коефициеит на шума не повече, дб				-	—	1.0	0,2	
Електронни лампи и полупроводници
Пределио допустимн величмни
Мощност, разсейвана от колектора, мет ...... 		150	150	150	150	1			
Напрежение на колектора в схема с								
обща база прн температура до								
75°С, в		20	10	10	10				
Ток на колектора, ма		20	20	20	20				
Ток на емитера, ма ........	20	20	20	20				ьэ СО

Параметри
ГМ01
й21 — коефициент на усилване по ток непо-мал-
ко 0,94
Лго— обратен ток на колекторння пре-
ход прн откачен емитер не повече !
мка................................‘	Ю
fM — майсимална честота на генернране !
не по-малка, мгхц..................... 30
Ск — капацитет на колектора не по- •
вече, пф...........................|	15
^22 — изходяща проводимост ие по-
вече мкмо................................ 5
гб Ск — времеконстанта на верйгата
на обратната. връзка не повече.
мкмксек
3500

Таблица 16е
Тип на триода			Режим на измерваие		
П402	П403	''п403А	1е, ма	иК’ в	/ МЗМ>ХЦ
не по-мал-	0,97—0,99	0,94	5		5	50—1000
ко 0,94					
5	5	5	-	—5	—
60	120	120	5	-5	-
10’	10	10	—	—5	5.10е
5	5	5	5	—5	50—1000
1000	500	500	5	—5	5.10®
Електронни лампи и полупроводници
§

Пределно допустимы велнчини
Ток на колектора, ма		10	10	10	10
Напрежение на колектора при съпро- тнвленне във веригата иа базата не повече от 1000 ома ........	-10	—10	—10	—10
Мощност, разсейзана иа колектора, мет		50	50	50	50
Забележка. Параметрите се определят при 1с=20°С.

Таблица 17
Германиевн диоди
и
		Характеристичен стоимости					Граничил стойнссти						—					—.
Озна- чение	Фирма производител	температура (’С)	ток в посока ня про* пускаве (ма)	при налрежепие (в)	обратен ток (мка)	Г		 • | при напрежение (в)	максимално въ'рхово напрежение (в)	максимално трайно обр. напрежение (а)	максимален изправен ток (ма)	гранична честота (мгхц)	Еквивалеит
СК705 СК706 СК707 СК708 СК710 СК713 СК746 СК802 ОА5 ОА31 ОАЗО/ЗО ОАЗ] ОА40/Ю0 ОА50 ОА50/50 ОА51 ОА52 ОА53 ОА55 ОА56	Ray Ray Ray Ray’ Ray Ray Ray Ray V TKD AEG V AEG V AEG V V V V V	25 25 25 25 СТ 25 25 25 25 СТ СТ 35 СТ 20 СТ  20 20 20 20 20	>3,5 >3 >3 >21 >2 4-200 50 >3 3500 >5 7,5 >3,5 7,5 ' >4 '"6 7 5,8	4-1 + 1 4-1 +0,5 + 1 +0,8 +0,8 +0,8 0,4 54ef +0,5 +0,5 + 1 + 1 + 1 + 1	>50 >200 <10 =625 S200 >250 S2 sS2 —1.7 S3 S20 <30 S30 S7 S50 -320 <50	—10 —10 -5 —100 —40 —10 —10 —10 —1,5 —10 —10 —10 —10 —10 —100 —3 — 10	>70 >50 —80 >128 —10 —75 -80 —60 —100 —2 —30 —75 —40 —75 —50 —75 —90 —120 —120 —85	—60 -40 —80 —75 —100 -60 —50 —80 —100 —100 —70	50 35 35 35 15 15 6'0 30 11000 50 50 50 50 40 50 50 50	200 200 200 200 1000	1N66, 1N294, СК705А, СК705АР СК706, ОА160 1N297, ОА150 1N68, ОА161 СК708Р СК713Р ОА129 ОА150 ,ОА71 ОА71 '
Електронни лампи и полупроводници

Електронни лампи и полупроводници
133
	§ 0
	о
	£ к88‘ < <<< 0 000
	™§ 1 1 1 1 1 1 1 1 1 1 1 1 1 1 1§§1 1 1 1 1 I 1 |SSSS i|||
	5 30 5 50 35 14 35 14 50 21 35 35 35 35 15 15 15 40 50 17 50 17 35 35 15 15 10 10 10 10 15 15 5 5
	Ю 1/3 1/3 ОО О О О О О Ф ФО О ФФ I I О 1/3 О ЛО О О О О ф С О О О О Ф 7 Iе? |П”!т77777777 '
	888S8i2!ae8883S8S!85i8 , S828S88S388S12!22S 117^11111111111111iitii n 17777
	1 78S887Sg88?°§7SS282SS§-'S-'S-'S'''S-‘2-'S ' 1 1 1 1 1 1 1 1 1 1 1 1 1 1 1 1 1 1 1 1 1 1 1 1 1 I 1 1 1 I 1
	—40 j —30 —85 —230 —0,8 130 —275 -450 —200 0,35 4,5 90 4,5 16 170 S20 500 ^4 ^20 ^7. ^43'0 1,3 2,5 9 20 2,4 20- 11 45 2,5 4 15 20
	+0,25 +1 0,76 0,7 0,2 1,4 0,15 0,7 0,7 0,23 L5 2,8 0,16 1,4 2,6 1 0,5 1 1,4 1,3 1,15 1,05 0,18 1,12 0,1 10 0,18 1 0,12 0,95 0,18 1,2 0,11 1,05
	>0,28 7,5 9 3 3 0,1 10 0,1 8 4 0,1 10 30 1 0,1 10 30 I >1,5 I 10 10 10 10 10 0,1 10 0,1 1,02 0,1 10 0,1 10 0,1 10 0,1 10
	£ h £ }G S3 JQ Я .9 £ £ P & 9 Q Q ft юошоизюооизюоощюоо CM CM CM CM <D CM C4<DC4C4C4C4<D<D<DO CM<DCM<DCMCM<D<DCMCM<D<DCMCM<D<D
	>^>>> >>>> < > > > > >
	£	2 £ S3£ r4	£*’	J?	5*	ф	—	id	<0	ф	— Ъ	Ъ	00	GO	00	00	03	Q> <<<<<	<	<	<<	<	<	<	<	<	< 00000	00	00	0000	0	0

		Характеристичны стойкости				
						S
Озна-	11	£	1 g	S —		а> S Ж
некие	i *	й	юсока е (яа)	ej а.	§	к
	| е	в X «	“S * У о >> (- с	1	|	при на
ОА95	V	25	0,1	0,18	1,2	—.1,5
		25	10	1,05	2,5	—10
		60	0,1	0,1	12	—1,5
i		60	10	0,95	17	—10
ОА100/30	AEG	СТ	>3	0,5	S5 '	—
			100	1,5	1200	-100
ОА126/5	Tel	25	1	0,75	0,01	1
		25	10	0,85	0,01	1
		25	100	1,0	0,01	1
ОА 126/6	Tel	25	1	0,75	0,01	1
		25	10	0,85 1	0,01	1
		25	100		0,01	1
ОА126/7	Tel	25	1	0,75	0,01	1
		25	1 10	0,85 1	0,01	1
		25	100		0,01	1
ОА 126/8	Tel	25	1	0,75	0,01	1
		25	10	0,85 1	0,01	1
		25	100		0,01	1
ОА126/9	Tel	25	1 10	0,75	0,01	1
		25		р.85	0,01	1
		25	100	1	0,01	1

Продолжение от таблица 17
Граничив стойности				Екай валент
максимално върхово иапрежеиие (в)	максимално трайно обр. напрежение (в)	максимален иаправеи ток (ма)	гранична честота (мгхц)	
—115 —115 —115 —115 4,4 - 4,4 4,4 5,4 5,4 5,4 6,4 6,4 6,4 6,4 6,4 6,4 8,4 8,4 8,4	—90 —90 —90 —90	1 1 I I 1 1	1	1 1 1 1 1 1 1 1 1 1	1	
Сл>
Електронни лампи и полупроводници

ОА 126/10	Tel	25	1	0,75	0,01	1
		25	10	0,85	0,01	1
		25	100	1	0,01	1
ОА126/11	Tel	25	1	0,75	0,01	1
		25	10	0,85	0,01	1
		25	100	1	0,01	1
ОА126/12	Tel	25	1	0,75	0,01	1
		25	10	0,85	0,01	1
		25	100	1	0,01	1
ОА126/14	Tel	25	1	0,75	0,01	1
		25	10	0,85	0,01	1
		25	100	1	0,01	1
ОА 126/18	Tel	25	1	0,75	0,01	1
			10	0,85	0,01	1
			100	1	0,01	1
ОА127	Tel	25	. 50	1	0,1	—10
ОА128	Tel	25	50	1	0,1	—10
ОА129	Tel	25	40	1	0,1	— 10
ОА130	Tel	25	40	1	o.l	—10
ОА131	Tel	25	30	1	0,1	—10
ОА132	Tel	25	2	1	0,1	—10
ОА150	Tel	25	4	1	20	—10
		60	—	—	200	-60
ОА 150/5	AEG	CT	1	0,5	30	—30
			5	1	1000	—150
ОА 150/10	AEG	CT	1,5	0,5	30	—30
			10	1	1000	—150
OA154Q	Tel	25	4	1	20	— 5
		60				
ОА159	Tel	25	6	1	50	—10
ОА160	Tel	25	6	1	100	—10
ОА161	Tel	25	2,5	1	40	—30
ОА172	Tel	25	5	1	20Э	—30
ОА173	Tel	25	8	1	100	-60


9,41
9,4‘
9,4:
10,41
10,4
10,4l
П,4
11,41
пл:
• 12,4.
- 12,4
12,4
15,9i
15,9|
15,9
20
35
75
135
230
320
—ПО
—100
—150
—150
—150
—15q
—55
—45
—40
—25
1—140
—40
—70
—100
—90
—50
—40
—30
—15
—130
—30
20
20
30
30
40
40
20
20
5
5
20 '
1,5 i
5 I
“ !
100 I
100 '
100 i
100
39
39
1N542
Електронни лампи и полупроводници

Характеристичен стойкости
ОА174	Tel	25	4	1	20	—5
		60				
ОА180	Tel	25	100	0,75	40	—10
ОА182	Tel	25	10	0,35	3	—10
ОА186	Tel	25	5	1	4	—10
		25	5	1	6	—20
		25	5	1	100	—90
QA200	V	25	0,1	0,53	0,05	—50
			10	0,8	0,05	—50
			30	0,9	0,05	—50
ОА202	V	25	0,1	0,53	0,05	—150
			10	0,8		
			30	0,9		
ОА2Ю	V	70	10	0,64	25	—60
			100	0,8	30	—110
			500	1,05	45	-400
1N21A	Sy	CT	0,4	1				
1N21B	Sy	CT	0,4	1	—		
1N26	MA	CT	0,5	1				
1N31	Sy	CT		—	—	—

Продължение на таблица 17
Граничил стойкости
Эквивалент
1N107, 1N109, 1N148, СК740,
СК741, T13G
1N95, 1N96, 1N140, HD2055,
СК739, Т1
—70	—55	20
—60	—45	20
—30	—20	120
—100	-80	150
—90	-60	10
—90	—60	10
—90	-60	10
—50	—50	50
—4>0	—50	50
—50	-50	50
—150	-150	30
—400	-	500
					
—-	—	—
—	—	—
—5	—	—«
3060
3060
23948
9375
Електронни ламли и полупроводници

1N32
1N34
1N34A
1N38
1N38A
1N44
1N45
1N46
1N47
1N48
IN51
1N52 '
1N54A
1N57A
1N58
1N58A
1N60
1N61
1N63
1N64
1N65
1N66
1N67
1N68
1N68A
1N70
1N70A
1N75
1N81
1N88
1N89
1N90
1N95
1N96
1N97
JN97A
Sy
FTR
Bo
FTR
Hy
WE
WE
WE
| WE
GE
j GE
I GE
i Hy
I кр
; FTR
Hy
Bo
GE
GE
Ray
Ray
Ray
Hu
GE
Hu
GE
GE
Amp
Hu
Hu
Hu
Hu
Hu
RRC
CT
25
25
25
25
CT
CT
CT
CT
25
25
25
25
CT
25
25
25
CT
25
25
25
25
25
25
25
25
25
25
25
CT
25
25
25
25
25
25
>5
5з
^4
S3
S3
S3
S3
S2,5
S4
S4
S4
>4
+6,05
S5
S4
SO,05
S2,5
S5
S4
S3
S3
S3
S2.5
S3
S2.5
S3,5
1
1
1
1
1
I
1
1
1
1
1
1
1
1
1
+0,25
1
1
+0,25
1
1
1
1
1
1
1
1
1
1
1
1
1
1
1
1
S50
S30
S6
cioUo
<410
SI 500
<4
S833
SI 667
S150
S7
S500
S800
^600
S3O
S300
S50
S25
200
S50
<5
S625
S625
S25
S10
S50
S10
S100
<8
S800
S800
S800
S3
—10
—10
-3
—3
-50
— 50
—50
—3
—50
-50
—50
—10
—75
—100
-100
-1,5
—100
—50
—1,3
—50
—10
—5
—100
—100
—10
—10
-50
—10
—50
—5
—50
—50
-50
>75
>75
>120
>120
>120
>75
>60
>115
—85
>50
>85
>75
>90
>120
>120
>30
—140
>125:
>25:
-851
>70
>100
>128.
>130:
—125;
—130;
—125'
—50;
>100
>100
—75
-75
—75
—100
—100

—60	50	3275	ОА150
—60	50	—	ОА150
—100	50	—	ОА161
—100	50	.—	ОА161
—115	35—4С	—	OAI61
-75	35-40	—	ОА150
—50	40	—	ОА174
—115	30	—	ОА150
—70	50	—	ОА150
- 40	25	—	ОА174
—70	50	—	ОА150
—50	50	—	ОА150
-80	40	—	ОА150
—100	50	—-	ОА161
—100	50			ОА161
—25	50	—	ОА160
—130	—	—	ОА161
—100	50	—	ОА161
—20	—	40—5С	ОА160
—70	50	— .	ОА150
—60	50	—	ОА150
-80	35	—	ОА150
—80	35	—	ОА161
—100	—	—	ОА161
—100	30		ОА161
—	—	—	ОА161
—100	50	—	ОА161
-40	30	—	ОА159
-85	5	—	ОА161
—80		—_	ОА150
-60	—.	—	ОА174
—60	—	—	ОА182
—60	—	—	ОА182
-80	—.	—	ОА182
—	—	•—	ОА182
Електронаи лампи и полупроводници

Продължение на таблица 11
		Характернстични стойности					Граничим стойности					
Означе- ние		s.	эсока на лро- (Л<7)	решение (в)	ток (мка) |		fe н	лно трайно решение (в)	1			Еквивалеит
	! Фирма 1	S c ж	ТОК В П1 пускане	S X с	обратен	е. с	ж к II	х S X s X р. ГОЦ; Ж О	максима ток (ма	граничнг (мгхц)		
1N98	Ни	25	>20	1	<8	—5	—100	—80			ОА182	
1N98A	RRC	25	>40	1	<8	—5	—100						ОА182	
1N99	Ни .	25	>10	1		—5	—100	—80					ОА182	
1N100	Ни	25	>20	1	<5	. —5	—100	—80					ОА182	
1N107	Ни	CT	>150	1	<20(	-10	—	—10				.	ОА180	
1N108	Ни	CT	>50	1	<20(	—50			—50				ОА182	
1N109	Ну	25	>8,5	1	<.2(	-3	—20	—15	50			ОА180	
1NU1	Sy	25	з>5	1	<25	—10	—75	—70	25			ОА186	
1N112	Sy	25	>5	1	<25	—10	—75	—60	25			ОА186	
1N113	Sy	25	>2,5	1	<25	—10	—75	—60	25			ОА186	
1N114	Sy	25	>2,5	1	<5(	—10	—75	—60	25			ОА186	
1N115	Sy	25	>2,5	1	<10С	—10	—75	-60	25			ОА186	
1N116	Hu	25	>5	1	<100	-50	—75	—60				ОА174	Z
1N119	Sy	25	>5	1	—-			'—75	—60	25		ОА186	
1N124	Ge	CT	>10	0,75 1						25			
1N127	Hu	,25	>3		<25	—10	—125	—100	30			ОА161	
•1N128 1N137	Hu sy	25 25	IIVIIV оас»?	1 1	<10 <0,03	—10 —20	—50 —40	—40 -36	30	—	ОА174 ОА128,	1N137A
1N137B	Tr	25	>20	1	<0,03	—20	—-	-86	 			ОА128	
1N138	sy	25	>5	1	<0,01	—10	—20	—16				ОА127,	1N138A
1N139 ,	Ge	25	>20	1	<1500	—50	-50	—40	—70			ОА182	
1N140	Ge	25	>40	1	<300	—50	—35	—70	85	—	ОА182	
Електронни лампи и полупроводники


1N141 1N148	Ge Ну	25 CT	>20 >0,26	1 0,25	1 ^50 <350	—50 —10	-85 —20	—70 —15	70		OA182 OA130
1N191	Hu	25		1	<25	—10	—70	—90	—	—	OA186
1N192	Hu	25	^>5	1	<50	—10	—70	—70	—	—	OA186
1N270	Tr	25	>200	1	<100	—50	—	—60	—.	—	OA182
1N279	Tr	25	>100	1	<200	—20	—	—30	.—	—	OA182
1N283	Tr		>200	1	<20	—10	—	—20	—	—	OA180
1N295	Ray	25	—	—	<200	.—10	—40	—	35	—	OA159
1N297	Ray	25	>3,5	1	<10	—10	—80	—	—	—	OA150
1N300	Raj'	25	+8	1	<0,001	—10	—15	—12	40	—	OA127
1N301	Ray	25	+5	1	—0,01	—10	—70	-60	35	—-	-OA129
1N302	Raj'	25	+ 1	1	—0,01	—10	—225	—215	25	—	OA131
1N303	Rajr	25	+3	1	—0,01	—10	—125	—115	300			OA130
1N305	Ray	25	100	0,8	—2	—10	—	—60	125	—	OA182
1N308	Ray	25	300	1	<500	—8	—	—10	100	—	OA180
1N309	Ray	25	100	1	<£100	—20	—	—40	100	—	OA182
1N312	Rav	25	30	1	<50	—50	—	—60	70	—	OA182
1N35O	Tr	25	>20	1	<0,03	—60	—	—70	—	—	OA129
1N351	Tr	25	>8	1	<0,03	—100	—	—120	—	—	OA130
1N352	Tr	25		1	<0,05	—150	—	— 170	—	—	OA131
1N353	Tr	25	>3	1	<0,1	—200	—	—225	—	—	OA131
1N354	Tr	25		1	<0,1	—300	—	—325	—	—	OA132
1N432	Ray	25	+10	1	—0,005	—10	—40	—	40	—	OA128
1N433	Ray	25	+3	1	—0,03	—10	—145	—	30	—	OA130
1N434	Ray	25	+2	I	-0,05	—10	—180	—	30	—	OA131
1N460	Raj'	25	>5	1	<0,1	—75	—90	—	—	—	OA130
Съкратени означения на фирмите производителей :
AEG — Aligemeine Elektricitats-Gesellschaft
Amp — Amperex Elektronic Corporation
Bo — Bomac Laboratories
''FTR— Federal Telephon and Radio Corp.
GF. — General Electric Co.
Ни — Hughes Airirft Co.
Hy — CBS-Hytron.
Kp — Kemtron Elektron Products
Ray — Raytheon Mtg. Co.
RRC — Radio Receptor Co.
Sy — Sylvania Electric Products.
Tel — Telefuuken.
TKD - Tekade AG
Tr — Transitron. Electronic Corp.
V —Valvo
.Електронни лампи и полупроводници

Полуироводниковн трибди (европейски и американски)	Таблица 18
Означение	| с S	« s S эе 1	Основни пара-							
			колекторно яапреже- ни® (в)	I 1 емнтерен ток (ма)	колекторен ток (ла)	гранична работна честота (мгхц)	коефициент на шума (дб)	hu, г»,, hit.4, R=	•4s	
1	2	3	4	5	6	7	8	9	10	11
АС105 — р-п-р	 АС106 — р-п-р	 AF101 —р-п-р	 AF105 — р-п-р	 СК721 — р-п-р	 СК723 — р-п-р	 СК725 —р-п-р .... СК727 — р-п-р	 СК761 — р-п-р 		 СК870— р-п-р . . :	 СК882— р-п-р	 СК888 — р-п-р	 СТР1032 —р-п-р	 СТР1033 — р-п-р	 СТР 1104 — р-п-р ....... СТР1108—р-п-р	 СТР 1109 —р-п-р	 СТР1111 — р-п-р		Tel Ray Clev	мчу •нчу вчу, мчу мчу ’ нчу преобр. нчу	—6 —1,5 —1,5 —14 —7 —7 —14	4-2 4-0,5	—^5 —0,5 —2 —0,5 —2 —0,5 —500 —500 —500 —500	9 55 0,8 0,02 0,02 0,02 0,02	22 25 20 12	205 255 255 255 50&	iiiiBHipt i i i i i i i i i i	0,975 0,90 —0,975
Електронни лампи и полупроводници

метри
Пределно допустнми стойности
75
0,5
10
0,7’
+ 10
33
22
10
+ 10
29
36
1000
1000
400
400
30
30
33
'21
100
—20
—25
—22
0.5&
25
22
90
45
45
10
90
30
13
25
25
25
60
25
33
30
130 '
100 i
100 |
100 J
75
75
9000
9000
9000
9000
—10
—10
+10
+ 10
—30
—25
—12
—12
—25
—25
—40
—12
—12
—50
—200
—100
—10
—20
-40
—40
•3000
—3000
—4000
—3000
75
75
75
75
30
30
50
50
50
50
50
75

20
21
вв
ЕВ
ВВ
ЕВ
ЕВ
ЕВ
ЕВ
ОС602
ЕВ
ЕВ
ЕВ
ОС44, 2N137, SFT108
ОС70, 9NlKfi.SFTl.01
ОС75, 2N192.IBM
ОС70, 2N187, SFT101
ОС70, 2N186, SFT101
OCTO, 2N186, SFT101
2N57, GET8,
2N57, GET7,
2N57, GET7,
2N57
Sfri03
Електронни лампи и полупроводници

Означение
СТР1509 — p-n-p
GET3 — p-n-p .
GET4 — p-n-p .
GET5 — p-n-p .
GET6 — p-n-p
GETZ — p-n-p .
GFT20 — p-n-p
GFT21 —- p-n-p
GFT2OO6 — p-n-p
GFT4012 —p-n-p
ОС 16 — p-n-p, .
OC22 p-n-p .
OC23 — p-n-p .
OC24 — p-n-p .
OC26 — p-n-p .
OC23 — p-n-p
OC29 — p-n-p
ОСЗО p-n-p .
OC35 — p-n-p
OC36 p-n-p ,
OC44 — p-n-p .
OC45 — p-n-p .

Продължение на таблица 18
О с « о в н и пара-
	j емитерен ток(ма) i	g. 5. с? 85	гранична работиа честота (мгхц)	коефициеит на шума (дб)	41, г’р мь’.в’	U5 а £ сч . -д’	,ад а1‘ '1гч
	5	6	7	8	9	10	11 ,
		-5000	0,004	—	—				
	—	—		—	—	—	—
	—	—50	0,9			—	—	
	—	—	1	3	—	—	—
	—	—	—	.—.	.—.	_—	
	+ 1	—1	0,8	20	405	8. 10-=»	—0,96
	' +3	—3	0,9	20	13005	4,5.10-4	0,90
	—	—500	—	—	—	—	0,96
	-	—250	—	—	—	—	—
	—	—400	2,5			—			
	—	—	2,5 2,5		—			—	—
	—	—100С	0,0045	—	—			—
	—	- 1000	0,02	—						
	—	—6000			—			—	—
	—	100	0,3						
	—	-600€	—								
	—	—6000	_ —	—			__		
	1	—	15	—	9005	0,4 -10-=»	20—
	1	—	6	—	14005	0,65.10-4	10—
Електронни лампи и полупроводници

м е т р и	Пределно допустнми стойкости
>2	1в	14	15	16	17	18	12
—	60	65000	—100	- 13000			
—	30	50	—30	—100	—.		
—	50	150	-30	—70					
—	40	400	—40	-350	—.				
—	55	50	—12	—50				
—	40	20000	-15	—8000					
2(15	25	50	—25	—10			
80ps	44	50	—15	—10					. ..
—	35	6000	—10	—2000		s		
—	50	12000	—20	—4000					
—	40	5000	—32	—3000	.					
—	—	—	—24	—1000	—	—	170
—	—	—	24	- 1000	—	—	170
—		—	—24	—1000	—	—	170
—	20	12500	—32	—3500					
—	30	30000	-80	—6000	—	75	160
—	<50	30000	—60	—6000						165
	30	3500	—32	—1400	—	75	
—	—	—	—60	—6000		75	160
—	•—	—	—80	-6000			75	160
36ns	100	83	15	—5	„L	75	—
110,-s	50	83	-15	~5	—	75	-

	
свързване (вв — ооща । база ; СВ — общ ко- лектор ; ЕВ — общ емнтер)	Еквпвалент
20	21
ВВ ЕВ ЕВ ЕВ	ОС71, 2N188, SFT102 ОС71, 2N188, 2N191 OC602S ОС71, 2N189, SET 102 OD605, СТР11О9 ОС70, 2NI86, SFT1O1 ОС75, 2N192, SFT1O3 ОС16, SFTI13 OD605, 2N301, СТР 1109 OD603, 2N84A 2N257, SFT113 2N57, 2N268, SFT150 2N173, 2N268, SFT15O 2N68, 2N101. OD603 ОС4Ю, ОС613, 2N137, SFT108 ОС4СО, ОС612, 2N136, СК760
Електронни лампи и полупроводници	143;

Означение	i Фирма произво- дите.»	Приложение
1	2	3
Тё1
ОС46 — p-n-p
OC47 -- p-n-p
OC57 — p-n-p
OC58 — p-n-p
OC59 — p-n-p
OC60 — p-n-p
OC70 — p-n-p
OC7I — p-n-p
OC72 — p-n-p
OC74 — p-n-p
OC75 — p-n-p
OC76 — p-n-p
OC77 — p-n-p
OC79 — p-n-p
OC80 — p-n-p
OC130 — p-n-p
OG139 — p-n-p
OCI40—p-n-p
OC141 — p-n-p
OC169 — p-n-p
ОС 170 — p-n-p
OC171 — p-n-p
изпр.
нчу
имп. ус.
нчу
ИМП- ус.
нчу
ими. ОСЦ.
нчу
мчу
вчу

Продължение на таблица 18
н
колекторио напре-1 жение (в)	емитерен ток (ма)	колектореи ток (ма)	гранична работна честота (мгхц)	коефипиент на шума (дб)	Иц. rfp ЫЬ4. R®	“о?3	Сч Я
4	5	6	7	8	9	10	11
	5	I	.....	3			17005	0,75.10"4	20
—5	I	—	4.5	—	17005	0,75.10-*	20
—0,5	0,25	—	0,01	—	—	—	—
—0,5	0,25	—	0,01	—	—	—	-
—0,5	0,25	—	0,01	—	—	—	
—2	0,5	—	—	15	—	—	—
2	0,5	—	0,015	—	22005	10.10“*	30
2	3	—	0,01	10	8505	5.10-*	475
—6	1,5	—4	0,350	15	—	—	—
—6	50		0,5	30	—	—	—
—6	1,0		0,350	—	—	—	
—6	1,0	—	-—	—_	—.	—	
	5	—	—5	0.02	15	—	—	—
—6	1.0	—	2	—	—	-	—
—2 —5	0,5 3			35	20 —	705	4.1О“4	0,97 -
—5	—3	—	4,5	25	—		
	5	—3	—	9	25		—	—
	g	1		70	5		—	—
—6	I	—	60	4	—	—	—
—6	I	—	100	9	—	—	-
Електронни лампи и полупроводници

10 Наръчинк на радиолюбителя
м е т р и		Пределно допустимы стсйности						
	ii		2					<- 0, А>	й g
а '^оч 'ф	о Ssp	1 я h	гкторно върз жжение (в)		(tw>	X g а: 8.	Я	S я X 6
Л5	X e Ф	S-i	II			h	я£?	с и X
12	13	14	15	16		17	18	1
145ps	—	.	 -	—20		100		75	
145ps	—	——	—20		100	—	75	
——	10	10	—7		—5	—	55	—
—	65	10	—7		—5		55	
—-	90	10	—7			5	——	55	
«—		10	—7			5	——-	55	
23]iS		125	—32		-10	—~	75	—
80jiS	50	125	—30		-10		75	—
—	60	165	—32		250	——	75	
——	100	500	—20		300	——	75	
	75	125-	—32		-10	—	75	—
—	60	100	—32		125	—	75	
—	45	165	—60		125	 и	75	-
		--_	—26		300		г	75	—
.—	60	550	—32		300	—	75	
O,33].1S	30	50	—20		-10-	—	45	
——	20	100	—20		200		75	-
—	50	100	—20		250	—-	75	—
—	100	100	—20		200		75	—
——	—	50	—20		-10	—	75	
—-	80	50	—20		-10		75	—
—		50	—20		-10	—1	75	-

		Еквивалент !
( тора (пф)	свързване (ВВ> — обща база ; СВ — общ колектор; ЕВ — общ емитер)	
	20	2?
	—		
—	———	V
—	—	ОС340, ОС624
—	—	СС340, ОС350. ОС624
—	——	ОС350
—	 '	—- •
—Z	—	ОС602, 2N34, SFT1OI
—•	—	ОС603, 2NI04, 2N268
—	—	OC604S, 2N132, SFT123
—	—	2N204, 2N249, SFT131
—	.—	ОС604, 2NI92, SFT103
—	-я		2N188, SFT102,.OC7I
—	—	ОС450, 2N43, СК791
—	- —	— ч
—	—	SFT13I, GET5
—	—	ОС71, SFT102, 2NI87, 2N190
—	—	2NI67, 2N585
—	—	2NI67, 2N585
—	——	2NI67
—	——	
—	—	
-	—	—
Електронни лампи и полупроводници

*				
				е"
	tn			3-
Означение	К О	к	©•^	
	1рма п{ тел	1	ii	X «и
	е ч	t:	а с	
I	2	3	4	5
ОС200 — р-п-р		Тё1	нчу	6		
ОС201 — p-n-p		Intm.		—6	.—
ОС360 — p-n-p					5	1
OC390— p-n«p			вчу		5	1
OC430— p-n-p			нчу			I
OC440 — p-n-p				—5	1
OC450— p-n-p	 OC460 — p-n-p			•	—5	1 1
OC470 — p-n-p				.	5	1
OC602—-p-n-p				—1	1
OC602S —'p-n-p‘	 OC603 — p-n-p		•		—1	1
OC604--p-n-p				—1	1
OC604S — p-n-p . .		Тё1		—0,5	—
OC613 —p-n-p ......			—0,5	—
OC614 — p-n-p			вчу	—6	—
OC6I5— p-n-p 				укв YC.	—6	—
OC622 — p-n-p			нчу	—1	—
OC623 — p-n-p				—1	—.
OC624 — p-n-p				—1		
OD603 — p-n-p					
РР6рЗ/50 — p-n-p	*		-1	

Продължение на таблица 18
Основни пара-
колекторен ток (ма)	. гранична работна ' честота (мгхц)		коефнциент на шума (дб)	•а а JC eoS 43*	U5 -Е а ё «.S	'fe
6	7		8	9	10	11
—1	1		8			—	—
—1	4		6	—	—	—
—	—		9	405 3005 900 900	3.10-* 6. ю-« 10-3 10-з	—0,95 >20 15 15
—	—		—	1100	6.10-4	20
—	—		—	1400	7.10-4	30
—	—		—	1400	7.10-4	30
—2	1		5	7005	8.10-4	35
—2	—		ю -	—			
—2	1,1		6	19	8.10-4	0,98
—2	—		10	19	7.10-4	0,985
—100	—		——	—	——	——
—5	—		10	800	2005	—
—0,5	25		8	160s	—	—
—1	80		7	355	—	—
—2	—		10	205	8.10-4	0,9735
—2	1,1		5	195	8.10-4	0.985
—2	—		10	195	7.10-4	0,9855
—500	—		—	205	—	—
—100	—			—	—	
Електронни лампи и полупроводници

-fit ё т	P и	Пределио допустим» стойности	»						
ю-ti СЙ	h •	§	н				Е	’5
‘,,4011 ‘Zjj	фициент на ток при заз тер Д	° S as £ S ь: <и	о s «		• Л	1	W Я 3 С'	(flba) е а ан 1э1ипв
СЧ JS	gg|	is “ я	и,		л	£ с	»р	s о- 5g
12	28	14	15	16		17	18	19
			—25		-5.0			150		
		20	100 ,	—25		—50	—	150	50
Ifj-s	30	35	—15		-10	10	65	—
32ns	30	45	—20		-10	10	65	—
50ns	15	200	—10		50	—	150	
30p.s	15	200	—30		—50	—	150	—
25ns	20	200	-75		-50	—	150 	—
70ns	30	200	—10		-50	—	150	—
40ns	30	' 200	—30		-50	—	150	—
85ns	40	50	—20		-50	—	—	—
		40	175	—30	—500		—	75	—
1,7ns	41	50	—20		-20	20	75	—
l,4ps	43	50	—30		-50	—	75	—
		50	175	—30	—500			г-		-—.
—	45	30	—15			—	75	...
—	60	30	—25					75	100
.—.	—	30	—25			—	75	21
1,7ns	40	30	—15'			- •	75	—
1,7ns	40	30	—15			—	75	—
1,4ns	44	30	—15		-20	—	75	—
—	30 _	4000	—30.	—3000		- -	75	—
r-	__	4000	—50		000	—	75	—

| свърззане (ВВ —  обща база ; СВ — общ колектор ; ЕВ — общ е митер)	Еквивалент
20	21
л		.—
—	ОС57, ОС623
—	ОС45, SFTI06, 2N135
ЕВ	ОС72, 2N186A, 2N205
ЕВ	ОС72, 2N186A, 2N205
ЕВ	ОС77, 2N26I
ЕВ	ОС72, 2N186A, 2N205
ЕВ	ОС72, 2N186A, 2N205
ЕВ,	ОС70, 2N187, 2N190, SFT10I
—	ОС72, 2N187A, GFT32
вв	—
вв	•—
ЕВ	ОС72, 2N187A
ЕВ	ОС44, 2N137, SFT108
		ОС57, ОС340
ВВ	ОС57, ОС360
—	ОС57, ОС340
ЕВ	ОС16, SFTI13
	
Електронни лампи и полуироводииии

Означение
OD604 — p-n-p		та	нчу
OD605 — p-n-p			
SFT101—p-n-*p		CSF	»
SFT102 — p-n-p		»	
SFT1O3— p-n-p			
SFT1O6— p-n-p		Ю.	мчу
SFT107 — p-n-p .	....	»	to
SFT108 — p-n-p . 				преобр
SFT113— p-n-p			нчу
SFT114 — p-n-p			
SFT121 — p-n-p		
SFT122 —p-n-p			
SFT123 — p-n-p			
SFT124—p-n-p			
SFT125—p-n-p			
SFT130— p-n-p 			
SFT131—p-n-p 				
S FT 150 — p-n-p			n r

Продължениё на таблица 18
Електронни лампи и полупроводници

м етр и
Пределао допустима стойиости

12
13
18	19
34
25
30
50
80
30
50
40
40
30
50
80
30
70
30
70
40
1500
15000
100
10Q
100
80
89
50
25000
25000
150
150
150
350
350
550
550
25000
—25
—30
—24
—24
—24
—12
—12
—12
—30
—60
—24
—24
—24
—24
—24
—24
—24
—80
—2000
—10000
—150
—150
- -150
—50
—50
—50
—3000
—3000
—250
—250
—250
—500
—500
—500
—500
—3000
• 700
75	—
—	75

I 3е
Еквивалент
21
ОС70, 2NI86, 2N187, 2N189, СК888,
СТРЮЗЗ, GFT20, СС602, 2N40, 2N81
ОС71, 2N188, 2N.191J СТР 1034, ОС603,
2N34, 2N35, 2N206
OC71.2N188, СК882, ОС604, 2N65, 2N175
ОС45,2N135.CK760, GFT45, ОС390, ОС612,
2N111, 2NI39
ОС45, 2N186, СК760, СТР 1400, ОС612,
2N581
ОС44, 21^137, ОС613, 2N140, 2N412
ОС26, СТР 1104, 2N257
ОС28, СТР ПН, 2N57, 2N268
ОС72, 2NI86A, GFT32, 2N249
ОС72, 2N187A, OC602S, GFT32
ОС72, 2N188A, 2N224, GFT32
ОС74, ОС460, 2N205, GET5
ОС74, 2N204, 2N249, GET5
ОС74, ОС460, GET5
ОС74, GET5
QC29, СТР 1111, 2N57, 2N174
Електронни лампи и полупроводници

to to to to to to to ZZZZZZZ!2ZZMMMW>tfltflTi4jT]-ri“i1,Tl W0JC0CAjWWC0WK3tO,±"“5±‘±!±O>~4‘4-4-4<7> «•ЧСл™ C0tO«—OtO~'lg3<^>£3CT>CT>2°cntO‘—ОСл t 1 1 1 1 1 1 1 1 1 и ин 1 1 1 1 i 1 43 to 13 43 В В В 3 В В„'''''434343434343 В 3 В в to *6 toto 43 to 43 to М ЗВЗВ^ИЙТ1^^^-ОТЗ>Т545Т5“О		-	о 1 I X n	
Tung West GE RCA Tran Sy RCA Hy	Й CD 3	to	Фирма производится	
saeaccsecsaewtxaoeses	S >	w	Приложение	
ШЦЩ| । 1 1 1 1 1 1 1 1 1	1	Ik	колекторно на- прежение (в)	
I 1 “ I g£gg 1 1 1 1, 1 I 1 1 1 1 I 1.	1	СЛ	емитерен ток (ма)	
11’2 Ll i 1 1 1 1 1 1 1 1 1 1 1 1 1 1	1	®	колекторен ток (жа)	
gg i g“S i “i i Г111 i i i 11 i	1		гранична работна немота (лг.гч)	
1 S 1 1 1 II S3 1 II 1 1 1 1 1 11 1 1	1	00	коефнциент ей Шума (дб)	О
1 1 1 8? 1 1 831 1 1 1 1 1 1 I 1 1 1 1		tfi>	"П.г?,, hib4.^	о X о
1'1 1 5l 1 |gl Illi	1	1	s	1112, г 12. hrb4. R®	№ а S
1 1 1 g 1 1 U 1 				l'	=	h2L Г)2. М>4	в •о м
Продължёниё на таблица 18
HiTHHirosodiiXifOU и huk pit HHHodixai'g
OSl

Пределио допустимн стойности
I|XS
40
36
228
305
40
40
40
40
50
50—
100
—10
—30
—30
—30
—13
50
10
24
100
30
45
50
17
25
45
90-
40
’200
•200
17
21
21
22
10
100
75
50
250
2500
50
50
50
50
- 50-
50
' ’ 5о
50
100
100
50
30
50
50
125
200
—25
—10
—25
—25
—25
—10
—35'
—35
—30
— 40
—3,5
—25
—25
—20
—25”
—10
—25
• —20
-25
—250
—2500
—10
- 10
—10
-10
— 10
'-10
—100
—100
—7
—7
—8
—7
—20
—10
—20

21
вв
вв
вв
вв
вв
ЕВ- -
ЕВ
ЕВ“
ОС57, ОС340» ОС624
ОС70, 2NI86, 2N189, SFT101
2N42, 2N124, 2N125, 2N229
2N27, 2NI25, 2N2I4
ОС72, 2N187A, OC602S
ОС16, ОСЗО, SFT114
ОС71, 2 [4188, 2N191, SFT102
ОС70, 2N186, 2N189, SFT101
ОС70, 2NI86, 2NI89, SFT1O1
ОС71, 2N188, 2N191, SFT102
ОС75, SFT103, 2N192
ОС70, 2N187, 2N190, SFT.101
TF72
TF72
Електронни лампи и полупроводници
ОС71, 2N19L SFT102
W,2N229,TW
ОС72, 2N187A
ОС72, 2N186A

Означение	Фирма производите*	Приложение
1	2	3
вчу
2N43 — р-в-р .
2N44 — р-в-р .
2N63 — р-в-р .
2N64 — р-в-р .
2N65 — р-в-р .
2N68 — р-в-р .
2N77 —~ р-в-р .
2N94 — в-р-в .
2N94A —в-р-в .•
2N95 — в-р-в .
2N97 — в-р-в .
2N97A —в-р-в .
2N98 — в-р-п .
2N98A—в-р-п .
2N100 —в-р-в .
2N101 — в-р-в .
2N102 — в-р-в .
2N103 — в-р-п .
2N104 — р-в-р .
2N105 —р-в-р .
2N106 — р-в-р .
2N107 —р-в-р .
GE
Ray
Sy
RCA
Sy
ОЕ
Sy
GE
RCA
Ray
GE
вчу
мчу
вчу
мчу
нчу

СЛ
Продължение на таблица 18
			О с н о в н и пара*				
1 в S		g	S 4?	S	*0?	’оГ	
о	р	S		Ё-	Г"		л
h	к ш h ж ж	а	£ « gg	ою S'O И—- к «		ЧГ	тосч
io		8?	и	«1. о а		ёч	ёч
			U. ST	ж а	Л	л=	К
4	5	6	7	8	б	10	11
—6	1			0,8	•		35	5.10“<»		
—6	—	—1	.0,5	—	38	3.10-4	•—
	6	—	—1	0,5	' —	38	2.10“4	•—
-6	—	—1	0,7	22	38	4.10-4	-—
-6	—-	—1	1,2	20	35	7.10-4	—
—12	.—	—Уё		.  		—-			Г-
—4	—	—0,7	0,7	—	—	—	—
+6	—0,5	—	8,5	15	—	—	—
+6	—0,5	—	6	15	—	__	
—									—	.—
—	—	——	2,5	—	—	——	—
—	—	•—	2,5	—	—	-—	—
—	—	—	5	——	—		—
—	—	—	—	—	-—	—	-—
—	—	—	—	—	—	—	—
—6			—1	0,7	12			—	—
-4	—	—0,7	—	4,5	>—				—
-1.5	—0,5	—	—	12	—	7005	—
	—	—	—	—		—	0,95
Електронни лампи и полупроводници .


Пределно допустима стойкости
12	13	14	15	16	17	18	19
Ips			150	—45	-50			100	
Ips	—	150	—45	-50	—	100			
0,5ps	—	125	—25	—20	—	100		
0,5ps	30	125	—25	—20	—	100	—
O,5ps	50	100	—25	—20			100		
		40	2500	—25	—1500						
—	.55	35	—25	—15	—				
__	30	50	—20	—10					-
-		40	50	—20	—10			85	
-		40	4000	—25	—1500	—		
		14	50	—30	—	—.					
		15	50	—40	—10	—			
—_	40	75	—40	—10	—				—
—	40	50	—40	—10								
	140	„ 25	—25	—5	—				
—	40	4000	—25	—1500	—.	—	-—
.—	40	4000	—25	—1500	—_				
-—	5	50	—35			-		-		,	
-—	44	100	—30	-50	—	70	_—
—	42	35	—25	—15	—	—	—
	45	60		g	—10	—		—
__	20	50	—8	—10	—	—	—

Еквивалент
21
ВВ	ОС450, GET5, 2N205
вв	ОС72, ОС? 7, ОС450, 2N261
вв	ОС70, ОС309
вв	ОС71, 2N190, SFT102
вв	0075, 2N192, SFF103
ЕВ	ОСЗО. SFT113
ЕВ	ОС71, 2N188, 2N191, SFH03
ЕВ	ОС139
—.	ОС140, ОС141
			2N102
-—	ТЕП. 2N42
		TF71, 2N42
—	ОС139
-—.	ОС139
——	ОС140, ОС141
__	ОС16, SFT113
		2N95
—	TF71, 2N42
ЕВ	ОС71, 2N187, 2N190, SFT102
ЕВ	ОС71, 2N188, 2N191, SFT1O2
ЕВ	ОС71, 2N191
—	ОС70, 2N18.8 SFT101
Електронни лампи и полупроводници	15$-

OJOJOJWGOWNitOSOWfONO — '-1’-*’-*’-* — —О •OO>WS3i-‘O<OOO<)OTCn>t>.<DOOOO*q.£i.C0b3b3>-‘<C | ] | | | | | j ‘ | | | j | > | | | | > | | | Ччччччччаааав 1 в зчч 1 ч^ч Й»В13ВВВВ’7'*1Ч’1-1’'!? ^^ай^ввв Ъ чз *о >а аз аз т-J ’бая а а а 7 а ачч =ччч			-	9 1	
	я				
’ Q’ гп	Ph Ray	RCA Ray Теха	м	Фирма производител	
и д'	мчу вчу нчу	нчу мчу нчу вчу нчу	ш	Приложение	
11 г- . ь.	1 1 1 1 1 0, СЯСЯД) 1 1	11 Ш11 i		колекторно напре- жение (8)	
1 1 -° 1 1 Сл	1 1 1 1 1 1 1 1 1 1 1	1 1	i 1 1	ел	емитерен ток (лв)	
। ; ।	i 1 1 1 [ Сл Сл Сл Сл ! 1	1 1 1 1 1 1 5	о>	колектореи ток (.«в)	
6,5 10 -	4 6 6 5 45 30 0,6 0,8	3 5 5 10 .20	•о	гранична работка честота (мгхц}	
11SSSS11888811		1888111	0»	коефициеит на шума (дб}	О е>
11111111111111111			ч>	Ь„. Г?,. ЫЬ«, R®	г о СВ
					я
ч сл *} оо	солс*:- 118S88I।8ё§811 О* t" W О’	О’ О’ О’		1 II 1 1 1 1	о	ь12, т®2. hrb*,Rs	S я
1 1 1 1 1 1 1 1 1 1 1 1 1 1 1 1 1 1 1 1 1 1			2	Й2Г Mb4	•о в
Продължение на таблица 18
HhHHVoaoduZirou и huwbk инноскяэид
WL

Пределно долустими стойкости
—8
85
85
75
75
75
75
0,23ps
0,28ps
O^ps
85
85
85
85
25
25
25
I5
33
25
30
20
45
25
15
25
80
80
18
36
70
100
25
30
22
45
90
45
40
60
200
130
130
50
130
50
150
150
150
150
50
50
50
50
30
30
180
180
180
80
100
100
--20
—200
—30
—10
—30
—10
—30
—30
—30
—30
—10
—10
—10
+10
—5
—5
—44
—30
—24
—30
—20
—10
—200
—200
—8
—200
—5
—25
—25
—25
—25
+8
—5
—5
—10
—10
—10
—10

Еквивалент
21
ОС72, 2N188A
ОС45, SFT106, 2N135, 2N587
ОС45, SFT107, 2N136
ОС44, 2N137, SFT108
ОС44, 2N137, 2N580, SFT108
ОС44, СК762
2N160
2N161
2N163
2N163
ОС139
ОС 140
ОС140
2N231
ОС77, 2N44
ОС72, 2N187A
ОС72, 2N188A
ОС71, 2N191
ОС45,СК750, SFT107,GET45,OC612,2N409
ОС44, SFT108, СТР1410, ОС613, 2N140,
2N412
Електронни лампи и полупроводници
сл
сл

КСЮЮКЭГ'О—>i— — ь—•>—>ь—‘ь—>—>ь—lb— <S^u^H-F-<o<ooooooo^?a>a>o>o^a>oi>^*>.>^c<jcu tf.CoMtJ-bMWAOSNO’OSWtJ»- ОЧФСЛЮО) |||||||[|||||‘3>’J>‘>‘>||[|[ пвппппапвявяя 1 1 1 в в вчч ^’^>Q,O‘tJ“!j)T>'T5T5,Q,Q,Q>O В ? В В "О ’О TJ В В ВВВВВВВВЗВВВВВЧЧЧдя д-дч звав		О 5	
			г» я S ГВ	
				
			
			
			
g.. g.. ggg	ю	Фирма производител	
от w я	as			
чу гчу чу Ус- чу	W	Приложение	
1 1 1 1 1 1 1 1 1 1 1 1 1 1 1 1 1 1 1 1 1 1		колекторно напре- жение (в)	
1 1 1 1 1 1 1 1 II 1 1 1 II 1 1 II 1 1 1	СП	емитерен ток (•“«>	
1 1 1 1 1 1 1 1 1 1 1 1 1 1 '1 1 1 1 1 1 1 1	от	колекторен ток (*я)	
WO о	1		гранична работиа	
Ъ1 сл	Vi		честота (мгхц)	
		коефнциент на	О
		шума (дб)	n
1 1 1 1 1 1 1 1 1 1 1 1 1 1 1 1 1 1 1 1 1 1 1	«5	hn, rf,, lbib4,P=	S 0 
1 1 1 1 1 1 1 1 1 1 1 1 1 1 .1 1 1 1 1 1 1 1	5	h12’ г12* 11 rb4, Rl	X s
			13
			tt o
1 1 1 1 1 1 1 1 1 1 1 1 1 1 1 1 1 1'1 1 1 1	X	h21' r21’ -hfb4	
Продължение на таблица 18
ипиияоаойшйгои -и hlimbic инноскхжз
991

22’ г22* hob ’R)
коефициеит на усил.
по‘ток при эаземен
емитер 0
шшшшшшш
zzzz
капацитет на колек-
тора (пф}
шшшш
оооооооеюоос


?>аэсеяна мощност
мет)
колекторно върхово
напрежение (в)
колекторен върхов
ток (ма)
емитерен ток
(ла)
максималиа темпе-
ратура («С)
свързване (ВВ — обща
база ; СВ — общ ко-
ле ктор ; ЕВ — общ
емитер)
ипинЯояойиАиоп и инивв инносклэид

168
Електронни лампи и Полупроводници
Продължение на таблица 18
я о. я	,,щч ,1гч	=	1 1 1 1 1 1 1 1 1 1 1 1. 1 1 1 1 1 1 1 1 1 1
S S	,s’j ,г1ч	о	1 1 1 1 1 1 1 1 1 1 1 1 1 1 1 1 1 1 1 1 1 1
я о X	|a-frqi4 '”j'"ч	o>	i i i i i i i i i i i i i i i i i i i i ii
U о	(P(J) ЕИХГП eh хнэипифаоя	co	i i i i i i i i i i i i ii i II i и H .
	[Ихгн) вхохээн EHlOQEd BHhHHEtjj	N	’’2’,S8SSSSS§r~S8“=«S“£“‘n :
	, (ow) hoi нааохяэ1?ох	®	1 1 1 1 1 1 1 1 1 1 1 1 1 1 1 1 1 1 1 1 1 1
	 (»Jf) hoi нааэхикэ		1 1 1 1 1 1 1 1 1 1 1 1 1 1 1 I 1 1 1 1 1 1 '
	(») EHuawadu -eh oHdoxastfox	•4-	1 1 1 1 1 1 1 1 1 1 1 1 1 1 1 1 1 1 1 1 1 1 i
эииажо1М(1ц		re	мчу » вчу укв ус. мчу вчу мчу вчу мчу вчу мчу
' iraiHtfoasuodu вийиф		C4	Теха RCA i »
4> S S О ?		-	с с с с q с с^лллсьаллло.о.с1.с1.с1.с1.о^ ibaii&SGGGC^GGRCGiGGGG< G G Q Q Q G A.Q.A.CXQ.Q.Q.Q.Q'Q.fb.Q.Q.Q.A.CkJ 1 1 1 1 1 1 1 1 1 1 1 1 1 1 1 1 1 1 1 1 Г1 i zzzzzzzzzzzzzzzzzzzzzz; • CM CM 04 CM 04 CM CM CM 04 CM 04 04 04 04 CM CM CM OJ СМ СЧ CS СЧ '

м е т р и
Пределио допустимн стойности
12	13
15
30
40
60
40
100
60
35
60
60
60
50
75
60
15
30
45
30
’60
60
40
150
150
150
150
125
125
80
80
80
80
80
120
80
80
80
120
120
120
120
120
120
120
—45
—45
—45
—45
—40
—40
—20
—20
—20
—25
—25
—30
—13
—13
— 18
—14
—14
—14
—15
—14
—14
—24
25
—25
—25
—25
—20
—20
— 10
—10
-10
—10
— 10
—10
—15
—15
—10
—400
—400
—400
—100
—100
100
—200

Еквивалеит
ОС139, 2N160
ОС 139, 2N161
ОС141, 2N163
ОС 140, 2N163
ОС141, 2N162
2N263
2N247, 2N372, 2N544
2N247, 2N372, 2N544
2N247, 2N370, 2N544
2N247, 2N370, 2N544
2N247, 2N370, 2N544
ОС45, SFT107, 2N136
ОС44, SFT108, 2N137
2N247, 2N370
2N136, 2N112
2N136, 2N112
ОС44, СК761
2N136, 2N112
ОС140
Електронни лампи и полупроводници	159?

160
Електронни лампи н полупроеодннцн
Продължение на таблица 18
-За бележка
—	входно съпротивление на триода при изход, далей на късо (ом)
—	входно съпротивление в яенатоварен режим (ом)
— входно съпротивление при схема с обща база и изход на късо (ом)
—	съпротивленяе на емитера (ом)
—	коефнциент на усилване по напрежение при отворен вход
—	входно съпротивление на обрати ата връзка (ом)
—	обратно напрежение при схема с обща бааа. вход отворен
—	съпротивление на базата (ом)
—	коефнциент на усилване по ток при отворен вход (ом)
—	• коефицнент на усилване по ток при обща база, изход иа късо
—	проходно съпротивление (мгом)
—	изходяща проводимост (мкмо)
—	изходно съпротивление при отворен вход за променлив ток (ком)
—	изходяща проводимост (мкмо)
—	съпротивленяе на колектора (мгом)
Съкратени означения на фирмите Произ юдителки
Clev — Clevite Transistor Products.
CBS — CBS-Hytron.
CSF — C.S.F. —S.F.R.
•GE — General Electric Co.
-GEA —General Electric Co, of England.
Hy — CBS-Hytron.
Intm — Infennetall, Diisseldorf.
Ph — Philco Corp.
Rade — Radio Receptor Co.
Ray — Raytbeonmantif.
RCA-— Radio Corp, of America.
Siem — SImens und HalSKe.
Sy — Sylvania Electric Prod.
Tel — Telefunken.
TKD — Tekade.
Texa — Texas Instrumens.
Tran — Transitron Corp.
Tung — Tung-Sol.
"V — Valvo.
*West — Westinghouse Electric Corp

11 Наръчняк на радиолюбителя
Таблица 19
Полупрбводникови триоди
Тип	Приложение	4s		4	4	ги	г« л\	&	Ая		Pk	*4	'Ze
1NLJ4O—р-п-р	ич усилв.		5	1	—			1500	1500	0,83	300		—20	—10	—3
2NLJ40—р-п-р	ГТ	—5	1	—	—	. 1000	1000	0,95	400	—	—20	—20	
3NLJ40—р-п-р	гт	-5	1	-—	—	1000	1000	0,95	400	—	—20	—20	—5
1N (J70—р-п-р		—5	1	—	—	1500	1500	0,83	300	—	—30	—10	—3
2NIJ7U—р-п-р	в	—5	1	—	—	1000	1000	0,95	400	—	—50	—20	—5
3NU70—р-п-р	гт	—5	1	-—	—	1000	1000	0,95	400		—50	—20	
101NU70— п-р-п		—5	1	—	—	1203	Ю1	0,84	31				30	—20	—3
102NU70—п-р-п	п	—5	1	—	—	1203	61	0,95	21	—	50	—25	—5
103NU70—п-р-п				1	—	—..	1203	61	0,95	21			50	25	
I04MU70—п-р-п	п	—5	1	—	15	1203	6’	0,95	21			50	—25	—5
152NU70—п-р-п	смесител	—5	0,5	2	10	500—4000	—		201	25	25		—10
153NU70—п-р-п	мч усилв.	5	0,5	1	20	500—1000	—_	—	201	25	25	— 10	—10
154NU7O—п-р-п	осцилатор	-5	0,5	2,5	20	500—4000	—	0,95	201		25	— 10	—10
— колекторно напрежение (в)
1е — емитерен ток_(ма)
fa — гранична честота (мгхц)
/ц! — коефнциент на шума (дб)
Гц — входно съпротивление при цанатоварен режим (ом)
rta —.входно съпротивление иа обратна-га връзка (ом)
fss — ивходящо съпротивление при отворен вход (ом)
b — коефицнент на усилване .по ток цри заземена основа
р — коефнциент на усилване по ток при заяемен емитер
йп — входноТсъпротивление при изход, даден накъсо, (ом)
Й12— коефнциент на .усилване по напрежение
Л» — изходяща проводимост (мкмо)
Р/г — разсеяна мощност на колектора (мат)
V.k “: максимално’колекториоХрапреженне (в)
максимален емитереп ток (ма)
Електронни лампи и полупроводници

162
Електронни лампи и полупроводници
Електронно-лъчеви тръби с електростатнчна фокусировка
Обозначение Лараметри	5.1038	7Л055	|	8Л029	8Л039 i
Назначение на тръбата	Осцилографна			Осцилограф- иа
Послесветене	средне			продължи- телно
Цвят на светенето	зелено			жълто-оран- жево
Напрежение на отопле- нието (в)	6,3	6,3	6,3	6,3
Отоплителеи ток (а)	0,6	0,6	0,6	0,6
Фокусиращо напреже- иие иа първия анод (в)	138—300	804-180	2804-516	3204-480
Напрежение иа вторня анод (кв)	1	М	1,5	2
Напрежение иа третия анод (кв)	—	2	—	4
Ток на първия анод (мка)	150	200	300	500
Ток на втория анод (мка)	-	500	-	1500
Запиращо напрежение на модулатора (в)	— (30:90)	— (34-5-114)	-(22 4-68)	— (30 4- 90)
Най-голямо изменение на напрежението на модулатора	50	70	40	50
Най-голямо напрежение между втория анод и другите електроди (в)	660	550	550	550
Чувствителност на гор- ния чифт пластики (мм1в)	0,11 0,13	0,14-0,17	0,17	0,165 0,22
Чувствителност на дол- нии чифт пластини (мм/в)		0,124-0,2	0,23	0,175 0,2152
Най-голямо напрежение между катода и ото- плението (в)	125	125	125	125
Диаметър иа екраиа (мм)	53	69,5	78	78
Най-голяма дължина на тръбата (мм)	194	190	261	274
Цокли	275	276	277	278

Електронни лампн и полупроводници
163
Таблица 20>
и електростатично отклонение на лъча.(съветскн)
ЮЛ043«	13Л036	13Л037	13Л048»	18Л040Б	18Л0471
Оспилограф иа	Осцилограф иа	Осцилографиа		Телевизиоина	Оснилограф- на
средне	продължи- телно	средио		-	кратко
зелено	жълто-оран- жево	зелено		бяло	сииьо
6,3	-	6,3	6,3	6,3	6,3	6,3
0.6	0,6	0,6	0,6	0,6	0,6
: 4004-700	3754-690	3024-518	3004-550	16004-2100	4004-700
2	 2	1.5	1,5	6	2
—	4	3	—	—	6
500	500	500	300	100	500
1000	—	—	800	500	1000
-г-(30 4-90)	-(304-95)	-(484-93)	—(30-9-90)	—(72-9-168)	-(504-150)
60	55	40	60	—	90
550	 550	550	550	550	600
0,17	0,285 0,4652	0,37 0,463	0,22	0,12	0,15
ОД	0,34 0,3152	0,43 0,532	0,25	0,145	0,17
125	125	125	125	125	125
Ю1.5 '	134,5	136	134,5	179,5	178
415	435 	 !	435	410	378	450
279	278	278		279	277	279

Означение
10ЛК2Б1
18ЛК2Б2
18ЛК4Б
18ЛК5Б
18ЛК15
23ЛК1Б
23ЛК2Б13
31ЛК1Б
31ЛК2Б13
40ЛК1Б16
35ЛК2Б
43ЛК2Б16
43ЛКЗБ
53ЛК2Б21
53ЛКЗБ«1
Ёлектронно-лъчевй тръЙн с магниТнд отклойёнйё (събетёкн!
Таблица 21
Тип на ЙОННИ8 улсвител
2
Изискваща магнит
Изискваща магнит .
Отоплений
я
0,6
625й
6259
1 :40
1:50
1:40
1:40
1 :40
*164	Електроннй лампи н полупроводници

я
£
100
10
3,29
3,29
3,2
4
3,2
5
5
4
4
4
4
4
4
625
625й
625И
625®
625»
625
625
60019
60019
600’9
6О020
60020 I
6,3
6,3
6,3
6,3
6,3
6,3
6,3
6,3
6,3
6,3
6,3
6,3
6,3
6,3
2,5
0,55
0,6
0,55
0,55
0,55
0,55
0,55
0,6
0,55
0,6
0,6
0,6
0,6
20±2
15±1
5±1
4+2
4+2
8±1
10±|
10±2
10±2
12+1
К±3
14*1/
14±2
16
16
—100
+425
—100
+425
—100
+425
-100
+425
—100
+425

Електронни лампи и полупроводници
165
	гчлоП	1. г	280 281 282 282 282 281			281 281 282 282 283 264 284 284 284		
	(») todinavs нити ва ado «4 в н аинажайивн		1	1 1 1	1	1 1	1	250—500 300—600 250—500 400 400
	Размер на налъра (ям)	8	stosixsei sSSIXQOI SSSIXOOI eseixoot IZIXVg ZL Хи			1Й0Х 18OX24(F5 180x2401’ 240X3201’ 217X288 277X373 256X350 340X460 370x468		
	(те) охов •<I%J ЕН dtXSWBHir WBlCQJ-уВН	о>	• co co co co co co CQ CO CO COCO CQ			oo 36 36 37,5 38 38 38 38 38		
	(ж*) в«9 -adx вн внижичв вив1гол-увн	го	325 419 355 355 355 395 481 460 485 502 445 510 517 6Г0 580					
	Най-толям диаметър и“а екрайа (Мм)	&	102 170 172 172 172		ZoO 233 310 307 406 330 X 264» 407 X 311» 404 X 31818 522 X 401» 500 X 402»			
	(8) BdoiorAtroK вн охэинажайи вн вн аииэнакби OW1WOJ«0BH	8	eoe h81 08 08 oioe 08 lOZ ov				О Ю	Ю	W3	UP	О	О ГО CO	<N	СМ	CM	CO	CO	
	Запиращо напрежение на модулатора («)	Ю	— (504-120) -(1004-140) — (22ч- 90) — (254- 75) — (14ч- 60) — (35ч- 75) — (754-125) — (35ч- 75) — (30ч- 30) — uru-inm					— (304- 90) — (30ч- 90) — (30ч- 90) — (30ч- 90) — (304- 90)
	(в) оыпняииою И вгохвя Хвжэн акнэжайивя owbi/oj-цен	2!	175 125 125 125 125 175 125 125 125 125 125 125 125 125					
-	Ш') Eh4.Il* ЕН ИО1 Н31Г8ИИЭИВИ	го	200 100 150 100 - 100 100 inn			150 150 100 150 150 150 150 )50		

466
Електронни лампи и полупроводници
Приемки телевизнонни
Означение	Диагонал или размери на екрана {мм)	Ъгъл на отклонение в градуси	<		Отопление		(кв)	(в)	Ц, р3,5 (в)
					напрежение (в)	ток (в)			
AW17—69	128X96	—	Е		6,3	0,3	14	400	—
AW36—20	356	70	Е		6,3	0,3	12	300	—
AW36-21	356	70	Е		6,3	0,3	12	300	—
AW36-48	360	—	Е		6,3	0.3	14	300	—
AW36-60	356	90	Е		6,3	0,3	12	300	—
AW43—20	360X270	—	Е		6,3	0,3	14	400	—
AW43-80	360X270	—	Е		6,3	0,3		400	—
1W43—88	255x374	ПО	Е		6,3	0,3	16	400	04	400
AW53—80	382X484	90	Е		6,3	0,3	15	400	—90 4-220
AW53—88	382X484	110	Е		6,3	0,3	16	400	0 4—400
AW61—88	482X544	ПО	Е		6,3	0,3	16	400	04-—400
:МР17-20	128X96	—	М		6,3	0,3	14	300	0 4	300
MW22—7—14	231	—	W		6,3	0,3	7	20	—
MW31— 16РО1	308	—	W		6,3	0,3	9	200	—
MW36-24РО1	308	.—	W		6,3	0,3	9	200	—
.MW36-67	430	—	W		6,3	0,3	14	300	—
-MW43—22	400	—	W		6,3	0,3	14	160	—
.MW43—24	400	—	м		6,3	0,3	14	160	—
-MW43—69	422	70	м		6,3	0,3	14	300	0—250
.MW43-80	*430	90	м		• 6,3	0,3	14	300	—
-MW53—22	514,5	—	м		6,3	0,3	14	250-	0-400
.MW53—24	514,5	—	м		6,3	0,3	14	250	0-400
.MW61—80	610	90	м		6,3	0,3	16	300	.0—400
25QP20	270	55	м		6,3	0,6	8	250	—
181QP44	105X140	—	м		6,3	0,3	6	250	—
•350QP44	348	70	м		6,3	0,3	12	350	—
-351QP44	348	70	м		6,3	0,3	•12	250	—
-430QP44	425	70	м		6,3	0,3	15	400	—15 + 190

Електронни лампи и полупроводници
167
тръби (европейски)
Таблица 22
Напрежение на първата решетка <7pf при напрежение на		Капацитет в пф			Тепло (лгг)	Цокъл
300 в	"₽2 400 в	с«,	Ск	Сам		
—	—44+	103	7	5	800		299
—55+ +145	—	—	—	—	—	300
—55+- +145	—	—	—	—	—	300
—200++200	—	—	—	—	—	301
-55+-+145	—	—	—	—	' —	300
—	—103+ —44	7	7	1500	—	302
		^-102+—48	7	5	1500	62..	зоз
—72+ —30	—94+ —38	6	5	1500	5	3<Й
—75+ -35	—102+ —48	6/	5	2500	12	303
—72+	30 -	—94+ —38	6	5	2500	11	304
—72+	30	—94+	38	6	5	2500	18	304
—86+ —40	—	7	5	800	—	299
60	—	—	—	—	—	305
40	.—	—	—	—	—	306
40	—.	—	—	—	—	306
—70+ —30	—	—	—	—	—	306
—46+	33	—	—	—	—	—	306
—46+	33	—	—	—	—	—	306
Z —8б+— 40	—	—	—		—	307
—86+ —40	—	—	—	—	—	308
—72+—36	—	—	—	—	—	308
—72+ —36	—	—	—	—	—	308
—80+ —40	—	—	—	—	—	299
—45+	20	—	6	8	—	—	309
—45+	20	—	6	6	—	—	310
—45+	20	—	6	8	—	—	309
—45+ -30	—	6	6,5	800	—	306
—80+	40	—107.—53	7	5	1500	—	306

Igg	Електронни лампи и полупроводници
Таблица 23
Осцилографни тръбн (европейски)
©значение	I И ч	Цвят на екрана		*	Отопление				§	3 й?	1	OCT (ЖЛ/в) 5Д1—Д«		1 о fc I V	1
					напрежение (в)	!		ток (a)	j								
															
DG 3—1	38	зел.	Е		6,3		0,65			500	150	30	0,2		0,16|	311
DG 3—2	38		Е		6,3		0,65	—	800	200	20	0,06		0,04	311
DG '4—1	44		Е		6,3		0,4	—	1000	360	60	0,26		0,16	321
DG 7—2	71		Е		4		1	—	800	350	30	0,22		0,14	311
DG 7—5	71		Е		6,3		0,31	—	800	200	0—50	0,25		0,16	313
DG 7—6	71		Е		6,3		0,4	—	800	300	50	0,26		0,16	313
PG 7—12	75		Е		6,3		0,3	—	2000	200	40	0,11		0,09	312
DG 7—14	75		Е		6,3		0,3	4	2000	700	75	0,22		0,16	312
DG 7 -32	71				6,3		0,3	—	500	120	40—90	0,35		0,22	314
DG 7—36	71				6,3-		0,3	__	1500	400	80	0,49		0,33	315
DG 7^52	75				6,3		0,3	—	800	125	100	0,45		0,2	312
DG 9- 3	97		Е		4		1	—	1000	400	40	0,4		0,31	316
DG 9—5	97		Е		4		1	—	1000	400	0-40	0,18		0,15	319
DG10-2	97		Е		6,3		0,3	—	2000	720	100	0,3		0,23	318
DG10—14	100				6,3		0,3	—	2000	500	100	0,28		0,21	312
DG10—18	100				6,3		0,3	—•	2000	500	40	2,7		0,83	312
DG10-54	100		Е		6,3		0,3	-—	.2000	500	100 .	0,5		0,2	312
DG13—14	130		Е		6,3		0,3	—	2000	500	100	0,34		0,29	312
DG13—18	135				6,3		0.3	—	5000	1000	75	0,28		0,26	322
DG13—36	135		I		6,3		0,3	—	2000	500	50	0,44		0,33	323
DG13—54	130		Е		6,3		0,3	—	2000	500	90	0,88		0,3	320
DG16—1	167		Е		4		1	—	2000	500	40	0,25		0,17	317
DG1-8—14	180		Е		6,3		0,3	4	2000	500	100	0,31		0,27	312
DG22—1	227		Е		4		1	—	1000	250	60	0,12		0,1	324
DG25—1	257		Е		4		1	—	1700	250	60	0,13		0,11	325
DGM10-12	100		Е		4		0,8	—	1500	450	70	0,23		0,21	326
DGM10-14	100		Е		4		0,8	7,5	1500	450	70	0,16		0,15	327
PGM 13—14	135.		Е		6,3		0,3		4000	2000	85	0,40		0,41	328

Електронни лампи и полупроводници
1-69
Означение
DGM13—34
DGM16—12
DGM-16—14
7QR20
12QR50
25QP21
43ОР47

170
Електронни лампи и полупроводници
Газотрони и
Тип на лампата.................................
.Назначение......................................
двуаиоден
тиратрон
изправител
тиратрон
релаксацион-
нн и изпра-
вителни
устройства
Напълневи . . . .
«Вид иа отопленнето ......................
Напрежение на бтоплението — номинално (в) ...
Напрежение на отопленнето — минималио (в) . .
.Напрежение иа отопленнето — максимално (в) . .
Отоплителен ток (а).......................
‘Минималке време за подгряваие на катода (сек) .
Най'голямо напрежение между катода н подгрена-j
теля (в) ................................;
-Запалнтелно иапрежевне (в)...............
‘Падение на напрежението (в)..............
! Най-голяма амплитуда на постоянного напрежение (в)
Амплитуда на обратного напрежение (в).....
ШаЙ-голям среден аиоден ток (а)...........
Най-голям импулс на анодния ток (а)......
:Най-голяма честота на захранващото напрежение (хц)
Най-голямо запиращо напрежение (в)........
Най-голямо съпротивление във веригата на първата
решетка (мгом)............................
На й-го ла мо отрнцателно напрежение на решетка-
та (в) ....................
^Работно положение........................
криптон —
ксенон
косвеио
6,3
61
6Л1
ю
50й
303
20
240
240
0,02
0,12
аргон
косвено
6,3
5,7
6,9
30
100
20
300
300
0,0755
0,3
1
всякакво
0,1—0,5
вертикално
. Щокъл .............................. 283	285
1.	Кратковременно.
2.	Минус на отопленнето, плюс на катода.
3.	Яри 0 напрежение на решетката н 0.1 мгом съпротивление във веригата на ре*
лнетката.
4.	Без изводите. Дължина на изводите мм.
5.	В релаксационен режим 2 ма.
6.	При 0.1 мгом съпротивление във веригата на решетката.
7.	Първата и втората.
-8. Предварителни данни.

Електронни лампи и полупроводници
171
Таблица 24
тиратрони (съветсии)
ТП-0,1/1,3	ТГЗ-0,1/1,3»	ТГ1—1/0,8	ТГ1-0,02/0.5	ТГ1—0.5/5	ГР1-0,25/1.5
тиратрон	тиратрон	тиратрон	тиратрон	газотрон	газотрон
релейии и	релейни и	релейии и	релейии и	изправи-	изправител
електропре- юбразовател- ни устрой- ства	електролре- образовател- ни устрой- ства	електропре- образовател- ни устрой- ства	електропре- образовател- ни устрой- ства	тел	
ксенон	ксенон-	ксенон-	ксенон-	ксенон-	живак
криптон	криптон	криптон	криптон	криптон	
косвено	косвено	косвеио	косвено	директно	директно
6,3	6,3	6,3	6,3	2,5	5
5,7	5,7	5,7	5,7	2,4	4,5
6,9	6,9	6,9*	6,9	2,7	5,5
0,6	0,6	3	0,15	8,5	3,3
10	—	60	10	60	5«
502	100	502 2513	502	—	—
.25	30	502	30®	.—	—
И	И»	15	16*	20	18
650	650	420	500	—.	—
1300	1300	800	500	5000	1650
0,1	од	1,0	0,02	0,5	0,235
0,5	0,5	6	0,12	1,5	0,8
—	—	.—-	—	50	. 50
4,5/76	3,7/7»,6	—15й	6/86	—	—
10	1010	in	10	—	—
1007	1009		—	—	—
всякакво	всякакво	всякакво	всякакво	вертнкал- ио	вертикално цокъла от долу
286	287	288	289	290	291
9. Първв, втора, трета.
10. Първа и трета.
11. Втора решетка.
12. Втора решетка при съпротивлеиие в нейивта верига 0,1 мгом.
13. Плюс на отопление?©, минус на катода.
14. При анодеи ток 20 жа.
15. При одновременно включване напрежението за отоплеиието и анода иъ 0§р = 600 в.
je макс— 0.3 а, /л обр — Л.

172
Електронни лампи и полупроводници
- Таблица 25
Ста би л из ат ори иа напрежение (съветски)
Означение	Запалител- но напреже- ние (в)	Стабилизирано напрежение (в)	Ток през стабилиза- тора (ма)	Максимален диаметър (мм)	Максимална височина (мм)	Цокъл \
СГ—1П	180	150 ±2	'54-30	22,5	72	292
СГ—2П	133	108 ±2	5-5-30	19	67	292’
СГ—2С	105	74,5 ±2	5-5-30	32,3	98	293
СГ—зс	127	108 ±1	5-5-30	32,3	98	293
СГ—4С	180	152,5 ±2	54-30	32,3	98	293
СГ—5Б	180	150 ±2	54-Ю	10,2	36	294
Таблица 26
Стабилизатор» на ток (съветски)
Означение	Стабилизирано ’ напрежение (в)		Стабилизиран ток (а)		i Максимален 1 диаметър (мм)	Максимална вйсочина (мм)	; Цокъл
	начало	края	начало	край			
ДБ5—9		5	9	0,96	1,04	46,5	120	295
1Б10—17		10	17	0,96	1,04	46,5	120	295-
0,24Б12—18		12	18	0,248	0,263	31	85	—
0,ЗБ 17—35		17	35	0,275	0,325	43	120	296
О.ЗБ65—135 		65	135	0,275	0,325	43	130	297
0,425Б5,5—12		5,5	12	0,415	0,435	32,5	100	296
С,85Б5,5—12	•	S.S	12	0,83	0,87	'32,5	100	296
Забележка. Максимално време за установяване на нормален ток — 5 мин.

Електронни лампи и полупроводници
173

174
Електронни лампи и полупроводници
33	34	35	36

Електронни лампи и полупроводници
175

176
Електронни лампи и полупроводници
85	66	87	68

Електронни лампн н полупроводници
177
12 Наръчыик на радиолюбителя

178
Електронни лампи в полупроводници

Електронни лампн и полупроводници
179
145	146	147	146
157	158	159	ISO

180
Електронни лампи и полупроводници
173	174	175	176
789 190 191	192

Електронни лампи н Полупроводници
181

182
Електронни лампи и.полупроводница
221	222	223	224
225	228	227	228

Електронни лампи и полупроводници
183
24®._	250	251	252

184
Електронни лампи и полупроводници

Електронни лампи и полупроводници
185
' 2Ь9	290	291	292
293	294	295	296

186
Електронни лампи и полупроводници

Чет&ърта глава
ТОКОЗАХРАНВАНЕ
1. Галванични елементи и батерии
Галванични елементи. Галваничните елемеити се използуват главно за
закранване на батерийни прнемници, измерителни уредй и др. апаратурн, при
конто е необходимо постоянно напрежение, или пък в места, където няма елек-
фическа .мрежа.
Галваничните елементи биват сухн и водоналивни. Те са предназначена за
работа при температура от —20° С до 4-55° С.
В означението за типа буквите означав ат: С — сух, Е — елемент, Л —
Лекланше, ВН — водоналивни.
В условного означение освен типа с цифра се дават началният капацитет
на елемента при 4-20° С в амперчасове {ач) н номерът иа стандарта.
Напр. СЕЛ-40 БДС 73—58 — сух еЛемент Леклаише с начален капацитет 40 ач.
Размерите и тег лото на елементите са да дени в таблица 27.
Таблица 27
Тик на елемента	Диаметър в ММ	Дължина В ММ	Ширина в мм	Височина без контакт в мм	Бисочина с контакт в мм	Тегло не повече от кг
СЕЛ-9			42	42	100		0,3
СЕЛ-30	—	56	56	130			0,7
СЕЛ-40	75	—	—	155	170	1,2
СЕЛ-80	95	—	—	175	195	2,0
ВНЕЛ-18	—	56	56	ПО	130	0,55
ВНЕЛ-40	75	—	—	155	170	1,0
ВНЕЛ-70	95	—	—	175	195	1,6
Електрическите характеристики на галваничните елементи при температуре
4-20° до 4-55° С трябва да отговарят на данните, дадени в таблица 28.
Галваиични батерии. Батеринте са такъв източиик на ток, сьстоящ се от
последователно свързани елементи за съвместна работа.
Елементите на батериите се изработват от въгленов или цинков електрод,
деполяризатор от манганов двуокис и графит, електролит от амониев, калциев,
инков и др. хлориди в пихтиеобразно състояние,
Основните електрически параметри на елементите иля батериите са иоми-
вялиото напрежение, максималннят допустим ток на разреждане и капацитетът.

188
Токозахранване
Тип на еяемента
СЕЛ-9 ...............
СЕЛ-30...............
СЕЛ-40...........*.	.
СЕЛ-80...............
ВНЕЛ-18..............
ВНЕЛ-40..............
ВНЕЛ-70..............
Таблица 28
Началки характеристики				азрежда		ге	Съхра- нение
електрЬдвижеша си- ла еде [в]	напрежение [в]	капацитет [ач]	съпротивление на вън- шната верига [ом]			срок на съхранение [лес]	i капацитёт след съ- 1 хранение Гач]
1,50 1,50 1,50 1,50 1,50 1,50 1,50	1,45 1,45 1,45 1,45 1,45 1,45 1,45	9 29 40 80 18 40 70	10 10 5 5 10 5 5	0,70 0,70 0,70 0,70 0,70 0,70 0,70		6 12 12 12 36 36 36	7 22 38 78 18 40 70
Размери и тегло иа батериите
Таблица 29
Вид		Размери в мм						Тегло в «г		
		дължина		ширина (диаметър)		височияа				
1 БП	1 61	2 БУ	1	— БА	268	15 Електрически хар				20	2 21	1 165	5 актеристики		1 65	2	125	5 72	2	45	2 79	2	|	4000	45 Таблица 30 на батериите				
Тип	Измерва не			Разтоварване						
	начално напрежение [а]	работно напрежение (в)	съпротивление [ом]	продължителност за всеки ден (мин)	съпротивление [оле]	j сила на тока (ма] |	времетраене [ч]	време на съхранение 1	времетраене след съ- хранение И	сл крайне напрежение [el
Б Пл-4,5 БЦ-3 БАС-120	4,5 3,0 120,0	4,2 2,7 112,0	15 10 400	10 10 240	15 10 24000	5	3,25 1,0 260,0	4 2 6	2,5 0,75 260,0	

Акумулатори
189
Иапрежеиието на въглено-цииковия елемент независимо от неговите раз-
мери е около 1,5 в.
Максимално допустимият ток на разреждане, ако той не е показан, може
да се определи, разделяйки иапрежеиието на елемента на най-малкото товарно
съпротивленне, дадено в таблицата.
Капацитетът на елемента зависи преди всичко от неговите размери.
При определяне захранването на радиоприемника или на друга апаратура
с елемеити или батерии трябва да се знаят тяхното напрежение, капацитет,
максимално допустим ток на разреждане, срок за съхранение и дата на про-
извеждането им. Препоръчва се консумираният ток да не бъде повече от 50—
60 % от максимално допустимия ток на разреждане. Елементите и батериите
трябва да се съхраняват на сухо и проветрявашо място.
Фиг. 56. Схема
на зареждане
на акумулатори
2. Акумулатори
Акумулаторите за захранване на рациоприемници и други апаратури
биват: оловни (киселинни), ал калии и сребърно-цинкови.
Оловни акумулатори. Те са едки от често употребяваните и се състоят
от положите лни и отрицателни плочн (електроди). Положителните пл очи са от
оловен двуокис (РЬО2) и нмат кафяв цвят. Отрицателяите
лесто олово (РЬ) и имат сив цвят. .Между плочите обик-
новено се поставят тъики надупчени плочи от ебонитови
и фуриирни лнстове.
Електролитът на оловните акумулатори представлява
разтвор от сярна киселина (HgSO^) и дестилирана вода.
Гъстотата иа ел^стролита при заредей акумулатор трябва
да бъде около 28° по Боме или 1,24—1,28, измерена с
гъстомер.
Напрежението на зареден акумулатор е 2 в. При из-
ползуването му не трябва да се допуска спадане под 1,8 в.
Разреден акумулатор трябва не по-късно от 24 часа да
бъде отново зареден, в противен случай чувствително се
намалява неговият капацитет. При намаляване на електро-
лита акумулаторите се доливат с вода (дестилирана).
Сярната киселина е силно отровна и затова с нея тряб-
ва да се работи внимателно. Тя силно разяжда кожата и
-образу ва рани. Необходимо е прн залива не с сярна кисе-
лина веднага да намокрнм мястото със сода н промнем с
течаща вода.
Зареждането на акумулаторите се нзвършва 3-5-6 часа
след тяхното за Ливане с електролит. Положителният полюс
на акумулаторната батерия се съединява с положителния
полюс на източника, а отрвцателният — с отрицателния
(фиг. 58).
Силата на нормали ия зареждащ ток може да се определи по следната
формула:
където
4ар е зареждашият ток;
ф — номиналният капацитет на акумулатора в ач;
плочи са от шуп-

190
Токозахранване
k — коефнциент, равен на 10 за отоплителните и анодняте якумулатори
и на 16 за стартерни акумулаторн.
Пълното зареждане на акумулаторите се определи по следните признаю;:
напрежението на отделнии акумулаторен елемент достига до 2,7—2,8 в;
започва силно газоотделяие — кипене;
положителните плочи стават тъмнокафявн, а отрицателните — светлосиви.
Оловните акумулаторн са много чувствителни към недозареждане и преза-
реждане, поради което трябва да се спнра своевременно зареждането.
При зареждането се отделят вредни за дишането парк, затова зареждането
трябва да става в помещения, в конто не се живее. Към зареждашия се аку-
мулатор не трябва да се доближават пламък, горяша пигара н др. Това може
да предизвика взрив от отделящите се газове.
Алкалнн акумулаторн. Алкалните акумулаторн са механически много ио-
иэдръжливи, отколкото оловнвте. Те понасят непродължителни къси съединения.
Зареждането и разреждането може да стават с голям ток, както и да се оста-
вят продължително време в рзаредено състояние. Обслужването нм е по-просто,
отколкото на .оловните. Произвеждат се главно два вида алкални акумулатор»:
желязно-никелови и кадмиево-никелови. Двата вида акумулаторн си прнличат
по основните характеристики. Кадмиево-никеловите акумулаторн имат 1,5-=~2
нътн по-малко вътрешно съпротивление н 2—-3 пътн по-малък саморазряд.
При бездействие над два месена желязно-никеловите акумулаторн иапълно ио-
губват заряда си.
За електролнт на алкалните акумулаторн служи воден разтвор от калиева
основа с гъстота 23—25 градуса по Боме (относително тегло 1,19—1,25) иж
натрнева основа с гъстота 21—23 градуса по Боме (относително тегло 1,17—
1,19). За един литър разтвор с такава гъстота е необходимо* 255—282 г ка-
лиева основа или 177—201 г иатрнева основа. За увеличаваие живота на тези
акумулаторн се препоръчва да се добавя литиева основа по 20 г за разтвор
от калиева основа и по 30 г за разтвор от натриева основа в 1 литър обе».
Калиезата н натриевата основа силно разяждат човешката кожа, вълненж
ияатове, кожени обувки, повреждат очите, поради което е необходимо много
внимателно отнасяне с тях. Поразените от тях части на тялото трябва да ее
нромият веднага с разтвор от борна киселина.
Зареждането на алкалните акумулаторн се извършва, както и при оловните
акумулаторн.
Снлата на зареждашия той се определи по формулата:
4ар" ^(й)-
Напрежението иа акумулаторите в края на зареждането достига до 1.75—
1$ в.
Сребърно-цинкови вкумулатори. Тезн акумулаторн имат големн предюл-
ства пред оловните и алкалните акумулаторн. Те имат сравнително много по-
ма лкн размери, имат голямо преимущество при използуваието нм в импулсеи
режим. При капацитет 0,5 ач такъв акумулатор може да даде при нмпулсен ре>-
жим до 600 а. Сребърио-цинковите акумулаторн работят нормално при темпе-
ратура —20° до ф-60°. Те могат да работят н до —59 и ф-80°.
Отрицателният електрод на тези акумулаторн се състои от цинков скис,
като всяка пластана е поместеяа в пакет от вещество, което позволява добро
«ъприкосновение с електролита. Положителният електрод се състон от сре-
бърни плочки. Електролитът им е разтвор от калиева основа.

Токоизправители
191
При зареждане иапрежеиието на сребърно-цинковия акумулатор достига до
2,1 в. За 15 мин може да се зареда 70—80% от номиналныя капацитет на
тези акумулатори. Hafl-голям коефициент на използуваие се получава при за-
реждаве в продължеиие на 10—20 часа.
3.’Токоизправители
Токоизправителите служат за получаване на постоянно напрежение чрез
нреобразуване иа променливото в постоянно пулсиращо напрежение, което се
мзглажда с филтри.
В из правя телите за захраиване на приемници и усилватели се използуват
ламповн, селенови или полупроводинкови токсизправителн.
/1ампите и полупроводниковнте диоди, конто могат да се използуват за то*
коизправнтели, са дадени в таблиците към трета глава.
Селеновите токоизправители се различават по работиата си площ. Те се
ироизвеждат с квадратна форма в следните размери: 20X20 мм; 25x25мм;
33X33 мм, 45X45 мм; 60X60мм; 78x78 мм; 90x 90 мм; 100><100 мм.
Допустимого натоварване на различимте по размери клетки при различ-
имте схеми на свързване е дадено в таблица 31.
Таблица 31
Натоварване при размери на клетките (а)
Схеме ма вилючьане	20/20	25/25	33/33	45/45	60/60	78/78	90/90	100/100
Едыофазыо едыопътно . . .	0,040	0,075	0,150	0,300	1 . 0,600; 1,200		1,500	2,000
Еднофазно противотактяо (със ср. точка)		0,075	0,150	0,300	0,600	1,200	2,400	3,000	4,000
Едиофазно мостово ....	0,075	0,1Ь0	0,300	0,600	1,200	2,400	3,000	4,000
Трифазно еднопътно ....	0,100	0,200	0,450	0,900	1,800	3,600	4,500	6,000
Трифазно мостово		0,100	0,200	0,450	0,900	1,800	3,600	4,500	6,000
Шестфазно		0,150	0,300	0,600	1,200 2,400		4,800	6,000	8,000
Допустимого променливо напрежение, което може да се приложи на една
клетка, и получ^ното средне постоянно напрежение при иоминално натовар-
ване на токоизправителя за всички клетки са показани на таблица 32.
Данните в таблиците 31 и 32 се отнасят за чисто активно натоварване и есте-
ствено възлушно охлаждане при околна температура до 25° С.
При по-висока температура ва околната среда, над 25° С, стойиостите иа
тока и ня прежен него се намаляват в зависимост от температурата. Максимал-
вата работна температура на клетките ие трябаа да превишава 70е С.
Класифицирането на селеиовите клетки в зависимост от величината на
обратиия ток е показано в таблица 33-
Данните в таблица 33 се огнасят за температура иа иэмерваната клетка
45° С ±2°.
Клетките от клас 8 се допускат в работа при работно напрежение не по-
вече от 16 в (ефективяо) на клетка.

192
Т окозахранване
Таблица 32
Еднофазио включване
Трифазио включване
Напрежение
едно-
пътно
със
средня
точка
мостово
едно-
пътно
със
средня
точка
мостово
Максимално променливо напрежё-
ние (в)........................  18	18
СредЕО постоянно напрежение прн
активен товар (в) .......	6,5	6,5
18
12
18
10
Таблица 33
Клас на клетката		0	2	|	4	6	8 ч
Размери						
на клетката			Обратен ток {ма)			
20X20		0-0,3	0,3-0,6,	0,6—1,2	1,2—2,4	23—3,6*
25X25		0-0,5	0,5-1	1—2	2—4	4-6
ззхзз		0—0,75	0,75-1,5	1,5 3	3-6	6-9
45X45		0—1,25	1,25—2,5	2,5—5	5—10	10-15
60X60		0—2,5	2,5—5	5—10	10—20	20—30
78X78		0—4,5	4,5—9	9—18	18—36-	36-54
90X90		0—5,5	5,5-11	11 22	22—44	44—66
100Х1С0		0—7	7^14	14—28	28—56	56-86
3 а б е ле ж к а. Посочените данни се отнасят за селенови клетки българско
производство, конто имат малки различия от характернстикнте на чуждестран-
ното производство. z
4.	Изглаждащи филтри
За намаляваяе пулсациите на изправеното напрежение се употребяват из-
.-глаждащи филтри, конто се сьстоят от индуктивност и капацитет или от съпро-
тивление н капацитет.
Филтрите от нндуктивност н капацитет се употребяват прн изправен ток
над 20 ма, а филтрнте от съпротивление и капацитет — прн изправен ток под
20—25 ма.
Изчнсляването на фнлтъра се нзвършва по дадени стойности на нзправе-
ното напрежение: тока, коефициента на пулсациите н капацитета на кон-
дензаторя във входа на филтъра.
Допустимите стойности за коефициента на пулсациите прн изхода на фил-
търа зависят от характера на товара и варнрат при различайте стъпала в след-
ните граници (%):	:

Изгяаждащи филтри
193
първн стъпала на микрофонните усилватели	0,001—0,002
детекторнн стъпала, предусилватели на ннска честота	0,01—0,05
внсокочестотни, междинночестотни и преобразувателни стъпала 0,02—0,1
еднотактни изходни нискочестотни стъпала	0,1—0,5
двутактни изходни нискочестотни стъпала, електронни и газови
стабилизатори на напрежение, аноди на електронно лъчеви тръби 0,5—2
намотка иа електродинамичен внсокоговорител	до 20
мощно стъпало на телеграфен радиопредавател	0,5—3,0
мощно стъпало на телефонен радиопредавател	0,05—0,01
мощно стъпало на концертен радиопредавател "	0,03—0,06
задаващ генератор на радиопредаватёл	0,001—0,06
За еднопътен изправител произведението LC се намира от уравнението
Ю (%)
Р(%)
L е индуктивността на филтъра в хн-,
С —капацитетът на филтъра в мкф;
Рвх —коефициентът на пулсациите на входа на филтъра в %.
За двупътен изправител
г s'_95 ^вх )
LC- ' '
Като ни се даде стойността на капацитета на филтъра, можем да определим
индуктивността на дросела.
Когато произведението LC е по-голямо от 200, поставя се второ филтри-
Р
ращо звено. В такива случаи за еднопътен изправител LC = 3,5	„ а за дву 
лъгеи LC=0,8~^-
№
Определянето на RC за еднопътен 'изправител се извършва по следния
начин:
р
RC t= 3000	при едко звено;
RC — 1000 ~= при две звена.
•1Р
За двунътно изправяке :
р
RC ~ 1500 -р* при едко звено;
RC= 500-^ при две звена.
№
13 й'аръчник на радиолюбителя

194
Токозахранване
5.	Нискочестотен дросел
Нискочестотният дросел в изглаждащите филтри служи за намаляване на
пулсациите на нзправения ток (фиг. 57). Той се състои от желязна сърцевнна
и намотка от ыеден изолиран' проводник. В радиопрнемницнте понякога за
дросел се използува намотката на електродииа-
мичния високогрворнтел.
Индуктивное!та на нискочестотния дросел с
желязна сърневина се определи по следната
формула:
Ь а
Фиг. 57. Разрез на'
нискочестотен дросел
1,26.р.£ж.ад8.1(Ь8
където
L е индуктивността в хн\
|i — магнитната проницаемост на желязото;
'Зж—сечениетона желязната сърцевииа в сл2;
1С—дължнната на магнитния път в см.
протнча постоянен ток, то р може да се вземе 400.
Ако през бобината не _.г. ___
Броят на навивките на дроседа се определя по следната формула:
w = 450\
При протичане на постоянен ток през бобината на дросела индуктивността
му малко се намалява.
• Сечението иа сърцевината на аросела се определя по формулата
s>«=2666o0?(c-“2!-
Напречното сечение иа намотката се определя от
Диаметърът на проводника се определя от
d = 0,025	(мм),
където /с е силата на тока в намотката.
Сълротивлението на намотката на дросела се определя от
п 0,0002 . w. 1К , ч
«» =-----------------------------а(ол<).
При протичане на по-голям постоянен ток през иамотката на дросела е не-
обходвмо сърцевината на дросела да се преви'с въздушна междина. С увели-
чение на междината се увеличава н индуктивността на дросела. Това разстоя-
ние ре регулира, като се слагат тъики лентнчки картой.

Мрежови трансформатори
195
Разсз'оянието на въздушната междина се определя ©т
101С 1О. w
1000
(мм},
1е е дължината на въздушната междина в мм;
1С-- дължината на магнитния път в см;
1О—постоянният подмагнитваш ток в а;
w—броят на навивките.
Индуктивността на дросел, на който желязната сърцевина има въэдушна
междина, се определи от
1,3.	10-8
-------------------(хи},
където L е индуктивността на дросела в хн;
SiK-—сечението на сърцевината в с»Р\
1С — дължината на магнитния път в см;
1в—дължината на въздушната междина в см;
]i — магнитната проницаемост на материала.
6.	Мрежови трансформатори
Мрежовнят трансформатор служи за преобразу ване напрежението иа елек-
трическата мрежа за променлив ток в по-високи и по-ниски напрежения за
захранване на анодните и отоплителните вериги на прнемниците. Той се състои
от следните основнн части: сърцевина, макара, намотка и части за стягане на
сърцевината.
Желязната сърцевина се прави от специална ламарииа с дебелина 0,3—0,5 мм.
Пластините, от конто се образува желязната сърцевина, се облепват от едната
страна с тънка цигарена хартия нли пък се покриват с изолационен лак.
Това изолиране намалява загубите от вихрени токове в желязната сърцевина,
намалява нагрязането иа трансформатора при работа и позишава неговия КПД.
Макарата, върху която се навиват намотките на трансформатора, се прави
от картон, пертинакс или друга подобна изола ционна материя.
Намотката иа трансформатора се прави от меден проводник, изолиран с
лак, памук нли колрина.
• При навиването отделните редове от намотката се изолират с пласт хартия.
Първичната иамотка се изолира от вторичната с електростатичен екран, който
в повечето случаи се прави от еднослойна намотка от изолиран проводник с
неголям диаметър, като едииият от краишата се заземява. Изводите на едната
иамотка (от тънък проводник) се правят от мек многожилен проводник с добра
изолация, а изводите на другата намотка (от дебел проводник) се правят, като
се удължават самите краища иа проводника.
Изчисляване на мало,мощен трансформатор:
1. Определя се мощността на трансформатора, . като се сумират мощно-
стите на всичкн вторички намотки при пълен товар. Мощността на намотките
се изчислява като произведение от ефектнвните стойности на напреженията и

196
Токозахранване
токовете. Мощността на намотките, предказначеям за изправители, може прн-
блнзително да се приеме като мощное? на нзправения ток:
р	[Т г
'изпр <-/и?пр’жизпр»
където {7иЗПр е нзправеното напрежение на входа на филтъра във в;
/ИЗЦр —пълннят изправен ток в а.
Пълната мощност на вторичните намотки на трансформатора £:
РН ~ Ризпр 4- р2 + РЛ +  •  + рп Мощността на трансформатора ще бъде: Ртр — —, Чтр където э?тр е КПД на трансформатора, равен за маломощии траисформатори средне на 0,8. Оттук Prpf^l,2l Рц. Ориентировъчнн даинн за изчисляване на трансформаторнте са дадени в табл. 34. Таблица 34			
Мощност на трансформатора във вт	Индукция В в гс	Чтр	Плътяост на тока 8 в а]мм*
До 10	5—6.10s	0,6—0,7	2,5-8
10—30	7.10s	0,7—0,8	2,5
30—50	87.103	0,8-0,85	2—2,5
50-100	10«	0,85-0,9	2—2,5
Над 100	11. 10s	0,9	2
2. Определят се конструктивните размери		на сърцевнната	
„121 Ртр. (1-ЬЧтр)
2.К^Ъ ’
където SK е сечението на желязната сърцевнна в см2;
S„—сечението на намотката в см2;
В —индукцнята в гс;
Кц—коефициентът на запълване прозореца на трансформатора;
В —плътността на тока в намотките.
Коефициентът на запълване прозореца на трансформатора Кц е даден в
таблица 85.
Таблица 85			
Диаметър на проводника в мм	Тип на проводника		
	ПЕЛ, ПЕТ	ПЕЛШО, ПШД	ПБД
0,1—0,2	0,1—0,2	—		
0,2—0.4	0,2—0.3	0,1— 0,2	
0,4—0,8	0,3—0,35	0,2-0,3	0,1—0,2
0,8—U	0,35—0,45	0,3—0,35	0,2-0,3

Мрежови трансформатору
197
3.	Изчнслява се броят на навивките на всички иамотки. Броят на навивките
за 1 е се определя от равенствого
където у и _У1 са ширината на пластинката и дебелината на сърцевината.
Броят на навивките на която и да е намотка е
wn = Un.Ni.
Броят на навивките за отопленнето се увеличава с 5— 10%.
4.	Определя се диаметърът на проводниците иа всички намотки. Прнемайки
нлътността на тока в намотките да е 5 — 2а) мм2, минимално необходимее
диаметрн на проводниците за намоткнте се определят от равенството
d„ = 0,8 Д„.
където 1п е силата на тока през намотката в а, а при 6 = 2,5 а)млА
d„ = 0,7 ^Г„-
Токт>т в първичиата намотка може да се определи прнблизителио от ра-
венството
5.	Проверява се поместването на намотките,
Броят на навивките в един слой на намотката е
^мак +
Сл~' «Лз
надето h е височината на прозореца в мм;
£мак— дебелнната на материала на макарата в мм-,
dH3 — диаметърът на проводника с изолацнята в мм;
а — коефициентът иа непльтност.
Таблица 36
Значении на ноефнциента на неплътяост
Диаметър на проводника без изоляция в мм	а
0,08—0,11	1,3
ОД 5—0,25	1,25
0,35—0,41	1,2
0,51—0,93	1,1
Повече от 1,0	1,05
Брой иа слоевете: лс.ч“^~" , wc/J — брой на навивките в един слой.
Дебелина на намотката b = пс/} (dra + Ьяз\
където &из е дебелината на изоланийта между слоевете.

198
Гокозахраиваие
По такъв начин се нэчислнва дебелината на всички намотки. Трябва да се
изпълнн условието
й ==£ ^мак + (^1 т 4- • ’ • + М т ^сл >
където bt, bo ... bn е дебелината на всяка намотка;
6СЛ — сумарната дебелина на всичките изолационни слоеве
между редовете в намотките.
Ако това условие ие се изпълнн, следва да се увеличат размерите иа сър-
цевината и се иаправи начисление на трансформатора откачало.
7.	Автотрансформатор!!
Автотрансформаторы има само една намотка с един или повече межднннн
извода (фнг. 58).'
Използувайкн автотрансформатор вместо трансформатор, може да се нама-
-лят разводите от проводник, тъй като в общата част на намотката протича
Фиг. 58. Схеми на автотрансфор-
'матори
а — повишаващ автотрансформатор;
б — понижавши -автотрансформатор;
разликата от токовете 1 — /2 — it
(понижаваш трансформатор) нли
I = Ii — 4 (повишаващ трансфер"
матор). Автотрансформатора има
преимущество по отношение иа раз-
хода на проводник само при неголе-
ми коефпциенти на трансформиране.
Намотката на автотрансформатор,
предназначен за включване в мрежа
за променлив ток, не трябва да се
заземява.
Мощността на автотрансформа-
тора се състон от две съставни:
Трансфор маторна м о щ-
кост, т. е, мощността, предавана
във вторичната верига по трансфор-
маторов път за сметка иа магнитна-
та връзка между веригнте :
Ртр = ВД
където 7=4 — 4 — за повишаващ трансформатор, и I = 4 — 1Х — за поии-
жаващ трансформатор,
Проходяща мощноет, предавана във вторичната верига по елек-
трическн път за сметка на съшествуващата електрическа връзка между на-
мотките:
₽np=tw,
Изчисляването на автотрансформатор се нзвършва подобно на изчислението
на мрежовни трансформатор. Разликата се състон в следното:
сърцевината на автотрансформатора ре изчислява за стойността на транс -
форматорната мошност:
Р — 1 1 Р П 1,
Ф — Ы-'атр п •
където Ратр е мощността на автотрансформатора;
п	—-коефициентът на трансформнрането (эдема се максимален, ко-
гато автотрансформаторы е многостепенен).

Вибропреобразователи
199
8.	Вибропреобразователи
Вибропреобразователите служат за преобразуване на ниското напрежение
на постоянная ток (6—12 а) в по-високо постоянно напрежение. Те се изпол-
зуват за захранване на подвижен апаратури, като автомобилни радиоприем-
ници и маломощни радиоапаратури, където няма променлив ток, а се захран-
ват от акумулатори. Коефициентът на полезною действие (КПД) на вибро-
лреобразователите ест45до80%. С повишаване на мощността КПД иараства.
Фиг. 59. Конструкция и цокъл
на вибропреобразовател
ЭКивотът иа вибропреобразователнте при привилиа ексолоагация достига от
2000 до 3000 часа. Износва се само вибраторы, който обикновено не се ремои-
тира, а се замени с нов.
Вибраторите биват два типа: асинхронни и синхронии. Асинхронните виб-
раторн проозвеждат променливо напрежение, което се дава иа вторичната на-
мотка на трансформатора на вибропреобразователя, затова при използуването
нм се изнсква отделен трансформатор н токоизправител. Сннхронните вибра-
тори могат да се използуват в сннхронните и асинхронните вибропреобра-
зователи.
Най-често срещана конструкция на вибратор е показана на фиг. 59. Ви-
браторът има две системи контакта: неподвнжнн 8, закрепенн на твърди
плоски пружини, и подвижни 7, закрепени към трептящата котва.
Най-голямо приложение са намерили сннхронните вибропреобразователи.

200
Токозахранване
На фиг. 60 е показана типична схема на синхронен вибропреобразовател.
Във вторнчната верига е употребен удвоится на напрежението иа два елек-
тролитнн кондензатора. Трансформаторът е направен от пластинки Ш-19 и на-
фиг. 60. Схема на синхронен вибропреобразовател
пречво сечение на сърцевината 3,5 см\ Пъранчната намотка има две секции,
всяка по 51 навивки от проводник ПЕЛ-1,35, а вторичната — 1420 навивки
от ПЕЛ-0,35.
Фиг. 61. Схема на асинхронен преобразовател
Дроселът Д> нма сърцевииа Ш 16X16 и намотка с 5000 навивки от про-
водник ПЕЛ-0,14.
Бобината Llt навита на тяло с диаметър 16 мм, има 30 навивки от про-
водник ПЕЛ-1,35.

Стабилизатори
201
Бобината L2, навита на тяло с диаметър 10 мм, има 175 навивки от про-
водник ПЕЛ-0,2.
Асинхроииите внбропреобразователн имат следните преимущества пред
синхронните: по-прости схема и вибратор; по-ниско ниво на шумове; въз-
можност за получаване иа изхода изправени напреження до 300 в и повече,
без удвоение; възможност за увеличаване мощността на преобразователя при
използуване на синхронен вибратор за сметка на паралелно включените контакти.
Асинхроииите вибропреобразователи имат следните недостатъцн: използу-
ване на кенотрон или твърд изправител; по-писък КПД; голяма зависимост на
изправеното напрежение от товара.
На фиг. 61 е показана схема на асинхронен вибропреобразовател. В схе-
мата се използува типов синхронен вибратор. Това дава възможиост да се
опрости първичната намотка на'трансформатора.
9.	Стабилизатор»
За стабилизираие иа напрежението се използуват: ферорезонансви, газовн
и електронни стабилизатори.
Ферорезоианснн стабилизатори на напрежение. Ферорезонансните ста-
бнлизатори на напрежение използуват резонансните явления във вернгите,
имащи железни сърцевинн. Проста схема на ферорезонансен стабилизатор с
последователи© включен кондензатор е показана на фиг. 62а. Так ива стабили-
затора се използуват обикновено до 60 вт и осигуряват на изхода достатъчно
стабилио иапрежеиие. При по-големи мощности се използуват по-сложии схеми
иа ферорезоианснн стабилизатори.
На фиг. 626 е показана схема на ферорезонансен стабилизатор с номи-
нална мощност 320 вт. При изменение напрежението на мрежата до i20%
на изхода иа този стабилизатор се получава ±2% изменение от номиналното
напрежение. Коефициентът на полезного действие е равен на 75—80%. Този
стабилизатор има следните даннн иа отделяйте елементи:
* Сърцевината иа трансформатора е от пластики Ш 32, дебел и на 50 мм
н разширен прозорец.
Сърцевината на дросела е от пластики Ш 32 с дебелнна 32 мм и междина
между пластините 1,5 мм.
Първичната намотка иа автотрансформатора е иавнта от проводник ПЕЛ-1
С дебелина 1,5 мм и 420 навивки с отводи на 195, 200, 215, 220, 345, 350,
355, 360, 365, 375 и 380-та навивка.
Вторичната намотка е от проводник ПЕЛ-1 с диаметър 1,0 мм и 500 на-
вивки с отводи от 520, 540, 560-та навивка. Първата и втората намотка се
съедиияват последователно и са навитн от проводник ПЕЛ-1 с диаметър 1,5 мм
по 266 навивки.
Третата намотка има 500 навивки от проводник ПЕЛ-I с диаметър 1,5 мм
н отводи от 15, 18, 21, 24, 27, 30, 35, 40-та навивка.
Между намотките се поставят два слоя хартия с 0,12—0,15 мм дебелина,
1 а между редовете един слой хартия с 0,05 мм дебелина.
Газови стабилизатори на напрежение. Газовите стабилизатори на на-
прежение се използуват за стабилизираие анодного напрежение на хетеро-
динните, екранните напреження иа радиоламлите, в измерителям апаратури
и др. Те са проста по устройство, но ие всякога осигуряват достатъчно ста-
бнлизиране иа напрежението, не допусках големи изменения на входящего-
напрежение н не могат да се използуват при големи токове на товара.

202
Токозахранване
За газови стабилизатори могат да се използуват неонови лампи, но мнем о
по-добре е да се използуват специалнп лампи — стабнловолти, като СГ2С,
СГЗС, СГ4С, СГ1П, СГ2П.
w3	%
Фнг. 62. Ферорезонансен стабилизатор
горе — с последователно включен кондеизатор
до ty — за 320 ат
Начинит на включване на газов стабилизатор на напрежение е показан на
фиг. 63. Последователно със стабиловолта се включва балаисно съпротивлеиие.
Когато трябва да се стабилизира по-високо напрежение, включват се после-
дователи© няколко стабиловолта, изчислеии за еднакъв ток. За увеличаване

Стабилизагори
203
коефициента на стабилизираието се включват няколко звена от сгабиловолте.
На фиг. 64 е показана гакава схема.
Колкого е по-малък токът иа товара /т и колкото е по-голямо напрежението
иа входа на стабилизатора (Jit толкова е по-добро стабилизирашото действие
на схемата.
Фиг. 63. Схема иа
включваие на газов
стабилизатор
Фиг. 64. Схема на побле-
дователио включени звена
на газов стабилизатор
Изчисляване иа газов стабилизатор
При дадеио стабилизирано напрежение UCT, ток на товара Zf и процентно
изменение иа входного напрежение а% определяме: R6 — балансного
съпротивление, и U[ — номиналната стойност на входного напрежение.
Дб=_____________0,02.«.17„__________________________.
(4т макс 4т мин)	1 -а (4т макс'г4т мин)	.а. /т
~ ^ст 'Г (4 'Г (4т макс Т 4т минН •
където 4т макс и 4т мин са максималната и минималиата стойност иа тока
през стабиливолта.
При дадени У1макс и иг „„„ R6	^‘7 У" ...
v,o макс Т 'СТ МИН/ I 1Г
където L\ = 0,5 (£4 „а„ + Ц
Коефициентът иа стабилизираие k показва колко пъти процентного измене?
ние на изходното напрежение е по-малко от процентного изменение на вход-
ного напрежение (напрежението от мрежата):
и. И.'
където /?д е динамичного съпрогивлеиие на стабиливолта:
о „ ^4т макс	^4т мин
"я ~	“ "* _1 /
ст макс *сгмин
Електронни стабилизаторн на напрежение. Електронните сгабилизатори
на напрежението са иай-съвърш.ните. Те се нзползуват-както в проиншлени,-
така и в лаборатории устройства. Коефициентът на стабилизираие е много по-
висок, отколкото в другите видове стабилизатори.

204
Токозахраиване
Мзходното съпротивленне на електронните стабилизатори играе ролята на
съпротивленне иа токоизточника и е твърде малко за всички честоти, вклк>
чително н за постояииия ток. Това намалява опасността от самовъзбуждаие
на многосгьпалиите схеми вследствие на обратиата връзка чрез токоие-
точника.
В) с двустъпален усилвател
Фиг. 65. Схеми иа електроиии стабилизатори
На фиг. 65 а е показана схема на електронен стабилизатор на напрежение :
JZt — регулираша лампа; Л%—усилвател на постоянен ток, служещ за източ-
ник на опорио напрежение н делител на напрежение.
През регулируемата лампа протича целият ток иа стабилизатора, който се
състои от тока на товара и тока през газовия стабилизатор Л&.
Мощността иа анода на регулиращата лампа не трябва да превишава до-
пустимата за дадева лампа величина.
Като регулиращи лампи обнкиовеио се употребяват мощни триоди — 2С4С,
6С4С, 6П5С или тетроди и пенчоди, съедииеии като триод — 6П6С, 6ПЗС,
Г-807, 6П7С, Г-411, ГУ-50. Вътрешното съпротивлеиие на регулиращата лампа
трябва да бъде минималио, а стръмиостта максимална.
Често за намаляваие разсейваната мощиост на анода на регулируемата.
лампа същата се шунтира със съпротивлеиие, през което протича от 20 до
30% от обшия ток иа стабилизатора. Като усилвателни лампи се избират

Стабилизатори
205
триоди с голямо усилване — 6С2С, 6Г2, 6Н9С, 6Н2П, или пентоди— 6Ж7,
6Ж8, 6Ж1П. Аиодният товар иа усилвателната лампа трябва да бъде от 2 до 5
пъти по-голям от вътрешното съпротивление на лампата. Минималният ток
да не бъде по-малък от 10—20 мка, а отрицателното напрежение на решет-
ката не по-малко от 0,5—1 е.
Отопленнето иа усилвателната и регулиращата лампа трябва да бъде от
различии намотки.
' Токът през газовая стабилизатор е около 10—12 ма, а през делителя иа
иапрежеиие 1—2 ма.
На фиг. 65 б' е показана схема иа електроиен стабилизатор с управление
както на входа, така и на изхода. Чрез потенциометъра може да се подбере
най-добрата стабилизация.
На фиг. 65 л е показана схемата на стабилизатор с двустъпален усилва-
гел на постоянен ток и връзка чрез потенциометър. Коефициентът на ста-
билизиране е ияколко стотни, а изходното съпротивление — няколко ома.
Стабнлизнране отоплителиия ток на лам пите. Стабилизираие на отоп-
лителния ток се употребява във високостабилни хетеродини и в измерителни
апаратури.
Бареторът може да стабилизира само ток, за който е предвиден. Когато
трябва да се стабилизира по-голям то к,
тора, могат да се включат няколко ба-
ретора паралелно. При намаляване броя
на последователно включените с баре-
тора лампи се разширяват граничите
на стабилизираие. На фиг. 66 е пока-
зана схема за включване на баретор.
При известна непостоянност иа на-
прежението на входа иа веригата, из-
разено в процента от номиналното
напрежение иа U, може да се опре-
дели максимално допустимого иапреже-
ние на товара за дадеи тип баретор:
и, =	. ICC - иб ,	иа 6аРет°Р
т п
отколкото е работайят ток на баре
Фиг. 66. Схема за включване
където U6 ср е средното напрежение иа ба ретора; &U6 = 0,5 (Ц> макс мин)’
Tvk Uf, и Ur. „и.. са макснмалното и мииималиото иапрежеиие на баретора
в граничите иа стабилизираието.
При неизменна стойност на товарного съпротивление стабилизираието на
протичащия през него ток оэиачава стабилизираие на напрежението в краи-
щата на баретора. Затова бареторите могат да се използуват като стабилиза-
тори на напрежение, ако товарът бъде постоянно съпротивление.
След включване иа баретора са необходими 5—10 мин за установяваие на
пбстоянеи режим за работа на бареторите.

Пета глава
ЕЛЕКТРОАКУСТИКА
1.	Акустика
а.	Звук
Периодичните механически трептеиия, предизвикващи физиологично звуков©
възприятие, се наричат звукова трептеиия или звук. Ако тези трептеиия
.имат неперйодичен характер, те се възприемат като шум.
Звукът се разпростраиява чрез надлъжии трептеиия иа околиата среда,
образуваши -звукови вълии. Скоростта на разпростраиенинто на звуковите
вълии във въздуха е 340 м(сек, а за различии други среди тя се движи в
границите от 50 до 5000 м1сек. Тази скорост не зависи от честотата иа зву-
ковите трептеиия.
Звуковите трептеиия мотат да предмзвикат звуков© възприятие, ако ммат
честота от 20 хцдо 20 кхц.' Честотите под 20 хц се наричат- инфразвук,
а над 30 кхц—ултразвук.
Налягаяето, което звукът упражиява върху известна повърхиост, се и?~
рича звуково иалягане. Основна единица за измерването му е бар. Един бар
е равен на иалягаието върху повърхността от I -слР със сила I дина-.
Един бар е приблизителио звуковото иалягане, предизвикано 'от нормален
човешки говор.
Еиергията, която се преиася от звуковите вълии за единица време през
повърхиост, перпендикулярна на вълиите, се нарича звукова мощност. Мош-
ността, отнесена към единица повърхиост, се нарича сила иа звука. Онази
мииималиа сила на звука, при която - престава да се получава звуково въз-
приятие, е долей праг иа чуваемостта. Горен праг на чуваемостга е силата
на звука, която предизвиква болезиено усещаие. Долният праг се получава
при звуково иалягане от 0,0002 бар, а гориият — от 2000 бар. В акустиката
е прието акустичиите сдиници да се изразяват чрет децабели (дб), т. ё. чрез
отношение™ на съответната величина спрямо така наречения иулев уровен
ла тази величина.1 За иулев уровен на силата иа звука е приет долният праг
’ Единицах» децибел се използува и за сравняааие на електрически мощности, иапреже-
ния » токове. Отношение™ на две електрически мощности в лекибелн се лаве с иэраеа
sP ю I, «><?>.

Акустика
207
на чуваемостта. Тогава областта между долния праг (0 дб) и гория праг
(140 дб) може да бъде изразеиа чрез много по-удобни величини за сравнение,
отколкото ако се изрази чрез съответните абсолютен величини. В табл. 37 са
Таблица 37
Звуков източник
Горен праг на чуваемост
Самолет отблизо . . . .
Влак...........- . . .
Вик отблизо ......
* Разговор ............
. Шепнене................
Долей праг иа чуваемост
Звуково нвлягане
бар	’ дб
1 2000	140
200	120
20	100
2	90
0,2	60
0,002	20
0,0002 •	0
I
дадени няколко по-xapaKi ерни звукови източнини и предизвиканото от тяк
звуково и а лягане, изразеио в бар и в дб. Най-малкото изменение иа силата
Фиг. 67. Чувствителност‘на човешкото ухо
при различии честоти
Силата иа звукового възприятие, предизвикаио у дадеи слушател с нор-
мален слух, се нарича специфична сила иа звука (гръмкост). За разлика от-
силата на звука гръмкостта зависи от честотата (фиг. 67). Графината показва;
а отношение™ нв две напрежения нли токсве — с мзразнте
.	Д' J = 20 Jg - - {дб).

208
Електроакустика
че човешкото ухо нма най-висока чувствителност в честотната облает от 1000
до 4000 хц. Тазн зависимост d различна за различии нива на гръмкостта.
Така от фиг. 68 се вижда, че за нулевого ниво (долния праг—0 дб) раздикао^
в гръмкостта прн 50 хц и при 1000 хц е около 50 дб, докато за инвото
60 дб тази разлнка е само 20 дб. Честотиата зависимост на гръмкостта нма
твърде субективен характер и се изменя с измененного на възрастта на слу-
шателя. Кривите на фиг. 68 показват, че чувствителността на човешкото ухо
Фиг. 68. Зависимост на гръмкостта от често-
тата (криви иа еднаква гръмкост)
към ниските и високите тонове намалява с пойижаване нивото на гръмкостта^
Това обясиява използуването на тоикомпонсираното регулиране на усилването
в радиоприемиините, при което субективното слухово възприятие за разлнч-
ните честоти се доближава до кривите на еднаква еръмкост, показани на
фиг. 68.
Чисти и сложни звукове. Всички дадени по-горе определения са в сила
за чистите звукове — тонове, имащи сииусондална форма иа трептене. Тонът
е термин, употребяван в музиката, който отговаря на синусоидалио звуково
трептеие с точно определена честста. Нормалио музикалиият тон ие е чист
звук, а съдържа повече или по-малко хармоиичии обертонове, чиито брой и
амплитудн определят характера на звука, неговия тембър.
На табл. 38 са дадени честотните обхвати (заедно с обертоновете) на раз-
личимте музикалии инструмента и човешки гласове-
Височииата иа музикалния той се определя от височииата на основния
той, който е най-ииският тон, произведен от източника. Обертоновете са хар-
моннчин, чиято честота е кратна с цяло число иа честотата на основния тон.
Музякалният тон, съдържащ освен основния още и известен брой обертонове,
представлява сложен звук. Когато хармоничните не се намират в прости
кратки съотношения с основиия тон и мепят честотите и амплитуднте си,
звукът загубва характера си иа музикален тон н се нарича шум. Трептеннята,
създаденн от шума, имат непериодичен характер.

Акустика
209
Таблица 38
Музикалек инструмент
Честотен обхват
{хц)
Барабан .	. .,........... .................
Ударив инструмента (разни)...........
Цимбал ....................................
Контрабас ...............................
Виолончело.................................
Роял.....................................
Ци гулка......................-..........
Тромбон.......... .......................
Фагот ............•......................
Кларнет ......................?..........
Обой.....................................
Флейта . х........................  .....
Орган.........................'..........
Мъжки глас .................................
Женски глас.................................
80— 4000
90—13000
400—12000
50— 8000
80—12000
30— 8000
200-13000
100— 7000
70—10000
140—11000
230—13000
240—13000
16— 8000
100— 8000
200—10000
Разбнраемост на говора. Човешкият говор представлява сложен комп-
лекс от периодични и непермодичии трелтения. Тъй като първите преоблада-
ват, може да се каже, че говорът има характер повече на музикалеи тон,
отколкото на шум.
Честоти ият спектър на човешкия говор се простира в граииците от 80
до 10 000 хц (заедио с обертоновете). За да бъде разбираем говорът при въз-
произвеждането му от различиите електрсакустични прибори, ие е необходимо
да се преаадат всички честоти от този широк спектър. Честотите под 300 хц
и над 5000 хц много малко допринасят за разбираемостта на говора.
Верността на възпроизвеждаието както на говора, така и на музиката из-
исква запазваието иа тембъра, т. е. предаването иа всички хармонични и
основ ни тоиове в целия честотен- спектър иа оригиналното изпълиение. За да
бъде говорът разбираем, достатъчио е да се предадат честотите от 300 до
§000 хц, при което както обертоиовете, така и някои ссновии тонове могат
да бъдат изрязаии.
И «Цривявання на звука. ИзкриВяванията могат да бъдат честотни, нели-
нейни и фазови. Честотиите изкривявания, за конто споменахме и по-горе, се
дължат иа неравномерного възпроизвеждане иа оригиналния честотен спек-
тър, дължащо се на затихвания в иякои честотни области. Тези затихваиия
могат да се получат в усилвателните стълала, в електроакустичните преобра-
зователи и дор и в човешкото' ухо. За кор и тиране иа този вид изкривявания
се правят честотни компенсации.
Към честотиите изкривявания могат да се причислят н т! нар. шумови из-
кривяваиия, дьлжащи се иа иаслагването на шум върху полезния сигнал. Из-
точник на такова смущение може да бъде както собственият шум иа усилва-
теля, така и шумът, получен в звуконосителя, микрофона и т. н.
В резултат иа честотиите изкривявания се измени тембърът и се иамаля-
ва разбираемостта на говора. При музикалните изпълнеиия честотиите изкри-
14 Наръчник ня радиолюбителя

210
Електроакустика
вявания предизвикват загубата на „цвета" на музиката — обертоиовете, ха-
рактеризирашн особеиостите на звученето на всеки инструмент, с което се
понижава вериостта иа възпроизвеждането. Вериостта на възпроизвеждане е ка-
чество, на което напоследък се държи особеио много. Строят се спениалнн
усилватели с висока вяриост на възпроизвеждане {Hi-Fi), при конто пре-
даваиият честотен спектър се разширява в областта иад звуковите честоти —
до 20, 30, дори 50 кхц, въпреки че тези честоти са извън чуваемия обхват.
За възпроизвеждането на тези честоти са коиструирани специалии високого-
ворители. С това сс постига оригииално звучене и на оиези музикални ии-
струменти, конто съдържат много и с големи амплитуди висши хармоничии.
Не по-малко значение за разбираемостта и вериостта имат н нелинейиите
изкривяваиия. Те се дължат на иаличието на нелинейии елементи в усил-
вателните стъпала или в звуконосителя, конто изменят формата иа звуковите
трептеиия и увеличават броя н амплитудите иа съдържащите се в тях обер-
тоиове. Човешкото ухо също притежава известна иелинейност и предизвик-
ва изкривяване, особёид при голяма сила иа звука.
Иелинейиите изкривяваиия се проявяват най-силно при средиите звукови
честоти, а най-слабо - при ниските, което се дължи на иеедиаквата чувстви-
телиост на ухото кдм изкривяваиията при различии честоти.
Особен вид нелинейии изкривяваиия са ннтер.модулациониите изкривяваиия.
Те се дължат иа взаимиата модулация между основни и обертонове, имащи
голяма разлика в честотите. В резултат се получават много иови комбинаци-
онни тоиове, конто ие се съдържат в оригииалиия честотеи спектър и намаля-
ват вериостта на възпроизвеждаието. Тъй като такова иаслагване не би могло
да се получи без наличието на иелинееи елемент, тези изкривяваиия имат на-
пълио характера иа нелинейии изкривявавия. Те са толкова по-силио прозве-
ни, колкото разликата във височините на осиовните тоиове е по-голяма. По-
ради това особено ефикасна мярка за намаляването им е използуването иа
усилватели, в конто усилването иа различните честотни области се прави в
отдел ии капали (миогоканални усилватели).
В някон случаи формата на звукового трептеие може да се измени, без
да се меият броят и амплитудите иа обертоиовете, а само като се променят
техните фази. Получените при това фазови изкривяваиия могат да повлияят
върху слухового възприятие само при голяма сила на звука.
Фззовиге изкривяваиия се получават иай-често вора ди съшествуването иа
честотиозависими елемеити в усилвателя (кондензатори, индуктивности) и се
чувствуват особено силио при бързи и внезапни изменения на усилваиия
сигнал.
б.	Пространствен© и сгереофоннчно възнронзвеждане
Качеството на звуковъзпроизвеждането напоследък стана един от основните
показатели на всяка радиоприемиа или усилвателиа апаратура, За постигаие
на естествеио звучеие от високоговорителя ие е достатъчно само постигаието
на акустическа вяриост между възприетата и възпрсизведената звукова картниа.
Тази вярност, както виднхме, може да се получи при възможно иай-широка
честотна лента иа усилвателя и електроакустичиите преобразователи и при
най-малко нелинейии и фазови изкривяваиия. При все това получената зву-
кова картина е „плоска", еднопосочнз и не може да създаде илюзията, че бе
намираме пред самия оркестър. Освен това високите честоти и.мат. по-остро
жасочена диаграма иа излъчване и ври слушане от различии места звуковата

Акустика
211
картина е различна (встрани от ъисоксговорителя височините лгипсват и то-
нът е глух).
Първата стълка в подобряваяе естествеиостта иа възпроизвеждакето бяха
различиите системи за простраиствеио, обемио звучеие. Системата 3D (три-
Фиг. 69. Простраиствеио озвучаване (3D)
чрез страничии високоговорители *
размерен тон) използува страничии високотоиови високоговорители, чиято
диаграма се разширява чрез отражениям в стеките на стаята (фиг. 69). По
такъв иачин, освен че се избягва насочеиостта в излъчвателните диаграми,
като във всички точки на стаята се слуша еднакво качествено, но се получа-
Фиг. 70. Разположение иа високогово-
рителите при 4R възпроизвеждаие
ва и известей ефект иа пространствеиост — на слушателя изглежда. че зву-
ковият източник е много по-широк от кутията на радиоприемника.
За да се постигне още по-голяма обемиост, се въведе системата 4R, при
която иа горната дъска на кутията е монтиран още един високотонов излъч-
вател. Разсейването иа високите тонове става чрез коиусеи отражател, поста-’
вен пред високоговорителя (фиг. 70).

212
Електроакусти ка
Фиг. 71. Радиоприемник със звуков
компресор.
Срещат се много конструктивнн разновидности иа тези снстсми. В иякои
от тях високоговорителите са разположени в една плоскост на челната дъска,
а за разсейваие се из ползу ват отражателям дъски или коиуси. В други разио-
ложението иа високоговорите-
лите се прави такова, че да съот-
ветствува и а разно ложей и ето на
отделните оркестрови груяи, ка-
го високоговорителите могат да
бъдат изнесени извън устрой-
ството и подходяще разместеии.
В последно време разпръекване-
то на високите честоти във всич-
ки посоки (дори и назад) се по-
стига с така наречения звуков
компресор. В радиоприемниците
със звуков компресор (фиг. 71)
освеи трите високоговорителя иа
челната дъека (два басови и един
високотонов) има и един рупорен
високоговорител с компресорна
камера. Последната е евърааиа със звуколревода — тръба, минаваша отзад
и встрани на кутията, с отвори за излъчваве в определените места. Със зву-
кови я компресор може да. се постигне иай-правилно съотношение между мзлъ-
чените високочестотиа и нискочестотна звукова мощност при много по-малки
изкривявания, отколкото с дифузорни високоговорители. Поради това обем-
ният ефект тук е по-силно нзразеи. Релефността на звученето се засилва и
поради постигането иа определено време за задържане на високите честоти,
излъче^н назад н встрани.
Много ефикаспо и просто за изпълнение е стереодинното свързване. Два
еднакви високоговорителя В1\ и ВГ2 са моитирани на лицевата плоча, като
единия? е включен направо към изходиия трансформатор, а другият — чрез
фазообръщаща LC трупа (фиг. 72 с). Параметрите на ТС-групата се избирав
така, че за ииските честоти двата високоговорителя получават сипфазно за--
хран ване, а за ср ед ните и високите честотн тази сиифазност се нарушена. Съз-
дава се впечатление, че на средни и високи честоти високоговорителите из-
лъчват отстрани, а ие от кутията, където са в действителност. Полученият
ефект е много близък до обемното възпроизвеждане и не зависи от ограже-
нията в стеките както при системата 32).
Всичкн тези методи създават известна релефност н дълбочина на звучене-
то по изкуствен иачин — чрез забавяие по време иа известна честотна лен-
та или чрез разместенн акустични групи с отделяй честотни капали. Това са
така иаречените псевдостереофонични иачини за звуковъзпроизвеждане.
Голяма популярност добива напоследък и пълиото стереофонично възпро-
извеждане. За реализирането му се използува бинауралният ефект па човепь
ките уши, позволяващ на човека да чувствува и определя мястото на звуко-
вите източници в простраиството. Тозн ефект се дължи на нееднаквото раз-
положение и насочеиост на човешките уши отпоено звуковия източник, при
което се получават различии промеждутъци от време (при ниските честоти)
и различии звукови иалягания (при високите честоти), действуващи гпфху
всяко от двете уши.
За да се получи стереофонично слушане, са иеобходими най-малко два,
независими един от друг канала, в цели» тракт микрофон-усилвател-високого-

Акустика
213
ворител. В мястото на предаването са монтмра ни два микрофона но начин,
който съответствува на разположението на ушите на слушателя. Всеки от тях
се включва към отделен усилвател, възпроизвеждаш нялата честотна лента. В
Ны тр
Фиг. 72. Стереодинно свързване
на внсокоговорителите
а — нринципна схема; б — разположение
на високоговорителите
мястото на слушане се монтират две еднакви, но разместенн нисокоговори*
телнн групи, въздействуващи върху всяко от ушнте.
Вече намира практическо приложение стереофоничного записване на звука
чрез две отделяй звукови бразди в звуконосителите. Постигнато е н стерео-
фонично радиопредаване, при което са необходими два отделчи£радиопреда-
вателни н радиоприемни капали.
в.	Регулиране динамиката на възпроизвеждането
Шнрокият динамичен обхват (разликата между пианисимози фортисммо)
на различимте звукови източници — оркестри, хорове н др., игяага изкустве-
но поти ска не на динамиката в усилвателния тракт на радиопредавател я или
звукозаписващата уредба. Това се на лага пора ди големите нелннейни из-
кривявания прн високо ннво н влиянието на освоения шум при инско пиво
иа сигнала. Потнскането се извършва от устройство, наречено динамичен ком-
пресор. Прн възпроизвеждането обаче,ако се примирим със загубата на пиа-
нисимите и фортисимите, ще получим едиа твърде бедна и плоска звукова
картина. Това се допълва н от факта, че компримирането на фортисимите ни

214
Електроакустика
лишава от онези обертонове, конто се получават в резултат иа нелинейността
иа ухото при голяма сила на звукам
За да се възстанови нормалната ширина на динамичння звуков обхват, в
радноприемните и уснлвателни уредбн се въвежда т. иар. динамичен експан-
дер. Както компрнмнрането, така и експандирането представляват такъв иид
регулнране на уснлването, прн което коефнцненгьт на усилване е зависим
от нивото иа сигнала. При компресорите усилваието спада с увеличаване на
нивото, а при експандерите се получава точно обратннят ефект.
Динамичннят обхват на най-големнте симфоничнн оркестрн стига до 60 дб.
Тъй като прн рад иопред аването й звукозапнса ие се допуска динамичен об-
хват, по-голям от 40 дб, налага се компресия от около 20 дб. Прн възпронз-
веждането експандерът трябва да осигури разшнряване на дннамиката съшо с
20 дб, при характеристика на експандиране, равна на обратната характери-
стика на компресора.
2.	Електроакустични преобразователи
а.	Микрофони
Микрофоните са електроакустични устройства, конто преобразу ват звуко-
вата енергия в електрическа. Работата на микрофоните може да бъде преце-
йена посредством неговите качественн показатели.
Чувствителностна микрофона се нарича отношение™ между
полученот о от микрофона променливо напрежение и приложеното към мем-
браиата му звуково иалягаие. Основна граница заизмерване чувствителността
е 1 в{бар, а практически повече Qe употребява отношенного Мб}бар. Чув-
ствителността на микрофона може да бъде оценена н чрез съпоставянето й
спрямо условно прнето нулево ниво на чувствителност. В такъв случай чув-
ствителността се изразява в децнбели.
Чувствителността на микрофона завнси от честотата на звуковите коле-
бания. Тази зависнмост се нарича честотна характеристика на микрофона.
Честотната характеристика даза възможност да бъде определена пропуска-
ната от микрофона честотна лента, както н степента на неравно мерност иа
чувствителността в-тази лента. Честотната лента се определя от онази част
на честотната характеристика, в която ня маме намаление иа чувствителността
повече от 3 дб.
Простра нств ев а характеристика се нарнча диагра мата, която
дава представа за чувствителността на микрофона към звуковн вълнн, идващи
от различии посоки. В зависимое г от пред назначение™ на микрофона мон-
стру кцията му може да бъде та кава, че да се получи желаната форма -на про-
странствената характеристика. Разлнчаваме хоризонтална- и вертикалиа про-
странстве на характеристика. Първата се определя от чувствителността в хори-
зонталната плоскост, а втората — от чувствителността във вертикалната плос-
кост, мннаваща през микрофона.
Важей показател за работата на микрофона е неговото инво на шум. Шу-
мово напрежение иа един микрофон иарнчат снова напрежение, което се по-
лучава в товара на микрофона прн липса иа външно звуково въздействие и се
дължн само иа собствення шум на микрофона (термнческня шум в токопро-
водящнте му части). Съотношението между това напрежение н напрежението.

Електроакустични преобразователи
215
получено от звуково иалягане от 1 бар при 1000 хц, служи за мярка на шу-
мового ниво и се нзразява в децибели.
Колкото е по-чувствителен микрофоны, толкова иивото на шума му е по-
малко. Най-високо ниво на собствен шум имат въгленсвиТе микрофони. Нивото
на шума определи долната граница на динамичния обхват на микрофона. Гор-
ната граница на тозн обхват се определи от степента на нелинейните изкривя-
вания (клирфактора). Клирфакторът е толкова по-голям, колкото звукового
налягане върху мембраната на микрофона е по-силно.
б.	Видове микрофони
Електродинамични микрофони. Основават се на принципа на електро-
магнитната индукция — пораждане на ЕДС при движеннето на проводник в
магнитно поле. Тозн проводник може да бъде във вид на иагъната лента —
Фиг. 73. Лентов електродинами-
чен микрофон
дентови, или да бъде навит спирално —с подвижна бобина. На фиг. 73 е по-
казано устройството на леитовия микрофон. Подзижната част представлява дур-
алумнннева лента, нагъната вълнообразно, имаща дебелнна 3—5 мкн, широ-
чина 3—4 мм и дължина около 50 мм. Тя изпълиява същевременно н ро-
лята на мембрана. Съпротивлението на лентовия проводник емкого малко —
около ОД олт, и затова включването към входа на усилвателя става чрез пови-
шаващ трансформатор. При отношение на трансформатора примерно 1:45
импедансът' на вторнчната е около 200 ом.
Чувствителността на лентовите микрофони е около 0,3 мв]бар, а честот-
ната нм характеристика е равномерна в обхвата 50 4-10000 хц (фиг. 74).
Тази равпомерност се запазва с помощта на механичен затнхвател (лабиринт),
поставен откъм задната страна на лентата.
Лентовите микрофони се употребяват, когато е необходимо високо ка-
чество на предаването. Те са твърде чувствителнн и се използуват само в
студийки условия.

216
Електроакустика
Устройство™ на динамичен микрофон с подвижна бобина е показано иа
фиг. 75. В кръглата въздушна междина на един постоянен магнит е поста-
вена подвижна бобника, с която4 е свързана дуралумиинева нли полистиролов»
мембрана, имаща нзпъкиала форма.

Фнг. 75, Устройство иа
динамичен микрофон с
подвижна бобинка
1	— магннтопровод;
2	— подвижна бобинка;
3	— мембрана; 4 — израв-
нителни капали
Подвижната бобннка на този микрофон е нискоомна — нмпедансът е от
порядъка на 10—15 ом, поради което вклкяванего към усилвателя става с
псвншаващ трансформатор. При нзходен импеданс 200 ом преводното отно-
шение на трансформатора трябва да бъде около 1:25.
Чувствнтелността на тозн вид микрофонн е около 0,25 мв}бар. Честотната
му характеристика е по-неравномерна от лентовите — прн дадення по-горе
честотен обхват 50—10 000 хц неравномерпостта стига до 10 дб (фиг. 76).
Този вид дннамнчни микрофони съшо може да бъде причислен към високо-
качествените н намира приложение в раднофикацията, звукозаписа и др.
Горните два вида микрофонн нмат пространствена характеристика във фор-
мата на осморка (лентов микрофон) н окръжност (бобннен микрофон). Съше-
ствуват микрофонн, представляваши комбинация от лентов и бобннен микрофон,

Електроакуст вчни преобразователи
217
чиято диаграма получава формата на кардиоида; те нмат по-равномериа час-
тотна характеристика от съставляващите гн отделим микрофони
Електростатичнн микрофони. Към тях могат да се причислят пристал—
ните и коидензаторните микрофони.
Фиг. 76. Честотна характеристика на динамичен микрофон
с подвижна бобинка
Фиг. 77. Устройство на обикковен
(о) и мембранен (б) кристален
микрофон
1 — биморфен (сдвоен) кристален елемент;
2 — мембрана: 3 — «золапионна кутия
Прн кристалннте микрофони се използува пнезоелектрическият; ефект на
никои кристалл, конто под действието на механическо налягане получават
електрически заряди, пропорциснални на на лига вето.
В конструктивно отношение съществуват две разновидности на кристал-
ните мнкрофонн — обикновеп тип, в конто се използуват две двойки от крис-
тадин плочкн (фиг. 77а), и мембранен тип, при конто към кристалите са за-
крепени една млн две мембрани (фиг. 776). Първите имат чувствнтелност 0,1
до 0,5 мв[бар и твърде равномерна честотна характеристика (фиг. 78с). При

218
Електроакустика
вторите чувствителността е много по-висока — до 2,5 мв!бар, но в замянана
това честотната нм характеристика е по-неравномериа (фиг. 786).
Вътрешното съпротивление на -крнсталните микрофонн е твърде зависимо
честотно, понеже представаява капацитет с величина около 1000 пф. На виски
'честоти съпротивленнето става много голямо и за да се запази чувствител-
ността, товары трябва да бъде също голям — 1 до 2 мгом.
Криста лните микрофон и въпреки високата чувствителност не са намерили
широко приложение порадн зависимостта им от влагата, температурата и ме-
ханическите сътресения. Те нмат кръгла, иенасочеиа пространствена характе-
ристика.
Кондензаторннте микрофонн представляват -устройство, в което се изпол-
зува свойството на кондензаторите да менят капацитета си прн изменение на
разстояннето между електроднте му. Устройство™ нм се вижда от фнг. 79.
Мембраната от тънък дуралумиинй (20 до 30 мк дебел ина) е здраво за кре-
нена срещу другия електрод на разстояние около 10 мк. В иеподвнжния
-електрод се правят отвори, конто увелнчават въздушния обем под мембраната
и повншават чувствителността на микрофона.
Включването на кондензаторния микрофон става чрез полярнзацнонна ба-
терия Е—100 до 200 в н съпротивление R— 10 до 80 мгом (фнг. 796). Ка-
пацитетът иа микрофона се получава около 100 пф.
Чувствителността на този микрофон е 1 до 2 jitejfiap и включването му
към усилвателя става чрез едно нли две предусилвателнн стъпала. За да се
намалят смушенията, поради внсокоомното съяротнвлеиие R този предусил-
вате л се прави много близо до микрофона — обнкновено в една кутия с
капсула.
Честотната характеристика е право линейна в широк честотен обхват (фиг. 80).
Порадн това той се използува, когато е необходимо внсоко качество на пре-

Електроакустични преобразовате л и
219
даването или за акустически измервания.
са лошн —- голямо влияние на~влагата и
предуснлвател.
Експлоатационните му качества обаче
температурата и необходнмостта от
Фиг. 79. Устройство на кондензатореи микро-
фон и начин на включване
й? SO 70 ММ talZM №>4Ш071Ю9ЮМЮ &00 3440 5ШМ0«И>Яы1
Фиг. 80. Честотна характеристика на кондензатореи
микрофон
Въгленови микрофони. При тях се използува свойството на графитните
зърна да изменят контактного си съпротивление в завнсимост от силата на
притискане, действуваща върху тях.
На фиг. 81 е показан разрез на еъгленов микрофон. Обикновено той е
оформен във вид на затворен капсул, в който пространство™ между ыембра-
ната, филцовия цилиндър н назъбения електрод е запълнено с графитни
зрънца. За втори електрод служи мембраната, която е свързана механически
и електрически с външната металиа обвивка.
Въгленовият микрофон се включва към входа на усилвателя чрез мнкро-
фонен трансформатор, нагаждащ нискоомния микрофонен капсул към високо-

220
Електроакустика
омния лампов вход Този трансформатор има превоадо отношение 1 :15
до 1:30.
От съществуващите разновидности на въгленови микрофони могат да се
споменат двата вида — МБ и ЦБ, използуванн_в телефоннята, както н никои
стари типове за радиоразпръ-
скването, конто днес вече ие
се употребяват. На табл. 39
са дадени орнеитировъчно
иякон по-важни даннн за
въгленовите микрофони МБ
и ЦБ.
Въгленовите микрофони
имат тясна честотна лента на
предаване. Те могат да оси-
гурят равномерно предаване
на честоти от 300 до 2400 хц,
което гн прави нзползуваеми
прн говорив (телефонии) пре-
давания, но непригодни за
радиоразпръскваието. Те нмат
голям собствен шум поради
нскренето между графитните
зърна, лължащо се на пре-
Фиг. 81. Устройство на въгленов
микрофон и начин на включваие
1 — мембрана; 2— електрод; 3— въгленови
зърнй; 4 — филцов цилиндър
мннаващня през тях постоянен ток и на непостоянння и рязко изменят 
се контакт между графитните зрънна и мембраната.
Т аблнца 39'
МБ	ЦБ
Напрежение на батерията (в)...................
Съпротивленне (ом)............................
Средне стойност на тока (ма)..................
Напрежение, получено от микрофона (в).........
Чувствителност (M6j6ap).......................
20-80
40—70
I 1—2
. 10-30
241
200—400
25
0,5
10
Прн въгленовня микрофон се забелязва
вото налягане и полученото напрежение.
въгленовия микрофон е показана на фнг.
голяма нелинейност между звуко-
Амплитудната характеристика на
82. Прн много малкн н много го-
лемн звуковн налягання не се получава пропорцйонално изменение на напре-
жението както прн средна сила на звука. Това стеснява динамнческня обхват
на микрофона н води до увеличаване на нелинейните изкривяваиия.
Въгленовите микрофони са чувствителнн към сътресения н при нзползу-
ванего нм се препоръчва закрепване чрез пружиня. Те се влияят също от
измененията на температурата н влагата на околння възвух. Въпрекн това
те намнрат широко приложение в радиолюбителската дейност поради голя-
мото нм разиространепие н висока чувствителност, позволяваща опростяване
на усилвателя.

Електроакустични преобразователи
221
Ларингофон», Една разиоввдносг на въглеповите микрофонн са т. пар.
•ларингофони. Те се закрепват към гърлото и се задействуват не от звукосите
зълви, а непосредствено от трептенията на ларинкса.
-Фиг. 82. Амплитудна характери-
стика на въгленов микрофон
Фиг. 83. Устройство на
въгленов ларингофон
Z —мембрана; 2—контакты;
3 — резонансна кухина;
4 — графитни зърна
Въгленовият ларингофон се състои от два електрода, поставени в двата
края на една кухина, изпълнена с графитни зрънца (фиг. 83). Единият от
електродите е закрепен към мембраната, която от своя страна е свързана с
въшлиата контактна повърхиост, получаваша трептенията от ларинкса.
Ларингофонвте са удобни за използуване на места, където юла силен
външен шум.
Съшествуват и ларингофони, почиващи на други приндипи на електро-
акустично преобразуваие — електромагнетични, кристални и т. я.
Ларингофоните имат значително по-малка чувствителност и по-лоша че-
стотна характеристика от обикновените микрофонн.
в. Високоговорнтели
Високоговорителите служат за електроакустично преобразуваие на промен-
ливия електрически ток в звукови вълни. Показателите, с конто се характсри-
вира работата иа един високоговорител, са след ните:
Чувствителност на високоговорителя е величината на лолученото от него
звуково иалягане (измерено на разстояние 1 м по оста му) при подадена но-
минал на мощност 0,1 вт. Чувствителността иа повечето съвременнп дифу-
зорни високоговорители се движи в грани ците от 2 до 4 бар.
В практиката се използува най-често абсолютната чувствителност, която
дава по-ясна и точна предсгава прн сравняване на различии високоговори-
тели. Измерва се в барбет.
Коефициентът на полезно действие на високоговорителя е отношението
между излъченага а кусти ческа мощност и изразходваиата в него елсктрическа
мощност. Той зависи от вида и конструкцията на високоговорителя и от ха-

222
Електроакустика
рактеристиката му на насоченост. При дифу зерните високоговорители той е
от порядъка иа 2 до 3%, а при рупорннте — 15 до 30 %. Неиасочените висо-
коговорители имат по-голям КПД от насочените.
Номинална електрическа мощност се нарича онази подадеиа във високого-
ворителя мошност, прн която нелинейните изкривявания не надвншават една
определена гранична величина. Тази гранична величина, измерена в средняя
частотен обхват (20) до 2000 хц), обикновено се приема от 5 до 10%.
Честотна характеристика на висок оговор ител я представлява кривата, дя-
ваша зависимостта на подаденото звуково напрежение от честотата. При сие-
Фиг 85. Характеристика иа насоченост
за високоговорител 3 вт („Ворошилов")
мане на честотната характеристика чувствителността обикновено се определя
от звуковото налягане, получено от 1 а звуково напрежение, и се изразява е
д). На фиг. 84 е дадена за пример честотната характеристика на един фаб-
рил он високоговорител.
Характеристиката на насоченост се определя от т. нар. коефициент на насо-
ченосг, представляващ отношение™ иа звукового налягане, създавано от ви-
сокоговорител я под известен ъгьл, към звуковото налягане при ъгъл 0°. Ха-
ра ктери ста ка та на насоченост се изразява чрез диаграмм, даващи изменението
на коефициеита на насоченост в зависимост от посоката. Пример за такава
диаграма е даден на фиг. 85.

Електроакустични преобразователи
223
Към тези най-важнн параметри на високоговорителите могат да се до-
бавят още и резонансната честота иа подвнжиата система, импедаисът или
омичното съпротивленне на шпулката, индукцията в магиитння процеп и др.
Г. Видове високоговорнтелн
Според начина на излъчване на звука високоговорителите биват дифузорнн
н рупорни. При дифузориите високоговорители звукът се излъчва чрез книжна
конусна мембрана — дифузор. При рупор ните високоговорители за излъчване
на звука се използува рупор с експонен-
циална форма както при духовите музи-
кални инструменти.
Според начина на преобразуване на
електрическата енергия в механическа раз-
личаваме електромагнитни, електродина-
личии, кристални н кондекзатории висо-
коговорители?
Електромагнитян високоговорители.
При тях мембраната се разколебава чрез
котвата на една електромагнитна система.
Съшествуват различий конструкции елек-
тромагнитни системи, по-разнространена
от конто е тази, показана на фиг. 86 Об-
стоят се от постоянен магбит с полюсни
наставки, между конто е посгавеяа боби-
ната, свързана с източника на електриче-
ска звукова енергия. Бобината е поста-
вена върху иодвижната котва, като коле-
банията от взаимодействието на двата Маг-
нитки потока се предават на мембраиата
и се превръщат в звукови вълни.
Електромагяитните високоговорители
имат висок собствен импеданс я често се
Фиг. 86. Електромагиитен висо-
коговорител с днферевциална
магнитна система
] — постоянен магнит; 2 — полюсни
наставки; 3 — трептяша бобинка;
4 — котва; 5 — мембрана
включват без изходен трансформатор ди-
ректно към крайната лампа. Те обаче имат
твърде ограничена честотна характеристика
(примерно 300—3C00 хц) с рязък провал
към ниските и внсоките честоти и голяма
обща неравномерност. Нелинейните изкри-
вявания, получеии от тях, също са много
големи. Звуковото налягане, което се получава от тях, е около 2—3 бар
прн 0,1 вт,
"Простата конструкция, ниската цена и високият КПД позволяват използува-
нето на този тип високоговорители само в простите и икономични радиоприем-
ники и в жичната радиофикация.
Електродинамнчни високоговорители. При електродинамичните високого-
ворители колебанието иа мембраната е предизвикано от трептението на по-
движна бобинка (шпулка) през която преминава нискочестотният foK и която се
намира в силно постоянно магнитно поле. Това поле може да бъде създадено
както от постоянен магнит, така и от електромагиит.

224
Електроакустика
На фиг. 87 е показано устройството на електродинамнчния високогово-
рнтел с постоянен магнит. Мембраната е закрепена в долиия си край чрез
центрираша шайба (трептилка), която не позволява странично изместване на
шпулката и мембраната при трептенето й. В гор-
Фиг. 87. Устройство на
електродинамичен висско-
говорител
1 — постоянен магнит; 2 — по-
люсни наставки; 3 — шгсн;
У—мембрана (дифузор);
5—трептяща бобинка (шпулка);
6 — центрираша шайба
(трептилка)
няя край мембраната е закрепена неподвижно за
шаснто, а за да може да трепти по оста сн, иа
нея са направени концентричнн канали.
Чувствителността на тези високоговорители е
сравнитсяно висока — от 10 до 15 бар[вгп. Че-
стотната им характеристика е по-равномерна от
тазн на другите видове н има слабо изразен
максимум в областта от 2000 до 4000 хц и
Фнг. 88. Устройство на
рупорен високоговорител
/ — магнитна система; 2— диа-
фрагма; 3 — защитен капай;
4 — рупор
около мехаиическня резонанс на трептящата система (50—100 хц). Коефи-
циентът на нелинейни изкрввявания съшо е по-малък — от 2 до 10% в за-
висимост от честотата. Както н прн другите кояусни високоговорители, диа-
грамата на насоченост става no-остра с увбличаваие на честотата. Коефнци-
ентът на полезного нм действие е не по-юлям от 2—3% и те представляват
един твърде иерентабилен преобразовател.
Рупорни внсокоговорители. Те работят на принципа на електродннампч-
ните високоговорители, к<>то вместо конусна мембрана имат рупорна тръба с
експоненциална, конусна или друга форма. Най-често срещанн са високого-
ворителите от типа, показан на фиг. 88. В процела на магнита (/) трепти
подвижна звукова бобина, свьрзаиа с диафрагмата (2). Зашитният капак (3) и
рупорът (4) са разположенн така, че звуковата вълна изминава ггьтя, показан
с пункттирни линии. С това дължината на рупора се съкращава значително.
Рупориите високоговорители нмат около 10 пъти по-висок КПД от дифу-
зорните, но и по-голяма зависимост иа КПД от честотата.
Чесготната Х1ракгеристика на тези внсокоговорители е по~неравномерна и
границите й могат да се приемат от 200 до 6000 Хц. За получава не на по-

Електроакустични преобразователи
225
добра честотна равномерност и за разширяване на диаграмата на иасоченост
се използуват агрегата от по няколко рупорни високоговорителя. Употребяват
се предимио за открито озвучаване н не дават особен© високо качество на
възпроизвеждане.
Електростатичнн високоговорителя. Те биват кондензаторни и крис-
тални. Кондензаторните високоговорители работят на принципа на измеие-
Фиг. 89. Устройство на кондензаторен
високоговорител
Z — подвижен електрод; 2 — неподвижен електрод;
3 — изолационна хартия
нието на електростатичиите сили при приложено променливо напрежение към
плочите на един кондензатор. Устройството им се вижда от фиг. 89. Единият
електрод (/) е подвижен а другият (2) — неподвижен. Между тях се поставя
изолационна хартия (3). На кондензатора ссвен променливо! о звуково напре-
жение се иодава и поляризационною напрежение Е (200—300 в). С това се
усилва звукоизлъчването и се избягва трептенето на удвоена честота.
Теви високоговорители имат много малък КПД. Използуват се за възпронз-
веждаие на високите честоти — от около 5-6 кхц до около 20 кхц. Клир-
факторът в този обхват е малък, но под долната честотна граница си л во иа-
раства, поради което се вземат мерки за острою огра ни часа не на честотиия
обхват. Включват се чрез /?С-групп, за да не влияят чрез промяната на ка-
пай итета си върху изхода иа усилвателя.
Другият вид електростатичнн високоговорители — кристалният, почти ие се
употребява вече. При него се използува пиезоелектричният ефект иа квар-
цовата пластинка. Имат твърде лоши качествени показатели я са иеудобни и
несигурни в експлоатацията.
Радяослушалян. Слушалките са електроакустични преобразователи, по-
добии на високоговорителите, с тази разлика, че при тях липсва дифузор и
образуваните звукови вълни не се разпространяват в широко пространство.
Звуковите вълни се образуват от плоска мембрана, а трептенето на меъбра-
ната се предизвиква чрез използуването на електромагнитния, електродина-
мнчния или електростатичння принцип. Най-широка упстреба иамират елек-
тромагнвтните радиослушалкн (фиг. 90). Състоят се от постоянен магнит (/)
с полюсни наставки (2), върху конто са надянзти бобините (5). Между горните
краища на «олюсните наставки и мембраната (5) яма разстояние, подбрано
много точно в границите от 0,1 до 0,2 мм.
Чувствителността на електромагнитнмте слушалки е висока, тъй
като създаденото от нея звуково налягане, колкого и да е малко, действува
върху незначителен обем въздух — между мембраната и ухою. При радио-
слушалките чувствителността може да се дефинира, каю о и при високого-
воригелите, като отношение от звуковою яалжане. създадено във въз-
душния обем между мембраната я ухото, към приложенсто напрежение. Из-
15 Наръчник на радиолюбителя

226
Електроакустика
мерва се също в бар(а. da по-точна
на съпротивлението на слушалката,
. Това е отношението между
Фиг. 90. Разрез на електромагнитна
ради ослу шалка („Ворошилов*)
1 — магнит; 2— полкзени наставки: 3— бо-
бинка; 4 — диафрагма; 5 — мембрана;
6 — корпус; 7 — капак
опенка, при която се избягва влняниёт©
се въвежда т. нар. приведена чувствй-
чувствителността на слуш'алка с про-
изводно съпротивленне към тази на
слушалка със съпротивленне 600
Приведената чувствителност на обик-
новените радиослушалки е обнкновено
100—150 6apje.
Честотната характеристи-
ка на обикновените радиослушалки е
твърде неравномерна и има остър връх
около 1000 хц, дължащ се на меха-
нический резонанс на мембраиата. За
изравняваве на неравномерността се
създава механически затихваие около
мембраиата. Това е, от една страна,
диафрагмата (4) на фиг. 90, а -от дру-
га — малките отвори на канака (7). С вне-
сение от тези затихватели съпротнвле-
ния честотната характеристика става по-
ра в номер на, но и чувствителността на-
малява. Слушалката от фиг. 90 има чув-
ствителност 60 бар1в, а честотната й характеристика в обхвата 300—3000 хц е
с иеравиомериост под 12 дб.
По отношение на съпротивлението електромагнитните радиослушалки се
делят на ннскоомни и висо ко о м н и. Първите имат сопротивление от
порядъка иа 100 ом, а вторите — 2000 нлиЦООО ом. Импендансът при 1000 хц
може да се приеме средне 20000 ом (за високоомните) и 600 ом (за ниско-
омните)
Сравннтелно широко разпространеиие намират напоследък и кристал-
ните радиослушалки. Работят на същия принцип както кристалните
високоговорители, като за трептяща система се използува малък конус от
аЛумиийй. Приведената им чувствителност е около 200 бар/в. Импедансът при
1000 хц е в границите от 35 до 90 ком. Честотната характеристика е твърде
неравномерна — до 40 дб за 300 - 3000 хц, с остър връх към 1500 хц.
Електродинамнчннте еду ша л к н се използуват по-рядко, въпрекй
че имат по-добри качества. Чувствителността им е 150 бар/в, честотна харак-
теристика 100—5000 хц с неравномерност под 10 дб. Те са нискоомни с
импеданс около 400 ом при 1000 хц.

Шеста глава
РАДИОЛ РИЕМНИЦИ
Радиоприемииците в зависимост от предиазначението им се разделят на
аве основни групп.
Концертин р а д я о и р к е м и и ц и, предназначени да приемат прогре-
мите на рапноразпръсквааето. Според електрическите и акустическите качества
те имат четири класа. Първи клас — с най-високн качества, и четвърти клас —
с най-нискн качества. Според захранваието те биват: захранвааи от електрн-
ческа мрежа — от всички класове, и захранвани от батерин — от вторя,
трети н четвърти клас.
Професионални пр не м ниц н, предназначени за работа по телегра-
фии и телефония, в радиолокапионните н радионавигацконните апаратури и др.
Освеч посоченото подразделение нриемниците мсгат да се класифицират
ио ред други теки» характерни свойства. В зависимосг от вида на схемата
нриемиицмте биваг: линейна и суперхетероаннни.
Съвремснвите радиоприемници обикновено се изпълняват по суяерхетеро-
дянна схема.
В зависимост от вида иа вълнитс, па конто работят прнемвицнте, биват:
дълговълнови, средновълнови, к ъ с о в ъ л н о в и н ултра-
к ъ с о в ъ л н о в и.
В зависимост от вида на работа нриемниците биват: телефонии, телеграфии,
телевизионни, радиолокаииоини и др.
В зависимост от мсдулацията иа приемните сигналя нриемниците биват:
за приемане на сигнали с амплитудна, честотна, фазова и нмпулена модулация.
1. Лияейни радиоприемники
Обикновено лииейяите приемники имат вхояна верига, усилвател на висока
честота, детектор и усилвател на ниска честота. Блокевата схема на линеен
Фиг. 91. Блокова схема на линеен приемник
приемник е показана на фиг. 91. Поиякога с цел за повшпаване па усилвапето
и селективността детекторного стъиало се изнълнява по регенеративна схема.

228
Радиоприемници
Линейните приемници не могат да оснгурят висока чувствителност я добра
избирателност, особен© в обхватите на късн и ултракъси вълни.
р Недостатъци на лниейните приемници са: ииска нзбирателност, лоша форма
наТрезоиансната характеристика, ннска чувствителност и др.
2. Суперхетеродиннн приемници
Блоковата схема на суперхетеродинен приемник е показана на фнг. 92,
Лриеманите сигналн премнвават през входното стъпало и усилвателя иа висока
честота, където става усилване^и частично отделяне на полезния сигналист
Фнг. 92. Блокова схема на суперхетеродинен
ггрчемник
сигналите на смущаващнте станции. Така усилеяите сигналы се подават на
преобразователното стъпало, където те се превръшат в сигналя с междинна
честота. Преобразуваието се извършва по такъв начин, че независимо от прием-
ната честота на изхода на преобразователя се получава полезен сигнал с
неизменна междннна честота- Затова прн преминаванего от една станция на
друга едновременно с пренасгройката на входния кръг н високочестотиня
усилвател осцилаторният кръг се пренастройва така, че междинната честота
остава неизменна.
Преобразователях се състон от смеснтел и хетероднн. Хетеродинът пред-
сгавлява от себе си мест ни ят осцилатор на висока честота. Процесът на пре-
образуването на честотата се лзвьршвл в смесителя. На него въздействуват две
високочестотни трептения: едио (/с), което постъпва в антената, н друго (/х)
от хетеродина. На изхода на преобразователя се отделят трептения с честога,
равна на разликата от /х н fc. Тази разлика /х— fc=ftA е межднинага
честота.
Междияночестотните трептення постъпват в междннночестотния усилвател,
който осигурява главного усилване н игбирателното действие. Обнкновено
междинната честота е 465 кхц за приемннците с амплитудна модулацня (AM),
а за приемниците с честотна модуляция (ЧМ.) е 8,4 нли i 0,7 мгхц. За междинно-
честотни усилвателя обикновено се използуват лентови усилва i ели, резонанс-
ната характеристи а иа конто е близка до правоъгълната, което позволява да
се получат висока нзбирателност н равномерно усилване в честотната лента.
Общото усилване до детектора трябва да бъде такова, че напрежението на
междинната честота, което идва до детектора, да ие е но малко от 1—2 в. При
по-юлямо, усилване се подобрява работата на автоматичною регулиране на
чувстви гелността.
Недостатък на суперхетеродинния радиоприемник е наличието на допъл-
нителният, огл едален канал, койго отстой от основная канал на удвоена га меж-
дин на честота.

Суперхетеродиннн приемяшщ
229
а.	Качествеин показатели на радиопрнемннците
Номннална нзходяша мощност е максималната мощност, която се полу-
чава на изхода на радиоприемника при допустима стойност на коефндиента
на нелинейните изкривяваиия. Определи се по формулата
където Рн е иоминалната изходяша мошност (ей);
UB — иапрежеиието в трептяшата бобина иа високоговорителя, съот-
ветствувашо на номиналиата изходяща мощност (е);
Z -— съпротивлението на трептящата бобина на високоговорителя
при честота 400 хц, приблизително равно иа 1,2 пъти от омического съпротив-
ление на бобината (ом).
Начин на и з мерв а н е. Напрежението от звуковия генератор счестота
400 хц се подава или на решетката на първата лампа, която усилва ииската
честота, илина входа за грамофон. Потенциометърът за регулиране силата се
поставя иа максимално усилване. Напрежението иа входа на звуковия гене-
ратор се регулира така, че иа изхода на радиоприемника да се получи необ-
кодимата мощност на звуковата честота. Измерването на изходящата мошност
се нзвършва с волтмер, включен паралелно на трептящата бобина на високо-
говорителя. Номиналиата изходяща мощност се определи по горната формула.
Номинал но изходящо напрежение е ефективиото звуково напрежение
на трептяшата бобина на високоговорителя, сьответствуващо на номнналната
изходяща мощност. Измерва се с волгметър за звукова честота.
Нормална изходяща мощност е една десета част от иоминалната нз-
ходяща мощност (обикновено се приема за нормална мощност 50 мет). Нор-
малиата изходяща мощносг (Люрм) се определи 'от нормалното изходящо напре-
жение £/норм и съпротивлението Z иа трептящата бобина по формулата
U2
D _ норм
•норм £
Начин на измерване. Нормалната изходяща мощност се определи
по същия начин, както н иоминалната изходяща мошност. но по горната фор-
мула.
Нормално изходящо напрежение е напрежението иа трептящата бобина
на високоговорителя, което съответствува иа нормалната изходяща мошност.
Нормалното изходящо напрежение се определи по формулата
UftOVJH — V^HOpM •
Чувствителност на входа за грамофон е величината на звукового напре-
жение на входа на грамофона, при която изходящата мошност на приемника
е равна на номнналната.
Начин на измерване. На входа на грамофона се подава от звуков
генератор напрежение с честота 400 хц. Потенциометърът за регулиране на
силата се поставя на максимум, а потенциометърът за тона — в положение
на най-широка пропускана честотна леита. Подбира се такава стойност на
напрежението на входа на грамофона, при която напрежението във високо-
говорителя се равнява на номииалното. Това напрежение на входа на грамо-
фона определи величината на чувствителиостта.

230
Радиолрнемници
ЗОмкхн
200пф
0----П-----1	1~Ф
food ОООом 400пФ УзмЗ
yj.-----------®
фиг. 93. Схема на еквивалентна
антеиа
Чувствнтелност на входа на приемника е величината на носещата еде
във веригата на еквивалёитната антена, която при 30% амплитудна модуля-
ция и честота 400*4 или честотна модулация с девиация на честотата ± 15к*4
и модулираща честота 1000 хц създава
иа нзхода на приемника напрежение,
равно на нормалното прн нревишаване
на сигнала иад шума не по-малко от:
при радиоразпръекване 20 дб
(10 пъти)
при радиотелефония 12 дб
(4 пъти)
прн радиотелеграфия 6 дб
(2 пъти)
Начин на н з м е р в а н е. На
входа на приемника „антеиа-земя*
се подзва чрез еквивалентна антена
(фнг. 93) иапрежеиие от ейгиалгенератер,
модулирано с честота 400 хц н дълбочина иа модулацията 30 %. Паралелно
на високоговорителя се включва волтмер на звукова честота за измерване
на изходяшото напрежение. Регулаторите на тембъра н на пропускателната
лента се поставят в положение на най-тясна пропускана лента. По скалата
на сигнаягенератора се поставя честотата, на която се извършва пзмерването.
Прн включена вътрешна модулация на сигнаягенератора приемникът сеяастройва
на тази честота по волтмера за изходящото напрежение или по индикатора
за настройка.
Като се нзключи модулацията на сигиалгенератора, потенциометърът за
силата се поставя в такова положение, че на изхода на приемника напреже-
ннето на шумовете да бъде с дадеио число пъти по-слабо от нормалното из-
ходящо напрежение (обикновено 10 пъти, 2) дб}. След това се включва
вътрешната 30% модулация на сигиалгенератора с честота 400 хц. Псдбира
се такава величина иа сигнала във веригата на еквивалеитната антена, при
която напрежението на нзхода на4 приемника е равно на нормалното, Чувствн-
телността се отчита пц скалата на бигналгенератора.
Такива цзмервання на чуствителността се правят в три точки па всеки
подобхват. При това крайните точки трябва да отстоят от краишата на под-
обхвата на 10—20% от шнрината му.
Чувствителността на ЧМ тракт се нзмерва по същия начни, ио вместо
еквивалеитната антена се включва активно съпротивление, стойността на което
заедно с нзходното съпротивление на ЧМ сигиалгенератора трябва да бъде
равна на съпротивленнето на УКВ антена.
Чувствителността на приемника при работа с вътрешна магнитна антеиа
се измерва с помощта на квадратна рамка от меден или алуминиев проводник
(с диаметър 4 мм и страни 380 мм), която се евързва с изхода на сигнал*
генератор с AM чрез съпротивление 80 ом. Плоскостта на рамката се раз-
пола га перпендикулярно на оста на сърцевината на магнитната антена, а
разстоянието между рамката и средата на сърцевината трябва да бъде 1 м,
Избирателност (селектнвиост) на радиоприемника е способиостта му
да отдели от различннте сигнали, отлячавашн се по честота, полезния сигнал
на приеманата станция. Избирателността е величина, която показва с колко
пъти се влошава чувствителността на приемника прн разстройка с 10 кхц
в AM стъпало нлн 250 кхц в ЧМ стъпало. Измерваиията се правят на често-
та 250 и 1000 кхц за AM стъпало и 780 мгхц за ЧМ стъпало.

Суперкетеродянни приемници
231
Начин иа измерване. На входа на ^приемника от сигналгенератор
през еквивалентна антеиа се подава напрежение, модулирано с честота 400 хц
с дълбочина на модулацията 30%, прн коею иа изхода на приемника се
получава напрежение, което съответствува на 0,1 от номииалната мощност.
Приемникът се настройва точно на честотата на сигнала но максимално напря-
жение на изхода (при тясна лента на пропусканата честота) или по индика-
тора за настройка. Потенциометърът за регулнране иа силата трябва да
бъде в такова положение, при което се осигурява отношение на напрежения-
та сигнал към шум (при изключена от сигнала модулация) не по-ниско от
20 дб. Затова, не изменяйки настройката на приемника, се разстройва сигнал-
генераторът на 10 кхц в двете страии от честотата за точната настройка н
атенюаторът на сигналгеиератора се установява за такова напрежение на входа
на приемника, при което иа иеговия изход отново се получава напрежение,
което съответствува на 0,1 от номииалната мощност.
Отиошението иа напрежението на сигналгеиератора при точна настройка
към напрежението при разстройка на -f- 10 и иа — 10 кхц, изразено в де-
цнбели, е показател за селективността.
Честотна хврактернстнка на приемника (на ннскочестотната част).
Качеството на възпроизвеждане на предаваната програма е толкова пс-добро,
колкого са по-малки изкривяванията в приемника. Степента на внесеиите в
приемника изкривявания може да бъде определена по иеговата характеристика
на изкривяванията. Честотиите изкривявания обикновеио се определят по
честотната характеристика. Тя показва зависимостга на напрежението на из-
кода на приемника от измеиеннето на честотата на входа на нискочестотните
стъпала иа приемника (обикновеио върху гнездата на грамофона) при неиз-
менно по стойност входящо напрежение.
Начин на измерване. В гнездата за грамофоп се подава напре-
жение от звуковия генератор, модулирано с 400 хц. Потенциометърът за
регулиране иа силата се по ставя в такова положение, при което изходящата
мощност иа приемника е равна на 0,1 нт или на номииалната, ако тя ё по-
ннска от 0,1 ат. След това, като се измени честотата н се поддържа на-
прежението в гнездата на грамофона постоянно, се снема зависимостта на из-
ходящото напрежение от честотата. Като се построй кривата иа тази зави-
симост, по нея се определя неравномерността на характеристиката отпоено
точката от кривата, която съответствува на честотата 400 хц.
Крива на вериостта на възпроизвеждаието на приемника. За опре-
деляне на неравномерността на усилването по целия радиоприемен канал
(от антената до високоговорителя) служи честотната характеристика иа целия
канал на приемника (крива на верността). Тя нзразява при иормалио работеш
приемник зависимостта на изходящото напрежение от честотата на зву-
ковите трептеиия, с конто се модулира носешата честота на сигнала. При
това напрежението на тазн носеща честота, постъпваща върху входа на прием-
ника, и дълбочината на модулацията остават постоянни.
Начни на измерване. На входа на приемника чрез еквивалентна
антеиа се подава напрежение от сигналгеиератора, което се модулира с отделен
звуков генератор. Приемникът се настройва точно на честотата иа сигнала
по максималио напрежение на изхода при тясиа леита на възироизвежданите
честотн или по индикатора за настройка. Дълбочината на модулацията е 30 %
и се поддържа постоянна при всички модулиращи честоти. Потенциометърът
за регулиране на силата се установява в такова положение, прн което на
изхода на приемника се получава напрежение, съответствувашо на 0,1 вт

232
Радиоприемииии
или иа иоминалната мошност, ако тя е по-писка от 0,1 ею. Честотата на моду-
лацията се изменя в границите от 50 до 10000 хц.
Кривата на напрежението на изхода иа приемника, която зависи от често-
тата на модулацията, се явява честотна характеристика на целия канал на
усилване на приемника. По честотната характеристика се определи неравио-
мерността (в дб) в границите иа заладените честотн.
Характернстиката се снема в крайните положения иа потеициомегьра за
регулиране на силата.
Ниво на фона на прнеминка е отношеннето иа фона към номиналното
нзходяшо напрежение на приемника. Макар че фонът не изкрив^ва възпро-
извежданото предаване, все пак, като се наслагва върху него, влошава каче-
ството на възпроизвеждането.
Пропускана честотна лента на внсокочестотната част иа приемника ечестот-
ният интервал, на границите на който чувствителността се влошава два пъти
в сравнение с резонансната.
Начин на измерване. Измерва се чувствителността на приемника
при настройка в резонанс на честотата на сигналгенератора. След това, без
да се изменят настройката на приемника и положеиието на регулятора иа оп-
лата, се измени честотата иа сигналгенератора н отново се измерва чувстви-
телността. Подбират се такива чесютн на сигналгенератора (от двете странн
на резонансната честота). прн конто чувствителността се влошава два пътн в
сравнение с резонансната. Разлнката между тези честоти е равна на пропус-
каната лента.
Отслабване на огледалиия канал е величината, която показва колко
пъти чувствителността на приемника по огледален канал е по-лоша от резо-
нансната чувствителност.
Начин на измерване. Измерването се извършва както в точка Ж
за определяне на нзбирателността, но разстройката тук трябва да е равна ие
на 10 кхц, а на удвоената номннална междинна честота. Прн това разстрой-
ката трябва да се извършва към увеличаване на честотата, ако честотата на
хетеродина е по-голяма от честотата па сигнала н обратно.
Отслабване на приемането на честота, равна на междинната, е
величина, която показва колко пъти чувствителността на приемника но отноше-
ние на междннночестотните колебания в антената е по-лоша, отколкото чув-
ствителността со отношение на сигнала, на чняго честота е настроен прнем-
никът.
Начин на измерване. Измерва се чувствителността на приемника
прн точна настройка на честотата на сигнала. След това, без да се изменят
настройката на приемника и положеиието на регулятора на силата, настройва
се сигналгенераторът на номнналната междинна честота на приемника н отново
се измерва чувствителността. Отношеннето между измерените по тозн начин
чу ветвите лностн дава търсената величина на отслабване на приемника.
Измеренията трябва да се правят при настройка на приемника на тези чес-
тоти, конто са най-близки до междннпата честота. За междинна честота
465 кхц такива честоти са 415 н 520 кхц.
Обхват на прнеманнте честотн е обхватът, в който прнемникът може
да бъде настройва н.
Начни на измерване. Прн включването на обхватите на приемника
настройващият му кондеизатор се поставя последователно в двете крайни
положения, конто съответствуват на началото и края на обхвата. За всяко от
тези положения сигналгенераторът се настройва, докато се получи най-голямо
отклонение на стрелката на волтмера или най-силен звук във високоговори-

Суперхетеродинни приемницн
233
теля на приемника н се отчитат получените от сигиалгенератора честоти, конто
са граничите на дадения обхват.
Точност на градуирането на скалата е величина на грешката в градуи-
ровката на скалата към съответствуващата честота на сигнала.
Начни на измерване. На входа на приемника се подава напреже-
ние от хетеронден вълномер. Паралелно на високоговорители се включва волт-
мер. Стрелката на скалата на приемника се поставя на определена точка'.
Хетеродинният вълномер се настройва по максимум на изходяшото напреже-
ние на приемника. Разликата от честотите, отчетепи по скалата иа приемника
н по скалата на вълномера, разделена на честотата на сигнала, дава пропент-
ната грешка в градуировката.
Измерването се извършва за не по-малко от две точки на всекн подобхват,
при което крайните точки трябва да отстоят от краищата на скалата на 10—-12%
от ширината на подобхвата.
Изменение честотата иа хетеродина от самонагряването е измене-
нието на честотата на хетеродина вследствие нагряването на детайлите му.
Начин на измерване. Хетеродинният вълномер се свързва слабо с
хетеродина на приемника. Приемникът се настройва на на й-високата честота
на всеки обхват. Пет минуте след включването на приемника вълномерът се
настройва на честотата на хетеродина по нулевите биения и се отчита често-
тата на скалата му. Същото се повтаря след 15 мин. Разлнката между двете
измервания, отчетени по скалата на хетеродинния вълномер, дава изменение-
то на честотата на хетеродина.
Отслабване на паоазитната амплитудна модулацни на УК‘-ЧМ
обхват е величината, която показва колко пътн чувствителността на прием-
ника по отношение на AM сигнали е по-лоша от чувствителността прн прне-
мане на ЧМ сигналн.
Начинка измерване. На входа на приемника от ЧМ сигналгене-
ратор се подава напрежение, равно на номиналната чувствнтелност на прием-
ника, модулирано с честота 1000 хц при девиация на честотата ± 15 кхц.
Приемникът се настройва точно на тазн честота и с потенциометъра за силата
се установява напрежението на високоговорител я, равно на нормалното. След
това на входа на приемника се подава такова напрежение, но от AM снгнал-
генератора с честота на модулацията 1000 хц и дълбочина 30 % и отново се
измерва напрежението на високоговорнтеля, разстройвайки приемника на 50
кхц по отношение на резонансната честота.
Отношението на изходяшото напрежение прн приемането на ЧМ сигнали
към максима л ното изходящо напрежение при приемане на AM сигналн, нзра-
зено в децибели, е показател на отслабването на паразитеата амплитудна
модулация.
Ръчно регулиране на силата е границата за изменение на силата.
Начин на измерване. Потенцнометърът за силата се поставя в по-
ложение на максимално усилване; на гнездата за грамофон се подава от зву-
ковая генератор такова напрежение, при което на високоговорнтеля се полу-
чава нормално изходящо напрежение. След това потенцнометърът за силата
се поставя в положение па минимално усилване и отново се подбира такова
напрежение от генератора, при което на високоговорители се получава нор-
мално нзходящо напрежение.
Отношението иа напрежението на звуковня генератор при максимално и
минимално усилване, нзразено в децибелн, определи, границите на регулиране-
на силата.

Таблица 40
Основни параметры	Приемници						
	I клас	II клас		III клас		IV клас	
	мрежови	мрежови	батерийни	мрежови	батерийни	мрежови	батерийни
Източннци за захранване (в). . . Консумация на електрически	150, 220	150, 220	батерия	150, 220	батерия	150, 220	батерия
енергия (вт)	 Обхват на прнеманнте честотн:	Опре	деля	е от	б р о я	и а л	а м п н	е
дългн вълни (кхц)		Определи се в| 150—350 технические условия		150—350	—	—	—	—
средни вълни (кхц)			520—15С0	520—1560	520—1560	520-1560	520-156С	520—1560
къси вълни (мгхц) .....		5,88—18	5,88-18	5,88—18	5,88-18	—	—
	Радноприемнините от I н II клас за- дължително трябва да имат най- малко два разтегнати нлн полураз- тегнати обхвати от тесни участъци на 49, 41, 31 н 25 м			Допуска? се и дълги вълнн		Допуска се и обхват на къси вълнн	
Междинна честота (кхц) Номиналы?, изходяща мошност	465 ±5	465±5	465 ±5	465 ±5 млн 110—115	465±5 или 110—115	465±5 или 110-115	465 ±5 нли 110—115
(вт) . 		 Чувствителност при ОД от иоми- налната мощност и прн отно- шение напрежеине на полез- ный сигнал към напрежението на шума, не по-малко от 20 дб	4	1,5	0,15	0,5	Нес	е нор	мира
дългн вълии (мне) . . . .	50	200	200	300	400	Не се нормира	
средни вълнн (мкв) ....	50	200	200	300	400	Не се нормира	
Радиоприемници

Основни параметр»
1 клас
мрежови
къси вълни (МКв) . . . .
фиксирана настройка . . .
Чувствителност иа входа „Грамо-
фон“ не по-малко от . . . (лее)
Избирателност по съседния ка-
нал прн разстройка ±10 кхц
(Ы)...........................
Отсъствие на огледалния канал,
не по-малко от...........(дб)
дългн вълнн...............
средни вълни .............
къси вълни ...............
Изменение на честотата на хете-
родина вследствие самонагря-
ване за 10 минуты (след 5 ми-
иути от включването на радио-
приемника)
15 мгхц.............(кхц)
9—15 мгхц «... (кхц)
6—9 мгхц............(кхц)
Ръчно регулиране на силата... (дб)
Отслабване на сигнала с честота,
равна на междинната ... (дб)
Регулиране на тона .... (дб)
50
200
200
46
4
о
v
2
50
40
Отделна регули-
ровка на ниски
нвысоки звуко-
ви честоти. По-

Продьл&сение на таблица 40
Приемници
11 клее		Ш клас		IV клас	
мрежови	батерийни	мрежови	батерийни	мрежови	батерийни
300	300	500	400	Не се нопмира	
300	300	—	—	—	—
250	250	250	—	-	-
26	26	20	20	—	-
36	36	•26	26	__	
30	зо	20	20			
12	12	—	—	—	—
					
6	3	12	—			.—
4	2	8	—				
40	40	40	40	—	—
34	34	20	20				
Понижение на висо-		няма	няма	няма	ияма
ките звуковн че-					
стотисне по-мал-					
ко от бдб.					
N5
'сл
Суперхетеродцняи приемници

Основни параметри	
	I клас
	мрежови
	вишаване на ни- ските с 4 дб, на високите с 6 дб.
Ниво иа фона прн положение на максимално усилване, което да отговаря иа номииалната нз-	Понижение на НИСКИ н високи с 6 дб
ходяша мощност .... (дб) Действие на автоматичного регу- лираие на усилванего. Изме- нение на напрежението на	—46
входа на приемника . . . (дб) Съответно изменение иа нзхода	60
на приемника	 Честотиа характеристика на це- лия радиоприемник по звуково налягане при неравномерност 14 дб иа всички-' обхвати н	12
18 дб на честота, по-ниска от 250 кхц	(хц)	60—6500
за маса 		
за шкаф	 Коефнциент на нелннейни изкри- вявания на целия радиоприем- ник по звуково налягане при	50—6500

Продълженйе на таблица 40
Приемници
II клас		III клас		IV клас•	
мрежови	батерийни	мрежови	батерийни	мрежови	батерийни
Отделка възмож- ност за повиша- ване и понижава- не иа ниските че- стоти с не по-мал- ко от 3 дб					
—37	—37	—26	-26		—
26	26	26’	26	—	—
8	8	10	10	—	—
100—40001 80—4000	100—4000	150—3500	150—3500	200—3000	200—3000
236	Радиоприемники

Продължение на таблица 40
Осиовии параметри	Приемници						
	I клас	11 клас		III клас		IV клас	
	мрежови	мрежови	батерийни	мрежови	батерийни	мрежови	батерийни
номинална изходяша мощност и дълбочина иа модуланията 30%	 до 100 хц (%)		12						
от 100 до 200 хц (%). . .	7	10	10	—	—				
ст 200 до 400 хц (%) . . .	7	7	7	12	12					
над 400 хц		5	7	7	10	10	.			
Индикатор за включване: електрически 		има	има	Не е за-	има	Не е за-	има	Не е за-
механически 		няма	няма	дължи- телно има	няма	дължн- телно има	няма	дължи- телно има
Индикатор за настройка ....	има	има	няма	Не е за-	няма	няма	няма
Променлива лента иа пропускане	нма	Не е задъ	ижителво	дължи- телно няма	няма	няма	няма
Възможност за включване на вто- рн високоговорител 		има	нма	има	Не е задъ	лжително	няма	няма
Възможност за включване иа ви- сокоговорителя в жнчната ра- диофикациониа мрежа . . .	Не е задъл»	ително	има	Не е за-	има	Не е за-	има
Брой на радиолампите ....	Не се нормира	не повече	не повече	дължи- телно не повече	ие повече	дължи- телно не повече	не повече
		от 7	от 7	от 5	от 5	от 4	от 4
Забележка. Данните са съ/ласно БДС 1510—53 и БДС 2698—57.
Суперхетеродинни приемници	237

238
Радиоприемники
Граница на регулиране на тембъра е величината, която показва колко
пътн нма усилване илн отслабваие на дадена честота, повече или по-малко
усилване на средната честота на звуковия обхват.
Начни на измерване. На входа на грамофон от звуковия генератор
се подава напрежение 0,25 в с честота 1000 хц. Потенциометърът за снлата
установява на високоговорителя напрежение, съответствуващо на 0,1 от коми-
налната мощност, а регулаторът на тембъра се поставя в положение иа мак-
симално усилване на високите и ннските звуковн честоти. След това се измен»
честотата на генератора па 100, а след това на 5000 хц, като се отбелязва
напрежението на високоговорителя на тези честоти. След това се поставя ре-
гулаторът на тембъра в положение на на(1 -малко усилване и се повтарят из-
мерванията.
Отиошението на напреженията, получена от преминаваието на регула-
торът на тембъра от едно положение в друго крайио положение на честотн
100 н 5000 хц, изразено в дб, показва границите на действие на регулятора
на тембъра.
Коефициентът на нелннейиите нзкривяваиия (клирфактор) показва
какъв процент хармонични се съдържа в изходящото напрежение по отноше-
ние на основиия ток, създаващ чисто сннусоидално изходящо напрежение:
К= .00^+^+-+^ ,
където К е коефициентът иа нелинейнн изкривявания н пропенти ;
U —изходящото напрежение на осиовната честота;
t/j, t/g, Vn — напреженията на съответннте хармонични на основната честота
на нзхода на приемника.
Начин на измерване. Коефициентътнанелинейните нзкривяваиия се
измерва по звукового налягане прн номияална изходяща мощност. Приблизи-
тся ка представа може да се получи при, измерване паралелно па трептящата
бобина на високоговорителя.
Осиовните параметри на прнемниците за нуждите на радиоразпръеквапето
са даденн в таблица 40.
б.	Вход ни кръгове на радиопрмемннцнте
Входните кръгове служат да евържат антенно-фидерната система с входа
на пЪрвата лампа на приемника. Те сломагат за доброто предаване на нагфе-
жението иа полезиия сигнал н да отслабят напрежението иа смущаващия
сигнал.
Входните кръгове работят както с настроенн и съгласувани с фидера
антенн, така и с ненастроени анте ни.
Съществуват най-разнообразни връвкн с антената, но основнн са: индук-
тивна, капаципшвна и комбинарана.
Индуктивна та връзка (фнг. 94), когато е правилно избрана, оси-
гурява почти постоянно предаване на напрежението в целия Обхват. Тя е най-
често срещаната връзка в практнката.
Външнокапацнтивната връзка (фиг.95)е проста,има голяма не-
равномерност прн предаване на напрежението на различии обхвати и чувстви-
телността на приемника пала. Целесъобразно е използуванего на капацитив-
иага връзка, когато трептяшите кръгове са иастроенн из фиксирана честдта,
както и при разтегнази обхвати.

Суперхетеродинни прнемници
239
Вътр ешнокапацнтивната връзка (фнг. 96) работы на скъсена
антена н нма почты равномерен ксефициент на предаване на напрежението по
обхвата, който незначително се увеличава с повишенне на напрежението.
Фиг. 96. Схема на
вътрешнокапаци-
тивна връзка
Фиг. 95. Схема
на капацитивна
връзка
Фиг. 97. Схеми на комбинирани връзкн:
капацитивно-индуктивна
Входното устройство с вътрешнокапацитивна връзка работы ефективно на
антена с малък капацитет.
Комбнннраната връзка (фиг.97)оснгуряваиай-добрирезултати по
отношение на постоянството на предаваното напрежение. На фиг1. 98 е пока-
зано нзменението на коефициеита На предаване напрежението на входната
вернга в зависимост от честотата.
Определянето на в ход ните кръгове се извършва во зададен обхват на че*
стотите, по зададена антена н по типа на фидера.
Прн симетричен фидер се използува трансформаторна връзка, която има
симетричен вход за честоти до 150 .мгхц. При несиметричен фидер се изпол*
вува автотрансформаторна връзка за честотн до 350 мгхц или последователнн
индуктивности за честоти от 200 до 500 мгхц н кръгът рабств на фиксирана

240
Радиоприемники
честота. Входните кръгове за свръхвисока честота (СВЧ), работещи в режим на
-съгласувапе с фидера, могат да работят в честотеи обхват, равен на ширм пата
на пропусканата честотна леита на антената, тъй като само в пропусканата че-
Фиг. 98
а — изменение коефициента на прела-
венето в зависимост от честотата при
схеми с индуктивно-капа нити ина връз-
ка с антената; б — еквивялентни схеми
на вхолни вериги при индуктивна връз-
ка с антената: в — екнивалентни схеми
на входви вериги при капацитивиа
връзка с антената
стотна лента на антената се запазва задоволително съгласуваие на антената с
фидера.
Двойиите входни кръгове се използуват в коииертни приемници на че-
стота от 150 кхц до 1600 кхц. когато е необходимо' да се полууи по голяма
избирателиост по огледалиия канал, и при честота, равна на междиииата.
Изчисляваие на в исокочестотен кръг:
Определяне коефициента иа препокриване на обхвата:
Определяне иидуктивностга на кръга:
2,53.	—1)
^“ин ~ [С	—- С 1 f 2	*
Гамаке	*7 макс
където Смзкс и Смия са максималният и минималният капацитет на настрой-
ващия кондеизатор в пф.

Суперхетеродипни приемници
241
Допълнителен капацитет в кръга :
^макс КП * ^мин
Капацитет на схемата:
Ссх = CL + См 4- Свх,
където С/ е капацитетът на бобината; См — монтажннят капацитет; СБХ —
входният капацитет па лампата.
Капацитетът на донастройвашия кондензатор е Сдон = Са — Ссх. Тази стой-
ност Сдон трябва да бъде положителна к не по-малка от 5пф.
Определяне качествення фактор на кръга
За качеството на трептящня кръг се съди по отношението на индуктив-
ного съпротивление на кръга wL при резонансна честота към активного съ-
противление на кръга R. Това отношение се нарнча качествен фактор или
(/-фактор и се определя от формулата:
Необходимият качествен фактор на кръга за къси вълни се определя по
формулата:
/-)_/макс * dowt
k ' V„ ’
където /макс е максималната честота на обхвата; /ы — междинната честота и
йогя — зададеното отслабваие на приемането по огледален канал.
Ако Q превишава 100, трябва да се употреби резонансен усилвател на ви-
сока честота.
Необходимият качествен фактор на кръга за средни н дълги вълнн се
определя от зададената пропускам честотна лента ЛР н се изчнслява по фор-
ыулата:
л___-^иин ~~ 1
Д?
където /мий е мииималната честота на обхвата; йлен е отслабването на сиг-
нала в краищата на пропусканата честотна лента (на средин вълни ^лен =
= 1,154-1,2; на дълги вълни йлен= 1,5 4- 1,7).
Проверката на отслабването на приемането по огледалния канал се опре-
деля по формулата:
л	_ (/макс 2fu_______/макс \
/««	/»„ + 2/JV’
Ако получената стойност е по-малка от зададената, трябва да се употреби
лентов филтър.
Изчисляване на индуктивна връзка. Индуктнвната връзка с
антената има по-добрн електрически показатели, отколкото капацитивната, но е
16 Нйръчяик иа радиолюбителя

242
Радиоприемници
необходима донълнителна бобина. На фиг. 986 е показана еквивалентна схема
иа такава връзка.
Изчисленията се извършват, като се приемат за изходии данни:
обхватът на честотата /мш,Атаке»
индуктивността на кръга
ф-факторът, който се приема за постоянен по' обхвата и
капацитетът на антената Самп~т- Слмгкс*
Определят се:
индуктивността на антенната бобина за свръзка LCB;
коефициентът на връзката Л н
коефициентът на предаване напрежението на входната верига за три
точки Ко-
Избира се най-голямата собствена честота на антениата верига. За дългн
и средни нълни/дмакс = (0,5-0,8)/мин. За къси нълнн /лмакс = (0,25—0,3)
Асин-	,
Определя се най-малката собствена честота иа антенната верига:
_ 1
Ммвя —	-------- ‘J А макс
. Г^Лмакс
’ ^Лмин
Намира се индуктивността на свръзката:
,	2,53.10»
ьев)л<яхн) — ---------
'“‘А мин •* А макс pvxzd
Определи се допустимият коефицнент на връзката на кръга с антената:

където ₽ 0,5 е допустимата разстройка между входните и всички останали
V
кръгове на приемника, предизвикана от влиянието на антената:
Величината К се избира < АГдоп» но не повече от неговото значение при кон-
структивного изпълнение. При универсалия намотка Ядои = 0,5 4* 0,6 и при
еднослойна цилиндрична иамотка /Сдоп = 0,4 4- 0,5.
Намира се коефициентът на предаване напрежението на входната верига
за три точки на подобхвата по формулата:


Суперхетеродиннн приемници
243
Изчислението трябва да се иаправи за добрия случай, т. е. когато
/д ~fA мни •
Изчисляваие иа капацитивиа връзка
Капайитивната връзка с антената е по-проста конструктивно, но рязко се
ивменя коефициентът на предаване на напрежението при настройка на раз-
личии честоти.
На фиг. 98в е показана еквивалентиа схема на такава връзка.
Като изходни данни се прмемат:
честотеи обхват /„„„ 4- f„eKC;
капацитетът иа променливия кондеизатор Смйкс;
качественият фактор, който се приема за постоянен по обхвата ;
параметрите на антената С а й Ra за приемниците с типова антена са
С а = 1504-300 пф, RA = 25 ом.
Определят се:
капацитетът на свръзката Ссв и
коефициентът на предаването за три точки иа обхвата.
Даден е капацитетът иа кондензатора Ссе в границите от {04-30 к#.
Определи се капацитетът иа кръга за три точки от подобхвата, като се
веема под внимание влиянието на антената:
за А™ капацитетът С, шкс = С„а1|(. + С'А = C„me +	;
г	+ Ссв
за ЛР =£»к+Л™ капацитетът Се ср = Се м„ ;
за/макс капацитетът С, „„„ = Се „акс
имакс /
Намира се качественият фактор иа входиата верига за три точки па под-
ае	п	1
обхвата: Qe = =-------------7С‘~Х2
Определи се коефициентът на предаване на иапрежеиието за три точим
„ 4
от подобхвата по формулата: Х'о= Qe ~г~ '
Построява се график за изменение на величината Д”о иа подобхвата.
в.	Разтегнатн (разширени) подобхватн
С развитие™ на приемиата техника и преобладаващото използуване на су-
мерхетеродиииите приемници се срещнаха затруднения относно плавната на-
стройка. За разрешаваието иа тази трудност има две възможности:
използуването иа механически проводи, при конто на един полуоборот на
нроменливия кондеизатор съответствуват 50 4- 100 оборота на копчето за на-
стройка;
намаляване ширината на лодобхватите, при което изместваието на промен-
яй ввя кондеизатор на 1° съответствува на 34-4 кед Тази система се нарнча

244
Радиоприемиици
разтегнати подобхвати, която намеря голямо приложение в радиоприемниците
за плавна настройка в късовълновите обхвати.
Съществува голямо разнообразие в системите на разтегнатите обхвати, но
«о-употребявани са:
Фнг. 99. Схема с обща бобина
Схема с обща бобина. Тази схема е иай-подходяша за иеголям брой иа
разтегнатите обхвати, ие повече от два до три. Това произтича от обстоятел-
ството, че индуктивността иа бобината трябва да се определя по иай-високата
честота от обхватите и следователно при голям брой на разтегнатите обхвати
- трябва да се употребяват за нискочестотния обхват голем и капанитети, в ре-
зултат на което ое намалява резонансного съпротивление на кръга Zo==
= <?	, а следователно и усилването. Освен това при такава система се
усложнява много комутацията.
На фиг. 99 е показана схема с обща бобина. Ковдеизаторите Q и С3 се
обстоят от пара ле лис включени блоккондензатори и тримери. Такава схема
усложнява комутацията, тъй като изнсква два превключвателя, а при много-
вълновите приемници и превключвател на бобините за късн, средни и дългм
вълни. В любите леки условия такава схема опростява лъраоиачалната настройка
на приемника.
Изчисляването на такава система еле два да се започне със:
1.	Определя нето на мииималния капацитет иа кръга. Обикновеио той се движи
между 35 -5- 40 пф, ио за да се избегне разстройката иа приемника при сме-
няваието на лампите, по-добре е тази стойност да се увелнчи еще с 5-Ь 10 пф.
2.	Определяйки Сыжн, ние можем да намерим индуктивността на бобината
по следиата формула:
25330
ЩМКХЯ] g п	‘
където / е макси малната честота на най-високия обхват.
3.	Знаейки величии ата иа L за всички обхвати, о пределяме необходимяте
величини иа минималния и максималиия капацитет и съответно мииималната
ы максималнатя честота за всеки обхват по формулата:
„	25330
Смгн	= —g-----------——----
» макс [л*хц] ‘ Чмххн}

Суперхетеродинни приемиици
245
г	25330
Смаке [пф] — —2-------------——
/мии|лглц] ••*•!*«*«)
4.	След това нам ираме за веек и обхват раз ли ката: ДС = Смакс — СМ1(Ъ.
5.	Стойиостта на С3 за всеки обхват определяме:
АС (С+2 С„) + J[AC(C + 2 С„)|2 + 4 (С-ДС) (С + Со) С„. ДС
3	'	2 (С— ДС)
където Со е минималиият капацитет иа промен ливия кондензатор, а С—разли-
ката между максималния и минималния капацитет на променливия кондензатор.
6.	Стойиостта на капацитета Cj за всеки обхват определяме:
Q — ^мт
Q + Q
Схема с отделиа бобина за всеки обхват. Схемите от този тнп (фиг. 100)
следва да се считат по-съвършени. Предн всичко те позволяват значително
да се опрости комутацията, особеио за многовълновнте приемиици, в конто
така или иначе трябва да има превключвател на бобините.
Друго преимущество на тези схеми е, че за всеки обхват може да се под-
, 7 <
бира високо отношение иа и следователи© може да се получи по-добра
чувствнтелност.
Недостатки на тази схема е, че
при първоначалната настройка иа
кръговете е необходимо да има въз-
можиост за плавно изменение иа ви-
ду ктивиостта на всяка бобина. Ос-
вен това изчисляването и изработ-
ването иа голям брой бобини са по-
сложни, отколкото употребата иа
тримери. Тези недостатъци обаче мо-
гат да се смятат временни, тъй ка-
то въпросът с плавпото изменение
на индуктивността е разрешен с бо-
биинте с железнн сърцевиии, а дру-
гата трудност е само в пачалото, и
Фиг. (00. Схема с отделки бобини
и тримери
то преодолима.
Изчисляването иа такива схеми става по следния начин:
1. Задаваме си мииималиия капацитет на кръга Скт, който е от порядъка
иа 40—50 пф.
2. Определяме индуктивността на бобината за иай-високата честота от най- .
високия обхват: •
25330
— 2
/макс №хц] • Смин I'W

«46
Радиоприемяици
3.	След намираие стойността иа L определяме максималиия капацитет за
най-ниската честота от същия обхват:
т ---------------------
•	* мин [мгхц} •
4.	Разликата от двата капацитета ДС = Смкс — Сиин се запазва постоянна
за всичкн обхвати. Изменят се само индуктивностите на бобииите или техните
тримери, конто определят минималния капапитет за всеки обхват.
5.	Ивдуктивността на бобиннте за другите обхвати се определи по фор-
мулата :
.	25330 /1	1	\
Цмкхн}~	2	f2 -)
V мйн[л!гхц| > макс [мгхц} /
6.	Капацитетът на скъсяващия С3 се иамира по формулата:
с AC (C-I 2Q -| У[АС (С+2Сс)Р + 4 (С-АС) (C+Q) С„. АС
s	2(С —ДС)
7- Капацитетът на паралелиите-тримери за бобииите определяме:
С|— Смин
Ср» Q
Со + Cgi
От формулата по точка 5 се вижда, че при постоянна величина ДС индуктив-
иостта има иапълно определена стойност в който и да е обхват, ограничен
от честотите /мин и /мгкс. Тъй като с помощта иа формулата в точка 6 може
точно да се подбере капацитетът на Cs за получаваието иа иеобходимата ве-
личина ДС, то е ясно, че можем всеки желан обхват да го разтеглим по ця-
лата скала на кондензатора, ако само за този обхват е използувана отделна
бобина с нейиите паралелии тримери.
г.	Високочестотнн усилватели (ВЧУ)
Високочестотиите усилватели (ВЧУ) са предиазначени за усилване на ви-
сокочестотните трептеиия; да осигурят добра избнрателиост иа приемника н
да подобрят отиошението сигиал/шум.
Най-разпространеии усилватели на висока честота са резоиансните и апе-
риодичните.
Резонансен усилвател. На фиг. 101 и 102 са показани две схеми на ре-
зонаисии усилватели. В резонансная усилвател товарното съпротивлеиие е
трептяш кръг, настроен на усилваната честота. Резоиансните усилватели обик-
новено са обхватни, тъй като от тях се изисква да покриват определен обхват
от честоти. Настройката иа резонаисиите усилватели се извършва чрез про-
менливи кондензатори и твърде рядко чрез променлива индуктивиост.
В резоиансните усилватели се получават различии изкривяваиия. Честот-
ните изкривяваиия се дължат на неравномерного усилване на спектъра на
страничните честоти в пропусканата лента и се преценяват по резонансната
характеристика иа усилвателя. Величините иа*ординатите на резонансната
крива иа границата на пропусканата леита определят численото значение на
коефициента на честотните изкривяваиия.

Суперхетеродинии приемници
247
Нелинейните изкривявания възникват вследствие работата на усилвателя
в криволинейните участъци иа характеристиката иа лампата.
Използуването иа усилвателии лампи с удължеии и полуудължени харак-
теристики, конто имат промеилива стръмност, позволява да се използува ав-
томатично регулиране иа усилването (АРУ).
Фиг. 101. Схема на резонансен
усилвател (ВЧУ) с трансфор-
маториа връзка
Фиг. 102. Схема на резонансен
ВЧУ с автотрансформаторна
връзка
При захранване иа приемника от мрежа с променлив ток се наблюдава
явлението вторична модулация. При иедостатъчна филтрация на изправеното
напрежение пулсациите с честота 50 или 100 хц, оказват влияние върху
електродите на усилвателните лампи, в резултат иа което приемаиата честота
се модулира с тези пулсации и на изхода на приемника се появяват смуще-
ния във вид на фон от промеилнв ток.
На управляващата решетка на резонансиия усилвател освен приемания сиг-
нал може да действува и модулираното напрежение на смущаваща станция.
При иелииейнн лампови характеристики модулацията на приемната станция се
ивява смущаващ сигнал. В резултат иа това на изхода иа приемника се чува
смущаващият сигнал на станцията. Това явление се нарича кръстосана моду-
лация. За отстраняваие иа кръстосаната модулация е необходимо да се от-
слаби сигналът на смущавасцата станция във верш ите, предшествуващи пър-
вата лампа, или да се измени режимы иа работа на лампата.
Начисление на резонансен ВЧУ.
1.	Избира се типы на лампата и по характеристиката й се определя ре-
жимы на работата.
2.	Определя се резонансного съпротивление на кръга за крайните точки
на обхвата:
^рБЗ. МИЯ — WMUH • Q ~ 6.28 7мин L . Q
^рез. макс “ ^макс LQ ~ 6,28. /макс »Qj
3.	Избира се схема на включване на кръга в анодната верига. Изборът на
схемата за включване на кръга в аиодната верига се правн обикновеио от
условието за устойчивост:
Ко макс — ^рез. макс $ ~ 6.42 J---------Кус*
т “макс^ар

248
Радиоприемиици
В отделяй случаи, даже при удовлетворителии условия на устойчивост,
иръгът може да бъде включен траисформаторио или автотрансформаторио,
например при иеобходимост за изравняване коефициента иа усилване за
всичкн обхвати.
4.	За схеми с траисформаторио или автотранс-
форматорио включване връзката се определя от:
„	«У»
р= к	*
*'0 макс
5.	Определяне индуктивността на бобината:
а. При траисформаторио включване
270»
Фиг. 103. Схема на аперио-
дичен високочестотен усил-
вател
Коефициентът на връзката се взема обикновено
К = 0,44-0,6.
б. При автотрансформаторио включване £а =
~p.L.
Апериодичен усилвател. Не притежава избирателни свойства. Неговият
коефнциент иа усилване е значително по-инсък, отколкото при резонансиия
усилвател. Позволява повишаваие на отиошеиието сигнал/шум. Апериодиче-
ските ВЧУ намират приложение в случайте, когато входящото устройство е
изпълиено по схема с леитови филтрн, обикновено при висококачественн при-
емници на средни и дълги вълни.
Схема иа апериодичен ВЧУ е показана на фиг. 103, предназначен за ра-
бота на средни и дълги вълни.
Апериодичиият ВЧУ може да бъде изпълнен по схема на ишроколенпгов
усилвател с корекция, който осигурява голямо усилване.
д.	Преобразователи на честота
Особеността на суперхетеродинния приемник, отличаваща го от линейиия
приемник, е, че в него има стъпало за преобразу ване иа честотата. Преобра-
зователиото стъпало е една от най-важните части на суперхетеродинния при-
емник. То се състои от смесител н хетеродии. Както смесителят, така и хе-
теродииът нмат свои трептящи кръгове, с помощта на конто се настройва
входната верига иа приемника на приемаиата и спомагателната честота.
Съвремеииите електронни лампи позволяват да се осъществят два вида
преобразователи на честота: едиорешетъчни н двурешетъчни.
При еднорешетъчните преобразователи се използуват обикиовени усилва-
телни лампи с една управляваща решетка, в повечето случаи — пеитоди. При
двурешетъчиото преобразуване на честотата се използуват специални че-
стотиопреобразователнн лампи с две управляващи решетки. В УКВ обхват се
използуват също и триоди.
На фиг. 104 е представена схема иа едиорешетъчен преобразовател с пен-
тод 6Ж4. Схеми с еднорешетъчио преобразуване се срещат сравнително
рядко. Използуват ги главно по конструктивни съображения, когато е целе-
съобразио да се употребят еднотипни лампи в целия приемник.

Суперхетеродинии приемници
249
При двурешетъчио преобразуване иа честотата (фиг. 105) се използуват
лампи с две управляваши решетки като: хексоди, хелтоди, октоди и др.
В честотиопреобразователиите лампи с две управляваши решетки връзката
между кръга за сигнала и кръга на хетеродина може в значителна стелен
Фиг. 104. Схема иа еднореше-
тъчно смесители© стъпало
Фиг. 105. Схема иа двурешетъчио
смесители© стъпало
да се отслаби чрез въвеждане иа допълнителна решетка между хетеродинната-
и снгиалната решетка.
Различават се два вида честотнопреобразователии лампи: смесителни и
иреобразователни.
Фиг. 106. Схема на преобразовател на честота
В смесителните лампи става само смесваие на честотите. Спомагателиата
честота се създава от хетеродина, който работи иа отделка лампа.
В преобразсвателните лампи смесваието на честотите н създаването на
е по магател на честота сеизвършват от една и съща лампа.
На фиг. 106 е показана схема на преобразовател иа честотата иа хептод
с антндииатроина решетка. За анод на хетеродина служи втората — екран-
иата решетка.

250
Радиоприемници
е. Хетеродин
’Хетеродйнът представлява маломощен "генератор на висока честота (осцн-
латор). Колебателният пронес в хетеродина се обуславя от наличието на поло-
жителна обратна връзка, вследствие на което част от енергията на анодиата
верига постъпва обратно в решетъчиата верига.
Фиг. 107. Схема на хетеродин
с автотрансформаториа връзка
Юк
Фиг. 108. Схема иа хетеродин
с капацитивиа връзка
Фиг. 109. Схема на хетеродий
с настроен кръг в аиодната
верига
Хетеродииите, конто се използуват в суперхетеродинните приемници, се
•строят по различии схеми, но независимо от схемата към хетеродина на при-
емника се предявяват редица определеии изисквания. По-важни от тях са:
1. Независимост на честотата на ге-
иерираиите трептеиия от влнянието иа
различии фактори, като изменение на окръ-
жаващата температура, захранващото на-
прежение и др. Честотата на хетероди-
иа трябва да се отличава от резонансната
честота на входящите високочестотии
кръгове на величина, равна иа междиината
честота.
2. Устойчива генерация по целия об-
хват.
3. Достатъчна амплитуда на трепте-
иията по целия честотеи обхват. Изпълне-
нието на тези изисквания осигурява устой-
чиво усилване при преобразуването на че-
стотата.
Първого изискване се удовлетворява при правилното съгласуваие настрой-
ката на трептящия кръг иа хетеродина и входящите високочестотии кръгове*
Сгабилността иа честотата и амплитудата иа трептенията се постигат чрез
•съответио подбиране работния режим на хетеродиииата лампа, дебри я монтаж,
щателния подбор иа детайлите. ’
Най-проста схема иа хетеродин със стабилиа честота е така наречената
триточкова схема с индуктивна връзка. При правилен подбор
на съотиошението между £i и Lz, триточковата схема осигурява устойчива гене-

Суиерхетеродинни приемници
251
рация н добра стабилиост иа честотата. Най-добрият начин за повишаване ста-
бяяиостта на хетеродина е да се намали степеита на връзката иа кръга с
решетъчната верига (фиг. 107).
of
Фиг. 111. Схеми на хетеродипи, използуват и отрицателио
съпротивление
Триточковата схема е едиа от най-добрите по отношение иезави-
<W0ciTa й от режима иа захранването. При правилен подбор иа величините
ка кондензатора и съпротивлението на решетъчната утечка се получава ста-
билиа работа на хетеродина. За коицертните приемници Ср е обикновеио
от 50 4- 100 пф, а стойността иа А’р е от 30 —- 80 ком.

252
Радиоприемиици
На фиг. 108 е показана трнточкова капацитивна схема. Тя е удобна за
жриемници с клйвишна система.
Схемата с настроен кръг в аподната верига има по-голяма стабнлност на
честотата прн нзмененнята на анодното напрежение и ври измененията на
Фиг. 112. Схемн на транзитронни
хетеродини
а — на пентод; б—на хептод;
в—на пентагрид
автоматического регулиране на усилва-
нето, отколкото схема с настроен кръг
в решетъчната верига (фиг. 109).
Транзитронна схема. Голи-
мо приложение намериха в последно
време осцилатори с така наречената
транзитронна схема. Прияцилът на тран-
зитронната схема е свързан с по-
нятието за отринателно съпротивление.
В транзитронните схемн се използува
свойството на многорешетъчните лампи
да . създават прн определен!! условия
отрннателно вътрешно съпротивление
във веригата на някон от електродите,
т. е. прн увеличение на напрежението
вместо увеличение на тока имат нама-
ление.
Гранзнтронни схеми, конто работят
на принципа на отринателното съпро-
тнвленне, са дадени на фнг. 110. Тук
се използува свойството на лампите 6А7
н 6А8, че като се намалява напреже-
нието на четвъртата решетка, токът
във веригата на втората решетка се
увеличава н обратно.
На фиг. 111 са показани схеми, кон-
то използуват отринателно сопротивле-
ние, което се създава благодарение
на особеното включване [на двойння
триод.
Транзитронни хетеродини, конто
имат висока стабилнсст на честотата,
са показани на фиг. 112 а, б н в. С из-
менение напрежението на първата ре-
шетка, обикновено неизползувана, че-
стотата може да се изменя с 4—5%.
Тази особеност на транзитронните схе-
ми може да се използува в схемата sa
автоматична донастройка на честотата.
ж. Съгласуване на кръговете
В суперхетеродиняите прнемнинн иастройката на високочестотннте кръгове
в хетеродина се нзвършва обикновено чрез променливи кондензатори, задвиж-
ващи се посредством една обща ос. В зависимост от броя на настройващите
кръгове се използуват: двойни, тройни н в редки случаи четворнн конден-
эаторн.

Суперхетеродинни преемнице
253
В съвременните приемници сьгласуването на кръговете се извършва по
метода на допълнителни кондензатори, конто спомагат за получаваието на
постоянна междинна честота, равна иа разликата
между честотата на хетеро-
дина н резонансната честота на входящия кръг.
Чрез съответно подбиране иа индуктивиостта
на кръга н капацитета на допълнителиите кои-
дензатори може да се получи точно съгласу-
ване на кръговете само в трн точки на всеки
обхват. За другите честоти от обхвата съгла-
суването иа кръговете се иарушава-и разликата
на честотите между хетеродина н резонансната
честота на входяшия сигнал малко се разли-
чава от междинната честота.
Настройката на приемника се извършва по
максимума иа напрежението на сигнала на вхо-
да на детектора. Радночестотният канал има не-
широка резонансна крива, отколкото междинно-
честотннят канал. Затова на максимума иа напре-
жението на входа на детектора ще съответствува
на точната настройка иа междинната честота.
При това честотата на входящия сигнал ще бъде
в
Фиг. 113. Схеми за спря-
гане на кръговете
л — високочестотии стъпала;
б — хетеродин
малко разстроеиа по отношение на честотата в
грнте точки на съгласуваие. Следователно величината на максималната допу-
стима неточиост на съгласуваие на кръговете се определи от пропусканата
лента иа входящите кръгове.
На фиг. 113 е показана схема, при която .хетеродинният кръг и входящият
такъв се настройват с едко копче.
За определяне честотите иа точното съгласуваие Д, /2 и /s индуктив-
ността на бобината на хетероднвния кръг £х и капацитета па съгласуващия
кондеизатор С2 се спазва следният ред:
1.	Определяне честотите иа съгласуваие в трите точки:

/макс
к=
2
/я — fl	(/макс /мин)
/з —fl 4	(/макс /мин)
2.	Определяне спомагателните величина по честотите за точното съ-
гласуваие:
« =/1 4-/г +/в	& =fifs +A/s +/i/s
c9=fM	d = a + 2fM
m^ = ai+fl-^ + P
/М2

254
Радиоприемники
3.	След това определямё спомагателната величина
2 _ 25330
4.	По-нататыпните начисления се правят в зависимост от вида на схема*»
ва хетеродина.
Ако бобниата иа хетеродина има малък собствен капацитет в паралелно
на нея не е включен донастройващ кондензатор, то може да се смята, че
С, = 0. В тозн случай: Са = Со^‘ fl —	.
След това намираме:
С3 — Ср +	+ ^8
5.	Ако донастройващнят кондензатор е включен паралелно към бобината,
то може да считаме, че Св = 0, тогава
с,= <*4
п2
С,= С°Я
Is — ri* * ma
6.	Прн изчисленията трябва да се вземат предвид не по-малко -от пет
знака.
За /нравилността на изчисленията следва да се направн проверка чрез след-
ните формулн:
/8 _	С11/о	я, _
fS I С2С4	С2 4~ С3
7» Ако при изчисленията величината на С2 се получава от порвдъка к*
жяколко хнляди пикофарада или повече, то, без да се отрази иа точността,
•ъгласуващият кондензатор Са може да се кзключи от кръга.

Суперхетероднннк приемиици
255
8. След иаправените начисления за определяне иеточността в съгласуването
в различимте точки иа обхвата се използува формулата:
/2обхв ~Ь л2
А/ = /обхв—w
Фиг. 114. График за стчитане на капаиитета С2
Кцто се вземат различии значения на /сбхв в граннците на /ОбХВ мин —
Усбхвмако може да се построй зависимостта иа А/от честотите/обхв.
Съгласуването се смята задоволително, ако най-голямото значение А/ не
превишава */4 ширината на пропусканата лента на входните кръгове иа
праемника.
Изчисленията за Llt Q, С3 н Q трябва да бъдат налравенн поотделно за
всеки обхват на приемника. Опростев иэчии за изчисляване иа съгласуването
може да се направн и по графини. В този случай схемата на кръговете (вхо-
ден и хетеродинен) трябва да бъде такава, както е показана на фиг. 113,
където L е индуктивността на входния кръг; Ср -f- Сп — капацитетът на мон-
тажа н донастрсйващия кондензатор; Ск—капацитетът на променливия кон-
дензатор; £j— индуктивността на кръга на хетеродина; CznC4— капацитетите
на кондеизаторите за съгласуваие;	— капацитетът на допълннтелния конден-
затор, включен в кръга иа хетеродина за нзравияване началните капацитетп
на двата кръга.

256	РадиоприеЫници
Първоначално се определя средната честота на обхвата
г \	__А>бхв макс "Ь Л)бхв мии
/об£в ср	о
След това определяме отношеннето-
гл	'с₽
Изчисляваие капацитета
^макс — макс 4“ (Ср 4“ ^п)«
където Ск макс е максималяият- капацитет на променливия кондеизатор.
След това по съответната крива на фиг. 114 се определя величината на
капацитета Со. по кривата на фиг. 115 — капацитетът С4 н по кривата иа
фиг. 116 — спомагателният коефициент q, който позволява да се изчисли ин-
.дуктивността Lx — q .L.

Суперхетеродинни приемници
257
з. Междиниочестотни усилватели
Междиниочестотнвят усилвател МЧУ е важна част от суперхетеродиннив
приемник, тъй като неговата работа определя най-същест цените пзраметри на
приемника: чувствителност, проиущана лента и избирателност. МЧУ служат
за усилване на определена лента от честоти и макснмално отслабване на всички
оста нал и честоти.
Прн определяие на междинната честота (МЧ) необходимо е да се ръко-
водим от реднца съображения, конто се намират понякога във взаимно про-
тнворечне.
За подобряване на чувствителността на приемника по-целесъобразна е упо-
требата на ииска междивна честота. При виска МЧ може да се постигне и
дю-висока избирателност по съседен канал. Като се изхожда от тези. съобра-
жеиия, по-изгодно те бъде да се избере ниска МЧ.
Снижаването обаче на МЧ води до нлошаване на избирателността на при-
емника по огледален канал. Пропушането на смущения по тозн канал е един
от най-сёриозните иедостатъци на су пер хетеродина.
Ограничение в из юра на МЧ представаява и условието, което изисква тазк
честота не само да не попала в границите на целия приемен обхзат,- но н да
лежи значително далеч от тях, ие по-малко от 25—30 кхц от коя го н да било
от приема ните честоти.
, Съгласно БДС-1510-53 за дълги вълни са определени честотн от 150 де
.400 кхц и за средни от 520 до 1560 кхц, т. е. свободен е участъкът от 400 до
17 Наръчник на радиолюбителя

258
Радиоприемници
520 кхц. По тази причина със същия стандарт е определена н МЧ 465 кхц,
която се намира в средата иа тозн участък н на не по-малко от 50 кхц раз-
лика от всяка иегова граница.
Фиг. 117. Схеми на филтри за межднниа честота на входа
на приемника
а и б — спяращи филтри; в — пропускаши филтри
Фиг. 118. Схема на МЧУ
Смущения предизвиква съшо и прониквянето на сигнали от станнин върху
решетката на преобразователната лампа, чесютата на конто е равна иа меж-
дин ната.
За отстраняваие иа смущеняята от тозн род на входа иа приемника се
предвиждат филтри, настроени иа МЧ и непропускащи до входа на преоб-
разователя сигналите на смушаващите станции, който имат честота, равна на
междиннатз. Употребяват се два вида филтри: сннращи н пропускаши. На
фиг. 117 са показани такива филтри.
На фиг. 118 е показана схема на междннночестотеи усилвател. За усил-
вателии лимпи в такива усилватели се използуват изключително високочестотии
яентодн. Тези лампи имат малък междуелектродеи капацитет решетка-анод и
затова дават възможност да се получи по-голямо усилване без опасност от

Суперхетероднннн приемиици
259
поява на самовъзбуждане в приемника. Коефициентът на усилването се опре-
деля по опростена формула:
К———5 Z
д ~ ° ‘ ^₽ез’
Фнг. 119. Конструк-
ция на междинно-
честотев транс-
форматор
т. е. колкото е по-голяма стръмността S’ ка характеристиката на лампата, тол-
кова по-голямо е усилването. Тази формула е вярна, когато на решетката на
лампата на следващото стъпало напрежението се по-
дава непосредствен о от резонансния кръг, включен в
анодната верига на ладена лампа. Ако между две съ-
седни лампн е използувана трансформаторна връзка,
коефициентът на усилването на стъпалото е по-разли-
чен. Той записи о г конструкцията на междинночестот-
ните трансформатор и и степента на връзката между
кръп вете.
Настройката на МЧ кръгове може да се нзвърши
по два начина: или чрез полупроменливи кондензатори,
или чрез изменение индуктивността на бобината със
сърцевини от високочестотни Магнитки материали.
Най-гслямо приложение са получили коиструкпните
на МЧ трансфс рматори, в конто бобините на кръго-
вете са разположени така, както е показано на фиг. 119-
Д обрата и качестве на работа на МЧУ зависн не
само от правилния подбор на лампите, но н от каче-
ството на МЧ кръгове, от избора на схемата за включ-
ване на тези кръгове, от степента на връзката помежду
им. От тяхната доброкачественост зависи както чув-
ствителността, така и нзбирателността на приемника.
Най често се използуват лентови МЧУ В тези усил-
вател и се използуват филтри илн трансформатора съ-
стояши се от два свързани помежлу сн кръга, настроени на МЧ. Многокръго-
BHie филтри поради сложността си не са получили широко разпространение.
За качеството на двукръговия филтър се съди по резонансната му харак-
теристика. Формата па резонансната характеристика се определя ст качествения
фактор (Q) на кръговете н аспекта на връзката между тях. На фиг. 120 са
показани типични видове резонансни характеристики, конто съответствуват на
различии степени на връзка между кръговете на двукръювия МЧ филтър.
Крива I съответствува на слаба връзка и малко усилване. Крива 2 съот-
ветстьува на критична връзка, при която усилването достига най голямата
възможна стойност Формата на тази крива се подобрява, като върхът й малко
се сплесква, а страните й спадат стрьмно. Крива 3 се отнася за случай иа
силна връзка между кръговете, когато в характеристиката се появява падина
ври резонансната честота и се образу ват две гърбици. Падиннге и гърбиците
зависят от коефициента на връзката между кръговете. По форма тази харак-
теристика може да се прифлижи до идеалната, т. е. към правоъгълната.
' Н-ш-голямо приложение са получили двукръговите филтрн с индуктивна
връзка между бобините нм. Коефициентът на връзката завися от разстоянието
между бобините. При слаба еръзка незначнтелна част от енергията на нъ[вия
кръг премннгва във вторичвия кръг. Тук усилването е малко. При ) велича-
ване на връзката усилван».то расте и достига най-голяма стойност прн опре-
делена най-подходяща величина иа връзката, която се нарича критична. При

260
Радиоприемники
критичната връзка мощността на трептеннята се изразходва по равно в двата
кръга, порадн което н усилването е двойно по-малко.
Прн връзка, превишаваща критичната, загубите, внасяни от втория кръг в
първия, се оказват толкова големн, че общего усилване се намалява. Прието
Фиг. 120. Резонанснн характеристики
а — при различна степей на връзка между кръговете;
б — при максимално допустима връзка
е максимална допустима връзка да се смята, когато падииата достнга 0,7 от
максималната вчсочина на крнвата (фиг. 120 б). Такава връзка дава иай-
изголяата форма на резонансната характеристика от гледна точка на нзбн-
рателността. При всички степени на връзка между кръговете избирателността
на лентовия усилвател ще бъде толкова по-добра, колкото по-голям е качест-
Беният фактор на кръга, тъй като стравите иа кривите са с по-голяма стръм-
ност.	-	,
Употребата на кръгове с внсок (J-фактор, особено за коицертни прнемннцн,
не всякога е възмо-i но, тъй като това довежда до рязко стесняване на пропус-
каната лента, а следователно н до големи честотни нзкривявания. Това
обстоятелствр ограничйва повишаването на (J-фактора на кръговете. Поня-
кога за разширяване на пропусканата лента се налага изкуствено влоша-
ване на кръговете* като се шушнрат със съпротивленне.
. За получаване на кръгове с голям качествен фактор бобииите нм се правят
от мн01 ожилен проводник — литпендрат,. Добри МЧ кръгове, употребяванн
в конпертните приемници, нмат (J-фактор, равен на 80 ~100»
За получаване на резонансна характеристика на МЧУ, близка до право-
ъгълната, се използува в първото МЧ стъпало силна връзка, в резултат на
което получаваме крива с.голяма падина (фиг. 121 с). Използуването на резо-
нансен кръг в > в второто стъпало, който има висок ф-фактор и се _ на-
стройва точно на МЧ, дава крива, която има остра реюнансна форма (фиг. 121 б).
Резултантната резонансна крива получава форма, показана на фиг. 121 в. Такава
система на МЧ филтри дава внеока избирателкост прн добра пропускана
лента.
При неточна настройка на МЧ кръгове резонансната крива се деформнра
и получава вид, показан на фиг. 122. Такава разстройка може да се лояви при
аамяна на усилвателна лампа, на която величината на капацитета решетка-
жатод ие е същата както на замеиената лампа, на която са били настроенн

Суперхетеродинни приемници
261
-МЧ кръгове. За МЧ кръгове се подбира кондензатор с капацитет. който трябва
да бъде в грайиците от 120 4- 300 пф. Прн такива капацитети на кондензато-
.рите в МЧ кръгове разстр^йката вследствие на подменена лампа практически
ке се отразява върху работата иа приемника.
/рез	/рез	1р&
а	b	6
Фиг. 121. Характеристики на междннночестотен усилвател
с различии филтри в първото н второго стъпало
Фиг. 122. Неснметрична
резонансна характеристика
Най-голямо влияние върху деформацията на резонаксната крива оказва.
последният кръг, натоварен с днодння детектор. Снижаването на @-фак-
тора на този кръг порадн загуби, внасяни от-диода, може да бъде причина
за влошаване формата на характеристиката н
особено ако кръгът на последний филтър е
малко разстроен.
Регулиране иа пропускаиата леита.
При приемане на слаби станпни или при силнн
смущения желателно е приемникът да има
по-голяма избирателност н тясна пропуска-
телна лента, за да може да се отдели по-
лезният сигнал н се иамалят смущеннята.
За регулиране на пропускаиата лента се
измени степента на връзката между кръго-
вете на МЧ филтри. Практически това става
по два начина: чрез изменение положението
на бобините една спрямо друга, което се осъществявт посредством механическа
система, или пък чрез употребата на допълнителаа бобина за връзка, която
се включва последователно в един от кръговете. Обикновеио тази бобина
се състон от една-две навивки, силно свьрзанн с кръга. Такова регулиране
позволява да се получават различии пропускателии леити — тясна, средня и
широка. Освен това чрез регулиране из междинната честота регулираме и
честотната характеристика на НЧ усилвател, като със стесняване на пропу-
сканата леита се изрязват високите честоти н, обратно, при разширяване на
лентата се разширява честотната характеристика на ннскочестотен усилвател
в областта на високите звуковн честоти.
Кварцовн филтри. При необходимост от висока и регулируема нзбира-
телност на приемника в МЧУ се използуват квардови филтри. Схема иа МЧУ
с кварцово стабилизираие на честотата е показана на риг. 123. С изменение
на съпротивленит) се нзменя в големи граница широчнната на пропус-
каката честотна лента от 100 — 5000 хц. МЧ кръгове, в конто има включен

262
Радио приемиици
кварцев кристал за стабилизираие на честотата, се карактеризират с мвюгох
висок ф-фактор.
' В МЧУ може да се появи самовъзбуждане, което се изразява във вид «а
пищене или изкривяване, съпровождащо приемаяото предаване.
умч
Регулировка р^ушровкана
на шумовете изсюризшпелностти
Фиг. 123. Схема на МЧУ с кварцев филтър
За избягваие иа самовъзбуждането монтажът иа МЧУ се права така, че
между аноднйте и решетъчните вериги да са недопустими капацитивни и индук-
тивна паразитки връзки. Зятева МЧ филтри се поставят в металически екрани,
детайлите, влизащи в анодната верига, по възможност се отдалечават от де-
тайлите в решетъчната верига. Проводниците на решетъчната верига се пра-
вят къси н разяолагат перпендикулярно на проводниците в аноднйте вериги.
Самовъзбуждането може да се появи не само в случай на връзка между
анодната н решетъчните вериги иа едно стъпало, но н при връзка на анод-
ната верига на едно от последните стъпала с анодната или решетъчните верига
на първите стъпала. Мерки против такива самовъзбуждания са захранване
електродите иа лампнте чрез развързващи филтри.
Причина за самовъзбуждане в МЧУ може да бъде по-високото напрежение
на екраниращите решетки иа ламлите, в резултат на което усилването може
да се получи ненормалво високо.
Начисление на междинночестотниусилватели:
При изчисляването на МЧУ обикновено се давят величините на: меж»
динната честота /м, пропусканата лента 2AF, коефициенш иа честотните из-
кривявания М, коефициента на усилването броя иа кръговете т и вели-
чината на избирателността при разстройка Д/.
Необходимо е да се определят: типът на лампнте, Q-факторът, пара-
метрите на кръга L и С, коефициентът на връзката между кръговете [(.
I.	Избира се типът на лампата и по характеристиката й се определя ре-
жимът на работа.
2.	Определя се коефициентът на честотните изкривявания от една двойка
кръгове:
т
М' = /М
3.	Определя се ф-факторът иа кръговете при условие да се осигури про-
пусканата лента но графика на фиг. 124

Суперхетеродинни приемници
263
При дадёна величина на връзката ч = 0,5 1,5 намираме по кривата съ~
ответствувашия коефициент М'.
При пропускана лента 2Д/7 = 6 •— 7 кхц значението на ч се взема близкв
до единица. За по-широка лента следва да се вземе ч>1.
Фиг. 124. График на В. И. Сифоров
за определяне Q-фактора на кръговете
на филтъра
4.	Прави се проверка, дали се удовлетворява нзбирателността при избрани*'
иараметър на ц:
/7(1-4+чг)з+4х|\"‘
d= —	------- “Р" ч^1-
d = l-------,2 + 1--------) "Р"
2AF
където лъ = —г— О, а Д/ е значението на зададената разстрсйка (обикновено
J0
10 хц).
В случай, че величината d се получава по-малка от зададената, параметърът
Ч следва да се измени и преизчисли Q.
5.	Определя се капацитетът иа кръга иа филтъра от две условия:

264
Радиоприемници
а)	максимално устойчиво усилване
с >20
У “о
б)	допустимого шунтиращо действие на вътрешното съпротивление иа лам-
пата на кръга
= ‘
От получените значении се взема най-голямото.
6.	Определя се индуктивността на кръга:
_ 2,53. Ю’о
където L е изразено в мкхн, С — в пикофарадн, f0 — в кхц.
7.	Намира се коефициентът на връзката между кръговете
8.	Определя се коефициентът иа взаимната индукция
M^k.L.
9.	Намира се резонансного съпротивление на кръга:
#рез — с Q •.
Трябва да се има предвид, че последният фнлтър на МЧУ се шунтира от
детекторного стъпало н затова не Се препоръчва величината на /?рез да пре-
‘вишава 100 ком. Ако пол уч енот о значение на 100 ком, трябва да се
иаправи преизчисляване след точка 5 включително по пътя на увеличаваие на
капацитета на кръга С.
10.	Изчислява се коефициентът на усилването:
/ п	\т—1
~' чА-Т ^₽ез )
Ако полученото значение на F(o се окаже по-малко от зададеното, трябва да
<е вземе лампа с по-голяма стръмност и направи наново изчислението.
н. Лампови детекторн.
Употребяват се следиите видове лампови детектори: диоден, решетъчен,
аноден и катоден.
Диоден детектор. Диодиото детектиране е едно от иай-простите и най-
разпространено детектиране. Употребяват се две схеми на Диодно детектиране:
последователна и паралелна.

Суперхетеродинни приемници
265
На фиг. 125 е показана последовзтелна схема на детектиране. Източникът
на променливия ток, диодът и товарът на детектора се съединяват последо-
вателно. Тя се използува, когато постояината съставна на тока на детектора
може да преминава през нзточника на променливия ток.
Фнг. 125. Схема иа	Фиг. 126. Схема на паралелно
диоден детектор	детектиране
На фиг. 126 е показана паралелна схема на детектиране. Източникът"на
променливия ток, диодът и товарът на детектора са съединени паралелно. Тя
се използува, когато постояината съ- '
ставка на тока на детектора не трябва
да преминава през източника на про-
менливия ток.
Диодною детектиране нма малки не-
линейии изкривявгния, допуска прето-
варваие и удобно съчетаваие със схе-
ми ie за автоматично регулиране на
усилването.
Недостатъци иа диодною цетектига-
не са неговото отиосително ниско вход-
но съпротивление. което тсвари послед-
ний филтър на МЧ и понижава изб»--
рателността, и изискваието на по-високо
входно напрежение.
В практиката често се използуват
комбииирани лампи с диоди и триоди
или диоди н пентод и. На фиг. 127 е
показана схема с лампа двоен диод-
триод. Тук една н съща лампа изпъл-
нява фуикциите на детектор, отделен
детектор за АРУ и предварително усил-
ване на ниската честота.
Фиг. 127. Практически схема на диоден
детектор с използуване на двоен
диод-триод
Изчисляваие на дноден детектор:
1.	Йзбира се типът иа лампата. Най-често употребявани лампи в приемиипите
за детектиране са: 6X6, 6Г2, 6Г7, 6Г8, ЕВ4, ЕВСЗ, EBL1, EBL2I ЕАВС80 н др.
Изчнслейията ще се направят по схемата иа фиг. 128.

.266
Радиоприемници
2.	Определя се величината на входного съпротивление на детектора. За за-
пазваие на симетричностга иа резонансната крива на МЧУ е необходимо вход-
ного съпротивление на детектора незиачително да шуытира втория кръг на
-лентовия филтър:
(3-^-4) Крез
Фиг. 128. Схема на диоден детектор
3.	Определя се общего говарно съпротивйеиие на детектора:
^«^4-^ = 2^
4.	Дава се стойността на утечното съпротивление на следващото стъпало ва
усилвателя иа ииска честота в границите /?р= 0,54-3 мгом и се определя
величината на съпротивленнето
5.	Намира се съпротивленнето 7^:
6.	Намира се стойността иа блокиращия капацитет С от условието за допу-
стимите иелинейни изкривявания:
, . _ 1,5.10»
7.	При дадеиа стойност на капацитета на филтриращия кондензатор Q се
намира величината на капацитета на блокиращия кондензатор:

Суперхетеродинни приемиици
267
8.	Стойиостта на разделителпия кондензатор Ср се определя от условието за
допустимите честотпи изкривявания в областта на ииските честоти:
9.	Амплитудата на напрежението на носещата честота (Ja се определя от
следните съображения: За получаване на линейно детектираие е необходимо
най-малкото значение на амплитудата иа модулираните трептения С^ин при
«ай-голямо значение на коефициеита на модулацията tn да бъде не по-малко
от 0.3 ~ 0,5 в :
^4иик ~ Mi П — тмакс)
г г___Миин
‘-'иг — 1 ~~~L,
I — т
Приемайки /пмакс = 0,9 н С1тт ~ 0.3 Ь, получаваме Um р&ЗЬ.
10.	Определя се величината на коефипиента на връзката с детектора. При-
ешйки Ка 0,9, полезного напрежение на ниската честота се получава от /?2,
затова действителното значение иа Ка ше бъде малко по-малко.
«>о-9£
'Решетъчен детектор, Решетъчното детектираие се основава на използу-
еането на нелинейността на характеристиката на решетъчния ток. На фиг. 129
е показана схема на решетъчен детектор. При решетъчното детектираиев една
лампа става и детектирането и усилването на сигналите с «иска честота. Де-
тектирането на сигналите става в решетъчната верига.
Решетъчното детектираие намира обикновено приложение в линейните
приемиици прн схеми с обратна връзка, но изобшо малко се употребява. Ре-
шетъчният детектор има висока чувствителност, но дава и големи нелинейни
изкривявания, не понася претоварване.
При подбора на лампата за решетъчен детектор трябва да се има предвид,
че лампата с малък р. и малка стръмност 5 може да работи при по-силии
сигнали, ио дава по-малко усилване. Стойностите на /?р н Ср се подбират

268
Радиоприемници
така, както и прн диодния детектор. Кондензаторът Cj трябва да има малко
съпротивлеиие за високите честоти и голямо за ниските, обикновено 1000 —
2000 пф.
Аноден детектор. При анодного детектиране се използува нелинейността
иа решетъчиата характеристика на анодния тик.
Анодният детектор нма голямо вход-
но съпротивлеиие, но въпрекн това
внася по-големи нелинейии изкривя-
вания, отколкото диодният детектор. Не
попася претоварвания и иамира прило-
жение главно в телевизионните прием-
ници и измерителните апаратури.
На фиг. 130 е показана схема на
аноден детектор. Работната точка се из-
бира на долиата кривина на хараюери-
ствката. Преиоръчигелно е да се изпол-
зува автоматично в редка п режен ие. Ка-
тодният кондеизатор трябва да пропу-
ска както ниските, така и високите че-
стоти. Паралелно на електролитиия кон-
дензатор е желателно да се включва
слюден кондеизатор.
детектор е разновндност на анодния де-
Фиг. 130. Схема на аноден
детектор с лампа 6Ж4
пнНЧЦ
*2506
Катоден детектор. Катодният
тектор и се отличава от него по това, че товарного съпротивленне се включва-
в катоднйта верига. На фиг. 131 е показана схема па* катоден “детектор. Ве-
Фиг. 131. Схема на катоден детектор
личината на товарното съпротивлеиие /?] се избира така, че работната точка
на лампата да се измести на нелинейния участък на характернстиката. Съпро-
тивлението на кондензатора за високочестотните токове трябва да бъде
значително по-малко, о«колкото /?j. Съпротивлението R2 и кондензаторът С2
образуват фиЛтър, чрез който се отфилтрува високочестотната съставна на на-
прежението, което се появява на товарного съпротивленне иа катодния де-
тектор.
Катодният детектор има голямо в ход но сопротивление и внася малки не-
линейни изкривявания, не попася претоварване. Няма възможност да се по-
лучи напрежение за автоматично регулиране на чувствителността.

Суперхетеродинни приемници
269
Полупроводником детекторн
В последно време започнаха да се използуват в радиоприемниците полу-
проводниковите дисди за детектиране, конто имат следните предимства пред
ламповите: нямат нужда от отопление, малки размери, малък капацитет между
електродите, по-голяма стръмност на характеристиката, по-издръжливи на ме-
ханически влияния.
Като недостать ци иа полупроводниковите детектори могат да сепосочат:
зависимост от околната температура, относително невисоко и непостоянно
обратно съпротивление. Входного съпротивление е по-малко, отколкото при
ламповите диоди. При малки входяши напрежения под 80 я в могат да се
появят големи иелинейни изкривявания за сметка на обратния ток.
Изборът на нолупроводниковите диоди за амплитуден детектор, честотен
детектор и нзправител на АРУ трябва да става по най-голямата стойност на
вътрешното и обратною съпротивление.
Полупроводниковое диоди намират все по-голямо приложение в приемни-
ците на саитиметрсви вълни, в телевизионное приемници и в други радио-
технически апаратури.
к. Автоматично регулиране на усилването (АРУ)
С цел за опростяване обслужването на радиоприемниците и подобряваие
•сигурността на връзката почти във всички приемници се прави автоматично
регулиране на усилването, с помощта на което нивото из сигнала иа изхода
се поддържа почти постоянно при значително изменение на входяшия сигнал.
Автоматическо регулиране на усилването се извършва,- като част от из-
ходяшото напрежение се изправя и подава каго отрицатели© напрежение на
управляващите решетки на лампите в усилвателя на висока и гози иа меж-
динна честота, конто имат удьлжена характеристика и промеилива стръмност.
Когато изходящото напрежение се увеличи, увели чава се и постоянната съ-
ставна иа изправения ток, отрицателното напрежение се увеличава, а стръм-
ността и усилването иамаляват. При намаляване на изходящото напрежение
се извършва обратният пронес.
Определя вето броя иа регулируемите стъпала зависи от типа и предна-
значеиието на приемника. Колкою повече стъпала обхвата АРУ, толкова по-
добра ще бъде АРУ. Понякога се налага за по-целесъобразно да не се за-
сягат някои стъпала от дейсгвието иа АРУ. Това се огиася за преобразува-
телите не честотата, в кои?о при изменение на преднапрежениего на управля-
вашата (сигнална) решетка неизбежно предизвиква изменение на хетеродинната
честота. В преобразувателниге лампи от по-нов тип това вредно влияние от
изменение!© на предна^режениею иа честотата на хетеродина е значително
намаляло, така че тези лампи могат да се подлагат на действието иа АРУ.
Но все пак в прие.ниците с високо качество, конто имат къси вълни под
30 м. не се препоръчва да се подава напрежение на АРУ на преобразсва-
телните лампи.
При радиоприемниците с малък брой на лампи ге за получаване ва доста-
тъчно ефективно АРУ се налага да се подава регулирашо напрежение на
нсички лампи във високата н междинната чесюта. За ссигуряване на добра
работа на АРУ е необходимо при изменение на регулпрашото напрежение
на управляващите решетки на регулируемите лампи, напреженигто на екран-
ните решетки и изходното пренапрежение ие се изменят. Напрежението на
екранните решетки на регулируемите лампи може да бъде независимо от ра-

270
Радиоприемыици
при конто общият ток е от 6 4- о пъти
тетка на лампата.
Фиг. 132. Схема иа автоматично
регул и pane на усилването (АРУ)
ботата иа АРУ, ако това напрежение се подава чрез делители на напрежения,
по-голям от тока-на екранната ре-
За получаване отрицателю пред-
напрежеиие иа решетките иа регу-.
лируемите лампи, независещс от ра-
ботата на АРУ, понякога се изпол-
зува падението на напрежението,
предизвикаио отобшия ток на прие-
мника в съпротивление, включено В
общи я минус на токоизправнтеля,
което едновременио служи и за
напрежение на задръжката.
Проста схема на автоматично
регул Иране на усилването. На
фиг. 132 е показана проста схема на
АРУ. Постоянната съставна на на-
прежението, което възннква на то-
варною съпротивление на детек-
тора чрез филтъра RsCa, се дава на
решетките на лампите, обхванати от
АРУ.
Времеконстантата на филтъра на АРУ се избира отпорядъка иа 005 4-0,2
ва конвертки приемиици. Например при съпротивление 1 мгом и кондензатор
0,1 мкф времеконстантата е равна на 1 мгом X 0,1 мкф= 0,1 сек. Другите
елементи се определят както за диодния детектор.
Съшествеи ведсстатък на прос:ата схема на АРУ о намаляването на кое-
финиента на усилването на стъпалата не само при приемане на силни сигналн,
но и при приемане на слаби сигнали, което предизвиква понижаване чувстви-
телността на приемника.
Автомата ческо регулираие на усилването със зндръжка. На фиг. 133
е показана схема на АРУ със залръжка. Напрежението иа задръжка се по-
дава едновременио на всички регулируеми лампи. То се предизвиква от общия
ток, който протича през съпрьтивлението /?4.
Времеконстантата иа филтъра на АРУ трябва да има такава величина,
че АРУ да действува достатъчио бързо и н същото време да има достатъчно
затнхване за звуковите честоти.
За телсфонните приемиици времеконстантата на АРУ се взема:
Тф — Сф.	= °»02-“ °’2 сек‘
За телеграфии приемиици:
тф == 0,01 — 1 сек.
За избягване на самовъзбуждане на регулируемите стъпала се включват
допълнителии’ филтри /?ф Сф С. времеконстантата :
тФз £ф1 •	~ М,1тф.
Стойиостта на кондензатора на допълнителния филтър се определя
сФ1>юосвх,
където Свх е входяшнят капацитет иа лампата.

Суперхетеродинни приемници
271
За повишаване на входного съпротивлеиие на изправителя на АРУ товар-
ного съгротивлеиие се взема 1 4-1,5 мгом, а капацитетът Cj— от 50-4-100 пф.
Входного съпротивлеиие на изправителя на АРУ е равно
Фиг. 133. Схема на АРУ със задържане
Изправителят на АРУ се включва на първия кръг на филтъра, а детек-
торът на втория кръг. Такова включване дава по-равно мерно шунтиране на
кръговете на филтъра и се получава относи телио еднакво затихване на кръ-
говете, коею повишава устойчивостта на формата на резонансната крива на
филтъра при евевтуални разстройки на кръговете.
За опростяване схемата на комутацията на високочестотните кръгове и
недопускане прекъсване в ргшетъчните вериги на АРУ-и преднапреженнето
чесю се използува схемата на фиг 134.
Капацитетът иа С2 се определи:
С^>:20 Свх
Съпротивлението /?2 се избира такова, че да не шунтира много кръга.
R9> 10 /?кмакс
Усилено автоматично регулиране на усилнането. Възможнн са две-
основни схеми на усилено АРУ; схема на усилване иа постоянною напре-
жение, получавано на изхода на детектора на АРУ, и схема с допълнително
усилване трептенията на МЧ до детектора на АРУ.
На фиг. 135 е показана схема иа АРУ с допълнително усилване на треп-
теиията на МЧ с лампа Л2.
На фиг. 136 е показа» а схема на АРУ с усилване на постоянно напре-
жение. Тази схема се използт ва, когато в приемника е нежелателно да се-
включва допълнително лампа. За усилване регулиращою постоянно напреже-
иве се използува първата лзмпа на усилвателя иа ииска честота.

272
Радиоприемнини
Фиг. 134 Схема за подаване иа решетката
на лам вата напрежение от АРУ
и лреднапрежение
Фиг. 135. Схема на усилено АРУ

Суперхетеродинни приемници
273
Фиг. 136. Схема на АРУ с усилване иа постоянного
напрежение
На решетката на НЧУ се подава “не само полезного напрежение на нис-
ката честота през кондензатора Ср, но и постоянного отрнцателно напрежение
от товарного съпротивление иа детектора /?* чрез
съпротивлението
Напрежението на съпротивление jR3 се из-
бира така, че вторият диод да работи в режим
на задържане
t£=^K5+:%
Безшумно автоматично регулиране на
усилването (безшумна настройка). При прие-
мане сигналите на силните станции АРУ нама-
лява чувствителността на приемника толкова,
че той практически почти съвършено не приема
различимте видове смущения. Все пак при на-
стройката на приемника от една станция на дру-
га АРУ рязко повишава неговата чувствителност
в резултат на което той приема смущения, съз-’
давящи силни, неприятии шумове н пукания. За
намаляване на тези смущения се употребява без-
шумната настройка. Нейното действие се състон
в това,' че напълнр млн частично се запушва
усилвателят на ниска честота, когато няма силни
гато приемникът приема сигнали, превишаващи някакво предварително уста-
новено ниво.
На фиг. 137 е показана схема на безшумна настройка. Употребяват се схеми
на безшумна настройка, където не се запушва НЧУ, а детекторът на сигнала.
. Тези схеми имат недостатъка, че при прнемане на сигнала със средня сила
управлявашото напрежение може да има някаква средня стойност и уиравля-
ващият усилвател да се окаже в междинио състояние, при което приемаиетв
да бъде със силни изкривявания.
Фиг. 137. Схема на без-
шумно АРУ със
задържане
сигнали, и го отпушва, ко-
18 Наръчиик на адиолюбители

274
Радиопрнемници
За избягване на това неприятно явление е необходимо прехолът на управ-
ляващия усилвател от запушено състояние в отпущено прн измененье смлата
на приеманите сигналн да става не постепенно, а скокообразво. За тази цел
може да се използува спускова схема, широко улотребявана в имлулсната ра-
диотехника.
Фиг. 138. Схема на включване индикатора
на настройката 6Е5С
На фиг. 138 е показана схема на безшумна настройка. Триодната част ь
кръга £3Cj и бобината за обратна връзка Lz образуват генератор, който ра-
ботн на честота 2 мгхц. Установяването врага иа задействуване иа безшум-
ната настройка се извършва с потенциометър R2.
л. Индикатор иа настройката
Точната настройка на приемниците на слух е трудна и при неточна на-
стройка се получават- изкривявания. За облекчение на настройката на прием-
ниците се употребяват индикатори на настройката.
Фиг. 139. Схема на включване на индикатора 6Е5С
за повишаване на чувствителността

Суперхетеродинни приемници
275
Сыдествуват голям брой индикатори на настройка. Един от първите ннди-
катори е бил милиампермер, включен в анодната верига на детекторната лампа.
При резонанс той показва максимално отклонение. Слеп това се появиха нео-
Фнг. 140. Схема за изпол-
зуване на лампа 6Е5С
в решетъчен детектор
Фнг. 141. Схема за изпол-
зуване на индикатора 6Е5С
рв диоден детектор^ ,
новите индикатори," конто при резонанс* светят
най-силно. "Сега най-голямо приложение нмат
електроннолъчевите индикаторн на настройка.
На фиг. 139а е показана схема на включване
индикатор на настройка 6Е5С, която дава добрн
резултати само при приемане на силни сигнали
в приемниците, къдет» АРУ работи недостатъчно
ефективно. По-чувствителна схема за включ-
ване на индикатора за настройка е показана на
фиг. 1396. Недостатък на тази схема е, че мал-
ко намалява яркостта на екрана на 6Е5С.
В линейвиге приемници с малък брой на лам-
пите лампата 6Е5С може да се използува като
детектор н индикатор на настройката (фиг. 140).
В приемници, конто имат достатъчно усилване
до детектора, лампата 6Е5С може да се използу-
ва одновременно като дноден детектор н като
индикатор на настройката (фиг. 141).
Нафиг. 142 е показана схема на индикатор на

Фиг. 142. Схема на инди-
катор на настройка
с лампа EFM11
настройка с лампа EFM11-—
комбиниран пентод с индикатор на настройката, която се използува като такъв
в нискочестотаите усилватели.

276
Радноприемници
м. Потискане на смущенията
В повечето случаи смущенията и полезният сигнал премннават през общия
основен канал. Затова отслабвдне действието на смущенията без съществено
изкривяване на полезния сигнал е възможно в тези случаи, когато смуще-
нията и полезният сигнал нмат съществени различия в своите свойства.
Регилиранё Праге не
ограничвнието на
шумовете
Фиг. 143. Схема за регулиране прага на ограничението
на шумовете
За намаляване на шумовете се прнлагат специални схеми за потнскане иа
смущенията от импулсея характер.
На фиг. 143 е показана схема, в която решетката на усилвателната лампа
6J7 от спомагателния усилвател на междинна честота—усилвател на смущения,
е съединена с решетката на последната усилвателна лампа за МЧ-—6L7, по-
даваща изходящото напрежение на спомагателния изправител. Постоянната съ-
-ставна на изхода на този спомагателен изправител се подава като преднапре-

Суперхетеродинни приемници
277
жение на третата решетка на лампата 6L7, която работы като усилвателна
лампа на МЧ. При съответно регулиране може да се получи, че напрежението
на смущеннята, и маню амплитуда ,по-го ляма от амп литу дата на прнемания сиг-
нал, ще създава предналрежение, достатъчно за
залушване на последната лампа иа МЧУ, в ре-
зултат на което приемникът ше бъде нзключен
от работа през време иа действие™ иа смуще-
иията. Макар н да се внасят някон нзкривяваиия,
все пак приемането е по-добро, отколкото яко то
е без потискане на смущеннята.
На фиг. >44 е показана схема на по-прост и
пс-иесфективен ограничится на смущенията. Огра-
ничението се прави на пиво 100% модулация.
Измевяйки съотношението на съпротивленията
н може да се понижи нивото на ограиича-
ваннята. При тозн начин на ограничаване сму-
щенията се намаляват, но при силни сигнали
приемането е съпроволено с изкривявания.
н. Автоматична донастройка на честотата
Величината на МЧ в суперхетеродинния прием-
ник се определя от разликата в честотите иа
прнеманите сигнали и трептенията на местния фнг. 144. Схема иа амплн-
хетеродин (/м = /х —/с).	тулей ограиичител
Непостоянство™ на една от тези честоти на смущенията
предизвиква изменение на МЧ й разстройка на
МЧУ. Освен това трудностите по точната настройка иа приемнините с АРУ,
а също и затрудненията, лредизвикаии
родина при- приемаие на къси вълни,
Фиг. 145. Блокова схема за автома-
тично регулиране на честотата
от измененията иа честотата на хете-
могат да бъдат отстранени чрез авто-
матично изменение на честотата на
хетеродина така, че да се получи
точна меж ди ина честота.
На фиг. 145 е показана блокова
схема на автоматично регулиране
на честотата. Тясе състои отдвеос-
новни части: дискриминатор и упрзв-
ляващ елемент. Дискриминаторъг
създава постоянно напрежение с ве-
личина, пропорцнонална иа разлика-
та между фактически действуеашата
МЧ и установеното за иея значение.
Това напрежение се дава за упра-
вляване на реактивната лампа, която
въздействува на хетеродина и съот-
ветно измена честотата му.
Най-често употребявани схеми за автоматично регулиране на честотата са
показани на фиг. 146.
Използуването на автоматично регулиране на дълги и средни вълни е
целесъобразио само в телеграфинте приемници, конто имат тясна пропуска-
телна лента, а също и в приемниците с фиксирана настройка. В късовълновите

278
Раднопрнемници
приемници прн силен фадинг приемникът може автоматически да се прена-
строи на друга станция.
При настройка на автоматичного регулиране на честотата е необходимо
да се обърне внимание на правилния подроб на полярността на постояината
Фиг. 146. Схеми за автома-
тично регулиране на че-
стотата
съставна на изходящото напрежение на
честотння детектор. Изменение поляр-
ността на регулиращото напрежение
може да се извърши чрез превключ-
ваие краищата на намотките на МЧ
трансформатор, използуваи в честотння
детектор.
о. Прнемане на телеграфии сигналн
Немодулираиите радиотелеграфии
сигнали може да се приема т на слух
само ако те бъдат превъриати в зву-
кови сигнали с един или друг тон.
Получаването на звуковия сигнал
може да се извърши с употребата на
специален местен хетеродин. Негови-
те трептеиия създават с приеманите ви-
сокочестотни сигнали биеие, след детек-
тирането на което се получават сиг-
нали със звукова честота. Честотата на тези биения в суперхетеродиииите
приемници е равна на разликата между честотата на телеграфния хетеродин
и междинната честота на приемника. По такъв начин тонът иа приеманите
телеграфии сигналн може да се измени по желание, изменяйки честотата на
телеграфния хетеродин или честотата на хетеродина на преобразователното
стъпало, т. е. леке изменяйки настройката на приемника.
’ Ако приемникът едновременно приема различии сигналн на няколко раз-
личим честоти, то те създават звукови сигиали с различен тон, което позво-
лява да се отдели от тях на слух желаният сигнал.
На фиг. 147 е показана схема, в която първият /Кръг на последний МЧ
филгьр се използува едновременно н като кръг на генератора. Величината на
обратната връзка в генератора се регулира чрез изменение напрежението на
екраниата решетка. За прнемането на телеграфии сигналн сгьпалото се до-
вежда в режим на генерираяе.

Суперхетеродиннн приемницн
279
На фиг. 148 е показана схема на превключване лампата 6Е5С за приемане
на телеграфии сигналн.
Друг начин за приемане на телеграфии сигнали е нзползуването в приемника
модулатор, на който се подава напрежението от местния генератор на зву-
Фиг. 147. Схема за приемане Фиг. 1*48. Схема за 'използуване
на телеграфии сигнали	на лампа 6Е5С за телеграфия
на слух
ковн трептеиия. Преминавайки през модулятора, прнеманите високочестотни
сигнали се ыодулират със звукова честота и след детектирането пават на из-
хода звукови телеграфии сигнали.
Фиг. 149. Схема на модулатор на телеграфия сигнали .
За разлнка от хетеродинния начни приеыаният в този случай тон на слу-
зданите телеграфии сигнали се определя от честотата на модулацията на ме-
стния звуков генератор и не завися от честотата на приеманите сигнзли и от
честотата на хетеродина на преобразователното стъпало.
Тоновата модулация на високочестогните колебания в приемника може да
се извърши чрез подаване на напрежения от звуковия генератор на един от
електродите на коя да е лампа от ВЧ и МЧ стъпала на приемника. -
На фиг. 149 е дадена схема с лампа 6А8, която едновременио се използува
както за МЧУ, така н за звуков генератор. Лампите 6А7 и 6А10С не бива

280
Радиоприемники
да се използуват, тъй като нмат голям капацитет анод-решетка и може да се
получи неустойчива работа на усилвателя.
п. Радиоприемници за честотна модулация
С развитието на радиопрнемната техника се повишиха и изисквавията към
чувствителността, избирателността и пропусканата лента. Повишаването обаче
.лакто на чувствителността, така и на продускателната способност се ограни-
чава от различии видове смущения на рациоприемането.
С увеличаване коефициента иа усилването на приемника и разширяване
на пропусканата лента възприемчивостта му към смущенията нараства, а
следователи© реалната чувствителиост се намалява.
Теоретическите и практические изследвания показват, че използуването на
честотна модулация за предаване на сигнали в значителна степей отслабва
действието на смущеиията на радиоприемника н повишава неговата реална
чувствителност. При използуване на честотната модулация се подобрява съ-
отношението сигнал/шум на изхода на приемника повече;от 100 пъти в срав-
нение с амплитудната модулация.
Високата шумоустойчивост на честотната модулация е едно от основните
нейни качества.
Особености на УКВ приемници за ЧМ. Приемниците за честотна моду-
лация или, както често ги наричат, УКВ-ЧМ приемнипи за радиоразпръскване
Фиг. 150. Блокова схема на УКВ-ЧМ приемник
се отличават от обикновените приемници за амплитудно модулирани (АМ^
сигнали.
На фиг. 150 е показана блокова схема на УКВ-ЧМ приемник. Основната
особеност на тозн приемник в сравнение ?с приемника за амплитудно-модули-
рани сигнали е замяната иа амплитудния детектор с честотен детектор, който
преобразува честотномодулираните трептеиия в трептеиия с честота на мо-
дулацията.
Друго различие между УКВ приемник за ЧМ н приемник за AM е ампли-
тудният ограничител, който се използува прн УКВ-ЧМ приемниците за отстра-
няване на амплитудните изменения на сигнала и по такъв начин напрежението
на изхода на честотння детектор се явява само в резултат на честотната мо-
дулация и неговото входящо напрежение. Непостоянството на амплитудата
на входящото напрежение на преобразователя на модулацията може да се
появи под действието иа смущенията или в резултат на честотни изкривявания
в предшествуващите стъпала на приемника, вследствие ла което честотномо-
дулираннят сигнал, преминавайки през тези стъпала, получава амплитудна мо-
дуляция.
Уснлването на сигнала от антената до амплитудния ограничител трябва да
бъде такова, че да обезпечи на входа на ограничителя да нма достатъчно
напрежение на сигнала (2 4-3 в). За всеки амплитудеи ограничител е харак-

Суперхетеродинни приемници
28 В
терво, че прагът (нивото) на ограничение™ започва с определена минимална
амплитуда на входящото напрежение. Минималйата амплитуда на синила на
изхода на усилвателя на междинна честота трябва да превишава с малък за-
пас това ниво.
Пропускаиата леита на стъпалатана приемника, предхождащн ограничителя,
трябва да съответствува на ширината на спектъра на честотномодулирания
сигнал. Големи честотни изкривявання в тези стъпала са недопустнми. Прн
честотни изкривявания се изменя съотношеиието между отделяйте съставящи
спектъра на сигнала, което довежда, от една страна, към появяване на пара-
зитка амплитудна модулация на сигнала, а от друга, към изменение характера
на честотната модулация.
Паразитната амплитудна модулация на сигнала се отстранява чрез ограни-
чителя. Все пак дълбоката амплитудна модулация изисква значително повы-
шение на средното напрежение на сигнала на ограничителя, тъй като неговата
минимална амплитуда трябва да бъде по-висока от врага на ограничителя.
Изменениетс на характера на честотната модулация предизвиква изкривяване на
изходящото напрежение на приемника.
За намаляване изкривеция сигнал в усилвателя на междинна честота и че-
стотния детектор понякога се употребява отрицателна обратна връзка, обхва-
щаша МЧУ и ВЧУ. За създаване на тази Ьбратиа връзка напрежейието на
звуковата честота се подава от изхода на детектора на употребения за тази
цел в схемата на приемника регулатор на честотата на хетеродина, който е
подобен на регулятора за автоматична донастройка. Регулаторът на честотата
създава под действие™ на подаваното му кискочестогно напрежение честотна
модулация на хетеродина. Фазата на честотната модулация на хетеродина е
противоположна на фазата- на модулацията на приемания сигнал. Установява
се съответен избор на фазата на ннскочестотното напрежение на входа на
регулятора на честотата.
Честотната модулация като правило се използува в обхвата иа ултракь-
сите вълни. Нашата страна е възприела честотния обхват от 66 до 73 мгхц, който
обхват е възпциет от болшинството от членовете на международната органи-
зация по радиоразпръскване ОИРТ. Пропускаиата честотна ленга на УКВ-ЧМ
приемника е от 200 до 300 кхц. Съгласно стандарта на ОИР максималното от-
клонение на честотата Д/с = 75 кхц или 50 кхц, което и определя пропуска-
ната лента.
Отслабването на сигнала при разстройка Д/г = 52q кхц трябва да бъде не
по-малко от 10 пъти на входа на детектора. За осигуряване на такова отслаб-
ване на приемането на станции, конто нмат Д/г = 50 кхц, е достаточно МЧУ
да има три кръговн филтъра, настроени на една честота. При приемането на
станция, която има Д/г = 75 кхц, трябва или да се увеличат елиокръговите
филтри, нлн да се заменят с двукръговн такива при критична връзка.
Междинната честота иа УКВ-ЧМ приемници се избира над 4 мгхц, като
обикновеио бива 8,4 мгхц или 10,7 мгхц.
За повишаване шумоустойчивостта иа УКВ-ЧМ приемници изискванияга
към отслабването на приеманите смущения във внсокочестотння канал могат
да бъдат така строги, както в приемниците за AM. Така отслабването при прие-
мане на съседен канал, т. е. при разстройка ±250—300 кхц, трябва да бъде
26-30 дб.
Отслабването на приемането по съседен канал се дължн както на избира-
теляите свойства на МЧУ, така и на разстройката на кръговете на честотния
детектор. Затова при изчисляване на МЧУ може да се допусне, че отслабва-

282
Радиоприемници
него на приемането но съседен канал може да бъде б—10 дб по-малко, отколкото
показаиото за целия високочестотен канал.
Неравномерността на усилването в границите на пропусканата лента за
междииночестотния канал трябва да бъде не повече от 3 дб, при което тази
неравномерное? влияе на величината на нелинейннте изкривявания на прие-
мания сигнал. Прн фикснрана настройка на входящите кръгове неравномер-
ността на коефнциента на връзката не трябва да бъде повече от 3 дб' в гра-
ниците на УКВ-ЧМ обхвата (66—73 мгхц).
 Суперхетеродинните УКВ-ЧМ приемницн трябва не само да имат висока
стабилност на честотата, но н не трябва иа имат паразитка честотна моду-
лация, затова е необходима сигурна защита на хетеродина от механнчнн
сътресения, акустични трептения, пулсации на захранващите напрежепия и
други факторн, конто могат да предизвикат паразитна честотна модулация.
Автоматичного регулиране на усилването в УКВ-ЧМ приемницн също се
използува, но то е по-маловажно поради наличието на ограничителя, отколкото
прн приемниците с AM. Обикновено автоматичного преднапрежение се полу-
чава от съпротивлението в решетъчната верига на ограничителя.
Комбиниранн прнемници за АМ/ЧМ. Понякога освен нормалиите зъл-
новн обхвати приемникът има н обхват на ултракъси вълни. Това се прави
от технико-икономически съображення.
В комбнннраните приемницн за амплитудна и честотна модулация токоза-
хранването н нискочестотннте стъпала са общи за двата вида модуляции.
Междинночестотиите филтри най-често са комбиниранн, като за различните
междинни честотн се превключват последователно в анодната н решетъчната
верига на лампите. Те обикновено се поместват в една и съща ширмовка.
Поради голямата разлика в междинните честоти за амплитудна н честотна
модулация последователното включване на МЧ филтрн не нарушава нормалната
работа на приемника. Трептящият кръг на канала за амплитудна модулация
представлява малко капацитивно съпротивление за междиината честота на ка-
нала на честотна модулация н, обратно, кръгът на честотната модулация е
малко индуктивно съпротивление за канала на амплитудната модулация.
Детекторного стъпало чрез просто превключване може да се използува
както за амплитудна, така и за честотна модулация.
Входящата верига, усилвателят на висока честота и преобразователя? на
честотата за приемане УКВ-ЧМ радноразпръскване се нзпълняват във вид на
отделен блок, с който се опростява конс?рукцията и повишава сигурността
в работата.
За получаване на по-голямо усилване в канала за честотна модулация е необ-
ходимо да се увеличн броят на стъпалата с едно в повече, отколкото прн
приемането на амплитудна модулация. Тева става или като се добави още
една лампа, или като се използува преобразователят на честота на дълги,
средни н късн вълнн като допълнителна лампа за усилване на междинната
честота прн приемането на сигнали с честотиа модулация.
Схема на комбиниран приемник за амплитудна н честотиа модулация е по-
казана на фиг. 151.
Входен блок иа УКВ приемники за ЧМ« Входните кръгове, ВЧУ, пре
образователят на честотата и МЧУ на приемника за честотна модулация прии-
ципно съответстеуват на елементите в приемнниите за амплитудна модулация,
но схемно н конструктивно значително се отличават.
Високочестотната част на приемника за честотна модулация трябва без
изкривяване да пропуске целия спектър от честоти иа сигнала с честотна
модулация, затова пропусканата честотна лента на стъпалата във високоче-

4
Фиг. 151. Схема на комбиниран преемник АМ/цм
Суперхетеродинни приемници

284
Радиопр иемници
етютния^ канал на такъв приемник трябва да бъде значително ло-широка,
отколкото в обикновения приемник за амплитудна модулация.
Обикновеио входната верига, ВЧУ н преобразователях на честотата при
УКВ-ЧМ приемници се прави във вид на отделен блок, елементите на който
не се използуват при работа на другите обхвати. Това се прави поради обстоя-
Фиг. 152. Схема на входящ УКВ/ЧМ блок
телството, че лампите и кондензаторнте за настройка, използувани в обхвата
иа средни, дълги. и къси вълни, не отговарят на изискванията за работа на
УКВ обхват, а многобройните превключвання на едементите на разлнчните
обхвати усложняват конструкцията на приемника и влошават неговата работа
вследствие на паразитните капацитети.
На фиг. 152 е показана тнпова схема на входящ блок на УКВ-ЧМ при-
емник. Антената на УКВ обхват е обикновеио полувълнов днпол, който чрез
антенен фидерен кабел се съединява с входа на приемника посредством съгла-
еуващ трансформатор, състоящ се от бобнннте Lt Lz. Входният кръг Сг L>
има постоянна настройка на средната честота иа обхвата. Пропускаиата лента
на входната верига е равна на ширината на обхвата, тъй като неравномер-
ността на прехвърлящите напрежения прн приемането на различните честоти
от обхвата не превишава 3 дб.
Обикновеио входните кръгове на УКВ се правят така, че приемникът да
може да се включва както към обикновен несиметрнчен фндер, така и към
симетрнчна антена с двупроводен фидер. За опростяване на комутацията в
първия случай е по-удобно да се употребят капацитивна връзка на антената
с входния кръг н индуктивна връзка прн симетричен вход.
Настройката на кръговете на УКВ-ЧМ приемник се извършва най-често
чрез изменение индуктивността на бобината. Съгласуване на входните кръгове
с хетеродина се правн чрез съоаветен подбор на диаметрнте на сърцевината
на бобнните. Единичнн кръгове с фиксираиа настройка не осигуряват необхо-
димого потнскане на огледалните смущения.
Преобразователи иа честота. Най-употребяваният начин за преобразу-
ване на честотата при УКВ-ЧМ приемници с еднорешетъчното преобразу-
ване. При този начни на преобразуване на честотата входящнят сигнал и тозн
на< местная осцнлатор се подават на една н съща решетка на лампата най-
често на управляващата решетка.
Като решетъчнн преобразователи на метрови вълни могат да се използу-
ват пентода и трноди с голяма стръмност. Пентолите дават по-голямо усил-

Суперхетеродинни приемиици
285
ване от трнодите, но нмат по-висок собствен шум и по-малко входно съпрв-
тнвленне прн по-високи честоти. Триодните преобразователи нмат по-иисък
коефицнент на усилване, по-малък собствен шум и по-голямо входно съпро-
тивление, отколкото пенгодите. Това е довело до възпрнемането в прах-
тиката пентоднте да се използуват за смесване до 60 мгхц, а триодите Ъа
Фиг. 153. Схема на ВЧУ и преобразовател на честотата
с лампа 6НЗП
смесване от 60 до 400 мгхц. Над 400 мгхц се използуват триоди с днекоей
електроди.
Към преобразователната лампа не трябва да се прнлага АРУ, тъй като
изменен ието на преднапрежението водн до разстройка на хетеродина.
На фиг. 153 е показана практически схема на ВЧУ и преобразовател на
честотата с лампа 6НЗП (двоен триод), който нма стръмност 4,9 ма/е.
Междиииочестотии усилватели в УКВ приемницн за ЧМ. Междинно-
честотннте усилватели в УКВ-ЧМ прнемннци трябва да имат пропускана че-
стотна лента от 150-5-300 кхц за качествен© възпроизвеждане на прнемаиата
програма. За оенгуряване на по-добра нзбйрателност по съсёден канал може
да бъдат употребени единичнн кръгове в междинночестотните филтрн, но от
гледна точка за удобство и комбннираните АМ/ЧМ прнемници по-добре е да
се при л агат двукръгови леитовн филтри.
Изборът иа междинната честота е от голямо значение за конструкцията
н параметрите на приемника. За отслабване на сигналите по огледалеи канал
тя трябва да се избира по-висока. Но тъй като с повншаване на честотата
нестабилността иа усилватели сыцо расте, предпочита се тя да нма толкова
ниска стойност, че отслабването на огледалните честоти да е достатъчно.
В Запад на Европа за УКВ-ЧМ^ радиоразпръекване се използува обхваты от
87,5 — 100 мгхц, а стандартното значение на междинната честота е 10,7 мгхц.
При това положение огледалната честота попа да дори зад най-високата че-
стота нзвън обхвата:
/«гл = А +.2/м = 87,5 + 2.10,7 = 108,9 мгхц

286
Радиоприемви ци
По същите соображения и стравите членки на ОИРТ, конто са възприели
за УКВ-ЧМ радиоразпръскване обхвата 69 — 73 мгхц, ‘ използуват междинна
честота 8,4 мгхц. В последно време се забелязва тенденция за преминаване
към по-нискн междвиии честотв — 6,75 мгхц, с което се получават по-висока
чувствителност н избнрателиост.
Междинночестотните филтри се правят комбинирави, т. е. в една н сына
шнрмовка се поместват МЧ филтрн както за AM, тйка също н за ЧМ. При
такова включване се иалага да не се нзменя връзката между кръговете за
AM, за да се запази тяхната пропускана лента.
Амплитуд ен ограничител. Измене ни сто на честотномодулираните сигналн
по амплитуда възниква вследствие влиянието на смущения и вътрешните
шумове на приемника. За ограничаване на амплитудните изменения на ЧМ
сигнал се използуват ограничители, конто представляват от себе ей стъпало на
МЧУ, лампата на ксето осигурява ограничаващо действие. Качеството иа
амплитудния ограничител може да се харакгеризнра като отношение на кое-
фициента на амплитудната модулация на напрежението на входа на ограни-
чителя към коефициента на модулация на изхода му. Това отношение трябва
да бъде не по-малко от 30—40 дб.
На фнг. 154 е показана схема на ограинчнтел, в който ограниченнето се
извърчша за сметка на решетъчния ток и за сметка на отсечката на анодния
ток. Напрежението на началото на ограничаване е равно на I -S- 2 в, нормал-
*2506.
Фиг. 154. Схема на ограничител и фазов дискриминатор
ното входно напрежение е 2 -j- 4 в. Такъв ограничител потиска амплитудната
модулация около 10 пътн.
Режимът на лампата се нзбира такъв, че да не се получи ограничение и
при това достатъчно изходящо напрежение. За да нма добро ограничение, на-
преженията на анода н на екраниата решетка трябва да бъдаг по възможност
иай-малкн. Това понижение на напреженията се обуславя от допустимого па-
дение на изходяшото напрежение. Постояината на времето на решетъчната
верига трябва да бъде около 10-4 сек.
На фиг. 155 е показана схема на ограничител с двоеи триод 6Н7С. Този
ограничител работа без решетъчнн токове и понижава коефициента на амплв-
тудната модулация от 50 до 100 пъти.

шерхетеродинни приемници •
287
Фиг. 155. Схема на
ограничится без ре-
шетъчен ток
нли дробен детектор,
ио е по-сложен за на-
Честотни детекторн. Честотният детектор служи да отдели от честотно-
модулирания сигнал модулиращия нискочестотен сигнал. Честотиите детекторы
се разделят иа две групи: честотно-амплитудни и честотно-фазови или про-
сто фазови.
Честотно-амплитудните детектора преобразуват изменение™ на често-
тата на сигнала в събтветствие с изменение™ на амплитудата на напреже-
нието, което се детектира от амплнтудния детектор.
Фазовите детектора преобразуват изменение™
на честотата на сигнала в съответствне с измене-
ние™ разликата на фазите между двете напреже-
ния, управлявани от анодните токове на многоре-
шетъчните лампн с по две решетки, което довежда
към зависимост на постоянната съставна на анодния
ток от честотата.
Към честотиите детекторн се предявяват след-
ните основни искания:
линейност на детекторната характеристика, която
осигурява неизкривено детектиране при максималиа
девиация на честотата;
възможно по-голям коефнциент на усилване;
максимално потискане на паразитната амплитудна
модулация.
Детекторът с разстроен кръг е най-прост и не
изисква иикакъв специален монтаж. Последният треп-
тящ кръг в МЧУ се разстройва малко по отноше-
ние на междинната честота. Честотномодулнраното
трептение се преврыца в амплнтудно модулирано.
Такива детектори с разстройка намират приложение
в прости приемници, където не се изнскват внсоки
качества.
В повечето случаи се използуват дискриминатор
Дискриминаторът е по-съвършен детектор,
права н настройка. Той изисква употреба на ограничително стъпало преди
него, тъй като саммит не премахва паразитната модулация на сигнала. Към
ограничителя е необходимо да се подават сравнително по-силнн сигнали — 1 до
3 в, ва което е необходимо да се повиши усилването до ограничителя. На
фиг. 155 е показана схема на ограничится н дискриминатор.
За да се получи висок коефициеит на предаване от диодите, необходимо
е последимте да нмат, ниско вътрешно съпротивление. За тази цел се упо-
требяват специални двойни днодн илн пък полупроводникови такива. За доб-
рата работа на честотиите детекторн е необходимо диодите да имат еднакви
параметры.
Настройката на дискриминатора се състои в настройка на кръговете на
неговия трансформатор иа дадеиата междинна честота. Изходт.т на сигнал-
генератора се съединява към решетката на ограничнтелната лампа, честотата
иа генератора се установява равна на междинната честота. Ламповият волт-
метър иа постоянен ток се включва парачелно на съпротнвлението /?2. На-
стройката иа кръга £се правн по максимума на показанията на волтме-
^а. За настройка на кръга волтмерът се включва между точката „А*
и земя. Настройката се правн по нулевите показания на волтмера. Характе-
рнстиката иа дискриминатора (фнг. 156) трябва да бъде симетрична. Ако не е
симетрнчна, кръгът IjCj се пренастройва.

288
Радкоприемиици
Дробиият детектор има висока чувствнтелност, голям коефнциент на
усилване и потиска паразитната амплитудна модулация, което позволява да не
се употреби ограничител. Потискането на паразитната амплитудна модулация
в дробния детектор илн още наричан детектор на отношението или детектор
©т мостов тип става .поради това, че
Фиг. 156. Характеристика на често-
тен детектор
входного съпротивление на детектора се
измени с изменение амплитудата на на-
прежението на сигнала и съответно
изменя Q-фактора на кръга на филтъ-
ра, което довежда до изравняване ам-
плитудите на вапреженнето иа сигнала,
снемано от филтъра на детектора.
Изменението на входното съпроти-
вление на детектора от амплитудата на
напрежението на сигнала се получава
благодарение на това, че товарът на
детектора се шунтира от кондензатора
с голям капацитет, от което напреже-
вието на товара малко се изменя по
време. Напрежението на товара се опре -
дели от изходната работна точка на де-
тектора, която почти е постоянна. С уве-
личение амплитудата на сигнала ще се
увеличава и ъгълът на отсечката, което
предизвиква намаленне на коефициента
на иръзката на детектора н намаленне
на входното съпротивление. Следова-
телно амплнтудните изменения на аапреженията иа сигнала предизвикват про-
тивоположи!^ "изменения на коефициента на връзката н входното съпротивле-
ние, което шунтира кръга на филтъра, н всичко това довежда до значително
отслабване паразитната модулация на нзхода.
Фиг. 157. Схема на дробен детектор
Схема на дробен детектор е показана на фиг. 157.
Качественият фактор на вторичния кръг за честота от порядъка на 4 мгхц
трябва да бъде от ‘50 до 70, а за честота от порядъка на 10 мгхц—от
75 до 120.

Суперхетеродинни приемници
289
Фнг. 158. Схема и конструкций
на бобина към дробен детектор
За да нма детекторът внсока чувствителност,. отношеннето иа кръго-
вете трябва да бъде достатъчно голямо. Капацитетите на кръговете обикновено
се нзбират от 20 до 30 пф.
Практически-достатъчно добро ограничение се получава прн напрежение
на сигнала на управляващата решетка на лампата повече от ,е	"
добро потискане на амплнтудната моду-
лация се получава прн връзка между
кръговете на фазоизместващия транс-
форматор, равно на половина от крнтн-
ческата и прн отношение на напреже-
ннята —= 0,6 4- 0,7.
Симетрнращите съпротивления Rs н
/?4 се подбират така, че амплитудиата
модулация се потнска на средната точ-
ка на честотата. Прн това сумата от
съпротивленията /?3 и R± трябва да
остава постоянна.
На фиг. 158 са показанн схема н кон-
струкция на бобиннте и съединенията
помежду нм. Бобината £3 има 62 на-
вивки, от проводник ПЭЛ-1—0,1 не на-
вита на подвижна тръбичка еднослой-
но, навнвка до навивка. Бобината £3
има 27 навивки, проводник ПЭЛ-1,
навита едиослойно върху бобината £,
на този й край, към който се подава
анодного напрежение. Между намотките £3 и £3 е навита цигарена хартия ' с
дебелина не повече от 0,03 — 0,04 мм. Бобината £2 нма 204-20 навивки, про-
водник ПЭЛ-1—0,2, направена симетрично. Вснчки бобнни са навитн на една
страна.
Конструкцията на трансформатора за честота 16 мгхц има сьУцня вид,
както и -за честота 4 мгхц (фиг. 158).
Разстоянието между бобнннте е 14 мм, диаметърът на тялото е 11 мм.
Бобината £3 е навита снметрнчно от проводник ПЭЛ-0,3 н има 10 навивки.
Бобината £3 има 14 навнвкн от проводник ПЭЛ-0,17, бобината £3 — 3 на-
вивки от проводник ПЭЛ-0,17. Между намотките £3 и £3 е йоставена цига-
рена хартия.
Настройката на дробния детектор се правн по следния начин:
1.	На входа на детектора се подава от сигнал-генератора напрежение с
междинна честота от порядъка на 0,1 в; към съпротивлението R\ се включва
волтмерът за постоянен ток със скала 5 -=-10 в н входно съпротивлеиие, не по-
малко от 50 ком; кръгът се настройва по максимално показание на воЛтмера.
2.	Проверява се симезрнчността на бобината £2. Напреженията на двете
половинки на бобината L& нзмерени с лампов волтмер с високо входно съ-
противление, трябва да бъдат равнн. Симетрнята трябва да се получава чрез
изменение броя на навивките на една от двете половинки на бобината. Бобн-
ната £§ трябва да бъде изключена.
3.	Подбира се коефициентът на връзката между кръговете. Бобината £3 се
включва паралелно иа първичння кръг, на който се включва лампов. волтмер
19 Наръчник на радиолюбителя
15—20 мв. Най-

290
Радиоприемници
чрез капацитет о? 2 4-3 пф. Отношението на напрежението иа първнчния
кръг трябва да бъде равно на 0,75. Вторичният кръг се разстройва чрез
свързани» към него кондензатор с капацитет от 100 -г 150 пф. След из-
ключване на кондензатора вторичният кръг се настройва в резонанс по мак-
сималиото показание на волтмера.
4.	Подбира се величината на отношението от. напрежението	към на-
прежёнието f/3. Затова се нзмерва нзправеното напрежение на товара Rj (с
волтмер за постоянен ток) при настроен н разстроен кръг (при двете нзмер-
вания напрежението на входа се установява така, че напрежението на пър-
внчния кръг остава неизменно). Отношението на тези напрежения трябва да
бъде в границите на 1,18	1,22. Ако то се окаже по-голямо или по-малко от-
указаното, следва съответно да се намалн нли увеличи броят на навивките на
бобината £3.
5.	Снема се статичната характеристика на детектора, т. е. завнснмостта иа
постоянного напрежение на изхода на детектора от честотата на входа на
същия. Тя трябва да бъде снметрична относно междинната честота н линейна
,в границите 75 4-100 кхц (за концертни приемницн).
Несиметричността н нелинейността на характеристиката се отстранява
чрез подбиране стойностите на капапитетнте С2 н Сг н съпротивленнята и
Rit а също н чрез регулиране на връзката между кръговете. Прнмерната
характеристика е както тази на фиг. 68.
р. Регенеративнн приемиици
Регенеративного приемане е основано на използуването в детекторного
стъпало на положителна обратна връзка, при което се повишават чувствител-
нрстта и избирателността на приемника. Величината на обратната връзка се
" установява близко до критична-
та, при която се започва осцилн-
рането. Регулирането на обрат-
ната връзка може да се нзвърш-
ва по няколко начнна: чрез из-
менение иа взаимната нндуктив-
ност между кръга на бобината
и бобината на обратната връзка,
чрез изменение стръмиостта на
характеристиката на лампата и
чрез въвеждаие в схемата на
регулируема отрицателна обратна
връзка. Недостатък на регенера-
тивните приемницн е тяхната
RP-
Фиг. 159. ьСхема на регенеративен
приемник
неустойчивост при работа.
'“На фиг. 159 е показана схема на регенеративен приемник, при който ре-
гулираието иа обратната връзка се нзвършва чрез капацитет.
С. Рефлексии приемницн
Лонякога с оглед иамаляваието броя на лампите се строят приемиици по
рефлексна схема. В тези приемницн една н съща лампа нзпълнява едновре-
менно две функции: като усилвател на висока честота н като усилвател на
ниска честота. Използуването иа рефлексии приемницн на УКВ обхват е по-

Суперхетеродинни приемници
291
целесъобразно, отколкото на дълги и средни вълни. Благодарение на внсо-
ката междинна честота от 4—W мгхц се облекчава разделението на внсоко-
честотните и звуковите трептения, което намалява нискочестотните изкривя-
вання на звуковата честота. Потискането на паразитната амплитудна моду-
лация на нискочестотния сигнал се извършва от честотния детектор.
Фиг. 160. Схема на рефлексеи приемник
Радиолампата в дробння детектор е удобно да се използува едновременно
и в нискочестотния усилвател. В батерийните прнемннцн за рефлексна работа
се препоръчва да се използуват лампите 2П1П н 2П2П, конто имат най-
голяма стръмност на характеристиката сн в сравнение с другнте ламин. Край-
ните лампи в мрежовите прнемкицн могат да се използуват и в честотиите
детекторн. В места, където нма големи смущения, не се препоръчва да се нз-
ползуват рефлексии прнемннци. На фиг. 160 е показана схема иа рефлексеи
приемник.
т. Транзисторны нриемницн
Високочестотеи усилвател. ВЧУ н МЧУ с полупроводникови триоди се
разлнчават чувствително от разгледаните уснлватели с електронни лампи. Вход-
ного съпротивление иа полупроводниковия трнод е малко, затова за получа-
ване на достатъчно усилване е необходимо междустъпално съгласуване. Вход-
ного съпротивление на триода на следващото стъпало се налага винагн да бъде
съгласувано с предшествуващото стъпало. Входного и изходното съпротив-
ление на полупроводниковия триод значително се изменят по обхвата. Освен
това по същите причини входната вернга иа триода внеся голяма загубв в
кръга и намалява неговата нзбирателност. За повншаване на нзбирателността

292
Радиоприемники
<1
-Ей +<f
г
б
В
д
Фнг, 161. Схеми на ВЧУ с полу-
проводникам триоди
се налага връзката на триода с кръга
да бъде много по-слаба от тази, която
е необходима за получаваие на макси-
мално усилване. Почти винагн се налага
да се търси компромисно решение меж-
ду коефициента на усилване и избира-
телността.
Трептящите кръгове в транзнсторни-
те ВЧ усилватели за разлика от лам-
ловите винаги трябва да бъдат с въз-
можния най-добър качествен фактор.
Прн транзисгорните ВЧ усилватели
трябва да се има предвид, че начесто-
ти, по-ниски от граничната, е по-добре
да се използуват схемн с общ емитер,
а на честоти, по-високн от граничната—
схемн с обща база.

Сунерхетеродинни приемиици
293
Най-често улотребявани схеми на високочестотни усилватели са показани
из фиг. 161.
На фиг. 161 а за товар на първото стъпало служи паралелният трептящ
кръг Ci Zj С2, настроен на честотата на сигнала- Най-голямо усилване тук се’
пойучава при точно определена стойност на кондензатора С3, който се под-
бира опитно. Настройка на желаната честота се прави с кондензатора С8.
Изменяйки отношението между Z3 и С2, може да се получи желания? качествен
фактор на кръга, а следователя© и необходимдта лента на пропускане. Тази
схема дава възможност да се получи голямо усилване даже на честоти, преви-
шаващи граничната. Тя има недостатъка, че при настройка за получаване на
желаната ширина на пропусканата лента трябва да се подбира индуктивността
на бобината.
На фиг. 161 б и в са показани схеми с автотрансформатора н индук-
тивна връзка. При тях леко може да се гюдбере най-мзгодната връзка на
трмодите с кръговете. Те са най-подходящи за обхватим усилватели иа висока
честота.
За по-устойчива работа на траизисторни ВЧУ и за увеличаване коефи-
циента на усилване може да се приложи иеутрализация, която компенсира
вредното влияние на обратната връзка. На фиг. 161 г и д са показани схеми
за иеутрализация с използуването на един конденсатор Сн. Трябва да се
внимава при включването на краищата иа бобината, зашото хтри неправилно
включване може да се самовъзбуди усилватепят.
На фиг. 162 е далека схема на !ВЧ усилвател с два транзистора ОС615.
Фиг. 162. Принципна схема ла ВЧУ с транзистори ОС615
Керамични кондеизатори : Ct = 25 пФ, С* — 40 пф, Сл = Си — 300 пф,
Cs = 20 пф, Сб = 5 пф. Ci — 500 пф, Св — 3 пф, С& — 2500 пф; старо-
флексии кондензатора : С) = 40 пф, 125 а; См = 1000 пф, 125 е\ възду-
шен променлив кондензатор — двоен : С$& = С$в = 2 X 2 от 12 нф; три-
мер-ковдензатори: С1а = Съ => 14 пф, Св = 6 пф ; съпротивления : 2?( =
-  /?4 = 500 ом, i?2 = 25 ком, /?3 = /?б = 5 ком, /?$ = 5 ком (всичките
по 0,1 вт); бобини: ZA 2 нов 0.4,	2,5 нав 0,8, Lt 3,5 нав 0,6,
Zj 5 нав 0,8
Ls 2,5 нав 0,8, 2.6130 нав 10 X 0.01 L,, 30 нав 0,2;
L7f 2 нав 0,2
тяло на бобините с = 4 мм.
Преобразовател на честота. Усилването при преобразуването иа често-
тата завмсн както от работната точка, така и от амплитудата на напрежението
или тока на хетеродина. За осигуряване на по-голямо усилване прн преобра-
зуването работната точка трябва да се избира на най-нелинейния участък от

294
Радиоприемници
характеристиката-. Затова величината на постоянней ток трябва да съставлява
част от милиампера.
При подаване на хетеродинното напрежение на емитера максимално усид-
ване има прн амплитуда на хетеродинното напрежение на емитера от поря -
дъка на 1 в. Може да се получи достатъчно равномерно усилване около 15 &б.
Фиг. 163. Схема на смесител н
хетеродин с полупроводникови
триоди
Напрежението на сигнала и напрежението иа хетеродина може да се по-
давят както на емитера, така и на базата иа транзистора. Преобразователят
работа по-устойчиво при включване на триода по схема с обща база, при
което напрежението на сигнала и напрежението на хетеродина се подават във
веригата на емитера.
На фиг. 163 и 164 са показани схеми те на преобразователи с отделен
хетеродин.
На фиг. 165 е показана схема на преобразовател на честота, в която и
смесителят, н хетеродинът са изпълнени с един триод. Използуването на такъв
преобразовател не е целесъобразно, тъй като той дава по-лоши резултати.
Входните и нзходните пълнн съпротивления на полупроводниковия триод,
който работи в режим на преобразуване на честотата, са обикновеио по-
големи, отколкото в трнод, работеш в режима иа усилване.
Входните н нзходните резонанснн системи за преобразователя се строят
на същите прннципи както за ВЧУ и МЧУ.
Хетеродин. Хетеродинът трябва да удовлетворява слецните измскваиня:
достатъчно неизменни по форма и амплитуда трептения в обхвата на чес-
тотата ;

Суперхетеродинни приемници
295
достатъчна мощност за ефективната работа на преобразователя. Товарът на
хетеродина се явява малко входно съпротивленне на триода-преобразовател ;
Магнитка ытева
Фиг. 164. Схеми на смесители
а — с кондуктивна връзка на юсодяшия кръг с антената ;
б — с магнитна антена
честотата на трептенията на хетеродина не трябва съществено да завися
от тем перату рата на окръжаващата среда и изменение™ на напрежението на
токозахранващия източник.
Фиг. 165. Схема на преобразовател
на един полупроводников триод
Всички тези изисквания се удовлетворяват както от точковите, така н от плос
костните полупроводннковн триоди. Преимущество™ на точковите трноди е въз-
можността за" прилагане на схеми с използуване зна отрицателно съпротивле-
ние в схеми с точковн триодн. Плоскостните трноди нмат това съществено
преимущество, че изискват малки напрежения на вахранващия източник (напри-
мер I в за плоскостните триоди вместо 10 в или пов’ече за точковите) за по-
лучаваие стабилни трептеиия и еднакви мощности. Подаването иа обратна
връзка от колектора на базата често дава по-добри резултати, отколкото пода-
ването на обратна връзка на емитера. Стабилността на честотата се достнга
чрез правнлния избор на величината на обратната връзка и ввдючването на
триода към част от кръга, което намалява влиянието на собствената реактив-'
ност на триода на настройката.

29б
Радиоприемници
’ Точковите триоди намнрат приложение самов хетеродинната част на прием-
внцнте. В усилватёлннте стъпала е iio-целесъобразно приложение™ на ста-
билии плоскостни триоди, даващи при това и по-голямо усилване.
Схеми на хетеродини с точкови триоди са показани на фиг. 166.
ФиС. 166. Схеми на хетеродини с точкови трноди
а — с паралелеи кръг във веригата иа емитера; б — с последователей кръг
във веригата на емитера; в — с последователен кръг във веригата на колектора
• Обратната връзка' се регулира чрез съпротивленнето във веригата на ба-
зата. На фиг. 167 и 168 са показани схеми на хетеродини с плоскостей
триоди.
Фиг. 167. Схеми на хетеродини с плоскостей триоди
 Величината на обратната връзка в схемите на фиг. 168 се определя от съот-
ношеннето на капацитетите Q и С2. Хетеродинът, показан на фиг. 168 б, може
да работе на честота до 2 мгхц.
Междннночестотен усилвател. За да се използуват ло-ефективно трио-
дите н за да се получи макснмалното възможно усилване, е необходимо съгла-
суване между стъпалата. Съгласуването на пълните входнн и изходвн съпро-
тивления е особено важно в стъпалата на висока и междинна честота, тъй
като усилването на полупроводниковия триод спада с повишаваието иа работ-
ната честота.

Суперхетеродинни приемници
297
Най-често се включват триоди по схема с общ емитер, която дава при съг-
ласуване на съпротивленията значително голям коефициент на усилване, от-
колкото схема с обща база.
Тъй като съгласуването на съпротивленията значително разширява пропус-
каната честотна лента на кръга, за да се получи по-голяма избиратеяност, е
Фиг, 168. Схемн иа хетеродини с плоскостей триоди
с капацитивиа обратна връзка
необходимо да се употребят кръгове с Q-фактор от порядъка на 150 и повече.
За да се иамалят размерите на бобииите, кръговете трябва да се направят със
сърцевина от материал с голяма магнитна проницаемост.
На фиг. 169 са показали ияколко ’варианта на съгласуваие между стъяа-
лата чрез единични и свърааии кръгове.
Тъй като уснлването на стъпалото с полупроводников трнод обнкновеио е
по-малко, отколкото с електронна лампа, то се нзисква по-голям брой стъпала,
а следователно и повече резонаисни кръгове. За да се получи същата изби-
рателност, може да се използуват единични кръгове.
Най-често прибягват към непълно включване на триода към кръга, което
позволява да се стесни пропусканата лента, да се намали разстройката на кръ-
говете при изменение параметрите на триода и осигури съгласуваие между
стъпалата.
В схеми с полупроводников!! триоди на честота 465 кхц може да се по-
лучи усилване в междинночестотното стъпало от 20 до 30 дб.
На фиг. 170 са показана схеми МЧУ, в конто връзката между стъпалата се
осъществява с двукръговн леитови фнлтри.
На фиг. 171 е показана практически схема на МЧУ с триоди AF105.
Детекторно стъпало. За детектиране са подходящи както полупроводня-
ковите диоди, така и полупроводниковое триоди. При използуваие на полу-
проводниковите диоди е необходимо да се осигури достатъчно високо иапре-
жение на изхода на междинната частота за работа на диода в режим на ли-
нейно детектиране. Пълното съпротивленне на усилвателя на ниска честота е
относително малко, затова за осигураване на достатъчно висок коефициент на
връзка е необходимо да се съгласува пълното съпротнвление на детектора с из-

298
Радйопрнемннци
Фнг. 169. Схемн иа съгласуване иа входните и изходните
съпротивления
а — с автотрансформаторна връзка с предидущия ч следващия триод;
б — с вътрешяо-капацитивна връзка иа кръга със следващия триод;
в — с автотрансформаторна връзка с предидущия триод и трансформа-
торна връзка със следващия триод; г — с автотрансформаторна връзка
на левтовия филтър с триодите
Фиг. 170, Схеми на МЧУ с двукръгови лектови филтри


Суперхетеродинни ыриемници
29»
ходното съпротивление на усилвателя на ниска честота. На фиг. 172 е пока-
зана съответна схема.
Детектираието с помощта на полупроводникови триоди дава обикновеио по-
.добри резултатн по следните причини :
Фиг. 171. Схема на МЧУ с триоди AFI05,
със следните данин
Стирофлексни кондензатори с работно напрежение 125 в: С» = С» =
= 400 пф, Сй — Сц = 15 пф, Се — Ct8= 30 пф; керамични конденза-
тори : Ct = Са = 5 пф, Са — С9=*1й ООО пф, С« = С» — 2500 пф;
съпротивления с 0,1 вт: 7?»= Z?s = 1 ком, /?2 — 2?s = 5 ком, ы Z?s ==
= /?5 — 30 ком, /?4 = == 250 ом;
бобинн 1 Lt, /.JI—2-4 пав 3X0,05. Ls, Ls 4-5-38 нав 10X0,04,
12-3-47 нав 3X0.05
Ls, Ls 4—5—38 нав 10X0,04, Ц, Le 6—7—2 нав 0,2, £, 30 нав 0,2;
тяло на бобината — желязна сърцевина с М 5 мм
полупроводниковият триод може да работи в линеен режим прн малки
мощности на сигнала;
детекторы с полупроводников триод дава значително усилване по мощност
и работи като първо усилвателно стъпало на ниска честота. Така напр. детек-
7
Фиг, 172. Схема иа детектор с полу-
проводников диод
торного стъпало с транзистор, включен по схема с общ емитер, може да даде
усилване до 20 дб;
прн извършване на АРУ мощността на изправения ток се взема от днод-
ния детектор и се оказва обикновеио недостатъчна н затова се изисква усил-
вател на постоянен ток или пък допълнително стъпало на усилване по междинна
честота.
Приложението на триода не изисква допълнително включване на усилвател.
Най-добри резултати дава схемата с общ емитер.

300
Радиопрнемници
Типова стойност на входните съпротивления на триодния детектор състав^
лява 20000 ом при включване на триода по схема с общ емнтер и около
3000 ом при схема с обша база. На фиг. 173 е показана схема на триодно
/
Фиг. 173. Схеми на детектори с триоди (траизистори)
а — със заземен емнтер; б — със заземена основа
детектираие. На фиг. 174 е показана практически схема иа дробен детектор,
изпълнен с диоди OAI72.
Фиг. 174. Схема на дробен детектор, изпълнен
С диодн DA172
Сънротивления :	= /?$ = 1 ком, /?2 =5 ком, = 30 ком, /?«=500 оМ,
/?5 == 100 ом, Rs-fy — 240 ojw, /?8 — 3 ком, Rte — /?ц = 20 ком:
стирофлексни кондензатори : Cs = Се =300 п«й; керамични ковденза-
тоти: С3=27 пф, С1=35кф; дискови кондензатори : С»—Св —10 000 пф,
С7 — 3000 пф.: електролитни кондензатори : Св = 4 мкф. С® = 1 мкф,
8»Т2 в; бобини : Li (1—2) —15 пае 10X0,04
(2-3) - 23 нав 10X0,04
(5—6) — }2 Х15 бифилярно 10 X 0,04;
тяло на бобините — экелязна сърцевнна с Ф = 5 мм

Автоматично регул Иране на усилването. Усилването с полупроводников»!
триода може да се намали по два начина: намаляване на тока на емитера или
намаляване на колекторното напрежение.
, В съответстние с това са възможнн два начина на АРУ. При регулираие с
помощта на тсжа на емитера управляващото напрежение се подава на базата
на триода на регулируемого стъпало. Резултантното изменение на постоянната
съставна на базнсння ток на триода се усилва н се прояви ва във вид иа зна-
чителни изменения на емитерния ток н на усилването на стъпалото.

Суперхетеродинни приемници
301
Прн регулиране с помошта на напрежението на колектора управляващото
напрежение също се подава на базата на триода на регулируемого стъпало.
Изменението на базисния ток довежда до увеличаваие на колекторния ток н до
увеличаване падението на напрежението върху съпротивлението във верйгата
Др 8ч а}
Фиг. 175. Схема на АРУ
а — с триоден детектор; б — с диоден детектор
на колектора. Напрежението на колектора спада и усилването на стъпалото
се намалява. Схема на автоматично регулиране иа усилването е показана
на фиг. 175.
Фазопреобръщачн. Двутактните усилватели с полупроводникови триоди
изискват изменение на фазата на сигнала във входната верига. Изместването
на фазата в схеми с полупроводникови триодн се осъществява по-трудно, от-
колкото в схемите с електронни лампи, тъй като е необходимо да се подава
балансиран ток иа сигнала, а не напрежение.
На фиг. 176 е показана схема на фазообръшач с полупроводникови триоди,
която има добре балансиран изход. Горният трнод работи като обикновен уснл-
вател със заземен емнтер с тази разлика, че неговият емитер е съединен със
земя чрез две паралелни вериги. За нормалната работа на схемата съпротив-

302
Радиоприемници
лението на товара трябва да бъде по-малко в сравнение с нзходните съпротие-
ления иа-триодите.
Съпротивлеинето трябва да бъде по-голямо от съпротивлението иа уча-
стъка емитер-база на долния триод. Ако това условие не е нзпълнено, то зна-
25л
25*
Фиг. 176. Схема на’фазообръщач
с полупроводникови триоди
чителна част от променливия ток на
сигнала ще се отклони през 7?с и то-
ковете в емитерните вериги иа трнодв-
те няма да бъдат равни. Практически
трябва да бъде около 10 пъти по-голя-
мо от съпротивлението иа участъка
емитер-база.
Качествени показатели. Чувстви-
телност. Достатъчната чувствителност
осигурява 'Ниско ниво на шумовете и
внсоко общо усилване на приемника.
Влияннето на шумовете на преобразова-
теля в значителна степей се‘намалява
ври употреба на ВЧУ със значителен
коефнниент на усилване. Тъй като триод-
ного детектиране може да се Ёосъще-
ствява при ниско ннво на междинната
честота, то значителна част на общото усилване може да бъде получено в
стъпалата на НЧУ. Такова преразпределенне иа усилването между високоче-
стотното и нискочестотното стъпало позволява да се намали броят на полупро-
водниковите триоди в схемата, тъй като на ннски честоти може да се полу-
чат по-високи коефициенти на усилване.
Избирателност За осигуряване на внсока нзбирателност следва да се
използуват резоиансни снстемн с голям Q-фактор, тъй като входните съпро-
тивления на стъпалата в значителна степей шунтират резонансната система.
Кривата на нзбирателността може да се окаже малко несиметрична поради
влиянието на реактивиите входнн пълни съпротнвления на стъпалата.
Изкривявания и честотна характеристика. Прн правилен избор на ра-
ботайте точки при работа в режим клас А нзкривяванията ще бъдат незна-
^ителин. По-сложно е да се получат малки изкрнвяваиия в двутактиа схема,
която работи в режим клас В, което се обяснява с противоречивите нзисква-
ния да се получи максималиа полезна мощност, минимални нзкривяваиия и
максимален коефипиент на усилване.
Лошо регулираиата система иа АРУ може също да иреднзвика из-
кривявання.
Осигу ряваието на’ну жната честотна характеристика иаНЧУне представлява
Голяма трудност.
Източници на захранване. Повечето стъпала на приемника могат да
работят при захраиващк напрежения около Зе. За да се получи достатъчно
полезна мощност на нзхода, крайното стъпало трябва да работи в режим на
ниско напрежение н голям ток, което често довежда до изкривявания. Освен
това ®ъв веригата на емитера прн това се развива значителна мошиост,
което снижава общня КПД. От друга страна, работата прн малки' напрежения
и големн токове позволява да се иатоварва последното стъпало непосредствен©
с високоговорителя.

Суперхетеродинни приемници
303
Любителски приемници
Еднолампов приемник. Принципната схема на еднолампов прйемиик е по-
казана на фиг. 177. Приемникът има два вида вълни. средни 1 87—578 м и
дъяги 750—2000 л.
Фиг. 177. Принципна схема на еднолампов приемник
Връзката с антената е комбинирана. Преобразователях на честотата е с
индуктивна обратна връзка. Напрежението на сигнала се подава на първата
решетка на хептодната част, а напрежението на хетеродина — на третата
решетка. Към вторня кръг 410 Д18 е включен полупроводников днод ПП1 тип
ДГ-Ц4, който изпълнява ролята на диоден детектор.
От детектора иискочестотното напрежение се подава на първата решетка
на хептода. По такъв начин хептодната част на лампата 6ИП1 се използува за
преобразуване на честотата н за ннскочестотно предусилване.
Регулирането на силата се извършва както по ииска,така н по висока че-
стота. Уснленото от хептодната част ннско напрежение от съпротивленне
през вернгата 7?6 се подава на управлявашата решетка на триодната част,
което се използува в крайното стъпало. В анодната верига иа триода е вклю-
чен изходиият трансформатор Тр], във вторичната намотка на който е вклю-
чен високоговорнтелят.
Захранването па приемнике се извършва от изправителя с диод
ДГ-Ц27 (1Ш2).

304
Раднопрнемнпци
Бобините на приемника са намотаин на тела с диаметър 12 мм и дължина
22 мм. Данните за намотка „универсал" са дадеин в табл. 41.
Таблица 41
Бобика	Брой на навивките	Индуктивност без сърцевнна в мкхн	Тип и диаметър на проводника в мм	Ширина на намот- ката в мм	Разстояние между бобините в мм
	700	7125	ПЕЛШО-0,10	6	1 5
	371	2250	ПЕЛШО-0,12	4	
	320	1340	ПЕЛШО-0,10	4	
L.	107	170	ЛЕШО — 7 X 0,07	4	1 4
Lrt	140	215	ЛЕШО—7X0,07	4	
Lc	125	—	ПЕЛШО-0,12	4	1 4
L-	84	75	ЛЕШО—7X0,7	4	1	I
д	75	—	ПЕЛШО-0,12	4	г 1
Настройката на бобината се извършва с желязна сърцевнна. Междинно-
честотният трансформатор нма 465 кхц. Може да -се използува всякакъв тип.
Изходящият трансформатор Tpi има следните дании: сърцевина-пластини
УШ-12 с междина 0,12 мм. Дебелина на набора 18 жж. Първичната намотка
има 3570 навнвки с проводник ПЭЛ-0,07- Вторичната намотка — 90 навивки с
проводник ПЭЛ-0,49.	;
Силовият трансформатор Тр2 е навит върху сърцевнна.от пластики УШ-16
с дебелина на набора 24 мм. Първична намотка — 910 навивки с провод-
ник ПЭЛ-0,10, вторична —1240 навивки ПЭЛ-0,12, трета—-2390 иавивки
ПЭЛ-0,07, четвърта—-75 навивкн ПЭЛ-0,41.
Трнлампов суперхетеродинен приемник. Приемникът работа в обхвата
на дългн, средни н къси вълни (фиг. 178}. На къси вълни може да се приема
във всеки желай участък на разлети вълни.
Чувствителност на приемника на средни вълни и дълги около 150 мкв и
на къси вълни около. 200 мкв.
 Изходящата мощност на приемника е 2—4вт.
За преобразовател на честотата се използува лампа 6И1П. За. осъществя-
ване на разтегнат обхват на късн вълни паралелно на част от бобината L& се
включва кондензатор С18. Точката на включването иа С18 към бобината се
лодбира на най-ниската честота от късовълновия обхват. Колкото по-малко
навивки подвключва С19, толкова no-плавна ще бъде настройката.
За усилвател на междинната честота се използува хептодната част на лам-
пата 6Й1П (Л2).	/
Регулирането на пропускателната лента на междниночестотния усилвател се
извършва с бобината L^.
Детекторът- и изправителят иа АРУ използуват полупроводниковите
диодн ДГЦ-4.
Усилвателят на ииска честота е обхванат от отрицателна обратна връзка,
дълбочината на която се подбира чрез съпротивлението /?28.

2»,Нарьчник_на радиолюбителя
Суперхетеродинпи приемници

306
Радиоприемници
Анодного напрежение се получава от токоизправителя, в който са използу-
вани полупроводниковое диоди ДГ-Ц26, с което се намаляват размерите м
тежииата на трансформатора.
Прост транзисторен приемник. На фиг. 179 е дадена принципната схема
на транзисторен приемник с един транзистор П2Б. Броят на навивките на
антенната бобина се подбира в
завнсимост от типа на бобината,
диаметъра на проводника и об-
хвата, иа който желаем да ра-
боти приемникът. Може да се
използува всяка бобина на сред-
ин вълни от какъвто н да е
приемник. Кондензаторът за на-
стройка С% може да бъде от вся-
какъв тип. Настройката на прием-
ника се състои в подбираие на
съпротивлението Могат да
бъдат употребени триоди от се-
рия ГН 4- П6.
Транзисторен приемник на
къси и средни вълни. На
фиг. 180 е дадена принципната схема на транзисторен приемник на къси к
средни вълнн. Обхватите са разпределенн, както спедва:
;Фиг. 179. Принципиа схема на прост
> транзисторен приемник
КВ1 12,7—27,6 мгхц 10,9—23,6 м чувствителност 28 мне
КВ2	5,7—13,3 мгхц	22,5—52,6 м	„	9,5 мка
КВЗ	2,1—6,2 мгхц	48,5-143 м	»	7,2 мка
СВ	0,51—1,63 мгхц	184—589 м	,	10 мкв
Междинна честота 465 кхц.
Прехвърлящ трансформатор UTpz първична 1870 нав, 0,07 мм; вторична
2X40 нав, 0,18 мм.
Изходен трансформатор UA: первична (долу бифилярна) 2X168 нав
0,32 'мм; вторична 76 нав, 0,55 мм.
Бобина : в х о д и и
41 = 0,575 мхн 7,5 нав	0,5 отвод, 0—0,8; тялоД — 9 мм
£2 = 2,79 мхн	18 нав	3	„	0	= 0,35 „	,
£д — 9,95 мхн	36 нав	6	»	0	— 0,2	.
£4 = 0,178 мхн	50 нав	5	,	0	= 30X0*05
Оснклаторни
£g = 0,706 мкхн, 7,5 нав, 5,5 отвод, 0 = 0,8, куплираша бобина
2X1 0=0,35, диаметър на тялото Д = 9 мм
Lg — 3,18 мкхн, Д.8 нав, 13 отвод, 0 = 0,35, куплираща бобина
2X1, 0=0,2, Д = 9 мм
£7=10,25 мкхн, 36 нав, 18 отвод. 0 =0,2, куплираша бобина
2X3, 0=0,2, Д = 9 жлг
Lg — 1,02 мкхн, 108 нав, 40 отвод, 0 = 10X0,05, куплираща бо-
бина 2X5, 0 =0,2, Д = 6 мм

Фиг. 180. Принципна схема на транзисторен приемник на къси и средни вълни
Суперхетеродинни приемници

I
Радиоприеиници

Суперхетеродинни приемници
309
Междинин
£3 = 0,226 мхн 98 нас 10X0,05
L10 =0,226 „	98 .	18	отвод 10X0*05
Ln = 0,444	,	136 „	27	
£13 = 0,226 „	98 ,	20	
Z12 = 0,444	,	136 .	13	
/•я = ода ,	68 „	40	•	V
Дроселг £=1 мхн, 230 нав, 10X0,05, шкрнна на иамотката 7 мм, желязна
сърцевина.
Транзисторен безтрансформатореи усилвател. На фиг. 181 е дадена
вринципната схема иа транзисторен усилвател без трансформатор, който може
да се построй както с европейски, така също н със съветски транзнстори,
конто са показани на схемата. Усилвателят нма следните техническн’данни :
Честотна лента 10 хц до 18 кхц, а3 дб.
Нелинейни 'Ъзкраеявания (клирфактор)'; прн 1 кхц 1
X « 55 хц 2%
5 кхц 1,5 %
, 10яхц10%^-
Изходяща мощност 4 вт.
Апарат за слабо слушащи. На фиг. 182 е дадена принц ипната”схема?"ня
апарат за слабо слушаши. В ней се използува кристален микрофон М, кристален
Фиг. 182. Принципна схема на апарат за слабослушащи
телефон Т н свръхминиатюрни трансформаторн. Потенциометърът Ц5 е регу-
лятор на силата, свързан с ключа Вк. В апарата се използуват три плоскостии
триода тип СК722, включенн по схема със заземен емитер. За захранване е
употребена една миниатюрна 15-волтова батерня. Общата консумация на тока е
около 1,4 ма. Съпротивленнята н /?2 във веригите на основата трябва да
бъдат подбраии така, че да се получи оптимален компромнс между голямото
усилване, малкнте шумове и малките изкривяваиия. Тозн апарат няма забеле-
жнми нзкрнвявания и е твърде икономичен.

Седма главе
НИСКОЧЕСТОТНИ УСИЛВАТЕЛИ
1.	Параметри иа нч усилватели
Коефицнент иа усилване на напрежение К — числото, което нокаэва ер-
ношеиието на напрежението, получено в изхода иа усилватели, към nanpwe-
лието, подадеио в неговмя вход
XZ__ ^изх
л-77—
^вх
Прн няколкостъпалеи усилвател общото усилване е равно иа проиеведо-
«него на коефициеытите на усилване иа отделайте стъпала
Изходяща мощност Ркзх — най-голямата мощност в нзхода на уеияватеда.
яри която изкризяваиията ие надвишават допустимата стойност.
Р — 1 Uтюх
ИЗК - ~2 Q '
където Um изх е амплитудата на изходяшото напрежение;
Rx —товариото съпротнвлеиие в нзхода.
При усилвателите на напрежение като основен показател остава само на-
ходящего напрежение, чиято амплитуда Um също се ограничава от допусти-
мите изкривявания.
Входящо напрежение — напрежението, което е необходимо да се подаде
във входа на усилвателя, за да се получи номиналната изходяща мощност.
Това напрежение се нарнча още и чувствнтелност на усилвателя.
Входно съпротивление — съпротивлението, което представлява входът иа
усилвателя за променливия ток с ниска честота, получен от източника на вхо-
дящото напрежение. Входното съпротивление зависн от честотата на приложё-
ното напрежение/ Необходимо условие за работата иа усилвателя е входното
му съпротивлённе да бъде съгЛасувано (да нма еднаква величина) с еътреш-
ното съпротивление на източника на входящото напрежение.
Оптимално товарно съпротивление. За да се получи от усилвателя най-
голяма мощност, товарът, включен на изхода му, трабва да нма точно опре-
делена оптпмална величина. Всяко отклонение в която и да е посока от тази
величина води- до иамаление иа отдаваната от усилвателя мощност.

Изкривявания
311
Честотен обхват — областта от честоти, в която коефициентът на усил-
ение не се изменя повече, отколкото е допустимо по изискваиията. Разликата
между граничните честоти на тази облает се иарича честотна леита иа
ропускане на усилвателя.
Динамичен обхват — отношението между амплитудите на най-силиня и
и-ай-слабия сигнал, който може да се усили. Долната граница се определя от
еобствеиия шум на усилвателя, а горната — от допустимите нелинейни изкри-
вявяния. За качествено възпроизвеждане дииамичният обхват на усилвателя
зрябва да достига до 60 дб.
2.	Изкривявания
Изкривяванията представляват изменение формата иа сигнала в изхода на
усилвателя в сравнение с формата на приложения във входа сигнал. Разли-
чаваме честотни (лниейни), ам пли ту дни (иелииейни) м ф а з о в и изарм-
вяваиия.
*	«9	W8	WOf
Частоте ffatj
Фиг. 183. Честотна характеристика
на нискочестотен усилвател
Честотни изкривявания. Дължат се иа иееднаквото усилване на иякои
честоти и честотни области поради иаличието на реактивни елементи н уенл-
вателя.
Зависимостта на коефициента иа усилването от честотата се изразява гра-
фически с т. нар. честотиа характеристика (фнг. 183). Ако честот-
иата характеристика в областта от най-ииската до най-високата усилвана чес-
гота е права линия, това значи, че коефициентът на усилването е постоянен
и усилвателят ие създава честотни изкривявания в тази облает (крива /). Най-
често реактивиите елементи в усилвателя водят до иамаляване на усилването
за най-нискнте и най-високите честоти (крива 2). За да се компенсира това из-
кривяване, създава се изкуствеио повдигане иа усилването за тези крайни
честоти (крива 3). Честотната характеристика се приема за линейна, ако усил-
ваието ие се изменя повече от 3 дб. Такова изменение на усилването все еще
не може да се почувствува от човешкото ухо.

312
Нискочестотни усилватели
Честотната " характеристика се строи, като за основна честота се приема?
400, 800 или 1000 хц и коефициентът на усилването за цялата честотна леита
се наиася спрямо нея. Обикновено за първокласин усилватели се изисква въз-
произвеждане^от 50 хц до ЮОООхч при неравномерност, не по-голяма от
2 дб. За усилватели от средне качество се
допуска честотеи обхват!00хц до 7000хц
при неравномерност 1 дб.
За да се получи желаната форма на
честотната характеристика, се правят че-
стотни корекцин, Те могат да бъ-
дат постоянни или регулируеми. Много
често корекции се правят и за компенси-
ране на честотните нзкривявания, внасяни
от електроакустичните преобразователи —
микрофони, звукосниматели, високоговори-
тели.
Нелинейии изкривяванин. Нееднзк-
вото усилване на сигнали с различна амп-
литуда може да се изрдзи чрез а м л л и-
тудната характеристика на
усилвателя, която обикновеио е нелинейна
(фиг. 184). Изкривяването й се дължн на
нелинейността на ламповите характери-
стики и магнетизиращите криви на траис-
форматорите в усилвателя.
Нелинейността на ламповата характе-
ристика създава условия за изкривяване
формата на подадения за усилване сиг-
нал. Ако той има синусоидална форма и
част на амплитудната характеристика, в_ на-
ходя на усилвателя ще получим повече или по-малко деформирана сину-
соида, Това изкривяване, както е известно, има за резултат създаването на
хармонични трептеиия, конто во честота се отличават цяло число пътн от
отновння сигнал. Тези допълнителни хармоиични предизвикват неприятна дреа-
гавина и неестественост в звученето иа някон ннструмепти и гласове.
Степента на съдържаине на хармонични честоти се изразява с коефи-
циента на нелииейннте изкривявання (клирфактора) к. Коли-
чествено клирфакторът се определи в лроценти по-формулата
Фиг. 184. Амплитудна ха-
рактеристика на ннско-
честотеи усилвател
J — идеална характеристик»
(линеен усилвател); 2 — реалии
характеристика
амплитудата му достига кривата
к =.
—1-------------------“ 100(%),
където U	е имплитудата на основната честота
Uj U%. . . Un саамплитудите на висшите хармонични.
В нискочестотните усилватели се допуска клирфактор до 10 %, като над
4 % изкривяваннята вече се долавят от човешкото ухо. Установено е, че не-
лннейните изкривявання са толкова по-доловимн от човешкото ухо, колкото
пропусканата честотна- лента на усилвателя е по-широка. Също така изкри-
вяваннята се долавят ло-лесно, когато в музикалнотО нзпълненне преобладават
ннструменти, давящи чнстн тонове (налр. пиано, соловн лартин). Особено за-
белёжими ставят нзкривяванията, когато втората или третата хармонична по-

Видове усилвателии схеми
ИЗ
падне в областта на вай-висока чувствнтелност на човешкото ухо — около
1000 дя?.
Към иелинейниге изкривявания могат да се причислят н мнтермоду-
лаинонните изкривявания, дължащи се иа комбинациоините тонове,
получени в изхода на нелинеен елемевт от усилвателя, след като във входа
му са били поладени две или няколко различии по честота вапрежеиия. Ако
например усилвателят трябва да усили два тона, едивнят с честота 100 хц
(нзпр. от пиаио), а другият 1600 хц (флейта), то в резултат на нелинейността
на усилвателя в изхода му освен тези две честоти шё се явят и сумата и
разлнката от тях — 900 хц и 1100 хц. От хармоиичките на двата основни
тона ше се създават нови комбинации от сумн и разлики, конто съшо не се
съдържат в осисвните тонове. Тези коыбипаиионни тонове, конто не се съ-
държат в осповните или хармоничните им, са без всякакво хармонично съот-
ношеиие с основыите и създават неблагозвучие в музикалното изпълневие.
Твърде неприятна дисхармония създават два тона, значително различаващи се
по честота, особено когато ниският тон е с голяма амплитуда. Неприятно слу-
хово въздействие се получава и от два близки тона, ио с висока честота —
например два женски гласа. Тогава разликата между тях е един снлно драз-
нещ тон с ниска честота.
Интермодулационните изкривявания се поддавят трудно иа измерване, за-
това най-често за качеството на усилвателя се съди само по коефициента иа
иелинейните изкривявания. Трябва ла се знае обаче, че усилвател, който при
един единствен тон има малък клирфактор, при оркестрово изпълиение може
да даде значителни изкривявания от комбииационнн тонове.
Фа вовн нзкрнвяиания. Реактивните елементи на усилвателя са причина и
за фазови изместваиия на сигналите с различии честоти. Тезн измествгния
водят до фазови изкривявания, конто обаче при уснлвателнге на звукови чес-
тоти не се проявяват с някакво неприятно слухово въздействие. Ло-голямо
значение имат фазовите изкривявания при широколентовите и импулсните
усилватели.
3.	Видове усилвателни схеми
а. Усилватели на напрежение
Предвари! елното усилване на получения от тоновия нзточник слаб сигнал
става в едно илн няколко стъпала — усилватели на напрежение. Те усилват
Сигнала дотолкова, че в изхода им да се получи напрежение, което да е до-
статъчно за залействувзне на крайното мощно стъпало.
- Според начнна на включване на анодния товар са възможни три вида
схеми на такива усилватели:
схема със заземен катод и товар в анода;
схема със заземен анод и товар в катода (катоден повторител).
Схема със ваземена решетка. Първият тип усилватели са намерили най-
широко приложение н затова ше гн разгледаме по-подробно.
Вторнят тнл усилватели се използуват в някои случаи, когато е необхо-
димо голямо входно и малко нзходио съпротивление на усилвателя. Коефициен-
тът на усилването му с винаги по-малък от единица и затова той намира
приложение ие като усилвател, а като трансформатор на съпротивления.

<314
Няскочестотни усилватели
Схемата със заземена решетка се лрилага във входните стъпала на вис<>-
кочувствителни усилватели (напр. като микрофонен предусилвател). Използува
'се в съчетание с второ стъпало със заземен катод, при което се получава
много ииско ниво на шумовете.
Схема със заземен катод. Усилватели със съпротавително-капаци-
тивна връзка (/?С-усилвател) са най-често нзползуваната схема на нч усилва'
"Тал на напрежение. Този вид усилвател не само че е най-прост по кзпъднение,
Фиг. 185. Усилвател със съпротивително-
капацитивна връзка
а — принципна схема; б — честотна характе-
ристика
но и може да даде най-равномерно усилване в широка честотна лента. Прнн-
•ципиа схема на /?С-усилвател е показана на фиг. 185 а. За аноден товар на
лампата Л} служи съпротивлението Ra, което поради чисто активния му
характер не внася честотни изкривявания.
Коефициентът на усилване на /?С-усилвателното стъпало се изчислява п©
формулата
i*R.
Rs + Ri
където р е коефициентът на усилване на лампата Д ;
— вътрешното съпротивление на лампата Л^.

Видове усилвателни схеми
315
Ако усилвателната лампа е пентод, нейното вътрешно съпротивление е
много по-голямо от и последнего може да се пренебрегне в знаменателя
не формулата. Тогава
X=£r.-SR„
където 5 е стръмността на лампата.
Горните формула са в сила за средни те честоти от звуковия обхват, където
усилването е най-голямо.
При пс-ниските честоти капацитивното съпротивление на Сг нараства и
усилването Л' намалява.
При по-високвте честоти влияиието иа Се е незиачително, но сега завоч-
ват да се отразяват паразитните капацитети Са и Ср. Тяхното влияние е тол-
кова по-силно, колкого са по-големи и Rp. Това ограиичава прекомериото
повишаваие иа усилването чрез увеличаваке на /?а н Rp.
В резултат на горною честотната характеристика на 7?С-усилвателя полу-
чава известно спадане в областта на най-ниските и вай-високите честоти
(фиг. 1850).
Избор иа лампата. Лампата се определя преди всичко от необходи-
мою усилване, което трябва да се получи от стъпалото. При подбора на под-
ходяща лампа трябва да се имат предвид следните съображения:
I.	Ако е необходимо голямо усилване от стъпалото, трябва да се изпол-
зува пентодна лампа. Пентодите имат коефициеит на усилване р, около 20 до
50 пъти по-голям, отколкото триодите. Коефициентът иа усилване на /?С-стъ-
пало с триод ориентировъчно е К — (0,6 4- 0,7) р, а с пентод К == (0,05 ~ 0,2) р.
2.	Поради високото вътрешно съпротивление иа пентодите и необходи-
мостта от високоомен аноден товар паразитните капацитети, включени пара-
яелно на товарного съпротивление, оказват много по-голямо влияние върху
честотната характеристика, отколкото прн триодите.
3.	Триодите, конто имат малък коефициеит иа усилване р, дават и по-
мадки нелинейии изкривявания, тъй като формата на дннамичната им характе-
ристика е по-праволинейна. Това е особено важно за послед ните предусилва-
телни стъпала, където амплитудите на усилваните напрежения са по-големи.
-Определяне иа анодння товар. Оптималната стойност на то-
варною анодио съпротивление за триодите се намира в границите от 2 до 4
пъти вътрешно съпротивление на лампата
₽.=(2-?4)^,
при коего усилването от стъпалото ще бъде около (0,6 4- 0,7) р. Ако увеличим
стойността на товарного съпротивление, усилването расте малко, но в сыцото
време се влошава правотоковият режим на лампата порадн намаляване на
анодного напрежение. Увеличаването на /?а се ограничава още и от невъз-
можността да се увеличи успоредио с това н утечката /?р, която променливо-
гоково шунтира анодния товар. На края прекомериото увеличаваке на /?а е
нецелесъобразно в поради влощаването на честотната характеристика е об-
ластта на високите честоти.
При пентодите увеличаването на анодного товармо съпротивление се огра-
ничава преди всичко от честотиите изкривявания. На практика #а за пентодна
лампа рядко надвишава 300 4- 400 ком

31€
Нискочестотни усилватели
Определяне наутечното съпротивленне /?р. С оглед да
се получи по-голямо усилване Rp трябва да се избмра по възможност по-го-
лямо. Неговото прекомерно увеличаване е ограничено от решетъчния тон и
утечння ток през Сс. Обикновено се приема
/?р — (5-ь !0)/?а,
като неговата стойност нормалнс е в границите от 0,5 до 2 мгом.
Фиг. 186. Усилвател с дроселна връзка
а — принципна схема; б — честотна харак-
теристика
Усилвателят с дроселна връзка вместо активно съпротивленне за аноден
товар има нискочестотен дросел £а (фиг. 186). Неговото съпротивленне за по-
стоя нния ток е много малко, което позволява по-пълно използуване на захраи-
ващото напрежение U&. Това заедно с голямото индуктивно съпротивленне
на дросела за звуковите честоти позволява да се получи от дроселния усил-
вател голям коефициент на усилване от едко стъпало.
Завнсимостта на индуктивного съпротнвление на £а от честотата създавг
голяма неравномерност в честотната характеристика на усилвателя, нзразена
в постепенно повдигане на високите честоти. Появяват се също така и местни
повдигання (пикове), дължащн се на паразитнн резонаиснн явления: за нис-
ките честотн—сернйннят резонанс между £с н Са, а за високите честоти —
наралелният резонанс между собственна капацитет на навивките му н външ-
ните паразитки капацитета.
Частично затихване на резоиансните върхове може да се получи чрез шуи-
тиране на £а със съпротивлеиие 1004-200 ком, както и чрез секционнране
на намотката му, за да се намали собственият капацитет. В някои случаи обаче
острият връх в обаастта на басовете, получен от паралелния резонанс, се из-

Видове усилвателни схемЪ
317.
ползува ва корекция на честотната характеристика при многостъпален усил-
вател-	. ,
Коефнцнентът на усилване, който може да се получи от едно усилвателно
стъпало с дрсселна връзка, е К — (0,8 -ь 0,9) р за триод н К = (0,2 -=- 0,3) р за
пентод. В този вид усилватели се използуват вредимно трнодпн лампи поради
ниското им вътрешно съпротивление, което е необходимо за подобряване на
честотната характеристика.
Фиг. 187. Усилвател с трансформаторна
връзка
а — прнндипяа схема; б — честотна харак-
теристика
Усилвателят с трансформаторна връзка има за аноден товар пър-
зячната намотка на ннскочестотния трансформатор Тр (фиг. 187 а). Обикно-
вено сё употребява повишаваш трансформатор, при което коефициентът на
усилване на стъпалото може да се получи и по-голям от р на лампата.
И тук поради малкото активно съпротивление на първичната почти не се по-
лучава спад на анодното напрежение, поради което може да се намали на-
.прежението на захранващия източник.
Като предимство на усилвателя с трансформаторна връзка трябва да се по-
сочн и възможността да бъде използуван за симетриране при преминаване от
еднотактио към двутактво стъпало. Поради малкото активно съпротивление на
вторичната тазн връзка може да се приложи и пред крайните мощнн стъпала,
здиго работят в режим на решетъчен ток.
Поради гблемите индуктивност и собствени капаиитети на намотките чес-
тотиа га характеристика ва този вид усилвател е твърде неравномерна (фнг> 187 6)
Хйрактерното тук е получаваяето на резонансен връх в областта на високите
честотн, който се дължи иа кръга, образуван от индуктивността на разсейване
на трансформатора н общмя паралелен капацитет към вторичната му намотка.
Намаляване на тозн връх може да се постигне чрез подходяща конструкции
на трансформатора (с малко разсейване) или «зкуствено — чрез шуитнране на
вторичната със съпротивление.

318
Нискочестотни усилватели
Фиг. 188. Схема на катоден
повторител
1  Коефициентът на усилване на стъпалото за средните честоти от звуковия
обхват е К — пу., където п е преводното отношение иа трансформатора. Обик-
вовено преводното отношение се избира в гравиннте п 2-5-4, при което
резонансният връх се отдалечава към вай-високите честоти (7000 4-8000 xz^).
Яри такъв коефициент иа трансформация усилването К практически ие се
получава много по-голямо, отколкото при
другите видове усилвателни стъпала. Усил-
ването на стъпалото намалява още и пора-
ди това, че като най-подходящи тук се иэ-
ползуват триоди с малко вътрешно съпро-
тивление и следователно с малко р.
За да се получи голямо усилване
могат да се употребят и пентодн с го-
лямо р. Поради голямото им вътрешно
съпротивленне сбаче те изискват значително
повишаване инлуктивяостта на първичната
намотка, за да не се получи спадане на
ниските честотн.
Схема със заземен анод (катоден
повторител). Особеното в схемата е, че
товарного съпротивлевие RK (фиг. 188) е
включено изцяло в катода, при което изходящото напрежение се явява при-
ложено противофазно във входната решетъчна верига. С други думи, при-
ложена е 100% отрицателна обратна връзка. Изходящото напрежение, взетс
от двата края на /?„, съвпада по фаза с входящего?
Основно качество иа катодния повторител е много малкото му нзходно
съпротивленне н внсокото му входно съпротивленне. Изхолното съпротнвление
се определя по формулата
и е. толкова по-малко, колкото стръмността на лампата е по-голяма. Нормално
^изх иа катодния повторител е от порядъка на няколко стотин ома.
Входного съпротивленне на катодния повторител при активен товар и ма-
лък капацитет решетка-катод на лампата практически е равно на утечното
съпротивленне Rp.
Входният динамичен капацитет е по-малък от тозн при другите видове
усилватели и се определя по формулата
о-л-).
При голям коефициент на усилване (R близо до 1) входният капацитет
става почти равен на капацитета Сар на лампата.
Коефициентът на усилването на катодния повторител е винаги по-малък
от единица
А =	______
Ri + (1 + И) Rk
s Оттук нова н имею на този вид усилвател — повтаря в изхода по форма
и по фаза приложеното във входа напрежение.

Видове усилвателни схеми
319
Нри лампа с голямо р (напр, при пентод) горният израз получава вида
IZ—
от което се вижда. че усилването К се приближава до единица с увеличанане
на SPK.
б. Усилвателя на мощност
За разлита от усилвателите на напрежение, от конто е необходимо да се по-
лучи колкото е возможно по-голямо напрежеине в изхода, при усилвателите
на мощност се цели отдаването на по-голяма мощност в полезная товар,
вкючен в изхода им. Докато усилвателите на напрежение работят почти на
празен ход, тъй като са натовареин на високоомните решстъчни веригн на
следващите лампн, крайното стъпало се явява като източник на полезна зву-
кова мощност п е иатоварено на нискоомната бобина на високоговорнтеля. По-
ради това тук коефицнент ьт на усилване по напрежение не представлява ха-
рактерна величина за работата на стъпалото.
Чувствнтелност по мощност. Ценно свойство на крайния уснл-
вател е да отдава възможно по-голяма мощност в изхода при по-малко на-
прежение, подадено във входа. Количествена оценка на това свойство може
р
да се получи от отношението. Това отношение се движн в границите от
0,05 (за триоди) до 0,25 (за пентоды н лъчеви триоди).
Коефицнент на полезно действие. Определя се по формулата
където,Ра е полезиата изходяща мощност. отдалена от стъпалото;
Ро — нзразходваната правотокова мощност в анодната верига.
Избор на лампата. За създаване на полезната променливотокова
мошиост в крайното стъпало на нч усилватели се използуват мошнн лампн
със специална конструкция — триоди, лъчеви тетрод и н пентоди. Характерно
за тях е, че са разчетенй’ за’ голям аноден ток и допускат подзването в ре-
шеткота на големи амплитуди от усиленото напрежение. Те трябаа да имат
голяма стръ.мност н малко вътрешно съпротивление.
Триодните лампн нмат по-малко вътрешно съпротивление и iio-i олям пра-
волинеен участък в характеристиките си от другите тнпове лампи. Това поз-
волява лампата да работа като усилвател на мощност с много малки нели-
нейна изкривявания. От друга страна, за да се получи от триода пълната нз-
ходяща мощност, иа решетката му трябва да се подале значнтелио напре-
жение за възбуждане, което предполага голямо предварително усилване и
усложняване на усилвателя.
М а лк ат а изходяща мощност, която три од и те дават при нормални захрав-
ващи и възбудителни иапрежения, ги прави рядко приложими в маломощните
нч усилватели. Най-голяма у потреба те намират в мощните усилватели, където
с от значение малкият клирфактор, внасян от тях.
Пентодитен лъчевитететродн имат характеристики с много
малка праволинейна част, нора ди което изкривяванията, конто те виасят при

320
Нискочесготни усилватели
големи амплитуди на възбудителното напрежение, са значитёйни. За да -се
получат по-мал:<и изкривявания, тук е необходимо по-точно съгласуване с
анодния товар и правилен избор на решетъчното преднапрежение. Независимо
от това пентодите и лъчевите тетрода са добили най-голямо разпространение
като крайни лампи в «усилвателите с малка и средни мощност поради след-
ните им преимущества:
а,	Голяма чувствителност. За да се получи една истица изхо-
дяща мощност на пентода нли лъчевия тетрод, е необходимо 2 ~3 пъти по-
малко възбудително напрежение, отколкото е необходимо на триода
Фиг. 189. Работа на лампата в режим клас А
б.	Голям КПД, получен в резултат на голямата стръмност на аноднмтё ха-
рактеристики, поради което се получава н по-висок коефициеит на използуване
на анодиото напрежение.
Усилвател на мощност клас А. За да бъдат минималяи нелинейните из-
кривявания в крайнего стъпало, основно изнскване е лампата да работа в
праволинейната част на динамическата си характеристика и да не вавлиза в
областта на положителните решетъчия напрежения. Такъв режим иа работа'
се нарича клас А. Ако подаденото в решетката променлнво напрежение не
из^иза извън границите на праволинейния участък. формата на колебанията
на анодния ток ще съответствува напълно на формата на колебанията в ре-
шетъчната верига (фип 189). Режимът клас А се характеризира със Сравнй-
телно малко преднапрежение Ер и голям начален'ток /а0. Правотоковата със-
тавиа на анодния ток тук е равна на началния ток /а> и в резултат на това
КПД на стъпалото е много нисък.

Видове усилвателни схеми
321
Еднотактно стъпало. Принципната схема на еднотактно стъпало за усил-
ване на мощност е дадена на фиг. 190. Тя е подобна на усилвателно стъдало
с трансформаторна връзка, но вместо на ..високоомеи товар тук стъпалото
работи*на нискоомен товар с голяма консумация (бобивката на високого-
ворителя).
Фиг. 190. Принципна схема иа еднотактно
стъпало за усилване на мощност
Изходящата мошност, която може да се получи от стъпалото, се определи
по формулата
л=
където Up е амплитудата на входящего напрежеине (в);
р. •— коефициентът на усилване на лампата:
S — стръмността на лампата (а/в);
к — коефнциентът на натоварване.
Коефициентът а представлява отношеннето на съпротивлението на товара
към вътрешното съпротивленне на лампата:
При триоди се приема а. ~ 2,5 5, а при пентоди — а — 0,08 0,15. До-
нато при трнодите увеличаването на а над 2 водн до бързо спадане на не.ти-
нейните нзкрнвявания и иезначително намаление на изходящата мощност, при
пентодите границите на оптималното натоварване са много по-теенн н крн-
тични. От фиг. 191 се вижда зависимостта мджду изходящата мощност Plt
нелинейните изкривявання К н коефициента на натоварване а.
Начисление на еднотактно крайне стъпало. За по-точно определяне
елемеитите на крайний усилвател при случай, че желаем да го използуваме в
режим, различен от типовия, можем да сн послужим с анодните характер»:
стнки на лампата. На фиг. 192 е даден пример на такава характеристика за
пентод. За да построим товарната характеристика, изхождаме от работната
точка Р, определена от пресичането на t/a0 с граничната" линия .за допусти:
21 Нарьчник на радиолюбителя

322
Нискочесготни усилватели
мата анодна загуба на мощност Ра доп. Напрежението на анода £/ао се приема
«риблизително равно на 0,9 от напрежението на захранващия маточник. Но-
Фиг. 191. Зависимост на изходяшата мощност Рх и клир-
фактора к от коефициента на натозарване «
a — ва триод; б — за пентод
Фиг. 192. Графично определяне на товарната
характеристика за пентод
лучената точка Р лежи иа линията, отговаряща на решетъчното преднапре-
женне Up и анодния ток /аС-
Наклонът иа товарната линия се определя с помощта на точката а, отго-
варяща иа Up = 0 и «а «= 2 4о- Точка в се определя от пресичането ва

Видове усидвателнн схеми
323
тсварната линия с кривата, отговаряща на преднапрежепие Up = 2 U„o. Точ-
«иге а и определят гравичпите стоПности гамакс и г,
Разсейваната от анола мощност в режим на покой (за точка Р) ще бъде
Р=
Ца О» Za »
1000
(ewx
където Ub0 е във в, a fsQ в ма.
Дейсшително отдадената нзходяща мощност може да се определи от
построеиата товарна характеристика по формулата
(ка макс ка мин) 0'я макс *а мин) „
_____ (вот>>
където т}7 е КПД на изходния трансформатор. За изходящи мощности до
1 вт nir = 0,7; до 5 вт = 0,8; а над Бет VT~ 0,9.
От графичного построяване може да се определи н необходимого товарно
«ъпротивление ₽ анода:
1000 (ом)
1л макс гя мин
За да се получи необходимого решетъчно предкапрежение t/po, катодного
«^противление Кк трябва да бъде
1000(о.«1,
*а0 "Г 7р2
където /а0 е анодният ток при покой (.на), a е токът в екранната ре-
шетка (ма).
Коефнциен’гът на нелинейни изкривявания ше се определи по формулата
е коефициентът на нелинейни изкрнвавания оз втората хармоничиа;
„ ___0»5(*а макс4~ Аа мив) Аю
we —-----/------------------
*а макс *я мвв
«5 е коефициентът на нелинейни нзкривявания от третата хармонична;
f ца«с мин^,
(Ar макс 4“ * е а мин * ^в)
надето е яиодният ток при Up =• —&>- (точка е);
//	3 ,
1Я — анодният тон при Up = (точка 4);

324
Нискочесготни усилватели
Изчнслейие на изходния трансформатор,
1. Електрическо «зчислённе. След като са известии оптималният аноден
товар иа лампата 7?а и съпротивлението на товара (бобинката на високогово-
рителя) #?в, може да се определи превоДиото отношение иа изходния транс-
форматор :
V Чт
'Стойностите на сепрнемат приблизително според изходящата мощност (от
0,7 до 0,9). Нормалпо съпротивлението на товара е много по-малко от необ-
ходимия аноден товар на лампата и трансформаторът се получава поиижаващ.
Преводиото отношение обикновеио е в граничите 0,05 4-0,2.
За да бъдат намяпени честотиите изкривявания в областта на иай-ниските
звуковн честоти, индуктивността иа първичната намотка трябва да бъде
достатъчно голяма и може да се определи по формулата
Л
_ А
7/.’
'където /н е най-ниската честота, която трябва да бъде усилена. Трябва да се
-Знае, че горного начисление на е твърде приблизително. Съществува метод,
по който 1>х може да се определи и по-точно, като се взема предвид допусти-
мого намаление иа усилването за най-ниската честота.
Прекомериото увеличазаие иа Lx също е недопустимо, тъй като по-голе-
.мият брой навивки и сечение на желязото неминуемо водят до увеличение
на индуктивността на разсейване. Тази индуктивност е причина за честотни
изкривявания в областта на високите честоти. Намаляването й се постига
едииствено чрез рационално изпълнение на язходния трансформатор — симе-
трично или секционираио навиване, подходяща форма на сърцевината и др.
2. Конструктивно начисление. От дадените електрически параметри Lx и п,
както и от получените графически даиии за режима на крайнего стъпало
можем да определим размерите иа сърцевината и да изчислим намотките.
Необходимого сечение на желязната сърцевина е
5 = 0,05 7а0^(сжЧ
където 7а0 е постояииата съетавиа на анодния ток в ма.
От изчисленото сечение S можем да направим избор иа пластината и де-
белината на набора (табл. 14).
Броят на навивките в първичиата иамотка трябва да бъде
М(=боо^^Ь.,
където 1С е средната дължина иа магнитната силова линия за язбраната пла-
гина (см).
Броят на навивките във вторичната намотка ще бъде
ш»2 — &1-

Видове усилвателни схеми
325
Диаметърът иа проводника за първичната намотка се определи по фор-
мулам
(i, = 1,13 </—а 0— <ММ),
V lOOO.o
където о е допустнмата плътност на тока в проводника, която се взема
2-~3 а[мм2. Приема се най-близкият до начисления диаметър според табл. 16.
Диаметърът на проводника за вторичиата намотка ще бъде
(L ,	„
rf2= -]±(мм).
\п
Поради съществуването на правотоково подмагнитване желяэната сърце-
вина се прави с въэдушиа межднна, определена по формулата
ъ =
Двутактно стъпало. Схемата на такъв усилвател, наричаи още противо-
тактен (пуш-пул), е показана на фиг. 193. Тук променливото напрежение се
нодавз на двете решетки едновременно, ио в обратим фази.
*/•
Фиг. 193. Принципна схема на противотактио стъпало
за усилване на мощност
Двутактните усилватели се характеризират със следиите особености и пре-
димства пред еднотактните:
1)	Елиминират четните хармонични иа усилвавия сигнал, с което се иа—
малява коефициентът иа нелинейна изкривявання.
2)	Липсва правотоково подмагнитване на изходиия трансформатор, което
съшо долринася за иэмаляване на изкрпвяванията.

326
.Нискочестотни усилватели
3)	Пулсацинте от яедобре фнлтрираното захранващо право напрежение и
от отоплителното напрежение се компенсират взаимно в двете лампи.
4)	Поадоляват получаването на по-голяма неизкривена изходяща мощност
и работа*в режим с висок КПД.
Горензброеиите предимства на двутактните усилватели могат да се получат
само ако се осигури пьяна симетрия на двете половини, което не винагн е
Фнг. 194. Графическо представяне работата
на двутактно стъпало клас А
твърде лесно. Освен това двутактните усилватели изнскват във входа си две
еднакви по величина, ио с обратив фазн иапрежения, за което трябва да се
употребят специалйи входни траисформатори или фазообръшащн стъпала.
Двутактен усилвател клас А. На фиг. 194 е показана графически рабо-
тата на двутактния усилвател и клас А. Динамическите характеристики на
двете лампн за удобство са завъртени на 180° една спримо друга, тъй като
аяодиите токове на двете лампи са изместеин по фаза на 180°.
При пълна симетрия на схемата и на режимите амплитудите на промен-
ливите съставии на анодните токсве ше бъдат равни помежду сн, Тъй като
те са и противофаза, амплитудата на общий анодеи ток ще бъде равна на
сумата от амплитудите в двете лампи:
^am = fa т~^~ ? ат

Видове усилвателни схеми
327
Товарного съпротивление, включено между анодите и а двете лампи, ще
бъде равно на удвоеното товарно съпротивление за едната лампа:
«а, = 2Яа.
Коефициентът на нелинейните изкривявания прн добре балансирани поло-
гими ще бъде
« = Кц,
тъй като втората хармонична е елиминирана.
За да се получи необходимого за режима решетъчно преднапрежение:
Ур» = о.ф
катодного сопротивление (при автоматично получаване на преднапрежението)
грябва да бъде

— о г '
* ’аО
Полезиата променливотокова изходяща мошносг е равна на удвоената ыощ-
ноет от всяка лампа и се изчнелява както при еднотактио стъпало, клас А
Двутакгните усилватели в режим клас А намират приложение само в
маломощни усилватели (до 10—15 вт), където въпросът за икономичностга
има много малко значение пред очевидната полза от нищожните изкривя-
ваиия.
Двутактен усилвател клас В. Решетъчното преднапрежение и този режим
е значително по-голямо, отколкото при клас А. Работната точка на лампите
се намира в иачалото на характеристиката им, вследствие на което при липса
на сигнал иачадният аноден ток е равен иа иула.
От графиките на фиг. 195 се вижда, че независимо от яесинусоидалния
характер на отдел пите анодии токове резултаитният ток, а оттам и индукти-
раното във вторичната на изходиия трансформатор напрежение ще бъдат
синусоид алии. В резултат на кривината в долната част на характеристиката
съществува известно отклонение от правилната синусоида н нелинейните из-
крнвявания са по-големи, отколкото при клас А.
При сравнение иа графиките от фиг. 194 и фиг. 195 може лесно да се за-
белею и, че за получаването иа еднаква амплитуда на резултатния ток ампли-
тудата на входящото иапрежеиие трибва да бъде при клас В два пъти по-
голяма, отколкото при клас А.
Товарного съпротивление между анодите на двете лампи ше бъде
^аа =4/?а •
За да бъде анодният ток нула,
определено приблизителио от
трябва да се приложи преднапрежение.
Ц»0
^зО
Р

328
Нискочесготни усилватели
Прн усилвателите кйас В това предиапрежение не може да бъде получено
автоматично (чрез катодного съпротивление), тъй като началният аноден ток
е пула.
Нулевият начален аноден ток е причина за малкия разход на енергия оз
захранващия източник. Поради това коефнциентът на полезного действие на
такова стъпало е твърде висок — около 50 %. Известно увеличение на КПД
Фиг. 195. Графическо представяне работата
яа двутактно стъпало «лас В
(до 60 %) и на полезната изходяща мощност може да се постнгие, ако се под-
боре такъв режим на лампите, че в известии момента решетките да добнват
положителен потенциал и да протича решетъчен ток. Предимствата при този
режим (наричан понякога клас jB2) се лолучават за сметка на увеличеии иели-
нейнн изкривявании.
Двухактен усилвател клас АВ. В двутактните усилватели на мошиост
най-голямо приложение намират схемите, при конто лампите работят в межди-
иен режим между клас А н клас В. Такъв режим, наричан клас АВ, се полу-
чава, когато решетъчното преднапрежеиие е така избрано, че работната точка
на лампите се намира между началната точка и средата на праволинейнатд част
от характеристиката (фиг. 196). При този режим слабите сигнали ще се усил-
ват почти както прн клас А, докато при силен сигнал режимът ре доближава
до клас В. При това положение усилването на слаби сигнали гце става с много

Видове усилвателни схеми
329-
малки изкривявання, като в същото време ще се осигури висок КПД и по-
голяма изходяща мощност прн големи амплитуда на входящий сигнал.
От графиките на фиг. 196 се вижда, че изместването на работната точка
към' първата част иа характернстиката позволява в тозн режим да се използу-
вйт пентоди и лъчевн тетроди, имащи голяма кривина в началния участък иа ха-
рактеристиката си и в клас В биха дали големи изкривяваиия. Всъшото време
запазването на малък начален аноден ток има за резултат повышена икономкч-
ноет на стъпалото — КПД може да достигне до 76 %.
Необходимого за този режим преднапрежение се определя от
Ц,о = (0,8-0,85)-^,
СъЩествуват две разновидности на този вид усилватели — клас ABi, когато
стъпалото работа без решетъчен ток и клас АВ2, когато npw силни сигиали се
достига до областта на решетъчните токове.

330
Нискочестотии усилватели
При режим иа работа в клас АВХ решетъчното преднапрежение може да
бъде получено и автоматично (чрез катодно съпротивление). Това е допустимо
само ако работната точка е подбрана така, че началнияг анодеи ток да е по-
голям, т. е. при по малко решетъчно преднапрежение. Тогава с увеличаване на
входящая сигнал средната стойност на анодния ток нараства, но успоредно с
това се увеличава и преднапрежението, което разширява границите на изпол-
зуване иа лампата.
В клас АВ2 решетъчното преднапрежение трябва да бъде фиксирано, коего
йГалага получаването му от отделен източиик. При силен сигнал в решетъчната
верига протича ток, което показва, че в иея се изразходва известна мощност.
Това изисква предиото стъпало да работа ие само като усилвател на иапреже-
ние, но и да може да дава известна мощност» необходима за захраиване на
решетъчната верига на крайното стъпало. В режим АВЙ може да се получи
по-голяма мощност и по-добър КПД, отколкото при ABj, но за сметка'на уве-
личени нелинейни изкривявания поради навлизането в областта на решетъч-
ните токове.
в. Фазообръщащо стъпало
Фазообръщащите стъпала се използуват в нч усилватели за преминаване от
-еднотактна към двутактиа схема. В тях се създават две еднакви по величина
ио с противоположна фаза иапрежения, необходим» за правилната работа на
двутактиото стъпало.
Фиг. 197. Фазообръщащо стъпало
с разделен товар
В най-простия случай може да бъде приложена схемата, показана на
фиг. 193. За фазообръщане в случая се използува трансформатор, чиято вто-
рична намотка има отвод в средата. Този начин страда от всички недостатъци
на усилването с трансформаторна връзка и се прилага само при работа на
крайното стъпало в режим с решетъчен ток (АВа или В2).

Видове усиавателни схеме
331
Съществуват схеми, при конто получавапето на двете напрежения с проти-
воположна фази ставят чрез отделно лампово стъпало, наречено фазообръщаща
Схема на разделен товар. На фиг. 197 е дадена схемата на фазообръ-
щащо стъпало с един триод. Товарного му съпротивление е разделено на две
равни части — едната, включена към анода а другата — към катода (7?lS).
Фиг. 198. Фазообръщащо стъпало с двоен триод
Напреженията, получены в тези товарии съпротивления, са дефазирани на 186е-
За да бъдат едиакви и по величина, необходимо е пълно равенство на двете.
воловики от товара.
Схемата от фиг. 197 работи с дълбока отрипателна обратна връзка, създа-
дена от съпротивлението 1?тй. Поради това изкривяванията, който лампата внася,
са много малки, но в същото време това стъпало не дава никакво усилване.
Схема с допълнително дефазаторно стъпало. В този случай двете равны,
но с противоположны фази напрежения се вземат от товариите съпротивления
1?г1 н За да бъде напрежението върху /?т2 дефазираио на 180°, на ре_
шетката на триода Л% се подава част от напрежението, получено в изхода
на Лг. То се взема през делителя R\—/?2> който е така подбраи, че иапре-
женнето, въриато в решетката на Л3, е точно равно на напрежението във
входа на Л}. Тогава двете напрежения върху /?т1 и не само че ще са
дефазирани на 180°, но ище бъдат едиакви по величина. В схемата от фиг. 198
»а лампнте /4 и Л% се нзползува най-често един двоен триод. Недостатъкът на
схемата е, че с течение на времето двете триодни системи могат да изменят
параметрите си, което ще доведе до нарушаваие симетрията иа крайното
стъпало.
Схема с автобалансиране. Характерно за тази схема е, че напрежението
эа входа на фазообръщащия триод Л% се взема от общата точка на съпроти-

332
Нискочестотни усилватели
вленията и /?2 на фиг. 199. Съпротивлението Rg представлява общо утечно
съпротивлеиие както за Ла, така и за крайните лампн Л$н Л&. На края съ-
противлението Ri трябва да бъде с 10 до 20 % по-малко от /?2. Прн тази по-
становка на решетката на Л2 се подава напрежение, равно на разликата от
напреженията върху и Rj. Тогава всяко изменение както иа входящото
Фиг. 199. Автобалансна схема на фазообръщащо стъпало
напрежение, така и на усилените напрежения от Лг и ще се компеисира
автоматически ст Л2. Така например, ако усилването на Л^ е намаляло, на-
ирежението върху /?т1 и R\ ще бъде по-малко, като съответно на Лй ще бъде
по-малко напрежение. Това ще предизвика намаляване на напрежението
и върху /?т2 и балансиравето се запазва. Същото ще се получи, ако по една
или друга причина е накаляло нлн се е увеличило прнложеното към Лх
входяшо иапреженне. както и при изменение усилването на триода Л%.
4. Отрицателна обратна връзка
Прилагането иа отрицателната обратна връзка в нискочестотвите усилватели
води до значително подобряване на качественнте им показатели — намаляване
коефициента на нелинейните изкривявання, подобряване на честотната харак-
теристика, понижаване на нзходното съпротивлеиие. Правилно подбраната от-
рицателна обратна връзка намалява променливотоковия брум и повишава ста-
билността на работата на усилвателя.
Осъществяването на отрицателна обратна връзка става, като част от усиле-
ното напрежение от изхода иа уснлвателното стлало се върне във входа му с

Отрицателна обратна връзка
ззз
противоположна фаза по отношение на входящий сигнал (фиг. 200). На входа
на усилвателното стъпало с коефнциент на усилване К се подава освен входя-
щего иапрежеиие t/BX още н част от усиленото
за обратна връзка. Отношението ₽, което
показва каква част от нзходящото напре-
жение е подадена наново във входа, се
нарича коефнциент на обратна-
напрежение £/ов чрез веригата
^ои
&изк
Колкото е по-голямо р, толкова по-дълбока Фнг. 200. Блокова схема
ще бъде отрицателната обратна връзка на усилвател с отрицателна
и по-малко усилването, получено от стъ-	обратна връзка
палого. Прн р = 1 цялото изходяшо на-
прежение се нръща във входа н усилването е по-малко от единица (100%
обратна връзка). При р = 0 обратна връзка липсва н стъпалото дава нор-
малното си усилване /<. Коефнцнентът на усилване на усилвател с
отрицателна обратна връзка се определя по формулата
_ _А_
,B~i 4-р^’
което показва, че при прилагане на -обратна връзка усилването се намалява
1 4- р/С пъти. Поради това, за ла се вапази необходимого усилване се на-
лага въвеждането -на допълнителнн усилвателни стъпала.
Коефициентът на нелинейните изкривявания при отри-
цателна обратна връзка е
к“ Т+1К '
където к е каирфакторът без приложена обратна връзка. От тази формула се
вижда, че клирфакторът намалява с 1	р7< пъти, ако е приложена отрица-
гелна обратна връзка. В същата степей ( с'1Ч рХ) намаляват и честогнкте
изкривявания, внесени от стъпалото, ебхванато от отрицателна обратна връзка.
Отрицателната обратна връзка намалява също н действуващото вътрешно
съпротиваение R{ на лампата:
п -
« - 1 + 
аследствие иа което се намалява н изходното съпротивление иа усилвателя.
Това създава по-голяма независимое! на напрежението в изхода от съпротнв-
яението на товара. По-слабата зависнмост на нзходящото напрежение от товара
е особено важно качество прн усилвателите с променлив товар— например в
радиотранслационните възли. .

334
Нискочесготни усилватели
Отрицателната обратна връзка може да бъде получена непосредствен© о»
изходящото напрежение на усилвателя, прн което имаме обратна връзка
ио напрежение. Пример за такава обратна връзка е даден на фиг. 201,
Фиг. 201. Обратна връзка
ио напрежение
Фиг. 202. Обратна връзка
по ток
където напрежението за обратна връзка се взема от анода на лампата н се
яодава на решетката й чрез съпротивлението R.
Отрицателна връзка по ток се получава от тока в нзходната вернга на уси>-
вателя, при което напрежението за обратна връзка, върнато иа входа, е про
Фнг. 203. Прост нискочестотен усилвател с честоти®
зависима отрицателна обратна връзка
норцноналио на тока в изхода. На фиг. 202 е показана схема, н която е прило-
жена отрицателна обратна връзка по ток. Създава се чрез нешунтнрано нли
слабо шуитнраио за звуковите честоти катодно съпротивление.
Ако напрежението за обратна връзка се довежда до входа по вернга. съста-
вена само от активин елементи, коефициентът на обратната връзка р ше бъде
еднакъв ва всички чесютн, т. е. ще имаме честотно независима
обратна връзка. Ако обаче във веригата на обратната връзка се включи реак-
тивен елемент — кондензатор, тя става честотно зависима. На фиг. 203
е дадена схема на прост нискочестотен усилвател с честотно зависима отрв-
жателна обратна връзка. Поради малката стойност на Св за ниските честоти

Отрицателна обратна връзка
335
же имаме по-малко напрежение за обратна връзка н усилването се запазва
голямо. При високите честоти обратната връзка е по дълбока н усилването
«сада. По такъв начин се получава повдигане на басовете. За да се повдигнат
Фиг. 204. Ннскочестотен усилвател с отрицателна обратна връзка
обхвашаща две стъпала
и високите честоти, може да се приложи обратна връзка по ток, като шунтн-
рашмят кондеизатор се подбере с no-малка стойност. Тогава той ше залази
своего шунтирашо действие само за иай-високите честотн, докато за останалите
честотн се създава необходима та обратна връзка чрез /?2.
Отрицателната обратна връзка може да обхване едно, две или повече сть-
яала от усилвателя. В дадените досега примеря обратната връзка обхвашаше
само едно стъпало. На фиг. 204 е показана схема с приложена честотно зави-
сима обратна връзка, която обхвата и двете стъпала заедно С изходаия транс-
форматор. Напрежението на обратната връзка се взема от вторичната на из-
ходния трансформатор н се подава в решетъчната верига на първата лампа.
Когато отрицателната обратна връзка обхваща само едно стъпало, дефазн-
рането на напрежението за обратна връзка се получава автоматически, ако е
взето от анода не върнатов решетката(фнг. 201 н 203).Акообратната връзка
обхваща повече стъпала, напрежението трябва да се подале по такъв начин, че
да се осигурн необходимого дефазираие. Схемата от фиг. 204 създава удобството,
че правилиото дефазиране може да се получи чрез просто разменяне крайщата,
©г конто се получава напрежението ва обратна връзка.

Осма глава
УКВ ПРИЕМНИЦИ И ПРЕДАВАТЕЛИ
1. Особености на трептящите кръгове на УКВ
С повишаването на честотата н навлизането в обхвата на УКВ над 30 мгхц
(10 м) нарастват и нзискваннята по отношение на трептящите кръговете н
техннте елементи. Причините за това са както бързото влошаване на качест-
вения фактор от увеличените загуби, така н от невъзможността да се вос-
тнгне достатъчно високо резонансно съпротивление порадн наличнето на неиз-
бежнн паразитнн капацитети, сравннмн по стойност с тезн на кръга.
Загубите, конто се получават прн по-ннсоките честотн, са:
1.	Загуби от днелектрнцнте. За намаляването нм е необходимо
мзползуването на висококачествени нзолационнн материалн с най-малък tg8
(вж. т. 13 ст 1 гл.). Прн изработването на УКВ кръгове добре е да се изпол-
зуват колкото е възможно по-малко пр обем н количество нзолацноннн мате-
рнали.
2.	Загуби впроводннцнте. Дължат се на увеличеното активно
съпротивление вследствие На вовърхностния ефект. Намаляването им се постига
с увеличаваке повърхностга на проводника (по-голям днаметър, шипи) н на
иовърхностната му проводимост (посребряваие).
3.	Загуби от нзлъчване. Особено силно е влиянието им при съще-
ствуването на паразитнн връзки с близко стоящи метални предмета и кръгове.
Загубите от нзключвания зависят също така и от диаметъра на бобината,
който не трябва да бъде мною голям. С повишаване на честотата, когато
дължината на вълната стане съизмернма с геомеэрическите размери на кръга,
излъчената енергня може да стане по-голяма от нзползуваната.
За иамаляване вредните последствия от всички тезн загуби за честотн от
около 300 мгхц нагоре обикновенните кръгове със съсредоточенн параметра
започват да се нзместват от други с много по-голям. качествен фактор— дву-
проводян и коаксиални линии, обемни резонаторн.
При изработването на УКВ кръгове трябва да се има предвнд, че освен
малки загуби кръгът трябва да вритежава и висока стабилност на резонан-
снята си честота. Това е особено необходимо за автогенераторни кръгове. За да
се востигне висока стабилност, елементите на кръга трябва да се изработват
от матернали с малък температуре» коефициеит, притежаващн пълна обра-
тимост (цикличност) прн промяна на атмосферннте условия (температура, влаж-
ност). Необходимо е освен това както елементите, така н целият кръг да бъдат
механически здрави н солидно укрепенн. Добра температурка стабилност се
постнга чрез прмлагане на различия — електрически и механически методн
за термокомпенсация.

Особености на трептящите кръгове на УКВ
337
а.	Кондензатори за УКВ
Постигаието иа висока стабнлност на УКВ апаратурите може да стане само
чрез повишаеане качественна фактор н температурната стабнлност на кръговите
елементи, Кондеизаторите са елементи, конто най-силно влияят върху еталон-
ността на УКВ кръговете и постигането на висока честотна стабнлност е
възможно само при специална конструкция на тези елементи.
Общите изисквания за УКВ кондеизаторите, както постоянен, така и про-
менЛиви, могат да се групират в следните няколко точки:
1.	Голям а темпе р-атуриа стабнлност. Прн постоянните кон-
дензатори тя се постига с използуването на керамичии кондензатори от термо-
стабнлна керамика. Такива са например кондеизаторите от групите Ж н М
(съветски тип КТК или КДК), както и тези с тъмнозелен цвят (немскн —
Hescho}, Температурните коефнциеити иа керамнчни кондензатори от тбзи два
типа могат-да се видят от табл. 4. Постояиин кондензатори с въздушен днелёк-
трик също намират приложение иа УКВ порадн голямото постоянство на дие-
лектричяата константа на въздуха. Те обаче са нестабилни по отношение на
механически изменения на геометричиите размерн вследствие температурните
разлики. Тези изменения могат значително да се намалят чрез употреба на
специални метали н сплави с малък коефицнент на разширение (напр. инвар).
Прилагат се и различии способи за механическа термокомпенсация с помощта
иа метали, имащи различии коефнциеити на разширение.
2.	Малки загуби в диелектрика ивизолацията между
статор н ротор. С повишаваие иа честотата tg8 на най-често унотре-
бяваните диелектрици (хартия, слюда) силно спада. Палата се използуването
иа материали, чийто tgB нма по-слаба честотиа зависимост — въздух, вч кера-
мика, полистирол. С употребата на тези диелектрици освеи това се получава
и значително по-малка зависнмост на качествата на кондензатора от външни
влияния — температура, влага.
За намаляване на днелектричиите загуби нзолационният материал между
статор и ротор трябва да бъде колкото може по-малък по обем и от по-високо
качество — най-добре вч керамика.
3.	Малки загуби в металииге части. Омическото съпротив-
ление на изводите н другите метални части на кондензатора, както н кон-
тактного съпротивлеиие в триешмте се части иа роторния извод създават
активни загуби, чието влияние при УКВ става твърде забележимо. Избягват
се най-сигурио с безконтактно (капацитнвно) нзвеждане на ротора (фиг. 205 а)
или със симетрмчен двоек статор и изолиран ротор (фиг. 205 б). В послед-
ний случай с движението на ротора се мени общият капацитет на двата по-
следователи© свързани кондензатора.
4.	Малки паразитни индуктивности и капацитети.
Индуктивността на изводите и паразитните капацитети към маса нмат за резул-
тат появяването на твърде неприятии резонансии явления при работа на УКВ.
Използуването на спецнални керамнчни кондензатори р много къси изводи
и отдалечаването нм от шасито при монтажа могат да отдалечат паразнтнии
резонанс от работната облает.
При променливите въздушни кондензатори са в сила споменатите в гор-
ните няколко точки изнсквання заедно с необходимостта от голяма механи-
ческа стабнлност. За нзпълнеине на това условие венчкн части на нроменли-
вите УКВ кондензатори — шаси, роторен и статорен пакет, се правят от
дебели лети или фрезовани метални части.
22 Наръчник на радиолюбителя

338
УКВ приемници и прелаватели
Фиг. 205. УКВ промеиливи кондензатори с безконтактен
роторен нзвод
и — ротор с ийпацтивно токоотвежпаие; б — изолиран ро юр с двоен
симетричен статор
б.	Бобини на УКВ
За постигаието иа висока качественост и стабилност иа трептящия 1фъг за
УКВ необходимо е бобината му да притежава високи качествени показатели.
Изискванията, конто могат да се поставят за постигаие на такива показатели, са:
1.	Внсока стабилност на индуктивността. Стабилността иа
бобмиата се определя «реди всичко от устойчивостта на нейната индуктивное?
срешу влияиията иа темпсратурата и влажиостта иа околната среда, както и
от механическата й устойчивост. За постигане па високостабилии УКВ бобини
използува се материал за тялото с малък температурен коефициент на раз-
ширение и намотка, която не позволява големи промеии в геометричиите
размерн на бобината под влияние на температурите разлики. Най-подходяш
материал за тяло иа бобината е вч керамика, а най-подходяща намотка е тази,
получена чрез нанасяие иа сребърен слой върху кера ми ката или чрез нави-
ваие „на горещо“ (проводникът вреди навиването се загрява). Такива бобини
притежават също и голяма механическа стабилност.
Противовлажната устойчивост се определя изключително от влагопрони-
цаемостта на нзолационмото тяло. Унотребата на керамика свежда до мини-
мум вредного влияние на влагата върху стабилността на бобината.
2.	Висок качестнен фактор. Качественият фактор на бобииите се
определи от големината на внесеиите активни съпротнвления в резултат на
различии загуби — от медта, от диелектрика, от околииге метални части н от
излъчване. Докато при по-ниските честоти са от значение пред и.мио загубите
в медта, при честотите от метровия обхват преобладават загубите от излъч-
ване н от диелектрика.
За да се иамалят загубите от излъчване, диаметърът па бобнните се прави
по-малък (ие повече от 20 до 30 мм). Загубите в диелектрика се намаляват
чрез употребата иа материал за тялото с най малък tgB (керамика). От зна-
чение те също и по-малката плоскост на допираие между проводника н тялото,
поради което последнего често се прави ребресто. Загубите от екраните н
други близко стоящи метални части се дължат на нндуктираните в тях токове
на Фуко. При УКВ тези загуби са твърде големи, поради което УКВ бобн-
ните ряд ко се екранират. Токове иа Фуко се индуктират и в самите провод-
ниди н създават загуби от повърхностния ефект. За намалявавето им се нз-
ползуват проводници с голяма повърхиост — шинн, кухи тръби, и се прави
посребряваие на ловърхиостта им.

Особеностн на трептящите кръгове на УКВ
339
3.	Малък собствен капацитет. Големинатана собствениякапацитет
зависи преди всичко от вида на намотката н геометрнчните размерн на боби-
ната. Не по-малко влияние, особено прн УКВ бобините, оказва н днелектрич-
иата константа на тялото н на изолациита иа проводника. УКВ бобините, конто
са изключителво еднослойни н със стъпка, имат много малък собствен капа-
цитет. Последният се намалява еще повече прн употребата на неизолиран про-
водник и възможно най-малък долир на проводника до тялото (ребресто тяло).
Големият собствен капацитет, освен че намалява честотното покритне на
кръга, н който участвува бобийата, но и виася значителни вагуби, тъй като
диеле ктрикът е обикновеио с голям tgB. О свей това собствен ият капацитет
заедно с части от бобината нли с паразитните индуктивности образуват вредин
и трудно отстраняващи се паразитнн резонанси.
Освен собствения капацитет, получаващ се между отделните навивки, не
по-малко вредно влияние имат и "паразитните капацитети спрямо близкнте
екраии н метални части. Последствията от тях са същите, както и нзброените
по-горе.
в.	УКВ кръгове с разпределенн параметрн
Обикиовените трептящи кръгове със съсредоточени рараметри (конденза-
тор и бобииа) могат да намерят приложение при честоти от метровия обхват,
т. е. до около 300 мгхц. Колкого се увеличава честотата, загубите стават все
по-зиачителни и се налага премн-
наването към други фор ми иа треп-
тящн кръгове. Понеже началният
капацитет на кръга е ограничен от
междуелектродннте нъншни капаци-
тети, то повишаването на резонанс-
ната честота на кръга може да стане
вече единствено чрез иамаляване на
индуктивността му. Това обаче води
до намаляване на резонансного съ-
противление кюе, = иа кръга, с
к С/х
което се намалява усилването и
КПД на генераторите, тъй като по-
следимте работят в твърде неблаго-
приятен режим. Премахването на
кръговия кондензатор и настройката
чрез изменение на индуктивността
може да намери приложение до
известна честотна граница. Над
150—200 мгхц обаче настроив а-
щият елемеит (медиа плочка или
лръстен) внася чувствителни загу-
би от токове на Фуко и се на-
лага преминаването към други ко-
лебателин системи — кръгове с разпределенн параметрн. Такива са дву->
проводната (фиг. 206 а) н коаксиалната (фиг. 206 б) резонансна линия.
Те притежават всички характерни за един трептящ кръг свойства, като
при това имат значително по-висок качествен фактор. Резонансната честота
завис и от дължината на лииията и се определя от I ~ ~—
Фиг. 206. Двупроводиа н коа-
ксиална линия
1, 2— отворен край на лйниитс

340
УКВ приемницн н предаватели
Фиг. 207. УКВ кръг
тип ,Бътерфлай“
Дву провод ните резонансни линии се правят от меднн тръби с диаметър
от 6 до 12 мм. Разстоянието между тях се ваема от 2 до 4 пътн диаметъра
на тръбите. По-малкото разстоянне води до увеличава не на загубите от вих-
ровн токове, а по-голямото — до увеличаване
загубите от нзлъчване,
Коаксиалаите резонансни линии имат по-
висок Q-фактор порадн значително по-малките
С - загуби от нзлъчване. Той може да достигне
до няколко хнляди прн подходящи изола-
ционнн материалн.
Настройката както на двупроводните,
така н на коаксиал ните линии се извършва
с подвижен шунт и дадення на късо край.
В граннчната облает между метровите и
дециметровите вълнн (200 до 500 мгхц) нами-
рат приложение и други колебателнн снетемн,
включващн н себе си капацитета и индуктив-
ността на трептящия кръг. Такива са напр.
кръговете от типа „Бътерфлайи (пеперуда) —
фиг. 207. Двете части С са статорите на кон-
дензатора, а дъгвте между тях L със своята
нндуктивиост изпълняват ролята на бобина.
При въртенето на ротора се изменят одновре-
менна капацитетът н индуктивността, с което
се. постига голямо покритие по честота —
3 до 4 пъти.
За сравнение може ориентнровъчно да
се посочн, че в метровия УКВ обхват LC
кръговете имат резонансно съпротивление око-
ло 1 ком, кръговете „Бътерфлай" — о ком, двупроводните резонансни ли-
яии — 10 ком, а коаксиалните линии и обемиите пазонаторн — an J.00 ком.
2. УКВ поедаватели
Работата на УКВ поставя специални изисквания не само към елементите
на трептящите кръгове, но и към лампите, конто, нзползувани като УКВ гене-
ратори, трябва да. нмат по-особена конструкция. Докато прн no-ннските честоти
те могат да се считат за безинертнн преобразователи, прн УКВ с повнщаване
на честотата иремето ва прелитане на електроните от катода до анода може
да стане от един порядък с периода на колебанието. Увлечените примерно
от положителната решетка електрони ще стигнат до анода след нзтичане
на положителния полупернод, което ще предизвика забавяне на аиодннн ток
спрямо приложено?о напрежение, т. е. дефазнрането между тях ще бъде
различно от 0°. Последствиям от този ефект са твърде неприятии: влошаване
на условията за самовъзбуждане, деформиране на анодиия импулс, намаляване
КПД~на генераторите н, което е особеио важно — значително увеличаване
на входната активна проводимост на лампата.
Тъй като горният ефект е толкова по-силеи, колкото разстоянието катод-
анод е по-голямо, конструкцията на лампите за УКВ се отличава с малки
междуелектродни разстояния. Това обаче изнсква съотзетно намаляване на
теометрнчните размери на електроднте. за да се компенсира увелнчението на

УКВ предаватели
341
Фиг. 208. Междуелектродни
капацитета н индуктивности
на изводите на един трнод
междуелектродиите капацитета. Намалените размери иа лампите за УКВ огра-
ничават и затрудняват конструирането на мошни лампи, изисквайки специални
меркн за охлэждането.
Влнянието на междуелектродиите капацитета и на иидуктивностите иа из-
водите се отразява чувствително при работата иа УКВ и може да стане при-
чина за неспособността иа дадена лампа да
работа над определена честота. И наистнна,
докато за по-ниските честотн междуелектрод-
ните капанитети на лампата са значително
по-малки от кръговитекапацитетн, то при УКВ
тяхната стойност може да се окаже по-голяма
от необходимата за получаване на желаиата
резонансна честота на кръга. Заедно с ин-
дуктивностите иа изводите тезн капанитети об-
разуют трептящн кръгове, чиято резонансна
честота представлява граничната честота, на
която може да осцилнра лампата (яри свър-
занн на късо външви изводи). Особено вредно
е влняннето на индуктивността на катодния
извод LK (фнг. 208), създаващ обратна връзка
между анодната и решетъчната верига. Влня-
нието иа проходния капацитет Сар в усилва-
телните стъпала става още по-подчертано при
УКВ и прави много мъчно отстраняването
на самовъзбуждането. От друга страна, намаленото капацитивно съпротивле-
ние иа Сар дава възможност в УКВ осцилаторнте да се прилагат успешно-
схемн с капацитивиа обратна връзка, постигната чрез капацитета Сар. Като
осцилаторни лампи за УКВ се използуват почти изключително трноди. Спе-
циално конструираните за тази цел лампи, като 6С1П, 6Н15П, 6С1Ж, ЕС92,
ЕСС81, ЕСС85 и др., нмат такова разположеиие на изводите, при което се
получават минималки паразитки капацитета н индуктивности. Днелектричните
загуби в изолацията между електродите са също намалени поради употребата
на специални нзолацноиии материали в цокляте н балона или чрез безцокълно
извеждане на крачетатз.
а. Автсгенераторн на УКВ
На машите радиолюбители за работа на УКВ са предоставеии обхватите
144—146 мгхц и 420—440 мгхц. Принципна разлика в използуваните схеми
ма тезн два обхвата няма. Различията са само във вида на трептящите кръгове
и типа на употребеиите лампн.
Най-характерната разлика между автогенераторите за КВ и за УКВ е тази,
че при УКВ се прилага изключително капацитивиа обратна връзка. Индуктив-
ната обратна връзка тук би създала неустойчиво самовъзбуждане поради сил-
ното влияние на проходнии капацитет анод-решетка, който създава допълни-
телна нежелаиа обратна връзка. В генераторнте на УКВ се използува именно
тази обратна връзка, получена чрез капацитета анод-решетка на лампата н на
монтажа.
Схемите, издолзувани в УКВ генератори, не се отличават с много разновид-
ности. Най-често това са едиотактният генератор (ултрааудион) с паралелно
или последователно захранване (фнг. 209) или двутактвият генератор с един
или с два настроени кръга (фиг. 210). Нерядко схемата иа фиг. 209 се видо-

342
УКВ приемници а предаватели
измени, като анодиото иапрежение се подава чрез средня точка на бобината
L. С това се намалява влиянието на индуктивността и паразитните капацитети
на дросела Д2 върху резонансната честота на кръга. Двутактиите геиератори
а
Фиг. 209. Едиотактни УКВ геиератори с капаиигиена
обратна връзка
а — с последователе захранване .	— с иарзяелно закраназн;
Фиг. 210. Двутактии УКВ геиератори
а — с един настроен кръг; б — с два настроени кръга
работят много добре на любителските УКВ обхвати. Те генерираг устойчиво
на 420 мгхц, тъй като влиянието на проходните капацитети върху кръга е
намалено наполовина (съединени са последователно в двете лампи). Двутакт-
ните схеми позволяват също използуването на симетрични Двупроводна линии
за трептящи кръгове, както и по-просто свързване с антеиата, която най-
често е симетрична.
Маломощните УКВ йредаватели (до около 5 е/n) иай-често са едвостъпални
и представляват един автогенератор, чийго трептящ кръг е свързан направо
с антената. Стабилиостта на такива предаватели е ниска и използуването им
може да бъде оправдано само ако приемането става със свръх( енератор,
имащ широка пропускана лента. Малко по-голяма стабилност притежават дву-

УКВ предаватели
343
тактните УКВ генератори (особено този от фиг. 2106). По-голямата стабилиост
при тях се обуславя от възможиостта да бъдЭт употребени резонаисни линии
имаши голям качествен фактор.
’ Фиг. 211. Прост едностъпален
вредавател за 144 мгхц
Hi, Дг — 20 нав, ПЕЛ-0,8, на тяло от съ-
противление с диаметър 6 мм, с дължина
20 мм, с прогресивна стъпка; Д>, Дч —
60 нов, ПЕЛ-0,25, яа тяло от съпротивле-
ние с диаметър 6 мм, дължина 25 мм, с
прогресивна стъпка; Lt — 3 нав от мелен
посребрен проводник с диаметър 2 мм,
вътрешен диаметър 14 мм, дължина 12 мм\
L3—I нав от медей посребрен проводник
с диаметър 1,5 мм
На фиг. 211 е дадена практически схема на малък УКВ генератор — яре-
цавател за ,144 мгхц. Използуван е разпространеният двоен трнод 6J6 (6Ш5П),
чиито две системи са свързани заедно. Малките капацитети иа тази лампа ноз-
врляват такова свъраване, при което стъпалото отдава около 1 вт вч мощност
в антената. За работата на телефония точката , -|- 180 в“ трябва да се свърже
към горния край на модулационния трансформатор в модулятора. Най-често
се работа на фиксирана настройка, при което вместо променливия коцденза-
тор Q може да се употреби обикновен керамичен тример.
На фиг. 212 е представена схемата на подобен предавател за 420 мгхц.
Посочената лампа 6С1Ж („955“) може да бъде заменена с ЕС92, 6С1П или
6J6. Трептящият кръг е четвъртвълнова симетрнчна линия (£j), като връзката
с антената се осъществява чрез 6-образната скоба £2. Може да се приложи
анодна модуляция също както ив предния случай. Вместо с кондензатора Сй
от фиг. 211 тук разделинето иа правотоковата анодна верига от решетъчната
става чрез кондензатора Clt изпълняващ съшевременно и ролята на: шунтм-
ращ мост в края на линията. С това се премахва вредного влияние на реше-
тъчния дросел Д$ върху резонансната честота иа линията.
Две схеми на двутактни едностъпални предаватели за 144 и 420 мгхц са
показани на фиг. 213 н 214. Употребени са чегвъртвълнови резонансни линии;
което значително повишава полез ната мощност, получена от лампите. Вместо
с променяйви кондензатори настройката може да стане с подвижен окъсяващ

344
УКВ прнемиици и предаватели
Фиг, 212. Бдностълален предавател за 420 мгхц
Ди Дз — 12 нав, ПЕЛ-0,8, диаметър 5 мм, дължина 20 мм, без тяло;
Да, Да — 8 нав, ПЕЛ-0,8, диаметър 5 мм, дължина 20 мм, без тяло;
£1 — 2 броя посребрени медни тръби с диаметър 6 мм и дължина на
всяка от тях 50 мм; разстояние между тръбите 15 мм; Ls — посребрен
медей проводник 2 мм, дължнна на ^обхвашаие 20--ил/, ширина 15 мм
Фнг. 213. Двутактеи едностъпален предавател за 144 мгхц
Ди Д& — <50 мае, ПЕЛ-0,25 върху тяло от съпротивленне с диаметър 6 мм,
дължнна 20 мм, с прогресивна стъпка; ZJt LB~ медиа посребрена тръба с
диаметър 6 мм, дължина на рамото 170 мм, ширина 20 мм; Ls — медей по-
сребрен проводник с диаметър 2 мм, дължина на обхватане 50. мм,
ширина 20 мм
мост, който се двнжн по въишниякрай на липните. Вместо тръби за линиите
може да се употреби медиа шина или проводник с диаметър 3—4 мм.
‘б. Автогенератори с кварцова стабилизация
Обработеният кварцев Кристал е еквнвалентен иа трелтящ кръг с висок
качествен фактор от порадъка на 10000. Благодарение на пиезоелектриче-
ските свойства на кварца той може да служи [като осцилаторен кръг и да

УКВ предаватели
345
възбужда колебания („Pierce" осцилатор—фиг. 215) или да'увлича към соб-
ствения си механичен резонаис трептенията, лородени от един LC генератор
(„Overtone" осцилатор — фиг. 216).
Фиг. 214. Двутактен едностъпален нредавател за 420 мгхц
Ди Д& — 12 яле ПЕЛ-0,8, диаметър 5 лмг, дължина 20 мм, без тяло ;
Дя — 8 нав ПЕЛ-0,8, диаметър 5 мм, дължина 20 мм, без тяло;
Li — медиа посребрена тръба с диаметър 6 мм, дължина 50 мм,
ширина 15 мм; Lg — медей посребрен проводник с диаметър 2 мм,
дължина на обхващане 20 мм, ширина 15 мм
Лредставените на фиг. 215 а, б два варианта иа кварцови осцилатори дават
много стабилна генерация, почти независима от различните дестабилизиращи
фантори. За сметка иа това обаче в анодната верига не може да се отдели с
f00
Фиг. 215. Две схеми на кварцев осцилатор „ Fierce*
достатъчна амплитуда по-висша от втората хармонична на кварца. Употребата
иа пентод (фиг. 215 а) е по-изгодна поради по-малкото влияние на следващото
стъпало, Схемата на фиг. 2156 е типичен ултрааудион с кварц вместо кръг.
От нея може да се отдели само основната честота на кварца.
Гориите схеми могат да се използуват само при внсокн честоти на кварца
(иад 8 мгхц), за да се избягнат многого умножителни стъпала.
На фиг. 216 са показани няколко схеми на кварцово контролирани геие-
ратори, при конто кварцът служи само да увлече честотата на генератора

346
УКВ приемники и предаватели
към собствената си честота. За разлика от предишните схеми тук рварцът
не изпълнява ролята иа трептящ кръг н неговото изключване не води до пре-
мъсване на генерацинте, а само до освобождаваието им от кварцовия кон-
Фиг. 216. Кварцово кон^ролирани оснилатори с увличане „Overtone “
трол. Голямо предимство на тези схеми е, че кръгът може да бъде настроен
и да се увлича и от по-висшите хармонични на кварца (до пета, дорн седма
но само нечетни!). Също така при схсмите с увличане е възможно настрой-
ката на кръга да се направи с известно малко отклонение—до' ± 20 кхц от
основната честота на кварца, което е голямо удобство за любителските пре-
даватели.
Схемата на фиг. 216 а е осцилатор с два настроеии кръга (Хут—Кюн). Той
е много удобен, когато е необходимо многократно умножаване на честотата
на кварца — до 9-та хармонична.
На фиг. 2166 е дадена схемата на един твърде често прилагав осцилатор,
в който кварцът замества решетъчния кондензатор в съответната LC осцила-
торна схема,- Кръгът може да бъде настроен на третата или петата хармо-
нична на кварца.
Една оригинална схема на „Overtone" осцилатор е показана на фиг. 216 в.
С една само лампа — двоен триод и кварц 8 мгхц, се получава в изхода

МКВ лредаватели
347
144 мгхц. Осцилаторът е настроен на третата хармонична на кварца — 24 мгхц,
.конто след това се умножава 6 пъти в анодния кръг на втория триод.
На края на фиг. 216 г е дадена една твърде сполучлива схема, позната под
името „Phi—Overtone0 осцилатор, Решетъчният кръг е настроен на никои
нечетна хармонична на кварца (трета или пета), а анодиият кръг улвоява тази
хармонична. При правилна настройка нолучената в анода амплитуда дори и на
десетата хармонична е достатъчно голяма, за да възбуди едно следващо по-
мощно у множите лно стъпало.
Схемнте с увличане на честотата дават по-малка стабилност и при тях
са необходими мерки против дестабилизиращите явления. Освен това не
всички кварцове могат да резонират на висшите си хармонични,. Все пак го-
лямата икономия в броя на умножителните стъпала, която те дават, ги прави
едииствено приложими в любителските' УКВ лредаватели.
В кварцовите автогенератори най-често се използуват лампите EF80, 6АК5,
6J6, ЕСС81, като изборът на лампата не е критичен.
в. Многостъпалнн УКВ цредиватели
Едностъпалните предаватели са подходящи само за портативни, иконо-
мичнн УКВ радиостанции за връзка до няколко километра. Построяването на
такъв предавател с по-мощна лампа е неоправдан© пред вид голямата му неста-
билиост. Любителски УКВ радиостанции за по-далечии връзки се строят обик-
новено с няколко умножителни стъпала и възбудител, генери ращ шжоя кратна
на основната честота. Най-често се използува кварцово стабилизнран възбу-
дител, работещ на някоя от схемите ра фиг. 216. В краен случай може да
се употреби и възбудител от LC тип с възможно най-голяма стабилност. За
да се постигне това, честотата му трябва да бъде ниска — до 4 мгхц. С това
обаче, освен че се усложнява предавателят с много у множите лнн стъпала, но
и се стига дотам, че един относително стабилен възбудител примерно на 4 мгхц
след няколко умножавания води до твърде нестабилен изход на 144 мгхц.
Кварцовият осцилатор е най-сполучливото разрешение на вьзбудйтел за
УКВ предавател. След като се превъзмогне единствената трудност — нами-
оаието на подходящ кварц с нужната честота, се получава възможността за
построяване на осцнлаторно стъпало от пай-прост внд н с най-висока стабил-
ност. За улеснение при избора на честотата на кварца на табл. 42 са дадени
онези изходни честоти, от конто с посочените умножавания може да се достигне
до 144 мгхц (евентуално оттам с угрояване до 430 мгхц).
На ‘фнг. 217а е показана блоковата схема -на един многостъпалеи преда 
вател иа 144 мгхц с кварцова стабилизация на честотата. Най-удобна честота
на кварца е 8 мгхц^ Чрез „Overtone* осцилатор с утрояване лолучаваме
24 мгхц, с конто възбуждаме две умножители» стъпала. Второго, което ра-
боти на утрояване, е противотактно, улесняващо пресейването на четните хар-
монични и пропускането на нечетните. То изпълнява същевременно н ролята
на драйвер, даващ необходимата мощност за възбуждане на крайното стъ-
пало. Пълната схема на този предавател е дадена на фиг. 2176.
Използуването на подобна схема води до значително повишаване на каче-
сгвата на УКВ предавателя. Умножителните стъпала дават възможност осци-
латорът да работи на по-ниска честота, с което се повишава стабилността на
предавателя. Умножителното стъпало работи със значителна разлика в резо-
нансната честота на решетъчния и анодния кръг, което го нредпазва от само-
възбуждане. Все пак при честотн над 50 мгхц е необходимо вземането на

348
УКВ приемници и предаватели
Честота на кварца (мгхц)	J стъпало		II стъпало	
	удвояване	утреяване	удвояване	утрояване
0,592-0,6			1,778-1,8			5,33—5,4
0,89—0,9	—	2,67—2,7	—	8-8,11
1,15—1,17	5,76-	5,84 (х5)	28,8—29,2 (х5)	
1,33-1,35	—.	4-4,05	—	' 12—12,6
1,77—1,8	—-	5,33-5,4	—	16-16,2
1,92-1,94	9,6 -	9,72 (х5)	48—<	8,6 (х5)
2,00—2,027	—	6-6,08	—	18—18,25
2,28—2,32	16-	16,2 (х7)	—	48—48,6
2,57—2,62	18—	18.25 (х7)	36-36,5	—
2,67—2,70		8—8,11	—,	24—24,3
3,00—3,04		9—9,125	18—18,25	—
3,20-3,24	16-16,2 (х5)		—	48—48,6
3,43—3,47	24—24,3 (х7)		—	72—73
3,60-3,65	18-18,25 (х5)		36-36,5	.—
4,00—4,05		12—12,6	—	36—36,5
4,50—4,56	9—9,125		18—1855	—
4,80—4,86	24-24,3 (х5)		—	72—73
5,14—5,22	36-36,5 (х7)		72—73	—	
5,33-5,40	-	16-16,2	—	48—48,6
5,76—5,84	28,8—	29,2 (х5)	144—146 (х5)	
6,00-6,08	-	18—18,25	36-36,5	—-
6,86-6,95	48—48,6 (х7)		—-	144—146
6,20-7,30	36—36,5 (х5)		72-73	—.
8,00—8,11		24—24,3	—	72—73
9,00-9,125	18—18,25	—	36—36,5	—
9,60—9,72	48—48,6 (х5)		—	144—146
10,28—10,42	72—7	з т	144—146	—
12,00-12,20	-	36—36,5	72—73	—
14,40-14,60	72—73 (х5)		144—146	—
16,00-16,20	—	48—48,6	—	144—146
18,00—18,25	36-36,5	— '	72-73	1
uo-специални мерки, една от. конто е употребата на подходяща УКВ лампа
(напр. ГУ32 на фиг. 217).
На фиг. 218 е дадена пълиата схема на един УКВ предавателза 144-мглц,
в който ссцилаториата честота е избрана по*ниска — 4 мгхц, поради по-го-
лямата стабилност ва такъв кварц. В нървите две умножителни стъпала е изпол-
зуван двойиият триод ЕСС81. Третото стъпало рабогн с ЕСС81 в симетрично
свързване. Преминаването от несиметричния изход към симетричния вход на
ЕСС81 става’в кръга Л4С4> чийто делен край е заземен чрез енметриращия
тример Сс. Симетрирането става, като с трнмера Сс се получи пълна компен-
сация на капацитета анод-маса на предната лампа. Разколебаването на край-
ната лампа се извършва от драйверного стъпало с ECC8I, от която се полу-

УКВ предаватели
349
Таблица 42
Ш стъпало		IV стъпало		V стъпало	
удвояване	утрояване	удвояване	утрояване	удвояване	утрояване
	1	16—16,2		48—48,6			144—146
—	i 24—24,3	—	72—73	144—146	—.
144—146 (х5)		—	—	—	
.—	36—36,5	72—73	—-	144—146	—
—	48—48.6	—	144—146	—	—
—	144—146	—-	—.	—	—
36—36,5	—	72—73	—	[44—146	—
—	144—146	—	—	—	—-
72—73	—	144—146		—	—-
—	72—73	144—146		-	—
36—36,5	—	72—73	—	144-146	—
—	144—146	—	—	—	—.
144—146	—.	—.	—	—	—
72—73	.—	144—146	—,	—	—
72-73	—	144—146	—	—.	—.
36-36,5	—	72—73	—	144—146	—-
144—146	—	-—	—‘	—	—
144—146	—	—	—,	.		—
—	144—146	—	—	—	—
—	-—	—	——		——
72—73	—	144—146	—	—	—
—	•—.	—	—		—.
144-146	—.	—	—	.			
144—146		—	—			—
72—73	—	144-146	—	—.	—
—	—	—	—	—.	——
—	—	—	——	—~	—.
144—146	—-	—	—	—	—
—	—	——	—	—-	—
—	—.	—	~—	—.			
144-146	—	—	—	— 1	
чават около 2,<5 вт — достатъчни за възбуждането на ГУ32. Драйверного
стъпало работи като нормален кл. С усилвател на 144 мгхц, докато умножа-
ваието се извършва в предайте маломощни стъпала. Това се права с цел да
може по-лесно н с по-малки загуби да се възстанови намалената амплитуда
прн умножаването на вч напрежение.
Като подходящи модерни лампи за усилвателните стъпала иа УКВ могат
да се посочат: 6АК5, 6J6, ЕСС81, 6Н1П, 6Ж1П н др.
Крайното стъпало независимо от неговата мощност най-често се оформи
като отделка груца, свързана индуктивно с възбудителя чрез симетричен
кабел. С това се нзбягва неминуемого (дмовъзбуждане при работата на два
усилвателя иа 144 мгхц (6J6 и ГУ32) върху общо шаси. За получаване иа до-

£780	ГУ 32	ryzy Ант.70
УКВ приемници и предаватели
Фиг. 217. Многостъпален предавател за 144 мгхц
Li — 14 нав, диаметър 1 мм, керамичио тяло с диаметър 15 м«; Zs — 10 нав диаметър 1,5 мм
посребрен, на тяло с диаметър 10 мм; 1$ — 4 нав диаметър I мм посребрен, на тяло 10 мм
със стыка 1,5 мм; L — подувълнова линия, дължина 1г0 му, проводник с диаметър Й мм,
ширина 30 мм; Ls— четвъртвълнова линия, медиа тръба 5 мм посребрена, ширина 15 км;
Lt, - I нав посребрен проводник с диаметър 1.5 мм.

УКВ предаватели
сл

Фиг. 219. Схема на УКВ предавател за 430 мгхц
+25US
352	УКВ приемници и лредаватели

УКВ приемиици
353
статъчна мощност и добър КПД мощного стъпало на 144 мгхц работи на
двупроводни резонансни линии и е монтирано с висококачествени изолацИонни
матернали. Лампата ГУ32 работи като усилвател кл. С с автоматично предна-
лрежение. При нужда може да се приложи неутрализа.ция — слаба капаци-
тквна връзка чрез въяшни, доближени до лампата проводници.
Всички останалн особеиости на предаватели — модулация, телеграфна ма-
нипуляция, контролиране на токове и напрежения и т. и., са същите, както и
в късовълновите любителски предаватели.
Едиа практична схема на УКВ предавател за 430 мгхц е дадеианафиг. 219.
Лампата EF80 работи като кварцов осцилатор на 8 мгхц. Кръгът в анода е
настроен на третата гармонична. Симетрираието тук се извършва чрез индук-
тивна връзка между несиметричния и симетричния кръг. Драйверът и край-
ното стъпало са л^онтирани на отделно шаси от възбудителя.
Като УКВ крайни лампи могат да се посочат сьветските ГУ32 н ГУ29,
европейские QQE03/12, QQE03/20, QQE06/40, както и някои по-стари, като
LD1, LD2, LD5, LD15, RD12Tf и др.
3. УКВ приемиици
Сравиявайки работата иа УКВ с тия при обикновените радиочестоти, се
вижда, че особеностите на ултракъсите вълни са далн своего отражение върху
методите н средствата за осъществяваие и - иа радиоприемните устройства.
Наистииа двата основни вида приемиици — с пряко усилване (лниейии) и с
преобразуване на честотата (суперхетеродинии) съществуват и тук, макар
и значително видоизменени. Недостатъдите иа всекн от тези два вида прием-
ници се проявяват при УпВ с още по-голяма сила. Така взбирателността
и усилването иа линейните приемницн се влошават с покачването на честотата
поради намаления качествен фактор на кръговете. Същото важн и за супе-
рите, при конто се усилва и влияиието иа огледалните честоти.
На УКВ ие е възможно използуването иа обикиовения принцип на прие-
мане с пряко усилване и решетъчиа детекция с обратна връзка. Този детектор,
използуван твърде много в малките любителски приемиици на средни и дълги
вълни, се характеризира с голяма чувствителиост само в иепосредствена бли-
зост до точката на пораждане на осциладни. Областта иа максимална чувстви-
телиост обаче е твърде тясна и встрани от нея чувствителността ря'зко спада
или възиикват осцилации. В режим на осцилации регенеративиият детектор
не загубва чувствителността си, ио предизвиква изкривяванб на приемния сиг-
нал вследствие наслагваието на носещата честота на сигнал с тая на собстве-
нна осцилатор. В резултат на наслагването се получават биения с тонова че-
стота и приемането иа модулирани сигнали става почти невозможно.' В този
режим регенеративиият детектор е удобен за приемаие на немодулираии теле-
графии сигнали, конто се чуват с честота на тона, равна на разликата между
входящата и собствената честота. Регенеративиият детектор, доведен чрез обрат-
ната връзка съвсем близо до критичиата точка на възиикване осцилации, е
твърде нестабилен. Най-малките изменения в честотата на входяшия сигнал
или в параметрите йа кръговете и лампите могат да доведат до изместваие
от критичната точка в една или друга страна. Нестабилиостта расте с пови-
шаване на честотата, което ограничава прнложението иа регенеративиия
принцип на приемане и го прави иевъзможно в обхвата на УКВ.
23 Нврьчник на радиолюбителя

354
УКВ приемници и предаватели
а.	Свръхрегеиеративно прием ане
При УКВ недостатъците на регеиеративния детектор могат да се избягнат
ири използуването на свръхрегеиератнвния принцип на приемаие. При него
обратната връзка се прави достатъчно силна, така че лампата работи в режим
ла осцнлации. Самовъзбуждането обаче има прекъсващ се характер, което се
иостига с помощта на подадено от един помошен генератор напрежение със
Фиг. 220. Свръхрегенеративен детектор със самогасене
за 144 мгхц
Дг, Да — 50 пае ПЕЛ-0,3, върху съпротивление 1/2 вм; Дг — 80 мхн;
Ц — 3 нав посребрен медей проводник 2 мм, вътрешен диаметър 14
мм, дължина 12 мм; Lt — 1 пав посребрен меден проводник 2 мм,
вътрешен диаметър 12 мм
свръхзвукова честота, което периодически прекъсва или допуска възстановя-
ваке на осцилациите. Това помощно напрежение, яаречено гасяща или пре-
късваща честота, може да бъде получено както отделно — схеми с отделен
източник на гасяшата честота, така и в същото стъпало — схеми със
самогасеие.
Схемите с отделен източник на гасяшата честота почти не се използуват в
практнката. На фиг. 220 е дадеиа схемата иа един най-прост свръхрегенера-
тивен приемник за 144 мгхц. Прекъсвашата честота се получава чрез под-
ходящ подбор на 7?i и С2 — тяхната времекоистантнз определя и честотата
иа прекъсванията. Последната обикновеио се избира в граииците от 20 до
200 кхц. Тя трябва да отговаря на условнята, от една страна, да бъде над
звуковия обхват, а от друга — да бъде значително по-ниска от честотата на
приемзиия сигнал. Последното условие ограничава използуването на свръхре-
генеративния' детектор за по~ниски честоти (напр. средин или къси вълни).
При липса на сигнал колебанията на свръхгеиератора периодически уве-
личават и намаляват амплитудата си в такт с гасящата честота,’ при което
формата и амплитудата иа колебанията остават постоянни. Ако във входа се
подаде немодулираи сигнал, амплитудата и формата иа колебанията се видо-
изменят, но те пак остават иостоянни н след детектора не се чува иикакъв
тон. При модулиран сигнал амплитудата на колебанията се меии в съответ-
ствие с обвивката иа вхояящия сигнал и след детекцията се получава зву-
кова честота.

УКВ приемници
355
Прн свръхрегенератора се получава много голямо усилване — чувстви-
телността му при добре подбраи режим може да достигне 2—3 мкв. Порацн
голямата чувствителност термичните флуктуации при липса на сигнал се усил-
ват толкова много, че се чуват като характерен шум (съскаие). То изчезва
само прн подаване иа сигнал, с честотата на конто е настроен входният кръг.
Режимът на възбуждане на генерации се подбира с потешшометъра Р —
50 ком, или чрез изменение на обратната връзка с помощта на кондеизатор
$-50
fy-ЗОн P-Wk
Фиг. 221. Саръхрегенеративен детектор за 144 мгхц
с високочестотно предусилвателно стъпало
между решетка и маса. Отделеният в анодната верига нч сигнал се подава
по-нататък за усилване.
Като предимства на свръхрегенератора могат да се изтъкнат още възмож>
носгта за приемане на честотномодулиранн колебания, ограиичаваието иа
импулсните смущения и голямата му простота. Последнего го прави твърде
удобен за портативна и икономични любителски и други радиоприемници и
ириемопредаватели.
Свръхрегенераторът притежава и сериозии недостатъци — твърде широка
пропускана лента, силно излъчване, смушаващо съседните приемници, и невъз-
можност за приемане на немодулирани телеграфии сигнали.
За да се намалн излъчваието чрез антеиат?, преди свръхрегенератора се
поставя едно вч усилвателно или преобразувателно стъпало. В последний слу-
чай се получава възможност за приемане на немодулирани сигнали чрез вторя
осцилатор към междиниочестотната част. Подобрява се също и избирател-
ността на приемника, въпрекн че междинната честота не може да се приеме
но-ниска от 20 до 30 мгхц, за да не се иамали чувствителността на свръхре-
генератора.
Схема на свръхрегеиеративен детектор с вч предусилвателно стъпало е по-
казана на фиг. 221. Данните за дроселите и бобииите са съшите както иа фиг.
220. Връзката между двете стъпала е капацитивиа (С5) чрез малка част от на-
вивкнте иа £3, за дане севнася голямо затихване в кръга £3С2. За избягваие
иа самовъзбуждането на усилвателното стъпало необходимо е щателио екра-
ниране и рационален монтаж.

356
'УКВ приемници и предаватели
Гориите две схеми на свръхрегенеративни детекторн могат да се изпълнят
като приставки и да се включат към нч част на какьвто и да е приемник.
б.	Суперхетеродиннп УКВ лриемпици
За да се получи по-ниско ни во на шума, УКВ преобразователите обик-
новено работят иа пентоди или трноди със събирателно смесване. С цел да
да се повиши усилването и да се иамали влиянието на антената върху соб-
Фиг. 222. Високочестотен усилвател за 144 мгхц
в каскодно свързване
Lt — 5 нав посребрен мелен проводник 1 'мм, вътрешен диаметър 10
мм, аължина 18 мм без тяло ; Lt~ 9 нав ПЕЛ-0,6, на тяло с диаметър
6 мм ; — ав посребрен мелен проводник 1 ли, вътрешен диаметър
6,5 мм. дължина 6,5 мм без тяло
ствения осцилатор в повечето случаи се предвижда н вч уснлвателно стъпало.
Тона стъпало при по-ииските честоти от метровия обхват може да бъде нэ-
пълнено на пентод с голяма стръмност и малки междуелектродии капацитети
(напр. 6Ж4П, EF80 и др.). На любителските обхвати 144 мгхц и особеио 420
мгхц големият собствен шум на пентодите ги прави неприложими. За теза
честоти най-лодходящи са триодните усилватели. Поради големия нм преходен
капацитет обаче те са склонни към самовъзбуждане, за което се използуват
в т. нар. каскодно свързване. (Усилвател със заземеи анод, последваи от
усилвател със заземена решетка.) Такова стъпало иа 144 мгхц дава усилване
от порядъка на 2—3 пъти. Най-често се използуват двойни триоди като 6НЗП,
ECC8I, ЕСС85, Е88СС. Много дебри резултати дава същата схема с пенто-
да 6АК5 (в триодно свързваие) и триода ЕС92 (фиг. 222).
УКВ смесителите са, както казахме, събирателии — еднорешетъчни. В
метровия обхват все огце могат да се използуват пентодии смесители, като
сигналит от собствения осцилатор и от входа се подава на първата решетка.
Преобр юовател за 144 л/гх«стакъв вид смесване е даден на фиг. 223. За по-
високи честоти още по-добро е триодното смесване, като целият преобразо-
вател може да се изпълни с един двоен триод.
Собственият осцилатор в любителските, приемници може да бъде стабилен
£С-геиератор, който работи или направо иа необходимата собствена честотз,
или още по-добре иа някоя иейна субхармонична. В цоследния случай

УКВ Приемници
357
стабилността се повишава значително, а необходимата честота се получава
чрез едно или две умножителии стъпала.
Употребата на кварц, естествеио, дава иай-добра стабилност на собствения
осцилатор. И в такъв случай се налагат ияколко умножителии стъпала, тъй
като кварцови кристал и и а 30—40 мгхц нзобшо не се използуват. Схемата
Фиг. 223. Поеобразователио стъпало за И 44 мгхц
с пентодио смесване
«а триоден преобразовател с кварцово стабилизираи собствен осцилатор може
да се види от фиг. 224
Изборът на междиниата честота се затруднява твърде много от двете про-
теворечиви изисквания5 конто при УКВ важат с оше по-голяма сила: от едиа
страна, стесняваие на пропускателната лента и повишаваие на усилването се
получават при по-ииска междинна честота, а от друга — огледалните честотн
могат да бъдат достатъчно потиснати само при висока междиииа честота.
Преодоляваието иа това противоречие и тук изисква или иякакво компромисио
разрешение при избсра, или още по-добре — въвеждането на двойно ппео-
бразуване на честотата.
При единично преобразуване оптималнага величина иа междиниата честота
е в границите от 5 до 10 мгхц. Место в радиолюбителските УКВ прием-
ници се използуват готовя междиини траисформатори за 10,7 мгхц, която
честота е възприета почти навсякъде ва концертиите УКВ/ЧМ прием-
ници. На фиг. 224 е дадена пълиата схема иа любителски УКВ приемник за
144 мгхц с единично преобразуване на честотата, а на фиг. 225 — също
такъв приемник с двойно преобразуване.
Схемата от фиг. 225 представлява интересна комбинация иа УКВ суперхе-
теродинен приемник със свръхгенеративен детектор. Първата междинна честота

УКВ приемницн и предаватели

Фиг. 225. Суперхетеродинен приемник за 144 мгхц с двойно преобразуване
УКВ приемиици

360
УКВ приемници и предаватели
е от порядъка на 1,5 — 4 мгхц н се усилва от едно стъпало с EF80. За по-
ефикасно потискане на огледалните честоти и за добра работа на свръхрегене-
ративния детектор втората междинна честота е избрана висока — около 22
мгхц. Първият смесите л е събирателен, а вторият — умножителей, работеш
иахептода ЕН90. Свръхрегеиеративиият детектор работи по схема с отделен из-
точиик на гасещата честота (ЕС92). С използуването на свръхрегенеративен
детектор се постига твърде висока чувствителност иа приемника. Режимът иа
свръхрегенератора серегулира с потеициометъра 100 ком, чрез който се под-
бира точката с най-висока чувствителност.
в.	УКВ конвертерн
Суперхетеродинните УКВ приемници иямат особени различия в междинночес-
тотиата,'детекториата и нискочестотната част от обикновените любителскн н
концертин приемници на AM. Това дава възможност при приемане на УКВ да
бъде използуваи нормален КВ приемник и една преобразователю приставка —
конвертер, чин то „ меж д инна “ честота да попала в някои от обхватите на
приемника- По такъв начин се получава УКВ супер с двойно преобразуване.
Първата междинна честота — тази на конвертера — се избира висока (от по-
рядъка иа 10 мгхц), а втората обикиовено е ниска. С това се разрешава и
въпросът за отслабванего на огледалните честоти. Чувствителността се пови-
шава, особено ако в конвертера се предвиди и е** предусилвател или усил-
вател иа междинна честота.
Най-трулният проблем при УКВ конвертерите е начннът за настройка в
приемния обхват. Качествените конвертерн трябва да нмат стабнлна честота
на собствения .осцилатор, който най-често е с кварцова стабилизация. Тогава
за различните точки по обхвата МЧ на конвертера е различна и се налага
настройка и на осиовния приемник. В по-простите конвертери собственият
осцилатор е променлив н се настройва или само той, или съвместно с вход-
ните кръгове. Тук МЧ е постоянна и маиипулираието с приемника се опрос-
тява.
На фиг. 226 е Оре дета вен един конвертер от най-прост тип. За преобра-
зовател се използува двойният триод 6J6 — едиата система за смесител, а
другата за осцилатор. Смесването е едиорешетъчно, без външиа връзка между
осиилатора и входа — за връзка се използуват вътрешиите капацитети на
лампата.
Особеното в тазн схема е, че входният кръг е настроен на една постоянна
честота, иапр. в средата на обхвата (145 мгхц). Променлив е само осцила-
торът, при което поради шпроката пропускателна лента на входиия кръг
сигналът претърпява слабо затихваие в двата края на обхват. При това поло-
жение получената междинна честота е постоянна и основмият приемник може
да бъде настроен веднъж завииаги иа тази честота.
Към този преобразов-тел може да се прибави както вч усилвателно стъ-
пало (пентод или каскод ио стъпало), така и усилвател иа междиниата честота
(фиг. 227). Схемата на конвертер за 420 мгхц с усилвател на междиниата
честота е дадена иа фиг. 228. В случая се настройва както осцилаторът, така
и входният кръг, което позволява да се постигне по-равиомерио усилване на
целия обхват. Връзкага между оелнлатора и входа е индуктивна с Ls и
Предвидено е и регулиране иа усилването по междинна честота чрез изме-
нение на предиапрежеиието на EF80.
В разгледаните дотук схеми междиината честота оставаше постоянна, а нас-
тройката се извършваше с промяна на осцилаториата честота. В по-качестве-

УКВ приемиици
Став
Фиг. 226. УКВ конвертер за 144 мгхц с една лампа
£i — 2 пае мелен посребрен проводник с диаметър 2 лмс, вътрешен диаметър 14 мм; £j — 2
нае медей посребрен проводник с диаметър 2 мм, вырешен диаметър 16 мм, дължина 12 мм\
Ls — 2 броя посребрен меден проводник 3 мм, ширина 12 мм, дължина 25 мм~ Lt -2 нав
ПЕЛ-0,7, на тяло с диаметър 12 мм’ Ls — 5 нав ПЕЛ-1,2, към .студения" край на £<

Жпф
Фиг. 227. УКВ коивертер за 144 м&хц
УКВ приемници и предаватели

УКВ приемиици
363
Фиг. 228. УКВ конвертер за 420 мгхц
ните конвертери собствевият осцилатор работи иа фиксираиа честота с квар-
цова стабилизация, а получената междинна честота е променлива. Тук настрой-
ката се извършва с основния приемник, а входните кръгове на конвертера
най-често са фиксмрани (широко лентови). Нерядко се използува и отдел на
настройка на входните кръгове, което подобрява равномерността на усилването
и избирателиостта.
На фиг.229 е показана схемата на един висококачествен конвертер за 144
мгхц. Собствевият осцилатор работи с кварц 7 мгхц, като чрез неколкократно
умножаване сё получава необходимата честота 140 мгхц. Междинната чес-
тота е 4 мгхц — тя може да бъде приложена към всеки качествен любителски
КВ приемник и да се получи напълно задоволятелна чувствнтелност.

364
УКВ приемници и’предаватели
А	$з	**
М Ы * Ж
Фиг. 229. Конвертер за 144 мгхц с кварцово стабилизиран осцилатор
Li — 5 пав посребрен меден проводник с диаметър 1,5 мм с отклонение на 13/< нав от дол-
ния край ; тяло с диаметър 12 мм, дължина на намотката 10 мм; Ls — 7,5 нав ПЕЛ-0,75,
тяло с диаметър 8,5 мм с жел. сърце, дължина 19 мм ; La — 4‘/« нав посребрен меден про-
водник с диаметър 1,5 мм, тяло с диаметър 12 мм, дължина 12 мм; La — 4*/< нав посреб-
пР°е°Дник с диаметър 1,5 мм, тяло с диаметър 12 мм, ньлжшы 12 мм ; Ls — 4 нав
ПЕЛ-0,75, тяло с диаметър 8,5 мм с жел. сърце, дължина II мм; Le — 9 нав ПЕЛ-0.75
върху тялото на La, дължина 18 мм ; Lj — 16 нав ПЕЛ-0,2 с отклонение на 4 нав от peiwe-
тъчвин край, тяло с диаметър 8,5 мм с жел. сърне

Девета глава
ТЕЛЕВИЗИЯ
1.	Схема на съвременна система за телевизионно предаване
н приемане
Блоковата схема на съвременна система за телевизионно предаване е да-
дека на фиг. 230.
Посредством обектива предаваният образ бива проектиран на фоточувстви-
телната повърхност на предавателната електроннолъчева тръба. Върху тази
мовърхност се образува така нареченият потенциален релефна електрически
заряди, като потенциалът на всяка точка от фоточувствителиата повърхност
се определя от разпределението на светлите и тъмните места на предава-
мия образ.
С помощта иа генераторите за хоризонтално и вертикално отклонение
се осъществява преместването на електроннвя лъч върху фоточувствителиата
мовърхност иа предавателната тръба, в резултат на което образът се разлага
на отделив точки, конто се превръшат в електрически сигналн.
Върховата стойност на тези сигнали е яропорционална на осветеността
на дадената точка от предавания образ.
Сигналите на образа, конто възникват иа изхода на предавателната тръба,
костъпват във видеоусилвателя и след усилването им модулират телевизионния
яредавател и се излъчват в простраиството.
За звуковия съпровод иа телевизиоииото предаване се използуват микро-
фон, усилвател и предавател на звука, който работи заедно с телевизионния
предавател иа обща антена.
В мястото на приемането след подходяще усилване в усилвателя елек-
трическите сигналя се подават на приемиата електроннолъчева тръба, която
ги превръша в светлииии точки.
Главният елемент на телевизионния приемник е приемната електроннолъ -
чева тръба.
С помощта на сигналите за хоризонтално и вертикално отклонение, пода-
вани от устройството* за отклонение иа електронния лъч, образът се раз-
лага на отделяй редове, съвкупността на конто образуват телевизионния
растер.
В предавателнататръба, където електроиниятлъч разлага образа, ив прием-
ната тръба, където електроиният лъч рисува образа, се спазва една и съша
последователност. И в двете електроннолъчеви тръби електроиният лъч
се премества равномерно отляво надясно в хоризонтално направление и като
дечертава всички редове, мигновеио се връща в изходното положеияе.

ТелеЯадиокен цен/яър

BuBea-
'ffjftffafaffMPMz
нгамера
Otie/tru#
МнфОМЮ
PpeMarej!
aa
аю^теи&ет
Xtunwu^ -гаиепа-
раз-
Mm
-»генера-
тор
~ Sxoffpp
i^rpoPm-fo
Фимпр
Mm	—r
„I
“ нащрпд
ff/W&fM!
ампыа
Хаим на
WHXpWlJ-
daijuHjmi
Иешгл
*оЗ
ШШМ1
i/Mfynxe-1
weffta
Телевизия
Фиг. 230. Блокова схема иа съвременна система за телевизиоино.предавшие и приемане

Телевизионен предана тел
367
За осигуряване иа твърда връзка между двата електронни лъча се нзпол-
зуват синхронизирашите импулси, излъчвзни заелно със сигналите за образа
2.	Телевизионен предавател
Конструктивного оформление и схемата на гелевизионния предавател се
разлнчават от тези на обнкиовеното радиоразпръскване по различието в ха-
рактера иа предаваиите сигнали и използуването на различии видове дължини
на вълни.
В телевизнонния предавател, предназначен за предаване на сигналите за об-
раза, се използува амплитудиата модулация на високочестотните колебания.
Честотният спектър на предавания телевизионен сигнал заема лента от ня-
колко херпа до 5—6 мгхц. В практиката използуваната носеща честота е няколко
пътн по-висока от модулиращата такава. Това условие е необходимо щото
предаваиият сигнал да се отдели неизкривен в примиика. За телевизионного
предаване не могат да се използуват примерно късите вълии от 19-метровия
диапазон по редина отображения. Главного съображение е свързано с харак-
тера на разпространение иа късите вълии, конто притежават свойството да
се отразяват от йоносферата. В мястото на приемането късите вълни прнсти-
гат по два различии пътя — като земни и отразеии вълии. Поради това сиг-
налите, приети от антената на приемника, се разлнчават както по фаза, така
и по амплитуда, като се изменят непрекъснато в резултат иа изменеиието
на височината на отражаващата Ионосфера и нейните електрически свойства.
Ето защо както амплитудата, така и фазата на отразената вълиа се изменят
през време на приемането. Приетите телевизнонни сигнали, изминали раз-
личии пътища, създават на екрана на телевизора няколко разместени образа.
Освен това използуването на късите вълни за телевизиоинн предавания
изисква да се използуват няколко телевизнонни станнин, конто биха заели
целия телевизионен обхват, в който работят хи ля ди радиоразпръсквателнн пре-
давателн. Това е наложило телевизиовиите предавания да се провеждат на
ултракъсн вълни, макар че тяхното разпространение е ограничено до няколко
десетки километра.
В мястото па приемането при ултракъсите вълни се разчита едииствено
на земните вълни, конто се разпростраияват почти праволинейно над земната
повърхност.
Засега сигурно и качестве!» лриемапе на телевизионните радиостанции
може да се осъществи на едно разстояние около 70—80 км.
Общата честотна лента при амплитудна модулация на носещата честота
иа сигналите за образа съставлява около 12 мгхц, но в системите с частично
вотнскане на едната страннчна лента почти двойно се намалява общата че-
стотна лента, както е показано на фиг. 231.
Практически не е възможно да се направи рязко потискане на едната
странична лента. Филтърът, който се използува за тази цел, няма рязък спад
и пропуска частично трептенията на долната странична лента. За да се приеме
образът неизкривен, необходимо е кривата на избирателността на приемника
да има вид, подобен на фиг. 232.
В практиката са намирали приложение главно два вида блокови схеми на
телевизнонни предаватели. В единия вид схема умножение™ на честотата и
усилването на високочестотните сигнали до крайнего стъпало се извършва
в теснолентови усилватели, като модулацията се осъществява в решетъчиия
кръг иа крайнего стъпало. В другия вид схема модулацията се извършва в

368
Телевизия
Фиг. 231. Обща честотна лента, заемана от телевизионния канал
Фиг. 232. Форма на честотната характеристика на вч усилвател
в едноканален приемник
иървите маломощни стъпала — усилватели на внсочочестотни колебания, след
което следват няколко мошии шнроколентови високочестотни усилватели.
Когато модулацията се извършва в крайното стъпало, всички предшеству-
ваши стъпала се явяват ефективни, що се отнася до използуването иа източ-
ника на електрозахраиването, ио се изисква твърде мощен модулиращ усил-
вател.
Понастоящем е намерила голямо приложение схемата, прн която модула-
цията става в едно от първите стъпала, квкто е показано на фиг. 233. При
тази схема предавателят има висок коефицнент иа полезно действие.
В по-голямата част от действу ващите телевизиоинн предаватели се изпол-
зува решетъчна модулация. Най-често се срещат модулатори на телеви-
(Зионните предаватели, изпълнеии от широколентов видеоусилвател, устройство
за възстановяване на псстоянната съставна иа телевизионните сигнални и мо-
дулиращо стъпало.

Телевизионен предавател
369
Фиг. 233. Блокова схема на телевизиоиен предавател
1 —^генератор за висока честота; *2 — умножител ; '3 — модулатор ; 4 — мощен широко-
лентов усилвател ; 5 — видеоусилвател; 6 — устройство за възстановяване
ва постоянната съставна
°--
о—IP—
Фиг. 234. Опростена схема на модулатор
т

370
Телевизия
На фиг. 234 е дадена опростената схема на модулятор, а на фиг. 235 — ва
мощного стъпало.
3.	Телевизнонни приемници
а. Схеми
Телевнзионните приемници се строят по суперхетеродиниата схема н по
линейна' схема. Суперхегеродиниите схеми позволяват да се получат добра
избираемое? и голямо усилване. Освен това у тях пренастройката от една
вълна на друга е’много лесна.
Когато приемникът се пресмята за приемане на достатъчно силии сигнали
и въпросите за чувствителността и избирзтелността ие играят сыцествеиа роля.
Фиг. 236. Опростена блок-схема на телевизионен
суперхетеродинен приемник
иредпочита се линейната схема. Опростената блок-схема на телевизионен суп?р-
хетеродииен приемник е дадена на фиг. 236. Тази схема съдържа високоче-
стотеи блок, канал за образните сигнали, канал за звуковия съпровод, канал
за синхроиизиращите. сигнали и блок ва развивките. За антеиа обикновеио се
използува полувълнов вибратор.
Сигналите на образа и звука, приети от антената, попадат иа усилвателя
за внеока честота, който заедно с усилването предварително филтрира приедите
сигнали от смущеиията. По-нататък усилените сигнали съвместно със сигна-
лите от местная хетеродин попадат иа входа на смесителя. Съгласио телеви-
зионния стандарт разликата на носещата честота на звуковия съпровод к
сигналите на образа е 6,5 мгхц. Хетеродинът и смесителят са общи за сиг-
налите на образа н звука. Носещата честота на звуковия съпровод е по-
висока от носещата честота на образа. В анодната верига на смесителя за-
едно с комбннациониите честоти се образуват междиините честоти иа образа
и звука, равни на разликата между честотите, съответствуващи иа сигналите
в ефира, от едиа страна, и честотата на хетеродина, от друга. Описаиага

Телевизионни приемници
371
част от приемника, която предварително отдели, уснлва и траисформира сиг-
налите в междиииа честота, се нарича високочестотна част.
По-нататък приетите сигнали се разделят на два канала: "канал на звука
и канал иа образа. На тозн принцип понастоящем не се строят приемници.
В ловите схеми разделяието на два-
та канала се извършва след детектора.
Каиалът на звука е построен по схе-
ма иа обикновеи приемник с честотно мо-
дулирани сигнали с девиация ± 75 кхц.
Сигналите иа звука първоначално се
усилват по междинна честота, след
което се детектират, после се усилват
по ниска честота и попадет на внсоко-
говорнтеля.
Каналът на образа -се състои от
усилвател на междинна -честота, детек-
тор и усилвател. От изхода на високо- Фиг- 237. Честотна характеристика
говорителя сигналите на1 образа попадат	та ВЧУ
иа управляващия електрод на кинескопа.
Детектираиите телевизиоиии сигнали съдържат и сигналите за синхрони-
зацията.
За да се избягнат попадения иа сигналите на® звуковия съпровод във ви-
деоканала, необходимо е сигналите на звука да имат амплитуда във видео-
детектора около 10 пътн по-слаба, отколкото амплитудата на сигналите на
образа. Изискаиото съотношение на двете амплитуди се достига с избора на
специална форма на честотната характеристика (фиг. 237).
Основното отличие на телевнзиоииия приемник от приемника за звука
е индикаторната част. Тя се състои от електроинолъчева тръба, вериги за
синхронизация н развивка. Ето защо телевизионният приемник съдържа много
цовече електронни лампи.
• бЛВидеоусилватели
Усилвателите на сигналите на образа или, както ги наричат, видеоуснлва-
тели съставляват значителна част от целия телевизионеи канал. Те в основни
линии определят характера на иеговата честотна и фазова характеристика.
Видеоусилвателите са последнего звено на канала на сигналите на образа.
Главната задача на видеоусилвателите в телевизорите е да се усилят
сигналите, получени иа изхода иа детектора, до ииво, необходимо за полу-
чаваие иа контрастен образ иа екрана на телевизора.
Видеоусилвателите трябва да пропускат твърде широка честотна леита
от 0 хц до няколко мгхц. В практиката е много трудно да се конструира уенл-
вател за такава широка честотна лента, който има повече от едно стъпало.
За това се прибягва до използуваие на усилватели с честотна лента от ня-
колко десетки херца, като възстановяваие на постояниата съставна иа сигнала
става в крайиото усилвателно стъпало. Крайното стъпало иа видеоусилвателя
има нисък изходящ импеданс и работи с кабел с малък капацитет. На фиг. 238
е показана схемата на видеоусилвателя иа телевизора „Орион" 53T8I6.
Видеоусилвателят^^бнкновен лампов усилвател, като принцнпът на него-
вата работа е анашвгжен на нискочестотиите усилватели.
Видеоусилвателите се разлнчават от нискочестотиите усилватели по равно-
мерността иа честотната характеристика в широка честотна лента, която до-

EF 80	EF80	EF80	PCL82
372 .	Телевизия
“1
сзб —4
Фиг. 238. Схема ма ввдеоусилвателя ва телевизора .Орион* 53Т816

Телевиэионнм приемницн
373
стига до няколко мгхц. Шнрината на пропуснатата честотна лента н нейните
граница се явяват условии понятия. Ако се изходи от това, че коефициентът
а усилването на едно стъпало в пре делите иа пропусканата лента не трябва
да пада по-ииско от 90% от максималисте значение, то граничните честоти
/1 и/г на пропусканата лента на това стъпало се намират като абсцисвн точки
Фит. 239. Честотна н фазова характери-
стика на усилвателя без корекция
ма честотната характеристика, за конто усилването е 90% от максималното
(фиг. 239). Прн използуването на достатъчно прости схеми за корекцня може
да се получи десетократно намаленне иа долната гранична честота н около
2 пъти да се увелнчи горната гранична честота /2' (Фиг- 239).
За предаването на образ с 525 линии прн формат на кадъра 4:3 и ско-
рост на предаването 30 кадъра в секунда се нзнсква честотна лента прибли-
зително 4,5 мгхц. Болшинството от нискочестотните усилватели нмат честотна
лента до 10 кхц.
Човешкото око не може да определи с достатъчна точност в широки гра-
ниц» фазовите изкривявания, конто за нискочестотните усилватели практически
иямат съществено значение. Но за предаване на сигналите на образа фазите
на различните честоти нмат голямо значение.
За получанане на равномерно усилване в достатъчно широка честотна
лента се използуват усилватели със съпротивнтелна връзка и корекпия на
честотната характеристика в областта на внсокнте н ниските честоти.
В широколентовите усилватели много честосе използуват тетроди или лен-
тодн с голяма стръмност н малки междуелектродни капацитети. На фиг. 240
е дадена принципната схема на усилвателно стъпало на съпротивителя. Прин-
ципът на работа на този усилвател е следният: Ако на решетката на първата
лампа се подаде положителен импулс, то анодният ток на лампата расте,
вследствие на което се увеличава падението на напрежението 4 /?а върху
авоаното съпротивление. Потенциалы на анода се намалява и възникналият
отрицателен импулс постъпва през втория свързващ кондензатор на решетката
иа втората лампа. Тетродите и пентодйте нмат голямо вътрешно съпротив-
ление Rj, което практически винаги е по-голямо от анодното съпротивление

374
Телевнзия
Za, благодарение на което може да се счита, че лампата се явяаа източник
на ток SUX (фиг. 241), където 5 е стръмнината на анодната характеристика
на лампата, а (4 — напрежённето на решетката на лампата.
Фиг. 241. Еквивалентна
схема на усилвателно
стъпало с пентод
Фиг. 240. Принципна схема на
усилвателно стъпало на съпро-
тнвления
За оснгуряване на равномерно усилване в достатъчно широка честотна
лента е необходимо да се оснгури постоянно съпротнвленне в цялата честотна
лента.
Коефнциентьт на усилването на стъпалото К, изпълнено с пентодна лампа,
се определя по формулата
К = о. Za, а изходящото напрежение —
\	£/а = KU,
Фиг. 242. Еквивалентна
схема на усилвател на
съпротивлеиня в област-
та на високите честоти
Фиг. 243. Еквивалентна
схема на усилвател на
съпротивлеиня в област-
та на средните честоти
На фиг. 242 е дадена еквивалентната схема на усилвател на съпротивление
в областта на високите честотн. Прн влиянието на вътрешното съ-
противление на лампата не се взема под внимание. В областта на средните
честоти може да се пренебрегнат капацитетите С в С", както и делителя?
Сс н /?с и еквивалентната схема придобмва вида, показан на фиг. 243.
Тук Za = /?„ ; U2 = S Ux ; Ко =	= S /?,.

Телевизионни приемници
375
В областта на инскнте честотн еквивалентната
схема придобива вида, показан на фиг. 244.
Освен усилвателите на съпротивлення в прак-
тиката се срещат много типове, конто се отличават
един от друг по начините на връзката между лам-
пите на отделяйте стъпала н видовете товари, а
именно: усилвател на индуктивен товар (фиг. 245а),
трансформаторен усилвател (фиг. 2456), усилва-
тел с катоден товар (фиг. 245в) н др.
Съгласно приведените еквивалентни схеми на
усилвателите н честотните характеристики кое-
фициентите на усилване К и фазовият ъгъл ф
за ниските честоти може да се намерят по фор-
мулите
Фиг. 244. Еквивалентна
схема на усилвател на
съпротивлення в област-
та на ниските честоти
а — усилвател на индуктивен товар ; б — трансформаторен усилвател ; в - усил-
вател с катоден товар
а зисоките честоти по формулите
к = ; ф " arctg (toR« СоК
V 1 4-(w Ка С0)а
Ао е коефипнентът на усилване в пределите иа средните честоти ;>
Ар — утечното съпротивленне;
Ад — товарного съпротивленне;
С2 — преходинят капапитет;
Со — С' -f- С" = Са -{- Ср;
/я — ъгловата честота на усилваните трептеиия.

376
Телевизия
От тези уравнения следва, че с увеличение на времеконстантата /?р. С2
пределите на усилването могат да бъдат разширени в страната на ниските
честоти. Посредством намалението на времеконстантата Rz.Cq пределите на
усилването могат да бъдат разшнрени в страната на високите честотн. Раэ-
бира се, практически желаното изменение на всичкн споменати параметри в
схемата всякого е ограничено от редина обстоятелства. Например много голя-
мото увеличение на утечното съпротивление може да доведе до неустойчива
работа н даже до излизане от строя на радиолампе. Увеличение на капаци-
тета С2 довежда до чувствнтелно увеличение на утечката, което е нежелано,
а също така до увеличение на паразнтния капацитет Со. Намалението на съ-
противленнето /?а довежда до съответното намаленне коефициента на уснлва-
нето на схемата. Паразитният капацитет Со при най-добре взпълнен монтаж
на усилвателя не може да се накали под определения паразнтен капацитет на
лампата. Ето защо след необходимого допустимо увеличение на времекон-
стантата /?р. С2 и намаленне на времеконстантата /?а. Сб по-нататъшното раз-
ширенне на пределите на хорнзонталния участък на честотната характе-
ристика на усилвателя става посредством въвеждане в схемата на усилва-
теля на допълнителни реактивни елементи. Такъв начин за разширение на
честотната характеристика на усилвателя се нарича корекция на ннските н
високите честотн. Често използуват едновременио едватан другата корекция.
Прн корекция на честотната характеристика на усилвателя в същото време
става в корекция на неговата фазова характеристика. Пример на честотиа м
фазова характеристика иа усилвател с корекция на нискнте и високите честоти
е показав на фиг. 239.
в. Корекция на честотните характернстнки в областта на високите
честоти и настройка на усилвателите с корекция
В областта на високите честоти се използуват схеми за корекция с дву-
нолюсницн н четириполюсницн. Усилването К на стъпало с един усилвател
на съпротивление се определя с уравнението
където /?0 е еквивалентното съпротивление (фиг. 242);
•S — стръмността на лампата;
/с — а-—-----------критичиата честота.
/ я.
Това уравнение показва, че коефициентът на усилването ври критнчната
честота (f0) пада до 70 % в сравнение с усилването на средиите честотн. Така
че усилватели, конто имат такава честотна характеристика, могат да работят
само в обхвата на честотнте, значително по-ниски от /0. За увеличение шири-
иата на честотната лента се нзисква прн усилването на видеосигнала чес-
тотата f0 да бъде много по-висока, което се постига с намалението на анод-
ного съпротивление 7?а. Заедио с това се намалява усилването на средннте
честоти. Ето защо се налага да се подобри честотната характеристика на
усилвателя иа внсокнте честоти. Най-простят метод за корекция на характе-

Телевизионни приемници
377
ристнката в областта на високите честоти е включването на малка иядуктив-
иост последователно иа товарного съпротивление /?2, както е показано на
фиг. 246.	- х'
Фиг. 246. Опростена схема за корекция на
честотната характеристика в усилвателя на
съпротивление с помощта на иидуктивност
Усилрателното стъпало на съпротивления с включени добавъчнн кориги-
ращи елементи е частей случай на двуполюсник, използуван в качеството «а
товар.
фиг. 247. Схема на усилвателно стъпало
с обобщен двуполюсен товар
В практиката тези схеми наммрат приложение, макар че техният брой ие
е много голям. Една по-проста схема на усилвателно стъпало с двуполюсник,
използуван като товар, е показана на фиг. 247.
Схемите на междустъпална връзка с четириполюсиинн, макар че имат свои
преимущества, поради сложната им настройка се използуват по-рядко, откол-
кото схемите с проста корекция

378
Телевизия
С използуваните схеми за междусгьпална връзка с четириполюсницн се;
получава усилване, от 1,5 до 3 пъти по-голямо, отколкото при схеми, свър-
зави с двуполюсвицн.	• 
Фнг. 248. Схема на сложна корекция на усилвател
в областта на високите честоти
На фиг. 248 е показана схема на усилвателно стъпало със сложна корекция
на високите честоти.
Горепосочените схеми за проста и сложна корекция на честотиите харак-
теристики в областта на високите честотн представляват частни случаи на
-общи схеми на филтри за нискн честотн.
Фиг. 249. Схема за включване на уреда за настройка на
усилвателя с проста корекция
Необходимого усилване на високите честотн се получава, след като са
настрои усилвателят с корекция. Настройката на схемите с корекция се свежда
до определя не на стойностите на С и С" в схемата. Нензвестннте в схемата
капацитети С и С" трябва да се комиенсират. За настройката на широколен-
товия усилвател са необходими главно два уреда: генератор на стандартам
сигнали (ГСС) и лампов волтмер (ЛВ), включени по схемата, показана на
фнг. 249.
В началото се дава иа късо анодного съпротивление /?а, а вместо нндуктив-
ността L се включва в схемата пред вар ително нзвесгната индуктивност и

Телевизиоини приемници
379
се намира резонансната честота на кръга /рез, образуваи от Lmil и С (£ЙЗВ и
L е необходимо да бъдат от един норядък). По известии 4ИЗК и /_ез се
определя	1
(2тс)« /2рез 1ЮК •
След като знаем С, определяме остакалите елемеити в схемата. По-иататък
включваме индуктивността L в анодната верига, чнято стойност трябва да
бъде по-голяма от пресметнатата, н определяме прн дадено на късо съпротив-
ление А’а честотата на резонанса. След това в схемата се включва съпротав-
лението и се нзмерва честотната характеристика. Ако на високите честоти
се наблюдава повдигане на честотната характеристика, трябва 'да увеличим
/?а а ако има спад, да се намалн /?а
г.^Корекция на видеоусилвателите в областта на ниските честоти
Видеоусилвателите трябва да възпронзвеждат добре не само високите чес-
тоти, но също така н сигналите, чиито честоти лежат значително по-ниско от
честотите на предаваните кадри. Теоретически честотният обхват трябва да
стигне до нулева честота. На практика обаче, ако уснлвателят добре възпро-
Фнг. 250. Схема на усилвател с честотна
и фазова корекция в областта иа ниските
честоти
извежда честотите, конто лежат близко до честотата на кадрите, като най-
ниските честотн, съответствуващи на средната осветеност, изкуствено бъдат
възстановени, то общата грешка, внесена от усилвателя, ще бъде сравни
гелио малка.
Честотиите изкривявання в областта на ннскнте честоти биват предизвикани
главно във верйгата Сс (фиг. 250). която представлява от себе си честотио
зависим делител на напрежение.
Съществено влияние на формата иа сигнала в областта на ниските честоти
оказват фазовите нзкривявания, конто следва да се компеисират. Обикновено
честотиите и фазовите нзкривявания се компеисират с включването в уснлва-
теля на коригираща трупа Аф Сф последователно на анодного съпротив-
ление (фиг. 250). Условието за идеална компенсация е
#ф Сф = Сс «

380
Телевизня
Практически се оснгурява компенсация, ако
10
където е честотата на повторение™ на кадрите.
д. Стъпало с катоден товар
Стъпалото с катодеи товар (катоден повторится) намира най-голямо при-
ложение като изходящо стъпало в .шнроколеитовите усилвателни схемн. Наг
фиг. 245 в е дадена неговата принципна схема, а на фиг. 251 еквивалентната
му схема. Катодннят повторител не е уснлвателна схема. Същият даже от-
слабва подаденото на входа му напрежение.
Отношението на нзходящото напрежение t/2 към входяшото l/j определя
коефициента на усилването К на стъпалото:

Фиг. 251. Еквивалентна схе-
ма на катоден повторител
С достатъчна точност коефициентът на-
усилването на катодния повторител може да
се определи от формулата:
а нзходното съпротивление на стъпалото ве-
формулата:

Пример. Ако лрвемем R^ = 1500 ом и S = 12 ма/е, то коефициентът иг усилването
Яе ревев па.0,94; «входного съпротивление /?о на стъпалото е 94 ом.
Благодарение на малкото изходио съпротивление на катодния повторител
същият може да бъде натоварен с доста голям капацитет, без да се влоши
честотната му характеристика. Това е наложило в практиката да се използува
етъпало с катоден изход там, където товарът е съедннителна линия (кабел и др.).
Стъпалото с катоден изход нма сравнително много малък входен капацитет,.
иорадн което създава сравнително малки нелинейни изкривявания.
е. Електронни лампн, изнолзунани във видеоусилвателите
Най-важните параметри, конто определят избора на съответиата лампа за
видеоусилвателите, са стръмността на лампата н нейните междуелектродни ка-
пацитети. Критерият за приближената опенка на, качеството на дадена лампа,

Телевизнонни приемници
381
предназначена за усилване на видеосигналите, може да служи отиошението на
стръмността към междуелектродните капацитети на лампата. Но тук трябва да
се подхожда с известна осторожност, тъй като към ламповия капацитет в ре-
' ал на та схема трябва да се лрибавн оше и капацитетът на монтажа, който на-
малява усилването на стъпалото. В таблица 43 са дадени технически данни, конто
позволяват да се определи пригодността на някои типове лампи за работа в
ехемнте на усилватели на съпротивления. В таблицата също така са указами
междуелектродните капацитети; решетка-зе мя, аноди-земя, решетки-анод, както
стръмността и вътрешното съпротивлеыне на лампите.
Ако усилването на стъпалото е голямо, също така и входящият капацитет
ще бъде голям вследствие на голямата величина на вносните капацитети. Ето
зато неправнлно е използуването на триодни лампи в тезн усилватели освеи
в първнте стъпала на видеоусилвателите.
Характернстиките на пентодните лампи са значително по-удовлет верителн и.
Пресмятането на усилването на единично стъпало позволява да се оцени
преимуществ ото на някои типове лампи. При пресмятането към капацитета
на лампата се добавя капацитетът иа монтажа, който обикиовено съставлява
около 5 пф. Резултатите от пресмятането за критичната честота f0 = 4,5 мгхц
са показани на следната таблица:
Таблица 43
Тип на лампата	G в мф	а в ом	Усилване
6С6	16,5	2100	2,6
6AQ5	11,8	3000	15,3
6АС7	21,0	1700	15,1
6AU6	15,5	2300	11,9
Пресмятаието на усилването е направепо въз основа на следиата формула:
където Z?o е еквиваяентното съпротивлеиие, сьстоящо се от паралелно съеди-
иеннте съпротивления R, Rt н Rp ;
S — стръмността на лампата ;
f0 — критичната честота.
ж. Детектиране
Използуваните метод и за детектиране в радиоразпръекването: диод ио, ре-
шетъчно, анод ио и катодно, могат да бъдат използува ни и за детектиране иа
селевизиоланите сигнали. Разбира се, детектирането на телевизнонните сиг-
вали притежава някои специфични особености. Така например прн радно-
разпръекването отношеннето п на носещата честота /нос към най-високата
честота F2 е от порядъка па 1000 до 5000, докато при телевизията това отно-
шение е равно на 10 до 30. На фиг. 252 са дадени схемите на диодии де_
гектори, най-често мзползувани в гелевизиопните приемници.

382	Телевизия
Фиг. 252. Схеми за диод ни детектори
Детекторът, включен по схемата иа фиг. 252о с товарно съпротивлеиие
Л, дава позитивни сигнали на образа, т. е. такива сигнали, конто при увели-
чение иа напрежението на изхода
фиг. 253. Схема за диоден де-
тектор с коригиращи филтри
на детектора съответствуват на яркостей
на предавания образ.
Полярността иа сигнала в изхода на
детектора се избирав зависимост главно
от броя иа следващите стъпала.
Детекторът, включен по схемата не
фиг. 2526, дава негативни сигнали.
Ако междиниата честота не е достй-
гьчио висока, много трудно става от-
делянето й от сигнала на образа иа изхода
на детектора. В тази схема за потискаие
на иосешата честота трябва да се подбере
достатъчно голяма стойност на капа-
цитета С. Но ако капацитетът С, шун-
тиращ товарного съпротивленне е
голям за изглаждане на пулсациите на
междиниата честота, то ше се отслабва
високочестотната съставиа на сигнала
и ще се получи значителен спад на
високите честоти на телевизионните сиг-
жали. По тази причина на изхода на детектора понякога поставят филтри
за ииски честоти, позволяващи да се получи добро разделяие иа горепосо-
чените вапрежения, отколкото шунтиращите капацитети (фиг. 253).
Схемите с /?С-филтри осигуряват задоволително разделяне на честотите
ври го 10. За подобряване разделянето иа честотите се нзпол зува схема с

Телевизионни приемницн
383
двуполупериолно детектираие, което довежда до нападение на п два пъти.
При тази отделеиото напрежение има двойка честота. Двуполупериодният де-
тектор позволява да се получи силен сигнал иа изхода му.
За подсбряваие на честотната характеристика на детектора във веригата
на товарного съпротивление R поиякога включват коригираша инхуктивност.
Фиг. 254. Схема на детектор с кри-
стален диод
Голямо разпространеиие са получили детекторите, работешж на кристалню
диоди. Малкото входящо сьпротивлеиие иа кристалния детектор ие е голям
недостатки при детектираието ва сигналите, тъй като, за да се разшири про-
пусканата честотиа лента от кръга на усилвателя за междинна честота, е не-
обходимо да се шуитира. На фиг. 254 е приведена схемата на детектора с
кристален диод. Необходимо е да се отбележи, че малкото вътрешно съпро-
тивлеиие на кристалния детектор позволява да се получи добро предаване ва
напрежението при малки товарв R, което е необходимо да се използува в
телевизията за широката модулираща честотна лента.
з.	Преобразуване иа честотата
Преобразуване иа честотата в обхвата иа метровите вълни става по съ-
щите методи, както и за най-дългите вълни. В УКВ обхват сега иай-голямо
приложение са получили триодните и гентодните смесители, понеже те дават
много по-малко ниво на шума, отколкото многорешетъчиите лампи н имат
сравиителио гелями стръмност. Стръмността при преобразуване иа честотата
в триодите е приблизително равна на 0,25—0,3.50, където 50 е максималното
значение ва стръмността при иулево значение на лреднапрежението на
лампата.
Нивото на шума на лампата се характеризира с еквивалентното съпротив-
2 5_________________________________________________з
леине иа шума/?ш> За триоди соксидираикатод/?ш =	— , където 5 е
стръмността я п/в, /?щ—-в ж"
В режим иа преобразуване приблизителяо се определя по същата фор-
мула, като вместо да се B3t ме S в режим на усилване, се взема 5Пр в режим
на преобразуване (5ир < .$),

384
Телевизия
За нормална работа на смесителната лампа е необходимо вейната работка
точка да ,се намира ва иелинейиия участья на характеристиката ва анодния
ток. В този случай тя детектира биенията, възникнали между приеманмте
Фиг. 255. Схема на преобразовател иа честотата
Фаг. 256. Схема ва преобразовател на честота, «зпълнен
с двоен трнод
сигнали и трептенията иа хетеродина, в резултат на което в анодната верига
се отдела ток иа междинната честота на образа и звука. Сыцествен недо-
статък иа триодите—смесители се явява значителното взаимодействие между

Телевизионни приемници
385
напрежението иа хетеродина и сигнала, тъй като тези две иапрежения дей-
ству ват на една и съща решетка, в резултат иа което честотата иа хетеро-
дина зависи от настройката на сигнала. На фиг. 255 е дадена схемата иа пре-
образовател на честотата.
Основен недостатък иа тази схема е, че липсват специални мерки за ста-
билизация на честотата и съществувашата много силна връзка между хетеро-
дина и верйгата на сигнала.
Значително по-добри показатели има преобразователях, изпълнеы с двоен
триод (фиг. 256). На единия триод работи хетеродинът, а иа другим — смеси-
телят. Връзката между хетеродина и смесителя е слаба.
Фиг. 257. Схема на еднорешетъчно преобразуване
иа честотата, изпълнена с пентод
В настояще време са получили голямо разпространение еднорешетъчвите
преобразователи иа честотата иа триоди и пентоди по мостови схеми. На
фиг. 257 е дадева схемата иа едиорешетъчен преобразовател.
На честоти, по-високи от 50 мхц, добре е да се използуват триодни пре-
образователи.
Разглеждапите схеми на еднолампови преобразователи са доста по-сложпи,
отколкото схемиге, в конто се използуват отделки лампи за хетеродина и
смесителя.
и.	Способи за разделяне иа сигналите иа обрава и звука
В суперхетеродинните телевизионни приемници високочесготиият усил-
вател, преобразователях на честотата и ыеждинночестотният усилвател са
общи за каналите иа образа и звука. Обикнодено отделянето иа каналите
става на изхода на детектора. Трептящите кръгове иа високочестотната
част на приемника, насгроени на приеманите сигнали, трябва плътво да про-
пускат иосещите честоти иа образа и звука с тех ните страиични честоти. За
да се получи достатъчно широка леита, шунтират ги с активни съпротивле-
ния. Примерно честотната характеристика на високочестотната част иа прием-
ника има вида, показан иа фиг. 258. За входии усилвателни лампи много често
се използуват пентоди. Но понастоящем за такива почват да използуват спе-
циален триод с голяма стръмност и малки междуелектродии капацитети- Тъй
25 Нгръчник на радиолюбителя

386
Телевизия
като триодите имат ияколко пъти по-малък шум, отколкото пентодите, те
позволяват да се усилят много по-слаби сигнали. При използуваие на триоди
се използуват схеми със заземеиа решетка, с катодна връзка или двутактни
схеми.
За смесителни лампи се използуват пеитоди с голяма стръмност, за да се
получи голямо усилване. Не всякога се използуват преобразователни лампи,
Фиг. 258. Честотна характеристика на внес-
кочестотната част иа приемника
тъй като в тях много често възникват УКВ, което води до чувствителио нама-
ляване усилването на преобразоватеяното стъпало, а оттам и чувствителността
иа приемника. Ето защо за хетеродина всякога използуват отделиа лампа.
Фиг. 259. Разделяне междинната честота иа образа
и звука в анодната верига иа смесителя
Стабилвостта на честотата на хетеродина в телевизора играе твърде съще-
етвена роля, Обикновеио с цел да се получи голямо усилване и избирателиост
жа усилвателя на междинната честота иа звука, а така също необходимата
ширина на честотната лента често избират честотата на хетеродниа много по-
висока от честотата на сигнала. При това междинната честота ва образа се
оказва много по-висока от междинната честота на звука.

Телевизионни приемиици
387
В старите схеми, който почти ие се изволзуват в анодната верига на сме-
сителя, става разделянето на сигналите на междинната честота на образа и
звука. За тази цел в анодната верига иа смесителя поставят два трептящи
кръга и (фиг. 259), съответно настроени на междинната честота на
образа и звука. От кръга Kt сигналите се лодават иа усилвателя на междин-
иата честота на образа, а от кръга К2 — на усилвателя на междинната че-
ci ста иа звука.
За лренастройки на приемника о г една вълна на друга трябва да се измени
настройката на кръговете в решетъчната верига иа усилвателя, анодната верига
на усилвателя н в хетеродина.
В новите телевизионни схеми разделянето на сигналите на междинната че-
стота на образни и звуков» сигнали се осъществява след детектора (фиг. 260)
Фиг. 260. Раздел яие на сигналите иа образа к звука
след детектора
В резултат на смесването на входящие сигнал и сигнала на местния осци-
латор се получават междинви честоти иа звука (27,75 мгхц) и иа образа
04,25 мгхц), конто се усилват в общите междинночестотни усилватели.
След това сигиалът се подава иа детектора, на изхода иа който се отдели ви-
деосигналът. Видеосигналы, усилен във видеоусилвателя, постъпва иа катода
па електроииолъчевата тръба. Отделянето на НЧ напрежение се осъще-
ствява, като сигналы, снет след първия детектор, се прехвърля на усилва-
теля на биенията и оттам на втория детектор, който работи по схемата иа
дискриминатор.
к.	Високочестотен блок иа телевизорите
На фиг. 261 е показана прииципна схема иа високочестотния блок иа теле-
визора Орион 53Т816, който съдържа ВЧ усилвател, смесител н осцилатор.
ВЧУ новишава отношението иа полезния сигнал към нивото на шума, създа-
денс в смесителя.

388
Телевизия
Входящото'съпротивление иа високочестотния блок се съгласува със съпро-
тивлението иа фидера (240 ом) за отстраняваие иа отраженията ио фидера,
което предизвнква изкривявания иа образа.
Фиг. 261. Принципна схема на високочестотния блок на телевизора
Орион 53Т816
От осцилатора се изисква висока стабилност на честотата. Основна при-
чина за отклонение на честотата на осцилатора е "изменението на между-
електродните капацитети иа лампата.
Честотата на осцилатора обикновеио се избира по-висока от носещата на
звука и образа.
Трептящите кръгове ва високочестотния блок трябва да пропуска? носе-
щата честота на образните сигнали и горната честотна лента, а така също
носещата честота на звуковия съпровод и двете страницам ленти.
Във високочестотния блок се използуват високочестотии пентоди, а нано-
следък голямо приложение намират миниатюриите триоди. Като смесител се
използукат пентоди с голяма стръмност.
л.	Разгъващи устройства
Отклонениего на елекгронния лъч върху екраиа на кинескопа се извършва,
като се подава на отклоияващото устройство трионообразио напрежение (за
тръби с електростатично отклонение) или трионообразен ток (за тръби с елек-
тромагиитно отклонение). За вертиКалиото отклонение честотата на трионо-г
образного напрежение е равна на броя иа полукацрите, предавали за t сек,

Телевиэиовни лриемииш.
389
а аа хоризонталното отклонение — произведението на броя на кадрите за
I сек по брой на лиииите, т. е. 25 X 625 = 15625 хц.
За получаването на трионообразии иапрежеиия главно се използува ме-
эедът за зареждането и разрежоането на кондензатори.
Фиг. 262
я — схеме зе получаване не трионог.бразно напрежение; о — графика
за яарзстване на напрежението в кондензатора С
Схема за нолучаване иа такова напрежение с помощта на лампа и раз-
реждаша се верига е дадена на фнг. 262л.
При R} 7?х + /?2 + Rs 11 наличие на положителен потенциал на решет-
ката на лампата напрежението на кондензатора U£f&Q. В момент иа запушена
лампа кондензаторът С започва да се эарежда пред съпротивленията /?3, Rz
и /?а> като напрежението на кондензатора расте по експоненциална линия
(фиг. 262 б). Практически стойностите на Rit R% н се избират така, че
за времето на дясното отклонение на лъча Кондензаторът С да се зареди с
напрежение примерно до 0,1 от захранващото напрежение.
За получаване нормалния размер на растера амплитудата на трионосбраз-
иото напрежение трябва да бъде от порядъка на 30 в.
Блокинг-генератор. Блокинг-генераторът, чиято принципна схема е пока-
зана иа фиг. 263л, представлява едаолампова звтотрелтяща система от релак*
сационен тип. В анодната верига на лампата е включена само първичната
навивка на трансформатора, с помощта на който се осъществява връзка с ре-
шетъчния кръг. Геиераторът промзвежла трептеиия със сложна форма
(фиг. 263 6.)
Период ът на чрслтснията на блокинг-генератора се определя от формулата
/<=« (0,3 ~ 0,5) RC.
На 2o-i е дадена нринцинната схема на блок ши -генератора за Кед-
рова развивка на телевизора Бел ведер ОТ 1481.
Начин за отклонение на лъча в тръби с електростатично и елен-
тромагнитно отклонение. В приемните тръби с електростатичио отклонение

390
Телевизия
преместването иа яьча по екрана се извършва от електрическото поле на кон-
дензатора, образувая от отклоияващите плочн. Отклонението налъча ва екрана
иа тръбата в мм на 1 в напрежение, приложено на отклоияващите плочи, се на-
рича чувствителност на тръбата.
Фиг. 264, Принципна схема от блокинг-
генератора за кадрова развивка на теле-
визора Белведер ОТ 1481
На фиг. 265 е дадена схемата за вертикално раздъване от тръба с елек»
тростатнчно отклонение. Като задаващ генератор се използува несиметричеих
мултивибратор с катодяа иръзка. Разреждащата верига се състои от съпро-'
тивлението и кондензатора С8. Честотата иа генератора се регулира със
съпротивлението /?Б. Кондеизаторите и С5 трябва да издържат на високн
напрежения, тъй като отклоияващите плочи се намират под висок положителен
потенциал.
Отклоияващите иапрежения от генератора за развивка се подават на съ-
отвеТните плочи на тръбата посредством кондензатори.
На фиг. 266 е дадена схема за хоризонтално разгъваие от тръба с елек-
тростатнчно отклонение, в която за генератор на трионообразво напрежение се
използува мултивибратор, работещ с лампа 6Н8. Трнонообразиото напрежение
от анода на лампата 6Н8 се подава иа решетката иа лампата 6П6. За товар

Телевизнонни приемници
391
из лампата 6П6 се използува автотрансформатор, ог чииго навивки напреже-
иието се подава иа хоризонтално отклоняващите плочи на тръбата.
Фиг, 265. Принципна схема за вертикалио разгъвзне ог тръба
с електростатично отклонение
Фиг." 266. Принципна схема за хоризонтално разгъване от тръба
с електростатично отклонение
Даденат а схема на фиг. 267 е за зертикално разгъваие от тръба с елек-
гаомагиитно отклонение. Триодът Л± работи като блскинг-генератор. а трио-
ды' Л% — като усилвател на грионеобразното импулсно напрежение.
Трионообразното напрежение през кондензатора С3 постьпва на решет-
чата иа триода Лг. Уснленото трионообразно напрежение отдросела се подава
на отклоняващите бобиии. Размерите на растера по вертикали се регулират със
съпротивлението /?6. Потенциометърът ₽14 се използува за преместване на
растера по вертикали. Със съпротивлението /<] се регулира честотата иа ге-
нератора.
Настройка на телевизионните приемници по нзпитателиата таблица.
Осыцествяването на визуален контрол на работата на телевизионния предава-
лся и настройката на телевизионните приемници стават с -томощта на нзпита-
телна таблица.

392
1елевизйя
Фиг. 267. Принцмпна схема за вертикално разгъване ст тръба с
електровИИВнс отклонение
магнит
Фиг. -268. Телевизионна изпитателна таблица

Телевизиоини приемници
393
На фиг. 268 е показана българската изпитателна таблица3, с помощта на
която може да се настрои с достатъчна точност телевизионпият приемник.
При всяко започване настройката на телевизора трябва да се убедим, че
същият работи. Регулаторът за контраст се поставя на максимално усилване,
а регулаторът за яркост — в положение, при което растерът започва да се
двнжн. По-нататък при включване на антената, ако предавателят излъчеа
таблицата, трябва върху екрана да се появи изображение (образ). Елементите,
с конто се коитролира растерът, са белите стрелки, конто със своите остриета
трябва да допират до страните на таблицата. При регулиране на размерите
па растера остриетата им трябва да се виЖдат. За оценка на правилно
избран растер може да служат централната окръжност н четирите страиични
окръжности, който ие трябва да имат елиптична форма. Неправилно избра-
ниях размер по хоризонтали илн вертикали може да се отчете по шахмат-
ного поле, чнито квадратн са се иревърнали в правоъгълници.
Линейността и геометричните нзкривявания са един от осиовните пара-
метр» на изображението. Преценка за тези изкривявання се правят на око
ио шахматного поле, на което квадратите в горняя и долния край, респективно
вляво н вдясно, трябва да са еднакви и нравнлни, а не правоъгълници. Освеи
това централната и четирнте страиични окръжности да не са елнпси или
яйцевидни.
Най-важиата част на таблицата са трите клина в центьра в четирите клнна,
разположени във всеки ъгъл на таблицата, чрез конто се определя разде-
лителната способност (цетайлност) на изображението. Разделителната способ-
ност се определя от макс нмалиня брой линии, конто могат да се видят по
клиновете на излитателната таблица.
Тези клинове се състоят от т ьнки сходяши черни линии, .чиято дебелина
е строго разчетена. По протежение на клиновете са поставёни чертичкк и
нифрите 200, 300, 400, 500, 600 (в централния кръг) и 2, 3, 4, 5 и 6 в кръ-
говете на ъглнте. Детайлносгта се определя от цифрата на клнна, срещу
която не е влошен контрасты между черните и белите линии. Определянето
на детайлносгта по вертикали се прави по хоризонталните клинове, а по хо-
ризонталн — по вертикалните клинове. Всякога разделителната способное! в
центъра е по-голяма от тазн в краищата яорадн разфокусирането на лъчите
в края на растера. Практически прн развивка 625 линии максималната разде-
лителна способност по хоризонтали е 580 линии, а по вертикали е 450 линии.
В таблица 44 е дадена зависимостта между пропусканата честотна
лента на телевизора (в мгхц) и броя на детайлно различаваните линии.
Таблица 44
Брой"',,оРмртХ”« *» I 260 "• I «о ; « i ™ I ™
_____	___ ______________•_____।__________________1_______I ______
г ” !	’ • ‘ j " [	[ “ j
Пропускана честотна лента 2,5 i 3,13 I 3,75 ’ 4,37 ; 5,0 j 5,63 , 6,25
Във всеки ъгъл иа растера може да се отчете със задоволителна точное»
едновременно разделителната способност по хоризонтали и вертикали. Тънкпте
s/4 окръжности определят мястото на стделните разделителни способности от
200 до 600 линии.
1 Тази таблица подлежи на изменение.

394	Телевкзия
Отляво надясно на централния кръг, както и в самия него под клиновете
са поставеии отделив групички от вертикални линии в цифри, озиачаващи
разделителната способност — 200, 300, 350, 400, 450, 500, 550 и 600 линии
(от двете странн) и 450, 500, 550 и 600 линии във вътрешиостта на голямата
-окръжност.
- h Установяването на яркостта и контраста на изображението става с помощ-
та иа четирите градацвонни клина (два вертикални и два хорнзонтални),
всеки от конто нма 10 различии правоъгълника, конто представляват различна
степей на яркост. Ако правилно е регулиран телевизорът по яркост н контраст,
може да се видят от 6 до 8 градации на яркост. Необходимо е прн всяко ре-
гулиране на яркостта да се провери и регулаторът иа контраста. Подбира
се такава яркост, която е приятна за окото.
След като е правилно избрано положенмето иа регулаторите за яркост и
контраст, подбира се положенного на регулятора за фокусировка. Ако изо-
браженного е неясно, размазано, обезателно трябва да се фокусира. Степеата
иа фокусировката се отчита по малките концентрични окрьжности, конто
се намират в центъра и в четнрите края така, че дебелината на линиите
тези окръжностн да бъде еднаква иавсякъде, както н лишние на растера да
бъдат иай-добре очертани с минимална ширина.
Проверката на качеството и точността на презредната развивка се прави
с помощта на двете диагонални прави линии, конто се намират вътре в цеи-
тралната окръжност. При нарушаване на презредната развивка линиите се
явяват назъбени.
4, Борба със смущенията в телевизията
Качеството на приемането на телевизионните предавания (в зависимост от
това, къде е разположен телевизорът) в голяма нли малка степей се влошава
от действието на смущенията.
Особено приемането на предаванията в големите градове е съпроводено
със смущения, конто значително понижават качеството на приемания образ.
Съвремениото телевизионно предаване се провежда на ултракъси вълии
(УКВ), конто не се влияят от атмосферните смущения. Това се обяснява с
обстоятелството, че тези видове смущения главно сепроявяватв обхвата на
най-дългите вълни. Ето защо атмосферните смущения практически не влоша-
ват качеството на прйетите телевизнонни програми.
Голямо влияние на качеството на лрнетия образ оказват промишлениге
устройства и домашните електроуреди, който създават гака наречените инду-
стрналнн смущения. Източник на индустриални смущения може да бъде всяка
електрическа вернга, в която насгъпват чести н резки изменения на тока,
обикмовено свързани с повреди в контакгите и поява на искри, утечки на тока
през нзолацията и други. Източницн на смущения могат да бъдат също уредите,
генернращи електрически трептения с висока честота.
Най-мощнн нзточннци на смущениясатрамванте, тролейбусите, чието дви-
жение е съпроводено с чести прекъсвания в контакта между въздушните
проводници и пантографа. Смущенията от електротранспорта имат импулсен
характер, порадн което •действуват главно на веригите на синхронизацията,
като изменят честотата на генераторнте за кадрови и редови имиулси. Тези
смущения на екрана на телевизора се явяват във вид па бели и черни точки
и линии, преминаващи по редовете или заемащи целия екран.

Борба със ему щен ин га з тслевнзияга
396
Източници на смущения са золекюрииге могори и машинн, различимте
рглета, елсктромсдицннсккте уреди, електрическите звънцн, прахосмукачкнте
и други.
Значителни смущения създават систем итс на запалване на двигатели ге с
тъгрешно гореке, намнращи се в автомобил и те. мотоциклетнте, самолетите и
други (фиг. 269).
Радионредаватслните станции и особепо тези, работещи с честотна моду-
ляция, ако те са разположсни близко до мястото на телевизионного предаване,
Фи1 . 269. Смущения от системите на запалване на
двигателите с вътрешно юрене (автомобили и др.)
сьщо могат да създават значителип смущения, конто на екрана на телевизора
образуват характерна мрежа, непрекъснато лзмеяяща се (фиг. 270).
Смущенията от рентгековнте апарати нмат харяктерпия вид на злакного
на дърво (фиг. 271).
Индустриалмите смущения се разпроараняват като пространствен и вълни
цен по протежение на електрическите вериги. Обикновено радиусы на дейст
чисто на пространствен ите електромагнитни вълни, предизвикани от източ-
иицн на смущенията, достига до няколко десетки метри. 1Цо се отнася д«
високочестотните смущения, възникпали в резултаг на бързи прекъсвания на
тока или изменение на неговата величина, то те се разпространяват по про-
волниците на няколко километра.
Пътищата, но конто прошляаг смущепчят i в телевизионния приемник,
сз следните:
I.	Чрез антената.
2.	Чрез захранващата мрежа.
3.	Непосредстаено зъз ^сйств'ч* ла 4,и*с>,а HJ .ытенатз

396
Телевизия
4. .Непосредствено воздействие на
5. Непосредствено воздействие на
мата на приемника.
шаснто.
кръговете н отделив участъцн на схе-
Фиг. 270. Смущения от радио-
предавателни станции
Фнг. 271. Смущения от рентге-
новн апарати
Нивото на индустриал ноте „“смущения може да бъде значително снижен®,
ако се използуват специални филтри, екрани и др., конто се включват към
ивточника на смущенията.
За намаляване на влиянието на смущенията следва да се монтира антената
колкото се може мо-нависоко и далеч от местата, където възникват сму-
щеиията, фндерът на антената следва да -бъде екраниран.
Фиг. 272. Схема на филтър за
защита от КВ предавател
Фнг. 273. Схема на филтъра за
защита от смущения, проянкяали
през електрическата мрежа-
За защита на телевизора от късовълнови радиостанции следва да се упо-
требят филтри (схема на такъв фнлтър с орнентировъчнн даннн е даден на
фиг. 272) нлн лък да се използува лоста сложна антена с рефлектор, която
да се ориентира по опитен път. Такава антена може да се използува при по-
ява на добавъчнн контурн върху образа, конго са създадени с отразените
еигнали от антените на' зданията, разположени блнзо до мястото на приема-
нето. Като се върти около оста си, може да се иамерн положение от антената,

Борба със смущенията в телевизията
397
при което вътрешният образ на екрана на тръбата съвсем да изчезне иди
значително да отслабне. Ако прн въртенето на антената не се удаде случай
да отстраним смущенията, следва да се яремести антената на друго място
Фиг. 274. Схема на мрежов фил-
тър с дросел и кондензатори
Фиг. 275. Схема на сложен мре-
жов филтър с дросел и
кондензатори
на покрива на сградата и да се повтори операцията за нового ориеатиране
ня антената.
Проникването на смущения през електрическата мрежа може да бъде на-
мелено, ако в проводнините на мрежата се включи фнлтър, показан на фиг. 273,
или дросел н кондензатор (фнг. 274).
В случая, когато сигналите на смущенията имат точно определена честота,
го филтърът следва да се настрои, като се подберат величините на конден-
©—-------------s
у	-у	tj
t---X----1
1.-	J-	г
x	-у- 4/	-г*
о—-k-—4--------с
A?
Фиг. 276. Схема на сложен мрежов
филтър
заторите Сг и С2 в сХемата на фиг. 274. В някои специални случаи може да
се окаже удачно употребяването на сложнн филтри, чнито схеми са дадени.
иа фиг. 275 н фнг. 276.
Смущенията, конто се наблюдават върху образа във вид на хорнзонтални
лентн с различна ширина и яркост (фиг. 277), лроявяващи се в такт с изменението
зисочината на сигналите на звуковия съпровод, се обясннват с недостатъчната
филтрация на сигналите на звуковия съпровод в канала на сигналите на образа.

398	Телевизия
В зависиыост от честотни» спектър, зает от смущенията, се раз лича ват:
L Смущения със спектър, разположен извън честотната лента на телеви-
эиовния сигнал.
2. Смущения със спектър, разположен в честотната лента на телевизн-
«нния сигнал. Сигналите на смущенията от първата трупа попадат в прием-
Фиг. 277. Смущения от сигналите на звуковия съ-
провод, проникнали в канала на образа
ника заедно с полезння сигнал. Сигналите на смущенията от втората грувй
могат да попаднат както чрез допълнителни капали така н чрез основная
канал в резултат на получените комбннационни честотн н наличието на висши
хармонични в хетеродина.
За честотно разделяие на-смущенията от сигнала се използуват в практи-
ката:
1.	Филтри за долните честотн. Тези филтри потискат всички честоти, раэ-
ноложени наъай-високата честота на телевнзиоиния канал (фиг. 278).
2.	Филтрн за горннте честотн, потискащя всички смущения, разположени
во-ниско от най-ннските честотн на телевизионная канал (фиг. 279). Тозн тип
филтри са един от най-ефикасните, вмайки предввд, че ио-голямата част от
честотната лента на смущенията има честоти, по-ниски от честотите на теле-
визионнни канал.
3.	Лентов фнлтър, обединяващ свойствата на фнлтрите на долните и горните
честоти.
4.	Тяснолентов иастройван филтър, нзползуващ се за потнскане на смуще-
нията, заемащи тесен спектър в честотната лента на телевнзиоиния канал.

Електронно лъчеви тръби
399
5.	Мрежов филтър (фиг. 275 и 276), представляващ от себе си филтър за
доините честоти с гранична честота 5 мгхц или по-ниска. За този' филтър
Фиг. 278. Характеристика на филтър за
делайте честоти
Фиг, 279. Характеристика на филтър за
гориите честоти
мая голямо значение качествен©™ му заземяване. Корнусът на филтъра е
яравилно да се съединИ с шаснто на телевизора посредством къс проводник.
Подмените филтри на фет. 278 и 279 са за I и II телевизнонен Кканал
С£
г 5. Електроннолъчеви тръби
а.	Прнемни тръби1
Специфична съставна част на електроннолъчевата тръба е екранът. Той
ее нзработва от вещество, имащо свойството да свети под влиянието на
бомба рдировката на електронния лъч. Тезн вещества са фосфорът и лумино-
форт.т.
Луминесциращият екран се характеризира със следните параметри: кое-
фициент на светоотдаването, временно послесветене и цвят на светенето.
1 Параметрите им са дадени в табл. 20, 21 н 22.

400
Теяевнзия
Силата на светлината, излъчвана от лумннесциращия екран, е приблизи-
телно пропорционална на произведението на тока на лъча по ускоряващото
напрежение, т. е. пропорционална на мощността, загубена прн бомбардира-
нето на лъча. Отношението на излъчената сила иа светлината към загубената
мощност се нарича коефициеит на светоотдаването или ефективност иа екраиа.
Ефектнвността на екрана обикновеио се колебае в гранините от 1 до 5 св/вт.
Всички луминофори, възбудени от електронння лъч, след прекъсване на
възбуждането продължават за кратко време да светят, което явление се на-
рича послесветене.
Времето, в течение на което яркостта на послесветенето спада до I % от
яървоначалната яркост; наричат време на послесветенето. Това време на после-
светенето не трябва да бъде ио-голямо от сек, което съответствува на
времето за сменянето на кадъра на телевизнонння образ, в противен случай
последователните абразн ще се иаслагват един върху друг.
Цветы на светенето трябаа да се приема от очите. В практиката е уста-
новено, \е най-добър цвят на светенето е белнят със син нли жълт оттенък.
В последните няколко години за внсоковолтовите приемки тръби се използуват
метализиращн екрани, конто повишават яркостта, увеличават контраста
иа образа, а също така запазват екрана от разрушнтелното действие на бои-
бардировката на тежките отрицателни йони, намнращн се в електронння лъч.
Чувствителността на електростатичната тръба се определя от величината иа
отклонението на лъча иа екрана на тръбата, изразено в мм, прн изменение
на потенциала на отклоиявашата плоча с 1 е. За увеличение на чувствв-
телността на тръбата при сравнително голяма скорост на електроните се иэ-
ползува трети анод АЛ, разположен зад отклоняващите пластинки.
Електростатичните тръби са намерили широко приложение н осцилографите.
Основният недостатък на електростатичните тръбн е разфокусирането нм
при модулация, който е нзбягнат прн електромагнитните тръбн.
Фокусировката на електромагнитната тръба се осъщесгвява с бобина, из-
яълнеиа във вид на соленоид. Отклоняващата система се разполага колкото се
може по-близо до екрана на зърната, Дължината й ие трябва да бъде по-
голяма от 60 мм.
6.	Предавателни тръби
Иконоскоп. Разлагането на образа на предаваиия предмет ка отделим
елементи и превръщането осветеностга на тезн елементи в електрически
сигнали става с помощта на специални предавателни тръби.
Първата тръба, позволяваща правилно да се реши въпросът за предаването
на висококачествени образи, е иконоскопът. Принципы на работа на тази
тръба се основава на фотоелектрическия ефект.
Светочувствителният елемент иа иконоскопа (фнг. 280), върху която се проек-
тнра оптнческнят образ от предаваиия предмет Z, е слюдената пластинка 2, върху
едната страна на която по специален начни са нанесенн много голям брой изоли-
рани едно от друго много малки сребърни зрънца. Тези зрънца се покрнват с
метал, чувствителен към светлината, например цезий, който под въздействнето
на светлината излъчва електрони. Тази страна на пластинката се нарнча мо-
зайка. Обратната страна на пластинката е покрита с графит или друг про-
водников материал, който образува с всяко сребърно зрънце малък елементареи
капацитет.
Ако на мозайката на иконоскопа е проектиран оптически образ-на лреда-
вания предмет, то всекн светочувствителен елемент ше загуби електрони,

Електроннолъчеви тръбн
401
броят иа конто ще е пропорционален на осветеността на елемента, благода-
рение на което всекн елементарен кондензатор ще се зареди положително
н на повърхността на мозайката ще възникне разпределение на потенциалите.
На мозайката ще се появи „електрически образ* на предавання предмет.
Фиг. 280. Схема на включване
на иконоскопи
За последователното превръщане на „електрическия образ* по определен
порядък в електрически сигналн се използува електроиният лъч, който под
действието на отклоняващото устройство се премества по мозайката в точно
определен ред, като разрежда елементарните кондензатори. В резултат на
на това през товарного съпротивление непрекъсвато протнча ток.
Ефектнвността на иконоскопа е много ниска. Чувствителността на тръбата
е достатъчна, ако прн площ на мозайката 100 см2 отношението снгнал/шум
е повече от 30 прн осветеност на образа 500—ЮОО лукса.
Сернозен недостатък на иконоскопа е наличието на паразитен сигнал, който
се появява в резултат на отсъствие на насищане на фототока. Този пара-
зитен сигнал се появява във вид на тъмно петно върху образа.
Засега нконоскопът намира приложение главно за възпронзвеждане иа кино-
филмите. Може да се предполага, че в близко бъдеще той ще нзлезе от упо-
треба и от тазн облает, отстъпвайкн мястото си на видикона.
Ортикон. Основного отлнчне на ортикона от иконоскопа се състои в това, че
скоростта на електроните на лъча прн приближаване на мозайката намалява
почти до иула. Неголямата скорост на електроните обаче влошава фокусиров-
ката. За отстраняване на тозн недостатък в ортикона се използува едиородно
магнитно поле.
Втората особеност на ортикона е особеният начин на развивката,
евързан с използуването на однородно фокусно магнитно поле. В ортикона
за различие от иконоскопа мозайката и сигналната пластинка са направени
полупрозрачни. Това позволява да се проектира образът от страната на мо-
зайката, което спомага да се избегие трапецевидного нзкривяваие иа растера.
Чувствителността на ортикона е няколко пъти по-голяма от тазн на иконо-
скопа.
26 Наръчник на радиолюбителя

402
Телевизия
На фиг. 281 е показано схематичного устройство из ортнкоиа.
Ортиконът има нормален електроиен прожектор, на анода иа който се
подава ускоряващо напрежение от порядъка на 200-300 в. В изходящото
Фиг. 281. Схематично
устройство на ортикон
отверстие на прожектора се разполага
колекторът (изпълнен във вид на диск
с отверстия).
Съвременният ортнкон има сравни-
телио малки размери и позволява да се
получи необходимата стойност на сиг-
нала при значително малка осветеност
на предавания предмет, отколкото ико-
носкоп ът.
Основен недостатък на ортикона е
неговата неустойчивое! при силио осве-
тени предавани образи. Нормалната ра-
бота на ортикона продължава дотогава,
докато осветеността на мозайката позволява количеството на фотоелектроните,
загубеии във всекн елемеит в течение иа пълния цнкъл иа развивката. да не
превишава количеството на електроните, носени от електронния лъч.
Ако в мозайката на ортикона възникне такъв положителен потенциал, при
който могат да се появят вторички електронн, то потенцналът на това място,
от мозайката започва да расте н на прием а ни я образ се появява бяло петно,
бързо разпространяващо се по цялата повърхиост на прнемния екран. Ето
защо по тази причина ортиконът не може да работи при голяма разлика в
осветеиостта на отдел ните места на предавани я обект.
Фнг. 282. Суперортикон
Суперортикон. Суперортиконът (фиг. 282) обедннява принципите за пре-
насяне на образа н умножение на сигнала. Той е около 100 пъти по-чувстви-
телен от иконоскопа.
Фотокатодът на суперортикона е нзпълнен от чувствнтелна полупроз-
рачна леита, фотоелектроните се фокусират от магннтното поле на фокусира-
щата бобина и образуват електронния образ върху мишена, който отвежда
появилите се вторнчни електронн, при което потенцналът «а мншена остава
постоянен в условнята на силно осветление.
По този начин се отстранява най-сериозният недостатък на ортикона.
Суперортиконът първоначално се е използувал само за предавания, къ-
дето осветлението е слабо. Понастоящем той се използува за извънстудийни>
студийни, спортни и учебни предавания с нзключение на предаваннята на
кннофнлмн.

Електроннолъчеви тръби
403
Видикон. Видиконът (фиг. 283) представлява фотопроводяща тръба с из-
вьнредно проста конструкция. Той се състои от фотопроводящи мишени, закре-
пени иа дъното на колбата и на електронния прожектор. Диаметърът на виды-
Фиг. 283. Видикон
кона е около 25 .им, а дължината му — 160 мм. Макар и толкова малка, тази;
тръба има достатъчна чувствнтелност и дава при нормално осветление в сту-
хиото качествен образ. За промишлената телевизия с тазн тръба са получени
много добри резултати.
Основен недостатък на видикона е неговата инертност при малка освете-
ност в помещенията, която се изразява при предаване на образа като известно
изоставане на движещия се обект.

Десета глава-
АНТЕНИ
1. Приемки антенн
а.'Основнитехиически показатели на приемните антенн
Начес твою на приемните антенн се характеризуя с коефициента на йа-
кгоченото действие (D), коефициента на полезною действие (ij), коефициента на
усилването (е) и действуващата височина (йд)
Коефициент иа иасоченото действие. Коефициентът на насоченото дейс-
твие на приемната антена в определено направление се характеризуя с от-
ношение™ иа мощността (Р), постъпваща на входа на приемника, при приемане
’от същото направление към средната стойност иа мощността (Рср) при на-
мочена антена.
Тъй като мощността Р е пропорционална на квадрата на иапрежеиието във
.'входа на приемника, то
'където V е напрежението на входа иа приемника, постъпило от даденото на-
правление ;
17ср—средната стойност на напрежението на входа на прнемника.
Коефициент на полезною действие. Коефициентът на полезного дей-
•ствие на антената, това е отношеннето на полезната мощност (Рпол), излъчена
•от антената към мощността (Ря) на електромагнитните вълни, приети от ан-
тената:
р
Коефициент на усилването. Коефициентът иа усилването на приемната
-антена в дадено направление, това е отношеннето иа мощността (Р), която

Приемки антенн
405-
постъпва на входа на приемника при приемаие от същото направление, към
мощността Рf t постъпваща на входа иа приемника при приемане с полувъл-
2
нов вибратор.
Действу ваща височина. Действуваща височина на приемната антена Лд
е отношението от входящего напрежение (на входа на приемника) Е& към иа-
лрегиатостта на полето Е в мястото иа приемането:
б. Стайни антенн
Стайните антенн се използуват обикновеио в градовете при приемане със
суперхетеродинен приемник и когато иапрегнатостта на полето в мястото иа
приемането има голяма стойност. За стайна антена може да се използува про-
водник с дължина от 1|до,15 м, който се монтира на изолатори, разположени-
на около 10 см под тавана на помешеиието.
Обикновеио антената се поставя колкого се може по-далече от инсталациите
иа електрического осветление, телефона и радиофиканията и по възможиост
перпендикулярно на тези проводници.
За стайиа антена се използуват голи медни проводници, изолиранн провод-
ници, уллетени проводници, специални проводници за висока честота.коиго се
състоят от няколко изолирани помежду си отделки жички.
Основиият недостатък на стайните антенн е малката им действуваща висо-
чина, порадн което е твърде ниско нивото на сигнала във входа на приемника-
н. Външнн антенн
Симетричен вибратор. Изборътна типа на антената и нейното добро из-
пълнение играе решаващата роля в осигуряването на добри условия за прие-
мането. Правилното избираие на антената в много случаи в условията иа силни
местни и далечни радиосмущения дава възможиост да се получи задоволително
приемане.
За приемаие иа къси вълни целесъобразно е да се използува симетричен.
вибратор (фиг. 284).
Всяко рамо иа полувълновия вибратор се състои от два проводника, раз-
положеии под известен ъгъл един спрямо друг било в хоризонталиата, биле-
във вертикалната равнина в зависимост от местиите условия.
Диаграмата на насоченост на симетрнчния вибратор е показана на фиг. 285.
Приемникът се съединява с антената чрез двупроводеи фидер с вълново съ-
противлепие от 200 до 600 ом.
Използуването на симетрнчния вибратор за приемане на къси вълии съще-
ствеио отслабва действие.то на радиосмушеиията.

40'6
Аитени
Г-образна приемка антеиа. Г-образиата антеиа е иай-простият вид анГена,
състояща се от опънат проводник, иа единия край иа който се включва
антеиоотводът за приемника (фиг. 286). Дължината на хоризонталната част на
Г-образната антена трябва да бъде от 20 до
30 м, а височииата й — 15 м. Не ви-
наги е възможио да се направят с тази дъл-
жина, поради което аитеиите се правят двой-
ни (фиг. 287).
Фиг. 285. Хоризонтал-
иа днаграма на симет-
ричния вибратор

Фйг. 284. Симетричен вибратор
Въишиите Г-образни антеии са намерили [голямо приложение в селата й
иеголёмите градовё. Хоризонталната част на антената и антевоотвода обикио-
шеио се правят от едно парче проводник. За антена се използува въже с
Фиг. 286. Обикиовеиа Г-образиа аитеиа
диаметър от 1,5 до 2,5 мм медей или биметалически проводник — гол или изо-
лиран, с диаметър 1,5 до 4 мм (табл. 45). Също от табл. 45 може да се направи
избор на дължииата и диаметъра на проводника или въжето, използувано за
антена, в зависимост от разстоянието между стълбовете.

Приемки антенн
407
Намират приложение итака иаречените Т-образии антенн, който обикиовено
се използуват тогава, когато е иевъзможно да се включи антеноотводът иа
края на антената. Антеноотводът се запоява точно на средата на хоризоитал-
Фиг. 287. Двойна Г-образиа антена
ната част на антената. Т-образната и Г-образната антена може да се напра-
вят от два успоредни проводника.
Таблица 45
Разстояние между опор- ните точки в м	Дължина на проводника в м	Диаметър на проводника я мм		' Брой и диаметър на жилото на въжето	
		броз	мед	бронз	мед
25	26	1,0	1,6	. 7 X о,35	7 Х0,5
40	41	1,5	2,1	i 7 X 0,5	7 X 0,67
50	52	2,1	2,6	7 X 0,67	19 X 0,52
60	62	2,1	3,0	| 7 X 0,67	7 X 1,0
80	82	2,6	3,2	| 19X0,52	19 X 0,64
Вътре в стаята, където идва антеноотводът, обязателно трябва да се по-
стави гръмопредпазен превключвател, за да се заземи аитената във време на
гръмотевична буря. Препоръчва се да се монтира иа външната стена на зда-
нието гръмопредпазен разрядник.
г. Антишумови антенн
Анти шумовите-антенн осигуряват качествеио радноприемане за сметка на
понижаване иивото на индустриалпите смущения. Техен основен недоста-
тък сбаче е, че те осигуряват твърде ниско ниво на сигнала на входа на
приемника, отколкото другите открити антеии със същите размерн. Неправилно
е да се използуват тези антенн за радноприемане в селата и там, където нма
детекторни и малко чувствителни приемници.

408
Антенн
Една от най-простите антишумови антенн е тази, снижен него иа която е
от високочестотен екранираи кабел с дължина около 10—15 л. Активната част
на та кава антена се изработва обикновено във вид на пружина (съсредоточен
Фиг. 288. Антишумова
антеиа
Фиг. 289. Конструкции
на антишумови антенн
капацитет), навита от изолнран проводник с диаметър около 1 мм. и стъпка иа
навивката от 2 до 4 см върху дървена летва с дължина от 3 до 6 ж (фиг. 288).
Активната част на антените със съсредоточен капацитет се изработва от
няколко твърди проводника, разположени във вид на метла, звезда (фиг. 289)
или във вид на плоски спирали, разположени хоризонтално.
За снижение (антеноотвод) на антншумовите антенн добре е да се използува
високочестотен кабел от типа РК-6, РК-20 и РК-24 (съветско производство)
д. Магнитки антенн
Магнитните антенн имат насочеии характеристики. Много малките им размери
позволяват да се разположат вътре в кутията иа радиоприемника. Засега маг-
нитните антенн намират приложение в обхвата на средните и дългите вълни.
Магнитната антена конструктивно представлява от себе сн високочестотен маг-
нитен материал, върху който са нахлузени бобини. Необходимо е Магниткият
материал да нма висока магнитна проницаемост. Най-добър материал за тази
цел е феритът.
Действуващата височииа на магнитната антена може да се изчисли по фор-
мулата :	7
,	2 л S пр
=--------
тр 10~4 м,

Приемки антенн
409*
S е сечеиието иа фернта в см2;
п — броят иа навивките иа бобината;
р— магнитната проиицаемост, определена по графика, показан на.
фиг. 290;
магнитна проницаемост от размерите
иа сърцевината
Фиг. 291. Графини за начисление на магнитна антена
b
т — коефициеит, зависеш от отношението -у;
2х
р— коефициеит, зависещ от отношението
£» —шйрииата иа бобината;
I — дължината иа сърцевината;
х — разстояиието от средата иа сърцевината до средата на бобината--
(виж. фиг. 2916);
d— диаметърът на сърцевината.

410
Антенн
Диаметърът на сърцевината се подбира от 5 до 10 мм, а дължината от
150 до 200 мм. Препоръчва се да се използува проводник с диаметър от 0,1
до 0,15 мм или литцендрат.
Коефициентитё т и р се определят от графиците, показани иа фиг. 291-
За подобряване иа иасочените й свойства магнитната антена се поставя в
ёлектростатичеи екраи, който представлява тънкостенен цилинъдр.
е. Приемки телевизионни антенй
Приемиите телевизионни антенн по своего устройство и начините на прило-
жение™ им значително се отличават от приемните антенн за радиоразпръсква-
нето. Това се дължи както на специалните свойства на антените, така и на
разпростраиението иа УКВ, което твърде много се отличава от разпростране-
нието на дългите, средните и късите вълни.
Добро приемане на УКВ е възможно на сравнителио неголямо разстоя-
иие, малко превишаващо зоната на пряката видимост. Радиусът на действие
на телевизионния предавател се определя главно по стойиостите на височините
на предавателната и приемната антена, а имение:
r = J2« (Jh + \lz у
•където а е радиусът на земята;
h — височииата на предавателната антена;
яг—височииата иа приемната антена.
Така например, ако предавателната антена има височииа 100 м, а прием-
иата аитена 10 м, разстоянието на оптическата видимост е приблизи-
телио 47 км.
Благодарение на явлението рефракция УКВ са способни частично да обвиват
повърхността иа земята, като далечината на действието им превишава далечи-
ната иа разпростраиението на директння лъч.
УКВ понякога се приемат иа разстояиия 1500—2000 км. Причините за
такова свръхдалечно приемане не са достатъчно проучени.
Електромагиитното поле, създаванс от антената на телевизионната станция
 във всяка точка иа пространство™,се характеризира едва основни параметъра:
напрегнатост на полете и полиризация.
Напрегнатостта на електромагиитното поле в мястото на приемането се из-
мерва във волтове на метър (е/л), като 1 в[м — 1000 мв[м = 1000 000 мкв[М.
Напрегнатостта на полето зависи от разстоянието до телевизионната стан-
ция. Колкото е по-далечно мястото на приемането от телевизионния цеитър,
толкова е по-ниска напрегнатостта на полето и толкова е по-слаб приетият
сигнал.
Напрегнатостта на полето в градовете може чувствителио да се изменя
даже в пределите на един иеголям район. Причините за това са, че стойно-
стта на напрегнатостта на полето във всяка точка се определя както от ди-
рективе вълни, идващи от предварителната антена на телевизиоииня център,
така и от отразените вълни от сградата и земната повърхност. В резултат на
иНтерференцията на тези вълии в ед ни точки се получава усилване на полето,
а в други отслабваие на полето.
Телевизиониият сигнал заема твърде широка честотна лента. В мястото иа
приемането вследствие на сумирането и изваждането на днректния и отразе-
ния сигнал става усилване на полето иа едни честоти и отслабваие на полето

Приемии антеии
411
иа други честоти, което предизвиква честотни изкривяваиия на телевизиоиния
образ. С подбираие мястото иааитената можедасеизбягиаттези изкривяваиия.
Интерференцията на УКВ вътре в помещеиията е много по-голяма, откол-
кото иавъи. Това се сбясиява със значителиите отражения от стените и иа
различните предмети, иамиращи се в стайте. Полето вътре в помещеиията обик-
новеио се явява като стоящи вълии с явно изразеии минимум и и максиму ми.
Напрегнатостта на полето вътре в помещеиията е значително по-ниска, от-
колкото на покрива на сградата, което се обяснява с екраниращото действие
на окръжаващите здания и частичното поглъщаие енергията иа вълиите от
стеиите, В малкозастроените райони електромагнитиото поле в помещеиията
малко се различава от това иа покрива иа сградите.
В зоиата ' на пряката видимост иапрегиатостта на полето е значителиа и
стабилна за сигурно приемане на телевизионна програма. Но с увеличаваие иа
разстояиието иа няколко десетки километра от телевизиоината предавателна
станция напрегнатостта на полето чувствителио спада, което изисква да се по-
ставят насочени антеии.
На таблица 46 са дадени средните стойиости иа напрегнатостта на полето
иа Софийския телевизиоиеи център, работещ иа седми канал (/= 183,25 мгхц)
за зоната на пряката видимост, с височина на приемиата антена около
20 метра.
Таблица 46
Разстояние до те лев. цеитър в км	3	6	10	12	15	20	30
Напрегнатостта иа полето в MKBfM	15000	12000	8000	5000	2000	280	250
Поиякога се срещат случаи на телевизионио приемане от телевизионии преда-
ватели, иамиращи се иа разстояние няколко хиляди километра от мястото
на приемаието. Такова приемане е възможио при определено състояние на
йоносферата, когато метровите вълии не пробиват йоиизираиите слоеве, а се
отразяват обратно иа земята. Разбира се, такова приемане е случайно, тъй
като йоносферата бърао измени свейте свойства и височината иа йоиизираиите
слоеве. Обикиовеио такова далечио приемане става на честоти от 30 до 60 мгхц,
а на честоти, по-високи от 100 мгхц, е иевъзможио.
Приемиите телевизионии аитени, както и антеиите за радио разпръскваието
се характеризират със следните параметри: в х о д*н о съпротивлеиие,
диаграманаиасоченост, действуваща дължииа и кое-
фициеит иа усилване.
Входиото съпротивление иа антената е съпротивлението в точките на
включване фидера. Това съпротивление има в иай-общия случай активна и
реактивна (индуктивна или капацитивиа) компонента.
Ако е настроена антената в резоиаис, тогава нейиата реактивна компо-
нента е равна иа иула.
Диаграмата иа насочеиост иа приемннте аитеии се характеризира със за-
вися мостта иа еде, създадена от електромагнитиото поле, от посоката иа
приемаиия сигнал.
Например иа краищата иа полувълновия вибратор (фиг. 292) се констатира
най-голяма еде, когато приемиият сигнал пристига по направление перпен-

412
Антени
дикулярно на вибратора и най-малка еде (равна на пула), когато направ-
лениеуо, откъдето идва сигналы, съвпада с оста на вибратора.
Действуваща дължнна на прнемния вибратор наричат величината, по
която трябва да се умножн напрегнатостта на полето в мястото на приемането,
Фиг. 292. Симетричен полувъл-
нов]вибратор
така че да се получи стойност на еде, установена на краищата на антената
при прнстнгане на сигналите от направление с максимално приемане.
Действуващата дължина се нзмерва в метрн н зависи главно от геомет-
ричните размерн на антената -и дължината на вълната.
За линейная полувълнов вибратор действуващата дължина е
където А е дължина на вълната в м.
я = 3,14.
Ако знаем напрегнатостта на полето в точката на приемането, параметрите
на прнемната антена, типа и дължината на кабела, можем да определим на-
иреженнето на входа на приемника по формулата:
където
Z?np е входного съпротивление на приемника в ом\
— входного съпротивление на антената в ом;
Е — напрегнатостта на полето в точката на приемането в мкв'м;
h„ — действуващата дължина на антената в м;
А —коефициеит.на усилването на антената по напрежение;
е~#1 — коефнциент, отчитащ загубите в кабела на сниженнето.
Стойностнте на р за кабели от различии тнпове (съветско производство) са
дадени в първа глава I. 8.
За кабели от типа РК-1 н РК-3 стойностнте на коефициента е—& за два-
надесетте телевизионин канала прн различии дължини на сниженнето са да-
дени съответно в табл. 47 нтабл. 48.
Ако входного съпротивление на телевизора не е равно на вълновото съ-
противление на кабела, част от енергнята, постъпваща във входа на прием-
ника, се отразява обратно към антената. По тази причина на входа на теле-
визора се появяват ред последователно нзместени по време повторяй сигнали,
конто прн дълъг кабел се проявяват на екрана като двойни образн, а прн
Къс кабел се влошава четливостта (детайлността) на образа.

Приемки антенн
413
Таблица 47
Коефициент е&1 за кабел РК-1										
Телевизионии		Дължина на кабела в метрн								
капали		10	20	30	40	50	60	,0	80	100
1 2 3 4 5 6-8 9—12		0,92 0,91 0,90 0,89 0,88 0,83 0,82	0,86 0,84 0,81 0,80 0,79 0,70 0,69	0,79 0,77 0,73 0,72 0,71 0,58 0,56	0,73 0,70 0,65 0,64 0,62 0,49 0,47	0,67 0,64 0,59 0,58 0,56 0,46 0,38	0,62 0,59 0,54 0,53 0,50 0,34 0,32	0,57 0,53 0,48 0,47 0,44 0,29 0,26	0,53 0,49 0,43 0,42 0,39 0,24 0,21	0,45 0,41 0,35 0,33 0,31 0,17 0,14
								Таблица 48		
			Коефициент е & за			кабел	РК-3			
Телеви-				Дължина на кабела в			метри			
канал»	10	20	30	40	50	60	70	« |	90	ИЮ
1 2 3 4 -5 6-8 9—12	0,95 0,94 0,93 0,92 0,91 0,89 0,88	0,90 0,89 0,87 0,86 0,85 0,79 0,78	0,86 0,84 0,81 0,80 0,79 0,71 0,70	0,81 0,79 0,76 0,75 0,73 0,63 0,61	0,77 0,74 0,71 0,70 0,68 0,57 0,54	0,73 0,70 0,66 0,65 0,62 0,50 0,47	0,69 0,66 0,62 0,61 0,58 0,45 0,42	0,65 0,62 0,58 0,56 0,53 0,40 0,37	0,62 0,59 0,54 0,52 0,49 0,36 0,33	0,59 0,56 0,50 0,47 0,44 0,32 0,29
За качествено телевнзнонно приемане голямо значение има качеството на
антената н иейното правил но монтиране и разно ложенне.
Най-простата антена, която е намерила голямо приложение в обхвата на
метровите вълни, е полувълновият вибратор.
На фиг. 293 е дадена хорнзонталната диаграма на лолувълновия вибратор,
ма която насочеността е равна на 90° н максималната сила на приемането се
получава тогава, когато плоскост та на вибрвторв е на сочена към предавател-
на та телевнзнонна станция. Пълното входящо комплексно съпротивление на
«вибратора е равно на
ZBX = R + jx = 73,1 + j 42 (олг).
Това съпротивление зависи от разпределеннето на тока и напрежениет*
на вибратора.
Реактивната компонента на входящото съпротивленне влошава честотната
характеристика н коефициента на полезного действие на антената. Обикжв-

414
Антенн
вено в практнката прн настройка на вибратора в резонанс входното съпро-
тивленне става активно, т. е. така се подбира дължината на вибратора, че
реактнвното съпротивленне да стане равно на нула. На фнг. 294 е дадена
а)
Фнг. 293. Хоризонтална диаграма на полувълнов
вибратор
завнснмостта на реактнвната н активната компонента на входното съпротнв-
ление на полувълновня вибратор от неговата дължина. При резонанс на дъл-
жнната на вибратора реактнвната компонента X — 0, а активната R = 73 ом —
вибраторът нма дължнна I ~ 0,47 X, т. е. по-малка от половината на дължн-
ната на вълната.
Приемннте телевизионни антенн, конто се използуват в практнката, имат
входно съпротивление от порядъка на 30 до 300 ом.
В полувълновня вибратор актнвните загуби са много малки, от което
следва, че нзлъчвателното съпротивление е почта равно на активното съпро-
тивленне на антената 73 ом. Обикновените радноразпръсквателнн приемки
антенн нмат нзлъчвателно съпротивленне /?изл> много по-малко.
Приемната телевнзионна антена трябва да пролуща без значителнн нзкривя-
вания целия спектър на телевнзнонння сигнал, нзлъчен от предаватели и
ймащ лента от 6,75 мхц. Честотната лента, пропускана от приемната теле-

Приемки антенн
415-
визионна антена, се явява характеристика на антената, в значителна степей тя
определя качеството на образа на телевизнонння екран. Прн пропускане на
тясна честотна лента яснотата на приемания образ рязко се влошава. Обикно-
вено за да се разшнрн честотната лент;
се изработват от металическн тръби с
диаметър от 10 до 30 мм. Антената се
съединява с приемника с помощта на
фидерна линия. Последната може да
бъде симетрнчна нли неснметрична и
се характернзирв с вълновото си съпро-
тивленне, което се дефннира като от-
ношение на напрежението към тока на
„бягащата" вълна по протежение на
линнята. Вълновото съпротивление за-
вися от размерите на проводннците на
линията, от разстояннето между про-
водыиците, от днелектричната константа
на нзолаторите, разделящи проводнн-
цнте, но не завнси от дължината на
линията. Вълновото съпротнвленне на
линията е толкова по-голямо, колкото е
во-малък взанмннят капацитет на еди-
ница дължнна на лнннята. Що се от-
нася до загубите в лннията, те зависят
главно от нейната дължина. Колкото
повече са загубите по фидера, толкова
по-малък е полезният сигнал, подавай
към телевизора.
За пълното използува не на полезння
сигнал, прнеман от антената, е необ-
ходимо предн всичко добро съгласуване
ката с фидера, както н на фндера с вхо.
на приемната антена, вибратор ите
условней»:
Фнг. 294. Зависимост на реактнвната
н активната компонента на входного,
съпротивление на полувълновия
вибратор от неговата дължнна
на вълновото съпротивление на анте-
ца на приемника, т. е. да е изпълнено-
/?а=Ы7ф = /?ир,
където
R& е активного входно съпротивление на антената в ом;
Й7ф — вълновото съпротивление на фидера в ом;
/?ир — активно съпротивление на входа на приемника в ом.
Разликата във вълновото съпротнвленне на фидера н входа на приемника
се отразива много по-силно, отколкото разликата на вълновите съпротивлеиня
иа фидера н антената на качеството на прнемння сигнал н КПД на антената.
Указание за нарушено съгласуване и наличие на отражение служи кое--
фнциенгьт на отраженного
р
' отр
където (/отр. е напрежението, отразено от товара;
{/Изт. — напрежението на нзточннка.

416
Антенн
При съгласуване на фидера с товара, т. е. когато линията е натоварена с
-активно съпротивление, равно на нейното вълново съпротивленне, коефициен-
тът на отражение™ е равен на нула.
За да се осигурн максимална сила на приемането, приемната антена трябва
да бъде правнлно ориентирана по отношение на предавателната антена и да
има еднаква с нея поляризация. Така например, ако предавателната антена
излъчва хоризонтално полярнзованн вълнн, прн което електрическото поле е
хоризонтално, приемната антена също ще трябва да се разположн хорнзон-
тално.
Съгласуване на антената с фидера. Фидерните линии се използуват
•като снижения на антените, т. е. за предаване на енергията на високочестот-
ните сигнали от антената до входа на приемника- Те могат да бъдат снме-
тричнн н неснметрични. За фидерна линия от антената до .телевизионния
-приемник понастоящем се използуват проводннци нлн двупроводен високоче-
стотен кабел. Понякога за симетрична лнння използуват обикновен шнур,
свит от два проводника.
Изчислението на вълновото съпротивление на проста двупроводна фидерна
-линия може да стане по формулата:
= 276. log., у {ом),
жъдето d е разстоянието между паралелннте проводннци на фвдерната
линия в мм;
г — радиусът на проводниците в мм.
Вълновото съпротивленне на коаксналння фидер с въздушен днелектрик
.може да се нзчнсли по формулата:
117„ф. 138.log. ~{ом),
'където D е вътрешният диаметър на външния проводник в мм;
d — диаметърът на вътрешння проводник в мм.
Ако пространство™ между проводниците на коаксналння фидер е запъл-
.нено с диелектрнк, тогава изчислението на вълновото съпротивление става
по формулата:
138 . D . .
^^ = ^-'08- д'(<>-«).
жъдето е е диелектричната проницаемост на диелектрика, използуван в
-кабела.
Обикновено вълновото съпротнвление на разлнчните марки коакснални
кабели е известно. Когато марката на кабела е неизвестна, вълновото съпро-
тивление на тозн кабел може да се определи по номограмата на фиг. 295,
като предварнтелно трябва да се измерят вътрешният диаметър на външния
лроводник D и диаметърът на централното жило d.
Отчитането иа вълновото съпротнвление на средата на скалата става, като
•съединим с права линия стойностите на измереннте диаметрн.

Приемнн антенн
417
Когато не може да се намерн коак-
сиален кабел, правят фндер от елек-
трнческн шнур, телефонен кабел нлн
обйкновен монтажей проводник. Раз-
бира се, използуването на такива фнде-
рн е въз можно само в район и, разполо-
женн близко до телевнзионната станция.
В таблица 49 са дадени видовете фн-
дерн н вълновото нм съпротивление.
Коефициентът на полезного дей-
ствие на фндера при условие, че съ-
щият е съгласуван с товара, може да
се пресметне по формулата:
rt := е
където е е натуралннят логаритъм, ра-
вен на 2,75;
н — затихването на линията в
неп;
I — дължината на линията в м.
При ₽Z по-малко от 0,2
1—2
Э.ММ
Q>
'-5,0 ъ
3.75^
120-с
по-:
IOC'4
90-
80-
70-
60Л
50 4
40-
30 ч
201
10-
o-i
^125
-110
? 90
80
J- 70
? SO
b 50
T 40
t- 30
fc- 20
t- 10
-- 0
й,мм
05-
075-
1,0-
1,25-
Jf-
1.75 -
20
225-i
2.5-*
375-
50-
Фиг. 295. Номогрвма за
изчисленне на вълновото
съпротивление на коаксиа-
лен кабел

*
Таблица 49
Фидери
Вълново
съпротивление
(о«>
1
2
3
Осветителем шиур 2X1 лм/3................................
Осветителей шнур 2X1.5 мм2...............................
Телефонен кабел с хлорвеннлова изоляция 2X0,5 мм2 . . .
130 - 140
135
140 — 150
ж. Видове телевнзионнн антенн
Най-разпространените прости еднопрограмни антенн са симетричният по-
лувълнов вибратор и полувълновият шлейф-вибратор.
Симетричният полувълнов вибратор (фиг. 292) се изработва от же-
лезни, мссннгсвн, дуралуминиевн н меднн тръби и нма обща дължина, прн-
близнтелно половината от дължниата на вълната. Към двата дипола в средата
се включва фидерът, който свързва антената с телевизионная приемник.
Ако геометрнчната дължнна I на симетрнчния вибратор е равна на поло-
вината от дължината на вълната, съшнят не е настроен в резонанс. Прн
това входного съпротнвленне на антената има комплексен характер, като ре-
активната компонента нма индуктивен характер. За да се настрои внбраторът
в резонанс, дължината на днполнте се скъсява.
27 Ндръчник на радиолюбителя

418
Антёни
Пресмятаието на
мулата:
резонансната дължнна на вибратора става по фор-
2 ' \	100/’
Фиг. 296. коефициент на скъся-
ването Д % във функция от
където Аср е дължината на вълната, която съответствува на средната честота
на телевизионння канал.
До/о — коефициент на скъсяването в %.
На фнг» 296 е даден коефициентът на скъсяването Д’/о във функ-
ция от d/Acp Д % завнси от отно-
шението на диаметъра на тръбата,
от която е направен вибрвторът,
към средната дължина на вълната.
Пропусканата честотна лента на
вибратора зависи от неговия дна-
метър. Колкото е по-голям диаметъ-
рът на вибратора, толкова същият
пропуска по-широка честотна лента.
Задовэлително широка лента може
да пропуска вибраторът на кана-
лите от 48,5 до 230 мгхц, ако
диаметърът на тръбата, от която са
направени днполнте, е по-голям от
8 мм.
Разстоянието L между днполнте (фиг. 292) трябва да се избира от 50
до 80 мм.
Снметрнчннят пълновълнов вибратор се монтнра върху металнческа нлн
дървена мачта с помощта иа нзолаторн от внсокочестотна керамика или
властмаса.
Снметрнчннят вибратор се използува за телевнзорн с несиметрнчен вход
(75 ом) н телевнзорн със симетрнчен вход (300 ом).
Като правило антената трябва да бъде съгласувана с кабела. Въишната
повърхиост на екрана на коаксиалния кабел не трябва да създава потенциал-
на разлика във входа на телевизора. При несъгласувана с кабела антена се
намалява нейната ефективност и възниква двойно изображение на екрана на
телевизора.
Коаксиалннят кабел се съединява с цолувълновня вибратор обнкновено во
схемите, показани на фиг. 297.
В първата схема (фнг. 297 п) към двата днпола на вибратора е запоен сн-
метрнчен четвъртвълнов шлейф, направен от металически тръбн. През една
от тръбите на шлейфа се прокарва коаксиалннят кабел, който се включва
йъм вибраторв по следния начин: оплетката на кабела се запоява към единня
дипол на вибратора, а жилото към другая днпол.
Дължината на шлейфа (от вибратора до даващия накъсо проводник) е
равна на Х/4н се нзбира съгласно таблица 50.
Диаметърът на тръбите на шлейфа се нзбира от 10 до 20 мм. .Входного
сьнротивление на затворения накъсо шлейф е доста голямо за цялата честотна
лента на телевнзионните каналн, вследствие на което не се нарушав^ съгла-
суването между антената н кабела.

Приемки йнтени
419
Таблица 50
Телевизионни канале	1	2	3	4	Б	0—7	8-9	10-И
Дължина на шлейфа в мм	1430	1200	940	850	780	415	380	345

420
Антенн
Във втората схема (фиг. 297г) коаксиалният кабел се включва към вибра-
тора посредством колена във формата на U, нзпълненн от същия кабел, от
който е направено сниженнето. Дължината на U-коляното на вибратора е
равна на средната дължнча на вълната в кабела за дадения телевизионен канал.
Средната дължина на вълната се определя по формулата:
където е е диелектричната константа на материала, от който е направен
кабелът.	_	х -
Кабелът на сннженнето (анте'ноотводът) се свърава към U-коляното на
разстоянне а/4 Хсрк от единия дипол на снметричния вибратор. Кабелното
жило се съедднява с жилото на кабела иа U-коляното, а оплетката — с оплет-
ката на кабела на U-коляното.
U-коляното се правн от две парчета кабел, като едното нма дължина ~
= 8/1 хсрк- а другого /2 = >/4Хсрк.
Стойностите на н 4 за всеки телевизионен канал са даденн в таблица 51.
- х (мм)
Э_(мм)
2400
800
I860
620
Телевизионни канал»
1680
560
1545
515
840
280
Таблица 51
10-12
750
250
690
230
Полувълновият шлейф-вибратор (фиг. 298) е друга разновидност на по-
^лувълновия вибратор.
Фиг. 298. Полувълнов шлейф-вибратор
Резонансната дължина на шлейф-внбратора се определя по сыцата формула,
жаквато е за снметричния вибратор. Еквнвалентннят диаметър на шлейф-вибратора
‘^екв се пресмята по формулата
^екв — yl2dS,

Приемки антеии	421
където d е диаметърът на тръбите;
S — разстоянието между оснте на тръбите.
След определяне на йекв може да се нзчнсли отношеннето rf/Xcp и по
кривата на фиг. 296 да се определи коефициентът на скъсяването.
В таблица 52 са дадени размерите на шлейф-вибратора за дваиадесетте
телевизионии канала прн диаметър на тръбите d — 10 до 20 мм н раз-
стояние между оснте на тръбите 5 = 70 мм.
' •	Таблица 52
Телеви- зионни капали	Дължина на вибратора 1 в мм	Дължина на U-коляното 1 в мм	Телевизионии канали	Дължина на вибратора 1 в мм	Дължина на U-коляното В ММ
1	2760	I960	5	1510	1030
2	2340	1600	6—7	780	560
3	1790	•	1240	8—9	710	500
4	1620	1120	10-12	650	460
Настроеният в резонанс шлейф-вибратор има входно съпротивление 292 ом.
Електрйческите свойства на симетричния вибратор и на шлейф-вибратора
са еднакви. Тезн две антенн имат еднаквн иасоченн хоризоитални диаграмм
(фиг. 293), както и еднакви вертикални диаграмм и коефицнентн на усилване.
Ако двата вибратора са направенн от тръби с еднакъв диаметър, пропуска-
ната честотна лента на шлейф-вибратора е яо-шнрока.
Въпросът за използуването на едната или другата антена се решава, като
се изхожда само от конструктнвни съображення и от налнчността на мате-
рналнте. Така например шлейф-вибраторът много лесно се монтнра върху
мачтата, ио за нзработвачето му са нужии повече тръби.
Полувълновите внбратори се използуват за телевизори, иамиращи се иа раз-
стояние, ие по-голямо от 25—35 км от телевизионяня цеитър.
Вьишни насочени телевизионии антенн. За външни насочени антенн
в обхвата на УКВ се използуват различимте тнпове антенн, състоящи се от
активен вибратор (линеен или шлейф-вибратор) н пасивнн внбратори (рефлек-
торн н днректори), разположени върху една стрела. Пасивните вибраторн се
нзработват от тръбн, конто се закрепват върху стрелата без изолятор и.
На фиг. 299 са показан» три варианта насочени антеии.
Пасивннте внбратори, разположени зад активния вибратор, се наричат ре-
флектори, а тезн, разположени отлред—днректори- Те осигуряват едиона-
сочени излъчвателни характеристики, когато се поставят иа разстояние
Х/4 от активния вибратор. Обикновено рефлекторът се разполага по близ© към
активния вибратор, за да се увелнчи амплитудата на тока в рефлектора* В този
случай рефлекторът се прави по-дълъг отА/2 за осигуряване нужната фаза на
тока в рефлектора в нма индуктивен характер.

Фиг. 299. Външни насоченн телевизионни антенн (скина за
разположение на вибраторите)

Приемки антенн
423,
Директорите се правят по-късн от Л/2 и имат съпротивление с капацитивен
характер. На фиг. 300 е дадена хорнзонталната диагрдма на насочената теле-
визионна антена.
Фиг. 300. Хоризонтална диаграма на
насочена телевизионна антена
Многоелементните антенн имат голям коефициеит иа усилване и тясна
пропускана честотна лента.
В табл. № 53 са дадени ст.ойностнте на коефициента на усилването в эа-
виснмост от броя на пасивните внбраторн в антената.
Таблица 53
Брой на пасивните
вибратори
2	3	4	S	6
Коефициеит на усилва-
нето
1,3—1,5
1,7—2,0
2,1—2,4 2,5—2,8 < 2,9—3,2 3,3—3,6
В таблиците 54,55,56 и 57 са дадени геометричните размерн на многоеле-
ментни антенн с диаметър на тръбата от 10 до 20 мм и разстояние S = 80 мм,
така подбрани, че да се получат задоволителна ширина на' пропускаиата чес -
тотна лента и голям коефициеит на усилването.
За активен вибратор в многоелементната антена може да се използува н
линеен вибратор, но по конструктнвни причини същият не е много удачен.
Ако за активен вибратор се използува шлейф-вибратор, то същияг, както и
пасивиите вибратори се укрепват на стрелата без изолатори.
Коефициентът на усилването по напрежение на една двуелементна антена
е 1,4; на триелементната —1,8-f-1,9; на ветелемеитната — 2.7 4-2,8 и на
седемелементната — 3,4 — 3,5.

424
Антени
Таблица 54
Геометрични размери иа двуелементна приемка антена
Телевизионни канали	Размери в мм			Дължина ва U- КОЛЯНОТО в мм	Е К о S и ь *	Равмери в мм			Дължина на U- КОЛИНОГО в мм
	А	to	а			А	в	а	
1	2560	3140	900	1900	7	730	890	255	535
2	2180	2680	760	1600	8	700	850	240	515
3	1700	2060	590	1240	9	670	815	230	495
4	1530	1870	535	1120	10	640	785	225	475
5	1400	1710	- 490	1030	11	620	760	220	455
6	760	930	270	560	12	595	730	215	440
Таблица 55
Геометрически размери на триелементната приемка антена
Телевизионни капали	Размери в мм					Дължината ва U-коляното в мм
	А	В	с	а	в	
I	-2760	3350	2340	900	600	1900
2	2340	2840	2000	760	510	1600
3	1790	2200	1550	590	395	1240
4	1620	2000	1400	535	355	1120
5	1510	1830	1290	490	330	1оЗО
6 	815	990	690	270	180	560
7	780	950’	660	255	170	535
8	745	90S	630	240	160	515
9	720	870	610	230	155	495
Ю	690	840	585	225	150	475
И	665 '	805	560	220	145	455
12	640	780	545	215	140	440

Приемки антеии
425
Т а 6 л и и а 56
Геометрииии размери иа летелементиата приемка антена
а к о к	Размери в «м									gg
Еч										S о gjg
Зй н «	А	В	с	D	Е	а	Ь	с	d	§ *4 «
1	2760	3130	2510	2490	2430	1200	730	700	740	1900
2	2340	2650	2130	2100	2060	1030	620	590	625	1600
3	1790	2060	1650	1630	1600	790	460	460	485	1240
4	1620	1870	1500	1485	1450	720	435	420	440	1120
5	1510	1710	1370	1360	1330	660	400	380	100	1030
6	730	840	720	720	700	325	210	500	420	560
7	690	840	680	680	660	310	210	530	365	535
8	680	800	660	660	650	300	210	490	370	515
9	660	760	640	610	610	290	160	450	380	495
10	605	700	610	610	610	260	190	445	315	475
И	580	710	580	580	570	260	190	390	350	455
12	550	680	560	560	530	240	250	385	340	440
Използуването на мнсгоелементии аитени с остра диаграма иа иасоченост
в градовете е изгодно, тъй като с тях се отстранява двойного изображение
на екрана иа телевизора.
Таблица 57
Геометричим размерн на седемелементиата приемка а шеи а
Телевизионии канали	Размери в мм													Дължина на U коляното в мм
														
	А	в	с	D	Е	F	G	а	ь	с	d ' е		f f	
6	700	840	695	710	695	685	670	500	295	420	400	265	280	560
7	670	800	660	670	660	650	640	475	280	400	380	250	270	535
8	645	770	640	650	640	625	615	455	270	385	370	245	260	515
9	620	740	615	620	615	600	590	435	260	370	355	235	250	495
10	595	710	585	595	585	575	565	420	250	355	340	225	240	475
И	575	685	570	580	570	560	550	405	240	345	330	220	230	455.
12	555	660	550	560	550	540	530	390	230	335	315	210	225	440
Стайнн телевизионии антенн. Стайните аитени е необходимо да отго-
варят иа следните условия: да са удобнн за поставивето им в различии по-
ложения в стаята, да осигуряват задоволително приемане при изменение ня

426
Антени
съотношенията на еде, получен и от хорнзонталната и вертикалната съставна
на полето, н т. н.
Антенн с много no-малки размерн от Л/2 имат малка ефективиост, която
може да се повнши със стесняв а не на пропускаиата честотна лента.
Стайните телевизнонни антенн работят с кабели, дълги от 2 до 2,5 М-
При тази малка дължнна на кабела, а ко антената не е съгласувана с него,
не се влошава забел ежнмо качеството иа образа. Поради това в новечето
случаи се препоръчва да не се съгласува кабелът с антената.
Изработваните понастоящем различии телевизионнн стайнн антени в основан
линии са сходни по своите технически даннн и малко се различават кон-
структивно.
Деанадесетканалната стайна антена (фиг. 301) се язработваот влизащи
едиа в друга тръби, дължината на конто (за лоловината) прн напълно вка-
Фнг. 301. Дванадесетканална стайна телевизионна
антена
рани тръби възлиза на 370 мм, а прн напълно изкара ни тръби—1400 мм.Нрн
изменение на дължината на тръбите в горепосочените предели антената може
да бъде настроена на коя и да е честота от дванадесетте канала. Но разме-
рите на тазн аитена за I до Ш канал са много големи. което е много не-
удобно за използуването й в стая.
Много по-удобпа конструкция на антената се получава, като се скъси
дължината на двете половники на вибратора и се включат индуктивнн бобирм.
Дължината на всяка половина на вибратора след включването на индук-
тивните бобинн при напълно нзвадени тръби е не повече от 770 мм, т..е.
почти два пътн по-малка.	‘	.
'Антената се съединява с приемника чрез коаксиалеи кабеле вълцовосъирр-
тивление от 50 до 80 ом.
На фиг. 302е показана схемата на дванадесеткаиалиа стайна антена.
Бобината се прави от същия кабел, от който е налравено сниженнето
.«а антената, като се навива зърху ^сартонеио тяло с диаметър 25 мм и с$.
акрепва с конци.

Приемки антенн
427
Бобините £рИ £2 имат по 8 навивки г
водник 0,8 мм върху тяло, изработеио
друг изолационен материал
с диаметър 13 мм.
, Всяка половина на ви-
братора на антената се » . ,
състон от три влизащи ед-
на в. друга месингови, алу-
миниеви или железки тръ-
би. Диаметърът иа иай-
гьнката тръба не трябва
да бъде по-малък от 6 мм.
Коефициентът на усил-
ването иа такава антеиа
за I и И канал е равен на
0,8, а на останалите — фиг
около 1.
I се навиват със стъпка 2 мм от про-
ст органическо стъкло, текстолит или
!. Схема иа дванадесетканална
стайна антеиа
з. Неиасочени УКВ приемки антенн
Ненасочените УКВ антени се използуват за приемане от предаватели с ЧМ,
разположени в различии направления. На фиг. 303 са показани два типа виб-
Фиг. 303. Вибратори на ненасочеяи
УКВ антени
ратори на антени, конто имат насочена характеристика в хоризонталната рав-
вина във вид на кръг.

428
Антенн
Пресмятането иа УКВ антенн става по същия начни както на телевизи-
онните аитени.
Дължината на рамото на вибратора е около едиа четвърт от средната
вълна на предавателя.
По-точно дължината па вибратора I може да се определи по формулата
/ = #л,
където А е дължината на средната вълна на предавателя;
К — коефициентът на скъсяването, който може да се определи от
графика на фиг. 304 в зависимост от отношеннето AI2 към диаметъра на
вибратора 4.
Фиг. 304. График за коефициента иа
скъсяването на полувълновия вибратор
Вибраторите се изработват от медиа или алуминиева тръба с диаметър от
1,5 до 25 мм.
2. Антенн за приемно-предавателни любителски
радиостанции
а. Слабо насочени прнемно-предавателни антенн .
Симетрнчен вибратор. Най-разпространеиият тип антена в радиолюби-
телската практика е снметричният вибратор (фиг. 305), дължината иа всяко
рамо на който е равна иа 0,25 от дължината' на вълната. Практически това
условие не се спазва поради налнчието на известен капацитет в краищата на
проводника. Това изисква да се скъси дължината на полувълновия вибратор.
Коефициентът на скъсяването зависи главно от работната дължина на вълната
н диаметъра иа проводника. За любителските условия дължината иа полу-
вълновия вибратор се взема равна на 0,475 А, а диаметърът на проводника — до
3—4 мм. Вместо мелен проводник може д£ се използува въже или биметален
проводник.
Полувълновият вибратор се съедннява с приемника или предавателя с по-
мощта иа съединителна линия. Необходимо е* входною съпротивленне да
бЪде равно на вълиовото съпротивление па линнята, равно на 600—700 ом.

Адтенн за приемно-предавателни любителскн радиостанции
429
При използуване на двупроводна линия същата се съединява с антената,
така както е показано на фиг. 305. При използуване иа еднопроводна линия
антената се свързва съгласно фиг. 306. Обшата дължнна иа вибратора се
Фиг. 305. Симетричен виб-
ратор, съединен с двупро-
водна ЛИНИЯ
Фиг. 306. Симетричен виб-
ратор, съединен с едно-
проводна линия
взема 0,475 А. Основните размери на вибраторите, дадени на фиг. 305 и
<306, се определят, както следва:
а = 0,13 А
& = 0,05А
D = 75d,
където d е диаметърът на проводника на линията.
С = 0,17 X
/< = 0,15 А,
където /<е разстоянието, по протежение на което линията трябва да бъде
перпендикулярна на антената.
Полувълиовият вибратор може да бъде поставен вертикално и хоризон-
талио.
Вертикалянят вибратор в хорнзонталната равнина има ненасочено действие,
т. е. той излъчва еднакво във вснчкн направления. Хоризонталният вибратор
ама изразена двустранна насоченост.
Вертикалната антена, монтмрана на сравиително неголяма височина, оси-
гурява нзльчване във вертикалната равнина под ъгъл, много по-малък от този
прн хорнзонталната антена. Това е от голямо значение при реалнзиране на
радиовръзкн иа големи разстояния.
Вертикалната антена, която нма ненасочено действие в хорнзонталната рав-
нина, е една от най-и/ползуваннге от радиолюбителите, за конто е необходима
проста, лесно изпълннма антена за връзка с вснчкн направления. В ио-прост
вид тазн антена се прави ог медиа тръба с дължина I = 0,485 А; с диаметър
от 3 до 5 мм и с отвод от тънък проводник или въже с диаметър от 2 до 2,5 мм.
, Точката дължина на антената може да се подбере опитно по максималната
стойност на тока в антената, тъй кето нзчислените данни за влиянието на
окръжаващите антената предмети могат да сеокажат неверии.
Ъглова антена. Състон се от два днпола, разположени под ъгъл 90° един
«прямо друг (фиг. 307). Такава антена в хорнзонталната разнина дава равно-
мерно излъчване във всички страни. Във вертикалната равнина диаграмата йа
насоченост е сходна с тазн иа полувълновия вибратор.

430
Айтенй
Дйполът на Надененко. Друг тип хоризонталёв симетрнйен вибратор,
Шйб работи в бтносително широк вълнов обхват, е вибраторы ка Наде-
Мёнко — с понижено вълново съпротнвление. На фиг. 308 ё дйдёно схематично
устройством па антената на Надененко.
Фиг. 308. Схематично устройство на дииола на Надененко
Колкото е по-голям радиусът jR па дииола, толкова е по-малко вълновйте
•ъпротивленне на вибратора и толкова е по-широк работннят обхват яа
днтевите.	"	-
Вълновото съпротивление на вибратора се определя по формулата.
IT, = 27<i/lcg^----0,435 ), в ом,
\ кекв /
където I е дължината иа рамото на вибратора в м;
— еквивалентен радиус на вибратора, пресметнат ио формулата.
й&дето 7? е радиусът на цилйнлрйчната повърхиост в м',
п — броят на проводниците;
г—радиусъТ на проводник^ в м.
Обикновено радиусъ! 7? се взема от 0.5—1 м, броят на Проводниците се
йрнема равен на 6 до 8. Прн това вълновото Съпротивление ма антената ее
получава от порядъка иа 250 дб 400 йм.

Антенн за приемно-предавателни любителски радиостанции
431
За любителскпте обхвати на 40, 20,14 и Юле съответно I = 8м, 1Х = 3 м,
la —1 м, 2Z?= 1 м. Диаметърът на проводниците — от 1,5 до 3 мм.
Входного съпротивление на такава антена е приблизнтелно равно на 300 ом.
При днпола иа Надененко фидерната линия е двупроводна, която
трябва да се съедини с антената посредством експоненциалиа линия с въл-
ново съпротивление от 300 до 600 ом. Такава линия трудно се изработва, его
защо диполът на Надененко в радиолюбителската практика не е получил го-
лямо приложение.
Диаграмата иа иасоченост на дипола е сходна с тази на полувълновия
вибратор с единичен проводник.
б.	Насочени аитени
• Антена с два полу въ л нови вибратора. Най-прост тип насочена антена
е тази, състояша се от два полувълнови вибратора (фиг. 309).
Фиг. 309. Антена с два полувълнови
вибратора
Както се вижда от фиг. 309, токовете на двете хоризонтални рамена иа
антената съвпадат по фаза. Максимално излъчване се получава в равнина,
перпендикулярна иа оста на антената (както обикновеният полувълнов виб-
ратор), но насочената характеристика в дадення случай те бъде рязко изра-
зена. Вертнкалните проводкицн ие излъчват, тъй като в тях токовете са про-
тивоположим по посока н еднакви по стойност.
Коефициентът на усилване иа такава антена (в сравнение с полувълновия
вибратор) е примерно 1,5.
Миогоелементни антейн. Многоелементиите антеии могат да се състоят
от един активен и няколко пасивии елемента, например един рефлектор и
един директор, един рефлектор н два директора и т. н. В радиолюбителската
практика повече от 4 елемента ие се използуват поради увеличаване разме-
рите на автенната система. За УКВ се използуват много сложим антенн. За
жамаление размерите на антените разстояиието между активннте внбратори н
рефлектора и лкбителската практика се взема равно на 0,15 X, а разстояиието
до директора — 0,1 X.
За осигуряваие на необходимата фаза на токовете в пасивните елемеити
рефлекторът се взема с 5 % ло-дълъг от активиия елемент, а директорът. с
4% по-къс.
Орнентировъчно дължините на елементите иа антената се иачисляват по
формулите:
дължината на активния вибратор I = 0,475 X ;
дължината на рефлектора /р = 0,499 X;

432
Антени
дължината на първня директор /Д1 = 0,456 Л;
дължината на вторня директор /Д2 = 438 Л;
Триелементната антена (излъчвател, рефлектор н директор) има съпротив-
ление на нзлъчване около 10 ом, а четириелементната 8 ом.
Коефициентът на усилване на двуелементната антена достига 3, а на три-
елементната — 5.
Най-проста конструкция на триелементната неподвижна антена е дадена
на фиг. 310, коятб има рефлектор £р, .-активен вибратор LB и директор LR.
За 20-метровия обхват тази антена нма сравиително малкн размери. Раз-
-стоянието между проводниците на съединнтелна линия се взема 0,15 м прн
сечение на прозодниците на фидера 2 мм\
Обикновеио това разстояние се определя от формулата
£> = 75d,
където D е разстоянието между проводниците на фидера;
d — сечението на проводниците в мм2.
Геометричните размери на такава антена за 20-метровия обхват са
следните:
I = 10,05 м 1Х = 2,7
1Л=. 9,57 м /8 = 3,1
/р = 10,77 м /8 = 2,1
Антеината система се укрепва на две мачти с внсочнна от 10 до 12 м,
така че зданията, железобетонните конструкции да не пречат на нзлъчването.
Въртящи се иасочени антени. Радиолюбителите провеждат радиовръзки
с кореспондентнте, конто се намират в различии направления. Използуването
иа една антена с остра насочена диаграма при тезн условия не_ с рационално.
Правилно решение е използуването на антена с управлявана диаграма на
излъчване. Тези антени дават възможиост да се приема желаната станция с
добра слушаемост и осигурява концентрнране на излъчената енергня в кое
и да е направление.

Антени за приемно-предавателни любителски радиостанции
433
Изменението на насочната диаграма в любителската практика се Извършва
посредством механического завъртаие иа антената. Разбира се, това може да
се осъществява само в 10-, 14- и 20-метровия обхват,. когато размерите «на ан-
тените не са големи.
Широко разпростраиение са получили въртящите насочени антени с па-
сивни елементи.
Размери и конструкция на вибраторите. Пресмятането на
размерите иа вибраторите и разстоянията между тях беше разгледано по-горе.
На фиг. 311 е дадена схема иа триелементиа антена с рефлектор и директор.
Фиг. 311. Схема иа триеле-
меитна аитена
В таблица 58 са посочени размерите иа антенн, предназначен» за работа
на любителскнте обхвати 10,14 и 20 м. При настройваието иа антената тези
размери подлежат иа коригнраие.
Таблица 58
	Размери в см				
8	к	1.	6	а	ь
10	535	505	490	160	105
14	720	670	655	215	145
20	1070	1010	980	322	215
Вибраторите се нзработзат от дуралуминиевн, медин или стоманеии тръби
с диаметър от 8 до 12 ММ.
в.	Приемли КВ антенн
Висококачествеиите приемки аитени до голяма степей подобряват приема-
него, намаляват индустриалиите смущения и повишават избирателиостта на
приемника.
J8 Наръчник на радиолюбителя

434
Антеии
За приемаяето на къси вълни радиолюбителите обикновено използуват при-
емка антена с дължина ие по-дълга от 10—15 м и височииа 8—10 м. За
аитени иа късовълновите приемници могат да се използуват: Г-образна ан-
тена, Т образна антена, вертикална антена н спелиалии антенн.
Антишумова антена. Тези антенн радиолюбителите използуват, когато при
приемането се иаблюдават смущения от автомобили и електроуреди.
Схема на антишумова късовълнова антен$ за обхвата от 16 до 50 м е
дадена на фиг. 312.
Тази антена се състои от два на кръст разположени проводника, иамиращи
се в една равнина. Снижението се прави от осветите лен шнур, но най-добре
отгъвкав висококачествен кабел тип РД-16. Тазн антена има слабо изразеиона-
сочено действие: станцинте, конто се намират в направление, перпендикулярно на
равнината, в която са разположени проводниците на антената, се приема? по-
добре, отколкото тези, разположени под ъгъл ± 75° спрямо посочената равнина.
Значително подобрение на приема нето се получава при използуването на
диполни антеии. '

Еданадесета глава
РАДИОТЕХНИЧЕСКИ ИЗМЕРВАНИЯ
1. Особености на радиотехническите измервания
Радиотехническите апаратури имат свои характерна особености, по конто
се отлнчават от електротехннческите устройства, като например много висока
честота на токовете и напреженията, която може да се изменя в широк об-
хват; малка стойност на токовете, конто често са несинусондалии и се из-
менят по сложим закони, и т. н. В резултат на тезн особености прн радио-
техническите измервания заедио с величините, конто _се измерват прн елек-
тротехиическите измервания, като ток, напрежение, съпротивление, честота, се
измераат също н други величини, а именно: ку-фактер(ф-фактор), коефициеит
на модулация, клир-фактор и др., конто се явяват като отличителнн черта на
радиотехническите измервания.
Към радиотехническите измервания се предявяват особени нзисквания.
В болшииството случаи апаратурата, предназначена за раднонзмерване, трябва
да отговаря на следните изисквания:
да осигурява достатъчна точност прн измерванията 'в широк честотен
обхват;
да ие виася разстройка в резонансинте вериги, т. е. да има малък входен
капацитет и иидунтнвност;
да изразходва нъзможио малка мощиост при нзмерването;
да изнсква малко време за подгряване и за самото измерване.
Характерът иа радиотехническите измервания е определен от честотния
обхват, в който става нзмерването. При това, ако на звуковите честотн обик-
новено се измераат токът, напрежението, индуктивността, капапитетьт, съпро-
тивлението, то иа високите честоти от голямо значение е измераането иа че-
стотатз, ку-фактора, напрегнатостта на полето, коефициента иа бягащата вълна,
коефициента на отражеинето и редица други величини.
При нзмерването иа велнчииите иа ииските и високите честоти в различ-
айте иодобхвати често се използуват различии методи. Така например прн
нзмерването на съпротивлеине в обхвата иа звуковите честота обикновеио се
използува методът иа моста, а при свръхвисоките — методът иа измервателните
линии. Неправилният избор на мегода или измервателния уред може чув-
ствително да увеличи грешката при нзмерването.

436
Радиотехнически измервания
2. Грешки при измерванията
Радиотехническите измервания обикновено се опеняват по грешката, която
се допуска при измерванията.
В практнката при измерванията различават четнрн вида грешки:
абсолютна грешка;
действителна относнтелна грешка;
иоминална относнтелна грешка;
приведена относнтелна грешка иа измервателния уред.
Абсолютна грешка ¥ се нарича разлнката между намерената стойност на
измерваната величина А н нейната действителна стойност Ад:
¥=А — АЯ
Действвтелиата относнтелна грешка иа измерването се изразява в процента
от дейовнтелната стойност на измерваната величина:
У, = ~-100%.
Номиналната относнтелна грешка на измерването се изразява в процента
от нзмерената величина:
Г. = ^.100%
Приведената отиосителна грешка иа измервателния уред се изразява в
ароценти от горния предел на скалното устройство:
г»р = г“100^
'‘‘пр
Така напрнмер, ако при измерването на напрежението иа градската мрежа
сие измерили с помощта на волтмер, поставен на обхват 300 в, променлив®
напрежение 220 в, което е действително 215 в, то абсолютната грешка на
това измерване е:
Г=А--Ад = 220 — 215 = 5 в.
Действителната относнтелна грешка на измерването е
У, = ~. IOO %= А. 100 % = 2,33 %.
Номиналната относнтелна грешка иа измерването е
У„ = ~. 100 %= А. 100 = 2,27 % .
.Приведената отиосителна грешка иа волтмера при това измерване е
Y	5

Разширенне обхвата на нзмерването на електроизмервателните уреди 437
Точността на проведеното измерване до голяма стелен зависн от точността
иа уреда, с който извършваме измерваието.
Използуването на много точки уреди, ако това е необходимо, е нерацио-
нално, като се има предвнд, че тези уреди нзискват квалифициран персонал и
доста много време за самого измерване. Освен това те са много скъпи.
Точността на радиотехническнте уреда се характеризира по различии на-
чини и е в зависимост от системата на уредате и нзмерваните от тях ве-
личинн.
В съветския стандарт ГОСТ 1845-52 класът на точността на уреда се
определя от приведената максимална относителна грешка. Установенн са се-
дем класа за точности: ОД; 0,2; 0,5; 1,0; 1,5; 2,5 и 4,0. Всеки клас съот-
ветствува на максимално допустнмата за дадения уред приведена относителна
грешка в проценти. Така например волтмер клас 2,5 със скала до 300 в прн
измерванията допуска абсолютна грешка У = —~ ^>025.300 ~ 7,5 Le
независимо от измерваното напрежение. При това, ако се използува началото
на скалата на уреда, номиналиата грешка може да достигни много голяма
величина. Ако иапрнмер прн посочения волтмер напрежението е 20 в, греш-
ката в най-лошия случай достига ~. 100% = ^. 100=37,5% от стой-
ността на измерваното напрежение.
Ето защо правилно е прв нзмерването да се работи с последната трета
от скалата на уреда, за да се избягнат големите относителнн грешки. -
Разбира се, грешката при нзмерването не ше превъзхожда величината,
показана в паспорта на нзмервателния уред, само в саучай, че същият се
използува: при нормална за него температура (обикновено -f- 20° С); за чес-
тотата, за която той е изчнслен; в нормално положение (хоризонтално нли
вер тик а л но); н при условие, че напрежението на нзточника за захранване на
уреда не се нзменя нзвън границите на допустимнте стойности. Обикновено
с повншаване на честотата точността на нзмерването се намалява с нзключе-
ние прн нзмерването на честота, за която е изчнслен уредът, макар н да е
в обхвата на високите честоти. Обаче при свръх високите честотн точността
на тези измервания съшо се понижава.
В табл. 59, са дадени техинческите характеристики и условните обозначе-
ния на отделяйте системн електроизмервателни уреда, а в таблица 60 са
дадени технические характеристики на основните радионзмервателнн уреди»
съветско производство.
3.	разширение обхвата на нзмерването
на електроизмервателните уреди
Добавъчните съпротивлення в практиката се използуват за разширяване
обхвата иа нзмерването на волтмерите. Прн магнетоелектричните уреди е не-
обходимо напрежение от порядъка на 100 ме. За измерване иа висок и напре-
жения последователно на уреда се включва добавъчно съпротивленне.
Добавъчните съпротивлення се правят от манганинова или констаита-
нова жица.

438
Радиотехнически измервания
Таблица 59
Условно
означение
. Техническа характеристика
Магннтоелектричиа система. Равномерна скала. Уредът
се отличава с висока чувствителност иа точиост. Токът
при крайне отклонение не е повече от 10—20 ма. Из-
ползува се за измерване на постоянен ток
Електромагнитна система. Неравномерна скала, сбита вля-
во. Най-малкият ток иа пълното отклонение е 10—15 ма,
вследствие на което вътрешното съпротивление на волт-
мера не е по-голямо от 50 ом/в. Използува се за измер-
ване иа постоянен ток и променлив ток 50 хц
Електродинамична система. Неравномерна скала, голяма
собствена консумация на мощност. Уредът Се отлн-
чава с висока точност. Използува се за измерване иа
постоянен ток и променлив ток 50 хц, а също и като
еталонен прибор при градуировка
Термоелектрична система. Неравномерна скала. Уредът
се използува за измерване на променлив ток с висока
честота
Детекторяа система. Уредът се отлнчава с висока чув-
стпителност по ток. Скалата е сбита в иачалото. Изпол-
зува се ва измерване иа промен лива и звукова честота

Разширеиие обхвата на нзмерването на електроизмервателните уреди 439
Продължение от таблица 59
Условно означение	Техническа характеристика
2 О	Лампова система. Скалата е почти равномерна. Уредът се отличава с незначителна собствена коису мания. Из- ползува се в широк обхват иа честотите от 1 хц до ня колкостотии мегахерца
<	Електростатична система. Уредът практически няма соб- ствена консумацня на мошност. Използува се за нзмер- ване иа напрежения на маломощни нзточиипи за по- стоянен и променлив ток
©.	Клас за точност 2,5
—	Уредът е предназначен за включване във верига за постоянен ток
	Уредът е предназначен за включване във верига за променлив ток
	Уредът може да се включи във верига за постоянен и променлив ток
^.50	Честота 50 хц
	Изолацията е изпитаиа за 2 кв
1	Вертикално поставяие иа уреда
		Хоризонтално поставяие иа уреда.

Таблица 60
Технически характеристики на осяовните уреди за радиоизмерваиия (съветско производство)
Наименование на уреда	Тип	Обхват ив мзмерваяата величина	Грешка в измерването	Допълнителнн данни и технически характеристики
Амперволтмер	ТТ-2	I —5 подобхвага от 3—750 ма U~ — 5	в	,, 7,5—900 в /?' — 1 ом — 2 мгом	±2,5% ±4% ±10%	Измерител тип ИТ — 150£мка RMt —1500 ом /?вх — 5000 ом] в
Амперволтмер	АВО-5 м	— 7 подобхвата от 60-мка — 12 а — 4 .	„ 5 ма — 12 а U-—1 ,	„ 3-600 в R —0,3—300 ком и 0—30 мгом	±3% ±5% ±3% ±3%	Измерител тип М24, 50 мка
Лампов волтмер	ВКС-7Б	U_ — 5 подобхвата 1,5—300 в, честота 25 хц — ’100 мгхц	±3%	Входното съпротивление 4 мгом при честота 50 мгхц спада на 0,3 мгом
Лампов волтмер	ЛВ-9-2	10 подобхвата от 10-ие — 300 в. Честота 25 хц —200 кхц	до 50кхц— 2,5% 50-200 кхц— ±10%	Входното съпротивление прн че- стота 1000хц е 500 кол
Генератор на стан- дартам сигналн	ГСС-б	100 кхц — 25 мгхц	±1%	Изходно съпротивление 40 ом Изходно напрежение 0,1 мкв — 1 в Вътрешна модулация F — 400 хц
Сигнал-геиератор	СГ-1	13—330 мгхц	±2%	Изходно съпротивленне 100 ом Изходно налрежеине 4 мкв — 20 мв Вътрешна модулация F=eIOOO хц
Радиотехнически измервания

Продолжение ст таблица 60
! Наименование на прибора	Тип	Обхват* на измерваната величина	Грешка в нзмерването	Допълнителни даннн и технически характеристики
Кварцов калибратор	КК-6	125 кхц — 20 мгхц	±0,01 %	Осиовии честоти 125 и 1250^X4 Батерийно захранване
Звуков генератор	ЗГ-10	3 подобхвата 20 хц — 20 кхц	±2% ±1±«	Изходна мощност Зет Максимално изходно напрежение 150 в Изходеи делител за ПО дб
Генератор иа звуко- ва й ултразву- кова честота	ЗГ-11	4 подобхвата 20 хц — 200 кхц	±1 %	Изходно напрежение иа това- ра 200 ом, ие по-малко от 1 в Изходен делител за 120 Об
Измернтел иа че- стота	ИЧ-6	15—200000 хц	±2%	Входно напрежение от 0,5 до 20 е
Електронеи осцило- граф	ЭО-6М	10x4—Ъмгхц Продължителност иа импулса 1 мксек — 250 мксек	—Здб	Чувствителност на входа: Y —.24 MMje; X — 30 мм[в
Измернтел иа Q- фактор	КВ-1	25—625	±5 4-10%	Честотеи обхват иа генератора от 50 кхц до 40 мгхц
Измернтел иа Q- фактор	УК-1	80—1200	±10%	Честотеи обхват на генератора 30—200 мгхц
Универсален мост	УМ-2	L — 10 мкхн — 10 хн С — \Ъпф — 100 мкф R — 0,1 ом — 1 мгом	UOCQLQ iii	Захранване на моста: R— от изправителя L и С — от генератора 1000x4
Ннскочестотен из- мерител	НИЕ-1	10 пф — 100 мкф	5—10%	Честота на нзмерването 5—7 кхц и 50x4
Шнрокообхватен оммер	М-218	0,1 ом — 10 мгом	±1,54-2,5%	
Разширенне обхвата на нзмерването на електроизмервателните уреди 441

442
Радиотехнически измервания
Стойността на добавъчното съпротивление, включено към волтмера, се
определя го формулата:
където /?ур е вътрешното съпротивление иа уреда;
£7макс— максималиата стойност на измерваното напрежение, изме-
рена с добавъчно съпротивление;
Uo — най-голямата стойност на напрежението, измерена от уреда
без добавъчно съпротивление.
Пример: /?ур — 1000 ом; Uo = 10 в;
Циакс = 300 в>
/?доб= 1000 (^-1) = 29000ож.
Добавъчното съпротивление може да
се определи по формулата :
където /п е токът при пълното отклоне-
ние на стрелката иа уреда в ма;
^вът — вътрешното съпротивление
на волтмера.
Фиг. 314. Схема за включване на шунт
към ампермер
Пример: /?вьт = 100 ом; Ia = 1 ма; f/MaKC — 30 в ;
/?доб = 100°'30 — 100 = 14 900 ом.
С включването иа добавъчни сьпротнвления се по луча ват миогообхватни
волтмери, схемите на конто са показани на фиг- 313 о и б.
Прн нзмерването на токовете за разштрзние обхвата на и змерваието па-
ра лелно иа уреда се включват съпротивления наречена шунтове, чиито

Измерване на ток и напрежение
443
-стойкости се избират в зависимост от вътрешното съпротнвление на уреда
и новия обхват на измерването.
За сметка на шунта.(фиг. 314) се намалява токът, който тече през уреда.
Съпротивлението на шунта се определя по формулата:
= ^ВЪТ ~Т ~ г ’
*макс лп
където 7П е токът на пълиото отклонение на стрелката на уреда без
шунта;
/макс—иай-голямата стойност иа тока, която трябва да бъде измерена
с шунт.
Пример: /?вът = 20 ом; /п == 10 ма; /макс = 100 ма;
/?“=20 йю^ю=адол-
4.	Измерване на ток и напрежение
Измерване на ток. Прииципите за измерване натоковете и'напреженията
са еднакви за постояниия и променливия ток с ииска и висока честота. Но
при измерването на звукови и високи честоти е необходимо да се вземат под
Фиг. 316. Схема за измерване
на токовете във веригите на
електронните лампи
Фиг. 315. Схема за из-
мерваие на постоянен- ток
За измерването на постоянен ток се използуват изключително магнето-
електрични уреди — ампермери, милиампермери, микроампермерн и галвано-
метри. Измервателният уред се включва последователно на товара в кое да е
място иа схемата (фнг. 315). При измерването на токове във веригите на
електронните лампи милиампермерите и ампермерите се шунтират с капаци-
тети, за да не протича променливата съставна през тях (фиг. 316).

444
Радиотехнически измервания
За измерване на ток с честота 50 хц се използуват «агнетоелектрични и
електромагиетичнн уреди. Те се използуват за измерване на токовете в отоп-
лителните вериги на лампите, както и токовете в силовите трансфер матори.
За измерване на променливи  токове от 50 хц до високите радиочестоти се
използуват тормоелектрични уреди. На фиг. 317 е дадеиа схема с термо елек-
трични ампермери.
0-
Фиг. 318. Схема за измерване на ток
с висока честота
Фиг- 317. Схема за из-
мерване токове с честота
от 50 хц до високи
честоти
За измерваието иа токове с висока честота се използуват детекторни
уреди, работещи с кристални направители (фиг. 318).
Измерване иа напрежение. Волт-
мерът се включва паралелно на то-
варного съпротивление (фиг. 319).
Измерването иа напрежението
е по същество измерване на тока,
който се явява марка за напреже-
иието, установено между двете точ-
ки, към конто е включен волтмерът.
Най-често употребяваните волт-
мери се подразделят на следните
групи: магнитоелектрични, електро-
магнитни, електродинамични и тер-
мички. Скалата на волтмера се гра-
•0	4/0-
Фиг. 319. Схема за измерване на
напрежение
дуира във волтове.
Електростатичните и ламповите
волтмери реагират непосредствено
на напрежение, а ие на ток.
При измерване на променливо напрежение, в което се съдържа и
постоянна, съставна, волтмерът за променлив ток се включра към две точки във
веригата през кондензатор. В този случай реактив исто съпротивление на кон-
дензатора Хс трябва да бъде много по-малко от съпротивлението на уреда
(с добавъчното съпротивление), т. е.
10е
кълето = f е в хц, а С в мкф.
Пример: /=3000 хц; Яур = 200000 ом; С= 0,1 мкф;

Измерване на «ощност
445
10е
= 2.3,14.3000.0,1 ~530<>J"
530 ом 200 000 ом
Нискоомиият волтмер може да се използува за измерване на нагрежеяия в
иискоомии участьци на схемата. За измерване на напрежеиия във високоомни
участъци се използуват волтмери с голямо
вътрешно съпротивление (над 50СО ом1в).
Измерването на напрежението на елек-
троииолъчевата тръба е необходимо да
-става с електростатичеи волтмер.
За измерване иа напрежения на радио-
честоти много често използуват дампов»
волтмери с горна честота сколо 50 мгхц.
Ламповите волтмери съдържат в себе
си: детектор, усилвател иа постоянен ток
и магиитоелектричен ампермер.
На фиг. 320 е дадена схемата на лам-
пов волтмер с усилвател иа постоянен ток.
Стойността на измерваното иапреже-
ние, което се подава в решетката на лам-
пата на волтмера, се определя косвено по
ызмеиението на анодния ток на лампата,
което настъпва в резултат на подадеиото
преднапрежение. При иякои схеми това
правя с помощта на диод. При нзмерването на постоянно напрежение иистру-
'ментът има високо входно съпротивлеиие—от порядъка иа 10 мгом, което
не завися от обхватите иа измерването. При измерване иа промен лики напре-
жения ламповият волтмер и.ма също така високо входно съпротивление даже
при високи честотн до 100 мгхц.
Входното съпротивление Рм при измерването иа постоянен ток е равно
на сълротивлеиието между входиите точки, където се включва волтмерът.
Обикновено на входа на ламповия волтмер се включва делител на напрежение
с общо съпротивление > 10 мгом.
5.	Измерване иа мощност
При раднотехннческите измерваиия на мощност се използуват специални
методи и инструмента, конто практически не се използуват при електротех-
ническите измервания.
Най-разпространеният начин за измерване на мощността е чрез измерва-
нето иа тока и напрежението.
Мощността се определя по формулата
Р(в/и) = /(а).Ц(в)
При известно съпротивление иа товара мощността се определя по отчете-
НИЯ ток
Р(вт) == Р (a) R (ом).

446
Радиотехнически измервания
IP (в)
R[om)
или по измереното напрежение:
Р(вт) =
Пример: 1 ~ 500 ма; 17» 220 в; Р = НО вт,
1 — 50 ма; /? = 500 ом; Р = 1,25 вт,
£7=220 в; 1000ол; Р — 48Д вт.
Ватмерите са уреди, конто позволяват едновременио да се измерват токът
и напрежението. При тях стрел ката направо отчита измерената мощиост.
Ватмерите за радиотехнически измервания се разделят на два типа: про-
ходни и поглъщащи.
Прохоините ватмерй се включват направо към линията, по която се пре-
нася енергията от източника към товара, и измерват мощността.
Поглъщащите ватмерй се включват вместо товар и при измерването по-
глъщат цялата мощност, която се пренася към товара.
Понякога за измерване на мощности на ввсокочестотни синусоидаянк
трептения се използуват волтмери или ампермери, като мощността се определя
7?
ио тока или напрежението, а именно: Р =	----, където R е
товарного съпротивление.
За измерване на напрежението се използуват лампови волтмери, а за и&-
мерване на тока — термоелектрични ампермери.
При измерването на мощности посредством отчитаие на напрежението се
получава точиост на измерванията от 7 до 10%, за обхвата от 60 мвт до
150 вт и до 1000 хц. При измерването на мощности посредством отчитане на
тока се осигурява точност на измерването от порядъка на 10 до 15%, за
обхвата от 10 мвт до 300 вт н до 1000 хц.
Пример: £/макс =0,5 a; R= 125 ом;
„	0,52	о,25О Л_Л1
Р= 27125 = -250'='°’00’ вЯ = 1 Мт
При измерване на мощности на сииусоидалнн виеокочестотни трентенид;
имащи импулсен характер, се измерва средната мощност Рср, от която може
да се определи импулсната мощност Рны , ако е известна формата иа импулса.
Така например за правоъгълен импулс
Р = — Р
‘ ИМ	• •*€₽’
където
/ е честотата иа трептението на импулса в хц;
Т— продължителиостта на всеки импулс в сек.
6.	Измерване на съпротивлення
Метод на волтмера и ампер мера. За полу ча ване на достатъчиа точност
при измерването трябва вътрешното съпротивлеиие на волтмера да бъде много
мо-голямо от измерването съпротивлеиие /?х .

Измерване иа съпротивления
447
но волтмера и ампермера се отчита падеиието иа напрежението върху
нзмерваиото сълротивлеиие /?х и силата иа тока, който протича £през това
съпротивление.
Стойността иа /?, (фиг. 321) се определя по формулата:
Йх(ол)=-^У-
К Метод на волтмера. Необходими условия за измерване на ; съпротивле-
иията по този метод са: да се знае вътрешното съпротивление на волтмера
Фиг. 322. Схема за измерване
на съпротивление с волтмер
Фиг. 321. Схема за измер-
ение на съпротивление с
ампермер и волтмер
/?вът и най-голямата стойност иа мзмерваното съпротивление /?х да бъде по-
малка от 1015 7?BbT.
Правят се две отчитания. Първото—за UQ прн положение на превключ-
вателя в положение 1 и второ отчитане за при положение 2.
Стойността на /?х (фиг. 322) се определя по формулата:
r^r .4^.
Фиг. 323. Схема на оммер — йосле-
дователно включване
Оммерв. Непосредствен© по скалата иа оммера се отчита стойността на
мзмерваното съпротивление. На фиг. 323 е дадена схемата на оммер с после-
дователи© вкйючване. Първоиачалио се поставя стрелката на нулево положе-

448
Радиотехнически измервания
иие посредством даване иа късо клемите на и регулиране чрез съпротив-
лението R.
Скалата в омове е неравномерна. Тя е разширена в иачалото н силно
сбита в областта на големите стойиости на съпротивленията /?х.
Градуировката иа скалата иа оммера може да се извърши, като се ползу-
ваме от формулата:

където /0 е токът при дадено на късо съпротивлението /?х ;
Л. —токът при включено съпротивлението ;
/?вът— вътрешното съпротивление на уреда.
Обхватът иа • измерването е от I до 1С5 ом.
На фиг. 324 е показана схемата на ом-
Фиг. 324. Схема на оммер — пара- Я
лелио включване	«
Фиг. 325. Схема иа мост за из-
мерване на съпрогивления
При откачено j?x се измени съпротивлението /?, докато стрелката на мили-
ампермера застаие на крайне» положение, съответствуващо иа стрелката на
оммера за /? = со. За получаване иа достатъчна точност е необходимо
Я Явът.
Стойността на Rx се отчита направо по скалата, градуирана в омове.
Градуираието иа скалата може да стане, като се ползуваме от формулата:
R-х ~	 т-?т» където /0 е токът на пълното отклонение на уреда.
Точността иа измерванията с оммер е около ±10%.
Мостове. Обхватът на измерванията с моста (фиг. 325) се определя от
стойностите иа съпротивленията , /?2 и /?<> и от чувсгеителността на галва-
нометьра. се определя по формулата:
При дадеио отношение д,, Rx се определя от
Тук Rlt R%и Rs са съпротивленията, при конто се получава балансы на
моста.

Измерване на капацитети
449
7.	Измерване на капацитети
Нзмерването на капацитети се извършва с помощта на мост, захранван ог
променлив ток с честота от 400 до 1000 хц:
На фиг. 326 е дадена схемата иа моста за измерване на капацитети. При
о	р
баланс на моста Ск = С. и /?„==/?.	,
Фиг. 326. Схема на мост
за измерване на капацитет
където Ri и /?а са постоянни активни съпротивления, а
/? е променливото съпротивление, компенсиращо фазового из-
местване на Сх. Прн минимум иа тока (през индикатора И)
се получава баланс на моста.
8.	Измерване на индуктивности
Метод иа волтмера и ампермера. Този метод се използува при измер-
ването на големи индуктивности, като тези на навивките иа траисформатори и
дросели с железии сърна при честота 50 хц.
Фиг. 327. Схема за измерване
на индуктивности
На фиг. 327 е показана схемата на моста за измерване на индуктив-
ността £х.
Променливият ток с честота 50 хц се регулира със съпротивлението R и
се отчита по милиампермера.
29 Нвръчник иа радиолюбителя

450	Радиотехнически измеряаиня
В същото време волтмерът V измерва падението иа напрежението върху
бобииата . Добре е да се използува лампов волтмер.
При г <tXL на бобината, 2, («,) =	=

при г^аХ, на бобината, 1^[хн)	—_
9.	Измерване на O-фактора на трептящите кръгове
Измерването иа ^-фактора на трептящия кръг може да се извърши, като
се използува иеговата резонансна крива, васнета с помощта на сигнал-генера-
торв и ламповия волтмер.
За пресмятане иа качествеиия фактор необходимо е- да се определит резо-
нансната честота на трептящия кръг /рез и честотите fr и /2> разположени
от двете страни на резонансната крива, при която напрежението на кръга е
равно на 0,7 от ст^уиостта на напрежението прн резонанс:
О ~ ^рез
А-А
Q-метри (ку-метрн). Место в радиолюбителската практика се налага да
се измерв ф-факторът на бобините, изработеии при местни и заводски усло-
вия. Уредите, с конто се измерва Q-факторът, се иаричат ку-метри. Работата
на тези уреди се основава на следния принцип. При подавая е иа съпротив-
лението /? напрежение Uy (фиг. 328) с честота <оо — —-р-— (резонансната
Фиг. 328. Блокова схема иа ку-метър
честота иа кръга LC) върху кондензатора С и бобината L се установява
равно во стойност напрежение Ц> > което е Q пъти по-голямо от Uj..
Под влияние на напрежението протича токът 7 — —= —7-55- »
' -г «
където /?£ е активного съпротивление иа L при честота w0.
При резонанс WqZ. — —-
сооС
Ако се умножат двете части на равенство?/) с I, се получава: /еоо£ =
I г,	Г
=	= с/2, което е иапрежеиието, възниквашо на кондензатора или бо-
бииата.

wn
Измерване иа честотата

452
Радиотехнически измервания
Определяме отношението (fallfa, при Ut = /(/?£ R) и Ut = Iv>L.
U2 _ fat _
U[ ~ Г(К£“+К) ~ Rl + R '
Ako R <gj /?£, to :
€/2	„ «Л л
= 75-, ио тъй като 75- = Q, следователно
И f4.	Kl
~ = <? или U2 = UiQ.
Това значи, че ако от генератор за висока честота подадем иа съпротивле-
нието R (при условие, че RL S> R) определено и постоянно по амплитуда на-
преженне (fa, то скалатана волтмера, по която се отчита нзмереното на-
прежение върху кондензатора С, може да се градуира направо в единицн не Q.
На фиг. 329 е дадеиа принципната схема на ку-метър.
10.	Измерване на честотата
Хетеродинни вълномери. За измерване на високн честоти в широк обхват
се използуват хетеродинните вълномери.
Хетеродинният вълномер съдържа генератор на високочестотнн трентеяжж
с внсока стабилност н плавна настройка, детектор нли смесител,* в който се
Фнг. 330. Блокова схема за измерване
на честотата по метода на бнене
получава биене между местната н измерваната честота и усилвател на ниска
честота, в който се усилват трептенията, полученн от детектора. В някои ти-
пове хетеродинни вълномери се използува кварцов генератор, на който (преди
нзмерването) се прави градуировка на генератора за местната честота с плавна
настройка.
Ако на детектора (фиг. 330) се подават две трептения с честоти fa a fa, то
на изхода ще се появи разликата в честотите F~fa—fa нли Ft=fa—fa.
Ако fa (честотата на местния генератор) н fa (измерваиата честота) са близки
по стойности, то разликата в честотите F ще може да се чува в телефонната
слушалка. Изравняването на генераторната и измерваната честота се уста-

Измерване иа честотата
453
ковява по нулевого биене (Р 0). Методы на нулевого биене дава много вн -
сока точност. За индикатори обикновено се използуват телефония слушалки.
Ревонанснн вълномери. Всеки резонансен кръг, който се настройва със
етабилно настройващи се елементи, може да се използува за измерване на
честоти. Резовансните вълномери работяг на този принцип и представляваг
Фиг. 331. Схема на резонансен
вълномер
вбик новен пренастройващ се трептящ кръг, който работи с точност ОД % при
•тадтзие на честотата. За индикатор на резонанса се използува термоелекч-ри-
Фиг. 332. Схема на резонансен вълно-
мер с индикатор на тока
чей ампермер, включен последователно на кръга, или пък неовова лампа,
включена паралелно на кръга. На фиг. 331 е показана схемата на резо-
нансен вълномер.
Прн пасивиите методн за измерааие на честотата не се използува хетеро-
дин. Трептящият кръг се настройва по максимума на тока в индикатора
(фиг. 332).
За да може вълномерът да работи в широк честотеи обхват, същия? се
осигурява с комплект бобини, конто съответствуват на различимте честотни

454
Радиотехнически измервания
подобхватн. Променливият кондензатор С служи за иастройваие иа вълиомера на
нзмерваната честота. Всяка стойност на кондензатора, отметена по скалата,
съответствува на определена честота, на която е настроен кръгът на вълномера.
В хетеродинння из мерите л на резонанса (фнг. 331) се използува въз дей-
ствие™ на кръга, настроен в резонанс на генератора, на който се измерва
честотата. Това въздействие се изразява в намаленне на решетъчния ток при
настройката на кръга в резонанс.
С хетеродинння измерител на резонанса може да се определи честотата
на настройката на трептящия кръг, както и да се правят резонансни из-
мерваиия.
Измерване с хетеродинни вълномерн. В хетеродиииите вълиомери се
прилага методът на акустическите биения, получени в резултат на взаимодей-
ствие™ на измерааната /2 и местната /3 честота (фиг. 330).
Прн положение, че генераторът на местната честота е точно настроен на из-
мерваната честота, силата на звука в телефонните слушалки сравнително много
€ързо спада или нараства. Точността при измерването на честотата може да до-
стигне до няколко херца. Обикновено точността на настройката се ограничат
-от нестабилността на местната честота и измерването. Ако амплитудата
на нзмерваната честота се рязко разлнчава от тази на местната — силата на
звука в телефонната слушалка се изменя сравнително малко и отчитането иа
честотата се затруднява. Правилно е преди започваие иа измерването да се
.получат близки по големина амплитуди иа двете честоти.
Човешкото ухо чува зву-
Отношение
на /
честотите/
1:3
ООО
фаза О*
90°
кове с честота, ие по-ниска
от 16—20 херца. Ето защо,
ако местната честота се разли-
чава от нзмерваната с по-
малко от 16—20 хц, в теле-
фонната слушалка не се чува
звук.	f
За да се настрои местцият
генератор по-точно на измер-
ваната честота, на мястото
на телефонната слушалка се
включва галваиометър, стрел-
ката на който ще извършва
трептения, равни на биеиията.
Когато местната честота се
изравни с нзмерваната, стрел-
Фиг. 333. Фигури на Лисажу
ката на уреда спира да трепти.
Измерване на звукови
честотн с осцилограф. С ос-
цилограф може да се измери честотата на даден генератор, като се сравнява
иеговата собствена честота с предварително нзвестната честота на друг гене-
ратор. Измерването става по следння начин: напрежението на нзмерваната
честота се подава на вертикалния вход на осцилографа, а напрежението с
известната честота — на хоризонталния вход.
При еднакви стойности или кратност на измерваните честоти на екрана на
осцилографа се появяват фигурите на Лисажу, по конто може да се определи
нзмерваната честота. На фнг. 333 са показани няколко фигури на Лисажу и
съотношеннята за определяне на неизвестната честота.

Измервателнн генератори
455
11.	Измервателнн геиератори
Ннскочестотнн генератор н (тон генераторы). За захранване иа измерва-
телнн устройства при измерване иа честоти, индуктивности, капацитети, както
и за измерване техннческнте показатели на НЧ усилватели и НЧ стъпало на
приемниците се използуват НЧ генератори. От тях се изисква голяма стабил-
ност на честотата, която не трябва да се нарушава при продължителна работа
на генератора. Коефициентът на нелинейните им нзкривявания (клнрафакторът)
не трябва да превншава 1—2 %, а в иякои случаи трябва да бъде и по-нисък
от 0,1— 0,2%.
Нискочестотиите генератори се правят с пълно регулиране на честотата в
обхвата от 30 хц до 20 кхц. В редица случаи те работят на фиксирана че-
стота. Изходящата мощност на НЧ генератори обикновено е от 0,5 до 2 вт.
За радиотехнически измервания обикновено се използуват яамповите гене-
раторн, конто работят нлн на фа ксирана'честота, или с плавно регулиране иа
честотата.
Ламповите НЧ генератори се делят на: RC генератори, честотата иа конто
се определя от съпротивленията и капацитетите във веригите; £Сгенератори,
Фиг. 334. Схема на лампов генератор тип RC,
изпълнен по мостова схема
честотата на конто се определя от индуктивностите и капацитетите jia кръго*
вёте; генератори на биення, честотата на конто се определя от честотата на
трептеннята, между конто възниква биенето.
Най-голямо'разпространение са получили RC генераторите. Същите имат
много проста конструкция и могат сравнително лесно да се изработят.
На фаг. 334 е дадена схемата на лампов генератор тип RC При тази
схема, ако С — С н R = R', честотата ще бъде:
Е — —!—.
2t.RC
За стабилнзиране на честотата на RC генератора се използуват различии
методи. Един от тези методи е включването в анодната верига на лампата на
съпротнвленне (Rt н R^f със стойност, много по-голяма от вътрешното сьпро-

456
Радиотехнически измервания
тивление на лампата. Друг метод за осигуряване на стабилнй и със синусом-
дална форма трептения е използуването на отрицателна обратна връзка.
Преимуществата на генераторнте пред генераторнте на биения са: го-
лямото препокриване на обхвата (до 10:1), формата на трептенията са чисто
синусоидални, честотата на трептенията е много стабилна и амплитудата на^
.трептенията е постоянна в широк честотен обхват.
В генераторнте от типа LC, работещи на фиксирана честота, се използува
камертонна стабилизация, която позволява да се получн стабилност на често-
тата до 0,5 %, а прн поддържане на постоянна температура и стабилно захран-
ващо напрежение — до 0,1 % • Може да се използува също така н кварцова
стабилизация.
Ламповите НЧ генераторн от типа LC нямат широко приложение, тъй кате
такива геиератори, конто работят в широк НЧ обхват, са конструктивно много
големи.
Освен генераторнте от типа RC шнр.око се използуват в практиката н НЧ
геиератори, конто работят на принципа на биенията.
Фиг. 335г Принципна схема на RC генератор
На фиг. 335 е показана схемата на RC генератор, използуван в люби ~
телската практика. Този генератор нма плавно регулиране на честотатв в
обхвата от 30 до 12 000 хц, разделен на три подобхвата : от 25—250 хц; 200—
2000 хц н 1200 до 12000 хц. Изходящата му мощност е от 0,1 4-0,2в/л. Из-
ходящото напрежение се изменя от 0 до 2 в н от 0 до 30 в. Тазн схема е
много проста и малко се отличава от усилвателите на съпротнвления. Плавного
изменение на честотата се извършва с променливите кондензатори Ci н Cz.
В схемата е въведена отрицателна обратна връзка, реалнзирана посредством
съпротнвленията R% н R^, Третата лампа е усилвател на мощност и
се използува за отстраняване влиянието на товара върху честотата на НЧ
трептения.
Внсоковолтовият изход (до 80—100 в) се използува за подаване трептенията
на катодния осцилограф. В този случай може да не се използува усилвател-в

Измервателнн генератори
457
еамия осцилограф, с което се избягват довълнителии изкривяваиия. Нисковол-
товият изход (до 2 в) се използува за подаване на трептенията на входа на нз-
-мерваната апаратура. Паралелно на вторичната навивка на нзходния трансфор-
матор се включва волтмер, който служи за индикатор на изходящото
напрежение.
Широколентови генератори. Използуват се за настройка на широколен-
товн усилватели, в това число н на видеоусилвателите. Тези генератори произ-
веждат честоти от най-ниските (50—100 хц) до иай-внсоките (5—6 мгхц).
По принцип на работата те по нищо ие се различават от иискочестотните
хенераторн, работеэдн по принципа на биенията.
Ако не се разполага с широколентовн генератори, може да се използу-
ват два генератора, елиният от конто тон-генератор, а другнят сигнал-
генератор.
Сигнал-генератори и генератори за стандартнн сигнал н. Използува-
иите високочестотии генератори (сигнал-генератори) при радиотехническите из-
мервания нмат висока стабилност на честотата.
Сигнал-генераторите се използуват главно за настройка и измерване на
техническите показатели на радиостанциите, телевизорите» високочестотните
усилватели, трептящите кръгове и пругн.
На фнг. 336 е дадена схема на универсален сигиал-генератор, който може
да се изработи от радиолюбителите. Генераторът работи с лампа £514, има
обхват от 76 кхц до 33 мгхц, разделен на б подобхвата: от 76 до 240 кхц;
от 210 до 620 лхч;от 570 до 1650 кхц; от 1500до 4600 кхц; от 4до 16 мгхц
и от 12 до 33 мгхц. Този обхват се препокрива с помощта на шест бобини
от £3 4- Le, конто «бразуват с променливия кондеизатор С трептящ кръг.
Буферного стъпало е нзпълнено с лампа 6Л7. В него се осъшествява моду-
лацията с НЧ трептеиия, конто се подават от НЧ генератор, изпълнен с
лампа 6SC5. Катодният волтмер работи с лампа 6Ж7. НЧ генератор е нзпълнен
с лампа 6SC5h дава три фиксирани честотн—200, 600 и 2000 хц. Кварцовият
генератор работи с лампа 6Ж7 н нма гнезда за включване на сменяемите квар-
цови вристали. Модулацията на генератора е анодна. Този генератор се нз-
волзува за градуиране и калнбриране на основиия генератор, а също като из-
точник за фиксирани честотн за настройка на междиниата честота на прием-
ниците н други устройства.
Високочестотните нзмервателнн генератори се разделят иа два вида. Най-
иростите, градуирани по честота, конто обикновено радиолюбителите изпол-
зуват, се наричат сигнал-генераторн. Тези генератори иямат точка калибровка
иа изходящото напрежение.
Прн радиотехническите измервания много често се използуват така наре-
чените генератори на стандартни сигнали. Тяхната характерна особеност е, че
освен генератора за внсока честота с плавна настройка те имат нискочестотен
генератор, който позволява да се осъществи амплитудна модуляций на високо-
честотните трептеиия с честоти между 400 н 800 хц, Освен това те нмат
калибрирано и плавно регулиране изходящо напрежение. Някои от тезн гене-
раторй на стандартнн сигналн позволяват да се получат също честотно моду-
лярани сигналн. В таблица 61 са даденн техническите данни на някои типове со-
ветски генератори на стандартам сигнали.

Фиг. 336. Лринципна схема на универсален снгнал-генератор
Радиотехнически измервания

Осцилографи
459
Таблица 61
Наимено- вание	Честотен обхват в мгхц	1 Брой на подобхва- тите	Точиост иа градуи- ровката по честота «То			Изкодно напре- жение във в от — до —	Вътрешна амплитудна . модулация	
					честота в хц	дълбочияа 8 °«
ГСС-6	0,1—25	8	1	0,1 . 10“6 ДО 1	400 ±5%	0—100
ГСС-8	0,05—30	—	0,5	0,1 .10“6 ДО 1	400 или 1000 ±5%	0—80
ГСС-12	150—1000			1,Ь	0,1.10“6 до 0,1	100 до 2000	—
ГСС-17	16—128	3	1	0,5.10до 0,1	1000 ±5%	10—80
СГ-1.	13—330	5	2	0,4.10“6 до 0,02	1000 ±10%	10—50
12.	Осцилографи
Осцилографите са уреди, с помощта на конто могат да се наблюдават елек-
трически процеси. На екрана на осцнлографа може да се наблюдава формата
на изследваното синусоидално или импулсно напрежение и да се прави пре-
ценка за внесените от устройствата изкривявания.
Понастоящем за сиемане на резонансните криви на трептящите кръгове иа
приемниците, за измерване дълбочината иа модулацията, измерване на че-
стоти и др. се използува осцилограф.
Снемане резонансните ириви на трептящите кръгове. За да се получи
на екрана резонансната крива иа трептящия кръг, на пластината за вертикално
отклонение се подава напрежение, пропорционално на тока в кръга, а на пла-
стината за хоризонталио отклонение — иапрежеиие иа разгъването, пропорцио-
Фиг. 337. Определяне на коефициента
на модулацията с осцилограф
налио на което^се изменя честотата на напрежението, доведено до трептящия
кръг. За получаване върху екрана иа устойчив образ на резонансната крива
необходимо е да се изменя периодически с достатъчно голяма точиост често-
тата на напрежението, постъпващо на кръга.

460
Радиотехнически измервания
Измерване дълбочината на модулацията. Коефициентът ма ампли^у^-
ната модулация (фиг. 337) се определя по формулата:
т —
Атаке Аин
Атаке + АИЙ
По образа върху екрана на осцилографната тръба се определят стойностше
на Азаке н Аин - Разбира се, това е правилно, ако модулацията е симетричва.
Коефициентът на модулацията може също^ва се измери н с уреда модулем^.
Измерване променливото напрежение. Като се измерн големината на
лъчевия размах на тръбата по вертикалата и като се знае чувствителността на
тръбата (изразена в мм, на конто се отклонява лъчът на тръбата прн пода-
ване на входа или непосредствено на пластиката за вертикално отклонение,
напрежение 1 в), може да се определи амплитудата на измерването напрежежп.

ЛИТЕРАТУРА
Б рой де А. М.—Элементы радиотехники, Москва, 1950
Малов Н. Н. — Курс электротехники и радиотехники, Москва-Ленинград,
1955
Сухов Д.К.—Электротехника и электросвязь, Москва, 1956
Тихонов С.Н. — Основы электрорадиотехникн, Москва, 1956
Якобсон А. X. — Элементарная электрорадиотехника, Москва, 1955
Йолов Й. и пр. — Електротехника за радиолюбители, София, 1957
Т е р е щук Р. М., Домбругов Р. М., Б о с ы й Н. Д- — Справочник радио-
любителя, Киев, 1957
Берг А. И, Д ж н г нт И. Куликовский А. А. и др. — Справочник
радиолюбителя, Москва, 1958
Боянов Й. — Характеристики на електронни лампи, София, 1956
Брудна 3., Поутска Й-— Каталог электронных ламп, Прага, 1959
Striz V. — Katalog elektronek, Praha, 1960
Tesla—Manual of elektronic tubes, Prague, 1959
Zuzanek J. — Ceskoslovenske miniaturni elektronky, 1960
Schreiber H. — Guide mondial des transistors, 1959
Franzis—Verlag Munchen—Kristalldioden u. transistoren taschen tabeile
11 Auflage, Miinchen
Fr an zis—Verlag Miinchen — Rohren taschen tabeile, Vii Auflage, MGnchen
F ri tz E. — Rundfunk—Rohren, Stuttgart. 1957
Telefunken — Germanium Dioden, 1960
Telefunken — Transistoren, 1960
Telefunk en—Taschenbuch Rohren und Haibleiter, 1960
V a i vo — Handbuch Haibleiter, 1960
R. F. T.— Empfanger—Rohren, 1959
M аз ел К. Б.—Стабилизатори напряжения н тока, Москва, 1955
Фурдуев В. В. — Электроакустика, Москва-Леиииград, 1948
Й о ф ф е В. К. — Электроакустика, Москва, 1954
Муромцев В.В. — Усилительные устройства и электроакустика, Москва,
4	1951
ГанзбургМ.Д. — Улучшение звучания приемника, Москва-Ленинград,
1956
Burkhardt Н. — Fachkunde ffir Elektroakustik, Leipzig, 1953
Маринов A. — Уредби за озвучаване, София, 1956
Т а н е в Г. — Основен курс по обща радиотехника, София, 1955
Илнев М.» Сокачев А. — Радиоелементи, София, 1956
Баркан В. Ф, Жданов В. К.—Радиоприемные устройства, Москва, 1956
Бобров Н. В,— Радиоприемные устройства, Москва, 1958
Бурдейный А., Казанский Н. и др. — Справочник коротковолновика,
Москва, 1959

462
Литература
ч
Волин М. Л. — Усилители промежуточной частоты, Москва, 1950
Гинкин Г. Г, — Справочник по радиотехнике, Москва, 1948
Гурфинкель Б.Б. — Растянутые диапазоны, Москва, 1947
Куликовский А. А., Волошин И. А. и др. — Основы учебного проек-
тирования радиоприемников, Москва, 1956	- -
Лебедев В. Л. — Радиоприемные устройства, Москва, 1956
ЛевнтннЕ.А. — Суперхетеродии, превод, София, 1956
Стишковскнй В. М., Саводника А. В.- — Полупроводниковые триоды
в радиотехнических схемах, Москва, 1958
Хвойка Ф. — Радиотехника, Прага, 1952
Шуцкой К. А.— Проектирование радиоприемников ДМ и ЧМ сигналов,',
Москва, 1958
Войшвилио Г. В. — Усилители низкой частоты на электронных лампах,
Москва, 1959
Чудновский И. Я. — Электровакуумные приборы и усилители, Москва,
1955
Малинин Р. М. — Усилители низкой частоты, Москва, 1953
Бялик Г. И. — Широкополосные усилители, Москва» 1956
Ш н п о в с к И Й А. Н. — Высококачественные усилители низкой частоты, Мо-
сква, 1952
Хвил.ивицкнй С. И., Медякова Л. В. — Расчет и проектирование уси-
лителей низкой частоты, Москва, 1958
ГанчевИв.—Нискочестотни усилватели, Москва, 1956
Сифоров Б.И. — Радиоприемники сверхвысоких частот, Москва, 1955
Жеребцов И. П. — Техника метровых воли, Москва, 1955
Плонский А.Ф. — Любительская радиосвязь на метровых волнах, Москва-
Ленинград, 1953	’
Андреевский М, Н. — Конструкции генераторов дециметровых и мет-
ровых воли, Москва, 1956
Springstein К. А. — Einfiihrung in die Kurzwellen und Ultrakurzwellen—
Empf anger—Praxis, Leipzig, 1954
Autorenkollektiv— Amateurfunk, Berlin, 1956
Марангозбв Ив., Воровски Б. — Люби телеки УКВ предаватели и
приемници, София, 1957
Зворыкин В. К., Мортон Д. А. — Телевидение, Москва, 1956
Пашев Ст., Боянов Й. и др. — Електротехнически иаръчннк, София, 1957
Клопов — Телевидение, Москва, 1954
Игнатов — Телевидение, Москва,- 1951
Варбанский А.М. — Телевизионная техника, Москва, 1959
Бялнк Г. И. —Техника телевизионных передач, Москва, 1954
Техника телевидения, Москва, 1956
Домбровски И. А. — Антенны, 1951
Линде Д. П. — Антенно-фидерни устройства, 1953
Загик Е. Е. — Приемные телевизионные антены, 1958
Ремез Г. А — Курс основных радиотехнических измерения, 1956
Корндорф — Радиотехнически измервания, 1956
Маркус Дж. — Технически применения електронно-ламповых схем, 1953

I
СЪДЪРЖАНИЕ
Предговор..................................................     3'
Нърва глава. Справочин данни . .	..............	&
1.	Латинска и гръцка азбука............................... 5
2.	Измерителии единици и тяхното	означение	. ............ 6-
3.	Цецнбели и иепери ..................................... 7
4.	Цветеи код иа кондензаторите........................... 8
5.	Класификация на излъчванията	.	. . .	........... . 10'
6.	СИНПФЕМО.............................................. 11
7.	Радиолюбителски код . . • .	.	....................... 11
8.	Високекачествени кабели  . ........................   15
9.	Телевизиоини канали ...............................    16
10.	Таблица на телевизионните станции в	България.... 16
И. Сравни; ел на таблица иа осиовните даиии за съществуващите те-
левизиоиии системи . ...........................»...... 17
12.	Честоти за радиоразпръскване на УКВ-ЧМ................ 18
13.	Основни свойства на иякои диелектрици.................. 19	—*•
14.	Специфично съпротивление и температурен коефициеит на някои
’	материалы............................................. 20
15.	Данни за действуващите радиопредаватели иа средни и дълги
вълни...................................................... 21
16.	Медни емайлирани проводници.................-	. . . . 26
Втора глава. Основни сведения но едектротехника и радиотехника
1.	Електронна теория............:............................ 29
2.	Електрически ток, напрежение и съпротивление.............  30
3.	Променлив ток..........................................   36
4.	Капацитет и кондензатори..................................40
5.	Магиетизъм и електронагнетизъм •......................... 44
6.	Законы иа променливотоковите 'вериги . .................. 50
7.	Трептящи кръгове......................................... 52
8.	Свързани кръгове........................................  54
9.	Филтри..........*......................................   56
Трета глава. Електронни лвмпн и полупроводници.................... 60
1.	Електронни лампи......................	:.... 60
а.	Условно означаване на електроините лампи..•.	60
б.	Видове електронни лампи............. 64

464
Съдържание
2.	Полупроводници . .................................... • . . . 68
а.	Прииципно действие и	видове........................... 69
б.	Указания по използуването на кристалиите диод и и триоди . 78
3.	Електроинолъчеви тръби....................................73
4.	Газоразрядни прибери..................................... 75
5.	Безразрядни електровакуумни	прибори...................... 77
6.	Фотоелементм ...............................!.	..... . 77
Четвърта глава. Токозахранване..............................• . . 187
1.	Галванични елементи	и батерии ...........................187
2.	Акумулаторн .............................................189
3.	Токоизправители........................................  191
4.	Изглаждащи филтри....................................... 192
5.	Нискочестотни дросели.................................   194
6.	Мрежови трансформатори .........................'. . . . 195
7.	Автотрансформатори..............  ......................198
8.	Вибропреобразователи.....................................199
9.	Сх<- жлизатори .	  <201
Лета глава. Електроакустика......................................  206
1.	Акустика ...............................................  206
а.	Звук..................................................206
б.	Простраиствеио и стереофоиично възпроизвеждане.........210
в.	Регулиране динамиката иа възпроизвеждаието ........ 213
2.	Електроакустични преобразователи.........................214
а.	Микрофони...........................................,	214
б.	Видове микрофоии . ...................................215
в.	Високоговорители..............................      .	221
г.	Видове високоговорители.............................  223
Места глава. Радиоприемннци........................................227
1.	Лииейии радиоприемннци...................................227
2.	Суиерхетеродиини приемиици ............................  228
а.	Качествеии показатели иа радиоприемииците ........ 229
б.	Входми кръгове иа радиоприемииците....................238
в.	Разтегиати (разширени) подобхвати . ..................243
г.	Високочестотии усилватели.............................246
д.	Преобразователи иа честота........................... 248
е.	Хетеродин ..........................................  250
ж.	Съгласуване иа кръговете...........................  252
з.	Междиниочестотии усилватели . ......................  257
и.	Лампови детектора.........................•	...... 264
к.	Автоматично регулираие на усилването (АРУ)............269
л.	Индикатор иа настройката .............................274
м. Потискане на смущенията................................276
и.	Автоматична донастройка иа честотата ........... 277
о. Приемане на телеграфии сигнали.........................278
п. Радиоприемннци за честотна модулация .............. . . . 280
р. Регенеративни приемницн................................290
с. Рефлексии приемиици................................  .	290
т. Транзистории приемницн.................................291
у. Любителски приемницн ..................................303

Съдържаиие
465
Седла глава. Нискочестотни уснлвателн....................... ....	310
1.	Параметри на нискочестотиите усилватели ....	... 310
2.	Изкривявання.............................................  311
3.	Видове усилвателни схеми.................................  313
а.	Усилватели на иапрежеиие............................  313
б.	Усилватели иа мощиост.................................319
в.	Фазообръщащо стъпало..................................330
4.	Отрицателна обратна връзка.................................332
Осма глава. УКВ приемници н предаватели. ...	. .	. . 336
1.	Особености на трептящите кръгове за УКВ...................  336
а.	Кондензатори за УКВ.................................. .	337
б.	Бобини за УКВ...................................... .	. 338
в. УКВ кръгове с разпределени параметри .	............339
2.	УКВ предаватели...........................................  340
а.	Автогенератори иа УКВ..........................л	• 341
б.	Автогеиератори с кварцова стабилизация ....... ’ . . 344
в.	Многосгьпални УКВ предаватели..........................347
3.	УКВ приемници.............................................  353
а.	Свръхрегеиеративно	приемане.	.  ............ 354
б.	Суперхетеродииии УКВ приемници..........................356
в.	УКВ коивертери..........................................360
Девета глава. Телевизия.............................................365
1.	Схема иа съвремеииа система за телевизионно предаване .... 365
2-	Телевизионеи предавател.....................................367
3.	Телевизионии приемници.............................•	... . 370
а.	Схеми........•.......................,	............370
б.	Видеоусилватели ......................................-371
в.	Корекция ма честотиите характеристики в областта на високите
честоти и настройка иа усилвателите с корекции..............376
г.	Корекция на видеоусилвателите в областта на ниските честоти 379
д.	Стъпало с катоден товар................................380
е.	Електронни лампи, излолзуваии във видеоусилвателите .... 380
ж.	Детектиране............................................381
-	з. Преобразуване на честотата.............................383
и.	Способи за разделяне на сигналите	на образа и звука .... 385
к.	Високочестотеи блок на телевизорите....................387
л.	Разгъващи устройства...................................388
м. Настройка иа телевизионните приемници по изпитателиа
таблица.....................................................391
4.	Борба със смущенията в телевизията.........................  394
5.	Електрониолъчеви тръби......................................399
а.	Приемии тръби..........................................399
б.	Предавателни тръби.....................................400
Десета	глава. Антенн...........................................404
1.	Приемки антеии............................................404
а.	Основни технически показатели иа приемните антенн .... 404
б.	Стайни антеии.........................................405
в.	Външии антени.........: ... . . .....................405
30 Наръчник на радиолюбителя

466	Съдържаине
г.	Антншумовм антени.................................407
д.	Магнитим антени.................................  408
е.	Приемки телевизнонни	аитени ....	 410
ж.	Видове телевизнонни аитеии ....	.	...........417
з.	Ненасочени УКВ приемки	антени.....................427
2.	Антени за приемио-предавателни любителски радиостанции .... 428
а.	Слабо насочени приемио-нредавателии антенн........428
б.	Насочени антени ..........	. .	431
в.	Приемки КВ антенн................. . .	. 433
Единадесета глава. Радиотехнически измервания.................435
1.	Особености иа радиотехническите измервания...........435
2.	Грешки при измерванията..............................436
3.	Разширение обхвата на нзмерването иа електроизмервател-
ните уреди...............................................437
4.	Измерване	на	ток и напрежение.......................443
5.	Измерване	иа	мощност..............................  445
6.	Измерване	на	съпротивление..........................446
7.	Измерване	иа	капацитет..............................449
8.	Измерване	на	индуктивност...........................449
9.	Измерване	на	Q-фактора на трептящите кръгове........450
10.	Измерване	иа	честота .............. ч................. 452
11.	Измервателни генервтори..............................455
12.	Осцилографи	 459
Литература . .................................................461

Издателството моли читателите да дават
Дележки и преценки както по съдържанието на
книга та, така и по нейното художествено и
техническо оформление, като съобщават своя
точен адрес, професияи еъзраст.
Молим съшр така библиотечните работница
да уведомяват периодично издателството за
пгърсенето на книгата и да събират читателски
отзиви.
Всички материала да се изпращат на адрес:
София, пл. „Славейков* 11, Държавно издател-
ство .Медицина и физкултура'.
Редактор Иван Га н е в
Художествен редактор Евгении Босяцки
Технически редактор Константин Киров
Корица Красимира Злата нова
Когектори: Вистра Не дев а, Елена Костова,
Младенка Дончева и Милка Колева
* •
Дадена за набор на 22. VI. 1961 г. Подписана еа пгчлг на 28. XI. 1961 г.
Печатни коли : 29,25 Издателски коли : 24.28
Формат ; 59 84,<1в Тираж : 8075
Темйт. № 1409 Мзлат. № 474 Лит. трупа Ш-2
Книжно тяло 9,70 лв. Подвързия 2,30 лв.
Цена 12 лв по цеиоразписа от 19S6 г-
Книжно тяло 0,97 лв. Подвързия 0.23 лв,
Цена 1,20 лв. 1962 г.
• * с
Държавно издателе! во .Медицина и физкултура*. пл. .Славейков' 11
Държавна печатника „Тодор Димитров", кл. I, Codiffl